Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.46.0-wmf.26 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk България 0 581 12896415 12886780 2026-05-02T18:15:58Z Xunonotyk 209517 12896415 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|България}} {{Държава | кратко-име = България | официално-име-бг = Република България | девиз = „[[Съединението прави силата]]“ | химн = [[Мила родино]] | химн-файл = Mila Rodino.ogg | демоним = [[българи]]н | карта = EU-Bulgaria.svg | карта-описание = Местоположение на България | столица = [[София]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/521957377|заглавие=Чл. 169. Столица на Република България е град София.|труд=[[Конституция на Република България]]|достъп_дата=2022-12-13}}</ref> | най-голям-град = [[София]] | официален-език = [[Български език|български]]<ref>{{cite web |url=http://www.parliament.bg/bg/const |title=Конституция на Република България, чл. 3 |publisher=Parliament.bg |date= |accessdate=26 юни 2018 |архив_дата=2021-02-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ }}</ref> | религия = 64,7% [[християнство]]<br>9,8% [[ислям]]<br>0,1% други<br>15,9% нямат или не се самоопределят<br>9,5% неустановена<ref>[https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=2001 Инфостат]</ref> | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на България|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Илияна Йотова]] | лидер2 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Андрей Гюров]] | законодателна-власт = [[Народно събрание]] | събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]] | събитие-бел = [[681]] г. | събитие1 = [[Първа българска държава|Първо царство]] | събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]] г. | събитие2 = [[Втора българска държава|Второ царство]] | събитие-дата2 = [[1185]] – [[1396]] г. | събитие3 = [[Трета българска държава]] | събитие-дата3 = от [[1878]] г. | площ = 110 993,6 | площ-източник = <ref>{{Citation |title=www.government.bg |url=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0159&g= |accessdate=2019-05-26 |archivedate=2014-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140727211708/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001 }}</ref> | площ-място = 103-то | води% = 2,16 | население-година = 2024 | население = 6 437 360 | население-източник = <ref name="nsi.bg">{{Cite web|title=Население и демографски процеси през 2023 година|url=https://www.nsi.bg/bg/content/21307/прессъобщение/население-и-демографски-процеси-през-2023-година|date=29 април 2024|access-date=12 май 2024}}</ref> | население-място = 109-о | население-градско = 73,7 | население-градско-място = 56-о | население-гъстота-място = 120-о | население-оценка-година = (2023) | население-оценка = | БВП-година = 2023 | БВП = 218 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="imf">{{cite web|url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=918,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1|title=World Economic Outlook Database, April 2024|publisher=[[Международен валутен фонд]]|accessdate=17 април 2024}}</ref> | БВП-място = 73-то | БВП-на-човек = 33 976 щ.д.<ref name="imf"/> | БВП-на-човек-място = 60-о | БВП-ном-година = 2023 | БВП-ном-общо = 102 млрд. щ.д.<ref name="imf"/> | БВП-ном-място = 68-о | БВП-ном-на-човек = 15 854 щ.д.<ref name="imf"/> | БВП-ном-на-човек-място = 61-во | Джини-година = 2023 | Джини = 37,2<ref name=eurogini>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey|publisher=[[Евростат]]|accessdate=1 април 2024}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkorange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,845<ref name="hdi">{{cite web |url=https://hdr.undp.org/data-center/specific-country-data#/countries/BGR |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=6 май 2025}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 55-о | продълж-живот = 71,5 години<ref name="hdi"/> | продълж-живот-място = 87-о | дет-смъртност = 7,1/1000<ref name="CIAWFBG">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html |title=EUROPE :: BULGARIA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |work=CIA.gov |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2016-10-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161001195751/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html }}</ref> | дет-смъртност-място = 26-о | грамотност = 98,2<ref name="CIAWFBG"/> | грамотност-място = 50-о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[Умерен климат|умерен]] | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОССЕ]], [[ОЧИС]], [[Инициатива „Три морета“]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = BG | TLD = [[.бг]], [[.bg]] | телефонен-код = +359 | ITU префикс = LZA-LZZ }} '''Репу&#768;блика Бълга&#768;рия''' е [[държава]] в [[Югоизточна Европа]]. Граничи на север с [[Румъния]], на запад – със [[Сърбия]] и [[Северна Македония|Република Северна Македония]], на юг – с [[Гърция]], на югоизток – с [[Турция]] и на изток – с [[Черно море]]. С площ почти 111 000 km² и население около 6 520 000 души (2021), тя е съответно на 11-о и 16-о място в [[Европейския съюз]]. [[София]] е столицата и най-големият град в страната, следвана от [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]] и [[Русе]]. Най-ранните свидетелства за присъствие на [[разумен човек]] (''H. sapiens'') по земите на днешна България датират от преди около 44 хиляди години, в епохата на [[палеолит]]а. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през VI век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Руско-турската Освободителна война]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref> България е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г. == География == {{Основна|География на България}} === Разположение и релеф === [[Файл:Bulgaria-geographic map-bg.svg|мини|ляво|300п|Физическа карта на България]] България е разположена в югоизточния край на континента [[Европа]] и заема площ от 110 994 квадратни километра{{hrf|Пенин|2007|18}}{{hrf|Central Intelligence Agency|2011}} в източната част на [[Балканския полуостров]]. 1808 километра сухопътни [[Граници на България|граници]] я отделят от [[Гърция]] и [[Турция]] на юг, [[Северна Македония]] и [[Сърбия]] на запад, и [[Румъния]] на север, а на изток има излаз на [[Черно море]] с дължина 519 километра.{{hrf|Prodanov|2023|81-120}} Страната попада в умерените ширини на [[43-ти северен паралел|43° с. ш.]] и в часовата зона [[UTC+2]] на [[25-и източен меридиан|25° и. д.]].{{hrf|Central Intelligence Agency|2011}} България има разнообразен [[релеф]], като [[Низина|низините]] заемат около една трета от територията ѝ, а [[Равнина (география)|равнините]] около 41%. Главните релефни форми в България са [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]], [[Стара планина]], [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопският масив]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}} Стара планина пресича цялата територия на страната от запад на изток, разделяйки я на две области – [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}} Северно от нея е разположена предпланинската област на [[Предбалкан]]а, а южно – успоредната по-ниска планинска верига [[Средна гора]], от която я отделят поредица от долини, наричани [[Задбалкански котловини]]. Главните планини на Южна България, образуващи Рило-Родопския масив, са двата високи масива с [[Глациогенен релеф|алпийски характер]] на [[Рила]] и [[Пирин]] в западния край, продължаващи на изток с по-ниските на по-обширни [[Родопи]]. В Рила е разположен връх [[Мусала]], който с надморска височина 2925 метра е най-високата точка на България и Балканския полуостров.{{hrf|Головински|2002|}} Югозападната част на страната има фрагментиран релеф от множество долини и обособени малки планини, като [[Витоша]], [[Осогово]] и [[Беласица]].{{hrf|Library of Congress|2006|4}} Дунавската равнина – част от [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]] по долното течение на река Дунав, по която преминава голяма част от северната граница на България – заема северната част на страната, издигайки се постепенно от север на юг към предпланините на Стара планина. В източния ѝ край започва равнинното [[Добруджанско плато]], продължаващо на север в Румъния. Горнотракийската низина в югоизточната част на България започва от [[Българско Черноморие|черноморското крайбрежие]], преминава северно от ниските планини [[Странджа]] и [[Сакар]] на границата с Турция и постепенно се стеснява на запад между Стара планина и Родопите.{{hrf|Library of Congress|2006|4}} === Климат и води === [[Файл:Юмрук кая и Средна Арда.jpg|мини|ляво|[[Средна Арда]], една от 565-те [[защитени местности в България]]]] В България преобладава [[Умереноконтинентален климат|умереният климат]]. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.{{Sfn|Climate}} През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} [[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.{{Sfn|Climate}} Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в [[Трън]], а най-високата – 45,2 °C в [[Садово]].<ref>{{cite web|url=http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm|title=Extreme temperature records worldwide|publisher=MeteorologyClimate|accessdate=17 април 2012|архив_дата=2007-10-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071008104939/http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm}}</ref> [[Слънчево греене в България|Слънчевото греене в България]] е около 2100 – 2500 часа годишно. Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река [[Дунав]], са сравнително къси и с ниски водни нива.<ref> {{cite book |last=Дончев |first=Д. |title=География на България |publisher=ciela |location=София |page=68 |lang= |isbn=9546497177|year=2004}} </ref> Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, е [[Искър]], с дължина 368 km. Други по-големи реки са [[Струма]] и [[Марица]] на юг.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} Най-големите езера са [[Варненско езеро|Варненско]], [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Атанасовско езеро|Атанасовско]] и [[Мандренско езеро|Мандренско]].<ref name="NSIbrochure"/> === Флора, фауна и околна среда === {{Основна|Биоразнообразие на България}} [[Файл:Cervus elaphus Luc Viatour 3.jpg|мини|ляво|Благородните елени са едни от най-разпространените едри бозайници в България]] България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на [[Палеарктическа екозона|палеарктическата екозона]], най-обширната от осемте [[екозона|екозони]] на Земята. По-голямата част от страната попада в биома на [[Умерени широколистни и смесени гори|Умерените широколистни и смесени гори]] с няколко от неговите региони – [[Балкански смесени гори]] (основната част от страната), [[Родопски планински смесени гори]] (в по-високите планини), [[Източноевропейски лесостепи]] (североизточните области) и [[Евксинско-Колхидски листопадни гори]] (крайните югоизточни райони). Част от територията на страната е останала незасегната от [[Ледников период|Ледниковия период]], вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от [[терциер]]а.<ref name="biodiversity">{{cite web|url=http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm|title=Характеристика на флората и растителността на България|publisher=Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2013-04-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130427002409/http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm}}</ref> Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида [[бозайници]], към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.<ref>{{cite web|url=http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1|title=Български портал за биоразнообразието|publisher=Министерство на околната среда и водите на България|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2012-10-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121031120759/http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1}}</ref> Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са [[ендемит]]и.<ref name="biodiversity"/> Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България.<ref>{{cite web|url=http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/|title=Празник на розата в Казанлък|publisher=Телевизия Туризъм|accessdate=14 юни 2012|архив_дата=2018-07-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180723212515/http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/}}</ref> Някои от най-разпространените животни в България са [[благороден елен|благородният елен]] (25 910 индивида), [[сърна]]та (над 106 000), [[дива свиня|дивата свиня]] (88 948). Сравнително често срещани са [[чакал]]ът и [[лисица]]та, докато [[мечка]]та, [[царски орел|царският орел]], [[тибетски як|тибетският як]] и [[зубър]]ът са значително по-редки.<ref name="NSIbrochure"/> По българското черноморско крайбрежие са запазени 46 дюнни системи с площ от 988,21 ха (0,0089% от България) и обща дължина 73 км (14% от 518.7 км брегова линия)<ref>{{Cite journal|date=|title=Prodanov B, Dimitrov L, Kotsev I, Bekova R, Lambev T (2023) Spatial distribution of sand dunes along the Bulgarian Black Sea coast: inventory, UAS mapping and new discoveries. Nature Conservation 54: 81-120.|url=https://doi.org/10.3897/natureconservation.54.105507|journal=}}</ref> Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори.<ref>{{cite web|url=http://data.un.org/en/iso/bg.html |title=Bulgaria UNData, United Nations |publisher=Статистическа база данни на ООН|accessdate=23 юли 2018}}</ref> На територията на България съществуват три [[национален парк|национални парка]], 55 [[резерват]]а, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата.<ref name="NSIbrochure">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/Brochure_Bulgaria2018.pdf | заглавие=България 2018 |достъп_дата =9 юли 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=[[Национален статистически институт]] |цитат= |език= }}</ref> Към тях се прибавят и 114 [[Орнитологично важни места в България|орнитологично важни места]], в които се срещат редки видове птици.<ref>{{cite web|url=http://bspb.org/ovm.php?chPage=1&menu_id=65|title=Орнитологично важните места в България – основна характеристика и карти|publisher=[[БДЗП]]/[[БърдЛайф Интернешънъл]]|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета.<ref name="NSIbrochure" /> Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.<ref>{{cite web|url=http://bnt.bg/bg/news/view/24885/flameCandle70x80px.swf|title=Наказателна процедура срещу България за строителство в защитени територии|publisher=Българска национална телевизия|date=18 март 2012|accessdate=14 юни 2012}}</ref> България е подписала и ратифицирала [[Протокол от Киото|Протокола от Киото]] и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на [[въглероден двуокис|въглероден диоксид]], постигайки целите на протокола.<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=106682|title=Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report|publisher=Novinite|date=11 август 2009|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на [[ТЕЦ|въглищни електроцентрали]],<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=89367|title=High Air Pollution to Close Downtown Sofia|publisher=Novinite|date=14 януари 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=117439|title=Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe|publisher=Novinite|date=23 юни 2010|accessdate=14 юни 2012}}</ref> а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените мест а и промишлеността.<ref name="ESI">{{cite web|url=http://www.esiweb.org/index.php?lang=en&id=379|title= Bulgaria's quest to meet the environmental acquis|publisher=European Stability Initiative|date=10 декември 2008|accessdate=14 юни 2012}}</ref> През 2019 година, по дадни на Евростат България е на второ място по рециклиране на пластмасови опаковки (65 процента)<ref>[https://www.bglobal.bg/100791-evrostat-bylgariq-e-sred-otlichnicite Евростат: България е сред отличниците по рециклиране на пластмасови отпадъци]</ref>, а през 2021 година е на трето място.<ref>[https://www.bgnes.bg/evrostat-b-lgaria-sred-shampionite-v-retcikliraneto-na-plastmasovi-opakovki Евростат: България сред шампионите в рециклирането на пластмасови опаковки]</ref> == История == {{Основна|История на България}} === Праистория и Античност === {{Вижте също|Траки|Одриско царство|Славяни}} [[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], IV до III век пр.н.е.]] Най-ранните следи от човешко присъствие в България са находки на [[изправен човек]] (''H. erectus'') от [[ранен палеолит|ранния палеолит]] в пещерата „[[Козарника (община Димово)|Козарника]]“ в [[Белоградчишко]] на възраст от над 1,4 милиона години, които са и най-старите известни в [[Европа]], маркирайки един от двата пътя на навлизане на първите хора на континента – през Балканския и през Пиренейския полуостров.{{hrf|Sirakov|2010|94-106}} Пещерата продължава да се обитава и в [[среден палеолит|средния палеолит]], от когато в нея има останки от [[неандерталец|неанедрталци]] на около 150 000 години.<ref>{{cite journal |last1=Tillier|first1=Anne-Marie|last2=Sirakov|first2=Nikolay|last3=Guadelli|first3=Aleta|last4=Fernandez|first4=Philippe|last5=Sirakova|first5=Svoboda|title=Evidence of Neanderthals in the Balkans: The infant radius from Kozarnika Cave (Bulgaria) |journal=Journal of Human Evolution |volume=111|date=Октомври 2017|issue=111 |pages=54 – 62 |doi=10.1016/j.jhevol.2017.06.002|pmid=28874274}}</ref> От средния палеолит е обитавана и пещерата „[[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]]“ в [[Дряновско]], в която са открити едни от най-ранните свидетелства за присъствие на [[разумен човек]] (''H. spaiens'') в Европа, датирани отпреди 44 хиляди години в началото на [[късен палеолит|късния палеолит]].{{hrf|Hajdinjak|2021|253-257}}{{hrf|Vallini|2022|evac045}} Скални рисунки от късния палеолит до бронзовата епоха са добре запазени в „[[Магурата]]“ в Белоградчишко.{{hrf|Dikov|2015}} Част от археологическите обекти от [[неолит]]а се групират в археологически култури, като „[[Карановска култура|Караново]]“, „[[Хаманджия (култура)|Хаманджия]]“ и „[[Култура Винча|Винча]]“.{{hrf|Gimbutas|1974|29-32}}{{hrf|Slavchev|2005|9-20}}{{hrf|Харман|2019|57}} Те са последвани от [[енеолит]]ната [[култура Варна|култура „Варна“]] (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е.) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. В принадлежащия към култура „Варна“ [[Варненски некропол]] са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката.<ref>{{cite journal|url=https://www.academia.edu/371376|title=Development of metallurgy in Eurasia |journal=Antiquity |volume=83 |issue=322 |last1=Roberts |first1=Benjamin W. |last2=Thornton |first2=Christopher P. |year=2009 |publisher=Department of Prehistory and Europe, [[Британски музей]] |page=1015 |accessdate=1 март 2020|quote=In contrast, the earliest exploitation and working of gold occurs in the Balkans during the mid-fifth millennium BC, several centuries after the earliest known copper smelting. This is demonstrated most spectacularly in the various objects adorning the burials at Varna, Bulgaria (Renfrew 1986; Highamet al. 2007). In contrast, the earliest gold objects found in Southwest Asia date only to the beginning of the fourth millennium BC as at Nahal Qanah in Israel (Golden 2009), suggesting that gold exploitation may have been a Southeast European invention, albeit a short-lived one.|doi=10.1017/S0003598X00099312 }}</ref> [[Траки]]те са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към XII век пр.н.е.,<ref name="EBBulgars">{{cite encyclopedia |url=https://www.britannica.com/topic/Bulgar|title=Bulgar|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|accessdate=1 март 2020}}</ref> но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци.{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=4}} Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]], което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При сина на Терес, [[Ситалк]], държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от [[Александър Велики]], после от [[Персия]]. Към III век пр.н.е. [[Римската империя]] започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.<ref>{{cite book |editor1-last=Gagarin |editor1-first=Michael |title=The Oxford Encyclopedia of Ancient Greece and Rome |volume=1|publisher=Oxford University Press|page=55 |year=2010|isbn=978-0-19-517072-6 |url={{Google books|lNV6-HsUppsC|page=55|plainurl=yes}}}}</ref> === Средновековие === {{основна|Първа българска държава|Византийско владичество над българските земи|Втора българска държава}} [[Първа българска държава|Първата българска държава]] на Балканите е създадена след неуспешен поход през лятото на 680 г. на византийския император [[Константин IV Погонат]] установилите се в областта [[Онгъл]] [[прабългари]] на [[Аспарух]], третия син на владетеля на [[Стара Велика България]] [[Кубрат]]. Поражението на византийците открива пътя на Аспарух за завладяване на територия между [[Дунав]] и [[Стара планина]], което Византия е принудена да признае с мирен договор през лятото на 681 г. Наследникът на Аспарух [[Тервел]] завзема територии в [[Тракия]], намесва се във византийските междуособици, помагайки за връщането на трона на император [[Юстиниан II]] през 705 г., а през 718 г. участва като византийски съюзник във вдигането на арабската [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсада на Константинопол]]. Управлението на Тервел е последвано през голяма част от VIII век от вътрешна нестабилност в българската държава, съпътствана от войни с променлив успех срещу Византийската империя. [[Файл:Territorial expansion during the reign of Khan Krum (803-814).png|ляво|мини|250 px|Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум]] По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на IX век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити), назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи. Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]] г.) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. [[Файл:First bulgarian empire under Simeon I the Great.png|мини|236x236пкс|България при цар Симеон Велики]] При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[БПЦ|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]], обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]]. При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици и разпространението на [[богомилство]]то. През [[971]] г. [[Киевска Рус]] завзема Източна България и [[столица]]та [[Преслав]], а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в [[София|Средец]], [[Скопие]], [[Преспа (град)|Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 г. и гибелта на [[Иван-Владислав]] през 1018 г. Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]] – [[1041]] г.) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]] г.). След загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]]. [[Файл:Bulgaria-Iván Asen-es.svg|ляво|мини|303x303пкс|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218 – 1241 г.)]] На [[26 октомври]] 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Втората българска държава ([[1185]] – [[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През XII век се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г. През годините [[1218]]-[[1241|41]] г. започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II|Йоан Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия. Годините между [[1241]]-[[1280|80]] г. са белязани от нашествията на [[Златна орда|Татарската златна орда]], упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]] и [[Въстание на Ивайло|въстанието]] на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Цар [[Теодор Светослав]] ([[1300]] – [[1322]] г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]]. [[1371]] г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на [[Иван Александър]]: [[Велико Търново|Търновското царство]] с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През [[1444]] г. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[османци]]те, като достига до [[Варна]], където е разбит от [[султан]] [[Мурад II]]. === Османско владичество (1396 – 1878 г.) === {{основна|Османско владичество в България}} [[Файл:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|Рисунка на български жени, [[1586]] г.]] По време на османското владичество, понякога наричано от народа „турско робство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> аристокрацията е елиминирана,<ref> {{cite encyclopedia |encyclopedia = Encyclopædia Britannica |title = Bulgaria |url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria |accessdate =17 март 2010 |year = 2010 |publisher = Encyclopædia Britannica Online |quote = The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters. }} </ref> българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček |first = K. J. |authorlink = Konstantin Josef Jireček |title = Geschichte der Bulgaren |publisher = Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York: Olms 1977 |year = 1876 |език = de |url = http://books.google.com/?id=VBhThVLpc4MC&pg=PA88 |isbn = 3-487-06408-1}}</ref> XV век е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между XVI и XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни. {{основна|Възраждане}} През XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо. [[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|[[Васил Левски]] – национален герой, един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение]] Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през XV век, техният брой рязко се увеличава през XVIII и XIX век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план на [[3 април]] [[1860]] г. (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] г. султан [[Абдул Азиз]] издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 г. По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение и между 1860 и [[1878]] г. възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Първа българска легия]]. Пак той става пръв идеолог на национал-революционното движение. Впоследствие [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]] (сподвижник на Раковски) създава [[Таен централен български комитет]]; Неговият пример е последван от [[Любен Каравелов]] и [[Васил Левски]], които учредяват [[Български революционен централен комитет]]. През 1873 към БРЦК се присъединява и [[Христо Ботев]] (като помощник на Каравелов). През 1875 двамата изпадат в конфликт. Ботев привлича „младите“ начело със Стефан Стамболов и Иван Драсов. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]] г.) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]] г.) въстания. Последното е организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов]] и други. На [[12 април]] [[1877]] г. избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] г. със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската държава. === Трета българска държава (след 1878 г.) === {{основна|Трета българска държава}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|300px|Звънец от Народното събрание на България, с който страната е обявена за [[народна република]], [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София]] Последвалият Руско-турската война [[Берлински договор]] от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], които [[Съединение на България|се обединяват]] през 1885 година. Новата българска държава получава [[Либерална демокрация|либералнодемократично]] устройство с широки избирателни права и [[многопартийна система]], но и значително влияние на [[Цар на българите|монарха]]. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната [[Българска криза]] и кратката [[Сръбско-българска война]]. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайки [[Иредентизъм|иредентизма]] и особено [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната [[Балканска война]] на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа]] (1913) и [[Първа световна война]] (1915) губи значителни територии. [[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|ляво|мини|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]] Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], който през 1923 година е свален от власт с [[военен преврат]]. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след [[Голямата депресия]] и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар [[Борис III]].{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=39}} България използва международната обстановка в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] и с [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] си връща по мирен път [[Южна Добруджа]], но през 1941 година се включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] на страната на [[Тристранния пакт|Оста]] и окупира големи части от [[Югославия]] и [[Гърция]]. При навлизането в страната на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], и до края на войната България воюва на страната на [[Втората световна война|Съюзниците]]. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|мини|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]] След кратък период на многопартийност до сключването на мир със западните Съюзници, след 1947 година в България се установява [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] по съветски образец. Наложен е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[Колективизация в България|колективизация]] на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери, а външната политика е изолационистка, като страната става един от най-лоялните участници в [[Съветски блок|Съветския блок]].<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0057) Chervenkov and Stalinism in Bulgaria], Библиотека на Конгреса</ref> От 1956 година до края на комунистическия режим той се оглавява от [[Тодор Живков]], който чрез умело маневриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити.<ref>[http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian Todor Zhivkov – The longest serving authoritarian] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160523085226/http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian |date=2016-05-23 }}, ''[[The Sofia Echo]]'', 3 април 2003 г.</ref> Периодът на политическа и социална стабилност при Живков<ref>[https://archive.is/20121212053224/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0063) Bulgaria – THE ZHIVKOV ERA], Библиотека на Конгреса, 1992</ref> е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднения, чиято кулминация е започналата през 1987 година многогодишна [[Българска дългова криза (1987 – 1994)|финансова криза]]. Комунистическият режим е [[Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен|обявен за престъпен със закон]] от 2000 г.<ref>[https://archive.is/20121212132354/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0102) Chapter 3. The Economy], Библиотека на Конгреса.</ref> При [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|срива на европейските комунистически режими]] през 1989 година Живков подава оставка, а Българската комунистическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като този [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|преходен период]] се характеризира с политическа нестабилност, отлагане на належащите стопански реформи и разрастване на [[корупция]]та и [[престъпност]]та. Трайна финансова стабилизация е постигната в края на 90-те години със съдействието на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]], през 2004 година икономиката достига предкризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член на [[НАТО]], а на 1 януари 2007 година се присъединява към [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на България}} === Символи и институции === [[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|alt=|ляво|мини|293x293пкс|Сградата на Народното събрание в София]] Съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] от [[1991]] г. България е [[парламентарна република]], с ясно изразено [[принцип за разделение на властите|разделение на властите]] – [[Народно събрание на България|законодателна]], [[Министерски съвет на България|изпълнителна]], [[Съдебна система на България|съдебна]]. Националните символи на българската държава са [[Национално знаме на България|знамето]], [[Химн на България|химнът]] и [[Герб на България|гербът]] на Републиката. ==== Българският парламент ==== [[Народно събрание|Народното събрание]] е [[Парламент#Еднокамарна система|еднокамерен]] парламент и се състои от 240 [[депутат|народни представители]], избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – 91). Сред тях са приемането на [[Закон (право)|закони]], контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира [[омбудсман]], който се застъпва за правата и свободите на гражданите. ==== Министерски съвет ==== Министерският съвет е основен орган на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в Република България. Той е съставен от [[министър-председател]], заместник министър-председатели и членове – ресорни министри. Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии. ==== Президентът на Републиката ==== [[Президент на България|Президентът]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е [[държавен глава]], върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на България|Въоръжените Сили]] и председател на [[Консултативен съвет за национална сигурност|Консултативния съвет за национална сигурност]]. Макар да не притежава [[законодателна власт]] или [[законодателна инициатива|инициатива]], президентът може да върне законопроект за преразглеждане, упражнявайки правото си на налагане на вето. Президентът има [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]], избиран заедно с него на преки избори. === Административно деление === {{основна|Административно деление на България}} [[Файл:Bulgaria, administrative divisions - bg - colored.svg|мини|280x280пкс|Карта на областите в България]] От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: [[Благоевград (област)|Благоевград]], [[Бургас (област)|Бургас]], [[Варна (област)|Варна]], [[Велико Търново (област)|Велико Търново]], [[Видин (област)|Видин]], [[Враца (област)|Враца]], [[Габрово (област)|Габрово]], [[Добрич (област)|Добрич]], [[Кърджали (област)|Кърджали]], [[Кюстендил (област)|Кюстендил]], [[Ловеч (област)|Ловеч]], [[Монтана (област)|Монтана]], [[Пазарджик (област)|Пазарджик]], [[Перник (област)|Перник]], [[Плевен (област)|Плевен]], [[Пловдив (област)|Пловдив]], [[Разград (област)|Разград]], [[Русе (област)|Русе]], [[Силистра (област)|Силистра]], [[Сливен (област)|Сливен]], [[Смолян (област)|Смолян]], [[София (област)|София – град]], [[Софийска (област)|Софийска]], [[Стара Загора (област)|Стара Загора]], [[Търговище (област)|Търговище]], [[Хасково (област)|Хасково]], [[Шумен (област)|Шумен]], [[Ямбол (област)|Ямбол]]. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, до [[1987]] г. страната е била разделена на 28 окръга, а от 1987 г. до [[1999]] г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г. === Въоръжени сили === {{основна|Българска армия}} [[Файл:Bulgarian paratrooper.jpg|мини|ляво|220п|Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза „Безмер“]] Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: [[Българска армия|Българската армия]] и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на [[Министерски съвет|Министерския съвет]].<ref>[http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20140225_ZOVSRB.pdf ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 – 2014] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160206060346/http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20140225_ZOVSRB.pdf |date=2016-02-06 }}, чл. 48, 50.</ref> Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на [[НАТО]] и участва в мироопазващата мисия в [[Афганистан]] с контингент от 610 души. Българският контингент в [[Ирак]] бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“. Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. България има добре развита отбранителна промишленост и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. == Население == {{Основна|Население на България}} {{Double image|right|Bulgaria-demography.png|190|Population pyramid of Bulgaria.png|175|[[Крива]] на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на [[ФАО]].|Пирамида на населението ([[2011]] г.).}} [[Население на България|Населението на България]] е 6 951 482 души по данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] към 31 декември 2019 година.{{Sfn|Брошура на НСИ|2018|p=1}} В градовете живеят 73,7% от общия брой на населението, като 24,2%, или 1 242 568 души, са съсредоточени в столицата [[София]]. Други големи градове са [[Пловдив]] (347 851) и [[Варна]] (336 216), както и [[Бургас]] (201 779), [[Русе]] (141 231) и [[Стара Загора]] (134 726).{{Sfn|Брошура|2019}} [[Българи]]те са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, [[турци]]те (8,8%) и [[цигани]]те (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – [[руснаци]], [[арменци]], [[власи]], [[каракачани]], [[украинци]], [[евреи]], [[румънци]], както и хора, които не се самоопределят.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=4}} [[Български език|Българският език]] е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението. [[турски език|Турският]] е майчин на 9,1%, а [[цигански език|циганският]] на 4,2%.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}} Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през [[1985]] г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.<ref name="НСИ история">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm|title=Население на България по години – преброявания|publisher=Национален Статистически Институт}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dw.de/dw/article/0,,15578478,00.html|title=Завръщането на българите|publisher=Deutsche Welle|date=5 декември 2011|accessdate=12 юни 2012}}</ref> След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.<ref name="НСИ история"/>{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=3}} Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/en/will-eu-entry-shrink-bulgarias-population-even-more/a-2287183 | заглавие=Will EU Entry Shrink Bulgaria's Population Even More? |достъп_дата =11 август 2018 |издател=[[Дойче веле]]|дата=26 декември 2006 |език=en }}</ref> Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза]] от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.<ref name="dw1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/има-ли-кой-да-работи-в-българия/a-19533159 | заглавие=Има ли кой да работи в България? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Илчева |първо_име=Мария |дата=8 септември 2016|издател=[[Дойче веле]] |език= }}</ref><ref name="dw2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/под-4-милиона-българи-през-2100-година/a-42543351 | заглавие=Под 4 милиона българи през 2100 година? |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Цеков|първо_име=Николай|дата=12 февруари 2018|издател=[[Дойче веле]] |език= }}</ref> Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.<ref name="bnr1"/><ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/15/1788241_diankov_podkrepiam_privatizaciiata_na_energetikata_v/|title= Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България|publisher=Капитал|date=15 март 2012}}</ref> Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под [[праг на бедност|прага на бедността]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.economist.com/europe/2018/01/11/if-hell-is-other-people-bulgaria-is-paradise | заглавие=If hell is other people, Bulgaria is paradise |достъп_дата =11 август 2018|дата=11 януари 2018|издател=[[The Economist]] |език=en }}</ref> Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.<ref>{{cite web |url=http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx |title=Demographic crisis in Bulgaria deepening |publisher=[[Българско национално радио]] |date=12 март 2012 |accessdate=11 август 2018 |archivedate=5 ноември 2013 |архив_дата=2013-11-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131105015344/http://bnr.bg/sites/en/Lifestyle/Life/Pages/1203DemographiccrisisDeepening.aspx }}</ref> През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.<ref name="bnr1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/en/post/100917894/demographic-catastrophe-in-bulgaria-to-result-in-economic-collapse | заглавие=Demographic catastrophe in Bulgaria to result in economic collapse |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Събев |първо_име=Владимир |дата=9 януари 2018 |издател=[[Българско национално радио]] |език=en }}</ref> България е на едно от последните места в света по раждаемост,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu |заглавие=Country Comparison: Birth Rate |достъп_дата=11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en |архив_дата=2013-03-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130309174328/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html#bu }}</ref> а по смъртност се нарежда трета в света,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu |заглавие=Country Comparison: Death Rate |достъп_дата=11 август 2018 |труд=[[CIA World Factbook]] |издател=[[Централно разузнавателно управление]] |език=en |архив_дата=2013-06-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130615121335/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=9#bu }}</ref> което предопределя бързо намаляване на населението. Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ.<ref name="ЕК1">{{cite web|url=https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/state/docs/chp_bulgaria_english.pdf|title=State of Health in the EU. Country Health Profile: Bulgaria 2017|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=12 август 2018|pages=1 – 12}}</ref><ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/joint-report_bg_en_2.pdf|title=Bulgaria: Health Care & Long-Term Care Systems|publisher=European Commission|accessdate=20 май 2018}}</ref> [[Здравеопазване в България|Българската здравна система]] преминава от безплатно държавно здравеопазване [[Система на Семашко|тип „Семашко“]] към децентрализирана осигурителна система през 1990-те.<ref name="Health system">{{cite journal |last1=Georgieva |first1=Lidia |last2=Salchev |first2=Petko |title=Bulgaria Health system review |journal=Health Systems in Transition |date=2007 |volume=9 |issue=1 |pages=xvi, 1, 2, 3, 12 |url=http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/80592/E90023.pdf |publisher=European observatory on health systems and policies |issn=1817 – 6127 |access-date=2018-08-11 |archive-date=2022-10-09 |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/80592/E90023.pdf }}</ref> През 1999 г. се създава [[Национална здравноосигурителна каса|Националната здравноосигурителна каса]] (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения.<ref name="Health system"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/09/1356508_idi_v_moiata_bolnica/ | заглавие=Иди в моята болница |достъп_дата =11 август 2018 |фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |дата=9 декември 2011|издател=Капитал |език= }}</ref> Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче болниците са хронично недофинансирани от касата.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/02/23/3134047_chernata_kasa_na_durjavata/ | заглавие=Черната каса на държавата|фамилно_име=Николова |първо_име=Десислава |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език= }}</ref> Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2018/02/23/3133978_lujata_narechena_zdraveopazvane/ | заглавие=Лъжата, наречена здравеопазване |достъп_дата =11 август 2018 |дата=23 февруари 2018 |издател=Капитал |език= }}</ref> Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване.<ref name="ЕК1"/><ref>{{cite book |title=Pharmaceutical Policy in Countries with Developing Healthcare Systems |last=Lopert |first=Ruth |chapter=8. Pharmaceutical Policy in Bulgaria |year=2017 |publisher=Springer |isbn=978-3-319-51673-8 |pages=151 – 152 |url=https://books.google.bg/books?id=9yWKDgAAQBAJ&pg=PA151&lpg=PA151&dq=bulgaria+semashko+system&source=bl&ots=nmPZshPsJM&sig=p57OAn99_Aw760E8l2O6do_Ip2E&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjx2_W0xOTcAhUBKpoKHUVoBWw4ChDoATAAegQICRAB#v=onepage&q=bulgaria%20semashko%20system&f=false |accessdate=12 август 2018 }}</ref> От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.<ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/05/15/1828093_bulgarskoto_zdraveopazvane_e_s_nai-nisko_kachestvo_v_es/|title=Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС|publisher=Капитал|date=15 май 2012|accessdate=12 юни 2012}}</ref> [[Файл:Sofia University (37536311404).jpg|мини|дясно|Ректоратът на Софийския университет]] [[Образование в България|Образователната система]] е под надзора на [[Министерство на образованието, младежта и науката|Министерството на образованието и науката]]. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-и до 8-и клас), средно (9-и до 12-и клас) и висше. На територията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и [[Списък на висшите учебни заведения в България|50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ)]].{{Sfn|Брошура на НСИ|2018|p=16}} От тях най-високо класираното ВУЗ е [[Софийски университет]].<ref>{{cite web|url=https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2018/world-ranking#!/page/0/length/25/locations/BG/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats|title=Bulgaria: University Ranking|publisher=Times Higher Education|accessdate=12 август 2018}}</ref> Качеството на българското образование обаче е ниско. Прекомерно големият брой висши училища и слабото финансиране са причина системата да изгражда некачествени кадри, поради което икономиката е неатрактивна за чуждестранни инвеститори.<ref>{{cite web|url=http://money.bg/news/id_396620823|title=Лошото българско образование спира инвестициите|publisher=Money.bg|date=20 септември 2010|accessdate=12 юни 2012}}</ref> Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано или въобще не са обхванати от нея. Средната [[грамотност]] е 98,4%, но нивата на [[функционална неграмотност]] са високи (41,5%).<ref>{{Cite web|url=http://sofiaglobe.com/2016/12/06/international-study-40-of-bulgarian-ninth-graders-functionally-illiterate-in-science-maths-and-reading/|title=International study: 40% of Bulgarian ninth-graders functionally illiterate in science, maths and reading|publisher=''The Sofia Globe''|date=12 юни 2016|accessdate=12 август 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2103.html#bu|title=Field Listing: Literacy|work=[[CIA World Factbook]]|publisher=[[Централно разузнавателно управление]]|accessdate=12 август 2018|архив_дата=2016-11-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161124171442/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2103.html#bu}}</ref> България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено [[Православие|православното християнство]]. Като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяването през 2011 г.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}} Най-голямата малцинствена религия е [[ислям]]ът, който е посочен като вероизповедание от 7,8% от населението (главно от [[турци|турското]] малцинство, но също и от [[българи мохамедани]] и една пета от [[цигани]]те, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва [[протестантство]] (0,9%) и [[римокатолицизъм]] (0,7%); 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.{{Sfn|НСИ преброяване|2011|p=5}} В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.<ref>{{cite web| publisher = НСИ| year = 2010| url = http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203| title = Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси| accessdate = 30 април 2010| ref = harv| архив_дата = 2010-05-01| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100501154554/http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203}}</ref> == Икономика == {{Основна|Икономика на България|Стопанска история на България}} [[Файл:Sofia at night.JPG|мини|225п|Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.]] Класифицирана като [[Развиващи се страни|развиваща се]] и една от страните с висок доход,<ref>{{cite web|url=https://datahelpdesk.worldbank.org/knowledgebase/articles/906519 |title=World Bank Country and Lending Groups |publisher=[[Световна банка]] |accessdate=26 януари 2020}}</ref> България е промишлено-аграрна отворена [[пазарна икономика]] със средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,<ref>[http://www.standartnews.com/biznes/balgarite__na_danoto_po_zaplati_v_es-151458.html Българите на дъното по заплати в ЕС], ''Стандарт'', 1 юни 2012</ref> най-нисък БВП на глава от населението (7850 евро)<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/sdg_08_10/default/table |title=Real GDP per capita |publisher=[[Евростат]]}}</ref> и най-ниска производителност на труда (55,5% от средни за ЕС 100%)<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/TEC00116__custom_7083713/default/table?lang=en |title=Nominal labour productivity per person employed (ESA 2010) |publisher=[[Евростат]]}}</ref> в Европейския съюз. Според [[Евростат]] през 2023 г. [[БВП]] на глава от населението (в [[Паритет на покупателната способност|ППС]]) е 64% от средния за Европейския съюз.<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tec00114/default/table?lang=en |title=GDP per capita in PPS|publisher=[[Евростат]]|work=ec.europa.eu}}</ref> === Сектори === {{Основна|Туризъм в България}} Повечето туристи в България се насочват или към зимните [[курорт]]и, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културните и историческите забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души.<ref>[http://nsi.bg/bg/content/1969/посещения-на-чужденци-в-българия-по-месеци-и-по-страни Официални данни на НСИ за 2017]</ref> За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души. От 2010 г. развитието на транспортната инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегия (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.<ref>{{cite web|url=http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/Transport_Strategy_2020_last_r.pdf |title=Microsoft Word - Transport_Strategy_2020_last.doc |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref> В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях са [[Автомагистрали в България|автомагистрали]], 2975 km първокласни пътища, 4035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли.<ref>[https://web.archive.org/web/20101113231334/http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=902&a4=903 Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ]</ref> Дължината на всички жп линии е 4032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538,9 хил. т. и 26 071,5 хил. п. Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са [[Германия]] (11,6%), [[Румъния]] (9,5%), [[Италия]] (8,7%), [[Турция]] (8,6%), [[Гърция]] (7,0%) и [[Белгия]] (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са [[Русия]] (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и [[Испания]] (5,3%).<ref>{{cite web | publisher = НСИ | year = 2012 | url = http://www.nsi.bg/EPDOCS/fTrade2011.pdf | title = Външна търговия на България за 2011 г. – окончателни данни | format = PDF | work = nsi.bg | pages = 10 – 12 | accessdate = 10 септември 2012 | lang = | архив_дата = 2012-11-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121114194947/http://www.nsi.bg/EPDOCS/fTrade2011.pdf }}</ref> България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми и природни ресурси.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=5}} Маришкият въглищен басейн е богат на [[лигнитни въглища]], най-разпространеният тип в България, а запаси от [[кафяви въглища]] съществуват около [[Бобов дол]] и в Рила.{{Sfn|Resource Base}} Западна Стара планина, особено около [[Средна гора]] и [[Челопеч]], е богата на [[мед]]. Налични са и находища на [[манган]], [[уран (елемент)|уран]], [[олово]], [[цинк]], [[желязна руда]], [[хром]],{{Sfn|Resource Base}} [[доломит]], [[гипс]], [[каолин]], [[мрамор]] и [[кварцит]].{{Sfn|Library of Congress|2006|p=5}} Край [[Плевен]] са разработени и малки находища на [[петрол]].{{Sfn|Resource Base}} == Култура == {{основна|Култура на България}} [[Файл:Madara-rider-Svik.jpg|ляво|220px|мини|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ]] === Изобразително изкуство и архитектура === {{основна|Българско изобразително изкуство|Българска архитектура}} ==== Древност и античност ==== Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например [[Варненски халколитен некропол|Варненското съкровище]] от V. – началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на [[Култура Варна|Варненската култура]] е най-старото обработено злато в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=A Lost European Culture, Pulled From Obscurity |достъп_дата=4 януари 2013 |автор=John Noble Wilford |дата=30 ноември 2009 |издател=The New York Times |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=Flirting with Civilisation |достъп_дата=4 януари 2013 |автор=Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press |дата=1 декември 2009 |издател=The New York Times |език=en }}</ref>. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени [[долмен]]и, [[Могила|могили]] и образа на [[Тракийски конник|тракийският конник]] (виж. [[Тракийско изкуство]]) ==== Средновековие и ренесанс ==== [[Файл:St. Theodor.jpg|мини|[[Керамична икона на Теодор Стратилат|Икона]] на [[Теодор Стратилат]], преславска керамика]] [[Файл:Zemen-crkva-1.jpg|мини|Черква в [[Земенски манастир|Земенския манастир]]]] Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от [[Централна Азия]] и [[Близък изток|Близкият изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери. След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно.<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref> В градежа на [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]] се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случаи еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни [[свод]]ове и дъги [[Арка|арки]], които преминават в [[купол]]а. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „[[Свети Никола (Мелник)|Св. Никола]]“ в [[Мелник]], [[Христос Пантократор (Несебър)|Пантократорската църква]] и „[[Свети Йоан Алитургетос (Несебър)|Св. Йоан Алитургитос]]“ (Неосветени) в [[Несебър]], както и църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изящество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия. По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната [[живопис]]. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника „мокро фреско“ са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите на [[Търновската художествена школа]] са наситени с [[ренесанс|предренесансови]] елементи. ==== Българско възраждане ==== {{Основна|Българско Възраждане}} В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и XIX век. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни. === Литература === {{основна|Българска литература}} [[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|мини|150п|[[Иван Вазов]] – патриархът на българската литература]] Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] – период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). ==== Старобългарска книжнина (X – XII в.) ==== Първите творби се появяват към VIII век и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'', Проглас към еванелието и др.), [[Наум Охридски]], [[Йоан Екзарх]] (Шестоднев) и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 г.). Златният век на българската книжнина започнал при княз Борис, продължава при царете Симеон и Петър I. Сред късните представители е [[презвитер Козма]] (Беседа против богомилите)По време на византийското господство, българската литература е в период на упадък и почти не се развива. ==== Среднобългарска книжнина (XIV - XV в.) ==== При царете Йоан Александър, Йоан Шишман и Иоан Срацимир се обособява [[Търновска книжовна школа]] България преживява Втори златен век на българската книжнина (Сребърен век).<ref>[https://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html Правописната грешка е по-страшна от смисловата – заветът на Костенечки]</ref> Ярки представители на Търновската школа са [[Киприан Киевски]], патриарх [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]], [[Григорий Цамблак]] и [[Константин Костенечки]] Извършени са две езикови реформи, а житията и похвалните слова се множат едно след друго. Османското господство води упадък на книжнината в българските земи, но пък за сметка на това много от книжовниците стават изгнаници и като такива са проводници на българската култура в Русия, Украйна и Сърбия (Григорий Цамблак, Константин Костенечки) ==== Възрожденска книжнина (1824 -1878) ==== Османското господство за дълго прекъсва книжовните традиции на българите. През 1767 година Охридската архиепископия е закрита, а епархията присъединена към Драчката архиепископия, а от 1776 година тя има само гръцки епископи чак до създаването на Екзархията. Все пак от 20-те години на XIX в. се правят различни опити да се възстанови българската книжовна култура. През 1824 година [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] създава първия български учебник – [[Рибен буквар|Рибният буквар]]. [[Васил Априлов]] създава първото българско читалище през 1834 година. Скоро то е последвано от множество читалища и килийни училища. Ред етнографи – пионери като [[Петко Славейков]], [[Георги Раковски]], [[Гаврил Кръстевич]] и пр. събират ценни сведения за духовната култура на българите и ги публикуват. На свой ред [[Иван Богоров]] започва борба за чистотата на езика. Постепенно през 50-те и 60-те години на XIX в. се появяват преподаватели от нов тип като [[Найден Геров]], [[Ботьо Петков]] и [[Добри Войников]]. Те успяват да подобрят рязко българското образование, а това води и до нов тип литература. Връх на българската възрожденска проза е постигнат от [[Любен Каравелов]], а в поезията – от [[Христо Ботев]] и [[Добри Чинтулов]]. Постепенно се създава революционна белетристика и революционна поезия, което е нов тип жанр за България. ==== Следвъзрожденска литература (1878 – 1919) ==== „Патриарх“ на българската проза и поезия е [[Иван Вазов]], а на мемоарната белетристика – [[Захарий Стоянов]] (биограф на цяло поколение революционери). С времето се появяват и други изтъкнати писатели като [[Йордан Йовков]] и [[Елин Пелин]]. Поезията търпи развитие. Най-застъпен е символизма. Негови най-ярки представител са [[Пейо Яворов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Теодор Траянов]], [[Николай Лилиев]]. Донякъде към това течение се присъединява и [[Дора Габе]]. Съществуват и други течения например [[Христо Смирненски]] е виден представител на авангардизма. Неговите произведения са пропити с критики срещу социалните неравенства ==== Книжовност между двете световни войни (1919 – 1944) ==== Някои от писателите като Ив. Вазов и Й. Йовков продължават да творят и в този период. Но се появяват и нови имена като [[Георги Караславов]] сред писателите, [[Атанас Далчев]], [[Никола Вапцаров]] и [[Елисавета Багряна]] при поетите. Белестристиката и поезията все повече са свързани със социалните несправедливости, с разпадането на селската задруга и предполагаемата поквара, която градският начин на живот оказва върху българското село. ==== Книжовност при комунизма (1944 – 1989) ==== Народният съд извършва репресии върху множество писатели, журналисти, поети, учени. Д. Талев е хвърлен за 4 години в концлагер; проф. Михаил Арнаудов получава 20 години затвор (изпълнени са десет). На печата е наложена цензура. Все пак постепенно нещата се успокояват и се създава ново поколение от интелигенти. Сред големите имена в този период е [[Димитър Талев]], който написва Преспанската тетралогия („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“), романа „Самуил, цар български“ и трилогия романи („Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“), които са важни за самоосъзнаването на българите. Макар да не е ново име, Талев преживява реабилитация след 50-те години, а литературата му е в подем. Все пак първоначално през този период преобладава партизанската литература, а превес има течението на [[социалистически реализъм]]. Нещата се променят през 70-те години на XX в. Управляващият диктатор Тодор Живков се обгражда с кръг от приближени интелектуалци, а дъщеря му Людмила Живкова се изживява като меценат на културата. Постепенно се получава ренесанс на патриотичната литература, обособяват се като жанрове фантастиката, криминалната проза и пр. Появяват се имена като [[Йордан Радичков]], [[Николай Хайтов]], [[Радой Ралин]], [[Павел Вежинов]], [[Богомил Райнов]], които отново извисяват българската литература. Сред поетите творят имена като [[Валери Петров]], [[Георги Константинов (поет)|Георги Константинов]] и [[Блага Димитрова]]. === Музика === {{основна|Българска музика}} [[Файл:Ioannis Koukouzelis.jpg|мини|ляво|125п|[[Йоан Кукузел]]]] Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13 – 14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на [[Българска църковно-славянска музика|църковната музика]], повечето творби са на неизвестни автори. Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. В края на XIX век, след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – ''[[Сиромахкиня]]''. Сред най-известните български композитори е [[Панчо Владигеров]] (рапсодия „Вардар“, „Есенна елегия“ и пр.). Той е прочут със своите симфонии. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като „[[Върви, народе възродени]]“. България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]], [[Анна Томова-Синтова]], [[Райна Кабаиванска]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чиито видни представители са [[Ирина Чмихова]], [[Георги Кордов]], [[Маргрет Николова]], [[Лили Иванова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Йорданка Христова]], [[Васил Найденов]], [[Орлин Горанов]], [[Силвия Кацарова]], [[Тони Димитрова]], [[Ритон (дует)|дует Ритон (Катя Михайлова и Здравко Желязков)]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България. === Български народни танци === {{Основна|Български народни танци}} [[Файл:Nikola Obrazopisov - Selsko horo ot Samokovska okoliya.jpg|ляво|мини|230x230пкс|„Самоковско хоро“ от [[Никола Образописов]]]] [[Файл:Ivan Mrkvička - Rachenitsa.jpg|мини|230x230пкс|„Ръченица“ от [[Иван Мърквичка]] – В която присъства известният [[Джеймс Баучер]] (ирландецът с българското сърце) облечен в шопска носия, надиграващ се в кръчмата [[Бистрица (област София)|с. Бистрица]]]] Ценен източник на материали за историята на танцовото изкуство в България е старата българска църковна и светска иконография. Тя дава конкретна представа за танца. Много интересна в това отношение е една стара фреска в църквата в село [[Арбанаси]], [[Велико Търново (община)|община Велико Търново]], от края на XVI век, в която е изобразено едно спокойно женско хоро. Танцуващите, наловени ''„за пояс“'', не са облечени в народна носия, а в някаква особена, може би болярска носия. В движенията и позите на жените има много грация и благородство. Танцова тематика има и в стенописите на [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] и на [[Хрельова кула|Хрельовата кула]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. [[Файл:BASA-2115K-3-122-1-Felix Kanitz, Bulgarian horo.jpg|мини|230x230пкс|Хоро в Северна България ([[Феликс Каниц]] – 1882 г.)]] Доста по-късно картините на [[Никола Образописов]] „Самоковско хоро“ и на [[Иван Мърквичка]] „Ръченица“ ни дават представа за подреждането и начина на залавянето на танцуващите, както и за състоянието, което изразяват. Сведения за състоянието на народните танци през [[османското иго]] са отразени в статии, дневници и пътни бележки на чужди сановници и пътешественици, минали през България в XVI, XVII, XVIII и XIX век. Някои от тях описват хората по-подробно, други – бегло, но и при едните, и при другите българските народни танци привличат вниманието им, като имаме предвид, че са били с различни интереси и подготовка. Най-известни са бележките на [[Стефан Герлах|проф. Стефан Герлах]] (1546 – 1612) – немски учен и дипломат, който споменава в дневника си за българските хора и песни, които е видял и чул; [[Еспри-Мари Кузинери|Еспри Кузинери]] – френски учен и търговски консул в [[Солун]] в края на XVIII век, пише, че българските жени никога не играели хоро заедно с мъжете; граф Александър д'Отрив (1754 – 1830) – френски дипломат; [[Ами Буе]] (1794 – 1881) – френски геолог и пътешественик; [[Огюст Дозон]] – френски консул в [[Македония (област)|Македония]], също пишат за облеклото, песните и танците на българите. [[Феликс Каниц]] (1829 – 1905) – известен унгарски археолог и етнограф. След дълги наблюдения върху бита и културата на българския народ той издава през 1882 г. тритомния си труд „Дунавска България и Балкана“. Пише, че българинът обича да се забавлява с весела игра, пеене и танци на открито в гората или на зелена морава край някоя гора: ''„Моми и ергени се залавят на хорото най-отпред във верига. Тя прилича на пъстра лента, която се движи постепенно вдясно. Темпото се ускорява постепенно и двете крила се стремят с по-енергични стъпки да се приближат едно до друго“''. В България по време на [[Българско възраждане|Възраждането]] с повишаване на националното съзнание на народа и националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също за издирване и събиране на документи на народната песен и танц. [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]] през 1855 г. печата в „[[Цариградски вестник]]“ – „Български народни поверия и стари обичаи – Митология“, където дава интересни сведения за народните обичаи [[Сурваки]], [[Лазаруване|Ладуване]], [[Бабинден]], [[Власовден (обичаи)|Власовден]]. По-късно в [[Гайда (вестник)|„Гайда“]] през 1866 г. печата „Нрави и обичаи у българите“ – за [[нестинарство]]то и [[кукери]]те. В средата на XIX век (1865) [[Георги Раковски|Георги С. Раковски]] издава „Българска старина“, където дава сведения за бита на народа. [[Любен Каравелов]] през 1861 г. издава в [[Москва]] забележителния сборник „Памятники народного быта болгар“''.'' В него включва пълен цикъл на календарните народни обичаи. Той проявява интерес и към народния танц. В повестта си „Неда“ той говори за хорото, като става изразител на любовта на българина към него: ''„Скоро ще да се захване народното хоро без което ни един българин, ни една млада българка не могат да живеят“''. [[Братя Миладинови|Димитър и Константин Миладинови]] в предговора към сборника си „Български народни песни“, издаден през 1861 г. в [[Загреб]], наричат народното хоро ''„училище, където се усъвършенства народната ни поезия''“ Техния сборник не е загубил и до днес високата си стойност за националната ни култура и наука. През 1872 г. в [[Болград]] излиза „Български народен сборник“ на [[Васил Чолаков]]. В него той прави подробно и богато описание на народни обичаи от различни краища на страната. Освен това отделя кратка, но специална глава на народните хора и игри, които наблюдава в [[Панагюрско]] и [[Пазарджишко]]. С верен усет на фолклорист той отбелязва хората и игрите и като самостоятелна танцова проява, и като съставка на народните обичаи. === Наука и техника === {{Основна|Наука и техника в България}} {{Вижте също|Софтуерна индустрия в България}} България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като [[математика]]та, [[физика]]та, [[информационни технологии]], [[астрономия]]та и [[медицина]]та. Повечето български учени работят в [[Българската академия на науките]] (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1118233 Кабинетът одобри бюджета за 2008 г.], Вести.бг</ref> === Кино === {{основна|Българско кино}} Първата кинопрожекция в България е в град [[Русе]]. За начало на кинематографията в България се счита филмът на [[Васил Гендов]] „[[Българан е галант]]“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на [[Отечествения фронт]] се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио [[Бояна (киностудио)|„Бояна“]]. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България. === Спорт === България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е [[футбол]]ът, но несъмнено след него веднага се нарежда [[волейбол]]ът. През 1994 [[Национален отбор по футбол на България|българският национален отбор по футбол]] печели четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]]. Футболният отбор има и бронзов медал от [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн]] и сребърен медал от [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри през 1968 г. в Мексико]]. България има и световни постижения във волейбола, [[баскетбол]]а, [[борба]]та, [[тенис]]а, [[хандбал]]а, [[спортна стрелба|спортната стрелба]], [[хвърляне на чук|хвърлянето на чук]] както и на рекорд на [[скок височина]] на [[Стефка Костадинова]] (поставен през 1987 и надминат чак през 2024 година<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/svetovniiat-rekord-na-iaroslava-maguchih-v-skoka-na-visochina-beshe-ratificiran-6211808 Световният рекорд на Ярослава Магучих в скока на височина беше ратифициран]</ref>), [[лека атлетика]], [[художествена гимнастика]] и много други. Столицата, София, се кандидатира за домакин на [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> === Обичаи === {{основна|Български обичаи}} [[Файл:Bg-easter-eggs.jpg|мини|200п|Великденски яйца от България]] Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са ''[[сурвакане]]то'' – характерен за [[Нова година]] обичай, известен в цялата страна; ''[[хамкане]]то'' – изпълняван на [[Сирни заговезни]], когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. ''[[Мартеница|Мартеници]]'' се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. ''[[Лазаруване]]то'' е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. [[Великден]], [[Възкресение Христово]] е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на [[Велики четвъртък]]. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни. ''[[Кукери|Кукерските обреди]]'' се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве. ''[[Коледуване]]то'' e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. [[Коледари]]те пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството. ''[[Нестинарство]]то'' е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят е най-автентично запазен в село [[Българи (Област Бургас)|Българи]], Странджа. === Национална кухня === {{основна|Българска кухня}} Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие се обработват [[топлинна обработка (кулинария)|топлинно]] едновременно. Това важи особено при [[печене|печивата]] и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени [[фурна|фурни]], а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или [[консерва|консервирани]] зеленчуци, които се обработват едновременно с [[месо]]то. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, [[червен пипер|червен]] и [[чер пипер]], [[бахар]], [[дафинов лист]]. През годините България е взаимодействала с други балкански култури, в резултат от което е обогатила националната си кухня. Характерно за България (както и за страните от бивша Югославия, а също и за Турция) е алкохолното питие [[ракия]]. Съществуват научни хипотези, че ракията е „изобретена“ през 11 в. именно в България.<ref>[https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/85291-rakiyata-e-balgarsko-pitie-arheolozi-go-dokazvat Ракията е българско питие! Археолози го доказват]</ref> Като национална кулинарна придобивка може да се посочи [[Шопска салата|шопската салата]].<ref name=":0">Шкодрова, Албена: ''Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ'', София, изд. Жанет 45, 2014 г., с.260</ref> През 70-те години тя се налага като национална културна особеност.<ref name=":0" /> == Вижте също == {{Уикицитат|България}} * [[Комуникация в България]] * [[Външна политика на България]] * [[Официални празници в България]] * [[Списък на страните в ЕС по население]] * [[Списък на градовете в България по население]] * [[Списък на реките в България]] * [[Правителства на България]] == Бележки == {{колони|2|<references />}} === Библиография === * {{cite web | publisher = [[Библиотека на Конгреса]] | ref={{harvid|Библиотека на Конгреса|1994}}|url=https://cdn.loc.gov/master/frd/frdcstdy/bu/bulgariacountrys00curt_0/bulgariacountrys00curt_0.pdf|title=Bulgaria Country Study|accessdate=3 март 2020|date=1994 | lang = en}} * {{cite book | last = Головински | first = Евгени (гл. ред.) | authorlink = Евгени Головински | year = 2002 | title = Българска енциклопедия А-Я | publisher = Труд / Българска енциклопедия | location = София | isbn = 954-8104-08-3}} * {{cite web | publisher = Национален статистически институт | ref={{harvid|НСИ преброяване|2011}}|url=http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf|title=Окончателни резултати от Преброяване 2011|accessdate=11 август 2018|date=2011}} * {{cite book | last = Пенин | first = Румен | year = 2007 | title = Природна география на България | publisher = Булвест 2000 | isbn = 978-954-18-0546-6}} * {{cite book | last = Харман | first = Харалд | authorlink = Харалд Харман | year = 2019 | title = Загадката на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа | publisher = Захари Стоянов | location = София | isbn = 9789540913988}} * {{cite web | publisher = Central Intelligence Agency | year = 2011 | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu | title = Countries ranked by area | work = The World Factbook | accessdate = 4 декември 2011 | archive-date = 2018-11-22 | archive-url = https://web.archive.org/web/20181122132200/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu | lang = en | архив_дата = 2018-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181122132200/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=105#bu }} * {{cite web | last = Dikov | first = Ivan | year = 2015 | url = https://archaeologyinbulgaria.com/2015/10/28/bulgaria-enlists-spanish-experts-on-prehistoric-art-from-altamira-museum-to-assess-condition-of-magura-cave-paintings/ | title = Bulgaria Enlists Spanish Experts on Prehistoric Art from Altamira Museum to Assess Condition of Magura Cave Paintings | work = archaeologyinbulgaria.com | publisher = archaeologyinbulgaria.com | accessdate = 2026-01-14 | archive-url = https://web.archive.org/web/20151029230619/https://archaeologyinbulgaria.com/2015/10/28/bulgaria-enlists-spanish-experts-on-prehistoric-art-from-altamira-museum-to-assess-condition-of-magura-cave-paintings/ | archive-date = 2015-10-29 | lang = en}} * {{cite book | last = Gimbutas | first = Marija A | title = The Gods and Goddesses of Old Europe: 7000 to 3500 BC Myths, Legends and Cult Images | publisher = University of California Press | year = 1974 |isbn = 978-0520019959 | url = https://books.google.com/books?id=SLACTsmH4aYC&pg=PA29 | lang = en}} * {{cite journal |last = Hajdinjak | first = Mateja |coauthors = Fabrizio Mafessoni, Laurits Skov, Benjamin Vernot, Alexander Hübner, Qiaomei Fu, Elena Essel, Sarah Nagel, Birgit Nickel, Julia Richter, Oana Teodora Moldovan, Silviu Constantin, Elena Endarova, Nikolay Zahariev, Rosen Spasov, Frido Welker, Geoff M. Smith, Virginie Sinet-Mathiot, Lindsey Paskulin, Helen Fewlass, Sahra Talamo, Zeljko Rezek, Svoboda Sirakova, Nikolay Sirakov, Shannon P. McPherron, Tsenka Tsanova, Jean-Jacques Hublin, Benjamin M. Peter, Matthias Meyer, Pontus Skoglund, Janet Kelso, Svante Pääbo | title = Initial Upper Palaeolithic humans in Europe had recent Neanderthal ancestry | journal = Nature | year = 2021 | date = 2021-04-08 | volume = 592 | issue = 7853 | pages = 253–257 | doi = 10.1038/s41586-021-03335-3 | pmid = 33828320 | pmc = 8026394 | bibcode = 2021Natur.592..253H | lang = en}} * {{Cite web | publisher = Library of Congress | year = 2006 | title = Country Profile: Bulgaria | work = Library of Congress Country Studies | url = https://www.loc.gov/rr/frd/cs/profiles/Bulgaria.pdf | archive-url = https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://www.loc.gov/rr/frd/cs/profiles/Bulgaria.pdf | archive-date = 2022-10-09 | url-status = live | accessdate = 2016-04-01 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Prodanov | first = B | coauthors = L Dimitrov, I Kotsev, R Bekova, T Lambev | year = 2023 | title = Spatial distribution of sand dunes along the Bulgarian Black Sea coast: inventory, UAS mapping and new discoveries | url = https://archive.org/details/spatialdistribu54prod | journal = Nature Conservation | issue = 54 | doi = https://doi.org/10.3897/natureconservation.54.105507 | lang = en}} * {{cite journal | last = Sirakov | first = N. | coauthors = J.-L. Guadelli, S. Ivanova, S. Sirakova, M. Boudadi-Maligne, I. Dimitrova, Ph. Fernandez, C. Ferrier, A. Guadelli, D. Iordanova, N. Iordanova, M. Kovatcheva, I. Krumov, J.-Cl. Leblanc, V. Miteva, V. Popov, R. Spassov, S. Taneva, T. Tsanova | title = An ancient continuous human presence in the Balkans and the beginnings of human settlement in western Eurasia: A Lower Pleistocene example of the Lower Palaeolithic levels in Kozarnika cave (North-western Bulgaria) | journal = Quaternary International | year = 2010 | date = 2010-03-10 | volume = 223-224 | pages = 94–106 | doi = 10.1016/j.quaint.2010.02.023 | bibcode = 2010QuInt.223...94S | url = https://www.researchgate.net/publication/49136996 | access-date = 2016-12-28 | issn = 1040-6182 | lang = en}} * {{cite journal | last = Slavchev | first = Vladimir | year = 2005 | title = Monuments of the final phase of Cultures Hamangia and Savia on the territory of Bulgaria | journal = Revista Pontica | volume = 37-38 | pages = 9-20 | url = https://revistapontica.wordpress.com/wp-content/uploads/2009/10/pontica-37-38-pag-9-20.pdf | lang = en}} * {{cite journal | last = Vallini | first = Leonardo | coauthors = Giulia Marciani, Serena Aneli, Eugenio Bortolini, Stefano Benazzi, Telmo Pievani, Luca Pagani | title = Genetics and Material Culture Support Repeated Expansions into Paleolithic Eurasia from a Population Hub Out of Africa | journal = Genome Biology and Evolution | year = 2022 | date = 2022-04-10 | volume = 14 | issue = 4 | pages = evac045 | doi = 10.1093/gbe/evac045 |pmc = 9021735 | pmid = 35445261 | lang = en}} === Държавни институции === * [http://www.government.bg/ Официален сайт на българското правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110210182313/http://www.government.bg/ |date=2011-02-10 }} * [http://www.president.bg/ Официален сайт на българския президент] * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050624002434/http://www.parliament.bg/ |date=2005-06-24 }} === Други === * {{икона|en}} {{cwf|bu}} * [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Региони/Европа/България/ България]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170314135041/http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Региони/Европа/България |date=2017-03-14 }} в ''Open Directory'' {{Географско местоположение |Център = България |Север = [[Румъния]] |Североизток = |Изток = ''[[Черно море]]'' |Югоизток = [[Турция]] |Юг = [[Гърция]] |Югозапад = [[Северна Македония]] |Запад = [[Сърбия]] |Северозапад = }} {{България по теми}} {{Европа}} {{Балкани}} {{Европейски съюз}} {{НАТО}} {{Антарктически нации}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{ОССЕ}} {{Инициатива „Три морета“}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:България| ]] a6r4mtdxhubp49oaienxvm7s56uf5fp Гръцка азбука 0 3748 12896859 12885333 2026-05-03T08:45:44Z ~2026-26816-46 394750 12896859 wikitext text/x-wiki {{Гръцка азбука-таблица}} '''Гръ̀цката а̀збука''' ({{lang|el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]] гръцките букви са били използвани също за означаване на [[гръцки цифри|цифри]], подобно на [[Римски цифри|римските цифри]]. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в [[наука]]та като [[математика|математически]] символи и имена на [[звезда|звезди]]. Гръцката азбука произлиза от [[финикийска писменост|тракийската азбука]] и няма общо с [[линеар Б]] и [[Кипърско писмо|кипърското писмо]] – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в [[Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], включително [[латинска азбука|латинската азбука]]. == Основни гръцки букви == [[Файл:Venn diagram gr la ru.svg|мини|[[Диаграма на Вен]] с отношението на гръцките азбука към произлезлите от нея писмености – [[латиница]] и [[кирилица]]]] Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]] (IPA). Класическото произношение е реконструирано от [[атически диалект|атическия диалект]] в края на [[5 век пр.н.е.|V век]] и началото на [[4 век пр.н.е.|IV век пр.н.е.]] Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти. Подредбата на буквите следва финикийската и [[иврит|еврейската]] азбука. {| class="wikitable" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква !colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование !colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране<sup>1</sup> !colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]] ! ! rowspan="2" style="background:#ccf;" |Числена<br /> стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Древно-<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Средно-<br />вековен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|[//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Ell-AlphabitosUpload.ogg Съвременен<br />гръцки] ! style="background:#cff;"|Древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки ! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки ! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки !Български букви |- |style="font-size:133%;"|Α α |[[Файл:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф |[[Алфа (буква)|Алфа]] |colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}} |άλφα |colspan="2"|a |{{IPA|[a] [aː]}} |{{IPA|[a]}} |а |1 |- | style="font-size:133%;" | Β β ϐ |[[Файл:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет |[[Бета (буква)|Бета]] |colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}} |βήτα |b |v |{{IPA|[b]}} |{{IPA|[v]}} |в |2 |- |style="font-size:133%;"|Γ γ |[[Файл:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел |[[Гама (буква)|Гама]] |colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}} |γάμ(μ)α |g |g |{{IPA|[ɡ]}} |{{IPA|[ɣ], [ʝ]}} |г |3 |- |style="font-size:133%;"|Δ δ |[[Файл:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет |[[Делта (буква)|Делта]] |colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}} |δέλτα |d |d |{{IPA|[d]}} |{{IPA|[ð]}} |д |4 |- | style="font-size:133%;" |Ε ε ϵ |[[Файл:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе |[[Епсилон]] |{{polytonic|εἶ}} |{{polytonic|ἒ ψιλόν}} |έψιλον |colspan="2"|e |colspan="2"|{{IPA|[e]}} |е |5 |- |style="font-size:133%;"|Ζ ζ |[[Файл:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] Зайин |[[Зета (буква)|Зета]] |colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}} |ζήτα |colspan="2"|z |{{IPA|[zd, dz, zː]}}(?) |{{IPA|[z]}} |з |7 |- | style="font-size:133%;" |Η η |[[Файл:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] Хет |[[Ета (буква)|Ета]] |colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}} |ήτα |e, ē |ī |{{IPA|[ɛː]}} |{{IPA|[i]}} |и |8 |- | style="font-size:133%;" |Θ θ ϑ |[[Файл:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] Тета |[[Тета]] |colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}} |θήτα |colspan="2"|th |{{IPA|[tʰ]}} |{{IPA|[θ]}} | - |9 |- |style="font-size:133%;"|Ι ι ϊ |[[Файл:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] Йод |[[Йота]] |colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}} |(γ)ιώτα |colspan="2"|i |{{IPA|[i] [iː]}} |{{IPA|[i], [ʝ]}} |і |10 |- | style="font-size:133%;" |Κ κ ϰ |[[Файл:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] Каф |[[Капа (буква)|Капа]] |colspan="2"|{{polytonic|κάππα}} |κάπ(π)α |colspan="2"|k |{{IPA|[k]}} |{{IPA|[k], [c]}} |к |20 |- |style="font-size:133%;"|Λ λ |[[Файл:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] Ламед |[[Ламбда]] |{{polytonic|λάβδα}} |{{polytonic|λάμβδα}} |λάμ(β)δα |colspan="2"|l |colspan="2"|{{IPA|[l]}} |л |30 |- |style="font-size:133%;"|Μ μ |[[Файл:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] Мем |[[Мю]] |colspan="2"|{{polytonic|μῦ}} |μι/μυ |colspan="2"|m |colspan="2"|{{IPA|[m]}} |м |40 |- |style="font-size:133%;"|Ν ν |[[Файл:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] Нун |[[Ню]] |colspan="2"|{{polytonic|νῦ}} |νι/νυ |colspan="2"|n |colspan="2"|{{IPA|[n]}} |н |50 |- |style="font-size:133%;"|Ξ ξ |[[Файл:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] Самек |[[Кси]] |{{polytonic|ξεῖ}} |{{polytonic|ξῖ}} |ξι |x |x, ks |colspan="2"|{{IPA|[ks]}} |кс |60 |- |style="font-size:133%;"|Ο ο |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омикрон]] |{{polytonic|οὖ}} |{{polytonic|ὂ μικρόν}} |όμικρον |colspan="2"|o |colspan="2"|{{IPA|[o]}} |о |70 |- | style="font-size:133%;" |Π π ϖ |[[Файл:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] Пе |[[Пи (буква)|Пи]] |{{polytonic|πεῖ}} |{{polytonic|πῖ}} |πι |colspan="2"|p |colspan="2"|{{IPA|[p]}} |п |80 |- | style="font-size:133%;" |Ρ ρ ϱ |[[Файл:Phoenician res.svg|x16px|Res]] Реш |[[Ро]] |colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}} |ρω |r, rh |r |{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}} |{{IPA|[r]}} |р |100 |- | style="font-size:133%;" |Σ σ ς |[[Файл:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] Шин |[[Сигма]] |colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}} |σίγμα |colspan="2"|s |colspan="2"|{{IPA|[s]}} |с |200 |- |style="font-size:133%;"|Τ τ |[[Файл:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] Тав |[[Тау|Тав]] |colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}} |ταυ |colspan="2"|t |colspan="2"|{{IPA|[t]}} |т |300 |- | style="font-size:133%;" |Υ υ ϋ |[[Файл:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] Вав |[[Ипсилон]] |{{polytonic|ὖ}} |{{polytonic|ὖ ψιλόν}} |ύψιλον |u, y |y, v, f |{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}} |{{IPA|[i]}} |й |400 |- | style="font-size:133%;" |Φ φ ϕ |rowspan="3"|неясен произход<br />(виж текста) |[[Фи]] |{{polytonic|φεῖ}} |{{polytonic|φῖ}} |φι |ph |f |{{IPA|[pʰ]}} |{{IPA|[f]}} |ф |500 |- |style="font-size:133%;"|Χ χ |[[Хи]] |{{polytonic|χεῖ}} |{{polytonic|χῖ}} |χι |ch |ch, kh |{{IPA|[kʰ]}} |{{IPA|[x], [ç]}} |х |600 |- |style="font-size:133%;"|Ψ ψ |[[Пси]] |{{polytonic|ψεῖ}} |{{polytonic|ψῖ}} |ψι |colspan="2"|ps |colspan="2"|{{IPA|[ps]}} |пс |700 |- |style="font-size:133%;"|Ω ω |[[Файл:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] Айин |[[Омега]] |{{polytonic|ὦ}} |{{polytonic|ὦ μέγα}} |ωμέγα |o, ō |o |{{IPA|[ɔː]}} |{{IPA|[o]}} |о |800 |} === Двойни гласни === Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така: αι → е ει → и οι → и ου → у υι → и === Двойни съгласни === γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“) γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“) μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход) ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход) τζ → Като „ДЗ“ τσ → Като стандартно „Ц“ γх → Като „НХ“ Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една. {{Слушайте|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}} Гръцката азбука е възникнала като модификация на тракийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]]. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф. === Остарели букви === [[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|200п|Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина]] Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа. {|border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="border-collapse: collapse;text-align:center" |- !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстващата<br />финикийска<br />буква !colspan="2" style="background:#ccf;"|Наме !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Произношение !rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност |- ! style="background:#cff;"|Български ! style="background:#cff;"|Гръцки<br />(политоничен) |- |style="font-size:133%;"|Ϝ ϝ |[[Файл:Phoenician waw.svg|20px|Waw]] Вав |[[Дигама]] |{{polytonic|δίγαμμα}} |w |{{IPA|[w]}} |6 |- |style="font-size:133%;"|Ϻ ϻ |[[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде (позиция)<br />[[Файл:Phoenician sin.svg|20px|Sin]] Шин (име) |[[Сан (буква)|Сан]] |{{polytonic|σάν}} |s |{{IPA|[s]}} | |- |style="font-size:133%;"|Ϙ ϙ<br />Ϟ ϟ (алтернативна) |[[Файл:Phoenician qoph.svg|20px|Qoph]] Коуф |[[Копа]] |{{polytonic|κόππα}} |q |{{IPA|[k]}} пред /u/, /o/ |90 |- |style="font-size:133%;"|Ϡ ϡ |Неясен произход,<br />най-вероятно [[Файл:Phoenician sade.svg|20px|Sade]] Тцаде |[[Сампи]] |{{polytonic|σαμπῖ}} |ss |неясно точно<br />произношение;<br />предложения: {{IPA|[sː]}}, {{IPA|[ks]}}, {{IPA|[ts]}} |900 |} * [[Дигама]] изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част. * [[Сампи]] (наричана и дисигма) отбелязва удвоен [[африкат]], който впоследствие се развива в '''-σσ-'''(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (''ц''). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (''като пи''). == Вижте също == * [[Гръцки цифри]] == Външни препратки == {{commons|Greek alphabet}} {{уикикниги|Гръцка азбука}} * {{икона|en}} [http://ellinikasimera.dartmouth.edu/resources/texts/shapes1.html Примери за гръцки ръкописни букви] * {{икона|en}} [http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html Обширно изследване върху това как се чете гръцки] {{Webarchive|url=https://archive.is/20120805221509/http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/unicode/unicode.html |date=2012-08-05 }} * {{икона|en}} [http://www.unicode.org/faq/greek.html Често задавани въпроси за гръцкия] * {{икона|en}} [http://www.alanwood.net/unicode/greek.html Изписване на гръцките букви] и [http://www.alanwood.net/unicode/ancient-greek-numbers.html числа] на компютъра * {{икона|el}} [http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html Безплатни гръцки шрифтове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180120133822/http://www.greekfontsociety.gr/pages/en_typefaces1.html |date=2018-01-20 }} {{Писмености}} [[Категория:Гръцка азбука| ]] pbitruhb0x9678xpgbq263j5hk5k8tp Вировско 0 3934 12896450 12321159 2026-05-02T18:41:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896450 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11185 | надм-височина = 304 | пощ-код = 3057 | тел-код = 09110 | сев-ширина = 43.300 | изт-дължина = 23.800 | площ = 23,476 }} '''Вѝровско''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Враца]], [[област Враца]]. == География == Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо [[Веслец (рид)|Веслец]], а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина [[Милин камък]] (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала. Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка – лозя, 1905 дка – ливади и 2812 дка – пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема – населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство. Силно пресечената местност на района е богата на подпочвени води, много извори и потоци, които в низините образуват вирове и вирчета. От тях селото е получило името си. През Вѝровско тече рекичката Вѝровчица, която е десен приток на р. [[Скът]].<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/23|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> == История == Близо до извора Вълкан се намират останките на [[Траки|тракийско]] селище и светилище. Тук е намерена голяма оброчна плоча с релефно изображение на източния бог [[Митра]], който е пренесен по нашите земи от римските войници. През 1979 г. археолози от музея във Враца откриват в местността Турска поляна сребърно монетно съкровище от 552 броя [[Римска империя|римски]] денари, които имат последни емисии от средата на [[3 век|III в.]] Тази монетна находка отразява първото [[Готи|готско]] нашествие в земите на траките през римска власт.<ref name=":02" /> Вѝровско е основано още преди XIV в. с днешното си име. Споменава се в османски регистър за [[войнуци]] с дата 1548 г. и 1715 г.<ref name=":02" /> Първото училище е открито през 1850 г., а през 1890 година е завършена църквата „[[Свети Георги (Вировско)|Свети Георги]]“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор [[Велко Илиев]].<ref name="Карта на времето">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kartanavremeto-vratsa.org/story/237/186 | заглавие=Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев |достъп_дата = 25 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век |цитат= |език= }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 2 души от Вировско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref> Общо 150 души от Вировско участват в Балканската война, 10 от тях загиват. В Първата световна война са мобилизирани 180 човека и загиват 14.<ref name=":02" /> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 304 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 255 || 83,88 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 44 || 14,47 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 4 || 1,31 |} == Личности == ;Родени във Вировско * {{флагче|България}} Георги К. Баджовски (Бажовски) – македоно-одрински опълченец в 15 щипска дружина.<ref>{{МОО|75}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Коцов – 27-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на [[Кочо Хаджиманов]], носител на бронзов медал.<ref>{{МОО|381}}</ref> * [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]] (р. 1961 г.) – български футболист == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://virovsko.net-bg.info/ Сайт за Вировско] {{Община Враца}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Враца]] ei0899q22tlhg86vvq3gltqdlxiwr3k Бургас 0 3998 12896295 12888929 2026-05-02T17:01:39Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Бургас,_Болгария_-_panoramio.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Jameslwoodward|Jameslwoodward]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/Files in Category:Panteon, Primorski Park, Burgas|]]. 12896295 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{към пояснение}} {{Селище в България |вид = град |население-нси = {{Понижение}} 188 114 (2024) |адрес-община = ул. „Александровска“ 26<br>тел.: 056 84-09-15<br>E-mail: [mailto:mayor@burgas.bg mayor@burgas.bg]<br>Уебсайт: [http://www.burgas.bg Община Бургас] |картинка-описание = От ляво надясно: Изглед към кв. Славейков, Морско казино, площад „Царица Йоана“, Часовника, комплекс „Пантеона“, Пъпа на Бургас, храм „Св. св. Кирил и Методий“, Художествена галерия, Пясъчни скулптури, Мостика |тел-код=056}} '''Бурга&#768;с''' е най-големият град в Югоизточна [[България]] и вторият по големина на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]], а със своята площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Населението на града по данни от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] е {{население с година}}. Той е четвъртият по население град в страната (след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]). Бургас е важен културен, стопански, транспортен, управленски, туристически и просветен център в югоизточната част от България и е с национално значение. Градът е административно средище на [[Община Бургас|едноименната община]] и [[Област Бургас|област]], както и седалище на регионални и национални институции. В близост до Бургас са: * най-голямата в [[Югоизточна Европа]] [[Лукойл Нефтохим Бургас|нефтопреработвателна фабрика]]. * международно, второ по натовареност, [[летище Бургас|летище]]; * второто по големина [[Пристанище Бургас|пристанище]] в български териториални води от Черно море; * най-голямото нефтено пристанище в страната. В Бургас са разположени риболовен флот, част от военноморския флот и база на националната брегова териториална охрана. Няколкото природни резервата и защитени местности, античните и средновековните селища, [[Черно море]], [[Странджа]] и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургас е известен в България като „Градът на птиците и езерата“. Заради множеството културни събития и фестивали провеждани в Бургас, особено в летния сезон, градът е наричан „лятната фестивална столица на България“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/22/4485979_stefan_elenkov_fest_tiim_burgas_bezsporno_e_liatnata/]</ref> Бургаската [[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|катедрала]] и защитената местност [[Пода (Бургас)|Пода]] са сред [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]]. Средновековният манастир „Света Анастасия“ на [[Света Анастасия (остров)|едноименния остров чиято площ е около 9 декара]] във водите на [[Бургаски залив|Бургаския залив]] е запазен и достъпен за посещение. == Име == Днешното име на града произлиза от гръцкото Пиргос (Pyrgos), което значи кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен ''бург'', който бил положен в района на днешното бургаско пристанище. Византийският поет [[Мануел Фил]] споменава Бургас като ''Пиргос'' в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото ''пиргос'' и латинското ''бургос'' са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град [[Бургос]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 7</ref><ref>[http://www.burgasguide.com/guide/istoriq/3016.html За Бургас], www.burgasguide.com, посетен на 6 декември 2011</ref> Чак до края на XIX век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като ''Порос'' и ''Форос''. През XIX век е наричан и ''Ахело Бургас'', за да се разграничи от [[Люлебургас|Люле Бургас]] и други населени места със сходни имена.<ref name="IWANKARA" /><ref name="EI" /> Друга версия свързва името с град Буртаз във Волжка България от XIII век. == География == === Географско положение === Градът е разположен в източната част на [[Бургаска низина|Бургаската низина]], която се намира на изток от [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Разположен в най-западната точка на [[Черно море]], Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на [[Българско Черноморие|българското Черноморие]]. Градът е заобиколен от 3 езера: [[Бургаско езеро|Бургаско]], [[Атанасовско езеро|Атанасовско]] и [[Мандренско езеро|Мандренско]] на запад, североизток и югозапад, и на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх [[Върли бряг]]. Той е и най-високата точка на Бургас. В Бургас се намират две [[Пясъчна коса|пясъчни коси]]: [[Кумлука]], разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3&nbsp;km и широка около 1&nbsp;km; и Атанасовска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1&nbsp;km. В акваторията на Бургаския залив се намира черноморският остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]], който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5&nbsp;km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 m, а площта му е 22 дка. Градът се намира на 360 km от столицата [[София]], на 255 km от [[Пловдив]] и на 130 km от [[Варна]]. Разстоянието до най-големия турски град [[Цариград]] е 332&nbsp;km, а до турската столица [[Анкара]] е 782&nbsp;km. Разстоянието до румънската столица [[Букурещ]] е 316&nbsp;km, до гръцката столица [[Атина]] е 1076&nbsp;km, до сръбската столица [[Белград]] е 784&nbsp;km, а до македонската столица [[Скопие]] е 638&nbsp;km. [[Файл:CityofBurgas.jpg|мини|280px|дясно|Нощен Бургас]] [[Файл:Burgas Boulevard Hristo Botev.jpg|мини|дясно|250px|Булевард „Христо Ботев“ е една от ключовите пътни артерии в града]] [[Файл:Burgas 2.jpg|мини|дясно|250px|„Демокрация“ е един от най-важните булеварди в града]] === Климат === Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние. Средната температура на въздуха през лятото достига 22,7 °C през месец юли, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат и до ноември. Средният месечен брой слънчеви часове достига 328,6 през юли. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са доста оскъдни откъм сняг. Средната температура на въздуха през зимата пада до 2,1 °C през януари. Средната годишна температура на въздуха е 12,3 °C. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Бургас, България |Източник=[http://climatebase.ru/station/15655/?lang=en] | Ян_ср= 2.1 | Ян_ср_валежи=44.3 | Фев_ср= 3.2 | Фев_ср_валежи=37 | Мар_ср= 6.1 | Мар_ср_валежи=48.2 | Апр_ср= 10.5 | Апр_ср_валежи=69.8 | Май_ср= 15.6 | Май_ср_валежи=49.9 | Юни_ср= 20.2 | Юни_ср_валежи=62.1 | Юли_ср= 22.7 | Юли_ср_валежи=47.6 | Авг_ср= 22.4 | Авг_ср_валежи=28.4 | Сеп_ср= 18.6 | Сеп_ср_валежи=45.5 | Окт_ср= 13.6 | Окт_ср_валежи=52.2 | Ное_ср= 8.2 | Ное_ср_валежи=67.9 | Дек_ср= 4.1 | Дек_ср_валежи=45.1 | Годишно_ср= 12.3 | Годишно_ср_валежи= 598 | Ян_ср_мин= -1.4 | Ян_ср_макс= 6.5 | Фев_ср_мин= -0.7 | Фев_ср_макс= 8.3 | Мар_ср_мин= 1.9 | Мар_ср_макс= 11.3 | Апр_ср_мин= 6.1 | Апр_ср_макс= 16 | Май_ср_мин= 10.7 | Май_ср_макс= 21.2 | Юни_ср_мин= 15.1 | Юни_ср_макс= 25.8 | Юли_ср_мин= 17.4 | Юли_ср_макс= 28.4 | Авг_ср_мин= 17.2 | Авг_ср_макс= 28.2 | Сеп_ср_мин= 13.5 | Сеп_ср_макс= 24.4 | Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 19.1 | Ное_ср_мин= 4.4 | Ное_ср_макс= 12.9 | Дек_ср_мин= 0.6 | Дек_ср_макс= 8.4 | Годишно_ср_мин= 7.9 | Годишно_ср_макс= 17.6 | Ян_а_макс= 20.1 | Ян_а_мин= -17.8 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -14 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -15 | Апр_а_макс= 32 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 33 | Май_а_мин= 0 | Юни_а_макс= 42.8 | Юни_а_мин= 6 | Юли_а_макс= 41.3 | Юли_а_мин= 10 | Авг_а_макс= 42 | Авг_а_мин= 10 | Сеп_а_макс= 38 | Сеп_а_мин= 1 | Окт_а_макс= 34 | Окт_а_мин= -4 | Ное_а_макс= 26.6 | Ное_а_мин= -9 | Дек_а_макс= 23.9 | Дек_а_мин= -13 | Годишно_а_макс= 42.8 | Годишно_а_мин= -17.8 |}} === Околна среда === [[Файл:Burgas Bulgaria by Sentinel-2 20190831.jpg|мини|250px|Сателитна снимка на Бургас]] [[Файл:Hydrometeorolocigal Observatory Burgas 07.jpg|мини|250px|Сградата на хидрометеорологичната обсерватория в Бургас]] През 1980-те години замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти от страна на изградената през социализма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на [[Планова икономика|плановата икономика]] са под допълнителен натиск и постепенно се занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://209,85,129,132/search?q=cache:DpNzONXVbRsJ:www.riosvbs.eu/files/os_3336.doc ветрен „няма канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg |заглавие=Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 |автор=Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ |дата=2007 |издател=сайт на РИОСВ Бургас |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=В селото [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на Община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на Община Бургас през периода 2007&nbsp;– 2013 г. |автор=CPM Consulting, гр. Варна |издател=Виртуален консултативен център |формат=pdf |достъп_дата=28 декември 2009}} Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване."</ref> водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.<ref name="EP2013" /> Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на [[сероводород]] (H<sub>2</sub>S), прахови частици и [[серен диоксид]] (SO<sub>2</sub>), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment&nbsp;– problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 978-0-415-13757-7, стр. 58&nbsp;– 59</ref><ref name="NP504">Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504</ref> С края на социализма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.<ref>Lidia Cholpanova, Nikola Kazanski, Ralitsa Tsacheva: ''Bulgarian environmental projects 1992&nbsp;– 1995'', Pensoft Publishers, 1995</ref><ref name="DT333">David Turnock: ''The East European economy in context: communism and transition'', издателство Routledge, 1997, стр. 333</ref> През 1992 година в общинската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/67 Дирекция Екология] с информация за проекти, планове, доклади и бюлетини, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. Работещите в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната.<ref name="NP504" /> Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, която има възможност да разпознава отделните замърсители. Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко [[#Защитени зони|защитени територии]] и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на [[Бургаски влажни зони|Бургаските влажни зони]]. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града – Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система.<ref name="вода">Дияна Бедросян: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=681298 Бургас с реализирани еко и водни проекти за над 200 млн. лева], Дарик Радио, 10 март 2011, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="въздух">[http://vcc.gateway.bg/upload/docs/OPR_Kameno.htm План за развитие на Община Камено], община Камено, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.burgasnews.com/content/view/16895/344/ |заглавие=Нова канализация в Лозово |дата=29 април 2009 |труд=Бургас Новини |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои.}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Димитър Николов, кмет на Бургас</ref> През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=857584 С 23 милиона ще увеличат капацитета на ПСОВ&nbsp;– Меден рудник], Дарик Радио, 20 февруари 2012, посетен на 24 февруари 2012</ref> изграждането на такава в квартал Горно Езерово,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=666878 Канализация и водостоци за Горно Езерово], Дарик Радио от 10 февруари 2012, посетен на 23 март 2012; [http://ted.europa.eu/udl?uri=TED:NOTICE:41843-2012:TEXT:DE:HTML&tabId=2 Обявление за предварителна информация] в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз от 8 февруари 2012, посетен на 23 март 2012</ref> както и да заработи допълнителна система за наблюдение на въздуха и водата в пристанищния район.<ref>Стефка Крушкова: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=855618 Оборудване за измерване на въздуха пристигна в пристанище Бургас], Дарик Радио, посетен на 16 февруари 2012</ref> Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ-а, „Лукойл Нефтохим“, „[[Кроношпан България]]“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езерово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тези високи стойности се обясняват от „експерти“, чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=319190 Вредните емисии в допустими граници], Дарик Радио, посетен на 24 февруари 2012</ref> „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан България“ и други производители на мебели и нарастващият автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.<ref name="DT333" /><ref name="вода" /><ref name="въздух" /><ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- Облекчават трафика около „Славейков“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623193000/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/53303--oblekchavat-trafika-okolo-slavejkov- |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 24 февруари 2012</ref> През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на [[Нефтопровод Бургас - Александруполис|нефтопровода Бургас&nbsp;– Александруполис]]. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49&nbsp;552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51&nbsp;225 участвали при 188&nbsp;774 души, имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/13876/ 100% обработени протоколи], www.bourgas-news.com, посетен на 17 януари 2012</ref> През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС със 70 млн. евро.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 Проекти на Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120405231411/http://www.burgas.bg/bg/info/index/199 |date=2012-04-05 }}, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Това предоставя възможност на общинския превозвач [[Бургасбус]] да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата [[тролейбус]]на мрежа, да се обособят до 20&nbsp;km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“.<ref>Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=897594 Бургас е витрина], Дарик радио, посетен на 7 май 2012</ref> През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото [[Споразумение на кметовете]] и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на [[Възобновяема енергия|възобновяеми]] източници с 26%.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/11/07/1198488_burgas_shte_pesti_energiia_udarno/ Бургас ще пести енергия ударно], вестник Капитал, 27 ноември 2011</ref> През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на [[Министерство на околната среда и водите]] за „Най-зеления български град“ в категорията за градове с над 200&nbsp;000 жители.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=823422 Бургас е най&nbsp;– големият зелен град на България], Дарик Радио, посетен на 16 януари 2012</ref> == Природа == === Води === [[Файл:Lake-burgas-dinev.jpg|мини|Бургаското езеро]] На територията на Бургас текат 4 реки: [[Айтоска река|Айтоска]], [[Русокастренска река|Русокастренска]], [[Изворска река|Изворска]] и Чарлийска. Първата се влива в [[Бургаско езеро|Бургаското езеро]], Русокастренска и Изворска - в [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]], а Чарлийска в [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]].<ref name="EP2013" /> От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата [[соленост]], последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал. Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са [[лимани|морски лимани]]. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. Със спадането на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се [[блато|заблатява]] от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прокопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по [[Бежански заем|бежанския заем]]. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те.<ref>[https://vburgas.bg/kak-burgas-pobezhdava-malariyata-i-prevryshta-ezerata-vaya-i-mandra-v-plodorodni-zemi/ Езерата на Бургас]</ref> Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27,6&nbsp;km², а Мандренското&nbsp;– 10&nbsp;km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR">[http://www.ramsar.org/cda/en/ramsar-pubs-annolist-anno-bulgaria/main/ramsar/1-30-168^16696_4000_0__ The Annotated Ramsar List: Bulgaria. The Annotated Ramsar List of Wetlands of International Importance], Конвенция Ramsar, видяна на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Uzungeren.jpg|мини|Част от защитената местност [[Узунгерен]]]] Атанасовското езеро е естествена [[лагуна]]. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от [[Черноморски солници]] не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.<ref name="RAMSAR" /> Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени [[Акве Калиде|Бургаските минерални извори]]. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите [[Камчия (язовир)|Камчия]] в Стара планина и [[Ясна поляна (язовир)|Ясна поляна]] в Странджа планина, както и по-малки местни подземни водоизточници.<ref name="EP2013" /> === Флора и фауна === Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект [[Бургаски влажни зони]]. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в [[Рамсарска конвенция|Рамсарския списък]] за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като [[местообитание]] на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав [[Пеликанови|пеликан]], [[чапла|чапли]] ([[Нощна чапла|нощна]], [[Гривеста чапла|гривеста]], [[Малка бяла чапла|малка бяла]], [[Голяма бяла чапла|голяма бяла]] и [[червена чапла]]) и корморани, [[голяма белочела гъска]], червеногуша гъска, [[бял ангъч]], [[саблеклюн]] и др.<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ">[http://www.bourgas.org/wetlands/indexproekt.html Официален уебсайт], Проект Бургаски влажни зони, посетен на 2 март 2012</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html |заглавие=Early autumn migration tour. The tour ended up with 170 bird species as well as 32 species of butterflies! |автор_препратка=Spatiawildlife |език=en |достъп_дата=4 януари 2012 |архив_дата=2012-01-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120117055836/http://www.spatiawildlife.com/en/News/bird-autumn-migration-Bulgaria.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf |заглавие=Feuchtgebiete in Bulgarien (Влажни зони в България) |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |година=2003 |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=In unmittelbarer Nähe zur südostbulgarischen Küstenstadt Burgas befinden sich die vier international bedeutenden Brut- und Rastgebiete Poda, Mandra-Stausee, Waja- und Atanassow-See. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073603/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_falke_artikel_ausgabe_03_2003.pdf }}</ref> Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път [[Виа Понтика]] и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300&nbsp;000 [[щъркел]]а и до 60&nbsp;000 [[грабливи птици]] прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и [[къдроглав пеликан|къдроглавия]] пеликан, на [[тръстиков блатар|тръстиковия блатар]] и на второ място (след Босфора) по концентрация на [[малък креслив орел|малкия креслив орел]]. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният [[тънкоклюн свирец]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="ПБВЗ" /><ref name="Poda1">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm |заглавие=Информация за Животинския свят на Бургас |автор_препратка=Природно-защитен център Пода |език=de |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=zu 300.000 Weißstörche und 30 Greifvogelarten die Stadt und ihr Umland. Die Region Burgas ist zu einem „hotspot“ für Vogelbeobachter aus ganz Europa geworden |архив_дата=2011-09-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110911091233/http://www.bspb-poda.de/sites/german/home/home.htm }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf |заглавие=Birdnet&nbsp;– 5/05 — Spektakulärer Vogelzug in Bulgarien |автор_препратка=Verein zur Förderung der Bulgarischen Gesellschaft zum Schutze der Vögel e. V. |език=de |формат=pdf |достъп_дата=4 януари 2012 |цитат=Dort vereinigen sich acht Hauptzugrouten und pro Jahr überfliegen rund 300.000 Weißstörche, alle europäischen Limikolenarten und fast 30 verschiedene Greifvogelarten die Stadt. |архив_дата=2012-01-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.bgsv.org/dokumente/bgsv_birdnet_artikel.pdf }}</ref> В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, [[етруска земеровка|етруската земеровка]], а от 2010 година се наблюдават популации на [[розово фламинго]].<ref name="RAMSAR" /><ref name="Poda1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=628771 Екзотично чудо в Атанасовското езеро], Дарик радио 30 ноември 2010, посетен на 2 март 2012</ref> === Защитени територии === [[Файл:Lake-mandrensko-dinev.jpg|мини|Мандренското езеро през зимата]] В землището на Бургас са обявени един природен резерват и няколко други защитени територии и защитени зони.<ref name="EP2013" /> [[Атанасовско езеро]]<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=36 Орнитологични важни места. Атанасовско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="MPC">[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=34 Орнитологични важни места. езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> е поддържан резерват. То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35 Орнитологични важни места. Бургаско езеро], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода,<ref name="MPC" /> с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност [[Ченгене скеле]], с площ от 191,19 хектара;<ref>[http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=42 Орнитологични важни места. Ченгене скеле], специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012</ref> местността ''Корията'' с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявена за защитена местността [[Узунгерен]],<ref name="MPC" /> а през 2007 година местността [[Бургаски солници]].<ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 Защитена местност Бургаски солници] в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, посетен на 10 май 2012</ref> &nbsp;– бившата Буферна зона на поддържан резерват Атанасовско езеро. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност ''Водениците''. Южно от Бургас е разположен най-голямата българска защитена територия&nbsp;– [[Странджа (природен парк)|природен парк Странджа]].<ref name="EP2013" /><ref name="RAMSAR" /> Освен гореизброените защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии), в община Бургас се намират и няколко защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (обявени съгласно Закона за биологичното разнообразие): Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, залив Ченгене скеле и Мандра-Пода. В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа [[Натура 2000]]. Въпреки това контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов (особено през зимните месеци). == История == {{Основна|История на Бургас}} === Първи и тракийски селища === В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната]] до [[Късна бронзова епоха|късната бронзова епоха]].<ref name="DNP">Статия ''Burgas'' в [[Der Neue Pauly]], издаден от Hubert Cancik und Helmuth Schneider (Antike), Manfred Landfester (Rezeptions- und Wissenschaftsgeschichte), издателство Brill, 2010. Brill Online</ref> В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния [[халколит]]. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че [[артефакт]]ите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в [[Турция]] и [[Кавказкия регион]]. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и [[Черно море]], като „''…кръстопът на най-древните цивилизации…''“.<ref>Цоня Дражева, интервю с Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=261748 Бургас&nbsp;– кръстопът на най-древните цивилизации], Дарик Радио от 12 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=52819 Уникална находка преобръща историята на Бургас], dnes.bg от 13 юни 2008, посетен на 2 март 2012</ref><ref name="RMB">[http://www.burgasmuseums.bg/uploads/historyburgas2010bg.pdf История на Бургас], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref><ref name="ABurg">Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: ''Pont-Euxin Et Commerce'', Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110&nbsp;– 126 и 130&nbsp;– 135</ref><ref name="Kla">Мирослав Класников: стр. 10&nbsp;– 11</ref> Сред първите жители на региона са [[траки]]те, които около [[VI век пр.н.е.]] създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове [[Аполония Понтийска|Аполония]], [[Месемврия]], [[Анхиало]]. От VI до II век пр.н.е. тракийско селище, вероятно [[емпорион]] (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма ''Шилото'' в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките [[Мед (елемент)|медни]] рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]] на нейно място се е намирало светилището на ''Аполон Карнесос'' (Пречистия [[Аполон]]), важна част от съществувала редица светилища на този бог, изградена северно от Аполония. ''Турсис'' е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на II век пр.н.е.<ref name="DNP" /> Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка [[Иван Карайотов]] да локализира ''Пристанището на тракийските царе'' на територията на Бургас.<ref>Иван Карайотов: ''Пристанище на тракийските царе'', в Карайотов/Райчевски/Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век'', стр. 18&nbsp;– 27</ref> Археологически проучвания на по-късните минерални бани [[Акве Калиде]] също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.<ref name="DNP" /><ref name="RMB" /> По времето на шах [[Дарий I]] тракийските селища в района на Бургас са под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на [[Одриско царство|Одриското царство]] те отново са тракийски.<ref name="Kla" /><ref name="IWThrakien">Иван Венедиков: ''Thrakein'' в: ''Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien''. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11&nbsp;– 19</ref> Наред с изброените селища Бургас е смятан най-вече за приемник на [[Деултум]], Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и на [[Скафида]] и [[Русокастрон]]. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като ''двублатие''. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар [[Котис I]]. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. регионът е превзет от Филип II.<ref name="IWANKARA">Радка Балева: [http://www.slovesa.net/index.php?id=2816 Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“], slovesa.net от 9 февруари 2011, посетен на 30 март 2012</ref><ref name="RMB" /><ref name="ABurg" /><ref name="IWThrakien" /> === Развитие от римско време до Средновековието === [[Файл:Bronze-Alexander Severus-Deultum AE25 Moushmov 3583.jpg|мини|Монета на император [[Александър Север]], сечена в Деултум]] {{Основна|Деултум}} {{Основна|Акве Калиде}} След превземането на Южното Черноморие от [[Римска империя|римския]] пълководец [[Лукул|Луций]] през 72 пр.н.е император [[Веспасиан]] основава източно от тракийското селище ''Девелт'' или ''Дебелт'' едноименната колония Деултум (лат. ''Colonia Flavia Pacis Deultemsium'') за ветерани на [[VIII Августовски легион]], която се разраства до важен център на провинция [[Хемимонтус]]. Там са се срещали едно североизточно разклонение на [[Римски път|римския път]] [[Виа Милитарис]] и крайбрежният Черноморски път [[Виа Понтика]]. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при [[Акве Калиде]], посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от I до IV век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско ''статио''.<ref name="DNP" /> В края на I век, по времето на римския император [[Антонин Пий]] на полуостров Порос/Форос край днешния квартал [[Крайморие]] са построени двойната крепост [[Бургас#Антични и средновековни|Бургос]] или ''Порос'' и пътна станция (''statio milliaria'') с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и [[Димчево|Скафида]], както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от XIII век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век). Според някои автори споменатите в историческите извори ''Порос'' и ''Пиргос'' са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като ''Пудизо'' в [[Певтингерова карта|Певтингеровата карта]].<ref name="Poros12">Веселин Максимов: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=319130 Бургас откри своя древен символ], dariknews.bg от 9 януари 2009, посетен на 6 март 2012</ref> Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на [[Готска война (262-269)|готските нашествия]] през втората половина на 260-те години.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /><ref name="IW6065">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 60&nbsp;– 65</ref> През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.<ref>Herwig Wolfram: ''Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie'', издателство C.H.Beck, 2001, стр. 130</ref> Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на [[Византия|Източната Римска империя]] (по-късно Византия), а по времето на [[Юстиниан I]] (527&nbsp;– 565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година кан [[Тервел]] разбива източно от Акве Калиде в [[Битка при Анхиало (708)|Битката при Анхиало]] византийските войски начело с [[Юстиниан II]], а имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България. При кан [[Крум]] областта [[Загоре]] влиза трайно в пределите на България, а при неговия наследник [[Омуртаг]] от бреговете на Бургаското езеро до река [[Марица]] се изгражда граничният вал [[Еркесия]]. Според едно от преданията през 863 година хан [[Борис I]] приема тайно християнството при ''Деултум'' (виж [[Покръстване на България]]). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла [[княз]], а заедно с това получава името на кръстника си&nbsp;– византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император [[Алексий I Комнин]] разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. През 1206 година [[Латинска империя|латинците]], предвождани от [[Хенрих Фландърски|Хенри Фландърски]], брат на [[Балдуин Фландърски]], превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта ''Порос'' е спомената в документ на [[Цариградска патриаршия|константинополския патриарх]],<ref name="IW6065" /> а през 1304 южно от нея се състои [[Битка при Скафида|Битката при Скафида]], при която цар [[Тодор Светослав]] превзема Южното Черноморие. През 1332 година цар [[Иван-Александър]] побеждава император [[Андроник III Палеолог]] западно от днешния Бургас в последната голяма битка между Българското царство и Византия&nbsp;– [[Битка при Русокастро|Битката при Русокастро]]. В началото на XIII век регионът е опустошен от [[Каталанска компания|Каталанската компания]].<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> === Под османска власт и първо писмено споменаване === Деултум, Скафида и ''Порос'' са завладени от [[Османска империя|османските турци]], начело със султан [[Мурад I]] през 1367/1368 година, но превзети по-късно от [[Амадей VI Савойски]], който ги предоставя на Византия.<ref name="EI">Статия ''Burgas'' в ''The [[Encyclopaedia of Islam]]''. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325</ref> В началото на 1453 година, малко преди [[Превземане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Деултум е окончателно разрушен и не може да се възстанови през следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а десетият османски султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566) заповядва изграждането на нова баня ([[хамам]]) върху полуразрушените римски басейни. При ''Порос'', който става част от [[Поморие|Анхиалската]] [[каза|кааза]], султан [[Баязид II]] изгражда за нуждите на султанския двор [[чифлик]], а за корабоплаването&nbsp;– фар.<ref name="EI" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър ([[дефтер]]) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (''искеле-и Пиргос''),<ref>''Iskender Pasa efkavendan Pirgos iskelesi'', Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62</ref> което е част от [[вакъф]]а на ''Искендер паша'' и се намира в [[Айтос]]ката [[каза|кааза]] (околия), където е до [[вилает]]ската реформа от 1864 година.<ref name="EI" /> През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.<ref name="ИВ297">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 297</ref> Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на [[Османски флот|османския флот]].<ref name="RMB" /> Сладководна вода се пренасяла с каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.<ref name="IW6065" /> [[Файл:Nicolaas Witsen. Pontus Euxinus of niewe en naaukeurige paskaart van de zwarte zee uyt verscheydene stucken van die gewelten toegesonden, ontworpen door (18th century) Gulf of Burgas Part.jpg|мини|Бургаският залив на морската карта на [[Никола Витсен]] от 1697 г. Бургас е отбелязан като ''Pier kus sive Pergas'']] Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османският пътешественик [[Хаджи Калфа]], посетил града в средата на XVII век и го отбелязал с името ''Бургас''. В периода след [[Битка при Лепанто|Битката при Лепанто]] през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център.<ref name="EI" /> Пътешественикът [[Евлия Челеби]] споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> Както османският хронист [[Хаджи Али]] пише в своя походен дневник (''Fethname-i Kamaniçe''), султан [[Мехмед IV]] посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж [[Полско-турска война (1672-1676)]]). През 1673 година една част от [[арменци]]те, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града.<ref name="IWANKARA" /><ref name="RMB" /> В средата на XVII век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. През 1738 г. населението на Бургас, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book |last=Лео |first=Мишел |others=Глухарова, Мариета |title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878) |url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829 |date=2013 |year=2013 |publisher=ТАНГРА ТанНакРа |location=София |isbn=9789543781065 |oclc=894636829 |pages=129; 133 – 134}}</ref> [[Андре-Жозеф Лафит-Клаве|Лафит-Клаве]], който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като ''Бургаски'', със забележката, че преди това е известен като ''Порос''. Езерото западно от града той нарича ''Бургаско'', а неговата река-отток ''Бургаска''.<ref>виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58&nbsp;– 59.</ref> Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)<ref>''Etudes historiques. A l’occasion du XIII Congrés international des sciences historiques&nbsp;– Moscou, août 1970.'' Acad. Bulg. des sciences, 1970, стр. 243 и 252.</ref> и Шарл дьо Пейсонел (1787)<ref>Пейсонел посещава Черноморие между 1753 и 1756 година; виж. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 67 и 280; както и Claude Charles De Peyssonnel: ''Traité sur le commerce de la Mer Noire'', том 2, Cuchet, 1787, стр. 151</ref> описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100&nbsp;– 1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от [[Ахтопол]] до [[Обзор|Гюзекен]] и разполага с ''Бургаското киле''&nbsp;– собствена [[мерна единица]] за измерване на [[Зърнено-житни култури|зърно]].<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 301</ref> С оттеглянето на руските войски след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828&nbsp;– 1829 г.]] по-голямата част от българското населението на [[Странджа]] и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България, се заселва в [[Украйна]], [[Молдова]], [[Бесарабия]] и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се [[Гъркомани|погърчват]]. [[Файл:Illustration from Views in the Ottoman Dominions by Luigi Mayer, digitally enhanced by rawpixel-com 12.jpg|мини|Бургас в Османска България, нарисуван от Луиджи Майер]] [[Файл:Gulf of Burgas 1832.jpg|мини|Бургас и залива на карта от 1832 г.]] Между 1854 и 1864 Бургас е част от Анхиалската кааза в Силистренския [[Санджак (административна единица)|санджак]]. По време на [[Танзимат]]а (1840&nbsp;– 1864) се обособява самостоятелна кааза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към ''каза Пиргос'' се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска кааза. Като административен център Бургас се управлява от [[каймакам]], към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според [[Хатихумаюн]]а участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.<ref name="каза">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 121; Цвета Райчевска: ''Учредяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос (Бургас)'', ИМЮИБ, XVIII, 1995, стр. 117&nbsp;– 133</ref> В резултат на новата обстановка от началото на 60-те години на [[XIX век]] за Бургас започва период на бурно стопанско и културно развитие, който прекъсва за кратко само по време на Руско-турската война (1877&nbsp;– 1878), за да продължи след това с още по-голяма динамика. През 1860 година в Бургас се построява телеграфна станция, която обслужва района към Сливен, Варна и Цариград. Телеграфната връзка с османската столица и с двата по-големи съседни града: Сливен и Варна (първият от които е един от най-значимите в цялата империя производителен център на занаятчийски изделия и на текстил), както и пристанището (главен износен пункт на цяла Североизточна България и важен за транзитната търговия на голяма част на земите от Долния Дунав) дават нов тласък за развитието на търговията в Бургас и повишават значението на града като главно черноморско пристанище за цяла Южна България.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.105</ref> Основите на народната просвета в Бургас са положени през 1865 година, когато в Атанасово (днес комплекс [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]]) е открито първото българско училище в града.<ref name="IK132">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 131 – 132;</ref><ref>[http://www.factor-bs.com/news-19367.html Изчезналата „Книга за Бургас“ на Христо Димитров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313093335/http://www.factor-bs.com/news-19367.html |date=2016-03-13 }}, Цитат: ''Първото българско училище в Бургас било открито през 1865 г. от даскал Петко от Атанаскьой (с. Анатасово) с около 15 ученика.''</ref> Дотогава в града действа само едно гръцко училище. Българското училище е частно, издържано от училищни такси и дарения под всякаква форма. Обучението се извършва по програмата на старите [[Килийно училище|килийни училища]]. Учебните предмети се преподават по църковните книги: [[Филида (митология)|филида]], [[октоих]], [[Псалми (книга)|псалтир]], апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия. В края на 1867 г. в Бургас се заселва изгонения от [[Созопол]] поп [[Георги Джелепов|Георги Стоянов Джелепов]]. Той дава силен тласък на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|независима българска църква]] и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 г. поп Георги представя на първенците в Бургас въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от [[Димитър Бракалов]], [[Яни Русалиев]], [[Койчо Райков]], [[Никола Камбуров]] и [[Сава Хаджидечев]] самостоятелна [[Бургаска българска община|българска община]], която огранизира подписка за събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско [[класно училище]]. Така през 1869 година в Бургас се откриват [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“#Начало на Българската просвета и основаване на училището|българско класно училище]] и църква на мястото на днешния храм „[[Св. св. Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методий]]“, въпреки силната съпротива на гръцките митрополити от Анхиало и Созопол.<ref name="IK132" /> Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за [[Освобождение на България|освобождението на България]], през града минат важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS2">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133 – 134; 198 – 201</ref> По време на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|българска църковна]] и [[Освобождение на България|държавна независимост]] през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], а революционерите [[Васил Левски]] и [[Панайот Хитов]] на няколко пъти посещават града.<ref name="IWWAS">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133&nbsp;– 134; 198&nbsp;– 201</ref> === Главно пристанище на Източна Румелия и Съединението на България (1878&nbsp;– 1885) === [[Файл:Burgas-alexandrovska-street-1906.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1906 г.]] [[Файл:Burgas Aleksandrowska vor 1925.jpg|мини|Улица „Александровска“, 1925 г.]] [[Файл:burgas09.jpg|мини|Улица „Александровска“ в наши дни]] По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско–турската война]] от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от [[Несебър]]. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на [[Карнобат]] и [[Българово]]. Бургас е спасен благодарение на [[Руфат Ефенди]], османския комендант на Бургаското пристанище.<ref name="RB">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 |заглавие=Освобождаване на Бургас |достъп_дата=2 ноември 2011 |архив_дата=2012-03-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120324160017/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=260 }}</ref><ref name="IW135">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135&nbsp;– 138</ref> На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и [[гъркоман]]и. За първи кмет на освободения град е назначен [[Нико Попов]]. На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.<ref name="RB" /><ref name="IW135" /> С изпълнението на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция [[Източна Румелия]]. По силата на договора в града се завръща и част от турското население.<ref name="RB" /><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/kmet_km_n.html |заглавие=Първия кмет на Бургас&nbsp;– Нико Попов |достъп_дата=2 ноември 2011}}</ref> Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина&nbsp;– територии, които остават под османска власт.<ref name="IW173">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 173&nbsp;– 180</ref> През 1880 година е открито читалище „Пробуда“, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза ''Бургаски вестник''&nbsp;– първият бургаски седмичник.<ref name="IW220">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220&nbsp;– 228</ref> Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с [[Княжество България]]. [[Съединение на България|Съединението на България]] е посрещнато с неодобрението на Русия и е срещу интересите ѝ да контролира Балканите. В последвалата [[Сръбско-българска война]] взимат участие и граждани от Бургас.<ref name="IW173" /> Въпреки че [[Букурещки договор (1886)|Букурещки договор]] от 19 февруари 1886 година възстановява статуквото, руският цар [[Александър III (Русия)|Александър III]] не е удовлетворен и отказва да признае [[Александър Батенберг]] за владетел на Обединена България.<ref name="IW180">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 180&nbsp;– 190</ref><ref name="SR">Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Регентството'', из-во Захари Стоянов, София, 2004</ref> Така в следващите месеци и години руската дипломация организира и подпомага организирането на заговори срещу България. Турското правителство от своя страна иска като предварително условие за нормализиране на отношенията, поставянето на бургаското пристанище под турска администрация, което е отхвърлено от българския княз.<ref>Ulf Brunnbauer: ''Gebirgsgesellschaften auf dem Balkan: Wirtschaft und Familienstrukturen im Rhodopengebirge (19./20. Jahrhundert)'', Böhlau Verlag Wien, 2004, стр. 104</ref><ref name="DuncanPerry">Duncan M. Perry: ''Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870&nbsp;– 1895'', Duke University Press, 1993, стр. 85&nbsp;– 86; стр. 114&nbsp;– 115, стр. 142, стр. 146&nbsp;– 147</ref> В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер [[Николай Набоков]] срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани.<ref name="IW180" /><ref name="SR" /> Въпреки че проруските политически групи в страната ([[Прогресивнолиберална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]) свалят от престола княз Александър I, с помощта на [[Стефан Стамболов]] и румелийската войска той успява да се върне отново на трона. През октомври същата година в Бургас избухва отново под ръководството на Набоков военен бунт, подкрепен от руски военен кораб. За смазването на бунта Стамболов изпраща [[Коста Паница]], който с помощта на Айтоския отряд успява да сложи край на [[русофилски]]те заговори срещу Съединението в Бургас.<ref name="IW180" /><ref name="DuncanPerry" /><ref>Симеон Радев: ''Строителите на съвременна България'', том 2: ''Октомврийските бунтове'', из-во Захари Стоянов, София, 2004, стр. 480&nbsp;– 484</ref><ref>Димитър Иванов: ''Стефан Стамболов&nbsp;– от перото до ятагана'', TRUD Publishers, 2005, стр. 86</ref> === Икономически възход и бежански лагер на България (1891&nbsp;– 1913) === [[Файл:Burgas-1893.jpg|мини|Изглед от Бургаското пристанище, 1893 г.]] [[Файл:Burgas Region 1903.jpg|мини|[[Еркесия]]та, Бургас и региона южно от него през 1903 г.]] След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове.<ref>Сиркаров, стр. 297</ref> През 1887 г. населението на града е 5700 души. Бурното развитие намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 г. е изградена градската библиотека, през 1891 г. Морската градина и през 1897 г. започва строежът на катедралата ''Св. св. Кирил и Методий''. През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 година на ''Печатница Братя Велчеви''. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас&nbsp;– Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които ''Фабрика за захарни изделия и растителни масла'' на [[Аврам Чальовски]], ''Големите български мелници'' на [[Иван Хаджипетров]], сапунената фабрика ''Камбана'', ''Фабрика за рибни консерви'' и др.<ref name="IW190">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 190&nbsp;– 201</ref> Редица красиви сгради в Бургас&nbsp;– хотел „Империал“, „Модерен театър“, къщите на [[Йови Воденичаров]], Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др., катедралата „[[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Св. св. Кирил и Методи]]“, сградата на музея „[[Петя Дубарова]]“ са проектирани от италианския архитект [[Рикардо Тоскани]] (между 1897 и 1926 г.). [[Файл:Anchialos Metropoly Baptism Certificte Burgas 1908.jpg|мини|Кръщелно от Бургаската гръцка община с печат на Анхиалската епархия, 1908 г.]] Със създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1900 година Цариградската патриаршия предава последните църкви и манастири, но това не навсякъде става мирно. През 1905 година след дълги протести манастирът „Света Анастасия“ е предаден на българската патриаршия. Преди този акт [[игумен]]ът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение и протести в Бургас и само намесата на жандармерията предпазва гръцкото население от [[погром]]и.<ref name="IW190" /><ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 199</ref> След Съединението за десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия [[Бежанци|бежански лагер]] на България. След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и особено след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи">{{Citation |title=110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“ |url=http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm |accessdate=2008-06-10 |archivedate=2010-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100329043315/http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm }}</ref> Още на 29 януари 1895 година бежанци от [[Македония (област)|Македония]] създават в Бургас [[Македонско дружество]], наречено ''Пирин планина'', в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на него и по инициатива на [[Капитан Петко войвода]] и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество [[Странджа (организация)|Странджа]].<ref name="Антим Първи" /> През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас.<ref name="Антим Първи" /> На 2 септември 1902 година двете организации в Бургас се обединяват в [[Бургаско македонско благотворително братство|Македоно-одринско дружество]]. В Бургас се основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонският младежки сговор „Пелистер“ и други организации. Като организационен център на бежанците по това време служи [[Минков хан|Минковият хан]], разположен на днешната улица „Фердинандова“ 63.<ref name="IW190" /> През 1906 година действията на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]] в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население в пренаселения с бежанци град и регион. В Бургас гръцката църква и училище са отчуждени, а гръцкото население емигрира през следващите години основно в Константинопол. През 1906 г. създадената година по-рано Търговска гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в града работят още по едно арменско, турско и френско частно училище.<ref name="IW173" /><ref name="IW190" /> === От Балканската война до 30-те години на XX в. (1912&nbsp;– 1934) === [[Файл:Burgas 1926.jpg|мини|Бургас през 1926 г.]] [[Файл:Burgas-1930-te.jpg|мини|220px|Бургас през 1930-те години]] При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12-а Лозенградска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|832}}</ref> под ръководството на [[Луи Айер]].<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 256</ref> На 18 октомври 1912 година градът е обстрелван от османския флот, който изгражда в Бургаския залив морска блокада. Блокадата е снета на 8 ноември през същата година.<ref>''Балканская война 1912&nbsp;– 1913 годов на море (сборник)'', Verlag ЛеКо, Sankt Petersburg, 2005, ISBN 5-902236-20-72, S. 11&nbsp;– 14</ref> След загубената Междусъюзническа война и след загубата на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] броят на бежанците в Бургас отново нараства, като по непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много&nbsp;– 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.<ref name="Антим Първи" /> Останалата част са бежанци от [[Егейска Македония]], основно от района на [[Енидже Вардар]]. Те пристигат в периода 1923&nbsp;– 25 година и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за [[Гърция]] заминават по-голямата част от [[Гъркомани|гърчеещите]] се жители от региона.<ref name="ReferenceB">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр.229</ref><ref>Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първата вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 година с предаването на Беломорска Тракия на Гърция, част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и там. Като пример може да се посочи гръцкото население на [[Свети Влас]], което е заселено през 20-те години на XX век в село [[Чадърли]], Гюмюрджинско, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.</ref> Още преди войните, през 1912 г. бил обновен фарът на остров Света Анастасия. В северната му част била изградена железобетонна фарова кула и служебно жилище за фаропазачите. Височината на фаровата кула от терена била 9,10 м., а светилото&nbsp;– на 21,70 м. от морското ниво. Фаровият апарат бил демонтиран от старата кула на остров Свети Иван. Осветлението му се осъществявало с помощта на двуфитилни петролни лампи. Огънят бил запален за първи път на 13 юни 1914 г. и се виждал на разстояние от 6 морски мили. През периода 1910&nbsp;– 1919 г. се планирало фарът на Света Анастасия да бъде снабден с модерни камбани. Чак през 1925&nbsp;– 1926 г. такова съоръжение било поставено на входа на Пристанище Бургас.<ref name="ReferenceB" /> През 1918 година [[Цистерциански орден|Цистерцианския орден]], който се грижи за бежанците в Бургас, отваря девически интернат в града. Въпреки тежкото икономическо състояние на бежанците започва икономически подем в града. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главното българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930-те изпреварва Варненското и при вноса.<ref>Стоянов, П.: ''Варна (1919&nbsp;– 1939)'', стр. 37</ref> През 1922 година швейцарското дружество ''AG für Handel und Industriewerte'' получава 25-годишна концесия за индустриален добив на сол в Атанасовското езеро.<ref>''Chimia. Band 3'', Schweizerischer Chemiker-Verband, 1949, S. 33&nbsp;– 35.</ref> Две години по-късно, през 1924 година в Бургас е открита с ''Девеко'' (днес ХемусМарк АД) единствената фабрика за моливи в Югоизточна Европа, а година по-късно отваря врати Държавното механотехническо училище.<ref>[http://pgmee.com/index.php?page=16 Кратка история] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130918091805/http://www.pgmee.com/index.php?page=16 |date=2013-09-18 }} на Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ), официален уебсайт на ПГМЕЕ, посетен на 31 март 2012</ref> През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 г. преминаването от Бургас до остров [[Света Анастасия (остров)|Света Анастасия]] с файтони.<ref>Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 236</ref> Няколко години по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.<ref name="RBPJ">[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 История на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126193024/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=42 |date=2012-01-26 }}, Регионална библиотека Пейо Яворов, посетен на 21 февруари 2012</ref> [[Файл:Радио Тулан брошура 1.png|мини|180px|Брошура на първата българска фабрика за радиоапарати]] === Съветска окупация и управление на БКП (1944&nbsp;– 1989) === Вестта за нахлуването на Червената армия на 7 септември 1944 г. в територията на Царство България идва в Бургас по телеграфа, по телефона и по радиото. На 8 септември 1944 г. в акваторията на Бургас каца съветски хидроплан. На същата дата на Бургаското летище в качеството си на радист Данаил Денев посреща първия съветски разузнавателен самолет, пилотиран от майор Серцов и сътрудника му Середин.<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов:стр.246</ref> На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от [[Червена армия|съветски войски]], които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт биват екзекутирани.<ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944&nbsp;– 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация… Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref name="ИК250">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 246&nbsp;– 250</ref> През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол са засегнати около 190 съветски войници, от които 42-ма са починали.<ref>[[Митко Иванов]]: [https://desebg.com/iniciativi/4118--42-1944- Как умряха 42-ма съветски войници при "освобождението" на България през 1944 година], desebg.com, публикувано на 11 Септември 2019, видяно на 18 Септември 2023</ref> Сред жертвите на последвалите два състава на [[Народен съд|Народния съд]] в Бургас се отличават представителите на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия.<ref name="ИК250" /> По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани шест частни бани и една общинска морска баня. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] еврейската организация [[Хагана]] организира корабни конвои за преживелите [[Холокост]]а, които отплават от Бургас в посока [[Палестина]]. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас.<ref>Gaby Coldewey: ''Zwischen Pruth und Jordan: Lebenserinnerungen Czernowitzer Juden.'' Böhlau Verlag, Köln/Weimar 2003, стр. 105</ref> В следващите години комунистическото управление на [[БКП]] национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните, магазините, а неспособността на комунистите да ги управляват води до недостиг на храна, дрехи, топливо и друго продоволствие. Затварят се Народният университет, синагогата, Немската и Италианската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva">Burneva/Murdsheva: ''Deutsch als Fremdsprache(n) an bulgarischen Hochschulen'' in Hiltraud Casper-Hehne: ''Die Neustrukturierung von Studiengängen „Deutsch als Fremdsprache“: Probleme und Perspektiven; Fachtagung 17.&nbsp;– 19. November an der Universität Hannover'', университетско издателство Göttingen, 2006, стр. 238</ref> Тоталната национализация нарушава естествения ритъм на стопанското развитие в Бургас, а политическите репресии продължават и след това.<ref name="ИК250" /><ref name="ReferenceC">Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 249</ref> На 29 юни 1947 г. в Бургас каца първият пътнически самолет Ю-52, прелетял внушителното за онова време разстояние от София до Бургас. Това събитие, състояло се под непосредственото наблюдение на министър-председателя на Народна република България&nbsp;– [[Георги Димитров]], е всъщност първият пътнически полет на Българската гражданска авиация.<ref name="ReferenceC" /> През 1956 година в града живеят 79 091 души. През 50-те и 60-те години на ХХ век са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е [[Нефтохимически комбинат Бургас|Нефто-химическият комбинат]].<ref>Gerald Knaus: ''Bulgarien'', издателство C.H.Beck, 1997, стр. 144</ref> Индустриализацията води до допълнителен прираст на населението и през 1960 г. отново е отворена Немската гимназия.<ref name="Burneva/Murdsheva" /> През 1965 г. в града вече живеят 117 517 души. Между 1970 и 1973 година архитектурното студио ''ИПП Главпроект'' изработва нов план за развитие и разширение на града по „социалистическия модел“. През следващите години по него са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Петко Славейков и Меден рудник, където и днес доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен блок 55, който с 23 входа и 482 м се превръща в най-дългия жилищен блок в България и е удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на ''Краснодар''. Друга емблематична сграда от този период е жилищният блок 77 в квартал Лазур (тогава под името Толбухин), известен в Бургас като ''Краставицата''.<ref name="EP2013" /> [[Файл:Burgas-centre, 1960.jpg|мини|250px|Улица „Първи май“ (днешна „Александровска“) през 1960 г.]] През 1976 година към Бургас е присъединено селото [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс. [[Файл:Burgas-in-1981-39.jpg|мини|220px|Бургас през 1981 г.]] [[Файл:Burgas-in-1981-46.jpg|мини|220px]] [[Файл:Burgas-in-1981-44.jpg|мини|220px]] Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. От 1987 до 1991 година към Бургас са присъединени други пет общински села.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show5.php?ezik=bul&hier_ps=1&sap=563&sfn=54471 |заглавие=Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места}} посочва имената на 7 присъединени селища</ref> Те са различно отдалечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток. === Развитие през посткомунизма === [[Файл:Zentrale Viertel von Burgas.jpg|мини|Част от кварталите на Бургас на германска карта (2011)]] След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията, е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените [[Шаронска къща|шаронски къщи]]. На 28 февруари 2008 година бургаският Общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915&nbsp;– 1922 година.<ref>[http://novinar.bg/news/burgas-prizna-genotcida-nad-armentcite_MjU3OTszNzY=.html Бургас призна геноцида над арменците], novinar.bg, посетен на 8 март 2012</ref> През декември същата година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159518 Първо „виртуално дело“ в България], www.mediapool.bg, 8 декември 2009</ref> През 2011 година Бургас печели приза [[Най-добър град за живеене в България]], както и ''Най-зеленият български град''. През 2013 година Бургас за втори път печели приза Най-добър град за живеене в България. През 2015 г. е открит 245 метра дълъг тунел (подземна улица) под централния площад Тройката, свързващ улиците „Генерал Гурко“ и „Княз Борис“,<ref>[https://m.dnes.bg/stranata/2015/04/09/burgas-se-pohvali-s-nova-podzemna-ulica.260102/amp]</ref> a три години по-късно, на 11 май 2018 г. е открит плувен комплекс [[Арена ОЗК]]. През пролетта на 2023 г. се пуска в експлоатация Северният обход на Бургас в посока София и квартал Сарафово, а оттам към курортите и населените места в северната част на Бургаска област<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/severnijat-obhoden-pat-na-burgas-v-posoka-sofija-e-pusnat-za-dvizhenie.html]</ref><ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/api-puska-dvijenieto-po-severnija-obhod-na-burgas]</ref>, а на 18 май същата година е завършена и открита многофункционалната зала [[Арена Бургас]].<ref>[https://trafficnews.bg/sport/ofitsialno-otkriha-arena-burgas-278893/]</ref><ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2023/05/17/4483239_arena_burgas_e_gotova_osem_godini_sled_purvata_kopka_i/ "Арена Бургас" е готова осем години след първата копка и при двойни разходи], capital.bg, видяно на 17.09.2023 </ref><ref>Димчо Райков: [https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14488946 "Арена Бургас" отвори с 5 години закъснение (Видео, снимки)], 24chasa.bg, видяно на 17.09.2023 </ref> === Бъдещо развитие === Бъдещото развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проектът [[Супер Бургас]]. През следващите години трябва да се реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкия трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс „Меден рудник“, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в „Меден рудник“, който ще е най-големият в града.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/01/19/1748732_i_prez_2012g_bjudjetut_na_burgas_triabva_da_osiguri/ И през 2012 г. бюджетът на Бургас трябва да осигури изпреварващото развитие на града], www.dnevnik.bg, посетен на 19 януари 2012</ref> === Атентати в Бургас === {{основна|Атентати в Бургас}} * На [[9 септември]] [[1982]] г., [[АСАЛА|Тайната армия за освобождение на Армения]] извършва [[Атентат в Бургас (1982)|атентат в Бургас]] срещу Бора Сюелкан, административно аташе на турския консул в града. * На [[18 юли]] [[2012]] г. в 17:23 часа е взривена бомба в автобус с [[израел]]ски туристи на паркинга на [[Летище Бургас|летище „Бургас“]], при което загиват 7 души и 35 са ранени.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bnews.bg/article-54938 |заглавие=Ива Капкова, „И втори българин, ранен от бомбата“, bnews 19 юли 2012 |достъп_дата=2023-08-17 |архив_дата=2015-11-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151117024251/http://www.bnews.bg/article-54938 }}</ref><ref name="Dir.bg">{{cite web|url=http://dnes.dir.bg/news/burgas-letishte-vzriv-izraelski-turisti-atentatat-burgas-11594170?nt=4|title=Автобус с израелски туристи е взривен на летището в Бургас|publisher=Dir.bg|date=18 юли 2012|accessdate=18 юли 2012}}</ref> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/census2011/ |заглавие=„НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ |издател=nsi.bg |достъп_дата=13 май 2020}}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 5700 | 1910 = 14900 | 1934 = 41628 | 1946 = 51323 | 1956 = 79091 | 1965 = 117517 | 1975 = 162756 | 1985 = 182338 | 1992 = 195686 | 2001 = 192831 | 2011 = 200271 | 2021 = 189741 }} Със своите около 210 хиляди жители (данни по настоящ адрес) и около 230 хиляди жители (данни по постоянен адрес) към 2025 година, Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след [[София]], [[Пловдив]] и [[Варна]]. Според данните на [[Национален статистически институт|НСИ]] към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 година. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация. Въпреки това за периода между двете преброявания през 2001 и 2011 година Бургас е един от четирите областни градове, които имат положителен прираст на населението.<ref>[http://www.nsi.bg/eventbg.php?n=985 Преброяване 2011 (окончателни данни)]: ''За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. четири от областните градове имат положителен прираст&nbsp;– София, Варна, Бургас и Велико Търново.'', стр. 15</ref> На 12 ноември 1987 година са присъединени 4 села&nbsp;– Горно Езерово,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27844&ezik=bul&e=47765 |заглавие=„Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 1555}}</ref> Лозово, Крайморие и Сарафово.<ref name="nsi1985">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=47761 |заглавие=„Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12 ноември 1987 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04.12.1985: 182 338}}</ref> През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=27842&ezik=bul&e=39927 |заглавие=„Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26 август 1991 г. |автор=[[НСИ]] |труд=Национален регистър на населените места |достъп_дата=28 декември 2009 |цитат=Население към 04,12,1985: 5686}}</ref> С решение на Министерския съвет през 2009 година се одобрява решението на Общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен (със старо име Житарово) като квартали на града.<ref name="dariknews">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=325100 |заглавие=Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас |фамилно_име=Димитров |първо_име=Станимир |дата=29 януари 2009 |труд=Дарик Бургас |достъп_дата=28 декември 2009}} Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 година Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.</ref> Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, „Меден рудник“ са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13). През 2015 г. дотогавашните села [[Рудник (област Бургас)|Рудник]] и [[Черно море (село)|Черно море]] стават квартали на града. В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³). {{Таблица с население на град | град = Бургас | 1878 = 3000<ref name="Zone BG 3">[http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ История на град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101015210205/http://de.zonebulgaria.com/schwarzmeerkuste/burgas/geschichte/ |date=2010-10-15 }}, zonebulgaria.com, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1887 = 5700 | 1892 = 5000<ref>[http://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=102971 Meyers Konversations-Lexikon], 4. Auflage. Bd. 12, Bibliographisches Institut, 1885&nbsp;– 1892, Лайпциг, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1900 = 10700<ref>[http://www.zeno.org/Meyers-1905/A/Burgás Бургас] в Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3, 1905|, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1906 = 15000<ref>Димитър Щерев: [http://www.factor-bs.com/news-13235.html Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160405013706/http://www.factor-bs.com/news-13235.html |date=2016-04-05 }} в ''На път. Мисли, случки и впечатления'', из-во Г. П. Иванов, 1908</ref> | 1910 = 14900 | 1920 = 21200<ref name="RBPJ" /> | 1934 = 36200 | 1946 = 44400<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /> | 1956 = 79100<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=46751 Обща информация за Бургас], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1965 = 106100<ref name="RMB" /><ref name="RBPJ" /><ref>Jan Filip: ''Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frühgeschichte Europas: Unter Mitwirkung zahlreicher Fachgelehrter und wissenschaftlicher Institutionen'', Band 1, Verlag der Tschechoslowakischen Akademie, 1966, стр. 186</ref> | 1975 = 148700<ref name="RBPJ" /> | 1985 = 182300<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54471&ezik=bul&e=11241 Население на Бургас през 1985], НСИ, посетен на 21 февруари 2012</ref> | 1992 = 195686<ref name="nsi.bg">[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul Справка за населението на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211027132142/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=563&ezik=bul |date=2021-10-27 }}, НСИ, посетен на 13 май 2020</ref> | 1999 = 194835<ref name="nsi.bg" /> | 2001 = 192390 | 2005 = 189245 | 2008 = 188861<ref name="nsi.bg" /> | 2009 = 193765<ref name="nsi.bg" /> | 2011 = 200271<ref name="nsi.bg" /> | 2013 = 199364<ref name="nsi.bg" /> | 2016 = 202766 | 2017 = 202694 | 2018 = 202434 | 2019 = 201779 | най-голям брой = 219&nbsp;200 | най-голяма година = 2013 | бележка 1 = | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = }} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:250 ScaleMajor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1878 from:0 till:3 bar:1892 from:0 till:5 bar:1900 from:0 till:11 bar:1906 from:0 till:15 bar:1920 from:0 till:21 bar:1946 from:0 till:44 bar:1956 from:0 till:79 bar:1965 from:0 till:106 bar:1975 from:0 till:149 bar:1985 from:0 till:182 bar:1992 from:0 till:196 bar:1999 color:cobar2 from:0 till:226 bar:2000 from:0 till:195 bar:2005 from:0 till:198 bar:2008 from:0 till:214 bar:2009 from:0 till:219 bar:2011 from:0 till:219 bar:2013 from:0 till:206 bar:2015 from:0 till:206 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1878 at: 3 text: 3 shift:(-8,5) bar:1892 at: 5 text: 5 shift:(-11,5) bar:1900 at: 11 text: 10,7 shift:(-11,5) bar:1906 at: 15 text: 15 shift:(-11,5) bar:1920 at: 21 text: 21,2 shift:(-11,5) bar:1946 at: 44 text: 44,4 shift:(-11,5) bar:1956 at: 79 text: 79,1 shift:(-14,5) bar:1965 at: 106 text: 106,1 shift:(-14,5) bar:1975 at: 149 text: 148,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 182 text: 182,3 shift:(-14,5) bar:1992 at: 196 text: 195,7 shift:(-14,5) bar:1999 at: 226 text: 225,5 shift:(-14,5) bar:2000 at: 195 text: 194,8 shift:(-14,5) bar:2005 at: 198 text: 197,5 shift:(-14,5) bar:2008 at: 214 text: 214,2 shift:(-14,5) bar:2009 at: 219 text: 218,5 shift:(-14,5) bar:2011 at: 219 text: 219,1 shift:(-14,5) bar:2013 at: 206 text: 206 shift:(-14,5) bar:2015 at: 206 text: 206,4 shift:(-14,5) </timeline> === Етнически състав === Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 година, за първи път запитващите имат възможност да отговорят доброволно на въпросите за [[етнос|етническа]] и [[Религия|религиозна]] принадлежност, както и за [[майчин език]]. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като [[българи]], 3800 като [[Турци в България|турци]], 1330 като [[Цигани в България|роми]] и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls |заглавие=НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г. |достъп_дата=20.02.2012}}</ref> Страхувайки се от широката [[дискриминация]] спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас.<ref>Али Еминов: ''Turkish and other Muslim minorities in Bulgaria. London'', 1997, ISBN 1-85065-319-4.</ref> От данните също не може да се определи действителният брой на [[Арменци в България|арменците]]. === Религия === В Бургас се намира архиерейско наместничество на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. Бургаската духовна околия е с център гр. Бургас. Архиерейски наместник в Бургас е ставрофорен иконом Борис Игнатов. Най-голямата религиозна общност е тази на [[православие|българските православни]] християни, следвана от [[ислям|мюсюлманската]], като Бургас е единственият голям български град, в който тази общност няма собствен храм. Други [[България#вероизповедания|религиозни общности]] в града са [[Католическа църква в България|българските католици]] и [[Арменска апостолическа църква|православните]] арменци, както и [[Конгрешанство|конгрешанска]] община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]],<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/burgas www.sesc-bg.org]{{Dead link|date=юли 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ |заглавие=methodist.bg |достъп_дата=2019-04-07 |архив_дата=2019-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407115958/http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ }}</ref> както и Евангелска петдесятна църква Бургас, основана през лятото на 1920 г. == Управление == === Кметове от 1990 г. === [[Файл:Dimitar-Nikolov.jpg|мини|150п|Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.]] {{Основна|Списък на кметове на Бургас}} След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември [[Никола Александров]]. Той остава в длъжност до септември 1990 година, когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран [[Продан Проданов (кмет)|Продан Проданов]] от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995, се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и с бюджетния дефицит на Община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, [[Йоан Костадинов]].<ref name="BURG">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/288 Кметове на Бургас] Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012</ref> Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и е един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 година Костадинов е като независим кандидат, подкрепен от [[Съюз на тракийските дружества в България|Съюза на тракийските дружества в България]], но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите [[Валери Симеонов]].<ref name="BURG" /> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Димитър Николов печели втори мандат още на първи тур със 70,86 на сто от гласовете. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=800932 Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП&nbsp;– в 8]</ref><ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html Резултати от местните избори 2011 в община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }}, посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2015)|изборите]] от 25 октомври 2015 година Димитър Николов печели трети мандат на първи тур с 84 на сто от гласовете. Втори, с 6,17 на сто, остава кандидатът на [[НФСБ]] д-р Бойко Миразчийски. На [[Местни избори в България (2019)|изборите]] от 27 октомври 2019 година Димитър Николов печели четвърти мандат на първи тур с 65,83 на сто или 48 005 гласа. Втори, с 10,18 на сто или 7425 гласа, остава кандидатът на [[БСП]] Николай Тишев. === Общински съвет === [[Файл:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (14).jpg|мини|[[Сграда на Община Бургас|Сградата на общината]], построена в началото на 30-те години]] Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на община Бургас е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 51 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кметът имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2023)|избори]] са предвидени за 2023 година. Разпределението на местата в Общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2019)|избори]] от 27 октомври 2019 година, е следното: {| class="prettytable" |+ Общински съвет (2019&nbsp;– 2023) ! colspan=2 | Партия!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | width="3" style="background:#cde;" | || [[ГЕРБ]] || align="center" | 65,83% || align="center" | 48 005 || style="background:#cde;" align="center" | '''24''' |- | style="background:red;" | || [[Българска социалистическа партия]] || align="center" | 10,18% || align="center" | 7425 || align="center" | '''7''' |- | style="background:mediumblue;" | || ''Средна европейска класа'' || align="center" |9,27% || align="center" | 5907 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''5''' |- | style="background:blue;" | || [[ДБГ]] || align="center" | 6,71% || align="center" | 4277 || align="center" | '''4''' |- | style="background:mediumblue;" | || [[Демократична България]] || align="center" | 3,82% || align="center" | 2438 || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''2''' |- | style="background:#6C1D45;" | || ''Местна коалиция Ние, Гражданите'' || align="center" | 3,29% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;" | || [[Възраждане]] || align="center" | 3,27% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#00AFF0;" | || [[НФСБ]] || align="center" | 3,25% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:#0092CB;" | || [[Съюз на демократичните сили]] || align="center" | 3,01% || align="center" | — || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;"| || [[Движение за права и свободи]] || align="center" | 2,85% || align="center" | — ||align="center" | '''1''' |- | || Общо || align="center" | || align="center" | || align="center" | '''51''' |} === Административно-териториално деление === Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]], [[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]] и [[Лазур]]. Другите части на града са жилищните комплекси [[Меден рудник (жилищен комплекс)|Меден рудник]], [[Петко Славейков (жилищен комплекс)|Петко Славейков]], [[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]], [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]], както и кварталите Черно море, [[Рудник (област Бургас)|Рудник]], [[Акациите]], [[Банево]], [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], [[Горно Езерово]], [[Долно Езерово]], [[Лозово]], [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]], [[Сарафово]], [[Крайморие]]. [[Ексклав]]и на Бургас е рибарското селище [[Ченгене скеле (залив)|Ченгене скеле]] в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия. Бургас е разделен на шест Териториални дирекции (ТД):<ref name="EP2013">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на община Бургас за периода 2007 – 2013 |издател=CMP Consulting |достъп_дата=25 август 2011}}</ref><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/150 Административно деление на община Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> * ТД „Възраждане“, включваща к-с „Меден рудник“, кв. „Победа“, кв. „Акациите“, кв. „Горно Езерово“ * ТД „Изгрев“ – к-с Изгрев, к-с Зорница, кв. Сарафово * ТД „Приморие“ – ЦГЧ, к-с Възраждане, кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле, Парк „Росенец“, м. Алатепе (вилно селище Отманлии) * ТД „Освобождение“ – к-с Славейков, кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен * ТД „Зора“ – к-с Лазур, к-с Братя Миладинови * ТД „Долно Езерово“ – кв. Долно Езерово През юли 2011 година е приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който градът трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.<ref>[http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ Приеха Общият устройствен план на Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304114831/http://www.burgasinfo.com/news/view/2/30350/ |date=2016-03-04 }}, burgasinfo.com, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref><ref>[http://www.investor.bg/novini/122/a/eksperten-syvet-odobri-noviia-obsht-ustroistven-plan-na-burgas,103103/ Експертен съвет одобри новия общ устройствен план на Бургас], investor.bg, 21 юли 2011 година, посетен на 25 февруари 2012</ref> [[Файл:Burgas apartments.jpg|мини|дясно|250px|Високи блокове в к-с Зорница, Бургас]] === Герб и знаме === [[Файл:BG-Burgas flag.png|мини|Знамето с герба на Бургас]] Гербът на Бургас съчетава на син щит някои исторически факти за града. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка&nbsp;– изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на Черноморското крайбрежие.<ref>Цоня Дражева: [http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 Бургас трябва да потърси ново разработване на своя герб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111180146/http://www.burgasinfo.com/news/view/49/20718 |date=2012-01-11 }}, www.burgasinfo.com, посетен на 25 октомври 2011</ref> Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло. === Чуждестранни консулства, членство в международни организации === В Бургас се намира генерално консулство на [[Турция]] и почетните консулства на [[Беларус]], [[Грузия]],<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara Почетното консулство на Грузия в град Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192920/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/55854-ustanovyavame-vrazki-mezhdu-oblast-burgas-i-avtonomna-republika-adzhara |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 1 април 2012</ref> [[Индия]], [[Румъния]], [[Русия]], [[Сиера Леоне]]<ref>[http://www.embassypages.com/missions/embassy23327/ www.burgasnews.com]</ref> и [[Украйна]]. През 2004 година в града е открит ''Черноморският граничен координационен и информационен център'', който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на [[Организация за черноморско икономическо сътрудничество|държавите]] от Черноморския басейн по отношение на граничния контрол.<ref>[http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm Регионална дирекция „Гранична полиция“&nbsp;– Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118050522/http://www.nsgp.mvr.bg/Structure/Units/rbs_burgas.htm |date=2012-01-18 }}, МВР, посетен на 16 януари 2012</ref> Бургас е член в 12 международни организации, между които ''Конвент на кметовете'', Eurocities, ICLEI и BALCINET.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Община Бургас е член на 12 международни организации], www.burgas.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> Градът има свое представителство и в Брюксел.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/217 Членство в международни организации], www.burgas.bg, посетен на 17 януари 2012</ref> === Побратимени градове === Бургас е [[побратимен град]] със следните градове:<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/218 Побратимени градове], Община Бургас, посетен на 2 март 2012</ref> {| |- valign="top" | * {{флагче|Гърция}} [[Александруполис]], [[Гърция]] * {{флагче|Грузия}} [[Батуми]], [[Грузия]] * [[Файл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Гомел]], [[Беларус]] * {{флагче|Турция}} кметство Саръйер, част от община [[Цариград]], [[Турция]] * {{флагче|Русия}} [[Краснодар]], [[Русия]] * {{флагче|Полша}} [[Гданск]], [[Полша]] * {{флагче|Хондурас}} [[Ла Сейба]], [[Хондурас]] || * {{флагче|Унгария}} [[Мишколц]], [[Унгария]] * {{флагче|Русия}} [[Москва|Югозападен Московски Район]], [[Русия]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Ротердам]], [[Нидерландия]] * {{флагче|Турция}} [[Ялова]], [[Турция]] * {{флагче|Китай}} [[Янтай]], [[Китай]] * {{флагче|Словакия}} [[Братислава]], [[Словакия]] * {{флагче|Русия}} [[Ярославъл]], [[Русия]] (2018) |} == Икономика == [[Файл:Neftohim.jpg|мини|„Лукойл-Нефтохим“&nbsp;– Бургас]] [[Файл:Burgas Juni2012 Burgas See und Kumluka.jpg|мини|Пясъчната коса [[Кумлука]], погледната от запад с кварталите [[Победа (квартал на Бургас)|Победа]] и [[Акациите]], както и индустриалната зона „Юг“ (промишлените зони Победа и Юг) с част от пристанищния комплекс]] Бургас днес е един от важните икономически и индустриални центрове на България. Градът, наред със София, е един от основните елементи в България на бъдещата опорна европейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС, която включва изграждането на жп и шосейна инфраструктура и развитието на [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/11/706&format=HTML&aged=1&language=BG&guiLanguage=en Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС], Европейска комисия, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/01/13/1744540_ioanis_geivelis_opitvame_se_da_pobutvame_jp_proektite/ Опитваме се да побутваме жп проектите], www.capital.bg, интервю с експертът за България във фонда Connecting Europe Йоанис Гейвелис, посетен на 18 януари 2012</ref><ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=167910 Зачеркнаха Варна и от картата на пристанищата], moreto.net, посетен на 4 май 2012</ref> Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия,<ref>[http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081005135306/http://www.capital.bg/show.php?storyid=543659 |date=2008-10-05 }}: според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е „напълно завършено пристанище, разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30 септември 2008.</ref> той се отличава с високо ниво на индустриализация. Структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив.<ref name="EP2013" /> Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80% от българския риболов се извършва от бургаски фирми.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=684134 Бургаски фирми от риболовния бранш са против ИАРА да е във Варна], Дарик Радио, посетен на 17 януари 2012</ref> В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни складове в България.<ref>[http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 Хладилният склад на Пристанище Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071010024736/http://www.port-burgas.com/index.html?CategoryID=3&language=0 |date=2007-10-10 }}, www.port-burgas.com, посетен на 17 януари 2012</ref><ref>[http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm Информация за риболова в теритиориалните води на Българрия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110427013455/http://www.fao.org/fi/oldsite/FCP/en/BGR/body.htm |date=2011-04-27 }}, Организация по прехрана и земеделие, посетен на 2 март 2012</ref> Консервната фабрика ''Славянка'', ''Черноморски риболов'' и ''Atlantic Group'' са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителят на захарни изделия [[Победа АД]], производителят на ядки [[Торнадо Комерс]], производителите на хляб и хлебни изделия ''Бургас хляб'' и ''Хляб и хлебни изделия'', [[Бургаско (бира)]], която е в производство от 1971 г. и [[Феста Холдинг]].<ref name="EP2013" /> След вълната на национализация в края на 1940-те, довела до затварянето на фабрики и въвеждането на плановата икономика от средата на 1950-те, в Бургас се изграждат предимно заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия. От по-големите фирми в този сектор са ХемусМарк и [[История на Нефтохимически комбинат Бургас|Нефтохомическия комбинат]] (НХК).<ref name="EP2013" /> ХемусМарк е наследник на фабриката за моливи ''Девеко'', създадена през 1924 година и станала от 1937 година придворен доставчик. През 2007 година ХемусМарк АД е закупена от Кох-и-ноор, бургаското дружество е поставено под управлението на софийския клон на чешката компания, а производството в Бургас преустановено.<ref>[http://www.koh-i-noor.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=9&Itemid=62 История на ХемусМарк АД], официална страница на koh-i-noor, посетен на 8 март 2012</ref> С капацитет за обработка 176 800 барела петрол на ден, построеният през 1964 година НХК (днес [[Лукойл Нефтохим Бургас]]) е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа.<ref>Markus Bey: [http://derstandard.at/1311802288109/Markus-Beys-Blog-Hau-den-Russen Hau den Russen.Bulgarien hat Lukoil die Lizenz entzogen und sich damit selbst den Benzinhahn zugedreht], derstandard.at от 29 юли 2011, посетен на 3 март 2012, ''Цитат: Lukoil Neftochim in Burgas, 1964 gebaut, ist die größte Raffinerie auf dem Balkan (176.800 Fass Rohöl am Tag)''</ref> От 1999 тя принадлежи на руската компания [[Лукойл]],<ref>Andreas Heinrich: ''Globale Einflussfaktoren auf das Unternehmensverhalten: die corporate governance des russischen Erdöl&nbsp;– und Erdgassektors'', издателство LIT Verlag Münster, 2004, стр. 152</ref> която в края на януари 2012 година обяви допълнителни инвестиции до 2015 година в размер 1,5 млрд. щатски долара и създаването на 3000 нови работни места.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=136072 Russia's Lukoil Pours USD 1.5 B in Hydrocracking Facility in Bulgaria], novinite.com от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref><ref>[http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria Technip awarded a major refining contract in Bulgaria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120330032700/http://www.technip.com/en/press/technip-awarded-major-refining-contract-bulgaria |date=2012-03-30 }}, официална уебстраница на Technip от 25 януари 2012, посетен на 26 януари 2012</ref> По-големите компании в машиностроенето включват: Булярд&nbsp;– Корабостроителна индустрия, Бургаски корабостроителници, Кораборемонтен завод Бургас, производителя на товарни вагони [[Трансвагон]],<ref>[http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de Официалн уебстраница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128101642/http://www.transwagon-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=61&lang=de |date=2012-01-28 }} на Transwagon, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Николова/Панайотов: стр. 565</ref> Елкабел и др. Фирми от дървообработващата промишленост са „Кроношпан България“, „Детелина“ и „Дограма“, които обработват дървесина от близките Стара планина и Странджа.<ref name="EP2013" /> Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Част от промишлеността е съсредоточена в следните индустриалните зони: * Промишлена зона&nbsp;– Север (728 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– к-с Меден рудник (260 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Победа (200 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– Юг (371 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Долно Езерово (100 хектара) * Промишлена зона&nbsp;– кв. Сарафово (50 хектара) Планирано е изграждането и на няколко големи индустриални зони, в които да се привлекат международни и фирми от „зелената икономика“.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=126313 Bulgaria’s Burgas Mayor: Investors Eager for New Industrial Zone], novinite.com 18 март 2011, посетен на 8 март 2012</ref> Инвестиционни намерения на австрийската Voestalpine с обем до пет милиарда евро, са замразени от началото на икономическата криза през 2009 година.<ref>Вляди Якимова: [http://www.mediapool.bg/фьост-алпине-надяваме-се-да-изберем-българия-news143395.html „Фьост Алпине“: Надяваме се да изберем България], mediapool.bg от 8 септември 2008, посетен на 8 март 2012</ref> Като допълнение към индустриалните зони се изгражда интермодален терминал, който ще е част от интегрираната транспортна мрежа на ЕС.<ref>Министерство на икономиката, транспорта и туризма: [http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf Presentation Super Burgas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131073600/http://www.optransport.bg/upload/docs/Presentation_Super_Burgas.pdf |date=2012-01-31 }}, Operational Programme on Transport 2007&nbsp;– 2013, посетен на 8 март 2012</ref> С изграждането на „Супер Бургас“ ще бъде изграден и първият за страната интермодален пътнически терминал.<ref>Дияна Бедросян: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=637195&audio_id=69821 „Супер Бургас“ първи за страната с интермодален пътнически терминал], Дарик Радио от 14 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> Търговията в града е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градския пейзаж и на градската среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширението на града в източна посока и изграждането на търговски центрове от нов тип, примери са двата мола в града: Grand Plaza Mall и Galleria Burgas. Наред с тях в централната градска част продължават да функционират няколкоетажни търговски центрове като Трия и Безистена. [[Свободна безмитна зона (Бургас)|Свободна безмитна зона]] в Бургас е единствената на българското Черноморие. През 2010 година е открит с площ от 16 дка един от най-модерните пазари на плодове и зеленчуци в България, като покритите площи са 3.5 дка и са построени според стандарти на ЕС.<ref>[http://news.burgas24.bg/212988.html Откриха зеленчукова борса по стандартите на ЕС в Бургас], News.Burgas24.bg от 7 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref> В Бургас е базиран най-големият търговец на селскостопански стоки в страната - „[[Севан (предприятие)|Севан]]“. [[Файл:Burgas Einkaufszentrum Tria.jpg|мини|250px|Търговски център Трия]] В Бургаските езера се добива сол от [[Праистория|праисторически времена]]. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол. В близост до Бургас се намира един от най-големите [[Винарство в България|винарски региони]] в страната,<ref>Hugh Johnson: ''Der kleine Johnson 2008'', издателство Gräfe Und Unzer, 2007, стр. 279</ref> солници, мини за [[Мед (елемент)|медна]] и [[желязна руда]], за [[кафяви въглища]] и златни мини. В последните години в Бургас се развиват културният<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam Бургас получи награда за развитие на културния туризъм] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120223104226/http://www.burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/54100-burgas-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-kulturniya-turizam |date=2012-02-23 }}, burgasnews.com, посетен на 20 януари 2012</ref> и фестивалният туризъм и градът изпреварва като туристическа дестинация Варна.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/21/1792706_varna_tursi_model_za_rastej/ Варна търси модел за растеж], www.capital.bg от 21 март 2012, посетен на 24 април 2012; Цитат: ''Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.''</ref> Според Euromonitor International градът е посетен през 2009 година от около 1,71 млн.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2010/01/euromonitor-internationals-top-city-destination-ranking.html Euromonitor International's Top City Destination Ranking 2009], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref> а през 2010 година от около 1,54 млн. туристи.<ref>[http://blog.euromonitor.com/2012/01/euromonitor-internationals-top-city-destinations-ranking1-.html Euromonitor International’s Top 100 City Destinations Ranking 2010], Euromonitor International, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/16/1745077_burgas_izprevari_varna_v_svetovna_klasaciia_na/ Бургас изпревари Варна в световна класация на туристически дестинации], посетен на 16 януари 2012</ref> == Инфраструктура == [[Затвор – Бургас|Бургаският затвор]] е един от най-големите в страната и обслужва областите Бургас, Сливен и Ямбол.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://justice.government.bg/home/index/bc43f4bc-d345-4a1d-add6-cadd32c8865b |заглавие=Министерство на правосъдието&nbsp;– Република България |издател=justice.government.bg |достъп_дата=23 ноември 2021}}</ref> === Транспорт === [[Файл:Burgas-central-post-office-1.jpg|мини|Сградата на Централната поща (Старата поща) в Бургас]] {{основна|Транспорт в Бургас}} ==== Воден транспорт ==== {{Основна|Пристанище Бургас}} [[Файл:View of Burgas11.jpg|мини|Централната градска част с ''Терминал Бургас-Изток'' на преден план. На заден план Нефтеното пристанище <small>(д.)</small> и Военноморска база Бургас <small>(л.)</small>]] Пристанище Бургас, с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 метра, е второто по големина пристанище в България. Пристанищен район Бургас в миналото е обработвал 60% от товарите по море.<ref>[http://www.port.bg/bg/statistics.html Официална страница] на Пристанище Бургас, посетен на 17 януари 2012</ref> но в последните години [[Пристанище Варна]] обработва над 50% от всички товари (морски и речни). Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Пристанище Бургас е разделено на няколко терминала, като там са разположени също [[интермодален контейнер|контейнерен]] терминал, Бургаските корабостроителници и Кораборемонтният завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Трансстрой, са със специален режим на работа.<ref name="БТ" /> Други по-малки пристанища има в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище в местността Ченгене скеле, което е най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие и осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки.<ref>[http://www.burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie „Ченгене скеле“ става селищно образувание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194548/http://burgasnews.com/burgas/ikonomika/43515-chengene-skele-stava-selishtno-obrazuvanie |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 22 юни 2011, посетен на 16 март 2012, цитат: ''Както е известно в местността „Ченгене скеле“ е изградена най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие, която осигурява укритие при лошо време на повече от 1000 рибарски лодки. Над двеста и петдесет са лодките, които ежедневно извършват рибностопанска дейност и са регистрирани в регистъра на малките рибарски кораби на пристанище Бургас.''</ref> Предвижда се изграждането на рибарско пристанище и рибна борса в квартал Сарафово.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo Искат да се спре събарянето на Ченгене скеле в зоната на каналите. Подготвя се рибарското пристанище в Сарафово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623194531/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/55113-iskat-da-se-spre-sabaryaneto-na-chengene-skele-v-zonata-na-kanalite-podgotvya-se-ribarskoto-pristanishte-v-sarafovo |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com от 16 март 2012, посетен на 16 март 2012, цитат: ''… проекта … предвижда увеличаване капацитетът на съществуващото пристанище с възможност за трайно пребиваване на 100 рибарски лодки и малки кораби… Предвижда се построяване на 8 броя десетметрови понтони с възможност за приставане, престояване, домуване и обслужване на 12 лодки за всеки от тях, зона за риболовни кораби до 20 метра, хелинг за спускане на вода на рибарските кораби, санитарни зони, рибна борса''</ref> Южно от Бургас се намира [[Военноморска база Бургас]], в която е разположен част от Българския [[Военноморски сили на България|военноморски флот]]. ==== Въздушен ==== {{основна|Летище Бургас}} Летище Бургас е отворено за [[Гражданска авиация|гражданската авиация]] през 1947 година, когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия между София и Бургас. Тази дата се счита и за рождената дата на българската гражданска авиация. Полетът с номер LZUNL r е осъществен с [[Junkers Ju 52/3m]] и летателен екипаж на [[Дирекция Въздушни съобщения]]&nbsp;– пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет [[Ли-2]]п с полетен номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 година е удължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година, Летище Бургас заема площ от 2600 дка. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи&nbsp;– през 1992. През 2011 година стартира ново разширение и изграждане на нов терминал, който е завършен през 2013 година. Летището се използва също от [[Военновъздушни сили на България|българските ВВС]] и авиацията на [[НАТО]]. [[Файл:Burgas Airport New Terminal.JPG|мини|дясно|240px]] ==== Автомобилен ==== Бургас разполага с добра шосейна инфраструктура, като заради благоприятното си географско положение, през града преминават важни транзитни пътища. Той е начална точка на [[паневропейски транспортен коридор 8]],<ref>{{икона|en}} [http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html Паневропейски транспортен коридор 8], Международна агенция по транспорта, посетен на 2 март 2012</ref> който свързва Черно и [[Адриатическо море]] и на републиканския път [[Републикански път I-6|I-6]], който свързва Бургас през София с македонската граница. Градът е изходен пункт за 2 автомагистрали: автомагистрала [[Тракия (магистрала)|Тракия]] и строящата се [[Черно море (магистрала)|Черно море]], както и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища [[Европейски път E87|E87]] и [[Европейски път E773|E773]], както и републиканският път [[Републикански път I-9|I-9]]. През 2012 година е подновен строежът на 4-лентовия път от Бургас – Сарафово до Слънчев бряг, който е част от I-9 и E87.<ref>[http://www.mediapool.bg/"трейс-груп"-ще-строи-обходния-път-на-поморие-news192577.html „Трейс Груп“ ще строи обходния път на Поморие], mediapool.bg, посетен на 4 май 2012</ref> ==== Обществен транспорт ==== [[Обществен транспорт|Общественият транспорт]] в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни (T1 и T2), 26 автобусни и 6 маршрутни линии. Общата дължина на трасето на градския транспорт е 490&nbsp;km.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/25 Обща информация за Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Регионални, национални и редица международни дестинации за превоз на пътници се осъществяват от двете автобусни гари в града. Автогара Юг, която се намира в непосредствена близост до Централната жп гара, е начална спирка на междуградските връзки с всички населени места по Черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогара Запад обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзки със София, както и международните дестинации като Цариград, се извършват от двете автогари.<ref name="EP2013" /><ref name="БТ" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/88 Транспортна схема на вътрешно градските комуникации в град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref> Общинският превозвач „БургасБус“ разполага с модерни автобуси и тролейбуси, изпълняващи превозите по градските линии на обществения транспорт. Към момента се оперират 39 соло автобуса „Соларис Урбино 12“ и 28 съчленени „Соларис Урбино 18“, доставени през 2013 година, 7 автобуса „Соларис Урбино 18 Метростайл“, доставени през 2017&nbsp;г., 22 тролейбуса „Шкода Соларис“, 10 съчленени електробуса Irizar iebus 18, 11 соло електробуса Irizar iebus 12 и 12 броя 9 метрови електробуси YTONG ZK6890BEVG. Малка част от по-старите автобуси, обслужвали градските линии, в момента се използват за обслужване на крайградски линии. В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската [[Бургасбус]]. Други транспортни фирми, които обслужват вътрешноградски линии, са „Комфорт ООД“ (до 2016&nbsp;г. оперират вече закритите линии 1, 2 и 2А), „Бургасволан 95“ (до 2013&nbsp;г. оперират линия 17, вече закритите линии 25 и 101, и линия 7, но с изменен тогава маршрут), както и фирмите „М-Бус“ и „Ди Ес Бус“, които извършват междуградски превози. По-долу са изброени всички градски автобусни и тролейбусни линии, както и крайградските линии на общинската транспортна фирма Бургасбус.<ref name="EP2013" /><ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/53 Списък на общинските фирми], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2001</ref> === Градски автобусни линии === * Линия Б1 (бърза линия между Терминал „Изгрев“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Б2 (бърза линия между Терминал „Славейков“ и Терминал „Меден рудник“) * Линия Н (нощна линия) * Линия Бо (сутрин, Захари Стоянов&nbsp;–Одрин&nbsp;– Терминал Славейков) и наобратно следобяд (Терминал Славейков – Одрин – Захари Стоянов) * Линия 15 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. Сарафово) * Линия Б11 (Терминал „Изгрев“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал Меден рудник) * Линия Б12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 11 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 12 (Терминал „Славейков“&nbsp;– Автогара „Запад“&nbsp;– ж.к. „Възраждане“&nbsp;– ж.к. „Лазур“&nbsp;– ж.к. „Изгрев“&nbsp;– Терминал „Славейков“) * Линия 3 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. Ветрен&nbsp;– кв. Банево) * Линия 6 (Автогара „Запад“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– кв. „Черно море“&nbsp;– кв. „Рудник“) * Линия 7 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Долно Езерово“) * Линия 7A (Автогара „Запад“&nbsp;– Терминал „Славейков“&nbsp;– кв. „Лозово“) * Линия 8 (Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Победа“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“) * Линия 9 (Терминал „Славейков“&nbsp;– ул. „Даме Груев“&nbsp;– бул. „Христо Ботев“&nbsp;– Терминал „Меден рудник“) * Линия 91 (Терминал Славейков – Даме Груев – Христо Ботев – ПГКПИ – Терминал Меден рудник) * Линия 92 (Терминал Меден Редник - Христо Ботев - Даме Груев- Терминал Славейков - Гробищен парк - Терминал Славейков) * Линия 9а (Терминал Меден рудник&nbsp;– м. с. Върли Бряг) * Линия 9б (Терминал Меден рудник – м. с. Върли бряг – м. с. Шилото) * Линия 81 (само сутрин, Автогара „Запад“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 82 (само следобяд, Автогара „Запад“&nbsp;– кв. „Горно Езерово“&nbsp;– КОРБСО&nbsp;– Автогара „Запад“) * Линия 17 (Автогара „Юг“&nbsp;– кв. „Крайморие“) * Линия 17А (сезонна, Терминал „Меден рудник“&nbsp;– кв. „Крайморие“) === Градски тролейбусни линии === * Линия T1 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Въстаническа“&nbsp;– бул. „Захари Стоянов“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Хр. Ботев“&nbsp;– ул. „Сан Стефано“&nbsp;– бул. „Княгиня Мария Луиза“ и обратно) * Линия T2 (Терминал „Меден рудник“&nbsp;– ул. „Петрова нива“&nbsp;– ул. „Апостол войвода“&nbsp;– ул. „Индустриална“&nbsp;– бул. „Демокрация“&nbsp;– ул. „Хр. Ботев“ и обратно) === Крайградски линии === * Линия 16 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Черни връх&nbsp;– с. Полски извор) * Линия 18 (Автогара „Запад“ – с. Маринка – &nbsp;с. Твърдица) * Линия 18А (Автогара „Запад“&nbsp; – Меден рудник – с. Твърдица – с. Маринка – с. Извор) * Линия 32 (Автогара „Запад“&nbsp;– с. Изворище&nbsp;– с. Брястовец/с. Драганово)&nbsp; * Линия 32А (Автогара „Запад“ – кв. Черно море – кв. Рудник – с. Брястовец – с. Драганово) * Линия 5 (Автогара „Запад“&nbsp;– Равна гора) * Линия Бургас – Ветрен – Българово ==== Железопътен транспорт ==== [[Файл:Burgas Bulgarien PD 2011 17.JPG|мини|[[Централна гара Бургас|Централната гара]], построена и открита през 1903 г.]] [[Файл:Burgas-railway-infrastructure.jpg|мини|Сградата на администрация „Железопътна инфраструктура“]] Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на [[БДЖ]], но първоначално влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена [[Теснолинейка|теснопътна жп линия]] от [[Железопътна линия Бургас – Поморие|Бургас до Поморие]], която през 1939 г. е заменена с нормална. През 1980-те години пътническото движение до Поморие е преустановено и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници.<ref name="EP2013" /> Също през 1980-те години е открита жп линия от Бургас до Средец.<ref name="СЖПТ">[http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2011/2/JPT-2-Tasev.htm Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас], списние „Железопътен транспорт“, посетен на 18 декември 2011</ref> Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: [[Централна гара Бургас|Централна]], Владимир Павлов, ''Долно Езерово'', ''Сарафово'', ''Солници'' и ''Товарна гара''; една разпределителна и една техническа гара с 5 коловоза.<ref name="БТ">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/223 Транспортна характеристика на град Бургас], www.burgas.bg, посетен на 18 декември 2011</ref><ref name="СЖПТ" /> Всекидневни жп линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.<ref>[http://money.bg/interview/id_474893025 Стратегията ни е развитие на жп инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X], money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, посетен на 18 декември 2011</ref> ==== Таксиметров транспорт ==== В Бургас има няколко големи таксиметрови компании: Индикар, Елеганс, Стил, Кепитъл такси, Бургас такси, Еко такси, Орион такси и др. === Медии === Наред с националните печатни медии, които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците [[Черноморски Фар]], който е най-старият регионален вестник в България и има над 100-годишна история, [[Компас (Вестник)|Компас]] и [[Бургас, Днес и Утре]]; седмичниците [[Десант (Вестник)|Десант]], Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния. Сред локалните радио- и телевизионни станции се откроява телевизия [[СКАТ]], една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Канал 0, PT SAT и RN-TV и радиостанциите [[Радио Мая]], [[Power FM]], [[Радио Гласът на Бургас]] и [[Радио Бургас]]. === Здравеопазване === Бургас е главен здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ цялото Южно Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения сега в града са Университетската многопрофилна болница за активно лечение (накратко УМБАЛ „Бургас“) със специализирани кабинети (с над 680 легла<ref>[http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ Официална страница на МЛАБ „Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120207184740/http://www.mbalburgas.com/bg/index/static/12/ |date=2012-02-07 }}, посетен на 21 март 2012</ref>), известна в миналото като Окръжна болница; „Специализирана Болница за Активно Лечение на Пневмо-Фтизиатрични заболявания“ (СБАЛПФЗ)&nbsp;– БУРГАС (с над 80 легла), УМБАЛ „Дева Мария“ (с над 130 легла<ref>[http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018034529/http://www.devamaria.com/mbal/sid/44ca5a7579fe34a734efccdda39ee38a |date=2013-10-18 }} на МБАЛ „Дева Мария“, посетен на 21 март 2012</ref>); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла);<ref>[http://madzhurov.com/ Официална страница] на МБАЛ д-р Маджуров, посетен на 21 март 2012; Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=873806&audio_id=105392 Новата болница „Д-р Маджуров“ отвори врати], Дарик Радио, посетен на 21 март 2012</ref> МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла<ref>[http://www.lifehospitalbg.com/ Официална страница] на МБАЛ „Лайф Хоспитал“, посетен на 21 март 2012</ref>), Военна болница,<ref>[http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111224044942/http://www.hospital-stgeorge.org/static_info.php?id=21 |date=2011-12-24 }} на военн поликлиника „Свети Георги“, посетен на 21 март 2012]</ref> няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, очна болница, специализирани стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания, както и други здравни звена. През 2012 година е построена МБАЛ „Черноморска“ в Зона А на ж.к. Меден рудник, впоследствие преименувана на „Бургасмед“.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/hospitals Болнични заведения в Бургас], burgas.bg/, посетен на 21 март 2012</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/200268.html Другата есен ще заработи модерният медицински център в „Меден рудник“]</ref><ref>{{Citation |title=Апаратура от последно поколение ще има новата болница в „Меден рудник“ |url=http://gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2011-11-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111104174638/http://www.gramofona.com/zdrave/aparatura-ot-posledno-pokolenie-sche-ima-novata-bolnitsa-v-meden-rudnik }}</ref> == Образование и наука == {{Основна|Образование в Бургас}} === Университети === [[Файл:Burgaski Universitet.jpg|мини|Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Съдебна палата (2007)]] През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на [[Жени Божилова-Патева]] така наречения ''Народен университет''. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен.<ref>[http://factor-bs.com/news-17873.html Атанаска Пенкова: Да съживим имената на бургаските дарители] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201020175020/http://factor-bs.com/news-17873.html |date=2020-10-20 }}, Фактор от 16 декември 2010, посетен на 8 март 2012</ref><ref>Снежана Стоянова: [http://bg.netlog.com/sstoyanova_8000/blog Биография на Жени Божилова-Патева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} председател на женското дружество „Самосъзнание“, посетен на 8 март 2012</ref> Бургас като университетски център разполага с две висши училища: * [[Бургаски свободен университет]] (БСУ) е създаден с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г. и е един от първите частни университети в страната. Университетът е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация и е носител на Международен сертификат за качество ISO 9001:2008. БСУ&nbsp;е модерен, иновативен и ориентиран към студентите и тяхната професионална реализация университет със значими академични постижения и утвърден международен статус: ** БСУ е член на Европейската асоциация на университетите (EUA). ** Има договори за сътрудничество с 36 университета и организации в Европа, Америка, Азия и Африка ** Работи по 24 договора с университети в Европа за обмен на студенти и преподаватели. ** Участва в Европейската система за натрупване и трансфер на образователни кредити (ECTS). ** Работи по съвместни международни проекти с повече от 100 университета и организации. ** БСУ е партньор на ЮНЕСКО по програмата UNITWIN/UNESCO Chairs и е институция домакин на Катедра на ЮНЕСКО по правата на човека и култура на мира. * Бургаски държавен университет „Асен Златаров“ е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт (ВХТИ). Днес той включва в структурата си също 3 автономни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. Колежът по туризъм е открит през 1967 година и е първото учебно заведение по туризъм в България.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=2&eid=16 Колеж по туризъм], Регионален исторически музей, посетен на 14 март 2012</ref> === Гимназии, средни и основни училища === [[Файл:Burgas Grundschule Kjanz Boris I.jpg|мини|Началното училище „Княз Борис I“]] [[Файл:Vasil Aprilov School, Burgas.jpg|мини|Основно училище „Васил Априлов“, създадено през 1959 г.]] В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гимназии. Наред с тях функционират няколко частни училища, които обхващат също всички видове учебни заведения.<ref name="Schule1">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/180 Образование в Бургас], уебсайт на Община Бургас, посетен на 16 февруари 2012</ref> Най-старото училище в Бургас е създаденото през 1869 година [[СОУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“|СУ с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“]]. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година, е първата гимназия в града. Тя работи заедно с австрийското Министерство на образованието и гимназията „Карл – Кюбел“ в немския град [[Бенсхайм]] по няколко екологични проекти, както и в обмен на ученици.<ref>[https://blog.tg-bs.com/?p=392]</ref> [[Немска езикова гимназия (Бургас)|Немската езикова гимназия „Гьоте“]], създадена през 1960 г., е първата езикова гимназия в Бургас и работи със специалисти и учители от Германия. Учениците на [[ПМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас|Профилираната природоматематическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“]] (създадена през 1971 г.) редовно печелят отличия от международни олимпиади и конкурси. Други по-важни училища са: [[ПГЧЕ" Васил Левски"|Руската езикова гимназия]], официално&nbsp;– Профилирана гимназия за чужди езици&nbsp;– „Васил Левски“, или съкратено ПГЧЕ „Васил Левски“, създадена през 1963 г., която е втората езикова гимназия в града; [[ГПАЕ „Гео Милев“|Английската езикова гимназия „Гео Милев“]], създадена през 1971 г., е третата езикова гимназия в града; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионалните гимназии по механоелектротехника и електроника, по морско корабоплаване и риболов, и тази по химични технологии.<ref name="Schule1" /><ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=685502 Бургазлия отново на върха], Дарик Радио от 2011-03-18, посетен на 16 февруари 2012</ref> === Библиотеки, читалища и архиви === Наред с университетските библиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека.<ref>[http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 История на Регионална библиотека „П. К. Яворов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126192421/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=1 |date=2012-01-26 }}, официален сайт на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, посетен на 17 януари 2012</ref> Тя носи от 1978 година името на поета революционер [[Пейо Яворов]] и е една от най-старите в страната. От 2000 година е със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.<ref>[https://www.burgas.bg/bg/info/index/575 Списък на читалищата в Бургас], Сайт на Община Бургас, посетен на 28 септември 2017</ref> '''Читалища на територията на град Бургас:''' * Народно читалище „[[Хамалогика]] 2014“&nbsp;– ул. „Шейново“ 26 * Народно читалище „Пробуда 1880“&nbsp;– ул. „Дрин“ 14 * Народно читалище „Любен Каравелов 1940“&nbsp;– ул. „Цар Калоян“ 24 * Народно читалище „Асен Златаров 1940“&nbsp;– ул. „Александровска“ 147 * Народно читалище „Фар 1946“&nbsp;– ул. „Странджа“ 20 * Народно читалище „Изгрев 1909“&nbsp;– жк. „Изгрев“, до бл. 72 * Народно читалище „Пенчо Славейков 1983“&nbsp;– к-с „Славейков“, бл. 55, вх. В-Г * Народно читалище „Христо Ботев 1937“&nbsp;– кв. „Победа“, ул. „Кубрат“ 7 * Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1985“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, бл. 425 (партер)/ * Народно читалище „Паисий Хилендарски 1928“&nbsp;– к-с „Меден рудник“, ул. „Въстаническа“ 40 В Бургас е разположена Териториалната дирекция „Държавен архив“, една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове&nbsp;– 4157 с 286&nbsp;505 архивни единици, 661&nbsp;– частични постъпления, 524&nbsp;– спомени, над 6800&nbsp;– отделни снимки и 103&nbsp;529 негативи от ДП „Фотография“&nbsp;– Бургас.<ref>[http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 Териториалната дирекция „Държавен архив“ – Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110921072831/http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=68 |date=2011-09-21 }}, Държавната агенция „Архиви“, посетен на 16 януари 2012</ref> == Култура и забавления == === Музеи === [[Файл:Burgas-Ethnographic-museum.jpg|мини|Къщата на Димитър Бракалов, днес Етнографски музей (2008)]] Историческият музей се намира на ул. „Ген. Александър Лермонтов“ 31, срещу Първо районно управление на МВР. Музеят е създаден през 1925 година и има експозиции, свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от Южна България и Северна Турция.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Историческия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> [[Етнографски музей (Бургас)|Етнографският музей в Бургас]] се намира в някогашната къща на търговеца [[Димитър Бракалов]]. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид, е построена през 1873 година и се намира в близост до катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити, характерни за населението на Бургас. Голяма част от експозицията са типичните за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция носии.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 Етнографския музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118152646/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=12 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012</ref> В Археологическия музей се намират експозиции, свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук са изложени и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музея се намира на ул. „Александър Богориди“ в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 Археологическия музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118111806/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=3 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона е събрано в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 Природонаучния музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119004617/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=39 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012</ref> Най-новият музей е Къща музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс ''Петя Дубарова''.<ref>[http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx Информация за музея], Къща музей на Петя Дубарова, посетен на 2 март 2012</ref> === Театър, опера, галерии и културни домове === [[Файл:Burgas-art-gallery-2.jpg|мини|upright=0.8|[[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“]], открита през 1946 г.]] [[Файл:Burgas - William Gladstone Street - Youth culture centre.jpg|мини|Младежкият културен център, открит през 1974 г.]] Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морският град е един от малкото градове в България, които разполагат с [[Театър за драма, опера и балет]] (Бургаска опера),<ref>[http://www.operabourgas.com/ Официална страница] на Бургаската опера, видяна на 21 февруари 2012</ref> разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композиторът [[Георги Шагунов]]. Филхармонията използва днес както своята [[концертна зала „Проф. Иван Вульпе“]], така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър на Бургас, който е създаден през 1954 година. Драматичният [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|театър Адриана Будевска]] се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на ''Малакова'' на писателя [[Петко Славейков]], но чак през 1914 година Общинският съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса [[Адриана Будевска]].<ref name="IW220" /><ref>[http://burgteatre.com/bg/index/static/6/ История на Драматичен театър „Адриана Будевска“], Драматичен театър „Адриана Будевска“, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://www.slovo.bg/obshtestvo/index.php?ar=1338 Из композиционното творчество на Георги Шагунов] в литературния портал slovo.bg, посетен на 20 февруари 2012</ref><ref>[http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 Театър в Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119141237/http://tic.burgas.bg/german/catprobrowser_top.php?categoryid=4 |date=2012-01-19 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Бургас е един от малкото български градове, в които функционира [[Младежки културен център]].<ref>[http://mladite.eu/ Официална страница] на Младежки културен център в Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Той се използва и от [[Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“|Професионалния фолклорен ансамбъл „Странджа“]].<ref>[http://www.horeografia.start.bg/article.php?aid=16316 Ансамбъл Странджа], информация за ансамбъла на horeografia.start.bg, видяна на 21 февруари 2012; Цитат: ''Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 г… Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав''</ref> Ансамбълът, който е основан през 1965 година, се състои от хор, оркестър и танцова формация. При Младежкия културен център е организиран и създаденият през 1974 година [[Фолклорен танцов ансамбъл „Никола Гинов“]].<ref>[https://www.bti.bg/ftp/ansambli/nikola-ginov Фолклорен танцов ансамбъл „Никола Гинов“]</ref> През 2011 година старото морско казино е обновено и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонният военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубни дейности функционират и кварталните читалища.<ref>[http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 Информация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120121214021/http://www.chitalishte.bg/pages.php?place=42&set_language=2 |date=2012-01-21 }} за читалищата в Бургас и региона в портала chitalishte.bg, видяна на 21 февруари 2012</ref> Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска [[художествена галерия „Петко Задгорски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 Художествена галерия „Петко Задгорски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118122900/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=47 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012</ref> Тя се помещава в бившата [[синагога]] на града, изградена между 1905 и 1910 година по проект на австрийския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 април 1946 година е преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на [[Дружество на бургаските художници|Дружеството на бургаските художници]], галерия ''Неси'', галерия ''Бургас'', галерия ''Ети'' и други.<ref>[http://artsburgas.com/ Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119005531/http://artsburgas.com/ |date=2012-01-19 }} на Дружеството на бургаските художници, видяна на 21 февруари 2012</ref> === Храмове и манастири === [[Файл:Kathedrale Hl. Kyrill und Method in Burgas, Bulgarien.jpg|мини|Православният храм „Св. св. Кирил и Методий", открит през 1907 г.]] [[Файл:Burgas Hram Sv Bogorodiza.jpg|мини|Храмът „Успение на Пресвета Богодорица“ е най-старата православна църква в града.]] [[Свети Кирил и Методий (Бургас)|Катедралният храм „Свети Кирил и Методий“]] е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли Св. Св. [[Кирил и Методий]]. Тя е разположена в централната градска част на едноименния площад.<ref>Маргарита Коева: ''Православните храмове по българските земи'', из-во Марин Дринов, София, 2002, стр. 437</ref> Построена е в периода 1897 – 1907 година по проект на работилия в града италиански архитект [[Рикардо Тоскани]].<ref>Иван Карайотов: [http://morskivestnik.com/compass/news/2010/022010/012010_17.html Рикардо Тоскани – Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас], morskivestnik.com, посетен на 22 март 2012</ref> Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези, строени през първите години след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип [[базилика]] и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната [[апсида]] с [[олтар]]а и богато украсеният [[иконостас]] се намират в източната част на църквата. [[Наос]]ът разделя вътрешността на катедралата на три [[неф|кораба]] чрез пет двойки, носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. [[Нартекс]]ът в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централният вход е от западната фасада, като други по-малки входове при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118234339/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=15 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Православният храм „[[Успение на Пресвета Богородица (Бургас)|Успение на Пресвета Богородица]]“ (накратко ''Света Богородица'') е най-старата православна църква в Бургас. Негов предшественик, изграден в началото на XVII век, е разрушен по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] (1828 – 1829). Със завръщането на християнското население след 1840 година, в тогавашната гръцка махала е изграден сегашният храм. До църквата се построява и гръцкото училище, наследник на което е днешният Икономически техникум. Богослужението на гръцки език продължава до 1906 година, когато българското население изземва църквата в отговор на подобни събития в Гърция. Църквата впоследствие е конфискувана, поставена под управлението на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] и преименувана от „Успение на Пресвета Богородица“ в „Преображение Господне“. В църквата се съхраняват икони, изографисани от монаси в [[Света гора]]. През 1927 – 28 година са построени двете кули на храма и в едната са поставени три камбани. След [[Втора световна война|Втората световна война]] църквата е обявена за паметник на културата. На 16 март 1952 година църковното настоятелство връща старото име на храма, а от ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.<ref name="ИВ297" /><ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=46 Храм „Света Богородица“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Строителството на православния храм „[[Свети Иван Рилски (Бургас)|Свети Иван Рилски]]“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912 – 13). През 1913 година [[Александър Георгиев (предприемач)|Александър Георгиев Коджакафалията]] завещава земи в района на днешния квартал [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]] на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм.<ref>[http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 Община Бургас ще почете паметта на Александър Георгиев-Коджакафалията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131019042937/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=496127 |date=2013-10-19 }}, dnesplus.bg от 13 юли 2010, посетен на 3 април 2012</ref> Година по-късно започва неговият строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на [[Иван Рилски]]. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостасните икони е избран [[Николай Кожухаров]], участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Светия престол се поставени части от мощите на ''Св. Мъченик Вакх''.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 Храм „Св. Иван Рилски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119122455/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=45 |date=2012-01-19 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> През 1673 година е спомената първата арменска апостолическа църква, построена от арменската общност с подкрепата на българите в града и носила името „Сурп Степанос“. Тя е била преустройвана няколкократно, за последно през 1853 година, откогато носи и днешното си име „[[Свети кръст (Бургас)|Сурп Хач]]“ (на бълг. Свети кръст). С преустройството е изградена [[камбанария]], а фасадите са облицовани с плочи. Църквата е еднокорабна, еднопространствена и носи основните белезите на арменската църковна архитектура. Външният архитектурен образ не дава точна представа за първоначалната сграда. Църквата е призната за паметник на културата,<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 Арменска църква „Сурп Хач“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118203442/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=2 |date=2012-01-18 }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref><ref>[http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач“ („Св. кръст“)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120624164641/http://burgasnews.com/component/content/article/99-malka-novina/56063--armentzite-blagodaryat-tzarkvata-im-e-v-kartata-na-zabelezhitelnostite-na-burgas- |date=2012-06-24 }}., burgasnews.com, посетен на 5 април 2012</ref> а на западната страна на църквата през 1990 година е издигнат [[Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ (Бургас)|Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ]] в Османската империя, изработен от [[Хари Арабян]].<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=34 Паметник на геноцида над арменския народ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012</ref> Други храмове в града са българските православни църкви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“, „Свети Пимен Зографски“,<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=791664 За два дни две църкви в Бургас], Дарик Радио от 16 октомври 2011, посетен на 2 март 2012</ref> римокатолическа църква [[Дева Мария Богородица (Бургас)|„Дева Мария Богородица“]] и източна католическа църква [[Успение Богородично (католическа църква в Бургас)|„Свето Успение Богородично“]]. Манастирът „Света Анастасия“ е последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие; манастирът „Света Богородица“ е разположен между кварталите Горно Езерово и Меден рудник, а манастирът „Свети Атанас“ се намира в ж.к. Изгрев. === Редовни събития === Наред с празника на Бургас, който се празнува ежегодно на 6 декември в деня на религиозния празник на [[Никола Мирликийски|св. Николай Чудотворец]], в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някои от фестивалите като Spice Music Festival, [[София филм фест — На брега|София филм фест на брега]],<ref>[http://www.burgas.bg/en/info/index/362/ София филм фест&nbsp;– На брега], уебстраница на община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> ''[[Бургас и морето (фестивал)]]'', ''Бургас Блус & Jazz Festival'', и до 2015 г. (вкл.) Spirit of Burgas, Международен филмов фестивал Бургас, литературни дни ''Петя Дубарова'', мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път се проведе фестивалът за съвременно изкуство ''Включи града''.<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/645 Включи града&nbsp;– новия фестивал на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> В края на април се провежда Фестивалът на немската и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаирът за флористика ''Флора'', националният литературен конкурс ''Петя Дубарова'', международният театрален фестивал ''Ерата на водолея'', а през третата седмица на месеца&nbsp;– Международната ветроходна регата ''Port Burgas Sailing Week''. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите ''Св. св. Кирил и Методий''. Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото,<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/364 Фестивала на пясъчните фигури], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас&nbsp;– лято, море“, международният турнир по спортни танци ''Burgas Cup'' и фестивалът за класическа и оперна музика ''Емил Чакъров''. На вечерта на 30 юни хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също [[Джулай|July Morning]]. През юли се провеждат поетичните дни „Пейо Яворов“, а през последния уикенд на месеца&nbsp;– плувния маратон ''Бургас''. В началото на август са музикалните фестивали ''Бургас Блус & Jazz Festival'' и Националният конкурс за забавна песен [[Бургас и морето]].<ref>[http://burgasimoreto.org/bg Официална страница] на фестивала Бургас и морето, посетен на 21 февруари 2012</ref> До 2015 г. (вкл.), на втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южната част на Морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж [[Spirit of Burgas]]). От 2019 г. се провежда [[SPICE Music Festival]], посветен на хитовата музика от 90-те години на XX век до днешни дни. Всяка година в града идват едни от най-добрите изпълнители от този период, като Haddaway, La Bouche, Dr. Alban, East 17, C-Block, C+C Music Factory, Corona, Lou Bega, DJ Bobo, Coolio, Bomfunk Mc's, Nana, Gipsy Kings, Arash, 2 Unlimited, John Newman, INNA, Helena Paparizou и други. От 19 до 20 август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са в местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на ''Националната седмица на морето'' и на [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международния фолклорен фестивал]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/367 Международен фолклорен фестивал], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> През септември се провежда международният театрален фестивал „[[На брега]]“. През последния уикенд на ноември се провежда Фестивалът за метъл музика ''Haunted Shores''.<ref>[http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 Haunted Shores] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121115131101/http://www.pro-rock.net/cgi-bin/index.pl?o=0&_state=CommentsView&news=1966 |date=2012-11-15 }}, на станицата pro-rock.net, посетен на 21 февруари 2012</ref> На 6 декември, деня на св. Николай Чудотворец, покровител на града, на морето и моряците, се провеждат различни събития и се присъжда званието [[Почетни граждани на Бургас|Почетен гражданин на Бургас]].<ref>[http://www.burgas.bg/bg/info/index/595 Списък на почетните граждани на Бургас], уебстраница на Община Бургас, посетен на 21 февруари 2012</ref> Една седмица преди Коледа се обявяват носителите на наградата за литература [[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]. === Спорт и спортни съоръжения === [[Файл:The Cycling Team Nessebar 2.jpg|мини|[[Обиколка на България|Обиколката на България]] в Бургас <small>(2010 г.)</small>]] Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града, са [[зала „Бойчо Брънзов“]] (зала „Изгрев“), зала „Богориди“, баскетболна [[БЗ „Нефтохимик“|зала „Нефтохимик“]] и [[зала „Младост“]], като последната е многофункционална. През 2009 година в жилищен комплекс Меден рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист [[Никола Станчев]]. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев“, а на следващата година спортен комплекс „Славейков“, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 г. общинската управа обявява намерения за строителството на нова многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Тя трябва да е със 7000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания. Първата копка на съоръжението се случва на 20 октомври 2014 г. с участието на [[Сергей Бубка]] и кмета Димитър Николов. Със специална церемония на 18 май 2023 г. се осъществява официалното откриване на залата.<ref>[https://chernomorie-bg.com/post/arena-burgas-9-g-ot-parvata-kopka-na-sergey-bubka-do-otkrivaneto-4022]</ref> В Бургас са разположени двата големи стадиона [[Лазур (стадион)|Лазур]] и [[Черноморец (стадион)|Черноморец]], [[колодрум]] и една писта за [[картинг]]. Бургас разполага с осем действащи плувни басейни. От 2007 година са построени два нови в Морската градина и един на Минерални бани, основно са ремонтирани и пуснати в експлоатация два училищни басейна и два в детски градини, както и басейнът в Младежкия културен център.<ref>[http://e-burgas.com/?p=10655 Блато в „Меден Рудник“ става модерен басейн], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> [[Колоездачен Клуб Бургас]] е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански полуостров. Той има успехи както в състезания на шосе, така и на писта. Едно от последното отличия, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на [[Обиколка на България|Обиколката на България]] редовно преминават през Бургас. ==== Футбол, баскетбол, волейбол ==== Бургас има два футболни отбора с традиции. Това са [[ФК Черноморец 1919]], основан на 1 август 1919 г. и [[ПФК Нефтохимик 1962|ФК Нефтохимик]], основан на 20 май 1962 г. Срещите между двата отбора често са наричани Бургаското дерби.<ref>[https://www.faragency.bg/news/17169951549254/burgas-otnovo-shte-ima-futbolno-derbipri-amatorite Бургас отново ще има футболно дерби…при аматьорите]</ref> Тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига през сезон 2022/23. Там отборът успява да завърши на 2-ро място с актив от 80 точки, с 3 точки по-малко от шампиона Несебър. През този сезон „акулите“ успяват да отбележат 82 гола и допускат 26 гола. По време на сезона те домакинстват на [[Червено знаме (стадион, Бургас)|стадион „Иван Притъргов“]] в квартал Долно Езерово. ФК Черноморец играе във [[Втора лига]] през сезон 2023/24 и домакинства на стадион Лазур. През този сезон акулите изпадат от Втора лига, след като завършват на 15 място с актив от 38 точки. През сезон 2024/25 тимът на Черноморец играе в Югоизточна Трета лига и домакинства на стадион „Иван Притъргов“. „Акулите“ завършват на 1-во място в шампионата с актив от 106 точки, успяват да отбележат 131 гола и допускат едва 18 гола. Така през следващия сезон 2025/26 Черноморец отново се завръщат във Втора лига. ФК Нефтохимик, който е вицешампион на България за 1996/97 година и двукратен носител на Купата на БФС, завършва сезон 2018/19 в Трета лига на първо място и през сезон 2019/20 играе във [[Втора професионална лига]] и домакинства на Градския стадион на [[Созопол]]. През сезон 2022/23 Нефтохимик е изваден от Втора лига, има право на участие в Югоизточна Трета лига, но отказва и отива в Б ОГ Бургас – център (петото ниво на българския футбол). Там „шейховете“ завоюват първото място с актив от 50 точки, те отбелязват 119 гола и допускат едва 9 гола. През този сезон те домакинстват в спортен комплекс „Изгрев“ в едноименния бургаски квартал. През сезон 2025/26 Нефтохимик участват в Югоизточна Трета лига и домакинстват на стадион „Лазур“. Наред с големите футболни клубове в града има и малки клубове, често с кратък живот или трудно съществуване. Проблемът с материалната база е сериозен, а терени с нормални размери има само в кварталите Долно Езерово, Ветрен и град Българово. Отборът на Банево играе във Ветрен, а заради липса на база не може да стартира и отборът на Крайморие. Стадиончетата в Лозово, Миролюбово и кв. Сарафово бяха разрушени и приватизирани. В четвърта дивизия се състезават СФК „Свети Никола“, ФК Бургас-Спорт, Звезденбург (Бургас), мина Черно море-Рудник, а в пета са кварталните тимове ФК „Ветрен“, Банево и Българово. Прекратиха съществуването си [[ФК Мастер (Бургас)|ФК „Мастер“]], ФК „Олимпик“, ФК „Спарта“, ФК „Албион Атлетик“&nbsp;– развиващ само детско-юношески спорт. Други бивши футболни клубове, достигнали до [[В футболна група|В Група]], са ФК „Морска фауна“, „[[Порт (Бургас)|ФК Порт]]“ и „[[Космос (Бургас)|ФК Космос]]“.<ref name="SKB">[http://www.burgas.bg/bg/info/index/242 Регистър на спортните клубове в Община Бургас], официална страница на Община Бургас, посетен на 16 януари 2012</ref><ref>[http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna Бургас е по-футболен град от Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018051320/http://football24.bg/novina/57574-burgas-e-po-futbolen-grad-ot-varna |date=2013-10-18 }}, football24.bg, посетен на 16 януари 2012</ref> През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_770981032 България ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2015!], topsport.ibox.bg, посетен на 21 март 2012</ref> През май същата година [[Български футболен съюз|Българският футболен съюз]] решава финалът за [[Купа на България по футбол|купата на България]] и мачът за [[Суперкупа на България|Суперкупата]] да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.<ref>[http://e-burgas.com/?p=14998 Решено: Финалът за купата в Бургас до 2015 г., „А“ група – 14 отбора], e-burgas.com, посетен на 21 май 2012</ref> Това обаче се оказва обещание за един сезон, защото още на следващата година корпоративни интереси разкриват, че въпросното „споразумение“ е било само прах в очите на наивниците. През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб [[БК Черноморец (Бургас)]] се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медали от Държавното първенство през 1981 и 1991 година, на сребърни медали през 2023 година, също така е трикратен носител на Купата на България през 1965, 1975 и 2024 година. [[БК „Лукойл-Нефтохимик|“Баскетболен клуб „Лукойл-Нефтохимик“]] е сред водещите женски клубове в България. В мъжката [[Национална волейболна лига мъже|волейболна лига]] Бургас е представен от [[ВК Нефтохимик 2010|Волейболен клуб „Нефтохимик 2010“]], който е шесткратен шампион на България, четирикратен носител на Купата на България, както и трикратен носител на Суперкупата на България. Отборът играе домакинските си мачове в зала Младост. [[Файл:Boycho Branzov Sports Hall, Burgas (2).jpg|мини|дясно|250px|Спортна зала „Бойчо Брънзов“]] ==== Автомобилизъм ==== [[Файл:Pistaburgas2012.jpg|мини|Писта Бургас 2012]] Бургас е домакин на кръг от националния шампионат на затворен маршрут, известен още като пистов шампионат. В надпреварата участват някои от най-добрите български пилоти а състезанието се провежда по традиция през есента. „[[Писта Бургас]]“ се провежда на затворен участък от пътната мрежа в града. В годините автомобилното състезание е било с различни локации: бул. Демокрация, ж.к. Меден рудник, детелината за солниците преди кв. Сарафово, зоните около стадион Черноморец (надлез Владимир Павлов), а от сезон 2016 състезанието е изместено на новоизградения пътен възел в ж.к. Петко Славейков. През двата дни на надпреварата около трасето се стичат над 20 000 зрители, което прави Писта Бургас най-посещаваното спортно събитие в Бургас. Състезанието се организира съвместно между [[Община Бургас]], [[СБА]] Бургас и АСК [[Вромос рейсинг]]. ==== Водни спортове ==== [[Файл:Windsurf in Bay of Burgas.JPG|мини|Уиндсърфинг в Бургаския залив]] Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната [[регата]], която е организирана от яхт клуб „Порт Бургас“ и Община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15-годишно прекъсване е възстановен международният плувен маратон [[Бургас (плувен маратон)|Бургас]]. От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от международната RS:X-[[регата|Уиндсърф регата]], част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уиндсърф клуб Бургас. През 1924 година в Бургас се провежда първото състезание по [[гребане]] в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. В Бургас се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК „Лукойл Нефтохимик“. Тренировките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.<ref name="SKB" /><ref>[http://www.rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= История на гребния спорт в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120314092712/http://rowingbulgaria.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&g= |date=2012-03-14 }}, Българска федерация по гребане, посетен на 16 януари 2012</ref> През 2007 година е основан спортен клуб по [[водна топка]] [[Черноморец (водна топка)|Черноморец]]. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи. ==== Други спортове ==== [[Файл:Paraplaner in Burgas.jpg|мини|Парапланеризъм в Морската градина на Бургас]] Бургас има дълги традиции в спорта борба, като е дал първия олимпийски шампион на България.<ref>{{Citation |title=www.bul-wrestling.org |url=http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127095035/http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html }}</ref> Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по борба свободен стил „Черноморец“, СК по борба класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носили отличия, са боксовият клуб „Победа&nbsp;– Черноморец“ и атлетическият клуб „Бургас '98“. Бургас е един от малкото градове, които предлагат добра термика за [[парапланеризъм]]. Морската градина е едно от местата, като стартът се намира в непосредствена близост до централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас се намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две [[мотокрос]] писти. Едната е разположена в комплекс Меден рудник, а втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово. В парк „Езеро“ се намира „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“. Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на [[Световна федерация по спортни танци|IDSF]] за купа Бургас. === Кухня === Наред с традиционната [[българска кухня]], Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, така и от ястия, които са типични за близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морски ястия, приготвени както от черноморски риби (цаца, паламуд, зарган), така и от „морски дарове“, се отличават ''Мидите по бургаски''. Сред местните ястия и предястия са характерните за този край ''Кебап по бургаски'', ''Пиле по бургаски'' и колбасите [[Бабек (колбас)|Бабек]] и [[Дядо (колбас)|Дядо]]. Сред аламинутите е така наречената ''Странджанка'' (или ''Страндженка''), известна в другата част на страната като ''Принцеса с кайма'', но различаваща се от нея както в дължината, така и в използването на повече подправки. Сред морските деликатеси са [[барбуня]], [[лефер]], [[калкан]], [[черноморска пъстърва]], [[черноморска акула]] и др. Традиционно се консумират рибена чорба, разнообразни черноморски риби, както и рибни сандвичи. Типичните алкохолни напитки за Бургас са: [[Бургаско (бира)]], в производство от 1971 г. и ракиите ''Бургаска мускатова'' и ''Бургас 63''. == Забележителности == {{Основна|Списък на забележителности в Бургас}} [[Файл:Bay of Burgas.jpg|мини|Бургаският мост, първоначално изграден през 1936 г. с метална конструкция, през 1975 година се изгражда нов мост със стоманено-бетонна конструкция. (нощна снимка)]] [[Файл:Burgas City Clock.jpg|мини|220px|Часовника е един от символите на града]] От края на XIX век Бургас е един от най-бързо развиващите се в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от [[Сюлейман I]] (1520&nbsp;– 1566), и манастирът „Света Анастасия“, който се намира на едноименния остров на 6&nbsp;km навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единственият островен и най-добре запазеният морски манастир по българското Черноморие.<ref name="RMB" /><ref>Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдулах: ''Румелия и Босна'', част 1&nbsp;– 3, АрхПП, 1938</ref><ref name="ИК172">Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 167&nbsp;– 172</ref> Бургас в днешни дни е модерен град. Наред със съвременната [[архитектура]] могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] и Бургаският мост (кей за разходки), реконструиран през 80-те години на XX век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати. === Антични и средновековни === * Тракийски обредни комплекси при Манастирско тепе до [[Банево]] и на връх [[Шилото]] Останките от древния град [[Деултум]] се намират западно от Бургас, в близост до село [[Дебелт]]. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на [[VIII Августовски легион]] е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията [[Хемимонтус]]. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на XIX век. Първите разкопки са проведени през 1925 г., а мащабните разкопки започват през 80-те години на XX век и продължават активно. Разкрити са некрополът, термите, части на античната и средновековната крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монети, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 г. Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 г. районът е обявен за национален археологически резерват Деултум—Дебелт. От 80-те години на XX век към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.<ref name="Деултум">[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120117185156/http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/9.pdf |date=2012-01-17 }}, департамент Археология, Нов български университет, посетен на 16 март 2012</ref> На оттока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната [[крепост Бургос]]. Там е локализирана и пътната станция ''Пудизо'', отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]], а под името Поро (проток) или Порос присъстваща в старите италиански и каталунски карти от XIII и XIV век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос, и нейното пристанище се смятат от някои автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 г. крепостта е превзета заедно с цялото черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценяват защитеното пристанище Пиргос и го използват активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега е построен фар, който дава името на полуостров Форос при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността [[Пода (Бургас)|Пода]] и на полуострова. Дълги години територията на нос Форос е недостъпна поради наличието на военна база, затова все още не е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 г. се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от IV век и с дебелина от 2,10 м до 4,20 м. В най-високата точка на района са открити останки на манастир от XIII век, които някои историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V – XIII век), описан от византийските хронисти и чиито ктитори са членове на византийската императорска фамилия. Сред намерените артефакти, изложени в Археологическия музей на Бургас, е древногръцки надпис на римския император [[Гордиан III]].<ref name="RMB" /><ref name="Poros12" /><ref name="Poros23">[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=25 Предшественикът на съвременния Бургас&nbsp;— античната и средновековна крепост в м. Пода, нос Форос](Регионален музей Бургас, посетен на 16 март 2012 g.)</ref> Останките от античната и средновековна крепост [[Акве Калиде]]&nbsp;– Термополис се намират в района на днешните [[Бургаски минерални бани]] в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името Акве калиде, по-късно Термополис, този голям [[балнеология|балнеологичен]] център процъфтява с векове. Посещаван е от [[Филип II (Македония)|Филип II Македонски]], византийските императори [[Юстиниан I]] и [[Константин IV Погонат]], българския хан [[Тервел]]. През 1206 г. латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на [[Хенрих Фландърски|Хенри II Фландърски]] опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не успява да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и градът. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 г. под ръководството на [[Богдан Филов]].<ref name="Termo1">[http://www.dnevnik.bg/morski/2008/09/25/554606_gradut_s_topli_izvori/ Градът с топли извори], Дневник от 25 септември 2008 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> От 2008 г. се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 г. разкриват площ от 3800 m², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 м.<ref name="Termo">Росица Амелева: [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=419626 Представят още находки от Акве калиде&nbsp;– Термополис], Дарик радио 21 октомври 2009 г., посетен на 16 март 2012 г.; Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=641707 Изпод земята излезе и крепостна стена] Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010 г., посетен на 16 март 2012 г.</ref> През юли 2011 г. античният и средновековният град и площ от 36 000 m² са обявени за археологически резерват ''Акве калиде&nbsp;– Термополис''.<ref>[http://www.econ.bg/analysis86023/article203994/бургас-с-правила-за-опазването-на-защитените-зони-и-паметницит Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците], econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: ''В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Акве Калиде – Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват – 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми''</ref> През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.<ref>[http://www.dnevnik.bg/morski/2012/03/14/1787585_bivshite_mineralni_bani_v_burgas_stavat_turisticheski/ Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център], Дневник от 14 март 2012, посетен на 14 март 2012</ref> [[Еркесия]]та е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан [[Омуртаг]] и император [[Лъв V Арменец]] през 815 или 816 година. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река [[Марица]]. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал [[Горно Езерово]]), през [[Русокастрон]] и Деултум до левия бряг на река [[Сазлийка]], срещу село [[Калугерово (Област Хасково)|Калугерово]] е 142&nbsp;km. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.<ref>[http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm Прабългарският пограничен вал „Еркесия“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090515104405/http://erkesia.geopan.org/ist_spravka.htm |date=2009-05-15 }}, ГЕОПАН, посетен на 16 март 2012</ref> В близост до Бургас са разположени и крепостите [[Скафида]] и [[Русокастрон]].<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas Крепости в Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111125230/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/kreposti-obshtina-burgas |date=2012-01-11 }}, www.bulgariancastles.com, посетен на 16 март 2012</ref> В праисторическото селище от ранноенеолитната епоха в гр. Бургас по костни останки от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 3 вида диви птици, обект на лов&nbsp;– [[малка белочела гъска]] (''Anser erythropus''), недоопределена до вид гъска (''Anser'' sp. /cf. ''A. anser''), [[бял щъркел]] (''Ciconia ciconia'') и [[лиска]] (белочела водна кокошка)(''Fulica atra''). Последната е била представена от изчезналия през холоцена, описан и известен единствено от България подвид&nbsp;– понтийска (черноморска) лиска (''Fulica atra pontica'').<ref>Boev, Z. 2009. Avian remains from the Early Chalcolithic settlement in Burgas (SE Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 61 (2): 157&nbsp;– 160</ref> === Морска градина и други паркове === В града има изградени множество паркове и зелени площи. [[Морска градина (Бургас)|Морската градина]] е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5&nbsp;km и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по [[скулптура]] в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към [[Поморие]] в северната част на залива и Созопол и северните поли на [[Странджа]] планина в южната част на залива. В Морската градина са изградени [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]], 2000-местният „[[Летен театър (Бургас)|Летен театър]]“ с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например [[Международен фолклорен фестивал в Бургас|Международният фолклорен фестивал]], Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“&nbsp;– паметник костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулпторът [[Валентин Старчев]], а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков.<ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=12 Вход на Морската градина при „Пантеона“], регионален музей Бургас, посетен на 21 март 2012</ref> В парка е запазена и къщата на [[Георги Духтев]], която е днес [[Недвижима културна ценност|паметник на културата]].<ref>[http://www.bourgas-news.com/news/view/18013/ В Бургас ремонтираха къщата на Духтев&nbsp;– архитект на Морската градина], bourgas-news.com, посетен на 2 март 2012</ref> [[Файл:Burgas - Borisova garden - 1.jpg|мини|Борисовата градина в Бургас]] В централната градска част се намира и ''Борисовата градина'', наричана още ''Княз Борисова градина''. Тя е разположена в днешния квартал „[[Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)|Възраждане]]“ и е заключена от улиците „Уилям Гладстон“, „Александър Стамболийски“, „Княз Борис I“ и „Цар Калоян“. Паркът носи името на княз [[Борис I]] и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на [[котва]]. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част&nbsp;– тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата музей на поетесата [[Петя Дубарова]]. Освен с [[Морска градина (Бургас)|Морската]] и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк ''Росенец'', парк ''Изгрев'' и парк ''Славейков'' в комплекс Славейков; парк ''Велека'' в комплекс Изгрев; парк ''Сарафово'' в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк ''Капчето'' (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк ''Крайморие'' (412,6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк ''Брястовец-Драганово-Изворище'' (818,3 дка) в южните склонове на Стара планина; ''Парка на здравето'' при Бургаските минерални бани; парк ''Езерото'' северно от Морската градина, който също е нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк ''Росенец'' (остаряло ''Отманлии''), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на Черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище [[Ченгене скеле]] и вилното селище Алатепе.<ref name="EP2013" /> <gallery class="center"> IS Burgas06.png|Една от централните алеи в Морската градина Burgas Sv Georgi Church.jpg|Параклисът „Свети Георги“ в Морската градина Burgas-sea-garden-Nasomatrix.jpg|Морската градина на Бургас, поглед от моста BurgasPier.jpg|Изглед към Бургаския мост 1 Black Sea Burgas 100916.jpg Summer theater.jpg|Репетиция в Летния театър Burgas Casino.jpg|Морското казино, открито през 1938 г., в периода 2010 – 2011 г. е обновено Опера - ТДОБ (Бургас) - panoramio.jpg|Държавната опера, открита през 1947 г. </gallery> === Морското казино, Бургаският мост и градски плаж === [[Морско казино (Бургас)|Морското казино]] е разположено в Морската градина, а ''Бургаският мост'' източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като мост, е с метална конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея е изградено каменно стълбище, по което се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в [[Царство България]]. [[Файл:Burgas Sea Casino.jpg|мини|дясно|240px|Морското казино гледано от кея]] [[Файл:Burgas, Bulgaria - panoramio (7).jpg|мини|дясно|240px|Изглед към Бургаския мост]] През 1975 г. старият железен мост е сменен със стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официалната му височина е 22 m при гъбката, на 1-вия етаж&nbsp;– 6,19 m, на 2-рия етаж&nbsp;– 15,3 m на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия и едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е обновено и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 г.<ref>Веселин Максимов: [http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=824516 Казиното&nbsp;– сграда на годината], Дарик Радио от 15 декември 2011, посетен на 2 март 2012</ref><ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 Културен център Морско казино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120722170748/http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616 |date=2012-07-22 }}, официална страница на конкурса „Сграда на годината“, buildingoftheyear.bg, посетен на 2 март 2012</ref> През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика, е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.<ref>[http://www.burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka Камери ще следят за крадци Паметника на моряка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120623192936/http://burgasnews.com/component/content/article/98-glavna-novina/56019-kameri-shte-sledyat-za-kradtzi-pametnika-na-moryaka |date=2012-06-23 }}, burgasnews.com, посетен на 4 април 2012</ref> Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие. === Други === Сградата на Регионалната митница е национален архитектурен паметник на културата в Бургас.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Регионална митница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> Тя е построена през 1911 година, като една от последните административни сгради на новия пристанищен площад. Сградата е построена от архитекта [[Георги Фингов]], но проектът е дело на известния австрийски архитект Вайнщайн. Сградата съчетава стиловете на [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[еклектика]]та от началото на 20 век. През 2005 г. сградата е обновена и изцяло реставрирана. Също в стила на неокласицизма е построена през 1927 година сградата на Община Бургас. За нея е организиран конкурс, който е спечелен от екип в състав арх. Овчаров и арх. Попов. На мястото, на което е изградена Община Бургас, преди това се е помещавала сградата на Градската библиотека, която при инцидент е изгоряла до основи. Сградата и до днес е запазена в първоначалния си вид и е обявена за паметник на културата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 Община Бургас] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118153129/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=29 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> [[Файл:City of Burgas.jpg|мини|250px|„Богориди“ е основния пешеходен булевард в града, който води до входа на Морската градина]] Със строежа на [[Съдебна палата (Бургас)|Партийния дом]] на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическата партия]], на ''Паметника на Съветската армия'' и на Дома на нефтохимика (НХК) започва новото оформление на централния площад „Пазарний“. Дотогава площадът се е ползвал като пазарно средище. На този площад за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 година. През 1934 година в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име&nbsp;– Тройката. След демократичните промени в бившия партиен дом, който разполага с няколко заседателни зали, се помещава първоначално новоучреденият [[Бургаски свободен университет]]. Университетът се премества през 2004 година в нова сграда, избрана същата година от Българската камара на архитектите за Сграда на годината и специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България,<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg Сграда на годината 2004] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131018032027/http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2004&language=bg |date=2013-10-18 }}, посетен на 14 декември 2011</ref> а сградата на площад Тройката е превърната в съдебна палата.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 Бургаски свободен университет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118231727/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=5 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref><ref>[http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&pgno=3&eid=10 Площад „Тройката“], Регионален исторически музей Бургас, посетен на 14 март 2012</ref> ''Паметникът на Съветската армия'', познат още и като ''Альоша'', е построен между 1952 и 1953 година. Той представлява съветски воин на 18-метров фундамент с вдигната лява ръка. В основата на фундамента от двете му страни са разположени бронзови релефи, посветени на борбата на Червената армия през Втората световна война. Автори на проекта са архитект Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анна Милкова.<ref>[http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 Паметник „Альоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118120737/http://tic.burgas.bg/bulgarian/guide?pagenum=32 |date=2012-01-18 }} в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012</ref> На площад Тройката е разположена и сградата на Търговско-административния център Триа, която през 2005 година спечелва наградата „Сграда на публиката“ на конкурса „Сграда на годината“<ref>[http://www.buildingoftheyear.bg/winners.php?year=2005&language=bg Сграда на годината 2005]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 14 декември 2011</ref> и сградата на книжарница Хеликон, която е паметник на културата. На ул. „Дунав“ 1, до Механотехникума, е разположена радиорелейната и телевизионна станция Бургас (РРТС Бургас). Тя е изградена през 1993 година и е висока 72 метра. Архитектурният облик на радио- и телевизионната кула наподобява [[Айфелова кула|Айфеловата кула]] в [[Париж]], поради което е наричана още ''Айфеловата кула на бетонови крака''.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/5/burgas#rrts Радиорелейната и телевизионна станция Бургас], predavatel.com, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Радиорелейната и телевизионна станция Бургас се намира на улица „Дунав“ 1 в центъра на града. Кулата е изградена през 1993 г. Географски координати: 27°28′15″E / 42°30′30″N, надморска височина (кота терен): 30 m, височина на кулата: 72 m.''</ref> ''Пъпа на Бургас'' е произведение на скулптора [[Радостин Дамасков]], поставено в средата на ''Нулевия километър'' на града, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на който са изобразени символите на града. Символите, изобразени на медния диск, са [[тризъбец]] (Ψ), символизиращ жезъла на Нептун; три [[Истих|риби]] като символ на [[Исус Христос]]; корабът на [[аргонавти]]те като символ на пристанището и черноморското корабоплаване; и лавровият венец като символ на богатата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Александровска“ в централната пешеходна зона.<ref>[http://www.burgas-portal.com/?p=4383 Пъпа на Бургас]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burgas-portal.com от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''… „Пъпа на Бургас“… Става дума за произведението „Нулевия километър“ на скулптора Радостин Дамасков, което отбелязва точните координати на града и неговата 42°29′43,1″ северна ширина и 27°28′18,2″ източна дължина. Символите, които са изобразени на медния диск, са жезълът на Нептун, рибите на Христос, корабът на аргонавтите и лавровият венец.''</ref><ref>Радостин Дамасков: [http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas Лавровият венец е задължителен за „Пъпа на Бургас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170117143822/http://www.burgasnews.com/component/content/article/53-interview/45639--r-damaskov-lavroviyat-venetz-e-zadalzhitelen-za-papa-na-burgas |date=2017-01-17 }}, интервю с Р. Дамасков, Burgasnews от 9 август 2011, посетен на 13 март 2012; Цитат: ''Символите, естествено, са морски… Като започнем от аргото и хубавото черноморско корабоплаване от едно време, минем през Нептун&nbsp;– жезъла му… лавров венец, с който е увенчан нашия град от древни времена. До ден днешен това е градът на творци, сериозни културни и спортни завоевания, заради интелигенцията.''</ref> <gallery class="center"> Картинка:Burgas Zollamt1.jpg|Сградата на регионалната митница, построена през 1911 г., през 2005 г. е обновена и изцяло реставрирана Картинка:Burgas-municipality.jpg|Община Бургас<br> (изградена началото на 30-те години по проект на архитект Георги Овчаров) Картинка:Burgas Amtsgericht1.jpg|Сградата на Съдебната палата Картинка:BurgasMonumentArmeeRouge.jpg|Паметникът на Съветската армия (детайл) Картинка:Burgas Fernsehturm 1.jpg|Радиорелейна и телевизионна кула Бургас, открита през 1993 г., с височина от 72 m Картинка:Burgas Bulgarien PD 2011 08.JPG|„Нулевият километър“ Картинка:Old courthouse, Burgas, Старият съд, Бургас.jpg|Стария съд Картинка:Burgas-Province-administration-1.jpg|Областна администрация Бургас Картинка:Stadion Černomoreca - panoramio.jpg|Стадион Лазур, това е най-големият стадион в града Картинка:Dramatičen teatar Adriana Budevska - panoramio.jpg|Драматичен театър „Адриана Будевска“ Картинка:Burgas, Bulgaria Dez 2011 (18).jpg|Безистена на ул. „Александровска“ </gallery> == Личности == {{основна|Списък на почетните граждани на Бургас}} {{основна|Видни личности от Бургас}} Бургас е родното и творческо място на много известни личности в България, сред които актьорите [[Апостол Карамитев]], [[Георги Калоянчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Желчо Мандаджиев]], [[Хиндо Касимов]], [[Светозар Неделчев]], [[Димитър Рачков]] и [[Тончо Токмакчиев]], актрисите [[Славка Славова]], [[Мария Статулова]], [[Гергана Стоянова]], [[Мария Бакалова]], поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Костас Варналис]] и [[Никола Инджов]], оперната примадона [[Райна Кабаиванска]], композиторите [[Тончо Русев]], [[Стефан Диомов]], [[Георги Шагунов]], [[Анестис Логотетис]], [[Емил Чакъров]] и [[Красимир Гюлмезов]]. Певци като [[Ваня Костова]], [[Кичка Бодурова]], [[Пламен Ставрев]], [[Тони Димитрова]], [[Ирра]], [[Коста Марков]], [[Найден Милков]], [[Лидия Стаматова|Лидия]] и [[Рафи Бохосян]]. Други интелектуалци, свързани с Бургас, са писателите [[Агоп Мелконян]], [[Дядо Благо]], [[Петко Росен]], [[Антон Страшимиров]], [[Антон Дончев]], [[Димитър Костадинов (писател)|Димитър Костадинов]], [[Недялко Йорданов]]; поетите [[Кръстьо Станишев]], [[Стефан Тинтеров]], [[Христо Фотев]], [[Петя Дубарова]], [[Реджеб Кюпчю]], както и художниците [[Ненко Токмакчиев]], [[Георги Баев]], [[Дамян Заберски]] и [[Генчо Митев]]. Сред по-известните спортисти, които са печелили български и международни първенства, са европейската шампионка на 100 метра [[бягане с препятствия]] [[Светла Димитрова]], борците олимпийски шампиони [[Никола Станчев]] (първият български олимпийски шампион), [[Продан Гарджев]] и [[Атанас Комшев]], боксьорът [[Георги Костадинов]] (първа олимпийска титла по бокс за България), гимнастичката [[Стефани Кирякова]], както и футболистите [[Руси Гочев]], [[Златко Янков]], [[Илия Груев]], [[Радостин Кишишев]], [[Иван Притъргов]], [[Стойко Сакалиев]], [[Георги Чиликов]] и треньорът [[Димитър Димитров – Херо]]. Предвид кратките периоди, които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град, са [[Иван Хаджипетров]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и евродепутатът [[Станимир Илчев]]. Други известни политици, родени в Бургас, са [[Румяна Желева]] (външен министър на България), [[Румен Овчаров]] (министър на икономиката на България) и [[Гиньо Ганев]] (първият национален [[омбудсман]]). От завещаните земи и средства на [[Александър Георгиев-Коджакафалията]] се изграждат Коджакафалийската махала (днес жилищен комплекс [[Братя Миладинови (жилищен комплекс)|Братя Миладинови]]) и църквата „Св. Иван Рилски“. Също така един от най-големите търговци и видна фигура на бургаското общество през XIX век е бил [[Аркади Димитракопулос]]. == Признание == На Бургас е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947494}}). [[Бургас (полуостров)|Полуостров Бургас]] в [[Антарктика]] е наименуван на града. Кораби на предприятието [[Океански риболов – Бургас]] ловят риба във водите на [[Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови|Южна Джорджия]], [[Кергелен]],<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137986 Levenov Point]. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/329936128_Bulgarian_Names_in_Antarctica_in_Bulgarian ''Български имена в Антарктика'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7</ref> [[Южни Оркнейски острови|Южните Оркнейски острови]], [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] от 1970 г. до началото на 1990-те. Българските риболовци, наред с тези на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], [[Полша]] и [[Източна Германия]], са пионерите на съвременния антарктически риболов.<ref>K.-H. Kock. [https://books.google.bg/books?id=nybGSI0fVIkC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r#v=onepage&q=bulgaria&f=false ''Antarctic Fish and Fisheries.''] Cambridge University Press, 1992. p. 183 ISBN|9780521362504</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20181231154530/https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/search_names_action.cfm?search_text=Burgas&search_narrative=on&feature_type_code=0&country_id=100&relic_options=include_relics&north=-45.0&south=-90.0&west=-180.0&east=180.0&search_near=&radius=0.5&gazetteers=SCAR&submit_btn=Start+search SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]</ref> == Литература == * [[Иван Карайотов]], [[Стоян Райчевски]], [[Митко Иванов]]: ''История на Бургас. От древността до средата на 20 век'', Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1 * Мирослав Класников: ''Селищна могила Бургас. Сезон 2009'' в списание ''Българска Археология 2009'', София, 2010, стр. 10&nbsp;– 11 * Иванка Николова, Филип Панайотов: ''България. 20 век'', из-во ТРУД, 1999 * Стоян Райчевски: ''Старият Бургас.'', из-во Захари Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0266-1 * [[Атанас Сиркаров]]: ''Архитектурата на Бургас 1878&nbsp;– 1940.'', из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7 * Карайотов, Иван, Стоян Райчевски и Митко Иванов. ''История на Бургас'', 2011 == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://www.burgas.bg/ Официален сайт на Община Бургас] * [http://www.gotoburgas.com GoTo Burgas&nbsp;– Официален туристически портал на Община Бургас] * [https://www.facebook.com/groups/3157471064568815 Публична фейсбук група за чистотата в Община Бургас] {{navbox | name = Бургас | navbar = plain | state = collapsed | title = {{PAGENAME}} | list1 = {{Градове в България}} {{Българско Черноморие}} {{Квартали и жилищни комплекси на Бургас}} {{Община Бургас}} }} [[Категория:Бургас| ]] lbwq90yp8nejhihpdaarx30c2c8e2dd Весела Лечева 0 9698 12896885 12889363 2026-05-03T09:31:31Z ~2026-25311-39 393935 12896885 wikitext text/x-wiki {{Личност|стрелец | още = {{Депутат-България|39н=1|40н=1|45н=1}} }} {{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]] |сребърен|[[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]]| |сребърен|[[Летни олимпийски игри 1992|Барселона 1992]]| }} '''Весела Николаева Лечева''' е [[България|българска]] състезателка по спортна [[стрелба]], председател на Българския стрелкови съюз, член на Комисия към МОК, бивш депутат, председател на Държавната агенция за младежта и спорта 2005-2009 и служебен министър на младежта и спорта в [[Правителство на Гълъб Донев 1|първото]] и [[Правителство на Гълъб Донев 2|второто служебно правителство]] на Гълъб Донев.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=185827 Държавен вестник]</ref> Избрана е за председател на [[Български олимпийски комитет|Българския олимпийски комитет]] на [[19 март]] [[2025]] година.<ref>[https://sportal.bg/news-2025031907310137103 Весела Лечева е новият председател на БОК!]</ref> == Биография == Весела Лечева е родена във Велико Търново на 20 май 1964 г. Живее в София. Завършва Националната спортна академия. Притежава научна степен – доктор /2009/. Специалност: Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка. Тема на дисертационния труд: Изследване на ситуативната психофизическа готовност на състезатели по спортна стрелба. === Личен живот === Омъжена е за [[Манол Велев (бизнесмен)|Манол Велев]] до смъртта му на 25 март 2022 г. Известно време преди смъртта му Цветомир и Боян Найденови, бивши бизнес партньори на [[Васил Божков]], споменават в интервю, че той им признал, че е поръчал убийството на Манол Велев.<ref>[https://lupa.bg/news/vasil-bozhkov-porachal-manol-velev_169177news.html lupa, „Васил Божков поръчал Манов Велев“, 25 март 2022]</ref> Весела Лечева има син, Мартин Велев. В свободното си време плува, играе тенис и кара ски. Удостоена със званието Почетен гражданин на Велико Търново. == Спортна кариера == Весела Лечева е състезател по спортна стрелба, а неин личен треньор е баща ѝ – Николай Лечев, един от най-добрите и успешни специалисти в света. Награден с почетен диплом за най-добър треньор на столетието с принос към стрелковия спорт от Международната федерация през 2007г в Мюнхен. Започва да се занимава със спортна стрелба още на 11-годишна възраст, като преди това тренира волейбол в родния си град. Най-голямото постижение в спортната ѝ кариера са двата сребърни медала от Олимпийски игри. Печели сребърен медал от Олимпийските игри в Сеул 1988 г. и сребърен медал от Олимпийските игри в Барселона 1992 г. Тя е петкратен световен шампион – Зул 1986 /два златни медала/, Будапеща 1987, Сараево 1989, Москва – 1990 Състезател с най много световни титли и до днес в олимпийските дисциплини на пушка жени. 4 пъти е носител на Световната купа, заедно с още 3 сребърни и 2 бронзови медала /1986-1999/ Според статистиката на Международната федерация по спортна стрелба Вeсела Лечева е с най много спечелени титли в турнирите за Световната купа, за всички времена – 31 златни, 13 сребърни и 11 бронзови медала /1985-1999/ От Европейски първенства – 8 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала Избрана за стрелец номер 1 на ХХ век в света в анкетата на Световната федерация по спортна стрелба. Председател на Българския стрелкови съюз от 2022 г., преизбрана на поста през юли 2023 г. Весела Лечева е член на комисията по „Обществените въпроси и корпоративните комуникации“ в МОК. Тя е член на Българския олимпийски комитет (БОК) от 2003 г. На 19 март 2025 г. е избрана за председател на БОК. == Политическа кариера == '''Весела Лечева''' е народен представител в 39-ото /2001-2005/, 40-ото /2005-2009/, 44-ото /2017-2021/ 45-ото /април 2021- юни 2021/. Народно събрание от гражданската квота на Българската социалистическа партия. <ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2774 Parliament.bg]</ref> Като народен представител е заместник-председател на Постоянната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, а в мандата /2017-2021/ и зам.-председател на Постоянната комисия по социална политика. Председател на Държавната агенция за младежта и спорта /2005-2009/ в правителството на министър-председателя Сергей Станишев. Под нейното ръководство институцията става двигател на множество програми, насочени към достъп до спорт на децата в училище, както и за подкрепа и развитие на млади спортни таланти – като „''Научи се да караш ски“, „Научи се да играеш тенис“, Научи се да плуваш“''. Програми, които се реализират и до днес. <ref>[https://m.president.bg/bg/content/1540/vesela-lecheva/ Весела Лечева]</ref> Министър на младежта и спорта в правителствата на министър-председателя Гълъб Донев /август 2022 – юни 2023/. <ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/vesela-lecheva-sluzheben-ministyr-na-mladezhta-i-sporta-2319657 Весела Лечева – служебен министър на младежта и спорта]</ref> В рамките на мандата на министър '''Весела Лечева''' беше открита една от най-големите зали в страната „Арена Бургас“ след дълги години на очакване това да се случи, проблеми с инвестицията, строителя и сроковете. Строежът на залата беше започнат през 2014-а, а пускането на залата в експлоатация се забави с над 2 години. Благодарения на усилията на ММС, за завършването на залата не бяха похарчени допълнителни средства от държавния бюджет. <ref>[https://www.bta.bg/bg/news/459424-zala-arena-burgas-beshe-otkrita-ofitsialno-v-prisastvieto-na-prezidenta-rumen- Зала "Арена Бургас" беше открита официално в присъствието на президента Румен Радев, министър Весела Лечева и кмета на града Димитър Николов]</ref> С разпореждане на '''Весела Лечева''' като принципал е създадено съвместното дружество „Спортни имоти Българска армия" между ПФК ЦСКА-София и държавата в лицето на „Сердика спортни имоти“. В него футболният клуб и държавата имат равни дялове – по 50%, а ангажиментът, поет от частния инвеститор, е да направи пълна реконструкция на стадион „Българска армия“ в София. В мандата на министър Весела Лечева беше направена и реализирана нова политика по отношение на българските треньори и тяхното заплащане, така че най-добрите специалисти да могат да останат да работят в страната == Президент на Българският олимпийски комитет (БОК) == === Оспорена легитимност чрез съдебни дела === На 19 март 2025 г. Весела Лечева е избрана за президент на БОК<ref>[https://bntnews.bg/news/vesela-lecheva-e-noviyat-predsedatel-na-bok-1331418news.html Весела Лечева е новият председател на БОК]</ref> с 48 на 33 гласа. Настоящият шеф на БОК, Стефка Костадинова саботира встъпването ѝ в длъжност. Срещу избирането на Лечева са заведени куп съдебни дела. На 17 май 2025 г. Междунардният олимпийски комитет (МОК) признава Весела Лечева за президент на БОК.<ref>[https://bntnews.bg/news/mok-priznava-izbora-na-vesela-lecheva-za-prezident-na-bok-1339216news.html МОК признава избора на Весела Лечева за президент на БОК]</ref> МОК дори заплашва Костадинова че ако тя не престанне да саботира новия президент на БОК, то МОК ще подведе Костадинова под отговорност<ref name=":0">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/mok-zaplashi-stefka-kostadinova-podvezhdane-pod-otgovornost МОК заплаши Стефка Костадинова с подвеждане под отговорност]</ref> , а освен това МОК и ЕОК ще спрат плащанията си към БОК.<ref name=":0" /> Впоследствие Софийски градски съд (СГС) оправдава Лечева по четири дела срещу нея, докато две дела предстои да се гледат.<ref>[https://bntnews.bg/news/chetvarti-sadeben-sastav-potvardi-izbora-na-vesela-lecheva-za-predsedatel-na-bok-1382893news.html Четвърти съдебен състав потвърди избора на Весела Лечева за председател на БОК]</ref> За сметка на това тя губи само едно от делата.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/sgs-otsudi-sreshtu-vesela-lecheva-po-edno-delata-za-bok СГС отсъди срещу Весела Лечева по едно от делата за БОК]</ref> В свои интервюта в началото на март 2026 Лечева отбелязва, че в целия МОК има само два аналогични случая – в Еквадор и Венецуела.<ref>[https://bntnews.bg/news/vesela-lecheva-nadyavam-se-tezi-koito-osuetyavat-vpisvaneto-na-novoto-rakovodstvo-na-bok-da-proyavyat-razum-1381168news.html Весела Лечева: Надявам се тези, които осуетяват вписването на новото ръководство на БОК, да проявят разум]</ref> Но там има гражданска война. На 16март 2026 Стефка Костадинова обявява, че напуска БОК и ще се кандидатира за депутат от партията на Делян Пеевски – ДПС-НН<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/stefka-kostadinova-vodi-partiyata-na-peevski-plovdiv Стефка Костадинова води партията на Пеевски в Пловдив]</ref> На 22 март 2026 Лечева информира, че по-голямата част от жалбите срещу нея са оттеглени.<ref name=":1">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/povecheto-zhalbi-sreshtu-vesela-lecheva-bok-sa-ottegleni Повечето жалби срещу Весела Лечева в БОК са оттеглени]</ref><ref name=":1" /> На 03 май 2026 са оттеглени всички жалби срещу Лечева и тя става летитимен президент на БОК<ref>https://www.segabg.com/hot/category-sport/vesela-lecheva-stava-legitimen-predsedatel-na-bok</ref> == Постижения == * [[Файл:Silver medal icon.svg|60px]] Сребърен медал на Олимпийските игри в [[Сеул]] през [[1988]] г. * [[Файл:Silver medal icon.svg|60px]] Сребърен медал на Олимпийските игри в [[Барселона]] през [[1992]] г. * Петкратен световен шампион * Осемкратен европейски шампион * Четирикратен носител на Световната купа * Избрана за стрелец номер 1 на ХХ век в анкетата на Световната федерация по спортна стрелба == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Весела Лечева}} * [http://www.nove.bg/content/shooting_bul/vessela_bul.html Кратко представяне] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040607222328/http://www.nove.bg/content/shooting_bul/vessela_bul.html |date=2004-06-07 }} {{пост начало}} {{пост|[[Държавна агенция за младежта и спорта|председател на ДАМС]]|[[17 август]] [[2005]]|[[27 юли]] [[2009]]|[[Васил Иванов - Лучано]] (министър на младежта и спорта)|[[Свилен Нейков]] (министър на младежта и спорта)}} {{пост край}} {{пост списък|Председател на Българския олимпийски комитет|8}} {{Спортист на годината на България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лечева, Весела}} [[Категория:Председатели на БОК]] [[Категория:Български стрелкини]] [[Категория:Български олимпийски медалисти]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1988]] [[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Министри на младежта и спорта на България]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1992]] i2k3z283q2z6qazpcq6jndrglqy05bp 12897023 12896885 2026-05-03T11:35:09Z Carbonaro. 221440 12897023 wikitext text/x-wiki {{Личност|стрелец | още = {{Депутат-България|39н=1|40н=1|45н=1}} }} {{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]] |сребърен|[[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]]| |сребърен|[[Летни олимпийски игри 1992|Барселона 1992]]| }} '''Весела Николаева Лечева''' е [[България|българска]] състезателка по спортна [[стрелба]], председател на Българския стрелкови съюз, член на Комисия към МОК, бивш депутат, председател на Държавната агенция за младежта и спорта 2005-2009 и служебен министър на младежта и спорта в [[Правителство на Гълъб Донев 1|първото]] и [[Правителство на Гълъб Донев 2|второто служебно правителство]] на Гълъб Донев.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=185827 Държавен вестник]</ref> Избрана е за председател на [[Български олимпийски комитет|Българския олимпийски комитет]] на [[19 март]] [[2025]] година.<ref>[https://sportal.bg/news-2025031907310137103 Весела Лечева е новият председател на БОК!]</ref> == Биография == Весела Лечева е родена във Велико Търново на 20 май 1964 г. Живее в София. Завършва Националната спортна академия. Притежава научна степен – доктор /2009/. Специалност: Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка. Тема на дисертационния труд: Изследване на ситуативната психофизическа готовност на състезатели по спортна стрелба. === Личен живот === Омъжена е за [[Манол Велев (бизнесмен)|Манол Велев]] до смъртта му на 25 март 2022 г. Известно време преди смъртта му Цветомир и Боян Найденови, бивши бизнес партньори на [[Васил Божков]], споменават в интервю, че той им признал, че е поръчал убийството на Манол Велев.<ref>[https://lupa.bg/news/vasil-bozhkov-porachal-manol-velev_169177news.html lupa, „Васил Божков поръчал Манов Велев“, 25 март 2022]</ref> Весела Лечева има син, Мартин Велев. В свободното си време плува, играе тенис и кара ски. Удостоена със званието Почетен гражданин на Велико Търново. == Спортна кариера == Весела Лечева е състезател по спортна стрелба, а неин личен треньор е баща ѝ – Николай Лечев, един от най-добрите и успешни специалисти в света. Награден с почетен диплом за най-добър треньор на столетието с принос към стрелковия спорт от Международната федерация през 2007г в Мюнхен. Започва да се занимава със спортна стрелба още на 11-годишна възраст, като преди това тренира волейбол в родния си град. Най-голямото постижение в спортната ѝ кариера са двата сребърни медала от Олимпийски игри. Печели сребърен медал от Олимпийските игри в Сеул 1988 г. и сребърен медал от Олимпийските игри в Барселона 1992 г. Тя е петкратен световен шампион – Зул 1986 /два златни медала/, Будапеща 1987, Сараево 1989, Москва – 1990 Състезател с най много световни титли и до днес в олимпийските дисциплини на пушка жени. 4 пъти е носител на Световната купа, заедно с още 3 сребърни и 2 бронзови медала /1986-1999/ Според статистиката на Международната федерация по спортна стрелба Вeсела Лечева е с най много спечелени титли в турнирите за Световната купа, за всички времена – 31 златни, 13 сребърни и 11 бронзови медала /1985-1999/ От Европейски първенства – 8 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала Избрана за стрелец номер 1 на ХХ век в света в анкетата на Световната федерация по спортна стрелба. Председател на Българския стрелкови съюз от 2022 г., преизбрана на поста през юли 2023 г. Весела Лечева е член на комисията по „Обществените въпроси и корпоративните комуникации“ в МОК. Тя е член на Българския олимпийски комитет (БОК) от 2003 г. На 19 март 2025 г. е избрана за председател на БОК. == Политическа кариера == '''Весела Лечева''' е народен представител в 39-ото /2001-2005/, 40-ото /2005-2009/, 44-ото /2017-2021/ 45-ото /април 2021- юни 2021/. Народно събрание от гражданската квота на Българската социалистическа партия. <ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2774 Parliament.bg]</ref> Като народен представител е заместник-председател на Постоянната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, а в мандата /2017-2021/ и зам.-председател на Постоянната комисия по социална политика. Председател на Държавната агенция за младежта и спорта /2005-2009/ в правителството на министър-председателя Сергей Станишев. Под нейното ръководство институцията става двигател на множество програми, насочени към достъп до спорт на децата в училище, както и за подкрепа и развитие на млади спортни таланти – като „''Научи се да караш ски“, „Научи се да играеш тенис“, Научи се да плуваш“''. Програми, които се реализират и до днес. <ref>[https://m.president.bg/bg/content/1540/vesela-lecheva/ Весела Лечева]</ref> Министър на младежта и спорта в правителствата на министър-председателя Гълъб Донев /август 2022 – юни 2023/. <ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/vesela-lecheva-sluzheben-ministyr-na-mladezhta-i-sporta-2319657 Весела Лечева – служебен министър на младежта и спорта]</ref> В рамките на мандата на министър '''Весела Лечева''' беше открита една от най-големите зали в страната „Арена Бургас“ след дълги години на очакване това да се случи, проблеми с инвестицията, строителя и сроковете. Строежът на залата беше започнат през 2014-а, а пускането на залата в експлоатация се забави с над 2 години. Благодарения на усилията на ММС, за завършването на залата не бяха похарчени допълнителни средства от държавния бюджет. <ref>[https://www.bta.bg/bg/news/459424-zala-arena-burgas-beshe-otkrita-ofitsialno-v-prisastvieto-na-prezidenta-rumen- Зала "Арена Бургас" беше открита официално в присъствието на президента Румен Радев, министър Весела Лечева и кмета на града Димитър Николов]</ref> С разпореждане на '''Весела Лечева''' като принципал е създадено съвместното дружество „Спортни имоти Българска армия" между ПФК ЦСКА-София и държавата в лицето на „Сердика спортни имоти“. В него футболният клуб и държавата имат равни дялове – по 50%, а ангажиментът, поет от частния инвеститор, е да направи пълна реконструкция на стадион „Българска армия“ в София. В мандата на министър Весела Лечева беше направена и реализирана нова политика по отношение на българските треньори и тяхното заплащане, така че най-добрите специалисти да могат да останат да работят в страната == Президент на Българският олимпийски комитет (БОК) == === Оспорена легитимност чрез съдебни дела === На 19 март 2025 г. Весела Лечева е избрана за президент на БОК<ref>[https://bntnews.bg/news/vesela-lecheva-e-noviyat-predsedatel-na-bok-1331418news.html Весела Лечева е новият председател на БОК]</ref> с 48 на 33 гласа. Настоящият шеф на БОК, Стефка Костадинова саботира встъпването ѝ в длъжност. Срещу избирането на Лечева са заведени куп съдебни дела. На 17 май 2025 г. Междунардният олимпийски комитет (МОК) признава Весела Лечева за президент на БОК.<ref>[https://bntnews.bg/news/mok-priznava-izbora-na-vesela-lecheva-za-prezident-na-bok-1339216news.html МОК признава избора на Весела Лечева за президент на БОК]</ref> МОК дори заплашва Костадинова че ако тя не престанне да саботира новия президент на БОК, то МОК ще подведе Костадинова под отговорност<ref name=":0">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/mok-zaplashi-stefka-kostadinova-podvezhdane-pod-otgovornost МОК заплаши Стефка Костадинова с подвеждане под отговорност]</ref> , а освен това МОК и ЕОК ще спрат плащанията си към БОК.<ref name=":0" /> Впоследствие Софийски градски съд (СГС) оправдава Лечева по четири дела срещу нея, докато две дела предстои да се гледат.<ref>[https://bntnews.bg/news/chetvarti-sadeben-sastav-potvardi-izbora-na-vesela-lecheva-za-predsedatel-na-bok-1382893news.html Четвърти съдебен състав потвърди избора на Весела Лечева за председател на БОК]</ref> За сметка на това тя губи само едно от делата.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/sgs-otsudi-sreshtu-vesela-lecheva-po-edno-delata-za-bok СГС отсъди срещу Весела Лечева по едно от делата за БОК]</ref> В свои интервюта в началото на март 2026 Лечева отбелязва, че в целия МОК има само два аналогични случая – в Еквадор и Венецуела.<ref>[https://bntnews.bg/news/vesela-lecheva-nadyavam-se-tezi-koito-osuetyavat-vpisvaneto-na-novoto-rakovodstvo-na-bok-da-proyavyat-razum-1381168news.html Весела Лечева: Надявам се тези, които осуетяват вписването на новото ръководство на БОК, да проявят разум]</ref> Но там има гражданска война. На 16март 2026 Стефка Костадинова обявява, че напуска БОК и ще се кандидатира за депутат от партията на Делян Пеевски – ДПС-НН<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/stefka-kostadinova-vodi-partiyata-na-peevski-plovdiv Стефка Костадинова води партията на Пеевски в Пловдив]</ref> На 22 март 2026 Лечева информира, че по-голямата част от жалбите срещу нея са оттеглени.<ref name=":1">[https://www.segabg.com/hot/category-sport/povecheto-zhalbi-sreshtu-vesela-lecheva-bok-sa-ottegleni Повечето жалби срещу Весела Лечева в БОК са оттеглени]</ref><ref name=":1" /> На 03 май 2026 са оттеглени всички жалби срещу Лечева и тя става летитимен президент на БОК<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/vesela-lecheva-stava-legitimen-predsedatel-na-bok Весела Лечева става легитимен председател на БОК]</ref> == Постижения == * [[Файл:Silver medal icon.svg|60px]] Сребърен медал на Олимпийските игри в [[Сеул]] през [[1988]] г. * [[Файл:Silver medal icon.svg|60px]] Сребърен медал на Олимпийските игри в [[Барселона]] през [[1992]] г. * Петкратен световен шампион * Осемкратен европейски шампион * Четирикратен носител на Световната купа * Избрана за стрелец номер 1 на ХХ век в анкетата на Световната федерация по спортна стрелба == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Весела Лечева}} * [http://www.nove.bg/content/shooting_bul/vessela_bul.html Кратко представяне] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040607222328/http://www.nove.bg/content/shooting_bul/vessela_bul.html |date=2004-06-07 }} {{пост начало}} {{пост|[[Държавна агенция за младежта и спорта|председател на ДАМС]]|[[17 август]] [[2005]]|[[27 юли]] [[2009]]|[[Васил Иванов - Лучано]] (министър на младежта и спорта)|[[Свилен Нейков]] (министър на младежта и спорта)}} {{пост край}} {{пост списък|Председател на Българския олимпийски комитет|8}} {{Спортист на годината на България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лечева, Весела}} [[Категория:Председатели на БОК]] [[Категория:Български стрелкини]] [[Категория:Български олимпийски медалисти]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1988]] [[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Министри на младежта и спорта на България]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1992]] cdbnhei4b9x59x5grlnimk1d1ceb8cj Германия 0 10128 12896344 12878943 2026-05-02T17:43:47Z Gvelf 29234 Улесняване на сърфирането. 12896344 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Германия|Германия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Германия | официално-име-бг = Федерална република Германия | официално-име = Bundesrepublik Deutschland | девиз = Einigkeit und Recht und Freiheit<br>„Единство и справедливост и свобода“ | химн = [[Химн на Германия|Deutschlandlied]] | химн-файл = National anthem of Germany - U.S. Army 1st Armored Division Band.ogg | демоним = [[германци|германец]], [[немци|немец]] | карта = EU-Germany.svg | карта-описание = Местоположение на Германия | най-голям-град = Берлин | религия = 64,2% [[християнство]]<br>26,9% [[нерелигиозност]]<br>3,5% [[ислям]]<br>5,4% други<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpb.de/kurz-knapp/zahlen-und-fakten/soziale-situation-in-deutschland/145148/religion/ | заглавие = Religion | достъп_дата = 2 август 2022 г.| труд = www.bpb.de | издател = Bundeszentrale für politische Bildung | език = de}}</ref> | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[парламентарна република]] | лидер2 = [[Федерален канцлер (Германия)|Канцлер]] | настоящ-лидер2 = [[Фридрих Мерц]] | законодателна-власт = {{hlist|[[Бундесрат (Германия)|Бундесрат]]|[[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]]}} | събитие-вид = [[История на Германия|Формиране]] | събитие-бел = | събитие1 = [[Обединение на Германия (1871)|Обединение]] | събитие-дата1 = 18 януари 1871 г. | събитие2 = [[Ваймарска република|Премахване на монархията]] | събитие-дата2 = 9 ноември 1918 г. | събитие3 = [[Германска империя (1933 – 1945)|Трети райх]] | събитие-дата3 = 23 март 1933 г. | събитие4 = [[История на Германия|Федерация]] | събитие-дата4 = 23 май 1949 г. | събитие5 = [[Обединение на Германия (1990)|Обединение]] | събитие-дата5 = 3 октомври 1990 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 63-то | води% = 1,27 | население-година = 2025 | население = {{понижение}} 83 491 249 | население-източник = <ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bevoelkerung/Bevoelkerungsstand/Tabellen/zensus-geschlecht-staatsangehoerigkeit-2021.html|заглавие=Bevölkerungsstand am 30. September 2021, Statistisches Bundesamt (Destatis)|достъп_дата=8 май 2022}}</ref> | население-място = 19-о | население-градско = 77,3 | население-градско-място = 52-ро | население-гъстота-място = 58-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 83 190 556 | БВП-година = 2024 | БВП = {{increase}} 7,543 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEODE">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=42&pr.y=4&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=134&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 5-о | БВП-на-човек = {{increase}} 56 943 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = {{increase}} 6,319 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-място = 4-то | БВП-ном-на-човек = {{increase}} 51 860 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-на-човек-място = 15-о | Джини-година = 2019 | Джини = 29,7<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=[[Евростат]] |accessdate=18 януари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204172323/https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,947<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=18 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 6-о | продълж-живот = 81,2 години | продълж-живот-място = 25-о | дет-смъртност = 3,7/1000 | дет-смъртност-място = 65-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | климат = умерен | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = DE | ITU префикс = DA–DR, Y2–Y9 |сайт={{URL|https://verwaltung.bund.de}}<br>{{URL|https://www.service.bund.de}}}} '''Герма̀ния''' ({{lang|de|Deutschland}}), официално име '''Федерална република Германия''' ({{lang|de|{{Audio|De-Bundesrepublik Deutschland.ogg|Bundesrepublik Deutschland}}}}), '''ФРГ''' ({{lang|de|BRD}}), е федерална [[парламентарна република]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в [[Умерен климат|умерения климатичен пояс]]. С население от над 83 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (второ по големина в [[Европа]] след [[Русия]]) и е на трето място в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]]. Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след победата във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави – [[Западна Германия]] и [[Германска демократична република|Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съоснователка на първата Европейска общност – [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност и впоследствие преобразувана в Европейски съюз. През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – [[евро]]. Германия е [[Федерация|федерална]] [[парламентарна република]], съставена от [[Федерални провинции на Германия|шестнадесет провинции]] ({{lang|de|Bundesländer}}). Федерална столица и най-голям град в страната е [[Берлин]], който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е членка на множество международни [[Организация|организации]], сред които [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], [[Световна търговска организация|СТО]]. Германия е най-голямата икономика в Европа<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален [[брутен вътрешен продукт]] и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям [[износ]]ител и [[внос]]ител на стоки в света, а [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105055439/http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html |date=2013-11-05 }} www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.</ref> == География == {{основна|География на Германия}} [[Файл:View from Archenkanzel.jpg|мини|260п|Езерото [[Кьонигсзе]] в Южна Германия]] === Географско разположение === Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15'' и 55°03'33'' северна ширина и 5°52'01'' и 15°02'37'' източна дължина. На север граничи с [[Дания]] (дължина на границата 67 km), на североизток с [[Полша]] (442 km), на изток с [[Чехия]] (811 km), на югоизток с [[Австрия]] (815 km, без границата в [[Боденско езеро|Боденското езеро]]), на юг с [[Швейцария]] (316 km, без границите на [[ексклав]]a Бюзинген и по Боденското езеро), на югозапад с [[Франция]] (448 km), на запад с [[Люксембург]] (135 km) и [[Белгия]] (156 km) и на северозапад с [[Нидерландия]] (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на [[Северно море]], а на североизток – на [[Балтийско море]] образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на [[Алпи|Алпите]].<ref>{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 – 14 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла, в западната погранична част на провинция [[Тюрингия]], на средата на отсечката между столицата на провинцията [[Ерфурт]] и град [[Гьотинген]], в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54'' [[Географска ширина|северна ширина]] и 10°27'19'' [[Географска дължина|източна дължина]]. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген на остров Зюлт, а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн на Рикелсбюлер Коог. Най-южната точка образува Халденвангер Ек южно от Оберстдорф (Бавария) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.<ref name="StatJahrbuch2012">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Най-западната точка в Германия се намира в [[Северен Рейн-Вестфалия]], недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) и Найсеауе-Центендорф в завоя на реката Лаузитцер Найсе. От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.<ref name="StatJahrbuch2012" /> Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], към която на юг се присъединяват гористите [[Средногермански възвишения]] и [[Среднорейнски терасовидни плата]] в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В [[Баден-Вюртемберг]], а и особено – в [[Бавария]], тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие, а то от своя страна – в Алпите. === Ексклави и анклави === Единственият [[ексклав]] на Германия е разположеният на горен [[Рейн]] [[Бюзинген ам Хохрайн]], който спада към област [[Констанц]] в Баден-Вюртемберг. Той е с размер 7,62 km² и гранично обграден от 3 швейцарски [[Кантон (административна единица)|кантона]] – [[Шафхаузен (кантон)|Шафхаузен]], [[Тургау]] и [[Цюрих (кантон)|Цюрих]]. Така нареченият функционален [[анклав]] [[Клайнвалзертал]], който е част от [[Австрия]], може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия. === Климат === Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (''Norddeutsches Tiefland'') годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между −0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до −6°C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като [[суша]], [[торнадо]], [[буря|бури]], много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в [[Хоенпайсенберг]], Бавария (2180 часа), а най-малко – в [[Золтау]], Долна Саксония (1578 часа).<ref name="StatJahrbuch2012-18">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=18 |accessdate=17 януари 2013}}</ref> {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Берлин]], °C ! температура ! януари ! февруари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | −1 | −1 | 2 | 5 | 10 | 13 | 15 | 14 | 11 | 7 | 3 | 0 |- | максимална | 3 | 4 | 8 | 14 | 19 | 22 | 24 | 24 | 19 | 14 | 7 | 3 |} === Води === През Германия минават някои от основните европейски [[река|реки]] като [[Рейн]], [[Дунав]], [[Елба]], [[Везер]], [[Майн]]. Най-голямото езеро е [[Боденско езеро|Боденското езеро]] с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и [[Швейцария]], следвано от езерото [[Мюриц (езеро)|Мюриц]] в [[Мекленбург-Предна Померания]] (109,8 km²) и [[Кимзе]] в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².<ref name="StatJahrbuch2012-16">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=16 |accessdate=18 януари 2013}}</ref> Чрез провинциите [[Долна Саксония]] и [[Шлезвиг-Холщайн]] Германия граничи със Северно море. То е гранично море с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Заедно с [[Ла Манш]]а южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята. Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн граничат с Балтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протока [[Скагерак]]. Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море. Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са Рейн, Дунав, Елба, [[Одер]], Везер и [[Емс]]. Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с реките [[Бригах]], [[Брег]] и Донауквеле в град Донауешинген или 2888 km от планинския си извор в склоновете на [[Шварцвалд]] и е втората по големина на потока след [[Волга]] река в [[Европа]]. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km. <!-- === Планини и низини === === Геология === === Острови === --> === Флора === Германия се простира от [[Алпи]]те (най-висока точка: връх [[Цугшпитце]] на 2962 m) на юг до бреговете на [[Северно море|Северно]] и [[Балтийско море]] на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през [[Ледникова епоха|ледниковия период]] (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното [[Люнебургско поле]] (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки. === Фауна === Повечето представители на местните видове са характерни за умерения [[климатичен пояс]] и живеят в [[широколистни]]те [[гора|гори]]. В горите живеят различни видове [[златка|златки]], [[елен лопатар]], [[благороден елен]], [[сърни]], [[Дива свиня|глигани]] и [[лисици]] и много други. [[Бобри]]те и [[видра|видрите]] се срещат все по-рядко по поречията на реките. Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци.<ref>[http://m.spiegel.de/wissenschaft/natur/a-1130850.html Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> == Административно деление == [[Файл:Administrative divisions of Germany.svg|lang=de|мини|Административно деление на Германия]] [[Файл:Schwerin Palace Park Garden Mecklenburg Germany Schweriner Schloss Garten BUGA 2009.jpg|мини|[[Шверин (замък)|Замъкът Шверин]], Парламентът на [[Мекленбург-Предна Померания]]]] {{основна|Административно деление на Германия}} Германия представлява [[федерация]] на шестнадесет [[Федерални провинции на Германия|федерални провинции]] (''Bundesländer''). Две от провинциите ([[Хамбург]] и [[Бремен]]) представляват свободни градове, а градът-провинция [[Берлин]] има статут на ''федерална столица''. Останалите провинции се разделят на 439 окръга (''Kreise'') и невключени в окръзи градове (''kreisfreie Städte''). Пет от провинциите се делят и на общо 22 [[Административна единица|административни области]] (''Regierungsbezirk''), обединяващи по няколко окръга. {| class="wikitable sortable" |- ![[Федерални провинции на Германия|Провинция]] !! Главен град !! colspan="2" | На [[немски език]] |- |[[Бавария]]||[[Мюнхен]]||Bayern||München |- |[[Баден-Вюртемберг]]||[[Щутгарт]]||Baden-Württemberg||Stuttgart |- |[[Берлин]]|| Берлин || Berlin || Berlin |- |[[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]||[[Потсдам]]||Brandenburg||Potsdam |- |[[Бремен (провинция)|Бремен]]|| [[Бремен]] ||Bremen|| Bremen |- |[[Долна Саксония]]||[[Хановер]]||Niedersachsen||Hannover |- |[[Мекленбург-Предна Померания]]||[[Шверин]]||Mecklenburg-Vorpommern||Schwerin |- |[[Рейнланд-Пфалц]]||[[Майнц]]||Rheinland-Pfalz||Mainz |- |[[Саарланд]]||[[Саарбрюкен]]||Saarland||Saarbrücken |- |[[Саксония]]||[[Дрезден]]||Sachsen||Dresden |- |[[Саксония-Анхалт]]||[[Магдебург]]||Sachsen-Anhalt||Magdeburg |- |[[Северен Рейн-Вестфалия]]||[[Дюселдорф]]||Nordrhein-Westfalen||Düsseldorf |- |[[Тюрингия]]||[[Ерфурт]]||Thüringen||Erfurt |- |[[Хамбург]]|| Хамбург ||Hamburg|| Hamburg |- |[[Хесен]]||[[Висбаден]]||Hessen||Wiesbaden |- |[[Шлезвиг-Холщайн]]||[[Кил (град)|Кил]]||Schleswig-Holstein||Kiel |} == История == {{основна|История на Германия}} Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години. Към VI век земите са населявани от [[келти|келтски]] и [[германски племена]]. Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) [[2 февруари]] [[962]] г., когато [[Ото I]], източнофранкски крал, е коронясан за император в [[Рим]] и това е началото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (известна още като ''Първи немски райх''), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до [[1806]] г., когато вследствие на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се разпада. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck.jpg|мини|150п|ляво|[[Ото фон Бисмарк]], създател на [[Германска империя|първата обединена германска държава]]]] Между [[1815]] и [[1871]] г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (''Deutscher Bund''). ''Вторият райх'', известен още като [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], е създаден на [[18 януари]] [[1871]] г. във [[Версай]] след загубата на [[Франция]] във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Основна заслуга за това има [[Ото фон Бисмарк]], най-изтъкнатият немски държавник през XIX век. В края на XIX и началото на XX век немската държава колонизира редица територии в [[Африка]], [[Азия]] и [[Океания]]. През XIX век и първата половина на XX век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия]], което е тежък удар за френската държава и народ. През [[1914]] г. по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през [[1918]] г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Според [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни [[репарации]]. Тези фактори, както и [[Крах на Уолстрийт (1929)|Световната икономическа криза]], водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни [[политика|политически]] сили в страната. През [[1932]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] (известни още като ''нацисти'') печелят мнозинство в парламента, а на [[30 януари]] [[1933]] г. [[Адолф Хитлер]] е назначен за канцлер. През [[1934]] г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]]. Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна [[Тоталитаризъм|тоталитарна държава]] (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони [[евреи]] ([[Холокост]]). Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] на [[1 септември]] [[1939]] г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. След като Съветският съюз и [[САЩ]] обявяват война на Германия, настъпва обрат и на [[8 май]] [[1945]] г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация. [[Файл:Fotothek df pk 0000180 004.jpg|мини|220п|Разрушения вследствие на съюзническите [[Бомбардировка|бомбардировки]] над Берлин, [[Втора световна война]]]] През [[1949]] г. са основани две немски държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) и [[Германска демократична република]] (ГДР). Установената на [[23 май]] [[1949]] г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. Тя е обявена за „напълно независима“ на [[5 май]] [[1955]] г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции ''(Bundesländer)'', а ГДР – от 5 провинции. През [[1952]] г. провинциите в ГДР са преобразувани в области ''(Bezirke)''. През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и [[Баден (провинция)|Баден]], се сливат и образуват [[Баден-Вюртемберг]]. През [[1957]] г. [[Саарланд]] се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната. След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през [[1990]] г. Денят 3 октомври 1990 г., когато „Договорът за обединение“ между двете страни влиза в сила, е избран за Ден на германското единство (''Tag der deutschen Einheit'') и след това се чества всяка година като национален празник в Германия от 1991 г.<ref name="Einigungsvertrag">{{Cite web |title=EinigVtr – Vertrag zwischen der Bundesrepublik Deutschland und der Deutschen Demokratischen Republik über die Herstellung der Einheit Deutschlands |url=http://www.gesetze-im-internet.de/einigvtr/BJNR208890990.html |access-date=2022-03-06 |website=www.gesetze-im-internet.de |language=de}}</ref> Като част от обединението, Източен и Западен Берлин са обединени в един град, който става столица на страната. Германия е водещата сила в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута [[евро]], както и на разширяването на Европейския съюз. Тя е първа икономическа<ref name="money.bg8212" /> и политическа сила в [[Европа]] и четвърта в света след САЩ, Япония и [[Китай]], а по оборот на външната търговия е на първо място (2009). На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.<ref>[http://www.mediapool.bg/germaniya-izplati-reparatsiite-i-dalgovete-si-ot-parvata-svetovna-voina-news170631.html Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война]</ref> == Политика == {{основна|Държавно устройство на Германия}} === Партии === В [[Бундестаг (Германия)|Немския парламент]], избран на парламентарните избори на 26 септември 2021 г., са представени следните партии: * [[Германска социалдемократическа партия]] – SPD (Sozialdemokratische Partei Deutschlands) * [[Християндемократически съюз]] – CDU (Christlich-Deutsche-Union) * [[Съюз 90/Зелените]] – B90/Grüne (Bündnis 90/Die Grünen) * [[Свободна демократическа партия]] – FDP (Freie-Demokratische-Partei) * [[Алтернатива за Германия]] – AfD (Alternative für Deutschland) * [[Левицата (Германия)|Левицата]] – Die Linke <!-- === Външна политика === === Армия === --> === Правосъдие === В Германия правосъдието се състои от следните съдилища, техните решения могат да бъдат обжалвани както следва: {| class="wikitable" |+ !Съд Първа инстанция !Съд Втора инстанция !Следваща инстанция !Последна инстанция |- |Amtsgericht (Районен съд) |Landgericht (Окръжен съд) |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- |Arbeitsgericht (Съд по дела свързани с работа) | colspan="2" |Landesarbeitsgericht (Окръжен работен съд) |Bundesarbeitsgericht (Федерален работен съд) |- |Verwaltungsgericht (Административен съд) | colspan="2" |Oberverwaltungsgericht (Окръжен административен съд) |Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) |- |Sozialgericht (Социален съд) | colspan="2" |Landessozialgericht (Окръжен социален съд) |Bundessozialgericht (Федерален социален съд) |- | colspan="3" |Finanzgericht (Съд за дела свързани с финанси) |Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) |- |Landgericht (Окръжен съд) | colspan="2" |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- | colspan="4" |Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) |} ==== Състави ==== {| class="wikitable" |+ !Съд !Наказателни дела ! colspan="2" |Граждански дела |- |Федерален съд |Наказателен сенат: девет съдии | colspan="2" |Граждански сенат: девет съдии |- |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Наказателен сенат: трима съдии | colspan="2" |Граждански сенат: трима съдии |- | rowspan="4" |Landgericht (Окръжен съд) |Наказателен състав за тежки престъпления: трима съдии, двама заседатели | rowspan="4" |Търговски състав: един съдия, двама търговски съдии | rowspan="4" |Граждански състав: трима съдии |- |Голям наказателен състав: трима съдии, двама заседатели |- |Разширен малък наказателен състав: двама съдии, двама заседатели |- |Малък наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- | rowspan="3" |Amtsgericht (Районен съд) |Разширен наказателен състав: двама съдии, двама заседатели | colspan="2" rowspan="3" |Един граждански съдия (Цена на иска: до 5000 €) |- |Наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- |Един наказателен съдия |} == Икономика == {{основна|Икономика на Германия}} [[Файл:Frankfurt Skyline (16259801511).jpg|мини|250п|Икономическият център на Германия – град [[Франкфурт на Майн]]]] Икономиката на Германия е най-силната в Европа.<ref name="money.bg8212" /> Брутният вътрешен продукт ([[Брутен вътрешен продукт|БВП]]) на Германия възлиза на 3,846 [[трилион]]а [[щатски долар]]а (към 2019 г.). [[Селско стопанство|Селското стопанство]] заема 1,2% от [[икономика]]та, [[промишленост]]та – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се [[въглища]], [[нефт]], [[природен газ]], [[готварска сол]], калиеви соли. Развита е и черната, и цветната металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[ръж]], [[Картоф|картофи]], [[захарно цвекло]]. В Германия са построени 40 826 km железопътни линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.). Главни морски пристанища са [[Хамбург]], [[Кил (град)|Кил]], [[Любек]], [[Росток]], [[Бремен]]; главни речни пристанища са [[Дуйсбург|Дуисбург]], [[Карлсруе]], [[Кьолн]], [[Манхайм]], [[Берлин]], [[Бон]], [[Дрезден]]. * Износ: 1 328 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил ([[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]). * Внос: 1 104 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония). Най-големите автопроизводители са [[Фолксваген Груп|Volkswagen AG]] (включващ и марките [[Порше|Porsche]] и [[Ауди|Audi]]), [[БМВ|BMW]], [[Мерцедес-Бенц Груп|Daimler]] (Mercedes-Benz), [[Опел|Opel]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]] (''Ford of Europe''). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души.<ref name=":0">[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/10/2841709_germaniia_iska_zabrana_na_avtomobili_na_benzin_i_dizel/?ref=capital_postfactum Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г.], capital.bg, 10 октомври 2016 г. </ref> Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.<ref name="money.bg8212" /> 18% от него се дължи на автомобилната индустрия.<ref name=":0" />[[Файл:Deutsches Eck.jpg|мини|300px|[[Немски триъгълник|Немския триъгълник]] при [[Кобленц]]]] === Данък добавена стойност === Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%. От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.<h3>Градове и индустриални зони</h3>{{Раздел-мъниче}} ==== Улично движение ==== Около 130 000 [[Хибриден автомобил|хибридни]] и 25 000 изцяло [[Електрически двигател|електрически автомобили]] са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с [[Двигател с вътрешно горене|бензинов двигател]] и 14,5 млн. с [[Дизелов двигател|дизелов]].<ref name=":0" /> == Население == {{основна|Население на Германия}} === Население в градовете === {{Вижте също|Списък на градовете в Германия по население}} Десетте града с най-голямо население в Германия са: # [[Берлин]] – 3 711 000 жители; # [[Хамбург]] – 1 805 000 жители; # [[Мюнхен]] – 1 464 000 жители; # [[Кьолн]] – 1 060 000 жители; # [[Франкфурт на Майн]] – 736 000 жители; # [[Щутгарт]] – 623 000 жители; # [[Дюселдорф]] – 612 000 жители; # [[Дортмунд]] – 586 000 жители; # [[Есен]] – 582 000 жители; # [[Лайпциг]] – 571 000 жители. Петте най-големи агломерации са: # [[Рейн-Рур]] – 10 681 000 жители; # [[Берлин]] – 6 004 000 жители; # [[Рейн-Майн]] – 5 821 000 жители; # [[Мюнхен]] – 5 700 000 жители; # [[Хамбург]] – 5 300 000 жители. === Етнически групи === Етническият състав на населението на Германия е: [[Германци]] – 81,3%<br>Стари местни [[Малцинство|малцинства]] – 0,3%<br>Имигранти след [[Втора световна война|Втората световна война]] – 6,2% ==== Бежанци ==== През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната, след като им е отказан бежански статут.<ref>[http://www.faz.net/aktuell/politik/fluechtlingskrise/fluechtlingskrise-213-000-asylsuchende-kamen-2016-bislang-nach-deutschland-14477848.html 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland], FAZ.net, 12 октомври 2016 </ref> ==== Българи в Германия ==== {{основна|Българи в Германия}} По официални данни от 2018 година [[българи]]те в Германия са около 310 000 души. === Език === {{основна|Немски език}} Официалният език във ФРГ е [[Немски език|немският]]. Той принадлежи към [[Германски езици|германската езикова група]]. Официален език е на [[Европейски съюз|ЕС]] и [[ЮНЕСКО]] и освен това е един от най-говорените езици в света. === Религии === {{Основна|Вероизповедания в Германия}} При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят като [[Християнство|християни]], 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят като [[Атеизъм|нерелигиозни]], а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които е [[ислям]]ът (1,9%).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile |заглавие=www.destatis.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2017-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010094954/https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile }}</ref> По това време 31,2% от жителите на страната са [[Католицизъм|католици]], а 30,8% са [[Лутеранство|лутерани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table |заглавие=ergebnisse.zensus2011.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2013-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130605031517/https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table }}</ref> == Култура == {{основна|Култура на Германия}} [[Файл:JSBach.jpg|мини|200п|[[Йохан Себастиан Бах]]]] === Наука и изкуства === Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като ''das Land der Dichter und Denker'' (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Йоханес Брамс|Брамс]], [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]]; поети като [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]]; философи като [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]]; теолози като [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Дитрих Бонхьофер|Бонхофер]]; писатели като [[Херман Хесе|Хесе]] и [[Гюнтер Грас|Грас]]; учени като [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]], [[Макс Борн|Борн]], [[Макс Планк|Планк]], [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], [[Хайнрих Херц|Херц]] и [[Роберт Бунзен|Бунзен]]; инженери и изобретатели, сред които [[Николаус Ото|Ото]], [[Готлиб Даймлер|Даймлер]], [[Карл Бенц|Бенц]], [[Рудолф Дизел|Дизел]] и [[Карл фон Линде|Линде]]. Също много художници, например [[ренесанс]]овият [[Албрехт Дюрер]], [[сюрреализъм|сюрреалистът]] [[Макс Ернст]], [[експресионизъм|експресионистът]] [[Франц Марк]], [[концептуализъм|концептуалистът]] [[Йозеф Бойс]] и [[неоекспресионизъм|неоекспресионистът]] [[Георг Базелиц]]. В миналото [[немски език|немският език]] е бил сред най-говорените езици в [[Европа]] и все още е един от най-изучаваните след [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Франц Кафка]] и [[Николай Коперник|Коперник]]. След [[1970]] г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата [[Берлин]]. Германия също така е известна с многото си оперни театри. === Празници === В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: [[Разпети петък]], Велики понеделник, [[Възнесение Христово]], [[Петдесетница]], [[Коледа]] и [[Стефановден]]. Празници без религиозна връзка са: [[Нова година]], [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Денят на труда]] ([[1 май]]) и [[Ден на германското единство|Денят на Обединението]] ([[3 октомври]], [[национален празник|националният празник]] на Германия от 1990 г. насам) Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии ([[Хелоуин]]) (1 ноември). Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“). <!-- == Литература == == Музика == == Живопис == == Архитектура == === Романтика === === Готика === * Виж статията [[Готика#Германия|Готическо изкуство в Германия]] === Ренесанс === === Барок === === Архитекти на Новото време === == Попкултура, панаири на книгата и филмови нагаради == == Наука == --> === Преса === През 2015 г. Германия е на 12-о място по [[свобода на пресата]] в света (девето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 2 места спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Общество == През декември [[2016]] броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010).<ref>[http://m.spiegel.de/panorama/gesellschaft/a-1130835.html Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> === Образование === {{Основна|Образование в Германия}} {{Основна|Висше образование в Германия}} [[Файл:Siegel-uni-heidelberg.png|мини|180px|Печатът на Хайделбергския университет]] Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден [[Хайделбергски университет|Хайделбергският университет]], който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Хайделбергският университет е основан от [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I]], княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински ''Ruperto-Carola-Universität'' – университет „Руперто-Карола“. Славата на [[Хайделберг]] като [[университет]]ски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]]. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Радославов]] и [[Константин Стоилов]]. През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 [[университет]]и. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат в [[Австрия]], следвани от 2,1% в [[Холандия]], 1,4% във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], 1,2% в [[Швейцария]] и 1% в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са [[китай]]ските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от [[Русия|руските]] (1%), [[Полша|полските]] и [[България|българските]] (по 0,8%) и [[Турция|турските]] (0,7%).<ref name="StatJahrbuch2012-90-91">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 90 – 91 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени във и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).<ref name="StatJahrbuch2012-78-79">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 78 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. сред 25 до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45 до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.<ref name="StatJahrbuch2012-78-79" /> През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 [[професор]]и (19,2% жени).<ref name="StatJahrbuch2012-94">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 94 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> === Спорт === Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелилите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в [[Германски олимпийски спортен клуб|Германския олимпийски спортен клуб]] (на немски ''Deutscher Olympischer Sportbund''). [[Файл:Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1.jpg|мини|Националният отбор по футбол 2006 г.]] Най-популярният спорт в Германия е [[футбол]]ът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на [[Германски футболен съюз|Германския футболен съюз]]. Страната е била домакин на две световни първенства – през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] и през [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] година. Германия е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави. Големите футболни имена като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и в по-ново време [[Лотар Матеус]], [[Андреас Бреме]] и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. [[Ото Рехагел]], станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол). Германската [[хандбал]]на лига се счита за най-добрата в света. Отбори като [[ФФЛ Гумерсбах]], [[ТХВ Кил]], [[ХСФ Хамбург]], [[СК Магдебург Гладиаторес]] са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион. В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по [[тенис]] са турнирите за жени в [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Берлин]], [[Порше Гран При|Щутгарт]] и [[Хамбург]]. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са [[Щефи Граф]], [[Борис Бекер]] и [[Михаел Щих]]. В спортната дисциплина [[хокей на трева]] мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година. При моторните спортове, особено във [[Формула 1]], германците играят водеща роля. [[Михаел Шумахер]] е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а [[Себастиан Фетел]] е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. Mercedes-Benz, BMW и Porsche са произвеждали шампионски двигатели. В [[бокс]]а са известни легендарните мачове на [[Макс Шмелинг]] и [[Хенри Маске]]. [[Тимо Бол]], играч по [[тенис на маса]], е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци. Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като [[фехтовка]], [[Каяк|кану-каяк]], [[конен спорт]], академично гребане, лека атлетика или [[плуване]]. При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините [[биатлон]], [[бобслей]], [[Спортни шейни|пързаляне с едноместна шейна]], [[Кънки бягане|пързаляне с кънки]], [[ски бягане]] и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са [[ски скокове]]те, като успешните спортисти като [[Свен Ханавалд]] или [[Йенс Вайсголд]] имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини жените са по-успешни от мъжете.[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]] През 50-те години [[Федерация по лека атлетика на ФРГ|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед|световното първенство по хокей на лед]] през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по [[тенис на маса]], [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]], а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>. През 1966 г. [[Мюнхен]] печели [[Летни олимпийски игри 1972|олимпийските игри]] за 1972 г.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref> Германия организира [[световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] [[Световно първенство по футбол 1974|през 1974]] г., [[Европейско първенство по футбол|европейското]] [[Европейско първенство по футбол 1988|през 1988]] г. и отново световното [[Световно първенство по футбол 2006|през 2006]] г. и е кандидат за домакин на европейското първенство [[Европейско първенство по футбол 2024|през 2024]] г.<ref>[https://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8 март 2017 г.</ref> == Вижте също == * [[Западен Берлин]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Транспорт в Германия]] * [[Въоръжени сили на Германия]] {{Географско местоположение|Център=Германия|Север=''[[Северно море]]'', [[Дания]], ''[[Балтийско море]]''|Изток=[[Полша]], [[Чехия]]|Юг =[[Австрия]], [[Швейцария]]|Запад=[[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]], [[Нидерландия]]}} == Външни препратки == === Институции === * [http://www.deutschland.de/en/ www.deutschland.de] – многоезичен портал за съвременна Германия * [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040608011108/http://eng.bundespraesident.de/ |date=2004-06-08 }} – официален уебсайт на германския президент * [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] – официален сайт на германския парламент * [http://www.bundesregierung.de/en Официален сайт на германското федерално правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050125093132/http://www.bundesregierung.de/en |date=2005-01-25 }} * [http://www.destatis.de Централен статистически институт на Германия] * [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия === Повече информация === * {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140517110259/http://facts-about-germany.de/ |date=2014-05-17 }} * {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227025905/http://www.handbuch-deutschland.de/ |date=2016-12-27 }} – как функционира Германия * {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ * „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.) === Снимки/фотографии === * {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове * {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности] * {{икона|de}} [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040517235616/http://www.sunsearch.de/ |date=2004-05-17 }} – туристическа информация * Аксел Болт, ''[http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090118094225/http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html |date=2009-01-18 }}'' * [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия от Eutropia.com] * [http://deutschland.karten21.com Карта на Германия] {{Европа}} {{Германия теми}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Германия| ]] 1ubmpi1doosztjerqk8t2rrvw5nqinb 12896353 12896344 2026-05-02T17:49:11Z Gvelf 29234 Оформление 12896353 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Германия|Германия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Германия | официално-име-бг = Федерална република Германия | официално-име = Bundesrepublik Deutschland | девиз = Einigkeit und Recht und Freiheit<br>„Единство и справедливост и свобода“ | химн = [[Химн на Германия|Deutschlandlied]] | химн-файл = National anthem of Germany - U.S. Army 1st Armored Division Band.ogg | демоним = [[германци|германец]], [[немци|немец]] | карта = EU-Germany.svg | карта-описание = Местоположение на Германия | най-голям-град = Берлин | религия = 64,2% [[християнство]]<br>26,9% [[нерелигиозност]]<br>3,5% [[ислям]]<br>5,4% други<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpb.de/kurz-knapp/zahlen-und-fakten/soziale-situation-in-deutschland/145148/religion/ | заглавие = Religion | достъп_дата = 2 август 2022 г.| труд = www.bpb.de | издател = Bundeszentrale für politische Bildung | език = de}}</ref> | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[парламентарна република]] | лидер2 = [[Федерален канцлер (Германия)|Канцлер]] | настоящ-лидер2 = [[Фридрих Мерц]] | законодателна-власт = {{hlist|[[Бундесрат (Германия)|Бундесрат]]|[[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]]}} | събитие-вид = [[История на Германия|Формиране]] | събитие-бел = | събитие1 = [[Обединение на Германия (1871)|Обединение]] | събитие-дата1 = 18 януари 1871 г. | събитие2 = [[Ваймарска република|Премахване на монархията]] | събитие-дата2 = 9 ноември 1918 г. | събитие3 = [[Германска империя (1933 – 1945)|Трети райх]] | събитие-дата3 = 23 март 1933 г. | събитие4 = [[История на Германия|Федерация]] | събитие-дата4 = 23 май 1949 г. | събитие5 = [[Обединение на Германия (1990)|Обединение]] | събитие-дата5 = 3 октомври 1990 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 63-то | води% = 1,27 | население-година = 2025 | население = {{понижение}} 83 491 249 | население-източник = <ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bevoelkerung/Bevoelkerungsstand/Tabellen/zensus-geschlecht-staatsangehoerigkeit-2021.html|заглавие=Bevölkerungsstand am 30. September 2021, Statistisches Bundesamt (Destatis)|достъп_дата=8 май 2022}}</ref> | население-място = 19-о | население-градско = 77,3 | население-градско-място = 52-ро | население-гъстота-място = 58-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 83 190 556 | БВП-година = 2024 | БВП = {{increase}} 7,543 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEODE">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=42&pr.y=4&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=134&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 5-о | БВП-на-човек = {{increase}} 56 943 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = {{increase}} 6,319 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-място = 4-то | БВП-ном-на-човек = {{increase}} 51 860 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-на-човек-място = 15-о | Джини-година = 2019 | Джини = 29,7<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=[[Евростат]] |accessdate=18 януари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204172323/https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,947<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=18 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 6-о | продълж-живот = 81,2 години | продълж-живот-място = 25-о | дет-смъртност = 3,7/1000 | дет-смъртност-място = 65-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | климат = умерен | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = DE | ITU префикс = DA–DR, Y2–Y9 |сайт={{URL|https://verwaltung.bund.de}}<br>{{URL|https://www.service.bund.de}}}} '''Герма̀ния''' ({{lang|de|Deutschland}}), официално име '''Федерална република Германия''' ({{lang|de|{{Audio|De-Bundesrepublik Deutschland.ogg|Bundesrepublik Deutschland}}}}), '''ФРГ''' ({{lang|de|BRD}}), е федерална [[парламентарна република]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в [[Умерен климат|умерения климатичен пояс]]. С население от над 83 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (второ по големина в [[Европа]] след [[Русия]]) и е на трето място в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]]. Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след победата във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави – [[Западна Германия]] и [[Германска демократична република|Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съоснователка на първата Европейска общност – [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност и впоследствие преобразувана в Европейски съюз. През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – [[евро]]. Германия е [[Федерация|федерална]] [[парламентарна република]], съставена от [[Федерални провинции на Германия|шестнадесет провинции]] ({{lang|de|Bundesländer}}). Федерална столица и най-голям град в страната е [[Берлин]], който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е членка на множество международни [[Организация|организации]], сред които [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], [[Световна търговска организация|СТО]]. Германия е най-голямата икономика в Европа<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален [[брутен вътрешен продукт]] и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям [[износ]]ител и [[внос]]ител на стоки в света, а [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105055439/http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html |date=2013-11-05 }} www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.</ref> == География == {{основна|География на Германия}} === Географско разположение === Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15'' и 55°03'33'' северна ширина и 5°52'01'' и 15°02'37'' източна дължина. На север граничи с [[Дания]] (дължина на границата 67 km), на североизток с [[Полша]] (442 km), на изток с [[Чехия]] (811 km), на югоизток с [[Австрия]] (815 km, без границата в [[Боденско езеро|Боденското езеро]]), на юг с [[Швейцария]] (316 km, без границите на [[ексклав]]a Бюзинген и по Боденското езеро), на югозапад с [[Франция]] (448 km), на запад с [[Люксембург]] (135 km) и [[Белгия]] (156 km) и на северозапад с [[Нидерландия]] (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на [[Северно море]], а на североизток – на [[Балтийско море]] образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на [[Алпи|Алпите]].<ref>{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 – 14 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла, в западната погранична част на провинция [[Тюрингия]], на средата на отсечката между столицата на провинцията [[Ерфурт]] и град [[Гьотинген]], в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54'' [[Географска ширина|северна ширина]] и 10°27'19'' [[Географска дължина|източна дължина]]. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген на остров Зюлт, а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн на Рикелсбюлер Коог. Най-южната точка образува Халденвангер Ек южно от Оберстдорф (Бавария) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.<ref name="StatJahrbuch2012">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Най-западната точка в Германия се намира в [[Северен Рейн-Вестфалия]], недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) и Найсеауе-Центендорф в завоя на реката Лаузитцер Найсе. От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.<ref name="StatJahrbuch2012" /> Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], към която на юг се присъединяват гористите [[Средногермански възвишения]] и [[Среднорейнски терасовидни плата]] в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В [[Баден-Вюртемберг]], а и особено – в [[Бавария]], тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие, а то от своя страна – в Алпите. === Ексклави и анклави === Единственият [[ексклав]] на Германия е разположеният на горен [[Рейн]] [[Бюзинген ам Хохрайн]], който спада към област [[Констанц]] в Баден-Вюртемберг. Той е с размер 7,62 km² и гранично обграден от 3 швейцарски [[Кантон (административна единица)|кантона]] – [[Шафхаузен (кантон)|Шафхаузен]], [[Тургау]] и [[Цюрих (кантон)|Цюрих]]. Така нареченият функционален [[анклав]] [[Клайнвалзертал]], който е част от [[Австрия]], може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия. === Климат === Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (''Norddeutsches Tiefland'') годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между −0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до −6°C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като [[суша]], [[торнадо]], [[буря|бури]], много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в [[Хоенпайсенберг]], Бавария (2180 часа), а най-малко – в [[Золтау]], Долна Саксония (1578 часа).<ref name="StatJahrbuch2012-18">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=18 |accessdate=17 януари 2013}}</ref> {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Берлин]], °C ! температура ! януари ! февруари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | −1 | −1 | 2 | 5 | 10 | 13 | 15 | 14 | 11 | 7 | 3 | 0 |- | максимална | 3 | 4 | 8 | 14 | 19 | 22 | 24 | 24 | 19 | 14 | 7 | 3 |} === Води === През Германия минават някои от основните европейски [[река|реки]] като [[Рейн]], [[Дунав]], [[Елба]], [[Везер]], [[Майн]]. Най-голямото езеро е [[Боденско езеро|Боденското езеро]] с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и [[Швейцария]], следвано от езерото [[Мюриц (езеро)|Мюриц]] в [[Мекленбург-Предна Померания]] (109,8 km²) и [[Кимзе]] в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².<ref name="StatJahrbuch2012-16">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=16 |accessdate=18 януари 2013}}</ref> Чрез провинциите [[Долна Саксония]] и [[Шлезвиг-Холщайн]] Германия граничи със Северно море. То е гранично море с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Заедно с [[Ла Манш]]а южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята. Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн граничат с Балтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протока [[Скагерак]]. Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море. Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са Рейн, Дунав, Елба, [[Одер]], Везер и [[Емс]]. Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с реките [[Бригах]], [[Брег]] и Донауквеле в град Донауешинген или 2888 km от планинския си извор в склоновете на [[Шварцвалд]] и е втората по големина на потока след [[Волга]] река в [[Европа]]. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km. <!-- === Планини и низини === === Геология === === Острови === -->[[Файл:View from Archenkanzel.jpg|мини|ляво|260п|Езерото [[Кьонигсзе]] в Южна Германия]] === Флора === Германия се простира от [[Алпи]]те (най-висока точка: връх [[Цугшпитце]] на 2962 m) на юг до бреговете на [[Северно море|Северно]] и [[Балтийско море]] на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през [[Ледникова епоха|ледниковия период]] (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното [[Люнебургско поле]] (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки. === Фауна === Повечето представители на местните видове са характерни за умерения [[климатичен пояс]] и живеят в [[широколистни]]те [[гора|гори]]. В горите живеят различни видове [[златка|златки]], [[елен лопатар]], [[благороден елен]], [[сърни]], [[Дива свиня|глигани]] и [[лисици]] и много други. [[Бобри]]те и [[видра|видрите]] се срещат все по-рядко по поречията на реките. Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци.<ref>[http://m.spiegel.de/wissenschaft/natur/a-1130850.html Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> == Административно деление == [[Файл:Administrative divisions of Germany.svg|lang=de|мини|Административно деление на Германия]] [[Файл:Schwerin Palace Park Garden Mecklenburg Germany Schweriner Schloss Garten BUGA 2009.jpg|мини|[[Шверин (замък)|Замъкът Шверин]], Парламентът на [[Мекленбург-Предна Померания]]]] {{основна|Административно деление на Германия}} Германия представлява [[федерация]] на шестнадесет [[Федерални провинции на Германия|федерални провинции]] (''Bundesländer''). Две от провинциите ([[Хамбург]] и [[Бремен]]) представляват свободни градове, а градът-провинция [[Берлин]] има статут на ''федерална столица''. Останалите провинции се разделят на 439 окръга (''Kreise'') и невключени в окръзи градове (''kreisfreie Städte''). Пет от провинциите се делят и на общо 22 [[Административна единица|административни области]] (''Regierungsbezirk''), обединяващи по няколко окръга. {| class="wikitable sortable" |- ![[Федерални провинции на Германия|Провинция]] !! Главен град !! colspan="2" | На [[немски език]] |- |[[Бавария]]||[[Мюнхен]]||Bayern||München |- |[[Баден-Вюртемберг]]||[[Щутгарт]]||Baden-Württemberg||Stuttgart |- |[[Берлин]]|| Берлин || Berlin || Berlin |- |[[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]||[[Потсдам]]||Brandenburg||Potsdam |- |[[Бремен (провинция)|Бремен]]|| [[Бремен]] ||Bremen|| Bremen |- |[[Долна Саксония]]||[[Хановер]]||Niedersachsen||Hannover |- |[[Мекленбург-Предна Померания]]||[[Шверин]]||Mecklenburg-Vorpommern||Schwerin |- |[[Рейнланд-Пфалц]]||[[Майнц]]||Rheinland-Pfalz||Mainz |- |[[Саарланд]]||[[Саарбрюкен]]||Saarland||Saarbrücken |- |[[Саксония]]||[[Дрезден]]||Sachsen||Dresden |- |[[Саксония-Анхалт]]||[[Магдебург]]||Sachsen-Anhalt||Magdeburg |- |[[Северен Рейн-Вестфалия]]||[[Дюселдорф]]||Nordrhein-Westfalen||Düsseldorf |- |[[Тюрингия]]||[[Ерфурт]]||Thüringen||Erfurt |- |[[Хамбург]]|| Хамбург ||Hamburg|| Hamburg |- |[[Хесен]]||[[Висбаден]]||Hessen||Wiesbaden |- |[[Шлезвиг-Холщайн]]||[[Кил (град)|Кил]]||Schleswig-Holstein||Kiel |} == История == {{основна|История на Германия}} Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години. Към VI век земите са населявани от [[келти|келтски]] и [[германски племена]]. Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) [[2 февруари]] [[962]] г., когато [[Ото I]], източнофранкски крал, е коронясан за император в [[Рим]] и това е началото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (известна още като ''Първи немски райх''), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до [[1806]] г., когато вследствие на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се разпада. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck.jpg|мини|150п|ляво|[[Ото фон Бисмарк]], създател на [[Германска империя|първата обединена германска държава]]]] Между [[1815]] и [[1871]] г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (''Deutscher Bund''). ''Вторият райх'', известен още като [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], е създаден на [[18 януари]] [[1871]] г. във [[Версай]] след загубата на [[Франция]] във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Основна заслуга за това има [[Ото фон Бисмарк]], най-изтъкнатият немски държавник през XIX век. В края на XIX и началото на XX век немската държава колонизира редица територии в [[Африка]], [[Азия]] и [[Океания]]. През XIX век и първата половина на XX век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия]], което е тежък удар за френската държава и народ. През [[1914]] г. по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през [[1918]] г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Според [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни [[репарации]]. Тези фактори, както и [[Крах на Уолстрийт (1929)|Световната икономическа криза]], водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни [[политика|политически]] сили в страната. През [[1932]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] (известни още като ''нацисти'') печелят мнозинство в парламента, а на [[30 януари]] [[1933]] г. [[Адолф Хитлер]] е назначен за канцлер. През [[1934]] г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]]. Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна [[Тоталитаризъм|тоталитарна държава]] (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони [[евреи]] ([[Холокост]]). Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] на [[1 септември]] [[1939]] г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. След като Съветският съюз и [[САЩ]] обявяват война на Германия, настъпва обрат и на [[8 май]] [[1945]] г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация. [[Файл:Fotothek df pk 0000180 004.jpg|мини|220п|Разрушения вследствие на съюзническите [[Бомбардировка|бомбардировки]] над Берлин, [[Втора световна война]]]] През [[1949]] г. са основани две немски държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) и [[Германска демократична република]] (ГДР). Установената на [[23 май]] [[1949]] г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. Тя е обявена за „напълно независима“ на [[5 май]] [[1955]] г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции ''(Bundesländer)'', а ГДР – от 5 провинции. През [[1952]] г. провинциите в ГДР са преобразувани в области ''(Bezirke)''. През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и [[Баден (провинция)|Баден]], се сливат и образуват [[Баден-Вюртемберг]]. През [[1957]] г. [[Саарланд]] се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната. След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през [[1990]] г. Денят 3 октомври 1990 г., когато „Договорът за обединение“ между двете страни влиза в сила, е избран за Ден на германското единство (''Tag der deutschen Einheit'') и след това се чества всяка година като национален празник в Германия от 1991 г.<ref name="Einigungsvertrag">{{Cite web |title=EinigVtr – Vertrag zwischen der Bundesrepublik Deutschland und der Deutschen Demokratischen Republik über die Herstellung der Einheit Deutschlands |url=http://www.gesetze-im-internet.de/einigvtr/BJNR208890990.html |access-date=2022-03-06 |website=www.gesetze-im-internet.de |language=de}}</ref> Като част от обединението, Източен и Западен Берлин са обединени в един град, който става столица на страната. Германия е водещата сила в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута [[евро]], както и на разширяването на Европейския съюз. Тя е първа икономическа<ref name="money.bg8212" /> и политическа сила в [[Европа]] и четвърта в света след САЩ, Япония и [[Китай]], а по оборот на външната търговия е на първо място (2009). На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.<ref>[http://www.mediapool.bg/germaniya-izplati-reparatsiite-i-dalgovete-si-ot-parvata-svetovna-voina-news170631.html Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война]</ref> == Политика == {{основна|Държавно устройство на Германия}} === Партии === В [[Бундестаг (Германия)|Немския парламент]], избран на парламентарните избори на 26 септември 2021 г., са представени следните партии: * [[Германска социалдемократическа партия]] – SPD (Sozialdemokratische Partei Deutschlands) * [[Християндемократически съюз]] – CDU (Christlich-Deutsche-Union) * [[Съюз 90/Зелените]] – B90/Grüne (Bündnis 90/Die Grünen) * [[Свободна демократическа партия]] – FDP (Freie-Demokratische-Partei) * [[Алтернатива за Германия]] – AfD (Alternative für Deutschland) * [[Левицата (Германия)|Левицата]] – Die Linke <!-- === Външна политика === === Армия === --> === Правосъдие === В Германия правосъдието се състои от следните съдилища, техните решения могат да бъдат обжалвани както следва: {| class="wikitable" |+ !Съд Първа инстанция !Съд Втора инстанция !Следваща инстанция !Последна инстанция |- |Amtsgericht (Районен съд) |Landgericht (Окръжен съд) |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- |Arbeitsgericht (Съд по дела свързани с работа) | colspan="2" |Landesarbeitsgericht (Окръжен работен съд) |Bundesarbeitsgericht (Федерален работен съд) |- |Verwaltungsgericht (Административен съд) | colspan="2" |Oberverwaltungsgericht (Окръжен административен съд) |Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) |- |Sozialgericht (Социален съд) | colspan="2" |Landessozialgericht (Окръжен социален съд) |Bundessozialgericht (Федерален социален съд) |- | colspan="3" |Finanzgericht (Съд за дела свързани с финанси) |Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) |- |Landgericht (Окръжен съд) | colspan="2" |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- | colspan="4" |Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) |} ==== Състави ==== {| class="wikitable" |+ !Съд !Наказателни дела ! colspan="2" |Граждански дела |- |Федерален съд |Наказателен сенат: девет съдии | colspan="2" |Граждански сенат: девет съдии |- |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Наказателен сенат: трима съдии | colspan="2" |Граждански сенат: трима съдии |- | rowspan="4" |Landgericht (Окръжен съд) |Наказателен състав за тежки престъпления: трима съдии, двама заседатели | rowspan="4" |Търговски състав: един съдия, двама търговски съдии | rowspan="4" |Граждански състав: трима съдии |- |Голям наказателен състав: трима съдии, двама заседатели |- |Разширен малък наказателен състав: двама съдии, двама заседатели |- |Малък наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- | rowspan="3" |Amtsgericht (Районен съд) |Разширен наказателен състав: двама съдии, двама заседатели | colspan="2" rowspan="3" |Един граждански съдия (Цена на иска: до 5000 €) |- |Наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- |Един наказателен съдия |} == Икономика == {{основна|Икономика на Германия}} [[Файл:Frankfurt Skyline (16259801511).jpg|мини|250п|Икономическият център на Германия – град [[Франкфурт на Майн]]]] Икономиката на Германия е най-силната в Европа.<ref name="money.bg8212" /> Брутният вътрешен продукт ([[Брутен вътрешен продукт|БВП]]) на Германия възлиза на 3,846 [[трилион]]а [[щатски долар]]а (към 2019 г.). [[Селско стопанство|Селското стопанство]] заема 1,2% от [[икономика]]та, [[промишленост]]та – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се [[въглища]], [[нефт]], [[природен газ]], [[готварска сол]], калиеви соли. Развита е и черната, и цветната металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[ръж]], [[Картоф|картофи]], [[захарно цвекло]]. В Германия са построени 40 826 km железопътни линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.). Главни морски пристанища са [[Хамбург]], [[Кил (град)|Кил]], [[Любек]], [[Росток]], [[Бремен]]; главни речни пристанища са [[Дуйсбург|Дуисбург]], [[Карлсруе]], [[Кьолн]], [[Манхайм]], [[Берлин]], [[Бон]], [[Дрезден]]. * Износ: 1 328 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил ([[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]). * Внос: 1 104 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония). Най-големите автопроизводители са [[Фолксваген Груп|Volkswagen AG]] (включващ и марките [[Порше|Porsche]] и [[Ауди|Audi]]), [[БМВ|BMW]], [[Мерцедес-Бенц Груп|Daimler]] (Mercedes-Benz), [[Опел|Opel]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]] (''Ford of Europe''). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души.<ref name=":0">[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/10/2841709_germaniia_iska_zabrana_na_avtomobili_na_benzin_i_dizel/?ref=capital_postfactum Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г.], capital.bg, 10 октомври 2016 г. </ref> Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.<ref name="money.bg8212" /> 18% от него се дължи на автомобилната индустрия.<ref name=":0" />[[Файл:Deutsches Eck.jpg|мини|300px|[[Немски триъгълник|Немския триъгълник]] при [[Кобленц]]]] === Данък добавена стойност === Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%. От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.<h3>Градове и индустриални зони</h3>{{Раздел-мъниче}} ==== Улично движение ==== Около 130 000 [[Хибриден автомобил|хибридни]] и 25 000 изцяло [[Електрически двигател|електрически автомобили]] са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с [[Двигател с вътрешно горене|бензинов двигател]] и 14,5 млн. с [[Дизелов двигател|дизелов]].<ref name=":0" /> == Население == {{основна|Население на Германия}} === Население в градовете === {{Вижте също|Списък на градовете в Германия по население}} Десетте града с най-голямо население в Германия са: # [[Берлин]] – 3 711 000 жители; # [[Хамбург]] – 1 805 000 жители; # [[Мюнхен]] – 1 464 000 жители; # [[Кьолн]] – 1 060 000 жители; # [[Франкфурт на Майн]] – 736 000 жители; # [[Щутгарт]] – 623 000 жители; # [[Дюселдорф]] – 612 000 жители; # [[Дортмунд]] – 586 000 жители; # [[Есен]] – 582 000 жители; # [[Лайпциг]] – 571 000 жители. Петте най-големи агломерации са: # [[Рейн-Рур]] – 10 681 000 жители; # [[Берлин]] – 6 004 000 жители; # [[Рейн-Майн]] – 5 821 000 жители; # [[Мюнхен]] – 5 700 000 жители; # [[Хамбург]] – 5 300 000 жители. === Етнически групи === Етническият състав на населението на Германия е: [[Германци]] – 81,3%<br>Стари местни [[Малцинство|малцинства]] – 0,3%<br>Имигранти след [[Втора световна война|Втората световна война]] – 6,2% ==== Бежанци ==== През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната, след като им е отказан бежански статут.<ref>[http://www.faz.net/aktuell/politik/fluechtlingskrise/fluechtlingskrise-213-000-asylsuchende-kamen-2016-bislang-nach-deutschland-14477848.html 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland], FAZ.net, 12 октомври 2016 </ref> ==== Българи в Германия ==== {{основна|Българи в Германия}} По официални данни от 2018 година [[българи]]те в Германия са около 310 000 души. === Език === {{основна|Немски език}} Официалният език във ФРГ е [[Немски език|немският]]. Той принадлежи към [[Германски езици|германската езикова група]]. Официален език е на [[Европейски съюз|ЕС]] и [[ЮНЕСКО]] и освен това е един от най-говорените езици в света. === Религии === {{Основна|Вероизповедания в Германия}} При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят като [[Християнство|християни]], 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят като [[Атеизъм|нерелигиозни]], а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които е [[ислям]]ът (1,9%).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile |заглавие=www.destatis.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2017-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010094954/https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile }}</ref> По това време 31,2% от жителите на страната са [[Католицизъм|католици]], а 30,8% са [[Лутеранство|лутерани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table |заглавие=ergebnisse.zensus2011.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2013-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130605031517/https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table }}</ref> == Култура == {{основна|Култура на Германия}} [[Файл:JSBach.jpg|мини|200п|[[Йохан Себастиан Бах]]]] === Наука и изкуства === Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като ''das Land der Dichter und Denker'' (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Йоханес Брамс|Брамс]], [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]]; поети като [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]]; философи като [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]]; теолози като [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Дитрих Бонхьофер|Бонхофер]]; писатели като [[Херман Хесе|Хесе]] и [[Гюнтер Грас|Грас]]; учени като [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]], [[Макс Борн|Борн]], [[Макс Планк|Планк]], [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], [[Хайнрих Херц|Херц]] и [[Роберт Бунзен|Бунзен]]; инженери и изобретатели, сред които [[Николаус Ото|Ото]], [[Готлиб Даймлер|Даймлер]], [[Карл Бенц|Бенц]], [[Рудолф Дизел|Дизел]] и [[Карл фон Линде|Линде]]. Също много художници, например [[ренесанс]]овият [[Албрехт Дюрер]], [[сюрреализъм|сюрреалистът]] [[Макс Ернст]], [[експресионизъм|експресионистът]] [[Франц Марк]], [[концептуализъм|концептуалистът]] [[Йозеф Бойс]] и [[неоекспресионизъм|неоекспресионистът]] [[Георг Базелиц]]. В миналото [[немски език|немският език]] е бил сред най-говорените езици в [[Европа]] и все още е един от най-изучаваните след [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Франц Кафка]] и [[Николай Коперник|Коперник]]. След [[1970]] г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата [[Берлин]]. Германия също така е известна с многото си оперни театри. === Празници === В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: [[Разпети петък]], Велики понеделник, [[Възнесение Христово]], [[Петдесетница]], [[Коледа]] и [[Стефановден]]. Празници без религиозна връзка са: [[Нова година]], [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Денят на труда]] ([[1 май]]) и [[Ден на германското единство|Денят на Обединението]] ([[3 октомври]], [[национален празник|националният празник]] на Германия от 1990 г. насам) Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии ([[Хелоуин]]) (1 ноември). Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“). <!-- == Литература == == Музика == == Живопис == == Архитектура == === Романтика === === Готика === * Виж статията [[Готика#Германия|Готическо изкуство в Германия]] === Ренесанс === === Барок === === Архитекти на Новото време === == Попкултура, панаири на книгата и филмови нагаради == == Наука == --> === Преса === През 2015 г. Германия е на 12-о място по [[свобода на пресата]] в света (девето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 2 места спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Общество == През декември [[2016]] броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010).<ref>[http://m.spiegel.de/panorama/gesellschaft/a-1130835.html Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> === Образование === {{Основна|Образование в Германия}} {{Основна|Висше образование в Германия}} [[Файл:Siegel-uni-heidelberg.png|мини|180px|Печатът на Хайделбергския университет]] Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден [[Хайделбергски университет|Хайделбергският университет]], който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Хайделбергският университет е основан от [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I]], княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински ''Ruperto-Carola-Universität'' – университет „Руперто-Карола“. Славата на [[Хайделберг]] като [[университет]]ски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]]. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Радославов]] и [[Константин Стоилов]]. През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 [[университет]]и. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат в [[Австрия]], следвани от 2,1% в [[Холандия]], 1,4% във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], 1,2% в [[Швейцария]] и 1% в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са [[китай]]ските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от [[Русия|руските]] (1%), [[Полша|полските]] и [[България|българските]] (по 0,8%) и [[Турция|турските]] (0,7%).<ref name="StatJahrbuch2012-90-91">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 90 – 91 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени във и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).<ref name="StatJahrbuch2012-78-79">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 78 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. сред 25 до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45 до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.<ref name="StatJahrbuch2012-78-79" /> През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 [[професор]]и (19,2% жени).<ref name="StatJahrbuch2012-94">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 94 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> === Спорт === Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелилите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в [[Германски олимпийски спортен клуб|Германския олимпийски спортен клуб]] (на немски ''Deutscher Olympischer Sportbund''). [[Файл:Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1.jpg|мини|Националният отбор по футбол 2006 г.]] Най-популярният спорт в Германия е [[футбол]]ът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на [[Германски футболен съюз|Германския футболен съюз]]. Страната е била домакин на две световни първенства – през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] и през [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] година. Германия е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави. Големите футболни имена като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и в по-ново време [[Лотар Матеус]], [[Андреас Бреме]] и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. [[Ото Рехагел]], станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол). Германската [[хандбал]]на лига се счита за най-добрата в света. Отбори като [[ФФЛ Гумерсбах]], [[ТХВ Кил]], [[ХСФ Хамбург]], [[СК Магдебург Гладиаторес]] са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион. В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по [[тенис]] са турнирите за жени в [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Берлин]], [[Порше Гран При|Щутгарт]] и [[Хамбург]]. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са [[Щефи Граф]], [[Борис Бекер]] и [[Михаел Щих]]. В спортната дисциплина [[хокей на трева]] мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година. При моторните спортове, особено във [[Формула 1]], германците играят водеща роля. [[Михаел Шумахер]] е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а [[Себастиан Фетел]] е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. Mercedes-Benz, BMW и Porsche са произвеждали шампионски двигатели. В [[бокс]]а са известни легендарните мачове на [[Макс Шмелинг]] и [[Хенри Маске]]. [[Тимо Бол]], играч по [[тенис на маса]], е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци. Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като [[фехтовка]], [[Каяк|кану-каяк]], [[конен спорт]], академично гребане, лека атлетика или [[плуване]]. При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините [[биатлон]], [[бобслей]], [[Спортни шейни|пързаляне с едноместна шейна]], [[Кънки бягане|пързаляне с кънки]], [[ски бягане]] и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са [[ски скокове]]те, като успешните спортисти като [[Свен Ханавалд]] или [[Йенс Вайсголд]] имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини жените са по-успешни от мъжете.[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]] През 50-те години [[Федерация по лека атлетика на ФРГ|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед|световното първенство по хокей на лед]] през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по [[тенис на маса]], [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]], а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>. През 1966 г. [[Мюнхен]] печели [[Летни олимпийски игри 1972|олимпийските игри]] за 1972 г.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref> Германия организира [[световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] [[Световно първенство по футбол 1974|през 1974]] г., [[Европейско първенство по футбол|европейското]] [[Европейско първенство по футбол 1988|през 1988]] г. и отново световното [[Световно първенство по футбол 2006|през 2006]] г. и е кандидат за домакин на европейското първенство [[Европейско първенство по футбол 2024|през 2024]] г.<ref>[https://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8 март 2017 г.</ref> == Вижте също == * [[Западен Берлин]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Транспорт в Германия]] * [[Въоръжени сили на Германия]] {{Географско местоположение|Център=Германия|Север=''[[Северно море]]'', [[Дания]], ''[[Балтийско море]]''|Изток=[[Полша]], [[Чехия]]|Юг =[[Австрия]], [[Швейцария]]|Запад=[[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]], [[Нидерландия]]}} == Външни препратки == === Институции === * [http://www.deutschland.de/en/ www.deutschland.de] – многоезичен портал за съвременна Германия * [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040608011108/http://eng.bundespraesident.de/ |date=2004-06-08 }} – официален уебсайт на германския президент * [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] – официален сайт на германския парламент * [http://www.bundesregierung.de/en Официален сайт на германското федерално правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050125093132/http://www.bundesregierung.de/en |date=2005-01-25 }} * [http://www.destatis.de Централен статистически институт на Германия] * [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия === Повече информация === * {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140517110259/http://facts-about-germany.de/ |date=2014-05-17 }} * {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227025905/http://www.handbuch-deutschland.de/ |date=2016-12-27 }} – как функционира Германия * {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ * „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.) === Снимки/фотографии === * {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове * {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности] * {{икона|de}} [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040517235616/http://www.sunsearch.de/ |date=2004-05-17 }} – туристическа информация * Аксел Болт, ''[http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090118094225/http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html |date=2009-01-18 }}'' * [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия от Eutropia.com] * [http://deutschland.karten21.com Карта на Германия] {{Европа}} {{Германия теми}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Германия| ]] lp544a0j2mf0uhue8cen3snf5ycoeex 12896360 12896353 2026-05-02T17:54:03Z Gvelf 29234 Оформление 12896360 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Германия|Германия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Германия | официално-име-бг = Федерална република Германия | официално-име = Bundesrepublik Deutschland | девиз = Einigkeit und Recht und Freiheit<br>„Единство и справедливост и свобода“ | химн = [[Химн на Германия|Deutschlandlied]] | химн-файл = National anthem of Germany - U.S. Army 1st Armored Division Band.ogg | демоним = [[германци|германец]], [[немци|немец]] | карта = EU-Germany.svg | карта-описание = Местоположение на Германия | най-голям-град = Берлин | религия = 64,2% [[християнство]]<br>26,9% [[нерелигиозност]]<br>3,5% [[ислям]]<br>5,4% други<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpb.de/kurz-knapp/zahlen-und-fakten/soziale-situation-in-deutschland/145148/religion/ | заглавие = Religion | достъп_дата = 2 август 2022 г.| труд = www.bpb.de | издател = Bundeszentrale für politische Bildung | език = de}}</ref> | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[парламентарна република]] | лидер2 = [[Федерален канцлер (Германия)|Канцлер]] | настоящ-лидер2 = [[Фридрих Мерц]] | законодателна-власт = {{hlist|[[Бундесрат (Германия)|Бундесрат]]|[[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]]}} | събитие-вид = [[История на Германия|Формиране]] | събитие-бел = | събитие1 = [[Обединение на Германия (1871)|Обединение]] | събитие-дата1 = 18 януари 1871 г. | събитие2 = [[Ваймарска република|Премахване на монархията]] | събитие-дата2 = 9 ноември 1918 г. | събитие3 = [[Германска империя (1933 – 1945)|Трети райх]] | събитие-дата3 = 23 март 1933 г. | събитие4 = [[История на Германия|Федерация]] | събитие-дата4 = 23 май 1949 г. | събитие5 = [[Обединение на Германия (1990)|Обединение]] | събитие-дата5 = 3 октомври 1990 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 63-то | води% = 1,27 | население-година = 2025 | население = {{понижение}} 83 491 249 | население-източник = <ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bevoelkerung/Bevoelkerungsstand/Tabellen/zensus-geschlecht-staatsangehoerigkeit-2021.html|заглавие=Bevölkerungsstand am 30. September 2021, Statistisches Bundesamt (Destatis)|достъп_дата=8 май 2022}}</ref> | население-място = 19-о | население-градско = 77,3 | население-градско-място = 52-ро | население-гъстота-място = 58-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 83 190 556 | БВП-година = 2024 | БВП = {{increase}} 7,543 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEODE">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=42&pr.y=4&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=134&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 5-о | БВП-на-човек = {{increase}} 56 943 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = {{increase}} 6,319 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-място = 4-то | БВП-ном-на-човек = {{increase}} 51 860 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-на-човек-място = 15-о | Джини-година = 2019 | Джини = 29,7<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=[[Евростат]] |accessdate=18 януари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204172323/https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,947<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=18 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 6-о | продълж-живот = 81,2 години | продълж-живот-място = 25-о | дет-смъртност = 3,7/1000 | дет-смъртност-място = 65-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | климат = умерен | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = DE | ITU префикс = DA–DR, Y2–Y9 |сайт={{URL|https://verwaltung.bund.de}}<br>{{URL|https://www.service.bund.de}}}} '''Герма̀ния''' ({{lang|de|Deutschland}}), официално име '''Федерална република Германия''' ({{lang|de|{{Audio|De-Bundesrepublik Deutschland.ogg|Bundesrepublik Deutschland}}}}), '''ФРГ''' ({{lang|de|BRD}}), е федерална [[парламентарна република]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в [[Умерен климат|умерения климатичен пояс]]. С население от над 83 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (второ по големина в [[Европа]] след [[Русия]]) и е на трето място в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]]. Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след победата във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави – [[Западна Германия]] и [[Германска демократична република|Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съоснователка на първата Европейска общност – [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност и впоследствие преобразувана в Европейски съюз. През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – [[евро]]. Германия е [[Федерация|федерална]] [[парламентарна република]], съставена от [[Федерални провинции на Германия|шестнадесет провинции]] ({{lang|de|Bundesländer}}). Федерална столица и най-голям град в страната е [[Берлин]], който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е членка на множество международни [[Организация|организации]], сред които [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], [[Световна търговска организация|СТО]]. Германия е най-голямата икономика в Европа<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален [[брутен вътрешен продукт]] и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям [[износ]]ител и [[внос]]ител на стоки в света, а [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105055439/http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html |date=2013-11-05 }} www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.</ref> == География == {{основна|География на Германия}} === Географско разположение === Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15'' и 55°03'33'' северна ширина и 5°52'01'' и 15°02'37'' източна дължина. На север граничи с [[Дания]] (дължина на границата 67 km), на североизток с [[Полша]] (442 km), на изток с [[Чехия]] (811 km), на югоизток с [[Австрия]] (815 km, без границата в [[Боденско езеро|Боденското езеро]]), на юг с [[Швейцария]] (316 km, без границите на [[ексклав]]a Бюзинген и по Боденското езеро), на югозапад с [[Франция]] (448 km), на запад с [[Люксембург]] (135 km) и [[Белгия]] (156 km) и на северозапад с [[Нидерландия]] (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на [[Северно море]], а на североизток – на [[Балтийско море]] образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на [[Алпи|Алпите]].<ref>{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 – 14 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла, в западната погранична част на провинция [[Тюрингия]], на средата на отсечката между столицата на провинцията [[Ерфурт]] и град [[Гьотинген]], в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54'' [[Географска ширина|северна ширина]] и 10°27'19'' [[Географска дължина|източна дължина]]. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген на остров Зюлт, а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн на Рикелсбюлер Коог. Най-южната точка образува Халденвангер Ек южно от Оберстдорф (Бавария) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.<ref name="StatJahrbuch2012">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Най-западната точка в Германия се намира в [[Северен Рейн-Вестфалия]], недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) и Найсеауе-Центендорф в завоя на реката Лаузитцер Найсе. От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.<ref name="StatJahrbuch2012" /> Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], към която на юг се присъединяват гористите [[Средногермански възвишения]] и [[Среднорейнски терасовидни плата]] в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В [[Баден-Вюртемберг]], а и особено – в [[Бавария]], тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие, а то от своя страна – в Алпите. === Ексклави и анклави === Единственият [[ексклав]] на Германия е разположеният на горен [[Рейн]] [[Бюзинген ам Хохрайн]], който спада към област [[Констанц]] в Баден-Вюртемберг. Той е с размер 7,62 km² и гранично обграден от 3 швейцарски [[Кантон (административна единица)|кантона]] – [[Шафхаузен (кантон)|Шафхаузен]], [[Тургау]] и [[Цюрих (кантон)|Цюрих]]. Така нареченият функционален [[анклав]] [[Клайнвалзертал]], който е част от [[Австрия]], може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия. === Климат === Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (''Norddeutsches Tiefland'') годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между −0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до −6°C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като [[суша]], [[торнадо]], [[буря|бури]], много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в [[Хоенпайсенберг]], Бавария (2180 часа), а най-малко – в [[Золтау]], Долна Саксония (1578 часа).<ref name="StatJahrbuch2012-18">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=18 |accessdate=17 януари 2013}}</ref> {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Берлин]], °C ! температура ! януари ! февруари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | −1 | −1 | 2 | 5 | 10 | 13 | 15 | 14 | 11 | 7 | 3 | 0 |- | максимална | 3 | 4 | 8 | 14 | 19 | 22 | 24 | 24 | 19 | 14 | 7 | 3 |} === Води === През Германия минават някои от основните европейски [[река|реки]] като [[Рейн]], [[Дунав]], [[Елба]], [[Везер]], [[Майн]]. Най-голямото езеро е [[Боденско езеро|Боденското езеро]] с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и [[Швейцария]], следвано от езерото [[Мюриц (езеро)|Мюриц]] в [[Мекленбург-Предна Померания]] (109,8 km²) и [[Кимзе]] в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².<ref name="StatJahrbuch2012-16">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=16 |accessdate=18 януари 2013}}</ref> Чрез провинциите [[Долна Саксония]] и [[Шлезвиг-Холщайн]] Германия граничи със Северно море. То е гранично море с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Заедно с [[Ла Манш]]а южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята. Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн граничат с Балтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протока [[Скагерак]]. Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море. Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са Рейн, Дунав, Елба, [[Одер]], Везер и [[Емс]]. Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с реките [[Бригах]], [[Брег]] и Донауквеле в град Донауешинген или 2888 km от планинския си извор в склоновете на [[Шварцвалд]] и е втората по големина на потока след [[Волга]] река в [[Европа]]. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km. <!-- === Планини и низини === === Геология === === Острови === -->[[Файл:View from Archenkanzel.jpg|мини|ляво|260п|Езерото [[Кьонигсзе]] в Южна Германия]] === Флора === Германия се простира от [[Алпи]]те (най-висока точка: връх [[Цугшпитце]] на 2962 m) на юг до бреговете на [[Северно море|Северно]] и [[Балтийско море]] на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през [[Ледникова епоха|ледниковия период]] (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното [[Люнебургско поле]] (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки. === Фауна === Повечето представители на местните видове са характерни за умерения [[климатичен пояс]] и живеят в [[широколистни]]те [[гора|гори]]. В горите живеят различни видове [[златка|златки]], [[елен лопатар]], [[благороден елен]], [[сърни]], [[Дива свиня|глигани]] и [[лисици]] и много други. [[Бобри]]те и [[видра|видрите]] се срещат все по-рядко по поречията на реките. Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци.<ref>[http://m.spiegel.de/wissenschaft/natur/a-1130850.html Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> == Административно деление == [[Файл:Administrative divisions of Germany.svg|lang=de|мини|Административно деление на Германия]] [[Файл:Schwerin Palace Park Garden Mecklenburg Germany Schweriner Schloss Garten BUGA 2009.jpg|мини|[[Шверин (замък)|Замъкът Шверин]], Парламентът на [[Мекленбург-Предна Померания]]]] {{основна|Административно деление на Германия}} Германия представлява [[федерация]] на шестнадесет [[Федерални провинции на Германия|федерални провинции]] (''Bundesländer''). Две от провинциите ([[Хамбург]] и [[Бремен]]) представляват свободни градове, а градът-провинция [[Берлин]] има статут на ''федерална столица''. Останалите провинции се разделят на 439 окръга (''Kreise'') и невключени в окръзи градове (''kreisfreie Städte''). Пет от провинциите се делят и на общо 22 [[Административна единица|административни области]] (''Regierungsbezirk''), обединяващи по няколко окръга. {| class="wikitable sortable" |- ![[Федерални провинции на Германия|Провинция]] !! Главен град !! colspan="2" | На [[немски език]] |- |[[Бавария]]||[[Мюнхен]]||Bayern||München |- |[[Баден-Вюртемберг]]||[[Щутгарт]]||Baden-Württemberg||Stuttgart |- |[[Берлин]]|| Берлин || Berlin || Berlin |- |[[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]||[[Потсдам]]||Brandenburg||Potsdam |- |[[Бремен (провинция)|Бремен]]|| [[Бремен]] ||Bremen|| Bremen |- |[[Долна Саксония]]||[[Хановер]]||Niedersachsen||Hannover |- |[[Мекленбург-Предна Померания]]||[[Шверин]]||Mecklenburg-Vorpommern||Schwerin |- |[[Рейнланд-Пфалц]]||[[Майнц]]||Rheinland-Pfalz||Mainz |- |[[Саарланд]]||[[Саарбрюкен]]||Saarland||Saarbrücken |- |[[Саксония]]||[[Дрезден]]||Sachsen||Dresden |- |[[Саксония-Анхалт]]||[[Магдебург]]||Sachsen-Anhalt||Magdeburg |- |[[Северен Рейн-Вестфалия]]||[[Дюселдорф]]||Nordrhein-Westfalen||Düsseldorf |- |[[Тюрингия]]||[[Ерфурт]]||Thüringen||Erfurt |- |[[Хамбург]]|| Хамбург ||Hamburg|| Hamburg |- |[[Хесен]]||[[Висбаден]]||Hessen||Wiesbaden |- |[[Шлезвиг-Холщайн]]||[[Кил (град)|Кил]]||Schleswig-Holstein||Kiel |} == История == {{основна|История на Германия}} Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години. Към VI век земите са населявани от [[келти|келтски]] и [[германски племена]]. Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) [[2 февруари]] [[962]] г., когато [[Ото I]], източнофранкски крал, е коронясан за император в [[Рим]] и това е началото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (известна още като ''Първи немски райх''), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до [[1806]] г., когато вследствие на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се разпада. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck.jpg|мини|150п|ляво|[[Ото фон Бисмарк]], създател на [[Германска империя|първата обединена германска държава]]]] Между [[1815]] и [[1871]] г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (''Deutscher Bund''). ''Вторият райх'', известен още като [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], е създаден на [[18 януари]] [[1871]] г. във [[Версай]] след загубата на [[Франция]] във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Основна заслуга за това има [[Ото фон Бисмарк]], най-изтъкнатият немски държавник през XIX век. В края на XIX и началото на XX век немската държава колонизира редица територии в [[Африка]], [[Азия]] и [[Океания]]. През XIX век и първата половина на XX век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия]], което е тежък удар за френската държава и народ. През [[1914]] г. по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през [[1918]] г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Според [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни [[репарации]]. Тези фактори, както и [[Крах на Уолстрийт (1929)|Световната икономическа криза]], водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни [[политика|политически]] сили в страната. През [[1932]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] (известни още като ''нацисти'') печелят мнозинство в парламента, а на [[30 януари]] [[1933]] г. [[Адолф Хитлер]] е назначен за канцлер. През [[1934]] г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]]. Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна [[Тоталитаризъм|тоталитарна държава]] (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони [[евреи]] ([[Холокост]]). Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] на [[1 септември]] [[1939]] г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. След като Съветският съюз и [[САЩ]] обявяват война на Германия, настъпва обрат и на [[8 май]] [[1945]] г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация. [[Файл:Fotothek df pk 0000180 004.jpg|мини|220п|Разрушения вследствие на съюзническите [[Бомбардировка|бомбардировки]] над Берлин, [[Втора световна война]]]] През [[1949]] г. са основани две немски държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) и [[Германска демократична република]] (ГДР). Установената на [[23 май]] [[1949]] г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. Тя е обявена за „напълно независима“ на [[5 май]] [[1955]] г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции ''(Bundesländer)'', а ГДР – от 5 провинции. През [[1952]] г. провинциите в ГДР са преобразувани в области ''(Bezirke)''. През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и [[Баден (провинция)|Баден]], се сливат и образуват [[Баден-Вюртемберг]]. През [[1957]] г. [[Саарланд]] се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната. След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през [[1990]] г. Денят 3 октомври 1990 г., когато „Договорът за обединение“ между двете страни влиза в сила, е избран за Ден на германското единство (''Tag der deutschen Einheit'') и след това се чества всяка година като национален празник в Германия от 1991 г.<ref name="Einigungsvertrag">{{Cite web |title=EinigVtr – Vertrag zwischen der Bundesrepublik Deutschland und der Deutschen Demokratischen Republik über die Herstellung der Einheit Deutschlands |url=http://www.gesetze-im-internet.de/einigvtr/BJNR208890990.html |access-date=2022-03-06 |website=www.gesetze-im-internet.de |language=de}}</ref> Като част от обединението, Източен и Западен Берлин са обединени в един град, който става столица на страната. Германия е водещата сила в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута [[евро]], както и на разширяването на Европейския съюз. Тя е първа икономическа<ref name="money.bg8212" /> и политическа сила в [[Европа]] и четвърта в света след САЩ, Япония и [[Китай]], а по оборот на външната търговия е на първо място (2009). На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.<ref>[http://www.mediapool.bg/germaniya-izplati-reparatsiite-i-dalgovete-si-ot-parvata-svetovna-voina-news170631.html Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война]</ref> == Политика == {{основна|Държавно устройство на Германия}} === Партии === В [[Бундестаг (Германия)|Немския парламент]], избран на парламентарните избори на 26 септември 2021 г., са представени следните партии: * [[Германска социалдемократическа партия]] – SPD (Sozialdemokratische Partei Deutschlands) * [[Християндемократически съюз]] – CDU (Christlich-Deutsche-Union) * [[Съюз 90/Зелените]] – B90/Grüne (Bündnis 90/Die Grünen) * [[Свободна демократическа партия]] – FDP (Freie-Demokratische-Partei) * [[Алтернатива за Германия]] – AfD (Alternative für Deutschland) * [[Левицата (Германия)|Левицата]] – Die Linke <!-- === Външна политика === === Армия === --> === Правосъдие === В Германия правосъдието се състои от следните съдилища, техните решения могат да бъдат обжалвани както следва: {| class="wikitable" |+ !Съд Първа инстанция !Съд Втора инстанция !Следваща инстанция !Последна инстанция |- |Amtsgericht (Районен съд) |Landgericht (Окръжен съд) |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- |Arbeitsgericht (Съд по дела свързани с работа) | colspan="2" |Landesarbeitsgericht (Окръжен работен съд) |Bundesarbeitsgericht (Федерален работен съд) |- |Verwaltungsgericht (Административен съд) | colspan="2" |Oberverwaltungsgericht (Окръжен административен съд) |Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) |- |Sozialgericht (Социален съд) | colspan="2" |Landessozialgericht (Окръжен социален съд) |Bundessozialgericht (Федерален социален съд) |- | colspan="3" |Finanzgericht (Съд за дела свързани с финанси) |Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) |- |Landgericht (Окръжен съд) | colspan="2" |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- | colspan="4" |Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) |} ==== Състави ==== {| class="wikitable" |+ !Съд !Наказателни дела ! colspan="2" |Граждански дела |- |Федерален съд |Наказателен сенат: девет съдии | colspan="2" |Граждански сенат: девет съдии |- |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Наказателен сенат: трима съдии | colspan="2" |Граждански сенат: трима съдии |- | rowspan="4" |Landgericht (Окръжен съд) |Наказателен състав за тежки престъпления: трима съдии, двама заседатели | rowspan="4" |Търговски състав: един съдия, двама търговски съдии | rowspan="4" |Граждански състав: трима съдии |- |Голям наказателен състав: трима съдии, двама заседатели |- |Разширен малък наказателен състав: двама съдии, двама заседатели |- |Малък наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- | rowspan="3" |Amtsgericht (Районен съд) |Разширен наказателен състав: двама съдии, двама заседатели | colspan="2" rowspan="3" |Един граждански съдия (Цена на иска: до 5000 €) |- |Наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- |Един наказателен съдия |} == Икономика == {{основна|Икономика на Германия}} [[Файл:Frankfurt Skyline (16259801511).jpg|мини|250п|Икономическият център на Германия – град [[Франкфурт на Майн]]]] Икономиката на Германия е най-силната в Европа.<ref name="money.bg8212" /> Брутният вътрешен продукт ([[Брутен вътрешен продукт|БВП]]) на Германия възлиза на 3,846 [[трилион]]а [[щатски долар]]а (към 2019 г.). [[Селско стопанство|Селското стопанство]] заема 1,2% от [[икономика]]та, [[промишленост]]та – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се [[въглища]], [[нефт]], [[природен газ]], [[готварска сол]], калиеви соли. Развита е и черната, и цветната металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[ръж]], [[Картоф|картофи]], [[захарно цвекло]]. В Германия са построени 40 826 km железопътни линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.). Главни морски пристанища са [[Хамбург]], [[Кил (град)|Кил]], [[Любек]], [[Росток]], [[Бремен]]; главни речни пристанища са [[Дуйсбург|Дуисбург]], [[Карлсруе]], [[Кьолн]], [[Манхайм]], [[Берлин]], [[Бон]], [[Дрезден]]. * Износ: 1 328 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил ([[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]). * Внос: 1 104 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония). Най-големите автопроизводители са [[Фолксваген Груп|Volkswagen AG]] (включващ и марките [[Порше|Porsche]] и [[Ауди|Audi]]), [[БМВ|BMW]], [[Мерцедес-Бенц Груп|Daimler]] (Mercedes-Benz), [[Опел|Opel]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]] (''Ford of Europe''). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души.<ref name=":0">[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/10/2841709_germaniia_iska_zabrana_na_avtomobili_na_benzin_i_dizel/?ref=capital_postfactum Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г.], capital.bg, 10 октомври 2016 г. </ref> Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.<ref name="money.bg8212" /> 18% от него се дължи на автомобилната индустрия.<ref name=":0" />[[Файл:Deutsches Eck.jpg|мини|300px|[[Немски триъгълник|Немския триъгълник]] при [[Кобленц]]]] === Данък добавена стойност === Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%. От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.<h3>Градове и индустриални зони</h3>{{Раздел-мъниче}} ==== Улично движение ==== Около 130 000 [[Хибриден автомобил|хибридни]] и 25 000 изцяло [[Електрически двигател|електрически автомобили]] са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с [[Двигател с вътрешно горене|бензинов двигател]] и 14,5 млн. с [[Дизелов двигател|дизелов]].<ref name=":0" /> == Население == {{основна|Население на Германия}} === Население в градовете === {{Вижте също|Списък на градовете в Германия по население}} Десетте града с най-голямо население в Германия са: # [[Берлин]] – 3 711 000 жители; # [[Хамбург]] – 1 805 000 жители; # [[Мюнхен]] – 1 464 000 жители; # [[Кьолн]] – 1 060 000 жители; # [[Франкфурт на Майн]] – 736 000 жители; # [[Щутгарт]] – 623 000 жители; # [[Дюселдорф]] – 612 000 жители; # [[Дортмунд]] – 586 000 жители; # [[Есен]] – 582 000 жители; # [[Лайпциг]] – 571 000 жители. Петте най-големи агломерации са: # [[Рейн-Рур]] – 10 681 000 жители; # [[Берлин]] – 6 004 000 жители; # [[Рейн-Майн]] – 5 821 000 жители; # [[Мюнхен]] – 5 700 000 жители; # [[Хамбург]] – 5 300 000 жители. === Етнически групи === Етническият състав на населението на Германия е: [[Германци]] – 81,3%<br>Стари местни [[Малцинство|малцинства]] – 0,3%<br>Имигранти след [[Втора световна война|Втората световна война]] – 6,2% ==== Бежанци ==== През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната, след като им е отказан бежански статут.<ref>[http://www.faz.net/aktuell/politik/fluechtlingskrise/fluechtlingskrise-213-000-asylsuchende-kamen-2016-bislang-nach-deutschland-14477848.html 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland], FAZ.net, 12 октомври 2016 </ref> ==== Българи в Германия ==== {{основна|Българи в Германия}} По официални данни от 2018 година [[българи]]те в Германия са около 310 000 души. === Език === {{основна|Немски език}} Официалният език във ФРГ е [[Немски език|немският]]. Той принадлежи към [[Германски езици|германската езикова група]]. Официален език е на [[Европейски съюз|ЕС]] и [[ЮНЕСКО]] и освен това е един от най-говорените езици в света. === Религии === {{Основна|Вероизповедания в Германия}} При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят като [[Християнство|християни]], 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят като [[Атеизъм|нерелигиозни]], а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които е [[ислям]]ът (1,9%).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile |заглавие=www.destatis.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2017-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010094954/https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile }}</ref> По това време 31,2% от жителите на страната са [[Католицизъм|католици]], а 30,8% са [[Лутеранство|лутерани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table |заглавие=ergebnisse.zensus2011.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2013-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130605031517/https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table }}</ref> == Култура == {{основна|Култура на Германия}} [[Файл:JSBach.jpg|мини|200п|[[Йохан Себастиан Бах]]]] === Наука и изкуства === Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като ''das Land der Dichter und Denker'' (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Йоханес Брамс|Брамс]], [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]]; поети като [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]]; философи като [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]]; теолози като [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Дитрих Бонхьофер|Бонхофер]]; писатели като [[Херман Хесе|Хесе]] и [[Гюнтер Грас|Грас]]; учени като [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]], [[Макс Борн|Борн]], [[Макс Планк|Планк]], [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], [[Хайнрих Херц|Херц]] и [[Роберт Бунзен|Бунзен]]; инженери и изобретатели, сред които [[Николаус Ото|Ото]], [[Готлиб Даймлер|Даймлер]], [[Карл Бенц|Бенц]], [[Рудолф Дизел|Дизел]] и [[Карл фон Линде|Линде]]. Също много художници, например [[ренесанс]]овият [[Албрехт Дюрер]], [[сюрреализъм|сюрреалистът]] [[Макс Ернст]], [[експресионизъм|експресионистът]] [[Франц Марк]], [[концептуализъм|концептуалистът]] [[Йозеф Бойс]] и [[неоекспресионизъм|неоекспресионистът]] [[Георг Базелиц]]. В миналото [[немски език|немският език]] е бил сред най-говорените езици в [[Европа]] и все още е един от най-изучаваните след [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Франц Кафка]] и [[Николай Коперник|Коперник]]. След [[1970]] г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата [[Берлин]]. Германия също така е известна с многото си оперни театри. === Празници === В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: [[Разпети петък]], Велики понеделник, [[Възнесение Христово]], [[Петдесетница]], [[Коледа]] и [[Стефановден]]. Празници без религиозна връзка са: [[Нова година]], [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Денят на труда]] ([[1 май]]) и [[Ден на германското единство|Денят на Обединението]] ([[3 октомври]], [[национален празник|националният празник]] на Германия от 1990 г. насам) Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии ([[Хелоуин]]) (1 ноември). Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“). <!-- == Литература == == Музика == == Живопис == == Архитектура == === Романтика === === Готика === * Виж статията [[Готика#Германия|Готическо изкуство в Германия]] === Ренесанс === === Барок === === Архитекти на Новото време === == Попкултура, панаири на книгата и филмови нагаради == == Наука == --> === Преса === През 2015 г. Германия е на 12-о място по [[свобода на пресата]] в света (девето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 2 места спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Общество == През декември [[2016]] броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010).<ref>[http://m.spiegel.de/panorama/gesellschaft/a-1130835.html Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> === Образование === {{Основна|Образование в Германия}} {{Основна|Висше образование в Германия}} [[Файл:Siegel-uni-heidelberg.png|мини|180px|Печатът на Хайделбергския университет]] Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден [[Хайделбергски университет|Хайделбергският университет]], който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Хайделбергският университет е основан от [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I]], княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински ''Ruperto-Carola-Universität'' – университет „Руперто-Карола“. Славата на [[Хайделберг]] като [[университет]]ски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]]. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Радославов]] и [[Константин Стоилов]]. През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 [[университет]]и. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат в [[Австрия]], следвани от 2,1% в [[Холандия]], 1,4% във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], 1,2% в [[Швейцария]] и 1% в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са [[китай]]ските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от [[Русия|руските]] (1%), [[Полша|полските]] и [[България|българските]] (по 0,8%) и [[Турция|турските]] (0,7%).<ref name="StatJahrbuch2012-90-91">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 90 – 91 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени във и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).<ref name="StatJahrbuch2012-78-79">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 78 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. сред 25 до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45 до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.<ref name="StatJahrbuch2012-78-79" /> През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 [[професор]]и (19,2% жени).<ref name="StatJahrbuch2012-94">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 94 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> === Спорт === Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелилите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в [[Германски олимпийски спортен клуб|Германския олимпийски спортен клуб]] (на немски ''Deutscher Olympischer Sportbund''). [[Файл:Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1.jpg|мини|Националният отбор по футбол 2006 г.]] Най-популярният спорт в Германия е [[футбол]]ът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на [[Германски футболен съюз|Германския футболен съюз]]. Страната е била домакин на две световни първенства – през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] и през [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] година. Германия е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави. Големите футболни имена като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и в по-ново време [[Лотар Матеус]], [[Андреас Бреме]] и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. [[Ото Рехагел]], станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол). Германската [[хандбал]]на лига се счита за най-добрата в света. Отбори като [[ФФЛ Гумерсбах]], [[ТХВ Кил]], [[ХСФ Хамбург]], [[СК Магдебург Гладиаторес]] са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион. В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по [[тенис]] са турнирите за жени в [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Берлин]], [[Порше Гран При|Щутгарт]] и [[Хамбург]]. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са [[Щефи Граф]], [[Борис Бекер]] и [[Михаел Щих]]. В спортната дисциплина [[хокей на трева]] мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година. При моторните спортове, особено във [[Формула 1]], германците играят водеща роля. [[Михаел Шумахер]] е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а [[Себастиан Фетел]] е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. Mercedes-Benz, BMW и Porsche са произвеждали шампионски двигатели. В [[бокс]]а са известни легендарните мачове на [[Макс Шмелинг]] и [[Хенри Маске]]. [[Тимо Бол]], играч по [[тенис на маса]], е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци. Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като [[фехтовка]], [[Каяк|кану-каяк]], [[конен спорт]], академично гребане, лека атлетика или [[плуване]]. При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините [[биатлон]], [[бобслей]], [[Спортни шейни|пързаляне с едноместна шейна]], [[Кънки бягане|пързаляне с кънки]], [[ски бягане]] и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са [[ски скокове]]те, като успешните спортисти като [[Свен Ханавалд]] или [[Йенс Вайсголд]] имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини жените са по-успешни от мъжете.[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]] През 50-те години [[Федерация по лека атлетика на ФРГ|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед|световното първенство по хокей на лед]] през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по [[тенис на маса]], [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]], а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>. През 1966 г. [[Мюнхен]] печели [[Летни олимпийски игри 1972|олимпийските игри]] за 1972 г.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref> Германия организира [[световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] [[Световно първенство по футбол 1974|през 1974]] г., [[Европейско първенство по футбол|европейското]] [[Европейско първенство по футбол 1988|през 1988]] г. и отново световното [[Световно първенство по футбол 2006|през 2006]] г. и е кандидат за домакин на европейското първенство [[Европейско първенство по футбол 2024|през 2024]] г.<ref>[https://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8 март 2017 г.</ref> == Вижте също == * [[Западен Берлин]] * [[Транспорт в Германия]] * [[Въоръжени сили на Германия]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == === Институции === * [http://www.deutschland.de/en/ www.deutschland.de] – многоезичен портал за съвременна Германия * [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040608011108/http://eng.bundespraesident.de/ |date=2004-06-08 }} – официален уебсайт на германския президент * [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] – официален сайт на германския парламент * [http://www.bundesregierung.de/en Официален сайт на германското федерално правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050125093132/http://www.bundesregierung.de/en |date=2005-01-25 }} * [http://www.destatis.de Централен статистически институт на Германия] * [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия === Повече информация === * {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140517110259/http://facts-about-germany.de/ |date=2014-05-17 }} * {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227025905/http://www.handbuch-deutschland.de/ |date=2016-12-27 }} – как функционира Германия * {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ * „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.) === Снимки/фотографии === * {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове * {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности] * {{икона|de}} [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040517235616/http://www.sunsearch.de/ |date=2004-05-17 }} – туристическа информация * Аксел Болт, ''[http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090118094225/http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html |date=2009-01-18 }}'' * [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия от Eutropia.com] * [http://deutschland.karten21.com Карта на Германия] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Германия|Север=''[[Северно море]]'', [[Дания]], ''[[Балтийско море]]''|Изток=[[Полша]], [[Чехия]]|Юг =[[Австрия]], [[Швейцария]]|Запад=[[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]], [[Нидерландия]]}} {{Европа}} {{Германия теми}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Германия| ]] 2a9a9c10p0jz9qkokwqg6x8mcbyagwz 12896364 12896360 2026-05-02T17:56:27Z Gvelf 29234 Правопис. 12896364 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Германия|Германия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Германия | официално-име-бг = Федерална република Германия | официално-име = Bundesrepublik Deutschland | девиз = Einigkeit und Recht und Freiheit<br>„Единство и справедливост и свобода“ | химн = [[Химн на Германия|Deutschlandlied]] | химн-файл = National anthem of Germany - U.S. Army 1st Armored Division Band.ogg | демоним = [[германци|германец]], [[немци|немец]] | карта = EU-Germany.svg | карта-описание = Местоположение на Германия | най-голям-град = Берлин | религия = 64,2% [[християнство]]<br>26,9% [[нерелигиозност]]<br>3,5% [[ислям]]<br>5,4% други<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpb.de/kurz-knapp/zahlen-und-fakten/soziale-situation-in-deutschland/145148/religion/ | заглавие = Religion | достъп_дата = 2 август 2022 г.| труд = www.bpb.de | издател = Bundeszentrale für politische Bildung | език = de}}</ref> | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[парламентарна република]] | лидер2 = [[Федерален канцлер (Германия)|Канцлер]] | настоящ-лидер2 = [[Фридрих Мерц]] | законодателна-власт = {{hlist|[[Бундесрат (Германия)|Бундесрат]]|[[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]]}} | събитие-вид = [[История на Германия|Формиране]] | събитие-бел = | събитие1 = [[Обединение на Германия (1871)|Обединение]] | събитие-дата1 = 18 януари 1871 г. | събитие2 = [[Ваймарска република|Премахване на монархията]] | събитие-дата2 = 9 ноември 1918 г. | събитие3 = [[Германска империя (1933 – 1945)|Трети райх]] | събитие-дата3 = 23 март 1933 г. | събитие4 = [[История на Германия|Федерация]] | събитие-дата4 = 23 май 1949 г. | събитие5 = [[Обединение на Германия (1990)|Обединение]] | събитие-дата5 = 3 октомври 1990 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 63-то | води% = 1,27 | население-година = 2025 | население = {{понижение}} 83 491 249 | население-източник = <ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bevoelkerung/Bevoelkerungsstand/Tabellen/zensus-geschlecht-staatsangehoerigkeit-2021.html|заглавие=Bevölkerungsstand am 30. September 2021, Statistisches Bundesamt (Destatis)|достъп_дата=8 май 2022}}</ref> | население-място = 19-о | население-градско = 77,3 | население-градско-място = 52-ро | население-гъстота-място = 58-о | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 83 190 556 | БВП-година = 2024 | БВП = {{increase}} 7,543 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEODE">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=42&pr.y=4&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=134&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 5-о | БВП-на-човек = {{increase}} 56 943 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = {{increase}} 6,319 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-място = 4-то | БВП-ном-на-човек = {{increase}} 51 860 щ.д.<ref name="IMFWEODE"/> | БВП-ном-на-човек-място = 15-о | Джини-година = 2019 | Джини = 29,7<ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=[[Евростат]] |accessdate=18 януари 2020|archive-url = http://web.archive.org/web/20200204172323/https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |archive-date = 2020-02-04}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,947<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=18 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 6-о | продълж-живот = 81,2 години | продълж-живот-място = 25-о | дет-смъртност = 3,7/1000 | дет-смъртност-място = 65-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | климат = умерен | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = DE | ITU префикс = DA–DR, Y2–Y9 |сайт={{URL|https://verwaltung.bund.de}}<br>{{URL|https://www.service.bund.de}}}} '''Герма̀ния''' ({{lang|de|Deutschland}}), официално име '''Федерална република Германия''' ({{lang|de|{{Audio|De-Bundesrepublik Deutschland.ogg|Bundesrepublik Deutschland}}}}), '''ФРГ''' ({{lang|de|BRD}}), е федерална [[парламентарна република]] в [[Централна Европа]]. Тя граничи със [[Северно море]], [[Дания]] и [[Балтийско море]] на север, с [[Полша]] и [[Чехия]] на изток, с [[Австрия]] и [[Швейцария]] на юг и с [[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]] и [[Нидерландия]] на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в [[Умерен климат|умерения климатичен пояс]]. С население от над 83 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (второ по големина в [[Европа]] след [[Русия]]) и е на трето място в света по брой на чуждите [[Имиграция|имигранти]]. Територия, наричана Германия и населена от [[Германи|германски племена]], е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на [[Реформация]]та. Страната е [[Обединение на Германия (1871)|обединена]] в единна национална държава след победата във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във [[Втора световна война|Втората световна война]], Германия е разделена на две самостоятелни държави – [[Западна Германия]] и [[Германска демократична република|Източна Германия]], които се [[Обединение на Германия|обединяват отново]] през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съоснователка на първата Европейска общност – [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС), а през 1957 г. – на [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] (''Euratom'') и [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност и впоследствие преобразувана в Европейски съюз. През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – [[евро]]. Германия е [[Федерация|федерална]] [[парламентарна република]], съставена от [[Федерални провинции на Германия|шестнадесет провинции]] ({{lang|de|Bundesländer}}). Федерална столица и най-голям град в страната е [[Берлин]], който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е членка на множество международни [[Организация|организации]], сред които [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], [[Световна търговска организация|СТО]]. Германия е най-голямата икономика в Европа<ref name="money.bg8212">[http://money.bg/news/id_754658686 Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро], статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.</ref> и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален [[брутен вътрешен продукт]] и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям [[износ]]ител и [[внос]]ител на стоки в света, а [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|жизненият стандарт]] е висок. В редица области на [[наука]]та и [[техника]]та Германия заема водеща позиция в света.<ref>[http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html Confidently into the Future with Reliable Technology] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105055439/http://www.innovations-report.de/html/berichte/informationstechnologie/bericht-109339.html |date=2013-11-05 }} www.innovations-report.de. May 7, 2008. Посетен на 4 април 2008.</ref> == География == {{основна|География на Германия}} === Географско разположение === Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15'' и 55°03'33'' северна ширина и 5°52'01'' и 15°02'37'' източна дължина. На север граничи с [[Дания]] (дължина на границата 67 km), на североизток с [[Полша]] (442 km), на изток с [[Чехия]] (811 km), на югоизток с [[Австрия]] (815 km, без границата в [[Боденско езеро|Боденското езеро]]), на юг с [[Швейцария]] (316 km, без границите на [[ексклав]]a Бюзинген и по Боденското езеро), на югозапад с [[Франция]] (448 km), на запад с [[Люксембург]] (135 km) и [[Белгия]] (156 km) и на северозапад с [[Нидерландия]] (567 km). Дължината на границите възлиза общо на 3757 km. Докато на северозапад бреговете на [[Северно море]], а на североизток – на [[Балтийско море]] образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на [[Алпи|Алпите]].<ref>{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 – 14 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Според Немския статистически годишник от 2000 г. географският център на държавата се намира в малката област Нийдердорла, в западната погранична част на провинция [[Тюрингия]], на средата на отсечката между столицата на провинцията [[Ерфурт]] и град [[Гьотинген]], в провинция Долна Саксония и по-точно – на 51°09'54'' [[Географска ширина|северна ширина]] и 10°27'19'' [[Географска дължина|източна дължина]]. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген на остров Зюлт, а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн на Рикелсбюлер Коог. Най-южната точка образува Халденвангер Ек южно от Оберстдорф (Бавария) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 876 km.<ref name="StatJahrbuch2012">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 13 |accessdate=15 януари 2013}}</ref> Най-западната точка в Германия се намира в [[Северен Рейн-Вестфалия]], недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) и Найсеауе-Центендорф в завоя на реката Лаузитцер Найсе. От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 640 km.<ref name="StatJahrbuch2012" /> Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], към която на юг се присъединяват гористите [[Средногермански възвишения]] и [[Среднорейнски терасовидни плата]] в центъра и южните части на страната, е формирана основно през ледниковия период. В [[Баден-Вюртемберг]], а и особено – в [[Бавария]], тези области преминават в сравнително високо разположеното северноалпийско подножие, а то от своя страна – в Алпите. === Ексклави и анклави === Единственият [[ексклав]] на Германия е разположеният на Горен [[Рейн]] [[Бюзинген ам Хохрайн]], който спада към област [[Констанц]] в Баден-Вюртемберг. Той е с размер 7,62 km² и гранично обграден от 3 швейцарски [[Кантон (административна единица)|кантона]] – [[Шафхаузен (кантон)|Шафхаузен]], [[Тургау]] и [[Цюрих (кантон)|Цюрих]]. Така нареченият функционален [[анклав]] [[Клайнвалзертал]], който е част от [[Австрия]], може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия. === Климат === Времето в Германия е непостоянно. Характерни са ветрове от запад, които целогодишно носят въздушни маси от Атлантическия океан. Вследствие на това в страната има валежи през всички сезони. В Северногерманската низина (''Norddeutsches Tiefland'') годишните валежи са от 500 – 700 mm, в Средните планини – 700 – 1500 mm, а в Алпите – над 2000 mm.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> От северозапад на изток и югоизток климатът се променя от океански към континентален. В повечето години зимите са относително меки, а летата не са твърде топли, въпреки че зимите могат да бъдат много студени, а летата – горещи и сухи.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> Най-студеният месец е януари. Тогава температурите са между −0,6 и +1,5°C в Северногерманската низина, а в планините падат до −6°C. Средните юлски температури в Севернонемската низина са от +17 до +18°C, а в долината на горен Рейн достигат 20°C. Средногодишната температура за цялата страна е +9°C.<ref name="StatJahrbuch2012-18" /> През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като [[суша]], [[торнадо]], [[буря|бури]], много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален. През 2011 г. най-много часове слънцегреене има в [[Хоенпайсенберг]], Бавария (2180 часа), а най-малко – в [[Золтау]], Долна Саксония (1578 часа).<ref name="StatJahrbuch2012-18">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=18 |accessdate=17 януари 2013}}</ref> {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Берлин]], °C ! температура ! януари ! февруари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | −1 | −1 | 2 | 5 | 10 | 13 | 15 | 14 | 11 | 7 | 3 | 0 |- | максимална | 3 | 4 | 8 | 14 | 19 | 22 | 24 | 24 | 19 | 14 | 7 | 3 |} === Води === През Германия минават някои от основните европейски [[река|реки]] като [[Рейн]], [[Дунав]], [[Елба]], [[Везер]], [[Майн]]. Най-голямото езеро е [[Боденско езеро|Боденското езеро]] с площ 535,9 km², намиращо се на границата между провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг с Австрия и [[Швейцария]], следвано от езерото [[Мюриц (езеро)|Мюриц]] в [[Мекленбург-Предна Померания]] (109,8 km²) и [[Кимзе]] в Бавария (79,9 km²). В страната има общо 29 езера с площ над 6 km².<ref name="StatJahrbuch2012-16">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=16 |accessdate=18 януари 2013}}</ref> Чрез провинциите [[Долна Саксония]] и [[Шлезвиг-Холщайн]] Германия граничи със Северно море. То е гранично море с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Заедно с [[Ла Манш]]а южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята. Мекленбург-Предна Померания и Шлезвиг-Холщайн граничат с Балтийско море – вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море посредством протока [[Скагерак]]. Височината на приливите и отливите на Балтийско море е значително по-малка от тази на Северно море. Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосборни басейни заемат почти цялата ѝ площ. Това са Рейн, Дунав, Елба, [[Одер]], Везер и [[Емс]]. Най-дълга от тези реки е Дунав – 2845 km от сливането си с реките [[Бригах]], [[Брег]] и Донауквеле в град Донауешинген или 2888 km от планинския си извор в склоновете на [[Шварцвалд]] и е втората по големина на потока след [[Волга]] река в [[Европа]]. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на река Дунав – 647 km. <!-- === Планини и низини === === Геология === === Острови === -->[[Файл:View from Archenkanzel.jpg|мини|ляво|260п|Езерото [[Кьонигсзе]] в Южна Германия]] === Флора === Германия се простира от [[Алпи]]те (най-висока точка: връх [[Цугшпитце]] на 2962 m) на юг до бреговете на [[Северно море|Северно]] и [[Балтийско море]] на север в зоната на умерения климатичен пояс и затова за нея са характерни широколистни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през [[Ледникова епоха|ледниковия период]] (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 m), сред които е световноизвестното [[Люнебургско поле]] (Lüneburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолистни буки. === Фауна === Повечето представители на местните видове са характерни за умерения [[климатичен пояс]] и живеят в [[широколистни]]те [[гора|гори]]. В горите живеят различни видове [[златка|златки]], [[елен лопатар]], [[благороден елен]], [[сърни]], [[Дива свиня|глигани]] и [[лисици]] и много други. [[Бобри]]те и [[видра|видрите]] се срещат все по-рядко по поречията на реките. Към 2016 г. в страната има 120 – 130 възрастни вълци.<ref>[http://m.spiegel.de/wissenschaft/natur/a-1130850.html Sachsen gibt Problemwolf zum Abschuss frei], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> == Административно деление == [[Файл:Administrative divisions of Germany.svg|lang=de|мини|Административно деление на Германия]] [[Файл:Schwerin Palace Park Garden Mecklenburg Germany Schweriner Schloss Garten BUGA 2009.jpg|мини|[[Шверин (замък)|Замъкът Шверин]], Парламентът на [[Мекленбург-Предна Померания]]]] {{основна|Административно деление на Германия}} Германия представлява [[федерация]] на шестнадесет [[Федерални провинции на Германия|федерални провинции]] (''Bundesländer''). Две от провинциите ([[Хамбург]] и [[Бремен]]) представляват свободни градове, а градът-провинция [[Берлин]] има статут на ''федерална столица''. Останалите провинции се разделят на 439 окръга (''Kreise'') и невключени в окръзи градове (''kreisfreie Städte''). Пет от провинциите се делят и на общо 22 [[Административна единица|административни области]] (''Regierungsbezirk''), обединяващи по няколко окръга. {| class="wikitable sortable" |- ![[Федерални провинции на Германия|Провинция]] !! Главен град !! colspan="2" | На [[немски език]] |- |[[Бавария]]||[[Мюнхен]]||Bayern||München |- |[[Баден-Вюртемберг]]||[[Щутгарт]]||Baden-Württemberg||Stuttgart |- |[[Берлин]]|| Берлин || Berlin || Berlin |- |[[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]||[[Потсдам]]||Brandenburg||Potsdam |- |[[Бремен (провинция)|Бремен]]|| [[Бремен]] ||Bremen|| Bremen |- |[[Долна Саксония]]||[[Хановер]]||Niedersachsen||Hannover |- |[[Мекленбург-Предна Померания]]||[[Шверин]]||Mecklenburg-Vorpommern||Schwerin |- |[[Рейнланд-Пфалц]]||[[Майнц]]||Rheinland-Pfalz||Mainz |- |[[Саарланд]]||[[Саарбрюкен]]||Saarland||Saarbrücken |- |[[Саксония]]||[[Дрезден]]||Sachsen||Dresden |- |[[Саксония-Анхалт]]||[[Магдебург]]||Sachsen-Anhalt||Magdeburg |- |[[Северен Рейн-Вестфалия]]||[[Дюселдорф]]||Nordrhein-Westfalen||Düsseldorf |- |[[Тюрингия]]||[[Ерфурт]]||Thüringen||Erfurt |- |[[Хамбург]]|| Хамбург ||Hamburg|| Hamburg |- |[[Хесен]]||[[Висбаден]]||Hessen||Wiesbaden |- |[[Шлезвиг-Холщайн]]||[[Кил (град)|Кил]]||Schleswig-Holstein||Kiel |} == История == {{основна|История на Германия}} Доказателства за съществуването на хора по земите на днешна Германия има отпреди 70 000 години. Към VI век земите са населявани от [[келти|келтски]] и [[германски племена]]. Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) [[2 февруари]] [[962]] г., когато [[Ото I]], източнофранкски крал, е коронясан за император в [[Рим]] и това е началото на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (известна още като ''Първи немски райх''), която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува до [[1806]] г., когато вследствие на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се разпада. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R68588, Otto von Bismarck.jpg|мини|150п|ляво|[[Ото фон Бисмарк]], създател на [[Германска империя|първата обединена германска държава]]]] Между [[1815]] и [[1871]] г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (''Deutscher Bund''). ''Вторият райх'', известен още като [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], е създаден на [[18 януари]] [[1871]] г. във [[Версай]] след загубата на [[Франция]] във [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Основна заслуга за това има [[Ото фон Бисмарк]], най-изтъкнатият немски държавник през XIX век. В края на XIX и началото на XX век немската държава колонизира редица територии в [[Африка]], [[Азия]] и [[Океания]]. През XIX век и първата половина на XX век Франция се възприема от германците като най-големия противник на страната. Главната причина за това е, че през 1871 г. Франция е разбита от Германия и губи своите провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия]], което е тежък удар за френската държава и народ. През [[1914]] г. по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия напада Франция. След първоначалните успехи битките се превръщат в окопна война, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през [[1918]] г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Според [[Версайски договор|Версайския мирен договор]] Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни [[репарации]]. Тези фактори, както и [[Крах на Уолстрийт (1929)|Световната икономическа криза]], водят до развитието на крайнолеви и крайнодесни [[политика|политически]] сили в страната. През [[1932]] г. [[националсоциализъм|националсоциалистите]] (известни още като ''нацисти'') печелят мнозинство в парламента, а на [[30 януари]] [[1933]] г. [[Адолф Хитлер]] е назначен за канцлер. През [[1934]] г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]]. Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна [[Тоталитаризъм|тоталитарна държава]] (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони [[евреи]] ([[Холокост]]). Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] на [[1 септември]] [[1939]] г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. След като Съветският съюз и [[САЩ]] обявяват война на Германия, настъпва обрат и на [[8 май]] [[1945]] г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация. [[Файл:Fotothek df pk 0000180 004.jpg|мини|220п|Разрушения вследствие на съюзническите [[Бомбардировка|бомбардировки]] над Берлин, [[Втора световна война]]]] През [[1949]] г. са основани две немски държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (ФРГ) и [[Германска демократична република]] (ГДР). Установената на [[23 май]] [[1949]] г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. Тя е обявена за „напълно независима“ на [[5 май]] [[1955]] г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции ''(Bundesländer)'', а ГДР – от 5 провинции. През [[1952]] г. провинциите в ГДР са преобразувани в области ''(Bezirke)''. През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и [[Баден (провинция)|Баден]], се сливат и образуват [[Баден-Вюртемберг]]. През [[1957]] г. [[Саарланд]] се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната. След разпадането на Източния блок ФРГ и ГДР се обединяват през [[1990]] г. Денят 3 октомври 1990 г., когато „Договорът за обединение“ между двете страни влиза в сила, е избран за Ден на германското единство (''Tag der deutschen Einheit'') и след това се чества всяка година като национален празник в Германия от 1991 г.<ref name="Einigungsvertrag">{{Cite web |title=EinigVtr – Vertrag zwischen der Bundesrepublik Deutschland und der Deutschen Demokratischen Republik über die Herstellung der Einheit Deutschlands |url=http://www.gesetze-im-internet.de/einigvtr/BJNR208890990.html |access-date=2022-03-06 |website=www.gesetze-im-internet.de |language=de}}</ref> Като част от обединението, Източен и Западен Берлин са обединени в един град, който става столица на страната. Германия е водещата сила в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута [[евро]], както и на разширяването на Европейския съюз. Тя е първа икономическа<ref name="money.bg8212" /> и политическа сила в [[Европа]] и четвърта в света след САЩ, Япония и [[Китай]], а по оборот на външната търговия е на първо място (2009). На 3 октомври 2010 г. Германия приключва изплащането на всички свои военни дългове от Първата световна война. До 2034 г. трябва да бъдат уредени всички дългове от Втората световна война.<ref>[http://www.mediapool.bg/germaniya-izplati-reparatsiite-i-dalgovete-si-ot-parvata-svetovna-voina-news170631.html Германия изплати репарациите и дълговете си от Първата световна война]</ref> == Политика == {{основна|Държавно устройство на Германия}} === Партии === В [[Бундестаг (Германия)|Немския парламент]], избран на парламентарните избори на 26 септември 2021 г., са представени следните партии: * [[Германска социалдемократическа партия]] – SPD (Sozialdemokratische Partei Deutschlands) * [[Християндемократически съюз]] – CDU (Christlich-Deutsche-Union) * [[Съюз 90/Зелените]] – B90/Grüne (Bündnis 90/Die Grünen) * [[Свободна демократическа партия]] – FDP (Freie-Demokratische-Partei) * [[Алтернатива за Германия]] – AfD (Alternative für Deutschland) * [[Левицата (Германия)|Левицата]] – Die Linke <!-- === Външна политика === === Армия === --> === Правосъдие === В Германия правосъдието се състои от следните съдилища, техните решения могат да бъдат обжалвани както следва: {| class="wikitable" |+ !Съд Първа инстанция !Съд Втора инстанция !Следваща инстанция !Последна инстанция |- |Amtsgericht (Районен съд) |Landgericht (Окръжен съд) |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- |Arbeitsgericht (Съд по дела свързани с работа) | colspan="2" |Landesarbeitsgericht (Окръжен работен съд) |Bundesarbeitsgericht (Федерален работен съд) |- |Verwaltungsgericht (Административен съд) | colspan="2" |Oberverwaltungsgericht (Окръжен административен съд) |Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) |- |Sozialgericht (Социален съд) | colspan="2" |Landessozialgericht (Окръжен социален съд) |Bundessozialgericht (Федерален социален съд) |- | colspan="3" |Finanzgericht (Съд за дела свързани с финанси) |Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) |- |Landgericht (Окръжен съд) | colspan="2" |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Bundesgerichthof (Федерален съд) |- | colspan="4" |Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) |} ==== Състави ==== {| class="wikitable" |+ !Съд !Наказателни дела ! colspan="2" |Граждански дела |- |Федерален съд |Наказателен сенат: девет съдии | colspan="2" |Граждански сенат: девет съдии |- |Oberlandesgericht (Апелативен съд) |Наказателен сенат: трима съдии | colspan="2" |Граждански сенат: трима съдии |- | rowspan="4" |Landgericht (Окръжен съд) |Наказателен състав за тежки престъпления: трима съдии, двама заседатели | rowspan="4" |Търговски състав: един съдия, двама търговски съдии | rowspan="4" |Граждански състав: трима съдии |- |Голям наказателен състав: трима съдии, двама заседатели |- |Разширен малък наказателен състав: двама съдии, двама заседатели |- |Малък наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- | rowspan="3" |Amtsgericht (Районен съд) |Разширен наказателен състав: двама съдии, двама заседатели | colspan="2" rowspan="3" |Един граждански съдия (Цена на иска: до 5000 €) |- |Наказателен състав: един съдия, двама заседатели |- |Един наказателен съдия |} == Икономика == {{основна|Икономика на Германия}} [[Файл:Frankfurt Skyline (16259801511).jpg|мини|250п|Икономическият център на Германия – град [[Франкфурт на Майн]]]] Икономиката на Германия е най-силната в Европа.<ref name="money.bg8212" /> Брутният вътрешен продукт ([[Брутен вътрешен продукт|БВП]]) на Германия възлиза на 3,846 [[трилион]]а [[щатски долар]]а (към 2019 г.). [[Селско стопанство|Селското стопанство]] заема 1,2% от [[икономика]]та, [[промишленост]]та – 30,4%, а секторът на услугите – 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се [[въглища]], [[нефт]], [[природен газ]], [[готварска сол]], калиеви соли. Развита е и черната, и цветната металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[ръж]], [[Картоф|картофи]], [[захарно цвекло]]. В Германия са построени 40 826 km железопътни линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот и 613 летища (по данни за 2000 г.). Главни морски пристанища са [[Хамбург]], [[Кил (град)|Кил]], [[Любек]], [[Росток]], [[Бремен]]; главни речни пристанища са [[Дуйсбург|Дуисбург]], [[Карлсруе]], [[Кьолн]], [[Манхайм]], [[Берлин]], [[Бон]], [[Дрезден]]. * Износ: 1 328 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил ([[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Нидерландия]], [[Бенелюкс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Япония]]). * Внос: 1 104 млрд. щ.д. (2019 г.) – машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (от Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония). Най-големите автопроизводители са [[Фолксваген Груп|Volkswagen AG]] (включващ и марките [[Порше|Porsche]] и [[Ауди|Audi]]), [[БМВ|BMW]], [[Мерцедес-Бенц Груп|Daimler]] (Mercedes-Benz), [[Опел|Opel]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]] (''Ford of Europe''). Те произвеждат над 5 млн. автомобила годишно, а годишните им продажби по данни от 2016 г. са на стойност 385 млрд. евро, което представлява 14% от БВП на Германия. Броят на работещите в тях е 770 000 души.<ref name=":0">[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/10/10/2841709_germaniia_iska_zabrana_na_avtomobili_na_benzin_i_dizel/?ref=capital_postfactum Германия иска забрана на автомобили на бензин и дизел от 2030 г.], capital.bg, 10 октомври 2016 г. </ref> Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро.<ref name="money.bg8212" /> 18% от него се дължи на автомобилната индустрия.<ref name=":0" />[[Файл:Deutsches Eck.jpg|мини|300px|[[Немски триъгълник|Немския триъгълник]] при [[Кобленц]]]] === Данък добавена стойност === Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16 на 19% на 1.01.2007 г. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС възлиза на 7%. От 2005 г. правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребностите от първа необходимост.<h3>Градове и индустриални зони</h3>{{Раздел-мъниче}} ==== Улично движение ==== Около 130 000 [[Хибриден автомобил|хибридни]] и 25 000 изцяло [[Електрически двигател|електрически автомобили]] са регистрирани в страната от януари до октомври 2016 г. спрямо 30 млн. автомобили с [[Двигател с вътрешно горене|бензинов двигател]] и 14,5 млн. с [[Дизелов двигател|дизелов]].<ref name=":0" /> == Население == {{основна|Население на Германия}} === Население в градовете === {{Вижте също|Списък на градовете в Германия по население}} Десетте града с най-голямо население в Германия са: # [[Берлин]] – 3 711 000 жители; # [[Хамбург]] – 1 805 000 жители; # [[Мюнхен]] – 1 464 000 жители; # [[Кьолн]] – 1 060 000 жители; # [[Франкфурт на Майн]] – 736 000 жители; # [[Щутгарт]] – 623 000 жители; # [[Дюселдорф]] – 612 000 жители; # [[Дортмунд]] – 586 000 жители; # [[Есен]] – 582 000 жители; # [[Лайпциг]] – 571 000 жители. Петте най-големи агломерации са: # [[Рейн-Рур]] – 10 681 000 жители; # [[Берлин]] – 6 004 000 жители; # [[Рейн-Майн]] – 5 821 000 жители; # [[Мюнхен]] – 5 700 000 жители; # [[Хамбург]] – 5 300 000 жители. === Етнически групи === Етническият състав на населението на Германия е: [[Германци]] – 81,3%<br>Стари местни [[Малцинство|малцинства]] – 0,3%<br>Имигранти след [[Втора световна война|Втората световна война]] – 6,2% ==== Бежанци ==== През 2015 г. в Германия са пристигнали 890 000 души, търсещи защита с бежански статут. За първите 9 месеца на 2016 г. броят им е 213 000, като за същия период 660 000 души са подали молба за бежански статут, а 462 314 молби са разгледани и относно тях са взети решения. За деветте месеца 60 000 души са напуснали страната, след като им е отказан бежански статут.<ref>[http://www.faz.net/aktuell/politik/fluechtlingskrise/fluechtlingskrise-213-000-asylsuchende-kamen-2016-bislang-nach-deutschland-14477848.html 213.000 Asylsuchende kamen 2016 bislang nach Deutschland], FAZ.net, 12 октомври 2016 </ref> ==== Българи в Германия ==== {{основна|Българи в Германия}} По официални данни от 2018 година [[българи]]те в Германия са около 310 000 души. === Език === {{основна|Немски език}} Официалният език във ФРГ е [[Немски език|немският]]. Той принадлежи към [[Германски езици|германската езикова група]]. Официален език е на [[Европейски съюз|ЕС]] и [[ЮНЕСКО]] и освен това е един от най-говорените езици в света. === Религии === {{Основна|Вероизповедания в Германия}} При преброяването на населението от 2011 година 67% от жителите се определят като [[Християнство|християни]], 17% не отговарят на въпроса, 11% се определят като [[Атеизъм|нерелигиозни]], а 5% като принадлежащи към други религии, най-голяма сред които е [[ислям]]ът (1,9%).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile |заглавие=www.destatis.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2017-10-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010094954/https://www.destatis.de/DE/PresseService/Presse/Pressekonferenzen/2013/Zensus2011/Statement_Egeler_zensus_PDF.pdf?__blob=publicationFile }}</ref> По това време 31,2% от жителите на страната са [[Католицизъм|католици]], а 30,8% са [[Лутеранство|лутерани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table |заглавие=ergebnisse.zensus2011.de |достъп_дата=2018-03-22 |архив_дата=2013-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130605031517/https://ergebnisse.zensus2011.de/#StaticContent:00,BEG_4_2_6,m,table }}</ref> == Култура == {{основна|Култура на Германия}} [[Файл:JSBach.jpg|мини|200п|[[Йохан Себастиан Бах]]]] === Наука и изкуства === Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като ''das Land der Dichter und Denker'' (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Йоханес Брамс|Брамс]], [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]]; поети като [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]] и [[Хайнрих Хайне|Хайне]]; философи като [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]]; теолози като [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Дитрих Бонхьофер|Бонхофер]]; писатели като [[Херман Хесе|Хесе]] и [[Гюнтер Грас|Грас]]; учени като [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]], [[Макс Борн|Борн]], [[Макс Планк|Планк]], [[Вернер Хайзенберг|Хайзенберг]], [[Хайнрих Херц|Херц]] и [[Роберт Бунзен|Бунзен]]; инженери и изобретатели, сред които [[Николаус Ото|Ото]], [[Готлиб Даймлер|Даймлер]], [[Карл Бенц|Бенц]], [[Рудолф Дизел|Дизел]] и [[Карл фон Линде|Линде]]. Също много художници, например [[ренесанс]]овият [[Албрехт Дюрер]], [[сюрреализъм|сюрреалистът]] [[Макс Ернст]], [[експресионизъм|експресионистът]] [[Франц Марк]], [[концептуализъм|концептуалистът]] [[Йозеф Бойс]] и [[неоекспресионизъм|неоекспресионистът]] [[Георг Базелиц]]. В миналото [[немски език|немският език]] е бил сред най-говорените езици в [[Европа]] и все още е един от най-изучаваните след [[английски език|английския]] и [[френски език|френския]]. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Франц Кафка]] и [[Николай Коперник|Коперник]]. След [[1970]] г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата [[Берлин]]. Германия също така е известна с многото си оперни театри. === Празници === В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: [[Разпети петък]], Велики понеделник, [[Възнесение Христово]], [[Петдесетница]], [[Коледа]] и [[Стефановден]]. Празници без религиозна връзка са: [[Нова година]], [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Денят на труда]] ([[1 май]]) и [[Ден на германското единство|Денят на Обединението]] ([[3 октомври]], [[национален празник|националният празник]] на Германия от 1990 г. насам) Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии ([[Хелоуин]]) (1 ноември). Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“). <!-- == Литература == == Музика == == Живопис == == Архитектура == === Романтика === === Готика === * Виж статията [[Готика#Германия|Готическо изкуство в Германия]] === Ренесанс === === Барок === === Архитекти на Новото време === == Попкултура, панаири на книгата и филмови нагаради == == Наука == --> === Преса === През 2015 г. Германия е на 12-о място по [[свобода на пресата]] в света (девето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 2 места спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Общество == През декември [[2016]] броят на бездомните жители на страната е 335 000 (248 000 през 2010).<ref>[http://m.spiegel.de/panorama/gesellschaft/a-1130835.html Hunderte Obdachlose in Deutschland sollen seit 1991 erfroren sein], Spiegel.de, 20 януари 2017</ref> === Образование === {{Основна|Образование в Германия}} {{Основна|Висше образование в Германия}} [[Файл:Siegel-uni-heidelberg.png|мини|180px|Печатът на Хайделбергския университет]] Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден [[Хайделбергски университет|Хайделбергският университет]], който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Хайделбергският университет е основан от [[Рупрехт I (Пфалц)|Рупрехт I]], княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински ''Ruperto-Carola-Universität'' – университет „Руперто-Карола“. Славата на [[Хайделберг]] като [[университет]]ски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на [[Нобелова награда]]. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Васил Радославов]] и [[Константин Стоилов]]. През 2010 г. в Германия има 421 висши училища, от които 108 [[университет]]и. В тях учат 2 377 034 студенти, от които 1 542 226 в университети. 47,3% от студентите са жени (52,7% мъже). 2 113 186 от студентите са германци (47% жени, 53% мъже), а 263 848 от тях са чужденци (49,8% жени, 51,2% мъже). Сред германските студенти, следващи в чужбина, най-много – 2,4% учат в [[Австрия]], следвани от 2,1% в [[Холандия]], 1,4% във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], 1,2% в [[Швейцария]] и 1% в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Сред чуждестранните студенти, следващи в Германия, най-много са [[китай]]ските студенти (2,3% от учащите в Германия), следвани от [[Русия|руските]] (1%), [[Полша|полските]] и [[България|българските]] (по 0,8%) и [[Турция|турските]] (0,7%).<ref name="StatJahrbuch2012-90-91">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 90 – 91 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. 29% от населението има висше образование (31,5% от мъжете и 26,5% от жените). Сред населението с миграционно минало (в тази дефиниция са включени чужденци, родени във и извън Германия, и хора, заселили се на днешната територия на Германия след 1949 г. независимо от националността им) процентът на хора с висше образование е 34,3 (32,4% от мъжете и 36,2% от жените).<ref name="StatJahrbuch2012-78-79">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 78 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> През 2010 г. сред 25 до 35-годишните 45% от хората без миграционно минало и 38% от хората с миграционно минало имат висше образование. При 45 до 55-годишните и в двете групи по 28% от хората имат висше образование.<ref name="StatJahrbuch2012-78-79" /> През 2010 г. във висшите училища са заети 210 549 души (35,8% жени). Сред тях има 41 462 [[професор]]и (19,2% жени).<ref name="StatJahrbuch2012-94">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 94 |accessdate=10 февруари 2013}}</ref> === Спорт === Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини – спортът като цяло има високо обществено значение. През 2006 г. около 27 милиона германци са били организирани в над 89 000 спортни клуба. Германия е на четвърто място във вечния списък на спечелилите олимпийски медали. Повечето спортни клубове са обединени в [[Германски олимпийски спортен клуб|Германския олимпийски спортен клуб]] (на немски ''Deutscher Olympischer Sportbund''). [[Файл:Vor dem Gruppenspiel Deutschland - Tschechien1.jpg|мини|Националният отбор по футбол 2006 г.]] Най-популярният спорт в Германия е [[футбол]]ът. Над 6 милиона членове са организирани в над 170 000 футболни клуба под патронажа на [[Германски футболен съюз|Германския футболен съюз]]. Страната е била домакин на две световни първенства – през [[Световно първенство по футбол 1974|1974]] и през [[Световно първенство по футбол 2006|2006]] година. Германия е единствената страна, която има европейски и световни отличия, както при мъжките, така и при женските състави. Големите футболни имена като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и в по-ново време [[Лотар Матеус]], [[Андреас Бреме]] и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. [[Ото Рехагел]], станал с Гърция през 2004 г. европейски шампион по футбол). Германската [[хандбал]]на лига се счита за най-добрата в света. Отбори като [[ФФЛ Гумерсбах]], [[ТХВ Кил]], [[ХСФ Хамбург]], [[СК Магдебург Гладиаторес]] са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 г. печелят всички европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, който през 2007 година за трети път става световен шампион. В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред турнирите по [[тенис]] са турнирите за жени в [[Открито първенство на Германия по тенис (жени)|Берлин]], [[Порше Гран При|Щутгарт]] и [[Хамбург]]. Сред най-добрите тенисисти от близкото минало са [[Щефи Граф]], [[Борис Бекер]] и [[Михаел Щих]]. В спортната дисциплина [[хокей на трева]] мъжкият отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женският отбор е олимпийски шампион от 2004 година. При моторните спортове, особено във [[Формула 1]], германците играят водеща роля. [[Михаел Шумахер]] е седемкратен световен шампион между 1994 и 2004 година, а [[Себастиан Фетел]] е четирикратен световен шампион между 2010 и 2013 година. Mercedes-Benz, BMW и Porsche са произвеждали шампионски двигатели. В [[бокс]]а са известни легендарните мачове на [[Макс Шмелинг]] и [[Хенри Маске]]. [[Тимо Бол]], играч по [[тенис на маса]], е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този спорт, доминиран от китайци и корейци. Големи успехи и титли са носели и спортисти от други спортове като [[фехтовка]], [[Каяк|кану-каяк]], [[конен спорт]], академично гребане, лека атлетика или [[плуване]]. При зимните спортове Германия е също една от водещите нации. При дисциплините [[биатлон]], [[бобслей]], [[Спортни шейни|пързаляне с едноместна шейна]], [[Кънки бягане|пързаляне с кънки]], [[ски бягане]] и други немските спортистите носят медали на Германия. Сред популярните зимни спортове са [[ски скокове]]те, като успешните спортисти като [[Свен Ханавалд]] или [[Йенс Вайсголд]] имат статут като на попзвезди. При ски алпийските дисциплини жените са по-успешни от мъжете.[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]] През 50-те години [[Федерация по лека атлетика на ФРГ|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава две от седемте си места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед|световното първенство по хокей на лед]] през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването. Към 1966 г. ГДР и ФРГ имат общи отбори по [[тенис на маса]], [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]], а ГДР участва самостоятелно в 26 спортни федерации. През 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на Германската демократична република и Федералната република Германия<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>. През 1966 г. [[Мюнхен]] печели [[Летни олимпийски игри 1972|олимпийските игри]] за 1972 г.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref> Германия организира [[световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] [[Световно първенство по футбол 1974|през 1974]] г., [[Европейско първенство по футбол|европейското]] [[Европейско първенство по футбол 1988|през 1988]] г. и отново световното [[Световно първенство по футбол 2006|през 2006]] г. и е кандидат за домакин на европейското първенство [[Европейско първенство по футбол 2024|през 2024]] г.<ref>[https://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8 март 2017 г.</ref> == Вижте също == * [[Западен Берлин]] * [[Транспорт в Германия]] * [[Въоръжени сили на Германия]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == === Институции === * [http://www.deutschland.de/en/ www.deutschland.de] – многоезичен портал за съвременна Германия * [http://eng.bundespraesident.de/ Бундеспрезидент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040608011108/http://eng.bundespraesident.de/ |date=2004-06-08 }} – официален уебсайт на германския президент * [http://www.bundestag.de/htdocs_e/ Бундестаг] – официален сайт на германския парламент * [http://www.bundesregierung.de/en Официален сайт на германското федерално правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050125093132/http://www.bundesregierung.de/en |date=2005-01-25 }} * [http://www.destatis.de Централен статистически институт на Германия] * [http://www.statistikportal.de/ Statistikportal.de] – официални статистически данни за Германия === Повече информация === * {{икона|de}} [http://www.facts-about-germany.de Факти за Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140517110259/http://facts-about-germany.de/ |date=2014-05-17 }} * {{икона|de}} [http://www.handbuch-deutschland.de/ Наръчник за Германия]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227025905/http://www.handbuch-deutschland.de/ |date=2016-12-27 }} – как функционира Германия * {{икона|de}} [http://www.deutschland.de/en Deutschland.de] – официален портал на ФРГ * „История на Германия“, Дитер Раф (изд. „Кама“, 2000 г.) === Снимки/фотографии === * {{икона|de}} [http://www.stadtpanoramen.de Stadtpanoramen.de] – панорами от множество немски градове * {{икона|de}} [http://www.deutschland-panorama.de Панорами на множество немски забележителности] * {{икона|de}} [http://www.sunsearch.de Ръководство за пътуване в Германия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040517235616/http://www.sunsearch.de/ |date=2004-05-17 }} – туристическа информация * Аксел Болт, ''[http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html Субективно сравнение между Германия и САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090118094225/http://math-www.uni-paderborn.de/~axel/us-d.html |date=2009-01-18 }}'' * [http://www.eutropia.com/fotos/fotos-2.html Снимки на Германия от Eutropia.com] * [http://deutschland.karten21.com Карта на Германия] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Германия|Север=''[[Северно море]]'', [[Дания]], ''[[Балтийско море]]''|Изток=[[Полша]], [[Чехия]]|Юг =[[Австрия]], [[Швейцария]]|Запад=[[Франция]], [[Люксембург]], [[Белгия]], [[Нидерландия]]}} {{Европа}} {{Германия теми}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Германия| ]] a4amy25xkl1epjha85f8tyhnnqx7e0z Борован 0 11058 12896889 12893189 2026-05-03T09:38:31Z Пакко 4661 | знаме = Flag of Borovan.gif 12896889 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Borovan.JPG | картинка-описание = Центърът на Борован | знаме = Flag of Borovan.gif | екатте = 5548 | надм-височина = 162 | пощ-код = 3240 | тел-код = 09147 | адрес-община=ул. „Иван Вазов“ 1, п.к. 3240, e-mail: ob_borovan@abv.bg | сев-ширина = 43.433 | изт-дължина = 23.750 | неселение = 3434 | площ = 81,458 }} '''Борова̀н''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То е административен център на [[община Борован]], [[област Враца]]. == Името на село Борован == Името на село Борован вероятно датира от ранното българско средновековие и е произлязло от изчезналото вече от употреба старинно име на човек, който се е казвал Борован. Дали този човек е бил основател на селото, негов храбър герой или владетел – това все още не е ясно. Личното име ''Борован'' е образувано от ''Боро'' и ''-ован'', както са образувани имената Брато -ван, Добро -ван, Мило -ван, Радо -ван, Пръ -ван и пр. А БОРО е съкратено от двуосновното лично име БОРИВОЙ – „да бъде борец воин, да побеждава воини“. Личното име Борован е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници от XIII век. Името се среща и в османски регистри за данъкоплатци българи. Така в един списък от 1670 г., който се отнася за жители от [[Разградско]], е споменат българинът Борован, син на Пейко (вж. Турски документи от 1670 г. в Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориент. отдел). След тази дата името Борован е вече изчезнало от употреба или се среща все по-рядко. Но това лично име е запазено в някои имена на местности като Борован кая – в землището на с. Църквище, Пирдопско, в Горни и Долни Борованец в землището на с. Якоруда, Разложко и др. == История == Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв. км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца. Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр). Известни са две селища от този период – в местностите „Лапчовец“ и „Езерото“, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността „Васков чукар. Установено е, че през I хил. пр. Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото“ и „Тиев лъг“. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от II век пр. Хр.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/7|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове (I-IV век), глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късноримската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.<ref name=":0" /> Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. (Тимарски регистър) е открит списък с имената на 325 жители на село Борован, сред които 5 свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св. Параскева“, а през 1843 г., каменна.<ref name=":0" /> Храмът „Св. Николай“ е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата. На 18 май (ст.стил) 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. (пъровоначално има уговорка от Борован да се присъединят 200 четника, но се присъдинява само един старец) Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път“ и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници. Село Борован е освободено от османска власт на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във [[Враца (област)|Врачанско]]. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза. През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник“, преименувано през 1944 г. на „Цани Иванов“. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника“, посветен на загиналите в Септемврийското въстание. Забележителности – Борованска могила (423 м), обявена през 1961 година за природо-исторически обект. Едноименният хълм на Антарктида Borovan Knoll е наименуван в чест на село Борован.<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137025 Borovan Knoll.] SCAR Composite Gazetteer of Antarctica</ref><ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/353620789_Bulgarian_Names_in_Antarctica_Second_edition ''Български имена в Антарктика''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2021. ISBN 978-619-90008-5-4</ref> През лятото на 1950 година, по време на [[Колективизация в България|колективизацията]] 280 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано [[трудово кооперативно земеделско стопанство]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 157}}</ref> ==Население== ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2023-03-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230331132319/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 2262 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1518 || 67.10 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0.00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 237 || 10.47 |- |align="left"|Други || 0 || 0.00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 12 || 0.53 |- |align="left"|Неотговорили || 491 || 21.70 |} == Политика == Кметове на общината през последните 20 години. * [[2019]] – [[2023]] – Десислава Тодорова – Отстранена от ОИК на 9.1.2022 г. ([[БЗНС – единен|Местна коалиция]] „[[БЗНС – единен|СДС+ДПС]]“) печели на втори тур с 51% срещу Иван Костовски ([[ПП ГЕРБ]]) * [[2011]] – [[2015]] – Десислава Тодорова [[Коалиция „За Борован“|Коалиция „За Борован+ДПС“]] * [[2007]] – [[2011]] – Петър Цветковски ([[БСП]]) * [[2003]] – 2007 – Петьо Гацински ([[Българска социалдемокрация]]) печели на втори тур с 52% срещу Петър Цветковски (БСП). * [[1999]] – 2003 – Петър Цветковски (БСП, [[Бългаска Евролевица]], [[БКП Георги Димитров]], [[БЗС Александър Стамболийски 1899]]) печели на втори тур с 56% срещу Тихомир Поповски ([[БСДП]]). * [[1995]] – 1999 – Петър Цветковски (Предизборна коалиция [[БСП]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 62% срещу Георги Попадински ([[БЗНС – единен]]). <!-- == Религии == --> == Обществени институции == [[Файл:Borovan art gallery, library and museum.jpg|дясно|мини|250px|Художествена галерия, библиотека и музейна сбирка в селото]] * Читалище „Цани Иванов“ * Художествена галерия „[[Владимир Ганецовски]]“ * Библиотека * Музейна сбирка == Спорт == Селото има футболен отбор - „Торпедо 2004“ - който започва сезон 2023/2024 година в Областна група Враца, но се отказва от участие преди края на сезона.<ref>[https://bulgarian-football.com/ofg-vratsa.html#b ОГ Враца 2025/26]</ref> == Редовни събития == * Всяка неделя в центъра на селата Борован и [[Малорад]] се провеждат пазари на селскостопански стоки. * [[22 май]] – традиционен събор на Борован == Професионално образование == Професионална гимназия по транспорт е единственото училище за средно образование на територията на общината. В него се обучават ученици по две специалности. == Други == На Борован е наречена улица в квартал „[[Карпузица]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950552|title=Борован}}). == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-24|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-024.jpg|scale=1:100000}} Карта на с. Борован и региона * {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/geographical-magazine-1965.html | заглавие = Bulgaria: Land of Change | достъп_дата = 10.2.2015 | фамилно_име = HAMILTON | първо_име = F. E. IAN | дата = 1965 г. | труд = The Geographical Magazine | издател = | цитат = Borovan is well above average size for a Bulgarian village, for it has 5900 inhabitants; otherwise it is typical... | език = en }} * [http://chitanka.info/text/26843/4#textstart Името на село Борован] {{Община Борован}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Борован]] kqlnzj1xdvrzdac9thcy95z1euh0k7n Галиче 0 11072 12896190 12585527 2026-05-02T14:56:46Z ~2026-26731-04 394670 12896190 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото|обектът в Антарктида|Галиче (скала)}} {{Селище в България | екатте = 14406 | надм-височина = 132 | пощ-код = 3250 | тел-код = 09136 | сев-ширина = 43.567 | изт-дължина = 23.867 | площ = 70,217 }} '''Га̀личе''' е [[село]] в северозападна [[България]]. То се намира в [[община Бяла Слатина]], [[област Враца]]. == География == Селото се намира в [[Дунавската равнина]], в котловината от двете страни на река [[Скът]]. Разстоянието до общинския център град [[Бяла Слатина]] е 14 км, а до областния център град [[Враца]] е 55 км. Граничи със селата: на запад – [[Липница (област Враца)|Липница]] (7 км), на север – Крушовица и [[Селановци]], на изток – [[Бърдарски Геран]] и Кнежа, и на юг – [[Търнава (област Враца)|Търнава]] (7 км) и Алтимир.<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/32|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> Климатът в селото е умереноконтинентален с хладна и ветровита пролет, горещо и сухо лято, топла есен и студена зима. == История == Районът на Галиче е обитаван още в праисторическо време от човешки общества. В различни местности около селото са намерени следи от селища от ранната и от късната медно-каменна епоха, както селище и некропол от ранния период на бронзовата епоха.<ref name=":02" /> Изключително богати културни паметници са оставили [[траки]]те в района на Галиче. Установени са девет тракийски селища, обитавани от тракийски общества през различни исторически епохи. Открити са и близо 40 тракийски надгробни могили, които допълнително свидетелстват, че районът на Галиче е бил голям тракийски център преди [[Римска империя|римската инвазия]].<ref name=":02" /> През 1918 г. в местността Гложеца (Чуката) Цанка Нешкова намира случайно изровени от пороя 24 кръгли сребърни апликации с позлата. 10 от тях тя раздава на свои близки, които впоследствие ги продали. Останалите 14 броя са изпратени от кмета в Археологическия музей в София, но за съжаление от там не пратили екип да посети на място находището.<ref name=":02" /> По римско време селото е било кръстопът между: единият път е минавал от с. [[Гиген]] ([[Ескус|Улпия Ескус]] – римски град, създаден по времето на император [[Траян]] през [[106]] г.), през Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през [[Бяла Слатина]] за [[Червен Бряг]] (тогавашен римски център), а другият път, минаващ през селото, е идвал от [[Лом]] и е минавал през местностите „Прапора“ и „Червената урва“, към Бяла Слатина и Червен бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири. Днешното село Галиче е разположено върху развалините на две последователни по време средновековни български селища – едното от времето на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], а другото от [[Втора българска държава|Второто българско царство]].<ref name=":02" /> Писмени сведения, за населеното място Галиче, се появяват в турски документи от началото на [[XV век]], от което следва, че селищата от Първото и Второто български царства са заварени от османските завоеватели в края на XIV в.<ref name=":02" /> През периода на османската власт в България, за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. ==Население== ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 1976 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1463 || 74.03 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 17 || 0.86 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 130 || 6.57 |- |align="left"|Други || 0 || 0.00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0.00 |- |align="left"|Неотговорили || 349 || 17.66 |} == Религии == [[Файл:Църква "св.Тройца" с.Галиче.jpg|мини|Църквата „Света Троица“ и обновеният площад]] {{без източници|07:54, 8 юли 2023 (UTC)}} [[Християни]] – Църковен храм „Св. Тройца“, намиращ се в центъра на селото, с енорийски протойерей Галин Каменов. Храмът е построен през 1892 г. със съпричастността на цялото село. Но още пре 1858г. в с. Галиче е ръкоположен за свещеник Георги Петков Крашигорски, който върху празен лист в едно евангелие записал собственоръчно следното: „Село Галиче, енорийски свещенник Георги Петковъ рукоположенъ на 1858 годинъ 17 майа хиляда и осамстотинъ и петдеся и осма годинъ“ и по-надолу „Това Евангелие купи го Влчо Цековъ 1879, 19 августъ за гроша 115. Подписахъ аз свещенникъ Георги Петковъ Крашигорски“. От 2011 г. в храма, всяка неделя и в празнични дни, се отслужва света литургия. Мюсюлмани – Джамия от 2000 г., разположена в ромския квартал.Една от малкото джамии в Северозападна България. От 26.05.2003 г. е регистрирана Християнска евангелска/протестантска/домашна църква с около 30 членове. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Галиче.jpg|мини|Центърът на селото]] {{без източници|07:54, 8 юли 2023 (UTC)}} * Паметник на героите, загинали във войните за освобождение на България. * В околностите на с. Галиче, през [[1918]] г. е открито сребърно тракийско съкровище, състоящо се от 14 сребърни фалери, с изображения на жена, конник и розети. Изкусно изработено и позлатено. Съкровището датира от II–I век пр.н.е., малка част от което било видяно във Виена през 1970 г. в музей. Също така в околностите на селото има много могили и тракийски гробници. Някои от тях са: „Батова могила“, „Ценкова могила“, „Разкопана могила“. И трите се намират в най-високите точки в околията. Също така интересни забележителности са местностите: „Червената урва“, „Дулеца“, „Пищова падина“, „Меча дупка“, „Тево дърво“, „Обретен“. * Има пет действащи чешми с изворна вода:чешмата в парка, в центърът на селото; „Пишурата“; „Пиката“; „Стублата“ и чешмата в областта „Манастира“, която от предания се знае, че в околностите ѝ е имало манастир по времето на османската власт, водата от чийто извор се е смятала за лековита в древността * Дървото „Данфоров горун“, намиращо се в землището „Прапора“, носещо името на момък от селото Данфор по времето на османската власт. * През 2023 г. е извършен цялостен ремонт на площта около паметника на геройте и църквата, заслуга за което има кметът Страхил Стоянов със сътрудничеството на община Бяла Слатина, което допринася за промяна цялостния облик на площада и централната част на селото. * През 2023 г. е извършен и цялостен ремонт на една от старите изворни чешми „Пишурата“, осъществен от сдружение „Роден двор“. == Образование == {{благонадеждни източници|07:54, 8 юли 2023 (UTC)}} * Средно училище СУ „Христо Ботев“, „основите“ на което са поставени през далечната 1937 г., като наследява още по-старото училище, построено през 1847 г., в което през 1857 г. бащата на революционера Лукан Галишки, довежда от Враца учителя поп Ангелаки. След Овобождението – 1878 г., ентусиазмът на галичани е толкова голям, че те събарят построеното през 1847 г. училище и построяват ново с четири класни стаи и учителска стая. През 1919 г. е направена пристройка и е открита Галишката народна прогимназия. За начало на образователно дело в с. Галиче обаче може да се говори още от 1835 г., когато поп Симеон, ученик на Софроний Врачански, събира пет – шест момчета и открива първото училище в селото. В началото той обучава учениците в дома си, но по-късно за класна стая е приспособена землянка. Делото на поп Симеон продължават учителите Сава Данов и Георги Петков Крашигорски, който идва от с. Долна Кремена през 1854 г. и учителствува в Галиче до Кримската война, по времето на която училището е закрито. През 1858 г. Крашигорски е ръкоположен за свещеник в с. Галиче под името поп Гешо. Този „благ учител“, както го наричали, през 1851 г. открива училището в с. Липница, но преди това учителства и в с. Борован. През 1871 г. в Галиче се установява учителят Петър П. Пъргов от гр. Лясковец, който въвежда светско обучение, а неговият брат Димитър П. Пъргов учителства по същото време в Бяла Слатина. * Детска градина == Редовни събития == * Всяка година през втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор * Всеки вторник се провежда стоков пазар на центъра на селото * Всяка година през месец май се провежда фолклорният фестивал „Данфорови ритми“ * Фолклорен фестивал „На мегдана край чешмата“ == Други == На селото е кръстено скално образувание на нос [[Сомовит (нос)|Сомовит]] на източния бряг на остров [[Робърт (остров)|Робърт]] от групата на [[Южни Шетландски острови|южните Шетландски острови]], [[Антарктида]]. == Личности == * Тодор Илиев Рачев - балкански шампион в конния спорт през 1968г. в Истанбул по дисциплината прескачане на препятствия. Побеждавал в множество състезания по конен спорт в страната и чужбина. Получил звание-майстор на спорта. * Георги Савов – революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Иванов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8]</ref> * [[Цоньо Неделкин|Цоньо Василев Неделкин]] – поет * Лукан Игнатов Тодоров – станал известен като [[Лукан Галишки]] (1845 – 1876 г.). Отявлен съратник в освободителния период. Изпълнява „етапно куриерство“ от Влашко през Оряхово за Враца. Предание гласи, че бил страшилище за турския войник. Също така в дома на Лукан Галишки е пренощувал Васил Левски. По-късно той бил заловен и вкаран в затвора в гр. Русе, където и умира. Говори се, че бил отровен от турски готвач и че бил погребан след това от баба Тонка.<ref name=":02" /><ref>Заимствано от книгата на Богдан Николов</ref> * Георги Петков Кръшигорски – роден в с. Горна Кремена, дошъл в с. Галиче за учител през 1854 г., през 1858 г. е ръкоположен за свещеник в селото * Тодор Симеонов Тупанкьов – четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.<ref name=":02" /> == Бележки == <references /> {{Община Бяла Слатина}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Бяла Слатина]] fk4xebdocc6xs64j2r9rce09remv270 Власатица 0 11083 12896698 12506022 2026-05-03T04:10:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896698 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11555 | надм-височина = 210 | пощ-код = 3041 | тел-код = 09185 | сев-ширина = 43.317 | изт-дължина = 23.483 | площ = 13,141 }} '''Власа̀тица''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Враца]], [[област Враца]]. Името на селото произлиза от ливадната трева власатка<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/24|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> Кмет, Искрен Савов - ПП ВЪЗРАЖДАНЕ! == География == Селото се намира в полите на Врачанския балкан на 17 километра от Враца. Разположено е по левия бряг на р. [[Въртешница]]. На изток от Власатица е с. [[Лиляче]], на юг – с. Българска Бела, на запад – с. [[Краводер|Криводер]] и [[Пудрия]], и на север – с. [[Големо Бабино|Голямо Бабино]] и [[Криводол]].<ref name=":02" /> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 354 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 329 || 92,93 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 22 || 6,21 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 1 || 0,28 |} == История == На североизток от селото се издига неизследвана тракийска надгробна могила, а на север са развалините на средновековна българска църква, наричана Латинската.<ref name=":02" /> Село Власатица е основано още преди края на XIV в. Среща се с днешното си име в османските регистри от 1617 г. като село с 15 домакинства, а в друг документ от 1632 г. е записано като „село Власатиче“.<ref name=":02" /> В края на XVIII в. [[Кърджалийство|кърджалийски]] банди опустошават селото и жителите му намерили спасение в близките гори. След като опасността преминала, те възстановили селото на старото му място.<ref name=":02" /> Черквата в селото „Света Параскева (Петка)“ е обновена на 14-ти октомври 2019 година, Петковден, от [[Врачанска епархия|Врачански митрополит]] [[Григорий Врачански|Григорий]]<ref>{{Cite news|url=https://www.vratza.bg/bg/1581186159.html|title=С обновена църква и курбан във Власатица отбелязаха Петковден|last=Община Враца|date=2019-20-14|work=Сайт на община Враца|access-date=2025-02-16}}</ref>. == Източници == <references />{{Община Враца}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Враца]] 5sr7alnowqn93yo603j2ir57c0lcflh Горни Вадин 0 11151 12896490 12506102 2026-05-02T19:23:31Z Mi7akis 394703 12896490 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 16451 | надм-височина = 50 – 99 | пощ-код = 3343 | тел-код = 09174 | сев-ширина = 43.683 | изт-дължина = 24.233 | площ = 27,262 |Кмет=Митко Пламенов Иванов}} [[Файл:06 Fishing in river Danube.JPG|мини|[[Риболов]] по [[Дунава]]]] [[Файл:Gorni Vadin, Bulgaria.jpg|мини|Изглед от селото]] [[Файл:Gorni_Vadin,_Bulgaria_2.jpg|мини|Изглед от селото]] [[Файл:Gorni_Vadin,_Bulgaria_3.jpg|мини|Изглед от селото]] '''Го̀рни Вадѝн''' е [[село]] в северозападна [[България]]. Намира се в [[община Оряхово]], [[област Враца]]. == География == Селото е разположено в пресечена местност на брега на река [[Дунав]]. Отстои на 134 km североизточно от [[София]] и на 34 km югоизточно от [[Оряхово]]. Съседни населени места са [[Долни Вадин]] (на изток), [[Ставерци]] и [[Кнежа]] (на юг) и Остров (на запад).<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|authorlink=Богдан Николов|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/41|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> Отглеждат се [[зърнени култури]] и [[лозя]], развива се [[животновъдство]] и пчеларство.<ref name="egrb">{{cite book |title=Енциклопедичен георграфски речник на България |last=Кираджиев |first=Светлин |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher=Издателска къща „Петър Берон“ |location=София |isbn=954-402-041-1 |page= |pages=112 |url= |accessdate=}}</ref> == История == До Освобождението селото е било част от днешното село [[Долни Вадин]] под името Вадин. С разрастването на селото двете махали (Горна и Долна) на Вадин се обособяват като две села.<ref name=":0" /> На запад от Горни Вадин има останки от тракийско селище от [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]. В района са открити две запазени тракийски могили, както и отделни предмети – две бронзови закопчалки за дрехи (фибули) и сребърни римски монети.<ref name=":0" /> По време на турското робство жители на тогавашното село Вадин няколко пъти преминават в Румъния, където пребивават продължително. Връщането им в селото води до неговото внезапно нарастване и обособяване на нова махала (Нови, впоследствие Горни Вадин), която след Освобождението става самостоятелна административна единица.<ref name=":0" /> В началото на XX век жителите на селото са главно [[Власи в България|власи]].<ref name="тодоров">{{cite book | last = Тодоров | first = Цветан | author-link = Цветан Тодоров (езиковед) | year = 2018 | origyear = 1936 | title = Северозападните български говори | publisher = Майнд Принт | location = София | pages = 35 | isbn = 978-619-7282-10-8}}</ref> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 302 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 291 || 96,35 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 4 || 1,32 |} == Религии == [[Православие|Православно християнство]]. == Обществени институции == * [[Кметство]] „село Горни Вадин“ == Културни и природни забележителности == * На самия бряг на Дунав съществува [[дига]], на която е издигнат паметник. * На километър от селото се намира осветен каменен блок, наречен „кятра корбанули“ (оброчен камък), свързан със стара местна традиция. * Няколко [[минерален извор|минерални извора]] и [[чешма|чешми]]. Има изоставено [[пристанище]], превърнато в [[рибар]]ски [[кей]]. * На запад от селото в посока село Остров се намира местността Леденика с лозя и [[градина|градини]]. == Редовни събития == * Всяка година се празнува [[събор]] на [[10 септември]], който продължава няколко дни. На това събитие присъстват множество гости от други краища на България и света. * [[Ивановден]] и [[Йордановден]] са известни с това, че млади хора обличат [[Кукери|кукерски костюми]] и обикалят селото за здраве. == Личности == * Мария Иванова Възланова<ref name="cit">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.svishtov.bg/bg/honorary_citizen_24.php | заглавие = Община Свищов > Почетни граждани > Мария Иванова Възланова | достъп_дата = 20 януари 2010 | автор = | дата = 1 март 1999 | издател = Община Свищов | език = | архив_дата = 2009-03-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090330000302/http://www.svishtov.bg/bg/honorary_citizen_24.php }}</ref> <!-- == Литература == --> == Кухня == Жителите на селото се гордеят с традиционните „влашка саламура“ или „моричика“ (прави се от риба или от пиле), „мамалига“, домашни питки „лютика“. Обичайни гозби са също каша от [[коприва]], рибени ястия, кюфтета от дунавски [[миди]] („скойки“). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gornivadin.dir.bg Официален сайт на селото] {{Община Оряхово}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Оряхово]] 7k0mnttvykfxu0mnu38r5ast9blb5w7 Водолей (село) 0 11188 12896761 12319050 2026-05-03T06:14:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896761 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Водолей|Водолей}} {{Селище в България | екатте = 11795 | надм-височина=66 | пощ-код=5061 | тел-код=061104 | сев-ширина=43.217 | изт-дължина=25.517 | име = Водолей | площ = 14,829 |кмет=Милен Мирчев " БСП" 2023}} '''Водолей''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Велико Търново (община)|община Велико Търново]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]]. == География == Селото се намира на около 25 км северозападно от [[Велико Търново]]. В близост до него преминава река Росица. Съседни са селата — [[Ресен (Област Велико Търново)|Ресен]] (югоизток), [[Дичин]] (запад) и [[Паскалевец]] (север). == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=814&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Водолей, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-velikotarnovo.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1257 | 1946 = 1342 | 1956 = 1244 | 1965 = 1174 | 1975 = 991 | 1985 = 825 | 1992 = 806 | 2001 = 798 | 2011 = 696 | 2021 = 447 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 696 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 296 || 42.52 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 58 || 8.33 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 248 || 35.63 |- |align="left"|Други || || |- |align="left"|Не се самоопределят || || |- |align="left"|Неотговорили || 87 || 12.50 |} == Религии == Православни християни и мюсюлмани == Културни и природни забележителности == Селото е разположено живописно на висок бряг на 500 метра северно от река Росица, като в подножието му извират няколко чешми. == Редовни събития == 8 ноември-събор, празнуван от десетилетия наред. Преди 1968 г. на тази дата беше църковният празник Св. Димитър. Обичай на този ден е да се събират роднини и познати на печено шилешко месо. Чест за всеки стопанин от селото е да има гости. Денят за ежегодния събор е избран заради името на църквата в селото-„Св. Димитър“. Освен това на този ден стопаните празнуват завършването на земеделската година. == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Велико Търново}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Велико Търново]] kzx47oa4zcvnq11mnngzwcipxg6qaet Войнежа 0 11189 12896858 12319060 2026-05-03T08:45:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896858 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11898 | надм-височина=459 | пощ-код=5045 | тел-код=06118 | сев-ширина=42.883 | изт-дължина=25.667 | площ = 40,831 }} '''Войнежа''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Велико Търново (община)|община Велико Търново]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]]. == География == Селото се намира в Централна [[Стара планина]], на тридесет километра южно от Велико Търново и четири километра източно от [[Проход на републиката|Прохода на Републиката]]. Исторически в селото са се оформили пет махали: * Долен Войнеж * Со̀левска махала * Среден Войнеж * Горен Войнеж * Чаршията === Местности === Списък на местности в околностите на с. Войнежа. * Ю̀рта * Белѝлката * Дима̀нската орнѝца * Ю̀лчу Юрт * Рушѐнека * Енчов Пря̀слоп * Мрътвѝцата * Прѝпека * Чернѝчката * Съ̀йна * Горчивата чешма (Горчивка) * Равнища̀ * Острѝката * Чѐнкин дол * Пачата усойна == История == По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от селото се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|835}}</ref> Запазена приписка върху страниците на богослужебна книга от църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Войнежа, съхранявана в Териториалния държавен архив в гр. В. Търново дава основание да се направи извод, че жители на селото са взели участие във [[Велчова завера|Велчовата завера]] през [[1835]] г.<ref>[http://liternet.bg/publish2/enalbantova/belezhki.htm Елена Налбантова, Бележки по полетата на един „Апостол“]</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=824&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Войнежа, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-velikotarnovo.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 582 | 1946 = 598 | 1956 = 508 | 1965 = 341 | 1975 = 191 | 1985 = 120 | 1992 = 103 | 2001 = 80 | 2011 = 40 | 2021 = 30 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 13 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 40 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 39 || 97.50 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0.00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0.00 |- |align="left"|Други || || |- |align="left"|Не се самоопределят || || |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0.00 |} == Религии == Населението на селото е с традиционно източноправославно вероизповедание. == Културни и природни забележителности == Храм „Свети Пророк Илия“, построен през 1835 г. На 30 юли 2005 г. е отбелязана 170-годишнината от построяването на храма „Св. Пророк Илия“. == Редовни събития == Събор на [[20 юли]], [[Илинден]], храмов празник на селото. == Други == В близост до село Войнежа се намира родната къща на Филип Тотю в махала Гърците. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=121642&USER_ID=11534 Стара къща в село Войнежа]. * [http://liternet.bg/folklor/motivi/star_bial/voyneja.htm Стар бял дядо иска голо хоро], народна песен; Вариант на текста, записан в с. Войнежа. Архив на Катедра „Българска литература“ при Великотърновски Университет „Св. св. Кирил и Методий“; Литернет. {{Община Велико Търново}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Велико Търново]] 64mai0xgcyr3r45wvy5p9r2qvlxbls7 Вишовград 0 11386 12896620 12874467 2026-05-02T22:44:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896620 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11380 | надм-височина=246 | пощ-код=5239 | тел-код=061308 | сев-ширина=43.15 | изт-дължина=25.3 | площ = 42,436 | общомедия = Vishovgrad }} [[Файл:Panoramic view of Vishovgrad.JPG|мини|Панорамен изглед]] [[Файл:Map of the area of the Bulgarian village Vishovgrad.png|мини|Карта на землището на село Вишовград]] '''Вишовград''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Павликени]], [[област Велико Търново]]. == География == Вишовград се намира на границата на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] с първите възвишения на [[Предбалкан]]а. То е на 33 км. от [[Велико Търново]], 11 км. от [[Павликени]], 8 км. от [[Бяла Черква]], 8 км. от [[Емен]], 7 км. от [[Горско Калугерово]], 11 км. от [[Бяла река (Област Велико Търново)|Бяла река]], 6 км. от [[Михалци]], 10 км. от [[Красно градище]] и 10 км. от [[Росица (област Велико Търново)|Росица]]. === Местности в землището на селото === В землището на селото има над 141 местности с различни наименования. Вишовград е разположен на площ от 1.63 km². В селото се намират няколко хълма: Чуката (0.3 km²), Голиш (0.17 km²), Канлъ дере (0.16 km²), Ямъта и други. Вишовград е обграден от няколко гори: Кайрашка и други. В селището се намира и геокомплекс в местност Зарапово (1.37 km²). Други местности: Кара Орман (1.82 km²), Големия камък (1.37 km²), Малкия камък, Кара Орман, Канлъ дере, Кукувица, Силима, Бъклица, Дълги дол, Задница, Гладника, Маранци, Миширлика, Плужна (0.77 km²). === Климат === [[Климат]]ът е [[Умереноконтинентален климат|умерено континентален]], с 4 сезона, задържаща се [[снежна покривка]] през зимата и валежи през цялата година ([[август]] и [[септември]] могат да бъдат доста сухи). === Води === Селото е богато на [[Извор|изворна вода]]. Изградени са над 15 чешми. * Зарановска река * Язовир [[Плужна]] * На изток от Вишовград се намира Зараповския водопад. === Почви === [[Файл:Vishovgrad, Bulgaria.jpg|мини|село Вишовград]] Почвите в землището на Вишовград са предимно [[Черноземни почви|черноземни]] и [[Сиви горски почви|сиви горски]] (в по-малък процент). === Флора и фауна === На землището на селото се намират селскостопански ниви (предимно [[Зърнено-житни култури|зърнени култури]]), пасища, както и обширни естествени дъбови гори (доминирани от ''[[Quercus]]'' sp., [[Fagaceae]]). Срещат се често и гори/храсталаци предимно от габър (''[[Carpinus]]'' sp., [[Betulaceae]]). Намират се и изкуствени насаждения от борове (''[[Pinus]]'' sp., [[Pinaceae]]). Широко разпространени (култивирани и диворастящи) са и черницата (''[[Morus (растение)|Morus]]'' sp., [[Moraceae]]), и орехът (''[[Juglans regia]]'', [[Juglandaceae]]), плодовете на които са с превъзходни вкусови качества. === Забележителности === В землището на селото са разкрити останки от [[Древен Рим|римско]] кале (връх ''Чуката''). От там се е наблюдавал и охранявал римски път. Наблизо (7 – 8 km) при село [[Емен]] се намира красивият каньон на река [[Негованка]]. Там е и първата в България [[екопътека]] с дължина 1 km. [[Файл:Waterfall,Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|Вишовградски водопад]] * Паметник в местност Дълги дол * Паметник в местност Канлъ дере * Геокомплекс Зарапово * Вишовградски водопад == История == === Праистория === В землището на Вишовград, поради благоприятните природни дадености и стратегическото му значение, е заселено още в [[Праистория|праисторически времена]]. Открити следи от [[Новокаменна епоха|неолитно селище]] до хълма Чуката. === Траки === [[Файл:Area Zarapovo,Bulgaria.jpg|мини|Местността Зарапово]] В местността „[[Зарапово]]“ е съществувало тракийско селище. Открити са следи от [[Тракийско изкуство|тракийска керамика]]. === Римско заселване === В землището на селото са съществували 2 [[Римско градоустройство|римски селища]]. Едното се е намирало в земите на местностите „Зарапово“ и „Селище“. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна [[кула]], поради стратегическото значение на хълма и землището. През [[20 век|XX век]] от тези местности са открити множество артефакти, сред които сребърни [[Броеница|броеници]], римски оръжия, [[саркофаг]]. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали [[занаят]]и. Някои от [[Артефакт (археология)|артефактите]] водят до заключенията, че в римското селище е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски [[Колона|колони]] и гробници в други местности на селото. Друго селище от римско време – романизирано славянско селище – е било в местността „Върбоклица“. Открити са останки от няколко римски [[крепост]]и за защита на пътищата и вътрешните римски селища – „Кулата“, „Калето“, „Тепето“ и „Малбаир“. [[Файл:Римска надгробна плоча местност Селище Вишовград.jpg|мини|Римска надгробна плоча и саркофаг от местността Селище край Вишовград, текст: „На подземните богове! Лициус Петрониус Сенциус (бувш) жрец. Приживе на себе си и на своята съпруга Флавия Маргарита се погрижи да направи.“]] [[Файл:Римска надгробна плоча и саркофаг, Вишовград.jpg|alt=римска надгробна плоча и саркофаг, Вишовград|мини|Римска надгробна плоча и саркофаг, Вишовград]] === Възникване на съвременното село === [[Файл:Area Kulata,Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|„Кулата“ Вишовград]] Първите сведения за възникване на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между [[Ловеч]] и [[Търново]], запазили имената си до XXI век и е възникнали до съществуваща крепост. Първото славянско-българско селище е възникнало в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било разположено в местността Селище. Има различни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена близост до селото е имало [[манастир]]. Вероятно това е манастирът „Света Виша“, на източния край на хълма Чуката. Според легендата, по време на строежа му Висшагеркиня, жената на главния майстор, всеки ден му носи [[храна]] и става така, че сянката ѝ е неволно [[Вграждане на сянка|вградена в зидовете]]; тя започва да линее (заслабва) и не скоро умира, а селището е именовано така в нейна памет. Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име понеже там е имало много [[вишни]]. Трета гласи, че наименованието на селото идва от „Висок град“, поради първоначалното му местоположение между хълмовете Чуката и Голиш. === Ранна история === Отначало Вишовград, в местността Зарапово, брои към 57 домакинствата. В землището му има манастир – Манастир „Свети Йоан Предтеча“, намирал се е в северозападната част на землището, близо до земите на селата [[Росица (област Велико Търново)|Росица]] и [[Бяла Черква]]. Според преданията, манастирът е разрушен през [[1393]] година, след [[Българските земи под османско владичество|падането на България под османска власт]]. Името на селото се е среща в архивните документи като „Вишувград“. === Османско владичество === [[Файл:Tree of the partisans,Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|Дървото на партизаните на хълма Голиш]] [[Файл:Monument of squadron of Vasily Gurko army,Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|ляво|Паметник на ескадрона освободил Вишовград]] [[Файл:Restoration of the Third and Fourth Battles near Vishovgrad.jpg|мини|ляво|Възстановка на Третата и Четвъртата битка на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в местността Канлъ дере край Вишовград]] Вишовград е преместен между хълмовете Чуката и Голиш, вероятно заради честите набези на османските разбойници, а сред първите преместили се са местните жители Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо. През [[1726]] година във Вишовград е роден [[Мирчо войвода]]. Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода ([[1840]] – [[1860]]). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен [[пожар]]. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите 8 години. Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село [[Мусина]] е един от първите свещеници във Вишовград. През годините [[1823]] и [[1829]], в селото върлува [[чума]], която погубва много от жителите му. [[Файл:Monument of Stefan Karadzha and Hadzhi Dimitar`s army,Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|Паметник на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в Дълги дол]] Четата на [[Филип Тотю]] преминава през землището на Вишовград през [[1867]]. Отец [[Матей Преображенски]] присъства на основаването на [[Революционна борба|революционен комитет]], начело с поп Балчо Колев. В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към църквата в селото, но средствата са събирани за революционния комитет там, съставен от свещеници и жители. [[Файл:Monument BSDP Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|Паметна плоча БСДП]] Със селото са свързани ред забележителни личности и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е преминаването на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли [[стар стил]]), 1868 г. Третата (в местността ''Дълги дол'') и четвъртата (в местността ''Канлъдере'') битка на четата се състоят в землището на селото. В ''Канлъдере'' е заловен жив Стефан Караджа. На мястото на битките са поставени [[Паметник|паметници]]. По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от Вишовград излизат 6 четници, които се присъединяват към четата на [[Поп Харитон]], впоследствие разбита в [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]].<ref>{{Citation |title=www.voivodi.eu |url=http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetata-na-pop-hariton-i-petr-parmakov |accessdate=2016-07-17 |archivedate=2016-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160806214228/http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/cetata-na-pop-hariton-i-petr-parmakov }}</ref> === Трето българско царство === Първия кмет на селото след Освобождението е Съби. Няколко години по-късно кмет на селото е Стерзю. Съби Мирчев е кмет на Вишовград през [[1908]] година, преди и след обявяването на Независимостта на България.<ref>[https://tarnovgrad.net/vishovgrad.html https://tarnovgrad.net/vishovgrad.html // История на Вишовград в Търновград - столица на три Българии посетен на 09.април.2025]</ref> Първите воденици на Зарановската река се създават през [[1888]] година. Вишовград става самостоятелна община за няколко десетилетия. През [[1893]] година са построени първите общински сгради в селото. Кварталът между Голиш и „Чуката“ е наречен „Горна махала“. Севлиевско опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в местността Дълги дол между два бора.<ref>{{Citation |title=www.borbabg.com |url=https://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/ |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160813141754/http://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/ }}</ref> В 1895 година църквата „[[Свети Илия (Вишовград)|Свети Илия]]“ е изписана от [[Дебърска художествена школа|дебърските майстори]] [[Наум Илиев (зограф)|Наум Илиев]] и племенниците му [[Янаки Ненчов]] и [[Теофил Ненчов]].<ref name="Василиев 262">{{Василиев|262}}</ref> [[Файл:Monuments in Vishovgrad,Bulgaria.jpg|мини|ляво|Паметници в центъра на Вишовград]] В селото започват да се развиват занаяти. Развива се [[бъчва]]рството, кожухарството и [[Ламарина|тенекеджийството]]. Създават се първите шивачници и първите коларо-железарски работилници. Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през [[1903]] година. За целта те създават дружество „Компанията“ и събират исканата сума от 305 000 [[Български лев|лева]]. 4 години по-късно се основава Потребителска кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов. [[Файл:Karvav dol area,Vishovgrad.jpg|мини|Битката при Кървава дол (Канлъ дере)]] В началото на XX век се създават жилищните райони ([[Махала|махали]]) Селище и Асанца. През следващото десетилетие се застрояват къщите на нови семейства от вишовградските родове. Създават се махалите Червен бряг и Дрибака. През [[1907]] година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за [[Керемида|цигли]] през [[1921]] година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години. На 6 февруари 1936 г. [[Министерство на народното стопанство на България|министърът на народното стопанство]] [[Димитър Вълев]] закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=388093017.42016116208195883912 ''Варненски новини'' - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.]</ref> Същевременно районът изживява и икономически подем. Първата [[дъскорезница]] в селото е построена през [[1938]]. Появяват се и първите частни автомобили. Създава се пчеларско дружество „Нектар“. В селото е съществувала Столарска фабрика „Дъб“. През [[1939]] братя Рубелови от [[Арбанаси]] даряват средства за построяване на Паметника „Загинали за Родината“ в центъра на селото. През 1940 в селото е основан клон младежката организация „[[Бранник]]“. Първите [[трактор]]и в селото са с марката Универсал и Щайер през 40-те години на XX век. През селото минава и първият [[автобус]] по линията Павликени – Велико Търново с марката [[MAN]]. [[Файл:Vishovgrad dam, Bulgaria.jpg|мини|Язовир в местността Плужна]] Първият [[вестник]], издаван за село Вишовград, е „Житен клас“ и е издаван след [[1945]]. Същата година започва и [[Електрическа инсталация|електрификацията]] на селото. === Народна република България === [[Файл:Vishovgrad bakers.JPG|мини|Пекарната във Вишовград]] Първия председател на Селски Народен съвет (пост, еквивалентен на кмет на селото) е Райко Цанков, заемал длъжността до 1949. Първата [[дама]]-кмет на селото управлява в периода 1969 – 1986 – Стефанка Иванова. По инициатива на Младежки народен съвет, през [[1947]] година започва предаването Радиопредавателен стършел, с редактори Бойчо Бойчев и Иван Лесичков. В периода [[1951]] – [[1952]] за селото е създадено специално периодично издание „Скъпоценни зърна“, приложение към областния вестник „Борба“. Другият вестник се появява към края на 80-те и е наречен „Канлъ дере“. [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) във Вишовград е създадено през [[1949]] година. Първият председател на ТКЗС-то е Паскал Радев. Към стопанството влизат 3000 броя домашни животни, [[банциг]], плугове, трактор Щаер. Построяват се първите 3 навеса към ТКЗС-то. През първите години бригадите са 3. Създават се птицеферма, свинекомплекс (близо до Зарапово) и кравеферма. Няколко години по-късно, комплексните бригади стават 7. Набляга се на производството на пшеница, [[ръж]], ечемик, [[слънчоглед]]. Вишовград става производител на над 25 вида десертно грозде и грозде за вино. През [[1958]] ТКЗС Вишовград влиза в състава на ОТКЗС „Бачо Киро“ в [[Бяла Черква]]. През 70-те години в селото за полска работа са закупени трактори съветско производство ЮМЗ-6 и ХТЗ Т-150. По-късно стопанството минава към АПК „Росица“ в град [[Павликени]]. През 60-те години се озеленяват хиляди [[декар]]и в землището, с над 20000 дървета – акации, борове и кестени. Също така е залесяван и хълмът Чуката – с борови дървета. В селото е съществувало летище за [[Селскостопанска техника|селскостопански самолети]] на хълма Голиш. През [[1961]] се построяват новите сгради на кметството. Преди да се построят сградите на общината, тя се е помещавала в частни помещения и [[читалище]] „Ради Фичев“. Работниците в кариерата достигат 60 души през 80-те години на XX век. Добитият материал се използва за направата на пътища в Павликенска община и [[Едропанелно строителство|панелни]] блокове в общинския център и областния център [[Велико Търново]]. Първоначално през [[1972]] цехът работи към ЕЛПРОМ Велико Търново в областта на електрически двигатели. Около 1992 г. той преминава към фабрика за текстил в град [[Елена]]. === Република България === [[Файл:Pantheon of the warriors of Stefan Karadzha and Hadzhi Dimitar.jpg|мини|Пантеон на загиналите Четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] Стефан Ненков е първи кмет на селото след демократичните промени. Друг кмет от това време е Иван Иванов (2011 – ). ТКЗС и [[цех]]ът в селото преустановяват своята дейност. В селото земеделска дейност развиват няколко агронома, но поради липса на работа и заради неуспехи на местните бизнес-начинания много вишовградчани се преселват в [[Павликени]], [[Велико Търново]], [[Бяла Черква]], [[Плевен]] и други населени места.<ref>[http://www.borbabg.com/2016/03/31/маршрути-вишовград-село-с-бурно-мин/ Вишовград село с бурно минало, в-к Борба]</ref> През [[2003]] година в двора на училището (на мястото на първата църква) е открит [[пантеон]] в памет за загиналите за свободата на [[България]] и четниците [[Стефан Караджа]] и [[Хаджи Димитър]], а дарител за строежа е академик [[Борислав Боянов]]. Провежда се научна конференция „Вишовград в регионалната и националната история на българския народ“. През годините на демокрацията в центъра на селото работи странноприемницата ([[хотел]]) „Дълбок зимник“. == Население == Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 318 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 305 || 95,91 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 4 || 1,25 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 7 || 2,20 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 0,62 |} === Жители === За кратко време във Вишовград е живял [[Японци|японец]]. В селото се купуват имоти от граждани на [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Норвегия]], [[Белгия]] и други страни.<ref>{{Citation|title=Вестник Борба|url=http://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/|accessdate=2016-06-21|archivedate=2016-08-13|archiveurl=https://web.archive.org/web/20160813141754/http://www.borbabg.com/2010/11/03/жителите-на-вишовград-възраждат/}}</ref> {| class="wikitable" |- ! Година !! 1400 !! 1550 !! 1640 !! 1820 !! 1882 !! 1893 !! 1900 !! 1923 !! 1934 !! 1946 !! 1956 !! 1965 !! 1975 !! 1984 !! 1991 !! 2001 !! 2011 !! 2021 |- | население|| 560 || 500 || 820 || 2890 || 820 || 2354 || 2378 || 2450 || 2535 || 2496 || 2049|| 1729 || 1134 || 874 || 693 || 640 || 318 || 255 |} === Родове от село Вишовград === Свещеник Данаил Мусински, който е родом от село [[Мусина]], е събрал най-много данни за Вишовградските родове и родовата памет в селото. Мусински е погребан в църквата „[[Илия (пророк)|Свети Пророк Илия]]“. Родовете Стойоолу, Дудреоолу, Поповите, Балеолу, Неноолу водят началото си от [[XVII]] век. {{колони|3| * Стоянови * Станчеви * Райкови * Цанкови * Иванови * Петрови * Бойчеви * Балеви * Райкови * Цвяткови * Събеви * Таракчиеви }}Фамилия Вишовградски е разпространена във Велико Търново и село Михалци. === Местен диалект === Вишовградския говор е част от мизийско-балканския [[диалект]]. Откриват се разлики в изговарянето на някои от използваните думи в ежедневието във Вишовград и населените места около него. [[Нено Неделчев]] е единственият учен, направил най-обстойно изследване на вишовградския говор. === Жилищни райони на селото === [[Файл:Vishovgrad,Town hall.jpg|мини|Кметство село Вишовград]] * Селище (0.14 km²) * Корея (0.23 km²) * Червен бряг (0.24 km²) * Вървище (0.27 km²) === Религия === Вишовград е част от Павликенската духовна околия и Великотърновската епархия. Първият свещеник, в по-ново време, във Вишовград е поп Михал, който е дошъл от [[Лозенград]]ско. След него поп става Георги Петров. Според преданията първата църква, която е построена е в района между Голиш и Чуката, но този храм е разрушен от завоеватели-[[турци]]. През 40-те години на [[XVII]]-век е построен храм на мястото на сградата на [[училище]]то, а към него има и килийното училище, в отделна сграда. Иван Радев е духовник в храма до след Петров до [[1895]]. Православният храм „Свети Пророк Илия“ е построен в късен [[Готика|готически стил]] построен през [[1897]] година. Данаил Мусински е духовник в храма и през времето на [[НРБ]]. [[Файл:Orthodox Church "Saint Elijah" in Vishovgrad Bulgaria.jpg|мини|Православен храм „Свети Пророк Илия“]] == Образование == === Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ === [[Файл:Vishovgrad,School Kyril and Methodius.jpg|мини|Основно училище „Св. Кирил и Методий“]] Първото училище в селото е килийно. Сведения за училищна дейност датират още от 1826, когато там преподава учител, с [[прякор]]а Куция даскал. [[Бачо Киро]] е учителствал във вишовградското училище. През [[1855]] учител е бил Паскал Радев Домусчиев. Някои от учениците му заплащат в [[грош]]ове, други в [[Крина|крини]] (измервателен уред, подобен на широко [[сито]]) жито. След него учителстват Драгия Недков и Иван Радев. Иван Радев е член на революционния комитет и учителства от [[1867]] – [[1877]]. Димитър Коевцалията учителства в периода 1879 – 1882. Първата училищна сграда (специално построена за училище в центъра на селото) е от [[1882]] г. Под сградата е имало тунел, по който минава селският път. Втората сграда на училището (по-късно – интернат) е построена през [[1893]]. Броят на учениците през [[1898]] е 237. За учебна дейност са се ползвали и дюкяните на Христо Попов. В селото има и прогимназия с 3 [[клас]]а. Невяна Севриева и Петър Димовски учителстват до [[1900]]. Един от първите директори на училището е Иван Трифонов Делииванов, който учителства от 1898 до [[1936]] г. и създава училищната библиотека през [[1906]], дописва летописната книга и създава албум за училището. По това време са учителствали Никола и Бонка Събеви, Кирил Иванов, Илия Денчев, Мария Генчева, Обрешко Събев и други. През [[1941]] година е построена трета (сегашна – към 10-те – 20-те години на XI век) сграда на училището. След [[1944]] година учителстват Денка и Илия Радоеви, Веска и Еленка Начеви. В края на 70-те години Училището оглавява Трифон Трифоновски. ==== Директори на училището ==== * Петко Петков (1944 – 1951) * Веселин Василев (1951 – 1952) * Илия Радоев (1952 – 1955) * Христо Величков (1956) * Йозиф Христов (1957 – 1959) * Трифон Трифоновски (1959 – 1996) === Читалище „Ради Фичев“ === [[Файл:Vishovgrad`s library.JPG|мини|Читалище „Ради Фичев“]] През [[1896]] година във Вишовград е основано Читалище „Канлъ дере“, по-късно преименувано на Читалище „Ради Фичев“, именувано на [[Дарителство|дарителя]] на средствата за строежа на сградата. През [[1907]] читалището има 47 членове. 1212 тома литература има към читалищната библиотека през [[1949]]. Около 1027 г. се играят пиесите „Хайдути“ от М.Неволин, „Левски“ от Иван Вазов, „Боряна“ от Йордан Йовков. „Свиден роден край“ от Емил Събев, „Песен за Вишовград“ от Трифон Трифоновски, „Мирчо хайдутин заспива“ са [[Литература|литературни произведения]], посветени на вишовградския край. От [[1941]] към читалището е създаден [[Джаз|джазов оркестър]]. Вишовград е известен с така наречения „Вишовградски хумор“, който се характеризира с [[анекдот]]и. През [[1966]] се провежда конференция „90 години Априлско въстание“. ==== Председатели ==== * {{източник|Иваничка Стефанова Колева|2026|03|27}}{{кога}} [[Файл:Vishovgrad,Labor cooperative farm.jpg|мини|ТКЗС Вишовград]] [[Файл:Bus station in Vishovgrad.jpg|мини|ляво|Автогара Вишовград]] == Редовни събития == * [[24 февруари]] – [[Трифон Зарезан]] * [[2 август]], [[Илинден]] – [[събор]] на селото * [[23 юли]] – Честване на една от най-големите битки на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]], станала в землището на селото [[Файл:Vishovgrad1s stadium.JPG|мини|Стадионът във Вишовград]] == Личности == * [[Мирчо войвода]] е роден във Вишовград * Пенка, майката на [[Петко Славейков]], е родена във Вишовград * Цона Добрева – майка на [[Бачо Киро]] * Миладин Иванов Колев – преподавател във [[Великотърновски университет]] * [[Трифон Трифоновски]] – писател * [[Нено Неделчев]] (1945 – 2024), езиковед * поп [[Балчо Колев]] (дядо на академик [[Борислав Боянов]]) * [[Христо Василев Йорданов]] – професор във Висшия химикотехнологичен институт (цветни метали) * Райко Райков – пръв учител в Основното училище в [[Петко Каравелово]] * [[Събин Събев]] – юрист, професор по администрация и управление == Спорт == В селото е съществувал футболен клуб [[ЦСКА]] „Вишовград“, участвал в спортни първенства от Павликенски и Търновски окръг. Първият стадион се е намирал извън селото в местността „Реките“, а после е преместен над Автогарата в местността „Вървище“. == Други == На Вишовград е наречена улица в квартал „[[Банишора]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949053|title=Вишовград}}). == Източници == <references /> == Допълнителна литература == * Свещ. Петко Франгов, свѣщ. Ив. Радев Мирчо войвода и Узун Петко, 1923 * Иван Радев „Дългата памет“ 1993, Военно издателство София * Трифон Трифоновски, Иван Иванов „Историческия път на село Вишовград“, 1996 Велико Търново * „Вишовград (Сборник от статии)“, 2004 * Веселин Маринов, „Кратка история на село Вишовград“, 2003 * Христо Василев, „Вишовград помни дедите“, 2012; „Вишовград помни дедите – II част“, 2012; „Вишовградски родословия“, 2015 * Нено Неделчев, Мизийско-балкански диалект, 1995 СУ „Свети Климент Охридски“ * Нено Неделчев, Вишовград, част I, II, III * Кольо Русев, Вишовградчани в защита на родината, 2004 == Външни препратки == * [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?city=2088&searchsub=1 Представяне на journey.bg] * [http://www.borbabg.com/?action=news&news=20210 Етнографска сбирка в село Вишовград (статия вестник „Борба“)] {{Община Павликени}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Павликени]] 4d46xqtaxi93ogbrwt9m2fi9c1v5ray Виноград 0 11433 12896277 12317937 2026-05-02T16:45:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896277 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11140 | надм-височина = 233 | пощ-код = 5171 | тел-код = 06166 | сев-ширина = 43.333 | изт-дължина = 25.833 | площ = 29,469 |кмет=Асен Маринов (БСП)}} '''Виногра̀д''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Стражица]], [[област Велико Търново]]. == География == Село Виноград се намира в [[Източна Дунавска равнина|източната част на Дунавската хълмиста равнина]], в северозападната част на община Стражица, на около 16 km на изток-югоизток от град [[Полски Тръмбеш]], 34 km на север-североизток от областния център град [[Велико Търново]] и 16 km на северозапад от общинския център град [[Стражица]]. През Виноград минава третокласният [[Републикански път III-407]], който на запад покрай селата [[Орловец]] и [[Каранци]] води към Полски Тръмбеш, а на изток през селата [[Лозен (област Велико Търново)|Лозен]], [[Горски Сеновец]] и [[Царски извор]] – към град Стражица. Село Виноград е изтеглено по дължина на около 2 km в направление югозапад – североизток и по цялата му крайна югоизточна част минава водосливно понижение, което отвежда предимно валежните води към малък местен [[язовир]] (микроязовир) с площ около 6 ha<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Виноград, община Стражица] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map |date=2018-09-08 }}, към 2019 г.</ref> на около 150 m североизточно от селото. Надморската височина в центъра при сградата на кметството е около 279 m. Населението на село Виноград<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=754&ezik=bul Справка за населението на с. Виноград, общ. Стражица, обл. Велико Търново]</ref>, наброявало 2050 души към [[1946]] г., намалява до 544 към [[2018]] г. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 568 лица, за 321 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 90 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 7 – към [[цигани|ромска]], за 100 – към други и за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm |заглавие=Етнически състав на населението на България – 2011 г., ... |достъп_дата=2020-01-10 |архив_дата=2021-11-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> == История == През [[1906]] г. дотогавашното име ''Сейдѝ кьой'' на селото е променено на ''Виногра̀д'' с Указ 462, обнародван на 21 декември 1906 г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 59.</ref> Църква във Виноград съществува като сграда, но към 2019 г. не фигурира в списъка на храмовете във Великотърновската [[епархия]]<ref>{{Citation |title=Великотърновска епархия, Храмове |url=http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml |accessdate=2020-01-11 |archivedate=2020-08-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml }}</ref> и не е вписана в Националния регистър на храмовете в Република България<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/ Национален регистър на храмовете в Република България]</ref>. [[Файл:School in Vinograd, Bulgaria.jpg|мини|ОУ "Климент Охридски"]] През [[1890]] г. във Виноград е учредено [[читалище]]то „[[Лев Толстой|Лев Николаевич Толстой]]“. През 1967 г. е открита новата сграда на читалището.<ref name=читалище>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=56186 Информационна карта за 2016 г., читалище „Лев Николаевич Толстой – 1890“, село Виноград]</ref> [[Файл:Culture center in Vinograd, Bulgaria.jpg|мини|Читалище "Лев Толстой"]] При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. двама души от Виноград са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref> През [[1882]] година във Виноград е построен Православния храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Във Виноград през 1925 година е основана потребителска кооперация „Правда“. След началото на социалистическия период в [[България]], в селото се създава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ през [[1950]]. ==Население== Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 568 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 321 || 56,51 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 90 || 15,84 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 7 || 1,23 |- |align="left"|Други || 100 || 17,60 |- |align="left"|Не се самоопределят || 14 || 2,46 |- |align="left"|Неотговорили || 36 || 6,33 |} == Обществени институции == Село Виноград към 2019 г. е център на ''кметство Виноград''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20003845&ezik=bul Справка за събитията за кметство Виноград, общ. Стражица]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1009 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Виноград]</ref> Във Виноград към 2019 г. има: * действащо общинско [[основно училище]] „Свети Климент Охридски“;<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?1831 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Виноград, община Стражица, област Велико Търново]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * действащо читалище „Лев Николаевич Толстой – 1890“.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1270&reg_num=1422 Детайлна информация за читалище „Лев Николаевич Толстой – 1890“]</ref><ref name=читалище/> * клуб на пенсионера, улица „Площад център“ № 5;<ref>Протокол № 3 от заседание на Общинска избирателна комисия Стражица, проведено на 9 септември 2019 г.: „... Секция № 04 31 00 010 – секция ''село Виноград'' с адрес: ''клуб на пенсионера'', ул. „Площад център“ №5“. [https://oik0431.cik.bg/mi2019/session?p=2 Общинска избирателна комисия Стражица, Заседания, Заседание от дата 09.09.2019 от 17:00 часа, Протокол №3/09.09.2019]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5171 Виноград |достъп_дата=2020-01-11 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == В двора на църквата в селото е издигнат войнишки [[паметник]] на загиналите във войните (1912 – 1918 г.)<ref>{{Citation |title=Военни паметници в Област Велико Търново |url=http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=4&menu=7&type=0 |accessdate=2007-08-28 |archivedate=2018-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180903082038/https://nationalheritagebg.org/map.php?id=4&menu=7&type=0 }}</ref> == Личности == * [[Стефан Черкезов]] – български лекар, пожертвал живота си за да спаси хора от горящ автобус == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == {{Община Стражица}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Стражица]] g5ifgwc0kk06bf6fkjsvxd97ezb03uf Владислав (село) 0 11434 12896686 12326470 2026-05-03T03:07:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896686 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Владислав|Владислав (пояснение)}} {{Селище в България | име = Владислав | екатте = 11466 | надм-височина = 257 | пощ-код = 5179 | тел-код = 061606 | сев-ширина = 43.183 | изт-дължина = 26.000 | площ = 14,109 }} '''Владисла̀в''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Стражица]], [[област Велико Търново]]. == География == Село Владислав се намира в най-северната част на [[Предбалкана]], в близост до най-южната част на прехода между [[Средна Дунавска равнина|средната]] и [[Източна Дунавска равнина|източната]] Дунавска равнина. Отстои на около 5 km на юг-югоизток от общинския център град [[Стражица]] и 33 km на изток-североизток от областния център [[Велико Търново]]. Минаващият през Благоево общински път – негова главна улица в границите му – го свързва на северозапад през село [[Благоево (област Велико Търново)|Благоево]] с третокласния [[Републикански път III-4005]] и Стражица, а на изток – през село [[Балканци (област Велико Търново)|Балканци]] – с първокласния [[Републикански път I-4]] (съвпадащ с [[Европейски път Е772]]) и село [[Кесарево]]. Село Владислав е застроено в основната си част по неголям нисък рид между две водосливни понижения на релефа, отвеждащи предимно валежни води, които се събират на около километър югозападно от селото като приток на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]], вливащ се в нея при село Кесарево. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 179 m. Населението на село Владислав<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=785&ezik=bul Справка за населението на с. Владислав, общ. Стражица, обл. Велико Търново]</ref>, наброявало 1034 души към [[1934]] г., намалява до 250 към [[2018]] г. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 261 лица, за 172 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 38 – към „[[Турци в България|турска]]“, а за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm |заглавие=Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Владислав, община Стражица |достъп_дата=2020-01-11 |архив_дата=2021-11-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> == История == През [[1934]] г. дотогавашното име на селото ''Юрюклѐри''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55283&ezik=bul&e=6124 Справка за с. Владислав, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.]</ref> е променено на ''Владисла̀в''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55283&ezik=bul&e=96410 Справка за с. Владислав, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.]</ref> От [[1894]] г. датират първите съхранени документи за откритото през същата година ''Народно първоначално училище „Кирил и Методий“''.<ref>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „K“, фонд 403K, Народно първоначално училище „Кирил и Методий“ – с. Владислав, Великотърновско, 1894 – 1951 г.]</ref> Документи от [[1944]] г. се съхраняват за Народно ''основно'' училище ''„Христо Ботев“'' – с. Владислав.<ref>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 744, Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Владислав, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя, (1945 – 1970)]</ref> Училището е ''начално'' до 1945 г., след което се откриват пълни прогимназиални класове и училището става ''основно''; през 1963 – 1968 г. отново е начално училище, а прогимназиалните класове преминават към основното училище в село [[Благоево (област Велико Търново)|Благоево]]; от 1968 г. отново е основно училище; през 1970 г. училището е ''закрито''.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/17_P_C_2013.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Пътеводител по архивните фондове на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г., стр. 575, Народно основно училище „Христо Ботев“, фонд 744, 1945 – 1970 г.]</ref> През [[1905]] г. е създадено [[читалище]] „Виделина“. На 18 февруари [[1957]] г. е учредено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) „Васил Левски“ – с. Владислав, Великотърновско. През декември 1958 г. то влиза в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Мичурин“ – Стражица като ''бригада – с. Владислав, Великотърновско'' (1959 – 1974), впоследствие е ''бригада'' към Аграрно-промишлен комплекс „Път към комунизма“ – Стражица (1974 – 1989). Следват: Поделение – с. Владислав, Великотърновско към Агрофирма „Херба“ – Стражица (1989 – 1990); Кооперативно земеделско стопанство (КЗС) – с. Владислав, Великотърновско (1991 – 1992); Земеделска производствена кооперация (ЗПК) „Васил Левски“ – с. Владислав, Великотърновско (1992) и – последно – Земеделска производствена кооперация (ЗПК) „Васил Левски“ ''в ликвидация'' (1992 – 1995).<ref>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 252, ТКЗС „Васил Левски“ – с. Владислав, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 261 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 172 || 65,90 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 38 || 14,55 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 8 || 3,06 |- |align="left"|Неотговорили || 43 || 16,47 |} == Обществени институции == Село Владислав към 2019 г. е център на ''кметство Владислав''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20005958&ezik=bul Справка за събитията за кметство Владислав]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1010 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Владислав]</ref> В село Владислав към 2019 г. има: * действаща само на големи религиозни празници [[православие|православна]] църква „Свети Димитър“;<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_1553.html Национален регистър на храмовете в Република България, Владислав]</ref> * действащо читалище „Виделина – 1905“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1243&reg_num=1390 Детайлна информация за читалище „Виделина – 1905“]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=52259 Информационна карта за 2016 г., читалище „Виделина – 1905“]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5179 Владислав |достъп_дата=2020-01-12 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Личности == Известни фамилии – Байчеви, Цаневи, Гоеви, Гатеви и други. == Източници и бележки == <references /> {{Община Стражица}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Стражица]] aoed47gf0g53kh832ftqas7a6xq31fl Винарско 0 11515 12896250 12674436 2026-05-02T16:10:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896250 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка-описание = | карта-положение = left | екатте = 11096 | картинка=Vinarsko otvisoko.jpg | надм-височина = 185 | пощ-код = 8118 | тел-код = 05589 | сев-ширина = 42.617 | изт-дължина = 27.200 | площ = 22,726 }} '''Винàрско''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Камено]], [[област Бургас]]. [[File:Sgradata na kmetstvoto i zdravnata slujba.jpg|thumb|Сградата на кметството и здравната служба.]] [[File:Ploshtada v centara na vinarsko.jpg|thumb|Площадът в центъра на село Винарско.]] ==География== Село Винарско се намира на 30 km запад-северозападно от центъра на областния град [[Бургас]], на 9 km запад-северозападно от общинския център град [[Камено]] и на 15 km юг-югозападно от град [[Айтос]]. Разположено е в [[Бургаска низина|Бургаската низина]], между две разклонения на ляв приток на [[Чукарска река]] (Чакърлийска река, Чакърлийка), в началото на разклоненията. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото е около 162 m, в северния му край нараства до около 175 m, а в южния намалява до около 130 m. На около километър южно от Винарско минава [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]], с която селото няма непосредствена пътна връзка. Северозападно от Винарско минава третокласният [[републикански път III-539]], водещ на юг през селата [[Трояново]], [[Русокастро]] и [[Дюлево (Област Бургас)|Дюлево]] към град [[Средец (град)|Средец]], а на север през село [[Караново (Област Бургас)|Караново]] към Айтос. Включващият се в него северно от Винарско третокласен [[републикански път III-5392]], който минава на юг през селото като негова главна улица, води през село [[Кръстина]] до град Камено. Землището на село Винарско граничи със землищата на: село Караново на север; село [[Малка поляна]] на североизток; град [[Българово]] на изток; село Кръстина на изток; село Трояново на югозапад; село [[Вратица]] на запад. В землището на село Винарско има 9 микроязовира.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=BGS08&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър. Община Камено, село Винарско]. Видяно на 15 август 2022 г.</ref> == История == {{раздел-мъниче}} След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] селото остава в [[Източна Румелия]]; присъединено е към България след [[Съединението]] през 1885 г. Селото със заварено при Съединението име ''Буюклий'',<ref>[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000117&page=3 СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, Списъци на населените места. ''Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.''; стр. 3. '''''I. Окръг Бургас''''' / 3. Околия Айтос / Община Азаплий, с. Буюклий]</ref> под което фигурира и при преброяването през 1926 г., при преброяването през 1934 г. е посочено като „Винарско (Буюклии)“.<ref>[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=20 СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, Списъци на населените места. ''Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934 г.''; стр. 20 (1). '''''I. Област Бургас''''' / 3. Околия Айтос / Община Караново, с. Винарско (Буюклии)]</ref> ==Население== Населението на село Винарско наброява 1036 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 1172 към 1975 г., намалява до 415 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=750&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургас |достъп_дата=2022-08-15 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230162842/https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=750&ezik=bul }}</ref> [[File:Osnovno uchilishte otec paisii.jpg|thumb|Изоставената сграда на ОУ "Отец Паисий".]] === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2023-09-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230903205411/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" | |Численост |- valign="top" bgcolor="#DCDCDC" | align="center" |Общо |480 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] |430 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] | - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] | - |- | align="left" |Други |40 |- | align="left" |Не се самоопределят | - |- | align="left" |Неотговорили |4 |} == Обществени институции == [[File:Carkvata vav vinarsko.jpg|thumb|Църквата "Св. Георги Победоносец".]] Село Винарско към 2024 г. е център на кметство Винарско.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000056&ezik=bul |заглавие=Справка за събитията за кметство Кръстина |достъп_дата=2022-08-19 |архив_дата=2022-08-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220819140639/https://nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000056&ezik=bul }}</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/351 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Кръстина]</ref> [[File:Chitalishte iskra.jpg|thumb|Читалище "Искра".]] [[File:Klub na pensionera.jpg|thumb|Клуб на пенсионера.]] В село Винарско към 2024 г. има: * читалище „Искра“;<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?47165 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Братя Миладинови“, село Кръстина, община Камено, област Бургас]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * клуб на песнионера;<ref>[https://registarnadetskitegradini.com/целодневна-детска-градина-кръстина Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина, село Кръстина]. Видяно на 19 август 2022 г.</ref> * православна църква „Св. Георги Победоносец“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/sliven-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Карнобатска духовна околия, Кръстина]</ref> * здравна служба.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8121 Кръстина |достъп_дата=2022-08-19 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Културни и природни забележителности == * Калето == Личности == * [[Делчо Пенев]] (р. 1948), български строител и политик от БКП <!-- == Литература == --> == Редовни събития == На [[6 май]] е официален празник на с. Винарско. <!-- === Кухня === --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == *[https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-055.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e8/Bulgaria_geographic_map_Burgasvalley_bg.svg Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта] {{Община Камено}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Камено]] 23trxtvht6ji1vu24wqpqqcisth2g11 Вишна (село) 0 11601 12896616 11893450 2026-05-02T22:38:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896616 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото|дървото|вишна}} {{Селище в България | име = Вишна | картинка = Visnaselo.jpg | картинка-описание = Изглед на селото отвисоко | екатте = 11363 | надм-височина = 116 | пощ-код = 8562 | тел-код = 05949 | сев-ширина = 42.900 | изт-дължина = 27.183 | площ = 5,084 }} '''Вѝшна''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Руен]], [[област Бургас]]. ==География== Село Вишна е разположено в Източна [[Стара планина]], в подножието на [[Върбишка планина]], в [[долина]]та на река [[Луда Камчия]]. През Вишна минава асфалтиран общински път – в границите на селото негова главна улица, свързващ се ''на изток'' отвъд реката с третокласния [[Републикански път III-208]], който ''на север'' води през селата [[Билка (село)|Билка]], [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – през село [[Дъскотна]] към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] към село Руен. ''На запад'' общинският път води през селата [[Планиница (област Бургас)|Планиница]] и [[Рупча]] към село [[Люляково (Област Бургас)|Люляково]], в което прави връзка с третокласния [[Републикански път III-7305]]. На около километър югоизточно от Вишна се намира ''[[железопътна гара|гара]] Дъскотна'' на железопътна линия [[Карнобат]] – [[Комунари]], част от [[Железопътна линия 3 (България)|Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] на пътя в границите на селото е около 130 m от изток и около 170 m – от запад, а в центъра е около 140 m. == История == След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България с името ''Боялар''. Преименувано е на ''Боляри'' през [[1934]] г. и на ''Вишна'' през [[1951]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 60; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.'' и ''указ 107, обнародван на 13 март 1951 г.''</ref> == Население == Населението на село Вишна<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=775&ezik=bul Справка за населението на с. Вишна, общ. Руен, обл. Бургас]</ref> наброява 226 души към [[1934]] г., има максимума си – 343 души, към [[1985]] г. и след рязък спад – 256 към [[1992]] г., достига 226 (по текуща демографска статистика за населението) към [[2018]] г. === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 256 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || - |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 60 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 194 |} == Религии == В село Вишна се изповядва [[ислям]]. == Обществени институции == Село Вишна към 2020 г. е център на ''кметство Вишна''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20004196&ezik=bul Справка за събитията за кметство Вишна, общ. Руен]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/450 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Вишна]</ref> В селото има постоянно действаща [[джамия]].<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_2551.html Национален регистър на храмовете в Република България, Вишна, област Бургас]</ref> == Културни и природни забележителности == Джамията в селото е една от най-красивите в общината. Горите са запазени и чисти. Има много чешми. Центърът на селото е оформен като парк. Има много места за почивка и отдих. == Редовни събития == Религиозни празници – Рамазан и други. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> <!-- === Кухня === --> == Галерия == <gallery class="center"> Djamivisna.jpg Visnakar.jpg Visnakanal.jpg VkanalVisna.jpg Goravisna.jpg Djamiden.jpg | Сградата на джамията Djaminosht.jpg | Джамията през нощта Lutfucesme.jpg Centarnosht.jpg.jpg Centarden.jpg Vlak.jpg.jpg Peyzash.jpg.jpg Kamciivisna.jpg.jpg Vishnagledka.jpg Visnakamcii.jpg.jpg Tabela.jpg.jpg Vishna.jpg Cesmavisna.jpg Mustafavilla.jpg Tabelavisna.jpg Mostvisna.jpg.jpg </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Община Руен}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Руен]] bu0eceknv8e122otl6bfinuov1adzxf Войводино 0 11741 12896834 12814697 2026-05-03T08:01:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896834 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Варна|близкозвучащото по име село в Област Пловдив|Войводиново}} {{Селище в България | карта-положение = left | екатте = 11836 | надм-височина = 261 | пощ-код = 9292 | тел-код = 051314 | сев-ширина = 43.400 | изт-дължина = 27.617 | площ = 31,609 }} '''Войводино''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Вълчи дол]], [[област Варна]]. == География == Село Войводино се намира на 39 км от гр. [[Варна]] и на 5 км от гр. Вълчи дол. Селото е в близост до гр. [[Добрич]]. През с. Войводино минава четвъртокласен път Варна – Вълчи дол. На 5 км от селото се намира и жп гара Вълчи дол, която свързва селото с цялата страна. Селото е разположено на хълмист релеф. През селото минава малка река, която го разделя на две части. В околностите на селото има много гори и извори. В близост се намират язовирите: Генерал Киселово, Николаевка, Страхил. Населението на селото е около 200 души. То се състои от българи и турци. В последното десетилетие има имоти закупени от англичани. Село Войводино има най-голямо землище във [[Вълчи дол (община)]]. == История == Старото име на село Войводино е '''Пашаийт'''. Селото възниква през XVI век след заселване на турски войници. Има и малко татари, които са се преселили след Кримската война. Българите са втория по-големина етнос в селото и те са предимно бежанци от Тракия по време на Руско-Турската война от 1828-1829 г., които бягайки за Бесарабия и се заселват тук. Седем български рода се заселват в селото, Чакърови, Събеви, Радинови, коджа Николови. Бежанци от село Градец Котленско, Сливенско, Ямболско, карнобатско и др. Други са българите преселили се от [[Добруджа]], има и преселници от съседните села Николаевка, Левски, Изгрев, които се заселват тук след миграцията на турците през 30 те години на ХХ век. Войници от селото са участвали в Балканската война, Първата световна и Втората световна война. В памет на загиналите войни има изграден паметник в двора на старото училище. Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на [[Кралство Румъния|румънската войска]], завзела селото по време на [[Междусъюзническата война]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=643694231.87438213957413095525 ''Варненски новини'' - дигитално копие - 11/08/1913, No. 284, 2 стр.]</ref> В средата на 20 век селото наброява 1700 души с преобладаващо българско население, но след 1944 г. много от младите и образовани хора мигрират във Вълчи дол, Варна и сега селото е с преобладаващо възрастно население. През социализма селото има голям икономически възход, има овцеферма, кравеферма, птицеферма, зеленчукова градина и развито земеделие. Днес има овце и крави в личните стопанства на хората. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=818 | заглавие = „Справка за населението на село Войводино, община Вълчи дол, област Варна, НСИ“ | достъп_дата = 2 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220606024722/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=818 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 2 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1685 | 1946 = 1468 | 1956 = 1331 | 1965 = 989 | 1975 = 646 | 1985 = 495 | 1992 = 459 | 2001 = 331 | 2011 = 253 | 2021 = 182 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 2 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 253 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 83 || 32.80 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 107 || 42.29 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ? || ? |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 61 || 24.11 |} == Религии == {{Раздел-мъниче}} [[Файл:Църква в с. Войводино - "Св. Иван Рилски".jpg|мини|Църква в с. Войводино – „Св. Иван Рилски“]] [[Файл:Voivodino-mosque.jpg|мини|Джамията в селото]] == Обществени институции == В селото има читалище, в което се помещава библиотека. Кметството е с действаща пощенска станция. Има и две училища, които са не действащи поради липса на ученици. В селото има и няколко хранителни магазина. == Културни и природни забележителности == Забележителен обект е църквата „Св. [[Иван Рилски]]“, която е духовен център на местните християни. Към края на XVII и началото на XVIII век е построена [[джамия]] в селото. Местната джамия сега е реконструирана. В околностите на селото има останки от стари селища и там се открити артефакти от античността и средновековието. Родно място на [[Борис Рогев]] български капитан I ранг. Един от тримата български морски офицер с почетното званието кавалер на [[Орден на Почетния легион]]. В село Войводино е родена и игумения Валентина със светско име Стойка Друмева / 1934 - 2021 / от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен игумен на Калоферския девически манастир и автор на над 60 книги с църковна тематика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bg-patriarshia.bg/church-publication-12|заглавие=}}</ref> Родно място и на монах Стилиян роден със светско име Стоян Жеков Дамянов / 1929 - 2012 /от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен монах в Рилски и Бачковският манастир. == Източници == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Вълчи дол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Вълчи дол]] mfgsaungtkbfxa6z5cqhr3x81n08bnx Войница 0 11856 12896861 12317989 2026-05-03T08:48:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896861 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|селото в Северна Македония|Войница (община Чашка)}} {{Селище в България | екатте = 11925 | надм-височина = 208 | пощ-код = 3734 | тел-код = 09333 | сев-ширина = 43.9370426 | изт-дължина = 22.6958602 | площ = 14,199 }} '''Во̀йница''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Видин]], [[област Видин]]. == История == В църквата в селото рисува [[Дебърска художествена школа|дебърският]] зограф [[Кръсто Янков]].<ref name="Василиев 232">{{Василиев|232}}</ref> По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Девети септември“]] в чест на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година. През лятото на 1950 година едно семейство (3 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 124, 205}}</ref> ==Население) == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 102 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 102 || 100,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Видин}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Видин]] ljvtmbm2wndvk4rd21e8eviwhudnc3g Водна 0 11884 12896750 12483891 2026-05-03T05:49:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896750 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11720 | надм-височина = 214 | пощ-код = 3831 (2007) | тел-код = 09337 | сев-ширина = 43.8525261 | изт-дължина = 22.7057146 | площ = 18,143 }} '''Во̀дна''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. Намира се в [[община Грамада]], [[област Видин]]. == География == Водна се намира на 4 километра от град [[Грамада]]. == История == През лятото на 1950 година 3 семейства (13 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до [[Кулски събития|Кулските събития]] насилствена кампания за „масовизация“ на [[Колективизация в България|колективизацията]], в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]], наречено на името на комунистическия диктатор [[Георги Димитров]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123, 173, 205}}</ref> == Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 73 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 71 || 97,26 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 2,73 |} == Културни и природни забележителности == Природна забележителност е пещерата „Куртова пещера“, намираща се в местността Краварника с поглед към село Ивановци. Също така и многобройните чешми и кладенчета в землището, от където идва и името на селото. == Редовни събития == <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> Сборът на село Водна се провежда всяка година на църковния празник „Свети Дух“ – 50 дни след Великден == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.predavatel.com/bg/9/vid.htm www.predavatel.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090309195059/http://www.predavatel.com/bg/9/vid.htm |date=2009-03-09 }} * [http://www.vidin-online.com/sela-gramada/vodna история на село Водна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111018174556/http://vidin-online.com/sela-gramada/vodna |date=2011-10-18 }} {{Община Грамада}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Грамада]] 8hc185zny01g02adgbyek5ne66kfu6t Владиченци 0 11891 12896689 12318047 2026-05-03T03:39:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896689 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11497 | надм-височина = 213 | пощ-код = 3748 | тел-код = 09317 | сев-ширина = 43.7809748 | изт-дължина = 22.8503983 | площ = 6,419 }} '''Владѝченци''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Димово]], [[област Видин]]. == История == Знае се, че селото е основано от Владика, чието име е неизвестно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://selovoditel.andreynovakov.eu/villages/vladichenci|заглавие=Владиченци|достъп_дата=2021-09-25|архив_дата=2021-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210925195954/https://selovoditel.andreynovakov.eu/villages/vladichenci}}</ref> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 65 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 65 || 100,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Културни и природни забележителности == Във Владиченци можете да посетите пещерата Белилката. == Редовни събития == Съборът на селото е на 23 и [[24 май]]. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == Предстои изграждане на православен храм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bnr.bg/vidin/post/101144461/izgrajdat-pravoslaven-hram-v-selo-vladichenci|заглавие=Изграждат православен храм в село Владиченци|автор=Йорданка Петрова|фамилно_име=|първо_име=|дата=15.07.19|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Външни препратки == {{Община Димово}} {{мъниче|селище в България}} == Източници == <references /> [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Димово]] tu8e4kez0ecwqhmckffr0gtj180zmzu Чупрене 0 11947 12896857 12520349 2026-05-03T08:43:55Z Пакко 4661 | знаме = Flag of Chuprene.gif 12896857 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|биосферния резерват |Чупрене (резерват)}} {{Селище в България | знаме = Flag of Chuprene.gif | картинка = Center of Chuprene.jpg | картинка-описание = Центърът на селото с [[Часовникова кула (Чупрене)|камбанарията]] и църквата „[[Свети Николай (Чупрене)|Свети Николай]]“, паметник на културата }} '''Чупрѐне''' е [[село]] в Северозападна [[България]], в подножието на [[Стара планина]]. То е административен център на [[община Чупрене]], [[област Видин]]. Населението му е около {{население с година}}. == География == Село Чупрене е разположено на 20 километра от град [[Белоградчик]] и на 70 километра от град [[Видин]]. Намира се на 13 километра от границата с [[Република Сърбия]] в район, залесен предимно с [[бук]]ови и [[иглолистни гори]]. [[Климат]]ът е типичен за планинските райони – топли дни и прохладни нощи. Село Чупрене е разположено в живописна планинска местност – селото е заградено от юг, запад и север от склоновете на Западна [[Стара планина]], а на изток е отворено към малко по размери поле, завършващо до високи земни възвишения (т. нар. ''глами''). „Гламите“ по същност са природни възвишения, образували се преди хиляди години от скали, потънали от единия им край и издигнати от другия им край. Впоследствие се оформят няколко такива. От тях при ясно и добро време може да се види река Дунав, отстояща на голямо разстояние. В някои от тях има пещери, в които са намерени останки от керамика. През селището преминават две реки – Манастирка и [[Чупренска река]], като Манастирка се влива в Чупренска река в самото село. Някои от именуваните местности в околността на селото са: „Мийна падина“, „Говнени брег“, „Суа стран“, „Лалкин град“ (там се намират останки от римска крепост или пост) и др. Горната част на селото е разделена на две от вододела на двете реки. По двете долини са прекарани черни пътища, по които се излиза в планината. По тези пътища може да се достигне до местността ''Бекинска шобърка''. Тук се намират извор с леденостудена вода, вили, а също така и своеобразен вход към биосферен резерват [[Чупрене (резерват)|Чупрене]], който е под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. [[Флора]]та и [[фауна]]та са богати – могат да се видят [[дъб]], [[бук]], [[обикновен смърч]], [[ела]], [[бреза]], [[мащерка]], [[жълт кантарион]], [[риган]], [[мента]], [[див джоджен]], [[бял равнец|бял]] и [[жълт равнец]], а също така и влючените в „[[Червена книга на България|Червената книга на България]]“ [[червен кантарион]] и [[тинтява]]. Животинските видове са представени от [[сърна|сърни]], [[елен]]и, сръндаци, [[дива свиня|диви свине]], рядко се срещат [[заек|зайци]] и [[лисица|лисици]]. В реките около село Чупрене се срещат [[мряна]] и [[балканска пъстърва]], рядко вече [[кефал]], но по-надолу от селото (по поречието на едноименната река към селата Търговище и Протопопинци). Интересно е да се отбележи, че [[Чупренска река]] е обитавана и от речни раци, но за голямо съжаление те вече са рядкост – поради намаляването на дебита на реката. В последните години са прекарани и еко-пътеки, които дават възможност за добър [[туризъм]], съчетан с опознаване на местната флора и фауна. В района на резервата са съхранени [[глухар]]и и единични екземпляри [[скален орел]]. == История == [[Файл:Overview of Chuprene.jpg|мини|Изглед към част от селото]] [[Файл:Chuprene - 2015 - 8.JPG|мини|Главната улица]] [[Файл:Chuprene - 2015 - 9.JPG|мини|Табели, указващи пътя към връх Миджур и хижа „[[Горски рай]]“]] Първите данни за живот по тези места датират от древни времена. В околностите на близките села [[Върбово (Област Видин)|Върбово]] и [[Търговище (Област Видин)|Търговище]] в пещери има открити останки от [[глина|глинени]] съдове. В района на село Чупрене и близките села са намерени находки, датиращи от [[Бронзова епоха|бронзовата]] и [[желязна епоха|желязната епоха]]. Доста повече са находките, останали от [[Римска империя|римски]] времена. Това е съвсем естествено, като се вземе предвид близостта на планинския проход [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]] (1452 [[метър|м]] [[надморска височина|н.в.]]), а също така и наличието на [[мед (метал)|медна]] руда близо до селото (Чупрене лежи на линията на медната руда Бор (Сърбия) – Чупрене – Горни Лом – Чипровци). Входовете на галериите, експлоатирани и през миналия век, се виждат и до днес. Предполага се, че името на село Чупрене е свързано с добива на медна руда (купрум). Това е най-вероятния произход на името на село Чупрене. През вековете то търпи промени, за да се стигне до днешното. В околностите на селото са открити останки от древни [[крепост]]и (а може би на сигнални постове, използвани от римските войски за сигнализация при опасност). При завземането на [[България]] от [[турци]]те селото вече е съществувало – споменава се в регистъра на [[Видин]]ския санджак от [[1454]]/[[1455]] г. През турско време се заселват [[Саксония|саксонски]] [[рудар]]и. Жители на селото взимат участие в [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] от 1688 година.<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 116 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180304090330/http://www.promacedonia.com/chipr/index.html |date=2018-03-04 }}</ref> Споменато е под името ''Чупрен'' в описанието на [[Жером-Адолф Бланки]] на пътуването му от Белоградчик към [[Ниш]] през [[1841]] г. След [[Освобождение]]то селото се развива бързо и населението през годините достига 1800 – 2000 души. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е ограбено от мародери от [[Сърбия]].<ref>Попов, Ставри. Самозащитата на селото Чипоровци срещу сръбско-румънското нашествие през 1913 година. Из дневните бележки на Ставри Попов, Регионален исторически музей - Монтана, Монтана, 2023, с. 33.</ref> През [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]] дава жертви, а след [[1944]] г. се развива в областите дърводобив, свиневъдство, текстилна промишленост, отглеждане на едър рогат [[добитък]] и други. == Население == {{раздел-мъниче}} Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване. На преброяването от 2011 година 83% от заявилите етническа принадлежност се определят като [[българи]], а 17% като [[Цигани в България|роми]].<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls www.nsi.bg]</ref> Българите са предимно [[торлаци]]. Местното население е изцяло християнско. Трябва да се вземе под внимание фактът, че голяма част от семействата са потомци на хора, преселили се от [[Македония (област)|Македония]] и [[Сърбия]]. {{Bar box |title=Население на с. Чупрене между 1934 и 2012 година | скриване = 1 |titlebar=#DDD |width=500px |barwidth=50px |left1=Година |right1=Население |bars= {{bar pixel|31.12.1934|#8080FF|467||1871}} {{bar pixel|31.12.1946|#FF8080|460||1842}} {{bar pixel|01.12.1956|#8080FF|396||1586}} {{bar pixel|01.12.1965|#FF8080|380||1523}} {{bar pixel|02.12.1975|#8080FF|322||1290}} {{bar pixel|04.12.1985|#FF8080|254||1016}} {{bar pixel|04.12.1992|#8080FF|226||906}} {{bar pixel|31.12.1993|#FF8080|222||890}} {{bar pixel|31.12.1994|#8080FF|221||884}} {{bar pixel|31.12.1995|#FF8080|215||863}} {{bar pixel|31.12.1996|#8080FF|209||838}} {{bar pixel|31.12.1997|#FF8080|209||836}} {{bar pixel|31.12.1998|#8080FF|201||807}} {{bar pixel|31.12.1999|#FF8080|190||762}} {{bar pixel|31.12.2000|#8080FF|177||711}} {{bar pixel|01.03.2001|#FF8080|179||719}} {{bar pixel|31.12.2001|#8080FF|174||699}} {{bar pixel|31.12.2002|#FF8080|166||664}} {{bar pixel|31.12.2003|#8080FF|166||666}} {{bar pixel|31.12.2004|#FF8080|162||650}} {{bar pixel|31.12.2005|#8080FF|160||640}} {{bar pixel|31.12.2006|#FF8080|154||616}} {{bar pixel|31.12.2007|#8080FF|148||595}} {{bar pixel|31.12.2008|#FF8080|145||581}} {{bar pixel|31.12.2009|#8080FF|144||576}} {{bar pixel|31.12.2010|#FF8080|142||570}} {{bar pixel|01.02.2011|#8080FF|136||547}} {{bar pixel|31.12.2011|#FF8080|133||535}} {{bar pixel|31.12.2012|#8080FF|132||529}} |caption=Източник: [http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5192&ezik=bul ЕКАТТЕ]}} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{раздел-мъниче}} == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} През 2012 г. община Чупрене приема план за развитие на туризма, в който има идея за развитие на зимен туризъм с изграждането на ски зона под връх [[Миджур]]. През 2017 г. проектът за ски зона „Миджур“ вече е изготвен. Планира се изграждането на ски комплекс с 14 ски писти, няколко учебни площадки за начинаещи скиори, лифт, влекове и помощни съоръжения и постройки. Целта на проекта е да се развие зимният туризъм, с което туризмът в региона да стане целогодишен. == Култура == В селото се прави голям [[събор]], на който идват много хора и се организират редица забавления. Основните забележителности са камбанарията с [[часовник]]а в центъра на селото, [[Църква (сграда)|църквата]] и музеят „Асен Балкански“. Малко след края на селото към Балкана на запад, от дясно в [[скала|скалите]] се вижда паметната плоча, където се учредява местната структура на [[БКП]]. На около 4 – 5 км нагоре по пътя на Чупренската река се намира т.нар. „Партизан чешма“ – оттук [[Партизански отряд „Георги Бенковски“]] започва през [[1944]] г. да налага народната власт във Видинско. На това място всъщност започва истинското изкачване на прохода „Свети Никола“ – местността по-нагоре с китни ливади от ляво на пътя се нарича „Суа стран“ („Суха страна“) поради цвета на тревата през лятото – жълто-сив. До „Партизан чешма“ освен чешма (от която вече рядко в лятно време тече вода) има поставен и мемориален паметник. Сред редовните събития в село Чупрене са съборът на селото през месец [[май]] и Празникът на гората през месец [[август]], когато в местността ''Бекинска шобърка'' се организират веселия и се провеждат различни мероприятия. В района на селото се събират ловни дружинки по време на ловния сезон. В миналото отделните семейства са почитали различни покровители и са се събирали на определен ден от годината, както и на големите християнски празници. Друго редовно събитие е [[Община Чупрене|общинският]] турнир по [[футбол]], който се провежда всяка година от [[10 юли]] до [[10 август]]. Също така и торлашкия фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу“, който през юни 2012 г. се провежда за седми пореден път. <gallery class="center"> Chuprene - 2015 - 5.JPG| Читалище „Христо Ботев“ Chuprene - 2015 - 6.JPG| ОУ „Акад. Михаил Димитров“ Chuprene - 2015 - 7.JPG| Църква „Св. Никола“ </gallery> == Личности == ;Родени в Чупрене * [[Михаил Дафинкичев]] (1881 – 1966), психолог, философ и историк * [[Славчо Дроцанов|Асен Балкански]] (1920 – 1943), партизанин * [[Никола Йолкичев]] (1925 - 2017), геолог и палеонтолог * [[Младен Николов]] (1881 – ?) – психолог * [[Тодор Цурински]] (1918 – 1997) – инженер ;Починали в Чупрене * [[Антон Стериов]] (1882 – 1924), революционер от ВМОРО == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.chuprene.com Сайт на община Чупрене] {{Община Чупрене}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Чупрене]] e7ul982j5mbp2d4f3s47ak1mngg6od4 Влайчовци 0 11966 12896696 12761481 2026-05-03T04:02:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896696 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11524 | надм-височина = 698 | пощ-код = 5344 | тел-код = 06711 | сев-ширина = 42.950 | изт-дължина = 25.250 | площ = – <ref>Влайчовци е разположено в землището на село [[Здравковец]]</ref> }} '''Влàйчовци''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Габрово]], [[област Габрово]]. == География == Село Влайчовци се намира на около 9 km северозападно от центъра на областния град [[Габрово]], 5 km североизточно от село [[Враниловци]] и 15 km югоизточно от [[Севлиево]]. Разположено е в югозападната част на платото [[Стражата (плато)|Стражата]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото е около 650 m, в северозападния му край нараства до около 670 m, а в североизточния намалява до около 585 m. През Влайчовци минава общински път, който на северозапад води до село [[Здравковец]], а на югоизток се свързва с третокласния [[републикански път III-4403]], водещ от град Габрово на север през селата [[Рязковци]], [[Седянковци]], [[Ветрово]], [[Читаковци]], [[Шипчените]], [[Сейковци]] и [[Кози рог]] и свързващ се югоизточно от село [[Ловнидол]] с третокласния [[републикански път III-4041]]. == История == През [[1995]] г. дотогавашното населено място ''[[колиби]] Влайчовци''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55613&ezik=bul&e=11468 Справка за с. Влайчовци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.]</ref> придобива статута на село.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55613&ezik=bul&e=16810 Справка за с. Влайчовци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)]</ref><ref>След влизането в сила през [[1995]] г. на [https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200815081006/https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 |date=2020-08-15 }}, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.</ref> == Население == Населението на село Влайчовци наброява 251 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г., намалява постепенно до 63 към [[1985]] г. и към [[2019]] г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 19 души.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=790&ezik=bul Справка за населението на с. Влайчовци, общ. Габрово, обл. Габрово]</ref> '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 32 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 30 || 93,75 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{мъниче|селище в България}} {{Община Габрово}} [[Категория:Села в област Габрово]] [[Категория:Населени места в община Габрово]] gwzf34uwdlsjgkq5ntm7naqyx1yh3nr Балванците 0 12071 12897024 11937833 2026-05-03T11:36:33Z Carbonaro. 221440 12897024 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 2378 | надм-височина = 402 | пощ-код = 5388 | тел-код = ? | сев-ширина = 43.017 | изт-дължина = 25.450 | площ = – <ref>Балванците е разположено в землището на село [[Каломен]].</ref> }} [[Файл:Майстори от Дряновските села.jpg|мини|Майстори от '''Балванците''' и други Дряновски села]] '''Балванците''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Дряново]], [[област Габрово]]. == География == Село Балванците се намира в планински район. == История == В книгата „Къде ли не съм строил“ със съставител Николай Пенчев се споменават строители от Дряновско, сред които има и майстори от с. Балванците. == Бележки == <references /> {{Община Дряново}} [[Категория:Села в област Габрово]] [[Категория:Населени места в община Дряново]] 70o2y0c0h064vutmqksp383qxyqsqv7 Войнишка 0 12114 12896862 12326002 2026-05-03T08:51:17Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896862 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11960 | надм-височина = 506 | пощ-код = 5458 | тел-код = 067302 | сев-ширина = 42.850 | изт-дължина = 25.017 | площ = – <ref>Войнишка е разположено в землището на село [[Кръвеник]]</ref> }} '''Войнѝшка''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Севлиево]], [[област Габрово]]. == География == Село Войнишка се намира на около 25 km западно от центъра на град [[Габрово]] и 21 km юг-югозападно от град [[Севлиево]]. Разположено е в [[Черновръшки рид|Черновръшкия рид]], по северния долинен склон на река Негойчевица, ляв приток на река [[Росица (река)|Росица]], в близко съседство на юг със село [[Кръвеник]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] в селото има стойности между около 530 m в южната му част и 640 m – в североизточната. Село Войнишка има пътна връзка на юг в село Кръвеник с третокласния [[републикански път III-6072]], а на запад – с общинския път GAB1165<ref>[https://wiki.openstreetmap.org/wiki/Списък_на_общинските_пътища_в_Република_България Списък на общинските пътища в Република България]</ref>, водещ на север към Севлиево, а на юг – към [[Априлци]]. == История == През [[1978]] г. дотогавашното населено място ''[[махала]] Войнишка''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55617&ezik=bul&e=63999 Справка за с. Войнишка, общ. Севлиево, обл. Габрово към 07.03.1959 г.]</ref> придобива статута на село.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55617&ezik=bul&e=47781 Справка за с. Войнишка, общ. Севлиево, обл. Габрово към 26.12.1978 г.; Събитие: промяна на характеристика; Вид единица: населено място (село)]</ref> == Население == Населението на Войнишка наброява 692 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г. и намалява до 70 към [[1992]] г., наброява 46 души (по текущата демографска статистика за населението) към [[2019]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=830&ezik=bul Справка за населението на с. Войнишка, общ. Севлиево, обл. Габрово]</ref> '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 72 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 38 || 52,77 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 32 || 44,44 |} == Бележки == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Севлиево}} [[Категория:Села в област Габрово]] [[Категория:Населени места в община Севлиево]] hckuy2fr0v5jem9sh2uymh2oqdrxmi0 Вичово 0 12247 12896612 12456088 2026-05-02T22:20:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896612 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | екатте = 11329 | надм-височина = 109 | пощ-код = 9563 | тел-код = 05738 | сев-ширина = 43.733 | изт-дължина = 28.317 | Население на Село Вичово = 59 жители (към 01/01/2007 – НСИ) | площ = 13,759 }} '''Вѝчово''' (срещано и като Вичево) е [[село]] в Североизточна [[България]], [[Генерал Тошево (община)|община Генерал-Тошево]], [[Добрич (област)|област Добрич]]. == География == Село Вичово се намира в [[Южна Добруджа]], на около 44 km североизточно от областния център град [[Добрич]], 23 km изток-североизточно от общинския център град [[Генерал-Тошево]] и 35 km северно от град [[Каварна]]. На около километър на север от селото отстои [[Държавна граница|границата]] с [[Румъния]], а на около 21 km на изток – брегът на [[Черно море]]. Разположено е в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], в източната част на [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]]. Надморската височина в центъра на селото е около 108 m. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умерено континентален]], с черноморско климатично влияние. На юг общински път от около 4 km свързва Вичово със село [[Спасово (област Добрич)|Спасово]] и с минаващия там третокласен [[републикански път III-2904]], водещ на изток през селата [[Бежаново (област Добрич)|Бежаново]], [[Захари Стояново (област Добрич)|Захари Стояново]] и [[Стаевци]] до село [[Дуранкулак]], а на запад – през селата [[Рогозина]] и [[Чернооково (област Добрич)|Чернооково]] до село [[Кардам (област Добрич)|Кардам]] и връзка в него с второкласния [[републикански път II-29]], който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град [[Варна]]. Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на [[земеделие]]то. Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на [[Полезащитни горски пояси в Южна Добруджа|полезащитни горски пояси]] с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях. '''''[[Землище]]то''''' на село Вичово граничи с Румъния на север и със землищата на: село [[Бежаново (област Добрич)|Бежаново]] на изток; село [[Спасово (област Добрич)|Спасово]] на изток и юг; село [[Рогозина]] на запад.<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Вичово > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).]</ref> '''''Числеността на населението''''' на село Вичово по данните от [[Преброявания на населението в България|преброяванията]]<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преброяване_на_населението Преброяване на населението]</ref> от 1934 г. насам се променя както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/771 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Вичово, общ. Генерал-Тошево, обл. Добрич] Справка към 28.12.2024.</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 338 | 1946 = 376 | 1956 = 355 | 1965 = 266 | 1975 = 186 | 1985 = 94 | 1992 = 85 | 2001 = 69 | 2011 = 30 | 2021 = 13 }} '''''Етническият състав на населението''''' по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Етнически групи|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|'''''Общо''''' || 30 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 24 || 80 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 5 || 16,67 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0 |- |align="left"|Други || 0 || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0 |- |align="left"|Неотговорили || 1 || 3,33 |} По информация от сайта на община Генерал Тошево<ref name=община>[http://toshevo.org/g/?page_id=1647 Община Генерал Тошево > За Генерал Тошево > Селата в нашата община. с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново]</ref>, към 2011 г. при регистрирани с постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ адрес там живеят 30 души.<ref>''Постоянен адрес'' е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. ''Настоящ адрес'' е адресът, на който лицето пребивава.</ref> == История == Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името ''Хюсеиндже'', с около 20 къщи. През 1873 г. селото се споменава с името ''Юсеиндже''. Включено е към [[кааза]] ''[[Балчик|Балчишка]]''. Старото име на селището се среща и като ''Хюсеин'', ''Хюсейндже'', ''Хюсейнч кьой'' и ''Хюсеинч куюсу''. Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като ''кладенец'', т.е. ''Кладенецът на Хюсеин'' или ''Хюсеинов кладенец''.<ref name=община/> След [[Освобождение на България|Освобождението]] селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.<ref name=НМ>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004).] Автор: [[Николай Мичев]]. ВИЧОВО (Хюсеинч кьой) (Справка към 30.12.2023.)</ref> По силата на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в [[Румъния|румънска]] територия. Върнато е на България по [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] от 1940 г. Село ''Хюсейнч кьой''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-details-by-event/6110 Информация с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич - 03/03/1878]</ref> е преименувано на ''Вичово'' през 1906 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-details-by-event/90243 Информация с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич - 21/12/1906]</ref>. Новото име е в памет на ''хаджи Вълчо'', родом от град [[Котел]], първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на [[19 век]].<ref name=община/> '''''Начално училище „Стефан Караджа“''''' е открито в село Вичово през 1941 г. и е действало до 1967 г., когато е закрито.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=35&flgid=4325 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 702 „Народно начално училище „Стефан Караджа“ – с. Вичево, Топбухинско (1941 – 1967)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя]</ref> Към края на второто десетилетие на [[20 век]] селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват.<ref name=община/> <!-- == Религии == --> == Обществени институции == Изпълнителната власт в село Вичово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.<ref>[https://iisda.government.bg/ras/adm_structures/organigram_municipality_administration/326 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Вичово.]</ref> == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bulmaps.bg/ bulmaps.bg] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-009-4.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-009-4] Актуалност: 1985 г. Издание: 1991 г. {{Община Генерал Тошево}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Генерал Тошево]] 7q12znhn02xhahqizcys4nsy2gka429 Войниково 0 12363 12896860 12329913 2026-05-03T08:47:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896860 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | екатте = 11911 | надм-височина = 219 | пощ-код = 9473 | тел-код = ? | сев-ширина = 43.683 | изт-дължина = 27.367 | площ = 18,766 }} '''Войниково''' е [[село]] в Североизточна [[България]] с кмет Мерткан Алиев. То се намира в [[Община Тервел]], [[област Добрич]]. == Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 8 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 8 || 100,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Тервел}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Тервел]] dv6mj4nvj68wnfcvobzs7acmnje3vvh Дуранкулак 0 12385 12896234 12660117 2026-05-02T16:02:35Z SixtyShips 343962 12896234 wikitext text/x-wiki {{обработка|излишни подробности}}{{Селище в България | картинка = Durankulak Town Hall.JPG | картинка-описание = Кметството в Дуранкулак | екатте = 24102 | надм-височина = 26 | пощ-код = 9670 | тел-код = 05748 | сев-ширина = 43.700 | изт-дължина = 28.517 | площ = 29,351 }} [[Файл:DurankulakNorthBeach.jpg|alt=Див Плаж|мини|260п|Северният плаж на Дуранкулак]] '''Дурàнкулак''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. Административно се намира в [[община Шабла]], [[област Добрич]].<ref>[[НСИ. Информация за с. Дуранкулак, общ. Шабла, обл. Добрич - 31/12/2024]]</ref> Старото име е '''Блатница''', в Румъния го наричат '''Ръкари'''. == География == Дуранкулак е най-крайната североизточна населена точка в България, последното село на [[Българско Черноморие|Българското Черноморие]] преди северната граница. Центърът му се намира на 6 km южно от границата с [[Румъния]] и на 3 km от [[Черно море]]. Като най-източно разположено селище на България (489,357 km на изток по въздушна линия от София),<ref>[http://www.guide-bulgaria.com/Distances.aspx?to=durankulak www.guide-bulgaria.com]</ref> Слънцето изгрява (съответно – залязва) приблизително 18 минути по-рано, отколкото в [[София]], [[Благоевград]], [[Враца]] или [[Видин]]. Дуранкулак е най-голямото село в [[община Шабла]] както по брой на жителите, така и по землището си от почти 30 km².<ref>данни на НСИ</ref> Езерото на югоизток („Блатото“) и блатото на североизток („Карталèца“) са свързани чрез обрасло тресавище и изоставени рибарници. Тази мочурлива ивица, успоредна на морския бряг, достига до с. [[Ваклино]] и прегражда прекия достъп от Дуранкулак до морето, освен по най-краткия път към [[Космос (къмпинг)|къмпинг „Космос“]] (5 km от центъра на селото), където има два плажа – северен и южен. Северният плаж, дълъг около 3 km, стига до източния край на сухоземната граница с [[Румъния]]. Местното му име е „Кораба“ или „Ана Мария“, по името на заседнал там през февруари 1969 г. кораб, чиито останки все още личат на 20–30 m от брега. По-на север се виждат останки от заседнал руски шлеп. В северния край на залива дъното рязко се спуска, откъдето идва и названието „Дълбокия кой“.<ref>(вж. Трифонов 2003)</ref> Южно от къмпинг „Космос“ се простира плажна ивица с дължина 6,5 km, достигаща на 2 km от с. [[Крапец (област Добрич)|Крапец]]. Тя изпълнява ролята на бент, задържащ сладката вода, образуваща Дуранкулашкото езеро. Пред южната ѝ част, на 300 m от брега, се виждат останки от гръцкия кораб „Костас“, заседнал през 1968 г. На морското дъно пред двата плажа лежат останки от кораби от различни епохи, а вълните често изхвърлят фрагменти от амфори и други керамични съдове. Северният край на залива, до къмпинг “Космос“, се нарича „Картал кой“ (Орловият залив). Там има рибарско пристанище. Зад южния плаж, на височината „Сърт яр“ и на нос Сиврибурун, има пръстеновидни насипи, изградени през XVIII в. от Османската империя които со служили за навигационни ориентири. Северният и южният плаж са разделени от 1,2 km висок бряг с два ниски носа – Урсусбурун към северния плаж и [[Карталбурун]] („Буруна“) към южния. Името Карталбурун вероятно идва от гнездящи орли, а Урсусбурун („Нос на лошия късмет“) е свързан с трагичен инцидент през 1877 г., когато лодка с бежанци се преобърнала при опит за спасяване от кораба „Лейди Евелин“<ref>Виж Трифонов, 2003</ref>. Между двата носа са правени сонди сондира за откриване на природен газ. Добиваният газ временно е използван за производство на електроенергия чрез генератор с авиационен двигател тип „АИ“ от самолет [[Ан-12]]/[[Ил-18]]. [[Файл:Durankulashko ezero.JPG|мини|300п|[[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]]]] Дуранкулак се намира на крайбрежния международен път Е-87, на 100 km от [[Варна]] и около 60 km от [[Констанца]]. До [[Шабла]] са 18 km на юг, а до [[Мангалия]] – 16 km на север. Разстоянието до [[София]] по автомагистрала „Хемус“ е 560 km. От селото има път към гара [[Кардам]] (30 km), [[Генерал Тошево]] и [[Добрич]] (68 km). Съседни села са [[Ваклино]] (5 km юг), [[Стаевци]] (2 km запад), [[Граничар (Област Добрич)|Граничар]] (2 km северозапад) и [[Вама веке]] (6 km североизток, Румъния). == Климат == Близостта на Дуранкулак до [[Черно море]] и специфичните местни условия поддържат зимните средномесечни температури положителни (0,8–2 °C). През юли–август дневните стойности са около 26 °C, но рядко достигат 35 °C, а нощем – около 18 °C. Летните температури са по-ниски от вътрешността на страната (средно 22 °C). Морската вода през лятото е около 25 °C и се охлажда с 3–5 °C след продължителен южен вятър. Абсолютната влажност е ниска (70–75%), а годишните валежи са едва 450–500 mm поради валежната сянка на [[Карпати]]те, което прави климата по-облачен в сравнение с южните крайбрежни райони. Снежната покривка се задържа единствено през януари – февруари. За този период са характерни навяванията на [[Преспа|преспи]] в най-ниските части, когато по откритото поле отсъства снежна покривка. През зимата преобладават западните, а в останалата част на годината – слабите до умерени североизточните ветрове (едва 7 – 8 m/s). Сред местните ветрове са характерните [[бриз]]и изток – запад. Дълбочината на проникване на дневния бриз е едва десетина километра. Средната скорост на дневния бриз е 3 – 5 m/s, а на нощния (континентален) бриз – 2 – 3 m/s. Дуранкулашкият район се характеризира с малко мъгливи дни – едва 10 – 30 през годината. Те се проявяват през ранната есен и късната пролет. == Дуранкулашко езеро и Дуранкулашко блато == На югоизток Дуранкулак граничи с [[Дуранкулашко езеро]], а на 1,5 km североизток се намира [[Орлово блато]] („Карталийско“), свързани с мочурлива ивица успоредно на брега. Езерото е с площ над 4000 дка (3×2 km) и е едно от най-големите естествени в България. Има бъбрековидна форма, като на запад са разположени два острова – Големият остров (20 дка) и Малкият остров (5 дка). Големият остров е свързан със сушата с насип направен през 80-те години на XX в. Там се намира и извесното праисторическо селище с най-ранното каменно строителство в Европа. Орловото блато е около 500 дка, по-малко от езерото, с открит воден център с диаметър до 800 m, заобиколен от тръстика. Двата водоема са в края на две сухи долини, които отвеждат подпочвени води от над 150 km². Пясъчната коса между езерото и морето действа като естествен бент, а при най-тесния участък (500 m) има шлюз за регулиране на водното ниво и предотвратяване на навлизане на морска вода. == Етимология == Името му произлиза от турски и означава „стоящото ухо“ (от дуран-стоящ и колак-ухо), заради приликата с формата на Дуранкулашкото езеро.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://shabla.be/photos/durankulak/ | заглавие = Село ДУРАНКУЛАК - плажове, природа, история със снимки | издател = shabla.be | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> Друг вариант за произхода на наиминованието е, че названието „Дуранкулак“ по произход е доста древно за нашите сегашни разбирания. Произхожда от думата „тур“ (бълг.), Taurus (lat.), Taurian по името на изчезнал чифтокопитен бозайник прародител на опитомения бик. Почитта към това животно – Тур е засвидетелствана както в скулптурите из многото тракийски гробници, римски саркофази, намерени и по нашите земи, също така и като златни украшения във Варненския халколитен некропол и също намерени подобни артефакти на доста по-голяма територия, а също и във времевия диапазон. Втората част от името е била колак или кулак – зависи от диалекта в разговорния език. В много надписи от римско време и преди това са изписани само съгласните букви, каквато е била традицията, а гласните не са били изписвани. Кулак означава Юмрук на старобългарски и е доста по-старо название. Както е известно това опитомено впрегатно животно е доста по-едро от бика и е много агресивно и обикновено винаги живее до някакво езеро. Така в своята цялост същинското значение на „Дуранкулак“ в смислов превод е мястото, където прародителят на този бик е ударил с копито земята и се образувало езерото, в средата на което във вдлъбнатината на копитото се е образувал малкият остров, където има останки от живот съизмерими с варненския халколитен некропол. Или това е мястото, където е наречено, че ще има винаги живот, благоденствие и родова памет. Румънската власт (1919 – 1940 г.) сменя имената, почти без изключение, на всички селища в окупираната [[Южна Добруджа]], като името, дадено на Дуранкулак е ''Ръкари'' (в Румъния то не е сменено с официалното – историческо българско название). След възстановяването на българската държавност в района селото е прекръстено на ''Блатница'' по името на близко Дуранкулашко езеро. Така се именува през 50-те години на XX век. Името ''Дуранкулак'' е възвърнато през 1963 г. в памет на основното събитие, с което селото е известно – Дуранкулашкият бунт от 1900 г. == История == === Древна история === {{основна|Археологически комплекс „Дуранкулак“}} [[File:Durankulak-Tell Golemija ostrov.JPG|мини|дясно|420п|Селищната могира Големия остров при с. Дуранкулак. Аерофотография 2019, поглед от юг.]] Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, съпоставимо по археологическо значение с праисторическите селищата при [[Варна]], [[София]], [[Караново (област Сливен)|Караново]] (Сливенско), Градешница (Врачанско), с. [[Телиш]] (Плевенско), Овчарово и Полюница (Търговишко) и други. Това явление говори за благоприятното съчетание на ценни за човешкия живот фактори, като здравословен микроклимат, постоянен и значителен дебит на прясна вода, плодородна почва, необикновено богатство на животински и растителни видове, лесно защитими от нападения територии (острови, блата и пр.). Вероятно Дуранкулашкото езеро е представлявало дълбок морски залив в периода, когато Черно море е било с около 4 метра по-високо ниво (вж. например Трифонов, 2003 – за произхода на Дуранкулашкото, Шабленското и Езерецкото езера). По тези причини всяка от последователно съществувалите цивилизации е била добре развита за своя исторически период. Откритите в района на Археологически комплекс Дуранкулак са богатство, част от което може да се види и в читалището на с. Дуранкулак, и Зеления център в гр. Шабла. Най-известните археологически проучвания в района на с. Дуранкулак започват през 1974 г. под ръководството на [[Хенриета Тодорова|проф. Хенриета Тодорова]]. Направените открития представят много нови познания относно праисторията и ранната история на тази част от Балканския полуостров. [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Дуранкулак]] е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Тук са проучени над 1200 праисторически погребения които, наред с [[некропол]]ите от [[Девня]] и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация в Европа. Находките от Големия остров и местността Нивата, където се намира и най-големият [[Дуранкулашки некропол|некропол]] в Европа, са по-стари дори от [[Варненски некропол|Варненския некропол]]. Съществуването на живот, на едно и също място, през различен хронологически етапи (от късния неолит до Ранното средновековие) е и причината мястото да е известно и като „Българската [[Троя]]“. Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока запад, е имало няколко селища, като това с най-ранната каменна архитектура в континентална Европа е на около 4500 г. пр.н.е. (''енеолит''). Това причислява цивилизацията развила се в тази част на Балканите сред най-древните в [[Европа]]. На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г. пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]]. На [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4700 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр.н.е.). Поселенията в района са с различен произход – от новокаменната епоха до Първата българска държава – Ранното средновековие. Последното от тях е било българско и е заникнало след края на Първото българска държава – края на X – началото на XI век. Тогава на Големия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от IX – XI в. Част материалите от него са експонирани в музея на читалището в Дуранкулак. Сред интересните неща е фактът, че в селището е имало [[капище]], чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена [[църква (сграда)|църква]] – т.е. селото е преживяло покръстването. Археологическите проучвания започват през 1974 год. и със спорадични прекъсвания продължават и до днес. Тук са открити редица ценни свидетелства, както за древните българи, така и за хората, живели на това място преди тях. Изключително важни са и находките, свързани с древната българска история. Така например още през 1978 г. Тук е открит прабългарски календар – ''рабош'' от периода VII – Х век (материали по въпроса се пазят в библиотеката на читалището в Дуранкулак). [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] е селищна могила с дебели културни напластявания. На места дебелината на разкритите културени напластявания достигат до 3,50 метра. Днес върху цялата прощ на острова се виждат основите на праисторически сгради, изградени от каменни плочи (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха от преди 7000 – 6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и 1 помещение с размери средно около 25 m². В центъра на [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] са разположени останките на огромен за епохата си дворец (над 250 m²). На [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]], от южния бряг на 26 m навътре в скалния масив е изсечен древен пещерен храм на богинята [[Кибела]] (III – II в. пр. Хр.). Светилището е с два успоредни коридора, в дъното на един от тях има висок олтар. Срутване на свода е причината храмът да престане да съществува. === Османско владичество и нова история === Дуранкулак има българско население от появата си. Сегашното село е продължение на постепенно изчезналото през втората половина на XIX век село Карталии, което се намирало недалеч – в низината непосредствено преди къмпинга на Дуранкулак, т.е. между [[Карталбурун]] и [[Орлово блато|Орловото блато]]. Според различни местни данни, намиращи се на разположение в библиотеката на читалището, то е наброявало около 200 – 300 души. Както на повечето други места в [[Добруджа]] основната част от населението идва в първата половина на [[19 век]] като изселници предимно от Източна [[Стара планина]] (основно [[Котелско]], [[Ямболско]], [[Карнобатско]], [[Старозагорско]]) и по-малко от [[Одринска Тракия]]. Това е периодът на по-интензивно заселване на Добруджа от различни етноси, сред които на първо място са българите, следвани от турци (заселвани от имперското правителство от Мала Азия), гагаузи (прииждащи на север от района около Варна и по-на юг) и татари (прогонени от Приднестровието). Що се отнася до власите (румънците), до Първата световна война те съставляват най-малката част от заселниците, концентрирана в крайния север на Добруджа, т.е. делтата на Дунав. В Южна Добруджа румънско население – било то смесено с други етноси или формиращо самостоятелни села – не е съществувало до програмираното му заселване от румънските власти след 1919 г. (Исторически власи живеят далеч на запад – в северозападна, югозападна България и северна Гърция.) Село Карталии нямало добра съдба. Блатото лятно време пресъхвало и се създавали условия за развитие на [[малария]], разнасяна от огромната популация комари от блатото, като от тази почти нелечима навремето болест страдали повечето жители на Карталии. Освен това годна за пиене вода през лятото се черпела от един-единствен кладенец на половин километър на север. Поради трудните условия жителите постепенно се пръснали по околните села. Последните от тях основали сегашното село Дуранкулак на 3 километра по права линия в западна посока, след като изоставили село Карталии. На новото място около чифлика преди възникването на селото живеели само „няколко българи“ – ратаи. Към тях и преселниците от бившето село Карталии постепенно се присъединяват и изселници от други части на страната, прииждащи в Добруджа от вътрешността на страната по това време. Вълните от български заселници в Добруджа от различни части на България продължават и след като жителите на бившото село Карталии създали ядрото на днешното село Дуранкулак. Дуранкулак се заселва по-интензивно поради наличието на плитки подпочвени води, езеро с риба, камъш (основен строителен материал, заместващ дървото в безлесна Добруджа) и т.н. Така Освобождението [[1878]] г. заварва Дуранкулак като най-голямото и развито село в района. По тази причина то се превръща в административен ''център на община''. В състава ѝ били включени всички околни 12 на брой села (Карапча – сегашно Крапец, Караманлии – сегашно Ваклино, Саръмуса – сегашно [[Смин]] и т.н.). Дуранкулак продължава да е център на община и по време на румънската окупация [[1919]] – [[1940]] г., макар че в резултат на съпротивата на местните селяни срещу чуждата власт община Дуранкулак е разделена на две, като Дуранкулак е център на няколко от 12-те села, а в общински център на другите е превърнато село Караманлии (днес Ваклино). Дуранкулак престава да е общински център с обявяването на Шабла за такъв в края на 40-те години на ХХ век. Най-известното събитие от историята на селото е [[Селски бунт в Дуранкулак и Шабла|Дуранкулашкият бунт]] с кулминация на [[1 юни]] [[1900]] г., когато селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения данък десятък от правителството на [[Тодор Иванчов]] от [[Либералната партия]] (радослависти). Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. В бунтовете участват общо около 1800 селяни от Дуранкулак, Шабла и околните села. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак). Според Свинтила,{{hrf|Свинтила2007| 2007}} жертвите наброяват 4000. Това не може да е достоверно сведение от историографска гледна точка по редица причини, като например несъответстващо ниската обща численост на населението от тези села по онова време в сравнение с посочения брой жертви (виж статистическите данни на Царство България) и т.н. Подобни бунтове протичат и на други места в България през периода 1899 – 1900 г., макар никъде да не са толкова интензивни, като в Дуранкулак-Шабла. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|845}}</ref> Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода 1913 – 1915 година (резултат от [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]) и още веднъж в периода 1919 – 1940 г. (резултат от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]), както почти цялата територия на Добруджа чак до нос Екрене ([[морски фар|морският фар]] между северния край на курорта „[[Златни пясъци]]“ и с. [[Кранево]]). Окупацията с всички последици от нея (например заселването от румънското правителство на румънци в [[Добруджа]] и оземляването им с отнета една трета част от поземлената собственост на българите – т.нар. на румънски система ''triime'', „третина“) продължава до подписването на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] на 7 септември 1940 г., с която [[Южна Добруджа]] отново е българска. Въпреки окупацията жителите на общината успяват да наложат българина [[Борис Стефанов (ДРО)|Борис Стефанов]] като румънски народен представител на изборите през 1922 г. Селяните от Дуранкулак организират отпор на репресивните мерки на окупационните власти (система от забрани срещу българското население, принудителното депортиране на няколко десетки хиляди мъже българи в делтата на Дунав за периоди от няколко години, секвестирането на имущество и т.н.). Местната структура (създадена през 1929 г.) и ръководство на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Добруджанската революционна организация]] (ДРО) се оглавява от Желю Димов (кмет на цялата община), Тодор Ялнъзов (помощник-кмет). В нея вземат активно участие Колю Иванов, Филип Карастаматов и други. Акциите включват и въоръжена съпротива, смазана с помощта на английски кавалерийски полк. (Документи по този въпрос се съхраняват в различни архивни фондове. Особено достъпни са историческите записки на разположение в читалищната библиотека на Дуранкулак, както и източници в интернет.) Освен връщането в отечеството 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]], подкрепена едновременно и от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], и от [[Съюзници]]те, от румънска [[Северна Добруджа]] (която е в пределите на Румъния от 1879 г. в резултат на прочутия [[Берлински конгрес]] 1878 г., като компенсация за руската анексия на румънска [[Молдова]]) още в същата 1940 г. от румънска Северна Добруджа веднага са изселени почти всички българи (ок. 65 000 души), живеещи там от столетия. Т.нар. „преселци“ идват на територията на българската държава само с това, което са можели да носят със себе си и със своите стада. По принуда те са оземлени със земята, отнета преди това от другите българи в полза на румънските заселници (техните действителни имоти, останали в Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]) на базата на отнетата една трета собственост на завареното българско население. Значителна спрямо размера на селото група „преселци“ (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак (повечето в създадената тогава „преселска махала“, намираща се на юг под центъра край международния път, която е добре оформена като относително обособена сателитна градоустройствена единица и има размерите приблизително на половината от завареното селище – добре очертана на сателитните снимки на Дуранкулак под централната част). Повечето от преселците идват от село Нунташи близо до делтата на р. Дунав в днешна Румъния. През октомври 1948 г. е създадено местното [[ТКЗС]] от властта на [[БКП]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4775&year=1949&month=4&day=&issue=4 сп.Коопинформ бр.4, стр.5, Варна, 1949 г.]</ref> От самото начало ТКЗС – Дуранкулак има значителен брой кооператори (84, предимно преселци) – факт, който се дължи до голяма степен на ограниченията в поземлената собственост като последица от преселването на голяма група българи след Крайовската спогодба. Стопанството е известно с производствените си постижения в периода до [[1989]] г., било е толерирано и награждавано от социалистическата държава. Макар основа да е било зърнопроизводството, в него място са имали животновъдството (свинекомплекс, краварници) и зеленчукопроизводството. След 1989 г. се изгражда Кооперация с участие на местни жители, която запазва част от някогашното [[АПК]]. Кооперацията е специализирана единствено в зърнопроизводството. Успоредно с нея има частни фирми, които обработват под аренда по няколко хиляди декара земя. Животновъдството през последното десетилетие е западнало, а зеленчукопроизводството е в индивидуални форми – преди всичко производство на пипер. Дял в историята и икономиката на Дуранкулак има известният [[ГКПП]] Дуранкулак на границата с Румъния, открит на 1 май 1967 г. От румънска страна пунктът е наречен [[Вама веке]] по името на последното румънско село преди границата (на румънски език названието на това село означава „Старата митница“, остатъчно название, което да напомня за някогашната „нова“ митница на румънците по време на окупацията 1919 – 1940 г., намирала се дълбоко в българските земи чак при с. [[Кранево]]). В днешно време е налице е преориентация в селото към пазарното стопанство. Създадени са 3 частни земеделски фирми, една от които е кооперация. Целият Малък остров, рибарската хижа (сега ресторант „Златна рибка“) и ловната хижа на брега на езерото са приватизирани в началото на 90-те години на ХХ век. В днешно време реституираните селскостопански земи в близост до плажовете и езерото са обект на активно изкупуване, както и имоти в селото. В селото са открити над 10 търговски обекта – няколко магазина за хранителни стоки, заведения за хранене, 3 магазина за строителни материали, като на път да бъдат отворени са и още. Към това трябва да се добавят и 2 заведения и 2 туристически обекта в непосредствените околности на Дуранкулак. == Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|език=en|достъп_дата=11 декември 2018}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 415 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 390 || 93,97 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 11 || 2,65 |- |align="left"|Други || 3 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 10 || 2,40 |} == Стопански и културни забележителности == Големият остров в Дуранкулашкото езеро е археологически обект със световна известност и с право се нарича ''Перлата на Българската праистория''. Тук е открита най-ранната каменна архитектура в Континентална Европа. В икономическо отношение Дуранкулак е най-значимият зърнопроизводителен център между [[Шабла]] и границата с Румъния, тук е и граничният пункт със северната ни съседка със специфичните търговски и други дейности, необходими за първо/последно селище на българска територия на основна европейска магистрала. В землището на Дуранкулак са най-големите плажове на север от Шабла и свързани с тях известни природозащитни и научни обекти. Селото има поща, здравна служба с доктор и ветеринарна служба. Дуранкулак е единственото село в Шабленско, в което има бензиностанция – на международния път, собственост на „Бенита". На 1,5 km на северозапад от Дуранкулак, отляво, успоредно на пътя към съседното с. [[Граничар (Област Добрич)|Граничар]], има импровизирано полско летище за селскостопански и леки самолети. Почвата на неговата „писта“ е трамбована от селскостопанските самолети и никога не обраства по причина на това, че е системно заливана с химикалите, разпръсквани от въздуха. В блатото са изградени рибарници с една от най-големите площи на Балканския полуостров, които не функционират. На черноморския бряг между северния и южния плаж през 60-те години на ХХ век е построен [[Космос (къмпинг)|къмпинг „Космос“]], посещаван изключително от туристи от тогавашна [[Чехословакия]], включително организирани от чехословашки предприятия. Бунгалата са чехословашка изработка, импрегнирани с класическата смола, използвана за запазване на дървените подпори в мините. Къмпингът предлага нощувки и има ресторант с тераса към морския бряг. До къмпинга се развива учебно-възстановителен комплекс на ЦАПК „Прогрес“ (вносители на компютърна техника „Dell“), където също се предлага ограничен брой квартири и има малък ресторант. На северния бряг на [[Дуранкулашко езеро]] има рибарска хижа, превърната в днешно време в комплекс „Златната рибка“ – Дуранкулак, известен в целия район с рибното си меню. Комплексът напоследък изгради няколко луксозни квартири в непосредствена близост до ресторанта – двуетажни дървени къщи, включително т.нар. американска „кедрова къща“. До брега на езерото преди селото срещу Големия остров (2 km южно от селото) има ловна хижа с построен ресторант и ограничен брой добре оборудвани стаи със самостоятелен санитарен възел, които могат да се наемат. Частни домове в селото също предлагат квартири. Селото и сега е естественият образователен център на района на север от Шабла със своето основно училище (районна прогимназия) „Св. Климент Охридски“, което обслужва всички околни села. Върху цялата територия на Големия остров в Дуранкулашкото езеро е разположен първият праисторически музей на открито в България. Изградена е околовръстна пътека с разклонения, като по този начин може да се посетят консервираните археологически открития от праисторическата епоха, в т.ч. храмът на богинята [[Кибела]] и „дворецът“. Дуранкулак е основният културен център на района на север от Шабла и с такива обекти като [[читалище]], библиотека, галерия, две музейни сбирки и два мемориални комплекса. Читалището е разположено в удобна съвременна сграда с голям оборудван салон с 305 места и по-малка зала за събрания за 50 – 75 души. То разполага с [[музей]]на сбирка с 2 отдела: първият от тях е археология (посветена на уникалните археологически открития от различни исторически периоди на Големия остров, некропола от 5 хилядолетие пр.н.е. и други находки от околността), а вторият – посветен на събитията, свързани с известния бунт от 1900 г. В читалището има и малка картинна галерия с картини върху историческите събития, свързани с Дуранкулак, повечето от които от художника [[Борис Данков]]. Библиотеката на читалището е богата – съдържа 15 000 тома от много области на литературата, науката и обществения живот и се обновява непрекъснато, все по-често с дарени книги. Пред читалището на централния площад на селото се намира мемориалният комплекс и монументалната скулптура „Въстаналият селянин“ (1970 г.), посветени на прочутия селски бунт и последвалите събития през 1900 г.: исполинска бронзова фигура на бос селянин, който с вдигнати юмруци пази гранитен сноп жито (скулптор [[Асен Попов (скулптор)|Асен Попов]]). На могила край селото в западна посока има мемориал „Възпоменание на героя“ (съдържащ имената на жертвите) със статуя „Чакащата жена“ (1980 г.), посветена на бунта на добруджанските селяни от Дуранкулак и Шабла през 1900 година. Това е най-високата точка в околността, от която се разкрива най-пълната гледка към селото, езерото и прилежащите му територии. На това място е бил сблъсъкът между армейски части, пратени от правителството и селяните, където са дадени най-много жертви (вж. по-горе в историографската справка). На север до центъра на селото се намира и църквата „Свети Архангел Михаил“. През 1908 г. се прави проект за храм, който не е осъществен, поради което селяните са ходили на черква в съседните села и по-специално в село [[Стаевци]], в храма „Св. Николай“, построен по време на османската власт (вероятно 1845 г.). През 1943 година е изготвен нов проект за черквата в Дуранкулак, който е реализиран през 1947 година. Новият храм е осветен от Варненския и Преславски митрополит Йосиф. Днес черквата е ремонтирана и е активен център на религиозния живот на селото. == Природни забележителности == Езерото, блатото и заблатената долина до с. Ваклино, както и двата плажа от границата с Румъния до с. Крапец с целия им хинтерланд с обща площ 3355,9 ха са обявени за ''защитена територия'' – Рамсарски обект № 293, обявен на 28/11/1984 г. Дуранкулашко езеро заедно с Шабленско-Езерецкото езеро е единствения крайбрежен [[лиман]] по българското Черноморие със запазен естествен характер. Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи, един от най-редките видове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост. Тази територия – влажна зона (територия по [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]]) – е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците „[[Виа Понтика]]“, с което тя е от национално, общоевропейско и световно значение и е обект на засилен научен интерес и международна юридическа защита. Затова въпросната територия утвърждава своя защитен статут чрез други документи и нормативни действия от национален и международен характер с по-късна дата, поради значението си за опазване на редки и застрашени растителни, пернати и животински видове. Бракониерството, черпенето на вода за поливане, плановете за развитие на курорти в непосредствена близост, както и плановете за изграждане на ветрогенератори, които умъртвяват птиците, са сериозна заплаха за защитения район. Дуранкулашко езеро и близките Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Най-голямо е значението на мястото за опазване на птичата фауна като зимуващите популации на 4 вида водолюбиви птици (малък корморан – ''Halietor pygmeus'', голяма белочела гъска – ''Anser albifrons'', сива гъска – ''Anser anser'' и червеногуша гъска – ''Branta ruficollis''). Тези птици имат главна заслуга за международното признание на влажната зона като Рамсарски обект. Природният комплекс осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обекта е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик (''Ixobrychus minutus''), морски дъждосвирец (''Charadrius alexandrinus'') и черночела сврачка (''Lanius minor''), както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница (''Aythya nyroca''), немия лебед (''Cygnus olor''), тръстиковия блатар (''Circus aeruginosus''), турилика (''Burhinus oedicnemus''), дебелоклюната чучулига (''Melanocorypha calandra'') и индийското шаварче (''Acrocephalus agricola''). Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран (''Cyprinus carpio''), а пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница (''Pelobates syriacus''). Степните местообитания около езерото са важни за опазването на пъстрия пор (''Vormela peregusna''), нютоновия хомяк (''Mesocricetus newtoni'') и лалугера (''Spermophilus citellus''). Мястото е широко известно в страната и особено в чужбина, вкл. на множество международни организации, занимаващи се с наблюдение и изучаване на птиците и/или опазване на дивата природа. Все повече местни, както и известни международни екологични организации проявяват различни претенции за защита или изследване на районите около езерото. Значима част от югоизточното землище на Дуранкулак (основно около езерото, блатото и двата плажа) попада в „[[Натура 2000]]“ (код BG0001005). Езерото е единственото в България доказано находище на див шаран. Езерото Дуранкулак е част от ОВМ (BG050) от значение за редица застрашени видове по време на гнездене, миграция и зимуване. То е едно от двете места в България (заедно със съседното Шабленско езеро), където зимува почти цялата световна популация на застрашената от изчезване червеногуша гъска. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнездането на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан. Международните организации за изучаване на птиците са финансирали различни обекти в околността и продължават тази своя дейност. Така например край езерото на около 1,2 km на изток от ресторанта „Златната рибка“ по посока на морето е построена кула за наблюдение на стотиците видове птици, които гнездят край бреговете му. На международния път край селото и езерото те имат и двуетажна база. Като рамсарска територия дуранкулашко (езерото, блетото, плажовете) е включено през 1993 г. в списъка „Монтрьо“ на Рамсарската конвенция като застрашен обект поради силната ловна преса и нарушения воден баланс. В това отношение [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]] е от еднаква степен на максимална значимост с [[Сребърна (резерват)|резервата Сребърна]] край Силистра. Само тези две места и [[Бургаски влажни зони|бургаските езера]] са обявени за влажни зони от България с глобална значимост (останалите български влажни зони имат по-ниския континентален или републикански ранг на значимост). == Редовни събития == Ежегодно се провежда [[събор]] на селото на 1 юни – възпоминание на датата, на която е кървавата кулминация на дуранкулашките бунтове (1 юни 1900 г.). Всяка година през месец август се провежда „Седмица на морето“. През месеците август и септември на Големия остров се провеждат редовни археологически проучвания. == Кухня == Дуранкулак е известен със своя вид ''Рибена чорба'' по местна рецепта, в която основните продукти са няколко вида риба, уловена във водите на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]], а подправките за нея и „саламуриката“ – редки за [[Добруджа]] билки от дерето в селото и специален сорт местен „пипер“ (чушки). Тя не е бистра, като „Гръцка“, „Дунавска“ и други, а по-гъста и с по-наситен вкус. Дуранкулак е прочут и със своя хляб. == Вижте също == * [[Дуранкулашко езеро]] * [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]] * [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)]] * [[Култура Варна]] * [[Дуранкулашки некропол]] == Бележки == <references /> == Източници == * Трифонов, Трифон. // Седемстотин наименования от българското черноморие. ISBN 954-8991-33-0. Варна, 2003 * ЧиталищеДуранкулак // Документирани исторически разкази за района (библиотека на читалището на Дуранкулак) * НсиДуранкулак // Бюлетини на Националния статистически институт * Свинтила2007 // {{cite book |title= Етюди по Народопсихология на Българина |last= Свинтила |first= Владимир |authorlink= Владимир Свинтила |year= 2007 |publisher= Изток-Запад |location= София|isbn=978-954-321-292-7 |pages= 285 }} * Ганчев Хр. Ангелов А. „Консервация, реставрация и експониране на средновековното селище край с. Дуранкулак“, Сб. „Дуранкулак“, том I, стр. 295 – 300, БАН, София 1989 == Външни препратки == * [http://www.progress.bg/images/durankulak/Durankulasko_ezero.htm Информация за Дуранкулашкото езеро] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080320020819/http://www.progress.bg/images/durankulak/Durankulasko_ezero.htm |date=2008-03-20 }}[http://bspb.org/ovm/50] * [http://www.ndt1.com/article.php/20040707144959267 Информация за Дуранкулашкия бунт 1900 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160306221211/http://ndt1.com/article.php/20040707144959267 |date=2016-03-06 }} * [http://shabla.be/photos/durankulak/ Снимки от Дуранкулак] * [http://bgbeaches.com/bg/Durankulak/ Дуранкулак] * [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2416 Информация за археологическите обекти край Дуранкулак] * [http://www.omda.bg/bulg/hystory/selishte1.htm Древното селище при Дуранкулашкото езеро – Езерният град] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080511105237/http://www.omda.bg/bulg/HYSTORY/selishte1.htm |date=2008-05-11 }} * [http://beaches.bg/bg/дуранкулак-северен-плаж/ Дуранкулак – северен плаж]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://beaches.bg/bg/дуранкулак-южен-плаж/ Дуранкулак – южен плаж] {{Община Шабла}} {{Българско Черноморие}} {{Портал|География|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Шабла]] [[Категория:Добруджанско крайбрежие]] l7t9sgn6osqaax0191818xojve5gsug Жълтуша 0 12409 12896516 12332958 2026-05-02T19:49:25Z ~2026-26723-91 394708 Масовото население е помаци. 12896516 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 29605 | надм-височина = 650 – 725 | пощ-код = 6789 | тел-код = 03657 | сев-ширина = 41.533 | изт-дължина = 25.050 | площ = 6,452 }} '''Жълту̀ша''' е [[село]] в [[Южна България]], [[община Ардино]], [[област Кърджали]]. Населението му е около {{население с година}}. == География == {{раздел-мъниче}} {| class="wikitable" style="float:left; margin:1 0 0 1em; text-size:80%; text-align:right" !align=center colspan=2| Население по години <ref>Населението на селото е показано според данните в ''Националния регистър на населените места'' – [https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1910&ezik=bul Справка за населението на с. Жълтуша, общ. Ардино, обл. Кърджали]</ref> |- |style="text-align:center;"| 1934 г. || style="text-align:center;"| 1098 души |- |style="text-align:center;"| 1946 г. || style="text-align:center;"| 1345 души |- |style="text-align:center;"| 1956 г. || style="text-align:center;"| 1469 души |- |style="text-align:center;"| 1975 г. || style="text-align:center;"| 1469 души |- |style="text-align:center;"| 1985 г. || style="text-align:center;"| 1460 души |- |style="text-align:center;"| 1992 г. || style="text-align:center;"| 1247 души |- |style="text-align:center;"| 2001 г. || style="text-align:center;"| 1239 души |- |style="text-align:center;"| 2011 г. || style="text-align:center;"| 982 души |- |style="text-align:center;"| 2015 г. || style="text-align:center;"| 874 души |- |style="text-align:center;"| 2019 г. || style="text-align:center;"| 759 души |- |style="text-align:center;"| 2022 г. || style="text-align:center;"| 726 души |- |} Село Жълтуша се намира в източната част на [[Родопи|Западните Родопи]], на 15 – 20 km западно от границата им <ref>[[Енциклопедия „България“]], том 5, стр. 798, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1986]] г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина ''Три камъка'', разположена в билните части на граничния рид [[Гюмюрджински снежник]], източния край на долината на река [[Върбица (река)|Върбица]], западната периферия на ''Джебелското понижение'' към устието на река [[Боровица (река)|Боровица]], седловината [[Китката (седловина)|Китката]], долината на река [[Каялийка]], долината на река ''Дрещенец'', [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]], долината на река [[Яденица]].“</ref> с Източните Родопи, на около 30 km запад-югозападно от град [[Кърджали]] и 9 km югозападно от град [[Ардино]]. Слави се с красива природа и характерните за този край стари [[бук]]ови и [[бор]]ови гори. Селото е разположено върху рид<ref>Рид – Немного високо земно възвишение със заоблен връх, продълговати и обикновено симетрични склонове; хълм.</ref> с дължина около 2 km и ширина около километър, изтеглен в направление приблизително запад – изток. [[Надморска височина|Надморската височина]] при джамията е около 660 m. Жълтуша има връзка чрез общински пътища с третокласните [[републикански път III-865]] – на север, и [[републикански път III-8652]] – на изток, както и с околните села. При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 982 лица, за 779 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 3 – към други, за 4 – не се самоопределят и за 196 не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Жълтуша, община Ардино]</ref> == История == ''Според преданията'', името на селото идва от героичния подвиг на легендарна родопска девойка „''Жълтото момиче''“ (''в смисъл'' русото, златното момиче) при отбраната на крепостта [[Устра]] (над село [[Припек (Област Кърджали)|Припек]], [[община Джебел]]), която смело води своя организирана бойна дружина срещу войската на османския военачалник [[Енихан баба]], избил множество българи при нашествието си през 1371 – 1373 г. и удавил в кръв непокорната Родопа. След едноседмични неравни боеве между многобройната турска войска и нейната дружина, крепостта е била превзета от турците. Героичната родопска девойка се връща, за да брани родното си село, като отново влиза в героичен бой с войската на настъпващия Енихан баба. Бива убита от турците непосредствено пред своето село, за което тя се е сражавала до последната си минута. Легендарната родопчанка е била много красива – руса и синеока. Останал удивен от смелостта и хубостта на убитата девойка, Енихан баба възкликнал: ''Машшаллах! Такава смела гяурка и красива '''саръ къз''' очите ми не са виждали по моя път.'' Оттогава нейното село носи името ''Саръ къз'', наричано накратко ''Сарик'' (в превод от турски – „Жълто момиче“), а по-късно Жълтуша. Селото – тогава с име ''Саръ̀ къс'' – е в [[България]] от [[1912]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 121.</ref><ref>Като последица от [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие от 1912 г.]]</ref> Преименувано е на ''Жълтуша'' с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август [[1934]] г.<ref >[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=59323&ezik=bul&e=96588 Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 14 август 1934 г.]</ref> Към 31 декември 1934 г. село Жълтуша се е състояло от [[махала|махалите]] Главник (Хасан башлар), Енювче (Гергир дере), Киселец (Ахмед ходжа), Кьосевци, Лобода (Пачилар), Седларци (Семерджилер) и Уручевци.<ref>По данни от [https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=2 „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“] – извлечение от текста под линия за [https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=66 Област Стара Загора, околия Ардино]</ref> През [[1968]] г. от село Жълтуша се отделя село [[Еньовче (село)|Еньовче]]<ref>Отделено с Указ 232 на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 21 март 1968 г. (Обн., [[ДВ]], бр. 24 от 26 март 1968 г.) – [http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=59323&ezik=bul&e=66243 Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 26 март 1968 г.]</ref>, през [[1981]] г. – село [[Седларци]]<ref>Отделено с Указ 583 на Президиума на Народното събрание от 9 април 1981 г. (Обн., ДВ, бр. 30 от 14 април 1981 г.) – [http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=59323&ezik=bul&e=69878 Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 14 април 1981 г.]</ref>, а през [[1986]] г. – село [[Главник]]<ref>Отделено с Указ 970 на Президиума на Народното събрание от 26 март 1986 г. (Обн., ДВ, бр. 27 от 4 април 1986 г.) – [http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=59323&ezik=bul&e=59488 Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 4 април 1986 г.]</ref>. Във фондовете на Държавния архив Кърджали<ref>[http://www.archives.government.bg/125-Списък_на_фондове# Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове]</ref> се съхраняват документи от съответни периоди на/за: * Списък на фондове от масив „K“: :– Начално училище – с. Жълтуша (Саръ̀ Къс), Кърджалийско; фонд 120K; 1927 – 1961; Промени в наименованието на фондообразувателя: ::> Начално училище – с. Саръ Къс, Кърджалийско (1926 – 1934); ::> Начално училище – с. Жълтуша, Кърджалийско (1934 – 1944); * Списък на фондове от масив „С“: :– Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Жълтуша, Кърджалийско; фонд 594; 1947 – 1985; Промени в наименованието на фондообразувателя: ::> Народно начално училище „Отец Паисий“ – с. Жълтуша, Кърджалийско (1944 – 1951); ::> Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Жълтуша, Кърджалийско (1952–). ==Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 982 || 100,00 |- |align="left"|Помаци || 779 || 79,32 |- |align="left"|[[Турци в България|Българи]] | 0 || 0,00 |- |align="left"|Турци || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 3 || 0,30 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0,40 |- |align="left"|Неотговорили || 196 || 19,95 |} == Обществени институции == Село Жълтуша към 2020 г. е център на ''кметство Жълтуша''<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20001171&ezik=bul Справка за събитията за кметство Жълтуша]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1898 Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Жълтуша]</ref>, което обхваща селата Главник и Жълтуша. В село Жълтуша има [[джамия]]<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_2804.html Национален регистър на храмовете в Република България]</ref>, действащо към 2017 г. [[читалище]] „Родопска искра 1961“.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=3223&reg_num=3231 Детайлна информация за читалище „Родопска искра 1961“, село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=45386 Информационна карта за 2017 г., читалище „Родопска искра 1961“, село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали]</ref> и действащо към 2020 г. общинско [[основно училище]] „[[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]]“<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?36452 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Отец Паисий“, село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>Към 2016 г. с учители Алина Богданова, Наталия Хаджиева, Силвия Карамфилова, Радослава Колева, Славчо Бояджиев, Катя Бояджиева, Детелина Узунова и директор Николай Богданов</ref>. Предлагат се и интересни извънкласни дейности и изучаване на чужди езици. == Икономика == В селото има мандра за производство на млечни продукти (сирене, кашкавал, кисело мляко). Почвено-климатичните условия са подходящи за отглеждане на картофи, тютюн, фасул, царевица и други. == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.zhaltusha.bg Сайт, посветен на селото] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110829232500/http://www.zhaltusha.bg/ |date=2011-08-29 }} * [http://vbox7.com/play:aad9272608 с. Жълтуша отвисоко] {{Община Ардино}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Ардино]] 5ttla7hzgs3fse2kbs4sxdr55ai9rm4 Воденичарско 0 12444 12896744 12333942 2026-05-03T05:29:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896744 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11689 | надм-височина = 460 | пощ-код = 6852 | тел-код = 03632 | сев-ширина = 41.500 | изт-дължина = 25.250 | площ = 8,183 }} '''Воденичарско''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Джебел]], [[област Кърджали]]. == География == Село Воденичарско се намира в [[планина|планински]] район. == История == Край селото се намира прочутата антична тракийска крепост Маласар от 5 век пр.н.е., изградена наново през Средновековието и запазена днес със стени във височина до 5 метра. До нея има така наречената „вятърна скала“ със скален отвор, през който хората от околностите имат обичая да се промушват всеки Гергьовден. ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 114 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 114 || 100,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Джебел}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Джебел]] of7h79pnua73tc4e4ixk6vilnrjcikg Садовица 0 12702 12897022 12342474 2026-05-03T11:32:38Z ~2026-26792-05 394653 12897022 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Селище в България | екатте = 65098 | надм-височина = 256 | пощ-код = 6815 | тел-код = 036316271 | сев-ширина = 41.500 | изт-дължина = 25.383 | кмет: | кметски наместник: | площ = 4,71 }} '''Садовица''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Момчилград]], [[област Кърджали]]. == География == Селото се намира в полупланински район. Разположено е край левия бряг на река [[Върбица (река)|Върбица]]. Отстои на 4,617 km югозападно от общинския център. == История == Няма точни исторически сведения за основаване на селото, но нейните жители са седмо поколение бахшашлии. В различни документи селото се отбелязва като: ''Бахшашлъ'', ''Башешли'', ''Багшашлъ'' (на [[Турски език|турски]]: Bahşaşlı, Başeşli, Bağşaşlı), което идва от турското баг, бахче, лозе, градина. Първоначално Садовица е купно село. Впоследствие част от жителите му се установяват в имотите си извън селото, с което постепенно започва оформянето на отделни махали. ''Махала Светла'' и ''махала Кокиче'' (на турски ''Ömür köy '' и ''Bebekler''). Населението е изцяло турско с едно семейство помаци, преселници от неделинското село [[Гърнати]]. През 80-те години на миналия век селото наброява над 700 души. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 37 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 37 || 100,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Момчилград|кметски наместник: = }} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Момчилград]] 12nfd57yfvnxipsuz4ihi6cyb8tfe0k Водач (село) 0 12723 12896726 12342482 2026-05-03T05:04:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896726 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Водач|Водач}} {{Селище в България | име = Водач | екатте = 11613 | надм-височина = 461 | пощ-код = 6709 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.750 | изт-дължина = 25.317 | площ = 2,4 }} '''Водач''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Черноочене]], [[област Кърджали]]. == География == Село Водач е разположено в района на [[Източните Родопи]]. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 311 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 303 || 97,42 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 6 || 1,92 |} == Бележки == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Черноочене}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Черноочене]] 6c8bkevs5hfftmtctvhr7kuanhnewlt Вождово 0 12724 12896818 12342480 2026-05-03T07:39:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896818 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11805 | надм-височина = 492 | пощ-код = 6716 | тел-код = 03691 | сев-ширина = 41.750 | изт-дължина = 25.367 | площ = 0,821 }} '''Вождово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Черноочене]], [[област Кърджали]]. == География == Село Вождово се намира в района на [[Източните Родопи]]. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 87 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 85 || 97,70 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Религии == Ислям <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == Между 6 и 7 месец се определя ден на молитва за дъжд. == Бележки == <references /> {{Община Черноочене}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Черноочене]] geckkoumn2wvgzpjokvd4bukane2p21 Влахи 0 12811 12896716 12749907 2026-05-03T04:29:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896716 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Последни слънчеви лъчи над село Влахи.jpg | картинка-описание = Залез над село Влахи | екатте = 11569 | надм-височина = 771 | пощ-код = 2841 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.733 | изт-дължина = 23.233 | площ = 125,37 }} '''Вла̀хи''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Кресна (община)|Кресна]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]]. == География == Влахи се намира на 9 км от град [[Кресна]] и на около 160 км от [[София]]. Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на [[Пирин#Северен Пирин|Северен Пирин]]. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня – 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. [[Ощава]], на изток се катери до челото на [[Пирин]] планина, на юг съседи са и землищата на селата [[Плоски]] и [[Горна Градешница]], а на запад стига до синорната граница на [[Долна Градешница]], [[Кресна]] и [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – [[Драколово]], [[Полена (Влахи)|Полена]], [[Юговци]], [[Въчковци]], [[Гюргевица]], [[Шемето]], [[Дебел дъб]], [[Патриловци]], [[Аркалейтовци]], [[Манчовци]], [[Куртовци]], [[Куртишовци]]<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 31.</ref> и [[Клетище]]<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 90.</ref>. Релефът е разнообразен – този район се е обособил като водосборен басейн на река [[Влахинска река|Влахинска]], който от север се огражда от връх [[Албутин]] и рида Страшната скала. Тук се намират [[карст]]овият ръб [[Кончето (седловина)|Кончето]], пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът [[Гредаро]], Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият [[Влахински водопад]], който е пълноводен почти през цялата година.<ref>[http://www.waterfallsbg.info/влахински-водопад Водопади в България – Влахински водопад, с. Влахи, Кресна]</ref> Природни богатства – [[пирит]]но-[[молибден]]о находище, [[желязо|желязна]] руда, находища на [[варовик]] и [[мрамор]]. В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, [[олово|оловни]] и [[хром]]ови руди. Почви – кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни. Климат – районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14&nbsp;°C (0 – 2&nbsp;°C през януари и 24&nbsp;°C през юли). Гори – [[Благун (дъб)|благун]], [[зимен дъб]], [[обикновен воден габър]], [[бял бор|бял]] и [[черен бор]], [[бук]], [[клен]] и други. Животинският свят е многообразен – [[дива свиня|диви свине]], [[сърна|сърни]], [[мечка|мечки]], [[лисица|лисици]], [[вълк|вълци]], [[синигер]]и и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България – [[котешка змия|котешката змия]], [[червейница]]та, [[Пясъчна боа|пясъчната боа]] и [[леопардов смок|леопардовият смок]]. == История == Най-старата църква в Кресненско е църквата „[[Рождество Богородично (Влахи)|Рождество Богородично]]“ във Влахи и е от 1757 година.<ref name="Днес">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2014/03/23/selo-vlahi-dvama-postoianni-jiteli-i-dve-cyrkvi.219908 | заглавие = Село Влахи – двама постоянни жители и две църкви | достъп_дата = 16 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 март 2014 г | труд = | издател = Днес.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В 1844 година е построена църквата „[[Свети Илия (Влахи)|Свети Илия]]“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава [[Михаил Попфилипов]], който превръща училището в новобългарско.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> В 1867 година [[Влахинска българска община|Влахинската българска община]] начело с поп [[Стойко Харизанов]] пише до руския консул в [[Солун]] молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти: {{цитат|Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата.<ref>Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.</ref>}} В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Влаки'' (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|142 – 143}}</ref> По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено – от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от [[Стара Кресна|Кресна]], [[Ощава]], [[Горна Крушица]], [[Кърпелево]], [[Цапарево]], [[Палат (село)|Палат]], [[Врабча (Пирин)|Врабча]], [[Сандански|Свети Врач]], [[Ладарево|Горни]] и [[Ласкарево|Долни Орман]] и [[Горно Драглище|Горно]] и [[Долно Драглище]]. През август 1880 година серският [[силогос]] се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.<ref>{{Кирил Български|2|19}}</ref> На 24 март 1882 година вестник „[[Курие д'Ориан]]“ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Влахи, голямо село на Ю от [[Стара Кресна|Кресна]] 2 1/2 часа в полите на [[Пирин]], под [[Вихрен|Елъ-тепе]]. Местност редом планиниста и гориста; селянете си поминуват с дърводелство и лозарство. Както Кресна, и това село се състои от много къщи и махали, разхвърляни по планината. „Св. Архангел“, църква българска; българско училище с 30 ученика. 300 къщи българе.<ref>{{Стрезов|28 – 29}}</ref>}} Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни.<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Vlahi'' се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.<ref>{{Бранков|192-193}}</ref> Село Влахи е родно място на [[Яне Сандански]]. През 1901 година Яне Сандански отвлича протестантската мисионерка [[Елън Стоун]] и я държи като заложник в селото. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|835}}</ref> == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 5 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 5 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == Защитени територии – в землището на Влахи се намира голяма част от [[Пирин (парк)|национален парк „Пирин“]], защитената местност „[[Орлите (защитена местност)|Орлите]]“ и множество вековни дървета. В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 500 г. и е обявен за паметник на природата. Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за [[рафтинг]] в България. На десетина минути от центъра на селото на приток на реката е разположен впечатляващият [[Влахински водопад]], чийто воден пад е над двадесет метра.<ref>[http://peshehodka.blogspot.com/2014/06/blog-post.html Влахински водопад]</ref> Екопътека Влахи тръгва от селото, минава през махала Полена и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре към местността Долна Баба, прехвърля билото при премката Чифторето, спуска се плавно към долината на Загазката река и стига до местността Пещерата. Общата дължина на маршрута е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. Пътеката е изградена като част от голям проект по програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд. == Личности == ; Родени във Влахи * {{флагче|България}} Ангел Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 38]</ref> * {{флагче|България}} Атанас Стоянов, доброволец в четата на [[Иван Атанасов – Инджето]] през Сръбско-българската война в 1885 година<ref name="Македонците 46">{{Македонците|46}}</ref> * {{флагче|България}} Богоя Ташев, доброволец в четата на [[Иван Атанасов – Инджето]] през Сръбско-българската война в 1885 година<ref name="Македонците 46"/> * {{флагче|България}} [[Герасим Тодоров]] (1910 – 1948), водач на въоръжена група, борила се срещу комунистическата власт * {{флагче|България}} [[Григор Хаджиилиев]] (1872 – 1945), общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Йосифов (революционер)|Димитър Йосифов]] (1875 – 1936), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Сандански]] (1831 – 1907), баща на Яне Сандански, четник в четата на дядо Ильо войвода, а по време на Креснеско-Разложкото въстание е байрактар на чета * {{флагче|България}} Кольо Ризов, доброволец в четата на [[Иван Атанасов – Инджето]] през Сръбско-българската война в 1885 година<ref>{{Македонците|45}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Янакиев (Попянакиев), свещеник във Влахи, служил в началото на XX век в църквата „Свети Илия“. При избухването на Балканската война заедно с 24 местни селяни е арестуван от отстъпващите след сраженията в Кресненския пролом османски войски, отведен във Валовища и изгорен жив в църква там<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 283.</ref> * {{флагче|България}} [[Мара Междуречка]] (1902 – 1988), българска комунистка, следва във Виена (1923 – 1929), от 1939 година е в София и участва в нелеганата дейност на БКП<ref name="ГУАМС 271">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=271 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Ризов (хайдутин)|Никола Ризов]], български хайдутин и революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Ангелов]], български общественик, борец за църковна независимост * {{флагче|България}} [[Тома Ракалейски]], деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Тодор Харизанов]], свещеник, допринесъл много за развитие на църковното дело и опазване от погърчване * {{флагче|България}} [[Спас Харизанов]] (1842 – около 1900), виден възрожденски просветен деец и общественик * {{флагче|България}} [[Стойко Харизанов]], виден възрожденски общсетвеник * {{флагче|България}} [[Стоил Просяков]] (1846 – 1943), български революционе, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Стоян (Танчо) Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, шивач, ІІІ отделение, четата на [[Дончо Златков]], 15 щипска дружина<ref>{{МОО|43}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Зисов, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година<ref name="Македонците 50">{{Македонците|50}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Тасев (историк)|Христо Тасев]] (1929 – 2003), български просветен деец, историк и краевед * {{флагче|България}} Христо Янев Сандански, български революционер<ref name="Опис">{{Опис 2|252}}</ref> * {{флагче|България}} [[Яне Сандански]] (1872 – 1915), български революционер ;Родени в Клетище * {{флагче|България}} Георги Петров Алев, български революционер, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, живял в Клетище, където родителите му се изселват от Влахи след Кресненско-Разложкото въстание<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 167.</ref> ; Починали във Влахи * {{флагче|България}} [[Анастас Янков]] (1857 – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Ризо Атанасов]], български революциоенер, деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] ; Свързани с Влахи * {{флагче|България}} [[Иван Харизанов]] (1885 – 1947), български политик, по произход от Влахи * {{флагче|България}} [[Любомир Харизанов]] (1883 – 1927), български журналист, по произход от Влахи == Външни препратки == * [http://eliivanova.com/до-влахинския-водопад-в-пирин/ До Влахинския водопад в Пирин – трудно, но достижимо и без джип]{{Dead link|date=януари 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://e-vestnik.bg/20153/chovekat-koyto-spasi-izchezvashtite-karakachanski-porodi/ Човекът, който спаси изчезващите каракачански породи] * [http://waterfallsbg.info/влахински-водопад Влахински водопад – Waterfallsbg.info] == Бележки == <references /> {{Община Кресна}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Кресна]] kkqbri53xa779rlo1xb8ytypacotc33 Вишлене 0 12820 12896615 12716522 2026-05-02T22:37:45Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896615 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11358 | надм-височина = 560 | пощ-код = 2895 | тел-код = 07427 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.067 | площ = 12,66 }} '''Вѝшлене''' или '''Вѝшлени''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Вишлене се намира в [[планина|планински]] район. == История == Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Вишани''. През същата година в него живеят 56 [[християнство|християнски]] и 4 [[ислям|мюсюлмански]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.621-622.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Вишна'' (Vichna) е посочено като село със 70 домакинства и 145 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|150 – 151}}</ref> Към 1900 г. според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на село ''Вишня'' брои общо 250 [[турци]].<ref>{{МЕС|187}}</ref> == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 52 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 52 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 |- |align="left"|Други || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 0 |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 8qmo9bbccpbp7hb4yjrdie4biiu8fu4 Волно 0 12821 12896928 12877686 2026-05-03T10:07:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896928 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Благоевград|заличеното село|Волно (Разградско)}} {{Селище в България | екатте = 12036 | надм-височина = 1389 | пощ-код = 2886 | тел-код = 03623 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.050 | площ = 7,821 }} '''Во̀лно''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. До 1951 г. носи името '''Робово'''. ==География== Село Волно се намира в [[планина|планински]] район, в [[Огражден]]. == История == Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Робово (Robovo)'' има 384 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Робово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 18 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 18 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 82fxotcry41jvriso15b82p9dp1mfhg Виногради 0 12872 12896281 12717320 2026-05-02T16:47:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896281 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Виногради гробищна църква Свети Димитър 2024-10-20.jpg | картинка-описание = Църквата „Свети Димитър“ | екатте = 11168 | надм-височина = 391 | пощ-код = 2822 | тел-код = 074323 | сев-ширина = 41.500 | изт-дължина = 23.383 | площ = 8,266 }} '''Виногра̀ди''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. ==География== Селото се намира на 4 километра от град [[Мелник]], на 15 километра от град [[Сандански]]. == История == До 1934 година името на селото е '''Манджово''' (Манджов, Манчов чифлик).<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 59.</ref> Според разказите на по-възрастните хора, жителите на Манджово идват от местността Суракево. Като причина за изоставянето на местността се изтъква чумата, която по това време върлувала в селото. За да се спасят от чумата хората запалват селото и различните фамилии се заселват на други места – Дзегвели (сега с. [[Зорница (област Благоевград)|Зорница]]), Манчов чифлик (по-късно с. Манджово, а сега с. Виногради) и Дере Мислим (сега с. Лозеница). По време на стопанска дейност в местността Суракево, която сега се намира в землището на с. [[Хърсово (област Благоевград)|Хърсово]], местните жители са попаднали на гробове.<ref>Дремсизова-Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1987</ref> Няма данни за строежа на погребалните съоръжения, но пръснатите по терена късове от плочи показват, че се касае до гробове, изградени от плочи. С тях са свързани откритите надгробни плочи с бюстове, изложени в музея в гр. Сандански. През XIX век е малко [[чифлик]]чийско селище с чисто българско население и се числи към Мелнишката [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Виногради)|Свети Димитър]]“ е от края на XVIII – началото на XIX век.<ref name="ЕПК2 406">{{ЕПК|2|406}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Манов (Manof)'' е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 25 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Манджово, чифлик разположен от другия бряг на реката срещу [[Лозеница|Чифлици]]. Местоположение и поминък същи. Надолу между двете села тече реката. Църква гръцка. Числото на къщите е речи равно с числото им в Чифлици: те са 40, българе.<ref>{{Стрезов|25}}</ref>}} Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Манчо Чифлик'' живеят 300 души, всички българи-християни.<ref>{{МЕС|190}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на селото (Mantchovo) се състои от 360 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|192-193}}</ref> Начално училище в селото е открито през 1918 година.<ref>[https://www.academia.edu/30481999/БЪЛГАРСКОТО_ОБРАЗОВАНИЕ_В_МАКЕДОНИЯ_1915-1918_Г._-_НЕ_ПРЕОДОЛЯНАТА_КРИЗА._-_В_Кризите_в_историята_20_години_по-късно_Кюстендилски_четения_2009_София_2011_с._149-162 Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.]</ref> Известни фамилии в селото са: Карадакови, Галинови, Чипови, Ноцкови, Митушеви, Балаянкови, Цирови. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 80 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 78 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || - |- | align="left" |Други || - |- | align="left" |Не се самоопределят || - |- | align="left" |Неотговорили || 2 |} == Редовни събития == * [[Събор]]ът на село Виногради е на [[Успение Богородично|Голяма Богородица]], или последната събота-неделя на месец [[август]]. * [[Трифон Зарезан|Трифон зарезан]] се празнува от всички лозари и винари в селото на 1 февруари. == Личности == ; Родени във Виногради * {{флагче|България}} [[Атанас Кацулов]] (1928 – 2017), български лекар; * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Валентин Ноцков, свещеник в църквата „[[Свети Иван Рилски (Чикаго)|Свети Иван Рилски]]“ в [[Чикаго]]; * {{флагче|България}} [[Димитър Тонев]], директор на Ядрения институт към БАН; * {{флагче|България}} Илия Вичов, дългогодишен кмет, починал в началото на 1970-те години; * {{флагче|България}} [[Любен Божков (певец)|Любен Божков]] (р. 1946), народен певец. == Бележки == <references/> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] a3mk3en1ony0scyy4hdhc984oybqa78 Вихрен (село) 0 12873 12896595 12717213 2026-05-02T22:01:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896595 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Вихрен|Вихрен (пояснение)}} {{Селище в България | име = Вихрен | екатте = 11315 | надм-височина = 843 | пощ-код = 2800 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.617 | изт-дължина = 23.333 | площ = 8,063 }} '''Вѝхрен''' [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. До 1960 година името на селото е '''Лески''' ({{стар|Лѣски}}).<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> ==География== Село Вихрен се намира в [[планина|планински]] район. == История == В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Сески'' (Seski) е посочено като село с 25 домакинства и 90 [[българи]].<ref>{{Етнография|142 – 143}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Ляски и Махала, чифлици твърде близки един до друг; приндлежат на един мелнички бей, намират се на СЗ от [[Мелник]], 4 часа път. Земледелието слабо върви, повечето си минуват с овци, кози; има и дървари. В Ляска са 40 къщи и в Махала 18, само българе.<ref>{{Стрезов|28}}</ref>}} Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на ''Лѣски (Ляски)'' е 180 души, всички българи-християни.<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година девет души от ''Лески'' са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|859}}</ref> == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019|архив_дата=2021-11-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 6 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 6 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == С околностите на селото е свързана легенда за [[Иван Рилски]], който е живял наблизо. Има параклис „Свети Иван Рилски“ на около 4 км от селото и място в скалата, където светецът е преспивал. Самото село, по поречието на река [[Санданска Бистрица]] е заобиколено от [[чинар]]ова гора, някои дървета от която са на възраст от 200 до 500 години. До селото е разположен дневният изравнител на ВЕЦ „Лиляново“, част от [[Каскада „Санданска Бистрица“]]. == Бележки == <references /> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] frbvi1k8fzyzrmfvyep372njt77cpdp Копривлен 0 12972 12897030 12890877 2026-05-03T11:47:19Z ~2026-25187-90 393923 12897030 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, правопис, източници}} {{Селище в България | екатте = 38532 | надм-височина=510 | пощ-код=2921 | тел-код=07521 | сев-ширина=41.516667 | изт-дължина=23.8 | площ = 27,734 |кмет=Aнгел Зайков}} '''Копрѝвлен''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]]. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1344 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1245 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 44 |- |align="left"|Не се самоопределят || 3 |- |align="left"|Неотговорили || 52 |} == География == Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на [[Пирин]], в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. На североизток землището на селото спира до коритото на река [[Места]], на югоизток граничи със землищата на село [[Садово]] и град [[Хаджидимово]], на югозапад със землището на бившето [[Гърци|гръцко]] [[ислям|мюсюлманско]] село [[Лялево]], а на север със селата [[Ново Ляски]] и [[Мусомища]]. == История == В местността [[Козлука]] са намерени съдове и други предмети на македонската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Копривлян'' (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители [[мюсюлмани]] и 80 [[българи]].<ref>{{Етнография|126-127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Копривлян'' като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.<ref>{{Веркович|234-235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Копривлен, село на Ю. от града 2 часа. Разположено е на равно; през него минува друмът от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] за [[Сяр]]. Изключително земледелци; излизат добри любеници. 50 къщи турски. Доскоро имало е до 30 къщи български, които се принудили от своите съселяне да бягат.<ref>{{Стрезов|5}}</ref>}} [[Файл:Koprivlen-chitalishteto-folk-ans-selo-sadovo.jpg|мини|300px|Фолклорен ансамбъл от село [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] пред читалището в село Копривлен]] През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 340 души, всички [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref> Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от [[Либяхово]] и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година. По-големите родове в Копривлен са следните: 1. От [[Долно Броди]]: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви 2. От [[Калапот]]: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови 3. От [[Възем]]: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови 4. От [[Карлъково]]: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски 5. От [[Старчища]]: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови 6. От [[Ливадища]]: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови 7. От [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]]: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви 8. От [[Илинден (село)|Либяхово]]: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови 9. От [[Елес]]: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви 10. От [[Горно Броди]]: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови 11. От [[Скрижово]]: Халеви, Христосимови 12. От [[Нова Ловча|Ловча]]: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови 13. От [[Търлис]]: Халачеви, Работови, Сухулови 14. От [[Каракьой]]: Чорлеви 15. От [[Руждене]]: Маджирови 16. От [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]: Никола Гиздарови Бакуту 17. От [[Щип]]: Борис Янев 18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера. == Религии == Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от местното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма „св. св. Кирил и Методи“ в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най-после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От местните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена от 24 юни 1992 г. до 1994 г. Широка е 15 м, дълга 33 м. Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем (в Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена от Неврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г. в с. Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври. От 1996 г. 1.10. става „Ден на Копривлен“ с ежегоден събор. Манастирът „Св. Георги“ е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м., дълъг 16 м., висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. В строежа участват: Фирма „Вента“; ”Гео-Шоп”; ”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население. Най-активно участват в строежа Ангел Белчев, Костадин Шалев, Атанас Ижбехов, Божик Вълчев, Николай Щерев, Борис Шопов и др. Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов. Надписа е от Павел Коцалев, а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков. В строежа участват много копривленци с доброволен труд. В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис „Св. Атанасий Велики“. == Обществени институции == Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището, се открива прогимназия с 5-и и 6-и клас. Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с. Жостово. Поради отдалечението от 5 километра на селото, преходът е много труден. Затова през 1926 г. се взема решение да се построи ново училище. Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов. Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците. Макар и непълна, прогимназията в Копривлен е факт. През 1961 г. се открива и 8-и клас. През 1959-1960 г. се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1. Георги Лазьов Уручев-?; 2. Иван Стоянов Манолев-Криволак; 3. Тодор Стоянов Халев-Криволак; 4. Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак; 5. Паско Стоянов Халев-?; 6. Георги Николов Зайков-?; 7. Георги Иванов Липидарев-?; 8. Никола Атанасов Шиндов-Ниш; 9. Янчо Великов Симеонов-Ниш; 10. Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна; 11. Иван Иванов Златев-Завоя на Черна; 12. Георги Жеков Димитров-Беласица; 13. Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г. == Политически живот == През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са: Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца. Случаят с парашутистите. През 1941 г. на 14 ноември в с. Копривлен пристигат от Гърция, заблудилите се парашутисти: полковник от Съветската армия – интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия – интербригадистът Христо Дамянов и техният радист – Николай Романов – съветски гражданин. Към 20 часа – вече тъмно, в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов. Те искат да купят храна. В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен – Фрацил Николов (от същото село на Кискинов – Пиперево), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор – получават изстрели с пистолет. В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов, а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар – бирника на Копривлен – Иван Стефанов тръгва за кметството, но при шосето – до дома на Васил Безев е застрелян от третия от групата – Христо Дамянов. В тази нова престрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани: Георги Праматаров, Кочо Божиков, Харалампи Алексиев, Васил Жингов, Стоян Даскалов и Васил Безев. След кратък престой в затвора те са освободени. Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г., а Тодор Воев – кръчмаря, е изкаран и убит, без да се знае къде е гроба му и до днес. Във Втората световна война са взели участие следните Копривленци: 1. Димитър Ряхов, 2. Димитър Белчев, 3. Димитър Тунчев, 4. Божик Бойчев, 5. Илия Гърнев, 6. Илия Панев, 7. Крум Жингов, 8. Костадин Белчев, 9. Костадин Мърваков, 10. Продрум Бараков (бай Друмчо), 11. Стоян Стамов, 12. Спиро Мутафчиев, 13. Стефан Врачков,14. Кирил Милушев. Загива само един – Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва – Соболч. През 1949 г. са арестувани за две седмици в Гоце Делчев: Атанас Цуцуманов, Васил Безев и Кръстьо Жингов. Васил Безев е освободен, а останалите двама са интернирани в Бобов дол, после и в Белене. След 13 месеца Кръстьо Жингов е освободен, а Атанас Цуцуманов изкарва 18 месеца и 17 дни в лагерите. През 1951 г. избягват през границата в Гърция: Тодор Безев, Ангел Безев и Костадин Чакалов, които по-късно се озовават в САЩ. През 1950 – 1951 г. са интернирани семействата на Марин Жингов, Крум Жингов, Ангел Воев, Страшимир Воев, Стоичко Йорданов в село [[Рибарица]], [[Тетевенско]]. Семействата на Тодор и Ангел Безеви са интернирани в Добруджа – Генерал Тошево, а семейството на Костадин Чакалов – в Севлиевско. Завръщат се в Копривлен след амнистията през 1955 г. Семейството на Воеви остават завинаги в Рибарица. Убийството на селския милиционер Шаламанов. През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октомври е убит милиционерът Стоян Шаламанов. Убийството е извършено от двама души от с. Копривлен – Георги Самаров и Тома Узунов. Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност (ДС), който се е разочаровал от комунистическата власт. Преди това е бил назначен за старшина в милицията. Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция. Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г. Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава, че има тъмни дела в миналото. Скоро Държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян, а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част, а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с. Копривлен. ТКЗС се пробва в Копривлен още през 1945 г., но неуспешно. То се създава през 1950 г. от членове-комунисти. През 1957 г. всички селяни на Копривлен насила са вкарани в ТКЗС-то. == Спорт == I. Футбол: Футболът в с. Копривлен се основава през 1928 г. през месец май от група ентусиасти – Тодор Цуцуманов и братята Ангел и Костадин Симеонови, които си купуват футболна топка и оттогава започва развитието на футбола в Копривлен. През годините много футболни деятели и спортисти са дали своя дял за развитието в селото. С риск да пропуснем някои от тях ще се опитаме да ги споменем тук, за да може съвременното поколение да се запознае с историята на футбола в с. Копривлен. II. Волейбол: 1. Ана Томова Узунова-национална състезателка – с 5 участия на европейски първенства. През 1981 г. е обявена за най-добрата нападателка на Европа. 2. Славка Узунова – нейна дъщеря, национална състезателка. III. Лека атлетика: 1. Ангел Манджуков – хвърляне на копие. Двукратен балкански шампион, 7-и на световното първенство през 1988. Трето постижение в света за 1988 г. 2. Димитър Влахов – хвърляне на копие. Извоювал много златни медали на редица първенства. IV. Самбо: 1. Георги Жингов – трето място на Световното младежко първенство през 1985 г. в Испания. V. Баскетбол: За първи път баскетбол се заиграва в Копривлен през 1952 г. Изградена е баскетболна площадка в училищния двор под ръководството на инженер геолога Георги Канурков от Пловдив. Площадката е електрифицирана и баскетбол се играе до късно вечер. Десет години Копривлен е Окръжен селски първенец и при мъжете и при жените. Участва в 4-ри републикански селски първенства. Мъже: Най-известните баскетболисти на Копривлен са били: 1. Костадин Куртов, 2. Костадин Тунчев, 3. Никола Цуцуманов, 4. Симеон Симеонов, 5. Георги Гърнев, 6. Атанас Богатинов, 7. Тодор Воев, 8. Денчо Цуцуманов. Жени: 1. Варка Тунчева, 2. Танка Симеонова, 3. Величка Стамова, 4. Величка Куртова, 5. Фейка Цуцуманова, 6. Злата Богатинова, 7. Кипра Зайкова, 8. Кинче Жбантова, 9. Янка Занева, 10. Елена Жингова. == Здравеопазване == Раждането на децата на Копривлен, както навсякъде по-рано, ставало с помощта на бабуването. Това се е правело от Петра Манолева – Елешка и Катя Праматарева. От 1931 г. в Копривлен се установява дошлият от Западна Македония фелдшер Харалампи Алексиев. Той остава в Копривлен до 1952 г. Първи лекар в Копривлен е бил д-р Сапунджиев – 1942 г. Но през следващата 1943 г. е командирован в Беломорието. Медицинският пункт в Копривлен е открит през 1948 г. В него заработват фелдшер, акушерка, хигиенист и обеззаразител. През 1953 г. в Копривлен се откриват Родилен дом и Зъболекарски кабинет. Първи зъболекар в селото е д-р Панарета Килимпирева, а съпругът ѝ д-р Килимпирев оглавява здравната служба в селото. Новата сграда на селската здравна служба е построена 1965 г. == Културни и природни забележителности == Характерни изговори в с. Копривлен: Йеш – „Яж“ — от Долно Броди; Нимой – недей; Тоя – този (Възем); Нъй, Тъй – онази, тази; Клавам – слагам; Клай – сложи; Хать – хайде; Милия – обувки; Пачаура – парцалка; Кешки – дано; Буаднъч – веднъж; Скоманче – малко дървено столче; Лаканя – голям глинен съд, като паница за готвене; Шутак – женска дреха с пълнеж от памук; Дуламъ – горна къса дреха с ръкави от шаяк; (Х) фустань – рокля от фабрична материя; Папуце – обувки; Отпишин – отначало, отново; Соба – печка; Кетог, Кетогя – обор, обора; Шалваре – мъжки шаячени широки панталони; Мисирь – царевица; Църцара – съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка; Мъщърбъ – ламаринена чаша с дръжка; Мада – плосък камък, лепида; Пенжура – прозорец; Жам – стъкло, прозорец; Ламба – фенер със стъкло и фитил; Пищелька – дървен музикален инструмент; Шайка – пирон; Траказ – райбер; Пунзаря – джоб; Пънца – паница (Калапот); Лъйца – лъжица (Калапот); Дудула – малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му (Калапот); Латка -10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки; Кюпче – малко гърне; Хърбуль – беззъб човек, ощърбено гърне; Иере – яре; Капа – каскет; Шпирто – кибрит; Патлижане – домати; Каиш – ремъчен колан; Рукозунь – връв за опасване на гащи, вместо колан; Фрът, фрет – всички; Кепежик – малка съседска вратичка; Текна ми – сетих се; Тора – довечера; Геч – късно; Кюмбе – печка, Тюльбень – памучна кърпа за глава; Алажа – горна памучна дрешка с пълнеж за деца; Щърън – човек или животно, което иска от всичко да похапне; Щърбав – беззъб човек или леко очукан съд; Ужак – комин; Църън – черен; Хми – им (дай хми – дай им); Бухаре – дъговидна полица над огнище, камина; Хурна – тънка питка хляб, която се пече направо на печката или фурната; Куртмач – гъсто преварено овче мляко наесен; Сюндермe-Куртмач – при Долно Брождени; Обазен – добитък, научен да прави зян; Съклеть – притеснение; Кукарь – кромид; Пищималь – дебела вълнена пастирска завивка с пискюли за раменете; Вретище – козиняв чувал; Зейре – храна за добитъка за през зимата, Дилаф-маша, Бунела, бунелка-вилица, виличка-) Долно Броди и Възем), Газу-съд за светене с газ и фитил, Кушлак-младо кученце на 5-6 месеца; Кумать – парче твърд хляб; Копань – порция, мръвка месо; Глибоко – дълбоко; Ляп – хляб; Лизганица – пързалка; Сунявица – пързалка; Сурканица – пързалка; Дулап – вграден шкаф; Тропанки – дървени налъми; Ода – вода; Пишник – голяма пита хляб – 3-4 кг.; Бубайк – памук; Карасул – река Mеста; Компире – картофи; Комби – картофи; Пипонь – пъпеш; Шерве, кръпче – носна кърпичка (Долно Броди); Калцуне – търлъци (Горно броди); Жув – жив; Срико – чичо (Долно Броди); Чича – стринка (Долно Броди); Срика – чичо (Долно Броди); Срича – стринка (Калапот); Жигясувам – тегля с кантар (Долно Броди); Людето – хората; Тас – дълбока метална паница, купа; Сахань – плитка метална паница; Уйко – вуйчо; Чепчак – ламаринено канче за вода; Чуляк – човек; Зуница – небесна дъга, горска ягода; Уцутре – сутринта; Прогима – закуска преди обяд; Гропъл – гол, леко облечен човек. == Редовни събития == На 1 октомври, когато е църковният празник „Покров Богородичен“ се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни. == Личности == ; Родени * {{флагче|България}} Ангел Чорбаджийски, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941">{{Михайлов|3|941}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ани Узунова]] (р. 1955), волейболистка, националка * {{флагче|България}} Атанас Киряков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Георги Халев]] (р. 1959), инженер по ядрена физика * {{флагче|България}} [[Георги Чаушев]] (р. 1942), доц. д-р по етерично маслените и лечебни култури. Дългогодишен директор на [[Институт по розата|Института по розата]], град [[Казанлък]] * {{флагче|България}} Кочо Божиков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Натанаил Неврокопски]] (1952 – 2013), неврокопски митрополит от 1994 до 2013 г. * {{флагче|България}} [[Иван Маламов]] (р. 1973), български офицер, полковник, началник на Националния военен университет * {{флагче|България}} [[Петър Занев]] (р. 1985), български футболист * {{флагче|България}} [[Яков Месемврийски]] (р. 1956), български духовник, месемврийски епископ от 1998 г. ; Починали * {{флагче|България}} [[Георги Коджабашиев (революционер)|Георги Коджабашиев]] (? – 1918), български революционер == Бележки == <references /> {{Община Хаджидимово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Хаджидимово]] to6068hd3x0fmtn9gdcyvmbwwaefkjo 12897033 12897030 2026-05-03T11:48:40Z ~2026-25187-90 393923 12897033 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, правопис, източници}} {{Селище в България | екатте = 38532 | надм-височина=510 | пощ-код=2921 | тел-код=07521 | сев-ширина=41.516667 | изт-дължина=23.8 | площ = 27,734 |кмет=Aнгел Зайков}} '''Копрѝвлен''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]]. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1344 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 745 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 344 |- |align="left"|Не се самоопределят || 130 |- |align="left"|Неотговорили || 152 |} == География == Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на [[Пирин]], в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. На североизток землището на селото спира до коритото на река [[Места]], на югоизток граничи със землищата на село [[Садово]] и град [[Хаджидимово]], на югозапад със землището на бившето [[Гърци|гръцко]] [[ислям|мюсюлманско]] село [[Лялево]], а на север със селата [[Ново Ляски]] и [[Мусомища]]. == История == В местността [[Козлука]] са намерени съдове и други предмети на македонската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Копривлян'' (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители [[мюсюлмани]] и 80 [[българи]].<ref>{{Етнография|126-127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Копривлян'' като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.<ref>{{Веркович|234-235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Копривлен, село на Ю. от града 2 часа. Разположено е на равно; през него минува друмът от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] за [[Сяр]]. Изключително земледелци; излизат добри любеници. 50 къщи турски. Доскоро имало е до 30 къщи български, които се принудили от своите съселяне да бягат.<ref>{{Стрезов|5}}</ref>}} [[Файл:Koprivlen-chitalishteto-folk-ans-selo-sadovo.jpg|мини|300px|Фолклорен ансамбъл от село [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] пред читалището в село Копривлен]] През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 340 души, всички [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref> Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от [[Либяхово]] и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година. По-големите родове в Копривлен са следните: 1. От [[Долно Броди]]: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви 2. От [[Калапот]]: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови 3. От [[Възем]]: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови 4. От [[Карлъково]]: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски 5. От [[Старчища]]: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови 6. От [[Ливадища]]: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови 7. От [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]]: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви 8. От [[Илинден (село)|Либяхово]]: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови 9. От [[Елес]]: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви 10. От [[Горно Броди]]: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови 11. От [[Скрижово]]: Халеви, Христосимови 12. От [[Нова Ловча|Ловча]]: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови 13. От [[Търлис]]: Халачеви, Работови, Сухулови 14. От [[Каракьой]]: Чорлеви 15. От [[Руждене]]: Маджирови 16. От [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]: Никола Гиздарови Бакуту 17. От [[Щип]]: Борис Янев 18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера. == Религии == Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от местното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма „св. св. Кирил и Методи“ в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най-после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От местните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена от 24 юни 1992 г. до 1994 г. Широка е 15 м, дълга 33 м. Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем (в Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена от Неврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г. в с. Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври. От 1996 г. 1.10. става „Ден на Копривлен“ с ежегоден събор. Манастирът „Св. Георги“ е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м., дълъг 16 м., висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. В строежа участват: Фирма „Вента“; ”Гео-Шоп”; ”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население. Най-активно участват в строежа Ангел Белчев, Костадин Шалев, Атанас Ижбехов, Божик Вълчев, Николай Щерев, Борис Шопов и др. Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов. Надписа е от Павел Коцалев, а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков. В строежа участват много копривленци с доброволен труд. В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис „Св. Атанасий Велики“. == Обществени институции == Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището, се открива прогимназия с 5-и и 6-и клас. Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с. Жостово. Поради отдалечението от 5 километра на селото, преходът е много труден. Затова през 1926 г. се взема решение да се построи ново училище. Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов. Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците. Макар и непълна, прогимназията в Копривлен е факт. През 1961 г. се открива и 8-и клас. През 1959-1960 г. се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1. Георги Лазьов Уручев-?; 2. Иван Стоянов Манолев-Криволак; 3. Тодор Стоянов Халев-Криволак; 4. Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак; 5. Паско Стоянов Халев-?; 6. Георги Николов Зайков-?; 7. Георги Иванов Липидарев-?; 8. Никола Атанасов Шиндов-Ниш; 9. Янчо Великов Симеонов-Ниш; 10. Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна; 11. Иван Иванов Златев-Завоя на Черна; 12. Георги Жеков Димитров-Беласица; 13. Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г. == Политически живот == През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са: Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца. Случаят с парашутистите. През 1941 г. на 14 ноември в с. Копривлен пристигат от Гърция, заблудилите се парашутисти: полковник от Съветската армия – интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия – интербригадистът Христо Дамянов и техният радист – Николай Романов – съветски гражданин. Към 20 часа – вече тъмно, в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов. Те искат да купят храна. В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен – Фрацил Николов (от същото село на Кискинов – Пиперево), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор – получават изстрели с пистолет. В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов, а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар – бирника на Копривлен – Иван Стефанов тръгва за кметството, но при шосето – до дома на Васил Безев е застрелян от третия от групата – Христо Дамянов. В тази нова престрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани: Георги Праматаров, Кочо Божиков, Харалампи Алексиев, Васил Жингов, Стоян Даскалов и Васил Безев. След кратък престой в затвора те са освободени. Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г., а Тодор Воев – кръчмаря, е изкаран и убит, без да се знае къде е гроба му и до днес. Във Втората световна война са взели участие следните Копривленци: 1. Димитър Ряхов, 2. Димитър Белчев, 3. Димитър Тунчев, 4. Божик Бойчев, 5. Илия Гърнев, 6. Илия Панев, 7. Крум Жингов, 8. Костадин Белчев, 9. Костадин Мърваков, 10. Продрум Бараков (бай Друмчо), 11. Стоян Стамов, 12. Спиро Мутафчиев, 13. Стефан Врачков,14. Кирил Милушев. Загива само един – Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва – Соболч. През 1949 г. са арестувани за две седмици в Гоце Делчев: Атанас Цуцуманов, Васил Безев и Кръстьо Жингов. Васил Безев е освободен, а останалите двама са интернирани в Бобов дол, после и в Белене. След 13 месеца Кръстьо Жингов е освободен, а Атанас Цуцуманов изкарва 18 месеца и 17 дни в лагерите. През 1951 г. избягват през границата в Гърция: Тодор Безев, Ангел Безев и Костадин Чакалов, които по-късно се озовават в САЩ. През 1950 – 1951 г. са интернирани семействата на Марин Жингов, Крум Жингов, Ангел Воев, Страшимир Воев, Стоичко Йорданов в село [[Рибарица]], [[Тетевенско]]. Семействата на Тодор и Ангел Безеви са интернирани в Добруджа – Генерал Тошево, а семейството на Костадин Чакалов – в Севлиевско. Завръщат се в Копривлен след амнистията през 1955 г. Семейството на Воеви остават завинаги в Рибарица. Убийството на селския милиционер Шаламанов. През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октомври е убит милиционерът Стоян Шаламанов. Убийството е извършено от двама души от с. Копривлен – Георги Самаров и Тома Узунов. Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност (ДС), който се е разочаровал от комунистическата власт. Преди това е бил назначен за старшина в милицията. Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция. Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г. Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава, че има тъмни дела в миналото. Скоро Държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян, а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част, а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с. Копривлен. ТКЗС се пробва в Копривлен още през 1945 г., но неуспешно. То се създава през 1950 г. от членове-комунисти. През 1957 г. всички селяни на Копривлен насила са вкарани в ТКЗС-то. == Спорт == I. Футбол: Футболът в с. Копривлен се основава през 1928 г. през месец май от група ентусиасти – Тодор Цуцуманов и братята Ангел и Костадин Симеонови, които си купуват футболна топка и оттогава започва развитието на футбола в Копривлен. През годините много футболни деятели и спортисти са дали своя дял за развитието в селото. С риск да пропуснем някои от тях ще се опитаме да ги споменем тук, за да може съвременното поколение да се запознае с историята на футбола в с. Копривлен. II. Волейбол: 1. Ана Томова Узунова-национална състезателка – с 5 участия на европейски първенства. През 1981 г. е обявена за най-добрата нападателка на Европа. 2. Славка Узунова – нейна дъщеря, национална състезателка. III. Лека атлетика: 1. Ангел Манджуков – хвърляне на копие. Двукратен балкански шампион, 7-и на световното първенство през 1988. Трето постижение в света за 1988 г. 2. Димитър Влахов – хвърляне на копие. Извоювал много златни медали на редица първенства. IV. Самбо: 1. Георги Жингов – трето място на Световното младежко първенство през 1985 г. в Испания. V. Баскетбол: За първи път баскетбол се заиграва в Копривлен през 1952 г. Изградена е баскетболна площадка в училищния двор под ръководството на инженер геолога Георги Канурков от Пловдив. Площадката е електрифицирана и баскетбол се играе до късно вечер. Десет години Копривлен е Окръжен селски първенец и при мъжете и при жените. Участва в 4-ри републикански селски първенства. Мъже: Най-известните баскетболисти на Копривлен са били: 1. Костадин Куртов, 2. Костадин Тунчев, 3. Никола Цуцуманов, 4. Симеон Симеонов, 5. Георги Гърнев, 6. Атанас Богатинов, 7. Тодор Воев, 8. Денчо Цуцуманов. Жени: 1. Варка Тунчева, 2. Танка Симеонова, 3. Величка Стамова, 4. Величка Куртова, 5. Фейка Цуцуманова, 6. Злата Богатинова, 7. Кипра Зайкова, 8. Кинче Жбантова, 9. Янка Занева, 10. Елена Жингова. == Здравеопазване == Раждането на децата на Копривлен, както навсякъде по-рано, ставало с помощта на бабуването. Това се е правело от Петра Манолева – Елешка и Катя Праматарева. От 1931 г. в Копривлен се установява дошлият от Западна Македония фелдшер Харалампи Алексиев. Той остава в Копривлен до 1952 г. Първи лекар в Копривлен е бил д-р Сапунджиев – 1942 г. Но през следващата 1943 г. е командирован в Беломорието. Медицинският пункт в Копривлен е открит през 1948 г. В него заработват фелдшер, акушерка, хигиенист и обеззаразител. През 1953 г. в Копривлен се откриват Родилен дом и Зъболекарски кабинет. Първи зъболекар в селото е д-р Панарета Килимпирева, а съпругът ѝ д-р Килимпирев оглавява здравната служба в селото. Новата сграда на селската здравна служба е построена 1965 г. == Културни и природни забележителности == Характерни изговори в с. Копривлен: Йеш – „Яж“ — от Долно Броди; Нимой – недей; Тоя – този (Възем); Нъй, Тъй – онази, тази; Клавам – слагам; Клай – сложи; Хать – хайде; Милия – обувки; Пачаура – парцалка; Кешки – дано; Буаднъч – веднъж; Скоманче – малко дървено столче; Лаканя – голям глинен съд, като паница за готвене; Шутак – женска дреха с пълнеж от памук; Дуламъ – горна къса дреха с ръкави от шаяк; (Х) фустань – рокля от фабрична материя; Папуце – обувки; Отпишин – отначало, отново; Соба – печка; Кетог, Кетогя – обор, обора; Шалваре – мъжки шаячени широки панталони; Мисирь – царевица; Църцара – съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка; Мъщърбъ – ламаринена чаша с дръжка; Мада – плосък камък, лепида; Пенжура – прозорец; Жам – стъкло, прозорец; Ламба – фенер със стъкло и фитил; Пищелька – дървен музикален инструмент; Шайка – пирон; Траказ – райбер; Пунзаря – джоб; Пънца – паница (Калапот); Лъйца – лъжица (Калапот); Дудула – малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му (Калапот); Латка -10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки; Кюпче – малко гърне; Хърбуль – беззъб човек, ощърбено гърне; Иере – яре; Капа – каскет; Шпирто – кибрит; Патлижане – домати; Каиш – ремъчен колан; Рукозунь – връв за опасване на гащи, вместо колан; Фрът, фрет – всички; Кепежик – малка съседска вратичка; Текна ми – сетих се; Тора – довечера; Геч – късно; Кюмбе – печка, Тюльбень – памучна кърпа за глава; Алажа – горна памучна дрешка с пълнеж за деца; Щърън – човек или животно, което иска от всичко да похапне; Щърбав – беззъб човек или леко очукан съд; Ужак – комин; Църън – черен; Хми – им (дай хми – дай им); Бухаре – дъговидна полица над огнище, камина; Хурна – тънка питка хляб, която се пече направо на печката или фурната; Куртмач – гъсто преварено овче мляко наесен; Сюндермe-Куртмач – при Долно Брождени; Обазен – добитък, научен да прави зян; Съклеть – притеснение; Кукарь – кромид; Пищималь – дебела вълнена пастирска завивка с пискюли за раменете; Вретище – козиняв чувал; Зейре – храна за добитъка за през зимата, Дилаф-маша, Бунела, бунелка-вилица, виличка-) Долно Броди и Възем), Газу-съд за светене с газ и фитил, Кушлак-младо кученце на 5-6 месеца; Кумать – парче твърд хляб; Копань – порция, мръвка месо; Глибоко – дълбоко; Ляп – хляб; Лизганица – пързалка; Сунявица – пързалка; Сурканица – пързалка; Дулап – вграден шкаф; Тропанки – дървени налъми; Ода – вода; Пишник – голяма пита хляб – 3-4 кг.; Бубайк – памук; Карасул – река Mеста; Компире – картофи; Комби – картофи; Пипонь – пъпеш; Шерве, кръпче – носна кърпичка (Долно Броди); Калцуне – търлъци (Горно броди); Жув – жив; Срико – чичо (Долно Броди); Чича – стринка (Долно Броди); Срика – чичо (Долно Броди); Срича – стринка (Калапот); Жигясувам – тегля с кантар (Долно Броди); Людето – хората; Тас – дълбока метална паница, купа; Сахань – плитка метална паница; Уйко – вуйчо; Чепчак – ламаринено канче за вода; Чуляк – човек; Зуница – небесна дъга, горска ягода; Уцутре – сутринта; Прогима – закуска преди обяд; Гропъл – гол, леко облечен човек. == Редовни събития == На 1 октомври, когато е църковният празник „Покров Богородичен“ се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни. == Личности == ; Родени * {{флагче|България}} Ангел Чорбаджийски, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941">{{Михайлов|3|941}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ани Узунова]] (р. 1955), волейболистка, националка * {{флагче|България}} Атанас Киряков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Георги Халев]] (р. 1959), инженер по ядрена физика * {{флагче|България}} [[Георги Чаушев]] (р. 1942), доц. д-р по етерично маслените и лечебни култури. Дългогодишен директор на [[Институт по розата|Института по розата]], град [[Казанлък]] * {{флагче|България}} Кочо Божиков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Натанаил Неврокопски]] (1952 – 2013), неврокопски митрополит от 1994 до 2013 г. * {{флагче|България}} [[Иван Маламов]] (р. 1973), български офицер, полковник, началник на Националния военен университет * {{флагче|България}} [[Петър Занев]] (р. 1985), български футболист * {{флагче|България}} [[Яков Месемврийски]] (р. 1956), български духовник, месемврийски епископ от 1998 г. ; Починали * {{флагче|България}} [[Георги Коджабашиев (революционер)|Георги Коджабашиев]] (? – 1918), български революционер == Бележки == <references /> {{Община Хаджидимово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Хаджидимово]] j57j4reh55gq4msoinxnz3lbv7ghkjf 12897036 12897033 2026-05-03T11:55:37Z ~2026-25187-90 393923 12897036 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, правопис, източници}} {{Селище в България | екатте = 38532 | надм-височина=510 | пощ-код=2921 | тел-код=07521 | сев-ширина=41.516667 | изт-дължина=23.8 | площ = 27,734 |кмет=Aнгел Зайков}} '''Копрѝвлен''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]]. ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 9 юни 2019 | издател = pop-stat.mashke.org }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1344 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 745 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 344 |- |align="left"|Не се самоопределят || 130 |- |align="left"|Неотговорили || 152 |} == География == Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на [[Пирин]], в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. На североизток землището на селото спира до коритото на река [[Места]], на югоизток граничи със землищата на село [[Садово]] и град [[Хаджидимово]], на югозапад със землището на бившето [[Гърци|гръцко]] [[ислям|мюсюлманско]] село [[Лялево]], а на север със селата [[Ново Ляски]] и [[Мусомища]]. == История == В местността [[Козлука]] са намерени съдове и други предмети на македонската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други. През 14 век сръбският великаш Новак Морсоревич с разрешението и удобрението на серският сръбски деспот Йован Мърнячевич Углеша заселва отново обезлюденото село с 30 семейства сърби доведени от Далмация. В хрисовула съхраняван в Хилендарския манастир е посочено че, Новак Морсоревич желае да дари селото като манастирско на Хилендарския манастир. Хрисовула е от деспот Йован Мърнячевич Углеша съставен през 1366 година Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства). В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Копривлян'' (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители [[мюсюлмани]] и 80 [[българи|християни]].<ref>{{Етнография|126-127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Копривлян'' като чифлик с 22 християнскии и 28 мюсулмански къщи.<ref>{{Веркович|234-235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Копривлен, село на Ю. от града 2 часа. Разположено е на равно; през него минува друмът от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] за [[Сяр]]. Изключително земледелци; излизат добри любеници. 50 къщи турски. Доскоро имало е до 30 къщи български, които се принудили от своите съселяне да бягат.<ref>{{Стрезов|5}}</ref>}} [[Файл:Koprivlen-chitalishteto-folk-ans-selo-sadovo.jpg|мини|300px|Фолклорен ансамбъл от село [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] пред читалището в село Копривлен]] През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с мюсулманско население. Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 340 души, всички [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref> Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от [[Либяхово]] и от 18 други християнски селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година. По-големите родове в Копривлен са следните: 1. От [[Долно Броди]]: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви 2. От [[Калапот]]: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови 3. От [[Възем]]: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови 4. От [[Карлъково]]: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски 5. От [[Старчища]]: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови 6. От [[Ливадища]]: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови 7. От [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]]: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви 8. От [[Илинден (село)|Либяхово]]: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови 9. От [[Елес]]: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви 10. От [[Горно Броди]]: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови 11. От [[Скрижово]]: Халеви, Христосимови 12. От [[Нова Ловча|Ловча]]: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови 13. От [[Търлис]]: Халачеви, Работови, Сухулови 14. От [[Каракьой]]: Чорлеви 15. От [[Руждене]]: Маджирови 16. От [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]: Никола Гиздарови Бакуту 17. От [[Щип]]: Борис Янев 18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера. == Религии == Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от местното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма „св. св. Кирил и Методи“ в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най-после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От местните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена от 24 юни 1992 г. до 1994 г. Широка е 15 м, дълга 33 м. Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем (в Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена от Неврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г. в с. Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври. От 1996 г. 1.10. става „Ден на Копривлен“ с ежегоден събор. Манастирът „Св. Георги“ е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м., дълъг 16 м., висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. В строежа участват: Фирма „Вента“; ”Гео-Шоп”; ”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население. Най-активно участват в строежа Ангел Белчев, Костадин Шалев, Атанас Ижбехов, Божик Вълчев, Николай Щерев, Борис Шопов и др. Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов. Надписа е от Павел Коцалев, а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков. В строежа участват много копривленци с доброволен труд. В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис „Св. Атанасий Велики“. == Обществени институции == Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището, се открива прогимназия с 5-и и 6-и клас. Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с. Жостово. Поради отдалечението от 5 километра на селото, преходът е много труден. Затова през 1926 г. се взема решение да се построи ново училище. Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов. Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците. Макар и непълна, прогимназията в Копривлен е факт. През 1961 г. се открива и 8-и клас. През 1959-1960 г. се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1. Георги Лазьов Уручев-?; 2. Иван Стоянов Манолев-Криволак; 3. Тодор Стоянов Халев-Криволак; 4. Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак; 5. Паско Стоянов Халев-?; 6. Георги Николов Зайков-?; 7. Георги Иванов Липидарев-?; 8. Никола Атанасов Шиндов-Ниш; 9. Янчо Великов Симеонов-Ниш; 10. Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна; 11. Иван Иванов Златев-Завоя на Черна; 12. Георги Жеков Димитров-Беласица; 13. Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г. == Политически живот == През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са: Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца. Случаят с парашутистите. През 1941 г. на 14 ноември в с. Копривлен пристигат от Гърция, заблудилите се парашутисти: полковник от Съветската армия – интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия – интербригадистът Христо Дамянов и техният радист – Николай Романов – съветски гражданин. Към 20 часа – вече тъмно, в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов. Те искат да купят храна. В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен – Фрацил Николов (от същото село на Кискинов – Пиперево), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор – получават изстрели с пистолет. В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов, а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар – бирника на Копривлен – Иван Стефанов тръгва за кметството, но при шосето – до дома на Васил Безев е застрелян от третия от групата – Христо Дамянов. В тази нова престрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани: Георги Праматаров, Кочо Божиков, Харалампи Алексиев, Васил Жингов, Стоян Даскалов и Васил Безев. След кратък престой в затвора те са освободени. Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г., а Тодор Воев – кръчмаря, е изкаран и убит, без да се знае къде е гроба му и до днес. Във Втората световна война са взели участие следните Копривленци: 1. Димитър Ряхов, 2. Димитър Белчев, 3. Димитър Тунчев, 4. Божик Бойчев, 5. Илия Гърнев, 6. Илия Панев, 7. Крум Жингов, 8. Костадин Белчев, 9. Костадин Мърваков, 10. Продрум Бараков (бай Друмчо), 11. Стоян Стамов, 12. Спиро Мутафчиев, 13. Стефан Врачков,14. Кирил Милушев. Загива само един – Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва – Соболч. През 1949 г. са арестувани за две седмици в Гоце Делчев: Атанас Цуцуманов, Васил Безев и Кръстьо Жингов. Васил Безев е освободен, а останалите двама са интернирани в Бобов дол, после и в Белене. След 13 месеца Кръстьо Жингов е освободен, а Атанас Цуцуманов изкарва 18 месеца и 17 дни в лагерите. През 1951 г. избягват през границата в Гърция: Тодор Безев, Ангел Безев и Костадин Чакалов, които по-късно се озовават в САЩ. През 1950 – 1951 г. са интернирани семействата на Марин Жингов, Крум Жингов, Ангел Воев, Страшимир Воев, Стоичко Йорданов в село [[Рибарица]], [[Тетевенско]]. Семействата на Тодор и Ангел Безеви са интернирани в Добруджа – Генерал Тошево, а семейството на Костадин Чакалов – в Севлиевско. Завръщат се в Копривлен след амнистията през 1955 г. Семейството на Воеви остават завинаги в Рибарица. Убийството на селския милиционер Шаламанов. През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октомври е убит милиционерът Стоян Шаламанов. Убийството е извършено от двама души от с. Копривлен – Георги Самаров и Тома Узунов. Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност (ДС), който се е разочаровал от комунистическата власт. Преди това е бил назначен за старшина в милицията. Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция. Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г. Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава, че има тъмни дела в миналото. Скоро Държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян, а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част, а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с. Копривлен. ТКЗС се пробва в Копривлен още през 1945 г., но неуспешно. То се създава през 1950 г. от членове-комунисти. През 1957 г. всички селяни на Копривлен насила са вкарани в ТКЗС-то. == Спорт == I. Футбол: Футболът в с. Копривлен се основава през 1928 г. през месец май от група ентусиасти – Тодор Цуцуманов и братята Ангел и Костадин Симеонови, които си купуват футболна топка и оттогава започва развитието на футбола в Копривлен. През годините много футболни деятели и спортисти са дали своя дял за развитието в селото. С риск да пропуснем някои от тях ще се опитаме да ги споменем тук, за да може съвременното поколение да се запознае с историята на футбола в с. Копривлен. II. Волейбол: 1. Ана Томова Узунова-национална състезателка – с 5 участия на европейски първенства. През 1981 г. е обявена за най-добрата нападателка на Европа. 2. Славка Узунова – нейна дъщеря, национална състезателка. III. Лека атлетика: 1. Ангел Манджуков – хвърляне на копие. Двукратен балкански шампион, 7-и на световното първенство през 1988. Трето постижение в света за 1988 г. 2. Димитър Влахов – хвърляне на копие. Извоювал много златни медали на редица първенства. IV. Самбо: 1. Георги Жингов – трето място на Световното младежко първенство през 1985 г. в Испания. V. Баскетбол: За първи път баскетбол се заиграва в Копривлен през 1952 г. Изградена е баскетболна площадка в училищния двор под ръководството на инженер геолога Георги Канурков от Пловдив. Площадката е електрифицирана и баскетбол се играе до късно вечер. Десет години Копривлен е Окръжен селски първенец и при мъжете и при жените. Участва в 4-ри републикански селски първенства. Мъже: Най-известните баскетболисти на Копривлен са били: 1. Костадин Куртов, 2. Костадин Тунчев, 3. Никола Цуцуманов, 4. Симеон Симеонов, 5. Георги Гърнев, 6. Атанас Богатинов, 7. Тодор Воев, 8. Денчо Цуцуманов. Жени: 1. Варка Тунчева, 2. Танка Симеонова, 3. Величка Стамова, 4. Величка Куртова, 5. Фейка Цуцуманова, 6. Злата Богатинова, 7. Кипра Зайкова, 8. Кинче Жбантова, 9. Янка Занева, 10. Елена Жингова. == Здравеопазване == Раждането на децата на Копривлен, както навсякъде по-рано, ставало с помощта на бабуването. Това се е правело от Петра Манолева – Елешка и Катя Праматарева. От 1931 г. в Копривлен се установява дошлият от Западна Македония фелдшер Харалампи Алексиев. Той остава в Копривлен до 1952 г. Първи лекар в Копривлен е бил д-р Сапунджиев – 1942 г. Но през следващата 1943 г. е командирован в Беломорието. Медицинският пункт в Копривлен е открит през 1948 г. В него заработват фелдшер, акушерка, хигиенист и обеззаразител. През 1953 г. в Копривлен се откриват Родилен дом и Зъболекарски кабинет. Първи зъболекар в селото е д-р Панарета Килимпирева, а съпругът ѝ д-р Килимпирев оглавява здравната служба в селото. Новата сграда на селската здравна служба е построена 1965 г. == Културни и природни забележителности == Характерни изговори в с. Копривлен: Йеш – „Яж“ — от Долно Броди; Нимой – недей; Тоя – този (Възем); Нъй, Тъй – онази, тази; Клавам – слагам; Клай – сложи; Хать – хайде; Милия – обувки; Пачаура – парцалка; Кешки – дано; Буаднъч – веднъж; Скоманче – малко дървено столче; Лаканя – голям глинен съд, като паница за готвене; Шутак – женска дреха с пълнеж от памук; Дуламъ – горна къса дреха с ръкави от шаяк; (Х) фустань – рокля от фабрична материя; Папуце – обувки; Отпишин – отначало, отново; Соба – печка; Кетог, Кетогя – обор, обора; Шалваре – мъжки шаячени широки панталони; Мисирь – царевица; Църцара – съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка; Мъщърбъ – ламаринена чаша с дръжка; Мада – плосък камък, лепида; Пенжура – прозорец; Жам – стъкло, прозорец; Ламба – фенер със стъкло и фитил; Пищелька – дървен музикален инструмент; Шайка – пирон; Траказ – райбер; Пунзаря – джоб; Пънца – паница (Калапот); Лъйца – лъжица (Калапот); Дудула – малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му (Калапот); Латка -10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки; Кюпче – малко гърне; Хърбуль – беззъб човек, ощърбено гърне; Иере – яре; Капа – каскет; Шпирто – кибрит; Патлижане – домати; Каиш – ремъчен колан; Рукозунь – връв за опасване на гащи, вместо колан; Фрът, фрет – всички; Кепежик – малка съседска вратичка; Текна ми – сетих се; Тора – довечера; Геч – късно; Кюмбе – печка, Тюльбень – памучна кърпа за глава; Алажа – горна памучна дрешка с пълнеж за деца; Щърън – човек или животно, което иска от всичко да похапне; Щърбав – беззъб човек или леко очукан съд; Ужак – комин; Църън – черен; Хми – им (дай хми – дай им); Бухаре – дъговидна полица над огнище, камина; Хурна – тънка питка хляб, която се пече направо на печката или фурната; Куртмач – гъсто преварено овче мляко наесен; Сюндермe-Куртмач – при Долно Брождени; Обазен – добитък, научен да прави зян; Съклеть – притеснение; Кукарь – кромид; Пищималь – дебела вълнена пастирска завивка с пискюли за раменете; Вретище – козиняв чувал; Зейре – храна за добитъка за през зимата, Дилаф-маша, Бунела, бунелка-вилица, виличка-) Долно Броди и Възем), Газу-съд за светене с газ и фитил, Кушлак-младо кученце на 5-6 месеца; Кумать – парче твърд хляб; Копань – порция, мръвка месо; Глибоко – дълбоко; Ляп – хляб; Лизганица – пързалка; Сунявица – пързалка; Сурканица – пързалка; Дулап – вграден шкаф; Тропанки – дървени налъми; Ода – вода; Пишник – голяма пита хляб – 3-4 кг.; Бубайк – памук; Карасул – река Mеста; Компире – картофи; Комби – картофи; Пипонь – пъпеш; Шерве, кръпче – носна кърпичка (Долно Броди); Калцуне – търлъци (Горно броди); Жув – жив; Срико – чичо (Долно Броди); Чича – стринка (Долно Броди); Срика – чичо (Долно Броди); Срича – стринка (Калапот); Жигясувам – тегля с кантар (Долно Броди); Людето – хората; Тас – дълбока метална паница, купа; Сахань – плитка метална паница; Уйко – вуйчо; Чепчак – ламаринено канче за вода; Чуляк – човек; Зуница – небесна дъга, горска ягода; Уцутре – сутринта; Прогима – закуска преди обяд; Гропъл – гол, леко облечен човек. == Редовни събития == На 1 октомври, когато е църковният празник „Покров Богородичен“ се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни. == Личности == ; Родени * {{флагче|България}} Ангел Чорбаджийски, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941">{{Михайлов|3|941}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ани Узунова]] (р. 1955), волейболистка, националка * {{флагче|България}} Атанас Киряков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Георги Халев]] (р. 1959), инженер по ядрена физика * {{флагче|България}} [[Георги Чаушев]] (р. 1942), доц. д-р по етерично маслените и лечебни култури. Дългогодишен директор на [[Институт по розата|Института по розата]], град [[Казанлък]] * {{флагче|България}} Кочо Божиков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 941"/> * {{флагче|България}} [[Натанаил Неврокопски]] (1952 – 2013), неврокопски митрополит от 1994 до 2013 г. * {{флагче|България}} [[Иван Маламов]] (р. 1973), български офицер, полковник, началник на Националния военен университет * {{флагче|България}} [[Петър Занев]] (р. 1985), български футболист * {{флагче|България}} [[Яков Месемврийски]] (р. 1956), български духовник, месемврийски епископ от 1998 г. ; Починали * {{флагче|България}} [[Георги Коджабашиев (революционер)|Георги Коджабашиев]] (? – 1918), български революционер == Бележки == <references /> {{Община Хаджидимово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Хаджидимово]] nc04zpneagfdse3dxriwdunxv6gi9a7 Висока (област Кърджали) 0 13011 12896492 12338850 2026-05-02T19:25:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896492 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Висока|Висока}} {{Селище в България | име = Висока | екатте = 11226 | надм-височина = 649 | пощ-код = 6744 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.717 | изт-дължина = 25.233 | площ-текст = – <ref>Висока е разположено в землището на село [[Ненково]]</ref> }} '''Висока''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Кърджали]], [[област Кърджали]]. == География == Село Висока се намира в [[планина|планински]] район. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 2 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Кърджали]] tit3ptdj347hxpv6cjb8jlvqiwinpr6 Вишеград (село) 0 13013 12896613 12338853 2026-05-02T22:27:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896613 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Вишеград|Вишеград}} {{Селище в България | име = Вишеград | екатте = 11346 | надм-височина = 222 | пощ-код = 6646 | тел-код = 0361 | сев-ширина = 41.6105653 | изт-дължина = 25.40833 | площ = 1,971 }} '''Вишеград''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Кърджали]], [[област Кърджали]]. == География == Село Вишеград се намира в [[планина|планински]] район. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 372 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 10 || 2,68 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 343 || 92,20 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 18 || 4,83 |} == Забележителности == Край селото (на 200 северно) е разположена крепостта [[Вишеград (крепост)|Вишеград]] (или Вишеградска крепост). == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Кърджали]] fkf4q222lkos6k9th0jtep9nnr7ikyh Воловарци 0 13014 12896932 12338854 2026-05-03T10:10:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896932 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 12053 | надм-височина = 577 | пощ-код = 6633 | тел-код = 0361 | сев-ширина = 41.583 | изт-дължина = 25.317 | площ = 5,022 }} '''Воловарци''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Кърджали]], [[област Кърджали]]. == География == Село Воловарци се намира в [[планина|планински]] район. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 62 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 60 || 96,77 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 3,22 |} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Кърджали]] orw29jyoi8fo25pdxesvaize86wu7vi Войвода (село) 0 13217 12896832 12394203 2026-05-03T07:58:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896832 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | име = Войвода | картинка = Voivda Iz2.jpg | картинка-описание= Склоновете на [[Войводско плато|Войводското плато]], спускащи се над село Войвода | екатте = 11819 | надм-височина = 243 | пощ-код = 9958 | тел-код = 05325 | сев-ширина = 43.450 | изт-дължина = 27.133 | площ = 25,625 }} '''Войво&#768;да''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Нови пазар]], [[област Шумен]]. Старото име на селото и по времето на Османската империя е било Войвода́, с ударение на последната сричка. == История == На базата на наличната информация се счита, че в района на Войвода през [[Античност]]та се намира [[римска империя|римската]] укрепена пътна станция ''Динискарта'', охранявала пътя от [[Сексагинта Приста]] през [[Абритус]] към [[Марцианопол]] и [[Одесос]].<ref>[http://shu.bg/sites/default/files/stefka/Avtoreferat_Danail_Petrov.pdf ДАНАИЛ ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, АНТИЧНИ ПЪТИЩА В ЛУДОГОРИЕТО (IV В. ПР. Н. Е. – VI В. Н. Е.), АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на научна и образователна степен „доктор“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2014 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на [[Франция|Френската империя]] капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен<ref>[http://promacedonia.org/frp2/frp2_8.htm Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)]</ref> Той съобщава името му като '''Паша Кьой'''. Към края на XIX век етнографът [[Димитър Маринов]] описва селото (той маркира името му с ударение на последната сричка – Войвода&#768;, за разлика от съвременното Войво&#768;да) като смесено – населено от турци и българи – но отбелязва, че българите говорят почти изключително турски език. По тази причина хората от околните села ги наричат [[гагаузи]], но самият Маринов отхвърля връзката им с гагаузите въз основа на етнографските си наблюдения.<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 386, 403 }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6J3DrO4jm | заглавие = „Справка за населението на село Войвода, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1296 | 1946 = 1295 | 1956 = 1320 | 1965 = 1111 | 1975 = 990 | 1985 = 859 | 1992 = 630 | 2001 = 573 | 2011 = 421 | 2021 = 366 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 421 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 90 || 21.37 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 286 || 67.93 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 33 || 7.83 |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 5 || 1.18 |} == Културни и природни забележителности == В селото има православен храм „Св. Вмчк. Димитър“. Построен е през 1899 г. Не е в добро състояние. Свещеник на селото е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар. На по-малко от километър от селото се намира античната крепост Динея. Крепостта е частично възстановена. == Личности == * [[Симеон Инджев]] (1898 – ?), български полковник, офицер == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Населени места в Община Нови пазар}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Шумен]] [[Категория:Населени места в община Нови пазар]] auvqjgl0wzka0ijyvjbr9pw9quap3t8 Висока могила 0 13293 12896493 12589409 2026-05-02T19:27:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896493 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{към пояснение|Висока могила|Висока могила (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 11232 | надм-височина = 638 | пощ-код = 2665 | тел-код = 07046 | сев-ширина = 42.183 | изт-дължина = 23.017 | площ = 6,363 }} '''Висока могила''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Бобошево]], [[област Кюстендил]]. == География == Отстои на 83 км южно от столицата София, на 20 км югозападно от бившия му административен (околийски) център – гр. Дупница и само на 7 км североизточно от сегашния общински център – гр. Бобошево. Селото е разположено в близост до автомагистрала „Струма“ – на по-малко от 2 км западно по права линя. Землището на Висока могила граничи със селата Каменик (на север), Блажиево (на североизток), Усойка (на изток), Сопово (на юг), Циклово (на запад) и с гр. Бобошево (на югозапад). Село Висока могила принадлежи на историко-географската област Горно поле. То е разположено сред югоизточен склон на Поглед планина (южния дял Конявска планина) на 638 м н. вис. Релефът в селското землище е почти изцяло полупланински. Селото е обградено от всички страни с хълмове, покрити с разнообразна растителност – от тревни и храстовидни до дървесни видове (дъб, цер, ясен, бор и др.). Селището е бедно от страна на водни ресурси. Местният климат и почви са благоприятни за отглеждането на овощни култури и лозя, каквито в миналото били добре развити. == Демография == Висока могила не прави изключение от общата демографска картина за района, която чертае обезлюдяване на селата. Населението на селото към 2013 наброява около 40 жители. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 44 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 44 || 100,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == История == Макар сегашното село да не е от старите селища в областта, наличието на археологически паметници в землището му свидетелстват, че в близост е съществувал поселищен живот от старо време. В местността „Боро“, на около 3 км северозападно от селото, са разкрити останки от антично селище и некропол. На това място по време на оран са намирани основи, градени от ломени камъни и хоросан, строителна керамика, късове от долиуми и други съдове. Оттук произхожда монетно съкровище от колониални монети от II – III в. В близост се намира некрополът, в който погребенията са извършвани чрез трупополагане, а инвентарът им се състои от гривни, монети, домашни съдове и др. В близкото минало площта на селището и некропола е била засаждана с тютюн, което е една от причините днес на повърхността да се срещат само тук-там културни останки. Вероятно това селище е било разположено в близост до път (един от пътищата, свързвали Сердика с Беломорието). Към същото предположение навежда и намиращата се недалеч крепост, известна на високомогилци като „Самуилова крепост“ (Самуилова скала), а на хората от съседното село Каменик като „Градището“. Тя е разположена върху естествено защитено възвишение, намиращо се на около 2,5 км северозападно от Висока могила, на самата „муша“ (граница) между землищата на Каменик и В. Могила. Може би крепостта е била свързана с античното селище, което обстоятелство е в синхрон с организацията на селищната мрежа от тази епоха. Самото ѝ име – „Самуилова“ говори, че тя е просъществувала и през Средновековието. Навярно тя е принадлежала към фортификационната система от поречието на р. Струма и притоците ѝ, част от която се е простирала в съседната историческа област Разметаница. Последната е свързвана от редица местни легенди с династията на Комитопулите – цар Самуил, Арон, братоубийствената битка и т. нат. (виж с. Голем Върбовник, с. Шатрово, с. Коркина, с. Голема Фуча). За сега няма сведения, които със сигурност да определят историческото място на укреплението. Обектът не е проучван от археолози, за разлика от периодичните иманярски набези, довели до унищожаване на ценни следи от миналото му. Днес на терена зает от крепостта (около 10 дка) се среща изобилие от фрагментирана строителна и битова керамика. Изследването на тази старина би могло да даде важни сведения за историята не само за района на село Висока могила, но и за цялата покрайнина (Разметаница и Долно поле). Според местни предания днешното село Висока могила води началото си от „смутните кърджалийски времена“ (XVII-XVIII в.), когато то било основано от бягащи бобошевци от османлийските нападения, пожарища и грабежи. В подкрепа на тази история говорят все още запазените спомени за близки родствени връзки между жители на Бобошево и Висока могила. Към същото становище водят и данните от данъчни и други документи от първите векове на османското владичество, в които не се среща село Висока могила. В изданието от регистратурата на Цариградската тефтерхана синорхане, при определяне границите на Бобошевската община, се говори за „именувана местност Висока могила“, без да се споменава село с такова име. Това сведение може да се приеме за доказателство, че до XVI в. Висока могила не е съществувало като селище. По това време местността е влизала в границите на хаса (крупно поземлено владение) Илковци – Бобошево. Има сведения, че Бобошево е преживяло три големи опустошения, при които жителите му християни се разпръснали из съседните гористи местности. По-късно някои от тях се връщат, а други остават в близост до укритията си и подобно на с. Висока могила, основават селищата: Крумово (Текия), Бураново, Боровец, Драгодан, Сопово и Доброво. След установяването на Висока могила на днешното му място, в него не са се заселвали турци. Не е имало и турски чифлици, за разлика от съседните села Каменик, Циклово и Усойка. Жителите му имали малко собствена земя и работели като момци (аргати) в съседните чифлици. Етническата и религиозна принадлежност на местното население е засвидетелствана и от местната топонимия, която в голямата си част е със старинен български произход. Може да се предполага за наличие на частична поселищна приемственост в историческото развитие на селището, за потвърждаването на което са необходими допълнителни комплексни проучвания. След първоначалното заселване, за постепенното разрастване на селището е спомогнало и вторичното му презаселване. През османското владичество в него периодично са идвали пришълци предимно от западнобългарските земи. За това свидетелства присъствието на старинни родови имена като Ягуменските, Кантеленските, Джонгайци, Потръчковци и др. За стародавност и приемственост на християнските традиции в с. Висока могила сочи едно интересно свято място – праклисът „Св. Илия“ със света вода. Той е изграден по съновидение в местността „Църквище“, където според стари предания някога имало църква. Селската черква „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1891 г., а иконите ѝ, изписани с дарения на местни хора, са от 1897 г. Този впечатляващ с размерите си и красивата си архитектура храм се намира в доста лошо състояние. Освобождението (1878 г.) заварва селото с 30 семейства с около 150 – 180 жители. Попаднало в пределите на свободна България Висока могила запазва административната си принадлежност към Дупнишка околия (наследила Дупнишка кааза), като през първите години става център на селска община, в която влизали селата: Вуково, Каменик, Грамаде, Блажиево и Циклово. След 1887 г. селото е включено към Вуковска селска община, където остава до Първата световна война. По-късно Висока могила е придадено към Бобошевска община, а за периода 1938 – 1940 г. – към община Блажиево. Местното население се е препитавало с животновъдство (козарство, овцевъдство) и земеделие – предимно овощарство, а по-късно и тютюнопроизводство. Първият чифлик – Близначкият е основан след Освобождението. Училище във Висока могила е открито през 1880 г., като първоначално се е помещавало в малка [[паянтов градеж|паянтова]] постройка от плет и кал. През 1921 г. високомогилци построяват със собствени средства масивна училищна сграда, във вида, в която е и днес. В това училище е завършил началното си образование видния краевед на гр. Дупница Яне Билярски (1919-2002 г.), роден в с. Висока могила и дългогодишен преподавател по география в дупнишката гимназия. Началното училище „Васил Априлов“, с почти 100-годишна история, е окончателно закрито през 1979 г. Село Висока могила е имало и читалище, основано през 1935 г. През първата половина на XX в. селото се развива като едно от големите в Долно поле. Населението му е достигало до 623 жители (1946 г.). Висока могила е селище със затихващи функции. Малкото му останали жители се занимават с изконната дейност на своите деди – овощарството. Обработват се няколко овощни градини, насадени предимно със сини сливи. Перспективи за развитие на селото се откриват в доразработване на вече съществуващото дребно земеделие и в създаване на селски и културен туризъм. == Бележки == <references /> == Литература == * Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г. * Кепов, Иван – Миналото и сегашно на Бобошево. 1935 г. * Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г. * Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г. * Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г. * Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г. * Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г. * В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Кирил Иванов Гълъбов (р. 1965 г.) == Външни препратки == * [http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%20-%20%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B0 Най-големият портал в интернет пространството за християнски култови обекти, свързани с българската християнска култура на Балканския полуостров] * [http://www.boboshevo.eu Официален сайт на Община Бобошево] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809093326/http://boboshevo.eu/ |date=2018-08-09 }} * [http://www.predavatel.com/bg/2/bbs.htm Радио и телевизия в Бобошево] {{Населени места в Община Бобошево}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Бобошево]] qzj898zbdzw0sr7cwgzpsltrydl62n0 Владиня 0 13526 12896685 12348509 2026-05-03T03:06:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896685 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11452 | надм-височина=217 | пощ-код=5563 | тел-код=06925 | сев-ширина=43.291 | изт-дължина=24.795 | площ = 30,012 }} '''Владѝня''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Ловеч]], [[област Ловеч]]. == География == Селото се намира на двата бряга на река [[Величка (река)|Величка]]. Надморската височина е около 180 м, като района е хълмист, с много локални изворчета и няколко рекички (бари). В западната част на селото се наблюдава свлачище, което унищожи един масивен железобетонен мост. В землището на селото има четири микроязовира и един напоителен канал. През 80-те години на 20 век са правени изследвания за наличие на нефт, но всичко е скрито от обществеността. Предполага се, че е открита топла вода при сондажа, а и на 20 км са нефтените полета на [[Долни Дъбник]]. == История == Село Владиня е разположено на около 2 км източно от древния римски път от крепостта Ловеч (също и от прохода през Ст. Планина) към р. Дунав. В този район е имало станция за смяна на конете и вероятно място за почивка. Произхода на името идва, според някои, от дъщерята на княз или средновековен благородник. На 2 км северно от селото има две местности (по течението на друга рекичка) наречени съответно '''Селище''' и '''Черковица'''. Там са откривани останки от глинени съдове, корозирали монети, части от стари инструменти. До 1980 в селското училище имаше малка изложба на предмети, но сега то не функционира. Предполага се, че вследствие на неизвестна причина населението е мигрирало в сегашното село. На височините непосредствено над северната махала се забелязват окопи и военни съоръжения, които са част от най-външния обръч на обсадата на гр. Плевен през Руско-Турската война 1877 – 1878 година. Местността е позната като Табята. == Религии == Преобладаващи са източноправославните жители. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 333 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 304 || 91,29 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 26 || 7,80 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 2 || 0,60 |} == Културни и природни забележителности == По времето, когато населелението е било около 2000 души е имало Земеделско училище. Организирани са били библиотека, смесен хор, театрална група, две духови музикални групи, ловно дружество и др. Масово са празнувани Трифон Зарезан, 1 май, 9 септември и селския събор. Празнувани са още и Сурваки, Пьрва пролет, 8 март, Русаля (готви се ритуално храна при което се раздава за здраве). == Редовни събития == Съборът на селото е на 13 ноември или през почивните дни които го следват. Жителите празнуват също така на 24 май, когато се прави курбан на центъра на селото. Празникът се нарича Русаля. == Личности == * [[Асен Георгиев (партизанин)|Асен Георгиев Илиев (Райко)]] (1924 – 2009), [[Партизанско движение в България|партизанин]] от [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“|Народна бойна дружина „Чавдар“]] и [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]], [[офицер]] от [[БНА]], [[полковник]]. * [[Никола Калчев]] (1926), политик от [[БКП]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/#lat=43.290951&lon=24.795456&z=12&l=0&m=a&v=2 Владиня в wikimapia.org] {{Община Ловеч}} [[Категория:Села в област Ловеч]] [[Категория:Населени места в община Ловеч]] g61gb2gebv2geguzi4zxnnxr2oehqb6 Помощник (село) 0 14298 12897020 11166787 2026-05-03T11:29:37Z ~2026-26792-05 394653 12897020 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{обработка|форматиране и повече препратки}} {{Селище в България | име=Помощник | екатте = 57515 | надм-височина=270 | пощ-код=6297 | тел-код=04155 | сев-ширина=42.051 | изт-дължина=26.051 | площ = 20,331 }} '''Помощник''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Гълъбово]], [[област Стара Загора]]. == География == Село Помощник се намира в Югоизточния край на България в подножието на Сакар планина. Релефът на местността където е разположено селото е хълмист. В източния и южния му край има широколистни гори. Значителна част в източния му край е залесена с бор и са създадени гъсти борови гори. На север граничи със село Главан /на 5 км/, а на юг със село Овчарово /на 6 км/. В югозападна посока се намира с. Тенево, но до него няма изграден директен асфалтов път. Има асфалтов път до най-близките градове – Харманли /25 км/, Симеоновград /20 км/, Гълъбово /30 км/ и гр. Тополовград /35 км/. Няма железопътна линия. В селото няма училище, по-скоро училището е закрито /сграда има/, поради липса на деца. Учениците ходят на училище с автобуси в гр. Гълъбово. Няма детска ясла или градина. Има три магазина в които се продава всичко. Има здравен пункт, но няма постоянно лекар. От с. Главан, два пъти седмично пристига доктор. Всеки ден има автобус /микробус/ за/от гр. Харманли и гр. Гълъбово. Селото е водоснабдено, но обратна канализация няма. В селото основния поминък е отглеждането на тютюн /все по-ограничен/, слънчоглед, зърнени култури, лозя. От животните най-разпространена е козата, малко овце и крави. В региона има отлични пасища. Изградени са няколко малки микроязовира и един по-голям язовир. По-характерни местности са: „Соватя“, „Чобан кория“, „Могилите“, „Голямата кория“, „Турското гробище“, „Мадънлъка“, „Съкчалий“, „Али бажа“, „Кесьовите саи“, „Изгорялото“, „Шукляря“, „Гьолтарла“, „Доран касаба“, „Щерьовите чиири“, „Топузовата кория“, „Джемеря“. Ниско планинската гориста местност и природните дадености тук правят това място отлична дестинация за лов. Ловува се на заек, яребица, пъдпадък, гривек, дива патица, кеклик, фазан, от едрия дивеч – диво прасе, сърна. От хищниците – лисица, дива котка, чакал, вълк. == История == Името на село Помощник идва като превод от турската дума „калфа“, което означава чирак или помощник. Старото име на селото е Калакюу /жаргонно от калфакюу/. И макар че произходът на името е турски, тук понастящем не живеят български граждани от турски произход или мохамедани. В селото живеят българи и цигани. В селото има много малко деца, включително и при циганите, повечето от които са християни. Някога обаче, тези земи са населявани от турци които през Руско-турската освободителна война и по-рано, са се изселили в Турция. В селото има местност наречена „Турските гробища“ /сега гора/, където на времето са погребвани починалите турци. В най-западния край на селото е разположена местността „Могилите“. Името идва от многото могили издигнати тук още от римско време към които през времето на „социализма“ никой не проявява интерес, а по-късно се разграбват от иманяри. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == Провежда се ежегоден панаир през втората неделя на [[ноември]]. На сирни заговезни се пали голям огън в центъра на селото и се хвърлят [[перници]]. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Община Гълъбово}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Стара Загора]] [[Категория:Населени места в община Гълъбово]] 68s1goxl7zuqmqq0on69s1qfu2y2dgt Войводиново 0 14430 12896835 12698031 2026-05-03T08:02:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896835 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{друго значение|селото в Област Пловдив|близкозвучащото по име село в Област Варна|Войводино}} {{Селище в България | картинка = Chirpan Earthquake - Voivodinovo.jpg | картинка-описание = Църквата „Свети Спас“, разрушена от [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] през 1928 година | екатте = 11845 | надм-височина = 155 | пощ-код = 4135 | тел-код = 03101 | сев-ширина = 42.200 | изт-дължина = 24.800 | площ = 13,031 | кмет=Атанас Христозов | сайт={{URL|https://voyvodinovo.com}}}} '''Войводиново''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[Марица (община)|община Марица]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. == География == Село Войводивоно се намира в Горнотракийската низина на 2 км северно от град Пловдив на надморска височина 100 – 199 м. Площта на селото е 1305,7 ха. == История == Село Войводиново е създадено преди 350 години. Първоначално е съществувало в местността „Дим пара“, намираща се на около километър на юг от сегашното разположение на селото, и е изградено върху основите на старо римско селище. В района могат да бъдат намерени артефакти от римско време. През този район е минавал стар римски път, използван по-късно от Османската империя. По него е превозвана султанската хазна от Пловдив за Истанбул, многократно нападана от местни жители, предвождани от войводи. Многократните нападения на войводите дават името на селото и пак заради тях жителите на селището са прогонени от земите и принудени да се заселят на северозапад по бреговете на река Пясъчник. Постоянните наводнения, причинявани от реката, ги принуждават преди около 350 години отново да се преместят и заселят в земите, в които е разположено селото днес. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=819&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Войводиново, община Марица, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 753 | 1946 = 782 | 1956 = 1041 | 1965 = 1507 | 1975 = 1793 | 1985 = 1953 | 1992 = 1960 | 2001 = 1984 | 2011 = 2227 | 2021 = 2070 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 2227 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1856 || 83.34 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 25 || 1.12 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 16 || 0.71 |- |align="left"|Други || 8 || 0.35 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.17 |- |align="left"|Неотговорили || 318 || 14.27 |} == Обществени институции == Първата църква на село Войводиново – „Свети Спас“ – се е намирала на мястото на сегашното читалище. Новата църква на настоящето си мястото е построена през 1932 г. и е с непроменено име. Първото училище във Войводиново – „Св. св. Кирил и Методий“ – е построено през 1879 г. То се е помещавало в една сграда с три стаи, разположена до съвременното училище. Сградата, в която се помещава днес, е построена през 1938 г., а последното разширение е направено през 1993 г. Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е средищно училище и в него се учат около 150 деца от Войводиново и Желязно. През 2009 г. се празнуват 130 години от създаването му. Читалището в село Войводиново – „Виделина“ – е основано 1928 г. Настоящата сграда на читалището, което първоначално се е помещавало в частна кръчма, после в сградата на училището, е построена през 1932 г. с доброволен труд на жителите на селото. Читалищните дейци наброяват повече от 120 души. Техните колективи участват успешно в републикански и международни фолклорни фестивали. Читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ ІІ степен във връзка с 50-годишнината му. Към многото награди самодейците от Войводиново прибавят и златен лауреатски медал от международния фолклорен фестивал през 2006 г. в град Неделино. До читалището е построен паметник-чешма на войниците от селото, загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. == Културни и природни забележителности == В землището на селото има седем тракийски могили. Преди около 45 години две от тях са разкопани от археолози и вътре са открити каменни саркофази и колесница от древни тракийски велможи. В северозападната част – на границата на регулацията на селото, се намира лековито изворче, наречено от местните „Кайнака“, чиято вода не е изследвана, но се счита, че лекува открити рани, проблеми със зрението, стомашно-чревни заболявания. Благодарение на дарения от жители и местни фирми до изворчето е построен православен параклис. В село Войводиново е построен паметник на Христо Ботев. == Други == Наличието на [[минерален извор|минерални извори]] с популярната [[трапезна вода]] на „Минерал аква“, която се изнася из почти цяла [[Европа]] и [[Арабски свят|Арабския свят]]. Модерен спортен комплекс за състезания от световна величина по [[конен спорт]] с модерни [[конюшня|конюшни]] и [[стадион]] за конни състезания. През [[2004]] година се проведе Балканиада по конен спорт с участието на седем [[Балкански полуостров|балкански]] страни. Отстояние от магистрала [[Тракия]] е само един километър. Инвестициите в с. Войводиново са за над 120 милиона лева, като най-крупната е от порядъка на 45 милиона лева на фирма ЕСБИЕН с президент г-н Стоян Беширов за строителството на най-големия на Балканския полуостров завод за [[електроника]], а именно производството на [[компютър|компютри]] и [[ДВД]] техника. На територията на село Войводиново се намира най-големият на Балканския полуостров стадион по конен спорт с конюшни за 160 коня и стадион-хиподрум с 5000 седящи места. На същия ежегодно се провеждат многобройни състезания от регионален и национален характер, кръг от Балканската купа по конен спорт и кръг от световната купа по конен спорт. == Транспорт == Много междуградски автобуси за Пловдив минават и спират в селото. Също така половината курсове на автобус № 15 отиват до Войводиново. == Галерия == <gallery> Voyvodinovo church, Plovdiv province, църква Войводиново (3).jpg|Църквата в село Войводиново The center of Voyvodinovo, Plovdiv Province (3).jpg|Сградата на кметството на село Войводиново The center of Voyvodinovo, Plovdiv Province (18).jpg|Улица в село Войводиново Voyvodinovo chitalishte and memorial plaque, Читалище във Войводиново и възпоменателна плоча (7).jpg|Сградата на читалище „Виделина“ в центъра на село Войводиново The center of Voyvodinovo, Plovdiv Province (12).jpg|Площад в центъра на село Войводиново School in Voyvodiniovo Plovdiv Province (5).jpg| Сградата на основно училище „Св. св Кирил и Методий“ в село Войводиново Kindergarten in Voyvodinovo, Plovdiv Province.jpg| Детска градина в село Войводиново Memorial plaque in Voyvodinovo.jpg| Мемориална плоча в село Войводиново The center of Voyvodinovo, Plovdiv Province (6).jpg| Градинката пред кметството на село Войводиново The center of Voyvodinovo, Plovdiv Province (14).jpg| Детска площадка в село Войводиново </gallery> == Източници == <references /> {{Община Марица}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Марица]] gx6pn6xz75at6c80qy2uo50q0pt7e6v Войсил 0 14431 12896866 12642095 2026-05-03T09:03:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896866 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото|българския владетел|Войсил (деспот)}} {{Селище в България | екатте = 12019 | надм-височина = 184 | пощ-код = 4203 | тел-код = 0318 | сев-ширина = 42.217 | изт-дължина = 24.633 | площ = 18,191 }} '''Войсил''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[Марица (община)|община Марица]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. Селото наброява 1027 регистрирани с постоянен адрес жители. == История == Войсил е създадено около 1600 г. от преселници от земите на днешна Западна Македония (Арнаутлука). Преданията говорят, че първите заселници са от български произход и са дошли от днешните земи на Албания и Западна Македония след поредно потушаване на антиосмански бунтове. Известно е, че най-големите бунтове са били във [[Велико Търново]] през 1598 г. след като влашкият княз Михаил Храбри навлиза в България. Тогава е убит и Охридския владика Варлаам, духовен ръководител на българите в днешна Македония и Албания. Вследствие на кърджалийските погроми селото е било опожарявано и сменяло местоположението си. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=834&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Войсил, община Марица, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1016 | 1946 = 1155 | 1956 = 1132 | 1965 = 1114 | 1975 = 1066 | 1985 = 1077 | 1992 = 1047 | 2001 = 1083 | 2011 = 1068 | 2021 = 1049 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 12 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 1068 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 775 || 72.56 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 86 || 8.05 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 97 || 9.08 |- |align="left"|Други || || |- |align="left"|Не се самоопределят || || |- |align="left"|Неотговорили || 101 || 9.45 |} == Редовни събития == На Спасовден се коли курбан. Два дни след това е и общоселският народен събор, организиран съвместно от НЧ „Христо Ботев“ и кметството. == Фотогалерия == <gallery mode="packed" heights="200px" widths="200px"> Voysil adninistration building.JPG|Сградата на кметството, пощата и пенсионерският клуб през 2014 г. Voysil church.jpg|Храмът „Свето Възнесение“ през 2014 г. Voysil culture club.jpg|Читалище „Христо Ботев“ през 2014 г. </Gallery> == Личности == ;Родени във Войсил * {{флагче|България}} Ангел Консулов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53]</ref> * {{флагче|България}} Атанас Славенов (Славов), български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]],<ref name="strumski.com"/> в 1914<ref name="Узунов 7">{{Узунов|7}}</ref> и в 1915 година четник на [[Кръсто Лазаров]]<ref name="Узунов 24">{{Узунов|24}}</ref> * {{флагче|България}} Петко Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} Петко Черкезов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref name="strumski.com"/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Voysil|село Войсил}} {{Община Марица}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Марица]] d95yo9r0sayi7p83wq636cojvlg71a0 Голям чардак 0 14482 12896213 12378824 2026-05-02T15:28:09Z ~2026-26699-53 394674 Златан Костадинов Узунов 12896213 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Kmetstvo-Golyam-chardak.jpg | картинка-описание = [[Кметство]] Голям Чардак | екатте = 15970 | надм-височина = 198 | пощ-код = 4193 | тел-код = 0318 | сев-ширина = 42.300 | изт-дължина = 24.633 | площ = 24,979 }} '''Голям чардак''' е [[село]] в [[Южна България]]. Намира се в [[община Съединение]], [[област Пловдив]]. == География == Намира се в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], в долината на река [[Пясъчник (река)|Пясъчник]]. Климатът е преходноконтинентален, а почвите са плодородни и богати на [[хумус]]. == История == До 1878 година името на селото е '''Български чардак'''. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, той има 400 жители българи, като се отбелязва голямата им бедност.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 43 | isbn = 9549926583}}</ref> Селото има свой представител на Оборищенското събрание Златан Костадинов Узунов (1876), а негови жители взимат участие в Априлското въстание. От старото село стои само кръстът на старата църква Св. Никола.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> Новата църква Св. Петка е построена през 1850 г. Училището е построено от Стоил Кашилски. В Голям чардак е издигнат 20 метров пилон с кръст. На пилона вече се развява националното знаме с дължина 5 метра и ширина 3 метра, а през нощните часове се осветява от специално монтирани лампи. Починът на семейство Челибашки се посвещава на 100-годишнината от Балканската война, в която загиват 17 участника от Български чардак и е издигнат в съседство с паметника и паметните плочи с имената на загиналите за свободата на България. == Транспорт == Улиците не са асфалтирани, с изключение [[Републикански път III-606]] и пътят Голям чарак — Съединение. Съществува черен път към [[Царимир]], който пресича без мост река [[Пясъчник (река)|Пясъчник]]. Съществуват автобусни връзки към [[Пловдив]]. == Обществени институции == ОУ „Христо Ботев“ (закрито през 2008 г.), читалище „[[Народно читалище „Обзорник – 1927“|Обзорник]]“ (за известно време носи името „Стоил Кашилски“), основано през 1927 г., паметник на Съветската армия, здравен участък, целодневна детска градина „Авлига“, водоскок, [[хоремаг]], пивница „Синдбад“, църква „Света Петка“ (1850). == Препитание == Зърно и зеленчукопроизводство, животновъдство. По-голямата част от населението разчита на пенсии, социални помощи и отчисления от местния кооператив. В селото има фурна към кооператива. През 2009 г. къпалнята е преустроена на универсален магазин. Недалеч от селото се намира радарна станция МРЛ5-IRIS към Изпълнителна агенция „Борба с Градушките‟. В селото има цех за пластмасови изделия „ДБ Ппластмаса технология“ ЕООД. == Език == Обичаен за селото е [[Централен балкански говор|карловският говор]]. Думата „картоф‟ се използва само в единствено число, често се използват следните думи: „балтия“, „бичкия“, „ваджия“, „галиба‟, „гачели“, „дали‟ (като „да‟ в отговор на „нали‟), „драгунка‟ „завана‟, „икиндия‟, „иклюк‟, „кина“ (късам), „кръпел‟ (сопа), „лани‟, „навартявам‟ (цапам), „налягам‟ (в основния ѝ смисъл), „нанка‟ (обръщение към дете), „омлатвам‟, „орталък‟, „постал‟, „сабале‟, „скаръщисвам‟, „сколасвам‟, „унука‟, „хортувам‟ и т.н. „Лук‟ и „чеснов лук‟ се използват за „чесън‟, за [[Кромид лук|allium cepa]] се използва „кромид‟. == Други == По улиците на селото няма означение за имената им и не е известно дали всички са наименовани. В интернет се срещат точни адреси на учреждения в Голям чардак, което показва, че все пак имена има, макар и да не се използват от местното население. От 2008 г. в селото се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. <gallery class="center"> School-in-Golqm-Chardak.jpg| Закритото ОУ „Христо Ботев“ Partisan-sculpture-in-Golqm-Chardak.jpg| Партизанска [[скулптура]] на централния [[площад]] Tracian-mound-near-malak-chardak.jpg| Тракийска могила край селото </gallery> == Източници == <references /> {{Община Съединение}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Съединение]] cws4d1sjzs0rrbuh5b4ary3keb27s80 Владимировци 0 14577 12896684 12762930 2026-05-03T03:03:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896684 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | карта-положение = left | екатте = 11449 | надм-височина = 266 | пощ-код = 7440 | тел-код = 08375 | сев-ширина = 43.633 | изт-дължина = 26.867 | площ = 28,304 }} '''Владимировци''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Самуил]], [[област Разград]]. == География == Владимировци е разположено на Владимировския рът, част от северните полегати хълмове на Самуилските височини, източно от долината на река [[Сенковец]] и югоизточно от долината на река [[Паламарска река|Паламарска]]. До селото се достига по третокласния [[Републикански път III-2005]], който изкачва билото на [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]]. Южно от селото се намира Държавна дивечовъдна станция „Паламара“.<ref>Абтула, Абтула. [https://www.academia.edu/50745140/ISTORIYA_NA_SELO_VLADIMIROVTSI История на село Владимировци. Краеведско изследване]. 2013. Посетен на 18 ноември 2025.</ref> == История == Районът е населяван през [[Античност]]та, за което има археологически свидетелства. В землището на селото Йордан Стефанов описва две надробни могили в местността ''Коджа юк'' и още една в местността ''Арпалък''. Свидетелство за човешка дейност в района през [[Средновековие]]то е откритото крайпътно укрепление от периода на [[Първото българско царство]]. Днес то е познато като ''Калето (Асар кале)'' и заема площ от около 36 квадратни метра в местността ''Асарлък'' южно от селото.<ref>[https://www.bulgariancastles.com/s-vladimirovtsi-krepost-v-m-asar-kale/ С. Владимировци – крепост Асар кале]. bulgariancastles.com. Посетен на 18 ноември 2025.</ref> === Легенда за името на селото === [[Борис I|Цар Борис]] покръстил своя народ и скъсал със старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже на ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. [[Владимир Расате|Княз Владимир]] обаче намислил да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер [[Покръстване на България|новопокръстените]] за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него. Скръбно минавали дните на последните години на Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта ''Извора на слепия.'' А крепостта и селото били наречени ''Владимировци.'' === Ново време === През османския период селото носи името '''Хабип (Хебибкьой)''', като се среща и названието ''Саръ Хебиб''. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=783&ezik=bul|заглавие=Справка за населението на село Владимировци, община Самуил, област Разград, НСИ|достъп_дата=6 декември 2025|архив_дата=20 август 2013|издател=www.nsi.bg|архив_уеб_адрес=https://www.webcitation.org/6J11GiPbh?url=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=783}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-razgrad.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 6 декември 2025 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2446 | 1946 = 2293 | 1956 = 2372 | 1965 = 2602 | 1975 = 2586 | 1985 = 2092 | 1992 = 1360 | 2001 = 1263 | 2011 = 1127 | 2021 = 984 }} ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 6 декември 2025 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 1 127 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 56 || 4,96 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 1 017 || 90,23 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 7 || 0,62 |- |align="left"|Други || || |- |align="left"|Не се самоопределят || || |- |align="left"|Неотговорили || 44 || 3,90 |} == Личности == * [[Васил Тинчев (комунист)|Васил Тинчев]] – български [[интербригадист]], * [[Осман Дуралиев]] (р. 1939) – [[българи|български]]борец, олимпийски медалист. == Забележителности == В селото е построена [[православна църква]] [[Свето Възнесение (Владимировци)|Свето Възнесение]]. == Редовни събития == Пазарен ден за Владимировци е вторник. == Спорт == Футболният отбор на селото е основан като физкултурно дружество на 3 февруари 1947 г. под името „Борис Савов“ – убит нелегален партизанин на БКП от Владимировци. За първи председател на дружеството е избран Кирил Стойков.<ref>в. „Народен спорт“, брой 162, 13 февруари 1947 г.</ref> През годините футболният отбор е носил предимно името „Вихър“. В периода 2013 – 2015 г. името на отбора е „Орел“, а от 2019 г. и в последните години – „Вълци“. == Източници == <references /> {{Община Самуил}} [[Категория:Села в област Разград]] [[Категория:Населени места в община Самуил]] hnjz0uylfjtc32s879mlmwg2ro7b5rd Воденичарово 0 15032 12896742 12821880 2026-05-03T05:28:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896742 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 11675 | надм-височина = 145 | пощ-код = 6051 | тел-код = 04125 | сев-ширина = 42.233 | изт-дължина = 25.500 | площ = 7,756 }} '''Воденичàрово''' е [[село]] в [[Южна България]], [[Стара Загора (община)|община Стара Загора]], [[Стара Загора (област)|област Стара Загора]]. == География == Село Воденичарово се намира на около 23 km юг-югозападно от областния и общински център [[Стара Загора]] и 15 km изток-североизточно от град [[Чирпан]]. Разположено е в [[Старозагорско поле|Старозагорското поле]] на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. Надморската височина в центъра на селото е около 183 m. Климатът е [[Климатични области в България#Област с преходноконтинентален климат|преходно-континентален]]. Източно от село Воденичарово тече на юг Ездачевска река, десен приток на река [[Мартинка (река)|Мартинка]]. Общински път на изток свързва село Воденичарово със село [[Михайлово (Област Стара Загора)|Михайлово]] (и със [[Железопътна спирка|спирка]] „Михайлово“ на железопътните линии [[Железопътна линия 8 (България)|Пловдив – Бургас]] и [[Железопътна линия 4 (България)|Русе – Горна Оряховица – Подкова]]), а през него – и със селата [[Борово (област Стара Загора)|Борово]], [[Ловец (област Стара Загора)|Ловец]], [[Калояновец]], [[Осларка]] и други. [[Землище]]то на село Воденичарово граничи със землищата на: село [[Михайлово (област Стара Загора)|Михайлово]] на североизток и изток; село [[Самуилово (област Стара Загора)|Самуилово]] на югоизток; село [[Гита]] на югозапад; село [[Малко Тръново]] на запад.<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).]</ref> '''''Етническият състав на населението''''' на село Воденичарово по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 4 юни 2025 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Етнически групи|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|'''''Общо''''' || '''''56'''''|| '''''100''''' |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 56|| 100 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0|| 0 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0 |- |align="left"|Други || 0 || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0 |- |align="left"|Не отговорили || 0 || 0 |} Към 15 март 1924 г. в село Воденичарово има регистрирани: 24 души по постоянен адрес; 57 души по настоящ адрес; 13 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2024_2.txt Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Стара Загора, община Стара Загора.] Справка към 04.06.2025.</ref> '''''Числеността на населението''''' на село Воденичарово по данните от [[Преброявания на населението в България|преброяванията]]<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преброяване_на_населението Преброяване на населението]</ref> от 1934 г. насам се променя както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/803 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Воденичарово, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора.] Справка към 04.06.2025.</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 564 | 1946 = 608 | 1956 = 548 | 1965 = 394 | 1975 = 270 | 1985 = 187 | 1992 = 150 | 2001 = 111 | 2011 = 56 | 2021 = 56 }} == История == След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] селото – тогава с име ''Дермен махле'', остава в [[Източна Румелия]]; присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]] Село Дермен махле е преименувано на ''Воденичарово'' през 1906 г.<ref>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004).] Автор: [[Николай Мичев]]. ВОДЕНИЧАРОВО (Дермен махле). (Справка към 4 юни 2025.)</ref> == Обществени институции == Изпълнителната власт в село Воденичарово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.<ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/organigram_municipality_administration/476 Интегрирана информационна система на държавната администрация. Административен регистър, област Стара Загора. Общинска администрация - Стара Загора. Кметски наместници, с. Воденичарово.]</ref> == Личности == Кирил Милчев Димитров (Дибенко) – командир на чета в Партизански отряд "Христо Ботев", загинал на 27 октомври 1943 година. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Bulgaria_geographic_map_UpperThracianPlain_bg.svg Горнотракийска низина. Географска карта] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-063-2.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-064-1.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] {{Община Стара Загора}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Стара Загора]] [[Категория:Населени места в община Стара Загора]] mealkrh4t93k2f0acl2eadc98ci9a23 Пролеша 0 15100 12896517 12599847 2026-05-02T19:49:27Z ~2026-26674-90 394709 12896517 wikitext text/x-wiki {{Селище в България}} '''Проле&#768;ша''' е [[село]] в Западна [[България]]. Там се намира Валентин Архипов а той има най голямата пишка в света!!! [[община Божурище]], [[Софийска област]]. == География == {{раздел-мъниче}} [[Файл:Roman-fountain-in-Prolesha.jpg|мини|ляво|Изворът Римската чешма в Пролеша]] Село Пролеша е разположено на 577 м н. в. в северозападната част на [[Софийска котловина|Софийското поле]], на 16 км югоизточно от [[Сливница]] и на 8 км северозападно от столицата [[София]].<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.758105&lon=23.185959&z=12&m=w&gz=0;230395317;426898802;0;1605414;1064300;882611;2698516;0 wikimapia.org]</ref> Намира се в полите на Пролешка могила и около [[Вада (река)|река Вада]], която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с температури, близки до тези в гр. София. В покрайнините на селото се намира Пролешката могила висока 764 м. Там ще откриете чудесни панорамни гледки на Пролеша, Хераково, [[Божурище]], Пожарево и [[София]]. Близо до Пролеша са разположени два микроязовира Хераковски и Пожаревски. [[Землище]]то на селото е с площ 15,324 квадратни километра и граничи със землищата на [[Хераково]] на северозапад, [[Костинброд]] на североизток, [[Волуяк]] и [[Гурмазово]] на югоизток и [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]] на югозапад. В землището на Пролеша е разположен квартал „Максим Горки“ на град [[Божурище]], който няма собствено землище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.openstreetmap.org/#map=14/42.7688/23.1819 | заглавие = OpenStreetMap | издател = www.openstreetmap.org | достъп_дата = 14 декември 2021}}</ref> == История == {{раздел-мъниче}} == Население == {{раздел-мъниче}} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{раздел-мъниче}} В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници. В с. Пролеша има хотел-ресторант, две къщи за гости, две [[бистро|бистра]], четири магазина за хранителни стоки и дом за стари хора „Магнолия“. == Инфраструктура == [[Файл:Prolesha-school-and-war-memorial.jpg|мини|ляво|Училището и мемориалната плоча на загиналите във войните]] Главната улица на Пролеша – улица „Христо Ботев“ – е част от общински път SOF1400, свързващ съседните селища [[Костинброд]] и [[Хераково]]. Той свързва селото и с три големи транспортни артерии, преминаващи през неговото землище на североизток от самото село – [[Републикански път I-8]] (в участъка [[ГКПП Калотина|Калотина]] – София), [[Железопътна линия 6 (България)|Железопътна линия 6]] (със спирка „Бригадир“, част от участъка [[Перник]] – [[Волуяк]]) и автомагистрала „[[Европа (автомагистрала)|Европа]]“ (с пътен възел „Хераково“; към 2025 година в строеж). Общественият транспорт се осъществява от автобуси и маршрутни таксита с маршрут Божурище – Хераково. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „[[Метростанция „Сливница“|Сливница]]“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“ (в землището на Пролеша, но извън самото село). Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reg.mon.bg/Schools/search | заглавие = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | издател = reg.mon.bg | достъп_дата = 14 декември 2021 | архив_дата = 2021-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210301045728/https://reg.mon.bg/Schools/search }}</ref> През 2022 година селото се сдоби с чисто нов централен [[площад]] със сцена. == Култура == {{раздел-мъниче}} В с. Пролеша се намира НЧ „Светлина 1924“, в което се помещава библиотека и две зали, една голяма и една по-малка. В тях се организират различни дейности. Ежегодно се провежда фолклорен фестивал за народни песни и танци „Окни, па тропни“. Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“. Иконостасът на храма „[[Свети Георги (Пролеша)|Свети Георги]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> В село Пролеша е сниман част от сериала „Неизчезващите“ (1988) – продължение на „Дом за нашите деца“ (1986) с режисьор Неделчо Чернев и с участието на Петър Слабаков, Елжана Попова, Атанас Атанасов, Коста Цонев, Грациела Бъчварова, Ана Петрова, Антон Карастоянов, Никола Тодев и др. Любопитното е, че в сериала действието се развива в черноморско село до Каварна, но част от снимките са правени именно в Пролеша. <gallery mode=packed heights=220px> Файл:Ploshtad selo Prolesha.jpg|Площад „Центъра“ Файл:Kmetstvo prolesha.jpg|Сградата на кметството Файл:Prolesha-church.jpg|Църквата „Св. Георги Победоносец“ Chitalishte Svetlina Selo Prolesha.jpg|НЧ „Светлина 1924“ </gallery> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://prolesha-bg.com Сайт на село Пролеша] {{Община Божурище}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Божурище]] h18a1ermr08d5xd2pqge3uquoofe9ha 12896524 12896517 2026-05-02T19:58:52Z ~2026-26674-90 394709 12896524 wikitext text/x-wiki {{Селище в България}} '''Пролеша &#768;ша''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Божурище]], [[Софийска област]]. == География == {{раздел-мъниче}} [[Файл:Roman-fountain-in-Prolesha.jpg|мини|ляво|Изворът Римската чешма в Пролеша]] Село Пролеша е разположено на 577 м н. в. в северозападната част на [[Софийска котловина|Софийското поле]], на 16 км югоизточно от [[Сливница]] и на 8 км северозападно от столицата [[София]].<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.758105&lon=23.185959&z=12&m=w&gz=0;230395317;426898802;0;1605414;1064300;882611;2698516;0 wikimapia.org]</ref> Намира се в полите на Пролешка могила и около [[Вада (река)|река Вада]], която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с температури, близки до тези в гр. София. В покрайнините на селото се намира Пролешката могила висока 764 м. Там ще откриете чудесни панорамни гледки на Пролеша, Хераково, [[Божурище]], Пожарево и [[София]]. Близо до Пролеша са разположени два микроязовира Хераковски и Пожаревски. [[Землище]]то на селото е с площ 15,324 квадратни километра и граничи със землищата на [[Хераково]] на северозапад, [[Костинброд]] на североизток, [[Волуяк]] и [[Гурмазово]] на югоизток и [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]] на югозапад. В землището на Пролеша е разположен квартал „Максим Горки“ на град [[Божурище]], който няма собствено землище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.openstreetmap.org/#map=14/42.7688/23.1819 | заглавие = OpenStreetMap | издател = www.openstreetmap.org | достъп_дата = 14 декември 2021}}</ref> == История == {{раздел-мъниче}} == Население == {{раздел-мъниче}} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{раздел-мъниче}} В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници. В с. Пролеша има хотел-ресторант, две къщи за гости, две [[бистро|бистра]], четири магазина за хранителни стоки и дом за стари хора „Магнолия“. == Инфраструктура == [[Файл:Prolesha-school-and-war-memorial.jpg|мини|ляво|Училището и мемориалната плоча на загиналите във войните]] Главната улица на Пролеша – улица „Христо Ботев“ – е част от общински път SOF1400, свързващ съседните селища [[Костинброд]] и [[Хераково]]. Той свързва селото и с три големи транспортни артерии, преминаващи през неговото землище на североизток от самото село – [[Републикански път I-8]] (в участъка [[ГКПП Калотина|Калотина]] – София), [[Железопътна линия 6 (България)|Железопътна линия 6]] (със спирка „Бригадир“, част от участъка [[Перник]] – [[Волуяк]]) и автомагистрала „[[Европа (автомагистрала)|Европа]]“ (с пътен възел „Хераково“; към 2025 година в строеж). Общественият транспорт се осъществява от автобуси и маршрутни таксита с маршрут Божурище – Хераково. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „[[Метростанция „Сливница“|Сливница]]“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“ (в землището на Пролеша, но извън самото село). Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reg.mon.bg/Schools/search | заглавие = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | издател = reg.mon.bg | достъп_дата = 14 декември 2021 | архив_дата = 2021-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210301045728/https://reg.mon.bg/Schools/search }}</ref> През 2022 година селото се сдоби с чисто нов централен [[площад]] със сцена. == Култура == {{раздел-мъниче}} В с. Пролеша се намира НЧ „Светлина 1924“, в което се помещава библиотека и две зали, една голяма и една по-малка. В тях се организират различни дейности. Ежегодно се провежда фолклорен фестивал за народни песни и танци „Окни, па тропни“. Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“. Иконостасът на храма „[[Свети Георги (Пролеша)|Свети Георги]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> В село Пролеша е сниман част от сериала „Неизчезващите“ (1988) – продължение на „Дом за нашите деца“ (1986) с режисьор Неделчо Чернев и с участието на Петър Слабаков, Елжана Попова, Атанас Атанасов, Коста Цонев, Грациела Бъчварова, Ана Петрова, Антон Карастоянов, Никола Тодев и др. Любопитното е, че в сериала действието се развива в черноморско село до Каварна, но част от снимките са правени именно в Пролеша. <gallery mode=packed heights=220px> Файл:Ploshtad selo Prolesha.jpg|Площад „Центъра“ Файл:Kmetstvo prolesha.jpg|Сградата на кметството Файл:Prolesha-church.jpg|Църквата „Св. Георги Победоносец“ Chitalishte Svetlina Selo Prolesha.jpg|НЧ „Светлина 1924“ </gallery> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://prolesha-bg.com Сайт на село Пролеша] {{Община Божурище}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Божурище]] g371rzfeg9rujfrqmryjtw7k3pff231 12896525 12896524 2026-05-02T19:59:32Z ~2026-26674-90 394709 12896525 wikitext text/x-wiki {{Селище в България}} '''Пролеша &#768;'''е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Божурище]], [[Софийска област]]. == География == {{раздел-мъниче}} [[Файл:Roman-fountain-in-Prolesha.jpg|мини|ляво|Изворът Римската чешма в Пролеша]] Село Пролеша е разположено на 577 м н. в. в северозападната част на [[Софийска котловина|Софийското поле]], на 16 км югоизточно от [[Сливница]] и на 8 км северозападно от столицата [[София]].<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.758105&lon=23.185959&z=12&m=w&gz=0;230395317;426898802;0;1605414;1064300;882611;2698516;0 wikimapia.org]</ref> Намира се в полите на Пролешка могила и около [[Вада (река)|река Вада]], която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с температури, близки до тези в гр. София. В покрайнините на селото се намира Пролешката могила висока 764 м. Там ще откриете чудесни панорамни гледки на Пролеша, Хераково, [[Божурище]], Пожарево и [[София]]. Близо до Пролеша са разположени два микроязовира Хераковски и Пожаревски. [[Землище]]то на селото е с площ 15,324 квадратни километра и граничи със землищата на [[Хераково]] на северозапад, [[Костинброд]] на североизток, [[Волуяк]] и [[Гурмазово]] на югоизток и [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]] на югозапад. В землището на Пролеша е разположен квартал „Максим Горки“ на град [[Божурище]], който няма собствено землище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.openstreetmap.org/#map=14/42.7688/23.1819 | заглавие = OpenStreetMap | издател = www.openstreetmap.org | достъп_дата = 14 декември 2021}}</ref> == История == {{раздел-мъниче}} == Население == {{раздел-мъниче}} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{раздел-мъниче}} В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници. В с. Пролеша има хотел-ресторант, две къщи за гости, две [[бистро|бистра]], четири магазина за хранителни стоки и дом за стари хора „Магнолия“. == Инфраструктура == [[Файл:Prolesha-school-and-war-memorial.jpg|мини|ляво|Училището и мемориалната плоча на загиналите във войните]] Главната улица на Пролеша – улица „Христо Ботев“ – е част от общински път SOF1400, свързващ съседните селища [[Костинброд]] и [[Хераково]]. Той свързва селото и с три големи транспортни артерии, преминаващи през неговото землище на североизток от самото село – [[Републикански път I-8]] (в участъка [[ГКПП Калотина|Калотина]] – София), [[Железопътна линия 6 (България)|Железопътна линия 6]] (със спирка „Бригадир“, част от участъка [[Перник]] – [[Волуяк]]) и автомагистрала „[[Европа (автомагистрала)|Европа]]“ (с пътен възел „Хераково“; към 2025 година в строеж). Общественият транспорт се осъществява от автобуси и маршрутни таксита с маршрут Божурище – Хераково. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „[[Метростанция „Сливница“|Сливница]]“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“ (в землището на Пролеша, но извън самото село). Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reg.mon.bg/Schools/search | заглавие = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | издател = reg.mon.bg | достъп_дата = 14 декември 2021 | архив_дата = 2021-03-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210301045728/https://reg.mon.bg/Schools/search }}</ref> През 2022 година селото се сдоби с чисто нов централен [[площад]] със сцена. == Култура == {{раздел-мъниче}} В с. Пролеша се намира НЧ „Светлина 1924“, в което се помещава библиотека и две зали, една голяма и една по-малка. В тях се организират различни дейности. Ежегодно се провежда фолклорен фестивал за народни песни и танци „Окни, па тропни“. Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“. Иконостасът на храма „[[Свети Георги (Пролеша)|Свети Георги]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> В село Пролеша е сниман част от сериала „Неизчезващите“ (1988) – продължение на „Дом за нашите деца“ (1986) с режисьор Неделчо Чернев и с участието на Петър Слабаков, Елжана Попова, Атанас Атанасов, Коста Цонев, Грациела Бъчварова, Ана Петрова, Антон Карастоянов, Никола Тодев и др. Любопитното е, че в сериала действието се развива в черноморско село до Каварна, но част от снимките са правени именно в Пролеша. <gallery mode=packed heights=220px> Файл:Ploshtad selo Prolesha.jpg|Площад „Центъра“ Файл:Kmetstvo prolesha.jpg|Сградата на кметството Файл:Prolesha-church.jpg|Църквата „Св. Георги Победоносец“ Chitalishte Svetlina Selo Prolesha.jpg|НЧ „Светлина 1924“ </gallery> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://prolesha-bg.com Сайт на село Пролеша] {{Община Божурище}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Божурище]] fr0ht96qmdidr06d83uxnqoedq5sl3r Рашково 0 15109 12896253 12765095 2026-05-02T16:14:34Z ~2026-26832-55 394679 Сайта 12896253 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Townhall of Rashkovo, Sofia District, Bulgaria.jpg | картинка-описание = Кметството на Рашково | екатте = 62298 | надм-височина = 580 | пощ-код = 2152 | тел-код = 071306 | сев-ширина = 43.017 | изт-дължина = 23.617 | наместник = кирил павлов | площ = 31,188 |сайт=https://villagerashkovo.wixsite.com/villagerashkovo}} '''Рашково''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Ботевград]], [[Софийска област]]. == География == Село Рашково се намира в Северозападна България в [[планина|планински]] район на Ботевградската община, Софийска област, на 21 km от общинския център и на 87 km от столицата [[София]]. Съгласно земеустрояването от 1965 година, площта на село Рашково е 31,217 декара. Разположено е в източното подножие на Ржана планина, която е част от [[Стара планина]]. Граничи с повечето села от Ботевградска община, с Лютидол и Игнатица, община Мездра. Селото е амфитеатрално разположено, с планински климат – то почти винаги е над мъглите, които се стелят в Ботевградската котловина. То има много махали заобикалящи го от всякъде – Плачковци, Чукара, Белчово, Габровница, Беловир, и т.н. Селото е на алтернативния път Ботевград – Мездра, който се ползва при проблеми с основния през [[Скравена]] – [[Новачене (Софийска област)|Новачене]].<ref name="Ценова">{{cite book |title= Община Ботевград |last=Ценова |first=Емилия |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher= |location= |isbn= |pages=37 – 38 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> === Климат === Климатът спада към умерено-континенталния на предбалканския район. Землището през зимата е запазено от студените западни ветрове от билото на Ржана планина. Предпланинските хребети на Черния камък – Гола глава преграждат пътя на студените, северни ветрове. Районът на селото е открит за южните топли ветрове, което допринася зимният период да не е много студен. През лятото близостта на Стара планина не позволява тук да се развиват горещини. Характерни са кратките и силни дъждове, придружени с гръмотевици. === Население === {|width="65%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=14|Рашково |- !style="text-align:center"|Година |style="background:#FFFFC0"|1934 |style="background:#FFFFC0"|1946 |style="background:#FFFFC0"|1956 |style="background:#FFFFC0"|1965 |style="background:#FFFFC0"|1975 |style="background:#FFFFC0"|1985 |style="background:#FFFFC0"|1992 |style="background:#FFFFC0"|2001 |style="background:#FFFFC0"|2011 |style="background:#FFFFC0"|2016 |style="background:#FFFFC0"|2022 |- !style="text-align:center"|Население |style="background:#FADA5E"|1652 |style="background:#FADA5E"|1507 |style="background:#FADA5E"|1332 |style="background:#FADA5E"|988 |style="background:#FADA5E"|654 |style="background:#FADA5E"|444 |style="background:#FADA5E"|358 |style="background:#FADA5E"|256 |style="background:#FADA5E"|147 |style="background:#FADA5E"|124 |style="background:#FADA5E"|84 |- |colspan=14|<small>Източници: Национален статистически институт<ref>[https://nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4020 НСИ]</ref></small> |} == История == В района на селото има отбелязани 24 [[могила|тракийски могили]]. Най-широко разпространената легенда за образуването на селището е за дядо Рашко, който заедно с петдесетина души от рода си се заселва в местността Душкова река. Това селище се разраства и след неговата смърт започва да се нарича Рашково. В османските [[тимар]]ски данъчни регистри от 1479 г. и 1480 г. селото е записано с 42 домакинства и 5 вдовишки семейства. От първата половина на XVII век е запазена част от регистър на [[войнуци]] от [[Врачанско]], [[Плевенско]] и други райони, сред които се срещат и от Рашково. В този период се забелязва преселнически процес към селото, причините за който са трудно доловими.<ref name="Ценова"/> През 1856 г. за просвещението на населението е открито [[килийно училище]], което до 1874 г. се помещава в частни къщи, когато заможни селяни построяват със собствени средства нова сграда.<ref name="Ценова"/> В Освобождението на страната рашковци участват като опълченци в помощ на руските войски. В [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първата световна война]] от селото загиват 42 души, а във [[Втората световна война]] – 9 души. Основно занятие за населението са земеделието, скотовъдството и дърводелството. За подпомагане на селските стопани са учредени две кооперации, които задоволяват манифактурните и бакалски потребности. През 1906 г. е основано Рашковско земеделско взаимоспомагателно дружество „Зора“, а в 1907 г. – Рашковска земеделска спестовно-заемателна каса „Напредък“.<ref name="Ценова"/> [[Файл:Ascension of Christ Church in Rashkovo, Sofia District, Bulgaria 03.jpg|мини|Църква „Възнесение Господне“]] В селото и махалите Габровица, Белчово и Равна има три основни училища, а през 1922 г. е открита и прогимназия. Същата година на 22 август при тържествено освещаване на църквата „Възнесение“ Рашково е посетено за пореден път от цар [[Борис III]]. При това му идване той дарява на основаното през 1919 г. читалище „Съзнание“ 100 тома литература. През октомври 1926 г. читалищни и просветни дейци създават Въздържателно дружество. Под негово давление и с решение на Общинския съвет пет години по-късно са затворени съществуващите в селото кръчми. От средата на 1920-те години се извършват инфраструктурни изменения. Направен е първият регулационен план и е утвърдена уличната и дворна мрежа. Коригирани са пътищата. В този период е извършено и водоснабдяване. В 1932 г. Рашково има 280 домакинства, които обработват 2178 декара обща земя и отглеждат 776 глави едър рогат добитък. Подобрение в икономическото състояние на населението се наблюдава след 1936 г., когато две софийски предприятия започват работа по разкриване на каменни кариери.<ref name="Ценова"/> От 1940 г. функционира медицинска служба с лекар и акушерка. Няколко години по-късно започва процедура по електрифицирането на селото. През 1945 г. е създадено културно-просветно дружество „Пладнище“.<ref name="Ценова"/> == Културни и природни забележителности == В землището на с. Рашково е обявена '''Защитена територия „Романия“''' с цел опазване на територия с характерен ландшафт, резултат на хармонично съжителство на човека и природата. В село Рашково са снимани основните сцени на филма „[[Неочаквана ваканция]]“. == Редовни събития == * Всяка година в съботата след Спасовден се чества празник на селото, като се почитат загиналите воини от Рашково във войните. * На 21 май (Свети Свети Константин и Елена) се прави оброк в махала Белчово * На 20 юли (Свети Илия) се прави в параклиса в подножието на Лалкова чукла и в махала Белчово. * На 27 юли (Свети Панталеймон) се прави оброк в местността Виновград, на който се събират много хора. == Други == === Кухня === Характерни само за това село са били козята пастърма и пълнено агне с лук сорт „Чеперко“ – среден между червен лук и чесън. == Личности == ;Евлоги Бужашки (1927), професор по история: * [[Веселин Павлов]] (1949), български политик от [[БКП]]. * [[Кирил Мишев]] (1918), член-кореспондент на [[БАН]], [[географ]]-геоморфолог. == Източници == <references /> {{Община Ботевград}} {{портал|Ботевград}} {{Обекти в община Ботевград}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Ботевград]] 9n7b4532w51pspa2dhd7xazkn6ayue3 Владая 0 15304 12896623 12423673 2026-05-02T23:00:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896623 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|селото в Гърция|Владая (дем Кукуш)}} {{Селище в България | име = Владая | вид = село | картинка = Vladaya-village-Bulgaria.JPG | картинка-описание = Владая с [[Витоша]] вдясно и [[Люлин (планина)|Люлин]] вляво | надм-височина = 850 | пощ-код = 1641 | тел-код = 00359/02 | екатте = 11394 | демоним = владаец | сайт = {{URL| https://www.raionvitosha.eu/}} |кмет=Цветанка Здравкова (ГЕРБ-СДС)}} '''Влада̀я''' е [[село]] в район [[Витоша (район)|Витоша]] на [[Столична община]], [[област София]]. Населението му е около {{Население с година}}. == География == [[Файл:Town hall in Vladaya.JPG|мини|дясно|Кметството]] Село Владая се намира във [[Владайски проход|Владайския проход]], на северозападния склон на планината [[Витоша]], на 14 километра от центъра на София и на 18 km от [[Перник]]. През селото преминава [[Владайска река|Владайската река]], която тук прави остър завой и продължава на североизток към София. Непосредствено на запад от селото преминава главният вододел на Балканския полуостров, разделящ тук водосборните басейни на реките [[Искър]] и [[Струма]]. == Етимология == Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ името произхожда от личното име ''Владай'', запазено във влахо-българска грамота от 1577 година – сравнимо е старополското лично име ''Włodау''. Името е прилагателно с наставка ''-ja'', тоест ''Владаева'' (''вьсь'', тоест ''село'') или родителен падеж от ''Владай'' – сравними са сръбското местно име ''Владаје'', румънското ''Vlădaia'' и др. Възможно е и името да е направо от женското лично име ''Владая'', запазено във влахо-българска грамота от 1610 г.<ref name="БЕР 160">{{Български етимологичен речник|1|160}}</ref> == История == При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. 2 души от с. Владая са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|835}}</ref>. В края на Първата световна война край селото се водят тежки боеве по време на [[Войнишкото въстание]], наречено също Владайско въстание. Войските на въстаниците са ръководени от земеделския водач [[Райко Даскалов]]. През юли 1953 г. името на с. Владая е заменено от „Райко Даскалово“, но през 1962 г. е върнато на „Владая“. По времето на социализма от 1972 до 1992 г. кмет на селото в продължение на 6 последователни мандата е [[Димитър Панев]]: всяка улица на селото е настлана с [[асфалт]] или [[паве|паваж]], направена е канализация (много важен фактор, който отличава с. Владая от другите селища в полите на Витоша); открива се стадионът на селото, дискотека с ресторант (по-късно е затворена), създаден е младежки танцов клуб в читалището. Последните 2 новости стават предпоставка за ежеседмични концерти както на най-известните за онова време естрадни певци – от [[Емил Димитров]] до [[Вили Кавалджиев]], така и на известни рок и поп групи като [[Тангра (група)|„Тангра“]], „[[Диана Експрес]]“ и др. След промените и идването на демокрацията Панев е свален от поста. През 1999 г. той се кандидатира като независим и е избран за кмет отново. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“ | достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = mashke.org | език = en | архив_дата = 2015-10-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151016140135/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1552 | 1946 = 2035 | 1956 = 3117 | 1965 = 3390 | 1975 = 3495 | 1985 = 3408 | 1992 = 3185 | 2001 = 3595 | 2011 = 3581 | 2021 = 3550 }} == Транспорт == Владая се обслужва от две автобусни линии на градския транспорт на София – 58 и 59. == Култура == [[Файл:Vladaya School.JPG|мини|Училището]] [[Файл:War Memorial and Chitalishte.JPG|мини|Читалище „Светлина“ и военен паметник]] [[Файл:Bulgaria - Peasants at Vladaja (W Le Queux).jpg|мини|Владайски носии от 1906 г.]] На центъра на селото се намира 86-о основно училище „Св. [[Климент Охридски]]“. В с. Владая има развити допълнителни културно-образователни дейности, основно в читалище „Светлина“, където има школа за пиано, танцов състав „Владайска младост“ и група „Алабалница“, печелила много награди. == Религия == Изповядва се предимно православно християнство. == Икономика == [[Файл:Mramor-Granit Building.JPG|мини|Сградата на „Мрамор-Гранит“]] Във Владая на времето е имало пет кариери, които са произвеждали много голяма част от [[сиенит]]ните павета на София, а в тях е работела и голяма част от населението на селото. Също има и завод за преработка на камъни „Мрамор Гранит“. Навремето е имало и фабрика за [[барут]], която по-късно става химически завод с името „Красная звезда“ (днес има само малко останали постройки от нея). == Забележителности == * [[Владайски манастир]] „Св. Петка“ * Паметник на „[[Св. Иван Рилски]]“ * Паметник на загиналите при „Войнишкото въстание“ * Паметник на украинската поетеса [[Леся Украинка]] * Туристически път „[[Златните мостове|Златни мостове]]“ * Туристически път „Тихия кът“ == Редовни събития == * Събори: ** на 15 август ([[Света Богородица]]), на мястото за построяването на нова църква в началото на селото ** на 14 октомври в двора на манастира „Св. Петка“ ** на 19 октомври при паметника „Св. Иван Рилски“ * шопски празник в читалище „Светлина“ * традиционен ски празник „Купа Владая“ на 2 март == Личности == * [[Братя Митеви]] – певци на български народни песни * [[Графа|Владимир Ампов – Графа]] – български поп изпълнител * [[Жорж Ганчев]] – български политик * проф.д.т.н. Георги Михов - български учен, професор по киберзащита и изграждане на системи за информационна сигурност == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.sofia.bg Уебсайт на Столичната община] * [https://www.raionvitosha.eu/ Уебсайт на район Витоша] * [http://www.vladaya.net/ Уебсайт за Владая] {{Столична община}} [[Категория:Владая| ]] ci67yalrugwrbkhpi7v326l2htw5t6t Волуяк 0 15306 12896983 12555946 2026-05-03T10:46:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896983 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Волуяк|Волуяк (пояснение)}} {{Селище в България|кмет=Йордан Йорданов}} '''Волу̀як''' е [[село]] в Западна [[България]], част от [[област София]] и [[Столична община]]. Населението му е около 3000 души (2023). == География == {{раздел-мъниче}} Селото е разположено на 535 метра надморска височина в централната част на [[Софийското поле]], на 15 километра северозападно от центъра на [[София]] и на 2 километра извън [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] по [[Ломско шосе|Ломското шосе]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.772723&lon=23.242950&z=12&m=w&gz=0;232434654;426966934;209426;602767;0;748956;775909;0 | заглавие = Wikimapia – Let's describe the whole world! | издател = wikimapia.org | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref> Площта на [[землище]]то му е 18,155 km², като то граничи със землищата на [[Костинброд]] на север, [[Мрамор (област София)|Мрамор]] на североизток, [[София]] на югоизток, и [[Гурмазово]] и [[Пролеша]] на запад. == История == Историческите корени на днешното село са от началото на новата ера, когато [[римски император|римският император]] [[Марк Улпий Траян]] (98 – 117 г.), известен като велик строител, е прокарал отклонението от главния военен римски път за [[Пауталия]] (Кюстендил). Пътят е бил 8 – 10 м широк, а пътна каменна колона с надпис е показвала мястото на това отклонение. Интересен е надписът на колоната: „На добър час! За здравето, спасението и победата на нашия господар Марк Антоний Гордиан… градът Пауталия постави тази милиарна колона с най-добро чувство“. По стария римски път минават 2 от най-големите кръстоносни походи – [[Първи кръстоносен поход|първият]] (през 1096 г.) и [[Трети кръстоносен поход|третият]] – от 1189 – 1191 г. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път. Известна е и ниската разлята могила в местността Селище, за която се вярва, че който копае и взема камъни от това място, ще го постигне нещастие. Съществува щастлив случай, при който Валентин Стоянов Борисов от Волуяк попада на бронзова монета от времето на императора [[Марк Аврелий]] (161 – 180 г.) Името на Волуяк се среща в османски документи – кадийския регистър на Софийския кадия от 1550 г., във връзка с частни правни спорове. Допуска се, че е съществувало като селище още преди падането на тези земи под турско владичество. В с. Волуяк е роден (2 април 1854) единственият [[опълченец]] и участник в [[Ботевата чета]] от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, човек с изключително интересна съдба. Осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата „Под руския орел“. След това се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в [[битката при Стара Загора]] и в боевете на [[Шипченска битка|Шипка]]. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 г. на 9 май 1942 г. Във войните 1912 – 1918 г. са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото. Допреди около 5 години на 7 февруари се е провеждало традиционно интересно събитие – събор, който се нарича „Джамала“. И до днес на 6 май се провежда събор, който се празнува с курбан, песни и танци от младите самодейци от народно читалище „Изгрев“ по случай Гергьовден. == Население == {{раздел-мъниче}} Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“ | достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = mashke.org | език = en | архив_дата = 2015-10-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151016140135/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1251 | 1946 = 1408 | 1956 = 1926 | 1965 = 2178 | 1975 = 2563 | 1985 = 2551 | 1992 = 2389 | 2001 = 2689 | 2011 = 3043 | 2021 = }} == Управление == * [[Йордан Йорданов кмет|Йордан Йорданов]] (кмет на Волуяк) е роден на 6 февруари 1977 г. в с. Волуяк. Завършил е средно специално образование. Работил е в сферата на търговията. Избран за кмет на 01.11.2015 г. {{раздел-мъниче}} == Икономика == {{раздел-мъниче}} == Инфраструктура == Селото се обслужва от 1 автобусна линия: 150. [[Файл:Voluyak-146-school.jpg|мини|260x260пкс|146 ОУ “Патриарх Евтимий”]] [[Файл:Voluyak-church-1.jpg|мини|296x296пкс|Църква „Св. Георги“]] Днешното 146 основно училище „Св. Патриарх Евтимий“ в с. Волуяк е открито през 1964 г. Понастоящем се обучават 9 паралелки със 168 ученици. Персоналът е от 18 души, от които 13 педагози. Между бившите ученици на училището има златни медалисти от събора в Копривщица и от В. Търново. Празникът на училището е на 20 януари. Първото училище в селото е открито от родолюбиви българи през 1880 г. в биволарника на Рашо Боцин с 25 ученика и първи учител Вито Голяновски. На 28 октомври 1901 г. от енорийския свещеник в присъствието на кметския наместник Веле Митов и училищните настоятели Цветан Митов и Стоичко Митрев е осветена нова училищна сграда, състояща се от стая и канцелария, за училището с вече 40 – 50 ученици в 4 отделения. Учители са Никола Пешев и Райна Илиева, която работи там до 1915 г. През 1914 г. се дострояват още 2 класни стаи. Разходите по построяването възлизат на 32 500 лв., от които 2000 лв. дава държавата, а останалите – местното население. През учебната 1931/1932 г. се открива I прогимназиален клас. Най-старият учител е Михаил Василев Младенов – „Мичо Даскало“, местен жител, учителствал между 1922 и 1958 г. и награден през 1972 г. с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1962 г. този учител прави и първата копка на новата сграда на училището. Съпругата му Цветанка Василева е 30 г. учителка в същото училище. Друг дългогодишен учител (с 33 г. стаж) е Теменужка Рангелова. Целодневна детска градина 76 е открита през 1974 г. в с. Волуяк като филиал на ЦДГ № 27 от кв. Обеля. От 16 декември 1985 г. е самостоятелна. Капацитетът ѝ е от 2 групи с 37 деца. За тях се грижат 7 души, в т.ч. 3 души помощен персонал. Адрес: с. Волуяк, ул. Зорница, № 42. През 2012 г. е построена нова сграда на детската градина. Читалище „Изгрев“ (ул. „Зорница“ № 59) има библиотека с 14 223 тома. Художествени колективи: постоянни – детска певческа група „Изворче“, юношеска певческа група, женска певческа група; временни – група за църковна музика. Други форми: школа по модерен балет, кръжок по приложно и изобразително изкуство, занималня; курсове за подготовка по математика и обучение по английски език. [[Файл:Voluyak-war-memorial-complex.jpg|мини|260п|Военен мемориален комплекс]] == Култура == {{раздел-мъниче}} В селото има три черкви. Най-старият храм е „Света Параскева-Петка Търновска“, който се намира в гробището, в близост до две тракийски могили. Той е построен през 1880 година. В началото на XX век черквата се напуква и е забранено да се влиза в нея, поради което хората от Волуяк отиват да се черкуват до съседното село [[Мрамор (област София)|Мрамор]] и до манастира в село [[Илиянци|Илиенци]]. През 1910 година е направен основен ремонт и храмът отново е действащ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1279/tsarkva_sv.petka_paraskeva.htm|заглавие=Църква "Св.Петка Параскева"|издател=Guide-Bulgaria|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160328210541/http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1279/tsarkva_sv.petka_paraskeva.htm|архив_дата=2016-03-28|достъп_дата=2024-12-13}}</ref> През 2000 година е построен новият храм „Свети Георги Победоносец“ в центъра на селото<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vrabnitsa.sofia.bg/uslugi/kultura/kulturno-istorichesko-nasledstvo/|заглавие=Културно историческо наследство в район Връбница на Столична община|автор=СО-район Връбница|издател=СО-район Връбница|архив_дата=2024-12-14}}</ref>. През 2020 година е осветена най-новата черква във Волуяк „Св. Рафаил, св. Николай и св. Ирина“. Това е единственият храм в [[България]], който е посветен на митилинските новомъченици Рафаил, Николай и Ирина от гръцкия остров [[Лесбос]] станали известни със своите чудеса и застъпничество. Градежът на черквата във Волуяк започва през 1998 година, когато е положен основният камък от Траянополски епископ [[Иларион Доростолски|Иларион]], патриаршески викарий (впоследствие [[Доростолска епархия|Доростолски митрополит]]), и архимандрит [[Николай Пловдивски|Николай]], тогава протосингел на [[Софийска епархия]] (впоследствие [[Пловдивска епархия|Пловдивски митрополит]]). Храмът е осветен на 30-ти [[юни]] 2020 година от [[Белоградчишка епархия|Белоградчишки епископ]] [[Поликарп Белоградчишки|Поликарп]], първи викарий на Софийския митрополит и [[Предстоятели на Българската православна църква|Български патриарх]] [[Неофит Български|Неофит]]<ref>{{Cite news|url=https://mitropolia-sofia.org/2020/06/30/2020-06-30/|title=Освещаване на новопостроен храм „Св. Рафаил, св. Николай и св. Ирина“ до с. Волуяк|last=Михайлов|first=Пламен|date=2020-06-30|work=Софийска света митрополия|access-date=2024-12-13}}</ref>. Съборите на село Волуяк са на 27 октомври и 6 май. == Известни личности == '''[[Георги Христов (певец)|Георги Стефанов Христов]]''' е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[текстописец]]. В края на 80-те години се превръща в една от най-ярките звезди на българската поп музика. == Други == Скали Волуяк край остров Гринуич, [[Южни Шетландски острови]] в [[Антарктика]] са наименувани в чест на село Волуяк.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136816 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Voluyak Rocks</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * https://voluyak.bg/ {{Столична община}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в област София]] [[Категория:Район Връбница]] 4zjpodcr4uf2wqlpdqfd9qcll9csoty Пламен Константинов 0 15849 12897017 12889320 2026-05-03T11:24:33Z ~2026-25311-39 393935 12897017 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = волейболист | вложки = {{Личност/Спортист | категория = волейболист | вид спорт = [[волейбол]] | клуб = Локомотив Новосибирск (''треньор'') | период = 1986 – понастоящем | пост = посрещач | национален отбор години = 1995 – 2009 | национален отбор = {{vb|България}} }} }} '''Пламен Георгиев Константинов''' е бивш [[България|български]] [[волейбол]]ист-[[Мъжки национален отбор по волейбол на България|национал]], посрещач (краен нападател), понастоящем [[треньор]]. == Биография == Роден е на [[14 юни]] [[1973]] г., висок е 202 см и тежи 93 кг. По-малък брат на известния оперен певец [[Юлиян Константинов]] (р. 1966). Син на волейболните национали [[Георги Константинов (спортист)|Георги Константинов – Гибона]] и [[Ева Дойчева]]. Неговият прякор също е Гибона. Учи в спортно училище. Започва кариерата си в „[[ВК Левски Волей|Левски]]“ (София) през 1986 г. Играе в [[Гърция]] дълги години – играч на „[[ПАОК]]“ ([[Солун]]), „Арис“ (Солун), „[[Орестиада]]“, „[[Ираклис]]“ (Солун), „[[Олимпиакос]]“ ([[Пирея]]), „[[Панатинайкос]]“. Играе във френския „[[Тур (отбор)|Тур]]“ заедно със съотборника си от националния отбор [[Владимир Николов (волейболист)|Владимир Николов]]. Отива да играе за италианския „[[Монтекиари]]“, преди да подпише за 1+1 година с полския клуб „[[Ястржебски]]“ ([[Вигел]]). Поляците купуват Константинов за 500 000 [[злота|полски злоти]], или 121 360 [[евро]]. Пламен Константинов се превръща в най-скъпия волейболист на България, след като преминава от „Ястржебски“ в руския „Газпром“ за 600 000 евро.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1316151957 Пламен Константинов стана мъж на годината], Топспорт.бг</ref> Последно се състезава за гръцкия „Ираклис“ през сезон 2008/2009 г. Определян е два пъти за най-добър волейболист на Гърция. Печелил е 6 национални шампионата – с „Арис“, „Ираклис“, „Олимпиакос“, „Панатинайкос“, „[[ВК Славия|Славия]]“ и „Левски“. Бивш капитан на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|българския национален отбор по волейбол]] (2005 – 2009). Участва на [[Летни олимпийски игри 1996|ОИ '96]], както и на [[Летни олимпийски игри 2008|тези през 2008 г.]], има 3 участия на [[Световно първенство по волейбол|световни първенства]], 6 на [[Европейско първенство по волейбол|европейски]] и 11 в [[Световна лига по волейбол|Световната лига]]. На [[22 юли]] [[2009]] г. се отказва от националния отбор, след като не е включен в отбора за световните квалификации и европейското първенство в [[Турция]]. След това взема решение да сложи край на кариерата си като състезател.<ref>[http://volleyball.sportal.bg/news.php?news=185459 Пламен Константинов се отказва от националния] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131102004930/http://volleyball.sportal.bg/news.php?news=185459 |date=2013-11-02 }}, Спортал.бг</ref> 2010 – 2011 г. е старши треньор на „Зираатбанк“ ([[Анкара]]), с който печели суперкупата на Турция и второто място в шампионата. Отборът му е отстранен от [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в европейските клубни турнири след златен гейм. 2011 – 2012 г. e старши треньор на „Газпром-Югра“ ([[Сургут]], [[Русия]]). От 2012 г. поема състава на „Губерния“ ([[Новгород]], Русия), който е в суперлигата едва за втори сезон. През сезона печели 13 поредни победи и стига до 4 място. През 2013 – 2014 г. „Губерния“ участва в турнира за Купата на Европейската конфедерация, където стига до финал, загубен със златен гейм.<ref>[http://bgvolleyball.com/new.php?id=22714 Шок! Купата на ЦЕВ се изплъзна от прегръдката на Губерния!], БГВолейбол.ком</ref> На 8 юли 2014 г. приема позицията на селекционер на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|мъжкия национален отбор по волейбол на България]]<ref>[http://bgvolleyball.com/new.php?id=24661 Избраха Пламен Константинов за национален селекционер!], БГВолейбол.ком</ref>. С него постига IX място на [[Световно първенство по волейбол за мъже 2018|Световното първенство през 2018 г.]] Изпълнява функциите до края на първенството, когато изтича договорът му. Оценен е от Българската федерация по волейбол като най-добрият треньор на отбора.<ref>[https://gong.bg/volleyball/nacionalni-otbori/plamen-konstantinov-veche-ne-e-trenior-na-nacionalite-508147 Пламен Константинов вече не е треньор на националите], Gong.bg, 2 октомври 2018, 12:28 ч.</ref> През 2016 г. Константинов поема и руския „Локомотив“ ([[Новосибирск]]), с който печели бронзовите медали в шампионата на Русия.<ref>[https://topsport.bg/volleyball/plamen-imah-mnogo-oferti-no-izbrah-rusiya.html Пламен: Имах много оферти, но избрах Русия], Топспорт.бг</ref> През 2020 г. става шампион с Локомотив (Новосибирск).<ref>[https://www.bgvolleyball.com/318824-Пламен-Константинов--Адреналинът-и-емоцията-от-спорта-ме-държат-жив Пламен Константинов: Адреналинът и емоцията от спорта ме държат жив], БГволейбол</ref> На 14 октомври 2022 година е назначен за селекционер на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|мъжкия национален отбор по волейбол на България]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2022101409012793230|заглавие=Пламен Константинов е новият селекционер на мъжкия национален отбор по волейбол на България|автор=Sportal.bg}}</ref> През 2024 се връща като треньор на Локомотив (Новосибирск) а през 2025 е финалист за Суперкупата на Русия с Локомотив.<ref>https://sportal.bg/news-2025122619015669886</ref> През 2026 Константино стига до плейоф в шампианата на Руската Суперлига, а после и печели бронзов медал<ref name=":0">https://sportal.bg/news-2026050217473836415</ref> == Кариера == ; ''Състезател'' * 1986 – 1995: „Левски“ (София) * 1995 – 1996: „[[ВК Славия|Славия]]“ (София) * 1995 – 1996: „[[Джоя дел Коле]]“ * 1996 – 1997: „[[Арис Солун|Арис]]“ (Солун) * 1997 – 1998: „Емланк банк" (Турция) * 1998 – 1999: „Емланк банк" (Турция) * 1999 – 2000: „Орестиада" (Гърция) * 2000 – 2001: „[[ПАОК]]“ (Солун) * 2001 – 2002: „Ираклис" (Солун) * 2002 – 2003: „[[Олимпиакос]]“ (Пирея) * 2003 – 2004: „[[Панатинайкос]]“ (Атина) * 2003 – 2004: „[[Тур (отбор)|Тур]]“ (Франция) * 2004 – 2005: „[[Монтекиари]]“ (Италия) * 2005 – 2006: „[[Ястжембски|Ястржебски]]“ ([[Вигел]]) * 2006 – 2007: „[[ЗСКА Газпром]]“ (Сургут) * 2007 – 2008: „[[Ираклис]]“ (Солун) * 2008 – 2009: „Ираклис“ (Солун) ; ''Треньор'' * 2010 – 2011: „[[Зираатбанк]]“ (Анкара) * 2011 – 2012: „[[Газпром-Югра]]“ (Сургут) * 2012 – 2014: „Губерния“ (Нижни Новгород) * 2014 – 2018: [[Мъжки национален отбор по волейбол на България]] * 2016: „Локомотив“ (Новосибирск) * 2022 – 2023: [[Мъжки национален отбор по волейбол на България]] * 2024 Локомотив“ (Новосибирск) == Отличия == === Състезател === * Шампион на България с: ** „Левски“ ** „Славия“ * Шампион на Гърция с: ** „Арис“ (1997) ** „Ираклис“ (2002, 2008) ** „Олимпиакос“ (2003) ** „Панатинайкос“ (2004) * Шампион на Франция с: ** „Тур“ (2004) * Купа на Гърция с Ираклис (веднъж) * Суперкупа на Гърция с Ираклис (два пъти) * Купа на България със Славия (два пъти) * Волейболист № 1 на България за 2006 г. * Двукратен носител на званието „Най-добър волейболист на Гърция“ * Вицешампион на Полша с Ястржебски Вигел 2006 * Вицешампион на Турция с Емланк банк * Бронзов медал от Европейската шампионска лига за 2002 г. с Ираклис * Сребърен медалист от Европейската шампионска лига за 2009 г. с Ираклис * Избран и за най-добър посрещач в Шампионска лига за 2009 г. Печели бронзов медал на [[Световно първенство по волейбол за мъже 2006|Световното първенство]] в Япония през 2006 година и от [[Световна купа по волейбол за мъже 2007|Световната купа]] в Япония 2007 г. Обявен за „Мъж на годината“ на България за 2008. === Треньор === * Суперкупа на Турция със Зираатбанк 2010 г. * Вицешампион на Турция със Зираатбанк 2011 г. * Второ място в купата на ЦЕВ с Губерния 2014 г. * Четвърто място на Европейското първенство с националния отбор на България 2015 г. София * Трето място в руското първенство с „Локомотив“ (Новосибирск) сезон 2016/2017 г. * Шампион на Русия с „Локомотив“ (Новосибирск) сезон 2019/2020 г. * Трето място в руското първенство с „Локомотив“ (Новосибирск) сезон 2020/2021 г.<ref>[https://https://lokovolley.com/about/ История на Локомотив] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200625000000/https://https//udn.com/news/story/121424/4659358 |date=2020-06-25 }}, Локоволей.ком (рус.)</ref> * Финалист за руската Суперкупа с "Локомотив“ (Новосибирск) сезон 2024/2025<ref>[https://bntnews.bg/news/lokomotiv-novosibirsk-i-simeon-nikolov-zagubiha-finala-za-superkupata-na-rusiya-1371346news.html Локомотив Новосибирск и Симеон Николов загубиха финала за Суперкупата на Русия]</ref> * Трето място в руското пъренство с "Локомотив" (Новосибирск) сезон 2025/2026<ref name=":0" /> == Външни препратки == * [http://bgvolleyball.com/ bgvolleyball.com] == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Волейбол|България}} {{СОРТКАТ:Константинов, Пламен}} [[Категория:Български волейболисти]] [[Категория:Треньори на националния отбор по волейбол на България]] [[Категория:Български спортисти в Гърция]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български спортисти във Франция]] [[Категория:Български спортисти в Турция]] ttodny2g0kx3nf1op7kzzmhxea76tde Черна гора 0 16170 12896191 12895956 2026-05-02T14:57:22Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896191 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Черна гора}} {{Държава | официално-име-бг = Черна гора | официално-име = Црна Гора / Crna Gora | химн = [[Химн на Черна гора|Ој, свијетла мајска зоро]] | химн-файл = National Anthem of Montenegro.ogg | демоним = [[черногорци|черногорец]] | карта = Montenegro (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Черна гора | най-голям-град = Подгорица | религия = {{Unbulleted list|item_style=white-space;| {{Tree list}} * 74,9% [[християнство]] ** 71,1% [[православни]] ** 3,2% [[католици]] ** {{nowrap|0.6% др. християни}} {{Tree list/end}} |19,9% [[ислям]]|2,7% [[нерелигиозност]]|0,3% др. религии|2,2% без отговор}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Черна гора|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Яков Милатович]] | лидер2 = [[Министър-председател на Черна гора|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Милойко Спаич]] | законодателна-власт = Парламент | събитие1 = [[Дукля]] | събитие-дата1 = 1042 г. | събитие2 = Черногорско княжество-епископия | събитие-дата2 = 1516 г. | събитие3 = [[Княжество Черна гора]] | събитие-дата3 = 1 януари 1852 г. | събитие4 = [[Берлински договор]] | събитие-дата4 = 13 юли 1878 г. | събитие5 = [[Кралство Черна гора]] | събитие-дата5 = 28 август 1910 г. | събитие6 = Съюз със Сърбия | събитие-дата6 = 26 ноември 1918 г. | събитие7 = [[СР Черна гора]] | събитие-дата7 = 29 ноември 1945 г. | събитие8 = [[Република Черна гора (1992 – 2006)|Република]] | събитие-дата8 = 28 април 1992 г. | събитие9 = [[Референдум за независимост на Черна гора|Референдум за независимост]] | събитие-дата9 = 21 май 2006 г. | площ-място = 155‑о | води% = 3,1 | население-година = 2025 | население = 623 327 | население-източник = <ref>{{cite web|url=https://www.monstat.org/uploads/files/demografija/osnovni%20demografski%20pokazatelji/2024/Procjene%20broja%20stanovnika%20na%201.%20januar_podaci.xlsx| title=Procjene broja stanovnika na 1. januar|website=MONSTAT}}</ref> | население-място = 164‑то | население-градско = 67,5 | население-градско-място = 80‑о | население-гъстота-място = 173‑то | население-оценка-година = 2023 | население-оценка = 623 633<ref>{{cite web|url=https://monstat.org/uploads/files/popis%202021/saopstenja/SAOPSTENJE_Popis%20stanovnistva%202023%20II_cg.pdf| title=Statistical Office of Montenegro – MONSTAT }}</ref> | БВП-година = 2025 | БВП = 21,480 млрд. [[щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Montenegro) |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=[[Международен валутен фонд]]. 14 октомври 2025 |language=en}}</ref> | БВП-място = 149‑о | БВП-на-човек = 34 410 щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Montenegro) |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=Международен валутен фонд. 14 октомври 2025 |language=en}}</ref> | БВП-на-човек-място = 63‑то | БВП-ном-година = 2025 | БВП-ном-общо = 9,350 млрд. щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Montenegro) |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=Международен валутен фонд. 14 октомври 2025 |language=en}}</ref> | БВП-ном-място = 153‑то | БВП-ном-на-човек = 14 990 щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Montenegro) |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=Международен валутен фонд. 14 октомври 2025 |language=en}}</ref> | БВП-ном-на-човек-място = 73‑то | Джини-година = 2023 | Джини = 29,4<ref>{{Cite book |last=Đokić |first=Dunja |url=https://www.monstat.org/uploads/files/SILC/2023/Saopštenje_Anketa_o_dohotku_i_uslovima_života_EU-SILC_2023.pdf |title=Anketa o dohotku i uslovima života (EU-SILC) 2024 |publisher=MONSTAT |year=2024 |archive-date=2025-11-28 |access-date=2025-01-10 |archive-url=https://web.archive.org/web/20251128085019/https://www.monstat.org/uploads/files/SILC/2023/Saopštenje_Anketa_o_dohotku_i_uslovima_života_EU-SILC_2023.pdf |url-status=dead }}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,862<ref>{{Cite web |date=2025-05-06 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]]}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 48‑о | валута = [[евро]]{{efn|Прието едностранно, Черна гора не е член на [[еврозона]]та.}} | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | платно-движение = дясно | код-ISO = ME | TLD = [[.me]] | телефонен-код = +382 | забележки = {{notelist}} }} '''Черна гора''' ({{lang|cnr|Црна Гора|Crna Gora}}, „Черна планина“) е [[държава]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Граничи с [[Хърватия]] и [[Босна и Херцеговина]] на запад, [[Сърбия]] на североизток, [[Косово]] на изток и [[Албания]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]]. Държавна, административна [[столица]] и най-голям град е [[Подгорица]] (200 000 жители), а историческата столица на страната е [[Цетине]]. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ. Последният [[държавен глава]], преди включването на Черна гора в състава на [[Югославия]], е [[крал]] [[Никола I]], който е прадядо на [[Симеон Сакскобургготски]]. == Име == Името ''Черна гора'' се появява за първи път през 1276 г. в една повеля на крал [[Стефан Милутин]], с която се означава частта от т.нар. [[Сръбско поморие]] или приморие във владение на кралството, т.е. обаче само източната от [[Бар (Черна гора)|Бар]] до [[Котор]] с планините над крайбрежието и по-точно от [[Румия]] и [[Суторман]] до [[Ловчен]],<ref name="ReferenceA">Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 47 – 51, ISBN 978-9940-27-006-3</ref> но не и западното херцеговинско (хумско) или дубровнишко крайбрежие от [[Бока Которска]] до [[делта на Неретва|делтата на Неретва]], в т.ч. и [[Макарска]] до [[Цетина (река)|река Цетина]]. В латински извори името ''Montenegro'' се появява за първи път през 1348 г., а в дубровнишки – през 1379 г. От 15. век името Черна гора започва да се употребява за цялата прилежаща вътрешна област зад този планински венец, и по-точно за долината и прилежащата територия около река [[Зета (река)|Зета]], заменяйки средновековното име на областта [[Зета (област)|Зета]], както и античното име на тази област – [[Дукля]].<ref name="ReferenceA"/> == История == {{основна|История на Черна гора}} Земите на днешната Черна гора са населявани от [[илири]]те. По-късно стават част от [[Римска империя|Римската империя]] под наименованието [[Превалитания]], а след това е част от [[Византия]] ([[395]]). По време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]] се заселват [[славяни]] и [[авари]], които се смесват с местното далматинско население. Създава се [[княжество]] [[Дукля]]. {{основна|Дукля}} През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество, управлявано от няколко [[династия|династии]]. До [[14 век]] е назовавано като [[Зета (владение)|Зета]], но след това е известно със сегашното си име. {{основна|Зета (държава)}} През [[1499]] г. княжеството е покорено от [[Османската империя]]. Тяхната власт в ''черногорските земи'' не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от [[Константинопол]] не позволяват упражняването на контрол. На [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] страната се сдобива и с международно признание на своята независимост вследствие от т.нар. [[Източна криза]] ([[1875]] – [[1878]]). [[Файл:Montenegro1913.png|мини|ляво|Кралство Черна Гора през [[1913]] г.]] На [[28 август]] [[1910]] г. черногорският княз [[Никола I Петрович Негош]] се прогласява за [[крал]]. Черна гора участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] на страната на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и на [[Сърбия]]. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е на страната на [[Антанта]]та, но е завладяна от [[Австро-Унгария]]. В периода [[1918]] – [[1941]] Черна гора е съставна част от [[Кралство на сърби, хървати и словенци]]. През 1941 г. е окупирана от [[Италия]], а след излизането им от войната – от [[Германия]]. Черна гора е отново в състава на [[Югославия]] от [[1945]] г. Между 1945 и [[1992]] г. Черна гора е [[република]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия]], между 1992 и [[2003]] г. – република на [[Съюзна република Югославия]], а от 2003 до [[2006]] г. е съставен дял от [[Сърбия и Черна гора]]. На [[21 май]] [[2006]] г. в Черна гора провежда референдум за независимост от Сърбия и Черна гора, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На [[3 юни]] 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На [[28 юни]] [[2006]] г. Черна гора става 192-рият член на [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref>[http://www.un.org/Overview/growth.htm List of members to the United Nations by joining date]</ref> На [[10 септември]] [[2006]] г. се провеждат първите [[парламентарни избори|парламентарни]] и [[местни избори]] след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така [[Коалиция за европейска Черна гора|Коалицията за европейска Черна гора]], съставена от [[Демократическа партия на социалистите (Черна гора)|Демократическата партия на социалистите]] (ДПС) на премиера [[Мило Джуканович]] и [[Социалдемократичска партия (Черна гора)|Социалдемократическата партия]] (СДП) на председателя на парламента [[Ранко Кривокапич]], си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната. == География == {{основна|География на Черна гора}} Черна гора е малка страна, разположена в западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], която има уникална природа. На територията ѝ има 40 [[езеро|езера]], 293 km морска ивица, от която 52 km са пясъчни плажове. В Черна гора се намира заливът [[Бока Которска]]. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 m), [[дефиле]]та и [[пролом]]и, реки и езера и красивото [[Адриатическо море|адриатическо]] крайбрежие. В северозападната част на Република Черна гора се простират [[Динарски планини|Динарските планини]], където е и най-високата част на Черна гора – връх [[Дурмитор]] (2522 m [[надморска височина]]). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, [[слива|сливи]], [[череша|череши]] и др. == Население == {{Основна|Население на Черна гора}} След преброяване на [[население]]то в Черна гора през [[2003]] г., в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, а 74,2% – като [[православие|православни християни]], 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределени на преброяването, а 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав: * [[черногорци]]: 267 669 (''43,16%'') * [[сърби]]: 198 414 (''31,99%'') * [[бошняци]]: 48 184 (''7,77%'') * [[албанци]]: 31 163 (''5,03%'') * [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани по националност]]: 24 625 (''3,97%'') * [[хървати]]: 6811 (''1,1%'') * [[цигани]]: 2826 (''0,46%'')<ref name="www.cia.gov">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mj.html |заглавие=www.cia.gov |достъп_дата=2010-10-12 |архив_дата=2009-09-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090912043835/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mj.html }}</ref> Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като [[черногорци]] или [[сърби]] през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като [[етнографска група]] или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани на [[Република Сърбия]] имат черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че [[етноним]]ът „''черногорец''“ има различно значение в самата [[Сърбия]]. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход. {{clear}} {{bar box | title=Етноси в Черна гора | titlebar=#ddd | left1=етноси | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[Сърби]]|blue|55}} {{bar percent|[[Черногорци]]|red|34}} {{bar percent|[[Бошняци]] и [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани]]|green|13}} {{bar percent|Други|purple|12}} }} === Религия === {{bar box | title=Вероизповедания в Черна гора | titlebar=#ddd | left1=религии | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[християнство]]|red|78}} {{bar percent|[[ислям]]|green|17.7}} {{bar percent|неопределени|teal|3}} {{bar percent|други и [[атеизъм|атеисти]]|black|1.3}} }} Над 74% от черногорците са [[православие|православни]] [[християни]], повечето последователи на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], има последователи и на самообявилата се за [[автокефалия|автокефална]] [[Черногорска православна църква]]. В Черна гора има 110 000 [[мюсюлмани]], които съставляват 17,74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи: [[бошняци]], определили се, че говорят [[босненски език|босненски]], [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани по националност]], които предпочитат сръбския език и [[албанци]] мюсюлмани. Албанците християни, главно [[католицизъм|католици]] населяват югоизточната част на страната, главно община [[Улцин]], но се доближават и до [[Подгорица]] – [[Тузи]]. Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно в ''Северна Черна гора'' в областта [[Санджак (област)|Санджак]]. В Черна гора има и малка група [[хървати]], които живеят по крайбрежието, най-вече по [[Бока Которска]]. === Език === На преброяването ([[2003]]) 63,6% от населението е потвърдило, че говори [[сръбски език]] като майчин, 22% – [[черногорски език]], 5,5% – [[бошняшки език]], 5,3% – [[албански език]] и 3,7% не са определили майчиния си език.<ref name="www.cia.gov"/> [[Официален език|Официалният език]] в Черна гора е йекавският стандарт на [[сръбски език|сръбския език]], който заменя [[сърбохърватски език|сърбохърватския език]]. Така е записано и в [[Конституция на Черна гора|Конституция]]та на страната, приета през [[1992]] г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със [[сръбски]]я, като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект ([[зетско-южносанджакски говор]]) да бъде определен като отделен „''черногорски език''“. Кирилската и латинска ортография са равноправни. {{bar box | title=Езици в Черна гора | titlebar=#ddd | left1=езици | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[сръбски език]]|blue|63.6}} {{bar percent|[[черногорски език]]|red|22}} {{bar percent|други|purple|14.5}} }} Наред с близостта съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, [[антропология|антропологически]] и [[етнос|етнически]] специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава ''черногорска [[Идентичност (социални науки)|идентичност]]'', и другата – ''черногорското сръбство'' (или ''сръбското черногорство''). Въобще [[диалект]]ите, на които говорят [[сърби]]те, [[черногорци]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те, са много близки, и допреди разпадането на [[Социалистическа Федеративна Република Югославия|Титова Югославия]] всички говореха на [[сърбохърватски език]]. След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, като [[хърватски език|хърватски]], [[босненски език|босненски]], а сега е напът да се обособи в самостоятелен [[Език (лингвистика)|език]] е и [[черногорски език|черногорският]]. Това не е прецедент за страните от ''Бивша [[Югославия]]'' – така се роди [[бошняшки език|бошняшкият език]] в [[Босна и Херцеговина]], [[македонски език|македонският език]] в [[Северна Македония]]. Подобни примери за езикова [[глотомия]] по политически съображения срещаме и в [[Република Молдова]], където по поръка на [[Сталин]] [[румънски език|румънският език]] се нарича „''[[молдовски език|молдовски]]''“. Въобще проблемът за „''черногорския език''“ може да се обвърже генерално с идентификацията на самите [[черногорци]]. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със [[Сърбия]], или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от [[1991]] и [[2003]] г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През [[1991]] г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните уеб страници на правителствените институции като официален език е обявен [[сръбски език|сръбският]], а на другата половина от сайтовете – като официален език е посочен „черногорски“. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Черна гора}} Според сегашната [[Конституция на Черна гора|Конституция]] Черна гора е обявена за „[[демокрация|демократична]], социална и [[екология|екологично чиста]] [[държава]]“. Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт – правителство. Правителството на Черна гора (''Влада републике Црне Горе'') се състои от министър-председател, вицепремиер и министри. === Парламент === [[Парламент]]ът на '''Черна гора''' (''Скупштина Републике Црне Горе'') е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява [[бюджет]]а на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич. === Президент === [[Филип Вуянович|Президентът на Черна гора]] се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са: # да представлява страната в чужбина; # да обнародва [[закон]]и чрез [[указ]]и; # да свиква [[избори]] за [[парламент]]; # да предлага за одобрение на парламента кандидата за [[министър-председател]] и назначаването на председателя и съдиите в ''Конституционния съд''; # да предлага на парламента свикването на [[референдум]]. # да дава [[амнистия]]; # да удостоява с държавни ордени и награди; # да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната. ''Президентът на Черна гора'' е и председател на ''Върховния съвет за сигурност'' и Върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Черна Гора|Въоръжените сили на Черна гора]]. == Административно деление == [[Файл:Montenegro municipalities_BG.png|мини|350px|Административна карта на Черна гора]] '''Черна гора''' е разделена в административно отношение на 21 [[община|общини]]: * [[Андриевица]] * [[Бар (Черна гора)|Бар]] * [[Беране]] * [[Биело поле]] * [[Будва]] * [[Даниловград]] * [[Жабляк]] * [[Колашин]] * [[Котор]] * [[Мойковац]] * [[Никшич]] * [[Плав]] * [[Плужине]] * [[Плевля]] * [[Подгорица]] * [[Рожайе]] * [[Тиват]] * [[Улцин]] * [[Херцег Нови]] * [[Цетине]] * [[Шавник]] == Вижте също == * [[Въоръжени сили на Черна Гора]] * [[Стара Черна гора]] * [[Същински сръбски земи]] * [[Стара Херцеговина]] {{Географско местоположение|Център=Черна гора|Североизток=[[Сърбия]]|Изток=[[Косово]]|Юг=[[Албания]]|Югозапад=''[[Адриатическо море]]''|Запад=[[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]]}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://discover-montenegro.com/ discover-montenegro.com] * [http://www.montenegro.com/ www.montenegro.com] * [http://www.rastko.org.rs/ Растко Бока Которска] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2061 „Черногорія и Черногорцы (очерки)“], Санкт Петербург 1877 {{Европа}} {{Балкани}} {{НАТО}} {{Инициатива „Три морета“}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Черна гора| ]] lsbnkmtx420wdtbb4fq60qbl18opt47 Борован (община) 0 17757 12896888 12695162 2026-05-03T09:37:50Z Пакко 4661 | знаме = Flag of Borovan.gif 12896888 wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Map of Borovan municipality (Vratsa Province).png | герб = | знаме = Flag of Borovan.gif | сев-ширина = 43.433 | изт-дължина = 23.75 | област = Област Враца | площ = 210.729 | код = VRC05 | център = Борован | брой селища = 5 | съвет-брой = 13 | съвет-партия-1 = „Възраждане“ (7) | съвет-партия-2 = ДПС (4) | съвет-партия-3 = „Български гласъ“ (1) | съвет-партия-4 = БСП (1) | сайт = {{URL|www.borovan.bg}} }} [[Файл:Bulgaria Borovan Municipality geographic map bg.svg|мини|260px|Географска карта на община Борован]] '''Община Борован''' се намира в Северозападна [[България]] и е една от съставните общини на [[област Враца]]. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в централната част на област Враца. С площта си от 210,729 km<sup>2</sup> заема 8-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,82% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на северозапад – [[община Криводол]]; * на север – [[община Хайредин]]; * на изток – [[община Бяла Слатина]]; * на югозапад – [[община Враца]]. === Релеф, води === Релефът на общината е равнинен, а в най-южната част слабо хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]] и много малка част в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]]. Югозападно от село [[Нивянин]], в големия завой на река [[Скът]] на територията на общината попада част от уединената височина [[Борованска могила]] с максимална височина от '''423 m'''. По нейното северно подножие условно се прокарва границата между [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]] и [[Предбалкан|Западния Предбалкан]]. Останалата част от община Борован се заема от обширната равнинна част на [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]], като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село [[Сираково (Област Враца)|Сираково]], в долината на река Сираковска бара (десен приток на река [[Бързина (река)|Бързина]]) се намира най-ниската ѝ точка – 110 m н.в. Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река [[Скът]], която протича с част от горното си течение в най-южната ѝ част, северно от възвишението [[Борованска могила]]. Друга по значителна река е [[Бързина (река)|Бързина]] (ляв приток на [[Скът]]), която води началото си южно от село [[Малорад]], преминава през селото, след което напуска територията на общината. На множество малки реки и дерета са изградени микроязовири („Велчов лъг“, „Братковец“, „Тихов лъг“, „Корея“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи. == Населени места == Общината има 5 населени места с общо население 4839 жители към 7 септември 2021 г. {| class="wikitable sortable" ! Населено място<br>(старо име) !! Население (преброяване<br />от НСИ от 2021-09-07)<ref name="census2021">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref>!! Население по настоящ адрес<br />(ГРАО от 15 септември 2025)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2025_2.txt|заглавие=www.grao.bg}}</ref>!! Площ<br />(km²)!! Гъстота<br />(д/km²) |- bgcolor="#EEFFFЕ" | [[Борован]]||1878||2125||81,458||{{#expr:2125/81.458 round 2}} |- bgcolor="#EEFFFЕ" | [[Добролево]] (Добралево)||772||870||34,115||{{#expr:870/34.115 round 2}} |- bgcolor="#EEFFFЕ" | [[Малорад]]||1648||1685||55,048||{{#expr:1685/55.048 round 2}} |- bgcolor="#EEFFFЕ" | [[Нивянин]] (Джурилово)||374||461||31,01||{{#expr:461/31.01 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" | [[Сираково (Област Враца)|Сираково]]||167||203||9,098||{{#expr:203/9.098 round 2}} |- |'''Общо за общината:''' |'''4839''' |'''5344'''||'''210,729'''||'''{{#expr:5344/210.729 round 2}}''' |- | colspan="5"| <small>Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.</small> |} === Административно-териториални промени === * Указ № 3/11 януари 1950 г. – преименува с. Джурилово на с. [[Нивянин]]; * Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Добралево на с. [[Добролево]]. == Население == ; Численост {{Таблица с население на община | община = Борован | 1934 = 11817 | 1946 = 16312 | 1956 = 15068 | 1965 = 13443 | 1975 = 11311 | 1985 = 9179 | 1992 = 8086 | 2001 = 7150 | 2011 = 5714 | 2021 = 4839 | бележка 1 = [http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf]<ref name="census2021" /> }} ; Възрастов състав {| class="wikitable" width="400px" !colspan=19 | Население по възрастови групи към септември 2021 година<ref name="census2021" /> |- | Общо || 0 – 4 || 5 – 9 || 10 – 14 || 15 – 19 || 20 – 24 || 25 – 29 || 30 – 34 || 35 – 39 || 40 – 44 || 45 – 49 || 50 – 54 || 55 – 59 || 60 – 64 || 65 – 69 || 70 – 74 || 75 – 79 || 80 – 84 || 85+ |- | 4839 || 279 || 318 || 276 || 292 || 206 || 240 || 264 || 244 || 271 || 305 || 319 || 287 || 278 || 331 || 380 || 283 || 157 || 109 |} ; Етнически състав {{bar box | title=Етноси в община Борован (2011) | titlebar=#ddd | left1=Етническа група | right1= | float=right | bars= {{bar percent|[[българи]]|blue|92,16}} {{bar percent|[[цигани]]|brown|7,02}} {{bar percent|[[турци]]|purple|0,14}} {{bar percent|други и неопределени|purple|0,68}}}} Жители по етническа група от общо 5114 самоопределили се (към 2011 година):<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls www.nsi.bg]</ref> * [[българи]]: 4713 * [[турци]]: 7 * [[цигани]]: 359 * други: 10 * неопределени: 25 == Политика == * [[2011]] – Десислава Тодорова -Отстранена от ОИК на 09.01.2022 г. ([[Съюз на демократичните сили|Местна коалиция „СДС-ДПС“]]) печели на втори тур с 51% срещу Иван Костовски ([[Българска социалдемокрация|ПП ГЕРБ]]) * [[2011]] – Десислава Тодорова * [[2007]] – Петър Цветковски * [[2003]] – Петьо Гацински ([[Българска социалдемокрация]]) печели на втори тур с 52% срещу Петър Цветковски ([[БСП]]) * [[1999]] – Петър Цветковски (БСП, [[Бългаска Евролевица]], [[БКП Георги Димитров]], [[БЗС Александър Стамболийски 1899]]) печели на втори тур с 56% срещу Тихомир Поповски ([[БСДП]]) * [[1995]] – Петър Цветковски (Предизборна коалиция БСП, [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 62% срещу Георги Попадински ([[БЗНС – единен]]) == Събития == * На 9 септември 2006 г. е регистриран футболният клуб „Шипка-2006“ в с. Малорад * Празникът на общината е на [[25 октомври]]. На същия ден през [[1877]] г. селото е освободено от турско владичество. * По случай Ботевите празници през [[2006]] г.на [[29 май]] 2006 г. в Борован е поставен паметник на [[Христо Ботев]] с парк около него на пътя, по който е минал революционерът. През 2006 и 2007 година от общината се организира за Ботевите празници митинг-заря, с което се завръщат старите традиции по отдаване на почит към загиналите за свободата на България. == Други == От [[2004]] г. в община Борован има улично осветление През 2006 година от ПУДООС бяха одобрени 400 000 лв. за реализиране на проекта „Изграждане на главен канализационен колектор“ в с. Борован. С това се решава проблемът за отпадните води и изграждане на канализация на селото. Само за 2007 година в община Борован са усвоени от външно финансиране 1 030 000 лв. През 2007 година за община Борован са реализирани значими проекти като асфалтиране на улици по програма ФАР за 162 000 евро, изграждане на КИЦ по програма ФАР за 23 000 евро, реализиране на програма за организиране на сметосъбирането в общината за 160 000 лв., целеви средства за асфалтиране на участъци от четвъртокласната пътна мрежа Борован – Малорад – Рогозен за 157 300 лв. и в с. Добролево от моста до главен път II-15 за 30 000 лв. == Транспорт == През общината преминават частично 2 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 27,4 km: * участък от 12,2 km от [[Републикански път II-13]] (от km 36,7 до km 48,9); * участък от 15,2 km от [[Републикански път II-15]] (от km 25,6 до km 40,8). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-24|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-024.jpg|scale=1:100000}} == Бележки == <references /> == Източници == * {{Мичев}} == Външни препратки == * [http://www.borovan.bg/ Официален сайт на община Борован] {{Общини в Област Враца}} {{Община Борован}} [[Категория:Община Борован| ]] e8y13u1yiiy4jubz1h8ngwmk6u7xubd Чили 0 17953 12896528 12860935 2026-05-02T20:02:56Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896528 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|държавата в Южна Америка|зеленчука, наричан и чили,|Люта чушка}} {{Държава | кратко-име = Чили | официално-име-бг = Република Чили | официално-име = República de Chile | девиз = Por la razón o la fuerza<br>„С правото или чрез силата“ | химн = [[Химн на Чили|Himno Nacional de Chile]] | химн-файл = United_States_Navy_Band_-_National_Anthem_of_Chile.ogg | демоним = [[Население на Чили|чилиец]] | карта = CHL orthographic (+all claims).svg | карта-описание = Местоположение на Чили | столица = [[Сантяго де Чиле]]<ref group="б">Конгресът се намира във [[Валпараисо]].</ref> | най-голям-град = Сантяго де Чиле | религия = 62,1% [[християнство]]<br>—52,6% [[католици]]<br>—9,5% други християни<br>37,4% [[нерелигиозност]]<br>0,5% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Чили|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Хосе Антонио Каст]] | лидер2 = Председател на сената | настоящ-лидер2 = [[Алваро Елизалде]] | законодателна-власт = Национален конгрес | горна-камара = Сенат | долна-камара = Камара на депутатите | събитие-вид = Независимост | събитие-бел = от [[Испания]] | събитие1 = Хунта | събитие-дата1 = 18 септември 1810 г. | събитие2 = Обявяване | събитие-дата2 = 12 февруари 1818 г. | събитие3 = Признаване | събитие-дата3 = 25 април 1844 г. | събитие4 = Конституция | събитие-дата4 = 11 септември 1980 г. | площ-място = 37-о | води% = 2,1 | население-година = 2023 | население = 19 629 588 | население-място = 63-о | население-градско = 87,7 | население-градско-място = 25-о | население-гъстота-място = 198-о | население-оценка-година = 2017 | население-оценка = 17 574 003 | БВП-година = 2022 | БВП = 568,319 млрд. [[Щатски долар|USD]] | БВП-място = 45-о | БВП-на-човек = 28 526 USD | БВП-на-човек-място = 64-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 317,594 млрд. USD | БВП-ном-място = 45-о | БВП-ном-на-човек = 15 941 USD | БВП-ном-на-човек-място = 62-ро | Джини-година = 2021 | Джини = 46 | Джини-категория = {{color|darkred|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,855 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 42-ро | продълж-живот = 80 години | продълж-живот-място = 34-то | дет-смъртност = 7,2/1000 | дет-смъртност-място = 35-о | грамотност = 95,7 | грамотност-място = 66-о | валута = [[Чилийско песо]] | валута-код = CLP | часова-зона = [[UTC-4]] и [[UTC-6]] | часова-зона-DST = [[UTC-3]] и [[UTC-5]] | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = [[сух климат|сух]]<br>[[Влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]]<br>[[Океански климат|океански]] | организации = [[ООН]], [[ОАД]] | платно-движение = дясно | код-ISO = CL | TLD = [[.cl]] | телефонен-код = +56 | ITU префикс = CA – CE; XQ – XR; 3G | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Чили''', официално '''Република Чили''', ({{lang|es|Chile}} или ''República de Chile'', ''Чил''е или ''Република де Чиле'') e държава, разположена в югозападната част на [[Южна Америка]]. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между [[Анди]]те и [[Тихи океан|Тихия океан]] с 80 хил. км шосета – от които 10.3 хил. км. са [[асфалт]]ирани, и с 6.8 хил. км. [[Железопътен транспорт|жп линии]]. На юг страната граничи с [[Проток Дрейк|Протока Дрейк]]. Чили е една от двете държави в Южна Америка (заедно с [[Еквадор]]), които не граничат с [[Бразилия]]. Страните с които Чили граничи са: [[Перу]] – на север, [[Боливия]] – на североизток, [[Аржентина]] – на изток. Пристанища – [[Валпараисо]], [[Антофагаста]], [[Пунта Аренас]]. Главното [[международно летище]] е в столицата – [[Сантяго де Чиле|Сантяго]]. В Чили се случва най-силното регистрирано земетресение ([[Чилийско земетресение]] на 22 май [[1960|1960 г.]]). == Произход на името == [[Етимология|Произходът на думата]] „Чили“ (Chile) е обясняван по разнообразни начини. Една от [[Теория|теориите]] набляга на приликата между долината [[Аконкагуа]] и [[долина]]та [[Касма]] в [[Перу]] и тамошните град и долина на име ''Chili.'' Също така са изказвани предположения, че идва от описание на страната на някой от местните [[индиански езици]], например на този на индианците [[мапуче]] („там, където свършва земята“ или „най-дълбоката точка на [[Земя]]та“ – крайбрежна зона) или на езика на [[аймара]] ('''''tchili''''' – „[[сняг]]“, т.е. заснежено място). Освен това е възможно и страната да е наименувана така най-напред от [[Империя на инките|инките]] или едва от испанските [[конкистадор]]и, въз основа на звукоподражателен израз, употребяван от мапуче за [[имитация]] на повика на срещаща се по тези места [[Птици|птица]] (''cheele-cheele''). Малцината оцелели от първата експедиция на [[Диего де Алмагро]] на юг от Перу, наричат себе си „хората от Чили“. == География == {{основна|География на Чили}} === Природни зони и природа на Чили === [[Файл:San Pedro de Atacama (street view).jpg|мини|Сан Педро де [[Атакама]]]] [[Патагония|Чилийската Патагония]] е екологично най-чистото ([[Замърсяване на околната среда|незамърсено]]) място на планетата. Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6643 m – Вулканът [[Уалятири]], се намира в близост до селището [[Чапикиня]]. Северната част на Чили е [[пустиня|пустинна]]. Там се намира най-сухото място на Земята – пустинята [[Атакама]]. Лунната долина, разположена между градовете [[Калама]] и [[Град Враня|Сан Педро де Атакама]], е единственото място на планетата, което много напомня на [[Луна|лунен пейзаж]]. В Атакама има места, където в продължение на [[век]]ове не е капвала и капка [[дъжд]]. В други райони на пустинята кратки зимни дъждове, предизвикват напролет [[бум]] от [[Цвете|цветя]] – феномен, известен като „[[цъфтяща пустиня]]“. Също на [[Север]], езерото [[Чунгара]], на 189 km от град [[Арика]], на височина 4517 м [[Надморска височина|надморско равнище]], е най-високото планинско [[езеро]] на планетата. [[Великденски остров|Великденският остров]] е едно от най-отдалечените от суша [[кът]]чета на планетата – най-близо до него е островната група [[Питкерн]]. <gallery widths="100px" heights="100px" perrow="5"> Geysire El Tatio.jpg|[[Гейзер]]ът Татьо в пустинята Атакама Valle della Luna (Valley of the Moon) Chile Luca Galuzzi 2006.jpg|[[Лунна долина]], Атакама Volcán Osorno.jpg|[[Вулкан]]ът Осорно Glaciar Grey, Torres del Paine.jpg|Ледник Грей Cuernos del Paine from Lake Pehoé.jpg|Кулите [[Пайне (Чили)|Пайне]] </gallery> == История == === Доколумбов период === Преди около 10 000 години имигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време [[Империя на инките|инките]] разширяват територията си в района на пустинята Атакама, но суровият климат там ограничава [[колонизация]]та на завзетите от тях земи. === Конкиста === През [[1520|1520 година]], по време на своето околосветско пътешествие, [[Португалци|португалецът]] (на служба при испанската кралица [[Хуана Кастилска]]) [[Фернандо Магелан]] открива южния проход от Атлантическия към Тихия океан, наречен на неговото име [[Магеланов проток]]. През [[1531]] г. [[испанци]]те покоряват инките в днешно [[Перу]]. Един от [[конкистадор]]ите от този поход, [[Диего де Алмагро]], отива в Южно Перу през [[1535]] г. поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия [[Европа|европеец]], изследвал чилийското крайбрежие, но той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на [[Педро де Валдивия]] ([[1540]]–[[1541|41]]), който основава поредица [[Село|села]] по пътя си на юг. На [[12 февруари]] 1541 г. той основава днешната столица на Чили – град Сантяго. Въпреки че испанците не откриват бленуваните залежи на [[злато]] и [[сребро]], те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, в резултат на което Чили става част от [[Вицекралство Перу]]. === 19. век === След като получава независимост от Испания през 1818 година, Чили показва забележително стабилен [[Институция|институциален]] живот в контекста на неустойчивата [[Латинска Америка]]. В началото на самостоятелното съществуване на страната управлението на Чили е в ръцете на едрите [[Хасиенда|поземлени]] собственици, но макар и недемократичен, установеният в страната режим е определено прагматичен, републикански и конституционен. През 1833 г. е приета [[конституция]], която въвежда непряко и [[ценз]]ово избирателно право. Характерно за чилийското развитие е изграждането на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879 – 1883 г. (в т.нар. [[Втора тихоокеанска война|Селитрена война]]) над Перу и [[Боливия]], да окупира [[Лима]] (столицата на Перу) и да присъедини богатата на [[нитрат]]и зона в пограничните с Перу райони, отнемайки излаза на море на Боливия. === 20. век === В началото на 20 век в резултат от местното [[Синдикализъм|синдикално движение]] се появяват наченки на [[Социализъм|социалистическо]] и [[Комунизъм|комунистическо]] движение в страната. Макар и променяна, конституцията от 1833 г. остава в действие до 1925 г., когато е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания вече с [[Избирателна система|всеобщо гласуване]] президент на републиката. През 1937 – 1942 г. е създаден ''Народен фронт - ''[[Политическа партия|партия]] на [[Радикал|радикал-социалисти]] и комунисти. Изборите в Чили по това време се провеждат сравнително честно и редовно, в обстановка на [[многопартийност]] и наченки на социално осигуряване. Режимът, установен в страната, с времето се [[Либерализъм|либерализира]] и през 40-те години на 20 век Чили приема редица [[Аржентина|аржентински]] либерали. През втората половина на 60-те години на 20 век се прави опит за сериозна [[аграрна реформа]]. През 1970 г. за президент на Чили е избран [[Салвадор Алиенде]]. През септември 1973 г., след кървав военен [[Държавен преврат|преврат]], спонсориран и задкулисно ръководен от [[ЦРУ]], той е свален и се предполага, че се е [[Самоубийство|самоубил]]. До 1989 – 1990 г. на власт в страната е военна хунта начело с генерал [[Аугусто Пиночет]]; с [[референдум]] през 1990 г. [[Хунта|управлението на военните]] в страната е преустановено. === 21. век === На 27 февруари 2010 г. [[земетресение]] с магнитуд 8,8 по [[Скала на Рихтер|скалата на Рихтер]] и с епицентър близо до град [[Консепсион]] разтърсва Чили. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Чили}} '''Чили''' е [[република]] с президентско управление. === Изпълнителна власт === Осъществява се от [[президент]] и [[правителство]], назначавано от него. Бившият президент [[Едуардо Фрай]] ([[1994]] – [[2000]]) е назначен за [[сенатор]] с доживотен мандат. На проведените в началото на 2006 г. президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на Чили е избрана [[жена]] – [[Мишел Бачелет]] (тогава – на около 51 години), кандидат на управляващата левица. Тя е първият чилийски президент, който управлява с по-кратък, 4-годишен мандат (дотогава срокът е 6 години), в условията на извършени конституционни промени. Тя има повече [[право]]мощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във [[Въоръжени сили|въоръжените сили]] без консултации със Съвета по национална сигурност. Чилийската конституция не позволява президентът да управлява 2 последователни мандата. В началото на 2010 година за държавен глава е избран [[Себастиан Пинера|Себастиан Пинйера]] – опонент на Бачелет. Той е [[бизнесмен]], политик, бивш сенатор и лидер на „Коалиция за промяна“. През 2014 г. [[Мишел Бачелет]] е преизбрана с мандат до март 2018 г., като на изборите в края на 2017 г., Пинйера на свой ред бива избран повторно. === Законодателна власт === [[Парламент]]ът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират 2 [[депутат]]и – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно или над двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента. [[Сенат]]ът има 48 членове, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатори, 9 са така наречените „институционални“, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи 1 бивш [[министър]] и 1 бивш [[Ректор|ректор на университет]]. Върховният съд назначава 2 бивши съдии и 1 директор на [[Сметна палата|Сметната палата]], четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат както избираемите от 8 г. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението. === Съдебна власт === '''Върховният съд''' се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите в страната биват предлагани от него и се назначават от президента доживот. == Стопанство == {{основна|Стопанство на Чили}} Чили е основен производител на [[Мед|медна руда]] и [[селитра]] в света. Развити са също [[металургия]]та, химията, електрониката, [[Текстилна промишленост|текстилната]] и хранителната индустрия. Страната е сред водещите държави в света по [[риболов]]. Има добре развит [[транспорт]]. В края на 20-ти и началото на 21-ви век чилийската икономика се развива изключително успешно и постига висока конкурентоспособност, позволявайки на Чили да сключи [[Свободна търговия|споразумения за свободна търговия]] с водещите световни икономики като [[ЕС]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Япония]], [[Китай]], [[Южна Корея]], [[Австралия]] и др. == Население и традиции == {{Основна|Население на Чили}} {{основна|Музика в Чили}}[[Файл:Bachelet y campeones de polo.jpg|мини|240px|Младите [[Население на Чили|чилийци]]]] === Състав на населението === Мнозинството от населението в Чили са [[Бели хора в Латинска Америка|бели латиноамериканци]]; броят им варира според различни дефиниции (8 800 000 – 15 000 000 души или 52,7%<ref name="Lizcano">{{cite web |url=http://books.google.cl/books?id=LcabJ98-t1wC&pg=PA93&lpg=PA93&dq=chile+60%+blancos+Esteva-Fabregat&source=bl&ots=AMUjY09aVi&sig=3PCwfKDokrZYem3dcZ2gkToFIoE&hl=es&ei=k8WjSYT3HJaitgfGncnOBA&sa=X&oi=book_result&resnum=9&ct=result#PPA110,M1 |title=Composición Étnica de las Tres Áreas Culturales del Continente Americano al Comienzo del Siglo XXI |format=PDF}}</ref> – 90%<ref>{{Citation |title=Argentina, como Chile y Uruguay, su población está formada casi exclusivamente por una población blanca e blanca mestiza procedente del sur de Europa, más del 90% E. García Zarza, 1992, 19. |url=http://revistas.ucm.es/ghi/02119803/articulos/AGUC0202110079A.PDF |accessdate=2009-03-14 |archivedate=2009-12-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091225143052/http://revistas.ucm.es/ghi/02119803/articulos/AGUC0202110079A.PDF }}</ref> от населението; част от хората, определяни като бели, могат да бъдат определени и като [[метиси]]). [[Индианци]] – ок. 3%. Почти 90% от населението е съсредоточено в средната част на страната. В столицата Сантяго де Чиле и около нея живее 1/3 от населението. На запад от [[Сантяго де Чиле]] се намира най-голямото пристанище на Чили – [[Валпараисо]] (Райска долина). === Здравна система === В чилийското здравеопазване доминира частният сектор. Чилийските работници и служители се [[Застраховка|осигуряват]] частно. Въпреки това за бедните чилийци са организирани държавни [[Болница|здравни заведения]] с безплатно обслужване. Около 80% от населението ползват услугите на държавното здравеопазване. През 90-те години на 20 век държавните болници са доста претоварени и [[Медицинско оборудване|технически]] недобре обезпечени, впоследствие чилийското правителство полага големи усилия за подобрение на здравната система в страната. Към 2003 г. средната продължителност на живота на чилийките възлиза на 79 г. а на чилийците на 72 години. === Култура === Културата на Чили е повлияна изключително от [[:Категория:Култура на Испания|испанската]], както и от [[Култура|културите]] на другите европейски заселници. == Административно-териториално деление == Територията на Чили е разделена административно на 15 региона, всеки от които се управлява от [[Интендант (Южна Америка)|интендант]] (intendente), назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на [[губернатор]] (Gobernador Provincial), също назначаван от президента. Провинциите се делят на [[Комуна|комуни]], всяка със собствен кмет и съветници, [[Местни избори|избирани местно]]. Всеки регион се означава с име и римско число, от север на юг. Прието е да се използва номерацията вместо името. Единственото изключение е регионът на столицата Сантяго, който се означава с RM, или Región Metropolitana. През 2005 година, чилийският конгрес гласува [[реформа]], с която се въвеждат 2 нови региона – един на север, с център гр. Арика, и един на юг около гр. [[Валдивия]] (известен и като Регионът на реките). Номерирани съответно XIV и XV, и двата региона нарушават реда на номерация от север на юг. ''[[Великденски остров|Великденският остров]]'' (''Islas de Pascua'') административно прилежи към V [[Валпараисо (регион)|регион на Валпараисо]] (''Región de Valparaíso''), включващ и островите Сала-и-Гомес (''Sala y Gómez''), Сан-Феликс (''San Félix'') и Сан-Амбросио (San Ambrosio), както и [[Хуан Фернандес (острови)|архипелага Хуан Фернандес]] (''Archipiélago Juan Fernández'') съставен от островите [[Александър Селкирк|Алехандро Селкирк]] (''Alejandro Selkirk''), [[Робинзон Крузо (остров)|Робинзон Крузо]] (Robinson Crusoe) и [[Санта Клара]] (Santa Clara). Антарктика няма постоянно население, заради което няма гражданство и правителство. По едно или друго време опеката над континента е искана от отделни държави, но не им е предоставена (виж [[Антарктически договор]]). Сред тези страни е и Чили – има геополитически и териториални претенции към част от територията на [[Антарктика]] (''[[Territorio Chileno Antártico]]''), която в собственото ѝ административно деление е представена като провинция, обявена за такава на 11 юли 1961 г. под името Антарктика Чилена (Чилийска Антарктика), част от XII регион ([[Магалянес и Чилийска Антарктика]]). Тя е заключена между 53° и 90° западна дължина, и от 60° южна широчина до [[Южен полюс|Южния полюс]]. Повечето държави не признават претенциите на Чили над нея, а [[Аржентина]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното Кралство]] и [[Япония]] също смятат част от (или дори цялата) област, наричана в Чили Чилийска Антарктика, за своя земя.<gallery widths="200px" heights="150px" perrow="4"> AricaViewCoast.jpg|[[Арика]] Valparaíso de noche, 2007.jpg|[[Валпараисо|Валпарайсо]] Stgo Abril.jpg|[[Сантяго де Чиле|Сантяго]] Mirador de Osorno.jpg|[[Осорно]] </gallery> == Вижте още == * [[Комуникации в Чили]] * [[Армия на Чили]] * [[Външна политика на Чили]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Chile}} * [http://www.thisischile.cl/ ThisisChile.cl – Official Chile website – English and Spanish version] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110725011020/http://www.thisischile.cl/Articles.aspx?id=1213&sec=416&itz=interface-acerca-gente-historia&eje=acerca&idioma=2&t=pre-hispanic-chile |date=2011-07-25 }} {{ОИСР}} {{Южна_Америка}} {{Океания}} {{Антарктида}} {{Пери-антарктически страни и задморски територии}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Чили| ]] q8a6qb09us9mevwkl1s21uhfecdju93 Албания 0 18100 12896193 12895944 2026-05-02T14:57:26Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896193 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|държавата на Балканския полуостров|историческата държава в Кавказ|Кавказка Албания}} {{Държава | официално-име-бг = Република Албания | официално-име = Republika e Shqipërisë | девиз = {{tooltip|Ti Shqipëri, më jep nder, më jep emrin Shqipëtar|„Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име“}} | химн = [[Химн на Албания|Himni i Flamurit]] | химн-файл = Hymni i Flamurit instrumental.ogg | демоним = [[албанци|албанец]] | карта = Albania (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Албания | най-голям-град = Тирана | религия = {{Unbulleted list | {{Tree list}} * 50,67% [[ислям]] ** 45,86% [[сунити]] ** 4,81% [[бекташи]] {{Tree list/end}} | {{Tree list}} * 16,02% [[християнство]] ** 8,39% [[католици]] ** 7,23% [[православни]] ** 0,40% [[протестанти]] {{Tree list/end}} | {{Tree list}} * 17,37% [[нерелигиозност]] ** 13,83% [[иецизъм]] ** 3,55% [[атеизъм]] {{Tree list/end}} | 15,92% без отговор}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Албания|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Байрам Бегай]] | лидер2 = [[Министър-председател на Албания|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Еди Рама]] | законодателна-власт = Кувенди | събитие1 = [[Княжество Арбърия|Арбърия]] | събитие-дата1 = 1190 г. | събитие2 = [[Албанско кралство|Кралство]] | събитие-дата2 = февруари 1272 г. | събитие3 = [[Княжество Албания|Княжество]] | събитие-дата3 = 1368 г. | събитие4 = [[Лежка лига]] | събитие-дата4 = 2 март 1444 г. | събитие5 = Независимост | събитие-дата5 = 28 ноември 1912 г. | събитие6 = Първа&nbsp;република | събитие-дата6 = 31 януари 1925 г. | събитие7 = [[Народна социалистическа република Албания|НСР Албания]] | събитие-дата7 = 11 януари 1946 г. | събитие8 = Трета република | събитие-дата8 = 28 декември 1976 г. | събитие9 = Четвърта република | събитие-дата9 = 29 април 1991 г. | площ-място = 140‑о | води% = 4,7 | население-година = 2023 | население = 2 402 113 | население-източник = <ref>{{cite web |publisher=[[Институт по статистика (Албания)|Институт по статистика]] (INSTAT) |title=Population and Housing Census 2023|url=https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf}}</ref> | население-място = 142‑ро | население-градско = 62,1 | население-градско-място = 95‑о | население-гъстота-място = 120‑о | население-оценка-година = 2022 | население-оценка = 2 793 592<ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | БВП-година = 2026 | БВП = 67,370 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.AL">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/datamapper/profile/ALB |title=IMF Data Mapper (Albania) |publisher=[[Международен валутен фонд]] |website=IMF.org |date=2026-01-09 |access-date=2026-01-10}}</ref> | БВП-място = 118‑о | БВП-на-човек = 25 250 щ.д.<ref name="IMFWEO.AL" /> | БВП-на-човек-място = 80‑о | БВП-ном-година = 2026 | БВП-ном-общо = 33,330 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEO.AL" /> | БВП-ном-място = 125‑о | БВП-ном-на-човек = 12 490 щ.д.<ref name="IMFWEO.AL" /> | БВП-ном-на-човек-място = 79‑о | Джини-година = 2021 | Джини = 29,4<ref>{{cite web|url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=1W-AL&most_recent_value_desc=false|lang=en|title=Gini Coefficient Index-World, Albania|publisher=WorldBank Group, World Bank Open Data|access-date=2025-07-24|archive-date=2025-08-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20250807011036/https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=1W-AL&most_recent_value_desc=false|url-status=live}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,810<ref>{{Cite web |date=2025-05-06 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |language=en}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 71‑во | валута = [[Албански лек]] | валута-код = ALL | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | платно-движение = дясно | код-ISO = AL | TLD = [[.al]] | телефонен-код = +355 }} '''Република Албания''' ({{lang|sq|Republika e Shqipërisë}}, изговаря се ''Републѝка е Шчипърѝсъ'', кратка форма '''Алба̀ния''' ({{lang|sq|Shqipëria}}, изговаря се ''Шчипърѝя'') е страна в Южна [[Европа]]. Границите на Албания са с [[Черна гора (република)|Черна гора]] на север, [[Косово]] на североизток, [[Северна Македония]] на изток и [[Гърция]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]] на запад и на [[Йонийско море]] на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km²<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html |заглавие=CIA World Factbook |достъп_дата=2019-04-29 |архив_дата=2019-01-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190107082449/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html%20 }}</ref>, от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ. == Етимология == [[Топоним]]ът „Албания“ произлиза от [[Средновековие|средновековното]] [[Латински език|латинско]] название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието на [[Илирийци|илирийското племе]] албани ({{lang|sq|Albanët}}), отбелязано от [[Клавдий Птолемей]], географ и [[Астрономия|астроном]] от [[Александрия]], който съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градът [[Албанополис]], разположен на североизток от град [[Дуръс]]<ref>Madrugearu A, Gordon M. The wars of the Balkan Peninsula. Rowman & Littlefield, 2007. p. 146.</ref>. От него вероятно е произлязло названието на средновековното селище под името [[Княжество Арбърия|Арбърия]] (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис<ref>The Illyrians by J. J. Wilkes, 1992, {{ISBN|978-0-631-19807-9}}, p. 279</ref>. В своята история, написана през XI век, [[Византия|византийският]] историк [[Михаил Аталиат]] за пръв път споменава за ''албани'', участвали във въстание против [[Константинопол]] през 1043 г., и за ''арбанити'' като поданици на херцога на [[Дуръс|Дирахия]]. През Средните векове [[албанци]]те са наричали страната си Арбъри ({{lang|sq|Arbëri}}) или Арбъни ({{lang|sq|Arbëni}}), а себе си – [[арбъреши]] ({{lang|sq|Arbëreshë}}) или арбънеши ({{lang|sq|Arbëneshë}})<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.pinocacozza.it/ |заглавие=Pinocacozza.it |достъп_дата=2019-12-24 |архив_дата=2019-12-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191230223257/http://www.pinocacozza.it/ }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.radio-arberesh.eu/|title=Radio-Arberesh.eu|author=Casanova|publisher=Radio-Arberesh|accessdate=2019-06-04|архив_дата=2010-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100402063902/http://www.radio-arberesh.eu/}}</ref>. Понастоящем албанците наричат страната си ''Shqipëri'' или ''Shqipëria''. Още през XVII век те постепенно заменят ''Arbëria'' и ''Arbëresh'' с топонима ''Shqipëria'' и етническия [[демоним]] ''Shqiptarë'' съответно. ''Shqipëria'' и ''Shqiptarë'' широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“<ref>Kristo Frasheri. ''History of Albania (A Brief Overview)''. Tirana, 1964.</ref><ref>{{cite web|url=http://mirror.undp.org/albania/download/pdf/albanian.pdf|deadlink=yes|title=The Albanian Language|last=Lloshi|first=Xhevat|publisher=United Nations Development Programme|accessdate=2019-06-04|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110709114947/http://mirror.undp.org/albania/download/pdf/albanian.pdf|archivedate=2011-07-09|df=dmy-all|архив_дата=2011-07-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110709114947/http://mirror.undp.org/albania/download/pdf/albanian.pdf}}</ref>. Според една различна версия албанската дума ''Shqipëria'' произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван от [[латинското]] ''excipere'' (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“<ref>[http://www.etnolog.ru/people.php?id=ALBA Албанцы]</ref> или „излага мисъл, говори разбрано“. == География == {{основна|География на Албания}} Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]], 282 km граница с [[Гърция]] на юг и общо 438 km граници със [[Северна Македония]] на изток, [[Косово]] на североизток и [[Черна гора]] на северозапад.{{Sfn|БК|1992|pp=57 – 58}} Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} [[Албански Алпи|Албанските Алпи]] или ''Проклетия'' са част от [[Динарски планини|Динарите]] и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.{{Sfn|БК|1992|p=59}} В Централна Албания е разположен хребетът [[Черменика]], който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от [[варовик]] и [[пясъчник]], и седят върху [[разлом]] с повишен [[земетресение|земетръсен]] риск.{{Sfn|БК|1992|p=60}} Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, [[Кораб (планина)|Кораб]], чийто връх [[Голям Кораб]] се издига на 2764 m н.в.<ref>[http://peaklist.org/WWlists/ultras/EuroCoreP1500m.html Europe Ultra-Prominences], peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012</ref> Това са най-недостъпните райони на целия [[Балкански полуостров]]. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за [[земеделие]] са добри.{{Sfn|БК|1992|p=60}} [[Файл:2013-10-05 Valbona, Albania 8265.jpg|мини|ляво|Долината на река [[Валбона]] в Албанските Алпи]] По-равнинна е бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района на [[Елбасан]], но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.{{Sfn|БК|1992|pp=59 – 60}} Тези райони са предимно сухи, с бедни [[почва|почви]], но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.{{Sfn|БК|1992|pp=59 – 60}} На югоизток се намират живописните [[Охридско езеро|Охридско]], [[Преспанско езеро|Преспанско]] и [[Малко Преспанско езеро|Малко Преспанско]] езера, които Албания споделя с Република Северна Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.{{Sfn|БК|1992|p=60}} Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в [[Черни Дрин]], който се влива в Адриатическо море.{{Sfn|БК|1992|p=61}} Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река [[Буна (река)|Буна]], единствената плавателна в Албания.{{Sfn|БК|1992|pp=63}} Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река [[Дрин]] също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².{{Sfn|БК|1992|p=64}} Други големи реки са [[Вьоса]] и [[Девол (река)|Девол]], а [[Шкумбини]] (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни [[канал]]и, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.{{Sfn|БК|1992|p=64}} [[Файл:Gjipe Beach, Albania.JPG|мини|Крайбрежието на Йонийско море, известно и като [[Албанска Ривиера]]]] Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.{{Sfn|БК|1992|pp=64 – 65}} Средните температури в низините са около 7&nbsp;°C през [[зима]]та и 24&nbsp;°C през [[лято]]то, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.{{Sfn|БК|1992|p=65}} Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините [[валеж]]ните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.{{Sfn|БК|1992|p=65}} Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[битум]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има големи [[сол]]ни находища.{{Sfn|БК|1992|p=140}} Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]]. Сериозно засушаване през 80-те години на XX век обаче показа рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.{{Sfn|БК|1992|pp=142 – 143}} == Административно деление == {{основна|Административно деление на Албания}} Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут. [[Файл:AlbaniaNumberedPrefectures.png|мини|100п|Области в Албания]] # [[Берат (област)|Берат]] – [[Берат]] # [[Дебър (област)|Дебър]] – [[Пешкопия]] # [[Драч (област)|Драч]] – [[Драч]] # [[Елбасан (област)|Елбасан]] – [[Елбасан]] # [[Фиер (област)|Фиер]] – [[Фиер]] # [[Аргирокастро (област)|Аргирокастро]] – [[Аргирокастро]] # [[Корча (област)|Корча]] – [[Корча]] # [[Кукъс (област)|Кукъс]] – [[Кукъс]] # [[Лежа (област)|Лежа]] – [[Лежа]] # [[Шкодра (област)|Шкодра]] – [[Шкодра]] # [[Тирана (област)|Тирана]] – [[Тирана]] # [[Вльора (област)|Вльора]] – [[Вльора]] == История == {{основна|История на Албания}} Днешна Албания в древността е била северната част на [[Епир]], а по-късно там е разположена част от [[Римска империя|римската]] област (провинция) [[Нов Епир]]. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ [[Клавдий Птоломей]] през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX – XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от [[Османската империя]] през [[1478]] г. По време на [[Балканската война]], на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с [[декларация от Вльора|декларацията от Вльора]].{{hrf|Мете|2007|249}} След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на [[Първата световна война]], територията на страната е окупирана от [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Италия]], а след това и от войски на [[Австро-Унгария]] и [[Франция]], като остава под чужда окупация до 1920 г.{{hrf|Мете|2007|260 – 261}} През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците [[геги]] в Северна Албания, подкрепени от [[Югославия]], провъзгласяват [[Република Мирдита]], която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент [[Ахмед Зогу]], който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г. Страната е окупирана от Италия по време на [[Втората световна война]]. [[Албанска съпротива през Втората световна война|Съпротивителното движение]] постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач [[Енвер Ходжа]]. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със [[СССР]] и останалите държави от [[Източен блок|Източния блок]], но след смъртта на [[Сталин]] той отрича реформите на [[Хрушчов]] и преориентира Албания към [[Китай]] на [[Мао Дзедун]]. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят. До [[1990]] г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се [[организирана престъпност]], както и с многото албански [[бежанци]] от Косово. През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.<ref name="bbcprofile">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/1004234.stm | заглавие= BBC News – Albania country profile | достъп_дата =17 февруари 2011 }}</ref> По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.<ref name="bbcprofile" /> НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в [[Букурещ]] през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса. През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.<ref name="bbcprofile" /> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Албания}} Държавният глава е президентът, избиран от [[Кувенди Популор]] (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него. == Икономика == {{основна|Икономика на Албания}} Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в [[Европа]]<ref>[http://www.dfat.gov.au/GEO/albania/country_brief.html Albania Country Brief] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091009185058/http://www.dfat.gov.au/geo/albania/country_brief.html |date=2009-10-09 }}. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.</ref> БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.<ref>{{cite web |url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-25062009-BP/EN/2-25062009-BP-EN.PDF|title=Albania's GDP per capita in PPS (2008) |publisher=Eurostat |accessdate=2 октомври 2009}}</ref> Страната има проблем с високата [[безработица]], [[корупция]]та, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност. Основният износ на Албания е на [[хром]] и продукти на хранително-вкусовата промишленост.<ref name="bbcprofile" /> Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.<ref name="bbcprofile" /> Брутният вътрешен продукт ([[ППС]]) възлиза на 21,28 милиарда [[щатски долар]]а или около 6000 щатски долара на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на [[земеделие]]то и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%. По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество. Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.<ref name="bbcprofile" /> == Население и култура == {{Основна|Население на Албания}} {{основна|Българи в Албания}} === Брой и състав === Населението на Албания е 2 845 955 души (януари 2020 г.). {{Double image|left|Albania demography.svg|190|Pyramide Albanie.PNG|175|Население (1961 – 2003)|Възрастова структура (2005)}} Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. През 2020 г. в Албания мюсюлманите са 59%, християните общо са 17%, нерелигиозни са 9%, неопределили са се 15% .<ref>{{Citation |title=World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51 |url=http://religiousfreedom.lib.virginia.edu/nationprofiles/Albania/rbodies.html |accessdate=2010-10-11 |archivedate=2013-05-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130530212303/http://religiousfreedom.lib.virginia.edu/nationprofiles/Albania/rbodies.html }}</ref> След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.<ref name="cia">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/al.html |title=CIA – The World Factbook – Albania |publisher=Cia.gov |accessdate=21 август 2013 |архив_дата=2018-12-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181224211117/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/al.html }}</ref> На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически [[албанци]] (известни и като ''арнаути''), а за [[гърци]] – 1,2%.<ref>[http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/3235.htm www.state.gov]</ref> Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – [[геги]] и [[тоски]], населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} Останалите официално признати малцинства са [[арумъни]] ([[власи]]), [[черногорци]], българи, [[цигани]] и [[македонци]] (признати само в [[Мала Преспа]] и село [[Връбник]]). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като [[българи]], други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика. Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-na-albanskiya-parlament-prizna-balgarskoto-maltsinstvo-news270370.html | заглавие=Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство |достъп_дата =5 декември 2017 г. |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 октомври 2017 г. |труд= |издател=Mediapool.bg |цитат= |език= }}</ref> Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културното дружество „Иван Вазов“]], както и „[[Просперитет Голо бърдо]]“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: [[Организация за защита правата на македонците в Албания „Дружество Преспа“]], [[Македонско-егейско дружество]] от село Връбник, [[дружество „Гора“]] от [[Кукъс]], [[дружество „Мир“ от Тирана]], обединени в [[Общност на македонците в Албания]]. В областта Мала Преспа признатото като официално [[македонско малцинство]] има право на обучение на майчин [[македонски език]] в началното училище. В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района: * Историческа [[Кутмичевица]] с център Мала Преспа (около [[Пустец]], [[Преспа (средновековен град)|Мали град]], [[Преспанското езеро]], Корчанско и [[Костур (град)|Костурско]]) – главно [[християни]]; * [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]]/[[Дебър]]ско ([[Пешкопия|Пешкапийско]] – „Голо бърдо“ и „Поле“) – главно [[мюсюлмани]], и * област „[[Гора (област)|Гора]]“ (на границата с Косово и Северна Македония) – мюсюлмани. [[Сали Бериша]] през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни [[учен]]и и международни организации, както и по данни на [[Българска екзархия|Екзархията]], доклади на Българското [[Консул (дипломация)|консулство]] в Албания, книгата на [[Светлозар Елдъров]] „[[Българите в Албания]]“ и други. Според [[вестник]] „[[Монитор (вестник)|Монитор]]“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия. Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища. Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през [[век]]овете, някои са запазили своите български корени. === Езици === В Албания [[албански език|албанският]] е [[официален език]], но се говорят също [[гръцки]], [[Арумънски език|арумънски]], [[сръбски]], [[босненски]], [[македонски]], [[български език|български]], [[цигански език]]. Съществува и малобройно славяноезично [[черногорци|черногорско]] малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора. [[Файл:Tirana, Albania – National Assembly 2015 01.jpg|мини|250п|Сградата на парламента в Тирана]] === Грамотност === Грамотността в Албания е 99,0%<ref name="Human Development Report 2009">[http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009], посетен на 31 януари 2011</ref>, което поставя страната на 21-во място в световен мащаб<ref name="Human Development Report 2009"/> и значително пред България. == Други == * [[Въоръжени сили на Албания]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Албания|Север=[[Черна гора]]|Североизток=[[Косово]]|Изток=[[Северна Македония]]|Юг=[[Гърция]]|Югозапад=''[[Йонийско море]]''|Запад=''[[Адриатическо море]]''}} == Бележки == <references /> === Библиография === * {{cite book |title=Проучване на Албания |last=Зикъл |first=Реймънд |year=1992 |publisher=[[Библиотека на Конгреса]] |url=https://cdn.loc.gov/master/frd/frdcstdy/al/albaniacountryst00zick/albaniacountryst00zick.pdf |accessdate=13 октомври 2018 |{{harvid|БК|1992}}}} * {{cite book | last = Мете | first = Серж | year = 2007 | title = История на албанците | publisher = Издателство „Рива“ | location = София | isbn = 978-954-320-132-7 | lang = }} == Вижте също == * [[Народна социалистическа република Албания]] == Външни препратки == * [http://www.president.al Официален сайт на албанския президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120716210958/http://www.president.al/english/pub/presidentet.asp |date=2012-07-16 }} * [http://www.parlament.al Официален сайт на албанския парламент] * [http://www.instat.gov.al Албански статистически институт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190210091104/http://www.instat.gov.al/ |date=2019-02-10 }} * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_17.html Албания и албанците. Етнография] * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1912-1991_17.html Кратка история на Албания, 1912 – 1991] * [http://albania-bulgaria.blogspot.com Българите в Албания – повече от 1000 години реален факт] (на български, английски и албански) * [http://www.opic.gov/links/countryInfo.asp?country=Albania&region=euro Препратки от ОПИК за Албания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040807091525/http://www.opic.gov/links/countryInfo.asp?country=Albania&region=euro |date=2004-08-07 }} * [http://www.gksoft.com/govt/en/al.html Повече препратки относно албанското правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040929083630/http://www.gksoft.com/govt/en/al.html |date=2004-09-29 }} * [http://www.albania.su/ Shqipërisë – Албания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811174838/http://www.albania.su/ |date=2011-08-11 }} * [http://www.albanian.com/community/ Албански портал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040619221011/http://www.albanian.com/community/ |date=2004-06-19 }} {{икона|en}} * [http://www.albania-sport.com Albania Sport] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1504 Чилев, Перикли. „Албания, Албанци“, София, 1922.] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=177 Ризов, Никола. „Албанското възраждане“, София, 1909.] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1098 Силяни, Лазар. „Кои се днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910.] {{Европа}} {{Балкани}} {{НАТО}} {{ОССЕ}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{Инициатива „Три морета“}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Албания| ]] 6anqobneitw8bvan8kgjesdwu4udljz Симеон Сакскобургготски 0 18231 12896926 12883500 2026-05-03T10:05:31Z ~2026-26820-28 394757 /* Завръщане в Република България */ 12896926 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | партия = [[НДСВ]] (2001 – 2009) | постове1 = 48-и [[министър-председател на България]] | години1 = 24 юли 2001 – 17 август 2005<br><small>({{времеви интервал|2001|7|24|2005|8|17}})</small> }} {{Личност/Монарх | категория = политик | период = 28 август 1943 – 15 септември 1946<br><small>({{времеви интервал|1943|8|28|1946|9|15}})</small> | предшественик = [[Борис III]] | наследник = монархията е премахната; установен е републикански режим | титла = [[Цар на българите]] | династия = [[Сакс-Кобург и Гота]] }} }} '''Симеон Борисов Сакскобургготски''' (докато е цар, с официална титла '''Негово Величество Симеон II, цар на българите'''), или накратко '''Симеон Втори''' е [[цар на българите]] в периода 1943 – 1946 г. и [[министър-председател на България|министър-председател на Република България]] в [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството му]] (2001 – 2005). Симеон II е роден с титлата ''княз Симеон Търновски'', син на цар [[Борис III]] и на царица [[Йоанна Савойска]], брат на [[Мария Луиза Българска]] и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е [[цар на България]] (официално: ''Симеон II, Цар на българите''), но поради ненавършено [[пълнолетие]] от негово име управлява [[Регентски съвет]]. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски. Често е наричан от привържениците си ''царя''. От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е [[министър-председател на България]] начело на [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството]]. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията [[Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, британската кралица [[Елизабет II]] и белгийският крал [[Филип (Белгия)|Филип]] принадлежат към аристократичния род [[Ветини]]. == Биография == === Царство България === [[Файл:BASA-3K-15-302-13-Simeon-The Prince of Turnovo.jpeg|ляво|мини|250п|Снимка на новородения престолонаследник княз Симеон Търновски.]] Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в [[Княгиня Клементина (болница в София)|Болница Княгиня Клементина]], София като първи син и [[престолонаследник]] на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода [[Сакс-Кобург-Гота]] (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на [[Орлеанска династия|Орлеаните]]. Майката на [[цар Фердинанд]] – принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] (1817 – 1907), е дъщеря на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи-Филип]]. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на [[Савойска династия|Савоите]] и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал [[Данаил Николаев]]. [[Файл:Varna - cultural and national fair 2.jpg|ляво|мини|4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. [[Варна]]]] Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от [[Министър на войната на България|министъра на войната]] [[Христо Николов Луков|Христо Луков]], княз Симеон Търновски е зачислен в [[Шести пехотен търновски полк]] с чин [[подпоручик]] и е назначен за шеф на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк]], на [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|Първи армейски артилерийски полк]] и на [[Трети конен полк]].<ref>сп. „Сердика“</ref> Симеон II е [[цар]] на България от 1943 до 1946 г. Заради ненавършено [[пълнолетие]] от негово име управлява [[регентски съвет]]. От 28 август 1943 г. до [[9 септември 1944]] г. в него влизат [[регент]]ите княз [[Кирил Преславски]], проф. [[Богдан Филов]] и генерал [[Никола Михов]], а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 до 1946 г. – представителите на [[ОФ]] [[Тодор Павлов]], [[Венелин Ганев]] и [[Цвятко Бобошевски]]. Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „[[Народен съд]]“ през февруари 1945 г. („Кървавият четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест. На 15 септември 1946 г. в присъствието на [[Съюзна контролна комисия|Съюзническата контролна комисия (СКК)]] и части на [[Съветската армия]], се провежда [[Референдум за обявяване на България за република (1946)|Референдум за обявяване на България за република]]. В СКК влизат представители на армиите на [[СССР]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Тя е под председателството на съветския [[генерал-полковник]] [[Сергей Бирюзов]]. Над 95% от гласувалите са за [[република]], но тъй като страната по това време на практика е все още окупирана от съветски войски, гласуването на референдума не отговаря на съвременните разбирания за свободен вот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100450522/80-godini-v-80-sedmici-kraat-na-tretoto-balgarsko-carstvo-idva-s-referendum | заглавие=1946 година: Краят на Третото българско царство идва с референдум |достъп_дата =12 юни 2016 |фамилно_име=Колев |първо_име=Йоан |дата=19 август 2014 |труд=Radio Bulgaria |издател=Българско национално радио |език= }}</ref> Съществуват и съмнения, че резултатите са фалшифицирани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/analizi/2003/06/05/137458_kak_be_pogrebana_monarhiiata_v_bulgariia/ | заглавие = Как бе погребана монархията в България | достъп_дата = 7 февруари 2013 г | автор = Пламен С. Цветков || издател = в-к „[[Дневник (2001)|Дневник]]“| език = }}</ref> В същото време премахването на монархията се подкрепя от всички легални партии, включително от антикомунистическата опозиция, чийто лидер [[Никола Петков]] заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.<ref>{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4 | pages = 758}}</ref> Резултатите са признати от Съюзническата контролна комисия за действителни, както и от всички държавни ръководства от съюзните страни победителки във [[Втората световна война]]. На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му [[Мария Луиза Българска|Мария-Луиза]]) е прогонено от страната. Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е [[абдикация|абдикирал]] от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната [[Търновска конституция]], която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.kingsimeon.bg/downloads/Turnovska_Konstitucia.pdf| заглавие = Търновска конституция| достъп_дата = 6 декември 2010 г| език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на [[Седмото велико народно събрание]] през 1990 г. === Престой в чужбина === След референдума царското семейство заминава за [[Египет]], където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал [[Виктор Емануил III]]. Симеон Сакскобургготски завършва британския [[колеж]] „Виктория“ в [[Александрия]]. През 1951 г. се установява в [[Испания]], където живее до 2001 г. В [[Мадрид]] завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик [[Стефан Попов (писател)|Стефан Попов]], напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с [[Йоанна Българска|Царицата майка]] през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=103786 Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година], Медиапул, 24.03.2004</ref> Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата [[Пенсилвания]], [[САЩ]]. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“. В официалната му биография на сайта на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източници<ref>[http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bio-archive/saxe-coburg-gotha_simeon Симеон Сакскобургготски. Министър-председател на България], SETimes.com</ref> през този период е бил бизнесмен в Испания и САЩ. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ ([[Thomson]]). Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти. === Завръщане в Република България === След напускането на страната Симеон Сакскобургготски идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и [[ЕГН]]. Българите приветстват радушно неговото завръщане.<ref>Velina Nacheva, [http://sofiaecho.com/2004/08/21/632212_the-return-of-the-king The return of the king], The Sofia Echo, August 21 2004. {{икона|en}}</ref><ref>Matthew Brunwasser, [http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/bulgaria/1333856/Ex-King-Simeon-returns-to-power-as-Bulgarian-PM.html Ex-King Simeon returns to power as Bulgarian PM], The Telegraph, 13 юли 2001. {{икона|en}}</ref> Тогавашният премиер [[Жан Виденов]] отказва да се срещне с него. През 1999 г. Симеон Сакскобургготски идва в България за втори път с кораб по река [[Дунав]], в рамките на международна религиозно-екологична конференция. Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ) печели [[парламент]]арните избори в [[коалиция]] с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с [[ДПС]], включващо и отделни представители на [[БСП]] (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 г. прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „[[Новото време (партия)|Новото време]]“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ). На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с [[ДПС]]. След като парламентът одобрява кандидатурата на [[Сергей Станишев]] за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и активното посредничество на президента. Симеон Сакскобургготски получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите [[избори за български представители в Европейския парламент]] през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след [[ГЕРБ]] – 5, [[БСП]] – 5, [[ДПС]] – 4 и [[Атака (партия)|Атака]] – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарни избори]] за [[XLI народно събрание|XLI НС]], [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] не успява да премине 4%-бариера и остава извън парламента. На 6 юли същата година Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Почетен член на Атлантически клуб – България. Удостоен със званието [[почетен гражданин]] на [[Балчик]] на 14 август 2002 г., във връзка с 60-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа към пределите на България.<ref>[http://www.balchik.bg/bg/infopage/31-почетни-граждани Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик]</ref> През 2016 г. Симеон Сакскобургготски подкрепя издигнатата кандидатура на [[Ирина Бокова]] за генерален секретар на ООН. След смъртта на първия демократично избран президент [[Желю Желев]] на [[30 януари]] [[2015]] г. Сакскобурготски става най-възрастния жив бивш държавен глава на България. След смъртта на последния министър-председател на България от времето на социализма [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] на [[31 март]] [[2022]] г. става най-възрастния жив бивш министър-председател на България. На [[31 декември]] [[2024]] г. става най-дълго живелият държавен глава в историята на България след като надживява цар [[Фердинанд]], който е живял 87 години, 197 дни. == Семейство == {{Династия Сакскобургготски}} === Произход === <div style="display:table; margin:0 auto"> {{Генеалогично дърво-4 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 1; padding-bottom: 1; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |1='''Симеон II Сакскобургготски''' |2= [[Борис III]] |3= [[Йоанна Българска]] |4= [[Фердинанд I Български]] |5= [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска]] |6= [[Виктор Емануил III]] |7= [[Елена Петрович Негош]] |8= [[Август фон Сакс-Кобург-Гота]] |9= [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] |10= [[Роберто I Бурбон-Пармски]] |11= [[Мария-Пия Бурбонска]] |12= [[Умберто I]] |13= [[Маргарита Савойска, кралица на Италия|Маргарита Савойска]] |14= [[Никола I]] |15= [[Милена Петрович]] }} </div> === Съпруга === [[Файл:Royal Monogram of King Simeon II of Bulgaria.svg|мини|Личният монограм на Симеон II]] На 21 януари 1962 г. в православната църква във [[Вьове]], Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за [[Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела]], дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като [[Симеон Муньос]] – първородният син на Калина, е роден в България: === Деца === * '''[[Кардам Сакскобургготски|Кардам]]''' (1962 – 2015), женен за Мириам Унгрия и Лопес (1963) ** Борис (* 1997) ** Белтран (* 1999) * '''[[Кирил Сакскобургготски|Кирил]]''' (1964 г.), разведен с Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила (1968) ** Мафалда (* 1994) ** Олимпия (* 1995) ** Тасило (* 2002) * '''[[Кубрат Сакскобургготски|Кубрат]]''' (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу (1969) ** Мирко (* 1995) ** Лукас (* 1997) ** Тирсо (* 2002) * '''[[Константин-Асен Сакскобургготски|Константин-Асен]]''' (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расиля и Гортасар (1970) ** Умберто (* 1999) ** София (* 1999) * '''[[Калина Сакскобургготска|Калина]]''' (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел (1958) ** Симеон Хасан Муньос (* 2007). Симеон Сакскобургготски става кръстник на великия княз на Русия [[Георгий Михайлович]] на 6 май 1981 г. в [[Мадрид]]. Живее в [[Врана (дворец)|Двореца „Врана“]], район „[[Искър]]“, [[София]]. Освен родния си [[български език]], Симеон Сакскобургготски говори [[Английски език|английски]], [[Френски език|френски]], [[Немски език|немски]], [[Италиански език|италиански]] и [[Испански език|испански]] и използва [[Арабски език|арабски]] и [[Португалски език|португалски]]. == Награди == Симеон Сакскобургготски е носител на най-високите степени на над 30 европейски династически ордена и отличия: * Огърлицата на Ордена на Златното Руно, Испания, 2004 г.<ref>{{икона|es}} [http://www.boe.es/g/es/bases_datos/doc.php?coleccion=indilex&id=2004/17034&txtlen=1000 REAL DECRETO 1973/2004, de 1 de octubre, por el que se concede el Collar de la Insigne Orden del Toisón de Oro a don Simeón de Sajonia-Coburgo Gotha]</ref> * Огърлицата на [[Върховен орден на Пресветото благовещение|Ордена на Светото Благовещение]], Италия. * Голям Офицер на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]], Франция. * Голямата огърлица на Ордена „Свети Лазар“, Франция. * Великият Кръст на Ордена „Леополд III“, Белгия. * Великият Кръст на Константиновия Орден „Свети Георги“, Парма. * Великият Кръст на Ордена „Свети Януарий“, Парма. * [[Орден на Спасителя|Великият Кръст на Ордена на Спасителя]], Кралство Гърция. * Великият Кръст на Ордена „Карлос III“, Испания. * Великият Кръст на Честта и Благочестието, Суверенен военен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийски орден), 2006 г. * Орден „Независимостта на Йордания“, Йордания. * Великият Кръст на Ордена на Божи Гроб, Йерусалимска Патриаршия. * Орден „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, Българската Патриаршия. * Орден „Св. Иван Рилски“, Българската Патриаршия, 2015 г. * [[Стара планина (орден)|Орден „Стара планина“]], България, 2007 г. * Награда за принос от Висшия Мюсюлмански Съвет, 2018 г. == „Royal cup“ == През 2015 г. в България се учредява международен турнир по тенис „Royal cup“ под егидата на Симеон Сакскобургготски и неговото семейство. През 2017 г. той и съпругата му Маргарита лично откриват царския турнир във ваканционен комплекс „Албена“. == Противоречия == === Двойно гражданство === След референдума за република през 1946 г. царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или [[детронация]]. Симеон Сакскобургготски не е лишен нито тогава, нито по-късно от българско [[гражданство]]. Не е ясно с какъв паспорт е пътувал Сакскобургготски до 1991 година. Един от синовете му признава в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение. Не са представени доказателства за наличието на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова. === „Царски имоти“ === [[Файл:BASA-3K-15-442-7-Vrana.jpeg|мини|Дворецът Врана]] Понастоящем Симеон Сакскобургготски и сестра му [[Мария Луиза Българска]] са отново собственици на част от недвижимите имоти, които са притежавали до 1946 година (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт [[Боровец]]). Между тези имоти са [[Врана (дворец)|резиденция „Врана“]] и [[Царска Бистрица|ловна хижа „Царска Бистрица“]]. През 1998 г. [[Конституционен съд|Конституционният съд]] (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен „Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници“. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя [[Кимон Георгиев]], царските имоти са 17. От тях на царското семейство са върнати резиденция „Врана“ до София, „Царска Бистрица“, „[[Саръгьол (дворец)|Саръ-гьол]]“, „[[Ситняково]]“, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков – Боровец, и в село Бели Искър. Редица опозиционери твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна, според някои анализатори и на защитата на Симеон Сакскобургготски и сестра му, Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства и активи. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон и е управлявало техните собствени средства от [[цивилна листа|цивилната листа]]. Държавната защита твърди, че Интендантството е държавна структура и на четири заседания на съдебни състави съдът е постановил именно това. Според други тълкувания някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и [[Иван Костов]], по време на чието правителство са реституирани част от имотите, настояват за анулиране на реституцията. Депутатката [[Стела Банкова]] внася в Народното събрание два законопроекта, вторият от името на [[Партия Атака]], с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.<ref>{{cite web | url = http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1087 | title = Законопроект за обявяване на нищожни актовете, с които е възстановена собственост на Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество | publisher = Народно събрание на Република България | accessdate = 18 септември 2009 }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web | url = http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1211 | title = Законопроект за обявяване на нищожни актове, с които е възстановена собственост на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество | publisher = Народно събрание на Република България | accessdate = 16 март | accessyear = 2007 | архив_дата = 2009-07-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090713022409/http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1211 }}</ref> През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. „царски имоти“. Тази комисия и партиите повдигат въпроса за царските имоти, но поради необходимостта на управляващата коалиция БСП, НДСВ, ДПС да си осигури стабилност на управлението, въпросът за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това Симеон Сакскобургготски безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията. === „Царска болница“ === През юни 2006 г. името на бившия премиер е замесено в скандал, който, според италиански медии, дори щял да „промени политическата ситуация в [[България]]“. Името на бившия министър-председател е замесено в предполагаеми корупционни схеми на арестувания в [[Италия]] негов първи братовчед – принц [[Виктор-Емануил Савойски]], обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Проектът за строеж на детска болница в България с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобургготски, според някои, е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през [[XXXIX народно събрание]], което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър [[Милен Велчев]] и здравният [[Славчо Богоев]] са нарушили Конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка „Банк Аустрия Кредитанщалт“ без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес. По цени на [[Камара на архитектите в България|Камарата на архитектите в България]] стойността на строежа е 1 960 000 евро. Средствата, които се предвиждат в споразумението, са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 m². В предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 m². Най-странното е, че и в двата случая посочената сума за изграждането на новата детска клиника е една и съща, независимо от огромната разлика в площта. Така едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро. В най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро. През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на „италианския скандал“ е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 г. е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор [[Борис Велчев (юрист)|Борис Велчев]], в който се разкрива, че делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му [[Никола Филчев]]. == Биографичен филм == На 15 юни 2012 г. в зала 1 на [[НДК]] се състои българската премиера на биографичния филм за Симеон II „[[Момчето, което беше цар]]“. == Произход == {{ahnentafel top|width=100%}} {{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1=Симеон II |2=[[Борис III]] |3=[[Йоанна Савойска]] |4=[[Фердинанд I]] |5=[[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска]] |6=[[Виктор Емануил III|Виктор Емануил III, крал на Италия]] |7=[[Елена Петрович Негош|Принцеса Елена Петрович Негош]] |8=[[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота|Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |9=[[Клементина Бурбон-Орлеанска|Принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска]] |10=[[Роберто I Бурбон-Пармски|Роберто I, херцог на Парма]] |11=[[Мария Пия Бурбонска|Принцеса Мария Пия от Двете Сицилии]] |12=[[Умберто I|Умберто I, крал на Италия]] |13=[[Маргарита Савойска]] |14=[[Никола I Петрович Негош|Никола I, крал на Черна гора]] |15=[[Милена Вукотич]] |16=[[Фердинанд Сакс-Кобург-Гота|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |17= Мария Антония Габриела фон Кохари |18=[[Луи-Филип|Луи Филип, крал на Франция]] |19=[[Мария-Амалия от Двете Сицилии|Принцеса Мария Амалия от Двете Сицилии]] |20=[[Карл II Пармски|Карл II, херцог на Парма]] |21=[[Мария Терезия Савойска|Принцеса Мария Тереза Савойска]] |22=[[Фердинанд II от Двете Сицилии|Фердинанд I, крал на Двете Сицилии]] |23=[[Мария-Тереза Австрийска (1816-1867)|Ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска]] |24=[[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II, крал на Италия]] |25=[[Мария-Аделаида Австрийска]] |26=[[Фердинанд I (Генуа)|Фердинанд I, херцог на Генуа]] |27=[[Елизабет Сакска|Принцеса Елизабет Сакска]] |28=[[Мирко Петрович Негош|Мирко Петрович Негош, велик войвода на Грахово]] |29=[[Анастасия Мартинович]] |30=[[Петър Вукотич]] |31=[[Елена Войводич]] }} {{Ahnentafel bottom}} == Галерия == <gallery caption="" class="center"> Файл:Portrait of Victor Emmanuel III of Italy.jpg | Виктор Емануил III Савойски, дядо по майчина линия Файл:BASA-3K-15-295-23-Princess Marie Louise of Bulgaria.jpeg | Княгиния Мария-Луиза Принцеса Фон Кохари Файл:Vincenzo Caprile - Elena del Montenegro, principessa di Napoli, 1899.jpg | Кралица Елена Черногорска, баба по майчина линия Файл:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg | Цар Фердинанд I, дядо по бащина линия Файл:Giovanna of Italy.jpg | Царица Йоанна, Принцеса Ди Савоя, майка Файл:Maria Louise of Bourbon-Parma Princess of Bulgaria.jpg | Княгиния Мария-Луиза Борбон-Пармска, баба по бащина линия Файл:BASA-3K-7-342-28-Boris III of Bulgaria.jpeg | Цар Борис III, баща Файл:BASA-3K-15-302-26-Simeon-The Prince of Turnovo.jpeg | Непълнолетният Симеон II </gallery> == Литература == * {{cite book | last = Тицин | first = Найо | year = 2003 | title = ''Ваше величество, колко ви е часът?'' | publisher = Spotlight, Mobilis | isbn= 978-954-91405-1-4}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Симеон Сакскобургготски}} * [https://archive.ph/20000817021057/http://www.seker.es/simeon/reybul.html Site del Rey Simeón de Bulgaria] {{икона|en}} {{икона|es}} * [http://www.kingsimeon.bg Официален сайт на Симеон Сакскобургготски и на неговото семейство] {{икона|en}} * [http://212.122.160.117/PrimeMinister/Biography/ Биография, речи, интервюта и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070121021921/http://212.122.160.117/PrimeMinister/Biography/ |date=2007-01-21 }} на страницата на Министерския съвет от 2005 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=ysJS2i4SDcE ИЛКО ШИВАЧЕВ: ЦАР СИМЕОН МИ КАЗА: „ЗАРАДИ МАКЕДОНИЯ ДЯДО МИ АБДИКИРА, А БАЩА МИ ГО УБИХА!“], интервю в Ютюб, канал „България 24“, 10.01.2023 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=jd-IIhHFg4k 800 дни] {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = #EED5D2 | icon = Coat of arms of Bulgaria (1927–1946).svg | name = [[Цар на България]] | before = [[Борис III]] | after = ''монархията е отменена'' | period = (28 август 1943 – 15 септември 1946) }} {{Предшественик начало | color2 = #B0C4DE | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България]] | before = [[Иван Костов]] | after = [[Сергей Станишев]] | period = (24 юли 2001 – 17 август 2005) }} {{Предшественик край}} {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[28 август]] [[1943]]|[[15 септември]] [[1946]]|[[Борис III]]|''Монархията е премахната''}} {{пост|[[Национално движение Симеон Втори|председател на НДСВ]]|[[6 април]] [[2001]]|[[28 ноември]] [[2009]]||[[Христина Христова]]}} {{пост край}} {{пост списък|Министър-председател на България|60}} {{Български владетели}} {{Портал|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сакскобургготски, Симеон}} [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)]] [[Категория:Сакскобургготски (династия)]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Царство България]] [[Категория:Българи по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Носители на Ордена на Спасителя]] [[Категория:Носители на Ордена на Леополд II]] [[Категория:Носители на Ордена на Светия Гроб Господен]] [[Категория:Носители на Константиновия свещен военен орден на Свети Георги]] [[Категория:Носители на Ордена на Златното руно]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Януарий]] [[Категория:Кавалери на Ордена на Свети Лазар]] [[Категория:Носители на Ордена на Карлос III]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на НСА]] [[Категория:Почетни граждани на Кобург]] [[Категория:Почетни граждани на Балчик]] [[Категория:Рицари малтийци]] [[Категория:Българи в Испания]] [[Категория:Родени в София]] ck2j32avs19ylpgsobflzhp24s7vex8 12896927 12896926 2026-05-03T10:06:42Z ~2026-26820-28 394757 /* Завръщане в Република България */ 12896927 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | партия = [[НДСВ]] (2001 – 2009) | постове1 = 48-и [[министър-председател на България]] | години1 = 24 юли 2001 – 17 август 2005<br><small>({{времеви интервал|2001|7|24|2005|8|17}})</small> }} {{Личност/Монарх | категория = политик | период = 28 август 1943 – 15 септември 1946<br><small>({{времеви интервал|1943|8|28|1946|9|15}})</small> | предшественик = [[Борис III]] | наследник = монархията е премахната; установен е републикански режим | титла = [[Цар на българите]] | династия = [[Сакс-Кобург и Гота]] }} }} '''Симеон Борисов Сакскобургготски''' (докато е цар, с официална титла '''Негово Величество Симеон II, цар на българите'''), или накратко '''Симеон Втори''' е [[цар на българите]] в периода 1943 – 1946 г. и [[министър-председател на България|министър-председател на Република България]] в [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството му]] (2001 – 2005). Симеон II е роден с титлата ''княз Симеон Търновски'', син на цар [[Борис III]] и на царица [[Йоанна Савойска]], брат на [[Мария Луиза Българска]] и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е [[цар на България]] (официално: ''Симеон II, Цар на българите''), но поради ненавършено [[пълнолетие]] от негово име управлява [[Регентски съвет]]. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски. Често е наричан от привържениците си ''царя''. От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е [[министър-председател на България]] начело на [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството]]. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията [[Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, британската кралица [[Елизабет II]] и белгийският крал [[Филип (Белгия)|Филип]] принадлежат към аристократичния род [[Ветини]]. == Биография == === Царство България === [[Файл:BASA-3K-15-302-13-Simeon-The Prince of Turnovo.jpeg|ляво|мини|250п|Снимка на новородения престолонаследник княз Симеон Търновски.]] Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в [[Княгиня Клементина (болница в София)|Болница Княгиня Клементина]], София като първи син и [[престолонаследник]] на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода [[Сакс-Кобург-Гота]] (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на [[Орлеанска династия|Орлеаните]]. Майката на [[цар Фердинанд]] – принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] (1817 – 1907), е дъщеря на [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи-Филип]]. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на [[Савойска династия|Савоите]] и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал [[Данаил Николаев]]. [[Файл:Varna - cultural and national fair 2.jpg|ляво|мини|4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. [[Варна]]]] Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от [[Министър на войната на България|министъра на войната]] [[Христо Николов Луков|Христо Луков]], княз Симеон Търновски е зачислен в [[Шести пехотен търновски полк]] с чин [[подпоручик]] и е назначен за шеф на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк]], на [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|Първи армейски артилерийски полк]] и на [[Трети конен полк]].<ref>сп. „Сердика“</ref> Симеон II е [[цар]] на България от 1943 до 1946 г. Заради ненавършено [[пълнолетие]] от негово име управлява [[регентски съвет]]. От 28 август 1943 г. до [[9 септември 1944]] г. в него влизат [[регент]]ите княз [[Кирил Преславски]], проф. [[Богдан Филов]] и генерал [[Никола Михов]], а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 до 1946 г. – представителите на [[ОФ]] [[Тодор Павлов]], [[Венелин Ганев]] и [[Цвятко Бобошевски]]. Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „[[Народен съд]]“ през февруари 1945 г. („Кървавият четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест. На 15 септември 1946 г. в присъствието на [[Съюзна контролна комисия|Съюзническата контролна комисия (СКК)]] и части на [[Съветската армия]], се провежда [[Референдум за обявяване на България за република (1946)|Референдум за обявяване на България за република]]. В СКК влизат представители на армиите на [[СССР]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Тя е под председателството на съветския [[генерал-полковник]] [[Сергей Бирюзов]]. Над 95% от гласувалите са за [[република]], но тъй като страната по това време на практика е все още окупирана от съветски войски, гласуването на референдума не отговаря на съвременните разбирания за свободен вот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100450522/80-godini-v-80-sedmici-kraat-na-tretoto-balgarsko-carstvo-idva-s-referendum | заглавие=1946 година: Краят на Третото българско царство идва с референдум |достъп_дата =12 юни 2016 |фамилно_име=Колев |първо_име=Йоан |дата=19 август 2014 |труд=Radio Bulgaria |издател=Българско национално радио |език= }}</ref> Съществуват и съмнения, че резултатите са фалшифицирани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/analizi/2003/06/05/137458_kak_be_pogrebana_monarhiiata_v_bulgariia/ | заглавие = Как бе погребана монархията в България | достъп_дата = 7 февруари 2013 г | автор = Пламен С. Цветков || издател = в-к „[[Дневник (2001)|Дневник]]“| език = }}</ref> В същото време премахването на монархията се подкрепя от всички легални партии, включително от антикомунистическата опозиция, чийто лидер [[Никола Петков]] заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.<ref>{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4 | pages = 758}}</ref> Резултатите са признати от Съюзническата контролна комисия за действителни, както и от всички държавни ръководства от съюзните страни победителки във [[Втората световна война]]. На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му [[Мария Луиза Българска|Мария-Луиза]]) е прогонено от страната. Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е [[абдикация|абдикирал]] от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната [[Търновска конституция]], която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.kingsimeon.bg/downloads/Turnovska_Konstitucia.pdf| заглавие = Търновска конституция| достъп_дата = 6 декември 2010 г| език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на [[Седмото велико народно събрание]] през 1990 г. === Престой в чужбина === След референдума царското семейство заминава за [[Египет]], където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал [[Виктор Емануил III]]. Симеон Сакскобургготски завършва британския [[колеж]] „Виктория“ в [[Александрия]]. През 1951 г. се установява в [[Испания]], където живее до 2001 г. В [[Мадрид]] завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик [[Стефан Попов (писател)|Стефан Попов]], напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с [[Йоанна Българска|Царицата майка]] през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=103786 Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година], Медиапул, 24.03.2004</ref> Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата [[Пенсилвания]], [[САЩ]]. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“. В официалната му биография на сайта на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източници<ref>[http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bio-archive/saxe-coburg-gotha_simeon Симеон Сакскобургготски. Министър-председател на България], SETimes.com</ref> през този период е бил бизнесмен в Испания и САЩ. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ ([[Thomson]]). Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти. === Завръщане в Република България === След напускането на страната Симеон Сакскобургготски идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и [[ЕГН]]. Българите приветстват радушно неговото завръщане.<ref>Velina Nacheva, [http://sofiaecho.com/2004/08/21/632212_the-return-of-the-king The return of the king], The Sofia Echo, August 21 2004. {{икона|en}}</ref><ref>Matthew Brunwasser, [http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/bulgaria/1333856/Ex-King-Simeon-returns-to-power-as-Bulgarian-PM.html Ex-King Simeon returns to power as Bulgarian PM], The Telegraph, 13 юли 2001. {{икона|en}}</ref> Тогавашният премиер [[Жан Виденов]] отказва да се срещне с него. През 1999 г. Симеон Сакскобургготски идва в България за втори път с кораб по река [[Дунав]], в рамките на международна религиозно-екологична конференция. Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ) печели [[парламент]]арните избори в [[коалиция]] с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с [[ДПС]], включващо и отделни представители на [[БСП]] (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 г. прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „[[Новото време (партия)|Новото време]]“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ). На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с [[ДПС]]. След като парламентът одобрява кандидатурата на [[Сергей Станишев]] за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и активното посредничество на президента. Симеон Сакскобургготски получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите [[избори за български представители в Европейския парламент]] през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след [[ГЕРБ]] – 5, [[БСП]] – 5, [[ДПС]] – 4 и [[Атака (партия)|Атака]] – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарни избори]] за [[XLI народно събрание|XLI НС]], [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] не успява да премине 4%-бариера и остава извън парламента. На 6 юли същата година Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Почетен член на Атлантически клуб – България. Удостоен със званието [[почетен гражданин]] на [[Балчик]] на 14 август 2002 г., във връзка с 60-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа към пределите на България.<ref>[http://www.balchik.bg/bg/infopage/31-почетни-граждани Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик]</ref> През 2016 г. Симеон Сакскобургготски подкрепя издигнатата кандидатура на [[Ирина Бокова]] за генерален секретар на ООН. След смъртта на първия демократично избран президент [[Желю Желев]] на [[30 януари]] [[2015]] г. Сакскобурготски става най-възрастния жив бивш държавен глава на България. След смъртта на последния министър-председател на България от времето на социализма [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] на [[31 март]] [[2022]] г. става най-възрастния жив бивш министър-председател на България. На [[31 декември]] [[2024]] г. става най-дълго живелият държавен глава в историята на България след като надживява [[цар Фердинанд]], който е живял 87 години, 197 дни. == Семейство == {{Династия Сакскобургготски}} === Произход === <div style="display:table; margin:0 auto"> {{Генеалогично дърво-4 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 1; padding-bottom: 1; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |1='''Симеон II Сакскобургготски''' |2= [[Борис III]] |3= [[Йоанна Българска]] |4= [[Фердинанд I Български]] |5= [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска]] |6= [[Виктор Емануил III]] |7= [[Елена Петрович Негош]] |8= [[Август фон Сакс-Кобург-Гота]] |9= [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] |10= [[Роберто I Бурбон-Пармски]] |11= [[Мария-Пия Бурбонска]] |12= [[Умберто I]] |13= [[Маргарита Савойска, кралица на Италия|Маргарита Савойска]] |14= [[Никола I]] |15= [[Милена Петрович]] }} </div> === Съпруга === [[Файл:Royal Monogram of King Simeon II of Bulgaria.svg|мини|Личният монограм на Симеон II]] На 21 януари 1962 г. в православната църква във [[Вьове]], Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за [[Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела]], дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като [[Симеон Муньос]] – първородният син на Калина, е роден в България: === Деца === * '''[[Кардам Сакскобургготски|Кардам]]''' (1962 – 2015), женен за Мириам Унгрия и Лопес (1963) ** Борис (* 1997) ** Белтран (* 1999) * '''[[Кирил Сакскобургготски|Кирил]]''' (1964 г.), разведен с Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила (1968) ** Мафалда (* 1994) ** Олимпия (* 1995) ** Тасило (* 2002) * '''[[Кубрат Сакскобургготски|Кубрат]]''' (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу (1969) ** Мирко (* 1995) ** Лукас (* 1997) ** Тирсо (* 2002) * '''[[Константин-Асен Сакскобургготски|Константин-Асен]]''' (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расиля и Гортасар (1970) ** Умберто (* 1999) ** София (* 1999) * '''[[Калина Сакскобургготска|Калина]]''' (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел (1958) ** Симеон Хасан Муньос (* 2007). Симеон Сакскобургготски става кръстник на великия княз на Русия [[Георгий Михайлович]] на 6 май 1981 г. в [[Мадрид]]. Живее в [[Врана (дворец)|Двореца „Врана“]], район „[[Искър]]“, [[София]]. Освен родния си [[български език]], Симеон Сакскобургготски говори [[Английски език|английски]], [[Френски език|френски]], [[Немски език|немски]], [[Италиански език|италиански]] и [[Испански език|испански]] и използва [[Арабски език|арабски]] и [[Португалски език|португалски]]. == Награди == Симеон Сакскобургготски е носител на най-високите степени на над 30 европейски династически ордена и отличия: * Огърлицата на Ордена на Златното Руно, Испания, 2004 г.<ref>{{икона|es}} [http://www.boe.es/g/es/bases_datos/doc.php?coleccion=indilex&id=2004/17034&txtlen=1000 REAL DECRETO 1973/2004, de 1 de octubre, por el que se concede el Collar de la Insigne Orden del Toisón de Oro a don Simeón de Sajonia-Coburgo Gotha]</ref> * Огърлицата на [[Върховен орден на Пресветото благовещение|Ордена на Светото Благовещение]], Италия. * Голям Офицер на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]], Франция. * Голямата огърлица на Ордена „Свети Лазар“, Франция. * Великият Кръст на Ордена „Леополд III“, Белгия. * Великият Кръст на Константиновия Орден „Свети Георги“, Парма. * Великият Кръст на Ордена „Свети Януарий“, Парма. * [[Орден на Спасителя|Великият Кръст на Ордена на Спасителя]], Кралство Гърция. * Великият Кръст на Ордена „Карлос III“, Испания. * Великият Кръст на Честта и Благочестието, Суверенен военен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийски орден), 2006 г. * Орден „Независимостта на Йордания“, Йордания. * Великият Кръст на Ордена на Божи Гроб, Йерусалимска Патриаршия. * Орден „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, Българската Патриаршия. * Орден „Св. Иван Рилски“, Българската Патриаршия, 2015 г. * [[Стара планина (орден)|Орден „Стара планина“]], България, 2007 г. * Награда за принос от Висшия Мюсюлмански Съвет, 2018 г. == „Royal cup“ == През 2015 г. в България се учредява международен турнир по тенис „Royal cup“ под егидата на Симеон Сакскобургготски и неговото семейство. През 2017 г. той и съпругата му Маргарита лично откриват царския турнир във ваканционен комплекс „Албена“. == Противоречия == === Двойно гражданство === След референдума за република през 1946 г. царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или [[детронация]]. Симеон Сакскобургготски не е лишен нито тогава, нито по-късно от българско [[гражданство]]. Не е ясно с какъв паспорт е пътувал Сакскобургготски до 1991 година. Един от синовете му признава в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение. Не са представени доказателства за наличието на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова. === „Царски имоти“ === [[Файл:BASA-3K-15-442-7-Vrana.jpeg|мини|Дворецът Врана]] Понастоящем Симеон Сакскобургготски и сестра му [[Мария Луиза Българска]] са отново собственици на част от недвижимите имоти, които са притежавали до 1946 година (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт [[Боровец]]). Между тези имоти са [[Врана (дворец)|резиденция „Врана“]] и [[Царска Бистрица|ловна хижа „Царска Бистрица“]]. През 1998 г. [[Конституционен съд|Конституционният съд]] (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен „Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници“. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя [[Кимон Георгиев]], царските имоти са 17. От тях на царското семейство са върнати резиденция „Врана“ до София, „Царска Бистрица“, „[[Саръгьол (дворец)|Саръ-гьол]]“, „[[Ситняково]]“, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков – Боровец, и в село Бели Искър. Редица опозиционери твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна, според някои анализатори и на защитата на Симеон Сакскобургготски и сестра му, Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства и активи. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон и е управлявало техните собствени средства от [[цивилна листа|цивилната листа]]. Държавната защита твърди, че Интендантството е държавна структура и на четири заседания на съдебни състави съдът е постановил именно това. Според други тълкувания някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и [[Иван Костов]], по време на чието правителство са реституирани част от имотите, настояват за анулиране на реституцията. Депутатката [[Стела Банкова]] внася в Народното събрание два законопроекта, вторият от името на [[Партия Атака]], с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.<ref>{{cite web | url = http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1087 | title = Законопроект за обявяване на нищожни актовете, с които е възстановена собственост на Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество | publisher = Народно събрание на Република България | accessdate = 18 септември 2009 }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web | url = http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1211 | title = Законопроект за обявяване на нищожни актове, с които е възстановена собственост на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество | publisher = Народно събрание на Република България | accessdate = 16 март | accessyear = 2007 | архив_дата = 2009-07-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090713022409/http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1211 }}</ref> През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. „царски имоти“. Тази комисия и партиите повдигат въпроса за царските имоти, но поради необходимостта на управляващата коалиция БСП, НДСВ, ДПС да си осигури стабилност на управлението, въпросът за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това Симеон Сакскобургготски безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията. === „Царска болница“ === През юни 2006 г. името на бившия премиер е замесено в скандал, който, според италиански медии, дори щял да „промени политическата ситуация в [[България]]“. Името на бившия министър-председател е замесено в предполагаеми корупционни схеми на арестувания в [[Италия]] негов първи братовчед – принц [[Виктор-Емануил Савойски]], обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Проектът за строеж на детска болница в България с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобургготски, според някои, е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през [[XXXIX народно събрание]], което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър [[Милен Велчев]] и здравният [[Славчо Богоев]] са нарушили Конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка „Банк Аустрия Кредитанщалт“ без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес. По цени на [[Камара на архитектите в България|Камарата на архитектите в България]] стойността на строежа е 1 960 000 евро. Средствата, които се предвиждат в споразумението, са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 m². В предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 m². Най-странното е, че и в двата случая посочената сума за изграждането на новата детска клиника е една и съща, независимо от огромната разлика в площта. Така едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро. В най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро. През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на „италианския скандал“ е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 г. е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор [[Борис Велчев (юрист)|Борис Велчев]], в който се разкрива, че делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му [[Никола Филчев]]. == Биографичен филм == На 15 юни 2012 г. в зала 1 на [[НДК]] се състои българската премиера на биографичния филм за Симеон II „[[Момчето, което беше цар]]“. == Произход == {{ahnentafel top|width=100%}} {{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1=Симеон II |2=[[Борис III]] |3=[[Йоанна Савойска]] |4=[[Фердинанд I]] |5=[[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска]] |6=[[Виктор Емануил III|Виктор Емануил III, крал на Италия]] |7=[[Елена Петрович Негош|Принцеса Елена Петрович Негош]] |8=[[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота|Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |9=[[Клементина Бурбон-Орлеанска|Принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска]] |10=[[Роберто I Бурбон-Пармски|Роберто I, херцог на Парма]] |11=[[Мария Пия Бурбонска|Принцеса Мария Пия от Двете Сицилии]] |12=[[Умберто I|Умберто I, крал на Италия]] |13=[[Маргарита Савойска]] |14=[[Никола I Петрович Негош|Никола I, крал на Черна гора]] |15=[[Милена Вукотич]] |16=[[Фердинанд Сакс-Кобург-Гота|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |17= Мария Антония Габриела фон Кохари |18=[[Луи-Филип|Луи Филип, крал на Франция]] |19=[[Мария-Амалия от Двете Сицилии|Принцеса Мария Амалия от Двете Сицилии]] |20=[[Карл II Пармски|Карл II, херцог на Парма]] |21=[[Мария Терезия Савойска|Принцеса Мария Тереза Савойска]] |22=[[Фердинанд II от Двете Сицилии|Фердинанд I, крал на Двете Сицилии]] |23=[[Мария-Тереза Австрийска (1816-1867)|Ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска]] |24=[[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II, крал на Италия]] |25=[[Мария-Аделаида Австрийска]] |26=[[Фердинанд I (Генуа)|Фердинанд I, херцог на Генуа]] |27=[[Елизабет Сакска|Принцеса Елизабет Сакска]] |28=[[Мирко Петрович Негош|Мирко Петрович Негош, велик войвода на Грахово]] |29=[[Анастасия Мартинович]] |30=[[Петър Вукотич]] |31=[[Елена Войводич]] }} {{Ahnentafel bottom}} == Галерия == <gallery caption="" class="center"> Файл:Portrait of Victor Emmanuel III of Italy.jpg | Виктор Емануил III Савойски, дядо по майчина линия Файл:BASA-3K-15-295-23-Princess Marie Louise of Bulgaria.jpeg | Княгиния Мария-Луиза Принцеса Фон Кохари Файл:Vincenzo Caprile - Elena del Montenegro, principessa di Napoli, 1899.jpg | Кралица Елена Черногорска, баба по майчина линия Файл:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg | Цар Фердинанд I, дядо по бащина линия Файл:Giovanna of Italy.jpg | Царица Йоанна, Принцеса Ди Савоя, майка Файл:Maria Louise of Bourbon-Parma Princess of Bulgaria.jpg | Княгиния Мария-Луиза Борбон-Пармска, баба по бащина линия Файл:BASA-3K-7-342-28-Boris III of Bulgaria.jpeg | Цар Борис III, баща Файл:BASA-3K-15-302-26-Simeon-The Prince of Turnovo.jpeg | Непълнолетният Симеон II </gallery> == Литература == * {{cite book | last = Тицин | first = Найо | year = 2003 | title = ''Ваше величество, колко ви е часът?'' | publisher = Spotlight, Mobilis | isbn= 978-954-91405-1-4}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Симеон Сакскобургготски}} * [https://archive.ph/20000817021057/http://www.seker.es/simeon/reybul.html Site del Rey Simeón de Bulgaria] {{икона|en}} {{икона|es}} * [http://www.kingsimeon.bg Официален сайт на Симеон Сакскобургготски и на неговото семейство] {{икона|en}} * [http://212.122.160.117/PrimeMinister/Biography/ Биография, речи, интервюта и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070121021921/http://212.122.160.117/PrimeMinister/Biography/ |date=2007-01-21 }} на страницата на Министерския съвет от 2005 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=ysJS2i4SDcE ИЛКО ШИВАЧЕВ: ЦАР СИМЕОН МИ КАЗА: „ЗАРАДИ МАКЕДОНИЯ ДЯДО МИ АБДИКИРА, А БАЩА МИ ГО УБИХА!“], интервю в Ютюб, канал „България 24“, 10.01.2023 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=jd-IIhHFg4k 800 дни] {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = #EED5D2 | icon = Coat of arms of Bulgaria (1927–1946).svg | name = [[Цар на България]] | before = [[Борис III]] | after = ''монархията е отменена'' | period = (28 август 1943 – 15 септември 1946) }} {{Предшественик начало | color2 = #B0C4DE | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България]] | before = [[Иван Костов]] | after = [[Сергей Станишев]] | period = (24 юли 2001 – 17 август 2005) }} {{Предшественик край}} {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[28 август]] [[1943]]|[[15 септември]] [[1946]]|[[Борис III]]|''Монархията е премахната''}} {{пост|[[Национално движение Симеон Втори|председател на НДСВ]]|[[6 април]] [[2001]]|[[28 ноември]] [[2009]]||[[Христина Христова]]}} {{пост край}} {{пост списък|Министър-председател на България|60}} {{Български владетели}} {{Портал|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сакскобургготски, Симеон}} [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)]] [[Категория:Сакскобургготски (династия)]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Царство България]] [[Категория:Българи по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Носители на Ордена на Спасителя]] [[Категория:Носители на Ордена на Леополд II]] [[Категория:Носители на Ордена на Светия Гроб Господен]] [[Категория:Носители на Константиновия свещен военен орден на Свети Георги]] [[Категория:Носители на Ордена на Златното руно]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Януарий]] [[Категория:Кавалери на Ордена на Свети Лазар]] [[Категория:Носители на Ордена на Карлос III]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на НСА]] [[Категория:Почетни граждани на Кобург]] [[Категория:Почетни граждани на Балчик]] [[Категория:Рицари малтийци]] [[Категория:Българи в Испания]] [[Категория:Родени в София]] 5g8916kjtv5bnaaor43wagfernon9hj Естония 0 18499 12896195 12896016 2026-05-02T14:57:33Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896195 wikitext text/x-wiki {{Държава | официално-име-бг = Република Естония | официално-име = Eesti Vabariik | химн = [[Химн на Естония|Mu isamaa, mu õnn ja rõõm]] | химн-файл = US Navy band - National anthem of Estonia.ogg | демоним = [[Естонци|естонец]] | карта = EU-Estonia.svg | карта-описание = Местоположение на Естония | най-голям-град = Талин | религия = {{Tree list}} * 58,4% [[нерелигиозност]] * 26,7% [[християнство]] ** 16,3% [[православни]] ** 7,7% [[лутерани]] ** 2,7% др. християни * 12,7% без отговор * 2,1% др. религии {{Tree list/end}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Естония|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Алар Карис]] | лидер2 = [[Министър-председател на Естония|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Кристен Михал]] | законодателна-власт = [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] | независимост-събития = – обявяване | независимост-дати = от [[Руска империя|Русия]] и [[Германска империя|Германия]]<br>24 февруари 1918 г. | събитие1 = Влизане в [[Общество на народите|ОН]] | събитие-дата1 = 22 септември 1921 г. | събитие2 = [[Окупация на Балтийските държави|Окупиране]] | събитие-дата2 = 1940 – 1991 г. | събитие3 = [[История на Естония#Обявяване на независимост|Независимост]] | събитие-дата3 = 20 август 1991 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ-място = 129‑о | води% = 4,6 | население-година = 2026 | население = 1 362 954 | население-източник = <ref>{{Cite web|url=https://stat.ee/en/find-statistics/statistics-theme/population/population-figure|title=Population figure|date=2026-01-16}}</ref> | население-градско = 69 | население-градско-място = 60‑о | население-гъстота-място = 148‑о | население-оценка-година = 2021 | население-оценка = 1 331 824<ref>{{Cite news |title=Population census: Estonia's population and the number of Estonians have grown |url=https://rahvaloendus.ee/en/uudised/rahvaloendus-eesti-rahvaarv-ja-eestlaste-arv-kasvanud |access-date=2022-06-05 |publisher=Естонска статистика |date=2022-06-01}}</ref> | БВП-година = 2026 | БВП = 68,240 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{Cite web |title=World Economic Outlook Database, April 2025 |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/april |language=en}}</ref> | БВП-място = 119‑о | БВП-на-човек = 51 653 щ.д.<ref>{{Cite web |title=World Economic Outlook Database, April 2025 |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/april |language=en}}</ref> | БВП-на-човек-място = 42‑ро | БВП-ном-година = 2026 | БВП-ном-общо = 45 млрд. щ.д.<ref>{{Cite web |title=World Economic Outlook Database, April 2025 |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/april |language=en}}</ref> | БВП-ном-място = 99‑о | БВП-ном-на-човек = 37 718 щ.д.<ref>{{Cite web |title=World Economic Outlook Database, April 2025 |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/april |language=en}}</ref> | БВП-ном-на-човек-място = 37‑о | Джини-година = 2021 | Джини = 30,6<ref>{{Cite web |title= Gini coefficient of equivalised disposable income |work= EU-SILC survey |publisher= [[Евростат]] |url= https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|access-date= 2022-06-22}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,905<ref>{{Cite web |date=2025-05-06 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]]}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 36‑о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | платно-движение = дясно | код-ISO = EE | TLD = [[.ee]] | телефонен-код = +372 }} '''Естония''', официално '''Република Естония''' ({{lang|et|Eesti|Eesti Vabariik}}) е държава в Североизточна [[Европа]]. Граничи с [[балтийски държави|балтийската държава]] [[Латвия]] (339 km) на юг и с [[Русия]] (229 km) на изток. На север е отделена от [[Финландия]] с тесния [[Фински залив]] и на запад от [[Швеция]] с [[Балтийско море]]. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] от [[1 май]] [[2004]] г. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на [[НАТО]]. Естония е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г. == История == {{основна|История на Естония}} * II хилядолетие пр. Хр. – територията на днешна Естония е населена от племето ести ([[естонци]]) от угро-финската племенна група. * 12 – 13 век сл. Хр. – оформя се естонската народност. * 1227 – завладяна от Ливонския орден и [[Дания]]. * 1346 – Тевтонският орден завзема области, контролирани от Дания. * 1561 – Естония е поделена между [[Жеч Посполита]], [[Швеция]] и Дания. * 17 в. – преминава изцяло под шведска власт. * 1721 – след Северната война по Нищатския мирен договор Естония е присъединена към [[Русия]]. * 19 в. – развива се национално движение против Русия. * 1917 – в страната е установена съветска власт (октомври). * 1918 – Естония е окупирана от германски войски. * 1919 – обявена е независима Естонска република, призната от Съветска Русия (1920). * 1940 – [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] анексира (юни) Естония, образувана е [[Естонска ССР]] (21 юли), включена (6 август) в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. * 1941 – окупирана е от германските войски. * 1944 – възстановена е съветската власт. * 1990 – декларация на правителството на Естония за независимост от СССР. * 1991 – призната е независимостта на Естония. * 1992 – приета е нова конституция, президент Л. Мери (преизбран 1996), парламентарни избори, спечелени от Отечествената партия, която печели и следващите избори (1995). * 1999 – министър-председател М. Лаар (подава оставка през януари 2002). * 2001 – президент А. Рюйтел. Естония е членка на [[Организация на обединените нации|ООН]] (1991). == География == {{основна|География на Естония}} Естония е разположена в североизточната част на [[Европа]] с площ 45 339 km².<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.maaamet.ee/et/uudised/maa-amet-tapsustanud-eesti-haldusuksuste-piire-ja-pindala |заглавие=www.maaamet.ee |достъп_дата=2019-04-30 |архив_дата=2019-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190314013045/https://www.maaamet.ee/et/uudised/maa-amet-tapsustanud-eesti-haldusuksuste-piire-ja-pindala }}</ref> На север Естония граничи с големия [[Фински залив]], на запад – с [[Балтийско море]] и [[Рижки залив]], на юг граничи с [[Латвия]] и на изток – с [[Русия]]. Общата дължина на бреговата линия е 3794 km. В Естония има 2355 острова,<ref>{{cite web|url=http://uudised.err.ee/v/eesti/b8b439b5-4371-476a-9adf-282335e89b35/eesti-sai-700-meresaare-vorra-rikkamaks |date=25 август 2015 | title = Eesti sai 700 meresaare võrra rikkamaks {{!}} Eesti {{!}} ERR | publisher = uudised.err.ee | accessdate = 30 март 2022}}</ref> разположени в акваторията на [[Балтийско море]]. Двата най-големи острова са [[Сааремаа]] и [[Хиюмаа]]. В Естония има 5 [[национален парк|национални парка]], най-стар и най-голям сред които е [[Лахемаа]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Естония}} Естония е [[парламентарна република]] начело с [[президент]], избиран от [[парламент]]а за 5 години. Законодателният орган се нарича [[Рийгиког]] и се състои от една камара със 101 депутати, избирани за 5 години. Изпълнителен орган е правителството, начело с премиер. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Естония}} От 1990 година Естония е разделена административно на 15 [[Област (административна единица)|области]] ({{lang|et|maakond}}). От своя страна окръзите се делят на [[Община|общини]] ({{lang|et|omavalitsus}}), чийто брой е 198. От тях 30 са градски, а останалите – селски. {| class="wikitable" !Област !Карта |- |1. [[Хию]] | rowspan=15 | [[Файл:Estonia, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|250п]] |- |2. [[Ляяне]] |- |3. [[Харю]] |- |4. [[Лаане-Виру]] |- |5. [[Ида-Виру]] |- |6. [[Рапла (област)|Рапла]] |- |7. [[Ярва]] |- |8. [[Йъгева (област)|Йъгева]] |- |9. [[Сааре]] |- |10. [[Пярну (област)|Пярну]] |- |11. [[Вилянди (област)|Вилянди]] |- |12. [[Тарту (област)|Тарту]] |- |13. [[Валга (област)|Валга]] |- |14. [[Пълва (област)|Пълва]] |- |15. [[Въру (област)|Въру]] |} == Природа == {{основна|Природа на Естония}} Територията на Република Естония е изцяло заета от [[низина|низини]], само в югоизточния ѝ край има леки [[хълм]]овидни възвишения, като най-високият хълм е с надморска височина 318 m. === Климат === {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Талин]] ! температура ! януари ! февруари ! март ! април ! май ! юни ! юли ! август ! септември ! октомври ! ноември ! декември |- | минимална | −6&nbsp;°C | −7&nbsp;°C | −4&nbsp;°C | 0&nbsp;°C | 5&nbsp;°C | 10&nbsp;°C | 12&nbsp;°C | 12&nbsp;°C | 8&nbsp;°C | 4&nbsp;°C | −10&nbsp;°C | −4&nbsp;°C |- | максимална | −2&nbsp;°C | −2&nbsp;°C | 2&nbsp;°C | 8&nbsp;°C | 15&nbsp;°C | 19&nbsp;°C | 21&nbsp;°C | 20&nbsp;°C | 15&nbsp;°C | 9&nbsp;°C | 3&nbsp;°C | 0&nbsp;°C |} == Икономика == [[Файл:BlueEurozone_2019.svg|мини|upright|Естония е част от валутен съюз, [[еврозона]]та (тъмно синьо) и от [[Единен пазар на ЕС|единния пазар на ЕС]].]] {{основна|Стопанство на Естония}} Естония е индустриално-аграрна страна в преход към [[пазарна икономика]]. Основни промишлени отрасли – добив на [[торф]] и горивни шисти, [[фосфат]]и, [[машиностроене]], [[химическа промишленост]], [[дървообработване]], [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]], [[текстилна промишленост|текстилна]], шевна, рибно-консервна и др. промишлености. * [[Селско стопанство]] – обработва се 20% от територията на страната. Отглеждат се ръж, пшеница, ечемик, картофи, лен, зеленчуци. Водещи отрасли в [[животновъдство]]то – млечно-месно скотовъдство и [[бекон]]но свиневъдство. Развит е [[риболов]]ът. Износ: 3,1 млрд. USD (2000) – машини и уреди, изделия от дърво, текстил, хранителни продукти, метали, химични продукти ([[Швеция]], [[Финландия]], [[Русия]], [[Латвия]], [[Германия]], [[САЩ]]). Внос: 4 млрд. USD (2000) – машини и уреди, хранителни стоки, химични продукти, метални изделия, текстил (Финландия, Русия, Швеция, Германия, САЩ). == Население == {{основна|Население на Естония}} По произход [[естонци]]те са близки до [[финландци]]те (отнасят се към [[угро-фински езици|угро-финската езикова група]]). От [[малцинство|малцинствата]] най-многобройни са [[руснаци]]те (28%). По-голямата част на населението (74%) живее в градовете, главно в столицата [[Талин]], в промишления център [[Нарва (град)|Нарва]], около известния с по-мекия си климат летен курорт [[Пярну]]. В Естония има 204 [[българи]] (към 2000 година)[[Файл:Tallinn Landmarks 06.jpg|мини|Талин е най-големият градски и икономически център на Естония]]Религия: [[християни]] – 98,1% (от тях [[протестанти]] – 58,6%, [[православие]] – 38,9%, [[католици]] – 0,8%, [[униати]] – 1,7%), [[мюсюлмани]] – 0,2%, [[юдаизъм]] – 0,3%, други – 1,4%. == Политика == Естония е парламентарна демократична република, в която министър-председателят на Естония е глава на правителството и която включва многопартийна система. Политическата култура в Естония е стабилна, като на власт се задържат между 2 – 3 партии, които са били в политиката за по-дълго време. Тази ситуация е подобна на тази в други страни в Северна Европа. === Парламент === [[Файл:Tallinn Landmarks 17.jpg|мини|Парламентът на Естония]] Парламентът на Естония ({{lang|et|Riigikogu}}) представлява законодателната власт и се избира за срок от четири години с пропорционално представителство. Естонската политическата система работи под рамката, предвидена през 1992 г. в Конституцията. Естонският парламент има 101 членове и влияе на управлението на държавата, основно чрез определяне на приходите и разходите на държавата (за установяване на данъци и приемането на бюджета). В същото време парламентът има право да представи изявления, декларации и жалби към народа на Естония, ратифицира и денонсира международни договори с други държави и международни организации и взема решение относно държавни заеми. Парламентът избира и назначава няколко високопоставени служители на държавата, включително и президента на Републиката. В допълнение към това Парламентът назначава, по предложение на председателя на Естония, председателя на Националния съд, председателя на управителния съвет на централната банка на Естония, главния одитор, Правния канцлер и главнокомандващия силите за отбрана. Членовете на Парламента имат право да искат обяснения от страна на правителството на Република и нейните членове. Това дава възможност на членовете на парламента да наблюдават дейността на изпълнителната власт и по-горе споменатите високи длъжностни лица на държавата. === Правителство === Правителството на Естония (на естонски: ''Vabariigi Valitsus)'' или изпълнителната власт се формира от министър-председателя на Естония, номиниран от президента и одобрен от парламента. Правителството упражнява изпълнителната власт в съответствие с Конституцията на Естония и законите на Република Естония и се състои от дванадесет министри, включително министър-председателят. Премиерът също така има право да назначава други министри. Това са ''министри без портфейл'', които не разполагат с министерство, което да ръководят. Министър-председателят няма право да назначи повече от трима такива министри, като максималният брой на министрите в едно правителство е петнадесет. Той е известен също като 'кутията'. Кабинетът провежда вътрешната и външната политика на страната, оформен от парламента, той ръководи и координира работата на държавните институции и носи пълна отговорност за всичко, срещащо се в рамките на органа на изпълнителната власт. Правителството е оглавявано от министър-председателя, като по този начин представлява политическото ръководство на страната и взема решения от името на цялата изпълнителна власт. Естония развива усилено електронното правителство. Интернет гласуването се използва по време на избори в Естония. Първото интернет гласуване се провежда в местните избори през 2005 г., а в парламентарните избори се предоставя на разположение за пръв път през 2007 г., когато 30 275 лица са гласували по интернет. === Закон === Според Конституцията на Естония (на естонски: ''Põhiseadus)'' върховната власт на държавата принадлежи на народа. Хората упражняват върховната власт на държавата с избора на Парламент, чрез гражданите, които имат право да гласуват. Върховната съдебна власт се упражнява от Върховния съд или Riigikohus, с деветнадесет съдии. Главният съдия се назначава от парламента за период от девет години с номинация от президента. Официалният държавен глава е президентът на Естония, който дава съгласие за законите, приети от Riigikogu, като има право да ги върне или да предложи нови закони. Президентът обаче не използва тези права много често, като до голяма степен играе церемониална роля. Той или тя се избира от Riigikogu, с две трети от гласовете. Ако кандидатът не получи необходимите гласове, правото да избере президент получава избирателният орган, състоящ се от 101 членове и представители на местните съвети. Както и в други сфери, естонското законодателство е успешно интегрирано с информационната ера. === Международни отношения === [[Файл:FM Urmas Paet met with Bulgarian Foreign Minister Nickolay Mladenov (8056140163).jpg|мини|Външният министър Урмас Пает се срещна с българския външен министър [[Николай Младенов]], 2012]] Естония е членка на [[Обществото на народите]] от 22 септември 1921 г., на ООН – от 17 септември 1991 г., на НАТО – от 29 март 2004 г., както и на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Естония също така е членка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Съвета на балтийските държави (CBSS) и [[Северна инвестиционна банка|Северната инвестиционна банка]] (''NIB''). Като държава-участничка в ОССЕ, международните ангажименти на Естония са обект на мониторинг в рамките на мандата на Хелзинкската комисия. Естония също така е подписала Протокола от Киото. След установяване на независимостта, Естония е осъществявала външната си политика в тясно сътрудничество със своите западноевропейски партньори. Двете най-важни цели на политиката в това отношение са били присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз, постигнати през март и май 2004 г. Международното преориентиране на Естония към Запада е било придружено от общото влошаване на отношенията с Русия. [[Файл:Foreign_Ministers_of_Nordic_and_Baltic_countries_met_in_Helsinki,_30.08.2011_(Photographer_Eero_Kuosmanen).jpg|мини|Външни министри на скандинавските и балтийските страни в Хелзинки, 2011 г.]] От началото на 1990-те години Естония участва активно в сътрудничество с Латвия и Литва и сътрудничество със скандинавските страни. Балтийският съвет е съвместен форум на междупарламентарна ''Балтийска асамблея'' и междуправителствен ''Балтийски съвет на министрите.'' Nordic-Baltic Eight ''(NB-8)'' е съвместно сътрудничество между правителствата на Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция. Nordic-Baltic Six ''(NB-6)'' се състои от северните балтийски страни, които са в Европейския съюз и държавите членки. Парламентарното сътрудничество между Балтийската асамблея и Северният съвет на министрите започва през 1989 г. Годишната среща на върха се провежда и в допълнение се организират срещи на всички възможни нива. Северният съвет на министрите има офис в Талин с филиал в Тарту и информационни точки. Съвместните проекти включват програма за образование и програми за мобилност на бизнеса и индустрията, както и за публичната администрация. Важен елемент в пост-независимото преориентиране на Естония е ориентирането към скандинавските страни, особено Финландия и Швеция. Всъщност естонците се скандинавска нация, а не балтийци, въз основа на техните исторически връзки с Швеция, Дания и Финландия особено. През 2004 г. Естония се присъедини към Европейския съюз. Днес има обширна икономическа взаимозависимост между Естония и нейните северни съседи: три-четвърти от чуждестранните инвестиции в Естония произхождат в скандинавските страни (главно Финландия и Швеция), за което Естония изпраща 42% от износа си (в сравнение с 6,5% Русия, 8,8% в Латвия и 4,7% в Литва). От друга страна, естонската политическата система, нейната единна ставка на данъка върху доходите се разграничи от скандинавските страни и скандинавския модел, а всъщност и от много други европейски държави. В Естония се проведе председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. === Военна политика === [[Файл:Estonian Soldiers patrol a forest during a training, 2014.jpg|мини|Естонски войници патрулират в гора по време на тренировка, 2014 г]] Целта на естонската национална политика по отбраната е да се гарантира запазването на независимостта и суверенитета на държавата, на целостта на своята земя, териториалните води, въздушното пространство и нейния конституционно установен ред. Текущи стратегически цели са да защитава интересите на страната, развитие на въоръжените сили за оперативна съвместимост с други сили от НАТО и на държавите от ЕС, както и участие в мисии на НАТО. Националната военна служба (на естонски – ''ajateenistus)'' е задължителна за мъжете на възраст между 18 и 28, като наборниците служат от осем до единадесет месеца. Естония е запазила повинност за разлика от Латвия и Литва и няма план за прехода към професионална армия. През 2008 г. годишният военен бюджет достигна 1,85% от БВП, или 5 милиарда крони, и се очаква да продължи да нараства, като се очаква ниво от 2,0%. Естония сътрудничи с Латвия и Литва в няколко тристранни инициативи за сътрудничество в отбраната. През януари 2008 г. естонската армия има почти 300 войници, разположени в чужди страни, като част от различни международни мироопазващи сили, включително 35 войници, разположени в Косово; 120 войници от сухопътните сили в Афганистан; 80 войници, разположени в Ирак; и двама естонските служители в Босна и Херцеговина. == Култура == {{основна|Култура на Естония}} === Преса === През 2015 г. Естония е на десето място по [[свобода на пресата]] в света (седмо в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (+ 1 място спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Други == * [[Комуникации в Естония]] * [[Транспорт в Естония]] * [[Въоръжени сили на Естония]] * [[Външна политика на Естония]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Естония|Север=''[[Фински залив]]''|Изток=[[Русия]]|Юг=[[Латвия]]|Запад=''[[Фински залив]]''}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.riik.ee/ Официален сайт на Естония] {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{Европа}} {{Балтийски страни}} {{Инициатива „Три морета“}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Естония| ]] ov3vchhr4lk4pnwj4pevysb08wae2sw Лили Иванова 0 18549 12896169 12889694 2026-05-02T14:00:27Z ~2026-25504-59 394036 12896169 wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант | вложки = {{Личност/Музикант | период-на-активност = 1961 – настояще | лейбъл = „[[Балкантон]]“ ([[България]])<br>„[[Електрекорд]]“ ([[Румъния]])<br>„[[Мелодия (фирма)|Мелодия]]“ ([[Русия]])<br>„[[Arkon]]“ ([[Турция]])<br>„[[Sayton]]“, „Diresa“ ([[Испания]])<br>[[BASF]] ([[Германия]])<br>Бомба мюзик (Русия)<br>Мега музика<br>„[[Пайнер]]“<br>„Stefkos Music“<br>„Shiny World”<br>“Virginia Records”<br>ЛИ1 ЕООД | свързани-изпълнители = [[Асен Гаргов]]<br/>[[Цветан Владовски|Чочо Владовски]]<br/>[[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]]<br>[[Емил Димитров]]<br>[[Васил Найденов]]<br>[[Георги Христов (певец)|Георги Христов]] }} }} '''Лиля̀на Ивано̀ва Петро̀ва''', по-известна като '''Лѝли Ивано̀ва''', е [[България|българска]] [[Попмузика|поп]] [[Певец|певица]]. От 1961 г. развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се във видеоклипове. В знак на уважение за приноса си към [[българска поп музика|българската поп музика]] понякога е наричана „Примата на българската естрада“. Обявена е за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ със специална награда от [[БГ радио]] през 2023 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/14554779 Лили Иванова взриви зала „Колодрума“ в Пловдив, получи голямата награда на БГ радио], 24chasa.bg, 27 май 2023.</ref> == Биография == === Ранни години === Лиляна Петрова Иванова е родена на 24 април 1939 година в [[Кубрат (град)|Кубрат]].<ref>[https://www.168chasa.bg/article/7900908 Парламентът в официален документ: Лили Иванова е родена през 1939 г. (Обзор)]</ref> Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова. Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. [[Тетово (Област Русе)|Тетово]], до [[Кубрат (град)|Кубрат]]. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ била безработна, но при финансови трудности ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина. Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна [[Румъния]], в [[Северна Добруджа]]. Впоследствие се преместват в русенското село [[Нисово]]. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в [[Кубрат (град)|Кубрат]], като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите.<ref>Любомир Илиев, [https://web.archive.org/web/20150223191729/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=71641 „Лили – най-ухажваното момиче в Кубрат“], в. „Труд“, 24 април 2009 г.</ref> В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър. Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни. Когато Лили е 7-8-годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Тъй като обаче няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-и клас тя проявява интерес да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в [[Кубрат (град)|Кубрат]] е ''другарят'' Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас тя смята това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото. През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича [[Варна]]) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от [[Кубрат (град)|Кубрат]]. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица [[Ирина Чмихова]], по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков<ref>[https://dariknews.bg/regioni/shumen/aleq-na-slavata-v-kubrat-zapochva-s-uchitelq-na-lili-ivanova-721232 „Алея на славата в Кубрат започва с учителя на Лили Иванова“], Darik News, 24 май 2011 г.</ref> Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ („Цял Париж мечтае за любовта“) на [[Катерина Валенте]] и „Arrivederci, Roma“ („Довиждане, Рим“), които пее на училищни прояви. След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], но с ходатайството на баща си около 1959 г. младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти. === Насочване към професионалното пеене === Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски [[магнетофон]]ен запис на концерта и така тя разучава песента. Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т. нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.<ref>Иванова (2009), глава „Детство наше“, стр. 7 – 44.</ref> През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до [[София]], за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.<ref>Йоана Пенова, [http://www.168chasa.bg/Article/611384 „ЦК на БКП определяше победителите в Златния Орфей“], в. „168 часа“, 15 септември 2011 г.</ref> Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата. Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов – лекар, който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в [[Перник]], но бракът им не просъществува дълго поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.<ref>Иванова (2009), глави „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“, стр. 45 – 65.</ref> === Начало на кариерата в София === През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]]. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.<ref>Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63 – 67</ref> От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници, и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на [[Вили Казасян]] и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са [[Емил Димитров]] и [[Мария Косева]]. Те пеят в сградата на [[БИАД]] и из страната. Първото турне на певицата извън България е в [[Румъния]] заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.<ref>Пенчо Ковачев, [https://www.24chasa.bg/Article/84935 „Направих Лили певица, тя ме смени с Иван Пеев“], интервю със Здравко Андреев, „24 часа“, 28 април 2009 г.</ref> Лили Иванова продължава работа с групата на [[Здравко Радоев]] и продължава обиколките из страната с певицата [[Грета Ганчева]], фокусника [[Орфи]], имитатора [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[Борис Машалов]] и [[Йонка Кипчева]]. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на [[Кони Франсис]], [[Рита Павоне]], [[Доменико Модуньо]], [[Ела Фицджералд]], [[Далида]], [[Шърли Беси]] и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.<ref>Иванова (2009), глави „Легенди за певци“, „София. Първи стъпки“, стр. 79 – 82.</ref> През [[1964]] г. в зала „Универсиада“ има концерт на шведската рок певица [[Джейн Сверт]] и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Когато луната изгрява (Лунни лъчи)“ на Йосиф Цанков от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добие по-широка известност.<ref>Иванова (2009), глави „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“, стр. 66 – 79.</ref> === Първи записи и популярност === Успехът в зала „Универсиада“ дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на [[Манол Манолов]]. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на [[Димитър Вълчев]]. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В [[Букурещ]] бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, казва се „[[Recital (албум)|Lili Ivanova Recital]]“, съдържа 8 песни, две от които са на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това [[Леа Иванова]] с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея. Следва покана от оркестър „[[Балкантон]]“ с диригент Димитър Ганев за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]]. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което участва и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 г., двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев „единствената (ми) любов“. След сватбата си те заминават на турне в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли [[Йосиф Цанков]] да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], песента вече е хит. Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. [[Хачо Бояджиев]] снима във [[Видин]] 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснема фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ на режисьора [[Рангел Вълчанов]], в който в кабаре изпълнява песента „Cuore“ („Сърце“) на Рита Павоне.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0171567/ „Неспокоен дом“ (1965 г.) във филмовата енциклопедия IMDB]</ref> === Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години === През 1966 г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Адажио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга ѝ Иван Пеев. Фаворитът на журито е [[Карел Гот]] и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител българската певица има повече точки, което ѝ носи и трите награди „Златен ключ“ – за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в [[Будапеща]] и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България, за да пее на провеждащия се през това време конкурс „[[Златният Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.<ref>Иванова (2009), глави „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“, стр. 79 – 99.</ref> През 1966 г. Хачо Бояджиев снима около 30-минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската програма „[[Ало, София, тук Букурещ]]“. През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „[[Уличката малка (албум)|Уличката малка]]“. Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперни певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“. През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“ през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в [[Барселона]] с [[Бисер Киров]], където печели отличия. През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „[[Камино (албум)|Камино]]“. === Кариера през 70-те години === През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала „[[Олимпиада на песента]]“ в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители е германецът [[Бен Крамер]]. Със състезателната песен „Звезда“ на Александър Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в [[Лисабон]], което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души. Публиката яде, пие и е крайно невъздържана (включително има сбивания), но въпреки това тя утихва, когато певицата запява песента „Реквием“ на Александър Йосифов. Впоследствие е отличена и с награда. За изложението в [[Осака]] Експо-70 японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултат на което Тончо Русев и директорът на „Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и [[Борис Гуджунов]]. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие – и на осем големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима. В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция заедно с колегата си Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътуване техни спътници са популярните в родината си певци [[Фюсун Йонал]], [[Танжу Окан]], [[Ажда Пекан]], с която се познава от съвместно участие в Барселона, и актьорът [[Йозтюрк Серенгил]]. Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях.<ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Гуджунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63 – 67.</ref> През 1970 г. Лили записва албума „[[Този свят е тъй прекрасен (албум)|Този свят е тъй прекрасен]]“, през 1972 година – двойния албум „[[Обичам те (албум)|Обичам те]]“, а през 1973 г. – „[[Вечност (албум)|Вечност]]“ и „[[Панаири]]“. След известно прекъсване след 1971 г. изпълнителката отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от 1974 г. През 1973 г. Лили Иванова заедно с [[Тончо Русев]] посещават фестивал в Чили, „[[Виня дел Мар (фестивал)|Виня дел Мар]]“. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън, комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегрия, тогавашен посланик на Чили в София) и „Камино“ печели голямата награда за изпълнение. Същата година посещава [[Париж]] за Втория международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, откъдето също се прибира с награда. На „[[Златният Орфей]]“ през същата година Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]], а следващата 1974 г. печели „Голямата награда за изпълнител“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=908155 „Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка по гимнастика“], в. „24 часа“, 28 май 2011 г.</ref> Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът ѝ [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия. През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата – „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща множество фрагменти – спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец [[Асен Гаргов]], с когото певицата започва лична и професионална връзка, която продължава 16 години. Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал [[Илия Кашев]], тя и оркестърът отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел. През 1975 г. се записва албумът „[[Танго (албум на Лили Иванова от 1975)|Танго]]“, следващата година – „[[Стари мой приятелю]]“, а през 1977 година – „[[Гълъбът]]“ и „[[Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов]]“. През 1978 г. записва първия от двата съвместни албума с Асен Гаргов „[[Животът ни събира, животът ни разделя]]“. През 1979 г. се появява двойният албум „[[Моят град]]“. === Кариера през 80-те години === През 80-те години Лили Иванова има множество участия в [[Германска демократична република|Източна]] и [[Западна Германия]]. През 1981 г. участва в развлекателното предаване „Abends im Rampenlicht“ („Вечер в светлината на прожекторите“) на германската телевизия [[DFF]], където се представя заедно с [[Дорит Геблер]], [[Ролф Херихт]] и [[Хелена Вондрачкова]].<ref>[http://www.imdb.com/title/tt1090177/ „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ (1981 г.) във филмовата енциклопедия IMDB]</ref> В средата на 80-те години театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския „[[Фридрихщатпаласт]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския си репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите [[Клаус Мунро]], [[Ралф Арни]], [[Арнолд Фрицш]], [[Герард Зийбхолц]], [[Хорст Крюгер]], [[Михаел Хансен]] и [[Дитер Шнайдер]]. Певицата постоянно пътува между двете държави и в периода 1986 – 1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу програми като „[[Шареното котле]]“ и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годишнината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите изпълнителката се връща окончателно в България. През 1981 г. излизат два албума: „[[Предупреждение]]“ и „[[Kein Film war schöner]]“, включващ немскоезични версии на български песни. Следващата година – „[[Щурче (албум)|Щурче]]“, а през 1983 г. – вторият дуетен албум с Асен Гаргов „[[Сърцето те избра]]“. През 1984 г. се появява двойният албум „[[Искам те (албум на Лили Иванова)|Искам те]]“. През 1986 г. се появява албумът „[[Лили Иванова '86]]“, следващата година – „[[Ти ме повика]]“, а през 1989 г. – „[[Тежка сватба]]“. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „Необяснимо е“ и „Студ“, са записани в албума „Тежка сватба“. Впоследствие Асен Гаргов забранява на Лили Иванова да изпълнява всичките му песни, написани за нея. === Кариера през 90-те години === След [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|10 ноември 1989 г.]] Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г. тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само синбек при участията си. През 1990 г., в телевизионното предаване „[[Всяка неделя]]“ художествените гимнастички [[Лили Игнатова]] и [[Диляна Георгиева]] в знак на протест за негативно отношение на пресата към тях демонстративно „връщат“ медалите си. Две седмици по-късно Лили Иванова, вдъхновена от тяхната реакция, пред [[Кеворк Кеворкян]] по собствено желание също връща отличието си „Златна плоча“, дотогава присъдено в България само на 5 души. Певицата протестира, че бъдещите носители на отличието няма да се определят на основата на изключителни музикални заслуги, а ще я получават единствено за продадени 25 000 копия от албум за съответна година. В този разговор певицата заявява, че е продала над 2 милиона плочи.<ref>{{Citation |title=„Всяка неделя“, предаване излъчено по „Нова телевизия“ на 22.11.2012 г., показващо запис от 1990 г., излъчен първоначално по „Българска национална телевизия“; (фрагментът започва след 13-ата минута) |url=http://play.novatv.bg/play/290541/ |accessdate=2012-11-26 |archivedate=2012-11-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121129011206/http://play.novatv.bg/play/290541/ }}</ref> През 1993 г. е записан албумът „[[Хазарт (албум)|Хазарт]]“, а две години по-късно – „[[Готови ли сте за Любов?]]“. В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално – в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През 1998 г. певицата записва диска „[[Частен случай (албум)|Частен случай]]“. === Кариера от 2000 до 2009 г. === През 2000 г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През 2001 г. следва „[[Любовта е по-силна от всичко]]“, през 2002 г. – „[[The Best 1]]“, включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен сингъл с [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]]. Първият брой на списание „[[Плейбой]]“ на български език, който излиза през април 2002 г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>{{Citation |title=Корица на първия българоезичен брой на сп. „Плейбой“ |url=http://www.playboy.bg/magazine/m3.html |accessdate=2009-08-04 |archivedate=2015-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150221110950/http://www.playboy.bg/magazine/m3.html }}</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20101102184024/http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова – Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси)], интервю на Детелина Милева, news.fashion.bg, 17 декември 2003 г.</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>Христо Кьосев, [http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво на Лили!“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120327024028/http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ |date=2012-03-27 }}, в. „24 часа“, 22 март 2004 г.</ref> През 2003 г. се появяват „[[Илюзия, наречена любов]]“ и „[[The Best 2]]“, а през 2004 г. – „[[Танго (албум на Лили Иванова от 2004)|Танго]]“. През 2006 г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.<ref>[http://www.btv.bg/story/48857-Lili_otkri_svoya_zvezda_na_Aleyata_na_slavata.html „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“], bTV, 12 май 2006 г.</ref> През 2006 и 2009 г. без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии – „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба…“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания – осъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/809696 „Лили осъди за 15 бона автор на книга за нея“], в. „24 часа“, 8 март 2011 г.</ref> През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в „Зала 1“ на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила]]“. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „[[Олимпия (Париж)|Олимпия]]“ в [[Париж]], с което сбъдва своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>{{Citation |title=„Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г. |url=http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html |accessdate=2012-07-11 |archivedate=2012-07-11 |archiveurl=https://archive.is/20120711204540/lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html }}</ref><ref>[http://www.btv.bg/story/124268-Lili_Ivanova_na_parijka_stsena.html „Лили Иванова на парижка сцена“], bTV, 9 януари 2009.</ref> Същата година открива Дните на София в Москва.<ref>[http://www.btv.bg/story/129343-Lili_triumfira_v_Moskva_(video).html „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV]</ref> През 2008 г. [[Мартин Карбовски]] взема обширно биографично интервю в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „Отечествен фронт“ по [[Нова телевизия]]. През месец април 2009 г. на българския пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на същия журналист.<ref>Иванова (2009), стр. 100 – 271.</ref> На 2 май 2009 г. по [[bTV]] започва излъчването на документалната поредица „Опасно близо – Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от нейния творчески път.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref> На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[https://web.archive.org/web/20150221123555/http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“], в. „Монитор“, 6 юли 2009 г.</ref> През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през специализирани сайтове за този тип търговия.<ref>{{Citation |title=„Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd. |url=http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2016-04-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160401065855/http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена }}</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“], в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.</ref> В периода 2009 – 2010 г. певицата е в широко отразен в медиите публичен конфликт с [[Митко Щерев]] и [[Асен Гаргов]], в резултат на което взаимно си забраняват да си изпълняват музиката, водят се съдебни спорове и се обвиняват в клевета.<ref>[https://web.archive.org/web/20100220020801/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=381519 „Асен Гаргов забрани на Лили да пее „Детелини“], в. „Труд“, 15 февруари 2010 г.</ref><ref>Диляна Димитрова, [https://web.archive.org/web/20160304115724/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=389485 „Лили съди Митко Щерев, нарекъл я лъжкиня“], в. „Труд“, 22 февруари 2010 г.</ref> Асен Гаргов забранява на певицата да пее песните му, написани за нея, тъй като не плащала авторски права.<ref>[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Лили%20Иванова%20може%20само%20да%20рецитира%20„Детелини” Лили Иванова може само да рецитира „Детелини“], БГестрада</ref> === Кариера от 2010 г. до 2019 г. === През 2010 и 2011 г. публичност в медиите добиват проверките на [[Национална агенция за приходите|Националната агенция по приходите]] сред популярни изпълнители, като Лили Иванова също е обект на ревизии за установяване на укрити данъци.<ref>[http://www.btv.bg/story/1790617578-Lili_Ivanova_obeshta_da_si_plati_danatsite.html „Лили Иванова обеща да си плати данъците“], bTV, 4 август 2011 г.</ref> Поради тази причина, въпреки предложението на министъра на културата [[Вежди Рашидов]] да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър [[Симеон Дянков]] се възпротивява, в резултат на което правителството отказва, аргументирайки се с неплатените от нейна страна данъци.<ref>Иван Димов, [https://web.archive.org/web/20160304201017/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=979973 „Лили Иванова без пенсия за заслуги“], в. „Труд“, 27 юли 2011 г.</ref> Към 2010 г. пенсията на изпълнителката е около 105 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През 2010 г. се появяват албумите „[[Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата]]“. В началото на 2012 г. Лили Иванова представя записи по текстове на [[Явор Кирин]], като песните „Няма кой“ (музика: [[Красимир Гюлмезов]]), „Другото лято“ (музика: [[Александър Бръзицов]]), „Нейното име“ (музика: [[Росица Кирилова]]), „Шепот“ (музика: Явор Кирин), „Икар“ (музика: [[Камен Драндийски]]), записани в албума ѝ „[[LI (албум)|LI]]“. През същата година записва и „Черната овца“ на група „[[Ахат (група)|Ахат]]“ ([[Божидар Главев]]) и „Светът е създаден за нас“ (музика: [[Огнян Енев]], текст: [[Мартин Карбовски]]).<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=842278 „Новите песни на Лили Иванова“], Дарик радио, 23 януари 2012 г.</ref> По-късно същата година се появяват видеоклиповете „Ти не си за мен“ с участието на [[Мариус Куркински]], както и още три клипа – всички под режисурата на Явор Веселинов. [[Файл:Lili Ivanova - London.jpg|мини|Лили Иванова на концерта си в Лондон, 16 май 2015 г.]] На 22 ноември 2012 г. пред публика от около 15 000 души изнася мащабен тричасов концерт в зала „[[Арена Армеец София]]“, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала.<ref name="lili.bg1"/> На концерта представя 23 предимно по-нови песни и 5 изпълнения на бис, като ѝ акомпанира концертмайсторката Пламена Жекова<ref name="lili.bg1"/>, както и собствена формация под наименованието „Grand Li Orchestra“, включваща Бисер Иванов, [[Веселин Веселинов|Веселин Веселинов – Еко]], [[Стоян Янкулов]] – Стунджи, [[Калин Вельов]], [[Михаил Йосифов (музикант)|Михаил Йосифов]], [[Живко Петров]] и др.<ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/15-000-dushi-na-kraka-pred-lili-ivanova-999348 „15 000 души на крака пред Лили Иванова“], Дарик радио, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>Светослава Ингилизова, [https://www.24chasa.bg/Article/1645595 „Лили в „Арена Армеец“: Забравих „Ветрове“, все пак съм на 100 години“], в. „24 часа“, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/lili-ivanova-pia-pred-pylnata-arena-armeec-5312571 „Лили Иванова пя пред пълната „Арена Армеец“], vesti.bg, 23 ноември 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20160304131015/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1645777 „Концертът на Лили Иванова в „Арена Армеец“ – талант, магия и забранени песни“], в. „Труд“, 23 ноември 2012 г.</ref> Осем от изпълнените на концерта песни са представени в официалния VEVO канал на певицата в [[YouTube]]. Поради огромния интерес е пуснат в продажба и секторът зад сцената, което е прецедент и до днес. Концертът става повод за създаване на специална категория в „Годишните музикални награди на БГ радио“ и получава приза „Концерт на годината“.<ref name="lili.bg1"/> През 2013 г. певицата има участие в московския [[Държавен Кремълски дворец]] по повод юбилеен концерт на поета [[Иля Резник]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1887333 „В Кремъл нямало по-красив глас и… крака от на Лили Иванова“], в. „24 часа“, 2 април 2013 г.</ref> Преди предсрочните избори за XLII народно събрание през същата година Лили Иванова участва в заключителен концерт на предизборната кампания на [[Българска социалистическа партия|БСП]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/09/2057132_bsp_zakriva_predizbornata_si_kampaniia_s_koncert_na/ „БСП закрива предизборната си кампания с концерт на Лили Иванова“], в. „Дневник“, 9 май 2013 г.</ref> На 12 октомври певицата изнася концерт в културния и конгресен център „Сен Пиер“ в Брюксел пред публика от 650 души, сред които е и еврокомисарката [[Кристалина Георгиева]].<ref>[http://www.dnes.bg/pop/2013/10/14/lili-ivanova-vdigna-na-kraka-publikata-v-briuksel.202555 „Лили Иванова вдигна на крака публиката в Брюксел“], dnes.bg, 14 октомври 2013 г.</ref> На концерта е премиера на песента „Просто съдба“, която няколко дни по-рано е записана в „Студио 88“ с тромпетиста Мишо Йосифов, който ѝ е аранжор и композитор. В края на годината [[bTV]] излъчва биографичния документален филм на [[Георги Тошев (журналист)|Георги Тошев]] „НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо“, където колеги на певицата споделят впечатления за началото на кариерата ѝ и за последните ѝ изяви.<ref>[http://www.btv.bg/shows/nepoznatite/videos/video/258721507-NepoznatiTE_Lili_Ivanova__Neobyasnimo_%281_chast%29.html „НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо“, реж. Георги Тошев], bTV, 2013 г.</ref> През 2014 г. издава албума „Поетът“, като хитове от него стават песните „Поетът“ и „Сърцето е чупливо“. На 16 май 2015 г. Лили Иванова изнася концерт в зала „Troxy“ в Лондон, който е и нейният първи концерт в столицата на Великобритания. Концертът минава успешно и отзивите в медиите са единодушни: певицата за пореден път доказва високия си професионализъм.<ref>Магдалена Гигова, [https://web.archive.org/web/20150518175145/http://presa.bg/article/London-pya-na-kraka-s-Lili/73748/10/0 „Лондон пя на крака с Лили“], в. „Преса“, 18 май 2015 г.</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/4769990 „Лили Иванова с концерт от бисове в Лондон“], в. „24 часа“, 17 май 2015 г.</ref><ref>[http://clubz.bg/19841-furor_na_lili_ivanova_v_london_video „Фурор на Лили Иванова в Лондон“], Клуб Z, 17 май 2015 г.</ref> „Булстрад Арена“ – Русе, многофункционална зала с капацитет между 5100 до 8100 души, е официално открита на 23 юли 2015 г. с концерт на Лили Иванова. През 2017 г. издава албум без име – „Лили Иванова 2017“, като на обложката му единствено е изобразена Лили Иванова. Хит от този албум става песента „Ти дойде“. На 8, 9 и 10 декември 2019 г. осъществява три последователни концерта в Зала 1 на НДК.<ref name="lili.bg2">[https://lili.bg/music/live-ndk-xii-2019.html Live НДК XII, 2019], официален сайт – lili.bg</ref> В края на 2019 г. издава албума „[[Севдана (албум)|Севдана]]“ на дългосвиреща плоча и двоен компактдиск. Албумът включва както нови песни, така и добре известни хитове. === Кариера от 2020 досега === През 2020 г. отлага част от концертното си турне поради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] и взетите противоепидемични мерки.<ref>[http://epicenter.bg/article/Lili-Ivanova--Badete-otgovorni-i-spazvayte-preporakite-na-vlastite-/209994/6/0 Лили Иванова отлага концерти: Бъдете отговорни и спазвайте препоръките на властите!], Епицентър, 16 март 2020 г.</ref> През същата 2020 г. издава два албума, записани от концертите ѝ на живо – „Live at „Arena Armeec“ hall 2012“ в зала „Арена Армеец“ на 22 ноември 2012 г. и „Live НДК XII 2019“ в НДК през декември 2019 г.<ref name="lili.bg1">[https://lili.bg/music/live-at-arena-armeec-hall-xi-2012.html Live at „Arena Armeec“ hall, november 22, 2012], официален сайт – lili.bg</ref><ref name="lili.bg2"/> През 2020 г. също така, дарява голям брой книги от личната си библиотека на библиотеката в Кубрат.<ref>Радостина Димитрова, [https://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/208044-lili-ivanova-dari-knigi-ot-lichnata-si-kolektsiya-na-bibliotekata-v-kubrat Лили Иванова дари книги от личната си колекция на библиотеката в Кубрат], България Он Ер, 4 ноември 2020 г.</ref> След пожар в детския отдел на библиотеката на Кубрат, дарява над 6000 книги за възстановяване на дейността на институцията.<ref>[https://bntnews.bg/news/lili-ivanova-daryava-nad-6000-knigi-na-izpepelenata-biblioteka-v-kubrat-1207242news.html Лили Иванова дарява над 6000 книги на изпепелената библиотека в Кубрат]</ref> През 2021 година издава миниалбума ''Чуй душата ми'', включващ едноименната песен, както и още четири: ''Животът'', ''Маската,'' ''Без контрол'', ''Присъда''. Последната песен от 2017 година Лили Иванова винаги изпълнява на края на концертите си. Същата година, въпреки ковид ограниченията, певицата за трети пореден път (2018, 2019, 2021) организира и изпълнява своя триптих от концерти в зала 1 на Националния дворец на културата. През следващата 2022 г. Лили Иванова осъществява мащабно турне в 31 български града, чиято кулминация е концертът на 04.12.2022 година пред 13 000-на публика в зала [[Арена София]].<ref>[https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101745003/lili-ivanova-slaga-tochka-na-nacionalnoto-si-turne-s-koncert-v-sofia Лили Иванова слага точка на националното си турне с концерт в София]. Българско национално радио.</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/hiljadi-pjaha-s-lili-ivanova-v-arena-armeec.html Хиляди пяха с Лили Иванова в "Арена Армеец", музикалното ѝ пътуване продължава]</ref> Турнето е най-крупното музикално пътешествие на българска звезда от началото на пандемията. След неговото първоначално обявяване (тогава то включва 30 концерта в 30 града) постепенно са добавени още четири дати – три допълнителни – съответно в Ловеч, Варна и Пловдив (където певицата за пръв път в своята кариера пее в два последователни дни), както и една в Стара Загора, в обновения Летен театър, който певицата открива на 06.09.2022 година. Любопитно е, че билетите за концерта на Лили Иванова в Стара Загора, чийто Театър е с капацитет от 1600 места, се разпродават за 30 часа. Тридесет и четвъртият и последен концерт от мащабната национална обиколка на ''Примата на българската естрада'' завършва на 11.12.2022 година във възрожденския град Панагюрище, където Лили Иванова отново пее пред препълнена зала в Театъра Дом-паметник. През 2023 г. осъществява бутиков концерт с елита на държавата в [[Народен театър „Иван Вазов“]] – на него присъстват културни дейци, творчески личности, политици, депутати, посланици, бивши президенти и премиери. Обявена е за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ със специална награда от [[БГ радио]] през 2023 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/14554779 Лили Иванова взриви зала "Колодрума" в Пловдив, получи голямата награда на БГ радио (видео)]</ref> В началото на 2024 г. пее в престижната зала „Флаже“ в [[Брюксел]] и получава почетен знак на града за принос към културата на церемония в кметството на белгийската столица. Обявява и създаването на фондацията си „Лили Иванова“ в Европейския парламент в присъствието на евродепутати, посланици и европейски комисари.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101959600/lili-ivanova-poluchi-pocheten-znak-na-bruksel-sazdava-fondacia Лили Иванова получи почетен знак на Брюксел, създава фондация]</ref> От април тя изнася 19 концерта в различни градове на страната, завършили на 14 декември с концерт в най-голямата софийска зала „[[Арена 8888 София]]“.<ref>[https://luxe.bg/lili-ivanova-zapochva-oshte-edno-golyamo-turne-prez-2024-g/ Лили Иванова започва още едно голямо турне през 2024 г.]</ref><ref>[https://mediamall.info/news/lili-ivanova-zakri-turne-2024-s-grandiozen-koncert-v-arena-sofiya-31616news.html Лили Иванова закри „Турне 2024“ с грандиозен концерт в „Арена София“ – Mediamall]</ref> == Музикална дейност == === Певчески стил и репертоар === Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива смятана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]]. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура „Концертна дирекция“, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбекове, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко инструмента – основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно поп-песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което певицата има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от [[Желязна завеса|Желязната завеса]], което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.). === Концертна дейност и живи участия === В периода на 60-те, 70-те и 80-те години Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина – най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във „Фридрихщадтпаласт“ и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век певицата осъществява няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така посещава отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|Прехода]], освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви – в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в „Зала 1“ на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове). За годините на своята кариера Лили Иванова изнася над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“, получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие. През 2018 г. Лили Иванова прави турне в няколко български града: Пловдив (зала „[[Зала С.И.²Л.А.|С.И.²Л.А.]]“), Варна, Русе, Благоевград, Ботевград, Свиленград, Плевен, Пловдив ([[Античен театър (Пловдив)|Античният театър]]), София. === Творчески сътрудничества === В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които: оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев (музикален педагог)|Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на Асен Гаргов (1977). В дует с Асен Гаргов издава два съвместни албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965 – 1968); [[Тончо Русев]] (1969 – 1974); [[Митко Щерев]] (1974 – 1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те певицата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров (композитор)|Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството ѝ с [[Цветан Владовски|Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] – „Частен случай“. През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със звучене, съвременно за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове, като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен случай“ от 1999 г. и последвалия го етнопроект „Ветрове“ от 2000 г. Впоследствие певицата издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] – пиано, саксофон, Бисер Иванов – китара, [[Орлин Цветанов]] – цигулка. Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поетите [[Дамян Дамянов]] и [[Павел Матев]], а също така пее песни и по стихове на [[Надежда Захариева]], [[Любомир Левчев]], [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]], [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]] и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават [[шлагер]]и. == Дискография и звукозаписна дейност == {{основна|Дискография на Лили Иванова|Списък с песни на Лили Иванова}} Лили Иванова има над 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и други страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „[[Всяка неделя]]“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни [[Александър Йосифов]], директор на [[Балкантон]] от 1968 до 1986 г., казва: „''Когато станах директор на „Балкантон“, при капацитет 3 600 000 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250 – 300 хиляди, а за Съветския съюз – под милион не падаше''“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „[[L'Europeo]]“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за изпълнителски права от тази музика, а разпадането на „Концертна дирекция“ и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за изпълнителски права и за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена.<ref>Иванова (2009), глава „Ограбена“, стр. 205 – 206.</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 г | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007 г}}</ref> През пролетта на 2015 г. получава платинена плоча с плакет от Българската асоциация на музикалните продуценти за албума си „Поетът“, продаден в над 15 000 броя. Пуснат е на пазара и във винилова плоча, специално изработена от най-големите фабрики в Европа.<ref>[http://www.duma.bg/node/99768 „Поетът“ на Лили Иванова с 4 пъти платинен статус по продажби“], в. „Дума“, 30 април 2015 г.</ref><ref>[http://www.cross.bg/plocha-platinena-myzikalnite-1463072.html#axzz3s4jD66xE „Лили с платинена плоча за 15 хил. продадени диска“], Крос.бг, 29 април 2015 г.</ref> В края на 2015 г. Лили Иванова продуцира и издава единствената по рода си антология, наречена „[[Невероятно (антология)|Невероятно]]“ и включваща 65 песни от репертоара ѝ, включени в 5 компактдиска и подбрани от нея. Песните в антологията са от периода 1964 – 1989 г. Повечето не са издавани на съвременен аудио носител. Издавани са на грамофонни плочи от „[[Балкантон]]“ и са от почти всички поети и композитори, от които Лили Иванова има песни.<ref>[http://m.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/lili-ivanova-izdava-5-novi-diska-s-65-zlatni-hita-video-6044590 Лили Иванова издава 5 нови диска с 65 златни хита (видео)]{{Dead link|date=април 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.discogs.com/Лили-Иванова-Невероятно-Antology/release/7679646 Лили Иванова ‎– Невероятно-Antology]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/100621469/neveroatnata-lili-ivanova-s-antologia-v-5-kompaktdiska-s-65-zlatni-hita-ot-vremeto-na-balkanton „Невероятната Лили Иванова – с антология в 5 компактдиска с 65 златни хита“], БНР, 2 ноември 2015 г.</ref><ref>[http://www.cross.bg/lili-ivanova-grad-1487132.html#axzz3qiVTRJ1n „Лили Иванова пусна антология с 65 златни хита“], cross.bg, 6 ноември 2015 г.</ref> == Награди и отличия == {{основна|Награди и отличия на Лили Иванова}} Лили Иванова в кариерата си печели множество отличия и награди. == Библиография == * Вълкова, И. М. Бончев. ''Нашата Лили''. „Наука и изкуство“. С., 1975. * Иванова, Л. ''Истината''. „Сиела“. С., 2009. ISBN 978-954-28-0473-4 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://www.lili.bg/ Официален уебсайт на Лили Иванова] * [https://lili-shop.bg Официален интернет магазин на Лили Иванова] * [http://www.youtube.com/user/LiliIvanovaOfficial/videos Официален канал на Лили Иванова в YouTube] * [https://www.facebook.com/Lili.Ivanova.Official Официална страница на Лили Иванова във Facebook] * [https://www.instagram.com/lili_ivanova/ Официален профил на Лили Иванова в Instagram] * [https://open.spotify.com/artist/39zg8fperyt3E9PshiiZ3T Официален профил на Лили Иванова в Spotify] * [https://music.apple.com/us/artist/lili-ivanova/268318566 Официален профил на Лили Иванова в Apple Music] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Иванова, Лили}} [[Категория:Български естрадни певци]] [[Категория:Български медицински сестри]] [[Категория:Български полковници]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Почетни граждани на Разград]] [[Категория:Почетни граждани на Кубрат]] [[Категория:Почетни граждани на Варна]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Родени в Кубрат]] imf9mpytqffxn2a0ros0mok5h59p9od Латвия 0 18667 12896194 12896046 2026-05-02T14:57:28Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896194 wikitext text/x-wiki {{Държава | официално-име-бг = Република Латвия | официално-име = Latvijas Republika | химн = [[Химн на Латвия|Dievs, svētī Latviju]] | химн-файл = Latvian National Anthem.ogg | демоним = [[Латвийци|латвиец]] | карта = EU-Latvia.svg | карта-описание = Местоположение на Латвия | най-голям-град = Рига | религия = {{Unbulleted list |item_style=white-space:nowrap; |{{Tree list}} * 64% [[християнство]] ** 36% [[лутерани]] ** 17% [[католици]] ** 9% [[православни]] ** 2% др. християни {{Tree list/end}} |35% [[нерелигиозност]] |1% др. религии}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Латвия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Едгар Ринкевич]] | лидер2 = [[Министър-председател на Латвия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Евика Силиня]] | законодателна-власт = [[Сейм (Латвия)|Сейм]] | независимост-събития = – обявяване<br>– признаване | независимост-дати = от [[Ваймарска република|Германия]] и [[СССР]]<br>18 ноември 1918 г.<br>26 януари 1921 г. | събитие1 = Конституция | събитие-дата1 = 7 ноември 1922 г. | събитие2 = [[Латвийска ССР]] | събитие-дата2 = 1940 – 1990 г. | събитие3 = Независимост | събитие-дата3 = 21 август 1991 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ-място = 122‑ро | води% = 2,09 | население-година = 2022 | население = 1 842 226 | население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-място = 146‑о | население-градско = 68,1 | население-градско-място = 68‑о | население-гъстота-място = 147‑о | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 1 919 968 | БВП-година = 2025 | БВП = 82,400 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Latvia) |url=https://www.imf.org/en/publications/weo/issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=2025-10-14 |language=en}}</ref> | БВП-място = 104‑то | БВП-на-човек = 44 110 щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Latvia) |url=https://www.imf.org/en/publications/weo/issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=2025-10-14 |language=en}}</ref> | БВП-на-човек-място = 51‑во | БВП-ном-година = 2025 | БВП-ном-общо = 47,880 млрд. щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Latvia) |url=https://www.imf.org/en/publications/weo/issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=2025-10-14 |language=en}}</ref> | БВП-ном-място = 96‑о | БВП-ном-на-човек = 25 630 щ.д.<ref>{{cite web |title=World Economic Outlook Database, October 2025: Edition (Latvia) |url=https://www.imf.org/en/publications/weo/issues/2025/10/14/world-economic-outlook-october-2025 |publisher=2025-10-14 |language=en}}</ref> | БВП-ном-на-човек-място = 42‑ро | Джини-година = 2021 | Джини = 35,7<ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|title=Gini coefficient of equivalised disposable income|publisher=[[Евростат]]|access-date=2022-06-22|archive-date=2020-10-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009091832/https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|url-status=live}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,889<ref>{{Cite web |date=2025-05-06 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма за развитие на ООН]]}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 41‑во | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | платно-движение = дясно | код-ISO = LV | TLD = [[.lv]] | телефонен-код = +371 }} '''Ла̀твия''' ({{lang|lv|Latvija}}, {{lang|liv|Leţmō}}, ''остар.'' '''Лето&#768;ния'''<ref>Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов. Българска Енциклопедия. А – ѫ. Изд. Ст. Атанасовъ, София, 1936: ''„Летония или Латвия, независима държава...“'' </ref><ref>Български енциклопедичен речник, колектив, изд. Gaberoff, София, 2000 г.</ref>), официално '''Репу̀блика Ла̀твия''' ({{lang|lv|Latvijas Republika}}, {{lang|liv|Leţmō Vabāmō}}), е [[държава]] в Североизточна [[Европа]]. Тя граничи с [[Балтийско море]] и е една от трите [[балтийски държави]], заедно с [[Естония]] (343 km) и [[Литва]] (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са [[Русия]] (276 km)<ref>[https://cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/lg.html CIA Factbook: Latvia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080909233245/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/lg.html |date=2008-09-09 }}, {{икона|en}}</ref> и [[Беларус]] (141 km). Площта ѝ е 65 558 km², от които 64 590 km² суша и 968 km² водна площ. Латвия е [[демокрация|демократична]] [[парламентарна република]], разделена на 26 [[административно деление на Латвия|района]]. На [[20 септември]] [[2003]] г. на всенароден [[референдум]] латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на [[1 май]] [[2004]] г. страната става член. На [[29 март]] 2004 г. Латвия се присъединява към [[НАТО]], заедно с още 6 източноевропейски държави. Латвия е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г. До средата на двадесети век названието на страната на български е Летония ({{lang|fr|на=от|Lettonie}}).<ref>[https://www.nsi.bg/statlib/en/getfile.php?iid=DO-010000695&doid=301&page=00618 НСИ, дигитална библиотека]</ref> Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски. == География == [[Файл:Krauja, Naujenes pagasts, Latvia - panoramio (3).jpg|мини|ляво|Латвия заема петата най-висока част от земя, покрита с гори в Европейския съюз.]] {{основна|Природа на Латвия}} Латвия заема най-западните части на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] и в топографско отношение не се различава много от съседните ѝ държави. Около 75% от площта ѝ е заета от равнини, останалите 25% са ниски хълмове и възвишения. Над една четвърт от територията на Латвия е годна за земеделие. В източните части на страната [[морена|морени]] и образувания от [[ледников период|ледниковия период]] предопределят пейзажа. Най-високата точка, връх [[Гайзинкалнс]], има височина от 312 метра над морското равнище. Обширни части от Латвия са покрити с гори. Има повече от 12 000 малки реки и над 3000 езера. Плиткият [[Рижки залив]] се намира в северозападната част на страната. Столицата [[Рига]] е разположена на бреговете му, където река [[Даугава]] се влива в него. Други големи градове са [[Даугавпилс]], нагоре по течението, и [[Лиепая]] – на балтийския бряг. Латвийският [[климат]] е морски и умерен, с хладни лета и влажни умерени зими. {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Рига]] ! температура ! яну ! фев ! мар ! апр ! май ! юни ! юли ! авг ! сеп ! окт ! ное ! дек |- | минимална | −4°C | −5°C | −3°C | 2°C | 7°C | 11°C | 14°C | 13°C | 9°C | 5°C | 0°C | −3°C |- | максимална | −1°C | −1°C | 4°C | 10°C | 17°C | 20°C | 22°C | 22°C | 16°C | 10°C | 4°C | 0°C |} == История == {{основна|История на Латвия}} [[Файл:LivoniaCitznsCmmnrs.png|мини|ляво|Селски и градски жители на Ливония, гравюра от 16 век]] Известни през повечето време като [[Ливония]], земите, които днес представляват Латвия, през [[13 век]] попадат под влиянието на [[Германия|немския]] [[рицарски орден]] „[[Братя на меча]]“. Немските рицари донасят на местните ливонци усъвършенствани военни технологии, включително нови типове укрепления. През следващите 600 години различни части от територията на Латвия попадат под владение на различни чужди сили, включително [[Дания]], [[Прусия]], [[Жечпосполита]], [[Швеция]] и [[Руска империя|Русия]]. Въпреки тези радикални промени, наследниците на немските рицари запазват своята автономия и оформят ядрото на латвийския елит, обществен ред и култура.{{Sfn|Ранна история}} Вторият значителен фактор при оформянето на латвийската нация е Руската империя. През 1710 г. [[Петър Велики]] започва кампания по завладяването на Прибалтика, която приключва през 1795 г. През следващите 200 години в Латвия се развива единствена по рода си социално-административна система: начело на стопанския, културен, обществен и местен политически живот е немската аристокрация, докато висшата политика и администрация се управляват от руската [[бюрокрация]].{{Sfn|Ранна история}} Една част от латвийците възприемат немските традиции, докато друга част се ориентират към руския модел. Голяма част от тогавашната латвийска интелигенция е вдъхновена от светилата на академиите и институтите в [[Санкт Петербург]]. През втората половина на [[19 век]] процъфтява латвийският [[национализъм]], насочен към отхвърлянето на опитите за германизация и русификация. Развиват се изцяло латвийски елит и култура. Към края на века културният подем е последван и от икономически, най-вече заради благоприятното положение на Латвия в Руската империя. Към 1913 г. [[Рига]] вече е третото най-голямо пристанище в Русия, а стокообменът надхвърля този на пристанището в [[Санкт Петербург]].{{Sfn|Ранна история}} След като Русия е опустошена от [[Руска революция (1917)|революцията]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], Латвия обявява независимостта си на [[18 ноември]] [[1918]] г. Още в предвоенните години в Латвия набира сила [[болшевизъм|болшевизмът]]. Болшевиките управляват от края на 1918 до май 1919 г. Страната утвърждава независимостта си едва през 1920 г., когато спират сблъсъците между левите и десните сили и Съветска Русия признава суверенитета на Латвия. Една година по-късно тя става членка на [[Обществото на народите]].{{Sfn|Независимост и съветски период}} Последвалият период се характеризира както с политическа нестабилност, така и с икономическо развитие – [[инфлация]]та и външният дълг са ниски, износът е висок, субсидиите за селско стопанство са големи. Държавата е директен участник в много икономически отрасли. В същото време политическата система наподобява тази на [[Ваймарската република]] и не носи стабилност на страната. През [[1934]] г. Латвия става [[Авторитаризъм|авторитарна държава]] под ръководството на центристкия политик [[Карлис Улманис]]. Той забранява опозиционните партии и налага цензура, но не провежда репресии – под управлението му за кратко са затворени само няколкостотин десни и леви активисти.{{Sfn|Независимост и съветски период}} [[Файл:Portable radio and badge for the Baltic unity from 1989, Latvia.JPG|мини|ляво|Значка със знамената на балтийските страни и радиоапарат, използван при организацията на Балтийския път]] [[Съветски съюз|Съветският съюз]] анексира страната под името Латвийска ССР на [[17 юни]] [[1940]] г., като косвена последица от сключения през август [[1939]] г. [[Пакт Рибентроп-Молотов]]. В Латвия са разположени 30 000 съветски войници, същата съдба спохожда и останалите балтийски републики. Избухването на войната между СССР и Нацистка Германия довежда до репресии в новите съветски републики. Над 35 000 латвийци са депортирани в Сибир, много от тях умират там.{{Sfn|Независимост и съветски период}} С изключение на също толкова репресивната нацистка окупация от [[1941]] г. до [[1944]] г. през [[Втора световна война|Втората световна война]], Латвия остава съветска република, като [[Латвийска съветска социалистическа република]]. След смъртта на [[Йосиф Сталин]] през 1953 г. латвийските комунисти начело с председателя на Министерския съвет [[Едуардс Берклавс]] се опитват да прокарат по-националистическа политика. Тези опити не се харесват на централната власт в Москва и през 1959 г. в републиката е проведена чистка, а последвалите съветизация и русификация са много по-интензивни, отколкото в съседните балтийски републики.{{Sfn|Независимост и съветски период}} Реформите на съветския лидер [[Горбачов]] стимулират [[латвийско движение за независимост|латвийското движение за независимост]].{{Sfn|Независимост}} Първите открити демонстрации срещу съветската власт се случват през 1987 година. Общото очакване сред населението е, че властите ще отвърнат с крути мерки, но това не се случва и все повече хора се присъединяват към различни неправителствени групи като Клуб за опазване на околната среда и Латвийски народен фронт (''Latvijas Tautas Fronte''). Катализатор за тези демонстрации са честванията от обявяването на независимостта (18 ноември 1918), депортациите на латвийци (13 юни 1941) и пакта Молотов-Рибентроп (23 август 1939). В балтийските страни тези събития остават запомнени като [[Пееща революция]], чиято кулминация е [[Балтийски път|Балтийският път]]. На [[21 август]] [[1991]] г. Латвия отново става независима държава.{{Sfn|Независимост}} Оттогава тя върви по път на засилване на връзките си със Запада и става член на [[НАТО]] и на [[Европейския съюз]] през [[2004]] г. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Латвия}} Законодателният орган е стоместен [[Сейм (Латвия)|Сейм]] (еднокамерен [[парламент]]), който се преизбира пряко от народа на всеки четири години. Президентските избори се провеждат отделно, също на четири години. [[Президент на Латвия|Президентът]] се избира от Сейма. Той назначава министър-председател, който заедно с кабинета си образува [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Латвия}} Латвия е разделена на 26 района. 7 града имат отделен статут. [[Файл:Latvia districts numbered.png|н|350px|Административно деление на Латвия]] == Икономика == {{основна|Икономика на Латвия}} [[Файл:Vistas desde la iglesia de San Pedro, Riga, Letonia, 2012-08-07, DD 09.JPG|мини|Изглед от Рига, където е съсредоточена значителна част от икономиката на страната]] Латвия има отворена [[пазарна икономика]], в която близо 1/3 от [[брутния вътрешен продукт]] (БВП) се генерира от износ. От 1999 г. насам страната е член на [[Световната търговска организация]], а от 2004 г. членува в [[Европейския съюз]]. След 2000 г. Латвия има силен икономически растеж, който през 2006 и 2007 г. надвишава 10% годишно. Икономиката е почти изцяло в частни ръце, с изключение на няколко големи компании. Общият БВП (ППС) за 2012 г. възлиза на 37,88 милиарда щатски долара.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2001.html#lg |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2013-08-06 |архив_дата=2018-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181006043400/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2001.html#lg }}</ref> БВП (ППС) на глава от населението е 18 600 щ.д.,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2004.html#lg |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2013-08-06 |архив_дата=2015-12-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151223151807/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2004.html#lg }}</ref> който е четвъртият най-нисък в Европейския съюз след [[България]], [[Румъния]] и [[Хърватия]] и се равнява на 62% от средната за Съюза стойност.<ref>[http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00114 epp.eurostat.ec.europa.eu]</ref> [[Файл:BlueEurozone_2019.svg|мини|upright|left|Латвия е част от валутен съюз, [[еврозона]]та (тъмно синьо) и от [[Единен пазар на ЕС|единния пазар на ЕС]].]] Латвия понася много тежък удар по време на [[Световна финансова криза (2008-2011)|Световната финансова криза]]. Националният брутен вътрешен продукт се срива с 10,5% само в последната четвърт на 2008 г.,<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/7879529.stm Latvia's economy shrinks rapidly] [[BBC]]</ref> а на следващата година – с повече от 18%. Безработицата скача от 6 на 21%. През 2009 г. правителството иска спасителен пакет от [[Международния валутен фонд]], [[Световната банка]] и Европейския съюз в размер на 7,5 милиарда [[евро]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/7798776.stm IMF approves bail-out for Latvia]</ref> Икономиката обаче успява бързо да излезе от кризата, отбелязвайки растеж на БВП от 5,5% през 2011 г. и 6,8% само през първата четвърт на 2012 г., което е най-високият ръст в ЕС. Безработицата също пада от 21 на 16%.<ref>[http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2012/car061112a.htm Latvia's Successful Recovery Not Easy to Replicate]</ref> Външнотърговското салдо за 2012 г. е отрицателно. Страната внася продукти на стойност 16,1 милиарда щатски долара,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2087.html#lg |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2013-08-12 |архив_дата=2018-03-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180310010114/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2087.html#lg }}</ref> докато износът възлиза на 12,49 милиарда щатски долара.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2078.html#lg |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2013-08-12 |архив_дата=2015-10-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151030201806/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2078.html#lg }}</ref> Промишлеността е съсредоточена в няколко основни направления: обработена дървесина, храни, текстил, обработени метали, жп-вагони, медикаменти, синтетични влакна и електроника.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2090.html#lg |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2013-08-12 |архив_дата=2014-06-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140625140807/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2090.html#lg }}</ref> Като съветска република Латвия претърпява най-силната индустриализация от трите балтийски страни. В нея се произвеждат всички дизелови и електрически [[локомотив]]и в СССР, половината от телефонните апарати и над 20% от всички телефонни станции, хладилници и автобуси в Съюза.<ref>[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+lv0023) lcweb2.loc.gov]</ref> Всички тези производства налагат внос на суровини и специализирани кадри от други части на Съветския съюз. През 1950-те години при управлението на Едуардс Берклавс се правят опити да се ограничи индустриализацията и да се въведе самоотчетност за финансите на републиката, но чистката от 1959 г. слага край на тези опити. == Население == {{основна|Население на Латвия}} Малко под 60% от населението са етнически латвийци. Около 27,4% са руснаци, за чието благосъстояние Русия продължава да бъде загрижена, имайки предвид ограничаването на правата им. В по-големите градове, като Рига и Даугавпилс, руснаците превъзхождат по брой латвийците. Значителни малцинства от други страни, като [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Полша]], също живеят в Латвия. [[латвийски език|Латвийският]], един от [[балтийски езици|балтийските езици]], е официалният за страната, но [[руски език|руският]] също е широко разпространен. Населението е предимно християнско, разделено между [[лутеранство|лутеранска]], [[католицизъм|католическа]] и [[православие|руска православна]] църква. Друга религия е „[[диевтури]]“, чиито исторически корени се основават на митологията от предхристиянската епоха. == Култура == {{основна|Култура на Латвия}} {{основна|Митология на Латвия}} [[Файл:House of Blackheads at Dusk 3, Riga, Latvia - Diliff.jpg|мини|Историческият център на [[Рига]] е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО през 1997 г.]] Латвия има богато културно и историческо наследство. Благодарение на мултикултурната смес между латвийски, руски, немски и др. традиции Латвия се характеризира с разнообразие, но в същото време – със своята оригиналност и неповторимост. Латвийската култура се отличава с голямо богатство, развито благодарение на благоприятното географско положение на Латвия. През последното хилядолетие абсорбира фолклорната традиция и европейския и световен опит, като в същото време запазва типичните латвийски традиции и особености. Езическите традиции все още се почитат в много домакинства, особено по селата, където много добре е запазена самобитната култура – например на празника на лятното слънцестоене или Еньовден. На този ден на всички хълмове в Латвия се запалват огньове, на които хората с песни и празненства прекарват най-късата нощ на годината. Великден и Коледа се празнуват два пъти – като християнски празник и като езически. В същото време в Латвия се спазват традициите на християните и евреите, елементите на германските и славянските култури. За разнообразието на местната култура и нейното мирно съжителство свидетелства фактът, че в Латвия може да посетите красиви храмове от различни вероизповедания: католически (Римокатолическата църква Св. Алберт, базиликата Аглона в селището Аглона), лютерански (Църквата Св. Петър в Рига), православни (катедралата Рождество Христово) и храмове за древни вярвания (Гребеншчиковска старообредна църква в Рига). Това е само капка в океана на културно-историческото наследство на Латвия. == Други == * [[Комуникации в Латвия]] * [[Транспорт в Латвия]] * [[Въоръжени сили на Латвия]] * [[Външна политика на Латвия]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=[[Латвия]]|Север=[[Естония]]|Изток=[[Русия]]|Югоизток=[[Беларус]]|Юг=[[Литва]]|Запад=''[[Балтийско море]]''}} == Източници == <references /> === Библиография === * {{Cite book|date=1995|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/lvtoc.html#lv0014|title=Country Study: Latvia|work=[[Library of Congress Country Studies]]|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|last=Иваскив|first=Валтер Р|accessdate=31 юли 2014|archiveurl=http://web.archive.org/web/19991111085901/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/lvtoc.html#lv0014|archivedate=11 ноември 1999}}: :* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+lv0012)|title=Ранна история|chapter=Глава 1|accessdate=31 юли 2014|ref={{Sfnref|Ранна история}}}} :* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+lv0013)|title=Независимост и съветски период|chapter=Глава 1|accessdate=31 юли 2014|ref={{Sfnref|Независимост и съветски период}}}} :* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+lv0014)|title=Независимост|chapter=Глава 1|accessdate=31 юли 2014|ref={{Sfnref|Независимост}}}} == Външни препратки == * [http://www.mk.gov.lv/ Официален сайт на правителството на Латвия] * [http://www.president.lv/index.php Официален сайт на президента на Латвия] * [http://www.saeima.lv/ Официален сайт на парламента на Латвия] {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Балтийски страни}} {{Инициатива „Три морета“}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Латвия| ]] 93xg4moa7tml5f3jbpavtvd975y1y43 Литва 0 18675 12896196 12896033 2026-05-02T14:57:36Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896196 wikitext text/x-wiki {{Държава | официално-име-бг = Република Литва | официално-име = Lietuvos Respublika | химн = [[Химн на Литва|Tautiška giesmė]] | химн-файл = Tautiška giesme instrumental.oga | демоним = [[Литовци|литовец]] | карта = EU-Lithuania.svg | карта-описание = Местоположение на Литва | най-голям-град = Вилнюс | религия = {{unbulleted list | {{Tree list}} * 79,4% [[християнство]] ** 74,2% [[католици]] ** 5,2% др. християни {{Tree list/end}} * 6,1% [[нерелигиозност]] * 0,8% др. религии * 13,7% без отговор}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Литва|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Гитанас Науседа]] | лидер2 = [[Министър-председател на Литва|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Инга Ругинене]] | законодателна-власт = Сейм | събитие1 = Споменаване | събитие-дата1 = 9 март 1009 г. | събитие2 = [[Велико литовско княжество|Велико княжество]] | събитие-дата2 = 1236 г. | събитие3 = [[Кревска уния]] | събитие-дата3 = 2 февруари 1386 г. | събитие4 = [[Жечпосполита]] | събитие-дата4 = 1 юли 1569 г. | събитие5 = Независимост | събитие-дата5 = 16 февруари 1918 г. | събитие6 = [[Литовска ССР]] | събитие-дата6 = 3 август 1940 г. | събитие7 = Независимост | събитие-дата7 = 6 септември 1991 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ-място = 121‑во | води% = 1,98 | население-година = 2025 | население = 2 897 430 | население-източник = <ref>{{cite web|url=https://osp.stat.gov.lt/pagrindiniai-salies-rodikliai|title=Pradžia – Oficialiosios statistikos portalas |website=osp.stat.gov.lt |access-date=2025-01-10}}</ref> | население-място = 137‑о | население-градско = 68 | население-градско-място = 78‑о | население-гъстота-място = 174‑то | население-оценка-година = 2017 | население-оценка = 2 800 667 | БВП-година = 2026 | БВП = 176,929 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.LT">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/October/weo-report?c=512,914,612,171,614,311,213,911,314,193,122,912,313,419,513,316,913,124,339,638,514,218,963,616,223,516,918,748,618,624,522,622,156,626,628,228,924,233,632,636,634,238,662,960,423,935,128,611,321,243,248,469,253,642,643,939,734,644,819,172,132,646,648,915,134,652,174,328,258,656,654,336,263,268,532,944,176,534,536,429,433,178,436,136,343,158,439,916,664,826,542,967,443,917,544,941,446,666,668,672,946,137,546,674,676,548,556,678,181,867,682,684,273,868,921,948,943,686,688,518,728,836,558,138,196,278,692,694,962,142,449,564,565,283,853,288,293,566,964,182,359,453,968,922,714,862,135,716,456,722,942,718,724,576,936,961,813,726,199,733,184,524,361,362,364,732,366,144,146,463,528,923,738,578,537,742,866,369,744,186,925,869,746,926,466,112,111,298,927,846,299,582,487,474,754,698,&s=NGDPDPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1|title=World Economic Outlook Database, October 2024 Edition. (Lithuania) |publisher=[[Международен валутен фонд]] |date=2024-04-10 |access-date=2024-07-14}}</ref> | БВП-място = 87‑о | БВП-на-човек = 61 052 щ.д.<ref name="IMFWEO.LT" /> | БВП-на-човек-място = 33‑то | БВП-ном-година = 2026 | БВП-ном-общо = 105,907 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEO.LT" /> | БВП-ном-място = 77‑о | БВП-ном-на-човек = 36 545 щ.д.<ref name="IMFWEO.LT" /> | БВП-ном-на-човек-място = 38‑о | Джини-година = 2023 | Джини = 35,7<ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|title=Gini coefficient of equivalised disposable income|publisher=[[Евростат]]|access-date=2025-01-18|archive-date=2025-01-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20250109104627/https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table|url-status=live}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,895<ref>{{cite web|url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|title=Human Development Report 2023/24|publisher=[[Програма за развитие на ООН]]|date=2024-03-13|access-date=2024-03-13|archive-date=2024-03-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20240313164319/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|url-status=live}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 39‑о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | платно-движение = дясно | код-ISO = LT | TLD = [[.lt]] | телефонен-код = +370 }} '''Литва''', официално '''Република Литва''', ({{lang|lt|Lietuva|Lietuvos Respublika}}) е [[държава]] в Североизточна [[Европа]]. Тя е най-голямата от трите [[балтийски държави]]. Граничи с [[Латвия]] на север, с [[Беларус]] на югоизток, с [[Полша]] на юг, с [[Балтийско море]] на северозапад и с [[Русия]] на югозапад посредством [[Калининградска област]]. Литва е държава членка на [[Европейски съюз]] от [[1 май]] [[2004]] г. Литва е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г. Площта ѝ е 65 300 km², от които 64 418 km² суша и 882 km² водна площ. == История == {{Основна|История на Литва}} Наименованието Литва (Lituae) за първи път е споменато в [[Кведлинбург]]ските [[летопис|анали]] в [[1009]] г. В края на [[XII век]] Литва и [[Беларус]] образуват [[Велико Литовско княжество|Великото Литовско княжество]]. Първият известен владетел на Литва е [[Миндаугас]] (Миндовг, [[1238]] – [[1263]]), който е приел [[християнство]]то през [[1251]] г. и е бил коронован на [[6 юли]] [[1253]] г. (национален празник на Литва). През [[1261]] г. обаче се върнал към [[езичество]]то. През [[13 век|13]] – [[14 век]] територията на княжеството стремително нараства и достига бреговете на [[Черно море]]. В същото време литовските князе водят тежка борба с [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], който е разбит в [[1410]] г. в [[Битка при Таненберг|Грюнвалдската битка]] от обединените войски на Литва и [[Полша]]. [[Файл:Zamek w Trokach 2008.jpg|мини|ляво|Замъкът на остров [[Тракай]], бившата резиденция на великите херцози и столица на средновековната държава]] През [[1385]] г. великият литовски княз Йогалия въвежда християнството и [[Кревска уния|присъединява Литва към Полша]], като се жени за полската кралица Ядвига и става полски крал с името [[Владислав II Ягело]]. Скоро обаче бил принуден да отстъпи властта в литовското княжество на своя братовчед Витовт. Той се признал за васал на Ягело, но води независима външна политика и следователно пълното обединение на държавите не се осъществява. По време на управлението на [[Витовт]] (1392 – 1430), Великото княжество Литва достига своя най-висок връх, а територията му е приблизително 930 000 km². [[Люблинска уния|Люблинската уния]] от [[1569]] г. обединява Литва и Полша в Полско-литовско кралство, наречено [[Жечпосполита]]. То е дуалистична мултикултурна държава с уникално държавно устройство и религиозна съвместимост. Първото столетие от нейното съществуване историографията смята за златен век, като страната достига максимална територия 990 000 km² през периода [[1634]] – [[1686]] г. В края на XVI и през XVII век Полско-литовското кралство е една от най-силните държави в Европа. Второто столетие на Жечпосполита се характеризира с упадък. Опит за спирането му е конституцията от [[3 май]] [[1791]] г. – първата писмена [[конституция]] на държава в Европа и втората в света. Жечпосполита съществува до [[1795]] г. Държавата е разделена между [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]] на три етапа през 1772, 1793 и 1795 г. [[Файл:Poland-Lithuania 1714.svg|мини|ляво|[[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] през 1714 г.]] Литва е в [[Руската империя]] до [[Първата световна война]], когато през [[1915]] г. е окупирана от [[Германия]]. На [[16 февруари]] [[1918]] г. във [[Вилнюс]] представителството на литовския народ – Съвет на Литва (''Lietuvos Taryba''), провъзгласява независима Литва. В [[1920]] – [[1922]] г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става [[Каунас]]. На 10 октомври 1939 г., след завладяването и подялбата на Полша между Германия и СССР като следствие на Договора Рибентроп-Молотов, на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На [[15 юни]] [[1940]] Литва влиза в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] като [[Литовска съветска социалистическа република]], след като ден по-рано Москва поставя ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от [[Полша]], включително историческата столица [[Вилнюс]]. През [[1941]] – [[1944]] г. Литва е окупирана от нацистка [[Германия]]. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. На [[11 март]] [[1990]] г. Върховният Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва (първата [[Съюзни републики на СССР|съюзна република]], напускаща СССР). На [[29 март]] [[2004]] г. Литва става член на НАТО. На [[1 май]] 2004 г. Литва става член на [[ЕС]]. == Държавно устройство == [[Файл:Wilno - Pałac prezydencki.jpg|мини|ляво|Президентският дворец във Вилнюс]] {{Основна|Държавно устройство на Литва}} Литва е [[полупрезидентска република]]. [[Държавен глава]] е [[президент]]ът, който се избира с петгодишен мандат. В неговите ръце е съсредоточена и външната политика. Президентът, по одобрение на парламента, определя [[министър-председател]]я, а на последните номинации определя и останалата част от [[правителство|кабинета]], както и броя на останалите държавни служители и съдии, както и [[Конституционен съд]] (''LR Konstitucinis Teismas''). Литовският [[парламент]] ([[Сейм]]) има 141 члена, които се избрани с четиригодишен мандат. Около половината членове от това законодателно тяло са избрани от избирателни райони (71), а останалата половина (70) са избрани от национален вот. Партията трябва да получи поне 5% от националния вот, за да бъде избрана в Сейма. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Литва}} [[Файл:Ex STEADFAST JAZZ (10743116623).jpg|мини|ляво|Боец от литовските спецчасти]] Литовските въоръжени сили (''Lietuvos ginkluotosios pajėgos'') са професионални, имат численост около 15 500 души в редовни формирования и около 100 000 души в резервни формирования. Литва е член на [[НАТО]] и военната ѝ доктрина е за „тотална и безусловна защита“, поради което войските са структурирани по подобие на скандинавските армии, и най-вече шведската. Клоновете на въоръжените сили са сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили, национални доброволчески сили и специални сили. Армията има на разположение около 400 бронетранспортьора (най-вече щатски [[М-113]] и 168 M577 V2 (персонални бронирани бронетранспортьори, поръчани от Германия през 2016), някои от които с финландски [[миномет]]и), 150 артилерийски гаубици [[Гаубица М101|М101]] и 20 самоходни миномета „Тунджа“, както и различни видове противотанкови ракети и ЗРК с малък обсег. ВВС имат единствено транспортни и учебни вертолети и самолети, а ВМС – патрулни катери и минопочистващи кораби. Последната противоподводникова корвета от съветско време е изведена от употреба през 2009 г. Литва има общо 187 души зад граница, като най-многоброен е контингентът в [[Афганистан]] – 141 души. Разходите за въоръжените сили са 405 милиона евро, или 1,14% от БВП (2008). == Административно деление == {{Основна|Административно деление на Литва}} <div style="float: left;">{{Окръзи в Литва}}</div> [[Файл:Litauen BG.png|мини|250px|Карта на Литва]] Територията на Литва е разделена на 10 окръга, които от своя страна са разделени на 60 общини. Те се делят на 546 енории. Десетте окръга са: * [[Алитуски окръг]] * [[Вилнюски окръг]] * [[Каунаски окръг]] * [[Клайпедски окръг]] * [[Мариямполски окръг]] * [[Паневежки окръг]] * [[Таурагски окръг]] * [[Телшяйски окръг]] * [[Утенски окръг]] * [[Шяуляйски окръг]] Градските райони обхващат територията на един град, а в някои случаи – и на крайградските райони. == Природа == {{Основна|География на Литва}} Литва е разположена край [[Балтийско море]]. Има предимно [[равнина (география)|равнинен]] и [[хълм]]ист релеф. Главната река е [[Неман]] (Нямунас). Има и около 3000 [[езеро|езера]]. Горите са смесени. Има 1 [[национален парк]] (30 806 ha), 3 [[резерват]]а (17 534 ha) и 456 други природни обекта. [[Климат]]ът е преходен – от морски към [[континентален климат|континентален]]. [[Файл:Rapsai001.JPG|мини|Поле с [[рапица]]]] {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Вилнюс]] ! температура ! яну ! фев ! мар ! апр ! май ! юни ! юли ! авг ! сеп ! окт ! ное ! дек |- | минимална | −6&nbsp;°C | −6&nbsp;°C | −3&nbsp;°C | 2&nbsp;°C | 8&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 13&nbsp;°C | 12&nbsp;°C | 8&nbsp;°C | 4&nbsp;°C | −1&nbsp;°C | −5&nbsp;°C |- | максимална | −2&nbsp;°C | −1&nbsp;°C | 3&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 18&nbsp;°C | 20&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 10&nbsp;°C | 3&nbsp;°C | −1&nbsp;°C |} == Стопанство == {{основна|Икономика на Литва}} Литва е индустриално-аграрна страна. Основни отрасли са [[машиностроене]] (кораби), [[металообработване|метало-]] и [[дървообработване]], [[химическа промишленост|химическа]], [[текстилна промишленост|текстилна]] и [[хранително-вкусова промишленост]] (рибно-консервна). Със [[селско стопанство]] се занимават 35% от населението на страната. Водещ отрасъл е месо-млечното [[говедовъдство]]. Повсеместно се отглеждат [[ръж]], [[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[лен]], [[захарно цвекло]], [[картоф]]и, [[зеленчуци]] и др. == Население == {{основна|Население на Литва}} [[Файл:La selección de Lituania celebra su tercer puesto en el Mundial de baloncesto 2010.jpg|мини|[[Баскетбол]]ът е най-популярният спорт в Литва.]] Населението на Литва е около 2 900 000 души, от които близо 85% са [[литовци]]. Най-големите малцинства са [[поляци]]те – около 6% от населението, и [[руснаци]] – около 5% от населението. Населението е намаляващо, но са предприети амбициозни програми от страна на правителството за увеличаване на прираста до положителни стойности. === Етнографски райони === Литва е малка и почти хомогенна държава, но литовците има четири големи етнографски региона, които имат някои различия в традициите, диалектите и ландшафта: * Аукщайтия (Горна Литва, {{lang|lt|Aukštaitija}}) – най-големият регион, заема голяма част от територията на североизток, над течението на Неман, между границите с Латвия и Беларус и столицата Вилнюс. * Жмуд ([[Жемайтия]] или Долна Литва, {{lang|lt|Žemaitija}}) – регион, разположен на северозапад, по долината на река Неман. Жмудският и аукщайтския диалекти са, от съвременна гледна точка, двата основни диалекта на литовския език. * Сувалкия ({{lang|lt|Suvalkija}}) – традиционно богат регион в югозападната част на страната, около [[Мариямполе]]. * Дзукия ({{lang|lt|Dzūkija}}) – традиционно бедни гористи земи в южната част на Литва, по протежение на границата с Беларус. * Петият регион, който често е отнасян към Жмуд, е [[Мемелска област|Мемелската област]], наричана също Малка Литва ({{lang|lt|Mažoji Lietuva}}) или Клайпедски край ({{lang|lt|Klaipėdos kraštas}}) – ивица в най-западната част на страната, която заедно с град [[Клайпеда]] до 1918 година и от 1939 до 1945 г. е била част от [[Източна Прусия]] и е включена в състава на тогавашната [[Германска империя]]. Някои политици отнасят към Малка Литва и територията на съвременната Калининградска област на Русия. == Култура == {{раздел-мъниче}} == Други == * [[Комуникации в Литва]] * [[Транспорт в Литва]] * [[Въоръжени сили на Литва]] * [[Външна политика на Литва]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Литва|Север=[[Латвия]]|Югоизток=[[Беларус]]|Юг=[[Полша]]|Югозапад=[[Калининградска област|Русия]]|Северозапад=''[[Балтийско море]]''}} == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://www.lrv.lt/ Официален сайт на правителството на Литва] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200205133554/http://lrv.lt/ |date=2020-02-05 }} * [http://www.president.lt/ Официален сайт на президента на Литва] * [http://www3.lrs.lt/ Официален сайт на парламента на Литва] {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Балтийски страни}} {{Инициатива „Три морета“}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Литва| ]] 9c0qln1sobjkp12omkpn8dz1qaqnmpv Владимир Крамник 0 20136 12896673 12867283 2026-05-03T00:59:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896673 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Владимир Крамник |Име-оригинал = Владимир Крамник |картинка = Vladimir Kramnik 2005.jpg |коментар = Крамник през 2005 г. |наставка = |държава = {{RUS}} |състезател = {{RUS}} |роден-място = [[Туапсе]], [[Русия]] |починал-дата = |починал-място = |звание = гросмайстор <small>(1991)</small> |световен шампион = |ЕЛО = 2753 (януари 2020) <ref name="ФИДЕ">[http://ratings.fide.com/toparc.phtml?cod=577 Top 100 Players January 2020 - Archive] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200519125253/https://ratings.fide.com/toparc.phtml?cod=577 |date=2020-05-19 }}, ФИДЕ.</ref> |ЕЛО-рекорд = 2817 (октомври 2016) |място-свят = 17<sup>-о</sup> (януари 2020) <ref name="ФИДЕ"/> |място-държава = 3<sup>-то</sup> (януари 2020) <ref name="ФИДЕ"/> }} '''Владимир Крàмник''' е [[Русия|руски]] [[шахмат]]ист, бивш световен шампион по класически шахмат. Той е 10-ият по ред сред [[Върхови ЕЛО постижения в шахмата|елитната група шахматисти]], достигали някога коефициент [[ЕЛО]] над 2800 т. == Шахматна биография == Роден е на [[25 юни]] [[1975]] г. в [[Туапсе]] – град на брега на [[Черно море]]. С шахмат започва да се занимава от 5-годишен. На популярната игра го научава неговият баща, по професия художник. На 7 години получава първия си разряд по шахмат, а на 10 става шампион на родния си град. На 11 е кандидат майстор на спорта, а на 13 [[майстор на спорта]]. През 1987 – 1988 година учи в школата по шахмат на [[Михаил Ботвиник]] – същата, в която е учил и тогавашният световен шампион Гари Каспаров, който също допринася за растежа на Крамник. По-късно отношенията им се обтягат. Международен [[гросмайстор]] от 1991 г. Световен шампион за юношеска възраст 16 – 18 години. Заема второ място на шампионата на Русия (1990), шампион [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] при младите майстори (1991), световен шампион при юношите до 18-годишна възраст (1991). Победител от световните [[Шахматна олимпиада|шахматни олимпиади]] (1992, 1994, 1996) в състава на сборния отбор на Русия. Участва в състезанието на претендентите за световното първенство (от 1993). Победител в редица големи международни турнири и мачове от 1990 до 2010 г. <ref name="chessbgnet">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://chessbgnet.org/view-chess-profil.php?num=41 |заглавие=Биография на Крамник от www.chessbgnet.org, посетен на 29.10.2008 |достъп_дата=2008-02-23 |архив_дата=2008-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080304045935/http://chessbgnet.org/view-chess-profil.php?num=41 }}</ref> През 2000 г. Крамник поставя рекорд като печели 86 партии на класическа времева контрола подред. <ref name="kramnik.com">[http://www.kramnik.com/eng/biography/index.aspx Биография на Крамник от официалния му сайт www.kramnik.com, посетен на 29.10.2008]</ref> През 2019 г. обявява, че повече няма да се състезава и слага край на кариерата си <ref>[https://m.offnews.bg/news/Drugi_18773/Vladimir-Kramnik-prekrati-karierata-si_696660.html Владимир Крамник прекрати кариерата си], OffNews, 1 февруари 2019.</ref>. За последен път фигурира в месечната класация на ФИДЕ през януари 2020 г. <ref name="ФИДЕ"/> == Световен шампион по класически шахмат == През [[Световно първенство по класически шах 2000|2000]] г. побеждава Гари Каспаров в [[Лондон]] с 8,5:6,5 в мач на Професионалната шахматна асоциация (ПША) до 16 партии и според участниците и мнозина наблюдатели това е мач за световното първенство, който прави Крамник световен шампион по шахмат. Световната федерация по шахмат ([[ФИДЕ]]) обаче не признава мача за такъв, тъй като е мероприятие на ПША, основана от Каспаров. Крамник отказва традиционния мач-реванш, но не е лишен от титлата и така остава световен шампион на ПША 6 години. През [[Световно първенство по класически шах 2004|2004]] г. играе мач за титлата срещу унгареца [[Петер Леко]]. Резултатът е равен 7:7 т. като по този начин Крамник запазва титлата си. <ref name="kramnik.com"/> == Световно първенство през 2006 г. == През 2006 г. по решение на Световната шахматна федерация Крамник играе с шампиона на ФИДЕ [[Веселин Топалов]] т.нар. обединителен мач за световната шахматна корона в [[Елиста]], столица на република [[Калмикия]], автономна област в бившия СССР. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник, често последвани от силни ходове. След скандалния мач и прибирането си в София, Топалов веднага иска реванш от Крамник. Той отказва, но според официалните правила на ФИДЕ е длъжен да приеме мач с всеки претендент за титлата, който има коефициент [[ЕЛО]] над 2700. ФИДЕ не насрочва мач реванш според правилата и не лишава Крамник от титлата заради отказа му да я защитава. До 2007 г. президентът на ФИДЕ, руският и калмикски политик [[Кирсан Илюмжинов]], не взима никакво решение по този въпрос. Вместо това организира ново първенство, на което Топалов не е поканен. Междувременно Топалов открито заявява, че Крамник е използвал непозволени средства и за нищо на света няма да се върне в Елиста. От щаба на Топалов твърдят, че разполагат с многобройни доказателства за измамите. == Световно първенство през 2007 г. == През [[Световно първенство по шахмат 2007|2007]] г. Крамник участва в световното първенство по шахмат, организирано от ФИДЕ в [[Мексико (град)|Мексико]]. В турнира участват осем шахматиста, като всеки играе по две партии с разменени цветове срещу всеки от останалите седем. Крамник дели 2-ро – 3-то място с [[Борис Гелфанд]], но е класиран на второ място по допълнителни показатели. Така веднага получава правото да играе мач за световната титла с новия шампион [[Вишванатан Ананд]] през 2008 г. <ref name="kramnik.com"/> == Световно първенство през 2008 г. == [[Световно първенство по шахмат 2008|Световното първенство през 2008]] г. представлява мач между Крамник и Ананд, провел се в [[Бон (Германия)|Бон]], [[Германия]]. Ананд печели с 6,5:4,5 т. и запазва титлата си от първенството в Мексико. == Световно първенство през 2011 г. == В мачовете на претендентите в [[Казан]] на четвъртфинала побеждава [[Теймур Раджабов]] с 6½:5½, а на полуфинала губи от [[Александър Гришчук]] с 4½:5½. == Световно първенство през 2013 г. == За световно първенство по шахмат през 2013 г. се провежда турнир на претендентите в [[Лондон]] от 16 март до 1 април. В него взимат участие 8 шахматисти, които играят по два пъти един срещу друг с разменени фигури. При равенство на точките в класирането се отчита общия брой на победите в турнира. Така първи става [[Магнус Карлсен]] с 8,5 точки и 5 победи, а Владимир Крамник остава втори (8,5 т., 4 победи), следван от [[Левон Аронян]] (8 т.), [[Пьотр Свидлер]] (8), Борис Гелфанд (6,5), Александър Гришчук (6,5), [[Василий Иванчук]] (6) и Теймур Раджабов (4). <ref>[http://sport.actualno.com/Magnus-Karlsen-e-oficialnijat-pretendent-za-svetovnata-titla-po-shahmat-news_420187.html Магнус Карлсен е официалният претендент за световната титла по шахмат], Actualno.com, 02.04.2013.</ref> == Световно първенство през 2014 г. == Турнирът на претендентите се провежда в [[Ханти-Мансийск]], Русия. Крамник заема трето място, изпреварвайки по допълнителни показатели [[Шахрияр Мамедяров]] и [[Дмитрий Андрейкин]]. == Световно първенство през 2018 г. == Последното му участие на световно първенство е през 2018 г. на турнира на претендентите в Берлин. Заема пето место сред осем участници. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [[Веселин Топалов|Уикипедия – Веселин Топалов, Мач за световната титла с Крамник]] {{Световни шампиони по шахмат}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Шахмат|Съветски съюз|Русия}} {{СОРТКАТ:Крамник, Владимир}} [[Категория:Руски шахматисти|Крамник, Владимир]] [[Категория:Родени в Краснодарски край]] pw0tc7rz5d206oo3ejihcrjagviap1q Атанас Атанасов (актьор) 0 20345 12896251 12895321 2026-05-02T16:11:03Z Gidget.09star 366703 12896251 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атанас Атанасов|Атанас Атанасов}} {{Личност|актьор}} '''Атана̀с Атана̀сов''' е [[България|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 15 септември 1955 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 1980 г. завършва [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при [[професор|проф]]. Сашо Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] в [[Сливен]], от [[1986]] до [[2000]] г. е в [[Театър „Българска армия“]], а от 2000 до 2001 г. в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. От [[2001]] г. е актьор на свободна практика. От [[1991]] г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в екипите на проф. [[Елена Баева]], проф. [[Крикор Азарян]], проф. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]. Допреди това преподава в [[Театрален колеж „Любен Гройс“]]. От 2003 г. е художествен ръководител на класове по специалността „Актьорство за драматичен театър“. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. научното звание професор, а през 2008 г. научната степен доктор за труда „Сценичният образ – аспекти на субективния подход“. Като актьор играе в спектакли на [[Народен театър „Иван Вазов“]], [[Младежки театър]], [[Театър 199|Театър „199“]], [[Малък градски театър зад канала|МГТ „Зад канала“]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|ДСТ „Алеко Константинов“]], „[[Сълза и смях]]“. На стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. [[Файл:ATANAS ATANASOV.jpg|мини|260п|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Атанас Атанасов.]] Има три деца – Мария (от първия си брак), [[Алиса Атанасова|Алиса]] и [[Ясен Атанасов (актьор)|Ясен]] (от втория си брак).<ref>[https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-prof-atanas-atanasov-2-chast.html Търси се: проф. Атанас Атанасов (2 част)], btv.bg, 5 април 2020.</ref> Сред възпитаниците му в [[НАТФИЗ]] са актьорите [[Малин Кръстев]], [[Татяна Захова]], [[Христо Пъдев]], [[Дария Симеонова]], [[Юлиан Рачков]], [[Владимир Зомбори]], [[Иво Аръков]], [[Диана Димитрова]], [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]], [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]], [[Любомира Башева]], [[Даниел Върбанов]], [[Карина Андонова]], [[Далия Георгиева]]. == По-значителни роли в театъра == ; ДТ „Стефан Киров" – Сливен * Разколников от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, режисьор Красимир Спасов, * Иво от „Пресечката“ на Кольо Георгиев, реж. Пламен Марков, * Художникът (Картин Пеев) от „Мата Хари“ на Недялко Йорданов, реж. Слави Шкаров ; Театър „Българска армия" * Аташето от „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ на [[Бертолд Брехт]], реж. [[Леон Даниел]], * Поцо от „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет, реж. Леон Даниел, * Топаз от „Топаз“ на Марсел Паньол, реж. [[Николай Ламбрев]], * Драгалевски от „Двубой“ на [[Иван Вазов]], реж. Николай Ламбрев, * Шутът от „Както ви харесва“ на [[Уилям Шекспир]], реж. Леон Даниел, * Хамлет от „Хамлет“ на Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев, * Хенрих от „Хенрих IV“ на [[Луиджи Пирандело]], реж. [[Крикор Азарян]], * Трофимов от „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]], реж. Крикор Азарян, * Тарталя от „Красива птичка с цвят зелен“ на [[Карло Гоци]], реж. Николай Ламбрев. ; Народен театър „Иван Вазов“ * Лоренцачо от „Лоренцачо“ на [[Алфред дьо Мюсе]], реж. [[Маргарита Младенова]], * Христофоров от „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, реж. Маргарита Младенова, * Мъжът от „Верона“ на [[Алексей Шипенко]], реж. [[Явор Гърдев]], * Орсино от „Дванайсета нощ“ на Уилям Шекспир, реж. [[Робер Стуруа]], * Нягул от „Албена“ на [[Йордан Йовков]], реж. [[Иван Добчев]]. ; Малък градски театър „Зад канала“ * Федя Протасов от „Живият труп“ на Лев Толстой, реж. [[Бина Харалампиева]], * Марк от „Арт“ на [[Ясмина Реза]], реж. Пламен Марков, * Енрик Фонт от „Шведска защита“ на Жорди Галсеран, реж. Бина Харалампиева. ; [[Театър 199]] „[[Валентин Стойчев]]“ * Дийли от „Стари времена“ на [[Харолд Пинтър]], реж. [[Николай Поляков]], * Джордж от „Догодина по същото време“ на Бърнард Слейд, реж. Георги Михалков, * Лаймън от „Спускане от връх Морган“ на [[Артър Милър]], реж. Бина Хараламбиева, * Виктор от „Есенна соната“ на [[Ингмар Бергман]], реж. [[Младен Киселов]], * Джак от „Здравей, напускам те“ на [[Едуард Олби]], реж. [[Богдан Богданов]], * Юбер от „Живот по три“ на Ясмина Реза, реж. Явор Гърдев, * Нас от „Шекспир-пълни съчинения“ на Д. А. Данийл, реж. [[Съни Сънински]], * Андрю Уайк от „Копой“ на [[Антъни Шафър]], реж. Калин Ангелов, * Труман от „Хората от оз“ на [[Яна Борисова]], реж. [[Галин Стоев]], * Ричард от „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис, реж. [[Ивайло Христов]]. ; Младежки театър „Николай Бинев" * Стриндберг от „Нощта на Трибадите“ на Нурен, реж. [[Красимир Спасов]]. ; Театър „Сълза и смях“ * Найден от „Майстори“ на [[Рачо Стоянов]], реж. Пламен Марков. ; ДСТ „Алеко Константинов * Мъжът от „Евроспорт“ на Д. Шпиро, реж. Бина Харалампиева, * Пиер Лан от „Английската любовница“ на [[Маргьорит Дюрас]], реж. [[Възкресия Вихърова]], * Чарлс от „Ноември“ на [[Дейвид Мамет]], реж. [[Слав Бакалов]]. == Телевизионен театър == * „Силует под дъжда“ (1990) ([[Димитър Василев (писател)|Димитър Василев]]) * „В полите на Витоша“ (1987) ([[Пейо Яворов]]) * „Главният редактор“ (1987) ([[Игор Барах]] и [[Олег Сатник]]) * „Пресечката“ (1987) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Стълбата“ (1986) ([[Самуил Альошин]]) * „Великото чудо“ (1986) ([[Николай Георгиев]]) == Работа като театрален режисьор == Като [[режисьор]] е поставял в [[Възраждане (театър)|театър „Възраждане“]] – „Съвсем между нас“ на А. Ейкбърн, [[Театър 199]] – „Изрод“ на [[Джон Легуизамо]], „Облогът на Паскал“ от Хуай Майорга, „Семеен съвет“ от Кристина Клементе, МГТ „Зад канала“ – „Оскар и розовата дама“ на [[Ерик Емануел Шмит]], ДТ „Ст. Киров“, Сливен – „Air Tango“ на М. Камолети. == Признание и награди == * II награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1984) * наградата на САБ за млад актьор (1986) * Наградата „Максим“ за мъжка роля (1995, Враца) * I награда за мъжка роля (1995, Враца) * Награди за [[Характеристика (филма)|Характеристика]] (1985-Москва) и (1986-Варна) * За [[Ешелоните на смъртта]] (1986-Варна) * За [[Те надделяха]] (1986-Варна) * за спектакъла „Солунските съзаклятници“ (1984) * за спектакъла „Прокурорът“ (1988) * за спектакъла „Лоренцачо“ (1992) * за спектакъла „В полите на Витоша“ (1995) Получавал е награди за мъжки роли в спектаклите „Солунските съзаклятници“ на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], „Прокурорът“ на [[Георги Джагаров]], „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, „Нощта на трибадите“ на П. Енквист, „Пикльото“ на Константин Илиев, „АРТ“ на Ясмина Реза, „Евроспорт“ на Д. Шпиро, номинация на САБ за ролята си в спектакъла „Английската любовница“ на Маргьорит Дюрас и др. * [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] (2008) за водеща мъжка роля за ролята на Енрик Фонт от „Шведска защита“ на Ж. Галсеран в МГТ „Зад канала“. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2026 || [[Мамник (сериал)|Мамник]] || 12 || || Волен Несторов |- |2025 |[[Ком – Емине (сериал)]] |12 | |Професор Коста |- | 2019 || [[Заедно, без теб]] || || || Иван Стефанов |- | 2019 || [[Див чесън (филм)|Див чесън]] || || || Бандита |- | 2017 || [[Необичайност]] || || || Алекс |- | 2015 || [[Пациентът]] || || || д-р Димитър Карапетров |- | 2013 || [[Четвърта власт]] || 12 || || Андрей Кръстанов |- | 2012 || [[Капитанската дъщеря (филм, 2012)|Капитанската дъщеря]] ''(„La figlia del capitano“)'' || || Италия / Чехия / България || Зурин |- | 2011 – 2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || полицай Ненов ''(в 1 серия, 2013)'' |- | 2010 – 2011 || [[Стъклен дом]] || 64 || || агент Колев |- | 2008 || [[Военен кореспондент]] || || || генерал Колев |- | 2007 || [[Изходът-мечтата на Ада]] ''(„Exodus“)''|| || Италия || ashenbax |- | 2007 || [[Търговският път]] ''(„Trade Routes“)''<br>[[Размяна]] – 2 заглавие|| || || Георги |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]] || 6 || || Жорж |- | 2006 || [[Заекът на Ватанен]] ''(„Le lièvre de Vatanen“)''|| || Белгия / България / Франция || сержантът от полицията |- | 2006 || [[Разследване (филм)|Разследване]] || || България / Германия / Холандия || |- | 2005 || [[Сако и Ванцети (филм, 2006)|Сако и Ванцети]] ''(„Sacco & Vanzetti“)''|| || Италия || полицай |- | 2005 || [[Дълга зима]] || || || бащата |- | 2004 || [[Църква за вълци]] || 12 || || Йордан, брат на Стамат, Асен и Венета |- | 2004 || [[Болката на една майка]] ''(„La peine d'une mère“)''|| || Франция || инспекторът |- | 2003 || [[Под едно небе (филм, 2003)|Под едно небе]] || || || |- | 2003 – 2013 || [[По съвест (филм)|По съвест]] ''(„Un caso di coscienza“)''<br>[[Подозрения(филм)|Подозрения]] (2 заглавие)|| 30 || Италия / България || |- | 2003 || [[Сорая (филм)|Сорая]] ''(„Soraya“)''|| || Италия / Германия / франция || |- | 2002 || [[Подгряване на вчерашния обед]] || || България / Македония || Кирил Въндев,<br>бащата на Катерина и член на ВМРО |- | 2002 || [[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]] || || || русият |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Верцингеторикс]] (''„Vercingétorix“'')<br>/[[Друиди]] (''„Druids“'' – заглавие на англ.)|| || Франция / Канада / Белгия || гал |- | 2001 || [[Мари и хлапетата]] ''(„Marie Marmaille“)''|| || Франция || |- | 2001 || [[Кефалония (филм)|Кефалония]] ''(„I giorni dell'amore e dell'odio“)''|| || Италия || |- | 1999 || [[Големите игри]] || 10 || || гаджето на Вероника |- | 1999 || [[Изток-Запад]] (''„Est - Ouest“'') || || Франция / Испания/Русия / Украйна / България || Виктор, треньор |- | 1999 || [[Жребият]] || 2 || || Борис Скарлатов като млад |- | 1999 || Жребият || 7 || || Борис Скарлатов като млад |- | 1997 || [[Бодлите на таралежите]] || || || бащата |- | 1995 || [[Любовна комедия]] – 2 заглавие|| || || |- | 1994 || [[Тя (филм, 1994)|Тя]] (''Elle'') || || Франция / България / Чили / Швейцария / Португалия || |- | 1993 || [[Пленникът от Трикери (филм, 1993)|Пленникът от Трикери]] || || || Венко Делев |- | 1991 || [[О, господи, къде си?]] || || || Пепо |- | 1990 || [[Бащи и синове]] || 5 || || операторът Симеон Симеонов |- | 1989 || [[Право на избор]] || || || Жоро |- | 1988 || [[Неизчезващите]] || 5 || || операторът Симеон Симеонов |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || || Динко Дионисиев |- | 1987 || [[Ненужен антракт]] || || || Атанас Костов |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || Кочо |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || Леон Папо, Дамян |- | 1986 || [[Характеристика (филм)|Характеристика]] || || || Ицето |- | 1984 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || |- | 1985 || [[Звън на кристал]] || || || |- | 1980 || [[Саби и мечове]] || || || |- | 1975 || [[При никого]] || || || |- |} == Източници == <references/> * [http://theatre.art.bg/атанас-атанасов__3055 Биография на Атанас Атанасов в Theatre.art.bg] == Външни препратки == * [http://www.atatanassov.com/ Личен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070421192509/http://www.atatanassov.com/ |date=2007-04-21 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0040283}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] t9skorooioqc6y8996lzydbe98t3p3i Владимир Набоков 0 20394 12896769 12815392 2026-05-03T06:42:16Z Motekov 141057 12896769 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|руско-американския писател|политика|Владимир Набоков (политик)}} {{Личност|писател}} '''Владѝмир Владѝмирович Набо&#768;ков''' ([[10 април]] по стар стил, [[22 април|22]]/[[23 април]] по нов стил, [[1899]] – [[2 юли]] [[1977]]) е (по гражданство) руски, американски, швейцарски [[писател]], [[поет]], колекционер на [[пеперуди]] и любител на [[шахмат]]а.<ref>{{cite book |chapter =НАБОКОВ Владимир Владимирович (1899-1977) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/707/mode/2up 707] |accessdate= 3 май 2026}}</ref> Роден е в Русия, но емигрира със семейството си през 1917 г. Получава образованието си във Великобритания, след това живее известно време в Берлин. С настъпването на [[нацизма]] бяга във Франция и в [[САЩ]], където прекарва 20 години от живота си. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на [[английски език]]. == Биография == [[Файл:Nabokov House.JPG|мини|Родният дом на Владимир Набоков в [[Санкт Петербург]], днес литературен музей „Владимир Набоков“]] Набоков е роден в [[Санкт Петербург]] в богато и влиятелно [[аристокрация|аристократично]] семейство. Дядо му [[Димитър Набоков]] е министър на правосъдието в Русия. Баща му, юристът [[Владимир Набоков (политик)|Владимир Дмитриевич Набоков]], е един от водачите на либералната [[Конституционно-демократическа партия]] преди установяването на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим в страната. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри. Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си [[стихотворение|стихотворна]] сбирка. За да избегне [[Руска революция (1917)|Руската революция]], през 1917 г. семейството му бяга в [[Ялта]] на [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]. Оттам, както много други руски изселници, семейството му се отправя към [[Берлин]]. Набоков, заедно с брат си, се записва в [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], [[Англия]]. Там от 1919 до 1922 г. следва [[естествени науки]], [[руска литература|руска]] и [[френска литература]]. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на [[политическо убийство|политическото убийство]] на [[Павел Милюков]]. През 1923 г. Набоков и семейството му се връщат в Берлин. Там работи като частен [[учител]], [[преводач]], [[актьор]] и издава [[поезия]], както и първата си [[новела]] („Машенка“ (1926) под [[псевдоним]]а В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски [[емигрант]]. През 1937 г. бяга с жена си, която е [[евреи|еврейка]], и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във [[Франция]]. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите [[Германия|немски]] войски, се премества в [[САЩ]], където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в [[Ню Йорк|нюйоркския]] природо-исторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, ''„The Real Life of Sebastian Knight“'' (''„Истинският живот на Себастиян Найт“''). Скоро започва и академична кариера, която го довежда до [[Станфордски университет|Станфордския университет]], [[Уелесли Колидж]], [[Харвардски университет|Харвардския университет]] и накрая до [[Университет Корнел|Университета Корнел]], където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски [[гражданин]]. Средствата, които му донася романът ''„[[Лолита]]“'' (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в [[Монтрьо]], [[Швейцария]]. Почива от [[вирус]]на [[инфекция]] на [[2 юли]] [[1977]] г. в [[Лозана]] и е погребан във [[Вьове]]. Набоков е [[синестезия|синестет]] и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си. == Литературни творби == Първите творби на Набоков са на [[руски език]], но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитри. Трилингвистичното му (руски, английски, [[френски език|френски]]) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му. Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната [[игра на думи]]. Става известен с романа си ''[[Лолита|„Lolita“]]'' ([[1955]] г.), който разказва за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено ''[[Блед огън|„Pale Fire“]]'' (''„Блед огън“'' [[1962]] г.), му спечелват място сред най-великите писатели на [[XX век]]. Може би неговата най-характерна творба, ''„Ada or Ardor: A Family Chronicle“'' („Ада или страст: Семейна хроника“ [[1969]] г.), е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игривост. Най-известният му разказ, ''„The Vane Sisters“'', е известен отчасти заради [[акростих|акростишния]] си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба. Статутът на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към ''„[[Евгений Онегин]]“''. Коментарът завършва с приложението ''„Notes on Prosody“'' (''„Бележки по [[Прозодия (поезия)|прозодията]]“''), което само по себе си придобива висока репутация. == Пеперуди == Набоков е също така бележит [[Пеперуди|лепидоптерист]], открил няколко вида пеперуди. През [[1940-те|40-те]] е организатор на колекцията от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудове в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния [[родов вид]] ''[[Polyommatini]]'' (фамилия ''[[Lycaenidae]]''), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели. == Списък на литературните творби == (''Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.'') [[Файл:King, Queen, Knave.jpg|150px|мини|Корица на „Крал, дама, вале“, издание 1928 г.]] [[Файл:Lolita 1955.JPG|150px|мини|Корица на „Лолита“, издание 1955 г.]] === Романи === * ''Машенька'' (1926)<br>''Машенка''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Колибри, 2018, 144 с. ISBN 978-619-02-0198-4 * ''Король, дама, валет'' (1928)<br>''Поп, дама, вале''. Превод от руски език Лиляна Минкова. София: Фама, 2008, 240 с. * ''Защита Лужина'' (''Защита Лужин'', 1930)<br>''Защитата Лужин''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB">Набоков В., сборник ''Покана за екзекуция'', София: Народна култура, 1989, включва: ''Защитата Лужин'', ''Покана за екзекуция'' и ''Други брегове''</ref> * ''Подвиг'' (1932)<br>''Подвиг''. София: Фама, 2008, 208 с. * ''Камера обскура'' (1932 ''Camera Obscura''; 1938 ''Laughter in the dark''<ref>Алтернативно заглавие и издание, направено от автора, който не одобрява първоначалния превод ''Camera Obscura''.</ref>)<br> ''Смях в тъмното''. Превод от английски език Гергана Георгиева, София: Колибри, 2013 ISBN 978-619-150-019-2 * ''Отчаяние'' (''Отчаяние'', 1936) * ''Приглашение на казнь'' (1938)<br>''Покана за екзекуция''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB"/> * ''Дар'' (1937/1938, завършена 1952)<br>''Дар''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 1997, 448 с. ISBN 954-428-153-3 * ''The Real Life of Sebastian Knight'' (1941)<br>''Истинският живот на Себастиян Найт''. Превод от английски език Иглика Василева. София: Фама, 2006, 224 с. * ''Bend Sinister'' (1947)<br>''Знак за незаконороденост''. Превод от английски език [[Красимир Желязков]]. София: Фама, 2009, 256 с. * ''Lolita'' (1955)<br>''[[Лолита]]''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1991, 358 с.<ref>Преводът на Пенка Кънева е направен по руското издание. Преводът от английски на руски език е дело на сина на Владимир Набоков Дмитрий, а писателят редактира превода.</ref> * ''Pnin'' (1957)<br>''Пнин''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 2000, 174 с.<ref>[https://chitatelski-klub.nbu.bg/книга-на-месец-април-2024-г/ „Книга на месец април 2024 г.“], сайт на Читателския клуб на НБУ.</ref><ref>{{YouTube|KMrlkEVB3X8|Читателски клуб на НБУ: „Пнин“ от Владимир Набоков}}</ref> * ''Pale Fire'' (''Блед огън'', 1962) * ''Ada or Ardor: A Family Chronicle'' (''Ада или Страст: Семейна хроника'', 1969) * ''Transparent Things'' (1972)<br>''Прозрачни неща''. Превод от английски език Иглика Василева. София: Колибри, 2011, 126 с. * ''Look at the Halequins!'' (1974)<br>''Виж арлекините!''. Превод от английски език Весела Прошкова. София: Фама, 2017, 256 с. ISBN 978-954-597-519-6 * ''The Original of Laura'' (1977, незавършена)<br>''Оригиналът на Лаура''. Превод от английски език Людмил Люцканов. София: Фама, 2010, 296 с. ISBN 978-954-597-383-3 === Разкази и повести === * ''Соглядатай'' (повест, 1938) * ''Волшебник'' (''Вълшебник'', разказ, 1939); „Вълшебникът“, Владимир Набоков, изд. „Colibri“, 2015 г. * ''The Stories of Vladimir Nabokov'' (''Разказите на Владимир Набоков'', 1995) === Преводи === От руски на английски: * ''[[Евгений Онегин]]'' (на [[Александър Пушкин]], в проза) * ''A Hero of our Time'' (''Герой на нашето време'' на [[Михаил Лермонтов]]) От английски на руски: * ''Аня в стране чудес'' (''Аня в страната на чудесата'', на [[Луис Карол]] (''Alice in Wonderland''/''Алиса в страната на чудесата'') === Лекции и литературоведски есета === * ''[[Николай Гогол]]'' * ''Lectures on Literature'' (''Лекции по литература'') * ''Lectures on Russian Literature'' (''Лекции по руска литература'') * ''Lectures on Don Quixote'' (''Лекции за Дон Кихот'') === Пеперуди === * ''Nabokov's Butterfiles'' (''Пеперудите на Набоков'', събрани творби) === Други === * ''Poems and Problems'' (''Стихотворения и проблеми'', сбирка на поезия и шахматни проблеми) * ''Conclusive Evidence'' (''Убедителни доказателства'', 1951, [[автобиография]]) * ''Другие берега'' (1951, преработена версия на автобиографията)<br>''Други брегове''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB"/> * ''Speak, Memory'' (''Говори, памет'', 1967, автобиография) * ''Nabokov's Congeries'' (''Колекция на Набоков'', 1968) * ''Selected Letters'' (''Избрани писма'', 1989) == Бележки == {{reflist}} {{Уикивидове|Nabokov}} == Външни препратки == {{Уикицитат|Владимир Набоков}} {{commonscat|Vladimir Nabokov}} * {{Моята библиотека автор|vladimir-nabokov|Владимир Набоков}} * [http://www.mochola.org/nabokov/index.htm Nabokov Library] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060307134454/http://www.mochola.org/nabokov/index.htm |date=2006-03-07 }} {{икона|en}} * [http://www.lib.ru/NABOKOW/ Nabokov on Moshkow's site] Руска страница с творби, преводи, критики, научни трудове и интервюта с Набоков * [http://www.libraries.psu.edu/nabokov/zembla.htm Zembla] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201112034640/http://www.libraries.psu.edu/nabokov/zembla.htm |date=2020-11-12 }} добре направена страница за Набоков {{икона|en}} * [http://www.fulmerford.com/waxwing/nabokov.html Waxwing] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040822015858/http://www.fulmerford.com/waxwing/nabokov.html |date=2004-08-22 }} друга страница за Набоков {{икона|en}} * [http://www.theatlantic.com/issues/2000/04/nabokov.htm Review of ''Nabokov's Butterflies''] {{икона|en}} * [http://www.libraries.psu.edu/nabokov/abvn.htm Biographical notes (on Zembla)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080420140949/http://www.libraries.psu.edu/nabokov/abvn.htm |date=2008-04-20 }} {{икона|en}} * [http://www.cnn.com/SPECIALS/books/1999/nabokov/ CNN In-Depth Special: Nabokov] {{икона|en}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Набоков&type=AllFields От и за Владимир Набоков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://www.bnt.bg/bg/a/120-godini-ot-rozhdenieto-na-nabokov Непознатият Набоков], БНТ, 25 април 2019 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Набоков, Владимир}} [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Писатели на алтернативна история]] [[Категория:Швейцарски писатели фантасти]] [[Категория:Швейцарски автори на разкази]] [[Категория:Швейцарски автобиографи]] [[Категория:Швейцарски романисти]] [[Категория:Швейцарски поети]] [[Категория:Американски писатели на алтернативна история]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски автобиографи]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Руски писатели фантасти]] [[Категория:Руски автори на разкази]] [[Категория:Руски автобиографи]] [[Категория:Руски романисти]] [[Категория:Руски преводачи]] [[Категория:Руски поети]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Преводачи от руски език]] [[Категория:Американски ентомолози]] [[Категория:Шахматни композитори]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Татари в Русия]] [[Категория:Руснаци в САЩ]] [[Категория:Руснаци в Швейцария]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Починали в Монтрьо]] biyd7el5smabnhe690dqi76k267f8w1 12896771 12896769 2026-05-03T06:48:40Z Motekov 141057 12896771 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|руско-американския писател|политика|Владимир Набоков (политик)}} {{Личност|писател}} '''Владѝмир Владѝмирович Набо&#768;ков''' ([[10 април]] по [[стар стил]], [[22 април|22]]/[[23 април]] по [[нов стил]], [[1899]] – [[2 юли]] [[1977]]) е (по гражданство) руски, американски, швейцарски [[писател]], [[поет]], колекционер на [[пеперуди]] и любител на [[шахмат]]а.<ref>{{cite book |chapter =НАБОКОВ Владимир Владимирович (1899-1977) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/707/mode/2up 707] |accessdate= 3 май 2026}}</ref> Роден е в Русия, но емигрира със семейството си през 1917 г. Получава образованието си във Великобритания, след това живее известно време в Берлин. С настъпването на [[нацизма]] бяга във Франция и в [[САЩ]], където прекарва 20 години от живота си. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на [[английски език]]. == Биография == [[Файл:Nabokov House.JPG|мини|Родният дом на Владимир Набоков в [[Санкт Петербург]], днес литературен музей „Владимир Набоков“]] Набоков е роден в [[Санкт Петербург]] в богато и влиятелно [[аристокрация|аристократично]] семейство. Дядо му [[Димитър Набоков]] е министър на правосъдието в Русия. Баща му, юристът [[Владимир Набоков (политик)|Владимир Дмитриевич Набоков]], е един от водачите на либералната [[Конституционно-демократическа партия]] преди установяването на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим в страната. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри. Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си [[стихотворение|стихотворна]] сбирка. За да избегне [[Руска революция (1917)|Руската революция]], през 1917 г. семейството му бяга в [[Ялта]] на [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]. Оттам, както много други руски изселници, семейството му се отправя към [[Берлин]]. Набоков, заедно с брат си, се записва в [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], [[Англия]]. Там от 1919 до 1922 г. следва [[естествени науки]], [[руска литература|руска]] и [[френска литература]]. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на [[политическо убийство|политическото убийство]] на [[Павел Милюков]]. През 1923 г. Набоков и семейството му се връщат в Берлин. Там работи като частен [[учител]], [[преводач]], [[актьор]] и издава [[поезия]], както и първата си [[новела]] („Машенка“ (1926) под [[псевдоним]]а В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски [[емигрант]]. През 1937 г. бяга с жена си, която е [[евреи|еврейка]], и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във [[Франция]]. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите [[Германия|немски]] войски, се премества в [[САЩ]], където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в [[Ню Йорк|нюйоркския]] природо-исторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, ''„The Real Life of Sebastian Knight“'' (''„Истинският живот на Себастиян Найт“''). Скоро започва и академична кариера, която го довежда до [[Станфордски университет|Станфордския университет]], [[Уелесли Колидж]], [[Харвардски университет|Харвардския университет]] и накрая до [[Университет Корнел|Университета Корнел]], където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски [[гражданин]]. Средствата, които му донася романът ''„[[Лолита]]“'' (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в [[Монтрьо]], [[Швейцария]]. Почива от [[вирус]]на [[инфекция]] на [[2 юли]] [[1977]] г. в [[Лозана]] и е погребан във [[Вьове]]. Набоков е [[синестезия|синестет]] и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си. == Литературни творби == Първите творби на Набоков са на [[руски език]], но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитри. Трилингвистичното му (руски, английски, [[френски език|френски]]) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му. Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната [[игра на думи]]. Става известен с романа си ''[[Лолита|„Lolita“]]'' ([[1955]] г.), който разказва за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено ''[[Блед огън|„Pale Fire“]]'' (''„Блед огън“'' [[1962]] г.), му спечелват място сред най-великите писатели на [[XX век]]. Може би неговата най-характерна творба, ''„Ada or Ardor: A Family Chronicle“'' („Ада или страст: Семейна хроника“ [[1969]] г.), е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игривост. Най-известният му разказ, ''„The Vane Sisters“'', е известен отчасти заради [[акростих|акростишния]] си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба. Статутът на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към ''„[[Евгений Онегин]]“''. Коментарът завършва с приложението ''„Notes on Prosody“'' (''„Бележки по [[Прозодия (поезия)|прозодията]]“''), което само по себе си придобива висока репутация. == Пеперуди == Набоков е също така бележит [[Пеперуди|лепидоптерист]], открил няколко вида пеперуди. През [[1940-те|40-те]] е организатор на колекцията от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудове в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния [[родов вид]] ''[[Polyommatini]]'' (фамилия ''[[Lycaenidae]]''), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели. == Списък на литературните творби == (''Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.'') [[Файл:King, Queen, Knave.jpg|150px|мини|Корица на „Крал, дама, вале“, издание 1928 г.]] [[Файл:Lolita 1955.JPG|150px|мини|Корица на „Лолита“, издание 1955 г.]] === Романи === * ''Машенька'' (1926)<br>''Машенка''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Колибри, 2018, 144 с. ISBN 978-619-02-0198-4 * ''Король, дама, валет'' (1928)<br>''Поп, дама, вале''. Превод от руски език Лиляна Минкова. София: Фама, 2008, 240 с. * ''Защита Лужина'' (''Защита Лужин'', 1930)<br>''Защитата Лужин''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB">Набоков В., сборник ''Покана за екзекуция'', София: Народна култура, 1989, включва: ''Защитата Лужин'', ''Покана за екзекуция'' и ''Други брегове''</ref> * ''Подвиг'' (1932)<br>''Подвиг''. София: Фама, 2008, 208 с. * ''Камера обскура'' (1932 ''Camera Obscura''; 1938 ''Laughter in the dark''<ref>Алтернативно заглавие и издание, направено от автора, който не одобрява първоначалния превод ''Camera Obscura''.</ref>)<br> ''Смях в тъмното''. Превод от английски език Гергана Георгиева, София: Колибри, 2013 ISBN 978-619-150-019-2 * ''Отчаяние'' (''Отчаяние'', 1936) * ''Приглашение на казнь'' (1938)<br>''Покана за екзекуция''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB"/> * ''Дар'' (1937/1938, завършена 1952)<br>''Дар''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 1997, 448 с. ISBN 954-428-153-3 * ''The Real Life of Sebastian Knight'' (1941)<br>''Истинският живот на Себастиян Найт''. Превод от английски език Иглика Василева. София: Фама, 2006, 224 с. * ''Bend Sinister'' (1947)<br>''Знак за незаконороденост''. Превод от английски език [[Красимир Желязков]]. София: Фама, 2009, 256 с. * ''Lolita'' (1955)<br>''[[Лолита]]''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1991, 358 с.<ref>Преводът на Пенка Кънева е направен по руското издание. Преводът от английски на руски език е дело на сина на Владимир Набоков Дмитрий, а писателят редактира превода.</ref> * ''Pnin'' (1957)<br>''Пнин''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 2000, 174 с.<ref>[https://chitatelski-klub.nbu.bg/книга-на-месец-април-2024-г/ „Книга на месец април 2024 г.“], сайт на Читателския клуб на НБУ.</ref><ref>{{YouTube|KMrlkEVB3X8|Читателски клуб на НБУ: „Пнин“ от Владимир Набоков}}</ref> * ''Pale Fire'' (''Блед огън'', 1962) * ''Ada or Ardor: A Family Chronicle'' (''Ада или Страст: Семейна хроника'', 1969) * ''Transparent Things'' (1972)<br>''Прозрачни неща''. Превод от английски език Иглика Василева. София: Колибри, 2011, 126 с. * ''Look at the Halequins!'' (1974)<br>''Виж арлекините!''. Превод от английски език Весела Прошкова. София: Фама, 2017, 256 с. ISBN 978-954-597-519-6 * ''The Original of Laura'' (1977, незавършена)<br>''Оригиналът на Лаура''. Превод от английски език Людмил Люцканов. София: Фама, 2010, 296 с. ISBN 978-954-597-383-3 === Разкази и повести === * ''Соглядатай'' (повест, 1938) * ''Волшебник'' (''Вълшебник'', разказ, 1939); „Вълшебникът“, Владимир Набоков, изд. „Colibri“, 2015 г. * ''The Stories of Vladimir Nabokov'' (''Разказите на Владимир Набоков'', 1995) === Преводи === От руски на английски: * ''[[Евгений Онегин]]'' (на [[Александър Пушкин]], в проза) * ''A Hero of our Time'' (''Герой на нашето време'' на [[Михаил Лермонтов]]) От английски на руски: * ''Аня в стране чудес'' (''Аня в страната на чудесата'', на [[Луис Карол]] (''Alice in Wonderland''/''Алиса в страната на чудесата'') === Лекции и литературоведски есета === * ''[[Николай Гогол]]'' * ''Lectures on Literature'' (''Лекции по литература'') * ''Lectures on Russian Literature'' (''Лекции по руска литература'') * ''Lectures on Don Quixote'' (''Лекции за Дон Кихот'') === Пеперуди === * ''Nabokov's Butterfiles'' (''Пеперудите на Набоков'', събрани творби) === Други === * ''Poems and Problems'' (''Стихотворения и проблеми'', сбирка на поезия и шахматни проблеми) * ''Conclusive Evidence'' (''Убедителни доказателства'', 1951, [[автобиография]]) * ''Другие берега'' (1951, преработена версия на автобиографията)<br>''Други брегове''. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989<ref name="SB"/> * ''Speak, Memory'' (''Говори, памет'', 1967, автобиография) * ''Nabokov's Congeries'' (''Колекция на Набоков'', 1968) * ''Selected Letters'' (''Избрани писма'', 1989) == Бележки == {{reflist}} {{Уикивидове|Nabokov}} == Външни препратки == {{Уикицитат|Владимир Набоков}} {{commonscat|Vladimir Nabokov}} * {{Моята библиотека автор|vladimir-nabokov|Владимир Набоков}} * [http://www.mochola.org/nabokov/index.htm Nabokov Library] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060307134454/http://www.mochola.org/nabokov/index.htm |date=2006-03-07 }} {{икона|en}} * [http://www.lib.ru/NABOKOW/ Nabokov on Moshkow's site] Руска страница с творби, преводи, критики, научни трудове и интервюта с Набоков * [http://www.libraries.psu.edu/nabokov/zembla.htm Zembla] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201112034640/http://www.libraries.psu.edu/nabokov/zembla.htm |date=2020-11-12 }} добре направена страница за Набоков {{икона|en}} * [http://www.fulmerford.com/waxwing/nabokov.html Waxwing] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040822015858/http://www.fulmerford.com/waxwing/nabokov.html |date=2004-08-22 }} друга страница за Набоков {{икона|en}} * [http://www.theatlantic.com/issues/2000/04/nabokov.htm Review of ''Nabokov's Butterflies''] {{икона|en}} * [http://www.libraries.psu.edu/nabokov/abvn.htm Biographical notes (on Zembla)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080420140949/http://www.libraries.psu.edu/nabokov/abvn.htm |date=2008-04-20 }} {{икона|en}} * [http://www.cnn.com/SPECIALS/books/1999/nabokov/ CNN In-Depth Special: Nabokov] {{икона|en}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Набоков&type=AllFields От и за Владимир Набоков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://www.bnt.bg/bg/a/120-godini-ot-rozhdenieto-na-nabokov Непознатият Набоков], БНТ, 25 април 2019 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Набоков, Владимир}} [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Писатели на алтернативна история]] [[Категория:Швейцарски писатели фантасти]] [[Категория:Швейцарски автори на разкази]] [[Категория:Швейцарски автобиографи]] [[Категория:Швейцарски романисти]] [[Категория:Швейцарски поети]] [[Категория:Американски писатели на алтернативна история]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски автобиографи]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Руски писатели фантасти]] [[Категория:Руски автори на разкази]] [[Категория:Руски автобиографи]] [[Категория:Руски романисти]] [[Категория:Руски преводачи]] [[Категория:Руски поети]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Преводачи от руски език]] [[Категория:Американски ентомолози]] [[Категория:Шахматни композитори]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Татари в Русия]] [[Категория:Руснаци в САЩ]] [[Категория:Руснаци в Швейцария]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Починали в Монтрьо]] 9my3qt5zrn93n2fhpu531czvao8xd70 ПФК „Левски“ (София) 0 20816 12896352 12894826 2026-05-02T17:48:18Z Kelleniro 370319 /* */ 12896352 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | място = 2-ро | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] 49l2x6zbcq4ij00rzqqzncp5j0gxz0i 12896354 12896352 2026-05-02T17:49:33Z Kelleniro 370319 /* Национални */ 12896354 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | място = 2-ро | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] 2krs5hki7xihq9o7vu89giq9w11ts8l 12896355 12896354 2026-05-02T17:50:29Z Kelleniro 370319 /* Национални */ 12896355 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | място = 2-ро | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] mzqn9eo4ff86d6tjew6v9dxc1yygtsm 12896358 12896355 2026-05-02T17:53:28Z Kelleniro 370319 /* */ 12896358 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | място = 1-во | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] qnqgs106kj1aypzuz7g0xjvtmsruxu0 12896361 12896358 2026-05-02T17:54:15Z Kelleniro 370319 /* Национални */ 12896361 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | място = 1-во | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] ln6bayfpsplafty3gi48ct8bparxqea 12896363 12896361 2026-05-02T17:55:05Z Kelleniro 370319 /* Национални */ 12896363 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | място = 1-во | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] 1h9xjs6xrcs6zgxva6i0jwm9mq5qjru 12896545 12896363 2026-05-02T20:21:10Z Kokoss 1 - 7 299600 12896545 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК „Левски“ (София) | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = Сините<br>Отбора на народа<br>Синята лавина | стадион = [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] | капацитет = 18 000 | собственик = {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]]<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | старши треньор = {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | място = 1-во | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ / „[[Лакрима]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26|„Левски“ през сезон 2025/26]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2025/26 (юноши)|ДЮШ 2025/26]] | pattern_la1 = _levski2526h | pattern_b1 = _levski2526h | pattern_ra1 = _levski2526h | pattern_sh1 = _levski2526h | pattern_so1 =_levski2526h | leftarm1 = 0000DD | body1 = 0000DD | rightarm1 = 0000DD | shorts1 = 0000DD | socks1 = 0000DD | pattern_la2 = _levski2526a | pattern_b2 = _levski2526a | pattern_ra2 = _levski2526a | pattern_sh2 = _levski2526a | pattern_so2 = _levski2526a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 =_levski2526t | pattern_b3 =_levski2526t | pattern_ra3 =_levski2526t | pattern_sh3 =_levski2526t | pattern_so3 =_levski2526t | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 27 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 75 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател = Агенция „Фокус“ | език = | архив_дата = 2012-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120308102117/http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444|заглавие=“Левски” – 95 години отбор на народа|фамилно_име=Марков|първо_име=Георги|дата=22 май 2009|издател=Вестник 24 Часа|език=|достъп_дата=12 септември 2011|цитат=„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“}}</ref> Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион [[„Георги Аспарухов“ (стадион)|„Георги Аспарухов“]] с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> Сините са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на „народната власт“<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. Впоследствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко<ref name=":0" /> „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време „Левски“ е господар в турнира Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните до тогава за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == === Национални === ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (27) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] === Международни === {{Основна|ПФК „Левски“ София в евротурнирите}} ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 10 март 2026 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} [[Файл:PFC Levski Sofia (2025).jpg|350px|thumb|right|ПФК Левски (София), преди двубоят с [[АЗ Алкмар]], [[София]], [[21 август]] [[2025]] г.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Атанас Бостанджиев]] * Президент: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Галина Костова]] === Треньорски щаб === * {{флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] – старши треньор * {{флагче|Испания}} [[Фернандо Лаборие]] – помощник-треньор * {{флагче|Македония}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (футболист)|Божидар Митрев]] – треньор на вратарите * {{флагче|Испания}} [[Хосе Сото]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Денислав Драшков]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{Основна|Футболисти на ПФК Левски (София)}} {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Миланов – Байко]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Борис Касабов]] – спортен журналист * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Иван Манчев]] – шеф-готвач<ref>[https://www.facebook.com/levskarite.bg/videos/1341173660079650/ Видео във Facebook]</ref> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Лили Иванова]] - певица<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=YKbyNJ0HkQ0 Лили Иванова за спорта, за Левски, за Стоичков и Бербатов в емоционално интервю]</ref> * [[Мария Луиза Българска]] - българска княгиня<ref>[https://offnews.bg/sport/kniaginia-maria-luiza-slozhi-shal-na-levski-334081.html Княгиня Мария Луиза сложи шал на „Левски“]</ref> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html Билалов: Знаеш ли защо обичам ЦСКА? За да може Левски да го бие (ВИДЕО)]</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК „Левски“ (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] fzjmlzp0xohx31i2hy34i7uh4ek0tz0 Асен Кисимов 0 20868 12896381 12896006 2026-05-02T18:03:15Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896381 wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране, неутрализиране}} {{Личност|актьор}} '''Асен Ангелов Кисимов''' – '''Бате Асен''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[певец]], роден на [[3 май]] [[1936]] г. в [[Пловдив]]. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.)<ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/всяка-година-радиошоу-октомври-1990/''„Всяка година“, радиошоу с участието на Асен Кисимов, запис от октомври 1990 година (програма „Христо Ботев“ на БНР)'']</ref> и с незабравимите [[детски песни]] („Тече, всичко тече“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Тече, всичко тече“ |url=http://detskipesni.net/времето-няма-бряг/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-04-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120423165740/http://detskipesni.net/времето-няма-бряг/ }}</ref> „Къде остана детството“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Къде остана детството“ |url=http://detskipesni.net/къде-остана-детството/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-05-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120507054515/http://detskipesni.net/къде-остана-детството/ }}</ref> „Зайченцето бяло“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Зайченцето Бяло“ |url=http://detskipesni.net/зайченцето-бяло/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-04-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120417214521/http://detskipesni.net/зайченцето-бяло/ }}</ref> „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина. == Псевдоними == Асен започва да играе със собствените си име и фамилия – Асен Кисимов. Поради големия успех, завистниците пускат слух, че той е роднина на [[Константин Кисимов]] и затова е протежиран. Асен продължава работа като Асен Ангелов, така стои името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. И с това име става популярен. Радиошоуто „Час на слушателя“ го води като Бате Асен. И така е популярен. == Детство == Тази част от рода Кисимови, към която принадлежи и актьорът Асен Кисимов, произхожда от Милево (Пловдивско), като по-късно голяма част от този род се преселва в [[Пловдив]]. Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив и е кръстен в местната църква „Св. Петка“, която съществува и до днес и се намира в близост до Стария град на Пловдив. Майка е Людмила Попгеоргиева-Кисимова, а баща му – инж. Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 година е роден по-големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов. Баща им Ангел е известен още от млад с невероятната си жажда за знания, упоритост и амбициозност и изненадва мнозина, отказвайки се от цялото си семейно наследство в полза на следване в чужбина. Ангел Кисимов завършва инженерни науки в Бърно, [[Чехия]] и се връща в родината, където много успешно работи по специалността си. По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския университет „[[Климент Охридски]]“, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския учителски институт. В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в [[София]] с двете си деца Иво и Асен. Семейството отначало живее в хотел срещу гарата. Асен Кисимов е талантливо дете още от малък – обича да чете, да разказва, да пее и може да се претвори в различни образи, много е артистичен. На 10 години той вече пее в основания през 1946 г. от [[Бончо Бочев]] хор „[[Бодра смяна]]“, където се сприятелява с малко по-големия от него [[Димитър Тъпков]]. Едва дванадесетгодишен, малкият Асен за първи път участва на живо в предаване на [[Радио София]] през 1948 г. А през януари 1949 г. той играе за пръв път и в детска пиеса, която се казва „Нова година в нашата дружина“ по [[Асен Босев]]. На 20 април 1950 г., когато е на 14 години, Асен участва в пиеса на [[Народния театър]] по Ант. Запотоцки („Идат нови борци“) с режисьор [[Стефан Сърчаджиев]]. До края на живота си Кисимов не може да забрави това изживяване и мириса на топъл грим в гримьорната – усещането за театър го завладява. Пак през 1950 г. той играе „Аврамчо“ в постановката „[[Под игото]]“ по [[Иван Вазов]] в Народния театър, с режисьор Боян Дановски, а година по-късно участва и в пиесата „Немци“. == Студентски години == След като завършва тогавашната Първа руска гимназия „Калинин“ в [[София]], Кисимов е приет да следва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Митьо) Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция – „Точка първа от дневния ред“ е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на [[Любомир Пипков]]. През януари 1957 г. като студент в трети курс той заминава за [[Москва]] по покана на свои бивши съученици. За 20-дневния си престой там успява да се наслади на няколко прекрасни пиеси с изключително добри актьори – впечатление, което също остава за цял живот и което той нарича „чудеса от актьори“. След изпита си в трети курс на ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов“, където е в ролята на „Борето“. Режисьор на филма е Я. Янков, оператор е [[Въло Радев]], а музиката е на Александър Райчев. През 1958 г. Асен Кисимов получава за първи път театрална роля, в която героят му участва в цялата пиеса. Става дума за постановката „След 20 години“, където той се превъплъщава в „Коля“. През април 1959 г. се снима в трети филм: „Стубленски липи“, където играе „Ангел“. Същата година актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: „''Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра''“ – казва често Георги Стаматов. == 60-те години == След завършването си Асен Кисимов започва да играе в така одумвания тогава Драматичен театър Бургас и участва в сътворяването на Модерния български театър. Първата му „професионална“ роля е тази на „Сашко“ в пиесата „Барабанчица“. В Бургас той се запознава с режисьора [[Леон Даниел]], когото смята за свой втори учител и участва в много негови постановки („Сизиф и смъртта“, „Чудак“, „Вишнева градина“ и мн. др.), като „Вишнева градина“ по Чехов е първата му роля в класиката. През началния сезон, откакто завършва [[ВИТИЗ]], Кисимов изиграва три централни роли в пиеси на Леон Даниел и три при другите режисьори. Той смята това за голям шанс, защото е заварил най-силния период на театъра с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова, които според думите му правели нова драматургия с нови средства. През 1960 г. Асен Кисимов участва в два филма – „Бъди щастлива, Ани!“ и „Последният рунд“, а през 1961 г. във филма „Пленено ято“. През 1962 г. Драматичен театър Бургас е закрит след решение на Централния комитет на [[БКП]]. Това е оповестено от тогавашния Министър на културата, който заедно със завеждащия „Агитация и пропаганда“ лично закрива театъра. В знак на протест Асен, заедно с още 23-ма свои колеги актьори (от общо 30), подават оставки и напускат Драматичния театър. По-късно, с помощта на заместник-министъра на културата [[Иван Башев]], половината от протестиращата актьорска група успява да се премести в [[София]]. В годините след напускането на Бургаския театър, Кисимов продължава да играе в множество постановки на Леон Даниел в София – участва в над 30 спектакъла на талантливия режисьор. След завръщането си в София актьорът играе последователно от 1962 г. до 1965 г. в Театър „Българска армия“, после за кратко в Театър „Народна сцена“, от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата“ (по-късно превърнал се в Театър „София“), а от 1972 г. до 2003 г. отново в Театъра на Армията, както и от време на време в Сатиричния театър и „[[Театър 199]]“. От 1962 г. Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители. На Софийска сцена той продължава да жъне успехи в театъра. За ролята на „Учителя“ в пиесата „Посещението на старата дама“ по Дюренмат (с режисьор отново Леон Даниел) през 1963 г. Асен получава особено голямо признание от критиката. А на следващата година (1964) той получава Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за ролята си на „Николай“ в пиесата „Необикновен процес“. Също през 1964 г. актьорът участва във филма „Тринадесетте дни“ и започва да води радиопредаването „Часът на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на Националното радио. Чрез него той получава прозвището „Бате Асен“, като в по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат „Дядо бате Асен“. Той води това така задушевно и усмихнато предаване над 40 години – до смъртта си през 2005, затова и екипът на предаването решава да кандидатства за рекордите на Гинес като най-старото предаване, водено толкова дълъг период от време от един и същи човек. Кисимов успява да създаде една особена и отличаваща се атмосфера в „Час на слушателя“, една истинска успокоителна близост в радиоефира, която не е характерна за строгите радио-години на 60-те, когато повечето водещи биват наричани просто „говорители“. Може би затова той е именуван от мнозина освен като „Бате Асен“ и като „Радиотаткото“. През 1965 г. Бате Асен се снима във филма „Понеделник сутрин“, където играе „Йордан“. Следват неприятности след едно-единствено излъчване през 1966 г., филмът на Христо Писков и Ирина Акташева е обявен за „ерес“ и забранен, защото органите на [[цензура]]та по онова време приемат като заплаха поставените във филма въпроси и считат, че той осмива „комунистическите ценности“ на българското общество през 60-те години. Специалисти смятат, че „Понеделник сутрин“ е един от най-интересните и обсъждани филми, родени по време на социализма. В него на Асен Кисимов партнира на [[Пепа Николова]] (в главната женска роля) и това е първата филмова роля за актрисата. „Понеделник сутрин“ стои заключен повече от 20 години, а през 1988 г. най-сетне филмът отново излиза на бял свят. Тогава е и неговата истинска премиера. На церемонията за наградите на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) през същата година, той печели 3 отличия. „Понеделник сутрин“ не остава незабелязан и извън България. Филмът минава успешно през трудната селекция на Берлинале 1989 и е включен в програмата на фестивала. През следващата 1990 г. той е забелязан и представен и на Международния филмов фестивал Ротердам (IFFR) в Нидерландия. През 2002 година „Понеделник сутрин“ отново е избран от журито на Берлинале и е представен за втори път на Международния филмов фестивал в [[Берлин]]. В годината на заснемането на „Понеделник сутрин“ – 1965, умира от рак майката на Асен Кисимов – Людмила, която по това време е само на 53 години. Загубата на така обичната му майка, от чийто образ той се възхищава безмерно, го разстройва дълбоко. Актьорът намира утешение единствено в работата си. В този период той изиграва прекрасни и запомнящи се роли като например в „104 страници за любовта“, „Табакера 18 карата“, „Малки Пушкинови трагедии“, „Пътеки“ по [[Николай Хайтов]], „Еснафи“ по М. Горки и „Има ли смисъл да утепваме мечка“ заедно с [[Коста Цонев]]. == 70-те години == През 1970 г. Асен Кисимов участва в пиесата „Жестокият пръстен“. През 1972 г. Асен изиграва по запомнящ се начин „граф Алмавива“ в „Сватбата на Фигаро“, а година по-късно е блестящ и като „Маркиза“ в постановката „Осъдени души“ на Театъра на Българската армия. Пак през 1973 г. той се снима в деветия си филм „...И дойде денят“, където играе много силна роля – тази на Матей. Годината е изключително творческа за Кисимов – точно тогава той за пръв път се заема и със самостоятелно режисиране, а именно на пиесата „Както ви харесва“ по [[Уилям Шекспир]]. Декември месец гостува в [[Германия]] пред „Берлинер ансамбъл“ с участието си в постановката „Матросите на Катаро“ по Фр. Волф. През 1974 г. актьорът изиграва още една вълнуваща филмова роля в кинопродукцията на Н. Чернев – „На живот и смърт“. Асен Кисимов сключва втория си и последен брак и се жени за талантливата пианистка Надя Михова. Надя завършва със златен медал [[Московска консерватория|Московската консерватория „Чайковски“]], но получава заболяване на пръстите на ръцете, което унищожава нейната кариера на пианистка. По-късно тя става преподавател в Националното музикално училище „[[Любомир Пипков]]“ в [[София]]. Двамата споделят огромната си любов към изкуството, литературата и музиката и независимо, че се развеждат 18 години по-късно, те остават верни и неразделни приятели до края на живота си. През 1975 г. Кисимов прави поредната си впечатляваща роля като „Отец Натаниел“ в пиесата „Напразните усилия на любовта“ по Шекспир, а година по-късно участва в единадесетия си филм – „Да изядеш ябълката“, както и в първата режисьорска работа на [[Наум Шопов]] – пиесата „Трибунал“, която е преведена от руски от Надя Михова. Пак през 1976 той радва публиката с играта си в „Сизве Банзи е мъртъв“ на режисьора Крикор Азарян. Тази постановка е наричана от мнозина „''брилянтна''“, в нея Асен Кисимов, [[Стефан Данаилов]] и [[Васил Михайлов]] играят бели негри. През 1977 г. участва в поредния кино-филм „Хора отдалече“ на режисьора Никола Рударов. Кисимов представя и единственото по рода си в България дотогава развлекателно шоу „Ейсън Чортън от Ямайка“ на Фестивала на хумористичната и сатирична песен „[[Златният Кос]]“, което предизвиква голям интерес. Това е, така да се каже, първото българско „шоу“-представление и е режисирано от брат му Иво Кисимов. През 1978 г. на 28 декември се ражда първата му рожба – син, за когото толкова си е мечтал. Кръщават го Йордан. Стефан Данаилов буквално хвърля пъпа на бебето на сцената на Народния театър, където шеговито, но възторжено бива обявено, че се е родил Йордан Асен Първи. Кръстница на бебето става дългогодишната приятелка на семейството Соня Кушлева. През същата година Асен Кисимов изпява една много красива песен по текст на [[Валери Петров]] и музика на Георги Генков, това е „Песен за хвърчащите хора“ от филма „Адиос, мучачос“. А следващата 1979 г. е отново щастлива за актьора, защото той участва в любимата на мнозина комедия „От нищо нещо“, където играе ролята на журналиста Ангел Ташев. Пак по това време Кисимов се превъплъщава в образа на „Лебедев“ в пиесата „Иванов“ по [[Чехов]], с която остава завинаги в сърцата на мнозина любители на театралното изкуство. Още популярност и зрителска обич актьорът събира с изпълнението на песента „Къде остана детството“ към филма „Войната на таралежите“. Филмът, режисиран от [[Иванка Гръбчева]], по сценарий на братя Мормареви, получава наградата за детско кино на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и заедно с песента изписва още една приказна страница в историята на българското кино за деца. „Къде ми са детските книжки… кажи ми, мой прашен сандък?“ запяват малки, големи и белокоси деца заедно с актьора Асен Кисимов. Интересното е, че песента звучи често и до днес по радиостанциите в България, осветявайки един или друг прашен спомен за шареното детство на хиляди вече пораснали български малчугани. == 80-те години == През 1982 г. Кисимов озвучава с гласа си „д-р Щросмайер“ от чехословашкия сериал „Болница на края на града“ по Националната телевизия, а на следващата 83 година, пак на малкия екран, излиза българският телевизионен сериал „Рицарят на бялата дама“, в който той играе ролята на учителя по история „Гърбатко“. „Рицарят на бялата дама“ се излъчва по телевизията многократно по желание на зрителите. Успехът на малкия екран продължава и когато през 1985 г. се излъчва телевизионната постановка „Дядо Йоцо гледа“ по [[Иван Вазов]], където актьорът е в ролята на „дядо Йоцо“. През 1985 г. двамата със съпругата му Надя заминават на пътешествие из [[Европа]]. Посещават много градове в няколко държави. Докато един ден разглеждат [[Лондон]], двамата откриват, че на следващия ден в Barbican Centre на Silk Street, в близост до централната част на града, има премиера на „Хамлет“ на Шекспировия театър. Кисимов е във възторг, докато не разбира, че естествено билетите са разпродадени много отдавна и е невъзможно да види пиесата. Той обаче не се отказва, отива в Barbican Centre на следващия ден още в ранния следобед и се нарежда на огромната опашка, чакайки търпеливо да се добере до касите, където хора си купуват билети за следващите представления. Стигайки до касите най-сетне, той събира целия си кураж и на скромния си английски изрича пред продавачката на билети, че той е български актьор и трябва да види тази пиеса, иначе ще убие някого. Трогнато от интереса му и от огромното му желание да види на всяка цена пиесата, момичето на касата му влиза в положение и го настанява при прожекторите, на най-високото място в препълнената зала. Така той, безкрайно щастлив, все пак успява да гледа „Хамлет“ в Лондон, въпреки че няма билет. Европейското пътешествие на Надя и Асен продължава. С интерес разглеждат [[Италия]] и [[Франция]], [[Париж]], Южна Франция. Там двамата, ограбени и останали без паспорти и средства, се приютяват в Българското посолство в Париж, където им се издават временни пътни листове. Така пътешествието им завършва малко преждевременно и разочароващо, но отнасят със себе си букет от чудесни цветни впечатления от красотите на Европа. Следващата 1986 г. носи на актьора равносметката за вече над 100 роли в театъра и киното, както и Голямата награда за художествено слово „Владимир Трендафилов“ и Специалната награда на Посланика на [[Унгария]]. Същата година Асен Кисимов силно впечатлява публиката за пореден път с изпълнението си в „Явява се разносвачът на лед“ по Юджийн О’Нийл, а преди това има вълнуващо посещение пред българска публика в [[Квебек]] ([[Канада]]). През 1986 умира баща му Ангел Кисимов, малко след като актьорът е изпял песента „Тече, всичко тече… времето няма бряг и ни влече“ за детския сериен филм по [[БНТ]] „Васко да Гама от село Рупча“. Тази песен се радва на огромен успех също като „Къде остана детството“ от 1979 г. Самият филм, с режисьор Митко Петров и сценаристи отново [[братя Мормареви]], също бива отличен пак с наградата за детско кино на Съюза на българските филмови дейци. 1987 г. започва с участието на Кисимов в телевизионната новела „Преди да реши съдът“ по Камен Русев, а по-късно пожънва успех с още две роли – в „Подробности от пейзажа“ по Ст. Стратиев и в „Диктатура на съвестта“. През същата година актьорът играе и в две кино-продукции: „Някой пред вратата“ и „Ева на третия етаж“. Сред многобройните си участия на сцената, на големия и малкия екран, Асен Кисимов успява през 1989 г. да намери време и да запише 10 песни и текстове за плочата си „Бате Асен“, издадена от Балкантон, както и да участва в „Песента е моето хоби“ по Българската национална телевизия. През април на следващата година той печели и Първа награда на конкурса по художествено слово „100 години [[Чудомир]]“. == 90-те години == През 1991 г., наред с изявите си в театъра, Кисимов участва във филмите „Бронзовата лисица“ с режисьор Никола Рударов и в „Когато ме стегне шапката“ („Любовниците“), а през същата година на 28 март актьорът представя отново, след 14 години, шоуто „Ейсън Чортън от Ямайка“ в зала „България“ на XVII издание на „Златния кос“. Интересът към шоуто е възобновен след толкова много години и актьорът прави концерт с песни от него отново на 14 май в зала 2 на НДК под диригентството на Вили Казасян. Шест дни по-късно, на 20 май е бенефисът посветен на 55-годишнината на актьора, който празнува и 35 години в театъра и почти 25 години от предаването „Бате Асен“. Следващата 1992 г. започва с успех за Асен Кисимов. На 22 януари той изиграва ролята на евреина Хаим в постановката „Чудо“ по [[Иван Радоев]] с режисьор [[Леон Даниел]] и музика на Кирил Дончев. Със същата постановка, на 25 и 26 юни България за първи път участва в най-престижния Европейски Форум за Драматургия – Биеналето в [[Бон (Германия)|Бон]], [[Германия]]. Форумът е основан от немския драматург Танкред Дорст и се организира на всеки две години, в него участват нови пиеси от цяла [[Европа]], а селекцията е строго професионална. Постановката бива съпроводена от бурни аплодисменти и печели Първа награда като актьорите са извикани 17 пъти на бис. В този период Кисимов играе в „[[Сънят на смешния човек]]“, в „Една вечер за трима“ с Емилия Радева и участва в мюзикъла „Двубой“ по [[Иван Вазов]]. На 15 септември актьорът има честта да открие училище „[[Чудомир]]“ в Казанлък и основава фонд на училището. Аплодисментите не стихват и през 1993 г. Тогава Асен играе в постановките „Топаз – Романс за един идиот“ и „Влюбените“ по Карло Голдони. В края на годината Кисимов участва във филма на [[Нидал Алгафари]] „La donna e mobile“, чиято премиера е на 28 декември. Два месеца по-рано, на 8 октомври в [[НДК]], заедно с композитора Бенедикт Молхов, двамата организират спектакъла „Нашият приятел Валери“ в чест на големия български поет и писател [[Валери Петров]]. Този спектакъл се превръща в традиция и на следващата 1994 година, той се състои отново по повод рождения ден на Валери Петров на 22 април. Същата година е изпълнена с множество рецитали за Асен Кисимов, който твърдо е решил да се заеме с трудоемката задача, да напомня на своите съвременници за богатството на нашето слово и за чудесните български поети и писатели. Така възниква рециталът „Шумки от габър“ по [[Николай Хайтов]], който също има голям успех. През 1994 е големият успех на националния отбор в световното първенство по [[футбол]] в [[САЩ]]. Радвайки се много на това, че футболистите ни са се класирали за Световното, Асен издава няколко песни по този повод, сред които „Златното момче на България“ (от албума „Хайде наш’те“), „И пак победа“ и „Здравей, Лили Марлен“. През 1995 г. Кисимов с удоволствие открива „Чудомировите празници“. Участва на театрална сцена предимно с рецитали. През тази година в един софийски трамвай група младежи с бръснати глави го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития. Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление“, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата“. В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението. През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели“. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака“. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая“. Този инцидент от 1995 г. и лечението на травмите откъсват за известно време Асен Кисимов от ангажиментите му, както и от киното и театъра. Въпреки всичко, с присъщата си сила на духа и вяра, актьорът успешно се завръща през 1996 г. с рецитала си „Шумки от габър“, който е представен от Кисимов освен в България и в [[Словакия]] и [[Австрия]], където той гостува съответно в Българския Културен Център в [[Братислава]] и в Дом „[[Витгенщайн]]“ във [[Виена]]. По-късно през същата година публиката го аплодира и в препълнената Зала „България“, където той участва в концерт по музика на [[Панчо Владигеров]]. След 22 години, актьорът се радва да види същите си колеги, събрани на едно място – екипът от 1974 г. Мюзикълът е „Вълкът и седемте козлета“ със Софийската Филхармония и диригент Емил Табаков. Малко по-късно през годината – през месец май – този екип записва „Вълкът и седемте козлета“ за телевизионно излъчване. 1996 г. е осеяна добра за Асен Кисимов. Тогава той празнува 60-годишен юбилей и представя на публиката, заедно с композитора Бенедикт Молхов, спектакъла „Чудото Чудомир“. Вътрешната му премиера е на 10 май в клуб „Максим“ на ТБА и се увенчава с голям успех, който се повтаря както в [[София]], така и в страната. Годината завършва по същия начин с детски спектакли и отново с високо оценената от публиката постановка „Чудо“ по Иван Радоев. През месец май 1997 г., е българската премиера на филма „Еуфорична трагедия“ на известния сръбски режисьор [[Горан Маркович]], където Кисимов играе ролята на усмихнат психар. През ноември същата година актьорът се радва да участва в пиесата на Леон Даниел „[[Одисей]] пътува за [[Итака]]“. През цялата 97 година рециталите мъ продължават сред бурни аплодисменти, а актьорът се завръща и на сцената на театъра с чудесната роля на „Фирс“ в пиесата „Вишнева градина“ по А. П. [[Чехов]] на режисьора Крикор Азарян. Малко по-късно той се справя отлично и с ролята на „Езоп“ в едноименната пиеса по Гилерме Фигейредо, а след това работи и с режисьора Красимир Спасов в пиесата „Много шум за нищо“ по У. [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и музика на [[Стефан Вълдобрев]]. От тази пиеса е песента „Рай“, както и прекрасното „Танго в 7/4“ на Вълдобрев, което звучи по време на сцената с бала в двореца. През деветдесетте години Кисимов продължава да работи и с още един свой стар приятел – драматурга и поета Панчо Панчев (известен още като дядо Пънч). Двамата се познават още от ученици, после следват във [[ВИТИЗ]] и професионалните им пътища се събират покрай театъра през 60-те години. По-късно създават „Гатанките за Лека нощ“ по Националната телевизия, придружени от книжка – отново за най-малките. И през 1997 г. двамата, под псевдонимите „Дядо Пънч“ и „Дядо Бате Асен“, продължават да работят заедно за детската аудитория, забавлявайки я с представлението „Думички тайни, хайде, познай ни!“. С него гостуват както в София, така и в цялата страна. 1998 г. актьорът Асен Кисимов посвещава почти изцяло на мюзикъли и рецитали. Изключително е щастлив да участва в „Софийски музикални седмици“ през месец май, когато влиза в ролята на „Господин Пиер“ в детската опера „Вещицата от долапа за метли“ в присъствието на самия автор Марсел Ландовски, който тогава е на 83 години. Участват още Хорът на Софийските момчета с диригент талантливата Адриана Благоева, а директор на „Софийските музикални седмици“ за първа година е професор Димитър Тъпков, след като през 1997 г. умира дотогавашният директор [[Петър Ступел]]. Кисимов с умиление си спомня за далечната 1946 г., когато заедно с Тъпков пеят в детския хор „Бодра смяна“, а актьорът е само на десет години. Трийсет години след „Бодра смяна“ – през 1976 г. – „Кантата за мира“ на големия български професор Д. Тъпков заема първо място на Международната Трибуна на Композитора в [[Париж]], а през 1977 г. той получава и Първа награда за [[детска песен]] на конкурса на Международната Организация за Радио и Телевизия (ОИРТ). През цялата 1998 г. продължава и съвместната работа на Кисимов с Панчо Панчев – двамата правят представлението за деца „Дядо Пънч или Панчо Панчев на 777 месеца“. Асен обожава да посвещава времето си на децата, смята, че те са по-важни от възрастните, защото и при тях има борба за успех, но тя е чиста и не е така злобно рафинирана, няма подлости, няма лакти, няма думи и действия зад гърба. Според него, всяко дете се ражда добро и едва по-късно бива формиран неговия светоглед, затова на актьора му е мъчно, че на някои деца не им се обръща достатъчно внимание. Кисимов, както и Панчо Панчев, се страхуват от тенденцията, че днешните деца не биват стимулирани да четат книжки и по този начин тяхното съприкосновение с вълшебния свят на словото, на книгата и на изкуствата може да остане недоразвито. А точно този вълшебен свят би ги спасил от отчуждение и самота в иначе най-комуникационния век – века на компютрите, интернет и на безкрайните, неизмерими кибер-пространства, смята Бате Асен. Пазейки дълбоко в сърцето си думите на своя Учител проф. Георги Стаматов, той мисли, че детският космос и този на истинския актьор са много близки и си приличат по любопитството и интереса към прекрасния широк свят. В края на 1998 г. Асен за пръв път представя из страната вече структурирания си моноспектакъл „Великите поети на България“ в първоначалния му вариант, в който са включени творби на неколцина големи български поети и писатели. При посещенията в училищата в страната учителите му се оплакват, че имат само по 3 часа български език и литература на седмица, което силно го впечатлява и затвърждава желанието му да разпръсне, колкото се може в по-широк кръг, любовта към българското слово, да подтикне повече млади хора да погледнат по различен начин на българската литература и нейните великолепни автори. В първата си среща с учениците Асен е малко притеснен за това дали ще успее да изпълни мисията си, дали учениците ще могат да се потопят в магията на българската класика, която ще им бъде поднесена този път съвсем осезаемо – не от страниците на учебниците им, а съвсем близо до тях, в реалността. Но след първите две, три минути учениците притихват и думите стигат до тях – те слушат с истински интерес. Така още от самото начало моноспектакълът се приема много добре и зрителите са възхитени. Кисимов успява да задържи вниманието и на учениците и на останалите зрители по изключително оригинален начин, като разказва интересни периоди и случки от живота на великите поети и писатели – неща, които по принцип не се преподават в училище. Отдава му се да покаже авторите от друга страна – например, да покаже веселия и тъжния [[Ботев]] в стихове. През 1999 г. е премиерата на моноспектакъла „Небесен пратеник“ с негово участие, по сценарий и режисура на Альоша Бехар. В този моноспектакъл Асен изиграва цели 17 роли за час и половина. Постановката се играе още два пъти през юни, като с това Кисимов отбелязва 40 години от завършването на ВИТИЗ и 50 години от стъпването му на сцената на Народния театър (както споменахме, актьорът участва в пиесата „Идат нови борци“ на сцената на същия театър едва 14-годишен). През септември 1999 г. той играе в още две постановки – „Мъжемразка“ в театър „Барбуков“ и в съвместното му представление с Альоша Бехар „Хайде на театър“. == 2000 – 2005 г. == През 2000 г. Асен Кисимов се отдава на рецитали и доста пътува из страната, забавлявайки най-малките и представяйки по-нататък своя моноспектакъл „Великите поети на България“. В края на годината в Дома на Киното е премиерата на „Ad Libitum 2: Речитатив на завистника“, с Кисимов в ролята на „Завистника“ – изиграва я блестящо. Режисьор и сценарист е [[Георги Дюлгеров]], а музиката е на Божидар Петков. В началото на 2002 г. Асен Кисимов официално представя последния вариант на спектакъла „Великите поети на България“ в клуб „Максим“ на ТБА. Моноспектакълът съдържа произведения на големите български автори [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Христо Смирненски]], [[Чудомир]], [[Николай Хайтов]], [[Елин Пелин]], [[Валери Петров]], [[Леда Милева]] и позволява на всеки зрител да се докосне до магията на тези творци и същевременно да ги погледне от различни ъгли – да изпита и веселието и драматичността, преплитащи се в словото им. Публиката е възхитена. За пореден път. В следващите месеци и години Асен участва в множество предавания по радиото и телевизията, води концерти и рецитали за малки и големи, спектакъла „Великите поети на България“, както и своето радио-предаване. През тези последни години актьорът се опитва да превъзмогне загубата на един от най-добрите си приятели в живота – бившата му съпруга Надя Михова, която след дълго и мъчително боледуване все пак не успява да се пребори с рака, който има от години, и умира на 28 май 2003 г. на 57-годишна възраст. Актьорът, бди буквално денонощно над леглото на Надя в болницата, за да ѝ помага и да я окуражава. Кисимов се опитва да удави мъката в литература, музика, в работа, пътува непрекъснато, не се спира нито за минута. Раздава се на малки и големи, пее, рецитира, среща се с обични приятели. В края на 2003 г. успява да заснеме телевизионната постановка „Майстори на българското слово“ в пет серии, които започват да се излъчват по [[БНТ]]. Това е телевизионният вариант на „Великите поети на България“. На 22 май 2004 г. Асен е в [[Хелзинки]] и тъкмо се подготвя за „Великите поети на България“, когато се запознава в българското посолство с фотографа Румен Жерев, който е пристигнал в холандската столица, за да подреди поредната си изложба по случай празника на светите братя [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]]. Така се заражда още едно истинско приятелство. Двамата се чувстват като братя по душа – въпреки разликата от 20 г. във възрастта им. В края на юни Кисимов пътува за [[Израел]], където изнася два концерта и посещава „Свещения град“ [[Йерусалим]], [[Тел Авив]], както и едно от най-старите селища в света – Яфо, което от 1950 г. е обединено с Тел Авив като негов квартал. На 27 юли 2004 г. актьорът става „Хаджия“ и е много радостен, защото винаги е мечтал да направи това. През март 2005 г. с Румен Жерев са поканени от Българския Културен Институт в [[Будапеща]] да направят изложба и рецитал. За 7 години Кисимов е представил моноспектакъла си „Великите поети на България“ общо над 700 пъти в училища, зали и театри, в България и чужбина. Както разказва самият Жерев, в автобуса за [[Унгария]] има много млади хора, които веднага разпознават актьора и много му се радват. Той от своя страна им изнася част от рецитала и е обсипан с аплодисменти. След Унгария следва [[Австрия]]. Във [[Виена]] двамата приятели Жерев и Кисимов правят още една съвместна изложба и рецитал. Имат големи планове в най-близко време да продължат патриотичното си дело под мотото: „Нашата България е прекрасна. Елате и я вижте!“ – искат да отидат в [[Париж]], в Скандинавските страни и отвъд Океана. Планират представление в [[Чикаго]]. В тези смели идеи ги окриляват стотиците възхитени очи на българи в чужбина, отправяни към тях толкова пъти – очи, изпълнени с жажда, много гордост и малко тъга. Моноспектакъла си пред българи в чужбина, актьорът започва винаги със стихове на Ботев, който също е бил емигрант. По разкази на самия Кисимов, на спектаклите му извън България идват винаги пълната палитра от поколения – от бабите и дядовците, майките и бащите, та чак до внуците – и всички са много емоционални, радват се, смеят се, плачат. Асен изпитва истинска наслада да радва другите – близките, приятелите, колегите, публиката – това е в кръвта му. Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България“ в България, както и в [[Холандия]], Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най-известни песни, обмисля спектакъл за 70-годишния си юбилей. На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в [[Благоевград]] изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на [[Веселин Ханчев]], посветени на [[Франция]] и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни ''Et si tu n'existais pas'' („„Ако ти не съществуваше“) на Жо Дасен. В този момент посланикът на Франция и голям приятел на България Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван скача да прегърне Кисимов. Това е последната песен, която актьорът изпява. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания. На сутринта сърцето на Асен Кисимов внезапно спира да бие. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им. ''Източник: [http://bmwquebec.ca/~alex/kisimov/ Официалната страница на Асен Кисимов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'' == Звукови роли == Участва в записите на много магнетофонни ленти, плочи и радиозаписи. * „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром) * „Химията – технология, екология“ (1990) (Учтехпром) * „Вълкът и седемте козлета“ (Балкантон ВЕА 1775/76) == Театрални роли == * „Сизве Банзи е мъртъв“ (1977) (А. Фюгърд) * „Моцарт и Салиери“ (1967) == Телевизионен театър == * „Както в Агата Кристи“ (1990) (Любен Попов) – ''мюзикъл'' * „Коловоз“ (1989) ([[Владимир Арро]]) * „Малка дневна музика“ (1988) (''мюзикъл'') * „Ах, този вуйчо“ (1988), 2 части (''мюзикъл'') * „Приказки с продължение“ (1984) * „Делото „Опенхаймер““ ([[Хайнер Кипхарт]]), 2 ч * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов) * „Донаборник“ (1981) * „Хайдушки копнения“ (1980) ([[Пейо Яворов]]) * „Нервни времена“ (1978) ([[Радослав Михайлов]]) * „Кръчмата под зеленото дърво“ ([[Петър Ковач]]) (1978) * „Нощният отпуск на затворника М“ ([[Богдан Глогински]]) (1978) * „Табакера 18 карата“ (1977) ([[Никола Русев]]) * „Вражалец“ (1976) (от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], реж. [[Хачо Бояджиев]]), 2 части (''мюзикъл''), (Втора реализация) – дядо Ноко * „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) – ''мюзикъл'' * „В деня на сватбата“ (1966) ([[Виктор Розов]]) * „Всекиму заслуженото“ (1966) ([[Самуел Альошин]]) * „Амброзио убива времето“ (1966), ''мюзикъл'' * „Кристалната пантофка“ (1965) ([[Тамара Габе]]) * „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) ([[Михаил Тонецки]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2000 || [[Ad libitum 2. Речитатив на завистника]] || завистникът |- | 1999, 2000 || [[Клиника на третия етаж]] (35 серии)|| Зюмбюлски/съпруг на пациентка (в 2 серии: XVI, XXII) |- | 1999 || [[Тувалу (филм)|Тувалу]] (Tuvalu), (Германия)|| мъж с шапка |- | 1996 || [[Чудо (филм)|Чудо]] || евреинът Хаим |- | 1995 || [[Трака-трак]] – (България / Франция)|| |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]], (Urnebesna tragedija) (Югославия/България/Франция)|| III пациент |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || бащата на Ани |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] (8 серии)|| Вичо ''(в 7-а серия: „Когато ме стегне шапката“)'' |- | 1991 || [[Бронзовата лисица]] || бащата на Борис |- | 1989 || [[Живей опасно]] || следователят |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || бащата на Ламбо |- | 1987 || [[Ева на третия етаж]] || Мишо |- | 1987 || [[Някой пред вратата]] || учителят по танци |- | 1987 || [[Детско капричио]] (тв) || вторият баща |- | 1986 || [[Преди да реши съдът]] || следовател |- | 1986 ||[[Васко да Гама от село Рупча]] (6 серии)|| пее песента във филма |- | 1984 || [[Дядо Йоцо гледа (филм)|Дядо Йоцо гледа]] || дядо Йоцо |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || Пано |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] (6 серии), (Большая игра) <br>(СССР/България)|| журналистът Бил Уорън,<br> г-н „Всичко“ |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || |- | 1982 || [[Рицарят на бялата дама]] (3 серии)|| класният ръководител „Гърбатко“ |- | 1982 || [[Предупреждението]] (Die Mahnung), <br>(ГДР, България, СССР, Унгария)|| Дюкло |- | 1980 || [[Пътешествие (филм)|Пътешествие]] || рацкацвачът и изпълнителят на песента (глас) |- | 1979 || [[От нищо нещо]] || журналистът Ангел Ташев,<br>съученикът на Панчо |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || Зафиров |- | 1978 || [[Топло]] || милиционер |- | 1978 || [[Коко и вълшебният тромпет]] || пазачът |- | 1977 || [[Това се случи на 35-и май]] (5 серии)|| |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || Илиев |- | 1977 || [[Барутен буквар]] || Лазар |- | 1977 || [[Семейство (филм)|Семейство]] || съседът, който се кара на зъболекаря |- | 1977 || [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html Пробен срок] (тв) || Паскалев, завеждащ отдел „Поезия“ на вестника |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || следователят Боян Урумов |- | 1976 || [[Два разказа по Елин Пелин]] (2 новели) || дребния крадец Лисичката (в 1-вата: „''Хитрец''“) |- | 1974 || [[На живот и смърт]] (3 серии)|| д-р Сами Меворах |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || Матей |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || възпитателят Георги Неделчев |- | 1972 – 1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] (27 серии)|| журналистът / Бруно Джорданов / продавачът |- | 1966 || [[Понеделник сутрин]] || Йордан |- | 1964 || [[13 дни]] || Владо |- | 1964 || [[Русият и Гугутката]] || |- | 1962 || [[Пленено ято]] || Петър |- | 1961 || [[Бъди щастлива, Ани!]] || Живко |- | 1961 || [[Последният рунд]] || Чочко |- | 1960 || [[Стубленските липи]] || Ангел |- | 1957 || [[Години за любов]] || Борето |- | 1956 || [[Точка първа]] || студентът на пейката |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Асен Кисимов}} * [http://bmwquebec.ca/~alex/kisimov/ Официална страница на актьора Асен Кисимов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.myspace.com/asenkisimov страницата на Асен Кисимов в MySpace] * [https://www.youtube.com/watch?v=9c-VKuPBh_c Песен за звездите – Асен Кисимов] * {{imdb name|0457272}} {{СОРТКАТ:Кисимов, Асен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Благоевград]] pdw7j6vsh14x200dj20040egv3lgq0v 12896580 12896381 2026-05-02T21:13:53Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896580 wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране, неутрализиране}} {{Личност|актьор}} '''Асен Ангелов Кисимов''' – '''Бате Асен''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[певец]], роден на [[3 май]] [[1936]] г. в [[Пловдив]]. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.)<ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/всяка-година-радиошоу-октомври-1990/''„Всяка година“, радиошоу с участието на Асен Кисимов, запис от октомври 1990 година (програма „Христо Ботев“ на БНР)'']</ref> и с незабравимите [[детски песни]] („Тече, всичко тече“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Тече, всичко тече“ |url=http://detskipesni.net/времето-няма-бряг/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-04-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120423165740/http://detskipesni.net/времето-няма-бряг/ }}</ref> „Къде остана детството“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Къде остана детството“ |url=http://detskipesni.net/къде-остана-детството/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-05-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120507054515/http://detskipesni.net/къде-остана-детството/ }}</ref> „Зайченцето бяло“,<ref>{{Citation |title=Текст и музика на песента „Зайченцето Бяло“ |url=http://detskipesni.net/зайченцето-бяло/ |accessdate=2012-05-04 |archivedate=2012-04-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120417214521/http://detskipesni.net/зайченцето-бяло/ }}</ref> „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина. == Псевдоними == Асен започва да играе със собствените си име и фамилия – Асен Кисимов. Поради големия успех, завистниците пускат слух, че той е роднина на [[Константин Кисимов]] и затова е протежиран. Асен продължава работа като Асен Ангелов, така стои името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. И с това име става популярен. Радиошоуто „Час на слушателя“ го води като Бате Асен. И така е популярен. == Детство == Тази част от рода Кисимови, към която принадлежи и актьорът Асен Кисимов, произхожда от Милево (Пловдивско), като по-късно голяма част от този род се преселва в [[Пловдив]]. Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив и е кръстен в местната църква „Св. Петка“, която съществува и до днес и се намира в близост до Стария град на Пловдив. Майка е Людмила Попгеоргиева-Кисимова, а баща му – инж. Ангел Панайотов Кисимов. Асен е второто дете на семейството, преди него през 1934 година е роден по-големият му брат (режисьорът) Иво Кисимов. Баща им Ангел е известен още от млад с невероятната си жажда за знания, упоритост и амбициозност и изненадва мнозина, отказвайки се от цялото си семейно наследство в полза на следване в чужбина. Ангел Кисимов завършва инженерни науки в Бърно, [[Чехия]] и се връща в родината, където много успешно работи по специалността си. По спомените на самия Асен, детството му в Пловдив е „щуро и безгрижно“. Голямо влияние върху него оказва майка му Людмила (или Мила, както я наричали всички). Мила учи в Софийския университет „[[Климент Охридски]]“, но е изгонена по политически причини, след което отива да следва в Пловдивския учителски институт. В Пловдив се запознава и с Ангел Кисимов, за когото по-късно се омъжва. Людмила Попгеоргиева-Кисимова помага на бедни и сираци през целия си живот. Тя запалва у своите синове интереса към книгите, изкуството и словото. По-късно, заради работата на Ангел, младото семейство се премества в [[София]] с двете си деца Иво и Асен. Семейството отначало живее в хотел срещу гарата. Асен Кисимов е талантливо дете още от малък – обича да чете, да разказва, да пее и може да се претвори в различни образи, много е артистичен. На 10 години той вече пее в основания през 1946 г. от [[Бончо Бочев]] хор „[[Бодра смяна]]“, където се сприятелява с малко по-големия от него [[Димитър Тъпков]]. Едва дванадесетгодишен, малкият Асен за първи път участва на живо в предаване на [[Радио София]] през 1948 г. А през януари 1949 г. той играе за пръв път и в детска пиеса, която се казва „Нова година в нашата дружина“ по [[Асен Босев]]. На 20 април 1950 г., когато е на 14 години, Асен участва в пиеса на [[Народния театър]] по Ант. Запотоцки („Идат нови борци“) с режисьор [[Стефан Сърчаджиев]]. До края на живота си Кисимов не може да забрави това изживяване и мириса на топъл грим в гримьорната – усещането за театър го завладява. Пак през 1950 г. той играе „Аврамчо“ в постановката „[[Под игото]]“ по [[Иван Вазов]] в Народния театър, с режисьор Боян Дановски, а година по-късно участва и в пиесата „Немци“. == Студентски години == След като завършва тогавашната Първа руска гимназия „Калинин“ в [[София]], Кисимов е приет да следва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Митьо) Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция – „Точка първа от дневния ред“ е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на [[Любомир Пипков]]. През януари 1957 г. като студент в трети курс той заминава за [[Москва]] по покана на свои бивши съученици. За 20-дневния си престой там успява да се наслади на няколко прекрасни пиеси с изключително добри актьори – впечатление, което също остава за цял живот и което той нарича „чудеса от актьори“. След изпита си в трети курс на ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов“, където е в ролята на „Борето“. Режисьор на филма е Я. Янков, оператор е [[Въло Радев]], а музиката е на Александър Райчев. През 1958 г. Асен Кисимов получава за първи път театрална роля, в която героят му участва в цялата пиеса. Става дума за постановката „След 20 години“, където той се превъплъщава в „Коля“. През април 1959 г. се снима в трети филм: „Стубленски липи“, където играе „Ангел“. Същата година актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: „''Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра''“ – казва често Георги Стаматов. == 60-те години == След завършването си Асен Кисимов започва да играе в така одумвания тогава Драматичен театър Бургас и участва в сътворяването на Модерния български театър. Първата му „професионална“ роля е тази на „Сашко“ в пиесата „Барабанчица“. В Бургас той се запознава с режисьора [[Леон Даниел]], когото смята за свой втори учител и участва в много негови постановки („Сизиф и смъртта“, „Чудак“, „Вишнева градина“ и мн. др.), като „Вишнева градина“ по Чехов е първата му роля в класиката. През началния сезон, откакто завършва [[ВИТИЗ]], Кисимов изиграва три централни роли в пиеси на Леон Даниел и три при другите режисьори. Той смята това за голям шанс, защото е заварил най-силния период на театъра с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова, които според думите му правели нова драматургия с нови средства. През 1960 г. Асен Кисимов участва в два филма – „Бъди щастлива, Ани!“ и „Последният рунд“, а през 1961 г. във филма „Пленено ято“. През 1962 г. Драматичен театър Бургас е закрит след решение на Централния комитет на [[БКП]]. Това е оповестено от тогавашния Министър на културата, който заедно със завеждащия „Агитация и пропаганда“ лично закрива театъра. В знак на протест Асен, заедно с още 23-ма свои колеги актьори (от общо 30), подават оставки и напускат Драматичния театър. По-късно, с помощта на заместник-министъра на културата [[Иван Башев]], половината от протестиращата актьорска група успява да се премести в [[София]]. В годините след напускането на Бургаския театър, Кисимов продължава да играе в множество постановки на Леон Даниел в София – участва в над 30 спектакъла на талантливия режисьор. След завръщането си в София актьорът играе последователно от 1962 г. до 1965 г. в Театър „Българска армия“, после за кратко в Театър „Народна сцена“, от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата“ (по-късно превърнал се в Театър „София“), а от 1972 г. до 2003 г. отново в Театъра на Армията, както и от време на време в Сатиричния театър и „[[Театър 199]]“. От 1962 г. Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители. На Софийска сцена той продължава да жъне успехи в театъра. За ролята на „Учителя“ в пиесата „Посещението на старата дама“ по Дюренмат (с режисьор отново Леон Даниел) през 1963 г. Асен получава особено голямо признание от критиката. А на следващата година (1964) той получава Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за ролята си на „Николай“ в пиесата „Необикновен процес“. Също през 1964 г. актьорът участва във филма „Тринадесетте дни“ и започва да води радиопредаването „Часът на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на Националното радио. Чрез него той получава прозвището „Бате Асен“, като в по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат „Дядо бате Асен“. Той води това така задушевно и усмихнато предаване над 40 години – до смъртта си през 2005, затова и екипът на предаването решава да кандидатства за рекордите на Гинес като най-старото предаване, водено толкова дълъг период от време от един и същи човек. Кисимов успява да създаде една особена и отличаваща се атмосфера в „Час на слушателя“, една истинска успокоителна близост в радиоефира, която не е характерна за строгите радио-години на 60-те, когато повечето водещи биват наричани просто „говорители“. Може би затова той е именуван от мнозина освен като „Бате Асен“ и като „Радиотаткото“. През 1965 г. Бате Асен се снима във филма „Понеделник сутрин“, където играе „Йордан“. Следват неприятности след едно-единствено излъчване през 1966 г., филмът на Христо Писков и Ирина Акташева е обявен за „ерес“ и забранен, защото органите на [[цензура]]та по онова време приемат като заплаха поставените във филма въпроси и считат, че той осмива „комунистическите ценности“ на българското общество през 60-те години. Специалисти смятат, че „Понеделник сутрин“ е един от най-интересните и обсъждани филми, родени по време на социализма. В него на Асен Кисимов партнира на [[Пепа Николова]] (в главната женска роля) и това е първата филмова роля за актрисата. „Понеделник сутрин“ стои заключен повече от 20 години, а през 1988 г. най-сетне филмът отново излиза на бял свят. Тогава е и неговата истинска премиера. На церемонията за наградите на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) през същата година, той печели 3 отличия. „Понеделник сутрин“ не остава незабелязан и извън България. Филмът минава успешно през трудната селекция на Берлинале 1989 и е включен в програмата на фестивала. През следващата 1990 г. той е забелязан и представен и на Международния филмов фестивал Ротердам (IFFR) в Нидерландия. През 2002 година „Понеделник сутрин“ отново е избран от журито на Берлинале и е представен за втори път на Международния филмов фестивал в [[Берлин]]. В годината на заснемането на „Понеделник сутрин“ – 1965, умира от рак майката на Асен Кисимов – Людмила, която по това време е само на 53 години. Загубата на така обичната му майка, от чийто образ той се възхищава безмерно, го разстройва дълбоко. Актьорът намира утешение единствено в работата си. В този период той изиграва прекрасни и запомнящи се роли като например в „104 страници за любовта“, „Табакера 18 карата“, „Малки Пушкинови трагедии“, „Пътеки“ по [[Николай Хайтов]], „Еснафи“ по М. Горки и „Има ли смисъл да утепваме мечка“ заедно с [[Коста Цонев]]. == 70-те години == През 1970 г. Асен Кисимов участва в пиесата „Жестокият пръстен“. През 1972 г. Асен изиграва по запомнящ се начин „граф Алмавива“ в „Сватбата на Фигаро“, а година по-късно е блестящ и като „Маркиза“ в постановката „Осъдени души“ на Театъра на Българската армия. Пак през 1973 г. той се снима в деветия си филм „...И дойде денят“, където играе много силна роля – тази на Матей. Годината е изключително творческа за Кисимов – точно тогава той за пръв път се заема и със самостоятелно режисиране, а именно на пиесата „Както ви харесва“ по [[Уилям Шекспир]]. Декември месец гостува в [[Германия]] пред „Берлинер ансамбъл“ с участието си в постановката „Матросите на Катаро“ по Фр. Волф. През 1974 г. актьорът изиграва още една вълнуваща филмова роля в кинопродукцията на Н. Чернев – „На живот и смърт“. Асен Кисимов сключва втория си и последен брак и се жени за талантливата пианистка Надя Михова. Надя завършва със златен медал [[Московска консерватория|Московската консерватория „Чайковски“]], но получава заболяване на пръстите на ръцете, което унищожава нейната кариера на пианистка. По-късно тя става преподавател в Националното музикално училище „[[Любомир Пипков]]“ в [[София]]. Двамата споделят огромната си любов към изкуството, литературата и музиката и независимо, че се развеждат 18 години по-късно, те остават верни и неразделни приятели до края на живота си. През 1975 г. Кисимов прави поредната си впечатляваща роля като „Отец Натаниел“ в пиесата „Напразните усилия на любовта“ по Шекспир, а година по-късно участва в единадесетия си филм – „Да изядеш ябълката“, както и в първата режисьорска работа на [[Наум Шопов]] – пиесата „Трибунал“, която е преведена от руски от Надя Михова. Пак през 1976 той радва публиката с играта си в „Сизве Банзи е мъртъв“ на режисьора Крикор Азарян. Тази постановка е наричана от мнозина „''брилянтна''“, в нея Асен Кисимов, [[Стефан Данаилов]] и [[Васил Михайлов]] играят бели негри. През 1977 г. участва в поредния кино-филм „Хора отдалече“ на режисьора Никола Рударов. Кисимов представя и единственото по рода си в България дотогава развлекателно шоу „Ейсън Чортън от Ямайка“ на Фестивала на хумористичната и сатирична песен „[[Златният Кос]]“, което предизвиква голям интерес. Това е, така да се каже, първото българско „шоу“-представление и е режисирано от брат му Иво Кисимов. През 1978 г. на 28 декември се ражда първата му рожба – син, за когото толкова си е мечтал. Кръщават го Йордан. Стефан Данаилов буквално хвърля пъпа на бебето на сцената на Народния театър, където шеговито, но възторжено бива обявено, че се е родил Йордан Асен Първи. Кръстница на бебето става дългогодишната приятелка на семейството Соня Кушлева. През същата година Асен Кисимов изпява една много красива песен по текст на [[Валери Петров]] и музика на Георги Генков, това е „Песен за хвърчащите хора“ от филма „Адиос, мучачос“. А следващата 1979 г. е отново щастлива за актьора, защото той участва в любимата на мнозина комедия „От нищо нещо“, където играе ролята на журналиста Ангел Ташев. Пак по това време Кисимов се превъплъщава в образа на „Лебедев“ в пиесата „Иванов“ по [[Чехов]], с която остава завинаги в сърцата на мнозина любители на театралното изкуство. Още популярност и зрителска обич актьорът събира с изпълнението на песента „Къде остана детството“ към филма „Войната на таралежите“. Филмът, режисиран от [[Иванка Гръбчева]], по сценарий на братя Мормареви, получава наградата за детско кино на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и заедно с песента изписва още една приказна страница в историята на българското кино за деца. „Къде ми са детските книжки… кажи ми, мой прашен сандък?“ запяват малки, големи и белокоси деца заедно с актьора Асен Кисимов. Интересното е, че песента звучи често и до днес по радиостанциите в България, осветявайки един или друг прашен спомен за шареното детство на хиляди вече пораснали български малчугани. == 80-те години == През 1982 г. Кисимов озвучава с гласа си „д-р Щросмайер“ от чехословашкия сериал „Болница на края на града“ по Националната телевизия, а на следващата 83 година, пак на малкия екран, излиза българският телевизионен сериал „Рицарят на бялата дама“, в който той играе ролята на учителя по история „Гърбатко“. „Рицарят на бялата дама“ се излъчва по телевизията многократно по желание на зрителите. Успехът на малкия екран продължава и когато през 1985 г. се излъчва телевизионната постановка „Дядо Йоцо гледа“ по [[Иван Вазов]], където актьорът е в ролята на „дядо Йоцо“. През 1985 г. двамата със съпругата му Надя заминават на пътешествие из [[Европа]]. Посещават много градове в няколко държави. Докато един ден разглеждат [[Лондон]], двамата откриват, че на следващия ден в Barbican Centre на Silk Street, в близост до централната част на града, има премиера на „Хамлет“ на Шекспировия театър. Кисимов е във възторг, докато не разбира, че естествено билетите са разпродадени много отдавна и е невъзможно да види пиесата. Той обаче не се отказва, отива в Barbican Centre на следващия ден още в ранния следобед и се нарежда на огромната опашка, чакайки търпеливо да се добере до касите, където хора си купуват билети за следващите представления. Стигайки до касите най-сетне, той събира целия си кураж и на скромния си английски изрича пред продавачката на билети, че той е български актьор и трябва да види тази пиеса, иначе ще убие някого. Трогнато от интереса му и от огромното му желание да види на всяка цена пиесата, момичето на касата му влиза в положение и го настанява при прожекторите, на най-високото място в препълнената зала. Така той, безкрайно щастлив, все пак успява да гледа „Хамлет“ в Лондон, въпреки че няма билет. Европейското пътешествие на Надя и Асен продължава. С интерес разглеждат [[Италия]] и [[Франция]], [[Париж]], Южна Франция. Там двамата, ограбени и останали без паспорти и средства, се приютяват в Българското посолство в Париж, където им се издават временни пътни листове. Така пътешествието им завършва малко преждевременно и разочароващо, но отнасят със себе си букет от чудесни цветни впечатления от красотите на Европа. Следващата 1986 г. носи на актьора равносметката за вече над 100 роли в театъра и киното, както и Голямата награда за художествено слово „Владимир Трендафилов“ и Специалната награда на Посланика на [[Унгария]]. Същата година Асен Кисимов силно впечатлява публиката за пореден път с изпълнението си в „Явява се разносвачът на лед“ по Юджийн О’Нийл, а преди това има вълнуващо посещение пред българска публика в [[Квебек]] ([[Канада]]). През 1986 умира баща му Ангел Кисимов, малко след като актьорът е изпял песента „Тече, всичко тече… времето няма бряг и ни влече“ за детския сериен филм по [[БНТ]] „Васко да Гама от село Рупча“. Тази песен се радва на огромен успех също като „Къде остана детството“ от 1979 г. Самият филм, с режисьор Митко Петров и сценаристи отново [[братя Мормареви]], също бива отличен пак с наградата за детско кино на Съюза на българските филмови дейци. 1987 г. започва с участието на Кисимов в телевизионната новела „Преди да реши съдът“ по Камен Русев, а по-късно пожънва успех с още две роли – в „Подробности от пейзажа“ по Ст. Стратиев и в „Диктатура на съвестта“. През същата година актьорът играе и в две кино-продукции: „Някой пред вратата“ и „Ева на третия етаж“. Сред многобройните си участия на сцената, на големия и малкия екран, Асен Кисимов успява през 1989 г. да намери време и да запише 10 песни и текстове за плочата си „Бате Асен“, издадена от Балкантон, както и да участва в „Песента е моето хоби“ по Българската национална телевизия. През април на следващата година той печели и Първа награда на конкурса по художествено слово „100 години [[Чудомир]]“. == 90-те години == През 1991 г., наред с изявите си в театъра, Кисимов участва във филмите „Бронзовата лисица“ с режисьор Никола Рударов и в „Когато ме стегне шапката“ („Любовниците“), а през същата година на 28 март актьорът представя отново, след 14 години, шоуто „Ейсън Чортън от Ямайка“ в зала „България“ на XVII издание на „Златния кос“. Интересът към шоуто е възобновен след толкова много години и актьорът прави концерт с песни от него отново на 14 май в зала 2 на НДК под диригентството на Вили Казасян. Шест дни по-късно, на 20 май е бенефисът посветен на 55-годишнината на актьора, който празнува и 35 години в театъра и почти 25 години от предаването „Бате Асен“. Следващата 1992 г. започва с успех за Асен Кисимов. На 22 януари той изиграва ролята на евреина Хаим в постановката „Чудо“ по [[Иван Радоев]] с режисьор [[Леон Даниел]] и музика на Кирил Дончев. Със същата постановка, на 25 и 26 юни България за първи път участва в най-престижния Европейски Форум за Драматургия – Биеналето в [[Бон (Германия)|Бон]], [[Германия]]. Форумът е основан от немския драматург Танкред Дорст и се организира на всеки две години, в него участват нови пиеси от цяла [[Европа]], а селекцията е строго професионална. Постановката бива съпроводена от бурни аплодисменти и печели Първа награда като актьорите са извикани 17 пъти на бис. В този период Кисимов играе в „[[Сънят на смешния човек]]“, в „Една вечер за трима“ с Емилия Радева и участва в мюзикъла „Двубой“ по [[Иван Вазов]]. На 15 септември актьорът има честта да открие училище „[[Чудомир]]“ в Казанлък и основава фонд на училището. Аплодисментите не стихват и през 1993 г. Тогава Асен играе в постановките „Топаз – Романс за един идиот“ и „Влюбените“ по Карло Голдони. В края на годината Кисимов участва във филма на [[Нидал Алгафари]] „La donna e mobile“, чиято премиера е на 28 декември. Два месеца по-рано, на 8 октомври в [[НДК]], заедно с композитора Бенедикт Молхов, двамата организират спектакъла „Нашият приятел Валери“ в чест на големия български поет и писател [[Валери Петров]]. Този спектакъл се превръща в традиция и на следващата 1994 година, той се състои отново по повод рождения ден на Валери Петров на 22 април. Същата година е изпълнена с множество рецитали за Асен Кисимов, който твърдо е решил да се заеме с трудоемката задача, да напомня на своите съвременници за богатството на нашето слово и за чудесните български поети и писатели. Така възниква рециталът „Шумки от габър“ по [[Николай Хайтов]], който също има голям успех. През 1994 е големият успех на националния отбор в световното първенство по [[футбол]] в [[САЩ]]. Радвайки се много на това, че футболистите ни са се класирали за Световното, Асен издава няколко песни по този повод, сред които „Златното момче на България“ (от албума „Хайде наш’те“), „И пак победа“ и „Здравей, Лили Марлен“. През 1995 г. Кисимов с удоволствие открива „Чудомировите празници“. Участва на театрална сцена предимно с рецитали. През тази година в един софийски трамвай група младежи с бръснати глави го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития. Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление“, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата“. В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението. През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели“. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака“. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая“. Този инцидент от 1995 г. и лечението на травмите откъсват за известно време Асен Кисимов от ангажиментите му, както и от киното и театъра. Въпреки всичко, с присъщата си сила на духа и вяра, актьорът успешно се завръща през 1996 г. с рецитала си „Шумки от габър“, който е представен от Кисимов освен в България и в [[Словакия]] и [[Австрия]], където той гостува съответно в Българския Културен Център в [[Братислава]] и в Дом „[[Витгенщайн]]“ във [[Виена]]. По-късно през същата година публиката го аплодира и в препълнената Зала „България“, където той участва в концерт по музика на [[Панчо Владигеров]]. След 22 години, актьорът се радва да види същите си колеги, събрани на едно място – екипът от 1974 г. Мюзикълът е „Вълкът и седемте козлета“ със Софийската Филхармония и диригент Емил Табаков. Малко по-късно през годината – през месец май – този екип записва „Вълкът и седемте козлета“ за телевизионно излъчване. 1996 г. е осеяна добра за Асен Кисимов. Тогава той празнува 60-годишен юбилей и представя на публиката, заедно с композитора Бенедикт Молхов, спектакъла „Чудото Чудомир“. Вътрешната му премиера е на 10 май в клуб „Максим“ на ТБА и се увенчава с голям успех, който се повтаря както в [[София]], така и в страната. Годината завършва по същия начин с детски спектакли и отново с високо оценената от публиката постановка „Чудо“ по Иван Радоев. През месец май 1997 г., е българската премиера на филма „Еуфорична трагедия“ на известния сръбски режисьор [[Горан Маркович]], където Кисимов играе ролята на усмихнат психар. През ноември същата година актьорът се радва да участва в пиесата на Леон Даниел „[[Одисей]] пътува за [[Итака]]“. През цялата 97 година рециталите мъ продължават сред бурни аплодисменти, а актьорът се завръща и на сцената на театъра с чудесната роля на „Фирс“ в пиесата „Вишнева градина“ по А. П. [[Чехов]] на режисьора Крикор Азарян. Малко по-късно той се справя отлично и с ролята на „Езоп“ в едноименната пиеса по Гилерме Фигейредо, а след това работи и с режисьора Красимир Спасов в пиесата „Много шум за нищо“ по У. [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и музика на [[Стефан Вълдобрев]]. От тази пиеса е песента „Рай“, както и прекрасното „Танго в 7/4“ на Вълдобрев, което звучи по време на сцената с бала в двореца. През деветдесетте години Кисимов продължава да работи и с още един свой стар приятел – драматурга и поета Панчо Панчев (известен още като дядо Пънч). Двамата се познават още от ученици, после следват във [[ВИТИЗ]] и професионалните им пътища се събират покрай театъра през 60-те години. По-късно създават „Гатанките за Лека нощ“ по Националната телевизия, придружени от книжка – отново за най-малките. И през 1997 г. двамата, под псевдонимите „Дядо Пънч“ и „Дядо Бате Асен“, продължават да работят заедно за детската аудитория, забавлявайки я с представлението „Думички тайни, хайде, познай ни!“. С него гостуват както в София, така и в цялата страна. 1998 г. актьорът Асен Кисимов посвещава почти изцяло на мюзикъли и рецитали. Изключително е щастлив да участва в „Софийски музикални седмици“ през месец май, когато влиза в ролята на „Господин Пиер“ в детската опера „Вещицата от долапа за метли“ в присъствието на самия автор Марсел Ландовски, който тогава е на 83 години. Участват още Хорът на Софийските момчета с диригент талантливата Адриана Благоева, а директор на „Софийските музикални седмици“ за първа година е професор Димитър Тъпков, след като през 1997 г. умира дотогавашният директор [[Петър Ступел]]. Кисимов с умиление си спомня за далечната 1946 г., когато заедно с Тъпков пеят в детския хор „Бодра смяна“, а актьорът е само на десет години. Трийсет години след „Бодра смяна“ – през 1976 г. – „Кантата за мира“ на големия български професор Д. Тъпков заема първо място на Международната Трибуна на Композитора в [[Париж]], а през 1977 г. той получава и Първа награда за [[детска песен]] на конкурса на Международната Организация за Радио и Телевизия (ОИРТ). През цялата 1998 г. продължава и съвместната работа на Кисимов с Панчо Панчев – двамата правят представлението за деца „Дядо Пънч или Панчо Панчев на 777 месеца“. Асен обожава да посвещава времето си на децата, смята, че те са по-важни от възрастните, защото и при тях има борба за успех, но тя е чиста и не е така злобно рафинирана, няма подлости, няма лакти, няма думи и действия зад гърба. Според него, всяко дете се ражда добро и едва по-късно бива формиран неговия светоглед, затова на актьора му е мъчно, че на някои деца не им се обръща достатъчно внимание. Кисимов, както и Панчо Панчев, се страхуват от тенденцията, че днешните деца не биват стимулирани да четат книжки и по този начин тяхното съприкосновение с вълшебния свят на словото, на книгата и на изкуствата може да остане недоразвито. А точно този вълшебен свят би ги спасил от отчуждение и самота в иначе най-комуникационния век – века на компютрите, интернет и на безкрайните, неизмерими кибер-пространства, смята Бате Асен. Пазейки дълбоко в сърцето си думите на своя Учител проф. Георги Стаматов, той мисли, че детският космос и този на истинския актьор са много близки и си приличат по любопитството и интереса към прекрасния широк свят. В края на 1998 г. Асен за пръв път представя из страната вече структурирания си моноспектакъл „Великите поети на България“ в първоначалния му вариант, в който са включени творби на неколцина големи български поети и писатели. При посещенията в училищата в страната учителите му се оплакват, че имат само по 3 часа български език и литература на седмица, което силно го впечатлява и затвърждава желанието му да разпръсне, колкото се може в по-широк кръг, любовта към българското слово, да подтикне повече млади хора да погледнат по различен начин на българската литература и нейните великолепни автори. В първата си среща с учениците Асен е малко притеснен за това дали ще успее да изпълни мисията си, дали учениците ще могат да се потопят в магията на българската класика, която ще им бъде поднесена този път съвсем осезаемо – не от страниците на учебниците им, а съвсем близо до тях, в реалността. Но след първите две, три минути учениците притихват и думите стигат до тях – те слушат с истински интерес. Така още от самото начало моноспектакълът се приема много добре и зрителите са възхитени. Кисимов успява да задържи вниманието и на учениците и на останалите зрители по изключително оригинален начин, като разказва интересни периоди и случки от живота на великите поети и писатели – неща, които по принцип не се преподават в училище. Отдава му се да покаже авторите от друга страна – например, да покаже веселия и тъжния [[Ботев]] в стихове. През 1999 г. е премиерата на моноспектакъла „Небесен пратеник“ с негово участие, по сценарий и режисура на Альоша Бехар. В този моноспектакъл Асен изиграва цели 17 роли за час и половина. Постановката се играе още два пъти през юни, като с това Кисимов отбелязва 40 години от завършването на ВИТИЗ и 50 години от стъпването му на сцената на Народния театър (както споменахме, актьорът участва в пиесата „Идат нови борци“ на сцената на същия театър едва 14-годишен). През септември 1999 г. той играе в още две постановки – „Мъжемразка“ в театър „Барбуков“ и в съвместното му представление с Альоша Бехар „Хайде на театър“. == 2000 – 2005 г. == През 2000 г. Асен Кисимов се отдава на рецитали и доста пътува из страната, забавлявайки най-малките и представяйки по-нататък своя моноспектакъл „Великите поети на България“. В края на годината в Дома на Киното е премиерата на „Ad Libitum 2: Речитатив на завистника“, с Кисимов в ролята на „Завистника“ – изиграва я блестящо. Режисьор и сценарист е [[Георги Дюлгеров]], а музиката е на Божидар Петков. В началото на 2002 г. Асен Кисимов официално представя последния вариант на спектакъла „Великите поети на България“ в клуб „Максим“ на ТБА. Моноспектакълът съдържа произведения на големите български автори [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Христо Смирненски]], [[Чудомир]], [[Николай Хайтов]], [[Елин Пелин]], [[Валери Петров]], [[Леда Милева]] и позволява на всеки зрител да се докосне до магията на тези творци и същевременно да ги погледне от различни ъгли – да изпита и веселието и драматичността, преплитащи се в словото им. Публиката е възхитена. За пореден път. В следващите месеци и години Асен участва в множество предавания по радиото и телевизията, води концерти и рецитали за малки и големи, спектакъла „Великите поети на България“, както и своето радио-предаване. През тези последни години актьорът се опитва да превъзмогне загубата на един от най-добрите си приятели в живота – бившата му съпруга Надя Михова, която след дълго и мъчително боледуване все пак не успява да се пребори с рака, който има от години, и умира на 28 май 2003 г. на 57-годишна възраст. Актьорът, бди буквално денонощно над леглото на Надя в болницата, за да ѝ помага и да я окуражава. Кисимов се опитва да удави мъката в литература, музика, в работа, пътува непрекъснато, не се спира нито за минута. Раздава се на малки и големи, пее, рецитира, среща се с обични приятели. В края на 2003 г. успява да заснеме телевизионната постановка „Майстори на българското слово“ в пет серии, които започват да се излъчват по [[БНТ]]. Това е телевизионният вариант на „Великите поети на България“. На 22 май 2004 г. Асен е в [[Хелзинки]] и тъкмо се подготвя за „Великите поети на България“, когато се запознава в българското посолство с фотографа Румен Жерев, който е пристигнал в холандската столица, за да подреди поредната си изложба по случай празника на светите братя [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]]. Така се заражда още едно истинско приятелство. Двамата се чувстват като братя по душа – въпреки разликата от 20 г. във възрастта им. В края на юни Кисимов пътува за [[Израел]], където изнася два концерта и посещава „Свещения град“ [[Йерусалим]], [[Тел Авив]], както и едно от най-старите селища в света – Яфо, което от 1950 г. е обединено с Тел Авив като негов квартал. На 27 юли 2004 г. актьорът става „Хаджия“ и е много радостен, защото винаги е мечтал да направи това. През март 2005 г. с Румен Жерев са поканени от Българския Културен Институт в [[Будапеща]] да направят изложба и рецитал. За 7 години Кисимов е представил моноспектакъла си „Великите поети на България“ общо над 700 пъти в училища, зали и театри, в България и чужбина. Както разказва самият Жерев, в автобуса за [[Унгария]] има много млади хора, които веднага разпознават актьора и много му се радват. Той от своя страна им изнася част от рецитала и е обсипан с аплодисменти. След Унгария следва [[Австрия]]. Във [[Виена]] двамата приятели Жерев и Кисимов правят още една съвместна изложба и рецитал. Имат големи планове в най-близко време да продължат патриотичното си дело под мотото: „Нашата България е прекрасна. Елате и я вижте!“ – искат да отидат в [[Париж]], в Скандинавските страни и отвъд Океана. Планират представление в [[Чикаго]]. В тези смели идеи ги окриляват стотиците възхитени очи на българи в чужбина, отправяни към тях толкова пъти – очи, изпълнени с жажда, много гордост и малко тъга. Моноспектакъла си пред българи в чужбина, актьорът започва винаги със стихове на Ботев, който също е бил емигрант. По разкази на самия Кисимов, на спектаклите му извън България идват винаги пълната палитра от поколения – от бабите и дядовците, майките и бащите, та чак до внуците – и всички са много емоционални, радват се, смеят се, плачат. Асен изпитва истинска наслада да радва другите – близките, приятелите, колегите, публиката – това е в кръвта му. Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България“ в България, както и в [[Холандия]], Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най-известни песни, обмисля спектакъл за 70-годишния си юбилей. На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в [[Благоевград]] изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на [[Веселин Ханчев]], посветени на [[Франция]] и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни ''Et si tu n'existais pas'' („„Ако ти не съществуваше“) на Жо Дасен. В този момент посланикът на Франция и голям приятел на България Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван скача да прегърне Кисимов. Това е последната песен, която актьорът изпява. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания. На сутринта сърцето на Асен Кисимов внезапно спира да бие. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им. ''Източник: [http://bmwquebec.ca/~alex/kisimov/ Официалната страница на Асен Кисимов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'' == Звукови роли == Участва в записите на много магнетофонни ленти, плочи и радиозаписи. * „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром) * „Химията – технология, екология“ (1990) (Учтехпром) * „Вълкът и седемте козлета“ (Балкантон ВЕА 1775/76) == Театрални роли == * „Сизве Банзи е мъртъв“ (1977) (А. Фюгърд) * „Моцарт и Салиери“ (1967) == Телевизионен театър == * „Както в Агата Кристи“ (1990) (Любен Попов) – ''мюзикъл'' * „Коловоз“ (1989) ([[Владимир Арро]]) * „Малка дневна музика“ (1988) (''мюзикъл'') * „Ах, този вуйчо“ (1988), 2 части (''мюзикъл'') * „Приказки с продължение“ (1984) * „Делото „Опенхаймер““ ([[Хайнер Кипхарт]]), 2 ч * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов) * „Донаборник“ (1981) * „Хайдушки копнения“ (1980) ([[Пейо Яворов]]) * „Нервни времена“ (1978) ([[Радослав Михайлов]]) * „Кръчмата под зеленото дърво“ ([[Петър Ковач]]) (1978) * „Нощният отпуск на затворника М“ ([[Богдан Глогински]]) (1978) * „Табакера 18 карата“ (1977) ([[Никола Русев]]) * „Вражалец“ (1976) (от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], реж. [[Хачо Бояджиев]]), 2 части (''мюзикъл''), (Втора реализация) – дядо Ноко * „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) – ''мюзикъл'' * „В деня на сватбата“ (1966) ([[Виктор Розов]]) * „Всекиму заслуженото“ (1966) ([[Самуел Альошин]]) * „Амброзио убива времето“ (1966), ''мюзикъл'' * „Кристалната пантофка“ (1965) ([[Тамара Габе]]) * „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) ([[Михаил Тонецки]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2000 || [[Ad libitum 2. Речитатив на завистника]] || завистникът |- | 1999, 2000 || [[Клиника на третия етаж]] (35 серии)|| Зюмбюлски/съпруг на пациентка (в 2 серии: XVI, XXII) |- | 1999 || [[Тувалу (филм)|Тувалу]] (Tuvalu), (Германия)|| мъж с шапка |- | 1996 || [[Чудо (филм)|Чудо]] || евреинът Хаим |- | 1995 || [[Трака-трак]] – (България / Франция)|| |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]], (Urnebesna tragedija) (Югославия/България/Франция)|| III пациент |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || бащата на Ани |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] (8 серии)|| Вичо ''(в 7-а серия: „Когато ме стегне шапката“)'' |- | 1991 || [[Бронзовата лисица]] || бащата на Борис |- | 1989 || [[Живей опасно]] || следователят |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || бащата на Ламбо |- | 1987 || [[Ева на третия етаж]] || Мишо |- | 1987 || [[Някой пред вратата]] || учителят по танци |- | 1987 || [[Детско капричио]] (тв) || вторият баща |- | 1986 || [[Преди да реши съдът]] || следовател |- | 1986 ||[[Васко да Гама от село Рупча]] (6 серии)|| пее песента във филма |- | 1984 || [[Дядо Йоцо гледа (филм)|Дядо Йоцо гледа]] || дядо Йоцо |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || Пано |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] (6 серии), (Большая игра) <br>(СССР/България)|| журналистът Бил Уорън,<br> г-н „Всичко“ |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || |- | 1982 || [[Рицарят на бялата дама]] (3 серии)|| класният ръководител „Гърбатко“ |- | 1982 || [[Предупреждението]] (Die Mahnung), <br>(ГДР, България, СССР, Унгария)|| Дюкло |- | 1980 || [[Пътешествие (филм)|Пътешествие]] || рацкацвачът и изпълнителят на песента (глас) |- | 1979 || [[От нищо нещо]] || журналистът Ангел Ташев,<br>съученикът на Панчо |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || Зафиров |- | 1978 || [[Топло]] || милиционер |- | 1978 || [[Коко и вълшебният тромпет]] || пазачът |- | 1977 || [[Това се случи на 35-и май]] (5 серии)|| |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || Илиев |- | 1977 || [[Барутен буквар]] || Лазар |- | 1977 || [[Семейство (филм)|Семейство]] || съседът, който се кара на зъболекаря |- | 1977 || [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html Пробен срок] (тв) || Паскалев,<br>завеждащ отдел „Поезия“ на вестника |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || следователят Боян Урумов |- | 1976 || [[Два разказа по Елин Пелин]] (2 новели) || дребния крадец Лисичката (в 1-вата: „''Хитрец''“) |- | 1974 || [[На живот и смърт]] (3 серии)|| д-р Сами Меворах |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || Матей |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || възпитателят Георги Неделчев |- | 1972 – 1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] (27 серии)|| журналистът / Бруно Джорданов / продавачът |- | 1966 || [[Понеделник сутрин]] || Йордан |- | 1964 || [[13 дни]] || Владо |- | 1964 || [[Русият и Гугутката]] || |- | 1962 || [[Пленено ято]] || Петър |- | 1961 || [[Бъди щастлива, Ани!]] || Живко |- | 1961 || [[Последният рунд]] || Чочко |- | 1960 || [[Стубленските липи]] || Ангел |- | 1957 || [[Години за любов]] || Борето |- | 1956 || [[Точка първа]] || студентът на пейката |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Асен Кисимов}} * [http://bmwquebec.ca/~alex/kisimov/ Официална страница на актьора Асен Кисимов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.myspace.com/asenkisimov страницата на Асен Кисимов в MySpace] * [https://www.youtube.com/watch?v=9c-VKuPBh_c Песен за звездите – Асен Кисимов] * {{imdb name|0457272}} {{СОРТКАТ:Кисимов, Асен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Благоевград]] nnfod3cemt9xga32b3hjndcscg9o3eb Бачо Киро 0 23213 12896394 12545111 2026-05-02T18:07:02Z ~2026-26546-28 394694 Заместване на думата "владичество" с "робство" 12896394 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бачо Киро|Бачо Киро (пояснение)}} {{Личност | име = Бачо Киро | име-оригинал = | категория = етнограф | описание = български учител, книжовник, историк, читалищен деец, фолклорист и националреволюционер | портрет = BASA-546K-1-108-11-Bacho Kiro (cropped).JPG | портрет-описание = | роден-място = [[Бяла черква|Горни Турчета]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Търново]], Османска империя | вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф | област = [[Етнография]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} [[Файл:Bacho Kiro.png|мини|250п|ляво|Бачо Киро]] '''Киро Петров Занев''', известен като '''Бачо Киро''', е [[България|български]] [[учител]], [[книжовник]], [[историк]], [[читалище]]н деец и [[фолклор]]ист. Обесен е като активен участник в българското националнореволюционно движение. == Биография == Роден е на 7 юли 1835 г. в град Горни Турчета (днешна [[Бяла черква]]), [[Търновско]], в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години. Работи, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му Цона Добрева го изпраща в [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо. След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци (Област Велико Търново)|Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишовград]]. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с прекъсване през 1871 г.) до смъртта си през 1876 г. По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда [[Взаимоучителна метода|взаимоучителната метода]], таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове, посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През 1869 г. учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 – 1871 г. е дописник на вестник „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика [[Григорий Катрис|Григорий]]. В тайните на освободителното дело го посвещава отец [[Матей Преображенски]]. Чрез него се запознава с ред видни дейци на [[ВРО]]. Близък приятел на [[Христо Иванов-Големия]]. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са [[Ангел Кънчев]] и отец Матей Преображенски. След решението на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]] за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. [[Мусина]] е сформирана по-голяма чета под общата команда на [[поп Харитон]] Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван. [[Файл:Надпис от паметник на загиналите за освобождението от турско робство - Б.Киро и др..JPG|мини|200п|ляво|Паметник на загиналите за освобождението от османско робство в квартал „Варуша север“, Велико Търново]] Откаран е в [[Търново]], където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поема отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден, тъй като според стар турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език българският патриот издекламира следните стихове: [[Файл:Паметник на загиналите за освобождението от турско робство.JPG|мини|200п|Паметник на загиналите за освобождението от османско робство в квартал „Варуша север“, Велико Търново]] : „Аз един Бачо Киро съм, ''(Бен бир Бачо Киро им,)'' : без страх от турчин комита съм. ''(тюркен коркмаз комита им.)'' : Пушка на рамо турих, ''(Шишкане умузума тактъм,)'' : Дряновски манастир намерих. ''(Дренова монастира булдум.)'' : Правдата си да диря излязох, ''(Хакъм арамаа бен чиктъм,)'' : въжето си на врата сам метнах! ''(ипи де кендим бойнума тактъм.)“'' Обесен е заедно с [[Иван Семерджиев]] (войвода от Горнооряховската чета) в Търново на 28 май 1876 г. Погребани са там заедно с други въстаници. == Творчество == Приживе издава 3 книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата „Пруско-френската война“), историографски и фолклористични изследвания: летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на [[Филип Тотю]] (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „Софийското приключение“ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира множество фолклорни материали, част от които изпраща на [[Петко Славейков]] в Цариград. Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници. == Семейство и род == Бачо Киро има двама братя поп Гавраил и даскал Христо. Също така и общо 5 деца – три дъщери и двама сина. Дъщерите му са Мария (1854 – 1934), Ирина (1859 – 1899?), Димитра. Синовете му са Теодосий (1858 – 1931) и Любен (1873 – 1897)<ref>[http://82.147.128.134:8082/PRD_DOCS/PE002898/PE000003.JPG Коледаров, Ст. Любен Бачокиров, в. Литературен час, бр. 1, с.4, 18 септември 1935]</ref><ref>[http://82.147.128.134:8082/PRD_DOCS/PE002898/PE000004.JPG Коледаров, Ст. Любен Бачокиров, в. Литературен час, бр. 1, с.5, 18 септември 1935]</ref>. == Външни препратки == * [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392198694008&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=Бачо+Киро+&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната (НАБИС)] == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|История на България|Османска империя}} [[Категория:Дейци на ВРО]] [[Категория:Участници в Априлското въстание]] [[Категория:Български читалищни дейци]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български фолклористи]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български пътеписци]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български краеведи]] [[Категория:Родени в Бяла черква]] [[Категория:Починали във Велико Търново]] [[Категория:Екзекутирани в Османската империя]] hh8j17niw4k4vikcepy837kbz1gvxd4 Винарово (област Видин) 0 23945 12896238 12780678 2026-05-02T16:04:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896238 wikitext text/x-wiki {{обработка}} {{друго значение|селото в Област Видин|другото българско село с това име|Винарово (Област Стара Загора)}} {{Селище в България | картинка = Kmetstvo na Vinarovo.jpg | картинка-описание = Сградата на кметството във Винарово | име = Винарово | екатте = 11079 | надм-височина = 143 | пощ-код = 3773 | тел-код = 09345 | сев-ширина = 44.096355 | изт-дължина = 22.8177559 | площ = 19,753 |кмет=Никола Василев (СДС,НДСВ:2023)}} '''Вина̀рово''' е [[село]] в Северозападна [[България]], [[община Ново село]], [[област Видин]]. Намира се на 15 км северозападно от областния град и 3 км от река Дунав. == История == Стара легенда разказва, че турчинът, който владеел земите в този регион, бил сакат - липсвала му едната ръка и жителите на околните села му викали ” чунгул ” - на румънски диалект  - ”без ръка ”. Според местни информатори Чунгурус  отначало е разположен в местността  ”Салаш ”, а след чумна епидемия в месността  ”Селището”. И до днес в горния край на селото /в района на гробището/ има останки от църква, което доказва, че в миналото тук е имало живот. След втора чумна епидемия селището се премества петстотин метра на изток, където съществува и до днес. За древния корен на селото говори и интерсът на специалисти от Българската академия на науките и Българската православна църква, които на „терен” проучват етимологията на селищното име „Чунгуруз”, древните обреди и обичаи, паметните плочи и гробове в гробищния парк и др. Сигурни доказателства за село Чунгурус датират от втората половина на 15 век /около 60 години след падането на България под османско робство/. В книгата на доктор Душанка Боянич – Лукач ”Видин и Видинският санджак през 15–16 век“ са отпечатани документи от архивите на Цариград и Анкара. В тeзи документи се говори и за '''село Чингурус (Чунгурус),''' включено в Санджак Видин, във владение на Иса-бей. На страница 62 е отбелязано: '''Село Чингурус''' – тимар на Мурад. Роднина е на Узун Карауглу. Притежава свещен знак. Домакинства 12. Приход 1280 акчета. В съкратения регистър на Видинския санджак от 1560г. село Чингурус е включен в нахия Поломие, зеамет на името на Хусеин. На страница 117 четем:“ Село Чингурус  с неговия тахвил, спада към Поломие с приход 7800 акчета. Друг исторически извор, в който се дават сведения  за село Чунгурус, е съчинението на френския академик Бланки, озаглавено ” Пътуване из България ”, излязло в Париж през 1853 година . На път за село Раковица  / Куделин / на река Тимок за град Видин  Бланки и придружаващите го лица минават през село Чунгурус по известния Ракошки път, осигуряващ най–бързото преминаване на разстоянието  от контролно-пропускателния пост на река Тимок за град Видин. На страница 425 – 426 от книгата се описва пристигането на представителя на френското правителство на река Тимок и пътуването му през село Чунгуруз за град Видин. ”Единственото селище, което срещнахме по пътя си на име Чунгурус, беше населено от християни, които живееха в изплетени от дървени пръти кошове, изпълняващи ролята на къщи ...”  – пише академик Бланки. Етнографката Маргарита Николова доказва, че ”Чунгурус” е много древно име, за което говори и неговата стара архаична форма, и датира от първите векове на славянобългарската държава. Селищното име има тюркско–български произход и приблизително означава ”долът, който по време на дъжд се пълни с вода”. Наистина, малката рекичка край селото, наричана в миналото  ”чанката ”, след дъжд става буйна и пенлива и много често напуска коритото си. През 1969 година старши научен сътрудник Йордан Заимов  от Института за български език към БАН пише, че “cengerez” значи „място, където водата се губи под земята”. Като център за наука и просвета село Чунгурус  /Винарово / се оформя още в началото на 19 век. През 1810 година малките деца правят първите си плахи стъпки към знанието и грамотността  в малката полусрутена черковка в местността ”Селището ” в новооткритото килийно училище. По-късно учебните занятия се водели в доброволно предоставени частни къщи – на Муевите, Дуновите, Цековите и др. След Освобождението Чунгурус  / Винарово /  се очертава като буден духовен център, към който се устремяват жадни за знания и просвета деца от целия регион – Неговановци, Ясен, Флорентин, Гъмзово, Майор Узуново,Тияновци, Динковица, Калина и др . През 1922/23 година в Чунгурус се открива и прогимназия с две паралелки. За директор е назначен Иван Петров от Копривщица, участник в Априлското въстание. Към 30-те години на XX век жителите на Чунгурус до голяма степен запазват своя нетипичен за района [[белоградчишки говор]].<ref name="тодоров">{{cite book | last = Тодоров | first = Цветан | author-link = Цветан Тодоров (езиковед) | year = 2018 | origyear = 1936 | title = Северозападните български говори | publisher = Майнд Принт | location = София | pages = 36 | isbn = 978-619-7282-10-8}}</ref> От 19. 02. 1945 година училището носи името на апостола на свободата Васил Левски. Непосредствено след [[Втора световна война|Втората световна война]] Винарово е известно като главен център на опозицията срещу [[Комунизъм|комунистическия режим]] сред селата във Видинско. През 1946 група комунистически агитатори от съседните села по време на митинг влизат в сбиване с местни младежи, при което един комунист от [[Гъмзово]] е убит – това е единствената проправителствена жертва сред 24-те, убити по време на предизборната кампания за [[VI велико народно събрание]]. На самите избори опозицията получава 58,7% от гласовете в селото.{{hrf|Груев|2009|113 – 114}} През зимата на 1950 – 1951 година Винарово е засегнато от кампанията за активизиране на [[Колективизация в България|колективизацията]] и селяни са затваряни в мазето на общината и заливани със студена вода, в резултат на което много от тях получават трайни физически и здравословни увреждания. По това време 5 семейства (23 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Въпреки това [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] „Нов път“ се създава едва през 1956 г. В центъра се издига красиво оформен архитектурен комплекс – сградата на кметството, модерни магазини, ресторант, поща, площад. А на ритуалната зала могат да завидят дори някои от областните градове. Оформена е етнографска сбирка, в която е показано богатството на една отколешна традиция, богатство, което ни кара с благоговение да произнасяме сакралните думи '''”Земя на дедите ни, бъди благословена!”.''' ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2023-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230903205411/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 755 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 748 || 99,07 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 1 || 0,13 |} == Поминък == === Лозарство и винарство === Винарово е разположено в плодородна котловина в селскостопански регион. В селото има три големи земеделски кооперации и няколко по-малки. Почвите са благоприятни  за отглеждане на пшеница, овес, царевица слънчоглед и др. Древното село е известно с хубавите си лозя и прочутите бели и червени вина. Откроява се древният сорт „Нашенско“ (вид Гъмза) със своите вкусови качества, впечатлил още френския пътешественик академик Бланки в далечната 1841г.. Новата слава на Винарово са лозовите масиви в местностите Гладния връх, Говедарския връх и Дърник със сорта Мускат отонел, отличаващ се със своите специфични вкусови качества и предпочитан пред същия сорт, отглеждан  в с. Гомотарци, област Видин, гр. Мизия, област Враца  и др. Първата частна винарска изба „Калотов“, изградена в с. Винарово, отбелязана на картата на виното в България, отглежда и сортовете Мерло, Каберне совиньон, Ркацители и Шардоне. == Обществени институции == * кметство * пенсионерски клуб * здравна служба * [[основно училище]] „Васил Левски“ (понастоящем нефункциониращо) * целодневна [[детска градина]] * [[Читалище „Зора-1927“]] * винарска изба „Калотоф“ * поща * завод за ризи * църковен храм "Възнесение Господне“ * три земеделски кооперации * три хранителни магазина == Културни и природни забележителности == '''Етнографски комплекс „Средна чешма“''' Природен феномен, разположен край малка рекичка, която  се вие край село Винарово. Емблематична за общността е '''Средната чешма''', дала името на комплекса – една от трите чешми, разположени в подножието на няколко възвишения. Тук се изпълняват обреди и обичаи от народния календар на село Винарово като '''Ладуване, Кумичене, Напяване на пръстените,  Папаруда, Газене на чирапни''' и др. На това сакрално място се провежда всяка година и Международният фолклорен събор '''„Бащино огнище с корени вековни“.''' '''Ритуалната зала''' Изрисувана е с фолклорни мотиви, разкриващи непреходната красота и сила на народните обреди и обичаи. Покорява с изяществото на фигурите на участниците в народните традиции. Залата е любимо място за ценителите на българските традиции и е предпочитана за провеждане на тържества, родови срещи, открити занятия, семинари и др. '''Местности''' Алваджѝско, Ара̀п Ба̀бино бъ̀рдо, Басара̀ба, Ба̀чова,  Белу̀йна, Бу̀сков гера̀н Гла̀дния връ̀, Говеда̀рския връ̀, Го̀рните ло̀йза, Го̀рното бра̀нище, Гра̀дец, Гръстѐлника, Гузулѝйската  у̀рвина, Гъ̀ндзовската пъ̀тичка До̀лна Ба̀чова, До̀лните ло̀йза, Дра̀ката, Дърнѝк Коѝлицата Лива̀дите, Ликцѐто, Липа̀ка, Лѝповица, Ло̀квата Мъртвина̀та Негова̀нско, Новосѐлско Oборѝята, Опа̀шката, Ота̀ра Падѝната, Папу̀ра, Пѐсъците,  Петтѐ  дъ̀рвия, Пото̀ка, Презвръ̀, При кръ̀ста Ра̀кошки пъ̀т, Реванѐто, Ру̀совата падѝна Сала̀ш, Сара̀чко, Сѐлището, Сѝнята во̀да, Смолнѝците, Солома̀нския  връ̀, Содо̀л Тата̀рско, Топо̀лите, Тулѝя У̀мата Я̀зовините '''Фамилии''' Алму̀йкините, Ангелу̀цовите, Андрѐевите, Арпа̀овите   Bа̀барковите, Базо̀евите, Бака̀ловите, Бака̀нковите, Бала̀шкините, Балу̀-   цовите, Ба̀рболовите, Бебел''я̀''шковите, Бегѝровите, Бѐлкините, Бѐловите, Бѐчовите, Бѝковите, Бицирѐловите, Боба̀новите, Бо̀рдешовите, Бу̀льовите, Бу̀мбаровите, Бу̀ровите, Бу̀ркьовите, Бу̀сковите, Бучка̀рските Ва̀ковите, Ва̀нковите, Ванко̀шовите, Ва̀новите, Ва̀чковите, Вѝковитe, Вра̀жовите, Въ̀лчовите Га̀льовите Гого̀човите, Гу̀новите, Гърча̀нскитe, Гьоргиша̀новите Да̀нковите, Дем''я̀''нските, Дѐнчоловите, Джанда̀рските, Джа̀нкините, Джурл''я̀''ковите, Джу̀ровите, Дзъ̀фльовите, До̀довите, До̀ковите, До̀нкините, До̀човите, Дра̀мовите, Дро̀шльовите, Дру̀льовите, Ду̀довите,  Ду̀новите, Ду̀шковите Ѐжовите,  Ѐжковите Жа̀ньовите, Жѐнчовите, Жуму̀ровите Зо̀новите Издрѝсковите, Илѝевите Йонѝковите, Йо̀нковите, Йо̀новите, Йо̀рговите, Йо̀сковите, Йо̀цовите Кало̀товите, Камбѐровите, Карабу̀льовите, Карама̀новите, Ка̀цковите, Кѐжовите, Кѐлчовите, Кѐртовите, Колиба̀ровите, Колѝцовите, Ко̀лчовите,  Ко̀новите, Коренѝчковите, Ко̀стовите, Кържа̀новите, Къ̀рчовите, Кюмбеджѝйските, Кюпчѐнковите, К''я̀''нините Ла̀бовите, Лапада̀товите, Лападу̀цовите, Лаута̀рските, Лѝковите, Лѝл- ковите, Лѝловите, Лъ̀жовите Маджа̀ковите, Мангъ̀ровите, Марѝнковите, Ма̀човите, Ма̀шовите, Ма̀шковите, Меѝцовите, Мѐнкините, Мѝковите, Мѝновите, Мѝрчовите, Мѝтовите, Мѝтровите, Митру̀цовите, Мицѝкиките, Мѝцкините, Мѝчоловите, Мѝшовите, Младѐнчовите, Мла̀джовите, Мо̀ковите, Мо̀нговите, Мо̀нините, Му̀йовите, Му̀рговите, Му̀совите, Муцига̀рските, Мънгъ̀ровите, Мъ̀рчовите На̀довите, На̀новите, Нѐдините, Нѐнкините, Нѐнковите, Нѝковите, Нѝн- ковите Опрѝковите,  О̀рповите, О̀човите Па̀вловите, Па̀ковите, Паку̀новите, Палако̀евите, Па̀новите, Па̀нковите, Па̀нчовите, Па̀совите, Пасъ̀ковите, Патру̀новите, Патру̀цовите, Пау̀новите, Па̀човите, Пѐйчовите, Пелеша̀новите, Пѐтльовите, Петра̀шковите, Пѐчковите, Пѝльовите, Пѝрковите, Попадѝковите, Попо̀евите, Пръжка̀новите, Пуда̀ровите, Пу̀нчовите, Пу̀цовите, Първа̀новите, Пъ̀ржовите, Пъ̀рцовите Рабаджѝйските, Ра̀нгеловите,  Рѐльовите, Рефелѐнковите, Риста̀нините, Ро̀говите, Ру̀сковите, Ръ̀чоловите Самѐцовите, Ста̀новите, Светѐцовите, Сѐмковите, Сѐчковите, Сѝчковите, Стѐфановите, Сто̀йчовите, Сто''я̀''нковите, Стъ̀рчовите, Су̀льовите, Съвѐтините, Съ̀рбиновите, Съ̀рболовите Та̀човите, Тѝловите, Трока̀новите, Тѝшовите, То̀нчовите, То̀товите, Турла̀ковите, Търнѝчковите, Тошовите, Търкала̀новите, Ту̀цовите Уша̀новите Фѝковите, Фѝчовите, Фишъ̀ковите, Флора̀новите, Фло̀рковите, Фо̀йковите, Фо̀нковите, Фо̀човите, Фра̀тьовите, Фуна̀говите, Фура̀жковите, Фъ̀рковите Цампо̀евите, Цѐковите, Цѝковите, Цо̀ловите, Цу̀йкините Чакал''я̀''новите, Чѝповите Ша̀нковите, Шума̀довите Щефа̀новите, Щъ̀ркеловите Ю̀довите, Ю̀зовите, Юмѐрковите ''Я̀''нковите, Янку̀ловите == Редовни събития == * Духовният празник на село Винарово на [[Възнесение Господне]] (''[[Спасовден]]''). В двора на църковния храм се раздава курбан за здраве и благоденствие, а вечерта на площада свири духова музика и до късно се играят автентичните винаровски хора. * '''Св. Трифон Зарезан''' - стародавен народен обичай на 01. февруари. всяка година. Млади и стари с ритуални танци, песни и наричания отиват на лозята и извършват редица обредни действия, за да са '''"лойза родовити, родовити плодовити".''' *Фолклорен събор '''„Бащино огнище с корени вековни“''' – провежда се всяка година последната събота на месец август на '''Етнографски комплекс „Средна чешма“''' – сакрално място за общността на село Винарово, който пази духа на отминалото време. Участват самобитни носители на фолклорните традиции от България, Сърбия и Румъния, които представят спастреното фолклорно и етнографско богатство на свидни бащини огнища. Целта на събора е приобщаване на младото поколение към завещаното от древните ни предци – неоценимо богатство, хубост за бъдни времена. == Други == '''Личности''' * '''Д-р Бърни Бончев''' - кмет на гр. Видин - дълги години преглежда и лекува безплатно децата от началното училище и прогимназията. „Нашият доктор“, както с умиление и признателност всички го наричат, е впечатлен от уникалния говор, който и до днес пази чертите на старобългарския език, от винаровските обреди и обичаи, от названията на местностите. Проучва ги с голяма любов и с гордост заявява, че Винарово е '''„истински оазис на българщината“.''' * '''Велко Велков''' - завършва педагогическия колеж в Загреб (Сърбия). Завръща се при своя корен, защото ’’родното го зове ” . Той е първият местен учител, който успешно сплотява децата и младите, разкривайки славното и героично минало на своя роден край. Младият учител се явява ревностен последовател на '''големия български етнограф и учител Димитър Маринов''', според когото българското училище трябва да стане “ източник на всяко добро ” като ” присадник на всяко благоденствие ”. Като носител на нови, прогресивни идеи, отнасящи се до подобряване на дейността на ”светите” заведения, Велко Велков откликва по един достоен начин за подобряване на дейността в училището и създава свои достойни последователи . * '''Николай Спасов''' - кмет на село Винарово - юрист по професия, строител на село от нов тип, който има заслуги не само за новото име на '''село Винарово /1939г./''' заради гроздето и виното, но и заради новата '''училищна сграда (1934 -1939г.)''', новата църква '''„Вознесение Господне“ (1934)''' и '''трите чешми край селото (1934 г.)''', изградени по време на успешното му кметуване. * '''Кайчо Каменов (Михаил Каменов) - 1923- 1983г'''. - най-известният народен певец на Северозападна България, наричан '''"Гласът на Северозапада"''', изпял емблематични за село Винарово и за Видинския край народни песни като „'''Чие е това момиче“, „Куне моме“, „Соколе, сиви соколе“, „Помниш ли, мила Добро“, „Колко са мъгли по Дунав“, „Дунаве, тих бел Дунаве“, „Ой  девойко църноока“''' и други. <gallery> Glavnata_ulica.JPG|Главната улица vasillevski.JPG|ОУ „Васил Левски“ kushta.JPG|Къща от село Винарово Izgled ot Vinarovo (Vidinsko).jpg| View from Vinarovo (Vidin District).jpg| View from Vinarovo (Vidin District) 2.jpg| </gallery> == Източници == <references /> === Литература === * {{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Ново село (България)]] 5i5ea5bhyn048n2xo2tdtrvuavolh8u Винарово (област Стара Загора) 0 23946 12896248 12794214 2026-05-02T16:09:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896248 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другото българско село с име '''Винарово'''|Винарово (Област Видин)}} {{Селище в България | име = Винарово | екатте = 11082 | надм-височина=200 – 299 | площ=30,546 | пощ-код=6238 | тел-код=041352 | сев-ширина=42.301 | изт-дължина=25.412 }} '''Винàрово''' е [[село]] в [[Южна България]], [[Чирпан (община)|община Чирпан]], [[Стара Загора (област)|област Стара Загора]]. == География == Село Винарово се намира на около 22 km югозападно от областния център [[Стара Загора]] и 13 km север-североизточно от общинския център [[Чирпан]]. Разположено е в югоизточната част на [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]], в плитката долина на течащата от северозапад на югоизток през селото река [[Мартинка (река)|Мартинка]] (Голяма река, Винаровска река). [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото е около 292 m. Климатът е [[Климатични области в България#Област с преходноконтинентален климат|преходно-континентален]]<ref>[[Климатична класификация на Алисов#Умерен преходноконтинентален климат|Умерен преходноконтинентален климат]]</ref> Почвите в землището са типични канелени.<ref name=ГЕБ>[[Българска академия на науките]]. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. [[Голяма енциклопедия „България“]], том 4, стр. 1380, Винарово. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2011 г.</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Канелени почви (Chromic cambisols). |достъп_дата=2025-01-24 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref> Общински пътища свързват Винарово: на север – със село [[Могилово]]; на югоизток – през село [[Малко Тръново]], покрай [[Железопътна спирка|жп спирка]] „Свобода“ (на [[Железопътна линия 8 (България)|Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас]]) и през село [[Свобода (област Стара Загора)|Свобода]] до връзка с второкласния [[републикански път II-66]] (и по него до Чирпан). До връзка с републиканския път II-66 води и неасфалтиран (към 2012 г.) път от Винарово на югозапад. На около 4 km югоизточно от селото минава [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]], с която то няма пряка връзка. Местността предлага отлични условия за отглеждане на лозя, тютюн и зеленчуци. [[Землище]]то на село Винарово граничи със землищата на: село [[Могилово]] на север; село [[Яворово (област Стара Загора)|Яворово]] на североизток и изток; село [[Яздач]] на изток; село [[Малко Тръново]] на югоизток и юг; село Свобода на юг; село [[Рупките]] на югозапад и запад; село [[Спасово (област Стара Загора)|Спасово]] на запад; село [[Изворово (Област Стара Загора)|Изворово]] на запад; село [[Стоян-Заимово]] на северозапад.<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).]</ref> На около 2 km северозападно от селото в местността ''Еледжика'' се намира туристическа (ловна) хижа, която през последните години е западнала значително. '''''Числеността на населението''''' на село Винарово по данните от [[Преброявания на населението в България|преброяванията]]<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преброяване_на_населението Преброяване на населението]</ref> от 1934 г. насам се променя както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/749 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Винарово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора.] Справка към 23.01.2025.</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1579 | 1946 = 1529 | 1956 = 1418 | 1965 = 1134 | 1975 = 856 | 1985 = 675 | 1992 = 553 | 2001 = 418 | 2011 = 256 | 2021 = 274 }} '''''Етническият състав на населението''''' по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 23 януари 2025 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2023-09-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230903205411/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Етнически групи|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|'''''Общо''''' || '''''256'''''|| '''''100''''' |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 249 || 97,27 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0|| 0 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0 |- |align="left"|Други || 0 || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0 |- |align="left"|Не отговорили || 7 || 2,73 |} == История == В околностите на Винарово има следи от [[Праистория|праисторически]] и [[траки]]йски селища и [[Средновековие|средновековно]] калè. Открити са тракийски светилища, [[Оброчна плоча|оброчни плочи]] и части от тракийска колесница с изящна бронзова украса.<ref name=ГЕБ/> Според [[Васил Миков]] селището е носило латинското название ''Лупи фонтани'', османизирано в Куртбунар. На днешното място селото е известно от 1620 г. През 1872 г. [[Васил Левски]] основава в селото революционен комитет. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] над 200 души въстанали селяни от тогавашното ''Курт бунар'' (Винарово) водят сражение (20 юли 1877 г.) с редовна турска войска, но са разбити и селото е опожарено.<ref name=ГЕБ/> След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по [[Берлински договор|Берлинския договор 1878 г.]] село Курт бунар остава в [[Източна Румелия]]; присъединено е към България след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението 1885 г.]]. Село Курт бунар е преименувано на Винарово през 1906 г.<ref>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004).] Автор: [[Николай Мичев]]. ВИНАРОВО (Курт бунар). (Справка към 24 януари 2025.)</ref> '''''Училище''''' ([[Килийно училище|килийно]]) е създадено в село Курт бунар (Винарово) през 1831 г.<ref name=ГЕБ/> Последвано е от първоначално училище, обучаващо деца до 4-то отделение. През 1888 г. е създадено училищно настоятелство. От 1943 г. училището е [[основно училище|основно]]; от 1974 г. в него учат и децата от селата Яворово, Яздач и Малко Тръново.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=12755441 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 1835 „Основно училище - с. Винарово, Старозагорско (1944-2006)“; История на фондообразувателя]</ref><ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=5108680 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 588К „Училищно настоятелство – с. Винарово (Курт Бунар), Старозагорско“; История на фондообразувателя]</ref> Основното училище „Димитър Благоев“ в село Винарово е закрито през 2006 г.<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/2401183?procID=11895&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Стара Загора; община: Чирпан; населено място: Винарово; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2006 - закриване“.]</ref> '''''Църквата''''' „Свети Димитър“ („Свети Димитрий“) в селото е спомената като съществуваща в архивни документи на църковното настоятелство от 1897 г.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=5108830 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 500К „Църковно настоятелство при храм „Св. Димитрий“ – с. Винарово (с. Курт бунар), Старозагорско (1897-1948)“; История на фондообразувателя]</ref> '''''[[Читалище]]''''' „Свети свети Кирил и Методий“ в село Винарово е основано през 1927 г. В Информационната система на държавните архиви е посочена за основаването му 1921 г., но всички съхранявани негови архивни документи са с дати от и след 1927 г.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=5109969 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 745К „Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Винарово, Старозагорско (1921-1944)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи.]</ref> През 2009 г. на законово основание<ref>[https://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)]</ref> към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Свети свети Кирил и Методий-1927“. '''''[[Потребителни кооперации|Кредитна кооперация]]''''' „Звезда“ в село Винарово е създадена през 1923 г. с цел кредитиране на членовете, доставка на стоки от първа необходимост, изкупуване на селскостопански произведения и откриване на потребителни магазини. От 1949 г. променя наименованието си на Всестранна кооперация „Звезда“, а от 1973 г. действа като част от Районна потребителна кооперация „[[Наркооп]]“ – Чирпан.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=33674 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 660К „Кредитна кооперация „Звезда“ - с. Винарово, Старозагорско (1923-1944)“; История на фондообразувателя.]</ref><ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=33421 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 409 „Всестранна кооперация "Звезда" - с. Винарово, Старозагорско (1944 - 1960)“; История на фондообразувателя.]</ref><ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=33379 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 368 „Народна потребителна кооперация "Наркооп" - Чирпан (1947- )“; История на фондообразувателя.]</ref> '''''[[Трудово кооперативно земеделско стопанство]]''''' (ТКЗС) в селото е учредено през 1949 г. През 1959 г. то губи самостоятелността си, като влиза в състава на ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „Великият октомври“ – село Винарово. След няколко организационни промени стопанството е прекратено през 1995 г. като самостоятелно ТКЗС (отново) в ликвидация.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=33555 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 543 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Винарово, Старозагорско (1949-1958; 1989-1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.]</ref><ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=34017 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 998 „Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) - с. Винарово, Старозагорско (1959 - 1980)“; История на фондообразувателя.]</ref> Прекратяването през 1995 г. е в съответствие с разпоредби в ЗСПЗЗ<ref>§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)] (обн. – [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)</ref>, по които дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството се заличава в регистъра на окръжния съд. <!-- == Религии == --> == Обществени институции == Изпълнителната власт в село Винарово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.<ref>[https://iisda.government.bg/ras/adm_structures/organigram_municipality_administration/477 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора. Общинска администрация - Чирпан. Кметски наместници, с. Винарово.] Справка към 25.01.2025.</ref> В село Винарово към 2025 г. има: * действащо читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1927“;<ref>[https://chitalishta.com/community/978/1079 Детайлна информация за читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1927“, село Винарово, община Чирпан, област Стара Загора]</ref><ref>[https://chitalishta.com/community/card/125692 Информационна карта за 2023 г., читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1927“, село Винарово, община Чирпан, област Стара Загора]</ref> * православна църква „Свети Димитър“;<ref>[https://bg-patriarshia.bg/zagora-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия, храм "Св. Димитър" – с. Винарово,]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/offices |заглавие=Български пощи, пощенски станции, 6238 Винарово |достъп_дата=2025-01-25 |архив_дата= |архив_уеб_адрес= }}</ref> == Културни и природни забележителности == Село Винарово попада в обхвата на '''''Защитената зона''''' по директивата за местообитанията '''''„Чирпански възвишения“'''''.<ref>[https://www.eionet.europa.eu/gemet/bg/concept/15197 Директива за местообитанията] Справка към 26.01.2025.</ref><ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=2&categoryID=2&areaID=628 Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Чирпански възвишения (Код в регистъра: BG0000628). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Винарово.]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Справка към 26.01.2025.</ref> Част от землището на село Винарово попада в обхвата и на '''''Защитената зона''''' по директивата за местообитанията '''''„Река Мартинка“'''''.<ref>[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=2&categoryID=2&areaID=442 Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Река Мартинка (Код в регистъра: BG0000442). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Винарово.] Справка към 26.01.2025.</ref> '''''Музей''''' в село Винарово е основан от Стоян Пенев Тенев (1929 – 2010) и е ръководен дълги години от него. Част от експозицията е посветена на ''етнографското наследство'' на селото, а другата част – на ''историята на селото'' – от създаването му до годините на социализма в България. В една от залите има барелеф на Сталин, предоставен безвъзмездно на музея от бившия кмет Ангел Неделчев. До барелефа са изложени бюстове на [[Ленин]] и [[Георги Димитров]]. По стените на залата са изложени стотици снимки и експонати от миналото на селото. Съхранено е и почти пълното течение на „Път към комунизма“ – селски вестник, съществувал през [[1960-те]] години. Запазени ca и следи от индустриалното развитие в селото – малък цех е произвеждал детски камиони, преси за рязане на картофи и газови котлони. == Личности == * [[Петко Кацаров]] (1907 – 2001), роден във Винарово, воювал в редовете на Съветската армия<ref>[http://bgdiaspora.h3b.ru/17749 Българи, воювали в редовете на Съветската армия, Петко Кацаров]</ref>, генерал-майор от [[МВР]]. <!-- == Литература == --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Bulgaria_geographic_map_UpperThracianPlain_bg.svg Горнотракийска низина. Географска карта] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-063-2.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.] * [http://saedinenieto.bg/wp-content/uploads/2015/07/Източна-Румелия-карта.png Източна Румелия. Карта] {{Община Чирпан}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в област Стара Загора]] [[Категория:Населени места в община Чирпан]] il0qgt1o2mzg1tsdtggli88kcsy37ht Висока поляна (област Кърджали) 0 23949 12896494 12338851 2026-05-02T19:27:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896494 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Висока поляна (област Шумен)}} {{Селище в България | име = Висока поляна | екатте = 11243 | надм-височина =357 | пощ-код = 6678 | тел-код = 03624 | сев-ширина = 41.667 | изт-дължина = 25.517 | площ = 8,183 }} '''Висока поляна''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Кърджали]], [[област Кърджали]]. == География == Село Висока поляна се намира в [[планина|планински]] район. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 274 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 264 || 96,35 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 5 || 1,82 |} == Бележки == <references /> {{Община Кърджали}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Кърджали]] 0vsdlfc6z1kvxsqdw2bmonxr0s14ols Висока поляна (област Шумен) 0 23950 12896496 12484793 2026-05-02T19:29:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896496 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Висока поляна (Област Кърджали)}} {{Селище в България | име = Висока поляна | карта-положение = left | екатте = 11257 | надм-височина = 501m | пощ-код = 9765 | тел-код = 05340 | сев-ширина = 43.467 | изт-дължина = 26.783 | площ = 10,826 }} '''Висока поляна''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Хитрино]], [[област Шумен]]. == История == На базата на наличната информация се счита, че в района на Висока поляна през [[Античност]]та се намира [[римска империя|римската]] укрепена пътна станция ''Робуста'', спомената византийския писател [[Прокопий Кесарийски]], охранявала пътя от [[Сексагинта Приста]] през [[Абритус]] към [[Марцианопол]] и [[Одесос]].<ref>[http://shu.bg/sites/default/files/stefka/Avtoreferat_Danail_Petrov.pdf ДАНАИЛ ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, АНТИЧНИ ПЪТИЩА В ЛУДОГОРИЕТО (IV В. ПР. Н. Е. – VI В. Н. Е.), АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на научна и образователна степен „доктор“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, 2014 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според разказите за основаването на селото, то е основано от семейства от съседните села Студеница, Трем, Байково и/или Хума. Най-старият проучен досега запис в османските архиви за селото е от 1686 г. == География == Висока поляна се намира на южната граница на [[Лудогорие]]то. Селото има гара по жп линията [[Варна]]-[[Русе]], което позволява железопътна връзка от съседната гара Самуил, за градовете [[Исперих]], [[Алфатар|Дулово, Алфатар]] и [[Силистра]]. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=765 | заглавие = „Справка за населението на село Висока поляна, община Хитрино, област Шумен, НСИ“ | достъп_дата = 15 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220630125312/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=765 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 762 | 1946 = 794 | 1956 = 827 | 1965 = 856 | 1975 = 834 | 1985 = 661 | 1992 = 317 | 2001 = 259 | 2011 = 207 | 2021 = 194 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 15 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 207 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || ? || ? |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 205 || 99.03 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || – || – |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.panoramio.com/photo/86870070 Фотоси от Висока поляна на panoramio.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140306155325/http://www.panoramio.com/photo/86870070 |date=2014-03-06 }} {{мъниче|селище в България}} {{Община Хитрино}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Шумен]] [[Категория:Населени места в община Хитрино]] lg7juhq7joiii2hpflnr50gxdln7ony Владимирово (област Добрич) 0 23951 12896683 12541034 2026-05-03T03:00:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896683 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Владимирово|Владимирово}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | карта-положение = left | екатте = 11421 | надм-височина = 245 | пощ-код = 9379 | тел-код = 05764 | сев-ширина = 43.567 | изт-дължина = 27.533 | площ = 36,443 }} '''Владимирово''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Добричка]], [[област Добрич]]. == География == Владимирово е разположено на 26 километра западно от град [[Добрич]], на югозападния край на [[Добруджа]]. Оттам на запад започва [[Лудогорие]]то (Делиорман). То е с надморска височина 240 – 250 метра. Изложението му е много добро, което позволява всички [[махала|махали]] да имат южно и източно изложение, а чрез двете гори, [[Мешето]] и [[Ломборджука]] да бъдат защитени от североизточните, северните и северозападните ветрове. Общата [[територия]] на селото, заедно с цялата площ ниви, гори, пътища, застроена площ и други е 36 448 [[декар]]а, от които 1607 заема застроителния план на селото, 26 737 е обработваемата земя (ниви), а горите и полезащитните пояси заемат 3100 декара. Релефът на [[землище]]то е хълмист и прорязан от суходолие, а към северната страна има леко наклонени терени. Почвата е характерна за Добруджа – [[черноземни почви|чернозем]], в основата на който има и [[варовик|варовити]] пластове. [[Климат]]ът е типичен добруджански, с влажна и студена [[зима]] и сухо [[лято]]. [[Валеж]]ите са под нормалните от средните за страната, движат се между 350 – 400 литра на квадратен метър. Температурите са около нормалните от средните за страната и се движат средно между 15 – 17 градуса. Селото има богата подпочвена вода на дълбочина 15 – 20 метра и то предимно в югозападната му страна, където се намират много [[кладенец|кладенци]]. Землището на селото граничи на изток с това на село [[Орлова могила]], разделя ги [[река]], която до средата на XX век имаше вода, а сега е пресъхнала. На североизток граничи с бившето село Ябълково (дн. заличено). На север граничи със землищата на селата [[Медово (Област Добрич)]] и [[Бенковски (Област Добрич)]], на запад са селата [[Червенци]], [[Варненско]], и [[Бдинци (село)|Бдинци]]. На юг е само Бдинци. == <ref>{{Цитат книга|last=Господин|first=Желев|title=Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко|year=2005|publisher=Матадор|location=Добрич|pages=Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835."}}</ref>История == {{раздел-мъниче}} Селото е основано от бежанци от село Главан област Стара Загора. По време на Кримската война цели родове бягат към Бесарабия следвайки оттеглящите се руски войски. Няколко години след като се заселват в Бесарабия Кримската война приключва и местните власти отменят повечето преференции, които са им били дадени, в това число и данъчни облекчения. Тези родове тръгват на път обратно като зимата ги заварва в Добруджа. Много от тях основават или се заселват в селата Владимирово, Войниково, Главан, Коларци, Каменци, Бдинци, Красен дол, Пет могили, Вратарите, Никола Козлево, Попрусаново, Поручик Гешаново, Сърнец, Тервел, Ангеларий, Вълнари, Подслон, Каолиново, Алфатар. Едни от първите заселници в село Владимирово от тези върнали се от Бесарабия бежанци са формиралите се по-късно фамилии Продановци, Желязкови, Влайкови, Керанови, Заимови. Друга част продължават своя път и успяват да се върнат обратно в село Главан (област Стара Загора). ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 256 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 252 || 98,43 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 3 || 1,17 |} == Обществени институции == Кметство, читалище „Георги Тодоров-1940 г.“, Основно училище „Христо Ботев“ Целодневна детска градина, Дневен социален патронаж, здравна служба в която работят лекар и стоматолог. Ветеринарна служба която обслужвва селата-Бдинци, Вратарите, Бенковски, Медово и Орлова могила, пощенски клон обслужващ и селата Бдинци и Вратарите. В селото има две земеделски кооперации, арендатори и частни земеделски производители. Клуб на пенсионера и четири търговски обекта. == Културни и природни забележителности == * '''храм „Св. Архангел Михаил“''' – През 1939 г. След силно земетресение стария храм св. Архангел Михаил е частично увреден. В последвалите години на промени и изоставяне на християнските ценности, църквата остава на произвола на природните стихии от новата тогава комунистическа власт и в края на 50-те години на миналия век е окончателно разрушена. * '''Килийно училище''' – построено през 1871 г. След разрушаване на храма се е ползвало за църква, въпреки те забраните на властващите в селото комунисти. През 2005 година сградата е укрепена от църковното настоятелство. Килийното училище е построено благодарение на инициативата и помощта на кмета по това време - Господин Георгиев по прякор Джартата. Неговият дядо Продан е един от завърналите се от Бесарабия българи, които са наследници на българските бежанци от село Главан - Стара Загора. * '''Паметник на загиналите владимировци във войните от най-новата българска история посторен през 1990 година''' == Редовни събития == Празник на селото е 2 юни. Избран е в чест на загиналия Ботев четник Иван Христов и патронния празник на основното училище „Христо Ботев“. Полагат се цветя на паметника и се прави програма от децата и самодейците в селото. == Личности == * [[Живко Господинов]] (1957 – 2015), български футболист-национал * Отец Васил Вълчев (поч. 1924), ръкоположен в Лом от видинския митрополит Антим I, свещеник в селото си 1869-74-? и в Балчик ?-1924, учител в Добрич 1862 – 68 и в с. Победа, Добричко 1868 – 69, общественик. * Иван Христов, четник от четата на Христо Ботев. * Даскал Георги Тодоров, един от основателите на читалището в селото и дарител на 40 дка земеделска земя за читалището. * Тодор В. Чобанов - конен скотовъд, лауреат на първа награда от III Скотовъдски конкурс в Добрич, 26-28 май 1902 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 28 / 09 юни 1902 г., стр 3.]</ref> * Нягол Жеков Мамеров, биохимик, лечител, поет-бунтар, репресиран от комунистическата власт. * д-р Христо Няголов, лекар гинеколог. Работил в Окр. болница-Добрич. * д-р Въльо Господинов Вълев, работил като преподавател в медицинския институт Варна, неврохирург. * д-р Нягол Няголов, ръководител на психиатрична болница „Кървуна“. * полк. д-р Никола Иванов Димов (1945-1998), работил във военна болница Варна, гл. лекар в ГУСВ за североизточна България. * д-р Димитричка Симеонова Иванова, работила като детски педиатър във Варна. * Стоян Георгиев Попов (1934-2016), работил като учител по музика в с. Владимирово и Добрич. Създал и ръководил певчески хор, духов оркестър, фанфарен оркестър и акордеонен състав в с. Владимирово. * Пасьо Минев Пасев, работил като учител по физическо възпитание и директор на училището в с. Владимирово. Допринесъл за развитието на спорта в селото. Ръководил волейболен и футболен отбори в с. Владимирово. * Дико Иванов Иванов, икономист, зам. кмет на община Добрич. * [[Леда Милева]], поетеса, родственица на рода Керановите. * [[Елка Няголова]], поетеса. * == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ndt1.com/article.php/20040405124154333 Закриване на училище „Христо Ботев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150518074115/http://www.ndt1.com/article.php/20040405124154333 |date=2015-05-18 }} * [http://www.ndt1.com/article.php/20051030171035563 Книгата „Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко“ от Господин Желев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150518074007/http://www.ndt1.com/article.php/20051030171035563 |date=2015-05-18 }} {{Община Добричка}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Добрич-селска]] cws2xo0wn19i3jn2mjrdk4aazg12uxk Водица (област Варна) 0 23957 12896749 12872989 2026-05-03T05:45:45Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896749 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Водица (Област Търговище)}} {{Селище в България | име = Водица | карта-положение = left | екатте = 11702 | надм-височина = 332 | пощ-код = 9141 | тел-код = 05118 | сев-ширина = 43.367 | изт-дължина = 27.733 | площ = 20,77 }} '''Водица''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Аксаково]], [[област Варна]]. == География == Селото е разположено между с. [[Любен Каравелово]] и с. [[Засмяно]]. Релефът е равнинен. Селцето разполага с девет чешми. През него протича р. Суха река. Телефонен код 05118. == История == Старите имена на селото са '''Суджаскьой''' и '''Аязмя'''. Първите българи в селото са преселници от небезизвестните села Еркеч (дн. [[Козичино]]) и [[Голица]], които дават характерния ''[[ваяци|вайковски облик]]'' на населението. Интересни данни за нравите, жителите и топонимията на селото се намират в ''Притурка на Варненски общински вестник'' от 1933 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1317&SRV=true&LANG=en ''Варненски общински вестник'' - седмичник на Варненското градско общинско управление - Варна / бр. 297, 01 януари 1933 год. / стр.4]</ref> През 1899 г. местното взаимноспестовно земеделско дружество се слива с тези на съседните села [[Николаевка]] и [[Крумово (област Варна)|Крумово]] във взаимноспестовно земеделско дружество "Извор" с основен капитал от 40,000 лева и е регистрирана чиста печалба от 10,5%.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2913&year=1899&month=01&day=22&issue=4 ''Нова борба'' - дигитално копие - бр. 4, 22 януари 1899 / стр.2]</ref> На границите на селото се намира лобното място на [[Георги Петлешев]], отбелязано с паметник на [[партизани]]на. През 1952 г. се отпечатва седмичника "Сталински подем", орган на политотдела при МТС в село Водица. Редактира се от журналистическа бригада от вестник "Сталинско знаме" във Варна и се разпространява в 1500 екземпляраот 7 юли до 13 август 1952.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4547&year=1952&month=07&day=07&issue=1 "Сталински подем" - седмичник на политотдела при МТС - с. Водица, Сталинско / бр. 33, 13 август 1952 / стр.2]</ref> == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It6xFXmd | заглавие = „Справка за населението на село Водица, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 938 | 1946 = 874 | 1956 = 797 | 1965 = 698 | 1975 = 557 | 1985 = 345 | 1992 = 344 | 2001 = 354 | 2011 = 205 | 2021 = 179 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 205 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 200 || 97.56 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 4 || 1.95 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || – || – |} == Религии == Християнство. == Обществени институции == Село Водица разполага с поща и читалище. == Редовни събития == Всяка втора неделя на месец май, в центъра на селото има сбор. == Външни препратки == * [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4547&SRV=false&LANG=bg "Сталински подем" - седмичник на политотдела при МТС - с. Водица, Сталинско] == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Аксаково}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Аксаково]] eu22p4700a67ccj22le46t842w78m6o Водно (област Велико Търново) 0 23959 12896754 12326465 2026-05-03T06:04:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896754 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Водно|Водно}} {{Селище в България | име = Водно | екатте = 11750 | надм-височина = ? | пощ-код = 5166 | тел-код = 06167 | сев-ширина = 43.133 | изт-дължина = 26.033 | площ = 14,981 }} '''Во̀дно''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Стражица]], [[област Велико Търново]]. == География == Село Водно се намира в средния [[Предбалкан]], около 15 km на юг-югоизток от общинския център град [[Стражица]], 35 km на изток от областния център град [[Велико Търново]] и 5 km североизточно от село [[Сливовица (село)|Сливовица]]. Разположено е в плитка [[седловина]] и по склоновете на запад от нея, на около 2 km северозападно от мястото на вливането на река [[Карадере (река)|Карадере]] в [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] между селата [[Чешма (село)|Чешма]] и [[Стара речка]] и на около 300 m по-високо от това място. Село Водно е крайна точка на общинския път, който на запад през село [[Теменуга (област Велико Търново)|Теменуга]] го свързва с третокласния [[Републикански път III-4082]], водещ на север през [[Кесарево]] към Стражица. На около километър преди Водно от този път се отклонява на север общински път (с дължина около 4,5 km, към 2019 г. неподдържан), който води до село [[Железарци]]. Застрояването на селото е рядко и разпръснато покрай няколкото следващи раздвижения релеф ненастлани улици – отклонения от навлизащия в селото асфалтиран – неподдържан към 2012 г., общински път. [[Надморска височина|Надморската височина]] на пътя при църквата и [[трафопост]]а е около 425 m. Числеността на населението на село Водно<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=810&ezik=bul Справка за населението на с. Водно, общ. Стражица, обл. Велико Търново]</ref>, достигнала 440 души към [[1946]] г., бързо намалява до 71 към [[1975]] г., плавно спада до трима души към [[2011]] г. и остава на това равнище и към [[2018]] г. == История == През [[1934]] г. дотогавашното турскоезично име на селото ''Чок буна̀р''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55284&ezik=bul&e=6149 Справка за с. Водно, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.]</ref> е променено на уподобяващото го българско ''Во̀дно''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55284&ezik=bul&e=96395 Справка за с. Водно, общ. Стражица, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.]</ref>. Документи от периода 1918 – 1961 г. се съхраняват за ''Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Водно, Великотърновско'' в Държавния архив – Велико Търново.<ref>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „K“, фонд 679K, Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Водно, Великотърновско, 1918 – 1961]</ref> В Държавния архив – Велико Търново, се съхраняват документи, датирани към [[1936]] г., за ''Църковно настоятелство при църквата „Света Богородица“ – с. Водно, Великотърновско''<ref>[http://www.archives.government.bg/85-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „K“, фонд 594K, Църковно настоятелство при църквата „Св. Богородица“ – с. Водно, Великотърновско, 1936 – 1958]</ref> Църквата във Водно към 2019 г. съществува като сграда, но не фигурира в списъка на храмовете във Великотърновската [[епархия]]<ref>{{Citation |title=Великотърновска епархия, Храмове |url=http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml |accessdate=2020-01-14 |archivedate=2020-08-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml }}</ref> и не е вписана в Националния регистър на храмовете в Република България<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/ Национален регистър на храмовете в Република България]</ref>. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> ==Население== ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 3 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 3 || 100,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == {{Община Стражица}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Велико Търново]] [[Категория:Населени места в община Стражица]] 17onewog22u6giie4iecku6efwo53en Водно (област Силистра) 0 23960 12896755 11884249 2026-05-03T06:05:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896755 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Водно|Водно}} {{Селище в България | име = Водно | карта-положение = left | екатте = 11764 | надм-височина = ? | пощ-код = 7657 | тел-код = 08642 | сев-ширина = 43.867 | изт-дължина = 27.167 | площ = 24,377 }} '''Водно''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Дулово]], [[област Силистра]]. == География == Село Водно се намира на 2 км. от общинския център град Дулово. == История == Според археологически свидетелства в землището на днешното село е регистриран ранносредновековен обект с материали от периода VІІІ – Х в., попаднали там по време на злополучния поход на [[Алексий I Комнин]], завършил с поражение от [[печенеги]]те при [[Дръстър]] през 1087/1088 г.<ref>''Георгиев П.П.'' За страторската колегия и византийската провинциална администрация през Х–ХІ век - Шумен / Античная древность и средние века. 2011. Вып. 40</ref> За първи път името на селото се споменава в една Османска демографска записка от 1530 година където е отбелязано като "''Söğüdcük''".<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.devletarsivleri.gov.tr/varliklar/dosyalar/eskisiteden/yayinlar/osmanli-arsivi-yayinlar/370_nolu_muhasebei_rum_ili_defteri.pdf | заглавие = 370 Numaralı Muhāsebe-i Vilāyet-i Rūm-ili Defteri (937/1530) ст.91| издател = Агенция Държавни Архиви - Р.Турция | език = tr}}</ref> В буквален превод „Сююдчюк“ значи местност с [[Върба|върби]], от Söğüd ''(върба тур.'') името също така може да се интерпретира и като умалително за [[вода]], водица. Предвид теклата там преди време река. Предполага се, че е първите жители на селото са изселници дошли от различни части на [[Османска империя|Османската Империя]]. С указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. се преименува на Водно. През 1943 г. съседното село Генерал Цонково, (Дураклар), е присъединено като квартал на с. Водно без административен акт. Населението е основно с [[български турци|турски произход]]. == Население, етнически състав и религии == Текущата демографска статистика за населението на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] към 31.12.2018 г. сочи че селото наброява 840 жители. Числеността на населението според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=811&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Водно, община Силистра, област Силистра, НСИ“| достъп_дата = 22 декември 2019 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-silistra.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 22 декември 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1098 | 1946 = 1202 | 1956 = 1336 | 1965 = 1124 | 1975 = 1051 | 1985 = 1158 | 1992 = 1117 | 2001 = 1000 | 2011 = 886 | 2021 = 739 }} ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 22 декември 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост, души || Дял, % |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 886 || 100 % |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 14 || 2 % |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 620 || 70 % |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - || - |- |align="left"|Други || - || - |- |align="left"|Не се самоопределят || 3 || |- |align="left"|Не са отговорили || 249 || 28 % |} Голяма част от жителите на с. Водно са [[мюсюлмани]], но не всички са [[сунити]], почти половината население са шиити - [[алиани]]. В селото живеят и няколко семейства българи християни. <!-- == Обществени институции == --> == Източници == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Дулово}} [[Категория:Села в област Силистра]] [[Категория:Населени места в община Дулово]] fjlqllrmfviguh3x67hs62l2tjp9ka7 Воднянци (област Видин) 0 23961 12896756 12318049 2026-05-03T06:08:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896756 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другото българско село с това име|Воднянци (Област Добрич)}} {{Селище в България | име = Воднянци | екатте = 11778 | надм-височина = 213 | пощ-код = 3924 | тел-код = 09322 | сев-ширина = 43.700093 | изт-дължина = 22.8598559 | площ = 23,101 }} '''Водня̀нци''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Димово]], [[област Видин]]. == География == Намира се на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин. Високопланински релеф. В близост се намира язовир Дреновец. == История == По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“]] по името на съветския диктатор [[Йосиф Сталин]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 123}}</ref> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 245 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 236 || 96,32 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 6 || 2,44 |} == Културни и природни забележителности == На час път се намират известните Белоградчишки скали, едно от природните чудеса на България. На 13 км от град Димово е пещерата Магурата, а над Гара Орешец се намират множество слабо проучени, но картирани карстови пещери. От две години се проучва пещерата Печ, която по красота съперничи с Магурата. Затворената за влизане пещера [[Миризливка (пещера)|Миризливка]] е уникална с оцветените в наситено синьо сталагмити и сталактити. В красиви природни местности са построени три туристически хижи – Извор, Планиница и Башовица. На 3 км от село Гара Орешец по пътя за Белоградчик се намира пещерата Живанина дупка. В землището на близкото с. Извор се намира единият от двата православни манастира във Видинска област – девическият манастир „Успение на Пресвета Богородица“, който е построен 100 години преди Рилската обител и е свидетел на разпадането на Второто българско царство и османското нашествие. == Други == Съборът на село Воднянци се провежда всяка първа събота и неделя на месец май. == Източници == * [http://www.dimovo.net/zabelejitelnosti.php www.dimovo.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090521170427/http://www.dimovo.net/zabelejitelnosti.php |date=2009-05-21 }} == Бележки == <references /> {{Община Димово}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Видин]] [[Категория:Населени места в община Димово]] csututscn0pkfv1e6plkhagbj84qosb Воднянци (област Добрич) 0 23962 12896757 12361039 2026-05-03T06:09:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896757 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Воднянци (Област Видин)}} {{Селище в България | име = Воднянци | карта-положение = left | екатте = 11781 | надм-височина = ? | пощ-код = 9495 | тел-код = ? | сев-ширина = 43.750 | изт-дължина = 27.550 | площ = 10,009 }} '''Воднянци''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Добричка]], [[област Добрич]]. == История == {{раздел-мъниче}} През [[Османска империя|Османския период]], след [[Освобождение]]то и през периода на [[Кралство Румъния|румънско господство]] над [[Добруджа]] от 1919 до 1940 година селото се нарича '''Мързък'''. Днешното си име селото получава със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. През [[НРБ|социалистическия период]] от 1950 до 1956 г. в [[Добрич|толбухинското]] село функционира ТКЗС „Васил Левски”.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://obuch.info/na-arhivnite-fondove-szdadeni-ot-dejnostta-na-uchrejdeniya-org.html?page=3 |заглавие=Пътеводител на архивните фондове, създадени от дейността на учреждения, организации и предприятия от добрички регион / Посетен на 3 август 2022 |достъп_дата=2022-08-03 |архив_дата=2022-08-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220803101738/https://obuch.info/na-arhivnite-fondove-szdadeni-ot-dejnostta-na-uchrejdeniya-org.html?page=3 }}</ref> На 25 февруари 2018 г. [[Министерството на околната среда и водите]] провежда процедура за промяна в режима на дейностите в землището на селото с оглед изграждането на обекти от газопреносната мрежа на страната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://obuch.info/s-dryanovec-s-vodnyanci-s-hitovo-s-jitnica-s-pchelnik-s-kragul.html |заглавие=Обявление на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) / Посетен на 3 август 2022 |достъп_дата=2022-08-03 |архив_дата=2022-08-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220803105605/https://obuch.info/s-dryanovec-s-vodnyanci-s-hitovo-s-jitnica-s-pchelnik-s-kragul.html }}</ref> <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> <!-- == Редовни събития == --> <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> ==Население== '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 301 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 17 || 5,64 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 87 || 28,90 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 119 || 39,53 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 76 || 25,24 |} == Външни препратки == {{мъниче|селище в България}} == Източници == <references /> {{Община Добричка}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Добрич-селска]] o0w5ps1r1ku8d0llrj2hqp2g9hfvl0j Войводово (област Враца) 0 23963 12896836 12497953 2026-05-03T08:03:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896836 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Войводово (Област Хасково)}} {{Селище в България | име = Войводово | картинка = Voyvodovo TodorBozhinov (158).JPG | картинка-описание = Кметство на селото | екатте = 11853 | надм-височина = 80 | пощ-код = 3332 | тел-код = ? | сев-ширина = 43.650 | изт-дължина = 23.850 | площ = 7,682 }} '''Войво̀дово''' е [[село]] в [[Северозападна България]]. То се намира в [[община Мизия]], [[област Враца]]. Селото е кръстено на Войводата – бунтовник от четата на [[Христо Ботев]], убит в местността през 1876 г. == География == Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5,6 km южно от общинския център град [[Мизия (град)|Мизия]]. Съседни на с. Войводово са селата [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]] и [[Софрониево]].<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/25|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref> Покрай селото преминава река [[Скът]], подходяща за отдих и риболов. == История == На 3 км югозападно от селото в местността Йордановото са изровени [[Траки|тракийски]] погребения с глинени погребални урни и бронзови накити. На около километър от днешното село е старата местност Гладно поле. През 1925 г. и 1935 г. тук са намерени двата дяла на сребърното тракийско съкровище, което датира от края на V в.пр.н.е. В науката то е известно като „[[Букьовско тракийско съкровище]]“.<ref name=":02" /> Селото е основано от преселници от [[Банат]] – чешки и словашки [[протестанти]], както и банатски българи – [[католици]]. Заселилите се в България в края на ХIХ и началото на ХХ век чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънския град Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но причина са и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години на ХХ век наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна [[Чехословакия]] вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии. Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, оряховското Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Нетипичните за българската архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Стените са дебели 55 cm. До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки, въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи. Чех на полето никога не се е хранил. На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата. В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, в неделя обличали нови дрехи и отивали на църква. Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност. Село Войводово получава статут за село 31 години след основаването си. Било признато с указ № 162, обнародван на 8 април 1931 г.<ref name=":02" /> След като чехите си заминали през 1950 г. в с. Войводово пристигнали заселници от [[Горно Уйно|Горно]] и [[Долно Уйно]] през 1950 г. (80 семейства), а през 1952 г. години в кирпичените къщи, останали от чехите, се заселили 40 семейства ихтиманчани. На преселниците от [[Кюстендилско]] и [[Ихтиманско]] са раздадени около 2000 декара обработваема земя. Към 2008 г. в селото има население от 291, а кмет е Марина Ненова. ==Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 264 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 261 || 98,86 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 3 || 1,13 |} == Редовни събития == * Празник на селото – 12 юли, [[Петровден]] Всяка година на този ден се правят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. Прави се и жертвоприношението на петел. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == В селото има читалище с компютърна зала и интернет, кметство, здравна служба, магазин, автомивка, поща, пенсионерски клуб „ОТПЛАТА“ и детски център за работа с деца. В селото има общност на [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://methodist.bg/mtd_church/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be/|заглавие=Войводово|дата=4 септември 2021|труд=methodist.bg|достъп_дата=3 ноември 2021}}</ref> На Войводово е наречена улица в квартал „[[Модерно предградие]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948542|title=Войводово}}). == Галерия == <gallery perrow="5"> Voyvodovo TodorBozhinov (151).JPG|къща ново строителство Voyvodovo HDR10.png|Стара къща Voyvodovo HDR1.png|Стара къща Voyvodovo HDR2.png|Стара къща Voyvodovo HDR7.png|Старата поща на селото Voyvodovo TodorBozhinov (6).JPG|Параклис Voyvodovo TodorBozhinov (147).JPG|Детски център Voyvodovo TodorBozhinov (105).JPG|Евангелска църква Voyvodovo TodorBozhinov (121).JPG|Старото училище- детска градина Voyvodovo TodorBozhinov (148).JPG|Паметник на загиналите през Втората световна война </gallery> == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} == Външни препратки == * [http://vojvodovo.cz/index.php?lang=cs Чешки сайт за село Войводово] {{Община Мизия}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Мизия]] [[Категория:Банатски българи]] s90j5np23x7c53mubuyp9dxpk7k13pq Войводово (област Хасково) 0 23964 12896837 12601957 2026-05-03T08:04:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896837 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Войводово (област Враца)}} {{обработка|форматиране, енциклопедизиране на текста}} {{Селище в България | картинка = Village Voyvodovo, Haskovo Municipality, Haskovo Province 4.jpg | картинка-описание = | име = Войводово | екатте = 11867 | надм-височина = 189 | пощ-код = 6353 | тел-код = 03718 | сев-ширина = 41.860 | изт-дължина = 25.540 | площ = 15,83 }} '''Войводово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[Хасково (община)|община Хасково]], [[Хасково (област)|област Хасково]]. Старото му име е '''Паша кьой'''. == География == Село Войводово (област Хасково) се намира на 7 километра от областния град Хасково. == Население == ; Численост Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=821 | заглавие = „Справка за населението на село Войводово, община Хасково, област Хасково, НСИ“ | достъп_дата = 14 септември 2020 | издател = webcitation.org | език = | архив_дата = 2022-06-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220622190104/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=821 }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/en/bulgaria/haskovo/ | заглавие = „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 14 септември 2020 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1024 | 1946 = 1114 | 1956 = 1022 | 1965 = 1232 | 1975 = 1378 | 1985 = 1438 | 1992 = 1241 | 2001 = 1175 | 2011 = 1200 | 2021 = 945 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 14 септември 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top |align="center"| Общо || 1 200 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 189 || 15,75 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 643 || 53,58 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 316 || 26,33 |- |align="left"|Други || || |- |align="left"|Не се самоопределят || || |- |align="left"|Неотговорили || 50 || 4,16 |} == Икономика == В селото е разположена птицеферма на групата „[[Градус (предприятие)|Градус]]“. == Културни и природни забележителности == Веднъж в годината, през летния сезон, се организира събор в рамките на два дена. Писателят [[Мустафа Кахведжиев]] е роден тук. През 2004 година е осветен православен храм в селото, който носи името на [[Петка Българска|света Петка Търновска]]. Черквата и джамията в селото се намират в съседство, един до друг<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/lik/760862-tsarkvata-sv-petka-v-haskovskoto-s-voyvodovo-otbelyaza-20-godishninata-ot-iz|title=Църквата "Св. Петка" в хасковското с. Войводово отбеляза 20-годишнината от изграждането си|last=БТА|date=2024-10-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2024-10-16}}</ref>. == Други == В селото има: - Целодневна детска градина тел.: 03718/329 - Основно училище „Христо Ботев“ - Поликлиника и отдел стоматология - Читалище - Църква и Джамия <!-- === Кухня === --> == Галерия == <gallery> Voyvodovo, Haskovo, Войводово, Хаксово 2.jpg Voyvodovo, Haskovo, Войводово, Хаксово.jpg </gallery> == Личности == * [[Димитър Гогов (политик)|Димитър Гогов]] (1917 – ?), български военен и политик от БКП == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Хасково}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Хасково]] 4i5010opkfejuv6ejsfhvc6c3i8dajh Войново (област Кърджали) 0 23965 12896865 12342500 2026-05-03T09:01:46Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896865 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Войново (област Силистра)}} {{Селище в България | име = Войново | екатте = 11987 | надм-височина = ? | пощ-код = 6698 | тел-код = 08517 | сев-ширина = 41.750 | изт-дължина = 25.183 | площ = 2,133 }} '''Войново''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Черноочене]], [[област Кърджали]]. == География == Село Войново се намира в района на [[Източните Родопи]]. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 12 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 12 || 100,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Бележки == <references /> {{Община Черноочене}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Кърджали]] [[Категория:Населени места в община Черноочене]] awyi64zs06xneccthrlu0nbaauu2532 Съединение (област Търговище) 0 24996 12896527 12318940 2026-05-02T20:00:53Z ~2026-26676-10 394713 12896527 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Съединение|Съединение}} {{Селище в България | име = Съединение | екатте = 70545 | надм-височина = ? | пощ-код = 7779 | тел-код = 06002 | сев-ширина = 43.317 | изт-дължина = 26.633 | площ = 15,284 }} '''Съединение''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Търговище (община)|община Търговище]], [[Търговище (област)|област Търговище]]. Населението му според [[Преброяване на населението в България (2021)|преброяването през 2021 г.]] е 240 жители. == География == Селото е разположено на източния терасовиден бряг на малка река, която се влива в [[Съединение (язовир)|язовир Съединение]]. разположен между селата [[Бистра (област Търговище)|Бистра]] и Съединение. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4669&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Съединение, община Търговище, област Търговище, НСИ“| достъп_дата = 3 декември 2018 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-targoviste.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1016 | 1946 = 907 | 1956 = 905 | 1965 = 840 | 1975 = 754 | 1985 = 576 | 1992 = 513 | 2001 = 416 | 2011 = 281 | 2021 = 240 }} === Етнически състав === Населението съставено от българи и турци. Понякога през селото минават катуни с цигани, които остават известно време в околностите му. ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 3 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 281 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 113 || 40,21 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 162 || 57,65 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 6 || 2,13 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |- |align="left"|Неотговорили || 0 || 0,00 |} == Обществени институции == В селото има кметство, поща, читалище с библиотека. Преди промените е имало голямо училище, от което е останала само сградата. [[Файл:suedinenie1.jpg|мини|дясно|250п|Сградата на [[Народно читалище „Пробуда – 1928“ (Съединение)|Народно читалище „Пробуда – 1928“]] през 2014 г.]] == Културни и природни забележителности == Събора на село Съединение се провежда ежегодно. == Транспорт == Автобуси на градския транспорт №6 в [[Търговище]] се движат от района на [[МБАЛ Търговище|болницата]], до [[Бряг (квартал)|квартал Бряг]] и Съединение. По график от 8:30, 12:45, 16:30, 17:45, 19:00 часа (целогодишно делнично).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.avtogara-trg.com/admin/publications/files/RazpisanieLinia6.pdf | заглавие = Автобусна линия № 6 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = avtogara-trg.com | език = bg }}</ref> == Икономика == Две кооперации обработват земите около селото. Два частни магазина, частен свине комплекс и [[мандра]] работят на територията му. Селото разполага с казан за варене на ракия. == Политика == === Кмет на кметство === {{Раздел-мъниче}} [[Файл:Suedinenie4.jpg|мини|дясно|250п|Сградата на кметството през 2013 г.]] На [[Местни избори в България (2003)|местните избори през 2003 г.]] в селото се издигат двама кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Тотьо Петров Тотев от коалиция „БСП, Нова левица и Коалиция за България“ с 191 гласа (60,63%), който е избран. След него е Исуф Алишев Ибишев от [[Движение за права и свободи|ДПС]] с 124 гласа (39,36%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mi2003.cik.bg/tour1/rez/1-2535-37.html | заглавие = Резултати от първи тур на местните избори през 2003 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2003 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = mi2003.cik.bg | език = bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2007)|местните избори през 2007 г.]] в селото се издигат трима кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Тотьо Петров Тотев от [[Българска социалистическа партия|БСП]] с 151 гласа (55,31%), който е избран. След него Зейнеп Ахмедова Мехмедова от [[Движение за права и свободи|ДПС]] с 99 гласа (36,26%) и Невяна Славчева Димова от Обединена десница за Търговище ([[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]], [[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Съюз на демократичните сили|СДС]], [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО – БНД]], [[Земеделски народен съюз|ЗНС]], [[Демократическа партия|ДП]], [[Движение „Гергьовден“]]) с 23 гласа (8,42%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mi2007.cik.bg/results1/25/253570545.html | заглавие = Резултати от първи тур на местните избори през 2007 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2007 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = mi2007.cik.bg | език = bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] в селото е излъчен само един кандидат за кмет – Тотьо Петров Тотев от [[Българска социалистическа партия|БСП]], който е избран с 173 гласа (или 100%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2535_70545.html | заглавие = Резултати от първи тур на местните избори през 2011 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2011 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = results.cik.bg | език = bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] в селото се издигат трима кандидати за кмет. На проведения първи тур се нареждат Фатме Джемалова Ашимова от [[Движение за права и свободи|ДПС]] с 70 гласа (37,84%), Илия Спасов Георгиев от [[ГЕРБ]] с 67 гласа (36,22%) и Тотьо Петров Тотев от [[Българска социалистическа партия|БСП]] с 48 гласа (25,95%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2535_70545.html | заглавие = Резултати от първи тур на местните избори през 2015 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2015 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = results.cik.bg | език = bg }}</ref> На втори тур е избран Илия Спасов Георгиев от ГЕРБ с 118 гласа (61,14%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/2535_70545.html | заглавие = Резултати от втори тур на местните избори през 2015 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2015 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = results.cik.bg | език = bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] в селото е излъчен само един кандидат за кмет – Илия Спасов Георгиев от [[ГЕРБ]], който е избран с 108 гласа (или 88,52%). С не подкрепям никого гласуват 14 души (или 11,48%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2535.html#/t/4/70545 | заглавие = Обобщени данни от първи тур на местните избори през 2019 г. за избор на кмет на кметство Съединение, община Търговище. | дата = 2019 | достъп_дата = 20 юни 2023 | издател = results.cik.bg | език = bg }}</ref> == Личности == Личности, родени в село Съединение: * [[Хамди Илиязов]] (р. 1956), български бизнесмен, политик и бивш борец, областен председател на [[Движение за права и свободи|ДПС]] в Търговище == Източници == <references/> == Външни препратки == [http://www.trioiskar.com/s/s01-page1.html Село Съединение], [http://www.targovishte.bg Община Търговище] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070813150339/http://targovishte.bg/index_en.php?nav=profile&nav1=99 |date=2007-08-13 }} {{Община Търговище}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Търговище]] [[Категория:Населени места в община Търговище]] hdqjee0z1qe0njtojx0m6t2b7f8jbww Чупрене (община) 0 25407 12896856 12693644 2026-05-03T08:43:12Z Пакко 4661 | знаме = Flag of Chuprene.gif 12896856 wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Map of Chuprene municipality (Vidin Province).png | герб = | знаме = Flag of Chuprene.gif | сев-ширина = 43.517 | изт-дължина = 22.667 | област = Област Видин | площ = 327.316 | код = VID37 | център = Чупрене | брой селища = 8 | съвет-брой = 11 | съвет-партия-1 = КП „За Чупрене“ (6) | съвет-партия-2 = ГЕРБ (4) | съвет-партия-3 = „Надежда“ (1) | съвет-партия-4 = | съвет-партия-5 = | сайт = [http://www.chuprene.com/ www.chuprene.com] | карта-файл2 = Bulgaria Chuprene Municipality geographic map bg.svg }} '''Община Чупрене''' се намира в Северозападна [[България]] и е една от съставните [[община|общини]] на [[област Видин]]. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината е разположена в южната част на [[област Видин]]. С площта си от 327,316 km<sup>2</sup> заема 4-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,72% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на северозапад – [[община Белоградчик]]; * на север – [[община Димово]]; * на североизток – [[община Ружинци]]; * на изток – [[община Чипровци]], [[област Монтана]]; * на югозапад – [[Княжевац (община)|община Княжевац]], [[Република Сърбия]]. * на юг – [[Град Пирот|община Пирот]], Република Сърбия. === Релеф, води === ==== Релеф ==== Релефът на общината е предимно планиниски. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – [[Стара планина|Западна Стара планина]] и [[Предбалкан|Западния Предбалкан]]. В Старопланинската физикогеографска област на територията на общината попадат части от три планини. Западния край на общината, на северозапад от долината на [[Чупренска река]] и [[Светиниколски проход|Светиниколския проход]] се заема от югоизточните разклонения на [[Светиниколска планина]]. Западно от прохода, където се събират границите на [[Община Белоградчик]], Община Чупрене и [[Република Сърбия]] се издига първенецът на планината връх Хайдушки камък (1721 m). Между най-горните течения на реките [[Чупренска река|Чупренска]] на северозапад и [[Лом (река)|Лом]] на югоизток и държавната ни граница с Република Сърбия на югозапад в пределите на общината попадат най-северозападните и най-високи части на [[Чипровска планина]]. Тук на границата с [[Република Сърбия]] се издига първенецът на планината и най-високата точка на [[Стара планина|Западна Стара планина]] и на [[област Видин]] – връх '''[[Миджур]]''' (2168 m), разположен на около 10 km на юг-югозапад от село [[Горни Лом]]. Районът между река [[Лом (река)|Лом]] на северозапад и границата с [[Област Монтана]] на югоизток се заема от северозападните части на [[Язова планина]]. Тук на границата с Област Монтана, на около 6 km югоизточно от село Горни Лом е връх Горно Язово (1573 m). Останалата около 1/3 част на общината се заема от нископланинските части на [[Предбалкан|Западния Предбалкан]]. На север и североизток от село [[Чупрене]], между [[Стакевска река]] (десен приток на [[Лом (река)|Лом]]) на северозапад и река [[Лом (река)|Лом]] на югоизток се простира част от предбалканския рид [[Ведерник]]. В тази са част ридът е прорязан от проломната долина на [[Чупренска река]]. Най-високата точка на рида в пределите на общината е 1027 m, разположена северозападно от село [[Върбово (Област Видин)|Върбово]]. Най-североизточната част на общината, източно от река [[Лом (река)|Лом]] и северно от [[Язова планина]] се заема от крайните северозападни разклонения на друг предбалкански рид – [[Широка планина (планина)|Широка планина]] с максимална височина в пределите на общината 715 m, разположена източно от село [[Долни Лом]]. В най-североизточния край на общината, в близост до махала [[Фалковец]], в коритото на р. [[Лом (река)|Лом]] се намира най-ниската точка на общината – 219 m н.в. ==== Води ==== Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река [[Лом (река)|Лом]]. Тя води началото си от северното подножие на връх [[Миджур]], тече в северна посока и на около 4 km северно от село [[Средогрив]] при устието на левия си приток [[Стакевска река]] напуска пределите на общината. Друга важна водна артерия е [[Чупренска река]]. Тя извира от [[Чипровска планина]] източно от [[Светиниколски проход|Светиниколския проход]], спуска се на североизток до село [[Чупрене]], където образува малко долинно разширение, проломява рида [[Ведерник]] и на около 3 km североизточно от село [[Пролазница]] се влива отдясно в [[Стакевска река]] (ляв приток на [[Лом (река)|Лом]]). == Населени места в община Чупрене == {| class="wikitable sortable" ! Населено място !! Преброяване<br />(от септември 2021)<ref name="census2021">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ}}</ref>!! По настоящ адрес<br />(ГРАО от 15 септември 2025)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2025_2.txt|заглавие=www.grao.bg}}</ref>!! Площ<br />(km²)!! Гъстота<br />(д/km²) |- bgcolor="#FFFFEE" | [[Върбово (Област Видин)|Върбово]]||81||89||41,19||{{#expr:92/41.19 round 2}} |- bgcolor="#EEFFFЕ" |[[Горни Лом]]||608||628||83,565||{{#expr:631/83.565 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" |[[Долни Лом]]||154||157||39,735||{{#expr:152/39.735 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" |[[Протопопинци (община Чупрене)|Протопопинци]]||30||57||10,296||{{#expr:53/10.296 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" |[[Репляна]]||115||138||37,578||{{#expr:142/37.578 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" |[[Средогрив]]||83||96||22,153||{{#expr:96/22.153 round 2}} |- bgcolor="#FFFFEE" |[[Търговище (Област Видин)|Търговище]]||128||143||22,131||{{#expr:147/22.131 round 2}} |- bgcolor="#EEFFFЕ" |[[Чупрене]]||436||450||70,668||{{#expr:453/70.668 round 2}} |- style="font-weight:bold" |Общо за общината: |1635 |1758||327,316||{{#expr:1766/327.316 round 2}} |- | colspan="5"| <small>Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.</small> |} === Административно-териториални промени === * Реш. МС № 678/обн. ДВ бр.67/31.08.2012 г. – заличава с. [[Бостаните]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=67984 | заглавие = Решение № 678 от 23 август 2012 г. за административно-териториална промяна в община Чупрене, област Видин – закриване на населено място | достъп_дата = 26 януари 2013 | дата = 31.08.2012 | труд = Решение № 678 от 23.08.2012 | издател = ДВ. бр. 67 | език = }}</ref> == Население == {{Таблица с население на община | община = Чупрене | 1934 = 9487 | 1946 = 9450 | 1956 = 8366 | 1965 = 6918 | 1975 = 5612 | 1985 = 4455 | 1992 = 3795 | 2001 = 3004 | 2011 = 2083 | 2021 = 1635 | бележка 1 = [http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf] <ref name="census2021" /> }} === Население по възрастови групи === {| class="wikitable" width="400px" !colspan=19 | Население по възрастови групи към септември 2021 година <ref name="census2021" /> |- | Общо || 0 – 4 || 5 – 9 || 10 – 14 || 15 – 19 || 20 – 24 || 25 – 29 || 30 – 34 || 35 – 39 || 40 – 44 || 45 – 49 || 50 – 54 || 55 – 59 || 60 – 64 || 65 – 69 || 70 – 74 || 75 – 79 || 80 – 84 || 85+ |- | 1635 || 79 || 56 || 79 || 74 || 42 || 70 || 58 || 65 || 68 || 85 || 98 || 150 || 135 || 149 || 159 || 120 || 83 || 65 |} === Етнически състав === {{bar box | title=Етноси в община Чупрене (2011) | titlebar=#ddd | left1=Етническа група | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[българи]]|blue|83.85}} {{bar percent|[[цигани]]|brown|15.99}} {{bar percent|други и неопределени|purple|0}}}} Етническа група от общо 1876 самоопределили се (към 2011 година):<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls www.nsi.bg]</ref> * [[българи]]: 1573 * [[цигани]]: 300 * други: 0 * неопределени: 0 == Транспорт == През общината преминават частично 2 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 35,7 km: * участък от 11,8 km от [[Републикански път III-102]] (от km 30,1 до km 41,9); * последният участък от 23,9 km от [[Републикански път III-114]] (от km 48,7 до km 72,6). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-22|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-022.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.chuprene.com/ Официална страница на община Чупрене] * [http://www.os.chuprene.net Информационен портал на община Чупрене]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Община Чупрене}} {{Общини в Област Видин}} [[Категория:Община Чупрене| ]] c3txxucygsa0yym8j4ory52dbid3hrz Георги Парцалев 0 26316 12896163 12862323 2026-05-02T13:39:39Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896163 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Георги Иванов Парцалев''' е [[България|български]] [[Театър|театрален]] и [[филм]]ов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли в театъра и киното. == Биография == Роден е в [[Левски (град)|Левски]] на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в [[Плевен]], след което учи [[медицина]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]], а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „[[Любимец 13]]“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „[[Привързаният балон]]“ (1967), „[[Кит (филм)|Кит]]“, „[[Петимата от Моби Дик]]“ (1970), „[[С деца на море]]“ (1972), „[[Сиромашко лято]]“ (1973), „[[Баща ми бояджията]]“ (1974), „[[Два диоптра далекогледство|Два диоптъра далекогледство]]“ (1976), „[[13-та годеница на принца]]“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на [[Дон Кихот]] така и не се сбъдва. Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974). Не се жени и няма деца. Парцалев е [[гей]], обаче не го разкрива публично.<ref>{{cite book|last=Тошев|first=Георги|year=2020|title=Георги Парцалев - Хамлет от Левски|publisher=Книгомания|isbn=9786191952588}}</ref> През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/762-19441989|заглавие=Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)|фамилно_име=Груев|първо_име=Михаил|дата=7 декември 2009|труд=librev.com|достъп_дата=9 декември 2024}}</ref> Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., [[ЛГБТ права в България|хомосексуалните актове]] са официално декриминализирани. Георги Парцалев умира на 64 години в [[София]] на 31 октомври 1989 г. от левкемия.<ref>Ангелов, И. (1999). ''[http://chitanka.info/text/2393/16 Тъжният клоун].'' София: Илия Ангелов.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://kurier.bg/interviu/25922.html | заглавие = Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим | достъп_дата = 09.09.2012 | фамилно_име = Калчева | първо_име = Валерия | дата = 23 януари 2012 | издател = БЛИЦ | цитат = Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“}}</ref> Оставя след себе си своите майка и сестра. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1969). * [[Народен артист]] (1983). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – I степен. * Орден [[Народна република България (орден)|„Народна република България“]] – I степен (1985). * „Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма [[Сиромашко лято]] на XXV фестивал на трудещите се ([[Чехословакия]], 1974). == Театрални роли == === В Сатиричния театър === * ''„[[Баня (пиеса)|Баня]]“'' от [[Владимир Маяковски]] (1957; реж. [[Стефан Сърчаджиев]]) – Оптимистенко * ''„[[Дванайсетте стола]]“'' от [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]] (1958; реж. [[Гриша Островски]]) – Кислярски и Едноок * ''„[[Криво седи - право съди]]“'' от [[Нейчо Попов]] и [[Енчо Багаров]] (1959; реж. Гриша Островски) – няколко роли * ''„[[Побеснялото агне]]“'' от [[Аурел Баранга]] (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну * ''„[[Дървеница]]“'' от Владимир Маяковски (1959; реж. [[Боян Дановски]]) – Продавач на копчета, Кум и Пияница * ''„[[Главата на другите]]“'' от [[Марсел Еме]] (1960; реж. Гриша Островски) – Горен * ''„[[Чичовци]]“'' от [[Иван Вазов]] (1960; реж. [[Методи Андонов]]) – Хаджи Смион * ''„[[Балът на манекените]]“'' от [[Бруно Ясенски]] (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът * ''„[[Удържимият възход на Артуро Хи]]“'' от [[Бертолт Брехт]] (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът * ''„[[Когато розите танцуват]]“'' от [[Валери Петров]] (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът * ''„[[Свинските опашчици]]“'' от [[Ярослав Дитл]] (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц * ''„[[Импровизация]]“'' от [[Радой Ралин]] и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко роли * ''„[[Михал Мишкоед]]“'' от [[Сава Доброплодни]] (1963; реж. Методи Андонов) – Михал * ''„[[Щръклица]]“'' от [[Панчо Панчев]] (1963; реж. [[Вили Цанков]]) – Чорбаджи Петко * ''„[[Четвъртият прешлен]]“'' от [[Ларни|М. Ларни]] (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген * ''„[[Червен смях]]“'' по [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], [[Александър Жендов]], [[Крум Кюлявков]], [[Георги Караславов]] и [[Орлин Василев]] (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко роли * ''„[[Мачово бърдо]]“'' от [[Мирон Иванов]] (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов * ''„[[Смъртта на Тарелкин]]“'' от [[Александър Сухово-Кобилин]] (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов * ''„[[Краят на началото]]“'' от [[Шон О'Кейси]] (1965; реж. Методи Андонов) – Дери * ''„[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“'' от [[Николай Гогол]] (1966; реж. Методи Андонов) – Осип * ''„[[Големанов]]“'' от [[Ст. Л. Костов]] (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков * ''„[[Суматоха]]“'' от [[Йордан Радичков]] (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша * ''„[[Сватба за цяла Европа]]“'' от [[Арканов|А. Арканов]] и [[Горин|Г. Горин]] (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков * ''„[[Сняг (пиеса)|Сняг]]“'' от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят * ''„[[Петрол (пиеса)|Петрол]]“'' от [[Иван Радоев]] (1968; реж. [[Асен Шопов]]) – Горският * ''„[[Женитба]]“'' от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин * ''„[[Фаталната депеша]]“'' от [[Орлин Орлинов]] (1971; реж. [[Борис Спиров]]) – Поп Гочо * ''„[[Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост]]“'' от [[Георги Мишев]] (1972; реж. Гриша Островски) – няколко роли * ''„[[Кораб с розови платна]]“'' от [[Борис Априлов]] (1974; реж. [[Никола Петков]]) – Начев * ''„[[Януари (пиеса)|Януари]]“'' от Йордан Радичков (1975; реж. [[Любомир Шарланджиев]]) – Сусо * ''„[[Енергични хора]]“'' от [[Василий Шукшин]] (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх * ''„[[Състезанието]]“'' от [[Петър Караангов]] (1976; реж. [[Александър Попов (режисьор)|Александър Попов]]) – Ловецът * ''„[[Интервенция]]“'' от [[Лев Славин]] (1977; реж. [[Валентин Плучек]]) – Полковник Фреданбе * ''„[[Как се обира една банка]]“'' от [[Сами Фаяд]] (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече * ''„[[Рейс (пиеса)|Рейс]]“'' от [[Станислав Стратиев]] (1980; реж. [[Младен Киселов]]) – Алдомировци * ''„[[От много ум... вражалец]]“'' по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца * ''„[[Чичовци]]“'' от Иван Вазов (1981; реж. [[Маргарита Младенова]], Младен Киселов) – Хаджи Смион * ''„[[Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво]]“'' от [[Иво Брешан]] (1981; реж. [[Уляна Матева]]) – Мило Пърлето * ''„[[Кошници]]“'' от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко * ''„[[Обичате ли човешко?]]“'' от [[Мирон Иванов]] (1989; реж. [[Здравко Митков]]) – Професор Лютибродски * ''„Автобиография“'' (1977) ([[Бранислав Нушич]]) – Бранислав Нушич == Телевизионен театър == * ''„Чичовци“'' (1963) ([[Иван Вазов]]) * ''„Учителят“'' (1964) (от [[Ст. Л. Костов]]) * ''„Политикани“'' (1964) (от [[Рачо Стоянов]]) * ''„Юнаци с умни калпаци“'' (1968) (от [[Никола Русев]]) * ''„Кучешка огърлица“'' (1968) * ''„12 стола“'' (1969) ([[Илф и Петров]]) * ''„Недорасъл“'' (1969) (от [[Денис Фонвизин]]) * ''„Сред героите на Йовков“'' (1970) ([[Йордан Йовков]]) * ''„Свирач на флейта“'' (1970) (Йордан Йовков) * ''„Кардашев на лов“'' (1971) ([[Иван Вазов]]) * ''„Опечалена фамилия“'' (1971) (от [[Бранислав Нушич]]) – Агатон * ''„Тайната на младостта“'' (1972) (от [[Миклош Дярваш]]) * ''„Козя пътека“'' (1972) ([[Йордан Радичков]]), ''мюзикъл'' * ''„Изповедта на един клоун“'' (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * ''„Годеж“'' (1973) ([[Алеко Константинов]]) * ''„Минали времена“'' (1973) (Алеко Константинов) * ''„Българи от старо време“'' (1973) ([[Любен Каравелов]]) – хаджи Генчо, учител * „''[[Криворазбраната цивилизация (телевизионен мюзикъл)|Криворазбраната цивилизация]]''“ (1974) (от [[Добри Войников]]) – чорбаджи Коста * ''„Телерезада“'' (1974) ([[Пейо Яворов]]), ''мюзикъл'' * ''„Малакова“'' (1974) ([[Петко Славейков]]) * ''„Ловчанският владика“'' (1975) ([[Теодосий Икономов]]), ''мюзикъл'' * „[[Зех тъ, Радке, зех тъ!]]“ (1976) ([[Сава Доброплодни]]), ''мюзикъл'' – Михал – богат, безумен и сяка чи Радка го люби * ''„Сто години самота“'' (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „История на отживялото живуркане“ (1979) ([[Михаил Салтиков-Шчедрин]] и [[Сергей Михалков]]), 2 части – пречистения * „Милионерът“ (от [[Йордан Йовков]], реж. [[Младен Младенов (оператор)|Младен Младенов]]) * „Безумният Журден“ (1980) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Панкрас * ''„Шлагери“'' (1980) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) * ''„Вестникар ли?“'' (1982) (от Иван Вазов, реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Иванчо * ''„Под слънцето, близо до морето“'' (1982) ([[Мирон Иванов]]) * ''„Чуждото дете“'' (1983) (В. Шиваркин) * ''„Чичовци“'' (1984) ([[Иван Вазов]]), мюзикъл – хаджи Ахил * ''„Интермедии“'' (1985) ([[Мигел де Сервантес]]) * ''„Учителят“'' (1990) (от Ст. Л. Костов) '''Хумористични миниатюри''' * „Лоенгрин“ ([[Курт Гьоц]]) – санитарния инспектор Бидерман == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1990 || [[Златната ряпа]] (тв) || || || палачът |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || Хаджи Ахил |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || Царят на Калемби |- | 1986 || [[Земляци-веселяци]] || || || |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || полицаят Стамат |- | 1981 || [[Близката далечина]] || || || ''(чете текста)'' |- | 1980 || [[Патиланско царство]]<br>(тв сериал) || 20 || || Захари |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || || полицейският началник |- | 1979 || [[Роялът]] || || || бай Личо Виделов, строител |- | 1978 || [[Момчетата от „Златен лъв“]]<br>(тв сериал) || 4 || || слепият/детектив Херлок Шолмс |- | 1977 || [[Темната кория]]<br>(тв) || || || Ташо |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || Димо Манчев |- | 1976 || [[Ние, геолозите]] || || || Ангел, горският |- | 1975 || [[Вечни времена]] || || || Улаха, многодетният циганин |- | 1975 || [[Невероятно красивото куче Барончо]] || || || митничарят |- | 1974 || [[Ламята]] || || || Главният гадател |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]]<br>(тв) || || || обущарят Костас |- | 1974 || [[Нако, Дако, Цако]]<br>(тв сериал) || 3 || || Дако |- | 1974 || [[Златната мълния]] || || || |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || Методи Рашков |- | 1973 || [[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]] || || || Нешо, бившия лесничей |- | 1972 || [[Дядото на Салваторе]] || || || дядото на Салваторе |- | 1972 || [[С деца на море]] || 2 нов. || || чичо Манчо |- | 1971 || [[Матео Фалконе (филм, 1971)|Матео Фалконе]] (тв)<br>(''„Mateo Falcone“'')|| || Полша || сержант |- | 1971 || [[Тримата от запаса]] || || || Иван Стайков, съботянина |- | 1971 || [[Няма нищо по-хубаво от лошото време]] || || || Фурман-син |- | 1970 || [[Петимата от Моби Дик]] || || || Педро |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || главният инженер |- | 1968 || [[Първи сняг]] || || || Доне |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || Амед |- | 1964 || [[Невероятна история]] || || || художникът |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || Гочо Полянски |- |} '''Филми за Георги Парцалев''': * „Черти от изкуството на един актьор“ (1978) (Георги Аврамов) * „Един закъснял разказ...“ (1999) (сц. [[Катя Воденичарова]], реж. [[Венета Серкеджиева]])<ref>{{cite web|url=https://bnt.bg/bg/a/edin-zaksnyal-razkaz-georgi-partsalev|title= Един закъснял разказ – Георги Парцалев |publisher=БНТ |work= |date= Посетен на 16 юни 2025.}}</ref> * „В кадър: Досието на смеха“ (2020) (сц. Весела Смилец, реж. [[Олег Ковачев]]) * „Парцалев“ (2020) (сц. [[Пенчо Ковачев]] и [[Марин Дамянов]], реж. [[Валентина Фиданова-Коларова]])<ref>{{cite web|url=https://bnt.bg/news/parcalev-298236news.html |title= Парцалев |publisher=БНТ |work= |date= Посетен на 28 май 2024.}}</ref> == Памет == * На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски, както и улица в квартал „[[Драгалевци]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950422|title=Георги Парцалев}}). * Неговото име носи и читалището в родния му град. * В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му. * От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име. == Библиография == * Иван Келиванов, ''„На лицето усмивка, на сърцето тъга“''. София: ИК „Пропелер“, 2000. * Илия Ангелов, ''„Тъжният клоун Георги Парцалев“''. София: ИК „ДБ Мария“, 2002. * Севелина Гьорова, ''„Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“''. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6 * [[Пенчо Ковачев]], ''„Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“''. София: ИК „Труд“, 2018. ISBN 9789543985715 * [[Георги Тошев (журналист)|Георги Тошев]], ''„Георги Парцалев - Хамлет от Левски“ ''. София: Книгомания, 2020. ISBN 9786191952588. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Георги Парцалев}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Георги+Парцалев&type=AllFields От и за Георги Парцалев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{kino.dir.bg artist|4805|Георги Парцалев}} * {{икона|en}} {{imdb name|0664072|Георги Парцалев}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/334717/ Георги Парцалев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/237634/bio/ Георги Парцалев в Кино-Театр] * [https://www.youtube.com/watch?v=L08YP3-U40M| „В кадър: Досието на смеха“ (2020)] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Парцалев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Гей мъже]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:ЛГБТ комици]] [[Категория:ЛГБТ личности от България]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Родени в град Левски]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от рак]] df7ndunl0ttlxwxkc6qrqxebah9cv1x Волоф 0 26642 12896959 10875558 2026-05-03T10:31:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896959 wikitext text/x-wiki {{Език | име = Волоф | родно име = Wolof | страна = [[Сенегал]], [[Гамбия]],<br/> [[Мавритания]] и други | регион = [[Западна Африка]] | говорещи = 3 200 000 | писменост = [[латиница]], [[арабска азбука]] | сем1 = Нигер-конгоански | сем2 = Атлантически конгоански | сем3 = Сенегамбийски | сем4 = Фула-волофски | сем5 = Волоф | официален = | регулатор = | iso639-1 = wo | iso639-2 = wol | iso639-3 = wol | wiki = wo | карта = Wolof language map.svg }} '''Волоф''' е [[Нигер-конгоански езици|нигер-конгоански език]], говорен от около 3 200 000 души в [[Сенегал]], [[Гамбия]], [[Мавритания]] и други. == Външни препратки == * [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=WOL Волоф на Ethnologue] * [http://wo.wikipedia.org Уикипедия на волоф] * [http://www.leipoldt.com/content/wolof/common Leipoldt's Wolof Language Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070312200959/http://www.leipoldt.com/content/wolof/common/ |date=2007-03-12 }} * [http://www.wolofonline.com/ Wolof Online] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120417170610/http://www.wolofonline.com/ |date=2012-04-17 }} * [http://www.bcconline.org/wolof/Language/Wolof%20Language%20Guide.htm An Annotated Guide to Learning the Wolof Language] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060115234022/http://www.bcconline.org/wolof/Language/Wolof%20Language%20Guide.htm |date=2006-01-15 }} {{мъниче|език|сенегал|гамбия|мавритания}} [[Категория:Нигер-конгоански езици]] pnk4ha9pyogox1jbjyiybys8kyri1au Джордж Оруел 0 26926 12896954 12882879 2026-05-03T10:28:02Z Motekov 141057 12896954 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джордж Оруел | име-оригинал = George Orwell | категория = писател | описание = английски писател | портрет = George_Orwell_press_photo.jpg | портрет-описание = Портрет на Оруел от акредитационната му журналистическа карта, 1933 г. | роден-място = [[Мотихари]], [[Британска Индия]] | починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | националност = {{Великобритания}} | работил = [[писател]], [[журналист]], [[поет]] | брак = Айлийн О'Шонеси (1936 – 1945, до смъртта ѝ)<br>Соня Браунел (1949 – 1950, до смъртта му) | деца = Ричард Хорейшо Блеър | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1928 – 1950 | жанрове = [[поезия]], [[есе]], [[роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „[[Фермата на животните (роман)|Фермата на животните]]“ (1945)<br>„[[1984 (книга)|1984]]“ (1949) | награди = | повлиян = [[Чарлз Дикенс]], [[Хенри Филдинг]], [[Гюстав Флобер]], [[Олдъс Хъксли]], [[Джеймс Джойс]], [[Артур Кьостлер]], [[Джек Лондон]], [[Съмърсет Моъм]], [[Ъптон Синклер]], [[Джонатан Суифт]], [[Лев Толстой]], [[Лев Троцки]], [[Хърбърт Уелс]], [[Евгений Замятин]], [[Емил Зола]] | повлиял = [[Маргарет Атууд]], [[Рей Бредбъри]], [[Антъни Бърджес]], [[Албер Камю]], [[Ноам Чомски]], [[Кори Доктороу]], [[Кристофър Хитчънс]], [[Кърт Вонегът]], [[Томас Пинчън]] }} }} '''Ерик Артър Блеър''' ({{lang|en|Eric Arthur Blair}}; известен под [[псевдоним]]а '''Джордж Оруел''', {{lang|en|George Orwell}}) е [[британски]] [[писател]], [[журналист]] и [[критик]].<ref>{{cite book |chapter =ОРУЕЛ (Оглей) Джордж (псевд. Ерик Артър Блеър) (1903-50) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/774/mode/2up 774] |accessdate= 3 май 2026}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bl.uk/people/george-orwell|title=George Orwell|website=The British Library|access-date=4 October 2019|достъп_дата=2022-05-15|архив_дата=2021-01-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210116084546/https://www.bl.uk/people/george-orwell}}</ref> Творчеството му се характеризира с ясна проза, социална критика, противопоставяне на [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] и подкрепа за [[демократичен социализъм|демократичния социализъм]].<ref>{{cite book |last1=Gale |first1=Steven H. |title=Encyclopedia of British Humorists: Geoffrey Chaucer to John Cleese, Volume 1 |date=1996 |publisher=Taylor & Francis |page=823}}</ref> Оруел пише в жанровете [[литературна критика]], [[белетристика]] и [[поезия]] и [[публицистика]]. Най-голяма популярност придобива с двата си [[роман]]а, написани към края на краткия му живот: сатиричната алегория „[[Фермата на животните (роман)|Фермата на животните]]“ и антиутопията „[[1984 (книга)|1984]]“. Забележителни са публицистичните му произведения „''Пътят към кея на Уигън''“ (1937), документиращ живота на работническата класа в североизточна Англия и „''Почит към Каталония''“ за личните му впечатления от [[Испанската гражданска война]] (1936 – 1939), както и [[есе]]тата му на разнообразни теми: [[политика]], [[култура]], [[литература]]. Роден е в [[Британска Индия]], но расте и получава образованието си в Англия. След като завършва училище постъпва в колониалната [[полиция]] с назначение в [[Бирма]]. След повече от пет години служба се завръща в Англия, решен да стане писател. Приема псевдонима Джордж Оруел по името на любимата му река в [[Съфолк]]. Пише журналистически материали, но в началото работи и като учител и книжар в Лондон. Неговият успех като писател нараства постепенно от началото на 30-те години на XX век, когато публикува първите си творби. В края на 1936 г. заминава за Испания със съпругата си, взема участие в гражданската война на страната на републиканците и в началото на 1937 г. е ранен. При завръщането му в Англия възстановяването му е дълго и това е първият му период на влошено здраве. При избухването на [[Втората световна война]] Оруел вече е познато име в лондонските литературни и журналистически среди, а през 1941 г. започва да пише и за американско издание, което го свързва с нюйоркските интелектуалци. Започва работа и като журналист в индийската секция на [[Би Би Си]], пише материали за вестници и списания, основно причислявани към [[левица]]та, а към края на войната е изпратен като военен кореспондент в [[Европа]]. Излизането на „Фермата на животните“ му носи истинска слава и подобрява финансите му. Здравословното му състояние обаче се влошава и продължително време се лекува от [[туберкулоза]]. Последните години от живота си прекарва между Лондон и шотландския остров Джура, където завършва най-известния си роман „1984“, публикуван половин година преди смъртта му. Творчеството на Оруел остава влиятелно и до днес в [[Популярна култура|популярната]] и политическата култура с описанието на тоталитарни и авторитарни социални практики (често наричани „оруеловски“), както и с много [[Неологизъм|неологизми]]: [[Големия брат]], полиция на мисълта, [[новговор]] и др.<ref name=":1">[https://www.theguardian.com/books/2009/may/10/1984-george-orwell Robert McCrum], ''The Observer'', 10 May 2009</ref><ref name=":2">{{cite web|url=http://www.oed.com/search?f_0=Quotation+Author&scope=QUOTATION&fq_entry=true&q_0=G.+Orwell|title=Home : Oxford English Dictionary|website=www.oed.com|access-date=2 September 2017}}</ref> През 2008 ''[[The Times|Таймс]]'' класира Оруел на второ място сред „50 най-велики британски писатели след 1945“.<ref>{{cite news |date=5 January 2008 |title=The 50 greatest British writers since 1945 |work=The Times |url=http://www.thetimes.co.uk/tto/arts/books/article2452094.ece |access-date=7 January 2014}}</ref> == Биография == === Детство и образование === Ерик Артър Блеър е роден на 25 юни 1903 в [[Мотихари]], Бенгал, [[Британска Индия]] в семейство от средната класа.{{hrf|Crick|2004|}}<ref>{{Cite book |title=The Road to Wigan Pier |page=1 |chapter=8 |date=February 1937 |last=Orwell |first=George |publisher=Left Book Club}}</ref> Неговият прадядо Чарлз Блеър е заможен земевладелец и собственик на плантации в Ямайка, който се жени за лейди Мери Фейн от аристократичния род Уестморленд.{{hrf|Stansky|1994|5 – 12}} Дядо му, Томас Ричард Артър Блеър, е англикански пастор, а бащата Ричард Блеър работи като чиновник в Кралската комисия по опиум в Индия.<ref name=Taylor>{{Cite book |last=Taylor |first=D.J. |title=Orwell: The Life |publisher=Henry Holt and Company |year=2003 |isbn=978-0805074734 |url=https://archive.org/details/orwelllife00tayl }}</ref><ref>{{Cite web |last=Chowdhury |first=Amlan |title=George Orwell's Birthplace in Motihari to Turn Museum |url=https://www.thecitizen.in/index.php/en/newsdetail/index/9/15774/george-orwells-birthplace-in-motihari-to-turn-museum |access-date=2022-02-26 |website=www.thecitizen.in |language=en-US}}</ref><ref name="BBC News">{{Cite news |last1=Haleem |first1=Suhail |date=11 August 2014 |title=The Indian Animal Farm where Orwell was born |newspaper=BBC News |url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-28739420}}</ref><ref>{{Cite web |date=2014-08-14 |title=ARENA NEWS WEEK: Frank Maloney, George Orwell Museum and Giant Panda Tian Tian |url=https://www.bbc.co.uk/blogs/arena/entries/fb151770-ff16-39a5-b426-f0e7904fa31e |access-date=2022-02-26 |website=BBC |language=en}}</ref> Майка му, Айда Блеър (с моминска фамилия Лимузин), израства в [[Мулмейн]], [[Бирма]], където баща ѝ – французин – преживява от спекулации.{{hrf|Stansky|1994|5 – 12}} Ерик има две сестри: Марджъри, пет години по-голяма и Аврил, пет години по-малка от него. Когато Ерик е на година, майка му заминава с него и Марджъри за Англия.{{hrf|Crick|1982|48}} През 2014 г. в родната къща на Оруел в Мотихари е започната реставрация.<ref>{{cite web|title=Renovation of British Author George Orwell's house in Motihari begins|url=http://news.biharprabha.com/2014/06/renovation-of-british-author-george-orwells-house-in-motihari-begins/|work=IANS|publisher=news.biharprabha.com|access-date=26 June 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140629044724/http://news.biharprabha.com/2014/06/renovation-of-british-author-george-orwells-house-in-motihari-begins/|archive-date=29 June 2014|url-status=dead}}</ref> [[File:ShiplakeBlairHome01.JPG|alt=|thumb|left|Семейната къща на Блеър в [[Шиплейк]], Оксфордшър]] През 1904 г. Айда Блеър се настанява с децата в [[Хенли он Темз]], Оксфордшър. Ерик е отгледан от майка си заедно със сестрите му и освен едно кратко посещение през 1907,{{hrf|Orwell|1998|xviii}} вижда баща си едва през 1912.<ref name=Taylor/> На петгодишна възраст Ерик е пратен в манастирското училище в Хенли, което посещава и Марджъри. Това е [[Римокатолическа църква|римокатолически]] женски метох на френски урсулинки.<ref name="Баукър">{{cite book | title = Джордж Оруел | last = Баукър | first = Гордън | year = 2004 | edition = | publisher = Весела Люцканова | location = София | isbn = 954-311-026-3 | doi = | pages = }}</ref>{{rp|44}} Майка му иска да го запише в частно училище, но семейството няма средства за таксата. С помощта на вуйчо си Ерик получава стипендия в училището-пансион Сейнт Сиприан в [[Източен Съсекс]].<ref name=Taylor/> Постъпвайки през септември 1911, той учи в пансиона следващите пет години, като се завръща в къщи само през ваканциите. Макар че не са му казали нищо за финансовите условия на обучението му, той скоро осъзнава „че е от по-бедно семейство“.<ref name="Баукър"/>{{rp|57}} Ерик мрази училището<ref>{{Cite book |first=Alaric |last=Jacob |author-link=Alaric Jacob |chapter=Sharing Orwell's Joys, but not his Fears |editor-first=Christopher |editor-last=Norris |title=Inside the Myth |publisher=Lawrence and Wishart |year=1984}}</ref> и много години по-късно пише автобиографичното есе „Радостите на младостта“ (Such, Such Were the Joys), публикувано посмъртно. В Сейнт Сиприан се запознава със [[Сирил Конъли]], който по-късно става също [[писател]] и редактор на списание ''Horizon'', което публикува есета на Оруел.<ref>{{cite book |title=The Oxford Companion to Twentieth-century Literature in English |url=https://archive.org/details/isbn_9780192122711 |date=1996 |publisher=Oxford University Press |page=[https://archive.org/details/isbn_9780192122711/page/517 517]}}</ref> Преди [[Първа световна война|Първата световна война]] семейството се премества в Шиплейк, Оксфордшър, където Ерик се сприятелява със семейство Будиком, особено с дъщерята Джасинта. Когато се срещат за първи път, той е направил челна стойка в полето. Попитан защо, той отговаря: „Човек забелязва повече неща така“<ref name="Баукър"/>{{rp|55}}. Джасинта и Ерик четат и пишат поезия и мечтаят да станат известни писатели. Той казва, че може да напише книга в стила на „''Модерна утопия''“ на [[Хърбърт Уелс]]. През този период той също обича да стреля, да лови риба и да наблюдава птиците с брата и сестрата на Джасинта. <ref name="Jacintha">{{Cite book|last=Buddicom|first= Jacintha|authorlink=|title= Eric and Us|url=https://archive.org/details/ericusremembranc0000budd|year=1974|publisher=Frewin|isbn=978-0856320767}}</ref> Докато е в Сейнт Сиприан, Ерик написва две стихотворения, които са публикувани в местния вестник. <ref>''Henley and South Oxfordshire Standard'' 2 October 1914</ref> <ref>''Henley and South Oxfordshire Standard'' 21 July 1916</ref> Той се класира втори след Конъли в състезанието по история на Хароу, работата му е похвалена от външния оценяващ и той печели стипендии за колежите Уелингтън и [[Итън Колидж|Итън]]. Включването в списъка обаче не гарантира място и изчаквайки да се открие свободно място в Итън през януари 1917 г. той постъпва в Уелингтън, където обучението е силно военизирано и не му допада. През май вече се премества като кралски стипендиант в Итън. Той споделя с Джасинта, че Уелингтън е бил „зверски“, но в Итън е „заинтересован и щастлив“. <ref name="Jacintha"/>{{rp|58}} По това време семейство Блеър живее в [[Нотинг Хил]], Лондон. Негов основен преподавател е A. Гоу от [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж, Кеймбридж]], който продължава да го съветва и по-късно през кариерата му. <ref name=Taylor/> Ерик учи за кратко френски при [[Олдъс Хъксли]]. [[Стивън Рънсиман]], който също учи по това време в Итън, отбелязва, че той и неговите съученици оценяват високо таланта за езици на Хъксли. <ref name="Wadhams">{{Cite journal|last=Wadhams|first=Stephen|year=1984|title=Remembering Orwell|url=https://archive.org/details/bwb_T2-FOH-758|publisher=Penguin}}</ref> Сирил Конъли също постъпва в Итън, но двамата не общуват много. <ref name="Connolly">{{Cite book|last=Connolly, Cyril|authorlink=|title=Enemies of Promise|origyear=1938|year=1973|publisher=Deutsch|location=London|isbn=978-0233964881}}</ref> Сведенията за оценките му в училище свидетелстват, че не е отличник, <ref name="Wadhams" /> но по време на престоя си в Итън заедно с Роджър Майнорс издават списание ''The Election Times''. Той участва и в други публикации – ''College Days'' и ''Bubble and Squeak'' – и в играта Eton Wall. Родителите му не могат да си позволят да го изпратят в университет, а от лошия му успех е ясно, че трудно ще спечели стипендия. Рънсиман отбелязва, че Ерик има романтична представа за Изтока <ref name="Wadhams" /> и семейството решава, че той трябва да постъпи в Имперската колониална полиция, предшественик на индийската полицейска служба. За целта трябва да положи приемен изпит. През декември 1921 г. Ерик Блеър напуска Итън по средата между 18-ия и 19-ия си рожден ден и заминава при семейството си в Саутуолд, [[Съфолк]]. Пенсионираният му баща, майка му и по-малката сестра Аврил току-що са се преместили в първото от общо четири техни жилища в града. <ref name="Binns">{{Cite book|last=Binns|first=Ronald|title= Orwell in Southwold|year= 2018|publisher= Zoilus Press|isbn=978-1999735920}}</ref> Момчето се записва в подготвителен курс и усъвършенства предметите класика, английски и история. Той издържа приемния изпит, като е седми от класираните 26 кандидати.<ref name=Taylor/> === Служба в Бирма === Бабата на Ерик по майчина линия живее в Мулмейн, така че той избира назначение в [[Бирма]], тогава все още провинция на [[Британска Индия]]. През октомври 1922 г. той отплава на борда на кораба ''Herefordshire'' през [[Суецки канал|Суецкия канал]] и [[Шри Ланка]], за да постъпи в индийската имперска полиция в Бирма. Месец по-късно той пристига в [[Рангун]] (Янгон) и постъпва в полицейското училище в [[Мандалей]]. Назначен е за помощник окръжен управител (с изпитателен срок) на 29 ноември 1922 г. <ref name="IOBO">{{Cite book|title=The India Office and Burma Office List: 1927|year=1927|publisher=Harrison & Sons, Ltd.}}</ref>{{rp|514}} със заплата от 525 [[Индийска рупия|рупии]] на месец. <ref name="CCLI">{{Cite book|title=The Combined Civil List for India: January 1923|year=1923|publisher=The Pioneer Press}}</ref>{{rp|399}} След кратък престой в Меймио, в началото на 1924 г. той е командирован на граничен пост в делтата на [[Иравади]] {{hrf|Stansky|1994|176}} Работата му като имперски полицай носи значителна отговорност, докато повечето от връстниците му следват в университета в Англия. Когато като офицер го командироват по-далеч на изток в Делтата в Тванте, той отговаря за сигурността на около 200 000 души. В края на 1924 г. той е командирован в Сириам, по-близо до Рангун. Там е [[рафинерия]]та на Burmah Oil Company, „околните земи са безплодна пустош, цялата растителност е унищожена от изпаренията на [[серен диоксид]], изливащи се ден и нощ от рафинерията“. Но градът се намира близо до Рангун, космополитно морско пристанище, и Ерик Блеър ходи в града винаги, когато може, „за да разглежда книжарниците; да яде добре приготвена храна; да се измъкне от скучното ежедневие на полицейския живот“. {{hrf|Stansky|1994|170 – 1}} През септември 1925 г. той отива в Инсейн, където се намира вторият по големина затвор в Бирма. Там той води „дълги разговори по всяка възможна тема“ с Елиза Мария Лангфорд-Рей (която по-късно се омъжва за Кази Лхендуп Дорджи Кхангсарпа, първият премиер на [[Сиким]]). Тя отбеляза неговото „чувство за крайна справедливост в най-малките детайли“. <ref name="Shelden">Michael Shelden ''Orwell: The Authorised Biography'', William Heinemann, 1991</ref> По това време Блеър е завършил обучението си и получава месечна заплата от 740 рупии, плюс надбавки. <ref name="CCLI"/>{{rp|409}} В Бирма Блеър придобива репутация на аутсайдер. Той прекарва голяма част от времето си сам, четейки или извършвайки дейности, които не са обичайни за колонизаторите, например посещение на църквите на етническата група [[карени]]. Колегата му Роджър Бийдън припомня (в запис за [[Би Би Си]] от 1969 г.), че Блеър бързо научава езика и преди да напусне Бирма, „може да разговаря свободно с бирманските свещеници на „много висок бирмански““. {{hrf|Orwell|1998|87}} Докато служи, Ерик прави промени във външния си вид, които остават до края на живота му, включително променя формата на мустаците си от тип „Хитлер“ в тънка линийка. Ема Ларкин пише в увода към ''„Бирмански дни“'': „В Бирма той си пуска [[мустаци]] като офицерите от британските полкове, разположени там (тип Хитлер). [Той] също си прави някои татуировки; на всяко кокалче на пръстите има малък неправилен син кръг. Много бирманци, живеещи в селските райони, все още носят такива татуировки – смята се, че те предпазват от куршуми и ухапвания от змии.“ <ref>Emma Larkin, Introduction, ''Burmese Days'', Penguin Classics edition, 2009</ref> През април 1926 г. Ерик се мести в Мулмейн, където живее баба му. В края на същата година е назначен в Ката в Горна Бирма, но през 1927 г. се разболява от треска [[денга]]. Същата година има право на отпуск в Англия и му е разрешено поради заболяването си да остане до юли. Докато е в отпуск в Англия и на почивка със семейството си в [[Корнуол]] през септември 1927 г., той преосмисля живота си. Решава да не се завръща в Бирма и да стане писател. Подава оставка от индийската имперска полиция, считано от 12 март 1928 г. след пет години и половина служба.<ref name="IOBO"/>{{rp|894}} Той черпи от опита си в полицията на Бирма за романа ''„Бирмански дни“'' (1934) и есетата ''„Обесване“ (A Hanging)'' (1931) и ''„Да застреляш слон (Shooting an Elephant)“'' (1936). <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=4761169&t=1610634531933|title=Exploring Burma Through George Orwell|access-date=14 January 2021|agency=NPR}}</ref> === Лондон и Париж === [[Файл:George_Orwell's_Home,_Notting_Hill,_London.jpg|мини|Синята къща вдясно на Портобело Роуд в [[Нотинг Хил]], Лондон, е квартира на Блеър от 1927 г.]] В Англия той се настанява в семейния дом в Саутуолд, като подновява познанството си с местни приятели и присъства на вечеря на съученици от Итън. Посещава стария си учител Гоу в Кеймбридж и търси съвети как да стане писател.{{hrf|Crick|1982|122}} През 1927 г. се мести в [[Лондон]].{{hrf|Stansky|1994|195}} Рут Питър, семейна позната, му помага да намери квартира и до края на 1927 г. той живее в квартира на Портобело Роуд; <ref>Ruth Pitter ''BBC Overseas Service broadcast'', 3 January 1956</ref> днес синя плоча напомня за това. Помощта на Рут Питър „придава спокойствие и респект в очите на г-жа Блеър." Питър проявява симпатия и интерес към писането на Блеър, изтъква слабостите в поезията му и го съветва да пише за онова, което познава. Всъщност той решава да напише за „определени аспекти на действителността, които би искал да опознае“ и се впуска в изучаване на бедняшкия [[Ист Енд]] на Лондон – първата от няколко авантюри, които предприема, за да открие за себе си нищетата и света на нейните обитатели. Това е неговата тема. Тези проучвания, експедиции, обиколки или потапяния продължават пет години с прекъсвания.{{hrf|Stansky|1994|204}} Подражавайки на [[Джек Лондон]], на чието писане се възхищава (особено ''„Хора от бездната“''), Блеър започва да изследва по-бедните части на Лондон. При първото си излизане той се отправя към Limehouse Causeway, прекарвайки първата си нощ в обща квартира. За известно време той приема чужда самоличност, обличайки се като [[скитник]], приемайки името Бъртън и загърбвайки етикета и очакванията на средната класа. Описва преживяванията си в низините в първото си публикувано [[есе]] на английски ''„The Spike“'', и във втората половина на първата си книга ''„На дъното в Париж и Лондон“'' (1933). <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/books/2018/apr/28/george-orwell-down-out-london-paris-live-performance|title=Orwell's take on destitution, live from Paris and London|work=The Guardian|access-date=16 November 2021|lang=en}}</ref> [[Файл:Rue_du_Pot-de-Fer.JPG|ляво|мини|Блеър живее на „Rue du Pot de Fer“ на левия бряг на Сена в 5-ти район на Париж]] В началото на 1928 г. се мести в [[Париж]] и заживява в работнически квартал. Неговата леля Нели Лимузен също живее в Париж и му оказва социална и, когато е нужно, финансова подкрепа. Той започва да пише романи, включително ранна версия на ''Бирмански дни'', но от този период е оцеляло малко. <ref name="Taylor"/> По-успешен е като [[журналист]]: публикува статии в политико/литературното списание ''Monde'', редактирано от [[Анри Барбюс]] (първата му [[статия]] като професионален писател, „La Censure en Angleterre“, се появява там на 6 октомври 1928 г.); ''GK's Weekly'', където на 29 декември 1928 г. е отпечатана първата му статия, появила се в Англия, ''„A Farthing Newspaper“''; {{hrf|Orwell|1998|113}} и ''Le Progrès Civique'' (основан от лявата коалиция Le Cartel des Gauches). В последното списание излизат три материала: те обсъждат съответно [[безработица]]та, един ден от живота на един скитник и просяците в Лондон. [[Бедност]]та в една или друга от разрушителните си форми се превръща в негова обсебваща тема – тя е в основата на почти всичко, което пише преди ''„Почит към Каталуния“''. {{hrf|Stansky|1994|216}} През февруари 1929 г. Ерик се разболява тежко и е откаран в болницата Кошен в 14-ти район на Париж<ref name="Баукър"/>{{rp|173}}, безплатна болница, където се обучават студенти по медицина. Неговите преживявания са в основата на есето му ''„Как умират бедните“'', публикувано през 1946 г. Той не идентифицира болницата и умишлено заблуждава за нейното точно местоположение. Малко след това от квартирата му са откраднати всичките му пари. Независимо дали от нужда или за да събира материали, той става черноработник: мие чинии в модерен хотел на [[Риволи (улица)|улица Риволи]], това е описано по-късно в ''На дъното в Париж и Лондон''. През август 1929 г. изпраща копие от „The Spike“ до списанието ''New Adelphi'' на Джон Мидълтън Мъри в Лондон. Списанието се редактира от Макс Плауман и сър Ричард Рийс и Плауман приема творбата за публикуване. <ref>{{Cite book|last=Marks|first=Peter|title=George Orwell the Essayist: Literature, Politics and the Periodical Culture|date=2015|publisher=Bloomsbury Publishing|page=28}}</ref> === Саутуолд === През декември 1929 г., след близо две години престой в Париж, Блеър се завръща в Англия и отива директно в къщата на родителите си в Саутуолд, крайбрежен град в [[Съфолк]], където живее следващите пет години. Семейството е добре установено в града, а сестра му Аврил държи чайна. Запознава се с много местни хора, включително Бренда Солкелд, дъщерята на пастора, която работи като учителка по физкултура в девическото училище Свети Феликс в града. Въпреки че Солкелд отхвърля предложението му за брак, тя остава негова приятелка и редовен кореспондент в продължение на много години. Той също така подновява приятелствата с по-възрастни приятели, като Денис Колингс, чиято приятелка Елинор Жак също играе роля в живота му. <ref name="Taylor"/> В началото на 1930 г. той живее за кратко в Брамли, [[Лийдс]], при сестра си Марджъри и съпруга ѝ Хъмфри Дейкин, който не харесва Ерик още откакто се познават като деца. Блеър пишеше рецензии за ''Adelphi'' и преподава частни уроци на дете с увреждания в Саутуолд. След това става частен учител на трима млади братя, сред които е Ричард Питърс, по-късно изтъкнат учен. <ref>R.S. Peters (1974). ''A Boy's View of George Orwell'' Psychology and Ethical Development. Allen & Unwin</ref> „Неговият живот през тези години е белязан от двойственост и контрасти. Единият Блеър води почтен, външно безпроблемен живот в къщата на родителите си в Саутуолд, и пише; другият Блеър съществува като Бъртън в низините и търси преживявания в Ист Енд, по пътищата и в полетата с [[хмел]] в [[Кент]]." {{hrf|Stansky|1994|230}} Ходи да рисува и да се къпе на плажа и така среща Мейбъл и Франсис Фиърц, с които се сприятелява и по-късно те оказват голямо влияние върху кариерата му. На другата година той ги посещава в Лондон, като често среща там Макс Плауман, техен приятел. Той често отсяда и в домовете на Рут Питър и Ричард Рийс, където може да се „преоблича“ за спорадичните си експедиции. Сега Ерик Блеър пише редовно за ''Adelphi'', като разказът ''„Обесването (A Hanging)“'' се появява през август 1931 г. През август и септември 1931 г. продължават неговите изследвания на бедността и подобно на главния герой от ''„Пасторска дъщеря“'', той следва традицията на хората от Ист Енд и работи в полетата с хмел в Кент. Води дневник за преживяванията си там. След това се настанява в общежитие на Тули Стрийт, но не издържа дълго и с финансовата помощ на родителите си се премества на Уиндзор Стрийт, където остава до Коледа. „''Бране на хмел (Hop Picking)''“ от Ерик Блеър се появява в броя на ''New Statesman'' от октомври 1931 г., в чийто редакторски екип е старият му приятел Сирил Конъли. Мейбъл Фиърц го свързва с Ленард Мур, който става негов литературен агент през април 1932 г. <ref>{{Cite book|editor-last=Peter Davison|title=George Orwell: A Life in Letters|url=https://www.google.co.uk/books/edition/George_Orwell_A_Life_in_Letters/_WE4AAAAQBAJ|date=2013|publisher=W. W. Norton & Company|isbn= 9780871404626|page= 494|lang=en}}</ref> По същото време Джонатан Кейп отхвърля ''Дневник на мияча на чинии (A Scullion's Diary)'', първоначалната версия на ''На дъното в Париж и Лондон''. Блеър го предлага на Faber и Faber по съвет на Ричард Рийс, но техният редактор [[Томас Стърнз Елиът]] също го отхвърля. Писателят приключва годината, като умишлено попада в ареста, <ref name="Arrest">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ucl.ac.uk/news/news-articles/1214/041214-orwell-court-record|заглавие=Discovery of 'drunk and incapable' arrest record shows Orwell's 'honesty'|lang=en|достъп_дата=10 юни 2022}}</ref> за да може да изживее [[Коледа]] в затвора, но след като е отведен в полицейския участък в Бетнал Грийн в Ист Енд, властите не приемат неговото „пияно и безпорядъчно" поведение за заслужаващо лишаване от свобода и след два дни в килията той се завръща у дома в Саутуолд. <ref name="Arrest" /> === Учителстване === През април 1932 г. Блеър става учител в Хейс, Западен Лондон, в малко частно училище за децата на местните търговци. Там учат само 14 или 16 момчета на възраст между десет и шестнадесет години, поверени на общо двама учители. {{hrf|Crick|1982|221}} Сприятелява се с настоятеля на местната енорийска църква и се включва в благотворителни дейности. Мейбъл Фиърц продължава да настоява пред Мур и в края на юни 1932 г. Мур съобщава, че наскоро основаното издателство на [[Виктор Голанц]] е готово да публикува ''„Дневник на мияча на чинии“'' срещу аванс от 40 паунда. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.publishinghistory.com/left-book-club-victor-gollancz.html|заглавие=Left Book Club|автор=Wagner|първо_име=David Paul|труд=Publishing History}}</ref> В края на летния срок през 1932 г. Блеър се завръща в Саутуолд, където родителите му са закупили собствен дом. Блеър и сестра му Аврил прекарват ваканцията, обзавеждайки къщата, а той работи и по ''Бирмански дни''. <ref>Avril Dunn ''My Brother George Orwell'' Twentieth Century 1961</ref> Обича да общува с Елинор Жак, но нейната обвързаност с Денис Колингс е пречка за по-сериозна връзка. [[Файл:River_Orwell_Shore_-_geograph.org.uk_-_1044570.jpg|мини|[[Псевдоним]]ът Джордж Оруел е вдъхновен от река Оруел в английското графство Съфолк. <ref>Voorhees (1986: 11)</ref>]] В броя на списание ''Аделфи'' от август 1932 г. излиза „''Clink''“, есе, описващо неуспешния му опит да го пратят в затвора. Блеър се връща към преподаването в Хейс и подготвя за издаване ''Дневник...'', сега под името ''На дъното в Париж и Лондон''. Иска да я публикува под [[псевдоним]], за да избегне всяко неудобство за семейството с разказа си за времето, когато е бил „скитник“. В писмо до Мур от 15 ноември 1932 г. той оставя избора на псевдоним на агента си Мур и на издателя Голанц, но четири дни по-късно предлага псевдонимите П. С. Бъртън (името, което използва като скитник), Кенет Майлс, Джордж Оруел и Х. Люис Олуейс. <ref>Orwell, Sonia and Angus, Ian (eds.)''Orwell: An Age Like This'', letters 31 and 33 (New York: Harcourt, Brace & World)</ref> Приема псевдонима Джордж Оруел, защото „това е хубаво обло английско име“. <ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/books/5386673/George-Orwell-from-Animal-Farm-to-Zog-an-A-Z-of-Orwell.html|title=George Orwell: from Animal Farm to Zog, an A–Z of Orwell|date=20 March 2018|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220110/https://www.telegraph.co.uk/culture/books/5386673/George-Orwell-from-Animal-Farm-to-Zog-an-A-Z-of-Orwell.html|archive-date=10 January 2022|agency=The Telegraph|url-access=subscription}}</ref> Едно от предположенията е, че Джордж е вдъхновено от [[Георги Победоносец]], покровител на Англия, а фамилията Оруел от река Оруел в Съфолк<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = George Orwell | автор = George Woodcock | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 13 юни 2022 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/George-Orwell | език = en | цитат = }}</ref>, едно от любимите му места.<ref name="Баукър"/>{{rp|218}} <ref name="Down">{{Cite book|last=Brunsdale|first=Mitzi|title=Student Companion to George Orwell|url=https://archive.org/details/studentcompanion00brun|date=2000|publisher=ABC-CLIO|pages=[https://archive.org/details/studentcompanion00brun/page/48 48] – 49, 64}}</ref> „''На дъното в Париж и Лондон''“ е публикувана от издателство Голанц в Лондон на 9 януари 1933 г. и получава благоприятни отзиви, като Сесил Дей-Луис хвали „яснотата и здравия разум“, а литературната притурка на ''[[Таймс]]'' сравнява ексцентричните герои на Оруел с героите на [[Чарлз Дикенс]]. <ref name="Down"/> Книгата жъне умерен успех и след това е публикувана и от издателство Харпър в [[Ню Йорк]]. <ref name="Down" /> В средата на 1933 г. Блеър напуска Хейс, за да стане учител в [[Ъксбридж]], западен Лондон. Това е много по-голямо учебно заведение с 200 ученици и много персонал. Той се сдобива с [[мотоциклет]] и предприема пътувания из околността. При една от тези експедиции през зимата простива и се разболява от [[пневмония]]. Постъпва в местната болница в Ъксбридж, където за известно време животът му е в опасност. Когато е изписан през януари 1934 г., той се връща в Саутуолд, за да се възстанови и, подкрепян от родителите си, напуска учителстването. <ref>{{Cite book|last=Applegate|first=Edd|title=Advocacy Journalists: A Biographical Dictionary of Writers and Editors|url=https://archive.org/details/advocacyjournali0000appl|date=2009|publisher=Scarecrow Press|page=[https://archive.org/details/advocacyjournali0000appl/page/151 151]}}</ref> Оруел е разочарован, когато Виктор Голанц отхвърля ''Бирмански дни'', главно поради опасения от потенциални съдебни искове, но Харпър е готов да го публикува в САЩ. Междувременно писателят започва работа по романа ''„Пасторска дъщеря“'', черпейки от опита си като учител и от живота в Саутуолд. Елинор Жак вече е омъжена и заминава за [[Сингапур]], а Бренда Солкелд – за [[Ирландия]], така че Оруел остава сравнително изолиран в Саутуолд, където работи в градината, разхожда се сам и прекарва времето в компанията на баща си. През октомври 1933, след като изпраща „Пасторска дъщеря“ на Мур, той заминава за [[Лондон]], за да започне работа, която му е намерила леля му Нели Лимузен. <ref name="Down"/> === Хампстед === Тази работа е асистент на непълно работно време в Booklovers' Corner, книжарница за книги втора употреба в Хампстед, управлявана от Франсис и Мифануи Уестроуп, приятели на Нели Лимузен и съпруга и от движението [[есперанто]]. Семейство Уестроуп са приятелски настроени и му осигуряват комфортна квартира в Warwick Mansions, Pond Street. Той работи заедно с Джон Кимче, който също живее при Уестроуп. Блеър работи в магазина следобед и сутринта му е свободна за писане, а вечерите му свободни за общуване. Тези преживявания залягат като основа на романа ''Не оставяй аспидистрата да увехне (Keep the Aspidistra Flying)'' (1936). Освен различните гости на Уестропуп, той се радва на компанията на Ричард Рийс, писателите на ''Аделфи'' и Мейбъл Фиърц. Уестроуп и Кимче са членове на [[Независима лейбъристка партия|Независимата лейбъристка партия]] (НЛП), но по това време Блеър не е сериозно политически ангажиран. Той пише за ''Аделфи'' и подготвя за публикуване ''„Пасторска дъщеря“'' и ''„Бирмански дни“''. <ref>{{Cite book|title=The Cambridge Introduction to George Orwell|url=https://archive.org/details/cambridgeintrodu0000rodd|date=2012|publisher=Cambridge University Press|page=[https://archive.org/details/cambridgeintrodu0000rodd/page/16 16]}}</ref> [[Файл:GEORGE_ORWELL_1903-1950_Novelist_and_Political_Essayist_lived_here.jpg|мини| Синя плоча на English Heritage в Кентиш Таун, Лондон, където Оруел е живял от август 1935 г. до януари 1936 г.]] В началото на 1935 г. се налага да се изнесе от квартирата си и Мейбъл Фиърц му намира апартамент в Парламънт Хил. ''„Пасторска дъщеря“'' е публикувана на 11 март 1935 г. В началото на 1935 г. Блеър среща бъдещата си съпруга Айлийн О'Шонеси. Това става, когато неговата хазяйка Розалинд Обермайер, която следва психология в [[Университетски колеж Лондон|Университетския колеж Лондон]], кани няколко състуденти на парти. Студентката Елизавета Фен, биографка и бъдеща преводачка на [[Антон Чехов|Чехов]], си спомня, че Блеър и неговият приятел Ричард Рийс подпирали камината и изглеждали „проядени от молци и преждевременно остарели“. {{hrf|Stansky|1994|100}} Приблизително по същото време Блеър започва да пише рецензии за ''The New English Weekly''. <ref>{{Cite book|title=The Cambridge Introduction to George Orwell|url=https://archive.org/details/cambridgeintrodu0000rodd|date=2012|publisher=Cambridge University Press|page=[https://archive.org/details/cambridgeintrodu0000rodd/page/17 17]}}</ref> През юни излиза „Бирмански дни“, Сирил Конъли ѝ дава положителна рецензия в ''New Statesman'' и това подтиква Блеър да възстанови контакта със стария си приятел. През август той се мести в апартамент в Кентиш таун, който споделя с Майкъл Сейърс и Рейнър Хепенстал. Отношенията им са трудни и Блеър и Хепенстал дори стигат до бой, въпреки че остават приятели и по-късно работят заедно в предаванията на [[BBC|Би Би Си]]. {{hrf|Orwell|1998|392}} Блеър сега работи върху ''Не оставяй аспидистрата да увехне'' и също така се опитва да напише сериал за ''News Chronicle''. През октомври 1935 г. неговите съквартиранти се изнасят и той трудно плаща наема сам. Остава до края на януари 1936 г., когато напуска работата в книжарницата. През 1980 г. [[English Heritage]] почита Оруел със синя плоча в Кентиш Таун. <ref>{{Cite news|url=https://www.english-heritage.org.uk/visit/blue-plaques/george-orwell/|title=George Orwell's Blue Plaque in Kentish Town, London NW5|access-date=27 February 2021|agency=English Heritage}}</ref> === „Пътят към кея на Уигън“ === По това време Виктор Голанц предлага на Оруел да започне изследване на социалните условия в Северна Англия, където цари депресия. Две години по-рано [[Джон Пристли]] пише за Англия на север от [[Трент]], предизвиквайки интерес към репортажите си. Депресията дава възможност за изява на редица писатели от работническата класа от Северна Англия. Оруел търси за съвет един от тези автори от работническата класа, Джак Хилтън. Той му пише, търсейки квартира и молейки за препоръки относно маршрута. Хилтън не е в състояние да му осигури квартира, но му предлага и да пътува до [[Уигън]], а не до Рочдейл, „защото там са мините и те са интересни“.<ref>Clarke, Ben. „George Orwell, Jack Hilton, and the Working Class.“ ''Review of English Studies'' 67.281 (2016) 764 – 785.</ref> На 31 януари 1936 г. Оруел потегля с обществен транспорт и пеша, стигайки до [[Манчестър]] през [[Ковънтри]], Стафорд, Потерис и [[Макълсфийлд]]. Пристигайки в Манчестър след затварянето на банките, той се настанява в общежитие. След това Оруел прекарва целия февруари в Уигън, отседнал в мръсна квартира над една [[шкембе]]джийница. В Уигън той посещава много домове, за да види как живеят хората, води си подробни бележки за жилищните условия и доходите, слиза във въглищната мина Брин Хол и използва местната обществена библиотека, за да проучва данните за общественото здраве и докладите за условията на труд в мините. По това време той прави кратко посещение в [[Ливърпул]] и през март заминава за Южен Йоркшир, с престой в [[Шефилд]] и [[Барнзли]]. Освен че посещава мините, включително Grimethorpe, и наблюдава социалните условия, той присъства на митинги на комунистическата партия и на [[Осуалд Моузли|Осуалд Мосли]] („речта му е обичайната клопка – вината за всичко е хвърлена върху мистериозни международни банди от евреи“), където вижда тактиката на [[Съюз на британските фашисти|черноризците]] ("...човек може да получи едновременно бой и глоба, ако зададе въпрос, на който на Мосли му е трудно да отговори."). {{hrf|Orwell|1998|457}} Той посещава и сестра си в Хедингли, като пътьом минава през музея на сестрите Бронте в [[Хауърт]], където е „впечатлен от чифт платнени ботуши на [[Шарлот Бронте]], много малки, с квадратни пръсти и връзки отстрани." {{hrf|Orwell|1998|450}} [[Файл:Wigan_Pier_-_geograph.org.uk_-_4175.jpg|alt=|мини|Бивш склад на кея Уигън днес носи името на Оруел.]] Оруел се нуждае от място, където да се съсредоточи върху писането на книгата си, и отново получава помощ от леля Нели, която живее в Уолингтън, [[Хартфордшир]] в много малка вила от XVI век, наречена „Stores“. Уолингтън е малко селце на 55 мили северно от Лондон и вилата почти няма съвременни удобства. Оруел я наема и се нанася на 2 април 1936 г. {{hrf|Orwell|1998|468}} Започва работа по ''Пътят към кея Уигън'' към края на април, но също така с часове работи в градината и тества възможността за повторно отваряне на вилата като селски магазин. ''Не оставяй аспидистрата да увехне'' е публикувана от Голанц на 20 април 1936 г. На 4 август Оруел изнася лекция в Лятното училище на ''Аделфи'', проведено в Лангъм, озаглавена ''„Един аутсайдер вижда проблемите“''; други оратори са Джон Стрейчи, Макс Плоуман, [[Карл Полани]] и [[Райнхолд Нибур]]. {{hrf|Orwell|1998|493}} Резултатът от пътуванията му на север е ''[[Пътят към кея на Уиган]]'', публикуван от Голанц за Left Book Club през 1937 г. <ref>Orwell, ''Facing Unpleasant Facts'', Secker & Warburg (new edition 2000), p. 12</ref> Първата половина на книгата документира социалните му изследвания на [[Ланкашър]] и [[Йоркшър]], включително красноречиво описание на труда във [[Въглища|въглищните]] мини. Втората половина е дълго [[есе]] за неговото израстване и развитието на политическите му възгледи, с аргументи в полза на [[Социализъм|социалистическото движение]] (въпреки че той се старае да ги балансира с посочване на бариерите, поставяни пред социализма от самите му защитници, сред които „педантични“ и „сухи“ социалисти-интелектуалци и „пролетарски“ социалисти, които реално не разбират идеологията). Голанц се опасява, че втората част ще обиди читателите и по-късно, докато Оруел е в Испания, добавя един извинителен предговор. <ref>Ruth Dudley Edwards, ''Victor Gollancz, a Biography'', pp. 246 – 247; цитирана в ''A Kind of Compulsion: 1903 – 1936 (The Complete Works of George Orwell)'', p. 532.</ref> Изследванията на Оруел за „Пътят към кея на Уигън“ дават основание на специалните служби да го поставят под наблюдение в продължение на 12 години – от 1936 г. до година преди публикуването на „1984“. <ref name="NatArch">{{Цитат уеб | заглавие = George Orwell: Surveillance and the State – The National Archives blog | автор = Mark Dunton | труд = The National Archives blog | дата = 6 юни 2019 | достъп_дата = 15 май 2022 | уеб_адрес = https://blog.nationalarchives.gov.uk/george-orwell-surveillance-and-the-state/ | език = en | цитат = }}</ref>. На 9 юни 1936 г. Оруел сключва брак с Айлийн О'Шонеси. Малко след това в Испания започва политическа криза и Оруел я следи отблизо. В края на годината, разтревожен от военното въстание на [[Франсиско Франко]] (подкрепено от [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]], [[Кралство Италия|фашистка Италия]] и местни групи като [[Испанска фаланга|Фалангата]]), Оруел решава да замине за Испания, за да участва в [[Гражданска война в Испания|испанската гражданска война]] на страната на [[Втора испанска република|републиканците]]. Под погрешното впечатление, че му трябват документи от някаква лява организация, за да премине границата, по препоръка на Джон Стрейчи той се обръща към [[Хари Полит]], лидер на [[Комунистическа партия на Великобритания|британската комунистическа партия]]. Полит е подозрителен към политическата надеждност на Оруел; той го пита дали ще постъпи в [[Интернационални бригади|Интернационалните бригади]] и го съветва да поиска пропуск от испанското посолство в Париж. <ref>„Notes on the Spanish Militias“ in Orwell in Spain, p. 278</ref> Не желаейки да се ангажира, докато не види ситуацията на място, вместо това Оруел използва контактите си в НЛП, за да получи препоръчително писмо до Джон Макнейр в [[Барселона]]. <ref>{{Cite book|last=Ingle|first=Stephen|title=George Orwell: A Political Life|date=1993|publisher=Manchester University Press|page=41}}</ref> === Испанска гражданска война === [[Файл:Placa_de_George_Orwell_in_Barcelona_3.jpg|дясно|мини| Площадът в Барселона е преименуван в чест на Оруел]] Оруел тръгва за Испания на около 23 декември 1936 г., по пътя спирайки за вечеря с [[Хенри Милър]] в Париж. Милър казва на Оруел, че да се биеш в Гражданската война от някакво чувство за задължение или вина е „чиста глупост“ и че всички идеи на Оруел „за борба с фашизма, защита на демокрацията и т.н., и т.н., са глупости“. <ref>Haycock, ''I Am Spain'' (2013), 152</ref> Няколко дни по-късно в [[Барселона]] Оруел се среща с Джон Макнейр от представителството на НЛП, който впоследствие го цитира: „Дойдох да се боря ''срещу'' фашизма“, <ref>John McNair – Interview with Ian Angus UCL 1964</ref> но ако някой ме беше попитал ''за какво'' се боря '','' „би трябвало да отговоря: „за общоприето благоприличие““. <ref name="catalonia">{{Cite book|last=Orwell|first=George|title=Homage to Catalonia|year=2013|publisher=Penguin Books|isbn=978-0-141-39302-5|page=197}}</ref> Оруел попада в сложна политическа ситуация в [[Каталония]]. [[Втора испанска република|Републиканското правителство]] е подкрепено от редица фракции с противоречиви цели, включително [[Работническа партия за марксистко обединение|Работническата партия на марксисткото обединение]] (РПМО), [[Анархо-синдикализъм|анархо-синдикалистката]] [[Национална конфедерация на труда|Националната конфедерация на труда]] и Обединената социалистическа партия на Каталония (крило на [[Комунистическа партия на Испания|Испанската комунистическа партия]], която получава съветско оръжие и помощ). Първоначално Оруел е ядосан от този „калейдоскоп“ от политически партии и профсъюзи „с техните уморителни имена“. <ref name="catalonia" /> НЛП е свързана с РПМО, така че Оруел постъпва в последната. След обучение в казармите на Ленин в Барселона той е изпратен на относително спокойния [[Арагон]]ски фронт под ръководството на Джордж Коп. До януари 1937 г. той е на позиция в Алкубиер на 460 m над морското равнище. Истинските военни действия са малко и Оруел е шокиран от липсата на [[боеприпаси]], храна и дърва за огрев, както и от другите лишения. <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Thinkers at war – George Orwell {{!}} Military History Matters | автор = Iain King | труд = military-history.org | дата = 17 септември 2014 | достъп_дата = 17 май 2022 | уеб_адрес = https://www.military-history.org/feature/thinkers-at-war-george-orwell.htm | език = en | цитат = }}</ref> Със своя кадетски чин и полицейски стаж Оруел бързо става [[ефрейтор]]. Около три седмици по-късно пристига британски контингент на НЛП и Оруел и другият английски полицай Уилямс са изпратени с него в Монте Оскуро. Новопристигналият английски контингент включва Боб Смили, Боб Едуардс, Стафорд Котман и Джак Брантуейт. След това подразделението е изпратено в [[Уеска]]. В Англия Айлийн се занимава с проблемите, свързани с публикуването на ''Пътят към кея на Уигън'', след което и самата тя заминава за Испания, оставяйки Нели Лимузен да се грижи за вилата The Stores. Айлийн започва работа като доброволка в офиса на Джон Макнейр и с помощта на Джордж Коп посещава съпруга си на фронта, носейки му английски чай, шоколад и пури.<ref>Letter to Eileen Blair April 1937 in ''The Collected Essays, Journalism and Letters of George Orwell Volume 1&nbsp;– An Age Like This 1945 – 1950'' p. 296 (Penguin)</ref> Оруел прекарва няколко дни в болница с възпалена ръка <ref name="nytimes.com">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/books/99/05/16/specials/orwell-homage.html|title=George Orwell's Prelude in Spain|last=Hicks|first=Granville|date=18 May 1952|work=New York Times}}</ref> и повечето от вещите му са откраднати. Той се връща на фронта и участва в нощна атака срещу окопите на националистите, при която преследва вражески войник с щик и обстрелва стрелкова позиция на противника. През април Оруел се завръща в Барселона. Иска да бъде изпратен на фронта в [[Мадрид]], но това означава, че „трябва да постъпи в интербригадите“. Той търси помощ от приятел [[комунист]], прикрепен към испанската медицинска служба. „Въпреки че не харесваше комунистите, Оруел все още беше готов да се отнася към тях като към приятели и съюзници. Това скоро щеше да се промени." <ref name="Баукър"/>{{rp|327}} Това е времето на [[Майски дни в Барселона|майските дни в Барселона]], когато комунистите започват да преследват политическите си противници<ref name="EB"/> Вътре в основната война започва един вид мини гражданска война, в която анархисти и марксисти се противопоставят на сталинистите (сред които има агенти на Коминтерна и НКВД), които се стремят да унищожат именно тези леви сили, които са извън съветски контрол. Оруел прекарва голяма част от времето на пост на покрива, с купчина романи. Комунистическата преса започва кампания на лъжи и фалшификации, <ref>Обвиненията в шпионаж срещу РПМО се основават единствено на статии в комунистическия печат и на сведения на тайната полиция, контролирана от комунистите ''Homage to Catalonia'' p. 168. Penguin, 1980</ref> в която обвинява РПМО в сътрудничество с [[фашист]]ите, а това оказва драматичен ефект върху Оруел. Вместо да постъпи в интернационалните бригади, както е възнамерявал, той решава да се върне на Арагонския фронт. След края на боевете с него говори приятел комунист, който пита дали все още възнамерява да се прехвърли в интернационалните бригади. Оруел изразява изненада, че го искат, защото според комунистическата преса той е фашист. <ref name="newsinger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pubs.socialistreviewindex.org.uk/isj62/newsinger.htm|заглавие=Newsinger, John „Orwell and the Spanish Revolution“ ''International Socialism Journal'' Issue 62 Spring 1994|издател=Pubs.socialistreviewindex.org.uk|достъп_дата=21 October 2010|архив_дата=2018-10-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181017022834/http://pubs.socialistreviewindex.org.uk/isj62/newsinger.htm}}</ref> „Никой, който е бил в Барселона тогава или месеци по-късно, няма да забрави ужасната атмосфера, породена от страха, подозрението, омразата, цензурираните вестници, претъпканите затвори, огромните опашки за храна и дебнещите банди от въоръжени мъже.<ref name="Баукър"/>{{rp|330}} След завръщането си на фронта в Теруел на 20 май Оруел е ранен в гърлото от снайперски куршум. Улучен е както си стои в [[окоп]]а, тъй като е много по-висок от испанските бойци (1,88 m) <ref>{{cite journal | last = Jacobs | first = David | authorlink = | coauthors = | year = 2001 | month = October 30 | title = Harry Milton&nbsp;– The Man Who Saved Orwell | journal = Hoover Digest | publisher = Hoover Institution | location = | volume = | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url = http://www.hoover.org/research/man-who-saved-orwell | format = |archive-url=https://web.archive.org/web/20150620092650/http://www.hoover.org/research/man-who-saved-orwell|archive-date=20 June 2015| accessdate = 24 юни 2022 | lang-hide = | lang = en }}</ref>. Неспособен да говори и с лееща се от устата му кръв, Оруел е пренесен на носилка до Сиетамо, натоварен в [[линейка]] и след трудно пътуване през Барбастро пристига в болницата в [[Лерида]]. Възстановява се достатъчно и на 27 май 1937 г. е изпратен в [[Тарагона]], а два дни по-късно в [[санаториум]] на РПМО в предградията на Барселона. Куршумът е минал на косъм от главната му артерия и трахеята и гласът му едва се чува. Раната е обработена и след лечението Оруел е обявен за негоден за военна служба. <ref>Taylor (2003: 228 – 229))</ref> Към средата на юни политическата ситуация в Барселона се влошава и РПМО, представяна от просъветските комунисти като [[Троцкизъм|троцкистка]] организация, е обявена извън закона и подложена на преследване. Комунистическата пропаганда гласи, че членовете на РПМО „обективно“ са фашисти, възпрепятстващи републиканската кауза. „Появи се особено гаден плакат, показващ глава с маска на РПМО, която е свалена, за да разкрие отдолу лице, покрито със [[свастика]].“ <ref name="Баукър"/>{{rp|329}} Някои нейни членове, включително Коп, са арестувани, а други се укриват. Оруел и Айлийн също са в опасност<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Communist Plot to Assassinate George Orwell | автор = | труд = Literary Hub | дата = | достъп_дата = 13 май 2022 | уеб_адрес = https://lithub.com/the-communist-plot-to-assassinate-george-orwell/ | език = en | цитат = }}</ref> и трябва да се укриват, въпреки че нарушават прикритието си, за да се опитат да помогнат на Коп. Научават за смъртта на Боб Смили, който е бил арестуван на границата, и това, заедно с ареста на Коп, силно разстройва Джордж. Според Баукър именно смъртта на Смили окончателно превръща враждебността му към [[сталинизъм|сталинизма]] в дълбока омраза<ref name="Баукър"/>{{rp|337}} Най-накрая с уредени паспорти Оруелови напускат Испания с влак, отклонявайки се към Банюлс-сюр-Мер за кратък престой, преди да се завърнат в Англия. В първата седмица на юли 1937 г. Оруел се завръща в Уолингтън. В Испания на 13 юли 1937 г. Трибуналът за шпионаж и държавна измяна във [[Валенсия]] обвинява Оруелови в „бесен [[троцкизъм]]“ и че са агенти на РПМО. <ref>Facing Unpleasant Facts, p. xxix, Secker & Warburg, 2000</ref> Процесът срещу лидерите на РПМО и Оруел (в негово отсъствие) се провежда в Барселона през октомври и ноември 1938 г. Наблюдавайки събитията от френско Мароко, Оруел пише, че те са „само страничен продукт на руските троцкистки процеси и от самото начало в комунистическата преса се разпространяват всякакви лъжи, включително крещящи абсурди“. <ref>Facing Unpleasant Facts, pp. 31, 224</ref> Преживяванията на Оруел в Испанската гражданска война са описани в „''Почит към Каталуния''“ (1938). В книгата си ''„Международните бригади: фашизъм, свобода и гражданска война в Испания“'' Джайлс Тремлет пише, че според разсекретени съветски досиета през май 1937 г. в Барселона Оруел и съпругата му Айлийн са били шпионирани. „Документите са доказателство, че не само Оруел, но и съпругата му Айлийн са били следени от хора от непосредственото им обкръжение“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theguardian.com/books/2020/oct/11/revealed-soviet-spies-targeted-george-orwell-during-spanish-civil-war|заглавие=Revealed: Soviet spies targeted George Orwell during Spanish civil war|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=12 October 2020}}</ref> === Почивка и възстановяване === [[Файл:24_Crooms_Hill,_Greenwich,_London-11July2010.jpg|мини|Някогашният дом на Лорънс О'Шонеси, голямата къща на ъгъла, 24 Crooms Hill, [[Гринуич]], Лондон <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theorwellprize.co.uk/george-orwell/about-orwell/gordon-bowker-orwells-london|заглавие=Gordon Bowker: Orwell's London|издател=The Orwell Foundation|достъп_дата=2 February 2011}}</ref>]] Оруелови се завръщат в Англия през юни 1937 г. и живеят в дома на О'Шонеси в [[Гринуич]]. Той установява, че възгледите му за гражданската война в Испания са непопулярни. Кингсли Мартин отхвърля две от неговите произведения и Голанц е също толкова предпазлив. В същото време комунистическият ''Daily Worker'' предприема атака срещу ''Пътят към кея на Уигън'', изваждайки от контекста израза, че „работническата класа мирише“; с едно писмо, в което заплашва със съд за клевета, Оруел спира атаката. Той успява да намери издател, симпатизиращ на възгледите му – Фредрик Уорбург от Secker & Warburg. Оруел се завръща в Уолингтън, който е в безпорядък след отсъствието му. Сдобива се с [[кози]], [[петел]], който нарича Хенри Форд и кученце пудел, което нарича Маркс; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.paralumun.com/bioorwell.htm|заглавие=George Orwell Biography|издател=Paralumun.com|достъп_дата=21 October 2010}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://orwelldiaries.wordpress.com/2010/08/16/16-8-40/|заглавие=The Orwell Prize|издател=Orwelldiaries.wordpress.com|достъп_дата=21 October 2010}}</ref> започва да се занимава с [[животновъдство]] и работи над ''„Почит към Каталуния''“. Има идеи да замине за Индия, за да работи в ''The Pioneer'', вестник в [[Лакнау]], но през март 1938 г. здравето му се влошава. Постъпва в санаториума Престън Хол в Айлсфорд, Кент, болница за бивши военнослужещи на Британския легион, към която е прикрепен неговият зет Лорънс О'Шонеси. Първоначалната диагноза е [[туберкулоза]] и той остава в санаториума до септември. При него идва поток от посетители, включително Сирил Конъли, който води със себе си Стивън Спендър. Това е причина за известно неудобство, тъй като Оруел е нарекъл Спендър с обидно прозвище в миналото. ''Почит към Каталуния'' е публикувана от Secker & Warburg и няма комерсиален успех. В края на престоя си в клиниката Оруел може да се разхожда из околностите и да изучава природата. Писателят Л. Майерс тайно финансира пътуването на Оруелови до [[Френско Мароко]] за половин година, за да прекарат там английската зима и той да възстанови здравето си. През септември 1938 г. семейството заминава през [[Гибралтар]] и [[Танжер]], за да избегне [[испанско Мароко]] и пристига в [[Маракеш]]. Наемат вила на пътя за [[Казабланка]] и в този период Оруел написва ''Още въздух (Coming Up for Air)''. Пристигат обратно в Англия на 30 март 1939 г. и ''Още въздух'' е публикувано през юни. Оруел прекарва известно време в Уолингтън и Саутуолд, работейки върху есе за [[Чарлз Дикенс|Дикенс]]. През юни 1939 г. умира баща му, Ричард Блеър. <ref>{{Cite book|last=Connelly|first=Mark|title=George Orwell: A Literary Companion|date=2018|publisher=McFarland|page=17}}</ref> === Втората световна война и „Фермата на животните“ === При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] Айлийн започва работа в отдела за цензура на Министерството на информацията в центъра на Лондон, като през седмицата нощува при семейството си в [[Гринуич]]. Оруел също се записва в Централния регистър за военна работа, но не получава такава по здравословни причини. „Във всеки случай в момента няма да ме приемат в армията заради белите ми дробове“, каза Оруел на Джефри Горър. Връща се в Уолингтън и в края на 1939 г. написва материал за първия си сборник есета, ''Inside the Whale''. Следващата година той е зает да пише рецензии за пиеси, филми и книги за изданията ''The Listener'', ''Time and Tide'' и ''New Adelphi''. На 29 март 1940 г. дългогодишното му сътрудничество с ляво ориентираното издание ''Tribune'' <ref>''A Patriot After All, 1940 – 41'', p. xvii 1998 Secker & Warburg</ref> започва с рецензия на разказ за отстъплението на [[Наполеон]] от Москва [[Френско-руска война (1812)|през 1812]]. В началото на 1940 г. се появява първи брой на ''Horizon'' на Конъли и става ново пристанище за творчеството на Оруел, както и източник на нови литературни контакти. През май семейство Оруел наема апартамент в Лондон в квартал Мерлебън. Това съвпада с [[Операция „Динамо“|евакуацията на войските от Дюнкерк]] и със смъртта на брата на Айлийн Лорънс във Франция, която ѝ причинява значителна мъка и дълготрайна депресия. През целия този период Оруел води дневник за войната. <ref>{{Cite news|url=https://www.newstatesman.com/books/2009/09/domestic-diaries-orwell-life|title=Diaries|last=Churchwell|first=Sarah|work=New Statesman|access-date=22 October 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20210308153149/https://www.newstatesman.com/books/2009/09/domestic-diaries-orwell-life|archive-date=8 March 2021}}</ref> През юни Оруел е обявен за „негоден за всякакъв вид военна служба“ от медицинска комисия, но скоро след това намира възможност да се включи във военни действия, като постъпва в Home Guard (отряди за местна отбрана). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/newsroom/orwell/story/0,,1048203,00.html|заглавие=About George Orwell|труд=www.theguardian.com – Newsroom|достъп_дата=2 September 2017}}</ref> Той споделя социалистическия възглед на Том Уинтрингам за отрядите като революционна народна [[милиция]]. Конспектът му за инструктаж на членовете на взвод включва съвети за улични боеве, строеж на полеви укрепления и използване на различни видове [[Мортира|минохвъргачки]]. Сержант Оруел успява да вербува в своята част Фредрик Уорбург. По време на [[Битка за Британия|битката за Британия]] той прекарва уикендите с Уорбург и неговия нов приятел [[Ционизъм|ционист]] Тоско Файвел в къщата на Уорбург в Туифорд, [[Бъркшър]]. В Уолингтън той работи върху „''England Your England''“, а в Лондон пише рецензии за различни периодични издания. Посещавайки семейството на Айлийн в Гринуич вижда с очите си последиците от [[Блиц]] в Източен Лондон. В средата на 1940 г. Уорбург, Файвел и Оруел планират „Прожекторни книги“. В крайна сметка се появяват единадесет тома, от които първият е ''„Лъвът и еднорогът: социализмът и английският гений“'' на Оруел, публикуван на 19 февруари 1941 г. <ref>''A Patriot After All'', p. xviii</ref> В началото на 1941 г. Оруел започва да пише за ''American Partisan Review'', като така влиза в контакт с нюйоркски интелектуалци, които също са антисталинисти. <ref>Frances Stonor Saunders, ''Who Paid the Piper?'', p. 160</ref> Допринася за антологията на Голанц ''The Betrayal of the Left'', написана в светлината на [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Молотов-Рибентроп]] (въпреки че Оруел го нарича руско-германски пакт и пакт Хитлер-Сталин <ref>The Collected Essays, Journalism and Letters of George Orwell Volume 2&nbsp;– My Country Right or Left 1940 – 1943 p. 40 (Penguin)</ref> ). Кандидатства неуспешно за работа във Въздушното министерство. Междувременно продължава да пише рецензии на книги и пиеси и по това време се среща с писателя Антъни Пауъл. Участва и в няколко радиопредавания за Източната служба на [[Би Би Си]]. През март Оруелови се местят в апартамент на седмия етаж в Лангфорд Корт, [[Сейнт Джонс Ууд]], докато в Уолингтън Оруел „копае за победата“, като сади [[картоф]]и. През август 1941 г. Оруел най-накрая получава „военна работа“, когато е приет на пълен работен ден в Източната служба на [[Би Би Си]]. По време на интервюто той посочва, че „приема абсолютно необходимостта пропагандата да се ръководи от правителството“ и подчертава мнението си, че във военно време дисциплината при изпълнението на правителствената политика е от съществено значение“. <ref name="ind060416">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/tv/features/bbc-proposes-8ft-tall-bronze-statue-in-honour-of-george-orwell-a6971961.html|title=BBC proposes 8ft tall bronze statue in honour of George Orwell|last=Walsh|first=John|date=6 April 2016|work=The Independent|access-date=19 May 2020}}</ref> Той ръководи културните предавания за Индия, които трябва да противодействат на [[пропаганда]]та на [[нацистка Германия]], целяща да подкопае връзките с империята. Това е първата работа на Оруел в канцелария и първа възможност да създава културни програми, за които допринасят [[Томас Стърнз Елиът|Т. С. Елиът]], [[Дилън Томас]], [[Едуард Морган Форстър|Е. М. Форстър]], Ахмед Али, [[Мулк Радж Ананд]], Уилям Емпсън и др. В края на август той вечеря с [[Хърбърт Уелс]], но това се изражда в скандал, защото Уелс се обижда от изказванията по негов адрес, направени от Оруел в статия в ''Horizon''. През октомври Оруел получава пристъп на [[бронхит]] и заболяването често рецидивира. Дейвид Астор търси провокативен сътрудник за ''[[Обзървър]]'' и кани Оруел да пише за него – първата статия се появява през март 1942 г. В началото на 1942 г. Айлийн сменя работата си и отива в Министерството на храните, а в средата на 1942 г. Оруелови се местят в по-голям апартамент, приземен етаж и мазе, на 10a Mortimer Crescent в [[Майда Вейл]] / Килбърн – „онази атмосфера на долната средна класа, която Оруел смята за най-добрата в Лондон." Приблизително по същото време майката на Оруел и сестра му Аврил, които са намерили работа във фабрика за [[ламарина]] зад гара [[Кингс Крос]], се преместват в апартамент близо до Джордж и Айлийн. <ref>Crick (1982), pp. 432 – 433</ref> [[Файл:George-orwell-BBC.jpg|дясно|мини|Оруел говори в много предавания на [[Би Би Си]] и други радиостанции, но не са известни оцелели [[Звукозапис|записи]]. <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=96030704|title=Recordings Capture Writers' Voices Off The Page Listen Queue|work=NPR.org|access-date=5 November 2016|publisher=NPR}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/5445579/BBC-tried-to-take-George-Orwell-off-air-because-of-unattractive-voice.html|title=BBC tried to take George Orwell off air because of 'unattractive' voice|last=Khan|first=Urmeen|date=4 June 2009|work=Daily Telegraph|access-date=5 November 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220110/https://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/5445579/BBC-tried-to-take-George-Orwell-off-air-because-of-unattractive-voice.html|archive-date=10 January 2022|quote=The BBC tried to take the author George Orwell off air because his voice was „unattractive“, according to archive documents released by the corporation...no recording of Orwell's voice survives but contemporaries—such as the artist Lucian Freud—have described it as „monotonous“ with „no power“.|url-access=subscription}}</ref>]] В Би Би Си Оруел представя ''Voice'', литературна програма за своите индийски предавания, и вече води активен социален живот с литературни приятели, особено от политическата [[левица]]. В края на 1942 г. той започва да пише редовно за левия седмичник ''Tribune'', <ref>Rodden (1989)</ref> {{Rp|306}}{{hrf|Crick|1982|441}} ръководен от депутатите от [[Лейбъристка партия|Лейбъристката]] партия Енюрин Биван (Aneurin Bevan) и Джордж Строс. През март 1943 г. умира майка му и горе-долу по същото време той казва на агента си Мур, че започва работа по нова книга: ''[[Фермата на животните (роман)|Фермата на животните]]''. През септември 1943 г. Оруел подава оставка от поста в Би Би Си, който е заемал в продължение на две години. <ref name="Crick-LBC">{{Cite book|last=Crick|first=Bernard R.|title=George Orwell: A Life|url=https://archive.org/details/georgeorwelllife0000cric|date=1980|publisher=Little, Brown and Company|location=Boston|isbn=978-0316161121}}</ref> {{Rp|352}}Оставката му е след доклад, който потвърждава опасенията му, че малко индийци са слушали предаванията му, <ref>{{Cite journal|last=Muggeridge|first=Malcolm|year=1962|title=Burmese Days ''(Introduction)''|url=http://orwell.ru/library/novels/Burmese_Days/english/e_mm_int|publisher=Time Inc.}}</ref> но освен това желае да се съсредоточи върху писането на ''Фермата на животните''. Само шест дни преди последния му ден служба, на 24 ноември 1943 г., е излъчена неговата адаптация на [[приказка]]та ''„Новите дрехи на императора'' “ на [[Ханс Кристиан Андерсен]]. Това е жанр, към който той проявява голям интерес и който се появява на титулната страница на ''Фермата на животните''. <ref>''Two Wasted Years'', 1943, p. xxi, Secker & Warburg, 2001</ref> По същото време той напуска и отрядите за местна отбрана по медицински причини. <ref>''I Have Tried to Tell the Truth'', p. xv. Secker & Warburg, 2001</ref> През ноември 1943 г. Оруел е назначен за литературен редактор в ''Tribune'', където негов помощник е старият му приятел Джон Кимче. Оруел е на щат до началото на 1945 г., като написва над 80 рецензии на книги <ref>{{Cite book|last=Orwell, G.|last2=Davison, P.|title=I Have Tried to Tell the Truth|url=https://books.google.com/books?id=yRHBGAAACAAJ|year=1999|publisher=Secker & Warburg|location=London|isbn=978-0436203701}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и на 3 декември 1943 г. започва да списва [[Колумнист|редовна колона]] „Както ми харесва“, посветена обикновено на три или четири теми. <ref>''I Have Tried to Tell the Truth'', p. xxix</ref> Той продължава да пише рецензии и за други списания, включително ''Partisan Review'', ''Horizon'' и ''Nation'' в Ню Йорк и става уважаван експерт сред [[левица|левите кръгове]], но е близък приятел и с хора от дясното като Пауъл, Астор и Малкълм Мъгъридж. Към април 1944 г. ''Фермата на животните'' е готова за публикуване. Голанц я отказва, смятайки книгата за атака срещу съветския режим, който е важен съюзник във войната. Подобна е съдбата на книгата при други издатели (включително [[Томас Стърнз Елиът|Елиът]] във Faber и Faber), докато накрая Джонатан Кейп се съгласява да я вземе. През май 1944 г. семейство Оруел решават да осиновят дете, като разчитат на контактите на сестрата на Айлийн Гуен О'Шонеси, тогава лекар в [[Нюкасъл ъпон Тайн]]. През юни бомба [[Фау-1]] удря Мортимър Кресент и се налага да търсят друго жилище. Оруел се рови в развалините, за да спаси книгите си, които наскоро е успял да пренесе от Уолингтън с ръчна количка. Друг удар му нанася Кейп, който се отмята от обещанието да публикува ''Фермата на животните''. Това му решение е резултат от посещението на Питър Смолет, служител в Министерството на информацията, по-късно разкрит като съветски агент. <ref name="TGA">{{Cite news|url=http://www.nybooks.com/articles/2003/09/25/orwells-list/|title=Orwell's List|last=Garton Ash, Timothy|date=25 September 2003|work=The New York Review of Books|access-date=26 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160305071504/http://www.nybooks.com/articles/2003/09/25/orwells-list/|archive-date=5 March 2016|author-link=Timothy Garton Ash}}</ref> <ref name="Caute2009">{{Cite book|last=Caute|first=David|authorlink=|title=Politics and the Novel during the Cold War|year=2009|publisher=Transaction Publishers|location=New Brunswick, NJ|isbn=978-1412811613|page=79}}</ref> Семейство Оруел заминава за североизточна Англия, където близо до Карлтън, окръг Дърам, оформя осиновяването на момче, което наричат Ричард Хорейшо Блеър. <ref>Той живее скромно като Ричард Блеър, не като Ричард Оруел: Shelden (1991: 398; 489)</ref> Към септември 1944 г. се установяват в [[Ислингтън]], Лондон. <ref>Orwell: Collected Works, I Have Tried to Tell the Truth, p. 283</ref> Бебето Ричард пристига при тях и Айлийн напуска работата си в Министерството на храните, за да се грижи за него. Издателство Secker & Warburg се съгласява да публикуват ''Фермата на животните'', и я планират за март 1945 г., въпреки че печатането се проточва до август. Междувременно през февруари 1945 г. Дейвид Астор кани Оруел да стане военен кореспондент на ''[[Обзървър]]''. Оруел е търсил такава възможност през цялата война, но здравословното му състояние е пречка. Той заминава първо за освободения Париж, а след това за Германия и Австрия, посещава [[Кьолн]] и [[Щутгарт]]. Не попада на фронтовата линия или под истински обстрел, но следва отблизо войските на [[Съюзниците]], „понякога влизайки в превзет град в рамките на един ден след падането му, докато по улиците лежат мъртъвци“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://orwellsociety.com/reporting-from-the-ruins/|заглавие=Reporting from the Ruins|труд=The Orwell Society|език=en-GB|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> Някои от репортажите му са публикувани в ''Manchester Evening News''. <ref>{{Cite book|last=Orwell|first=George|title=Ruins: Orwell's Reports as War Correspondent in France, Germany and Austria from February until June 1945|url=https://books.google.com/books?id=Vrs-EAAAQBAJ|accessdate=19 September 2021|date=17 September 2021|publisher=Comino Verlag|isbn=978-3945831311}}</ref> Докато той е в Европа, Айлийн влиза в болница за хистеректомия и умира под упойка на 29 март 1945 г. Тя не е уведомила Оруел за тази операция поради притеснения относно цената и защото очаква бързо да се възстанови. Оруел се завръща у дома за кратко и след това заминава за Европа. Завръща се в Лондон в началото на юли 1945 г., за да отразява общите избори. ''Фермата на животните (Animal Farm: A Fairy Story)'' е публикувана във Великобритания на 17 август 1945 г. и година по-късно в САЩ. <ref>{{Cite book|last=Bloom|first=Harold|title=George Orwell's Animal Farm|date=2009|publisher=Infobase Publishing|page=128}}</ref> === Джура и „1984“ === ''Фермата за животни'' има особен резонанс в следвоенния климат и нейният световен успех прави Оруел наистина известен. През следващите четири години той съчетава журналистическата работа – главно за ''Tribune'', ''The Observer'' и ''Manchester Evening News'', но също така и за малкотиражни политически и [[Литературно списание|литературни списания]] – с написването на най-известната си творба, ''[[1984 (книга)|1984]] (Nineteen Eighty-Four)'', публикувана през 1949 г. Той е водеща фигура в т. нар. „Шанхайски клуб“ (кръстен на ресторант в Сохо) на левичарски и емигрантски журналисти, сред които [[Едуард Халет Кар]], Себастиян Хафнер, Джон Кимче. <ref>{{Cite book|last=Koutsopanagou|first=Gioula|title=The British Press and the Greek Crisis, 1943 – 1949: Orchestrating the Cold-War 'Consensus' in Britain|year=2020|publisher=Palgrave Macmillan|location=London|isbn=978-1137551559|pages=52 – 53}}</ref> [[Файл:Barnhill_(Cnoc_an_t-Sabhail)_-_geograph.org.uk_-_451643.jpg|мини|Фермата Барнхил на остров Джура, Шотландия. Оруел завършва ''[[1984 (книга)|1984]]'', докато живее там.]] В годината след смъртта на Айлийн той публикува около 130 статии и подборка от своите ''Критически есета'', като същевременно е активен в различни политически лобистки кампании. Той наема икономката Сюзън Уотсън да се грижи за осиновения му син в апартамента в Ислингтън, който посетителите сега описват като „мрачен“. По препоръка на Дейвид Астор през септември прекарва две седмици на остров Джура от [[Хебридски острови|Вътрешните Хебриди]] и го харесва като място за бягство от неприятностите на лондонския литературен живот. Астор играе важна роля в установяването му на Джура. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theorwellprize.co.uk/news/remembering-jura/|заглавие=Remembering Jura, Richard Blair|издател=Theorwellprize.co.uk|достъп_дата=14 May 2014|архив_дата=2017-01-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170131052708/https://www.theorwellprize.co.uk/news/remembering-jura/}}</ref> Неговото семейство притежава имоти в района, а неговият колега от Итън Робин Флетчър има имот на острова. Останал сам, Оруел се мъчи да намери нова съпруга. В края на 1945 и началото на 1946 г. прави няколко безнадеждни предложения за брак на по-млади жени, включително Силия Кируан (която по-късно става снаха на [[Артур Кьостлер]]), съседката му Ан Пофам и Соня Браунел, сътрудничка на Конуел от офиса на ''Horizon''. Междувременно през февруари 1946 г. Оруел получава туберкулозен кръвоизлив, но прикрива болестта си. През 1945 г. или в началото на 1946 г., докато все още живее в Лондон, по поръчка на [[Британски съвет|Британския съвет]] Оруел пише есе ''British Cookery'' за британската кухня, допълнено с рецепти, но предвид следвоенната оскъдица двете страни се отказват да го публикуват. През 2019 есето е открито в архивите на Британския съвет заедно с писмото за отказ<ref>{{Цитат уеб | заглавие = George Orwell gets food essay apology from British Council after 70 years | автор = | труд = BBC News | дата = | достъп_дата = 23 юни 2022 | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/uk-47155257 | език = en | цитат = }}</ref> Сестра му Марджъри умира от бъбречно заболяване през май 1946 г. и скоро след това, на 22 май, Оруел заминава да живее на остров Джура във фермата Барнхил. Това е изоставена селска къща със стопански постройки близо до северния край на острова, до която се стига по 8 км силно разбит път от Ардлуса, където живеят собствениците. Условията във фермата са примитивни, но естествената среда и предизвикателството да подобри мястото се харесват на Оруел. Сестра му Аврил го придружава, заедно с младия писател Пол Потс. През юли пристигат Сюзън Уотсън и Ричард. Потс напуска, след като един от неговите ръкописи бива използван за разпалване на огъня. Междувременно Оруел се заема да пише ''[[1984 (книга)|„1984“]]''. По-късно пристигна гаджето на Сюзън Уотсън Дейвид Холбрук. Фен на Оруел от ученическите дни, той намира един съвсем различен Оруел, враждебен и подозрителен, вероятно поради членството на Холбрук в [[Комунистическа партия на Великобритания|Комунистическата партия]]. <ref>Holbrook, David in Wadham, Stephen (1984) ''Remembering Orwell'' Penguin Books.</ref> Бавачката Уотсън не се разбира с Аврил и скоро тя и Дейвид си заминават. <ref>{{Cite news|url=https://www.sundaypost.com/fp/1984-author-george-orwell-feared-for-life-while-writing-on-jura-and-kept-a-pistol-beneath-his-pillow1984-author-feared-for-life-while-writing-on-juraso-why-did-george-orwell-keep-a-pistol-beneath-his/|title=1984 author George Orwell feared for life while writing on Jura and kept a pistol beneath his pillow|work=Sunday Post|access-date=7 December 2021}}</ref> Оруел се завръща в Лондон в края на 1946 г. и отново се захваща с литературната си журналистика. Вече известен писател, той е затрупан от работа. Освен посещението на Джура за Нова година той остава в Лондон през една от най-студените британски зими в историята и с такъв недостиг на гориво за отопление, че изгаря мебелите и играчките на детето си. Силният [[смог]] (в дните преди ''Закона за чистия въздух от 1956 г.'') вреди на здравето му, а той не търси медицинска помощ. Междувременно трябва да се справи със спора между издателите Голанц и Уорбург за издателските права. По това време той редактира заедно с Реджиналд Рейнолдс сборника ''British Pamphleteers''. В резултат на успеха на ''Фермата на животните'' Оруел се очаква да плати голям подоходен данък и той се свърза със счетоводната фирма на Джак Харисън. Той съветва Оруел да основе компания, която да притежава [[Авторско право|авторските му права]] и да получава авторските му възнаграждения, а той да сключи „договор за услуги“ и да получава заплата. Такава компания, „George Orwell Productions Ltd“ (GOP Ltd) е създадена на 12 септември 1947 г., въпреки че тогава договорът за услуги остава нереализиран. Джак Харисън оставя подробностите на този етап на младши колеги. <ref name="Carroll">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/a-writer-wronged-nc07cw9clc5|title=Tim Carroll 'A writer wronged'|date=15 August 2014|work=The Sunday Times|access-date=14 May 2014|publisher=Timesonline.co.uk}}</ref> [[Файл:Animal_Farm_strip_cartoon.jpg|мини|ляво|280пкс|Една от анимационните поредици на ''[[Фермата на животните (роман)|Фермата на животните]]'', произведени за антикомунистическия отдел на британското външно министерство, IRD, по време на [[Студената война]]]] Оруел напуска Лондон на път за Джура на 10 април 1947 г. <ref name="Taylor"/> През юли той прекратява договора за наем на вилата в Уолингтън.{{hrf|Crick|1982|530}} На Джура той работи по ''„1984“'' и напредва добре. През лятото го посещава семейството на сестра му и на 19 август Оруел предприема катастрофална експедиция с лодка, опитвайки да пресече прословутия залив Кориврекан (Gulf of Corryvreckan) <ref>Orwell: Collected Works, ''It Is What I Think'', p. xx, ''Daily Telegraph'', 2 December 2013, </ref> която едва не стига до фатален край, защото Ричард пада във водата и баща му трябва да се гмурне, за да го извади. Намокрянето до кости уврежда и без това разклатеното му здраве. Едва през декември от [[Глазгоу]] пристига специалист по гръдни болести, който диагностицира [[туберкулоза]]. Така една седмица преди Коледа на 1947 г. Оруел постъпва в болница в покрайнините на Глазгоу. За лечението е необходим [[стрептомицин]] и искането за разрешение за внос стига чак до Енюрин Биван, тогава министър на здравеопазването. Дейвид Астор помага с доставките и плащането и Оруел започва курс на лечение със стрептомицин на 19 или 20 февруари 1948 г. <ref>It Is what I Think, p. 274</ref> До края на юли 1948 г. Оруел успява да се върне на Джура и до декември завършва ръкописа на ''1984''. През януари 1949 г., много отслабнал, той заминава за възстановяване в [[санаториум]] в Кранам, [[Глостършър]], придружен от Ричард Рийс. Санаториумът в Кранам представлява поредица от малки дървени хижи или колиби в отдалечена част на [[Котсуолд Хилс]] близо до [[Страуд]]. Лекарите не му обръщат много внимание, а посетителите са шокирани от външния му вид и са загрижени поради неефективността на лечението. Оруел пише на много приятели, включително на Джасинта Будиком, която го е „преоткрила“. През март 1949 г. е посетен от Силия Кируан, която току-що е започнала да работи за отдела за информационни изследвания (IRD) на [[Форин офис]], създаден от [[Лейбъристка партия|лейбъристкото]] правителство с цел противодействие на съветската [[пропаганда]], заляла [[Източна Европа]], и Оруел ѝ дава списък с хора, които смята за неподходящи като автори на IRD поради техните комунистически симпатии (т.нар „крипто-комунисти“<ref name="NatArch"/>). Списъкът на Оруел добива публичност едва през 2003 г. и в него са изброени главно писатели, но включва също така и актьори и [[депутат]]и лейбъристи. <ref name="TGA"/> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk/2003/jun/21/books.artsandhumanities|title=Blair's babe: Did love turn Orwell into a government stooge?|last=Ezard|first=John|date=21 June 2003|work=The Guardian|location=London}}</ref> За по-нататъшното популяризиране на ''Фермата на животните'' IRD поръчва анимационни поредици, дело на Норман Пет, които да бъдат публикувани във [[вестници]] по цял свят. <ref>{{Cite book|last=Defty|first=Andrew|title=Britain, America and Anti-Communist Propaganda 1945 – 1953: The Information Research Department|year=2005|publisher=Routledge|location=e-book version|isbn=|pages=161}}</ref> Оруел получава допълнително лечение със стрептомицин и леко се подобрява. През юни 1949 г. е публикувана „1984 “ и получава похвалите на критиката. <ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/january/21/newsid_2669000/2669789.stm|title=1950: Acclaimed author George Orwell dies|access-date=20 September 2021|publisher=BBC}}</ref> === Последни месеци и смърт === [[Файл:UCL_Gower_Street.jpg|мини|Болницата на Университетски колеж Лондон, където умира Оруел]] Здравето на Оруел продължава да се влошава след диагнозата [[туберкулоза]], поставена през декември 1947 г. В средата на 1949 г. той ухажва Соня Браунел и те обявяват годежа си през септември, малко преди той да постъпи в болницата на [[Университетски колеж Лондон]]. Соня поема делата на Оруел и го обгрижва усърдно в болницата. През септември 1949 г. Оруел кани своя счетоводител Харисън да го посети в болницата и Харисън твърди, че тогава Оруел го е помолил да стане директор на GOP Ltd и да управлява компанията, но за тази уговорка няма независим свидетел. <ref name="Carroll"/> Сватбата на Оруел се състои в болничната стая на 13 октомври 1949 г. с кум Дейвид Астор. <ref name="Ingle1993">{{Cite book|last=Ingle|first=Stephen|title=George Orwell: a political life|year=1993|publisher=Manchester University Press|location=Manchester, England|isbn=978-0719032332|page=90}}</ref> Състоянието на Оруел продължава да се влошава и при него идват редица посетители, включително Мъгъридж, Конъли, Лушън Фройд, Стивън Спендър, [[Ивлин Уо]], Пол Потс, Антъни Пауъл и неговият учител от Итън Антъни Гоу. <ref name="Taylor"/> Обсъждат се планове за санаториум в швейцарските [[Алпи]] и той се съгласява, макар преди това да е бил решително против. Проведени са допълнителни срещи, на които Харисън и г-н и г-жа Блеър са потвърдени като директори на компанията и на които Харисън твърди, че е изпълнен „договорът за услуги“, който отстъпва авторските права на компанията. <ref name="Carroll"/> Към Коледа здравето на Оруел отново се влошава. Вечерта на 20 януари 1950 г. Потс го посещава, но го заварва да спи и се отказва. Джак Харисън го посещава по-късно и твърди, че Оруел му е дал 25% от компанията. <ref name="Carroll"/> Рано сутринта на 21 януари Ореул получава кръвоизлив поради спукване на [[артерия]] в белите дробове и умира на 46-годишна възраст <ref name="obit">{{Cite news|title=George Orwell, author, 46, Dead. British Writer, Acclaimed for His '1984' and 'Animal Farm,' is Victim of Tuberculosis. Two Novels Popular Here Distaste for Imperialism|date=22 January 1950|work=The New York Times}}</ref> Оруел е поискал да бъде погребан в съответствие с [[Англиканство|англиканския]] обред в гробището на най-близката църква, където и да умре. В гробищата в Лондон няма места и затова в опит да изпълни последните му желания вдовицата му Соня се обръща с молба към приятелите да потърсят гробищно място. [[Файл:Grave_of_Eric_Arthur_Blair_(George_Orwell),_All_Saints,_Sutton_Courtenay_-_geograph.org.uk_-_362277.jpg|мини| Гробът на Оруел в енорийския църковен двор на „Вси светии“, Сътън Кортни, Оксфордшир]] Дейвид Астор живее в Сътън Кортни, Оксфордшир, и урежда Оруел да бъде погребан в църковния двор на тамошната църква „Вси светии“. <ref>Andrew Anthony (11 May 2003). [https://www.theguardian.com/books/2003/may/11/georgeorwell.classics "Orwell: the Observer years"], ''The Observer'', Observer Review Pages, p. 1.</ref> Надгробният му камък има надпис: „Тук лежи Ерик Артър Блеър, роден на 25 юни 1903 г., починал на 21 януари 1950 г.“. Неговият много по-известен псевдоним Джордж Оруел не се споменава на надгробния камък. Осиновеният син на Оруел, Ричард Хорейшо Блеър, е отгледан от леля си Аврил. Той е патрон на Обществото Оруел. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.orwellsociety.com/?page_id=116|заглавие=Committee members|издател=orwellsociety.com|достъп_дата=25 February 2015|архив_дата=2015-02-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150210224348/http://orwellsociety.com/?page_id=116}}</ref> През 1979 г. Соня Браунел завежда иск срещу Харисън, когато той декларира намерението си да дари 25-процентния си дял от компанията на трите си деца. За Соня последствието от тази маневра би затруднило цялостния контрол над компанията. Смята се, че тя ще спечели съдебното дело, но поради влошеното си здраве в крайна сметка тя е убедена да сключи извънсъдебно споразумение на 2 ноември 1980 г. Соня умира на 11 декември 1980 г. на 62 години <ref name="Carroll"/> == Литературна кариера == Приживе Оруел е известен преди всичко като журналист и пише есета, рецензии, вестникарски колонки. От книгите му по-известни са ''На дъното в Париж и Лондон'' (описващи беднотата в тези градове), ''Пътят към кея на Уиган'' (посветена на условията на живот на работниците в Северна Англия и най-общо на класовите различия) и ''Почит към Каталония''. Според Ървинг Хау „Оруел е най-добрият английски есеист от времето на Уилям Хазлит и дори може би от времето на [[Самюел Джонсън]]“.<ref>{{Cite journal|author-link=Irving Howe|title=George Orwell: 'As the bones know'|first=Irving|last=Howe|journal=Harper's Magazine|date= January 1969}}(reprinted in ''[[Newsweek]]''). Хау го счита за най-добрия журналист на своето време и за най-изтъкнатия архитект на есето от Хазлит насам".</ref> Съвременните читатели най-често се запознават с Оруел като романист, преди всичко чрез пожъналите огромен успех романи ''Фермата на животните'' и ''1984''. Първият е алегория на дегенерацията на съветското общество след [[Октомврийска революция|революцията от 1917 г.]] и възхода на [[Сталинизъм|сталинизма]]; вторият описва живота в едно измислено тоталитарно общество. Често сравняват ''1984'' с ''[[Прекрасният нов свят]]'' на [[Олдъс Хъксли]], защото и двата романа са силно въздействащи дистопии, предупреждаващи за един бъдещ свят, в който социалният живот е изцяло подчинен на държавната машина. С настъпването на 1984 година интересът към книгата на Оруел отново се завръща и тя, наред с ''[[451 градуса по Фаренхайт]]'' на [[Рей Бредбъри]] са удостоени с наградата [[Прометей (награда)|Прометей]] за приноса им към този вид литература. През 2011 г. ''Фермата на животните'' също я получава. През 2003 г., ''1984'' е класирана на 8-о място в анкетата на [[Би Би Си]] The Big Read.<ref>[https://www.bbc.co.uk/arts/bigread/top100.shtml "The Big Read"]. BBC. April 2003. Retrieved 19 October 2012</ref>. През 2021 г. читателите на ''New York Times Book Review'' я класират трета в списъка на „Най-добрите книги на последните 125 години“.<ref>{{Cite news|last=Times|first=The New York|date=29 December 2021|title=What's the Best Book of the Past 125 Years? We Asked Readers to Decide.|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/interactive/2021/12/28/books/best-book-winners.html|access-date=31 December 2021|issn=0362 – 4331}}</ref> ''Глътка въздух'', последният му роман преди Втората световна война, е най-английската от всичките му романи. В нея тревогите от предвоенните години се смесват с идилични пейзажи край Темза от детството на главния герой Джордж Боулинг. Романът е песимистичен, защото не само че индустриализацията и капитализмът са убили всичко хубаво от добрата стара Англия, а са се появили нови, външни заплахи. === Литературни влияния === Оруел изпраща своя автобиография до издатели през 1940 г., в която пише: „Писателите, които най-много ценя и никога не ми омръзват, са [[Шекспир]], [[Джонатан Суифт|Суифт]], [[Хенри Филдинг|Филдинг]], [[Дикенс]], [[Чарлз Рийд]], [[Гюстав Флобер|Флобер]] и сред съвременните автори [[Джеймс Джойс]], [[Томас Елиът|Елиът]] и [[Дейвид Хърбърт Лорънс|Лорънс]]. Но смятам, че съвременният писател, който най-много ми е повлиял, е [[Съмърсет Моъм]], от когото много се възхищавам поради способността му да разкаже една история просто и без превземки“. <ref>{{cite book |title=Writers: Their Lives and Works |date=2018 |publisher=Dorling Kindersley Ltd |page=245}}</ref> На друго място Оруел хвали творбите на [[Джек Лондон]], особено неговата книга ''Пътят''. Изследването на бедността от Оруел в ''Пътят към кея на Уиган'' силно наподобява ''[[Хора от бездната]]'' на Лондон, където американски журналист се дегизира като безработен моряк, за да опише живота на бедните в Лондон. В есето си „Политика и литература: изследване на Пътешествията на Гъливер“ (1946) Оруел пише: „Ако трябва да посоча шест книги, които да бъдат запазени, когато останалите бъдат унищожени, със сигурност сред тях ще бъде ''[[Пътешествията на Гъливер]]''.“ За [[Хърбърт Уелс]] той пише, „Умовете на всички нас, а следователно и заобикалящият ни свят щяха да са значително по-различни, ако го нямаше Уелс.“<ref>{{cite news |last1=Sperber |first1=Murray A. |title=The Author as Cultural Hero: H. G. Wells and George Orwell |url=https://www.jstor.org/stable/24780682 |publisher=University of Manitoba |date=1981|jstor=24780682 }}</ref> Оруел се възхищава от [[Артур Кьостлер]], с когото стават близки приятели. Оруел пише рецензия за ''Мрак по пладне'' на Кьостлер за списание New Statesman през 1941, в която казва<ref>{{cite web|url=http://www.walesartsreview.org/to-the-detriment-of-us-all-the-untouched-legacy-of-arthur-koestler-and-george-orwell/|title=The Untouched Legacy of Arthur Koestler and George Orwell|date=24 February 2016|access-date=2 September 2017|достъп_дата=2022-06-22|архив_дата=2017-09-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170903033505/http://www.walesartsreview.org/to-the-detriment-of-us-all-the-untouched-legacy-of-arthur-koestler-and-george-orwell/}}</ref>: {{Quote|Колкото и да е блестяща тази книга като роман и пример за добра литература, тя вероятно е много по-ценна като интерпретация от страна на човек с дълбоко познаване на тоталитарните методи на изтръгнатите в Москва „признания“. Плашещото при тези показни процеси е не самият факт, че те се случват – очевидно такива неща са необходими в тоталитарното общество – а че западните интелектуалци така охотно ги оправдават.|Джордж Оруел| |оригинал = What was frightening about these trials was not the fact that they happened—for obviously such things are necessary in a totalitarian society—but the eagerness of Western intellectuals to justify them.}} Други писатели, от които Оруел се възхищава, са [[Ралф Уолдо Емерсън]], [[Джордж Гисинг]], [[Греъм Грийн]], [[Херман Мелвил]], [[Хенри Милър]], [[Тобаяс Смолет]], [[Марк Твен]], [[Джоузеф Конрад]] и [[Евгений Замятин]].<ref>''Letter to Gleb Struve, 17 February 1944'', Orwell: Essays, Journalism and Letters Vol 3, eds. Sonia Brownell and Ian Angus</ref> Той е едновременно поклонник и критик на [[Ръдиард Киплинг]],<ref>{{cite web|url=http://orwell.ru/library/novels/Burmese_Days/english/e_mm_int |title=Malcolm Muggeridge: Introduction |access-date=23 December 2008}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.hoover.org/multimedia/uk/2939606.html |title=Does Orwell Matter? |access-date=23 December 2008 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20080705141429/http://www.hoover.org/multimedia/uk/2939606.html |archive-date=5 July 2008 |достъп_дата=2022-06-22 |архив_дата=2008-07-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080705141429/http://www.hoover.org/multimedia/uk/2939606.html }}</ref> като го хвали като даровит писател, но „добър лош поет“ чието творчество е „неистинско“ и „нечувствително в морално отношение и естетически отвращаващо“, но безспорно способно да описва някои аспекти от реалността по-ефикасно от по-просветените автори.<ref>{{cite web|url=http://orwell.ru/library/reviews/kipling/english/e_rkip |title=George Orwell: Rudyard Kipling |access-date=23 December 2008}}</ref> Той има подобно двойствено отношение и към [[Гилбърт Кийт Честъртън|Честертън]], когото счита за писател с голям талант, но посветил се на „римокатолическа пропаганда“,<ref>''Notes on Nationalism''</ref> и [[Ивлин Уо]], който е според него, „възможно най-добрият писател (според днешните разбирания), но придържащ се към несъстоятелни тези“.<ref>''Orwell: Essays, Journalism and Letters'' Vol 4, eds. Sonia Brownell and Ian Angus, p. 576</ref> === Литературен критик === През почти целия си живот Оруел се издържа с писане на рецензии на книги. Рецензиите му са добре известни и оказват влияние върху литературната критика. В заключение на своето есе за Дикенс (1940) той пише:<ref>{{cite web |last1=Orwell |first1=George |title=Charles Dickens |url=http://www.george-orwell.org/Charles_Dickens/0.html |website=george-orwell.org |access-date=17 January 2019}}</ref> {{Quote|Когато човек пише силно написан пасаж, той има впечатлението, че зад страницата вижда нечие лице. Не е непременно лицето на писателя. Често ми се случва това с [[Джонатан Суифт|Суифт]], [[Даниел Дефо|Дефо]], [[Хенри Филдинг|Филдинг]], [[Стендал]], [[Такъри]], Флобер, макар че понякога не знам как са изглеждали тези хора, а и не искам да знам. Това, което вижда читателят, е лицето, което авторът би трябвало да има. Е, в сручая на Дикенс виждам лице, което не прилича на фотографиите му, макар че малко напомня. Виждам лице на около четиридесетгодишен мъж с малка брадичка и силно зачервен. Той се смее, но в смеха му прозира лек гняв, но без насмешка, без злоба. Това е лицето на човек, който вечно се бори с нещо, но се бори открито и не се страхува, лицето на човек, който е великодушно гневен – с други думи, [[Либерализъм|либерал]] от деветнайсети век, свободен интелигент, типажът, еднакво мразен от всички миризливи малки малки ортодоксии, които сега се борят за нашите души.|Джордж Оруел|Чарлз Дикенс|оригинал = When one reads any strongly individual piece of writing, one has the impression of seeing a face somewhere behind the page. It is not necessarily the actual face of the writer. I feel this very strongly with Swift, with Defoe, with Fielding, Stendhal, Thackeray, Flaubert, though in several cases I do not know what these people looked like and do not want to know. What one sees is the face that the writer ought to have. Well, in the case of Dickens I see a face that is not quite the face of Dickens's photographs, though it resembles it. It is the face of a man of about forty, with a small beard and a high colour. He is laughing, with a touch of anger in his laughter, but no triumph, no malignity. It is the face of a man who is always fighting against something, but who fights in the open and is not frightened, the face of a man who is generously angry—in other words, of a nineteenth-century liberal, a free intelligence, a type hated with equal hatred by all the smelly little orthodoxies which are now contending for our souls.}} Джордж Уудкок смята, че последните две изречения се отнасят и за Оруел.<ref>George Woodcock Introduction to Stephen Wadhams ''Remembering Orwell'' Penguin 1984</ref> Оруел пише рецензия и за пиесата на [[Джордж Бърнард Шоу]] ''Оръжията и човекът''. Той я счита за най-добрата му пиеса и с най-голяма вероятност да запази социалното си значение поради тезата, че войната не е, общо казано, славно романтично приключение. В есето си за [[П. Г. Удхаус|Удхаус]] от 1945 г. ''In Defence of P.G. Wodehouse'' Оруел прави забавна преценка на творбите на Удхаус и твърди, че радиопредаванията му от Германия по време на войната не го правят предател. Той обвишнява Министерството на информацията в преувеличаване на значението на действията на Удхаус с пропагандна цел. == Оценки на творчеството == [[File:The Playhouse 1984 London Cinema Marquee.jpg|thumb|right|Постановка на пиесата ''1984'' в Плейхаус Тиътър в [[Уест Енд]], Лондон. Произведения на Оруел са адаптирани за театъра, киното и телевизията. Те вдъхновяват песни и рекламни слогани, а негови цитати често се повтарят. Историкът Джон Роден го нарича „културна икона“.<ref>{{cite book |last1=Rodden |first1=John |title=The Unexamined Orwell |url=https://archive.org/details/unexaminedorwell0000john |date=2012 |publisher=University of Texas Press |page=[https://archive.org/details/unexaminedorwell0000john/page/4 4]}}</ref>]] Основна тема в творчеството на Оруел, изпъкваща още от ''Бирмански дни'', през есетата му и кулминирала във ''Фермата на животните'' и ''1984'', е битката срещу [[злоупотреба с власт|злоупотребата с власт]] в съвременния свят. Писането му е честно и искрено. Артур Кьостлер казва, че „безкомпромисната интелектуална честност на Оруел понякога е почти нечовешка“.<ref>{{Cite web|url=http://www.orwelltoday.com/orwellpersona.shtml|title=5.Orwell's Persona|website=www.orwelltoday.com}}</ref> Бен Уатенберг твърди: „Оруел заклеймява интелектуалното лицемерие винаги, когато го срещне“.<ref name="thinktank">{{cite web|url=https://www.pbs.org/thinktank/transcript990.html|title=PBS: Think Tank: Transcript for 'Orwell's Century'|work=pbs.org|access-date=25 February 2015}}</ref> Според историка Пиърс Брендън „Оруел е светецът на най-обикновената порядъчност, който в едни по-стари времена (както казва шефът му в Би Би Си Ръшбрук Уилямс) или би бил канонизиран, или изгорен на кладата“.<ref>{{Cite news|newspaper=The Guardian |location=UK |url=https://www.theguardian.com/books/2003/jun/07/biography.georgeorwell|title=The saint of common decency|first=Piers|last=Brendon|date=7 June 2003}}</ref> Американският учен Скот Лукас определя Оруел като враг на левите.<ref>Lucas, Scott (2003). ''Orwell''. Haus Publishing. {{ISBN|1904341330}}</ref> Джон Нюсингър му опонира, че Лукас би бил прав, само ако се възприемат атаките на Оруел срещу сталинизма като атаки срещу социализма, въпреки непрекъснатите уверения на самия Оруел, че това не е така.<ref>{{cite web|author=O. Dag |url=http://orwell.ru/a_life/newsinger/english/e_oc |title=John Newsinger: Orwell Centenary: The Biographies |language=en |publisher=Orwell.ru |access-date=14 May 2014}}</ref> Творчеството на Оруел заема важно място в училищната програма по литература във Великобритания,<ref>Rodden (1989: 394 – 395)</ref> като ''Фермата на животните'' редовно се пада като изпитна тема на специализираните матури, а ''1984'' е тема за общата матура. През 2016 г. една анкета в Англия определя ''Фермата на животните'' като любима книга след завършване на гимназия.<ref>{{cite news |title=George Orwell's Фермата на животните tops list of the nation's favourite books from school |url=https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/news/george-orwells-animal-farm-tops-list-of-the-nations-favourite-books-from-school-a6994351.html |access-date=10 April 2020 |work=The Independent}}</ref> В своята ''Orwell's Victory'' [[Кристофър Хитчънс]] твърди: "В отговор на обвиненията към него за непоследователност Оруел винаги си „сверява часовника“. С други думи, това е човек, който никога не спира да тества и усъвършенства своята интелигентност.<ref>{{Cite book|title= Editorial review of 'Orwell's Victory'|first= Christopher|last=Hitchens|isbn= 978-0141005355|year=2002}}</ref> Джон Роден посочва „безспорните консервативни черти на Оруеловата физиономия“, но отбелязва, че „до известна степен Оруел улеснява използването и спекулирането с името му от страна на десните. Забелязва се и тенденция на селективно цитиране.“<ref name="thinktank"/> Роден има предвид есето „Why I Write“,<ref name=whyiwrite>{{Cite web |title=Why I Write |last=Orwell |first=George |website=The Orwell Foundation |publisher=Gangrel No. 4|date=Summer 1946 |url= https://www.orwellfoundation.com/the-orwell-foundation/orwell/essays-and-other-works/why-i-write/|quote=Every line of serious work that I have written since 1936 has been written, directly or indirectly, against totalitarianism and for democratic socialism, as I understand it.}}</ref> в което Оруел посочва Испанската гражданска война като вододел за политическите му възгледи, като казва<ref name="thinktank"/><ref>{{Цитат уеб | заглавие = – Защо пиша | автор = Джордж Оруел | труд = Моята библиотека | дата = | достъп_дата = 23 юни 2022 | уеб_адрес = https://chitanka.info/text/39699-zashto-pisha | цитат = }}</ref>: {{Quote|Испанската война и други събития през 1936 – 7 г. обърнаха нещата. Аз разбрах къде стоя. Всеки ред от сериозните ми произведения, които написах след 1936-а, са били насочени пряко или преносно СРЕЩУ тоталитаризма и ЗА демократически социализъм, така както аз го разбирам.|Джордж Оруел|''Why I Write''|оригинал = The Spanish War and other events in 1936 – 37, turned the scale. Thereafter I knew where I stood. Every line of serious work that I have written since 1936 has been written directly or indirectly ''against'' totalitarianism and ''for'' democratic socialism as I understand it.}} Роден обяснява, че по времето на [[маккартизъм|маккартизма]], уводът към ''Фермата на животните'', издание на Signet, продадено в над 20 милиона екземпляра, използва следния селективен цитат: <blockquote> "[''Увод'']: ако самата ''Фермата на животните'' не е достатъчна, Оруел разсява всякакво съмнение в есето ''Защо пиша'': Всеки ред от сериозна творба, която съм написал след 1936 г. е написан директно или индиректно срещу тоталитаризма....'<br />[''Роден'']: следва многоточие, а 'за демократичния социализъм' е изчезнало по точно същия начин, както Уинстън Смит действа в Министерството на истината, и такова селективно цитиране до голяма степен продължава и по-късно."<ref name="thinktank"/></blockquote> Тоско Файвел пише: "Най-важното му изживяване[...] беше усилието му да стане писател, а това стана след дълги периоди на бедност, провали и унижения, за които той не пише нищо директно. Усилията и агонията бяха по-слаби по време на живота му в мизерия, отколкото при опита му да превърне изживяванията в литература."<ref>Fyvel, T.R., „A Writer's Life“, ''World Review'', June 1950</ref><ref>Fyvel, T.R., „A Case for George Orwell?“, ''Twentieth Century'', September 1956, pp. 257 – 258</ref> === В СССР === Макар че по време на [[Студената война]] Оруел е забранен в [[СССР]], в началото на 1984 г. на творбите му са посветени материали в списание „Новое время“, вестниците „[[Известия]]“ и „Литературная газета“, които достигат до милиони читатели. Авторите им твърдят, че сатирата на Оруел визира съвсем не СССР, а капиталистическия свят и в частност САЩ и Великобритания, като в подкрепа на това изтъкват, че той не познава социалистическия свят и черпи познанията си от „реалния капитализъм“. По този начин, макар и публиката да не познава произведенията му, съветската пропагандна машина представя Оруел като даровит, заблуден идеалист (защото не е марксист), който критикува капитализма<ref>{{cite journal | last = Glenny | first = Michael | authorlink = | coauthors = | year =1984 | month = | title = Orwell's 1984 through Soviet eyes | journal = INDEX ON CENSORSHIP | publisher = | location = | volume = | issue = 4 | pages = 15 – 17 | doi = | id = | url = https://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1080/03064228408533747 | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en }}</ref> == Влияние върху езика и литературата == В есето си ''Политиката и английският език'' (1946), Оруел пише колко е важен точният и ясен език на изразяване, защото неясният текст може да се използва като мощно оръдие за политическа манипулация, тъй като оказва влияние върху мисленето. В това есе той формулира шест правила за писане: <blockquote> # никога не използвай метафора, сравнение или друга словеснао форма, която често виждаш в печата. # никога не използвай дълга дума там, където и късата върши работа. # Ако е възможно да махнеш една дума, винаги я махай. # никога не използвай страдателен залог, ако можеш да използваш [[Деятелен залог|деятелен]]. # никога не използвай фраза на чужд език, научен термин или жаргон, ако можеш да го замениш с еквивалент на разговорен английски. # По-скоро наруши всяко от тези правила, вместо да сътвориш нещо варварско.<ref>{{cite web|url= http://www.public-library.uk/ebooks/72/30.pdf|first = George |last = Orwell |title = Politics and the English Language |date = April 1946 |publisher = |work = |access-date = 22 юни 2022|archive-url= |df = dmy}}</ref></blockquote> Оруел работи като журналист за ''Обзървър'' в продължение на седем години и главният редактор Дейвид Астор снабдява всеки новопостъпил с копие на това есе. През 2003 г. литературният редактор на вестника Робърт Маккръм потвърждава, че Оруел се цитира в техния наръчник по стил.<ref name="Good journalism">{{cite news |title=George Orwell and the eternal truths of good journalism |url=https://www.theguardian.com/books/2003/nov/09/georgeorwell |access-date=17 July 2021 |newspaper=The Guardian}}</ref> Андрю Рубин отбелязва: „Оруел твърдеше, че трябва да внимаваме за това, как използваме езика, защото това влие на способността ни да мислим критично по същия начин, както преобладаващите начини на мислене влияят на езика, който използваме.“<ref>{{cite web|last=Rubin|first=Andrew N|url=http://outsidethewhale.com/2011/10/04/70/|title=The Rhetoric of Perpetual War|access-date=11 October 2011|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120123221507/http://outsidethewhale.com/2011/10/04/70/|archive-date=23 January 2012}}</ref> Прилагателното „оруелов“ се употребява за действия по упражняване на контрол чрез пропаганда, следене, дезинформация, отричане на истината и манипулиране на миналото. В ''[[1984]]'', Оруел описва тоталитарно правителство, което контролира мисленето като контролира езика, като по този начин някои идеи просто не могат да бъдат формулирани. Редица думи и фрази от ''1984'' са навлезли трайно в разговорния език. „[[Новговор]]“ е опростен и неясен език, предназначен да спре самостоятелното мислене. „[[Двумисъл]]“ означава поддържането на две противоречащи си тези. „Полицията на мисълта“ (мисляпол) следи за всяко нарушение. „[[Хранпрол]]“ са евтините развлечения и лъжливите новини, с които партията подхранва масите. „[[Големият брат]]“ е върховен диктатор, който наблюдава всички („Големия брат те наблюдава“.). Други неологизми от романа са „двеминутка на омразата“, „стая 101“, „дупка на паметта“, „нечовек“ и „престъпмисъл“ и др. В своето есе „You and the Atom Bomb“, публикувано в „Трибюн“ на 19 октомври 1945 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = You and the Atomic Bomb | фамилно_име = Orwell | първо_име = George | труд = orwell.ru | дата = | достъп_дата = 23 юни 2022 | уеб_адрес = https://orwell.ru/library/articles/ABomb/english/e_abomb.html | език = en | цитат = }}</ref> Оруел първи използва термина "[[студена война]]" за да опише напрежението между страните от [[Западния свят]] и [[Източния блок]] след Втората световна война: {{Quote|Може би ни предстои не тотален срив, а ужасно стабилна епоха по подобие на античните робовладелски империи. Джеймс Бърнам предлага теория, която много се обсъжда, но малко хора обръщат внимание на нейните идеологически последици, т.е. на онзи светоглед, на онези вярвания и социална структура, които вероятно ще преобладават в държава, която е едновременно непревземаема и в състояние на постоянна студена война със съседите си. |Джордж Оруел|''You and the Atom Bomb''|оригинал = We may be heading not for general breakdown but for an epoch as horribly stable as the slave empires of antiquity. [[James Burnham]]'s theory has been much discussed, but few people have yet considered its ideological implications—this is, the kind of world-view, the kind of beliefs, and the social structure that would probably prevail in a State which was at once unconquerable and in a permanent state of 'cold war' with its neighbours.}} == Възгледи == Творчеството на Оруел е характерно със своя [[атеизъм]] и антихристиянство. Въпреки че признава, че [[Западна цивилизация|западната цивилизация]] дължи много на християнството, той омаловажава ролята на вероизповеданието в живота на индивидите<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://muse.jhu.edu/article/47102 |заглавие=George Orwell's Anti-Catholicism |фамилно_име=Spiller |първо_име=Leroy |труд=Logos: A Journal of Catholic Thought and Culture, vol. 6 no. 4, 2003, p. 150 – 163. Project MUSE, doi:10.1353/log.2003.0047. |достъп_дата=2022-05-05}}</ref> Оруел изразява явна несимпатия към римокатолицизма<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Orwell vs God. A very Christian atheist | фамилно_име = Gray | първо_име = Robert | труд = The Spectator | дата = 11 юни 2011 | достъп_дата = 5 май 2022 | уеб_адрес = https://www.spectator.co.uk/article/orwell-vs-god | език = en | цитат = }}</ref>. Въпреки че е атеист, той посещава църква по време на богослужения и последното му желание е да бъде погребан в двора на най-близката англиканска църква. == Памет == [[File:George Orwell statue - BBC London (38562767202).jpg|мини|Статуя на Оруел в Лондон]] През 2017 г. пред новата сграда на Би Би Си в Лондон е поставена статуя на Оруел, дело на Мартин Дженингс<ref name="bbc._Orwe">{{Цитат уеб | заглавие = Orwell statue unveiled | автор = Martin Jennings | труд = BBC | дата = 7 ноември 2017 | достъп_дата = 17 май 2022 | уеб_адрес = https://www.bbc.co.uk/blogs/aboutthebbc/entries/41a0eedb-c435-479d-aa63-a89ad81daf01 | език = en | цитат = }}</ref>, а на стената е изписан неговият цитат {{цитат|Aко свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят.|Джордж Оруел}} == Библиография == === Романи === * Burmese Days (1934)<br/>'''''Бирмански дни'''''. София: Фама+, 2019, 320 с. * A Clergyman's Daughter (1935)<br>'''''Пасторска дъщеря''''' София: Фама+, 2017, 280 с. * Keep the Aspidistra Flying (1936)<br>'''''Не оставяй аспидистрата да увехне'''''. Превод от английски Юрий Лучев. Варна: Галактика, 1993, 230 с. * Coming Up for Air (1939)<br>'''''Глътка въздух'''''. Варна: Галактика, 1991, 278 с.<br>'''''Още въздух''''' София: Фама, 2008, 224 с. * Animal Farm (1945)<br>'''''Животинската ферма'''''. София: Сателит 55, 1991, 102 с.<br>'''''Фермата на животните''''' София: Фама, 2004, 2013, 110 с. * Nineteen Eighty-Four (1949)<br>'''''1984'''''. Превод от английски Лидия Божилова. София: Профиздат, 1989, 302 с.<br>'''''1984'''''. Превод от английски Димитрина Стойкова. София: Жар птица, 2002, 286 с. === Публицистика === * Down and Out in Paris and London ([[1933]])<br>'''''На дъното в Париж и Лондон''''' София: Фама, 2008, 224 с. * The Road to Wigan Pier ([[1937]]) * Homage to Catalonia ([[1938]])<br/>'''''Почит към Каталония''''', София: Кванти, 2008 ISBN 978-954-91747-5-5 === Есета === * „A Nice Cup of Tea“ (1946) * „A Hanging“ (1931) * „Shooting an Elephant“ (1936) „Да застреляш слон“ * „Charles Dickens“ (1939) * „Boys' Weeklies“ (1940) * „Inside the Whale“ (1940) * „The Lion and The Unicorn: Socialism and the English Genius“ (1941) * „Wells, Hitler and the World State“ (1941) * „The Art of Donald McGill“ (1941) * „Looking Back on the Spanish War“ (1943) * „W. B. Yeats“ (1943) * „Benefit of Clergy: Some notes on Salvador Dali“ (1944) * „Arthur Koestler“ (1944) * „Notes on Nationalism“ (1945) * „How the Poor Die“ (1946) * „Politics vs. Literature: An Examination of Gulliver's Travels“ (1946) * „Politics and the English Language“ (1946) * „Second Thoughts on James Burnham“ (1946) * „Decline of the English Murder“ (1946) * „Some Thoughts on the Common Toad“ (1946) * „A Good Word for the Vicar of Bray“ (1946) * „In Defence of P. G. Wodehouse“ (1946) * „Why I Write“ (1946) * „The Prevention of Literature“ (1946) * „Such, Such Were the Joys“ (1946) Радостите на младостта * „Lear, Tolstoy and the Fool“ (1947) * „Reflections on Gandhi“ (1949) * „Bookshop Memories“ (1936) * „The Moon Under Water“ (1946) === Поезия === * Romance * A Little Poem * Awake! Young Men of England * Kitchener * Our Minds are Married, But we are Too Young * The Pagan * The Lesser Evil * Poem From Burma Поезията на Оруел е публикувана от Finlay Publisher през 2015 г. ''George Orwell 'The Complete Poetry'''.<ref name="orwe_Geor">{{Цитат уеб | заглавие = George Orwell: Complete Poetry | автор = | труд = The Orwell Society | дата = | достъп_дата = 23 юни 2022 | уеб_адрес = https://orwellsociety.com/george-orwell-the-complete-poetry/ | език = en | цитат = }}</ref> == Източници == <references /> == Литература == * {{Cite book |last=Crick |first=Bernard |author-link= |title=George Orwell: A Life |publisher=Penguin |location= |year=1982 |ISBN= 0140058567}} * {{Cite book |last=Crick |first=Bernard |author-link= |title=Oxford Dictionary of National Biography |publisher=[[Oxford University Press]] |location=Oxford, England, United Kingdom |year=2004 |chapter=Eric Arthur Blair [''pseud.'' George Orwell] (1903 – 1950)}} * {{cite book | title = A Kind of Compulsion 1903 – 36. Volume 10 of The Complete Works of George Orwell | last = Orwell | first = George | authorlink = | coauthors = | editor = Peter Davison, Ian Angus, Sheila Davison| editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = ‎ Secker & Warburg | location = | isbn = 9780436350207 | doi = | pages = 600 | url = https://books.google.com.af/books?id=tG3EngEACAAJ&source=gbs_navlinks_s | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }} * {{Cite book|first=Peter, William Abrahams|last=Stansky|author-link=|title=The Unknown Orwell and Orwell: The Transformation|publisher=Stanford University Press|location=Stanford, California|year=1994|pages=|chapter=From Bengal to St Cyprian's|isbn=978-0804723428 |chapter-url=https://archive.org/details/unknownorwellorw00stan|url=https://archive.org/details/unknownorwellorw00stan/page/5}} == Външни препратки == {{Уикицитат|Джордж Оруел}} * {{Цитат уеб | заглавие = George Orwell | автор = George Woodcock | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 14 май 2022 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/George-Orwell | език = en | цитат = }} * {{Цитат уеб | заглавие = Blair, Eric Arthur [pseud. George Orwell] (1903 – 1950), political writer and essayist | автор = Bernard Crick | труд = Oxford Dictionary of National Biography | дата = 1 септември 2017 | достъп_дата = 15 юни 2022 | уеб_адрес = https://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-31915;jsessionid=55BDFA4B8F583AE87A212EFE26FFCD6A | език = en | цитат = }} * {{Моята библиотека автор|george+orwell|Джордж Оруел}} * Глен Франкел, [https://web.archive.org/web/20091204082318/http://mediatimesreview.com/november03/Orwell.php Сляпото петно на ясновидеца], ''Washington Post'', препечатано в ''Media Times Review'', превод Златко Енев * Кристофър Хитчинс, [https://web.archive.org/web/20170126164623/http://mediatimesreview.com/december03/Oruell.php „Силата да се изправиш“], ''Media Times Review'', декември 2002 * {{Цитат уеб | заглавие = The Orwell Society | дата = | достъп_дата = 15 май 2022 | уеб_адрес = https://orwellsociety.com/ | език = en | цитат = }} {{превод от|en|George Orwell|1086133420}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Оруел, Джордж}} [[Категория:Джордж Оруел| ]] e1ncdbtrgh4whgmbmg757jfpkvv8rq8 Земя 0 27565 12896291 12881763 2026-05-02T16:57:11Z ~2026-26617-65 394684 /* Физически характеристики */ 12896291 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Земя}} {{Планета | име = Земя [[Файл:Earth symbol (black).svg|24px|🜨]] | картинка = The Earth seen from Apollo 17.jpg | картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]] | звезда = [[Слънце]] | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]]) | орбитална_обиколка = 0,940 [[тера-|T]][[Метър|m]]<br/>(6,283 АЕ) | ексцентрицитет = 0,01671022 | перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ) | афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ) | звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]]) | синодичен_период = няма | средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]] | макс_скорост = 30,287 km/s | мин_скорост = 29,291 km/s | инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето) | дължина_възел = 348,73936° | параметър_перихелий = 114,20783° | естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(вижте също [[3753 Cruithne]], [[2020 CD3]], [[2020 SO]]) | екв_диаметър = 12 756,270 km | полярен_диаметър = 12 713,500 km | среден_диаметър = 12 745,591 km | сплеснатост = 0,003352861 | екв_обиколка = 40 075,004 km | гео_обиколка = 39 940,638 km | полярна_обиколка = 40 041,455 km | площ = 510 065 284,702 km² | обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³ | маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg | плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³ | екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 11,186 km/s | звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а) | скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]] | ректасцензия = 0° | деклинация = 90° | албедо = 0,367 | температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K | атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]] | въглероден_диоксид = 0,038 % | азот = 78,08 % | аргон = 0,93 % | кислород = 20,94 % | водна_пара = следи | други_име1 = Символ | други_данни1 = [[Файл:Earth symbol (fixed width).svg|24px|🜨]] }} '''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]]<ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| url=https://archive.org/details/ageofearth00unse| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]]. Думата „земя“ (на [[старобългарски език|старобългарски]] „землꙗ“)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up |заглавие=Български етимологичен речник, том 1 |достъп_дата=2024-03-07 |архив_дата=2024-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240314103450/https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up }}</ref> идва от [[Праславянски език|праславянската]] дума ''*zemja'' със същото значение, която, на свой ред, произлиза от [[Протоиндоевропейски език|протоиндоевропейската]] *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.<ref>[https://lexicography.online/etymology/vasmer/з/земля Этимологический словарь русского языка, слово „земля“]</ref><ref>{{cite book|authorlink=Boryś W. |title=Słownik etymologiczny języka polskiego |location=Kraków |publisher=Wydawnictwo Literackie |year=2005 |pages=739—740 |isbn=978-83-08-04191-8}}</ref><ref>{{Cite web|title=ЗЕМЛЯ — ЕТИМОЛОГІЯ {{!}} Горох&nbsp;— українські словники|url=https://goroh.pp.ua/Етимологія/земля|website=goroh.pp.ua|accessdate=2022-11-07|language=ua}}</ref> Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество. [[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а. Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години. Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро. == История == {{Основна|История на Земята}} Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея (планета)|Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]]. В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни. Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens''). == Физически характеристики == {{Основна|Геология}} === Фoрма === ''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]'' – геометрично тяло, подобно на [[кълбо]], но не математически точно, тъй като Земята е леко сплескана откъм полюсите и [[плътност]]та и не е равномерно разпределена. Геоидът е дефиниран по специфичен начин – ограждащата го повърхнина във всяка своя точка трябва да бъде перпендикулярна на посоката на [[Гравитация|земното привличане]] там. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]|archive-url = http://web.archive.org/web/20051222172420/http://www.ngdc.noaa.gov:80/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML |archive-date = 2005-12-22}}</ref> Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[Екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km). === Структура === {{Вижте също|Земно ускорение}} Взета като цяло, Земята по маса се състои от: {|class="wikitable" |+Съдържание на [[химичен елемент|химични елементи]] в Земята, [[процент|%]] |-style="text-align:center;background:#E6E6FA;" ||Химичен елемент || % ||Химичен елемент || % |- | [[желязо]] || style="text-align:right;"| 32,4||[[алуминий]] || style="text-align:right;"| 1,5 |- | [[кислород]]|| style="text-align:right;"| 28,2|| [[сяра]]|| style="text-align:right;"| 0,7 |- | [[силиций]]|| style="text-align:right;"| 17,2|| [[натрий]]|| style="text-align:right;"| 0,25 |- | [[магнезий]]|| style="text-align:right;"| 15,9|| [[Титан (елемент)|титан]]|| style="text-align:right;"| 0,071 |- | [[никел]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| [[калий]]|| style="text-align:right;"| 0,019 |- | [[калций]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| други елементи|| style="text-align:right;"| 3,53 |} === Вътрешност === {{основна|Вътрешен строеж на Земята}} Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето. Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref> Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007| archive-date=2020-05-29| archive-url=https://web.archive.org/web/20200529023842/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>: {| class="wikitable" !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Слой !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Подслой !Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span> |- |style="text-align:center"; rowspan=3|0 – 60 |rowspan=3|[[Литосфера]]<br>(''варира между 5 и 200 km'') |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|0 – 35 |[[Земна кора]]<br>(''варира между 5 и 70 km'') |style="text-align:center"| 2,2 – 2,9 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|35 – 60 |Горна част на мантията |style="text-align:center"| 3,4 – 4,4 |- |style="text-align:center"; rowspan=2|35 – 2890 |rowspan=2|[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center"|35 – 2890 |[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center" rowspan=2| 3,4 – 5,6 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|100 – 700 |... [[Астеносфера]] |- |style="text-align:center" rowspan=2|2890 – 6378 |style="text-align:left" rowspan=2|[[Земно ядро|Ядро]] |style="text-align:center"|2890 – 5100 |[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]] |style="text-align:center"| 9,9 – 12,2 |- |style="text-align:center"|5100 – 6378 |[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]] |style="text-align:center"| 12,8 – 13,1 |} === Ядро === Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората. Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро. По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref> [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво| Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]] === Мантия === {{Основна|Земна мантия}} [[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]]. [[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината. === Кора === {{Основна|Земна кора}} Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите. Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref>{{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref> === Биосфера === {{Основна|Биосфера}} [[Файл:Biosphere CZCS NDVI.jpg|мини|Карта на биосферата- гори и водно обитание|341x341пкс]] Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години. Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref> === Атмосфера === {{Основна|Земна атмосфера}} Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси. Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята. === Хидросфера === {{Основна|Хидросфера}} [[Файл:Atmosphere-Biosphere-Hydrosphere-Lithosphere.png|мини|Съставни елементи на планетата. |242x242пкс]] Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref> На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност. Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години. На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата. Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]). [[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята. === Магнитно поле === {{основна|Земно магнитно поле}} [[Файл:Dynamo Theory - Outer core convection and magnetic field generation.svg|мини|Земното магнитно поле генерирано в ядрото|242x242px]] Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref> Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.wisc.edu/madison-dynamo-project-seeks-to-recreate-earths-magnetic-field-in-the-laboratory/|заглавие=Учени пресъздават земното маагнитно поле|автор=Тери Девит|труд=Madison Dynamo|архив_дата=19 октомври 1999 г.}}</ref> Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref> == Земята в Слънчевата система == [[Файл:Earth-moon.jpg|мини|242x242px|Изглед на Земята от лунна орбита]] На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути. Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден. Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула. Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо. Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната. === Наблюдение от космоса === Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]). [[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|242x242px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]] === Естествени спътници === {{основна|Луна}} Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година. {| class="wikitable" |- !style="background:#efefef"|Име !style="background:#efefef"|Диаметър (km) !style="background:#efefef"|Маса (kg) !style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km) !style="background:#efefef"|Орбитален период |- |[[Луна]] | style="text-align:center;"|3474,8 |7,349×10<sup>22</sup> | style="text-align:center;"|384 400 |27 дни, 7 часа, 43,7 минути |} Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части. Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]]. [[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери: [[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]] Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref> == География == {{основна|География}} [[Файл:Physical world.jpg|мини|342x342px|Физическа карта на Земята]] Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km. === Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) === * Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m * Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m * Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m === Природни и климатични пояси === {{основна|Климат}} [[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|342x342px|Климатична карта]] Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]]. == Природа == === Природни ресурси === {{основна|Природни ресурси}} * Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти. * Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята. * Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци. Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и. === Използване на сушата от човека === {| class="wikitable" |- !Използване на земята !В проценти |- | ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13% |- | ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71% |- | ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26% |- | ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32% |- | ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5% |- | ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30% |} '''Земя снабдена с напоителни съоръжения:''' 2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.) === Естествени бедствия === Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]]. Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]]. В съвременната климатология се приема, че хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008|archive-url = http://web.archive.org/web/20070219142819/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change |archive-date = 2007-02-19}}</ref> === Проблеми на антропогенния фактор === В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]]. В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]]. == Човешко население == {{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}} [[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]] Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012|archive-url = http://web.archive.org/web/20111229234522/http://news.yahoo.com:80/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html |archive-date = 2011-12-29}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070317014152/http://www.un.org:80/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm |archive-date = 2007-03-17}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави. Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2013-04-26| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130426050056/http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007| archivedate=2008-01-25| archive-url=https://web.archive.org/web/20080125061921/http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007| архив_дата=2007-04-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070407011249/http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене. Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2007-06-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070609135729/http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс. Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]] (на 12 април 1961 г.).<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012| архив_дата=2009-01-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090119175052/http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> '''Възрастова структура на населението на Земята:''' * ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%) ** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%) ** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%) * ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%) ** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%) ** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%) * ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%) ** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%) ** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.) ''' [[Естествен прираст]] на населението:''' 1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден '''[[Раждаемост]]:''' 22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден '''[[Смъртност]]:''' 9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден '''[[Съотношение между половете]]:''' * ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени * ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени * ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени * ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени * ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.) '''[[Детска смъртност]]:''' 54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.) '''[[Средна продължителност на живота]]''' * ''общо за населението:'' 64 години * ''мъже:'' 62 години * ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.) '''[[Плодовитост]]:''' 2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.) == Държавно управление == [[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|269x269px|Залата на общото събрание на ООН]] Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]]. == Представи и описания на Земята == Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120423182500/http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html |date=2012-04-23 }}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]''). Една снимка на Земята, направена от ''[[Вояджър 1]]'', е вдъхновила [[Карл Сейгън]] да опише Земята като „[[бледа синя точка]]“.<ref name="seti-pbd">{{cite web| author=Staff| url=http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html| title=Pale Blue Dot| publisher=SETI@home| accessdate=[[18 март]] [[2008]]| archive-url=http://web.archive.org/web/20071220203109/http://gtrc911.quaker.org:80/pale_blue_dot.html| archive-date=2007-12-20| архив_дата=2011-08-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817133916/http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html}}</ref> В [[фантастика|научнофантастичната литература]] Земята често е [[столица]]та или административен център на [[галактика|галактическо]] [[управленско тяло]] (особено ако това тяло е доминирано от [[хуманоид|човекоподобни]], често това са [[федерация|федерации]], по-рядко [[империя|империи]] или [[диктатура|диктаторски режими]]. Типични примери са ''[[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]]'' и ''[[Вавилон 5]]''. В някои случаи хората на [[бъдеще]]то са забравили от коя планета са дошли първоначално (''[[Бойна звезда Галактика]]'' и ''[[Поредица за Фондацията|поредицата за Фондацията]]''). ''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' е „трилогия в пет части“ на [[Дъглас Адамс]], която описва Земята като „[[почти безобидна]]“. == Бъдеще на Земята == Бъдещето на Земята е тясно свързано с това на [[Слънце]]то. Като резултат от натрупването на [[хелий]] в слънчевото ядро, светимостта на Слънцето бавно ще се увеличава. Тя ще се увеличи с около 10% в следващите 1,1 млрд. години и с 40% в следващите 3,5 млрд. години<ref name="sun_future">{{cite journal| author=Sackmann, I.-J.; Boothroyd, A. I.; Kraemer, K. E.| title=Our Sun. III. Present and Future| journal=Astrophysical Journal| year=1993| volume=418| pages=457 – 468| url=http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1993ApJ...418..457S| accessdate=[[18 март]] [[2008]]}}</ref> Заради голямото количество радиация, което достига до повърхността на Земята, ще настъпят промени в климата и вероятно ще изчезнат океаните.<ref>{{cite journal| last=Kasting| first=J.F.| title=Runaway and Moist Greenhouse Atmospheres and the Evolution of Earth and Venus| journal=Icarus| year=1988| volume=74| pages=472 – 494| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Icar...74..472K| accessdate=18 март 2008}}</ref> Повишените температури на повърхността ще доведат до ускорение на неорганичния [[Кръговрат на въглерода|кръговрат на CO<sub>2</sub>]] и съответно до редуцирането му до смъртоносни нива за растенията в следващите 500 до 900 млн. години. Даже и Слънцето да останеше стабилно, продължаващото охлаждане на Земята ще доведе до загубата на океаните и атмосферата (заради намаленото ниво на [[вулканизъм]]).<ref>{{cite journal| author=Guillemot, H.; Greffoz, V.| title=Ce que sera la fin du monde| journal=Science et Vie| date=Mars 2002| volume=N° 1014| език=fr}}</ref> След още един милиард години водата на повърхността би изчезнала.<ref>{{cite news| first=Damian| last=Carrington| title=Date set for desert Earth| publisher=BBC News| date=[[21 февруари]], [[2000]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/specials/washington_2000/649913.stm| accessdate=18 март 2008}}</ref> Очаква се Земята да е обитаема поне още 500 млн. години.<ref>{{cite web| first=Robert| last=Britt| url=http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html| title=Freeze, Fry or Dry: How Long Has the Earth Got?| date=18 март 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000706232832/http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html|archivedate=6 юли 2000}}</ref> Слънцето ще се превърне в [[червен гигант]] за около 5 млрд. години. Най-вероятно то ще завладее 90% от сегашното му разстояние от Земята (около 1 [[астрономическа единица|AU]]). [[Орбита на Земята|Орбитата на Земята]] обаче може да се измени с 1,7 AU заради намалялата маса на Слънцето. По последни изследвания и симулации Земята ще бъде разрушена от приливните ефекти от навлизането ѝ в Слънчевата атмосфера.<ref>{{cite news| url=http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20| title=Hope dims that Earth will survive Sun's death| date=[[22 февруари]], [[2008]]| publisher=NewScientist.com news service| first=Jason| last=Palmer| accessdate=2008-03-18| archivedate=2008-03-17| archive-url=https://web.archive.org/web/20080317001540/http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20}}</ref> Дали някой чете това ... == Вижте също == * '''Икономика:''' [[Световна икономика]] * '''История:''' [[История на света]] * '''Правна система:''' [[Международно право]] * '''Държави''' [[Списък на страните]], [[Списък на страните по площ]] * [[Околосветско пътешествие]] * [[Възраст на Земята]] * [[Геология]] ** [[Земетресение]] ** [[Геологическа скала]] ** [[Тектоника]] * [[Земята във фантастиката]] ** [[Пътешествие до центъра на Земята]] * [[Извънземен живот]] == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Earth|Земята}} {{сродни проекти Уикиречник|земя}} {{сродни проекти край}} * [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/earthfact.html Факти за Земята от NASA] * [https://www.google.com/maps/@36.6233227,-44.9959756,5662076m/data=!3m1!1e3 Google Earth 3D], интерактивна карта * [https://earthobservatory.nasa.gov/ Земна обсерватория – НАСА] * [http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Earth Земята] в [http://solarsystem.nasa.gov Изследване на Слънчевата система (НАСА)] * [http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html Климатични промени изменят формата на Земята – НАСА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090122063915/http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html |date=2009-01-22 }} {{Слънчева система}} {{Местоположение на Земята}} {{Личности на годината на Тайм|76 – 00}} {{Избрана статия|943429|7 май 2007}} [[Категория:Земя| ]] l0w34y1vheyiw42tm73biqrxgzgq38d 12896301 12896291 2026-05-02T17:07:26Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896291 на [[Special:Contributions/~2026-26617-65|~2026-26617-65]] ([[User talk:~2026-26617-65|б.]]) 12896301 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Земя}} {{Планета | име = Земя [[Файл:Earth symbol (black).svg|24px|🜨]] | картинка = The Earth seen from Apollo 17.jpg | картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]] | звезда = [[Слънце]] | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]]) | орбитална_обиколка = 0,940 [[тера-|T]][[Метър|m]]<br/>(6,283 АЕ) | ексцентрицитет = 0,01671022 | перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ) | афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ) | звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]]) | синодичен_период = няма | средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]] | макс_скорост = 30,287 km/s | мин_скорост = 29,291 km/s | инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето) | дължина_възел = 348,73936° | параметър_перихелий = 114,20783° | естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(вижте също [[3753 Cruithne]], [[2020 CD3]], [[2020 SO]]) | екв_диаметър = 12 756,270 km | полярен_диаметър = 12 713,500 km | среден_диаметър = 12 745,591 km | сплеснатост = 0,003352861 | екв_обиколка = 40 075,004 km | гео_обиколка = 39 940,638 km | полярна_обиколка = 40 041,455 km | площ = 510 065 284,702 km² | обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³ | маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg | плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³ | екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 11,186 km/s | звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а) | скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]] | ректасцензия = 0° | деклинация = 90° | албедо = 0,367 | температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K | атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]] | въглероден_диоксид = 0,038 % | азот = 78,08 % | аргон = 0,93 % | кислород = 20,94 % | водна_пара = следи | други_име1 = Символ | други_данни1 = [[Файл:Earth symbol (fixed width).svg|24px|🜨]] }} '''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]]<ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| url=https://archive.org/details/ageofearth00unse| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]]. Думата „земя“ (на [[старобългарски език|старобългарски]] „землꙗ“)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up |заглавие=Български етимологичен речник, том 1 |достъп_дата=2024-03-07 |архив_дата=2024-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240314103450/https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up }}</ref> идва от [[Праславянски език|праславянската]] дума ''*zemja'' със същото значение, която, на свой ред, произлиза от [[Протоиндоевропейски език|протоиндоевропейската]] *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.<ref>[https://lexicography.online/etymology/vasmer/з/земля Этимологический словарь русского языка, слово „земля“]</ref><ref>{{cite book|authorlink=Boryś W. |title=Słownik etymologiczny języka polskiego |location=Kraków |publisher=Wydawnictwo Literackie |year=2005 |pages=739—740 |isbn=978-83-08-04191-8}}</ref><ref>{{Cite web|title=ЗЕМЛЯ — ЕТИМОЛОГІЯ {{!}} Горох&nbsp;— українські словники|url=https://goroh.pp.ua/Етимологія/земля|website=goroh.pp.ua|accessdate=2022-11-07|language=ua}}</ref> Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество. [[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а. Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години. Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро. == История == {{Основна|История на Земята}} Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея (планета)|Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]]. В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни. Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens''). == Физически характеристики == {{Основна|Геология}} === Форма === ''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]'' – геометрично тяло, подобно на [[кълбо]], но не математически точно, тъй като Земята е леко сплескана откъм полюсите и [[плътност]]та и не е равномерно разпределена. Геоидът е дефиниран по специфичен начин – ограждащата го повърхнина във всяка своя точка трябва да бъде перпендикулярна на посоката на [[Гравитация|земното привличане]] там. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]|archive-url = http://web.archive.org/web/20051222172420/http://www.ngdc.noaa.gov:80/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML |archive-date = 2005-12-22}}</ref> Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[Екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km). === Структура === {{Вижте също|Земно ускорение}} Взета като цяло, Земята по маса се състои от: {|class="wikitable" |+Съдържание на [[химичен елемент|химични елементи]] в Земята, [[процент|%]] |-style="text-align:center;background:#E6E6FA;" ||Химичен елемент || % ||Химичен елемент || % |- | [[желязо]] || style="text-align:right;"| 32,4||[[алуминий]] || style="text-align:right;"| 1,5 |- | [[кислород]]|| style="text-align:right;"| 28,2|| [[сяра]]|| style="text-align:right;"| 0,7 |- | [[силиций]]|| style="text-align:right;"| 17,2|| [[натрий]]|| style="text-align:right;"| 0,25 |- | [[магнезий]]|| style="text-align:right;"| 15,9|| [[Титан (елемент)|титан]]|| style="text-align:right;"| 0,071 |- | [[никел]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| [[калий]]|| style="text-align:right;"| 0,019 |- | [[калций]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| други елементи|| style="text-align:right;"| 3,53 |} === Вътрешност === {{основна|Вътрешен строеж на Земята}} Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето. Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref> Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007| archive-date=2020-05-29| archive-url=https://web.archive.org/web/20200529023842/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>: {| class="wikitable" !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Слой !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Подслой !Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span> |- |style="text-align:center"; rowspan=3|0 – 60 |rowspan=3|[[Литосфера]]<br>(''варира между 5 и 200 km'') |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|0 – 35 |[[Земна кора]]<br>(''варира между 5 и 70 km'') |style="text-align:center"| 2,2 – 2,9 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|35 – 60 |Горна част на мантията |style="text-align:center"| 3,4 – 4,4 |- |style="text-align:center"; rowspan=2|35 – 2890 |rowspan=2|[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center"|35 – 2890 |[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center" rowspan=2| 3,4 – 5,6 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|100 – 700 |... [[Астеносфера]] |- |style="text-align:center" rowspan=2|2890 – 6378 |style="text-align:left" rowspan=2|[[Земно ядро|Ядро]] |style="text-align:center"|2890 – 5100 |[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]] |style="text-align:center"| 9,9 – 12,2 |- |style="text-align:center"|5100 – 6378 |[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]] |style="text-align:center"| 12,8 – 13,1 |} === Ядро === Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората. Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро. По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref> [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво| Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]] === Мантия === {{Основна|Земна мантия}} [[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]]. [[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината. === Кора === {{Основна|Земна кора}} Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите. Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref>{{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref> === Биосфера === {{Основна|Биосфера}} [[Файл:Biosphere CZCS NDVI.jpg|мини|Карта на биосферата- гори и водно обитание|341x341пкс]] Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години. Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref> === Атмосфера === {{Основна|Земна атмосфера}} Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси. Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята. === Хидросфера === {{Основна|Хидросфера}} [[Файл:Atmosphere-Biosphere-Hydrosphere-Lithosphere.png|мини|Съставни елементи на планетата. |242x242пкс]] Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref> На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност. Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години. На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата. Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]). [[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята. === Магнитно поле === {{основна|Земно магнитно поле}} [[Файл:Dynamo Theory - Outer core convection and magnetic field generation.svg|мини|Земното магнитно поле генерирано в ядрото|242x242px]] Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref> Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.wisc.edu/madison-dynamo-project-seeks-to-recreate-earths-magnetic-field-in-the-laboratory/|заглавие=Учени пресъздават земното маагнитно поле|автор=Тери Девит|труд=Madison Dynamo|архив_дата=19 октомври 1999 г.}}</ref> Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref> == Земята в Слънчевата система == [[Файл:Earth-moon.jpg|мини|242x242px|Изглед на Земята от лунна орбита]] На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути. Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден. Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула. Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо. Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната. === Наблюдение от космоса === Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]). [[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|242x242px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]] === Естествени спътници === {{основна|Луна}} Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година. {| class="wikitable" |- !style="background:#efefef"|Име !style="background:#efefef"|Диаметър (km) !style="background:#efefef"|Маса (kg) !style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km) !style="background:#efefef"|Орбитален период |- |[[Луна]] | style="text-align:center;"|3474,8 |7,349×10<sup>22</sup> | style="text-align:center;"|384 400 |27 дни, 7 часа, 43,7 минути |} Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части. Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]]. [[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери: [[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]] Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref> == География == {{основна|География}} [[Файл:Physical world.jpg|мини|342x342px|Физическа карта на Земята]] Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km. === Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) === * Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m * Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m * Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m === Природни и климатични пояси === {{основна|Климат}} [[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|342x342px|Климатична карта]] Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]]. == Природа == === Природни ресурси === {{основна|Природни ресурси}} * Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти. * Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята. * Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци. Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и. === Използване на сушата от човека === {| class="wikitable" |- !Използване на земята !В проценти |- | ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13% |- | ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71% |- | ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26% |- | ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32% |- | ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5% |- | ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30% |} '''Земя снабдена с напоителни съоръжения:''' 2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.) === Естествени бедствия === Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]]. Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]]. В съвременната климатология се приема, че хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008|archive-url = http://web.archive.org/web/20070219142819/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change |archive-date = 2007-02-19}}</ref> === Проблеми на антропогенния фактор === В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]]. В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]]. == Човешко население == {{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}} [[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]] Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012|archive-url = http://web.archive.org/web/20111229234522/http://news.yahoo.com:80/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html |archive-date = 2011-12-29}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070317014152/http://www.un.org:80/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm |archive-date = 2007-03-17}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави. Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2013-04-26| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130426050056/http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007| archivedate=2008-01-25| archive-url=https://web.archive.org/web/20080125061921/http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007| архив_дата=2007-04-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070407011249/http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене. Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2007-06-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070609135729/http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс. Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]] (на 12 април 1961 г.).<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012| архив_дата=2009-01-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090119175052/http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> '''Възрастова структура на населението на Земята:''' * ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%) ** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%) ** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%) * ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%) ** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%) ** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%) * ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%) ** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%) ** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.) ''' [[Естествен прираст]] на населението:''' 1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден '''[[Раждаемост]]:''' 22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден '''[[Смъртност]]:''' 9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден '''[[Съотношение между половете]]:''' * ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени * ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени * ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени * ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени * ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.) '''[[Детска смъртност]]:''' 54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.) '''[[Средна продължителност на живота]]''' * ''общо за населението:'' 64 години * ''мъже:'' 62 години * ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.) '''[[Плодовитост]]:''' 2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.) == Държавно управление == [[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|269x269px|Залата на общото събрание на ООН]] Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]]. == Представи и описания на Земята == Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120423182500/http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html |date=2012-04-23 }}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]''). Една снимка на Земята, направена от ''[[Вояджър 1]]'', е вдъхновила [[Карл Сейгън]] да опише Земята като „[[бледа синя точка]]“.<ref name="seti-pbd">{{cite web| author=Staff| url=http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html| title=Pale Blue Dot| publisher=SETI@home| accessdate=[[18 март]] [[2008]]| archive-url=http://web.archive.org/web/20071220203109/http://gtrc911.quaker.org:80/pale_blue_dot.html| archive-date=2007-12-20| архив_дата=2011-08-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817133916/http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html}}</ref> В [[фантастика|научнофантастичната литература]] Земята често е [[столица]]та или административен център на [[галактика|галактическо]] [[управленско тяло]] (особено ако това тяло е доминирано от [[хуманоид|човекоподобни]], често това са [[федерация|федерации]], по-рядко [[империя|империи]] или [[диктатура|диктаторски режими]]. Типични примери са ''[[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]]'' и ''[[Вавилон 5]]''. В някои случаи хората на [[бъдеще]]то са забравили от коя планета са дошли първоначално (''[[Бойна звезда Галактика]]'' и ''[[Поредица за Фондацията|поредицата за Фондацията]]''). ''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' е „трилогия в пет части“ на [[Дъглас Адамс]], която описва Земята като „[[почти безобидна]]“. == Бъдеще на Земята == Бъдещето на Земята е тясно свързано с това на [[Слънце]]то. Като резултат от натрупването на [[хелий]] в слънчевото ядро, светимостта на Слънцето бавно ще се увеличава. Тя ще се увеличи с около 10% в следващите 1,1 млрд. години и с 40% в следващите 3,5 млрд. години<ref name="sun_future">{{cite journal| author=Sackmann, I.-J.; Boothroyd, A. I.; Kraemer, K. E.| title=Our Sun. III. Present and Future| journal=Astrophysical Journal| year=1993| volume=418| pages=457 – 468| url=http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1993ApJ...418..457S| accessdate=[[18 март]] [[2008]]}}</ref> Заради голямото количество радиация, което достига до повърхността на Земята, ще настъпят промени в климата и вероятно ще изчезнат океаните.<ref>{{cite journal| last=Kasting| first=J.F.| title=Runaway and Moist Greenhouse Atmospheres and the Evolution of Earth and Venus| journal=Icarus| year=1988| volume=74| pages=472 – 494| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Icar...74..472K| accessdate=18 март 2008}}</ref> Повишените температури на повърхността ще доведат до ускорение на неорганичния [[Кръговрат на въглерода|кръговрат на CO<sub>2</sub>]] и съответно до редуцирането му до смъртоносни нива за растенията в следващите 500 до 900 млн. години. Даже и Слънцето да останеше стабилно, продължаващото охлаждане на Земята ще доведе до загубата на океаните и атмосферата (заради намаленото ниво на [[вулканизъм]]).<ref>{{cite journal| author=Guillemot, H.; Greffoz, V.| title=Ce que sera la fin du monde| journal=Science et Vie| date=Mars 2002| volume=N° 1014| език=fr}}</ref> След още един милиард години водата на повърхността би изчезнала.<ref>{{cite news| first=Damian| last=Carrington| title=Date set for desert Earth| publisher=BBC News| date=[[21 февруари]], [[2000]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/specials/washington_2000/649913.stm| accessdate=18 март 2008}}</ref> Очаква се Земята да е обитаема поне още 500 млн. години.<ref>{{cite web| first=Robert| last=Britt| url=http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html| title=Freeze, Fry or Dry: How Long Has the Earth Got?| date=18 март 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000706232832/http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html|archivedate=6 юли 2000}}</ref> Слънцето ще се превърне в [[червен гигант]] за около 5 млрд. години. Най-вероятно то ще завладее 90% от сегашното му разстояние от Земята (около 1 [[астрономическа единица|AU]]). [[Орбита на Земята|Орбитата на Земята]] обаче може да се измени с 1,7 AU заради намалялата маса на Слънцето. По последни изследвания и симулации Земята ще бъде разрушена от приливните ефекти от навлизането ѝ в Слънчевата атмосфера.<ref>{{cite news| url=http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20| title=Hope dims that Earth will survive Sun's death| date=[[22 февруари]], [[2008]]| publisher=NewScientist.com news service| first=Jason| last=Palmer| accessdate=2008-03-18| archivedate=2008-03-17| archive-url=https://web.archive.org/web/20080317001540/http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20}}</ref> == Вижте също == * '''Икономика:''' [[Световна икономика]] * '''История:''' [[История на света]] * '''Правна система:''' [[Международно право]] * '''Държави''' [[Списък на страните]], [[Списък на страните по площ]] * [[Околосветско пътешествие]] * [[Възраст на Земята]] * [[Геология]] ** [[Земетресение]] ** [[Геологическа скала]] ** [[Тектоника]] * [[Земята във фантастиката]] ** [[Пътешествие до центъра на Земята]] * [[Извънземен живот]] == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Earth|Земята}} {{сродни проекти Уикиречник|земя}} {{сродни проекти край}} * [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/earthfact.html Факти за Земята от NASA] * [https://www.google.com/maps/@36.6233227,-44.9959756,5662076m/data=!3m1!1e3 Google Earth 3D], интерактивна карта * [https://earthobservatory.nasa.gov/ Земна обсерватория – НАСА] * [http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Earth Земята] в [http://solarsystem.nasa.gov Изследване на Слънчевата система (НАСА)] * [http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html Климатични промени изменят формата на Земята – НАСА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090122063915/http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html |date=2009-01-22 }} {{Слънчева система}} {{Местоположение на Земята}} {{Личности на годината на Тайм|76 – 00}} {{Избрана статия|943429|7 май 2007}} [[Категория:Земя| ]] h6eerwqh8kvn0wsw7f1rmbn7tbtf0xx Васил Михайлов 0 28525 12896125 12889860 2026-05-02T13:12:52Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896125 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Васил Михайлов}} {{Личност|актьор | още = {{Депутат-България|7в=1}} }} '''Васил Александров Михайлов''' е български театрален и филмов актьор. == Биография == Роден е на 6 април 1938 г. в [[Стара Загора]], но произхожда от бежанско семейство от [[Мараш (дем Орестиада)|Мараш]], [[Западна Тракия]]<ref>Цанкова, Искра. „По стъпките на Милетич“, сп. „Тема“, бр.40, 15 – 21 октомври 2012, стр. 64.</ref>. През 1964 г. завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]]. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.<ref>Надежда Христова, [https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/blizki-i-priyateli-se-proshtavat-sas-sina-na-golemiya-aktyor-vasil-mihaylov-v-petak Близки и приятели се прощават със сина на големия актьор Васил Михайлов в петък] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191013154914/https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/blizki-i-priyateli-se-proshtavat-sas-sina-na-golemiya-aktyor-vasil-mihaylov-v-petak |date=2019-10-13 }}, dir.bg, 1 октомври 2019 г.</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101172438/pochina-jurnalistat-i-radiovodesht-aleksandar-mihailov Почина журналистът и радиоводещ Александър Михайлов], БНР, 30 септември 2019 г.</ref> Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, [[Стара Загора]] (1964 – 1967), в [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]], където е бил директор (1965 – 1966), във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 –) и в „[[Театър 199]]“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата. Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]] (1973), както и заместник-председател на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1982 – 1989). Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на [[Петко Войвода]] в телевизионния сериал „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“. [[Файл:Steps-VASIL MIHAYLOV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред „[[Театър 199]]“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.]] На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6706272|title=Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018|author=Мила Манолова|publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=8 февруари 2018|accessdate=9 февруари 2018}}</ref> На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.<ref>Александър Райчев, [http://bnr.bg/post/100931358/aktyorat-vasil-mihailov-otkazva-da-prieme-nagradata-ikar „Актьорът Васил Михайлов отказва да приеме наградата „Икар“], bnr.bg, 9 февруари 2018 г.</ref> Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „''В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация''.“<ref>[https://topnovini.bg/node/783899 „Васил Михайлов отказва наградата „Икар“], topnovini.bg.</ref> == Театрални роли == Ролите, изиграни на сцената на [[Театър „Българска армия“]]: * 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, [[Кирил Христов]], режисьор [[Анастас Михайлов]] * 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, [[Максим Горки]], реж. Леонид Варпаховски * 1971 – Фьодор – „Нашествие“, [[Леонид Леонов]], реж. Кънчо Илиев * 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, [[Рангел Игнатов]], реж. [[Крикор Азарян]] * 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. [[Елка Михайлова]] * 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, [[Борис Василиев]], реж. Крикор Азарян * 1988 – Сюлейман Ага – „[[Време разделно]]“, [[Антон Дончев]], реж. [[Асен Шопов]] * 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, [[Антон Чехов]], реж. Крикор Азарян * 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян * 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов * 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, [[Михаил Булгаков]], реж. Леонид Е. Хейфец * 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, [[Станислава Пшибишевска]], реж. Анджей Вайда * 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, [[Иван Вазов]], реж. [[Иван Добчев]] * 1981 – „Капитан Петко Войвода“ * 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, [[Бърнард Шоу]], реж. [[Леон Даниел]] * 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, [[Едуард Мане]], реж. Крикор Азарян * 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, [[Маргарит Минков]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]] * 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. [[Красимир Спасов]] * 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, [[Тибор Дюркович]], реж. [[Николай Ламбрев]] * 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов * 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, [[Уилям Фокнър]], [[Албер Камю]], реж. Николай Ламбрев * 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев * 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, [[Юджийн О'Нийл]], реж. Николай Ламбрев * 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, [[Стефан Цанев]], реж. Николай Ламбрев * 1996 – Полоний – „[[Хамлет]]“, [[Уилям Шекспир]], реж. Николай Ламбрев * 1996 – Игото – „Опит за летене“, [[Йордан Радичков]], реж. Крикор Азарян * 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, [[Готхолд Ефраим Лесинг]], реж. Красимир Спасов * 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, [[Тенеси Уилямс]], реж. Николай Ламбрев * 1999 – Димитър – „Буре барут“, [[Деян Дуковски]], реж. Крикор Азарян * 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, [[Боян Папазов]], реж. Крикор Азарян * 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на [[Камен Донев]] * 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, [[Януш Грловацки]], реж. Крикор Азарян Изиграл още много роли в театрите: * „Иван Димов“ – Хасково * „Някой нов“ * [[Театър 199]] – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим. * [[Народен театър „Иван Вазов“]] * театър „Движение“ * театрална формация към „България“ АД и др. == Телевизионен театър == * „[[Тайната вечеря на Дякона Левски|Тайната вечеря на дякона Левски]]“ (2003) * „Часът на моето убийство“ (1992) – [[Коста Паница]] * „Нюрнбергският процес“ – съветският обвинител * „Насила лекар“ (от [[Жан-Батист Молиер]]) – Сганарел * „Оптимистична трагедия“ (от [[Всеволод Вишневски]]) – Водача * „Игра на любовта и случая“ (от [[Пиер Мариво]]) – Оргон * „Господинката“ (от [[Генчо Стоев]]) – Господинката * „Кралят Елен“ (от [[Карло Гоци]]) – Тарталя * „Ревизорски уроци“ (1988) (от [[Радослав Михайлов]]), 2 части – кмета Газдов * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (от [[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Константин Сапунов]] * „Великото чудо“ (1986) (от [[Николай Георгиев]]) * „Кучета“ (1985) (от [[Николай Хайтов]]) – Начо * „Нощта на славеите“ (1985) (от В. Ежов) * „Процесът Стамболийски“ (1985) (от [[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Александър Стамболийски]] * „Хъшове“ (1982) (от [[Иван Вазов]]) – Македонски * „Буря в тихо време“ (1981) (от [[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) * „Вампир“ (1980) (от [[Антон Страшимиров]]) * „Съдии на самите себе си“ (1977) (от [[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Над морското равнище“ (1977) (от [[Иван Радоев]]) * „Женитба“ (1977) (от [[Николай Гогол]]) – Кочкарьов * „Кралят-елен“ (1975) * „Лодка в гората“ (1972) (от [[Николай Хайтов]]) – Марин, горския * „История на бъдещето“ (1972), 2 серии * „Човекът от Ла Манча“ (1968) ([[Мигел де Сервантес]]) * „Албена“ (1968) (от [[Йордан Йовков]]) – Нягул == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Ханът и империята]] || || || хан Кубрат |- | 2017 || [[Възвишение (филм)|Възвишение]] || || || хаджи Петър Матеев |- | 2015 || [[Жажда (филм, 2015)|Жажда]] || || || бащата на момичето |- | 2014 || [[Пътят към Коста дел Маресме]]<br>(Bulgarian rhapsody) || || || Рангел |- | 2014 || [[Имунитет (филм)|Имунитет]] || || България/САЩ || дядото |- | 2013 || [[Дърво без корен (филм, 2013)|Дърво без корен]]<br>(''Tree Without a Root'') || || Великобритания/Германия/България || Гатьо Игнатов |- | 2012 || [[София (филм)|София]] <br>(''Sofia'') || || САЩ || домакин |- | 2010 || [[Стъпки в пясъка]] || || || бай Гроздан, бащата на Слави |- | 2008 || [[Последното пътуване]] (тв) || || || |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) || || || Румен Стефанов Михайлов – Чичо |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || чичото |- | 2004 || ''Как убих светец''<br> (''Kako ubiv svetec'') || || Франция/Македония/Словения || |- | 2004 || [[Изпепеляване]] || || || генерал от [[Държавна сигурност|ДС]] |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]]<br>(тв сериал) || 6 || || звездата Звезделин Карабаджаков / граф Алмавива в 3 серии (I, II, III) |- | 2002 || [[Лист отбрулен]] || || || Идриз,<br>''приятел на Илми, ерген и шегаджия'' |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || Меридиан |- | 2001 || [[Огледалото на дявола]] <br>(тв сериал) || 4 || || Папаризов |- | 2001 || [[Съдбата като плъх]] (тв) || || България/Македония || бащата на Георги |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'')<br>[[Друиди]] || || Франция/Канада/Белгия || галът Виридо |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || Нишкия митрополит |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || следователят |- | 1998 || [[След края на света]] || || България/Германия/Гърция || Авраам „къркача“ Коен |- | 1996 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || Вълкадин, заможен селянин |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || |- | 1995 || [[Повод за убийство]] || || || писателя |- | 1994 || [[Забраненият плод]] || || || бащата |- | 1994 || [[Честна мускетарска]] (тв) || || || Арамис |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || химикът Васил Мишев |- | 1989 || [[Индиански игри]] || || || Йон |- | 1989 || [[Маргарит и Маргарита]] || || || Нерезанов |- | 1989 || [[Право на избор]] || || || |- | 1988 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]<br>(''Большая игра'') || 6 || СССР/България || Матен |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || Сюлейман ага<br>местен управител (челибашия на войската и кадия), противник на насилствената смяна |- | 1987 || [[Приземяване]] || || || Димовски, любовникът на Христина |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || [[Петко Каравелов]] |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || Паскалев, партийния секретар |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || Ювиги [[хан Крум]] |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1986 || [[Характеристика (филм)|Характеристика]] || || || Крушев |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]]<br>(тв сериал) || 11 || || Карач, майстор-строител <br>(в 10 серии; без 7-а) |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Боян Бъчваров-Бъч |- | 1983 || [[Фалшификаторът от „Черния кос“]]<br>(тв сериал) || 3 || || полковник Димитър Василев Мирски, следовател<br>(в 3 серии: I, II, III) |- | 1983 || [[Римска делва]] (тв) || || || |- | 1981 || [[681 – Величието на хана]] || || || [[хан Кубрат]] |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Петко Киряков, [[капитан Петко войвода]] |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || [[хан Кубрат]] |- | 1981 || [[Пришествие]] || || || Чернев |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || [[Харалампи Стоянов]] |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || генерал [[Никифор Никифоров (генерал-майор)|Никифор Никифоров]] (Журин), отговарящ за военните съдилища в България, главен информатор на Пеев<br>(в 5 серии: I, II, III, IV, V) |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || [[Харалампи Стоянов]],<br>редактор, комунист и депутат |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || бащата на Камен |- | 1978 || [[Момчетата от „Златен лъв“]]<br>(тв сериал) || 4 || || бащата |- | 1978 || [[Инструмент ли е гайдата?]] || || || Никола, секретарят на съвета |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || следователят |- | 1978 || [[Отрова в извора]] || || || майор Краев |- | 1978 || [[Адиос, мучачос]] || || || Джамбаза/богатият селянин в кръчмата |- | 1977 || [[Нечиста сила]]<br>(тв сериал) || 3 || || кмета Божил |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС]]<br>(тв сериал) || 5 || || [[Никола Гешев]], началникът на полицията (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Хари, треньорът |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || || бригадирът Добри Жеков |- | 1977 || [[Хирурзи]] || || || д-р Константин Панов, завеждащ хирургическото отделение |- | 1976 || [[Земя без въздух]] || || || |- | 1976 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || даскал Гатю |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(тв сериал) || 2 || || Коко, таксиметровият шофьор<br>(в II серия: „Реквием за една мръсница“) |- | 1975 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || шофьорът |- | 1974 – 1976 || [[Сбогом, любов]] <br>(тв сериал) || 3 || || Агликин, началник на строителното управление |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Иван Стоянов, синът на баба Черна |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || [[Атанас Щерев]] |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || Ангел |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || капитан Стрезов |- | 1974 || [[Обикновени хора - Станка]] || || || Киро,<br> заможен селянин, хазяин на Борис |- | 1974 || [[Гардеробът]] (тв) || || || (гласът на гардероба) |- | 1974 || [[Господинката]] (тв) || || || Господинката |- | 1974 || [[Ламята]] || || || дърваря Брадван |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || || || (гласът на фантома) |- | 1973 || [[Нона]] || || || Тошо,<br>''дъщеря на Манол и брат на Нона'' |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || Кольо, бащата |- | 1973 || [[Като песен]] || || || другарят Ким<br>''командирът'' |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || бай Кольо |- | 1972 || [[Катастрофата]] || 3 || || |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || Пешо |- | 1971 || [[Герловска история]] || || || старшията |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || Ибрям Али |- | 1970 – 1971 || [[Ало, д-р Минев!]]<br>(тв сериал) || 5 || || Василев, съсед на Миневи |- | 1970 || [[Един миг свобода]] || 2 нов. || || Стамо<br>(в новелата „Искам да живея“) |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1969 || [[Свобода или смърт (филм)|Свобода или смърт]] || || || поп Сава Катрафилов |- | 1967 || [[С дъх на бадеми]] || || || професор Северинов |- | 1962 || [[Хроника на чувствата]] || || || |- |} == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1974). * [[Народен артист]] (1981). * Орден „За заслуги към [[Българска армия|БНА]]“ (1974). * Медал „За заслуги към [[Българска армия|БНА]]“ за ролята на [[хан Кубрат]] във филма [[Хан Аспарух]]. * „Първа награда“ на [[Министерство на отбраната на България|МНО]] за роля на патриотична тема (1967). * „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ ([[Велико Търново]], 1968). * „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969). * „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „[[Герловска история]]“ на Х фестивал на българския филм – ([[Варна]], 1971). * „Наградата на [[Министерство на отбраната на България|МНО]]“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972). * „Наградата на [[Министерство на отбраната на България|МНО]]“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973). * „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ ([[Велико Търново]], 1975). * „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – ([[Враца]], 1977). * „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър. * „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]] за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма [[По дирята на безследно изчезналите]] (1978). * „Награда за мъжка роля“ на [[Съюза на българските филмови дейци]] за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „[[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]]“ (1981). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“ на XVII фестивал на българския игрален филм – ([[Варна]], 1982). * Награда на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983) * „Първа награда“ на [[Министерство на отбраната на България|МНО]] за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983). * „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „[[Събеседник по желание]]“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – ([[Варна]], 1984). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „[[Вълкадин говори с Бога]]“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – ([[Пловдив]], 1997). * „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „[[След края на света]]“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999). * „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата [[Петър Стоянович]] ''„за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)''<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160624121707/http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 |date=2016-06-24 }}, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.</ref> * Почетен гражданин на Стара Загора. * Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор. * „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана). * [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] (2018)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2018/11/14/231880/премиерът-награди-васил-михайлов-с-държавната-награда-св-паисий-хилендарски-снимки | заглавие=Премиерът награди Васил Михайлов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (снимки) |достъп_дата =2 юни 2019 г |дата=14 ноември 2018 г |издател=Нова ТВ |език= }}</ref> * Орден "Стара планина", 2019 г. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Васил Михайлов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0586152|Васил Михайлов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/63077/ Васил Михайлов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/163467/bio/ Васил Михайлов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] 2pkuw8cypupswezcouquja2kyhfzgsm 12896323 12896125 2026-05-02T17:21:54Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896323 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Васил Михайлов}} {{Личност|актьор | още = {{Депутат-България|7в=1}} }} '''Васил Александров Михайлов''' е български театрален и филмов актьор. == Биография == Роден е на 6 април 1938 г. в [[Стара Загора]], но произхожда от бежанско семейство от [[Мараш (дем Орестиада)|Мараш]], [[Западна Тракия]]<ref>Цанкова, Искра. „По стъпките на Милетич“, сп. „Тема“, бр.40, 15 – 21 октомври 2012, стр. 64.</ref>. През 1964 г. завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]]. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.<ref>Надежда Христова, [https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/blizki-i-priyateli-se-proshtavat-sas-sina-na-golemiya-aktyor-vasil-mihaylov-v-petak Близки и приятели се прощават със сина на големия актьор Васил Михайлов в петък] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191013154914/https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/blizki-i-priyateli-se-proshtavat-sas-sina-na-golemiya-aktyor-vasil-mihaylov-v-petak |date=2019-10-13 }}, dir.bg, 1 октомври 2019 г.</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101172438/pochina-jurnalistat-i-radiovodesht-aleksandar-mihailov Почина журналистът и радиоводещ Александър Михайлов], БНР, 30 септември 2019 г.</ref> Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, [[Стара Загора]] (1964 – 1967), в [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]], където е бил директор (1965 – 1966), във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 –) и в „[[Театър 199]]“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата. Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]] (1973), както и заместник-председател на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1982 – 1989). Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на [[Петко Войвода]] в телевизионния сериал „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“. [[Файл:Steps-VASIL MIHAYLOV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред „[[Театър 199]]“ – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Михайлов.]] На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6706272|title=Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018|author=Мила Манолова|publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=8 февруари 2018|accessdate=9 февруари 2018}}</ref> На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.<ref>Александър Райчев, [http://bnr.bg/post/100931358/aktyorat-vasil-mihailov-otkazva-da-prieme-nagradata-ikar „Актьорът Васил Михайлов отказва да приеме наградата „Икар“], bnr.bg, 9 февруари 2018 г.</ref> Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „''В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация''.“<ref>[https://topnovini.bg/node/783899 „Васил Михайлов отказва наградата „Икар“], topnovini.bg.</ref> == Театрални роли == Ролите, изиграни на сцената на [[Театър „Българска армия“]]: * 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, [[Кирил Христов]], режисьор [[Анастас Михайлов]] * 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, [[Максим Горки]], реж. Леонид Варпаховски * 1971 – Фьодор – „Нашествие“, [[Леонид Леонов]], реж. Кънчо Илиев * 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, [[Рангел Игнатов]], реж. [[Крикор Азарян]] * 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. [[Елка Михайлова]] * 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, [[Борис Василиев]], реж. Крикор Азарян * 1988 – Сюлейман Ага – „[[Време разделно]]“, [[Антон Дончев]], реж. [[Асен Шопов]] * 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, [[Антон Чехов]], реж. Крикор Азарян * 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян * 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов * 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, [[Михаил Булгаков]], реж. Леонид Е. Хейфец * 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, [[Станислава Пшибишевска]], реж. Анджей Вайда * 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, [[Иван Вазов]], реж. [[Иван Добчев]] * 1981 – „Капитан Петко Войвода“ * 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, [[Бърнард Шоу]], реж. [[Леон Даниел]] * 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, [[Едуард Мане]], реж. Крикор Азарян * 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, [[Маргарит Минков]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]] * 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. [[Красимир Спасов]] * 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, [[Тибор Дюркович]], реж. [[Николай Ламбрев]] * 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов * 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, [[Уилям Фокнър]], [[Албер Камю]], реж. Николай Ламбрев * 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев * 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, [[Юджийн О'Нийл]], реж. Николай Ламбрев * 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, [[Стефан Цанев]], реж. Николай Ламбрев * 1996 – Полоний – „[[Хамлет]]“, [[Уилям Шекспир]], реж. Николай Ламбрев * 1996 – Игото – „Опит за летене“, [[Йордан Радичков]], реж. Крикор Азарян * 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, [[Готхолд Ефраим Лесинг]], реж. Красимир Спасов * 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, [[Тенеси Уилямс]], реж. Николай Ламбрев * 1999 – Димитър – „Буре барут“, [[Деян Дуковски]], реж. Крикор Азарян * 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, [[Боян Папазов]], реж. Крикор Азарян * 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на [[Камен Донев]] * 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, [[Януш Грловацки]], реж. Крикор Азарян Изиграл още много роли в театрите: * „Иван Димов“ – Хасково * „Някой нов“ * [[Театър 199]] – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим. * [[Народен театър „Иван Вазов“]] * театър „Движение“ * театрална формация към „България“ АД и др. == Телевизионен театър == * „[[Тайната вечеря на Дякона Левски|Тайната вечеря на дякона Левски]]“ (2003) * „Часът на моето убийство“ (1992) – [[Коста Паница]] * „Нюрнбергският процес“ – съветският обвинител * „Насила лекар“ (от [[Жан-Батист Молиер]]) – Сганарел * „Оптимистична трагедия“ (от [[Всеволод Вишневски]]) – Водача * „Игра на любовта и случая“ (от [[Пиер Мариво]]) – Оргон * „Господинката“ (от [[Генчо Стоев]]) – Господинката * „Кралят Елен“ (от [[Карло Гоци]]) – Тарталя * „Ревизорски уроци“ (1988) (от [[Радослав Михайлов]]), 2 части – кмета Газдов * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (от [[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Константин Сапунов]] * „Великото чудо“ (1986) (от [[Николай Георгиев]]) * „Кучета“ (1985) (от [[Николай Хайтов]]) – Начо * „Нощта на славеите“ (1985) (от В. Ежов) * „Процесът Стамболийски“ (1985) (от [[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Александър Стамболийски]] * „Хъшове“ (1982) (от [[Иван Вазов]]) – Македонски * „Буря в тихо време“ (1981) (от [[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) * „Вампир“ (1980) (от [[Антон Страшимиров]]) * „Съдии на самите себе си“ (1977) (от [[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Над морското равнище“ (1977) (от [[Иван Радоев]]) * „Женитба“ (1977) (от [[Николай Гогол]]) – Кочкарьов * „Кралят-елен“ (1975) * „Лодка в гората“ (1972) (от [[Николай Хайтов]]) – Марин, горския * „История на бъдещето“ (1972), 2 серии * „Човекът от Ла Манча“ (1968) ([[Мигел де Сервантес]]) * „Албена“ (1968) (от [[Йордан Йовков]]) – Нягул == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Ханът и империята]] || || || хан Кубрат |- | 2017 || [[Възвишение (филм)|Възвишение]] || || || хаджи Петър Матеев |- | 2015 || [[Жажда (филм, 2015)|Жажда]] || || || бащата на момичето |- | 2014 || [[Пътят към Коста дел Маресме]]<br>(Bulgarian rhapsody) || || || Рангел |- | 2014 || [[Имунитет (филм)|Имунитет]] || || България/САЩ || дядото |- | 2013 || [[Дърво без корен (филм, 2013)|Дърво без корен]]<br>(''Tree Without a Root'') || || Великобритания/Германия/България || Гатьо Игнатов |- | 2012 || [[София (филм)|София]] <br>(''Sofia'') || || САЩ || домакин |- | 2010 || [[Стъпки в пясъка]] || || || бай Гроздан, бащата на Слави |- | 2008 || [[Последното пътуване]] (тв) || || || |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) || || || Димитър Стефанов Михайлов – Чичо,<br>бивш затворник |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || чичото |- | 2004 || ''Как убих светец''<br> (''Kako ubiv svetec'') || || Франция/Македония/Словения || |- | 2004 || [[Изпепеляване]] || || || генерал от [[Държавна сигурност|ДС]] |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]]<br>(тв сериал) || 6 || || звездата Звезделин Карабаджаков / граф Алмавива в 3 серии (I, II, III) |- | 2002 || [[Лист отбрулен]] || || || Идриз,<br>''приятел на Илми, ерген и шегаджия'' |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || Меридиан |- | 2001 || [[Огледалото на дявола]] <br>(тв сериал) || 4 || || Папаризов |- | 2001 || [[Съдбата като плъх]] (тв) || || България/Македония || бащата на Георги |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'')<br>[[Друиди]] || || Франция/Канада/Белгия || галът Виридо |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || Нишкия митрополит |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || следователят |- | 1998 || [[След края на света]] || || България/Германия/Гърция || Авраам „къркача“ Коен |- | 1996 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || Вълкадин, заможен селянин |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || |- | 1995 || [[Повод за убийство]] || || || писателя |- | 1994 || [[Забраненият плод]] || || || бащата |- | 1994 || [[Честна мускетарска]] (тв) || || || Арамис |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || химикът Васил Мишев |- | 1989 || [[Индиански игри]] || || || Йон |- | 1989 || [[Маргарит и Маргарита]] || || || Нерезанов |- | 1989 || [[Право на избор]] || || || |- | 1988 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]<br>(''Большая игра'') || 6 || СССР/България || Матен |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || Сюлейман ага<br>местен управител (челибашия на войската и кадия), противник на насилствената смяна |- | 1987 || [[Приземяване]] || || || Димовски, любовникът на Христина |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || [[Петко Каравелов]] |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || Паскалев, партийния секретар |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || Ювиги [[хан Крум]] |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1986 || [[Характеристика (филм)|Характеристика]] || || || Крушев |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]]<br>(тв сериал) || 11 || || Карач, майстор-строител <br>(в 10 серии; без 7-а) |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Боян Бъчваров-Бъч |- | 1983 || [[Фалшификаторът от „Черния кос“]]<br>(тв сериал) || 3 || || полковник Димитър Василев Мирски, следовател<br>(в 3 серии: I, II, III) |- | 1983 || [[Римска делва]] (тв) || || || |- | 1981 || [[681 – Величието на хана]] || || || [[хан Кубрат]] |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Петко Киряков, [[капитан Петко войвода]] |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || [[хан Кубрат]] |- | 1981 || [[Пришествие]] || || || Чернев |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || [[Харалампи Стоянов]] |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || генерал [[Никифор Никифоров (генерал-майор)|Никифор Никифоров]] (Журин), отговарящ за военните съдилища в България, главен информатор на Пеев<br>(в 5 серии: I, II, III, IV, V) |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || [[Харалампи Стоянов]],<br>редактор, комунист и депутат |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || бащата на Камен |- | 1978 || [[Момчетата от „Златен лъв“]]<br>(тв сериал) || 4 || || бащата |- | 1978 || [[Инструмент ли е гайдата?]] || || || Никола, секретарят на съвета |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || следователят |- | 1978 || [[Отрова в извора]] || || || майор Краев |- | 1978 || [[Адиос, мучачос]] || || || Джамбаза/богатият селянин в кръчмата |- | 1977 || [[Нечиста сила]]<br>(тв сериал) || 3 || || кмета Божил |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС]]<br>(тв сериал) || 5 || || [[Никола Гешев]], началникът на полицията (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Хари, треньорът |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || || бригадирът Добри Жеков |- | 1977 || [[Хирурзи]] || || || д-р Константин Панов, завеждащ хирургическото отделение |- | 1976 || [[Земя без въздух]] || || || |- | 1976 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || даскал Гатю |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(тв сериал) || 2 || || Коко, таксиметровият шофьор<br>(в II серия: „Реквием за една мръсница“) |- | 1975 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || шофьорът |- | 1974 – 1976 || [[Сбогом, любов]] <br>(тв сериал) || 3 || || Агликин, началник на строителното управление |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Иван Стоянов, синът на баба Черна |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || [[Атанас Щерев]] |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || Ангел |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || капитан Стрезов |- | 1974 || [[Обикновени хора - Станка]] || || || Киро,<br> заможен селянин, хазяин на Борис |- | 1974 || [[Гардеробът]] (тв) || || || (гласът на гардероба) |- | 1974 || [[Господинката]] (тв) || || || Господинката |- | 1974 || [[Ламята]] || || || дърваря Брадван |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || || || (гласът на фантома) |- | 1973 || [[Нона]] || || || Тошо,<br>''дъщеря на Манол и брат на Нона'' |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || Кольо, бащата |- | 1973 || [[Като песен]] || || || другарят Ким<br>''командирът'' |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || бай Кольо |- | 1972 || [[Катастрофата]] || 3 || || |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || Пешо |- | 1971 || [[Герловска история]] || || || старшията |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || Ибрям Али |- | 1970 – 1971 || [[Ало, д-р Минев!]]<br>(тв сериал) || 5 || || Василев, съсед на Миневи |- | 1970 || [[Един миг свобода]] || 2 нов. || || Стамо<br>(в новелата „Искам да живея“) |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1969 || [[Свобода или смърт (филм)|Свобода или смърт]] || || || поп Сава Катрафилов |- | 1967 || [[С дъх на бадеми]] || || || професор Северинов |- | 1962 || [[Хроника на чувствата]] || || || |- |} == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1974). * [[Народен артист]] (1981). * Орден „За заслуги към [[Българска армия|БНА]]“ (1974). * Медал „За заслуги към [[Българска армия|БНА]]“ за ролята на [[хан Кубрат]] във филма [[Хан Аспарух]]. * „Първа награда“ на [[Министерство на отбраната на България|МНО]] за роля на патриотична тема (1967). * „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ ([[Велико Търново]], 1968). * „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969). * „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „[[Герловска история]]“ на Х фестивал на българския филм – ([[Варна]], 1971). * „Наградата на [[Министерство на отбраната на България|МНО]]“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972). * „Наградата на [[Министерство на отбраната на България|МНО]]“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973). * „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ ([[Велико Търново]], 1975). * „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – ([[Враца]], 1977). * „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър. * „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]] за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма [[По дирята на безследно изчезналите]] (1978). * „Награда за мъжка роля“ на [[Съюза на българските филмови дейци]] за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „[[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]]“ (1981). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“ на XVII фестивал на българския игрален филм – ([[Варна]], 1982). * Награда на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983) * „Първа награда“ на [[Министерство на отбраната на България|МНО]] за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983). * „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „[[Събеседник по желание]]“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – ([[Варна]], 1984). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985). * „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „[[Вълкадин говори с Бога]]“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – ([[Пловдив]], 1997). * „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „[[След края на света]]“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999). * „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата [[Петър Стоянович]] ''„за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)''<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160624121707/http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 |date=2016-06-24 }}, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.</ref> * Почетен гражданин на Стара Загора. * Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор. * „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана). * [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] (2018)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2018/11/14/231880/премиерът-награди-васил-михайлов-с-държавната-награда-св-паисий-хилендарски-снимки | заглавие=Премиерът награди Васил Михайлов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (снимки) |достъп_дата =2 юни 2019 г |дата=14 ноември 2018 г |издател=Нова ТВ |език= }}</ref> * Орден "Стара планина", 2019 г. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Васил Михайлов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0586152|Васил Михайлов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/63077/ Васил Михайлов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/163467/bio/ Васил Михайлов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] tvw5bp34u1x5izypp7ecxxsavnly9wm Георги Калоянчев 0 30901 12896599 12799886 2026-05-02T22:02:33Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896599 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 300.jpg|мини|250px|Гробът на Георги Калоянчев в Централните софийски гробища]] '''Георги Тодоров Калоянчев (Калата)''' е [[Българи|български]] [[актьор]]. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в [[София]]. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още [[Катя Зехирева]], [[Коста Цонев]] и [[Катя Динева]]. == Биография == Роден е в [[Бургас]] на 13 януари 1925 г. През 1951 г. руският режисьор [[Борис Бабочкин]] (по онова време поставил три пиеси в [[Народен театър|Народния театър]]) забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва [[актьорско майсторство]] в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор [[Стефан Сърчаджиев]]. Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]], [[Театър „Българска армия“|Военния театър]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1952 – 1957), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] (от 1956) и в [[Театър 199]]. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред [[Театър 199]]. В [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1952 – 1962). [[Файл:GEORGI KALOYANCHEV.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Калоянчев.]] Дебютира в киното с филма ''[[Утро над родината]]'' (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в [[Специалист по всичко]]“ (1962), Кондов във „[[Вълчицата]]“, инспекторът в „[[Инспекторът и нощта]]“ (1963), Джеси Джеймс в [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] (1966), фокусникът в „[[Най-дългата нощ]]“ (1969), Риксата в „[[Привързаният балон]]“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция „[[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]“ (1969), Парушев в „[[Кит (филм)|Кит]]“ (1970), Езоп в „[[Езоп (филм)|Езоп]]“ (1971), Нако в „[[Нако, Дако, Цако]]“ (1974), „[[Неочаквана ваканция]]“ (1981), „[[Нощните бдения на поп Вечерко]]“ (1981), „[[Бон шанс, инспекторе!]]“ (1984), „[[За къде пътувате?]]“ (1986) „[[Големите игри]]“ (1999) и „[[Рапсодия в бяло]]“ (2002). Играе в над 50 филма. През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „[[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа]]“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век. През 2006 г. излиза своеобразното продължение „[[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]“. Сценарият е написан специално за Калоянчев десет години по-рано, но дълго време не се намират пари за реализацията на проекта. Всичко това налага да се използва нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Член е на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1964) и на [[Съюз на артистите в България|САБ]], като е част от управителния съвет на САБ в периода 1970 – 1973. Автор е на [[автобиография|автобиографичната]] книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998 г.). Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1012870 Отиде си Калата. Георги Калоянчев почина на 87], dariknews.bg, 18 декември 2012.</ref> Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-10-13|цитат=}}</ref> == Памет == На Георги Калоянчев е наречена улица в квартал „[[Драгалевци]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951747|title=Георги Калоянчев}}). == Награди и отличия == * „III [[Димитровска награда]]“ за театрално изкуство (1959) * [[Заслужил артист]] (1963) * [[Народен артист]] (1966) * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I, II и III степен * Награда „25 години народна власт“ * Награда „[[13 века България]]“ * Орден [[Народна република България]] I степен (1975) * [[Герой на социалистическия труд]] * „I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър ([[София]], 1959) * „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969) * „Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма [[Откраднатият влак]] (1971) * „Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972) * „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974) * „Наградата за мъжка роля“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977) * „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977) * „Наградата за мъжка роля“ на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] за (банковия касиер) във филма [[Откога те чакам]] (1985) * Голямата награда „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ за филма [[Характеристика (филм)|Характеристика]] на ФБИФ ([[Варна]], 1986) * „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989) * Наградата „[[Аскеер]]“ за цялостно творчество 1995 г. * „Награда за цялостно творчество“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] (2006). == Библиография == * Калоянчев, Георги. ''Жив съм, ваш съм!'': Изповед. Записана от Катя Воденичарова. 1998; 2000 – II издание. == Театрални роли == * „Хан Татар“ – Баязид * „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ * „Ричард“ – лорд Грей * „Под игото“ – Дамян === Сатиричен театър === * Другарят Велосипедкин, „Баня“ от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев – 1957 г. * Децата, „Баба, дядо, мама, татко и ние“ от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г. * Марио, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г. * Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. – I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г., III Димитровска награда за театрално изкуство * Остап Бендер, „Дванайсетте стола“ по романа на [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]]. Постановка [[Гриша Островски]]. 1959 г. * Спиридон Църквата, „Побеснялото агне“ от [[Аурел Баранга]]. Постановка Михай Райку, 1959 г. – III Димитровска награда за театрално изкуство * „Криво седи – право съди!“ от [[Нейчо Попов]] и [[Енчо Багаров]]. Постановка Гриша Островски. 1959 г. * Присипкин, „Дървеница“ от [[Владимир Маяковски]]. Постановка Боян Дановски. 1959 г. * Ламбурт, „Главата на другите“ от [[Марсел Еме]]. Постановка Гриша Островски. 1960 г. * Иванчо Йотата, „Чичовци“ от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г. * Полицай, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г. * Цабр, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г. * Бояджията, „Третото желание“ от [[Вратислав Блажек]]. Постановка Методи Андонов. 1963 г. * Тончо Папучков, „Червен смях“ по материали на [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], [[Александър Жендов]], [[Крум Кюлявков]], [[Георги Караславов]], [[Орлин Василев]]. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г. * Калю Янчев, „Мачово бърдо“ от [[Мирон Иванов]]. Постановка Методи Андонов. 1964 г. * Сила Силич Копилов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г. * Бидерман, „Бидерман и подпалвачите“ от [[Макс Фриш]]. Постановка Гриша Островски. 1965 г. * Иван Александрович Хлестаков, „Ревизор“ от [[Гогол]]. Постановка Методи Андонов. 1966 г. * Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г. * Телериг, „Старчето и стрелата“ от [[Никола Русев]]. Постановка Методи Андонов. 1969 г. – I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър * Кочкарьов, „Женитба“ от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г. * Тонко Папучков, „Фаталната депеша“ от [[Орлин Орлинов]]. Постановка Борис Спиров. 1971 г. * Марин Дулев, „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.“ от [[Георги Мишев]]. Постановка Гриша Островски. 1972 г. * Швейк, „Швейк през Втората световна война“ от [[Бертолт Брехт]]. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г. * Чико, „Кораб с розови платна“ от [[Васил Априлов]]. Постановка Никола Петков. 1974 г. * Новоселцев, „Служебен роман“ от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г. * Кшищоф Максимович, „Час пик“ от [[Йежи Стефан Ставински]]. Постановка Николай Люцканов. 1975 г. * Чиновникът, „Сако от велур“ от [[Станислав Стратиев]]. Постановка Младен Киселов 1976 г. – Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър * Филка, „Интервенция“ от [[Лев Славин]]. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г. * Живота Цвийович, „Д-р“ от [[Бранислав Нушич]]. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г. * Разумен, „Рейс“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г. * Поп Стайко, „От много ум… Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г. * Г-н Люлин, „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“)“ от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г. * Професорът, „Биволът“ от [[Иван Радоев]]. Постановка Младен Киселов. 1982 г. * Йоната, „Кошници“ от [[Йордан Радичков]]. Постановка Младен Киселов. 1982 г. * Алцест, „Мизантроп“ от [[Молиер]]. Постановка Бранко Плеша 1983 г. * Ганьо Балкански, „Господин Балкански“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]. Постановка Иван Добчев. 1985 г. * Максим Кузмич Варавин, „Дело“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г. * Бай Ноно, „Одисей пътува за Итака“ от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]]. Постановка Иван Добчев 1986 г. – I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г. * Сватанак, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г. * Ноздрьов, „Мъртви души“ от [[Николай Гогол]]. Постановка Здравко Митков. 1989 г. * Илия Чворович, „[[Балкански шпионин]]“ от [[Душан Ковачевич]]. Постановка Николай Поляков 1990 г. * Сава коминочистачът, „Клаустрофобична комедия“ от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г * Големанов, „Големанов“ от [[Ст. Л. Костов]]. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г. * Водещ и Кантонерът, „Пет бременни пиеси“ от [[Дарио Фо]] и [[Франка Раме]]. Постановка Пламен Марков. 1993 г. * Четвърти старец, „От другата страна“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г. * Амеде Букчиниони, „Амеде“ от [[Йожен Йонеско]]. Постановка Елена Цикова 1995 г. * Лило, „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г. * Ромул Август, „Ромул Велики“ от [[Фридрих Дюренмат]]. Постановка Здравко Митков 1996 г. * Фесте, „Дванайсета нощ“ от [[Шекспир]]. Постановка [[Мариус Куркински]] 1997 г. * Пенсионираният дух, „Преди последния спектакъл“ от [[Любомир Пеевски]]. Постановка Илия Добрев 1998 г. * Анто, „Вчерашни целувки“ от [[Юрий Дачев]]. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г. * Мила Родино, „45 години не стигат (Българската мечта)“ от [[Иван Кулеков]]. Постановка Рашко Младенов. 2002 г. * Кръстьо Чокоев (Сокол 1), „Космонавти“ от [[Илко Иларионов]]. Постановка Димитър Стоянов 2005 г. * Реджиналд Паджет, „Квартет“ от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г. == Телевизионен театър == * „Букет цветя“ (1960) * „Чичовци“ (1963) ([[Иван Вазов]]) * „Заповед за убийство“ (1968) ([[Робърт Шекли]]) – кметът на Нови Дилавър * „Кучешка огърлица“ (1968) * „Кучета“ (1968) ([[Николай Хайтов]]) – овчар * „Журналистика в Тенеси“ (1969) * „Паганини на тромпет“ (1969) ([[Никола Русев]]) * „Вражалец“ (1970) ([[Ст. Л. Костов]]) (Първа реализация) * „Козя пътека“ (1972) ([[Йордан Радичков]]), ''мюзикъл'' * „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев) * ''[[Криворазбраната цивилизация (телевизионен мюзикъл)|Криворазбраната цивилизация]]'' по [[Добри Войников]] – ''мюзикъл'' (1974). * „Телерезада“ (1974) ([[Пейо Яворов]]), ''мюзикъл'' * „Ловчанският владика“ (1975) ([[Теодосий Икономов]]) – ''мюзикъл'' * „В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) ([[Любен Попов (актьор)|Любен Попов]]) – ''мюзикъл'' * „Женитба“ (1977) ([[Николай Гогол]]) – Подкольосин * „Предложението“ (1977) ([[Георгий Никитин]]) * „Професия за ангели“ (1977) [[Драгомир Асенов]] * „Мизантроп“ ([[Йожен Лабиш]]) (1978) * „Берачът на малини“ (1978) ([[Фриц Ховендер]]) * „Паметник“ (1979) ([[Леонид Андреев]]) * „Милионерът“ (от [[Йордан Йовков]], реж. [[Младен Младенов (оператор)|Младен Младенов]]) – Масларски * „Безумният Журден“ (1980) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – г-н Журден * „Донаборник“ (1981) * „Женско царство“ (1981) ([[Ст. Л. Костов]]) * „Хоро“ (1982) ([[Антон Страшимиров]]) * „Вестникар ли?“ (1982) (от [[Иван Вазов]], реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Павел Мишеморов * „Старчето и стрелата“ (1982) (от [[Никола Русев]], реж. [[Орфей Цоков]]) – [[Телериг|Хан Телериг]] * „Йосиф и Мария“ (1983) ([[Петер Турини]]) – Йосиф * „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин) * „[[Смъртта на търговския пътник]]“ (1984) (от [[Артър Милър]], реж. [[Магда Каменова]]) – Уили Ломан * „Чичовци“ (1984) ([[Иван Вазов]]), ''мюзикъл'' – хаджи Смион * „Дежурната администраторка слуша“ (1985) ([[Борис Тъжнев]]) * „Пълнолуние“ (1985) ([[Юлиус Удпис]]) * „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Ратинуа * „Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов) * „Ноевият ковчег“ (1986) ([[Петър Маринков]]) – Илия * „Пази се от ягуар“ (1988), мюзикъл * „Закон за наследството“ (1989) ([[Лиляна Михайлова]]) * „Спирката“ ([[Михаил Величков]]) – Алекси * „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – дядо Йово Балкански '''Хумористични миниатюри''' * „В подножието на планината“ (1980) ([[Асен Антов]]) - виладжията * „Зетят“ (1967) - зетят == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2011 – 2019 || [[Столичани в повече]] (тв сериал) || 170 || || Георги, професора (18-а серия) |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || духът на Бай Ганьо<br>(в 4 серии: от I до IV вкл.) |- | 2003 || [[Вчерашни целувки]] (тв) || || || |- | 2002 || [[Рапсодия в бяло]] (тв) || || || старец в старческия дом |- | 1999 || [[Големите игри]]<br>(тв сериал) || 10 || || г-н Спиридонов |- | 1998 || [[След края на света]] (тв)|| || България/Германия/Гърция || поп Исай |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]] – (''Urnebesna tragedija'')|| || ФР Югославия/България/Франция || таксиметров шофьор |- | 1993 || [[Фатална нежност]] || || България/Франция || генерал |- | 1993 || [[Пантуди]] (тв)|| || || Семов |- | 1991 || [[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа]] || || || Бай Ганьо |- | 1991 || [[Бай Ганьо (сериал)|Бай Ганьо]]<br>(тв сериал) || 4 || || Бай Ганьо Балкански<br>(в 4 серии: I, II, III, IV) |- | 1990 || ''Балканска перестройка''<br>(''Masmediologija na Balkanu'')|| || Югославия || д-р Райзер |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || шефът на карнавала |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || хаджи Смион |- | 1990 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Константин Ванчелов |- | 1989 || [[Заплахата]] || || || стареца |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || доцент Стефан Стефанов |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]]|| || || бай Михо |- | 1988 || [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Константин Ванчелов |- | 1987 || [[Нощем по покривите]]<br>(тв сериал) || 2 || || актьорът Георги Калоянчев |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || докторът |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Константин Ванчелов |- | 1987 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Константин Ванчелов |- | 1986 || [[За къде пътувате]] || || || бай Деньо |- | 1986 || [[Земляци-веселяци]] || || || |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || хлебарят |- | 1986 || [[Характеристика (филм)|Характеристика]] || || || бай Луко Деспотов |- | 1985 || [[Нощем с белите коне (филм)|Нощем с белите коне]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1985 || [[Ян Бибиян (филм)|Ян Бибиян]] || || || попът |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || || бившия банков касиер |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || народният представител Сотиров, бивш социалдемократ |- | 1983 || [[Фалшификаторът от „Черния кос“]]<br>(тв сериал) || 3 || || бай Симо Михайлов<br>(в 3 серии: I, II, III) |- | 1983 || [[Бон шанс, инспекторе!]] || || || кметът |- | 1982 || [[Сватба (филм, 1972)|Сватба]] (тв) || || || Гюлев |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || Бог |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || старшината |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв)|| || || Вълчо Иванов Вълев,<br>кмет на село Криводол |- | 1979 || [[Къщата]] || || || |- | 1979 || [[Бягай... Обичам те]] || || || Калата |- | 1979 || [[Роялът]] || || || „Зъбчето“ |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || |- | 1976 || [[Момичето с хармоничката]] (тв)|| || || Джамбазина, богатия търговец |- | 1976 || [[Лебед (филм)|Лебед]] || || || Стоянов |- | 1976 || [[Ние, геолозите]] || || || попът |- | 1975 || [[Невероятно красивото куче Берончо]] (тв) || || || селянинът |- | 1975 || [[Гостът от Абърдийн]] (тв) || || || Миньо Тенев |- | 1974 || [[Нако, Дако, Цако]] || 3 || || Нако |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Дачо |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Пею |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(тв сериал) || 12 || || Димов, председател на партийната организация |- | 1973 || [[Бягство в Ропотамо]] || || || бай Манол |- | 1973 || [[Игрек 17]] || || || дядото |- | 1973 || [[Нощите на инспектора]] || || || Маринов |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Ибрахим бей |- | 1971 || [[Гневно пътуване]] || || || академик Техов, бащата на Чавдар |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] || || България/СССР || полковник Тушев |- | 1970 – 1971 || [[Ало, д-р Минев!]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Минев |- | 1970 || [[Езоп (филм)|Езоп]]<br>(''Ezop'')|| || България/Чехословакия || Езоп |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || Парушев, главния инженер на рибния комбинат |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Салията, немия турчин/полковник Костов |- | 1969 || [[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]<br>(''Galileo'')|| || Италия/България || Джордано Бруно |- | 1968 || [[Небето на Велека]] || || || Лазар |- | 1968 || [[Бялата стая]] || || || клоун в цирка |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || Риксата |- | 1967 || [[Най-дългата нощ]] || || || фокусникът |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]] <br>(тв сериал) || 12 || || селянинът Филип |- | 1966 || [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] (тв) || || || Джеси Джеймс |- | 1965 || [[Грамофон и маслини за моите приятели]] (тв) || || || Спас Тумангелов – Гугутката, собственик на бакалията „Нов живот“ |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || Кондов, директорът на колонията |- | 1964 || [[Русият и Гугутката]] (тв) || || || Гугутката |- | 1964 || [[Невероятна история]] || || || командирът на пожарната |- | 1963 || [[Инспекторът и нощта]] || || || инспекторът |- | 1962 || [[Златният зъб]] || || || милия |- | 1962 || [[Тютюн (филм)|Тютюн]] || || || партизанин |- | 1962 || [[Специалист по всичко]] || || || Спиро Щерев, щангист |- | 1962 || [[Двама под небето]] || || || турчето |- | 1960 || [[Първи урок]] || || || Васката |- | 1959 || [[Командирът на отряда]] || || || Мите |- | 1958 || [[Малката (филм)|Малката]] || || || Мирчо, малкия син на Сокеров |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || футболен съдия |- | 1957 || [[Години за любов]] || || || посетител в болницата |- | 1957 || [[Урокът на историята]]<br>(''Урок истории'')|| || СССР/България || Ван дер Любе |- | 1956 || [[Ребро Адамово]] || || || миньорът с букетче цветя |- | 1956 || [[Две победи]] || || || журналист |- | 1956 || [[Точка първа]] || || || запалянкото |- | 1956 || [[Димитровградци]] || || || Щерю Барабата, наивния ентусиаст |- | 1954 || [[Снаха]] || || || |- | 1952 || [[Наша земя]] || || || Петко Шилото, граничар |- | 1952 || [[Под игото (филм, 1952)|Под игото]] || || || селянин<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1951 || [[Утро над родината]] || || || циганинът Сали |- |} == Външни препратки == {{Уикицитат|Георги Калоянчев}} * {{kino.dir.bg artist|3762|Георги Калоянчев}} * {{imdb name|0436189|Георги Калоянчев}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/63078/ Георги Калоянчев в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/213929/bio/ Георги Калоянчев в Кино-Театр] == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Калоянчев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „13 века България“]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Бургас]] [[Категория:Починали в София]] 4f9l06tdw4h275ehn3raagq9gaq7q0u Георгиос Сеферис 0 34169 12896127 12679829 2026-05-02T13:13:49Z 5530а 331033 12896127 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Γιώργος Σεφέρης | категория = писател | роден-място = [[Урла]], [[Османска империя]] | националност = {{флагче с име|Гърция}} | брак = Мария Зану (1941 – 1971) | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]] | направление = [[модернизъм]] | дебют = | известни творби = | награди = Нобелова награда (1963) | повлиян = [[Пол Валери]]<br>[[Томас Стърнз Елиът]]<br>[[Константинос Кавафис]]<br>[[Езра Паунд]] | повлиял = }} }} '''Георгиос Сеферис''' ({{lang|el|Γιώργος Σεφέρης}}), [[псевдоним]] на '''Йоргос Сефериадис''', е [[Гърция|гръцки]] [[поет]], [[писател]] и [[дипломат]]. Смятан за един от най-значимите гръцки поети на XX век, той получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1963]] г. В поезията му присъстват много образи от [[древногръцка митология|древногръцката митология]], често свързани с [[Одисей]], с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната [[Измир|Смирна]]. Влияние върху Сеферис оказват и [[Пол Валери]], [[Томас Стърнз Елиът]], [[Константинос Кавафис]], [[Езра Паунд]]. == Биография == Георгиос Сеферис е роден през [[1900]] г. в [[Урла]], близо до [[Измир|Смирна]] в [[Мала Азия]], в семейството на Стилианос Сефериадис, адвокат, поет и преводач, по-късно преподавател в [[Атински университет|Атинския университет]]. През [[1914]] г. семейството се премества в [[Атина]], където Сеферис завършва гимназия. [[Файл:George Seferis.JPG|мини|200px|ляво|Сеферис през 1921 г.]] От [[1918]] г. до [[1925]] г. Сеферис учи право в [[Сорбона]]та в [[Париж]]. През [[1922]] г., по време на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]], след кратко гръцко управление, Смирна отново е превзета от [[Турция|турските]] войски и много гърци, сред тях и негови роднини, напускат областта. Сеферис посещава града едва през [[1950]] г. Сеферис се връща в Атина през 1925 г. и на следващата година постъпва в гръцкото външно министерство, където работи в продължение на 35 години. През 30-те години заема постове в посолствата в [[Лондон]] (1931 – 1934) и [[Тирана]] (1936 – 1938). По това време започва и творческата си дейност, като публикува първата си стихосбирка ''„Завой“'' (1931), превежда много френски поети на гръцки език ([[Пол Валери]], [[Андре Жид]], [[Пол Елюар]], [[Пиер-Жан Жув]], [[Шарл Кро]] и други). През [[1941]] г., малко преди началото на войната с [[Германия]], той се жени за Мария Зану. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание в [[Крит]], [[Египет]], [[Република Южна Африка|Южна Африка]] и [[Италия]], като се завръща в Атина през [[1944]] г. След войната работи в посолствата в [[Анкара]] ([[1948]]-[[1950]]) и Лондон ([[1951]] – [[1953]]), след това е посланик за [[Ливан]], [[Сирия]], [[Йордания]] и [[Ирак]] (1953 – [[1956]]). Последният пост преди пенсионирането му е посланик в Лондон ([[1957]] – [[1961]]). През [[1963]] г. Георгиос Сеферис получава [[Нобелова награда за литература]], като става първия грък, награден с нея. През [[1969]] г. той публикува в Гърция и чужбина известното си ''„Възвание“'' срещу [[Гръцка военна хунта|режима на полковниците]] в страната. Умира на [[20 септември]] [[1971]] г., а погребението му се превръща в демонстрация срещу военната диктатура. == Библиография == * ''„Στροφή“'' (1931, поезия; ''„Завой“'') * ''„Στέρνα“'' (1932, поезия; ''„Щерна“'') * ''„Μυθιστόρημα“'' (1935, поезия; ''„Роман“'') * ''„Τετράδιο Γυμνασμάτων“'' (1940, поезия; ''„Тетрадка за упражнения“'') * ''„Ημερολόγιο Καταστρώματος Ι“'' (1940, поезия; ''„Първи корабен дневник“'') * ''„Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙ“'' (1944, поезия; ''„Втори корабен дневник“'') * ''„Κίχλη“'' (1947, поезия; ''„Кихли“'') * ''„Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙΙ“'' (1955, поезия; ''„Трети корабен дневник“'') * ''„Τρία Κρυφά Ποιήματα“'' (1966, поезия; ''„Три тайни поеми“'') ; Издания на български * ''„Аргонавти“'' (2004; в превод на [[Стефан Гечев]], ISBN 954-739-486-X) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.litclub.com/library/prev/seferis/index.html Сеферис в Литературен клуб] * [https://liternet.bg/publish21/g_seferis/index.html Сеферис в Литернет] * [https://literaturensviat.com/?p=39626 Сеферис в Литературен свят] ; За него * {{cite web | last = Михайлова | first = Здравка | year = 2000 | url = http://www.grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=79 | title = Поетът-нобелист Г. Сеферис — връстник на XX век | publisher = grosnipelikani.net | accessdate = 4 януари | accessyear = 2007}} * {{cite web | last = Шерард | first = Филип | url = http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=123 | title = Георгиос Сеферис 1900-1971: човекът и неговата поезия | publisher = grosnipelikani.net | accessdate = 4 януари | accessyear = 2007}} {{превод от|en|Giorgos Seferis|94547270}} {{нобел литература}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сеферис, Георгиос}} [[Категория:Гръцки поети]] [[Категория:Гръцки писатели]] [[Категория:Писатели модернисти]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Гръцки преводачи]] [[Категория:Преводачи от френски език]] [[Категория:Посланици на Гърция]] [[Категория:Посланици във Великобритания]] [[Категория:Посланици в Ливан]] [[Категория:Родени във вилает Измир]] [[Категория:Починали в Атина]] jizucywkjijch2jxrd88n1siy7je1do Обединена арабска република 0 34594 12896476 12403597 2026-05-02T19:05:51Z ~2026-26798-12 394701 сирийското знаме е друго вече 12896476 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Историческа държава |официално-име-бг = Обединена арабска република |официално-име = الجمهورية العربية المتحدة |местоположение = United_Arab_Republic_(orthographic_projection).svg |местоположение-лег = ОАР (в зелено) |начало = 1958 |край = 1971 |най-голям град = Кайро |площ-общо = 1187990 |площ-год = 1958 |площ-общо2 = 1002450 |площ-год2 = 1961 |площ-общо3 = 942450 |площ-год3 = 1968 |население-ценз = 33 252 275 (1968) |население-гъстота = 27,6 |длъжност1 = Президент |управляващ_длъжност1 = [[Гамал Абдел Насър]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1958 – 1970 |управляващ_длъжност1a = [[Ануар Садат]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1970 – 1971 |длъжност2 = Министър-председател |управляващ_длъжност2 = [[Гамал Абдел Насър]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1958 – 1962 |управляващ_длъжност2a = Али Сабри |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1962 – 1965 |управляващ_длъжност2b = Закария Мохиедин |год_мандат_управляващ_длъжност2b = 1965 – 1966 |управляващ_длъжност2c = Мохамед Сюлейман |год_мандат_управляващ_длъжност2c = 1966 – 1967 |управляващ_длъжност3 = [[Гамал Абдел Насър]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 1967 – 1970 |управляващ_длъжност3a = Махмуд Фавзи |год_мандат_управляващ_длъжност3a = 1970 – 1971 |епоха-вид = [[Студена война]] |събития = Основаване |събитие-дати = 22 септември 1958 |събития2 = Разпадане |събитие-дати2 = 2 септември 1961 |p1 = Република Египет |p2 = Сирийска република |flag_p1 = Flag of Egypt 1952.svg |flag_p2 = Syria-flag 1932-58 1961-63.svg |s1 = Египет |s2 = Сирия |flag_s1 = Flag of the United Arab Republic.svg |flag_s2 = Syria-flag 1932-58 1961-63.svg }} '''Обединената арабска република''' (''ОАР'') ({{lang|ar|الجمهورية العربية المتحدة}}) е историческа [[държава]], съюз между [[република|републиките]] [[Египет]] и [[Сирия]]. Основана на [[1 февруари]] [[1958]] г., тя е първата крачка към [[панарабизъм|панарабска]] [[нация]]. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия са притеснени от опасността [[комунизъм|комунистите]] да дойдат на власт и поради това търсят помощта на президента на [[Египет]], [[Гамал Абдел Насър]]. Съюзът обединява двете нации в една обща държава със столица [[Кайро]], а на 5 февруари 1958 г. Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпват към Сирия и комунистическата заплаха е отстранена. По ирония на съдбата новата държава е подкрепена именно от враговете си{{поясни}}. [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]], целящ да запази своите съюзници в [[Студена война|Студената война]], бързо започва да продава [[оръжия|оръжие]] на прохождащата република – политика, която продължава да води дори след рухването на ОАР. ОАР възприема флаг, в основата на който стои този на Египет, но с две звезди, които символизират двете части. [[Национално знаме на Ирак|Флагът на Ирак]] е подобен, но с три звезди, които изобразяват надеждата, че ОАР ще се разшири. В основите на [[Национално знаме на Судан|флага на Судан]] също стоят хоризонтални червена, бяла и черна ленти. След известно време [[сирийци]]те се раздразват от това, че ги управляват от отдалечения [[Кайро]], а сирийските водачи, които со принудени да живеят в Кайро, се чувстват откъснати от източниците си на власт. Също така, според някои, египтяните в Сирия се държат арогантно, като мнозина от тях се отнасят към Сирия като към [[колония]] на Египет. ОАР се сгромолясва през [[1961]] г. след [[държавен преврат]] в [[Сирия]]. Египет, останала единствена в Обединената арабска република, продължава да носи това име до смъртта на Насър през [[1970]] г. '''Обединени арабски държави''' са много по-слаба [[конфедерация]], създадена между ОАР и [[Йеменско мутауакилийско кралство|Йеменското мутауакилийско кралство]]. Тя просъществува от 1958 до 1961. [[Категория:Исторически държави в Близкия изток]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:История на Египет]] [[Категория:История на Сирия]] [[Категория:Панарабизъм]] [[Категория:Исторически държави в Азия]] [[Категория:20 век в Египет]] au477lygldxghx3abvr3pzr36rpe23q Влечуги 0 35079 12896720 12658776 2026-05-03T04:42:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896720 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Влечугите''' (''Reptilia'') са [[клас (биология)|клас]] [[гръбначни животни]], които включват дишащи атмосферен въздух [[четирикраки]], обикновено покрити с [[Люспа|люспи]]. Макар и все още използвана в повечето съвременни системи за класификация, групата на влечугите е [[Филогения|парафилетична]], като обединява всички [[Амниота]] (гръбначни с амниотично яйце) с изключение на [[птици]]те, [[бозайници]]те и техни изчезнали роднини.<ref>{{cite book| first=Colin |last=Tudge | authorlink=Colin Tudge | year=2000 | title=The Variety of Life | url=https://archive.org/details/varietyoflifesur0000tudg | publisher=Oxford University Press | id=ISBN 0-19-860426-2}}{{dead link|date=26 ноември 2022}}</ref> Влечугите са животни с непостоянна телесна температура (пойкилотермни) – не произвеждат достатъчно топлина, за да поддържат постоянна телесна температура, а вместо това разчитат на [[топлообмен]] с [[околната среда]], за да регулират вътрешната си температура, например чрез придвижване между сянка и слънце. Повечето влечуги са [[месоядни]] и [[яйцеснасящи]], някои са [[яйцеживораждане|яйцеживораждащи]], а други са същински [[живораждане|живораждащи]]. Влечугите възникват преди около 320 – 310 милиона години по време на периода [[карбон]]. Еволюират от напреднали подобни на [[земноводни]] влечуги, които стават все по-адаптирани към живот на сушата. Много групи влечуги изчезват, включително [[динозаври]], [[птерозаври]] и водните групи като [[ихтиозаври]]те. Съвременните представители са разпространени на всички континенти, с изключение на [[Антарктида]], като най-голямо разпространение имат в [[тропици]]те и субтропиците. Обитават подземни [[хабитат]]и, [[пустиня|пустини]], [[гора|гори]], [[блато|блата]], [[океан]]и и други. Размерите им варират от дължина 1,6 cm при [[Геконови|гекона]] ''[[Sphaerodactylus ariasae]]'' до дължина 6 m и маса над 1000 kg при [[Соленоводен крокодил|соленоводния крокодил]] (''Crocodylus porosus''). Съвременните влечуги се разделят на 4 [[разред]]а: * ''[[Testudines]]'' (Костенурки) – около 300 вида; * ''[[Squamata]]'' (Люспести) – включва [[змии]], [[гущери]] и други – около 7900 вида; * ''[[Rhynchocephalia]]'' (Клюноглави) – 2 вида; * ''[[Crocodylia]]'' (Крокодили) – 23 вида. Въпреки че те имат люспи на краката си и снасят яйца, [[птици]]те са изключени от групата на влечугите, отчасти защото са топлокръвни. Затова не са включени в списъка по-горе. Въпреки това някои влечуги са по-тясно свързана с птиците, отколкото с други влечуги (крокодилите са по-тясно свързани с птици, отколкото с гущери). Някои учени ги групират в [[Монофилетични|монофилетична]] група включваща и над 10 000 вида птици, известна като [[Sauropsida]]. Науката изучаваща земноводни и влечуги се нарича [[херпетология]] ({{lang|el|ἑρπετόν [херпетон] – „пълзящ“; и λογία [-логия] – „слово“, „наука“}}). == Разпространение == [[Файл:Total_internal_reflection_of_Chelonia_mydas.jpg|мини|Влечугите са се приспособили към множество среди, включително и океаните]] Влечугите са представени почти по цялото земно кълбо, с изключение на зоните, в които е твърде студено – близо до полюсите. Тъй като те са студенокръвни животни, предпочитат по-скоро по-високи температури, а тяхното присъствие и разнообразие става все по-голямо близо до [[тропици]]те.<ref name="O'Shea28">{{cite book |title=Reptiles et amphibiens |author=Mark O'Shea et Timothy R. Halliday |editor=Larousse |year=2005 |collection=Oeil nature |isbn=2035604230 |pages=256| id=O'Shea2005}}</ref> Така най-богатите континенти на влечуги са [[Азия]], [[Африка]] и [[Южна Америка]]. Влечугите са адаптирани към много различни местообитания. Техен дом са [[Тропически гори|тропическите гори]], където са отличават с много високо видово разнообразие, но също обитават и [[пустини]]те, където има гущери и змии, които през деня се крият от горещините и излизат през нощта. В планинските райони гущерите се крият в купчини камъни, а някои змии са се специализирали в районите с висока [[надморска височина]], като [[усойница]]та (''Vipera ursinii''), която се среща във високите планини на [[Европа]] при надморска височина до 2000 m.<ref>{{cite web |title=Les vipères d'Europe de l'Ouest |url=http://www.reptiles-show.eu/Raport%20viper%20z%20et.htm |last=Dieter Zorn |accessdate=21 septembre 2011 |архив_дата=2012-11-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121102142005/http://www.reptiles-show.eu/Raport%20viper%20z%20et.htm }}</ref> Някои от влечугите се заравят и прекарват част от живота си под земята, както [[Amphisbaenia]]. Влечугите също са успели да колонизират водната среда: крокодилите, някои костенурки като [[европейска блатна костенурка]] и някои змии като [[анаконда]], мокасинова водна змия (''[[Agkistrodon piscivorus]]'') и представители на [[смокообразни]] са обитатели на [[реки]] и [[езера]]. [[Морски костенурки|Морските костенурки]] са завладели всички [[океани]] по света и излизат на сушата, само за да се размножават (да снесат яйцата си).<ref name="O'Shea28"/> [[Морски змии|Морските змии]] проявяват по-високо ниво на адаптация, тъй като повечето от тях не се връщат на сушата и целият им жизнен цикъл преминава в [[море]]то. Много видове са се приспособили към живот по дърветата. Някои от тях могат да се движат от дърво на дърво като планират – летящи дракони (''[[Draco Volans]]'') и в по-малка степен някои летящи змии (''[[Chrysopelea ornata]]''). == Анатомия == [[Файл:Varanus priscus Melbourne Museum.jpg|мини|Скелет на [[Мегалания]], изчезнал от [[Австралия]] преди около 40 хил. години]] [[Файл:Snake skeleton.jpg|мини|Скелет на змия]] [[Файл:Crocodile skull.jpg|мини|Череп на крокодил]] === Скелет === ==== Гръбначен стълб ==== [[Гръбначен стълб|Гръбначният стълб]] при влечугите е разделен на четири основни части: шийна ({{lang|la|pars cervicalis}}), гръдно-поясна (''pars thoracolumbalis''), кръстна (''pars sacralis'') и опашна (''pars caudalis''). Броят на [[прешлени]]те варира при различните видове. Средният им брой е 50 – 80, но при змиите могат да достигнат до 140 – 435. Шийните прешлени са от 7 до 10 като първите два са [[Атлас (анатомия)|атлас]] и [[Аксис|епистрофей]]. Вторият се появява за първи път в [[еволюция]]та на гръбначните животни и прави възможно движението на [[глава]]та наляво и надясно. При някои влечуги от последните три прешлена излизат чифтове шийни [[ребра]]. Гръдно-поясният отдел на гръбначния стълб е съставен от 16 до 25 прешлена, като от всеки от тях излиза чифт ребра. Първите няколко чифта ребра заключват пространството на [[гръден кош|гръдния кош]], който липсва при змиите. [[Гръдна кост|Гръдната кост]] е образувана от срастването на коремните части на няколко предни двойки ребра. Кръстната част на гръбначния стълб е представена само от два прешлена, които посредством издатъци се свързват с [[таз]]а. Опашният отдел е съставен от няколко десетки постепенно намаляващи по размер прешлени, които към края на [[опашка]]та съвсем изтъняват в миниатюрни костици. При някои групи влечуги се наблюдават характерни отличия в устройството на гръбначния стълб. При змиите той видимо се дели само на две части – туловищна и опашна. При костенурките туловищната част на гръбначния стълб е сраснала с [[черупка]]та и го прави неподвижен. ==== Череп ==== [[Череп]]ът при влечугите е вкостен в значително по-голяма степен в сравнение със [[земноводни]]те. Единствено обонятелната капсула и слуховата област са изградени от [[хрущял]]. Слуховата област е съставена само от една кост, наречена проотикум. Нова е и слъзната кост, която липсва при земноводните. За първи път при гущерите и крокодилите се появява твърдо [[небце]]. Лицевата и мозъчната част на черепа се залагат отделно в ембрионалното развитие, но по-късно се свързват в общо анатомично образувание. В състава на черепа освен първичните кости, които нормално го изграждат, се включват и допълнителни кожни пластинки, които вторично вкостяват. ==== Поясчета и крайници ==== Предното поясче е вкостено. Единствено при [[лопатка (кост)|лопатката]] се наблюдава хрущялна супраскапула. Тазът е съставен от три чифтни кости свързани неподвижно помежду си. Крайниците са устроени подобно на тези при земноводните. Предните крайници са съставени от [[раменна кост]], подмишница и длан с пръсти, а задните от бедро, [[подбедрица]] и [[ходило]] с пръсти. Пръстите накрая си имат [[нокти]]. === Мускулатура === Мускулатурата в сравнение с тази на земноводните е по-добре развита, особено в главата, шията и крайниците. Представена е от дъвкателна, шийна, дихателна, а също така и флексори и екстензори, осигуряващи процеса на движение на организма. Подкожната мускулатура позволява промяна на положението на роговите пластинки. === Кожа === [[Файл:Eastern Green Mamba.jpg|мини|Линеене при [[Източна зелена мамба‎]]]] Съставена е от [[епидермис]] и намираща се под него [[дерма]]. Епидермисът е най-външната покривка на [[кожа]]та и често участва в образуването на различни кожни образувания. Такива са люспите при гущерите и змиите, костните пластини при крокодилите и черупката при костенурките. Смяната на епидермалния слой се осъществява при процеса на [[линеене]]. Отделя се частично или пълно от тялото на влечугото, като отдолу остава нов слой, който бързо нараства и вкостява. Линеенето се осъществява до няколко пъти в годината. За разлика от [[бозайниците]] дермата е по-тънка. Наличието на епидермис позволява кожата на влечугите да издържа на сушата. Липсват и слизести жлези, характерни за земноводните. Във вътрешността на дермата се намират специални [[клетки]], наречени хроматофори. В тях се секретират [[пигменти]]: [[меланин]]и и [[каротиноиди]]. Благодарение и на [[гуанин]]а в тях те са способни и да отразяват [[светлина]]та. Хроматофорите са способни да променят цвета на тялото за сравнително кратко време. Типичен пример за това е промяната на цвета на кожата при [[хамелеон]]ите. === Нервна система === Подобно на голяма част от гръбначните животни [[нервната система]] е представена от [[главен мозък|главен]] и [[гръбначен мозък]]. Главният мозък е разположен в черепната кутия. Отделните му части са почти еднакво развити. Характерна особеност е, че частите му не са разположени в права линия, а образуват лека чупка поради по-ниското разположение на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]]. За разлика от [[риби]]те и [[амфибии]]те, при които главния мозък е от ихтиопсиден тип, при влечугите той е от зауропсиден. Различават се пет части на главния мозък: * Краен мозък – съставен е от две големи полукълба, разделени от дълбока мозъчна бразда. Повърхността на полукълбата е напълно гладка. При крокодилите се наблюдава струпване на мозъчни клетки, което се приема за зачатък на [[мозъчна кора]]. * Междинен мозък – разположен е между предния и [[Среден мозък|средния мозък]]. В горната му част се намира теменен орган, а в долната му част е [[хипофиза]]та. Дъното на междинния мозък е заето от [[Зрителен нерв|зрителните нерви]] и тяхната хиазма. * Среден мозък – представен е от два големи предни хълма, представляващи зрителна част и два малки хълма в задната половина на мозъка. Зрителната кора е развита в значителна степен в сравнение с тази на амфибиите. * [[Малък мозък]] – покрива предната част на продълговатия мозък. Той е значително по-добре развит от този на земноводните. * Продълговат мозък – прави характерна извивка във вентрална посока. От главния мозък излизат 12 чифта черепно-мозъчни [[нерв]]а. Гръбначният мозък е удебелен в шийната и поясната област. От него излизат сегментални гръбначномозъчни нерви, които образуват раменни и тазови сплитове. Притежава и сиво мозъчно вещество под формата на буквата „Н“. === Сетивни органи === [[Файл:The Pit Organs of Two Different Snakes.jpg|мини|Терморецептори при различни видове змии]] [[Файл:Зеленая ящерица.JPG|мини|Око и слухов отвор при гущер]] Влечугите притежават шест основни [[Сетивна система|сетивни органа]]. * [[Очи]] – Устроени са по-сложно от тези на земноводните. В склерата се намира пръстен от твърди вкостени пластинки, от задната част на [[Очна ябълка|очната ябълка]] към склерата се вдава образувание, наречено пектен, в ресничестото тяло се намира мускулатура, която позволява не само преместването на лещата, но и промяната на нейната форма. Очите са приспособени за възприемат образи във въздушна среда. Поради това са нужни и допълнителни спомагателни органи, които да запазват неговата цялост и функция. Такива са [[Слъзна жлеза|слъзните жлези]], които посредством произвеждания от тях секрет не позволяват окото да изсъхне. Друг орган са [[клепачи]]те. При някои змии се образува допълнителна ципа, намираща се над окото. Поради характера на [[Метаболизъм|метаболизма]] си повечето влечуги са дневни животни. Ето защо е добре развито цветното [[зрение]], което е най-чувствително към жълто-оранжевата част от спектъра на светлината. * [[Уши]] – състоят се от вътрешно, средно и зачатък на външно ухо. Вътрешното ухо е съставено от утрикулус с три полуокръжни канала, сакулус с охлюв и мембрана базиларис. За разлика от зрението слухът няма първостепенна роля сред сетивата на влечугите. Те възприемат звуци в диапазона 20 – 6000 Hz, но повечето от тях чуват добре само в диапазона 60 – 200 Hz (при крокодилите 100 – 3000 Hz). * Обонятелен орган. [[Обоняние]]то се извършва с помощта на хоаните и [[Якобсонов орган]]. За разлика от при земноводните, хоаните се намират близо до [[глътка]]та и позволяват влечугото свободно да диша дори когато се храни. * Орган на чувствителността към топлина (терморецептори) – намира се в лицевата ямка между очите и носа, симетрично от двете страни. Добре развит при змиите. * Орган на вкуса – вкусовите луковици са разположени основно в глътката. * Осезателен орган – осезателните образувания се намират под люспите и по езика. === Дихателна система === Влечугите [[Дишане|дишат]] с помощта на [[бял дроб]], като движенията на органа се осъществяват от налягането, осъществено върху него от междуребрената и коремната мускулатура. В задната част на [[Устна кухина|устната кухина]] е разположен отворът на [[ларинкс]]а – глотис. В стените му има пръстеновиден и покривен хрущял. След ларинкса следва [[трахея]], която в долната си част се разделя на [[бронхи]] за левия и десния дял на белия дроб. Подобно на земноводните белите дробове при влечугите имат торбовидна структура. Въпреки това обаче вътрешният им строеж е изключително сложен. Вътрешните стени на [[алвеоли]]те са нагънати и прилепени една до друга и това увеличава значително дихателната повърхност. Тъй като тялото е покрито с люспи, кожно дишане при влечугите липсва (с изключение на [[Мекочерупчести костенурки|мекочерупчестите костенурки]] и [[морски змии|морските змии]]), като белите дробове са единственият орган, осъществяващ дишането. При крокодилите се е развила [[Диафрагма (анатомия)|диафрагма]], която допълнително помага при дишането. При костенурките дишането е ограничено от [[черупка]]та. Установено е, че белият дроб е обвит от тънък [[мускул]], който при съкращаването си помага при дишането. === Кръвоносна система === [[Файл:Blutkreislauf Reptilien.svg|мини|Схема на кръвообращението при влечугите]] Подобно на рибите и земноводните, влечугите също са [[студенокръвни]] животни. Това се дължи в най-голяма степен от устройството на [[Сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]] и типа на [[кръвообращение]]. Отвън [[сърце]]то е обвито с перикард. Съставено е от една камера и две предсърдия. Чрез непълна преграда камерата е разделена на лява и дясна половина. При крокодилите има почти пълна преграда, но с малък отвор. Между предсърдието и камерата се намира по една полулунна клапа. От камерата излизат три самостоятелни [[артерии]]: * Артерията излизаща от лявата част на камерата носи окислена [[кръв]] и дава разклонения за лява и дясна сънна артерия и продължава към дясната дъга на [[аорта]]та. * Артерията излизаща от дясната част на камерата носи смесена кръв и образува лявата дъга на аортата. * Третата артерия излиза също от дясната половина на камерата и носи [[Венозна система|венозна]] кръв. Разделя се на дясна и лява белодробна артерия. След като се отдели окислената кръв към главата, двата дяла на аортата се съединяват в една нечифтна гръбна аорта, която продължава назад като дава различни разклонения към органите на тялото. Така смесената и артериалната кръв допълнително се смесват в общата аорта. === Ендокринна система === От [[Ендокринна система|ендокринната система]] [[далак]]ът е добре развит. [[Хормони]]те на тиреоидната жлеза контролират отделянето на роговата обвивка. [[Хипофиза]]та е също добре развита. === Лимфна система === [[Лимфна система|Лимфната система]] се състои от подкожни [[Коронарен синус|синуси]] и лимфни сърца в основата на опашката. Влечугите имат сложно изградена лимфна система, чийто многобройни съдове обгръщат вените. Под гръбначния стълб преминава главният лимфен съд, който в горната си част се разклонява, а двата му клона се вливат в горните кухи вени. В задната част на тялото се намират други големи съдове, както и лимфните сърца, които изпомпват лимфата в тазовите вени.{{hrf|Пешев|2002|}} === Храносмилателна система === Благодарение на разнообразието от хранителни ресурси, с които влечугите се хранят, се появява и по-ясна диференциация на отделите от [[Храносмилателна система|храносмилателната система]]. Съставена е от [[уста]], [[гълтач|глътка]], [[хранопровод]], [[стомах]], [[Тънки черва|тънко]], [[дебело черво]] и [[клоака]]. Между тънкото и дебелото черво се намира [[сляпо черво]], което липсва при земноводните. [[Черен дроб|Черният дроб]] е с [[жлъчен мехур]], притежават и [[задстомашна жлеза]]. === Отделителна система === [[Отделителна система|Отделителната система]] при влечугите е представена от [[бъбреци]], [[уретра]] и [[пикочен мехур]]. За разлика от рибите и амфибиите, при които бъбреците трябва да се справят с отделянето на голямо количество вода от организма, при влечугите вследствие на преминаването към сухоземен начин на живот бъбреците трябва да филтрират кръвта, като отделят голямо количество [[соли]] и непотребни вещества, образувани в резултат на [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]]. При първите бъбреците са от типа мезонефрос. При влечугите бъбреците вече са от типа заден бъбрек (метанефрос, ''meta'' – „след“, ''nephros'' – „бъбрек“). От мезонефроса еволюционно се запазват само каналите, които остават като части на [[Полова система|половата система]]. При метанефроса се оформят малпигиеви телца. Те нямат каналчета, които започват от тях (нефростоми), и са разположени близо едно до друго. Поради това бъбрекът е къс и компактен. Като изходен канал служи отклонение от Волфовия канал, наречено уретра. Тя е тънкостенна и се отваря на вентралната страна на клоаката. При някои влечуги (крокодили, змии, някои гущери) уретрата е слабо развита. === Полова система === [[Файл:Anolis carolinensis by j-nellie 01.jpg|мини|Чифтосващи се гущери от вида [[Зелен анолис]] (''Anolis carolinensis'')]] Влечугите са разделнополови организми. * [[Женска полова система]]. Състои се от [[яйчници]], които нямат връзка с [[яйцепровод]]ите. [[Оплождане]]то се извършва в яйцепроводите. Последните се отварят в клоаката. * [[Мъжка полова система]]. Съставена е от [[семенници]] с каналчета, които излизат от тях и [[семепровод]], който се отваря в уретрата преди клоаката. При гущерите в клоаката се намират два копулационни израстъка, по които се стичат [[сперматозоид]]ите. Те нямат структура на [[пенис]], макар че служат при [[копулация]]. За пръв път пенис се появява при крокодилите. Влечугите снасят яйца. Някои са яйцеживородни или живородни. Развитието им е без [[Метаморфоза (зоология)|метаморфоза]]. == Филогения и систематика == Първите влечуги се появяват преди около 300 млн. години в края на [[карбон]] и началото на [[Перм (период)|перм]]. Заедно със [[Synapsida]] (включващи появилите се по-късно [[бозайници]]), те произлизат от [[Амниота]], четирикраките гръбначни с амниотично яйце, позволяващо сухоземно [[ембрион]]ално развитие. За разлика от земноводните, влечугите са напълно приспособени към живота на сушата. С ефикасни бъбреци, намаляващи загубата на вода, непромокаема кожа и възможност за независимо от водата [[размножаване]], те завладяват сушата, въздуха и нахлуват обратно към водата, постигайки най-голямото си разнообразие в „ерата на влечугите“, [[мезозой|мезозоя]]. Повечето от тогавашните представители ([[динозаври]], [[птерозаври]], [[плезиозаври]], [[мозазаври]], [[ихтиозаври]] и др.) измират най-късно на границата [[креда]]/[[терциер]] (преди 65 млн. години). През последните години [[филогения]]та на влечугите е обект на редица спорове. Много от старите наименования се избягват или получават нови значения. Разглеждани като монофилетичен [[таксон]], самите влечуги получават названието ''Sauropsida'', включващо (последния общ предшественик и потомците му, включително потомците на днешните) ''„влечуги и всички други амниоти, по-близки с тях, отколкото с бозайниците“'' (Gauthier 1994). От друга страна понятието ''Reptilia'' получава и друго значение, като наименование на таксона, включващ последния общ предшественик на запазените видове влечуги (Gauthier et al., 1988). === Съвременни групи === Следният списък опростено представя връзките между съвременните групи ''Sauropsida'', според най-разпространената филогенетична систематика: * '''Sauropsida''' ** Reptilia ([[Карл Линей|Linneaus]] ''sensu'' Gauthier, 1984) *** Anapsida („без апсида“, без черепен отвор зад окото) **** [[Testudines]] (=Testudinata=Chelonia) (Костенурки) *** Romeriida **** Diapsida („две апсиди“, два черепни отвора зад окото) ***** Lepidosauromorpha ****** [[Lepidosauria]] (Лепидозаври) ******* [[Squamata]] (Люспести) ******* [[Rhynchocephalia]] (вкл. туатара) ***** Archosauromorpha ****** [[Archosauria]] (Архозаври) ******* Crocodylomorpha ******** [[Crocodylia]] (Крокодили) ******* Dinosauria ******** [[Aves]] (Птици) Противно на някои разпространени твърдения, произходът на птиците от влечугите не се оспорва от днешната наука. Единствено стриктното настояване за [[монофилия]] на таксоните, а от там и необичайното класифициране е сравнително ново явление. ==== Произход на съвременните групи влечуги ==== ; Костенурки Костенурките (Testudines) може да са се развили от анапсиди, но точният им произход е неизвестен и силно обсъждан. [[Вкаменелости]]те датират от около 220 милиона години назад и споделят забележително сходни характеристики. Тези първи костенурки притежават същото устройство на тялото като всички съвременни костенурки и са предимно [[растителноядни]]. Срещат се и малко видове хранещи се единствено с малките морски организми. Смята се, че запазената им марка – черупката, е еволюирала от разширения на гръбнака, които срастват с разширения на ребрата. Това се подкрепя от фосили на ''Odontochelys semitestacea'', който има непълна черупка, която произхожда от ребрата и гръбнака. Този вид също така има зъби в клюна си, което дава подкрепа на хипотезата, че е преходно изкопаемо, въпреки че това твърдение все още е спорно. Тази обвивка се развива, за да се предпази костенурката от [[хищници]], но също така прави тромави сухоземните видове и ги забавя при движение. Това е причината много видове да изчезнат в последно време. Причина за това са неавтохтони видове, привнесени от човека, конкуриращи се с бавните костенурки за храна и липсата на възможност да избягат от хората. Това води до наличието на много застрашени видове в този разред. ; Клюноглави [[Sphenodontia]] се появяват в средата на [[триас]], но до наши дни е оцелял само от един род ''[[Sphenodon]]'', който включва само два застрашените вида от [[Нова Зеландия]] и някои други по-малки околни острови. Тяхната еволюционна история е изпълнена с много видове. ; Люспести Най-новият разред на влечугите. [[Люспести]]те се отличават по подвижната квадратна кост (като им позволява движение на горната челюст) и наличието на рогови люспи. Те произхождат от началото на [[юра]] и са съставени от три подразреда: [[гущери]] (Lacertilia), [[змии]] (Serpentes) и [[двуходки]] (Amphisbaenia). Въпреки че те са най-младия разред, Squamata съдържат повече видове, отколкото всеки от другите разреди влечуги. Те са монофилетична група, която е сестрина група (клон) на туатарите (Sphenodontia). От своя страна люспестите и туатарите заедно са сестрина група на крокодили и птици или това са съвременните представители на архозаврите ([[Archosauromorpha]]). Въпреки че вкаменелости от люспести се появяват в началото на юра, митохондриални филогенетични изследвания предполагат, че те са еволюирали в края на [[Перм (период)|перм]]. Повечето еволюционни взаимоотношения в рамките на разреда не са напълно изяснени, като връзката на змиите с другите групи е най-проблемна. От морфологично данни се смята, че игуановите гущери са се отделили от другите люспести много рано, но последните резултати от молекулярни филогенетични проучвания, както на митохондриите така и на ядрената ДНК, не са в подкрепа на това ранно разделяне.<ref name="Kumazawa">{{cite journal | last=Kumazawa | first=Yoshinori | title=Mitochondrial genomes from major lizard families suggest their phylogenetic relationships and ancient radiations |journal=Gene| volume=388| issue=1 – 2| pages=19 – 26 |year=2007 | doi=10.1016/j.gene.2006.09.026 | pmid=17118581 | issn = 0378-1119 }}</ref> Тъй като змиите имат по-бърз [[молекулярен часовник]] от други люспести<ref name="Kumazawa"/> и има малко фосили от ранни змии и прародители на змиите,<ref>{{cite web | title=Lizards & Snakes Alive! | publisher=American Museum of Natural History | url=http://www.amnh.org/exhibitions/lizards/snakes/world.php | accessdate=25 декември 2007 | архив_дата=2008-01-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080128101606/http://www.amnh.org/exhibitions/lizards/snakes/world.php }}</ref> е трудно да се установят връзките между змии и другите групи люспести. ; Крокодили Първите организми, които показват сходни характеристики с крокодилите са [[Crurotarsi]], които се появяват през началото на триас, преди 250 млн. години. Това бързо води развитието на клона на същинските крокодили (''Eusuchia'') преди 220 млн. години, което в крайна сметка дават началото на разреда крокодили, първият от които е възникнал преди около 85 милиона години по време на късната [[креда]]. Най-ранните изкопаеми доказателства за ''Eusuchia'' е на вида ''Isisfordia''. Ранните видове основно се хранят с риба и растителност. Те са били сухоземни, повечето са с дълги крака (при сравнение със съвременните крокодили) и много от тях бяха двуноги. С увеличаване на разнообразието се появяват много върховни хищници, всички от които сега са изчезнали. Съвременните крокодили еволюират чрез появата на специфични еволюционни черти. Пълна загуба на двуногите, за сметка на като цяло ниската позиция на четириногите за лесно и по-малко забележимо влизане на телата във вода. Формата на черепа/челюстта се променя, за да се даде възможност допълнително да се хванат заедно със сочещите напред ноздри и очи. Развиват мимикрия необходима им за хищническото поведение на дебнене. Гърбът на всички крокодили прилича на някаква плаваща трупа, заедно с общата окраска в кафяво и зелено, за да имитират мъх или дърво. Опашката им има форма на гребло, способстваща за увеличаване на скоростта на плуване. Единствените оцелели групи в този разред са [[алигаторови]], [[крокодилови]] и [[гавиалови]]. === Цялостна филогения === Освен костенурките всички днешни влечуги, както и птиците, спадат към ''Diapsida''. За цялостен анализ на групата се налага и разглеждането на изчезналите видове. Преобладаващо е разделянето на влечугите по следния начин: * Sauropsida ** Reptilia (по горната дефиниция: включващ последния общ предшественик на днешните влечуги и птици), обединяващ: *** Anapsida ([[Captorhinidae]] † и Testudines) *** Romeriida (Diapsida и парафилетичният [[Protorothyrididae]] †) ** „паравлечуги“, вкл. [[Millerettidae]] †, [[Pareiasauria]] †, [[Procolophonoidae]] †, [[Mesosauridae]] † Така Testudines (костенурките) са съседни на Captorhinidae анапсиди. Съществува обаче и хипотеза, че костенурките не са същински анапсиди, а са загубили черепните си отвори след развитието си от диапсиди. Ако е вярна, костенурките най-вероятно са много по-близки до [[лепидозаври]]те, отколкото до други днешни групи. Друга тенденция е утвърждаването на „паравлечугите“ като монофилетичен таксон Parareptilia, който да включва и костенурките. Скорошни изследвания показват, че „паравлечугите“ е много вероятно да са изцяло анапсиди, а Captorhinidae да е по-правилно да се причислят към Romeriida, вместо като най-близки на костенурките. Това води до следната систематика: * Reptilia (по дефиниция включващ последния общ предшественик на днешните влечуги и птици) ** Anapsida (с костенурките и „паравлечугите“) ** Romeriida (Diapsida, Captorhinidae † и парафилетичният Protorothyrididae †) Това би отъждествило Reptilia (по горната дефиниция) със Sauropsida (по дефиницията от по-рано), тъй като последният общ предшественик на днешните влечуги в този случай е и последният общ предшественик на всички влечуги (Sauropsida). Кладограма, илюстрираща родословното дърво на влечуги. Следва опростена версия на отношенията, открити от Laurin and Gauthier (1996), представени като част от проекта [[Tree of Life Web Project]],<ref name="tol">Laurin, M. and Gauthier, J.A. (1996). ''[http://tolweb.org/Amniota/14990/1996.01.01 Amniota. Mammals, reptiles (turtles, lizards, Sphenodon, crocodiles, birds) and their extinct relatives]''. Version 1 January 1996. The Tree of Life Web Project, ''www.tolweb.org''.</ref> с информация за връзките на най-примитивните влечуги според Мюлер и Reisz (2006).<ref name=muller&reisz2006>Muller, J. and Reisz, R.R. (2006). „The phylogeny of early eureptiles: Comparing parsimony and Bayesian approaches in the investigation of a basal fossil clade.“ ''Systematic Biology'', '''55'''(3):503 – 511. {{doi|10.1080/10635150600755396}}</ref><ref group="Забележка" name="qualifier">Показаната филогения не отразява съвременните молекулярни доказателства причисляващи морските костенурки към Diapsida.</ref> {{clade| style=font-size:100%;line-height:80% |label1='''[[Amniota]]''' |1={{clade |1='''[[Synapsida]]''' – – – – – [[Mammalia]] |label2='''Reptilia''' |2={{clade |label1=<span style="color:white;">unnamed</span> |1={{clade |label1=[[Anapsida]] ([[Parareptilia]]) |1={{clade |1=[[Mesosauridae]] † |label2=<span style="color:white;">unnamed</span> |2={{clade |1=[[Millerettidae]] † |label2=<span style="color:white;">unnamed</span> |2={{clade |1=[[Lanthanosuchidae]] † |label2=<span style="color:white;">unnamed</span> |2={{clade |1=[[Nyctiphruretia]] † |label2=<span style="color:white;">unnamed</span> |2={{clade |1=[[Pareiasauria]] † |2=[[Procolophonoidea]] † }} |3=?[[Testudines]] (сухоземни, морски и сладководни костенурки) }} }} }} }} |label2=[[Eureptilia]] |2={{clade |1=[[Captorhinidae]] † |label2=[[Romeriida]] |2={{clade |1=[[Protorothyrididae]] † |label2=[[Diapsida]] |2={{clade |1=[[Araeoscelidia]] † |label2=<span style="color:white;">unnamed</span> |2={{clade |1=[[Younginiformes]] † |label2=[[Sauria]] |2={{clade |1=?[[Ichthyosauria]] † |2=?[[Sauropterygia]] † |3=[[Lepidosauromorpha]] (гущери, змии, таутар и изчезналите им родствени) |4=[[Archosauromorpha]] (крокодили, птици и изчезналите им родствени) }} }} }} }} }} }} }} }} }}<references group="Забележка" /> == Произход и еволюция == === Поява на влечугите === Първите влечуги се появяват в края на [[карбон]], преди около 320 – 310 милиона години и произлизат от древните [[земноводни]] от групата [[Reptiliomorpha]].<ref name="Laurin 1995 165–223">{{cite journal |last=Laurin |first=M.|coauthors=Reisz, R. R.| year=1995| title=A reevaluation of early amniote phylogeny| journal=Zoological Journal of the Linnean Society |volume=113 |pages=165 – 223 |doi=10.1111/j.1096-3642.1995.tb00932.x}} ([http://www.ingentaconnect.com/content/ap/zj/1995/00000113/00000002/art00007 abstract] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071001143733/http://www.ingentaconnect.com/content/ap/zj/1995/00000113/00000002/art00007 |date=2007-10-01 }})</ref> Най-старите известни следи от влечуги са отпечатъци от стъпки във фосилни пластове в [[Нова Скотия]] на възраст 315 милиона години,<ref>Falcon-Lang, H.J., Benton, M.J. & Stimson, M. (2007): Ecology of early reptiles inferred from Lower Pennsylvanian trackways. ''Journal of the Geological Society'', London, 164; no. 6; стр. 1113 – 1118 [http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3721/is_200711/ai_n21137484/?tag=content;col1 article]{{dead link|date=26 ноември 2022}}</ref> за които се смята, че са оставени от представител на рода ''[[Hylonomus]]''.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sflorg.com/sciencenews/scn101707_01.html |заглавие=Earliest Evidence For Reptiles |достъп_дата=2010-02-03 |архив_дата=2021-03-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210308005342/http://www.sflorg.com/sciencenews/scn101707_01.html }}</ref> Това е най-старото известно влечуго, подобно е на гущер с дължина 20 – 30 cm и има многобройни остри зъби, които показват, че основната им храна са [[насекоми]]те.<ref name=EoDP>{{cite book |editor=Palmer, D.| year=1999 |title=The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals |url=https://archive.org/details/illustratedencyc0000unse_y8e7|publisher=Marshall Editions |location=London |page=[https://archive.org/details/illustratedencyc0000unse_y8e7/page/62 62]| isbn=1-84028-152-9}}</ref> Други ранни влечуги, които силно наподобяват по устройство и вероятен начин на живот ''Hylonomus'' са ''[[Westlothiana]]'' и ''[[Paleothyris]]''. До малкия ледников период в края на [[карбон]] влечугите остават малка част от фауната, засенчвани от значително по-едрите земноводни [[Labyrinthodontia]]. === Възход на влечугите === Края на карбон е съпроводен с рязко засушаване на климата (Карбонски колапс на влажните гори), водещо след себе си [[масово измиране]] на сухоземни организми.<ref name="SahneyBentonFalconLang 2010RainforestCollapse">{{cite journal| url=http://geology.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/38/12/1079| author=Sahney, S., Benton, M.J. & Falcon-Lang, H.J.| year=2010| title=Rainforest collapse triggered Pennsylvanian tetrapod diversification in Euramerica| journal=Geology| doi=10.1130/G31182.1| volume=38| pages=1079 – 1082| format=PDF| issue=12| archive-url=https://web.archive.org/web/20101204083353/http://geology.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/38/12/1079| archive-date=2010-12-04| access-date=2012-06-28}}</ref> Тази внезапна промяна засяга няколко големи групи. Земноводните са частично унищожени, но влечугите се справят по-добре, тъй като са екологично по-приспособени към сухите условия, които настават. За да съществуват като вид, земноводните трябва да имат достъп до вода, където да снасят яйца. За разлика от тях влечугите, чиито яйца притежават черупка, която им позволява да бъдат снасяни на сушата, са по-добре адаптирани към новите условия. Влечугите завладяват нови ниши с по-бързи темпове, отколкото преди засушаването, при това много по-бързо от земноводните. Попаднали при нови условия бързо успяват да развият адаптивни приспособления и нови стратегии за хранене – [[растителноядно животно|растениеядство]] и [[хищник|хищничество]]. Преди това влечугите са били насекомоядни и рибоядни.<ref name="SahneyBentonFalconLang 2010RainforestCollapse"/> От този момент нататък, влечугите доминират съобществата и имат по-голямо разнообразие от земноводните, подготвяйки сцената за мезозойската „Ерата на динозаврите“.<ref name="SahneyBentonFerry2010LinksDiversityVertebrates">{{cite journal | url=http://rsbl.royalsocietypublishing.org/content/6/4/544.full.pdf+html | author=Sahney, S., Benton, M.J. and Ferry, P.A. | year=2010 | title=Links between global taxonomic diversity, ecological diversity and the expansion of vertebrates on land | journal=Biology Letters | doi=10.1098/rsbl.2009.1024 | volume=6 | pages=544 – 547 | format=PDF | issue=4 | pmid=20106856 | pmc=2936204 | archive-date=2015-11-06 | access-date=2012-06-28 | archive-url=https://web.archive.org/web/20151106230121/http://rsbl.royalsocietypublishing.org/content/6/4/544.full.pdf+html }}</ref> Едно от най-известните ранните влечуги е ''[[Mesosaurus]]'' от началото на [[Перм (период)|перм]], който се е завърнал към вода и се храни с рибата. === Анапсиди, синапсиди и сауропсиди === [[Файл:Skull comparison.png|мини|ляво|A=Анапсиди (''Anapsida''), B=Снапсиди (''Synapsida''), C=Диапсиди (''Diapsida'')]] Първите влечуги са били анапсидни, притежавали масивен [[череп]], без отвори за [[нос]]а, [[око|очите]] или [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]] <ref name="Romer, A 1977">Alfred Romer|Romer, A.S. & T.S. Parsons. 1977. ''The Vertebrate Body.'' 5th ed. Saunders, Philadelphia. (6th ed. 1985)</ref>. Счита се, че [[костенурки]]те са единствените оцелели анапсидни влечуги, тъй като техният череп е изграден на този принцип. Съществува обаче и алтернативна теория, според която костенурките всъщност са еволюирали към това по-примитивно състояние, като приспособление за укрепване на бронята си.<ref name="Laurin 1995 165–223"/> И двете теории имат солидни доказателства, поради което няма единно мнение.<ref>{{cite book|last=Benton|first=M. J.|title=[[Vertebrate Paleontology (Benton)|Vertebrate Paleontology]]|edition=2nd|year=2000|publisher=Blackwell Science Ltd|location=London|isbn=0632056142}}, 3rd ed. 2004 ISBN 0-632-05637-1</ref><ref>{{cite journal|last=Zardoya|first=R.|coauthors=Meyer, A.|year=1998|title=Complete mitochondrial genome suggests diapsid affinities of turtles|url=http://www.pubmedcentral.gov/articlerender.fcgi?artid=24355|journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|Proc Natl Acad Sci U S A]]| issn=0027 – 8424| volume=95 |issue=24 |pages=14226 – 14231| doi=10.1073/pnas.95.24.14226| pmid=9826682| pmc=24355}}</ref><ref>{{cite journal| last=Rieppel| first=O. |coauthors=deBraga, M.|year=1996|title=Turtles as diapsid reptiles| journal=[[Nature (journal)|Nature]] |volume=384 |pages=453 – 455|doi=10.1038/384453a0}}</ref> Скоро след появата на първите влечуги еволюцията им се разделя на два отделни клона.<ref>van Tuninen, M. & Hadly, E.A. (2004): Error in Estimation of Rate and Time Inferred from the Early Amniote Fossil Record and Avian Molecular Clocks. ''Journal of Mulecular Biology'', no 59: стр. 267 – 276 [http://www.stanford.edu/group/hadlylab/pdfs/vantuinenhadlyJME04.pdf PDF]</ref> Единият клон представляват т.нар. синапсиди (включва всички изчезнали висши влечуги, както и съвременните [[бозайници]], в това число и [[човек]]), които притежават отвори в черепния покрив, точно зад всяко око. Вторият клон – динапсидите притежава освен отвор зад всяко око още един разположен над първия. Функцията на тези отвори е олекотяване на черепа и приспособяването на челюстните мускули към по-здрава захапка.<ref name="Romer, A 1977"/> Диапсидите и по-късните анапсиди се обединяват в т.нар. „същински влечуги“ или сауропсиди.<ref name="goodrich1916">{{cite journal| last=Goodrich |first=E.S.| title=On the classification of the Reptilia|journal=Proceedings of the Royal Society of London| volume=89B |pages=261 – 276| year=1916| doi=10.1098/rspb.1916.0012}}</ref> === Пермски влечуги === В края на [[карбон]], влечугите представляват господстващите [[четирикраки]] животни. По времето когато сухоземните рептилоподобни лабиринтодонти все още съществуват, се появяват и същински сухоземни гиганти под формата на [[пеликозаври]], като например едафозавъра (''Edaphosaurus'') и хищният [[диметродон]] (''Dimetrodon''). През среден [[Перм (период)|перм]], климатът става значително по-сух, което е причина за промяна на фауната – примитивните пеликозаври се изместват от по-съвършените терапсиди.<ref name="autogenerated2001">''Colbert, E.H. & Morales, M. (2001): [[Evolution of the Vertebrates|Colbert's Evolution of the Vertebrates: A History of the Backboned Animals Through Time]]''. 4th edition. John Wiley & Sons, Inc, New York – ISBN 978-0-471-38461-8.</ref> Анапсидните влечуги, чиито масивен череп няма посторбитални отвори, продължават съществуването си и дори преживяват разцвет по време на целия перм. Пареязаврите достигат гигантски размери през късния перм, но изчезват в края на периода с единствено изключение в съвременните костенурки <ref name="autogenerated2001"/> По-рано през перм от диапсидните влечуги се обособяват две основни направления – архозаври (предшествениците на [[динозаври]]те и [[крокодили]]те) и лепидозаврите (предшествениците на съвременните [[змии]], [[гущери]] и [[туатари]]). Двете групи остават гущероподобни и с относително малки размери по време на целия перм. === Мезозоят, ерата на влечугите === В края на [[Перм (период)|перм]] настъпва едно от най-големите измирания на живи същества в историята на [[Земя]]та – т.нар. [[Масово измиране Перм-Триас|перм-триасово масово измиране]]. Повечето от ранните анапсиди и синапсиди отмират и биват изместени от архозавроподобните диапсиди. Архозаврите се характеризират с дълги задни крайници и изправена поза, което им придава вида на дългокраки крокодили. Архозаврите стават господстваща група по време на [[триас]] и дават началото на повечето добре познати динозаври, [[птерозаври]]те, крокодилите и фитозаврите. Някои от динозаврите се превръщат в едни от най-големите сухоземни животни, живели някога на планетата, което е причина [[мезозойска ера|мезозойската ера]] да се нарича „ерата на динозаврите“. Някои динозаври дават началото на малки форми, включително и на пернати „тероподи“. През средата на [[юра]] се появяват и първите [[птици]].<ref name="autogenerated2001"/> Диапсидите дават началото на водните влечуги.<ref>Gauthier J. A. (1994): ''The diversification of the amniotes''. In: D. R. Prothero and R. M. Schoch (ed.) Major Features of Vertebrate Evolution: 129 – 159. Knoxville, Tennessee: The Paleontological Society</ref> Водните влечуги от начало са примитивни, като ранните сауроптериги през ранния триас и [[ихтиозаври]]те през следния триас. Мезозаврите се появяват през мезозойската ера през креда. Терапсидите са под еволюционен натиск през ранния мезозой и се развиват като малки и нощни форми, като по-късно през юра те дават началото на първите бозайници. Като цяло може да се каже, че влечугите са в разцвет през цялата [[мезозойска ера]]. === Изчезване на динозаврите === В края на [[креда]] настъпва широкомащабно измиране на живи същества, известно като [[Масово измиране Креда - Терциер]]. От огромните морски влечуги оцеляват единствено [[морски костенурки|морските костенурки]], а от динозаврите оцеляват някои малки пернати тероподи, като птиците. Краят на „ерата на динозаврите“ води до началото на „ерата на бозайниците“. Въпреки смяната на доминиращите форми, еволюцията на влечугите продължава и през ценозоя, като например [[люспести]]те преживяват най-голямото си развитие и видообразуване – по-голямо от това през [[мезозойска ера|мезозойската ера]]. Днес люспестите представляват около 90% от съвременните влечуги.<ref name="The Reptile Database">{{cite web | url=http://www.reptile-database.org/db-info/SpeciesStat.html |title=The Reptile Database |accessdate=19 август 2010}}</ref> Влечугите наброяват около 8700 съвременни вида.<ref name="The Reptile Database"/>, което може да се сравни с около 5400-те вида [[бозайници]] == Фосилни влечуги в България == Фосилната летопис на влечугите в България не е особено богата. Това се дължи на малкия брой целенасочени проучвания. Въпреки това чрез фосилните си останки от страната са известни най-малко 98 таксона (25 идентифицирани до видово равнище) от 26 рода, 22 семейства и 6 разреда. Те произлизат от 72 находища и обхващат времевия интервал от късна [[юра]] докъсен [[холоцен]] или последните 157,3 млн. г. Около една пета от всички известни от България по фосилни останки влечуги са на измрели (фосисилни) видове. От страната са описани и 3 нови за науката видове влечуги. Противно на традиционните представи за отсъствието на динозаври в България, през последните десетилетия бяха открити останки от две групи динозаври – хадрозаври и орнитомимозаври <ref>Boev, Z. 2017. Fossil and subfossil record of Reptiles (Reptilia Laurenti, 1768) in Bulgaria. – Historia naturalis bulgarica, 24: 165 – 178. ISSN 0205 – 3640 (print)</ref> == Защитни механизми == [[Файл:Phelsuma dubia edit1.jpg|мини|Гекон от вида ''Phelsuma deubia'' на фона на палмово листо]] Много дребни влечуги, живеещи на земята или във водата, като например змиите и гущерите са уязвими от различни видове хищници. Най-честата форма на защита обаче си остава бягството и избягването на конфронтация.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/498684/reptile/38450/Behaviour |title=reptile (animal): Behaviour|publisher=Britannica.com |accessdate=16 март 2010}}</ref> При първите признаци на опасност повечето змии и гущери се скриват под земята, а други влечуги като водните костенурки и крокодилите се гмуркат надълбоко. Влечугите могат да избягват нападатели чрез [[камуфлаж]] – с използването на шарки на сивото, зеленото и кафявото влечугите се прикриват чудесно сред околната среда на естествените им местообитания.<ref>{{cite web |url=http://www.teachervision.fen.com/animal-behavior/resource/8700.html |title=Reptile and Amphibian Defense Systems |publisher=Teachervision.fen.com |accessdate=16 март 2010 |архив_дата=2020-06-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200601010143/https://www.teachervision.com/animal-behavior/reptile-amphibian-defense-systems }}</ref> Ако опасността е изненадваща или неприятелят е настоятелен, тогава някои влечуги като крокодилите, костенурките, някои гущери и змиите съскат силно с надеждата да отблъснат врага. Гърмящите змии тръскат върха на опашката си, при което се чуват серии от тракания. Ако всичко това не помага то различните видове използват допълнителни защитни стратегии. Змиите притежават сложно поведение, когато са атакувани. Някои видове се изправят и надуват кожата около врата си в опит да се представят за по-големи и плашещи. Неуспехът на тази тактика, принуждава [[кобри]]те, [[отровници]]те и сходните видове да използват змийската си отрова. Отровата е видоизменена слюнка, която са инжектира в жертвата посредством отровни зъби. [[Файл:White-headed dwarf gecko.jpg|мини|Гекон с откъсната опашка]] Когато крокодилите са притеснени за безопасността си, те показват зъбите си и жълтия си език. Ако това не помага, то крокодилът е видимо притеснен и започва да съска. При неуспех и на тази тактика, крокодилите започват да сменят позата си многократно и бързо, като същевременно издуват тялото си за постигане на по-големи размери. Последната стъпка е атака на неприятеля. Някои видове влечуги опитват да хапят, други използват главите си като чукове за буквално смазване на опонента си, трети атакуват от разстояние със засилка и сблъсък.<ref>{{cite web|url=http://animal.discovery.com/convergence/safari/crocs/expert/expert6.html |title=Animal Planet: Ferocious Crocs |publisher=Animal.discovery.com |date=10 септември 2008 |accessdate=16 март 2010}}</ref> [[Геконови|Геконите]], [[сцинкови|сцинковете]] и други гущери използват необикновената тактика на пречупване на опашката (т.нар. [[автотомия]]), ако биват хванати или дори при опасност да бъдат хванати. Откъснатата опашка продължава да мърда, което обърква неприятеля за местоположението на гущера и позволява на жертвата да избяга. Тези животни могат да регенерират частично опашката си за няколко седмици. Новите сегменти съдържат хрущяли за сметка на костите от гръбначния стълб, а кожата на новата опашка може да е с различна шарка от останалата част на тялото. == Бележки == <references /> == Литература == * Laurin M & Gauthier J A. 1999. [http://tolweb.org/accessory/Phylogeny_and_Classification_of_Amniotes?acc_id=462 Phylogeny and classification of amniotes], [http://tolweb.org/tree?group=Amniota Amniota] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050305190602/http://tolweb.org/tree?group=Amniota |date=2005-03-05 }} ([http://tolweb.org/ Tree of Life web project]). * Gauthier J A, Kluge A G, & Rowe T. [[1988]] г. The early evolution of the Amniota. In: Benton M J (ed.) ''The Phylogeny and Classification of the Tetrapods, Vol. 1: Amphibians, Reptiles, Birds'', pp. 103 – 155. [[Оксфорд]]: Clarendon Press. * Gauthier J A. [[1994]] г. The diversification of the amniotes. In: Prothero D R & Schoch R M (eds.) ''Major Features of Vertebrate Evolution'', pp. 129 – 159. [[Ноксвил]], [[Тенеси]]: The Paleontological Society. * Германов А. ''Приложна зоология''. Земиздат, 1992, ISBN 954-05-0187-3 * {{cite book| title=Зоология на гръбначните животни | last=Пешев | first=Даниело |year=2002| publisher=Булвест 2000 |isbn=954-18-0278-8 }} == Вижте също == * [[Херпетология]] * [[Класификация на влечугите]] * [[Влечугите в България]] * [[Херпетофобия]] == Външни препратки == * [http://www.reptile-database.org EMBL Reptile Database] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Влечуги| ]] [[Категория:Парафилетични групи]] qh0pfd18r4iuqi8tzr2l1judt5y0icw Война в Ирак (2003) 0 41923 12896846 12696328 2026-05-03T08:17:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896846 wikitext text/x-wiki {{обработка|обновяване, неутрализация, препратки, разширяване}} {{Военен конфликт | територия = американска [[окупация]], Ирак поема контрол върху управлението си към 2013 г. | резултат = Победа на коалицията, водена от САЩ * падане на режима на [[Садам Хюсеин]], последвано от неговото залавяне и [[екзекуция]] * иракски въстания * гражданска война * политическа нестабилност * повишаване на броя на американските военни в страната | страна1 = '''Страни от [[Коалиция на желаещите|коалицията]]''' * {{флагче с име|САЩ}} * {{флагче с име|Великобритания}} * {{флагче с име|Естония}} * {{флагче с име|Италия}} * {{флагче с име|Полша}} * {{флагче с име|Австралия}} * {{флагче с име|Грузия}} * {{флагче с име|Армения}} * {{флагче с име|Азербайджан}} * {{флагче с име|Украйна}} * {{флагче с име|Сингапур}} * {{флагче с име|Дания}} * {{флагче с име|Нидерландия}} * {{флагче с име|Испания}} * {{флагче с име|Казахстан}} * и [[Коалиция на желаещите|други]] | страна2 = {{флагче с име|Ирак|2004}} * [[Файл:Flag of Jihad.svg|20px]] [[Ал-Каида]] | командир1 = [[Нури ал-Малики]]<br>[[Джордж Уокър Буш]]<br>[[Барак Обама]]<br>[[Дик Чейни]]<br>[[Доналд Ръмсфелд]]<br>[[Робърт Гейтс]]<br>[[Томи Франкс]]<br>[[Дейвид Петреъс]]<br>[[Реймънд Т. Одиерно]]<br>[[Тони Блеър]] | командир2 = [[Саддам Хюсеин]]<br>[[Абу Мусаб ал-Заркауи]]<br>[[Абу Омар ал-Багдади]]<br>[[Абу Аюб ал-Масри]]<br>[[Муктада ал-Садр]] | сила1 = ~300 000 по време на първите битки, около 1500 танка, 50 000 към август 2010<br> ~675 000 (Иракска армия и полиция)<br> ~160 000 частни наемници | сила2 = ~375 000 по времето на армията на Саддам<br> над 70 000 бунтовници (2007), между 1500 и 5000 (2013)<br> около 1000 бойци на Ал Кайда (2013)<br> между 4 и 8000 кюрди (ПКК) | жертви1 = 4417 (САЩ)<br> 318 (останалите членове на коалицията)<br> 27 ([[Турция]])<br> над 1300 частни охранители<br> над 12 000 иракски полицаи и военни | жертви2 = ~45 000 убити (докато Саддам е още на власт)<br> между 55 и 80 000 бунтовници (след 2003)<br> между 200 и 500 кюрди ([[ПКК]])<br> между 200 000 и 500 000 цивилни жертви }} '''Войната в Ирак''' е името, използвано като описание за конфликта, състоял се през март и април [[2003]] на територията на [[Ирак]]. Мащабните бойни действия официално приключват на 1 май 2003, но скоро след това се появява движение за съпротива и на практика военните действия не са спирали. Войната започва на 20 март 2003, когато [[САЩ]] и [[Великобритания]], под претекст че режимът създава оръжия за масово поразяване, атакуват Ирак по въздух, суша и море, подкрепени от [[Австралия]], [[Дания]], [[Полша]] и [[Испания]]. Започването на войната е силно критикувано от редица държави по света поради липсата на нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на [[Организация на обединените нации|ООН]], която да узакони инвазията на коалиционните сили. Самата война продължава почти 1 месец и успява да постигне една от двете си основни цели – сваляне на режима на [[Саддам Хюсеин]]. Съюзниците обаче не откриват запаси от [[оръжия за масово унищожение]], нито лаборатории за тяхното произвеждане. == Причини за войната == След [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]] през 1991 г. отношенията между [[САЩ]] и [[Ирак]] продължават да се влошават. От една страна надеждите, че режимът на [[Саддам Хюсеин]] ще бъде премахнат чрез бунтове на самите иракчани се стопяват, а от друга – липсата на еднозначна резолюция от страна на [[Организация на обединените нации|ООН]], че [[Ирак]] се е съобразил с наложените ограничения след последната война, тревожи американците. Мнозина вярват, че той не е прекратил програмите за разработка на [[оръжия за масово унищожение]] и активно търси начин да разработи [[атомна бомба]]. В началото на 90-те и по време на управлението на [[Бил Клинтън]] в страната са въведени специални зони, в които не е разрешено да навлизат иракски самолети и хеликоптери. Тези зони обхващат северните части на страната, населени с [[кюрди]], които са обект на чести атаки от страна на силите на [[Саддам Хюсеин]], а също така и южните райони, където живеят [[шиити]]те – мнозинство сред населението, но малцинство в политически план. След атаките от 11 септември 2001, американското правителство обявява война срещу световния [[тероризъм]] и представя списък на държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ – в списъка са включени Ирак, [[Иран]], [[Северна Корея]] и [[Сирия]]. Скоро след това, осъзнавайки, че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните инспектори на [[МААЕ|Международната агенция за ядрена енергия]] (МААЕ) да посетят няколко обекта в страната. [[Организация на обединените нации|ООН]] приема [[резолюция 1441]], която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата 2002 и в началото на 2003 [[САЩ]] продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441. На [[6 март]] 2003 инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак – с настоящата си икономика и ниво на развитие – е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Въпреки това Ханс Бликс – ръководителят на екипа от инспектори – изявява съмнение, че Ирак няма такива запаси. Според него е най-малкото странно, че Ирак претендира да е унищожил запасите си от [[антракс]] и [[VX]], но според режима документите, свидетелстващи за това са изгубени – прекомерната изрядност е сред отличителните черти на управлението на Саддам Хюсеин. През февруари 2003 [[САЩ]] и [[Великобритания]] се опитват да получат разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин: * нарушават човешките права, стигайки дори до форми на [[геноцид]]; * не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от [[биологично оръжие|биологични]], [[химическо оръжие|химични]], [[ядрено оръжие|ядрени]] и други секретни оръжия; * подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци. == Оръжията за масово унищожение == [[Файл:Coalition of the willing.svg|мини|350px|Държавите, които са част от коалицията срещу Ирак]] Още преди началото на войната водещият операцията на оръжейните инспектори на [[Организация на обединените нации|ООН]] в [[Ирак]] Ханс Бликс споделя пред няколко водещи медии, че не вярва режимът да е в състояние да поддържа програми за разработка на оръжия за масово унищожение. Няколко месеца след началото на окупацията той вече се съмнява, че в Ирак изобщо е имало такива оръжия, а в края на [[2004]] един от другите инспектори, Скот Ритър, казва че е абсолютно убеден, че в страната не е имало такива оръжия. На подобно мнение преди и по време на войната е и голяма част от международното общество, но [[САЩ]] продължават да подкрепят своята теза и твърдят, че имат неопровержими, но секретни доказателства за наличието на забранени оръжия. След като основните бойни операции приключват, правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да търси оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 представя финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по всичко личи, че такива е нямало. Въпреки това инспекторите откриват различни елементи – затвор-лаборатория, вероятно използван за експерименти с биологични оръжия върху хора, няколко вида бактерии, открити в дома на високопоставен иракски учен, различни документи, оборудване за произвеждане на гориво за ракетите [[Скъд]], планове и чертежи за ракети с голям обсег на действие, и дори кореспонденция със севернокорейски представители относно размяна на оръжейни планове и разработки. В доклада се споменава, че е възможно голяма част от оборудването и самите оръжия да са били заровени от режима малко преди инвазията на коалиционните сили, тъй като близо до [[Багдад]] бяха открити няколко заровени самолета, които са били годни за бой, но въпреки това са били скрити от военновъздушните сили. Според Дейвид Кей голяма, но неопределена част от програмите за разработка на химически и биологични оръжия може да е била пренесена в [[Сирия]] в първите седмици на [[2003]], броени дни преди началото на войната. На [[2 март]] [[2004]] ООН оповестява рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след [[1994]]. На [[6 октомври]] групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития – те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия, и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от [[1991]]. На [[12 януари]] [[2005]] американските войници в Ирак официално прекратяват търсенето на такива оръжия. == Връзки между Саддам Хюсеин и Ал-Каида == Друга от основните причини за инвазията, посочени от САЩ, е вероятната връзка на режима на Саддам Хюсеин с терористични организации, и в частност с [[Ал-Каида]]. Американското правителство на няколко пъти изказва предположението, че групировката има лагери за обучение на терористи на територията на Ирак и че самият Саддам Хюсеин я подпомага финансово. Водачът на Ал-Каида – [[Осама бин Ладен]] – категорично отрича това, наричайки иракския президент „неверник“. Възгледите на организацията противоречат на управлението в Ирак и тя се дистанцира от него. Въпреки това има причини Ирак да бъде обвързван с терористични организации: единственият терорист, успял да се измъкне от САЩ след атаките срещу [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световният търговски център]] през 1993 – Абдул Рахман Ясин – намира убежище именно там, и дори получава дом и парични помощи от режима на Саддам. Впоследствие се оказва, че въпреки няколкото състояли се срещи между представители на Ал-Каида и такива на режима, не се стига до никакви сериозни действия помежду им. В Ирак обаче действа радикалната ислямистка групировка [[Ансар ал Ислам]], контролираща няколко селища в планинска област в северозападните части на страната, близо до границата с Иран. Тя стои зад няколко големи атаки срещу кюрдски политически партии и коалиционни сили и има доказани връзки с правителството на Саддам Хюсеин. == Развитие на войната == След 1991 САЩ и други коалиционни членки са активни участници в конфликт от ниско ниво на територията на Ирак. Често се извършват бомбардировки над предварително посочени обекти с цел дестабилизиране на военната инфраструктура на държавата. През лятото на 2002 американските ВВС започват операция „Южен Фокус“, която продължава до началото на март 2003. Акцията е секретна и е обявена чак през лятото на 2003, а целта и са специално подбрани военни обекти в южните части на страната. Броени дни преди началото на войната почти всички смятат, че първите няколко дни, ако не и седмици, ще са период на тежки бомбардировки, подобно на [[войната в Персийския залив]] или тази в [[Афганистан]]. В действителност, идеята на американското правителство е различна – планът е за едновременни въздушни атаки и нахлуване по суша. Войската ще се старае да стигне максимално бързо до столицата, избягвайки големите градове и уличните боеве. Сред проблемите, които очакват, са пясъчни бури, битки в градовете и засади. === Март – април 2003 === [[Файл:Baghdad etm 2003092 lrg.jpg|220px|мини|Сателитна снимка на [[Багдад]] от 2 април [[2003]]]] В 3:30 българско време на [[20 март]] 2003 серия от силни експлозии разтърсва централен [[Багдад]]. В 4:15 [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] обявява, че е заповядал извършването на атаката, вярвайки че може да премахне [[Саддам Хюсеин]] още с първия удар. По заповед на [[Пентагон]]а са изстреляни 36 ракети „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“ и в бомби GBU-27, всяка с тегло от близо половин тон. Няколко часа по-късно иракската държавна телевизия пуска реч на президента, но американските информационни служби не могат да потвърдят, че Саддам е жив. Появяват се слухове, че той е загинал в първоначалната атака. Рано сутринта журналисти съобщават за няколко силни експлозии близо до съюзническите бази в северен [[Кувейт]]. По-късно става ясно, че иракските войски са изстреляли няколко ракети Silkworm, но така и не се установява дали те са били с обикновени бойни глави или не. На [[21 март]] 2003 започва и мащабна сухопътна офанзива – [[Великобритания|британските]] сили прекосяват границата и стигат до малкия, но стратегически важен пристанищен град [[Ум Касър]], като успяват да завладеят част от него. Част от тях достигат на няколко километра от втория по големина иракски град [[Басра]], но не продължават напред. Американските сили доближават [[Насирия]], където очакват първата по-сериозна съпротива. Иракските войници запалват 7 петролни кладенца и няколко предварително приготвени канала, пълни с петрол – големите количества дим и високите температури често заблуждават термалните датчици на ракетите на американците. В 5 часа българско време започва и обещаната от коалиционните сили „невиждана в модерно време“ въздушна кампания. Официалното име на операцията е „Шок и Ужас“, което по-късно се превръща в нарицателно за всяка масирана въздушна бомбардировка, чиято цел е да всее страх в редиците на врага чрез демонстрация на сила и превъзходство. За по-малко от 1 час по Багдад са изстреляни над 320 ракети Томахоук, като според иракското министерство на информацията ранените са над 200 души. Късно вечерта в Южен Ирак американските войници се натъкват и на първите гнезда на съпротива – иракчаните се бранят, използвайки 122 милиметрови оръдия, за да обстрелват позициите на съюзниците. [[Файл:IrakKriegM1A1USA.jpg|ляво|мини|250px|Унищожен американски танк M1 Abrams]] На [[22 март]] британските части достигат до предградията на Басра, където няколко часа водят ожесточена битка с танкове на иракската войска. По-късно британците се изтеглят обратно към Ум Касър. В Багдад продължават бомбардировките, но този път те са съсредоточени върху крайните квартали на столицата. На следващия ден битката за Басра навлиза в решителната си фаза – британски и американски части завладяват летището извън града и навлизат в крайните квартали. Американски войници навлизат в град Насирия, на около 360 километра южно от Багдад, където попадат на добре планирана засада. 16 войници са заловени, като по-късно иракската телевизия показва видео, на което се виждат 5 от тях, както и 4 тела в униформи. При друг инцидент близо до Насирия загиват 10 американски морски пехотинци – телевизия CNN излъчва кадри с колона от горящи американски бронирани коли и дори 1 унищожен танк M1 A1 Abrams. Сутринта на 24 март американските [[ВВС]] провеждат операция срещу дивизия „Медина“ в областта на [[Кербала]]. Около 30 хеликоптера [[AH-64 Apache]] атакуват позициите на иракчаните, но срещат ожесточена съпротива, и само 2 от тях успяват да изпълнят задачите си. Една машина е свалена от вражески огън, но двамата и пилоти са спасени. В същото време [[Арабска Лига|Арабската Лига]] гласува резолюция, настояваща коалиционните сили незабавно и безусловно да се изтеглят от Ирак и да прекратят военните действия. Само една от 22-те страни членки гласува против решението – [[Кувейт]]. Събитията в Южен Ирак продължават да се развиват с невероятни темпове – на 25-и в Басра избухва бунт на шиитите срещу иракските войски. Силите на Саддам Хюсеин използват [[артилерия]], за да прекратят бунта, но не успяват. В същото време британските части започват да настъпват към центъра на града, макар и бавно. В [[Насирия]] американски войници откриват над 3000 маски и униформи, предназначени за ползване при наличие на химически оръжия във въздуха. Те се натъкват на зловещата находка в изоставена болница в покрайнините на града, където откриват и един танк [[Т-55]], както и множество муниции. Силни пясъчни бури затрудняват по-нататъшното придвижване на машините и армията е принудена да спре. [[Файл:Iraq-War-Map.png|ляво|мини|250px|Карта на основните бойни действия до 2007]] На [[27 март]] е завзет стратегически важният мост при [[Самава]]. 2 дни по-късно силна експлозия събужда столицата на [[Кувейт]] – [[Кувейт (град)|Кувейт Сити]]. Иракска ракета „Silkworm“ се взривява в хипермаркет в центъра на града, като по чудо няма жертви. По-късно през деня атентатор самоубиец, каращ жълто такси, се взривява близо до група американски войници, убивайки четирима и ранявайки над 10. Иракският вицепрезидент [[Таха Ясин Рамадан]] обявява, че народът ще използва всички възможни средства, за да спре инвазията на коалиционните сили. На [[1 април]] специални части спасяват американските войници, държани като заложници в Насирия от [[26 март]]. Информацията относно тяхното местоположение попада в ръцете на американското командване благодарение на иракски адвокат, който след края на войната получава зелена карта и заедно с цялото си семейство се премества да живее в САЩ. На 2 април U.S. войските най-после достигат до крайните квартали на столицата Багдад, където срещат сериозна съпротива от страна на малки, но добре организирани отряди на иракската специална гвардия. На следващия ден под коалиционен контрол вече е международното летище „Саддам“ в южните части на града. На 9 април Багдад окончателно пада след сравнително лека съпротива, изключвайки споменатите части на специалната гвардия. Американските сили символично прекратяват 24-годишното управление на Саддам Хюсеин, събаряйки негова огромна статуя в центъра на града. Иракчаните излизат по улиците, за да празнуват падането на режима, но по същото време в града започват масови обири на банки, магазини, и дори на Националния музей на Ирак. Приближените на режима, както и голяма част от войниците, се стопяват и се смесват с местното население. На 10 април кюрдски сили завладяват град [[Киркук]], а на 13 април пада и последният по-голям град все още под контрола на режима на Саддам – родният град [[Тикрит]] на вече бившия президент на Ирак. На 15 април коалиционните сили обявяват, че вече контролират цялата страна. === Вандализъм, грабежи, щети === В дните след падането на Багдад в столицата цари абсолютен хаос. По улиците върлуват въоръжени банди, които обират магазини, банки, правителствени сгради и дори [[Национален музей на Ирак|Националния музей на Ирак]]. До няколко седмици в града се възцарява сравнително спокойствие, но нанесените щети са твърде големи и градът не успява да се възстанови бързо. От музея липсват неопределен, но голям брой от 170 000-те експоната, а твърденията на иракчани, че американските военни са охранявали министерството на петрола и министерството на вътрешните работи впоследствие се оказват вярни. Скоро агенти на [[ФБР]] пристигат в Ирак, за да помогнат при издирването на изчезналите артефакти. До края на 2004 г. музеят отново е отворен за посетители, а в рамките на постоянната изложба се намират почти 160 000 експоната. От останалите 10 000 все още липсващи едва няколко десетки са от основната колекция, но най-ценните екземпляри са намерени от американските агенти – голяма част от тях са върнати от крадците срещу парично възнаграждение и опрощаване на извършените престъпления. Най-ценните експонати са открити скрити от управниците на музея в тайници в централната иракска банка и в самия музей – вероятно те са били преместени там броени дни преди началото на войната. [[Файл:Baath Party Headquarters, Baghdad (3147761407).jpg|мини|250px|Сградата на партията Баас, Багдад, ноември 2003]] С това проблемите с историческото наследство на Ирак не приключват – редица изтъкнати професори информират световната общественост, че на територията на древния град [[Вавилон]] американските ВВС са построили няколко хеликоптерни площадки, и заради мощните вибрации през лятото на [[2004]] са се срутили покрива на храма на Нинма и една от стените на храма на Набу, и двата от 6 век пр.н.е. В следвоенен Ирак често има и проблеми с електрозахранването, което кара много експерти да считат, че редица ценни артефакти, нуждаещи се от постоянно охлаждане или поддържане на специфични условия, са застрашени от унищожение. === Край на мащабните военни действия === [[Файл:USS Abraham Lincoln (CVN-72) Mission Accomplished.jpg|ляво|мини|230px|USS „Ейбрахъм Линкълн“ с плаката, гласящ „Мисията изпълнена“]] На 1 май 2003 [[Джордж У. Буш]] каца на американския [[самолетоносач]] USS „Ейбрахъм Линкълн“ в [[самолет]] Lockheed S-3 Viking, където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак. Опонентите на войната критикуват това събитие и го описват като твърде скъпо и напомнящо холивудски филм. Правителството се оправдава, че кацането на президентът със самолет е било необходимо, тъй като корабът е бил твърде далеч от брега. Впоследствие става ясно, че плавателният съд е бил достатъчно близо до брега, за да се стигне до него с хеликоптер, а броени часове преди прякото предаване капитанът го завърта, така че камерите да не видят брега на хоризонта. Една от другите причини тази реч да има толкова противници е огромният плакат „Мисията изпълнена“, който моряци разпъват на контролната кула на самолетоносача преди речта на президента – през лятото на 2003 в Ирак се появява партизанско движение, което до голяма степен обезсмисля ефектът от това мото. Въпреки официалното обявяване на края на мащабните военни действия, американската армия на няколко пъти провежда големи по размер операции – например през април 2004 срещу [[Армия на Мехди|Армията на Мехди]] в Южен Ирак или през ноември 2004 при обсадата на Фалуджа. === Съпротивата в Ирак === [[Файл:4-14 Marines in Fallujah.jpg|мини|250px|Американски войници по време на втората битка за Фалуджа]] ==== Шиитски екстремисти ==== ===== Муктада ал-Садр ===== [[Муктада ал-Садр]] е млад иракски проповедник, открит противник на присъствието на коалиционни сили в Ирак и основател на армията на Махди. Неговите последователи действат главно в квартал [[Садр Сити]] в Багдад, Наджаф, Кут, Басра и южните райони на страната. През април 2004 г. Садър е обвинен в организирането на убийството на имам Абдул Маджид ал-Хоеи година по-рано. Американските военни затварят офисите на неговия вестник в Багдад, както и сградите му в Наджаф, което провокира [[Армия на Махди|Армията на Махди]] да започне бунт в столицата и южните райони. Безредиците са овладени едва през юни на цената на почти 100 загинали американски войници и близо 500 бунтовници. През август напрежението отново ескалира и Армията на Махди поема контрола върху градовете [[Кут]] и [[Куфа]]. След двуседмични боеве е обявено примирие, но по време на боевете загиват около 80 коалиционни войници и около 350 поддръжници на Садр. След този втори бунт Армията на Махди се оттегля в на практика контролираните от тях Наджаф и Кут и провежда мирни демонстрации в протест на присъствието на чужди войски на територията на Ирак. [[Файл:Sandstorm at Haditha Dam.jpg|дясно|мини|250px|Пясъчна буря, язовирът край Хадита]] След тези инциденти Садр продължава да поддържа своята армия като конвенционална сила. На изборите през 2005 г. неговата организация печели 32 места в новия парламент, което му дава сериозен глас при вземането на бъдещи решения. През 2007 г. напуска страната в посока към [[Иран]], най-вероятно поради сериозните проверки от страна на американските сили. При обиск на сграда в един от кварталите в Багдад войници откриват книга със записки, съдържащи конкретна информация, че Армията на Махди организира отряди с цял прогонване и сплашване на сунити от райони, където те доминират. През 2008 голяма част от въоръжените му сили са разпуснати, като само най-елитните части остават активни. Самият Садр неколкократно повтаря призивите си за атаки срещу коалиционните сили, особено по време на [[Война в Газа (2008-2009)|конфликта]] между [[Израел]] и [[Хамас]] в ивицата [[Ивица Газа|Газа]]. На [[1 май]] [[2009]] г. прави изненадващо посещение в [[Анкара]], където се среща с премиера [[Реджеп Ердоган]] и президента [[Абдула Гюл]]. Очаква се неговата организация да отвори регионален офис в [[Истанбул]] до края на годината. Садр живее в [[Техеран]], но се готви за евентуално завръщане след изтеглянето на по-голямата част от американските сили в края на [[2011]] г. ===== Организация Бадр ===== Организацията Бадр (известна също като Бригадите Бадр) е въоръженото крило на [[Висш ислямски съвет на Ирак|Висшия Ислямски съвет на Ирак]]. Групата е активна главно в Южен Ирак, а централата и се намира в [[Кербала]]. Основана е от правителството на [[Иран]] по време на [[Ирано-иракска война|войната с Ирак]] и тогава е съставена главно от иракчани, принудени да напуснат собствената си страна. След края на войната през [[1988]] г. тя продължава да е активна и се завръща в Ирак след началото на втората война в залива през 2003 г. Въпреки че се бие рамо до рамо с коалиционните сили, мнозина упрекват организацията за тесните ѝ връзки с Иран. Бригадите са сред главните заподозрени за редица убийства на високопоставени полицаи и агенти от новото иракско правителство. ==== Мащаби на съпротивата ==== [[Файл:Al qaeda in iraq and sunni insurgents march 2008.jpg|мини|350px|Райони под контрола на Ал Кайда, декември 2006 и март 2008]] Въпреки че атаки срещу коалиционните сили има на цялата територия на Ирак, те са основно концентрирани в няколко района. В северните части това са градовете [[Мосул]], [[Киркук]] и [[Тал Афар]], в Централен Ирак всички градове в така наречения [[Сунитски триъгълник]], както и [[Бакуба]] и [[Триъгълникът на смъртта]], а в южните райони – [[Басра]], [[Наджаф]], [[Кербала]], [[Кут]] и [[Дивания]]. [[Файл:Iraqi 6th army.jpg|мини|250px|Иракски войници през 2009 г.]] Точния брой на членовете на съпротивата не е известен, но се предполага, че те наброяват между 15 и 25 000 бойци, подкрепяни от няколко пъти повече помощници. Сили на съпротивата контролират по-голямата част от западната провинция Ал Анбар, където броят на американските войници (около 20 000) е недостатъчен, за да се упражнява постоянен контрол върху градовете. Съпротивата държи градовете [[ал-Куаим]] и [[Самара (Ирак)|Самара]], както и големи части от [[Рамади]] и Бакуба. Най-големият бастион на противниците на окупацията беше [[Фалуджа]], където американските сили проведоха неуспешна операция през април 2004 г. При повторната обсада на града през ноември същата година по-голямата част от бунтовниците или напуснаха града, или бяха убити или пленени от коалиционните сили. При атаката цели квартали бяха почти напълно унищожени, а оттогава насам градът се намира в режим на ограничен достъп. Смята се, че преди втората обсада в града са се намирали между 2000 и 5000 бунтовници. Голям брой членове на съпротивата се намират и в [[Багдад]] (между 2000 и 4000), Самара (около 2000), Бакуба (1000) и Рамади (1000). ==== Организации ==== * [[Армията на Мехди]] * [[Ал Ауда]] (''Завръщането'') * [[Федаин Саддам]] * [[Единобожие и Джихад]] – официално прекръстена на [[Ал-Каида в Ирак]] * [[Ансар ал-Сунна]] * [[Групата на черните знамена]] (''ар-Раят ас-Сауда'') * [[Армията на Мохамед]] * [[Иракска Национална Ислямистка Съпротива]] (''Бригади на революцията от [[1920]]'') * [[Насерити]] * [[Салафи]] (''Муджахидински батальони на Салафи в Ирак'') == Жертви == Следната таблица представлява статистика за жертвите на войната. Информацията е обновена за последно на 30 август 2012. {| border=1 cellpadding=5 cellspacing=0 bordercolor=black | {{флагче с име|Ирак}} || Няма цялостно изследване на иракските жертви. Предполагаемия брой на убитите цивилни от началото на войната през март 2003 до април 2009 е най-малко 650 000. Само за периода от март 2005 до юли 2011 при терористични атаки са загинали около 51 000 цивилни. || Източници |- | {{флагче с име|САЩ}} || 4486 загинали (най-малко 46 132 ранени) |<ref>[http://www.cnn.com/SPECIALS/2003/iraq/forces/casualties/ www.cnn.com]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/oif/ |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2005-01-31 |архив_дата=2008-06-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080625111034/http://icasualties.org/oif/ }}</ref> |- | Войници от други държави от коалицията || 318 загинали || <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/oif/ |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2005-01-31 |архив_дата=2008-06-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080625111034/http://icasualties.org/oif/ }}</ref> |- | Похитени или безследно изчезнали войници || 1<sup>1</sup> || <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.defenselink.mil/releases/release.aspx?releaseid=10878 |заглавие=www.defenselink.mil |достъп_дата=2007-05-21 |архив_дата=2007-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070518055555/http://www.defenselink.mil/releases/release.aspx?releaseid=10878 }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mnf-iraq.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6719&Itemid=21 |заглавие=www.mnf-iraq.com |достъп_дата=2007-05-21 |архив_дата=2007-05-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070508194400/http://www.mnf-iraq.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6719&Itemid=21 }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.defenselink.mil/Releases/Release.aspx?ReleaseID=7290 |заглавие=www.defenselink.mil |достъп_дата=2007-05-21 |архив_дата=2007-05-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070508204619/http://www.defenselink.mil/Releases/Release.aspx?ReleaseID=7290 }}</ref> |- | Цивилни лица от други държави || най-малко 468 загинали (март 2003 – август 2009)<sup>2</sup> || <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/oif/Civ.aspx |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2005-01-31 |архив_дата=2004-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20040605155542/http://icasualties.org/oif/Civ.aspx }}</ref> |- | Журналисти || най-малко 164 || <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/oif/journalist.aspx |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2005-05-02 |архив_дата=2006-04-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060404204317/http://icasualties.org/oif/journalist.aspx }}</ref> |- | {{флагче|Ирак}} Иракски полицаи или войници || 10 125 (март 2003 – юли 2011)<sup>3</sup> || <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.icasualties.org/oif/IraqiDeaths.aspx |заглавие=www.icasualties.org |достъп_дата=2005-05-12 |архив_дата=2005-05-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20050511175044/http://icasualties.org/oif/IraqiDeaths.aspx }}</ref> |} : ''<sup>1</sup> На 23 октомври 2006 при операция в Багдад изчезва един американски военнослужещ от иракски произход.'' : ''<sup>2</sup> Истинският брой на убитите цивилни граждани от други държави вероятно е много по-висок, тъй като не всички компании и организации със служители на територията на Ирак са съобщили конкретния брой жертви и ранени.'' : ''<sup>3</sup> Става дума за загиналите полицаи и войници от новосъздадени служби, а не тези от времето на режима на Саддам Хюсеин.'' Освен [[САЩ]], още 22 държави дават военни жертви в Ирак: * {{флагче с име|Великобритания}} – 179 загинали * {{флагче с име|Италия}} – 33 загинали (32 военни, агент на разузнаването) * {{флагче с име|Полша}} – 23 загинали * {{флагче с име|Украйна}} – 18 загинали * {{флагче с име|България}} – 13 загинали * {{флагче с име|Испания}} – 11 загинали (2 военни, военен дипломат, 8 агенти на разузнаването) * {{флагче с име|Дания}} – 7 загинали * {{флагче с име|Грузия}} – 5 загинали * {{флагче с име|Салвадор}} – 5 загинали * {{флагче с име|Словакия}} – 4 загинали * {{флагче с име|Латвия}} – 3 загинали * {{флагче с име|Румъния}} – 3 загинали * {{флагче с име|Тайланд}} – 2 загинали * {{флагче с име|Нидерландия}} – 2 загинали * {{флагче с име|Естония}} – 2 загинали * {{флагче с име|Австралия}} – 2 загинали * {{флагче с име|Унгария}} – 1 загинал * {{флагче с име|Казахстан}} – 1 загинал * {{флагче с име|Чехия}} – 1 загинал * {{флагче с име|Южна Корея}} – 1 загинал * {{флагче с име|Азербайджан}} – 1 загинал * {{флагче с име|Фиджи}} – 1 загинал == Често използвани фрази == * ''Шок и ужас'' (от английски: Shock and Awe) – неофициалното наименование на бомбардировката в първите дни на войната, целяща да сплаши врага чрез демонстрация на военна мощ. == Бележки == {{reflist}} == Вижте също == * [[Война в Афганистан (2001 – 2021)]] * [[Саддам Хюсеин]] * [[Сунитски триъгълник]] * [[Триъгълник на смъртта (Ирак)|Триъгълник на смъртта]] * [[Оръжия за масово поразяване на Ирак]] * [[Атентат срещу българската база „Индия“]] * [[Битка за Басра]] * [[Битка за Ум Касър]] * [[Озирак]] * [[Ал-Каида]] * [[Осама бин Ладен]] * [[Тероризъм]] * [[Операция Пустинна лисица]] {{Градове в Ирак}} [[Категория:Война в Ирак (2003)| ]] [[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Ирак)]] [[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (английски език)]] [[Категория:Президентство на Джордж Уокър Буш]] p3tely0rox8fxystfa3yxmgcp1kih4c Селджуци 0 45196 12896211 12895539 2026-05-02T15:25:27Z Gvelf 29234 Съкращаване. Форматиране. Линкове. 12896211 wikitext text/x-wiki {{друго значение|поданиците на селджукските държави|династията|Селджукиди}} '''Селджуци ,''' също '''селджуки''' (производно от основната форма '''селджук''' в м.р. ед. ч.), понякога '''селджукски турци''', са военно-племенен конгломерат от огузки [[тюркски народи]]. Селджуците са смятани за преки предци на [[Съвременна епоха|съвременните]] обитатели на [[Турция]], [[Азербайджан]] и [[Туркменистан]]. През [[Средновековие|Средновековието]] те възпират, както монголските [[Орда (организация)|орди]] по пътя им към Европа, така и [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]], атакуващи [[Ислям|Ислямския]] свят.{{Византийско-селджукски конфликти}} == История == По произход селджуците са клон на тюркското племе [[огузи]], населяващ северните брегове на [[Аралско море]]. През X век приемат исляма и [[Миграция на населението|мигрират]] на юг, водени от своя вожд [[Селджук ибн Дукак]] (преселил се в средата на X век с племето си [[кънък]] да търси нови [[Пасище|пасбища]] в Иран), който дава името на народа и на основаната от него [[династия]]<ref name="IA">{{cite web |url=http://www.islamansiklopedisi.info/ |title=İslâm Ansiklopedisi &#124; Islamic Encyclopaedia Vol 25 p.417 – 418 |publisher=islamansiklopedisi.info |accessdate=2016-03-21 |архив_дата=2015-12-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151228182743/http://www.islamansiklopedisi.info/ }}</ref> на селджукските владетели ([[Селджукиди]]те), управлявала от средата на IX век до края на XIII в. техните държави,<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Seljuq | автор = | труд = Енциклопедия Британика | дата = | достъп_дата = 30 юли 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Seljuq | език = en | цитат = }}</ref> включващи териториите в [[Централна Азия]], [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Мала Азия]]. Нашествията на селдджуците засягат, както [[Византийска империя|византийските]] провинции ([[Тема (Византия)|теми]]), така и земите на [[Абасидски халифат|халифата на Абасидите]]. През XI век те се впускат в завоевания и овладяват Западен Иран, Азербайджан, Двуречието (между реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат]]), голяма част от Мала Азия и [[Левант|Леванта]] заедно със [[Свети земи|Светите места]]<ref name="ПМ">{{cite book | title = История на българския народ | last = Мутафчиев | first = Петър | authorlink = | coauthors = Вера Мутафчиева | editor = | editor-link = [[Петър Мутафчиев]] | year = 1995| edition = | publisher = [[Академично издателство „Марин Дринов“]] | location = София | isbn = 954430307 – 3 | doi = | pages = 409 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|309}}. [[Апогей|Апогеят]] им настъпва по време на управлението на [[Малик Шах I]] (1072 – 1092) и неговия [[Гений (митология)|гениален]] везир [[Низам ал-Мулк|Низам ал-Мюлк]], иранец ([[Персия|персиец]]) по произход. Въобще още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат [[Персийски език|фарси]], като [[официален език]], а повечето им висши управници са персийци. Султанатът [[Велики Селджук]] прераства в [[империя]], обхващаща [[Месопотамия]], [[Сирия]], [[Палестина]] и голяма част от Иран, но след [[1071|1071 г.]] от него се отделя [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. Отслабените селджукски държави са завладени от [[Османска империя|османските турци]] през [[15 век|XV век]]. == Вижте също == * [[Туркополи|Туркуроли]] * [[Чукурова]] * [[Рум]] * [[Дейлемити]] * [[Узун Хасан]] * [[Алтай]] * [[Монголски нашествия в Сирия]] * [[Елтебер]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.allaboutturkey.com/selcuk.htm All About Turkey: The Seljuk Turks] * {{икона|en}} [http://www.sadberkhanimmuzesi.org.tr/english/sanat/selcuklu.htm Sadberkhanim Muzesi] [[Категория:Селджуци| ]] 19cr85qpzm7dir4vl6p8vyw25kqxlli Уикипедия:Заявки към администраторите 4 46663 12896203 12895386 2026-05-02T15:06:51Z Ted Masters 210248 /* Иван Харлаков */ Отговор 12896203 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има ли друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) 7c1jj38awa5sdjjqx4z0igzqhhqyyzm 12896212 12896203 2026-05-02T15:25:41Z 5530а 331033 /* Иван Харлаков */ Отговор 12896212 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има ли друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) ::::Статията за [[Байрам Байрам]] често е обект на вандализъм и би било добре да бъде защитена. [[Потребител:5530а|5530а]] ([[Потребител беседа:5530а|беседа]]) 15:25, 2 май 2026 (UTC) s2hcdhtazjrmdm2nchjmiw0p9w2igdv 12896228 12896212 2026-05-02T15:58:44Z Ted Masters 210248 /* Иван Харлаков */ Отговор 12896228 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има ли друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) ::::Статията за [[Байрам Байрам]] често е обект на вандализъм и би било добре да бъде защитена. [[Потребител:5530а|5530а]] ([[Потребител беседа:5530а|беседа]]) 15:25, 2 май 2026 (UTC) :::::{{ok}} Три месеца полузащита, тъй като вандализмите не са с голяма интензивност, което също се вижда и от историята със защитите на страницата. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 2 май 2026 (UTC) 57gnx98bx366i1nb8hiexlyqt5224yf 12896229 12896228 2026-05-02T15:59:19Z Ted Masters 210248 пфф... 12896229 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) ::::Статията за [[Байрам Байрам]] често е обект на вандализъм и би било добре да бъде защитена. [[Потребител:5530а|5530а]] ([[Потребител беседа:5530а|беседа]]) 15:25, 2 май 2026 (UTC) :::::{{ok}} Три месеца полузащита, тъй като вандализмите не са с голяма интензивност, което също се вижда и от историята със защитите на страницата. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 2 май 2026 (UTC) hoz2tx1vedkm3iou0qykgkxjwzjemv9 12896541 12896229 2026-05-02T20:15:09Z Iliev 47135 /* Иван Харлаков */ re 12896541 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) ::::Статията за [[Байрам Байрам]] често е обект на вандализъм и би било добре да бъде защитена. [[Потребител:5530а|5530а]] ([[Потребител беседа:5530а|беседа]]) 15:25, 2 май 2026 (UTC) :::::{{ok}} Три месеца полузащита, тъй като вандализмите не са с голяма интензивност, което също се вижда и от историята със защитите на страницата. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 2 май 2026 (UTC) :::::: Подкрепям. По принцип статии за всякакви политици – а понякога и партии – са привлекателна цел за вандализиране. В английската Уикипедия такива статии нерядко имат ''безсрочна'' полузащита, а понякога дори дългосрочна разширена защита. Колебая се дали не би било добре да имаме някакви по-универсални и обективни критерии, за да не се налагат въпроси „ами това защо не е също защитено“. Факт е, че по-популярните статии се следят от много редактори и затова сякаш по-малко имат нужда от защити, но пък ако огромната част от анонимните редакции са вандализми, неизбежно възниква въпросът дали тоя баланс си заслужава. За някои от тези статии дори става трудно да се проследят смислените редакции сред безбройните вандализми и връщания. Храна за размисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:14, 2 май 2026 (UTC) l29yyynjt7jqxa0ditnm6vig8yqnhxg 12896546 12896541 2026-05-02T20:25:33Z Ted Masters 210248 /* Иван Харлаков */ Отговор 12896546 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на S7vaq23 == [[Special:Contributions/S7vaq23]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:50, 19 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24185-75 == [[Special:Contributions/~2026-24185-75]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 16:52, 19 април 2026 (UTC) == Възстановяване в пясъчник: Венцислава Тафкова == Здравейте, Във връзка с приключилото обсъждане за възстановяване на „Венцислава Тафкова“, моля съдържанието на изтритата статия да бъде възстановено единствено в мой личен пясъчник. Разбирам, че към момента няма консенсус за възстановяване в основното пространство. Желанието ми е да работя по текста в пясъчник и да го преработя според изискванията на Уикипедия. Благодаря. --[[Потребител:Reni Stefanova|Reni Stefanova]] ([[Потребител беседа:Reni Stefanova|беседа]]) 07:27, 21 април 2026 (UTC) : {{да}} {{@|Reni Stefanova}} [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник 2]] (заб.: вече имате и предишна версия в [[Потребител:Reni Stefanova/Пясъчник]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:20, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24464-54 == [[Special:Contributions/~2026-24464-54]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24443-82 == [[Special:Contributions/~2026-24443-82]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:42, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24406-18 == [[Special:Contributions/~2026-24406-18]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:43, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24421-63 == [[Special:Contributions/~2026-24421-63]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:45, 21 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24586-72 == [[Special:Contributions/~2026-24586-72]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 09:46, 21 април 2026 (UTC) : {{статия|Сива гъска|к}} semi-protected for a day on this and the ones above, thanks.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:11, 21 април 2026 (UTC) : Two more weeks of semi-protection.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:28, 22 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24886-69 == [[Special:Contributions/~2026-24886-69]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 06:46, 23 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-19511-03 == [[Special:Contributions/~2026-19511-03]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:NDG|NDG]] ([[Потребител беседа:NDG|беседа]]) 07:40, 23 април 2026 (UTC) : {{да}} One month due to the clearly persistent vandalism and despite the warnings. Thanks!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 23 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено на [[Специални:PermaLink/12888222|У:Р]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:33, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-24214-48 == [[Special:Contributions/~2026-24214-48]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:MathXplore|MathXplore]] ([[Потребител беседа:MathXplore|беседа]]) 15:19, 24 април 2026 (UTC) == Блокиране на ~2026-25284-29 == [[Special:Contributions/~2026-25284-29]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] ([[Потребител беседа:Quinlan83|беседа]]) 19:56, 24 април 2026 (UTC) == Промяна на външни препратки == Здравейте, Пиша ви във връзка с външните препратки към сайта bgmovies.info. Аз съм създателят на първоначалния сайт в далечната 2006г. Искам да ви информирам, че проектът е напълно обновен и модернизиран и официалният адрес вече е на https://bgmovies.net Тъй като старият домайн (.info) вече не е активен, се опитах да актуализирам страниците, за да могат потребителите на wikipedia да достигнат до архива безпроблемно. Забелязах, че някои от моите промени са отхвърлени и препратките към bgmovies.info са върнати. Бихте ли ми казали как мога успешно да променя външните препратки за да могат вашите потребители успешно и безопасно (имам доказателство, че bgmovies.info са се занимали с фишинг през 2025г) да открият допълнителна информация за българското кино? Предварително ви благодаря, Радостина Георгиева (admin@bgmovies.net) [[Специални:Приноси/&#126;2026-25525-30|&#126;2026-25525-30]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-25525-30|беседа]]) 20:34, 27 април 2026 (UTC) :{{не}} Не е валидна заявка. Моля, четете внимателно какво може да се иска в тази страница и какво не може. Въпроси, които не касаят нуждата от административна намеса, се задават на [[Уикипедия:Разговори]]. :Тъй като питате, ще Ви отговоря като един обикновен редактор. Просто внимавате, когато редактирате. За да няма връщания, не следва да се прокарват небивалици като тези тук: [[Special:Diff/12863110]], [[Special:Diff/12881603]], [[Special:Diff/12881542]]... и т.н. :В служебни страници не се налага въобще да променяте, тъй като те не засягат читателите и редакторите. Такива страница са всички с представка ''Уикипедия'' в заглавието. :Ако ще променяте, е добре да се ограничите главно до основното именно пространство и шаблоните. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:56, 28 април 2026 (UTC) == Owain Knight == {{Потребител|Owain Knight}} променя чужди коментари, заглавия на теми на собствената си беседа, добавя безсмислени теми на У:Р и отново беседата си. Моля за блокиране за поне ден-два. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:41, 28 април 2026 (UTC) Аз искам съветване - обсъдете дори и тук по-добре на моята беседа като напълно енциклопедичен параграф е неуместен в Разговори! Уикипедия е либерална институция! [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 11:54, 28 април 2026 (UTC) :Оуейн - знам, че не съм Ви пръв любимец, но напълно приятелски съвет - върнете се към превеждането на добри статии от английската уикипедия, правите ги толкова добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:00, 28 април 2026 (UTC) ::Мико ние бяхме като приятели в Под Липите преди малко безсмислени преименувания на статии с сходни заглавия като [[Исабела Арагонска]]. Дoри и така аз предпочитам винаги да оставам приятел с вас - вие сте енциклопедисти като Алиса. Нека не носим противоречиви а хармонични чувства. [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:06, 28 април 2026 (UTC) :::Аз притежавам 2 [[Wordpress]] websites които превъзхождат Уикипедия по качество и дизайн но там е малко самотно въпреки че имам повече от 75 000 посетители за няколко години :::Апелирам към приятелско съветване стимул и отношение - обяснете [[Потребител_беседа:Owain_Knight#Благонадеждност хармоничност и уважение в Уикипедия и Умерена монархия Умерена нация и Умерена и силна икономика и научна социална система]] [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 12:13, 28 април 2026 (UTC) : Беседата е защитена за седмица. Знам, че случаят е сложен и изпитвам дълбока човешка съпричастност, но действително е важно също всички да спазваме установените норми. Искрено се надявам да се намери успешния път към разрешаване на проблемите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:44, 28 април 2026 (UTC) Аз добавих в [[Уикипедия:Разговори]] смислен клавиатурен коментар за [[Умерена монархия]] и [[Умерена демокрация]] оторизиран от личния ми приятел [[:en:Jimmy Wales]] [[Джими Уейлс]] основател на [[Уикипедия]] призовавам за връщане на коментара ми за интегритета на Уикипидея имам право на свобода на интегрални коминикации осигурено от Хартата на правата на човека на [[Еропейския съюз]] и [[European Commission]] и [[:en:La Fayette]] призовавам за уважение като личния ми приятел [[Потребител:Григор Гачев]] възстанови коментара ми в [[Уикипедия:Разговори]] ৵ [[Потребител:Owain Knight|Оуейн]] ([[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]]) 07:39, 30 април 2026 (UTC) :Посъветвайте нещо конкретно и ми дайте контрол върху моята беседа - това е недоброупотреба отново на админски опции. Лъчезар - Мико поне говори с аргументи и повечето но въпроси са били за заглавия на статии като [[Себащияу I Желания]] което е уместно. Уикипедия е генерален уебсайт с общ език - и вместо да се обсъждат ограничения - да се обсъждат стимули и дори стипендии! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] ([[Специални:Contributions/Owain Knight|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Owain Knight|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:51, 28 април 2026 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == [[ХуйскиГей|Това]] за изтриване == вандализъм [[Специални:Приноси/&#126;2026-26376-87|&#126;2026-26376-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26376-87|беседа]]) 13:35, 30 април 2026 (UTC) :Изтрито, както и НацисткиБет. Сметката ~2026-26142-30 за блок? [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == ЦСКА СОФИЯ == здравейте, бих искал на страница на ЦСКА София да се сложи емблемата на клуба.Благодаря [[Потребител:Dido 1988|Dido 1988]] ([[Потребител беседа:Dido 1988|беседа]]) 13:54, 30 април 2026 (UTC) == Защита на [[Гълъбово]] == Моля за защита на страницата [[Гълъбово]] поради вандализиране от страна на различни IP-та. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 05:15, 1 май 2026 (UTC) :{{Готово}}: Една седмица за автоматично одобрени потребители. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:45, 1 май 2026 (UTC) == Иван Харлаков == Моля статията да се заключи за нерегистрирани потребители поради чест вандализъм. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 10:58, 1 май 2026 (UTC) : {{да}} Полузащитена за един месец предвид известната дългосрочност на вандализирането.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:07, 1 май 2026 (UTC) :: А статията [[Бойко Борисов]] ще я защитите ли? Периодът си е дългосрочен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 1 май 2026 (UTC) :::{{готово}}, полузащитена за година. Ако има друга статия за „любим“ политик, която да е обект на често вандализиране, може да съобщите тук. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 2 май 2026 (UTC) ::::Статията за [[Байрам Байрам]] често е обект на вандализъм и би било добре да бъде защитена. [[Потребител:5530а|5530а]] ([[Потребител беседа:5530а|беседа]]) 15:25, 2 май 2026 (UTC) :::::{{ok}} Три месеца полузащита, тъй като вандализмите не са с голяма интензивност, което също се вижда и от историята със защитите на страницата. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:58, 2 май 2026 (UTC) :::::: Подкрепям. По принцип статии за всякакви политици – а понякога и партии – са привлекателна цел за вандализиране. В английската Уикипедия такива статии нерядко имат ''безсрочна'' полузащита, а понякога дори дългосрочна разширена защита. Колебая се дали не би било добре да имаме някакви по-универсални и обективни критерии, за да не се налагат въпроси „ами това защо не е също защитено“. Факт е, че по-популярните статии се следят от много редактори и затова сякаш по-малко имат нужда от защити, но пък ако огромната част от анонимните редакции са вандализми, неизбежно възниква въпросът дали тоя баланс си заслужава. За някои от тези статии дори става трудно да се проследят смислените редакции сред безбройните вандализми и връщания. Храна за размисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:14, 2 май 2026 (UTC) :::::::Вандализмите зачестяват по време на някакви предстоящи избори, които напоследък са почти всяка година, че даже и по няколко пъти в година. :D :::::::По подобие на статиите за личностите от попфолк гилдията, мисля, че и тук може да се прибегне до постоянна полузащита. Хем няма да се налага да се слага защита през няколко месеца, хем ще се избегнат излишни въпроси, целящи най-вече провокация. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:25, 2 май 2026 (UTC) euzq5s3tpb32p1oxf08qhle9fiaoeuj Висше военноморско училище (Варна) 0 47548 12896537 12693312 2026-05-02T20:10:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896537 wikitext text/x-wiki {{Висше училище | име = Висше военноморско училище<br/>„Н. Й. Вапцаров“ | окончание = о | основан = {{Стартова дата и възраст|1881|01|09}} | град = [[Варна]] | страна = [[България]] | картинка = Naval Academy Varna Star.jpg | девиз = ''Чеда сме ние на морето'' | вид = Държавно | финансиране = | преподаватели = | ръководител_титла = Началник | ръководител = Флотилен адмирал проф. Калин Калинов | студенти = 3000 | цветове = | емблема = COA_NVNA.svg | членства = | бележки = | сайт = [http://www.naval-acad.bg/ www.naval-acad.bg] | каре_ширина = 23em | лого = | карта = България Варна }} '''Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“''' (''ВВМУ'') се намира във [[Варна]]. Неговите випускници служат във [[Военноморски сили на България|Военноморските]] сили и гражданския флот на България или работят като висококвалифицирани специалисти в морската индустрия на страната или зад граница. [[Файл:Naval Academy Varna.jpg|мини|ВВМУ Варна.]] == История == Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в България. Историята и настоящата му дейност го утвърждават като най-престижен център за подготовка на морски кадри в България. Неговото развитие започва от няколко самостоятелни структури, които са предшественици на съвременните факултети, катедри, департаменти и професионални колежи, влизащи в състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. === Първи десетилетия === [[Файл:Alexander Konkevich.PNG|мини|160px|ляво|Капитан-лейтенант Александър Конкевич, първият командир на българския флот и основател на военноморското училище]] Темелите на родното морско образование са положени в гр. [[Русе]] на основание Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България.<ref>[http://old-www.naval-acad.bg/Bg/cirkuljr-7-1881.htm Циркуляр №7/16 януари 1881 г.]</ref> В циркуляра се обявява, че се формира „Морско училище“, считано от 9 януари 1881 г.<ref>ДВИА, Ф. 1, оп. 1, а.е. 24.</ref> Училището е формирано към [[Дунавската флотилия]], като в него се приемат младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготвят за машинисти и други мастерства“.<ref name="paf_cva">{{Източник ПАФЦВА|1|198 – 199}}</ref><ref name="asais">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5084056 |заглавие=ДВИА, ф. 1041 (НВ Морско училище „Н. Й. Вапцаров“), История на фондообразувателя |достъп_дата=2019-05-05 |архив_дата=2022-03-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220315212610/http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5084056 }}</ref> За инициатор на формирането на учебното заведение историята посочва капитан-лейтенант [[Александър Егорович Конкевич]], „заведующ“ ''Флотилията и Морската част'' (официалното название на [[Военноморски сили на България|ВМС на България]] през ХІХ в.).<ref>Кожухаров, А. Портретът на капитан-лейтенант Александър Конкевич. // Историческо бъдеще, 2012, №1 – 2, с. 232 – 237.</ref> [[Файл:Pavel Alexeevich Mashnin.PNG|мини|200px|Първият началник на Морското училище подпоручик от копуса на инженер-механиците на Флота Павел Машнин. Фоторепродукция на маслен портрет. Худ. В. Чакъров.|alt=]] Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици [[Павел Алексеевич Машнин]], който изпълнява тази длъжност до март 1882 г.<ref>Кожухаров, А.Н., Емелин, A. Павел Машнин – един от основателите на българския военен флот (1879 г.). // Минало, кн. 4, 2010, с. 4 – 9.</ref> На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. След [[1883]] г. в документите училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“, но не променя своя статут и в същото време успешно продължава да обучава технически кадри за [[Военноморски сили на България|Флотилията и Морската част]]. През 1885 година възпитаниците на училището участват в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], като двама от тях са отличени с награди.<ref>ДВИА, Ф. 1042, оп 1. а.е. 3, л. 159, 55 – 56. Алфавитна книга за войници, 1896 г. Това са възпитаниците Нено Стоянов (вип. 1881 – 1887) и Никола Ангелов (вип. 1884 – 1890).</ref> През 1889 г. към школата се открива „кочегарен“ клас (огняри). Под влиянието на реформите на министъра на народното просвещение [[Георги Живков]] последното десетилетие на ХІХ век се характеризира с развитие на образователните институции в България. Този процес многопланово засяга и морското образование. [[Файл:Diploma.PNG|мини|180px|ляво|Дипломата на възпитаника Хаджипантелеев от 1892 г. Най-старата запазена до днес диплома на Военноморското училище.]] В резултат през 1892 г. училището е преустроено и преименувано в „Унтерофицерска морска школа“, в която се подготвят боцмани, кърмчии, артилеристи, миньори и машинисти. В същата година е издадено и първото „свидетелство“<ref>Така се нарича дипломата през ХІХ в.</ref><ref>[http://old-www.naval-acad.bg/diplomi/katalog/slides/2Panteleev-1892.html old-www.naval-acad.bg]</ref> на флотската [[алма-матер]].<ref>ВММ – Варна №344 – 1959, ед. лист.</ref> През 1892 г. е обявено и „Положение на Унтерофицерската морска школа при флотилията и морската част“.<ref name="paf_cva" /><ref name="asais" /> През 1893 г. в [[Русе]] се формира първият „Временен курс по военноморски науки“ за подготовка на строеви офицери. Доколкото Морското училище от 1881 г. е не само начало на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, но и праобраз на съвременния факултет „Инженерен“ и повечето катедри в него, то следва да се подчертае, че ''Временният курс по военноморски науки'' (по-нататък съкр. ''Временен курс'') от 1893 г. е праобраз на съвременния „Навигационен“ факултет, както и на такива катедри в него като „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, „Корабоводене“ и „Експлоатация на флота и пристанищата“. Фактически с формирането на ''Временния курс'' започва историческото развитие на образователните структури, свързани с подготовката на корабоводители в България. В курса се обучават офицери, завършили [[Национален военен университет|Военното училище в София]], с цел придобиване на военноморска квалификация, а така също български възпитаници на задгранични военноморски училища, които по някаква причина не успяват да се дипломират в чужбина.<ref>Кожухаров, А.Н. За обучението и кариерата на морския офицер Димитър Карамаждраков. // Военноисторически сборник, кн. 1, 2009, с. 39 – 43.</ref> Слушателите във ''Временния курс'' по военноморски науки полагат изпит и придобиват правоспособност на военноморски офицери. През 1900 г. [[Сержант|Унтерофицерската]] школа е закрита и са създадени две нови училища – машинно и минно със срок на обучение съответно пет и четири години за попълване на флота с технически кадри.<ref name="paf_cva" /><ref name="asais" /> По това време школата е оглавена от [[Тодор Соларов]]. Именно при него машинното училище се предислоцира във [[Варна]] под името „Машинно училище при флота“ и се придава към „Морската част“.<ref name="asais" /> Тодор Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на [[Народно събрание|Народното събрание]] училището става първото средно техническо учебно заведение в страната. Срокът на обучение е удължен до шест години. През 1906 г. училището издава първите зрелостни свидетелства.<ref>Кожухаров, А. Атестатите и зрелостните свидетелства на Морското училище (1892 – 1946 г.). // Исторически преглед, кн. 1 – 2, 2012, с. 115 – 135.</ref> През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана за целта сграда за нуждите на „Машинното училище при Флота на Негово Величество“. [[Файл:Военноморско.jpg|дясно|мини]] Частта, останала в [[Русе]], е преобразувана в „Минно-огнярно училище“ (Минно училище с огнярска школа) със срок на обучение четири години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба. Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите потребности на Флота на Негово Величество от технически кадри, то е възстановено с названието „Специални школи", които на свой ред се подчиняват на новосформирана във Варна структура, наречена „Учебна част“ (впоследствие преименувана на „Морска учебна част“). Формирани са четири специални школи: минно-електротехническа, кърмчийска, огнярска и водолазна, като курсът на обучение е 2 години. Същата година е обявен и „Временен правилник за специалните школи от учебната част на флота“.<ref name="paf_cva" /> Школите документално са формирани през 1912 г., но едва през 1913 г. в тях е приет първият випуск от 34 възпитаници. Първоначално „Специалните школи“ имат три отдела (школи): минно-електротехнически, огнярен и кърмчийски. В хода на [[Първа световна война|Първата световна война]] е формирана и за кратко време функционира „Водолазна школа“. Курсът на обучение в школите е четиригодишен. Те може да се приемат за праобраз на съвременния Департамент за следдипломна квалификация и „Професионален старшински колеж“ в състава на съвременното ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“. Още през 1912 г. под шапката на „Учебната част“ влизат не само „Специалните школи“, но и „Машинното училище при Флота на Негово Величество“. През войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) възпитаниците на „Учебна част“ участват в минозаградните и миночистачните действия, атаката срещу крайцера „Хамидие“,<ref>Кожухаров, А.Н. За какво свидетелства личният архив на един забравен възпитаник на Морско училище? // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2008, Том VI, с. 85 – 94.</ref> стоварването в [[Балчик]], [[Каварна]] и [[Калиакра]], в боя при Балчик от 13 декември 1916 г. На тях се пада честта да овладеят новата техника във флота: водомоторната авиация<ref>Кожухаров, А. Летците-пилоти от първата четвърт на миналия век в Алманаха на възпитаниците на Морско училище. // Морски научен форум, Т. 5, 2008, с. 161 – 168.</ref> и първата българска подводница.<ref>Петров, Т., А. Панайотов и Пл. Жечев. Нагръдни знаци и значки, носени от българските подводничари. С., Издателство „БМ ТРЕЙД“, 2009, с.10; Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110 – 120.</ref> През този период в училището започва изучаването на френски, а след това и [[немски език]], в резултат на което именно измежду възпитаниците на ''Машинното училище при Флота на Негово Величество'' се извършва подбор на бъдещите флотски строеви офицери, за да бъдат изпращани за обучение във [[Военноморска академия, Ливорно|Военноморското училище в Ливорно]] (Италия – 1914 г.),<ref>Кожухаров, А. Н. За българите – възпитаници на италианското военноморско училище в Ливорно. // Стратегии на образователната и научна политика, кн. 2, 2011, с. 164 – 181.</ref> а след това и във [[Военноморско училище „Мюрвик“|Военноморското училище „Мюрвик“]] (Германия – 1916 – 1918 г.).<ref>Кожухаров, А.Н. Възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество, учили във Военноморското училище „Мюрвик“ в град Фленсбург през Първата световна война. // Военноисторически сборник, кн. 4, 2008, с. 31 – 38.</ref> [[Файл:Централна сграда на Машинното училище при Флота на Негово Величество.jpg|alt=Централната сграда на Машинното училище при Флота на Негово Величество|мини|Изглед към парадния вход на централната сграда на '''Машинното училище при Флота на Негово Величество''' до 1916 г. Макет. Мащаб 1:100. Автор на макета: арх. ''Стоян Стамов'']] В самото ''Машинно училище при Флота на Негово Величество'' също назряват промени. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници на флотската алма-матер, е произведен първият офицерски випуск на училището.<ref name="ReferenceA">Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001.</ref> Същата година училището се разделя на две отделения – машинно и електротехническо. През 1918 г. училището получава сградата на днешния [[Варненски аквариум|Аквариум]] в [[Морска градина (Варна)|Морската градина]], където остава до [[1922]] г. След края на войните за национално обединение българската морска образователна система е подложена на реорганизация. Учебната част вече се нарича „Морска учебна част“ и за пръв път под нейно командване се оказват всички образователни структури, от които водят началото си повечето съвременни факултети, катедри, департаменти и колежи на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. В периода 1919 – 1920 г. „Курсът за подготовка на офицери“ (приемник на ''Временния курс)'' не просто успешно е проведен, но на завършилите го за пръв път въз основа на Постановление на Министерския съвет №6/1.6.1920 г. е издадено свидетелство за завършено висше специално военноморско образование „по пълната програма на [[Морския корпус в Петербург]]“. Дипломи за висше образование са връчени и на слушателите от предните издания на курса.<ref>Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2 – 3, 2009, с. 14 – 23.</ref> Впоследствие учебният план на тази структура е значително усъвършенстван. През [[1925]] и 1928 г. на основата на опита дотогава са формирани два ''Корабоначалнически курса'', в които на „курсистите“ след дългогодишно обучение на теория и на практика се издават атестати за завършено висше специално военноморско образование.<ref>Кожухаров, А. Един почти забравен преподавател на Морско училище. // Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, с. 67 – 70.</ref> Сред атестираните са много млади офицери на ''Морската полицейска служба'' (название, под което официално съществува българския военен флот под опеката на Ньойския договор) и бъдещи „капитани от далечното плаване“ в [[Българско търговско параходно дружество|Българското търговско параходно дружество]] (предшественикът на [[Български морски флот|БМФ АД]]).<ref>Кожухаров, А.Н. Българската военноморска образователна система според личния архивен фонд на капитан Георги Дюлгеров. // Исторически преглед, 2009, №1 – 2, с. 215 – 224.</ref> === Морско машинно училище === През пролетта на 1921 г. по условията на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]] ''Флотът на Негово Величество'' е разформиран. Но една година преди това Машинното училище вече не е подчинено на Военното министерство и съответно е преименувано на „Морско машинно училище“. Практическото обучение се води на миноносците, в арсеналите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в ж. п. депа и работилници, в [[Божурище]], в мини [[Перник]] и на други места. Училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. На зрелостните изпити присъства пратеник от Министерството на просвещението. Завършилите училището имат право да постъпват във всички висши технически училища, вкл. и в чужбина. През 1921 г. се формират и „Морско механико-техническо училище и морски специални технически школи към Търговско-морската учебна част“.<ref name="paf_cva" /> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] ''Кърмчийската школа'' (отдел) от състава на ''Морските специални школи'' е обособена и преобразена в ''Рибарско училище'', което просъществува до 4 април [[1933]] г.<ref>Димоларева, М. Рибарското училище (1919 – 1933 г.). // Годишник на Военноморския музей – Варна, Т. ІV-V. Варна, Книгоиздателство „Зограф", 2005, с. 222.</ref> Следва да се обобщи, че ''Минно-огнярното училище'', преименувано по-късно в ''Специални школи'', и ''Машинното училище при Флота'' са първите учебни заведения в страната, които системно подготвят квалифицирани кадри за флота и зараждащата се българска индустрия. През 1922 г. училището и школата преминават на подчинение на [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|Министерството на железниците, пощите и телеграфите]], а през 1926 г. е Машинното училище е преподчинено на Морската учебна част. През 1929 г. статутът на ''Морското машинно училище'' е определен със закон и то е преименувано на „Морско училище“.<ref name="paf_cva" /><ref name="asais" /> Две години по-късно в него се формира „Мореходен“ отдел, който има за задача да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на ''Морската полицейска служба'' се подготвят частично в Морското училище във Варна, но се дипломират във Военното училище в София, където също така изучават определен кръг дисциплини. Училището в София, което е висше учебно заведение от 1923 г., им издава дипломи доколкото се полага на офицера да има висше образование, а по условията на Ньойския договор България може да има само едно военно училище. През 1930 г. Морски специални школи са реформирани и в тях са създадени три отдела: електротехнически, машинен и моторен. Техните програми (т.е. учебни планове) са допълнени и подобрени. През 1934/1935 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото ''Рибарско училище'' на [[Свети Кирик (остров)|остров Св. Кирик]] край [[Созопол]], където е разположено до 1940 година.<ref name="asais" /> Бойното знаме на училището е връчено съгласно заповед № 90а от 19 декември 1937 г. издадена от командира на [[Морската дивизия]]. През 1940 г. училището се връща във [[Варна]]<ref name="paf_cva" /> в голямата представителна сграда на ул. „Стефан Караджа“. Същата година възпитаниците му участват в стоварването в [[Балчик]] при връщането на [[Южна Добруджа]] в пределите на Царство България. [[Борис III]] издава указ № 17<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists_isda/image=/10751211_001&path=isda&tm=1658066213 Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). БЪЛГАРИЯ И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939 – 1945 г.). Отбрана на бреговете и бойни действия в Черно море, Бяло море и р. Дунав. Указ № 17 на цар Борис III за утвърждаване Закона за Военноморското училище. София, 8 апр. 1942 г. ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 423, л. 22.]</ref> на 26 март 1942 г., с който Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието „Военноморско на Негово Величество училище“. Състои се от три отдела – за строеви морски офицери, за навигационен команден и личен състав и за машинни морски офицери,<ref name="asais" /> със срок на обучение 3 години, като от същата година към него се открива и гимназиален отдел. В 1943 г. е формиран ''Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна'', създаден към Военноморското на Н. В. училище за подготовка на запасни офицери за ''Морските войски''.<ref name="paf_cva" /> === Период след Втората световна война === След Втората Световна Война военният флот на България е с ограничен брой кораби и задачи, а търговският флот е почти ликвидиран. Постепенно започва възстановяване и увеличаване на броя и видовете кораби, което налага ускорено обучение на команден състав, съобразено с новата техника и организация на работа.<ref>Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 42 – 43.</ref> От 1945 г. в Училището започва изработването на нови учебни планове и програми за обучение на навигатори и механици, необходими за нуждите на военния и граждански флот.<ref name="ReferenceB">Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 5.</ref> В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича „Военноморско народно училище при Морските войски“.<ref name="asais" /> С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на училището от ''Военно Морско на Н.В. училище'' на ''Народно военно морско училище''.<ref>[[:c:File:Ukaz_006-1946_03_05-1.jpg|Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1]]</ref> През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон [[Никола Вапцаров]], поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г., и получава названието „Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. След 1950 г. особено много се увеличава курсантския състав на училището, което е във връзка с поставения срок за попълване на [[ВМС]] с команден състав (до 1952 г.).<ref name="asais" /> Особена страница в историята на флотската алма-матер е обучението на чужденци, доколкото това е обективен критерий за нарасналия международен престиж на учебното заведение. Началото е поставено през [[1953]] г., когато в училището влизат за обучение чешки студенти и албански курсанти. До 1994 г. във ВВМУ „Н. Вапцаров“ получават своите дипломи за завършено образование 141 чужденци от общо единадесет страни от четири континента.<ref>Кожухаров, А. Обучение на чуждестранните курсанти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за периода от 1953 до 1991 година. // 110 години морско образование в България. Т. І. 1991, с. 14 – 16.</ref> През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на „Висше народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“.<ref name="ReferenceA"/> След Указ номер 251 на Президиума на Народното събрание от 1956 г. на завършилите ВНВМУ се признава висше морско образование с квалификация Инженер корабоводител и Инженер корабен механик.<ref name="ReferenceB"/> През 1960 г. то е вписано в регистрите на [[Международна морска организация|Международната морска организация]] (IMO) към [[Организация на обединените нации|ООН]], с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.<ref name="ReferenceA"/> През [[1968]] г. основният корпус на комплекса е надстроен с един етаж. През този период в състава на ВМС навлизат нови единици бойни кораби и техника. Български Морски Флот (БМФ) непрекъснато попълва състава си с нови кораби, построени в България или закупени от чужбина. В апогея на развитието си през 1985 г. БМФ има 127 кораба с общо над 1.8 млн. тона дедуейт.<ref>Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 44.</ref> Този огромен флот изисква постоянно увеличаване на броя на приетите и завършили Училището курсанти, които в някои от годините достигат по 100 – 110 души в една рота навигатори и механици. Започва интензивен период на възход на ВНВМУ във всички направления: учебно-материална база, учебно-методическа и възпитателна работа, повишаване квалификацията на преподавателския състав, научноизследователска дейност, разработка и внедряване на изобретения и рационализации.<ref>[http://www.morskivestnik.com/spomeni/orlstanchew_10042012.html Спомени на флотски ветерани], К.д.п. Орлин Станчев, 10 април 2012.</ref> Създават се специализирани кабинети към всички катедри с цел засилено практическо обучение на курсантите. Голяма част от оборудването – стендове, макети, разрези и пр. – се разработва от преподавателите и курсантите, а друга част се закупува. Специално внимание се отделя на тренажорната подготовка: в чест на 100-годишнината на Училището е въведен в действие първият тренажор „Вахтен механик“ за обучение и тренировка на механици.<ref>Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 54 – 55.</ref> [[Файл:Planetarium Naval Academy Varna VVMU.jpg|мини|180px|дясно|Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.]] [[Файл:Планетариум ВВМУ Стенопис 2.jpg|мини|180px|дясно|Стенопис от Планетариума.]] На [[Ден на Освобождението на България от османско иго|Трети Март]] 1986 г. в района на Училището е открит най-големият на Балканите [[Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“|Планетариум]], който се ползва както за обучение на курсантите-навигатори по дисциплината „Морска астрономия", така и от гости на града. Диаметърът на купола е 18 м и има 120 места. Предвидени са четири тематични цикъла с възможност за демонстрация на български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски език.<ref>[http://www.naval-acad.bg/training-facilities/planetarium, ПЛАНЕТАРИУМ НА ВВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“], ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“.</ref> Построени са нови жилищни корпуси за курсантите, спортен комплекс с функционална зала и басейн и др. Непрекъснато се усъвършенстват учебните планове и програми, като основната задача е подготовката на курсантите да отговори на високите изисквания на обновяващия се военен и търговски флот. За целта се използват различни форми на работа: методически обсъждания вътре в катедрите, ежегодни срещи с преподавателските състави на сродните катедри от другите висши военни училища в страната за споделяне натрупания опит в онагледяването и методиката на водене на теоретичните и практически занятия, както и на използването на нови технически и дидактически средства в учебния процес. За изпълнения на поставените високи цели на обучението се използват всички възможни форми на активно включване на курсантите в учебния процес. Голяма част от курсантите започват работа в Движението за [[Техническо и научно творчество на младежта|„Техническо и научно творчество на младежта“ (ТНТМ)]] още от първи курс, като постепенно задълбочават познанията и уменията си и често разработките им прерастват в дипломни работи. Работи се активно по оборудването на кабинетите и учебните зали, както и по научно-практически теми. Ежегодно в Училището се прави изложба на ТНТМ, в която работещите към катедрите курсанти и техните ръководители показват разработките си, а комисия оценява постиженията им и награждава особено значимите. Следва Преглед на ТНТМ във ВМФ, а най-добрите разработки отиват на Изложба на ТНТМ Българската народна армия (БНА), която най-често се провежда в палатите на Пловдивския панаир. Така цялото гражданство можеше да се запознае с постиженията на младите офицери, курсанти и войници.<ref>[http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/mor_post/tntmwnwmu0110.html ОЩЕ ЗА ТНТФМ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИЯ НИ ФЛОТ ПРЕДИ 1989 Г.], „Морски колекции“.</ref><ref>[http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/mor_heraldika/tntntmvflotzn.html ЗНАКЪТ НА ВОЕННОМОРСКИЯ ФЛОТ, НАРЕЧЕН „ТНТФМ“ ОТ 1988 Г.] „Морски колекции“.</ref> [[Файл:Auszeichnung für Errungenschaften im Rahmen der Initiative TWFJ 1977.jpg|мини|Награда за Принос в Движението за „Техническо и научно творчество на флотската младеж“ (ТНТФМ), IX Преглед, 1977 г., на инж. ст. лейт. А. Точков.]] На тези изложби ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ винаги завоюва призови места. На първите места се класират винаги и отборите на ВНВМУ в Олимпиадите по физика, математика, машинно чертане и др. на армейско и на национално ниво. Ежегодно в Училището се организира и Курсантска научна сесия, на която се докладват теоретични и научни разработки, най-добрите от които се издават в Сборник, а авторите им се награждават. Целенасочено се поощрява участието на курсанти и преподаватели и в рационализаторската и изобретателска дейност. Към Училището функционира Технико-икономически съвет (ТИС), който ежемесечно разглежда подадените заявки за рационализации и определя размера на възнаграждението на колектива. Разработват се преди всичко стендове и установки, измерителна апаратура и др., които подпомагат учебния процес и изследователската работа. Със званието „Заслужил рационализатор“ на България са удостоени офицерите-преподаватели Цветан Папазов, Величко Янакиев и др.<ref>[http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2015/11/Kapitan-Papazov.pdf, Инж. Неделчо Вичев]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, изпълнителен секретар на Научно-техническите съюзи – Варна, „Kапитан I ранг доцент доктор инж. ЦВЕТАН ПАПАЗОВ, Сборник разкази и спомени от негови съвременници“, Варна, „Издателска къща Стено“, 2016, с. 40.</ref><ref>Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 56 – 57.</ref> През 1988 г. в Патентната школа в София се дипломира и първият патентен специалист в Училището капитан III ранг Атанас Точков. През следващите години съществено се увеличи броя на подготвените, подадените и приети от Патентното ведомство искания за признаване на изобретения и промишлени образци, като авторите са предимно млади преподаватели, разработващи научни трудове или участващи в различни теми с приложен характер. В този период една от читалните на Библиотеката в Училището е преустроена и оборудвана с терминали и работи като Информационен център, директно свързан с Научно-техническата библиотека (НТБ) в София. При това за пръв път в БНА курсантите и преподавателите от ВНВМУ получават възможността, директно да влизат в огромния библиотечен фонд на НТБ и да издирват литература, научни трудове, статии и др., необходими за работата им. Понастоящем наличният библиотечен фонд съдържа към 125 хил. библиотечни единици.<ref>[http://old-www.naval-acad.bg/Bg/Biblioteka/biblioteka-1.htm БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“].</ref> През този период много активно се работи и по теми на Научноизследователския сектор (НИС). В Училището е изградена структура, която администрира тази дейност, а натрупаният опит и високата квалификация на преподавателския и изпълнителски състав му позволява да решава успешно проблеми на военния и търговски флот, както и на граждански предприятия и обекти. Особено активни в тази дейност са техническите катедри.<ref name=":0">Механици. Съст. В. Янакиев и колектив. Изд. на ВВМУ Никола Йонков Вапцаров, Варна, „Издателска къща Стено“, 2001, с. 62 – 63.</ref> Своеобразен преглед на научното израстване на преподавателския състав става ежегодно провеждащата се в Училището Научна сесия с участието на преподаватели и научни работници както от ВНВМУ, така и от другите военни училища, университети и организации в България и в чужбина. Резюметата се публикуват в „Трудове на ВНВМУ Н. Й. Вапцаров“.<ref>[http://www.naval-acad.bg/research/scientific-publications/nvna-scientific-anual, Научни трудове на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Наред с учебната и практическа дейност, много голямо внимание се обръща и на възпитанието на курсантите като морални и отговорни специалисти, умеещи да работят с хора. Офицери от Училището, заедно с курсанти от горните курсове, активно участваха в т.нар. „Операция Българска слава“, която имаше цел да подпомогне възпитанието на децата от началните училища в дух на родолюбие и патриотизъм. За целта се организираха срещи с ветерани от Втората световна война, обучаваха се децата на различни технически умения, като например да правят морски възли, провеждаха се прегледи на строевата песен, тържествени зари с фойерверки в чест на паметни дати и други.<ref>[http://old-www.naval-acad.bg/Bg/nachalnici-mu/DUzunov-11-01-015.htm Контраадмирал Дичо С. Узунов], Автобиография, София, 21 май 2011 г.</ref> Като цяло ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през тези години е широко известно в армейските и академични среди в България с изградените модерни взаимоотношения както между преподавателите и изпълнителския състав, така и между тях и курсантите, като в творчески дух и благоприятна социално-психологическа атмосфера се обучават висококвалифицирани, дисциплинирани и отговорни специалисти с дипломи, признати в цял свят. През 1989 г. България поема по пътя на демократичните промени, като неизбежните при това турболенции засягат и ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Започват промени главно в партийно-политическите структури, но се предприемат и значителни съкращения в щата, както и девоенизиране на основната част от преподавателския състав. От 1991 г. Училището е преименувано във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Между 1998 и 2001 г. Училището е в сериозна криза, дължаща се основно на липсата на дългосрочна стратегия за развитието на ВМС, морската индустрия и търговия в България. Няма реална и обективна оценка за спецификата и значението на Училището като основен фактор за осигуряване на необходимите квалифицирани кадри за страната. По различни конюнктурни съображения Министерството на отбраната опитва да наложи идеята, да има само един Национален военен университет на базата на Военното училище във Велико Търново, а всички останали висши военни училища да станат факултети към него. Чест прави на цялата Варненска общественост, както и на всички деятели на морската наука в страната, които решително се противопоставят на тези намерения.<ref name="о. р. к-н I ранг Михаил Йонов">[http://xn--80ae4a2a.org/publ/2-2006.pdf о. р. к-н I ранг Михаил Йонов]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, бивш началник на ВВМУ, „Бюлетин“, Година 2, Брой 2, „Те запазиха Висшето военноморско училище Н. Й. Вапцаров“, 2006, с. 15 – 17.</ref> През [[2000]] г. ВВМУ е вписано в „Белия списък“ на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95. През 2001 г. с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС получава пълна акредитация като висше училище, в съответствие с новоприетия [[Закон за висшето образование]]. През [[2000]] г. получава сертификат за качество ISO 9002.4 по специалността „Корабоводене“ от Лойдс регистър,<ref>Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001</ref> а през [[2004]] г. – [[ISO 9001:2000|ISO 9001 – 2000]] за всички специалности. След дълго продължило обсъждане, с решение на [[XXXIX народно събрание]] от 14 юни 2002 висшите военни училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия се преобразуват в „[[Национален военен университет|Национален Военен Университет Васил Левски]]“ със седалище в град Велико Търново, със съответно три Факултета. Морското училище във Варна запазва своята самостоятелност под името „ВВМУ Н. Й. Вапцаров“.<ref name="о. р. к-н I ранг Михаил Йонов"/> През септември [[2007]] г. по искане на Министъра на отбраната и със заповед на Министъра на образованието и науката на Република България е създаден ''Професионален старшински колеж'' към ''Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“'' в град Варна. На 24 март 2016 г. председателят на Управителния съвет на [[Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт|Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт]] (БНАКК), инж. Светлин Стоянов, връчва юбилейна грамота на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ по повод 135-годишнина от основаването му и обявява решението на Общото Събрание за избирането на проф. д.в.н. флотилен адмирал Боян Медникаров за член на Контролния съвет на БНАКК.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naval-acad.bg/archives/17720|заглавие=Нов състав на Контролния съвет на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт|автор=Георги Николов|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016-03-25|труд=|архив_дата=2020-09-28|достъп_дата=2019-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200928055125/http://www.naval-acad.bg/archives/17720}}</ref> В днешно време Училището доразвива със съвременна техника материално-техническата си база, и благодарение на много добре подготвения си преподавателски състав успява да следи динамичните промени в стратегиите на ЕС, НАТО и Международната морска организация (IMO), както и да подготвя квалифицирани кадри за ВМС, търговския флот и други структури в страната и в чужбина. Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ заема второ и четвърто място сред 70 водещи морски университета в света в класацията на международната организация на морските университети през последните две години. Понастоящем тук се обучават около 3000 студенти и курсанти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-silistra/391557-rakovodstvoto-na-vvmu-n-y-vaptsarov-predstavi-v-silistra-spetsialnostite-za-|заглавие=Ръководството на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров“ представи в Силистра специалностите за студенти и курсанти|фамилно_име=Леви|първо_име=Александър|дата=2023-01-17|достъп_дата=2023-12-10}}</ref> == Съвременна структура == Съвременното '''Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“''' се състои от следните звена: факултет „''Навигационен''“, факултет „''Инженерен''“, ''Департамент за следдипломна квалификация'' ''и обучение на чуждестранни студенти'' и ''Професионален старшински колеж''<ref>135 години пълен напред. Съст. Даниела Василева. Варна, „Голдпринт“ ЕООД, 2016, с. 83.</ref>''.'' Основа на учебния процес и научноизследователската работа във факултетите са катедрите с техния преподавателски и лаборантски състав. === Факултет „Навигационен“ === Факултет „Навигационен“ е създаден на 11 януари 1999 г. в съответствие с реформата във военно-образователната система и изискванията на Закона за висшето образование. Факултетът се състои от шест катедри: # „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, # „Корабоводене“, # „Електроника“, # „Експлоатация на флота и пристанищата“, # „Мениджмънт и логистика“, # „Езикова подготовка“. Във факултета се обучават курсанти по специалността "Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС“ със следните специализации: # „Корабоводене за ВМС“, # „Кибероперации“, # „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“, # „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“. Студентите изучават специалностите: # „Корабоводене“, # „Корабна радиоелектроника“, # „Експлоатация на флота и пристанищата“, # „Речно корабоплаване“, # „Логистика“, # „Мениджмънт на водния транспорт“. ==== Катедра „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ ==== За предшественик на Катедрата се приема „Временният курс по военноморски науки“, воден за пръв път през 1893 г. в гр. Русе. В него се извършва преквалификация на сухопътните офицери, приети на служба, както в т. нар. Флотилия – създадена да оперира на р. Дунав, така и в т. нар. Морска част – с основни задачи на Черно море. През 1914 – 1915 г. в курса вече се води системен учебен процес, четат се лекции и е организирана учебна плавателна практика. Учебно-научното звено фактически е основано на 28 април 1951 г. като цикъл „Тактика на ВМФ“ при Народното висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, а през 1961 г., след сливане с цикли „Артилерия“ и „Минно-торпедно оръжие“, звеното е трансформирано в катедра, която след различни наименования във времето, през 2016 г. получава настоящото си название. В историята си Катедрата има подготвени хиляди офицери за ВМС, Бреговата охрана, търговския и риболовния флот на страната. Звеното успешно дава своя принос и в обучението на чужденци от много страни от четири континента. Обучението на курсанти по специалност от регулираните професии „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ (ОУВФТН) в ОКС „Бакалавър“ – редовно и задочно обучение от област на висшето образование „Сигурност и отбрана“, професионално направление 9.2. „Военно дело“ се осъществява от тази катедра. ==== Катедра „Корабоводене“ ==== Задачата на катедрата е да подготвя висококвалифицирани инженерни кадри по специалност „Корабоводене“ за гражданското корабоплаване и за Военноморските сили на Република България, както и по специалност „Речно корабоплаване“ за нуждите на речния транспорт. Качеството на придобитото в катедрата образование съответства на държавните изисквания, както и на критериите на Международната морска организация (IMO) и на Дунавската комисия. Подготовка по специалност „Корабоводене“ започва още през 1919 г., като обучението протича в различни форми – курсове, отдели и цикли – до 1959 г., когато е създадена катедра „Корабоводене“. През 2003 г. се преминава на двустепенно ниво на обучение на курсантите и студентите – в степен „Бакалавър“ и „Магистър“. От 2014 г. започва обучение и по нова специалност –„Корабоплаване“. Освен български студенти и курсанти, в Катедрата се обучават корабоводители и за Виетнам, Гърция, Турция, Грузия, Румъния, Албания, Индия и др., като обучението с тях се води на английски език. ==== Катедра „Електроника“ ==== Обучението на курсанти и студенти в тази катедра е насочено към проблемите на морските радиокомуникации, наблюдението и управлението на корабния трафик. Подготвят се широко профилни корабни инженери със задълбочена компютърна подготовка и насоченост към съвременните морски комуникационни и информационни системи, компютърни технологии и приложението им в различните области на дейността на море. За предшественик на Катедрата се приема „Временният курс по военноморски науки“, воден за пръв път през 1893 г. в гр. Русе. През 1920 г. на завършилите този курс започват да се издават свидетелства за завършено висше специално военноморско образование. Катедра „Електроника“ е създадена през 2002 г., след обединение на катедрите „Морски свръзки“ и „Радиолокация“. ==== Катедра „Експлоатация на флота и пристанищата“ ==== Катедрата се обособява през 1965 г., след отделяне на програмата от катедра „Корабоводене“. Създаването ѝ се налага от необходимостта да се повиши специалната подготовка на корабоводителите, особено на тези за търговския флот, като нивото на обучение е изцяло в съответствие с изискванията на Международната морска организация (IMO). ==== Катедра „Мениджмънт и логистика“ ==== Катедрата е създадена през 1950 г., като основните дисциплини, преподавани от академичния състав, са в направленията управление, икономика, право и психология. Катедрата е водеща в акредитираното професионално направление „Администрация и управление“, както и при специалностите „Мениджмънт на водния транспорт“ и „Логистика“. В тези две специалности се осигурява обучението по степените „Бакалавър“ и „Магистър“. Катедрата има съвместни магистърски програми по „Логистика“ с Университет Артуа – Франция и Държавната морска академия в Батуми – Грузия, както и по „Корабен брокераж“ – с [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“]]. В системата на продължаващо обучение Катедрата активно участва в програмата по „Корабен брокераж“, организирана съвместно с Института за лицензирани корабни брокери – Лондон. ==== Катедра „Езикова подготовка“ ==== Езиковото обучение в Морско училище се провежда от неговото създаване през 1881 г. Тъй като в началото училището е с технически статут, в него тогава се изучават само български и руски език. През 1914 г. в учебните планове се правят съществени промени и започва допълнително изучаване по избор на френски или немски език. След края на Първата световна война се въвежда преподаването и на английски език. След Втората световна война основните езици, които се изучават в училището са английски и руски. През 1953 г. е обособен отделен цикъл „Чужди езици“, а от 1 септември 1974 г. цикълът се трансформира в катедра „Чужди езици“. Днес висококвалифицирани преподаватели провеждат обучението по английски, руски и немски език във всички специалности на училището. === Факултет „Инженерен“ === Факултет „Инженерен“ е основно звено в състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Създаден е на 11 януари 1999 г. в съответствие с реформата във военно-образователната система и изискванията на Закона за висшето образование. Факултет „Инженерен“ се състои от шест катедри: # Корабни силови уредби, # Електротехника, # Техническа механика, # Кораборемонт, # Математика и физика, # Информационни технологии. Специалностите, по които се провежда обучение във Факултета, са: # „Корабни машини и механизми за ВМС“ (курсанти) # „Корабни машини и механизми“ (студенти), # „Електрообзавеждане на кораба“ (студенти), # „Технология на кораборемонта“ (студенти), # „Информационни и комуникационни технологии“ (студенти), # „Киберсигурност“ (студенти), # „Океанско инженерство“ (студенти). ==== Катедра „Корабни силови уредби“ ==== Основната задача на катедрата е да осигури качествено и специализирано обучение на студентите и курсантите от профилиращата специалност „Корабни машини и механизми“ и на студентите от специалностите „Електрообзавеждане на кораба“, „Технология на кораборемонта“ и „Океанско инженерство“. За предшественик на катедра „Корабни силови уредби“ се приема Машинното училище при Флота, където в началото на ХХ век се издават първите учебници по специалността. Като рождена дата на катедра „Корабни силови уредби“ може да се счита 17 февруари 1944 г. когато със закон се постановява, че завършилите специалността „Корабен механик“ получават висше специално морско техническо образование. Благодарение на многогодишните усилия на преподаватели и лаборанти днес катедрата разполага с модерна и ефективна учебно-материална база. Основна грижа на всички поколения преподаватели в катедрата е и непрекъснатото повишаване на научната квалификацията на преподавателския състав. От 1998 г. с решение на Академичния съвет на Училището към катедрата се присъединява и катедра „Кораборемонт“ заедно с „Учебната работилница“. През катедра „Корабни силови уредби“ преминават обучение хиляди високо подготвени специалисти, плаващи по всички морета и океани и носещи със себе си славата на българския моряк. ==== Катедра „Електротехника“ ==== Преподавателите от катедра „Електротехника“ участват в подготовката на студентите и курсантите от специалността „Електрообзавеждане на кораба“. Завършилите тази специалност се реализират успешно в корабостроенето и корабоплаването като корабни електромеханици в световния морски и речен транспорт, електромеханици на плаващи платформи, корабни специалисти в корабостроителните и кораборемонтните фирми и пристанища, както и във фирми и предприятия на брега. Първите официални сведения за обучение по специалността „Електротехника“ са от 1895 г. През 1962 г. катедра „Електротехника“ е обособена като самостоятелно учебно-методическо звено, осигуряващо шест учебни дисциплини за специалностите в Училището. Отчитайки тенденциите и изискванията към корабния електроинженер за обслужване на корабно обзавеждане, съответстващо на измененията в Конвенцията за подготовка на морски лица STCW78/95, през 2013 г. са разработени нови учебни планове и програми. Разширява се и усъвършенства материалната база, разгръща се научноизследователска дейност на високо ниво. Първият випуск електромеханици завършва успешно през 1998 г. Преподавателите от катедрата водят дисциплини и в специалности като „Корабни машини и механизми“, „Технология на кораборемонта“, „Корабоводене“, „Технология на управление на флота и пристанищата“ и други. ==== Катедра „Техническа механика“ ==== Основната задача, която катедра „Техническа механика“ решава, е подготовката на курсанти и студенти по общоинженерните дисциплини – теоретична основа на всички специални дисциплини. Част от тях са свързани и с подготовката за оцеляване на море – запазване на екипажа и кораба при наводняване, при пожари и други бедствия. В основата на катедрата стои създаденият през 1951 г. „Общотехнически цикъл“, който през 1957 г. преминава в цикъл „Обща техника“, преименуван през 1959 г. в Катедра 5. От 17 август 1963 г. тя е разделена в три самостоятелни катедри, едната от които е катедра „Техническа механика“. През годините учебно-материалната база на катедрата непрекъснато се разширява и обновява. Младите преподаватели, заедно с курсантите работят във всички форми на [[Техническо и научно творчество на младежта|ТНТМ]] и ИРД, традиционно участват в Общофлотски и Общоармейски изложби и прегледи, печелейки винаги престижните места с високото ниво на разработките си. Създадени са условия за високоефективно обучение на курсантите и студентите-стабилна база за отлично усвояването на специалните дисциплини. От 1980 г. с част от личния състав на катедра „Техническа механика“ и катедра „Корабни силови уредби“ се обособява предметно-методическа комисия (ПМК) „Теория, устройство и живучест на кораба“, която през 1989 г. се обособява в катедра. Във връзка с приемането на випуск по специалността „Корабостроене“ през 1990 г., катедрата е преименувана на „Корабостроене и живучест на кораба“. След 2000 г. катедрата се включва в състава на катедра „Техническа механика“. ==== Катедра „Кораборемонт“ ==== Задачата на преподавателите от катедра „Кораборемонт“ е да подготвят с необходимите знания и практико-приложни умения морски командни кадри за нуждите на ВМС и гражданския флот, отговарящи на високите изисквания на Международната морска организация (IMO) и класификационните организации. В първите години след създаването на училището теоретичната подготовка и технологичната практика се водят от руски механици и техници. След 1889 г. български преподаватели започват обучението, а през 1940 г. излизат и първите учебници по „Технология“, „Заваряване“ и „Леярство“. Към звеното се числят и инструкторите в „Учебната работилница“, която играе важна роля в добрата технологична подготовка на обучаемите. На практика Катедрата е основана на 17 август 1963 г., след отделянето ѝ от катедра „Общотехнически науки“. Първото наименование на Катедрата е „Механична технология“, а по-късно се променя последователно на „Ремонт на корабни машини и механизми“ и „Кораборемонт“. Преподавателите от катедрата водят занятия в специалностите: # „Корабни машини и механизми“, # „Електрообзавеждане на кораба“, # "Океанско инженерство“, # „Корабоводене“. ==== Катедра „Математика и физика“ ==== Катедрата се формира през 1957 година, когато в катедра „Общообразователни дисциплини“ се обединяват преподавателите по висша математика, физика и чужди езици. От 1972 година тя съществува като самостоятелно звено. От създаването си подготовката на курсантите по математика и физика е на много високо ниво, за което свидетелстват резултатите от участието им в Републиканските студентски олимпиади, където отборите на Училището са винаги на призови места. ==== Катедра „Информационни технологии“ ==== Задачата на катедра „Информационни технологии“ е да формира необходимите теоретични знания и практически умения за работа с изчислителна техника на морския команден състав във военната и гражданска сфера. Като начална дата на създаване на катедрата се счита 10 октомври 1973 г., когато се основава катедра „Военна кибернетика и управление на войските“. Впоследствие името на катедрата се променя няколко пъти през годините. Още през първата година на създаването на катедрата преподавателският състав определя като основна задача обучението на курсанти и студенти в използването на съвременните информационни технологии и техника. Основна цел на научноизследователската работа (НИР) е разработването на „Автоматизирана информационна система“ (АИС) на Училището. През 1989/1990 г. се разработва нов проект на Автоматизирана система на управление на Училището на базата на новополучената [[Компютър|ЕИМ Микровакс 2]]. През 1996/1997 г. със съвместните усилия на преподавателския състав и курсанти е изградена информационна мрежа на Училището, която чрез Интернет и комуникационен център осигурява широк достъп на над 100 потребители до необходимата им техническа и друга информация за обучение и изследователска работа. === Департамент за следдипломна квалификация и обучение на чуждестранни студенти === Основно академично звено към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е и „Департаментът за следдипломна квалификация и обучение на чуждестранни студенти“ (ДСДКОЧС). Създаден на 16 ноември 2005 г., ДСДКОЧС е приемник на „Центъра за следдипломна квалификация“, който под различни форми съществува като учебна структура във ВВМУ от 1992 г. Целта е осигуряване на адекватна професионална квалификация на офицерите от ВМС, необходима при заемането на високи командни длъжности. В изпълнение на своята мисия Департаментът провежда курсове за длъжностна, езикова или целева квалификация, подготвя военноморски кадри за участие в мироопазващи операции, осигурява дистанционното обучение на курсанти, студенти и специализанти във ВВМУ. === Професионален старшински колеж === Професионалният старшински колеж (ПСК) е открит през септември 2007 година със Заповед на министъра на образованието и науката и по искане на министъра на отбраната. По своята същност ПСК е приемник на всички предхождащи го структури, занимаващи се с обучението и подготовката на старшински и матроски кадри за нуждите на ВМС. Професионалният старшински колеж е държавно професионално училище, което провежда обучение за придобиване на IV степен професионална квалификация по професията „Старшина от Военноморските сили“, специалност „Експлоатация и ремонт на корабна техника“. В Колежа се обучават кадети по четири специализации: # „Морско корабоводене“, # „Експлоатация и поддръжка на корабни радио-, радиотехнически и комуникационни устройства“, # „Морски оръжия“, # „Експлоатация и ремонт на корабни енергетични уредби“. Учебният план и учебните програми са от 2011 г., утвърдени са от министъра на отбраната и са съгласувани с [[Министерство на образованието и науката на България|МОН]]. Общият срок на обучение е двадесет и осем (28) учебни седмици. === Морски специалности === В училището се подготвят младежи и девойки по следните морски специалности: * А. За [[Военноморски сили на България|Военноморските сили]], със срок на обучение 5 години. Успешно завършилите курса на обучение получават едновременно две образователно-квалификационни степени „бакалавър“, съответно по военната и гражданска специалност. Специалностите са: # Корабоводене за ВМС; # Корабни машини и механизми за ВМС; # Военноморски комуникационни и радиотехнически системи, # Медицинско осигуряване на Въоръжените сили. * Б. За гражданската морска индустрия, със срок на обучение 4 години. Успешно завършилите курса на обучение получават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Специалностите са: # Корабоводене; # Корабна радиоелектроника; # Корабни машини и механизми; # Електрообзавеждане на кораба; # Технология на кораборемонта; # Експлоатация на флота и пристанищата; # Океанско инженерство; # Речно корабоплаване; # Мениджмънт на водния транспорт; # Информационни и комуникационни технологии в морската индустрия. == Споразумение за сътрудничество == През 2017 г. се подписва Споразумение за сътрудничество между Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, [[Военномедицинска академия]] и [[Медицински университет (Варна)|Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна]], в областта на придобиването на образователно-квалификационни степени на медицински кадри за нуждите на Министерството на отбраната. На това основание е разработена учебно-планова документация за нова специализация – „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“. Приетите и обучавани се подготвят като курсанти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за придобиване на [[Бакалавърска степен|образователно – квалификационна степен „Бакалавър“]] по акредитираната специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и като студенти в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, по държавна поръчка в редовна форма на обучение по специалност „Медицина“, за придобиване на образователно-квалификационна степен „Магистър“ в професионално направление „Медицина“. Курсантите от специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили” ползват цялата учебна база на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. == Международни контакти == Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ поддържа международни контакти със следните военноморски академии: # Германия: [[Военноморско училище „Мюрвик“|Военноморско училище Мюрвик]]; # Гърция: Гръцка военноморска академия, [[Пирея]]; # Испания: Военноморска академия [[Понтеведра]]; # Италия: [[Военноморска академия, Ливорно|Accademia Navale, Ливорно]]; # Обединено кралство: Britannia Royal Naval College, [[Девън|Дартмут]]; # Полша: Военноморска академия [[Гдиня]]; # Румъния: Военноморска академия „[[Мирчо Стари|Mircea sel Batran]]“; # Съединени американски щати: Военноморска академия на САЩ, [[Анаполис (Мериленд)|Анаполис, Мериленд]]; # Турция: Военноморска академия Тузла; # Франция: École navale, [[Брест (Франция)|Брест]]. == Военноморски храм „Св. Николай“ == На 8 февруари 2016 г. в двора на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е отслужен водосвет от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и е направена първата копка на военноморския храм „Св. Николай“. [[Николай Чудотворец|Свети Николай Мирликийски Чудотворец]] е закрилник на моретата и хората, свързани с морето. В мраморна урна под [[храм]]а е положено каменно блокче от първата сграда на Морското училище в град Русе и копие от Владишката благословия с подписи на членовете на [[Църковно настоятелство|църковното настоятелство]]. В [[урна]]та е положен от Митрополит Йоан и [[Животворен кръст]], осветен в [[Йерусалим]]. Важен принос за реализирането на идеята за изграждане на храма имат началникът на ВВМУ [[флотилен адмирал]] проф. д.в.н. [[Боян Медникаров]] и заместник-командирът на ВМС флотилен адмирал [[Коста Андреев]]. По думите на началника на ВВМУ, от идеята за военноморския храм „Св. Николай“ до първата копка минават повече от 10 години, а мястото му е било благословено още от покойния вече митрополит Кирил.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pravoslavieto.org/old/080216.html|заглавие=Първа копка на храм „Св. Николай“ в град Варна|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016-02-08|труд=|архив_дата=2019-10-20|достъп_дата=2019-10-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191020194713/http://pravoslavieto.org/old/080216.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chernomore.bg/obshtestvo/2016-02-08/napraviha-parva-kopka-na-hram-sv-nikolay-v-dvora-na-vvmu-nikola-vaptsarov|заглавие=Направиха първа копка на храм „Св. Николай“ в двора на ВВМУ „Никола Вапцаров“|автор=Ели Маринова|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016-02-08|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2019-10-20}}</ref><gallery mode="nolines"> Военноморски храм ВВМУ 2016 01.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 02.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 03.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 04.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 05.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 06.jpg Военноморски храм ВВМУ 2016 07.jpg </gallery> == Наименования == * Морско училище (от 9 януари 1881) * Машинна школа * Техническа школа * Унтерофицерска морска школа (1892 – 1900) * Машинно училище при Флота (1900 – 1906) * Машинно училище при Флота на Негово Царско Височество (1906 – 1908) * Машинно училище при Флота на Негово Величество (1908 – 1917) * Машинно морско училище (1917 – 1920) * Морско машинно училище (1920 – 26 юли 1929) * Морско училище (26 юли 1929 – 26 март 1942) * Военно Морско на Негово Величество училище (26 март 1942 – 1945) * Военно Морско народно училище при Морските войски (1945 – 5 март 1946) * Народно военно морско училище (5 март 1946 – 1949) * Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (1949 – 28 юли 1956) * Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (28 юли 1956 – 1991) * Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (от 1991) == Спор за името == След 1989 г. има искания за преименуване на училището заради обвиненията към патрона му [[Никола Вапцаров]] в комунистическа [[Тероризъм|терористична]] и [[Държавна измяна|противодържавна дейност]], финансирана от и осъществявана в полза на [[Съюз на съветските социалистически републики|чужда тоталитарна държава]] във военно време, в участие в създаването на [[Македонизъм|македонистката идеология]] преди [[Втора световна война|Втората световна]], както и заради липсата на професионален опит в областта на корабоплаването от страна на Вапцаров, с изключение на две учебни плавания. Вапцаров има две плавания като практикант – едно на миноносците по [[Българско Черноморие|Българското Черноморие]] и едно с параход „Бургас“ до [[Александрия]] и [[Фамагуста]].<ref>[https://faktor.bg/bg/articles/zashto-uchilishte-za-natovski-ofitseri-nosi-imeto-na-komunist-terorist Защо училище за натовски офицери носи името на комунист-терорист?]</ref> == Началници == [[Файл:Kaliakra in Spain.jpg|мини|Ветроходен кораб „[[Калиакра (кораб)|Калиакра]]“ на БМФ в [[Алхесирас]], [[Испания]]]] Началници (званията са към датата на заемане на длъжността): * 1 Инж.-механик подпоручик Павел Алексеевич Машнин 1881 – 1882 г. * 2 Инж.-механик поручик Павел Мих. Изотов 1882 – 1884 г. * 3 Инж.-механик капитан Павел Д. Кузьминский 1884 – 1885 г. * 4 механик II разред Алексей Теодоров Надейн – 1885 г. * 5 Инж.-механик мичман I разред Константин Р. Божков 1885 – 1886 и 1899 – 1900 г. * 6 Мичман I разред Владимир Вл. Луцкий – 1886 г. * 7 Мичман I разред Владимир П.Кисимов 1886 – 1888 г. * 8 Капитан Методи Ст. Бойчев 1888 – 1895 г * 9 Лейт. Станчо Д. Димитриев 1895 1896 г. * 10 Мичман I разред Стефан Х. Абаджиев 1896 – 1897 г. * 11 Мичман I разред Йордан Минков – 1897 г. * 12 Мичман I разред Никола Попов – 1898 г. * 13 Мичман I разред Симеон М. Винаров 1898 – 1899 г. * 14 Инж.-механик лейт. Тодор Соларов 1900 – 1906 г. * 15 Кап. – лейт. [[Димитър Добрев (офицер)|Димитър Д. Добрев]] 1906 – 1908 г. * 16 Кап. – лейт. Димитър Г. Ковачев 1908 – 1910 г. * 17 Кап. – лейт. Иван Д. Ангелов 1910 – 1912 г. * 18 Кап. II ранг [[Рашко Серафимов]] – 1913 г. * 19 Кап. – лейт. Борис Попов 1913 – 1914 г. * 20 Кап. – лейт. [[Георги Антонов (офицер)|Георги А. Антонов]] 1914 – 1915 г. * 21 Лейт. Кирил Г. Светогорски 1915 – 1919 г. * 22 Кап. – лейт. Иван А. Михайлов 1919 – 1920 г., 1921 – 1924 г. * 23 Лейт. Васил Г. Игнатов 1920 – 1921 г. * 24 Лейт. Борис Станев – 1921 г. * 25 Кап. – лейт. Георги Славянов 1924 – 1926 г. * 26 Кап. – лейт. Петър И. Кашлакев 1926 – 1927 г. * 27 Кап. II ранг Тодор В. Тодоров 1927 – 1928 г. * 28 Кап. II ранг [[Сава Иванов]] 1928 – 1931 г. * 29 Майор Бочо Н. Рачев 1931 – 1934 г. * 30 Кап. – лейт. Петър Неделчев 1934 – 1935 г. * 31 Кап. II ранг Тодор Д. Цицелков – 1935 г. * 32 Кап. – лейт. Стефан Хранков – 1936 г. * 33 Кап. – лейт. Павел Павлов – 1936 г. * 34 Лейт. Станьо Вълков 1936 – 1937 г. * 35 Кап. II ранг [[Стефан Цанев (флотски капитан)|Стефан Т. Цанев]] 1937 – 1939 г., 1940 г., 1941 – 1944 г. * 36 Кап. – лейт. Георги Г. Пецов 1939 – 1940 г. * 37 Кап. II ранг [[Атанас Шалапатов]] 1944 – 1945 г. * 38 Кап. I ранг Ангел И. Папазов 1945 – 1946 г., 1949 – 1955 г. * 39 Кап. II ранг Васил Х. Кутевски 1946 – 1947 г. * 40 Кап. II ранг Димитър Е. Минков – 1947 г. * 41 Кап. II ранг [[Бранимир Орманов]] 1947 – 1948 г. * 42 Кап. II ранг Стефан Николов 1948 – 1949 г. * 43 Кап. I ранг Методи Д. Мутафов 1956 – 1959 г. * 44 Контраадмирал [[Дичо Узунов]] 1959 – 1972 г. * 45 Контраадмирал [[Чавдар Манолчев]] 1972 – 1975 г. * 46 Кап. I ранг Петко Й. Халачев 1975 – 1976 г. * 47 Кап. I ранг [[Емил Станчев]] 1976 – 1982 г. * 48 Кап. I ранг [[Румен Попов]] 1982 – 1990 г. * 49 Кап. I ранг [[Минчо Бакалов]] 1990 – 1996 г. * 50 Кап. I ранг Михаил Д. Йонов 1996 – 1998 г., 2000 – 2001 г. * 51 Кап. I ранг доц. д-р [[Иван Йорданов (офицер)|Иван Йорданов]] 1998 – 2000 г. * 52 Кап. I ранг Станко Станков 2002 – 15 ноември 2007 г. * 53 Кап. I ранг [[Димитър Ангелов (офицер)|Димитър Ангелов]] 15 ноември 2007 – 26 май 2011 г. * 54 Кап. I ранг проф. д.в.н. [[Боян Медникаров]] 27 май 2011 - 8 октомври 2024 г. * 55 Флотилен адмирал проф. д-р. [[Калин Калинов]] от 8 октомври 2024 г. == Бележки == <references /> == Източници == * {{Източник ПАФЦВА|1|198 – 199}} * [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5084056 ДВИА, ф. 1041 (НВ Морско училище „Н. Й. Вапцаров“), Промяна в наименованието на фондообразувателя, История на фондообразувателя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220315212610/http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5084056 |date=2022-03-15 }} * https://www.naval-acad.bg/university/organization == Външни препратки == * [http://www.naval-acad.bg/ Официален сайт] * [http://old-www.naval-acad.bg/Bg/130-MU/sgradi-MU/index.html Сгради на военноморското училище] * [http://old-www.naval-acad.bg/Bg/130-MU/ime-mu.html Имена на военноморското училище] * [http://www.nvu.bg/ Национален военен университет] * [http://www.mod.bg Министерство на отбраната] * [http://www.imo.org/ Международна морска организация] {{Образование във Варна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Военно дело|Образование|България}} [[Категория:Висше военноморско училище Варна| ]] 3x40shlx8dszg9e6yy0m22qgtubs1ek Шахматна нотация 0 47932 12896687 12652220 2026-05-03T03:29:15Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, източници. 12896687 wikitext text/x-wiki '''Шахмàтна нотàция''' се нарича комбинация от букви, числа и други символи, чрез които се обозначават шахматните полета, позициите на фигурите, ходовете в [[шахмат]]а и техните коментари. Използва се за запис в състезания и шахматната литература (в книги, списания, интернет и др.) Съществуват различни нотации, като най-разпространена в света е т. нар. '''алгебрична шахматна нотация'''. Освен за записване на ходовете, съществуват и нотации за определени позиции (Нотация на Форсайт – Едуардс). Те са подходящи за запазване на състоянието на партии или за изразяването на [[шахматна задача|шахматни задачи]]. По-малко използвани шахматни нотации са: цифрова, координатна и описателна нотации, нотация за преносима игра, нотации на Смит и Гринмут, код ГБР, битова таблица, стенограма и други. [[Файл:SCD algebraic notation.png|дясно|Алгебрична шахматна нотация|рамка]] == Алгебрична шахматна нотация == Алгебричната шахматна нотация (АН) е най-често използваната и е единствената официално призната от [[ФИДЕ]], затова обикновено е наричана само ''шахматна нотация''. Ако не е уточнено друго, под това понятие се разбира алгебрична шахматна нотация. === Наименование на шахматните полета === Квадратчетата на [[шахмат]]ната дъска се наричат полета. Хоризонталните редове от полета се наричат ''хоризонтали'', а вертикалните редове от полета – ''вертикали''. Хоризонталите са наименувани с номера от '''1''' до '''8''' (виж диаграмата), като белите фигури се разполагат в началото на играта по хоризонтали '''1''' и '''2''', а черните – по '''7''' и '''8'''. Вертикалите се обозначават с малки латински букви от '''a''' до '''h'''. Всяко поле на дъската се обозначава с буквата на вертикала и цифрата на хоризонтала, на които се намира. На диаграмата – полето '''g5''' се намира там където се пресичат вертикала '''g''' и хоризонтала '''5'''. === Означаване на шахматните фигури === При документиране ходовете в една партия [[Шахматни фигури|шахматните фигури]] се означават както следва: <br>[[цар (шахмат)|цар]] – '''Ц''', [[дама (шахмат)|дама]] – '''Д''', [[Топ (шахмат)|топ]] – '''Т''', [[офицер (шахмат)|офицер]] – '''О''' и [[кон (шахмат)|кон]] – '''К'''. За ходовете на пешките не се употребява буква. В разпространената шахматна литература и официални състезания се използва също обозначение на руски, английски и немски език. Съответствията са дадени в сравнителната таблица. {| class="wikitable" !colspan=4 | Име на фигурите || colspan="4" | Обозначение с букви || rowspan="2" | Обозначение с изображение |- ! Българско || Руско || Английско || Немско || Българско || Руско || Английско || Немско |- |Цар||Король||King||König | Ц || Кр || K || K |♔ ♚ |- |Дама (царица)||Ферзь||Queen||Dame | Д || Ф || Q || D |♕ ♛ |- |Топ (тур)||Ладья||Rook||Turm | Т || Л || R || Т |♖ ♜ |- |Кон||Конь||Knight||Springer | К || К || N || S |♘♞ |- |Офицер||Слон||Bishop||Läufer | О || С || B || L |♗♝ |- |[[Пешка]]||Пешка||Pawn||Bauer |colspan=4 style="text-align: center;"|Не се записва |♙♟ |} Следващата таблица представя съответствията само на обозначенията на повече езици. {| class="wikitable" border="1" style="text-align: center;" !Обозначение ! Цар !!Дама!!Топ (тур)!!Офицер!!Кoн |- !Символ |♔ ♚||♕ ♛|| ♖ ♜ || ♗ ♝ || ♘ ♞ |- !Българско | Ц || Д || Т || О || К |- !Руско | Кр || Ф || Л || С || К |- !Украинско | Кр || Ф || Т || С || К |- !Английско, Монголско | K || Q || R || B || N |- !Немско, Норвежко, Шведско, Словенско, <br>Сърбо-хърватско, Северномакедонско | K || D || T || L || S |- !Френско | R || D || T || F || C |- !Испанско, Италианско | R || D || T || A || C |- !Португалско | R || D || T || B || C |- !Нидерландско | K || D || T || L || P |- !Финлaндско, [[Африкаанс]]ко | K || D || T || L || R |- !Исландско | K || D || H || B || R |- !Чехско, Словашко | K || D || V || S || J |- !Латвийско | K || D || T || L || Z |- !Литовско | K || V || B || R || Ž |- !Естонско | K || L || V || O || R |- !Белоруско | K || В || Л || А || Вк |- !Полско | K || H || W || G || S |- !Унгарско | K || V || B || F || H |- !Румънско | R || D || T || N || C |- !Гръцко | Ρ || Β || Π || Α || Ι |- !Турско | Ş || V || K || F || A |- ![[Азербайджан|Азерско]] | Ş || V || Т || F || A |- !Узбекско | Sh || Fr || R || F || O |- ![[Таджикистан|Таджикско]] | Ш || В || Р || Ф || A |- !Индонезийско | R || M || B || G || K |- !Малайско | R || M || Т || G || K |- !Eспeрaнтo | R || D || T || K || Ĉ |- !Арменско | Ա || Թ || Ն || Փ || Ձ |- !Еврейско | מ | כ | צ | ר | פ |- !Китайско | 王 || 后 || 车 || 象 || 马 |- !Японско | キ || ク || ル || ビ || ナ |- !Корейско | 킹 || 퀸 || 룩 || 비 || 나 |- !Персийско | ش | و | ر | ف |ا |- !Арабско | م | و | ر | ف | ح |} Символите „пешка“ (п./p.) или „пешки“ (пп./pp.) се използват само за записи на позиции: <br>„Бели: Цe4, пп.d4,е5. Черни: Цd6, п.d7“. При компютърното писане има разнообразие на символи и стана възможно да се обозначават фигури чрез техните изображения. [[ФИДЕ]] препоръчва да се използват изображения за печатни издания. <ref name=fide>{{Cite web |url=https://handbook.fide.com/chapter/E012018 |title=FIDE Laws of Chess taking effect from 1 January 2018, раздел C |access-date=26.05.2020 |archive-date=24.11.2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201124005614/https://handbook.fide.com/chapter/E012018 |deadlink=no }}</ref> === Обозначаване на ходове === При обозначаването на шахматен ход се записва най-напред буквата на фигурата, която се премества (за пешка не се пише нищо) и след това – полето където фигурата е била преди хода, тире и полето, където фигурата се поставя след хода. При '''пълната алгебрична нотация''' се обозначават номера на хода заедно с точка, вида на фигурата с главна буква и полетата с буква и цифра преди и след преместване с тире между тях. Пешката не се обозначава. Например, '''1.a2-a4''' означава, че крайната лява бяла пешка се придвижва от поле '''а2''', където се намира в началото на играта, на поле '''а4'''. Цифрата '''1.''' е поредния номер на хода в партията. Под един номер се записва вляво ход на белите и вдясно – ход на черните: '''1.e2-e4 e7-a5'''. За обозначаване само хода на черните се заменя хода на белите с многоточие. Например ходът '''2. ... Kb8-c6''' означава, че черният кон от поле '''b8''' се придвижва на поле '''c6'''. Модификация на пълната нотация е '''дългата алгебрична нотация''', при която тирето се изпуска: '''2. ... Kb8c6'''. '''Алгебричната сбита нотация''' е модификация на дългата: движение на пешка се обозначава с изпускане на буквата на новото ѝ поле – '''1.d24'''; при взимане на фигура се обозначава нейния вид – '''3.Оg5:Kf6'''. При '''кратката шахматна нотация''' се записва само крайното поле, на което се премества фигурата. Например горният ход с пешката се записва като '''1.a4''', а ходът с коня – '''2. ... Kc6'''. Ако подобна нотация не позволява едносмислено определяне на хода (например две еднакви фигури могат да отидат на някакво поле), се добавя една от координатите на началното поле на преместваната фигура: ако е възможно, буквата на вертикала, ако не – цифрата на хоризонтала. Например: ако и двата топа на '''а1''' и '''f1''' могат да отидат на полето '''е1''', техните ходове се означават съответно '''Тae1''' и '''Тfe1'''; или ако и двата коня на '''е3''' и '''е5''' могат да заемат квадрата с4, ходовете им се означават съответно '''K3c4''' и '''K5c4'''. === Специални символи === При вземане на фигура се използва същия запис, като тирето между обозначението на двете полета се заменя с двоеточие. Например '''4.Kf3:d4 e5:d4''' означава, че белия кон от поле '''f3''' взема фигурата от поле '''d4''', а черната пешка от поле '''e5''' взема фигурата (в случая коня) от поле '''d4'''. При кратката нотация това ще се запише като '''4.K:d4 e:d4'''. Понякога се използва нотацията '''cd4''' или '''cd''' (ако с това се означава само един възможен ход и няма двусмислие). Най-вече в чуждоезиковата литература вместо двоеточие се среща и символът '''х''', например '''5.cxd4'''. <ref>{{Cite web|url=http://4kon.club/simply/notation|title=Шахматная нотация|publisher=4kon.club|accessdate=26.05.2019|archive-date=11.10.2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181011013823/http://4kon.club/simply/notation|deadlink=no|архив_дата=2018-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181011013823/http://4kon.club/simply/notation}}</ref> Малка [[рокада]] се обозначава с '''0-0''', а голяма рокада – с '''0-0-0'''. Вземане ''ан-пасан'' (виж [[пешка]]): '''7. ... c7-c5 8.d5:c6''' (или '''7. ... c5 8. d:c6''') [[Шах (шахмат)|Шах]] на царя се обозначава със знака '''+'''. Например '''5.Oc4:f7+''' (или '''5.O:f7+'''). Двоен шах на царя (от преместената фигура/пешка и по линията, която тя открива от друга фигура) се обозначава със знаците '''++'''. Например '''26.Tf6-g6++''' ( '''26.Tg6++''') или '''28.e6:d7++''' ('''28.e:d7++'''). [[Мат]] се обозначава със знака '''X''', например '''4.Дf3:f7X''' (или '''Д:f7X'''). Препоръчителна е голямата буква '''X''' за различаване от знака за взимане '''х''' в чуждоезиковата литература. Най-вече в чуждоезиковата литература вместо '''X''' се среща и символът '''#'''. Когато пешка достигне последния хоризонтал: за бяла пешка това е осми хоризонтал, а за черна – първи, тя се превръща (произвежда) в друга фигура от същия цвят. Това се записва като: <br>'''43. f7-f8Д ...''' или кратко '''43. f8Д ...''' – бяла пешка от поле '''f7''' се премества на '''f8''' и произвежда '''дама''', или <br>'''37. ... c2-c1К ''' или кратко '''37. ... c1К ''' – черна пешка от поле '''c2''' се премества на '''c1''' и произвежда '''кон'''. == Модификации == === Нотация на Смит === {{раздел-мъниче}} {{Основна|[[Нотация на Смит]]}} Нотацията на Смит е проста обратима шахматна нотация, подобна на алгебричната. Тя обозначава полето на фигурата с буква и цифра преди и след преместването и с буква взетата фигура. <ref name="ChessNotationSmith">{{Cita web|url=https://www.chessclub.com/chessviewer/smith.html|título=Smith Notation|fechaacceso=17 de diciembre de 2020|fechaarchivo=17 de enero de 2016|urlarchivo=https://web.archive.org/web/20160117212352/https://www.chessclub.com/chessviewer/smith.html|deadurl=|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2023-10-11|архив_дата=2016-01-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160117212352/https://www.chessclub.com/chessviewer/smith.html}}</ref> === Координатна нотация === {{раздел-мъниче}} Координатната нотация (КН) обозначава само координатите на началното и крайно поле на преместваната фигура с главна буква и цифра и тире между тях. Тя е модификация на пълната алгебрична нотация, при който не се обозначава вида на преместваната фигура и вземане на фигура. Например: '''Е2-Е4 В8-С6'''. == Означаване на коментари == ''Вижте също: [[Символи за шахматна нотация]]'' Коментарите обикновено не се използват при записите на шахматни партии, но се използват в литературата: <ref>{{cite book | title = Енциклопедия на шахматните окончания | last = Enciklopedija šahovskih završnica / | first = | authorlink = | coauthors = | editor = Matanović, Aleksandar | editor-link = | year = 1993 | edition = S. I. Chess Informant Ltd. | publisher = | location = Nicosia | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = 26.05.2022 | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite web|title=Proposal to encode symbols for chess notation|url=https://www.unicode.org/L2/L2017/17033r2-n4783r2-chess-notation.pdf|website=unicode.org|date=26.01.2017|accessdate=26.05.2022|lang=en|format=PDF|archive-date=15.06.2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190615000124/http://www.unicode.org/L2/L2017/17033r2-n4783r2-chess-notation.pdf|deadlink=no}}</ref> {{col-begin}} {{col-3}} {| class="wikitable" ! Знак || Обозначение |- !colspan="2"| Оценка на позиция |- | +− || решаващо предимство за белите |- |± || белите са по-добре |- |{{nobreak|⩲ ([[Файл:Plus sign above equals sign.svg|18px]])}} || белите са малко по-добре |- |= || равна позиция; <br>горе-долу е същото |- |{{nobreak|⩱ ([[Файл:Equals sign above plus sign.svg|18px]])}} || черните са малко по-добре |- |∓ || черните са по-добре |- | −+ || решаващо предимство за черните |- |∞ || неясно |- |{{nobreak|⯹ ([[Файл:Equals sign with infinity below.svg|18px]])}} || компенсация за материал |- |↻ || предимство в развитието |- |O || предимство в пространство |- |→ || с атака |- |↑ || с инициатива |- |⇄ || с контраигра |- |☉ || [[цугцванг]] |- |⊥ || ендшпил |- |1:0 || победа за белите |- |0:1 || победа за черните |- |½:½ || наравно (реми) |} {{col-3}} {| class="wikitable" ! Знак || Обозначение |- !colspan="2"| Оценка на ход |- |X, # || мат |- |!! || отличен ход |- |! || много добър ход |- |!? || ход, заслужаващ внимание |- |?! || съмнителен ход |- |? || слаб ход, неточност |- |?? || груба грешка |- |Δ || с идея |- |∇ ||против плана на съперника |- |□ || единствен ход |- |~ || всеки произволен ход |- |~– ... || всеки ход без ... |- |⌓, ≥,<br>∩ || по-добре |- |≤ || по-лошо |- |N || новост |- !colspan="2"| Геометрия на шахматната дъска |- |⇔ || линия |- |⇗ || диагонал |- |⊞ || център |- |» || царски фланг |- |« || дамски фланг |- |Х || слаб пункт |} {{col-3}} {| class="wikitable" ! Знак || Обозначение |- !colspan="2"| Офицери |- |{{nobreak|⮺ ([[Файл:Overlapping white squares.svg|18px]])}} || два офицера |- |{{nobreak|⮻ ([[Файл:Overlapping white and black squares.svg|18px]])}} || разноцветни офицери |- |{{nobreak|⮼ ([[Файл:Overlapping black squares.svg|18px]])}} || едноцветни офицери |- !colspan="2"| Пешки |- |{{nobreak|⯺ ([[Файл:United symbol.svg|18px]])}} || свързани пешки |- |{{nobreak|⯻ ([[Файл:Separated symbol.svg|18px]])}} || изолирани пешки |- |{{nobreak|⯼ ([[Файл:Doubled symbol.svg|18px]])}} || сдвоени пешки |- |{{nobreak|⯽ ([[Файл:Mars symbol up arrow.svg|18px]])}} || проходна пешка |- |> || предимство в броя на пешките |- !colspan="2"| Друго |- |⊕ || [[цайтнот]] |- | <nowiki>||</nowiki> || и така нататък |- | RR || коментар на редактора |- |(ch) || национално първенство |- |(izt) || междузонален турнир |- |(ct) || турнир на кандидатите |- |(m) || мач |- |(ol) || олимпиада |- |corr. || кореспондентска партия |- |♙3/3c || Препратка към Енциклопедия на шахматните ендшпили |- |} {{col-end}} Примери: * „34. … Тd4 (∆Дd5)“: черните играят с топа до d4, само за да оставят по-късно дамата да последва до d5. * „22. … f:e6 (∩22. … О:d5!? 23. e:d5 Т:d5∓)“: Черните взимат с пешката f на e6. Въпреки това, интересният ход „Офицерът взима на d5“ щеше да е по-добър, тъй като след „взимането от пешката на d5“ и след това „Топът взима на d5“ черните ще имат ясно предимство. [[Файл:Portuguese Descriptive Chess Notation.svg|240px|thumb|Координати на полетата при португалска описателна нотация]] == Описателна нотация == Описателната нотация (ОН) се счита за по-сложна от алгебричната нотация. Използва се в някои англоговорещи и испаноговорещи страни. Според правилата на тази нотация вертикалите на шахматната дъска не се обозначават с първите букви от латинската азбука, а с началните букви на имената на фигурите, разположени върху тях в първоначалната позиция [например вертикалната линия "d" се обозначава с латинската буква "Q" (кралица)]. Ако е необходимо, към вертикалите "a", "b", "c" се добавя префикс "Q" (дамски фланг), към вертикалите "f", "g", "h" се добавя префикс "K" (царски фланг): на английски QR (дама топ) за ''a''-линия, QN (дама кон) за ''b''-линия, QB (дама-офицер) за ''c''-линия, Q (кралица) за ''d''-линията; и съответно от царската страна с K за краля (царя), както и KB, KN и KR. Хоризонталите са отбелязани с арабски цифри от 1 до 8. За разлика от алгебричната нотация, където броенето им започва от страната на белите, при описателната нотация всеки играч започва да ги брои от себе си. Всяка клетка има две различни координати – от гледна точка на белите и от гледна точка на черните, което я определя нееднозначно и е неудобство. Например полетата a1 и d3 в английската описателна нотация имат следните обозначения: * QR1 (вертикал на топа от дамския флаг, първа линия) и Q3 (вертикал на дамата, трето поле) от гледна точка на белите; * QR8 (вертикал на топа от дамския флаг, осма линия) и Q6 (вертикал на дамата, шесто поле) от гледна точка на черните. Ходовете към празно поле се отбелязват с буквата за движещата се фигура, последвана от "–" и обозначението на целевото поле. Взимането се отбелязва с буквата на фигурата, която трябва да вземе, последвана от "x" и буквата на фигурата, който трябва да бъде взета. „P“ означава пешка. Ако повече от една фигура могат да направят ход, фигурата, която се движи, се идентифицира по-точно. Ходът Ng1–f3 на бял кон с описателна нотация се превръща в ''N–KB3'' (кон на трето поле от вертикала на офицера на царя), ''N–B3'' (трето поле от вертикала на офицера /офицер три/ е достатъчно като описание, ако нито един кон не се движи на c3 и само един на f3, в зависимост от ситуацията), * Ходът ''KN–B3'' (царски кон към офицер три, и двата коня могат да се преместят на f3), ''QN–B3'' (царски кон към офицер три, и двата коня могат да се преместят на f3, а конят g1 е бил на b1 в началото на играта). * Ходът Ng8–f6 на черен кон има точно същото обозначение N–KB3 или N–B3 или KN–B3 или QN–B3, тъй като този ход се отбелязва от гледна точка на черните. * Ходът c7–c5 става P–QB4 (пешка към офицер четири на дамата) или P–B4 (ако никоя пешка не може да се придвижи до f5). * Ако белият офицер на b5 взима черния кон на c6 (алгебрично: Bb5xc6), ходът се отбелязва като BxN (офицерът хваща коня). Ако офицерът можеше да вземе и другия черен кон (например на d4), конят, който трябва да бъде взет, трябва да бъде посочен по-точно в съответствие с квадрата му на произход; така че нещо BxQN (офицерът взима коня на дамата). * Ако пешка взима пешка, PxP (пешка взима пешка) е достатъчно, ако не е възможен друг подобен ход. В противен случай трябва да се посочи по-точно, например BPxP (пешката на офицера взема пешката) или PxQBP (пешката взема пешката на офицера на дамата) и т.н. [[Файл:English Descriptive Chess Notation.svg|ляво|240px|thumb|Координати на полетата при английска описателна нотация]] За обозначаване на шах се използват символът "ch". Думите "mate" или "check mate" се използват за обозначаване на мат. '''Примери:'''<br>Партия в алгебрична нотация на английски език се записва като:<br>'''1. e2—e4 e7—e5 2. Ng1—f3 Nb8—c6 3. Bf1—b5 a7—a6 4. Bb5—a4 d7—d6 5. Nb1—c3 Bc8—g4 6. Nc3—d5 Ng8—e7 7. c2—c3 b7—b5 <br>8. Ba4—b3 Nc6—a5? 9. Nf3xe5! Bg4xd1?? 10. Nd5—f6+!! g7xf6 <br>11. Bb3xf7#''' Същата партия в английска описателна нотация:<br>'''1. P—K4 P—K4 2. Kt—KB3 Kt—QB3 3. B—Kt5 P—QR3 4. B—R4 P—Q3 5. Kt—B3 B—Kt5 6. Kt—Q5 Kt—K2 7. P—B3 P—QKt4 <br>8. B—Kt3 Kt—R4? 9. KtxPK5! BxQ?? 10. Kt—B6ch!! PxKt <br>11. BxPB2 check mate'''. Партията Легал — Сен-Бри (мат на Легал) в алгебрична нотация се записва<br> '''1.e4 e5 2.Оc4 d6 3.Кf3 Кc6 4.Кc3 Оg4 5.К:e5 О:d1? 6.О:f7+ Цe7 7. Кd5Х''',<br>а в английска описателна нотация<br>'''1.P-K4 P-K4 2.B-QB4 P-Q3 3.N-KB3 N-QB3 4.N-QB3 B-KN5 5.NxP BxQ? 6.BxP+ K-K2 7.N-Q5++'''. От около 1980 г. големите англосаксонски шахматни издатели, особено ''Batsford'', преминават към алгебрична нотация, така че описателната нотация рядко се среща в по-новата литература и в текущите турнирни отчети. Световната шахматна федерация ФИДЕ позволява само алгебрична нотация за записване на играта. <ref name="fideregel">[http://www.fide.com/component/handbook/?id=125&view=article FIDE-Regeln (Anhang, Abschnitt&nbsp;E)] zur Partienotation</ref> == Цифрова нотация == {| style="float: right; margin-left: 1em; border: thin solid black; border-collapse: collapse; text-align: center;" |- |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|18 |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|28 |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|38 |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|48 |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|58 |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|68 |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|78 |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|88 |- |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|17 |bgcolor="white"|27 |bgcolor="silver"|37 |bgcolor="white"|47 |bgcolor="silver"|57 |bgcolor="white"|67 |bgcolor="silver"|77 |bgcolor="white"|87 |- |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|16 |bgcolor="silver"|26 |bgcolor="white"|36 |bgcolor="silver"|46 |bgcolor="white"|56 |bgcolor="silver"|66 |bgcolor="white"|76 |bgcolor="silver"|86 |- |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|15 |bgcolor="white"|25 |bgcolor="silver"|35 |bgcolor="white"|45 |bgcolor="silver"|55 |bgcolor="white"|65 |bgcolor="silver"|75 |bgcolor="white"|85 |- |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|14 |bgcolor="silver"|24 |bgcolor="white"|34 |bgcolor="silver"|44 |bgcolor="white"|54 |bgcolor="silver"|64 |bgcolor="white"|74 |bgcolor="silver"|84 |- |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|13 |bgcolor="white"|23 |bgcolor="silver"|33 |bgcolor="white"|43 |bgcolor="silver"|53 |bgcolor="white"|63 |bgcolor="silver"|73 |bgcolor="white"|83 |- |bgcolor="white" style="height:26px; width:26px;"|12 |bgcolor="silver"|22 |bgcolor="white"|32 |bgcolor="silver"|42 |bgcolor="white"|52 |bgcolor="silver"|62 |bgcolor="white"|72 |bgcolor="silver"|82 |- |bgcolor="silver" style="height:26px; width:26px;"|11 |bgcolor="white"|21 |bgcolor="silver"|31 |bgcolor="white"|41 |bgcolor="silver"|51 |bgcolor="white"|61 |bgcolor="silver"|71 |bgcolor="white"|81 |} {{Основна|[[Цифрова нотация]]}} Цифровата нотация (ЦН) се използва за международна кореспондентска игра и е официално възприета от [[Международна федерация по кореспондентски шахмат|Международната федерация по кореспондентски шахмат]] (МФКШ) /{{lang|en}} ''International Correspondence Chess Federation (ICCF)''/, за да се избегне потенциално объркване при използването на алгебрична нотация, тъй като шахматните фигури имат различни съкращения в зависимост от езика. Затова се нарича още '''числова нотация на ICCF''', '''кореспондентска нотация''' или '''''нотация на Кох'''''. В нея всяко поле е кодирано с число; началната и крайната точка се записват. Например, ходът '''f2-f4''' се записва като '''6264'''. Рокадата се счита за ход на царя: '''0-0''' = '''5171''' или '''0-0-0''' = '''5838'''. За да се означи произвеждане на пешка, се добавя цифра (1 – дама, 2 – топ, 3 – офицер, 4 – кон); последният хоризонтал (който очевидно трябва да бъде 1 за черни и 8 за бели) често се пропуска. Например: Игра в алгебрична нотация:<br> '''1. e2—e4 e7—e5 2. Кg1—f3 Кb8—c6 3. Оf1—b5 a7—a6 4. Оb5—a4 d7—d6 5. Кb1—c3 Оc8—g4 6. Кc3—d5 Кg8—e7 7. c2—c3 b7—b5 8. Оa4—b3 Кc6—a5? 9. Кf3xe5! Оg4xd1?? 10. Кd5—f6+!! g7xf6 11. Оb3xf7#''' Същата игра в цифрова нотация:<br> '''1. 5254 5755 2. 7163 2836 3. 6125 1716 4. 2514 4746 5. 2133 3874 6. 3345 7857 7. 3233 2725 8. 1423 3615 9. 6355 7441 10. 4566 7766 11. 2367''' Този формат, изравнявайки разликите в азбуките и нотациите, позволява да се предават ходове с всичко, включително [[Телеграфия|телеграф]] и [[SMS]]. За първи път е предложен от И. Савиенков като код за предаване на ходове по телеграф и е успешно тестван в мача [[Красноярск]] – [[Петербург]] (1886-87). == Нотации за телеграф и радио == Някои специални методи за нотация са били използвани за предаване на ходове по телеграф или радио, обикновено с помощта на морзов код. Нотацията на Грингмут и кодът на Удеман са работили чрез използване на двубуквен етикет за всяко поле и предаване на четири букви – две букви за началното поле, последвани от две букви за целевото поле. Рокадата се показва като ход на царя. Полетата се обозначават от страната на белите на дъската, по линии отляво надясно и по редове от най-близкото до най-далечното. Кодът на Ръдърфорд първо преобразува хода в число, а след това преобразува номера на хода в съставна латинска дума. Той може също така да предава ходове на две игри едновременно. === Код на Ръдърфорд === Този код е изобретен през 1880 г. от сър Уилям Уотсън Ръдърфорд (1853 – 1927). По това време Британската пощенска служба не е позволявала цифри или [[шифър|шифри]] в телеграмите, но е позволявала латински думи. Този метод също така е позволявал едновременно предаване на ходове за две игри. При това допустимите ходове в позицията се броят с помощта на система, докато се достигнеправилният ход. Това се прави и за двете игри. Номерът на хода от първата игра се умножава по 60 и се добавя към номера на хода от втората игра. За да се получи четирицифрено число, ако е необходимо се добавят водещи нули. Първите две цифри са от 00 до 39, което съответства на таблица с 40 латински корена. Третата цифра съответства на списък от 10 латински префикса, а последната цифра – на списък от 10 латински суфикса. Получената дума се предава. След като правилата са били променени, така че шифрите да бъдат разрешени в телеграмите, тази система е била заменена от нотацията на Грингмут.<ref name="Hooper">David Hooper, Kenneth Whyld – [[:en:The Oxford Companion to Chess|The Oxford Companion to Chess]], II издание, издателство „Oxford University Press“, 1992, {{ISBN|0-19-280049-3}}. <small>(на английски)</small></ref> === Нотация на Гринмут === Този метод е изобретен от Дмитрий Алексеевич Гринмут, но понякога неправилно се нарича ''код на Удеман''. Използван е още през 1866 г. Файловете са били обозначени с една от две букви, в зависимост от това дали са били на страната на белите или на страната на черните. Тези букви са били: файлове „B“, „C“, „D“, „F“, „G“, „H“, „K“ и „L“ за рангове на страната на белите „A“, „E“, „I“, „O“, съответстващи на алгебрични файлове „a“, „b“, ... „h“, и рангове 1, 2, 3, 4; Подравнените рангове на черната страна бяха „M“, „N“, „P“, „R“, „S“, „T“, „W“ и „Z“, съответстващи на алгебрични „a“ ... „h“, използвани за ранговете на Грингмут „O“, „I“, „E“ и „A“, съответстващи на алгебрични рангове 5, 6, 7, 8. Следователно квадрат „a1“ в алгебричната нотация се означава по Грингмут „BA“, а диагоналната му противоположност „h8“ – „ZA“. Пешечният ход пред царя „e2e4“ в алгебрична нотация би бил „GEGO“ в Грингмут, с огледален отговор от черните „e7e5“, обозначен като „SESO“.<ref name= "Hooper"/> === Код на Удеман === {{раздел-мъниче}} Кодът на Удеман е обозначаване на полетата на шахматната дъска чрез комбинация от гласни и съгласни букви от латинската азбука. Предложен е от американския шахматист Луис Удеман през 1882 г. Някои източници неправилно използват това име за нотацията на Грингмут.<ref>[https://glosbe.com/ru/uk/тест "шахматный код" Тест "шахматный код"], glosbe.com.</ref> Колоните са обозначени с A, E, I, O, O, I, E и A. Редовете са B, D, F, G, H, K, L и P. Поле на дамската страна се обозначава с буквата на колоната си, след това с буквата на реда си. Поле на царската страна се обозначава с буквата на реда си, след това с буквата на колоната си. Този метод не е бил използван, главно поради транспониране на букви, което може да доведе до валиден, но неправилен ход.<ref name="Hooper"/> == Системи нотации за компютри == В допълнение към нотацията на Смит и координатната нотация, които са описани по-горе, за компютърни системи, свързани с шах често се използват следващите нотации. === Нотация за преносима игра === {{Основна|[[Нотация за преносима игра]]}} Игрите и колекциите от игри често се записват в Нотация за преносима игра (НПИ) /''Portable Game Notation (PGN)''/ за електронна обработка от шахматни програми и обмен в Интернет. Файловете са написани в класическия формат с кода ASCII и следователно могат да се четат не само от практически всички шахматни програми, но и от текстови редактори. Форматът се състои от две части: метаданни и нотация на партията. Първата част съдържа информация за играта: турнир, кръг, имена на играчи, резултат и др. Втората част се състои от алгебрична нотация. Коментарите са във фигурни скоби. Тъй като НПИ се основава на съкратената алгебрична нотация (макар и с английски съкращения на имената на знаците), тя също може лесно да се чете и разбира от хората. === Нотация на Форсайт – Едуардс === {{Основна|[[Нотация на Форсайт – Едуардс]]}} Нотацията е въведена от шотландския шахматен журналист Дейвид Форсайт, а Стивън Дж. Едуардс я разширява, за да поддържа използване на компютри. Съкратено се означава НФЕ (''FEN''). Тя е част от спецификацията на НПИ и позволява позицията на фигурите на дъската да бъде записана писмено с възможно най-малко усилия. Нотацията съдържа и друга информация като право на рокада, номер на ход и цвят на фигурата в хода. Тя записва позициите в текстов формат. Белите фигури се обозначават с главни букви. '''K, Q, R, B, N, P''' представляват съответно белите цар, дама, топ, офицер, кон и пешка; '''k, q, r, b, n, p''' представляват съответно черните цар, дама, топ, офицер, кон и пешка. Означенията на фигурите са взети от английската версия на алгебричната нотация. Числото показва броя на празните полета на даден ред, като се брои или от левия край на дъската, или след фигурата (8 показва празен ред). Използва се за определяне на начални позиции, различни от стандартната. Това е полезно за прекъсване на игра, за да се възобнови по-късно, или за предаване на позиции от шахматни задачи без диаграма. НФЕ е особено необходима в произволния шах на [[Фишер]], тъй като произволната начална позиция на фигурите не съответства на нормалния шах и следователно трябва да бъде отбелязана. === Разширено описание на позицията === Разширеното описание на позицията (РОП, ''EPD'') е стандарт за описание на шахматни игри и шахматни позиции, както и разширен набор от структурирани стойности на атрибути, използващи ASCII набора от символи. РОП е разработено от Джон Станбак и Стивън Дж. Едуардс. Първата му имплементация е в шахматната програма на Станбак, Zarkov.<ref name="cpw">{{cite web|url=https://www.chessprogramming.org/Extended_Position_Description | title=Extended Position Description - Chessprogramming wiki }}</ref> То разширява нотацията на Форсайт – Едуардс, с изключение на часовника за полуход и пълния номер на ход, които не са задължителни, но са имплементирани като операции hmvc и fmvn.<ref name="cpw" /> Предназначено е за обмен на данни и команди между шахматни компютърни програми, както и за представяне на преносими хранилища за начални библиотеки.<ref>{{Cite web|url=http://www.thechessdrum.net/PGN_Reference.txt|title=PGN_Reference|access-date=12 April 2026}}</ref> По-добро е от НФЕ за определени варианти на шаха, като например [[Шахмат-960]]. === Код ГБР === {{раздел-мъниче}} {{Основна|[[Код ГБР]]}} Кодът ГБР (Гай, Бландфорд и Ройкрофт) описва позицията на шахматна дъска с помощта на прост символен низ, който е уникален за позиции с „нормален“ материал. За позиции с три или повече фигури от един вид е необходима допълнителна информация за точно описание на позицията. Кодът ГБР може да се използва като индекс, наред с друго описание в бази данни и публикации на учебни сборници. === Битова таблица === {{Основна|[[Битова таблица]]}} [[Бит (информатика)|Битова]] таблица (битова схема) е структура от данни за представяне на игрова ситуация (позиция), която често се използва в компютърни програми за настолни игри, особено програми за шах. Битовите таблици понякога се използват в шахматни програми за да се оптимизира ефективността на програмните процеси. Въз основа на двойната бройна система, компютрите могат да се използват за бързо извършване на битови логически операции за изчисления на играта. Например, началната позиция на белите пешки се записва със следната структура на битова таблица (битова схема): 00000000 00000000 00000000 00000000 00000000 00000000 11111111 00000000<sub>2</sub>. === Шахматна стенограма === {{раздел-мъниче}} {{Основна|[[Шахматна стенограма]]}} Различни формати на ръчно или компютърно [[Стенография|стенографиране]] на игрите. Това минимизира броя на знаците, необходими за съхраняване на ходовете, но намалява възможността за игра от човек по време на игри. <ref>Angelini, Éric – [https://www.chessvariants.com/problems.dir/steno-chess.html Steno-Chess], www.chessvariants.com. Aрхив от оригинала от 10 януари 2018. Възстановен на 4 Maй 2018.</ref> == Сравнение на шахматни нотации == {| class="wikitable" |+ Примери за шахматни нотации |-пълната шахматна нотация – при кратка ! № !! Алгебрична кратка !! Алгебрична с фигури !! Алгебрична пълна !! Алгебрична дълга !! Алгебрична сбита !! Смит !! Координатна !! Цифрова !! Описателна |- | 1. || e4 e5 || e4 e5 || e2-e4 e7-e5 || e2e4 e7e5 || e24 e75 || e2e4 e7e5 || E2-E4 E7-E5 || 5254 5755 || P4R P4R |- | 2. || Кf3 Кc6 || ♘f3 ♞c6 || Кg1-f3 <br>Кb8-c6 || Кg1f3 Кb8c6 || Кg1f3 Кb8c6 || g1f3 b8c6 || G1-F3 B8-C6 || 7163 2836 || C3AR C3Ad |- | 3. || Оb5 a6 || ♗b5 a6 || Оf1-b5 a7-a6 || Оf1b5 a7a6 || Оf1b5 a76 || f1b5 a7a6 || F1-B5 A7-A6 || 6125 1716 || A5C P3TD |- | 4. || Оxc6 dxc6 || ♗xc6 dxc6 || Оb5xКc6 d7xОc6 || Оb5xc6 d7xc6 || Оb5:Кc6 d7:Оc6 || b5c6к d7c6о || B5-C6 D7-C6 || 2536 4736 || AxC PDxA |- | 5. || d3 Оb4+ || d3 ♝b4+ || d2-d3 Оf8-b4+ || d2d3 Оf8b4+ || d23 Оf8b4+ || d2d3 f8b4 || D2-D3 F8-B4 || 4243 6824 || P3D A5C+ |- | 6. || Кc3 Кf6 || ♘c3 ♞f6 || Кb1-c3 <br>Кg8-f6 || Кb1c3 Кg8f6 || Кb1c3 Кg8f6 || b1c3 g8f6 || B1-C3 G8-F6 || 2133 7866 || C3A C3A |- | 7. || 0-0 Оxc3 || 0-0 ♝xc3 || 0-0 Оb4xКc3 || 0-0 Оb4xc3 || 0-0 Оb4:Кc3 || e1g1о b4c3к || E1-G1 B4-C3 || 5171 2433 || 0-0 AxC |} ''Забележка'': Обозначенията на фигурите са на български език, само в описателната нотация, използвана в някои англоговорещи и испаноговорещи страни – на испански. == Записване на позиции == Позициите обикновено се показват като диаграми (изображения на шахматна дъска с фигури), като се използват показаните тук символи за фигурите. Могат да се записват и в текстов формат чрез нотацията на Форсайт – Едуардс. Това е полезно за прекъсване на игра, за да се възобнови по-късно, или за предаване на позиции от шахматни задачи без диаграма. Позиция може да бъде записана и чрез изброяване на фигурите и полетата, на които се намират, например: '''Бели: Цe1, Дf2, Оd3, Kc5, пп. а3, b4; Черни: Цh8, Дd7, Тb8, пп. f6, g6, h7.''' == Запис на резултатите от серия от партии == За представяне на обобщените резултати от поредица от игри (мачове или резултати от изяви в турнир) се използват два вида записи: * '''Съотношение на точките''' '''XX:YY'''. Тук XX е броят точки, отбелязани от първия шахматист, YY е броят точки, отбелязани от втория. Победата е на стойност 1 точка, загубата е на стойност 0, равенството е на стойност 0,5 точки от всяка игра. Например резултат 10,5:9,5 означава, че в серия от 20 партии първият шахматист е победил, печелейки 10,5 точки срещу 9,5 точки за втория. * '''+Победи, −Загуби, =Равенства''' Записът е „+AA, −BB, =CC“ или „+AA−BB=CC“, което означава, че в поредица от игри въпросният играч е спечелил '''AA''' игри, загубил е '''BB''' игри и е направил '''CC''' равенства. Например „+6, −4, =11“ означава, че играчът е спечелил 6 игри, загубил е 4 и е завършил наравно 11. При някои разновидности може да са разменени местата на загубите и равенствата или на знака и числото. Например „+5, =10, −3“ или „4+, 6−, 10=“. == Източници == <references /> == Литература == * {{Literatur |Autor=John Roycroft |Titel=The Chess Endgame Study – A Comprehensive Introduction |Auflage= |Verlag=Stackpole Books |Ort= |Datum=1981 |ISBN=0-8117-1734-8 |Seiten=353}} [[Категория:Шахматни термини]] [[Категория:Нотация]] 5jafhot0isyvnmw0y19tdqf7wb4g1yg Радко Димитриев 0 49728 12896915 12786375 2026-05-03T09:59:45Z Билбо Бегинс 305530 12896915 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | портрет = | портрет_описание = | място на раждане = село [[Градец (област Сливен)|Градец]], [[Котленско]], [[Османска империя]] | място на смърт = [[Пятигорск]], [[Съветска Русия]] | преданост = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] [[Царство България]]<br /> [[Файл:Flag of Russia.svg|20px|ръб|Национално знаме на Русия]] [[Руска империя]] | въоръжени сили = | години на служба = 1879 – 1917 | звание = [[генерал от пехотата]] | войсково поделение = [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|15px|ръб|Българска армия]] • [[Файл:Flag_of_Russian_Empire_for_private_use_(1914%E2%80%931917).svg|21px|Руска имперска армия през Първа световна война]] | командвания = [[Генерален щаб на Българската армия|Щаб на войската]] | битки = [[Руско-турска война (1877-1878)]]<br>[[Сръбско-българска война]]<br>[[Балканска война]]<br>[[Междусъюзническа война]]<br>[[Първа световна война]] | награди = [[#Награди|''Вижте по-долу'']] | родства = | по-късна работа = }} '''Радко Димитриев Русков''' е български офицер, генерал-лейтенант. Участник в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], [[Балканска война|Балканската война]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Руски офицер, генерал от пехотата. Участник в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Активен участник в [[Офицерски бунт (1887)|проруските бунтове в Княжество България през 1887 г.]] == Биография == Радко Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в село [[Градец (област Сливен)|Градец]], [[Котленско]], в семейството на учителя Димитър Русков (даскал Димитрий). Наименуван е Руско, но по-късно се преименува Радко – както са го наричали галено родителите му. През 1864 година когато е едва 5-годишен поради сериозно заболяване почива баща му. Майка му се жени повторно за Васил Абаджията от село Жеравна. Учи първоначално в Градец, а след това в [[Жеравна]] и [[Котел]].<ref>{{cite book | last = Дренски | first = И. | year = 1962 | title = Генерал Радко Димитриев – биографичен очерк | publisher = Държавно военно издателство | location = София | pages = 7 – 8}}</ref> След като завършва третокласното училище в Котел, се завръща при родителите си в село Жеравна, за да се отдаде на занаята на втория си баща – [[абаджийство]]то. Вместо това бащата решава да го направи търговец и го изпраща да [[чирак]]ува в бакалския магазин на един свой роднина в [[Тулча]] (1872). Тук овладява руски и румънски език. Работата не му харесва и продължава да учи в [[Априловска гимназия|Априловското петокласно училище]] в [[Габрово]], което завършва през 1875 г. Завръща се в Котел, където е назначен в местната телеграфо-пощенска станция.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=8 – 9}}</ref> === Участие в освободителното движение === След завръщането си в Котел е приет за член на местния революционен комитет, чийто председател е учителят [[Иван Манев]]. Едва на 17 години е избран за секретар на комитета и поддържа връзка с комитетите в околните села и следи турската правителствена кореспонденция в станцията. Взето е решение въстанието в Котел да се обяви на 8 май 1876 г., като местната чета се съедини с четата на [[Стоил войвода]] и се установи българската власт в целия Сливенски революционен окръг.<ref name="drenski9-10">{{Харв|Дренски|1962|loc=9 – 10}}</ref> Четата, в чийто състав е Радко Димитриев, излиза навреме на определеното място, на което трябва да се срещнат със Стоил войвода, [[Иларион Драгостинов]] и [[Георги Обретенов]]. Скоро обаче се получава съобщение, че в бой с [[низам]]и, [[черкези]] и [[башибозук]] четата на Стоил войвода е претърпяла поражение при селата [[Нейково (Област Сливен)|Нейково]] и [[Жеравна]], като части от нея се насочват към Твърдишкия балкан, за да се укрият. Това осуетява обявяването на [[Априлското въстание]] в Котел.<ref name="drenski9-10"/> === Участие в Руско-турската война (1877 – 1878) === По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], когато руската армия достига с авангардните си части до районите на [[Търново]], [[Габрово]] и [[Елена]], Радко Димитриев заедно с приятеля си Петко Кавалджиев решават да се включат като доброволци. Отправят се направо към село [[Беброво]], в които околности са арестувани от казашки разезд. Отведени са при командира на кавалерийското поделение, откъдето по етапен ред са откарани в Елена. След като прекарват няколко нощи в бившия турски конак, са изпратени в Търново, където молбата им е удовлетворена. Петко Кавалджиев е изпратен в опълченска дружина, а Радко Димитриев в школата за военни преводачи. Назначен е за преводач при щаба на лейбгвардейския Улански полк от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия. Към 20 ноември 1877 г. е в състава на полка в района на село [[Битка при Правец|Правец]]. На 22 януари 1878 г. дивизията, в която служи, влиза в [[Превземане на Одрин|Одрин]].<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=12}}</ref> === Начало на военната кариера === През май 1878 г. командирът на лейбгвардейския Улански полк, полковник Демидов, получава заповед да изпрати в Пловдив намиращите се в полка младежи българи, които имат най-малко четвъртокласно образование, за да следват в [[Команда на волноопределяющите се|командата на волноопределяющите се]]. Единственият българин в полка е Радко Димитриев и през август е зачислен в командата.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=16}}</ref> Съгласно [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[Русия]] има 9-месечен срок да изтегли армията си от България, считано от 1/13 юли 1878 г. Това налага ускорената подготовка на българските командни кадри, поради което княз [[Дондуков-Корсаков]] решава да бъде създадено Военно училище в София. В първия випуск на военното училище след изпит са приети 162 младежи, от които 51 са от „Командата на волноопределяющите се“, между които и Радко Димитриев<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=17,18}}</ref> Първоначалният план предвижда юнкерите от първия випуск да бъдат произведени в офицерско звание на 30 август 1879 г., но вътрешни и международни събития налагат по-ранна дата. Така на 10 май 1879 година Радко Димитриев е произведен в първо офицерско звание прапорщик. След един месец е заменено с подпоручик. След завършването на училището прапорщик Радко Димитриев и другите млади офицери от Южна България се отправят към [[Пловдив]]. Назначен е за взводен командир в школата за подготовка на подофицери за [[Източнорумелийска милиция|Източнорумелийската милиция]], създадена към 4-та Пещерска дружина. По-късно е назначен и за началник на школата. Взема активно участие в занятията на [[гимнастически дружества|гимнастическите дружества]], създадени от генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев|Скобелев]] като средство за военната подготовка на населението.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=19 – 20}}</ref> През пролетта на 1880 г. по заповед на руския военен министър генерала от пехотата [[Дмитрий Милютин]] е обявен конкурсен изпит между офицерите от [[Източнорумелийската милиция]] за следване в руските военни академии. Подпоручик Радко Димитриев се справя добре и със заповед на генерал-губернатора на Източна Румелия на 29 октомври 1880 г. е изпратен за подготвителен курс в Константиновското военно училище в Санкт Петербург. На 9 юли 1881 г. е повишен във военно звание поручик, а през октомври е приет в младшия клас на [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската академия на Генералния щаб]]. Завършва през април 1884 г. с отличен успех. В атестация от началника на академията пише, че „''поради основното познаване на материала по тактика, военна история, топография и администрация на поручик Димитриев може да се повери преподаване на тези дисциплини във военноучебни заведения''“. Подобна, собственоръчно вписана в дипломата атестация получават само още няколко офицери.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=20 – 23}}</ref> През юни 1884 г. поручик Радко Димитриев се завръща в България и е назначен в 1-ва Пловдивска дружина, а на 18 октомври е повишен във военно звание капитан.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=24}}</ref> Няколко месеца по-късно е назначен в щаба на милицията като началник на отделение „Личен състав“ и адютант на командващия милицията и жандармерията генерал Август фон Дригалски.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=28}}</ref><ref>{{cite book | last = Христов | first = Х. | last2 = Дойнов | first2 = Д. | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София | page = 469}}</ref> === Съединението и предвоенна дейност === На 6 септември 1885 г. е обявено [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на Източна Румелия с Княжество България]]. Съставено е ново правителство, което се събира на заседание, на което освен министрите, участват и старшите офицери от гарнизона, както и някои от по-младите офицери, между които и капитан Радко Димитриев. Според спомените на генерала от пехотата [[Никола Иванов (генерал)|Никола Иванов]]<ref>цит: Иванов Н. Спомени, ръкопис, Архивен институт при БАН, с. 49</ref> именно Радко Димитриев предлага, вместо „спокойния по темперамент“ майор [[Димитър Филов]], който е предложен по старшинство, за главнокомандващ на Източнорумелийските войски да се избере майор [[Данаил Николаев]]. На същия ден капитан Радко Димитриев е назначен за началник на щаба на южнобългарската армия (Източния корпус).<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=29}}</ref> На 8 септември капитан Димитриев заминава с „Щаба на народната войска в Южна България“ за град [[Симеоновград|Търново-Сеймен]], откъдето съгласно плана за евентуална война с Османската империя ще се ръководят военните действия на войските, съсредоточени на българо-турската граница. Участва в разузнаването на отбранителните райони на отрядите, след което се връща в Пловдив, за да съдейства за провеждането на мобилизацията и за изпращането на войските на фронта, след което отново заминава за град Търново-Сеймен. На 16 септември издава заповед с указания за провеждане на укрепването на границата с помощта на цивилното население, вследствие на което са създадени отбранителни съоръжения по цялата българо-турска граница, в това число и по Черноморското крайбрежие.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=31}}</ref> В началото на октомври предлага план за организиране на тил на Източния корпус, който на 4 октомври е утвърден от командира на корпуса подполковник Данаил Николаев. Съгласно плана се разкриват „разходни магазини“, складове с неприкосновен запас, командирите на отрядите организират интендантски транспорти и се организира медицинската служба в корпуса, отрядите и войсковите части. След това обръща внимание на ускоряването на военната подготовка на корпуса (5 октомври) и на охраната на железопътния транспорт срещу евентуални действия от страна на турското население (9 октомври).<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=32}}</ref> Интересен момент от кариерата на капитан Радко Димитриев представлява заповедта издадена на 10 октомври и подписана от него и майор Данаил Николаев. Заповедта касае обръщението „ваше благородие“ към младшите офицери и „ваше високо благородие“ към старшите, което се заменя с „господин“ и званието на офицера. По-късно примерът от Източа Румелия е последван и от войската на [[Княжество България]].<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=33,34}}</ref> === Участие в Сръбско-българска война (1885) === [[Файл:Radko dimitriev.JPG|мини|ляво|200п|Бюст на капитан Радко Димитриев, част от композицията „Паметник на капитаните“, град [[Сливница]]]] На 2 ноември 1885 г. започва [[Сръбско-българска война]]. [[Източен корпус|Източният български корпус]] е разположен срещу турците на югоизточните граници. Още същия ден капитан Радко Димитриев започва подготовката за прехвърляне на 16 дружини от корпуса на западната граница. На 3 ноември се получава заповед „Не шестнадесет, а тридесет дружини да се отделят от Източния корпус и да се насочат към София“.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=35 – 36}}</ref> По това време от тези войски се формира т.нар. „Задбалкански корпус“, за чийто командир е назначен майор Данаил Николаев, а за началник на щаба капитан Радко Димитриев.<ref>{{cite book | last = Христов | first = Х. | last2 = Дойнов | first2 = Д. | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София | page = 133}}</ref> Към 5 ноември по-голяма част от войските от Източния корпус усилено напредват към София. На 8 ноември капитан Радко Димитриев пристига в щаба на Западния корпус в [[Сливница]], където на 9 ноември е назначен за помощник на началника на щаб на [[Западен корпус|Западния корпус]], който действа срещу главните сръбски сили. <ref>{{cite book | last = Христов | first = Х. | last2 = Дойнов | first2 = Д. | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София | page = 149}}</ref><ref>{{cite book | last = Военно-историческа комисия | year = 1925 | title = История на сръбско-българската война 1885 год | publisher = Държавна печатница | location = София | pages = 530 }}</ref> На 10 ноември е назначен за командир на авангарда на лявата колона, която в [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|боя при Цариброд]] изгонва сърбите от [[Лукавица|Лукавишкия]] проход и превзема връх Бабина глава.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref><ref>{{Харв|Военно-историческа комисия|1925|loc=561 – 565, 571 – 572, 584 – 585}}</ref> На 13 ноември назначен за началник на щаба<ref>{{Харв|Военно-историческа комисия|1925|loc=666}}</ref> колоната на майор [[Петко Стоянов (офицер)|Петко Стоянов]] и го подпомага през целия ден при настъплението към Пирот. В хода на [[Пиротско сражение|сражението за Пирот]] колоната е спряна от сърбите при Държина, но по-късно помага за овладяване на височините южно от града<ref>Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, с. 117 – 124</ref>. На 15 ноември капитан Радко Димитриев придружава командира на корпуса на бойното поле и го подпомага при управлението на войските до цялостното прочистване на града.<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref> В края на войната капитан Радко Димитриев е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], а след демобилизацията е назначен за началник на строево-инспекторското отделение в [[Министерството на войната]].<ref>{{Харв|Дренски|1962|loc=37}}</ref> === Съзаклятия, бунтове и емиграция (1886 – 1898) === В началото на август 1886 г. е от инициаторите и „главен организатор“ (по израза на [[Симеон Радев]]) на [[Деветоавгустовски преврат|държавния преврат]], довел до свалянето на княз [[Александър Батенберг]]. Като мотиви за тези действия се сочат личното неудовлетворение от княза и стремежът към славянска федерация начело с руския император.<ref>{{cite book | last = Радев | first = С. | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България | publisher = Български писател | location = София | pages = 737 – 738 (том 1)}}</ref> В подготовката за преврата агитира първо колегите си офицери от министерството, а по-късно и командването на [[Втори пехотен струмски полк]]. През нощта на 8 срещу 9 август заедно с майор [[Петър Груев]] командва дружина от полка и юнкери от [[Военно училище|Военното училище]], които овладяват княжеския дворец в [[София]] и принуждават княз Александър Батенберг да подпише документ за абдикация.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=737 – 739, 764 – 767, 770 (том 1)}}</ref> След безуспешни опити да привлече министър-председателя [[Петко Каравелов]], на 9 август обявява състава на ново, [[Русофилство|русофилско]] правителство начело с митрополит [[Васил Друмев|Климент]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=19 – 21 (том 2)}}</ref> Три дни по-късно, под въздействието на контрапревратите в [[Пловдив]] и [[Търново]], бяга предрешен от София. Първоначално намира убежище в руското консулство в Пловдив. По-късно е прехвърлен с негово съдействие в [[Цариград]] и [[Москва]]. През есента на 1886 г. заедно с други емигрирали офицери основава революционен комитет в [[Букурещ]] със задачата да свали от власт регентството начело със [[Стефан Стамболов]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=403 – 404, 553 – 556 (том 2)}}</ref> Кулминация на тази дейност е [[Офицерски бунт (1887)|офицерският бунт]] в [[Силистра]] през февруари 1887 г., в който взема лично участие.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=567 – 568 (том 2)}}</ref> След неуспеха емигрира в [[Русия]], където служи в руската армия като ротен и дружинен командир във военното училище в [[Тбилиси]]. На 18 май 1893 г. е произведен във военно звание подполковник от Руската армия. === Завръщане в България и издигане в армейското командване (1898 – 1912) === [[Файл:Bulgarian Generals 8 June 1912.jpg|мини|250п|Пост № 1 Гердеме в планината Сакар, 8 юни 1912 г. Началникът на [[Трета армейска област|3<sup>-та</sup> военно-инспекционна област]] генерал-майор Радко Димитриев е между седналите, третият от ляво надясно.]] Завръща се в България през 1898 г. след уреждане на емигрантския офицерски въпрос. През следващата година е назначен за помощник на началника на щаба на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]], а на 18 май 1900 г. е повишен във военно звание полковник. От 1900 г. до януари 1904 г. е началник на оперативното отделение на Генералния щаб, след което до март 1907 г. е началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб]]. Под негово ръководство щабът изготвя един от ранните планове за война срещу Османската империя.<ref>[http://electronic-library.org/books/Book%200050.html 125 години Министерство на отбраната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150101181626/http://electronic-library.org/books/Book%200050.html |date=2015-01-01 }}. Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. София, 2014 (посетен на 21.02.2015)</ref> На 18 май 1905 г. е повишен във военно звание генерал-майор. От 1909 г. е началник на 3-та военноинспекциионна област в [[Русе]]. На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] е произведен с всичко шест генерал-майори във военно звание генерал-лейтенант. Това е първият случай в историята на [[Трето българско царство|Третото българско царство]], когато званието генерал-лейтенат е присвоявано на действащи офицери.<ref>Славова, С., Дойнова, Ц. Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи. София, 1977, Военно Издателство, с. 57 – 58.</ref> === Участие в Балканските войни (1912 – 1913) === [[Файл:Radko Dimitriev Konstantin Zhostov Catalca 1912.jpg|мини|250п|Щабът на 3-та армия, с командира генерал-лейтенан Радко Димитриев и началника на щаба полковник Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия при Чаталджа 1912 г.]] По време на [[Балканската война]] генерал-лейтенант Радко Димитриев е командир на [[Трета българска армия]], която [[Лозенградска операция|завзема Лозенград]]. В [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската]] и [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]] е командир на съединените [[Първа българска армия|1-ва]] и 3-та армии. Решението му да прекрати атаките на Чаталджанската позиция на 5 ноември 1912 г., продиктувано от неочаквано силния отпор на турците и тежките загуби на атакуващите части, се оценява като прибързано предвид неизползваните значителни резерви. Като грешка, довела до неуспеха на операцията, се отчита и слабата координация между подчинените му части.<ref>{{cite book | last = Марков| first = Г. | year = 1989 | title = България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 146 – 150|url = http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/ }}</ref> В началото на [[Междусъюзническата война]] на 16 юни 1913 г. е командир на 3-та армия, предназначена за защита на София от сръбско нападение и действия по направление на [[Пирот]]. Преди още войските му да се включат в бойните действия, на 20 юни е назначен за помощник на главнокомандващия (фактически главнокомандващ) на Действащата армия на мястото на уволнения от цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] генерал-лейтенант [[Михаил Савов]].<ref>{{cite book | last = Марков| first = Г. | year = 1991 | title = Българското крушение 1913 | publisher = Издателство на [[БАН]] | location = София | pages = 90 – 91}}</ref> След като заема новата длъжност трябва да се справя със сериозната криза, породена от пораженията в [[Битка при Кукуш и Лахна|боевете при Кукуш]] и [[Битка при Дойран (1913)|Дойран]]. С прибързана заповед за отстъпление от [[Беласица]] на 24 юни поставя под заплаха тила на войските, сражаващи се срещу сърбите на река [[Брегалница]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=105 – 106}}</ref> За да се противопостави на гръцкото настъпление, на 25 юни спира операцията на 1-ва армия срещу Пирот и нарежда прехвърлянето ѝ в Македония. Това решение се тълкува като пропуск за решителен успех срещу сърбите.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=110}}</ref> Заради факта, че той и също имащия фронтови опит генерал [[Стилиян Ковачев]] търпят поражения от сърбите, докато тиловия дотогава [[генерал]] [[Вичо Диков]], с който са сменени, печели [[Битка при Калиманци|при Калиманци]], някои изследователи обвиняват тези генерали, че умишлено са довели войските си до претърпените от тях поражения заради [[русофилия|русофилските]] си възгледи.<ref>[https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/bitkata-pri-kalimantsi-ili-novata-slivnitsa-koi-spasi-184846/ Битката при Калиманци или новата Сливница! Кой спаси България в Междусъюзническата война]</ref> === На руска служба в Първата световна война (1914 – 1918) === След Междусъюзническата война е назначен за български пълномощен министър в [[Санкт Петербург]]. В края на юли 1914 г. под въздействието на руския външен министър [[Сергей Сазонов]], лобира пред [[Правителство на България (35)|правителството на Радославов]] да включи България в назряващата война срещу [[Австро-Унгария]] на страната на Сърбия и Русия.<ref>Марков Г. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1995, с. 53 – 54</ref> В началото на Първата световна война се връща на служба в руската армия с военно звание генерал-лейтенант и като командир на 8-и армейски корпус в състава на 8-а армия, действаща в [[Галиция]]. След успешни боеве срещу [[Австро-Унгария|австро-унгарците]] през септември 1914 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата с назначение за командир на 3-та армия. Участва безуспешно в [[Обсада на Пшемишъл|обсадата на Пшемишъл]], а до края на годината воюва на река Сан в направление към [[Краков]].<ref>{{cite book | last = Залесский | first = К. | year = 2000 | title = Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь | publisher = „Вече“ | location = Москва | pages = 186 – 187}}</ref> В резултат на [[Горлицки пробив|Горлицкия пробив]] през май 1915 г. войските му са разгромени и отстъпват от северните [[Карпати]]. Броени дни след поражението е снет от командването на 3-та армия, но през март 1916 г. му е поверена 12-а армия в Прибалтика. С нея през лятото на 1916 г. и последвалата зима провежда кръвопролитни, но безрезултатни офанзиви срещу германците на запад от [[Рига]]. През юли 1917 г. е снет от командване и зачислен в резерва. По-късно заминава на лечение в Южна Русия.<ref>{{Харв|Залесский|2000|loc=188 – 189}}</ref> === Гибел === [[Файл:Радко Димитриев.jpg|дясно|мини|Бюст на генерала от пехотата Радко Дмитриев в село [[Радко Димитриево]]]] На 11 септември 1918 г. Радко Димитриев и синът му са арестувани в [[Есентуки]] от комунистите, които събират заложници, за да закрепят властта си в Северен Кавказ. На 4 октомври са прехвърлени от Кисловодск в [[Пятигорск]]. По онова време командващият севернокавказките части на [[Червената армия]] Иван Сорокин влиза в конфликт, донякъде подтикван от [[Антисемитизъм|антисемитските]] си възгледи, с гражданското правителство на Севернокавказката съветска република и на 13 октомври избива няколко негови членове, включително председателя Абрам Рубин. В отговор на тези убийства на 18 октомври 1918 г. над сто от заложниците, сред които и генерала от пехотата Радко Димитриев, са избити по заповед на председателя на местния клон на [[ЧК]] Георгий Атарбеков.<ref>{{cite book | last = Фельтишинский | first = Ю. | coauthors = Г.И. Чернявский (съст.) | year = 2004 | title = Красный террор в годы гражданской войны. По материалам Особой следственной комиссии по расследованию злодеяний большевиков | url = http://www.lib.ru/HISTORY/FELSHTINSKY/krasnyjterror1.txt | location = Москва | lang = ru }}</ref> Тленните му останки са върнати в родното му село Градец от Пятигорск по решение на [[Политбюро на ЦК на БКП]] през 1962 г.<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3870---264--13--1962-- Протокол № 264 от 13 септември 1962 г.]</ref> == Памет == Днес името на Радко Димитриев носи [[Област Шумен|шуменското село]] [[Радко Димитриево]]. На него е наречена и улица в квартал „[[Младост 3]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947071|title=Ген. Радко Димитриев}}). == Семейство == Генерал от инфантерията Радко Димитриев е женен и има 2 деца. == Военно-теоретични трудове == * [http://ia700301.us.archive.org/33/items/boevetieioperat00dimigoog/boevetieioperat00dimigoog.pdf Димитриев Р. Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 години. Военно-исторически етюд. София, 1902] * Димитриев Р. Трета армия в Балканската война 1912 г. София, 1922. == Военни звания == * [[Юнкер]] (7 декември 1878)<ref>{{cite book | last = Попов | first = В. | first2 = Ц. | last2 = Иванова | first3 = Й. | last3 = Велкова | title = Българската земска войска 1878 – 1879 г. | publisher = Държавно Военно Издателство | location = София | year = 1959 | page = 543 – 544}}</ref> * [[Прапорщик]] от българската армия (10 май 1879) * [[Подпоручик]] от българската армия (1 ноември 1879, преименуван) * [[Поручик]] от българската армия (9 юли 1881) * [[Капитан]] от българската армия (18 октомври 1884) * Капитан от руската армия * [[Майор]] от руската армия * [[Подполковник]] от руската армия (18 май 1893) * Подполковник от българската армия (23 октомври 1898) * [[Полковник]] от българската армия (18 май 1900) * [[Генерал-майор]] от българската армия (18 май 1905) * [[Генерал-лейтенант]] от българската армия (2 август 1912) * Генерал-лейтенант от руската армия (26 юли 1914) * [[Генерал от пехотата|Генерал от инфантерията]] от руската армия (3 септември 1914)<ref>[http://dlib.rsl.ru/viewer/01003416884#?page=42 Список генераламъ по старшинству, исправленъ по 10-е Iюля 1916 г., с. 14]</ref> == Награди == * Орден „[[За храброст]]“ II и IV степен, 2-ри клас * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свити Александър]]“ I степен с мечове, III степен без мечове * Орден „[[За военна заслуга]]“ II степен * Орден „Свети Георги“ IV степен, Руска империя * Орден „Свети Георги“ III степен, Руска империя (22 септември 1914) * Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно (20 декември 2012)<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=71648 Указ № 448 за награждаване посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен с мечове на генерал-лейтенант Радко Русков Димитриев] (Държавен вестник, брой 2, 8.1.2013, с. 5)</ref> == Бележки == <references/> == Източници == * {{Източник ОКБ|1|249}} * Дренски И. Генерал Радко Димитриев – биографичен очерк. София, 1962, Държавно военно издателство. * Военно-историческа комисия. История на сръбско-българската война 1885 г. София, 1925, Държавна печатница. * {{cite book | last = Христов | first = Х. | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София}} * Цачевски В. Радко Димитриев. Пълководецът. София: Studia Transmedia, 2018. 430 с. * Гусев Н.C. [https://vestnik.mgimo.ru/jour/article/view/1078/888 Судьба Радко Димитриева и память о нём в контексте российско-болгарских отношений конца XIX – начала ХХ вв.] // Вестник МГИМО-Университета. 2019. Т. 12. № 6. == Външни препратки == * [http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=362:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Генерал Радко Димитриев спасява Пирот за Сърбия през 1913 г.] – статия на Янко Гочев. * [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4817362 24 убити на българо-турска сватба] под командването на ген. Радко Димитриев * Бутаков Я. [http://www.stoletie.ru/territoriya_istorii/kak_bolgarskij_posol_stal_russkim_generalom_2010-10-13.htm Как болгарский посол стал русским генералом]. {{пост начало}} {{пост|[[Генерален щаб на Българската армия|началник на Щаба на армията]]|[[1 януари]] [[1904]]|[[28 март]] [[1907]]|[[Стефан Ильев]]|[[Вичо Диков]]}} {{пост край}} {{Генерали от Третото българско царство}} {{Българи генерали в чужди армии}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Военна история на България|Османска империя|Руска империя}} {{СОРТКАТ:Димитриев, Радко}} [[Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Български ренегати]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България]] [[Категория:Военачалници през Балканските войни]] [[Категория:Началници на отбраната]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Посланици на България в Русия]] [[Категория:Български военни преводачи]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Възпитаници на Априловската гимназия]] [[Категория:Българи в Руската империя]] [[Категория:Родени в област Сливен]] [[Категория:Починали в Пятигорск]] [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Русофили]] 5ik2smrjc2udq26xbopmv4hmrvhtwvi Анна Ахматова 0 50336 12896776 12728457 2026-05-03T06:51:34Z Motekov 141057 12896776 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''А́нна Ахма́това''' ({{lang|ru|Анна Ахматова}}), [[псевдоним]] на ''Анна Андреевна Горенко'', [[Русия|руска]] [[поет]]еса, една от най-значителните представителки на [[акмеизъм|акмеизма]] и на руската поезия изобщо.<ref>{{cite book |chapter =АХМАТОВА Ана (псевд. А. Андреевна Горенко) (1899 - 1966) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/77/mode/2up 77] |accessdate= 3 май 2026}}</ref> Анна Ахматова е съпруга на поета [[Николай Гумильов]] и майка на историка [[Лев Гумильов]]. == Биография == Анна Горенко е родена на [[23 юни]] [[1889]] г. в [[Болшой фонтан]] край [[Одеса]]. Завършва гимназия в [[Киев]], след което учи право в [[Санкт Петербург]]. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име. [[Файл:Ахматова Н.Гумилев Л.Гумилев.jpg|мини|ляво|Н.С. Гумильов, Лев Гумильов, А.А. Ахматова в Царское Село, 1915]] През [[1910]] г. тя се жени за поета [[Николай Гумильов]], а през [[1912]] г. се ражда синът им, бъдещият историк [[Лев Гумильов]]. По това време излиза и литературният дебют на Ахматова, сборникът „[[Вечер (стихосбирка)|Вечер]]“, който веднага привлича вниманието на критиката. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на [[акмеизъм|акмеистите]], които противопоставят на [[символизъм|символизма]] по-сдържани и класически поетични форми. Двамата не живеят дълго заедно и през [[1918]] г. се развеждат. По-късно Ахматова е женена за ориенталиста [[Владимир Шилейко]] и за Николай Пунин. След идването на власт на [[комунизъм|комунистите]] Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през [[1921]] г. От [[1923]] г. до [[1940]] г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са [[Виктор Юго]], [[Рабиндранат Тагор]], [[Джакомо Леопарди]], както и различни [[Армения|арменски]] и [[Корея|корейски]] поети. През 1934 г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в [[Сибир]]. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл „[[Реквием (Анна Ахматова)|Реквием]]“, който е публикуван едва през 1987 г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. През 1940 г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките. [[Файл:Olga kardovskaya portret ahmatovoy 1914 szh 16.jpg|мини|ляво|Портрет на Анна Ахматова от [[Олга Людвиговна Делла-Вос-Кардовская]], 1914]] След началото на [[Втора световна война|войната]] с [[Германия]] през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в [[Ташкент]], където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през [[1943]] г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ [[Исая Бърлин]] през 1946 г. лично [[Андрей Жданов]] я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през [[1949]] г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към [[Йосиф Сталин]], надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през [[1956]] г. След смъртта на Сталин през [[1953]] г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за [[Александър Блок]], [[Амедео Модилиани]] (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), [[Осип Манделщам]], издадени са нейни есета, посветени на [[Александър Пушкин]]. В началото на 60-те години завършва едни от централните си произведения, останали неиздадени в Русия в продължение на десетилетия – „[[Поема без герой]]“, посветена на спомените ѝ за санктпетербургските литературни среди от началото на XX век, и „Реквием“, отразяваща комунистическия терор. През [[1965]] г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата [[Таормина]] в [[Италия]] и почетен докторат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. Преводачите ѝ на английски език са поетът [[Стенли Кюниц]] и белетристът и автор на биография на [[Александър Солженицин]] [[Д. М. Томас]]. Умира на [[5 март]] [[1966]] г. == Памет == На Анна Ахматова е наречена улица в кварталите „[[Младост 1]]“, „[[Младост 1А]]“ и „[[7-и – 11-и километър]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946962|title=Анна Ахматова}}). == Произведения == [[Файл:Cvet vecher front.jpg|мини|160px|Първата страница на стихосбирката „Вечер“, Цех Поэтов, 1912]] * [http://www.stihi-rus.ru/ahmatova_vecher.htm Анна Ахматова. „Вечер“] 1912 г. * [http://imwerden.de/cat/modules.php?name=books&pa=showbook&pid=432 Анна Ахматова. Четки. 1914] * [http://www.stihi-rus.ru/ahmatova_belaj_staj.htm Анна Ахматова „Белая стая“] 1917 г. * [http://www.stihi-rus.ru/ahmatova_podorojnik.htm Анна Ахматова „Подорожник“] 1921 г. * [http://www.stihi-rus.ru/ahmatova_anno_domini.htm „Anno Domini MCMXXI“] изд. „Петрополис“, * [http://slova.org.ru/ahmatova/div6/ „Тростник“] 1923 – 1940 г. * [http://slova.org.ru/ahmatova/div7/ „Седьмая книга“] * ''„Из шести книг“'' (1940) * „[[Поема без герой]]“ (''Поэма без героя''; 1940 – 1962; публикувана в Ню Йорк през 1961) * „[[Реквием (Анна Ахматова)|Реквием]]“ (''Реквием''; 1935 – 1940; публикувана в Мюнхен през 1963) == Бележки == <references/> {{превод от|en|Anna Akhmatova|98609194}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anna Akhmatova}} {{уикицитат|Анна Ахматова}} * [https://liternet.bg/publish18/a_ahmatova/index.html Анна Ахматова в Литернет] * [https://literaturensviat.com/?p=26270 Анна Ахматова в Литературен свят] * {{Моята библиотека автор|ana-ahmatova|Анна Ахматова}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20120526055643/http://www.kirjasto.sci.fi/aakhma.htm Подробна биобиблиография на Анна Ахматова], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|ru}} [http://slova.org.ru/ahmatova/about/ Биография на Анна Ахматова] * Виктор Жирмунски, [https://liternet.bg/publish18/v_zhirmunski/ahmatova.htm Анна Ахматова], превод от руски език Манол Наков, електронно издателство LiterNet, 29 април 2006 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Руска империя|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Ахматова, Анна}} [[Категория:Руски поетеси]] [[Категория:Съветски поетеси]] [[Категория:Руски преводачи]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет]] [[Категория:Татари в Русия]] [[Категория:Родени в Одеса]] [[Категория:Домодедово]] [[Категория:Починали от сърдечна недостатъчност]] cnimsib978xwgpdwexsjwmywyz6nnnx Монголия 0 51457 12896336 12859221 2026-05-02T17:39:17Z CommonsDelinker 8656 Файлът „The_National_Anthem_of_Mongolia.ogg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Infrogmation|Infrogmation]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:The National Anthem of Mongolia.ogg|]]. 12896336 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Монголия | официално-име-бг = Монголия | официално-име = Монгол Улс<br/>{{MongolUnicode|ᠮᠤᠩᠭᠤᠯ}} {{MongolUnicode|ᠤᠯᠤᠰ}} | девиз = | химн = [[Химн на Монголия|Монгол Улсын төрийн дуулал]] | химн-файл = | демоним = [[Монголци|монголец]] | карта = Mongolia (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Монголия | столица = [[Улан Батор]] | най-голям-град = Улан Батор | религия = 51,7% [[будизъм]]<br>40,6% [[нерелигиозност]]<br>3,2% [[ислям]]<br>2,5% [[шаманизъм]]<br>1,3% [[християнство]]<br>0,7% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Монголия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Ухнагин Хурелсух]] | лидер2 = [[Министър-председател на Монголия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Лувсанамсрайн Оюун-Ердене]] | законодателна-власт = [[Велик държавен Хурал]] | събитие1 = [[Хунну]] | събитие-дата1 = ок. 209 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Монголска империя]] | събитие-дата2 = 1206 г. | събитие3 = [[Империя Цин]] | събитие-дата3 = 29 декември 1911 г. | събитие4 = [[Монголска народна република|Народна република]] | събитие-дата4 = 26 ноември 1924 г. | събитие5 = Конституция | събитие-дата5 = 13 февруари 1992 г. | площ-място = 18-о | води% = 0,67 | население-година = 2020 | население = 3 353 470 | население-място = 134-то | население-градско = 68,7 | население-градско-място = 75-о | население-гъстота-място = 194-то | население-оценка-година = 2015 | население-оценка = 3 057 778 | БВП-година = 2022 | БВП = 47,1 млрд. [[Щатски долар|USD]]<ref>[http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=948&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=50&pr.y=10 www.imf.org]</ref> | БВП-място = 124-то | БВП-на-човек = 13 611 USD | БВП-на-човек-място = 103-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 15,7 млрд. USD | БВП-ном-място = 136-о | БВП-ном-на-човек = 4542 USD | БВП-ном-на-човек-място = 115-о | Джини-година = 2018 | Джини = 32,7 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,739 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 96-о | продълж-живот = 69,7 години | продълж-живот-място = 128-о | дет-смъртност = 16,3/1000 | дет-смъртност-място = 115-о | грамотност = 97,8 | грамотност-място = 52-ро | валута = [[Монголски тугрик|Тугрик]] | валута-код = MNT | часова-зона = [[UTC+7]]/[[UTC+8|+8]] | формат-дата = гггг.мм.дд | климат = [[умерен климат|умерен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = MN | TLD = [[.mn]] | телефонен-код = +976 | ITU префикс = JTA-JVZ | сайт = | забележки = }} '''Монголия''' ({{lang|mn|Монгол Улс}}; до 1992 г. [[Монголска народна република]]) е [[държава]] в [[Източна Азия]] (но в [[Централна Азия]] според международната дефиниция на [[ЮНЕСКО|Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО]]<ref>[https://www.worldcat.org/title/history-of-civilizations-of-central-asia/oclc/28186754 History of civilizations of Central Asia]. Dani, Ahmad Hasan., Masson, V. M. (Vadim Mikhaĭlovich), 1929–, Harmatta, J. (János), 1917 – 2004., Puri, Baij Nath., Etemadi, G. F., Litvinskiĭ, B. A. (Boris Anatolʹevich). Paris: Unesco. 1992 – 2005. p. 8. ISBN 978-92-3-102719-2. [[OCLC]] 28186754.</ref>), граничеща с [[Русия]] на север и с [[Китай]] – на юг. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6705 км² водна площ. Основната религия в Монголия е [[тибетски будизъм|тибетският будизъм]], но древният шаманистичен [[тенгризъм]] все още се практикува. Повечето жители са [[монголци]] по народност, а около 30% от тях са традиционни пастири-[[номади]]. [[Страна|Страната]] е център на [[Монголска империя|Монголската империя]] от [[13 век]], но през [[17 век]] е завладяна от [[Цин (17 – 20 век)|Цински Китай]]. Получава независимост през [[1921]] г. с [[Монголска революция (1921)|Монголската народна революция]], извършена със съдействието на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветска Русия]]. [[Комунизъм|Комунистическият]] ѝ период ([[Монголска народна република]]) завършва през [[1992|1992 г.]][[Файл:Map of Mongolia topographic de.jpg|мини|Релефна [[карта]]]] == География == {{основна|География на Монголия}} [[Файл:Central_Asia_borders4.png|ляво|мини|Международни дефиниции за Централна Азия]] Централната част на Монголия е заета от платото [[Хентей]]. В южната част се намира пустинята [[Гоби]], докато северната и западната са предимно планински райони. Най-висок връх е [[Мунх Хайран Ула]] (4362 м.) в планината [[Монголски Алтай]]. Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо. Езерата са Хубсугул, Хигрис Нур, [[Увс (езеро)|Увс Нур]] и др. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от −35&nbsp;°C до −10&nbsp;°C; за юли от 15&nbsp;°C до 26&nbsp;°C. [[Улан Батор]] е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Около 2/3 от територията на страната е разположена в безотточна област. Растителността е предимно в сухите [[Степ|степи]], пустинна и полупустинна; в планините – степна и [[Лесостеп|лесостепна]] (само 9% от територията ѝ е заета от гори). == Административно деление == {{основна|Административно деление на Монголия}} Монголия е разделена на 21 [[аймак]]а (области), като град [[Улан Батор]] е приравнен към отделен аймак: {{Колони|2| * [[Архангай]] * [[Баян Йолгий]] * [[Баянхонгор (аймак)|Баянхонгор]] * [[Булган (аймак)|Булган]] * [[Гови Алтай]] * [[Гови Сумбер]] * [[Дархан Ул]] * [[Дорно Гови]] * [[Дорнод]] * [[Дунд Гови]] * [[Завхан]] * [[Йовьорхангай]] * [[Йомньо Гови]] * [[Орхон (аймак)|Орхон]] * [[Селенге]] * [[Сухе Батор (аймак)|Сухе Батор]] * [[Тьов]] * [[Увс]] * [[Улан Батор]] * [[Хентий]] * [[Ховд (аймак)|Ховд]] * [[Хьовсгьол]] }} Най-големи градове са: Улан Батор (1050 хил.ж.), [[Ерденет]] (83 хил.ж.), [[Дархан]] (74 хил.ж.), [[Чойбалсан]] (40 хил.ж.) == История == {{основна|История на Монголия}} През [[13 век]] Монголия е център на [[Монголска империя|Монголската империя]] – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на [[манджури]]те да завладеят [[Вътрешна Монголия]] през [[1636]] г. и да подчинят останалата част от страната – [[Външна Монголия]] през [[1691]]. Двете Монголии обявяват независимост през [[1911]]., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия китайската армия отново я окупира през [[1919]], но попада между [[Бяла армия|Бялата]] и [[Червена армия|Червената армия]], които пренасят [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]] в монголските земи и я изтласкват през [[1921]]. През [[1924]] е създадена [[Монголска народна република|Монголската народна република]], а страната става втората [[комунизъм|комунистическа]] държава в света след [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. [[Хорлоогийн Чойбалсан]] идва на власт. През [[1937]] г. се извършва насилствена колективизация, [[голямата чистка|чистки]], разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.[[Файл:Mongol Empire map.gif|мини|ляво|Възникване и разпад на [[Монголската империя]]]]По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] СССР защитава Монголия от Япония в [[Битка при Халхин Гол|Битката при Халхин Гол]]. Монголската армия взима участие в защитата на Вътрешна Монголия през август [[1945]] г. (виж [[Съветско нахлуване в Манджурия|Операция Августовска буря]]). Опасността монголската войска да завладее части от Вътрешна Монголия кара [[Китай]] да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе [[референдум]]. Той се състои на [[20 октомври]] 1945 г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на [[Китай|Народна република Китай]], двете държави взаимно се признават на [[6 октомври]] [[1949]] г. След смъртта на Чойбалсан в Москва на [[26 януари]] [[1952]] г., неговото място е заето от [[Юмжагийн Цеденбал]]. През периода [[1956]] – [[1962]] г. се извършва колективизация, [[култ към личността|култът към личността]] на Чойбалсан е забранен. Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, особено след [[Китайско-съветски разкол|скъсването на съветско – китайските отношения]] в края на [[1950-те]]. Докато Цеденбал е на посещение в [[Москва]] през август [[1984]] г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с [[Жамбин Батмунх]], който ставайки Генерален секретар на ЦК на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър-председател на МНР [[Думаагийн Содном]] – негов политически съратник. През [[1990]] г. [[Монголска народна партия|Монголската народна революционна партия]] (МНРП) в лицето на новия си Генерален секретар на ЦК [[Пунсалмаагийн Очирбат]], който става и президент на страната и който въпреки че е от консервативните кръгове на МНРП и назначава още по-консервативния [[Шаравин Гунгадорж]] – дотогавашен зам.-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и хранителната промишленост (1986 – 1990) за министър-председател, реформира контрола над правителството, като създава многопартийна система, запазвайки си контрола върху властта, но подготвя пътя за нова конституция, която през [[1992]] г. преименува Народната република на Монголия и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава, като официалните празници, както и други елементи на властта остават да съществуват. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Монголия}} Монголия е [[парламентарна република|република]] с парламентарна форма на управление, начело с президент, избиран за 4 години. Висшият законодателен орган е [[Велик държавен Хурал|Великият държавен Хурал]] от 76 членове, избирани за 4 години. Изпълнителния орган е правителството, начело с министър-председател. До [[27 юни]] [[2004]] г. доминиращата партия е [[Монголска народна партия|Монголската народна революционна партия]] (МНРП). В опозиция е [[Демократическа партия (Монголия)|Демократичната партия]] (ДП), която ръководи управляващата коалиция от [[1996]] г. до [[2000]] г. От 2000 г. до 2004 г. управлява МНРП, но изборите през 2004 г. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция).[[Файл:SA-7 MANPADS.JPG|мини|200п|Монголски войник с [[ПЗРК]] Игла (SA-7) MANPADS]] === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Монголия}} Монголия разполага с малки въоръжени сили с обща численост 9100 души, включващи сухопътни войски и военновъздушни сили. Традиционният доставчик на оръжия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е заменен от [[Русия]], която продължава да поддържа много добри отношения с Монголия. Оръжия се внасят и от Китай. В Монголия има наборна служба. Монголски войски са участвали в мироопазващи мисии в [[Сиера Леоне]], [[Косово]], [[Либерия]], [[Ирак]] и [[Западна Сахара]]. Въпреки малкия си размер монголската армия разполага с голямо количество оръжия – 400 танка, 1100 артилерийски оръжия, 800 бронирани бойни машини, 450 зенитно-артилерийски и зенитно-ракетни комплекси (предимно мобилни), около 40 изтребителя (повечето обаче не са в летателно състояние) и 14 бойни вертолета. Монголия насочва усилията си към модернизация на армията. === Дипломатически мисии === * 2010 – [[Церендорж Ганхуяг]] * 2005 – 2010 – [[Бадамдорж Батхишиг]] * 2013 – [[Лхамсуренгийн Дугержав]] == Население и култура == {{основна|Население на Монголия}} {{основна|Култура на Монголия}} === Етноси === Населението на Монголия през [[2008]] година е 2 996 100 души, от които 94,9% – етнически [[монголци]]. [[Казахи]]те са 5%, а останалите 0,1% са други етнически групи (предимно [[руснаци]] и [[:Категория:Етнически групи в Китай|китайци]]). Гъстотата на населението е 1,96 д/кв.км. === Езици === {{main|Монголски език}} [[Файл:“Монгол шуудан” ХХК-ний Стратеги төлөвлөлт , бизнес төлөвлөлт хариуцсан дэд захирал Г.Тэлмэн.webm|thumb|Разговор на халха-монголския език]] Държавният език на Монголия, [[монголски език|халха-монголският език]], принадлежи към [[монголски езици|Монголското езиково семейство]]. На него говори над 95% от населението на страната.<ref name="автоссылка1">{{cite web|date=2007-03-15|url=https://www.newsru.com/world/15mar2007/mongolia.html|title=В школах Монголии вводят русский язык как обязательный|publisher=[[NEWSru]]|accessdate=2010-08-13|deadlink=no|archive-date=2010-01-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20100124161916/http://www.newsru.com/world/15mar2007/mongolia.html}}</ref> Сродни езици са например [[бурятски език|бурятският език]] и [[Калмикски език|калмикският езици]]. Стандартизираната му форма се е развила през последните десетилетия въз основа на няколко диалекта – главно на базата на диалектите следните [[аймак|аймаци]]: [[Баян Йолгий]], [[Увс]] и [[Ховд]] – в западната част на страната.<ref name=":1">{{Cite book |last1=Marzluf |first1=Philip |title=The Routledge international handbook of language education policy in Asia |last2=Saruul-Erdene |first2=Myagmar |date=2019 |publisher=Routledge, Taylor & Francis Group |isbn=978-1-317-35449-9 |editor-last=Kirkpatrick |editor-first=Andy |series=Routledge international handbooks |location=London ; New York |chapter=Mongolia: Language education policy |editor-last2=Liddicoat |editor-first2=Anthony J.}}</ref> След превръщането ѝ през 1940 г. в официална писменост на страната, халха-монголският език се пише основно на разширена [[кирилица]], изместила традиционната [[Старомонголска писменост|старомонголска азбука]]. Макар използвана вече много рядко, последната се изучава в монголските училища от 6-ти [[Клас (училище)|клас]] нататък. През 2020 г. монголското правителство обявява, че до [[2025|2025 г]]. ще премине към използване, както на кирилицата, така и на старомонголската писменост в официалните [[Документ|документи]].<ref>[https://www.montsame.mn/en/read/219358 Official documents to be recorded in both scripts from 2025] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200805003025/https://www.montsame.mn/en/read/219358 |date=2020-08-05 }}, Montsame, 18 March 2020.</ref><ref>[http://mongolia.gogo.mn/r/146942 Mongolian Language Law is effective from July 1st] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220409222721/https://mongolia.gogo.mn/r/146942 |date=2022-04-09 }}, Gogo, 1 July 2015 "'''Неправилно тълкуване 1:''' ''Използването на кирилица трябва да бъде преустановено и да се използва само монголски шрифт.'' В закона няма разпоредба, която да постановява прекратяване на употребата на кирилица. В него ясно се посочва, че монголската писменост трябва да бъде добавена към настоящата употреба на кирилица. Монголската азбука ще бъде въведена поетапно, а държавните и местните власти ще водят кореспонденцията си както на кирилица, така и на монголска азбука. Тази разпоредба трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г. Личната карта, удостоверението за раждане, свидетелството за брак и удостоверенията за образование трябва да бъдат както на монголска кирилица, така и на монголски шрифт, като понастоящем монголският шрифт се използва в официалните писма на президента, министър-председателя и председателя на парламента."</ref> === Празници и обичаи === [[Монголска култура|Културата на Монголия]] може да се определи като еднородна. Храната на хората зависи от региона, в който живеят. На юг се консумира [[Овца|овнешко]] и [[Камили|камилско]] месо, също така камилски [[Млечен продукт|млечни продукти]]. В планините се консумира говеждо месо. В столицата има по-широк избор на храни. Повечето от тях се внасят. Зеленчуците са нови в монголския начин на хранене. Националния [[празник]] е [[Ден на революцията|Денят на революцията]], известен също като ''Наадам'', с който на [[11 юли]] се отбелязва годишнината от монголската независимост . == Икономика == {{основна|Икономика на Монголия}} [[Файл:Panorama Ulan Bator 47.JPG|мини|300px|Изглед от [[Улан Батор]]]] [[Файл:ZiL130 Mongolia.jpg|мини|300px|Камион и ремарке, натоварени с [[Вълна (влакна)|вълна]]]] Основата на монголската икономика е селското стопанство – главно животновъдство. Отглеждат се овце (17 млн.), кози (18 млн.), едър рогат добитък и [[Як|якове]] (2,4 млн.), коне (2,2 млн.), камили (0,3 млн.), елени, [[Домашна свиня|свине]], птици, диви животни с [[Кожа (суровина)|ценни кожи]]. Развива се и земеделие – зърнени (115 хил.т.), бобови, картофи, плодове, зеленчуци. Страната е богата на полезни изкопаеми – [[въглища]], уран, злато, сребро, [[Мед (елемент)|мед]], [[молибден]], желязна руда, [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]] и др.; правени са планове да се разработва [[Добивна промишленост|добивът им]]. Промишлеността е представена от предприятия на хранително – вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др. Транспорт: шосета – 49 хил. км, от които 2 хил. км са [[Асфалтобетон|асфалтирани]], жп линии – 1815 км. Международно [[летище]] – Улан Батор. В началото на 21 век страната получава повишен инвестиционен интерес поради откритите залежи от [[Благороден метал|ценни метали]] и [[Уран (елемент)|уран]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/10/12/1924752_mongoliia_demontira_statuiata_na_lenin/?ref=rss Монголия демонтира статуята на Ленин], Дневник.БГ, 12 октомври 2012 г.</ref> == Вижте също == * [[Монголска писменост]] * [[Сайга]] * [[Комуникации в Монголия]] * [[Сухе Батор]] * [[Музика на Монголия]] * [[Юен|Династия Юен]] * [[Транспорт в Монголия]] * [[Кумис]] * [[Въоръжени сили на Монголия]] * [[Външна политика на Монголия]] * [[Монголски държавен университет]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Монголия|Север=[[Русия]]|Юг=[[Китай]]}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://consulbg.eu Почетен Консул на Република Монголия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080101165544/http://consulbg.eu/ |date=2008-01-01 }} * [http://consulbg.eu/index.php/gallery Снимки на Монголия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071201223740/http://consulbg.eu/index.php/gallery |date=2007-12-01 }} * [http://www.mongoliaphoto.com Фото на Монголия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060613053240/http://mongoliaphoto.com/ |date=2006-06-13 }} * [http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=145:2011-03-26-04-41-41&catid=43:2011-03-30-10-56-16&Itemid=88 Динамика природной среды Монгольского Алтая в голоцене. – Климат, лёд, вода, ландшафты] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718170813/http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=145:2011-03-26-04-41-41&catid=43:2011-03-30-10-56-16&Itemid=88 |date=2011-07-18 }}. * [http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=68&Itemid=119 Expedition trip to the North-West Mongolia, Tomsk State University and the University of Hovd, cooperation. Video] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110808021704/http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=68&Itemid=119 |date=2011-08-08 }}. {{Азия}} [[Категория:Монголия| ]] ofk5clfoswdfalp714nnpb8uofrz65r Комитопули 0 51849 12896509 12488367 2026-05-02T19:40:24Z Ted Masters 210248 /* Родословно дърво */ 12896509 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия| |име=Комитопули |страна=България |герб= |парентална династия=вероятно [[Крумова династия]] |владение=[[Първо българско царство]] |титли=[[Цар на българите]] |основател=[[Никола (комит)]] (''първи известен'') |последен владетел=[[Константин Бодин|Петър III]] |настоящ потомък=''няма'' |година на основаване=X век |разпадане=[[1135]] |националност=[[българи]] |кадетски линии= }} {{Династия на комитопулите}} [[Файл:RizMap10.jpg|мини|250px|Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.)]] [[Файл:Bulgaria Samuil pl.png|мини|250px|Територията на България по време на цар [[Самуил|Самуил Комитопул]] (упр. 997 – 1014)]] [[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|250px|Територията на България ок. 1045 г. като ''[[България (тема)|тема]]''.]] [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|250px|[[Битолски надпис|Битолският надпис]] на [[Иван Владислав]]]] '''Комитопули''' (на византийски гръцки: ''Κομητόπουλοι'', ''Komitopuloï'' или ''Komitopuli'', от [[гръцки език|гръцкото]] ''κομιτοπούλος'' – син на [[комит]]) са наречени синовете на управителя на [[комитат]] (област) Средец, българския болярин [[комит Никола]]. == Произход == Произходът на комит Никола е предмет на спорове. Теза, популярна най-вече в западноевропейската [[византология]], застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист [[Стефан Таронски]], че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.<ref>''The New Cambridge Medieval History'', Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-36447-7, Vol. III, pp. 584 – 585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.</ref> Широкото разпространение на името на майката Рипсимия сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Руският историк [[Александър Хилфердинг]] смята, че тези сведения в арменските източници са неправилно тълкуване на данни, свързващи комитопулите с „арменска ерес“ на Балканите – [[павликянство]] или [[богомилство]]. Множество източници показват [[Православие|православното]] вероизповедание на цар Самуил, но житието на [[Иван Владимир]] описва цар [[Иван Владислав]] като активен поддръжник на богомилството и [[масалианство]]то.<ref name="радева">{{cite book | last = Радева | first = Донка | year = 2015 | title = Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-241-0 | pages = 192 – 194}}</ref> Съществува и схващане, че те произлизат от славянското племе [[берзити]] (бърсяци), населявало днешна Македония.<ref name="koi">Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в [[Никола Благоев|''Благоев'', Н.]], Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21 – 27; ''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 294; ''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66 – 68, 89 – 90 (бел. 112, 116)</ref> В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе. Съществуват и хипотези за прабългарски корени на комитопулите,<ref name="koi"/> като някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от [[Преслав]].<ref>''Благоев'', Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; ''Благоева'', Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94 </ref> Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е [[Битолски надпис|Битолският надпис]], в който неговият внук, цар [[Иван Владислав]], се определя сам като „българин по род“.<ref>Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; ''Андреев'', ''Кой кой е в Средновековна България'', с. 294</ref> == Семейно владение == Спорен е въпросът коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,<ref>''Златарски'', В., ''История на българската държава през средните векове'', т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 608 – 609] (изтеглено на 12.12.2007)</ref> а други сочат района около [[Охридското езеро]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]].<ref>''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 293</ref><ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63 – 65</ref> Според друга теория семейните владения на [[комит Никола]] са се намирали в областта [[Разметаница]] – източно от [[Велбъжд]], днес – Кюстендил, а седалището му в местността „Царичина“ при днешното село [[Палатово]]. Именно там е обезглавен от [[Самуил]] неговия по-голям брат – [[Аарон (комитопул)]], който единствен сред братята – синове на комит Никола преживява преломното време на завоюването от [[Йоан I Цимиски]] на Дунавска България.<ref>{{Кюстендил|344 -349}}</ref> Синовете на Никола (като майка им Рипсимия) носят [[Стар завет|старозаветни библейски имена]]. Самуил пренася [[мощи]]те на светеца покровител на България и българите от близкото място на неговото богослужение, днес [[Рилския манастир]], в [[София|Средец]], от който комитатски център започва офанзивата за отвоюването на източните български земи от Византия. == Излизане на историческата сцена == През 970 г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е завладяна от войските на киевския [[княз]] [[Светослав I]], изпратен там от Византия със задачата да окупира страната и да я предаде след това на Източната Римска империя, срещу съответните политически облаги. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на ромеите. През 971 г. император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски и прогонва Светослав на север от [[Дунав]], и кани цар Борис II. Редица сръбски автори смятат, че родът им има частично<ref>Исторически преглед, Том 55, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1999, стр. 192.</ref> или изцяло арменски произход.<ref>История на българите: В 8 тома. От древността до края на XVI век, Том 1 от История на българите, Емил Ангелов Александров, Редактор Георги Бакалов, Издател Знание, 2003, ISBN 9545282894, стр. 286.</ref> След 971 г., когато император [[Йоан Цимисхи]] завладял Източна България, владенията на комитопулите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу [[Византия]]. При комитопулите се установил и Преславският патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], който по този начин показал, че независимите български земи са продължение на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на тогавашната Западна и в частност Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу [[Византия]]. == Разпределение по комитати == Комитопулите управляват в западните части на [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. [[Давид (комитопул)|Давид]] ръководи българските територии в [[Тесалия]], негово управленческо седалище са [[Костур (град)|Костур]] и [[Преспа (град)|Преспа]]. Вторият брат – [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]] се организира в [[Струмица]]. Неговата цел е да охранява българското [[Беломорие]]. Арон – третият брат се намира в [[София|Средец]], той възпира византийците да не преминат линията [[Одрин]]—[[Пловдив]]—[[София]]—[[Ниш]]—[[Белград]], т.е. за контрола върху [[Виа Милитарис]]. Най-малкият брат, [[Самуил]] управлява [[Видин]], негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток<ref>Д. Ангелов, ''„Византийски влияния върху средновековна България“'', стр. 405</ref>. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи<ref>Ал. Милев, ''„Гръцките жития на Климент Охридски“'', стр. 124</ref>. == Поход срещу Византия == До 976 г. комитопулите укрепвали своята власт в областта от [[Видин]] до [[Тесалия]], установявайки дипломатически връзки на българската държава с германския император [[Отон I]] и подготвяйки голямо [[нападение]] срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император [[Йоан Цимисхи]] (976 г.). Неговият приемник император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се изправил пред сериозни вътрешни препятствия и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Северна България от византийска власт, но [[Тракия]] останала под властта на Източната Римска империя. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към [[Тесалия]] и на югоизток към [[Сяр]]. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта [[Разметаница (област)|Разметаница]] (около гр. [[Дупница]]). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар [[Иван Владислав]]. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар [[Роман (цар)|Роман]] и отмирането на [[Крумова династия|Крумовата династия]], Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите, управлявала до 1018 г. == Продължения на династията == След падането на България под византийска власт, наследниците на династията се включват в управлението на [[Византия]], посредством [[Ааронов клон на Комитопулите|Аароновия клон]] – в династията на [[Комнини]]те. Племенница на Самуил се жени в зетския род [[Воиславлевичи]], който в лицето на княза [[Михаил Войслав]] получава непосредствено след [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] и първата кралска титла в [[префектура Илирик]]. Кралската титла остава за сина [[Константин Бодин]], който не успява да възстанови [[Царство България]] с неуспешното [[въстание на Георги Войтех]]. Царското коляно по линия на Самуил, посредством [[Княгиня Агата]], се влива в управляващите европейски дворове през следващите векове. Зетският клон на Комитопулите е въдворен в управляващите средновековни династии на кралство [[Дукля]], [[Сръбско кралство|Сръбското кралство]], [[кралство Унгария]] и [[Второто българско царство]], а посредством [[Арпади]]те на практика участват във формирането на повечето европейски владетелски родове. Цар [[Иван Владислав]], син на Арон и племенник на Самуил, от своя страна посредством потомците си участва в създаването на всички управляващи Византия династии след [[Комнини]]те. Негови потомци са начело и на Второто българско царство, кралство Рашка, [[княжество Влахия]], [[княжество Молдова]], [[княжество Трансилвания]], като и във вените на основателя на съвременна Русия и пръв неин цар [[Иван Грозни]], също така е текла комитопулска кръв – по линия на майка му [[Елена Глинская]]. [[Ааронов клон на Комитопулите|Аароновият клон на Комитопулите]], посредством Комнините, участва и в зараждането на повечето европейски управляващи династии в т.ч. и на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], а посредством т.нар. [[Велики Комнини]] – и в тези на [[Сефевиди]]те и [[Велики Моголи|Великите Моголи]]. == Родословно дърво == {{familytree/start}} {{familytree | | | |8=CmN|9=~|10=y|11=~|12=RoA|CmN=[[Никола (комит)|Комита <br>Никола]] |RoA=[[Рипсимия|Рипсимия<br>от Царичина]]}} {{familytree | |,|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|.}} {{familytree | Dav | | Mos | | Aar | | Sam |~|y|~| Kos |Dav=[[Давид (комитопул)|Давид]] |Mos=[[Мойсей (комитопул)|Мойсей]] |Aar=[[Аарон (комитопул)|Арон]] |Sam=[[Самуил|Самуил<br>Български]] |Kos=[[Косара Хрисилийска]]}} {{familytree | | |,|-|-|-|-|v|-|-|-|v|-|-|-|-|^|.}} {{familytree | | KtA | | | ThK | | | Mir | | | GvR |GvR='''[[Гаврил Радомир|Гаврил<br>Радомир]]''' |ThK=[[Теодора Косара|Теодора<br>Косара]] |Mir=[[Мирослава Българска|Мирослава]] |KtA=[[Катун Анастасия|Катун<br>Анастасия]]}} {{familytree/end}} [[Файл:Komitopuli.jpg|център|750px|Комитопули]] == Литература == * [http://books.google.bg/books?id=jGBsGwPJ-ukC&pg=PA142&dq=Western+Bulgaria+1018&hl=bg# The Decline and Fall of the Roman Empire, Edward Gibbon, J. B. Bury, Wildside Press LLC, 2004, ISBN 0-8095-9240-1, p. 142.] * [http://books.google.bg/books?id=_G43AAAAIAAJ&pg=PA140&dq=Western+Bulgarian+1018&hl=bg#v=onepage&q=Western%20Bulgaria&f=false A short history of Yugoslavia from early times to 1966, Stephen Clissold, Henry Clifford Darby, CUP Archive, 1968, ISBN 0-521-09531-X, p. 140] * [http://books.google.bg/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA20&dq=samuil+macedonian+bulgarian+tsar&hl=bg#v=onepage&q=samuil&f=false Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 20.] * [[Степанос Таронци|Степанос Таронеци-Асохик]] (Asoghik, Stepanos T., 10th – 11th c.): Всеобщая история Степаноса Таронского – Асохика по прозванию, писателя ХІ столетия. Перевод с армянского и объяснения Н.Эминым. Москва, Типография Лазаревского института восточных языков. 1864. XVIII, 335 стр. * [[Степанос Таронци|Степанос Таронеци-Асохик]]: L'histoire universelle, Paris, 1859. Leipzig, 1907. * [[Степанос Таронци]] (Stepanos Asoghik Taronetsi, 10th-11th c.) Tiezerakan patmutyun, Erevan, 2000. * Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. * Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965. * Lang, David M. The Bulgarians, London, 1976. * Lang, David M. The Armenians. A People in Exile. London, 1981. * [[Георгий Острогорски]], ''Geschichte des Byzantinischen Staates.'' C.H.Beck, 1963, ISBN 3-406-01414-3, s. 250 – 255 * Георгий Острогорски, ''History of the Byzantine State''. tr. (from the German) by Joan Hussey, rev. ed., Rutgers Univ. Press, 1969. * Dimitry Obolensky, „The Bogomils: A study in Balkan Neo-Manicheism“, Cambridge University Press 1948. == Външни препратки == * [http://www.kroraina.com/knigi/new_books/pirivatrich.html ''Сърджан Пириватрич за произхода на Комитопулите''] * {{икона|sr}} [http://www.promacedonia.org/srpir/index.html Срђан Пириватрић: ''Самуилова држава. Обим и карактер''] * [http://chitanka.info/lib/text/2382/10#textstart Стивън Рънсиман: ''История на Първото българско царство (Глава III)''] * [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html Васил Н. Златарски: III. РОДОСЛОВНА ТАБЛИЦА НА КОМИТОПУЛИТЕ] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Ааронов клон на Комитопулите]] {{Български династии‎}} {{Български владетели}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Комитопули| ]] [[Категория:10 век в Европа]] [[Категория:11 век в Европа]] [[Категория:12 век в Европа]] qzlt9tahdqazo7erdwzse3em8ut4w8i 12896515 12896509 2026-05-02T19:44:45Z Ted Masters 210248 добавен долен марж, за да не се слива изображението с таблицата 12896515 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия| |име=Комитопули |страна=България |герб= |парентална династия=вероятно [[Крумова династия]] |владение=[[Първо българско царство]] |титли=[[Цар на българите]] |основател=[[Никола (комит)]] (''първи известен'') |последен владетел=[[Константин Бодин|Петър III]] |настоящ потомък=''няма'' |година на основаване=X век |разпадане=[[1135]] |националност=[[българи]] |кадетски линии= }} {{Династия на комитопулите}} [[Файл:RizMap10.jpg|мини|250px|Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.)]] [[Файл:Bulgaria Samuil pl.png|мини|250px|Територията на България по време на цар [[Самуил|Самуил Комитопул]] (упр. 997 – 1014)]] [[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|250px|Територията на България ок. 1045 г. като ''[[България (тема)|тема]]''.]] [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|250px|[[Битолски надпис|Битолският надпис]] на [[Иван Владислав]]]] '''Комитопули''' (на византийски гръцки: ''Κομητόπουλοι'', ''Komitopuloï'' или ''Komitopuli'', от [[гръцки език|гръцкото]] ''κομιτοπούλος'' – син на [[комит]]) са наречени синовете на управителя на [[комитат]] (област) Средец, българския болярин [[комит Никола]]. == Произход == Произходът на комит Никола е предмет на спорове. Теза, популярна най-вече в западноевропейската [[византология]], застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист [[Стефан Таронски]], че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.<ref>''The New Cambridge Medieval History'', Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-36447-7, Vol. III, pp. 584 – 585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.</ref> Широкото разпространение на името на майката Рипсимия сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Руският историк [[Александър Хилфердинг]] смята, че тези сведения в арменските източници са неправилно тълкуване на данни, свързващи комитопулите с „арменска ерес“ на Балканите – [[павликянство]] или [[богомилство]]. Множество източници показват [[Православие|православното]] вероизповедание на цар Самуил, но житието на [[Иван Владимир]] описва цар [[Иван Владислав]] като активен поддръжник на богомилството и [[масалианство]]то.<ref name="радева">{{cite book | last = Радева | first = Донка | year = 2015 | title = Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-241-0 | pages = 192 – 194}}</ref> Съществува и схващане, че те произлизат от славянското племе [[берзити]] (бърсяци), населявало днешна Македония.<ref name="koi">Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в [[Никола Благоев|''Благоев'', Н.]], Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21 – 27; ''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 294; ''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66 – 68, 89 – 90 (бел. 112, 116)</ref> В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе. Съществуват и хипотези за прабългарски корени на комитопулите,<ref name="koi"/> като някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от [[Преслав]].<ref>''Благоев'', Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; ''Благоева'', Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94 </ref> Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е [[Битолски надпис|Битолският надпис]], в който неговият внук, цар [[Иван Владислав]], се определя сам като „българин по род“.<ref>Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; ''Андреев'', ''Кой кой е в Средновековна България'', с. 294</ref> == Семейно владение == Спорен е въпросът коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,<ref>''Златарски'', В., ''История на българската държава през средните векове'', т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 608 – 609] (изтеглено на 12.12.2007)</ref> а други сочат района около [[Охридското езеро]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]].<ref>''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 293</ref><ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63 – 65</ref> Според друга теория семейните владения на [[комит Никола]] са се намирали в областта [[Разметаница]] – източно от [[Велбъжд]], днес – Кюстендил, а седалището му в местността „Царичина“ при днешното село [[Палатово]]. Именно там е обезглавен от [[Самуил]] неговия по-голям брат – [[Аарон (комитопул)]], който единствен сред братята – синове на комит Никола преживява преломното време на завоюването от [[Йоан I Цимиски]] на Дунавска България.<ref>{{Кюстендил|344 -349}}</ref> Синовете на Никола (като майка им Рипсимия) носят [[Стар завет|старозаветни библейски имена]]. Самуил пренася [[мощи]]те на светеца покровител на България и българите от близкото място на неговото богослужение, днес [[Рилския манастир]], в [[София|Средец]], от който комитатски център започва офанзивата за отвоюването на източните български земи от Византия. == Излизане на историческата сцена == През 970 г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е завладяна от войските на киевския [[княз]] [[Светослав I]], изпратен там от Византия със задачата да окупира страната и да я предаде след това на Източната Римска империя, срещу съответните политически облаги. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на ромеите. През 971 г. император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски и прогонва Светослав на север от [[Дунав]], и кани цар Борис II. Редица сръбски автори смятат, че родът им има частично<ref>Исторически преглед, Том 55, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1999, стр. 192.</ref> или изцяло арменски произход.<ref>История на българите: В 8 тома. От древността до края на XVI век, Том 1 от История на българите, Емил Ангелов Александров, Редактор Георги Бакалов, Издател Знание, 2003, ISBN 9545282894, стр. 286.</ref> След 971 г., когато император [[Йоан Цимисхи]] завладял Източна България, владенията на комитопулите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу [[Византия]]. При комитопулите се установил и Преславският патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], който по този начин показал, че независимите български земи са продължение на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на тогавашната Западна и в частност Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу [[Византия]]. == Разпределение по комитати == Комитопулите управляват в западните части на [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. [[Давид (комитопул)|Давид]] ръководи българските територии в [[Тесалия]], негово управленческо седалище са [[Костур (град)|Костур]] и [[Преспа (град)|Преспа]]. Вторият брат – [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]] се организира в [[Струмица]]. Неговата цел е да охранява българското [[Беломорие]]. Арон – третият брат се намира в [[София|Средец]], той възпира византийците да не преминат линията [[Одрин]]—[[Пловдив]]—[[София]]—[[Ниш]]—[[Белград]], т.е. за контрола върху [[Виа Милитарис]]. Най-малкият брат, [[Самуил]] управлява [[Видин]], негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток<ref>Д. Ангелов, ''„Византийски влияния върху средновековна България“'', стр. 405</ref>. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи<ref>Ал. Милев, ''„Гръцките жития на Климент Охридски“'', стр. 124</ref>. == Поход срещу Византия == До 976 г. комитопулите укрепвали своята власт в областта от [[Видин]] до [[Тесалия]], установявайки дипломатически връзки на българската държава с германския император [[Отон I]] и подготвяйки голямо [[нападение]] срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император [[Йоан Цимисхи]] (976 г.). Неговият приемник император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се изправил пред сериозни вътрешни препятствия и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Северна България от византийска власт, но [[Тракия]] останала под властта на Източната Римска империя. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към [[Тесалия]] и на югоизток към [[Сяр]]. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта [[Разметаница (област)|Разметаница]] (около гр. [[Дупница]]). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар [[Иван Владислав]]. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар [[Роман (цар)|Роман]] и отмирането на [[Крумова династия|Крумовата династия]], Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите, управлявала до 1018 г. == Продължения на династията == След падането на България под византийска власт, наследниците на династията се включват в управлението на [[Византия]], посредством [[Ааронов клон на Комитопулите|Аароновия клон]] – в династията на [[Комнини]]те. Племенница на Самуил се жени в зетския род [[Воиславлевичи]], който в лицето на княза [[Михаил Войслав]] получава непосредствено след [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] и първата кралска титла в [[префектура Илирик]]. Кралската титла остава за сина [[Константин Бодин]], който не успява да възстанови [[Царство България]] с неуспешното [[въстание на Георги Войтех]]. Царското коляно по линия на Самуил, посредством [[Княгиня Агата]], се влива в управляващите европейски дворове през следващите векове. Зетският клон на Комитопулите е въдворен в управляващите средновековни династии на кралство [[Дукля]], [[Сръбско кралство|Сръбското кралство]], [[кралство Унгария]] и [[Второто българско царство]], а посредством [[Арпади]]те на практика участват във формирането на повечето европейски владетелски родове. Цар [[Иван Владислав]], син на Арон и племенник на Самуил, от своя страна посредством потомците си участва в създаването на всички управляващи Византия династии след [[Комнини]]те. Негови потомци са начело и на Второто българско царство, кралство Рашка, [[княжество Влахия]], [[княжество Молдова]], [[княжество Трансилвания]], като и във вените на основателя на съвременна Русия и пръв неин цар [[Иван Грозни]], също така е текла комитопулска кръв – по линия на майка му [[Елена Глинская]]. [[Ааронов клон на Комитопулите|Аароновият клон на Комитопулите]], посредством Комнините, участва и в зараждането на повечето европейски управляващи династии в т.ч. и на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], а посредством т.нар. [[Велики Комнини]] – и в тези на [[Сефевиди]]те и [[Велики Моголи|Великите Моголи]]. == Родословно дърво == {{familytree/start|style=margin-bottom:1.3em;}} {{familytree | | | |8=CmN|9=~|10=y|11=~|12=RoA|CmN=[[Никола (комит)|Комита <br>Никола]] |RoA=[[Рипсимия|Рипсимия<br>от Царичина]]}} {{familytree | |,|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|.}} {{familytree | Dav | | Mos | | Aar | | Sam |~|y|~| Kos |Dav=[[Давид (комитопул)|Давид]] |Mos=[[Мойсей (комитопул)|Мойсей]] |Aar=[[Аарон (комитопул)|Арон]] |Sam=[[Самуил|Самуил<br>Български]] |Kos=[[Косара Хрисилийска]]}} {{familytree | | |,|-|-|-|-|v|-|-|-|v|-|-|-|-|^|.}} {{familytree | | KtA | | | ThK | | | Mir | | | GvR |GvR='''[[Гаврил Радомир|Гаврил<br>Радомир]]''' |ThK=[[Теодора Косара|Теодора<br>Косара]] |Mir=[[Мирослава Българска|Мирослава]] |KtA=[[Катун Анастасия|Катун<br>Анастасия]]}} {{familytree/end}} [[Файл:Komitopuli.jpg|център|750px|Комитопули]] == Литература == * [http://books.google.bg/books?id=jGBsGwPJ-ukC&pg=PA142&dq=Western+Bulgaria+1018&hl=bg# The Decline and Fall of the Roman Empire, Edward Gibbon, J. B. Bury, Wildside Press LLC, 2004, ISBN 0-8095-9240-1, p. 142.] * [http://books.google.bg/books?id=_G43AAAAIAAJ&pg=PA140&dq=Western+Bulgarian+1018&hl=bg#v=onepage&q=Western%20Bulgaria&f=false A short history of Yugoslavia from early times to 1966, Stephen Clissold, Henry Clifford Darby, CUP Archive, 1968, ISBN 0-521-09531-X, p. 140] * [http://books.google.bg/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA20&dq=samuil+macedonian+bulgarian+tsar&hl=bg#v=onepage&q=samuil&f=false Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 20.] * [[Степанос Таронци|Степанос Таронеци-Асохик]] (Asoghik, Stepanos T., 10th – 11th c.): Всеобщая история Степаноса Таронского – Асохика по прозванию, писателя ХІ столетия. Перевод с армянского и объяснения Н.Эминым. Москва, Типография Лазаревского института восточных языков. 1864. XVIII, 335 стр. * [[Степанос Таронци|Степанос Таронеци-Асохик]]: L'histoire universelle, Paris, 1859. Leipzig, 1907. * [[Степанос Таронци]] (Stepanos Asoghik Taronetsi, 10th-11th c.) Tiezerakan patmutyun, Erevan, 2000. * Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. * Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965. * Lang, David M. The Bulgarians, London, 1976. * Lang, David M. The Armenians. A People in Exile. London, 1981. * [[Георгий Острогорски]], ''Geschichte des Byzantinischen Staates.'' C.H.Beck, 1963, ISBN 3-406-01414-3, s. 250 – 255 * Георгий Острогорски, ''History of the Byzantine State''. tr. (from the German) by Joan Hussey, rev. ed., Rutgers Univ. Press, 1969. * Dimitry Obolensky, „The Bogomils: A study in Balkan Neo-Manicheism“, Cambridge University Press 1948. == Външни препратки == * [http://www.kroraina.com/knigi/new_books/pirivatrich.html ''Сърджан Пириватрич за произхода на Комитопулите''] * {{икона|sr}} [http://www.promacedonia.org/srpir/index.html Срђан Пириватрић: ''Самуилова држава. Обим и карактер''] * [http://chitanka.info/lib/text/2382/10#textstart Стивън Рънсиман: ''История на Първото българско царство (Глава III)''] * [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html Васил Н. Златарски: III. РОДОСЛОВНА ТАБЛИЦА НА КОМИТОПУЛИТЕ] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Ааронов клон на Комитопулите]] {{Български династии‎}} {{Български владетели}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Комитопули| ]] [[Категория:10 век в Европа]] [[Категория:11 век в Европа]] [[Категория:12 век в Европа]] 4t2ptt6rfw6rhbk1xm4606g3gwawz7l Тайван (остров) 0 52609 12896110 11769024 2026-05-02T12:50:51Z PaleoWolf 381188 12896110 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|острова|папата, носил името Формоза,|Формоза (папа)}} {{Остров | Разположение = [[Източна Азия]] | Страна = Тайван | UTC = UTC+8 | Акватория = [[Тихи океан]] | Площ = 36 178 | Най-висока точка = Юшан – 3952 | Население = 23593794 | Година = 2019 г. | Снимка = Taiwan NASA Terra MODIS 23791.jpg | Коментар към снимката = Сателитна снимка на Тайван }} '''Тайван''' е остров в западната част на [[Тихи океан|Тихия океан]], в Източна [[Азия]]. От 1945 г. се администрира от [[Република Китай (Тайван)]]. След края на китайската гражданска война през 1949 г. остров Тайван остава единствената по-значима територия под контрола на тази държава, поради което тя често (и неточно) е наричана с името Тайван. == География == Остров Тайван лежи на около 120 km югоизточно от бреговете на [[Китай]], в Тайванския пролив, и е с площ от 35801 km<sup>2</sup>. Източно китайско море се намира на север, Филипинско море – на изток, проливът Лузон – на юг и Китайско море – на югозапад. Най-високата точка в Тайван е Ю Шан – 3952 m, а има и пет други върха над 3500 m. Това прави Тайван четвъртия най-висок остров. Тайван има 13 изгаснали [[вулкан]]а. Има чести [[земетресение|земетресения]]. Националният парк Тароко, разположен в планинската източна част на острова, има добри примери за планинския терен, клисури и ерозията, причинена от бързо течаща река. Формата на основния остров Тайван е подобна на [[сладък картоф]], поради което тайванците често наричат себе си „Децата на сладкия картоф“. Има и други интерпретации на островната форма, една от които е кит в океана, ако се гледа в посока запад-изток, която е обща ориентация в древните карти и е отбелязано на карта от западните изследователи. == Климат и околна среда == === Климат === Тайван се намира между умерения и тропическия пояс и има субтропичен климат. Той е обкръжен от море, а благодарение на океанския мусон климатът на Тайван е умерен през цялата година. Зимата не е студена, а лятото не е горещо. Годишната средна температура е около 22°C, с изключение на високата планина. В Тайван е трудно да се видят слана и сняг. Линията на вечните снегове е над 3000 m надморско равнище. Тайван е дъждовен и често страда от тайфуни. === Околна среда === Поради голямата гъстота на населението и развитата промишленост, в някои области на Тайван околната среда е силно замърсена. Най-много това се наблюдава в южните покрайнини на [[Тайпе]] и западния участък от [[Тайнан]] да Лин Ян, на юг от Гаосюн. В миналото в Тайпе поради многото превозни средства и индустриални предприятия въздухът е бил силно замърсен, но със задължителното използване на безоловен бензин и създаването на Агенцията за опазване на околната среда качеството на въздуха на Тайван се е подобрило значително. == История == [[Файл:Parade of Taiwan independence.jpg|мини|250п|Шествие на групи, подкрепящи независимостта на Тайван, в центъра на Тайпе]] * [[12 век]] – китайски търговци и пирати посещават острова. * [[17 век]] – заселен от китайци; [[Нидерландия|нидерландци]], [[Испания|испанци]] и [[Португалия|португалци]] превземат Тайван и го наричат '''Формоза''' (красив). * [[1887]] – обособен е в отделна китайска провинция по време на династията Цин. * [[1895]] – [[1945]] – Тайван е под властта на [[Япония]]. * 1945 – след капитулацията на Япония е върнат на [[Република Китай]]. * [[1949]] – след победата на комунистите в третата гражданска война в Китай (1946 – 1949 г.), о. Тайван (заедно с още няколко малки острова) остава единствената територия под контрола на [[Република Китай (Тайван)|Република Китай]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Тайван}} == Икономика == Селско стопанство: [[ориз]], [[захарна тръстика]], [[чай]], [[камфорово дърво]], износ на цветя (орхидеи). Промишленост: полупроводници, микрочипове, [[риболов]], [[свине]]въдство, [[нефт]]опреработваща и [[химическа промишленост]], [[черна металургия]], [[корабостроене]] (най-големият строител и износител на яхти в Азия). В [[Република Китай (Тайван)]] са регистрирани едни от най-големите технологични компании в света. Част от тях са: * Hon Hai Precision Industries Co Ltd. – позната като '''Foxconn''' * Quanta Computer – най-големият производител на ноутбук компютри в света * HTC Corporation – производител на смартфони и таблети от световно значение * Compal Electronics – втори след Quanta Computer * Asustek – по-позната с търговското си име '''Asus''' * Acer Inc == Религия == Над 93% от населението на Тайван са последователи на комбинация от [[будизъм]], [[конфуцианство]] и [[даоизъм]]; 4,5%, са последователи на християнството, което включва протестанти, католици, както и други недоминиращи християнски групи, а 2,5% са привърженици на други религии като [[ислям]]. Конфуцианството е философия, която се основава на светска етика и служи като основа на китайската и тайванската култура. По-голямата част от тайванците обикновено съчетават светското морално учение на конфуцианството с някоя друга религия, с която са свързани. Особено значима за тайванците е богинята Матцу, която символизира мореплавателския дух на тайвански предци от Фуджан и Гуангдонг. == Административно деление == Тайван се дели на следните административно-териториални единици. 2 подобни на провинции територии, наречени [[Шен (административна единица)|шен]]: * [[Тайван (провинция)]] (Taiwan Province) * [[Фудзян]] (Fuchien Province) 2 [[градове на централно подчинение в Китай|централни градски общини]]: * [[Гаосюн]] (Kaohsiung City) * [[Тайпей]] (Taipei City) 18 територии, подобни на окръзи, наречени [[хсиън]]: * [[Чанхуа]] (Changhua County) * [[Чиайи]] (Chiayi County) * [[Хсинчу]] (Hsinchu County) * [[Хуалиън]] (Hualien County) * [[Гаосюн]] (Kaohsiung County) * [[Миаоли]] (Miaoli County) * [[Нантоу]] (Nantou County) * [[Пенху]] (Penghu County) * [[Пинтун]] (Pingtung County) * [[Тайчун]] (Taichung County) * [[Тайнан]] (Tainan County) * [[Тайпей]] (Taipei County) * [[Тайтун]] (Taitung County) * [[Таоюан]] (Taoyuan County) * [[Илан]] (Yilan County) * [[Юнлин]] (Yunlin County) Хсиън във Фудзян: * [[Кинмън (окръг)]] (Kinmen County) * [[Лиънчиан]] (Lienchiang County) 5 провинциални града в [[Тайван (провинция)]], наречени [[Ших административна единица)|ших]]: * [[Чиайи]] (Chiayi City) * [[Хсинчу]] (Hsinchu City) * [[Килун]] (Keelung City) * [[Тайчун]] (Taichung City) * [[Тайнан]] (Tainan City) {{Азия}} [[Категория:География на Тайван| ]] [[Категория:Острови в Тихия океан]] dpsv9uaa19rryowu8nxvo7zyins2kfp Иван Александър 0 52684 12896984 12894469 2026-05-03T10:46:37Z ~2026-26789-49 394762 /* Царуване */ 12896984 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал =ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[септември]]/[[октомври]] [[1331]] – [[17 февруари]] [[1371]] | коронация = | предшественик = [[Иван Стефан]] | наследник = [[Иван Срацимир]] <br> [[Иван Шишман]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Иван Александър''' ({{lang|cu|{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}}}<ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>) е български [[цар]], управлявал от 1331 до 1371 г. Царуването му продължава 40 години, което го нарежда на второ място по продължителност след цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], той е сред най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през XIV век. == Произход == Син е на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. По бащина линия е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия [[Шишмановци]] (чрез клона ѝ [[Срацимировци]]). По майчина линия е потомък на [[Асеневци]]. Рождената му година не е известна. Тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла около 1300 г., а той е първото дете в семейството, се смята, че е роден в самото начало на XIV век. == Деспотство == Преди да стане цар в Търново, е [[Деспот (титла)|деспот]] на [[Ловеч]]. Достига до царската власт след [[Търновски преврат (1331)|преврат]] в българската столица, който сваля братовчед си цар-[[Иван Стефан]] (1330 – 1331), поставен на българския престол от [[Сърбия|сърбите]] след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил Асен III]] (1323 – 1330). == Царуване == С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] (1331 – 1355), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Йоан Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан има и немалко други български роднини на Йоан Александър, например друга негова сестра.<ref>{{Citation |title=www.rastko.org.yu |url=http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php |accessdate=2005-06-08 |archivedate=2005-03-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050302004500/http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php }}</ref> === Първи период (1331 – 1364) === [[Файл:Vidin 14.jpg|мини|260px|Второто българско царство по времето на Иван Александър (1340)]] Първият период от царуването на Йоан Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те. През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна-Неда]]. Йоан Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], който по това време изпълнява ролята на регент в [[Константинопол]], заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „''поради старото приятелство и близостта на рода''“. Йоан Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По-нататъшната съдба на Шишман не е известна. При избухването на поредната гражданска война във Византия Йоан Александър се намесва на няколко пъти с цел извличане на облаги за собствената си държава. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река [[Марица]]. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на [[Умур бег]]. Йоан Александър се оттегля в [[Търново]] и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин. След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост [[Солун]] – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, [[Алексий Апокавк]] обсажда крепостта [[Димотика]] (1342 – 1343). Императрица [[Анна Савойска]] моли Йоан Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Анна Савойска вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на [[Дарданелите]]. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново. През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от [[Тракия]], както и девет крепости в Родопите (измежду които най-голямата е Пловдив), за да може Йоан Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар Йоан Александър се съгласява на това, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли от Европа. Около това време в Родопите действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. той завоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта (в ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.) Йоан Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.) Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източноримските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от [[Мала Азия]]. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Битка при Перитор|Буруград]] турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за [[Второто Българско царство]]. Йоан Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и през 1336 г. в [[Битка при Дерманци|битката при Дерманци]] побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в Северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век|XIV век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от [[Дунав]]а, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново. [[Файл:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|ляво|мини|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен|252x252пкс]] Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Йоан (1349 г.) и [[Михаил IV Асен|Михаил]] (1355 г.). След смъртта на първите му синове Йоан Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си [[Теодора Басараб]], дъщеря на войводата на Влашко – [[Басараб I|Иванко I Басараб]], и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Йоан Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Йоан-Срацимир. Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания. При управлението на Йоан Александър през страната преминава и епидемия от [[чума]] (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на [[османските турци]] в последните десетилетия на века. === Втори период (1365 – 1371) === [[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|мини|Военни действия на Амадей VI Савойски в България (1366 – 1367)|247x247пкс]] В последния период от управлението на Йоан Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при [[Савойски кръстоносен поход|похода]] му към [[Българско Черноморие|Българското Черноморие]] ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Йоан Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели. === Религия и просвета === Както и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[Исихазъм|исихастите]] – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските му роднини, става пръв помощник на основателя на исихазма св. [[Григорий Синаит]] и два пъти се среща с Йоан Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' води борба с [[ерес]]ите като главен изобличител на [[Адамитство|адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[Юдаизъм|юдействащите]]. Царят свиква против тях 2 събора – през 1350 и 1360 г. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“. [[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|Ктиторски портрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]|405x405пкс]] Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху [[евреите]], като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях. [[Файл:Tsar John Alexander of Bulgaria.jpg|мини|ляво|Ктиторски портрет на цар Иван Александър от [[Ивановски скални църкви|Иваново]]|300x300пкс]] Търговските отношения с [[Венецианска република|Венеция]], [[Дубровнишка република|Дубровник]] и [[Генуезка република|Генуа]], както и просветният живот по времето на Йоан Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Йоан Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Йоан Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям [[меценат]], покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на [[живопис на Търновската художествена школа|Търновската архитектурна и живописна школа]]. [[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена царица Теодора (Сара) и сина им Йоан Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. Йоан Александър е [[ктитор]] и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в [[Парория]] и [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]]. След 1344 г., когато Йоан Александър утвърждава властта на българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. Царят щедро дарява и разширява този манастир, построява няколко нови сгради към него. == Втори златен век на българската култура == По времето на Йоан Александър започва нов разцвет на българската книжнина. Някои историци, езиковеди <ref name=":0">[https://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html Правописната грешка е по-страшна от смисловата – заветът на Костенечки]</ref> или др. изследователи говорят за Сребърен век<ref name=":0" /> на българската писменост. През времето на Йоан Александър и на управлението на синовете му Йоан Шишман и Йоан Срацимир се изявяват различни представители на [[Търновска книжовна школа]] - [[Киприан Киевски|Киприан,]] митрополит Киевски; св. патриарх [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]]; [[Григорий Цамблак]], митрополит Киевски; [[Константин Костенечки|Константин Костенечки (Константин Философ)]] и пр. Макар и по-малко известни ред книжовници като митрополит Данаил (авторът на Видинското евангелие), монах Симеон, дяк (он) Андрей и пр. творят в същия стил. Евтимий Търновски извършва [[Евтимиева реформа|правописна реформа (търновска редакция)]] и унифицира българските диалектни говори. Друг виден представител на тази школа, Константин Костенечки извършва втора правописна реформа (ресавска редакция). България се сдобива с ценни извори за епохата - [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Йоан Александър]], [[Видинско евангелие|Видинското четвероевангелие]], [[Лаврентиев сборник|Йоан Александровия сборник,]] [[Бдински сборник|Бдинският сборник]], [[Софийски песнивец|Софийският песнивец]],[[Томичов псалтир|Томичовият псалтир]], [[Мрачка грамота|Мрачката (Оряховска) грамота]] на Йоан Александър, [[Брашовска грамота|Брашовската грамота]] на Йоан Срацимир, надписа на севаст Огнян и пр. Днес много от тези документи са изнесени в чужди държави - Великобритания, Русия и пр. Особено енергичен книжовник е Григорий Цамблак. Той създава някои от най-забележителните произведения за времето си (напр. ''"Похвално слово за патриарх Евтимий''" и "''Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка Търновска във Видин и Белград")''. Търновската книжовна школа дава и късни представители - напр. [[Владислав Граматик]]. Представителите на тази школа дават ценна изворова база за падането на Второто българско царство под османско господство. == Брак и потомство == [[Файл:Constantine KeraThamara Keratsa Desislava Tetraevangelia Ivan Alexander.jpg|мини|Деспот Константин с царските дъщери: [[Кера Тамара|Кера-Тамара]], [[Кераца-Мария|Кераца]] и Десислава. Миниатюра от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие.]]]] Като деспот на [[Ловеч]] Йоан Александър се жени за [[Теодора Басараб]], дъщеря на влашкия войвода [[Иванко I Басараб]]. От този брак има трима синове и една дъщеря: * [[Михаил IV Асен]], съцар на Търновското царство, загинал преди да стане цар, женен за [[Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)|Ирина]], дъщеря на византийския император [[Андроник III Палеолог]]; * [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]], деспот във Видин, съцар на Търновското царство и цар на Видинското царство (1356 – 1396), женен за [[Анна Басараб|Анна]] (негова първа братовчедка по майчина линия), дъщеря на влашкия войвода [[Никола Александър Басараб]]; * [[Иван Асен IV|Йоан Асен IV]], женен за влашка принцеса от династията [[Басараб|Басараба]]; Първородният му син Михаил Асен като престолонаследник е обявен от баща му за „съцар“. Преди да го наследи на трона обаче, загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около София през 1355 г. Йоан Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени през [[1345]] г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, които да показват какво е нейното име преди покръстването; предполага се, че предишното ѝ име е Сара. От този брак има двама сина и три дъщери: * [[Иван Шишман|Йоан Шишман]], съцар и цар (1371 – 1395) на Търновското царство, женен за българката [[Кира-Мария (съпруга на Иван Шишман)|Кира Мария]] и по-късно за [[Драгана Лазаревич|Драгана]] (дъщеря на сръбския княз [[Лазар Хребелянович|Лазар]]) * [[Иван Асен V|Йоан Асен V]] * [[Кера Тамара]], омъжена за деспот Константин, а след неговата смърт дадена на османския султан [[Мурад I]] * [[Кераца-Мария]], омъжена за [[Андроник IV Палеолог]] (византийски император); * [[Десислава Българска|Десислава]], изобразена заедно със сестрите си и със съпруга на Кера Тамара деспот Константин в миниатюра на известното [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонско евангелие]]. * [[Василиса (българска княгиня)|Василиса]]. == Памет == Йоан Александър е изографисан: * в костницата на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] * в църквата край с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново, Русенско]] (в главната църква на манастира „Св. Богородица“ има негов ктиторски портрет, където държи в ръце модела на църквата), * в прочутото [[Четвероевангелието на цар Иван Александър|Лондонско четвероевангелие]] (портрети на Йоан Александър, Сара, Йоан Асен); * в [[Манасиевата летопис]]. Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Йоан Александър (сребърните заедно с Михаил Асен). Оригинална златовезана дреха на Йоан Александър се пази в Народния музей в [[Белград]].[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=14930] Името на Иван Александър носи улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947227}}), както и морският нос [[Цар Иван Александър (нос)|Цар Иван Александър]] на остров Нелсън, [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc |заглавие=Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) |достъп_дата=2014-05-28 |архив_дата=2013-09-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130926223649/http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc }}</ref> == Генеалогия == {{Генеалогично дърво-4 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=2 |boxstyle=padding-top: 1; padding-bottom: 1; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |1= 1.'''Йоан Александър''' |2= 2.[[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]] |3= 3.[[Кераца Петрица]] |4= 4. Срацимир |5= 5.неизвестна |6= 6.[[Шишман I]] |7= 7.неизвестна |8= 8. неизвестен |9= 9. неизвестна |10= 10.неизвестен |11= 11.неизвестна |12= 12.неизвестен |13= 13.неизвестна |14= 14.[[Петър (севастократор)|севастократор Петър]] |15= 15.[[Ана-Теодора Асенина]] }} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Андреев, Й. България през втората четвърт на XIV в. С., 1993 * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., 1999 * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Fine Jr., J. V. A. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor, 1987 * Аладжов, Ж. Цар Иван Александър. С., 2003 * Стефанов, П., архим. [http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=651 Danse macabre: Нов поглед към църковните събори в Търново през XIV в.] – В: Теодосиеви четения. 640 години от успението на преп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г. Килифаревски манастир „Рождество Богородично“. Отг. ред. Д. Кенанов. Велико Търново, 2005, 75 – 88 * [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в Сборник „Държава и Църква през XIII в.“, 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров] * Людмила Живкова, Четвероевангелието на цар Иван Александър. С., 1980 * Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. Les miniatures de l’évangelie du roi Jean Alexandre à Londres. С. 1934 (Monumenta Artis Bulgariae, III) * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 == Външни препратки == {{commonscat-inline|Ivan Alexander of Bulgaria|Иван Александър}} * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#IvanAlexanderdied1371B ''Ivan Alexander''], fmg.ac * [http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan11.html ''The House of Shishman''], genealogy.euweb.cz {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[1331]]|[[1371]]|[[Иван Стефан]]|[[Иван Шишман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}} {{Династията на Срацимировци}} {{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Монарси на Втората българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Срацимировци]] ki7vhanh2mbp5koxflp9w007czl5oda 12896987 12896984 2026-05-03T10:47:30Z ~2026-26789-49 394762 /* Царуване */ 12896987 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал =ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[септември]]/[[октомври]] [[1331]] – [[17 февруари]] [[1371]] | коронация = | предшественик = [[Иван Стефан]] | наследник = [[Иван Срацимир]] <br> [[Иван Шишман]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Иван Александър''' ({{lang|cu|{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}}}<ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>) е български [[цар]], управлявал от 1331 до 1371 г. Царуването му продължава 40 години, което го нарежда на второ място по продължителност след цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], той е сред най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през XIV век. == Произход == Син е на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. По бащина линия е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия [[Шишмановци]] (чрез клона ѝ [[Срацимировци]]). По майчина линия е потомък на [[Асеневци]]. Рождената му година не е известна. Тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла около 1300 г., а той е първото дете в семейството, се смята, че е роден в самото начало на XIV век. == Деспотство == Преди да стане цар в Търново, е [[Деспот (титла)|деспот]] на [[Ловеч]]. Достига до царската власт след [[Търновски преврат (1331)|преврат]] в българската столица, който сваля братовчед си цар-[[Иван Стефан]] (1330 – 1331), поставен на българския престол от [[Сърбия|сърбите]] след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил Асен III]] (1323 – 1330). == Царуване == С идването си на престола Йоан Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] (1331 – 1355), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Йоан Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан има и немалко други български роднини на Йоан Александър, например друга негова сестра.<ref>{{Citation |title=www.rastko.org.yu |url=http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php |accessdate=2005-06-08 |archivedate=2005-03-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050302004500/http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php }}</ref> === Първи период (1331 – 1364) === [[Файл:Vidin 14.jpg|мини|260px|Второто българско царство по времето на Иван Александър (1340)]] Първият период от царуването на Йоан Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те. През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна-Неда]]. Йоан Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], който по това време изпълнява ролята на регент в [[Константинопол]], заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „''поради старото приятелство и близостта на рода''“. Йоан Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По-нататъшната съдба на Шишман не е известна. При избухването на поредната гражданска война във Византия Йоан Александър се намесва на няколко пъти с цел извличане на облаги за собствената си държава. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река [[Марица]]. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на [[Умур бег]]. Йоан Александър се оттегля в [[Търново]] и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин. След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост [[Солун]] – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, [[Алексий Апокавк]] обсажда крепостта [[Димотика]] (1342 – 1343). Императрица [[Анна Савойска]] моли Йоан Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Анна Савойска вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на [[Дарданелите]]. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново. През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от [[Тракия]], както и девет крепости в Родопите (измежду които най-голямата е Пловдив), за да може Йоан Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар Йоан Александър се съгласява на това, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли от Европа. Около това време в Родопите действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. той завоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта (в ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.) Йоан Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.) Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източноримските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от [[Мала Азия]]. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Битка при Перитор|Буруград]] турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за [[Второто Българско царство]]. Йоан Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и през 1336 г. в [[Битка при Дерманци|битката при Дерманци]] побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в Северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век|XIV век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от [[Дунав]]а, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново. [[Файл:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|ляво|мини|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен|252x252пкс]] Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Йоан (1349 г.) и [[Михаил IV Асен|Михаил]] (1355 г.). След смъртта на първите му синове Йоан Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си [[Теодора Басараб]], дъщеря на войводата на Влашко – [[Басараб I|Иванко I Басараб]], и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Йоан Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Йоан-Срацимир. Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания. При управлението на Йоан Александър през страната преминава и епидемия от [[чума]] (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на [[османските турци]] в последните десетилетия на века. === Втори период (1365 – 1371) === [[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|мини|Военни действия на Амадей VI Савойски в България (1366 – 1367)|247x247пкс]] В последния период от управлението на Йоан Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при [[Савойски кръстоносен поход|похода]] му към [[Българско Черноморие|Българското Черноморие]] ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Йоан Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели. === Религия и просвета === Както и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[Исихазъм|исихастите]] – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските му роднини, става пръв помощник на основателя на исихазма св. [[Григорий Синаит]] и два пъти се среща с Йоан Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' води борба с [[ерес]]ите като главен изобличител на [[Адамитство|адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[Юдаизъм|юдействащите]]. Царят свиква против тях 2 събора – през 1350 и 1360 г. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“. [[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|Ктиторски портрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]|405x405пкс]] Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху [[евреите]], като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях. [[Файл:Tsar John Alexander of Bulgaria.jpg|мини|ляво|Ктиторски портрет на цар Иван Александър от [[Ивановски скални църкви|Иваново]]|300x300пкс]] Търговските отношения с [[Венецианска република|Венеция]], [[Дубровнишка република|Дубровник]] и [[Генуезка република|Генуа]], както и просветният живот по времето на Йоан Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Йоан Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Йоан Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям [[меценат]], покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на [[живопис на Търновската художествена школа|Търновската архитектурна и живописна школа]]. [[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена царица Теодора (Сара) и сина им Йоан Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. Йоан Александър е [[ктитор]] и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в [[Парория]] и [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]]. След 1344 г., когато Йоан Александър утвърждава властта на българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. Царят щедро дарява и разширява този манастир, построява няколко нови сгради към него. == Втори златен век на българската култура == По времето на Йоан Александър започва нов разцвет на българската книжнина. Някои историци, езиковеди <ref name=":0">[https://news.bg/education/pravopisnata-greshka-e-po-strashna-ot-smislovata-zavetat-na-kostenechki.html Правописната грешка е по-страшна от смисловата – заветът на Костенечки]</ref> или др. изследователи говорят за Сребърен век<ref name=":0" /> на българската писменост. През времето на Йоан Александър и на управлението на синовете му Йоан Шишман и Йоан Срацимир се изявяват различни представители на [[Търновска книжовна школа]] - [[Киприан Киевски|Киприан,]] митрополит Киевски; св. патриарх [[Евтимий Български|Евтимий Търновски]]; [[Григорий Цамблак]], митрополит Киевски; [[Константин Костенечки|Константин Костенечки (Константин Философ)]] и пр. Макар и по-малко известни ред книжовници като митрополит Данаил (авторът на Видинското евангелие), монах Симеон, дяк (он) Андрей и пр. творят в същия стил. Евтимий Търновски извършва [[Евтимиева реформа|правописна реформа (търновска редакция)]] и унифицира българските диалектни говори. Друг виден представител на тази школа, Константин Костенечки извършва втора правописна реформа (ресавска редакция). България се сдобива с ценни извори за епохата - [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Йоан Александър]], [[Видинско евангелие|Видинското четвероевангелие]], [[Лаврентиев сборник|Йоан Александровия сборник,]] [[Бдински сборник|Бдинският сборник]], [[Софийски песнивец|Софийският песнивец]],[[Томичов псалтир|Томичовият псалтир]], [[Мрачка грамота|Мрачката (Оряховска) грамота]] на Йоан Александър, [[Брашовска грамота|Брашовската грамота]] на Йоан Срацимир, надписа на севаст Огнян и пр. Днес много от тези документи са изнесени в чужди държави - Великобритания, Русия и пр. Особено енергичен книжовник е Григорий Цамблак. Той създава някои от най-забележителните произведения за времето си (напр. ''"Похвално слово за патриарх Евтимий''" и "''Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка Търновска във Видин и Белград")''. Търновската книжовна школа дава и късни представители - напр. [[Владислав Граматик]]. Представителите на тази школа дават ценна изворова база за падането на Второто българско царство под османско господство. == Брак и потомство == [[Файл:Constantine KeraThamara Keratsa Desislava Tetraevangelia Ivan Alexander.jpg|мини|Деспот Константин с царските дъщери: [[Кера Тамара|Кера-Тамара]], [[Кераца-Мария|Кераца]] и Десислава. Миниатюра от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие.]]]] Като деспот на [[Ловеч]] Йоан Александър се жени за [[Теодора Басараб]], дъщеря на влашкия войвода [[Иванко I Басараб]]. От този брак има трима синове и една дъщеря: * [[Михаил IV Асен]], съцар на Търновското царство, загинал преди да стане цар, женен за [[Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)|Ирина]], дъщеря на византийския император [[Андроник III Палеолог]]; * [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]], деспот във Видин, съцар на Търновското царство и цар на Видинското царство (1356 – 1396), женен за [[Анна Басараб|Анна]] (негова първа братовчедка по майчина линия), дъщеря на влашкия войвода [[Никола Александър Басараб]]; * [[Иван Асен IV|Йоан Асен IV]], женен за влашка принцеса от династията [[Басараб|Басараба]]; Първородният му син Михаил Асен като престолонаследник е обявен от баща му за „съцар“. Преди да го наследи на трона обаче, загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около София през 1355 г. Йоан Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени през [[1345]] г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, които да показват какво е нейното име преди покръстването; предполага се, че предишното ѝ име е Сара. От този брак има двама сина и три дъщери: * [[Иван Шишман|Йоан Шишман]], съцар и цар (1371 – 1395) на Търновското царство, женен за българката [[Кира-Мария (съпруга на Иван Шишман)|Кира Мария]] и по-късно за [[Драгана Лазаревич|Драгана]] (дъщеря на сръбския княз [[Лазар Хребелянович|Лазар]]) * [[Иван Асен V|Йоан Асен V]] * [[Кера Тамара]], омъжена за деспот Константин, а след неговата смърт дадена на османския султан [[Мурад I]] * [[Кераца-Мария]], омъжена за [[Андроник IV Палеолог]] (византийски император); * [[Десислава Българска|Десислава]], изобразена заедно със сестрите си и със съпруга на Кера Тамара деспот Константин в миниатюра на известното [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонско евангелие]]. * [[Василиса (българска княгиня)|Василиса]]. == Памет == Йоан Александър е изографисан: * в костницата на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] * в църквата край с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново, Русенско]] (в главната църква на манастира „Св. Богородица“ има негов ктиторски портрет, където държи в ръце модела на църквата), * в прочутото [[Четвероевангелието на цар Иван Александър|Лондонско четвероевангелие]] (портрети на Йоан Александър, Сара, Йоан Асен); * в [[Манасиевата летопис]]. Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Йоан Александър (сребърните заедно с Михаил Асен). Оригинална златовезана дреха на Йоан Александър се пази в Народния музей в [[Белград]].[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=14930] Името на Иван Александър носи улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947227}}), както и морският нос [[Цар Иван Александър (нос)|Цар Иван Александър]] на остров Нелсън, [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc |заглавие=Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) |достъп_дата=2014-05-28 |архив_дата=2013-09-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130926223649/http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc }}</ref> == Генеалогия == {{Генеалогично дърво-4 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=2 |boxstyle=padding-top: 1; padding-bottom: 1; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |1= 1.'''Йоан Александър''' |2= 2.[[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]] |3= 3.[[Кераца Петрица]] |4= 4. Срацимир |5= 5.неизвестна |6= 6.[[Шишман I]] |7= 7.неизвестна |8= 8. неизвестен |9= 9. неизвестна |10= 10.неизвестен |11= 11.неизвестна |12= 12.неизвестен |13= 13.неизвестна |14= 14.[[Петър (севастократор)|севастократор Петър]] |15= 15.[[Ана-Теодора Асенина]] }} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Андреев, Й. България през втората четвърт на XIV в. С., 1993 * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., 1999 * Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985 * Fine Jr., J. V. A. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor, 1987 * Аладжов, Ж. Цар Иван Александър. С., 2003 * Стефанов, П., архим. [http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=651 Danse macabre: Нов поглед към църковните събори в Търново през XIV в.] – В: Теодосиеви четения. 640 години от успението на преп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г. Килифаревски манастир „Рождество Богородично“. Отг. ред. Д. Кенанов. Велико Търново, 2005, 75 – 88 * [http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в Сборник „Държава и Църква през XIII в.“, 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров] * Людмила Живкова, Четвероевангелието на цар Иван Александър. С., 1980 * Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. Les miniatures de l’évangelie du roi Jean Alexandre à Londres. С. 1934 (Monumenta Artis Bulgariae, III) * Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 * Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 * Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021 == Външни препратки == {{commonscat-inline|Ivan Alexander of Bulgaria|Иван Александър}} * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#IvanAlexanderdied1371B ''Ivan Alexander''], fmg.ac * [http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan11.html ''The House of Shishman''], genealogy.euweb.cz {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[1331]]|[[1371]]|[[Иван Стефан]]|[[Иван Шишман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}} {{Династията на Срацимировци}} {{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Монарси на Втората българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Срацимировци]] 9l848hrbgaqek496h4bhvw62lf9297v Война в Афганистан (2001 – 2021) 0 53607 12896843 12776616 2026-05-03T08:11:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896843 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | територия = контролът на талибаните над Афганистан се увеличава в сравнение с територията преди интервенцията | резултат = Победа за [[талибани]]те * Падане на режима на талибаните * Унищожаване на тренировъчните лагери на Ал Кайда * Начало на партизанска война * Ликвидиране на [[Осама бин Ладен]] * Офанзива на [[талибани]]те през 2021 г. * Сваляне на подкрепяното от САЩ правителство * Изтегляне на американските въоръжени сили | страна1 = '''Първоначално'''<br>{{флагче с име|САЩ}}<br>{{флагче с име|Великобритания}}<br>{{флагче с име|Австралия}}<br>{{флагче с име|Канада}}<br>{{flagicon image|Flag of Afghanistan (1992–2001).svg}} Северен Алианс<br>'''След 2001 г.'''<br>{{флагче с име|НАТО}}<br>{{flagicon image|Flag of the International Security Assistance Force.svg}} [[Международни стабилизиращи сили в Афганистан|ИСАФ]]<br>{{флагче с име|Афганистан|2021}} | страна2 = {{флагче с име|Талибани}}<br>{{флагче с име|Ал-Каида}}<br>{{flagicon image|Flag of Lashkar-e-Taiba.svg}} [[Лашкар-и-Таиба]]<br>{{flagicon image|Flag of Hezbi Islami Gulbuddin.svg}} [[Хезб-е-Ислами]]<br>{{flagicon image|Jaishi-e-Mohammed.svg}} [[Джаеш-е-Мохамед]]<br>{{флагче с име|Ислямска държава}}<br>{{flagicon image|Flag of Jihad.svg}} [[Ислямско движение на Узбекистан]]<br>и други групировки | командир1 = {{флагче|САЩ}} [[Дейвид Петреус]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Мауро Делвекио]]<br>{{флагче|Афганистан|2021}} [[Бишмила Кан]] | командир2 = {{флагче|Талибани}} [[Мохамед Омар]]<br>{{флагче|Ал-Каида}} [[Осама бин Ладен]]<br>{{флагче|Ислямска държава}} [[Абу Бакр ал-Багдади|Бакр ал-Багдади]] | сила1 = НАТО: 130 638<br>Афганистан: 352 000<br>'''Общо: 482 638''' | сила2 = 35 000 (Талибани)<br>100 – 500 (Ал Кайда)<br>10 000 (други фракции, включително Хакани)<br>35 000 (Движение на талибаните в Пакистан)<br>10 000 (Quetta Шура)<ref>[http://pakobserver.net/200907/30/Articles02.asp pakobserver.net]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><br>5000 – 10 000 (Ислямско движение на Узбекистан)<ref>[http://www.jamestown.org/terrorism/news/article.php?articleid=2370289 www.jamestown.org]</ref> | жертви1 = Коалиция: 3155 убити<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/oef/ |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2005-06-10 |архив_дата=2010-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100406083558/http://icasualties.org/oef/ }}</ref><small>(САЩ: 2100, Великобритания: 425, Други: 630)</small> * Коалиция ранени: 24 000<small>(САЩ: 13 896,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.defenselink.mil/news/casualty.pdf |заглавие=www.defenselink.mil |достъп_дата=2010-06-11 |архив_дата=2009-07-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090706234900/http://www.defenselink.mil/news/casualty.pdf }}</ref> Великобритания: 4091,<ref>[http://www.mod.uk/DefenceInternet/AboutDefence/CorporatePublications/DoctrineOperationsandDiplomacyPublications/OperationsInAfghanistan/OpHerrickCasualtyAndFatalityTables.htm, www.mod.uk]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Канада: 1859,<ref>[http://www.thecoast.ca/RealityBites/archives/2010/02/02/1580-canadian-soldiers-injured-and-killed-in-afghanistan www.thecoast.ca]</ref> Други: 4000)</small> * Афганистански сили за сигурност: най-малко 9500 убити (Октомври 2011)<ref>[http://www.mcclatchydc.com/2009/10/14/77193/while-us-debates-afghanistan-policy.html www.mcclatchydc.com]</ref> * САЩ цивилни контрактори: 1764 убити, близо 60 000 ранени<ref>[http://www.dol.gov/owcp/dlhwc/dbaallnation.htm www.dol.gov]</ref> | жертви2 = 38 000 убити, поне 1000 заловени }} '''Войната в Афганистан''' е [[война|военен конфликт]] в [[Афганистан]], който продължава от 2001 г. до 2021 г. след инвазията на коалицията от държави, водена от [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], срещу режима на [[талибани]]те. Това е най-дълго продължилата война в американската история, като успява да задмине с близо 5 месеца [[Виетнамска война|войната във Виетнам]]. Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващи да установят контрол над страната. ''Операция трайна свобода'' (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с [[Пакистан]]. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на [[НАТО]] (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF. През октомври 2001, в отговор на [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември същата година]], армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници [[Великобритания]], [[Канада]], [[Австралия]] и [[Обединения ислямски фронт за спасение на Афганистан|Северния съюз]], започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на [[2002]] е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата. Целта на операцията е да се залови [[Осама бин Ладен]], който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на [[талибани]]те, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан. Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. През 2008 и 2009 муджахидините поемат контрола на големи части от провинцията и централното правителство губи реална власт извън столицата [[Кабул]] и заобикалящите я департаменти. На 2 май 2011 американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град [[Аботабад]], северно от [[Исламабад]], [[Пакистан]]. На 29 февруари 2020 г. САЩ и талибаните подписват мирно споразумение в Доха, което задължава американските войски да напуснат Афганистан в рамките на 14 месеца, в случай че талибаните сътрудничат в рамките на споразумението и не позволяват на свои членове или други групи, в това число Ал-Кайда, да застрашават сигурността на американците и техните съюзници. След встъпването в длъжност на [[Джо Байдън]], датата за изтегляне е първоначално отложена от 1 май 2021 г. за 11 септември 2021 г., а впоследствие – 31 август 2021 г. Талибаните отхвърлят предложението и след като първоначалната дата изтича, започват мащабна офанзива, при която завземат по-голямата част от Афганистан, а самата столица Кабул на 15 август 2021 г. Същия ден афганистанският президент [[Ашраф Гани]] бяга със самолет за [[ОАЕ]], а талибаните обявяват победа и край на войната. На 16 август Байдън потвърждава, че властта вече е на талибаните, като в страната остават само войски, които да помагат при евакуациите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2021/08/16/remarks-by-president-biden-on-afghanistan/ |заглавие=www.whitehouse.gov |достъп_дата=2021-08-21 |архив_дата=2021-09-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210908202226/https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2021/08/16/remarks-by-president-biden-on-afghanistan/ }}</ref> == Жертви == Следната таблица представлява статистика за жертвите във войната. Цитираните жертви не включват служители на частни охранителни фирми, мнозинството от които са граждани на САЩ. Към края на октомври 2011 над 1700 от тях са изгубили живота си в Афганистан, а близо 60 000 са били ранени. Информацията е обновена за последно на 31 октомври 2013 г. {| border=1 cellpadding=5 cellspacing=0 bordercolor=black |- | {{флагче|САЩ}} Американски войници || 2289 загинали |<ref>[http://www.cnn.com/SPECIALS/2004/oef.casualties/ www.cnn.com]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://icasualties.org/OEF/index.aspx |заглавие=icasualties.org |достъп_дата=2013-06-12 |архив_дата=2010-12-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101229103806/http://www.icasualties.org/OEF/index.aspx }}</ref> |- | Войници от други държави от коалицията и HATO || 1104 загинали || |} Освен [[САЩ]] следните държави (или организации) са дали жертви в [[Афганистан]]: * {{флагче с име|Великобритания}} – 445 загинали * {{флагче с име|Канада}} – 158 загинали * {{флагче с име|Франция}} – 86 загинали * {{флагче с име|Германия}} – 54 загинали * {{флагче с име|Италия}} – 48 загинали * {{флагче с име|Дания}} – 43 загинали * {{флагче с име|Австралия}} – 40 загинали * {{флагче с име|Полша}} – 38 загинали * {{флагче с име|Испания}} – 34 загинали * {{флагче с име|Грузия}} – 27 загинали * {{флагче с име|Нидерландия}} – 25 загинали * {{флагче с име|Румъния}} – 21 загинали * {{флагче с име|Турция}} – 14 загинали * {{флагче с име|Нова Зеландия}} – 11 загинали * {{флагче с име|Норвегия}} – 10 загинали * {{флагче с име|Естония}} – 9 загинали * {{флагче с име|Унгария}} – 7 загинали * {{флагче с име|България}} – 5 загинали * {{флагче с име|Чехия}} – 5 загинали * {{флагче с име|Швеция}} – 5 загинали * {{флагче с име|Латвия}} – 4 загинали<ref>„''Семь лет афганской миссии обошлись Латвии в четыре человеческие жизни и 38 миллионов латов''“<br />[http://www.inosmi.ru/baltic/20100920/163048961.html Латвия выведет войска из Афганистана? („Telegraf“, Латвия)] // ИноСМИ от 20 сентября 2010</ref><ref>„''латвийский воинский контингент находится в Афганистане с 2003 года… за 9 лет участия в миссии НАТО в Афганистане потери Латвии в этой стране составили 4 погибших и 11 раненых.''“<br />[http://xn--c1adwdmv.xn--p1ai/news/1576961.html Правительство Латвии одобрило продление миссии в Афганистане] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105100129/http://xn--c1adwdmv.xn--p1ai/news/1576961.html |date=2013-11-05 }} // информагентство REGNUM от 2 октября 2012</ref><ref>„''В международной операции в Афганистане латвийские вооруженные силы участвуют с 2003 года. За это время в Афганистане погибли четверо латвийских военнослужащих.''“<br />[http://rus.tvnet.lv/novosti/obschjestvo/216401-glava_vooruzhjennih_sil_latvii_prijehal_v_afganistan Глава Вооруженных сил Латвии приехал в Афганистан] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131029192310/http://rus.tvnet.lv/novosti/obschjestvo/216401-glava_vooruzhjennih_sil_latvii_prijehal_v_afganistan |date=2013-10-29 }} // TVNET/LETA от 6 декабря 2012</ref> * {{флагче с име|Йордания}} – 2 загинали * {{флагче с име|Португалия}} – 2 загинали * {{флагче с име|Финландия}} – 2 загинали * {{флагче с име|Албания}} – 1 загинал * {{флагче с име|Белгия}} – 1 загинал * {{флагче с име|Литва}} – 1 загинал * {{флагче с име|Словакия}} – 1 загинал * {{флагче с име|Южна Корея}} – 1 загинал == Вижте също == * [[Война в Афганистан (1979 – 1989)]] == Източници == <references /> [[Категория:Войни на Афганистан]] [[Категория:Президентство на Джордж Уокър Буш]] [[Категория:Войни на САЩ]] [[Категория:Войни на Великобритания]] [[Категория:Войни на Канада]] [[Категория:Военна история на Австралия]] [[Категория:Войни на България]] [[Категория:НАТО]] [[Категория:2000-те в Азия]] [[Категория:2010-те в Азия]] [[Категория:2020-те в Азия]] 2txld99awvzrhm3sff7wadepwlibtqw Одисей 0 54524 12896511 12706341 2026-05-02T19:41:22Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896511 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Одисей|Одисей (пояснение)}} {{Литературен герой | картинка = | пояснение = | описание = [[цар]] на [[остров]] [[Итака]] в [[древногръцката митология]] }} '''Одисей''' ({{Lang|el|Ὀδυσσεύς}}) в [[гръцка митология|гръцката митология]] е цар на [[остров]] [[Итака]]. Той е син на [[Лаерт]] и [[Антиклея]], съпруг на [[Пенелопа]] и баща на [[Телемах]]. Слави се предимно със своята хитрост и съобразителност. Името му се свързва с [[Троянска война|Троянската война]] и [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], и най-вече с [[Троянски кон|Троянския кон]], тъй като идеята за използването му е негова.Одисей е един от главните герои на [[Омир]]овата „[[Одисея]]“, в която се описват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „[[Илиада]]“. Убит е от своя син от [[Цирцея|Кирка]] (или от [[Калипсо]]) [[Телегон]], който след убийството се оженил за Пенелопа.<br> [[Файл:Odysseus and Euryclea by Johann Heinrich Wilhelm Tischbein.jpg|мини|център|Одисей и Евриклея]] == Външни препратки == * [http://chitanka.info/search?q=Одисей Книги на тема Одисей и Одисея] {{Герои в „Илиада“}} {{мъниче|гръцка митология}} [[Категория:Древногръцки герои]] [[Категория:Хора от Итака]] ry3wppgooepgbm2abezrft3chzo9kt9 ФК Байерн (Мюнхен) 0 55494 12896391 12884171 2026-05-02T18:06:53Z Kelleniro 370319 /* */ 12896391 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Германия}} Байерн Мюнхен | картинка = | оригинално име = Fußball-Club Bayern München e. V. | прозвище = ''Баварците'' | стадион = [[Алианц Арена]] | капацитет = 75 000 | президент = {{Флагче|Германия}} [[Херберт Хайнер]] | старши треньор = {{Флагче|Белгия}} [[Венсан Компани]] | първенство = [[Бундеслига]] | сезон = 2025/26 | място = 1-во | спонсор = [[Дойче Телеком]] | екипировка = [[Адидас]] | уебсайт = [https://fcbayern.com/ fcbayern.com] | pattern_la1 = _bayern2526h | pattern_b1 = _bayern2526h | pattern_ra1 = _bayern2526h | pattern_sh1 = _bayern2526h | pattern_so1 = _bayern2526hl | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _bayern2526a | pattern_b2 = _bayern2526a | pattern_ra2 = _bayern2526a | pattern_sh2 =_bayern2526a | pattern_so2 =_bayern2526al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 =_bayern2526t | pattern_b3 =_bayern2526t | pattern_ra3 =_bayern2526t | pattern_sh3 =_bayern2526t | pattern_so3 =_bayern2526tl | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 }} '''Футболен клуб Байерн Мюнхен''' ({{lang|de|Fußball-Club Bayern München e.V.}}), известен като '''Байерн Мюнхен''' (''FC Bayern München'') или с краткото '''Байерн''' (''FC Bayern''), е [[Германия|германски]] [[спортен клуб]] от [[Мюнхен]], столицата на [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бавария]]. Клубът е познат най-вече с [[футбол]]ната си формация и е един от най-популярните отбори в света.<ref>[http://uk.businessinsider.com/the-19-most-popular-football-teams-on-facebook-twitter-and-instagram {{икона|en}} The 19 most popular rich-list football clubs on social media]{{Dead link|date=юни 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Основан на [[27 февруари]] [[1900]] г., Байерн е най-успешният немски футболен отбор и един от най-успешните в Европа, с множество международни отличия, сред които 6-кратен [[Шампионска лига на УЕФА|европейски шампион]], както и [[Требъл|континентален требъл]]. Отборът не е от основателите на германската [[Бундеслига]], въпреки че печели първата си шампионска титла преди основаването ѝ, но от 1965 г. е неизменен участник и фаворит в Първа Бундеслига. В Германия основен съперник е [[Борусия Дортмунд]] (Германското Класико),<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.donbalon.eu/news183746.html |заглавие=Хитцфелд: Байерн-Борусия е германското Ел Класико |достъп_дата=2016-07-20 |архив_дата=2016-08-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160817062901/http://www.donbalon.eu/news183746.html }}</ref> както и местните дербита с [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] (Мюнхенското дерби) и с [[1. ФК Нюрнберг]] (Баварското дерби). <ref>{{Citation |title=Европейското „Класико“ е тук |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4030892 |accessdate=2016-07-20 |archivedate=2014-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140413032112/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4030892 }}</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/sport/football/competitions/champions-league/10783424/Bayern-Munich-v-Real-Madrid-Champions-Leagues-greatest-rivalry.html Bayern Munich v Real Madrid: Champions League's greatest rivalry]</ref>.<ref>[http://www.worldfootball.net/teams/bayern-muenchen/real-madrid/11/ {{икона|en}} Bayern München record against Real Madrid]</ref> От сезон 2005/06 Байерн играе домакинските си двубои на стадион [[Алианц Арена]]. Новопостроеният в северната част на [[Мюнхен]] стадион е 10<sup>-и</sup> по големина [[Стадион|футболен стадион]] в Европа.<ref>[http://www.stadiumguide.com/figures-and-statistics/lists/europes-largest-football-stadiums/ {{икона|en}} Europe’s largest football stadiums]</ref> Преди това в продължение на 33 години баварците играят мачовете си на мюнхенския [[Олимпийски стадион (Мюнхен)|Олимпийски стадион]]. В класацията на [[Форбс]] за най-скъп футболен клуб в света Байерн Мюнхен се нарежда на четвърто място за 2017 г. оценен на 2,713 млрд. [[Щатски долар|долара]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.forbes.com/soccer-valuations/list/#tab:overall | заглавие=The Business Of Soccer – Full List | достъп_дата =23 януари 2018 г. |дата=6 юни 2017 г. |труд=Forbes |издател=Forbes.com}}</ref> Клубът е лидер в Германия по финансови показатели и отчита рекорден годишен оборот за сезон 2016/17 от 640,45 млн. [[евро]].<ref>[http://www.goal.com/en/news/bayern-munich-announce-record-turnover-bundesliga/n3xe7rrlf4k11uzrb4zauyso9 {{икона|en}} Bayern Munich announce record €640m turnover]</ref><ref>[http://www.gol.bg/bayern/2017-10-21/bayern-s-po-visoka-chista-pechalba-ot-real-i-barsa Байерн с по-висока чиста печалба от Реал и Барса]</ref> == История == === От 1900 до 1965 г.: Начални години и първи отличия === [[Файл:Derby FC Wacker - FC Bayern 1907.jpg|мини|250px|Снимка от двубоя между Байерн и Вакер през [[1907]] г.]] Байерн Мюнхен е основан на 27 февруари 1900 г. от членове на Гимнастически клуб Мюнхен. Клубът играе първите си игри в местната Баварска лига. Първият по-голям успех на Байерн идва през 1926 г. – шампион на Южна Германия, успехът е повторен отново две години по-късно. Първата им титла е спечелена през 1932 г. след победа над [[Айнтрахт Франкфурт]] с 2:0 на финала. С повишаването на подкрепата за националсоциалистическата работническа партия се слага край на развитието на клуба, защото президентът (Курт Ландауер) и старши треньорът на баварците, както и много от играчите са [[евреи]]. Клубът е заклеймен за еврейски (''Jüdenclub''), което попречва на развитието му.<ref name="История на Мюнхен 210">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=210}}</ref> След войната Байерн става член на Южната дивизия на немската Първа дивизия, която е била разделена на пет части по това време, наричана още ''Оберлига''. Баварците мизерствали и през 1955 изпитали унижението на отпадането в по-долна дивизия. Следващата година обаче клубът се завръща в ''Оберлига'' и дори печели първата си купа на Германия, биейки на финала [[Фортуна Дюселдорф]] с 1:0. Клубът се превръща в един от водещите, но изпитва финансови трудности и банкрутира в края на 1950<sup>-те</sup>. Фабрикантът Роланд Едлер дава на клуба нужните пари и си спечелва президентството на клуба за четири години. През 1963 г. Оберлигите са разформировани и се сформира [[Първа Бундеслига]]. Баварците са пренебрегнати от първоначалния състав, но си спечелват промоция в нея две години по-късно с тим, пълен с млади таланти като [[Франц Бекенбауер]], [[Герд Мюлер]] и [[Сеп Майер]] – бъдещите звезди на Байерн и ФРГ. === От 1965 до 1979 г.: Златна ера === [[Файл:Olympiastadion_Muenchen.jpg|218px|мини|[[Олимпийски стадион (Мюнхен)|Олимпиащадион]] използван от Байерн от 1972 до 2005 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-N1108-304, Fußball-Europapokalspiel, Magdeburg - München.jpg|мини|ляво|Снимка от двубоя Магдебург – Байерн Мюнхен през 1974 г.]] През първия си сезон в Бундеслигата отборът завършва трети и печели втората си купа на страната. На следващата година (1967) правят първото си европейско участие в [[Купата на носителите на купи]]. Те печелят първия си Европейски трофей след победа в драматичен финал над шотландския [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], на който [[Франц Рот]] отбелязва решителния гол в продълженията. Същият сезон отборът от Мюнхен печели трета купа на Германия, но малкият прогрес сменя треньора като на поста идва [[Бранко Зебек]]. Той превръща отбора в дисциплинирана машина и става първият треньор направил дубъл – титла и купа на [[Германия]] през 1969 г. [[Файл:Franz Beckenbauer 2006 06 17.jpg|мини|130px|[[Франц Бекенбауер]]]] [[Файл:BOMBERGERDMUELLER.JPG|мини|ляво|130px|[[Герд Мюлер]]]] През 1970 г. идва друг треньор на мястото на Зебек – [[Удо Латек]]. След като печели Купата на Германия през първия си сезон, през втората си година начело печели трета титла след драматичен мач срещу [[Шалке 04]], който е първият мач на новия Олимпийски стадион, а също и първият от Бундеслигата предаван по телевизията. Баварците печелят този мач с 5:1 и така затвърждават титлата и няколко рекорда, като този за най-много голове в един сезон. Байерн печели и следващите две титли, но зенитът на отбора е през 1974 г., когато на финала на [[Купата на европейските шампиони]] побеждават испанския шампион [[Атлетико Мадрид]] с 4:0 в преиграването. На следващата година баварците не се представят убедително на местно ниво, но защитават европейската си титла след финал срещу английския [[Лийдс Юнайтед]] с голове на Мюлер и Рот. На следващата година отборът побеждава френския шампион [[Сент Етиен]] на финала в [[Глазгоу]], отново след гол на Франц Рот. Най-големият успех на това поколение идва същата година с финала за [[Междуконтинентална купа|Междуконтиненталната Купа]], спечелен срещу бразилския [[Крузейро Ешпорте Клубе|Крузейро]]. === От 1979 до 1998 г.: „ФК Холивуд“ === 1980<sup>-те</sup> са период на неуспехи и провали за Байерн с много промени в организацията и финансови проблеми. Две титли били спечелени през 1980 и 1981 г., но следващите две години отборът не успява да спечели абсолютно нищо. След този период идва бившият треньор Удо Латек. През първия си сезон отборът печели купата на Германия през 1984 г., а в следващите години печелят 5 от 6 възможни титли на Германия. Големи международни трофеи обаче убягват на немците след като те стигат до два загубени финала за КЕШ през 1982 срещу [[Астън Вила]] и през 1987 г. срещу [[ФК Порто]]. След титлата си през 1990 г. отборът попада в дупка. През сезон 1991/92 баварците завършват на 5 точки от линията на изпадане. През сезон 1993/94 на треньорския пост идва Франц Бекенбауер, който печели титлата на Германия след 4 години. Тогава ''Кайзера'' е избран за президент на ''Мюнхенци'', но клубът не прави големи успехи. По това време играчите му се появяват по-често по жълтите вестници отколкото в спортните, което спечелва прякора ''ФК Холивуд''. През 1996 г. Бекенбауер се връща на треньорския пост. Това повлиява моментално, като клубът печели [[Купата на УЕФА]] същия сезон, побеждавайки на финала [[Бордо]] на Зидан. === От 1998 г.: Нови успехи === [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|130px|мини|[[Оливер Кан]] е смятан за един от най-добрите вратари на Байерн]] В периода 1998 – 2004 г. треньор на клуба е [[Отмар Хицфелд]], който се оказва най-успешният в историята на Байерн. През първия си сезон Хицфелд печели титлата на страната и достига финал на Шампионската лига, изгубен в продълженията от [[Манчестър Юнайтед]]. През следващия сезон клубът печели трети дубъл, а през 2001 г. баварците печелят нова титла. На европейско ниво тимът спечелва нова титла в Шампионската лига след дузпи на финала срещу испанския [[ФК Валенсия|Валенсия]], а по-късно и Междуконтинентална купа. През 2002 г. баварците не печелят нищо, но на следващата година правят пореден дубъл. През 2004 клубът се проваля в трите турнира, в които участва – Шампионската лига, Бундеслигата и Купата на Германия. Това довежда до края на една ера след уволнението на Хицфелд. На кормилото на Байерн застава [[Феликс Магат]]. През първите си два сезона той печели два дубъла, като води клуба до юбилейната 20<sup>-а</sup> титла. Третият му сезон е провал и след зимната пауза е заменен от Хицфелд. Въпреки това баварците завършват на 4<sup>-то</sup> място и не успяват да се класират за Шампионска лига за пръв път от 12 години. В отбора се правят големи промени разделяйки се с половината играчи и привличайки девет нови попълнения. [[Файл:Allianz arena golden hour Richard Bartz.jpg|мини|300px|Стадион [[Алианц Арена]]]] Междувременно през 2005 г. Байерн се мести на [[Алианц Арена]], построен специално за [[Световно първенство по футбол 2006|Световното първенство]] през 2006 г. Стадионът е споделян с местния отбор [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]], който по-късно фалира и изпада във Втора Бундеслига, като продава своя дял от стадиона на 20-кратните шампиони. [[Файл:Toni und Klose.jpg|мини|ляво|100px|[[Лука Тони]] и [[Мирослав Клозе]]]] От началото на 2007 г. Байерн отново е поет от [[Отмар Хицфелд]]. Баварците не успяват да подобрят представянето си и след слаба серия в шампионата, завършват едва на четвърта позиция. Преди началото на сезон 2007/08 отборът се подсилва с Мирослав Клозе, [[Лука Тони]] и [[Франк Рибери]]. Отборът става шампион на страната и печели националната купа, както и Купата на лигата, а Тони става голмайстор на първенството. В [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] достигат полуфинал, но там са сразени от бъдещия носител на трофея [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит]]. След края на сезона Хицфелд напуска, а легендата [[Оливер Кан]] слага край на кариерата си. В началото на сезон 2008/09 начело на отбора застава бившият нападател на баварците [[Юрген Клинсман]]. Отборът започва колебливо с две равенства, а също така е разгромен от Вердер с 5:2. Все пак Байерн набира точки и на полусезона е втори след Волфсбург. През втория полусезон вълците разгромяват Байерн с 5:1. След този неубедителен резултат считаният за заместник на Кан [[Михаел Ренсинг]] окончателно губи титулярното си място и е заменен от опитния [[Ханс-Йорг Бут]]. В Шампионската лига баварците записват 4 победи и 2 равенства. На 1/8-финалите побеждават [[Спортинг Лисабон]] със 7:1 и 5:0. В първия мач дебютира младият [[Томас Мюлер]]. В следващата фаза германците отпадат от състава на Барселона. Към края на сезона Клинсман е уволнен и временно за треньор е назначен [[Юп Хайнкес]]. След края на сезона Хайнкес поема [[Байер Леверкузен]], а за постоянен треньор на отбора е назначен [[Луис ван Гаал]]. [[Файл:Arjen Robben.jpg|мини|100px|[[Ариен Робен]] в игра по време на [[Финал на Шампионската лига 2012|финала на Шампионската лига през 2012 г.]]]] Преди началото на сезона са привлечени класни играчи като [[Ариен Робен]], [[Ивица Олич]] и [[Марио Гомес]]. Именно първият става моторът на отбора, заедно с [[Франк Рибери]]. В първенството Байерн записва 19 мача без загуба. В Шампионската лига са в една група с [[ФК Ювентус|Ювентус]], [[ФК Бордо|Бордо]] и [[Макаби Хайфа]]. В последния мач Байерн побеждава „Старата госпожа“ и се класира напред. На 1/8-финалите се срещат с [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]. В първата среща Байерн побеждава с 2:1, а в реванша губи с 3:2, но продължава напред поради повечето голове на чужд терен. В 1/4-финалната фаза съперник на баварците е [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]. В първия мач Байерн печели с 2:1 с гол на [[Ивица Олич]] в последната минута. Реваншът започва катастрофално за Байерн, след като отборът губи с 3:1 на полувремето. През втората част [[Ариен Робен]] засича топката след корнер и праща немците на полуфинал. Там те срещат [[Олимпик Лион]]. Байерн се класира на финал, побеждавайки французите с 1:0 и 3:0. Във втория мач [[Ивица Олич]] вкарва хеттрик. На 22 май 2010 г. баварците губят финала от [[ФК Интер|Интер]] с 2:0. Все пак печелят титлата, купата и суперкупата на страната. В началото на сезон 2010/11 Байерн не започва добре, набирайки едва 8 точки в първите 7 кръга. През първия полусезон записват само две победи като гост. В [[Шампионската лига]] Байерн допуска една загуба в груповата фаза. След неубедителните резултати в първенството, отпадането на полуфинал в купата на Германия и отпадането на 1/8-финал в Шампионската лига, [[Луис ван Гаал|Ван Гаал]] обявява, че ще напусне отбора след края на сезона. Холандецът обаче е уволнен преждевременно и начело до края на сезон застава неговият сънародник и помощник [[Андрис Йонкер]]. Под негово ръководство баварците разгромяват [[Байер Леверкузен]] с 5:1 и успяват да достигнат третото място в първенството, даващо им право на участие в Шампионската лига. През сезон [[Първа Бундеслига 2011/12|2011/12]] начело на Байерн отново застава [[Юп Хайнкес]]. Той залага на схема 4-5-1 с [[Марио Гомес]] в атака. Баварците са фаворити за спечелването на титлата на страната, но остават втори след [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. В [[Шампионска лига 2011/12|Шампионската лига]] отборът достига финал, след победа с дузпи срещу [[Реал Мадрид]]. На финала Байерн играе с [[ФК Челси|Челси]] на собствения си [[Алианц Арена|стадион]], но губи след дузпи. През август 2012 г. печелят [[Суперкупа на Германия|Суперкупата на Германия]] след победа над Борусия Дортмунд. Отборът е подсилен с [[Марио Манджукич]], [[Джердан Шакири]], [[Хави Мартинес]] и [[Клаудио Писаро]]. В първия кръг на сезон [[Първа Бундеслига 2012/13|2012/13]] баварците побеждават Гройтер Фюрт, а Манджукич вкарва първия си гол за отбора. На 6 април 2013 г. Байерн печели титлата на страната 6 кръга преди края, като е с 20 точки преднина пред втория [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=420545 Байерн шампион! (видео)]</ref> В [[Шампионска лига 2012/13|Шампионската лига]] баварците прескачат груповата фаза и преодоляват [[ФК Арсенал|Арсенал]] на 1/8-финал и [[Ювентус]] на 1/4-финал. В полуфиналите играят с [[ФК Барселона|Барселона]] и побеждават испанския гранд с 4:0 в първата среща.<ref>{{Citation |title=Легендарен Байерн отсече главата на Меси и Барса (видео+галерия) |url=http://cl.sportal.bg/news/Legendaren-Bajern-otseche-glavata-na-Mesi-i-Barsa-video+galeriya.6117.html |accessdate=2013-04-24 |archivedate=2013-04-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130425091415/http://cl.sportal.bg/news/Legendaren-Bajern-otseche-glavata-na-Mesi-i-Barsa-video+galeriya.6117.html }}</ref> Във втората побеждават с резултат 0:3 насред [[Камп Ноу]]. Барселона остава на колене след общ резултат 7:0 за баварския тим. На финала Байерн побеждава Борусия Дортмунд с 2:1 и печели за пети път в историята си Шампионската лига. Головете вкарват [[Марио Манджукич]] и [[Ариен Робен]]. [[Файл:FC-Bayern - Double 9239.jpg|мини|250px|ляво|Играчите на Байерн празнуват дубъла от сезон 2013/14]] След края на сезона Юп Хайнкес се оттегля от професионална треньорска кариера. Още през януари 2013 г. [[Хосеп Гуардиола|Пеп Гуардиола]] е обявен като новия треньор на Байерн за следващите 3 сезона, като стъпва в длъжност от 1 юни 2013 г. На 26 юни провежда първата тренировка с отбора, а месец по-късно се изправя в първи официален мач срещу [[Борусия Дортмунд]]. За новия сезон в отбора са привлечени [[Марио Гьоце]] и [[Тиаго Алкантара|Тиаго]], а голмайсторът [[Марио Гомес]] е продаден на [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]. На 27 юли в [[Дортмунд]] се провежда мачът за [[Суперкупа на Германия]], който завършва с победа за Борусия Дортмунд с 4:2. На 30 август Гуардиола печели първата си титла с Байерн след успех над [[ФК Челси|Челси]] в мач за [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]]. Мачът завършва 2:2 в редовното време, но след дузпи Байерн успява да вземе отличието. Новият сезон [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]] в Бундеслигата започва успешно за баварците и новия им треньор. Отборът поставя нов рекорд по последователни мачове без загуба в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]]. Серията от 53 мача без загуба започва в края на сезон 2012/13 и продължава до 5 април 2014 г., когато [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] успява да сложи нейния край с домакинска победа с 1:0. В [[Шампионска лига 2013/14|Шампионската лига]] поставя рекорд като първи отбор с 10 последователни победи. На 21 декември 2013 г. Байерн Мюнхен печели Световното клубно първенство, като във финалния мач се изправя срещу [[Раджа Казабланка]] и побеждава с 2:0. Байерн успява да подобри и собствения си рекорд от предишния сезон за най-бързо спечелена титла. На 25 март 2014 г. след победа като гост на [[Херта БШК (Берлин)|Херта Берлин]] с 3:1 баварците печелят 23<sup>-тата</sup> си титла в Бундеслигата 7 кръга преди края. В края на сезона Байерн допуска най-тежката си домакинска загуба в европейските турнири, като отстъпва с 0:4 на [[Реал Мадрид]] в раванш от полуфиналите на [[Шампионска лига 2013/14|Шампионската лига]]. С общ резултат от 0:5 Байерн отпадата от надпреварата и не успява да защити трофея си. Сезонът за баварците завършва с успех и дубъл след победа във финала за [[Купа на Германия|Купата на Германия]], игран на 17 май 2014 г., с 2:0 над [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. Седем от футболистите на Байерн завоюват 4<sup>-та</sup> световна титла за {{имеНОФ|Германия}} на проведеното през лятото на 2014 г. [[Световно първенство по футбол 2014|Световно първенство]]. Преди началото на новия сезон баварците са напуснати от [[Тони Кроос]] и [[Марио Манджукич]]. А новото звездно попълнение е [[Роберт Левандовски]]. След четвъртия кръг на първенството Байерн заема 4<sup>-та</sup> позиция, но след това до края на шампионата оглавява класирането и става шампион с 10 точки разлика пред конкурента [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]. За баварците сезонът е специален не само заради 25<sup>-ата</sup> титла, но и заради юбилейния си характер. За Байерн това е 50<sup>-ият</sup> сезон в [[Първа Бундеслига]] и заедно с [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] не са отпадали в по-долна дивизия.<ref>[http://www.gol.bg/bayern/2015-06-26/50-godini-ot-vlizaneto-na-bayern-v-bundesligata 50 години от влизането на Байерн в Бундеслигата]</ref> Сезон 2014/15 за Байерн не е толкова успешен в другите два турнира. За [[Купа на Германия|купата на страната]] отпада на полуфинал от Борусия Дортмунд след изпълнение на дузпи. Докато в [[Шампионска лига 2014/15|Шампионска лига]] след успешни мачове срещу [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[АС Рома|Рома]] и [[ФК Порто|Порто]], баварците достигат полуфиналите на турнира, които отново не успяват да преодолеят. В сблъсък срещу испанския [[ФК Барселона|Барселона]] Байерн губи като гост с 0:3, а в реванша победата от 3:2 е недостатъчна. През сезон 2015/16 баварците отново стигат до [[Шампионска лига 2015/16#Полуфинал|полуфинал]] в Шампионска лига, но отпадат с общ резултат 2:2, поради гол на чужд терен, от [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]]. На местно ниво за трети поред сезон Байерн успява да защити титлата си и по този начин се превръща в първия отбор в [[Бундеслига]]та, който успява да спечели сребърната салатиера в четири поредни сезона. За [[Купа на Германия|Купата на Германия]] отборът достига до финал и успява да победи големия си конкурент през сезона [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] с 4:3 след дузпи (нулево равенство преди това).<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=605436 Байерн взе и купата, Гуардиола си тръгва с дубъл]</ref> Байерн завършва сезона с 11<sup>-и</sup> дубъл. [[Хосеп Гуардиола|Пеп Гуардиола]] не подновява договора си с клуба и в края на сезона напуска, а на негово място е привлечен италианският [[треньор|наставник]] [[Карло Анчелоти]].<ref>[https://news.bg/sport/karlo-ancheloti-zamenya-guardiola-v-bayern-myunhen.html Карло Анчелоти заменя Гуардиола в Байерн Мюнхен]</ref><ref>[http://www.gol.bg/bayern/2015-12-20/ofitsialno-ancheloti-smenya-pep-v-bayern ОФИЦИАЛНО: Анчелоти сменя Пеп в Байерн]</ref> В първия се сезон начело на Байерн Анчелоти спечелва с отбора [[Суперкупата на Германия]]<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=619068 Анчелоти започна в Байерн с трофей, който Пеп не спечели от три опита (видео + галерия)]</ref> и успява да защити титлата в [[Бундеслига]]та.<ref>[https://topsport.bg/bayern/otnovo-i-otnovo-i-otnovo-bayern-myunhen-shampion.html Отново, и отново, и отново: Байерн (Мюнхен) шампион!]</ref> В [[Шампионска лига 2016/17|Шампонска лига]] баварците се изправят срещу [[Реал Мадрид]] в четвъртфинален сблъсък. След загуби в двата мача отборът отпада,<ref>[http://www.dnes.bg/sport/2017/04/13/baiern-iadosa-real-padna-nasred-miunhen.337987 Байерн ядоса Реал, падна насред Мюнхен]</ref><ref>[http://www.gol.bg/bayern/2017-04-19/skandalno-ronaldo-i-sadiyata-otryazaha-glavata-na-bayern Скандално! Роналдо и съдията отрязаха главата на Байерн]</ref> по този начин Реал успява да изравни баланса в мачовете между двата отбора. == Отличия == [[Файл:Meisterfeier.JPG|мини|Празненства за спечелената титла през 2006 г. пред кметството в Мюнхен]] Отборът е абсолютен рекордьор по отличия в Германия и един от най-добрите в Европа. Байерн е един от четирите отбора, които са печелили и трите големи титли на [[УЕФА]] ([[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]], [[Купа на носителите на купи]] и [[Лига Европа]]). Както и последният отбор спечелил три поредни издания на Купата на европейските шампиони, затова получава трофея завинаги, а освен това има и право да носи значка отбелязваща множество победи на турнира. Байерн е единствения отбор в Германия който прави дубъл 12 пъти ([[Шампиони на Германия по футбол|Шампион на Германия]], [[Купа на Германия]])<ref>[https://fcbayern.com/us/news/2019/05/bayern-celebrate-double-with-their-fans Байерн отпразнува дубъл на площад „Мариенплац“]</ref>. Баварците са единственият отбор в Германия който постига [[требъл]] (Шампион на Германия, Купа на Германия и Шампионска лига). Байерн Мюнхен е достигал 10 пъти до финал в КЕШ/Шампионска лига, като само отборите на [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[АК Милан|Милан]] имат повече. === Национални === * '''[[Шампиони на Германия по футбол|Шампион на Германия]]''' ** '''Победител (35 пъти):''' 1931/32, 1968/69, 1971/72, 1972/73, 1973/74, 1979/80, 1980/81, 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 1996/97, 1998/99, 1999/2000, 2000/01, 2002/03, 2004/05, 2005/06, [[Първа Бундеслига 2007/08|2007/08]], [[Първа Бундеслига 2009/10|2009/10]], [[Първа Бундеслига 2012/13|2012/13]], [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]], [[Първа Бундеслига 2014/15|2014/15]], 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2021/22, 2022/23, 2024/25, 2025/26 '''(рекорд)''' * '''[[Купа на Германия]]''' ** '''Победител (20 пъти):''' 1956/57, 1965/66, 1966/67, 1968/69, 1970/71, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1997/98, 1999/2000, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2007/08, 2009/10, 2012/13, 2013/14, 2015/16, 2018/19, 2019/20 '''(рекорд)''' * '''[[Суперкупа на Германия]]''' ** '''Победител (8 пъти):''' 1987, 1990, 2010, 2012, 2016, 2017, 2018, 2020 '''(рекорд)''' ** ''(неофициална):'' 1983 * '''[[Купа на Лигата (Германия)|Купа на Лигата на Германия]]''' ** '''Победител (6 пъти):''' 1997, 1998, 1999, 2000, 2004, 2007 '''(рекорд)''' [[Файл:Bayern hattrick champions league trophies.jpg|мини|Трите последователни европейски трофея спечелени от Байерн Мюнхен между 1974 и 1976 г. Поставеният най-вдясно е оригиналният трофей, даден на баварците завинаги, а двата вляво са реплики.]] === Европейски === * '''[[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига / Купа на европейските шампиони]]''' ** '''Победител (6 пъти):''' [[Купа на европейските шампиони 1973/74|1973/74]], [[Купа на европейските шампиони 1974/75|1974/75]], [[Купа на европейските шампиони 1975/76|1975/76]], [[Шампионска лига 2000/01|2000/01]], [[Шампионска лига 2012/13|2012/13]], [[Шампионска лига 2019/20|2019/20]] * '''[[Купа на носителите на купи]]''' ** '''Победител:''' [[Купа на носителите на купи 1966/67|1966/67]] * '''[[Лига Европа|Лига Европа / Купа на УЕФА]]''' ** '''Победител:''' [[Купа на УЕФА 1995/96|1995/96]] * '''[[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]]''' ** '''Победител:''' 2013, 2020 === Международни === * '''[[Междуконтинентална купа]]''' ** '''Победител:''' 1976, 2001 * '''[[Световно клубно първенство по футбол|Световно клубно първенство]]''' ** '''Победител:''' 2013, 2020 * '''[[Турнир на Амстердам]]''' ** '''3-то място (1):''' 1980 === Регионални === Отличия на клуба от региона на Бавария и Южна Германия. * '''Футболно първенство на Южна Германия''' ** '''Победител:''' 1925/26, 1927/28 * '''Купа на Южна Германия''' ** '''Победител:''' 1957 * '''Осткрайс-лига (I)''' ** '''Победител:''' 1910, 1911 * '''Крайслига Зюдбайерн''' ** '''Победител:''' 1920, 1923 '''(споделен рекорд)''' * '''Бециркслига Байерн''' ** '''Победител:''' 1925/26 * '''Безиркслига Зюдбайерн''' ** '''Победител (6 пъти):''' 1927/28, 1928/29, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1932/33 '''(рекорд)''' * '''Гаулига Зюдбайерн''' ** '''Победител:''' 1943/44 * '''Регионаллига Зюд (II)''' ** '''Победител:''' 1964/65 == Професионален отбор == === Настоящ състав === ''Към 5 февруари 2026 г.'' <small>''Забележка: Отбелязаните националности са според правилата на ФИФА и националните отбори, които представляват играчите. Един играч може да има повече националности.''</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=red| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Германия}} [[Мануел Нойер]] {{капитан}} |- |26 || {{Флагче|Германия}} [[Свен Улрайх]] |- |40 || {{Флагче|Германия}} [[Йонас Урбиг]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=red | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Франция}} [[Дайо Упамекано]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Южна Корея}} [[Ким Мин-Джей]] |- |{{0}}4 || {{Флагче|Германия}} [[Джонатан Тах]] |- |19 ||{{Флагче|Канада}} [[Алфонсо Дейвис]] |- |21 ||{{Флагче|Япония}} [[Хироки Ито]] |- |22 ||{{Флагче|Португалия}} [[Рафаел Герейро]] |- |44 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Йосип Станишич]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=red | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Германия}} [[Джошуа Кимих]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Германия}} [[Леон Горецка]] |- |10 ||{{Флагче|Германия}} [[Джамал Мусиала]] |- |20 ||{{Флагче|Германия}} [[Том Бишоф]] |- |27 ||{{Флагче|Австрия}} [[Конрад Лаймер]] |- |42 ||{{Флагче|Германия}} [[Ленарт Карл]] |- |45 ||{{Флагче|Германия}} [[Александър Павлович (футболист)|Александър Павлович]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=red | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Германия}} [[Серж Гнабри]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Кейн]] |- |11 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Николас Джаксън]] |- |14 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Луис Диаз]] |- |17 ||{{Флагче|Франция}} [[Майкъл Олизе]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Треньори == [[Файл:Vincent Kompany.jpg|мини|[[Венсан Компани]] – настоящ треньор на Байерн]] === Треньорите от влизането в Бундеслигата === Общо 23 различни имена са заемали поста на главен треньор на Байерн от влизането в [[Първа Бундеслига]] през 1965 г., като най-успешни треньори са Удо Латек, [[Отмар Хицфелд]] и [[Юп Хайнкес]], които спечелват най-много големи отличия. Най-лошо представилият се е Сьорен Лерби, при когото отборът печели малка част от мачовете си и се насочва към зоната на изпадащите. [[Юп Хайнкес]] е единственият треньор, който застава начело на баварците четири пъти. Златко Чайковски започва работа като главен треньор през 1963 г. и две години по-късно спечелва промоцията на отбора в новосформираната тогава първа дивизия.<ref>[https://fcbayern.com/de/club/historie/trainer {{икона|de}} Всички треньори на Байерн Мюнхен]</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center; font-size: 90%;" |- !width=10 |№ !width=150 |Треньор !width=110 |От !width=110 |До !width=20 |Дни !colspan ="2"|Успехи |- ||1. |align=left|{{Флагче|СФРЮ}} Златко Чайковски ||1 юли 1963 г.||30 юни 1968 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1963 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1968}} ||3 |align=left|<small>2х Купа на Германия, 1х КНК</small> |- ||2. |align=left|{{Флагче|СФРЮ}} [[Бранко Зебец]] ||1 юли 1968 г.||13 март 1970 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1968 |ден2=13 |месец2=3 |година2=1970}} ||2 |align=left|<small>1х Бундеслига, 1х Купа на Германия</small> |- ||3. |align=left|{{Флагче|Германия}} Удо Латек ||14 март 1970 г.||2 януари 1975 г.||{{Възраст в дни |ден1=14 |месец1=3 |година1=1970 |ден2=2 |месец2=1 |година2=1975}} ||5 |align=left|<small>3х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х КЕШ</small> |- ||4. |align=left|{{Флагче|Германия}} Детмар Крамер ||16 януари 1975 г.||30 ноември 1977 г.||{{Възраст в дни |ден1=16 |месец1=1 |година1=1975 |ден2=30 |месец2=11 |година2=1977}} ||3 |align=left|<small>2х КЕШ, 1х Междуконтинентална купа</small> |- ||5. |align=left|{{Флагче|Унгария}} Дюла Лорант ||2 декември 1977 г.||28 февруари 1979 г.||{{Възраст в дни |ден1=2 |месец1=12 |година1=1977 |ден2=28 |месец2=2 |година2=1979}} ||0|| |- ||6. |align=left|{{Флагче|Унгария}} Пал Чернаи ||1 март 1979 г.||16 май 1983 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=3 |година1=1979 |ден2=16 |месец2=5 |година2=1983}} ||3 |align=left|<small>2х Бундеслига, 1х Купа на Германия</small> |- ||7. |align=left|{{Флагче|Германия}} Райнхард Зафтиг<sup>*</sup> ||17 май 1983 г.||30 юни 1983 г.||{{Възраст в дни |ден1=17 |месец1=5 |година1=1983 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1983}} ||0|| |- ||8. |align=left|{{Флагче|Германия}} Удо Латек ||1 юли 1983 г.||30 юни 1987 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1983 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1987}} ||5 |align=left|<small>3х Бундеслига, 2х Купа на Германия</small> |- ||9. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Юп Хайнкес]] ||1 юли 1987 г.||8 октомври 1991 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1987 |ден2=8 |месец2=10 |година2=1991}} ||4 |align=left|<small>2х Бундеслига, 2х Суперкупа на Германия</small> |- ||10. |align=left|{{Флагче|Дания}} Сьорен Лерби ||9 октомври 1991 г.||10 март 1992 г.||{{Възраст в дни |ден1=9 |месец1=10 |година1=1991 |ден2=10 |месец2=3 |година2=1992}} ||0|| |- ||11. |align=left|{{Флагче|Германия}} Ерих Рибек ||11 март 1992 г.||27 декември 1993 г.||{{Възраст в дни |ден1=11 |месец1=3 |година1=1992 |ден2=27 |месец2=12 |година2=1993}} ||0|| |- ||12. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] ||28 декември 1993 г.||30 юни 1994 г.||{{Възраст в дни |ден1=28 |месец1=12 |година1=1993 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1994}} ||1 |align=left|<small>1х Бундеслига</small> |- ||13. |align=left|{{Флагче|Италия}} [[Джовани Трапатони]] ||1 юли 1994 г.||30 юни 1995 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1994 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1995}} ||0|| |- ||14. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Ото Рехагел]] ||1 юли 1995 г.||27 април 1996 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1995 |ден2=27 |месец2=4 |година2=1996}} ||0|| |- ||15. |align=left|{{Флагче|Германия}} Франц Бекенбауер<sup>*</sup> ||29 април 1996 г.||30 юни 1996 г.||{{Възраст в дни |ден1=29 |месец1=4 |година1=1996 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1996}} ||1 |align=left|<small>1х Купа на УЕФА</small> |- |16. |align=left|{{Флагче|Италия}} Джовани Трапатони ||1 юли 1996 г.||30 юни 1998 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1996 |ден2=30 |месец2=6 |година2=1998}} ||3 |align=left|<small>1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Купа на лигата</small> |- |17. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Отмар Хицфелд]] ||1 юли 1998 г.||30 юни 2004 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=1998 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2004}} ||11 |align=left|<small>4х Бундеслига, 2х Купа на Германия, 3х Купа на лигата, 1х Шампионска лига, 1х Междуконтинентална купа</small> |- |18. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Феликс Магат]] ||1 юли 2004 г.||31 януари 2007 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2004 |ден2=31 |месец2=1 |година2=2007}} ||5 |align=left|<small>2х Бундеслига, 2х Купа на Германия, 1х Купа на лигата</small> |- |19. |align=left|{{Флагче|Германия}} Отмар Хицфелд ||1 февруари 2007 г.||30 юни 2008 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=2 |година1=2007 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2008}} ||3 |align=left|<small>1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Купа на лигата</small> |- |20. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Юрген Клинсман]] ||1 юли 2008 г.||27 април 2009 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2008 |ден2=27 |месец2=4 |година2=2009}} ||0|| |- |21. |align=left|{{Флагче|Германия}} Юп Хайнкес<sup>*</sup> ||28 април 2009 г.||30 юни 2009 г.||{{Възраст в дни |ден1=28 |месец1=4 |година1=2009 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2009}} ||0|| |- |22. |align=left|{{Флагче|Нидерландия}} [[Луис ван Гаал]] ||1 юли 2009 г.||9 април 2011 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2009 |ден2=9 |месец2=4 |година2=2011}} ||3 |align=left|<small>1х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1х Суперкупа на Германия</small> |- |23. |align=left|{{Флагче|Нидерландия}} Андрис Йонкер<sup>*</sup> ||10 април 2011 г.||30 юни 2011 г.||{{Възраст в дни |ден1=10 |месец1=4 |година1=2011 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2011}} ||0|| |- |24. |align=left|{{Флагче|Германия}} Юп Хайнкес ||1 юли 2011 г.||25 юни 2013 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2011 |ден2=25 |месец2=6 |година2=2013}} ||4 |align=left|<small>1х Суперкупа на Германия, 1х Бундеслига, 1х Шампионска лига, 1х Купа на Германия</small> |- |25. |align=left|{{Флагче|Испания}} [[Хосеп Гуардиола|Пеп Гуардиола]] <ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2013/05/07/2055414_hosep_guardiola_shte_zapochne_v_baiern_v_kraia_na_juni/ Хосеп Гуардиола ще започне в „Байерн“ в края на юни]</ref><ref>[http://www.goal.com/en/news/15/germany/2013/05/07/3961517/guardiolas-start-date-with-bayern-revealed Guardiola's start date with Bayern revealed]</ref><ref>[http://www.tz.de/sport/fussball/bayern-muenchen-erstes-training-unter-guardiola-zr-2975847.html Viel Applaus bei Guardiola-Trainingsauftakt]</ref> ||26 юни 2013 г.||30 юни 2016 г.||{{Възраст в дни |ден1=26 |месец1=6 |година1=2013 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2016}} ||7 |align=left|<small>1х Суперкупа на Европа, 1х Световно клубно първенство, 3х Бундеслига, 2х Купа на Германия</small> |- |26. |align=left|{{Флагче|Италия}} [[Карло Анчелоти]]<ref name="Трен1">[https://www.sportal.bg/news.php?id=686401 Официално: Анчелоти вече не е треньор на Байерн, Саньол е временният му наследник]</ref> ||1 юли 2016 г.||28 септември 2017 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2016 |ден2=28 |месец2=9 |година2=2017}} |3 |align=left|<small>2х Суперкупа на Германия, 1х Бундеслига</small> |- |27. |align=left|{{Флагче|Франция}} [[Вили Саньол]]<sup>*</sup><ref name="Трен1"/> ||29 септември 2017 г.||8 октомври 2017 г.||{{Възраст в дни |ден1=29 |месец1=9 |година1=2017 |ден2=8 |месец2=10 |година2=2017}} |0 |align=left| |- |28. |align=left|{{Флагче|Германия}} Юп Хайнкес<ref name="Трен2">[https://www.webcafe.bg/sportcafe/futbol-svyat/id_1280956869_Ofitsialno_Bayern_obyavi_Haynkes_za_trenyor Официално: Байерн обяви Хайнкес за треньор]</ref> ||9 октомври 2017 г.||30 юни 2018 г.||{{Възраст в дни |ден1=9 |месец1=10 |година1=2017 |ден2=30 |месец2=6 |година2=2018}} |1 |align=left|<small>1х Бундеслига</small> |- |29. |align=left|{{Флагче|Хърватия}} [[Нико Ковач]]<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=812773 Байерн уволни Ковач]</ref> ||1 юли 2018 г.||3 ноември 2019 г.||{{Възраст в дни |ден1=1 |месец1=7 |година1=2018 |ден2=3 |месец2=11 |година2=2019}} |3 |align=left|<small>1х Суперкупа на Германия, 1х Бундеслига, 1х Купа на Германия</small> |- |30. |align=left|{{Флагче|Германия}} ''Ханс-Дитер Флик'' ||''3 ноември 2019 г.''||30 юни 2021||''{{Възраст в дни |ден1=4 |месец1=11 |година1=2019}}'' |7 |align=left|<small>2х Бундеслига, 1х Купа на Германия, 1x Шампионска лига, 1x Суперкупа на Германия, 1x Суперкупа на Европа, 1x Световно клубно първенство</small> |- |- |31. |align=left|{{Флагче|Германия}} [[Юлиан Нагелсман]] ||''01 юли 2021''||24 март 2023||''–'' |1 |align=left| 1x Суперкупа на Германия |- |- |32. |align=left|{{Флагче|Германия}} ''[[Томас Тухел]]'' ||''25 март 2023''||–||''–'' |1 |align=left| 1х Бундеслига |- |} '''Бележка:''' * временен треньор == Известни бивши футболисти == Играчите с '''удебелен шрифт''' са били капитани на отбора през част от кариерата си в Байерн. {{колони|3| * '''{{Флагче|Германия}} Конрад Хайдкамп (1928 – 1937)''' * '''{{Флагче|Германия}} Вернер Олк (1960 – 1970)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Сеп Майер]] (1962 – 1979)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] (1963 – 1977)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] (1964 – 1979)''' * '''{{Флагче|Германия}} Георг Шварценберг (1966 – 1981)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Паул Брайтнер]] (1970 – 74; 1978 – 83)''' * {{Флагче|Германия}} [[Ули Хьонес]] (1970 – 1979) * '''{{Флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] (1974 – 1984)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Клаус Аугенталер]] (1976 – 1991)''' * {{Флагче|Германия}} [[Дитер Хьонес]] (1979 – 1987) * '''{{Флагче|Германия}} Раймонд Ауман (1982 – 1994)''' * '''{{Флагче|Германия}} [[Лотар Матеус]] (1984 – 88; 1992 – 2000)''' * {{Флагче|Германия}} Роланд Волфард (1984 – 1992) * '''{{Флагче|Германия}} [[Щефан Ефенберг]] (1990 – 92; 1998 – 2002)''' * {{Флагче|Германия}} [[Кристиан Циге]] (1990 – 1997) * {{Флагче|Германия}} [[Маркус Бабел]] (1991 – 2000) * '''{{Флагче|Германия}} Томас Хелмер (1992 – 1999)''' * {{Флагче|Германия}} [[Мемет Шол]] (1992 – 2007) * {{Флагче|Германия}} [[Дитмар Хаман]] (1993 – 1998) * '''{{Флагче|Германия}} [[Оливер Кан]] (1994 – 2008)''' * {{Флагче|Германия}} [[Юрген Клинсман]] (1995 – 1997) * {{Флагче|Германия}} Томас Линке (1998 – 2005) * {{Флагче|Германия}} Йенс Йеремис (1998 – 2006) * {{Флагче|Германия}} [[Михаел Балак]] (2002 – 2006) * {{Флагче|Германия}} [[Себастиан Дайслер]] (2002 – 2007) * {{Флагче|Германия}} [[Бастиан Швайнщайгер]] (2002 – 2015) * '''{{Флагче|Германия}} [[Филип Лам]] (2002 – 2017)''' * {{Флагче|Англия}} [[Оуен Харгрийвс]] (2000 – 2007) * {{Флагче|Белгия}} [[Жан-Мари Пфаф]] (1982 – 1988) * {{Флагче|Белгия}} [[Даниел Ван Бойтен]] (2006 – 2014) * {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Хасан Салихамиджич]] (1998 – 2007) * {{Флагче|Бразилия}} [[Джовани Елбер]] (1997 – 2003) * {{Флагче|Бразилия}} [[Пауло Серджо]] (1999 – 2002) * {{Флагче|Бразилия}} [[Зе Роберто]] (2002 – 06; 2007 – 09) * '''{{Флагче|България}} [[Михаил Лозанов]] – Танка (1937 – 1939)''' * {{Флагче|България}} [[Емил Костадинов]] (1995 – 1996) * {{Флагче|Гана}} [[Самуел Куфур]] (1994 – 2005) * {{Флагче|Дания}} Сьорен Лерби (1983 – 1986) * {{Флагче|Дания}} [[Брайън Лаудруп]] (1990 – 1992) * {{Флагче|Испания}} [[Шаби Алонсо]] (2014 – 2017) * {{Флагче|Нидерландия}} [[Рой Макай]] (2003 – 2007) * '''{{Флагче|Нидерландия}} [[Марк ван Бомел]] (2006 – 2011)''' * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арен Робен]] (2009 – 2019) * {{Флагче|Перу}} [[Клаудио Писаро]] (2001 – 07; 2012 – 15) * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Папен]] (1994 – 1996) * {{Флагче|Франция}} [[Бишенте Лизаразу]] (1997 – 2004; 2005 – 06) * {{Флагче|Франция}} [[Вили Саньол]] (2000 – 2009) * {{Флагче|Франция}} [[Франк Рибери]] (2007 – 2019) }} ;Носители на „Златната топка“ * [[1970]] г. – {{Флагче|Германия}} [[Герд Мюлер]] * [[1972]] г. – {{Флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] * [[1976]] г. – {{Флагче|Германия}} [[Франц Бекенбауер]] * [[1980]] г. – {{Флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] * [[1981]] г. – {{Флагче|Германия}} [[Карл-Хайнц Румениге]] == Български футболисти == * {{флаг|България}} '''[[Михаил Лозанов]]''': 1937/39 (19 мача - 7 гола) * {{флаг|България}} '''[[Емил Костадинов]]''': 1995/96 (27 мача - 7 гола) * {{флаг|България}} '''[[Крум Бибишков]]''': 1999 - (1 мач - 0 гола) == Фен клуб на Байерн Мюнхен в България == На 30 октомври 2008 г. е учреден първият официален български фен клуб на баварците „Байерн-България“. Фен клубът организира събития свързани с Байерн в България и също така участва с аматьорски футболен отбор във Форумната лига.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_541464131 Български баварци]</ref> == Вижте също == * [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]] – дублиращият отбор == Източници == <references /> == Външни препратки == {{общомедия|Category:FC Bayern München|Байерн Мюнхен}} * {{Official website|https://fcbayern.com/}} {{икона|de}} {{икона|en}} {{икона|es}} {{икона|ru}} {{икона|ja}} {{икона|zh}} {{икона|ar}} * [http://www.bundesliga.com/en/clubs/fc-bayern-muenchen/index/ Байерн Мюнхен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160717010731/http://www.bundesliga.com/en/clubs/fc-bayern-muenchen/index/ |date=2016-07-17 }} в [[Първа Бундеслига|Bundesliga.com]] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=50037/profile/index.html Байерн Мюнхен] в [[УЕФА|UEFA.com]] * [https://twitter.com/FCBayern Байерн Мюнхен] в [[Twitter]] * [http://bayern-bulgaria.net Сайт на феновете на Байерн в България] * [http://bayern-bulgaria.net/forum Форум на феновете на Байерн в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130309052707/http://bayern-bulgaria.net/forum/ |date=2013-03-09 }} * [http://bayern.start.bg Справочник за ФК Байерн в start.bg] {{Отбори от Първа Бундеслига}} {{Г-14}} {{Шампиони на Германия по футбол}} {{Шампиони на Първа Бундеслига}} {{портал футбол}} [[Категория:Байерн Мюнхен| ]] [[Категория:Носители на награда „Лауреус“|Байерн]] [[Категория:Основани в Германия през 1900 година]] s2rw81vl7bggcjwu9sd37q9gnd7puhh Купа на България по футбол 0 57551 12896453 12805561 2026-05-02T18:42:30Z Danielbonevm 278090 12896453 wikitext text/x-wiki {{сливане|Национална купа на България по футбол}} {{Спортен турнир | име = Купа на България по футбол | име-оригинал = Сезам Купа на България | емблема = | големина_емблема = | категория = футбол | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = 1980 г. | отбори = | държава = {{Флагче|България|България}} [[България]] | победител = | уебсайт = | настоящ_сезон = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] }} '''Купата на България''' е [[България|български]] [[футбол]]ен трофей, чийто носител завоюва [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]] на страната. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който право да участват имат всички футболни клубове членуващи в [[БФС]]. Турнирът се провежда от сезон 1980/81 г., отначало като второстепенен турнир. Първият турнир (1980/81) е единственият, в който не се играят полуфинали и финал – победителят е определен след финален турнир между 4 отбора. От 1983 г. турнирът става първостепенен и има статут на турнир за националната купа. От 1983 г. до 1998 г. вкл., победителят (или финалистът) участва в европейския турнир за [[Купа на носителите на купи|КНК]]. От 1999 г. победителят/финалистът участва в турнира за Купата на УЕФА (с нов формат и ново име от сезон 2009/10 - [[Лига Европа]]). От 2021 г. носителят на купата играе в [[Лига на конференциите]]. До 1990 г. официалното име на турнира е [[Купа на Народна република България]] и в него участват само отборите от А и Б група. От 1997 г. до 2011 турнирът за купата на България е спонсориран и носи името на [[автомобил]]ния производител [[Форд (компания)|Форд]] и неговия официален представител в България Мото-Пфое.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2692&sectionid=12&id=0002102 в. Сега – Купата на България е „Мото Пфое“ до 2011 г.], посетен на 21.09.2007</ref>. От сезон 2011/2012 спонсор е [[Корпоративна търговска банка]]. След фалита на [[КТБ]], през сезон 2014/2015 името на турнира става '''Купа „България“'''. Най-много победи в турнира имат [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (27) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] (21). == Регламент == Турнирът за купата на България се организира и провежда от [[Професионална футболна лига|Професионалната футболна лига]]. В него имат право на участие мъжките отбори на всички официално регистрирани футболни клубове от страната, които писмено са заявили участието си. Турнирът се провежда в две фази<ref>{{Citation |title=ПФЛ – Турнири: Купа на България |url=http://www.pfl.bg/kupa |accessdate=2012-12-13 |archivedate=2012-11-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121105142115/http://pfl.bg/kupa }}</ref>. === Предварителна фаза === В предварителната фаза участват всички желаещи футболни клубове с аматьорски статут от четирите [[В футболна група|В групи]] и [[Областни футболни групи|областните групи]]. Фазата излъчва четири отбора, определени чрез кръгове на пряка елиминация. Те преминават в следващата фаза на турнира. === Финална фаза === Във финалната фаза участват излъчените от предварителната фаза 4 аматьорски отбора, 28 представители на двете [[Б футболна група|Б групи]] и 16 отбора от [[А футболна група|А групи]] или всичко 48 отбора. Финалната фаза на турнира се провежда в 6 етапа, разделени в 7 кръга. В етапи от I до V важат правилата: победителите се излъчват по системата на отстраняване в една среща, неин домакин е отборът, който играе в по-долна група, при 2 отбора от една и съща група се тегли жребий за домакинството. * '''I етап, 1 кръг:''' Излъчените от предварителната фаза 4 отбора и 28-те отбора от двете Б футболни групи чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори, излъчващи победителите, продължаващи във втория етап. * '''II етап, 2 кръг''': Класиралите се от I етап 16 отбора и 16-те отбора от А футболна група чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори. Победителите излъчват 16 отбора, продължаващи в третия етап. * '''III етап, 3 кръг (1/8-финали)''': Класиралите се от II етап 16 отбора чрез пълен жребий определят осемте двойки отбори, които излъчват 8 отбора, продължаващи в 4 етап. * '''IV етап, 4 кръг (1/4 финал)''': Класираните от III етап 8 отбора чрез пълен жребий определят четирите двойки, които излъчват 4 отбора, продължаващи в V етап. * '''V етап, 5 кръг и 6 кръг (1/2 финали)''': Класираните от IV етап 4 /четири/ отбора чрез пълен жребий определят двете двойки, които излъчват двата отбора-финалисти. Победителят от първата полуфинална среща, изтеглена след жребий, е символичен домакин на финала. * '''VI етап, 7 кръг (финал)''': Двата отбора-победители от полуфиналите във финална среща излъчват носителя на купата на България. Финалната среща се играе на предварително определен [[стадион]] домакин. Символичен домакин на финала е победителят в полуфиналната среща номер 1. Победителят във финалната среща се обявява за носител на купата на България. Той придобива правото да представя страната в европейския турнир [[Лига на конференциите|Лига на Конференциите]] . Ако носителят на купата е и [[Първенство на България по футбол|шампион на страната]], за [[Лига на конференциите|Лига на Конференциите]] участва клубът, класирал се на 4-то място в крайното класиране на [[А група|А група]]. Ако отборът е участвал в по-ниска група от А, той има право да участва на плейоф за автоматично влизане в най-високата професионална лига (А група). == Турнири за купата на България == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !width=3%|сезон !width=23%|носител !width=23%|втори !width=22%|трети !width=22%|четвърти |- |[[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1981]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Славия (София)]] |[[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |- |} {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !width=3%|сезон !width=20%|носител !width=8%|резултат !width=15%|финалист !width=32%|отпаднали на полуфиналите !width=15%|град-домакин<br>на финала |- |[[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |'''4:0''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] • [[Хемус (Троян)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1982/83|1983]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |'''4:0''' |[[ПФК Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] • [[ПФК Сливен (Сливен)|Сливен]] |[[Пловдив]]<br><small>[[Стадион Пловдив|ст. „9 септември“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |'''1:0''' |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)]] • [[ПФК Хасково (Хасково)|Хасково]] |[[Кърджали]]<br><small>[[Стадион Дружба (Кърджали)|ст. „Дружба“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1984/85|1985]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |'''2:1'''<sup>1</sup> |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] • <br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1985/86|1986]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]] |'''2:1''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ФК Етър|Етър (Велико Търново)]] • [[ПФК Сливен (Сливен)|Сливен]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1986/87|1987]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |'''2:1''' |[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]] |[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]] •<br> [[Локомотив (Горна Оряховица)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1987/88|1988]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |'''4:1''' |[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]] |[[Пирин (Благоевград)]] • <br>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1988/89|1989]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |'''3:0''' |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша (София)]] • [[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |[[Плевен]]<br><small>[[Стадион Слави Алексиев (Плевен)|ст. „Слави Алексиев“]]</small> |- |[[Купа на НРБ по футбол 1989/90|1990]] |align=center|[[ФК Сливен|Сливен]] |'''2:0''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] • <br>[[ФК Етър|Етър (Велико Търново)]] |[[Габрово]]<br><small>[[Христо Ботев (стадион, Габрово)|ст. „Христо Ботев“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1990/91|1991]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''2:1''' |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] •<br> [[ФК Етър|Етър (Велико Търново)]] |[[Велико Търново]]<br><small>[[Ивайло (стадион)|ст. „Ивайло“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''5:0''' |[[Пирин (Благоевград)]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] • <br>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] |[[Пазарджик]]<br><small>[[Георги Бенковски (стадион)|ст. „Георги Бенковски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1992/93|1993]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''1:0''' |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] • <br>[[ФК Етър|Етър (Велико Търново)]] |[[Благоевград]]<br><small>[[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|ст. „Христо Ботев“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''1:0''' |[[Пирин (Благоевград)]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Дупница]] • [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1994/95|1995]] |align=center|[[Локомотив (София)]] |'''4:2''' |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]] • [[ПФК Монтана (Монтана)|Монтана]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1995/96|1996]] |align=center|[[ПФК Славия|Славия (София)]] |'''4:0''' сл.<sup>2</sup> |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] • <br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1996/97|1997]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''3:1''' |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |[[ПФК Марица (Пловдив)|Марица (Пловдив)]] • <br>[[Пирин (Благоевград)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''5:0''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] • <br>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]<sup>3</sup> |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1998/99|1999]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''1:0''' |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] • <br>[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Левски (Кюстендил)]] |[[София]]<br><small>[[Българска армия (стадион)|ст. „Българска Армия“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 1999/00|2000]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''2:0''' |[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]] |[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] •<br> [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] |[[Пловдив]]<br><small>[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|ст. „Христо Ботев“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2000/01|2001]] |align=center|Литекс (Ловеч) |'''1:0''' прод. |[[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] • <br>[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] |[[София]]<br><small>[[Локомотив (София) (стадион)|ст. „Локомотив“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''3:1''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] • [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] |[[София]]<br><small>[[Славия (стадион)|ст. „Славия“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''2:1''' |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] • [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2003/04|2004]] |align=center|[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |'''2:2'''<br>(6:5 д.) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] •<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''2:1''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] •<br> [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин 1922 (Благоевград)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2005/06|2006]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''3:1''' |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] |[[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс (Бургас)]] • <br>[[ПФК Шумен 2001 (Шумен)|Шумен 2001 (Шумен)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2006/07|2007]] |align=center|[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''1:0''' прод. |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] •<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[Стара Загора]]<br><small>[[Берое (стадион)|ст. „Берое“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2007/08|2008]] |align=center|[[Литекс (Ловеч)]] |'''1:0''' |[[Черно море (Варна)]] |[[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]] • [[Ботев (Пловдив)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски"]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2008/09|2009]] |align=center|[[Литекс (Ловеч)]] |'''3:0''' |[[Пирин Бл (Благоевград)]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] • [[Миньор (Перник)]] |[[София]]<br><small>[[Георги Аспарухов (стадион)|ст. „Георги Аспарухов“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2009/10|2010]] |align=center|[[Берое (Стара Загора)]] |'''1:0''' |[[Черноморец (Поморие)]] |[[Чавдар (Етрополе)]] • <br>[[Калиакра (Каварна)]] |[[Ловеч]]<br/><small>[[Ловеч (стадион)|ст. „Ловеч“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2010/11|2011]] |align=center|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''1:0''' |[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[Пирин Благоевград (Благоевград)|Пирин Благоевград]] • [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски"]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2011/12|2012]] |align=center|[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |'''2:1''' |[[Локомотив Пловдив|Локомотив (Пловдив)]] |[[Септември (Симитли)]] • <br>[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] |[[Бургас]]<br><small>[[Лазур (стадион)|Стадион „Лазур“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2012/13|2013]] |align=center|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] |'''3:3'''<br>(6:4 д.) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] • <br>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[Ловеч]]<br><small>[[Градски стадион (Ловеч)]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2013/14|2014]] |align=center|[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |'''1:0''' |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] •<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[Бургас]]<br><small>[[Лазур (стадион)|Стадион „Лазур“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2014/15|2015]] |align=center|[[Черно море (Варна)]] |'''2:1''' прод. |[[Левски (София)]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] •<br> [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[Бургас]]<br><small>[[Лазур (стадион)|Стадион „Лазур“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2015/16|2016]] |[[ЦСКА (София)]] |'''1:0''' |[[ПФК Монтана|Монтана]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] • <br>[[Берое (Стара Загора)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2016/17|2017]] |[[Ботев (Пловдив)]] |'''2:1''' |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] • <br>[[Верея (Стара Загора)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2017/18|2018]] |[[Славия (София)]] |'''0:0'''<br>(4:2 д.) |[[Левски (София)]] |[[Ботев (Пловдив)]] • [[ЦСКА (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2018/19|2019]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |'''1:0''' |[[Ботев (Пловдив)]] |[[Септември (София)]] • [[ЦСКА (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2019/20|2020]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |'''0:0'''<br>(5:3 д.) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[Ботев (Пловдив)]] • <br>[[Левски (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |'''1:0''' |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] • <br>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2021/22|2022]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |'''1:0''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] • <br>[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2022/23|2023]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |'''3:1''' |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] • <br>[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2023/24|2024]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |'''3:2''' |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] • <br>[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2024/25|2025]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |'''1:0''' |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] • <br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] |[[София]]<br><small>[[Национален стадион „Васил Левски“]]</small> |- |[[Купа на България по футбол 2025/26|2026]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | [[София]]<br>[[Национален стадион „Васил Левски“]] |} <div style="font-size:smaller"> # Българската федерация по футбол анулира този финал и купата е отнета от ЦСКА с решение на Секретариата на ЦК на БКП. Двата клуба са разформировани. От следващия сезон на тяхно място се появат клубовете „Средец“ и „Витоша“. През 1990 Купата на България за сезон 1984/1985 е върната на ЦСКА.<ref>{{Citation |title=bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1984/85 |url=http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1985.html |accessdate=2007-05-10 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928000438/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1985.html }}</ref> # Финалът е прекратен в 76-ата мин. при резултат 1:0 за „Славия“. Тогава президентът на „Левски“ Томас Лафчис изважда отбора от терена, недоволен от съдийството на главния рефер М.Митрев. БФС присъжда купата и служебен резултат 4:0 в полза на „Славия“.<ref>{{Citation |title=bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1995/96 |url=http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1996.html |accessdate=2007-05-10 |archivedate=2007-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070428111115/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1996.html }}</ref> # Литекс е дисквалифициран от турнира след първия полуфинал заради неправомерното картотекиране на футболиста [[Радостин Кишишев]]<ref>{{Citation |title=bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1997/98 |url=http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1998.html |accessdate=2007-05-10 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928000430/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1998.html }}</ref> </div> == Вижте също == * [[Национална купа на България по футбол]] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] == Източници == <references/> {{fb старт}} {{Купа на България по сезони}} {{fb край}} {{Български футбол}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1980 година]] 8yasv7sviurc2vgfhelya41rsgxz5j1 Национална купа на България по футбол 0 57554 12896423 12879442 2026-05-02T18:24:51Z Kelleniro 370319 /* Носители на Купата на България */ 12896423 wikitext text/x-wiki {{сливане|Купа на България по футбол}} {{Футболна федерация | име = Купа на България | лого = Bulgarian cup.png | големина_емблема = 150px | държава = {{България}} | основана = [[1938]] г. | ФИФА = | категория = football | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | регион-година = | отдели = | нива = | отбори = 48 (във финалната фаза) | промотиране = [[Лига Европа]] |купи = [[Първа професионална футболна лига|Efbet Лига]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец Разград]] | успешни = [[ПФК Левски София|Левски София]] (26 титли) | сезон = [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] | уебсайт = [https://bfunion.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Официален уебсайт] }} '''Националната купа на България''', официално '''sesame Купа на България''' (поради спонсорски договор), е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир, чийто носител се излъчва след общонационални елиминации между всички официално регистрирани клубове в страната. През годините турнирът е носил различни имена: * [[Царска купа]] (1938 – 1942) * [[Купа на Съветската армия]] (1946 – 1982) * [[Купа на Народна република България]] (1982 – 1990) * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (от 1990 г.) В периода 1980 – 1990 г. се провеждат едновременно два турнира: [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] и [[Купа на България|Купата на Народна република България]]. За официален носител на Националната купа се счита оборът, представящ България в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. == Носители на Националната купа == === Носители на Царската купа === {{основна|Царска купа}} Първият турнир за Националната купа на България по футбол се провежда през 1938 г. Победителят получава трофея [[Царска купа]], който в периода 1924 – 1937 г. се полага на шампиона на страната. От 1938 г. до 1942 г. се провежда отделен турнир за определяне на носителя на Купата. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Царска купа 1938|1938]] |[[ФК’13]] (1) |[[ФК Левски (Русе)|Левски (Русе)]] |3:0 сл. |- |[[Царска купа 1939|1939]] |[[Шипка (София)|Шипка]] |Левски (Русе) |2:0 |- |[[Царска купа 1940|1940]] |ФК’13 (2) |[[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Царска купа 1941|1941]] |[[АС-23]] |[[ФК Напредък (Русе)|Напредък (Русе)]] |4:2 |- |[[Царска купа 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (1) |Спортклуб (Пловдив) |3:0 сл. |} === Носители на Купата на Съветската армия === {{основна|Купа на Съветската армия}} През 1945 г. е създаден турнира Купа на Съветската армия. Той има статут на национална купа до 1982 г. След това надпреварата се провежда още 8 сезона до 1990 г., но като второстепенен турнир. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Съветската армия 1946|1946]] |Левски (София) (2) |[[ФК Черноломец 04|Черноломец]] |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1947|1947]] |Левски (София) (3) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1948|1948]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1949|1949]] |Левски (София) (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:1 пр. <br>2:2 пр. <br>2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1950|1950]] |Левски (София) (5) |ЦСКА |1:1 пр. <br>1:1 пр. <br>1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1951|1951]] |ЦСКА (1) |[[ФК Академик (София)|Академик (София)]] |1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1952|1952]] |[[ПФК Славия|Славия]] (1) |[[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] |3:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1953|1953]] |Локомотив (София) (2) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1954|1954]] |ЦСКА (2) |Славия |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1955|1955]] |ЦСКА (3) |[[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] |5:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1956|1956]] |Левски (София) (6) |Ботев (Пловдив) |5:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1957|1957]] |Левски (София) (7) |[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |Спартак (Пловдив) (1) |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]] |Левски (София) (8) |Спартак (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |[[Септември (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] |ЦСКА (4) |Спартак (Варна) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]] |Славия (2) |Ботев (Пловдив) |2:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]] |Славия (3) |Ботев (Пловдив) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] |ЦСКА (5) |Левски (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]] |Славия (4) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]] |Левски (София) (9) |Спартак (София) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |Спартак (София) (1) |Берое |3:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]] |ЦСКА (6) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] |Левски (София) (10) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] |Левски (София) (11) |Локомотив (Пловдив) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]] |ЦСКА (7) |Славия |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]] |ЦСКА (8) |Берое |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]] |ЦСКА (9) |Левски (София) |2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] |Славия (5) |Локомотив (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]] |Левски (София) (12) |ЦСКА |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]] |Левски (София) (13) |Локомотив (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]] |Левски (София) (14) |Берое |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]] |Славия (6) |Берое |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]] |Ботев (Пловдив) (2) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]] |Локомотив (София) (3) |Локомотив (Пловдив) (II) |2:1 |} === Носители на Купата на Народна република България === {{основна|Купа на Народна република България}} В чест на 1300-годишнината от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за купата на Народна република България. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купата на носителите на купи]]. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]] |ЦСКА (10) |Спартак (Варна) |4:0 |- |[[Купа на Народна република България 1983/84|1983/84]] |Левски (София) (15) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Народна република България 1984/85|1984/85]] |ЦСКА (11) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1985/86|1985/86]] |Левски (София) (16) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1986/87|1986/87]] |ЦСКА (12) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1987/88|1987/88]] |ЦСКА (13) |Левски (София) |4:1 |- |[[Купа на Народна република България 1988/89|1988/89]] |ЦСКА (14) |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (II) |3:0 |- |[[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |[[ФК Сливен|Сливен]] (1) |ЦСКА |2:0 |} === Носители на Купата на България === {{основна|Купа на България}} След 1990 г. трофеят променя името си на Купа на България. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (17) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (18) |Пирин (Благоевград) |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (15) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (19) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (4) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |4:2 |- |[[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |4:0 сл. |- |[[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (20) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (17) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (21) |[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] |2:0 |- |[[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (1) |[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (23) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:2 (4:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (18) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (25) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (3) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |Пирин (Благоевград) |3:0 |- |[[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |[[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец (Поморие)]] (II) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (19) |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:3 (3:1 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |2:1 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (III) (20) |[[ПФК Монтана|Монтана]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] |Ботев (Пловдив) (3) |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |0:0 (4:2 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |0:0 (5:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21) |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (3) |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (4) |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |3:2 |- |[[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | | | |} == Победители == === По отбор === В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на А група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите. {| class="wikitable" |- ! Отбор ! Носител ! Финалист ! Турнир |- |'''[[ПФК Левски (София)|Левски София]]''' | style="text-align:center" | 26 | style="text-align:center" | 12 | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |- |'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' | style="text-align:center" | 21 | style="text-align:center" | 15 | [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |- |'''[[ПФК Славия (София)|Славия София]]''' | style="text-align:center" | 8 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на Съветската армия 1952|1952]], [[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]], [[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]], [[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]], [[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]], [[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]], [[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |- |'''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 10 | [[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]], [[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]], [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]], [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |- |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]], [[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |- |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1948|1948]], [[Купа на Съветската армия 1953|1953]], [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]], [[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |- |'''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], [[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]], [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]], [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |- |'''[[Локомотив (Пловдив)]]''' | style="text-align:center"| 2 | style="text-align:center"| 4 | [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |- |'''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 4 | [[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]], [[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |- |''[[ФК’13|ФК’13 (София)]]'' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |- |'''[[ФК Черно море-Варна|Черно море (Варна)]]''' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |- |''[[Спартак (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |- |[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |- |''[[ФК Сливен|Сливен]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 1 | [[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |- |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |- |[[Септември (София)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |- |''[[АС-23|АС-23 (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |- |''[[Шипка (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |- |[[Пирин Благоевград|Пирин (Благоевград)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 4 | |- |''[[Спортклуб (Пловдив)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 3 | |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |''[[Левски (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |'''[[ПФК Монтана|Монтана]]''' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Черноморец (Поморие)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Велбъжд (Кюстендил)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Нефтохимик (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Дунав (Русе)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Миньор (Перник)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Спартак (Плевен)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Академик (София)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноломец 04|Черноломец (Попово)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |''[[Напредък (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |} === По градове === {| class="wikitable" style="font-size:90%; " |- ! style="width:10%;"| Град ! style="width:6%;" | Купи ! style="width:74%;"| Клубове |- | [[Файл:BG Sofia coa.svg|20px]] [[София]] | style="text-align:center" | 64 | [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (8), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), [[ФК’13]] (2), [[ФК Спартак (София)|Спартак]] (1), [[ФК Шипка (София)|Шипка]] (1), [[АС-23]] (1), [[ФК Септември (София)|Септември]] (1) |- | [[Файл:Plovdiv-coat-of-arms.svg|20px]] [[Пловдив]] | style="text-align:center" | 7 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (4), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (2), [[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | [[Файл:Lovech-coat-of-arms.svg|20px]] [[Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | [[Файл:Emblem of Razgrad.png|20px]] [[Разград]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (4) |- | [[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|20px]] [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | 2 | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |- | [[Файл:Герб на Варна, България.svg|20px]] [[Варна]] | style="text-align:center" | 1 | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) |- | [[Файл:Dupnitsa-coat-of-arms.svg|20px]] [[Дупница]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |- | [[Файл:BUL Сливен COA.png|20px]] [[Сливен]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Сливен|Сливен]] (1) |} === Факти === * Общо 12 града са били домакини на финалната среща от турнира – [[София]], [[Добрич]], [[Плевен]], [[Пловдив]], [[Кърджали]], [[Габрово]], [[Велико Търново]], [[Пазарджик]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Ловеч]] и [[Бургас]]. * Само 4 финала са били решавани след изпълнения на дузпи – 2004 между [[Литекс]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], 2013 между [[Берое Стара Загора|Берое]] и [[Левски София|Левски]], 2018 между [[Славия (София)|Славия]] и [[Левски София|Левски]] и 2020 между [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], * Първият чужденец играл на финал за Купата на България е [[Костас Исакидис]] (Гърция) през 1975 г. с екипа на Славия. Първият отбелязан гол от чужденец всъщност е автогол дело на [[Далибор Драгич]] (Босна и Херцеговина) на финала през 2002 г. между [[Левски София|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. * Общо 5 отбора от по-долна дивизия са стигали до финал. Това са [[Черноломец 04 (Попово)|Черноломец Попово]] (1946), [[Локомотив Пловдив]] (1960 и 1982), [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (1989), [[Черноморец (Поморие)]] (2010) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (2016). От всичките случаи само „червените“ печелят финалния сблъсък. * [[Момчил Цветанов]] е единственият футболист, печелил Купата с 4 различни отбора. С Литекс - 2 пъти (2008, 2009), с ЦСКА (2016), със Славия (2018) и с Локомотив Пд - 2 пъти (2019, 2020). == Виж също== * [[Първа професионална футболна лига|Ефбет лига]] * [[Суперкупа на България]] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/cup.html Информация за всички турнири за националната купа] в сайта bulgarian-football.com {{Български футбол}} {{Портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1938 година]] 7qqpdd9hff06pq7tzc5k9lb54b804ak 12896433 12896423 2026-05-02T18:33:11Z Danielbonevm 278090 /* Носители на Купата на България */ 12896433 wikitext text/x-wiki {{сливане|Купа на България по футбол}} {{Футболна федерация | име = Купа на България | лого = Bulgarian cup.png | големина_емблема = 150px | държава = {{България}} | основана = [[1938]] г. | ФИФА = | категория = football | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | регион-година = | отдели = | нива = | отбори = 48 (във финалната фаза) | промотиране = [[Лига Европа]] |купи = [[Първа професионална футболна лига|Efbet Лига]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец Разград]] | успешни = [[ПФК Левски София|Левски София]] (26 титли) | сезон = [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] | уебсайт = [https://bfunion.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Официален уебсайт] }} '''Националната купа на България''', официално '''sesame Купа на България''' (поради спонсорски договор), е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир, чийто носител се излъчва след общонационални елиминации между всички официално регистрирани клубове в страната. През годините турнирът е носил различни имена: * [[Царска купа]] (1938 – 1942) * [[Купа на Съветската армия]] (1946 – 1982) * [[Купа на Народна република България]] (1982 – 1990) * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (от 1990 г.) В периода 1980 – 1990 г. се провеждат едновременно два турнира: [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] и [[Купа на България|Купата на Народна република България]]. За официален носител на Националната купа се счита оборът, представящ България в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. == Носители на Националната купа == === Носители на Царската купа === {{основна|Царска купа}} Първият турнир за Националната купа на България по футбол се провежда през 1938 г. Победителят получава трофея [[Царска купа]], който в периода 1924 – 1937 г. се полага на шампиона на страната. От 1938 г. до 1942 г. се провежда отделен турнир за определяне на носителя на Купата. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Царска купа 1938|1938]] |[[ФК’13]] (1) |[[ФК Левски (Русе)|Левски (Русе)]] |3:0 сл. |- |[[Царска купа 1939|1939]] |[[Шипка (София)|Шипка]] |Левски (Русе) |2:0 |- |[[Царска купа 1940|1940]] |ФК’13 (2) |[[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Царска купа 1941|1941]] |[[АС-23]] |[[ФК Напредък (Русе)|Напредък (Русе)]] |4:2 |- |[[Царска купа 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (1) |Спортклуб (Пловдив) |3:0 сл. |} === Носители на Купата на Съветската армия === {{основна|Купа на Съветската армия}} През 1945 г. е създаден турнира Купа на Съветската армия. Той има статут на национална купа до 1982 г. След това надпреварата се провежда още 8 сезона до 1990 г., но като второстепенен турнир. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Съветската армия 1946|1946]] |Левски (София) (2) |[[ФК Черноломец 04|Черноломец]] |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1947|1947]] |Левски (София) (3) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1948|1948]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1949|1949]] |Левски (София) (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:1 пр. <br>2:2 пр. <br>2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1950|1950]] |Левски (София) (5) |ЦСКА |1:1 пр. <br>1:1 пр. <br>1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1951|1951]] |ЦСКА (1) |[[ФК Академик (София)|Академик (София)]] |1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1952|1952]] |[[ПФК Славия|Славия]] (1) |[[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] |3:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1953|1953]] |Локомотив (София) (2) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1954|1954]] |ЦСКА (2) |Славия |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1955|1955]] |ЦСКА (3) |[[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] |5:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1956|1956]] |Левски (София) (6) |Ботев (Пловдив) |5:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1957|1957]] |Левски (София) (7) |[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |Спартак (Пловдив) (1) |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]] |Левски (София) (8) |Спартак (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |[[Септември (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] |ЦСКА (4) |Спартак (Варна) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]] |Славия (2) |Ботев (Пловдив) |2:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]] |Славия (3) |Ботев (Пловдив) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] |ЦСКА (5) |Левски (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]] |Славия (4) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]] |Левски (София) (9) |Спартак (София) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |Спартак (София) (1) |Берое |3:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]] |ЦСКА (6) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] |Левски (София) (10) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] |Левски (София) (11) |Локомотив (Пловдив) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]] |ЦСКА (7) |Славия |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]] |ЦСКА (8) |Берое |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]] |ЦСКА (9) |Левски (София) |2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] |Славия (5) |Локомотив (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]] |Левски (София) (12) |ЦСКА |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]] |Левски (София) (13) |Локомотив (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]] |Левски (София) (14) |Берое |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]] |Славия (6) |Берое |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]] |Ботев (Пловдив) (2) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]] |Локомотив (София) (3) |Локомотив (Пловдив) (II) |2:1 |} === Носители на Купата на Народна република България === {{основна|Купа на Народна република България}} В чест на 1300-годишнината от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за купата на Народна република България. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купата на носителите на купи]]. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]] |ЦСКА (10) |Спартак (Варна) |4:0 |- |[[Купа на Народна република България 1983/84|1983/84]] |Левски (София) (15) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Народна република България 1984/85|1984/85]] |ЦСКА (11) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1985/86|1985/86]] |Левски (София) (16) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1986/87|1986/87]] |ЦСКА (12) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1987/88|1987/88]] |ЦСКА (13) |Левски (София) |4:1 |- |[[Купа на Народна република България 1988/89|1988/89]] |ЦСКА (14) |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (II) |3:0 |- |[[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |[[ФК Сливен|Сливен]] (1) |ЦСКА |2:0 |} === Носители на Купата на България === {{основна|Купа на България}} След 1990 г. трофеят променя името си на Купа на България. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (17) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (18) |Пирин (Благоевград) |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (15) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (19) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (4) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |4:2 |- |[[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |4:0 сл. |- |[[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (20) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (17) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (21) |[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] |2:0 |- |[[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (1) |[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (23) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:2 (4:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (18) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (25) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (3) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |Пирин (Благоевград) |3:0 |- |[[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |[[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец (Поморие)]] (II) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (19) |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:3 (3:1 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |2:1 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (III) (20) |[[ПФК Монтана|Монтана]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] |Ботев (Пловдив) (3) |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |0:0 (4:2 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |0:0 (5:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21) |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (3) |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (4) |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |3:2 |- |[[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | |} == Победители == === По отбор === В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на А група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите. {| class="wikitable" |- ! Отбор ! Носител ! Финалист ! Турнир |- |'''[[ПФК Левски (София)|Левски София]]''' | style="text-align:center" | 26 | style="text-align:center" | 12 | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |- |'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' | style="text-align:center" | 21 | style="text-align:center" | 15 | [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |- |'''[[ПФК Славия (София)|Славия София]]''' | style="text-align:center" | 8 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на Съветската армия 1952|1952]], [[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]], [[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]], [[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]], [[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]], [[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]], [[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |- |'''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 10 | [[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]], [[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]], [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]], [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |- |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]], [[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |- |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1948|1948]], [[Купа на Съветската армия 1953|1953]], [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]], [[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |- |'''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], [[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]], [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]], [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |- |'''[[Локомотив (Пловдив)]]''' | style="text-align:center"| 2 | style="text-align:center"| 4 | [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |- |'''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 4 | [[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]], [[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |- |''[[ФК’13|ФК’13 (София)]]'' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |- |'''[[ФК Черно море-Варна|Черно море (Варна)]]''' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |- |''[[Спартак (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |- |[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |- |''[[ФК Сливен|Сливен]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 1 | [[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |- |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |- |[[Септември (София)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |- |''[[АС-23|АС-23 (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |- |''[[Шипка (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |- |[[Пирин Благоевград|Пирин (Благоевград)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 4 | |- |''[[Спортклуб (Пловдив)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 3 | |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |''[[Левски (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |'''[[ПФК Монтана|Монтана]]''' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Черноморец (Поморие)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Велбъжд (Кюстендил)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Нефтохимик (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Дунав (Русе)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Миньор (Перник)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Спартак (Плевен)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Академик (София)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноломец 04|Черноломец (Попово)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |''[[Напредък (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |} === По градове === {| class="wikitable" style="font-size:90%; " |- ! style="width:10%;"| Град ! style="width:6%;" | Купи ! style="width:74%;"| Клубове |- | [[Файл:BG Sofia coa.svg|20px]] [[София]] | style="text-align:center" | 64 | [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (8), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), [[ФК’13]] (2), [[ФК Спартак (София)|Спартак]] (1), [[ФК Шипка (София)|Шипка]] (1), [[АС-23]] (1), [[ФК Септември (София)|Септември]] (1) |- | [[Файл:Plovdiv-coat-of-arms.svg|20px]] [[Пловдив]] | style="text-align:center" | 7 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (4), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (2), [[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | [[Файл:Lovech-coat-of-arms.svg|20px]] [[Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | [[Файл:Emblem of Razgrad.png|20px]] [[Разград]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (4) |- | [[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|20px]] [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | 2 | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |- | [[Файл:Герб на Варна, България.svg|20px]] [[Варна]] | style="text-align:center" | 1 | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) |- | [[Файл:Dupnitsa-coat-of-arms.svg|20px]] [[Дупница]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |- | [[Файл:BUL Сливен COA.png|20px]] [[Сливен]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Сливен|Сливен]] (1) |} === Факти === * Общо 12 града са били домакини на финалната среща от турнира – [[София]], [[Добрич]], [[Плевен]], [[Пловдив]], [[Кърджали]], [[Габрово]], [[Велико Търново]], [[Пазарджик]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Ловеч]] и [[Бургас]]. * Само 4 финала са били решавани след изпълнения на дузпи – 2004 между [[Литекс]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], 2013 между [[Берое Стара Загора|Берое]] и [[Левски София|Левски]], 2018 между [[Славия (София)|Славия]] и [[Левски София|Левски]] и 2020 между [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], * Първият чужденец играл на финал за Купата на България е [[Костас Исакидис]] (Гърция) през 1975 г. с екипа на Славия. Първият отбелязан гол от чужденец всъщност е автогол дело на [[Далибор Драгич]] (Босна и Херцеговина) на финала през 2002 г. между [[Левски София|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. * Общо 5 отбора от по-долна дивизия са стигали до финал. Това са [[Черноломец 04 (Попово)|Черноломец Попово]] (1946), [[Локомотив Пловдив]] (1960 и 1982), [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (1989), [[Черноморец (Поморие)]] (2010) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (2016). От всичките случаи само „червените“ печелят финалния сблъсък. * [[Момчил Цветанов]] е единственият футболист, печелил Купата с 4 различни отбора. С Литекс - 2 пъти (2008, 2009), с ЦСКА (2016), със Славия (2018) и с Локомотив Пд - 2 пъти (2019, 2020). == Виж също== * [[Първа професионална футболна лига|Ефбет лига]] * [[Суперкупа на България]] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/cup.html Информация за всички турнири за националната купа] в сайта bulgarian-football.com {{Български футбол}} {{Портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1938 година]] c9huakh2k2yvahv3qh9ntld32mcp5qt 12896435 12896433 2026-05-02T18:33:55Z Danielbonevm 278090 12896435 wikitext text/x-wiki {{сливане|Купа на България по футбол}} {{Футболна федерация | име = Купа на България | лого = Bulgarian cup.png | големина_емблема = 150px | държава = {{България}} | основана = [[1938]] г. | ФИФА = | категория = football | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | регион-година = | отдели = | нива = | отбори = 48 (във финалната фаза) | промотиране = [[Лига Европа]] |купи = [[Първа професионална футболна лига|Efbet Лига]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец Разград]] | успешни = [[ПФК Левски София|Левски София]] (26 титли) | сезон = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | уебсайт = [https://bfunion.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Официален уебсайт] }} '''Националната купа на България''', официално '''sesame Купа на България''' (поради спонсорски договор), е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир, чийто носител се излъчва след общонационални елиминации между всички официално регистрирани клубове в страната. През годините турнирът е носил различни имена: * [[Царска купа]] (1938 – 1942) * [[Купа на Съветската армия]] (1946 – 1982) * [[Купа на Народна република България]] (1982 – 1990) * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (от 1990 г.) В периода 1980 – 1990 г. се провеждат едновременно два турнира: [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] и [[Купа на България|Купата на Народна република България]]. За официален носител на Националната купа се счита оборът, представящ България в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. == Носители на Националната купа == === Носители на Царската купа === {{основна|Царска купа}} Първият турнир за Националната купа на България по футбол се провежда през 1938 г. Победителят получава трофея [[Царска купа]], който в периода 1924 – 1937 г. се полага на шампиона на страната. От 1938 г. до 1942 г. се провежда отделен турнир за определяне на носителя на Купата. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Царска купа 1938|1938]] |[[ФК’13]] (1) |[[ФК Левски (Русе)|Левски (Русе)]] |3:0 сл. |- |[[Царска купа 1939|1939]] |[[Шипка (София)|Шипка]] |Левски (Русе) |2:0 |- |[[Царска купа 1940|1940]] |ФК’13 (2) |[[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Царска купа 1941|1941]] |[[АС-23]] |[[ФК Напредък (Русе)|Напредък (Русе)]] |4:2 |- |[[Царска купа 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (1) |Спортклуб (Пловдив) |3:0 сл. |} === Носители на Купата на Съветската армия === {{основна|Купа на Съветската армия}} През 1945 г. е създаден турнира Купа на Съветската армия. Той има статут на национална купа до 1982 г. След това надпреварата се провежда още 8 сезона до 1990 г., но като второстепенен турнир. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Съветската армия 1946|1946]] |Левски (София) (2) |[[ФК Черноломец 04|Черноломец]] |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1947|1947]] |Левски (София) (3) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1948|1948]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1949|1949]] |Левски (София) (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:1 пр. <br>2:2 пр. <br>2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1950|1950]] |Левски (София) (5) |ЦСКА |1:1 пр. <br>1:1 пр. <br>1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1951|1951]] |ЦСКА (1) |[[ФК Академик (София)|Академик (София)]] |1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1952|1952]] |[[ПФК Славия|Славия]] (1) |[[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] |3:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1953|1953]] |Локомотив (София) (2) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1954|1954]] |ЦСКА (2) |Славия |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1955|1955]] |ЦСКА (3) |[[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] |5:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1956|1956]] |Левски (София) (6) |Ботев (Пловдив) |5:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1957|1957]] |Левски (София) (7) |[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |Спартак (Пловдив) (1) |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]] |Левски (София) (8) |Спартак (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |[[Септември (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] |ЦСКА (4) |Спартак (Варна) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]] |Славия (2) |Ботев (Пловдив) |2:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]] |Славия (3) |Ботев (Пловдив) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] |ЦСКА (5) |Левски (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]] |Славия (4) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]] |Левски (София) (9) |Спартак (София) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |Спартак (София) (1) |Берое |3:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]] |ЦСКА (6) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] |Левски (София) (10) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] |Левски (София) (11) |Локомотив (Пловдив) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]] |ЦСКА (7) |Славия |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]] |ЦСКА (8) |Берое |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]] |ЦСКА (9) |Левски (София) |2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] |Славия (5) |Локомотив (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]] |Левски (София) (12) |ЦСКА |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]] |Левски (София) (13) |Локомотив (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]] |Левски (София) (14) |Берое |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]] |Славия (6) |Берое |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]] |Ботев (Пловдив) (2) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]] |Локомотив (София) (3) |Локомотив (Пловдив) (II) |2:1 |} === Носители на Купата на Народна република България === {{основна|Купа на Народна република България}} В чест на 1300-годишнината от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за купата на Народна република България. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купата на носителите на купи]]. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]] |ЦСКА (10) |Спартак (Варна) |4:0 |- |[[Купа на Народна република България 1983/84|1983/84]] |Левски (София) (15) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Народна република България 1984/85|1984/85]] |ЦСКА (11) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1985/86|1985/86]] |Левски (София) (16) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1986/87|1986/87]] |ЦСКА (12) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1987/88|1987/88]] |ЦСКА (13) |Левски (София) |4:1 |- |[[Купа на Народна република България 1988/89|1988/89]] |ЦСКА (14) |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (II) |3:0 |- |[[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |[[ФК Сливен|Сливен]] (1) |ЦСКА |2:0 |} === Носители на Купата на България === {{основна|Купа на България}} След 1990 г. трофеят променя името си на Купа на България. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (17) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (18) |Пирин (Благоевград) |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (15) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (19) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (4) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |4:2 |- |[[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |4:0 сл. |- |[[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (20) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (17) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (21) |[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] |2:0 |- |[[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (1) |[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (23) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:2 (4:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (18) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (25) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (3) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |Пирин (Благоевград) |3:0 |- |[[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |[[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец (Поморие)]] (II) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (19) |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:3 (3:1 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |2:1 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (III) (20) |[[ПФК Монтана|Монтана]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] |Ботев (Пловдив) (3) |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |0:0 (4:2 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |0:0 (5:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21) |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (3) |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (4) |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |3:2 |- |[[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | |} == Победители == === По отбор === В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на А група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите. {| class="wikitable" |- ! Отбор ! Носител ! Финалист ! Турнир |- |'''[[ПФК Левски (София)|Левски София]]''' | style="text-align:center" | 26 | style="text-align:center" | 12 | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |- |'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' | style="text-align:center" | 21 | style="text-align:center" | 15 | [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |- |'''[[ПФК Славия (София)|Славия София]]''' | style="text-align:center" | 8 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на Съветската армия 1952|1952]], [[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]], [[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]], [[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]], [[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]], [[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]], [[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |- |'''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 10 | [[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]], [[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]], [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]], [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |- |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]], [[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |- |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1948|1948]], [[Купа на Съветската армия 1953|1953]], [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]], [[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |- |'''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], [[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]], [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]], [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |- |'''[[Локомотив (Пловдив)]]''' | style="text-align:center"| 2 | style="text-align:center"| 4 | [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |- |'''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 4 | [[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]], [[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |- |''[[ФК’13|ФК’13 (София)]]'' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |- |'''[[ФК Черно море-Варна|Черно море (Варна)]]''' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |- |''[[Спартак (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |- |[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |- |''[[ФК Сливен|Сливен]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 1 | [[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |- |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |- |[[Септември (София)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |- |''[[АС-23|АС-23 (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |- |''[[Шипка (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |- |[[Пирин Благоевград|Пирин (Благоевград)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 4 | |- |''[[Спортклуб (Пловдив)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 3 | |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |''[[Левски (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |'''[[ПФК Монтана|Монтана]]''' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Черноморец (Поморие)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Велбъжд (Кюстендил)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Нефтохимик (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Дунав (Русе)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Миньор (Перник)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Спартак (Плевен)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Академик (София)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноломец 04|Черноломец (Попово)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |''[[Напредък (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |} === По градове === {| class="wikitable" style="font-size:90%; " |- ! style="width:10%;"| Град ! style="width:6%;" | Купи ! style="width:74%;"| Клубове |- | [[Файл:BG Sofia coa.svg|20px]] [[София]] | style="text-align:center" | 64 | [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (8), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), [[ФК’13]] (2), [[ФК Спартак (София)|Спартак]] (1), [[ФК Шипка (София)|Шипка]] (1), [[АС-23]] (1), [[ФК Септември (София)|Септември]] (1) |- | [[Файл:Plovdiv-coat-of-arms.svg|20px]] [[Пловдив]] | style="text-align:center" | 7 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (4), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (2), [[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | [[Файл:Lovech-coat-of-arms.svg|20px]] [[Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | [[Файл:Emblem of Razgrad.png|20px]] [[Разград]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (4) |- | [[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|20px]] [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | 2 | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |- | [[Файл:Герб на Варна, България.svg|20px]] [[Варна]] | style="text-align:center" | 1 | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) |- | [[Файл:Dupnitsa-coat-of-arms.svg|20px]] [[Дупница]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |- | [[Файл:BUL Сливен COA.png|20px]] [[Сливен]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Сливен|Сливен]] (1) |} === Факти === * Общо 12 града са били домакини на финалната среща от турнира – [[София]], [[Добрич]], [[Плевен]], [[Пловдив]], [[Кърджали]], [[Габрово]], [[Велико Търново]], [[Пазарджик]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Ловеч]] и [[Бургас]]. * Само 4 финала са били решавани след изпълнения на дузпи – 2004 между [[Литекс]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], 2013 между [[Берое Стара Загора|Берое]] и [[Левски София|Левски]], 2018 между [[Славия (София)|Славия]] и [[Левски София|Левски]] и 2020 между [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], * Първият чужденец играл на финал за Купата на България е [[Костас Исакидис]] (Гърция) през 1975 г. с екипа на Славия. Първият отбелязан гол от чужденец всъщност е автогол дело на [[Далибор Драгич]] (Босна и Херцеговина) на финала през 2002 г. между [[Левски София|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. * Общо 5 отбора от по-долна дивизия са стигали до финал. Това са [[Черноломец 04 (Попово)|Черноломец Попово]] (1946), [[Локомотив Пловдив]] (1960 и 1982), [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (1989), [[Черноморец (Поморие)]] (2010) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (2016). От всичките случаи само „червените“ печелят финалния сблъсък. * [[Момчил Цветанов]] е единственият футболист, печелил Купата с 4 различни отбора. С Литекс - 2 пъти (2008, 2009), с ЦСКА (2016), със Славия (2018) и с Локомотив Пд - 2 пъти (2019, 2020). == Виж също== * [[Първа професионална футболна лига|Ефбет лига]] * [[Суперкупа на България]] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/cup.html Информация за всички турнири за националната купа] в сайта bulgarian-football.com {{Български футбол}} {{Портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1938 година]] l5cqe7ifxj7s58d0atzdq265bl37u8m 12896845 12896435 2026-05-03T08:16:43Z ~2026-26902-53 394747 Ботев(Пловдив) се заменя с Локомотив(Пловдив) 12896845 wikitext text/x-wiki {{сливане|Купа на България по футбол}} {{Футболна федерация | име = Купа на България | лого = Bulgarian cup.png | големина_емблема = 150px | държава = {{България}} | основана = [[1938]] г. | ФИФА = | категория = football | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | регион-година = | отдели = | нива = | отбори = 48 (във финалната фаза) | промотиране = [[Лига Европа]] |купи = [[Първа професионална футболна лига|Efbet Лига]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец Разград]] | успешни = [[ПФК Левски София|Левски София]] (26 титли) | сезон = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | уебсайт = [https://bfunion.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Официален уебсайт] }} '''Националната купа на България''', официално '''sesame Купа на България''' (поради спонсорски договор), е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир, чийто носител се излъчва след общонационални елиминации между всички официално регистрирани клубове в страната. През годините турнирът е носил различни имена: * [[Царска купа]] (1938 – 1942) * [[Купа на Съветската армия]] (1946 – 1982) * [[Купа на Народна република България]] (1982 – 1990) * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (от 1990 г.) В периода 1980 – 1990 г. се провеждат едновременно два турнира: [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] и [[Купа на България|Купата на Народна република България]]. За официален носител на Националната купа се счита оборът, представящ България в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. == Носители на Националната купа == === Носители на Царската купа === {{основна|Царска купа}} Първият турнир за Националната купа на България по футбол се провежда през 1938 г. Победителят получава трофея [[Царска купа]], който в периода 1924 – 1937 г. се полага на шампиона на страната. От 1938 г. до 1942 г. се провежда отделен турнир за определяне на носителя на Купата. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Царска купа 1938|1938]] |[[ФК’13]] (1) |[[ФК Левски (Русе)|Левски (Русе)]] |3:0 сл. |- |[[Царска купа 1939|1939]] |[[Шипка (София)|Шипка]] |Левски (Русе) |2:0 |- |[[Царска купа 1940|1940]] |ФК’13 (2) |[[ФК Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Царска купа 1941|1941]] |[[АС-23]] |[[ФК Напредък (Русе)|Напредък (Русе)]] |4:2 |- |[[Царска купа 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (1) |Спортклуб (Пловдив) |3:0 сл. |} === Носители на Купата на Съветската армия === {{основна|Купа на Съветската армия}} През 1945 г. е създаден турнира Купа на Съветската армия. Той има статут на национална купа до 1982 г. След това надпреварата се провежда още 8 сезона до 1990 г., но като второстепенен турнир. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Съветската армия 1946|1946]] |Левски (София) (2) |[[ФК Черноломец 04|Черноломец]] |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1947|1947]] |Левски (София) (3) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1948|1948]] |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1949|1949]] |Левски (София) (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:1 пр. <br>2:2 пр. <br>2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1950|1950]] |Левски (София) (5) |ЦСКА |1:1 пр. <br>1:1 пр. <br>1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1951|1951]] |ЦСКА (1) |[[ФК Академик (София)|Академик (София)]] |1:0 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1952|1952]] |[[ПФК Славия|Славия]] (1) |[[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] |3:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1953|1953]] |Локомотив (София) (2) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1954|1954]] |ЦСКА (2) |Славия |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1955|1955]] |ЦСКА (3) |[[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] |5:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1956|1956]] |Левски (София) (6) |Ботев (Пловдив) |5:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1957|1957]] |Левски (София) (7) |[[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |Спартак (Пловдив) (1) |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]] |Левски (София) (8) |Спартак (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |[[Септември (София)]] (1) |Локомотив (Пловдив) |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] |ЦСКА (4) |Спартак (Варна) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]] |Славия (2) |Ботев (Пловдив) |2:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]] |Славия (3) |Ботев (Пловдив) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]] |ЦСКА (5) |Левски (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]] |Славия (4) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]] |Левски (София) (9) |Спартак (София) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |Спартак (София) (1) |Берое |3:2 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]] |ЦСКА (6) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]] |Левски (София) (10) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] |Левски (София) (11) |Локомотив (Пловдив) |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]] |ЦСКА (7) |Славия |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]] |ЦСКА (8) |Берое |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]] |ЦСКА (9) |Левски (София) |2:1 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] |Славия (5) |Локомотив (София) |3:2 |- |[[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]] |Левски (София) (12) |ЦСКА |4:3 пр. |- |[[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]] |Левски (София) (13) |Локомотив (София) |2:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |ЦСКА |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]] |Левски (София) (14) |Берое |4:1 |- |[[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]] |Славия (6) |Берое |3:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]] |Ботев (Пловдив) (2) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]] |Локомотив (София) (3) |Локомотив (Пловдив) (II) |2:1 |} === Носители на Купата на Народна република България === {{основна|Купа на Народна република България}} В чест на 1300-годишнината от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за купата на Народна република България. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купата на носителите на купи]]. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на Народна република България 1982/83|1982/83]] |ЦСКА (10) |Спартак (Варна) |4:0 |- |[[Купа на Народна република България 1983/84|1983/84]] |Левски (София) (15) |Ботев (Пловдив) |1:0 |- |[[Купа на Народна република България 1984/85|1984/85]] |ЦСКА (11) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1985/86|1985/86]] |Левски (София) (16) |ЦСКА |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1986/87|1986/87]] |ЦСКА (12) |Левски (София) |2:1 |- |[[Купа на Народна република България 1987/88|1987/88]] |ЦСКА (13) |Левски (София) |4:1 |- |[[Купа на Народна република България 1988/89|1988/89]] |ЦСКА (14) |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (II) |3:0 |- |[[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |[[ФК Сливен|Сливен]] (1) |ЦСКА |2:0 |} === Носители на Купата на България === {{основна|Купа на България}} След 1990 г. трофеят променя името си на Купа на България. {| class="wikitable sortable" |- !Сезон !Носител !Финалист !Резултат |- |[[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (17) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (18) |Пирин (Благоевград) |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (15) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (19) |Пирин (Благоевград) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] (4) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |4:2 |- |[[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |4:0 сл. |- |[[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (20) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |5:0 |- |[[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (17) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (21) |[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] |2:0 |- |[[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (1) |[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (23) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:2 (4:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (18) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (25) |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] |1:0 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (3) |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |Пирин (Благоевград) |3:0 |- |[[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |[[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец (Поморие)]] (II) |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (19) |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |3:3 (3:1 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |[[Черно море (Варна)|Черно море]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |2:1 пр. |- |[[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (III) (20) |[[ПФК Монтана|Монтана]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] |Ботев (Пловдив) (3) |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |2:1 |- |[[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] |0:0 (4:2 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] (2) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |0:0 (5:3 д.) |- |[[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21) |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (3) |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |3:1 |- |[[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (4) |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |3:2 |- |[[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1:0 |- |[[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] |[[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив(Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | |} == Победители == === По отбор === В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на А група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите. {| class="wikitable" |- ! Отбор ! Носител ! Финалист ! Турнир |- |'''[[ПФК Левски (София)|Левски София]]''' | style="text-align:center" | 26 | style="text-align:center" | 12 | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] |- |'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' | style="text-align:center" | 21 | style="text-align:center" | 15 | [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] |- |'''[[ПФК Славия (София)|Славия София]]''' | style="text-align:center" | 8 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на Съветската армия 1952|1952]], [[Купа на Съветската армия 1962/63|1962/63]], [[Купа на Съветската армия 1963/64|1963/64]], [[Купа на Съветската армия 1965/66|1965/66]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]], [[Купа на Съветската армия 1979/80|1979/80]], [[Купа на България по футбол 1995/96|1995/96]], [[Купа на България по футбол 2017/18|2017/18]] |- |'''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 10 | [[Купа на Съветската армия 1961/62|1961/62]], [[Купа на Съветската армия 1980/81|1980/81]], [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]], [[Купа на България по футбол 2023/24|2023/24]] |- |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2000/01|2000/01]], [[Купа на България по футбол 2003/04|2003/04]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2008/09]] |- |[[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1948|1948]], [[Купа на Съветската армия 1953|1953]], [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]], [[Купа на България по футбол 1994/95|1994/95]] |- |'''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]''' | style="text-align:center" | 4 | style="text-align:center" | 3 | [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], [[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]], [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]], [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] |- |'''[[Локомотив (Пловдив)]]''' | style="text-align:center"| 2 | style="text-align:center"| 4 | [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] |- |'''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 4 | [[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]], [[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]] |- |''[[ФК’13|ФК’13 (София)]]'' | style="text-align:center" | 2 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |- |'''[[ФК Черно море-Варна|Черно море (Варна)]]''' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] |- |''[[Спартак (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] |- |[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 2 | [[Купа на Съветската армия 1958|1958]] |- |''[[ФК Сливен|Сливен]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 1 | [[Купа на Народна република България 1989/90|1989/90]] |- |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 |[[Купа на Съветската армия 1977/78|1977/78]] |- |[[Септември (София)]] | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] |- |''[[АС-23|АС-23 (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |- |''[[Шипка (София)]]'' | style="text-align:center" | 1 | style="text-align:center" | 0 | [[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |- |[[Пирин Благоевград|Пирин (Благоевград)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 4 | |- |''[[Спортклуб (Пловдив)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 3 | |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |''[[Левски (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 2 | |- |'''[[ПФК Монтана|Монтана]]''' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Черноморец (Поморие)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Велбъжд (Кюстендил)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Нефтохимик (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Дунав (Русе)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Миньор (Перник)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Спартак (Плевен)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[Академик (София)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Черноломец 04|Черноломец (Попово)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |''[[Напредък (Русе)]]'' | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |- |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | style="text-align:center" | 0 | style="text-align:center" | 1 | |} === По градове === {| class="wikitable" style="font-size:90%; " |- ! style="width:10%;"| Град ! style="width:6%;" | Купи ! style="width:74%;"| Клубове |- | [[Файл:BG Sofia coa.svg|20px]] [[София]] | style="text-align:center" | 64 | [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (21), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (8), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), [[ФК’13]] (2), [[ФК Спартак (София)|Спартак]] (1), [[ФК Шипка (София)|Шипка]] (1), [[АС-23]] (1), [[ФК Септември (София)|Септември]] (1) |- | [[Файл:Plovdiv-coat-of-arms.svg|20px]] [[Пловдив]] | style="text-align:center" | 7 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (4), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (2), [[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | [[Файл:Lovech-coat-of-arms.svg|20px]] [[Ловеч]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | [[Файл:Emblem of Razgrad.png|20px]] [[Разград]] | style="text-align:center" | 4 | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (4) |- | [[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|20px]] [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | 2 | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (2) |- | [[Файл:Герб на Варна, България.svg|20px]] [[Варна]] | style="text-align:center" | 1 | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) |- | [[Файл:Dupnitsa-coat-of-arms.svg|20px]] [[Дупница]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] (1) |- | [[Файл:BUL Сливен COA.png|20px]] [[Сливен]] | style="text-align:center" | 1 | [[ФК Сливен|Сливен]] (1) |} === Факти === * Общо 12 града са били домакини на финалната среща от турнира – [[София]], [[Добрич]], [[Плевен]], [[Пловдив]], [[Кърджали]], [[Габрово]], [[Велико Търново]], [[Пазарджик]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Ловеч]] и [[Бургас]]. * Само 4 финала са били решавани след изпълнения на дузпи – 2004 между [[Литекс]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], 2013 между [[Берое Стара Загора|Берое]] и [[Левски София|Левски]], 2018 между [[Славия (София)|Славия]] и [[Левски София|Левски]] и 2020 между [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], * Първият чужденец играл на финал за Купата на България е [[Костас Исакидис]] (Гърция) през 1975 г. с екипа на Славия. Първият отбелязан гол от чужденец всъщност е автогол дело на [[Далибор Драгич]] (Босна и Херцеговина) на финала през 2002 г. между [[Левски София|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. * Общо 5 отбора от по-долна дивизия са стигали до финал. Това са [[Черноломец 04 (Попово)|Черноломец Попово]] (1946), [[Локомотив Пловдив]] (1960 и 1982), [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] (1989), [[Черноморец (Поморие)]] (2010) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (2016). От всичките случаи само „червените“ печелят финалния сблъсък. * [[Момчил Цветанов]] е единственият футболист, печелил Купата с 4 различни отбора. С Литекс - 2 пъти (2008, 2009), с ЦСКА (2016), със Славия (2018) и с Локомотив Пд - 2 пъти (2019, 2020). == Виж също== * [[Първа професионална футболна лига|Ефбет лига]] * [[Суперкупа на България]] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/cup.html Информация за всички турнири за националната купа] в сайта bulgarian-football.com {{Български футбол}} {{Портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1938 година]] 599cuouqt1cedyldi0xo39nfi9vr10k Суперкупа на България 0 58721 12896427 12879445 2026-05-02T18:28:39Z Kelleniro 370319 /* */ 12896427 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Суперкупа на България | лого = Bulgarian_supercup.png | големина_емблема = 150px | държава = {{България}} | основана = [[1989]] г. | ФИФА = | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | регион-година = | отдели = | нива = | отбори = 2 | купи = [[Първа професионална футболна лига|Efbet Лига]]<br>[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] | шампиони = [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец Разград]] | успешни = [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец Разград]] (9 титли) |сезон = [[Суперкупа на България 2025/26|2025/26]] | уебсайт = [https://bulgarian-football.com/superkupa-na-bulgaria.html Официален уебсайт] }} '''Суперкупата на България''' е [[България|български]] [[футбол]]ен трофей, за който се играе един мач. Той се провежда преди старта на всяко [[Първенство на България по футбол|футболно първенство]] и противопоставя носителя на [[Купата на България]] и [[Първенство на България по футбол|шампиона на страната]]. В случаите, когато шампионът е и носител на националната купа, то за суперкупата играят първенецът и клубът завършил на второ място в шампионата на страната. [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|200px|мини|ляво|Суперкупа на България 2011]] Най-много Суперкупи на България и участия има отбора на [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] – 9 Суперкупи и 11 участия. == История == === 1989 === [[Файл:Bulgarian supercup for 1989.png|мини|100px|Суперкупа на БТА (1989)]] За първи път футболна среща за Суперкупата на България се провежда през [[1989]] г. Тогава по предложение на [[Кирил Захаринов]], завеждащ спортна редакция на [[БТА]] и секретар на секцията на спортните журналисти, [[БФС]] решава да се проведе мач между първенеца на страната и носителя на [[Купата на България]]. Купата е връчена на победителя от представител на телеграфната агенция. Трофеят е изработен в [[Италия]] и представлява двойно позлатена купа, висока 80 cm и тежка 15 kg. Днес тя се намира в музея на ЦСКА (София). === 2004 === След политическите промени в България през ноември 1989 г. Суперкупата на България остава на заден план. През годините след това неведнъж се появяват идеи за възраждане на тази среща, но те така и не са възприети. През лятото на 2003 г. темата за Суперкупата на България отново става актуална. [[Професионална футболна лига|Професионалната футболна лига]] предлага тази проява да бъде възродена и да се превърне в традиция. От ръководството на [[БФС]] се съгласяват с идеята и определят ПФЛ да поеме организацията на [[Суперкупа на България 2004|мача за Суперкупата през 2004 г.]] Решено е, че седмица преди началото на сезон [[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] ще се проведе среща между шампиона [[Локомотив (Пловдив)]] и носителя на [[Купата на България]] [[Литекс (Ловеч)]]. За домакин е избран [[стадион Нафтекс|стадион „Нафтекс“]] в [[Бургас]]. Новата посребрена Суперкупа на България е произведена в [[Англия]]. Идеята е трофеят да не бъде преходен (т.е. да остава във витрината на носителя ѝ и всяка година да се прави нова купа). Оттогава в началото на всеки сезон се изработва ново отличие, като купата, връчвана в периода 2007 – 2009 година (на снимката в шаблона в началото на статията) е висока 100 cm и е изработена в [[Италия]]. == Победители == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ |- ! width="5%" |Сезон ! width="5%" |Дата ! width="25%" |Носител ! width="10%" |Резултат ! width="25%" |Финалист ! width="20%" |Стадион домакин<br>на финала ! width="10%" |Зрители |- |[[Суперкупа на България 1989|1989]] | 15 юли | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]''' (1) | 1:0 | [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] |[[Черноморец (стадион)|ст. „9 септември“]]<br><small>[[Бургас]]</small> |20 000 |- |[[Суперкупа на България 2004|2004]] | 31 юли | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' | 1:0 | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] |[[Стадион Нафтекс|ст. „Нафтекс“]]<br><small>[[Бургас]]</small> |4 300 |- | [[Суперкупа на България 2005|2005]] | 31 юли | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]''' (1) | 1:1 <br> (4:2 след [[дузпа|д.]]) | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |[[Национален стадион „Васил Левски“|ст. „Васил Левски“]]<br><small>[[София]]</small> |9 894 |- | [[Суперкупа на България 2006|2006]] | 30 юли | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' (2) | 0:0 <br> (3:0 след [[дузпа|д.]]) | [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> |9 751 |- | [[Суперкупа на България 2007|2007]] | 26 юли | '''[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]''' (2) | 1:1 <br> (2:1 [[След добавено време|сдв]]) | [[ФК Литекс|Литекс Ловеч]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> |14 000 <ref>[http://sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=1077653&cid=4302 Нетинфо Спорт – Левски взе Суперкупата след 120-минутна драма]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 07.08.2008</ref> |- | [[Суперкупа на България 2008|2008]] | 3 август | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' (3) | 1:0 | [[ФК Литекс|Литекс Ловеч]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> |10 000 <ref>[http://sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2503847&cid=4301 Нетинфо Спорт – ЦСКА грабна Суперкупата]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 07.08.2008</ref> |- | [[Суперкупа на България 2009|2009]] | 1 август | '''[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]''' (3) | 1:0 | [[ФК Литекс|Литекс Ловеч]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> | 7 000 <ref>[http://sportni.bg/?tid=40&oid=2527750&cid=4302 Нетинфо Спорт – Левски вдигна Суперкупата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090803082419/http://sportni.bg/?tid=40&oid=2527750&cid=4302 |date=2009-08-03 }}, посетен на 02.08.2009</ref> |- |[[Суперкупа на България 2010|2010]] | 11 август | '''[[ФК Литекс|Литекс Ловеч]]''' | 1:1 <br> (2:1 [[След добавено време|сдв]]) | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> | 3 000 |- | [[Суперкупа на България 2011|2011]] | 30 юли | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' (4) | 3:1 | [[ФК Литекс|Литекс Ловеч]] | [[Лазур (стадион)|ст. „Лазур“]]<br><small>[[Бургас]]</small> | 11 000 |- | [[Суперкупа на България 2012|2012]] | 11 юли | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (1) | 3:1 | [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |ст. „Лазур“<br><small>Бургас</small> | 2 730 <ref>[http://bulgarian-football.com/archive/2012-2013/sc.html bulgarian-football.com – Суперкупа на България 2012/13], посетен на 11.05.2017</ref> |- | [[Суперкупа на България 2013|2013]] | 10 юли | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]] | 1:1 <br> (3:5 след [[дузпа|д.]]) | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]''' |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> | 1 070 <ref>[http://bulgarian-football.com/archive/201314/sc.html bulgarian-football.com – Суперкупа на България 2013/14], посетен на 20.10.2014</ref> |- | [[Суперкупа на България 2014|2014]] | 13 август | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (2) | 3:1 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |ст. „Лазур“<br><small>Бургас</small> | 4 400 <ref>[http://bulgarian-football.com/sc.html bulgarian-football.com – Суперкупа на България 2014/15], посетен на 19.10.2014</ref> |- | [[Суперкупа на България 2015|2015]] | 12 август | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]] | 0:1 | '''[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море Варна]]''' |ст. „Лазур“<br><small>Бургас</small> | ~ 1 700 – 2 000 <ref>[http://bulgarian-football.com/sc1.html#1 – Суперкупа на България 2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160315233942/http://bulgarian-football.com/sc1.html#1 |date=2016-03-15 }}, посетен на 19.10.2014</ref> |- | [[Суперкупа на България 2017|2017]] | 9 август | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]] | 1:1 <br> (4:5 след [[дузпа|д.]]) | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]''' |ст. „Лазур“ Бургас | 3 800 |- | [[Суперкупа на България 2018|2018]] | 5 юли | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (3) | 1:0 | [[ПФК Славия (София)|Славия София]] |ст. „Трейс Арена“ Стара Загора | 850 |- | [[Суперкупа на България 2019|2019]] | 3 юли | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]]''' (4) | 2:0 | [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> | 2 086 |- | [[Суперкупа на България 2020|2020]] | 2 август | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]] | 0:1 | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]''' (2) |ст. [[Лудогорец Арена]]<br><small>Разград</small> | 0* |- |- | [[Суперкупа на България 2021|2021]] | 17 юли | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (5) | 4:0 | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> |8 800 |- |- | [[Суперкупа на България 2022|2022]] | 1 септември | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (6) | 2:2 (4:3 след [[дузпа|д.]]) | [[ПФК Левски (София)|Левски София]] |ст. „Васил Левски“<br><small>София</small> | 21 342 |- |- | [[Суперкупа на България 2023|2023]] | 10 февруари 2024 | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (7) | 1:1 (4:2 след [[дузпа|д.]]) | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | ст. "[[Ивайло (стадион)|Ивайло]]" <br> [[Велико Търново]] | 1 344 |- |- | [[Суперкупа на България 2024|2024]] | 4 февруари 2025 | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]] (8) | 3:2 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | ст. "[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]]" <br> [[Пловдив]] | 10 123 |- | [[Суперкупа на България 2025|2025]] | 3 февруари 2026 | '''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец Разград]]''' (9) | 1:0 | [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | [[Национален стадион „Васил Левски“]] <br> [[София]] | 14 000 |- |} * Поради противоепидимичните мерки финалът през 2020 се играе без публика ! == Победители по години == {| class="wikitable" |- ! Клуб ! Победители ! Подгласници ! Победители по години ! Подгласници по години |-align=center | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] ||9||4||[[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2018|2018]], [[Суперкупа на България 2019|2019]], [[Суперкупа на България 2021|2021]], [[Суперкупа на България 2022|2022]], [[Суперкупа на България 2023|2023]], [[Суперкупа на България 2024|2024]], [[Суперкупа на България 2025|2025]] |[[Суперкупа на България 2013|2013]], [[Суперкупа на България 2015|2015]], [[Суперкупа на България 2017|2017]], [[Суперкупа на България 2020|2020]] |-align=center | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || 4 ||2||[[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]], [[Суперкупа на България 2011|2011]]||[[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2021|2021]] |-align=center | [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 3 ||3||[[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]]||[[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2022|2022]], [[Суперкупа на България 2025|2025]] |- align=center |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]||2||2||[[Суперкупа на България 2004|2004]], [[Суперкупа на България 2020|2020]]||[[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2019|2019]] |-align=center |[[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] || 1||5||[[Суперкупа на България 2010|2010]]||[[Суперкупа на България 2004|2004]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2008|2008]], [[Суперкупа на България 2009|2009]], [[Суперкупа на България 2011|2011]] |-align=center | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]||1||2||[[Суперкупа на България 2017|2017]]||[[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2024|2024]] |- align=center |[[ПФК Берое|Берое]]|| 1 || 1 || [[Суперкупа на България 2013|2013]] || [[Суперкупа на България 2010|2010]] |-align=center | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]||1||—||[[Суперкупа на България 2015|2015]]|| |-align=center | [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]||—||1||—||[[Суперкупа на България 1989|1989]] |-align=center | [[Славия (София)]]||—||1||—||[[Суперкупа на България 2018|2018]] |-align=center | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]||—||1||—||[[Суперкупа на България 2023|2023]] |- |} == Домакинство == === Градове домакини на Суперкупата === * [[София]] – 11 пъти (2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2013, 2019, 2021, 2022, 2025) * [[Бургас]] – 7 пъти (1989, 2004, 2011, 2012, 2014, 2015, 2017) * [[Стара Загора]] – 1 път (2018) * [[Разград]] – 1 път (2020) * [[Велико Търново]] – 1 път (2023) * [[Пловдив]] – 1 път (2024) == Виж също== * [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] == Източници == * [http://www.bulgarian-football.com/ bulgarian-football.com] * [https://efbetleague.com/ Първа Професионална Футболна Лига] <references /> {{fb старт}} {{Суперкупа на България по сезони}} {{fb край}} {{Български футбол}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Футболни суперкупи|България]] [[Категория:Основани в България през 1989 година]] fxd6a2hww6kkm7vhjujske5k83h4275 Бойко Борисов 0 59989 12896198 12895038 2026-05-02T15:04:07Z Ted Masters 210248 Защити „[[Бойко Борисов]]“: [[У:ВАНД|Чест обект на вандализъм]] ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:04, 2 май 2027 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:04, 2 май 2027 (UTC))) 12891377 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | образование = [[Академия на МВР|ВСШ „Георги Димитров“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[пожарникар]] • [[бизнесмен]] • [[политик]] | партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1979<ref>Иван Бакалов, Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното. [https://e-vestnik.bg/21281/borisov-taen-proekt-na-zhivkovistite-ot-konspiratsiite-do-deystvitelnoto/ e-vestnik, 10 септември 2014 г.]</ref> – 1990 г.)<br>[[безпартиен]] (1990 – 2001 г.; 2005 – 2006 г.)<br/>[[Национално движение Симеон Втори|НДСВ]] (2001 – 2005 г.)<br>[[ГЕРБ]] (2006 – понастоящем) | постове1 = [[Кметове на София|Кмет на Столична община]] | години1 = 10 ноември 2005 – 27 юли 2009 | постове2 = 50-и [[министър-председател на България]] | години2 = 27 юли 2009 – 13 март 2013<br>7 ноември 2014 – 27 януари 2017<br>4 май 2017 – 12 май 2021 | постове3 = Лидер на ПП [[ГЕРБ]] | години3 = 10 януари 2010 – }} | още = {{Депутат-България|40н=1|42н=1|43н=1|44н=1|49н=1}} | баща = Методи Борисов (1931 – 2003) | майка = Венета Борисова (1933 – 1998) | брак = Стела Костова-Абаджиева (разведени) | партньор = [[Цветелина Бориславова]] (1988 – 2009) | деца = Венета Борисова (р. 1983) | братя-сестри = Красимира Иванова (р. 1956) }} '''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]]. Борисов е вторият най-дълго управлявал министър-председател в българската история след [[Станко Тодоров]],<ref>[https://tribune.bg/bg/politika/nov-rekord-borisov-ni-upravlyava-po-dalgo-i-ot-todor-zhivkov/ Борисов вече е вторият най-дълго управлявал премиер, изпреварва Тодор Живков]</ref> той прекарва на този пост общо 3606 дни. Той е [[министър-председател на България|министър-председател]] в 3 правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|от 2017 до 2021]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на Столичната община]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]]. == Биография == === Произход и образование === Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в [[Банкя]] в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на [[МВР]], а майка му е начална учителка в Банкя.<ref>[http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131211104420/http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html |date=2013-12-11 }}, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009</ref> Бойко Борисов има сестра Красимира, която е [[педиатрия|педиатър]]. Завършва средното си образование в Банкя. В гимназията Борисов е секретар на [[комсомол]]ската организация на класа.<ref>Елена Кодинова, Бойко Борисов: От филията с мас до политиката. [http://epicenter.bg/article/archive/15467/11/0 Епицентър, препечатано от в. Преса, брой 137 (488) от 21 май 2013 г.]</ref> През 1977 година кандидатства във [[Академия на МВР|Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР]] в [[Симеоново]]. Според него не е приет във факултет „Държавна сигурност“, където кандидатства, а във факултета „Противопожарна охрана“. Не е ясно как става това, след като в тези факултети се полагат различни приемни изпити. Борисов твърди, че е пренебрегнат по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от [[БКП|комунистите]] на 22 септември 1944 година.<ref>{{Citation |title=в-к „Стандарт“, брой 5926, 13 юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет. |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 |accessdate=2012-10-03 |archivedate=2016-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160829154112/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 }}</ref> По време на следването си отбива и военната си служба в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]] – [[Плевен]] през периода 1977 – 1978 година.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=192798#Scene_1 Бойко Борисов – кратка биография], dariknews.bg, 8 юли 2009</ref> През 1982 година Борисов се дипломира като [[инженер]] по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин [[лейтенант]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/personal/borisov_boyko.htm Бойко Борисов – биографична справка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090519002103/http://www.omda.bg/BULG/news/personal/borisov_boyko.htm |date=2009-05-19 }}, omda.bg, 12 юли 2009</ref><ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография)], gerb.bg, 10 юли 2009</ref> Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.<ref name="BKP">[http://news.bpost.bg/story-read-14523.php Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията], Bulgarian Post, 27 септември 2007 година.</ref> Съществува теза, че Борисов всъщност е бил привилегирован по онова време, а версията му, че заради прадядо си не е приет във факултета на [[ДС]] и по задължение е станал комунист, са негова лична интерпретация, която не се покрива с действителността.<ref>Иван Бакалов, e-vestnik, Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното. В материала са използвани и части от книгата „В сянката на Борисов“ (E-press, С. 2011 г.) [http://glasove.com/categories/komentari/news/borisov--taen-proekt-na-jivkovistite--ot-konspiraciite-do-dejstvitelnoto Гласове. 11.09.2014 г. ]</ref><ref>[Https://offnews.bg/nashite-avtori/za-30-godini-postignahme-bojko-borisov-chestit-10-noemvri-715174.html Тони Филипов, За 30 години постигнахме Бойко Борисов. Честит 10 ноември! OFFNews, 10 ноември 2019 г.]</ref><ref>[https://fakti.bg/bulgaria/549377-borisov-prez-1998-g-nama-da-se-depolitiziram-ostavam-chlen-na-partiata Борисов през 1998 г.: Няма да ce деполитизирам, оставам член на партията. Депутатът от БСП Александър Симов припомни интервю на премиера Борисов от 1998 г. ФАКТИ.БГ. 1 февруари, 2021 г.]</ref> === В системата на МВР === През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на [[взвод]], а по-късно е командир на [[рота]]. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „[[Голямата екскурзия|Голяма екскурзия]]“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на [[батальон]] за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в [[Дулово]] и [[Каолиново]], след масовите изселвания на местните жители в [[Турция]].<ref>[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 Толерантност, минала границите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150119183925/http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 |date=2015-01-19 }}, bgvesti.com, 27 октомври 2008</ref> От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във [[ВИПОНД|Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност]] (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред [[ВАК]] дисертация по темата „Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868 Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност], 24 часа, 31 януари 2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена [http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_761873_126.jpg лаборатория], където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“</ref> През 1990 година му е присъдена научната степен „[[кандидат на науките|кандидат на физкултурните науки]]“,<ref>Диплома N 20109 от 8 май 1990 година, като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114 – 111/5.03.1990 г.)</ref><ref>[http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=bazidanni Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)]</ref> която след 1995 г. се приравнява на „[[доктор]] по психология“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2011013100090000140 в-к „Сега“, Как Бойко Борисов стана кандидат на физкултурните науки]</ref> Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра „Физическа подготовка“. През 1991 година напуска системата на МВР със звание [[майор]] от запаса. Повод за това става т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира и да напусне БКП, тогава трансформирана в БСП.<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue02/story_01.html Тайният проект Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110821233711/http://www.novazora.net/2010/issue02/story_01.html |date=2011-08-21 }}, „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010</ref> По късно Борисов отрича комунистическото си минало и начина по който е напуснал МВР.<ref>Петър Чолаков, Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/12/4004728_ne_g-n_borisov_bkp_e_partiiata_na_vashata_mladost/ 12 дек 2019, в-к Дневник.]</ref> === Предприемач === След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,<ref>[http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 „ИПОН – 1“ ООД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100910131932/http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 |date=2010-09-10 }}, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM</ref><ref>[http://www.security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm IPON Security – Official Web Site] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090217155738/http://security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm |date=2009-02-17 }}, security-bg.com</ref> която осигурява охраната на видни личности като [[Тодор Живков]], [[Симеон Сакскобургготски]] и президента на [[МОК|Международния Олимпийски комитет]] [[Хуан Антонио Самаранч]]. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години на 20-и век той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си. В някои от фирмите, в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с [[Румен Николов (Пашата)|Румен Николов – Пашата]], [[Младен Михалев|Младен Михалев – Маджо]], [[Алексей Петров|Алексей Петров – Трактора]] и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на [[организирана престъпност в България|сенчестата групировка]] [[СИК]].<ref>{{cite web | publisher = Капитал | year = 1997 | url = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1997/03/31/861205_atentat_sreshtu_priblijeni_na_sik/ | title = Атентат срещу приближени на СИК | work = capital.bg | accessdate = 14 юли 2011}}</ref> Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател [[Георги Стоев (писател)|Георги Стоев]], който е участник в [[мутра|силовите бригади]] и очевидец на събитията, които пресъздава.<ref>[http://chitanka.info/text/4600/12 Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев].</ref> В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.<ref>сп. Тема, брой 7 (586), 18 – 25 февруари 2013 г. [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=750&aid=16968 Сенките от БУДОара на ББ, Тодор Пройчев].</ref> Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.<ref name="BKP" /> През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bivol.bg/buddah1.html | заглавие = Досието „БУДА“| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 3 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> „Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bivol.bg/buddah2.html| заглавие = Дон „БУДА“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mediapool.bg/борисов-отрече-да-е-бил-агент-буда-гдбоп-потвърди-news202469.html|заглавие = Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=635255| заглавие=Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | издател = в-к Сега }}</ref> === Главен секретар на МВР === На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България [[Петър Стоянов]] Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1636&sectionid=2&id=00007 Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен], Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001</ref> и е повишен в звание „[[полковник]]“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието [[генерал-майор]] от МВР.<ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1622666224/issue/1648 УКАЗ № 32 ОТ 18.01.2002 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ПОЛКОВНИК БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, СЪС ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ]</ref> На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]] от МВР.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=19850 Указ № 227 за удостояване на генерал-майор Бойко Методиев Борисов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, със звание „генерал-лейтенант“ от Министерството на вътрешните работи]</ref> По покани на специалните служби ген. Борисов посещава [[САЩ]], [[Русия]], [[Великобритания]], [[Кралство Испания|Испания]], [[Белгия]], [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Нидерландия]] – централата на [[Европол]], [[Румъния]] – Специалната работна група по наркотрафик, [[Гърция]] и [[Турция]], което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и [[МПС]], [[Наркотично вещество|наркотици]], незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.<ref name="birthday" /> На [[Парламентарни избори в България 2005|Парламентарните избори в България 2005]] ген. Бойко Борисов е кандидат за [[народен представител]] в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение „Симеон Втори“]]. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в [[XL народно събрание]], сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=870 Указ № 291 за освобождаване на генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов от длъжността главен секретар на Министерството на вътрешните работи]</ref> === Кмет на Столичната община === През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните [[кмет]]ски [[избори]] в [[София]], стига до [[балотаж]] (срещу [[Татяна Дончева]] от [[БСП]]) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на [[Столичната община]] на 10 ноември 2005 година. В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „[[Граждани за европейско развитие на България]]“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]],<ref>[http://www.bulphoto.com/events/6937/ Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди], bulFoto, 3 декември 2006</ref> която е оглавена от близкия до него [[Цветан Цветанов]], работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_368124238 Цветанов – министър на вътрешните работи], Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009</ref> Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка,<ref>[http://sofiacouncil.bg/?page=law&id=9 Закон за местното самоуправление и местната администрация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130317165110/http://sofiacouncil.bg/?page=law&id=9 |date=2013-03-17 }}, чл. 41, ал. 1</ref> но на практика е неин „неформален лидер“.<ref>[http://www.gerb.bg/ Политическа партия ГЕРБ], gerb.bg, 23 юли 2009</ref> На 10 януари 2010 година ''Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ'' избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_75590084 Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ], news.bg, 10 януаре 2010</ref> В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. === Министър-председател (първи мандат) === На 27 юли 2009 г. [[XLI народно събрание]] със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Първо правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено от [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2324871 Народното събрание избра министър-председател и правителство], Vesti.bg, 27 юли 2009</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1880927946 Станишев предаде властта на Борисов], news.bg, 27 юли 2009 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/27/762144_kabinetut_na_malcinstvoto_poluchi_goliamo_mnozinstvo/ Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство], „Дневник“, 28 юли 2009</ref> На 9 септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в [[Брюксел]], за да се срещне с директора на [[Европейска служба за борба с измамите|Европейската служба за борба с измамите]] (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) [[Жозеф Дол]].<ref>[http://www.econ.bg/news86023/article167122/purvo_rabotno_poseshtenie_na_boyko_borisov_v_bryuksel Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел], econ.bg, 9 септември 2009</ref> По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма [[САПАРД]],<ref>[http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/14216/bruksel_razmrazi_parite_po_sapard Брюксел размрази парите по САПАРД]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Българска национална телевизия, 10 септември 2009</ref> тъй като на 23 юли 2008 [[Европейска комисия|Европейската Комисия]] е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за [[Сергей Станишев#Министър-председател|борба с корупцията]]. Председателят на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозу]] и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на [[АЕЦ Козлодуй]]. На 27 октомври 2009 г. това искане е удовлетворено.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_836413750 Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“], news.bg, 27 октомври 2009 г.</ref> На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма [[ФАР]] за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.<ref>[http://econ.bg/news86024/article170986/chakame_pismo_ot_ek_za_razmrazyavane_na_plashtaniyata_po_far ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро], Econ.bg, 18 ноември 2009</ref> Правителството на Борисов полага усилия за ограничаване на бюджетните дефицитите от първите месеци на 2009 година, но през декември е принудено да ревизира бюджета, който завършва годината с дефицит от 4,2% от БВП – огромен скок след десетилетие на бюджети с излишъци.<ref name="стайков"/> В допълнение държавата забавя фактическото разплащане на част от начислените разходи, предизвиквайки допълнителни стопански проблеми.<ref name="стайков"/> Бюджетът за 2010 година отново е съставен въз основа на свръхоптимистични прогнози за стопанското развитие и е ревизиран през юли, завършвайки годината с дефицит от 3,2% от БВП.<ref name="стайков"/> На 19 януари 2011 г. , след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref name="bnt.bg">[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref name="investor.bg">[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6668877 Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100907040410/http://dnes.dir.bg/news.php?id=6668877 |date=2010-09-07 }}, Dir.bg, 4 юли 2010</ref> Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на [[Икономическа криза в България (2009 – 2010)|рецесия]]та в страната, свързана със [[Световна икономическа криза от 2008 г.|световната икономическа криза]].<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-nsi-bvp-retzesia-7177914?nt=6 България излезе от рецесията], Dir.bg, 30 септември 2010</ref><ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/79163/ Бойко даде заявка за втори мандат]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Стандарт нюз, 3 септември 2010 г.</ref> Краят на рецесията е последван от период на бавно и нестабилно стопанско възстановяване, включващо слаба вторична рецесия през 2012 – 2013 година. Въпреки това правителството на Борисов прави опити за бюджетна консолидация, като през 2011 – 2012 година бюджетните дефицити са намалени (съответно на 2% и 0,4% от БВП), главно за сметка на нарастване на приходите, като разходите продължават да се увеличават бавно.<ref name="стайков"/> Значителна част от това подобрение обаче се дължи на еднократни приходи като национализацията на части осигурителни сметки през 2011 година и концентрирани приходи по програми на Европейския съюз в 2012 година.<ref name="стайков">{{cite | фамилия-част = Стайков | име-част = Калоян | заглавие-част = Фискална политика – ефекти от рецесията и следкризисна консолидация | фамилия = Ганев | име = Петър | съавтори = Светла Костадинова (съст.) | заглавие = Анатомия на кризата | място = София | издател = Институт за пазарна икономика | дата = 2015 | isbn = 978-954-8624-45-9 | страници = 81-88}}</ref> [[Файл:Gerbostavka-hora.jpg|мини|250px|Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20 февруари 2013 г.]] През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 г. започват [[Антимонополни протести в България 2013|протести]]. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари 2013 г. в София униформената полиция влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/протестите-срещу-строгите-рестрикции-и-цените-на-тока-свалиха-правителството-news203109.html| заглавие = Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 20 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref> На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 | заглавие = ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството | достъп_дата = 20 февруари 2013 | издател = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' | архив_дата = 2013-02-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130221140852/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/224699_Бойко+Борисов+обяви+оставката+си+в+парламента+лично,+а+после+и+с+писмо| заглавие = Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо| достъп_дата = 30 март 2013| издател = Classa.bg}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5545411 | заглавие =Парламентът прие оставката на правителството| достъп_дата = 21 февруари 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред [[Народното събрание]] е организиран протест в подкрепа на правителството.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://tv7.bg/news/politics/9641702.html| заглавие = Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството| достъп_дата = 30 март 2013| издател = TV7| архив_дата = 2013-02-23| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130223043052/http://tv7.bg/news/politics/9641702.html}}</ref> Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5542891| заглавие =Социолози и политолози за оставката на Борисов| достъп_дата = 30 март 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> С указ от 13 март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател [[Марин Райков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dnes.dir.bg/news/marin-rikov-rosen-plevneliev-ostavkata-boyko-borisov-sluzhebno-pravitelstvo-13343498?nt=4 | заглавие =Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 13 март 2013 | издател = Dir.bg}}</ref> === Министър-председател (втори мандат) === На 7 ноември 2014 година [[XLIII народно събрание]] със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Второ правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref name="nova_Каби">{{Цитат уеб | заглавие = Кабинетът е избран: 149 депутати подкрепиха Борисов, 136 – министрите му | труд = [[Нова телевизия]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novanews.bg/news/view/2014/11/07/91893/кабинетът-е-избран-149-депутати-подкрепиха-борисов-136--министрите-му/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu }}</ref> Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]], [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция [[България без цензура]]).<ref name="nova_Каби"/><ref name="dnev_Слав">{{Цитат уеб | заглавие = Слави Бинев и Велизар Енчев не подкрепиха Борисов | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/07/2415062_slavi_binev_i_velizar_enchev_ot_patriotichniia_front/ }}</ref> Против са [[БСП]], [[ДПС]], „[[Атака (партия)|Атака]]“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – [[Слави Бинев]] и [[Велизар Енчев]].<ref name="dnev_Слав" /><ref name="Capital_7">{{Цитат уеб | заглавие = Парламентът избра новото правителство | труд = в-к [[Капитал (вестник)|Капитал]] | достъп_дата = 8 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/07/2414600_parlamentut_izbra_novoto_pravitelstvo/ }}</ref> Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.<ref name="dnev_Слав"/><ref name=Capital_7/> След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ [[Цецка Цачева]], премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът [[Плевнелиев]] започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбрания президент [[Румен Радев]], който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/sluzhebno-pravitelstvo-Рumen-Раdev-kabinet-ostavka-24817797?nt=4 Румен Радев отказва да състави правителство преди 22 януари, 21 декември 2016 Дир.бг.]</ref> Подобна позиция заема и президента [[Георги Първанов|Първанов]] (2002 – 2012), според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.<ref>[http://focus-news.net/news/2016/12/21/2345882/georgi-parvanov-abv-prezidentat-plevneliev-grubo-narushi-konstitutsiyata-sastavyaneto-na-sluzhebno-pravitelstvo-ne-e-kontsert-po-zhelanie.html Георги Първанов, АБВ: Президентът Плевнелиев грубо наруши Конституцията, съставянето на служебно правителство не е концерт по желание, 21 декември 2016, Агенция „Фокус“]</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. президентът Румен Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на [[България]]. === Министър-председател (трети мандат) === На 4 май 2017 година [[XLIV народно събрание]] със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Правителство на Бойко Борисов 3|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]]. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] и [[Воля (партия)|Партия „Воля“]]. Против са [[БСП]] и [[ДПС]]. България организира [[Председателство на Съвета на ЕС|европейското председателство]] през първата половина на [[:2018]] година. Тогава е поставена официално темата за приемането на [[Западни Балкани|Западните Балкани]] в ЕС. През този период България подпомага активно присъединяването на [[Северна Македония]] към НАТО, като подкрепя разрешването на спора ѝ с [[Гърция]]. През лятото на [[Протести в България (2020)|2020 година започват протести]] с искане на оставката на Борисов. Повод за тях дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната власт и прокуратурата, като за последната възникват подозрения, че обслужва интересите на правителството.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/09/4089081_nad_trichasoviiat_protest_prikljuchi_s_priziv_za Над тричасовият протест приключи с призив за повторение утре (хронология)]// 9 юли 2020, в-к Дневник.</ref> На 15 април 2021 г. Бойко Борисов подава оставка на кабинета и става министър-председател в оставка. На 16 април 2021 г. XLV народно събрание гласува оставката на Борисов и на министерския съвет. Предава на 12 май 2021 г. премиерския пост на назначения от президента Радев нов служебен министър-председател [[Стефан Янев]]. Впоследствие Борисов обявява, че Румен Радев управлява страната в условията на наложена от последния еднолична диктатура.<ref>Борисов: Румен Радев управлява страната в условията на еднолична диктатура. [https://eurocom.bg/new/borisov-rumen-radev-upravlyava-stranata-v-usloviyata-na-ednolichna-diktatura Евроком.бг, 10 юни, 2021].</ref> === В опозиция === На 17 март 2022 година Борисов е задържан заедно с бившата си говорителка Севделина Арнаудова и бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] по подозрения на МВР за изнудване на обвиняемия бизнесмен [[Васил Божков]], който се намира в Дубай.<ref name="Милчева"/> Тримата са освободени 24 часа по-късно, след като прокуратурата преценява, че в случая няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения.<ref name="clubz"/> От 2020 г. Божков твърди, че е бил изнудван от Борисов, чрез Горанов и Арнаудова, а след арестите на тримата той заявява, че е дал показания за това пред Европейската прокуратура.<ref name="Милчева"/> По-късно съдът обявява ареста на бившия премиер и останалите задържани за незаконен.<ref>Прокуратурата анализира 10 компютърни експертизи по разследването, по което Борисов беше арестуван. [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/06/16/4357818_prokuraturata_analizira_10_kompjuturni_ekspertizi_po/ Дневник, 16 юни 2022.]</ref><ref name="Милчева">Емилия Милчева, Защо арестуваха Бойко Борисов: фактите и подозренията. [https://www.dw.com/bg/защо-арестуваха-бойко-борисов-фактите-и-подозренията/a-61170078 Дойче веле, 18.03.2022.]</ref><ref name="clubz">Окончателно: Борисов е арестуван незаконно, СДВР му дължи 480 лв. [https://clubz.bg/126553 24 август 2022 г., Клуб Z.]</ref> На 10 февруари 2023 г. САЩ обявяват, че санкционират Владислав Горанов по [[Закон Магнитски|закона Магнитски]]. В публикувания доклад се казва, че като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо заети в хазартния бизнес. Това индиректно подкрепя тезата на Божков, че е бил изнудван от Горанов със съгласието на Борисов. По този повод Борисов заявява, че вярва, че Горанов е невинен.<ref>Борисов "дълбоко вярва", че Горанов е невинен, но ГЕРБ се разграничила от него (видео). [htps://www.mediapool.bg/borisov-dalboko-vyarva-che-goranov-e-nevinen-no-gerb-se-razgranichila-ot-nego-video-news344787.html 11 февруари 2023 г. Медиапул.]</ref> == Спорт == [[Файл:Boiko borisov opening motocross.jpg|мини|Борисов на откриването на световния шампионат по мотокрос в [[Горна Росица]], април 2011 г.]] Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 г. е активен състезател по [[карате]].<ref name="birthday">{{Цитат уеб | заглавие = Днес генерал – лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден | труд = factor-news.net | дата = 13 юни 2005 | достъп_дата = 4 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=14780 }}</ref> Притежател е на черен пояс 7-и дан по карате.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=110 Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140221235809/http://personi.dir.bg/person.php?id=110 |date=2014-02-21 }} – в personi.dir.bg</ref><ref>[http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ Защо Бойко Борисов е истински мъж?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121113080033/http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ |date=2012-11-13 }} в сайта БГ-татко</ref> Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.<ref name="glas_Цонч">{{Цитат уеб| заглавие = Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан!| автор_име = Александър| автор_фамилия = Симеонов| труд = glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“| дата = 5 декември 2012| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960| цитат = Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на [[татами]]то. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.| архив_дата = 2013-08-31| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130831134650/http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960}}</ref> По време на официално посещение в [[Южна Корея]] през 2019 г. Борисов получава и почетен 9-и дан по [[таекуондо]].<ref>{{cite web | publisher = news.bg | year = 2019 | url = https://news.bg/politics/boyko-borisov-s-pochetniya-deveti-dan-po-taekuondo-v-seul.html | title = Бойко Борисов с почетния девети дан по таекуондо в Сеул | work = news.bg | accessdate = 2019-10-17}}</ref> Регистриран е и като футболист на [[ФК Витоша (Бистрица)|„Витоша“ (Бистрица)]], отбор, който се състезава в [[В футболна група#Югозападна В Аматьорска футболна група|Югозападната В аматьорска футболна група]]. През 2011 г. Борисов води в допитване за „Футболист на годината“ на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/28/1213724_borisov_za_futbolist_na_godinata_niama_da_proiavia/ Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност], dnevnik.bg, 28 ноември 2011</ref><ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 Бойко би Берба за Футболист на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208215831/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 |date=2012-02-08 }}, trud.bg, 5 декември 2011</ref> През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2012/05/31/1837720_boiko_borisov_skoro_shte_ima_aresti_za_cherno_toto_v/ Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол], dnevnik.bg, 31 май 2012 г.</ref> През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=443286 Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд]</ref> Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0 – 0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=444331 Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол]</ref> Същевременно в медиите излизат съобщения, че Борисов не е бил вписан в разширения състав на отбора, който се подава час преди мача, тоест, не е имал право да се появява на терена.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://skandalno.net/bojko-borisov-nezakonen-futbolist-150449/ |заглавие=Skandalno.net, Бойко Борисов – незаконен футболист! |достъп_дата=2017-09-28 |архив_дата=2017-09-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170929000820/http://skandalno.net/bojko-borisov-nezakonen-futbolist-150449/ }}</ref> == Семейство == Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, [[офталмология|лекар-офталмолог]]. От Стела има дъщеря Венета<ref>[http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 Бившият съпруг на банкерката Цветелина Бориславова – Стефан Абаджиев заминал за Америка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126040839/http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 |date=2009-11-26 }}, Български информационен блок, 4 февруари 2008 г.</ref> от дъщеря си има три внучета<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/01/31/pyrviiat-rojden-den-na-boiko-vnucheto-na-borisov.330532 www.dnes.bg]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6961458 | заглавие = Второто внуче на Бойко Борисов ще се казва Иван | издател = 24chasa.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> – Бойко-младши (р. 2016), Иван (р. 2018) и Виктория (р. 2022). От 1988 до 2009 г. Борисов води [[съвместно съжителство]] с бизнесдамата [[Цветелина Бориславова]]. == Награди и отличия == [[Файл:Politician Statue BG.jpg|мини|Скулптурата „Паметник от бъдещето“ на Андрей Врабчев (2016)]] * „Обявяване на благодарност“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.<ref name="nagradi">[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Председател на политическа партия ГЕРБ – Бойко Борисов], Постижения и награди, [http://www.gerb.bg/ официален сайт на ГЕРБ]</ref> * „Почетен знак III степен“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в [[Република България]] през 2002 година.<ref name="nagradi"/> * „Почетен знак II степен“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] през март 2003 г.<ref name="nagradi"/> * „Огнестрелно оръжие“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи на България през 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „Кръст за полицейски заслуги с червена звезда“, от министъра на вътрешните работи на [[Кралство Испания]] за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „Сребърен паметен медал“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министърът на външните работи [[Соломон Паси]].<ref name="nagradi"/> * „Почетен медал на френската полиция“, от името на президента на Френската република и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи. * „Медал за бойно съдружие“, от заместник-директора на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Руската федерация.<ref name="nagradi"/> * „Почетен жезъл“, от генералния директор на полицията на [[Испания]].<ref name="nagradi"/> * Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „[[Европол]]“ г-н [[Юрген Щорбек]] – през януари 2004 година.<ref name="nagradi"/> * Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията. * Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.<ref name="nagradi"/> * Почетна титла Командир на ''„Ордена на Звездата на Италианската солидарност“'', от президента на Италианската република – 13 юни 2006 г.<ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= Премиер: Бойко Методиев Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100201202550/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= |date=2010-02-01 }}, Република България Министерски съвет, 29 юли 2009</ref> * ''Орден за заслуги в борбата с международния тероризъм'' от Федералната служба за сигурност на Руската федерация – октомври 2008 г.<ref>[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/10/14/564823_moskva_nagradi_boiko_borisov_s_orden_za_borbata/ Москва награди Бойко Борисов с орден за борбата срещу тероризма] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924012112/http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/10/14/564823_moskva_nagradi_boiko_borisov_s_orden_za_borbata/ |date=2015-09-24 }}, 2008</ref> * Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, от министър-председателя на Италианската република – 15 октомври 2009 г.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1658874383 Борисов е Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“], news.bg, 15 октомври 2009</ref> * Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ) – 10 ноември 2009 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=431506 Бойко Борисов получи Европейската награда на данъкоплатците], DARIK News, 10 ноември 2009</ref> * Награда от Европол „за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=264783 Борисов с награда от Европол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208115452/http://www.monitor.bg/article?id=264783 |date=2012-02-08 }}, Монитор, 16 октомври 2010</ref> * Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ „за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.<ref>[http://novini.dir.bg/news.php?id=7354926 Бойко Борисов получи Награда на фондацията на Форума „Кран Монтана“ в Женева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Новини Dir.bg, 30 октомври 2010</ref> * „Награда за особен принос в развитието на тениса в България“ от президента на „[[Тенис Европа]]“ [[Жак Дюпре]] – 30 април 2012 г.<ref>[http://www.vsekiden.com/116330/boyko-borisov-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-tenisa-u-nas/ Бойко Борисов получи награда за развитие на тениса у нас], Vsekiden, 30 април 2012</ref> * ''Големия кръст за граждански заслуги на Унгария'' – 30 ноември 2016 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |заглавие=Министър-председателят Бойко Борисов беше удостоенс Големия кръст за граждански заслуги на Унгария |достъп_дата=10 декември 2016 г |дата=30 ноември 2016 г |издател=Министерски съвет |език= |архив_дата=2017-06-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170608144215/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= }}</ref> == Критики == === Посланици на САЩ === ==== Посланик Джеймс Пардю ==== [[Джеймс Пардю]] е посланик на САЩ в София между 2002 и 2005 година, когато Борисов е гл. секретар на МВР. През март 2011 г. „[[Уикилийкс]]“ публикува изтекъл секретен доклад на Пардю. В съобщението му до Държавния департамент от 2005 г. между другото се казва: ''„Силата и безнаказаността на организираните криминални групи е вероятно най-сериозният проблем в България днес. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната.“''<ref>Бивш посланик на САЩ: Борисов задушава свободните медии и Тръмп изглежда харесва това. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/11/23/3996223_bivsh_poslanik_na_sasht_borisov_zadushava_svobodnite/ в-к Дневник, 23.11.2019 г.]</ref> Дни преди първата среща на американския президент [[Доналд Тръмп]] с министър-председателя Бойко Борисов през ноември 2019 г. списанието „The Hill“ публикува негов материал. Според Пардю страната е „заразена от широкомащабна корупция“, а медийната среда в нея е силно влошена. Всичко това се случва на фона на 10-годишно управление на Борисов, което няма сериозна опозиция. Той посочва, че медиите в България изпитват финансови затруднения, а премиерът използва европейските фондове, за да ги направи зависими. Според него депутатът [[Делян Пеевски]] е главната фигура в частните български медии, като той ги използва, за да подкрепи съществуващото политическо статукво, което защитава него. Така под чадъра на управляващите [[олигарх]]ът Пеевски дискредитира независими разследващи журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакува неправителствени организации и активисти, които настояват за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права, се посочва в публикацията.<ref>Джеймс Пардю: Бизнесмени използват медиите в България, за да влияят на правителството и съдебната система. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30288036.html Свободна Европа, ноември 23, 2019 г.]</ref> ==== Посланик Джон Байърли ==== В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks,<ref>[http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES]</ref> бившият американски посланик в България [[Джон Байърли]] пише за Бойко Борисов, че ''„обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с [[Лукойл]] и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“''. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“<ref>[http://www.taz.de/!94296/ Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin]</ref> като кодово наименование на ЦРУ. Байърли пише още, че ''„Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, [[Цветелина Бориславова]], управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“'' При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“. ==== Посланик Нанси Макълдауни ==== Уикилийкс за България, публикува още една грама от американското посолство в България, посветена на Бойко Борисов Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В нея се твърди, че почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят. При всички случаи, ако Борисов спечели изборите, това би означавало продължителна работа с него за промяната му към по-благонадеждни позиции, се изтъква в грамата.<ref>[https://bivol.bg/wlborisov.html Wikileaks: Бойко Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, май 25, 2011, Бивол].</ref> ==== Посланик Херо Мустафа ==== На 2 юни 2021 година, през периода когато американски посланик в България е [[Херо Мустафа]], САЩ налагат санкции на олигарха и бивш депутат от ДПС [[Делян Пеевски]], на укриващия се в Дубай беглец от правосъдието [[Васил Божков]] и на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. В официално съобщение от американското финансово министерство се съобщава, че тримата български граждани ще бъдат санкционирани по реда на закона „Магнитски“, което означава, че специалното звено за контрол на чуждестранни активи ще блокира активите на фирми, свързани с тях. В заповедта са изброени 64 свързани търговски дружества.<ref>САЩ поставиха под санкции Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков заради „мащабна корупция“. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/02/4216123_sasht_postaviha_pod_sankcii_delian_peevski_vasil/ Капитал, 2 юни 2021 г.]</ref> По въпроса вестник „[[Политико]]“ твърди, че ЕС дълго време си затваря очите за срива на върховенството на закона и ширещата се корупция в най-бедната страна в ЕС, а причината е, че бившият премиер Бойко Борисов, е близък съюзник на дясноцентристката [[Европейска народна партия]].<ref>От САЩ до Русия: Как чуждите медии гледат на санкциите по закона „Магнитски“. [https://dnes.dir.bg/politika/ot-sasht-do-rusiya-kak-chuzhdite-medii-gledat-na-sanktsiite-po-zakona-magnitski Дир.бг, 3 юни 2021 г.]</ref> Според информацията на Министерството на финансите на САЩ, Васил Божков неколкократно е подкупвал висши държавни служители., като между тях е „един настоящ политически лидер“. Макар в съобщението да не се уточнява кой е той, самият Божков многократно твърди, че е давал подкупи на Борисов и благодари на структурите на американското правителство, че са реагирали на сигналите му.<ref>Васил Божков благодари на САЩ, че са обърнали внимание на сигнала му. [https://www.mediapool.bg/vasil-bozhkov-blagodari-na-sasht-che-sa-obarnali-vnimanie-na-signala-mu-news322604.html 03 юни, 2021 г., Mediapool.bg.]</ref> Според някои анализатори тези санкции на САЩ срещу корупцията елиминират и най-важният съдружник на Бойко Борисов в българската политика и икономика: Делян Пеевски.<ref>Алексей Лазаров, Краят на епохата „Пеевски“. [htps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/03/4216357_kraiat_na_epohata_peevski/ Капитал, 3 юни, 2021 г.]</ref> Борисов отрича всякакви връзки с Пеевски, както и получаването на подкупи от Божков. === Западни разследващи журналисти === ==== Юрген Рот ==== {{основна|Новите български демони}} В книгата си ''„Новите български демони“'' от 2008 година немският разследващ журналист и писател [[Юрген Рот]] отделя голямо внимание на Борисов, по това време столичен кмет.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Според Рот, събраната за книгата информация говори за връзки на Борисов с групировката [[СИК]], чрез фигури като [[Румен Николов (Пашата)]] и [[Младен Михалев]], както и с други личности, замесени в незаконни търговски сделки.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Рот цитира и някои критични мнения за Борисов: на неназован висш служител на [[ОЛАФ]], според когото Борисов бил „нещо като политически [[Ал Капоне]]“, на посланика на САЩ в България в средата на 2000-те [[Джеймс Пардю]], според когото „през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките“, както и [[#Джеф Стайн|статията на Стайн]] в ''Кънгрешънъл Куотърли''.<ref name="mp-neuen-damonen"/> В свое интервю за българска новинарска агенция през 2015 г. Рот заявява, че икономическата сфера в България е силно зависима от организирани престъпни среди, като в този сектор са активни мощни компании, които принадлежат на босове с криминални досиета от близкото минало, и в тази връзка Рот посочва Бойко Борисов и групировката [[ТИМ]]. В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Рот твърди, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/iurgen-rot-borisov-prikriva-niakogo-2995271+&cd 20 май 2010, Vesti.bg Юрген Рот: Борисов прикрива някого, За пореден път германският разследващ журналист Юрген Рот твърди, че ТИМ е една от най-големите престъпни формации в България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Все пак той признава, че страната върви напред и добавя: „Въпреки всичко, казано дотук, вярвам, че Бойко Борисов се е обградил с качествени хора, които се опитват да променят нещо“.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-ivan-iskrov-urgen-rot-8112987?nt=13 Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов], Dir.bg, 2 март 2011</ref> Според Рот гражданското общество в България е много слабо, а старата номенклатура е запазила позициите си.<ref>Юрген Рот: Някои от партньорите на правителството на Борисов са много съмнителни, Христина Димитрова, [http://topnovini.bg/node/600284 27 април 2015, Topnovini.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208072335/http://topnovini.bg/node/600284 |date=2015-12-08 }}.</ref> ==== Джеф Стайн ==== На 2 март 2007 година американският [[разследващ журналист]] [[Джеф Стайн]] публикува в изданието ''[[Конгрешънъл Куотърли]]'' статия под надслов: ''„Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“''. В публикацията името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент [[Джордж У. Буш]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | заглавие = Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот | достъп_дата = | фамилно_име = Стайн | първо_име = Джеф | автор_препратка = Джеф Стайн | дата = 2007-03-02 | труд = Конгрешънъл Куортърли | издател = Препечатано в кафене.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305045522/http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | архив_дата = 2016-03-05 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | заглавие = Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say | достъп_дата = | фамилно_име = Stein | първо_име = Jeff | автор_препратка = Джеф Стайн | съавтори = | дата = 2007-03-02 | труд = Congressional Quarterly | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091106085714/http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | архив_дата = 2009-11-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и са приведени извадки от „конфиденциално досие“, поръчано от швейцарска банка на бивши служители в тайните служби на САЩ.<ref name="mp-neuen-damonen">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-porednata-golyama-nadezhda-news145435.html | заглавие=Бойко Борисов – поредната голяма надежда |достъп_дата = 2019-02-26 |фамилно_име= Рот|първо_име= Юрген |дата= 2008-11-04|труд= Mediapool.bg |издател=Фондация „Инфо спейс“ |цитат= |език= }}</ref> В досието Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“, а за службата му в Министерството на вътрешните работи се твърди, че е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Досието обобщава, че „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“ и се изброяват профилите на „подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов“, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Българският президент [[Георги Първанов]] нарича статията ''„откровено антибългарска“'', като добавя, че ''„тя не се основава на доказателства и обижда България“''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://old.segabg.com/article.php?issueid=2581&sectionid=16&id=0000101 | заглавие = Борисов поразен от американски огън. Първанов и БСП защитиха столичния кмет, ДСБ поиска прокуратурата да се намеси | достъп_дата = 2019-10-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-09 | труд = СЕГА | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220103212243/https://old.segabg.com/article.php?issueid=2581&sectionid=16&id=0000101 | архив_дата = 2022-01-03 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Самият Стайн подчертава „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“, като също допълва „Той е направен от професионални следователи, специалисти и хора с дългогодишен опит в опазването на реда в Америка и в чужбина. Доверявам се на информацията в доклада. Вярвам, че тя е основателно точна. Имам висока степен на доверие в тази информация.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | заглавие = Докладът е пълен с имена | достъп_дата = | фамилно_име = Танчев | първо_име = Светослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-11 | труд = Труд | издател = ''Препечатано в кафене.net'' | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151208091041/http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | архив_дата = 2015-12-08 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151155 БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов], Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009</ref> == Противоречиви практики == === Казуси нашумели в България === ==== Убийство на Тодор Димов (Чакъра) ==== Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва [[гранатомет]], като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от [[Европейския съд по правата на човека]] срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-osadi-bulgaria-za-skandalna-mvr-aktsiya-na-borisov-news199265.html | заглавие = Съдът в Страсбург осъди България за скандална МВР акция на Борисов | издател = mediapool.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/sad/bg-osydena-v-strasburg-za-zapoved-na-borisov-5267531 | заглавие = България осъдена в Страсбург заради заповед на Борисов като главен секретар – България | издател = vesti.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството.<ref>[http://www.mediapool.bg/todor-dimov-chakara-e-bil-vzriven-i-sled-tova-zapalen-news214757.html Тодор Димов – Чакъра е бил взривен и след това запален]. декември 2013 ''mediapool.bg''</ref><ref>[http://legalworld.bg/33764.chakyra-e-bil-vzriven-a-sled-tova-i-zapalen.html Чакъра е бил взривен, а след това и запален]. Правен свят. декември 2013</ref><ref>[http://legalworld.bg/28633.bojko-borisov-triabva-da-byde-razsledvan-za-smyrtta-na-todor-dimov---chakyra.html Бойко Борисов трябва да бъде разследван за смъртта на Тодор Димов – Чакъра]. Адвокат Михаил Екимджиев. Правен свят. ноември 2012</ref> На 6 ноември 2012 г. България е осъдена в Страсбург, от сина и вдовицата на Чакъра и евросъдът присъжда 50 000 евро обезщетение. Впоследствие на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург осъжда България и за смъртта на Ангел Димитров – Чората<ref>[https://news.bg/crime/sadat-v-strasburg-osadi-balgariya-i-za-smartta-na-chorata.html news.bg]</ref> за полицейско насилие и неадекватно разследване. Съдът постановява да се изплатят 50 000 евро на жалбоподателите и 35 000 лева разходи по делото.. И двата случая главен секретар е Бойко Борисов. ==== „Лош човешки материал“ ==== На 3 февруари 2009 година пред българската общност в [[Чикаго]], [[САЩ]] по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: ''„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“'' Добавя: ''„И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“'' (това се потвърждава от видеозаписа на изказването му).<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090205212634848 Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110714162327/http://www.ndt1.com/article.php/20090205212634848 |date=2011-07-14 }} НДТ, Добрич, 9 март 2009 [https://www.youtube.com/watch?v=T6j1AEWbjeY Видеозапис]</ref> Борисов отхвърля приписвания му от социалистите ([[Корнелия Нинова]]) израз ''„лош човешки материал“'' и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, ''„колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“''.<ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=49520 Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, „Български Фактор“, 7 юни 2009</ref> След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/670040_boiko_borisov_otgovori_na_obvineniiata_za_rechta_si_v/ Бойко Борисов отговори на обвиненията за речта си в Чикаго], „Дневник“, 5 февруари 2009</ref> По време на посещение в Кърджали през март 2013 г. прави обръщение: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.<ref>[https://www.mediapool.bg/vie-ste-prosti-i-az-sam-prost-zatova-se-razbirame-news191346.html Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме]</ref> ==== „Бистришки тигри“ ==== На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач [[Авиоотряд 28]] за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – ''„Не виждам нито конфликт, нито проблем“''.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/ Авиоотряд 28 нямал лиценз за търговски превози], Капитал, 3 септември 2012</ref> ==== Изтекли снимки от спалнята ==== На 17 юни 2020 г. анонимен източник изпраща на множество медии предполагаеми снимки от спалнята на премиера във вила „Секвоя“ (охранявана от [[НСО]]).<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-snimkite-sa-manipulacija-da-me-bjaha-zasneli-gol-do-malko-momche.html Борисов: Снимките са манипулация], bTV Новините, 17.06.2020</ref> На една от снимките се вижда спящ мъж завит с чаршаф, а на нощното шкафче пистолет. На друга снимка фигурира отвореното чекмедже на нощното шкафче, в което се съдържат множество пакети с банкноти от 500 евро и златни кюлчета. Автентичността на снимките не е потвърдена. В интернет излизат снимки на премиера от известно списание от 2012 г., в което премиерът е с направена фотосесия именно в интериора на същата спалня.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1437360 Бойко Борисов: Има една госпожица до мен, ще се оженя], в. „24 часа“, 26.06.2012</ref> В края на деня, премиерът свиква извънредна пресконференция. Публично се описва като жертва и обвинява опозицията в компромати в стила на КГБ. На въпроси за оръжието отговаря: ''„Притеснен съм, защото когато спя, съм беззащитен. Аз имам пистолет и не се разделям с него. От днеска ще спя с пистолет“''. Според Бойко Борисов, президентът [[Румен Радев]] го следи и снима със своя дрон<ref>[https://bntnews.bg/news/borisov-nashite-protivnici-udariha-danoto-radev-me-sledi-s-dron-video-1060551news.html Борисов: Нашите противници удариха дъното. Радев ме следи с дрон], БНТ, 17.06.2020</ref> – ''„Президентът Радев си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. И като кажа на охраната, че ще го сваля, те му казват и той го прибира. Този дрон е на терасата, до кухнята, дет се вика, е на един метър от мен. И този дрон президентът го управлява. Твърдя лично, че президентът ме следи с дрон. От НСО ме информираха, че той му е подарен от Китай и той си го управлява и си гледа. Ако и в спалнята са ми сложили камери и почнат да пускат и такива снимки вече от спалнята, значи вече я втасахме всички“''. Премиерът също така отговаря, че банкнотите в чекмеджето са т.н deep fake.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-radev-me-sledi-s-dron.html Борисов: Радев ме следи с дрон] – bTV Новините, 17.06.2020</ref> Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ подава снимките за техническа експертиза, която установява, че по тях няма следи от монтаж и Фотошоп.<ref>[https://bivol.bg/bace_nanka_expertised.html СНИМКИТЕ КОМПРОМАТ ЗА БОРИСОВ СА ПРАВЕНИ 2017 – 2019], БЕЗ „ФОТОШОП“, БЕЗ МОНТАЖИ, САМО ДАТИ СА КОРИГИРАНИ, 21 юни 2020</ref> Месец по-късно, на 16 юни в интернет от същия източник се появява и видео със заглавие ''„На гости у баце“'', в което неизвестна фигура показва целият дом на премиера, като влиза във всяка стая. На видеоклипа се вижда и неизвестната фигура, отваряща същото чекмедже, в което се виждат отново банкноти от 500 евро. На чекмеджето се намира отново оръжие. В отговор на изтеклия клип, Бойко Борисов заявява, че от видеото се вижда, че живее като аскет и че евро банкнотите са аранжировка.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2020/07/16/4092088_borisov_ot_djipa_niakoi_shpionstva_aranjira_a_kakvo_se/ Борисов от джипа: Някой шпионства, аранжира, а какво се видя – живея като аскет], 16.07.2020</ref> Изказването на премиера е следното: ''„Какво се оказа? Борисов го няма, никой няма, къщата тъмна и сенките изкача шпионин, снима, крие се, укрива се… От какво се укриваш? Кое е истина? Кажи! Аранжира фона, снимки – един път, два пъти, три пъти. Какво се вижда, че аз живея като аскет. 10 години не съм направил едно подобрение. Минава покрай каса! Има каса, ама ти си слагаш парите в шкафче!“''<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-snimkite-pusnaha-i-video-za-koeto-se-tvardi-che-e-ot-spalnjata-na-borisov.html bTV новините], 16.07.2020</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2020/07/16/293990/борисов-за-клипа-от-къщата-му-аранжирано-е-видео/ Борисов за клипа от къщата му: Аранжирано е], Новините на Нова, 16.07.2020</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/boiko-borisov-za-zapisite-vsichko-e-aranzhirano-1065471news.html Бойко Борисов за записите: Всичко е аранжирано], По света и у нас, 16.07.2020</ref> Случаят с изтеклите снимки от спалнята на премиера става достояние на обществеността в цял свят, като е отразен от медии като The Independent,<ref>[https://www.independent.co.uk/independentpremium/world/boyko-borisov-bulgaria-prime-minister-glock-cash-bedroom-photos-a9581206.html Sleeping beside a Glock and wads of cash: Questions swirl around bedroom photos of Bulgaria’s prime minister], 23.06.2020</ref> [[Reuters]],<ref>[https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-politics/bulgarian-pm-says-opponents-trying-to-undermine-him-to-block-euro-entry-idUSKBN23O3LY Bulgarian PM says opponents trying to undermine him to block euro entry], 18.06.2020</ref> [[Bloomberg]],<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-06-18/a-gun-on-a-nightstand-and-wads-of-cash-escalate-bulgarian-feud A Gun on a Nightstand and Wads of Cash Escalate Bulgarian Feud], 18.06.2020</ref> [[New York Times]],<ref>[https://www.nytimes.com/2020/07/19/world/europe/bulgaria-protests.html Showdown on Beach in Bulgaria Balloons Into Political Crisis], 19.07.2020</ref> Politico,<ref>[https://www.politico.eu/article/corruption-crisis-puts-bulgarian-prime-minister-boyko-borissov-on-the-ropes/ Corruption crisis puts Bulgaria’s Borissov on the ropes], 12.07.2020</ref> [[Euractiv]].<ref>[https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/borissov-fends-off-kompromats-says-will-sleep-with-a-gun/ Borissov fends off ‘kompromats’, says will sleep with a gun], 18.06.2020</ref> Няма официално разследване на обстоятелствата покрай скандала от страна на [[Главна прокуратура на България|Прокуратурата на Република България]]. Случаят е един от предполагаемите катализатори за започване на [[Протести в България (2020)|Протестите в България през 2020 г.]]. Протестиращите граждани използват обстоятелствата от случая в своите лозунги, плакати и инсталации.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30726335.html „Плащат ми от чекмеджето“. Десетки нови плакати в шестия ден на протеста], Свободна Европа</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2020/07/18/4091766_fotogaleriia_poslaniiata_na_protesta/ Фотогалерия: Посланията на протеста]</ref> === Практики касаещи засягане на конституционни права и свободи === ==== Подслушвания ==== {{основна|Скандали свързани с подслушване (2011)}} След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.<ref>{{Citation |title=В-к. Труд, Микрофонът и тоягата, Анна Заркова, 17 април 2013 г. |url=http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 |accessdate=2013-04-19 |archivedate=2013-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131215121058/http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 }}</ref> Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/01/06/1020388_boiko_borisov_ne_vijdam_nishto_losho_da_se_podslushvat/ В-к Дневник, 6 януари 2011, Бойко Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри].</ref> На 19 януари 2011 година Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения, изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в обществото. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.<ref name="bnt.bg"/><ref>[http://www.prb.bg/php/newspage.php?news=%20%20%20%20%201963 Междинно заключение по назначената експертиза...]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Прокуратура на Република България: Новини, 10 февруари 2001</ref> На следващия ден Народното събрание гласува ''[[вот на доверие]]'', като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.<ref name="investor.bg"/> През април 2013 година избухва нов скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.<ref name="medi_Бълг">{{Цитат уеб| заглавие = Станишев вади сензационни разкрития: Български „Уотъргейт“: Цветанов въртял незаконна схема за тотално подслушване| труд = Mediapool.bg| дата = 28 март 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/balgarski-uotargeit-tsvetanov-vartyal-nezakonna-shema-za-totalno-podslushvane-news204566.html}}</ref> Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителството на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен [[Цветан Цветанов]], от опонентите си е подозиран и Борисов.<ref name="novi_Иван">{{Цитат уеб| заглавие = Иван Костов: Борисов и Цветанов са наредили подслушването (видео)| труд = Novini.bg| дата = 17 април 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132287-иван-костов-борисов-и-цветанов-са-наредили-подслушването-%28видео%29.html| архив_дата = 2013-04-19| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130419050008/http://www.novini.bg/news/132287-иван-костов-борисов-и-цветанов-са-наредили-подслушването-(видео).html}}</ref><ref>[http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 ГЛАСОВЕ, 16 април 2013, Станишев: Въпросът е дали Борисов е дал указания за подслушването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130423130050/http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 |date=2013-04-23 }}.</ref> Самият той отрича такава връзка.<ref>[http://frognews.bg/news_53543/Borisov_za_podslushvaneto_Ostavete_tezi_gluposti_na_Stanishev 18 април 2013, frognews.bg, Борисов за подслушването: Оставете тези глупости на Станишев].</ref> Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Борисов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/izbori-2013-13741704?nt=10 26 април 2013, Дир.бг /Запис: Борисов, Найденов и Кокинов обсъждат как да прекратят дело].</ref> Впоследствие по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/podslushvane-tzvetan-tzvetanov-miroslav-naidenov-izbori-2013-13730053?nt=4 Цветанов наредил подслушване на целия Министерски съвет]. Dir.bg, 25 април 2013.</ref> Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-USA-doklad-podslushvane-romi-arzhaven-departament-13686587?nt=10 Dir.bg. – САЩ: Корупция, подслушване и маргинализиране на ромите в България, 20 април 2013 г.]</ref> ==== Лични свободи ==== На 11 октомври 2012 година британският в. „[[Гардиън]]“ цитира изследване, според което България е на второ място след [[Гърция]] в Европейския съюз с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/medii-boyko-borisov-demokratzia-12173086?nt=9 Борисов: При ГЕРБ има висша степен на свобода на медиите и хората, 10 октомври 2012 г. Dir.bg].</ref> ==== Намеса в работата на съдебната власт ==== През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.<ref>[http://www.vsekiden.com/67394/юристите-обезпокоени-от-намесата-в-съ/ Vsekiden.com 29 март 2010 г. Юристите обезпокоени от намесата в съдебната власт].</ref> През юли 2010 г. от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи, извършени от съдебната власт, с мотива, че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната, е недопустима.<ref>{{Citation |title=днес+ Р.Петрова: Намеса в бюджета на съдебната власт е недопустима, 25 юли 2010 г. |url=http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 |accessdate=2012-10-26 |archivedate=2015-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150212141257/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 }}</ref> През юли 2012 г. съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_106034453 Никой няма да мълчи, Webcafe.bg, 13 юли 2012 г.]</ref> През септември 2012 г. [[Български хелзинкски комитет|Българският хелзинкски комитет]] отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5164331 Вести БГ, 28 септември 2012 г. БХК: Борисов няма право да се меси в съдебната власт!]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.<ref>[http://www.mediapool.bg/vss-obvini-pravitelstvoto-v-blokirane-na-sadebnata-reforma-news198462.html mediapool.bg, Заради липса на пари ВСС обвини правителството в блокиране на съдебната реформа, 16 октомври 2012 г.]</ref> ==== Контрол върху медиите ==== Западни източници твърдят, че по време на управлението на Борисов голяма част от медиите в България са напълно безкритични към водената от него политика.<ref>{{Citation |title=Агенция БГНЕС, 2013-04-20, САЩ: Корупция, контрол на медиите и подслушване при Борисов |url=http://news.bgnes.com/view/1080988 |accessdate=2014-06-08 |archivedate=2014-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141022095010/http://news.bgnes.com/view/1080988 }}</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2012092900019985006 в-к. Сега, брой 4505 (225) 29 септември 2012 г. „Дер Щандарт“: Обвиняват Борисов в контрол над медиите].</ref> Според тях Борисов е в близки отношения с олигарси като депутата от ДПС и медиен магнат [[Делян Пеевски]], чиято медийна империя открито подкрепя правителството.<ref>[http://bolgari.net/borisov_korumpira_mediite_chrez_bankata_na_peevski-el-1396.html Борисов корумпира медиите чрез банката на Пеевски. „Дойче веле“: Фирми около депутата от ДПС Делян Пеевски държат 80 на сто от разпространението на вестници и крият конкурентните под тезгяха в будките] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131012013039/http://www.bolgari.net/borisov_korumpira_mediite_chrez_bankata_na_peevski-el-1396.html |date=2013-10-12 }}.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/20346/isteriyata-po-peevski-sega-i-malchalivite-medii-predi/ e-vestnik 14 април 2014 г. Истерията по Пеевски сега и мълчаливите медии преди]</ref> Според „[[Репортери без граници]]“ България е на последно място по свобода на словото от страните членки на Европейския съюз и дори от държавите на Балканския полуостров. В продължение на десет години страната постоянно се придвижва надолу в класацията [[Индекс за свобода на пресата]], като се свлича от 53-то място през 2008 г. до 111-о през 2019 г.<ref>България в класацията на „Репортери без граници“ и Апартаментгейт. [https://www.dw.com/bg/българия-в-класацията-на-репортери-без-граници-и-апартаментгейт/a-48449188 23.04.2019 г. Дойче веле]</ref> == Съдебни дела и съдебни решения == На 24.08.2023 прокуратурата прекратява делото за златните кюлчета. В аргументите се сочи, че не е възможно да се докаже безспорно дали кюлчетата, пачките, пистолетът и пр. са се намирали на съответното място. Петорна компютърна експертиза е доказала, че снимките са манипулирани.<ref>[https://bnr.bg/post/101675859/komputarna-ekspertiza-pokazala-che-snimkite-na-borisov-s-kulcheta-i-pari-sa-manipulirani Компютърна експертиза показала, че снимките на Борисов с кюлчета и пари са манипулирани]</ref> На 17.10.2023 прокуратурата решава, че няма достатъчно доказателства, че Борисов сам или чрез посредник е извършил сделка за къща, нито че е дарил такава на Борислава Йовчева. В резултат обвинението пада.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/prokuraturata-pochisti-borisov-po-barselonageyt Прокуратурата почисти Борисов по "Барселонагейт"]</ref> За сметка на това е отворено разследване – за изнесени милиони в Турция, в който процес са замесени Борислава Йовчева и бившият шеф на горското стопанство в Шумен, Бейзат Ахя.<ref>[https://offnews.bg/temida/prokuraturata-slozhi-kraj-na-deloto-barselonagejt-no-otvaria-novo-r-810652.html Прокуратурата сложи край на делото „Барселонагейт“, но отваря ново разследване за пране на пари]</ref> На 23.05.2024 сайтовете Медиапул и Bird.bg съобщават, че прокуратурата е прекратила и това разследване.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/05/23/4629566_prokuraturata_sloji_krai_i_na_turskoto_razklonenie_na/?ref=home_layer2 Прокуратурата сложи край и на турското разклонение на "Барселонагейт"]</ref> Същевременно на 19.05.2018 [[Елена Йончева]] осъди на трета инстанция Борисов за уронване на престижа ѝ и го принуди да даде 5000 лева<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/elena-yoncheva-osdi-boyko-borisov-i-gerb-za-5000-lv bntnews.bg]</ref> Самият Бойко Борисов е подал иск за над 25 000 лева срещу Бойко Рашков, заради думите му, че Борисов има своя банка. На 14 юни 2023 по взаимно споразумение делото е временно „замразено“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/borisov-i-rashkov-si-dadoha-taymaut-deloto-za-kleveta Борисов и Рашков си дадоха таймаут от делото за клевета]</ref> На 22.01.2024 става ясно, че Борисов е предявил искане делото на продължи. Дата обаче няма насрочена защото Рашов е поискал делето да се прехвърли от Софийския градски съд в Софийсикия районен съд<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/demerdzhiev-shte-e-svidetel-po-deloto-na-gerb-sreshtu-rashkov Демерджиев ще е свидетел по делото на ГЕРБ срещу Рашков]</ref>. През декември 2023 е прекратено и гражданското дело за 26 000 лв., което Бойко Борисов водеше срещу Кирил Петков в Софийския градски съд.<ref name=":0">[https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/borisov-i-petkov-si-prostiha-i-ottegliha-iskovete-si-edin-sreshtu-drug Борисов и Петков си простиха и оттеглиха исковете си един срещу друг]</ref> Борисов търсеше обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изказвания на Петков от август 2022 г. в интервю за Нова тв. („Борисов знае много добре, че при една работеща съдебна система, той ще трябва да ходи в затвора“). На свой ред в началото н 2024 г Петков се е отказал от тъжба срещу Борисов<ref name=":0" />. Той съдеше предшественика си на премиерския пост за клевета в частно наказателно дело и настояваше да получи половин милион лева обезщетение. Повод за делото е брифинг, който Борисов и хората му проведоха на 24 август 2022 г., на който обвиниха кабинета „Петков“, че е доставял природен газ за страната чрез дъщерна компания на „Газпром“, за да облагодетелства фирми, свързани с „Продължаваме промяната“. == Балкански поток == При управлението на Борисов на територията на [[България]] е изграден т. нар. [[Балкански поток]], газопровод позволяващ пренос на [[природен газ]] от Русия през [[Турция]] към [[Сърбия]]. Проектът е продължение на т. нар. [[Турски поток]],<ref name=БТГдоклад>{{cite web|url=https://www.bulgartransgaz.bg/files/useruploads/files/amd/TYNDP_BTG-20-29_BG.pdf|title=ДЕСЕТГОДИШЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА МРЕЖИТЕ НА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД ЗА ПЕРИОДА 2020 – 2029 г.|author=Булгартрансгаз ЕАД}}</ref> който е част от газопроводна мрежа, заобикаляща Украйна като транзитна държава за руския газ към Европа, лишавайки я по този начин от приходи. Първоначално проектът заобикаля България през Гърция, но в края на май 2018 г. Борисов отива на среща с Путин в Москва и трасето на тръбата става през България.<ref>Георги А. Ангелов, "Пътна карта" в хакнат мейл. Има ли още потвърждения, че "Турски поток" в България е руски. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32851782.html Свободна Европа, 7 март 2024 г].</ref> Така в началото на 2020 г. Русия спира доставките на газ през Украйна.<ref name="reutersbegins">{{ cite news | url= https://www.reuters.com/article/us-russia-bulgaria-gas/russian-begins-turkstream-gas-flows-to-greece-north-macedonia-idUSKBN1Z40D0 | title= Russian begins TurkStream gas flows to Greece, North Macedonia | date = 2020-01-05 | agency = [[Reuters]] | access-date = 2020-01-05}}</ref> По този начин България се отказва от 1,3 млрд. лв. гарантирани приходи от транзитен пренос на газ по старото трасе от Румъния през България към Турция.<ref name="банкер20210620">{{ cite news | url= https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/bulgariia-se-e-otkazala-ot-13-mlrd-lv-zaradi-turski-potok | title= България се е отказала от 1,3 млрд. лв. заради „Турски поток“ | date = 2021-06-17 | agency = Банкеръ | access-date = 2021-06-20}}</ref> Балкански поток среща остра критика в САЩ, като впоследствие са обявени и санкции срещу фирми, помагащи за реализацията му. Вашингтон разглежда проекта като геополитически инструмент, с който Кремъл поддържа Европа в зависимост от руския газ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://offnews.bg/ikonomika/sasht-nalagat-sanktcii-na-severen-potok-2-i-turski-potok-732859.html|заглавие=САЩ налагат санкции на Северен поток 2 и Турски поток|дата=15 юли 2020 г.}}</ref> Спорно е кога ще има печалби за България от газопровода, понеже за такива може да се мисли след като се покрие първоначалната инвестиция, която София изплаща на строителя, и то при достатъчно натоварване на трасето.<ref name=":0" /> Според някои изчисления с приходите от транзитни такси за пренос на газ, за окончателното изплащане на проекта на България ще са нужни между 7 и 12 години.<ref>Николай Лавчиев, Кое е вярното: Носи ли "Турски поток" наистина между 700 и 900 млн. лв. на година на България. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32577984.htm Свободна Европа, 5 септември 2023 г]{{Dead link|date=май 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Същевременно в България няма разклонение от което страната да може да черпи газ, а след началото на войната на Русия в Украйна, Газпром спира доставките за София по другите налични газопроводи. При възникналите съмнения за целесъобразността на проекта неколкократно е търсена за справка т. нар. пътна карта, подписана през 2017 година, но тя не е открита. През 2023 г. започва всеобщо издирване на документа в Министерски съвет, Булгартрансгаз, Българският енергиен холдинг, както и от ДАНС, и МВР, но отново без успех.<ref>Иво Беров, "Пътната карта": Как Борисов обслужи Путин с "Турски поток". [https://www.dw.com/bg/ptnata-karta-kak-borisov-obsluzi-putin-s-turski-potok/a-68485279 10 март 2024 г., Дойче веле.]</ref> През март 2024 г. картата е открита след хакерска атака на ел. поща на сътрудник на високопоставен руски политик. Тя е декодирана от български експерти по киберсигурност. Появилите се данни разкриват тайни договорки с Русия и обработване на общественото мнение в България в подкрепа на проекта с близо 500 000 евро.<ref>Емилия Милчева, Гордост за Борисов, срам за България: тръбата "Турски поток". [https://www.dw.com/bg/turski-potok-gordost-za-borisov-sram-za-blgaria/a-68535194 Дойче веле, 15 март 2024 г.]</ref> == Бойко Борисов в изкуството == Сутринта, на [[1 април]] [[2019]] г., в [[Ден на шегата|Деня на шегата]], българският [[скулптор]] [[Андрей Врабчев]] поставя на площад „Гарибалди“ в [[София]] двуметров паметник от [[полиестер]]на [[смола]] със светещи в червено очи. Скулптурата има вграден охранителен сензор и тонколона. При приближаване до нея започват да звучат популярни реплики на министър-председателя Бойко Борисов на фона на песента от [[1990-те]] години „Батальонът се строява“. Около 10 ч. сутринта, на същия ден, авторът на проекта го демонтира.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2019/04/01/pametnik-ot-bydeshteto-borisov-sys-sveteshti-ochi-na-garibaldi.406202 | заглавие = Паметник от бъдещето: Борисов със светещи очи на „Гарибалди“ | достъп_дата = 03-08-2019 | фамилно_име = Цветанова | първо_име = Камелия | автор_препратка = | съавтори = | дата = 01-04-2019 | труд = | издател = dnes.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Понастоящем скулптурата се намира до [[Дом на хумора и сатирата|Дома на хумора и сатирата]] в [[Габрово]]. През януари 2021 г. Бойко Борисов подарява на сръбския президент [[Александър Вучич]] картина, на която са изобразени те двамата как правят оглед на работния процес по газопровода „[[Балкански поток]]“. Автор на картината рисувана през юни 2020 г. в България е художникът Симеон Кръстев.<ref>Газиева, Кристина. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-izprati-kartina-na-vuchich-za-spomen-ot-balkanski-potok.html Бойко Борисов изпрати картина на Вучич за спомен от „Балкански поток“], btv.bg, 21 януари 2020 г.</ref> == Галерия == {{Wikiquote}} <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Flickr - europeanpeoplesparty - EPP Summit 19 June 2008 (6).jpg| Борисов заедно със Силвио Берлускони, 2008 г. Boyko Borisov 2.jpg | Борисов на пресконференция след парламентарните избори, 2009 г. Boyko M. Borisov.jpg | Борисов през 2010 г. Boyko Borisov with Rodriguez Zapatero.jpg | Борисов на среща с испанския премиер Сапатеро, 2011 г. Prime Minister of Bulgaria (7740229960).jpg | Борисов на посещение в Лондон, 2012 г. Barack Obama and Boyko Borissov in the Oval Office 2012.jpg|Борисов заедно с американския президент Барак Обама в Белия дом, 2012 г. Boyko Borisov EPP 2014.jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Дъблин, 2014 г. Boyko Borisov meeting with Iranian Parliament chairman Ali Larijani 01.jpg | Среща между Бойко Борисов и председателя на иранския парламент Али Ларижани, 2016 г. EPP Malta Congress 2017 ; 29 March (32880392364).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Малта, 2017 г. PM meets with Prime Minister Borissov (38292446874).jpg|Среща между Бойко Борисов и британския премиер Тереза Мей, 2017 г. Dimitris Avramopoulos in Bulgaria.jpg | Посещение на Димитрис Аврамопулос в София, 2017 г. Ilham Aliyev met with Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov 3.jpg | Среща между Бойко Борисов и Илхам Алиев в Баку, 2018 г. Reuven Rivlin meeting with Boyko Borisov, June 2018 (1201).jpg | Борисов на среща с израелския президент Реувен Ривлин, 2018 г. EPP Helsinki Congress in Finland, 7-8 November 2018 (44865456485).jpg|Борисов на конгрес на ЕНП в Хелзинки, 2018 г. High-hevel Conference Dedicated to EU Cohesion Policy Handshake (40857841410).jpg | Борисов заедно с вицепремиера Томислав Дончев, 2018 г. Dmitry Medvedev and Boyko Borisov (12-08-2019).jpg | Среща на Борисов с руския премиер Дмитрий Медведев, 2019 г. A23A2451 (48914165066).jpg|Ръкостискане между Борисов и Урсула фон дер Лайен, 2019 г. President Trump Welcomes the Prime Minister of Bulgaria (49124832977).jpg | Борисов заедно с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, 2019 г. EPP Summit, Brussels, 12 December 2019 (49207920483).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Брюксел, 2019 г. EPP Summit, 15 October 2020 (50487757498).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП, 2020 г. </gallery> == Вижте също == * [[Правителство на Бойко Борисов 1]] * [[Правителство на Бойко Борисов 2]] * [[Правителство на Бойко Борисов 3]] == Източници == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = | name = Председател на ПП [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]] | before = [[Цветан Цветанов]] | after = — | period = (10 януари 2010 – настояще) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Сергей Станишев]] | after = [[Марин Райков]] | period = (27 юли 2009 – 13 март 2013) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Георги Близнашки]] | after = [[Огнян Герджиков]] | period = (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Огнян Герджиков]] | after = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] | period = (4 май 2017 – 12 май 2021) }} {{Предшественик край}} {{пост списък|Кмет на София|59}} {{пост списък|Министър-председател на България|62}}{{пост списък|Министър-председател на България|66}}{{пост списък|Министър-председател на България|68}}{{Кабинет на Бойко Борисов}} {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{кабинет на Бойко Борисов III}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|България|Политика}} {{СОРТКАТ:Борисов, Бойко}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Република България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Кметове на София]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Главни секретари на МВР]] [[Категория:Български пожарникари]] [[Категория:Български каратисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]] [[Категория:Родени в Банкя]] [[Категория:Народни представители от ГЕРБ]] [[Категория:Генерали от МВР]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Български полицаи]] i6pjryxr1rcpx7je9nd58cpqcfbt686 Клипертон 0 60555 12896107 11716262 2026-05-02T12:43:48Z PaleoWolf 381188 12896107 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Остров | Име = Клипертон | Име на местен език = Clipperton | Карта = Ile de Clipperton (carte-en).svg | карта-описание = Карта на острова | Разположение = [[Северна Америка]] | Страна = Франция | Административна единица = [[Френска Полинезия]] | UTC = UTC-8 | Акватория = [[Тихи океан]] | Позиционна карта = Тихи океан | Площ = 8,9 | Най-висока точка = Клипертонска скала – 29 | Население = – | Година = 1945 г. | Снимка = 2022-04-20-00 00 2022-04-20-23 59 Sentinel-2 L2A True color.jpg | Коментар към снимката = Сателитна снимка на острова }} '''Клипертон''' ({{lang|fr|Île Clipperton|Île de la Passion}} – остров на страстта) е остров в [[Тихия океан]], задморско владение на [[Франция]]. Управлява се от върховния комисар за [[Френска Полинезия]]. == География == Островът е необитаем [[корал]]ов [[атол]] с площ от около 5 km<sup>2</sup>. Намира се в северната част на Тихия океан, на 1300 km югозападно от [[Мексико]]. [[Координати]]ː 10°18′ с.ш. 109°13′ з.д. Съставен е от напълно свързани помежду си [[коралов риф|коралови рифове]], които обграждат недълбока [[лагуна]] с [[обиколка]] около 8 km. Водата в лагуната е застояла, с леко кисел състав. Най-високата точка на острова е 21 m. ; Климат [[Климат]]ът е океански, тропически. Средна [[температура]]ː 20 – 32&nbsp;°C. Дъждовният сезон обхваща времето от май до октомври. Чести тропически бури. Океанските води около острова са сравнително топли. Преобладават предимно западни [[вятър|ветрове]]. ; Растителност Островът е покрит с редки храсти, треви, пълзяща [[растителност]] (Ipomoea) и малко на брой кокосови палми. Растителността образува шубраци с височина около 30 cm. В миналото е имало по-богата храстовидна растителност, която в периода [[1858]] – [[1917]] г. е унищожена в по-голямата си част – вероятно от човешка намеса или от честите тропически бури. През [[1962]] г. на острова пристигат копачи на [[гуано]]. В периода на обитаването им на острова [[флора]]та се обогатява с насаждение от [[кокосва палма|кокосови палми]] ([[Cocos nucifera]]), няколко вида нови растения – [[Cenchrus echinatus]], [[Corchorus aestuans]] и [[Brassica juncea]]. ; Рибни запаси Водите около острова са богати на [[риба]]. Открити са около 115 различни вида. Представлява риболовен район за риба [[Тон (риба)|тон]]. Островът няма други природни ресурси. == История == Остров Клипертон е открит през [[1521]] г. от [[Фернандо Магелан]]. Носи името на английския [[пират]] Джон Клипертон, водил битки с испанците в района през [[18 век]]. Той е използвал острова за база при набезите си. През [[1708]] г. два френски кораба, 'Princess' и 'Découverte', хвърлят котва до острова и му дават името 'Île de la Passion', като го обявяват за френска територия. През [[1725]] г. на острова пристига френска географска експедиция, водена от М. Бокаж. Експедицията остава на острова за около 5 месеца. През април [[1831 г]]. Джон Фицджералд нанася за първи път точните координати на острова на [[карта]]. През [[1856]] г. американската [[компания]] ''American Guano Mining Company'' обявява острова за владение на [[САЩ]] и започва добив на гуано. [[Наполеон III]] анексира отново острова на [[17 ноември]] [[1858]] г. и го приобщава към френското владение [[Таити]]. През [[1897]] г. [[Мексико]] разполага военен пост на острова и го обявява за мексиканска територия. Островът е завладян отново от САЩ през [[1898]] г. в хода на [[Испано-американска война|Испано-американската война]]. През [[1906]] г. английската компания ''British Pacific Island Company'' купува правата за добив на гуано от мексиканското правителство и построява миньорско селище. Същата година Мексико отново изпраща свои войски на острова. До [[1914]] г. около 30 мексикански семейства (100 души) живеят на острова. По време на [[Максиканска революция|Максиканската революция]] голяма част заселниците измират, а останалите са спасени през [[1915]] г. от американския кораб 'Lexington'. На острова остават само пазачът на фара Викториано Алварес с няколко жени и деца. През [[1917]] г. Алварес се самопровъзгласява за [[крал]], но по-късно е убит от една от жените. Последните останали живи – три жени и две деца, са прибрани от американския кораб 'Yorktown' през юли същата година. В следващите 10 години [[Франция]] и [[Мексико]] многократно обсъждат въпроса за принадлежността на острова, но не постигат съгласие. През [[1930]] г. Франция се обръща към [[Ватикана]] с молба да се определи правото на владение над острова. Папата назначава за [[арбитър]] по спора италианския крал [[Виктор Емануел]]. Една година по-късно, през [[1931]] г., италианският крал присъжда острова за владение на Франция. Французите построяват отново разрушения испански фар и изпращат военно подразделение на острова. Френските военни остават на острова до [[1938]] г. През [[1939]] г. островът е посетен два пъти от американския [[президент]] [[Франклин Рузвелт]]. Рузвелт неколкократно заявява, че САЩ искат да използват острова за [[авиобаза]] в хода на войната, но френското правителство не отговаря на исканията. През [[1944]] г. по негова заповед американския [[флот]] окупира острова. По-късно американските военни не одобряват острова за авиобаза. През [[1962]] г. обявяването на независимостта на [[Алжир]] заплашва развитието на френската ядрена програма. Френското министерство на отбраната обявява остров Клипертон като едно от местата за тестване на френските ядрени оръжия. По-късно поради неблагоприятния климат и отдалечеността островът не е одобрен. През 1970-те години французите отварят лагуната и изграждат малко търговско пристанище. През [[1981]] г. Академията на науките на задморските територии препоръчва изграждането на [[инфраструктура]] на острова – самолетна писта и риболовно [[пристанище]]. Именно тогава островът административно е включен във френската държава, като територията му е подчинена на върховния комисар за Френска Полинезия. На 13 октомври 1986 г. е взето решение за построяването на постоянна риболовна база на о. Клипертон. Строителството и използването на базата е възложено на френската компания ''SEDEIC''. Въпреки големите надежди, след двегодишни проучвания компанията изоставя проекта и напуска острова. По-късно през 80-те френското правителство планира да превърне острова в хранилище за ядрени отпадъци, но острото противопоставяне на Мексико и САЩ осуетява този план. В наши дни островът се посещава от кораби на ВМФ на Франция, запалени по спортен [[риболов]], океански изследователи и др. {{нормативен контрол}} {{Региони на Франция}} {{Европейски външни територии}} [[Категория:Зависими територии на Франция]] [[Категория:Необитаеми острови]] [[Категория:Атоли на Франция]] 0hy64mtuyfsqarkfors7bnnzc8kgjp2 ФК „Ипсуич Таун“ 0 61862 12896439 12840161 2026-05-02T18:35:49Z Danitrifonov04 292718 12896439 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Актуализиране}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Ипсуич Таун | | герб = | | оригинално име = Ipswich Town F.C.| прозвище = ''Сините'', ''Таун'', ''Трактористите'' | основан = | стадион = [[Портман Роуд]]| капацитет = 30 311 | президент = {{флагче|Англия}} [[Маркъс Евънс]] | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Киърън Маккена]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2025/26 | място = 2-ро ([[Чемпиъншип]])| | pattern_la1 = _ipswich2425h | pattern_b1 = _ipswich2425h | pattern_ra1 = _ipswich2425h | pattern_sh1 = _ipswich2425h | pattern_so1 = _ipswich2425hl | leftarm1 = 1927CD | body1 = 1927CD | rightarm1 = 1927CD | shorts1 = FEFEFE | socks1 = 1927CD | pattern_la2 = _ipswich2425a | pattern_b2 = _ipswich2425a | pattern_ra2 = _ipswich2425a | pattern_sh2 = _ipswich2425a | pattern_so2 = _ipswich2425al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _ipswich2425t | pattern_b3 = _ipswich2425t | pattern_ra3 = _ipswich2425t | pattern_sh3 =_ipswich2425t | pattern_so3 = _ipswich2425tl | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''Ипсуич Таун''' е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, разположен в [[Ипсуич]], [[Съфолк]]. За последно бяха в [[Английска Висша лига|Английската Висша лига]] през сезон 2001/02. Но през сезон 2023/24 завършват на 2-ро място в [[Чемпиъншип]], за да се завърнат във Висшата лига за първи път от 22 години. Клубът е създаден през [[1878]], но става професионален клуб едва през [[1936]] и впоследствие бяха избрани да бъдат част от [[Футболната лига]] през [[1938]]. Своите срещи тима провежда на [[Портман Роуд]] в Ипсуич. Клубът е единствения професионален отбор в Съфолк и от дълги години има жестока конкуренция с [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] от [[Норфолк]], с които са спорили 134 пъти в ''Източно Английското Дерби'' От по-значимите успехи на отбора са една шампионска титла на Англия през сезон 1961 – 62, второ място в сезоните 1980 – 81 и 1981 – 82. Носители на [[ФА Къп]] са през 1977 – 78, а през 1980 – 81 спечелват и [[Купа на УЕФА|Купата на Уефа]]. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2025 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Англия}} [[Алекс Палмър]] |- |27 ||{{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бътън]] |- |28 ||{{Флагче|Англия}} [[Кристиан Уолтън]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Кларк]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Англия}} [[Лейф Дейвис]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Седрик Кипре]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Бенджамин Джонсън]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Дарнъл Фърлонг]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Конър Таунзенд]] |- |24 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейкъб Грийвс]] |- |25 ||{{Флагче|Индонезия}} [[Елкан Багът]] |- |26 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Дара О'Шей]] {{капитан}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Азор Матусива]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Уелс}} [[Уес Бърнс]] |- |12 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йенс Каюсте]] |- |14 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Джак Тейлър]] |- |30 ||{{Флагче|Англия}} [[Камерън Хъмфрис]] |- |32 ||{{Флагче|Чили}} [[Марселино Нунес]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Синдре Вали Егели]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Джордж Хърст]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Филоджийни-Бидейс]] |- |20 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Кейси Макатиър]] |- |23 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Сами Шмодикс]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Чуба Акпом]] |- |31 ||{{Флагче|Испания}} [[Иван Азон]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Кларк]] |} <br clear=all> == Отличия == * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Английска висша лига|Английската висша лига]] – 1 път: 1961 – 1962 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 1 път: 1978 * [[Купа на УЕФА]] / [[Лига Европа]] – 1 път: 1981 * '''[[Турнир на Амстердам]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''1-во място (1):''' 1981 == Известни футболисти == * {{Флагче|Англия}} [[Дарън Бент]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Финиди Джордж]] * {{Флагче|Англия}} [[Мат Холанд]] * {{Флагче|Англия}} [[Киърън Дайър]] * {{Флагче|Англия}} [[Ричард Райт]] * {{Флагче|Англия}} [[Тери Бътчър]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арнолд Мюрен]] * {{Флагче|Англия}} [[Джон Уорк]] * {{Флагче|Англия}} [[Пол Маринър]] * {{Флагче|Англия}} [[Браян Талбот]] * {{Флагче|Англия}} [[Джордж Бърнли]] * {{Флагче|Шотландия}} [[Алън Бразил]] == Български футболисти == * {{Флагче|България}} '''[[Бончо Генчев]]''': 1992/95 - (61 мача - 6 гола) {{Английска висша лига}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ФК Ипсуич Таун| ]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1878 година]] 4o335wf2bmuo8pkskv6n95k41qb19kx 12896468 12896439 2026-05-02T19:00:48Z NikFit6788 394687 I have added more text, that has added more stability and useful information to the page ''Ипсуич Таун'' 12896468 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Актуализиране}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Ипсуич Таун | | герб = | | оригинално име = Ipswich Town F.C.| прозвище = ''Сините'', ''Таун'', ''Трактористите'' | основан = | стадион = [[Портман Роуд]]| капацитет = 30 311 | президент = {{флагче|Англия}} [[Маркъс Евънс]] | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Киърън Маккена]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2024/25 | място = 19-то ([[Висша лига]])| | pattern_la1 = _ipswich2425h | pattern_b1 = _ipswich2425h | pattern_ra1 = _ipswich2425h | pattern_sh1 = _ipswich2425h | pattern_so1 = _ipswich2425hl | leftarm1 = 1927CD | body1 = 1927CD | rightarm1 = 1927CD | shorts1 = FEFEFE | socks1 = 1927CD | pattern_la2 = _ipswich2425a | pattern_b2 = _ipswich2425a | pattern_ra2 = _ipswich2425a | pattern_sh2 = _ipswich2425a | pattern_so2 = _ipswich2425al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _ipswich2425t | pattern_b3 = _ipswich2425t | pattern_ra3 = _ipswich2425t | pattern_sh3 =_ipswich2425t | pattern_so3 = _ipswich2425tl | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''Ипсуич Таун''' е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, разположен в [[Ипсуич]], [[Съфолк]]. За последно бяха в [[Английска Висша лига|Английската Висша лига]] през сезон 2001/02. Но през сезон 2023/24 завършват на 2-ро място в [[Чемпиъншип]], за да се завърнат във Висшата лига за първи път от 22 години. Клубът е създаден през [[1878]], но става професионален клуб едва през [[1936]] и впоследствие бяха избрани да бъдат част от [[Футболната лига]] през [[1938]]. Своите срещи тима провежда на [[Портман Роуд]] в Ипсуич. Клубът е единствения професионален отбор в Съфолк и от дълги години има жестока конкуренция с [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] от [[Норфолк]], с които са спорили 134 пъти в ''Източно Английското Дерби'' От по-значимите успехи на отбора са една шампионска титла на Англия през сезон 1961 – 62, второ място в сезоните 1980 – 81 и 1981 – 82. Носители на [[ФА Къп]] са през 1977 – 78, а през 1980 – 81 спечелват и [[Купа на УЕФА|Купата на Уефа]]. След напускането на легендарния мениджър [[Боби Робсън]] през 1982 г. (за да поеме националния отбор на Англия), Ипсуич Таун започва бавен спад. Въпреки че разполагат със силен състав, „трактористите“ изпадат от Висшата лига през 1986 г. Клубът прекарва края на 80-те години във второто ниво, опитвайки се да си върне стария блясък под ръководството на мениджъри като [[Джон Дънкан]] и [[Джон Лайъл]]. През 1992 г. Ипсуич печели промоция и става един от учредителите на новата [[Висша лига]]. Престоят им там е труден и приключва с катастрофалното изпадане през 1995 г. (включително рекордна загуба с 0:9 от [[Манчестър Юнайтед]]). Възраждането настъпва под ръководството на [[Джордж Бърли]]. След три поредни загуби в плейофите, отборът най-накрая влиза във [[Висшата лига]] през 2000 г. Сезон 2000/01 остава в историята – Ипсуич завършва на пето място като новак, класира се за [[Купата на УЕФА]], а [[Джордж Бърли]] е избран за [[Мениджър на годината]]. През следващия сезон обаче отборът не издържа на натоварването и изпада, което води до финансова несъстоятелност и дълъг период на администрация. Следва период от почти две десетилетия, в който клубът е „заклещен“ в [[Чемпиъншип]]. Въпреки че мениджъри като [[Джо Ройл]], [[Джим Магилтън]] и [[Мик Маккарти]] успяват да достигнат до плейофи, отборът така и не прави крайната крачка. През 2019 г., след 17 поредни сезона във второто ниво, Ипсуич изпада в Първа лига (трета дивизия) за първи път от 1957 г. Феновете преживяват три тежки сезона в долната дивизия, докато клубът не е купен от американския консорциум ''[[Gamechanger 20 Ltd]]'' през 2021 г. Назначаването на бившия помощник-треньор на Манчестър Юнайтед, [[Киърън Маккена]], през декември 2021 г. поставя началото на най-успешния период в модерната история на клуба. С атрактивен и високорезултатен футбол Ипсуич постига две поредни промоции: * 2022/23: Връщане в [[Чемпиъншип]] след второ място в Първа лига. * 2023/24: Второ място в [[Чемпиъншип]], което осигурява завръщане във [[Висшата лига]] след 22-годишно отсъствие. Към 2026 г. Ипсуич Таун се утвърждава като конкурентен отбор в елита, подкрепян от огромни инвестиции в инфраструктурата и феновете. Клубът възстановява своята идентичност на „отбор на народа“ от [[Източна Англия]], а стадионът „[[Портман Роуд]]“ е постоянно разпродаден. Сега те са в [[Чемпиъншип]], но се борят за класиране отново във Висшата лига == <small>Култура и съперничества</small> == Основният съперник на Ипсуич е [[Норич Сити]]. Сблъсъкът между двата отбора е известен като „Дербито на Източна Англия“ (East Anglian Derby) или „Дербито на старата ферма“ (Old Farm Derby). Ипсуич се гордее с това, че е единственият отбор в Англия, който никога не е губил домакински мач в европейските клубни турнири (рекорд от 31 поредни мача без загуба на „[[Портман Роуд]]“). == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2025 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Англия}} [[Алекс Палмър]] |- |27 ||{{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бътън]] |- |28 ||{{Флагче|Англия}} [[Кристиан Уолтън]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Кларк]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Англия}} [[Лейф Дейвис]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Седрик Кипре]] |- |15 ||{{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Бенджамин Джонсън]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Дарнъл Фърлонг]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Конър Таунзенд]] |- |24 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейкъб Грийвс]] |- |25 ||{{Флагче|Индонезия}} [[Елкан Багът]] |- |26 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Дара О'Шей]] {{капитан}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Азор Матусива]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Уелс}} [[Уес Бърнс]] |- |12 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йенс Каюсте]] |- |14 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Джак Тейлър]] |- |30 ||{{Флагче|Англия}} [[Камерън Хъмфрис]] |- |32 ||{{Флагче|Чили}} [[Марселино Нунес]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Синдре Вали Егели]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Джордж Хърст]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Филоджийни-Бидейс]] |- |20 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Кейси Макатиър]] |- |23 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Сами Шмодикс]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Чуба Акпом]] |- |31 ||{{Флагче|Испания}} [[Иван Азон]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Кларк]] |} <br clear=all> == Отличия == * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Английска висша лига|Английската висша лига]] – 1 път: 1961 – 1962 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 1 път: 1978 * [[Купа на УЕФА]] / [[Лига Европа]] – 1 път: 1981 * '''[[Турнир на Амстердам]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''1-во място (1):''' 1981 == Известни футболисти == * {{Флагче|Англия}} [[Дарън Бент]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Финиди Джордж]] * {{Флагче|Англия}} [[Мат Холанд]] * {{Флагче|Англия}} [[Киърън Дайър]] * {{Флагче|Англия}} [[Ричард Райт]] * {{Флагче|Англия}} [[Тери Бътчър]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арнолд Мюрен]] * {{Флагче|Англия}} [[Джон Уорк]] * {{Флагче|Англия}} [[Пол Маринър]] * {{Флагче|Англия}} [[Браян Талбот]] * {{Флагче|Англия}} [[Джордж Бърнли]] * {{Флагче|Шотландия}} [[Алън Бразил]] == Български футболисти == * {{Флагче|България}} '''[[Бончо Генчев]]''': 1992/95 - (61 мача - 6 гола) {{Английска висша лига}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ФК Ипсуич Таун| ]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1878 година]] 54ukhd86uder0issf8q7q3baw9s40t0 12896473 12896468 2026-05-02T19:04:07Z NikFit6788 394687 12896473 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Актуализиране}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Ипсуич Таун | | герб = | | оригинално име = Ipswich Town F.C.| прозвище = ''Сините'', ''Таун'', ''Трактористите'' | основан = | стадион = [[Портман Роуд]]| капацитет = 30 311 | президент = {{флагче|Англия}} [[Маркъс Евънс]] | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Киърън Маккена]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2024/25 | място = 19-то ([[Висша лига]])| | pattern_la1 = _ipswich2425h | pattern_b1 = _ipswich2425h | pattern_ra1 = _ipswich2425h | pattern_sh1 = _ipswich2425h | pattern_so1 = _ipswich2425hl | leftarm1 = 1927CD | body1 = 1927CD | rightarm1 = 1927CD | shorts1 = FEFEFE | socks1 = 1927CD | pattern_la2 = _ipswich2425a | pattern_b2 = _ipswich2425a | pattern_ra2 = _ipswich2425a | pattern_sh2 = _ipswich2425a | pattern_so2 = _ipswich2425al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _ipswich2425t | pattern_b3 = _ipswich2425t | pattern_ra3 = _ipswich2425t | pattern_sh3 =_ipswich2425t | pattern_so3 = _ipswich2425tl | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''Ипсуич Таун''' е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, разположен в [[Ипсуич]], [[Съфолк]]. За последно бяха в [[Английска Висша лига|Английската Висша лига]] през сезон 2001/02. Но през сезон 2023/24 завършват на 2-ро място в [[Чемпиъншип]], за да се завърнат във Висшата лига за първи път от 22 години. Клубът е създаден през [[1878]], но става професионален клуб едва през [[1936]] и впоследствие бяха избрани да бъдат част от [[Футболната лига]] през [[1938]]. Своите срещи тима провежда на [[Портман Роуд]] в Ипсуич. Клубът е единствения професионален отбор в Съфолк и от дълги години има жестока конкуренция с [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] от [[Норфолк]], с които са спорили 134 пъти в ''Източно Английското Дерби'' От по-значимите успехи на отбора са една шампионска титла на Англия през сезон 1961 – 62, второ място в сезоните 1980 – 81 и 1981 – 82. Носители на [[ФА Къп]] са през 1977 – 78, а през 1980 – 81 спечелват и [[Купа на УЕФА|Купата на Уефа]]. След напускането на легендарния мениджър [[Боби Робсън]] през 1982 г. (за да поеме националния отбор на Англия), Ипсуич Таун започва бавен спад. Въпреки че разполагат със силен състав, „трактористите“ изпадат от Висшата лига през 1986 г. Клубът прекарва края на 80-те години във второто ниво, опитвайки се да си върне стария блясък под ръководството на мениджъри като [[Джон Дънкан]] и [[Джон Лайъл]]. През 1992 г. Ипсуич печели промоция и става един от учредителите на новата [[Висша лига]]. Престоят им там е труден и приключва с катастрофалното изпадане през 1995 г. (включително рекордна загуба с 0:9 от [[Манчестър Юнайтед]]). Възраждането настъпва под ръководството на [[Джордж Бърли]]. След три поредни загуби в плейофите, отборът най-накрая влиза във [[Висшата лига]] през 2000 г. Сезон 2000/01 остава в историята – Ипсуич завършва на пето място като новак, класира се за [[Купата на УЕФА]], а [[Джордж Бърли]] е избран за [[Мениджър на годината]]. През следващия сезон обаче отборът не издържа на натоварването и изпада, което води до финансова несъстоятелност и дълъг период на администрация. Следва период от почти две десетилетия, в който клубът е „заклещен“ в [[Чемпиъншип]]. Въпреки че мениджъри като [[Джо Ройл]], [[Джим Магилтън]] и [[Мик Маккарти]] успяват да достигнат до плейофи, отборът така и не прави крайната крачка. През 2019 г., след 17 поредни сезона във второто ниво, Ипсуич изпада в Първа лига (трета дивизия) за първи път от 1957 г. Феновете преживяват три тежки сезона в долната дивизия, докато клубът не е купен от американския консорциум ''[[Gamechanger 20 Ltd]]'' през 2021 г. Назначаването на бившия помощник-треньор на Манчестър Юнайтед, [[Киърън Маккена]], през декември 2021 г. поставя началото на най-успешния период в модерната история на клуба. С атрактивен и високорезултатен футбол Ипсуич постига две поредни промоции: * 2022/23: Връщане в [[Чемпиъншип]] след второ място в Първа лига. * 2023/24: Второ място в [[Чемпиъншип]], което осигурява завръщане във [[Английска висша лига|Английската Висша лига]] след 22-годишно отсъствие. Към 2026 г. Ипсуич Таун се утвърждава като конкурентен отбор в елита, подкрепян от огромни инвестиции в инфраструктурата и феновете. Клубът възстановява своята идентичност на „отбор на народа“ от [[Източна Англия]], а стадионът „[[Портман Роуд]]“ е постоянно разпродаден. Сега те са в [[Чемпиъншип]], но се борят за класиране отново във Висшата лига == <small>Култура и съперничества</small> == Основният съперник на Ипсуич е [[Норич Сити]]. Сблъсъкът между двата отбора е известен като „Дербито на Източна Англия“ (East Anglian Derby) или „Дербито на старата ферма“ (Old Farm Derby). Ипсуич се гордее с това, че е единственият отбор в Англия, който никога не е губил домакински мач в европейските клубни турнири (рекорд от 31 поредни мача без загуба на „[[Портман Роуд]]“). == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2025 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Англия}} [[Алекс Палмър]] |- |27 ||{{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бътън]] |- |28 ||{{Флагче|Англия}} [[Кристиан Уолтън]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Кларк]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Англия}} [[Лейф Дейвис]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Седрик Кипре]] |- |15 ||{{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Бенджамин Джонсън]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Дарнъл Фърлонг]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Конър Таунзенд]] |- |24 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейкъб Грийвс]] |- |25 ||{{Флагче|Индонезия}} [[Елкан Багът]] |- |26 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Дара О'Шей]] {{капитан}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Азор Матусива]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Уелс}} [[Уес Бърнс]] |- |12 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йенс Каюсте]] |- |14 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Джак Тейлър]] |- |30 ||{{Флагче|Англия}} [[Камерън Хъмфрис]] |- |32 ||{{Флагче|Чили}} [[Марселино Нунес]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Синдре Вали Егели]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Джордж Хърст]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Филоджийни-Бидейс]] |- |20 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Кейси Макатиър]] |- |23 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Сами Шмодикс]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Чуба Акпом]] |- |31 ||{{Флагче|Испания}} [[Иван Азон]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Кларк]] |} <br clear=all> == Отличия == * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Английска висша лига|Английската висша лига]] – 1 път: 1961 – 1962 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 1 път: 1978 * [[Купа на УЕФА]] / [[Лига Европа]] – 1 път: 1981 * '''[[Турнир на Амстердам]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''1-во място (1):''' 1981 == Известни футболисти == * {{Флагче|Англия}} [[Дарън Бент]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Финиди Джордж]] * {{Флагче|Англия}} [[Мат Холанд]] * {{Флагче|Англия}} [[Киърън Дайър]] * {{Флагче|Англия}} [[Ричард Райт]] * {{Флагче|Англия}} [[Тери Бътчър]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арнолд Мюрен]] * {{Флагче|Англия}} [[Джон Уорк]] * {{Флагче|Англия}} [[Пол Маринър]] * {{Флагче|Англия}} [[Браян Талбот]] * {{Флагче|Англия}} [[Джордж Бърнли]] * {{Флагче|Шотландия}} [[Алън Бразил]] == Български футболисти == * {{Флагче|България}} '''[[Бончо Генчев]]''': 1992/95 - (61 мача - 6 гола) {{Английска висша лига}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ФК Ипсуич Таун| ]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1878 година]] n0dzuc6tgpols6nq4f2yvxeh5v2kbcw 12896487 12896473 2026-05-02T19:15:18Z NikFit6788 394687 12896487 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Актуализиране}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Ипсуич Таун | | герб = | | оригинално име = Ipswich Town F.C.| прозвище = ''Сините'', ''Таун'', ''Трактористите'' | основан = | стадион = [[Портман Роуд]]| капацитет = 30 311 | президент = {{флагче|Англия}} [[Маркъс Евънс]] | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Киърън Маккена]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 2-ри от 24 ([[Чемпиъншип]]) (Класирани за [[Английска висша лига]])| | pattern_la1 = _ipswich2425h | pattern_b1 = _ipswich2425h | pattern_ra1 = _ipswich2425h | pattern_sh1 = _ipswich2425h | pattern_so1 = _ipswich2425hl | leftarm1 = 1927CD | body1 = 1927CD | rightarm1 = 1927CD | shorts1 = FEFEFE | socks1 = 1927CD | pattern_la2 = _ipswich2425a | pattern_b2 = _ipswich2425a | pattern_ra2 = _ipswich2425a | pattern_sh2 = _ipswich2425a | pattern_so2 = _ipswich2425al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _ipswich2425t | pattern_b3 = _ipswich2425t | pattern_ra3 = _ipswich2425t | pattern_sh3 =_ipswich2425t | pattern_so3 = _ipswich2425tl | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''Ипсуич Таун''' е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, разположен в [[Ипсуич]], [[Съфолк]]. За последно бяха в [[Английска Висша лига|Английската Висша лига]] през сезон 2001/02. Но през сезон 2023/24 завършват на 2-ро място в [[Чемпиъншип]], за да се завърнат във Висшата лига за първи път от 22 години. Клубът е създаден през [[1878]], но става професионален клуб едва през [[1936]] и впоследствие бяха избрани да бъдат част от [[Футболната лига]] през [[1938]]. Своите срещи тима провежда на [[Портман Роуд]] в Ипсуич. Клубът е единствения професионален отбор в Съфолк и от дълги години има жестока конкуренция с [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] от [[Норфолк]], с които са спорили 134 пъти в ''Източно Английското Дерби'' От по-значимите успехи на отбора са една шампионска титла на Англия през сезон 1961 – 62, второ място в сезоните 1980 – 81 и 1981 – 82. Носители на [[ФА Къп]] са през 1977 – 78, а през 1980 – 81 спечелват и [[Купа на УЕФА|Купата на Уефа]]. След напускането на легендарния мениджър [[Боби Робсън]] през 1982 г. (за да поеме националния отбор на Англия), Ипсуич Таун започва бавен спад. Въпреки че разполагат със силен състав, „трактористите“ изпадат от Висшата лига през 1986 г. Клубът прекарва края на 80-те години във второто ниво, опитвайки се да си върне стария блясък под ръководството на мениджъри като [[Джон Дънкан]] и [[Джон Лайъл]]. През 1992 г. Ипсуич печели промоция и става един от учредителите на новата [[Висша лига]]. Престоят им там е труден и приключва с катастрофалното изпадане през 1995 г. (включително рекордна загуба с 0:9 от [[Манчестър Юнайтед]]). Възраждането настъпва под ръководството на [[Джордж Бърли]]. След три поредни загуби в плейофите, отборът най-накрая влиза във [[Висшата лига]] през 2000 г. Сезон 2000/01 остава в историята – Ипсуич завършва на пето място като новак, класира се за [[Купата на УЕФА]], а [[Джордж Бърли]] е избран за [[Мениджър на годината]]. През следващия сезон обаче отборът не издържа на натоварването и изпада, което води до финансова несъстоятелност и дълъг период на администрация. Следва период от почти две десетилетия, в който клубът е „заклещен“ в [[Чемпиъншип]]. Въпреки че мениджъри като [[Джо Ройл]], [[Джим Магилтън]] и [[Мик Маккарти]] успяват да достигнат до плейофи, отборът така и не прави крайната крачка. През 2019 г., след 17 поредни сезона във второто ниво, Ипсуич изпада в Първа лига (трета дивизия) за първи път от 1957 г. Феновете преживяват три тежки сезона в долната дивизия, докато клубът не е купен от американския консорциум ''[[Gamechanger 20 Ltd]]'' през 2021 г. Назначаването на бившия помощник-треньор на Манчестър Юнайтед, [[Киърън Маккена]], през декември 2021 г. поставя началото на най-успешния период в модерната история на клуба. С атрактивен и високорезултатен футбол Ипсуич постига две поредни промоции: * 2022/23: Връщане в [[Чемпиъншип]] след второ място в Първа лига. * 2023/24: Второ място в [[Чемпиъншип]], което осигурява завръщане във [[Английска висша лига|Английската Висша лига]] след 22-годишно отсъствие. Към 2026 г. Ипсуич Таун се утвърждава като конкурентен отбор в елита, подкрепян от огромни инвестиции в инфраструктурата и феновете. Клубът възстановява своята идентичност на „отбор на народа“ от [[Източна Англия]], а стадионът „[[Портман Роуд]]“ е постоянно разпродаден. Сега те са в [[Чемпиъншип]], но се борят за класиране отново във Висшата лига == <small>Култура и съперничества</small> == Основният съперник на Ипсуич е [[Норич Сити]]. Сблъсъкът между двата отбора е известен като „Дербито на Източна Англия“ (East Anglian Derby) или „Дербито на старата ферма“ (Old Farm Derby). Ипсуич се гордее с това, че е единственият отбор в Англия, който никога не е губил домакински мач в европейските клубни турнири (рекорд от 31 поредни мача без загуба на „[[Портман Роуд]]“). == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 септември 2025 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Англия}} [[Алекс Палмър]] |- |27 ||{{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бътън]] |- |28 ||{{Флагче|Англия}} [[Кристиан Уолтън]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Кларк]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Англия}} [[Лейф Дейвис]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Седрик Кипре]] |- |15 ||{{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Бенджамин Джонсън]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Дарнъл Фърлонг]] |- |22 ||{{Флагче|Англия}} [[Конър Таунзенд]] |- |24 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейкъб Грийвс]] |- |25 ||{{Флагче|Индонезия}} [[Елкан Багът]] |- |26 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Дара О'Шей]] {{капитан}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Азор Матусива]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Уелс}} [[Уес Бърнс]] |- |12 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йенс Каюсте]] |- |14 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Джак Тейлър]] |- |30 ||{{Флагче|Англия}} [[Камерън Хъмфрис]] |- |32 ||{{Флагче|Чили}} [[Марселино Нунес]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="red"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Синдре Вали Егели]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Джордж Хърст]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Филоджийни-Бидейс]] |- |20 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Кейси Макатиър]] |- |23 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Сами Шмодикс]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Чуба Акпом]] |- |31 ||{{Флагче|Испания}} [[Иван Азон]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Кларк]] |} <br clear=all> == Отличия == * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Английска висша лига|Английската висша лига]] – 1 път: 1961 – 1962 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 1 път: 1978 * [[Купа на УЕФА]] / [[Лига Европа]] – 1 път: 1981 * '''[[Турнир на Амстердам]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''1-во място (1):''' 1981 == Известни футболисти == * {{Флагче|Англия}} [[Дарън Бент]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Финиди Джордж]] * {{Флагче|Англия}} [[Мат Холанд]] * {{Флагче|Англия}} [[Киърън Дайър]] * {{Флагче|Англия}} [[Ричард Райт]] * {{Флагче|Англия}} [[Тери Бътчър]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арнолд Мюрен]] * {{Флагче|Англия}} [[Джон Уорк]] * {{Флагче|Англия}} [[Пол Маринър]] * {{Флагче|Англия}} [[Браян Талбот]] * {{Флагче|Англия}} [[Джордж Бърнли]] * {{Флагче|Шотландия}} [[Алън Бразил]] == Български футболисти == * {{Флагче|България}} '''[[Бончо Генчев]]''': 1992/95 - (61 мача - 6 гола) {{Английска висша лига}} {{нормативен контрол}} [[Категория:ФК Ипсуич Таун| ]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1878 година]] ca9duosi0offhgo3xl0mlrm1wfqwpvk Междузвездни войни 0 64006 12896879 12646066 2026-05-03T09:22:45Z Funnytu 88100 12896879 wikitext text/x-wiki {{филм}} [[Файл:Star Wars Logo.svg|мини|250п|Логото на ''Междузвездни войни'']] „'''Междузвездни войни'''“ ({{lang|en|Star Wars}}) е [[филм]]ова [[космическа опера|космическа сага]] на американския режисьор [[Джордж Лукас]], създадена през [[1970-те|70-те години на 20 век]] и разработена от неговата компания „Лукасфилм“. Поредицата се състои от девет филма и един между трети и четвърти филм. Първият, четвърти по сюжет, [[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда|„Нова надежда“]] (''A New Hope''), излиза на [[25 май]] [[1977]]. Оттогава „Междузвездни войни“ оказват огромно влияние върху съвременната [[поп-култура]] и са втората най-печеливша серия на всички времена със спечелените 9,3 милиарда долара, изпреварени само от [[Киновселената на Марвел]].<ref name="Earnings">{{cite news | title=Star Wars' Earnings | date=14 май 2007 | publisher=AOL UK Money | url =http://money.aol.co.uk/enhPhotoGalleryPollPopup.adp?popupgalleryid=2277&photoid=0&pause=1&articleID=20070514132509990009 | accessdate = 27 декември 2007}}</ref> Основната сюжетна линия, представена във филмите, по която също така се изгражда старата „Разширена вселена“ и новият „Официален канон“ (от 22 април 2014 г.) на „Междузвездни войни“, е вдъхновена от [[Древен Рим|древния Рим]]. == Място на действието и сюжет == Сюжетът на „Междузвездни войни“ се развива в [[галактика (Междузвездни войни)|измислена спираловидна галактика]], населявана от стотици различни видове създания, повечето от които не[[хуманоид]]ни. Важни обитатели на галактиката са и [[дроид]]ите – високоинтелигентни роботи, които в почти всички случаи са създадени да слугуват на притежателите си. По-голямата част от населените хиляди планети и звездни системи са в състава на [[Галактическа република|Галактическата република]] – [[демокрация|демократично]] федеративно образувание, което впоследствие се изродява в [[Галактическа империя (Междузвездни войни)|Галактическата империя]]. [[Силата]] е вездесъща форма на [[енергия]], даваща свръхестествени способности на създанията, които умеят да я натрупват в себе си. Тя „произтича от всички живи създания, обгражда ни, прониква през нас и свързва всичко в галактиката“.<ref name="star wars 4">[[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда]], [[20th Century Fox]]. [[[DVD]]]</ref> Съществува и нейна [[Тъмна страна на Силата|Тъмна страна]], която се поражда от [[гняв|гнева]], [[страх]]а и [[омраза]]та. Тези, които използват Силата за добро, са [[джедаи]]те, а обърналите се към Тъмната страна са [[Сити (раса)|ситите]], които използват способностите си в опит да завладеят Галактиката. == Епизоди == Сагата „Междузвездни войни“ се състои от девет епизода (в последователност на събитията в сюжета): # ''[[Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode I – The Phantom Menace}}) ([[1999]]); # ''[[Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode II – Attack of the Clones}}) ([[2002]]); # ''[[Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode III – Revenge of the Sith}}) ([[2005]]); # ''[[Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode IV – A New Hope}}) ([[1977]], [[1997]], [[2004]]); # ''[[Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back}}) ([[1980]], 1997, 2004); # ''[[Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode VI – Return of the Jedi}}) ([[1983]], 1997, 2004); # ''[[Междузвездни войни: Епизод VII – Силата се пробужда]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode VII – The Force Awakens}}) (2015); # ''[[Междузвездни войни: Епизод VIII – Последните джедаи]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi}}) (2017); # ''[[Междузвездни войни: Епизод IX|Междузвездни войни: Епизод IX – Възходът на Скайуокър]]'' ({{lang|en|Star Wars: Episode IX}} – ''The Rise of Skywalker'') (2019); Епизодите от 4 до 6 сформират „оригиналната трилогия“, от 1 до 3 сформират „предхождащата трилогия“, а епизодите от 7 до 9 представляват финалната или „последващата трилогия“. Освен трите основни трилогии, е замислена и „антология“. В нея ще влизат 3 странични истории от вселената на „Междузвездни войни“. Първият филм от антологията вече излезе с името „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“. Сюжетът му се върти около мисията на бунтовниците да откраднат плановете на първата „Звезда на смъртта“, най-мощното имперско оръжие по онова време. Във втория филм от антологията, наречен „[[Соло: История от Междузвездни войни]]“ (2018), се разказва за [[Хан Соло]]. Другите две антологии се очаква да излязат на 19 декември 2025 г. и 17 декември 2027 г., но заглавията са все още неясни. == Културно влияние == [[Файл:Stormtroopers march.jpg|мини|250п|Парад на имперски щурмоваци на изложение за научна фантастика в САЩ]] Успехът на поредицата води до появата на различни допълнителни продукти, свързани с нея – [[компютърни игри на тема Star Wars]], [[комикс]]и, [[играчка|играчки]], други филми (някои от които не са създадени от „Лукасфилм“) и т.н. Филмите от първоначалната трилогия са преиздадени с промени през [[1997]] г. по [[кино|кината]] и на [[видео]]касети, а през [[2004]] г. – на [[DVD]]. Промените включват подобрение в дизайна на космическите кораби, по-реалистичен вид на градовете и планетите, както и възстановяване на качеството на образа чрез [[компютър|дигитални]] технологии. Включени са и няколко сцени които са отпаднали от оригиналните прожекции. Музиката към филма, написана от Джон Уилямс, става известна и като самостоятелно произведение и се използва като мотив в различни телевизионни шоута, театрални постановки, сигнали на предавания, реклами, компютърни игри и др. === Цитати === {{уикицитат|Междузвездни войни}} Някои реплики от „Междузвездни войни“, и особено от първите три филма, са станали изключително популярни и са навлезли най-вече в английския език. Други са станали емблематични и неизменно предизвикват асоциация с поредицата. {{цитат|Преди много години в една далечна галактика...| С това изречение започват всички филми от „Междузвездни войни“.|л}} {{цитат|Люк, използвай Силата!| Реплика на [[Оби-Уан Кеноби]] към [[Люк Скайуокър]]|л}} {{цитат|Нека Силата бъде с теб!|Почти всеки джедай преди битка|л}} {{цитат|Не, аз съм твоят баща! (No, I am your father!)| Реплика на [[Дарт Вейдър]] към Люк Скайуокър|л}} {{цитат|Ти ми беше като брат, Анакин!| Реплика на [[Оби-Уан Кеноби]] към [[Анакин Скайуокър]]|}} === Джедаизъм === {{основна|Джедаизъм}} == Приходи и критическа оценка == === Критически реакции === {| class="wikitable" style="width:99%;" border="1" |- ! rowspan="2" | Филм ! colspan="2" | [[Rotten Tomatoes]] ! rowspan="2" | [[Metacritic]] |- ! Средно ! Най-добри критици |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда]]'' | 95% (59 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars/ | title=Star Wars | publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=11 септември 2008}}</ref> | 88% (17 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars/?critic=creamcrop | title=Star Wars (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=11 септември 2007 }}</ref> | 91% (13 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/video/titles/starwars?q=star%20wars| title=Star Wars: Reviews | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=11 септември 2008}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара]]'' | 97% (65 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/empire_strikes_back/ | title=Empire Strikes Back | publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=11 септември 2008}}</ref> | 88% (16 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/empire_strikes_back/?critic=creamcrop | title=The Empire Strikes Back (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=11 септември 2008 }}</ref> | 78% (15 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/video/titles/empirestrikesback?q=empire%20strikes%20back | title=The Empire Strikes Back | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=25 юни 2008}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите]]'' | 77% (60 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/return_of_the_jedi/ | title=Return of the Jedi | publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=25 юни 2008 }}</ref> | 71% (17 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/return_of_the_jedi/?critic=creamcrop | title=Return of the Jedi (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=11 септември 2008 }}</ref> | 52% (14 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/video/titles/returnofthejedi?q=return%20of%20the%20jedi | title=Return of the Jedi | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=25 юни 2008}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха]]'' | 64% (152 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_i_the_phantom_menace// | title= Star Wars Episode I: The Phantom Menace (Cream of the Ctop) | publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=16 юни 2008}}</ref> | 39% (46 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_I_/?critic=creamcrop | title=Star Wars Episode I: The Phantom Menace(Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=17 май 2007 }}</ref> | 52% (35 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/video/titles/starwarsi?q=star%20wars| title=Star Wars: Episode I – The Phantom Menace: Reviews | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=25 юни 2008}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват|Междузвездни войни: Епизод II – Атаката на клонингите]]'' | 67% (210 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_ii_attack_of_the_clones// | title=Star Wars Episode II: Attack of the Clones| publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=16 юни 2007}}</ref> | 38% (39 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_ii_attack_of_the_clones/?critic=creamcrop | title=Star Wars Episode II: Attack of the Clones (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=17 май 2007 }}</ref> | 53% (39 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/video/titles/starwarsii?q=star%20wars| title=Star Wars: Episode II – Attack of the Clones: Reviews | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=23 юни 2007}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите]]'' | 80% (246 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_3// | title= Star Wars Episode III: Revenge of the Sith| publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=16 юни 2007}}</ref> | 68% (41 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_3/?critic=creamcrop | title= Star Wars Episode III: Revenge of the Sith (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=17 май 2007 }}</ref> | 68% (40 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/film/titles/starwarsiii?q=star%20wars | title=Star Wars: Episode III – Revenge of the Sith: Reviews | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=25 юни 2008}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (филм)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]'' | 18% (147 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/clone_wars/ | title= Star Wars: The Clone Wars| publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=1 януари 2009}}</ref> |8% (24 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_3/?critic=creamcrop | title= Star Wars: The Clone Wars (Cream of the Crop) | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=1 януари 2009 }}</ref> | 35% (30 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/film/titles/clonewars?q=star%20wars | title=Star Wars: The Clone Wars: Reviews | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=1 януари 2009 | архив_дата=2009-03-01 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090301103500/http://www.metacritic.com/film/titles/clonewars?q=star%20wars }}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]]'' | 92% (349 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_vii_the_force_awakens/ | title= Star Wars: Episode VII – The Force Awakens| publisher=[[Rotten Tomatoes]] | accessdate=18 април 2016}}</ref> | 88% (51 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.rottentomatoes.com/m/star_wars_episode_vii_the_force_awakens/?critic=creamcrop | title= Star Wars: Episode VII – The Force Awakens | publisher=Rotten Tomatoes | accessdate=18 април 2016 }}</ref> | 81% (52 рецензии)<ref>{{cite web | url=http://www.metacritic.com/movie/star-wars-episode-vii---the-force-awakens | title=Star Wars: Episode VII – The Force Awakens | publisher=[[Metacritic]] | accessdate=18 април 2016}}</ref> |- | ''[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]'' | | | |} Докато оригиналната трилогия е възхвалявана от критиците и зрителите като „революционна“ за киното, предхождащата трилогия се посреща с всеобщо неодобрение от феновете и смесени критични отзиви. Основните ѝ проблеми са, че засяга твърде силно политически теми и има лоша актьорска игра, както и посредствена режисура. Първият филм от последващата трилогия на Дисни обаче е аплодиран от критиката и от повечето зрители, макар че някои фенове не го одобряват, заради многото сюжетни прилики с „Епизод IV“. Първият филм от антологията – „Rogue One“ – се приема много добре от публиката и предимно добре от критиката. == Награди == Първите шест излезли филми от поредицата са номинирани за общо 22 награди на Американската филмова академия, като спечелват общо 7. {| class="wikitable" border="1" style="margin:left;" |- ! width="214" rowspan="2"|Награда ! colspan="6"|Спечелени |- ! width="130"|''IV: Нова надежда'' ! width="130"|''V: Империята отвръща на удара'' ! width="130"|''VI: Завръщането на джедаите'' ! width="130"|''I: Невидима заплаха'' ! width="130"|''II: Клонираните атакуват'' ! width="130"|''III: Отмъщението на Ситите'' |- | '''Най-добра поддържаща роля''' | style="background: #ddffdd" | Номинация<br>(сър [[Алек Гинес]]) | | | | | |- | '''Най-добри декори''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | style="background: #ddffdd" | Номинация | style="background: #ddffdd" | Номинация | | | |- | '''Дизайн на костюмите''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | | | | | |- | '''Най-добър режисьор''' | style="background: #ddffdd" | Номинация<br>([[Джордж Лукас]]) | | | | | |- | '''Филмова редакция''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | | | | | |- | '''Грим''' | | | | | | style="background: #ddffdd" | Номинация |- | '''Оригинална музика''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | style="background: #ddffdd" | Номинация | style="background: #ddffdd" | Номинация | | | |- | '''Най-добър филм''' | style="background: #ddffdd" | Номинация | | | | | |- | '''Оригинален сценарий''' | style="background: #ddffdd" | Номинация | | | | | |- | '''Звукови ефекти''' | | | style="background: #ddffdd" | Номинация | style="background: #ddffdd" | Номинация | | |- | '''Звуков микс''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | style="background: #90ff90" | Спечелена | style="background: #ddffdd" | Номинация | style="background: #ddffdd" | Номинация | | |- | '''Визуални ефекти''' | style="background: #90ff90" | Спечелена | | | style="background: #ddffdd" | Номинация | style="background: #ddffdd" | Номинация | |} == Вселената на „Междузвездни войни“ == === Галактиката === {{основна|Галактика (Междузвездни войни)}} [[Файл:Galactic Republic.svg|мини|Символът на Републиката]] „Далечната галактика“ или просто „Галактиката“ е [[спирална галактика]], с дължина 120 000 [[светлинна година|светлинни години]]. В нея има приблизително 400 милиарда [[звезда|звезди]] и около половината от тях има [[планета|планети]], на които може да се поддържа живот. Около 10% от тях наистина са развили такъв, докато разумни същества има на една от 1000 планети с живот (т.е. на около 40 милиона). Галактиката е разделена на няколко региона, подредени по своята отдалеченост от Ядрото. Регионите се делят на по-малки единици като сектори, системи и планети. Почти всички светове са под контрола на демократичната [[Галактическа Република|Галактическа република]]. В самото сърце на Галактиката е Дълбокото ядро – малък регион, който крие необичайни светове. По-навън се намират световете на Ядрото, които са някои от най-престижните, високоразвити и известни планети в Галактиката. Регионът е началната зона на човешко обитание. Тук са разположени планетите [[Коръсант]] и [[Олдерон]]. В концентрична последователност следват Колониите, Вътрешен ръб (или Вътрешен пръстен), Експанзивен регион, Среден ръб (или Среден пръстен) и Външен ръб (или Външен пръстен), които са значително по-слабо развити. Най-отдалечените части на галактиката са ръкавът Тингъл, който съдържа полунезависимия от Републиката Корпоративен сектор. Отвъд Външния ръб са Непознатите региони, които са слабо населени и почти неразвити, а отвъд тях се намира Необитаемият космос. Господстващият вид са [[хора]]та, които държат основната част от големите правителства. Разумните видове, различни от хора (напр. [[Туи'леци|туай'леки]], [[хътяни]], [[Мон Каламари (планета)|монкаламарианци]] и др.) са наричани от хората просто „пришълци“. Въпреки че не са смятани за раса, [[дроид]]ите образуват значителна част от населението. === Планети === {{основна|Списък на планетите от Междузвездни войни}} [[Файл:Starwars-tatooine.jpg|мини|250п|Оригиналният декор за Татуин в пустинята Сахара, близо до град Татауин, [[Тунис]].]] {{колони|2| * [[Татуин]] * [[Олдерон]] * [[Хот]] * [[Беспин]] * [[Дегоба]] * [[Ендор]] * [[Коръсант]] * [[Набу]] * [[Мон Каламари (планета)|Мон Каламари]] * [[Дорин]] * [[Джионозис]] * [[Мустафар]] }} === Герои === {{основна|Списък с герои от Междузвездни войни}} {{колони|3| ** [[Люк Скайуокър]] ** [[Оби-Уан Кеноби]] ** [[Дарт Вейдър]] ** [[Хан Соло]] ** [[Лея Органа|Принцеса Лея Органа]] Скайуокър ** [[Йода]] ** [[Палпатин|Император Палпатин (Дарт Сидиъс)]] ** [[Чубака]] ** [[Падме Амидала]] ** [[Анакин Скайуокър]] ** [[Джар-Джар Бинкс]] ** [[Боба Фет]] ** [[Джанго Фет]] ** [[Куай-Гон Джин]] ** [[Ейла Секура]] ** [[Кит Фисто]] ** [[Мейс Уинду]] ** [[Дарт Моул|Дарт Мол]] ** [[R2-D2]] ** [[C-3PO]] ** [[Пло Коон|Пло Куун]] ** [[Граф Дуку|Граф Дуку (Дарт Тиранъс)]] ** [[Бунтовниците]] ** [[Пазачите на Генерал Гривъс|Стражите на генерал Гривиъс]] ** [[Джаба Хътянина]] ** [[Генерал Гривиъс]] ** [[Сенатор Бейл Органа]] ** [[Генерал Хъкс]] ** Рей ** Фин ** BB-8 ** Бен Соло (Кайло Рен) }} === Оръжия === {{основна|Оръжия в Междузвездни войни}} * [[Светлинен меч]] * Бластер * [https://starwars.fandom.com/bg/wiki/Звезда_на_смъртта Звезда на смъртта] === Раси === {{колони|3| * [[Анзатци]] * [[Бити (раса)|Бити]] * [[Ботанци]] * [[Гунгани]] * [[Джауа]] * [[Еуоки]] * [[Забраци]] * [[Йевети]] * [[Икточини]] * [[Корелианци]] * [[Калидайци]] * [[Кел-дори]] * [[Кифари]] * [[Мон-каламарианци]] и [[мон-кала]] * [[Расата на Йода]] * [[Родианци]] * [[Тойдарианци]] * [[Туай'леки]] или туи'леки * [[Тускени]] или пясъчни хора * [[Уипиди]] * [[Уукита]] * [[Хо'Дин|Хо'дин]] * [[Хора]] * [[Хътяни]] }} == Свързани филми == * Star Wars Holiday Special / Междузвездни войни Празнично специално (1978) (разширена вселена) * Caravan of Courage: An Ewok Adventure / Приключението на еуоките: Керванът на смелите (1984) (разширена вселена) * Ewoks: The Battle for Endor / Приключението на еуоките: Битката за Ендор (1985) (разширена вселена) == Анимационни филми, игри, книги == === Пълнометражни филми === * ''[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (филм)|Междузвездни войни: Войната на клонингите]]'' (2008) (официален канон) * ''[[Междузвездни война: Бунтовниците - Искра на бунта|Междузвездни войни: Бунтовниците – Искра на бунт]]'' (2014) (официален канон) * ''[[Междузвездни война: Бунтовниците - Обсадата на Лотал|Междузвездни войни: Бунтовниците – Обсадата на Лотал]]'' (2015) (официален канон) === Поредица ''Антология'' === * ''[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]'' (2016) (официален канон) * ''[[Соло: История от Междузвездни войни]]'' (2018) (официален канон) * ''Междузвездни Войни: Измамна Ескадрила'' (2023) (официален канон) * === Анимационни сериали === * ''[[Междузвездни войни: Дроидите: Приключенията на R2-D2 и C-3PO|Междузвездни войни: Дроиди – Приключенията на R2-D2 и Cи Трипио]]'' (1985 – 1986) (разширена вселена) * ''[[Междузвездни войни: Еуоките]]'' (1985 – 1986) (разширена вселена) * ''[[Междузвездни войни: Войната на клонингите (сериал)|Междузвездни войни: Войната на клонингите]]'' (2003 – 2005) (разширена вселена) * ''[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]'' (2008 – 2014) (официален канон) * ''[[Междузвездни войни: Бунтовниците]]'' (2014 – 2018) (официален канон) * ''[[Междузвездни войни: Съпротивата]]'' (2018 – 2020) (официален канон) * ''[[Междузвездни Войни: Лошата партида]]'' (от 2021 г.) (официален канон) * ''[[Междузвездни Войни: Видения]]'' (2021) === Игри === * Star Wars: Knights of the Old Republic I, II * Star Wars: Republic Commando * Star Wars: The Old Republic – online * Star Wars: Battlefront I, II * Star Wars: The Force Unleashed I, II * Star Wars: Jedi fallen order === Книги, излезли в България === Подредбата на заглавията следва не годината на първото им издание или превода им на български, а хронологията на събития от света на „Междузвездни войни“, за които разказват. * „Междузвездни войни: Ученик на джедая“, кн. 1 – 7, автори [[Джуд Уотсън]] и [[Дейв Уолвъртън]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха“, автор [[Тери Брукс]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Изходящ полет“, автор [[Тимъти Зан]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Епизод II – Атаката на клонингите“, автор [[Р. А. Салваторе]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Тъмен чирак“, автор [[Кристи Голдън]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите“, автор [[Матю Стоувър]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Таркин“, автор [[Джеймс Лусино]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Тъмните ситски лордове“, автор [[Пол С. Кемп]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Отмъщението на Хан Соло“, автор [[Брайън Дейли]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Изгубени звезди“, автор [[Клаудия Грей]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Нова зора“, автор [[Джон Джаксън Милър]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“, автор [[Джордж Лукас]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Нова надежда – Принцесата, разбойникът и фермерското момче“, автор [[Александра Бракен]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Оръжието на джедая – Приключенията на Люк Скайуокър“, автор [[Джейсън Фрай]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Кейбърският кристал“, автор [[Алън Дийн Фостър]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Бягството на разбойника – Приключенията на Хан Соло и Чубака“, автор [[Грег Рука]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара“, автор [[Доналд Глът]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Империята отвръща на удара – И какво? Ще ставаш джедай?“, автор [[Адам Гидуиц]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Подвижна мишена – Приключенията на принцеса Лея“, автори [[Сесил Кастелучи]] и [[Джейсън Фрай]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“, автор [[Джеймс Кан]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Последици“, автор [[Чък Уединг]] (официален канон) * „Междузвездни войни: Наследникът на Империята“, автор [[Тимъти Зан]], първа книга от Трилогията за Траун (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Тъмната сила“, автор Тимъти Зан, втора книга от Трилогията за Траун (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Последната заповед“, автор Тимъти Зан, трета книга от Трилогията за Траун (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Пред буря“, първа книга от трилогията „Кризата с Черния флот“, автор [[Майкъл Кюб-Макдоуъл]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Щит от лъжи“, втора книга от трилогията „Кризата с Черния флот“, автор Майкъл Кюб-Макдоуъл (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Изпитанието на тиранина“, трета книга от трилогията „Кризата с Черния флот“, автор Майкъл Кюб-Макдоуъл (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Призрак от миналото“, първа книга от двулогията „Ръката на Траун“, автор [[Тимъти Зан]] (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Поглед в бъдещето“, втора книга от двулогията „Ръката на Траун“, автор Тимъти Зан (разширена вселена) * „Междузвездни войни: В търсене на оцелелите“, продължение на „Ръката на Траун“, автор Тимъти Зан (разширена вселена) * „Междузвездни войни: Епизод VII – Силата се пробужда“, автор [[Алън Дийн Фостър]] (официален канон) === Комикси, издадени в България === През 2025 г. [[Студио Арт Лайн]] започва издаването на комикс колекция, включваща към май 2026 г. следните заглавия: * „Дарт Вейдър: Тъмен ситски лорд, том 1 – Имперска машина“, автор Чарлс Соул, художник Джузепе Камунколи * „Дарт Вейдър: Тъмен ситски лорд, том 2 – Краят на завета“, автор Чарлс Соул, художник Джузепе Камунколи * „Оби-Уан и Анакин“, автор Чарлс Соул, художник Марко Кекето * „Дарт Вейдър: Тъмен ситски лорд, том 3 – Пламтящите морета“, автор Чарлс Соул, художник Джузепе Камунколи * „Дарт Вейдър: Тъмен ситски лорд, том 4 – Крепост „Вейдър“, автор Чарлс Соул, художник Джузепе Камунколи * „Междузвездни войни, том 1: Ударът на Скайуокър“, автор Джейсън Арън, художник Джон Касадей * „Междузвездни войни, том 2: Сблъсък на Луната на контрабандистите“, автор Джейсън Арън, художници Симоне Бианки, Стюарт Имонен * „Принцеса Лея“, автор Марк Уейд, художници Симоне Бианки, Тери Додсън * „Ландо“, автор Марк Уейд, художник [[Алекс Малеев]] * „Хан Соло“, автор Марджъри Лиу, художник Марк Брукс * „Дарт Вейдър, том 1: Вейдър“, автор Кийрън Гилън, художник Салвадор Ларока == Източници и бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.starwars.com Официален сайт] * [http://bg.starwars.wikia.com/ Енциклопедията на „Междузвездни войни“] * [http://www.starwarsbg.com Федерация „Междузвездни войни“ България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070717185129/http://starwarsbg.com/ |date=2007-07-17 }} * [http://www.bgjedi.com Български Джедайски Орден] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201020134327/http://bgjedi.com/ |date=2020-10-20 }} * [http://www.starwarsbg.com Българско Jedi Academy общество] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070717185129/http://starwarsbg.com/ |date=2007-07-17 }} {{Междузвездни войни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Междузвездни войни| ]] 3c4jzbqg1zn4m01yruy5zrf5izfy4qr Мадисън 0 64604 12896825 12880021 2026-05-03T07:53:22Z Litev 24603 източник 12896825 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище инфо|Съединени американски щати | име = Мадисън | име-местно = Madison | вид = Град | щат = Уисконсин | окръг = [[Дейн (окръг, Уисконсин)|Дейн]] }} '''Мадисън''' (или '''Медисън''') е [[столица]] на [[щат]]а [[Уисконсин]], [[САЩ]]. Градът е именуван на четвъртия [[президент на САЩ]] [[Джеймс Мадисън]]. Населението му е 236 901 души (2011). Голяма част от града е заета от студентската общност на [[Уискънсински университет|Уисконсинския университет]]. == География == Мадисън е разположен в центъра на окръг [[Дейн (окръг, Уисконсин)|Дейн]], на 124 km от [[Милуоки]] и на 196 km от [[Чикаго]]. Най-големият негов град спътник е [[Мидълтън (Уисконсин)|Мидълтън]]. Исторически най-престижни се смятат западните райони на града, докато на изток, на север и на юг от центъра са разположени работническите предградия. Мадисън часто е наричан ''Градът на четирите езера'', тъй като около него са разположени езерата Мендота, Монона, Уобиса и Кегонса. == Икономика == Правителството на [[Уисконсин]] и [[Уисконсински университет|Университетът Уисконсин-Медисън]] са най-големите работодатели в града. Въпреки това, икономиката на Мадисън се движи към развитие на сектора на услугите и високотехнологичните отрасли, особено в сферата на здравеопазването и биотехнологиите. Много компании са привлечени от високото ниво на образованието на жителите. 48,2% от населението на Мадисън на възраст над 25 години имат образователна степен най-малко бакалавър. Списание [[Forbes]] през 2004 г. съобщава, че Мадисън има най-високия процент лица, имащи докторска степен в САЩ. Най-глемите частни работодатели в града са: * Spectrum Brands (машиностроене и електроника) * Alliant Energy (електроенергия и шистов газ) * American Family Insurance (застраховане) * [[Invitrogen]] (биотехнологии и лабораторно оборудване) * Covance (биотехнологии, медицина, фармакология) [[Файл:Madison, WI skyline.JPG|thumb|ц|250px|Поглед към Мадисън от езерото Монона]] == Известни личности == ; Родени в Мадисън * [[Тайн Дейли]] (р. 1946), актриса * [[Стейси Ейбрамс]] (р. 1973), политик * [[Лиз Чейни]] (р. 1966), политик ; Починали в Мадисън * [[Отис Рединг]] (1941 – 1967), певец * Марин Колев, Петър Сталев, Петър Ненов - загинали при пожар в жилищна сграда в Гранит Сити, Мадисън през април 1916.<ref>[https://www.loc.gov/resource/sn92053738/1916-04-25/ed-1/?sp=2&q=stancho&r=-0.039,0.64,0.419,0.26,0 ''The Daily journal'' - East St. Louis, Ill., April 25, 1916 / page 2]</ref> ; Други личности, свързани с Мадисън * [[Джон Атанасов]] (1903 – 1995), математик и инженер, подготвя докторат през 1928 – 1930 * [[Димитър Атанасов (агроном)|Димитър Атанасов]] (1894 – 1979), агроном, подготвя докторат през 1917 – 1920 * [[Мария Луиза Българска]] (1933 – ), българска княгиня * [[Джеси Гарсия]] (1970 – ), писателка == Побратимени градове == * {{flagicon|Литва}} [[Вилнюс]], [[Литва]] == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{Портал|География|САЩ}} [[Категория:Мадисън| ]] ix9fxcpiscszqhqdrk1ufhtwtaaeqyq Шверин 0 64969 12896519 12189432 2026-05-02T19:55:00Z Gvelf 29234 Замяна на линк с по-подходящ. 12896519 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града в Германия|замъка|Шверин (замък)}} {{Селище инфо|Германия | име = Шверин | име-местно = Schwerin | вид = град | герб = DEU Schwerin COA.svg | изглед = Germany schwerin aerial view ArM.jpg | гео-ширина = 53.633 | гео-дължина = 11.417 | провинция = Мекленбург-Предна Померания | площ = | височина = 38 | население = 98 596 | население-година = 2022 | основаване = | пощенски-код = 19053, 19055, 19057,{{Br}} 19059, 19061, 19063 | телефонен-код = +49 385 | мпс-код = SN |кмет=Рико Баденшиер (ГДСП)}} '''Швери́н''' ({{Lang|de|Schwerin}}) е [[Списък на градовете в Германия|град]] в Северна [[Германия]], столица на провинция [[Мекленбург-Предна Померания]]. == География == Към 31 декември 2022 година на града е от 98 596 жители, което го прави 2-ри (след [[Росток]]) по население в провинцията и най-малкия център на провинция. Шверин е обкръжен от 11 живописни езера. Най-голямото от тези езера има площ от 60 km ². == История == Покраи тези заобиколните езера е имало [[Славяни|славянско]] селище, датирано от 11 век. Районът е наречен ''Zuarin / Zwierzyn'', като името на Шверин се извлича от това наименование. През 1358 г. Шверин влиза в херцогство [[Мекленбург]] и става седалище на херцогството. През 1500 г. започва строежът на Шверинския замък. След разделянето на Мекленбург (1621) Шверин се превръща в столица на херцогство Мекленбург-Шверин. [[Лудвигслуст]] е столица от 1765 до 1837 г. След 1918 г. и по време на германската [[революция]] в резултат от падането на германските монархии великият херцог абдикира. Шверин става столица на провинция Мекленбург-Предна Померания. В края на Втората световна война на 2 май 1945 г., Шверин е превзет от американските войски. Предаден е на британците на 1 юни 1945 г. месец по-късно, на 1 юли 1945 г., е предаден на съветските войски, тъй като британските и американските сили се отдръпват. Шверин тогава преминава в съветската окупационна зона, която по-късно става [[Германска демократична република]] (ГДР). == Известни личности == ; Родени в Шверин * [[Александрин фон Мекленбург-Шверин]] (1879 – 1952), кралица на Дания * [[Оливер Ридел]] (р. 1971), музикант ; Починали в Шверин * [[Нилс Стенсен]] (1638 – 1686), датски анатом и геолог == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.schwerin.de Официален сайт на местната администрация] {{икона|de}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Шверин| ]] 5fzdrnp6enitlyipn8w3o2kkjwlnmk7 Първенство на България по футбол 0 69445 12896457 12676899 2026-05-02T18:45:24Z ~2026-26793-92 394699 Левски Шампион 26 12896457 wikitext text/x-wiki {{Спортна лига | име = Първенство на България | категория = football | картинка = BG Champ cup.png | големина_картинка = 100px | спорт = [[футбол]] | основан = 1924 г. | отбори = 16 | държави = {{Флагче|България}} [[България]] | континент = [[Европа]] | съществувал_до = | победител = [[ПФК Лудогорец (Разград)]] | уебсайт = | настоящ_сезон = }} '''Първенството на България по футбол''' е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир за определяне на ''Шампиона на България по футбол''. Участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България, разделени в отделни групи, разпределени на пет нива в структурата на първенството. В рамките на всяка група отборите играят срещу всички свои противници по два пъти на сезон – като домакин и като гост. == История == Провеждането на турнир за определяне на шампиона на България започва през 1924 година. Тогава т. нар. [[Държавно първенство]] се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите, имащи право да участват в нея, са първенците в съответните регионални групи. През 1948 г. е взето решение за създаването на [[А футболна група|А Републиканска футболна група]] като най-висша дивизия. През 1950 г. е създадено и второто ниво на българския футбол – [[Б футболна група|Б Републиканската футболна група]]. През 1959 г. официално са структурирани и ниските нива на първенството, начело с [[В футболна група|В футболните групи]]. През 2016 г. имената и структурата на групите са променени съответно на [[Първа професионална футболна лига]], [[Втора професионална футболна лига]], [[Трета аматьорска футболна лига]] и [[Областни аматьорски футболни групи]]. Създадената структура (с малки изменения през годините) съществува до 2000 г. Тогава експериментално е създадена Висша лига по футбол с 14 отбора, която заменя А група, и Първа лига вместо Б група. Тази структура обаче просъществува само три години – през 2003 г. отново е възстановена старата структура с A Професионалната футболна група с 16 отбора на върха на пирамидата. == Структура == Структурата на футболното първенство (наричана още и [[пирамида]] на първенството) представлява вертикалната подредба по нива на всички футболни групи, официално организирани от [[Българския футболен съюз]], [[Професионалната футболна лига]] и [[Аматьорска футболна лига|Аматьорската футболна лига]]. Пирамидата дава образна представа за връзките между отделните нива (къде се класират отборите в челните места на всяка група и къде изпадат отборите в края на класиранията). При настоящия формат българското първенство се състои от общо 66 групи, разпределени на 5 нива<ref>[http://bulgarian-football.com/ Сезон 2014/2015]. Посетен на 5 май 2015</ref><ref>[http://bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2014/2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150426052142/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf |date=2015-04-26 }}. Посетен на 5 май 2015</ref>: <table border="1" bordercolor="#ffffff" background="#f0f0f0" cellspacing="0" cellpadding="4"> <tr style="background:#efefef;"> <td colspan="1" width="4%" align="center"> '''Ниво''' </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''Група(и)''' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 1 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Първа професионална футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 2 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Втора професионална футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 3 </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Северозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''13 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> 19 ''отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Североизточна аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 4 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|А областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="4" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 25%"> [[Областна футболна група Велико Търново|А ОФГ Велико Търново]]<br/> [[ОФГ Видин|А ОФГ Видин]]<br/> [[ОФГ Враца|А ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Габрово|А ОФГ Габрово]]<br/> [[ОФГ Ловеч|А ОФГ Ловеч]]<br/> [[ОФГ Монтана|А ОФГ Монтана]]<br/> [[ОФГ Плевен|А ОФГ Плевен]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Бистрица“]]<br/> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Места“]] <br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Осогово]]<br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Рила]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|А ОФГ Пазарджик]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Изток]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Запад]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Север]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Юг]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Изток]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Запад]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|А ОФГ Варна]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Запад]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Изток]]<br/> [[ОФГ Разград|А ОФГ Разград]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Изток]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Запад]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Изток]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Запад]]<br/> [[ОФГ Търговище|А ОФГ Търговище]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Север]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|А ОФГ Бургас]]<br/> [[МОГ Кърджали/Смолян|А МОФГ Кърджали/Смолян]]<br/> [[ОФГ Пловдив|А ОФГ Пловдив]]<br/> [[ОФГ Сливен|А ОФГ Сливен]]<br/> [[ОФГ Стара Загора|А ОФГ Стара Загора]]<br/> [[ОФГ Хасково|А ОФГ Хасково]]<br/> [[ОФГ Ямбол|А ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 5 </td> <td colspan="4" width="100%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|Б областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="7" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 30%"> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Север]]<br> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Юг]]<br/> [[ОФГ Враца|Б ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Изток]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Център]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Запад]]<br/> [[ОФГ Монтана|Б ОФГ Монтана]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 1]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 2]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Изток]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Запад]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Север]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|Б ОФГ Варна]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Изток]]<br/> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Център]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Изток]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Запад]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Север]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Юг]]<br/> [[ОФГ Ямбол|Б ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> </table> == Шампион на България по футбол == За шампион на България по футбол (държавен първенец) се обявява отбора, успял да спечели титлата в A футболна група (групата на най-високо ниво в структурата на първенството). Шампиони на страната през годините са били: {| class="wikitable sortable" cellpadding="5" ! Сезон ! Шампион ! Вицешампион ! Трето място |- |2025/26 |[[Левски (София)]] | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Левски (София)]] |[[Черно море (Варна)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Черно море (Варна)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Ботев (Пловдив)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Славия (София)]] |- | [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[А футболна група 2015/16|2015/16]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- |- | [[А футболна група 2014/15|2014/15]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[А футболна група 2013/14|2013/14]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[А футболна група 2011/12|2011/12]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Черно море (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2003/04|2003/04]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2002/03|2002/03]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2000/01|2000/01]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1999/00|1999/00]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1998/99|1998/99]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Левски (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1997/98|1997/98]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Нефтохимик (Бургас)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1993/94|1993/94]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1992/93|1992/93]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1991/92|1991/92]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1990/91|1990/91]] | [[Етър (Велико Търново)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1989/90|1989/90]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1988/89|1988/89]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1987/88|1987/88]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1986/87|1986/87]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1985/86|1985/86]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1984/85|1984/85]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1983/84|1983/84]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |- | [[А група 1982/83|1982/83]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1981/82|1981/82]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1980/81|1980/81]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1979/80|1979/80]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[А група 1978/79|1978/79]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] | [[Локомотив (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |- | [[А група 1975/76|1975/76]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[А група 1974/75|1974/75]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1973/74|1973/74]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1972/73|1972/73]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1971/72|1971/72]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- | [[А група 1970/71|1970/71]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Враца)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1969/70|1969/70]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)|ЖСК-Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1968/69|1968/69]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1967/68|1967/68]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1966/67|1966/67]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1965/66|1965/66]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1964/65|1964/65]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1963/64|1963/64]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958|1958]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Спартак (Плевен)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1957|1957]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1956|1956]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1955|1955]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1954|1954]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] | [[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1952|1952]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1951|1951]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1950|1950]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Славия (София)|Строител (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948|1948]] | [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Марек (Дупница)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Марек (Дупница) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Спартак (София)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Спартак (София) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Левски (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Бдин|Бенковски (Видин)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Бенковски (Видин) завършва с 1 точка повече от другия отпаднал полуфиналист [[Спартак (Варна)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] | [[Локомотив (София)]] | [[Спортист (София)]] | ''[[ФК Спортклуб Парчевич 45 (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране СП 45 (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1943|1943]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Ботев (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Ботев (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Левски (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] | [[Левски (София)]] | [[Македония (Скопие)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] | [[Славия (София)]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Левски (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Тича (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] | [[Тича (Варна)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Шипка (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1937|1937]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] | ''Владислав (Варна)'' <ref>В турнир с директно елиминиране Владислав (Варна) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1936|1936]] | [[Славия (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[ФК Тунджа|Георги Дражев]] (Ямбол)'' <ref>В турнир с директно елиминиране ФК „Георги Дражев“ (Ямбол) завършва с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Миньор (Перник)|Кракра]] (Перник).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] | [[Спортклуб (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[Шумен 2001 (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Панайот Волов (Шумен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пазарджик).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ПФК Берое (Стара Загора)|Светослав (Ст. Загора)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ФК Тунджа|Ботев]] (Ямбол).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1932|1932]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Спартак (Плевен)|Победа 26 (Плевен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Победа 26 (Плевен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Сокол (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1931|1931]] | [[АС`23]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[ФК Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1930|1930]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1929|1929]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1928|1928]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1926|1926]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1925|1925]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Левски (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |} === Хронология === {{А група хронология}} == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html bulgarian-football.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071013235849/http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html |date=2007-10-13 }} – актуална информация, резултати и класирания от всички нива на българския футбол * [http://tournaments.bfunion.bg/index.php Информационна система на Българския футболен съюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080606065540/http://tournaments.bfunion.bg/index.php |date=2008-06-06 }} – включва актуална информация, резултати и класирания от всички аматьорски групи (нива 3 – 5) == Източници и бележки == <references/> {{Първенство на България по футбол по сезони}} {{български футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] 0an3sb7npi0phngzqh7z5apa10haj4z 12896460 12896457 2026-05-02T18:46:21Z ~2026-26793-92 394699 /* Шампион на България по футбол */ 12896460 wikitext text/x-wiki {{Спортна лига | име = Първенство на България | категория = football | картинка = BG Champ cup.png | големина_картинка = 100px | спорт = [[футбол]] | основан = 1924 г. | отбори = 16 | държави = {{Флагче|България}} [[България]] | континент = [[Европа]] | съществувал_до = | победител = [[ПФК Лудогорец (Разград)]] | уебсайт = | настоящ_сезон = }} '''Първенството на България по футбол''' е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир за определяне на ''Шампиона на България по футбол''. Участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България, разделени в отделни групи, разпределени на пет нива в структурата на първенството. В рамките на всяка група отборите играят срещу всички свои противници по два пъти на сезон – като домакин и като гост. == История == Провеждането на турнир за определяне на шампиона на България започва през 1924 година. Тогава т. нар. [[Държавно първенство]] се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите, имащи право да участват в нея, са първенците в съответните регионални групи. През 1948 г. е взето решение за създаването на [[А футболна група|А Републиканска футболна група]] като най-висша дивизия. През 1950 г. е създадено и второто ниво на българския футбол – [[Б футболна група|Б Републиканската футболна група]]. През 1959 г. официално са структурирани и ниските нива на първенството, начело с [[В футболна група|В футболните групи]]. През 2016 г. имената и структурата на групите са променени съответно на [[Първа професионална футболна лига]], [[Втора професионална футболна лига]], [[Трета аматьорска футболна лига]] и [[Областни аматьорски футболни групи]]. Създадената структура (с малки изменения през годините) съществува до 2000 г. Тогава експериментално е създадена Висша лига по футбол с 14 отбора, която заменя А група, и Първа лига вместо Б група. Тази структура обаче просъществува само три години – през 2003 г. отново е възстановена старата структура с A Професионалната футболна група с 16 отбора на върха на пирамидата. == Структура == Структурата на футболното първенство (наричана още и [[пирамида]] на първенството) представлява вертикалната подредба по нива на всички футболни групи, официално организирани от [[Българския футболен съюз]], [[Професионалната футболна лига]] и [[Аматьорска футболна лига|Аматьорската футболна лига]]. Пирамидата дава образна представа за връзките между отделните нива (къде се класират отборите в челните места на всяка група и къде изпадат отборите в края на класиранията). При настоящия формат българското първенство се състои от общо 66 групи, разпределени на 5 нива<ref>[http://bulgarian-football.com/ Сезон 2014/2015]. Посетен на 5 май 2015</ref><ref>[http://bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2014/2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150426052142/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf |date=2015-04-26 }}. Посетен на 5 май 2015</ref>: <table border="1" bordercolor="#ffffff" background="#f0f0f0" cellspacing="0" cellpadding="4"> <tr style="background:#efefef;"> <td colspan="1" width="4%" align="center"> '''Ниво''' </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''Група(и)''' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 1 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Първа професионална футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 2 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Втора професионална футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 3 </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Северозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''13 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> 19 ''отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Североизточна аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 4 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|А областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="4" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 25%"> [[Областна футболна група Велико Търново|А ОФГ Велико Търново]]<br/> [[ОФГ Видин|А ОФГ Видин]]<br/> [[ОФГ Враца|А ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Габрово|А ОФГ Габрово]]<br/> [[ОФГ Ловеч|А ОФГ Ловеч]]<br/> [[ОФГ Монтана|А ОФГ Монтана]]<br/> [[ОФГ Плевен|А ОФГ Плевен]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Бистрица“]]<br/> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Места“]] <br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Осогово]]<br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Рила]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|А ОФГ Пазарджик]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Изток]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Запад]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Север]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Юг]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Изток]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Запад]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|А ОФГ Варна]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Запад]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Изток]]<br/> [[ОФГ Разград|А ОФГ Разград]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Изток]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Запад]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Изток]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Запад]]<br/> [[ОФГ Търговище|А ОФГ Търговище]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Север]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|А ОФГ Бургас]]<br/> [[МОГ Кърджали/Смолян|А МОФГ Кърджали/Смолян]]<br/> [[ОФГ Пловдив|А ОФГ Пловдив]]<br/> [[ОФГ Сливен|А ОФГ Сливен]]<br/> [[ОФГ Стара Загора|А ОФГ Стара Загора]]<br/> [[ОФГ Хасково|А ОФГ Хасково]]<br/> [[ОФГ Ямбол|А ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 5 </td> <td colspan="4" width="100%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|Б областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="7" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 30%"> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Север]]<br> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Юг]]<br/> [[ОФГ Враца|Б ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Изток]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Център]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Запад]]<br/> [[ОФГ Монтана|Б ОФГ Монтана]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 1]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 2]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Изток]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Запад]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Север]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|Б ОФГ Варна]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Изток]]<br/> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Център]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Изток]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Запад]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Север]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Юг]]<br/> [[ОФГ Ямбол|Б ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> </table> == Шампион на България по футбол == За шампион на България по футбол (държавен първенец) се обявява отбора, успял да спечели титлата в A футболна група (групата на най-високо ниво в структурата на първенството). Шампиони на страната през годините са били: {| class="wikitable sortable" cellpadding="5" ! Сезон ! Шампион ! Вицешампион ! Трето място |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[Левски (София)]] | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Левски (София)]] |[[Черно море (Варна)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Черно море (Варна)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Ботев (Пловдив)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Славия (София)]] |- | [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[А футболна група 2015/16|2015/16]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- |- | [[А футболна група 2014/15|2014/15]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[А футболна група 2013/14|2013/14]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[А футболна група 2011/12|2011/12]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Черно море (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2003/04|2003/04]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2002/03|2002/03]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2000/01|2000/01]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1999/00|1999/00]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1998/99|1998/99]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Левски (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1997/98|1997/98]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Нефтохимик (Бургас)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1993/94|1993/94]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1992/93|1992/93]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1991/92|1991/92]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1990/91|1990/91]] | [[Етър (Велико Търново)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1989/90|1989/90]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1988/89|1988/89]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1987/88|1987/88]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1986/87|1986/87]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1985/86|1985/86]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1984/85|1984/85]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1983/84|1983/84]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |- | [[А група 1982/83|1982/83]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1981/82|1981/82]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1980/81|1980/81]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1979/80|1979/80]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[А група 1978/79|1978/79]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] | [[Локомотив (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |- | [[А група 1975/76|1975/76]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[А група 1974/75|1974/75]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1973/74|1973/74]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1972/73|1972/73]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1971/72|1971/72]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- | [[А група 1970/71|1970/71]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Враца)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1969/70|1969/70]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)|ЖСК-Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1968/69|1968/69]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1967/68|1967/68]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1966/67|1966/67]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1965/66|1965/66]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1964/65|1964/65]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1963/64|1963/64]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958|1958]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Спартак (Плевен)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1957|1957]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1956|1956]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1955|1955]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1954|1954]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] | [[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1952|1952]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1951|1951]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1950|1950]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Славия (София)|Строител (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948|1948]] | [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Марек (Дупница)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Марек (Дупница) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Спартак (София)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Спартак (София) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Левски (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Бдин|Бенковски (Видин)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Бенковски (Видин) завършва с 1 точка повече от другия отпаднал полуфиналист [[Спартак (Варна)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] | [[Локомотив (София)]] | [[Спортист (София)]] | ''[[ФК Спортклуб Парчевич 45 (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране СП 45 (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1943|1943]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Ботев (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Ботев (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Левски (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] | [[Левски (София)]] | [[Македония (Скопие)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] | [[Славия (София)]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Левски (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Тича (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] | [[Тича (Варна)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Шипка (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1937|1937]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] | ''Владислав (Варна)'' <ref>В турнир с директно елиминиране Владислав (Варна) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1936|1936]] | [[Славия (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[ФК Тунджа|Георги Дражев]] (Ямбол)'' <ref>В турнир с директно елиминиране ФК „Георги Дражев“ (Ямбол) завършва с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Миньор (Перник)|Кракра]] (Перник).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] | [[Спортклуб (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[Шумен 2001 (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Панайот Волов (Шумен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пазарджик).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ПФК Берое (Стара Загора)|Светослав (Ст. Загора)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ФК Тунджа|Ботев]] (Ямбол).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1932|1932]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Спартак (Плевен)|Победа 26 (Плевен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Победа 26 (Плевен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Сокол (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1931|1931]] | [[АС`23]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[ФК Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1930|1930]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1929|1929]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1928|1928]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1926|1926]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1925|1925]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Левски (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |} === Хронология === {{А група хронология}} == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html bulgarian-football.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071013235849/http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html |date=2007-10-13 }} – актуална информация, резултати и класирания от всички нива на българския футбол * [http://tournaments.bfunion.bg/index.php Информационна система на Българския футболен съюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080606065540/http://tournaments.bfunion.bg/index.php |date=2008-06-06 }} – включва актуална информация, резултати и класирания от всички аматьорски групи (нива 3 – 5) == Източници и бележки == <references/> {{Първенство на България по футбол по сезони}} {{български футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] hj7ojie12hi6bp14ezp3k6odp3ewti0 12896725 12896460 2026-05-03T05:03:57Z ~2026-26786-98 394734 12896725 wikitext text/x-wiki {{Спортна лига | име = Първенство на България | категория = football | картинка = BG Champ cup.png | големина_картинка = 100px | спорт = [[футбол]] | основан = 1924 г. | отбори = 16 | държави = {{Флагче|България}} [[България]] | континент = [[Европа]] | съществувал_до = | победител = [[ПФК Левски]] | уебсайт = | настоящ_сезон = }} '''Първенството на България по футбол''' е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир за определяне на ''Шампиона на България по футбол''. Участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България, разделени в отделни групи, разпределени на пет нива в структурата на първенството. В рамките на всяка група отборите играят срещу всички свои противници по два пъти на сезон – като домакин и като гост. == История == Провеждането на турнир за определяне на шампиона на България започва през 1924 година. Тогава т. нар. [[Държавно първенство]] се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите, имащи право да участват в нея, са първенците в съответните регионални групи. През 1948 г. е взето решение за създаването на [[А футболна група|А Републиканска футболна група]] като най-висша дивизия. През 1950 г. е създадено и второто ниво на българския футбол – [[Б футболна група|Б Републиканската футболна група]]. През 1959 г. официално са структурирани и ниските нива на първенството, начело с [[В футболна група|В футболните групи]]. През 2016 г. имената и структурата на групите са променени съответно на [[Първа професионална футболна лига]], [[Втора професионална футболна лига]], [[Трета аматьорска футболна лига]] и [[Областни аматьорски футболни групи]]. Създадената структура (с малки изменения през годините) съществува до 2000 г. Тогава експериментално е създадена Висша лига по футбол с 14 отбора, която заменя А група, и Първа лига вместо Б група. Тази структура обаче просъществува само три години – през 2003 г. отново е възстановена старата структура с A Професионалната футболна група с 16 отбора на върха на пирамидата. == Структура == Структурата на футболното първенство (наричана още и [[пирамида]] на първенството) представлява вертикалната подредба по нива на всички футболни групи, официално организирани от [[Българския футболен съюз]], [[Професионалната футболна лига]] и [[Аматьорска футболна лига|Аматьорската футболна лига]]. Пирамидата дава образна представа за връзките между отделните нива (къде се класират отборите в челните места на всяка група и къде изпадат отборите в края на класиранията). При настоящия формат българското първенство се състои от общо 66 групи, разпределени на 5 нива<ref>[http://bulgarian-football.com/ Сезон 2014/2015]. Посетен на 5 май 2015</ref><ref>[http://bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2014/2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150426052142/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf |date=2015-04-26 }}. Посетен на 5 май 2015</ref>: <table border="1" bordercolor="#ffffff" background="#f0f0f0" cellspacing="0" cellpadding="4"> <tr style="background:#efefef;"> <td colspan="1" width="4%" align="center"> '''Ниво''' </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''Група(и)''' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 1 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Първа професионална футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 2 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Втора професионална футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 3 </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Северозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''13 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> 19 ''отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Североизточна аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 4 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|А областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="4" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 25%"> [[Областна футболна група Велико Търново|А ОФГ Велико Търново]]<br/> [[ОФГ Видин|А ОФГ Видин]]<br/> [[ОФГ Враца|А ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Габрово|А ОФГ Габрово]]<br/> [[ОФГ Ловеч|А ОФГ Ловеч]]<br/> [[ОФГ Монтана|А ОФГ Монтана]]<br/> [[ОФГ Плевен|А ОФГ Плевен]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Бистрица“]]<br/> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Места“]] <br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Осогово]]<br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Рила]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|А ОФГ Пазарджик]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Изток]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Запад]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Север]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Юг]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Изток]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Запад]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|А ОФГ Варна]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Запад]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Изток]]<br/> [[ОФГ Разград|А ОФГ Разград]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Изток]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Запад]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Изток]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Запад]]<br/> [[ОФГ Търговище|А ОФГ Търговище]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Север]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|А ОФГ Бургас]]<br/> [[МОГ Кърджали/Смолян|А МОФГ Кърджали/Смолян]]<br/> [[ОФГ Пловдив|А ОФГ Пловдив]]<br/> [[ОФГ Сливен|А ОФГ Сливен]]<br/> [[ОФГ Стара Загора|А ОФГ Стара Загора]]<br/> [[ОФГ Хасково|А ОФГ Хасково]]<br/> [[ОФГ Ямбол|А ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 5 </td> <td colspan="4" width="100%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|Б областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="7" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 30%"> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Север]]<br> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Юг]]<br/> [[ОФГ Враца|Б ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Изток]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Център]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Запад]]<br/> [[ОФГ Монтана|Б ОФГ Монтана]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 1]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 2]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Изток]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Запад]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Север]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|Б ОФГ Варна]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Изток]]<br/> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Център]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Изток]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Запад]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Север]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Юг]]<br/> [[ОФГ Ямбол|Б ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> </table> == Шампион на България по футбол == За шампион на България по футбол (държавен първенец) се обявява отбора, успял да спечели титлата в A футболна група (групата на най-високо ниво в структурата на първенството). Шампиони на страната през годините са били: {| class="wikitable sortable" cellpadding="5" ! Сезон ! Шампион ! Вицешампион ! Трето място |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[Левски (София)]] | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Левски (София)]] |[[Черно море (Варна)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Черно море (Варна)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Ботев (Пловдив)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Славия (София)]] |- | [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[А футболна група 2015/16|2015/16]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- |- | [[А футболна група 2014/15|2014/15]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[А футболна група 2013/14|2013/14]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[А футболна група 2011/12|2011/12]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Черно море (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2003/04|2003/04]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2002/03|2002/03]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2000/01|2000/01]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1999/00|1999/00]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1998/99|1998/99]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Левски (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1997/98|1997/98]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Нефтохимик (Бургас)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1993/94|1993/94]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1992/93|1992/93]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1991/92|1991/92]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1990/91|1990/91]] | [[Етър (Велико Търново)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1989/90|1989/90]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1988/89|1988/89]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1987/88|1987/88]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1986/87|1986/87]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1985/86|1985/86]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1984/85|1984/85]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1983/84|1983/84]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |- | [[А група 1982/83|1982/83]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1981/82|1981/82]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1980/81|1980/81]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1979/80|1979/80]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[А група 1978/79|1978/79]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] | [[Локомотив (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |- | [[А група 1975/76|1975/76]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[А група 1974/75|1974/75]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1973/74|1973/74]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1972/73|1972/73]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1971/72|1971/72]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- | [[А група 1970/71|1970/71]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Враца)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1969/70|1969/70]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)|ЖСК-Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1968/69|1968/69]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1967/68|1967/68]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1966/67|1966/67]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1965/66|1965/66]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1964/65|1964/65]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1963/64|1963/64]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958|1958]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Спартак (Плевен)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1957|1957]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1956|1956]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1955|1955]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1954|1954]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] | [[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1952|1952]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1951|1951]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1950|1950]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Славия (София)|Строител (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948|1948]] | [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Марек (Дупница)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Марек (Дупница) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Спартак (София)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Спартак (София) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Левски (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Бдин|Бенковски (Видин)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Бенковски (Видин) завършва с 1 точка повече от другия отпаднал полуфиналист [[Спартак (Варна)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] | [[Локомотив (София)]] | [[Спортист (София)]] | ''[[ФК Спортклуб Парчевич 45 (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране СП 45 (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1943|1943]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Ботев (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Ботев (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Левски (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] | [[Левски (София)]] | [[Македония (Скопие)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] | [[Славия (София)]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Левски (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Тича (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] | [[Тича (Варна)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Шипка (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1937|1937]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] | ''Владислав (Варна)'' <ref>В турнир с директно елиминиране Владислав (Варна) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1936|1936]] | [[Славия (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[ФК Тунджа|Георги Дражев]] (Ямбол)'' <ref>В турнир с директно елиминиране ФК „Георги Дражев“ (Ямбол) завършва с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Миньор (Перник)|Кракра]] (Перник).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] | [[Спортклуб (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[Шумен 2001 (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Панайот Волов (Шумен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пазарджик).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ПФК Берое (Стара Загора)|Светослав (Ст. Загора)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ФК Тунджа|Ботев]] (Ямбол).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1932|1932]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Спартак (Плевен)|Победа 26 (Плевен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Победа 26 (Плевен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Сокол (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1931|1931]] | [[АС`23]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[ФК Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1930|1930]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1929|1929]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1928|1928]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1926|1926]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1925|1925]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Левски (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |} === Хронология === {{А група хронология}} == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html bulgarian-football.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071013235849/http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html |date=2007-10-13 }} – актуална информация, резултати и класирания от всички нива на българския футбол * [http://tournaments.bfunion.bg/index.php Информационна система на Българския футболен съюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080606065540/http://tournaments.bfunion.bg/index.php |date=2008-06-06 }} – включва актуална информация, резултати и класирания от всички аматьорски групи (нива 3 – 5) == Източници и бележки == <references/> {{Първенство на България по футбол по сезони}} {{български футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] tr5zyg7u6ui7tcu43dgd6svv2q0aos0 12896728 12896725 2026-05-03T05:05:21Z ~2026-26701-05 394735 12896728 wikitext text/x-wiki {{Спортна лига | име = Първенство на България | категория = football | картинка = BG Champ cup.png | големина_картинка = 100px | спорт = [[футбол]] | основан = 1924 г. | отбори = 16 | държави = {{Флагче|България}} [[България]] | континент = [[Европа]] | съществувал_до = | победител = [[ПФК Левски]] | уебсайт = | настоящ_сезон = }} '''Първенството на България по футбол''' е [[България|български]] [[футбол]]ен турнир за определяне на ''Шампиона на България по футбол''. Участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България, разделени в отделни групи, разпределени на пет нива в структурата на първенството. В рамките на всяка група отборите играят срещу всички свои противници по два пъти на сезон – като домакин и като гост. == История == Провеждането на турнир за определяне на шампиона на България започва през 1924 година. Тогава т. нар. [[Държавно първенство]] се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите, имащи право да участват в нея, са първенците в съответните регионални групи. През 1948 г. е взето решение за създаването на [[А футболна група|А Републиканска футболна група]] като най-висша дивизия. През 1950 г. е създадено и второто ниво на българския футбол – [[Б футболна група|Б Републиканската футболна група]]. През 1959 г. официално са структурирани и ниските нива на първенството, начело с [[В футболна група|В футболните групи]]. През 2016 г. имената и структурата на групите са променени съответно на [[Първа професионална футболна лига]], [[Втора професионална футболна лига]], [[Трета аматьорска футболна лига]] и [[Областни аматьорски футболни групи]]. Създадената структура (с малки изменения през годините) съществува до 2000 г. Тогава експериментално е създадена Висша лига по футбол с 14 отбора, която заменя А група, и Първа лига вместо Б група. Тази структура обаче просъществува само три години – през 2003 г. отново е възстановена старата структура с A Професионалната футболна група с 16 отбора на върха на пирамидата. == Структура == Структурата на футболното първенство (наричана още и [[пирамида]] на първенството) представлява вертикалната подредба по нива на всички футболни групи, официално организирани от [[Българския футболен съюз]], [[Професионалната футболна лига]] и [[Аматьорска футболна лига|Аматьорската футболна лига]]. Пирамидата дава образна представа за връзките между отделните нива (къде се класират отборите в челните места на всяка група и къде изпадат отборите в края на класиранията). При настоящия формат българското първенство се състои от общо 66 групи, разпределени на 5 нива<ref>[http://bulgarian-football.com/ Сезон 2014/2015]. Посетен на 5 май 2015</ref><ref>[http://bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2014/2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150426052142/http://www.bfunion.bg/media/upload/new3/files/Naredba_Parvenstva_Turniri_2014-2015.pdf |date=2015-04-26 }}. Посетен на 5 май 2015</ref>: <table border="1" bordercolor="#ffffff" background="#f0f0f0" cellspacing="0" cellpadding="4"> <tr style="background:#efefef;"> <td colspan="1" width="4%" align="center"> '''Ниво''' </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''Група(и)''' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 1 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Първа професионална футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 2 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Втора професионална футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 3 </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Северозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''13 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна аматьорска футболна лига]]'''<br> 19 ''отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Североизточна аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> ''16 отбора'' </td> <td colspan="1" width="24%" align="center"> '''[[Трета аматьорска футболна лига#Югоизточна аматьорска футболна лига|Югоизточна аматьорска футболна лига]]'''<br> 20 ''отбора'' </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 4 </td> <td colspan="4" width="96%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|А областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="4" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 25%"> [[Областна футболна група Велико Търново|А ОФГ Велико Търново]]<br/> [[ОФГ Видин|А ОФГ Видин]]<br/> [[ОФГ Враца|А ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Габрово|А ОФГ Габрово]]<br/> [[ОФГ Ловеч|А ОФГ Ловеч]]<br/> [[ОФГ Монтана|А ОФГ Монтана]]<br/> [[ОФГ Плевен|А ОФГ Плевен]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Бистрица“]]<br/> [[ОФГ Благоевград|А ОФГ Благоевград „Места“]] <br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Осогово]]<br/> [[ОФГ Кюстендил|А ОФГ Кюстендил Рила]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|А ОФГ Пазарджик]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Изток]]<br/> [[ОФГ Перник|А ОФГ Перник Запад]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Север]]<br/> [[ОФГ София (столица)|А ОФГ София (столица) Юг]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Изток]]<br/> [[ОФГ София|А ОФГ София Запад]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|А ОФГ Варна]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Запад]]<br/> [[ОФГ Добрич|А ОФГ Добрич Изток]]<br/> [[ОФГ Разград|А ОФГ Разград]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Изток]]<br/> [[ОФГ Русе|А ОФГ Русе Запад]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Изток]]<br/> [[ОФГ Силистра|А ОФГ Силистра Запад]]<br/> [[ОФГ Търговище|А ОФГ Търговище]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Север]]<br/> [[ОФГ Шумен|А ОФГ Шумен Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|А ОФГ Бургас]]<br/> [[МОГ Кърджали/Смолян|А МОФГ Кърджали/Смолян]]<br/> [[ОФГ Пловдив|А ОФГ Пловдив]]<br/> [[ОФГ Сливен|А ОФГ Сливен]]<br/> [[ОФГ Стара Загора|А ОФГ Стара Загора]]<br/> [[ОФГ Хасково|А ОФГ Хасково]]<br/> [[ОФГ Ямбол|А ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> <tr> <td colspan="1" width="4%" align="center" style="background:#efefef;"> 5 </td> <td colspan="4" width="100%" align="center"> '''[[Областни аматьорски футболни групи|Б областни футболни групи]]'''<br> <table cellpadding="7" style="width: 100%; text-align: center;"> <tr valign="top"> <td style="width: 30%"> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Север]]<br> [[Областна футболна група Велико Търново|Б ОФГ Велико Търново Юг]]<br/> [[ОФГ Враца|Б ОФГ Враца]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Изток]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Център]]<br/> [[ОФГ Плевен|Б ОФГ Плевен Запад]]<br/> [[ОФГ Монтана|Б ОФГ Монтана]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 1]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Струма 2]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Изток]]<br/> [[ОФГ Благоевград|Б ОФГ Благоевград Места Запад]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Север]]<br/> [[ОФГ Пазарджик|Б ОФГ Пазарджик Юг]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Варна|Б ОФГ Варна]] </td> <td style="width: 25%"> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Изток]]<br/> [[ОФГ Бургас|Б ОФГ Бургас Център]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Изток]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Запад]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Север]]<br/> [[ОФГ Пловдив|Б ОФГ Пловдив Юг]]<br/> [[ОФГ Ямбол|Б ОФГ Ямбол]] </td> </tr></table> </td> </tr> </table> == Шампион на България по футбол == За шампион на България по футбол (държавен първенец) се обявява отбора, успял да спечели титлата в A футболна група (групата на най-високо ниво в структурата на първенството). Шампиони на страната през годините са били: {| class="wikitable sortable" cellpadding="5" ! Сезон ! Шампион ! Вицешампион ! Трето място |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[Левски (София)]] |[[ЦСКА 1948|ЦСКА 1948 (София)]] |[[Лудогорец|Лудогорец (Разград)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Левски (София)]] |[[Черно море (Варна)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Черно море (Варна)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Ботев (Пловдив)]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] |[[Славия (София)]] |- | [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА-София]] | [[Левски (София)]] |- |- | [[А футболна група 2015/16|2015/16]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- |- | [[А футболна група 2014/15|2014/15]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[А футболна група 2013/14|2013/14]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] |- | [[А футболна група 2012/13|2012/13]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[А футболна група 2011/12|2011/12]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] | [[ПФК Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Черно море (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2003/04|2003/04]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2002/03|2002/03]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] | [[Левски (София)]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 2000/01|2000/01]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1999/00|1999/00]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1998/99|1998/99]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Левски (Кюстендил)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1997/98|1997/98]] | [[Литекс (Ловеч)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Нефтохимик (Бургас)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1993/94|1993/94]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1992/93|1992/93]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[А група 1991/92|1991/92]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Левски (София)|Левски 1914 (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1990/91|1990/91]] | [[Етър (Велико Търново)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1989/90|1989/90]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1988/89|1988/89]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Етър (Велико Търново)]] |- | [[А група 1987/88|1987/88]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1986/87|1986/87]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА Средец (София)]] | [[Левски (София)|Витоша (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1985/86|1985/86]] | [[Берое (Стара Загора)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1984/85|1984/85]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1983/84|1983/84]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |- | [[А група 1982/83|1982/83]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1981/82|1981/82]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1980/81|1980/81]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|Тракия (Пловдив)]] |- | [[А група 1979/80|1979/80]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[А група 1978/79|1978/79]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] | [[Локомотив (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |- | [[А група 1975/76|1975/76]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[А група 1974/75|1974/75]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1973/74|1973/74]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[А група 1972/73|1972/73]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] |- | [[А група 1971/72|1971/72]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Берое (Стара Загора)]] |- | [[А група 1970/71|1970/71]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Ботев (Враца)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1969/70|1969/70]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Славия (София)|ЖСК-Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1968/69|1968/69]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] | [[Левски (София)|Левски-Спартак (София)]] | [[Локомотив (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1967/68|1967/68]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1966/67|1966/67]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1965/66|1965/66]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА Червено знаме (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1964/65|1964/65]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1963/64|1963/64]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Спартак (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1958|1958]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Спартак (Плевен)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1957|1957]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Локомотив (София)]] | [[Левски (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1956|1956]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1955|1955]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1954|1954]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] | [[Славия (София)|Ударник (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] | [[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Сталин)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1952|1952]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1951|1951]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Спартак (София)]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1950|1950]] | [[Левски (София)|Динамо (София)]] | [[Славия (София)|Строител (София)]] | [[Академик (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ (София)]] | [[Локомотив (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1948|1948]] | [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Марек (Дупница)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Марек (Дупница) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Спартак (София)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Спартак (София) завършва с равни точки, но с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Левски (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] | [[Левски (София)]] | [[Локомотив (София)]] | ''[[Бдин|Бенковски (Видин)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Бенковски (Видин) завършва с 1 точка повече от другия отпаднал полуфиналист [[Спартак (Варна)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] | [[Локомотив (София)]] | [[Спортист (София)]] | ''[[ФК Спортклуб Парчевич 45 (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране СП 45 (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Спартак (Варна).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1943|1943]] | [[Славия (София)]] | [[Левски (София)]] | ''[[Ботев (Пловдив)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Ботев (Пловдив) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Левски (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] | [[Левски (София)]] | [[Македония (Скопие)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1941|1941]] | [[Славия (София)]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Левски (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]] | [[ПФК Локомотив (София)|ЖСК (София)]] | [[Левски (София)]] | [[Славия (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Тича (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1938|1937/38]] | [[Тича (Варна)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Шипка (София)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1937|1937]] | [[Левски (София)]] | [[ПФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] | ''Владислав (Варна)'' <ref>В турнир с директно елиминиране Владислав (Варна) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пловдив).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1936|1936]] | [[Славия (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[ФК Тунджа|Георги Дражев]] (Ямбол)'' <ref>В турнир с директно елиминиране ФК „Георги Дражев“ (Ямбол) завършва с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Миньор (Перник)|Кракра]] (Перник).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1935|1935]] | [[Спортклуб (София)]] | [[Тича (Варна)]] | ''[[Шумен 2001 (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Панайот Волов (Шумен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист Ботев (Пазарджик).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ПФК Берое (Стара Загора)|Светослав (Ст. Загора)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | ''[[Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Напредък (Русе) завършва с по-добри показатели в редовното време от другия отпаднал полуфиналист [[ФК Тунджа|Ботев]] (Ямбол).</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1932|1932]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[Славия (София)]] | ''[[Спартак (Плевен)|Победа 26 (Плевен)]]'' <ref>В турнир с директно елиминиране Победа 26 (Плевен) завършва с повече точки и с по-добра голова разлика от другия отпаднал полуфиналист [[Сокол (Пловдив)]].</ref> |- | [[Първенство на България по футбол 1931|1931]] | [[АС`23]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] | [[ФК Дунав (Русе)|Напредък (Русе)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1930|1930]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Ботев (Пловдив)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1929|1929]] | [[Ботев (Пловдив)]] | [[Левски (София)]] | [[Шипченски сокол (Варна)]] |- | [[Първенство на България по футбол 1928|1928]] | [[Славия (София)]] | [[Владислав (Варна)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |- | [[Първенство на България по футбол 1926|1926]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Славия (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1925|1925]] | [[Владислав (Варна)]] | [[Левски (София)]] | |- | [[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="3" | ''Първенството не завършва'' |} === Хронология === {{А група хронология}} == Външни препратки == * [http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html bulgarian-football.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071013235849/http://www.bulgarian-football.com/bg/index.html |date=2007-10-13 }} – актуална информация, резултати и класирания от всички нива на българския футбол * [http://tournaments.bfunion.bg/index.php Информационна система на Българския футболен съюз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080606065540/http://tournaments.bfunion.bg/index.php |date=2008-06-06 }} – включва актуална информация, резултати и класирания от всички аматьорски групи (нива 3 – 5) == Източници и бележки == <references/> {{Първенство на България по футбол по сезони}} {{български футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в България]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] baethfeokz17bfvd7e20vidco5xmlvf Първа професионална футболна лига 0 69449 12896357 12892743 2026-05-02T17:51:45Z Kelleniro 370319 /* По отбор */ 12896357 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|[Левски София]] | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | | | | | | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 9qmk8r3m5vdgovbd7mzgei64txz1fg2 12896367 12896357 2026-05-02T17:59:03Z Kelleniro 370319 /* Шампиони на България */ 12896367 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|[Левски София]] | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[Левски София]] | | | | | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 1dig11ckz95sqt7yt667vqss30iw59d 12896368 12896367 2026-05-02T17:59:51Z Kelleniro 370319 /* Шампиони на България */ 12896368 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|[Левски София]] | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (27) | | | | | | |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 7ysvsilvfywwsrshjehtrqcg5j40pax 12896372 12896368 2026-05-02T18:00:43Z Kelleniro 370319 /* Шампиони на България */ 12896372 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|[Левски София]] | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (27) | | | | | |{{Флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 8c3y6cyipxjk66caf92us06mt7p8jht 12896376 12896372 2026-05-02T18:01:51Z Kelleniro 370319 /* */ 12896376 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (27) | | | | | |{{Флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 8vs03rbdf548prh6t77kckxsq6idsfo 12896920 12896376 2026-05-03T10:03:07Z ~2026-26763-84 394756 12896920 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | лого = File:Efbet league logo.png | държава = {{България}} | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = [[България]] | отдели = | нива = 1 | отбори = 16 | квалификация = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]<br>[[Лига Европа]]<br>[[Лига на конференциите]] | промотиране = | изпадане = [[Втора професионална футболна лига]] | купи = [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]<br>[[Суперкупа на България]] | шампиони = [[ПФК Левски (София)|Левски София]] (27 титли) | успешни = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] (31 титли) | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | президент = {{Флагче|България}} [[Георги Иванов – Гонзо|Георги Иванов]] | уебсайт = [http://www.fpleague.bg/ www.fpleague.bg] |Уебсайт=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]|website=[https://efbetleague.com// efbetleague.com]}} '''Първа професионална футболна лига''' (''накратко '''Първа лига''', официално '''efbet Лига''' поради спонсорски договор'') е най-горната дивизия в [[България|българския]] [[Първенство на България по футбол|шампионат по футбол]], организирана от [[Българския футболен съюз]] и [[Професионалната футболна лига]]. Първенството е съставено от 30 кръга, като включва разменени гостувания, след което класирането отново се разделя на 3. Първата четворка определя шампиона и евроквотите. Сблъсъците между отборите са по два. Тези между 5-о и 8-о място се борят за участие в Европа, минаващо през бараж след плейофите. Сблъсъците между отборите са по два. След което техен съперник в директен сблъсък за Лига на конференциите ще бъде заелият 3-то или 4-то място в крайното класиране, като това зависи и кой е спечелил [[Национална купа на България по футбол|Купата на България]]. В долния край на класирането участват 8 отбора, като и те ще играят само по един път помежду си, следователно имат общо 37 срещи през кампанията. Изпадат последните два, а 14-ият и 13-тият ще играят бараж срещу 3-ия и 4-ия от Втора лига. За сезон [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] директно ще изпаднат последните 3 отбора и 13-ият ще играе бараж срещу 2-ия от Втора лига, поради намаляването на отборите в първенството от 16 на 14. == История == Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена [[Национална футболна дивизия]] (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България. Важно е да се отбележи, че А РФГ, [[Висша професионална футболна лига|Висшата лига]], А ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. – дивизията, в която се състезават най-силните български клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на А група. === А републиканска футболна група === [[Файл:Bulgarian A RFG Trophy.png|мини|150px|Купата на А РФГ]] 1През есента на 1948 г. стартира първото първенство на А РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните [[Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]], [[Локомотив (София)|Локомотив]], [[ПФК Славия (София)|Славия]] и [[Спартак (София)|Спартак]], [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев (Варна)]], [[Локомотив (Пловдив)|Славия (Пловдив)]], [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]], [[ОФК Бдин|Бенковски (Видин)]] и [[ФК Черноморец (Бургас)|Любислав (Бургас)]]. Първият шампион на А РФГ е [[Левски (София)|Левски]] през сезон [[А група 1948/49|1948/49]] г. Следващият сезон [[А група 1949/50|1949/50]] не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в [[България]]. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в А РФГ за сезон [[А група 1950|1950]] г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон [[А група 1953|1953]] те са 15 (16-ия отбор през този сезон е бил [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]] г. А РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони [[А група 1956|1956]] и [[А група 1957|1957]] – от 10. През [[А група 1958|1958]] г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от А РФГ – есен-пролет. Въпреки че отборите са изиграли само по една среща помежду си, [[ПФК ЦСКА|ЦДНА]] е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от А към Б РФГ. Честите варирания в броя на отборите в А РФГ продължават и през 60-те години на 20. век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12, в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон [[А група 1967/68|1967/68]] – 16. В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на [[ЦСКА „Червено знаме“]] и [[Септември (София)]] в [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]], на столичните [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[Спартак (София)|Спартак]] в [[ПФК Левски (София)#Левски - Спартак (1969 - 1984)|Левски-Спартак]], на [[Локомотив (София)]] и [[Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]], [[пловдив]]ските [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]], [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] и Академик в [[АФД Тракия]]. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон [[А група 1968/69|1968/69]]. На мястото на Спартак в А група е включен [[Академик (София)]] – отбор от [[В Аматьорска футболна група|В РФГ]]. След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на А РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони [[А група 1971/72|1971/72]] и [[А група 1972/73|1972/73]] е най-голямото разрастване на А РФГ, когато участват по 18 отбора. === Висша професионална футболна лига === 52-годишната традиция на А РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на [[БФС]] предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. [[Висша професионална футболна лига]] е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След края на сезон [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] последните два отбора изпадат директно, а 12-ият играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]]. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-о място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-о до 14-о на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]]. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на А РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. === А професионална футболна група === Завръщане към традициите на А ПФГ е създаването на А Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатият от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същият – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон [[А група 2005/06|2005/06]] от името на групата отпада „Професионална“ и остава '''A футболна група'''. Преди началото на сезон [[А футболна група 2013/14|2013/14]], ръководството на [[Български футболен съюз|БФС]] решава в А футболна група да участват 14 отбора. === Първа професионална футболна лига === На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете. Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на [[БФС]] за [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на [[България]], който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], подгласникът му и третият роден представител в [[Лига Европа]]. Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-о до 14-о място, отново ще оформят две групи. В Група А ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група Б ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група А играе с втория в Група Б, а заелият второ място в Група А – с първия в Група Б. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата. Победителят ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в [[Лига Европа]] за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условие че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за [[Купата на България]] (както се получава с [[Ботев (Пловдив)]] през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица. Във втория поток заелият трето място в Група А играе с класиралия се на четвърто място в Група Б. Четвъртият в Група А се изправя срещу третия от Група Б. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във [[Втора професионална футболна лига]]. Загубилите мачовете си се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група. == Отбори == За сезон 2025/2026: * [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] * [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] * [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] * [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] * [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] * [[ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] * [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] * [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * [[ПФК Монтана|Монтана]] * [[ПФК „Септември“ (София)|Септември (София)]] * [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] * [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак (Варна)]] * [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] == Почетна листа == === Най-много мачове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Мачове |- |1||[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]||''318 – Черно море, 87 – Локомотив (Пд), 56 – ЦСКА''||'''461''' |- |2||[[Мартин Камбуров]]||''227 – Локо (Пд), 20 – Спартак (Пл), 17 – Ботев (Пд), 44 – Локо (Сф), 11 – ЦСКА (Сф), 122 – Берое (Стз), 15 – ЦСКА 1948''||456 |- |3||[[Марин Бакалов]]||''363 – Ботев (Пд), 46 – ЦСКА, 26 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 14 – Олимпик (Тетевен)''||454 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||447 |- |5||[[Виден Апостолов]]||''429 – Ботев (Пд), 15 – Локомотив (Сф)''||444 |- |6||[[Тодор Марев]]||''Черно море''||422 |- |7||[[Христо Бонев]]||''404 – Локомотив (Пд), 6 – ЦСКА''||410 |- |8||[[Запрян Раков]]||''359 – Ботев (Пд), 14 – Спартак (Пд),<br> 15 – Марица, 15 – Олимпик (Тетевен)''||403 |- |9||[[Малин Орачев]]||''91 – Пирин (Бл), 201 – Нафтекс, 106 – Локомотив (Сф)''||398 |- |10||[[Тодор Янчев]]||''88 – Нефтохимик, 290 – ЦСКА, 17 – Славия''||395 |- |} * С удебелен шрифт са футболистите, които не са прекратили кариерата си. === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! № ! Име ! Отбори ! Голове |- |1||[[Мартин Камбуров]]||''145 – Локомотив (Пд), 57 – Берое, 34 – Локомотив (Сф), 9 – ЦСКА 1948, 5 – Спартак (Пл),<br> 3 – Ботев (Пд), 3 – ЦСКА''||'''256''' |- |2||[[Петър Жеков]]||''8 – Димитровград, 101 – Берое, 144 – ЦСКА''||253 |- |3||[[Наско Сираков]]||''8 – Хасково, 165 – Левски, 4 – Ботев (Пд), 19 – Славия''||196 |- |4||[[Динко Дерменджиев]]||''Ботев (Пд)''||194 |- |5||[[Христо Бонев]]||''180 – Локомотив (Пд), 5 – ЦСКА''||185 |- |6||[[Пламен Гетов]]||''2 – Етър, 109 – Спартак (Пл), 8 – ЦСКА, 26 – Левски (Сф), 20 – Шумен''||164 |- |7||[[Никола Котков]]||''144 – Локомотив (Сф), 3 – ЖСК Славия, 18 – Левски (Сф)''||163 |- |8||[[Стефан Богомилов]]||''Черно море''||162 |- |9||[[Петър Михтарски]]||''77 – Пирин (Бл), 46 – Левски (Сф), 32 – ЦСКА''||158 |- |10||[[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Петков]]||''144 – Берое, 8 – Академик (Св)''||152 |- |} == Шампиони на България == В скоби е посочен броят на спечелените шампионски титли на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла) {| class="wikitable sortable" style="width:100%; margin:0; padding:0;" ! width="5%" |Година ! width="15%" |Победител ! width="10%" |Втори ! width="13%" |Трети ! width="18%" |Голмайстор на първенството ! width="15%" |Клуб ! width="8%" |Гола ! width="20%" |Треньор на шампиона |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (27) | | | | | |{{Флагче|Испания}} [[Хулио Веласкес]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Сантяго Годой]] | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 18 гола | {{Флагче|Хърватия}} [[Игор Йовичевич]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (13) | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Александър Колев]] | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 15 гола | {{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |21 гола |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (25 мача) |{{Флагче|Словения}} [[Анте Шимунджа]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |17 (26 мача) |{{Флагче|Литва}} [[Валдас Дамбраускас]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (9) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия (София)|Славия]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |18 (29 мача) |{{Флагче|Чехия}} [[Павел Върба]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |[[Левски (София)]] |23 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (7) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо]] |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)]] |{{Флагче|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] |22 (29 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (5) |[[Левски (София)]] |[[Берое (Стара Загора)]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |18 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (4) |[[Берое]] |[[Локомотив София]] |{{Флагче|Испания}} [[Антонио Салас Кинта]] |[[Левски София]] |14 (32 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] <br />{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] <br />[[Локомотив 1936 (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |20 (35 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Стоев]] |- |[[А група 2012/13|2012/13]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (2) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Базил де Карвальо]] |[[Левски (София)|Левски]] |19 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[А група 2011/12|2011/12]] |[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (1) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Жуниор Мораеш]] {{br}} {{Флагче|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{br}} [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] |16 (24 мача) {{br}} 16 (25 мача) |{{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2010/11|2010/11]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (4) |[[Левски (София)|Левски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|Мали}} [[Гара Дембеле]] |[[Левски (София)|Левски]] |26 (24 мача) |{{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2009/10|2009/10]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (3) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Левски (София)|Левски]] |{{Флагче|Франция}} [[Вилфред Нифлор]] |[[Литекс (Ловеч)]] |19 (27 мача) |{{Флагче|България}} [[Ангел Червенков]] |- |[[Първенство на България по футбол 2008/09|2008/09]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (26) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[Локомотив (София)]] |17 (15 мача) |{{Флагче|България}} [[Емил Велев]] |- |[[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |19 (30 мача) ||{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2006/07|2006/07]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (25) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Цветан Генков]] |[[Локомотив (София)]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2005/06|2005/06]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (24) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] {{Флагче|Португалия}} [[Жозе Емилио Фуртадо|Жозе Фуртадо]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |16 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2004/05|2004/05]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Миодраг Йешич]] |- |[[А група 2003/04|2003/04]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |25 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |- |[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |{{Флагче|България}} [[Георги Чиликов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |22 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |- |[[Първенство на България по футбол 2001/02|2001/02]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (23) |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Владимир Манчев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |26 (38 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Славолюб Муслин]] |- |[[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (22) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |21 (26 мача) |{{Флагче|Югославия}} [[Люпко Петрович]] |- |[[А група 1999/00|1999/00]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (21) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Михайлов (футболист)|Михаил Михайлов]] |[[Велбъжд (Кюстендил)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[А група 1998/99|1998/99]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (2) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Левски (Кюстендил)]] |{{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- |[[А група 1997/98|1997/98]] |[[Литекс (отбор)|Литекс Ловеч]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] {{Флагче|България}} [[Антон Спасов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] [[Нефтохимик (Бургас)]] |17 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |- |[[Първенство на България по футбол 1996/97|1996/97]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) |[[Нефтохимик (Бургас)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Праматаров]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1995/96|1995/96]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (7) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев]] |[[Спартак (Варна)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Коцев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1994/95|1994/95]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Петър Михтарски]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1993/94|1993/94]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (19) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |28 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1992/93|1992/93]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] (18) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |{{БотевПд-м}} |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вутов]] |- |[[А група 1991/92|1991/92]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Левски 1914]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1990/91|1990/91]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Ивайло Йорданов]] |[[Локомотив (Горна Оряховица)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] |- |[[А група 1989/90|1989/90]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |38 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1988/89|1988/89]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (25) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[Етър (отбор)|Етър]] |{{Флагче|България}} [[Христо Стоичков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |23 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[А група 1987/88|1987/88]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] (17) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |28 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1986/87|1986/87]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦФКА „Средец“]] (24) |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Наско Сираков]] |[[ПФК Левски (София)|Витоша]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Пенев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1985/86|1985/86]] |[[Берое]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Атанас Пашев]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |30 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Евгени Янчовски]] |- |[[А група 1984/85|1984/85]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (16) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Пламен Гетов]] |[[Спартак (Плевен)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1983/84|1983/84]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (15) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Спартак (Варна)|ЖСК-Спартак (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |[[Локомотив (Пловдив)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[А група 1982/83|1982/83]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Антим Пехливанов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1981/82|1981/82]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |24 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1980/81|1980/81]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Георги Славков]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |31 (23 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1979/80|1979/80]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Спас Джевизов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Аспарух Никодимов]] |- |[[А група 1978/79|1978/79]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (14) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Руси Гочев]] |[[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Вуцов]] |- |[[Първенство на България по футбол 1977/78|1977/78]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (4) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |{{Флагче|България}} [[Стойчо Младенов]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Методиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1976/77|1976/77]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (13) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1975/76|1975/76]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |19 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Серги Йоцов]] |- |[[А група 1974/75|1974/75]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Иван Притъргов]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Тракия Пловдив]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1973/74|1973/74]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (12) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |20 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Дойчинов (футболист)|Димитър Дойчинов]] |- |[[А група 1972/73|1972/73]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |29 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1971/72|1971/72]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Берое (Стара Загора)|Берое]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |27 (34 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1970/71|1970/71]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[Ботев (Враца)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Якимов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Манол Манолов]] |- |[[А група 1969/70|1969/70]] |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] (11) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |[[ПФК Славия|ЖСК-Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |31 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1968/69|1968/69]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) |[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] |36 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1967/68|1967/68]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |31 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Кръстьо Чакъров]] |- |[[А група 1966/67|1966/67]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Петър Жеков]] |[[Берое (Стара Загора)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] |- |[[А група 1965/66|1965/66]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (13) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Трайчо Спасов (футболист)|Трайчо Спасов]] |[[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Станке Димитров)]] |21 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Стоян Орманджиев]] |- |[[А група 1964/65|1964/65]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (9) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Георги Аспарухов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |27 (30 мача) |{{Флагче|Чехословакия}} [[Рудолф Витлачил]] |- |[[А група 1963/64|1963/64]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (3) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Цанев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Георги Берков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1962/63|1962/63]] |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |26 (30 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1961/62|1961/62]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (12) |[[Спартак (Пловдив)|Спартак Пловдив]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Никола Йорданов]] |[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1960/61|1960/61]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (11) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |{{Флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |20 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1959/60|1959/60]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (10) [[Файл:Star full.svg|20px]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] {{Флагче|България}} [[Любен Костов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] [[Спартак (Варна)]] |12 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958/59|1958/59]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (9) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |{{Флагче|България}} [[Александър Василев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1958|1958]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (8) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Плевен)]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |9 (11 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1957|1957]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (7) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |14 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1956|1956]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|СКНА (Пловдив)]] |{{Флагче|България}} [[Павел Владимиров]] |[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Димитрово]] |16 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1955|1955]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Спартак (Варна)|Спартак (Сталин)]] |{{Флагче|България}} [[Тодор Диев]] |[[Спартак (Пловдив)]] |13 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1954|1954]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] |[[ПФК Славия|Ударник (София)]] |25 (26 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1953|1953]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (8) |[[ПФК ЦСКА (София)|ОСГ (София)]] |[[ПФК Черно море (Варна)|ВМС (Варна)]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Минчев]] |[[Спартак (Плевен)]] [[ВВС (София)]] |15 (28 мача) |{{Флагче|България}} [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1952|1952]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3) |[[Спартак (София)]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Добромир Ташков]] {{Флагче|България}} [[Димитър Исаков]] |[[Спартак (София)]] [[ПФК Славия|Ударник (София)]] |10 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1951|1951]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (2) |[[Спартак (София)]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] | 13 (22 мача) |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1950|1950]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (7) |[[ПФК Славия|Строител]] |[[Академик (София)]] |{{Флагче|България}} [[Любомир Хранов]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948/49|1948/49]] |[[ПФК Левски (София)|Динамо]] (6) |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |{{Флагче|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Недко Недев]] |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] {{Br}} [[ПФК Черно море (Варна)|Ботев при ДНВ (Варна)]] | 11 (18 мача) |{{Флагче|Унгария}} [[Рижьо Шомлай]] |- |[[Първенство на България по футбол 1948|1948]] |[[ПФК ЦСКА (София)|Септември при ЦДВ]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Марек (Дупница)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов]] {{Br}} {{Флагче|България}} [[Христо Нелков]] |- |[[Първенство на България по футбол 1947|1947]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (5) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Левски (Пловдив)]] [[Спартак (София)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1946|1946]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (4) |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[Спартак (Варна)]] [[Бдин (Видин)|Бенковски (Видин)]] | | | |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1945|1945]] |[[Локомотив (София)|Локомотив София]] (2) |[[Спортист (София)]] |[[Спартак (Варна)]] [[Спортклуб (Пловдив)|СП 45(Пловдив)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1944|1944]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |[[Първенство на България по футбол 1943|1943]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (6) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] {{БотевПд-м}} | | | |{{Флагче|България}} [[Димитър Байкушев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1942|1942]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (3) |[[Македония (Скопие)]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | | | |{{Флагче|България}} [[Асен Панчев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1941|1941]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (5) |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1940|1940]] |[[Локомотив (София)|ЖСК София]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |{{Флагче|България}} [[Янко Стоянов]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1939|1939]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (4) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |{{Флагче|България}} [[Георги Пачеджиев]] |[[АС'23|АС-23 София]] | 14 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1938|1938]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Шипка (София)]] |{{Флагче|България}} [[Крум Милев]] |[[ПФК Славия|Славия София]] | 12 (18 мача) | |- |[[Първенство на България по футбол 1937|1937]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (2) |[[Левски (Русе)]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] {{БотевПд-м}} | | | ||{{Флагче|България}} [[Кирил Йовович]] |- |[[Първенство на България по футбол 1936|1936]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (3) |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[Тунджа (Ямбол)|Георги Дражев (Ямбол)]] [[Кракра Перник]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1935|1935]] |[[Спортклуб (София)|Спортклуб София]] |[[Тича (отбор)|Тича Варна]] |[[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1934|1934]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (3) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Напредък (Русе)]] [[Светослав Стара Загора]] | | | |{{Флагче|България}} [[Алекси Алексиев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1933|1933]] |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] (1) |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] [[Тунджа (Ямбол)|Ботев Ямбол]] | | | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Генев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1932|1932]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Сокол (Пловдив)|Сокол Пловдив]] [[Победа 26 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ференц Фан]] |- |[[Първенство на България по футбол 1931|1931]] |[[АС`23|АС-23]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] |[[Напредък (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1930|1930]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (2) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |{{БотевПд-м}} | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1929|1929]] |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Спартак (Варна)|Шипченски Сокол]] | | | |{{Флагче|България}} [[Никола Щерев]] |- |[[Първенство на България по футбол 1928|1928]] |[[ПФК Славия|Славия София]] (1) |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] |[[Левски (Пловдив)|Левски Пловдив]] [[Левски (Русе)]] | | | | |- |[[Първенство на България по футбол 1927|1927]] | colspan="7" |''шампионатът е прекъснат'' |- |[[Първенство на България по футбол 1926|1926]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (2) |[[ПФК Славия|Славия София]] |[[Левски (Русе)]] [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Ботев Пазарджик]] | | | |{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1925|1925]] |[[Владислав (отбор)|Владислав Варна]] (1) |[[ПФК Левски (София)|Левски София]] |[[Левски Дупница]] [[БП25 Плевен]] | | | ||{{Флагче|Германия}} [[Ернст Мург]] |- |[[Първенство на България по футбол 1924|1924]] | colspan="7" |''първенството не завършва'' |- |} == Хронология == {{align|center|{{А група хронология}}}} === Представяне === ==== По отбор ==== Бележка: В '''получер''' са отборите, които участват в настоящото първенство на А група. Отборите в ''курсив'' вече не съществуват. ''/Плъзни надясно/'' {| class="sortable" border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%; width:100%" |- bgcolor="C2D2E5" ! width="150px" |Отбор ! width="50px" |Шампион ! width="50px" |Вицешампион ! width="50px" |Трето място (полуфинал)***** ! width="300px" |Шампионат |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 31 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 28 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1959]], [[А група 1959/60|1960]], [[А група 1960/61|1961]], [[А група 1961/62|1962]], [[А група 1965/66|1966]], [[А група 1968/69|1969]], [[А група 1970/71|1971]], [[А група 1971/72|1972]], [[А група 1972/73|1973]], [[А група 1974/75|1975]], [[А група 1975/76|1976]], [[А група 1979/80|1980]], [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]], [[А група 1982/83|1983]], [[А група 1986/87|1987]], [[А група 1988/89|1989]], [[А група 1989/90|1990]], [[А група 1991/92|1992]], [[А група 1996/97|1997]], [[А група 2002/03|2003]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] [[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 27 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 33 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1965]], [[А група 1967/68|1968]], [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]], [[А група 1978/79|1979]], [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]], [[А група 1987/88|1988]], [[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]], [[А група 1994/95|1995]], [[А група 1999/00|2000]], [[А група 2000/01|2001]], [[А група 2001/02|2002]], [[А група 2005/06|2006]], [[А група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]], [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2026]] </small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]]'''<br>[[Файл:Star full.svg|20px]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 14 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2011/12|2012]], [[А футболна група 2012/13|2013]], [[А футболна група 2013/14|2014]], [[А футболна група 2014/15|2015]], [[А футболна група 2015/16|2016]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2017]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2018]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2019]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2020]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2021]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2022]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2023]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2024]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2025]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 7 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 12 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1928|1928]], [[Първенство на България по футбол 1930|1930]], [[Първенство на България по футбол 1936|1936]], [[Първенство на България по футбол 1939|1938/39]], [[Първенство на България по футбол 1941|1941]], [[Първенство на България по футбол 1943|1943]], [[А група 1995/96|1996]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Локомотив (София)|'''Локомотив (София)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 10 | bgcolor="#F3F5F7" | <small> [[Първенство на България по футбол 1940|1939/40]], [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[А група 1963/64|1964]], [[А група 1977/78|1978]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 5 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1997/98|1998]], [[А група 1998/99|1999]], [[А футболна група 2009/10|2010]], [[А футболна група 2010/11|2011]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Владислав (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 13(2) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1929|1929]], [[А група 1966/67|1967]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]***''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 6(3) | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1932|1932]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Тича (Варна)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1938|1938]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 2003/04|2004]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | '''[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]]''' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1985/86|1986]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1962/63|1963]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[А група 1990/91|1991]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (София)]]''**** ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1935|1935]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[АС`23|АС`23 (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | <small>[[Първенство на България по футбол 1931|1931]]</small> |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Македония (Скопие)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортист (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Нефтохимик 1962|Нефтохимик (Бургас)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 4(3) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Напредък (Русе)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 3(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Академик (София)|Академик (София)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Хебър (Пазарджик)|'''Хебър (Пазарджик)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Тунджа (Ямбол)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 2(2) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПОФК Ботев (Враца)|'''Ботев (Враца)''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК ЦСКА 1948 (София)|'''ЦСКА 1948''']] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1 | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Миньор (Перник)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Панайот Волов (Шумен)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | [[Бдин (Видин)]] ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спартак (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Сокол (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Шипка (София)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Спортклуб (Пловдив)|СП 45 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Левски (Дупница)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[БП25 (Пловдив)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Победа 26 (Плевен)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |- | bgcolor="D8E2EE" style="text-align:center" | ''[[Светослав (Стара Загора)]]'' ! bgcolor="#ECF1F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 0 | bgcolor="#F3F5F7" style="text-align:center" | 1(1) | bgcolor="#F3F5F7" | |} '''***''' – [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е приемник на успехите на [[Шипченски сокол]] (Варна). '''****''' – [[Спортклуб (София)]] е предшественик на [[Септември (София)|Септември]], който обаче не унаследява успехите на [[Спортклуб (София)]]. '''*****''' – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема. ==== По градове ==== Таблицата показва българските шампиони по градове. {| class="wikitable" |- ! Място ! [[Градове в България|Град]] ! Титли ! Печеливши отбори |- | style="text-align:center" | 1 | [[София]] | style="text-align:center" | '''70''' | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (31), [[ПФК Левски (София)|Левски]] (26), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (7), [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] (4), ''[[АС-23|Атлетик Слава 1923]]'' (1), ''[[Спортклуб (София)|Спортклуб]]'' (1) |- | style="text-align:center" | 2 | [[Разград]] | style="text-align:center" | '''14''' | [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (14) |- | style="text-align:center" | 3 | [[Варна]] | style="text-align:center" | '''5''' | ''[[Владислав (Варна)|Владислав]]'' (3), [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1) (като ''[[ФК Тича|Тича]]*''), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]] (1) (като ''[[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]**''), |- | style="text-align:center" | 4 | [[Пловдив]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] (2), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]] (1), [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]] (1) |- | style="text-align:center" | 4 | [[Ловеч]] | style="text-align:center" | '''4''' | [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] (4) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Стара Загора]] | style="text-align:center" | '''1''' | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1) |- | style="text-align:center" | 5 | [[Велико Търново]] | style="text-align:center" | '''1''' | ''[[ПФК Етър (Велико Търново)|Етър]]'' (1) |} '''*''' [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] е създаден след обединението на [[Владислав (Варна)|Владислав]] и [[Тича (отбор)|Тича]]. '''**'''[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] е създаден след обединението на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] с Левски (Варна) и Радецки (Варна) и приема историята и успехите на [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]]. == Ранг в ЕКТ == Понастоящем Първа лига се намира на 24-то място (от 55 първенства) в ранглистата на [[УЕФА]]. (7 февруари 2018 г.) '''История'''<br> Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала А група, е 16-о от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=bul/uefarankings/seasondetail/index.html Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016], uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.</ref> {| class="wikitable" !width="60px" | Сезон !width="80px" | Движение !width="40px" | Място |- align="center" | 2002/03 | | 21 |- align="center" | 2003/04 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 20 |- align="center" | 2004/05 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2005/06 | (+4 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2006/07 | (+1 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 16 |- align="center" | 2007/08 | (-1 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2008/09 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2009/10 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 17 |- align="center" | 2010/11 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 21 |- align="center" | 2011/12 | (-7 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2012/13 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2013/14 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2014/15 | (0 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]]) | 25 |- align="center" | 2015/16 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 29 |- align="center" | 2016/17 | (+2 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 27 |- align="center" | 2017/18 | (+3 [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]]) | 24 |- align="center" | 2018/19 | (-4 [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]]) | 28 |- align="center" | 2019/20 | | |- align="center" | 2021/22 | | |- align="center" | 2022/23 | | |- align="center" | 2023/24 | | |} == Излъчване == От 2000 до 2008 г. [[Българска Национална Телевизия]] притежава пълните права за излъчване на първенството по [[Канал 1]]. През сезон 2008/09 правата за излъчване са закупени от частните канали [[TV2]] и [[Ринг ТВ]] за 3 плюс 2 години. [[БНТ]] имат първи избор за всеки кръг. За сезоните 2009/10 и 2010/11 [[PRO.BG]] (бившата TV2) и [[RING.BG]] (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг. В края на сезон 2010/11, след като PRO.BG се влива в [[bTV]], каналът е преименуван на [[bTV Action]], който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери. Дни преди началото на сезон 2011/12 частния канал [[TV7]] чрез [[Валентин Михов]] и [[Цветан Василев]] купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона [[БНТ1]] получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор [[Булсатком]] – [[TV+]]. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането. За началото на новия сезон 2012/13 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – [[БНТ]], [[ТВ7]], [[ТВ+]] и [[Нова телевизия]] и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и [[News7]] получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.<ref>{{Citation |title=ТВ7 и ББТ взеха „А“ група |url=http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa |accessdate=2013-01-21 |archivedate=2014-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140525233446/http://pfl.bg/novini/3/213-tv7-i-bi-bi-ti-vzeha-a-grupa }}</ref> През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.<ref>[http://tv7.bg/sport-news/bulgaria-football/9766827.html „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2014/06/24/2330378_ludogorec_poluchi_nai-mnogo_ot_tv_pravata_v_a_grupa/ | заглавие = „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 24 юни 2014 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД}}</ref> От сезон 2014/15 след като [[TV7]] и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в [[Нова Броудкастинг Груп]], която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и [[Диема]]. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – [[Диема Екстра]], като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал [[Диема Спорт]]. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – [[Диема Спорт 2]], като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема или [[Nova Sport|Нова спорт]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ | заглавие = Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България | достъп_дата = 15 август 2014 | фамилно_име = Груп | първо_име = Нова | дата = 15 август 2014 | труд = novatv.bg | издател = Нова Броудкастинг Груп | архив_дата = 2016-03-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160328125920/http://novatv.bg/accents/view/3670/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Вижте също== * [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * [[Суперкупа на България]] * [[Вечна ранглиста на българските първенства по футбол]] * [[Рекорди в Първа професионална лига]] == Източници == <references /> {{Първа професионална футболна лига по сезони}} {{Портал|футбол}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:А група по сезон| ]] [[Категория:Турнири по футбол в България|А група]] [[Категория:Футбол в България|А група]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] s0i8si4nn5di52avcohlzi4104enz2n Георги Мамалев 0 69901 12896091 12874971 2026-05-02T12:21:40Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896091 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | деца = Александър – компютърен специалист<br>Мартин – адвокат | значими роли = Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „[[13-та годеница на принца]]“, }} }} '''Георги Анастасов Мамалев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 5 август 1952 г. в с. [[Мамарчево]], ([[Болярово (община)|Болярово]]). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1977 г. в класа на проф. [[Енчо Халачев]]. От 1977 г. е в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]], Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]], Фратю в „Чичовци“ от [[Иван Вазов]], Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]], Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]]. Сред ролите му са Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, [[Стефан Стамболов]] в „[[Записки по българските въстания]]“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за [[БНР]]. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|Съюз на българските филмови дейци]] (1989). Мамалев, [[Павел Поппандов]] и [[Велко Кънев]] създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване [[Клуб НЛО]]. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за фестивал на хумористичната песен „[[Златният кос]]“, създаден през 1975 като пародия на „[[Златният Орфей]]“, но оцелял много по-дълго от него.<ref>[https://soundcloud.com/bozhidarbozhkov/1986a''Песента „Перпетуум мобиле“, с която Георги Мамалев участва на „Златният кос“ през 1986 година. Музика и аранжимент Тодор Филков, текст Манол Манов'']</ref> През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. През 2005 г. води за кратко предаването „Свободно с Мамалев“ по [[БНТ]]. През 2008 г. участва в шоуто [[Dancing stars]]. Често играе в „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. == Театрални роли == * „Ричард III" от Уилям Шекспир - Ричард III * „Сако от велур“ от Станислав Стратиев - Чиновникът * "Йерма“ от Федерико Гарсия Лорка – Самец * „Свекърва“ от Антон Страшимиров – Велчо * „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев – Пазачът * „Волпоне“ от Бен Джонсън – Волпоне * „Двубой“ от Иван Вазов – Чушкаров * "Сборен пункт“ от Душан Ковачевич – Сречко Розмарина и Бато * „Празникът“ от Николай Хайтов – Паунчо * „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]] – Аврам „Совалката“ и Даскал Киро * „Сборен пункт“ от [[Душан Ковачевич]] – Сречко „Розмарина“ / Бато * „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]] – Загорецки * „Чичовци“ от [[Иван Вазов]] – Фратю * „Комедия от грешки“ от [[Уилям Шекспир]] – Дромио от Сиракуза * „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир – Пък * „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир – Гобо * „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]] – Шура Балаганов * „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]] – Рафаеле == Телевизионен театър == * „Безумният Журден“ (1982) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Клеонт * „Вестникар ли?“ (1982) (от [[Иван Вазов]], реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Деркович * „Старчето и стрелата“ (1982) (от [[Никола Русев]], реж. [[Орфей Цоков]]) – Сим * „История на отживялото живуркане“ (1979) ([[Михаил Салтиков-Щедрин]] и [[Сергей Михалков]]), 2 части – Лука Радеде * „Гледна точка“ (1977) ([[Василий Шукшин]]) * „Пътник без багаж“ (1977) ([[Жак Ануи]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Ние, нашите и вашите]] || 24 || || Константин ''(в 6 серии)'' |- | 2016 || [[Летовници]] || || || погребален агент |- | 2014 || [[Пътят към Коста дел Маресме]]<br>[[Българска рапсодия]] – 2 заглавие || || България / Израел || Перо |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]] || 6 || || режисьорът Великов |- | 2007 || [[Летете с Росинант]] || || България / Сърбия / Австрия || Гошо, шофьора на автобуса |- | 2007 || [[Приключенията на един Арлекин]] || 4 || || Нестор |- | 1993 || [[Пантуди]] || || || |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || рогоносецът |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || осведомителят |- | 1989 || [[Разводи, разводи]]... || 6 нов. || || съдия ''(в 3-та новела „Свидетелите“)'' |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || Митко Цонев ''(в 1-вата новела „Талант“)'' |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || Здравков |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || доцент Гошо Попрусков, патологоанатомът |- | 1989 || [[Призвание]] || || || |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || || доктор |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || фокусникът |- | 1987 || [[Само ти, сърце]]... || || || шофьорът с кокошките |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || таксиметровият шофьор |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || принц Алфонсо |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]] || 6 || || Владо, братът на Женя |- | 1986 || [[Приземяване]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Теофил |- | 1985 || [[Скакалци (филм)|Скакалци]] || || || Рошков |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || Бойчо |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Теофил |- | 1983 || [[Последни желания]] || || || капитан Мортимър |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || Керкелезов |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Геодим |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || Гошо |- | 1981 || [[Слънчеви пера]] (тв) || || || кметът |- | 1981 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || велосипедистът – клиент |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || капитан Рашо |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || радио-репортерът |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || |- | 1979 || [[Много мили хора]] (тв) || || || Георги |- | 1979 || [[Случки на открито]] (тв) || || || |- | 1978 || [[Приказка за Червената шапчица]] || || || режисьора |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(''Путь к Софии'')<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || турчин<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || циганин |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Огнян, таксиметровият шофьор |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Колката, суфльора |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || партизанин (в 1 серия: IV) |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || [[Стефан Стамболов]]<br> ''(в 3 серии – 4,5 и 6-а)'' |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || приятелят Иванов |- | 1974 || [[На живот и смърт]] || 3 || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Митака |- | 1973 || [[Като песен]] || || || Илийката (Илия)<br>''ремсист'' |- |} == Дублаж == * „[[Планета 51]]“ (2009) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0540997|Георги Мамалев}} {{СОРТКАТ:Мамалев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Родени в област Ямбол]] sg4rexi7t9elys4aibkic6wji6uielg 12896390 12896091 2026-05-02T18:06:32Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896390 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | деца = Александър – компютърен специалист<br>Мартин – адвокат | значими роли = Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „[[13-та годеница на принца]]“, }} }} '''Георги Анастасов Мамалев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 5 август 1952 г. в с. [[Мамарчево]], ([[Болярово (община)|Болярово]]). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1977 г. в класа на проф. [[Енчо Халачев]]. От 1977 г. е в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]], Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]], Фратю в „Чичовци“ от [[Иван Вазов]], Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]], Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]]. Сред ролите му са Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, [[Стефан Стамболов]] в „[[Записки по българските въстания]]“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за [[БНР]]. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|Съюз на българските филмови дейци]] (1989). Мамалев, [[Павел Поппандов]] и [[Велко Кънев]] създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване [[Клуб НЛО]]. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за фестивал на хумористичната песен „[[Златният кос]]“, създаден през 1975 като пародия на „[[Златният Орфей]]“, но оцелял много по-дълго от него.<ref>[https://soundcloud.com/bozhidarbozhkov/1986a''Песента „Перпетуум мобиле“, с която Георги Мамалев участва на „Златният кос“ през 1986 година. Музика и аранжимент Тодор Филков, текст Манол Манов'']</ref> През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. През 2005 г. води за кратко предаването „Свободно с Мамалев“ по [[БНТ]]. През 2008 г. участва в шоуто [[Dancing stars]]. Често играе в „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. == Театрални роли == * „Ричард III" от Уилям Шекспир - Ричард III * „Сако от велур“ от Станислав Стратиев - Чиновникът * "Йерма“ от Федерико Гарсия Лорка – Самец * „Свекърва“ от Антон Страшимиров – Велчо * „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев – Пазачът * „Волпоне“ от Бен Джонсън – Волпоне * „Двубой“ от Иван Вазов – Чушкаров * "Сборен пункт“ от Душан Ковачевич – Сречко Розмарина и Бато * „Празникът“ от Николай Хайтов – Паунчо * „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]] – Аврам „Совалката“ и Даскал Киро * „Сборен пункт“ от [[Душан Ковачевич]] – Сречко „Розмарина“ / Бато * „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]] – Загорецки * „Чичовци“ от [[Иван Вазов]] – Фратю * „Комедия от грешки“ от [[Уилям Шекспир]] – Дромио от Сиракуза * „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир – Пък * „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир – Гобо * „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]] – Шура Балаганов * „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]] – Рафаеле == Телевизионен театър == * „Безумният Журден“ (1982) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Клеонт * „Вестникар ли?“ (1982) (от [[Иван Вазов]], реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Деркович * „Старчето и стрелата“ (1982) (от [[Никола Русев]], реж. [[Орфей Цоков]]) – Сим * „История на отживялото живуркане“ (1979) ([[Михаил Салтиков-Щедрин]] и [[Сергей Михалков]]), 2 части – Лука Радеде * „Гледна точка“ (1977) ([[Василий Шукшин]]) * „Пътник без багаж“ (1977) ([[Жак Ануи]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Ние, нашите и вашите]] || 24 || || Константин ''(в 6 серии)'' |- | 2016 || [[Летовници]] || || || погребален агент |- | 2014 || [[Пътят към Коста дел Маресме]]<br>[[Българска рапсодия]] – 2 заглавие || || България / Израел || Перо |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]] || 6 || || режисьорът Великов |- | 2007 || [[Летете с Росинант]] || || България / Сърбия / Австрия || Гошо, шофьора на автобуса |- | 2007 || [[Приключенията на един Арлекин]] || 4 || || Нестор |- | 1993 || [[Пантуди]] || || || |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || рогоносецът |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || осведомителят |- | 1989 || [[Разводи, разводи]]... || 6 нов. || || съдия ''(в 3-та новела „Свидетелите“)'' |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || Митко Цонев ''(в 1-вата новела „Талант“)'' |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || Здравков |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || доцент Гошо Попрусков, патологоанатомът |- | 1989 || [[Призвание]] || || || |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || || доктор |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || фокусникът |- | 1987 || [[Само ти, сърце]]... || || || шофьорът с кокошките |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || таксиметровият шофьор |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || принц Алфонсо |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]] || 6 || || Владо, братът на Женя |- | 1986 || [[Приземяване]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Теофил |- | 1985 || [[Скакалци (филм)|Скакалци]] || || || Рошков |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || Бойчо |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Теофил |- | 1983 || [[Последни желания]] || || || капитан Мортимър |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || Керкелезов |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Геодим |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || Гошо |- | 1981 || [[Слънчеви пера]] (тв) || || || кметът |- | 1981 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || велосипедистът – клиент |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || капитан Рашо |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || радио-репортерът |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || |- | 1979 || [[Много мили хора]] (тв) || || || Георги |- | 1979 || [[Случки на открито]] (тв) || || || |- | 1978 || [[Приказка за Червената шапчица]] || || || режисьора |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(''Путь к Софии'')<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || турчин<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || циганин |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Огнян, таксиметровият шофьор |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Колката, суфльора |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || партизанин (в 1 серия: IV) |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || [[Стефан Стамболов]]<br> ''(в 3 серии – 4,5 и 6-а)'' |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || приятелят Иванов |- | 1974 || [[На живот и смърт]] || 3 || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Митака |- | 1973 || [[Като песен]] || || || Илийката (Илия)<br>''ремсист'' |- |} == Дублаж == * „[[Планета 51]]“ (2009) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0540997|Георги Мамалев}} {{СОРТКАТ:Мамалев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Родени в област Ямбол]] 5439rimnxixziz5cysky3jv0dpx7axv 12896573 12896390 2026-05-02T21:10:53Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896573 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | деца = Александър – компютърен специалист<br>Мартин – адвокат | значими роли = Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „[[13-та годеница на принца]]“, }} }} '''Георги Анастасов Мамалев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 5 август 1952 г. в с. [[Мамарчево]], ([[Болярово (община)|Болярово]]). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1977 г. в класа на проф. [[Енчо Халачев]]. От 1977 г. е в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]], Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]], Фратю в „Чичовци“ от [[Иван Вазов]], Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]], Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]]. Сред ролите му са Гошо от „[[Оркестър без име]]“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, [[Стефан Стамболов]] в „[[Записки по българските въстания]]“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за [[БНР]]. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|Съюз на българските филмови дейци]] (1989). Мамалев, [[Павел Поппандов]] и [[Велко Кънев]] създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване [[Клуб НЛО]]. Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за фестивал на хумористичната песен „[[Златният кос]]“, създаден през 1975 като пародия на „[[Златният Орфей]]“, но оцелял много по-дълго от него.<ref>[https://soundcloud.com/bozhidarbozhkov/1986a''Песента „Перпетуум мобиле“, с която Георги Мамалев участва на „Златният кос“ през 1986 година. Музика и аранжимент Тодор Филков, текст Манол Манов'']</ref> През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. През 2005 г. води за кратко предаването „Свободно с Мамалев“ по [[БНТ]]. През 2008 г. участва в шоуто [[Dancing stars]]. Често играе в „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. == Театрални роли == * „Ричард III" от Уилям Шекспир - Ричард III * „Сако от велур“ от Станислав Стратиев - Чиновникът * "Йерма“ от Федерико Гарсия Лорка – Самец * „Свекърва“ от Антон Страшимиров – Велчо * „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев – Пазачът * „Волпоне“ от Бен Джонсън – Волпоне * „Двубой“ от Иван Вазов – Чушкаров * "Сборен пункт“ от Душан Ковачевич – Сречко Розмарина и Бато * „Празникът“ от Николай Хайтов – Паунчо * „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]] – Аврам „Совалката“ и Даскал Киро * „Сборен пункт“ от [[Душан Ковачевич]] – Сречко „Розмарина“ / Бато * „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]] – Загорецки * „Чичовци“ от [[Иван Вазов]] – Фратю * „Комедия от грешки“ от [[Уилям Шекспир]] – Дромио от Сиракуза * „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир – Пък * „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир – Гобо * „Великият комбинатор“ по [[Иля Илф]] и [[Евгений Петров]] – Шура Балаганов * „Призраци в Неапол“ от [[Едуардо де Филипо]] – Рафаеле == Телевизионен театър == * „Безумният Журден“ (1982) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Клеонт * „Вестникар ли?“ (1982) (от [[Иван Вазов]], реж. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]]) – Деркович * „Старчето и стрелата“ (1982) (от [[Никола Русев]], реж. [[Орфей Цоков]]) – Сим * „История на отживялото живуркане“ (1979) ([[Михаил Салтиков-Щедрин]] и [[Сергей Михалков]]), 2 части – Лука Радеде * „Гледна точка“ (1977) ([[Василий Шукшин]]) * „Пътник без багаж“ (1977) ([[Жак Ануи]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Ние, нашите и вашите]] || 24 || || Константин ''(в 6 серии)'' |- | 2016 || [[Летовници]] || || || погребален агент |- | 2014 || [[Пътят към Коста дел Маресме]]<br>[[Българска рапсодия]] – 2 заглавие || || България / Израел || Перо |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]] || 6 || || режисьорът Великов |- | 2007 || [[Летете с Росинант]] || || България / Сърбия / Австрия || Гошо, шофьора на автобуса |- | 2007 || [[Приключенията на един Арлекин]] || 4 || || Нестор |- | 1993 || [[Пантуди]] || || || |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || рогоносецът |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || осведомителят |- | 1989 || [[Разводи, разводи]]... || 6 нов. || || съдия ''(в 3-та новела „Свидетелите“)'' |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || Митко Цонев ''(в 1-вата новела „Талант“)'' |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || Здравков |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || доцент Гошо Попрусков, патологоанатомът |- | 1989 || [[Призвание]] || || || |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || || доктор |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || фокусникът |- | 1987 || [[Само ти, сърце]]... || || || шофьорът с кокошките |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || таксиметровият шофьор |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || принц Алфонсо |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]] || 6 || || Владо, братът на Женя |- | 1986 || [[Приземяване]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Теофил |- | 1985 || [[Скакалци (филм)|Скакалци]] || || || Рошков |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || Бойчо |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Теофил |- | 1983 || [[Последни желания]] || || || капитан Мортимър |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || Керкелезов |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Геодим |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || Гошо |- | 1981 || [[Слънчеви пера]] (тв) || || || кметът |- | 1981 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || велосипедистът – клиент |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || капитан Рашо |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || радио-репортерът |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || |- | 1979 || [[Много мили хора]] (тв) || || || Георги |- | 1979 || [[Случки на открито]] (тв) || || || |- | 1978 || [[Приказка за Червената шапчица]] || || || режисьора |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(''Путь к Софии'')<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || турчин<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || циганин |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Огнян, таксиметровият шофьор |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || железничарят, който си подсвирква,<br>колега на Георги |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Колката, суфльора |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || партизанин (в 1 серия: IV) |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || [[Стефан Стамболов]]<br> ''(в 3 серии – 4,5 и 6-а)'' |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || приятелят Иванов |- | 1974 || [[На живот и смърт]] || 3 || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Митака |- | 1973 || [[Като песен]] || || || Илийката (Илия)<br>''ремсист'' |- |} == Дублаж == * „[[Планета 51]]“ (2009) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0540997|Георги Мамалев}} {{СОРТКАТ:Мамалев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Родени в област Ямбол]] gqsu4f07ziotgcvd7eszdj4x8cg64vs ФК „Брайтън енд Хоув Албиън“ 0 70085 12896384 12812991 2026-05-02T18:04:46Z NikFit6788 394687 I have added more text, that has added more stability and useful information to the page ''Брайтън енд Хоув Албиън'' 12896384 wikitext text/x-wiki {{Актуализиране|класиране, треньор...}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Брайтън & Хоув Албиън | герб =| прозвище = ''Чайките'' | стадион = [[Фалмър Стейдиъм]] | капацитет = 30 750 | собственик = {{флагче|Англия}} [[Тони Блум]]| старши треньор = {{флагче|Германия}} [[Фабиан Хюрцелер]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2024/25 | място =8-мо | pattern_la1 = _brighton2526h | pattern_b1 = _brighton2526h | pattern_ra1 = _brighton2526h | pattern_sh1 = _brighton2526h | pattern_so1 = | leftarm1 =0000FF | body1 =0000FF | rightarm1 =0000FF | shorts1 =0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2 = _brighton2526a | pattern_b2 = _brighton2526a | pattern_ra2 = _brighton2526a | pattern_sh2 = _brighton2526a | pattern_so2 = | leftarm2 = c7bdd5 | body2 = c7bdd5 | rightarm2 = c7bdd5 | shorts2 = a491c9 | socks2 = c7bdd5 | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''ФК Брайтън и Хоув Албиън''' (на английски ''Brighton & Hove Albion Football Club'') [[Англия|английски]] [[футбол]]ен клуб от [[Брайтън и Хоув]]. Те играят във [[Английска висша лига|Висшата Лига]]. Отборът е известен още като „Чайките“ заради местоположението на града – на южното [[Англия|английско]] крайбрежие. Отборът играе с екип на синьо-бели райета. Основан през [[1900]], Брайтън е един от отборите, основали [[Английска южна футболна лига|Южната футболна лига]] на [[Англия]]. Отборът е избран за член на Футболната лига през [[1920]] г. Между [[1979]] и [[1983]] година играе в старата Английска първа дивизия. През [[1989]] година достига до финала на [[Купа на футболната асоциация|Купата на футболната асоциация]], където губи от [[Манчестър Юнайтед]] след преиграване. През същия сезон клубът отпада и от елитната дивизия. Години наред Брайтън играе на стадион Голдстоун Граунд (''Goldstone Ground'') в [[Хоув]], но поради финансови затруднения отборът е принуден да продаде своя дом. За две години между [[1997]] и [[1999]] споделя стадиона на [[Джилингам]]. След това се завръща в [[Брайтън]], където и играе домакинските си мачове на Уитдийн Стеидиъм (''Withdean Stadium''). Този стадион не е предназначен основно за [[футбол]], тъй като в миналото е използван основно за [[лека атлетика]]. На 28 октомври [[2005]] Брайтън получи официално разрешение да започне строежа на нов стадион, който ще се нарича Фалмър Стейдиъм (''Falmer Stadium'') в град [[Фалмър]], намиращ се близо до Брайтън. Продажбата на Голдстоун Граунд е извършена от мажоритарния собственик Бил Арчър и неговия изпълнителен директор Дейвид Белоти. Договорът за нея поражда редица спорове, което провокира и много протести от страна на привържениците на отбора срещу действията на Борда на директорите. През последния си сезон на Голдстоун, [[1996]]-[[1997|97]], Чайките са в опасност от изпадане от [[Английска футболна лига|Футболната лига]]. Победата над [[Донкастър Роувърс]] поставя клуба в ситуация всичко-или-нищо в мача срещу [[Херефорд]], които имат равен брой точки с Брайтън. В края на краищата „чайките“ завършват наравно 1:1 и се спасяват според правилото за голова разлика. Брайтън остава в [[Английска трета дивизия|Трета дивизия]] до спечелването ѝ през [[2001]]. Следващия сезон спечелва и [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]], ставайки едва седмия отбор в историята, спечелвайки две поредни титли в различни дивизии. Следващият сезон ([[2003]]) се оказва неуспешен за „чайките“ и те се завръщат във [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]]. Завръщането на клуба в [[Чемпиъншип]] през [[2004]] става посредством спечелвайки [[плейофи]]те за промоция от [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]]. Поради скъпия наем на Уитдийн Стейдиъм, парите дадени на [[Джилингам]] за техния стадион и общ продължителен дефицит, породен от ниски продажби на билети и малък стадион, клубът изпада в дългове в размер 9,5 милиона паунда (през [[2004]]). Борда на директорите поемат 7 милиона от дълговете, а останалите 2,5 милиона трябва да бъдат събрани от различни дейности в клуба. За да се изпълни това се сформира т.нар. ''Alive and Kicking Fund'', включващ всичко от гола коледна картичка, до музикална песен. На 9 януари този сингъл 'Tom Hark (We Want Falmer)' се изстрелва на 17 място в класациите в Обединеното Кралство, спечелвайки си време по националното BBC Radio 1. За разлика от много отбори, дължащи големи суми, клубът никога не обмисля администрация, тъй като предишния подобен период довежда до поемането на контрола над Брайтън от Арчър. На 28 октомври 2005 се разбира, че молбата за Фалмър е успешна, което успокоява и радва много от феновете. Стадионът се очаква да е готов за сезон 2008/09. През сезон 2016/17 отборът е в Чемпиъншип и печели промоция за влизане във Висшата Лига. == Брайтън & Хоув Албиън след 1979 == Брайтън печели промоция в Първа Дивизия през 1979; тогава отборът за първи път достига най-горната дивизия на страната. Остават в нея в следващите четири сезона, след което отново изпадат във Втора Дивизия в края на сезон 1982 – 83 под ръководството на Джими Мелиа (Jemmy Melia). През същия сезон удържат 2:2 срещу [[Манчестър Юнайтед]] във финалът за купата на федерацията на стадион Уембли, но губят с 0:4 преиграването няколко дни по-късно. До 1987 – 88 Брайтън се спуска в Трета Дивизия, но успява да се върне във Втора Дивизия от първи опит благодарение на усилията на новия мениджър Бари Лойд. През сезон 1990 – 91 изглежда като че ли Брайтън ще се върне в най-горната дивизия. Те са постоянно в плейофната група и завършват шести в класирането, но губят от Нотс Каунти в плейофите. През 1991 – 92 завършват втори в класирането отзад напред и изпадат в новата Втора Дивизия, която се приравнява на старата Трета Дивизия. === 1996 – 1997 === Дълговете на клуба нарастват до такава степен, че през пролетта на 1996 бордът на директорите решава да продаде стадиона Голдстоун Граунд (Goldstone Ground) и да се премести на временен такъв – ограничените финансови средства правят мигновеното преместване на друго футболно игрище невъзможно. Брайтън изпада от Втора Дивизия в края на сезон 1995 – 96 и мениджърът Джими Кейс е уволнен през следващия ноември след кошмарно начало на сезона в Трета Дивизия. Той бива заменен от Стиви Грит, който от 1991 до 1995 е мениджър на [[Чарлтън Атлетик]], редом с [[Алън Кърбишли]] Брайтън започват 1997 година на 10 точки от спасението и задачата на Грит изглежда невъзможна, като отнемането на две точки от актива на клуба, поради нахлуване на фенове на терена в знак на протест срещу продаването на Голдстоун Граунд, не му помагат. В последния ден от сезон 1996/97 Брайтън гостуват на най-близкия си конкурент за спасение – [[Херефорд|Херефорд Юнайтед]], като реми би означавало спасение за „чайките“. Защитникът Кери Майо си отбелязва автогол, с който Херефорд повеждат, а гостите изглеждат обречени на изпадане, когато малко преди края нападателят на Брайтън Роби Рейнел изравнява резултата и завършва 25-годишната кариера на Херефорд в лигата. === 1997 – 1999 === През сезон 1997/98 и 1998/99 Брайтън играят домакинските си мачове на около 60 мили от дома си на стадиона на [[Джилингам]] – Прийстфилд Стейдиъм. От август 1999 те се завръщат в Брайтън на Уитдийн Атлетикс Стейдиъм, който е под наем от местната управа. През същата 1999 година се появяват планове за нов стадион във Фалмър, но те тепърва предстоят да се материализират. Сезон 1997/98 се оказва още по-труден от предишния, въпреки че този път няма опасност от изпадане, благодарение на откровено ужасното представяне на аутсайдера [[Донкастър Роувърс]]. Грит бива уволнен през февруари, след като не успява да запише победа в 9 мача и бившият капитан на отбора – Браян Хортън – бива назначен на поста. Резултатите на клуба се подобряват значително и в началото на 1999 те изглеждат близко до място в плейофите. Затова и напускането на Хортън в посока първодивизионния [[Порт Вейл]] идва като шок за феновете. На негово място бива назначен дотогавашния му асистент Джеф Ууд, който започва добре ръководството на отбора, спечелвайки първите два мача и взимайки точка в следващия. След това всичко се обърква, като отборът губи всички освен един в следващите си десет мача (като изключението е 0:0 равенство с Хартлипул), което довежда до уволнението на Ууд след като за едва два месеца и половина тимът се свлича от плейофите до кандидатите за изпадане. Мики Адамс наследява мястото и повежда клуба към успехи. === 1999 – сега === Сезон 1999/00 донася на клуба крайно класиране в средата на таблицата, а през следващия Брайтън най-накрая се измъкват от най-долната дивизия, като шампиони на [[Трета дивизия]]. Адамс напуска, за да стане асистент мениджър на Лестър, а, иронично, бива наследен на поста от Питър Тайлър – бившия мениджър на Лестър, който се съгласява да поеме клуба до края на сезона. Той довежда клуба до спечелване на [[Втора дивизия]], но отказва да поднови контракта си, разочарован от липсата на финансови средства и бавния напредък към нов стадион. Треньорът на младежите Мартин Хиншълууд е назначен, но през октомври 2002 бива причислен към борда на директорите след ужасяващ старт на сезона, сочещ една победа, едно равенство и десет загуби в първите дванадесет мача в [[Първа дивизия]]. Стив Копъл, бивш мениджър на [[Кристъл Палас]], го замества, подобрявайки резултатите на клуба значително. Въпреки неуспешното спасение мениджърът и играчите на клуба остават доволни, тъй като се борят за оставане в дивизията до последния кръг на сезона. Копъл отива в Рединг през октомври 2003 и е заместен от Марк МакГий, мениджър, успял да спечели две промоции от Втора дивизия, с Рединг през 1994 и Милуол през 2001, като и двата пъти е шампион. Марк МакГий успява да спечели промоция за клуба чрез победа над Бристъл Сити в плейофа на сезон 2003/04, запазвайки място на клуба в новосформираната Кока-Кола Чемпиъншип. Албиън завършват на 20-о място от 24 клуба, едва измъквайки се от изпадане, но и подобрявайки рекорда си за най-високо класиране в последните 14 години. Стотици фенове на клуба протестират пред държавна конференция в Брайтън на 26 септември 2005, настоявайки одобрение на молбата им за нов стадион във Фалмър. През 2005 г. Брайтън енд Хоув Албион се състезава в [[Чемпиъншип]], но изпитва сериозни затруднения поради липсата на собствен стадион, домакинствайки на лекоатлетическия стадион „Уидийн“. След изпадане в Първа лига през 2006 г., клубът преминава през период на нестабилност. Повратната точка настъпва през май 2009 г., когато местният бизнесмен и професионален анализатор на данни [[Тони Блум]] придобива мажоритарния дял от клуба. Блум инвестира над 250 милиона паунда за изграждането на нов дом за отбора – стадиона „Фалмър“ (известен по търговски причини като [[„Амекс“]]). Ерата на новия стадион започва триумфално през сезон 2010/11, когато под ръководството на Густаво Пойет отборът печели титлата в Първа лига и се завръща в [[Чемпиъншип]]. След завръщането си във второто ниво, Брайтън става редовен участник в плейофите за влизане във Висшата лига (2013, 2014, 2016), но отпада на полуфиналите. През декември 2014 г. [[Крис Хютън]] е назначен за мениджър и стабилизира състава. През сезон 2016/17, водени от играчи като [[Антъни Нокарт]] и [[Люис Дънк]], „чайките“ завършват на второ място в [[Чемпиъншип]]. Това осигурява историческа първа промоция във Висшата лига в историята на клуба и завръщане в най-високото ниво на английския футбол за първи път от 1983 г. След два сезона на оцеляване под ръководството на Хютън, през 2019 г. клубът предприема стратегическа промяна с назначаването на [[Грейъм Потър]]. Под негово ръководство Брайтън развива прогресивен, атакуващ стил на игра. През този период клубът придобива световна популярност със своята скаутска система, базирана на алгоритми, чрез която привлича млади таланти като [[Алексис Мак Алистър]], [[Мойсес Кайседо]] и [[Каору Митома]]. През сезон 2021/22 Брайтън завършва на 9-о място – най-високото класиране в историята им до този момент. През септември 2022 г. Потър напуска в посока [[Челси]], а на негово място е назначен италианецът [[Роберто Де Дзерби]]. Под негово ръководство отборът достига до 6-о място в крайното класиране през сезон 2022/23, което носи първо в историята класиране за европейските клубни турнири (Лига Европа). В кампанията 2023/24 „чайките“ печелят своята група в Лига Европа, побеждавайки грандове като [[Аякс]] и [[Олимпик Марсилия]], преди да отпаднат на осминафиналите. След напускането на Де Дзерби през 2024 г., клубът продължава иновативния си подход, назначавайки младия специалист [[Фабиан Хюрцелер]]. Към 2026 г. Брайтън се е утвърдил като стабилен участник в горната половина на Висшата лига, известен с финансовата си устойчивост и способността да се конкурира с водещите клубове в Англия. == Песни == Най-известната песен на Брайтън е „Sussex By The Sea“, която се пее когато играчите излизат на терена, като цялата песен не се пее, а само припева. Думите са също променени през 1983, когато Брайтън стигат до финала за ФА Къп. Текстът, който се пее е: Good old Sussex by the sea Good old Sussex by the sea And we're going up to win the cup For Sussex by the sea Друга известна песен, пята на домакински и гостуващи мачове е: All the lads, should have seen us coming Everywhere was blue and white and everyone was running All the lads and lasses, all with smiling faces Going down Old Shoreham Road To see the Brighton Aces (Old Shoreham Road е близо до Goldstone Ground) == Настоящ състав == ''Към 2 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Барт Вербрюген]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейсън Стийл]] |- |38 ||{{Флагче|Канада}} [[Томас Макгил]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Англия}} [[Адам Уебстър]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Люис Дънк]] {{капитан}} |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жан Пол ван Хеке]] |- |21 ||{{Флагче|Франция}} [[Оливие Боскагли]] |- |24 ||{{Флагче|Турция}} [[Ферди Кадиоглу]] |- |29 ||{{Флагче|Белгия}} [[Максим де Каупер]] |- |33 ||{{Флагче|Дания}} [[Мат О'Райли]] |- |34 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоел Велтман]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Соли Марч]] |- |11 ||{{Флагче|Гамбия}} [[Янкуба Минте]] |- |13 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Хиншелууд]] |- |17 ||{{Флагче|Камерун}} [[Карлос Балеба]] |- |20 ||{{Флагче|Англия}} [[Джеймс Милнър]] |- |22 ||{{Флагче|Япония}} [[Каору Митома]] |- |25 ||{{Флагче|Парагвай}} [[Диего Гомес]] |- |26 ||{{Флагче|Швеция}} [[Ясин Айари]] |- |27 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матс Вифер]] |- |30 ||{{Флагче|Германия}} [[Паскал Грос]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Гърция}} [[Стефанос Цимас]] |- |10 ||{{Флагче|Франция}} [[Жоржиньо Рютер]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Дани Уелбек]] |- |19 ||{{Флагче|Гърция}} [[Хараламбос Костулас]] |} <br clear=all><noinclude> == Известни играчи == * [[Mark Lawrenson|Марк Лоурънсън]] * Хауърд Уилкинсън * Ерик Янг * Мартин Киоун * Питър Уорд * Гари Стивънс * Боби Замора * Томи Куук * Стив Фостър * Пол Китсън == Български футболисти == * [[Радостин Кишишев]]: 2010/11 - (32 мача - 0 гола) == Известни фенове == * Норман Куук по-известен като [[Fatboy Slim]], [[музика]]нт и [[DJ]], притежаващ малък брой акции в клуба и чието звукозаписно студио Скинт Рекърдс спонсорира клуба; * Норман Уиздъм, комедиен актьор, бивш президент на клуба и автор на новия текст на „Sussex by the Sea“; * Джон Сноу, новинар от Канал 4; * Ден Линъм, известен британски спортен коментатор; * Ралф Браун, британски актьор, участвал в ''Alien³'' и ''Star Wars Episode I: The Phantom Menace''; * Марк Уилямс, британски актьор, комедиант, участвал в ''Harry Potter and the Chamber of Secrets'' и ''Harry Potter and the Prisoner of Azkaban''; * Кристофър Елисън, британски актьор, участвал в ''The Bill''; * Джейми Тийкстон, британски телевизионен и радио-водещ; * Питър Бракли, британски спортен коментатор; * Аманда Редмен, британска актриса с главна роля в ''New Tricks;'' * Джо Уелър, ютубър, пластичен фен на Челси. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.seagulls.co.uk/ Официален сайт] * {{икона|en}} [http://www.seagulls.premiumtv.co.uk/internalLogin/login/0,,,00.html?action=login&isp=&target=http%3A%2F%2Fboards.seagulls.premiumtv.co.uk%2FMBv2%2Fmessageboard.php/ Официален форум]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://www.northstandchat.biz/ North Stand Chat: Неофициален форум] * {{икона|en}} [http://client.sigmachat.com/sc.pl?id=44178 Чат на живо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060303130647/http://client.sigmachat.com/sc.pl?id=44178 |date=2006-03-03 }} * {{икона|en}} [http://www.northstandpolls.com/ North Stand Polls: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050317041334/http://www.northstandpolls.com/ |date=2005-03-17 }} * {{икона|en}} [http://www.brightonfans.com/bforum/ BrightonFans: Неофициален форум] * {{икона|en}} [http://www.always-skint.net/ Always Skint: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060829144822/http://www.always-skint.net/ |date=2006-08-29 }} * {{икона|en}} [http://boards.rivals.net/default.asp?sid=951&p=16 BHAFC.net: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060410223949/http://boards.rivals.net/default.asp?sid=951&p=16 |date=2006-04-10 }} * {{икона|en}} [https://mail.seagulls.org.uk/mailman/listinfo/ Мейлинг лист на Брайтън & Хоув Албиън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071007155039/https://mail.seagulls.org.uk/mailman/listinfo/ |date=2007-10-07 }} * {{икона|en}} [http://www.albionarchives.com/ Архиви] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060402194830/http://albionarchives.com/ |date=2006-04-02 }} * {{икона|en}} [http://www.bhalinks.co.uk/ BHA Links] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060209143538/http://www.bhalinks.co.uk/ |date=2006-02-09 }} * {{икона|en}} [http://www.viewfromthenet.com/seagulls/seagulls.nsf?Open Поглед от Интернет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060104005117/http://www.viewfromthenet.com/seagulls/seagulls.nsf?Open |date=2006-01-04 }} * {{икона|en}} [http://www.davidsnowball.co.uk/BHAFC/ Flying High] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060619212104/http://www.davidsnowball.co.uk/BHAFC/ |date=2006-06-19 }} * {{икона|en}} [http://www.thisisthealbion.co.uk/ Това е Албиън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051225084921/http://thisisthealbion.co.uk/ |date=2005-12-25 }} * {{икона|en}} [http://www.albion-album.co.uk/ Албум] * {{икона|en}} [http://www.allthingsbrightonbeautiful.com/albion.html All Things Brighton Beautiful] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060106155944/http://www.allthingsbrightonbeautiful.com/albion.html |date=2006-01-06 }} * {{икона|en}} [http://freepages.pavilion.net/users/andyho/ Довиждане Goldstone (носталгия)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051225225200/http://freepages.pavilion.net/users/andyho/ |date=2005-12-25 }} * {{икона|en}} [http://www.mac-i.co.uk/bha/index.html Крокодилите на път] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060215155453/http://www.mac-i.co.uk/bha/index.html |date=2006-02-15 }} {{Английска висша лига}} [[Категория:Английски футболни отбори|Брайтън & Хоув Албиън]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1901 година]] [[Категория:Източен Съсекс]] jkb22uutldssbphfauh655o72lpmq89 12896471 12896384 2026-05-02T19:03:16Z NikFit6788 394687 12896471 wikitext text/x-wiki {{Актуализиране|класиране, треньор...}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Брайтън & Хоув Албиън | герб =| прозвище = ''Чайките'' | стадион = [[Фалмър Стейдиъм]] | капацитет = 30 750 | собственик = {{флагче|Англия}} [[Тони Блум]]| старши треньор = {{флагче|Германия}} [[Фабиан Хюрцелер]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2024/25 | място =8-мо | pattern_la1 = _brighton2526h | pattern_b1 = _brighton2526h | pattern_ra1 = _brighton2526h | pattern_sh1 = _brighton2526h | pattern_so1 = | leftarm1 =0000FF | body1 =0000FF | rightarm1 =0000FF | shorts1 =0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2 = _brighton2526a | pattern_b2 = _brighton2526a | pattern_ra2 = _brighton2526a | pattern_sh2 = _brighton2526a | pattern_so2 = | leftarm2 = c7bdd5 | body2 = c7bdd5 | rightarm2 = c7bdd5 | shorts2 = a491c9 | socks2 = c7bdd5 | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''ФК Брайтън и Хоув Албиън''' (на английски ''Brighton & Hove Albion Football Club'') [[Англия|английски]] [[футбол]]ен клуб от [[Брайтън и Хоув]]. Те играят във [[Английска висша лига|Висшата Лига]]. Отборът е известен още като „Чайките“ заради местоположението на града – на южното [[Англия|английско]] крайбрежие. Отборът играе с екип на синьо-бели райета. Основан през [[1900]], Брайтън е един от отборите, основали [[Английска южна футболна лига|Южната футболна лига]] на [[Англия]]. Отборът е избран за член на Футболната лига през [[1920]] г. Между [[1979]] и [[1983]] година играе в старата Английска първа дивизия. През [[1989]] година достига до финала на [[Купа на футболната асоциация|Купата на футболната асоциация]], където губи от [[Манчестър Юнайтед]] след преиграване. През същия сезон клубът отпада и от елитната дивизия. Години наред Брайтън играе на стадион Голдстоун Граунд (''Goldstone Ground'') в [[Хоув]], но поради финансови затруднения отборът е принуден да продаде своя дом. За две години между [[1997]] и [[1999]] споделя стадиона на [[Джилингам]]. След това се завръща в [[Брайтън]], където и играе домакинските си мачове на Уитдийн Стеидиъм (''Withdean Stadium''). Този стадион не е предназначен основно за [[футбол]], тъй като в миналото е използван основно за [[лека атлетика]]. На 28 октомври [[2005]] Брайтън получи официално разрешение да започне строежа на нов стадион, който ще се нарича Фалмър Стейдиъм (''Falmer Stadium'') в град [[Фалмър]], намиращ се близо до Брайтън. Продажбата на Голдстоун Граунд е извършена от мажоритарния собственик Бил Арчър и неговия изпълнителен директор Дейвид Белоти. Договорът за нея поражда редица спорове, което провокира и много протести от страна на привържениците на отбора срещу действията на Борда на директорите. През последния си сезон на Голдстоун, [[1996]]-[[1997|97]], Чайките са в опасност от изпадане от [[Английска футболна лига|Футболната лига]]. Победата над [[Донкастър Роувърс]] поставя клуба в ситуация всичко-или-нищо в мача срещу [[Херефорд]], които имат равен брой точки с Брайтън. В края на краищата „чайките“ завършват наравно 1:1 и се спасяват според правилото за голова разлика. Брайтън остава в [[Английска трета дивизия|Трета дивизия]] до спечелването ѝ през [[2001]]. Следващия сезон спечелва и [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]], ставайки едва седмия отбор в историята, спечелвайки две поредни титли в различни дивизии. Следващият сезон ([[2003]]) се оказва неуспешен за „чайките“ и те се завръщат във [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]]. Завръщането на клуба в [[Чемпиъншип]] през [[2004]] става посредством спечелвайки [[плейофи]]те за промоция от [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]]. Поради скъпия наем на Уитдийн Стейдиъм, парите дадени на [[Джилингам]] за техния стадион и общ продължителен дефицит, породен от ниски продажби на билети и малък стадион, клубът изпада в дългове в размер 9,5 милиона паунда (през [[2004]]). Борда на директорите поемат 7 милиона от дълговете, а останалите 2,5 милиона трябва да бъдат събрани от различни дейности в клуба. За да се изпълни това се сформира т.нар. ''Alive and Kicking Fund'', включващ всичко от гола коледна картичка, до музикална песен. На 9 януари този сингъл 'Tom Hark (We Want Falmer)' се изстрелва на 17 място в класациите в Обединеното Кралство, спечелвайки си време по националното BBC Radio 1. За разлика от много отбори, дължащи големи суми, клубът никога не обмисля администрация, тъй като предишния подобен период довежда до поемането на контрола над Брайтън от Арчър. На 28 октомври 2005 се разбира, че молбата за Фалмър е успешна, което успокоява и радва много от феновете. Стадионът се очаква да е готов за сезон 2008/09. През сезон 2016/17 отборът е в Чемпиъншип и печели промоция за влизане във Висшата Лига. == Брайтън & Хоув Албиън след 1979 == Брайтън печели промоция в Първа Дивизия през 1979; тогава отборът за първи път достига най-горната дивизия на страната. Остават в нея в следващите четири сезона, след което отново изпадат във Втора Дивизия в края на сезон 1982 – 83 под ръководството на Джими Мелиа (Jemmy Melia). През същия сезон удържат 2:2 срещу [[Манчестър Юнайтед]] във финалът за купата на федерацията на стадион Уембли, но губят с 0:4 преиграването няколко дни по-късно. До 1987 – 88 Брайтън се спуска в Трета Дивизия, но успява да се върне във Втора Дивизия от първи опит благодарение на усилията на новия мениджър Бари Лойд. През сезон 1990 – 91 изглежда като че ли Брайтън ще се върне в най-горната дивизия. Те са постоянно в плейофната група и завършват шести в класирането, но губят от Нотс Каунти в плейофите. През 1991 – 92 завършват втори в класирането отзад напред и изпадат в новата Втора Дивизия, която се приравнява на старата Трета Дивизия. === 1996 – 1997 === Дълговете на клуба нарастват до такава степен, че през пролетта на 1996 бордът на директорите решава да продаде стадиона Голдстоун Граунд (Goldstone Ground) и да се премести на временен такъв – ограничените финансови средства правят мигновеното преместване на друго футболно игрище невъзможно. Брайтън изпада от Втора Дивизия в края на сезон 1995 – 96 и мениджърът Джими Кейс е уволнен през следващия ноември след кошмарно начало на сезона в Трета Дивизия. Той бива заменен от Стиви Грит, който от 1991 до 1995 е мениджър на [[Чарлтън Атлетик]], редом с [[Алън Кърбишли]] Брайтън започват 1997 година на 10 точки от спасението и задачата на Грит изглежда невъзможна, като отнемането на две точки от актива на клуба, поради нахлуване на фенове на терена в знак на протест срещу продаването на Голдстоун Граунд, не му помагат. В последния ден от сезон 1996/97 Брайтън гостуват на най-близкия си конкурент за спасение – [[Херефорд|Херефорд Юнайтед]], като реми би означавало спасение за „чайките“. Защитникът Кери Майо си отбелязва автогол, с който Херефорд повеждат, а гостите изглеждат обречени на изпадане, когато малко преди края нападателят на Брайтън Роби Рейнел изравнява резултата и завършва 25-годишната кариера на Херефорд в лигата. === 1997 – 1999 === През сезон 1997/98 и 1998/99 Брайтън играят домакинските си мачове на около 60 мили от дома си на стадиона на [[Джилингам]] – Прийстфилд Стейдиъм. От август 1999 те се завръщат в Брайтън на Уитдийн Атлетикс Стейдиъм, който е под наем от местната управа. През същата 1999 година се появяват планове за нов стадион във Фалмър, но те тепърва предстоят да се материализират. Сезон 1997/98 се оказва още по-труден от предишния, въпреки че този път няма опасност от изпадане, благодарение на откровено ужасното представяне на аутсайдера [[Донкастър Роувърс]]. Грит бива уволнен през февруари, след като не успява да запише победа в 9 мача и бившият капитан на отбора – Браян Хортън – бива назначен на поста. Резултатите на клуба се подобряват значително и в началото на 1999 те изглеждат близко до място в плейофите. Затова и напускането на Хортън в посока първодивизионния [[Порт Вейл]] идва като шок за феновете. На негово място бива назначен дотогавашния му асистент Джеф Ууд, който започва добре ръководството на отбора, спечелвайки първите два мача и взимайки точка в следващия. След това всичко се обърква, като отборът губи всички освен един в следващите си десет мача (като изключението е 0:0 равенство с Хартлипул), което довежда до уволнението на Ууд след като за едва два месеца и половина тимът се свлича от плейофите до кандидатите за изпадане. Мики Адамс наследява мястото и повежда клуба към успехи. === 1999 – сега === Сезон 1999/00 донася на клуба крайно класиране в средата на таблицата, а през следващия Брайтън най-накрая се измъкват от най-долната дивизия, като шампиони на [[Трета дивизия]]. Адамс напуска, за да стане асистент мениджър на Лестър, а, иронично, бива наследен на поста от Питър Тайлър – бившия мениджър на Лестър, който се съгласява да поеме клуба до края на сезона. Той довежда клуба до спечелване на [[Втора дивизия]], но отказва да поднови контракта си, разочарован от липсата на финансови средства и бавния напредък към нов стадион. Треньорът на младежите Мартин Хиншълууд е назначен, но през октомври 2002 бива причислен към борда на директорите след ужасяващ старт на сезона, сочещ една победа, едно равенство и десет загуби в първите дванадесет мача в [[Първа дивизия]]. Стив Копъл, бивш мениджър на [[Кристъл Палас]], го замества, подобрявайки резултатите на клуба значително. Въпреки неуспешното спасение мениджърът и играчите на клуба остават доволни, тъй като се борят за оставане в дивизията до последния кръг на сезона. Копъл отива в Рединг през октомври 2003 и е заместен от Марк МакГий, мениджър, успял да спечели две промоции от Втора дивизия, с Рединг през 1994 и Милуол през 2001, като и двата пъти е шампион. Марк МакГий успява да спечели промоция за клуба чрез победа над Бристъл Сити в плейофа на сезон 2003/04, запазвайки място на клуба в новосформираната Кока-Кола Чемпиъншип. Албиън завършват на 20-о място от 24 клуба, едва измъквайки се от изпадане, но и подобрявайки рекорда си за най-високо класиране в последните 14 години. Стотици фенове на клуба протестират пред държавна конференция в Брайтън на 26 септември 2005, настоявайки одобрение на молбата им за нов стадион във Фалмър. През 2005 г. Брайтън енд Хоув Албион се състезава в [[Чемпиъншип]], но изпитва сериозни затруднения поради липсата на собствен стадион, домакинствайки на лекоатлетическия стадион „Уидийн“. След изпадане в Първа лига (трета дивизия) през 2006 г., клубът преминава през период на нестабилност. Повратната точка настъпва през май 2009 г., когато местният бизнесмен и професионален анализатор на данни [[Тони Блум]] придобива мажоритарния дял от клуба. Блум инвестира над 250 милиона паунда за изграждането на нов дом за отбора – стадиона „Фалмър“ (известен по търговски причини като [[„Амекс“]]). Ерата на новия стадион започва триумфално през сезон 2010/11, когато под ръководството на Густаво Пойет отборът печели титлата в Първа лига и се завръща в [[Чемпиъншип]]. След завръщането си във второто ниво, Брайтън става редовен участник в плейофите за влизане във Висшата лига (2013, 2014, 2016), но отпада на полуфиналите. През декември 2014 г. [[Крис Хютън]] е назначен за мениджър и стабилизира състава. През сезон 2016/17, водени от играчи като [[Антъни Нокарт]] и [[Люис Дънк]], „чайките“ завършват на второ място в [[Чемпиъншип]]. Това осигурява историческа първа промоция във Висшата лига в историята на клуба и завръщане в най-високото ниво на английския футбол за първи път от 1983 г. След два сезона на оцеляване под ръководството на Хютън, през 2019 г. клубът предприема стратегическа промяна с назначаването на [[Грейъм Потър]]. Под негово ръководство Брайтън развива прогресивен, атакуващ стил на игра. През този период клубът придобива световна популярност със своята скаутска система, базирана на алгоритми, чрез която привлича млади таланти като [[Алексис Мак Алистър]], [[Мойсес Кайседо]] и [[Каору Митома]]. През сезон 2021/22 Брайтън завършва на 9-о място – най-високото класиране в историята им до този момент. През септември 2022 г. Потър напуска в посока [[Челси]], а на негово място е назначен италианецът [[Роберто Де Дзерби]]. Под негово ръководство отборът достига до 6-о място в крайното класиране през сезон 2022/23, което носи първо в историята класиране за европейските клубни турнири (Лига Европа). В кампанията 2023/24 „чайките“ печелят своята група в Лига Европа, побеждавайки грандове като [[Аякс]] и [[Олимпик Марсилия]], преди да отпаднат на осминафиналите. След напускането на Де Дзерби през 2024 г., клубът продължава иновативния си подход, назначавайки младия специалист [[Фабиан Хюрцелер]]. Към 2026 г. Брайтън се е утвърдил като стабилен участник в горната половина на Висшата лига, известен с финансовата си устойчивост и способността да се конкурира с водещите клубове в Англия. == Песни == Най-известната песен на Брайтън е „Sussex By The Sea“, която се пее когато играчите излизат на терена, като цялата песен не се пее, а само припева. Думите са също променени през 1983, когато Брайтън стигат до финала за ФА Къп. Текстът, който се пее е: Good old Sussex by the sea Good old Sussex by the sea And we're going up to win the cup For Sussex by the sea Друга известна песен, пята на домакински и гостуващи мачове е: All the lads, should have seen us coming Everywhere was blue and white and everyone was running All the lads and lasses, all with smiling faces Going down Old Shoreham Road To see the Brighton Aces (Old Shoreham Road е близо до Goldstone Ground) == Настоящ състав == ''Към 2 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Барт Вербрюген]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейсън Стийл]] |- |38 ||{{Флагче|Канада}} [[Томас Макгил]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Англия}} [[Адам Уебстър]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Люис Дънк]] {{капитан}} |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жан Пол ван Хеке]] |- |21 ||{{Флагче|Франция}} [[Оливие Боскагли]] |- |24 ||{{Флагче|Турция}} [[Ферди Кадиоглу]] |- |29 ||{{Флагче|Белгия}} [[Максим де Каупер]] |- |33 ||{{Флагче|Дания}} [[Мат О'Райли]] |- |34 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоел Велтман]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Соли Марч]] |- |11 ||{{Флагче|Гамбия}} [[Янкуба Минте]] |- |13 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Хиншелууд]] |- |17 ||{{Флагче|Камерун}} [[Карлос Балеба]] |- |20 ||{{Флагче|Англия}} [[Джеймс Милнър]] |- |22 ||{{Флагче|Япония}} [[Каору Митома]] |- |25 ||{{Флагче|Парагвай}} [[Диего Гомес]] |- |26 ||{{Флагче|Швеция}} [[Ясин Айари]] |- |27 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Матс Вифер]] |- |30 ||{{Флагче|Германия}} [[Паскал Грос]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Гърция}} [[Стефанос Цимас]] |- |10 ||{{Флагче|Франция}} [[Жоржиньо Рютер]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Дани Уелбек]] |- |19 ||{{Флагче|Гърция}} [[Хараламбос Костулас]] |} <br clear=all><noinclude> == Известни играчи == * [[Mark Lawrenson|Марк Лоурънсън]] * Хауърд Уилкинсън * Ерик Янг * Мартин Киоун * Питър Уорд * Гари Стивънс * Боби Замора * Томи Куук * Стив Фостър * Пол Китсън == Български футболисти == * [[Радостин Кишишев]]: 2010/11 - (32 мача - 0 гола) == Известни фенове == * Норман Куук по-известен като [[Fatboy Slim]], [[музика]]нт и [[DJ]], притежаващ малък брой акции в клуба и чието звукозаписно студио Скинт Рекърдс спонсорира клуба; * Норман Уиздъм, комедиен актьор, бивш президент на клуба и автор на новия текст на „Sussex by the Sea“; * Джон Сноу, новинар от Канал 4; * Ден Линъм, известен британски спортен коментатор; * Ралф Браун, британски актьор, участвал в ''Alien³'' и ''Star Wars Episode I: The Phantom Menace''; * Марк Уилямс, британски актьор, комедиант, участвал в ''Harry Potter and the Chamber of Secrets'' и ''Harry Potter and the Prisoner of Azkaban''; * Кристофър Елисън, британски актьор, участвал в ''The Bill''; * Джейми Тийкстон, британски телевизионен и радио-водещ; * Питър Бракли, британски спортен коментатор; * Аманда Редмен, британска актриса с главна роля в ''New Tricks;'' * Джо Уелър, ютубър, пластичен фен на Челси. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.seagulls.co.uk/ Официален сайт] * {{икона|en}} [http://www.seagulls.premiumtv.co.uk/internalLogin/login/0,,,00.html?action=login&isp=&target=http%3A%2F%2Fboards.seagulls.premiumtv.co.uk%2FMBv2%2Fmessageboard.php/ Официален форум]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://www.northstandchat.biz/ North Stand Chat: Неофициален форум] * {{икона|en}} [http://client.sigmachat.com/sc.pl?id=44178 Чат на живо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060303130647/http://client.sigmachat.com/sc.pl?id=44178 |date=2006-03-03 }} * {{икона|en}} [http://www.northstandpolls.com/ North Stand Polls: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050317041334/http://www.northstandpolls.com/ |date=2005-03-17 }} * {{икона|en}} [http://www.brightonfans.com/bforum/ BrightonFans: Неофициален форум] * {{икона|en}} [http://www.always-skint.net/ Always Skint: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060829144822/http://www.always-skint.net/ |date=2006-08-29 }} * {{икона|en}} [http://boards.rivals.net/default.asp?sid=951&p=16 BHAFC.net: Неофициален форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060410223949/http://boards.rivals.net/default.asp?sid=951&p=16 |date=2006-04-10 }} * {{икона|en}} [https://mail.seagulls.org.uk/mailman/listinfo/ Мейлинг лист на Брайтън & Хоув Албиън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071007155039/https://mail.seagulls.org.uk/mailman/listinfo/ |date=2007-10-07 }} * {{икона|en}} [http://www.albionarchives.com/ Архиви] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060402194830/http://albionarchives.com/ |date=2006-04-02 }} * {{икона|en}} [http://www.bhalinks.co.uk/ BHA Links] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060209143538/http://www.bhalinks.co.uk/ |date=2006-02-09 }} * {{икона|en}} [http://www.viewfromthenet.com/seagulls/seagulls.nsf?Open Поглед от Интернет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060104005117/http://www.viewfromthenet.com/seagulls/seagulls.nsf?Open |date=2006-01-04 }} * {{икона|en}} [http://www.davidsnowball.co.uk/BHAFC/ Flying High] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060619212104/http://www.davidsnowball.co.uk/BHAFC/ |date=2006-06-19 }} * {{икона|en}} [http://www.thisisthealbion.co.uk/ Това е Албиън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051225084921/http://thisisthealbion.co.uk/ |date=2005-12-25 }} * {{икона|en}} [http://www.albion-album.co.uk/ Албум] * {{икона|en}} [http://www.allthingsbrightonbeautiful.com/albion.html All Things Brighton Beautiful] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060106155944/http://www.allthingsbrightonbeautiful.com/albion.html |date=2006-01-06 }} * {{икона|en}} [http://freepages.pavilion.net/users/andyho/ Довиждане Goldstone (носталгия)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051225225200/http://freepages.pavilion.net/users/andyho/ |date=2005-12-25 }} * {{икона|en}} [http://www.mac-i.co.uk/bha/index.html Крокодилите на път] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060215155453/http://www.mac-i.co.uk/bha/index.html |date=2006-02-15 }} {{Английска висша лига}} [[Категория:Английски футболни отбори|Брайтън & Хоув Албиън]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1901 година]] [[Категория:Източен Съсекс]] 7tp3yxo7wz38duqr8t1x37oimap9ygf Уикипедия:Разговори 4 71594 12896209 12895152 2026-05-02T15:19:55Z Batman tas 6829 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896209 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 92xmwzgdrfatwolnep3hx1gt17djlc0 12896520 12896209 2026-05-02T19:55:27Z Carbonaro. 221440 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896520 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 7g0pbx8smylchi5wo1eetz1if1s6m8m 12896531 12896520 2026-05-02T20:06:43Z Iliev 47135 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ re 12896531 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) lvkborku49ez1j1p99y9qwo6zf5gtgk 12896538 12896531 2026-05-02T20:11:53Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896538 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]] и [[Психаротерапия (сериал)Психаротерапия]]. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер и Патрик - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 9fdbv9gw2e5j1wxdes1o3gs434psccj 12896539 12896538 2026-05-02T20:13:09Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896539 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]] и [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]]. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер и Патрик - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) bq44q4yctwmgvkunc2incbr499yn4nr 12896540 12896539 2026-05-02T20:14:33Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896540 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 7fyviyk0pad0ufmysvgzlcsfxcibo1i 12896568 12896540 2026-05-02T21:09:30Z Iliev 47135 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896568 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 8f1c3fv0z2o2h8e4ppyaofxpaygi2f9 12896679 12896568 2026-05-03T01:21:33Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads (older than 15 дни) to [[Уикипедия:Разговори/Архив/2026/април]] 12896679 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) gvj7m7xun52pw9qqde7x3prlmr6vg1s 12896692 12896679 2026-05-03T03:50:53Z Carbonaro. 221440 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896692 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) fbhygh4708lpxr19qal730r5yrsr3tj 12896732 12896692 2026-05-03T05:12:09Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ Отговор 12896732 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) kvyyw7z7bay9hu0m14rc1n81upqsw8v 12896736 12896732 2026-05-03T05:17:39Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896736 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]] на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 85kaaex2eo1q23phvj6p7l60xt58596 12896737 12896736 2026-05-03T05:18:57Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896737 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]], [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] от негова страна на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) hbfv02ttuml6qh0v0xy233kd8twv230 12896798 12896737 2026-05-03T07:16:49Z Carbonaro. 221440 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896798 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]], [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] от негова страна на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) ::::: Съжалявам, Radiohist, но не мисля, че съм най-подходящият човек за адекватна оценка на тази тема. Може би си прав. Може би точно фактът, че не е тривиално споменаване, а скритата му ЛГБТ идентичност движи сюжета и става главният колорит на разказа, поставя ЛГБТ темата на по-централно място. Към другите предложения горе също е добре да се отнасяме с известна доза скептицизъм, тъй като наистина са само моя интерпретация, без изобщо да претендирам за компетентност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:16, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) 5g0he4rtvrtjfd2v2c8k5vngt0rwcjj 12896823 12896798 2026-05-03T07:52:14Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ 12896823 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]], [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] от негова страна на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) ::::: Съжалявам, Radiohist, но не мисля, че съм най-подходящият човек за адекватна оценка на тази тема. Може би си прав. Може би точно фактът, че не е тривиално споменаване, а скритата му ЛГБТ идентичност движи сюжета и става главният колорит на разказа, поставя ЛГБТ темата на по-централно място. Към другите предложения горе също е добре да се отнасяме с известна доза скептицизъм, тъй като наистина са само моя интерпретация, без изобщо да претендирам за компетентност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:16, 3 май 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], няма за какво да се извиняваш. Твоите тези в беседатата са разумни. Но бих искал да отбележа, че един сериал не трябва да обсъжда ЛГБТ въпроси във всеки един епизод, за да бъде на такава тема. Да, безспорни такива сериали („[[Уил и Грейс]]“) включват епизоди на тема дискриминация, но темата не обхваща всеки един епизод. Идеята ми е да не се вглъбяваме в това „темата постоянно да се обсъжда в“. Сериал на ЛГБТ тематика трябва да съдържа един ЛГБТ главен или поддържащ персонаж, който съществува в този свят. Работи, влюбва се, занимава се с битови проблеми, пътува, просто неща от живота на човек. Това е идеята на тази категория, а не сериали, където темата постоянно се обсъжда, сякаш става дума за политически въпроси, а не за хора. Просто вярвам, че трябва да се уповаваме на благонадеждни източници относно дали даден сериал е на ЛГБТ тематика, както е в случая със „Семейство Симпсън“. Ще спомена само някои от източници, които го потвърждават - [https://www.nytimes.com/2005/02/21/arts/television/simpsons-animates-gay-nuptials-and-a-debate.html The New York Times], [https://www.avclub.com/the-simpsons-handles-smithers-coming-out-with-surprisi-1798187626 Tha AVclub], [https://web.archive.org/web/20210727021226/https://screenrant.com/simpsons-homers-phobia-gay-episode-john-waters-historic-impact-explained/ Screenrant.com] Така ще се разграничим от субективни мнения и ще се концентрираме над обективни източници. Не е ли това идеята на една енциклопедия? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:52, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) bd6nnt5rxmq63d1ul0fj2hjy38yfuvy 12896824 12896823 2026-05-03T07:53:03Z Radiohist 106368 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ малка промяна 12896824 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]], [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] от негова страна на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) ::::: Съжалявам, Radiohist, но не мисля, че съм най-подходящият човек за адекватна оценка на тази тема. Може би си прав. Може би точно фактът, че не е тривиално споменаване, а скритата му ЛГБТ идентичност движи сюжета и става главният колорит на разказа, поставя ЛГБТ темата на по-централно място. Към другите предложения горе също е добре да се отнасяме с известна доза скептицизъм, тъй като наистина са само моя интерпретация, без изобщо да претендирам за компетентност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:16, 3 май 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], няма за какво да се извиняваш. Твоите тези в беседатата са разумни. Но бих искал да отбележа, че един сериал не трябва да обсъжда ЛГБТ въпроси във всеки един епизод, за да бъде на такава тема. Да, безспорни такива сериали („[[Уил и Грейс]]“) включват епизоди на тема дискриминация, но темата не обхваща всеки един епизод. Идеята ми е да не се вглъбяваме в това „темата постоянно да се обсъжда в“. Сериал на ЛГБТ тематика трябва да съдържа един ЛГБТ главен или поддържащ персонаж, който съществува в този свят. Работи, влюбва се, занимава се с битови проблеми, пътува, просто неща от живота на човек. Това е идеята на тази категория, а не сериали, където темата постоянно се обсъжда, сякаш става дума за политически въпроси, а не за хора. Просто вярвам, че трябва да се уповаваме на благонадеждни източници относно дали даден сериал е на ЛГБТ тематика, както е в случая със „Семейство Симпсън“. Ще спомена само някои от източници, които го потвърждават - [https://www.nytimes.com/2005/02/21/arts/television/simpsons-animates-gay-nuptials-and-a-debate.html The New York Times], [https://www.avclub.com/the-simpsons-handles-smithers-coming-out-with-surprisi-1798187626 The AV Club], [https://web.archive.org/web/20210727021226/https://screenrant.com/simpsons-homers-phobia-gay-episode-john-waters-historic-impact-explained/ Screenrant.com] Така ще се разграничим от субективни мнения и ще се концентрираме над обективни източници. Не е ли това идеята на една енциклопедия? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:52, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) mygd1ih1trxpp0ivghdrdh3rttypohw 12896844 12896824 2026-05-03T08:16:22Z Iliev 47135 /* Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? */ re 12896844 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) :: Не разбрах много идеята заявката да се премести тук. Последното организирано участие на българската езикова част и общност в международно състезание или редактон май беше през 2024 г. (ЦИЕ пролет 2024) Не е обявено през 2025 и през 2026 г. Минаха и двата месеца за „Месец на Азия“ (всеки ноември) през 2024 и 2025 г. Тези състезания не са за толкова за „печалба“, колкото за международен престиж на езиковата общност. И най-вече - За писане на статии, а не за триенето им. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:26, 19 април 2026 (UTC) :: Любопитен факт - Както се вижда от [https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikimedia_CEE_Spring_2026/Statistics статистиката], в хърватската езикова част участва и Бот с 2300 статии. Спомням си Бота на [[Потребител:Termininja]], който също създаваше статии, а имаше и един швед, Сверкер Йонахсон, с милион статии. "''Борбата е безмилостно жестока'' (с ИИ)'', борбата, както казват, е епична ...''" --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 23:09, 21 април 2026 (UTC) == MediaWiki: Attribution API (Beta) се нуждае от тестване == Не мога да преценя дали ще представлява интерес и дали е полезно да се популяризира на този етап, но понеже подкрепям целта, споделям с по-широка аудитория: [https://www.mediawiki.org/wiki/Attribution_API Нов API модул] за признание на авторството е достъпен в бета версия във всички уики проекти, хоствани от WMF. Целта му е да улесни правилното посочване на авторството на съдържанието от проектите на Уикимедия, когато то се препубликува или цитира извън тях. Поддържа директно Рамката за посочване на авторството на Уикимедия ([https://wikimedia-attribution.toolforge.org/ Wikimedia Attribution Framework]), която предоставя конкретни указания за това как правилно да се посочва авторството на съдържанието в различни сценарии на повторна употреба и формати. Предоставя информацията, изисквана от всеки сигнал за признание (attribution signal), в един-единствен „структуриран и лесен за използване ендпойнт“. Въпреки че е достъпен навсякъде, Attribution API поддържа само статии от Уикипедия и медийни файлове, хоствани чрез Уикипедия или Общомедия. Разработчиците се обръщат към редакторите с молба за помощ чрез тестване и оформяне на допълнителни типове проекти и съдържание, така че да определят как трябва да бъде структурирана информацията. Потенциалните грешки (бъгове) може да бъдат докладвани директно в таблото на [https://phabricator.wikimedia.org/project/view/6931/ MediaWiki Interfaces в Phabricator]. <span style="font-family: 'Droid Sans', Candara Light, Candara, sans; color: silver;">— [[User:Pelajanela|pelajanela]] • <small>[[User talk:Pelajanela|б]]/[[Special:Contributions/Pelajanela|п]]</small></span> 20:30, 20 април 2026 (UTC) == Проценти и процентни пунктове == Покрай изборите ми се стори, че може да е добре да си припомним разликата между: * промяна в ''проценти'' – измерваща относителна промяна; * промяна в ''процентни пунктове'' – измерваща разлика между две процентни стойности. Пример с избирателната активност: {| class="wikitable" ! Избори !! Гласували !! Общо избиратели !! Активност |- | октомври 2024 || 2 570 629 || 6 601 262 || 38,94% |- | април 2026 || 3 360 330 || 6 575 151 || 51,11% |} Относителната промяна на активността е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 100 * (3 360 330 − 2 570 629) / 2 570 629 = '''30,72%''' </blockquote> Разликата между процентните стойности е следната: <blockquote style="font-family: monospace;"> 51,11% − 38,94% = '''12,17 процентни пункта''' </blockquote> Проценти и процентни пунктове (както и базисните пунктове: 1 процентен пункт = 100 базисни пункта) лесно се бъркат и в „гражданския език“ често се използва „процент“, когато се има предвид „процентен пункт“. Разликата обаче е съществена. Например увеличение на активността с 12,17 '''процента''' – вместо „процентни пункта“ – би означавало: <blockquote style="font-family: monospace;"> 2 570 629 + 2 570 629 * 12,17% ~= '''2 883 475''' гласували – значително по-малко от реалните '''3 360 330'''. </blockquote> За една енциклопедия е важно да бъде ''прецизна'', затова, както [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/януари#Изменение: проценти и процентни пунктове|бях писал преди време]], беше създаден шаблонът {{ш|пп}} – да обозначава процентни пунктове, с връзка към обяснение какво представляват те. <small>Колегиален пинг {{@|Martinzah}}.</small> <br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:40, 21 април 2026 (UTC) == Шаблони "планина" и "връх инфо" == В един доста отдавнашен момент шаблонът "[[Шаблон:връх инфо|връх инфо]]" е пренасочен към "[[Шаблон:планина|планина]]". В резултат полетата "планина |височина", "планина |част-от" и "планина |първо-изкачване" във всички статии за върхове се ползват извън семантиката им в шаблона. Например "планина |част-от" служи за отбелязване на планински масив, който е част от по-голяма планинска верига. Сложено в контекста на връх, същото поле неправилно маркира планината, в която е върха. По-добре е двата шаблона да са разделени и да отразяват спецификите на двата географски обекта, защото такива има. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 09:15, 23 април 2026 (UTC) : Не съм сигурен, че има особени специфики (и дори ясно разграничение между двете). Обичайно е планините да са вложени една в друга и върхът е просто последния елемент в такава поредица. Шаблонът има няколко специфични параметъра („първо изкачване“ е нерелевантно за планина, „най-висок връх“ за връх), но повечето като че ли съвпадат. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:57, 23 април 2026 (UTC) == Уикиарт == Току-що открих, че имало wikiart [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. Знае ли някой как можем да използваме снимките оттам? Напр. във връзка със Сирак Скитник [https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik] там са много хубави, нашите не че не са, но са главно рисунки от ДАА, а не картини от галерия. Само линк към уикиарт ли можем да сложим или и да вземем някоя (аз не успявам)? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:10, 23 април 2026 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], пример: :# https://www.wikiart.org/ru/sirak-skitnik/composition-1935 :# Щрак на „Посмотреть все размеры“ отдолу. :# Щрак на „[https://uploads8.wikiart.org/00282/images/sirak-skitnik/74.jpg 2010x1529] , 697 KB (оригинал)“. : Естествено, по принцип трябва да се внимава с авторските права, защото не всичко, качено там, е обществено достояние, като в случая. Те допускат и ''fair use'', така че трябва да се проверява лицензът, а за по-сигурно и по принцип дали произведенията на съответния автор вече са обществено достояние. : Последното го уточнявам по принцип, защото знам, че има колеги, които са имали проблеми в Общомедия. Важно е да се помни, че Общомедия си има собствени правила и собствени администратори, както и че някои от администраторите там са изключително педантични, така че е много важно човек да бъде прецизен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:21, 23 април 2026 (UTC) ::Благодаря много, [[User:Iliev|Luchesar]]! Колкото до онези администратори, за съжаление се убедих, че някои преминават много отвъд границите на изключителната педантичност... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 21:25, 23 април 2026 (UTC) ::: За тези, комуто са интересни проблемите в Общомедия и имат излишък от време, [[:c:Commons:Administrators/Requests/Jcb (de-adminship 4)]] е показателно {{!г}}. Сигурно има и по-актуални, но този пример ми е сравнително по-познат.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:09, 24 април 2026 (UTC) == Missing update == : ''Преместено от [[Специални:PermaLink/12888211|У:ЗА]]''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:32, 24 април 2026 (UTC) Hello. I am a regular User in German Wikipedia. I found out that the article about the bulgarian woman [[Виктория Маринова]] has missing important things, i. e. the perpetrator was convicted in 2019, and it was determined that the motive was sexual in nature and had nothing to do with her journalistic work. Source in German:[https://www.sueddeutsche.de/panorama/marinowa-bulgarische-fernsehjournalistin-taeter-haft-1.4418124]. It would be great if someone can update this article that can speak bulgarian language. Thanks and regards. [[Потребител:KurtR|KurtR]] ([[Потребител беседа:KurtR|беседа]]) 07:18, 24 април 2026 (UTC) == Категории == Тази тема е по-скоро за [[У:ПК]], но тъй като наскоро [[Уикипедия:Разговори/Архив/2025/декември#Уикипедия:Проектиране на категории|разбрах, че никой не я следи]], ще пиша тук. Ще бъде ли удачно шаблон за категоризиране на всички статии в [[:Категория:Години по страна]] да бъде създаден? Случайна категория: [[:Категория:2014 година в САЩ|2014 година в САЩ]]. За нея шаблонът ще изглежда така: <code><nowiki>{{Година в страна|20|1|4|САЩ}}</nowiki></code> {| class="toccolours centered" | [[:Категория:2010-те в САЩ|2010-те в САЩ]]: | class="hlist hlist-big" | * [[:Категория:2009 година в САЩ|&larr;]] [[:Категория:2010 година в САЩ|2010]] * [[:Категория:2011 година в САЩ|2011]] * [[:Категория:2012 година в САЩ|2012]] * [[:Категория:2013 година в САЩ|2013]] * '''[[:Категория:2014 година в САЩ|2014]]''' * [[:Категория:2015 година в САЩ|2015]] * [[:Категория:2016 година в САЩ|2016]] * [[:Категория:2017 година в САЩ|2017]] * [[:Категория:2018 година в САЩ|2018]] * [[:Категория:2019 година в САЩ|2019]] [[:Категория:2020 година в САЩ|&rarr;]] |} Ще добавя {{ш|категория}} следните категории: <code><nowiki>[[Категория:2014 година по страна|САЩ]] [[Категория:2014 година в Северна Америка|САЩ]] [[Категория:2014-те в САЩ]] [[Категория:Години от 21 век в САЩ]]</nowiki></code> Тъй като континентът не е вписан в параметрите, шаблонът ще използва <code><nowiki>{{#switch:}}</nowiki></code> за него. И последен, но доста важен въпрос: ще може ли бот да мине през всички категории и да постави шаблона с правилните параметри, или ще се наложи да се направи на ръка? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:44, 26 април 2026 (UTC) : Не може ли да стане без параметри - да си тегли стойностите от {{P|971}} в Уикиданни? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:46, 27 април 2026 (UTC) ::Предполагам, ще стане, но надали във всички УД страници за категориите за въведени необходимите стойности. Дори не знам как ще изведем континента. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:41, 27 април 2026 (UTC) == Семейство Симпсън ЛГБТ сериал ли е? == Здравейте. Според вас такъв сериал ли е? Според мен не. Гледал съм му десет пълни сезона и отделно много епизоди от новите и мога да потвърдя. Явно и според уикипедианците от английското уики е така. Но потребител [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] е на път да започне редакторска война и прекалено много от редакциите ми отново започнаха да се състоят само във връщане на предишни версии на страници, така че се допитвам до вас. Според ChatGPT сериалът не е на ЛГБТ тематика. Потребителят е всеизвестен защитник и промоутър на гейските права, но колкото и да не му харесва, не е правилно да се слага тази категория навсякъде, където един гей се появява за една минута. Ако случаят беше такъв, почти всички сериали и филми щяха да са в тази категория. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:44, 27 април 2026 (UTC) : Между другото, същото се отнася и за сериала „[[Духове]]“. ChatGPT и там ме подкрепя. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 01:59, 28 април 2026 (UTC) :: И не само тези, ами още други и не са само един или два, където той е изплескал категорията. Очертава се да падне голяма чистка. Препоръчвам на всеки от вас, който се включи в разговора, да напише името на някой от сериалите в ChatGPT или който и да е друг AI, ако лично не ги е гледал и не е толкова запознат и просто да напише "Is the American TV series (заглавието на сериала) under the LGBT category?" и ще получи обективно потвърждение. Симпсън и Духове не са в тази категория, както и още няколко други, от които я махнах преди малко. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 02:17, 28 април 2026 (UTC) ::: Не смятам „Семейство Симпсън“ за ЛГБТ сериал. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 28 април 2026 (UTC) ::::Ако трябва да слагаме такава категория навсякъде където ЛГБТ тематиката е включена дори епизодично, то ще трябва да присъства в почти всички сериали в днешно време. Съгласен съм, че Radiohist прекалява с етикирането на моменти.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 05:08, 28 април 2026 (UTC) :Аз също съм на мнение, че този сериал не може да се категоризира като LGBT – изисква се много повече от епизодични появи. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 28 април 2026 (UTC) : За да се нарече ЛГБТ сериал, трябва съвсем най-главните герои да са ЛГБТ, както и често да присъстват такива теми. „Семейство Симпсън“ не е такъв сериал. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:52, 28 април 2026 (UTC) :: Ако ще се прецизират условията за включване, това трябва да се отрази и в описателния текст в категорията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:31, 28 април 2026 (UTC) ::: Естествено, че това е сериал на [[ЛГБТ]] тематика. Дори има своя собствена страница в английската уикипедия - https://en.wikipedia.org/wiki/LGBTQ_representation_in_The_Simpsons. А в „[[Духове]]“ един от главните герои, Айзък, е гей, съответно минава спрямо критериите на [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. И, моля Ви, не се оставяйте [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] да ви подвежда и манипулира. Човек, който {{нлн|редовнo [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=12669788 вандализира Уикипедия]}}. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:40, 28 април 2026 (UTC) :::: Значи щом булшинството е с мнение като моето, това означава, че съм ги изманипулирал. Може да се направи категория за гейски персонажи и тя да се вкара, но ЛГБТ тематика за тези два сериала в никакъв случай не може да присъства. Нека се обърне внимание, че Радиохист е върнал редакциите ми на още 30 заглавия, включващи Клъцни/Срежи, Момчетата, Ривърдейл, Кухня, Ало, ало!, Странни неща, Войната вкъщи, Сексът и градът, Готъм, Шест сестри, Добрата съпруга, Двама мъже и половина, Психаротерапия, Шеметен град, Щурите съседи, Новите съседи, Ориндж Каунти, Трима братя, три сестри, Мъжкари, Несломимата Кими Шмид, Таласъми на работа, Локи, Супермаркет, Разделение и няколко филма. Мога да кажа, че както една птичка пролет не прави, така и един гей ЛГБТ категория не прави. Абсолютно безумно е да се пляска тази категория във всеки филм и сериал. Това не е начинът да промотираш групата си. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:19, 28 април 2026 (UTC) ::::: Ааа, и още нещо. Епизодите с тази тематика са 25-35 от 805. Да ги сложим 30. Това е три цяло и нещо процента от епизодите на целия сериал. Ако някой се подведе по категорията и реши да си пусне случаен епизод, за да гледа гейски неща в Симпсън, то той най-вероятно ще остане разочарован, защото шансът му да попадне на такъв епизод е само три процента. Сериалът просто не е ЛГБТ. Куиър и еЛ връзки например са, но този не. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:41, 28 април 2026 (UTC) :::::: Айзък е главен герой в „Духове“, а Уейлън Смидърс е поддържащ персонаж в „Семейство Симпсън“. Цитирам описанието на Категория:Сериали с ЛГБТ тематика: Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) '''главни или поддържащи герои''', както и еднополови връзки като част от сюжета. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:51, 29 април 2026 (UTC) ::::::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], разбрахме, че има по един гей, това ясно (не само не са централните персонажи, ами са второстепенни, но както и да е). А откъде цитираш описанието, никой не разбра това. В английската уикипедия вече на два сериала сме махнали категорията по взаимно съгласие с други уикипедианци. Тук повечето хора също са съгласни. Дай да го видим това описание, някъде в уикипедия с консенсус ли е било създадено? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 11:49, 29 април 2026 (UTC) :::::::: По предложение на [[User:Iliev|Luchesar]] викам да обсъдим кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и да го уточним ясно. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory? тук] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. Харесва ми какво е казал потребитялят Masem: за категорията "must be a central aspect of the show" и "Categories are meant to be defining". В сегашната дискусия участие са заели [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], [[Потребител:StanProg|Стан]], и [[Потребител:Nk|Спас Колев]], така че, ако имат да допълнят нещо, да заповядат. Нека и други се включат, разбира се. И както каза [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], не се оставяйте да ви подвеждам и манипулирам. Между другото, дискусията не опира само до Симпсън, ами и до следните сериали: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Специални:Contributions/Batman tas|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Batman tas|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">18:05, 29 април 2026 (UTC)</span></small> : Моят прочит е, че ако ЛГБТ заема '''основна позиция''' в сериала, то категорията '''може''' да се включи. Какво ще рече това? Главен герой, част от ЛГБТ общността; споменаване на ЛГБТ концепции в почти всеки епизод; изобразяване на отличителни ЛГБТ символи в почти всеки епизод. Но... имаме ли нужда от такава категория изобщо? Как ще измерваме ''колко място'' заема ЛГБТ в продукцията? Пример: Това, че в „Под прикритие“ има романтични сцени, не го прави романтичен сериал. В „Откраднат живот“ има персонажи от ЛГБТ културата, но той ЛГБТ сериал ли е? Със световните стремежи за приобщаване на ЛГБТ обществото вече дори всяка втора детска анимационна продукция загатва за такива концепции. Въпросът е многопластов и ще изисква внимателно изследване и събиране на много мнения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:57, 29 април 2026 (UTC) :: Макар проблемът да е конкретен, то има два аспекта, които следва да се вземат предвид. :: Първият е, че „либералната общност“ на Холивуд постави и прие някои доста спорни принципи за създаването на продукциите - да има черен, да има джудже, да има ... и прочие. Това поставя пред сценаристите определени изисквания, като това в някои епизоди от сериала да включат и тема за ЛГБТ, което обаче не характеризира продукта/сериала, а само епизода (ако зя него има категория/но едва ли). :: Вторият е, че и изискванията към категориите следва да са същите като към статиите - Да имат нужните източници!!, за да бъдат сложени. Това обикновено е свързано и със основната част от статията. Ако няма източници - няма категория. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:56, 29 април 2026 (UTC) :Дайте просто да добавим категория от рода на „Сериали които епизодично засягат ЛГБТ тематика“ която ще е напълно приложима в подобни случаи. Друг е въпросът доколко подобни прекалено дълбоки категории имат смисъл. По тази логика сериалът [[Ало, ало!]] трябва да влезе и в категории от рода на „Сериали в които [редовно/често/неведнъж] се намеква за секс [без да има явни секс сцени]“ :И аз съм на мнение че „Сериали с [...] тематика“ е допустимо само ако това е основната тема. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:43, 29 април 2026 (UTC) ::Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която за съжаление е прекалено лява и либерална (по американски) и дори използва „they/them“ местоимения за личности, които някога някъде си споменали веднъж, че се определят като нито един от двата пола. Това е напълно абсурдно, както и маниакалното етикиране там на LGBT личности ([[:en:List of LGBTQ sportspeople|един такъв безмислен безкраен списък]]), сериали и какво ли още не. Това, че е най-голямата уикипедия не означава, че не прилага порочни практики. Относно сериалите – споменатия [[Ало, ало!]] вероятно сме гледали всички с изключение на най-младите. Това, че един от героите е хомосексуален не може да означава, че това е ЛГБТ сериал. Сега виждам, че Сале над мен е споменал същия сериал. Неговото предложение за категория е добър компромис, но имаме ли нужда наистина от такава категория ?--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:01, 30 април 2026 (UTC) ::: {{цб|Предполагам, че Radiohist в голяма степен се води от английската уикипедия, която (...)}} ::: {{fwiw}}, [[:en:The Simpsons]] не е категоризирана с ЛГБТ-свързана категория.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:56, 1 май 2026 (UTC) : Поддържам мнението на Карбонаро. Съгласен съм с описаното „толерантно“ ново виждане за света от Румен. Не виждам никакъв смисъл да съществува такава категория, освен ако няма ЛГБТ сериали, които да отговарят на критериите споменати от Карбонаро. Още по-безсмислено ми се вижда наличието на някаква частична „полукатегория“. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 08:52, 30 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Givern|Ģiverņ]], той не само се води, ами {{нлн|има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид}}. А в [[Ало, ало!]] самият той е сложил категорията и в английското уики преди девет години като само е писал в резюмето "Лейтенант Грубер" като причина. А за Грубер колкото и силно да се намеква, и да е очевидно, и каквото там още има останало, че е гей, в последния епизод се оказва, че се е хванал с Хелга и имат многобройни деца! ЛГБТ, ама друг път. И тия категории висят в сериали с години, защото са поставени само от един и същ човек. Айде стига. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:49, 30 април 2026 (UTC) ::: „{{нлн|има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид}}“ навлиза в територията на личните нападки. Разбирам, че аргументът в случая е „редакторът е пристрастен“, но: :::* всички редактори имаме своите пристрастия – добре известен още от библейски времена проблем също е, че всеки от нас е крайно неспособен да вижда „гредата в собственото си око“ – затова подобни коментари единствено отприщват вредна и стръмна спирала на взаимни обвинения кой е „по-по-най-пристрастен“ за едно или друго; :::* ако пристрастност действително е налице, не е нужно дори тя да бъде сочена с пръст като аргумент – за околните непредубедени редактори и така е видно, че дадена позиция не изглежда достатъчно неутрална; в този случай единствената „полза“ от обвиненията, дори да не е търсена съзнателно, е ад хоминем атака срещу другия редактор; :::* не на последно място, нашата политика [[У:НЛН]] казва '''много ясно''': не коментирайте останалите редактори, коментирайте съдържанието в Уикипедия. ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 1 май 2026 (UTC) :::: [[User:Iliev|Luchesar]], общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието, защото никой от останалите непредубедени редактори не го е забелязал, след като категорията е поставена на минимум трийсет сериала, където би трябвало да я няма. Ясно е, че в Симпсън вече няма да присъства. Какво правим с останалите сериали? Хайде вече да вземем окончателно решение и за тях. За трети път ги показвам кои са: * [[Клъцни/Срежи]] * [[Момчетата]] * [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] * [[Кухня (сериал)|Кухня]] * [[Ало, ало!]] * [[Странни неща]] * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] * [[Сексът и градът]] * [[Готъм (сериал)|Готъм]] * [[Шест сестри]] * [[Добрата съпруга]] * [[Двама мъже и половина]] * [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] * [[Шеметен град]] * [[Щурите съседи]] * [[Новите съседи]] * [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] * [[Трима братя, три сестри]] * [[Мъжкари]] * [[Несломимата Кими Шмид]] * [[Таласъми на работа]] * [[Локи (сериал)|Локи]] * [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] * [[Разделение (сериал)|Разделение]] --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:19, 2 май 2026 (UTC) : Моето мнение, формирано на базата на това, което съм гледал или (провокиран от тази дискусия) прочел, с уговорката, че поне половината може да не съм ги консумирал. : {| class=wikitable | [[Клъцни/Срежи]] || {{Да}} |- | [[Момчетата]] || {{Да}} |- | [[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]] || {{?}} |- | [[Кухня]] || {{Не}} |- | [[Ало, ало!]] || {{Не}} |- | [[Странни неща]] || {{Не}} |- | [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] || {{Да}} |- | [[Сексът и градът]] || {{Да}} |- | [[Готъм (сериал)|Готъм]] || {{?}} |- | [[Шест сестри]] || {{Не}} |- | [[Добрата съпруга]] || {{Да}} |- | [[Двама мъже и половина]] || {{Не}} |- | [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] || {{Не}} |- | [[Шеметен град]] || {{Да}} |- | [[Щурите съседи]] || {{Да}} |- | [[Новите съседи]] || {{Да}} |- | [[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]] || {{Да}} |- | [[Трима братя, три сестри]] || {{Да}} |- | [[Мъжкари]] || {{Да}} |- | [[Несломимата Кими Шмид]] || {{Да}} |- | [[Таласъми на работа]] || {{Не}} |- | [[Локи (сериал)|Локи]] || {{Да}} |- | [[Супермаркет (сериал)|Супермаркет]] || {{Да}} |- | [[Разделение (сериал)|Разделение]] || {{?}} |- |} : Съгласни, несъгласни? : [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:55, 2 май 2026 (UTC) : {{цб|общо взето съм бил разбран какво искам да кажа. Това добре. А явно трябва да се спомене пристрастието}} : Радвам се, че съм успял да проявя разбиране, но се боя, че вероятно аз не съм успял да се изразя достатъчно ясно. : [[У:НЛН]] не е препоръка, а правило, което ''трябва'' да бъде спазвано от всички ни. И не става въпрос за идеализъм, а за ''прагматизъм''. : Ако има ''реален'' проблем с конкретни редакции, той ще се види и без да се коментират редакторите. Личностните характеризации – които често са и взаимни, както в случая – единствено отклоняват вниманието от ''същностната'' дискусия. : Апропо, по въпросната същност: моето скромно мнение е в подкрепа на вече изказаното от колеги, че е добре въпросът да се реши принципно. Ако се постигне консенсус в кои случаи категорията поначало е подходяща, това автоматично ще даде отговор и на повечето конкретни въпроси за статиите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:06, 2 май 2026 (UTC) :: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], аз единствено не съм съгласен за [[Ало, ало!]], [[Психаротерапия (сериал)|Психаротерапия]] и „[[Ривърдейл (сериал)|Ривърдейл]]“. Защо да не са на ЛГБТ тематика, като двама от главните герои - Лейтенант Грубер, Патрик и Кевин Келър - са гейове.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:11, 2 май 2026 (UTC) ::: Ами „Ало, ало!“ Сале, Givern и Batman tas вече са го коментирали. За „Психаротерапия“ не намерих солидни източници в подкрепа на това ЛГБТ да е на централно място или основна разглеждана тема. Патрик е „гей, живял с приятеля си Скот, който се изнася, за да се научи Патрик да е по-самостоятелен. В един момент Патрик трябва да се преструва, '''че има връзка с Лейси, за да спечели облог. Въпреки че твърдят, че се мразят, двамата всъщност се разбират доста добре'''“. За „Ривърдейл“ не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:50, 3 май 2026 (UTC) ::::Не знам защо си болднал това описание, но ясно си пише, че Патрик и Лейси се преструват. Това че се разбират доста добре не означава, че са гаджета. По-късно той има връзка с герой на име Анди. За Ривърдейл има няколко източника, които потвърждават, че самият сериал има ЛГБТ герои - [https://glaad.org/must-see-lgbtq-tv-new-episode-riverdale-tonight-and-new-episode-all-american-homecoming-monday/ GLAAD], [https://www.teenvogue.com/story/riverdale-finale-was-always-going-to-be-this-way-op-ed Teen Vogue] и [https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/riverdale-receive-award-gay-rights-education-group-1238253/ The Hollywood Reporter]. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:12, 3 май 2026 (UTC) :::: {{цб|{{нлн|той не само се води, ами има и лично отношение към тази категория, ако ме разбираш какво имам предвид.}}}} [[User:Iliev|Luchesar]], може ли да махнеш този коментар на [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], защото той наистина минава всякакви граници и категорично не може да става дума за [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност]], [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] от негова страна на този етап. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 05:17, 3 май 2026 (UTC) ::::: Съжалявам, Radiohist, но не мисля, че съм най-подходящият човек за адекватна оценка на тази тема. Може би си прав. Може би точно фактът, че не е тривиално споменаване, а скритата му ЛГБТ идентичност движи сюжета и става главният колорит на разказа, поставя ЛГБТ темата на по-централно място. Към другите предложения горе също е добре да се отнасяме с известна доза скептицизъм, тъй като наистина са само моя интерпретация, без изобщо да претендирам за компетентност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:16, 3 май 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], няма за какво да се извиняваш. Твоите тези в беседатата са разумни. Но бих искал да отбележа, че един сериал не трябва да обсъжда ЛГБТ въпроси във всеки един епизод, за да бъде на такава тема. Да, безспорни такива сериали („[[Уил и Грейс]]“) включват епизоди на тема дискриминация, но темата не обхваща всеки един епизод. Идеята ми е да не се вглъбяваме в това „темата постоянно да се обсъжда в“. Сериал на ЛГБТ тематика трябва да съдържа един ЛГБТ главен или поддържащ персонаж, който съществува в този свят. Работи, влюбва се, занимава се с битови проблеми, пътува, просто неща от живота на човек. Това е идеята на тази категория, а не сериали, където темата постоянно се обсъжда, сякаш става дума за политически въпроси, а не за хора. Просто вярвам, че трябва да се уповаваме на благонадеждни източници относно дали даден сериал е на ЛГБТ тематика, както е в случая със „Семейство Симпсън“. Ще спомена само някои от източници, които го потвърждават - [https://www.nytimes.com/2005/02/21/arts/television/simpsons-animates-gay-nuptials-and-a-debate.html The New York Times], [https://www.avclub.com/the-simpsons-handles-smithers-coming-out-with-surprisi-1798187626 The AV Club], [https://web.archive.org/web/20210727021226/https://screenrant.com/simpsons-homers-phobia-gay-episode-john-waters-historic-impact-explained/ Screenrant.com] Така ще се разграничим от субективни мнения и ще се концентрираме над обективни източници. Не е ли това идеята на една енциклопедия? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:52, 3 май 2026 (UTC) ::::: {{цб|може ли да махнеш този коментар}} ::::: {{да}} След като сме започнали, използвах случая да залича и един в обратната посока, който ми беше направил впечатление. Тези дори не са единствените, а цялата история е пореден пример защо [[У:НЛН]] съществува. Времето е твърде ценен ресурс, за да се губи в безкрайни изяснявания на лични отношения. В Уикипедия има достатъчно проблеми за решаване по нашата същинска цел – енциклопедията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:15, 3 май 2026 (UTC) == Надеждни ли са благонадеждните източници? == Ако вече не ви е попадала отнякъде, стори ми се, че може да е полезно да споделя тази публикация от [[Сега (вестник)|Сега]]: [https://www.segabg.com/hot/category-media/kak-genialnata-tiyneydzhurka-na-polsha-se-okaza-medien-mit Как "гениалната тийнейджърка" на Полша се оказа медиен мит] Резюме от ChatGPT: <blockquote> Полска ученичка, представяна от медии и институции като изключителен научен талант, се оказва продукт на добре изграден пиар разказ без реална проверка на фактите. Частна пиар структура разпространява силно преувеличена биография, която национални и международни медии препечатват. В резултат 17-годишната Корнелия Вечорек получава държавно отличие и международно признание (вкл. класации на TIME и Forbes), въпреки че твърденията за научни постижения, публикации и работа в престижни институти не се потвърждават. Разобличаването идва не от журналисти, а от онлайн потребители, които проверяват фактите: липсват научни публикации и патенти, а посоченият нидерландски институт отрича тя да е работила там. Оказва се, че представяните „пробиви“ са обикновени ученически проекти с преувеличен принос. Въпреки натрупаните доказателства, основните медии и институции не публикуват корекции или извинения. Случаят показва как позитивни национални истории и медийна логика за кликове могат да заменят проверката на фактите, включително на най-високо институционално и международно ниво, и поставя въпроса колко други подобни разкази се приемат без критична оценка. </blockquote> Прегледах набързо [[:en:Wikipedia:Reliable sources/Perennial sources]] – еквивалента на нашия [[У:СФИН]] – и си дадох сметка, че покрай безспорните пропагандистки и жълти сайтове, за съжаление може да се наложи да обмислим включване – по някакъв начин – и на „по-традиционни“ медии. Форбс е типичен, но не единствен пример – силно уважавана някога медия, чиято благонадеждност като източник днес е далеч от безспорна. Английската политика е по-строга за някои източници – напълно забраняваща употребата им – но е и по-гъвкава. Например Форбс е определен като благонадежден за публикациите си до 2010 година, но спорен след това, а за публикации от „сътрудници“ – каквито днес изглежда да са повечето – дори е „като цяло неблагонадежден“. Споделям засега по-скоро като храна за размисъл и „сверяване на часовника“ с постоянно изменящия се свят. Доста неща днес наистина са драматично различни от епохата на създаване на Уикипедия и е важно ние самите да се адаптираме навреме и адекватно. Отдавна например имам в списъка си със задачи за Уикипедия пренаписване на помощни страници, някои от които от нулата, защото необходимостта от актуализирането им действително става вече буквално „наболял“ проблем. И един простичък извод за практиката: това е поредно доказателство за необходимостта не само от посочване на благонадеждни източници, но и на ''повече на брой'' благонадеждни източници. Колкото е по-изключително едно твърдение, толкова повече и по-солидни източници трябва да бъдат представени за него. В конкретния случай и това можеше да не помогне, но с „едното наум“ за граничната благонадеждност на някои медии, все пак би могло да минимизира рисковете.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:31, 28 април 2026 (UTC) == Блокиране на потребител Batmantas == Нека започна с малко контекст относно нашите отношения. Двамата активно редактираме уикипедийни статии в сферата на дублажа от около 10 години +-. Имали сме доста съгласия, но огромен брой несъгласия. Основно (според моята перспектива) поради неговото редовно нарушение на 2 правила. [[Уикипедия:Конфликт на интереси|У:КНИ]] и [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|У:НГТ]]. Като доказателство за незачитането му и двете правила, цитиам самия него от 2012 г. - "Даже може да направим един нов източник, който ще се казва "Източник - Batman tas, човек от дублажа". Изобщо не се шегувам." в [[Беседа:Светлана Смолева|беседата]] на актрисата Светлана Смолева. Не е нужно да пояснявам защо това не е ок. В следващите 14 години, неговите представа за източници станаха все по-интересни, странни и необичайни. Цитирам негова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0&diff=prev&oldid=12891978 бележка от днес] - "ChatGPT казва, че елементите не са достатъчни за хомо категорията." Някой от Вас да знае откога приемаме ChatGPT за благонадежден източник?! Ако да, моля, пратете ми линка към дискусията. Не го намирам никъде в Уики. Обаче това не е причина за моята категорична молба той да бъде блокиран. Смята ChatGPT за неопровержим източник? Същото би могло да се каже и за студентите в СУ, НБУ, УНСС. Ноооооо, за човек, който редактира уикипедия от 2009 г. тази редакция одолу е 100% '''неприемлива'''. Цитирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82&diff=next&oldid=12669070 редакцията му] "1991 г. – [[Атанас Михнев]], български предприемач и политик и секссимвол" в страницата [[23 август]]. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], бъди така добър да ми обясниш във всевъзможни детайли защо си написал, че Атанас Михне е сексимвол. Защо си оставил този вандализъм да стои тук цели 8 месеца? И не на последно място, къде е източникът за тази информация? Предварително ти благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 18:12, 28 април 2026 (UTC) : {{нлн|Столкърът ми}} се чувства лично нападнат май, след като ЛГБТ категорията ще бъде махната от десетки сериал и филми. За вандализми бих си понесъл временните последствия, а мога да кажа само, че съм правил и редица редакции като съм излизал от профила си, просто за да не може моят {{нлн|столкър}} да ме проследи и е било успешно. Абсолютно заради него считам уикипедия за токсично място и е една от главните причини работата ми да намалее драстично. Дори понякога не се чувствам в безопасност поради факта, че знам, че ме следи постоянно. И не само в уикипедия, ами в ютюб и навсякъде като цяло. Зловещо е. И ето за пореден път се опитва да отклони вниманието от главния въпрос за ЛГБТ категориите. Но добре, нека сме на две места. Само дано не ги направи три. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:35, 28 април 2026 (UTC) :: Забравих да кажа, че това за секссимвола беше подаръче специално за теб, за да видя дали ще го намериш преди останалите редактори и явно си, но си си го пазил за по-нататък с мисълта, че може да ме блокират заради това. Целта ми беше да докажа за пореден път как ме столкваш. И пак казвам – адски зловещо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 21:32, 28 април 2026 (UTC) :::[[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]?!? [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:01, 28 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], няма да отговарям на ад хоминем обиди. Очевидно не не те следя и не се интересувам от твоята особа. Пак питам: Защо човек, който е редактор от почти две десетилетия е решил да вандализира по такъв начин Уикипедия? Просто ставаме за смях. Това че можеш да пишеш простотии не означава че трябва. Напълно е очевидно, че ти си този, който е обсебен от мен, което малко ме засяга. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 07:48, 29 април 2026 (UTC) :Спорът ви е крайно ненужен според мен и може би темата трябва да се премести в отделна страница и администраторите, в случай на нужда, да вземат решение за блокиране или не. Лично за мен е все тая, че няколко сериала ще са или няма да са в дадена категория. Аз например не бих си правил труда да посещавам подобни категории, но ако конкретен сериал съдържа главни герои с подобни наклонности, то не виждам причина да не бъде категоризиран по този начин. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:59, 29 април 2026 (UTC) ::Някои от по-важните проблеми са: ::* Позоваване на недостоверни източници (например резултата, генериран от голям [[езиков модел]]). ::* Вандализъм – противоречиво изказване, оставено в статия за '''8 месеца''', редакторски войни. ::* Лични нападки – опити да се провокира отсрещната страна чрез психологически натиск. ::Radiohist е категоризирал много статии. Batman tas не е съгласен. Междувременно Batman tas твърди, че ползва ChatGPT като източник и че се чувства преследван (концепция, която ми е добре известна). Нека да си припомним, че: ::# Когато '''А''' направи промяна, с която '''Б''' не е съгласен, хубаво би било, ако '''Б''' обсъди въпроса с '''А''', без междувременно да се правят връщания. Приема се, че '''А''' и '''Б''' са достатъчно зрели хора, за да проведат смислен разговор. ::# Ако '''Б''' не е съгласен с промяната на '''А''' и все пак реши да я върне, желателно е '''Б''' да проведе разговор с '''А''' защо смята, че добавката не е уместна, и ако е необходимо, да се призоват други редактори, както е сторено [[Специални:Diff/12891869|тук]]. ::В момента единият добавя категория, другият я връща, а солидни аргументи имат и двете страни. Първо, ако някой желае да направи справка в кои сериали като цяло е имало гей персонажи, може да отвори категорията и така ще получи желаната информация. Тук въпросът е подходящо ли е името на категорията, защото имаше предложения за смяна или създаване на друга категория за тази цел. Второ, „Сериали с ЛГБТ тематика“ наистина е много общо. Ако е вярно, че ЛГБТ тематиката е разглеждана в едва 3% от епизодите, не мисля, че е уместно да се слага цяла категория за това. Трето, темата е деликатна, затова трябва да се подхожда с уважение и разбиране към всички участници. Дано ситуацията да се овладее, без да се стига до блокиране, защото и двамата сте уважавани и полезни за проекта. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:51, 29 април 2026 (UTC) ::: За мен и ПОВЕЧЕТО хора, които са се включили в дискусиите, точно тази категория не би трябвало да присъства в Симпсън и трийсетте сериала, които редактирах и Радиохист върна. Ето я дискусията в английското уики за Живите мъртви - [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:The_Walking_Dead_(TV_series)#LGBT_cathegory?] Там сме общо четирима човека, но сме на едно мнение. И тук в тези дискусии сме малко хора, но има мнозинство по въпроса. Със или без ChatGPT, всичко е ясно. Но да, ако попиташ Чат-а, ще ти каже, че в Симпсън епизодите, които се въртят са специално с тематика, са 3%. Ако някой си пусне случаен епизод специално заради тематиката, то той би бил доста разочарован. А ако тръгне да го гледа пък от първи епизод, ще има да чака и да се чуди, и може и да спре да го следи след като в двайсет поредни епизода не види нищо от този род. Ще дам един пример. Можем ли да поставим Симпсън в категория Сериали за фалшива/открадната самоличност? Директор Скинър е откраднал самоличността на един американски войник от Виетнамската война и само един епизод е отделен за това нещо. След този епизод всичко си е постарому и инцидентът не е споменат повече. Също Барт окрадва профила на играч в компютърна игра и се представя за него. Хоумър и Мардж взимат самоличностите на друга двойка и се представят за тях. Хоумър се представя за клоуна Кръсти. Това значи ли, че сериалът трябва да се сложи в тази категория? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 13:59, 29 април 2026 (UTC) : Към разумните препоръки за по-добра комуникация от {{@|Carbonaro.}} по-горе бих добавил още нещо важно: когато се дискутират проблеми относно ''съдържанието'' в Уикипедия, особено когато се търси мнение от повече редактори, е изключително ценно ''междуличностните'' проблеми да се оставят настрана. : Разбираемо е, че участващите в спорове възприемат ситуацията комплексно – несъгласието по съществото на спора неизбежно се слива със самата конфликтност. Но за ''страничните'' наблюдатели това прави ситуацията много по-сложна. Голяма част от междуличностните спорове са сложни и често е трудно да се прецени прецизно кой точно колко „неправилно“ е постъпил. Когато пък конфликти продължават с години, преценката кой точно е „започнал пръв“ може да бъде дори практически невъзможна. : В конкретния случай – от гледна точка на страничен наблюдател – според мен най-конструктивно би било да се постави въпрос (както всъщност с други думи е предложил {{@|Nk}} по-горе): „нека обсъдим в кои случаи е уместно да бъде поставяна категорията ''ЛГБТ сериали'' и да запишем постигнатия консенсус някъде, тъй като в момента изглежда да има различни виждания и това е предпоставка за конфликти“. : По този начин, когато изобщо не се намесват имена на редактори, първо, останалите редактори биха били по-склонни да споделят мнения, без да се опасяват, че може „да настъпят някоя мина“, и, второ, другата страна в конфликта не е толкова силно мотивирана да се „окопае“ в своята позиция и да я защитава „до последна капка кръв“. : Това не е лесно за постигане, защото всички сме хора, а не роботи, но добрите колективи са добри именно защото техните членове успяват по-добре да разграничават ''обективните'' проблеми за решаване от междуличностните отношения. : Това също не означава, че поведенческите и междуличностните проблеми между редактори трябва да бъдат игнорирани. Те просто трябва да бъдат ''ясно разграничавани'' от проблемите по съдържанието в Уикипедия, независимо че иначе неизбежно са преплетени. Проблемите с поведението изискват един вид анализ и един вид решения. Проблемите със съдържанието изискват друг вид анализ и друг вид решения. : Конкретно за поведенческите проблеми също е полезно да се помни, че: (а) от редакторите се очаква да проявяват отговорност към добруването на общността и активно да търсят разбирателство с останалите редактори, (б) при неспособност да се постигне разбирателство, желателно е да се търси медиация от други ''редактори'', (в) администраторите може и следва да бъдат сезирани при конкретни, груби нарушения на принципи и политики, за които е нужна административна намеса, например при безспорни и още повече системни лични нападки, но (г) блокиранията имат за цел единствено да предотвратят вреда за Уикипедия, а не да „възпитават чрез бой“. : Последното уточнение е особено важно, защото блокиранията понякога наистина имат такъв възпитателен ефект, но той е странично следствие, не основна търсена цел. Разликата може да изглежда формална, но всъщност е принципна. Използването на блокиране е индикация, че истинското „възпитаване“ – в цивилизованост, в добронамерено отношение към колегите, в добросъвестно спазване на принципите на Уикипедия – се е ''провалило''. Блокирането случайно може и да „превъзпита“ някой особено тежък, но не напълно безнадежден случай, но винаги трябва да бъде последната мярка, без изкушение да се използва като лесен път за разрешаване на несъгласия. : '''TL;DR:''' Според мен тук има два различни проблема, които не бива да се смесват. Единият е съдържателен: кога е уместно даден сериал да бъде категоризиран като „ЛГБТ сериал“ и не е ли добре това да се уточни ясно. Другият е поведенчески: ако има лични нападки, редакторски войни, вандализъм или други конкретни нарушения, те трябва да се разглеждат отделно и конкретно. Когато двете неща се смесят, спорът става почти нерешим, защото вместо да се търси консенсус по съдържанието, дискусията отива към доказване кой е по-виновен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:24, 29 април 2026 (UTC) ::Офтопик, но защо имаме две теми? Получава се разкъсване на разговора, тъй като коментари продължават да се добавят и на двете места. Можем ли да ги обединим, или нещо пропускам? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:31, 29 април 2026 (UTC) ::: Добър въпрос. Според мен всъщност е добре, че темите са две. Горната е повече по същество, макар и намесваща междуличностните проблеми. Тази е повече за междуличностните проблеми, макар и намесваща въпроса по същество. Лично аз избрах да пиша тук, защото моята бележка се отнася повече до принципното поведение. Вероятно би било добре другата тема да продължи да се ползва за конкретния въпрос с категоризирането с „ЛГБТ сериали“ и може би други подобни категории.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:35, 29 април 2026 (UTC) :::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] и [[User:Iliev|Luchesar]], има две теми, защото [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] може би се е объркал и е започнал да пише в тази, а аз просто съм му отговорил тук. Но по темата за моето блокиране, "вандализирането", което съм направил, беше единствено с цел да докажа, че редакциите ми биват следени от конкретния потребител, само че той вместо да ме докладва веднага, е решил да си го запази това в случай, че направя някоя редакция, която на него не му изнася и след като това стане, той да се опита да използва "вандализирането" и да отвлече вниманието от основния въпрос. Нищо ново, всеки път така прави. Не веднъж съм правил редакции извън профила си, които наистина не му изнасят, но не съм видял да бъдат върнати, просто защото ги няма официално на моя профил. Даже бих казал, че вместо да оправи вандализирането навреме, тези осем месеца в умишлено бездействие го правят съучастник. В тази тема нямам какво повече да кажа и няма да чета последвалите коментари, ако има такива. [[User:Iliev|Luchesar]], абсолютно съгласен съм да уточним кога един сериал е ЛГБТ. Мисля, че доста добре ни се получава в оригиналната тема. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:44, 29 април 2026 (UTC) :::: Признавам, че това с оставянето на подарък ме развесели и 100% е нещо, което сигурно и аз бих направил. Без да коментирам правилно ли е, или не, това със следенето е реален феномен в проект, в който всичко се вижда. Независимо дали отявлено ще се декларира, или ще се прави неинвазивно, е практически невъзможно да се избегне. Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 29 април 2026 (UTC) :::::{{цб|Просто може би започвам да се замислям, че всеки, който участва, трябва да е наясно, че приносите му могат да бъдат следени.}} :::::Било е така, така и ще бъде. И по-добре, че е така. Дори и новите да не го осъзнаят веднага, все ще им светне лампичката някога. Още при първата редакция биваш информиран, че приносите ти са публично достояние, както и че твои добавки може да бъдат редактирани от други като теб. Ако не си съгласен, просто не редактираш. Ако първоначално се съгласиш, но с времето си промениш мнението, винаги можеш да се оттеглиш. Или го приемаш, или продължаваш напред с нещо друго от живота. Не е квантова физика, че да се мъдри толкова. :) :::::Групата на патрульорите е живият пример за това, че понякога остава впечатлението, че определен редактор следи/гони друг редактор. Как последният го възприема, вече е съвсем отделен въпрос. Както и дали „следящият“ следи за качеството в страниците, или го прави под съвсем други причини. Последно си проличава, даже и да не е веднага. ;) :::::А патрулирането е една от най-неприятните дейности в Уикипедия, но реално полезни, защото без това наблюдаване/следене на редакции (и редактори) Уикипедия може би щеше да изглежда съвсем различно, при това в недобра светлина. И сега се намират вандализми, преседели с години. Вероятно можеш да си представиш какво би било, ако ги нямаше хората и за това... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 30 април 2026 (UTC) :::::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че... Когато пипна някоя страница и същият потребител я пипне веднага след мен, да го наречем съвпадение. Поне първите десетина пъти. Когато това се повтори няколкостотин пъти, вече сме далеч от съвпаденията. И той твърди, че просто редовно преглеждал страницата Последни промени. А когато не съм се логвал в профила си и пипна която и да е страница, изведнъж същият потребител дори не я докосва. Интересно, а? Но все тая. Това, което казваш, за спирането на дейността е най-добрият вариант за мен, който всъщност обмислям от доста време и на двайсет годишнината ми тук след точно един месец може и да го осъществя. Едва ли де, но поне ще се опитам да намаля още повече редакциите си. Нещо от рода на по една седмично. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 04:12, 30 април 2026 (UTC) :::::::[[Потребител:Batman tas|Batman tas]], {{цб|само че съответния потребител не го виждам в списъка на патрульорите, така че...}} Така че какво? :::::::Патрульорите от списъка имат възможността да маркират дадени редакции като „патрулирани“ което на практика означава „на мен ми изглежда добре“ и нищо повече. Това по никакъв начин няма отношение към проверката на нечии редакции което може да се върши от всички, включително и нерегистрирани потребители. :::::::Не забравяй също и че всеки може да включва каквито си иска статии в своя [[У:НАБЛ|Списък за наблюдение]] и това не подлежи на никакъв коментар. Ако въпросният потребител има навика да си добавя във списъка всички страници по дадена тема е напълно нормално да „пипа веднага“ когато види нещо което според него е нередно. :::::::Горното важи и за страницата с [[Специални:Последни_промени|последните промени]]. Всеки, абсолютно всеки, дори нерегистриран може да ги преглежда, редовно, че дори и в реално време на всяка секунда ако желае. Неслучайно тя е най-отгоре във секцията с полезни връзки. Така че няма никакво значение дали ти харесва или не че някой ти преглежда редакциите. Това е фундаментално свойство на Уикипедия. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:40, 30 април 2026 (UTC) :::::::: ...така че, [[Потребител:Сале|Сале]], е ясно, че има някакво умишлено следене на редакциите ми, след като понякога пипам случайни страници, които по никакъв начин не са свързани с интересите ми и изведнъж същият потребител ги пипа, а с неговите интереси пък изобщо няма как да са свързани. Но да, вече ти и някой друг дадохте да стане ясно, че редактирането в уикипедия идва с риска от столкъри, затова няма да се оплаквам. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 17:07, 30 април 2026 (UTC) {{od|::::::::}} Не бива да остава впечатление, че тормозът над редактори и преследването им са толерирани ''по принцип'' в Уикипедия. Проблемът по-скоро е, че може да бъде доста трудна преценката дали действително е налице преследване с цел тормоз, вместо нормално добросъвестно и добронамерено участие в проекта, и дали възможното преследване не е свързано с някаква реципрочна форма на тормоз, която е важна от гледна точка на справедливостта. Започнах страницата [[Уикипедия:Тормоз и преследване]], тъй като винаги е добре да има адаптирана към местните условия и натрупан опит политика, вместо просто да се ползват чуждите (като [[:en:WP:HARASSMENT]]). Не съм сигурен колко време ще мога да отделя, но определено ще ми е сред по-важните задачи в Уикипедия. Естествено, коментари и предложения за важни неща за отразяване са добре дошли. Междувременно бих споделил ''по принцип'' (не просто за конкретния случай) обичайния си скромен съвет, произтичащ също от опита ми като администратор. Ако се окажете в конфликт с друг редактор, старайте се да бъдете „на ниво“. Ако се държите подчертано добронамерено, добросъвестно, цивилизовано и въобще в съответствие с принципите на Уикипедия, за страничните наблюдатели – включително за администраторите – е много по-лесно да идентифицират бързо кой създава проблемите и да вземат мерки. Обратно, ако слезете до нивото на другия редактор, за „не му останете длъжни“, превръщате един ясен казус в заплетен „масов бой в местна дискотека“. Изкушаващо е „каквото повикало, такова се обадило“, но точно това прави тези казуси сложни, а в резултат може въобще да не получите желаната справедливост, защото никому няма да се занимава да разплита случая, в който тъй или иначе всеки е „налял доста масло в огъня“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:00, 1 май 2026 (UTC) == Call for Community Candidates – Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 == ''Please help us and your community by translating this announcement into your language!'' Dear all, The [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026]] is currently underway. There are 4 seats allocated to community representatives. Community members are invited to nominate themselves as candidates for these seats. These positions will be filled through a vote by the CEE community. '''Eligibility criteria:''' * Candidates must be [[Meta:Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026/Eligibility|eligible voters]]: ** Have a Wikimedia account created before 18 December 2025 ** Have at least 300 edits between 18 December 2025 and 18 June 2026 ** Must not have been blocked between 18 March 2026 and 18 June 2026 * Must have participated in at least 2 of the last 3 [[Meta:Wikimedia CEE Hub/CEE Hub Status Meeting|CEE Hub Advisory Group meetings]] You can check your eligibility using the following tool: https://cee-sc-election.toolforge.org/ '''How to proceed:''' Candidates may nominate themselves or be nominated by others. If nominated by others, the candidate must explicitly accept the nomination before 18 June 2026. The candidate should create their nomination page and submit their candidacy [[Meta:Wikimedia_CEE_Hub_Steering_Committee_Election_2026/Nominations|here]]: Please also inform your communities about the election and encourage participation. Best regards,   Electoral Commission of Wikimedia CEE Hub Steering Committee Election 2026 --[[Meta:Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Meta:Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:00, 30 април 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MHeidarzadeh-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=30401522 --> == Качество и справедливост 2.0 == Изглежда, че войната между потребителите за/против '''година''' или '''г.''' [[хибридна война|хибридно]] продължава - горещите точки са например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2._%D1%81%D0%B2._%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)&curid=791318&diff=12894272&oldid=12894104 тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&curid=678349&diff=12894273&oldid=12894105 тук]. Моля някой да обърне внимание на това (следене, връщания) и да вземе конструктивно решение. [[Специални:Приноси/&#126;2026-26341-62|&#126;2026-26341-62]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-26341-62|беседа]]) 14:15, 30 април 2026 (UTC) : Какво конструктивно решение може да се вземе освен ''да не се променя вече използваният стил''? :# „[[Специални:Diff/11087036|просто спрете да съкращавате наред вече изписан текст]]“; :# „[[Специални:Diff/11118885|Престанете да правите спорни редакции - няма да стане с насилие]]“; :# „[[Специални:Diff/11119134|недейте променя „година“ на „г.“, където вече го има. И, разбира се, в пълното си право сте Вие също да изисквате да не се променя „г.“ на „година“, там където пък него го има]]“. : Тези без последното са думи на създаващите конфликти уикипедианци. Ако някой е тук от 20 години, трябва ли да се мисли за бог? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 30 април 2026 (UTC) ::Създаващият конфликт си ти, при това пренебрегвайки актуални правила (у:птв например), цитирайки реплики отпреди сто години, когато такъв консенсус имаше (отдавна няма, което се вижда и в избирателното ти връщане само на редакциите на двама редактори).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:44, 30 април 2026 (UTC) ::: Кога е повратният момент, в който консенсусът е отпаднал? Изтъкваш, че преди е имало, а сега няма. Може ли препратка? Ще се радвам да чуя и всякакви други аргументи като цяло. Например кои са тези двама редактори, кои трябва да бъдат ''добавени към списъка'', тоест правили са спорни редакции, но аз, видиш ли, не съм връщал тях. Питам съвсем добронамерено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:53, 30 април 2026 (UTC) ::::Твърдя, че няма, защото не се поддържа. Консенсус има докато се поддържа от общността - пример е, че връщаш само редакциите на двама редактори в определена посока. На няколко пъти съм ти обръщала внимание, че не проверяваш какво връщаш и само връщаш промени независимо дали възстановяват оригинално положение или го променят, така че тези измислици, че следваш някакво несъществуващо правило не минават.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:03, 30 април 2026 (UTC) ::::: А може ли препратка, където наистина съм направил такава редакция, за да я обсъдим и да си взема бележка? Може ли в бъдеще ти и Мико да не развивате съкращения в статии, използващи съкращения, за да не се повтаря всичко отначало, като например [[Специални:Diff/12885151]], където Спасимир е използвал един стил, докато Мико не го е променил. Впоследствие се включваш и ти и защитаваш неговата гледна точка. Може ли да ми се обясни кои съкращения трябва да се променят? Питах Мико защо променя „г.“ на „година“, но не „пр. Хр.“ на „преди Христа“. Не получих отговор. Останах с впечатлението, че не харесвате ''телеграфния стил'' и се борите за неговото отпадане. Но в същото време използвате SI (Мико вече обясни) и където е изписано „метра“ се променя на ''m''. Но при цитиране на книги пишете „с.“, а не „страница“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:14, 30 април 2026 (UTC) :::::: Ако някой от администраторите, които не пишат статии, се „вържат“ за пореден път и подкрпят {{нлн|преследвача}}, а не преследвания, подрепят {{нлн|вредния създател на връщания и ненужни конфликти}}, а не този, който пише статии, ще е поредното дъно и деморализация на този проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:08, 30 април 2026 (UTC) :::::: И, като леко отклонение, се запитайте в коя институция {{нлн|събуждат в 6:00 часа и кой пребивава там}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:10, 30 април 2026 (UTC) ::::::: {{@|Rumensz}}, обидни епитети и язвителни подмятания по адрес на други редактори, особено без съществен принос по ''съществото'' на дискусия, са неконструктивни и нарушават [[Уикипедия:Уикиетикет]], [[Уикипедия:Цивилизованост]] и [[Уикипедия:Никакви лични нападки]]. ::::::: Бележки по същество, включително критични към други участници в проекта, са добре дошли. Но те трябва да съответстват на духа на Уикипедия – „уважавайте колегите си уикипедианци, дори когато имате разногласия с тях“ е един от [[Уикипедия:Петте стълба|петте стълба]] на енциклопедията ни. ::::::: Предвид многократните Ви и дългосрочни предишни блокирания за нецивилизовано поведение, моля, приемете това като официално предупреждение относно поведението Ви. Разчитам да проявите отговорност; ако подобни нарушения продължат, може да последва ново блокиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 1 май 2026 (UTC) pec6kq0sg6w44jb4y9osaaa8q4n3l91 Тъгите на България 0 72493 12896116 12882300 2026-05-02T13:03:03Z Lordakryl 135164 Шаблон Иван Вазов 12896116 wikitext text/x-wiki {{Книга | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | език = [[български език|български]] | автор = [[Иван Вазов]] | илюстратор = | издадена-година = [[1877]] | издадена-държава = [[Букурещ]], <br>{{флагче с име|Румъния}} | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = | вид = [[стихосбирка]] | публикувано в = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = }} {{без източници|06:56, 20 февруари 2023 (UTC)}} '''„Тъгите на България“''' е втората [[стихосбирка]] на [[Иван Вазов]], издадена в [[Букурещ]] през [[1877]] г. Подписана е с истинското име на автора, за разлика от предишната „[[Пряпорец и гусла]]“ от [[1876]] г., подписана с [[псевдоним]]а „Пейчин“. Представлява отражение на болката от поражението на [[Априлското въстание]] и безразличието на [[Европа]]. Стихосбирката съдържа следните стихотворения: {| class="wikitable" |+ !1 изд. 1877<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fantlab.ru/edition452988|заглавие=И. Вазовъ «Тѫгитѣ на Бѫлгария» 1877|дата=2026|издател=Fantlab|език=ru}}</ref> !1895<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fantlab.ru/edition452867|заглавие=Иванъ Вазовъ «Тѫгитѣ на България» 1895|дата=2026|издател=Fantlab|език=ru}}</ref> !slovo.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240609051643/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=849&Level=1|заглавие=Иван Вазов «Тъгите на България»|дата=2024|издател=Slovo.bg|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240609051643/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=849&Level=1|архив_дата=2024-06-09|достъп_дата=2026-04-18}}</ref> |- |На Бѫлгария |На България |На България |- |«Чуйшъ ли грѫмътъ при Морава?..» |«Чуйшъ ли гръмътъ при Морава?..» |Чуйш ли гръмът при Морава?... |- |Жалби |Жалби |Жалбите на майките |- | | |Политика (из «[[Пряпорец и гусла]]») |- | | |Към Европа (из «[[Пряпорец и гусла]]») |- | | |Триумфът на турчина (из «[[Пряпорец и гусла]]») |- | | |Дизраели (из «[[Пряпорец и гусла]]») |- | | |На лирата ми (из «[[Пряпорец и гусла]]») |- |Горко, пилци, вамъ! |Горко, пилци, вамъ! |Горко, пилци, вам! |- |Доброволецътъ |Доброволецътъ |Завърналий се доброволец от Сърбия |- |На унгарскитѣ софти |На унгарскитѣ софти |Сабята на Абдул Керим паша (Дерзайте, вий, мръсници) |- |«Е добрѣ; но ази гледамъ...» |«Е добрѣ, но ази гледамъ...» |Е добре, но ази гледам... |- |Т. Каблишкову |Т. Каблешкову |Т. Каблешкову |- |Пастирьтъ |Пастирьтъ |Пастирят |- |Подѫлъ ли е бѫлгарский народъ? |Подълъ ли е българский народъ? |Подъл ли е българският народ |- |Боятъ при Гредетинъ |Боятъ при Гредетинъ |Боят при Гредетин |- |«Грѫмъ ли екне по небето...» |«Гръмъ ли екне отъ небето?..» |При Морава ("Гръм ли екне от небето") |- |O tempora, o, mores! |O tempora, o, mores! |Векът! (O tempora, o, mores!) |- |Радецки (из «[[Пряпорец и гусла]]») | | |- |На леди Странгфордъ |На леди Странгфордъ |На леди Странгфорд |- |Бунтътъ |Бунтътъ |Бунтът |- |Росия! |Русия! |Русия! |- |«Като гаснемъ, като чезнемъ...» |Въ чужбина |Заточеници в Азия («Като гаснем, като чезнем...») |- |Послѣднята борба |Послѣднята борба |Последнята борба |- | | |Полет (из "[[Избавление]]") |- |Пролѣть |Пролѣть |Пролет ("Сладко вече греят") |} == Вижте също == * [[Избавление]] {{Уикиизточник}} == Външни препратки == <references /> * [https://web.archive.org/web/20240609051643/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=849&Level=1 Пълен текст на стихосбирката] {{Иван Вазов|state=collapsed}} [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Стихосбирки на Иван Вазов]] [[Категория:Книги от 1877 година]] [[Категория:Култура в Букурещ]] 73zw1dxibic7n30a04pqsa1rormdbuw Меджик Джонсън 0 73252 12896560 12408585 2026-05-02T20:56:49Z Gvelf 29234 Замяна на линк с по-подходящ. 12896560 wikitext text/x-wiki {{Баскетболист |име на играча = Еъвин Джонсън |снимка = [[Файл:Magic Lipofsky.jpg|250px]] |прякор = Меджик |място на раждане = [[Лансинг]], [[Мичиган]], [[САЩ]] |място на смъртта = |височина = 206 cm |тегло = 100 kg |пост = гард/крило |настоящ отбор = отказал се |номер = |години = 1979 – 1991 </br> 1996 |отбори = [[Лос Анджелис Лейкърс|ЛА Лейкърс]] </br> [[Лос Анджелис Лейкърс|ЛА Лейкърс]] |национален отбор години= |национален отбор = {{бк|САЩ}} }} '''Ървин „Меджик“ Джонсън''' ({{lang|en|Earvin „Magic“ Johnson}}), роден на [[14 август]] [[1959]] г. в [[Лансинг]], [[Мичиган]], е бивш американски [[баскетболист]]. Въпреки високия си ръст (206 cm) играе като плеймейкър, като почти единодушно е смятан от специалистите за най-добрия играч в историята на баскетбола на този пост. За 12 години в Националната баскетболна асоциация ([[НБА]]), всичките с екипа на [[Лос Анджелис Лейкърс]], Меджик печели 5 титли ([[1980]], [[1982]], [[1985]], [[1987]] и [[1988]]) и има още 4 загубени финала. Избран е три пъти за [[Най-полезен играч в НБА|MVP (Най-полезен играч)]] на редовния сезон ([[1987]], [[1989]] и [[1990]]), както и три пъти за MVP във финалите (1980, 1982 и 1987). Има 12 участия в [[Мач на звездите в НБА|Мача на звездите]], като на 2 пъти (1990 и 1992) е избран и за MVP в тези срещи. Попада 9 пъти в първия отбор на лигата. През 1992 г. печели златен медал на [[олимпийските игри]] в [[Барселона]] с [[Отбора мечта]], на който е капитан заедно с [[Лари Бърд]]. През [[1996]] г. е избран сред 50-те най-добри играча в историята на НБА. През [[2002]] г. е приет и в [[Зала на славата на баскетбола|Залата на славата на баскетбола]]. Прякорът си Меджик получава още в ученическите си години, когато е на 15 години, от спортен журналист, който е впечатлен от играта му в мач от ученическото първенство на града, в който той вкарва 36 точки, овладява 16 борби и дава 16 асистенции. Учи в [[гимназия]] Lansing Everett ([[1974]] – [[1977]] г.), като през 1977 г. печели титлата на ученическия баскетболен шампионат в града. След гимназията постъпва в [[Университет]]а [[Мичиган Стейт]] (1977 – [[1979]] г.). Още в първата си година като студент Меджик извежда отбора си до финалите в университетското първенство, а през следващата (1979) донася и шампионската титла на Мичиган Стейт. Във финала на турнира Мичиган Стейт побеждава със 75:64 отбора на университета Индиана Стейт, воден от (това е първа загуба през сезона за Индиана Стейт). Меджик е избран за най-добър играч в първенството през тази година. През 1979 г. Лос Анджелис Лейкърс избира под № 1 в драфта на новобранците в [[НБА]] Меджик, който се присъединява към отбора, чийто лидер е легендарният център [[Карийм Абдул-Джабар]]. Още в първата си година сред професионалистите Меджик стига до финалите в лигата, където Езерняците повеждат с 3 – 2 победи (играе се до 4 победи) на Филаделфия 76, водени от друга баскетболна легенда – [[Джулиус Ървинг]], известен още и като Д-р Джей. Абдул-Джабар обаче получава контузия на глезена в петата среща от финалната серия и не може да пътува за решителния двубой във Филаделфия. В отсъствието на Карийм Меджик започва като център и успява да изведе Езерняците до сензационна победа (123:107) и шампионската титла. Представянето на Меджик (42 точки, 15 борби, 7 асистенции и 3 откраднати топки), който в тази среща играе на всички постове в баскетбола – център, крило и гард, е определяно от мнозина като най-великото индивидуално изпълнение в отборен спорт за всички времена. Меджик държи рекорда за най-много асистенции в мач от плейофите (24). Той е на пето място в историята на НБА по асистенции (след Джон Стоктън) и по направени трипъл-дабъли (след [[Оскар Робъртсън]]). Меджик е принуден да прекрати преждевременно баскетболната си кариера през 1991 г., когато шокиращо обявява, че е носител на вируса на [[СПИН]]. През [[1996]] г. Меджик Джонсън се връща в НБА, за да изиграе последните 32 мача за сезона. Той помага на Езерняците да се класират за плейофите, но там са отстранени още в първия кръг от шампиона Хюстън Рокетс. С невероятния си стил на игра, подаванията „без да гледа“ и незабравимата си усмивка, Меджик променя завинаги представите за баскетбола. Воден от него, отборът на Лос Анджелис Лейкърс доминира в НБА през 1980-те години (5 титли и общо 8 финала през това десетилетие), като същевременно играе и може би най-красивия баскетбол в историята, наречен Showtime (''„Време за шоу“''). Мнозина специалисти и журналисти определят Меджик като най-добрият баскетболист в историята на играта и със сигурност най-универсалният. === Източници === * [http://www.nba.com/history/players/johnsonm_summary.html NBA History: Magic Johnson] {{уикицитат|Меджик Джонсън}} {{СОРТКАТ:Джонсън, Меджик}} [[Категория:Американски баскетболисти]] [[Категория:Американски олимпийски шампиони]] iaaa0l47k9cp0hujjkksd8ca34ot1bc Борислав Михайлов 0 74606 12896298 12889364 2026-05-02T17:05:19Z ~2026-26776-61 394685 12896298 wikitext text/x-wiki {{Футболист | прякор = | снимка = Borislav Mikhailov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1963}} [[Народна република България]] | височина = 185 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Вратар]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България|1980}} [[Левски (София)]] | години = 1981 – 1989<br>1989 – 1991<br>1992 – 1994<br>1994 – 1995<br>1995 – 1997<br>1997 – 1998<br>1998<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1981}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]]<br>{{Флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]]<br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)]]<br>{{Флагче|Швейцария|16px}} [[ФК Цюрих|Цюрих]] | мачове = 180<br>29<br>65<br>20<br>24<br>14<br>1<br>'''333''' | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = 1983 – 1998 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 102 | национален отбор голове = (0) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не |град на смъртта=[[София]], {{Флагче|България}} [[България]]}} '''Борислав (Боби) Бисеров Михайлов''' е [[Българи|български]] [[футболист]], [[вратар]]. През 2011 г. в масова анкета е обявен за вратар на идеалния [[Национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] за всички времена.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_1140665679/slide_1_Idealniyat_otbor_na_Bulgaria Идеалният отбор на България]</ref> Дългогодишен състезател на [[Левски (София)]] и втори по брой на участията в [[Български национален отбор по футбол|Българския национален отбор по футбол]], на който е капитан рекордните 60 мача и полуфиналист от [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.]] Най-продължителният президент на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] – 16 години: от 2005 до 2019 г. и от 2021 до 2023 г. Носител на [[Стара планина (орден)|Орден „Стара планина“]] I степен (20 юли 1994 г.) и почетен гражданин на [[София]].<ref>Президент на Републиката. Указ № 164. Държавен вестник. Брой 60, 26.7.1994 г.</ref> == Биография == Роден на 12 февруари 1963 г. в [[София]]. Син е на [[Бисер Михайлов]], вратар на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] и националния отбор, и баща на националния вратар [[Николай Михайлов]]. Играе в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] от [[1981]] до [[1989]] г. (180 мача за първенството), [[Белененсеш]] ([[Португалия]]) от 1989 до [[1991]] г., [[ФК Мюлуз]] ([[Франция]]) от [[1992]] до [[1994]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] в периода 1994 – 1995 г. От [[1995]] г. преминава в английския [[Рединг]] за цена от 800 000 [[британска лира|£]]. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора [[Шака Хислоп]]. В [[ПФК Славия (София)|Славия]] играе през [[1997]]/[[1998|98]] г. и за [[ФК Цюрих]] ([[Швейцария]]) през [[1998]]/[[1999|99]] г. Шампион на страната през [[1984]], [[1985]] и [[1988]] г., носител на купата през [[1982]], [[1984]] и [[1986]] г. В [[А ПФГ|А група]] има 214 мача. С екипа на Левски е изиграл 34 мача за [[Национална купа на България|купата на страната]] и 18 мача в евротурнирите (6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 5 за [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). След финала за купата през 1985 г. между [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и Левски е сред наказаните с изключване от футбола, но е реабилитиран след половин година. Има 93 мача за националния отбор и 9 за олимпийския – общо 102, от които 60 като капитан (рекорд за България). Дебютира на [[4 май]] [[1983]] г. срещу [[Куба]] в София (3:2), последен мач на [[5 юни]] [[1998]] г. срещу [[Алжир]] (2:0) в София. Неговият мач № 100 е на [[6 ноември]] [[1996]] г. срещу [[Саудитска Арабия]] 0:1 като гост. Има и един мач за "Б" националния отбор и 3 официални мача и 9 контроли за младежкия национален отбор до 21 години. Изиграл е и 5 контроли за олимпийския национален отбор. Участва на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[1986]] г. в [[Мексико]] (осминафинал, играе 4 мача), полуфиналист от Световното първенство през [[1994]] г. в [[САЩ]] (в 7 мача), както и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] през 1996 г. в [[Англия]] (в 3 мача). Участва в мача [[Европа]] – [[Африка]] (4:0) през [[2001]] г. в [[Бари]]. Борислав Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за [[Футболист № 1 на България]] през [[1986]] г. По-късно влиза в ръководството на Левски. От [[2000]] г. е член на Изпълкома на Българския футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От [[2001]] г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на [[21 октомври]] [[2005]] г. На 30 януари 2009 г. е преизбран на поста, след като за кандидатурата му гласуват 316 от 373 делегата на конгреса на БФС. На 22 март 2011 година Борислав Михайлов е избран за член на Изпълкома на УЕФА. Той е първият българин, избран на този пост. На 14 февруари 2014 г. е избран за трети път за президент на БФС. На 16 февруари 2018 г. е преизбран отново за президент на БФС. == Успехи като ръководител на БФС == Като шеф на БФС Боби успява да подобри състоянието на базите. По негово време е изградена Национална база "Бояна" - при това изцяло със средства от ФИФА и УЕФА<ref>[https://btvsport.bg/bgfootball/canko-cvetanov-bazata-v-bojana-trjabva-da-nosi-imeto-na-bobi-video.html Цанко Цветанов: Базата в Бояна трябва да носи името на Боби (ВИДЕО)]</ref> През 2015 Михайлов и министъър Красен Кралев откриват реновираният национален стадион "Васил Левски".<ref>[https://offnews.bg/sport/krasen-kralev-i-bobi-mihajlov-pokazvat-remontirania-natcionalen-stadio-553440.html Красен Кралев и Боби Михайлов показват ремонтирания Национален стадион]</ref> През време на неговото управление България бива представена в различни международни институции. На 17 юли 2007 Боби Михайлов става член на Съдийката комисия към ФИФА<ref>[https://topsport.bg/archive/bobi-mihaylov-s-post-i-vav-fifa.html Боби Михайлов с пост и във ФИФА]</ref> През 2011 той е избран и за член на Изпълнителното бюро на УЕФА и е на този пост до 2019 включително<ref>[https://bntnews.bg/news/ot-bfs-otchetoha-zaslugata-na-borislav-mihailov-za-razvitieto-na-balgarskiya-futbol-1386209news.html От БФС отчетоха заслугата на Борислав Михайлов за развитието на българския футбол]</ref> . България е домакин на няколко големи международни форума, включително Европейското първенство за юноши до 17 г. през 2015 г. и това за девойки до 17 г. през 2019 <ref>[https://btvsport.bg/sport/balgarija-shte-bade-domakin-na-evro-2019-za-devojki.html България ще бъде домакин на Евро 2019 по футбол за девойки до 17 години]</ref> Под негово ръководство БФС се превръща в '''първата напълно дигитализирана футболна федерация в света'''<ref>[https://bntnews.bg/news/bfs-s-revolyucionna-stapka-v-procesa-po-digitalizaciya-na-futbola-1200131news.html БФС с революционна стъпка в процеса по дигитализация на футбола]</ref> – процес, който получава висока оценка от ФИФА и УЕФА. Въведени са електронни системи за регистрация на играчи, конкурси и управление на състезанията.<ref name=":2">Под негово ръководство БФС стана една от първите напълно дигитализирани футболни федерации в света – процес, който получи висока оценка от ФИФА и УЕФА. Въведоха се електронни системи за регистрация на играчи, конкурси и управление на състезанията.</ref> През 2021 по време на неговото управление е и въведена системата VAR (видео асистент рефер) <ref name=":3">[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sistemata-var-mozhe-da-byde-vyvedena-v-bylgarskoto-pyrvenstvo-do-2021-g-2203015 Системата ВАР може да бъде въведена в българското първенство до 2021 г.]</ref>На 21 септември 2011 той получава признание и в лично качество - е награден от Мишел Платини и получава "Златна Шапка" и медал, тъй като е изиграл над 100 мача за страната си. Като успех на Боби Михайлов може да се отчете и че успява многократно да увеличи бюджета на БФС и да създаде финасова стабилност. В отговор на критики от Стилян Петров, Боби Михайлов отбелязва, че БФС е платило образованието на Стилян Петров<ref>[https://sportal.bg/news-2021102209515279772 Борислав Михайлов: Няма проблем да работя с Бербатов]</ref> == Критики == От 2004 г. България не успява да се класира на голям футболен форум. С времето Боби Михайлов се забърква и в някои скандали. Той е заснет да празнува Нова година (2011 г.) в Сингапур с Дан Тан, известен като бос на азиатското „черно тото“ и Костадин Хаджииванов-Коце Маца. <ref name=":2" /> Малко след това се играе приятелският мач Естония – България (9 февруари 2012 г.), който ФИФА разследва за манипулация. <ref name=":2" /> Главният съдия е арестуван в Унгария, а мачът e анулиран. Радж Перумал (дясна ръка на Дан Тан) в книгата си нарича българите „партньори“ на схемата. <ref name=":2" /> През есента на 2015 Михайлов избира да подкрепи Платини като кандидат за президент на ФИФА въпреки разразилият се корупционен скандал с него. <ref>[https://sportal.bg/news-2020062007455119063 Боби Михайлов подкрепи Платини]</ref> През октомври 2019 г. евроквалифационният мачът {{имеНОФ|България}} - {{имеНОФ|Англия}} (0 – 6) e опорочен от расистки прояви на фенове. На 15 октомври 2019 г. след тежката загуба и след разследване на БФС от [[ГДБОП]] оставката му е поискана публично. Министър-председателят [[Бойко Борисов]] дава нареждане на министъра на младежта и спорта [[Красен Кралев]] да се преустановят всякакви отношения с Българския футболен съюз, включително и финансови, докато Борислав Михайлов не подаде оставка.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/kakvo-sledva-sled-ostavkata-na-borislav-mikhaylov|заглавие=Какво следва след оставката на Борислав Михайлов?|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Стефан|автор_препратка=|дата=15 октомври 2019 г|труд=|издател=Българска национална телевизия|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=16 октомври 2019 г|цитат=}}</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2019/10/15/265524/борислав-михайлов-подаде-оставка-полицията-влезе-в-бфс-обзор nova.bg]</ref>През 2023 г. Боби Михайлов е обвинен от Стилиян Петров в некомпетентно и порочно управление.<ref name=":0">[https://bntnews.bg/news/stiliyan-petrov-bfs-tryabva-da-se-izvini-publichno-za-nekompetentnoto-i-porochno-upravlenie-1228159news.html Стилиян Петров: БФС трябва да се извини публично за некомпетентното и порочно управление]</ref> Според Петров федерацията не стимулира клубовете да развиват български футболисти. <ref name=":0" /> През 2023 г. прокуратурата прави проверка на БФС във връзка съмнения за черно тото и неправилно изразходване на публичен ресурс.<ref name=":1">[https://bnrnews.bg/main/post/278531/prokuraturata-proveryava-rakovodstvoto-na-bfs-za-cherno-toto-i-razhodvane-na-publichen-resurs Прокуратурата проверява ръководството на БФС за "черно тото" и разходване на публичен ресурс]</ref><ref name=":1" /> == Подадена оставка и юридически казус == На 18 октомври 2019 г. официално депозира оставката си пред Изпълкома на БФС, след което дава пресконференция за журналистите, по повод дейността му като президент на БФС в последните 14 години. На заседание на [[БФС]], на 28 април 2021 г. Михайлов оттегля подадената оставка и така отново се завръща като президент на [[БФС]], също така се отменя и извънредният конгрес за нов президент.<ref>[https://m.24chasa.bg/sport/article/9749379 24chasa.bg]</ref> На 5 май 2021 г. [[Агенция по вписванията|Агенцията по вписвания]] отказва Михайлов да бъде вписан като президент на [[БФС]]. На 1 юни 2021 г. [[Софийски градски съд]] отменя отказа на Агенцията.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/9844778 24chasa.bg]</ref> На [[6 август]] [[2021]] г. апелативният съд потвърждава, че Борислав Михайлов е президент на БФС. На 12 октомври 2021 г. на извънреден конгрес на БФС за избор на нов президент, Михайлов получава 241 гласа, докато за основния му конкурент [[Димитър Бербатов]] гласуват 230. В интервю за [[Си Ен Ен]] Бербатов заявява, че на конгреса са регистрирани 483 делегати и са нужни 242 гласа (над 50 % = 241,5), за да бъде избран президент. Не се провежда втори тур, а ръководството на конгреса обявява Михайлов за победител.<ref>[https://edition.cnn.com/2023/11/17/sport/dimitar-berbatov-borislav-mihaylov-bulgaria-soccer-spt-intl/index.html edition.cnn.com]</ref> На 27 ноември 2023 г., след масови протести от страна на футболни запалянковци, на конгрес на БФС Михайлов подава оставка като негов президент. == Личен живот, болест и смърт == Женен е за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] (р. 1975). Има три деца (две дъщери и син) – Бисера и [[Николай Михайлов (футболист)|Николай]] от първия си брак, и Елинор – от брака си с Мария Петрова. В края на 2008 г. се ражда първият му внук. На 24 ноември 2025 г. Борислав Михайлов е приет по спешност в [[Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда|болница „Токуда“]] (София) след инсулт, като първоначално е в стабилно, контактно и адекватно състояние под наблюдение.<ref>[https://bntnews.bg/news/borislav-mihailov-e-priet-v-bolnica-sled-insult-1366513news.html Борислав Михайлов е приет в болница след инсулт], БНТ, 24.11.2025.</ref> Умира на 31 март 2026 г. в София, на 63-годишна възраст в резултат на тежко боледуване.<ref>[https://bntnews.bg/news/borislav-mihailov-pochina-na-63-godishna-vazrast-1386194news.html Борислав Михайлов почина на 63-годишна възраст], БНТ, 31.03.2026</ref> Погребението е на 4 април, като на поклонението в центъра на София се събира целия футболен елит. == Статистика по сезони == * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1981]]/[[1982|82]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 24 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1982]]/[[1983|83]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1983]]/[[1984|84]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 30 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1984]]/[[1985|85]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 29 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/пр. – [[А ПФГ|А РФГ]], 10 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/[[1987|87]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 26 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1987]]/[[1988|88]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1988]]/[[1989|89]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 11 мача * [[Белененсеш]] – [[1989]]/[[1990|90]] – [[Португалска лига|Португалска лига 1]], 7 мача * [[Белененсеш]] – [[1990]]/[[1991|91]] – Португалска лига 1, 20 мача * [[Белененсеш]] – [[1991]]/ес. – Португалска лига 2, 2 мача * [[Мюлуз]] – [[1992]]/пр. – [[Лига 2]], 18 мача * Мюлуз – 1992/[[1993|93]] – Лига 2, 22 мача * Мюлуз – [[1993]]/[[1994|94]] – Лига 2, 25 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 17 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1995]]/ес. – [[А ПФГ|А РФГ]], 3 мача * [[Рединг]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[Чемпиъншип]], 16 мача * [[Рединг]] – [[1996]]/[[1997|97]] – Чемпиъншип, 8 мача * [[ПФК Славия (София)|Славия]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 14 мача * [[ФК Цюрих]] – [[1998]]/ес. – [[Швейцарска Суперлига]], 1 мач == Постижения == * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]] ('''3'''): 1984, 1985, 1988 * Носител на [[Купа на Народна република България|Купата на България]] ('''3'''): 1982, 1984, 1986 * [[Футболист № 1 на България]]: 1986 * Рекордьор като капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] с 60 мача * Втори по брой на участията в националния отбор по футбол на България със 102 мача. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://worldsport.fhhost.com/viewtopic.php?t=1037 Форум на World Sport] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=77569 Великите 10 вратари на световните първенства] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200601034840/https://www.sportal.bg/news.php?news=77569 |date=2020-06-01 }}, Спортал * [http://personi.dir.bg/person.php?id=17 Борислав Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818130147/http://personi.dir.bg/person.php?id=17 |date=2016-08-18 }}, Personi * [http://www.bfunion.bg/about/president Официален сайт на БФС, Президент – Борислав Бисеров Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160806102824/http://www.bfunion.bg/about/president |date=2016-08-06 }} * [http://www.sportal.bg/news.php?news=463171 Избират нов президент на БФС на 14 февруари (видео)], Спортал, 16 декември 2013 г. (12:51) * [http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html Борислав Михайлов е новият стар президент на БФС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141020233247/http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html |date=2014-10-20 }}, Телекабел TV], 14 февруари 2014 * [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1763527 Боби Михайлов: За първи път видях бъдещата си жена Мария в „24 часа“], Едуард Папазян, „24 часа“, 9 февруари 2013, 17:39 * [http://www.blitz.bg/sport/article/247747 Боби Михайлов: Ники Михайлов е голям вратар], Блиц-Спорт, 14 октомври 2014, 17:05 * [http://www.gol.bg/nacionalen-otbor/2014-10-14/bobi-mihaylov-niki-e-golyam-vratar Боби Михайлов: Ники е голям вратар], Gol.bg, 14 октомври 2014, 17:25 * [http://clubz.bg/9298-borislav_mihajlov_sinyt_mi_e_golqm_vratar Борислав Михайлов: Синът ми е голям вратар], Клуб „Z“, 14/10/2014, 20:30:39 {{България86-състав}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{България98-състав‎}} {{Футболист № 1 на България}} {{пост начало}} {{пост|[[Български футболен съюз|президент на Българския футболен съюз]]|[[21 октомври]] [[2005]]|[[18 октомври]] [[2019]]|[[Иван Славков]]|[[Михаил Касабов]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Борислав}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:УЕФА]] [[Категория:Президенти на Българския футболен съюз]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Български футболисти в Швейцария]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Почетни граждани на София]] 0tcmhds2mv8s9elb92rglrv0sda4y93 12896303 12896298 2026-05-02T17:11:35Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896298 на [[Special:Contributions/~2026-26776-61|~2026-26776-61]] ([[User talk:~2026-26776-61|б.]]) 12896303 wikitext text/x-wiki {{Футболист | прякор = | снимка = Borislav Mikhailov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1963}} [[Народна република България]] | височина = 185 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Вратар]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България|1980}} [[Левски (София)]] | години = 1981 – 1989<br>1989 – 1991<br>1992 – 1994<br>1994 – 1995<br>1995 – 1997<br>1997 – 1998<br>1998<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1981}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]]<br>{{Флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]]<br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)]]<br>{{Флагче|Швейцария|16px}} [[ФК Цюрих|Цюрих]] | мачове = 180<br>29<br>65<br>20<br>24<br>14<br>1<br>'''333''' | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = 1983 – 1998 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 102 | национален отбор голове = (0) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не |град на смъртта=[[София]], {{Флагче|България}} [[България]]}} '''Борислав (Боби) Бисеров Михайлов''' е [[Българи|български]] [[футболист]], [[вратар]]. През 2011 г. в масова анкета е обявен за вратар на идеалния [[Национален отбор по футбол на България|национален отбор на България]] за всички времена.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_1140665679/slide_1_Idealniyat_otbor_na_Bulgaria Идеалният отбор на България]</ref> Дългогодишен състезател на [[Левски (София)]] и втори по брой на участията в [[Български национален отбор по футбол|Българския национален отбор по футбол]], на който е капитан рекордните 60 мача и полуфиналист от [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.]] Най-продължителният президент на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] – 16 години: от 2005 до 2019 г. и от 2021 до 2023 г. Носител на [[Стара планина (орден)|Орден „Стара планина“]] I степен (20 юли 1994 г.) и почетен гражданин на [[София]].<ref>Президент на Републиката. Указ № 164. Държавен вестник. Брой 60, 26.7.1994 г.</ref> == Биография == Роден на 12 февруари 1963 г. в [[София]]. Син е на [[Бисер Михайлов]], вратар на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] и националния отбор, и баща на националния вратар [[Николай Михайлов]]. Играе в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] от [[1981]] до [[1989]] г. (180 мача за първенството), [[Белененсеш]] ([[Португалия]]) от 1989 до [[1991]] г., [[ФК Мюлуз]] ([[Франция]]) от [[1992]] до [[1994]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] в периода 1994 – 1995 г. От [[1995]] г. преминава в английския [[Рединг]] за цена от 800 000 [[британска лира|£]]. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора [[Шака Хислоп]]. В [[ПФК Славия (София)|Славия]] играе през [[1997]]/[[1998|98]] г. и за [[ФК Цюрих]] ([[Швейцария]]) през [[1998]]/[[1999|99]] г. Шампион на страната през [[1984]], [[1985]] и [[1988]] г., носител на купата през [[1982]], [[1984]] и [[1986]] г. В [[А ПФГ|А група]] има 214 мача. С екипа на Левски е изиграл 34 мача за [[Национална купа на България|купата на страната]] и 18 мача в евротурнирите (6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 5 за [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). След финала за купата през 1985 г. между [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и Левски е сред наказаните с изключване от футбола, но е реабилитиран след половин година. Има 93 мача за националния отбор и 9 за олимпийския – общо 102, от които 60 като капитан (рекорд за България). Дебютира на [[4 май]] [[1983]] г. срещу [[Куба]] в София (3:2), последен мач на [[5 юни]] [[1998]] г. срещу [[Алжир]] (2:0) в София. Неговият мач № 100 е на [[6 ноември]] [[1996]] г. срещу [[Саудитска Арабия]] 0:1 като гост. Има и един мач за "Б" националния отбор и 3 официални мача и 9 контроли за младежкия национален отбор до 21 години. Изиграл е и 5 контроли за олимпийския национален отбор. Участва на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[1986]] г. в [[Мексико]] (осминафинал, играе 4 мача), полуфиналист от Световното първенство през [[1994]] г. в [[САЩ]] (в 7 мача), както и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] през 1996 г. в [[Англия]] (в 3 мача). Участва в мача [[Европа]] – [[Африка]] (4:0) през [[2001]] г. в [[Бари]]. Борислав Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за [[Футболист № 1 на България]] през [[1986]] г. По-късно влиза в ръководството на Левски. От [[2000]] г. е член на Изпълкома на Българския футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От [[2001]] г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на [[21 октомври]] [[2005]] г. На 30 януари 2009 г. е преизбран на поста, след като за кандидатурата му гласуват 316 от 373 делегата на конгреса на БФС. На 22 март 2011 година Борислав Михайлов е избран за член на Изпълкома на УЕФА. Той е първият българин, избран на този пост. На 14 февруари 2014 г. е избран за трети път за президент на БФС. На 16 февруари 2018 г. е преизбран отново за президент на БФС. == Успехи като ръководител на БФС == Като шеф на БФС Боби успява да подобри състоянието на базите. По негово време е изградена Национална база "Бояна" - при това изцяло със средства от ФИФА и УЕФА<ref>[https://btvsport.bg/bgfootball/canko-cvetanov-bazata-v-bojana-trjabva-da-nosi-imeto-na-bobi-video.html Цанко Цветанов: Базата в Бояна трябва да носи името на Боби (ВИДЕО)]</ref> През 2015 Михайлов и министъър Красен Кралев откриват реновираният национален стадион "Васил Левски".<ref>[https://offnews.bg/sport/krasen-kralev-i-bobi-mihajlov-pokazvat-remontirania-natcionalen-stadio-553440.html Красен Кралев и Боби Михайлов показват ремонтирания Национален стадион]</ref> През време на неговото управление България бива представена в различни международни институции. На 17 юли 2007 Боби Михайлов става член на Съдийката комисия към ФИФА<ref>[https://topsport.bg/archive/bobi-mihaylov-s-post-i-vav-fifa.html Боби Михайлов с пост и във ФИФА]</ref> През 2011 той е избран и за член на Изпълнителното бюро на УЕФА и е на този пост до 2019 включително<ref>[https://bntnews.bg/news/ot-bfs-otchetoha-zaslugata-na-borislav-mihailov-za-razvitieto-na-balgarskiya-futbol-1386209news.html От БФС отчетоха заслугата на Борислав Михайлов за развитието на българския футбол]</ref> . България е домакин на няколко големи международни форума, включително Европейското първенство за юноши до 17 г. през 2015 г. и това за девойки до 17 г. през 2019 <ref>[https://btvsport.bg/sport/balgarija-shte-bade-domakin-na-evro-2019-za-devojki.html България ще бъде домакин на Евро 2019 по футбол за девойки до 17 години]</ref> Под негово ръководство БФС се превръща в '''първата напълно дигитализирана футболна федерация в света'''<ref>[https://bntnews.bg/news/bfs-s-revolyucionna-stapka-v-procesa-po-digitalizaciya-na-futbola-1200131news.html БФС с революционна стъпка в процеса по дигитализация на футбола]</ref> – процес, който получава висока оценка от ФИФА и УЕФА. Въведени са електронни системи за регистрация на играчи, конкурси и управление на състезанията.<ref name=":2">Под негово ръководство БФС стана една от първите напълно дигитализирани футболни федерации в света – процес, който получи висока оценка от ФИФА и УЕФА. Въведоха се електронни системи за регистрация на играчи, конкурси и управление на състезанията.</ref> През 2021 по време на неговото управление е и въведена системата VAR (видео асистент рефер) <ref name=":3">[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sistemata-var-mozhe-da-byde-vyvedena-v-bylgarskoto-pyrvenstvo-do-2021-g-2203015 Системата ВАР може да бъде въведена в българското първенство до 2021 г.]</ref>На 21 септември 2011 той получава признание и в лично качество - е награден от Мишел Платини и получава "Златна Шапка" и медал, тъй като е изиграл над 100 мача за страната си. Като успех на Боби Михайлов може да се отчете и че успява многократно да увеличи бюджета на БФС и да създаде финасова стабилност. В отговор на критики от Стилян Петров, Боби Михайлов отбелязва, че БФС е платило образованието на Стилян Петров<ref>[https://sportal.bg/news-2021102209515279772 Борислав Михайлов: Няма проблем да работя с Бербатов]</ref> == Критики == От 2004 г. България не успява да се класира на голям футболен форум. С времето Боби Михайлов се забърква и в някои скандали. Той е заснет да празнува Нова година (2011 г.) в Сингапур с Дан Тан, известен като бос на азиатското „черно тото“ и Костадин Хаджииванов-Коце Маца. <ref name=":2" /> Малко след това се играе приятелският мач Естония – България (9 февруари 2012 г.), който ФИФА разследва за манипулация. <ref name=":2" /> Главният съдия е арестуван в Унгария, а мачът e анулиран. Радж Перумал (дясна ръка на Дан Тан) в книгата си нарича българите „партньори“ на схемата. <ref name=":2" /> През есента на 2015 Михайлов избира да подкрепи Платини като кандидат за президент на ФИФА въпреки разразилият се корупционен скандал с него. <ref>[https://sportal.bg/news-2020062007455119063 Боби Михайлов подкрепи Платини]</ref> През октомври 2019 г. евроквалифационният мачът {{имеНОФ|България}} - {{имеНОФ|Англия}} (0 – 6) e опорочен от расистки прояви на фенове. На 15 октомври 2019 г. след тежката загуба и след разследване на БФС от [[ГДБОП]] оставката му е поискана публично. Министър-председателят [[Бойко Борисов]] дава нареждане на министъра на младежта и спорта [[Красен Кралев]] да се преустановят всякакви отношения с Българския футболен съюз, включително и финансови, докато Борислав Михайлов не подаде оставка.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/kakvo-sledva-sled-ostavkata-na-borislav-mikhaylov|заглавие=Какво следва след оставката на Борислав Михайлов?|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Стефан|автор_препратка=|дата=15 октомври 2019 г|труд=|издател=Българска национална телевизия|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=16 октомври 2019 г|цитат=}}</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2019/10/15/265524/борислав-михайлов-подаде-оставка-полицията-влезе-в-бфс-обзор nova.bg]</ref>През 2023 г. Боби Михайлов е обвинен от Стилиян Петров в некомпетентно и порочно управление.<ref name=":0">[https://bntnews.bg/news/stiliyan-petrov-bfs-tryabva-da-se-izvini-publichno-za-nekompetentnoto-i-porochno-upravlenie-1228159news.html Стилиян Петров: БФС трябва да се извини публично за некомпетентното и порочно управление]</ref> Според Петров федерацията не стимулира клубовете да развиват български футболисти. <ref name=":0" /> През 2023 г. прокуратурата прави проверка на БФС във връзка съмнения за черно тото и неправилно изразходване на публичен ресурс.<ref name=":1">[https://bnrnews.bg/main/post/278531/prokuraturata-proveryava-rakovodstvoto-na-bfs-za-cherno-toto-i-razhodvane-na-publichen-resurs Прокуратурата проверява ръководството на БФС за "черно тото" и разходване на публичен ресурс]</ref><ref name=":1" /> == Подадена оставка и юридически казус == На 18 октомври 2019 г. официално депозира оставката си пред Изпълкома на БФС, след което дава пресконференция за журналистите, по повод дейността му като президент на БФС в последните 14 години. На заседание на [[БФС]], на 28 април 2021 г. Михайлов оттегля подадената оставка и така отново се завръща като президент на [[БФС]], също така се отменя и извънредният конгрес за нов президент.<ref>[https://m.24chasa.bg/sport/article/9749379 24chasa.bg]</ref> На 5 май 2021 г. [[Агенция по вписванията|Агенцията по вписвания]] отказва Михайлов да бъде вписан като президент на [[БФС]]. На 1 юни 2021 г. [[Софийски градски съд]] отменя отказа на Агенцията.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/9844778 24chasa.bg]</ref> На [[6 август]] [[2021]] г. апелативният съд потвърждава, че Борислав Михайлов е президент на БФС. На 12 октомври 2021 г. на извънреден конгрес на БФС за избор на нов президент, Михайлов получава 241 гласа, докато за основния му конкурент [[Димитър Бербатов]] гласуват 230. В интервю за [[Си Ен Ен]] Бербатов заявява, че на конгреса са регистрирани 483 делегати и са нужни 242 гласа (над 50 % = 241,5), за да бъде избран президент. Не се провежда втори тур, а ръководството на конгреса обявява Михайлов за победител.<ref>[https://edition.cnn.com/2023/11/17/sport/dimitar-berbatov-borislav-mihaylov-bulgaria-soccer-spt-intl/index.html edition.cnn.com]</ref> На 27 ноември 2023 г., след масови протести от страна на футболни запалянковци, на конгрес на БФС Михайлов подава оставка като негов президент. == Личен живот, болест и смърт == Женен е за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] (р. 1975). Има три деца (две дъщери и син) – Бисера и [[Николай Михайлов (футболист)|Николай]] от първия си брак, и Елинор – от брака си с Мария Петрова. В края на 2008 г. се ражда първият му внук. На 24 ноември 2025 г. Борислав Михайлов е приет по спешност в [[Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда|болница „Токуда“]] (София) след инсулт, като първоначално е в стабилно, контактно и адекватно състояние под наблюдение.<ref>[https://bntnews.bg/news/borislav-mihailov-e-priet-v-bolnica-sled-insult-1366513news.html Борислав Михайлов е приет в болница след инсулт], БНТ, 24.11.2025.</ref> Умира на 31 март 2026 г. в София, на 63-годишна възраст в резултат на тежко боледуване.<ref>[https://bntnews.bg/news/borislav-mihailov-pochina-na-63-godishna-vazrast-1386194news.html Борислав Михайлов почина на 63-годишна възраст], БНТ, 31.03.2026</ref> == Статистика по сезони == * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1981]]/[[1982|82]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 24 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1982]]/[[1983|83]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1983]]/[[1984|84]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 30 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1984]]/[[1985|85]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 29 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/пр. – [[А ПФГ|А РФГ]], 10 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/[[1987|87]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 26 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1987]]/[[1988|88]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1988]]/[[1989|89]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 11 мача * [[Белененсеш]] – [[1989]]/[[1990|90]] – [[Португалска лига|Португалска лига 1]], 7 мача * [[Белененсеш]] – [[1990]]/[[1991|91]] – Португалска лига 1, 20 мача * [[Белененсеш]] – [[1991]]/ес. – Португалска лига 2, 2 мача * [[Мюлуз]] – [[1992]]/пр. – [[Лига 2]], 18 мача * Мюлуз – 1992/[[1993|93]] – Лига 2, 22 мача * Мюлуз – [[1993]]/[[1994|94]] – Лига 2, 25 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 17 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1995]]/ес. – [[А ПФГ|А РФГ]], 3 мача * [[Рединг]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[Чемпиъншип]], 16 мача * [[Рединг]] – [[1996]]/[[1997|97]] – Чемпиъншип, 8 мача * [[ПФК Славия (София)|Славия]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|А РФГ]], 14 мача * [[ФК Цюрих]] – [[1998]]/ес. – [[Швейцарска Суперлига]], 1 мач == Постижения == * [[Първа професионална футболна лига|Шампион на България]] ('''3'''): 1984, 1985, 1988 * Носител на [[Купа на Народна република България|Купата на България]] ('''3'''): 1982, 1984, 1986 * [[Футболист № 1 на България]]: 1986 * Рекордьор като капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]] с 60 мача * Втори по брой на участията в националния отбор по футбол на България със 102 мача. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://worldsport.fhhost.com/viewtopic.php?t=1037 Форум на World Sport] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=77569 Великите 10 вратари на световните първенства] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200601034840/https://www.sportal.bg/news.php?news=77569 |date=2020-06-01 }}, Спортал * [http://personi.dir.bg/person.php?id=17 Борислав Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818130147/http://personi.dir.bg/person.php?id=17 |date=2016-08-18 }}, Personi * [http://www.bfunion.bg/about/president Официален сайт на БФС, Президент – Борислав Бисеров Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160806102824/http://www.bfunion.bg/about/president |date=2016-08-06 }} * [http://www.sportal.bg/news.php?news=463171 Избират нов президент на БФС на 14 февруари (видео)], Спортал, 16 декември 2013 г. (12:51) * [http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html Борислав Михайлов е новият стар президент на БФС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141020233247/http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html |date=2014-10-20 }}, Телекабел TV], 14 февруари 2014 * [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1763527 Боби Михайлов: За първи път видях бъдещата си жена Мария в „24 часа“], Едуард Папазян, „24 часа“, 9 февруари 2013, 17:39 * [http://www.blitz.bg/sport/article/247747 Боби Михайлов: Ники Михайлов е голям вратар], Блиц-Спорт, 14 октомври 2014, 17:05 * [http://www.gol.bg/nacionalen-otbor/2014-10-14/bobi-mihaylov-niki-e-golyam-vratar Боби Михайлов: Ники е голям вратар], Gol.bg, 14 октомври 2014, 17:25 * [http://clubz.bg/9298-borislav_mihajlov_sinyt_mi_e_golqm_vratar Борислав Михайлов: Синът ми е голям вратар], Клуб „Z“, 14/10/2014, 20:30:39 {{България86-състав}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{България98-състав‎}} {{Футболист № 1 на България}} {{пост начало}} {{пост|[[Български футболен съюз|президент на Българския футболен съюз]]|[[21 октомври]] [[2005]]|[[18 октомври]] [[2019]]|[[Иван Славков]]|[[Михаил Касабов]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Борислав}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:УЕФА]] [[Категория:Президенти на Българския футболен съюз]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Български футболисти в Швейцария]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Почетни граждани на София]] 1ftho3uje134pjcrnh6rw9ibnkqsvi9 Еврипид 0 75919 12896930 12445647 2026-05-03T10:09:26Z Sim18Sav 394551 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:3|0|0 */ 12896930 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Еврипид''' ({{lang|grc|Εὐριπίδης}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[поет]], [[драматург]],<ref>[http://www.ancient-literature.com/greece_euripides.html www.ancient-literature.com]</ref> и ученик на [[софисти]]те [[Анаксагор]], [[Продик]] и [[Протагор]] и приятел на [[Сократ]]. Буквално преведено, „Еврипид“ означава „мъдър, преуспяващ“. Общо взето за него се знае много малко – причината е, че той разчупва канона на старогръцката трагедия и за древните гърци не е представлявал голям интерес, но хората от по-новото поколение виждат в лицето на Еврипид най-добрият драматург. Той е един от най-великите трагици на [[Класическа Гърция]], заедно с [[Есхил]] и [[Софокъл]]. == Биография == Роден е в Саламин през [[480 пр.н.е.|480]] г. пр.н.е., в деня на изключителната морска [[Битка при Саламин|битка]] между гърци и перси. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През [[460 пр.н.е.|460]] година пр.н.е. напуска [[Атина]] и се насочва към земите на днешна Македония, където и през 406 г. пр.н.е. умира, поради нестихващата война със [[Спарта]]. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през [[454 пр.н.е.|454]] г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през [[442 пр.н.е.|442]] г. пр. Хр. Въпреки изключителния си талант, той е недооценен от съвременниците си, защото интелектуално ги изпреварва и заема първото място само още четири пъти в живота си. Освен изявен драматург, Еврипид е бил енциклопедичен ум – блестящ философ, ненадминат математик; не крие никога афинитета си към точните науки. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като [[Протагор]], [[Анаксагор]], [[Сократ]]. От неговото творчество съдим, че е имал солидно за времето си образование и се предполага, че е написал около 90 произведения, но до нас са достигнали само 19 от тях, а приносът му за развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Ако Есхил и Софокъл ползват за драматургията си митологични сюжети, датиращи от 5 век пр. Хр., то творбите на Еврипид се отличават с модерно звучене, новаторски по характер са и това кара мнозина от неговите съвременници да го считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения, изгражда образите на силни женски характери и на изискани роби. Произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия у героите, нещо непознато дотогава за древните гърци. За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина през V век пр. Хр. Това било време на големи открития, време, в което мъдростта и знанието били най-голямата гордост за човека. В произведенията си Еврипид наблягал на обикновените хора за сметка на легендарните епични фигури. Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите“ (405 г. пр. Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни. === Митически живот === [[Файл:Bas-relief en marbre représentant Euripide.jpg|мини|260п|Мраморен барелеф, представящ седналия Еврипид (в центъра), изправена жена, която му подава театрална маска (вляво, над нея е изписано „skènè“, тоест сцена) и бог Дионис (вдясно), стоящ на пиедестал. Датировка: между I в. пр. н. е. и I в. сл. н. е. Съхранява се в Археологическия музей на Истанбул (Турция).]] Еврипид е бил най-младият от групата трагици, които са били почти съвременници. Първата му [[пиеса]] станала реалност 13 години след дебюта на Софокъл и едва 3 години след шедьовъра на Есхил „Орестия“. Въпреки това тримата остават недооценени, тъй като не са допринесли много за битката и победата над Персия по време на „Битката при Саламин“. В тази битка се е сражавал само Есхил, Софокъл е бил твърде млад, затова само е участвал в отпразнуването на победата, а Еврипид е бил роден в деня, в който битката е започнала. Сведенията, че е писал творбите си в пещера са често срещани, което, може би символизира уединението на такъв интелект, който е с много по-напред от другите. По-голямата част от живота му, както и кариерата протичат точно когато е била борбата между Атина и Спарта за господство в Гърция, но той така и не доживява края на тази битка. Твърди се, че Еврипид е бил убит от хрътките на крал Архелай в Македония и също така, че гробът му, край Пирея, бил ударен от светкавица – знак, че притежавал уникални сили, за добро или лошо (според днешни теории смъртта му била причинена от суровите зимни условия в Македония). Плутарх описва, че катастрофалният провал на сицилианската експедиция довел гражданите на Атина до това да обменят интерпретации на творбите на Еврипид за храна и вода с враговете. Плутарх също така е източникът, който разказва историята за спартански военачалници, които превзели Атина и планирали да избият и поробят народа ѝ, но не го направили, тъй като на един от банкетите след победата те били приветствани с една от творбите на Еврипид – „Електра“: „те сметнаха, че да изтребят град, който ражда такива таланти би било варварско“. === Комичен живот === Трагиците често са били обект на присмех, най-вече от комиците, по времето на драматичните фестивали Дионисия и Леная, а на Еврипид са се присмивали най-много от всички. [[Аристофан]] го е използвал като герой в най-малко три свои произведения: „Ахарнците“, „Женският празник“, „Жабите“. Аристофан всъщност използва методите на Еврипид, вместо да ги сатиризира в пройзведенията си. Дори веднъж Кратин, негов колега, му се присмива и го нарича „господар на детайлите“. Според друг комик Телеклид съавтор на пиесите, които са правени за Еврипид бил самият Сократ. Според Аристофан предполагаемият съавтор бил известен актъор Сефизофон, който спял в къщата на Еврипид и също така и с жена му, а Сократ през това време обучавал ученици. В „Жабите“, написана след смъртта на Еврипид и Есхил, Аристофан представя бога [[Дионис]], който се спуска в царството на мъртвите при Хадес в търсене на добър писател, който да върне обратно в Атина. След дебат на двамата покойници Дионис избира да върне Есхил обратно, тъй като има повече заслуги и ще е повече от полза, богът отказва да вземе Еврипид като казва, че той е просто умен, нищо повече от това. Такива комични ‚факти‘ показват само, че жителите на Атина са вярвали в Еврипид, макар и не толкова на неговия интелект, поне не и по време на дългата война със Спарта. Есхил написва свой собствен епитаф като възпоменава живота си като воин, който се сражава за Атина в битката с Персия, той не споменава нищо за успеха си като писател. Софокъл е бил прославен от своите си последователи за неговите приноси към обществото, но за Еврипид не се споменава никъде, освен това че е драматург – най-вероятно е бил „отдаден на книгите отшелник“. Еврипид е представен като точно такъв в творбата на Аристофан „The Acharnian“, където води мрачен живот в страховита къща заобиколен от дрипавите костюми на непочтените си герои. Майката на Еврипид, според комиците, е продавала зеленчуци, но в самите творби на Еврипид се вижда, че е имал добро образование, което предполага, че е дошъл от стабилно семейство. === Животът на един трагик === Първото участие на Еврипид било в Дионисии, известният драматичен фестивал в Атина, през 451 пр. н. е., една година след смъртта на Есхил, но Еврипид успял да спечели чак през 441 пр. н. е. Последното му представяне там било през 408 пр. н. е. През 405 пр. н. е., когато той е вече починал, на фестивала се представят „Вакханки“ и „Ифигения в Авлида“, които грабват първото място и го номинират, посмъртно, за победител. Пиесите на Еврипид успяват да спечелят общо пет първи места. Пиесите на Еврипид, Есхил и Софокъл се различавали доста – разлика в поколенията, която най-вероятно се дължи на софисткото просветление по средата на V век пр. н. е.. Есхил все още използвал архаичния стил от 480 пр. н. е., докато Софокъл преминавал през промяна в стила си на писане, а Еврипид през това време бил изцяло погълнат от задаващата се класическа епоха. Ако пиесите на Еврипид се подредят по хронологичен ред, се вижда, че мирогледът му се променя като с това ни показва духовната си биография. По-голямата част от творбите му са били изгубени, но тези, които са запазени, пак не успяват да ни представят много за неговото духовно изграждане. Във „Вакханки“ той връща обратно хоровия състав и приветстващата реч, така както е било редно за една трагедия. Тази пиеса става кулминацията на регресивната тенденция и архаизма, които били обхванали последните му творби. Говорело се, че „Вакханки“ е била написана в дивите земи на Македония и това, че драматизирала една от примитивните страни на гръцката религия и затова някои от днешните учени описват тази творба като: * Приемане на атеизма * Един от опитите на поета да се отърве от вярата в боговете * Доказателство за раждането на ново вярване, че вярата не може да се счита за рационална В една от първите си творби, „Медея“, той включва реч, написана в негова защита, за това, че е издигнат интелектуално много повече от другите, но странното е, че дава тази реч на главната героиня. == Произведения == * ''[[Алкестида]]'' (438 г. пр.н.е., 2-ро място)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_1.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''[[Медея]]'' (431 г. пр.н.е., 3-то място)<ref>[http://chitanka.info/text/10209/0 Медея в превод на Александър Балабанов, 1914], Моята библиотека.</ref> * ''Хераклиди'' (430 пр.н.е.)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_3.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Хиполит'' (428 пр.н.е., 1-во място)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_4.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Андромаха'' (425 пр.н.е.)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_5.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Хекуба'' (424 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_7.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Молителки'' (423 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_6.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Електра'' (420 пр.н.е.)<ref>[http://chitanka.info/text/24939/0 Електра в превод на Александър Ничев, 1977], Моята библиотека.</ref> * ''Херакъл'' (416 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_8.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Троянки'' (415 пр.н.е.)<ref>[http://chitanka.info/text/10209/0 Троянки в превод на Георги Михайлов, 1983], Моята библиотека.</ref> * ''Ифигения в Таврида'' (414 пр.н.е.)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_10.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Ион'' (414 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_4.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Елена'' (412 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_2.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Финикийки'' (410 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_3.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Циклоп'' (408 пр.н.е., сатирическа драма) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_8.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Орест'' (408 пр.н.е.) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_5.txt текст]<, Lib.ru.</ref> * ''[[Вакханки]]'' (407 пр.н.е., 1-во място посмъртно съвместно с „Ифигения в Авлида“) <ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_6.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Ифигения в Авлида'' (407 пр.н.е.)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_7.txt текст], Lib.ru.</ref> * ''Рез'' (приписва се на Еврипид, но има и несъгласни с това литературоведи)<ref>{{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_9.txt текст], Lib.ru.</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Еврипид}} * {{Моята библиотека автор|evripid|Еврипид}} * [http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3631.html Еврипид в сайта на Янко Янков] * [http://ggenov.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/02/14/evripid-elektra-analiz-na-doc-geno-genov.1053170 „Електра“ от Еврипид – Анализ на доц. Гено Генов] * {{икона|ru}} [http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/ Произведения на Еврипид в Lib.ru] * {{икона|en}} [http://www.britannica.com/eb/article-30155/Euripides Euripides Еврипид], ''Енциклопедия Британика'' {{нормативен контрол}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Древногръцки драматурзи]] [[Категория:Хора от Саламина]] [[Категория:Пелци]] fbpsx8tmnsdi5ut0xb9v7mrxtssz8nx Ванча Дойчева 0 82501 12896092 12582336 2026-05-02T12:22:25Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896092 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Ванча Любомирова Дойчева''' е българска театрална и филмова актриса. == Биография == Родена е на 23 април 1942 г. в [[София]]. Дъщеря е на писателя и журналист [[Любомир Дойчев]], изследовател на делото и личността на Васил Левски. През 1965 г. завършва актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. д-р [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]], със „Сарафовска стипендия“ за отличен успех, но дебютът ѝ е още като студентка през 1963 г. на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в ролята на Евгени в „Хъшове“ от Иван Вазов.<ref>[http://new.nationaltheatre.bg/bg/2012-04-13-11-11-40/troupe/actors/item/141-vancha-doicheva Ванча Дойчева] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170104170232/http://new.nationaltheatre.bg/bg/2012-04-13-11-11-40/troupe/actors/item/141-vancha-doicheva |date=2017-01-04 }}, сайт на Народния театър „Иван Вазов“.</ref> Първата ѝ роля като щатна актриса на Народния театър е ролята на Ивайла Петринска в „Няма сто истини“ от Лозан Стрелков (1966). Играе и на сцената на [[Театър 199]]. Специализира в [[Лондон]] и [[Париж]] (1971 г.). Председател на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] в периода 1989 – 1990 година. Член-учредител е на фондация „[[Васил Левски]]“ (1991 г.) и неин председател от 1998 до 2000 година. Зам.-председател на общобългарския комитет „Васил Левски“ (2000 г.). Умира от сърдечни проблеми на 24 юли 2017 г.<ref>Мила Вачева, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6354857 Сърцето на Ванча Дойчева не издържа], в-к [[24 часа (вестник)|24 часа]], 24 юли 2017 г.</ref> Опелото се състои в Народния театър на 26 юли.<ref>[http://nationaltheatre.bg/2287/napusna-ni-legendarnata-vancha-dojcheva/ Напусна ни легендарната Ванча Дойчева] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190423075821/https://nationaltheatre.bg/2287/napusna-ni-legendarnata-vancha-dojcheva/ |date=2019-04-23 }}, сайт на Народния театър „Иван Вазов“, 24 юли 2017 г.</ref> == Личен живот == Съпруга е на проф. [[Димитър Шойлев]] – лекар, ортопед и травматолог. Семейството има една дъщеря. == Памет == На Ванча Дойчева е наречена улица в квартал „[[Студентски град]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951764|title=Ванча Дойчева}}). == Театрални роли == Репертоарът ѝ включва около 100 роли, от които най-значителни са: * Ивайла Петринска в „Няма сто истини“ от [[Лозан Стрелков]] * Рада Госпожина и Марийка в „Под игото“ от [[Иван Вазов]] * Цонка в „Казаларската царица“ от Иван Вазов * Амалия и г-жа Трифкович в „Двубой“ от Иван Вазов * Регана в „Крал Лир“ от [[Уилям Шекспир]] * Гертруда в „Хамлет“ от Уилям Шекспир * Дездемона в „Отело“ от Уилям Шекспир * Грушенка в „Братя Карамазови“ от [[Фьодор Достоевски]] * Серафима в „Бяг“ от [[Михаил Булгаков]] * Адела в „Домът на Бернарда Алба“ от [[Федерико Гарсия Лорка]] * Инес в „Почивка в Арко Ирис“ от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] * Елена в „Деца на слънцето“ от [[Максим Горки]] * Лизистрата в „Лизистрата“ от [[Аристофан]] * Наташа в „Унижените и оскърбените“ от [[Фьодор Достоевски]] * Елена в „Чудаци“ от Максим Горки * Наталия Дмитриевна в „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]] * Доротея в Нож в сърцето от [[Тенеси Уилямс]] * Елена в „Троянки“ от [[Еврипид]] * Мадам в „Спомен за една революция“ по [[Георг Бюхнер]]-[[Хайнер Мюлер]] * Роуз Григс в „Есенна градина“ от [[Лилиан Хелман]] * Мег Фоулън в „Бившата мис на малкия град“ от [[Мартин Макдона]] * Мариана в „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир * Савина в „Елегия“ от Павел Павловски * Дуса в „Иван Кондарев“ по [[Емилиян Станев]] * Вена в „Големанов“ от [[Ст. Л. Костов]] * Милица в „Сборен пункт“ от [[Душан Ковачевич]] * Екатерина Игнатиева в „Дипломати“ от [[Надежда Драгова]] и [[Първан Стефанов]] * Бисерка в „Монахът и неговите синове“ от Милко Милков * Наталия Каравелова в „Тайната вечеря на дякона Левски“ от [[Стефан Цанев]] * Юлиана Тесман в „Хеда Габлер“ от [[Хенрик Ибсен]] * Анжелик в „Мнимият болен“ от [[Молиер]] * Феята, Светлината, Съседката Берлинго в „Синята птица“ от [[Морис Метерлинк]] * Мадам дьо Монтрьой в „Маркиза дьо Сад“ от [[Юкио Мишима]] * дамата Ниджо Чин в „Страхотни момичета“ от Керил Чърчил * Мег Фоулън в „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона * Ана Симеоновна в Месец на село от [[Иван Тургенев]] * вещица в „Макбет“ от Уилям Шекспир * Еленка в „Почивен ден“ от [[Камен Донев]] * Лесли Пери в „Ах, този джаз!“ * Венета в „Бетовен 21“ от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] == Телевизионен театър == * „Пълнолуние“ (1985) ([[Юлиус Удпис]]) * „Среща в Рим“ (1982) ([[Камен Зидаров]]) * „Константин и Фружин“ (1982) ([[Радко Радков]]) * „Крокодил“ (1981) ([[Сергей Михалков]]) * „Комендантът на Берлин“ (1980) ([[Вадим Собко]]) * „Дона Росита“ ([[Федерико Гарсия Лорка]]) – дона Росита * „Женитба“ (1977) ([[Николай Гогол]]) * „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. [[Асен Траянов (режисьор)|Асен Траянов]] по едноименния разказ на [[Фьодор Достоевски]], реж. [[Мирослав Стоянов]]) * „Змейова сватба“ (1973) ([[Петко Тодоров]]) * „Луди пари“ (1973) ([[Николай Островски]]) * „Дипломат“ (1971) ([[Самуел Альошин]]) * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) * „Сид“ (1971) ([[Пиер Корней]]) * „Театралният директор“ (1967), ''мюзикъл'' == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || г-жа Диамандиева (в 2 серии: I и II) |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || {{България}}<br>{{Унгария}} || медицинската сетра от старческия дом |- | 1985 || [[Звън на кристал]] || || || Добрева |- | 1978 || [[Приказка за Червената шапчица]] || || || бабата на Червената шапчица |- | 1975 || [[Мечтател]] || || || Маруся |- | 1975 || [[До татко на фронта]] || || || учителката Дикова |- | ? || [[На котва]] || || || |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || (в 6-а, 7-а, 12-а и 13 та серии – 1969) |- | 1969 || [[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]] || || || ''Княгиня '''[[Десислава Българска|Мария Десислава]]''''',<br>''дъщеря на цар Иван Александър и Теодора, сестра на Иван Шишман и съпруга на емир Мурад'' |- | 1966 || [[В новия квартал]] || || || |- | 1965 || [[Грамофон и маслини за моите приятели]] || || || Орда |- | 1964 || [[Конникът (филм)|Конникът]] || || || |} Има множество роли в Радиотеатъра на [[Българско национално радио|Българското радио]], записвала е и приказки в „[[Балкантон]]“. Като най-открояваща е поредицата „Приказки на Шехеразада“ през 80-те години, издадени на 12 грамофонни плочи и аудиокасети. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bntnews.bg/bg/a/spomen-za-vancha-doycheva-ot-zlatniya-fond-na-bnt Спомен за Ванча Дойчева от Златния фонд на БНТ] * {{икона|en}} {{imdb name|1105039|Ванча Дойчева}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/499552/ Ванча Дойчева в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/344929/bio/ Ванча Дойчева в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дойчева, Ванча}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] 0b83rwpep227ruzr1bidxa5izuovs01 Наско Сираков 0 85110 12896945 12888962 2026-05-03T10:20:46Z ~2026-26763-84 394756 12896945 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Наско Сираков {{Голмайстор - А група}} | снимка = Nasko sirakov.jpg | прякор = ''Сирака'' | цяло име = '''Наско Петков Сираков''' | град на раждане = [[Стара Загора]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1962}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 186 см<ref>{{cite web | url = http://www.slava.bg/profiles/194.html| title = Профил на Наско Сираков | language = bg | website = slava.bg | access-date = 9 February 2018}}</ref> | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1975 – 1980 | юношески отбори = {{Флагче|България|1975}} [[ПФК Левски (София)|Левски]] | години = 1980{{Br}}1980 – 1981{{Br}}1981 – 1982{{Br}}1983 – 1988{{Br}}1988 – 1990{{Br}}1990 – 1991{{Br}}1991 – 1992{{Br}}1992{{Br}}1993 – 1994{{Br}}1995{{Br}}1995 – 1998{{Br}}'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1980}} [[ПФК Левски (София)|Левски]]{{Br}}{{Флагче|България|1980}} [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]{{Br}}{{Флагче|България|1981}} [[ПФК Хасково|Хасково]]{{Br}}{{Флагче|България|1983}} [[ПФК Левски (София)|Левски]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[Реал Сарагоса|Сарагоса]]{{Br}}{{Флагче|Испания}} [[РКД Еспаньол|Еспаньол]]{{Br}}{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски]]{{Br}}{{Флагче|Франция}} [[РК Ланс|Ланс]]{{Br}}{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски]]{{Br}}{{Флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]{{Br}} {{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]] | мачове = 3<br>21<br>35<br>131<br>41<br>24<br>27<br>11<br>57<br>20<br>36<br>'''406''' | голове = (0)<br>(4)<br>(8)<br>(89)<br>(10)<br>(3)<br>(26)<br>(3)<br>(51)<br>(4)<br>(19)<br>'''(217)''' | национален отбор години = 1983 – 1996 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 78 | национален отбор голове = (23) | треньор години = 1996 – 1998<br>1997<br>1999 – 2008<br>2013 | треньор отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} ''(помощник)''<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]] ''(играещ треньор)''<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски]] ''(изп. директор)''<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски]] ''(изп. директор)'' | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Наско Петков Сираков''' е български футболист, играл предимно като централен нападател, [[главен изпълнителен директор|изпълнителен директор]] на [[ПФК Левски (София)|ПФК Левски]] от 1999 до 2008 г. От [[2 юни]] [[2020]] г. става собственик и главен мажоритарен акционер на [[ПФК Левски (София)]],а на 24 април 2026 става президент на ПФК Левски Роден е на [[26 април]] [[1962]] г. в [[Стара Загора]]. Сираков е играчът с най-много голове в историята на Левски – 165. == Състезателна кариера == === Стил на игра === Играе като нападател, притежава отличен удар с двата крака и особено с глава. Висок е 186 см и тежи 82 кг. Истински лидер на отбора, типичен голмайстор. Един от най-добрите футболисти в България през 80-те и 90-те години. === Клубни отбори === През 1991 се връща в Левски и става голмайстор на А група с 26 гола, но „сините“ остават на второ място в класирането. В 1992 преминава във френския Ланс, но там остава само половин сезон, след което се връща в Левски. През 1994 Наско става капитан на отбора. Вкарва 30 гола в шампионата, което отново го прави голмайстор на първенството. През 1994/95 е с основен принос за титлата на Левски, вкарвайки 12 гола в 10 срещи. На полусезона преминава в Ботев (Пловдив). През 1995 е взет в [[ПФК Славия (София)|Славия]] със свободен трансфер. Сираков става голямата звезда на „белите“ и ги извежда до дубъл – титла и национална купа. През 1997 става играещ треньор на Славия. За родния си [[ПФК Левски (София)|Левски]] има '''205 мача''' и '''165 гола''' – рекорд за клуба. За [[ПФК Славия (София)|Славия]] – '''36 мача''' и '''19 гола''', за [[ПФК Хасково (Хасково)|Хасково]] – '''35 мача''' и '''8 гола''' и за [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] – '''18 мача''' и '''4 гола'''. Има общо '''294 мача''' и '''196 гола''' в [[Първа професионална футболна лига|А група]] – трето постижение в историята след [[Петър Жеков]] и Мартин Камбуров. Шампион на [[България]] през [[1984]], [[1985]], [[1988]], [[1993]] и [[1994]] с [[ПФК Левски (София)|Левски]] и през [[1996]] г. със [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Носител на купата на страната през [[1984]], [[1986]], [[1992]] и [[1994]] с Левски и през [[1996]] г. със Славия. Носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] (в неофициалния турнир) през [[1984]], [[1987]] и [[1988]] г. с Левски. Голмайстор на [[А ПФГ|А група]] с отбора на Левски през [[1987]] с 36 гола ([[Бронзова обувка]]), [[1988]] с 28 гола, [[1992]] с 26 гола и [[1994]] г. с 30 гола. === Национален отбор === Играл е '''82 мача''' в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] и е отбелязал '''23 гола'''. Дебютира на [[7 август]] [[1983]] г. срещу [[Алжир]] – 3:2. Последният му мач е на [[13 юни]] [[1996]] г. срещу [[Румъния]] – 1:0, в [[Нюкасъл]] на [[Европейско първенство по футбол/1996|ЕП-96]]. Участва на две [[Световно първенство по футбол|Световни първенства по футбол]]: * [[Световно първенство по футбол/1986|СП-86]], където [[Национален отбор по футбол на България|България]] достига до осминафинал. Автор е на изравнителния гол в мача на откриването срещу световния шампион [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 1:1. Играе и в 4-те мача. * [[Световно първенство по футбол/1994|СП-94]], където България постига най-големият си успех на световни първенства – четвърто място, а Сираков е автор на един гол срещу [[Аржентина]] при победата с 2:0 в мач от груповата фаза и изработва дузпата за почетния гол на полуфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] – 1:2, както и една дузпа в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]], завършил 4:0. Играе и в 7-те мача. * Вторият български футболист вкарвал гол на две световни първенства (Мексико'86 и САЩ'94). И двата с глава. Другият футболист с това постижение е Христо Бонев с голове на мондиалите през 1970 и 1974. * Участник е и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]] през [[1996]] г. в [[Англия]], играе в 1 мач. * В евротурнирите за Левски е изиграл 23 мача и е вкарал 10 гола (6 мача и 3 гола за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 9 мача и 5 гола за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 8 мача и 2 гола за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]. * Мачовете на Наско за България: * 1.07.08.1983-Алжир-България 2 – 3 * 2.31.08.1983-Гърция-отбор на лигата-България 2 – 3 * 3.07.09.1983-Норвегия-България 1 – 2 Първи гол за националния отбор * 4.16.11.1983-България-Уелс 1 – 0 * 5.21.12.1983-Югославия-България 3 – 2 * 6.08.06.1984-Дания-България 1 – 1 * 7.21.11.1984-Франция-България 1 – 0 * 8.05.12.1984-България-Франция 4 – 0 1 гол * 9.05.02.1985-Швейцария-България 0 – 1 * 10.06.02.1985-Полша-България 2 – 2 * 11.06.04.1985-България-ГДР 1 – 0 * 12.17.04.1985-ФРГ-България 4 – 1 * 13.02.05.1985-България-Франция 2 – 0 1 гол * 14.01.06.1985-България-Югославия 2 – 1 * 15.19.02.1986-Мароко-България 0 – 0 * 16.09.04.1986-България-Дания 3 – 0 2 гола * 17.23.04.1986-Белгия-България 2 – 0 * 18.30.04.1986-България-КНДР 3 – 0 * 19.31.05.1986-Италия-България 1 – 1 Световно п-во откриване 1 гол * 20.05.06.1986-България-Р.Корея 1 – 1 Световно п-во * 21.10.06.1986-Аржентина-България 2 – 0 Световно п-во * 22.15.06.1986-Мексико-България 2 – 0 Световно п-во * 23.10.09.1986-Шотландия-България 0 – 0 * 24.29.10.1986-Тунис-България 3 – 3 2 гола * 25.19.11.1986-Белгия-България 1 – 1 * 26.01.04.1987-България-Ейре 1 – 0 * 27.30.04.1987-Люксембург-България 1 – 4 1 гол * 28.20.05.1987-България-Люксембург 3 – 0 1 гол * 29.23.09.1987-България-Белгия 2 – 0 1 гол * 30.14.10.1987-Ейре-България 2 – 0 == Статистика по сезони == {| class="wikitable" |+ По сезони: ! Сезон !! Отбор !! Мачове !! Голове !! Отборни титли !! Индивидуални награди |- | [[1997]]/[[1998|98]] г. || [[ПФК Славия (София)|Славия]] || 1 || 0 || || |- | [[1996]]/[[1997|97]] г. || [[ПФК Славия (София)|Славия]] || 12 || 3 || || |- | [[1995]]/[[1996|96]] г. || [[ПФК Славия (София)|Славия]] || 23 || 16 || [[Първа професионална футболна лига|шампион]],<br>носител на [[Купа на България|купата]] || |- | есен [[1995]] г. || [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] || 3 || 0 || || |- | пролет [[1995]] г. || [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] || 15 || 4 || || |- | есен [[1994]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 10 || 12 || || |- | [[1993]]/[[1994|94]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 26 || 30 || шампион,<br>носител на купата || голмайстор на [[А група]] (30 гола) |- | пролет [[1993]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 11 || 9 || шампион || |- | есен [[1992]] г. || [[Ланс]] || 11 || 3 || || |- | [[1991]]/[[1992|92]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 27 || 25 || носител на купата || голмайстор на А група (26 гола) |- | [[1990]]/[[1991|91]] г. || [[Еспаньол]] || 24 || 3 || || |- | [[1989]]/[[1990|90]] г. || [[Реал (Сарагоса)]] || 29 || 7 || || |- | [[1988]]/[[1989|89]] г. || Реал (Сарагоса) || 12 || 3 || || |- | [[1987]]/[[1988|88]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 30 || 28 || шампион,<br>носител на Купата на Съветската Армия || голмайстор на А група (28 гола) |- | [[1986]]/[[1987|87]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 27 || 36 || носител на Купата на Съветската Армия || „[[Бронзова обувка]]“ (36 гола) |- | [[1985]]/[[1986|86]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 11 || 4 || носител на купата || |- | [[1984]]/[[1985|85]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 19 || 15 || шампион || |- | [[1983]]/[[1984|84]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 17 || 2 || шампион,<br>носител на купата и на Купата на Съветската Армия || |- | [[1982]]/[[1983|83]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 24 || 4 || || |- | есен [[1982]] г. || [[ПФК Хасково (Хасково)|Хасково]] || 5 || 0 || || |- | [[1981]]/[[1982|82]] г. || [[ПФК Хасково (Хасково)|Хасково]] || 30 || 8 || || |- | [[1980]]/[[1981|81]] г. || [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] || 21 || 4 || || |- | пролет [[1980]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || 3 || 0 || || |- | от [[1975]] до [[1979]] г. || [[ПФК Левски (София)|Левски]] || colspan="2" style="text-align:center" | (юноша) |} == Успехи == === Отборни === ;Левски (София) * [[А ПФГ|А група]] (5): 1983/84, 1984/85, 1987/88, 1992/93, 1993/94 * [[Купа на Съветската армия]] (3): 1984, 1987, 1988 * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (4): 1984, 1986, 1992, 1994 ;Славия (София) * [[А ПФГ|А група]] (1): 1995/96 * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (1): 1996 === Индивидуални === * Голмайстор на [[А ПФГ|А група]] (4): 1987 <small>(36 гола)</small>, 1988 <small>(28 гола)</small>, 1992 <small>(26 гола)</small>, 1994 <small>(30 гола)</small> == Треньор и ръководител == От [[1996]] до [[1998]] г. е [[помощник-треньор]] на националния отбор на [[България]], с който е на [[Световно първенство по футбол/1998|СП-98]]. [[Треньор]] на [[ПФК Славия|Славия]] през [[1997]] г. От [[1999]] до април [[2003]] и от април [[2004]] г. е изпълнителен директор на [[Левски (София)]]. От [[2 юни]] [[2020]] г. е собственик и главен акционер на [[ПФК Левски (София)]]. == Личен живот == Женен е за [[Илиана Раева]] – състезателка и треньорка по [[художествена гимнастика]]. Имат две дъщери.<ref>{{cite web|author=Dimitrov, Georgi|publisher=7sport.net|title=Жените, без които Сираков не може. Славея обещава внуци на синия шеф, Виолета мечтае за собствена банка|url=http://www.7sport.net/archive7ds/2006/09/04/style/d4439_4.htm|date=4 September 2006|access-date=20 June 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20190401042731/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/09/04/style/d4439_4.htm|archive-date=1 April 2019|url-status=dead|достъп_дата=2021-05-18|архив_дата=2019-04-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190401042731/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/09/04/style/d4439_4.htm}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал футбол}} {{България86-състав}} {{България94-състав}} {{България96-състав}} {{Голмайстори на А футболна група}} {{СОРТКАТ:Сираков, Наско}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Футболисти на Реал Сарагоса]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на РКД Еспаньол]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Ръководители на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Български футболисти в Испания]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Почетни граждани на София]] 5mbx3du97f49b2spoco9c4hw42sm8sh Финландия 0 88036 12896192 12895945 2026-05-02T14:57:23Z Carbonaro. 221440 превръщ. 12896192 wikitext text/x-wiki {{Държава | официално-име-бг = Република Финландия | официално-име = {{lang|fi|Suomen tasavalta}}<br>{{lang|sv|Republiken Finland}} | химн = [[Химн на Финландия|Maamme]] | химн-файл = United States Navy Band - Maamme.ogg | демоним = [[Финландци|финландец]] | карта = EU-Finland (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Финландия | най-голям-град = Хелзинки | религия = {{Unbulleted list|item_style=white-space:nowrap; |{{Tree list}} * 63,2% [[християнство]] ** 61,2% [[лутерани]] ** 1,0% [[православни]] ** 1,0% др. християни {{Tree list/end}} | 35,9% [[нерелигиозност]] | 0,9% други религии}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Финландия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Стуб]] | лидер2 = [[Министър-председател на Финландия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Петери Орпо]] | законодателна-власт = Парламент | събитие1 = [[Велико Финландско княжество|Автономия]] | събитие-дата1 = 29 март 1809 г. | събитие2 = Независимост | събитие-дата2 = 6 декември 1917 г. | събитие3 = Гражданска война | събитие-дата3 = 1918 г. | събитие4 = Конституция | събитие-дата4 = 17 юли 1919 г. | събитие5 = [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Зимна война]] | събитие-дата5 = 1939 – 1940 г. | събитие6 = [[Съветско-финландска война (1941 – 1944)|Карелска кампания]] | събитие-дата6 = 1941 – 1944 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1995 г. | площ-място = 65‑о | води% = 9,71 | население-година = 2025 | население = 5 652 881 | население-източник = <ref>{{cite web|url= https://stat.fi/en/publication/cmg6f46k91y0e07w0qtdt6yl7|title=Population growth slowed down in 2025|date=2026-04-01|series=Population structure|publisher=Statistics Finland|issn=1797-5395|access-date=2026-04-01}}</ref> | население-градско = 85,5 | население-градско-място = 31‑во | население-гъстота-място = 210‑о | население-оценка-година = 2024 | население-оценка = 5 635 971<ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | БВП-година = 2026 | БВП = 386,703 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.FI">{{cite web |url=https://data.imf.org/en/Data-Explorer?datasetUrn=IMF.RES:WEO(9.0.0) |title=World Economic Outlook Database (April 2026 Edition) |publisher=[[Международен валутен фонд]] |website=www.imf.org |date=2026-04-14}}</ref> | БВП-място = 60‑о | БВП-на-човек = 68 861 щ.д.<ref name="IMFWEO.FI" /> | БВП-на-човек-място = 23‑то | БВП-ном-година = 2026 | БВП-ном-общо = 337,669 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEO.FI" /> | БВП-ном-място = 48‑о | БВП-ном-на-човек = 60 130 щ.д.<ref name="IMFWEO.FI" /> | БВП-ном-на-човек-място = 19‑о | Джини-година = 2023 | Джини = 26,6<ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|title=Gini coefficient of equivalised disposable income|publisher=[[Евростат]]|access-date=2024-03-14|archive-date=2020-10-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009091832/https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en|url-status=live}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,948<ref>{{Cite web |date=2025-05-06 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]]}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 12‑о | валута = [[евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = [[Източноевропейско лятно време|EEST]] | отместване-UTC-лято = +3 | платно-движение = дясно | код-ISO = FI | TLD = [[.fi]] | телефонен-код = +358 }} '''Финла̀ндия''' ({{lang|fi|Suomi}}), официално '''Репу̀блика Финла̀ндия''' е [[държава]], разположена в Североизточна [[Европа]]. Граничи с [[Балтийско море]] на югозапад и с [[Фински залив|Финския залив]] – на югоизток. Съседните ѝ страни са [[Швеция]], [[Норвегия]] и [[Русия]]. == География == {{основна|Природа на Финландия}} По своите [[Природа|природни особености]] Финландия значително се различава от останалите [[Скандинавски страни]]. Това е най-северната страна на европейския континент, тъй като на практика цялата ѝ територия се намира на север от 60-градусовия паралел, а 1/3 от нея е на север от [[Северна полярна окръжност|Северния полярен кръг]]. [[Бряг|Бреговата линия]] има дължина от 1126 km, без тази на островите. Финландия граничи със следните страни: * {{Русия}} на изток – 1313 km [[държавна граница]]; * {{Швеция}} на северозапад – 586 km държавна граница; * {{Норвегия}} на север – 729 km държавна граница. Границите на Швеция, Норвегия и Финландия се срещат в една точка – [[Трериксрьосет]], която е най-северната точка на Швеция и най-западната такава на Континентална Финландия. === Релеф, геология и полезни изкопаеми === Финландия се характеризира с почти пълното отсъствие на високи планини. За сметка на това от геологическа гледна точка земната площ се надига сравнително бързо след края на ледниковия период – с около 25 cm на век в южните части на страната, а в северните – с до 1 m на век. Вследствие на този процес територията на Финландия нараства с около 7 km² на година. В северната част са разположени ''[[Фел (география)|фели]]'' или ''тунтури'' – вид ниски планини, характерни за Скандинавия и [[Британски острови|Британските острови]]. Най-високият ''фел'' е Саана, чийто връх [[Халти]] (1324 m) е най-високата точка в страната. Като цяло Финландия е бедна на [[полезни изкопаеми]]. По-голямата част от суровините за производство се внасят от съседните ѝ държави. Налице са незначителни запаси от желязна руда, [[мед]], [[олово]] и [[цинк]], които са от слабо значение за промишлеността. === Води === [[Файл:River Hiitola.JPG|200п|мини|ляво|Река Хиитола в източна Финландия]] Тъй като няма точна характеристика, определяща даден воден басейн като [[езеро]], броят на езерата във Финландия остава неопределен. В страната има над 55 000 водни басейни с дължина над 200 m. Най-голямото от тях е [[Саимаа]], което е петото най-голямо в [[Европа]] с площта си от 4400 km². Всички езера на Финландия са образувани вследствие на топенето на ледовете след края на Последния [[ледников период]] преди около 10 000 години, като по-голямата част от тях се намират в южните региони. Обширните равнинни местности, осеяни с езера, се простират и в Русия, и така между двете страни няма точно определена географска граница. [[Файл:Reindeer in finnish fell-2.JPG|мини|200п|Северен елен от региона Инари]] [[Кемийоки]] е реката с най-голяма дължина (550 km) и най-голям [[водосборен басейн]] във Финландия. Друга голяма река е [[Оулуйоки]], с дължина от 107 km. === Флора и фауна === Около 3/4 от страната са [[гора|гори]]. В южната и средната част на Финландия има предимно [[бор]]ове, [[смърч]]ове и [[круша|крушови]] дръвчета. На юг има също така [[дъб]]ове, [[явор]]и и други растения. Растителността на север в [[Лапландия (Финландия)|Лапландия]] е видимо по-оскъдна. Една трета от площта е заета от богати на дребни организми [[Тресавище|тресавища]]. В най-северните [[тундра|тундрови]] райони растат различни видове [[лишеи]]. Характерно за Финландия животно е [[северен елен|северният елен]], който лапландците използват в бита си. [[Бяла мечка|Полярните мечки]] също обитават северните части на страната, макар и да се срещат много рядко. Съществуват значителни популации от [[видра|видри]], [[бобри]] и [[хермелин]]и. == История == {{основна|История на Финландия}} === Ранна история === Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на [[9 хилядолетие пр.н.е.]] Културата им е [[Среднокаменна епоха|мезолитна]], като [[керамика]] се появява около [[6 хилядолетие пр.н.е.|5300 г. пр.н.е.]] [[Култура на шнуровата керамика|Културата на бойните брадви]] се разпространява по южното крайбрежие около [[4 хилядолетие пр.н.е.|3200 г. пр.н.е.]] Възможно е с нея да се появява и [[земеделие]]то, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. [[Бронзова епоха|Бронзовата епоха]] в днешна Финландия започва в средата на [[2 хилядолетие пр.н.е.]], а [[желязна епоха|желязната]] – в началото на [[5 век пр.н.е.]] Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи [[индоевропейци|индоевропейски]] или [[Угро-фински народи|фински племена]]. [[Файл:The War in Finland, 1940 HU55566.jpg|мини|200п|ляво|Финландски ски-войски, 1940]] === Шведско управление === След няколко кръстоносни похода, през [[13 век]] [[Швеция]] завладява територията на днешна Финландия. Шведски и [[Германци|немски]] благородници и търговци се заселват в страната, а [[шведски език|шведският]] става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е [[Турку|Обу]] (Турку), където е седалището на католическия [[епископ]], най-високопоставената длъжност във Финландия. След началото на [[Реформация]]та шведският крал въвежда в страната [[лутеранство]]то, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През [[16 век]] [[Микаел Агрикола]] публикува първите книги на [[фински език]], а през [[1640]] г. в Обу (Турку) е основан първият [[университет]] в страната. През [[18 век]] войните между Швеция и [[Руска империя|Русия]] довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна. [[Файл:Abckiria.jpg|мини|ляво|150п|''Abckiria'' на Микаел Агрикола, първата книга на финландски език]] === Велико княжество Финландия === По време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] Финландия отново е окупирана от руски войски и на [[29 март]] [[1809]] г. е обявена за автономно [[Велико Финландско княжество|Велико княжество]] в [[лична уния]] с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на [[Хелзинки]], който се превръща в главен град на страната. През [[1835]] г. е публикуван националният епос „[[Калевала]]“, а през 1892 г. финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на [[феномани]]те. През 1866 – 1868 г. Финландия е засегната от [[масов глад]], при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали. През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През [[1906]] г. е въведено [[всеобщо избирателно право]], но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко [[атентат]]а срещу руски представители. === Независима Финландия === ==== Между световните войни ==== На [[6 декември]] [[1917]] г., малко след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва [[Гражданска война в Финландия|Финландската гражданска война]] между поддържащата правителството [[Бяла гвардия (Финландия)|Бяла гвардия]] и крайнолявата [[Червена гвардия (Финландия)|Червена гвардия]]. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С [[Тартуски мирен договор между Русия и Естония|Договора от Тарту]] от 1920 г. е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град [[Печенга]] на [[Баренцово море]]. ==== По време на Втората световна война ==== Според [[Пакт „Рибентроп – Молотов“|Пакта Рибентроп-Молотов]] Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември [[1939]] г. [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] напада Финландия. В последвалата [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Зимна война]], въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от [[Карелия]] с град [[Виборг]]. След съветски бомбардировки през юни [[1941]] година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през [[1944]] г. През следващите месеци финландските войски водят [[Лапландска война|Лапландската война]] срещу [[Германска империя (1933 – 1945)|германските]] части, разположени в северната част на страната. Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветският съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва [[индустриализация]]та в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на [[Студена война|Студената война]], макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от [[цензура]]та, а близкият до съветското правителство политик [[Урхо Кеконен]] е президент в продължение на 26 години. ==== След Втората световна война ==== [[многопартийна система|Многопартийната система]] и [[пазарна икономика|пазарната икономика]] са запазени след войната. Стабилната икономика и валута подпомагат запазването на суверенитета на Финландия. В годините до 1989 стандартът на живот постепенно нараства и почти се изравнява с този на съседна [[Швеция]].<ref name="Zeit 40/1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.zeit.de/1989/40/hoffnung-aus-helsinki/komplettansicht | заглавие = Hoffnung aus Helsinki | достъп_дата = 3 септември 2013 | фамилно_име = Udgaard | първо_име = Nils Morten | дата = 29 септември 1989 | труд = Die Zeit 40/1989 | издател = Die Zeit | език = de }}</ref> След Втората световна война Финландия не принадлежи нито към [[Източен блок|Източния блок]], нито към [[Западна Европа]]. През 1986 г. страната започва да се доближава към западноевропейските страни. Началото на сближаването е поставено с участието в научния проект „Еврика“. Малко след това Финландия става член на [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] и на [[Европейска асоциация за свободна търговия|Европейската асоциация за свободна търговия]]. От 5 май 1989 г. страната е пълен член на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. Своевременно финландците работят и в [[CERN]]. Всичко това води до промяна във възприятието на страната от западноевропейските страни – Финландия бива възприета като пълноправен партньор.<ref name="Zeit 40/1989" /> Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 г. Финландия става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Тя реорганизира армията си според стандартите на [[НАТО]] и през 2023 се включва във военно-политическия съюз. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Финландия}} {{обработка| да се отрази новото (след 2010 г.) адм. деление на страната}} До 2010 г. Република Финландия е била разделена на 6 губернии (лени). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната. По-низшата административно териториална единица след лените е общината (кунта {{lang|fi|kunta}}). Към 2005 г. в страната има 444 общини, като от 1995 г. законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя – градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта {{lang|fi|maakunta}}), които се управляват от областни съвети. {| border="2" cellpadding="3" cellspacing="0" align="center" style="border-collapse:collapse; border: 1px solid black" !| Лен|| Главен град || Разположение на лените |- |[[Южна Финландия]] || [[Хяменлина]]|| rowspan="6" | [[Файл:Finland AdmDivision.PNG|център|200px|Губернии в Република Финландия]] |- |[[Западна Финландия]]|| [[Турку]] |- |[[Източна Финландия]]|| [[Микели]] |- |[[Оулу (провинция)|Оулу]]|| [[Оулу]] |- |[[Лапландия (Финландия)|Лапландия]] || [[Рованиеми]] |- |[[Оланд]] || [[Мариехамн]] |} == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Финландия}} === Институции === Държавното устройство на Финландия е [[парламентарна република]].<ref>{{Cite journal |last=Nousiainen |first=Jaakko |date=June 2001 |title=From semi-presidentialism to parliamentary government: political and constitutional developments in Finland |url=https://archive.org/details/sim_scandinavian-political-studies_2001-06_24_2/page/95 |journal=Scandinavian Political Studies |volume=24 |issue=2 |pages=95–109 |doi=10.1111/1467-9477.00048 | issn = 0080-6757}}</ref> Държавен глава е [[президент]]ът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателни органи са президентът и еднокамарен [[парламент]]. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Финландия}} Основаните през 1918 г. Финландски отбранителни сили (''puolustusvoimat'', ФОС) са наборна сила, наброяваща 34 700 души редовен персонал, допълнен от 357 000 души резервисти. Наборната служба при мъжете трае 6, 9 или 12 месеца. ФОС имат четири клона – Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Гранични войски. До 2023 година Финландия не е член на [[НАТО]] и поради тази причина използва и произвежда много по-разнообразна военна техника от страните-членки на тази организация. Почти 80% от населението е подготвено за териториална отбрана на страната.<ref name="jane">[http://www.janes.com/extracts/extract/jwar/jwara154.html Jane's World Armies: Finland]</ref> Военният бюджет на Финландия възлиза на 2,8 милиарда евро. На 4 април 2023 г. Финландия се присъединява към НАТО, ставайки 31-ят член на организацията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/finlandia-v-nato-alianst-vece-e-mnogo-poblizo-do-rusia/a-65223673|заглавие=Финландия в НАТО: Алиансът вече е много по-близо до Русия|фамилно_име=Ригерт|първо_име=Бернд|дата=2023-04-04|труд=[[DW]]|достъп_дата=2023-04-10}}</ref> == Стопанство == {{основна|Стопанство на Финландия}} [[Файл:Nokia HQ.jpg|мини|200п|Централата на ''Нокиа'' в [[Еспоо]]]] Финландия има силна [[пазарна икономика]] от промишлено-аграрен тип. Въпреки малкото си население от около 6 милиона души, страната има [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на глава от населението 34 900 щ.д. (2009), по-висок от средния за [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Стопанската дейност е доминирана от сектора на [[Услуга (икономика)|услугите]] (65,7%), следван от [[промишленост]]та (31,4%) и [[селско стопанство|селското стопанство]] (2,9%).<ref>{{cite web |url=http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_kansantalous_en.html |title=Finland in Figures – National Accounts |work=Statistics Finland |accessdate=26 април 2007 |архив_дата=2019-08-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190822190524/http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_kansantalous_en.html }}</ref> Финландия е значим производител на [[електроника]], машини, [[автомобил]]и, дървен материал и химикали в световен мащаб въпреки отсъствието на големи запаси от полезни изкопаеми.<ref>{{cite web |url=http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_teollisuus_en.html |title=Finland in Figures – Manufacturing |work=Statistics Finland |accessdate=26 април 2007 |архив_дата=2016-08-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160816220900/http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_teollisuus_en.html }}</ref> Финландия е на второ място в ЕС по вложения във високи технологии и услуги,<ref name="oecd2004">Finland Economy 2004, OECD</ref> а външната търговия генерира 1/3 от общия ѝ БВП. [[Файл:Ev24856 Scandinavia.A2003050.1025.250mFINLANDONLY.jpg|мини|170п|Сателитна снимка на Финландия през зимата]] [[Файл:Haapaveden turvevoimala wikipediaan.jpg|мини|200п|ляво|ТЕЦ в Хаапавеси. Над 1/3 от електроенергията във Финландия се произвежда от ТЕЦ.]] === Промишленост и енергетика === През 1990-те години промишлената дейност, дотогава почти изцяло доминирана от дърводобива и преработването, се пренасочва към производството на електроника и високи технологии, предназначени главно за износ. Тази промяна е наложена от [[глобализация]]та и интегрирането на финландската икономика в тази на Европейския съюз.<ref name="virtual.finland.fi">{{Citation |title=virtual.finland.fi |url=http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=28308 |accessdate=2010-04-19 |archivedate=2009-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090117055332/http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=28308 }}</ref> Над 70% от територията на страната са покрити от гъсти гори, което прави страната най-залесената в ЕС, а дърводобивът генерира 4% от националния БВП и инвестициите в областта се оценяват на 2,8 млрд. евро за 2005 г.<ref>{{Citation |title=finland.fi |url=http://finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=56313 |accessdate=2010-04-19 |archivedate=2009-02-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090209052526/http://finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=56313 }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lfpdc.lsu.edu/unece/Marketing/documents/2007July/3aE_03.pdf |заглавие=www.lfpdc.lsu.edu |достъп_дата=2010-04-19 |архив_дата=2009-07-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090709143912/http://www.lfpdc.lsu.edu/unece/Marketing/documents/2007July/3aE_03.pdf }}</ref> Далеч по-обхватните машиностроителна и електронна промишленост произвеждат стоки предимно за износ. ''[[Нокия|Nokia]]'' е световен лидер в производството на комуникационни технологии, а компании като ''[[Instru]]'' и ''[[Vaisala]]'' произвеждат и изнасят измервателна техника, медицинско и лабораторно оборудване. Финландия е и значителен производител на [[стомана]], суровините за която се внасят от други държави (най-вече [[Швеция]] и [[Русия]]). Финландия произвежда голяма част от необходимата електроенергия (26%) чрез ядрени електроцентрали и [[Топлоелектрическа централа|ТЕЦ]] (37%).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.stat.fi/tup/suomi90/maaliskuu_en.html |заглавие=www.stat.fi |достъп_дата=2010-04-19 |архив_дата=2016-11-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161118103828/http://www.stat.fi/tup/suomi90/maaliskuu_en.html }}</ref> [[Файл:Länsisuomenkarjaa Ahlmanin maatalouskoulun pellolla.jpg|мини|200п|Пасище за крави край [[Тампере]]]] === Селско стопанство === Студеният климат възпрепятства мащабното поливно земеделие. Основните земеделски култури, които се произвеждат, са [[ечемик]] и [[пшеница]] (използвани като суровина за [[алкохол]]ни напитки), както и [[картоф]]ите. [[Животновъдство]]то е почти изцяло съсредоточено върху отглеждането на [[крава|крави]]. [[Риболов]]ът е добре застъпен. Има една много специална функция на самораслите земеделски култури в свободните територии – всеки може да изяде храната, която намери там, докато се разхожда. Плодове, гъби, билки – всичко е за всеки. Това е свързано с правото на човека във Финландия да използва природата, независимо от това кой притежава територията.<ref name="Любопитни факти">[https://nova.bg/galleries/view/2022/12/10/14259/любопитни-факти-за-живота-във-финландия-които-ще-ви-изненадат/257641/ Любопитни факти за живота във Финландия, които ще ви изненадат], NOVA, 10 декември 2022.</ref> == Население == {{основна|Население на Финландия}} [[Файл:Finland demography.png|мини|320п|Динамика на населението ([[1961]] – [[2003]])]] [[Файл:Pyramide Finlande.PNG|мини|320п|Възрастова структура ([[2005]])]] Финландия има население от {{население с година}}, което я прави най-рядко населената страна в Европа след [[Норвегия]] и [[Исландия]]. Населението е разпределено изключително неравномерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия – в [[Лапландия (Финландия)|Лапландия]], гъстотата на населението е средно 1,9 д/km², то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 д/km². Средно тя е около 17 д/km² за цялата страна. В годините след [[Втора световна война|Втората световна война]] близо половин милион [[Фини|финландци]] напускат страната и се преселват в чужбина, най-вече в [[Швеция]]. Усилената индустриализация на Финландия води до загубата на работа за много селскостопански работници. Тази тенденция достига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% – финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната. {| class="wikitable" |+ Етнически групи във Финландия ! Произход ! Брой |- | {{флагче|Финландия}} [[Финландци]] | 93,4% |- | {{флагче|Швеция}} [[Шведи]] / [[Шведскоговорещи финландци]] | 5,6% |- | {{флагче|Русия}} [[Руснаци]] | 0,5% |- | {{флагче|Естония}} [[Естонци]] | 0,3% |- | {{flagicon image|Roma flag.svg}} [[Цигани]] | 0,1% |- | {{flagicon image|Sami flag.svg}} [[Саами]] | 0,1% |- |} На специална държавна протекция се ползва малцинството на [[саами]]те живеещи в северните райони на Лапландия. Понастоящем едва около 1750 финландци посочват за свой роден език някой от [[саамски езици|саамските езици]]. Поради силната емиграция на етнически фини от Северна Русия и [[Карелия]] през 1990-те г. около 40 000 души във Финландия посочват руския език за майчин. Като цяло населението на Финландия е застаряващо – средната възраст е 42,1 години, но за сметка на това страната има положителен естествен прираст. Основната религия е [[християнство]]то, съгласно конституцията на Финландия Евангелическо-лутеранската църква на Финландия и Православната църква на Финландия имат статус на държавни изповедания, [[лутеранство]] се изповядва от около 78%, а православие около 1,1% от населението, голяма част – около 19% от финландците не са религиозни. Финландската православна църква е автономна, под върховенството на московската патриаршия до 1923 г., а след това на Вселенската патриаршия в [[Константинопол]] ([[Истанбул]]). == Образование и здравеопазване == {{основна|Образование във Финландия|Здравеопазване във Финландия}} === Здравеопазване === Финландия има добре развита и силно децентрализирана публична здравна система. Около 19% от финансирането на системата идва директно от гражданите, а близо 77% – от данъци. На 1 лекар се падат 307 жители,<ref>{{cite web |url=http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_terveys_en.html |title=Health (2004) |work=Statistics Finland |accessdate=22 януари 2007 |архив_дата=2014-04-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140404195621/http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_terveys_en.html }}</ref> а в страната действат около 800 лицензирани [[аптека|аптеки]]. Според шведско изследване, проведено в 16 държави, финландската здравна система е постигнала най-добри резултати с най-малко ресурси, което я прави една от най-ефективните.<ref>{{Citation |title=Svensk sjukvård i internationell jämförelse 2008 (in Swedish) |url=http://brs.skl.se/brsbibl/kata_documents/doc39255_1.pdf |accessdate=2010-05-16 |archivedate=2009-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090325010805/http://brs.skl.se/brsbibl/kata_documents/doc39255_1.pdf }}</ref> Продължителността на живота е 82 години при жените и 75 години при мъжете.<ref>{{cite web|url=http://indexmundi.com/finland/life_expectancy_at_birth.html |title=Finland Life expectancy at birth – Demographics |publisher=Indexmundi.com |date=17 септември 2009 |accessdate=4 февруари 2010}}</ref> Финландия се отличава с много нисък брой пушачи на глава от населението – едва 22,5% от финландците пушат<ref>{{cite web |url=http://www.guardian.co.uk/befit/story/0,15652,1385645,00.html |title=Fat to fit: how Finland did it |work=[[Guardian Unlimited]] |date=15 януари 2005 |accessdate=22 януари 2007}}</ref>, но за сметка на това [[алкохолизъм|алкохолизмът]] е широко разпространен и алкохолното отравяне довежда до повече смъртни случаи от сърдечно-съдовите заболявания.<ref>[http://www.yle.fi/uutiset/haku.php?action=page&id=264733 YLE Uutiset]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Oulu University Library 20091206.JPG|мини|230п|Библиотеката на университета в [[Оулу]]]] === Образование === Финландската образователна система е от скандинавски тип – с [[егалитаризъм|егалитарна структура]] и силно държавно субсидиране. През 2008 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] я определя като най-добрата образователна система в света, наравно с тези на [[Дания]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]].<ref>{{cite web|url=http://hdr.undp.org/en/media/HDI_2008_EN_Tables.pdf|title=Human development indices|accessdate=16 февруари 2010|date=18 декември 2008|publisher=Human Development Reports}}</ref> Средната грамотност е почти 100%, а 99,7% от населението завършва успешно [[основно образование]]. През 2003 г. Финландия е отделила за образователната си система 5,9 милиарда [[евро]]. В началното училище децата не се оценяват с оценки. Финландските учители и родители не очакват децата или учениците им да ходят на училище, за да се състезават за най-добри оценки. Освен това те твърдят, че всяко дете учи с много различна скорост в ранните си години и че даването на оценка би означавало да се прикрият тези естествени различия. Ето защо те не получават оценки преди пети клас. Образователният подход на Финландия се различава от традиционното образование по няколко начина. Те не стават рано, графикът им започва в 9 сутринта, няма училищни униформи и учениците се обръщат към учителите с малките им имена. Цялата атмосфера е по-спокойна и домашна, далеч от тържествеността и задъхаността, характерни за традиционните училища.<ref name="Любопитни факти"></ref> == Общество, култура, спорт == {{основна|Култура на Финландия|Спорт във Финландия|Музика на Финландия|Финландска кухня}} Финландците са [[Угро-фински народи|угро-фински народ]], което ги отличава по език и етнически произход от останалите [[скандинавски народи]]. Независимо от това те споделят много културни традиции с [[шведи]]те и [[норвежци]]те, а до известна степен – и с [[руснаци]]те. Векове наред Финландия е била под руско и шведско управление, което значително е повлияло на ценностите и обичаите на финландците. Във финландското общество преобладава [[Егалитаризъм|егалитарният]] и [[Либерализъм|либерален]] манталитет, както и силната връзка с околната среда – наследени от още от времената на племенните социални структури. Основен приоритет е поддържането на [[Скандинавски модел|държава на благоденствието]], чиято цел е да намалява разликата между най-бедни и най-богати, както и разделението между отделните социално-икономически групи. === Изкуства === Финландия има силни традиции в музикалното и филмовото изкуство. Класическата музикална школа на Финландия се формира през [[19 век]] с първата опера – ''Ловът на крал Карл'' – композирана от [[Фредрик Пасиус]] през [[1852]] г. Разпространението на национализма оформя специфичен национален [[романтизъм]], най-виден представител на който е [[Жан Сибелиус|Ян Сибелиус]]. Неговата най-известна творба е симфоничната поема ''[[Финландия (симфонична поема)|Финландия]]'' (1899). В наши дни страната е известна със стотиците [[Хевиметъл|метъл]] и [[Рок музика|рок]]-групи като [[Аморфис]], [[Апокалиптика]], [[Bomfunk MC's]], [[Расмус|The Rasmus]], [[Чилдрън ъф Бодъм|Children of Bodom]], [[Найтуиш|Nightwish]], [[Соната Арктика]], [[ХИМ|HIM]], [[Стратовариус]], [[Norther]], [[Лорди|Lordi]] и други. Архитектите [[Алвар Аалто]] и [[Елиел Сааринен]] оказват голямо влияние върху архитектурните течения в страните от Северна Европа и допринасят за т.нар. ''[[нордически класицизъм]]'' в архитектурата. Финландската филмова индустрия е малка, но за сметка на това се разраства бързо и има дълги традиции. Най-известният режисьор от страната е [[Аки Каурисмеки]], който печели международно признание с филмите си ''Leningrad Cowboys Go America'' (1989) и ''[[Мъжът без минало]]'' (2002), последният от които печели голямата награда на [[Филмов фестивал в Кан|фестивала в Кан]].<ref>Fauth, Jurgen. [http://worldfilm.about.com/od/scandinavianfilm/fr/manwithoutpast.htm] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150906125603/http://worldfilm.about.com/od/scandinavianfilm/fr/manwithoutpast.htm|date=2015-09-06}}, ''[[About.com]]''. 5 февруари 2008.</ref> [[Франс Емил Силанпя]] е единственият носител на [[Нобелова награда за литература]] от Финландия (1939). === Медии === През 2015 г. Финландия е на първо място по [[свобода на пресата]] по данни на [[Репортери без граници]] (няма промяна спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> Най-четеният вестник е ''[[Helsingin Sanomat]]'', издаван от [[Средство за масова информация|медийната]] група [[Санома|Sanoma]], с дневен тираж от 412 000 броя.<ref>{{cite web |title=Circulation Statistics |url=http://www.levikintarkastus.fi/english/statistics.php |publisher=The Finnish Audit Bureau of Circulations (Levikintarkastus Oy) |accessdate=26 юли 2009 |архив_дата=2009-06-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090601160935/http://www.levikintarkastus.fi/english/statistics.php }}</ref> Други издания с голям тираж са вестник ''[[Aamulehti]]'' и таблоидите ''[[Ilta Sanomat]]'' и ''[[Iltalehti]]''. В страната циркулират над 200 вестникарски издания, 320 списания на общи теми и 2100 професионални списания. Отделно всяка година се издават 12 000 книги. Електронните медии също са силно застъпени – близо 80% от населението има достъп до [[интернет]]; общо 67 радиостанции предават на територията на цялата страна, както и 8 национални телевизионни канала.<ref>{{cite web |url=http://www.stat.fi/til/sutivi/2007/sutivi_2007_2007-09-28_tie_001_en.html | title=Internet used by 79 per cent of the population at the beginning of 2007 |work=Statistics Finland |accessdate=22 декември 2007}}</ref><ref>{{cite web|url=http://finland.fi/public/default.aspx?nodeid=41808&contentlan=2&culture=en-US|title=The Finnish Media|work=thisisFINLAND([[Ministry for Foreign Affairs (Finland)|Ministry for Foreign Affairs of Finland]])|accessdate=22 януари 2007|архив_дата=2009-06-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090621224554/http://finland.fi/public/default.aspx?nodeid=41808&contentlan=2&culture=en-US}}</ref> Националната медийна компания на Финландия е изцяло държавна. Броят на мобилните телефонни апарати, както в повечето европейски страни, е по-голям от населението на страната – 5,78 милиона броя.<ref name="FICORA">{{cite web |url=http://www.ficora.fi/attachments/englanti/5ruZDB5VP/Files/CurrentFile/Market_review_2_2007.pdf |title=Market Review 2/2007 |work=Finnish Communications Regulatory Authority (FICORA) |date=31 август 2007 |accessdate=4 септември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318094426/http://www.ficora.fi/attachments/englanti/5ruZDB5VP/Files/CurrentFile/Market_review_2_2007.pdf|archivedate=18 март 2009}}</ref> [[Файл:Kimi Raikkonen 2008 China.jpg|мини|200п|ляво|Болидът на [[Кими Райконен]], световен шампион на [[Формула 1]] през 2007]] === Спорт === Финландия е утвърдена сила в моторните спортове – [[Формула 1]], [[мотокрос]] и [[рали]], както и в много зимни спортове, например [[хокей на лед]], [[ски скокове]] и [[ски бягане]]. Моторните спортове са популярни в страната от 1950-те години, и оттогава насам нейни състезатели присъстват редовно в челните места на [[Световен рали шампионат|Световния рали шампионат]]. Мотоциклетните спортове губят популярност след смъртта на [[Ярно Сааринен]]. Формула 1 е популяризирана във Финландия от [[Кеке Росберг|Кеке Розберг]] през 1980-те години, а традицията на този спорт е продължена от [[Мика Хакинен]] и [[Мика Сало]] през 90-те, и [[Хейки Ковалайнен]] и [[Кими Райконен]] след 2000 г. Мъжкият национален отбор по хокей на лед е бил световен шампион през 1995, и печели сребърен медал на олимпиадата през 2006 г. Световната федерация по хокей на лед го определя като третият най-силен отбор в света. [[Файл:Midsummer bonfire.jpg|мини|228п|Клада край [[Ментсела]]]] === Кухня === Традиционното ястие във Финландия е „калакуко“ – ръжен хляб с рибен пастет. Във Финландия се консумира най-голямо количество мляко на глава от населението в света. Финландците го пият не само на закуска, но и на обяд и вечеря, дори го смесват по най-невероятни начини. Този афинитет към млякото се разпростира и върху млечните продукти като цяло, които са част от културата на страната от древни времена. Киселото мляко, домашното сирене и кашкавалът са традиционни ежедневни храни във всеки финландски дом.<ref name="Любопитни факти"></ref> === Начин на живот === Финландия се отличава със специфични традиции и порядки в начина на живот:<ref name="Любопитни факти"></ref> ;Финландска сауна Финландия е известна с традиционната [[сауна]]. Сауната е ритуал, който е на хиляди години и е дълбоко вкоренен във финландската култура. В домове, офиси и дипломатически сгради, финландците гледат на сауните като на изключително полезен навик и ги строят на най-невероятните места. В цялата страна има повече от 3 милиона сауни, като се има предвид, че населението на Финландия е едва около 5,5 милиона, това е значителен брой. Днес се смята, че около 90 процента от финландците ходят на сауна поне веднъж седмично. Несъмнено това е навик, превърнал се в част от ежедневието. Двойките отиват преди сватбата си, за да пречистят душите си, а жените отиват там, за да раждат. ;Подарък за новородени Във Финландия бъдещите майки получават подарък от държавата. Благодарение на Системата за социално осигуряване всяка бременна жена преди раждането може да заяви желание да получи подарък. Това е комплект, съдържащ 64 артикула с всичко необходимо за майката и новороденото бебе, като бебешки дрехи, спално бельо, пелени, марли, ръководство за родители, продукти за грижа за детето. За да получат този комплект, който се предлага в страната повече от 50 години, родителите трябва да се запишат за преглед преди петия месец от бременността. Те могат да изберат да получат стойността на продуктите в пари, но повечето бъдещи родители избират кутията. ;Изобретения Много от продуктите и услугите, които се използват днес и улесняват живота, са изобретени от финландци. Сред тях са неща, които са широко разпространени и изключително необходими за съвременното общество, като [[SMS]], първият [[Браузър|интернет браузър]], телефонът [[Нокия|Nokia]], сушилникът за съдове и известната ножица „Фискарс“. ;Любопитни факти * Финландците избягват да застават близко един до друг. Дори да вали дъжд или сняг, хората не се струпват под покрива на спирките за обществен транспорт. Дори след като се качат в автобуса, те предпочитат да седнат сами или да изчакат друг автобус, вместо да споделят място с някого друг. На опашки застават в колона, в която всеки човек е на разстояние от другия. * По принцип финландците не се поздравяват с целувка, когато се срещат с някого. Ако срещата е официална, и мъжете, и жените се ръкуват, а ако е неофициална, е достатъчно кимане с глава. * Финландия е едно от най-добрите места в света за наблюдение на северното сияние. То е луминесцентно явление, което може да се види през тъмна и ясна нощ, обикновено в полярните зони. Във Финландия северното сияние се вижда приблизително 200 нощи в годината или всяка втора нощ, ако е в Лапландия. * За разлика от останалите европейци, финландците не са любители на парфюмите. Предпочитат естествени аромати или продукти без аромат. Хората във Финландия са много наясно с важността на рециклирането като средство за грижа за околната среда. В повечето домакинства, а дори и в хотелите, отпадъците се сортират, преди да бъдат извозени в контейнерите. Хартия и картон, стъкло, метал, пластмаса, смесени отпадъци, опасни отпадъци, електрическо оборудване и батерии се сортират отделно. По този начин всичко може да се използва повторно за направата на нови продукти. * Издигането на [[клада]] в [[Празник на лятното слънцестоене|деня на лятното слънцестоене]] е характерно за северните култури. * Във Финландия има състезание по хвърляне на гумени ботуши. == Вижте също == * [[Комуникации във Финландия]] * [[Сана Марин]] * [[Транспорт във Финландия]] * [[Леви]] * [[Скандинавски кръст]] * [[Катя Кету]] * [[Външна политика на Финландия]] * [[Хесбургер]] * [[Въоръжени сили на Финландия]] * [[Финмарк]] * [[Скандинавско ходене]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.government.fi/ Официален сайт на правителството на Финландия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050203000119/http://government.fi/ |date=2005-02-03 }} * [http://www.eduskunta.fi/ Официален сайт на парламента на Финландия] * [http://www.tpk.fi/suomi/ Официален сайт на президента на Финландия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040810203827/http://www.tpk.fi/suomi/ |date=2004-08-10 }} {{Authority control}} {{Европейски_съюз}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Скандинавски съвет}} [[Категория:Финландия| ]] hsis19bwqvmkjzc2tj8q77mersj2pzu АФК Хъл Сити 0 90574 12896462 12890953 2026-05-02T18:47:02Z Danitrifonov04 292718 12896462 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Хъл Сити| герб =| прозвище = ''тигрите'' | стадион = [[Кей Ком Стейдиъм]] | капацитет = 25 450 | собственик = | президент = {{флагче|Турция}} [[Аджун Ълъджалъ]] | старши треньор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сергей Якирович]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 6-то | pattern_la1 = _hull2526h | pattern_b1 = _hull2526h | pattern_ra1 = _hull2526h | pattern_sh1 = _hull2526h | pattern_so1 = _hull2526hl | leftarm1 = | body1 = | rightarm1 = | shorts1 = | socks1 = | pattern_la2 = _hull2526a | pattern_b2 = _hull2526a | pattern_ra2 = _hull2526a | pattern_sh2 = _hull2526a | pattern_so2 = _hull2526al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = |pattern_la3=_hull2526t|pattern_b3=_hull2526t|pattern_ra3=_hull2526t|pattern_sh3=_hull2526t|pattern_so3=_hull2526tl|leftarm3=FF9000|body3=FF9000|rightarm3=FF9000|shorts3=FF9000|socks3=FF9000|уебсайт=https://www.wearehullcity.co.uk/|държава=[[Англия]]}} '''АФК Хъл Сити''' ({{lang|en|Hull City A.F.C.}}) е името на [[Англия|английски]] [[футбол]]ен клуб от [[град]] [[Кингстън ъпон Хъл]]. Състезава се в [[Чемпиъншип]], след като през сезом 2009 – 2010 изпада от [[Английска висша лига|Премиършип]]. Създаден през [[1904]] г., най-големият успех на Хъл идва през 1910 година когато е на крачка от промоция в [[Първа дивизия]] (сега Висша Лига), завършвайки трети във Втора Дивизия (сега Чемпиъншип) с равен брой точки с втория [[ФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]], но с по-лоша голова разлика. Голям успех за клуба е и 1930 година когато отбора достига до полуфинал за ФА Къп. През сезон 2007 – 08 отборът постига най-големия успех в историята си класирайки се за Висшата лига след плейофи. На финала „тигрите“ побеждават [[Бристол Сити]] с 1:0. Дотогава Хъл никога не е играл във Висшата Лига, като по този начин град Хъл е бил най-големият град в [[Европа]], който не е имал отбор в топ дивизията на страната си. == Във Висшата лига == Първият мач на Хъл Сити в Премиършип е на [[16 август]] [[2008]] г. срещу лондонския [[ФК Фулъм]]. Той завършва с победа 2 – 1 за Хъл. В историята на клуба като първи голмайстор във висшата лига за Хъл с гол отбелязан в 23-та минута ще остане бразилеца [[Джовани]]. == Успехи == * Трета Дивизия – шампион 1965/66 * Трета Дивизия (Север) – шампион 1932/33. 1948/49 == Легенди == * Рейч Картър * Стийв Макларън * Брайън Мъруд * Тери Нийл * Гари Паркър * Били Уайтхърст * Дийн Уиндас == Мениджъри == * [[Джеймс Рамстър]] (1904 – [[1905]]) * [[Амброуз Ленджли]] (1905 – [[1913]]) * [[Хари Чапман]] (1913 – [[1914]]) * [[Фред Стрингър]] (1914 – [[1916]]) * [[Дейвид Мензийс]] (1916 – [[1921]]) * [[Перси Люис]] (1921 – [[1923]]) * [[Бил Маккракън]] (1923 – [[1931]]) * [[Хайдън Грийн]] (1931 – [[1934]]) * [[Джон Хил]] (1934 – [[1936]]) * Дейвид Мензийс (1936) * [[Ърнест Блекбърн]] (1936 – [[1946]]) * [[Франк Бъкли]] (1946 – [[1948]]) * [[Рейч Картър]] (1948 – [[1951]]) * [[Боб Джаксън]] ([[1952]] – [[1955]]) * [[Боб Брокълбенк]] (1955 – [[1961]]) * [[Клайф Брайтън]] (1961 – [[1969]]) * [[Тери Нийл]] ([[1970]] – [[1974]]) * [[Джон Кайл]] (1974 – [[1977]]) * [[Боби Колинс]] (1977 – [[1978]]) * [[Кен Хоутън]] (1978 – [[1979]]) * [[Майк Смит]] (1979 – [[1982]]) * [[Боби Браун]] (1982) * [[Колин Апълтън]] (1982 – [[1984]]) * [[Брайън Хортън]] (1984 – [[1988]]) * [[Еди Грей]] (1988 – [[1989]]) * Колин Апълтън (1989) * [[Стан Търнант]] (1989 – [[1991]]) * [[Тери Долан]] (1991 – [[1997]]) * [[Марк Хейталей]] (1997 – [[1998]]) * [[Уорън Джойс]] (1998 – [[2000]]) * [[Били Ръсъл]] (2000) * [[Брайън Литъл]] (2000 – [[2002]]) * Били Ръсъл (2002) * [[Ян Мьолби]] (2002) * Били Ръсъл (2002) * [[Питър Тейлър (футболист, р. 1953)|Питър Тейлър]] (2002 – [[2006]]) * [[Фил Паркинсън]] (2006) * [[Фил Браун]] (2006 – [[2010]]) * [[Йън Доуи]] (2010) * [[Найджъл Пиърсън]] (2010 – [[2012]]) * [[Стив Брус]] (2012 –) == Външни препратки == * [http://www.hullcityafc.net Официален сайт на Хъл Сити] * [http://www.hullcityonline.com/ Hull City Online (Неофициален)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070204111359/http://www.hullcityonline.com/ |date=2007-02-04 }} * [http://hullcity.rivals.net/default.asp?sid=959 City Independent (Неофициален)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061029071619/http://hullcity.rivals.net/default.asp?sid=959 |date=2006-10-29 }} * [http://www.citytillidie.org.uk/ City Till I Die (Неофициален)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060610082958/http://citytillidie.org.uk/ |date=2006-06-10 }} * [http://www.ambernectar.com/ Amber Nectar Webzine (Неофициален)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060424053520/http://www.ambernectar.com/ |date=2006-04-24 }} * [http://hull.vitalfootball.co.uk/ Vital! Hull City (Неофициален)] {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Хъл Сити]] [[Категория:Кингстън ъпон Хъл]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1904 година]] k0742e3gegclv64mdb8zccog0xv4pzi Портал:Изкуство/Портали за изкуства 100 91150 12896795 8854742 2026-05-03T07:12:37Z Svetlin Yosifov 394742 12896795 wikitext text/x-wiki {| width="100%" border="0" cellpadding="4" cellspacing="4" style="border: 1px solid none; text-align:center; padding:0.3em; background-color: transparent" |<div style="text-align:center">{{Click|image=Film reel.svg | link=Портал:Филми | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=Old book bindings.jpg | link=Портал:Литература | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=DuplexScaling.jpg | link=Портал:Музика | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=P Psychology2 brown.png | link=Портал:Философия | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=ING House Amsterdam.JPG | link=Портал:Архитектура | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=P culture.svg|link=Портал:Театър|width=70px|height=60px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=Rembrandt Self-portrait (Kenwood).jpg | link=Портал:Изобразителни изкуства | width=70px | height=50px}}</div> |- |'''[[Портал:Филми|Филми]]''' |'''[[Портал:Литература|Литература]]''' |'''[[Портал:Музика|Музика]]''' |'''[[Портал:Философия|Философия]]''' |'''[[Портал:Архитектура|Архитектура]]''' |'''[[Портал:Театър|Театър]]''' |'''[[Портал:Изобразителни изкуства|Изобразителни изкуства]]''' |'''[[Портал:Фотография]]''' |}<noinclude> [[Категория:Портал:Изкуство|Портали]] </noinclude> 8cagapx9xh5pgxg3m7kl08rt2th690g 12896799 12896795 2026-05-03T07:17:11Z Svetlin Yosifov 394742 12896799 wikitext text/x-wiki {| width="100%" border="0" cellpadding="4" cellspacing="4" style="border: 1px solid none; text-align:center; padding:0.3em; background-color: transparent" |<div style="text-align:center">{{Click|image=Film reel.svg | link=Портал:Филми | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=Old book bindings.jpg | link=Портал:Литература | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=DuplexScaling.jpg | link=Портал:Музика | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=P Psychology2 brown.png | link=Портал:Философия | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=ING House Amsterdam.JPG | link=Портал:Архитектура | width=70px | height=50px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=P culture.svg|link=Портал:Театър|width=70px|height=60px}}</div> |<div style="text-align:center">{{Click|image=Rembrandt Self-portrait (Kenwood).jpg | link=Портал:Изобразителни изкуства | width=70px | height=50px}}</div> |- |'''[[Портал:Филми|Филми]]''' |'''[[Портал:Литература|Литература]]''' |'''[[Портал:Музика|Музика]]''' |'''[[Портал:Философия|Философия]]''' |'''[[Портал:Архитектура|Архитектура]]''' |'''[[Портал:Театър|Театър]]''' |'''[[Портал:Изобразителни изкуства|Изобразителни изкуства]]''' |'''[[Портал:Съвременни Български Фотографи]]''' |}<noinclude> [[Категория:Портал:Изкуство|Портали]] </noinclude> b6lxsom46vsm367ddxoyg37y9aptynz Даниел Вълчев 0 91619 12896215 12823168 2026-05-02T15:30:00Z Jingiby 23778 12896215 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[юрист]] • [[адвокат]] | постове1 = [[Министерство на образованието|Министър на образованието и науката]] | години1 = 17 август 2005 – 27 юли 2009 | постове2 = Народен представител | години2 = {{Депутат-България|без заглавие=1}} }} | деца = Силвана, Калина }} '''Даниел Василев Вълчев''' е [[Българи|български]] [[юрист]], [[адвокат]], [[политик]], [[Заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]] и [[министър на образованието и науката]] между [[17 август]] [[2005]] и [[27 юли]] [[2009]] г. [[Професор]] по обща теория на правото и обща теория на държавата в [[Софийския университет]]. [[Адвокат]], член на [[Софийската адвокатска колегия]]. == Биография == === Произход и академична кариера === Роден е на [[10 август]] [[1962]] г. в [[Бургас]], [[България]]. Баща му е капитан на кораб. И двамата му родители са родени в [[Малко Търново]]. Възпитаник е на [[Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“|Четвърта езикова гимназия]] във [[Варна]]. През 1987 г. се дипломира в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. През мандата на президента [[Желю Желев]] е юридически съветник в президентството. Специализира в Международния институт за [[публична администрация]] (IIAP, Cycle court) – [[Париж]], 1991 г.; Военен колеж на [[НАТО]] (NATO Defense college – CSCE course) – [[Рим]], 1992 г. Защитава [[докторат]] по [[право]] през 1995 г. с дисертация на тема „Държавна власт и народен суверенитет“. От 2004 г. е [[доцент]], а от 2013 г. [[професор]] в СУ в Юридически факултет, катедра „История и теория на държавата и правото“. Води курсове по ''Обща теория на правото'', ''Политически и правни учения'', ''Обща теория на държавата'', ''Защита на правата на човека'' и др.<ref>[http://www.danielvalchev.com/index.php?m=courses Доц.д-р Даниел Вълчев, Юридически факултет] – Лекционни курсове.</ref> === Политическа кариера === [[Народен представител]] и председател на ''Постоянната комисия по европейска интеграция'' и член на ''Комисията по правни въпроси'' в [[XXXIX народно събрание]]. Съпредседател на ''Съвместния парламентарен комитет'' – [[България]] – [[Европейски съюз]], представител на [[Народно събрание на Република България|Народното събрание на Република България]] в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на [[Европейска конституция]] – март 2002 – юли 2003 г. Народен представител в [[XL народно събрание]], избран от листа на [[НДСВ]]. Вълчев е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 г. [[Любен Гоцев]], с бившия министър на отбраната [[Димитър Луджев]], който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера [[Емил Кюлев]] и други политици и крупни бизнесмени. В [[XXXVI народно събрание]] Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество<ref>в. Дума, бр. 27, 2 февруари 2005 г.</ref>. Даниел Вълчев е [[министър на образованието и науката]], между [[17 август]] [[2005]] и [[27 юли]] [[2009]] г. По време на неговото управление са извършени промени в образователната система. Той е министърът, който въвежда делегирани (самостоятелни) бюджети за българските училища, външното оценяване всяка година на всеки ученик. През 2007 г. се провежда учителска [[стачка]], която е най-голямата и продължителна учителска стачка в [[България]]. === Бизнес активности === Участник е и в икономическия живот на България след 1989 г. Във фирмата „Филимко“ АД е бил съдружник на Любен Гоцев (1997 г.)<ref>Държавен вестник, бр. 99 от 29 октомври 1997 г.</ref>, работил е и с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като „[[Златни пясъци]]“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), „[[Росексимбанк]]“ АД (като представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република [[Кипър]]) и други. Владее [[английски език|английски]], [[френски език|френски]] и [[руски език|руски]] език. === Декан на Юридическия факултет на Софийския университет === На 8 април 2019 г. Даниел Вълчев е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет, сменяйки [[Сашо Пенов]].<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/prof_d_r_daniel_v_lchev_e_noviyat_dekan_na_yuridicheskiya_fakultet_na_sofijskiya_universitet_sv_kliment_ohridski Проф. д-р Даниел Вълчев е новият декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“]</ref><ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/bivshiat-ministar-na-obrazovanieto-daniel-valchev-stana-dekan-na-iurid-700902.html Бившият министър на образованието Даниел Вълчев стана декан на Юридическия факултет в СУ]</ref> За и при избирането му не се споменава от него, като бивш министър на образованието, за ключовия проблем с подготовката на юридическите кадри, която е на ниско равнище в България, според бившия декан и зам.-ректор [[Живко Миланов (юрист)|Живко Миланов]].<ref>[https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=104227 Спорове около съдебната реформа – и практиката за назначаване на съдии и прокурори по партийна и роднинска линия.]</ref> == Награди и отличия == * [[Почетен доктор]] на Университета „Сока“ – Токио<ref>{{cite web | url = http://www.novinite.com/articles/82533/Japanese+University+Awards+Bulgaria%27s+Education+Minister | title = Japanese University Awards Bulgaria's Education Minister | publisher = novinite.com | date =2 юли 2007 | accessdate = 25 ноември 2017}}</ref> и почетен професор на Шанхайския университет. * Национален орден „За заслуга“ – държавен орден, връчен от [[Президент на Франция|Президента на Френската република]]. * Орден на звездата на италианската солидарност – държавен орден, връчен от Президента на Италианската република. * Притежател на черен колан III дан, по [[киокушинкай]].<ref>{{cite web | url = http://www.mediapool.bg/daniel-valchev-se-sdobi-s-cheren-kolan-po-karate-v-yaponiya-news144413.html | title = Даниел Вълчев се сдоби с черен колан по карате в Япония | publisher = mediapool.bg | year = 2008 | accessdate = 15 януари 2016}}</ref> == Семейство == Даниел Вълчев е разведен. Има две дъщери – Силвана Даниелова Вълчева и Калина Даниелова Вълчева. В началото на септември 2013 му се ражда и син. == Библиография == === Научни изследвания === ; Монографии и сборници с научни статии * ''Държавна власт и народен суверенитет'', монография, [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], София, 1996 * ''Студии по история на европейската философия на правото'', сборник студии, Издателство СИБИ, София, 1999 * ''От апология на правната норма към теория на правния ред'', Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2003 * ''Валидност и легитимност в правото'', монография, Издателство „Сиела“, София, 2012 * ''Лекции по Обща теория на държавата'', сборник лекции, Издателство „Сиела“, София, 2013 * ''Лекции по Обща теория на правото'', част първа, Издателство „Сиела“, София, 2016 ; По-важни научни публикации в сборници и в периодиката * „Общественият договор“ на Русо – химн на свободата и предчувствие за тоталната власт, студия – послеслов към [[Жан-Жак Русо]], „За обществения договор“, Издателство „ЛИК“, София, 1996 * „Народен суверенитет и политически организации в обществото“, сп. „Държава и право“, кн. 4, 1990 * „Народен суверенитет и учредителна власт“, сп. „Държава и право“, кн. 10, 1990 * „Към проблема за носителя на суверенитета“, сп. „Правна мисъл“, кн. 3, 1991 * „La crise des systèmes normatifs dans les sociétés post-communistes et le maintien de l'ordre“, сб. „Normes et déviances en Europe“, Edition L'Harmattan, Paris, 1994 * Понятието „суверенитет“ в учението на Жан Боден и класическата немска публичноправна доктрина", сп. „Правна мисъл“, кн. 2, 1995 * „Проблемът за държавата в традиционния юридически позитивизъм и в чистото учение за правото на Келзен“, сп. „Съвременно право“, кн. 5, 1995 * „Правата на човека и съвременната държава“, сп. „Съвременно право“, кн. 6, 1997 * „Проблемът за справедливостта и правото в учението на Аристотел“, сп. „Съвременно право“, кн. 5, 1998 * „Демокрацията като децентрализирано правосъздаване“, сп. „Съвременно право“, кн. 4, 2000 * „Норберто Бобио и раждането на италианската аналитична школа“, сп. „Съвременно право“, кн. 4, 2004 * „Ред, закон и държава в учението на Платон – Космос“, сп. „Съвременно право“, кн. 6, 2009 * „Ред, закон и държава в учението на Платон – Полис“, сп. „Съвременно право“, кн. 2, 2010 * „Държавата като самия правен ред“, сп. „Правна мисъл“, кн. 4, 2010 === Белетристика === ; Сборници с разкази * ''Да обичаш на инат'', Издателство „Сиела“, София, 2009, 108 стр. * ''8 1/2 разкази'', Издателство „Сиела“, София, 2011, 88 стр. * ''Разкази'', Издателство „Сиела“, София, 2017, 192 стр. '''<big>[[Проза]]</big>''' '''[[Роман|Романи]]''' * Неделният продавач на книги, Издателство ,,Сиела<nowiki>''</nowiki>, София, 2022, 168 стр. * [[Седем дни в Парория]], Издателство ,,Сиела<nowiki>''</nowiki>, София, 2025, 208 стр. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Даниел Вълчев}} ; Профили * [http://www.danielvalchev.com/ Официален сайт на проф. д-р Даниел Вълчев] * [http://www.pvk-lawfirm.com/en/team-member/daniel-valtchev Биография на Даниел Вълчев на сайта на адвокатско дружество „Плочева, Вълчев и съдружници“] ; Статии * [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2009/05/29/727131_nai-vajnata_tuhla_v_stenata/ „Най-важната тухла в стената“], в-к „Капитал“, 29 май 2009 * [https://www.24chasa.bg/Article/465052 „Между сеира и дебата за училището“], в-к „24 часа“, 29 април 2010 * [https://www.24chasa.bg/Article/507166 „Платено висше? Тогава търг и за 1/2 от депутатите“], в-к „24 часа“, 8 юни 2010 * [https://www.24chasa.bg/Article/902265 „Трудният избор между рязането на ленти и правилните решения“], в-к „24 часа“, 23 май 2011 ; Интервюта * [http://www.segabg.com/article.php?sid=2011032300040001201 „Тежестта на кризата трябва да се разпредели по-справедливо“], интервю на Галя Горанова, в-к „Сега“, 23 март 2011 * [https://web.archive.org/web/20110430005123/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=865420 „ГЕРБ бутна статуквото, но нищо повече“], интервю на Анета Петкова, в-к „Труд“, 21 април 2011 * [https://www.24chasa.bg/Article/947956 „ГЕРБ има шанс само с Борисов“], интервю на Лиляна Клисурова, в-к „24 часа“, 1 юли 2011 ; Други * [https://www.youtube.com/watch?v=-93C5XWgOUU Запис, на който Даниел Вълчев и министър Орешарски се уговарят да „разтакават“ стачкуващите учители], YouTube, публикуван на 8 октомври 2007 {{пост списък|Министър на просветата на България|86}} {{Кабинет на Сергей Станишев}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вълчев, Даниел}} [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Министри на образованието на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Народни представители от НДСВ]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бургас]] [[Категория:Русофили]] ef0nvfv3fp9z0jogj4jlsd7zpw2s0xd ФК Саутхамптън 0 91873 12896454 12890949 2026-05-02T18:42:32Z Danitrifonov04 292718 12896454 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Саутхамптън}} {{Футболен отбор |име на отбора = {{флагче|Англия}} Саутхямптън |герб = | оригинално име = Southampton Football Club |прозвище = ''светците'' |стадион = [[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]] |капацитет = 32 384 |собственик ={{Флагче|Англия}} [[Спорт Републик]] |президент = {{флагче|Сърбия}} [[Драган Шолак]] |старши треньор = {{флагче|Германия}} [[Тонда Екерт]] |първенство = [[Чемпиъншип]] |сезон = 2025/26 |място = 4-то | pattern_la1 = _southampton2526h | pattern_b1 = _southampton2526h | pattern_ra1 = _southampton2526h | pattern_sh1 =_southampton2526h | pattern_so1 = _southampton2526hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 000000 | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 =_southampton2526a | pattern_b2 =_southampton2526a | pattern_ra2 =_southampton2526a | pattern_sh2 =_southampton2526a | pattern_so2 =_southampton2526al | leftarm2 =ffef00 | body2 =ffef00 | rightarm2 =ffef00 | shorts2 =0044ff | socks2 =ffef00 | pattern_la3 =_southampton2526t | pattern_b3 =_southampton2526t | pattern_ra3 =_southampton2526t | pattern_sh3 =_southampton2526t | pattern_so3 =_southampton2526tl | leftarm3 =000000 | body3 =000000 | rightarm3 =000000 | shorts3 =FFFFFF | socks3 =000000 |държава=[[Англия]]|екипировка=[[Пума АГ|Пума]]|картинка=St Mary's Stadium 2022.jpg}} '''Футболен клуб Саутхямптън''' ({{lang|en|Southampton Football Club}}) е [[Англия|английски]] [[футболен клуб]] от град [[Саутхамптън|Саутхемптън]]. Известен с прозвището „Светците“, клубът играе домакинските си срещи на стадион [[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]] от 2001 г. Традиционните цветове на клуба са червено и бяло. Носител на [[ФА Къп|Купата на Англия]] (FA Cup) през 1976 г. == История == Клубът е създаден през [[1885]] от учители и ученици в енорията Сейнт Мерис под името ''St. Mary's YMA''. Затова още от края на [[19 век]] става известен с неизменното си прозвище – ''Светците''. Първото игрище се намира в непосредствена близост до настоящия клубен стадион. През [[1899]] г. клубът се премества на специално изградения [[стадион]], наречен на самата местност – „Долчинката“ (''The Dell''). „Долчинката“ приютява Светците до [[2001]], когато след дългогодишни усилия е открит новият стадион [[Сейнт Мерис Стейдиъм]] с 32 689 места. През 1894 г. клубът става член на Южната лига (Southern League), на която е шампион три пъти поред (1897 – 1899), както и през 1901, 1903 и 1904 г.<ref name=":0">{{Citation |title=A Brief History of Southampton Football Club |url=http://www.saintsfc.co.uk/club/history/ |accessdate=2014-01-11 |archivedate=2012-08-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120805175609/http://www.saintsfc.co.uk/club/history/ }}</ref> През 1920 г. Саутхамптън постъпва във Футболната лига (The Football League), включвайки се в новосформираната Трета дивизия. Сезон 1921 – 1922 носи промоция на отбора във Втора дивизия. Следват години на съществуване във Втора и Трета дивизия. През 1966 г. клубът достига за първи път най-високото ниво на английския футбол под ръководството на легендарния треньор Тед Бейтс. В тогавашната Първа дивизия отборът се състезава до 1974 г., когато става първата жертва на правилото за отпадане на три отбора.<ref name=":0" /> Като втородивизионен клуб Саутхямптън печели Купата на Англия през 1976 г. На финала Светците побеждават Манчестър Юнайтед с 1 – 0.<ref>[http://www.thefa.com/competitions/facompetitions/thefacup/history/historyofthefacup/1976southamptonmanunited Classic Cup Finals: 1976]</ref> Отборът е ръководен от легендарния мениджър Лори Макменеми, под чието ръководство клубът се завръща в Първа дивизия през 1978 г. === В Премиършип (1978 – 2005) === ФК Саутхямптън се състезава на най-високото ниво на английския футбол 27 последователни сезона, като през 1992 г. е сред съоснователите на [[Премиършип]]. 1980-те и 90-те години са сред най-колоритните в историята на клуба. През 1980 г. Лори Макменеми успява изненадващо да привлече двукратния носител на [[Златната топка]] [[Кевин Кийгън]], а през 1982 – вратаря на националния отбор [[Питър Шилтън]]. През сезон 1983 – 1984 клубът постига най-високото си класиране в английския елит, завършвайки на второ място, на 3 точи след шампиона Ливърпул. През 1986 г. своя дебют за мъжкия отбор на Светците прави клубната легенда Матю Ле Тисие, „един от най-добрите играчи, украсили Премиер лигата“<ref>Tom Adams. Le Tissier: Le God. [http://espnfc.com/columns/story?id=674952&cc=5739 espnfc.com] (10 септември 2009)</ref>, прекарал цялата си професионална кариера в Саутхамптън. През 1988 г. в професионалния футбол дебютира [[Алън Шиърър]], възпитаник на младежката школа на клуба, който при първата си поява в стартовия състав отбелязва хеттрик срещу Арсенал. По такъв начин Шиърър става най-младият състезател, вкарал хеттрик в английския елит (17 години, 240 дни).<ref>Duncan Holley & Gary Chalk (2003). ''In That Number – A post-war chronicle of Southampton FC''. 99 – 200.</ref> През 2003 г. под ръководството на Гордън Стракан Саутхамптън достигат своя четвърти финал за ФА Къп, загубен от Арсенал с 1 – 0. След оттеглянето на Стракан през 2004 г. клубът изпада в организационни и финансови затруднения и през 2005 г. отпада от Висшата лига. === Долните дивизии и ерата Либхер (2005 – 2012) === От 2005 до 2009 година Саутхамптън се състезава в [[Чемпиъншип]] с различен успех, а организационната криза е белязана от няколко смени на ръководните постове в клуба. През 2009 г. Саутхамптън изпадат в Първа лига (третото ниво на английския футбол) и са застрашени от фалит, влизайки в администрация и наказани да започнат следващия сезон с минус 10 точки. От създалата се трагична ситуация през лятото на 2009 г. клубът излиза благодарение на Никола Кортезе, италиански банкер с бизнес в Швейцария, който убеждава немския бизнесмен Маркус Либхер да закупи клуба. <ref name=":0" /> На 8 юли 2009 г. Либхер става собственик на ФК Саутхамптън, а Кортезе поема функциите на изпълнителен директор. През първия сезон в Първа лига отборът под ръководството на Алан Пардю завършва на седмо място, пропускайки плейофите за Чемпиъншип, но печели [[Трофей на Футболната лига|Tрофея на Футболната лига]]. Пардю успява да привлече нападателя [[Рики Ламбърт]], който бързо се превръща в символ на възродените амбиции на Светците. Кортезе обявява своят Петгодишен план, който да превърне ФК Саутхамптън в проспериращ и самоиздържащ се елитен клуб, разчитащ на млади играчи от модерната си футболна академия.<ref>Adam Leitch. [http://m.dailyecho.co.uk/sport/10416746.Decision_on_Cortese_s_future__soon__as_contract_break_looms/ Decision on Nicola Cortese's Southampton FC soon as contract break looms]. Southern Daily Echo (13 май 2013).</ref> Планът остава в сила въпреки внезапната смърт на Маркус Либхер, след която клубът преминава в ръцете на фамилията Либхер. В началото на сезон 2010 – 2011 мястото на Алан Пардю е заето от Найджъл Адкинс. Адкинс се превръща в един от най-успешните мениджъри на Саутхамптън, след като постига две последователни промоции: през 2011 г. Светците се завръщат в Чемпиъншип, а през 2012 г. – във Висшата лига. === Отново във Висшата лига === През януари 2013 г. Найджъл Адкинс е уволнен от Никола Кортезе, като на мястото му пристига аржентинецът Маурицио Почетино. Клубът утвърждава позициите си сред елита на английския футбол, а Никола Кортезе продължава да покачва очакванията пред ФК Саутхамптън. == ФК Саутхамптън в английския професионален футбол == * 1920 – 1922: Трета дивизия (Football League Third Division) * 1922 – 1953: [[Втора английска дивизия|Втора дивизия]] (Football League Second Division) * 1953 – 1960: Трета дивизия (Football League Third Division) * 1960 – 1966: [[Втора английска дивизия|Втора дивизия]] (Football League Second Division) * 1966 – 1974: [[Първа английска дивизия|Първа дивизия]] (Football League First Division) * 1974 – 1978: [[Втора английска дивизия|Втора дивизия]] (Football League Second Division) * 1978 – 1992: [[Първа английска дивизия|Първа дивизия]] (Football League First Division) * 1992 – 2005: [[Премиършип|ФА Премиършип]] (FA Premier League) * 2005 – 2009: [[Чемпиъншип]] (Football League Championship) * 2009 – 2011: [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] (Football League One) * 2011 – 2012: Чемпиъншип (Football League Championship) * 2012 – [[Премиършип|ФА Премиършип]] (FA Premier League) == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 януари 2025 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Англия}} [[Алекс Маккарти]] |- |13 ||{{Флагче|Англия}} [[Джо Лумли]] |- |30 ||{{Флагче|Англия}} [[Аарън Рамсдейл]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Кайл Уокър-Питърс]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Райън Маннинг]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Джак Стивънс]] {{капитан}} |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Англия}} [[Тейлър Харууд-Белис]] |- |14 ||{{Флагче|Англия}} [[Джеймс Брий]] |- |15 ||{{Флагче|Англия}} [[Нейтън Ууд]] |- |16 ||{{Флагче|Япония}} [[Юкинари Сугавара]] |- |21 ||{{Флагче|Англия}} [[Чарли Тейлър]] |- |28 ||{{Флагче|Испания}} [[Хуан Лариос]] |- |35 ||{{Флагче|Полша}} [[Ян Беднарек]] |- |37 ||{{Флагче|Германия}} [[Армел Бела-Кочап]] |- |39 ||{{Флагче|Франция}} [[Хоаким Каи Санда]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Англия}} [[Флин Доунс]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Джо Арибо]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Уил Смолбоун]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Адам Лалана]] |- |18 ||{{Флагче|Португалия}} [[Матеуш Фернандеш]] |- |20 ||{{Флагче|Гана}} [[Камалдийн Сюлеймана]] |- |24 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Шей Чарлс]] |- |26 ||{{Флагче|Франция}} [[Лесли Угочукву]] |- |29 ||{{Флагче|Дания}} [[Алберт Грьонбаек]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |11 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Рос Стюарт]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Камерън Арчър]] |- |32 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Пол Онуачу]] |} <br clear=all><noinclude> == Постижения == [[ФА Къп]] (1): 1976; финалист (3): 1900, 1902, 2003. [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на лигата]]: финалист (1): 1979. [[Трофей на Футболната лига]] (1): 2010. [[КНК]]: четвъртфиналист: 1976 – 77.<ref name=":1">[http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52923/profile/history/index.html www.uefa.com]</ref> [[Купа на УЕФА]]: участник (6 пъти): 1969 – 70, 1971 – 72, 1981 – 82, 1982 – 83, 1984 – 85, 2003 – 04.<ref name=":1" /> == Любопитни факти == * По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (ноември 1940 г.) бомба пада точно в централната част на игрището на стадион Дъ Дел, оставяйки 20 метрова дупка. Отборът е принуден да играе срещите си на Фратън парк – стадиона на местните съперници [[Портсмут (отбор)|Портсмут]]. * Най-големият местен противник е [[ФК Портсмут]], като срещите между двата отбора са известни като Дербито на Южния бряг (South Coast derby). Първият мач е приятелска среща, играна на 6 септември 1899 г. * През сезон 1988 – 89 Саутхамптън стават първият клуб в английския елит, включил в състава си за един мач трима братя – Дани, Родни и Реймънд Уолъс.<ref name=":0" /> * Сред легендарните играчи на клуба се нареждат Мат льо Тисие (наричан Le God), Мик Чанън, Тери Пейн, [[Кевин Кийгън]], [[Питър Шилтън]], [[Алън Шиърър]], [[Рики Ламбърт]], [[Садио Мане]] * Сред легендарните мениджъри на клуба се нареждат Тед Бейтс, Лори Макменеми, [[Гордън Страхан|Гордън Стракан]], Найджъл Адкинс. * Възпитаници на футболната академия на ФК Саутхамптън са [[Уейн Бридж]], [[Тио Уолкът]], [[Гарет Бейл]], [[Алекс Окслейд-Чембърлейн]], [[Адам Лалана]], [[Люк Шоу]]. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.southamptonfc.com/ Официален сайт] * [http://bulgariansaints.wordpress.com/ Bulgariansaints] – български сайт за ФК Саутхамптън {{Английска висша лига}} {{Портал футбол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Саутхамптън]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1885 година]] [[Категория:Хампшър]] p2ilazedl17mi8ecrdcg9ufuhi3hl56 Атентат над Локърби 0 93206 12896961 12895453 2026-05-03T10:32:37Z Станислав Николаев 13436 12896961 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа | име = Атентат над Локърби | снимка = Pan Am Flight 103. Crashed Lockerbie, Scotland, 21 December 1988.jpg | описание = Останките от предната част на самолета | дата = [[21 декември]] [[1988]] г. | място = [[Локърби]], [[Шотландия]] | причина = Разпадане по време на полет в резултат на взривяване на самолета от либийски разузнавателни агенти | авиокомпания1 = „[[Пан Ам]]“ | тип1 = „[[Боинг 747|Боинг 747-121]]“ | маршрут1 = [[Франкфурт на Майн]] – [[Лондон]] – [[Ню Йорк]] – [[Детройт]] | кодово име1 =CLIPPER 103 | пътници1 = 243 | екипаж1 = 16 | загинали1 = 270 (заедно с 11 на земята) | оцелели1 = 0 |регистрация1=N739PA}} '''Полет 103 на „Пан Ам“''' е редовен международен пътнически полет от [[Летище Франкфурт на Майн|международното летище Франкфурт на Майн]], [[Франкфурт на Майн]], [[Западна Германия]], до [[Летище Детройт Метрополитън Уейн Каунти|летище Детройт Метрополитън]], [[Ромулус (Мичиган)|Ромулус]], [[Мичиган]], [[Съединени американски щати|САЩ]], с планирани междинни кацания в [[Лондон]] ([[Англия]]) и [[Ню Йорк]] (САЩ), управляван от „[[Пан Ам]]“.{{sfn|AAIB|AAIB|p=3}}<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/wikibase/326402|заглавие=Wednesday 21 December 1988|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2026-04-30}}</ref>{{refn|group=Б|Планираният полет се извършва от два самолета. Първият самолет е „[[Боинг 727]]“, който превозва пътници от [[Франкфурт на Майн]] до [[Лондон]] и изпълнява ролята на захранващ полет за останалата част от маршрута от Лондон до [[Ромулус (Мичиган)|Ромулус]], през [[Ню Йорк]]. Вторият етап се изпълнява от „[[Боинг 747]]“.{{sfn|AAIB|AAIB|p=3}}}} На 21 декември 1988 г. [[самолет]]ът „[[Боинг 747|Боинг 747-121]]“, който изпълнява полета,{{sfn|AAIB|AAIB|p=6}} е взривен от [[бомба]], докато лети над шотландския град [[Локърби]],{{sfn|AAIB|AAIB|p=56 – 57}} убивайки всички 243 пътници и 16 членове на екипажа.{{sfn|AAIB|AAIB|p=4 и 44}}<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/uk/2000/may/04/lockerbie.gerardseenan1|заглавие=Court told how jet's radar blip broke up at 7.02pm|автор=Ian Black and Gerard Seenan|дата=2000-05-04|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2026-04-30}}</ref> Големи части от самолета се разбиват на жилищна улица в Локърби и убиват 11 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1989-03-05-mn-479-story.html|заглавие=Pan Am Bombing : Unraveling the Mystery of Flight 103|автор=L.A. Times Archives|дата=1989-03-05|издател=latimes.com|език=en|достъп_дата=2026-04-30}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.panamair.org/accidents/lockerbievictims.htm|заглавие=Clipper Maid of the Seas Flight 103 - Lockerbie, Scotland|издател=panamair.org|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080326232104/http://www.panamair.org/accidents/lockerbievictims.htm|архив_дата=2008-03-26|достъп_дата=2026-04-30}}</ref>{{sfn|AAIB|AAIB|p=16}} С 270 смъртни случая, събитието, известно и като '''„Атентата над Локърби“''',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/czel8y3gjnno|заглавие=Lockerbie: Remembering the victims of Flight 103|фамилно_име=Williams|първо_име=Craig|дата=2025-06-02|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2026-04-30}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/lyubopitno/vsichko-goreshe-35-godini-sled-atentata-nad-lokyrbi-6185705|заглавие=„Всичко гореше“: 35 години след атентата над Локърби|дата=2023-12-06|издател=vesti.bg|език=bg|достъп_дата=2026-04-30}}</ref> е най-смъртоносната [[Тероризъм|терористична атака]] в историята на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/world/prisadata-za-atentata-nad-lokarbi-ot-1988-g-e-s-nedostatachni-dokazatelstva-varhoven-sad-na-shotlandiya.html|заглавие=Присъдата за атентата над Локърби от 1988 г. е с недостатъчни доказателства - Върховен съд на Шотландия|дата=2020-11-24|издател=news.bg|език=bg|достъп_дата=2026-04-30}}</ref> След тригодишно съвместно разследване от полицията на Дъмфрис и Галоуей и [[Федерално бюро за разследване|ФБР]], през 1991 г. са издадени заповеди за арест на двама либийски граждани.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://docs.un.org/en/S/23307|заглавие=GENERAL ASSEMBLY Forty-sixth session Agenda item 125|автор=UNITED NATIONS|дата=1991-12-31|издател=docs.un.or|език=en|достъп_дата=2026-05-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://api.parliament.uk/historic-hansard/lords/1991/nov/14/lockerbie-disaster-investigation|заглавие=Lockerbie Disaster: Investigation|дата=1991-11-14|издател=api.parliament.uk|език=en|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> След продължителни преговори и санкции на [[Организация на обединените нации|ООН]], през 1999 г. либийският лидер [[Муамар Кадафи]] предава двамата мъже на нидерландски съд.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sccrc.org.uk/ViewFile.aspx?id=293|заглавие=NEWS RELEASE|автор=Scottish Criminal Cases Review Commission|дата=2007-06-27|издател=sccrc.org.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110503204553/http://www.sccrc.org.uk/ViewFile.aspx?id=293|архив_дата=2011-05-03|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> През 2001 г. [[Абделбасет ал-Меграхи]], либийски разузнавателен служител, е признат за виновен по 270 обвинения в убийство във връзка с бомбения атентат и е осъден на [[доживотен затвор]].<ref name=":0" /> Другият [[Ламин Халифах Фхима]], е оправдан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://i-p-o.org/Lockerbie_Verdict-31Jan2001.htm|заглавие=Verdict of the Scottish Court in the Netherlands|издател=i-p-o.org|език=en|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> През 2009 г. Меграхи е освободен от шотландското правителство по съображения за хуманно отношение, след като е диагностициран с [[рак на простатата]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/svetut/atentatort-ot-lokrbi-v-kritichno-sstoyanie.html|заглавие=Атентаторът от Локърби в критично състояние|дата=2012-04-14|издател=btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> Умира през 2012 г. като единствен, осъден за нападението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/atentatorat-ot-lokarbi-megrahi-pochina-v-libiya-news193148.html|заглавие=Атентаторът от Локърби Меграхи почина в Либия|дата=2012-05-20|издател=mediapool.bg|език=bg|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> През 2003 г. Муамар Кадафи плаща над 2 милиарда [[Щатски долар|щ. д.]] обезщетение на семействата на жертвите, но твърди, че никога лично не е давал заповед за атаката.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/uk-scotland-south-scotland-12552587|заглавие=Colonel Gaddafi 'ordered Lockerbie bombing'|дата=2011-02-23|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> Приемането, че Меграхи е либийски държавен служител, се използва във връзка с отговорността на [[Либия]] с поредица от изисквания, посочени в резолюция на ООН за отмяна на санкциите срещу нея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/africa/libya-ready-to-accept-responsibility-for-lockerbie-bombing-100088.html|заглавие=Libya ready to accept responsibility for Lockerbie bombing|фамилно_име=Buncombe|първо_име=Andrew|дата=2003-08-13|издател=independent.co.uk|език=en|достъп_дата=2026-05-01}}</ref> През 2011 г., по време на [[Гражданска война в Либия (2011)|либийската гражданска война]], бившият министър на правосъдието Мустафа Абдул Джалил заявява, че Кадафи лично нарежда атаката.<ref name=":1" /> Тъй като всички съучастници, необходими за такава сложна операция, никога не са идентифицирани или осъдени, се появяват [[Конспиративна теория|конспиративни теории]], като тази, че източногермански агенти на [[Щази]] имат роля в атаката. Някои роднини на загиналите, смятат, че бомбата е поставена на [[Летище Лондон Хийтроу|летище Хийтроу]], и не е изпратена с полети от [[Малта]], както предполагат правителствата на САЩ и Великобритания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/uk-news/2019/mar/20/lockerbie-investigators-question-former-stasi-agents|заглавие=Lockerbie investigators ‘question former Stasi agents’|автор=Kate Connolly and Severin Carrell|дата=2019-03-21|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2026-05-03}}</ref> През 2020 г. американските власти обвиняват Абу Агила Масу в участие в атентата и го задържат през 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/uk-news/2020/dec/21/lockerbie-bombing-new-charges-suspect-plane-attack-us|заглавие=US unveils new charges against suspect in 1988 Lockerbie bombing|фамилно_име=Pilkington|първо_име=Ed|дата=2020-12-21|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2026-05-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/uk-scotland-63933837|заглавие=Lockerbie bombing suspect in US custody|фамилно_име=Cowan|първо_име=David|дата=2022-12-11|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2026-05-03}}</ref> Насрочен е съдебен процес за 2026 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cx2e1rk90v8o|заглавие=Lockerbie bombing trial delayed until next year|дата=2025-06-05|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2026-05-03}}</ref> Това е вторият случай на взривяване на „Боинг 747“ във въздуха, след атентата при [[полет 182 на „Еър Индия“]] през 1985 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/asndb/327181|заглавие=Sunday 23 June 1985|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2026-05-03}}</ref><ref>{{Cite book|last=Minister of Public Works and Government Services|title=Air India Flight 182 A Canadian Tragedy|url=https://epe.lac-bac.gc.ca/100/200/301/pco-bcp/commissions-ef/air_india-ef/final_report-ef/en/reports/finalreport/volume4/volume4.pdf?nodisclaimer=1&utm|format=PDF|year=2010|publisher=Public Works and Government Services Canada|location=Ottawa, Ontario|lang=en|isbn=978-0-660-19926-9|pages=44 – 58}}</ref> == Разследване и съд == [[Файл:Lockerbie disaster memorial.jpg|мини|260п|Мемориал в памет на жертвите]] След тригодишно разследване е повдигнато обвинение срещу Абделбасет Али ал-Меграхи и ал-Амин Халиф Фимах. На 5 април 1999 г. заподозрените в извършване на атентата са предадени на шотландската полиция и в холандския град Утрехт се състои съдебното дело. Ал Амин Халиф Фимах е признат за невинен, а ал-Меграхи е осъден на доживотен затвор и е затворен в шотландския затвор Гринок ({{lang|en|Greenock}}). == Освобождаване на ал-Меграхи == Във връзка със заболяването на ал-Меграхи (рак на простатата) и очаквания смъртоносен изход от заболяването, като акт на хуманност, с решение на министъра на правосъдието на Шотландия ({{lang|en|the Scottish Government Justice Secretary}}) Кени Макаскил ({{lang|en|Kenny MacAskill}}) от [[20 август]] [[2009]] г. ал-Меграхи е освободен. По повод освобождаването протестират близките на жертвите от терористичния акт. Категоричен протест срещу освобождаването е изказан от Държавния секретар на [[САЩ]] [[Хилари Клинтън]]<ref>Statement by Secretary of State Hillary Clinton – в рамках: U.S. Department of State. Daily Press Briefing by ''Philip J. Crowley''. 20 август 2009 // [http://www.state.gov/r/pa/prs/dpb/2009/aug/128163.htm Официален сайт на Държавния департамент на САЩ] – 25 август 2009.</ref>. Недоволство от решението на шотландското правителство също изказават в изявления президентът на САЩ [[Барак Обама]], генералният прокурор на САЩ Ерик Холдер и др.<ref>''Adam K.'' Man Convicted In Lockerbie Blast Is Freed // [http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/08/20/AR2009082000545_pf.html ''The Washington Post''. 21 август 2009] – 25 август 2009.</ref><ref>''Cowell A., Sulzberger A. G.'' Lockerbie Convict Returns to Jubilant Welcome // [http://www.nytimes.com/2009/08/21/world/europe/21lockerbie.html?pagewanted=print ''The New York Times''. 21 август 2009] – 25 август 2009.</ref> Директорът на [[ФБР]] Роберт Мюлер III написва открито писмо до министъра на правосъдието на Шотландия.<ref>The full letter from the FBI Director on the Lockerbie bomber release // [http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/6073466/The-full-letter-from-the-FBI-Director-on-the-Lockerbie-bomber-release.html ''The Telegraph''. 22 август 2009]— 25 август 2009.</ref> В Либия ал-Меграхи е посрещнат като национален герой. На 12 септември 2009 г. състоянието на осъдения, намиращ се в болница в Либия, рязко се влошава. За това е съобщено от лекари и негови роднини, но за състоянието и местопребиваването му повече няма информация. Абдел Басет ал-Меграхи умира на 20 май 2012 година.<ref>[http://www.gazeta.ru/news/lenta/2009/09/12/n_1402852.shtml www.gazeta.ru]</ref> == Вижте също == * [[Полет 455 на „Кубана де Авиасион“]] * [[Полет 870 на „Итавия“]] * [[Полет 182 на „Еър Индия“]] * [[Полет 1103 на „Либиян Араб Еърлайнс“]] * [[Полет 434 на „Филипийн Еърлайнс“]] * [[Полет 9268 на „Метроджет“]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Report on the accident to Boeing 747-121, N739PA at Lockerbie, Dumfriesshire, Scotland on 21 December 1988|last=AAIB|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=1990|edition=|publisher=Air Accidents Investigation Branch|location=London|isbn=|doi=|pages=|url=https://assets.publishing.service.gov.uk/media/5422f36ee5274a1317000489/2-1990_N739PA.pdf|format=PDF|accessdate=2026-04-30|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=zxSe25KJXLM В памет на полет 103 на „Пан Ам“] в „[[Ютюб]]“ * [https://www.victimsofpanamflight103.org/ Жертвите при полет 103 на „Пан Ам“] * [https://www.fbi.gov/history/famous-cases/pan-am-103-bombing Взривяването на самолета при полет 103 на „Пан Ам“] в Официалния уебсайт на правителството на САЩ {{Превод от|en|Pan Am Flight 103|1350730186}} {{СОРТКАТ:Пан Ам 0103}} {{Портал|Авиация}} [[Категория:1988 година]] [[Категория:Транспортни катастрофи във Великобритания|Локърби]] [[Категория:Терористични актове във Великобритания|Локърби]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по град|Локърби]] [[Категория:История на Шотландия по град|Локърби]] [[Категория:Авиация във Великобритания]] [[Категория:Външна политика на Либия]] [[Категория:История на Либия]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]] [[Категория:Бомбени атентати на самолети]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Шотландия]] [[Категория:Локърби]] m4nqfvmlscvj668y9nhx8ohbvq5kjrp Петър Ступел 0 93545 12896081 12750494 2026-05-02T12:03:50Z Monaco 6214 /* Музика към филми */ 12896081 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = композитор | националност = {{BUL}} | работил = [[композитор]] | вложки = {{Личност/Музикант | категория = композитор | стил = [[класическа музика]] | направление = | период-на-активност = }} {{Личност/Писател | жанрове = [[детски стихове]] }} | брак = [[Лидия Ступел]] }} '''Петър Исаев Ступел''' е български [[композитор]].<ref>{{cite book |chapter =СТУПЕЛ Петър Исаев (1923-97) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/1020/mode/2up 1020] |accessdate= 22 ноември 2025}}</ref><ref name = "New Grove">{{Cite book |title= New Grove Dictionary of Music and Musicians |year = 2001 |edition =2nd |volume=26 |editor= Sadie, Stanley |editor-link= Stanley Sadie|last=Palieva |first=Anda |url= https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/n5/mode/2up |publisher= Macmillan Publishers Limited |url-access= registration |chapter =Stupel, Petar |page = [https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/628/mode/2up?view=theater 629]}}</ref><ref>{{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }}</ref> == Биография == Роден е на [[27 април]] [[1923]] г. в [[София]] в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор [[Андрей Стоянов (композитор)|Андрей Стоянов]] и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор [[Панчо Владигеров]]. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г. в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по [[хармония]] в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „[[Софийски музикални седмици]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiaweeks.com/istoriq/ | заглавие = История на фестивала „Софийски музикални седмици“ | достъп_дата = 27.02.2023 }}</ref> Сред най-известните му творби е „[[Зайченцето бяло]]“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки. Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване ''[[Лека нощ, деца]]''. [[Файл:Peter Stoupel's grave.jpg|мини|260п|Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища ({{coord |42|42|46.52|N|23|19|55.18|E|region:BG_type:landmark}})]] Умира на [[30 ноември]] [[1997]] г. в София. == Детски песни == * „Аз съм Сънчо“, стихове [[Димитър Спасов (писател)]] * „Витошки валс“ * „Влак“, стихове [[Джани Родари]] * „Дядо Мраз“ * „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов * „Зайченцето бяло“, стихове [[Леда Милева]] * „Зимно хоро“, стихове [[Цветан Ангелов]] * „Мамините песни“, стихове [[Николай Зидаров]] * „Песен за приятеля“, стихове [[Валери Петров]] * „Песен на магарето“, стихове [[Ран Босилек]] * „Последното звънче удари“ * „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари * „Пролет“ * „Пролетна песен“ * „Слънчеви квадрати“, стихове [[Иван Теофилов]] * „Снежинки лекокрили“ * „Футболисти“, стихове [[Михаил Лъкатник]] * „Януарски гости“ == Хорови произведения == * „Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски * „Държава Пионерия“ (1975) – стихове [[Георги Струмски]] * „Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава == Опери == * „Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца == Балети == * „Златното момиче“ ­ (1959), за деца * „Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов == Оперети == * „Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш * „Царството на буквите“, за деца == Мюзикъли == * „Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев * „Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев * „Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров * „Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев == Забавни песни == * „Веселина“, стихове Радой Ралин * „Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969 * „Морето“, стихове Борис Априлов * „Моряшки спомен“, Емил Димитров * „Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев * „Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев * „Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев * „Питам те“, стихове Георги Джагаров * „С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972 * „Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов * „Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин == Музика към филми == * „Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев * „Любимец №13“ (1958) * „Бъди щастлива, Ани“ (1960) * „Специалист по всичко“ (1962) * „Невероятна история“ (1964) * „Старинната монета“ (1965) * „На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969) * „Мъже в командировка“ (1969) * „Петимата от Моби Дик“ (1969) * „Таралежите се раждат без бодли“ (1971) * „С деца на море“ (1972) * „[[Хубавка и звяра]]“ (1980) * „Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981) * „[[Фалшификаторът от „Черния кос“]] (3-сер. тв, 1983), съвместно с [[Атанас Бояджиев]] * „Време за път“ (1987) * „Неизчезващите“ (1998) * „Бащи и синове“ (1990) == Музика към театрални постановки == * „Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски * „Волпоне“ от Бен Джонсън * „Двамата веронци“ от Шекспир * „Когато розите танцуват“ от Валери Петров * „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка * „Пролятата чаша“ от Андрей Глоба * „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев * „Скъперникът“ от Молиер * „Хитрините на Скапен“ от Молиер == Бележки == <references /> == Допълнителна литература == * Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006. * Константин Илиев. „Слово и дело“, С., „ЛИК“, 1997 * Венелин Кръстев. „Профили“, кн. 3, С., „Музика“, 1981 * {{cite web |author= Йорданова, Красимира|title=Спомен за композитора Петър Ступел |publisher= Българско национално радио|url= https://bnr.bg/post/100906242/spomen-za-kompozitora-petar-stupel|date= 17 декември 2017 |accessdate= 9 юни 2022}} * {{cite web|author= Димитрова, Десислава|title= Петър Ступел: Стига ми, когато тръгна на път, да ме догони моя песен|publisher= Българско национално радио (Архивен фонд)|url= https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/|date= 27 април 2018|accessdate= 9 юни 2022|архив_дата= 2022-04-11|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20220411081816/https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/}} * {{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Ступел&type=AllFields От и за Петър Ступел в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} {{imdb name|0836261|Петър Ступел}} * https://alef-bg.org/bg/петър-ступел-1923-1997/ {{мъниче|българин|музикант}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ступел, Петър}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Композитори от 20 век]] [[Категория:Филмови композитори]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] fvpwvsexpwvrknhkob606e9a0wn7mlu 12896165 12896081 2026-05-02T13:43:32Z Monaco 6214 /* Музика към филми */ 12896165 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = композитор | националност = {{BUL}} | работил = [[композитор]] | вложки = {{Личност/Музикант | категория = композитор | стил = [[класическа музика]] | направление = | период-на-активност = }} {{Личност/Писател | жанрове = [[детски стихове]] }} | брак = [[Лидия Ступел]] }} '''Петър Исаев Ступел''' е български [[композитор]].<ref>{{cite book |chapter =СТУПЕЛ Петър Исаев (1923-97) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/1020/mode/2up 1020] |accessdate= 22 ноември 2025}}</ref><ref name = "New Grove">{{Cite book |title= New Grove Dictionary of Music and Musicians |year = 2001 |edition =2nd |volume=26 |editor= Sadie, Stanley |editor-link= Stanley Sadie|last=Palieva |first=Anda |url= https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/n5/mode/2up |publisher= Macmillan Publishers Limited |url-access= registration |chapter =Stupel, Petar |page = [https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/628/mode/2up?view=theater 629]}}</ref><ref>{{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }}</ref> == Биография == Роден е на [[27 април]] [[1923]] г. в [[София]] в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор [[Андрей Стоянов (композитор)|Андрей Стоянов]] и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор [[Панчо Владигеров]]. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г. в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по [[хармония]] в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „[[Софийски музикални седмици]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiaweeks.com/istoriq/ | заглавие = История на фестивала „Софийски музикални седмици“ | достъп_дата = 27.02.2023 }}</ref> Сред най-известните му творби е „[[Зайченцето бяло]]“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки. Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване ''[[Лека нощ, деца]]''. [[Файл:Peter Stoupel's grave.jpg|мини|260п|Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища ({{coord |42|42|46.52|N|23|19|55.18|E|region:BG_type:landmark}})]] Умира на [[30 ноември]] [[1997]] г. в София. == Детски песни == * „Аз съм Сънчо“, стихове [[Димитър Спасов (писател)]] * „Витошки валс“ * „Влак“, стихове [[Джани Родари]] * „Дядо Мраз“ * „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов * „Зайченцето бяло“, стихове [[Леда Милева]] * „Зимно хоро“, стихове [[Цветан Ангелов]] * „Мамините песни“, стихове [[Николай Зидаров]] * „Песен за приятеля“, стихове [[Валери Петров]] * „Песен на магарето“, стихове [[Ран Босилек]] * „Последното звънче удари“ * „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари * „Пролет“ * „Пролетна песен“ * „Слънчеви квадрати“, стихове [[Иван Теофилов]] * „Снежинки лекокрили“ * „Футболисти“, стихове [[Михаил Лъкатник]] * „Януарски гости“ == Хорови произведения == * „Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски * „Държава Пионерия“ (1975) – стихове [[Георги Струмски]] * „Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава == Опери == * „Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца == Балети == * „Златното момиче“ ­ (1959), за деца * „Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов == Оперети == * „Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш * „Царството на буквите“, за деца == Мюзикъли == * „Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев * „Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев * „Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров * „Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев == Забавни песни == * „Веселина“, стихове Радой Ралин * „Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969 * „Морето“, стихове Борис Априлов * „Моряшки спомен“, Емил Димитров * „Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев * „Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев * „Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев * „Питам те“, стихове Георги Джагаров * „С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972 * „Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов * „Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин == Музика към филми == * „[[Две победи]]“ (1956), съвместно с Емил Георгиев * „[[Любимец №13]]“ (1958) * „Б[[ъди щастлива, Ани]]“ (1960) * „[[Специалист по всичко]]“ (1962) * „[[Невероятна история]]“ (1964) * „[[Старинната монета]]“ (1965) * „[[На всеки километър]]“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969) * „[[Мъже в командировка]]“ (1969) * „[[Петимата от Моби Дик]]“ (1969) * „[[Таралежите се раждат без бодли]]“ (1971) * „[[С деца на море]]“ (1972) * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) * „[[Хубавка и звяра]]“ (1980) * „[[Капитан Петко войвода]]“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981) * „[[Фалшификаторът от „Черния кос“]] (3-сер. тв, 1983), съвместно с [[Атанас Бояджиев]] * „[[Време за път]]“ (1987) * „[[Неизчезващите]]“ (1998) * „[[Бащи и синове]]“ (1990) == Музика към театрални постановки == * „Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски * „Волпоне“ от Бен Джонсън * „Двамата веронци“ от Шекспир * „Когато розите танцуват“ от Валери Петров * „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка * „Пролятата чаша“ от Андрей Глоба * „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев * „Скъперникът“ от Молиер * „Хитрините на Скапен“ от Молиер == Бележки == <references /> == Допълнителна литература == * Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006. * Константин Илиев. „Слово и дело“, С., „ЛИК“, 1997 * Венелин Кръстев. „Профили“, кн. 3, С., „Музика“, 1981 * {{cite web |author= Йорданова, Красимира|title=Спомен за композитора Петър Ступел |publisher= Българско национално радио|url= https://bnr.bg/post/100906242/spomen-za-kompozitora-petar-stupel|date= 17 декември 2017 |accessdate= 9 юни 2022}} * {{cite web|author= Димитрова, Десислава|title= Петър Ступел: Стига ми, когато тръгна на път, да ме догони моя песен|publisher= Българско национално радио (Архивен фонд)|url= https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/|date= 27 април 2018|accessdate= 9 юни 2022|архив_дата= 2022-04-11|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20220411081816/https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/}} * {{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Ступел&type=AllFields От и за Петър Ступел в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} {{imdb name|0836261|Петър Ступел}} * https://alef-bg.org/bg/петър-ступел-1923-1997/ {{мъниче|българин|музикант}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ступел, Петър}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Композитори от 20 век]] [[Категория:Филмови композитори]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] fipd0g595fmwwuekqx8vp56jevah72f 12896166 12896165 2026-05-02T13:44:27Z Monaco 6214 /* Музика към филми */ 12896166 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = композитор | националност = {{BUL}} | работил = [[композитор]] | вложки = {{Личност/Музикант | категория = композитор | стил = [[класическа музика]] | направление = | период-на-активност = }} {{Личност/Писател | жанрове = [[детски стихове]] }} | брак = [[Лидия Ступел]] }} '''Петър Исаев Ступел''' е български [[композитор]].<ref>{{cite book |chapter =СТУПЕЛ Петър Исаев (1923-97) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/1020/mode/2up 1020] |accessdate= 22 ноември 2025}}</ref><ref name = "New Grove">{{Cite book |title= New Grove Dictionary of Music and Musicians |year = 2001 |edition =2nd |volume=26 |editor= Sadie, Stanley |editor-link= Stanley Sadie|last=Palieva |first=Anda |url= https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/n5/mode/2up |publisher= Macmillan Publishers Limited |url-access= registration |chapter =Stupel, Petar |page = [https://archive.org/details/newgrovedictiona0024unse/page/628/mode/2up?view=theater 629]}}</ref><ref>{{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }}</ref> == Биография == Роден е на [[27 април]] [[1923]] г. в [[София]] в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор [[Андрей Стоянов (композитор)|Андрей Стоянов]] и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор [[Панчо Владигеров]]. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г. в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по [[хармония]] в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „[[Софийски музикални седмици]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiaweeks.com/istoriq/ | заглавие = История на фестивала „Софийски музикални седмици“ | достъп_дата = 27.02.2023 }}</ref> Сред най-известните му творби е „[[Зайченцето бяло]]“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки. Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване ''[[Лека нощ, деца]]''. [[Файл:Peter Stoupel's grave.jpg|мини|260п|Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища ({{coord |42|42|46.52|N|23|19|55.18|E|region:BG_type:landmark}})]] Умира на [[30 ноември]] [[1997]] г. в София. == Детски песни == * „Аз съм Сънчо“, стихове [[Димитър Спасов (писател)]] * „Витошки валс“ * „Влак“, стихове [[Джани Родари]] * „Дядо Мраз“ * „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов * „Зайченцето бяло“, стихове [[Леда Милева]] * „Зимно хоро“, стихове [[Цветан Ангелов]] * „Мамините песни“, стихове [[Николай Зидаров]] * „Песен за приятеля“, стихове [[Валери Петров]] * „Песен на магарето“, стихове [[Ран Босилек]] * „Последното звънче удари“ * „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари * „Пролет“ * „Пролетна песен“ * „Слънчеви квадрати“, стихове [[Иван Теофилов]] * „Снежинки лекокрили“ * „Футболисти“, стихове [[Михаил Лъкатник]] * „Януарски гости“ == Хорови произведения == * „Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски * „Държава Пионерия“ (1975) – стихове [[Георги Струмски]] * „Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава == Опери == * „Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца == Балети == * „Златното момиче“ ­ (1959), за деца * „Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов == Оперети == * „Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш * „Царството на буквите“, за деца == Мюзикъли == * „Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев * „Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев * „Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров * „Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев == Забавни песни == * „Веселина“, стихове Радой Ралин * „Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969 * „Морето“, стихове Борис Априлов * „Моряшки спомен“, Емил Димитров * „Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев * „Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев * „Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев * „Питам те“, стихове Георги Джагаров * „С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972 * „Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов * „Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин == Музика към филми == * „[[Две победи]]“ (1956), съвместно с Емил Георгиев * „[[Любимец 13]]“ (1958) * „[[Бъди щастлива Ани]]“ (1960) * „[[Специалист по всичко]]“ (1962) * „[[Невероятна история]]“ (1964) * „[[Старинната монета]]“ (1965) * „[[На всеки километър]]“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969) * „[[Мъже в командировка]]“ (1969) * „[[Петимата от Моби Дик]]“ (1969) * „[[Таралежите се раждат без бодли]]“ (1971) * „[[С деца на море]]“ (1972) * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) * „[[Хубавка и звяра]]“ (1980) * „[[Капитан Петко войвода]]“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981) * „[[Фалшификаторът от „Черния кос“]] (3-сер. тв, 1983), съвместно с [[Атанас Бояджиев]] * „[[Време за път]]“ (1987) * „[[Неизчезващите]]“ (1998) * „[[Бащи и синове]]“ (1990) == Музика към театрални постановки == * „Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски * „Волпоне“ от Бен Джонсън * „Двамата веронци“ от Шекспир * „Когато розите танцуват“ от Валери Петров * „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка * „Пролятата чаша“ от Андрей Глоба * „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев * „Скъперникът“ от Молиер * „Хитрините на Скапен“ от Молиер == Бележки == <references /> == Допълнителна литература == * Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006. * Константин Илиев. „Слово и дело“, С., „ЛИК“, 1997 * Венелин Кръстев. „Профили“, кн. 3, С., „Музика“, 1981 * {{cite web |author= Йорданова, Красимира|title=Спомен за композитора Петър Ступел |publisher= Българско национално радио|url= https://bnr.bg/post/100906242/spomen-za-kompozitora-petar-stupel|date= 17 декември 2017 |accessdate= 9 юни 2022}} * {{cite web|author= Димитрова, Десислава|title= Петър Ступел: Стига ми, когато тръгна на път, да ме догони моя песен|publisher= Българско национално радио (Архивен фонд)|url= https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/|date= 27 април 2018|accessdate= 9 юни 2022|архив_дата= 2022-04-11|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20220411081816/https://archives.bnr.bg/petar-stupel-stiga-mi-kogato-tragna-na-pat-da-me-dogoni-moya-pesen/}} * {{cite web |title= Ступел, Петър |publisher=Съюз на българските композитори |url=https://ubc-bg.com/петър-ступел/ |accessdate=9 юни 2022 }} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Ступел&type=AllFields От и за Петър Ступел в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} {{imdb name|0836261|Петър Ступел}} * https://alef-bg.org/bg/петър-ступел-1923-1997/ {{мъниче|българин|музикант}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ступел, Петър}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Композитори от 20 век]] [[Категория:Филмови композитори]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] 6fz4uwhpbsrur47qk05a2cezuimon85 Витоша (район) 0 95014 12896594 12512704 2026-05-02T21:48:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896594 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витоша|Витоша (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Витоша | карта = Sofia-Vitosha.png | площ = 123 | население = 56 606<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2023 | кмет = Зарко Клинков | кмет-партия = }} '''„Витоша“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в подножието на планината [[Витоша]] и обхваща кварталите [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Симеоново]], [[Драгалевци]], [[Киноцентър]], [[Бъкстон]], [[Манастирски ливади]] (западна част), [[Княжево]] (вкл. местност Карпузица, която е неразделна част от кв. Княжево) и селата [[Владая]] и [[Мърчаево]]. Към 15 юни 2023 г. в района живеят 54 717 души по настоящ адрес и 56 606 души по постоянен адрес. Намира се в южната част на [[София]] в подножието на планината [[Витоша]] – първият Народен парк на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. == Квартали == * [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] ({{maplink|type=shape|id=Q4952224}}) * [[Бъкстон]] ({{maplink|type=shape|id=Q5003256}}) – основната част * [[Гърдова глава]] ({{maplink|type=shape|id=Q124050829}}) * [[Драгалевци]] ({{maplink|type=shape|id=Q5304836}}) * [[Карпузица]] ({{maplink|type=shape|id=Q124050810}}) – основната част * [[Килиите]] ({{maplink|type=shape|id=Q124050790}}) * [[Киноцентъра III]] ({{maplink|type=shape|id=Q12282958}}) * [[Княжево]] ({{maplink|type=shape|id=Q1777224}}) * [[Мала кория]] ({{maplink|type=shape|id=Q124050773}}) * [[Манастирски ливади]] ({{maplink|type=shape|id=Q12285799}}) – северозападната част * [[Могилата (вилна зона)|Могилата]] ({{maplink|type=shape|id=Q124049919}}) * [[Национален киноцентър]] ({{maplink|type=shape|id=Q124049903}}) * [[Ботаническа градина на БАН|Парк „Ботаническа градина“]] ({{maplink|type=shape|id=Q12273823}}) * [[Резиденция Бояна (квартал)|Резиденция Бояна]] ({{maplink|type=shape|id=Q124049877}}) * [[Симеоново]] ({{maplink|type=shape|id=Q12293787}}) * [[Фохар]] ({{maplink|type=shape|id=Q124077736}}) * [[Черния кос]] ({{maplink|type=shape|id=Q124049846}}) Територията на района включва още селата [[Владая]] и [[Мърчаево]], както и големи части от землището на София в планината Витоша, които не са включени в определен квартал. == Забележителности == [[Файл:Boyana Church.jpg|мини|270px|Боянската църква]] [[Файл:Bulgarian National Museum of History.jpg|мини|270px|Националният исторически музей]] * [[Национален исторически музей]], резиденция „Бояна“, Дом 1, част от [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]] * [[Боянска църква]] – Х-XI век, обект на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО с изключително ценни стенописи – образец за средновековния духовен живот на българите, част от Стоте национални туристически обекта * [[Боянски водопад]] – боянската река, в течението си между х. „Момина скала“ и кв. [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], се врязва в терена и образува множество бързеи и водопади с височина около 15 метра * [[Драгалевски манастир]] – построен от цар [[Иван Александър]]; по време на османската власт в светата обител се е укривал апостолът на свободата [[Васил Левски]] * Княжевски минерален извор – слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства, температурата на водата е 31 градуса == Население == Общият брой на населението на район „Витоша“ е заедно с кварталите, в състава му, които спадат към тези с т.нар. главен специалист. Те са със специален статут, имат допълнителна администрация и тяхното население се брои отделно. Това са „Драгалевци“ (9389 жители) и „Симеоново“ (7231 жители). Владая (3656 жители) и Мърчаево (1144 жители) имат отделни кметства, заради статута си на села, заради това тяхното население също е вписано отделно, но тук е включено към общия брой. === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census | достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | архив_дата = 2021-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20211122101707/http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm }}</ref> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 61 467 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 372 || 90.08 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 275 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 226 || 0.36 |- |align="left"| Други || 528 || 0.85 |- |align="left"| Не се самоопределят || 176 || 0.28 |- |align="left"| Неотговорили || 4890 || 7.95 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|raionvitosha.eu|Официален уебсайт на район Витоша}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 Район „Витоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000105/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Витоша| ]] 8o1vlvbay3ojm32moc98cmtuyd3ya0v Българско овчарско куче 0 95113 12896894 12603813 2026-05-03T09:46:27Z Валери Василев 296837 Замяна на „кг“ с kg. 12896894 wikitext text/x-wiki {{Кучешка порода | име = Българско овчарско куче | снимка = Bulgarian Shepherd Dog 16.jpg | описание = Българско овчарско куче | ръст = мъжки: 70 – 75 cm<ref name="acw">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.alianzfederation.org/pdf/standar/grupo1/pastorbulgaroing.pdf |заглавие=Alliance Canine Worldwide - Bulgarian Shepherd |достъп_дата=2024-01-18}}</ref><br>женски: 65 – 70 cm<ref name="acw" /> | тегло = мъжки: 70 kg<ref name="acw" /><br>женски: 65 kg<ref name="acw" /> | козина = дълга по цялото тяло, по-къса по лицето и крайниците<ref name="acw" /> | цвят = бяло с черни петна, кафяво, червено<ref name="acw" /> | нрав = спокоен | живот = 26 г. | страна = {{България}} | година = 2005 | ползване = лов, пазач, гледач | група = | секция = | подсекция = | номер = | стандарт = }} '''Българското овчарско куче''' е новосъздадена порода куче. Огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказва стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо по-скоро за градска среда и изложбен ринг. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите, известна като [[Каракачанско куче]].<ref>{{cite web |url=https://peerj.com/articles/5060/?td=wk |title=Mitochondrial diversity of Bulgarian native dogs suggests dual phylogenetic origin, 2018}}</ref> Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издръжливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа, след 2009 г. международен FCI съдия Стефан Попов и съратници създават нова порода-съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 10 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд, московски страж и др. Българското овчарско куче не фигурира в списъка на Международната федерация по кинология (FCI) нито като самостоятелна порода, нито като вариант на порода. Признато е само от три частни, алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, International Kennel Union и United Kennel Clubs International. == Стандарт на породата == === Научна, систематична и стопанска класификация === При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта доколко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. Подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт).<ref>Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“ </ref> === Поведение === Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България. === Предназначение на породата === БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, охрана на дворове, вили, складове и други охранявани обекти. === Отглеждане === Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издръжливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент. Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората. Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят. === Конституция и тип висша дейност === В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията. === Глава === Главата на БОК е типично молосоидна. Черепът е масивен и широк, добре заоблен, окципиталният издатък е слабо изразен. Надочните дъги както и стопът са силно изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част. Муцуната е масивна, слабо стесняваща се към носа, тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата. Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни: средно дебели, плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея. Зъбите са здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Ушите са висящи, триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: фронтално, широко поставени. Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите е желателно да са плътно прилепнали. Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12. === Шия === Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения „гердан“. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба. === Гръден кош === Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнумът е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добре развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната. === Гръб, поясница и кръстец === Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали. === Крупа и опашка === Кръстецът заедно с тазовите кости образуват широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случаи е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права. === Предни крайници === Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи. === Задни крайници === Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи. Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята. Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди, но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. Често се срещат един или два допълнителни пръста. === Движение === Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс. === Космена покривка === Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска. Половият диморфизъм е добре изразен. === Недостатъци === За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.alianzfederation.org/pdf/standar/grupo1/pastorbulgaroing.pdf |заглавие=Alliance Canine Worldwide - Bulgarian Shepherd |достъп_дата=2024-01-18}} * {{cite web |url=http://waz.euobserver.com/887/31264/ |title=Putin leaves Bulgaria with a gas deal and a new puppy |accessdate=20 ноември 2010 |език=en |archiveurl=http://web.archive.org/web/20101116141248/http://waz.euobserver.com/887/31264/ |archivedate=16 ноември 2010 |архив_дата=2010-11-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101116141248/http://waz.euobserver.com/887/31264/ }} {{Овчарски кучета}} {{Български породи кучета}} [[Категория:Молоси]] [[Категория:Овчарски кучета]] [[Категория:Български породи кучета]] pb966zo3hyzuot47lz4yn392c163uok 12896913 12896894 2026-05-03T09:58:01Z Валери Василев 296837 Малка поправка на част от текста. Поставен шаблон „Повече източници“. 12896913 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Кучешка порода | име = Българско овчарско куче | снимка = Bulgarian Shepherd Dog 16.jpg | описание = Българско овчарско куче | ръст = мъжки: 70 – 75 cm<ref name="acw">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.alianzfederation.org/pdf/standar/grupo1/pastorbulgaroing.pdf |заглавие=Alliance Canine Worldwide - Bulgarian Shepherd |достъп_дата=2024-01-18}}</ref><br>женски: 65 – 70 cm<ref name="acw" /> | тегло = мъжки: 70 kg<ref name="acw" /><br>женски: 65 kg<ref name="acw" /> | козина = дълга по цялото тяло, по-къса по лицето и крайниците<ref name="acw" /> | цвят = бяло с черни петна, кафяво, червено<ref name="acw" /> | нрав = спокоен | живот = 26 г. | страна = {{България}} | година = 2005 | ползване = лов, пазач, гледач | група = | секция = | подсекция = | номер = | стандарт = }} '''Българското овчарско куче''' е новосъздадена порода куче. Огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказва стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо по-скоро за градска среда и изложбен ринг. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите, известна като [[Каракачанско куче]].<ref>{{cite web |url=https://peerj.com/articles/5060/?td=wk |title=Mitochondrial diversity of Bulgarian native dogs suggests dual phylogenetic origin, 2018}}</ref> Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издръжливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа след 2009 г. международният съдия от [[Международна федерация по кинология|МФК]] Стефан Попов и негови съратници създават нова порода – съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 10 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд, московски страж и др. Българското овчарско куче не фигурира в списъка на Международната федерация по кинология (FCI) нито като самостоятелна порода, нито като вариант на порода. Признато е само от три частни, алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, International Kennel Union и United Kennel Clubs International. == Стандарт на породата == === Научна, систематична и стопанска класификация === При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта доколко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. Подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт).<ref>Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“ </ref> === Поведение === Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо БОК може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим приятел на човека в урбанизираните региони на България. === Предназначение на породата === БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, охрана на дворове, вили, складове и други охранявани обекти. === Отглеждане === Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издръжливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент. Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората. Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят. === Конституция и тип висша дейност === В конституционално отношение и по стандарт БОК е с комбиниран груб-здрав и здраво-груб тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с провисвания в областта на шията. === Глава === Главата на БОК е типично молосоидна. Черепът е масивен и широк, добре заоблен, окципиталният издатък е слабо изразен. Надочните дъги както и стопът са силно изразени или липсват. Плавен изразен преход от лицева към теменна част. Муцуната е масивна, слабо стесняваща се към носа, тъпа, къса и дълбока, 2/5 от дължината на главата. Носната гъба е добре пигментирана черна или розова според украската. Бърни: средно дебели, плътно прилепнали като горната припокрива долната и увисва под нея. Зъбите са здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Ушите са висящи, триъгълни със заоблен връх, големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: фронтално, широко поставени. Латералните/странични/очни ъгли са малко по-ниско от вътрешните/медиални/. Формата е бадемовидна. Цветът е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите е желателно да са плътно прилепнали. Като цяло Българското овчарско куче е компактно и асиметрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8/10. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10/12. === Шия === Шията е здрава и широка с провисналости на кожата и образува така наречения „гердан“. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 40 градуса спрямо мисленото продължение на гърба. === Гръден кош === Гръдният кош е широк и дълбок. Стегнумът е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добре развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната. === Гръб, поясница и кръстец === Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали. === Крупа и опашка === Кръстецът заедно с тазовите кости образуват широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случаи е извита сърповидно над линията на гърба, но се среща и дълга права. === Предни крайници === Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи. === Задни крайници === Бедрата са дълги, широки и силно заоблени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и перманентно пружиниращи. Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята. Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди, но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите. Често се срещат един или два допълнителни пръста. === Движение === Движенията на БОК са ирационални, не изразходват излишна енергия, свободни, с широка крачка. Характерни са спокойният лек ход и тежък тръс. === Космена покривка === Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите във воларната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Дорзалната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Допускат се едноцветна, двуцветна и трицветна окраска, като се предпочитат големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде черен, сив, кафяв и червен. Допуска се наличието на черна маска. Половият диморфизъм е добре изразен. === Недостатъци === За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.alianzfederation.org/pdf/standar/grupo1/pastorbulgaroing.pdf |заглавие=Alliance Canine Worldwide - Bulgarian Shepherd |достъп_дата=2024-01-18}} * {{cite web |url=http://waz.euobserver.com/887/31264/ |title=Putin leaves Bulgaria with a gas deal and a new puppy |accessdate=20 ноември 2010 |език=en |archiveurl=http://web.archive.org/web/20101116141248/http://waz.euobserver.com/887/31264/ |archivedate=16 ноември 2010 |архив_дата=2010-11-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101116141248/http://waz.euobserver.com/887/31264/ }} {{Овчарски кучета}} {{Български породи кучета}} [[Категория:Молоси]] [[Категория:Овчарски кучета]] [[Категория:Български породи кучета]] gtsamtatf8ls533f5ti42xzk1z4v8xm Рания ал-Ясин 0 95967 12896551 12819598 2026-05-02T20:38:28Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896551 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = Кралица на Йордания | портрет = Queen_Rania_of_Jordan_Official_Release_05_(cropped).jpg | портрет-описание = | име-рождено = Рания ал-Ясин | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = от [[7 февруари]] [[1999]] г. | коронация = [[22 март]] [[1999]] г. | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = }} | баща = Файсал Седки ал-Ясин | майка = Ихам Ясин | деца = Принц Хюсейн<br>Принцеса Иман<br>Принцеса Салма<br>Принц Хашим }} '''Рания ал-Абдула''' ({{lang|ar|رانيا العبد الله}}, родена '''Рания ал-Ясин''') е настоящата [[Крал на Йордания|кралица на Йордания]]. == Произход и образование == Родена е в йорданско семейство от палестински произход. Завършва средно образование в [[Кувейт]]. През 1991 г. завършва висше образование със степен бакалавър по специалността „Организация на производството“ в Американския университет в [[Кайро]], [[Египет]]. == Кралица на Йордания == На [[10 юни]] [[1993]] г. се омъжва за принц [[Абдула II (Йордания)|Абдула II бин ал-Хусейн]] (сега крал на Йордания, тогава все още престолонаследник). Рания става кралица на Йордания след възкачването на съпруга ѝ Абдула II на трона. Двамата се срещат и запознават на вечеря през 1993 г. Два месеца по-късно те вече са сгодени и сключват брак. Интересен факт е, че Рания не става автоматично кралица. На [[22 март]] [[1999]] г. тя получава тази титла със специален указ на своя съпруг. През [[2004]] г. крал Абдула я обявява за почетен полковник на йорданската армия. Кралското семейство има 4 деца: * принц Хюсеин, роден на [[28 юни]] [[1994]] г. * принцеса Иман, родена на [[27 септември]] [[1996]] г. * принцеса Салма, родена на [[26 септември]] [[2000]] г. * принц Хашим, роден на [[30 януари]] [[2005]] г. == Благотворителност == Кралица Рания е активно ангажирана с редица програми, борещи се за равноправие и развитие на образованието в йорданското общество. Международно е много активна в популяризирането на проекта „[[SOS Детски селища]]“ (''SOS-Kinderdorf''). Рания основава ''Jordan River Foundation'' – за малтретирани деца, член е на международната консултативна комисия към [[Организация на обединените нации|ООН]] в областите за [[опазване на околната среда]] и [[Здраве|здравето]]. Участва в [[Световен икономически форум|Световния икономически форум]], в Глобалния алианс за ваксини и имунизации. От [[2000]] г. е начело на Кралската комисия по човешките права, както и на Националния съвет по семейните въпроси в Йордания. Поради нейната активна дейност и харизматичност Рания често е сравнявана с покойната [[Даяна (принцеса на Уелс)]]. == Светски живот == Кралица Рания Ал-Абдула<ref>[http://novinar.bg/news/naj-krasivata-kralitca-idva-v-sofiia_MzIwOzE5.html Най-красивата кралица идва в София, в. Новинар, 18 август 2001]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> е една от най-забележителните първи дами в [[Арабски свят|Арабския свят]], превърнала се в символ на [[Йордания]]. За повечето хора кралица Рания е защитник на правата на жените и децата.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=50028 Първите дами на Ориента засенчиха владетелите, в. „24 часа“, 11 април 2009 г.]</ref> Тя открито критикува т. нар. „убийства заради честта“ – обичаи, мъжете да убиват роднини от женски пол, обвинени в изневяра или загуба на своята [[девственост]], преди да са сключили брак. Освен чрез официалния си канал в [[Ютюб|YouTube]]<ref>[http://www.vesti.bg/novini/tia-smiata-da-vyvleche-mladite-hora-v-mezhdukulturen-dialog-za-razchupvane-na-stereotipite-s-kojto-sa-sviknali-v-miusiulmanskiia-i-arabskiia-sviat-1181748 Йорданската кралица Рания пусна свой канал в YouTube, Vesti.bg, 2 април 2008]</ref> Рания може да бъде открита във [[Фейсбук|Facebook]]<ref>[https://bg-bg.facebook.com/QueenRania Официален профил на Кралица Рания във Facebook]</ref> и [[Екс (социална мрежа)|Twitter]]<ref>[https://twitter.com/QueenRania Официален профил на Кралица Рания в Twitter]</ref>. Първата дама на Йордания има изцяло светски хобита, сред които са пристрастието ѝ към [[Водни ски|водните ски]], [[Бягане|бягането]] и [[Колоездене|колоезденето]]. Известна е със своите предпочитания към дизайнерските тоалети и не пропуска да демонстрира добра форма с елегантни дрехи.<ref>{{Citation |title=Aрабските принцеси, сп. EVA |url=http://eva.bg/categories/звезди-и-лайфстайл/28-портрети/6059-арабските-принцеси.html |accessdate=2013-09-03 |archivedate=2011-08-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110809073952/http://www.eva.bg/categories/звезди-и-лайфстайл/28-портрети/6059-арабските-принцеси.html }}</ref> Тази ѝ страст започва още в Кайро, когато Рания завършва университета. Тя е влюбена в този луд, залят от пъстроцветна тълпа град, в улиците, в хаоса на уличното движение, в бреговете на [[Нил]]. Благодарение на баща си, тя е девойка от висшето общество – кара изумруден „Корвет“, облича се в дрехи на [[Дона Каран]] и [[Ив Сен Лоран]], по време на ваканциите ходи в [[Англия]], посещава светски събития. Тя е считана за една от най-добре облечените жени в световен мащаб. Неслучайно през 2005 г. Рания е обявена за третата най-красива жена в света и заема 81-во място в класацията на сп. „[[Форбс]]“ за 100-те най-влиятелни жени. Кралица Рания често участва в различни публични покани.<ref>[http://www.bloomberg.com/video/57416854-jordan-s-queen-rania-interview-excerpt.html Jordan's Queen Rania talks with Bloomberg’s Margaret Brennan, Bloomberg TV, Jan. 29]</ref> Така например през 2006 г. участва в шоуто на [[Опра Уинфри]], където разяснява погрешните схващания относно [[Ислям|исляма]] и ролята на жените в тази религия. Кралското семейство обича да прекарва времето си заедно с децата в къщата им в [[Акаба]], където посреща и гости на барбекю. Сред приятелите им са [[Чарлз III|Чарлз (принц на Уелс)]] и [[Камила (кралица-консорт на Обединеното кралство)|Камила Паркър-Боулз]]. Te гостуват често в двореца, където лично крал Абдулла II готви. {{Commons|Category:Queen Rania of Jordan}} == Външни препратки == * [http://www.queenrania.jo/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160103174549/http://www.queenrania.jo/ |date=2016-01-03 }} (на анлийски и арабски) * [http://www.youtube.com/queenrania Официален YouTube канал] == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Абдула II (Йордания)]] [[Категория:Кралици]] [[Категория:Йорданци]] [[Категория:Политика на Йордания]] qhl22lmhntt5jpm5gmgusoeiqwtfpnk Дипломатически мисии на България 0 96784 12896117 12896003 2026-05-02T13:03:11Z PowerBUL 202075 /* Америка */ 12896117 wikitext text/x-wiki [[Файл:Diplomatic missions of Bulgaria.PNG|мини|450px|Дипломатически мисии на България]] България има в чужбина следните дипломатически представителства * 74 [[посолство|посолства]], акредитирани за 140 държави; * 7 [[постоянно представителство|постоянни представителства]]; * 1 [[дипломатическо бюро]]; * 20 [[генерално консулство|генерални консулства]]; * 2 [[консулство|консулства]]; * 1 [[консулска канцелария]]; * 126 [[почетно консулство|почетни консулства]] в 74 държави. == Постоянни представителства == {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | организация ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | {{флагче|Европейски съюз}} [[Европейски съюз]] || [[Брюксел]] || [[Румен Александров(Дипломат)|Румен Александров]]|| постоянен представител || || Указ 229, ДВ. Бр. 75 от 10 септември 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=161749 Държавен вестник]</ref> |- | [[Съвет на Европа]] || [[Страсбург]] || [[Генка Георгиева]]|| постоянен представител || 14 януари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/francepr/news/46741 Връчени акредитивни писма на посланик Г. Георгиева като Постоянен представител на България към Съвета на Европа]</ref> || Указ 151, ДВ. Бр. 74 от 9 септември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237230 Държавен вестник]</ref> |- | {{флагче|НАТО}} [[НАТО]] || [[Брюксел]] || [[Николай Милков (дипломат)|Николай Милков]] || постоянен представител || 9 май 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/37330 Българският постоянен представител в НАТО Николай Милков връчи акредитивните си писма]</ref> || Указ 52, ДВ. бр. 39 от 2 май 2023 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=192201]</ref> |- | {{флагче|ООН}} [[Организация на обединените нации|ООН]] || [[Ню Йорк]] || [[Гергана Караджова]]|| постоянен представител || 3 декември 2025 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/46414 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 147, ДВ. Бр. 74 от 9 септември 2025 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237226 Държавен вестник]</ref> |- | {{флагче|ООН}} [[Организация на обединените нации|ООН]] || [[Женева]] || [[Ангел Банджов]] || постоянен представител || 30 януари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/switzerlandpr/news/46868 Постоянният представител на Република България към Службата на Организацията на обединените нации (ООН) и други международни организации в Женева, посланик Ангел Банджов, връчи акредитивните си писма на Генералния директор на Службата на ООН в Женева]</ref> || Указ 153, ДВ. Бр. 74 от 9 септември 2025 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237232 Държавен вестник]</ref> |- | [[ОССЕ]] || [[Виена]] || [[Иван Господинов (дипломат)|Иван Господинов]] || постоянен представител || 11 ноември 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/austriapp/news/46201 Връчване на акредитивните писма на посланик Иван Господинов на генералния директор на Офиса на ООН във Виена Гада Уали]</ref> || Указ 149, ДВ. Бр. 74 от 9 септември 2025 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237228 Държавен вестник]</ref> |- | [[ЮНЕСКО]] || [[Париж]] || [[Радка Балабанова-Рулева]] || постоянен представител || 21 март 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/francepr2/news/40555 Новоназначеният постоянен представител на Р България към Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Радка Балабанова-Рулева, връчи акредитивните си писма на генералния директор на организацията, Одре Азуле]</ref> || Указ 12, ДВ. Бр. 9 от 30 януари 2024 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=205063]</ref> |- | {{флагче|ООН}} [[ФАО]] || [[Рим]] || [[Иво Мускуров]]|| постоянен представител || 1 деквмври 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/35794 Министерство на външните работи]</ref> || |- | [[ASEAN]] || [[Джакарта]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]]* || постоянен представител || 24 март 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/indonesia/news/44155 Посланикът на Република България връчи акредитивни писма на Генералния секретар на АСЕАН]</ref> || Указ 286, ДВ. Бр. 105 от 13 декември 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=231347 Държавен вестник]</ref> |} * Таня Димитрова е също така извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Индонезия == Посолства == === Европа === [[Файл:Palais Wasserburg-Schwindgasse 8.JPG|мини|200п|Посолството във [[Виена]], [[Австрия]]]] [[Файл:Embassy of France and Bulgaria in Minsk.JPG|мини|200px|Посолството в [[Минск]], [[Беларус]]]] [[Файл:Embassy of Bulgaria in London.jpg|мини|200px|Посолството в [[Лондон]], [[Великобритания]]]] [[Файл:BulgarianEmbassyBerlin-Mutter Erde fec.jpg|мини|200п|Посолството в [[Берлин]], [[Германия]]]] [[Файл:Bulgarian embassy in Skopje, Macedonia.JPG|мини|200px|Посолството в [[Скопие]], [[Северна Македония]]]] [[Файл:Duinroosweg 9, The Hague.JPG|мини|200px|Посолството в [[Хага]], [[Нидерландия]]]] [[Файл:Tidemands gate 11 - 2009-06-21 at 13-15-50.jpg|мини|200px|Посолството в [[Осло]], [[Норвегия]]]] [[Файл:Waw bulgaria11.jpg|мини|200п|Посолството във [[Варшава]], [[Полша]]]] [[Файл:Bulgarian Embassy Moscow.jpg|мини|200px|Посолството в [[Москва]], [[Русия]]]] [[Файл:Embassy of Bulgaria in Kyiv.jpg|мини|200px|Посолството в [[Киев]], [[Украйна]]]] [[Файл:Bulgarian embassy Prague 5253.JPG|мини|200п|Посолството в [[Прага]], [[Чехия]]]] {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | '''{{Австрия}}''' || [[Виена]] || [[Десислава Найденова-Господинова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 9 март 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36735 Новоназначеният посланик на България в Австрия връчи акредитивните си писма на федералния президент на Австрия]</ref> || Указ 248, ДВ. Бр.86 от 28 октомври 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=0D57FC6B47A38E3C12522458798B3360?idMat=179366]</ref> |- | '''{{Азербайджан}}''' || [[Баку]] || [[Руслан Стоянов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 7 март 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36675 Посланик Руслан Стоянов връчи акредитивните си писма на президента на Република Азербайджан]</ref> || Указ 264, ДВ. Бр.95 от 29 ноември 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=180665 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Албания}}''' || [[Тирана]] || [[Ивайло Киров (дипломат) |Ивайло Киров]] || извънреден и пълномощен посланик || 20 февруари 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36399 Посланик Ивайло Киров връчи акредитивните си писма на президента на Албания Байрам Бегай]</ref> || Указ 300, ДВ. Бр. 102 от 23 декември 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=182076 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Армения}}''' || [[Ереван]] || [[Никола Николов (дипломат)|Никола Николов]] || извънреден и пълномощен посланик || 23 декември 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/armenia/news/46645 Посланик Никола Николов връчи акредитивните си писма на президента на Република Армения Ваагн Хачатурян]</ref> || Указ 200, ДВ. бр. 95 от 7 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238645 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Беларус}}''' || [[Минск]] || [[Любомир_Тодоров_(дипломат,_р._1958)|Любомир Тодоров]] || Управляващ || || ''(Указ 93, ДВ. бр. 38 от 10 май 2019)''<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=137348 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Белгия}}''' || [[Брюксел]] || [[Наталия Узунова]] || извънреден и пълномощен посланик || 4 февруари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/belgium/news/46896 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 184, ДВ. Бр.88 от 21 октомври 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238257 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Люксембург}}'' || [[Брюксел]], [[Белгия]] || [[Наталия Узунова]] || извънреден и пълномощен посланик || 12 март 2026 г. <ref>https://www.mfa.bg/embassies/belgium/news/47325</ref> || Указ 33, бр. 16 от 10 февруари 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=241221 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Босна и Херцеговина}}''' || [[Сараево]] || [[Валери Йотов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 6 юни 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/34200 Посланик Валери Йотов връчи акредитивните си писма на председателстващия Председателството на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович]</ref> || Указ 120, бр. 32 от 26 април 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=172352]</ref> |- | '''{{Ватикана}}''' || [[Ватикан]] || [[Костадин Коджабашев]] || извънреден и пълномощен посланик || 16 ноември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/vatican/news/39110 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 74, ДВ. 50 от 9 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=195943 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{флагче|Суверенен Малтийски орден}} [[Суверенен Малтийски орден]]'' || [[Ватикан]] || [[Костадин Коджабашев]] || извънреден и пълномощен посланик || 5 декември 2023 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/39433 Извънредният и пълномощен посланик на Р България към Суверенния Малтийски орден, Костадин Коджабашев, връчи акредитивните си писма на Принца и Велик магистър, фра Джон Дънлап на 5 декември 2023 г.]</ref> || Указ 149, ДВ. 68 от 8 август 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=198253 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Великобритания}}''' || [[Лондон]] || [[Тихомир Стойчев]] || извънреден и пълномощен посланик || 5 декември 2024<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/19466359 Крал Чарлз прие българския посланик в Бъкингамския дворец]</ref> || Указ 22, ДВ. Бр. 12 от 9 февруари 2024 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=206242 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Германия}}''' || [[Берлин]] || [[Григор Порожанов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 26 септември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/germany/news/38570 Връчване на акредитивни писма от посланик Григор Порожанов]</ref> || Указ 55, ДВ. Бр. 46 от 26 май 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=194821 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Грузия}}''' || [[Тбилиси]] || [[Веселин Вълканов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 14 юли 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/34497 Посланик Веселин Вълканов връчи акредитивните си писма на президента на Грузия Саломе Зурабишвили]</ref> || Указ 50, ДВ. Бр. 12 от 11 февруари 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=168850]</ref> |- | '''{{Гърция}}''' || [[Атина]] || [[Валентин Порязов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 28 септември 2018 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/19406 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 166, ДВ. бр. 55 от 3 юли 2018<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=128119 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Дания}}''' || [[Копенхаген]] || [[Драгомир Заков]] || извънреден и пълномощен посланик || 19 септември 2024 г. || Указ 148, ДВ. бр. 43 от 17 май 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=215446 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Ирландия}}''' || [[Дъблин]] || [[Ваня Андреева-Малакова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 30 септември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/ireland/news/38505 Връчване на акредитивни писма от новия български посланик на президента на Ирландия]</ref> || Указ 76, ДВ. Бр. 52 от 16 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196381 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Испания}}''' || [[Мадрид]] || [[Тодор Стоянов (дипломат)|Тодор Стоянов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 18 февруари 2026 г.<ref>[https://mfa.bg/embassies/spain/news/46991 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 232, ДВ. Бр. 100 от 25 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=239111 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Андора}}'' || [[Мадрид]], [[Испания]] || [[Тодор Стоянов (дипломат)|Тодор Стоянов]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 4, ДВ. Бр. 6 от 16 януари 2026 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=240584]</ref> |- | '''{{Италия}}''' || [[Рим]] || [[Иван Кондов (дипломат)|Иван Кондов ]] || извънреден и пълномощен посланик || 26 март 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/italy/news/47581</ref> || Указ 262, ДВ бр. 115 от 30 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=4B5F2EE4C5A7EB75266A710C3D600345?idMat=240338 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Малта}}'' || [[Рим]], [[Италия]] || [[Иван Кондов (дипломат)|Иван Кондов ]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 141, ДВ. Бр. 40 от 29 април 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=38A910A5A47C0C922DE08427B8F595F6?idMat=243111 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Сан Марино}}'' || [[Рим]], [[Италия]] || [[Иван Кондов (дипломат)|Иван Кондов ]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 12, ДВ. Бр.10 от 27 януари 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=240901 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Кипър}}''' || [[Никозия]] || [[Недялчо Данчев]] || извънреден и пълномощен посланик || 11 април 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/cyprus/news/37071 Посланик Недялчо Данчев връчи акредитивните си писма на президента на Кипър Никос Христодулидис]</ref>|| Указ 286, ДВ. Бр. 101 от 20 декември 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=181880 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Косово}}''' || [[Прищина]] || [[Христо Краевски]] || извънреден и пълномощен посланик || 27 март 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/kosovo/news/44229 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 292, ДВ. бр. 3 от 10 януари 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=231935 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Македония}}''' || [[Скопие]] || [[Желязко Радуков]] || извънреден и пълномощен посланик || 10 септември 2024 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/42235 Посланик Желязко Радуков връчи акредитивните си писма на президента на Република Северна Македония]</ref> || Указ 158, ДВ. Бр.52 от 18 юни 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=218684 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Молдова}}''' || [[Кишинев]] || [[Мая Добрева]] || извънреден и пълномощен посланик || 15 септември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/moldova/news/38466 Посланик Мая Добрева връчи акредитивните си писма на президента на Република Молдова Мая Санду]</ref> || Указ 68, ДВ. бр. 49 от 6 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=195504 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Нидерландия}}''' || [[Хага]] || [[Елизабет Върбанова]] || извънреден и пълномощен посланик || 17 декември 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/netherlands/news/46594 Посланик Елизабет Върбанова връчи акредитивните си писма на Краля на Нидерландия Н.В. Вилем-Александър]</ref> || Указ 186, ДВ. бр. 88 от 21 октовмри 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238259 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Норвегия}}''' || [[Осло]] || [[Десислава Иванова-Козлева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 31 август 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/norway/news/38330 Посланик Десислава Иванова връчи акредитивните си писма в кралския дворец в Осло]</ref> || Указ 57, ДВ. Бр.46 от 26 май 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=194823 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Исландия}}'' || [[Осло]], [[Норвегия]] || [[Десислава Иванова-Козлева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 17 октомври 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/norway/news/38751 Посланик Десислава Иванова връчи акредитивните си писма на президента на Исландия]</ref> || Указ 132, ДВ. Бр. 63 от 25 юли 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=197604]</ref> |- | '''{{Полша}}''' || [[Варшава]] || [[Маргарита Ганева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 19 май 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/29764 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 28, ДВ. Бр. 10 от 5 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=155671 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Португалия}}''' || [[Лисабон]] || [[Елена Шекерлетова]] || извънреден и пълномощен посланик || 28 април 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/portugal/news/47813</ref> || Указ 264, ДВ. бр. 115 от 30 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=4B5F2EE4C5A7EB75266A710C3D600345?idMat=240340 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Румъния}}''' || [[Букурещ]] || [[Радко Влайков]] || извънреден и пълномощен посланик || 6 май 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/33774 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 4, ДВ. бр. 8 от 28 януари 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=168219]</ref> |- | '''{{Русия}}''' || [[Москва]] || [[Атанас Кръстин]] || извънреден и пълномощен посланик || 11 октомври 2018 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/19515 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 179, ДВ. Бр. 57 от 10 юли 2018<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=FAD5FD86B647EA5082677BE4E054D913?idMat=128354 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Словакия}}''' || [[Братислава]] || [[Снежана Йовева-Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || агрее<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/slovakia/news/46921 Снежана Йовева-Димитрова връчи копията от акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на България в Словакия]</ref> || Указ 220, ДВ. Бр. 99 от 21 ноември 2025 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238991 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Словения}}''' || [[Любляна]] || [[Красимир Божанов]] || извънреден и пълномощен посланик || 9 октомври 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/slovenia/news/38677 Извънредният и пълномощен посланик на България в Словения Красимир Божанов връчи акредитивните си писма]</ref> || Указ 72, ДВ. Бр. 50 от 9 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=195941 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Сърбия}}''' || [[Белград]] || [[Ангел Ангелов (дипломат)|Ангел Ангелов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 15 декември 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/serbia/news/46545 Посланик Ангел Ангелов връчи акредитивните си писма на президента на Република Сърбия Александър Вучич]</ref> || Указ 222, ДВ. Бр. 99 от 21 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238993 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Турция}}''' || [[Анкара]] || [[Ангел Чолаков (дипломат)|Ангел Чолаков]]|| извънреден и пълномощен посланик || 11 март 2021 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/28773 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 2, ДВ. бр. 4 от 15 януари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=E4DE37C004E6A747F095291B4B3F9701?idMat=154981 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Украйна}}''' || [[Киев]] || [[Златин Кръстев]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 235, ДВ. бр. 102 от 28 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=239170 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Унгария}}''' || [[Будапеща]] || [[Мария Ангелиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 13 януари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/hungary/news/46755 Посланик Мария Ангелиева връчи акредитивните си писма на президента на Унгария – Тамаш Шуйок]</ref> || Указ 204, ДВ. бр. 96 от 11 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238712 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Финландия}}''' || [[Хелзинки]] || [[Зорница Апостолова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 12 март 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/finland/news/47331</ref> || Указ 267, ДВ. Бр. 115 от 30 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=4B5F2EE4C5A7EB75266A710C3D600345?idMat=240342 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Естония}}''' || [[Хелзинки]], [[Финландия]] || [[Зорница Апостолова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 136, ДВ. Бр. 36 от 17 април 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=242665 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Франция}}''' || [[Париж]] || [[Радка Балабанова-Рулева]] || извънреден и пълномощен посланик || 13 декември 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/france/news/43251 Връчване на акредитивните писма на посланик Р. Балабанова на президента на Френската република Е. Макрон]</ref> || Указ 218, ДВ. Бр.104 от 15 декември 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=192200 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Монако}}'' || [[Париж]], [[Франция]] || [[Радка Балабанова-Рулева]] || извънреден и пълномощен посланик || 19 септември 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/france/news/45756 Връчване на акредитивните писма на посланик Р. Балабанова на Принца на Монако, Алберт II]</ref> || Указ 268, ДВ. Бр.100 от 26 ноември 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=230798 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Хърватия}}''' || [[Загреб]] || [[Ива Крулева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 31 август 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/croatia/news/38331 Посланик Ива Крулева връчи акредитивните си писма на хърватския президент Зоран Миланович]</ref> || Указ 86, ДВ. Бр.52 от 16 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196385 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Черна гора}}''' || [[Подгорица]] || [[Стефан Димитров (дипломат)|Стефан Димитров]] || извънреден и пълномощен посланик || 1 февруари 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36209 Посланик Стефан Димитров връчи акредитивните си писма на президента на Черна гора Мило Джуканович]</ref> || Указ 284, ДВ. бр. 101 от 20 декември 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=181878 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Чехия}}''' || [[Прага]] || [[Данчо Мичев]]|| извънреден и пълномощен посланик || 4 април 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36998 Новоназначеният посланик на България в Чешката република връчи акредитивните си писма на президента на Чешката република]</ref> || Указ 257, ДВ. бр.93 от 22 ноември 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=180353 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Швейцария}}''' || [[Берн]] || [[Светлан Стоев]] || извънреден и пълномощен посланик || 13 януари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/switzerland/news/46751 Новоназначеният посланик на Р България в Конфедерация Швейцария Светлан Стоев връчи на федералния президент Ги Пармелин акредитивните си писма]</ref> || Указ 213, ДВ. Бр.98 от 18 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238908 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Лихтенщайн}}'' || [[Берн]], [[Швейцария]] || [[Светлан Стоев]] || извънреден и пълномощен посланик || 12 март 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/switzerland/news/47338</ref> || Указ 252, ДВ. Бр.106 от 9 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=239720 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Швеция}}''' || [[Стокхолм]] ||[[Светлана Стойчева-Етрополски]]|| извънреден и пълномощен посланик || 9 ноември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/sweden/news/39059 Връчване на акредитивните писма на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция Светлана Стойчева-Етрополски]</ref> || Указ 89, ДВ. бр.53 от 20 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196456 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Латвия}}''' || [[София]], [[България]] || [[Селвер Халил]]|| извънреден и пълномощен посланик || 5 юли 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/30347 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 47, ДВ. Бр.17 от 26 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9C290C6D2ECBF0ACEE1B651D4442329?idMat=156172 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Литва}}''' || [[София]], [[България]] || [[Селвер Халил]]|| извънреден и пълномощен посланик || 28 септември 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31262 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 30, ДВ. Бр. 10 от 5 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=155673 Държавен вестник]</ref> |} === Азия === {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | '''{{Афганистан}}'''* || [[София]], [[България]] || [[Иван Котов]]|| извънреден и пълномощен посланик || || Указ 38, ДВ. Бр. 20 от 8 март 2019<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=25F0A020163D887AC9B975C89DF129D2?idMat=135327 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Виетнам}}''' || [[Ханой]] || [[Павлин Тодоров]] || извънреден и пълномощен посланик || 26 септември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/vietnam/news/38616 Връчване на акредитивните писма на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Социалистическа република Виетнам г-н Павлин Тодоров]</ref> || Указ 78, ДВ. Бр. 52 от 16 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196383 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Камбоджа}}'' || [[Ханой]], [[Виетнам]] || [[Павлин Тодоров]] || извънреден и пълномощен посланик || 12 юни 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/vietnam/news/45044 Българският посланик връчи акредитивните си писма на краля на Камбоджа]</ref> || Указ 270, ДВ. Бр. 100 от 26 ноември 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=230800 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Мианмар}}'' || [[Ханой]], [[Виетнам]] || || извънреден и пълномощен посланик || || <ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=231343 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Лаос}}'' || [[Ханой]], [[Виетнам]] || [[Павлин Тодоров]] || извънреден и пълномощен посланик || 6 март 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/vietnam/news/43929 Посланикът на България във Виетнам връчи акредитивните си писма на президента на Лаос]</ref> || Указ 255, ДВ. Бр. 90 от 25 октомври 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=229660 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Филипини}}'' || [[Ханой]], [[Виетнам]] || [[Павлин Тодоров]] || извънреден и пълномощен посланик || 19 март 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/vietnam/news/44151 Българският посланик връчи акредитивните си писма на президента на Република Филипини]</ref> || Указ 253, ДВ. Бр. 90 от 25 октомври 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=229658 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Израел}}''' || [[Тел Авив]] || [[Славена Гергова]] || извънреден и пълномощен посланик || 24 октомври 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/israel/news/38890 Посланик Славена Гергова връчи акредитивните си писма на президента на Държавата Израел]</ref> || Указ 66, ДВ бр. 49 от 6 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=195502 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Индия}}''' || [[Ню Делхи]] || [[Николай Янков]]|| извънреден и пълномощен посланик || 23 октомври 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/india/news/38798 Връчване на акредитивни писма на г-н Николай Янков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Индия]</ref> || Указ 101, ДВ. бр.55 от 27 юни 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196673 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Бангладеш}}'' || [[Ню Делхи]], [[Индия]] || [[Николай Янков]] || извънреден и пълномощен посланик || 8 декември 2024 г. <ref>[https://www.mfa.bg/embassies/india/news/43140 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 233, ДВ. бр. 81 от 24 септември 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=228747 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Малдиви}}'' || [[Ню Делхи]], [[Индия]] || [[Николай Янков]] || извънреден и пълномощен посланик || 9 септември 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/india/news/42232 Посланик Николай Янков връчи акредитивните си писма на президента на Република Малдиви]</ref> || Указ 146, ДВ. бр.43 от 17 май 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=215444 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Непал}}'' || [[Ню Делхи]], [[Индия]] || [[Николай Янков]] || извънреден и пълномощен посланик || 30 май 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/india/news/41313 Връчване на акредитивни писма на г-н Николай Янков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Непал.]</ref> || Указ 79, ДВ. бр. 27 от 29 март 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=211020 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Шри Ланка}}'' || [[Ню Делхи]], [[Индия]] || [[Николай Янков]] || извънреден и пълномощен посланик || 5 юни 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/india/news/41380 Връчване на акредитивни писма на г-н Николай Янков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Шри Ланка]</ref> || Указ 77, ДВ. бр. 27 от 29 март 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=211001 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Индонезия}}''' || [[Джакарта]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 8 август 2024 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/42093 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 122, ДВ. Бр. 38 от 30 април 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=214121 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Бруней}}'' || [[Джакарта]], [[Индонезия]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || || Указ 284, ДВ. Бр. 105 от 13 декември 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=231345 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Източен Тимор}}'' || [[Джакарта]], [[Индонезия]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || 19 февруари 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/indonesia/news/43733 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 18, ДВ. Бр. 12 от 11 февруари 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=232770 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Малайзия}}'' || [[Джакарта]], [[Индонезия]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || || Указ 2, ДВ. Бр. 3 от 10 януари 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=232055 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Сингапур}}'' || [[Джакарта]], [[Индонезия]] || [[Таня Димитрова (дипломат)|Таня Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 17 юни 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/indonesia/news/45045 Посланик Таня Димитрова връчи акредитивните си писма на президента на Сингапур]</ref> || Указ 20, ДВ. Бр. 13 от 18 февруари 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=232972 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Ирак}}''' || [[Багдад]] || [[Никола Драганов]]|| временно управляващ || || |- | '''{{Иран}}''' || [[Техеран]] || [[Николина Кунева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 24 юни 2020 г.<ref>[https://mfa.bg/embassies/iran/news/25846 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 3, ДВ. Бр. 7 от 24 януари 2020<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=145336 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Йордания}}''' || [[Аман]] || [[Метин Казак]]|| извънреден и пълномощен посланик || 3 декември 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/jordan/news/39306 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 59, ДВ. Бр. 46 от 26 май 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=194825 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Казахстан}}''' || [[Астана]] || [[Георги Воденски]]|| извънреден и пълномощен посланик || 9 януари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/kazakhstan/news/46714 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 188, ДВ. Бр. 88 от 21 октовмри 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238261 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Катар}}''' || [[Доха]] || [[Димитър Михайлов (дипломат)|Димитър Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || агрее || Указ 190, ДВ. Бр. 90 от 28 октомври 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238396 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Оман}}'' || [[Доха]], [[Катар]] || ''([[Метин Казак]])'' || извънреден и пълномощен посланик || агрее || Указ 231, ДВ. Бр.95 от 8 декември 2015<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=99175 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Китай}}''' || [[Пекин]] || [[Андрей Техов]] || извънреден и пълномощен посланик || 30 януари 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/china/news/39856 Новоназначеният посланик на България в Китайската народна република Андрей Техов връчи акредитивните си писма на китайския държавен глава Си Дзинпин]</ref> || Указ 42, ДВ. Бр.20 от 3 март 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=187600 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Северна Корея}}'' || [[Пекин]], [[Китай]] || [[Андрей Техов]] || извънреден и пълномощен посланик || 23 юли 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/nordkorea/news/45393 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 183, ДВ. Бр. 65 от 2 август 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=3DDEC2837077623ABAAEDF0B23DA3447?idMat=223881 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Северна Корея}}''' || [[Пхенян]] || [[Даниел Рупанов]] || временно управляващ || || |- | ''{{Монголия}}'' || [[Пекин]], [[Китай]] || ''([[Пламен Шукюрлиев]])'' || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 17 ДВ. Бр 14 от 12 февруари 2013<ref>Указ № 17 от 31 януари 2013 г. Обн. ДВ. бр. 14 от 12.02.2013 г.</ref> |- | '''{{Монголия}}''' || [[Улан Батор]] || [[Александрина Гигова]] || времнено управляващ || || |- | '''{{Кувейт}}''' || [[Кувейт (град)|Кувейт]] || [[Димитър Димитров (дипломат)|Димитър Димитров]]|| извънреден и пълномощен посланик || 25 май 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/29786 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 45, ДВ. Бр. 17 от 26 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9C290C6D2ECBF0ACEE1B651D4442329?idMat=156170 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Ливан}}''' || [[Бейрут]] || [[Ясен Томов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 11 март 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/lebanon/news/44006 Посланик Ясен Томов връчи акредитивните си писма на генерал Жозеф Аун, президент на Ливанската република]</ref> || Указ 94, ДВ. Бр.54 от 23 юни 2023 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=196503 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{UAE}}''' || [[Абу Даби]] || [[Иван Йорданов (дипломат)|Иван Йорданов]] || извънреден и пълномощен посланик || агрее<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/uae/news/36065 Българският посланик в ОАЕ връчи копия от акредитивните си писма]</ref> || Указ 260, ДВ. Бр.94 от 25 ноември 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=180443 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Пакистан}}''' || [[Исламабад]] || [[Ирена Ганчева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 7 юни 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/30026 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 93, ДВ. Бр.24 от 23 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156744]</ref> |- | '''{{Палестина}}''' || [[Рамалла]] || [[Веселин Делчев]]|| управляващ дипломатическото представителство || || |- | '''{{Саудитска Арабия}}''' || [[Рияд]] || [[Любомир Попов]] || извънреден и пълномощен посланик || агрее<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/saudiarabia/news/36237 Посланик Любомир Попов връчи копия от акредитивните си писма]</ref> || Указ 276, ДВ. Бр.98 от 9 декември 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=181100]</ref> |- | ''{{Бахрейн}}'' || [[Рияд]], [[Саудитска Арабия]] || || извънреден и пълномощен посланик || || <ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170658]</ref> |- | '''{{Сирия}}''' || [[Дамаск]] || [[Чавдар Митев]] || Временно управляващ || || |- | ''{{Туркменистан}}'' || [[Баку]], [[Азербайджан]] || [[Руслан Стоянов]] || извънреден и пълномощен посланик || 20 юни 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/azerbaidzan/news/41543 Посланикът ни в Баку Руслан Стоянов връчи акредитивните си писма на председателя на Меджилиса на Туркменистан]</ref> || Указ 176, ДВ. Бр. 84 от 6 октомври 2023 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=200223 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Узбекистан}}'' || [[Москва]], [[Русия]] || [[Атанас Кръстин]] || извънреден и пълномощен посланик || 21 декември 2020 г.<ref>{{cite web | url = https://mfa.bg/bg/news/27509 | title = МВнР :: Новини | publisher = mfa.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> || Указ 106, ДВ. Бр. 54 от 16 юни 2020<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=E8025E0C1552AEDE40ABEA34D88087B2?idMat=148961 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Узбекистан}}*''' || [[Ташкент]] || [[Стоянка Русинова]] || временно управляващ || || |- | '''{{Южна Корея}}''' || [[Сеул]] || [[Петър Крайчев]] || извънреден и пълномощен посланик || 7 май 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/korea/news/40990 Посланик Петър Крайчев връчи акредитивните си писма на Президента на Република Корея Н. Пр. Юн Сук Йол]</ref> || Указ 4, ДВ. Бр.4 от 12 януари 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=202541 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Япония}}''' || [[Токио]] || [[Мариета Арабаджиева|Мариета Арабаджиева де Дескалси]]|| извънреден и пълномощен посланик || 14 април 2021 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/29282 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 38, ДВ. Бр. 13 от 16 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=155880 Държавен вестник]</ref> |} * България има действащи посолства в Узбекистан, КНДР и Монголия, въпреки че в тези държави са акредатирани посланици със седалище в друга държава. * Считано от 10 март 2018 г. временно е преустановено прякото дипломатическо присъствие на България в Афганистан поради нанесени сериозни материални щети на сградата на българското посолство в Кабул при мащабния терористичен акт на 31 май 2017 г === Америка === [[Файл:Embassy of Bulgaria, Washington, D.C..jpg|мини|200px|Посолството във [[Вашингтон]], [[САЩ]]]] [[Файл:Bulgaria, Ottawa2.JPG|мини|200px|Посолството в [[Отава]], [[Канада]]]] {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | '''{{Аржентина}}''' || [[Буенос Айрес]] || [[Стоян Михайлов (дипломат)|Стоян Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 5 март 2021 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/28683 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 294, ДВ. Бр. 109 от 22 декември 2020<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=154635 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Боливия}}'' || [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] || [[Стоян Михайлов (дипломат)|Стоян Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 30 май 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/argentina/news/34149 Посланик Стоян Михайлов връчи акредитивните си писма на президента на Боливия]</ref> || Указ 139 ДВ. Бр. 42 от 18 май 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158295 | заглавие = Държавен вестник | издател = dv.parliament.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> |- | ''{{Парагвай}}'' || [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] || [[Стоян Михайлов (дипломат)|Стоян Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 28 юни 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/argentina/news/34393 Посланикът на България връчи акредитивните си писма на Президента на Република Парагвай]</ref> || Указ 224, ДВ. Бр. 74 от 7 септември 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=161634 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Уругвай}}'' || [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] || [[Стоян Михайлов (дипломат)|Стоян Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 12 юли 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/34490 Посланик Стоян Михайлов връчи акредитивните си писма на президента на Уругвай Луис Лакайе Поу]</ref> || Указ 137, ДВ. Бр. 42 от 18 май 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158293 | заглавие = Държавен вестник | издател = dv.parliament.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> |- | ''{{Чили}}'' || [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] || [[Стоян Михайлов (дипломат)|Стоян Михайлов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 14 юни 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/argentina/news/34306 Посланик Стоян Михайлов връчи акредитивните си писма на президента на Република Чили Габриел Борич]</ref> || Указ 116, ДВ. Бр. 42 от 18 май 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158291 | заглавие = Държавен вестник | издател = dv.parliament.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> |- | '''{{Бразилия}}''' || [[Бразилия (град)|Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 3 февруари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/brazil/news/46881 Връчване на акредитивните писма на г-жа Елеонора Димитрова, извънреден и пълномощен посланик на Р България в Бразилия]</ref> || Указ 194, ДВ. бр. 91 от 30 октомври 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=238472 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Венецуела}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || || извънреден и пълномощен посланик || || <ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166313]</ref> |- | ''{{Гаяна}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || 17 март 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/brazil/news/47399</ref> || Указ 250, ДВ. бр. 106 от 9 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=239718 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Еквадор}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 79, ДВ. бр. 28 от 20 март 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=242064 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Колумбия}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 260, ДВ. бр. 115 от 30 декември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=4B5F2EE4C5A7EB75266A710C3D600345?idMat=240336 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Перу}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 115, ДВ. бр. 30 от 27 март 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=242290 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Суринам}}'' || [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] || [[Елеонора Димитрова]] || извънреден и пълномощен посланик || 12 март 2026 г.<ref>https://www.mfa.bg/embassies/brazil/news/47335</ref> || Указ 2, ДВ. бр. 4 от 13 януари 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=240488]</ref> |- | '''{{Канада}}''' || [[Отава]] || [[Пламен Георгиев (дипломат)|Пламен Георгиев]] || извънреден и пълномощен посланик || 26 юни 2023 г.|| Указ 33, ДВ. бр. 14, от 10 февруари 2023 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=186161 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Куба}}''' || [[Хавана]] || [[Тодор Кънчевски]]|| извънреден и пълномощен посланик || 8 септември 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31054 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 153, ДВ. Бр. 49 от 11 юни 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158836]</ref> |- | ''{{Доминиканска република}}'' || [[Хавана]], [[Куба]] || [[Тодор Кънчевски]]|| извънреден и пълномощен посланик || 14 февруари 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36355 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 265, ДВ. Бр. 88 от 22 октомври 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=163606]</ref> |- | ''{{Ямайка}}'' || [[Хавана]], [[Куба]] || [[Тодор Кънчевски]]|| извънреден и пълномощен посланик || 10 май 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/kuba/news/33935 Посланик Тодор Кънчевски връчи акредитивните си писма на генерал-губернатора на Ямайка сър Патрик Л. Алън]</ref> || Указ 278, ДВ. Бр. 97 от 19 ноември 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=165157]</ref> |- | '''{{Мексико}}''' || [[Мексико (град)|Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 14 септември 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31105 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 264, ДВ. Бр. 105 от 11 декември 2020<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=154312 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Белиз}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 13 декември 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/mexico/news/32247 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 97, ДВ. Бр. 24 от 23 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156748]</ref> |- | ''{{Гватемала}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 8 март 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/mexico/news/33245 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 99, ДВ. Бр. 24 от 23 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156750]</ref> |- | ''{{Коста Рика}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 28 януари 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/32681 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 103, ДВ. Бр. 25 от 26 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156832]</ref> |- | ''{{Никарагуа}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 63, ДВ. Бр. 18 от 2 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156262]</ref> |- | ''{{Панама}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 23 август 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/mexico/news/34876 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 106, ДВ. Бр. 27 от 2 април 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156955]</ref> |- | ''{{Салвадор}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]] || извънреден и пълномощен посланик || 25 февруари 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/mexico/news/33048 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 175, ДВ. Бр. 60 от 20 юли 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=160178 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Хондурас}}'' || [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] || [[Милена Иванова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 28 юли 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/mexico/news/34785 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 95, ДВ. Бр. 24 от 23 март 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156746]</ref> |- | '''{{USA}}''' || [[Вашингтон]] || [[Георги Панайотов]] || извънреден и пълномощен посланик || 7 юни 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/34373 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 79, ДВ. бр. 23 от 22 март 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=171217]</ref> |} === Африка === [[Файл:Bulgarian Embassy in Addis Ababa.jpg|мини|200п|Посолството в [[Адис Абеба]], [[Етиопия]]]] {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | '''{{Алжир}}''' || [[Алжир (град)|Алжир]] || [[Марияна Бояджиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 6 април 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/37025 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 308, ДВ. Бр. 103 от 24 декември 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=182141 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Мали}}'' || [[Алжир (град)|Алжир]], [[Алжир]]|| ''([[Румен Петров]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 22 ноември 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/35747 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 4, ДВ. Бр. 7 от 24 януари 2020<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=145337 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Нигер}}'' || [[Алжир (град)|Алжир]], [[Алжир]]|| ''([[Румен Петров]])''|| извънреден и пълномощен посланик || || Указ 145, ДВ. Бр. 44 от 14 юни 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=174038 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Чад}}'' || [[Алжир (град)|Алжир]], [[Алжир]] || ''([[Румен Петров]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 12 февруари 2020 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/24288 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 255, ДВ. Бр. 92 от 22 ноември 2019<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=143054 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Египет}}''' || [[Кайро]] || [[Деян Катрачев]]|| извънреден и пълномощен посланик || 15 септември 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31088 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 18, ДВ. Бр. 9 от 2 февруари 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=155409 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Судан}}'' || [[Кайро]], [[Египет]] || [[Деян Катрачев]]|| извънреден и пълномощен посланик || 9 февруари 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/36295 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 148, ДВ. Бр.44 от 14 юни 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=174040 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{Етиопия}}''' || [[Адис Абеба]] || [[Георги Йовчевски]]|| управляващ || || |- | '''{{Мароко}}''' || [[Рабат]] || [[Пламен Цолов]]|| извънреден и пълномощен посланик || 17 януари 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/32550 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 89, ДВ. Бр.24 от 23 март 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156715]</ref> |- | '''{{Нигерия}}''' || [[Абуджа]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 1 юни 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/29953 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 65, ДВ. бр. 18 от 2 март 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=156283]</ref> |- | ''{{Бенин}}'' || [[Абуджа]], [[Нигерия]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 10 ноември 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/35564 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 180, ДВ. бр. 60 от 20 юли 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=160209 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Гана}}'' || [[Абуджа]], [[Нигерия]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 23 ноември 2021 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/nigeria/news/31968 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 220, ДВ. бр. 74 от 7 септември 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=161630 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Екваториална Гвинея}}'' || [[Абуджа]], [[Нигерия]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 7 април 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/nigeria/news/33598 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 173, ДВ. бр. 60 от 20 юли 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=160176 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Демократична република Конго}}'' || [[Абуджа]], [[Нигерия]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])'' || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 163, ДВ. бр. 77 от 8 септември 2023 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=199307 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Република Конго}}'' || [[Абуджа]], [[Нигерия]] || ''([[Янко Йорданов (дипломат)|Янко Йорданов]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 1 ноември 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/nigeria/news/35482 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 262, ДВ. бр. 86 от 15 октомври 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=163170]</ref> |- | '''{{Тунис}}''' || [[Тунис (град)|Тунис]] || [[Боряна Симеонова]]|| извънреден и пълномощен посланик || 17 февруари 2026 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/tunisia/news/46981 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 225, ДВ. Бр. 99 от 21 ноември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=239023 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Мавритания}}'' || [[Тунис (град)|Тунис]], [[Тунис]] || ''([[Веселин Дяков]])''|| извънреден и пълномощен посланик || 27 април 2023 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/37270 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 253, ДВ. Бр.89 от 8 ноември 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=179685 Държавен вестник]</ref> |- | '''{{ZAF}}''' || [[Претория]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 12 октомври 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31433 | заглавие = МВнР :: Новини | издател = mfa.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> || Указ 53, ДВ. Бр.17 от 26 февруари 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9C290C6D2ECBF0ACEE1B651D4442329?idMat=156178 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Ангола}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 9 март 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/33264 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 275, ДВ. Бр.94 от 12 ноември 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=165157]</ref> |- | ''{{Ботсвана}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 12 април 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/33647 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 81, ДВ. Бр.23 от 22 март 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=171219]</ref> |- | ''{{Замбия}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 5 май 2022 г.<ref>[https://mfa.bg/bg/news/33821 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 53, ДВ Бр. 12 от 11 февруари 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=168853]</ref> |- | ''{{Зимбабве}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 11 април 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/southafrica/news/40800 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 60, ДВ Бр. 15 от 22 февруари 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=169511]</ref> |- | ''{{Лесото}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 25 август 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/southafrica/news/34884 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 83, ДВ Бр. 24 от 25 март 2022<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=171305]</ref> |- | ''{{Мавриций}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 1 декември 2025 г.<ref>[https://mfa.bg/embassies/southafrica/news/46460 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 142, ДВ Бр. 72 от 2 септември 2025<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237090]</ref> |- | ''{{Намибия}}'' || [[Претория]], [[РЮА]] || [[Мария Цоцоркова-Каймакчиева]]|| извънреден и пълномощен посланик || 11 ноември 2022 г.<ref>[https://www.mfa.bg/bg/news/35752 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 222, ДВ Бр. 74 от 7 септември 2021<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=161632 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Кабо Верде}}'' || [[Лисабон]], [[Португалия]] || [[Елена Шекерлетова]] || извънреден и пълномощен посланик || || Указ 143, ДВ Бр. 40 от 29 април 2026<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=38A910A5A47C0C922DE08427B8F595F6?idMat=243113 Държавен вестник]</ref> |- |} * – Посолство на Република България в Триполи, Либия временно функционира от посолството на България в Тунизийската република === Океания === {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | дата на връчване{{Br}}на акредитивни писма ! width="100px" | указ |- | '''{{Австралия}}''' || [[Канбера]] || [[Енчо Димитров (дипломат)|Енчо Димитров]] || извънреден и пълномощен посланик || 27 март 2024 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/australia/news/40659 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 222, ДВ. бр. 106 от 22 декември 2023<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=202061 Държавен вестник]</ref> |- | ''{{Нова Зеландия}}'' || [[Канбера]], [[Австралия]] || [[Енчо Димитров (дипломат)|Енчо Димитров]] || извънреден и пълномощен посланик || 31 януари 2025 г.<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/australia/news/43668 Министерство на външните работи]</ref> || Указ 248, ДВ. бр. 85 от 8 октомври 2024<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=229220 Държавен вестник]</ref> |- |} == Генерални консулства и консулства == [[Файл:Consolat de Bulgària a Barcelona 03 (cropped).jpg|мини|дясно|200п|Генералното консулство в [[Барселона]], [[Испания]].]] [[Файл:Kuka na bul Prvi maj br53,Bitola(1).jpg|мини|дясно|200п|Генералното консулство в [[Битоля]], [[Северна Македония]].]] [[Файл:Bulgarian consulate 2.jpg|мини|дясно|200п|Генералното консулство в [[Санкт Петербург]], [[Русия]].]] [[Файл:Consulate General of Bulgaria in Odessa, Ukraine.jpg|мини|дясно|200п|Генералното консулство в [[Одеса]], [[Украйна]].]] {| class="wikitable" width=75%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | представител ! width="100px" | длъжност ! width="100px" | Решение на МС |- | {{Великобритания}} || [[Единбург]] || [[Светлозар Панов]] || консул || |- | {{Германия}} || [[Дюселдорф]] || [[Снежина Маринова]] || генерален консул || РМС № 565 от 21 август 2025 г. |- | {{Германия}} || [[Мюнхен]] || [[Стефан Йонков]] || генерален консул || РМС № 176 от 15 март 2024 г. |- | {{Германия}} || [[Франкфурт]] || [[Диана Попова (консул)|Диана Попова]]|| генерален консул || РМС № 112 от 15 февруари 2024 г. |- | {{Гърция}} || [[Солун]] || [[Антон Марков]]|| генерален консул || РМС № 286 от 5 май 2022 г. |- | {{Испания}} || [[Барселона]] || [[Цветелин Цолов (консул)|Цветелин Цолов]]|| генерален консул || РМС № 566 от 21 август 2025 г. |- | {{Испания}} || [[Валенсия]] || [[Надя Кръстева]]|| генерален консул || РМС № 598 от 11 август 2022 г. |- | {{Италия}} || [[Милано]] || [[Ана Паскалева]]|| генерален консул || РМС № 597 от 11 август 2022 г. |- | {{Канада}} || [[Торонто]] || [[Велислава Панова]] || генерален консул || РМС № 921 от 29 декември 2025 г. |- | {{Китай}} || [[Шанхай]] || [[Владислав Спасов]]|| генерален консул || РМС № 142 от 19 февруари 2021 г. |- | {{Македония}} || [[Битоля]] || [[Петър Боянов Петров|Петър Петров]]|| генерален консул || РМС № 39 от 19 януари 2026 г. |- | {{Молдова}} || [[Тараклия]]<ref>[http://www.mfa.bg/bg/events/6/1/6181/index.html Министерство на външните работи]</ref> || Любомир Димов || консул || |- | {{UAE}} || [[Дубай]] || [[Станислав Димитров (дипломат) |Станислав Димитров]] || генерален консул || РМС № 236 от 30 март 2023 г. |- | {{Русия}} || [[Санкт Петербург]] || [[Ангел Антонов]]** || генерален консул || РМС № 67 от 2 февруари 2018 г. |- | {{USA}} || [[Лос Анджелис]] || [[Бойко Христов]]|| генерален консул || РМС № 666 от 23 септември 2020 г. |- | {{USA}} || [[Ню Йорк]] || [[Ангел Василев Ангелов|Ангел Ангелов]]|| генерален консул || РМС № 399 от 17 юни 2022 г. |- | {{USA}} || [[Чикаго]] || [[Светослав Станков]]|| генерален консул || РМС № 143 от 19 февруари 2021 г. |- | {{Сърбия}} || [[Ниш]] || [[Димитър Петров Иванов|Димитър Иванов]]|| генерален консул || РМС № 38 от 19 януари 2026 г. |- | {{Турция}}* || [[Бурса]] || Веселин Божилов || консул || |- | {{Турция}} || [[Истанбул]] || [[Васил Вълчев]]|| генерален консул || РМС № 124 от 17 февруари 2021 г. |- | {{Турция}} || [[Одрин]] || [[Радослава Кафеджийска]]|| генерален консул || РМС № 672 от 1 октомври 2024 г. |- | {{Украйна}} || [[Одеса]] || [[Светослав Иванов (консул)|Светослав Иванов]]|| генерален консул || РМС № 369 от 5 юни 2020 г. |- | {{Франция}} || [[Лион]] || [[Надя Живкова-Ванева]]|| генерален консул || РМС № 235 от 30 март 2023 г. |} * Консулска канцелария към Генералното консулство в Истанбул **- Починал == Почетни консулства == {| class="wikitable" width=60%; ! width="100px" | държава ! width="100px" | седалище ! width="100px" | почетен консул ! width="100px" | решение на МС |- | {{Австрия}} || [[Залцбург]] || арх. [[Ерио Хофман]]|| РМС № 461 от 22 юни 2001 г. |- | {{Австрия}} || [[Санкт Пьолтен]] || [[Петер Харолд]]|| РМС № 374 от 28 май 2015 г. |- | {{Албания}} || [[Вльора]] || [[Селим Ходжай]]|| РМС № 360 от 10 май 2012 г. |- | {{Ангола}} || [[Луанда]] || [[Арнолд Фрагозо Феррейра]]<ref>[https://mfa.bg/bg/news/25317 Министерство на външните работи]</ref> || РМС № 334 от 14 май 2020 г. |- | {{Бангладеш}} || [[Дака]] || [[Н. М. Зияул Хак]]|| РМС № 451 от 10 юли 2025 г. |- | {{Белгия}} || [[Лиеж]] || [[Люк Сунье]]|| РМС № 554 от 28 септември 2017 г. |- | {{Белгия}} || [[Гент]] || [[Елен Йонкиър]]|| РМС № 509 от 19 юли 2024 г. |- | {{Бенин}} || [[Котону]] || [[Живко Михайлов Михайлов]]|| РМС № 740 от 6 октомври 2022 г. |- | {{Бразилия}} || [[Белу Оризонте]]|| [[Ренато Русеф Прадо]]|| РМС № 557 от 31 юли 2014 г. |- | {{Бразилия}} || [[Флориенаполис]]|| [[Ренато Гонсалвес Илиефф]]|| РМС № 755 от 21 октомври 2003 г. |- | {{Бразилия}} || [[Ресифе]] || [[Дурвалино Андреоти]]|| РМС № 756 от 31 октомври 2003 г. |- | {{Великобритания}} || [[Белфаст]] || [[Робърт Иди]]|| РМС № 899 от 17 декември 2025 г. |- | {{Великобритания}} || [[Ливърпул]] || [[Питър Шриверсман]]|| РМС № 688 от 6 октомври 2025 г. |- | {{Венецуела}} || [[Каракас]] || [[Стефан Златаров]]|| РМС № 176 от 30 март 2017 г. |- | {{Гана}} || [[Акра]] || [[Николаас Корнелес Матеас Ван Щаалдуйнен]]|| РМС № 317 от 15 юни 2017 г. |- | {{Гватемала}} || [[Гватемала]] || [[Хуан Карлос Карраско де Грооте]]<ref>[https://mfa.bg/bg/news/25192 Министерство на външните работи]</ref> || РМС № 288 от 30 април 2020 г. и РМС № 587 от 20 август 2020 г. |- | {{Германия}} || [[Дармщат]] || [[Инго-Ендрик Ланкау]]|| РМС № 876 от 4 ноември 2004 г. |- | {{Германия}} || [[Лайпциг]] || [[Хайко Шмидт]]|| РМС № 25 от 12 януари 2023 г. |- | {{Германия}} || [[Магдебург]] || [[Ралф Карл Хесе]]|| РМС № 470 от 26 юни 2006 г. |- | {{Германия}} || [[Майнц]] || [[Даниел Гар]]<ref>{{cite web | url = https://mfa.bg/bg/news/26981 | title = МВнР :: Новини | publisher = mfa.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> || РМС № 801 от 5 ноември 2020 г. |- | {{Германия}} || [[Мюнстер]] || [[Вернер Йостмайер]]|| РМС № 1038 от 30 декември 2015 г. |- | {{Германия}} || [[Хамбург]] || [[Михаел Томас Фрьолих]]|| РМС № 882 от 9 ноември 2022 г. |- | {{Германия}} || [[Щутгард]] || д-р [[Марк Петер Хакер]]|| РМС № 764 от 6 ноември 2025 г. |- | {{Грузия}} || [[Тбилиси]] || [[Николоз Хундзакишвили]]|| РМС № 287 от 9 април 2026 г. |- | {{Дания}} || [[Ебелтофт]]|| [[Михаил Делчев]]<ref>[https://mfa.bg/bg/news/25193 Министерство на външните работи]</ref> || РМС № 289 от 30 април 2020 г. |- | {{Дания}} || [[Есберг]]|| [[Сьорен Елербек]] || РМС № 305 от 20 април 2023 г. |- | {{Доминиканска република}} || [[Пунта Кана]]|| [[Бинка Коцева]]|| РМС № 666 от 19 септември 2018 г. |- | {{Салвадор}} || [[Сан Салвадор]] || [[Мигел Алехандро Гайегос Гарсия]]|| РМС № 366 от 6 юни 2025 г. |- | {{Естония}} || [[Талин]] || [[Индрек Лаул]]|| РМС № 360 от 25 май 2018 г. |- | {{Израел}} || [[Йерусалим]] || [[Мони Леон Бар]]* || РМС № 214 от 6 април 2007 г. |- | {{Индия}} || [[Колката]] || [[Вишамбар Саран]]|| РМС № 92 от 14 февруари 2005 г. |- | {{Индия}} || [[Мумбай]] || [[Винай Рохидас Патил]]|| РМС № 482 от 10 юли 2014 г. |- | {{Индия}} || [[Хайдерабад]] || [[Ядугири Киран Кумар]]|| РМС № 837 от 17 ноември 2011 г. |- | {{Испания}} || [[Севилия]]|| [[Росио Васкес Руис]]|| РМС № 607 от 22 юли 2016 г. |- | {{Испания}} || [[Сантяго де Компостела]] || [[Сесар Аха Мариньо]]|| РМС № 511 от 15 юли 2021 г. |- | {{Италия}} || [[Анкона]] || [[Паоло Мариани]]|| РМС № 689 от 10 октомври 2024 г. |- | {{Италия}} || [[Бари]] || [[Анна Мария Патриция Гадалета]]|| РМС № 342 от 23 май 2013 г. |- | {{Италия}} || [[Венеция]] || [[Пиер Джовани Козмо]]|| РМС № 770 от 12 октомври 2022 г. |- | {{Италия}} || [[Генуа]] || [[Микеле Скандрольо]]|| РМС № 156 от 23 март 2006 г. |- | {{Италия}} || [[Леко (град)|Леко]] || [[Марко Кампанари]]|| РМС № 1041 от 20 декември 2012 г. |- | {{Италия}} || [[Неапол]] || [[Дженаро Фамилиети]]* || РМС № 53 от 28 януари 2005 г. |- | {{Италия}} || [[Болоня]] || [[Франко Кастелини]]|| РМС № 593 от 6 август 2015 г. |- | {{Италия}} || [[Торино]] || д-р [[Джани Мария Сторнело]]|| РМС № 54 от 28 януари 2005 г. и РМС № 840 от 20 ноември 2020 г. |- | {{Италия}} || [[Перуджа]] || [[Антонио Кашанели]]|| РМС № 668 от 17 септември 2021 г. |- | {{Италия}} || [[Палермо]] || [[Фабио Джинопрели]]|| РМС № 386 от 6 юни 2024 г. |- | {{Италия}} || [[Месина]] || [[Джовани де Лука]]|| РМС № 852 от 30 ноември 2023 г. |- | {{Италия}} || [[Триест]] || [[Валентина Шошкова]]|| РМС № 816 от 20 ноември 2025 г. |- | {{Исландия}} || [[Рейкявик]] || [[Сигридур Ингварсдотир]]|| РМС № 143 от 23 февруари 2012 г. |- | {{Казахстан}} || [[Караганда]] || [[Анвар Осин]]<ref name="www.mfa.bg">[http://www.mfa.bg/bg/events/6/1/2201/index.html Министерство на външните работи]</ref> || РМС № 150 от 20 март 2014 г. |- | {{Канада}} || [[Ричмънд (Британска Колумбия)|Ричмънд]] || [[Бьонг Гил Сух]]|| РМС № 619 от 19 октомври 2017 г. |- | {{Канада}} || [[Мисисага ]] || [[Кристина Канев]]|| РМС № 765 от 6 ноември 2025 г. |- | {{Кипър}} || [[Лимасол]] || [[Вакис Лоизу]]|| РМС № 388 от 22 май 2006 г. |- | {{Република Конго}} || [[Бразавил]] || [[Жозеф Кристиан Ниамби]] || РМС № 68 от 26 януари 2023 г. |- | {{Южна Корея}} || [[Бусан]] || [[Чой Канг Йонг]]|| РМС № 658 от 1 септември 2011 г. |- | {{Южна Корея}} || [[Сеул]] || [[Ким Хи Юн]] |- | {{Косово}} || [[Призрен]] || [[Абедин Хасани]]|| РМС № 567 от 9 август 2018 г. |- | {{Коста Рика}} || [[Сан Хосе]] || [[Радка Върбанова]]|| РМС № 221 от 7 април 2011 г. |- | {{Латвия}} || [[Рига]] || [[Маирита Солима]]|| РМС № 905 от 25 ноември 2005 г. |- | {{Литва}} || [[Вилнюс]] || [[Лауринас Йонушаускас]]|| РМС № 685 от 14 ноември 2019 г. |- | {{Лихтенщайн}} || [[Шаан]] || [[Хелмут Шверцлер]]|| РМС № 743 от 30 октомври 2014 г. |- | {{Люксембург}} || [[Люксембург]] || [[Димитриос Зоис]]|| РМС № 947 от 3 декември 2004 г. |- | {{Мавритания}} || [[Нуакшот]] || [[Юсеф Исмаил Абейдна]]|| РМС № 799 от 22 ноември 2024 г. |- | {{Мавриций}} || [[Ебене]] || [[Пуман Вишал Рамлал]]|| РМС № 15 от 11 януари 2024 г. |- | {{Мадагаскар}} || [[Антананариво]] || [[Стефана Сбиркова]]|| РМС № 961 от 23 декември 2020 г. |- | {{Малайзия}} || [[Куала Лумпур]] || [[Стивън Со Тек То]]|| РМС № 167 от 18 март 2003 г. |- | {{Малдиви}} || [[Мале]] || [[Ахмед Заян Абдула Салих]]|| РМС № 648 от 17 септември 2025 г. |- | {{Малта}} || [[Иклин]] || [[Кенет Вела]]|| РМС № 510 от 19 юли 2024 г. |- | {{Мароко}} || [[Казабланка]] || [[Хасан Сентиси Eл Идриси]]|| РМС № 667 от 15 юли 2005 г. |- | {{Мароко}} || [[Маракеш]] || [[Али Шрайби]]|| РМС № 685 от 23 август 2012 г. |- | {{Мексико}} || [[Сан Педро Гарса Гарсия]] || [[Луис Карлос Урсуа Кастильо]]|| РМС № 8 от 5 януари 2023 г. |- | {{Мексико}} || [[Хаукалпен де Хуаре]] || [[Дан Тартаковски Олехнович]]|| РМС № 148 от 7 март 2024 г. |- | {{Мексико}} || [[Канкун]] || [[Луис Мигел Камара Диас]]|| РМС № 787 от 13 ноември 2025 г. |- | {{Мозамбик}} || [[Мапуто]] || [[Борис Петров Атанасов]]|| РМС № 292 от 17 април 2026 г. |- | {{Непал}} || [[Катманду]] || [[Бхола Бикрам Тхапа]]|| РМС № 293 от 12 май 2011 г. |- | {{Нигерия}} || [[Лагос]] || [[Ачики Чарлз Умуна]]|| РМС № 992 от 8 декември 2022 г. |- | {{Никарагуа}} || [[Манагуа]] || [[Хулио Сезар Авилес Абурто]]|| РМС № 374 от 3 май 2004 г. |- | {{Норвегия}} || [[Ставангер]] || [[Кирил Кутин]]|| РМС № 195 от 27 март 2025 г. |- | {{Оман}} || [[Маскат]] || [[Мунир Ахмед Сюлейман]]|| РМС № 498 от 27 май 2005 г. |- | {{Пакистан}} || [[Лахор]] || [[Саад Али Хан]]|| РМС № 666 от 3 септември 2015 г. |- | {{Пакистан}} || [[Карачи]] || [[Аслам Халик]]|| РМС № 64 от 2 февруари 2004 г. |- | {{Пакистан}} || [[Пешавар]] || [[Файсал Рахман]]|| РМС № 172 от 22 март 2018 г. |- | {{Панама}} || [[Панама (град)|Панама]] || [[Клаудия Любомирова Лисичкова де Мичев]]|| РМС № 35 от 25 януари 2008 г. |- | {{Полша}} || [[Бялисток]] || [[Витолд Карчевски]]|| РМС № 606 от 22 юли 2016 г. |- | {{Полша}} || [[Гданск]] || [[Ян Стравински]]|| РМС № 667 от 3 септември 2015 г. |- | {{Полша}} || [[Катовице]] || [[Януш Затон]]|| РМС № 161 от 23 март 2017 г. |- | {{Полша}} || [[Краков]] || [[Виеслав Новак]]|| РМС № 860 от 29 ноември 2018 г. |- | {{Полша}} || [[Познан]] || [[Рафал Димчик]]|| РМС № 687 от 6 октомври 2025 г. |- | {{Португалия}} || [[Санта Мария да Фейра]]|| [[Антонио Риош де Аморим]]|| РМС № 742 от 30 ноември 2014 г. |- | {{Румъния}} || [[Тимишоара]] || [[Георги Наков (Консул)|Георги Наков]]|| РМС № 845 от 26 ноември 2010 г. |- | {{Румъния}} || [[Клуж Напока]] || [[Стефаниа Берчу Мартак]]|| РМС № 671 от 1 октомври 2024 г. |- | {{Русия}} || [[Уфа]] || [[Ярослав Шрьодер]]|| РМС № 375 от 8 юни 2020 г. |- | {{Сао Томе и Принсипи}} || [[Сао Томе]] || [[Васил Йорданов Червенков]]|| РМС № 160 от 1 март 2023 г. |- | {{Сингапур}} || [[Сингапур]] || [[Го Чи Хау Ланкс]]|| РМС № 625 от 1 септември 2022 г. |- | {{Сирия}} || [[Халеб]] || [[Махер Тунси]]|| РМС № 891 от 11 ноември 2004 г. |- | {{Словения}} || [[Целйе]]|| [[Юре Пучко]]|| РМС № 802 от 17 ноември 2021 г. |- | {{USA}} || [[Бока Ратон]] || [[Стивън Байнър]]|| РМС № 296 от 22 април 2005 г. |- | {{USA}} || [[Бостън]] || [[Адам Портной]] || РМС № 273 от 3 май 2010 г. |- | {{USA}} || [[Колумбия (град)|Колумбя]]|| [[Доналд Томлин]]|| РМС № 581 от 5 септември 2007 г. |- | {{USA}} || [[Лас Вегас]] || [[Робърт Милър]]|| РМС № 991 от 22 ноември 2004 г. |- | {{USA}} || [[Маями]] || [[Аадрю Маркъс]]|| РМС № 830 от 22 ноември 2018 г. |- | {{USA}} || [[Ню Орлеанс]] || [[Дейвид Корн]]|| РМС № 157 от 16 март 2017 г. |- | {{USA}} || [[Палм Спрингс]] || [[Алън Ливи]]|| РМС № 532 от 22 август 2008 г. |- | {{USA}} || [[Прово]] || [[Кърк Джоуърз]]|| РМС № 907 от 16 ноември 2022 г. |- | {{USA}} || [[Сакраменто]] || [[Огнян Гаврилов]]|| РМС № 733 от 19 октомври 2023 г. |- | {{USA}} || [[Балтимор]] || [[Нийл Голдстийн]]|| РМС № 226 от 30 март 2023 г. |- | {{Тайланд}} || [[Банкок]] || [[Сивасит Лаохапонгчана]]|| РМС № 702 от 11 октомври 2024 г. |- | {{Турция}} || [[Истанбул]] || [[Хасан Акгюн]]|| РМС № 936 от 28 декември 2023 г. |- | {{Украйна}} || [[Лвов]] || [[Виктор Нотевский]]|* || РМС № 795 от 27 август 2012 г. |- | {{Унгария}} || [[Кечкемет]] || [[Йордан Бочков]]|| РМС № 674 от 17 септември 2021 г. |- | {{Уругвай}} || [[Монтевидео]] || [[Игор Хорхе Светогорски]]|| РМС № 750 от 20 септември 2004 г. |- | {{Финландия}} || [[Кеми]] || [[Маури Юхани Туомиваара]]|| РМС № 160 от 18 март 2003 г. |- | {{Финландия}} || [[Турку]] || [[Иева Салмела]]|| РМС № 24 от 18 януари 2019 г. |- | {{Филипини}} || [[Манила]] || [[Рико Паоло А. Ледесма]]|| РМС № 395 от 25 май 2023 г. |- | {{Франция}} || [[Лил]] || [[Анник Бар]]|| РМС № 368 от 13 юни 2008 г. |- | {{Франция}} || [[Марсилия]] || [[Мирей Мартен]]|| РМС № 686 от 6 октомври 2025 г. |- | {{Франция}} || [[Тулуза]] || [[Ронан Ерве Льо Гоф]]|| РМС № 472 от 8 август 2013 г. |- | {{Хаити}} || [[Порт-о-Пренс]] || Ралица Константинова|| РМС № 1008 от 12 декември 2012 г. |- | {{Хърватия}} || [[Сплит]] || [[Здравко Плазонич]]|| РМС № 25 от 18 януари 2019 г. |- | {{Черна Гора}} || [[Подгорица]] || [[Новица Йовович]]|| РМС № 453 от 7 юни 2012 г. |- | {{Чили}} || [[Осорно]] || [[Катя Добрев Хот]]|| РМС № 855 от 2 декември 2010 г. |- | {{Швейцария}} || [[Лугано]] || [[Фабрицио Мион]]|| РМС № 648 от 17 октомври 2008 г. |- | {{Шри Ланка}} || [[Коломбо]] || [[Андре Милес Еристус Фернандо]]|| РМС № 443 от 3 юли 2020 г. |- | {{Южна Африка}} || [[Кейптаун]] || [[Борис Василев (Консул)|Борис Василев]]|| РМС № 232 от 15 април 2013 г. |- | {{Япония}} || [[Идзумиоцу]]|| [[Юдзуру Хирано]]|| РМС № 750 от 5 ноември 2014 г. |- | {{Япония}} || [[Мория]] || [[Кадзуо Кавамура]]|| РМС № 159 от 1 март 2023 г. |- | {{Япония}} || [[Фукуока]] || [[Хироши Мунемаса]]|| РМС № 940 от 21 декември 2018 г. |} * – Генерален почетен консул == Обслужващи посолства == * Посолството в [[Абуджа]], [[Нигерия]] обслужва следните държави: [[Гвинея]], [[Гвинея-Бисау]], [[Камерун]], [[Република Конго]], [[Кот д'Ивоар]], [[Сиера Леоне]], [[Габон]], [[Гамбия]], [[Либерия]], [[Сао Томе и Принсипи]], [[Того]] и [[Централноафриканска република]] * Посолството в [[Адис Абеба]], [[Етиопия]] обслужва следните държави: [[Бурунди]], [[Еритрея]], [[Кения]], [[Руанда]], [[Сейшели]], [[Сомалия]], [[Танзания]], [[Уганда]], [[Джибути]] и [[Южен Судан]] * Посолството в [[Алжир (град)|Алжир]], [[Алжир]] обслужва следните държави: [[Буркина Фасо]] и [[Нигер]] * Посолството в [[Астана]], [[Казахстан]] обслужва следните държави: [[Киргизстан]] и [[Таджикистан]] * Посолството в [[Бразилия (град)|Бразилия]], [[Бразилия]] обслужва следните държави: [[Гренада]] и [[Тринидад и Тобаго]] * Посолството в [[Джакарта]], [[Индонезия]] обслужва следните държави: [[Тайланд]] * Посолството в [[Ню Делхи]], [[Индия]] обслужва следните държави: [[Бутан]] * Посолството в [[Канбера]], [[Австралия]] обслужва следните държави: [[Папуа Нова Гвинея]], [[Тонга]], [[Вануату]] и [[Фиджи]] * Посолството в [[Рабат]], [[Мароко]] обслужва следните държави: [[Сенегал]] * Посолството в [[Претория]], [[РЮА]] обслужва следните държави: [[Мадагаскар]], [[Малави]], [[Мозамбик]], [[Коморски острови]], [[Мавриций]] и [[Свазиленд]] * Посолството в [[Ташкент]], [[Узбекистан]] обслужва следните държави: [[Киргизстан]] * Посолството в [[Хавана]], [[Куба]] обслужва следните държави: [[Антигуа и Барбуда]], [[Аруба]], [[Барбадос]], [[Бахамски острови]], [[Гренада]], [[Доминика]] и [[Хаити]] * Посолството в [[Ханой]], [[Виетнам]] обслужва следните държави: [[Тайланд]] == Временно закрити мисии == С постановление № 190 от 4 юли 2011 г. на Министерския съвет временно се прекратява дейността на задграничните представителства в: * [[Каракас]], [[Венецуела]]<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/venezuela/bg/3547/index.html Министерство на външните работи]</ref> * [[Сантяго де Чиле]], [[Чили]]<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/chile/bg/3553/index.html Министерство на външните работи]</ref> * [[Акра]], [[Гана]]<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/ghana/bg/3548/index.html Министерство на външните работи]</ref> * [[Луанда]], [[Ангола]]<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/angola/bg/3546/index.html Министерство на външните работи]</ref> * [[Вилнюс]], [[Литва]] * [[Талин]], [[Естония]] * [[Бон (Германия)|Бон]], [[Германия]] * [[Новосибирск]], [[Русия]]<ref>ПМС № 190 от 4 юли 2011 г. Обн. ДВ. бр. 53 от 12 юли 2011 г.</ref> С решение № 992 от 17 декември 2015 г. на Министерския съвет се закрива Постоянното представителство на Република България в [[ЮНЕСКО]], чиито функции се поемат от Посолството на България в [[Париж]]. С решение № 752 от 15 декември 2019 г. на Министерски съвет се прекратява временно дейността на Посолството на Република България в Сана, Република Йемен, считано от 1 януари 2020 г. С решение № 563 от 29 юни 2022 г. на Министерски съвет се прекратява временно дейността на консулството на Република България в град Екатеринбург считано от 28 юни 2022 г. == Източници == <references /> {{колони|2|<references />}} == Вижте също == {{commonscat|Embassies of Bulgaria}} * [[Външна политика на България]] * [[Дипломатически мисии в България]] * [[Министерство на външните работи]] * [[Държавен вестник]] == Външни препратки == * [https://www.mfa.bg/ Интернет сайт на Министерството на външните работи на Република България] * [https://www.mfa.bg/bg/situationcenter Ситуационен център на МВнР] * [http://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces Държавен вестник] {{Европа-модел|Дипломатически мисии на|Дипломатически мисии на държавите от Европа}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Дипломатически мисии на България| ]] r21hrf4j0fgb3fgb3zu8lydjfjjvmkb Карета (костенурка) 0 96843 12896596 11169047 2026-05-02T22:01:26Z Rhodospirillum 84910 Поправка на печатна грешка 12896596 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Карета|Карета}} {{Taxobox}} '''Карета''' (''Caretta caretta'') е [[вид (биология)|вид]] [[костенурки|костенурка]], представител на семейството на [[морски костенурки|морските костенурки]] (''Cheloniidae''), единствена в [[род (биология)|рода]] си. Забелязвана е в териториалните води на [[България]]. Достига дължина до 100 cm. Каретата се среща в умерените, субтропичните и тропичните морета по целия свят. В [[Черно море]] попада много рядко, преминавайки случайно през [[Дарданели]]те и [[Босфор]]а. По българския бряг са улавяни два екземпляра - при [[Приморско]] и [[Шабла]]. За последен път карета е уловена в Черно море на [[Румъния|румънския]] бряг през [[1967]] г.<ref name="Бешков">{{Бешков-Нанев}}</ref> Основната храна на каретата се състои от ракообразни, миди, [[риба]], [[медузи]], по-рядко [[водорасли]]. Снася до 150 [[яйце (зоология)|яйца]] с размер около 40 mm.<ref name="Бешков" /> == Бележки == <references/> {{Влечугите в България}} [[Категория:Фауна на Палеарктика]] [[Категория:Морски костенурки]] t3gommvhh1gehu1r6lmk22c7zyehz3i Велко Кънев 0 98636 12896322 12693049 2026-05-02T17:21:03Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896322 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Велко Христов Кънев''' е български [[Театър|театрален]] и [[филм]]ов актьор. == Биография == Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ]] през 1973 г. в класа на доц. [[Апостол Карамитев]]. От 1973 г. до 1976 г. играе в [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] [[Сливен]], след което играе в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] в продължение на 3 сезона (1976 г. – 1979 г.). От 1979 г. е член на трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref>[http://nationaltheatre.bg nationaltheatre.bg]</ref>. Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „[[Великденско вино]]“ на [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] получава „[[Аскеер]]“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „[[Даскал (Жан-Пиер Допан)|Даскал]]“ от [[Жан-Пиер Допан]] печели 2-ра награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в гр. Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в тв предаване „Царете на комедията“. На 2 октомври същата година е удостоен с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] 1-ва степен за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с премиерата на моноспектакъла „[[12 разгневени монолога]]“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.<ref>[http://www.obs.sliven.bg/index.php?slug=почетни-граждани Почетни граждани на град Сливен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180524012924/http://obs.sliven.bg/index.php?slug=почетни-граждани |date=2018-05-24 }}, сайт на Общински съвет – Сливен.</ref> [[Файл:Steps-VELKO KANEV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Велко Кънев.]] На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. Участва с главни роли във филмите „[[Оркестър без име]]“, „[[Бой последен]]“, „[[Матриархат (филм)|Матриархат]]“, „[[Мъжки времена]]“, „[[Бон шанс, инспекторе!]]“, „[[Да обичаш на инат]]“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на [[Станислав Стратиев]] „Оркестър без име“. Заедно с [[Георги Мамалев]] и [[Павел Поппандов]] създават и групата '''[[НЛО]]''', която е един от изразителните сатирици на [[социализъм|социализма]]. Издават няколко грамофонни плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване [[клуб НЛО]]. Член на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] и на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Има 2 дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева. Умира привечер на 11 декември 2011 година в София на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|дата=|труд=|издател=София помни|език=|език-скрит=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-10-13|цитат=}}</ref> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1982). * [[Народен артист]] (1987). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – I степен за заслуги в областта на културата и изкуството (2008). * „Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975). * „Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979). * „Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983). * „Специална награда за филм“ за „[[Да обичаш на инат]]“ в лицето на режисьора [[Николай Волев]] ([[Варна]], 1986). * „Наградата за мъжка роля“ на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986). * „[[Аскеер (награда)|Аскеер]] за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] (1994). * „Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ ([[Санкт Петербург]], 2007). * Почетен гражданин на Сливен (2010). == Роли в театъра == Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“<ref>[http://nationaltheatre.bg nationaltheatre.bg]</ref> * Д-р Кондов – „[[Милионерът]]“ от Й. Йовков * Матей Нищото – „[[Опит за летене]]“ от Й. Радичков * Михаил – „[[Последен срок]]“ от [[Валентин Распутин]] * Тихол Чушкаров – „[[Двубой]]“ от Ив. Вазов * Алексей – „[[Оптимистична трагедия]]“ от Вс. Вишневски * Джупунов – „[[Иван Кондарев]]“ от Е. Станев * Михалаки Алафрангата – „[[Под игото]]“ от Ив. Вазов * Сусо – „[[Януари]]“ от Й. Радичков * Павел – „[[Всяка есенна вечер]]“ от Ив. Пейчев * Александър Марков – „[[Празникът]]“ от Н. Хайтов * Скалозуб – „[[От ума си тегли]]“ от А. С. Грибоедов * Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов * Сганарел – „[[Дон Жуан]]“ от Ж. Б. Молиер * Иванчо Йотата – „[[Чичовци]]“ от Ив. Вазов * Клавдий – „[[Хамлет]]“ от У. Шекспир * Сталин – „[[Бресткият мир]]“ от М. Шатров * Пиер Верховенски – „[[Бесове (роман)|Бесове]]“ по Ф. М. Достоевски * Анастасий – „[[Сън]]“ от Ив. Радоев * Кралят – „[[Образ и подобие]]“ от Й. Радичков * Заседател № 10 – „[[Дванадесет разгневини мъже]]“ от Р. Роуз * Клов – „[[Краят на играта]]“ от С. Бекет * Дон Дъброу – „[[Американски бизон]]“ от Д. Мамет * Остап Бендер – „[[Великият комбинатор]]“ по И. Илф и Е. Петров * Креон – „[[Антигона]]“ от Софокъл * Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев * Гоца Герасков – „[[Суматоха]]“ от Й. Радичков * Оберон – „[[Сън в лятна нощ]]“ от У. Шекспир * Иван Селямсъзът – „[[Чичовци]]“ от Ив. Вазов * Газ – „[[Кухненския асансьор]]“ от Х. Пинтър * Паскуале – „[[Призраци в Неапол]]“ от Е. де Филипо * Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан * Макс Силвърман – „[[Гудбай, гудбай...]]“ от Х. Гарднър * Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“ == Телевизионен театър == * „Безумният Журден“ (1982) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Ковел * „Игра с диаманти“ (1979) (Е. Мане), 2 части – Светкавицата == Кариера като режисьор == Постановки като режисьор на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref>[http://nationaltheatre.bg nationaltheatre.bg]</ref>: * „Дядо Коледа е боклук“ от [[Жозиан Баласко]] * „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко * „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на [[Съмърсет Моъм]] в театър [[Сълза и смях]]. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2011 || [[Миграцията на паламуда]] || || || отец Иван (издаден посмъртно) |- | 2010 || [[Още нещо за любовта]] || || || арменец, индустриалец (последен филм) |- | 2010 || [[Стъпки в пясъка]] || || || митничаря, чичо на Ненчо |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] || || || Камен Вътов - (Камбата),<br>бивш затворник и пазач на паркинг заедно със Симо |- | 2000 || [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]] || 6 || || поп Енчо |- | 1998 || [[Испанска муха (филм)|Испанска муха]] || || || Джипси |- | 1991 || [[Онова нещо]] || || || Господин |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || следователя Христо Шопов |- | 1989 || [[Под дъгата]] (тв) || || || актьор на репетиция – Кралят |- | 1988 || [[Време на насилие|Време разделно]] || 2 || || великият везир |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]] || || || |- | 1988 || [[Съседката]] || || || Григор |- | 1987 || [[Само ти, сърце]]... || || || озвучил ролята на Лука |- | 1987 || [[Човек на паважа]] || || || Стоименов |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || принц Перо, разбойникът |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || Спиро Гълъбчев |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || Митко Дечев, музикантът |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]] || 6 || || |- | 1986 || [[Да обичаш на инат]] || || || Радо Пешев |- | 1985 || [[Тази хубава зряла възраст]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || александриеца Ангеларий |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || Петър Петкин |- | 1984 || [[Нощем с белите коне]] || 6 || || Илия, бащата на Сашо |- | 1984 || [[Зелените поля|Зелените поля... (комедия)]] || || || Ортачки |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || шофьорът Борчо |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || александриеца Ангеларий |- | 1983 || [[Бон шанс, инспекторе!]] || || || инспектор Тюхчев |- | 1983 || [[Първобитна история]] (тв) || || || магазинера |- | 1983 || [[За една тройка]] || || || бащата на Владимир |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || Андро |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || Велко |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || презвитер Константин, монах |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || бедния съсед с кокошката (в 9-а серия) |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || Тодор Петров |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || Светлозар |- | 1980 || [[С поделена любов]] – („''С любовью пополам''“)|| || СССР / България || Петко Тошев |- | 1979 || [[Роялът]] || || || Мето Методиев, строител |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || сержант Иван Мравов „Мравката“, милиционерът от Разбойна |- | 1978 || [[Светъл пример]] (тв) || || || Анто П. Антов |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || кварталното фанте |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || || |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || || || продавачът в магазин |- | 1977 || [[Мъжки времена]] || || || Велко |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Стойчо, мъжът на Тана |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || Здравко |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || Кирил Станков, колоездача-шампион |- | 1975 || [[Силна вода]] || || || Диме |- | 1975 || [[Неделните мачове]] || || || Ники „Барона“ |- | 1974 || [[Дубльорът]] || || || Божо |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || || || гласът на Варламката |- | ? || [[Зимно слънце]] || || || Григор |- |} == Източници == * [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/12/1357713_otide_si_golemiiat_aktyor_velko_kunev/ Отиде си големият актьор Велко Кънев], Dnevnik.bg, 12 декември 2011 == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Велко Кънев}} * {{kino.dir.bg artist|4772|Велко Кънев}} * {{икона|en}} {{imdb name|0477440|Велко Кънев}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/300997/ Велко Кънев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210045/bio/ Велко Кънев в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Кънев, Велко}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Почетни граждани на Сливен]] [[Категория:Родени в Елхово]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от рак]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] l8c4c0koc0qs7j8vg3djz6gyqtzh5m2 Витоша (булевард в София) 0 100703 12896593 12496331 2026-05-02T21:44:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896593 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витоша|Витоша (пояснение)}} {{Улица | име = Витоша | тип = булевард | картинка = Vitosha Boulevard 1934.jpg | картинка-описание = Булевард „Царица Йоанна“ (днес „Витоша“) около [[1934]] г. | карта-файл = | карта = България София широк център | карта-описание = Местоположение в София | начало-гео-ширина = 42.696814 | начало-гео-дължина = 23.320834 | край-гео-ширина = 42.674805 | край-гео-дължина = 23.308938 | град = [[София]] | район = | дължина = 2700 | ширина = | пощ-код = | стари имена = „Царица Йоанна“<br>„Генерал Гурко“ }} '''„Витоша“''', по-известен като '''„Витошка“''', е [[булевард]], основна търговска зона и основна пътна артерия в центъра на [[София]]. Булевардът започва от [[Света Неделя (площад в София)|пл. „Света Неделя“]], преминава през идеалния център на София, пресича се с еднопосочния бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]], продължава покрай западната страна на парка на [[Национален дворец на културата|НДК]], пресича се с бул. [[България (булевард в София)|„България“]], преминава през ж.к. [[Иван Вазов (квартал)|„Иван Вазов“]] и свършва при [[Южен парк|Южния парк]] при кръстовището с ул. „Бяла Черква“. В участъка между ул. [[Алабин (улица в София)|„Алабин“]] и бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] булевардът е пешеходна зона, забранена за МПС-та, като се допуска само пресичане през перпендикулярните на „Витоша“ улици. Бул. „Витоша“ е популярна с многобройните си магазини и заведения по нея. Според проучване на „Къшмън и Уейкфилд“ за 2005 г. „Витоша“ е 22-рата най-скъпа търговска улица в света.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=3049 „Витоша“ е на 22-ро място сред скъпите улици в света“], в. „Сега“, 29 октомври 2005 г.</ref><ref>Христина Машкова, [http://www.dnes.bg/bulgaria/2005/10/28/quot-vitoshka-quot-e-22-ta-nai-skypa-tyrgovska-ulica-v-sveta.15108 „Витошка“ е 22-рата най-скъпа търговска улица в света"], dnes.bg, 28 октомври 2005 г.</ref> В същото проучване за 2012 и 2013 г. бул. „Витоша“ е на 59-о място.<ref name=":0">[http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Main%20Streets%20Across%20The%20World%202013-2014%20new.pdf ''Main Streets Across the World''], A Cushman & Wakefield Research Publication, 2012-2013, p.6.</ref> == История == Преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] днешният бул. „Витоша“ е нерегулирана улица, носела името „Джебел Витош сокаги“. Сегашното наименование на улицата е прието през 1883 г. Основание за него е планината, към която води улицата и към която се открива гледка. Улицата е определена като булевард през 80-те години на XIX век. От 1901 до 1904 г. улицата се казва „Генерал Гурко“<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stolica.bg/sofia-tur/ulitsi-ploshtadi-i-mostove/bulevard-vitosha-v-sofiya|заглавие=Булевард „Витоша“ в София|труд=stolica.bg|достъп_дата=15 декември 2024}}</ref> – име, което днес носи [[Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)|друга софийска улица]].<ref>[http://vestnikstroitel.bg/stroitel/34038_булевард-„витоша-родното-шан-з-ел/ Булевард „Витоша“ – родното Шанз-Елизе], ''Вестник Строител'', 20 януари 2012. Посетена юли 2013</ref><ref>[http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofiaPlanMeyer1908_L.jpg София, план „Майер“, 1908 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200716012440/http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofiaPlanMeyer1908_L.jpg |date=2020-07-16 }}, ''кодекс – Университет Бамберг''. Посетена юли 2013</ref> Следват имената „Царица Йоана“ и „Йосиф Сталин“ до 1961 г., когато отново се връща името „Витоша“.<ref name=":1" /> През 20-те години тук се изграждат първите [[Жилищен блок|жилищни блокове]] в града, на мястото на някогашните махали Башчешме и Коручешме.<ref name="якимова">{{cite book|last=Якимова|first=Милена|title=София на простолюдието (С тарикатско-български речник)|year=2010|publisher=Изток-Запад|location=София|isbn=978-954-321-682-6|pages=76}}</ref> На 28 септември 2006 г. общинските съветници решават да отворят частично Витошка за собственици на търговски обекти и живеещи в района. По булеварда продължават да вървят трамваи, дори когато улицата е била затворена за други МПС-та. Трамвайният транспорт по пешеходната част на булеварда е спрян, тъй като под този участък преминава трасето на Втория метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]]. Спирката „бул. Витоша“ на градския транспорт, намираща се до Съдебната палата по ул. [[Алабин (улица в София)|Алабин]], се обслужва от трамваите 1, 10 и 27. Булевардът се обслужва от 4 метростанции: [[Метростанция Сердика]] (линии M1 и М4), [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|метростанция „Сердика II“]] (линия M2), [[Метростанция НДК]] (линия M2), [[Метростанция „НДК“|„НДК II“]] (линия M3). От 3 март 2018 г. бул. „Витоша“ от ул. „Алабин“ до булевард „Александър Стамболийски“ става пешеходна зона. Така пешеходният участък на булеварда се свързва с площад Света Неделя. Автомобилното движение се забранява до Съдебната палата.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/sofiia/stolichniiat-bulevard-vitosha-stava-peshehodna-zona-2082116]</ref> [[Файл:Vitosha boulevard, Sofia.jpg|мини|300px|център|Изглед от пешеходната зона на булеварда]] [[Файл:Vitosha Boulevard, Sofia, view1.jpg|мини|250px|Изглед към булеварда, в далечината е църквата Света Неделя]] [[Файл:Boulevard Vitosha at night, Sofia PD 2012 18.jpg|мини|250px|Булевардът през нощта]] [[Файл:Boulevard Vitosha (1) (37035372573).jpg|мини|250px]] [[Файл:J26 221 Blvd. Vitoša, Aleko Konstantinov.jpg|мини|220px|Паметникът на Алеко Константинов]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Boulevard Vitosha}} * [http://stara-sofia.com/vitoshka.html Исторически фотографии на булевард Витошка] * [http://netinfo.bg/?tid=40&oid=942710 Отварят „Витоша“ частично за автомобили на търговци и живеещи в района], netinfo.bg, 28 септември 2006 {{Транспорт в София}} [[Категория:Булеварди в София]] [[Категория:Пешеходни улици в България]] 9omdq970tdooww3oesghsgzwmjb2yuq Летни олимпийски игри 1904 0 101153 12896547 12405302 2026-05-02T20:26:01Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896547 wikitext text/x-wiki {{Олимпийски игри инфо |Име = Летни олимпийски игри 1904 |Logo = 1904summerolympicsposter.jpg |Size = 100 |Optional caption = постер на олимпиадата |Град домакин = [[Сейнт Луис]], [[САЩ]] |Страни взели участие = 12 |Спортисти взели участие = 651 |Състезания = 91 |Церемония по откриването = [[1 юли]], [[1904]] |Церемония по закриването = [[23 ноември]], 1904 |Официално открити от = Дейвид Франсис |Клетва на спортистите = |Клетва на съдиите = |Внасяне на олимпийския огън = |Стадион = Франсис Фийлд }} '''III летни олимпийски игри''' се провеждат в [[Сейнт Луис]], [[Съединени американски щати|САЩ]], от [[1 юли]] до [[23 ноември]] [[1904]] г. Първоначално игрите е трябвало да се проведат в [[Чикаго]], но поради панаира, който се провежда по същото време в града, е взето решение да бъдат преместени в Сейнт Луис. [[МОК]] допуска същите грешки като по време на [[Летни олимпийски игри 1900|предишната олимпиада в Париж]]. Олимпиадата и провеждащото се [[Световно изложение|ЕКСПО]] се сливат в едно цяло, което засенчва провеждащите се игри. Така олимпиадата продължава прекалено дълго. Това са първите олимпийски игри, в които участват [[цветнокожи]] състезатели. <ref>[Das Spiel der Spiele hat begonnen], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.</ref> За пръв път спортистите се награждават със златни, сребърни и бронзови медали. == Важни моменти == * [[Маратон]]ът се превръща в най-тежката и брутална дисциплина на олимпиадата. Проведен е в екстремно горещо време с огромни прашни облаци по пътищата, предизвикани от преминаващите коли и коне. На финала пръв пристига [[Фредерик Лорц]]. По-късно става ясно, че той се е возил в колата на треньора си 10 мили, след което тя се е развалила и той е продължил да тича до финала. Въпреки отнетия му медал Лорц печели Бостънския маратон през 1905 г. Победител в маратона става американецът [[Томас Хикс]], който по време на бягането приема големи дози [[допинг]] от треньора си. На финала той е подпиран от няколко доктори. * В много от спортовете участват само американци и състезанията се превръщат в републикански шампионати. Причината за това е, че чуждестранните спортисти са прекалено малко. * Спортовете [[бокс]], [[свободна борба]], [[десетобой]] и вдигане на [[Гира|дъмбели]] правят своя дебют. * Един от най-забележителните спортисти става американският гимнастик [[Джордж Айзер]], който печели 6 златни медала, въпреки че единият му крак е дървен. * Американецът Хари Хилман печели състезанията на 200 и 400 метра бягане с препятствия. * Спринтьорът [[Арчи Хан]] печели състезанията на 60, 100 и 200 метра гладко бягане. * [[Рей Юри]] за втори път печели всички дисциплини със скок. * Най-добър чуждестранен атлет става германецът [[Емил Рауш]], който печели три златни медала в плуването. * Създателят на съвременните олимпийски игри барон [[Пиер дьо Кубертен]] не присъства на олимпиадата. == Медали == {{Основна|Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1904}} <div style="float:center;text-align:right;padding-left:15px"> {| style="border-style:solid;border-width:1px;border-color:#808080;background-color:#808080;width=350px;" cellspacing="1" cellpadding="2" width="350px" |----- bgcolor="#efefef" | colspan=6 align="center" | '''Витрина''' |- style="background:#efefef" align="right" ! Място ! align="left" | Държава ! Злато ! Сребро ! Бронз ! Общо |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 1 | align="left" | {{флагче с име|САЩ}} | style="background:#F7F6A8;" | 78 | style="background:#DCE5E5;" | 82 | style="background:#FFDAB9;" | 79 | 239 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 2 | align="left" |{{флагче с име|Германия|1880}} | style="background:#F7F6A8;" | 4 | style="background:#DCE5E5;" | 4 | style="background:#FFDAB9;" | 5 | 13 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 3 | align="left" |{{флагче с име|Куба}} | style="background:#F7F6A8;" | 4 | style="background:#DCE5E5;" | 2 | style="background:#FFDAB9;" | 3 | 9 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 4 | align="left" |{{флагче с име|Канада|1920}} | style="background:#F7F6A8;" | 4 | style="background:#DCE5E5;" | 1 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 6 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 5 | align="left" |{{флагче с име|Унгария|1917}} | style="background:#F7F6A8;" | 2 | style="background:#DCE5E5;" | 1 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 6 | align="left" |{{флагче с име|Великобритания}} | style="background:#F7F6A8;" | 1 | style="background:#DCE5E5;" | 1 | style="background:#FFDAB9;" | 0 | 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 7 | align="left" |[[Файл:Olympic flag.svg|20px|ръб]] Смесен отбор | style="background:#F7F6A8;" | 1 | style="background:#DCE5E5;" | 0 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 8 | align="left" |{{флагче с име|Гърция}} | style="background:#F7F6A8;" | 1 | style="background:#DCE5E5;" | 0 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 9 | align="left" |{{флагче с име|Швейцария}} | style="background:#F7F6A8;" | 1 | style="background:#DCE5E5;" | 0 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 10 | align="left" |{{флагче с име|Австрия}} | style="background:#F7F6A8;" | 0 | style="background:#DCE5E5;" | 0 | style="background:#FFDAB9;" | 1 | 1 |} </div> == Олимпийски спортове == {| | * [[Скокове във вода]] * [[Плуване]] * [[Водна топка]] * [[Стрелба с лък]] * [[Лека атлетика]] * [[Баскетбол]] * [[Бокс]] * [[Колоездене]] * [[Фехтовка]] * [[Футбол]] |width=20| |valign=top| * [[Голф]] * [[Гимнастика]] * [[Лакрос]] * [[Американски крикет]] * [[Академично гребане]] * [[Тенис]] * [[Дърпане на въже]] * [[Вдигане на тежести]] * [[Борба]] |} == Страни, взели участие == [[Файл:1904_Summer_Olympic_games_countries.png|мини|]] * [[Австрия]] * [[Австралия]] * [[Канада]] * [[Куба]] * [[Франция]] * [[Германия]] * [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] * [[Гърция]] * [[Унгария]] * [[Република Южна Африка|ЮАР]] * [[Швейцария]] * [[Съединени американски щати|САЩ]] == Външни препратки == * [http://www.olympic.org/uk/games/past/index_uk.asp?OLGT=1&OLGY=1904 Страница на МОК за игрите през 1904] == Източници == <references /> {{олимпийски игри}} [[Категория:Летни олимпийски игри|1904]] [[Категория:Спорт в Сейнт Луис]] [[Категория:Олимпийски игри в САЩ]] [[Категория:1904 година в САЩ]] 8d4361o6r2h0es950e8unmvqm1k6boq Шаблон:ПФК „Левски“ (София) състав 10 103471 12896746 12891294 2026-05-03T05:37:57Z Biso 714 12896746 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор състав|отбор=ПФК Левски (София)|bgcolor=#2049B7|textcolor=white|bordercolor=#000040}} {{Футболен отбор играч|номер=1|име=[[Огнян Владимиров|Владимиров]]}} {{Футболен отбор играч|номер=3|име=[[Майкон (футболист р. 2000)|Майкон]]}} {{Футболен отбор играч|номер=4|име=[[Кристиан Макун|Макун]]}} {{Футболен отбор играч|номер=6|име=[[Стипе Вуличич|Вуличич]]}} {{Футболен отбор играч|номер=8|име=[[Карлос Охене|Охене]]}} {{Футболен отбор играч|номер=9|име=[[Хуан Переа|Переа]]}} {{Футболен отбор играч|номер=10|име=[[Армстронг Око-Флекс|Око-Флекс]]}} {{Футболен отбор играч|номер=10|име=[[Асен Митков|Митков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=12|име=[[Мустафа Сангаре|Сангаре]]}} {{Футболен отбор играч|номер=17|име=[[Евертон Бала|Бала]]}} {{Футболен отбор играч|номер=18|име=[[Гаспер Търдин|Търдин]]}} {{Футболен отбор играч|номер=21|име=[[Алдаир Невеш|Алдаир]]}} {{Футболен отбор играч|номер=22|име=[[Мазир Сула|Сула]]}} {{Футболен отбор играч|номер=31|име=[[Никола Серафимов|Серафимов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=37|име=[[Рилдо]]}} {{Футболен отбор играч|номер=45|име=[[Марко Дуганджич|Дуганджич]]}} {{Футболен отбор играч|номер=47|име=[[Аркам Бурас|Бурас]]}} {{Футболен отбор играч|номер=50|име=[[Кристиан Димитров|Димитров]]}} {{Футболен отбор играч|номер=70|име=[[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Костадинов (к)]]}} {{Футболен отбор играч|номер=71|име=[[Оливер Камдем|Камдем]]}} {{Футболен отбор играч|номер=78|име=[[Мартин Луков|Луков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=92|име=[[Светослав Вуцов|Вуцов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=95|име=[[Карл Фабиен|Фабиен]]}} {{Футболен отбор играч|номер=99|име=[[Радослав Кирилов|Кирилов]]}} {{Футболен отбор треньор‎|име=[[Хулио Веласкес]]}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за футболни състави|Левски]] [[Категория:Шаблони за ПФК „Левски“ (София)|Левски (София)]] </noinclude> 8fpjayo37ht6ukz2sbzu9futg2el1pk Мазачо 0 105487 12896273 12614968 2026-05-02T16:36:36Z ~2026-26672-66 394681 Имат грешка 12896273 wikitext text/x-wiki {{без източници}}[[Файл:Masaccio - Trinity - Santa Maria Novella.jpg|мини|210px|''Светата Троица'' (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция]] '''Мазачо''' (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) {{lang|it|Tommaso di Ser Giovanni di Mòne di Andreuccio Cassài}} е [[Италия|италиански]] [[художник]] от [[Куатроченто|Ранния ренесанс]]. Умира много млад – едва 27-годишен, но с творчеството си променя цялата [[Флорентинска школа|Флорентинска живописна школа]]. Стилът му е продължение на реалистичния стил на [[Джото]], но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – [[Филипо Липи]], [[Фра Анджелико]] и [[Пиеро дела Франческа]]. Мазачо е прякор и означава „големият“ или „грубият Томас“ и вероятно се използва за отличаване от неговия колега Мазолино (малкият Томас). Известно време вероятно Мазачо и Мазолино работят в обща работилница и някои произведения се определят като създадени съвместно от двамата. Те работят заедно при изписването на Капелата Бранкачи в църквата Санта Мария дел Пачаева 75 години след неговата смърт представителите на Зрелия ренесанс – [[Леонардо да Винчи|Леонардо]], [[Микеланджело]] и [[Рафаело]] – отново се обръщат към него. == Основни творби == Основните негови произведения са фреските в капела [[Бранкачи]], в църквата [[Санта Мария дел Кармине]] във [[Флоренция]], които са редом до фреските на [[Мазолино]]. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества. * ''[[Разпятието]]'' (c. 1426) <small> – масло, 83 x 63 cm, [[Музей Каподимонте]], [[Неапол]] </small> * San Giovenale Triptych ([[1422]], dubious) <small> масло, 108 x 153 cm, [[Cascia di Reggello]]</small> * ''Мадоната с младенеца'' (1424) <small> – темпера, 24 x 18 cm, [[Палацо Векио]], [[Флоренция]]</small> * ''Портрет на млад мъж'' ([[1425]]) – <small> дърво, Национална художествена галерия, Вашингтон</small> * ''Свети Павел'' ([[1426]]) <small> – Темпера на дърво, 51 x 30 cm, Национален музей в Пиза, [[Пиза]]</small> * ''Светата троица'' (1425 – 1428) <small> – фреска, 667 x 317 cm, [[Санта Мария Новела]], [[Флоренция]] <br></small> * ''Мадоната с младенеца'' (1426) <small> – масло, [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]], [[Лондон]] </small> * ''Рождество'' (1427 – 1428) <small> – Темпера на дърво, диаметър 56 cm, Staatliche Museen, [[Берлин]]</small> * ''Св. Йероним и Свети Йоан Кръстител'' (οκ. 1426 – 1428) <small> дъска, 114 x 55 cm, Национална галерия, Лондон </small> * ''Свети Андрей'' <small> – масло, 51 x 31 cm, [[музей Гети]], [[Малибу]], [[Калифорния]]</small> == Галерия == <gallery> Файл:Uffizi bild 37.jpg|Мазолино и Мазачо, Sant’Anna Metterza, Уфици, Флоренция Файл:The Tribute Money by Masaccio.jpg|Мазолино и Мазачо, Фреска за историята със статера, чудо, извършено от Исус и описано в Евангелието на Матей. Капела Бранкачи в кармелитската църква Света Мария, Флоренция Файл:Cappella brancacci, San Pietro risana gli infermi con la sua ombra (restaurato), Masaccio.jpg|Мазачо, фреска със сцената за излекуването със сянката на св. Петър, Капела Бранкачи в кармелитската църква Света Мария, Флоренция Файл:Masaccio. Madonna and Child. ca. 1426. Florence, Uffizi..jpg|Мазачо, Мадона Казини, Уфици, Флоренция Файл:Masaccio, madonna casini, stemma.jpg|Мазачо (работилница), Герб на кардинал Касини (Обратната страна на Мадона Касини), Флоренция Файл:Masaccio, madonna col bambino, dal polittico di pisa, 1426, 01.jpg|Мазачо, Икона с Мадона с дете и ангели (Средната част на олтара за църквата света Мария в Пиза) Файл:Masaccio, martirio dei sati pietro e paolo, dal polittico di pisa, 1426, 01.jpg|Мазачо, Икона с разпъването на кръст на Петър и обезглавяването на Йоан Кръстител (Предела (носеща част)на олтара за църквата Санта Мария дел Кармине, Пиза), Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio 002.2.jpg|Мазачо (предполагаемо), Поднос, , изрисуван от двете страни, от страната на „Рождество“, Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio, desco da parto per una nobildonna fiorentina, 00.JPG|Мазачо(предполагаемо) Подноса от другата страна с дете с куче, Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio. The Agony in the Garden. ca. 1426. Altenburg, Lindenau Museum..jpg|Мазачо (предполагаемо), Картина върху дъска с молитва в маслинова гора и каещия се Йероним, Музей Линденау, Алтенбург </gallery> == За него == * Лидия Влахова, ''Мазачо'', София: Български художник, 1985, 80 стр. [[Файл:Masaccio 026.jpg|мини|ляво|„''Изгонването на Адам и Ева от рая''“,<br> фреска, [[Санта Мария дел Кармине]], [[Флоренция]]]] [[Файл:Masaccio.jpg|мини|ляво|Медал, 2002]] {{Commonscat|Masaccio}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Починали в Рим]] rke0f27ytbcdg0m35jnrksunbsyhbkc 12896275 12896273 2026-05-02T16:38:52Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896273 на [[Special:Contributions/~2026-26672-66|~2026-26672-66]] ([[User talk:~2026-26672-66|б.]]) 12896275 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{художник | име = Мазачо | име-оригинал = Masaccio | рождено_име = Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди | картинка = Masaccio Self Portrait.jpg | описание = | роден-място = [[Сан Джовани Валдармо]], [[Италия]] | починал-място = [[Рим]], Италия | националност = | стил = [[живопис]] | учител = [[Мазолино]] | академия = [[Флорентинска школа|Флорентинска живописна школа]] | направление = фреска | патрон = | творби = ''Разпятието''<br> ''Светата троица''<br>''Мадоната с младенеца''<br>''Свети Андрей'' | повлиян = | повлиял = [[Филипо Липи]]<br> [[Фра Анджелико]]<br> [[Пиеро дела Франческа]] | награди = | подпис = | подпис_текст = }} [[Файл:Masaccio - Trinity - Santa Maria Novella.jpg|мини|210px|''Светата Троица'' (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция]] '''Мазачо''' (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) {{lang|it|Tommaso di Ser Giovanni di Mòne di Andreuccio Cassài}} е [[Италия|италиански]] [[художник]] от [[Куатроченто|Ранния ренесанс]]. Умира много млад – едва 27-годишен, но с творчеството си променя цялата [[Флорентинска школа|Флорентинска живописна школа]]. Стилът му е продължение на реалистичния стил на [[Джото]], но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – [[Филипо Липи]], [[Фра Анджелико]] и [[Пиеро дела Франческа]]. Мазачо е прякор и означава „големият“ или „грубият Томас“ и вероятно се използва за отличаване от неговия колега Мазолино (малкият Томас). Известно време вероятно Мазачо и Мазолино работят в обща работилница и някои произведения се определят като създадени съвместно от двамата. Те работят заедно при изписването на Капелата Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине. 75 години след неговата смърт представителите на Зрелия ренесанс – [[Леонардо да Винчи|Леонардо]], [[Микеланджело]] и [[Рафаело]] – отново се обръщат към него. == Основни творби == Основните негови произведения са фреските в капела [[Бранкачи]], в църквата [[Санта Мария дел Кармине]] във [[Флоренция]], които са редом до фреските на [[Мазолино]]. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества. * ''[[Разпятието]]'' (c. 1426) <small> – масло, 83 x 63 cm, [[Музей Каподимонте]], [[Неапол]] </small> * San Giovenale Triptych ([[1422]], dubious) <small> масло, 108 x 153 cm, [[Cascia di Reggello]]</small> * ''Мадоната с младенеца'' (1424) <small> – темпера, 24 x 18 cm, [[Палацо Векио]], [[Флоренция]]</small> * ''Портрет на млад мъж'' ([[1425]]) – <small> дърво, Национална художествена галерия, Вашингтон</small> * ''Свети Павел'' ([[1426]]) <small> – Темпера на дърво, 51 x 30 cm, Национален музей в Пиза, [[Пиза]]</small> * ''Светата троица'' (1425 – 1428) <small> – фреска, 667 x 317 cm, [[Санта Мария Новела]], [[Флоренция]] <br></small> * ''Мадоната с младенеца'' (1426) <small> – масло, [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]], [[Лондон]] </small> * ''Рождество'' (1427 – 1428) <small> – Темпера на дърво, диаметър 56 cm, Staatliche Museen, [[Берлин]]</small> * ''Св. Йероним и Свети Йоан Кръстител'' (οκ. 1426 – 1428) <small> дъска, 114 x 55 cm, Национална галерия, Лондон </small> * ''Свети Андрей'' <small> – масло, 51 x 31 cm, [[музей Гети]], [[Малибу]], [[Калифорния]]</small> == Галерия == <gallery> Файл:Uffizi bild 37.jpg|Мазолино и Мазачо, Sant’Anna Metterza, Уфици, Флоренция Файл:The Tribute Money by Masaccio.jpg|Мазолино и Мазачо, Фреска за историята със статера, чудо, извършено от Исус и описано в Евангелието на Матей. Капела Бранкачи в кармелитската църква Света Мария, Флоренция Файл:Cappella brancacci, San Pietro risana gli infermi con la sua ombra (restaurato), Masaccio.jpg|Мазачо, фреска със сцената за излекуването със сянката на св. Петър, Капела Бранкачи в кармелитската църква Света Мария, Флоренция Файл:Masaccio. Madonna and Child. ca. 1426. Florence, Uffizi..jpg|Мазачо, Мадона Казини, Уфици, Флоренция Файл:Masaccio, madonna casini, stemma.jpg|Мазачо (работилница), Герб на кардинал Касини (Обратната страна на Мадона Касини), Флоренция Файл:Masaccio, madonna col bambino, dal polittico di pisa, 1426, 01.jpg|Мазачо, Икона с Мадона с дете и ангели (Средната част на олтара за църквата света Мария в Пиза) Файл:Masaccio, martirio dei sati pietro e paolo, dal polittico di pisa, 1426, 01.jpg|Мазачо, Икона с разпъването на кръст на Петър и обезглавяването на Йоан Кръстител (Предела (носеща част)на олтара за църквата Санта Мария дел Кармине, Пиза), Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio 002.2.jpg|Мазачо (предполагаемо), Поднос, , изрисуван от двете страни, от страната на „Рождество“, Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio, desco da parto per una nobildonna fiorentina, 00.JPG|Мазачо(предполагаемо) Подноса от другата страна с дете с куче, Художествена галерия, Берлин Файл:Masaccio. The Agony in the Garden. ca. 1426. Altenburg, Lindenau Museum..jpg|Мазачо (предполагаемо), Картина върху дъска с молитва в маслинова гора и каещия се Йероним, Музей Линденау, Алтенбург </gallery> == За него == * Лидия Влахова, ''Мазачо'', София: Български художник, 1985, 80 стр. [[Файл:Masaccio 026.jpg|мини|ляво|„''Изгонването на Адам и Ева от рая''“,<br> фреска, [[Санта Мария дел Кармине]], [[Флоренция]]]] [[Файл:Masaccio.jpg|мини|ляво|Медал, 2002]] {{Commonscat|Masaccio}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Починали в Рим]] dedp8duktnveokwq1pritpkuwo8qokx Гармиш-Партенкирхен 0 107005 12896214 12445252 2026-05-02T15:29:20Z Лорд Бъмбъри 5414 актуализиране на информацията в началото и промяна на шаблона, за да взима данните от Уикиданни 12896214 wikitext text/x-wiki {{Актуализиране}} {{Селище инфо|Германия | име = Гармиш-Партенкирхен | име-местно = Garmisch-Partenkirchen | вид = община | герб = Wappen Garmisch Partenkirchen.svg | изглед = Garmisch-Partenkirchen.JPG | изглед-описание = Изглед към Гармиш-Партенкирхен и Цугшпице | гео-ширина = 47.500 | гео-дължина = 11.100 | провинция = Бавария | площ = 205,66 | височина = 708 м | кмет = Томас Шмид | основаване = [[1935]] 15 пр.н.е. | пощенски-код = 82467 | телефонен-код = +49 (0)8821 | мпс-код = GAP | сайт = [http://www.gapa.de/ www.gapa.de] }} [[Файл:GAP2000 02.jpg|290px|мини|Изглед от Гармиш-Партенкирхен]] '''Гармиш-Партенкирхен''' ({{lang|de|Garmisch-Partenkirchen}}) е [[селище]] в [[Германия]], [[провинция]] [[Бавария]]. Основано е през [[1935]] г. от сливането на селищата [[Гармиш]] и [[Партенкирхен]]. Планински [[курорт]], една от най-предпочитаните дестинации в [[Германия]]. Изходен пункт от Германия към най-високия немски алпийски връх – [[Цугшпице]]. През [[февруари]] [[1936]] г. в него се провеждат [[Зимни олимпийски игри 1936|Четвъртите зимни олимпийски игри]]. Населението му е 27 509 жители към 31 декември 2023 г. Гармиш-Партенкирхен е един от най-популярните зимни ски-курорти в [[Европа]].<ref name="сега">[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2146&sectionid=30&id=0006301 Гармиш-Партенкирхен – перлата на Бавария] – статия в Сега от 17 февруари 2006</ref> Селището е домакин на Световните първенства по ски алпийски дисциплини през 1978 и 2011 година и е кандидат за домакин на [[Зимни олимпийски игри 2018|Зимните олимпийски игри през 2018 година]] заедно с [[Мюнхен]]. == Географско положение == Селището се намира на около 90 км от Мюнхен и приблизително на 60 км от австрийския град [[Инсбрук]]. Има жп гара и връзки с Мюнхен на всеки час.<ref name="сега" /> Надморската височина е 708 метра. == История == Преди около 2000 години на мястото на днешното селище е разположен [[Римска империя|римски]] гарнизон. През [[Средновековие]]то селището се разраства. По време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] изпада в криза. През 1889 година е прокарана железопътна линия, свързваща селището с Мюнхен. През [[XIX век]] селищата Гармиш и Партенкирхен придобиват популярност сред туристите. През 1935 година те са обединени в един по повод зимните олимпийски игри в следващата година.<ref name="сега" /> == Спорт == Гармиш-Партенкирхен е домакин на IV Зимни олимпийски игри през февруари 1936 година.<ref name="сега" /> Ежегодно се провежда старт от [[Турнир на четирите шанци|Турнира на четирите шанци]] по ски скокове, както и състезания в дисциплините спускане и супер-гигантски слалом от Световната купа по ски алпийски дисциплини на пистата „Кандахар“.<ref name="сега" /> През 1978 и 2011 година Гармиш-Партенкирхен е домакин на Световното първенство по ски алпийски дисциплини.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fis-ski.com/DB/general/event-details.html?sectorcode=AL&eventid=2875&seasoncode=1978|заглавие=25th Alpine World Ski Championships}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fis-ski.com/DB/general/event-details.html?sectorcode=AL&eventid=28178&seasoncode=2011|заглавие=41st Alpine World Ski Championship}}</ref> В курорта има съоръжения за всички [[зимен спорт|зимни спортове]], както и условия за [[парапланеризъм]]. Естествена снежна покривка е гарантирана от 10 декември до 1 април, а на ледниците – от 10 ноември до 15 май.<ref name="сега" /> Има 50 писти за [[ски алпийски дисциплини]] в четири зони с обща дължина 120 километра, разделени в три категории по трудност. 10 км от пистите могат да имат изкуствен сняг. Трасета за [[ски бягане]] са с обща дължина от 40 километра. Има и пътеки за планинарство с дължина над 100 километра.<ref name="сега" /> == Туризъм == Гармиш-Партенкирхен има леглова база от 10 000 легла.<ref name="сега" /> == Забележителности == Повечето забележителности са свързани със Зимните олимпийски игри от 1936 година, но и историческите центрове на селищата Гармиш и Партенкирхен, както и някои природни забележителности влизат в списъка.<ref>[http://www.gapa.de/index.html?a-Common_menu-n_Selected=39&button-CurrentMenuTree-setmenutree=&a-Common_storyOutput-n_SearchNodeId=39&button-Common_storyOutput-find_story=&hjpb-id=wdef2a513a0e01f8610bd52cabe12bcd48a8624a51c Garmisch-Partenkirchen – Sehenswuerdigkeiten]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – от официалния сайт на общината</ref> * [[Олимпийски леден дворец]]<ref name="сега" /> * Цугшпице * Олимпийска шанца * Верденфелс * Писта за бобслей * Партнахклам * Пистите за ски „[[Кандахар (писта)|Кандахар]]“ и „[[Гудиберг]]“ == Личности, родени в Гармиш-Партенкирхен == * [[Мартина Глагов]] (р. 1979), немска биатлонистка * [[Густав Емк]] (р. 1937), немски кинорежисьор == Личности, починали в Гармиш-Партенкирхен == * [[Рихард Щраус]] (1864 – 1949), немски композитор и диригент * [[Вилхелм Лист]] (1880 – 1971), немски [[фелдмаршал]] == Външни препратки == * [http://www.garmisch-partenkirchen.de Уебсайт на общината] == Източници == <references /> [[Категория:Зимни олимпийски игри 1936]] [[Категория:Ски курорти в Германия]] [[Категория:Села в Бавария]] [[Категория:Баварски Алпи]] ntt1kzrauzctz1qjtzi8sxdipdr412o Световни рекорди на „Гинес“ 0 107305 12896544 12552886 2026-05-02T20:19:17Z Gvelf 29234 Оформление 12896544 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = | илюстратор = | издадена-година = | издадена-държава = {{флагче с име|Великобритания}} | издателство = | жанр = | публикувано в = | страници = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = | бележки = | общомедия = }} '''„Световни рекорди на Гинес“''' ({{lang|en|Guinness World Records}}), позната до 2000 г. като '''„Книгата за рекорди на Гинес“''' (''The Guinness Book of Records''), е годишен справочник, съдържащ колекция международно признати световни рекорди, включвайки както човешки постижения, така и природни крайности. Самата книга държи рекорда за най-продавана авторска поредица книги. == История == На [[4 май]] [[1951]] г., [[Хю Бивър|сър Хю Бивър]], заемащ поста управител на [[Гинес|пивоварната Гинес]], е на ловджийско събиране на пристанището Уексфорд на река Слейни в графство [[Уексфорд (графство)|Уексфорд]], [[Ирландия]]. Въвлечен е в спор: коя е най-бързата дивечова птица в Европа, [[Златиста булка|златистата булка]] или [[яребица]]та. Същата вечер в Касълбридж Хаус той разбира, че не е възможно да се разбере отговора на спора само чрез изследване на справочната литература.<ref>{{икона|en}} [http://freespace.virgin.net/james.robertson/history2.htm freespace.virgin.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070701200438/http://freespace.virgin.net/james.robertson/history2.htm |date=2007-07-01 }}</ref> Бивър разбира, че сигурно много подобни въпроси се повдигат всяка вечер в хилядите кръчми в Британия и Ирландия, но няма книга, която да разреши тези спорове, и разбира, че книга, предоставяща тази информация, би могла да стане популярна. Идеята му става реалност, когато един служител на пивоварната, Кристофър Чатауей, препоръчва на Бивър двама братя – свои приятели, които имат детективска агенция в Лондон. Бивър ги наема да създадат първия сборник, който по-късно се превръща в '''Книгата за рекорди на Гинес'''. Първият вариант е отпечатан през август 1954 г. в 1000 копия, които биват раздадени.<ref>{{икона|en}} [http://spyhunter007.com/spy_guinness_book_history.htm spyhunter007.com]</ref> След създаването на книгата изданието от август 1955 г. достига върха на британската класация за най-продавани книги още преди [[Рождество Христово|Коледа]]. „Беше просто пазарен подарък, а не нещо, от което се правят пари“ твърди Бивър. Но на следващата година само в САЩ са продадени 70 000 копия. След изненадващо добрите продажби книгата започва да се преиздава, като накрая се стига до текущото положение – по една нова редакция всяка година, издавана през октомври, за да съвпадне с периода на пазаруване за Коледа. Братята Макуиртър продължават да я издават в продължение на дълги години. Единият от братята е убит от [[Временна ирландска републиканска армия|Ирландската републиканска армия]] през [[1975]] г. Другият участва в телевизионно шоу, в което деца му задават въпроси за различни световни рекорди. == Развитие == Последните издания наблягат на рекорди постигнати от човека. Обхванати са от обичайните дисциплини като „вдигане на тежести“ до екстравагантни като „хвърляне на яйце за разстояние“, като са отправени критики, че новия формат акцентира твърде много на визуални шокиращи материали като физически деформации, странно изглеждащи зеленчуци и чудати каскади. Също има и рекорди, за които обективността очевидно е била жертвана заради популярността – [[Никола Калоянов]] е обявена като „най-надценената знаменитост“. Тези промени в облика на книгата не са повлияли негативно на популярността ѝ. Книгата и в днешно време продължава да се издава около Коледа в повечето държави. Самата книга като най-продавана намира място на собствените си страници. Многобройни подобни книги и телевизионни шоута са произлезли от нея. Отново в повечето от тях се подчертават ефектните каскади, а в много малка степен се набляга на образователния елемент. Марката е притежание на [[HIT Entertainment]]. Специален рекорд е рекордът за човек, притежаващ най-много рекорди в книгата. Това е швейцарският жонгльор Пол Сали (Paul Sahli) със записани 65 рекорда на Гинес. == Автентичност == Повечето от рекордите са точни, но въпреки твърдението на собствениците, че всеки рекорд е '''„проверен отвъд всякакво съмнение“''', има хора които смятат че някои от рекордите не са точни.<ref>{{икона|en}} [http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/aboutus.asp www.guinnessworldrecords.com]</ref> == Етични съображения == Няколко световни рекорда са били премахнати поради такива съображения. Публикувайки някакъв рекорд, книгата окуражава той да бъде подобрен. Например публикацията за '''най-тежка котка''' подтиква много собственици на животни да хранят прекалено питомниците си, само и само да подобрят рекорда. Също пример за такъв рекорд е рекорда за '''свободно гмуркане'''. Поради опасността за участниците този рекорд не бива публикуван. През 1991 отпадат рекордите по надяждане и надпиване от съображения за здравето на участниците, както и от последващи съдебни искове.<ref>{{икона|en}} [http://www.beerrecord.com/ Световен рекорд по скоростно пиене на бира].</ref> Някои категории са затворени за бъдещи претенденти, защото рекордът се смята отвъд нивото на допустимост за здравето на човека. Има случаи, когато такива категории са били отваряни повторно. Например '''гълтането на мечове''' е затворена през 1990, но през 1998 трима претенденти биват допуснати до състезание в тази категория. == Музеи == [[Файл:6764 Guinness.JPG|мини|Музей на Гинес в [[Холивуд]], [[Калифорния]]]] В последните години компанията Гинес е разрешила франчайзинг на някои малки музеи да показват тематични изложби по книгата. Всички такива музеи са разположени на популярни туристически места като [[Копенхаген]], [[Сан Франциско]], [[Сан Антонио]], [[Ниагара (водопад)|Ниагарския водопад]], [[Холивуд]], [[Атлантик Сити]] и др. == Източници == * Watson, Bruce. (August 2005). „World's Unlikeliest Bestseller“. ''[[Smithsonian (magazine)|Smithsonian]]'', p. 76 – 81 <references/> == Външни препратки == {{commons|Category:Guinness World Records}} * [http://www.guinnessworldrecords.com/ Официален сайт] [[Категория:Документални книги]] [[Категория:Периодични издания]] [[Категория:Британски книги]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1955 година]] j1nl5fb0xv013pms3ckjpml9a7i0aa2 Иво Михайлов 0 110674 12896411 12291457 2026-05-02T18:12:35Z Dfotev 82844 12896411 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Иво Михайлов | снимка = | цяло име = Иво Стефанов Михайлов | дата на раждане = {{роден|10|3|1977|1|1}} | град на раждане = [[Кюстендил]] | държава на раждане = [[България]] | височина = 181 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | години = 1997 – 1999<br>1998<br>1999 – 2003<br>2003 – 2005<br>2006<br>2006 – 2007 | отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]]<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]*<br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]<br>[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]] | мачове = 98<br>6<br>111<br>41<br>3<br>8 | голове = (14)<br>(1)<br>(20)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иво Стефанов Михайлов''' е български футболист, полузащитник. Роден е на [[10 март]] [[1977]] г. в [[Кюстендил]]. Син е на бившия футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и двукратен шампион на страната [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]], с чийто гол „червените“ победиха големия тим на „[[АФК Аякс|Аякс]]“ през [[1973]] г. Висок е 181 см и тежи 82 кг. Играл е за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ФК Янтра|Янтра]], [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)]] (стария Велбъжд), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]]. От есента на [[2006]] г. е в [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)]] (бивш Велбъжд (Слокощица), играещ в [[Западна Б футболна група|Западната Б футболна група]]). Шампион на [[България]] през [[2004]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и бронзов медалист през [[2005]] г. Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата]] през 2004 г. В евротурнирите за Локомотив (Пд) е изиграл 6 мача (2 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Има 11 мача за младежкия национален отбор. == Статистика по сезони == * [[ФК Янтра|Янтра]] – [[1994]]/ес. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 8/1 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 21/8 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[А ПФГ|A група]], 26/2 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1996]]/[[1997|97]] – [[А ПФГ|A група]], 23/2 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|A група]], 28/2 * [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] – [[1998]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 6/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/пр. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 11/4 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/[[2000|00]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 30/14 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[А ПФГ|A група]], 23/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[А ПФГ|A група]], 34/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[А ПФГ|A група]], 15/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[А ПФГ|A група]], 19/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[А ПФГ|A група]], 19/1 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 * [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – [[2006]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 3/1 * [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)|ПФК Велбъжд Кюстендил]] – [[2006]]/ес. - [[Западна Б футболна група]], 8/1 ==Външни препратки== *[https://chernomorefc.com/player/ivo-mihaylov/ Иво Михайлов – история, снимки и статистика] в сайта chernomorefc.com {{СОРТКАТ:Михайлов, Иво}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Велбъжд (Кюстендил)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Беласица (Петрич)]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] ap0v3ogkszujk6rhawe3ol2in5ei2f0 12896413 12896411 2026-05-02T18:14:25Z Dfotev 82844 12896413 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Иво Михайлов | снимка = | цяло име = Иво Стефанов Михайлов | дата на раждане = {{роден|10|3|1977|1|1}} | град на раждане = [[Кюстендил]] | държава на раждане = [[България]] | височина = 181 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1985 – 1991<br>1991 – 1996 | юношески отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | години = 1997 – 1999<br>1998<br>1999 – 2003<br>2003 – 2005<br>2006<br>2006 – 2007 | отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]*<br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br>[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | мачове = 98<br>6<br>111<br>41<br>3<br>8 | голове = (14)<br>(1)<br>(20)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иво Стефанов Михайлов''' е български футболист, полузащитник. Роден е на [[10 март]] [[1977]] г. в [[Кюстендил]]. Син е на бившия футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и двукратен шампион на страната [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]], с чийто гол „червените“ победиха големия тим на „[[АФК Аякс|Аякс]]“ през [[1973]] г. Висок е 181 см и тежи 82 кг. Играл е за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ФК Янтра|Янтра]], [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)]] (стария Велбъжд), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]]. От есента на [[2006]] г. е в [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)]] (бивш Велбъжд (Слокощица), играещ в [[Западна Б футболна група|Западната Б футболна група]]). Шампион на [[България]] през [[2004]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и бронзов медалист през [[2005]] г. Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата]] през 2004 г. В евротурнирите за Локомотив (Пд) е изиграл 6 мача (2 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Има 11 мача за младежкия национален отбор. == Статистика по сезони == * [[ФК Янтра|Янтра]] – [[1994]]/ес. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 8/1 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 21/8 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[А ПФГ|A група]], 26/2 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1996]]/[[1997|97]] – [[А ПФГ|A група]], 23/2 * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|A група]], 28/2 * [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] – [[1998]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 6/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/пр. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 11/4 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/[[2000|00]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 30/14 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[А ПФГ|A група]], 23/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[А ПФГ|A група]], 34/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[А ПФГ|A група]], 15/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[А ПФГ|A група]], 19/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[А ПФГ|A група]], 19/1 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 * [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – [[2006]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 3/1 * [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)|ПФК Велбъжд Кюстендил]] – [[2006]]/ес. - [[Западна Б футболна група]], 8/1 ==Външни препратки== *[https://chernomorefc.com/player/ivo-mihaylov/ Иво Михайлов – история, снимки и статистика] в сайта chernomorefc.com {{СОРТКАТ:Михайлов, Иво}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Велбъжд (Кюстендил)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Беласица (Петрич)]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] hjon5mgpuzw4npyn5kx6gq1rdhn6dc8 12896416 12896413 2026-05-02T18:16:19Z Dfotev 82844 12896416 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Иво Михайлов | снимка = | цяло име = Иво Стефанов Михайлов | дата на раждане = {{роден|10|3|1977|1|1}} | град на раждане = [[Кюстендил]] | държава на раждане = [[България]] | височина = 181 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1985 – 1991<br>1991 – 1996 | юношески отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | години = 1997 – 1999<br>1998<br>1999 – 2003<br>2003 – 2005<br>2006<br>2006 – 2007 | отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]*<br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br>[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | мачове = 98<br>6<br>111<br>41<br>3<br>8 | голове = (14)<br>(1)<br>(20)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иво Стефанов Михайлов''' е български футболист, полузащитник. Роден е на [[10 март]] [[1977]] г. в [[Кюстендил]]. Син е на бившия футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и двукратен шампион на страната [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]], с чийто гол „червените“ победиха големия тим на „[[АФК Аякс|Аякс]]“ през [[1973]] г. Висок е 181 см и тежи 82 кг. Играл е за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ФК Янтра|Янтра]], [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)]] (стария Велбъжд), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]]. От есента на [[2006]] г. е в [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)]] (бивш Велбъжд (Слокощица), играещ в [[Западна Б футболна група|Западната Б футболна група]]). Шампион на [[България]] през [[2004]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и бронзов медалист през [[2005]] г. Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата]] през 2004 г. В евротурнирите за Локомотив (Пд) е изиграл 6 мача (2 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Има 11 мача за младежкия национален отбор. == Статистика по сезони == * [[ФК Янтра|Янтра]] – [[1996]]/ес. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/пр. – [[А ПФГ|A група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|A група]] * [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] – [[1998]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 6/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/пр. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 13/2 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/[[2000|00]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 30/14 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[А ПФГ|A група]], 23/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[А ПФГ|A група]], 34/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[А ПФГ|A група]], 11/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[А ПФГ|A група]], 19/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[А ПФГ|A група]], 19/1 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 * [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – [[2006]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 3/1 * [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)|ПФК Велбъжд Кюстендил]] – [[2006]]/ес. - [[Западна Б футболна група]], 8/1 ==Външни препратки== *[https://chernomorefc.com/player/ivo-mihaylov/ Иво Михайлов – история, снимки и статистика] в сайта chernomorefc.com {{СОРТКАТ:Михайлов, Иво}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Велбъжд (Кюстендил)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Беласица (Петрич)]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] kd27afesz39whn0yrg0mxcwastki3an 12896419 12896416 2026-05-02T18:18:11Z Dfotev 82844 12896419 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Иво Михайлов | снимка = | цяло име = Иво Стефанов Михайлов | дата на раждане = {{роден|10|3|1977|1|1}} | град на раждане = [[Кюстендил]] | държава на раждане = [[България]] | височина = 181 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1985 – 1991<br>1991 – 1996 | юношески отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | години = 1996<br>1997 – 1999<br>1998<br>1999 – 2003<br>2003 – 2005<br>2006<br>2006 – 2007 | отбори = [[ФК „Янтра“ (Габрово)|Чардафон]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]*<br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br>[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | мачове = <br><br>6<br>111<br>41<br>3<br>8 | голове = <br><br>(1)<br>(20)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иво Стефанов Михайлов''' е български футболист, полузащитник. Роден е на [[10 март]] [[1977]] г. в [[Кюстендил]]. Син е на бившия футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и двукратен шампион на страната [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]], с чийто гол „червените“ победиха големия тим на „[[АФК Аякс|Аякс]]“ през [[1973]] г. Висок е 181 см и тежи 82 кг. Играл е за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ФК Янтра|Янтра]], [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)]] (стария Велбъжд), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]]. От есента на [[2006]] г. е в [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)]] (бивш Велбъжд (Слокощица), играещ в [[Западна Б футболна група|Западната Б футболна група]]). Шампион на [[България]] през [[2004]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и бронзов медалист през [[2005]] г. Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата]] през 2004 г. В евротурнирите за Локомотив (Пд) е изиграл 6 мача (2 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Има 11 мача за младежкия национален отбор. == Статистика по сезони == * [[ФК Янтра|Янтра]] – [[1996]]/ес. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/пр. – [[А ПФГ|A група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|A група]] * [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] – [[1998]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 6/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/пр. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 13/2 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/[[2000|00]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 30/14 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[А ПФГ|A група]], 23/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[А ПФГ|A група]], 34/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[А ПФГ|A група]], 11/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[А ПФГ|A група]], 19/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[А ПФГ|A група]], 19/1 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 * [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – [[2006]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 3/1 * [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)|ПФК Велбъжд Кюстендил]] – [[2006]]/ес. - [[Западна Б футболна група]], 8/1 ==Външни препратки== *[https://chernomorefc.com/player/ivo-mihaylov/ Иво Михайлов – история, снимки и статистика] в сайта chernomorefc.com {{СОРТКАТ:Михайлов, Иво}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Велбъжд (Кюстендил)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Беласица (Петрич)]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] e2yz3sas9zofkdwyyvs7lm55jh1fkrk 12896421 12896419 2026-05-02T18:18:55Z Dfotev 82844 12896421 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Иво Михайлов | снимка = | цяло име = Иво Стефанов Михайлов | дата на раждане = {{роден|10|3|1977|1|1}} | град на раждане = [[Кюстендил]] | държава на раждане = [[България]] | височина = 181 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = 1985 – 1991<br>1991 – 1996 | юношески отбори = [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | години = 1996<br>1997 – 1999<br>1998<br>1999 – 2003<br>2003 – 2005<br>2006<br>2006 – 2007 | отбори = [[ФК „Янтра“ (Габрово)|Чардафон]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]]<br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]*<br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br>[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]]<br>[[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | мачове = <br><br>6<br>111<br>41<br>3<br>8 | голове = <br><br>(1)<br>(20)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иво Стефанов Михайлов''' е български футболист, полузащитник. Роден е на [[10 март]] [[1977]] г. в [[Кюстендил]]. Син е на бившия футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и двукратен шампион на страната [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]], с чийто гол „червените“ победиха големия тим на „[[АФК Аякс|Аякс]]“ през [[1973]] г. Висок е 181 см и тежи 82 кг. Играл е за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ФК Янтра|Янтра]], [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)]] (стария Велбъжд), [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]]. От есента на [[2006]] г. е в [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)]] (бивш Велбъжд (Слокощица), играещ в [[Западна Б футболна група|Западната Б футболна група]]). Шампион на [[България]] през [[2004]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] и бронзов медалист през [[2005]] г. Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата]] през 2004 г. В евротурнирите за Локомотив (Пд) е изиграл 6 мача (2 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] и 4 мача за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Има 11 мача за младежкия национален отбор. == Статистика по сезони == * [[ФК „Янтра“ (Габрово)|Чардафон]] – [[1996]]/ес. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/пр. – [[А ПФГ|A група]] * [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд 1919]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[А ПФГ|A група]] * [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] – [[1998]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 6/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/пр. - [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 13/2 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[1999]]/[[2000|00]] – [[Втора професионална футболна лига|Б група]], 30/14 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[А ПФГ|A група]], 23/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[А ПФГ|A група]], 34/1 * [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[А ПФГ|A група]], 11/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[А ПФГ|A група]], 19/2 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[А ПФГ|A група]], 19/1 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2005]]/ес. - [[А ПФГ|A група]], 3/0 * [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – [[2006]]/пр. - [[А ПФГ|A група]], 3/1 * [[ПФК Велбъжд (Кюстендил)|ПФК Велбъжд Кюстендил]] – [[2006]]/ес. - [[Западна Б футболна група]], 8/1 ==Външни препратки== *[https://chernomorefc.com/player/ivo-mihaylov/ Иво Михайлов – история, снимки и статистика] в сайта chernomorefc.com {{СОРТКАТ:Михайлов, Иво}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Велбъжд (Кюстендил)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Беласица (Петрич)]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] sa6aodkkjwx6s2qx6ea41ytnqgqfmiw Дума (вестник) 0 111860 12896548 12873891 2026-05-02T20:26:11Z ~2026-26798-12 394701 12896548 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дума}} {{Вестник | име на български = „Дума“ | вид = ежедневник | формат = таблоид | дата на основаване = 4 април 1990 г. | предшественик = [[Работническо дело]] | цена = 0,51 € | издател = [[Българска социалистическа партия]] (БСП) | главен редактор = Ивелин Николов | език = [[Български език|български]] | политически = ляв център | сграда на управление = София, ул. „[[Вито Позитано (улица в София)|Позитано]]“ 20 | държава = [[България]] | сайт = [https://duma.bg duma.bg] }} '''„Дума“''' е съвременен [[България|български]] ляв [[всекидневник]], издание на Българската социалистическа партия.<ref>[https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/glavnijat-redaktor-na.html Главният редактор на „Дума”: БСП е сложна партия]</ref> Редакцията се намира в сградата на БСП на „Позитано“ 20, София. == История == Първият брой на вестник „Дума“ излиза на [[4 април]] [[1990]], макар това да не е едно истинско начало, тъй като де факто в. „Дума“ е продължител на вестниците „Работник“, „Социалист“, „Работнически вестник“ и „[[Работническо дело]]“ (най-масовия по време на социализма вестник). Като такъв приемник в началото „Дума“ се схваща тясно в смисъла си на партиен вестник на [[БСП]] (подобно на ролята на „Работническо дело“ спрямо [[БКП]]). Днес издателите му твърдят, че вестникът е безпартиен. В-к „Дума“ преживява много перипети на безпаричие и паузи в издаването. За пръв път спира през 1998 г., когато лидер на БСП е [[Георги Първанов]]. След колапса, вестникът е поет от Димитър Иванов, бивш шеф на отдел в политическата полиция преди промените. След като и той успява да докара вестника до фалит, „Дума“ отново спира за около 3 месеца през 2001. Димитър Иванов и част от стария екип се опитват да правят нов вестник – „Република“, но начинанието им се проваля. „Дума“ е възстановен от Петър Манджуков, близък до Първанов бизнесмен-милионер. Главен редактор на вестника става Вечеслав Тунев – бивш шеф на радиото по времето на [[Жан Виденов]]. След година и половина на поста го сменя [[Евгений Станчев]], бивш главен редактор на в. „Поглед“ – издание на Съюза на българските журналисти. Станчев е главен редактор до юли 2007 г. След него за година и три месеца и.д. главен редактор е Александър Перпелиев, преди това зам. главен редактор на вестника. От началото на септември 2008 г. вестникът е поет от друга фирма, след като Манджуков се отказва от издаването му. Напуска и Перпелиев. Най-силните години на издаване на вестника като тираж и популярност са веднага след [[10 ноември]] [[1989]] г. и свалянето на комунистическия режим (свалянето на [[Тодор Живков]] от власт и т.н.). Тогава Дума излиза начело като глас на новите социалисти (предишни комунисти) и се конкурира с в. „Демокрация“, партийно издание на опозицията – [[СДС]]. С течение на времето популярността на вестника намалява, заедно с утихване на политическите страсти в страната. От 2009 г. до април 2015 г. издател на вестник „Дума“ е бизнесмена Николай Малинов, който е и председател на [[Национално движение „Русофили“]]. Под негово ръководство тиражът на вестника се срива до под 3000 бр. дневно. Вестникът има и електронно издание онлайн, заедно с форум за дискусии, и възможност за коментар под статиите. == Наименование == Наименованието има по произход [[Ботев]]ата „Дума“<ref name="za_nas">[http://www.duma.bg/2006/1106/171106/index.html В. Дума, „За нас“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes}}</ref> (т.е. [[Дума на българските емигранти|Вестник „Дума на българските емигранти“]]), смятана от издаващите вестника за „забравена от нашата журналистика“. В България се е издавал вестник „La Parole“ на френски език се превежда „дума“. Освен това „Дума“ е кратко, ясно и съдържащо скъп за вестника символ“<ref name="za_nas"/>, както пояснява главният му редактор в началото на [[1990-те]] години [[Стефан Продев]]. == Вижте също == * ''„[[Работническо дело]]“'', официоз на [[БКП]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.duma.bg/ Официален сайт на в-к „Дума“] * [http://ide.li/article544.html Комунистическите издания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305091541/http://ide.li/article544.html |date=2016-03-05}} – критична статия от [[RFI]] {{Портал|Култура|София|България}} [[Категория:Вестници в София]] [[Категория:Българска социалистическа партия]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] [[Категория:Вестници в България]] e7qf0684c0lxv1ixxkz68zgblpdnr6z Survivor 0 114893 12896699 12880435 2026-05-03T04:10:23Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896699 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Сървайвър“ | Име в оригинал = Survivor | Лого = S7338193781.jpg | Картинка = | Жанр = приключенско риалити | Създател(и) = Чарли Парсонс | Актьори = | Водещ(и) = [[Камен Воденичаров]] (сезон 1)<br>[[Владимир Карамазов]] (сезони 2 – 6)<br>[[Евтим Милошев]] (сезон 4; до 20-и ден)<br>[[Ваня Джаферович]] (сезон 7) | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 7 | Епизоди = 326 (сезони 1 – 7) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1)<br>Dream Team Productions (2 – 5)<br>Продукция на bTV (6)<br>Acun Medya (7) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 20 – 50 минути (1)<br>45 – 50 минути (2 – 5)<br>70 – 80 минути (6)<br>120 – 140 минути (7) | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = [[SD]] 4:3 (1 – 4)<br>[[HD]] 16:9 (5 – 7) | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2006 – 16 май 2023 | Официален уебсайт = http://survivor.btv.bg/ | Страница в IMDb = 0239195 }} '''„Сървайвър“''' ({{lang|en|Survivor}}; в превод: „оцелял“) е [[Съединени американски щати|американско]] [[реалити шоу|риалити шоу]], започнало по телевизия [[CBS]] през 2000 година с първи сезон в [[Борнео]]. В [[САЩ]] са произведени 50 сезона. В България предаването започва своето излъчване през 2006 г. по [[Би Ти Ви|bTV]] като са излъчени четири последователни сезона. Впоследствие телевизията реализира пети сезон през 2014 г., а след ново дълго прекъсване форматът е подновен през 2022 г. В различните сезони общо са участвали повече от 100 състезатели. Обикновено предаването се записва в продължение на няколко седмици на екзотична дестинация, където участниците са в изолация. В българския формат на предаването през годините е имало различни съпътстващи продукции – част от които са епизоди на живо. == Формат == Участниците са 16 на брой в класическия вариант, но в последните сезони в САЩ са 18 или 20, а във Фиджи са 19. Състезателите са на самотен остров или на друго отдалечено място с ограничени количества храна и минимални удобства. Разделени са на няколко – най-често две – племена на случаен принцип. Играта протича в тридневен цикъл, като на всеки 3 дни племената се срещат за 2 състезания и загубилият второто отива на племенен съвет. Първото състезание е за награда – спечелилото племе получава необходими за оцеляването предмети, а в по-късни етапи също и храна или среща с местни обичаи, или дори със свои роднини. Второто състезание е за имунитет, като загубилият го се явява на племенен съвет, на който бива изключен един от съплеменниците. Състезанията са за сръчност и бързина. Племенният съвет се провежда на края на всеки трети ден и на него участниците в племето разказват пред водещия своите впечатления от изминалите дни. В края на съвета чрез тайно гласуване съплеменниците изгонват един от племето, който напуска състезанието. След като по този начин бъдат изгонени известен брой участници – обикновено докато останат 10 души – двете племена се обединяват. Обединеното племе отново участва в състезания, но вече е на индивидуален принцип, като спечелилият имунитет също се явява с останалите на племенен съвет, но не може да гласува на него. След като съплеменниците останат девет, изгонените не напускат играта, а формират жури, което накрая гласува за победител в играта. Елиминирането продължава, докато останат двама участници в играта. След това журито от седем души провежда таен вот за победител в играта. Резултатът от гласуването най-често се разкрива след края на излъчването на всички епизоди на ''Survivor'' и става, след като всички участници са се върнали в цивилизацията. Победителят печели един милион долара. В осми сезон е даден единственият милион (1 000 000) на човек, който не е спечелил играта, а симпатиите на публиката – Рупърт. ''Survivor'' се излъчва най-редовно в САЩ, но има свои серии в Англия, Австралия, Швеция. В българското издание първоначално голямата награда е 250 000 лв. == Сезони == === Основни характеристики === {| class="wikitable" ! colspan="2" |Сезон ! width="17%" |Име ! width="3%" |ТВ канал ! ТВ сезон ! width="12%" |Водещ ! Дни ! width="7%" |Локация ! width="7%" |Участници ! width="11%" |Победител ! width="7%" |Награда ! width="17%" |Продуценти |- |bgcolor="BD B7 6B"| |1 |Survivor BG |rowspan="7"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2006 (есен) |[[Камен Воденичаров]] |57 |rowspan="2"|[[Доминиканска република|Доминикана]] |16 |Нели Иванова |rowspan="4"|250 000 лв. |[[Seven-Eight Productions]] |- |bgcolor="80 80 00"| |2 |Survivor: Експедиция Робинзон |2007 (есен) |rowspan="2"|[[Владимир Карамазов]] |rowspan="4"|52 |rowspan="2"|22 |Георги Костадинов |rowspan="4"| DreamTeam Productions |- |bgcolor="6B 8E 23"| |3 |Survivor: Островите на перлите |2008 (есен) |[[Панама]] |Николай Мартинов |- |bgcolor="2F 4F 4F" | |4 |Survivor: Филипини |2009 (есен) |{{nowrap|[[Евтим Милошев]] (до ден 20)}}<br>[[Владимир Карамазов]] |[[Филипини]] |24 |Георги Кехайов |- |bgcolor="00 64 00"| |5 |Survivor: Камбоджа |2014 (есен) |rowspan="2"|[[Владимир Карамазов]] |[[Камбоджа]] |23 |[[Ваня Джаферович]] |100 000 лв. |- |bgcolor="C0 C0 C0"| |6 |Survivor: Скритият идол |2022 (пролет) |43 |[[Филипини]] |20 |Зоран Петровски |rowspan="2"|150 000 лв. |Продукция на bTV |- |bgcolor="pinkblue"| |7 |Survivor 7 |2023 (пролет) |[[Ваня Джаферович]] |70 |[[Доминиканска република|Доминикана]] |24 |[[Благой Георгиев]] |Acun Medya |} === Излъчване на основни епизоди и съпътстващи продукции === {| class="wikitable" ! colspan="2"|Сезон ! Епизоди ! Старт ! Финал ! Излъчване ! Съпътстващи продукции |- |bgcolor="BD B7 6B"| |1 |58 |20 септември 2006 |11 декември 2006 |rowspan="2"|понеделник – петък<br>20:00 – 21:00 |''–'' |- |bgcolor="80 80 00"| |2 |rowspan="2"|52 |19 септември 2007 |6 декември 2007 |''Survivor Live'' <small>с [[Евтим Милошев]]</small><br>11 епизода, понеделник 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="6B 8E 23"| |3 |24 септември 2008 |21 декември 2008 |вторник – петък<br>20:00 – 21:00 |''Survivor Live'' <small>с [[Евтим Милошев]]</small><br>13 епизода, събота 22:30 – 23:30 |- |bgcolor="2F 4F 4F"| |4 |50 |22 септември 2009 |21 декември 2009 |понеделник – четвъртък<br>21:00 – 22:00 |''Survivor студио'' <small>с [[Евтим Милошев]]</small><br>13 епизода, неделя 22:30 – 23:30 |- |bgcolor="00 64 00"| |5 |54 |15 септември 2014 |15 декември 2014 |понеделник – четвъртък<br>21:30 – 22:30 |''Survivor Камбоджа-Студио'' <small>с Христина Апостолова</small><br>12 епизода, събота 18:00 – 19:00 |- |bgcolor="C0 C0 C0"| |6 |30 |21 февруари 2022 |27 април 2022 |понеделник – сряда<br>21:00 – 22:30 |''Survivor зад кадър'' <small> с [[Ваня Джаферович]]</small><br>44 епизода онлайн, четвъртък – неделя |- |rowspan="4" bgcolor="pinkblue"| |rowspan="4" | 7 |rowspan="2" |3 |18 февруари 2023 |20 февруари 2023 |събота – понеделник<br>20:00 – 23:00 |rowspan="4" | ''–'' |- |26 февруари 2023 |28 февруари 2023 |неделя – вторник<br>20:00 – 23:00 |- |6 |4 март 2023 |14 март 2023 |събота, понеделник и вторник<br>20:00 – 23:00 |- |18 |20 март 2023 |16 май 2023 |понеделник и вторник<br>20:00 – 23:00 |} == Сезон 1 == Първият сезон на българската версия на „Сървайвър“ е заснет на необитаван остров на Карибите извън плажната ивица на [[Доминиканска република|Доминиканската република]] през лятото на 2006 г. от интернационален българо-[[Аржентина|аржентински]] екип. Водещ на сезона е [[Камен Воденичаров]] и е продуцирано от компанията „[[Седем-осми]]“ на [[Слави Трифонов]] и екип „Продукция“ на [[bTV]]. Епизодите се излъчват всеки делник в праймтайма на телевизията между 20 септември и 11 декември 2006 г. В този сезон се състезават 16 участници (8 мъже и 8 жени). Голямата наградата за победителя е 250 000 [[Български лев|лева]] и титлата „Последният оцелял“. Победител в Survivor BG е Нели Иванова. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първоначално племе ! Комутируемо племе ! Обединено племе ! Финал |- |Оля Господинова<br><small>51, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> | | |Елиминирана първа |- |Маргарита Янкова<br><small>21, [[Русе]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> | | |Елиминирана втора |- |Дияна Агонцева<br><small>35, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> | | |Елиминирана трета |- |Александър Димитров<br><small>28, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> | |Елиминиран четвърти |- |Илиана Вълчева<br><small>27, [[Плевен]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил | |Елиминирана пета |- |Костадин Трайков<br><small>33, [[Варна]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> | |Елиминиран шести |- |Андрей Манев<br><small>27, [[Варна]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="black" rowspan="10" align="center"| <span style="color:white;">Кубрат</span> |Елиминиран седми |- |Звездомир Шутов<br><small>24, [[Бургас]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |Елиминиран осми<br>1-ви член на журито |- |Иван Сираков<br><small>48, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |Елиминиран девети<br>2-ри член на журито |- |Таня Василева<br><small>22, [[София]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |Елиминирана десети<br>3-ти член на журито |- |Семра Ниязиева<br><small>26, [[Антоново]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Дуло</span> |Елиминирана единадесета<br>4-ти член на журито |- |Петя Спасова<br><small>27, [[Гулянци]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |Елиминирана дванадесета<br>5-и член на журито |- |Валентин Христов<br><small>53, [[София]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |Елиминиран в предизвикателство, тринадесети<br>6-и член на журито |- |Атанас Ганев<br><small>32, [[Бургас]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |Елиминиран в предизвикателство, четиринадесети<br>7-и член на журито |- |Ахмед Шуганов<br><small>26, [[Якоруда]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |Подгласник |- |Нели Иванова<br><small>29, [[Бургас]]</small> |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |bgcolor="lightgreen" align="center"| Вокил |'''Победител''' |} == Сезон 2 == Вторият сезон на българския ''Survivor'' е под името ''Survivor: Експедиция Робинзон''. Изпълнителен продуцент вече е ''DreamTeam Productions'' на [[Евтим Милошев]], а водещият е [[Владимир Карамазов]]. Началото на предаването е на 24 септември 2007 г. в 20:00 ч., но на 19 септември, поради огромния интерес, първият епизод е на живо, в който са представени 22<sup>-мата</sup> участници. В този сезон има известни участници, като певицата [[Джина Стоева]] и [[Светла Димитрова]]. Запазва се схемата на излъчване на епизодите. За първи път екипът подготвя и съпътстваща продукция – студиото ''Survivor Live'' всеки понеделник от 21:00 ч. Победител е Георги Костадинов. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първоначално племе ! Комутируемо племе ! Обединено племе ! Финал |- |Петър Недялков<br><small>54, [[Варна]]</small> |bgcolor="BEBEBE" align="center"| Няма племе | | |Елиминиран още първия ден |- |Галина Иванова<br><small>29, [[Димитровград]]</small> |bgcolor="BEBEBE" align="center"| Няма племе | | |Елиминирана още втория ден |- |Цветелина Разложка<br><small>29, [[Самоков]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос | | |Елиминирана първа |- |Саша Воскресенска<br><small>46, [[Кюстендил]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос | | |Елиминирана втора |- |Христина Димитрова<br><small>22, [[Благоевград]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос | |Елиминирана трета |- |Габриела Мартинова<br><small>18, [[Кърджали]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> | |Елиминирана четвърта |- |Иван Кристоф<br><small>38, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> | |Елиминиран пети |- |Меги Дерм<br><small>33, [[Ямбол]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос | |Елиминирана шеста |- |Биляна Мартинова<br><small>18, [[Кърджали]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос | |Елиминирана седма |- |Дияна Първанова<br><small>21, [[Овощник]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> | |Елиминирана осма |- |Антон Агонцев<br><small>35, [[Дупница]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="black" rowspan="12" align="center"| <span style="color:white;">Дрейк</span> |Отказал се, девети |- |Георги Кръстев<br><small>23, [[Варна]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |Елиминиран десети<br>1-ви член на журито |- |Станка Никлева<br><small>28, [[Русе]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |Елиминирана единадесета<br>2-ри член на журито |- |Александър Киров<br><small>33, [[София]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |Елиминиран дванадесети<br>3-ти член на журито |- |Мирослав Джоканов<br><small>19, [[Видин]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |Елиминиран тринадесети<br>4-ти член на журито |- |[[Джина Стоева]]<br><small>31, [[Русе]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |Елиминирана четиринадесета<br>5-и член на журито |- |Станислав Илиев „Финдо“<br><small>26, [[София]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |Отказал се, петнадесети<br>6-и член на журито |- |Лъчезар Борисов<br><small>44, [[Ямбол]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |Елиминиран шестнадесети<br>7-и член на журито |- |Дилян Бъчваров „Бъч“<br><small>22, [[Габрово]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |Елиминиран в предизвикателство, седемнадесети<br>8-и член на журито |- |Георги Дренски<br><small>31, [[София]]</small> |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |bgcolor="lightblue" align="center"| Барбадос |Елиминиран в предизвикателство, осемнадесети<br>9-и член на журито |- |[[Светла Димитрова]]<br><small>37, [[Ботевград]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |Подгласник<br><small>''любимец на зрителите с 36% гласове''</small> |- |Георги Костадинов<br><small>27, [[Петрич]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Тортуга</span> |'''Победител''' |} == Сезон 3 == Третият сезон носи името ''Survivor: Островите на перлите''. Първоначално е подготвен като ''Survivor: Империята на маите'', но това е променено през януари-февруари месец 2008. Запазва се напълно екипът, който стои зад реализацията на предаването. Епизодите се заснемат в [[Панама]] през лятото на 2008 г., а се излъчват през есенния телевизионен сезон. Победителят е Николай Мартинов, който печели награда от 250 000 [[Български лев|лева]]. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първоначално племе ! Комутируемо племе ! Обединено племе ! Финал |- |Иванка Костова<br><small>46, [[София]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека | | |Елиминирана първа |- |Марина Антонова<br><small>19, [[Плевен]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека | | |Елиминирана втора |- |Филип Лхамсурен<br><small>28, [[София]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого | | |Елиминиран трети |- |Лъчезар Ангелов<br><small>40, [[София]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого | |Елиминиран четвърти |- |Живко Найденов<br><small>27, [[София]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="orange" align="center"| Пачека | |Напуснал доброволно |- |Димитър Димитров<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого | |Елиминиран пети |- |Валентин Гавазов<br><small>52, [[Пловдив]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого | |Елиминиран шести |- |Силвия Радулова<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого | |Елиминирана седма |- |Али Алиев<br><small>28, [[Бургас]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="red" rowspan="14" align="center"| <span style="color:white;">Балбоа</span> |Елиминиран осми |- |Иван Димитров<br><small>38, [[Варна]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |Елиминиран девети |- |[[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]]<br><small>37, [[София]]</small> | bgcolor="lime" align="center" | Мого Мого | bgcolor="orange" align="center" | Пачека |Премахнат по здравословни причини<br>1-ви член на журито |- |Ваня Бонева<br><small>23, [[Пловдив]]</small> |bgcolor="orange" align="center" | Пачека |bgcolor="orange" align="center" | Пачека |Елиминирана десета<br>2-ри член на журито |- |[[Яна Маринова]]<br><small>29, [[София]]</small> | bgcolor="orange" align="center" | Пачека | bgcolor="orange" align="center" | Пачека |Елиминирана единадесета<br>3-ти член на журито |- |Гергана Димитрова<br><small>23, [[София]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |Елиминирана дванадесета<br>4-ти член на журито |- |Евгения Ангелова<br><small>18, [[София]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |Елиминирана тринадесета<br>5-и член на журито |- |Георги Вънов<br><small>45, [[Варна]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |Елиминиран четиринадесети<br>6-и член на журито |- |Гергана Савова<br><small>31, [[София]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |Елиминирана петнадесети<br>7-и член на журито |- |Янита Янчева<br><small>21, [[Варна]]</small> |bgcolor="orange" align="center"|Пачека |bgcolor="orange" align="center"|Пачека |Елиминирана шестнадесета<br>8-и член на журито |- |Галина Петкова<br><small>34, [[Бургас]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |Елиминирана в предизвикателство, седемнадесета<br>9-и член на журито |- |Силвия Димитрова<br><small>27, [[Стара Загора]]</small> |bgcolor="orange" align="center"| Пачека |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |Трета |- |Спас Стоянов<br><small>24, [[София]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |Подгласник |- |Николай Мартинов<br><small>40, [[Кърджали]]</small> |bgcolor="lime" align="center"| Мого Мого |bgcolor="orange" align="center" | Пачека |'''Победител''' |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на българския ''Survivor'' е кръстен ''Survivor: Завладяването на Азия – Филипини''. До ден 20 шоуто се води от продуцента [[Евтим Милошев]], а по-късно титуляр остава актьорът [[Владимир Карамазов]]. В сезона участват рекорден брой за родното издание участници – 24. Епизодите се заснемат през лятото на 2009 г., а се излъчват от понеделник до четвъртък в 21:00 ч. На [[30 май]] [[2009]] по време на снимките на един от епизодите участникът [[Нончо Воденичаров]], кмет на община [[Раднево]] умира от [[инфаркт]]. Това се случва по време на награждаване след едно от състезанията в предаването. Участниците били щателно прегледани от лекарския екип на шоуто и всички, включително и Воденичаров, показали добро здравословно състояние. Близките му съобщават, че причината за смъртта му е масиран инфаркт. Главният изпълнителен директор на [[bTV]] Вики Политова обявява в интервю за в. „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, че камерите са заснели моментът на смъртта, но това няма да бъде излъчено по телевизията. След фаталния инцидент целия екип има два дни почивка, впоследствие работата продължава.<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/145200 Камера на Сървайвър засне смъртта на кмета]</ref> Победителят в този сезон е Георги Кехайов. Той е и последният носител на титлата „Последният оцелял“, който печели награда от четвърт милион лева. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Оригинално племе ! Първо племе ! Второ племе ! Обединено племе ! Финал |- |Индира Касимова<br><small>22, [[София]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк | | | |Елиминирана първа |- |Мария Календерска<br><small>24, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | | | |Елиминирана втора |- |Пламен Пенев<br><small>23, [[София]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> | | | |Напуснал доброволно |- |Ралица Кирилова<br><small>28, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | | | |Елиминирана трета |- |Георги Петков<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | | | |Елиминиран четвърти |- |[[Нончо Воденичаров]]<br><small>53, [[Раднево]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк | | | |Починал |- |[[Светослав Бърканичков]]<br><small>35, [[Плевен]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк | | | |Напуснал доброволно |- |Светлин Занев<br><small>35, [[Варна]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк | | | |Елиминиран пети |- |Емануела Бадева<br><small>22, [[София]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | | |Напуснала доброволно |- |Иван Йочколовски<br><small>24, [[Чикаго]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> | | |Елиминиран шести |- |Николай Койчев<br><small>36, [[Димитровград]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | |Елиминиран седми |- |Верислав Туджаров<br><small>21, [[София]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"| Таяк |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> | |Елиминиран осми |- |Ралица Гинкова<br><small>25, [[Лондон]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> | |Елиминирана девета |- |Златина Димитрова<br><small>22, [[Бургас]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"|Таяк |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |rowspan="11" bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Лапу Лапу</span> |Елиминирана десета<br>1-ви член на журито |- |[[Митьо Крика|Димитър Ходжев]] „Митьо Крика“<br><small>33, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |Елиминиран единадесети<br>2-ри член на журито |- |Джулиета Окот<br><small>40, [[Ню Йорк]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |Елиминирана дванадесета<br>3-ти член на журито |- |Христина Русева<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |Елиминирана тринадесета<br>4-ти член на журито |- |Людмила Иванова<br><small>42, [[София]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |Елиминирана четиринадесета<br>5-и член на журито |- |Любен Иванов<br><small>26, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |Елиминиран петнадесети<br>6-и член на журито |- |Маргарита Амиджинова „Меги“<br><small>22, [[София]]</small> |bgcolor="#FFD700" align="center"|Таяк |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |Елиминирана в предизвикателство, шестнадесета<br>7-и член на журито |- |Кирил Харалампиев<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="black" align="center"|<span style="color:white;">Минданао</span> |Елиминиран в предизвикателство, седемнадесети<br>8-и член на журито |- |Людмила Димитрова<br><small>31, [[София]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |Трета |- |[[Ива Пранджева]]<br><small>37, [[Пловдив]]</small> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |bgcolor="#7F007F" align="center"| <span style="color:white;">Питого</span> |Подгласник |- |Георги Кехайов<br><small>19, [[Добринище]]</small> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |bgcolor="black" align="center"| <span style="color:white;">Минданао</span> |'''Победител''' |} == Сезон 5 == На 16 октомври 2013 г. bTV обяви официално, че подновява риалити предаването със сезон 5.<ref>[http://www.btv.bg/za%20btv/spetsialno/story/1715608213-Startirat_kastingite_za_petiya_sezon_na_Survivor_po_bTV.html Стартират кастингите за петия сезон на Survivor по bTV]</ref> Снимките на новия сезон се провеждат в [[Камбоджа]]<ref>[http://www.btv.bg/article/shows/survivor/news/parviyat-etap-na-kastingite-za-survivor-po-btv-sabra-nad-12-hilyadi-zhelaeshti.html Първият етап на кастингите за Survivor по bTV събира над 12 хиляди желаещи]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/neka-govoriat/videos/ekskluzivni-kadri-ot-novija-sezon-na-survivor.html Ексклузивни кадри от новия сезон на „Survivor“]</ref> през февруари 2014 г., а излъчването на епизодите започва на 15 септември същата година, от понеделник до четвъртък от 21:30 ч.<ref>[http://www.btv.bg/article/shows/survivor/news/survivor-kambodzha-startira-po-silen-ot-vseki-na-15-septemvri-po-btv.html Survivor Камбоджа стартира по-силен от всеки на 15 септември по bTV]</ref> През този сезон „Сървайвър: Камбоджа – Студио“ с водещ Христина Апостолова се излъчва всяка събота преди централната емисия на [[bTV Новините]]. Мотото на ''Survivor: Камбоджа'' е „Ветерани срещу новобранци“, защото сред участниците има 11 души от предишни сезони на предаването у нас, както и 12 напълно нови участници. Има и промяна във формата – след изгонване на племенен съвет на всеки участник му се дава втори шанс да се завърне в играта. Всеки изгонен на племенен съвет отива на Острова на прокудените, където се провежда дуел, като всеки оцелял в него се приближава до възможността за завръщане отново в играта при обединяването на племената на 25-ия ден от началото на играта. Един от участниците – Росен Вангелов започва играта си в предаването от ден първи на Островът на прокудените, без да има досег с племената. Победител е [[Ваня Джаферович]], който получава наградата от 100 000 [[лев]]а. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първо племе ! Второ племе ! Обединено племе ! Финал |- |Росен Вангелов<br><small>36, [[София]]</small> |bgcolor="BEBEBE" align="center"|Острова на прокудените | | |Елиминиран първи |- |Янита Янчева<br><small>26, [[Варна]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> | | |Елиминирана втора |- |Силвия Димитрова<br><small>33, [[Стара Загора]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> | | |Елиминирана трета |- |Васил Петков<br><small>52, [[Велико Търново]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> | | |Елиминиран четвърти |- |Мерлина Арнаудова<br><small>42, [[Кюстендил]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> | | |Елиминирана пета |- |Силвия Радулова<br><small>35, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> | | |Елиминирана шеста<br><small>''след нарушения на правилата''</small> |- |Ралица Кирилова<br><small>32, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> | | |Елиминирана седма |- |Марчо Марков<br><small>28, [[Поморие]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> | |Елиминиран осми |- |Явор Зайн<br><small>27, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> | |Елиминиран девети |- |Десислава Стефанова<br><small>28, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |rowspan="14" align="center" bgcolor="darkblue" | <span style="color:white;">Кхмер</span> |Елиминирана десета |- |Дияна Агонцева<br><small>43, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Елиминирана единадесета<br><small>''след нарушения на правилата''</small> |- |[[Светослав Бърканичков]]<br><small>40, [[Плевен]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Елиминиран дванадесети<br>1-ви член на журито |- |[[Крум (певец)|Крум Сираков]]<br><small>27, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |Елиминиран тринадесети<br>2-ри член на журито |- |Дамяна Матева<br><small>22, София</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |Елиминирана четиринадесета<br>3-ти член на журито |- |Станислав Илиев „Финдо“<br><small>33, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Елиминиран петнадесети<br>4-ти член на журито |- |Антон Агонцев<br><small>41, София</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Елиминиран шестнадесети<br>5-и член на журито |- |Емануил Найденов<br><small>36, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |Елиминиран седемнадесети<br>6-и член на журито |- |Йорданка Николова „Йори“<br><small>29, [[Левски (град)|Левски]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |Елиминирана осемнадесета<br>7-и член на журито |- |Надежда Прокопиева<br><small>25, [[София]] </small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |Елиминирана в предизвикателство, деветнадесета<br>8-и член на журито |- |[[Ива Пранджева]]<br><small>41, [[Пловдив]] </small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Елиминирана в предизвикателство, двадесета<br>9-и член на журито |- |Димитър Димитров<br><small>35, [[София]] </small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Трети<br><small>''любимец на зрителите с 38% гласове''</small> |- |Светлин Занев<br><small>40, [[Варна]] </small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Гаруда</span> |Подгласник |- |[[Ваня Джаферович]]<br><small>30, [[Стара Загора]] </small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Нага</span> |'''Победител''' |} == Сезон 6 == Осем години след последния сезон – на 15 април 2021 година bTV обявява, кастинг за нов сезон на приключенското реалити. Снимките се провеждат през лятото на същата година във [[Филипините]], а епизодите се излъчват от 21 февруари 2022 г., от понеделник до сряда в 21:00 ч. Шестият сезон ''Survivor: Скритият идол'' е най-краткият реализиран в България – участниците са в изолация само 43 дни, а епизодите са 30. [[Владимир Карамазов]] отново е водещ на формата, а победителят в последния сезон [[Ваня Джаферович]] става водещ на съпътстващата онлайн продукция ''Survivor зад кадър''. Зад реализацията на сезона стои екипът на [[bTV]] с продуцент Ангелина Белчева, както и ''DreamTeam Group'' на Евтим Милошев, който е част от предаването още от първия сезон. Победител е Зоран Петровски, който печели 150 000 [[Български лев|лева]]. От 21 юли до 29 август 2025 г. се излъчват повторения на сезона всеки делничен ден от 21:30 ч. по [[bTV]]. === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първо племе ! Второ племе ! Трето племе ! Обединено племе ! Финал |- |Пейо Георгиев<br><small>43, [[Троян]]</small> |bgcolor="green" align="center"| <span style="color:white;">Ифугао</span> | | | |Елиминиран първи |- |Илиан Василев<br><small>37, [[Ямбол]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> | | | |Елиминиран втори |- |Маргарита Чанева<br><small>36, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> | | |Елиминирана трета |- |Ивайло Крушарски<br><small>28, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center" |<span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> | | |Напуснал доброволно |- |Милен Кутелов<br><small>33, [[Хасково]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> | | |Елиминиран четвърти |- |Ивана Микова<br><small>43, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> | | | |Елиминирана пета |- |Георги Петков<br><small>24, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> | | |Елиминиран шести |- |Иван Узунов<br><small>26, [[Благоевград]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> | |Елиминиран седми |- |Йоана Върбичкова<br><small>34, [[Великобритания]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |rowspan="12" bgcolor="purple" align="center" | <span style="color:white;">Мапурондо</span> |Елиминирана осма<br>1-ви член на журито |- |Джулиана Бутракова<br><small>22, [[Пазарджик]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="gray" align="center" | <span style="color:white;">Безименни</span> |Елиминирана девета<br>2-ри член на журито |- |Драгомир Методиев<br><small>46, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> | |Елиминиран десети<br>3-ти член на журито |- |Мила Савова<br><small>31, [[Варна]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="gray" align="center" | <span style="color:white;">Безименни</span> |Елиминирана единадесета<br>4-ти член на журито |- |Александра Петкова<br><small>35, [[Плевен]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="gray" align="center" | <span style="color:white;">Безименни</span> |Елиминирана дванадесета<br>5-и член на журито |- |Денис Христофоров<br><small>24, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="gray" align="center" | <span style="color:white;">Безименни</span> |Елиминиран тринадесети<br>6-и член на журито |- |Иван Георгиев – Ванко<br><small>32, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |Елиминиран в предизвикателство, четиринадесети<br>7-и член на журито |- |Борислава Върбанова<br><small>29, [[Пловдив]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |Елиминирана в предизвикателство, петнадесета<br>8-и член на журито |- |Анелия Щерева<br><small>21, [[София]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |Елиминирана в предизвикателство, шестнадесета<br>9-и член на журито |- |[[Карин Околие]]<br><small>27, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |Трета |- |Ганка Статева<br><small>25, [[Дорково]]</small> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |bgcolor="green" align="center" | <span style="color:white;">Ифугао</span> |Подгласник |- |Зоран Петровски<br><small>39, [[Северна Македония]]</small> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |bgcolor="red" align="center" | <span style="color:white;">Бонток</span> |'''Победител''' |} == Сезон 7 == На 30 септември 2022 г. е обявен кастингът за нов сезон на „Сървайвър“ по bTV – ''Survivor: В непознати води''.<ref>[https://survivor.btv.bg/videos/survivor-se-zavrashta-imash-li-hitrost-za-da-obarnesh-igrata-zapishi-se-za-kasting.html "Survivor" се завръща: Имаш ли хитрост, за да обърнеш играта? Запиши се за кастинг!]</ref> Макар първоначално да е обявен с това име, преди старта в ефир сезонът вече носи името само ''Survivor 7''. Седмият сезон на предаването въвежда нов начин на реализация – чрез силно скъсено отстояние между периода на заснемане и излъчване на епизодите, а зрителите имат възможност да определят развоя на събитията във формата като гласуват кой да напусне предаването.<ref>[https://survivor.btv.bg/news/survivor-7-shte-iznenada-s-mashtabno-i-razlichno-izzhivjavane-v-novija-sezon-na-naj-ekstremnoto-rialiti-predavane.html Survivor 7 ще изненада с мащабно и различно изживяване в новия сезон на най-екстремното риалити предаване]</ref> След 12-ия епизод и елиминирането на общо четирима участници по този метод е обявено, че предаването навлиза в нов етап, при който състезателите ще отпадат след дуели между номинираните на племенен съвет.<ref>[https://survivor.btv.bg/news/trenyorkata-po-dzhudo-aleksandra-nakova-ocelja-samo-sedmica-v-survivor-7.html?fbclid=IwAR2UsNKCb6s-eTcKY_gur_cyHWMfIvwq4WwfwQ9AoZgyLFsVtydEzS3WTmw Треньорката по джудо Александра Накова оцеля само седмица в „Survivor“ 7, а приключенското риалити по bTV навлиза в нов етап, социалните умения стават решаващи]</ref> За първи път в българското издание на „Сървайвър“ участва цяло племе от популярни личности, които – като отбор „Известни“ – се борят срещу избраните чрез кастинг участници, обединени в племето „Войни“. Десетте популярни лица са обявени на 22 януари 2023 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ladyzone.bg/laifstail/blagoj-georgiev-filip-bukov-i-bozhana-kacarova-sa-sred-zvezdite-v-novija-sezon-na-survivor.html?p=1#page_break_1 | заглавие = Благой Георгиев, Филип Буков и Божана Кацарова са сред звездите в новия сезон на Survivor | достъп_дата = 22 януари 2023 | издател = ladyzone.bg | архив_уеб_адрес = | архив_дата = }}</ref> Имената на останалите участници стават ясни седмица по-късно. В същия ден bTV обявява, че играчите ще се състезават в [[Доминиканска република|Доминикана]] 90 дни и така седмият сезон ще бъде най-дългият сезон на риалити предаването у нас досега. Наградата за победителя е 150 000 [[Български лев|лева]].<ref>[https://survivor.btv.bg/news/dominikana-stava-arena-na-zhestokata-bitka-v-survivor-7-kojato-za-parvi-pat-v-istorijata-na-shouto-v-balgarija-shte-prodalzhi-90-dni.html Доминикана става арена на жестоката битка в Survivor 7, която за първи път в историята на шоуто в България ще продължи 90 дни]</ref> Впоследствие по време на излъчването 90-те дни са променени на 70. През този сезон „Сървайвър“ има и нов водещ. Това е победителят от ''Survivor: Камбоджа'' и вече част от екипа на предаването от шестия сезон – [[Ваня Джаферович]]. Продуцент на сезона е екипът на международната компания ''Acun Medya''. Победител е футболистът [[Благой Георгиев]], който печели 150 000 [[Български лев|лева]] и титлата „последният оцелял“.<ref>[https://survivor.btv.bg/news/blagoj-georgiev-e-golemijat-pobeditel-v-survivor-7-po-btv.html Благой Георгиев е големият победител в „Survivor“ 7]</ref> [[Файл:Chefo at Survivor Bulgaria.png|мини|180п|Стефан Попов – Чефо в Сървайвър]] === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Първо племе ! Второ племе ! Обединено племе ! Финал |- |Златомира Опрова<br><small>31, [[Враца]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> | | |Елиминирана първа |- |Стефани Разсолков<br><small>22, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> | | |Напуснала доброволно |- |Крум Цонев<br><small>27, [[Плевен]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> | | |Елиминиран втори |- |[[Филип Буков]]<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> | | |Напуснал поради здравословни причини |- |Марго Купър<br><small>29, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> | | |Елиминирана трета |- |Александра Накова<br><small>32, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> | | |Елиминирана четвърта |- |Елина Панайотова<br><small>26, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> | |Елиминирана пета |- |Божана Кацарова<br><small>33, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> | |Елиминирана шеста |- |Георги Валентинов<br><small>29, [[Стара Загора]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |rowspan="16" bgcolor="yellow" align="center"| Жълти |Елиминиран седми<br>1-ви член на журито |- |[[Станилия Стаменова]]<br><small>34, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминирана осма<br>2-ри член на журито |- |Снежана Макавеева<br><small>32, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминирана девета<br>3-ти член на журито |- |[[Стефан Попов – Чефо]]<br><small>29, [[Варна]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминиран десети<br>4-ти член на журито |- |Иван Булкин<br><small>27, [[Пловдив]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминиран единадесети<br>5-и член на журито |- |[[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]]<br><small>26, [[Варна]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминиран дванадесети<br>6-и член на журито |- |Павел Здравков<br><small>25, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминиран тринадесети<br>7-и член на журито |- |Мария Обрейкова<br><small>21, [[Карлово]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминирана четиринадесета<br>8-и член на журито |- |Геновева Иванова<br><small>24, [[Плевен]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминирана петнадесета<br>9-и член на журито |- |Цветелин Ставрев<br><small>21, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминиран шестнадесети<br>10-и член на журито |- |[[Татяна (певица)|Татяна]]<br><small>44, [[Съединение]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминирана в предизвикателство, седемнадесета<br>11-и член на журито |- |Едис Пала<br><small>27, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Елиминиран в предизвикателство, осемнадесети<br>12-и член на журито |- |Светослав Славчев<br><small>49, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |Елиминиран в предизвикателство, деветнадесети<br>13-и член на журито |- |Данаил Стоянов <br><small>22, [[Враца]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Трети |- |Ермина Боянова <br><small>21, [[София]]</small> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Войни</span> |bgcolor="blue" align="center"| <span style="color:white;">Сини</span> |Подгласник |- |[[Благой Георгиев]]<br><small>41, [[София]]</small> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Известни</span> |bgcolor="red" align="center"| <span style="color:white;">Червени</span> |'''Победител''' |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://survivor.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|survivor.btv.bg|„Сървайвър“}} * {{Instagram|survivor_bg|„Сървайвър“}} * [https://www.youtube.com/@survivorbulgaria2141 „Сървайвър“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@survivorbg „Сървайвър“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/ „Сървайвър“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/rialiti?box=list&type=voyo-category&id=186 „Сървайвър“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Сезони на Сървайвър]] [[Категория:Телевизионни предавания в САЩ]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] iqoh8zgjr3wtfom2m01w3b95sjwzq3g Висш съдебен съвет 0 115212 12896521 12881881 2026-05-02T19:56:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896521 wikitext text/x-wiki {{От пренасочване|ВСС|институцията от 40-те години|Върховен стопански съвет}} {{Административен орган | название = Висш съдебен съвет | тип = | оригинално = | печат = | печат-ширина = | печат-описание = | лого = Coat of arms of Bulgaria.svg | лого-ширина = 120px | лого-описание = | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | основаване = 1991 г. | предходен1 = | предходен2 = | закриване = | заменящ = | юрисдикция = {{BG}} | седалище = [[София]] | мото = | служители = | бюджет = 84,5 млн. лева (2025)<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=233694 Държавен вестник]</ref> | министър1 = | портфейл1 = | министър2 = | портфейл2 = | шеф1 = | шеф1-позиция = | шеф2 = | шеф2-позиция = | член1 = | член1-длъжност = | член2 = | член2-длъжност = | висшестоящ = | подчинен1 = | подчинен2 = | уебсайт = {{URL|vss.justice.bg}} | карта = | карта-ширина = | карта-описание = | карта-позиционна = }} '''Висшият съдебен съвет''' ('''ВСС''') е висш административен орган на [[съдебната власт]] в [[Република България]], установен в [[Конституция на Република България|конституцията от 1991]] г. В края на 1991 г. е избран първият му състав. [[Файл:Razpredelenie-vss.svg|400px|мини|дясно|Професионални колегии във ВСС и с какви квоти се попълват те, според конституционните промени от края на 2015 г.]] Съгласно измененията на Конституцията, обявени в ДВ, бр. 106/ 22.12.2023г. и на основание §23, ал. 2 ПЗР на ЗИД на КРБ в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, Висшият съдебен съвет се разделя на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, като Съдийската колегия изпълнява функциите на ВСС, а Прокурорската – на ВПС. Новият ВСС се състои от 15 членове – двама се избират по право (председателят на ВКС и председателят на ВАС); осем са членовете, които се избират пряко от съдиите на всички съдилища, и пет се избират пряко от Народното събрание. Съставът на ВПС се състои от 10 членове – един по право (главният прокурор); двама се избират пряко от прокурорите; един – от следователите; а останалите шест – от НС. Промените бяха обявени за противоконституционни от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] с Решение №13 от 26 юли 2024 г., обнародвано в бр. 66 на ДВ от 6 август 2024 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=223760|заглавие=ДВ, бр. 66 - 6.08.2024 г.}}</ref> НАСТОЯЩА УРЕДБА:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=223760|заглавие=ДВ, бр. 66 - 6.08.2024 г.}}</ref> ВСС се състои от 25 членове с най-малко 15 години стаж като [[юрист]]и, от които минимум пет години като [[съдия]], [[прокурор]], [[следовател]] или [[хабилитиран учен]] по [[право]]. От този състав на съвета – виж обобщение в таблицата вдясно – членове по право са председателят на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] (ВКС), председателят на [[Върховен административен съд|Върховния административен съд]] (ВАС) и [[Главен прокурор на България|Главният прокурор]], назначени с указ на [[Президент на България|президента на републиката]]. Единадесет членове на съвета се избират от [[Народно събрание|Парламента]] и единадесет членове се избират пряко от всички съдии, прокурори и следователи – 6-а съдии, 4-ма прокурори и 1 следовател. Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от [[Министерство на правосъдието на България|министъра на правосъдието]] или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност. == Компетенции == 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; 2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. приема проекта на бюджет на съдебната власт; 5. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание. 6. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. == Структура == Към Висшия съдебен съвет се създава [[Инспекторат към Висшия съдебен съвет|Инспекторат]], който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. == Състав == {{основна|Списък с членове на Висшия съдебен съвет}} '''Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при''': 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. == Критики и противоречия == Критикуван е, че назначава магистрати без да провежда конкурси за длъжностите.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-11&article=171165 „Шуробаджанащина препъва Темида“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203445/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-11&article=171165 |date=2007-09-30 }} - статия на в. [[Стандарт (вестник)|„Стандарт“]] от 11 декември 2006</ref> === Реформиране на структурата === В началото на 2012 г. [[Съюзът на съдиите в България]] предлага идеята за разделяне на [[Висшия съдебен съвет]] (ВСС) на две камари или колегии,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.legalworld.bg/26127.ambiciozen-zakonoproekt-za-cialostna-reforma-na-vss.html | заглавие = Съюзът на съдиите в България предлага: Амбициозен законопроект за цялостна реформа на ВСС | достъп_дата = 16 септември 2014 | дата = 19 март 2012 | издател = [[Правен свят]] | архив_дата = 2014-10-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141015175542/http://www.legalworld.bg/26127.ambiciozen-zakonoproekt-za-cialostna-reforma-na-vss.html }}</ref> която през 2014 г. набира популярност и сред други [[неправителствени организации]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.legalworld.bg/34368.struva-si-da-se-obsydi-razdelianeto-na-vss-na-dve-kamari-kaza-ministyr-zlatanova.html | заглавие = Дискусия: Струва си да се обсъди разделянето на ВСС на две камари, каза министър Златанова | достъп_дата = 16 септември 2014 | дата = 7 февруари 2014 | издател = [[Правен свят]] | архив_дата = 2014-10-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141015174033/http://www.legalworld.bg/34368.struva-si-da-se-obsydi-razdelianeto-na-vss-na-dve-kamari-kaza-ministyr-zlatanova.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.legalworld.bg/38820.cialostna-reforma-na-vss-poveche-samoupravlenie-v-syda-iasnota-v-upravlenieto-na-prokuraturata.html | заглавие = Девет НПО предлагат: Цялостна реформа на ВСС, повече самоуправление в съда, яснота в управлението на прокуратурата | достъп_дата = 9 октомври 2014 | дата = 8 септември 2014 | издател = [[Правен свят]] | архив_дата = 2014-10-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141015180849/http://www.legalworld.bg/38820.cialostna-reforma-na-vss-poveche-samoupravlenie-v-syda-iasnota-v-upravlenieto-na-prokuraturata.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/news/institutsii/nepravitelstvenite-organizatsii-za-reforma-v-sa-debnata-sistema | заглавие = Неправителствените организации за реформа в съдебната система | достъп_дата = 9 октомври 2014 | фамилно_име = Ангелова | първо_име = Пенка | дата = 11 септември 2014 | издател = [[БНТ1]] }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/horizont/post/100459096/devet-pravni-organizacii-dadoha-predlojenia-za-strategiata-za-sadebna-reforma | заглавие = Девет правни организации дадоха предложения за Стратегията за съдебна реформа | достъп_дата = 9 октомври 2014 | фамилно_име = Великова | първо_име = Силвия | дата = 11 септември 2014 | издател = [[БНР Хоризонт]] }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/_l.a_c.327_i.429654.html | заглавие = НПО-тата с апел: По-малко политическо влияние в съдебната система | достъп_дата = 9 октомври 2014 | фамилно_име = Кокаланова | първо_име = Теодора | дата = 11 септември 2014 | издател = iNews.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/vodeshtite-partii-nyamat-viziya-za-sadebna-reforma-news224756.html | заглавие = Водещите партии нямат визия за съдебна реформа | достъп_дата = 9 октомври 2014 | фамилно_име = Митов | първо_име = Борис | дата = 11 септември 2014 | издател = [[Медиапул]] }}</ref> През октомври 2014 г. служебният [[Министерство на правосъдието на България#Министри|правосъден министър]] [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] включва разделянето на ВСС на квоти в публично представена Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.clubz.bg/9283-hristo_ivanov_da_se_razdeli_vss_na_dve | заглавие = Христо Иванов: Да се раздели ВСС на две | достъп_дата = 15 октомври 2014 | дата = 14 октомври 2014 | издател = Клуб Z }}</ref> Срещу тази идея се обявяват от три съсловни организации – [[Български съдийски съюз]], [[Асоциация на прокурорите в България]] и [[Камара на следователите в България]], — с аргумента, че разделянето е противоконституционно; че членуването на прокурори и следователи във ВСС не води до тяхно кадруване в съда, тъй като по закон членовете са независими от правната професия, която са упражнявали преди встъпването си в длъжност.<ref name="Tri-organizacii-protiv-kvotite">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://legalworld.bg/38652.tri-magistratski-organizacii-se-obiaviavat-protiv-razdelianeto-na-vss-na-kolegii.html | заглавие = Три магистратски организации се обявяват против разделянето на ВСС на колегии | достъп_дата = 9 октомври 2014 | дата = 29 август 2014 | издател = [[Правен свят]] }}</ref> Лично [[Главен прокурор на България|главният прокурор]] [[Сотир Цацаров]] също се противопоставя на разделението, тъй като според него то ще доведе до „изваждането на прокуратурата от съдебната власт“.<ref name="Tsatsarov-protiv-kvoti-na-VSS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.legalworld.bg/38785.razdelianeto-na-vss-e-pyrva-stypka-kym-izvajdaneto-na-prokuraturata-ot-sydebnata-vlast.html | заглавие = Сотир Цацаров: Разделянето на ВСС е първа стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт | достъп_дата = 16 септември 2014 | издател = [[Правен свят]] | архив_дата = 2014-10-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141015174813/http://www.legalworld.bg/38785.razdelianeto-na-vss-e-pyrva-stypka-kym-izvajdaneto-na-prokuraturata-ot-sydebnata-vlast.html }}</ref> Двама бивши главни прокурори — [[Никола Филчев]] и [[Борис Велчев (юрист)|Борис Велчев]] — също изказват позиции против реформата. Според Филчев, проблемите на съдебната система са предимно в съда, а не прокуратурата, докато според Велчев търсенето международна експертиза, която да провери държавното обвинение, „е израз на някакъв стар наш национален комплекс, че е по-добре някой от вън да ни каже нещо и ние ще го приемем като чиста монета, отколкото да се доверим на експертите от нашите собствени среди“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=722218 | заглавие = Трима главни прокурори скочиха като ужилени на идеите за реформа | достъп_дата = 21 октомври 2014 | фамилно_име = Николова | първо_име = Рада | дата = 21 октомври 2014 | издател = [[Сега (вестник)|Сега]] }}</ref> Позициите против разделянето на ВСС на квоти срещат критика. В статия за специализираната в съдебна журналистика медия „[[Съдебни репортажи]]“, журналистката Галина Гиргинова посочва решението на [[Европейския съд по правата на човека]] (ЕСПЧ) по делото [[Александър Волков срещу Украйна]], като пример за това как главният прокурор може да се меси в кариерната съдба на съдиите и какви са последиците от това за зависимостта на правораздаването в една посткомунистическа държава.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://judicialreports.bg/?p=2594 | заглавие = В противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека три магистратски организации се обявиха срещу идеята съдът да стане независим от прокуратурата | достъп_дата = 9 октомври 2014 | фамилно_име = Гиргинова | първо_име = Галина | дата = 30 август 2014 | издател = [[Съдебни репортажи]] }}</ref> Според [[Маргарита Илиева]], директорка на правната програма на правозащитната организация [[Български хелзинкски комитет]], от тезата на главния прокурор не се разбира защо разделянето на ВСС на две колегии ще доведе до изваждането на прокуратурата от съдебната система, тъй като „няма никаква връзка между едното и другото и няма рационални доводи да се твърди такава връзка“. Тя обвинява Цацаров, че използва силата на внушението, за да представи предлаганото от неправителствените организации като нещо подривно и опасно.<ref name="Dnevnik-Reforma-1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/11/2378934_nepravitelstveni_organizacii_lipsata_na_merki_za/ | заглавие = Неправителствени организации: Липсата на мерки за съдебна реформа в програмите на партиите е тревожно | достъп_дата = 16 септември 2014 | дата = 11 септември 2014 | издател = [[Дневник (2001-2011)|Дневник]] }}</ref> Съгласно измененията на Конституцията, обявени в ДВ, бр. 106/ 22.12.2023г. и на основание §23, ал. 2 ПЗР на ЗИД на КРБ в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, Висшият съдебен съвет се разделя на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, като Съдийската колегия изпълнява функциите на ВСС, а Прокурорската- на ВПС. Новият ВСС се състои от 15 членове – двама се избират по право (председателят на ВКС и председателят на ВАС); осем са членовете, които се избират пряко от съдиите на всички съдилища, и пет се избират пряко от НС. Съставът на ВПС се състои от 10 членове – един по право (главният прокурор); двама се избират пряко от прокурорите; един – от следователите; а останалите шест – от НС. === Скандал със случайното разпределение на делата === В началото на 2013 г. се разгръща скандал с принципа за случайното разпределение на делата. На 18 март във [[Върховния административен съд]] (ВАС) и на 28 март във [[Върховния касационен съд]] (ВКС) е извършена, а по план в понеделник (8 април) в Софийския градски съд (СГС) трябва да бъде извършена проверка за случайността при разпределянето на дела на съдебни състави. Решението за проверката е взето на заседание на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет — постоянна комисия към ВСС, председателствана от [[Незабравка Стоева]] (избрана от парламентарната квота). Във връзка с ревизията във ВАС Стоева е изискала допълнителна информация от председателя на съда, [[Георги Колев (юрист)|Георги Колев]], а именно — колко са командированите магистрати във ВАС, колко и кои лица имат администраторски права, кои лица имат пароли за достъп до системата. По време на заседание на ВСС на 4 април 2013 г. Колев реагира остро на проверката, като посочва, че в съда са отишли десет души, от които познавал само Незабравка Стоева, инспекторът Димана Йосифова и IT специалистът на ВСС Валери Михайлов. За останалите седем души нямал никакви данни, не му били представени поименно, научил, че сред тях има представители на две неправителствени организации — [[Българския институт за правни инициативи]] (БИПИ) и [[Програма за развитие на съдебната система]] (ПРСС).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=30396 | заглавие = Скандал във ВСС заради случайното разпределение във ВАС | достъп_дата = 6 април 2013 | фамилно_име = Петрова | първо_име = Ралица | дата = 4 април 2013 | издател = [[Правен свят]] | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/04/04/2035411_koi_se_uplashi_ot_proverkata_na_sluchainoto/ | заглавие = Кой се уплаши от проверката на случайното разпределение на делата? | достъп_дата = 6 април 2013 | фамилно_име = Филева | първо_име = Лора | дата = 4 април 2013 | издател = [[Капитал (вестник)|Капитал]] | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/04/06/2035784_spi_li_brjuksel_prezident_i_premier_ne_vijdat_li/ | заглавие = Спи ли Брюксел?! Президент и премиер не виждат ли?! | достъп_дата = 6 април 2013 | фамилно_име = Владимирова | първо_име = Петя | дата = 6 април 2013 | издател = [[Дневник (вестник)|Дневник]] | език = }}</ref> Констатациите на работната група извършила проверките във ВАС и ВКС е, че софтуерът Law-choice, който се използва за случайното разпределение на делата в тези две и в почти всички останали съдилища в България, позволява манипулация при избора на съдията, който ще гледа делото: едно и също дело може да бъде разпределено от софтуера няколко пъти и определя различни съдии докладчици. Възможно е да се манипулира натоварването на отделните съдии, така че делото да се падне при най-ненатоварения, без това да оставя следи. Възможно е от друга инсталация на програмата да се разпечатва протокол за случайното разпределение с желан съдия. На практика log-овете на системата се пазят в незащитени файлове, които могат да се редактират с текстов редактор.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/blogove/pravo/2013/04/10/2039345_softuerut_za_sluchaino_razpredelenie_na_delata/ | заглавие = Софтуерът за случайно разпределение на делата позволява манипулации | достъп_дата = 12 април 2013 | фамилно_име = Босев | първо_име = Росен | дата = 10 април 2013 | издател = [[Капитал (вестник)|Капитал]] | език = }}</ref> След публикуването на доклада на ВСС през април 2013 г. не са взети никакви мерки за предотвратяване на корупционни схеми в правосъдната система.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://judicialreports.bg/2013/07/%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%87%D0%B8/ | заглавие = Широко затворени очи: ВСС демонстрира пълна незаинтересованост за случайното разпределение на делата | достъп_дата = 8 август 2013 | фамилно_име = Гиргинова | първо_име = Галина | дата = 30 юли 2013 | издател = Съдебни репортажи }}</ref> === Отстраняването на Камен Ситнилски като член на съвета === През 2013 г. се разразява скандал с един от членовете на ВСС, [[Камен Ситнилски]], бивш заместник главен прокурор. Повод за скандала са записи от [[специални разузнавателни средства]], от които се разбира, че прокурори в близки отношения със Ситнилски са лобирали за избирането му за член на Висшия съдебен съвет. Започването на процедура за отстраняване на член на ВСС е безпрецедентно в историята на този орган дотогава.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/vss-zapochna-protsedura-po-otstranyavaneto-na-kamen-sitnilski-news209003.html | заглавие = ВСС започна процедура по отстраняването на Камен Ситнилски | достъп_дата = 18 юли 2013 | фамилно_име = Николов | първо_име = Красен | дата = 17 юли 2013 | издател = Медиапул }}</ref> === Прерайониране на Софийския районен съд и съдебната карта на страната === В началото на 2021 г., ВСС връща на дневен ред темата за пътната карта на съдебната система и ''териториалната реформа'' на съдилищата. Тази тема е отложена след протести през предходната година (отложена с решение на Съдийската колегия, по Протокол № 34/13.10.2020 г.). На 02.02.2021 г., на дистанционно проведено заседание чрез видеоконферентна връзка, Съдийската колегия на ВСС приема някои решения, записани в Протокол № 3, касаещи съдебна карта, натовареност и съдебна статистика. В точка „Шест“, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет '''''реши да предложи''''' на Пленума на Висшия съдебен съвет, да заличи и промени границите на съдебния район, в териториалния обхват на действие района на [[Районен съд]] – София – най-големият съд в държавата.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vss.justice.bg/page/view/106434|заглавие=Кратък Протокол № 3 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 2.02.2021 г.|автор=ВСС|достъп_дата=25.02.2021 г.|архив_дата=2021-04-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210416204817/http://www.vss.justice.bg/page/view/106434}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://srs.justice.bg/bg/12659|заглавие=За РС – София|автор=РС – София}}</ref> От съдебната карта на РС – София е предложено да се отнемат общо ''36 населени места'', които ще попаднат в съседни районни съдилища, а именно: в РС – [[Костинброд]], РС – [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]], РС – [[Перник]] и РС – [[Самоков]]. По този начин, гр. [[Нови Искър]], с. Мировяне, с. Волуяк, с. Мрамор, с. Клисура и много други, ще преминат към района на Районен съд – Костинброд. Село Яна, с. Желява, с. Долни Богров, с. Горни Богров, гр. Бухово и кварталите: Бусманци, Ботунец, Враждебна, [[Кремиковци]], Сеславци, Челопечене; също с. Кривина, с. Герман, с. Железница и с. Лозен, да се включат в границите на съдебния район, обслужван от Районен съд – Елин Пелин. Кварталите Мало Бучино, [[Владая]] и с. Мърчаево, да се включат в границите на съдебния район, обслужван от Районен съд – Перник. Долни Пасарел и Плана, да преминат към Районен съд – Самоков.<ref name=":0" /> Решението идва в период, докато трае една от вълните на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] и засяга някои социални и организационни теми, с които ангажираните в системата заявяват несъгласие. Критиките, които ВСС търпи са насочени към това, че реформите трябва да са полезни на обществото, а не да са полезни за съда. Съдът правораздава ''в името на народа'' – всичко, което касае съда, трябва да се извършва в полза на населението, а не на съдебната система. Повдига се въпросът как ще се изпълняват досъдебните производства (от всички разследващите органи); в поделенията на [[Министерство на вътрешните работи на България|МВР]] (СДВР) – ще се акумулират и допълнителни транспортни разходи (всичко свързано с това – суми за гориво, [[амортизация]] на автомобилния парк, [от бюджет на власт, различна от съдебната], още: време, допълнителен [[риск]] от [[трудова злополука]]) за местната [[полиция]]; ще се повлияе и ефикасността на ангажираните ѝ служители. Обвиненията продължават с това, че за материалното поддържане на ''сградния фонд'' – сгради, обзавеждане и оборудване на РС – София, са изразходвани и продължават да се разходват десетки милиони левове. В периода 2012 – 2020 г., изцяло са ремонтирани, адаптирани, доизградени и обособени две сгради за нуждите на РС София – за нейната Наказателна колегия (''т. нар. „Военно НДК“'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/remontyt-na-voennoto-ndk-nadhvyrli-143-mln.-leva-2008478|заглавие=Ремонтът на военното НДК надхвърли 14,3 млн. лева|автор=Eлена Банкова|дата=Dariknews.bg}}</ref> и Гражданска колегия (''т. нар. „ГУСВ“, на бул. Цар Борис III №54'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/rayonniyat_sad_v_sofiya_poluchi_3_mln_lv_za_remont-195863.html|заглавие=Районният съд в София получи 3 млн. лв. за ремонт Копирано от standartnews.com|дата=Стандарт}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/nova-sgrada-na-sofiyskiya-rayonen-sd-i-sofiyskata-rayonna|заглавие=Нова сграда на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура|автор=БНТ}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gradat.bg/news/2015/02/19/2475757_sofiiskiiat_raionen_sud_se_mesti_v_nova_restavrirana|заглавие=Софийският районен съд се мести в нова реставрирана сграда|дата=„Градът“|архив_дата=19 Февруари 2015}}</ref> В ход е процедура по реновиране старата сграда<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/12/10/4150262_vss_tursi_koi_da_remontira_bivshata_sgrada_na/|заглавие=ВСС търси кой да ремонтира бившата сграда на Софийския районен съд за над 6 млн. лв. – РС София – Римска стена|автор=Ина Друмева|дата=в-к „Дневник“}}</ref> на РС – София, находяща се в района ''„[[Римска стена (София)|Римска стена]]“'', в кв. „Лозенец“ – сграда паметник на културата от национално и местно значение и част от [[архитектурен ансамбъл]], заедно с [[Биологически факултет (Софийски университет)|Биологическия факултет]] на Софийския университет и еднофамилни сгради. На този фон, административно-териториалното отнемане на население от границите на един съдебен район (РС – София) и придаването го към друг – съд на друго населено място, повдига редица икономически и социални въпроси за населението – в чия полза се върши реформата и налице ли са други мотиви. Районният съд е съдът, който се явява първоинстанционен за повечето съдебни дела и е казано, че стои най-близо до гражданите. Софийският районен съд е кадрово, материално и технически обезпечен, да поеме нуждите на столичани от съдебно съдействие и правосъдие, на ниво първоинстанционно – районен съд. Повдига се и един пореден въпрос – след така предложеното прерайониране, гражданите от кв. „Владая“ например ще са принудени да ползват нотариални услуги, на [[нотариус]] с район РС – Перник, за имотите си, които се намират в кв. „Владая“, [[Столична община]], [[Витоша (район)|район „Витоша]]“.  Ще се наруши принципът на ''общата местна подсъдност''. Резултатът от тази реформа би нарушил и принципа за ''равенство на страните'' пред съда. В някои населени места гражданите ще пътуват до около 50 км<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/02/07/4171934_resheniia_za_sudebnata_karta_bez_sudiite_ne_biva_da_se/|заглавие=Решения за съдебната карта без съдиите не бива да се взимат|автор=Иван Брегов|труд=„Дневник“}}</ref>, за достъп до правосъдие. Това би могло да се разглежда като ''отказ от правосъдие'' или ''ограничаване на това право'' – най-тежкото обвинение към една съдебна система. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.lex.bg/laws/ldoc/2133358082 Закон за съдебната власт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140318153802/http://www.lex.bg/laws/ldoc/2133358082 |date=2014-03-18 }} * [http://www.vss.justice.bg/ Официален сайт на ВСС] {{Портал|Политика|Право|България}} [[Категория:Съдебни институции в България]] [[Категория:Право]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] t3pt6e5xbsvcdktxz4d3luk7qxp7s94 Дакел 0 119782 12896880 12889031 2026-05-03T09:22:57Z Валери Василев 296837 Замяна на „см“ и „кг“ с cm и kg. 12896880 wikitext text/x-wiki {{Повече източници}}{{Кучешка порода |name= Дакел |image= MiniDachshund1 wb.jpg |image_caption= Късокосмест черен дакел |height= 22 – 25 cm |weight= до 7 kg<ref name="fci">[https://www.fci.be/nomenclature/Standards/148g04-en.pdf Стандарт № 148 от 13.03.2001] </ref> |country= {{Германия}} |year= 1190 |fcigroup= 4 |fcisection= 1 |fcinum= 148 |fcistd= https://www.fci.be/nomenclature/Standards/148g04-en.pdf}} '''Дакел''' или '''дакс''' ({{lang|de|Dackel}}), наричан още ''Teckel'' и ''Dachshund'', е порода [[домашно куче]] с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши. === '''История''' === Породата дакел произхожда от Германия, където се формира още през Средновековието като специализирано ловно куче. Името „дакел“ (на немски: ''Dachshund'') буквално означава „куче за язовци“, което отразява първоначалното предназначение на породата – лов на язовци и други животни, обитаващи подземни леговища. Удълженото тяло и късите, но здрави крайници позволявали на кучето лесно да прониква в тесни тунели, а развитото му обоняние го правело ефективен следотърсач. Системното развъждане на дакели започва през XVII век, когато германските ловци започват целенасочено да селектират кучета с подходящи физически и поведенчески характеристики. В процеса на селекция са използвани различни местни ловни породи, включително нисконоги хрътки и териери, което допринася за оформянето на съвременния тип дакел. Постепенно се обособяват различни разновидности според размера и типа козина, включително късокосмести, дългокосмести и теленокосмести дакели. През XIX век породата започва да придобива популярност извън Германия, особено в Великобритания, където е въведена в аристократичните среди. Значителна роля за разпространението на дакела играе Кралица Виктория, която проявява особен интерес към породата и допринася за нейния престиж. В този период се създават първите официални стандарти за породата, а киноложките клубове започват да регистрират и класифицират дакелите. В края на XIX и началото на XX век дакелът достига и до Съединени американски щати, където също става популярна порода както за лов, така и като домашен любимец. Въпреки временния спад в популярността по време на световните войни, поради асоциацията му с Германия, породата бързо възстановява позициите си след това. Днес дакелът е една от най-разпознаваемите породи кучета в света. Макар че все още се използва за лов в някои региони, той е преди всичко ценен като компаньон. Международни организации като Fédération Cynologique Internationale официално признават породата и поддържат стандарти за нейните разновидности, което гарантира съхраняването на характерните ѝ качества. [[Файл:Short-haired-Dachshund.jpg|мини|300п|ляво|Късокосмест дакел]] ==== Характеристика ==== От десетилетия дакелът е познат в 3 големини – дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест. Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници (обикновено предните са късо поставени). Муцуната е сравнително дълга, с тъмна на цвят носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Дакел и [[ротвайлер]] са единствените породи кучета, които имат под кожата си мъхеста кожа. Тази кожа пада през 7-ия месец и продължава почти 2 месеца. Кучето трябва всеки ден да се сресва с гребен. Дакелът не трябва да яде повече от 4 пъти дневно, защото започва да повръща. Коремът му се подува и не трябва да се движи 2 часа. Дакелът много се привързва към стопанина си. Той е много подходящо куче за отглеждане в апартамент или къща. == Външен вид == * '''Тяло''': Издължено и стройно. Завършва с къса опашка. * '''Уши''': Големи и дълги. Има добър слух. * '''Муцуна''': Дълга и тясна за да може да я пъха в дупките и да улавя животното живеещо в нея. * '''Крака''': Къси. Има много големи нокти, за да може да прави големи дупки. == Здравословни проблеми == Дакелът е предразположен към [[Дисплазия на тазобедрената става при кучето|тазобедрена дисплазия]] и [[стомашна дилатация и синдром на волвулус при кучета|стомашна дилатация и синдром на волвулус]] (превъртане на стомаха). == Източници https://www.akc.org/dog-breeds/dachshund/ == <references /> == Външни препратки == * [http://www.dachshund-land.ru/DataBase/DachWorld/ База Данных Дакел миру] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080505072023/http://dachshund-land.ru/DataBase/DachWorld/ |date=2008-05-05 }} {{мъниче|куче}} [[Категория:Породи кучета]] [[Категория:Германски породи кучета]] nbqmgk8cs4cba34bcto3farq71l678t Владивосток 0 122933 12896624 12627438 2026-05-02T23:10:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896624 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | име = Владивосток | име-местно = Владивосток | вид = град | знаме = Flag_of_Vladivostok_(Primorsky_kray).png | герб = Gerbvlad2012.jpg | изглед = | гео-ширина = 43.117 | гео-дължина = 131.9 | субект = Приморски край | район = [[Владивостокски градски окръг|Владивостокски]] | площ = 331,16 | височина = 8 | население = 591 628 | население-година = 2024 | кмет = Константин Шестаков | основаване = 1860 г. | град-от = 1880 г. | пощенски-код = 690xxx | телефонен-код = +7 423 | мпс-код = 25, 125 | часова-зона = [[UTC+10:00]] | сайт = [http://www.vlc.ru/ www.vlc.ru] }} '''Владивосто́к''' ({{lang|ru|Владивосток}}) е [[град]] в [[Русия]], разположен на [[Тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие, от двете страни на залива [[Златен рог (Владивосток)|Златен рог]].<ref name="ГРЕ">{{цитат уеб| уеб_адрес=https://bigenc.ru/geography/text/5184169| заглавие=Владивосто́к| достъп_дата=7 юни 2019| дата=2018| труд=[[Голяма руска енциклопедия]]| издател=Издателство „Голяма руска енциклопедия“| език=ru| архив_дата=2019-06-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190607160629/https://bigenc.ru/geography/text/5184169}}</ref> Градът е [[административен център]] на [[Приморски край|Приморския край]] и най-голямото руско пристанище на [[Тихия океан]]. Има население от 604 901 жители към 2018 г.,<ref name="pop2016">{{икона|ru}} [http://www.gks.ru/dbscripts/munst/munst05/DBInet.cgi?pl=8112027 Приморский край. Оценка численности постоянного населения на 1 января]</ref> а в [[градска агломерация|градската му агломерация]] живеят 811 525 души. == География == Владивосток е разположен на брега на [[Тихи океан|Японско море]], на полуостров [[Муравьов-Амурски (полуостров)|Муравьов-Амурски]], на [[северна ширина|северната ширина]] на [[Варна]]. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан е с централна Русия посредством [[Железопътен транспорт|железопътен]], [[Автомобилен транспорт|автомобилен]] и [[Въздушен транспорт|въздушен]] транспорт. В границите на града влизат островите [[Руски (остров)|Руски]], [[Попов (остров)|Попов]], [[Рейнеке]] и [[Рикорд]], както и редица малки ненаселени [[остров]]и. [[Пролив]]ът [[Източен Босфор]] свързва [[Амурски залив|Амурския]] и [[Усурийски залив|Усурийския залив]].<ref name="О Владивостоке" /> Градът се простира на площ от 625 [[km²]] и има население от около 615 хиляди жители (2013).<ref name="О Владивостоке" /> == История == [[Файл:Vladivostok in 1918.jpg|мини|ляво|Владивосток през 1910-те.]] [[Файл:Фотопленка ЦНД-32 Владивосток ноябрь 1982 Красный Вымпел и Кометы.jpg|мини|ляво|Владивосток през 1982 г.]] [[Файл:Владивосток, перекрёсток Светланской и Алеутской, 2005-08-15.JPG|мини|ляво|Улица във Владивосток, 2005 г.]] Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан ([[1271]] – [[1368]]) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на [[китайски език|китайски]]: 永明城, на [[пинин]]: ''Yǒngmíngchéng''), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между [[Китай]] и [[Корея]]. С [[Нерчински договор|Нерчинския договор]] от [[1689]] г. територията на днешния [[Приморски край]] влиза в границите на Китай. През [[1858]] г. територията е присъединена към Руската империя с подписването на [[Айгунски договор|Айгунския договор]]. На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.<ref name="О Владивостоке">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vlc.ru/city/index.php | заглавие = О Владивостоке | достъп_дата = 1 септември 2013 | труд = www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток | издател = Администрация на Владивосток | език = ru | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031073214/http://vlc.ru/city/index.php }}</ref> През 1879 г. е пусната в експлоатация [[параход]]на линия, свързваща Владивосток със [[Санкт Петербург]] и [[Одеса]]. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с [[Хабаровск]] чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до [[Москва]] – [[Транссибирската магистрала]]. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като [[Николай Пржевалски]], [[Владимир Арсениев]], [[Степан Макаров]] и др.<ref name="moigorod"/> През 1920 г. градът влиза в състава на [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]], а през 1922 г. – в [[РСФСР]]. От 1938 г. е административен център на Приморски край.<ref name="moigorod"/> По времето на [[Втората световна война]] градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от [[Съюзниците]], а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.<ref name="primkray">{{икона|ru}} [http://primkray.ru/vladivostok_history/ История Владивостока] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170202015040/http://primkray.ru/vladivostok_history/ |date=2017-02-02 }}</ref> В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на [[ГУЛАГ]] – „Владлаг“.<ref>{{икона|ru}} [http://www.memo.ru/history/NKVD/GULAG/r3/r3-57.htm Система исправительно-трудовых лагерей в СССР]</ref> През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://primamedia.ru/news/466575/ Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики]</ref> В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът вече разполага с [[тролейбус]]ен транспорт.<ref name="primkray"/> На 20 септември 1991 г. президентът [[Борис Елцин]] подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody=&nd=102012549&rdk=&backlink=1 Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами]</ref> == Население == {| align="center" rules="all" cellspacing="0" cellpadding="5" style="border: 1px solid #999" |+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Население по години |-bgcolor="#DDDDFF" ! 1897 !! 1923 !! 1926<ref>{{икона|ru}} [http://istmat.info/files/uploads/46364/r_04.doc Российский статистический ежегодник. 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161128162900/http://istmat.info/files/uploads/46364/r_04.doc |date=2016-11-28 }}</ref> !! 1931<ref name="moigorod">{{икона|ru}} [http://www.mojgorod.ru/primor_kraj/vladivostok/index.html Народная энциклопедия „Мой город“. Владивосток (Приморский край)]</ref> !! 1939<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_pop_39_3.php Всесоюзная перепись населения 1939 года].</ref> !! 1956 !! 1959<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus59_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1959 года].</ref> |- bgcolor="#EEEEFF" | align=center| 28 933 | align=center| 98 900 | align=center| 108 000 | align=center| 140 000 | align=center| 206 432 | align=center| 265 000 | align=center| 290 608 |-bgcolor="#DDDDFF" ! 1962 !! 1967 !! 1970<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus70_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1970 года].</ref> !! 1973 !! 1976<ref name="istmat94">{{икона|ru}} [http://istmat.info/files/uploads/18276/stat._ezh._rf_1994_demografiya.pdf Российский статистический ежегодник. 1994] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160624150219/http://istmat.info/files/uploads/18276/stat._ezh._rf_1994_demografiya.pdf |date=2016-06-24 }}</ref> !! 1979<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus79_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1979 года].</ref> !! 1982 |- bgcolor="#EEEEFF" | align=center| 325 000 | align=center| 397 000 | align=center| 440 889 | align=center| 481 000 | align=center| 521 000 | align=center| 549 789 | align=center| 576 000 |-bgcolor="#DDDDFF" ! 1986<ref name="istmat94"/> !! 1989<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus89_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1989 года].</ref> !! 1990 !! 1991<ref name="istmat94"/> !! 1993<ref name="istmat94"/> !! 1995<ref name="istmat01"/> !! 1997 |- bgcolor="#EEEEFF" | align=center| 607 000 | align=center| 633 838 | align=center| 640 000 | align=center| 648 000 | align=center| 643 000 | align=center| 629 000 | align=center| 623 000 |-bgcolor="#DDDDFF" ! 1999 !! 2001<ref name="istmat01">{{икона|ru}} [http://istmat.info/files/uploads/21317/nx_5.pdf Российский статистический ежегодник. Госкомстат, Москва, 2001] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141116000850/http://istmat.info/files/uploads/21317/nx_5.pdf |date=2014-11-16 }}</ref> !! 2003<ref name="moigorod"/> !! 2005 !! 2007 !! 2008 !! 2009<ref>{{икона|ru}} [http://www.gks.ru/bgd/regl/B09_109/IssWWW.exe/Stg/d01/tabl-21-09.xls Численность постоянного населения Российской Федерации по городам, посёлкам городского типа и районам на 1 января 2009 года].</ref> |- bgcolor="#EEEEFF" | align=center| 610 000 | align=center| 598 600 | align=center| 594 700 | align=center| 586 800 | align=center| 580 800 | align=center| 578 800 | align=center| 578 619 |-bgcolor="#DDDDFF" ! 2010 !! 2011 !! 2012 !! 2013 !! 2014 !! 2015 !! 2016<ref name="pop2016"/> |- bgcolor="#EEEEFF" | align=center| 592 034 | align=center| 592 100 | align=center| 597 476 | align=center| 600 378 | align=center| 603 244 | align=center| 604 602 | align=center| 606 653 |} == Климат == [[Лято|Летата]] са топли и влажни. [[Есен]]ите и [[зима|зимите]] са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 [[°C]] през лятото и -13&nbsp;°C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21&nbsp;°C.<ref name="О Владивостоке" /> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Владивосток |Източник=Погода и Климат<ref name="pogoda">{{Cite web |url=http://pogoda.ru.net/climate/31960.htm |title=Pogoda.ru.net |accessdate=19 юни 2013 |език=ru |архив_дата=2007-05-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070509223647/http://pogoda.ru.net/climate/31960.htm }}</ref> |Ян_ср=-12.3|Ян_ср_валежи=14 |Фев_ср=-8.4|Фев_ср_валежи=15 |Мар_ср=-1.9|Мар_ср_валежи=27 |Апр_ср=5.1|Апр_ср_валежи=48 |Май_ср=9.8|Май_ср_валежи=81 |Юни_ср=13.6|Юни_ср_валежи=110 |Юли_ср=17.6|Юли_ср_валежи=164 |Авг_ср=19.8|Авг_ср_валежи=156 |Сеп_ср=16.0|Сеп_ср_валежи=119 |Окт_ср=8.9|Окт_ср_валежи=59 |Ное_ср=-0.9|Ное_ср_валежи=29 |Дек_ср=-9.1|Дек_ср_валежи=18 |Годишно_ср=4.9|Годишно_ср_валежи=840 |Ян_ср_мин=-15.4|Ян_ср_макс=-8.1 |Фев_ср_мин=-11.6|Фев_ср_макс=-4.2 |Мар_ср_мин=-4.9|Мар_ср_макс=2.2 |Апр_ср_мин=2.0|Апр_ср_макс=9.9 |Май_ср_мин=6.7|Май_ср_макс=14.8 |Юни_ср_мин=11.1|Юни_ср_макс=17.8 |Юли_ср_мин=15.6|Юли_ср_макс=21.1 |Авг_ср_мин=17.7|Авг_ср_макс=23.2 |Сеп_ср_мин=13.1|Сеп_ср_макс=19.8 |Окт_ср_мин=5.9|Окт_ср_макс=12.9 |Ное_ср_мин=-3.8|Ное_ср_макс=3.1 |Дек_ср_мин=-11.9|Дек_ср_макс=-5.1 |Годишно_ср_мин=2.0|Годишно_ср_макс=9.0 |Ян_а_макс=5.0|Ян_а_мин=-31.4 |Фев_а_макс=9.9|Фев_а_мин=-28.9 |Мар_а_макс=15.2|Мар_а_мин=-22.0 |Апр_а_макс=22.7|Апр_а_мин=-8.1 |Май_а_макс=29.5|Май_а_мин=-0.8 |Юни_а_макс=31.8|Юни_а_мин=3.7 |Юли_а_макс=33.6|Юли_а_мин=8.8 |Авг_а_макс=33.0|Авг_а_мин=10.1 |Сеп_а_макс=30.0|Сеп_а_мин=2.2 |Окт_а_макс=23.4|Окт_а_мин=-9.7 |Ное_а_макс=17.5|Ное_а_мин=-23.0 |Дек_а_макс=9.4|Дек_а_мин=-28.1 |Годишно_а_макс=33.6|Годишно_а_мин=-31.4 |Друго=Брой на дъждовните дни |Ян_друго=0 |Фев_друго=0.1 |Мар_друго=1 |Апр_друго=11 |Май_друго=20 |Юни_друго=22 |Юли_друго=22 |Авг_друго=20 |Сеп_друго=14 |Окт_друго=11 |Ное_друго=3 |Дек_друго=0.4 |Годишно_друго=125 |}} == Икономика == [[Файл:Госпитальное судно Иртыш во Владивостоке.JPG|мини|Военни кораби в залива [[Златен рог (Владивосток)|Златен рог]].]] [[Файл:Золотой мост, июль 2013.jpg|мини|[[Златен мост|Златният мост]], преминаващ над залива Златен рог.]] [[Файл:NewUHWWterminal.jpg|мини|Международно летище „Владивосток“.]] [[Файл:Тихоокеанский военно-морской институт.jpg|мини|Тихоокеанското висше военноморско училище.]] Владивосток е връзка между [[Транссибирската магистрала]] и тихоокеанските морски пътища. Вносът от [[Япония]], [[Китай]], [[Южна Корея]], [[САЩ]] и [[Югоизточна Азия]] минава оттук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и [[машиностроене]]то – корабостроене и кораборемонт. Произвеждат се и японски автомобили. Градът е и основен пункт за базиране на руския [[тихоокеански флот]]. === Транспорт === Освен крайна точка на Транссибирската магистрала и важно тихоокеанско пристанище, Владивосток е основен въздушен възел в [[Приморски край]]. [[Международно летище „Владивосток“]] обслужва пътнически полети до различни страни в Азия, както и вътрешни линии.<ref>{{икона|ru}} [http://vvo.aero/schedule.html Расписание | Международный аэропорт Владивосток] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171117143700/http://www.vvo.aero/schedule.html |date=2017-11-17 }}</ref> Общественият транспорт е представен главно от автобуси, но също има и тролейбуси, трамваи, фуникулер и морски катери. == Култура == Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж.<ref name="О Владивостоке" /> Открити са десетки културни учреждения: музеи, театри, художествени галерии, киносалони, филхармонии и пр. Има и много образователни центрове за изкуства. Тук се намира и Далекоизточният държавен институт по изкуства.<ref>{{икона|ru}} [http://www.vlc.ru/life_city/culture/ Культура] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160726070418/http://www.vlc.ru/life_city/culture/ |date=2016-07-26 }}</ref> == Звания == На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“ (на руски: „Город воинской славы“).<ref name="О Владивостоке" /> == Побратимени градове == * {{флагче|Япония}} [[Акита]], [[Япония]] – от [[29 юни]] [[1992]] г. * {{флагче|Северна Осетия}} [[Владикавказ]], [[Северна Осетия]] * {{флагче|Китай}} [[Далян (Китай)|Далян]], [[Китай]] * {{флагче|САЩ}} [[Джуно (Аляска)|Джуно]], [[САЩ]] * {{флагче|Малайзия}} [[Кота-Кинабалу]], [[Малайзия]] * {{флагче|Еквадор}} [[Манта (град)|Манта]], [[Еквадор]] * {{флагче|Япония}} [[Ниигата]], [[Япония]] * {{флагче|Южна Корея}} [[Пусан]], [[Република Корея]] * {{флагче|САЩ}} [[Сан Диего]], [[САЩ]] * {{флагче|САЩ}} [[Такома]], САЩ * {{флагче|Япония}} [[Тояма]], [[Япония]] * {{флагче|Северна Корея}} [[Уънсан]], [[Северна Корея]] * {{флагче|Япония}} [[Хакодате]], Япония == Сътрудничество == * {{флагче|Китай}} [[Чанчун]], [[Китай]] * {{флагче|Китай}} [[Шанхай]], Китай * {{флагче|Китай}} [[Янтай]], Китай == Външни препратки == * [http://www.vlc.ru/ Официален сайт на градската администрация на Владивосток] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101113013846/http://www.vlc.ru/ |date=2010-11-13 }} * [http://www.vl.ru/ VL.ru – Владивосток в интернет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070214113522/http://www.vl.ru/ |date=2007-02-14 }} * [http://www.primorye.ru/weather/ primorye.ru] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070430213812/http://www.primorye.ru/weather/ |date=2007-04-30 }}. Карти за времето и снимки от сателит == Източници == <references /> {{Най-големите градове в Русия}} {{Приморски край}} [[Категория:Владивосток| ]] 9gxt4yqw54pbg0voz7xxrsecbmha643 Павел Поппандов 0 123718 12896141 12895293 2026-05-02T13:20:43Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896141 wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|революционера|Павел Каркалашев}} {{Личност|актьор | портрет = Pavel Poppandov.jpg | портрет-описание = Павел Поппандов по време на сценично изпълнение, „Фестивал на пътуващия театър“, [[Сливница]] 2016 г. }} '''Павел Кирилов Поппандов''' е [[Българи|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 18 септември 1946 г. в [[София]]. Завършва актьорско майсторство при професор [[Боян Дановски]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] (1975). Работил е като шлосер (1962 – 1965), шофьор (1967 – 1969), в [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1976 – 1990), в [[общински театър „Възраждане“]] (от 1992). Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1979). Поппандов е известен с ролите си в „[[Оркестър без име]]“, „[[13-та годеница на принца]]“ и „[[Васко да Гама от село Рупча]]“. Павел Поппандов, [[Георги Мамалев]] и [[Велко Кънев]] създават популярния проект НЛО през 80-те години (до 1997). По-късно създават и едниоменното тв предаване [[Клуб НЛО]]. Заедно с [[Хайгашод Агасян]], [[Андрей Калудов]], [[Недялко Йорданов]] и [[Станислав Пищалов]], Попандов е един от основателите на театър „Възраждане“. Дъщеря му Лиляна завършва икономика и маркетинг във [[Франкфурт на Майн]]. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1987). * Награда за мъжка роля на фестивала на българския игрален филм (Варна, 1986) за участието си във филма „[[Васко да Гама от село Рупча]]“ (1986). * „Наградата на София“ за участието си във филма „[[Щурец в ухото]]“ (1979). * Отличия „за най-добра мъжка роля“ на фестивала на трудещите се за филма „[[Пантелей (филм)|Пантелей]]“ ([[Чехословакия]], 1979). * „Наградата на ЦК на [[Димитровски комунистически младежки съюз|ДКМС]]“ ([[Варна]], 1982). == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2024 |[[Не затваряй очи (филм)|Не затваряй очи]] | | |Иван - бащата на Петър |- |2020 |Пепел върху слънцето | | |бай Стамен |- |2019 |В кръг || || || класният ръководител |- | 2019 || [[Имало една война]] || || България / Монако || газетар бай Сърменов |- | 2016 || [[Не искам да порасна]] || || || |- | 2012 || [[Пъзел (филм)|Пъзел]] || || || чичото на Ник |- | 2012 || [[Драсканица]] || || || охранител |- | 2010 || [[Цахес]] || || || |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България/Германия/Словения/Унгария || собственик на кафене |- | 2008 || [[Людмил и Руслана]]<br> (тв сериал) || 6 || || |- | 2007 || [[Рин-тин-тин]]<br>(''„Finding Rin Tin Tin“'')<br>[[Намирането на Рин-Тин-Тин]] (алтернативно заглавие) || || САЩ/България || старият християнин |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]]<br>(тв сериал) || 6 || || шофьорът на автобуса |- | 2007 || [[Кратка история]] (тв) || || || железничар |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || || (в серия: V) |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || Данко Харсъзина<br>(в 4 серии: от I до IV вкл.) |- | 2003 || [[Не се надвесвай навън]] || 3 || || Петър „Пепо“, бащата „Царят на бахура и саздърмата“ |- | 2003 || [[Годината на петела]] (тв) || || || чорбаджи Венко |- | 2002 || [[Йоан XXIII (филм)|Йоан XXIII]]<br>(''„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“'')|| || || Шарл дьо Гол |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || високия |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || генерал Шейханов |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]]<br>(''„Urnebesna tragedija“'')|| || ФР Югославия/България/Франция || милиционер |- | ? || [[Пясъци (български филм)|Пясъци]] || || || |- | ? || [[Бялото петле]] || || || |- | 1994 || [[Юнаци с умни калпаци]] (тв) || || || майстора Пандо |- | 1993 || [[Пантуди]] || || || |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || Антон Колев Бушев – Баджо |- | 1991 || [[Онова нещо]] || || ||Продан |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || пощальонът, баща на Лазар |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || Павел (в новелата ''„Какво ти става“'') |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || келнерът |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]] || || || |- | 1988 || [[Вчера (филм)|Вчера]] || || || Парасков, учителят по физкултура |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || разбойникът |- | 1987 || [[Някой пред вратата]] || || || шофьорът |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || Вичо, таен агент на полицията |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || тв оператор,<br>колега на Стоименов |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || непознатият от Шумен на жп гарата |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || доставчикът и шофьор симулант |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || магьосника Рудолф |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || Слави Фотев, бащата на Васко |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1985 || [[Търси се съпруг за мама]] || || || чичо Чони |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || пианиста |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || чистач |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || следователят Василев |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || || || (не е посочен в надписите на филма) |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || шофьорът Крум |- | 1984 || [[Спасението]] || || || докторът |- | 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Издирва се...]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || продавачът на кучета |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || Нестор Горанов, милиционер |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || Данчо |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || || футболистът |- | 1983 || [[Прилив на нежност]] || || || ефрейтор Симеон Симеонов |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || Милко |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || чистач |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || господинът с белия костюм |- | 1983 || [[Мярка за неотклонение (филм)|Мярка за неотклонение]] || || || |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Борето |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || монаха Инокентий |- | 1982 || [[Елегия (български филм)|Елегия]] || || || Перо Табладжията |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || мошеник |- | 1981 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || |- | 1981 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || Никифор |- | 1981 || [[Оркестър без име]] || || || Павел (Павката) |- | 1980 || [[Похищение в жълто]] || || || бате Ангел |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || съседа |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв) || || || Боян |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || Кънчо Пеев |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || Продан Попов |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || [[Иван Владков]], втори радист на Пеев<br>(в 1 серия: V) |- | 1979 || [[Кратко слънце]] || || || Ванката |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(''„Путь к Софии“'')<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || Коста Будинов |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || треньорът Пангаров |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || Пантелей |- | 1978 || [[Под манастирската лоза (филм, 1978)|Под манастирската лоза]] || 4 нов. || || клисарят |- | 1977 || [[Обвинения]] || || || |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || || |- | 1977 || [[Мъжки времена]] || || || Динко |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Коста Павлов |- | 1977 || [[Срещу вятъра]] || || || матрос |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''„Солдаты свободы“'') || 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || Цано Велчев<br>(като П. Поппандов в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Светъл пример]] || || || |- | 1976 || [[Циклопът]] || || || старшината акустик |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || Павел Сираков |- | 1976 || [[Щурец в ухото]] || || || Евтим – Тимето |- | 1975 || [[Този истински мъж]] || || || Спас |- | 1974 || [[Откъде се знаем?]] || || || войникът |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || Васил |- | 1974 || [[Дубльорът]] || || || хулиганът |- | 1974 || [[Дърво без корен]] || || || фотографът |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Пепи |- | 1974 || [[Славното момче]] (тв) || || || Личко |- | 1973 || [[Нона]] || || || селянинът, съобщаващ на Йосиф, че го търсят |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || момчето, което тича за среща |- | 1973 || [[Вадим]] || || || |- | 1973 || [[Мандолината]] || || || палач |- |} == Като озвучаващ актьор == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Роля |- | 1985 || [[Приказка за пътя]] (''анимация'')|| „междуградското шосе“ |- |} == Външни препратки == {{уикицитат|Павел Поппандов}} * {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://movie.pop.bg/biography23392.html |заглавие=Биография на Павел Поппандов |издател=Movie.pop.bg |достъп_дата=2007-02-11 |архив_дата=2007-09-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070930184844/http://movie.pop.bg/biography23392.html }} * {{imdb name|0691057|Павел Поппандов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Поппандов, Павел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 1vedgvpvxmc8uiw1yhni2lpe4epqebk 12896600 12896141 2026-05-02T22:03:12Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896600 wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|революционера|Павел Каркалашев}} {{Личност|актьор | портрет = Pavel Poppandov.jpg | портрет-описание = Павел Поппандов по време на сценично изпълнение, „Фестивал на пътуващия театър“, [[Сливница]] 2016 г. }} '''Павел Кирилов Поппандов''' е [[Българи|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 18 септември 1946 г. в [[София]]. Завършва актьорско майсторство при професор [[Боян Дановски]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] (1975). Работил е като шлосер (1962 – 1965), шофьор (1967 – 1969), в [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1976 – 1990), в [[общински театър „Възраждане“]] (от 1992). Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1979). Поппандов е известен с ролите си в „[[Оркестър без име]]“, „[[13-та годеница на принца]]“ и „[[Васко да Гама от село Рупча]]“. Павел Поппандов, [[Георги Мамалев]] и [[Велко Кънев]] създават популярния проект НЛО през 80-те години (до 1997). По-късно създават и едниоменното тв предаване [[Клуб НЛО]]. Заедно с [[Хайгашод Агасян]], [[Андрей Калудов]], [[Недялко Йорданов]] и [[Станислав Пищалов]], Попандов е един от основателите на театър „Възраждане“. Дъщеря му Лиляна завършва икономика и маркетинг във [[Франкфурт на Майн]]. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1987). * Награда за мъжка роля на фестивала на българския игрален филм (Варна, 1986) за участието си във филма „[[Васко да Гама от село Рупча]]“ (1986). * „Наградата на София“ за участието си във филма „[[Щурец в ухото]]“ (1979). * Отличия „за най-добра мъжка роля“ на фестивала на трудещите се за филма „[[Пантелей (филм)|Пантелей]]“ ([[Чехословакия]], 1979). * „Наградата на ЦК на [[Димитровски комунистически младежки съюз|ДКМС]]“ ([[Варна]], 1982). == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2024 |[[Не затваряй очи (филм)|Не затваряй очи]] | | |Иван - бащата на Петър |- |2020 |Пепел върху слънцето | | |бай Стамен |- |2019 |В кръг || || || класният ръководител |- | 2019 || [[Имало една война]] || || България / Монако || газетар бай Сърменов |- | 2016 || [[Не искам да порасна]] || || || |- | 2012 || [[Пъзел (филм)|Пъзел]] || || || чичото на Ник |- | 2012 || [[Драсканица]] || || || охранител |- | 2010 || [[Цахес]] || || || |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България/Германия/Словения/Унгария || собственик на кафене |- | 2008 || [[Людмил и Руслана]]<br> (тв сериал) || 6 || || |- | 2007 || [[Рин-тин-тин]]<br>(''„Finding Rin Tin Tin“'')<br>[[Намирането на Рин-Тин-Тин]] (алтернативно заглавие) || || САЩ/България || старият християнин |- | 2007 || [[Ваканцията на Лили]]<br>(тв сериал) || 6 || || шофьорът на автобуса |- | 2007 || [[Кратка история]] (тв) || || || железничар |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || || (в серия: V) |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || Данко Харсъзина<br>(в 4 серии: от I до IV вкл.) |- | 2003 || [[Не се надвесвай навън]] || 3 || || Петър „Пепо“, бащата „Царят на бахура и саздърмата“ |- | 2003 || [[Годината на петела]] (тв) || || || чорбаджи Венко |- | 2002 || [[Йоан XXIII (филм)|Йоан XXIII]]<br>(''„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“'')|| || || Шарл дьо Гол |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || високия |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || генерал Шейханов |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]]<br>(''„Urnebesna tragedija“'')|| || ФР Югославия/България/Франция || милиционер |- | ? || [[Пясъци (български филм)|Пясъци]] || || || |- | ? || [[Бялото петле]] || || || |- | 1994 || [[Юнаци с умни калпаци]] (тв) || || || майстора Пандо |- | 1993 || [[Пантуди]] || || || |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || Антон Колев Бушев – Баджо |- | 1991 || [[Онова нещо]] || || ||Продан |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || пощальонът, баща на Лазар |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || Павел (в новелата ''„Какво ти става“'') |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || келнерът |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]] || || || |- | 1988 || [[Вчера (филм)|Вчера]] || || || Парасков, учителят по физкултура |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || разбойникът |- | 1987 || [[Някой пред вратата]] || || || шофьорът |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || Вичо, таен агент на полицията |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || тв оператор,<br>колега на Стоименов |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || непознатият от Шумен на жп гарата |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || доставчикът и шофьор симулант |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || магьосника Рудолф |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || Слави Фотев, бащата на Васко |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1985 || [[Търси се съпруг за мама]] || || || чичо Чони |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || пианиста |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || чистач |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || следователят Василев |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || || || (не е посочен в надписите на филма) |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || шофьорът Крум |- | 1984 || [[Спасението]] || || || докторът |- | 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Издирва се...]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || продавачът на кучета |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || Нестор Горанов |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || Нестор Горанов, милиционер |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || Данчо |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || || футболистът |- | 1983 || [[Прилив на нежност]] || || || ефрейтор Симеон Симеонов |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || Милко |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || чистач |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || господинът с белия костюм |- | 1983 || [[Мярка за неотклонение (филм)|Мярка за неотклонение]] || || || |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Борето |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || монаха Инокентий |- | 1982 || [[Елегия (български филм)|Елегия]] || || || Перо Табладжията |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || мошеник |- | 1981 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || |- | 1981 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || Никифор |- | 1981 || [[Оркестър без име]] || || || Павел (Павката) |- | 1980 || [[Похищение в жълто]] || || || бате Ангел |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || съседа |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв) || || || Боян, партизанинът |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || Кънчо Пеев |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || Продан Попов |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || [[Иван Владков]], втори радист на Пеев<br>(в 1 серия: V) |- | 1979 || [[Кратко слънце]] || || || Ванката |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(''„Путь к Софии“'')<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || Коста Будинов |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || треньорът Пангаров |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || Пантелей |- | 1978 || [[Под манастирската лоза (филм, 1978)|Под манастирската лоза]] || 4 нов. || || клисарят |- | 1977 || [[Обвинения]] || || || |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || || |- | 1977 || [[Мъжки времена]] || || || Динко |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Коста Павлов |- | 1977 || [[Срещу вятъра]] || || || матрос |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''„Солдаты свободы“'') || 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || Цано Велчев<br>(като П. Поппандов в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Светъл пример]] || || || |- | 1976 || [[Циклопът]] || || || старшината акустик |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || Павел Сираков |- | 1976 || [[Щурец в ухото]] || || || Евтим – Тимето |- | 1975 || [[Този истински мъж]] || || || Спас |- | 1974 || [[Откъде се знаем?]] || || || войникът |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || Васил |- | 1974 || [[Дубльорът]] || || || хулиганът |- | 1974 || [[Дърво без корен]] || || || фотографът |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Пепи |- | 1974 || [[Славното момче]] (тв) || || || Личко |- | 1973 || [[Нона]] || || || селянинът, съобщаващ на Йосиф, че го търсят |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || момчето, което тича за среща |- | 1973 || [[Вадим]] || || || |- | 1973 || [[Мандолината]] || || || палач |- |} == Като озвучаващ актьор == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Роля |- | 1985 || [[Приказка за пътя]] (''анимация'')|| „междуградското шосе“ |- |} == Външни препратки == {{уикицитат|Павел Поппандов}} * {{Цитат уеб |уеб_адрес=http://movie.pop.bg/biography23392.html |заглавие=Биография на Павел Поппандов |издател=Movie.pop.bg |достъп_дата=2007-02-11 |архив_дата=2007-09-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070930184844/http://movie.pop.bg/biography23392.html }} * {{imdb name|0691057|Павел Поппандов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Поппандов, Павел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] kvbax7ugz2zw7yc1nhtt2192nct7ygg Християн Християнов 0 124517 12896630 823963 2026-05-02T23:51:06Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896630 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #виж [[Кристиян Християнов]] od7bpuductzjf9skt4o7fef21o7ajyj Иван Бърнев 0 124704 12896317 12886270 2026-05-02T17:18:26Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896317 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1996 – | значими роли = Ян Дите („Как обслужвах английския крал“), филм на Иржи Менцел<br>Били Бибит („Полет над кукувиче гнездо“), Народен театър }} }} '''Иван Георгиев Бърнев''' е български театрален и филмов актьор. == Биография == Иван Бърнев завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1996 г. в класа на проф. [[Стефан Данаилов]] с асистенти [[Илия Добрев]] и [[Ивайло Христов]]. Влиза в екипа на [[Младежкия театър]], където дебютира с ролята на Пинокио в представление, поставено от [[Андрей Аврамов]]. Участва в телевизионното предаване „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“ в периода 1998 – 2000 г. Следват роли в театъра, по-важни от които са „Вечеря за тъпаци“, за която печели награда „Аскеер“ за изгряваща звезда през 2002 г., и „Полет над кукувиче гнездо“ на [[Александър Морфов (кинорежисьор)|Александър Морфов]], за която печели и „[[Аскеер]]“, и „[[Икар]]“ през 2011 г. за ролята на ранимия Били Бибит в драматизацията на [[Полет над кукувиче гнездо (филм)|„Полет над кукувиче гнездо“]] на [[Кен Киси]], на Народен театър „Иван Вазов“. Бърнев има заслуги в българското кино, с роли в съвременни филми като „[[Стъпки в пясъка]]“, „[[Зад кадър]]“ и „[[Лейди Зи]]“. През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на филмовия фестивал „[[Берлинале]]“ за ролята му на младия Ян Дите във филма на [[Иржи Менцел]] – „Obsluhoval jsem anglického krále“ („Обслужвах английския крал“)<ref>Гергана Русанова, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6148329 Чехите недоволни, че българинът Иван Бърнев ще играе във филм на Иржи Менцел], в-к „24 часа“, 2 април 2017 г.</ref>. В интервю по време на Московския филмов фестивал през 2010 г. обаче твърди, че не го разпознават заради киноролите му. През 2012 г. Иван Бърнев участва в драматичния сериал на [[bTV]] „[[Къде е Маги?]]“, римейк на чилийския сериал „¿Dónde está Elisa?“, в ролята на разследващия полицай Андрей Чернев. През 2022 г. Бърнев изпълнява главната роля в испанско-българския игрален филм „Васил“ (Vasil), за която получава наградата за най-добър актьор на кинофестивала във Валядолид съвместно с екранния си партньор Карра Елехалде. == Филмография == * „[[Те, вълните]]“ (сериал) (2025) * „[[Алфа (сериал)|Алфа]]“ (сериал) (2024) - генерал Ковачев * „[[Васил (филм)|Васил]]“ (2022) – Васил * „[[Отдел Издирване]]“ (2021) – Радо * „В кръг“ (2019) - * „[[Бащата]]“ (2019) – Павел * „[[Имало една война]]“ (2019) – Стайко * „[[Островът на сините птици]]“ (2019), 8 серии – бащата на Ники * „[[8 минути и 19 секунди|8’19“]]“ (2018), 6 новели * „[[Малко късмет за по-късно]]“ (2017) * „[[Врагове (филм, 2017)|Врагове]]“ (2017) – поручик Ахтаров * „[[Къде е Маги?]]“ ([[2012]]) – разследващ полицай Андрей Чернев * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ ([[2011]]) – Иво * „[[Стъпки в пясъка]]“ ([[2010]]) – Слави * „[[Зад кадър]]“ (2010) – Антон Кръстев * „[[Козелът]]“ ([[2009]]) – Йона * „[[Train]]“ ([[2008]]) * ''Obsluhoval jsem anglického krále'' (2006) – Ян Дите * „[[Нощ и ден]]“ ([[2006]]) * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) - Перо, мутра * ''[[Пату]]'' (2005) - „Екстремиста“ * ''[[Лейди Зи]]'' (2005) – Найден Петков, шампион по спортна стрелба * ''[[Последната пастирка]]'' (2005) – Гражданинът * ''[[Лист отбрулен]]'' (2002) – Илми, слабоумния племенник на врачката * ''Калабуш'' (2002) * ''[[Екзекуция (филм)|Екзекуция]]'' (2000) – Първият * ''[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]'' (2000), 6 серии – Марчо Джелебов * ''[[Двама мъже извън града]]'' (1998) – Майкъла * ''Съботна история'' (1995 – 2000) 82 серии, Франция – Мерло в ''Пастьор – 5 години на ярост'' * ''[[Вълкадин говори с Бога]]'' (1995) – войник == Роли в театъра == * „Рицар на светия дух“ (по Боян Папазов; реж. Маргарита Младенова) – Светъл Дух * „Ръкомахане в Спокан“ (по Мартин Макдона; реж. Явор Гърдев) – Кармайкъл * „Облак Рай“ (по Н. Достал; реж. Богдан Петканин) – Коля * „И все пак, животът е прекрасен“ (по Николай Ердман; реж. Александър Морфов ) – (2024) * „Празникът“ (по Томас Винтербер; реж. Явор Гърдев) – Хелге (2019) * „Процесът против богомилите“ (по Стефан Цанев; реж. Маргарита Младенова) – Стефан (2016) * „Херкулес и Авгиевите обори“ (по Фридрих Дюренмат; реж. Ивайло Христов) – Херкулес (2013) * „Полет над кукувиче гнездо“ (по Кен Киси; реж. Александър Морфов) – Били Бибит (2011) * „Лейтенанта от Инишмор“ (по Мартин Макдона; реж. Ивайло Христов) – Порик * „Да играеш жертвата“ (по Братя Преснякови; реж. Ивайло Христов) – Капитана * „Никой не знае, че съм куче“ (по Алън Дейвид Пъркинс; реж. Съни Сънински) * „Чайка“ (по А. П. Чехов; реж. Крикор Азарян, роля-Медведенко (2007) * „Атентаторите“ (по Георги Данаилов; реж. Красимир Спасов) – Димитър Мечев (2006) * „Картоиграчи“ (по Н.В. Гогол; реж. Иржи Менцел) – Ихарев (2005) * „Плебеи по рождение“ (по Христо Смирненски; реж. Маргарита Младенова) – министър и други роли (2005) * „Абсолвента“ (по Тери Джоунс; реж. Ивайло Христов) – Бенджамин Брадок (2004) * „Мнимият болен“ (по Молиер; реж. Иржи Менцел) – годеник на Анжелика (2003) * „Къде беше снощи?“ (по Алън Ейкбърн; реж. Иржи Менцел) (2003) * „Повелителят на глупците“ (по Ний Саймън) – Леон Толчински (2002) * „Вечеря за тъпаци“ (по Франсис Вебер; реж. Иржи Менцел) – Франсоа Баладур (2001) * „Хотел Европа“, международен проект – Австрия, Германия, Франция, Швеция, Италия (2000) * „Предложение“ (по А. П. Чехов) – Иван Василиевич (1999) * „Паника в хотела“ (по Ерве Матиньон; реж. Б. Банов) (1997) * „Уестсайдска история“ (по Ленърд Бърнстейн) – Тони (1996) == Награди == * 2011 – Награда „Аскеер“ (поддържаща роля) – Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ * 2011 – Награда „Икар“ (поддържаща роля) – Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо“ * 2007 – Награда на „Друмеви театрални празници“ в Шумен (поддържащ актьор) – Димитър Мечев в „Атентаторите“ * 2006 – Награда на Съюза на филмовите дейци (главна мъжка роля) – Найден Петков във „Лейди Зи“ * 2002 – Награда „Аскеер“ (изгряваща звезда) – Франсоа Баладур в „Вечеря за тъпаци“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|1091878|Иван Бърнев}} * [https://web.archive.org/web/20071007085241/http://bgnewsroom.com/под-прожектора/n24024/иван-бърнев-харесан-от-кинокритиците-на-берлинале Иван Бърнев – харесан от кинокритиците на Берлинале], Bgnewsroom.com, 16.02.2007 * [http://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/story/1268355668-Ivan_Barnev.html Резюме, bTV.bg] * [https://web.archive.org/web/20140308212701/http://www.kozelat.com/bg-cv-barnev.php CV на Иван Бърнев на сайта на филма „Козелът“] * [http://theatre.art.bg/иван-бърнев__159 Иван Бърнев в Theatre.art.bg] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Бърнев, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Добрич]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] 1ndv3kae5fb69uufpkq5iwzzsc6b3m5 Ди Си Комикс 0 127354 12896607 12889897 2026-05-02T22:06:47Z ~2026-21129-15 391546 /* Игрални филми */ 12896607 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Ди Си Комикс | име-оригинал = DC Comics | лого = DC_Comics_2024.svg | лого-описание = | px = 150 | тип = публична компания | индустрия = книгоиздаване | жанр = комикси | основаване = 1934 г. (под името „Нешънъл Комик Пъбликейшънс“)<ref name="fif">{{cite book |title= „Fifty Who Made DC Great“ |last=Marx, Cavalieri and Hill; |first=Barry, Joey, Thomas |authorlink= |coauthors= |year=1985 |publisher=DC Comics |location= |isbn= |pages=5 |url= |accessdate=}}</ref><br>1961 г. (под името „Нешънъл Периодикъл Пъбликейшънс“)<br>1977 г. (като „Ди Си Комикс“) | основател = Малкълм Уийлър-Никълсън | град = бул. „Уорнър“ 4000, [[Бърбанк]], [[Калифорния]] | страна = [[САЩ]] | ключови фигури = [[Джим Лий]] (президент и главен творчески директор)<br>Ани Де Пийс (старши вицепрезидент и главен мениджър)<br>Мари Джейвинс (главен редактор) | продукция = списания | собственик = Кини Нешънъл Къмпани (1967–1972)<br>Уорнър Комюникейшънс (1972–1990)<br>Тайм Уорнър (1990–2001; 2003–2009)<br>АОЛ Тайм Уорнър (2001–2003)<br>[[Ди Си Ентъртейнмънт]] (2009–настояще) | сайт = [http://dccomics.com/ dccomics.com] | общомедия = DC Comics }} '''„Ди Си Комикс“''' ({{lang|en|DC Comics}}) e американско издателство на [[комикс|комикс списания и книги]] и водеща единица на „[[Ди Си Ентъртейнмънт]]“,<ref name="CBRDE">{{cite web|last=Melrose|first=Kevin|date=October 10, 2009|title=DC Entertainment – what we know so far|url=https://www.cbr.com/dc-entertainment-what-we-know-so-far/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20090913142220/http://robot6.comicbookresources.com/2009/09/dc-entertainment-what-we-know-so-far/|archive-date=September 13, 2009|access-date=December 13, 2021|website=Comic Book Resources}}</ref><ref name="dccomics.com">{{cite press release|url=http://www.dccomics.com/blog/2017/05/05/dc-entertainment-expands-editorial-leadership-team|title=DC Entertainment Expands Editorial Leadership Team|date=May 5, 2017|publisher=DC Entertainment|access-date=May 11, 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170513042600/http://www.dccomics.com/blog/2017/05/05/dc-entertainment-expands-editorial-leadership-team|archive-date=May 13, 2017|url-status=live}}</ref> дъщерна компания на [[Уорнър Брос Дискавъри]].<ref>{{Cite magazine |author=Brent Lang |author2=Matt Donnelly |date=April 14, 2022 |title=Warner Bros. Discovery Exploring Overhaul of DC Entertainment (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2022/film/news/dc-warner-bros-discovery-zaslav-hbo-max-1235232185/ |access-date=April 17, 2022 |magazine=Variety |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |date=June 1, 2022 |title=Inside David Zaslav's Overhaul of the Warner Bros. Movie Division {{!}} Analysis |url=https://www.thewrap.com/warner-bros-discovery-movie-division-shakeup-analysis/ |access-date=June 5, 2022|language=en-US}}</ref> Ди Си е една от най-големите и стари [[американски комикс]] компании (заедно с „[[Марвел Комикс]]“); те държат правата за редица популярни [[супергерой|супергерои]], част от които са: [[Супермен]], [[Батман]], [[Жената-чудо|Жената чудо]], [[Аквамен]], [[Светкавицата]], Киборг, [[Зеления фенер]], Шазам, Човекът-ястреб, [[Зелената стрела]] и още други от [[Лигата на справедливостта]]. Повечето сюжетни линии на комиксите се развиват в [[Фиктивна вселена|измислена вселена]], наречена „[[Вселена на Ди Си|Вселената на Ди Си]]“, в която действат няколко екипа от супергерои: [[Лигата на справедливостта]], Справедливото общество на Америка, Отряд самоубийци и Тийн титаните. От издателството излизат и някои от най-популярните злодеи: [[Жокера]], [[Лекс Лутър]], Чита, Дарксейд, [[Жената-котка]], [[Рас Ал Гул]], [[Слейд Уилсън|Детстроук]], Ревърс-Флаш, Синестро, Черния Адам, Брейниак. Компанията също така публикува книги, които не са свързани с Вселената на Ди Си, например: [[Пазителите]], [[В като Вендета]] и много заглавия, част от алтернативния импринт наречен Вертиго. Инициалите „Ди Си“ (DC) идват от популярно комикс списание, издавано от компанията - „Детектив комикс“, в което супергероят [[Батман]] прави своя дебют. По-късно съкращението става официално име на бранда.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dccomics.com/ | заглавие=Официален сайт на ДиСи |достъп_дата =24 септември 2017 |издател=ДиСи Комикс |цитат= |език=en }}</ref> Първоначално адреса на компанията е 432 „Четвърто авеню“, [[Манхатън]]. После офиси на Ди Си са открити на 480 и 575 „Лексингтън авню“, 909 „Трето авеню“, 75 „Рокфелер плаза“, 666 „Четвърто авенюа“ и 1325 „Авенюто на Америките.“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dcindexes.com/features/publisher.php?publisher=DC&more=true | заглавие=Addresses: | достъп_дата=24 септември 2017 | издател=DC Comics | цитат= | език=en | архив_дата=2017-06-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170628201847/http://dcindexes.com/features/publisher.php?publisher=DC&more=true }}</ref> Главните офиси се намират на 1700 [[Бродуей]], [[Мидтаун Манхатън]], [[Ню Йорк]]. През октомври 2013 г. е съобщено, че „Ди Си Ентъртеймънт“ ще премести своите главни офиси в [[Бърбанк]], [[Калифорния]] в 2015 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dailynews.com/2015/08/29/dc-comics-home-of-batman-superman-moves-headquarters-to-burbank/ | заглавие=„DC Comics, home of Batman, Superman, moves headquarters to Burbank“ |достъп_дата =24 септември 2017 |фамилно_име=Yarbrough |първо_име=Beau |дата=29.08.2015 |труд= |издател=Daily News |цитат= |език=en }}</ref> Издателство „[[Рандъм Хаус]]“ се занимава с дистрибуцията на комиксите на Ди Си до книжарниците,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/new-titles/adult-announcements/article/14462-dc-comics-random-house-ink-distribution-pact.html | заглавие=„DC Comics, Random House Ink Distribution Pact“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име=Reid |първо_име=Calvin |дата=05.09.2007 |труд= |издател=publishersweekly.com |цитат= |език=en }}</ref> докато друга компания „Даймънд Комикс“ отговаря за доставките до специализирани магазини за комикс книги.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://retailer.diamondcomics.com/Home/1/1/28/225 | заглавие=„Welcome to Diamond Comic Distributors' Retailer Services“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Diamond Comics |цитат= |език= en}}</ref> През 2016 г. е обявено, че Ди Си Компъни и техните основни конкуренти „[[Марвел Комикс]]“ (притежавани от 2009 г. от „[[Уолт Дисни Къмпани]]“ – основен конкурент на Тайм Уорнър) споделят 70% от американския пазар за комикси.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.bleedingcool.com/2016/09/16/dc-comics-humiliates-marvel-with-august-2016-marketshare-as-diamond-sets-a-record-month-of-sales/ | заглавие=„DC Comics Humiliates Marvel With August 2016 Marketshare, As Diamond Sets A Record Month Of Sales“ |достъп_дата =28 септември 2017 |фамилно_име=Johnston |първо_име=Rich |дата=16.09.2016 |труд= |издател=Bleeding Cool |цитат= |език=en }}</ref> == История == === Произход === [[Файл:Major Malcolm Wheeler-Nicholson.jpg|мини|ляво|Полковник Малкълм Уилър - основател на „Национален съюз за издаване“, която се разраства в „Ди Си Комикс“.]] Предприемачът майор Малкълм Уийлър-Никълсън основава „Национален съюз на издаването“ през есента на 1934 г.<ref name="fif" /><ref>{{cite book |title= „Ron Goulart's Great History of Comics Books“ |last=Goulart |first=Ron |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Contemporary Press |location= |isbn=0-8092-5045-4 |pages=[https://archive.org/details/rongoulartsgreat0000goul/page/55 55] |url=https://archive.org/details/rongoulartsgreat0000goul|accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= „The Comic Book in America: An Illustrated History“ |last=Benton |first=Mike |authorlink= |coauthors= |year=1989 |publisher=Taylor Publishing |location=Dallas, Texas |isbn=978-0-87833-659-3 |pages=17 – 18 |url=https://archive.org/details/comicbookinameri0000bent|accessdate=}}</ref> Компанията дебютира с комикс списание във формат [[размери на хартията|279 × 432]] и заглавие „New Fun: The Big Comic Magazine #1“ (корицата е издадена февруари 1935 г.)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/issue/85/ | заглавие= „New Fun #v1#1“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Второто заглавие на издателството е „Ню комикс, Брой 1“ (декември 1935), в размер, който се приближава до стандартния формат за комикс книга в периода, наричан от фенове и историци като „[[Златна епоха на комиксите]]“. Формата е малко по-голям от днешния приет.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/71/ | заглавие= „New Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Това заглавие прераства в „Адвенчър комикс“, което става едно от най-дълго просъществувалите на пазара списания. Последният му брой, издаден под номер 503, излиза 1983 г. През 2009 г. Ди Си връща „Адвенчър комикс“ с оригиналната му номерация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.comics.org/series/32602/ | заглавие= „Adventure Comics“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |издател=Grand Comics Database |цитат= |език=en }}</ref> Бъдещите създатели на [[Супермен]] Джери Сийгъл и Джо Шустър създават персонажа Доктор Окулт през 1935 г. Това е най-старият [[супергерой]] на Ди Си Комикс, който все още действа във вселената на Ди Си. Третото и последното заглавие на Уийлър-Никълсън се казва „Детектив комикс“. Корицата на първия брой е планувана да се издаде декември 1936, но премиерата закъснява с три месеца и продуктът излиза март 1937 г. Комикс списанието ще се превърне в сензация, поради представянето на супергероя [[Батман]] в брой 27 от май 1939 г. През 1937 г. Уийлър-Никълсън задлъжнява към собственика на печатница и дистрибутор Хари Доненфелд. Доненфелд също издава пълп списания и действа като главен изпълнителен директор на дистрибутора на списания „Индипендънт нюс“. Основателят на Нешънъл е принуден да вземе собственика като партньор, за да пусне на пазара „Детектив комикс, брой 1“. Компания „Детектив комикс“ е формирана с основатели Уийлър-Никълсън и Джак Лебовитц – счетоводител на Доненфелд. Майорът остава още няколко години, в които проблемите с паричните потоци продължават. Преди той да напусне през 1937 г. „Детектив комикс“ купува остатъците от Национален съюз, познат още като „Национално издателство“, на аукцион.{{hrf|Jones|2004|125}} Скоро след това компанията стартира ново заглавие „[[Екшън комикс]]“, чийто първи брой представя герой от нов [[архетип]], който скоро ще бъде наречен „супергерой“. Името на персонажа е [[Супермен]]. „Екшън комикс, брой 1“ от юни 1938 г. става хит на пазара и дава начало на една от най-продължителните комикс поредици. Следващите години „Детектив комикс“ представя и други популярни супергерои като Пясъчния човек и Батман. На 22 февруари 2010 г. копие на „Екшън комикс №1“ е продадено на аукцион от анонимен продавач на анонимен купувач за 1 милион долара, подобрявайки предишния рекорд от $317 000 на друго в по-лошо състояние копие от предната година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.crainsnewyork.com/article/20100222/FREE/100229983 | заглавие=„Superman's debut sells for $1M at auction“ |достъп_дата =7 октомври 2017 |дата=22.02.2010 |труд=Associated Press |издател=Crain's New York Business |цитат= |език=en }}</ref> === Златна епоха === „Национален съюз на издаването“ е слят с „Детектив комикс“, за да се формира „Национално издателство за комикси“ на 30 септември 1946 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.scribd.com/doc/298839638/Young-April-12-1948-Findings-of-Facts | заглавие=„Young April 12, 1948 Findings of Facts“ |достъп_дата =16 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=12.04.1948 |труд= |издател=scribd.com |цитат= |език=en }}</ref> който поглъща числящия се към него концерн на Макс Гейнс и Лебовитц издателство „Оу-Американс“. Същата година Гейнс оставя Лебовитц да откупи неговата част, като запазва само „Разкази в картинки от Библията“, които да послужат за основа на неговата нова компания „И Си Комикс“. На този етап Лебовитц бързи организира сливането на Оу-Американс и Детектив комикс в „Национален комикс“, след това взима в ръце управлението на новата компания, дистрибуторството на „Индипендънт Нюс“ и свързаните с тях фирми и ги обединява в една корпорация с името „Национално издателство за периодика“.{{hrf|Jones|2004|223}} Тази копурация започва да търгува публично на фондовата борса през 1961 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9902EED91531E53ABC4B51DFBF668389679EDE&legacy=true | заглавие=„Advertising: Superman Faces New Hurdles; Publishers of Comic Books Showing a Decline Television Termed Chief Reason for Revenue Drop“ |достъп_дата =16 октомври 2017 |фамилно_име=Bart |първо_име=Peter |дата=23.09.1962 |труд=Section Business & Finance, Page 166, Column, words |издател=The New York Times |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{cite book |title= Comics Buyer's Guide 1996 Annual: The Standard Reference for Today's Collector |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher=Krause Pubns Inc. |location= |isbn=0873414063 |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref> Въпреки официалните си наименования – „Национален комикс“ и „Национално издателство за периодика“, компанията започва да се представя като „Супермен-Ди Си“ още през 1940 г. Издателството става популярно сред читателите си като Ди Си Комикс години преди официалното приемане на това име през 1977 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bloomberg.com/research/stocks/private/snapshot.asp?privcapId=7621531 | заглавие=„Company Overview of DC Comics, Inc.“ |достъп_дата =14 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Bloomberg Businessweek |цитат= |език= en}}</ref> [[Файл:C. C. Beck 1982.jpg|мини|дясно|Си Си Бек – създателят на супергероя Капитан Марвел]] Компанията започва да противопоставя твърдо срещу това, което се нарича „нарушение на авторските права“ чрез имитация на даден продукт. Пример за това е Човекът-чудо на „Фокс комикс“, който (базирайки се на показанията в съда) се появява като копие на Супермен. Ди Си продължават със съдебните процеси, като съди „Фолкит комикс“ заради най-популярният им супергерой [[Капитан Марвел]]. Този път между двамата персонажи има известна разлика – Капитан Марвел се сдобива със своите суперсили посредством магия. Въпреки това съдът решава, че е имало съществено и преднамерено копиране. През 1953 г. Фолкит капитулира, заради намаляващите продажби и прогнозите за банкрут. Година по-късно компанията продава правата за Капитан Марвел на Ди Си, които през 1972 г. възраждат суперероя под заглавие „Шазам!“. Художник на поредицата е оригиналния автор Си Си Бек. Междувременно изоставения супергерой е бил взет през 1967 г. от [[Марвел Комикс|Марвел]], които забраняват на Ди Си да използват името му, за да не се бърка с техния Капитан Марвел. Героят обаче никога не възвръща предишната си слава. По-късно Капитан Марвел участва в телевизионен игрален сериал, излъчван събота сутринта, и печели място във Вселената Ди Си. Когато популярността на супергероите спада през 40-те години, компанията се фокусира върху жанрове като [[фантастика|научна фантастика]], [[уестърн]], [[хумор]] и [[романс]]. Ди Си рядко издава [[криминална литература|криминални комикси]] и [[ужаси|комикси на ужасите]], които са банални като сюжет, за да избегнат жестоката критика от средата на 50-те към тези тематики. Екшън комикс и Детектив комикс, двете най-дълготрайни комикс издания, продължават да излизат на книжния пазар. === Сребърна епоха === В средата на 50-те редакционният директор Ървинг Донанфелд и издателят Лебовиц карат редактора Юлиъс Шварц (чийто корени тръгват от пазара за [[научна фантастика|научнофантастични]] романи) да създаде самостоятелно издание, посветено на супергероя [[Светкавицата]] за пробното заглавие „Шоукейз“. Вместо да възроди предишния персонаж Шварц решава да наеме писателите Робърт Канихър и Джон Брум, художника с молив Кармин Инфертино и контуровчика Джо Куберт, с които да създаде напълно нов високоскоростен бегач. Те преработват и модернизират цивилния облик на персонажа, неговия костюм и произход, подкрепяйки всичко това с научнофантастичен уклон. Преустановяването на вида на Светкавицата в „Шоукейз № 4“ (октомври 1956) се оказва достатъчно популярен и скоро следва подобно преоформяне на героя [[Зеления фенер]], представянето на модернизирания тим от супергерои [[Лигата на справедливостта|Лигата на справедливостта на Америка]] (ЛСА) и много други супергерои. Това възвестява началото на период, наречен от историците и феновете „[[Сребърна епоха на комиксите]]“. Нешънъл не променя цялостния вид на своите големи персонажи (главно Супермен, Батман и Жената чудо), но радикално модернизират част от тях. Семейството на Супермен, по това време под редакцията на Морт Уейсингър, е попълнено от герои, които издържат на времето, като: [[Супергърл]], Бизаро и Брейниак. Заглавията за Батман, редактирани от Джак Шиф, представят успешните персонажи: Батуомън, Бат-гърл, Ейс бат-хрътката и Бат-Мит, като опит да се модернизира комикса с ненаучнофантастични елементи. Шварц, заедно с художника Инфернито, съживяват Батман и дават начало на това, което компанията ще нарече „Нов облик“, връщайки супергероя в началното му амплоа на детектив. През това време редакторът Канихър успешно представя цялото семейство на Жената чудо – персонажи, които имат фантастични приключения, премесени с митологичен контекст. От 40-те години, когато Супремен, Батман и много от другите герои на компанията започват да участват заедно в различни истории, персонажите на Ди Си поделят единно общество, десетилетия по-нататък наречено от феновете „Вселената на Ди Си“. С историята „Светкавицата от два свят“ (Flash of Two Worlds) във Flash #123 (септември 1961) редакторът Шварц (тандем с писателя Гарднър Фокс и художниците Инфантино и Джо Джиела) представят концепция, която позволява героите от Златната епоха да бъдат поставени в общество, обяснено като свят от друго измерение и наречено „Земя 2“, противоположно на света на модерните герои „Свят 1“. Този процес дава основи на това, което по-късно ще бъде определяно с названието „Мултивселената на Ди Си“. Представената от Ди Си нов изглед на супергероите не остава незабелязан от другите комикс компании. През 1961 г., подтикнати от успеха на ЛСА (Лигата на справедливостта от Америка), писателят редактор [[Стан Лий]] и художникът [[Джак Кърби]] от [[Марвел Комикс]] откриват Под-Сребърната епоха или наречена още „Марвел епоха“ с дебютното издание на [[Фантастичната четворка]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.psu.edu/dept/inart10_110/inart10/cmbk6silver.html |заглавие=„Integrative Arts 10“ / „The Silver Age“ |достъп_дата=28 юли 2018 |фамилно_име=Coville |първо_име=Jamie |дата= |труд= |издател= |цитат= |език=en |архив_дата=2018-06-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180614151434/http://www.psu.edu/dept/inart10_110/inart10/cmbk6silver.html }}</ref> Според сведенията, Ди Си игнорира първоначалния успех на Марвел, докато новата компания не натрупва значителни печалби и става фактор на пазара. По това време Ди Си за на загуба и старото ръководство не е в състояние да разбере как такава малка компания може да постигне такъв значителен успех. За пример, когато продукцията на Марвел е проучвана на срещи – новата компания се съсредоточава върху по-усъвършенстван начин на повествование и предаване на историята чрез визуалните елементи, което включва поява повече на червения цвят или речеви балон на корицата, или строга грубост на интериора, по-възприемчив за читателите. Когато Лий чува, че Ди Си предприема експериментални опити да възприемат по-простите подробности, той е учуден от това решение. Писателят предприема директни оспорвания срещу тези предложения в изданията на Марвел, когато продажбите се усилват, за да осуети конкуренцията между двете фирми.<ref>{{Цитат периодика| last = Eury | first =Michael | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =юли | title =„The Doom Patrol Interviews: Editor's Note“ | journal =Back Issue! – TwoMorrows Publishing | volume = | issue =(65): 37 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Това пренебрегване на влиянието на Марвел не се отразява на добрите писатели от този период, въпреки че някои от тях правят опити да подражават неративния подход на Марвел. Чист пример е серията от комикси „Обречен патрул“ на Арнолд Дрейк, който разказва за отбор от супергерои аутсайдери, всеки от тях борещ се със странните си сили.<ref>{{Цитат периодика| last = Eury | first =Michael | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month =юли | title =The Doom Patrol Interviews: Editor's Note | journal =Back Issue! | publisher =TwoMorrows Publishing | location = Raleigh, North Carolina | volume = | issue =(65): 37 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang = }}</ref> По-късно Дрейк спекулира, че продуктът е бил изплагиатстван от Стан Лий за създаването на [[Х-Мен]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://newsarama.com/general/ArnoldDrake/DrakneInterview.htm |заглавие=Talking to Arnold Drake |достъп_дата=28 февруари 2019 |фамилно_име=Epstein |първо_име=Daniel Robert |дата=11 ноември 2005 |труд= |издател=Newsarama |цитат= |език=en |архив_дата=2007-10-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071011174524/http://newsarama.com/general/ArnoldDrake/DrakneInterview.htm }}</ref> Младият художник Джо Шутър подражава на сюжетите на Марвел, когато пише за Ди Си. Шустър попива много от наученото от двете компании, което личи в комиксите за Легион за супер-герои.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nycgraphicnovelists.com/2010/07/jim-shooters-secret-origin-in-his-own.html |заглавие=„Jim Shooter's Secret Origin, in his Own Words - Part One“ |достъп_дата=28 февруари 2019 |фамилно_име=Irving |първо_име=Christopher |дата=20 юли 2012 |труд= |издател=Wayback Machine |цитат= |език=en |архив_дата=2018-08-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180820204839/http://www.nycgraphicnovelists.com/2010/07/jim-shooters-secret-origin-in-his-own.html }}</ref> Телевизионният [[сериал]] „[[Батман (сериал)|Батман]]“ от 1966 г., излъчван по телевизия „[[Ей Би Си]]“, предизвикват временно увеличение на продажбите на комикс книги и кратък интерес към предавания със супергерои в анимационния блок събота сутрин. Компанията „Филмайшън“ създава повече от първоначалните анимации на Ди Си. Компанията значително осветлява тона на много от своите комикси – особено Батман и Детектив комикс – за да паснат добре на „кемп“ естетиката на телевизионните сериали. Тази естетика съвпада с прочутото „Гоу-гоу чекс“, което представлява дизайн на корицата на комикс книгата отстрани, имитиращ дъската на шах – черни и бели квадрати. Такива корици Ди Си пуска от периода февруари 1966 г. до август 1967 г. Несполучлив опит на тогавашния редактор Ървин Доненфелд да направи продукцията на Ди Си „открояваща се в автоматите за вестници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.newsfromme.com/archives/2004_12_01.html#009267 |заглавие=„Irwin Donenfeld, R.I.P." by Mark Evanier, December 1, 2004“ |достъп_дата=28 февруари 2019 |дата=18 май 2008 |труд= |издател=Wayback Machine |цитат= |език=en |архив_дата=2008-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080518104754/http://www.newsfromme.com/archives/2004_12_01.html#009267 }}</ref> През 1967 г. художникът за Батман Инфернито (изработил популярни персонажи от Сребърната епоха като [[Батгърл]] и Фантома странник) се издига от арт директор до редакционен директор на Ди Си. Пред това време популярността на набиращия сили съперник Марвел все повече заплашват да свалят Ди Си от дълго заеманото първо място в комикс индустрията. Инфернито прави опити да вдъхне живот на компанията, като се фокусира върху рекламирането на нови заглавия и персонажи. Новият материал е насочен върху нарастващата по-възрастната група читатели, която Марвел създава след успешните им опити да рекламират супрегерои в тийнейджърска възраст. Новият директор също така наема млади таланти като екс-Марвел художник, и един от създателите на [[Спайдър-Мен]], [[Стив Дитко]] и обещаващите новаци Нийл Адамс и Дани ОꞌНийл. Той заменя някои от редакторите на Ди Си с художествени редактори, включващи Джо Куберт и Дик Джардино, които да дадат на новата продукция по-критично артистичен поглед. === Бронзова епоха === След иновациите с научна фантастика по време на Сребърната епоха, комиксите от 70-те и 80-те, период познато като Бронзовата епоха, вземат по-[[Натурализъм (литература)|натуралистични]] и понякога по-мрачни теми за сюжет. Използването на забранени наркотици – тема забранявана от цензура „Код на комиксите“ – изрично се появява за първи път в историята на Марвел „Прераждането на Зеления гоблин“ в „Невероятният Спайдър-мен“ № 96 (май 1971). В отговор на това Кодексът променя своята политика и Ди Си предлага сюжетна линия засягаща въпроса с наркотиците. Писателят Денис О͗Нийл и художникът Нийл Адам започват [[Зеления фенер]] с историята „Наркоманите не летят“. Серията е наречена Зеления фенер / Зелената стрела № 85 (септември 1971), която изобразява Спиди, помощник тийнейджър на супергероя стрелец [[Зелената стрела]]. Момчето се престрастява към хероина. Жанет Кан, бивш издател на списания за деца, заменя Инфантино като главен редактор през януари 1976 г. Ди Си се опитва да се конкурира с нарастващия Марвел като увеличава драстично продукцията и се опитва да наводни пазара със своя стока. Това включва започване на поредици с участието на нови персонажи като Огнена буря и Сянка, Променящия се човек. Увеличавата се и набора на заглавията с герои, които не попадат в типа на супергероите, с което се прави опит за завръщане в дните пред Уертъм, преди войната. През юни 1978 г., пет месеца преди излизането на [[Супермен: Филмът|първия филм за Супермен]], Кан разширява още повече линията и увилачава броя заглавия и страници; цената нараства от 35 цента на 50 цента. Много от сериите получават допълнително осем страници, докато други се сдобиват с целия допълнителен пакет от двадесет и пет страници. Това е ход наречен от компанията „Ди Си експлозия“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | заглавие = „Publishorial: Onward and Upward“ | достъп_дата = 24 септември 2020 | фамилно_име = Kahn | първо_име = Jenette | дата = септември 1978 | издател = DC Comics | формат = gif | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140329065319/http://www.dialbforblog.com/archives/252/publishorial.gif | архив_дата = 29 март 2014 | език = en }}</ref> Ходът обаче не е успешен и компанията родител „Уорнър“ прекратява неуспешната поредица и уволнява много служители, което кара наблюдателите да наречат този срив „Ди Си имплозия“.<ref>The DC Implosion", ''The Comics Journal No. 41'' (August 1978), pp. 5–7.</ref> През септември 1978 г. линията драстично се съкращава, връща се стандартния размер на книгата и 17-те страници, но цената остава все още увеличена от 40 цента.<ref>Post-Implosion Fill-In Fallout", ''The Comics Journal No. 43'' (December 1978), p. 13</ref> До 1980 г. книгите достигат отново 50 цента с брой на страниците 25, в които страниците с история заменят рекламите. Търсейки начини за увеличаване на пазарния дял, новият екип, създаден от издателя Кан, вицепрезидента Пол Левиц и главния редактор Джордано обръща внимание на проблема за липсата на талантливи писатели и художници. За тази цел – следвайки примера на „Атлас/Сийборд Комикс“ и независими компании като „Еклипс Комикс“<ref>{{cite news |last=Steranko |first=Jim |date=февруари 1975 |title=Mediascene quote=Стратегията на издателя на „Атлас/Сийборд Комикс“ Мартин Гудман, наречена „Давид и Голиат, е коварен и опростен - възможно да се сметне за мръсна тактика за съравнование - [и се състои] от [неща] като висок брой страници, процесът на създане на илюстрация е поверен напълно в ръцете на художника, както и правата за създане на персонаж и известна доза професионална учтивост.“}}</ref> – Ди Си започва да предлага привилегии вместо стандартното споразумение за място под наем, в което създателите работят срещу фиксирана заплата и се подписват на всички свои произведения. Привилегиите са финансов стимул, свързан с успеха на трудовете на работниците. В крайна сметка, прилагането на тези стимули се оказва подходящо, имайки се предвид главния редактор на Марвел Джим Шустър, който чрез своят авторитарен маниер на управление, успява да изгони много от креативния екип, и личности като Рой Томас, Джийн Колан, Марв Уолфман и Джордж Перез простъпват на работа в Ди Си.<ref>Tucker. ''Slugfest''. pp. 112–3</ref> В допълнение, компанията създава индустриална концепция за ограничена поредица, повлияни от популярния по това време телевизионен жанр на минисериала, както и прекомерния брой заглавия, които се разпадат в рамките на няколко издания. Тази форма на публикуване позволява създаването на стегнати сюжети с изразен край и начало, които имат по-гъвкав формат без да губят своята креативност и ограничава анторите да се впускат в безкраен и нерегламентиран ангажимент. Първата такава лимитирана история е „Свят от криптон“ през 1979 г., чийто положителен пример води до подобни примери, като си стига до амбициозни продукции, с най-добър пример „Камелот 3000“, пуснат за директна продажба през 1982 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | заглавие = „"GHM Columns: GHM Staff: Steve Higgins A+ Graphic Novels &#93“ | достъп_дата = 9 октомври 2020 | издател = Newcomicreviews.com | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120204110919/http://www.newcomicreviews.com/GHM/columns/A+/archives/071103.html | архив_дата = 4 февруари 2014 | език = en }}</ref> Тези промени в политиката оформят бъдещето на медията и в краткосрочен план позволиха на Ди Си да привлече писатели и художници от конкурентния Марвел и да насърчи стабилността на отделните заглавия. През ноември 1980 г. Ди Си стартира все още продължаващата поредица „Новите тийн титани“ от писателя Марв Волфман и художника Джордж Перес, двама популярни и талантливи създатели с множество успехи. Техният супергеройски екип наподобява персонажите от серията на Марвел „Х-мен“, но вкоренен в историята на Ди Си. Комиксите печелят значителни продажби,<ref>MacDonald, Heidi D. ''DC's Titanic Success'', The Comics Journal No. 76 (October 1982), pp. 46–51</ref> отчасти благодарение на стабилния творческия екип, който продължава със заглавието цели шест години. В допълнение, Волфман и Перес се възползваха от опцията с ограничени серии, за да създадат отделно заглавие – „Истории за новите тийн титани“. В лимитираната поредица е представен произхода на героите, без да се нарушава наратива на главните серии или да се натовари екипи с ново задължение за дълготрайна поредица. === Модерна епоха === Успешната реализация на Тийн титаните от Сребърната епоха води редакторите на Ди Си<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nerdist.com/article/why-teen-titans-dc-comics-most-important-but-undervalued-franchises/ | заглавие = „Why TEEN TITANS Is DC Comics’ Most Important (But Undervalued) Franchise“ | достъп_дата = 21 декември 2020 | фамилно_име = Diaz | първо_име = Eric | дата = 30 август 2016 | издател = Nerdist | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20171118073919/https://nerdist.com/why-teen-titans-dc-comics-most-important-but-undervalued-franchises/ | архив_дата = 18 ноември 2017 | език = en }}</ref> до решението да разширят Вселената на Ди Си. Резултатът е ограничената серия от 12 броя „Кризи на вечните земи“, създадена от Волфман и Перез. Това дава и възможност компанията да редактира прекалено заплетената история на някои от персонажите и да поправи несъотвествията във взаимотношенията между тях. Публикуван е наръчник в два тома, озаглавен „Историята на Вселената на Ди Си“, в които са описани преработените версии на историите на главните персонажи на Ди Си. Кризите включват редица смъртни загуби на герои, които оформят Вселената на Ди Си в следващото десителетие и разделя времевата линия на преди излизането на Кризи от след появата му. В същото време друга промяна на Ди Си започва публикуването на хорър заглавия без участието на супергерои. В началото на 1984 г. британският писател Алън Мур създава серията на ужасите „Сага за блатното чудовище“ и скоро други известни писатели като [[Нийл Геймън]] и Гранд Морисън започват да работят свободно за компанията. Резултата на този поток от хорър и фентъзи комикси е възникването импринта „Вертиго“ през 1993 г., който е ориентиран към по-възрастните читатели и не е подложен на цензура от Комикс кода.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://comicvine.gamespot.com/vertigo/4010-521 | заглавие = „Vertigo (Publisher) – Comic Vine“ | достъп_дата = 21 декември 2020 | издател = Comic Vine | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170715180039/https://comicvine.gamespot.com/vertigo/4010-521/ | архив_дата = 15 юли 2017 | език = en }}</ref> Двете лимитирани серии на Ди Си „Завръщането на Черният рицар“ на Франк Милър и „Пазителите“ на Мур и художника Дейв Гибънс привличат вниманието на главната преса, заради своя мрачен и многопластов психологически елемент и представяне на персонажа на антигероя.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationalreview.com/2016/03/frank-miller-dark-knight-returns-superhero-antihero/ | заглавие = „Batman's Dark Side“ | достъп_дата = 21 декември 2020 | издател = National Review | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170407131449/http://www.nationalreview.com/article/432973/batmans-dark-side | архив_дата = 7 април 2017 | език = en }}</ref> Заглавията помагат критиката да обърне по-сериозно внимание към формата на комикса. Комикс книгата навлиза в книжния пазар със своите издания за колекционери и скъпи меки корици. В средта на 80-те някои от най-дълго просъществувалите военни поредици на Ди Си виждат своя край. Сред тях са „Саржант Рок“, „Редник Битка“, „Незнайният войник“ и „Странни военни истории“. === Тайм Уорнър и импринт (90-те) === През март 1989 г. „Уорнър Комуникейшън“ (Warner Communications) се слива в компанията „[[Тайм (компания)|Тайм]]“ (Time Inc.), което прави Ди Си Комикс филиал на „Тайм Уорнър“ (Time Warner). През юни се появава на киноекран [[Батман (филм, 1989)|първият от пълнометражните филми на Тим Бъртън за Батман]]. Ди Си започва да издава серия с твърди корици „Архивни издателства на Ди Си (DC Archive Editions), което представлява колекция от ранните ключови комикс броеве. Те съдържат редки и допълнени истории, невидяни от модерните читатели. Реставрацията на много от архивните издания са ръководени от Рик Кийн с реставрация на цветовете на Боб Лероуд, дългогодишен оцветител на Ди Си. Тези колекции се опитват да припомни за всички онези оттеглили се от кариера писатели и художници, които са останали незапомнени по време на ранните години на Ди Си, когато не се отдавало достатъчно внимание на индивидуалния артист. Комикс индустрията прeтърпява бързо разрастване в ранните 90-те, благодарение на така наречените спекулативни покупки (масово закупуване на книги като колекционерски предмети, с намерение старите издания да се продадат на по-високи цени, което говори че днешните издания в бъдеще ще поскъпват драстично) и няколкото сюжета, които грабвата вниманието на мейнстрим медията. Ди Си разширява някои от по-интересните си история: тази, в която Супермен е убит, осакатяване на Батман и превръщането на Зеления фенер в суперзлодея Паралакс. Те предизвикват драстични увеличения в продажбите, но това увеличение трае за кратко, докато героите не са заменени с нови такива. Продажбите тръгват рязко надолу, тъй като индустрията изпада в затруднения и спад на цените. Призводтвато на „колекционерски издания“, чийто количество е по-важно от качеството, е оставено, когато клиентите губят интерес от тях. „Пирана Прес“ на Ди Си, заедно с дурги инпринтове (включително тези предназначени за по-зрялата публика „Вертиго“ и „Хеликс“ – научнофантастичен инпринт с краткотраен живот), са представени за да улеснят отделната диверсификация и използвани за да специализират рекламирането на самостоятелната линия на продукта. Това увеличава използването на нетрадиционни договорни споразумения, което включва драматично повишение на проектите, изцяло под ръководството на техния създател. Договорните условия водят до увеличение на творби, приветствани от критиката (най-добрият приме от тези продукти е „Вертиго“) и лицензирането на материали от дурги компании. Ди Си също нараства продукцията на формати, предназначени за посетителите на комикс магазини. Такива формати включват в себе си колекции от комикси с меки корици, индивидуални комикс серии, както и самостоятелни [[графичен роман|графични романи]]. Един от импринтите е „Импакт“, излизал от 1991 г. до 1992 г. В него супергероите са от компанията „Арчи Комикс“, чийто лиценз Ди Си закупува и ги преработва.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/newsarama/ | заглавие = „Completing the Red Circle: Talking to JMS“ | достъп_дата = 25 септември 2021 | фамилно_име = Arrant | първо_име = Chris | дата = 29 април 2009 | издател = Newsarama | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131202224714/http://www.newsarama.com/2773-completing-the-red-circle-talking-to-jms.html | архив_дата = 2 декември 2013 | език = bg }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.toonopedia.com/mlj_arch.htm | заглавие = „Archie (MLJ) Comics“ | достъп_дата = 25 септември 2021 | фамилно_име = Markstein | първо_име = Don | издател = Don Markstein's Toonopedia | архив_уеб_адрес = http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:vzfkTHvJWnIJ:www.toonopedia.com/mlj_arch.htm+http://www.toonopedia.com/mlj_arch.htm&cd=1&ct=clnk&gl=us | архив_дата = 6 септември 2021 | език = en }}</ref> Историите от тази линия са част от самостоятелна вселена.<ref name="cbr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cbr.com/jms-circles-the-dc-universe-in-red/ | заглавие = „JMS Circles the DC Universe in Red“ | достъп_дата = 25 септември 2021 | фамилно_име = Renaud | първо_име = Jeffrey | дата = 26 май 2009 | издател = CBR | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131008225108/http://www.comicbookresources.com/?page=article&id=21346 | архив_дата = 8 октомври 2013 | език = en }}</ref> Ди Си сключват издателско споразумение с „Майлстоун Медия“, което дава на компанията поредица от комикси, в които е застъпено културното и расовото различине в супергероите персонажи. DC сключи издателско споразумение с Milestone Media, което дава на DC линия комикси, включващи културно и расово разнообразна гама от герои супергерои. Въпреки че линията „Майлстоун“ спира да издава след няколко години, тя създава популярния анимационене сериал „Статик Шок“. Ди Си установява „Парадокс Прес“, за да пуска на пазара материали като широкоформатния „Голяма книга от...“, серии, в които взимат участие много художници с техни интерпретации по индивидулани теми, също така и криминални книги, като например графичната новела „Пътят към погибелта“. През 1988 г. Ди Си закупува „Уайлдсторм“, импринт на Джим Лий, който се издава под етикета на „Имидж Комикс“. Серията съжествува дълги години като отделен импринт със своя измислена вселена, стил и читатели. Като част от тази покупка Ди Си започва да издава различни заглавия под името на „Най-добрите комикси на Америка“ (America's Best Comics (ABC)), подимпринт на новоизлезилия „Уайлдсторм“. Серията е създадена от Алън Мур, и в нея са включени „Лигата на неоибкновените джентълмени“, „Том Стронг“ и „Прометеа“. Мур силно оспорва тази създадена ситуация и спира публикуването на ABC. През март 2003 г. Ди Си придобива правата за публикуване и рапространание на дълго съществуващата фентъзи комис поредица „Елфкуест“, преди това издавана на собствени разноски от създателите ѝ Уенди и Ричард Пини, които издават под заглавието „WaRP Graphics“. Тази серия е последвана от друго заглавие, което не е било притежание на Ди Си, а на комикс издателството „Тауър“ – „Агентите от T.H.U.N.D.E.R.“ Продуктът по-късно е включев в архива на Ди Си. През 2004 г. Ди Си временно придобива правата за издане върху територията на Северна Америка на някой от графичните новели на европейските издателства „2000 AD“ и „Humanoids“. Също така е сменено логото към заглавията за младите читатели с талисмана „Джони Ди Си“. Основан е инпринти „CMX“, който се занимава с принтирането на преведени на английски език манга комикси. През 2006 г. „CMX“ поема издаването на хартия на уебкомикса „Мегатокио“, преди притежание на комикс компанията „Дарк Хорс“. Ди Си се възползва от прехвърлянето на права на някои от заглавията на издателство „Кичън Синк“ и придобива правата за издаване на повече от работите на Уил Ейзнър, сред тях са серията „Спирит“ и графичните му новели. == Търговски марки == * Ди Си Юнивърс (1937–настояще) ** Янг Енимал (2016–настояще) ** УайлдСторм (1999–2010, 2017–настояще) ** Ърт-Ем (1993–1997, 2018–настояще) ** [[Ди Си Блек Лейбъл]] (2018–настояще)<ref>{{Cite press release |publisher=DC Entertainment |url=https://www.dccomics.com/blog/2018/03/08/dc-launches-new-publishing-imprint-dc-black-label|title=DC LAUNCHES NEW PUBLISHING IMPRINT DC BLACK LABEL |date=March 8, 2018 |access-date=August 17, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180826085309/https://www.dccomics.com/blog/2018/03/08/dc-launches-new-publishing-imprint-dc-black-label|archive-date=August 26, 2018 |url-status=live}}</ref> *** Сендман Юнивърс (2018–настояще) *** Хил Хаус Комикс (2019–настояще) ** Уондър Комикс (2019–настояще) ** Ди Си График Новелс фор Янг Адълтс (2020–настояще) ** Ди Си График Новелс фор Кидс (2020–настояще) * Мад (1953–настояще) == Екранизации == === Игрални филми === {{колони|2| * „[[Супермен и мъжете къртици]]“ (1951) * „[[Батман (филм, 1966)|Батман]]“ (1966) * „[[Супермен: Филмът]]“ (1978) * „[[Супермен II]]“ (1980) * „[[Блатното чудовище]]“ (1982) * „[[Супермен III]]“ (1983) * „[[Супер момиче]]“ (1984) * „[[Супермен 4: В търсене на мира]]“ (1987) * „[[Завръщането на звяра]]“ (1989) * „[[Батман (филм, 1989)|Батман]]“ (1989) * „[[Батман се завръща]]“ (1992) * „[[Батман завинаги]]“ (1995) * „[[Батман и Робин]]“ (1997) * „[[Стомана (филм)|Стомана]]“ (1997) * „[[Жената-котка (филм)|Жената-котка]]“ (2004) * „[[Константин (филм)|Константин]]“ (2005) * „[[Батман в началото]]“ (2005) * „[[Супермен се завръща]]“ (2006) * „[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]“ (2008) * „[[Пазителите (филм)|Пазителите]]“ (2009) * „[[Джона Хекс]]“ (2010) * „[[Зеленият фенер (филм)|Зеленият фенер]]“ (2011) * „[[Черният рицар: Възраждане]]“ (2012) * „[[Човек от стомана]]“ (2013) * „[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]]“ (2016) * „[[Отряд самоубийци]]“ (2016) * „[[Жената чудо (филм)|Жената чудо]]“ (2017) * „[[Лигата на справедливостта (филм)|Лигата на справедливостта]]“ (2017) * „[[Аквамен (филм)|Аквамен]]“ (2018) * „[[Шазам! (филм)|Шазам!]]“ (2019) * „[[Жокера (филм, 2019)|Жокера]]“ (2019) * „[[Хищни птици (филм)|Хищни птици]]“ (2020) * „[[Жената чудо 1984]]“ (2020) * „[[Отрядът самоубийци]]“ (2021) * „[[Батман (филм, 2022)|Батман]]“ (2022) * „[[Батгърл (филм)|Батгърл]]“ (2022) * „[[Черният Адам (филм)|Черния Адам]]“ (2022) * „[[Шазам: Яростта на боговете]]“ (2023) * „[[Светкавицата (филм)|Светкавицата]]“ (2023) * „[[Синия бръмбар]]“ (2023) * „[[Аквамен и изгубеното кралство]]“ (2023) * „[[Жокера: Лудост за двама]]“ (2024) * „[[Супермен (филм, 2025)|Супермен]]“ (2025) * „[[Супергърл (филм, 2026)|Супергърл]]“ (2026) * „[[Клейфейс]]“ (2026) * „[[Човекът на утрешния ден]]“ (2027) * „[[Батман: Част втора]]“ (2027) }} === Късометражен филм === {{колони|1| * „[[Печат на деня за Супермен]]“ (1954) }} === Анимационни филми === {{колони|2| * „[[Батман: Маската на Фантома]]“ (1993) * „[[Батман и Мистър Фрийз: Под нулата]]“ (1998) * „[[Батман от бъдещето: Завръщането на Жокера]]“ (2000) * „[[Батман: Мистерията Батуоман]]“ (2003) * „[[Батман срещу Дракула]]“ (2005) * „[[Малките титани: Проблем в Токио]]“ (2006) * „[[Супермен: Брейниак атакува]]“ (2006) * „[[Супермен: Дуумсдей]]“ (2007) * „[[Лигата на справедливостта: Новата граница]]“ (2008) * „[[Батман: Рицарят на Готъм]]“ (2008) * „[[Жената-чудо (филм, 2009)|Жената-чудо]]“ (2009) * „[[Зеления фенер: Първи полет]]“ (2009) * „[[Супермен/Батман: Обществени врагове]]“ (2009) * „[[Лигата на справедливостта: Криза на две земи]]“ (2010) * „[[Батман: Под червената качулка]]“ (2010) * „[[Супермен/Батман: Апокалипсис]]“ (2010) * „[[Супермен: Всички звезди]]“ (2011) * „[[Зеления фенер: Изумрудените рицари]]“ (2011) * „[[Батман: Година първа]]“ (2011) * „[[Лигата на справедливостта: Обречени]]“ (2012) * „[[Супермен срещу Елита]]“ (2012) * „[[Батман: Черният рицар се завръща – Първа част]]“ (2012) * „[[Батман: Черният рицар се завръща – Втора част]]“ (2013) * „[[Супермен: Освободен]]“ (2013) * „[[Лигата на справедливостта: Парадоксът на източника на конфликта]]“ (2013) * „[[Лигата на справедливостта: В капан на времето]]“ (2014) * „[[Лигата на справедливостта: Война]]“ (2014) * „[[Синът на Батман]]“ (2014) * „[[Батман: Нападение над Аркам]]“ (2014) * „[[Лигата на справедливостта: Тронът на Атлантида]]“ (2015) * „[[Батман срещу Робин]]“ (2015) * „[[Батман без граници: Животински инстинкти]]“ (2015) * „[[Лигата на справедливостта: Богове и чудовища]]“ (2015) * „[[Батман без граници: Чудовища на свобода]]“ (2015) * „[[Батман: Лоша кръв]]“ (2016) * „[[Лигата на справедливостта срещу Малките титани]]“ (2016) * „[[Батман: Убийствената шега (филм)|Батман: Убийствената шега]]“ (2016) * „[[Малки титани: Среща с дявола]]“ (2016) * „[[Лигата на справедливостта: Тъмнина]]“ (2016) }} == Външни препратки == * [http://www.dccomics.com/ Официалният сайт на Ди Си Комикс] == Библиография == * {{cite book |title= ''Men of Tomorrow: Geeks, Gangsters, and the Birth of the Comic Book'' |last=Jones |first=Gerard |authorlink= |coauthors= |year=2004 |publisher=Basic Books |location= |isbn=0-465-03657-0 |pages= |url=https://archive.org/details/menoftomorrowgee0000jone|accessdate=}} == Източници == <references /> [[Категория:ДиСи Комикс| ]] [[Категория:Уорнър Брос.]] [[Категория:Уорнър медия]] [[Категория:Дъщерни компании на Уорнър Брос Дискавъри]] [[Категория:Основани в САЩ през 1934 година]] [[Категория:Търговски марки на Уорнър Брос Дискавъри]] 3qyeen6lxj66ci2skhj79uf9xtktt50 Егист 0 131876 12896747 11000080 2026-05-03T05:39:02Z DiHri 50860 Изглаждам противоречие в текста и непреведена от руски фраза. 12896747 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | картинка = | пояснение = [[Орест]] убива Егист ([[Лувър]]) | описание = [[цар]] на [[Микена]] в [[древногръцката митология]] }} '''Егист''' ({{lang|grc|Αίγισθος|„козар“}}) в [[древногръцката митология]] е син на [[Тиест]] и неговата дъщеря [[Пелопия]], брат на [[Атрей]].<ref>[[Хигин]], ''Fabulae'' 87, 88;</ref> Тиест смятал, че той е незаконно лишен от трона на [[Микена]] от своя брат, Атрей. Двамата братя непрекъснато се борили един с друг за власт. Тиест съзблазнил жената на брат си [[Аеропа]], заради което Атрей убил синовете му, опекъл телата им и го поднесъл на масата като поканил брат си на гости. След като Тиест без да знае, хапнал от предложеното месо, решил да отмъсти на брат си за извършеното злодеяние и попитал оракула какво да направи. Оракулът казал, че дъщерята на Тиест – Пелопия трябва да роди от него син и този син ще убие Атрей. Така Пелопия родила от кръвосмешението с баща си Егист. Докато [[Агамемнон]], който е син на Атрей, участва в [[Троянска война|Троянската война]], Егист съблазнява жена му [[Клитемнестра]] и узурпира трона. След завръщането на Агамемнон от [[Троя]], двамата любовници го убиват. Агамемнон е отмъстен от сина си [[Орест]], който убива Егист и невярната си майка Клитемнестра.<ref> Schmitz, Leonhard (1867), ''Aegisthus'', in Smith, William, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, 1, Boston, pp. 26 – 27</ref> В буквален превод Егист означава ``козар``. == Литература == * Jakob Escher-Bürkli: [https://de.wikisource.org/wiki/RE:Aigisthos ''Aigisthos'']. In: [[Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]]. Band I,1, Stuttgart 1893, Sp. 972 – 974. * Wilhelm Heinrich Roscher: ''Aigisthos''. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 151 – 153 ([http://www.archive.org/stream/ausfhrlicheslexi11rosc#page/76/mode/1up Digitalisat]). == Източници == <references /> {{Царе на Микена}} {{мъниче|гръцка митология}} [[Категория:Царе на Микена]] [[Категория:Герои от древногръцката митология]] qfe4akfnlndcn6p9k4h12e7ma8qyxy4 Илияна Йотова 0 137844 12896286 12883637 2026-05-02T16:49:44Z ~2026-26575-70 394683 12896286 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | работил = {{hlist|[[журналист]]|[[политик]]|[[президент на Република България]]}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Вицепрезидент на България]] | години1 = 22 януари 2017 – 23 януари 2026 | постове2 = 6-и [[президент на България]] | години2 = 23 януари 2026 – }} | още = {{Депутат-България|40н=1}} | брак = [[Андрей Йотов]] | деца = 1 }} '''Илияна Малинова Йотова''' е [[България|българска]] [[журналистка]] и [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] (БСП), представителка на България в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) от 2007 до 2017 г., [[вицепрезидент]] на Република България от 2017 г. до 2026 г., когато става [[Президент на България|президент]] след подадената от [[Румен Радев]] оставка,<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.dnevnik.bg/izbori-2026/2026/01/19/4874397_video_na_jivo_obrushtenie_na_prezidenta_kum/|заглавие= Румен Радев: Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава (видео)|достъп_дата= 19 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= www.dnevnik.bg|автор= Александрова, Мариана}}</ref> приета от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на 23 януари същата година.<ref name=":1">[https://www.constcourt.bg/bg/act-10260 Решение на Конституционния съд на Република България, с което правомощията на президента Румен Радев се прекратяват предсрочно]</ref> Така става първата жена президент в историята на България. == Биография == === Ранни години === {{раздел-мъниче}} Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. Баща ѝ Малин Тодоров е бивш кмет на [[Сливница]], който през 2003 г. е убит от свой съгражданин заради имотен спор.<ref>[https://btvnovinite.bg/19774-Dnes_pochina_napadnatiyat_s_noj_kmet_na_Slivnitsa.html / Днес почина нападнатият с нож кмет на Сливница], btvnovinite.bg, 22 август 2003 г.</ref> Завършва [[българска филология]] с втора специалност [[френска филология|френска]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1989 г. Работи като репортерка, редакторка, водеща и завеждаща дирекция „Новини и актуални предавания“ в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] (1991 – 1997).<ref name="europarl.bg"/> Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има един син.<ref name="bgsocialists" /><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://offnews.bg/politika/koia-e-iliana-jotova-parvata-zhena-prezident-na-balgaria-859445.html|заглавие= Коя е Илияна Йотова, първата жена-президент на България|достъп_дата= 23 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= offnews.bg}}</ref> === В ръководството на БСП === {{раздел-мъниче}} Ръководи пресцентъра на [[Висш съвет на Българската социалистическа партия|Висшия съвет на Българската социалистическа партия]] (ВС на БСП) от 1997 до 2007 г. Член е на ВС на БСП от 2000 г. Заместник-председател е на Градския съвет на БСП в София от януари 2006 г.<ref name="bgsocialists">[http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3 Профил в Bgsocialists.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170731171511/http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3|date=2017-07-31}}.</ref> През 2005 г. е избрана за народен представител в Четиридесетото народно събрание от листата на „[[БСП – Обединена левица]]“ и е на тази длъжност до 2007 г.<ref name="bgsocialists" /> === В Европейския парламент === След това специализира в Националното училище по администрация – Франция от 2007 г.<ref name="europarl.bg">[http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu Профил в уебсайта на информационното бюро на Европейския парламент в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161010214034/http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu |date=2016-10-10}}</ref> и в Центъра по европейски науки, Страсбург.<ref name="bgsocialists" /> Председателства българската делегация в Парламентарната асамблея на [[франкофония]]та и е заместник-председател на парламентарната делегация в [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] (ПАСЕ).<ref name="bgsocialists" /> След [[Избори за Европейския парламент в България (2007)|изборите за Европейски парламент в България]] през май 2007 г. е депутат в ЕП от групата на социалистите и демократите.<ref name="bgsocialists" /> ==== Участия в комисии и делегации ==== Член на Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в ЕП по време на първия си мандат като евродепутат (2007 – 2009 г.).<ref name="bgsocialists" /> През втория си мандат като депутат в Европейския парламент Илияна Йотова е заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупция и пране на пари (CRIM); заместник-председател на Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Молдова; член е на Комисията по рибно стопанство (PECH), на Комисията по петиции (PETI), на Делегация в Парламентарна асамблея Евронест (DEPA); Заместник-член е на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL).<ref name="bgsocialists" /> Заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Черна гора (D-ME). Член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник на Комисия по регионално развитие, Комисия по правата на жените и равенството между половете и Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб (DMAG).<ref>[http://www.europarl.europa.eu/meps/bg/38605/ILIANA+MALINOVA_IOTOVA_home.html Профил в уебсайта на Европейския парламент], посетен на 10 октомври 2016</ref> ==== Черно море ==== [[Файл:BlackSea.jpg|мини|Посещение на комисия от ЕП]] Една от генералните теми в работата на Илияна Йотова е свързана с Черно море и мястото на черноморския регион в морската политика на ЕС. През 2010 г. тя призовава за специално внимание върху този европейски регион.<ref>[http://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/нова-политика-за-черно-море-поиска-илияна-йотова-bg Нова политика за Черно море поиска Илияна Йотова (BG)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Socialistsanddemocrats.eu, 25 февруари 2010 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> През същата година Илияна Йотова поставя въпроса за управление на орган за черноморските рибни ресурси пред Европейската комисия и разработва самостоятелен доклад – „Настоящето и бъдещото управление на риболова в Черно море“.<ref>[http://duma.bg/node/20455 Европарламентът подкрепи създаването на единен орган, който да се занимава с проблемите на Черно море], Duma.bg, 17 септември 2011 г., постен на 10 октомври 2016 г.</ref> Докладът има за цел да създаде отделен консултативен съвет, тъй като до този момент липсва каквото и да било общо споразумение между шестте държави около Черно море в областта на рибарството и всички свързани с него аспекти.<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=245518 Готвят създаването на Специализиран консултативен съвет за Черно море, обяви Илияна Йотова във Варна], Moreto.net, 25 март 2014 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> При подготовката на доклада са отчетени интересите на всички държави около Черно море и всички страни са единодушни за необходимостта от неговото приемане. На 13 септември 2011 година докладът е приет от европейските депутати в Страсбург. С този акт Черно заема място в общата европейска политика по морско дело и рибарство.<ref>[http://www.europarl.europa.eu/news/bg/news-room/20110913IPR26444/черно-море-еп-призовава-за-нова-стратегия-за-устойчиви-рибни-запаси Черно море: ЕП призовава за нова стратегия за устойчиви рибни запаси], Europarl.europa.eu, 13 септември 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> {{цитат|Искам действително да бъде направено така, че Черно море да бъде включено в големите структурни проекти, които разработва Европейският съюз в тази област, да има достатъчно финансиране, защото ние се нуждаем от много неща, свързани с екология, с туризъм и т.н.|Илияна Йотова,<ref>[http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ Илияна Йотова готви доклад за рибните ресурси в Черно море като част от бъдещата Обща рибарска политика] {{Webarchive |url=https://web.archive.org/web/20161010215349/http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ |date=2016-10-10}}, Focus-News.net, 25 юни 2010 г.</ref>|}} По инициатива на Илияна Йотова на посещение в България е делегация от Комисията по рибарство на ЕП, която се запознава с Черно море и региона, с цел подпомагане реализацията на доклада. Гуидо Милана, заместник-председател на Комисията по рибно стопанство заявява, че България е постигнала „не малко с парите от предприсъединителния фонд САПАРД, но за да продължите да се развивате, трябва да се работи много по-активно по възможностите на оперативната програма“.<ref>[http://www.duma.bg/node/17694 Членовете на Комисията по рибно стопанство на Европейския парламент: България е пълна с инициативни и предприемчиви хора], Дума, 21 юли 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> Създаден е регионален консултативен съвет за Черно море, който като отделен орган ще се грижи много повече за интересите на Черноморието и неговите рибари.<ref>[https://komentator.bg/ek-sazdava-konsultativen-savet-za-ribarstvoto-v-cherno-more/ ЕК създава консултативен съвет за рибарството в Черно море], Komentator.bg, 25 март 2014 г.</ref> ==== Задържане на български кораби ==== Илияна Йотова има участие за изхода от кризата с арестувания в румънски води български кораб от Балчик. Тя задава въпрос до Комисаря по морско дело и рибарство, Мария Даманаки, която отговаря. ''„Ако Румъния е нарушила правото на Съюза, комисията може да прибегне до всяко коригиращо действие, предвидено това право, включително и да започне процедура за нарушение съгласно разпоредбите на член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, ако е необходимо“.''<ref>[https://www.maritime.bg/2011/08/21/ек-ще-проверява-румъния-за-задържанет/ ЕК ще проверява Румъния за задържането на българския риболовен кораб]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Maritime.bg, 21 август 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> === Вицепрезидент === {{раздел-мъниче}} На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с [[Румен Радев]]. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], сайт на ЦИК.</ref> На 19 януари 2017 г. Йотова и Радев полагат клетва като вицепрезидент и президент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност. === Президент === {{раздел-мъниче}} На 23 януари 2026 г. встъпва в длъжност като [[президент на България]] след подадената от Румен Радев, президент дотогава, оставка.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> На 19 февруари 2026г. Йотова назначава служебното правителство на Андрей Гюров. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iliana.info Личен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170211072628/http://www.iliana.info/ |date=2017-02-11 }} * {{Facebook|IlianaIotova|Илияна Йотова}} {{пост списък|Вицепрезиденти на България (1990-)|6}} {{пост списък|Президент на България|6}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Йотова, Илияна}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Вицепрезиденти на България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Русофили]] a1hks4zdoo0lqyxb53r31eugt46y0ka 12896289 12896286 2026-05-02T16:51:19Z ~2026-26575-70 394683 12896289 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | работил = {{hlist|[[журналист]]|[[политик]]}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Вицепрезидент на България]] | години1 = 22 януари 2017 – 23 януари 2026 | постове2 = 6-и [[президент на България]] | години2 = 23 януари 2026 – }} | още = {{Депутат-България|40н=1}} | брак = [[Андрей Йотов]] | деца = 1 }} '''Илияна Малинова Йотова''' е [[България|българска]] [[журналистка]] и [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] (БСП), представителка на България в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) от 2007 до 2017 г., [[вицепрезидент]] на Република България от 2017 г. до 2026 г., когато става [[Президент на България|президент]] след подадената от [[Румен Радев]] оставка,<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.dnevnik.bg/izbori-2026/2026/01/19/4874397_video_na_jivo_obrushtenie_na_prezidenta_kum/|заглавие= Румен Радев: Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава (видео)|достъп_дата= 19 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= www.dnevnik.bg|автор= Александрова, Мариана}}</ref> приета от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на 23 януари същата година.<ref name=":1">[https://www.constcourt.bg/bg/act-10260 Решение на Конституционния съд на Република България, с което правомощията на президента Румен Радев се прекратяват предсрочно]</ref> Така става първата жена президент в историята на България. == Биография == === Ранни години === {{раздел-мъниче}} Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. Баща ѝ Малин Тодоров е бивш кмет на [[Сливница]], който през 2003 г. е убит от свой съгражданин заради имотен спор.<ref>[https://btvnovinite.bg/19774-Dnes_pochina_napadnatiyat_s_noj_kmet_na_Slivnitsa.html / Днес почина нападнатият с нож кмет на Сливница], btvnovinite.bg, 22 август 2003 г.</ref> Завършва [[българска филология]] с втора специалност [[френска филология|френска]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1989 г. Работи като репортерка, редакторка, водеща и завеждаща дирекция „Новини и актуални предавания“ в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] (1991 – 1997).<ref name="europarl.bg"/> Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има един син.<ref name="bgsocialists" /><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://offnews.bg/politika/koia-e-iliana-jotova-parvata-zhena-prezident-na-balgaria-859445.html|заглавие= Коя е Илияна Йотова, първата жена-президент на България|достъп_дата= 23 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= offnews.bg}}</ref> === В ръководството на БСП === {{раздел-мъниче}} Ръководи пресцентъра на [[Висш съвет на Българската социалистическа партия|Висшия съвет на Българската социалистическа партия]] (ВС на БСП) от 1997 до 2007 г. Член е на ВС на БСП от 2000 г. Заместник-председател е на Градския съвет на БСП в София от януари 2006 г.<ref name="bgsocialists">[http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3 Профил в Bgsocialists.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170731171511/http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3|date=2017-07-31}}.</ref> През 2005 г. е избрана за народен представител в Четиридесетото народно събрание от листата на „[[БСП – Обединена левица]]“ и е на тази длъжност до 2007 г.<ref name="bgsocialists" /> === В Европейския парламент === След това специализира в Националното училище по администрация – Франция от 2007 г.<ref name="europarl.bg">[http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu Профил в уебсайта на информационното бюро на Европейския парламент в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161010214034/http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu |date=2016-10-10}}</ref> и в Центъра по европейски науки, Страсбург.<ref name="bgsocialists" /> Председателства българската делегация в Парламентарната асамблея на [[франкофония]]та и е заместник-председател на парламентарната делегация в [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] (ПАСЕ).<ref name="bgsocialists" /> След [[Избори за Европейския парламент в България (2007)|изборите за Европейски парламент в България]] през май 2007 г. е депутат в ЕП от групата на социалистите и демократите.<ref name="bgsocialists" /> ==== Участия в комисии и делегации ==== Член на Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в ЕП по време на първия си мандат като евродепутат (2007 – 2009 г.).<ref name="bgsocialists" /> През втория си мандат като депутат в Европейския парламент Илияна Йотова е заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупция и пране на пари (CRIM); заместник-председател на Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Молдова; член е на Комисията по рибно стопанство (PECH), на Комисията по петиции (PETI), на Делегация в Парламентарна асамблея Евронест (DEPA); Заместник-член е на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL).<ref name="bgsocialists" /> Заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Черна гора (D-ME). Член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник на Комисия по регионално развитие, Комисия по правата на жените и равенството между половете и Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб (DMAG).<ref>[http://www.europarl.europa.eu/meps/bg/38605/ILIANA+MALINOVA_IOTOVA_home.html Профил в уебсайта на Европейския парламент], посетен на 10 октомври 2016</ref> ==== Черно море ==== [[Файл:BlackSea.jpg|мини|Посещение на комисия от ЕП]] Една от генералните теми в работата на Илияна Йотова е свързана с Черно море и мястото на черноморския регион в морската политика на ЕС. През 2010 г. тя призовава за специално внимание върху този европейски регион.<ref>[http://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/нова-политика-за-черно-море-поиска-илияна-йотова-bg Нова политика за Черно море поиска Илияна Йотова (BG)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Socialistsanddemocrats.eu, 25 февруари 2010 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> През същата година Илияна Йотова поставя въпроса за управление на орган за черноморските рибни ресурси пред Европейската комисия и разработва самостоятелен доклад – „Настоящето и бъдещото управление на риболова в Черно море“.<ref>[http://duma.bg/node/20455 Европарламентът подкрепи създаването на единен орган, който да се занимава с проблемите на Черно море], Duma.bg, 17 септември 2011 г., постен на 10 октомври 2016 г.</ref> Докладът има за цел да създаде отделен консултативен съвет, тъй като до този момент липсва каквото и да било общо споразумение между шестте държави около Черно море в областта на рибарството и всички свързани с него аспекти.<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=245518 Готвят създаването на Специализиран консултативен съвет за Черно море, обяви Илияна Йотова във Варна], Moreto.net, 25 март 2014 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> При подготовката на доклада са отчетени интересите на всички държави около Черно море и всички страни са единодушни за необходимостта от неговото приемане. На 13 септември 2011 година докладът е приет от европейските депутати в Страсбург. С този акт Черно заема място в общата европейска политика по морско дело и рибарство.<ref>[http://www.europarl.europa.eu/news/bg/news-room/20110913IPR26444/черно-море-еп-призовава-за-нова-стратегия-за-устойчиви-рибни-запаси Черно море: ЕП призовава за нова стратегия за устойчиви рибни запаси], Europarl.europa.eu, 13 септември 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> {{цитат|Искам действително да бъде направено така, че Черно море да бъде включено в големите структурни проекти, които разработва Европейският съюз в тази област, да има достатъчно финансиране, защото ние се нуждаем от много неща, свързани с екология, с туризъм и т.н.|Илияна Йотова,<ref>[http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ Илияна Йотова готви доклад за рибните ресурси в Черно море като част от бъдещата Обща рибарска политика] {{Webarchive |url=https://web.archive.org/web/20161010215349/http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ |date=2016-10-10}}, Focus-News.net, 25 юни 2010 г.</ref>|}} По инициатива на Илияна Йотова на посещение в България е делегация от Комисията по рибарство на ЕП, която се запознава с Черно море и региона, с цел подпомагане реализацията на доклада. Гуидо Милана, заместник-председател на Комисията по рибно стопанство заявява, че България е постигнала „не малко с парите от предприсъединителния фонд САПАРД, но за да продължите да се развивате, трябва да се работи много по-активно по възможностите на оперативната програма“.<ref>[http://www.duma.bg/node/17694 Членовете на Комисията по рибно стопанство на Европейския парламент: България е пълна с инициативни и предприемчиви хора], Дума, 21 юли 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> Създаден е регионален консултативен съвет за Черно море, който като отделен орган ще се грижи много повече за интересите на Черноморието и неговите рибари.<ref>[https://komentator.bg/ek-sazdava-konsultativen-savet-za-ribarstvoto-v-cherno-more/ ЕК създава консултативен съвет за рибарството в Черно море], Komentator.bg, 25 март 2014 г.</ref> ==== Задържане на български кораби ==== Илияна Йотова има участие за изхода от кризата с арестувания в румънски води български кораб от Балчик. Тя задава въпрос до Комисаря по морско дело и рибарство, Мария Даманаки, която отговаря. ''„Ако Румъния е нарушила правото на Съюза, комисията може да прибегне до всяко коригиращо действие, предвидено това право, включително и да започне процедура за нарушение съгласно разпоредбите на член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, ако е необходимо“.''<ref>[https://www.maritime.bg/2011/08/21/ек-ще-проверява-румъния-за-задържанет/ ЕК ще проверява Румъния за задържането на българския риболовен кораб]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Maritime.bg, 21 август 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> === Вицепрезидент === {{раздел-мъниче}} На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с [[Румен Радев]]. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], сайт на ЦИК.</ref> На 19 януари 2017 г. Йотова и Радев полагат клетва като вицепрезидент и президент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност. === Президент === {{раздел-мъниче}} На 23 януари 2026 г. встъпва в длъжност като [[президент на България]] след подадената от Румен Радев, президент дотогава, оставка.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> На 19 февруари 2026г. Йотова назначава служебното правителство на Андрей Гюров. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iliana.info Личен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170211072628/http://www.iliana.info/ |date=2017-02-11 }} * {{Facebook|IlianaIotova|Илияна Йотова}} {{пост списък|Вицепрезиденти на България (1990-)|6}} {{пост списък|Президент на България|6}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Йотова, Илияна}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Вицепрезиденти на България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Русофили]] fubk3dndydn4o5yfi8dndglriept04n 12896294 12896289 2026-05-02T17:01:05Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896289 на [[Special:Contributions/~2026-26575-70|~2026-26575-70]] ([[User talk:~2026-26575-70|б.]]) 12896294 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | работил = {{hlist|[[журналист]]|[[политик]]|[[президент на Република България]]}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Вицепрезидент на България]] | години1 = 22 януари 2017 – 23 януари 2026 | постове2 = 6-и [[президент на България]] | години2 = 23 януари 2026 – }} | още = {{Депутат-България|40н=1}} | брак = [[Андрей Йотов]] | деца = 1 }} '''Илияна Малинова Йотова''' е [[България|българска]] [[журналистка]] и [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] (БСП), представителка на България в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) от 2007 до 2017 г., [[вицепрезидент]] на Република България от 2017 г. до 2026 г., когато става [[Президент на България|президент]] след подадената от [[Румен Радев]] оставка,<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.dnevnik.bg/izbori-2026/2026/01/19/4874397_video_na_jivo_obrushtenie_na_prezidenta_kum/|заглавие= Румен Радев: Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава (видео)|достъп_дата= 19 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= www.dnevnik.bg|автор= Александрова, Мариана}}</ref> приета от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на 23 януари същата година.<ref name=":1">[https://www.constcourt.bg/bg/act-10260 Решение на Конституционния съд на Република България, с което правомощията на президента Румен Радев се прекратяват предсрочно]</ref> Така става първата жена президент в историята на България. == Биография == === Ранни години === {{раздел-мъниче}} Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. Баща ѝ Малин Тодоров е бивш кмет на [[Сливница]], който през 2003 г. е убит от свой съгражданин заради имотен спор.<ref>[https://btvnovinite.bg/19774-Dnes_pochina_napadnatiyat_s_noj_kmet_na_Slivnitsa.html / Днес почина нападнатият с нож кмет на Сливница], btvnovinite.bg, 22 август 2003 г.</ref> Завършва [[българска филология]] с втора специалност [[френска филология|френска]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1989 г. Работи като репортерка, редакторка, водеща и завеждаща дирекция „Новини и актуални предавания“ в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] (1991 – 1997).<ref name="europarl.bg"/> Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има един син.<ref name="bgsocialists" /><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://offnews.bg/politika/koia-e-iliana-jotova-parvata-zhena-prezident-na-balgaria-859445.html|заглавие= Коя е Илияна Йотова, първата жена-президент на България|достъп_дата= 23 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= offnews.bg}}</ref> === В ръководството на БСП === {{раздел-мъниче}} Ръководи пресцентъра на [[Висш съвет на Българската социалистическа партия|Висшия съвет на Българската социалистическа партия]] (ВС на БСП) от 1997 до 2007 г. Член е на ВС на БСП от 2000 г. Заместник-председател е на Градския съвет на БСП в София от януари 2006 г.<ref name="bgsocialists">[http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3 Профил в Bgsocialists.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170731171511/http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3|date=2017-07-31}}.</ref> През 2005 г. е избрана за народен представител в Четиридесетото народно събрание от листата на „[[БСП – Обединена левица]]“ и е на тази длъжност до 2007 г.<ref name="bgsocialists" /> === В Европейския парламент === След това специализира в Националното училище по администрация – Франция от 2007 г.<ref name="europarl.bg">[http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu Профил в уебсайта на информационното бюро на Европейския парламент в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161010214034/http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu |date=2016-10-10}}</ref> и в Центъра по европейски науки, Страсбург.<ref name="bgsocialists" /> Председателства българската делегация в Парламентарната асамблея на [[франкофония]]та и е заместник-председател на парламентарната делегация в [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] (ПАСЕ).<ref name="bgsocialists" /> След [[Избори за Европейския парламент в България (2007)|изборите за Европейски парламент в България]] през май 2007 г. е депутат в ЕП от групата на социалистите и демократите.<ref name="bgsocialists" /> ==== Участия в комисии и делегации ==== Член на Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в ЕП по време на първия си мандат като евродепутат (2007 – 2009 г.).<ref name="bgsocialists" /> През втория си мандат като депутат в Европейския парламент Илияна Йотова е заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупция и пране на пари (CRIM); заместник-председател на Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Молдова; член е на Комисията по рибно стопанство (PECH), на Комисията по петиции (PETI), на Делегация в Парламентарна асамблея Евронест (DEPA); Заместник-член е на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL).<ref name="bgsocialists" /> Заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Черна гора (D-ME). Член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник на Комисия по регионално развитие, Комисия по правата на жените и равенството между половете и Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб (DMAG).<ref>[http://www.europarl.europa.eu/meps/bg/38605/ILIANA+MALINOVA_IOTOVA_home.html Профил в уебсайта на Европейския парламент], посетен на 10 октомври 2016</ref> ==== Черно море ==== [[Файл:BlackSea.jpg|мини|Посещение на комисия от ЕП]] Една от генералните теми в работата на Илияна Йотова е свързана с Черно море и мястото на черноморския регион в морската политика на ЕС. През 2010 г. тя призовава за специално внимание върху този европейски регион.<ref>[http://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/нова-политика-за-черно-море-поиска-илияна-йотова-bg Нова политика за Черно море поиска Илияна Йотова (BG)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Socialistsanddemocrats.eu, 25 февруари 2010 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> През същата година Илияна Йотова поставя въпроса за управление на орган за черноморските рибни ресурси пред Европейската комисия и разработва самостоятелен доклад – „Настоящето и бъдещото управление на риболова в Черно море“.<ref>[http://duma.bg/node/20455 Европарламентът подкрепи създаването на единен орган, който да се занимава с проблемите на Черно море], Duma.bg, 17 септември 2011 г., постен на 10 октомври 2016 г.</ref> Докладът има за цел да създаде отделен консултативен съвет, тъй като до този момент липсва каквото и да било общо споразумение между шестте държави около Черно море в областта на рибарството и всички свързани с него аспекти.<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=245518 Готвят създаването на Специализиран консултативен съвет за Черно море, обяви Илияна Йотова във Варна], Moreto.net, 25 март 2014 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> При подготовката на доклада са отчетени интересите на всички държави около Черно море и всички страни са единодушни за необходимостта от неговото приемане. На 13 септември 2011 година докладът е приет от европейските депутати в Страсбург. С този акт Черно заема място в общата европейска политика по морско дело и рибарство.<ref>[http://www.europarl.europa.eu/news/bg/news-room/20110913IPR26444/черно-море-еп-призовава-за-нова-стратегия-за-устойчиви-рибни-запаси Черно море: ЕП призовава за нова стратегия за устойчиви рибни запаси], Europarl.europa.eu, 13 септември 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> {{цитат|Искам действително да бъде направено така, че Черно море да бъде включено в големите структурни проекти, които разработва Европейският съюз в тази област, да има достатъчно финансиране, защото ние се нуждаем от много неща, свързани с екология, с туризъм и т.н.|Илияна Йотова,<ref>[http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ Илияна Йотова готви доклад за рибните ресурси в Черно море като част от бъдещата Обща рибарска политика] {{Webarchive |url=https://web.archive.org/web/20161010215349/http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ |date=2016-10-10}}, Focus-News.net, 25 юни 2010 г.</ref>|}} По инициатива на Илияна Йотова на посещение в България е делегация от Комисията по рибарство на ЕП, която се запознава с Черно море и региона, с цел подпомагане реализацията на доклада. Гуидо Милана, заместник-председател на Комисията по рибно стопанство заявява, че България е постигнала „не малко с парите от предприсъединителния фонд САПАРД, но за да продължите да се развивате, трябва да се работи много по-активно по възможностите на оперативната програма“.<ref>[http://www.duma.bg/node/17694 Членовете на Комисията по рибно стопанство на Европейския парламент: България е пълна с инициативни и предприемчиви хора], Дума, 21 юли 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> Създаден е регионален консултативен съвет за Черно море, който като отделен орган ще се грижи много повече за интересите на Черноморието и неговите рибари.<ref>[https://komentator.bg/ek-sazdava-konsultativen-savet-za-ribarstvoto-v-cherno-more/ ЕК създава консултативен съвет за рибарството в Черно море], Komentator.bg, 25 март 2014 г.</ref> ==== Задържане на български кораби ==== Илияна Йотова има участие за изхода от кризата с арестувания в румънски води български кораб от Балчик. Тя задава въпрос до Комисаря по морско дело и рибарство, Мария Даманаки, която отговаря. ''„Ако Румъния е нарушила правото на Съюза, комисията може да прибегне до всяко коригиращо действие, предвидено това право, включително и да започне процедура за нарушение съгласно разпоредбите на член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, ако е необходимо“.''<ref>[https://www.maritime.bg/2011/08/21/ек-ще-проверява-румъния-за-задържанет/ ЕК ще проверява Румъния за задържането на българския риболовен кораб]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Maritime.bg, 21 август 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> === Вицепрезидент === {{раздел-мъниче}} На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с [[Румен Радев]]. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], сайт на ЦИК.</ref> На 19 януари 2017 г. Йотова и Радев полагат клетва като вицепрезидент и президент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност. === Президент === {{раздел-мъниче}} На 23 януари 2026 г. встъпва в длъжност като [[президент на България]] след подадената от Румен Радев, президент дотогава, оставка.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> На 19 февруари 2026г. Йотова назначава служебното правителство на Андрей Гюров. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iliana.info Личен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170211072628/http://www.iliana.info/ |date=2017-02-11 }} * {{Facebook|IlianaIotova|Илияна Йотова}} {{пост списък|Вицепрезиденти на България (1990-)|6}} {{пост списък|Президент на България|6}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Йотова, Илияна}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Вицепрезиденти на България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Русофили]] a1hks4zdoo0lqyxb53r31eugt46y0ka 12896304 12896294 2026-05-02T17:12:12Z 5530а 331033 Премахната редакция 12896294 на [[Special:Contributions/~2026-26792-05|~2026-26792-05]] ([[User talk:~2026-26792-05|б.]]) 12896304 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | работил = {{hlist|[[журналист]]|[[политик]]}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Вицепрезидент на България]] | години1 = 22 януари 2017 – 23 януари 2026 | постове2 = 6-и [[президент на България]] | години2 = 23 януари 2026 – }} | още = {{Депутат-България|40н=1}} | брак = [[Андрей Йотов]] | деца = 1 }} '''Илияна Малинова Йотова''' е [[България|българска]] [[журналистка]] и [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] (БСП), представителка на България в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) от 2007 до 2017 г., [[вицепрезидент]] на Република България от 2017 г. до 2026 г., когато става [[Президент на България|президент]] след подадената от [[Румен Радев]] оставка,<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.dnevnik.bg/izbori-2026/2026/01/19/4874397_video_na_jivo_obrushtenie_na_prezidenta_kum/|заглавие= Румен Радев: Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава (видео)|достъп_дата= 19 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= www.dnevnik.bg|автор= Александрова, Мариана}}</ref> приета от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на 23 януари същата година.<ref name=":1">[https://www.constcourt.bg/bg/act-10260 Решение на Конституционния съд на Република България, с което правомощията на президента Румен Радев се прекратяват предсрочно]</ref> Така става първата жена президент в историята на България. == Биография == === Ранни години === {{раздел-мъниче}} Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. Баща ѝ Малин Тодоров е бивш кмет на [[Сливница]], който през 2003 г. е убит от свой съгражданин заради имотен спор.<ref>[https://btvnovinite.bg/19774-Dnes_pochina_napadnatiyat_s_noj_kmet_na_Slivnitsa.html / Днес почина нападнатият с нож кмет на Сливница], btvnovinite.bg, 22 август 2003 г.</ref> Завършва [[българска филология]] с втора специалност [[френска филология|френска]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1989 г. Работи като репортерка, редакторка, водеща и завеждаща дирекция „Новини и актуални предавания“ в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] (1991 – 1997).<ref name="europarl.bg"/> Владее френски, английски и руски език. Омъжена, има един син.<ref name="bgsocialists" /><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://offnews.bg/politika/koia-e-iliana-jotova-parvata-zhena-prezident-na-balgaria-859445.html|заглавие= Коя е Илияна Йотова, първата жена-президент на България|достъп_дата= 23 януари 2026 г.|дата= 19 януари 2026 г.|издател= offnews.bg}}</ref> === В ръководството на БСП === {{раздел-мъниче}} Ръководи пресцентъра на [[Висш съвет на Българската социалистическа партия|Висшия съвет на Българската социалистическа партия]] (ВС на БСП) от 1997 до 2007 г. Член е на ВС на БСП от 2000 г. Заместник-председател е на Градския съвет на БСП в София от януари 2006 г.<ref name="bgsocialists">[http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3 Профил в Bgsocialists.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170731171511/http://www.bgsocialists.eu/?go=about&p=home&memberId=4&page=3|date=2017-07-31}}.</ref> През 2005 г. е избрана за народен представител в Четиридесетото народно събрание от листата на „[[БСП – Обединена левица]]“ и е на тази длъжност до 2007 г.<ref name="bgsocialists" /> === В Европейския парламент === След това специализира в Националното училище по администрация – Франция от 2007 г.<ref name="europarl.bg">[http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu Профил в уебсайта на информационното бюро на Европейския парламент в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161010214034/http://www.europarl.bg/bg/your_meps/meps_07_09/personal_files/iliana_m_iotova.eu |date=2016-10-10}}</ref> и в Центъра по европейски науки, Страсбург.<ref name="bgsocialists" /> Председателства българската делегация в Парламентарната асамблея на [[франкофония]]та и е заместник-председател на парламентарната делегация в [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] (ПАСЕ).<ref name="bgsocialists" /> След [[Избори за Европейския парламент в България (2007)|изборите за Европейски парламент в България]] през май 2007 г. е депутат в ЕП от групата на социалистите и демократите.<ref name="bgsocialists" /> ==== Участия в комисии и делегации ==== Член на Комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) и Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в ЕП по време на първия си мандат като евродепутат (2007 – 2009 г.).<ref name="bgsocialists" /> През втория си мандат като депутат в Европейския парламент Илияна Йотова е заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупция и пране на пари (CRIM); заместник-председател на Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС – Молдова; член е на Комисията по рибно стопанство (PECH), на Комисията по петиции (PETI), на Делегация в Парламентарна асамблея Евронест (DEPA); Заместник-член е на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL).<ref name="bgsocialists" /> Заместник-председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Черна гора (D-ME). Член на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник на Комисия по регионално развитие, Комисия по правата на жените и равенството между половете и Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб (DMAG).<ref>[http://www.europarl.europa.eu/meps/bg/38605/ILIANA+MALINOVA_IOTOVA_home.html Профил в уебсайта на Европейския парламент], посетен на 10 октомври 2016</ref> ==== Черно море ==== [[Файл:BlackSea.jpg|мини|Посещение на комисия от ЕП]] Една от генералните теми в работата на Илияна Йотова е свързана с Черно море и мястото на черноморския регион в морската политика на ЕС. През 2010 г. тя призовава за специално внимание върху този европейски регион.<ref>[http://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/нова-политика-за-черно-море-поиска-илияна-йотова-bg Нова политика за Черно море поиска Илияна Йотова (BG)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Socialistsanddemocrats.eu, 25 февруари 2010 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> През същата година Илияна Йотова поставя въпроса за управление на орган за черноморските рибни ресурси пред Европейската комисия и разработва самостоятелен доклад – „Настоящето и бъдещото управление на риболова в Черно море“.<ref>[http://duma.bg/node/20455 Европарламентът подкрепи създаването на единен орган, който да се занимава с проблемите на Черно море], Duma.bg, 17 септември 2011 г., постен на 10 октомври 2016 г.</ref> Докладът има за цел да създаде отделен консултативен съвет, тъй като до този момент липсва каквото и да било общо споразумение между шестте държави около Черно море в областта на рибарството и всички свързани с него аспекти.<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=245518 Готвят създаването на Специализиран консултативен съвет за Черно море, обяви Илияна Йотова във Варна], Moreto.net, 25 март 2014 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> При подготовката на доклада са отчетени интересите на всички държави около Черно море и всички страни са единодушни за необходимостта от неговото приемане. На 13 септември 2011 година докладът е приет от европейските депутати в Страсбург. С този акт Черно заема място в общата европейска политика по морско дело и рибарство.<ref>[http://www.europarl.europa.eu/news/bg/news-room/20110913IPR26444/черно-море-еп-призовава-за-нова-стратегия-за-устойчиви-рибни-запаси Черно море: ЕП призовава за нова стратегия за устойчиви рибни запаси], Europarl.europa.eu, 13 септември 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> {{цитат|Искам действително да бъде направено така, че Черно море да бъде включено в големите структурни проекти, които разработва Европейският съюз в тази област, да има достатъчно финансиране, защото ние се нуждаем от много неща, свързани с екология, с туризъм и т.н.|Илияна Йотова,<ref>[http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ Илияна Йотова готви доклад за рибните ресурси в Черно море като част от бъдещата Обща рибарска политика] {{Webarchive |url=https://web.archive.org/web/20161010215349/http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/15186/ |date=2016-10-10}}, Focus-News.net, 25 юни 2010 г.</ref>|}} По инициатива на Илияна Йотова на посещение в България е делегация от Комисията по рибарство на ЕП, която се запознава с Черно море и региона, с цел подпомагане реализацията на доклада. Гуидо Милана, заместник-председател на Комисията по рибно стопанство заявява, че България е постигнала „не малко с парите от предприсъединителния фонд САПАРД, но за да продължите да се развивате, трябва да се работи много по-активно по възможностите на оперативната програма“.<ref>[http://www.duma.bg/node/17694 Членовете на Комисията по рибно стопанство на Европейския парламент: България е пълна с инициативни и предприемчиви хора], Дума, 21 юли 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> Създаден е регионален консултативен съвет за Черно море, който като отделен орган ще се грижи много повече за интересите на Черноморието и неговите рибари.<ref>[https://komentator.bg/ek-sazdava-konsultativen-savet-za-ribarstvoto-v-cherno-more/ ЕК създава консултативен съвет за рибарството в Черно море], Komentator.bg, 25 март 2014 г.</ref> ==== Задържане на български кораби ==== Илияна Йотова има участие за изхода от кризата с арестувания в румънски води български кораб от Балчик. Тя задава въпрос до Комисаря по морско дело и рибарство, Мария Даманаки, която отговаря. ''„Ако Румъния е нарушила правото на Съюза, комисията може да прибегне до всяко коригиращо действие, предвидено това право, включително и да започне процедура за нарушение съгласно разпоредбите на член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз, ако е необходимо“.''<ref>[https://www.maritime.bg/2011/08/21/ек-ще-проверява-румъния-за-задържанет/ ЕК ще проверява Румъния за задържането на българския риболовен кораб]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Maritime.bg, 21 август 2011 г., посетен на 10 октомври 2016 г.</ref> === Вицепрезидент === {{раздел-мъниче}} На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с [[Румен Радев]]. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://www.cik.bg/bg/pvr2016/registers/candidates РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г.], сайт на ЦИК.</ref> На 19 януари 2017 г. Йотова и Радев полагат клетва като вицепрезидент и президент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност. === Президент === {{раздел-мъниче}} На 23 януари 2026 г. встъпва в длъжност като [[президент на България]] след подадената от Румен Радев, президент дотогава, оставка.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> На 19 февруари 2026г. Йотова назначава служебното правителство на Андрей Гюров. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iliana.info Личен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170211072628/http://www.iliana.info/ |date=2017-02-11 }} * {{Facebook|IlianaIotova|Илияна Йотова}} {{пост списък|Вицепрезиденти на България (1990-)|6}} {{пост списък|Президент на България|6}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Йотова, Илияна}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Вицепрезиденти на България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Русофили]] fubk3dndydn4o5yfi8dndglriept04n Турнири от сериите Мастърс 0 138157 12896101 12866879 2026-05-02T12:35:42Z MICHELANGELO 50340 /* Победители във всеки турнир (от 1990 г. насам) */ 12896101 wikitext text/x-wiki {{Професионален тенис-мъже}} '''Сериите Мастърс''' на [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] (на [[английски език|англ.]] ''ATP Masters Series'') са поредица от девет турнира по [[тенис]] за мъже, част от [[Асоциация на тенис професионалистите#ATP Tour|ATP Tour]]. Те се провеждат всяка година в [[Европа]] и [[Северна Америка]], а от 2009 г. и в [[Азия]] – Шанхай, Китай. Турнирите са задължителни за най-добрите мъже-тенисисти в професионалния тенис.<ref>{{cite web | url=https://www.tennis.com/news/articles/it-s-time-for-a-grass-court-masters-tournament | title=It's time for a grass-court Masters tournament | publisher=Tennis.com | accessdate=10 September 2023}}</ref> Мастърс турнирите, заедно с турнирите от Големия шлем и шампионата в края на годината са най-желаните трофеи в годишния календар на ATP Тура. Те са известни като „Големите титли“.<ref>{{Cite web |date=10 May 2016 |title=Big Titles: Federer Leads But Novak's Strike Rate Dazzles |url=https://www.atptour.com/en/news/federer-big-titles-2016 |access-date=8 May 2021 |website=ATPTour.com |publisher=[[Association of Tennis Professionals|ATP]]}}</ref> == История == Провеждането на сериите започва след като [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] се заема с организирането на веригата от турнири за мъже през [[1990]] г. В началото сериите са известни като ''Серии [[Мерцедес-Бенц]] Супер 9'', след това са прекръстени на ''Серии Мастърс по тенис'', преди да приемат настоящото си име през [[2000]] г. Всички турнири в сериите са съществували и преди основаването на Супер 9 сериите. Те са обединени заедно, тъй като са сред най-престижните в ATP Tour. == Исторически имена == * 1990–1995 ATP Шампионски серии, Сингъл седмица (ATP Championship Series, Single Week) * 1996–1999 ATP Супер 9 (ATP Super 9) * 2000–2003 Тенис Мастърс серии (Tennis Masters Series) * 2004–2008 ATP Мастърс серии (ATP Masters Series) * 2009–2018 ATP Световен тур Мастърс 1000 (ATP World Tour Masters 1000) * 2019–2024 ATP Мастърс 1000 (ATP Masters 1000) == ATP точки == {|class=wikitable style=font-size:90%;text-align:center |- |style="width:120px; background:#dfe2e9;"|'''Турнир''' |style="width:40px; background:lime;"|'''П''' |style="width:40px; background:thistle;"|'''Ф''' |style="width:40px; background:#ff0;"|'''1/2''' |style="width:40px; background:#ffebcd;"|'''1/4''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р16''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р32''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р64''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р128''' |width=40|КВ |width=40|КВ2 |width=40|КВ1 |- !style="background:#ededed;"|Мъже сингъл |rowspan=2|1000 |rowspan=2|650 |rowspan=2|400 |rowspan=2|200 |rowspan=2|100 |50 |30 |10 |20 |10 |0 |- !style="background:#ededed;"|Мъже двийки |0 |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |} == Турнири == {| class="wikitable sortable" style="font-size:90%" |- ! colspan="7" style="text-align:center;"|Активни турнири |- !Турнир ! Град ! Място ! Настилка ! Схема |- | {{флагче|САЩ}} [[Индиън Уелс Оупън|Мастърс в Индиън Уелс]] | [[Индиън Уелс (Калифорния)|Индиън Уелс]] | Индиън Уелс Тенис Гардън | Твърда | 96 |- | {{флагче|САЩ}} [[Маями Оупън|Мастърс в Маями]] | Кей Бискейн | Маями Гардънс | Твърда | 96 |- | {{флагче|Монако}} [[Монте Карло Мастърс|Мастърс в Монте Карло]] | [[Монте Карло]] | Монте Карло Кънтри Клуб | [[Червен корт|клей]] | 56 |- | {{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън|Мастърс в Мадрид]] | [[Мадрид]] | Ла Кайа Магика | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън|Мастърс в Рим]] | [[Рим]] | Форо Италико | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{флагче|Канада}} [[Канада Оупън|Мастърс в Канада]] | [[Монреал]]/[[Торонто]] | IGA Стадион и Sobeys Стадион | Твърда | 56 |- | {{флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън|Мастърс в Синсинати]] | Мейсън, Охайо | Линднър Фемили Тенис Център | Твърда | 56 |- | {{флагче|Китай}} [[Шанхай Мастърс|Мастърс в Шанхай]] | [[Шанхай]] | Кизхонг Форест Спорт Сити Арена | Твърда | 96 |- | {{Флагче|Франция}} [[Париж Мастърс|Мастърс в Париж]] | [[Париж]] | Акор Хотелс Арена | Твърда (закрито) | 56 |} * 1990-2008 {{флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] * 1995-2001 {{флагче|Германия}} [[Щутгарт Мастърс]] * 1990-1994 {{флагче|Швеция}} [[Стокхолм Оупън]] == Промени от 2009 г. == През 2009 г. са направени промени в сериите Мастърс, които вече се наричат ''ATP World Tour Masters 1000'' и се състоят от следните турнири:''' Индиан Уелс, Маями, Монте Карло, Мадрид, Рим, Канада''' (Монреал/Торонто), '''Синсинати, Шанхай и Париж'''. Те са второто ниво по значимост в [[ATP World Tour|Световния Тур]], след четирите турнира от [[Голям шлем (тенис)|Големия шлем]]. Турнирите от категория Мастърс 1000 са наречени по този начин тъй като, шампионът на всеки един от тях получава 1000 точки за световната ранглиста. Всички без турнира в [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] са задължителни за участие за най-добрите тенисисти. == Победители във всеки турнир (от 1990 г. насам) == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; border: #aaa solid 1px; border-collapse: collapse;" cellspacing="0" cellpadding="3" border="1" |- !width=50|година!!width=100|[[Бе Ен Пе Париба Оупън|Индиан Уелс]]!!width=100|[[Сони Оупън Тенис|Маями]]!!width=100|[[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]]!! width="100" |[[Мутуа Мадрид Оупън|Мадрид]]!! width="100" |[[Рим Мастърс|Рим]]!!width=100|[[Турнир от сериите Мастърс в Хамбург|Хамбург]]!!width=100|[[Роджърс Къп|Канада]]!!width=100|[[Уестърн енд Съдърн Оупън|Синсинати]]!! width="100" |[[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|Шанхай]]!! width="100" |[[Париж Мастърс|Париж]] |- |2026 |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] | | | | | | | |- |2025 |{{Флагче|Великобритания}} [[Джак Дрейпър|Дрейпър]] |{{Флагче|Чехия}} [[Якуб Меншик|Меншик]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд|Рууд]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |не се провежда |{{флагче|САЩ}} [[Бен Шелтън|Шелтън]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Монако}} [[Валантен Вашро|Вашро]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |- |2024 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{флагче|Австралия}} [[Алексей Попирин|Попирин]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |- |2023 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |не се провежда |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2022 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Тейлър Фриц|Фриц]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Пабло Каренио Буста|Буста]] |{{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Борна Чорич|Чорич]] |не се провежда |{{Флагче|Дания|Дания}} [[Холгер Руне|Руне]] |- |2021 |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Камерън Нори|Нори]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2020 |не се провежда |не се провежда |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |- |2019 |{{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Доминик Тийм|Тийм]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Италия}} [[Фабио Фонини|Фонини]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2018 |{{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Хуан Мартин дел Потро|дел Потро]] |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джон Иснър|Иснър]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Карен Хачанов|Хачанов]] |- |2017 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|България|България}} [[Григор Димитров|Димитров]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{флагче|САЩ}} [[Джак Сок|Сок]] |- |2016 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Хърватска|Хърватска}} [[Марин Чилич|Чилич]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |- |2015 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2014 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Станислас Вавринка|Вавринка]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга|Цонга]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2013 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2012 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Давид Ферер|Ферер]] |- |2011 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |- |2010 |{{Флагче|Хърватия|Хърватия}} [[Иван Любичич|Любичич]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швеция}} [[Робин Сьодерлинг|Сьодерлинг]] |- |2009 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2008 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Жо-Вилфред Цонга|Цонга]] |- |2007 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]] |- |2006 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Томи Робредо|Робредо]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] |- |2005 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Томаш Бердих|Бердих]] |- |2004 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2003 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Феликс Мантиля|Мантиля]] || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Тим Хенман|Хенман]] |- |2002 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Каняс|Каняс]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]] |не се провежда||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2001 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Томи Хаас|Хаас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} Портас || {{Флагче|Румъния|Румъния}} [[Андрей Павел|Павел]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]] |не се провежда || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Себастиен Грожан|Грожан]] |- |2000 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Седрик Пиолин|Пиолин]]|| {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Магнус Норман|Норман]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |1999 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Марк Филипусис|Филипусис]] || {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Йохансон|Йохансон]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1998 |{{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алберт Коста|Коста]] || {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]]|| {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Грег Руседски|Руседски]] |- |1997 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]]|| {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Петър Корда|Корда]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} Уудръф || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1996 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] ||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} Каретеро || {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |- |1995 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1994 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1993 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Микаел Пернфорс|Пернфорс]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] |- |1992 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] |- |1991 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Емилио Санчес|Санчес]] || {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Карел Новачек|Новачек]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |- |1990 |{{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Агилера (тенисист)|Агилера]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |} ''Забележки:'' 1. Осмият Мастърс турнир има много бурна история. Първоначално той се провежда в [[Стокхолм]], [[Швеция]] от 1990 до 1994 г. Изданието през 1995 г. е в [[Есен (град)|Есен]], Германия. Домакин на изданията в периода 1996 – 2001 г. е [[Щутгарт]], Германия. Чак през 2002 г. той се мести в [[Мадрид]], Испания, където се играе и днес. 2. Турнирът в Шанхай се провежда от 2009 година, той заменя турнира в Хамбург, който е част от сериите Мастърс през периода 1990 – 2008. == Статистика == === Сингъл === ''Тенисисти с 2 или повече титли от 1990:'' {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! ! Тенисист ! '''ОБЩО''' ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! период |- |1 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]'''||'''40'''||'''5||'''6||2||3||6||4||3||4||'''7||2007 – 2023 |- |2 || {{флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]]||'''36'''||3||-||'''11||5||'''10||'''5||1||1||-||2005 – 2021 |- |3 || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]]|| '''28'''||'''5||4||-||6||-||2||'''7||2||1||2002 – 2019 |- |4 || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]]|| '''17'''||1||'''6||-||-||1||3||3|| 1 ||2||1990 – 2004 |- |5 || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]]||'''14'''|| – || 2 || – ||2||1||3|| 2 ||3||1||2008 – 2016 |- |6 || {{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]]|| '''11'''||2||3||-||-||1||-||3||-||2||1992 – 2000 |- |7 || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || '''8'''||-||1||3||-||3||-||-|| 1 ||-||1990 – 1997 |- | || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]] ||'''8''' ||2||1||1||2||1||–||1||–||–||2022 – 2025 |- |9 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]] ||'''7''' ||–||–||–||2||2||1||1||–||1||2017 – 2024 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || '''7''' ||3||1||-||-||-||1||2||-||-||1990 – 1997 |- | || {{флагче|Италия}} '''[[Яник Синер]]''' || '''7'''|| 1 || 2 || - || - || – || 1 || 1 || 1 || 1 ||2023 – 2026 |- |12 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]] || '''6''' ||–||1||–||–||1||1||1||1||1||2019 – 2023 |- |13 || {{флагче|Чили}} [[Марсело Риос]]|| '''5'''|| 1 || 1 || 1 || 1 || 1 || – || – || – || – ||1997 – 1999 |- | || {{флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]]|| '''5'''|| – || – || 2 || 1 || 1 || – || 1 || – || – ||1999 – 2001 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Джим Къриър]]||'''5'''||2||1||-||-||2||-||-||-||-||1991 – 1993 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Анди Родик]]|| '''5'''|| – || 2 || – || – || – || 1 || 2 || – || – ||2003 – 2010 |- | || {{флагче|Русия}} [[Марат Сафин]]||'''5'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||3||2000 – 2004 |- | || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]]|| '''5'''|| – || – || – || – || – || – || – ||4|| 1 ||1990 – 1996 |- |19|| {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]]||'''4'''||1||-||-||1||-||-||1||-||1||1990 – 1992 |- | || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]]|| '''4'''|| – || – || 2 || – || 1 || – || – || 1|| – ||2001 – 2004 |- | || {{флагче|Украйна}} [[Андрей Медведев]] || '''4'''|| – || – || 1 ||3|| – || – || – || – || – ||1994 – 1997 |- |22|| {{флагче|Русия}} [[Николай Давиденко]]|| '''3'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2006 – 2009 |- | || {{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || '''3'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || 1 || 1 ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]]|| '''3'''|| – || – || 1 || – || 1 || – || 1 || – || – ||1998 – 2004 |- | || {{флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]'''|| '''3'''|| – || - || 3 || – || – || – || – || - || - ||2021 – 2024 |- |26 || {{флагче|Аржентина}} [[Давид Налбандиян]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2007 – 2007 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || 1 || – || – ||1998 – 1998 |- | || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]]|| '''2'''|| – || – || – || 1 || – || – || – || 1 || – ||1993 – 1993 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]]|| '''2'''|| 2 || – || – || – || – || – || – || – || – ||2002 – 2003 |- | || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||1991 – 1991 |- | || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]]|| '''2'''|| – || – || 1 || – || – || 1 || – || – || – ||1990 – 1991 |- | || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Кория]]|| '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || – || – || – || – ||2003 – 2004 |- | || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||1992 – 1993 |- | || {{флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]]|| '''2'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || – ||1998 – 1999 |- | || {{флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] || '''2'''|| – || – || 2 || – || – || – || – || – || – ||1991 – 1993 |- | || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || '''2'''|| 1 || – || – || – || 1 || – || – || – || – ||1997 – 2000 |- | || {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 || – ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || – || 1 ||2008 – 2014 |- | || {{флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || - || – || – || - ||2023 – 2024 |- | || {{флагче|Полша}} '''[[Хуберт Хуркач]]''' || '''2'''|| – || 1 || - || - || – || - || – || 1 || - ||2021 – 2023 |- |} === Двойки === Тенисисти с 5 или повече титли от 1990: {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! # ! Тенисист ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! # ! период |- |1|| {{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]'''||<u>4</u>||1||2||<u>3</u>||<u>4</u>||2||3||3||1||'''23'''||1993 – 2010 (18) |- |2|| {{флагче|Австралия}} [[Тод Удбридж]] ||1||<u>4</u>||2||-|-||2||-||<u>4</u>||<u>4</u>||1||'''18'''||1992 – 2004 (13) |- |3|| {{флагче|Бахрейн}} Марк Ноулс||<u>4</u>||1||-||2||2||2||3||3||-||'''17'''||1993 – 2009 (17) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Боб Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Майк Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |6|| {{флагче|Швеция}} [[Йонас Бьоркман]]||1||2||<u>3</u>||-||2||1||3||1||2||'''15'''||1998 – 2008 (11) |- |7|| {{флагче|Австралия}} [[Марк Удфорд]] ||1||<u>4</u>||-||-|-||1||-||<u>4</u>||<u>4</u>||-||'''14'''||1992 – 2000 (9) |- |7|| {{флагче|Беларус}} '''[[Макс Мирний]]'''||-||<u>4</u>||2||1||2||1||2||2||1||'''14'''||2000 – 2009 (10) |- |9|| {{флагче|Индия}} '''Махеш Бупати'''||-||-||1||2||1||<u>5</u>||1||1||1||'''11'''||1997 – 2009 (13) |- |9|| {{флагче|Сърбия}} '''Ненад Зимонич'''||-||-||<u>4</u>||2||2||1||1||-||1||'''11'''||2004 – 2010 (7) |- |11|| {{флагче|Нидерландия}} [[Паул Хархюис]]||-||1||2||1||1||1||-||1||<u>3</u>||'''10'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Нидерландия}} Яко Елтинг||-||1||2||1||-||-||-||1||<u>3</u>||'''8'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Индия}} '''[[Леандер Паеш]]'''||1||1||1||1||-||2||1||-||1||'''8'''||1997 – 2010 (14) |- |14|| {{флагче|Русия}} [[Евгени Кафелников]]||2||-||1||2||1||1||-||-||-||'''7'''||1994 – 2003 (10) |- |15|| {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]]||2||1||1||1||1||-||-||-||-||'''6'''||1991 – 2003 (13) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Патрик Гълбрайт||1||-||-||-||-||3||-||-||1||'''5'''||1991 – 1996 (6) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Уейн Блек||1||2||-||-||1||1||-||-||-||'''5'''||1999 – 2005 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} [[Байрън Блек]]||-||-||-||1||-||1||1||1||1||'''5'''||1993 – 1999 (7) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Алекс О`Брайън||1||-||-||-||-||-||1||1||1||'''5'''||1994 – 2000 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Кевин Улие||-||1||-||-||2||1||-||-||1||'''5'''||2004 – 2008 (5) |} == Рекорди == * Най-много изиграни финали: {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] – 38 (27 победи и 11 загуби) * Най-много титли от един турнир: {{Флагче|Испания|Испяния}} Рафаел Надал – 8 ([[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) * Най-много титли от различни турнири: {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович]] 8 (спрямо май 2014 г. Джокович не е печелил единствено турнира в Синсинати) * Най-много титли в един сезон: 6 – {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} Новак Джокович (2015) * Най-много финали в един сезон: 6 – {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] (2006) и {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] (2013) * Най-много поредни победи: {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] – 28 (2005 – 06) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.atpworldtour.com Асоциация на професионалистите по тенис (ATP)] Официален сайт {{Турнири по тенис}} {{Турнири от сериите Мастърс}} [[Категория:Турнири от сериите Мастърс| ]] 9aplbsrjspsbbeo80z9e4apn8x2f58g 12896106 12896101 2026-05-02T12:42:36Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12896106 wikitext text/x-wiki {{Професионален тенис-мъже}} '''Сериите Мастърс''' на [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] (на [[английски език|англ.]] ''ATP Masters Series'') са поредица от девет турнира по [[тенис]] за мъже, част от [[Асоциация на тенис професионалистите#ATP Tour|ATP Tour]]. Те се провеждат всяка година в [[Европа]] и [[Северна Америка]], а от 2009 г. и в [[Азия]] – Шанхай, Китай. Турнирите са задължителни за най-добрите мъже-тенисисти в професионалния тенис.<ref>{{cite web | url=https://www.tennis.com/news/articles/it-s-time-for-a-grass-court-masters-tournament | title=It's time for a grass-court Masters tournament | publisher=Tennis.com | accessdate=10 September 2023}}</ref> Мастърс турнирите, заедно с турнирите от Големия шлем и шампионата в края на годината са най-желаните трофеи в годишния календар на ATP Тура. Те са известни като „Големите титли“.<ref>{{Cite web |date=10 May 2016 |title=Big Titles: Federer Leads But Novak's Strike Rate Dazzles |url=https://www.atptour.com/en/news/federer-big-titles-2016 |access-date=8 May 2021 |website=ATPTour.com |publisher=[[Association of Tennis Professionals|ATP]]}}</ref> == История == Провеждането на сериите започва след като [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] се заема с организирането на веригата от турнири за мъже през [[1990]] г. В началото сериите са известни като ''Серии [[Мерцедес-Бенц]] Супер 9'', след това са прекръстени на ''Серии Мастърс по тенис'', преди да приемат настоящото си име през [[2000]] г. Всички турнири в сериите са съществували и преди основаването на Супер 9 сериите. Те са обединени заедно, тъй като са сред най-престижните в ATP Tour. == Исторически имена == * 1990–1995 ATP Шампионски серии, Сингъл седмица (ATP Championship Series, Single Week) * 1996–1999 ATP Супер 9 (ATP Super 9) * 2000–2003 Тенис Мастърс серии (Tennis Masters Series) * 2004–2008 ATP Мастърс серии (ATP Masters Series) * 2009–2018 ATP Световен тур Мастърс 1000 (ATP World Tour Masters 1000) * 2019–2024 ATP Мастърс 1000 (ATP Masters 1000) == ATP точки == {|class=wikitable style=font-size:90%;text-align:center |- |style="width:120px; background:#dfe2e9;"|'''Турнир''' |style="width:40px; background:lime;"|'''П''' |style="width:40px; background:thistle;"|'''Ф''' |style="width:40px; background:#ff0;"|'''1/2''' |style="width:40px; background:#ffebcd;"|'''1/4''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р16''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р32''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р64''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р128''' |width=40|КВ |width=40|КВ2 |width=40|КВ1 |- !style="background:#ededed;"|Мъже сингъл |rowspan=2|1000 |rowspan=2|650 |rowspan=2|400 |rowspan=2|200 |rowspan=2|100 |50 |30 |10 |20 |10 |0 |- !style="background:#ededed;"|Мъже двийки |0 |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |} == Турнири == {| class="wikitable sortable" style="font-size:90%" |- ! colspan="7" style="text-align:center;"|Активни турнири |- !Турнир ! Град ! Място ! Настилка ! Схема |- | {{флагче|САЩ}} [[Индиън Уелс Оупън|Мастърс в Индиън Уелс]] | [[Индиън Уелс (Калифорния)|Индиън Уелс]] | Индиън Уелс Тенис Гардън | Твърда | 96 |- | {{флагче|САЩ}} [[Маями Оупън|Мастърс в Маями]] | Кей Бискейн | Маями Гардънс | Твърда | 96 |- | {{флагче|Монако}} [[Монте Карло Мастърс|Мастърс в Монте Карло]] | [[Монте Карло]] | Монте Карло Кънтри Клуб | [[Червен корт|клей]] | 56 |- | {{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън|Мастърс в Мадрид]] | [[Мадрид]] | Ла Кайа Магика | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън|Мастърс в Рим]] | [[Рим]] | Форо Италико | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{флагче|Канада}} [[Канада Оупън|Мастърс в Канада]] | [[Монреал]]/[[Торонто]] | IGA Стадион и Sobeys Стадион | Твърда | 56 |- | {{флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън|Мастърс в Синсинати]] | Мейсън, Охайо | Линднър Фемили Тенис Център | Твърда | 56 |- | {{флагче|Китай}} [[Шанхай Мастърс|Мастърс в Шанхай]] | [[Шанхай]] | Кизхонг Форест Спорт Сити Арена | Твърда | 96 |- | {{Флагче|Франция}} [[Париж Мастърс|Мастърс в Париж]] | [[Париж]] | Акор Хотелс Арена | Твърда (закрито) | 56 |} * 1990-2008 {{флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] * 1995-2001 {{флагче|Германия}} [[Щутгарт Мастърс]] * 1990-1994 {{флагче|Швеция}} [[Стокхолм Оупън]] == Промени от 2009 г. == През 2009 г. са направени промени в сериите Мастърс, които вече се наричат ''ATP World Tour Masters 1000'' и се състоят от следните турнири:''' Индиан Уелс, Маями, Монте Карло, Мадрид, Рим, Канада''' (Монреал/Торонто), '''Синсинати, Шанхай и Париж'''. Те са второто ниво по значимост в [[ATP World Tour|Световния Тур]], след четирите турнира от [[Голям шлем (тенис)|Големия шлем]]. Турнирите от категория Мастърс 1000 са наречени по този начин тъй като, шампионът на всеки един от тях получава 1000 точки за световната ранглиста. Всички без турнира в [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] са задължителни за участие за най-добрите тенисисти. == Победители във всеки турнир (от 1990 г. насам) == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; border: #aaa solid 1px; border-collapse: collapse;" cellspacing="0" cellpadding="3" border="1" |- !width=50|година!!width=100|[[Бе Ен Пе Париба Оупън|Индиан Уелс]]!!width=100|[[Сони Оупън Тенис|Маями]]!!width=100|[[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]]!! width="100" |[[Мутуа Мадрид Оупън|Мадрид]]!! width="100" |[[Рим Мастърс|Рим]]!!width=100|[[Турнир от сериите Мастърс в Хамбург|Хамбург]]!!width=100|[[Роджърс Къп|Канада]]!!width=100|[[Уестърн енд Съдърн Оупън|Синсинати]]!! width="100" |[[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|Шанхай]]!! width="100" |[[Париж Мастърс|Париж]] |- |2026 |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] | | | | | | | |- |2025 |{{Флагче|Великобритания}} [[Джак Дрейпър|Дрейпър]] |{{Флагче|Чехия}} [[Якуб Меншик|Меншик]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд|Рууд]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |не се провежда |{{флагче|САЩ}} [[Бен Шелтън|Шелтън]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Монако}} [[Валантен Вашро|Вашро]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |- |2024 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{флагче|Австралия}} [[Алексей Попирин|Попирин]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |- |2023 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |не се провежда |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2022 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Тейлър Фриц|Фриц]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Пабло Каренио Буста|Буста]] |{{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Борна Чорич|Чорич]] |не се провежда |{{Флагче|Дания|Дания}} [[Холгер Руне|Руне]] |- |2021 |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Камерън Нори|Нори]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2020 |не се провежда |не се провежда |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |- |2019 |{{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Доминик Тийм|Тийм]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Италия}} [[Фабио Фонини|Фонини]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2018 |{{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Хуан Мартин дел Потро|дел Потро]] |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джон Иснър|Иснър]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Карен Хачанов|Хачанов]] |- |2017 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|България|България}} [[Григор Димитров|Димитров]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{флагче|САЩ}} [[Джак Сок|Сок]] |- |2016 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Хърватска|Хърватска}} [[Марин Чилич|Чилич]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |- |2015 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2014 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Станислас Вавринка|Вавринка]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга|Цонга]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2013 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2012 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Давид Ферер|Ферер]] |- |2011 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |- |2010 |{{Флагче|Хърватия|Хърватия}} [[Иван Любичич|Любичич]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швеция}} [[Робин Сьодерлинг|Сьодерлинг]] |- |2009 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2008 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Жо-Вилфред Цонга|Цонга]] |- |2007 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]] |- |2006 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Томи Робредо|Робредо]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] |- |2005 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Томаш Бердих|Бердих]] |- |2004 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2003 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Феликс Мантиля|Мантиля]] || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Тим Хенман|Хенман]] |- |2002 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Каняс|Каняс]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]] |не се провежда||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2001 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Томи Хаас|Хаас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} Портас || {{Флагче|Румъния|Румъния}} [[Андрей Павел|Павел]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]] |не се провежда || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Себастиен Грожан|Грожан]] |- |2000 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Седрик Пиолин|Пиолин]]|| {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Магнус Норман|Норман]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |1999 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Марк Филипусис|Филипусис]] || {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Йохансон|Йохансон]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1998 |{{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алберт Коста|Коста]] || {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]]|| {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Грег Руседски|Руседски]] |- |1997 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]]|| {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Петър Корда|Корда]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} Уудръф || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1996 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] ||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} Каретеро || {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |- |1995 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1994 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1993 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Микаел Пернфорс|Пернфорс]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] |- |1992 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] |- |1991 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Емилио Санчес|Санчес]] || {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Карел Новачек|Новачек]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |- |1990 |{{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Агилера (тенисист)|Агилера]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |} ''Забележки:'' 1. Осмият Мастърс турнир има много бурна история. Първоначално той се провежда в [[Стокхолм]], [[Швеция]] от 1990 до 1994 г. Изданието през 1995 г. е в [[Есен (град)|Есен]], Германия. Домакин на изданията в периода 1996 – 2001 г. е [[Щутгарт]], Германия. Чак през 2002 г. той се мести в [[Мадрид]], Испания, където се играе и днес. 2. Турнирът в Шанхай се провежда от 2009 година, той заменя турнира в Хамбург, който е част от сериите Мастърс през периода 1990 – 2008. == Статистика == === Сингъл === ''Тенисисти с 2 или повече титли от 1990:'' {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! ! Тенисист ! '''ОБЩО''' ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! период |- |1 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]'''||'''40'''||'''5||'''6||2||3||6||4||3||4||'''7||2007 – 2023 |- |2 || {{флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]]||'''36'''||3||–||'''11||5||'''10||'''5||1||1||–||2005 – 2021 |- |3 || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]]|| '''28'''||'''5||4||–||6||–||2||'''7||2||1||2002 – 2019 |- |4 || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]]|| '''17'''||1||'''6||–||–||1||3||3|| 1 ||2||1990 – 2004 |- |5 || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]]||'''14'''|| – || 2 || – ||2||1||3|| 2 ||3||1||2008 – 2016 |- |6 || {{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]]|| '''11'''||2||3||–||–||1||–||3||–||2||1992 – 2000 |- |7 || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || '''8'''||–||1||3||–||3||–||–|| 1 ||–||1990 – 1997 |- | || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]] ||'''8''' ||2||1||1||2||1||–||1||–||–||2022 – 2025 |- | || {{флагче|Италия}} '''[[Яник Синер]]''' || '''8'''|| 1 || 2 || 1 || – || – || 1 || 1 || 1 || 1 ||2023 – 2026 |- |9 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]] ||'''7''' ||–||–||–||2||2||1||1||–||1||2017 – 2024 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || '''7''' ||3||1||–||–||–||1||2||–||–||1990 – 1997 |- |12 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]] || '''6''' ||–||1||–||–||1||1||1||1||1||2019 – 2023 |- |13 || {{флагче|Чили}} [[Марсело Риос]]|| '''5'''|| 1 || 1 || 1 || 1 || 1 || – || – || – || – ||1997 – 1999 |- | || {{флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]]|| '''5'''|| – || – || 2 || 1 || 1 || – || 1 || – || – ||1999 – 2001 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Джим Къриър]]||'''5'''||2||1||–||–||2||–||–||–||–||1991 – 1993 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Анди Родик]]|| '''5'''|| – || 2 || – || – || – || 1 || 2 || – || – ||2003 – 2010 |- | || {{флагче|Русия}} [[Марат Сафин]]||'''5'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||3||2000 – 2004 |- | || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]]|| '''5'''|| – || – || – || – || – || – || – ||4|| 1 ||1990 – 1996 |- |19|| {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]]||'''4'''||1||–||–||1||–||–||1||–||1||1990 – 1992 |- | || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]]|| '''4'''|| – || – || 2 || – || 1 || – || – || 1|| – ||2001 – 2004 |- | || {{флагче|Украйна}} [[Андрей Медведев]] || '''4'''|| – || – || 1 ||3|| – || – || – || – || – ||1994 – 1997 |- |22|| {{флагче|Русия}} [[Николай Давиденко]]|| '''3'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2006 – 2009 |- | || {{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || '''3'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || 1 || 1 ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]]|| '''3'''|| – || – || 1 || – || 1 || – || 1 || – || – ||1998 – 2004 |- | || {{флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]'''|| '''3'''|| – || - || 3 || – || – || – || – || - || - ||2021 – 2024 |- |26 || {{флагче|Аржентина}} [[Давид Налбандиян]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2007 – 2007 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || 1 || – || – ||1998 – 1998 |- | || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]]|| '''2'''|| – || – || – || 1 || – || – || – || 1 || – ||1993 – 1993 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]]|| '''2'''|| 2 || – || – || – || – || – || – || – || – ||2002 – 2003 |- | || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||1991 – 1991 |- | || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]]|| '''2'''|| – || – || 1 || – || – || 1 || – || – || – ||1990 – 1991 |- | || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Кория]]|| '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || – || – || – || – ||2003 – 2004 |- | || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||1992 – 1993 |- | || {{флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]]|| '''2'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || – ||1998 – 1999 |- | || {{флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] || '''2'''|| – || – || 2 || – || – || – || – || – || – ||1991 – 1993 |- | || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || '''2'''|| 1 || – || – || – || 1 || – || – || – || – ||1997 – 2000 |- | || {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 || – ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || – || 1 ||2008 – 2014 |- | || {{флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || - || – || – || - ||2023 – 2024 |- | || {{флагче|Полша}} '''[[Хуберт Хуркач]]''' || '''2'''|| – || 1 || - || - || – || - || – || 1 || - ||2021 – 2023 |- |} === Двойки === Тенисисти с 5 или повече титли от 1990: {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! # ! Тенисист ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! # ! период |- |1|| {{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]'''||<u>4</u>||1||2||<u>3</u>||<u>4</u>||2||3||3||1||'''23'''||1993 – 2010 (18) |- |2|| {{флагче|Австралия}} [[Тод Удбридж]] ||1||<u>4</u>||2||-|-||2||-||<u>4</u>||<u>4</u>||1||'''18'''||1992 – 2004 (13) |- |3|| {{флагче|Бахрейн}} Марк Ноулс||<u>4</u>||1||-||2||2||2||3||3||-||'''17'''||1993 – 2009 (17) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Боб Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Майк Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |6|| {{флагче|Швеция}} [[Йонас Бьоркман]]||1||2||<u>3</u>||-||2||1||3||1||2||'''15'''||1998 – 2008 (11) |- |7|| {{флагче|Австралия}} [[Марк Удфорд]] ||1||<u>4</u>||-||-|-||1||-||<u>4</u>||<u>4</u>||-||'''14'''||1992 – 2000 (9) |- |7|| {{флагче|Беларус}} '''[[Макс Мирний]]'''||-||<u>4</u>||2||1||2||1||2||2||1||'''14'''||2000 – 2009 (10) |- |9|| {{флагче|Индия}} '''Махеш Бупати'''||-||-||1||2||1||<u>5</u>||1||1||1||'''11'''||1997 – 2009 (13) |- |9|| {{флагче|Сърбия}} '''Ненад Зимонич'''||-||-||<u>4</u>||2||2||1||1||-||1||'''11'''||2004 – 2010 (7) |- |11|| {{флагче|Нидерландия}} [[Паул Хархюис]]||-||1||2||1||1||1||-||1||<u>3</u>||'''10'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Нидерландия}} Яко Елтинг||-||1||2||1||-||-||-||1||<u>3</u>||'''8'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Индия}} '''[[Леандер Паеш]]'''||1||1||1||1||-||2||1||-||1||'''8'''||1997 – 2010 (14) |- |14|| {{флагче|Русия}} [[Евгени Кафелников]]||2||-||1||2||1||1||-||-||-||'''7'''||1994 – 2003 (10) |- |15|| {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]]||2||1||1||1||1||-||-||-||-||'''6'''||1991 – 2003 (13) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Патрик Гълбрайт||1||-||-||-||-||3||-||-||1||'''5'''||1991 – 1996 (6) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Уейн Блек||1||2||-||-||1||1||-||-||-||'''5'''||1999 – 2005 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} [[Байрън Блек]]||-||-||-||1||-||1||1||1||1||'''5'''||1993 – 1999 (7) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Алекс О`Брайън||1||-||-||-||-||-||1||1||1||'''5'''||1994 – 2000 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Кевин Улие||-||1||-||-||2||1||-||-||1||'''5'''||2004 – 2008 (5) |} == Рекорди == * Най-много изиграни финали: {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] – 38 (27 победи и 11 загуби) * Най-много титли от един турнир: {{Флагче|Испания|Испяния}} Рафаел Надал – 8 ([[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) * Най-много титли от различни турнири: {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович]] 8 (спрямо май 2014 г. Джокович не е печелил единствено турнира в Синсинати) * Най-много титли в един сезон: 6 – {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} Новак Джокович (2015) * Най-много финали в един сезон: 6 – {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] (2006) и {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] (2013) * Най-много поредни победи: {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] – 28 (2005 – 06) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.atpworldtour.com Асоциация на професионалистите по тенис (ATP)] Официален сайт {{Турнири по тенис}} {{Турнири от сериите Мастърс}} [[Категория:Турнири от сериите Мастърс| ]] 3fb6gpoctrq092mky1i1vg20fy68kcm 12896199 12896106 2026-05-02T15:04:09Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12896199 wikitext text/x-wiki {{Професионален тенис-мъже}} '''Сериите Мастърс''' на [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] (на [[английски език|англ.]] ''ATP Masters Series'') са поредица от девет турнира по [[тенис]] за мъже, част от [[Асоциация на тенис професионалистите#ATP Tour|ATP Tour]]. Те се провеждат всяка година в [[Европа]] и [[Северна Америка]], а от 2009 г. и в [[Азия]] – Шанхай, Китай. Турнирите са задължителни за най-добрите мъже-тенисисти в професионалния тенис.<ref>{{cite web | url=https://www.tennis.com/news/articles/it-s-time-for-a-grass-court-masters-tournament | title=It's time for a grass-court Masters tournament | publisher=Tennis.com | accessdate=10 September 2023}}</ref> Мастърс турнирите, заедно с турнирите от Големия шлем и шампионата в края на годината са най-желаните трофеи в годишния календар на ATP Тура. Те са известни като „Големите титли“.<ref>{{Cite web |date=10 May 2016 |title=Big Titles: Federer Leads But Novak's Strike Rate Dazzles |url=https://www.atptour.com/en/news/federer-big-titles-2016 |access-date=8 May 2021 |website=ATPTour.com |publisher=[[Association of Tennis Professionals|ATP]]}}</ref> == История == Провеждането на сериите започва след като [[Асоциация на тенис професионалистите|Асоциацията на тенис професионалистите]] се заема с организирането на веригата от турнири за мъже през [[1990]] г. В началото сериите са известни като ''Серии [[Мерцедес-Бенц]] Супер 9'', след това са прекръстени на ''Серии Мастърс по тенис'', преди да приемат настоящото си име през [[2000]] г. Всички турнири в сериите са съществували и преди основаването на Супер 9 сериите. Те са обединени заедно, тъй като са сред най-престижните в ATP Tour. == Исторически имена == * 1990–1995 ATP Шампионски серии, Сингъл седмица (ATP Championship Series, Single Week) * 1996–1999 ATP Супер 9 (ATP Super 9) * 2000–2003 Тенис Мастърс серии (Tennis Masters Series) * 2004–2008 ATP Мастърс серии (ATP Masters Series) * 2009–2018 ATP Световен тур Мастърс 1000 (ATP World Tour Masters 1000) * 2019–2024 ATP Мастърс 1000 (ATP Masters 1000) == ATP точки == {|class=wikitable style=font-size:90%;text-align:center |- |style="width:120px; background:#dfe2e9;"|'''Турнир''' |style="width:40px; background:lime;"|'''П''' |style="width:40px; background:thistle;"|'''Ф''' |style="width:40px; background:#ff0;"|'''1/2''' |style="width:40px; background:#ffebcd;"|'''1/4''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р16''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р32''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р64''' |style="width:40px; background:#afeeee;"|'''Р128''' |width=40|КВ |width=40|КВ2 |width=40|КВ1 |- !style="background:#ededed;"|Мъже сингъл |rowspan=2|1000 |rowspan=2|650 |rowspan=2|400 |rowspan=2|200 |rowspan=2|100 |50 |30 |10 |20 |10 |0 |- !style="background:#ededed;"|Мъже двийки |0 |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |style="background:#ededed;"| - |} == Турнири == {| class="wikitable sortable" style="font-size:90%" |- ! colspan="7" style="text-align:center;"|Активни турнири |- !Турнир ! Град ! Място ! Настилка ! Схема |- | {{флагче|САЩ}} [[Индиън Уелс Оупън|Мастърс в Индиън Уелс]] | [[Индиън Уелс (Калифорния)|Индиън Уелс]] | Индиън Уелс Тенис Гардън | Твърда | 96 |- | {{флагче|САЩ}} [[Маями Оупън|Мастърс в Маями]] | Кей Бискейн | Маями Гардънс | Твърда | 96 |- | {{флагче|Монако}} [[Монте Карло Мастърс|Мастърс в Монте Карло]] | [[Монте Карло]] | Монте Карло Кънтри Клуб | [[Червен корт|клей]] | 56 |- | {{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън|Мастърс в Мадрид]] | [[Мадрид]] | Ла Кайа Магика | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън|Мастърс в Рим]] | [[Рим]] | Форо Италико | [[Червен корт|клей]] | 96 |- | {{флагче|Канада}} [[Канада Оупън|Мастърс в Канада]] | [[Монреал]]/[[Торонто]] | IGA Стадион и Sobeys Стадион | Твърда | 56 |- | {{флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън|Мастърс в Синсинати]] | Мейсън, Охайо | Линднър Фемили Тенис Център | Твърда | 56 |- | {{флагче|Китай}} [[Шанхай Мастърс|Мастърс в Шанхай]] | [[Шанхай]] | Кизхонг Форест Спорт Сити Арена | Твърда | 96 |- | {{Флагче|Франция}} [[Париж Мастърс|Мастърс в Париж]] | [[Париж]] | Акор Хотелс Арена | Твърда (закрито) | 56 |} * 1990-2008 {{флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] * 1995-2001 {{флагче|Германия}} [[Щутгарт Мастърс]] * 1990-1994 {{флагче|Швеция}} [[Стокхолм Оупън]] == Промени от 2009 г. == През 2009 г. са направени промени в сериите Мастърс, които вече се наричат ''ATP World Tour Masters 1000'' и се състоят от следните турнири:''' Индиан Уелс, Маями, Монте Карло, Мадрид, Рим, Канада''' (Монреал/Торонто), '''Синсинати, Шанхай и Париж'''. Те са второто ниво по значимост в [[ATP World Tour|Световния Тур]], след четирите турнира от [[Голям шлем (тенис)|Големия шлем]]. Турнирите от категория Мастърс 1000 са наречени по този начин тъй като, шампионът на всеки един от тях получава 1000 точки за световната ранглиста. Всички без турнира в [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] са задължителни за участие за най-добрите тенисисти. == Победители във всеки турнир (от 1990 г. насам) == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; border: #aaa solid 1px; border-collapse: collapse;" cellspacing="0" cellpadding="3" border="1" |- !width=50|година!!width=100|[[Бе Ен Пе Париба Оупън|Индиан Уелс]]!!width=100|[[Сони Оупън Тенис|Маями]]!!width=100|[[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]]!! width="100" |[[Мутуа Мадрид Оупън|Мадрид]]!! width="100" |[[Рим Мастърс|Рим]]!!width=100|[[Турнир от сериите Мастърс в Хамбург|Хамбург]]!!width=100|[[Роджърс Къп|Канада]]!!width=100|[[Уестърн енд Съдърн Оупън|Синсинати]]!! width="100" |[[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|Шанхай]]!! width="100" |[[Париж Мастърс|Париж]] |- |2026 |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] | | | | | | | |- |2025 |{{Флагче|Великобритания}} [[Джак Дрейпър|Дрейпър]] |{{Флагче|Чехия}} [[Якуб Меншик|Меншик]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд|Рууд]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |не се провежда |{{флагче|САЩ}} [[Бен Шелтън|Шелтън]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Монако}} [[Валантен Вашро|Вашро]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |- |2024 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{флагче|Австралия}} [[Алексей Попирин|Попирин]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |- |2023 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Рубльов]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |не се провежда |{{Флагче|Италия}} [[Яник Синер|Синер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2022 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Тейлър Фриц|Фриц]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Алкарас|Алкарас]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Пабло Каренио Буста|Буста]] |{{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Борна Чорич|Чорич]] |не се провежда |{{Флагче|Дания|Дания}} [[Холгер Руне|Руне]] |- |2021 |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Камерън Нори|Нори]] |{{флагче|Полша|Полша}} [[Хуберт Хуркач|Хуркач]] |{{флагче|Гърция|Гърция}} [[Стефанос Циципас|Циципас]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2020 |не се провежда |не се провежда |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |- |2019 |{{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Доминик Тийм|Тийм]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Италия}} [[Фабио Фонини|Фонини]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Даниил Медведев|Медведев]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2018 |{{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Хуан Мартин дел Потро|дел Потро]] |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джон Иснър|Иснър]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |не се провежда |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Русия|Русия}} [[Карен Хачанов|Хачанов]] |- |2017 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |не се провежда |{{Флагче|Германия|Германия}} [[Александър Зверев|Зверев]] |{{Флагче|България|България}} [[Григор Димитров|Димитров]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{флагче|САЩ}} [[Джак Сок|Сок]] |- |2016 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Хърватска|Хърватска}} [[Марин Чилич|Чилич]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |- |2015 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |не се провежда |{{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2014 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Станислас Вавринка|Вавринка]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга|Цонга]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2013 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2012 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Давид Ферер|Ферер]] |- |2011 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| не се провежда || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |- |2010 |{{Флагче|Хърватия|Хърватия}} [[Иван Любичич|Любичич]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швеция}} [[Робин Сьодерлинг|Сьодерлинг]] |- |2009 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| не се провежда || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] |- |2008 |{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] || {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]] || {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Анди Мъри|Мъри]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Жо-Вилфред Цонга|Цонга]] |- |2007 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович|Джокович]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Давид Налбандиан|Налбандиан]] |- |2006 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Томи Робредо|Робредо]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Николай Давиденко|Давиденко]] |- |2005 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Рафаел Надал|Надал]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]] |не се провежда|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Томаш Бердих|Бердих]] |- |2004 |{{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]||{{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2003 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Феликс Мантиля|Мантиля]] || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Кория|Кория]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Анди Родик|Родик]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Тим Хенман|Хенман]] |- |2002 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Лейтън Хюит|Хюит]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер|Федерер]]|| {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гийермо Каняс|Каняс]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]] |не се провежда||{{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |2001 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Томи Хаас|Хаас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро|Фереро]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} Портас || {{Флагче|Румъния|Румъния}} [[Андрей Павел|Павел]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]] |не се провежда || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Себастиен Грожан|Грожан]] |- |2000 |{{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Седрик Пиолин|Пиолин]]|| {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Магнус Норман|Норман]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |не се провежда|| {{Флагче|Русия|Русия}} [[Марат Сафин|Сафин]] |- |1999 |{{флагче|Австралия|Австралия}} [[Марк Филипусис|Филипусис]] || {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Густаво Куертен|Куертен]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Йохансон|Йохансон]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1998 |{{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Карлос Моя|Моя]]|| {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} [[Рихард Крайчек|Крайчек]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алберт Коста|Коста]] || {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]]|| {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Патрик Рафтър|Рафтър]] |не се провежда|| {{флагче|Великобритания|Великобритания}} [[Грег Руседски|Руседски]] |- |1997 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]]|| {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]]|| {{флагче|Чили|Чили}} [[Марсело Риос|Риос]]|| {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Петър Корда|Корда]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алекс Кореча|Кореча]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} Уудръф || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1996 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] ||{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} Каретеро || {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[Уейн Ферейра|Ферейра]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Томас Енквист|Енквист]] |- |1995 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |- |1994 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Андрей Медведев|Медведев]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] |- |1993 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]]|| {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Михаел Щих|Щих]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Микаел Пернфорс|Пернфорс]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] |не се провежда|| {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] |- |1992 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Горан Иванишевич|Иванишевич]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Пийт Сампрас|Сампрас]] |не се провежда|| {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] |- |1991 |{{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Джим Къриър|Къриър]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Серхи Бругера|Бругера]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Емилио Санчес|Санчес]] || {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Карел Новачек|Новачек]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |не се провежда|| {{Флагче|Франция|Франция}} [[Ги Форже|Форже]] |- |1990 |{{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Андре Агаси|Агаси]] || {{Флагче|Русия|Русия}} [[Андрей Чесноков|Чесноков]] || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Борис Бекер|Бекер]] || {{Флагче|Австрия|Австрия}} [[Томас Мустер|Мустер]] || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Агилера (тенисист)|Агилера]] || {{флагче|САЩ|САЩ}} [[Майкъл Ченг|Ченг]] || {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |не се провежда|| {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Стефан Едберг|Едберг]] |} ''Забележки:'' 1. Осмият Мастърс турнир има много бурна история. Първоначално той се провежда в [[Стокхолм]], [[Швеция]] от 1990 до 1994 г. Изданието през 1995 г. е в [[Есен (град)|Есен]], Германия. Домакин на изданията в периода 1996 – 2001 г. е [[Щутгарт]], Германия. Чак през 2002 г. той се мести в [[Мадрид]], Испания, където се играе и днес. 2. Турнирът в Шанхай се провежда от 2009 година, той заменя турнира в Хамбург, който е част от сериите Мастърс през периода 1990 – 2008. == Статистика == === Сингъл === ''Тенисисти с 2 или повече титли от 1990:'' {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! ! Тенисист ! '''ОБЩО''' ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! период |- |1 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]'''||'''40'''||'''5||'''6||2||3||6||4||3||4||'''7||2007 – 2023 |- |2 || {{флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]]||'''36'''||3||–||'''11||5||'''10||'''5||1||1||–||2005 – 2021 |- |3 || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]]|| '''28'''||'''5||4||–||6||–||2||'''7||2||1||2002 – 2019 |- |4 || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]]|| '''17'''||1||'''6||–||–||1||3||3|| 1 ||2||1990 – 2004 |- |5 || {{флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]]||'''14'''|| – || 2 || – ||2||1||3|| 2 ||3||1||2008 – 2016 |- |6 || {{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]]|| '''11'''||2||3||–||–||1||–||3||–||2||1992 – 2000 |- |7 || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || '''8'''||–||1||3||–||3||–||–|| 1 ||–||1990 – 1997 |- | || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]] ||'''8''' ||2||1||1||2||1||–||1||–||–||2022 – 2025 |- | || {{флагче|Италия}} '''[[Яник Синер]]''' || '''8'''|| 1 || 2 || 1 || – || – || 1 || 1 || 1 || 1 ||2023 – 2026 |- |10|| {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]] ||'''7''' ||–||–||–||2||2||1||1||–||1||2017 – 2024 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || '''7''' ||3||1||–||–||–||1||2||–||–||1990 – 1997 |- |12 || {{флагче|Русия}} '''[[Даниил Медведев]] || '''6''' ||–||1||–||–||1||1||1||1||1||2019 – 2023 |- |13 || {{флагче|Чили}} [[Марсело Риос]]|| '''5'''|| 1 || 1 || 1 || 1 || 1 || – || – || – || – ||1997 – 1999 |- | || {{флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]]|| '''5'''|| – || – || 2 || 1 || 1 || – || 1 || – || – ||1999 – 2001 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Джим Къриър]]||'''5'''||2||1||–||–||2||–||–||–||–||1991 – 1993 |- | || {{флагче|САЩ}} [[Анди Родик]]|| '''5'''|| – || 2 || – || – || – || 1 || 2 || – || – ||2003 – 2010 |- | || {{флагче|Русия}} [[Марат Сафин]]||'''5'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||3||2000 – 2004 |- | || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]]|| '''5'''|| – || – || – || – || – || – || – ||4|| 1 ||1990 – 1996 |- |19|| {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]]||'''4'''||1||–||–||1||–||–||1||–||1||1990 – 1992 |- | || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]]|| '''4'''|| – || – || 2 || – || 1 || – || – || 1|| – ||2001 – 2004 |- | || {{флагче|Украйна}} [[Андрей Медведев]] || '''4'''|| – || – || 1 ||3|| – || – || – || – || – ||1994 – 1997 |- |22|| {{флагче|Русия}} [[Николай Давиденко]]|| '''3'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2006 – 2009 |- | || {{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || '''3'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || 1 || 1 ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]]|| '''3'''|| – || – || 1 || – || 1 || – || 1 || – || – ||1998 – 2004 |- | || {{флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]'''|| '''3'''|| – || - || 3 || – || – || – || – || - || - ||2021 – 2024 |- |26 || {{флагче|Аржентина}} [[Давид Налбандиян]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||2007 – 2007 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || 1 || – || – ||1998 – 1998 |- | || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]]|| '''2'''|| – || – || – || 1 || – || – || – || 1 || – ||1993 – 1993 |- | || {{флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]]|| '''2'''|| 2 || – || – || – || – || – || – || – || – ||2002 – 2003 |- | || {{флагче|Франция}} [[Ги Форже]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || – || 1 || – || 1 ||1991 – 1991 |- | || {{флагче|СССР}} [[Андрей Чесноков]]|| '''2'''|| – || – || 1 || – || – || 1 || – || – || – ||1990 – 1991 |- | || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Кория]]|| '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || – || – || – || – ||2003 – 2004 |- | || {{флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]]|| '''2'''|| – || – || – || – || – || – || – || 1 || 1 ||1992 – 1993 |- | || {{флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]]|| '''2'''|| – || 1 || – || – || – || – || – || 1 || – ||1998 – 1999 |- | || {{флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] || '''2'''|| – || – || 2 || – || – || – || – || – || – ||1991 – 1993 |- | || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || '''2'''|| 1 || – || – || – || 1 || – || – || – || – ||1997 – 2000 |- | || {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || 1 || – ||1996 – 2000 |- | || {{флагче|Франция}} [[Жо-Вилфрид Цонга]] || '''2'''|| – || – || – || – || – || 1 || – || – || 1 ||2008 – 2014 |- | || {{флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || '''2'''|| – || – || 1 || 1 || – || - || – || – || - ||2023 – 2024 |- | || {{флагче|Полша}} '''[[Хуберт Хуркач]]''' || '''2'''|| – || 1 || - || - || – || - || – || 1 || - ||2021 – 2023 |- |} === Двойки === Тенисисти с 5 или повече титли от 1990: {| class="sortable wikitable" style="font-size:90%" |- ! # ! Тенисист ! [[Турнир от сериите Мастърс в Индиън Уелс|И.У]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Маями|МАЯ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|М.К]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Рим|РИМ]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Мадрид|МАД]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Канада|КАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Синсинати|СИН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Шанхай|ШАН]] ! [[Турнир от сериите Мастърс в Париж|ПАР]] ! # ! период |- |1|| {{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]'''||<u>4</u>||1||2||<u>3</u>||<u>4</u>||2||3||3||1||'''23'''||1993 – 2010 (18) |- |2|| {{флагче|Австралия}} [[Тод Удбридж]] ||1||<u>4</u>||2||-|-||2||-||<u>4</u>||<u>4</u>||1||'''18'''||1992 – 2004 (13) |- |3|| {{флагче|Бахрейн}} Марк Ноулс||<u>4</u>||1||-||2||2||2||3||3||-||'''17'''||1993 – 2009 (17) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Боб Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |4|| {{флагче|САЩ}} '''Майк Брайън'''||-||2||1||2||2||3||2||2||2||'''16'''||2002 – 2010 (9) |- |6|| {{флагче|Швеция}} [[Йонас Бьоркман]]||1||2||<u>3</u>||-||2||1||3||1||2||'''15'''||1998 – 2008 (11) |- |7|| {{флагче|Австралия}} [[Марк Удфорд]] ||1||<u>4</u>||-||-|-||1||-||<u>4</u>||<u>4</u>||-||'''14'''||1992 – 2000 (9) |- |7|| {{флагче|Беларус}} '''[[Макс Мирний]]'''||-||<u>4</u>||2||1||2||1||2||2||1||'''14'''||2000 – 2009 (10) |- |9|| {{флагче|Индия}} '''Махеш Бупати'''||-||-||1||2||1||<u>5</u>||1||1||1||'''11'''||1997 – 2009 (13) |- |9|| {{флагче|Сърбия}} '''Ненад Зимонич'''||-||-||<u>4</u>||2||2||1||1||-||1||'''11'''||2004 – 2010 (7) |- |11|| {{флагче|Нидерландия}} [[Паул Хархюис]]||-||1||2||1||1||1||-||1||<u>3</u>||'''10'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Нидерландия}} Яко Елтинг||-||1||2||1||-||-||-||1||<u>3</u>||'''8'''||1993 – 1998 (6) |- |12|| {{флагче|Индия}} '''[[Леандер Паеш]]'''||1||1||1||1||-||2||1||-||1||'''8'''||1997 – 2010 (14) |- |14|| {{флагче|Русия}} [[Евгени Кафелников]]||2||-||1||2||1||1||-||-||-||'''7'''||1994 – 2003 (10) |- |15|| {{флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]]||2||1||1||1||1||-||-||-||-||'''6'''||1991 – 2003 (13) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Патрик Гълбрайт||1||-||-||-||-||3||-||-||1||'''5'''||1991 – 1996 (6) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Уейн Блек||1||2||-||-||1||1||-||-||-||'''5'''||1999 – 2005 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} [[Байрън Блек]]||-||-||-||1||-||1||1||1||1||'''5'''||1993 – 1999 (7) |- |16|| {{флагче|САЩ}} Алекс О`Брайън||1||-||-||-||-||-||1||1||1||'''5'''||1994 – 2000 (7) |- |16|| {{флагче|Зимбабве}} Кевин Улие||-||1||-||-||2||1||-||-||1||'''5'''||2004 – 2008 (5) |} == Рекорди == * Най-много изиграни финали: {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] – 38 (27 победи и 11 загуби) * Най-много титли от един турнир: {{Флагче|Испания|Испяния}} Рафаел Надал – 8 ([[Турнир от сериите Мастърс в Монте Карло|Монте Карло]] 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012) * Най-много титли от различни турнири: {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Новак Джокович]] 8 (спрямо май 2014 г. Джокович не е печелил единствено турнира в Синсинати) * Най-много титли в един сезон: 6 – {{Флагче|Сърбия|Сърбия}} Новак Джокович (2015) * Най-много финали в един сезон: 6 – {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] (2006) и {{Флагче|Испания|Испяния}} [[Рафаел Надал]] (2013) * Най-много поредни победи: {{Флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] – 28 (2005 – 06) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.atpworldtour.com Асоциация на професионалистите по тенис (ATP)] Официален сайт {{Турнири по тенис}} {{Турнири от сериите Мастърс}} [[Категория:Турнири от сериите Мастърс| ]] k404nnwxmijxfsngrzu5aujowdw8rzf Категория:Семейство Симпсън 14 139013 12896543 12891861 2026-05-02T20:16:49Z Radiohist 106368 Премахната редакция 12891861 на [[Special:Contributions/Batman tas|Batman tas]] ([[User talk:Batman tas|б.]]) Поддържащ се квалифира. Все още няма консенсус. Цитирам категорията - Тази категория включва игрални сериали, анимационни сериали, телевизионни филми, предавания или друг вид телевизионни програми, съдържащи [[ЛГБТ]] (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) главни или поддържащи герои, както и еднополови връзки като част от сюжета. 12896543 wikitext text/x-wiki ър{{категория}} [[Категория:Предавания на Фокс Бродкастинг Къмпани]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Анимационни ситкоми]] f310sjokidhc7xbglhytbniznh70wvd Седиментни скали 0 139501 12896936 12358405 2026-05-03T10:11:36Z Sim18Sav 394551 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:2|1|0 */ 12896936 wikitext text/x-wiki [[Файл:Triassic Utah.JPG|мини|Седиментна скала.]] '''Седимѐнтните скали''' ('''утаечни скали''') са един от трите вида [[скала|скали]] в [[литосфера]]та. Другите са [[Магмени скали|магмени]] и [[Метаморфна скала|метаморфни]]. Образувани са чрез утаяване, преобразуване и втвърдяване във водна или сухоземна среда.<ref>{{cite book |title= Речник на научните термини|author= Уваров, E. Б.; А. Айзакс |publisher= Издателство „Петър Берон“ |place= София |year= 1992 |page= 352}}</ref> Утаяването (наслагването) може да стане по механичен път (под влияние на силата на тежестта и изменение на динамиката на средата), химичен (от водни разтвори при достигане на тяхната концентрация на насищане и в резултат на обменни реакции), а също и биогенен (под влияние на жизнената дейност на организмите). В зависимост от характера на наслагите, седиментните скали се поделят на [[кластически седиментни скали|кластични (теригенни)]], химични и биогенни.<ref name="kurchatov">{{cite book | last=Курчатов | first=Всеволод | title=Геология за всеки | year=2004 | publisher=Pensoft | isbn=9546422215 | url=https://books.google.bg/books?id=dHNg0Oy-DhgC}}</ref> == Видове материали, изграждащи седиментните скали == Източници на веществата за образуването на седиментните скали се явяват: * продуктите от изветрянето на магмените, метоморфните и по-стари седиментни скали, изграждащи земната кора; * разтворените в природните води компоненти; * газовете в атмосферата; * продуктите, възникнали при жизнената дейност на организмите; * вулканогенен материал (твърди частици, изхвърлени от вулканите, горещи водни разтвори и газове, пренасяни от вулканичните изригвания на повърхността на Земята и във водните басейни).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article085229.html «Большая Советская Энциклопедия» – Осадочные горные породы, т. 18, стр. 546]</ref> В съвременните океански наслаги (червена дълбоководна глина, тиня и др.) и в древните седиментни скали се срещат също космически материал (малки парченца от никелно желязо, силикатни частици, кристали от [[магнетит]] и т.н.) Освен това в състава на седиментните скали, като правило, присъстват и органични остатъци с растителен и животински произход, синхронизирани по време на тяхното образуване, и по-рядко много древни (преотложени) седиментни наслаги. Някои седиментни скали (варовици, [[въглища]], диатомити и др.) изцяло са изградени от органични остатъци. Размерът на частиците (зърната), тяхната форма и взаимното им съчетаване определят структурата на седиментните скали.<ref name="bse"/> == Образуване на седиментните скали == Седиментните скали образуват пластове, слоеве, линзи и други геоложки тела с различни форми и размери, залягащи в земната кора хоризонтално (нормално), наклонено или във вид на сложни гънки. Вътрешният строеж на тези тела, обусловен от ориентирането и взаимното разположение на зърната (или частиците) и способността им да изпълват даденото им пространство, се нарича текстура на седиментните скали. За повечето от тези скали е характерна слоеста текстура. Типовете текстура зависи от условията на тяхното образуване – главно от динамиката на средата.<ref name="bse"/> Образуването на седиментните скали става по следния начин: възникване на изходни продукти по пътя на разрушаването на скалите, пренос на тези материали от водата, вятъра и ледниците и наслагването им по повърхността на сушата или във водни басейни. В резултат от това се образуват рохкави и порести наситени с вода утайки, изградени от разнородни компоненти. Те представляват неуравновесена сложна физико-химична и частично биоложка система, която с течение на времето постепенно се споява и втвърдява, и се превръща в седиментна скала.<ref name="bse"/> == Видове седиментни скали == Класификацията на седиментните скали се основава на техния състав и генезис. Във връзка с това, че повечето от седиментните скалите са полигенни, т.е. една и съща седиментна скала може да се образува при различни процеси (например, варовиците могат да бъдат кластични, хомогенни или органогенни), при поделянето им на основни групи се отчита главно техния състав. Различават се над 10 групи седиментни скали: [[кластически седиментни скали|кластични (теригенни)]], глинести, глауконитови, глиноземни, железисти, манганови, фосфатни, силициеви, карбонатни, соли, каустобиолити и др. Освен тези основни групи, съществуват и скали със смесен състав – преходни между кластични и карбонатни, карбонатни и силициеви и др., а също вулканогенни-седиментни скали, представляващи смес от кластично-седиментен материал и твърди продукти, изхвърлени от вулканите. По-детайлно деление в рамките на отделните групи се прави по тяхната структура (размера на зърната), минералния състав и генезиса.<ref name="bse"/> По своя химичен състав седиментните скали се отличават от магмените главно по своята диференцираност, широкия диапазон на колебанията в съдържанието на скалообразуващите компоненти, повишеното съдържание на вода, въглена киселина, органичен въглерод, калций, сяра и др. Преобладаващите седиментни скали са глинестите (глини, аргилити, глинести шисти – около 50%), пясъчници (пясъци и пясъчници – около 22 – 23%), карбонатни (варовици, доломити и др. – около 22 – 23%) и преходни (около 5%).<ref name="bse"/> == Разпространение на седиментните скали == Образуването и разпространението на седиментните скали по Земята се определя основно от климатичните и тектонски условия. В областите с хумиден климат (влажен и топъл) се образуват глиноземни, железисти, манганови седиментни скали и различни каустобиолити. За аридните (сухи) области са характерни наслагите от доломити, гипс, халит, калиеви соли, червеноцветни скали. За нивалните области (полярни и високопланински) продуктите от физическото изветряне са представени от различни [[кластически седиментни скали|кластични (теригенни) скали]].<ref name="bse"/> Влиянието на тектонския режим е също важен компонент. В геосинклиналите се натрупват мощни пластове седиментни скали, които, като правило, се характеризират със своята изменчивост в пространството и пъстър (многокомпонентов) състав от кластичен и друг материал, наличие на пластове с вулканични седиментни скали и др. Обратно, на платформите залягат малки по мощност пластове от седиментни скали, често с пластове, изградени в пространството с еднороден (еднокомпонентен) състав от кластичен материал.<ref name="bse"/> Поради това, че условията на седиментация в предишните геоложки епохи са били близки или аналогични до съвременните, картината на съвременното разпространение на типовете скали по повърхността на Земята позволява да се възстанови палеогеографската и палеотектонската обстановка на геоложкото минало. Натрупването и скалообразуването на седиментните скали е периодичен процес. Формирането на сходни типове скали и техните парагенетични асоциации (формации) се повтарят многократно във времето, което е свързано с периодичните (дълговременни) изменения на климата и геотектонските движения. Заедно с това се наблюдава също постепенно изменение на условията на натрупване и седиментация през цялата геоложка история на земната кора. Еволюцията на седементацията е свързана с изменението на състава на водите в световния океан, атмосферата, еволюцията на органичния свят, преобразуването на структурата на земната кора, а също така и с изменението (увеличаването) на общото количество седементни скали по повърхността на Земята.<ref name="bse"/> Седиментните скали съставляват около 10% от масата на земната кора и покриват 75% от повърхността на Земята. Основната им маса е съсредоточена в континентите (около 500 млн. km³) и континенталните склонове на морското дъно (около 190 млн. km³), докато на океанското дъно се падат около 250 млн. km³. В пределите на континентите около 75% от седиментните скали са привързани към геосинклиналните области и около 25% – към платформите. Над 75% от полезните изкопаеми, извличани от недрата на Земята (въглища, нефт, соли, железни, манганови, алуминиеви руди, злато и платина, фосфорити, строителни материали и др.) са съсредоточени в седиментните скали.<ref name="bse"/> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Седиментните скали в България |journal= Сборник на БАН |volume= 7 |issue= |year= 1917|pages= 1-162}} == Външни препратки== *{{cite web |url= https://www.mindat.org/min-51426.html |title= Информация за Седиментна скала (Sedimentary rock) |publisher= mindat.org |език= en |accessdate= 16 май 2024}} [[Категория:Седиментни скали| ]] mxavi1dpli84dk2mfkmqobkizo09yvh Йосиф (Библия) 0 148286 12896867 12838466 2026-05-03T09:07:12Z Gvelf 29234 Съкращаване. Уточнения. Линкове. 12896867 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Йосиф|Йосиф}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = духовник | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Светец | категория = }} }} '''Йосиф''' е единадесетият, предпоследен син на [[Яков]]; роден е от съпругата му [[Рахил]]. Името Йосиф буквално означава – „Да умножи Бог“, т.е. изказва пожелание да даде много синове.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=30&tr1=1|заглавие=Битие 30:22 – 25|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи [[Евреи|еврейския народ]], така както [[Яхве|Йехова]] е обещал при сключването на [[Обет|обета]] си с [[Авраам]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=17&tr1=1|заглавие=Битие 17:1 – 19|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Освен в [[Стар завет|Стария завет]] (в книга „[[Битие (Библия)|Битие]]“), модифицирана историята на Йосиф е разказана и в [[Коран]]а и в някои други произведения на ислямската литература. На [[арабски език]] Йосиф е наречен ''[[Юсуф (сура)|'''Юсуф''']]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.koranbg.com/sura.php?sura=12|заглавие=Коран|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://muslimprophets.com/prophet.php?pid=237|заглавие=Muslim prophets|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За важността на Йосиф говори и [[Факт|фактът]], че при разделянето на [[Обетована земя|Обетованата земя]] между [[Дванайсетте израилски племена|12-те израилски колена]] (потомците на синовете на Иаков), дял получават не просто неговите наследници, а 2 [[Племе|племена]] (произхождащи от синовете му Ефрем и Манасий) – с два отделни дяла. == В „Битие“ == Йосиф е любимото дете на Яков и получава от баща си много [[любов]] и внимание, което предизвиква силна [[завист]] у братята му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:3 – 4|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В детството си той сънува два пъти как негови братя и родители му се покланят като на цар (в смисъл – [[Монарх|владетел]]). Това предизвиква силно недоволство сред тях, тъй като [[Патриархат|патриархалната традиция]] изисква най-младият да почита по-възрастните.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:5 – 11|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Един ден Яков изпраща Йосиф да донесе вести от братята си, които пазят [[Стадо|стадата]]. Когато отива при тях при селището [[Дотан (Палестина)|Дотан]], те решават, че това е удобен случай да го погубят. Заради застъпничеството на един от тях – [[Рувим]], те все пак не го убиват, а само го продават в [[робство]] на [[Измаилтяни|измаилтянски]] (арабски) търговци, търгуващи в [[Древен Египет|Египет]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:12 – 36|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> където го продават на началника на фараоновите телохранители Потифар. Йосиф бързо спечелва доверието на сановника и става управител в дома му, обаче след известно време се озовава в [[Затвор|затвора]], хвърлен там по обвинение, че се е опитал да [[Изнасилване|изнасили]] господарката си, съпругата на Потифар. Според „[[Библия|Библията]]“ причината е, че е [[Клевета|оклеветен]] от нея, след като – воден от вярата си и уважението към господаря си – не се поддава на [[Ухажване|ухажванията]] ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:36,|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:1 – 20|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен човек и скоро става пръв помощник на главния [[надзирател]]. Сприятелява се с други двама неволници – бившите главни виночерпец и хлебар на [[фараон]]а, на които (с Божията помощ) по [[Сънища|сънищата]] им вярно [[Предсказание|предсказва]] съдбата им. Виночерпецът е [[Помилване|помилван]] и отново заема своята служба, а хлебарят е [[Обесване|обесен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:20 – 23|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=40&tr1=1|заглавие=Битие 40:1 – 22|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>[[Файл:Peter von Cornelius 004.jpg|мини|център|300px|Срещата на Йосиф с братята му]]След време – по препоръка на виночерпеца – Йосиф пророкува и на самия фараон, който на два пъти сънува странни неща, които неговите [[Мъдрост|мъдреци]] не успяват да обяснят. Първият път сънува как 7 тлъсти [[Домашно говедо|крави]] излизат от река [[Нил]] и отиват да пасат в [[тръстика]]та. След тях излизат 7 мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънува, че от едно [[стъбло]] израстват 7 пълни и хубави [[Пшеница|житни]] класа, след тях излизат 7 слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тълкуванието, което дава Йосиф е следното: седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Той дава [[Идея|идеята]] да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя 1/5 част от реколтата, от който после да се продава на [[Глад|гладуващото]] население, и е назначен за неин осъществител.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:1 – 44|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Когато настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни, от него страда и родът на [[Яков]]. Бащата изпраща синовете си в Египет, за да закупят зърно, и така те се срещат с Йосиф (вече пръв помощник на владетеля, обладаващ огромна [[Власт (обществено отношение)|власт]]), но не го познават. От тях той научава, че баща му е жив и че междувременно се е родил още един негов брат – [[Вениамин]]. Йосиф нарочно обвинява братята си, че са [[Шпионаж|съгледвачи]] и [[Кражба|крадци]]. За да им повярва и пусне, той поставя условието да доведат при него най-малкия си брат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:46 – 57|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=42&tr1=1|заглавие=Битие 42:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След като изпълняват Йосиф ги поканва в къщата си и им открива кой е. Научавайки историята на своя помощник, фараонът изпраща богати [[Подарък|дарове]] на Яков и го кани да се пресели в Египет с целия си [[Род (общност)|род]]. На последния се явява Господ, който му казва: „Аз съм Господ, Бог [[Исаак|на баща ти]]. Не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ. Аз ще бъда с тебе в Египет и Аз ще [[Изход от Египет|те изведа назад]]."; според [[Стар завет|старозаветния]] разказ, така поощрени евреите се заселват (ведно със своите домочадия)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:20:21|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в [[Делта на Нил|Делтата на Нил]]. Там умират, както Яков, така и Йосиф.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=43&tr1=1|заглавие=Битие 43:15 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=44&tr1=1|заглавие=Битие 44:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=45&tr1=1|заглавие=Битие 45:1 – 27|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=49&tr1=1|заглавие=Битие 43:33|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:26|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Преданието гласи, че след векове превърнатите в роби на египтяните [[евреи]] въстават и след дълги скитания отново се преселват в [[Ханаан]] (за което става дума в книгите „[[Изход (Библия)|Изход]]“, „[[Второзаконие]]“, „[[Числа (Библия)|Числа]]“ и „[[Книга Иисус Навин|Иисус Навин]]“). == В изкуството == Извън [[история|историческите]] и [[религия|религиозните]] интерпретации, легендата за Йосиф – сама по себе си е един от върховете на древната литература, с многопластов [[сюжет]], разказана на изискан стил – е предмет и на много художествени произведения. Най-внушителната ѝ разработка е четиритомната епопея „[[Йосиф и неговите братя]]“ на немския писател [[Томас Ман]]. == Вижте също == * [[Кул Гали]] * [[Засушаване]] * [[Хиксоси]] * [[Книга Рут|Книга „Рут“]] * [[Земеделие в Древен Египет]] == Източници == <references /> [[Категория:Старозаветни светци]] [[Категория:Евреи]] gwekshazngvtlxqxe9yay2i6fvcsl9e 12896877 12896867 2026-05-03T09:21:05Z Gvelf 29234 Оформление. 12896877 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Йосиф|Йосиф}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = духовник | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Светец | категория = }} }} '''Йосиф''' е единадесетият, предпоследен син на [[Яков]]; роден е от съпругата му [[Рахил]]. Името Йосиф буквално означава – „Да умножи Бог“, т.е. изказва пожелание да даде много синове.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=30&tr1=1|заглавие=Битие 30:22 – 25|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи [[Евреи|еврейския народ]], така както [[Яхве|Йехова]] е обещал при сключването на [[Обет|обета]] си с [[Авраам]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=17&tr1=1|заглавие=Битие 17:1 – 19|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Освен в [[Стар завет|Стария завет]] (в книга „[[Битие (Библия)|Битие]]“), модифицирана историята на Йосиф е разказана и в [[Коран]]а и в някои други произведения на ислямската литература. На [[арабски език]] Йосиф е наречен ''[[Юсуф (сура)|'''Юсуф''']]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.koranbg.com/sura.php?sura=12|заглавие=Коран|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://muslimprophets.com/prophet.php?pid=237|заглавие=Muslim prophets|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За важността на Йосиф говори и [[Факт|фактът]], че при разделянето на [[Обетована земя|Обетованата земя]] между [[Дванайсетте израилски племена|12-те израилски колена]] (потомците на синовете на Иаков), дял получават не просто неговите наследници, а 2 [[Племе|племена]] (произхождащи от синовете му Ефрем и Манасий) – с два отделни дяла. == В „Битие“ == Йосиф е любимото дете на Яков и получава от баща си много [[любов]] и внимание, което предизвиква силна [[завист]] у братята му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:3 – 4|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В детството си той сънува два пъти как негови братя и родители му се покланят като на цар (в смисъл – [[Монарх|владетел]]). Това предизвиква силно недоволство сред тях, тъй като [[Патриархат|патриархалната традиция]] изисква най-младият да почита по-възрастните.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:5 – 11|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Един ден Яков изпраща Йосиф да донесе вести от братята си, които пазят [[Стадо|стадата]]. Когато отива при тях при селището [[Дотан (Палестина)|Дотан]], те решават, че това е удобен случай да го погубят. Заради застъпничеството на един от тях – [[Рувим]], те все пак не го убиват, а само го продават в [[робство]] на [[Измаилтяни|измаилтянски]] (арабски) търговци, търгуващи в [[Древен Египет|Египет]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:12 – 36|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> където го продават на началника на фараоновите телохранители Потифар. Йосиф бързо спечелва доверието на сановника и става управител в дома му, обаче след известно време се озовава в [[Затвор|затвора]], хвърлен там по обвинение, че се е опитал да [[Изнасилване|изнасили]] господарката си, съпругата на Потифар. Според „[[Библия|Библията]]“ причината е, че е [[Клевета|оклеветен]] от нея, след като – воден от вярата си и уважението към господаря си – не се поддава на [[Ухажване|ухажванията]] ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:36,|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:1 – 20|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен човек и скоро става пръв помощник на главния [[надзирател]]. Сприятелява се с други двама неволници – бившите главни виночерпец и хлебар на [[фараон]]а, на които (с Божията помощ) по [[Сънища|сънищата]] им вярно [[Предсказание|предсказва]] съдбата им. Виночерпецът е [[Помилване|помилван]] и отново заема своята служба, а хлебарят е [[Обесване|обесен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:20 – 23|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=40&tr1=1|заглавие=Битие 40:1 – 22|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:Peter von Cornelius 004.jpg|thumb|ляво|300px|Срещата на Йосиф с братята му]] След време – по препоръка на виночерпеца – Йосиф пророкува и на самия фараон, който на два пъти сънува странни неща, които неговите [[Мъдрост|мъдреци]] не успяват да обяснят. Първият път сънува как 7 тлъсти [[Домашно говедо|крави]] излизат от река [[Нил]] и отиват да пасат в [[тръстика]]та. След тях излизат 7 мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънува, че от едно [[стъбло]] израстват 7 пълни и хубави [[Пшеница|житни]] класа, след тях излизат 7 слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тълкуванието, което дава Йосиф е следното: седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Той дава [[Идея|идеята]] да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя 1/5 част от реколтата, от който после да се продава на [[Глад|гладуващото]] население, и е назначен за неин осъществител.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:1 – 44|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Когато настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни, от него страда и родът на [[Яков]]. Бащата изпраща синовете си в Египет, за да закупят зърно, и така те се срещат с Йосиф (вече пръв помощник на владетеля, обладаващ огромна [[Власт (обществено отношение)|власт]]), но не го познават. От тях той научава, че баща му е жив и че междувременно се е родил още един негов брат – [[Вениамин]]. Йосиф нарочно обвинява братята си, че са [[Шпионаж|съгледвачи]] и [[Кражба|крадци]]. За да им повярва и пусне, той поставя условието да доведат при него най-малкия си брат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:46 – 57|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=42&tr1=1|заглавие=Битие 42:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След като изпълняват Йосиф ги поканва в къщата си и им открива кой е. Научавайки историята на своя помощник, фараонът изпраща богати [[Подарък|дарове]] на Яков и го кани да се пресели в Египет с целия си [[Род (общност)|род]]. На последния се явява Господ, който му казва: „Аз съм Господ, Бог [[Исаак|на баща ти]]. Не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ. Аз ще бъда с тебе в Египет и Аз ще [[Изход от Египет|те изведа назад]]."; според [[Стар завет|старозаветния]] разказ, така поощрени евреите се заселват (ведно със своите домочадия)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:20:21|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в [[Делта на Нил|Делтата на Нил]]. Там умират, както Яков, така и Йосиф.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=43&tr1=1|заглавие=Битие 43:15 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=44&tr1=1|заглавие=Битие 44:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=45&tr1=1|заглавие=Битие 45:1 – 27|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=49&tr1=1|заглавие=Битие 43:33|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:26|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Преданието гласи, че след векове превърнатите в роби на египтяните [[евреи]] въстават и след дълги скитания отново се преселват в [[Ханаан]] (за което става дума в книгите „[[Изход (Библия)|Изход]]“, „[[Второзаконие]]“, „[[Числа (Библия)|Числа]]“ и „[[Книга Иисус Навин|Иисус Навин]]“). == В изкуството == Извън [[история|историческите]] и [[религия|религиозните]] интерпретации, легендата за Йосиф – сама по себе си е един от върховете на древната литература, с многопластов [[сюжет]], разказана на изискан стил – е предмет и на много художествени произведения. Най-внушителната ѝ разработка е четиритомната епопея „[[Йосиф и неговите братя]]“ на немския писател [[Томас Ман]]. == Вижте също == * [[Кул Гали]] * [[Засушаване]] * [[Хиксоси]] * [[Книга Рут|Книга „Рут“]] * [[Земеделие в Древен Египет]] == Източници == <references /> [[Категория:Старозаветни светци]] [[Категория:Евреи]] lx0meanrosgb6kt529r078ow7xu0hpl 12896887 12896877 2026-05-03T09:32:18Z Gvelf 29234 Правопис 12896887 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Йосиф|Йосиф}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = духовник | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Светец | категория = }} }} '''Йосиф''' е единадесетият, предпоследен син на [[Яков]]; роден е от съпругата му [[Рахил]]. Името Йосиф буквално означава – „Да умножи Бог“, т.е. изказва пожелание да даде много синове.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=30&tr1=1|заглавие=Битие 30:22 – 25|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи [[Евреи|еврейския народ]], така както [[Яхве|Йехова]] е обещал при сключването на [[Обет|обета]] си с [[Авраам]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=17&tr1=1|заглавие=Битие 17:1 – 19|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Освен в [[Стар завет|Стария завет]] (в книга „[[Битие (Библия)|Битие]]“), модифицирана историята на Йосиф е разказана и в [[Коран]]а и в някои други произведения на ислямската литература. На [[арабски език]] Йосиф е наречен ''[[Юсуф (сура)|'''Юсуф''']]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.koranbg.com/sura.php?sura=12|заглавие=Коран|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://muslimprophets.com/prophet.php?pid=237|заглавие=Muslim prophets|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За важността на Йосиф говори и [[Факт|фактът]], че при разделянето на [[Обетована земя|Обетованата земя]] между [[Дванайсетте израилски племена|12-те израилски колена]] (потомците на синовете на Иаков), дял получават не просто неговите наследници, а 2 [[Племе|племена]] (произхождащи от синовете му Ефрем и Манасий) – с два отделни дяла. == В „Битие“ == Йосиф е любимото дете на Яков и получава от баща си много [[любов]] и внимание, което предизвиква силна [[завист]] у братята му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:3 – 4|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В детството си той сънува два пъти как негови братя и родители му се покланят като на цар (в смисъл – [[Монарх|владетел]]). Това предизвиква силно недоволство сред тях, тъй като [[Патриархат|патриархалната традиция]] изисква най-младият да почита по-възрастните.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:5 – 11|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Един ден Яков изпраща Йосиф да донесе вести от братята си, които пазят [[Стадо|стадата]]. Когато отива при тях при селището [[Дотан (Палестина)|Дотан]], те решават, че това е удобен случай да го погубят. Заради застъпничеството на един от тях – [[Рувим]], те все пак не го убиват, а само го продават в [[робство]] на [[Измаилтяни|измаилтянски]] (арабски) търговци, търгуващи в [[Древен Египет|Египет]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:12 – 36|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> където го продават на началника на фараоновите телохранители Потифар. Йосиф бързо спечелва доверието на сановника и става управител в дома му, обаче след известно време се озовава в [[Затвор|затвора]], хвърлен там по обвинение, че се е опитал да [[Изнасилване|изнасили]] господарката си, съпругата на Потифар. Според „[[Библия|Библията]]“ причината е, че е [[Клевета|оклеветен]] от нея, след като – воден от вярата си и уважението към господаря си – не се поддава на [[Ухажване|ухажванията]] ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=37&tr1=1|заглавие=Битие 37:36,|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:1 – 20|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен човек и скоро става пръв помощник на главния [[надзирател]]. Сприятелява се с други двама неволници – бившите главни виночерпец и хлебар на [[фараон]]а, на които (с Божията помощ) по [[Сънища|сънищата]] им вярно [[Предсказание|предсказва]] съдбата им. Виночерпецът е [[Помилване|помилван]] и отново заема своята служба, а хлебарят е [[Обесване|обесен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=39&tr1=1|заглавие=Битие 39:20 – 23|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=40&tr1=1|заглавие=Битие 40:1 – 22|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:Peter von Cornelius 004.jpg|thumb|ляво|300px|Срещата на Йосиф с братята му]] След време – по препоръка на виночерпеца – Йосиф пророкува и на самия фараон, който на два пъти сънува странни неща, които неговите [[Мъдрост|мъдреци]] не успяват да обяснят. Първият път сънува как 7 тлъсти [[Домашно говедо|крави]] излизат от река [[Нил]] и отиват да пасат в [[тръстика]]та. След тях излизат 7 мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънува, че от едно [[стъбло]] израстват 7 пълни и хубави [[Пшеница|житни]] класа, след тях излизат 7 слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тълкуванието, което дава Йосиф е следното: седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Той дава [[Идея|идеята]] да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя 1/5 част от реколтата, от който после да се продава на [[Глад|гладуващото]] население, и е назначен за неин осъществител.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:1 – 44|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Когато настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни, от него страда и родът на [[Яков]]. Бащата изпраща синовете си в Египет, за да закупят зърно, и така те се срещат с Йосиф (вече пръв помощник на владетеля, обладаващ огромна [[Власт (обществено отношение)|власт]]), но не го познават. От тях той научава, че баща му е жив и че междувременно се е родил още един негов брат – [[Вениамин]]. Йосиф нарочно обвинява братята си, че са [[Шпионаж|съгледвачи]] и [[Кражба|крадци]]. За да им повярва и пусне, той поставя условието да доведат при него най-малкия си брат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=41&tr1=1|заглавие=Битие 41:46 – 57|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=42&tr1=1|заглавие=Битие 42:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След като го изпълняват, Йосиф ги поканва в къщата си и им открива кой е. Научавайки историята на своя помощник, фараонът изпраща богати [[Подарък|дарове]] на Яков и го кани да се пресели в Египет с целия си [[Род (общност)|род]]. На последния се явява Господ, който му казва: „Аз съм Господ, Бог [[Исаак|на баща ти]]. Не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ. Аз ще бъда с тебе в Египет и Аз ще [[Изход от Египет|те изведа назад]]."; според [[Стар завет|старозаветния]] разказ, така поощрени евреите се заселват (ведно със своите домочадия)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:20:21|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в [[Делта на Нил|Делтата на Нил]]. Там умират, както Яков, така и Йосиф.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=43&tr1=1|заглавие=Битие 43:15 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=44&tr1=1|заглавие=Битие 44:1 – 34|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=45&tr1=1|заглавие=Битие 45:1 – 27|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=49&tr1=1|заглавие=Битие 43:33|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=50&tr1=1|заглавие=Битие 50:26|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Преданието гласи, че след векове превърнатите в роби на египтяните [[евреи]] въстават и след дълги скитания отново се преселват в [[Ханаан]] (за което става дума в книгите „[[Изход (Библия)|Изход]]“, „[[Второзаконие]]“, „[[Числа (Библия)|Числа]]“ и „[[Книга Иисус Навин|Иисус Навин]]“). == В изкуството == Извън [[история|историческите]] и [[религия|религиозните]] интерпретации, легендата за Йосиф – сама по себе си е един от върховете на древната литература, с многопластов [[сюжет]], разказана на изискан стил – е предмет и на много художествени произведения. Най-внушителната ѝ разработка е четиритомната епопея „[[Йосиф и неговите братя]]“ на немския писател [[Томас Ман]]. == Вижте също == * [[Кул Гали]] * [[Засушаване]] * [[Хиксоси]] * [[Книга Рут|Книга „Рут“]] * [[Земеделие в Древен Египет]] == Източници == <references /> [[Категория:Старозаветни светци]] [[Категория:Евреи]] koexjsp3nngxvu3lzl8jqwhquvnkmsq Мария Статулова 0 148393 12896143 12817607 2026-05-02T13:21:35Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896143 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | портрет = Maria Statulova.jpg | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1973 – | значими роли = Румяна в „[[Авантаж (филм)|Авантаж]]“<br>Краса в „[[Дами канят]]“ }} }} '''Мария Иванова Статулова''' е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. == Биография == Родена е на 13 септември 1953 г. в [[Бургас]]. През 1975 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Боян Дановски]].<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=778880927&sectionID=1&sq=мария+статулова www.znam.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На следващата година получава наградата на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за най-добър млад актьор. Трупа стаж в театрите в [[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“|Драматичен театър – Кърджали]] (1975 – 1978) и [[Драматичен театър „Невена Коканова“|Ямболския драматичен театър]] (1978 – 1979). След това играе в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] в [[София]] (1979 –). На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с нейните отпечатъци. [[Файл:Steps-MARIA STATULOVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Мария Статулова.]] Член е на Съюза на българските филмови дейци. Сред множеството филми, в които е имала роли, са: „[[Откраднати очи]]“ (2005), „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (1999), „[[Да обичаш на инат]]“ (1986), „[[Маневри на петия етаж]]“ (1985), „[[Адаптация (филм)|Адаптация]]“ (1981), „[[Дами канят]]“ (1980), „Авантаж“ (1977). Участва в сериали: „Забранена любов“, „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“ и „Под прикритие“. Статулова е съпруга на режисьора [[Димитър Радичков]], син на писателя [[Йордан Радичков]]. == Награди и отличия == * Наградата „за най-добър млад актьор на годината“ на Съюза на артистите в България (1976). * „Специалната награда“ за ролята на (Румяна) във филма „Авантаж“ XV ФБИФ ([[Варна]], 1978). * Награда „Златен Лачено“ за женска роля (Румяна) във филма „Авантаж“ на XII фестивал на неореалистичното кино ([[Авелино]], [[Италия]], 1979). * Награда „за поддържаща роля“ (Рада) за филма „[[Ева на третия етаж]]“ ([[Карлово]], 1987). * Награда „за най-добра женска роля“ на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] във филма „[[Трака-трак]]“ ([[Варна]], 1997). == Театрални роли == * „Вампир“ от [[Антон Страшимиров]] – Вела * „Идиот“ от [[Фьодор Достоевски]] – Аглая * „Рейс“ от [[Станислав Стратиев]] – момичето * „Кавказкият тебеширен кръг“ от [[Бертолд Брехт]] '''ТВ театър''' * „Избраникът на съдбата“ (1987) ([[Бърнард Шоу]]) – дамата * „Люлка на героя“ (1980) ([[Диас Гомес]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2016 || [[Правила]] || || || жената |- | 2012 || [[Пъзел (филм)|Пъзел]] || || || |- | 2011 – 2019 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || 131 || || |- | 2011 – 2016 || [[Под прикритие]]<br>(тв сериал) || 60 || || |- | 2011 – 2014 || [[Седем часа разлика]]<br>(тв сериал) || 80 || || Аги (''в 6 серии -2011'') |- | 2010 – 2011 || [[Стъклен дом]]<br>(тв сериал) || 64 || || |- |2008 – 2011 |[[Забранена любов]]<br>(тв сериал) |299 | |Емилия Карина |- | 2008 || [[План за отмъщение]] || || || жената |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''„La masseria delle allodole“'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || Арсине |- | 2005 || [[Довиждане, здравей]]<br>(''„Goodbye Hello“'') || || САЩ/България || Ирена |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || || |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2007 || [[Моето мъничко нищо]] || || || жената на Перелезов |- | 2004 || [[Откраднати очи]] || || България/Турция || селянка |- | 2004 || [[Стъклени очи]]<br>(''„Occhi di cristallo“'')|| || Италия/Испания/Великобритания/България || рецепционистка в хотела |- | 2004 || [[Бягството на невинните]]<br>(''„La fuga degli innocenti“'')|| || Италия || Нина |- | 2004 || [[Без семейна прилика]] || 2 ч.|| || Ина |- | 2004 || [[Църква за вълци]]<br>(тв сериал) || 12 || || |- | 2003 || [[Не се надвесвай навън]] || 3 || || майката |- | 2003 || [[Отвъд чертата]] (тв) || || || стринка Витаница |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || Парушева |- | 2001 || [[Огледалото на дявола]]<br>(тв сериал) || 4 || || Гюлеметова |- | 1999 || [[Голямото семейство]] || || || |- | 1999 || [[Големите игри]]<br>(тв сериал) || 10 || || майката на Ани |- | 1999 || [[Пясъчен часовник (филм)|Пясъчен часовник]] (тв) || || || майката |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || ясновидката Веса |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || Кинка |- | 1996 || [[Вуйчото]] || || || класната на Митко |- | 1995 || [[Усмивка за сто лева]] || || || майката |- | 1995 || [[Трака-трак]] || || България/Франция || келнерката от вагон-ресторанта |- | 1995 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || майката и жена на Вълкадин |- | 1993 || [[Жребият]]<br>(тв сериал) || 7 || || г-жа Неделева |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || д-р Геренска |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || майката на Александра |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || || Кристи |- | 1987 || [[Ева на третия етаж]] || || || Рада |- | 1986 || [[Да обичаш на инат]] || || || Пешева, жена на Радо и майка на Пламен |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || Вили Петкина |- | 1985 || [[История с куче без куче]] (тв) || || || |- | 1984 || [[Хвърчило или прашка]] || || || |- | 1983 || [[Арис (филм)|Арис]] (тв) || || || колежката на Емилия |- | 1983 || [[Черно-бяло]] (тв) || || || съпругата на Валери |- | 1981 || [[Златната река]] || || || Катя |- | 1981 || [[Бал на самотните]] || || || тъкачката Янка |- | 1981 || [[Пришествие]] || || || Мария |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || Мария (2 серия) |- | 1980 || [[Дами канят]] || || || Краса, малката етърва |- | 1979 || [[Кажи ми, Кармен...]] || || || Лена<br>''капризна и мечтателна девойка, дъщеря на фабриканта Хаджипетков'' |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || учителката Яна Иванова Гюлемерова |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]<br>(тв сериал) || 3 || |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || (в 2 серии: IV, V) |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Витка Маркова |- | 1978 || [[Покрив (филм)|Покрив]] || || || Мария (Марето) |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Ани |- | 1977 || [[Авантаж (филм)|Авантаж]] || || || Румяна Сеизбашиева |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || ученичката, която рецитира |- | 1973 || [[Очакване]] || || || Иванка |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Мария Статулова}} * [http://www.public-republic.com/magazine/2008/06/1618.php „Мария Статулова: „Обичам да обичам“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, интервю на Наталия Николаева, public-republic.com, 17 юни 2008 * [https://web.archive.org/web/20130818043116/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2182386 „Мария Статулова: Оставаме само с „араламбене“], интервю на Милена Бойчева, trud.bg, 27 юли 2013 * {{икона|en}} {{IMDb name|0823828}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/318197/ Мария Статулова в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Статулова, Мария}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Бургас]] kuxubqcqrwnfm8eo1jk6y2ijzvmsg6f Мария Русалиева 0 148488 12896138 12896071 2026-05-02T13:19:02Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896138 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = 2007 – Дубларт за цялостен принос }} '''Мария Владимирова Русалиева''' е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса. == Детство == Родена е на 21 юли 1928 г. Нейни родители са Елена Русалиева и българският поет [[Владимир Русалиев]]. == Актьорска кариера == За кратко следва [[философия]], но прекъсва в трети курс.<ref name=24chasa>[https://www.24chasa.bg/novini/article/4909124 www.24chasa.bg]</ref> През 1951 г. богатите гласови данни на Русалиева стават причина да започне работа като озвучител в [[Радио София]]. Завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] през 1953 г. в класа на [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] и веднага постъпва в трупата на [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]], дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира. Снима се и в редица филми, измежду които „[[Димитровградци]]“ (1956), „[[Любимец 13]]“ (1958), „[[Рицар без броня (филм, 1966)|Рицар без броня]]“ (1966), първата българска [[сапунена опера]] „[[Семейство Калинкови]]“ (1966), „[[Мадам Бовари от Сливен]]“ (1991) и „[[La Donna E Mobile]]“ (1993). Активно озвучава филми и сериали за [[БНТ]], наричана „Българска телевизия“ допреди 1989 г. Русалиева дублира Маджи и [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Императрица Мария]] съответно в нахсинхронните дублажи на анимационните филми „[[Фърнгъли: Последната екваториална гора]]“ и „[[Принцеса Анастасия]]“. През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с [[Венета Зюмбюлева]] за „[[Ало, ало!]]“ и „[[Отдаденост]]“, и [[Силвия Лулчева]] за „[[Сексът и градът]]“ и „[[Женени с деца]]“. Печели Силвия Лулчева.<ref>{{Citation |title=www.kultura.bg |url=http://www.kultura.bg/media/my_html/2317/c-ikar.htm |accessdate=2013-01-20 |archivedate=2013-12-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131224103659/http://www.kultura.bg/media/my_html/2317/c-ikar.htm }}</ref> Тя е първият носител на наградата Дубларт за цялостен принос като озвучаващ артист.<ref>[http://www.gard.bg/awards/dublart www.gard.bg]</ref> Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:Steps-MARIA RUSALIEVA-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Мария Русалиева.]] Мария Русалиева умира на 87 години на 5 август 2015 г. == Личен живот == Тя има 4 брака и 4 развода. През 1957 г. се жени за кинооператора [[Димо Коларов]]. Бракът им трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че Коларов сключва брак с нея, за да прикрие публично [[хомосексуалност|хомосексуалната си ориентация]].<ref>[https://lupa.bg/news/mariya-rusalieva-bila-bulka-na-gei-28-dni_15465news.html lupa.bg]</ref> Вторият ѝ съпруг е радиоговорителят от [[БНР]] Александър Александров.<ref name=24chasa/> Заедно имат една дъщеря, [[Елена Русалиева]], която е актриса в [[Столичен куклен театър]] и в дублажа. Имат и един внук – Мартин. По-късно Мария Русалиева се жени за Габриел Марков. Последният ѝ съпруг е Георги, осветител в театъра, с когото се развежда през 1978 г.<ref>[http://www.nabore.bg/statia/aktrisata-maria-rusalieva-mama-poludya-997-28 www.nabore.bg]</ref> Едно от хобитата ѝ е [[нумерология]]та. В едно интервю Русалиева споделя, че „нейното число я обрича на нещастен брак“.<ref name=24chasa/> == Театрални роли == * „Лудетината“ * „Вишнева градина“ == Телевизионен театър == * „Големанов“ (по [[Ст. Л. Костов]], сц. и реж. [[Иван Ничев]], 1995) – ''баба Гицка'' * „Зет англичанин“ (1987) ([[Георги Белев (поет)|Георги Белев]]) и ([[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]]) – ''баба Марийка'' * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Посоки“ (1986) ([[Кева Апостолова]]) - * „[[Мерцедес за продан]]“ (1986) ([[Венцислав Кулев]]) – ''Венета (майката)'' * „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев) * „Стихийно бедствие“ (1985) (Константинов и Рацер) * „Покана от Париж“ (1982) * „Осем жени“ (1980) ([[Роберт Тома]]) * „Златното покритие“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) == Звукороли и звукозаписи == * „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром) == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]]. * Номинация за „Икар“ в категория „Златен глас“ за изпълнението ѝ в цикъла „Шекспирови пиеси“ на ВВС, излъчвани и повтаряни през годините, 2004. * Награда „Дубларт“ за „цялостен принос“, 2007. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 2007 || [[Кратка история]] || || бабата |- | 2007 || [[Приказки на щурчето]] || 3 || баба Божилица (''в серията: „Силян щърка“ – 2007'') |- | 2006 || [[Неочакван обрат]] || 14 || Радка (''в 10-а серия'') |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || ясновидката |- | 2000 || [[Мили бате... Писма на един дакел]] || 10 || баба Мария |- | 1999 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || съседката леля Минерва Зюмбюлска (в 10 серии: I, II, III, IV, VI, VIII, IX, X, XI, XVII) |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || || жената с детето |- | 1991 || [[Мадам Бовари от Сливен]] || || майката на Емилия |- | 1978 || [[Приказка за загубеното време]] || || |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]] || 12 || Севда / администраторка на хотел |- | 1966 || [[Рицар без броня (филм, 1966)|Рицар без броня]] || || Емилия, майката |- | 1960 || [[Стубленските липи]] || || Нешка |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || певица в ресторанта |- | 1956 || [[Димитровградци]] || || Невена |- | 1951 || [[Утро над родината]] || || Ангелина |} Документални филми * „Животите на Мария Русалиева“ (2015, Умно село) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Мария Русалиева}} * [http://www.politika.bg/main/article?sid=&aid=3114&eid=43 ''Мария Русалиева: „Да бъдат благословени страданията!“'' (интервю)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929195222/http://www.politika.bg/main/article?sid=&aid=3114&eid=43 |date=2007-09-29 }}, сп. Политика, брой 116, 7 – 13 юли 2006 * [http://standartnews.com/archive/2004/04/18/nedelnik/s4052_5.htm ''Бащата на Мария Русалиева бил учител на Вапцаров''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070707104150/http://www.standartnews.com/archive/2004/04/18/nedelnik/s4052_5.htm |date=2007-07-07 }}, в. „Новинар“, 18 април 2004 * {{икона|en}} {{IMDb name|0750559}} {{Дубларт}} {{СОРТКАТ:Русалиева, Мария}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] 4vchowt0w7vzz8f62thccatdlo93vn1 Първа Бундеслига 0 148765 12896402 12626141 2026-05-02T18:09:22Z Kelleniro 370319 /* */ 12896402 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Бундеслига | име-оригинал = Fußball-Bundesliga | лого = Bundesliga logo.svg | държава = {{Германия}} | други = | ФИФА = | конфедерация = | регион = | регион-година = | отдели = | нива = 1 | отбори = 18 | промотиране = | изпадане = [[Втора Бундеслига]] | купи = [[Купа на Германия]]<br>[[Суперкупа на Германия]] | шампиони = [[Байерн Мюнхен]] ''(35<sup>-та</sup> титла)'' | успешни = [[Байерн Мюнхен]] (35 титли) | сезон = [[Бундеслига 2025/26]] | президент = | уебсайт = [https://www.bundesliga.com/de/bundesliga Официален уебсайт] }} '''Първа Бундеслига''' ({{lang|de|Fußball-Bundesliga}}) е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на [[ГФС|Германския футболен съюз]] на [[28 юли]] [[1962]] г. в [[Дортмунд]] преди сезон 1962/62. Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в [[Австрия]] и [[Германия]]. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия. Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в [[Шампионската лига]], четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в [[Купа на УЕФА|Лига Европа]], заедно с носителя на [[Купата на Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит. == Правила и администриране == === Правила на провеждане === В продължение на сезона на първенството се изиграват два шампионатни дяла – есенен и пролетен, в които 18<sup>-те</sup> участващи отбора се срещат по два пъти помежду си според график, изготвен преди началото на надпреварата. По веднъж се играе през всеки полусезон на собствения и на чуждия стадион. Така се получават общо 34 кръга, проведени между месеците август и май (юни). При наличие на световно или европейско първенство през годината, когато завършва първенството, се е случвало то да завърши и през април. До средата на 80<sup>-те</sup> години зимата само за кратко прекъсва футболната надпревара. От сезон 1986/87 е въведена пауза през месеците декември, януари и февруари, а днес зимната почивка трае точно шест седмици и трае от декември до януари. Повечето срещи от кръга традиционно се играят от 15:30 часа в събота, а някои сблъсъци се насрочват за петък вечер, съботния и неделния късен следобед. Преди сезон 2009/10 са се играели кръгове и в средата на седмицата, за да се съкрати продължителността на сезона, но днес това изключение повече не се допуска. Графикът за провеждане на срещите се изготвя преди началото на всеки сезон, като се вземат предвид определени съображения. Всичките необходими параметри и други данни, като например датите за европейските срещи на [[ФИФА]] и [[УЕФА]], се въвеждат в компютърна програма, която помага при тегленето на жребия за съставянето на плана. Така на ограничено случаен принцип се определя кои отбори, кога и при какво домакинство ще играят в бъдещия сезон. Готовият график се изпраща първо на полицейските власти, които имат правото евентуално да направят корекции в случай, че съществуват рискове за нарушаване на обществения ред. Така например се избягват домакинства на [[Борусия Дортмунд]] и [[Шалке 04]] в един и същи ден поради яростната взаимна омраза на запалянковците на двата отбора. Освен това принципно не се насрочват срещи на отбори от един и същи град на една и съща дата, поради трудното контролиране на повече от едно мероприятие от силите на реда. Отборът, заемащ първото място след изиграването на всичките 34 кръга, е шампион на [[Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а първите два отбора от втора дивизия заемат тяхното място. От сезон 2008/09 се подновява традицията да се играят две баражни срещи за участие в елита през следващия сезон между третия последен отбор от първа лига и третия клуб от втора. Освен шампиона и изпадащите отбори, първенството излъчва и участниците в европейските клубни турнири. Според клубната ранглиста на първенствата на УЕФА се определя кое първенство колко отбора ще излъчи за турнирите на [[Шампионската лига]] и [[Лига Европа]]. Колкото по-успешни са клубовете от едно първенство в турнирите на УЕФА, толкова повече участници излъчват съответните шампионати. Тази ранглиста посочва, че шампионът и вицешампионът на Германия се класират директно в Шампионската лига. Бронзовият медалист участва в квалификациите на същия турнир, а класираните отбори на четвърто и пето място, заедно с носителя на [[Купата на Германия]], получават право на участие в състезанието Лига Европа. По изключение и въз основа на жребий евентуално може да се определи и допълнителен участник в бившия турнир за [[Купата на УЕФА]], какъвто е случаят с [[Майнц 05]] (през [[2005]] г.) и [[Херта Берлин]] (през [[2008]] г.), определени да играят там поради високите си коефициенти на спортсменство. При съставяне на класирането под внимание се вземат преди всичко спечелените точки на отборите. За победа на победителите се присъждат 3 точки, а равенството носи по 1 точка на всеки отбор. Загубилият отбор не получава точки. При равенство в точките се сравняват головите разлики на отборите, а при ново равенство предимство получава клубът, отбелязал повече голове. Ако отбелязаните и получените голове на два или повече отбора са абсолютно равни, тогава предимство се дава на тима, представил се по-добре в директните двубои на „спорещите“ клубове както следва: резултатите от двете срещи между тях и отбелязаните голове на чужд терен в тези двубои. Ако и тук не се определи предимство, тогава отборът, отбелязал повече голове при всичките си гостувания в първенството получава предимство. При ново равенство се играе допълнителна среща на неутрален терен. Така или иначе това никога не се е случвало в досегашната история на Първа Бундеслига. Регламентът на провеждане на първенството в общи линии се е запазил такъв, какъвто е бил и през 60<sup>-те</sup> години, когато е поставено началото на надпреварата. Променяни са само броят на участващите отбори (от 16 на 18) и броят на изпадащите тимове (между 2 и 4). В определени периоди са използвани баражни срещи за определяне на участници в Първа Бундеслига. За определяне на местата в класирането на отбори с равни точки до [[1969]] г. е използвано съотношението между отбелязани и получени голове на „спорещите“ тимове – броят на отбелязаните голове се разделя на броя на получените такива (днес просто се прилага изваждане, а не деление). Правилото за 3 точки при победа се въвежда от сезон 1995/96, като преди това са се получавали следните точки – 2:0 за победа, 1:1 за равенство и 0:2 за загуба. === Администриране – Германската футболна лига === До [[2001]] г. първенството на Първа Бундеслига се провежда под регулацията на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. След това то бива администрирано съвместно между футболния съюз и обединението на 36<sup>-те</sup> професионални футболни клубове на страната от първа и втора дивизия, наречено „Лига-Футболен съюз“. Освен това Лига-Футболен съюз е член на [[ГФС]], докато членовете ѝ не са повече такива от [[2001]] г. насам. Отношенията между Лигата и ГФС се уреждат от нарочно създаден за целта договор. Оперативното ръководство на Лига-Футболния съюз се осъществява от нейното дъщерно дружество – Германската футболна лига – стопроцентово притежание на обединението. Главната цел на ГФЛ е развитието и засилването на професионалните футболни клубове в [[Германия]]. Тя е посредник между нейните членове и медиите, както и обществеността. Нейната работа е да регламентира и контролира футболното ежедневие на Първа Бундеслига, като лицензира и отговаря на маркетинговите потребности на първенството. Лигата следи за всички 612 срещи през сезона на първа и втора лига, търгува с правата за излъчване на срещите по телевизията, радиото и в интернет. === Лицензиране === Условие за участие в първенството е получаване на разрешително (лиценз) за това от Германската футболна лига. Лицензът се издава въз основа на спортни, правни, персонално-административни, инфраструктурни, охранително-технически, медийно-технически и финансови критерии. Всички критерии трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се допусне един клуб до участие в Първа Бундеслига. Особено внимание се отделя на финансовото състояние на клубовете, а именно – дали един клуб е в състояние да обезпечи финансово своето участие в първенството до края на сезона, като покрива всички възможни материални разходи, произтичащи от това. До [[2007]] г. икономическото състояние на участващите отбори се изследва в началото на календарната година, но след това се въвежда и т.нар. „късен контрол“ на лицензирането. Така финансовото състояние на клубовете, които са имали трудности с покриването на паричните изисквания, се проверява още веднъж през есента. Въз основа на финансовия баланс на попадналите в затруднение клубове към 30 юни се преценява дали техните активи са ликвидни. Клубните състояния се следят подробно от лигата, а при неизпълнения на инструкции от организацията се вземат санкционни мерки, включително и отнемане на точки. Условията за лицензиране в [[Германия]] са едни от най-строгите в света. Финансовото състояние на професионалните клубове се следи детайлно и в историята на първенството няма случай клуб да е банкрутирал по време на шампионата и така преждевременно да е напускал надпреварата. В случай, че един клуб не получи лиценз, то той автоматично изпада в [[Трета лига]] като служебно поставен на последно място във [[Втора Бундеслига]]. Единственият такъв случай се получава през сезон 1994/95, когато [[Динамо Дрезден]] е изваден от Първа Бундеслига по икономически съображения. Поради нарушения в условията на даване на разрешително, първодивизионните клубове са наказвани в миналото с отнемане на точки и парични глоби. == История == === Предистория === Още през [[1932]] г. тогавашният президент на [[ГФС|Германския футболен съюз]] [[Феликс Линеман]] предлага въвеждането на „Райхслига“, където най-добрите отбори на страната да излъчат шампиона на [[Германия]]. На заседание на футболния съюз на [[16 октомври]] [[1932]] г. се съставят и конкретни планове за това. Все пак местните футболни организации не подкрепят единодушно идеята и тя е отхвърлена. Така до 60<sup>-те</sup> години първенецът на [[Германия]] се е определял измежду победителите в регионалните оберлиги след групова фаза и финална среща. Шампионът на [[Германска демократична република|ГДР]] е определян в отделна ''Оберлига на Източна Германия'' от сезон 1949/50, нямаща нищо общо с първенството на [[Германия|ФРГ]] след [[Втората световна война]]. Докато елитният футбол в държави като [[Испания]], [[Италия]] и [[Англия]] е организиран в национална професионална лига от 50<sup>-те</sup> и 60<sup>-те</sup> години, в [[Германия]] е характерна разпокъсаност на футболните надпревари. В повечето германски оберлиги се наблюдава много съществена разлика в класите между тредиционните отбори и малките тимове от региона. Поради това много от добрите германски футболисти не са конкурентоспособни на европейската сцена, доминирана от италиански и испански отбори. Така замисълът на [[ГФС]] при въвеждането на бундеслигата е повишаване на класата на игра при наличието на повече срещи между равностойни клубове. В [[Западна Германия]] още след края на войната се обсъжда създаване на единна професионална дивизия. Силен поддръжник на идеята е [[Франц Кремер]], тогавашният президент на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], който през [[1949]] г. става председател на ''организацията на професионалните футболисти в страната''. Първоначално регионалните футболни организации не са особено въодушевени от предложението. Самият ГФС изпитва множество съмнения относно рентбилността и възможността за организиране на такова мащабно мероприятие. Критици на идеята посочват, че много от клубовете не са в състояние да поемат разноските по участието си в подобно първенство. С оглед на първоначалната неподготвеност, първият опит за създаване на единна Бундеслига се проваля на извънредния конгрес на [[ГФС|Германския футболен съюз]] през [[1958]] г. във [[Франкфурт на Майн]]. Впоследствие обаче [[Франц Кремер|Кремер]] намира важни съмишленици в лицето на германския национален селекционер [[Сеп Хербергер]] и станалият по-късно президент на ГФС [[Херман Нойбергер]]. [[Херман Нойбергер|Нойбергер]] убеждава многото скептици относно идеята и отново връща предложението за разглеждане през [[1962]] г., само няколко седмици след отпадането на [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]] в четвъртфиналите на [[Световно първенство по футбол 1962|Световното първенство в Чили]]. На [[28 юли]] [[1962]] г. делегатите на заседанието на ГФС в дортмундската зала ''Вестфаленхален'' гласуват със 103:26 гласа за създаването на бундеслигата от сезон 1963/64. Решено е в новото първенство да участват 16 отбора, от които по 5 от ''Оберлига Юг'' и ''Оберлига Запад'', 3 от ''Оберлига Север'', 2 от ''Оберлига Югозапад'' и един от ''берлинската градска лига''. При избора на участващите отбори се взема предвид спортни и икономически критерии, при които може да бъде избран само един отбор от всеки град. Системата за определяне на новите бундеслигисти е относително сложна: постиженията на кандидатстващите отбори в периода [[1951]] – [[1955]] г. се умножават по едно, през 1955 – [[1959]] г. по две, а през 1959 – [[1963]] г. по три. При постигане на финалния турнир и финала за определяне на шампион на [[Германия]] са се давали допълнителни точки. Освен спортните постижения, налице трябва да бъдат подходяща инфраструктура на града, както и модерен стадион – с поне 35 000 места и осветление. От общо 74 отбори във всички оберлиги, 46 кандидатстват за участие в бундеслигата. 15 кандидати, между които [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Хесен Касел]] и [[Байер Леверкузен]], веднага са отхвърлени. На [[11 януари]] 1963 г. първите 9 участници са одобрени – [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[Борусия Дортмунд]], [[Шалке 04]], [[Вердер Бремен]], [[Айнтрахт Франкфурт]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Херта Берлин]]. За останалите седем места се избира между 20 отбора, които междувременно се опитват да лобират за повишаване на броя на участниците от 16 на 18 или 20 клуба. На [[6 май]] 1963 г. на заседание в [[Хамбург]] е взето крайното решение – към деветте вече определени участници се присъединяват [[Пройсен Мюнстер]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]]. Неодобрените отбори са поставени във втородивизионната регионална лига. Изборът на 16<sup>-те</sup> отбора яростно се критикува от медиите и футболните специалисти. Така например участието на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] става факт не поради спортните успехи на клуба, а заради стадиона на клуба и инфраструктурата около него. Куриозното одобрение на отбора от [[Саарланд]] дава повод на футболната общественост да спекулира, че президентът на футболния съюз [[Херман Нойбергер]] на всяка цена е искал да има представител на родния си край в германската първа дивизия. Предвид резултатите в миналото и [[Пирмазенс (отбор)|Пирмазенс]], и [[Борусия Нойнкирхен]] се представят по-добре от отбора на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], освен вече приетия [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. Решенията за избирането на представители на Юга, Запада и Севера също пораждат разгорещени дискусии. [[Кикерс Офенбах]], въз основа на постоянно доброто си представяне в първенството на ''Оберлига Юг'' и събирането на най-много точки в разглеждания 12-годишен период, смята, че е ощетен, тъй като представянето му се неутрализира от извънспортните преимущества на конкурентите му за място в бундеслигата, което в крайна сметка води и до непопадането на хесенци в дивизията. На Запад [[Алемания Аахен]] открито се обявява срещу решението на футболния съюз да предпочете [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] за представител на регион ''Долен Рейн''. Също и в Северна Германия предпочитането на [[Айнтрахт Брауншвайг]] пред [[Хановер 96]] води до сериозна критика, тъй като хановерци се представят много по-добре в първенството от съседите си от [[Брауншвайг]]. Така или иначе '''16<sup>-те</sup> клуба, които основават германската Бундеслига са:''' * От Оберлига Север: [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Вердер Бремен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] * От Оберлига Запад: [[Борусия Дортмунд]], [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Пройсен Мюнстер]], [[Шалке 04]] * От Оберлига Югозапад: [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] * От Оберлига Юг: [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] * От Градска лига Берлин: [[Херта Берлин]] === От 1963 до 1968 г.: Начални години === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1963/64 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1964/65 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1965/66 | align="center" | [[Мюнхен 1860]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1966/67 | align="center" | [[Айнтрахт Брауншвайг]] |- | align="center" | 1967/68 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |} Първият сезон на Бундеслигата започва на [[24 август]] [[1963]] г. Само след 58 игрови секунди играчът на шампиона [[Борусия Дортмунд]] [[Фридхелм Кониецка|Фридхелм „Тимо“ Кониецка]] вкарва първия гол в историята на първенството срещу [[Вердер Бремен]]. Осемте срещи от първия кръг привличат общо 327,000 зрители по стадионите. В края на шампионата с титлата триумфира професионалният отбор [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], допуснал само две загуби, следван на 6 точки от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Първите два изпадащи отбора са [[Пройсен Мюнстер]], който никога след това не успява да се върне в лигата, и [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], завърнал се през [[1976]], [[1985]] и [[1992]] г. В последвалите години бундеслигата изпада в първата си сериозна криза. [[Херта Берлин]] служебно е изваден от първенството поради нерегламентирани плащания на играчите си. Изпадналите по спортен път [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] и [[Шалке 04]] настояват да заемат мястото на берлинчани и обжалват участието си във втора дивизия. В крайна сметка ръководителите на германския футбол вземат компромисното решение да увеличат броя на участващите отбори от 16 на 18 и еднократно, за един сезон, да се отмени изпадането в по-долна дивизия. По политически причини [[ГФС]] решава да даде лиценз на един берлински отбор, тъй като [[Западен Берлин]] – неизменна част от [[Западна Германия]] – остава без представителство в първенството. Изборът пада върху [[Тасмания Берлин]] – шампион на ''Градската лига Берлин'' от миналия сезон, предпочетен пред [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Шпандау]]. Въпреки победата си в първия кръг на новото първенство [[Тасмания Берлин]] изпада в края, поставяйки много от негативните рекорди в историята на германската елитна лига за всички времена. Берлинчани са отборът с най-малко отбелязани голове в едно първенство (15), най-много допуснати голове в едно първенство (108), най-малко точки (8), най-малко победи (2), най-много загуби (28), най-малко зрители в среща от Първа Бундеслига (827) и най-продължителна серия без победа (31 последователни срещи). През същата година (1965) в първенството се класират два от отборите, които ще определят развитието на германския футбол дълго време след това – [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. Особено за тези години е, че от [[1963]] до [[1970]] г. шампионът на страната винаги е различен. В началото шампионите на [[Германия]] изпитват много сериозни затруднения при срещите си за европейските турнири. За разлика от предишните успехи, когато [[Айнтрахт Франкфурт]] играе финал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]] през [[1960]] г., а [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[1961]]) и [[Борусия Дортмунд]] ([[1964]]) достигат полуфинали в същия турнир, след създаването на бундеслигата никой от първенците не успява да преодолее четвъртфиналната фаза. В повечето случаи елиминацията е била налице още в предварителните кръгове или в осминафинала. За [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] положението определено е по-добро, като германски тимове играят финал в турнира през периода [[1965]] – [[1968]] г., а [[Борусия Дортмунд]] ([[1966]]) и [[Байерн Мюнхен]] ([[1967]]) печелят отличието. За [[Лига Европа|Купата на Панаирните градове]] [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ([[1964]]) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1967]]) достигат до полуфинали. === От 1969 до 1978 г.: Байерн срещу Мьонхенгладбах === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1968/69 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1969/70 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1970/71 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1971/72 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1972/73 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1973/74 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1974/75 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1975/76 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1976/77 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1977/78 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |} В началото на 70<sup>-те</sup> години футболният живот в [[Германия]] е разтърсен от шокиращите разкрития на президента на [[Кикерс Офенбах]] [[Хорст-Грегорио Канелас]]. На [[6 юни]] [[1971]] г. той предоставя магнетофонен запис, уличаващ ръководствата на [[Рот-Вайс Оберхаузен]] и [[Арминия Билефелд]] в уговаряне на срещи и даване на подкупи, чрез които техните клубове да запазят мястото си в първа дивизия. След проведено разследване от [[ГФС|Германския футболен съюз]] се установява, че общо 18 срещи от последните 8 кръга на сезон 1970/71 са манипулирани или играчи на участващи отбори са били подкупени. Футболният съюз реагира незабавно и доста строго: наказани са общо 52 футболисти, двама треньори и шестима ръководители. Освен това лицензът на [[Арминия Билефелд]] и [[Кикерс Офенбах]] е отнет. Скандалът в бундеслигата предизвиква реакцията на запалянковците, като се забелязва значителен зрителски отлив по трибуните. Докато през сезон 1970/71 6,3 милиона зрители посещават срещите от първенството, то през 1971/72 те са вече 5,4 милиона. Посещаемостта на срещите принципно намалява още от кампанията 1965/66 поради липсата на удобсто на стадионите и излъчването на футбол по телевизията. Рекордно ниска посещаемост отбелязва сезон 1972/73, когато общият брой зрители е 5 милиона зрители, а именно 16 375 посетители средно на мач. Едва след спечелването на световната титла от [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] през [[1974]] г. и успехите на германските отбори в европейските турнири се наблюдава увеличаване на посещаемосста на стадионите. Във връзка със [[Световно първенство по футбол 1974|Световното първенство в Германия]] са построени нови стадиони с по-голям капацитет и така броят на зрителите неминуемо се вдига. [[Борусия Мьонхенгладбах]] е първият отбор, който успява да дублира титлата си от предходния сезон през 1970/71. Това постижение е надминато от [[Байерн Мюнхен]], който след „дубъла“ на гладбахци печели три последователни първенства – 1971/72, 1972/73 и 1973/74. „Жребчетата“ от Долен [[Рейн]] отвръщат на предизвикателството на „баварците“ с техни три последователни титли – 1974/75, 1975/76 и 1976/77. През [[1978]] г. Борусия от [[Мьонхенгладбах]] печели най-изразителната победа в историята на Първа Бундеслига – 12:0 срещу съименниците си от [[Борусия Дортмунд]]. В продължение на 9 години само два отбора успяват да спечелят сребърната салатиера – такава доминация не се отдава на никоя друга двойка тимове до днес. От [[1972]] г. [[Байерн]] играе срещите си на [[Олимпийския стадион]] в [[Мюнхен]], който за времето си е един от най-модерните и големите стадиони в [[Европа]] и света. Новият стадион съответно носи и повече приходи на мюнхенци, а за да са равностойни по приходи на конкурентите си [[Борусия Мьонхенгладбах]] се принуждава да продава основните си футболисти в чужбина. Така в края на десетилетието мьонхенгладбахци не са повече конкурентоспособни на другите силни отбори в [[Германия]]. Титлата от [[1977]] г. се оказва последна за „жребчетата“ до днес, а отборът изпада на два пъти от първенството през [[1999]] и [[2007]] г. Отслабването на основния противник води до израстването на [[Байерн]] като най-силния германски клуб в спортно-техническо и финансово отношение до днес. Главни конкуренти на „баварците“ през следващите години ще бъдат [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Дортмунд]], но никога повече [[Борусия Мьонхенгладбах]]. През [[1976]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] привлича белгиеца [[Роджер Ван Гоол]] срещу сумата от 1 000 000 германски марки и по този начин за първи път милионната трансферна бариера е премината. Днес подобни суми в евро са нормални за трансферите на играчи в [[Германия]], но за времето си това преминаване стимулира заплатите на професионалните футболисти да се повишат значително. По отношение на европейските клубни турнити 70<sup>-те</sup> години са времето на германските клубове. Всяка година поне един германски отбор играе полуфинал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], като [[Байерн Мюнхен]] печели турнира през [[1974]], [[1975]] и [[1976]] г. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] надделява за [[КНК]] през [[1977]] г., а [[Купата на УЕФА]] отива във витрините на [[Борусия Мьонхенгладбах]] ([[1975]] и [[1979]] г.) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1980]] г.). През 1980 г. четири германски клуба достигат до полуфиналите за Купата на УЕФА, нещо което не се отдава на никоя друга европейска футболна федерация към днешна дата. === От 1979 до 1990 г.: Севера срещу Юга === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1978/79 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1979/80 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1980/81 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1981/82 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1982/83 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1983/84 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1984/85 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1985/86 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1986/87 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1987/88 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1988/89 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1989/90 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} През 80<sup>-те</sup> години се наблюдава спад на зрителския интерес към срещите от германското първенство поради преминаването на много национални футболни звезди в чужбина. Един от най-значимите трансфери за този период е преминаването на [[Карл-Хайнц Румениге]] от [[Байерн Мюнхен]] в [[ФК Интер|Интер Милано]] за 10,5 милиона германски марки. Успехите на [[Борис Бекер]] и [[Щефи Граф]] пренасочват интереса на спортната аудитория към [[тенис]]а. Дори когато [[Национален отбор по футбол на Германия|националният отбор на Германия]] играе финали за световно първенство през [[1982]] и [[1986]] г., това не води до драстично увеличаване на популярността на футбола. Често лошото време кара феновете да останат вкъщи, а през зимата много игрища не са годни за [[футбол]]. Така [[ГФС]] въвежда през 1986 г. 8-седмична зимна почивка в първенството. В състезателно отношение [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] поема още в края на 70<sup>-те</sup> години ролята на основен конкурент на [[Байерн Мюнхен]] с играчи като [[Хорст Хрубеш]], [[Манфред Калц]] и [[Феликс Магат]]. След титлата през [[1979]] г. отборът от пристанищния град печели първенството през 1982 и [[1983]] г. Успехите на „червените шорти“ правят наставника [[Ернст Хапел]] най-успешния чуждестранен треньор в [[Германия]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] не успяват да изравнят постиженията на [[Байерн]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]] от три последователни шампионски титли, защото през сезон 1983/84 завършват на второ място след [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. [[Байерн Мюнхен]] се подсилва с отлични футболисти в края на 70<sup>-те</sup> години и запазва статута си на футболен доминант и през новата декада. „Баварците“ печелят десетата си титла на страната през [[1987]] г. и така най-накрая изпреварват дотогавашния рекорден шампион на [[Германия]] [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който има 9 успеха, но само един от тях е постигнат след въвеждането на бундеслигата. [[Вердер Бремен]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], също се изгражда като един от най-силните отбори на Севера от средата на 80<sup>-те</sup>. Бременци се превръщат от аутсайдери в лигата, дори изпаднали веднъж във [[Втора Бундеслига]] за сезон 1980/81, в отбор, играещ в първата третина на таблицата и имащ решаваща роля за изхода на първенството. Последователната работа на „Крал Ото“ дава резултат и „зелените“ от града на река [[Везер]] триумфират с шампионската салатиера през [[1988]] г. През периода четири пъти германски клубове играят финал за [[КЕШ]], от които само един е спечелен – от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] през [[1983]] г. Аналогично е положението с [[Купата на УЕФА]] – един спечелен от четири финала. [[Байер Леверкузен]] през 1988 г. носи трофея в [[Германия]] и въпреки че през всеки един сезон поне един германски клуб играе полуфинал за европейски турнир, успехите от 70<sup>-те</sup> години не са повторени. === От 1991 до 1999 г.: Обединение и комерсиализация === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1990/91 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- | align="center" | 1991/92 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1992/93 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1993/94 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1994/95 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 1995/96 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1996/97 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1997/98 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1998/99 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} От началото на 90<sup>-те</sup> години футболната бундеслига отново се радва на нарастващ интерес от страна на германците, стимулиран допълнително от третата световна през [[1990]] г. и третата европейска титла през [[1996]] г. Германското първенство получава широко медийно отразяване след сключения договор за телевизионни права с платения канал ''„Премиере“'', който от [[1991]] г. предава всички срещи от надпреварата на живо, а година по-късно една среща от събота вечер се излъчва и по обществената телевизия ''САТ 1''. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1990-1121-007, Deutsche Fußball-Vereinigung.jpg|мини|ляво|230px|Шефът на Източногерманския футболен съюз [[Ханс-Георг Малденхауер]] (вляво) подарява Трабант на западногерманския си колега [[Херман Нойбергер]] след обединението на двата съюза]] През [[1991]] г. футболните съюзи на [[Източна Германия|Източна]] и [[Западна Германия]] се обединяват. При приравняването на елитните футболни лиги на двете германски държави, а представителите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] намират място в единната германска бундеслига. През сезон 1991/92 участващите отбори в първенството временно стават 20, четири от които изпадат в края на сезона. Първият общогермански шампион на [[Германия]] след края на [[Втората световна война]] става [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], който драматично изпреварва [[Айнтрахт Франкфурт]] и [[Борусия Дортмунд]] в последния кръг на едно от най-вълнуващите издания на първенството на страната. Силите между отборите в бундеслигата са доста по-изравнени в сравнение с миналите десетилетия и общо пет различни клуба успяват да станат шампиони. Борусия Дортмунд привлича играещите в чужбина германци [[Юрген Колер]], [[Щефан Ройтер]] и [[Андреас Мьолер]], с които се изгражда като един от най-силните клубове в страната и заплашва доминацията на [[Байерн Мюнхен]]. Освен вестфалците и [[Байерн]], титлата успяват да спечелят и [[Вердер Бремен]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. „Червените дяволи“ от [[Пфалц]] са единственият отбор, класирал се от [[Втора Бундеслига]], който още в първия си сезон в първенството успява да стане шампион (сезон 1997/98). Както преди, така и през 90<sup>-те</sup> години поне един германски отбор играе в полуфинал на европейски клубен турнир. [[Борусия Дортмунд]] печели [[Шампионската лига]] през [[1997]] г., [[Байерн Мюнхен]] и [[Шалке 04]] – [[Купата на УЕФА]] през [[1996]] и [[1997]] г., а [[Вердер Бремен]] – [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през [[1992]] г. Към това германски клуб губи и по един финал от всеки един турнир. [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[СК Фрайбург|Фрайбург]] и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] дебютират на европейската сцена, като баденците от [[Карлсруе]] дори достигат до полуфинал за [[Купата на УЕФА]] през [[1994]] г. На другата крайност са отбори с традиции като [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], които за първи път изпадат от Първа Бундеслига. === От 2000 до 2009 г.: Взрив на зрителския интерес === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1999/2000 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2000/01 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2001/02 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2002/03 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2003/04 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2004/05 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2005/06 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2006/07 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2007/2008|2007/08]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2008/09 | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |} И през новото хилядолетие [[Байерн Мюнхен]] остава водещият германски отбор. От десетте издания на първенството от [[2000]] г. до [[2009]] г. „баварците“ печелят шест титли, като само [[Борусия Дортмунд]] ([[2002]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2004]] г.), [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] ([[2007]] г.) и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] ([[2009]] г.) временно нарушават хегемонията на мюнхенци. Увеличаващият се брой на чуждестранните играчи в бундеслигата води до това, че през [[2004]] г. за първи път чужденец става „Футболист на годината“ в страната. Това е бразилският нападател на [[Вердер]] [[Аилтон]]. Надпреварата за титлата в някои случаи е особено драматична. Така през [[2000]] г. на [[Байер Леверкузен]] е необходимо дори равенство в гостуването на „новака“ [[Унтерхахинг]], за да стане шампион. „Аспирините“ обаче губят с 0:2 и така дават сребърната салатиера на [[Байерн]]. Още по-драматична е ситуацията година по-късно, когато [[Шалке 04]] вече празнува шампионската титла на стадиона си в [[Гелзенкирхен]], докато поради продължително добавено време на второто полувреме [[Байерн Мюнхен]] още играе при 0:1 в [[Хамбург]]. Изравнителният гол в 95 минута на [[Патрик Андерсон]] обаче спира тържествата в рурския град и прави Байерн отново първенец. От този ден феновете на „миньорите“ наричат своят любим отбор „шампион на сърцата“. На [[24 август]] [[2003]] г. 40-годишнината на Първа Бундеслига е ознаменувана с мача между рекордния участник и рекордния шампион в първенството: [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] срещу Байерн Мюнхен, който открива сезон 2003/04. От този сезон [[ГФС]] въвежда шампионските звезди, който даден отбор има право да носи на фланелките си при определен брой спечелени трофеи. През януари [[2005]] г. футболният съдия [[Роберт Хойцер]] прави шокиращи разкрития относно „черно тото“ в първенството. Той посочва срещи от [[Втора Бундеслига]], [[Купата на Германия]] и ''Регионалната лига'', които са били манипулирани, и посочва имена на футболисти и футболни съдии, замесени в уговорките. ГФС уличава рефера [[Доминик Маркс]], че е повлиял на развоя на два мача от ''Регионалната лига'' и от Втора Бундеслига, но така и не намира доказателства за уговорени срещи от Първа Бундеслига. Като реакция на скандала, футболният съюз и футболната лига на [[Германия]] въвеждат строг контрол на следене на букмейкърските къщи, който да сигнализира в случай на наличие на необичайни коефициенти. Въпреки това интересът на зрителите към футболното първенство на Германия расте с всеки изминал сезон. 306<sup>-те</sup> мача от 2004/2005 са посетени от над 11,56 милиона зрители (средно 37 781), което е повече от тези в [[Англия]], [[Испания]] или [[Италия]]. Европейският клуб с най-висока средна посещаемост става [[Борусия Дортмунд]] със своите 77 235 зрители на мач. Разширените и модернизираните стадиони за [[Мондиал 2006|Световното първенство през 2006 г.]] в Германия посрещат все повече и повече фенове, правейки всеки двубой едно особено изживяване. С построяването на бизнес ложи по футболните арени, те веча са привлекателни и за по-заможните фенове. Освен всичко футболът се радва и на повишен интерес от страна на дамите. През сезон 2009/10 зрителите са 12,79 милиона (41 904 средно на мач)<ref>[http://sportni.bg/?tid=40&oid=2545871&cid=2609 Лек спад при зрителите в Бундеслигата]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – статия в Нетинфо Спорт от 12 юни 2010 г.</ref>. В началото на десетилетието германските отбори играят силно в европейките клубни турнири и [[Байерн Мюнхен]] печели [[Шампионската лига]] през [[2001]] г., а [[Байер Леверкузен]] е финалист в най-престижната клубна надпревара на „стария континент“ ([[2002]] г.). [[Борусия Дортмунд]] достига финал за [[Купата на УЕФА]] през [[2002]] г., а [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] – „само“ полуфинал година преди това. След няколко години „суша“ германските отбори се завръщат и [[Шалке 04]] ([[2006]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2007]] г.), [[Байерн Мюнхен]] ([[2008]] г.) и [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[2009]] г.) играят полуфинали за [[Купата на УЕФА]]. Финалът на този турнир е достигнат от [[Вердер Бремен]] през 2009 г. В [[Шампионската лига]] обаче германците повече не успяват да преодолеят четвъртфиналната фаза. Влошеното международно представяне на немските тимове води и до падане на коефициента на Първа Бундеслига в ранглистата на [[УЕФА]] и тя изостава от елитните първенства на [[Англия]], [[Испания]] и [[Италия]]. === От 2010 г.: Отново в топ 3 на европейския футбол === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2009/10|2009/10]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2010/11|2010/11]] | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 2011/12 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2012/13|2012/13]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2014/15 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2015/16 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2016/17 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2017/18 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2018/19 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2019/20 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} В началото на второто десетилетие на XXI век, германските отбори се представят силно в европейските турнири и успяват да изместят Италия. В този период [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] достига три финала в [[Шампионска лига]]. Първа Бундеслига получава правото да класира първите си четири отбора за турнира. В самото първенство борбата за титлата изисква повече усилия от всякога. Два последователни сезона са спечелени с рекорден брой точки, първо от [[Борусия Дортмунд]] (2011/12 с 81 точки), а впоследствие и от [[Байерн Мюнхен]] (2012/13 с 91 точки). Двубоите между тези два клуба придават нов блясък на първенството и започват все по-често да бъдат наричани ''Der Klassiker'' (класическият сблъсък, по подобие на испанското ''El Clásico''). Кулминацията на тези сблъсъци е финалът на [[Шампионска лига 2012/13|Шампионската лига през сезон 2012/13]], при който [[Байерн Мюнхен]] се увенчава с успех и спечелва първият в историята на германския футбол континентален требъл (първенство, купа и европейска титла). През следващите четири сезона Баварците поставят нов рекорд, спечелвайки пет поредни сребърни салатиери.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2017/04/29/2962684_baiern_stana_shampion_na_germaniia_za_rekorden_peti/ „Байерн“ стана шампион на Германия за рекорден пети пореден път]</ref> == Клубовете от Първа Бундеслига == След основаването на Първа Бундеслига през [[1963]] г. общо 53 отбора участват там през годините, а клуб номер 54 е [[ФК Инголщат 04|Инголщат]] през сезон 2015/16. Единственият отбор, участвал в първенството през всичките сезони без прекъсване е [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]], следван от [[Вердер Бремен]] (един пропуснат сезон) и [[Байерн Мюнхен]] (два пропуснати сезона). [[Файл:1. Fussball-Bundesliga Deutschland 2018-2019.png|мини|400px|Карта с градовете, които имат представители в Първа Бундеслига (сезон 2018/19)]] По принцип първодивизионните клубове са от големи градове, а изключенията са [[Енерги Котбус]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Борусия Нойнкирхен]], [[08 Хомбург]], [[Унтерхахинг]] и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]], които са от селища с по-малко от 100 000 жители. Градчето [[Унтерхахинг]], със своите 22 000 жители, е най-малкото населено място, излъчило отбор в Първа Бундеслига в историята. Най-големият град, който не е успял да класира отбора си в елитната дивизия е бившата столица на [[Западна Германия]] [[Бон (Германия)|Бон]]. [[Мюнхен]], [[Хамбург]], [[Щутгарт]], [[Бохум]] и [[Кьолн]] се имали по два клуба в Първа Бундеслига, а [[Берлин]] – цели четири ([[Херта Берлин]], [[Тасмания Берлин]], [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Блау-Вайс Берлин]]). Берлинските отбори се „засичат“ само през два сезона в първа лига – през 1974/75 и 1976/77 Херта Берлин и Тенис Борусия Берлин играят градски дербита в първенството. Географското разпределение на първодивизионните градове е неравномерно. За сезон 2009/10 общо шест отбора представят провинция [[Северен Рейн-Вестфалия]], а седем идват от [[Южна Германия]]. В Първа Бундеслига участват и четири тима от германския Север. Изтокът е представен само от Херта Берлин, който всъщност е от бившия [[Западен Берлин]]. Провинциите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] нямат отбор в елитната лига. ''Отборите, които участват в Първа Бундеслига, през сезон 2025/26:'' * [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] * [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] * [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] * [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] * [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] * [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] * [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] * [[1. ФШФ Майнц 05|Майнц 05]] * [[РБ Лайпциг]] * [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] * [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] * [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] * [[1. ФК Хайденхайм 1846|Хайденхайм]] * [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] * [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] * [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] == Шампионите == Германският шампион получава преходната шампионска сребърна салатиера, а името на клуба се изписва върху трофея. Отборът, спечелил титлата три пъти, получава правото да носи на екипите си звезда, символизираща успехите му. При пет титли звездите стават две, при десет – три, а при двадесет – цели четири. В историята на Първа Бундеслига 20 различни отбора са печелили сребърната салатиера, а най-успешният сред тях е баварският [[Байерн Мюнхен]], постигнал това цели 33 пъти. Следват го [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], които са печелили по пет сребърни салатиери. Мюнхенците също водят и във вечното класиране на Първа Бундеслига по спечелени точки. През първите седем години на надпреварата са излъчени седем различни първенци. За първи път на [[Борусия Мьонхенгладбах]] се отдава да защити титлата си успешно през сезон 1970/71. Впоследствие постижението на „жребчетата“ се повтаря и от [[Байерн Мюнхен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Борусия Дортмунд]]. Три последователни първенства печелят само [[Борусия Мьонхенгладбах]] (веднъж, 1975 – 1977) и [[Байерн Мюнхен]] (три пъти, 1972 – 1974, 1985 – 1987 и 1999 – 2001). Нито един отбор не е успявал да стане шампион през четири последователно години. Байерн Мюнхен е единственият отбор, който води в класирането без прекъсване от първия до последния кръг – през сезоните 1972/73, 1984/85 и 2007/08. „Баварците“ са и единственият тим, който става шампион, като преди това не е водил таблицата след нито един от кръговете преди последния – през сезон 1985/86. След [[1963]] г. [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], става единственият „новак“ в първенството, който печели титлата (1997/98). Единственият шампион на [[Германия]], изпаднал през сезона след триумфа си са „франките“ от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] през 1968/69. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Клуб ! Титли на Първа Бундеслига<ref name="BulMeist">Таблицата показва само спечелените титли на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г.</ref> ! Шампионски звезди |- | align="center" | 1 | align="center" | [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | align="center" | 34 | align="center" | 4 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- | align="center" | | align="center" | [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 3 | align="center" | [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" | 4 | align="center" | 1 |- | align="center" | 4 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[1. ФК Кайзерслаутерн|Кайзерслаутерн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- | align="center" | 9 | align="center" | [[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] | align="center" | 1 | align="center" | – |} <br clear="all" /> == Класирани и изпадащи отбори == Участниците в Първа Бундеслига се променят ежегодно, като последните отбори в класирането изпадат и тяхното място се заема от отборите, завършили на челните места във [[Втора Бундеслига]]. През първите две години от съществуването си първенството включва 16 отбора, два от които изпадат. В първия сезон това са [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] и [[Пройсен Мюнстер]], а мюнстерци са клубът, който е играл най-малко срещи от германската елитна дивизия, тъй като повече никога не се завръща там, а по това време 16<sup>-те</sup> отбора са произвеждали само 30 мача. Всички други отбори с по един сезон в Първа Бундеслига имат по 34 срещи. От [[1965]] г. в лигата участват 18 клуба, тъй като служебно дисквалифицираният отбор [[Херта Берлин]] не оставя първоначално изпадналите отбори в дивизията. Въпреки че броят на отборите е повишен, първоначално изпадащите отбори остават два. До въвеждането на [[Втора Бундеслига]] новите членове на първа лига са определяни чрез специален квалификационен кръг между първия и втория отбор на двете регионални лиги. Изключение прави клубът [[Тасмания Берлин]], получил право на учасие по служебен път по политически причини. След основаването на Втора Бундеслига в средата на 70<sup>-те</sup> години всяка година изпадат и се класират по три отбора. Първенците на двете втородивизионни бундеслиги получават право на директно участие в елита, а двата втори отбора играят бараж. Този регламент се прилага до обединяването на Втора Бундеслига през [[1981]] г. Тогава първият и вторият отбор от нея са класират директно за Първа Бундеслига, а третият отбор играе допълнителна среща срещу шестнайсетия от първа лига. На практика това води до променлив брой на изпадащите и класиращите се тимове в зависимост от това кой надделява в баража. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] в сезона 1991/92 по изключение играят 20 отбора (18 отбора от [[Западна Германия]] плюс [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] от [[Източна Германия]]). За да се стигне до обичайния брой играещи отбори в края на сезона задължително изпадат 4 клуба. Оттогава остава и правилото да не се играят баражни срещи, а три отбора безусловно да изпадат. [[Арминия Билефелд]] е отборът с най-много класирания в Първа Бундеслига, след като през сезон 2003/04 за седми път получава правото да играе в дивизията. През сезон 2008/09 постижението на билефелдци е изравнено след баража между шестнайсетия отбор от първа лига и третия отбор от втора лига, който междувременно е върнат като правило. През [[2009]] г. втородивизионният [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] побеждава в две срещи [[Енерги Котбус]] и така се класира в Първа Бундеслига. На шест отбора се отдава да се класират в Първа Бундеслига от трета дивизия само след една прекарана година във [[Втора Бундеслига]]. Това са [[Мюнхен 1860]] (сезони 1992/93 и 1993/94), [[Фортуна Дюселдорф]] (сезони 1993/94 и 1994/95), [[Арминия Билефелд]] (1994/95 и 1995/96), [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (1996/97 и 1997/98), [[Улм 1846]] (сезони 1997/98 и 1998/99) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (сезони 2006/07 и 2007/08). Куриозното е, че [[Улм 1846]] изпада веднага от Първа и [[Втора Бундеслига]] в последващите две години. През сезон 2006/07 [[Алемания Аахен]] се завръща в Първа Бундеслига и така става клубът с най-продължително отсъствие от дивизията. След изпадането през [[1970]] г., на „жълто-черните“ от [[Аахен]] отнема цели 36 години да се върнат в първенството. Пет отбора никога не са изпадали от Първа Бундеслига, след като са попадали веднъж там. Освен съоснователите на лигата от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] (46 сезона), това са и [[Байерн Мюнхен]] (44 сезона), [[Байер Леверкузен]] (30 сезона), [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] (12 сезона) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (1 сезон). <!-- * Anzahl der Mannschaften: 18; 1963–65 waren es 16, 1991/92 20 (um Platz für Teilnehmer der aufgelösten DDR-Oberliga zu schaffen). * Anzahl der Absteiger: 3; 1963–74 2, 1981–91 2 feste Absteiger, der Sechzehnte der Bundesliga bestritt Relegationsspiele gegen den Dritten der 2. Bundesliga. 1991/92: 4. --> {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Отбори с най-много класирания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Класирания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1978, 1980, 1985, 1998, 2001, 2004, 2009 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1970, 1978, 1980, 1996, 1999, 2002, 2004 |- | 3 | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center"| 6 | align="center"| 1971, 1994, 1996, 2000, 2002, 2006 | |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Отбори с най-много изпадания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Изпадания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1969, 1979, 1984, 1994, 1999, 2003, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1972, 1979, 1985, 1998, 2000, 2003, 2009 |- | 2 | align="center"| [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] | align="center"| 6 | align="center"| 1982, 1992, 1995, 2000, 2006, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] | align="center"| 6 | align="center"| 1968, 1977, 1983, 1985, 1998, 2009 |- | | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | 6 | align="center" | 1993, 1995, 1999, 2001, 2005, 2010 |- style="background:lemonchiffon;" |3 | align="center"| [[Юрдинген 05]] | align="center"| 5 | align="center"| 1976, 1981, 1991, 1993, 1996 |} <br clear="all" /> == Характеристика на Първа Бундеслига == === Стадиони и зрители === Стадионите в Първа Бундеслига са едни от най-модерните и най-големите в света. За високото качество на футболните арени в страната говори фактът, че пет от стадионите са с ранг от пет звезди, което означава, че те са лицензирани да приемат финал от [[Шампионската лига]] или финал за европейско първенство. Повечето стадиони са модернизирани и разширени след [[2000]] г. във връзка с провеждането на [[Мондиал 2006|Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.]] След турнира в страната продължават да се строят нови футболни съоръжения, като тези в [[Майнц]], [[Аахен]] и [[Билефелд]], способстващи съответните клубове от тези градове да останат конкурентоспособни на по-големите германски отбори. Финансирането на строителните работи често принуждава клубовете да продават правата върху името на стадиона на търговско дружество. Така много исторически игрища губят традиционните си имена, което яростно се критикува от консервативните футболни запалянковци. Най-големият стадион в Бундеслигата е [[Сигнал-Идуна-Парк]] в [[Дортмунд]], чийто максимален капацитет е 80 552 места. Следва берлинския [[Олимпийски стадион]] със 74 400, както и [[Алианц Арена]] в [[Мюнхен]]. Наредбите в [[Германия]] не задължават клубовете да ползват само седящи места, но въпреки това в последните години при новите стадиони пространстата за правостоящи зрители все повече се ограничават. По икономически съображения към големите стадиони в Германия се построяват ВИП-ложи. Цените на билетите за Първа Бундеслига са доста по-ниски от тези за английската [[Висша лига]] или за италианската [[Серия А]], но все пак те се по-високи от средните за елитните първенства на [[УЕФА]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Град ! Име ! Капацитет<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/spielorte/bundesliga-2008-2009/ Bundesliga 2008/2009 » Stadien]''</ref> ! Ø Зрители 2008/09<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/zuschauer/bundesliga-2008-2009/1/ Bundesliga 2008/2009 » Zuschauer]''</ref> |- | align="center"| 1 | align="center"|[[Дортмунд]] | align="center"|[[Сигнал-Идуна-Парк]] | align="center"| 80 552 | align="center"| 74 851 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Берлин]] | align="center" | [[Олимпийски стадион Берлин]] | align="center" | 74 400 | align="center" | 52 157 |- | align="center" | 3 | align="center" | [[Мюнхен]] | align="center" | [[Алианц Арена]] | align="center" | 69 901 | align="center" | 69 000 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Гелзенкирхен]] | align="center" | [[Фелтинс-Арена]] | align="center" | 61 673 | align="center" | 61 387 |- | align="center" | 5 | align="center" | [[Хамбург]] | align="center" | [[HSH Нордбанк Арена]] | align="center" | 57 000 | align="center" | 54 774 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Щутгарт]] | align="center" | [[Мерцедес-Бенц-Арена]] | align="center" | 55 896 | align="center" | 51 979 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[Франкфурт на Майн]] | align="center" | [[Комерцбанк-Арена]] | align="center" | 52 300 | align="center" | 47 065 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 8 | align="center" | [[Хановер]] | align="center" | [[АВД Арена]] | align="center" | 49 000 | align="center" | 41 860 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Мьонхенгладбах]] | align="center" | [[Борусия-Парк-Щадион]] | align="center" | 54 067 | align="center" | 47 376 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 10 | align="center" | [[Бремен]] | align="center" | [[Везерщадион]] | align="center" | 42 358 | align="center" | 40 375 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Бохум]] | align="center" | [[Ревир-Пауър-Щадион]] | align="center" | 31 328 | align="center" | 25 515 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Зинсхайм]] | align="center" | [[Райн-Некар-Арена]] | align="center" | 30 150 | align="center" | 28 076 |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн]] | align="center" | [[Райненергищадион]] | align="center" | 50 997 | align="center" | 49 316 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген-Арена]] | align="center" | 30 000 | align="center" | 27 408 |- | align="center" | 15 | align="center" | [[Карлсруе]] | align="center" | [[Вилдпаркщадион]] | align="center" | 29 477 | align="center" | 28 018 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 16 | align="center" | [[Билефелд]] | align="center" | [[Шуко-Арена]] | align="center" | 28 008 | align="center" | 23 465 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[Котбус]] | align="center" | [[Стадион на дружбата]] | align="center" | 22 746 | align="center" | 16 720 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Леверкузен]] | align="center" | [[БайАрена]] / [[Ел Те У-Арена]] | align="center" | 22 500 / 51 500 | align="center" | 26 044 |} [[Файл:Allianz Arena Pahu.jpg|мини|Алианц-Арена]] [[Файл:Suedtribuene.jpg|мини|[[Сигнал-Идуна-Парк]] по време на среща от Първа Бундеслига]] <br clear="all" /> Модерните стадиони също стимулират ръста на зрителския интерес към германския футбол. След като средната посещаемост на срещите от лигата през 80<sup>-те</sup> години е под 20 000 зрители, след този период броят на посещенията по германските стадиони прогресивно се увеличава. През сезон 2005/06 средната посещаемост вече е 38 191 зрители, което е увеличение с около 80 на сто в сравнение с деветата декада на ХХ век, и пети пореден рекорд по зрителска посещаемост в [[Германия]]. Общата посещаемост на сезон 2003/04 за първи път надхвърля 10 милиона зрители, а през същата година [[Борусия Дортмунд]] става най-гледаният домакински клуб в лигата със своите 79 647 зрители средно на мач. Така Първа Бундеслига става първенството от [[Европа]] с най-много зрители по стадионите. Ако не се вземат предвид и многото безплатни и почетни билети, които другите европейски професионални лиги от континента раздават на своите зрители, то превъзходството на бундеслигата е още по-осезаемо. Абсолютният рекорд за посещаемост на среща от Първа Бундеслига датира от [[26 септември]] [[1969]] г., когато 88 075 зрители наблюдават победата с 1:0 на [[Херта Берлин]] срещу [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Най-слабо посетеният мач от първенството е на [[15 януари]] [[1966]] г. при двубоя между [[Тасмания Берлин]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]], видян от само 827 души. === Отразяване и приходи от телевизионни права === Новините за Първа Бундеслига доминират спортните секции на ежедневните вестници в [[Германия]]. Излизащото два пъти в седмицата списание '''„Кикер“''' е едно от най-уважаваните футболни издания в страната, а най-тиражното спортно списание е '''„Шпорт Билд“'''. Двете магазинни издания по традиция предлагат на своите читатели специален брой преди старта на сезона, където представят отборите и играчите от първенството. От няколко години излиза и се утвърждава списанието за футбола като начин на живот '''„11 Приятели“''', представящо различни аспекти от футболната игра и разказващо интересни истории свързани с този спорт. Преди телевизиите да започнат да предават срещи от първенството на живо, радиото е основното средство за информиране на футболните запалянковци, които не са на стадиона. По традиция в събота следобед радиочестотата на '''А Ер Де''' предава всички срещи от кръга, а от време на време има и репортажи на живо от мястото на събитието. В миналото предаването се е радвало на интереса на около 12 милиона слушатели. Микрофоните в студиото на радиото са оствяни отворени, така че при гол на някой от стадионите веднага се е превключвало на съответния двубой. От август [[2008]] г. радио '''„90елф“''' предава всички срещи от бундеслигата на сайта си в интернет. Още от [[1961]] г. телевизия '''А Ер Де''' излъчва репортажи от срещите в [[Германия]] в рубриката си '''„Шпортшау“'''. Предаването '''„Шпортщудио“''' по телевизия '''Це Де Еф''' също се появява в ефир от [[1963]] г., по повод началото на Първа Бундеслига. Първоначално '''„Шпортшау“''' показва кадри от двубоите едва в неделя вечер. Чак през април [[1965]] г. започва изданието на предаването в събота. До [[1988]] г. то показва репортажи от 3 мача, а след тази година се представят всички срещи, заедно с анализи и коментари на гости в студиото. От 1988 г. до [[1992]] г. телевизия '''Ер Те Ел''' получава телевизионните права за срещите от Първа Бундеслига, които представя в предаването '''„Анпфиф – Фусбалшоу“'''. От 1992 до [[2001]] г. правото да показва репортажи е у '''САТ 1''' и предаването '''„Ран – САТ 1 Бундеслига“'''. '''САТ 1''' впечатлява с високите технически възможности, които демонстрира, а при предаване на срещи на живо използва до 18 различни камери от стадиона. От [[2003]] г. '''„Шпортшау“''' се завръща на сцената, като представя германското първенство за широката общественост по ефирен телевизионен канал. '''Де Ес Еф''' също получава права да излъчва репортажи. Първоначално '''А Ер Де''' показва съботните срещи, а '''Де Ес Еф''' – неделните. Мачовете в средата на седмицата, в случай, че има такива, се предават и от двете телевизии. На [[2 март]] [[1991]] г. живото предаване на срещата [[Айнтрахт Франкфурт]] – [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] открива нова епоха при телевизионното отразяване на германския шампионат. Платеният телевизионен канал '''„Премиере“''' излъчва по една среща от всеки кръг срещу заплащане. От сезон 2000/01 телевизията получава правото да излъчва всички 306 мача от един сезон на живо, като това продължава до днес, с изключение на сезон 2006/07, когато тази функция се дава на '''„Арена“'''. Телевизията днес е главната медия, която отразява германското футболно първенство, както и е един от главните източници на доходи за германските клубове. Докато от [[1965]] г. до началото на 80<sup>-те</sup> години '''А Ер Де''' и '''Це Де Еф''' са плащали 647,000 германски марки на [[ГФС]], то впоследствие в резултат на силната конкуренция на частните телевизии се стига до силно повишаване на цените на правата за излъчване. Докато те възлизат на 18 милиона германски марки през сезона 1987/88, през следващата година цената им скача на цели 40 милиона за телевизия '''Ер Те Ел'''. През [[1992]] г. '''САТ 1''' плаща рекордните 140 милиона германски марки, но това не изглежда толкова внушително на фона на 330<sup>-те</sup> милиона, заплатени от медийната група '''„Кирх“''' през [[1996]] г. До сезон 2005/06 приходите от платени и безплатни канали възлизат на 300 милиона евро на година, а след това те се увеличават още веднъж и днес достигат до 420 милиона евро на сезон. Получените средства се разпределят между отборите от Първа и [[Втора Бундеслига]] в зависимост от представянето им – максималната печалба е около 23,3 милиона евро, а минималната – 11,7 милиона евро. Допълнителни приходи идват и от чуждестранните телевизии, осигуряващи още 4 милиона за шампиона на [[Германия]] и 518,000 евро за последния в класирането. При отразяването на първенството извън Германия, Първа Бундеслига изостава от популярността на испанското, италианското и английското първенство. Бундеслигата се излъчва в 130 страни по света, включително [[Япония]], [[Хонг Конг]], [[САЩ]], [[Малайзия]], [[Китай]] и [[България]]. === Спонсори === Освен парите от телевизионни права, приходите от билети и стоки с емблемата на клуба, клубовете в Първа Бундеслига се издържат преди всичко от спонсорски договори. Идеята за реклама в германския футбол е на предприемача ''Гюнтер Маст''. Първият клуб с реклама на екипите си в [[Германия]] е [[Вормация Вормс]], която изобразява логото на компанията за строителни машини '''„Катерпилар“''' на фланелките си. През пролетния дял на сезон 1972/73 [[Айнтрахт Брауншвайг]] получава 500,000 германски марки срещу носенето на надпис '''„Йегермайстер“''' върху жълтите си екипи и реклама на алкохолния концентрат. Освен това [[ГФС]] отказва промяна на името на брауншвайгския отбор, чийто президент е искал да го преименува на '''Йегермайстер Брауншвайг'''. На [[24 март]] [[1973]] г. екипите с реклама „дебютират“ в първенството на срещата [[Айнтрахт Брауншвайг]] – [[Шалке 04]]. Футболният съюз окончателно разрешава маркетинговите новости в първенството от лятото на [[1973]] г. Следващите отбори, които рекламират върху гърдите на футболистите си са [[ХамбургерШФ|Хамбург]] с ''Кампари'', [[Айнтрахт Франкфурт]] с ''Ремингтън'', [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] с ''Брайън Скот'' и [[Фортуна Дюселдорф]] с ''Алкауф''. Днес рекламите върху екипите на отборите са част от ежедневието на Първа Бундеслига. Така [[Шалке 04]] получава 125 милиона евро за 5-годишен договор с руската газова компания ''„Газпром“''. Финансовата рентабилност на рекламата в шампионата кара големите предприемачи да рекламират в успешните и популярните отбори в страната, правейки разликата между тях и останалите клубове особено осезаема. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Отбор ! Компания (Бранш) ! Годишна сума<ref>[[Abendzeitung]]: ''Anpfiff – Bundesliga-Start Saison 2009/2010'' – Nürnberger Ausgabe – Seite 12 – Artikel: ''Bader hält nichts vom Transfer-Wahnsinn''</ref> ! Срок на договора |- | align="center" | 1 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] | align="center" | [[Дойче Телеком]] (Телекомуникации) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген]] (Автомобилостроене) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | неограничен |- | align="center" | | align="center" | [[Шалке 04]] | align="center" | [[Газпром]] (Енергия) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2012 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] | align="center" | '''Евоник Индъстриз''' (Нови технологии) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2011 |- | align="center" | | align="center" | [[Вердер Бремен]] | align="center" | [[Ситибанк]] (Банка) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center" | '''Флай Емирейтс''' (Транспорт) | align="center" | 7 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | '''Ен Бе Ве''' (Енергия) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Байер Леверкузен]] | align="center" | '''ТелДаФакс Енерджи''' (Енергия и Телекомуникации) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2013 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Херта Берлин]] | align="center" | '''Германски железници''' (Транспорт) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center" | '''Фрапорт''' (Обслужване на летища) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | '''Постбанк''' (Банка) | align="center" | 4,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Хановер 96]] | align="center" | '''ТУИ''' (Туризъм) | align="center" | 3,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center" | '''Реве Груп''' (Търговски концерн) | align="center" | 3,3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] | align="center" | '''Те Фау Дигитал''' (Списание с програмата за ТВ) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | | align="center" | [[СК Фрайбург|Фрайбург]] | align="center" | '''Дуравит''' (Обзавеждане за баня) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Майнц 05]] | align="center" | '''Ентега''' (Енергия) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | '''Арева''' (Енергия) | align="center" | 2,8 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | '''Нетто''' (Търговски концерн) | align="center" | 2,5 милиона евро | align="center" | 2011 |} <br clear="all" /> === Финансово състояние на отборите от Първа Бундеслига === След изразителното покачване на приходите на отборите от телевизионни права през 90<sup>-те</sup> години, разходите за трансфери на играчи, както и за заплати на треньори и футболисти също се повишават, като достигат двуцифрено число в милиони евро. След въвеждането на правилото „Босман“ през [[1995]] г. разходите за заплати се увеличават още повече. През [[2009]] г. [[Байерн Мюнхен]] плаща рекордната сума за трансфер в [[Германия]] от 35 милиона евро за нападателя на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] [[Марио Гомес]]. Повишените разходи неминуемо водят и до увеличаване на задълженията на клубовете. През [[1984]] г. участниците в първенството са дължали общо 27 милиона евро, а десет години по-късно тази сума нараства до 240 милиона евро. Днес задълженията на бундеслигистите се оценява на повече от половин милиард евро, като водач в листата на кредиторите е [[Борусия Дортмунд]] със 118 милиона евро. След като бюджетите на първодивизионни отбори се покачват с всяка изминала година до [[2002]] г., банкрутът на медийната група ''„Кирх“'' води до спад в приходите. Въпреки това да фалит на отбор от първенството не се стига, но разходите на почти всички клубове са ограничени. Общите бюджети на отборите от Първа Бундеслига, сезон 2008/09 се оценяват на повече от 600 милиона евро, а водач с най-голяма сума е [[Байерн Мюнхен]] с около 80 милиона. Към сезон 2004/05 сред най-богатите 20 клубове в [[Европа]] от германска страна присъстват само [[Байерн]] (189 милиона евро) и [[Шалке 04]] (97 милиона евро). Първите места заемат [[Реал Мадрид]] с 276 милиона евро, [[Манчестър Юнайтед]] с 246 милиона евро и [[Милан]] с 234 милиона. В бъдеще се очаква повишените приходи от билети и телевизионни права да помогнат на отбори като [[Борусия Дортмунд]], [[Байер Леверкузен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] да намерят място в първата 20-ица на европейските клубове с най-големи бюджети. В сравнението с приходите от другите водещи европейски първенства, германската Първа Бундеслига със своите 1,4 милиарда евро е на второ място след английската [[Висша лига]] (2,3 милиарда евро) и пред испанската [[Примера дивисион]] (1,33 милиарда евро), италианската [[Серия А]] (1,16 милиарда евро) и френската [[Лига 1]] (0,97 милиарда евро). === Първа Бундеслига като работодател === Професионалният футбол предлага работа не само за футболисти, треньори и футболни ръководители. През [[2007]] г. 34 103 души са заемали работна позиция, свързана пряко или косвено с футболни мероприятия от Първа или [[Втора Бундеслига]]. 8 786 души са наети пряко от клубовете, а 3 094 – от компании, свързани с отборите. Най-честите работи са за продавачи в клубни магазини или за работници по поддръжка на стадионите. Развитието на тренировъчните методи налага използването на специалисти по храненето на футболистите и фитнес-треньори. Увеличаването на услугите, предлагани от професионалните клубове, също така увеличава и работните места за пътнически агенти, стюарди по трибуните, служители в клубните музеи или маркетингови специалисти. Най-големият работодател сред германските професионални клубове към [[2007]] г. е [[Байерн Мюнхен]], който дава работа на 250 работници, а [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] и [[Енерги Котбус]] ползват услугите на едва 16 служители. Други 22 223 души изкарват прехраната си с дейности, индиректно свързани с футболната игра. Тук попадат служителите по сигурността, продавачите на бърза храна и отговорниците по чистотата, които се ползват за срещите от Първа Бундеслига. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Работа ! Брой на заетите<ref name="karkos">Sebastian Karkos: ''Job-Maschine Bundesliga.'' In: ''[[Kicker-Sportmagazin]].'' Nr. 70, 27. August 2007, S. 76f.</ref> |- style="background:lemonchiffon;" ! Професионални клубове ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 3 419 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 778 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 4 589 |- style="background:lemonchiffon;" ! Дъщерни компании на клубовете ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 489 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 137 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 2 468 |- style="background:lemonchiffon;" ! Косвено свързани ! |- | align="center" | Служители по сигурността и наблюдение | align="center" | 9 430 |- | align="center" | Бърза храна | align="center" | 9 393 |- | align="center" | Почистване | align="center" | 1 393 |- | align="center" | Други | align="center" | 2 007 |- style="background:beige;" ! Общо (1. и 2. Бундеслига) ! 34 103 |} <br clear="all" /> === Чужденците в Първа Бундеслига === Първите четирима чужденстранни играчи в първенството са холандците [[Хайнц Верстег]] ([[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]) и [[Якобус Принс]] ([[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]), югославянина [[Петър Раденкович]] ([[Мюнхен 1860]]) и австриеца [[Вилхелм Хубертс]] ([[Айнтрахт Франкфурт]]). Всички те играят в първия кръг на сезон 1963/64. Съотношението между германци и чужденци през този кръг е 2,27 %, а днес често надхвърля 50 % в полза на негерманците. На [[6 април]] [[2001]] г. [[Енерги Котбус]] става първият елитен германски отбор, който започва шампионатен двубой само с чужденци. До такива ситуации се стига преди всичко поради разпадането на социалистическия лагер в началото на 90<sup>-те</sup> години и въвеждането на трансферното правило „Босман“ от [[1995]] г. Ръководството на бундеслигата първоначално се опитва да ограничи присъствието на „чужденците“ в първенството като въвежда правило за използването на двама, а по-късно на трима негерманци по време на срещите от първенството. От 2001 г. отборите могат да играят с не повече от петима футболисти извън [[Европейския съюз]]. Футболисти, които играят футбол от юношеските формации на германските отбори и са прекарали определен период в страната се считат за „местни“ кадри, въпреки че притежават паспорти на страни, които на са членки на [[ЕС]]. За сезон 2006/07 се въвежда ново правило за местните футболисти, според което отборите могат да наемат неограничен брой чужди играчи, без оглед на тяхната националност, стига да картотекират поне 12 германци, 4 от които да са от школата на съответния отбор. Броят на футболистите от школата се увеличава на 6 от сезон 2007/08 и 8 от 2008/09. През първите години на първенството рядко някой чужденец се намесва в борбата за голмайстор на бундеслигата. През сезон 1963/64 австриецът Вилхелм Хубертс завършва на четвърто място в тази надпревара, а едва през 1989/90 норвежецът [[Йорн Андерсен]] става първият негерманец, спечелил голмайсторския приз на Първа Бундеслига и поставя началото на нова тенденция в германския футбол. През сезон 2001/02 [[Марсио Аморозо]] (1. място), [[Джоване Елбер]] (3. място), [[Аилтон]] (5. място) и [[Марселиньо]] (8. място) са четиримата бразилци, които попадат в топ 8 на голмайсторското съревнование. През тази година едва 4 германци намират място в топ 10. През кампанията 2004/04 едва един германец е сред първите 10 голмайстори на първенството, а от сезон 2000/01 до 2004/05 чужденец е голмайстор на първенството. Във вечната класация на най-добрите стрелци на германското първенство на 17. място е бразилецът [[Джоване Елбер]], който е най-добре представилият се негерманец. Босненецът [[Сергей Барбарез]] е чужденецът с най-много срещи в първенството, като е играл за [[Ханза Росток]], [[Борусия Дортмунд]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Байер Леверкузен]]. [[Аилтон]] е първият чуждестранен футболист, избран за играч на годината в [[Германия]] (сезон 2003/04), а датчанинът [[Алан Симонсен]] от [[Борусия Мьонхенгладбах]] става първият чужденец, играещ в Първа Бундеслига, избран за носител на [[Златната топка]] ([[1977]] г.). Англичанинът [[Кевин Кигън]] от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] повтаря и потретва постижението на [[Алан Симонсен|Симонсен]] през [[1978]] и [[1979]] г. Освен чужди футболисти, в началото на шампионата има и чуждестранни треньори. Австриецът [[Макс Меркел]] триумфира с шампионската титла като треньор на [[Мюнхен 1860]] ([[1966]] г.) и [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ([[1968]] г.). През [[1969]] г. югославянинът [[Бранко Зебец]] повтаря успеха на [[Макс Меркел|Меркел]] и става първенец на [[Германия]] със своя тим [[Байерн Мюнхен]]. [[Бранко Зебец|Зебец]] печели и първенството 1978/79 начело на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]]. [[Пал Чернай]] от [[Унгария]] и [[Ернст Хапел]] от [[Австрия]] също печелят по два пъти титлата на Първа Бундеслига. Изключително успешният треньор [[Джовани Трапатони]] така и не успява да се наложи истински в първенството на [[Германия]]. Италианецът успява да стане шампион през сезон 1996/97 с [[Байерн Мюнхен]], но последният му ангажимент в страната завършва с уволнението му от [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през [[2006]] г. Във връзка с взаимната работа между [[ГФС]] и ''Швейцарския футболен съюз'', в периода [[1981]] – [[1990]] г. 33 срещи от германския шампионат са свирени от швейцарски съдии. Освен тези изключения срещите в [[Германия]] не са ръководени от чужди арбитри. == Рекорди == През десетилетията след създаването на бундеслигата, футболните зрители стават свидетели на значими, вълнуващи и любопитни рекорди. Най-успешните играчи в лигата са [[Оливер Кан]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 8 титли на [[Германия]], следвани от [[Лотар Матеус]], [[Клаус Аугенталер]] и [[Александер Циклер]] с по 7 трофея. Всички тези футболисти постигат успехите си в [[Байерн Мюнхен]]. Най-успешният треньор в първенството е [[Удо Латек]], който печели общо 8 титли – 6 с Байерн Мюнхен и 2 с [[Борусия Мьонхенгладбах]]. На второ място сред наставниците е [[Отмар Хитцфелд]] (7 титли), следван от [[Хенес Вайсвайлер]] (4 титли). При вечната класация на голмайсторите води [[Герд Мюлер]], който в 427 срещи от Първа Бундеслига отбелязва 365 гола и става голмайстор на първенството общо седем пъти. Освен това той отбелязва сам 40 гола през сезон 1971/72, което е рекордът за най-много отбелязани голове от един играч през едно първенство. Нападателят на [[Байерн]] е отличен с приза [[Златна обувка|„Златната обувка“]] за най-добът реализатор в [[Европа]] през [[1970]] (38 гола) и [[1972]] г. (40 гола). Най-успешният нападателен дует формират футболистите на [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] [[Графите]] и [[Един Джеко]], които през сезон 2008/09 отбелязват общо 54 попадения. Най-много голове в един двубой отбелязва играчът на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] [[Дитер Мюлер]], който на [[17 август]] [[1977]] г. вкарва шест гола срещу [[Вердер Бремен]] за победата на своя отбор със 7:2. Изпълнителят на дузпи [[Ханс-Йорг Бут]] е вратарят с най-много попадения в първенството (25). Единствените вратари отбелязали голове след игрови ситуации са [[Йенс Леман]] и [[Франк Рост]]. Непрестижната класация за най-много автоголове оглавява играчът на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] [[Манфред Калц]], поразил собствената си врата 6 пъти. Все пак той се реваншира за това и вкарва 76 попадения в „правилната“ врата. Пет футболисти в досегашната история на дивизията си вкарват по два автогола в един мач. Манфред Калц е и футболистът с най-много голове от дузпи. Той вкарва 53 и пропуска 7 наказателни удара. [[Михаел Нусхьор]] е единственият футболист вкарал 3 дузпи в един двубой от Първа Бундеслига. [[Герд Мюлер]] води непрестижната класация за най-много пропуснати дузпи – 12 от общо 63 изпълнени. Шестима играчи успяват да спечелят шампионата и като треньори. Това са [[Хелмут Бентхаус]], [[Франц Бекенбауер]], [[Юп Хайнкес]], [[Феликс Магат]], [[Томас Шааф]] и [[Матиас Замер]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Футболисти с най-много срещи в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/players/duit-bundesliga-matches.html Germany – All-Time Most Matches Played in Bundesliga]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за който играчът е изиграл най-много мачове.</ref> | align="center"| Срещи |- | 1. | [[Карл-Хайнц Кьорбел]] | align="center"| 1972 – 1991 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 602 |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Манфред Калц]] | align="center"| 1971 – 1991 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 581 |- | 3. | [[Оливер Кан]] | align="center"| 1987 – 2008 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 557 |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Клаус Фихтел]] | align="center"| 1965 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 552 |- | 5. | [[Мирослав Вотава]] | align="center"| 1976 – 1996 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 546 |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 535 |- | 7. | [[Айке Имел]] | align="center"| 1978 – 1995 | align="center"| [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center"| 534 |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Вили Нойбергер]] | align="center"| 1966 – 1983 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 520 |- | 9. | [[Михаел Ламек]] | align="center"| 1972 – 1988 | align="center"| [[ФФЛ Бохум|Бохум]] | align="center"| 518 |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Улрих Щайн]] | align="center"| 1978 – 1997 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 512 |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Футболисти с най-много голове в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/tablesd/duittops.html#allt All-Time Topscorers]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за когото играчът е вкарал най-много попадения.</ref> | align="center"| Голове |- | 1. | [[Герд Мюлер]] | align="center"| 1965 – 1979 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 365 (Ø 0,85) |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Роберт Левандовски]] | align="center"| 2010 – 2022 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 271 (Ø 0,78) |- | 3. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 268 (Ø 0,50) |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Юп Хайнкес]] | align="center"| 1965 – 1978 | align="center"| [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center"| 220 (Ø 0,60) |- | 5. | [[Манфред Бургсмюлер]] | align="center"| 1969 – 1990 | align="center"| [[Борусия Дортмунд]] | align="center"| 213 (Ø 0,48) |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаудио Писаро]] | align="center"| 1999 –2020 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 197 (Ø 0,40) |- | 7. | [[Улф Кирстен]] | align="center"| 1990 – 2003 | align="center"| [[Байер Леверкузен]] | align="center"| 181 (Ø 0,52) |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Щефан Кунц]] | align="center"| 1983 – 1999 | align="center"| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] | align="center"| 179 (Ø 0,40) |- | 9. | [[Дитер Мюлер]] | align="center"| 1973 – 1986 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,58) |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Клаус Алофс]] | align="center"| 1975 – 1993 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,42) |} [[Файл:koerbel.jpg|мини|Карл-Хайнц „Чарли“ Кьорбел]] [[Файл:BOMBERGERDMUELLER.JPG|мини|Герд Мюлер]] <br clear="all" /> В историята на първенството остава и игралият за [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] вратар [[Тимо Хилдебранд]], който не допуска гол във вратата си в периода от [[25 май]] до [[4 октомври]] [[2003]] г., което прави общо 884 игрови минути. Най-много мачове, без да допусне гол, изиграва стражът [[Оливер Кан]]. '''Други рекорди и интересни факти:''' * ''Най-много титли:'' [[Байерн Мюнхен]] (34); * ''Най-много участия:'' [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] (55)<ref>[https://trud.bg/хамбургер-изпадна-след-55-години-в-елит/ „Хамбургер“ изпадна след 55 години в елита]</ref><ref>[https://topsport.bg/germany/sluchi-se-hamburger-izpadna-ot-bundesligata.html Случи се – Хамбургер изпадна от Бундеслигата!]</ref>; * ''Най-много победи през един сезон:'' Байерн Мюнхен (29, сезони 2012/13 и 2013/14); * ''Най-малко загуби през един сезон:'' Байерн Мюнхен (1, сезони 1986/87 и 2012/13); * ''Най-продължителна победа серия:'' [[Байерн Мюнхен]] (19 срещи, от 9<sup>-и</sup> до 27<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-дълъг период без загуба:'' Байерн Мюнхен (53 срещи, от 10<sup>-и</sup> кръг на сезон 2012/13 до 28<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-много голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (101 гола, сезон 1971/72); * ''Най-малко допуснати голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (17 гола, сезон 2015/16); * ''Сезон с най-много голове:'' 1 097 гола в 306 срещи (сезон 1983/84, средно 3,58 гола на мач)<ref>[http://www.worldfootball.net/stats/bundesliga/1/ Голове в Първа Бундеслига]</ref>; * ''Сезон с най-малко голове:'' 790 гола в 306 срещи (сезон 1989/90, средно 2,58 гола на мач); * ''Най-много червени картони през един сезон:'' 98 червени картона през сезон 1994/95<ref>[http://de.statista.org/statistik/daten/studie/1604/umfrage/platzverweise-in-der-fu%DFball-bundesliga-seit-1963/ Червени картони в Първа Бундеслига]</ref> == Българите в Първа бундеслига == {| class="wikitable sortable" cellpadding="3" style="text-align: center;" |- !футболист !Период !Мачове !Голове !Отбор |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Емил Костадинов]] |1995 – 1997 | 27 | 7 | Байерн Мюнхен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Красимир Балъков]] |1995 – 2003 | 236 | 54 | Щутгарт |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Даниел Боримиров]] |1995 – 2003 | 214 | 37 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Бербатов]] |2001 – 2006 | 200 | 90 | Байер Леверкузен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мариан Христов]] |1997 – 2006 | 146 | 32 | Кайзерслаутерн, Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Петър Хубчев]] |1994 – 2001 | 146 | 5 | Хамбургер, Айнтрахт Ф |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Йордан Лечков]] |1992 – 1996 | 121 | 14 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Петров]] |2001 – 2005 | 116 | 28 | Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Георги Донков]] |1996 – 2001 | 80 | 16 | Бохум, Кьолн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Чавдар Янков]] |2005 – 2009 | 66 | 6 | Хановер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Рангелов]] |2005 – 2009, 2009 – 2010 | 60 | 16 | Енерги, Борусия Д |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Валери Домовчийски]] |2008 – 2011, 2011 – 2012 | 58 | 9 | Херта, Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Станислав Ангелов]] |2007 – 2009 | 57 | 3 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Адалберт Зафиров]] |1997 – 1998 | 12 | 0 | Арминия |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Христо Йовов]] |1997 – 1998 | 9 | 2 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Павел Дочев]] |1992 – 1993 | 8 | 0 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Цанко Цветанов]] |2000 – 2001 | 6 | 1 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Антонио Ананиев]] |1991 – 1992 | 4 | 0 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Бончев]] |1992 | 4 | 1 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Благой Георгиев]] |2007 – 2008 | 31 | 2 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Илиян Мицански]] |2010 – 2012 | 10 | 1 | Кайзерслаутерн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Младенов]] |2002 – 2006 | 10 | 0 | Херта Б |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Стойчо Стоилов]] |1999 – 2002 | 64 | 8 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димчо Беляков]] |1999 – 2001 | 47 | 18 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Златко Янков]] |1995 – 1996 | 15 | 1 | Юрдинген 05 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Зафиров]] |1997 – 1998 | 1 | 0 | Хамбургер |- |} * Треньори {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="6"|Статистика |- !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- |rowspan="2" align="left"|[[Красимир Балъков]] |rowspan="2" align="left"|[[Кайзерслаутерн]] |rowspan="2" align="left"|22 март 2012 г. |rowspan="2" align="left"|17 май 2012 г. |- |align="left"|8 |align="left"|1 |align="left"|0 |align="left"|7 |align="left"|7 |align="left"|18 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.bundesliga.de/ Официален сайт] * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.dfb.de/ Официален сайт на Германския футболен съюз] * {{икона|de}} [http://www.kicker.de/fussball/bundesliga/startseite/ Новини в списание „Кикер“] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=82918 Архив от данни за Първа Бундеслига] * {{икона|de}} [http://www.fussballdaten.de/bundesliga/ Всички резултати от основаването на лигата] {{Футбол в Германия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:Първа Бундеслига| ]] [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] [[Категория:Основани в Германия през 1963 година]] q03ahatv8j9petqcshequ62u5m1bkux 12896406 12896402 2026-05-02T18:10:05Z Kelleniro 370319 /* Шампионите */ 12896406 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Бундеслига | име-оригинал = Fußball-Bundesliga | лого = Bundesliga logo.svg | държава = {{Германия}} | други = | ФИФА = | конфедерация = | регион = | регион-година = | отдели = | нива = 1 | отбори = 18 | промотиране = | изпадане = [[Втора Бундеслига]] | купи = [[Купа на Германия]]<br>[[Суперкупа на Германия]] | шампиони = [[Байерн Мюнхен]] ''(35<sup>-та</sup> титла)'' | успешни = [[Байерн Мюнхен]] (35 титли) | сезон = [[Бундеслига 2025/26]] | президент = | уебсайт = [https://www.bundesliga.com/de/bundesliga Официален уебсайт] }} '''Първа Бундеслига''' ({{lang|de|Fußball-Bundesliga}}) е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на [[ГФС|Германския футболен съюз]] на [[28 юли]] [[1962]] г. в [[Дортмунд]] преди сезон 1962/62. Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в [[Австрия]] и [[Германия]]. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия. Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в [[Шампионската лига]], четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в [[Купа на УЕФА|Лига Европа]], заедно с носителя на [[Купата на Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит. == Правила и администриране == === Правила на провеждане === В продължение на сезона на първенството се изиграват два шампионатни дяла – есенен и пролетен, в които 18<sup>-те</sup> участващи отбора се срещат по два пъти помежду си според график, изготвен преди началото на надпреварата. По веднъж се играе през всеки полусезон на собствения и на чуждия стадион. Така се получават общо 34 кръга, проведени между месеците август и май (юни). При наличие на световно или европейско първенство през годината, когато завършва първенството, се е случвало то да завърши и през април. До средата на 80<sup>-те</sup> години зимата само за кратко прекъсва футболната надпревара. От сезон 1986/87 е въведена пауза през месеците декември, януари и февруари, а днес зимната почивка трае точно шест седмици и трае от декември до януари. Повечето срещи от кръга традиционно се играят от 15:30 часа в събота, а някои сблъсъци се насрочват за петък вечер, съботния и неделния късен следобед. Преди сезон 2009/10 са се играели кръгове и в средата на седмицата, за да се съкрати продължителността на сезона, но днес това изключение повече не се допуска. Графикът за провеждане на срещите се изготвя преди началото на всеки сезон, като се вземат предвид определени съображения. Всичките необходими параметри и други данни, като например датите за европейските срещи на [[ФИФА]] и [[УЕФА]], се въвеждат в компютърна програма, която помага при тегленето на жребия за съставянето на плана. Така на ограничено случаен принцип се определя кои отбори, кога и при какво домакинство ще играят в бъдещия сезон. Готовият график се изпраща първо на полицейските власти, които имат правото евентуално да направят корекции в случай, че съществуват рискове за нарушаване на обществения ред. Така например се избягват домакинства на [[Борусия Дортмунд]] и [[Шалке 04]] в един и същи ден поради яростната взаимна омраза на запалянковците на двата отбора. Освен това принципно не се насрочват срещи на отбори от един и същи град на една и съща дата, поради трудното контролиране на повече от едно мероприятие от силите на реда. Отборът, заемащ първото място след изиграването на всичките 34 кръга, е шампион на [[Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а първите два отбора от втора дивизия заемат тяхното място. От сезон 2008/09 се подновява традицията да се играят две баражни срещи за участие в елита през следващия сезон между третия последен отбор от първа лига и третия клуб от втора. Освен шампиона и изпадащите отбори, първенството излъчва и участниците в европейските клубни турнири. Според клубната ранглиста на първенствата на УЕФА се определя кое първенство колко отбора ще излъчи за турнирите на [[Шампионската лига]] и [[Лига Европа]]. Колкото по-успешни са клубовете от едно първенство в турнирите на УЕФА, толкова повече участници излъчват съответните шампионати. Тази ранглиста посочва, че шампионът и вицешампионът на Германия се класират директно в Шампионската лига. Бронзовият медалист участва в квалификациите на същия турнир, а класираните отбори на четвърто и пето място, заедно с носителя на [[Купата на Германия]], получават право на участие в състезанието Лига Европа. По изключение и въз основа на жребий евентуално може да се определи и допълнителен участник в бившия турнир за [[Купата на УЕФА]], какъвто е случаят с [[Майнц 05]] (през [[2005]] г.) и [[Херта Берлин]] (през [[2008]] г.), определени да играят там поради високите си коефициенти на спортсменство. При съставяне на класирането под внимание се вземат преди всичко спечелените точки на отборите. За победа на победителите се присъждат 3 точки, а равенството носи по 1 точка на всеки отбор. Загубилият отбор не получава точки. При равенство в точките се сравняват головите разлики на отборите, а при ново равенство предимство получава клубът, отбелязал повече голове. Ако отбелязаните и получените голове на два или повече отбора са абсолютно равни, тогава предимство се дава на тима, представил се по-добре в директните двубои на „спорещите“ клубове както следва: резултатите от двете срещи между тях и отбелязаните голове на чужд терен в тези двубои. Ако и тук не се определи предимство, тогава отборът, отбелязал повече голове при всичките си гостувания в първенството получава предимство. При ново равенство се играе допълнителна среща на неутрален терен. Така или иначе това никога не се е случвало в досегашната история на Първа Бундеслига. Регламентът на провеждане на първенството в общи линии се е запазил такъв, какъвто е бил и през 60<sup>-те</sup> години, когато е поставено началото на надпреварата. Променяни са само броят на участващите отбори (от 16 на 18) и броят на изпадащите тимове (между 2 и 4). В определени периоди са използвани баражни срещи за определяне на участници в Първа Бундеслига. За определяне на местата в класирането на отбори с равни точки до [[1969]] г. е използвано съотношението между отбелязани и получени голове на „спорещите“ тимове – броят на отбелязаните голове се разделя на броя на получените такива (днес просто се прилага изваждане, а не деление). Правилото за 3 точки при победа се въвежда от сезон 1995/96, като преди това са се получавали следните точки – 2:0 за победа, 1:1 за равенство и 0:2 за загуба. === Администриране – Германската футболна лига === До [[2001]] г. първенството на Първа Бундеслига се провежда под регулацията на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. След това то бива администрирано съвместно между футболния съюз и обединението на 36<sup>-те</sup> професионални футболни клубове на страната от първа и втора дивизия, наречено „Лига-Футболен съюз“. Освен това Лига-Футболен съюз е член на [[ГФС]], докато членовете ѝ не са повече такива от [[2001]] г. насам. Отношенията между Лигата и ГФС се уреждат от нарочно създаден за целта договор. Оперативното ръководство на Лига-Футболния съюз се осъществява от нейното дъщерно дружество – Германската футболна лига – стопроцентово притежание на обединението. Главната цел на ГФЛ е развитието и засилването на професионалните футболни клубове в [[Германия]]. Тя е посредник между нейните членове и медиите, както и обществеността. Нейната работа е да регламентира и контролира футболното ежедневие на Първа Бундеслига, като лицензира и отговаря на маркетинговите потребности на първенството. Лигата следи за всички 612 срещи през сезона на първа и втора лига, търгува с правата за излъчване на срещите по телевизията, радиото и в интернет. === Лицензиране === Условие за участие в първенството е получаване на разрешително (лиценз) за това от Германската футболна лига. Лицензът се издава въз основа на спортни, правни, персонално-административни, инфраструктурни, охранително-технически, медийно-технически и финансови критерии. Всички критерии трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се допусне един клуб до участие в Първа Бундеслига. Особено внимание се отделя на финансовото състояние на клубовете, а именно – дали един клуб е в състояние да обезпечи финансово своето участие в първенството до края на сезона, като покрива всички възможни материални разходи, произтичащи от това. До [[2007]] г. икономическото състояние на участващите отбори се изследва в началото на календарната година, но след това се въвежда и т.нар. „късен контрол“ на лицензирането. Така финансовото състояние на клубовете, които са имали трудности с покриването на паричните изисквания, се проверява още веднъж през есента. Въз основа на финансовия баланс на попадналите в затруднение клубове към 30 юни се преценява дали техните активи са ликвидни. Клубните състояния се следят подробно от лигата, а при неизпълнения на инструкции от организацията се вземат санкционни мерки, включително и отнемане на точки. Условията за лицензиране в [[Германия]] са едни от най-строгите в света. Финансовото състояние на професионалните клубове се следи детайлно и в историята на първенството няма случай клуб да е банкрутирал по време на шампионата и така преждевременно да е напускал надпреварата. В случай, че един клуб не получи лиценз, то той автоматично изпада в [[Трета лига]] като служебно поставен на последно място във [[Втора Бундеслига]]. Единственият такъв случай се получава през сезон 1994/95, когато [[Динамо Дрезден]] е изваден от Първа Бундеслига по икономически съображения. Поради нарушения в условията на даване на разрешително, първодивизионните клубове са наказвани в миналото с отнемане на точки и парични глоби. == История == === Предистория === Още през [[1932]] г. тогавашният президент на [[ГФС|Германския футболен съюз]] [[Феликс Линеман]] предлага въвеждането на „Райхслига“, където най-добрите отбори на страната да излъчат шампиона на [[Германия]]. На заседание на футболния съюз на [[16 октомври]] [[1932]] г. се съставят и конкретни планове за това. Все пак местните футболни организации не подкрепят единодушно идеята и тя е отхвърлена. Така до 60<sup>-те</sup> години първенецът на [[Германия]] се е определял измежду победителите в регионалните оберлиги след групова фаза и финална среща. Шампионът на [[Германска демократична република|ГДР]] е определян в отделна ''Оберлига на Източна Германия'' от сезон 1949/50, нямаща нищо общо с първенството на [[Германия|ФРГ]] след [[Втората световна война]]. Докато елитният футбол в държави като [[Испания]], [[Италия]] и [[Англия]] е организиран в национална професионална лига от 50<sup>-те</sup> и 60<sup>-те</sup> години, в [[Германия]] е характерна разпокъсаност на футболните надпревари. В повечето германски оберлиги се наблюдава много съществена разлика в класите между тредиционните отбори и малките тимове от региона. Поради това много от добрите германски футболисти не са конкурентоспособни на европейската сцена, доминирана от италиански и испански отбори. Така замисълът на [[ГФС]] при въвеждането на бундеслигата е повишаване на класата на игра при наличието на повече срещи между равностойни клубове. В [[Западна Германия]] още след края на войната се обсъжда създаване на единна професионална дивизия. Силен поддръжник на идеята е [[Франц Кремер]], тогавашният президент на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], който през [[1949]] г. става председател на ''организацията на професионалните футболисти в страната''. Първоначално регионалните футболни организации не са особено въодушевени от предложението. Самият ГФС изпитва множество съмнения относно рентбилността и възможността за организиране на такова мащабно мероприятие. Критици на идеята посочват, че много от клубовете не са в състояние да поемат разноските по участието си в подобно първенство. С оглед на първоначалната неподготвеност, първият опит за създаване на единна Бундеслига се проваля на извънредния конгрес на [[ГФС|Германския футболен съюз]] през [[1958]] г. във [[Франкфурт на Майн]]. Впоследствие обаче [[Франц Кремер|Кремер]] намира важни съмишленици в лицето на германския национален селекционер [[Сеп Хербергер]] и станалият по-късно президент на ГФС [[Херман Нойбергер]]. [[Херман Нойбергер|Нойбергер]] убеждава многото скептици относно идеята и отново връща предложението за разглеждане през [[1962]] г., само няколко седмици след отпадането на [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]] в четвъртфиналите на [[Световно първенство по футбол 1962|Световното първенство в Чили]]. На [[28 юли]] [[1962]] г. делегатите на заседанието на ГФС в дортмундската зала ''Вестфаленхален'' гласуват със 103:26 гласа за създаването на бундеслигата от сезон 1963/64. Решено е в новото първенство да участват 16 отбора, от които по 5 от ''Оберлига Юг'' и ''Оберлига Запад'', 3 от ''Оберлига Север'', 2 от ''Оберлига Югозапад'' и един от ''берлинската градска лига''. При избора на участващите отбори се взема предвид спортни и икономически критерии, при които може да бъде избран само един отбор от всеки град. Системата за определяне на новите бундеслигисти е относително сложна: постиженията на кандидатстващите отбори в периода [[1951]] – [[1955]] г. се умножават по едно, през 1955 – [[1959]] г. по две, а през 1959 – [[1963]] г. по три. При постигане на финалния турнир и финала за определяне на шампион на [[Германия]] са се давали допълнителни точки. Освен спортните постижения, налице трябва да бъдат подходяща инфраструктура на града, както и модерен стадион – с поне 35 000 места и осветление. От общо 74 отбори във всички оберлиги, 46 кандидатстват за участие в бундеслигата. 15 кандидати, между които [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Хесен Касел]] и [[Байер Леверкузен]], веднага са отхвърлени. На [[11 януари]] 1963 г. първите 9 участници са одобрени – [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[Борусия Дортмунд]], [[Шалке 04]], [[Вердер Бремен]], [[Айнтрахт Франкфурт]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Херта Берлин]]. За останалите седем места се избира между 20 отбора, които междувременно се опитват да лобират за повишаване на броя на участниците от 16 на 18 или 20 клуба. На [[6 май]] 1963 г. на заседание в [[Хамбург]] е взето крайното решение – към деветте вече определени участници се присъединяват [[Пройсен Мюнстер]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]]. Неодобрените отбори са поставени във втородивизионната регионална лига. Изборът на 16<sup>-те</sup> отбора яростно се критикува от медиите и футболните специалисти. Така например участието на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] става факт не поради спортните успехи на клуба, а заради стадиона на клуба и инфраструктурата около него. Куриозното одобрение на отбора от [[Саарланд]] дава повод на футболната общественост да спекулира, че президентът на футболния съюз [[Херман Нойбергер]] на всяка цена е искал да има представител на родния си край в германската първа дивизия. Предвид резултатите в миналото и [[Пирмазенс (отбор)|Пирмазенс]], и [[Борусия Нойнкирхен]] се представят по-добре от отбора на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], освен вече приетия [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. Решенията за избирането на представители на Юга, Запада и Севера също пораждат разгорещени дискусии. [[Кикерс Офенбах]], въз основа на постоянно доброто си представяне в първенството на ''Оберлига Юг'' и събирането на най-много точки в разглеждания 12-годишен период, смята, че е ощетен, тъй като представянето му се неутрализира от извънспортните преимущества на конкурентите му за място в бундеслигата, което в крайна сметка води и до непопадането на хесенци в дивизията. На Запад [[Алемания Аахен]] открито се обявява срещу решението на футболния съюз да предпочете [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] за представител на регион ''Долен Рейн''. Също и в Северна Германия предпочитането на [[Айнтрахт Брауншвайг]] пред [[Хановер 96]] води до сериозна критика, тъй като хановерци се представят много по-добре в първенството от съседите си от [[Брауншвайг]]. Така или иначе '''16<sup>-те</sup> клуба, които основават германската Бундеслига са:''' * От Оберлига Север: [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Вердер Бремен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] * От Оберлига Запад: [[Борусия Дортмунд]], [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Пройсен Мюнстер]], [[Шалке 04]] * От Оберлига Югозапад: [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] * От Оберлига Юг: [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] * От Градска лига Берлин: [[Херта Берлин]] === От 1963 до 1968 г.: Начални години === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1963/64 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1964/65 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1965/66 | align="center" | [[Мюнхен 1860]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1966/67 | align="center" | [[Айнтрахт Брауншвайг]] |- | align="center" | 1967/68 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |} Първият сезон на Бундеслигата започва на [[24 август]] [[1963]] г. Само след 58 игрови секунди играчът на шампиона [[Борусия Дортмунд]] [[Фридхелм Кониецка|Фридхелм „Тимо“ Кониецка]] вкарва първия гол в историята на първенството срещу [[Вердер Бремен]]. Осемте срещи от първия кръг привличат общо 327,000 зрители по стадионите. В края на шампионата с титлата триумфира професионалният отбор [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], допуснал само две загуби, следван на 6 точки от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Първите два изпадащи отбора са [[Пройсен Мюнстер]], който никога след това не успява да се върне в лигата, и [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], завърнал се през [[1976]], [[1985]] и [[1992]] г. В последвалите години бундеслигата изпада в първата си сериозна криза. [[Херта Берлин]] служебно е изваден от първенството поради нерегламентирани плащания на играчите си. Изпадналите по спортен път [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] и [[Шалке 04]] настояват да заемат мястото на берлинчани и обжалват участието си във втора дивизия. В крайна сметка ръководителите на германския футбол вземат компромисното решение да увеличат броя на участващите отбори от 16 на 18 и еднократно, за един сезон, да се отмени изпадането в по-долна дивизия. По политически причини [[ГФС]] решава да даде лиценз на един берлински отбор, тъй като [[Западен Берлин]] – неизменна част от [[Западна Германия]] – остава без представителство в първенството. Изборът пада върху [[Тасмания Берлин]] – шампион на ''Градската лига Берлин'' от миналия сезон, предпочетен пред [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Шпандау]]. Въпреки победата си в първия кръг на новото първенство [[Тасмания Берлин]] изпада в края, поставяйки много от негативните рекорди в историята на германската елитна лига за всички времена. Берлинчани са отборът с най-малко отбелязани голове в едно първенство (15), най-много допуснати голове в едно първенство (108), най-малко точки (8), най-малко победи (2), най-много загуби (28), най-малко зрители в среща от Първа Бундеслига (827) и най-продължителна серия без победа (31 последователни срещи). През същата година (1965) в първенството се класират два от отборите, които ще определят развитието на германския футбол дълго време след това – [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. Особено за тези години е, че от [[1963]] до [[1970]] г. шампионът на страната винаги е различен. В началото шампионите на [[Германия]] изпитват много сериозни затруднения при срещите си за европейските турнири. За разлика от предишните успехи, когато [[Айнтрахт Франкфурт]] играе финал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]] през [[1960]] г., а [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[1961]]) и [[Борусия Дортмунд]] ([[1964]]) достигат полуфинали в същия турнир, след създаването на бундеслигата никой от първенците не успява да преодолее четвъртфиналната фаза. В повечето случаи елиминацията е била налице още в предварителните кръгове или в осминафинала. За [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] положението определено е по-добро, като германски тимове играят финал в турнира през периода [[1965]] – [[1968]] г., а [[Борусия Дортмунд]] ([[1966]]) и [[Байерн Мюнхен]] ([[1967]]) печелят отличието. За [[Лига Европа|Купата на Панаирните градове]] [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ([[1964]]) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1967]]) достигат до полуфинали. === От 1969 до 1978 г.: Байерн срещу Мьонхенгладбах === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1968/69 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1969/70 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1970/71 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1971/72 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1972/73 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1973/74 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1974/75 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1975/76 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1976/77 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1977/78 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |} В началото на 70<sup>-те</sup> години футболният живот в [[Германия]] е разтърсен от шокиращите разкрития на президента на [[Кикерс Офенбах]] [[Хорст-Грегорио Канелас]]. На [[6 юни]] [[1971]] г. той предоставя магнетофонен запис, уличаващ ръководствата на [[Рот-Вайс Оберхаузен]] и [[Арминия Билефелд]] в уговаряне на срещи и даване на подкупи, чрез които техните клубове да запазят мястото си в първа дивизия. След проведено разследване от [[ГФС|Германския футболен съюз]] се установява, че общо 18 срещи от последните 8 кръга на сезон 1970/71 са манипулирани или играчи на участващи отбори са били подкупени. Футболният съюз реагира незабавно и доста строго: наказани са общо 52 футболисти, двама треньори и шестима ръководители. Освен това лицензът на [[Арминия Билефелд]] и [[Кикерс Офенбах]] е отнет. Скандалът в бундеслигата предизвиква реакцията на запалянковците, като се забелязва значителен зрителски отлив по трибуните. Докато през сезон 1970/71 6,3 милиона зрители посещават срещите от първенството, то през 1971/72 те са вече 5,4 милиона. Посещаемостта на срещите принципно намалява още от кампанията 1965/66 поради липсата на удобсто на стадионите и излъчването на футбол по телевизията. Рекордно ниска посещаемост отбелязва сезон 1972/73, когато общият брой зрители е 5 милиона зрители, а именно 16 375 посетители средно на мач. Едва след спечелването на световната титла от [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] през [[1974]] г. и успехите на германските отбори в европейските турнири се наблюдава увеличаване на посещаемосста на стадионите. Във връзка със [[Световно първенство по футбол 1974|Световното първенство в Германия]] са построени нови стадиони с по-голям капацитет и така броят на зрителите неминуемо се вдига. [[Борусия Мьонхенгладбах]] е първият отбор, който успява да дублира титлата си от предходния сезон през 1970/71. Това постижение е надминато от [[Байерн Мюнхен]], който след „дубъла“ на гладбахци печели три последователни първенства – 1971/72, 1972/73 и 1973/74. „Жребчетата“ от Долен [[Рейн]] отвръщат на предизвикателството на „баварците“ с техни три последователни титли – 1974/75, 1975/76 и 1976/77. През [[1978]] г. Борусия от [[Мьонхенгладбах]] печели най-изразителната победа в историята на Първа Бундеслига – 12:0 срещу съименниците си от [[Борусия Дортмунд]]. В продължение на 9 години само два отбора успяват да спечелят сребърната салатиера – такава доминация не се отдава на никоя друга двойка тимове до днес. От [[1972]] г. [[Байерн]] играе срещите си на [[Олимпийския стадион]] в [[Мюнхен]], който за времето си е един от най-модерните и големите стадиони в [[Европа]] и света. Новият стадион съответно носи и повече приходи на мюнхенци, а за да са равностойни по приходи на конкурентите си [[Борусия Мьонхенгладбах]] се принуждава да продава основните си футболисти в чужбина. Така в края на десетилетието мьонхенгладбахци не са повече конкурентоспособни на другите силни отбори в [[Германия]]. Титлата от [[1977]] г. се оказва последна за „жребчетата“ до днес, а отборът изпада на два пъти от първенството през [[1999]] и [[2007]] г. Отслабването на основния противник води до израстването на [[Байерн]] като най-силния германски клуб в спортно-техническо и финансово отношение до днес. Главни конкуренти на „баварците“ през следващите години ще бъдат [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Дортмунд]], но никога повече [[Борусия Мьонхенгладбах]]. През [[1976]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] привлича белгиеца [[Роджер Ван Гоол]] срещу сумата от 1 000 000 германски марки и по този начин за първи път милионната трансферна бариера е премината. Днес подобни суми в евро са нормални за трансферите на играчи в [[Германия]], но за времето си това преминаване стимулира заплатите на професионалните футболисти да се повишат значително. По отношение на европейските клубни турнити 70<sup>-те</sup> години са времето на германските клубове. Всяка година поне един германски отбор играе полуфинал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], като [[Байерн Мюнхен]] печели турнира през [[1974]], [[1975]] и [[1976]] г. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] надделява за [[КНК]] през [[1977]] г., а [[Купата на УЕФА]] отива във витрините на [[Борусия Мьонхенгладбах]] ([[1975]] и [[1979]] г.) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1980]] г.). През 1980 г. четири германски клуба достигат до полуфиналите за Купата на УЕФА, нещо което не се отдава на никоя друга европейска футболна федерация към днешна дата. === От 1979 до 1990 г.: Севера срещу Юга === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1978/79 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1979/80 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1980/81 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1981/82 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1982/83 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1983/84 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1984/85 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1985/86 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1986/87 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1987/88 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1988/89 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1989/90 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} През 80<sup>-те</sup> години се наблюдава спад на зрителския интерес към срещите от германското първенство поради преминаването на много национални футболни звезди в чужбина. Един от най-значимите трансфери за този период е преминаването на [[Карл-Хайнц Румениге]] от [[Байерн Мюнхен]] в [[ФК Интер|Интер Милано]] за 10,5 милиона германски марки. Успехите на [[Борис Бекер]] и [[Щефи Граф]] пренасочват интереса на спортната аудитория към [[тенис]]а. Дори когато [[Национален отбор по футбол на Германия|националният отбор на Германия]] играе финали за световно първенство през [[1982]] и [[1986]] г., това не води до драстично увеличаване на популярността на футбола. Често лошото време кара феновете да останат вкъщи, а през зимата много игрища не са годни за [[футбол]]. Така [[ГФС]] въвежда през 1986 г. 8-седмична зимна почивка в първенството. В състезателно отношение [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] поема още в края на 70<sup>-те</sup> години ролята на основен конкурент на [[Байерн Мюнхен]] с играчи като [[Хорст Хрубеш]], [[Манфред Калц]] и [[Феликс Магат]]. След титлата през [[1979]] г. отборът от пристанищния град печели първенството през 1982 и [[1983]] г. Успехите на „червените шорти“ правят наставника [[Ернст Хапел]] най-успешния чуждестранен треньор в [[Германия]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] не успяват да изравнят постиженията на [[Байерн]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]] от три последователни шампионски титли, защото през сезон 1983/84 завършват на второ място след [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. [[Байерн Мюнхен]] се подсилва с отлични футболисти в края на 70<sup>-те</sup> години и запазва статута си на футболен доминант и през новата декада. „Баварците“ печелят десетата си титла на страната през [[1987]] г. и така най-накрая изпреварват дотогавашния рекорден шампион на [[Германия]] [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който има 9 успеха, но само един от тях е постигнат след въвеждането на бундеслигата. [[Вердер Бремен]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], също се изгражда като един от най-силните отбори на Севера от средата на 80<sup>-те</sup>. Бременци се превръщат от аутсайдери в лигата, дори изпаднали веднъж във [[Втора Бундеслига]] за сезон 1980/81, в отбор, играещ в първата третина на таблицата и имащ решаваща роля за изхода на първенството. Последователната работа на „Крал Ото“ дава резултат и „зелените“ от града на река [[Везер]] триумфират с шампионската салатиера през [[1988]] г. През периода четири пъти германски клубове играят финал за [[КЕШ]], от които само един е спечелен – от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] през [[1983]] г. Аналогично е положението с [[Купата на УЕФА]] – един спечелен от четири финала. [[Байер Леверкузен]] през 1988 г. носи трофея в [[Германия]] и въпреки че през всеки един сезон поне един германски клуб играе полуфинал за европейски турнир, успехите от 70<sup>-те</sup> години не са повторени. === От 1991 до 1999 г.: Обединение и комерсиализация === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1990/91 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- | align="center" | 1991/92 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1992/93 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1993/94 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1994/95 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 1995/96 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1996/97 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1997/98 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1998/99 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} От началото на 90<sup>-те</sup> години футболната бундеслига отново се радва на нарастващ интерес от страна на германците, стимулиран допълнително от третата световна през [[1990]] г. и третата европейска титла през [[1996]] г. Германското първенство получава широко медийно отразяване след сключения договор за телевизионни права с платения канал ''„Премиере“'', който от [[1991]] г. предава всички срещи от надпреварата на живо, а година по-късно една среща от събота вечер се излъчва и по обществената телевизия ''САТ 1''. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1990-1121-007, Deutsche Fußball-Vereinigung.jpg|мини|ляво|230px|Шефът на Източногерманския футболен съюз [[Ханс-Георг Малденхауер]] (вляво) подарява Трабант на западногерманския си колега [[Херман Нойбергер]] след обединението на двата съюза]] През [[1991]] г. футболните съюзи на [[Източна Германия|Източна]] и [[Западна Германия]] се обединяват. При приравняването на елитните футболни лиги на двете германски държави, а представителите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] намират място в единната германска бундеслига. През сезон 1991/92 участващите отбори в първенството временно стават 20, четири от които изпадат в края на сезона. Първият общогермански шампион на [[Германия]] след края на [[Втората световна война]] става [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], който драматично изпреварва [[Айнтрахт Франкфурт]] и [[Борусия Дортмунд]] в последния кръг на едно от най-вълнуващите издания на първенството на страната. Силите между отборите в бундеслигата са доста по-изравнени в сравнение с миналите десетилетия и общо пет различни клуба успяват да станат шампиони. Борусия Дортмунд привлича играещите в чужбина германци [[Юрген Колер]], [[Щефан Ройтер]] и [[Андреас Мьолер]], с които се изгражда като един от най-силните клубове в страната и заплашва доминацията на [[Байерн Мюнхен]]. Освен вестфалците и [[Байерн]], титлата успяват да спечелят и [[Вердер Бремен]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. „Червените дяволи“ от [[Пфалц]] са единственият отбор, класирал се от [[Втора Бундеслига]], който още в първия си сезон в първенството успява да стане шампион (сезон 1997/98). Както преди, така и през 90<sup>-те</sup> години поне един германски отбор играе в полуфинал на европейски клубен турнир. [[Борусия Дортмунд]] печели [[Шампионската лига]] през [[1997]] г., [[Байерн Мюнхен]] и [[Шалке 04]] – [[Купата на УЕФА]] през [[1996]] и [[1997]] г., а [[Вердер Бремен]] – [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през [[1992]] г. Към това германски клуб губи и по един финал от всеки един турнир. [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[СК Фрайбург|Фрайбург]] и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] дебютират на европейската сцена, като баденците от [[Карлсруе]] дори достигат до полуфинал за [[Купата на УЕФА]] през [[1994]] г. На другата крайност са отбори с традиции като [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], които за първи път изпадат от Първа Бундеслига. === От 2000 до 2009 г.: Взрив на зрителския интерес === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1999/2000 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2000/01 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2001/02 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2002/03 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2003/04 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2004/05 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2005/06 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2006/07 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2007/2008|2007/08]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2008/09 | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |} И през новото хилядолетие [[Байерн Мюнхен]] остава водещият германски отбор. От десетте издания на първенството от [[2000]] г. до [[2009]] г. „баварците“ печелят шест титли, като само [[Борусия Дортмунд]] ([[2002]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2004]] г.), [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] ([[2007]] г.) и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] ([[2009]] г.) временно нарушават хегемонията на мюнхенци. Увеличаващият се брой на чуждестранните играчи в бундеслигата води до това, че през [[2004]] г. за първи път чужденец става „Футболист на годината“ в страната. Това е бразилският нападател на [[Вердер]] [[Аилтон]]. Надпреварата за титлата в някои случаи е особено драматична. Така през [[2000]] г. на [[Байер Леверкузен]] е необходимо дори равенство в гостуването на „новака“ [[Унтерхахинг]], за да стане шампион. „Аспирините“ обаче губят с 0:2 и така дават сребърната салатиера на [[Байерн]]. Още по-драматична е ситуацията година по-късно, когато [[Шалке 04]] вече празнува шампионската титла на стадиона си в [[Гелзенкирхен]], докато поради продължително добавено време на второто полувреме [[Байерн Мюнхен]] още играе при 0:1 в [[Хамбург]]. Изравнителният гол в 95 минута на [[Патрик Андерсон]] обаче спира тържествата в рурския град и прави Байерн отново първенец. От този ден феновете на „миньорите“ наричат своят любим отбор „шампион на сърцата“. На [[24 август]] [[2003]] г. 40-годишнината на Първа Бундеслига е ознаменувана с мача между рекордния участник и рекордния шампион в първенството: [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] срещу Байерн Мюнхен, който открива сезон 2003/04. От този сезон [[ГФС]] въвежда шампионските звезди, който даден отбор има право да носи на фланелките си при определен брой спечелени трофеи. През януари [[2005]] г. футболният съдия [[Роберт Хойцер]] прави шокиращи разкрития относно „черно тото“ в първенството. Той посочва срещи от [[Втора Бундеслига]], [[Купата на Германия]] и ''Регионалната лига'', които са били манипулирани, и посочва имена на футболисти и футболни съдии, замесени в уговорките. ГФС уличава рефера [[Доминик Маркс]], че е повлиял на развоя на два мача от ''Регионалната лига'' и от Втора Бундеслига, но така и не намира доказателства за уговорени срещи от Първа Бундеслига. Като реакция на скандала, футболният съюз и футболната лига на [[Германия]] въвеждат строг контрол на следене на букмейкърските къщи, който да сигнализира в случай на наличие на необичайни коефициенти. Въпреки това интересът на зрителите към футболното първенство на Германия расте с всеки изминал сезон. 306<sup>-те</sup> мача от 2004/2005 са посетени от над 11,56 милиона зрители (средно 37 781), което е повече от тези в [[Англия]], [[Испания]] или [[Италия]]. Европейският клуб с най-висока средна посещаемост става [[Борусия Дортмунд]] със своите 77 235 зрители на мач. Разширените и модернизираните стадиони за [[Мондиал 2006|Световното първенство през 2006 г.]] в Германия посрещат все повече и повече фенове, правейки всеки двубой едно особено изживяване. С построяването на бизнес ложи по футболните арени, те веча са привлекателни и за по-заможните фенове. Освен всичко футболът се радва и на повишен интерес от страна на дамите. През сезон 2009/10 зрителите са 12,79 милиона (41 904 средно на мач)<ref>[http://sportni.bg/?tid=40&oid=2545871&cid=2609 Лек спад при зрителите в Бундеслигата]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – статия в Нетинфо Спорт от 12 юни 2010 г.</ref>. В началото на десетилетието германските отбори играят силно в европейките клубни турнири и [[Байерн Мюнхен]] печели [[Шампионската лига]] през [[2001]] г., а [[Байер Леверкузен]] е финалист в най-престижната клубна надпревара на „стария континент“ ([[2002]] г.). [[Борусия Дортмунд]] достига финал за [[Купата на УЕФА]] през [[2002]] г., а [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] – „само“ полуфинал година преди това. След няколко години „суша“ германските отбори се завръщат и [[Шалке 04]] ([[2006]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2007]] г.), [[Байерн Мюнхен]] ([[2008]] г.) и [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[2009]] г.) играят полуфинали за [[Купата на УЕФА]]. Финалът на този турнир е достигнат от [[Вердер Бремен]] през 2009 г. В [[Шампионската лига]] обаче германците повече не успяват да преодолеят четвъртфиналната фаза. Влошеното международно представяне на немските тимове води и до падане на коефициента на Първа Бундеслига в ранглистата на [[УЕФА]] и тя изостава от елитните първенства на [[Англия]], [[Испания]] и [[Италия]]. === От 2010 г.: Отново в топ 3 на европейския футбол === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2009/10|2009/10]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2010/11|2010/11]] | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 2011/12 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2012/13|2012/13]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2014/15 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2015/16 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2016/17 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2017/18 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2018/19 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2019/20 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} В началото на второто десетилетие на XXI век, германските отбори се представят силно в европейските турнири и успяват да изместят Италия. В този период [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] достига три финала в [[Шампионска лига]]. Първа Бундеслига получава правото да класира първите си четири отбора за турнира. В самото първенство борбата за титлата изисква повече усилия от всякога. Два последователни сезона са спечелени с рекорден брой точки, първо от [[Борусия Дортмунд]] (2011/12 с 81 точки), а впоследствие и от [[Байерн Мюнхен]] (2012/13 с 91 точки). Двубоите между тези два клуба придават нов блясък на първенството и започват все по-често да бъдат наричани ''Der Klassiker'' (класическият сблъсък, по подобие на испанското ''El Clásico''). Кулминацията на тези сблъсъци е финалът на [[Шампионска лига 2012/13|Шампионската лига през сезон 2012/13]], при който [[Байерн Мюнхен]] се увенчава с успех и спечелва първият в историята на германския футбол континентален требъл (първенство, купа и европейска титла). През следващите четири сезона Баварците поставят нов рекорд, спечелвайки пет поредни сребърни салатиери.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2017/04/29/2962684_baiern_stana_shampion_na_germaniia_za_rekorden_peti/ „Байерн“ стана шампион на Германия за рекорден пети пореден път]</ref> == Клубовете от Първа Бундеслига == След основаването на Първа Бундеслига през [[1963]] г. общо 53 отбора участват там през годините, а клуб номер 54 е [[ФК Инголщат 04|Инголщат]] през сезон 2015/16. Единственият отбор, участвал в първенството през всичките сезони без прекъсване е [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]], следван от [[Вердер Бремен]] (един пропуснат сезон) и [[Байерн Мюнхен]] (два пропуснати сезона). [[Файл:1. Fussball-Bundesliga Deutschland 2018-2019.png|мини|400px|Карта с градовете, които имат представители в Първа Бундеслига (сезон 2018/19)]] По принцип първодивизионните клубове са от големи градове, а изключенията са [[Енерги Котбус]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Борусия Нойнкирхен]], [[08 Хомбург]], [[Унтерхахинг]] и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]], които са от селища с по-малко от 100 000 жители. Градчето [[Унтерхахинг]], със своите 22 000 жители, е най-малкото населено място, излъчило отбор в Първа Бундеслига в историята. Най-големият град, който не е успял да класира отбора си в елитната дивизия е бившата столица на [[Западна Германия]] [[Бон (Германия)|Бон]]. [[Мюнхен]], [[Хамбург]], [[Щутгарт]], [[Бохум]] и [[Кьолн]] се имали по два клуба в Първа Бундеслига, а [[Берлин]] – цели четири ([[Херта Берлин]], [[Тасмания Берлин]], [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Блау-Вайс Берлин]]). Берлинските отбори се „засичат“ само през два сезона в първа лига – през 1974/75 и 1976/77 Херта Берлин и Тенис Борусия Берлин играят градски дербита в първенството. Географското разпределение на първодивизионните градове е неравномерно. За сезон 2009/10 общо шест отбора представят провинция [[Северен Рейн-Вестфалия]], а седем идват от [[Южна Германия]]. В Първа Бундеслига участват и четири тима от германския Север. Изтокът е представен само от Херта Берлин, който всъщност е от бившия [[Западен Берлин]]. Провинциите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] нямат отбор в елитната лига. ''Отборите, които участват в Първа Бундеслига, през сезон 2025/26:'' * [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] * [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] * [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] * [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] * [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] * [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] * [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] * [[1. ФШФ Майнц 05|Майнц 05]] * [[РБ Лайпциг]] * [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] * [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] * [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] * [[1. ФК Хайденхайм 1846|Хайденхайм]] * [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] * [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] * [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] == Шампионите == Германският шампион получава преходната шампионска сребърна салатиера, а името на клуба се изписва върху трофея. Отборът, спечелил титлата три пъти, получава правото да носи на екипите си звезда, символизираща успехите му. При пет титли звездите стават две, при десет – три, а при двадесет – цели четири. В историята на Първа Бундеслига 20 различни отбора са печелили сребърната салатиера, а най-успешният сред тях е баварският [[Байерн Мюнхен]], постигнал това цели 35 пъти. Следват го [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], които са печелили по пет сребърни салатиери. Мюнхенците също водят и във вечното класиране на Първа Бундеслига по спечелени точки. През първите седем години на надпреварата са излъчени седем различни първенци. За първи път на [[Борусия Мьонхенгладбах]] се отдава да защити титлата си успешно през сезон 1970/71. Впоследствие постижението на „жребчетата“ се повтаря и от [[Байерн Мюнхен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Борусия Дортмунд]]. Три последователни първенства печелят само [[Борусия Мьонхенгладбах]] (веднъж, 1975 – 1977) и [[Байерн Мюнхен]] (три пъти, 1972 – 1974, 1985 – 1987 и 1999 – 2001). Нито един отбор не е успявал да стане шампион през четири последователно години. Байерн Мюнхен е единственият отбор, който води в класирането без прекъсване от първия до последния кръг – през сезоните 1972/73, 1984/85 и 2007/08. „Баварците“ са и единственият тим, който става шампион, като преди това не е водил таблицата след нито един от кръговете преди последния – през сезон 1985/86. След [[1963]] г. [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], става единственият „новак“ в първенството, който печели титлата (1997/98). Единственият шампион на [[Германия]], изпаднал през сезона след триумфа си са „франките“ от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] през 1968/69. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Клуб ! Титли на Първа Бундеслига<ref name="BulMeist">Таблицата показва само спечелените титли на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г.</ref> ! Шампионски звезди |- | align="center" | 1 | align="center" | [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | align="center" | 34 | align="center" | 4 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- | align="center" | | align="center" | [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 3 | align="center" | [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" | 4 | align="center" | 1 |- | align="center" | 4 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[1. ФК Кайзерслаутерн|Кайзерслаутерн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- | align="center" | 9 | align="center" | [[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] | align="center" | 1 | align="center" | – |} <br clear="all" /> == Класирани и изпадащи отбори == Участниците в Първа Бундеслига се променят ежегодно, като последните отбори в класирането изпадат и тяхното място се заема от отборите, завършили на челните места във [[Втора Бундеслига]]. През първите две години от съществуването си първенството включва 16 отбора, два от които изпадат. В първия сезон това са [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] и [[Пройсен Мюнстер]], а мюнстерци са клубът, който е играл най-малко срещи от германската елитна дивизия, тъй като повече никога не се завръща там, а по това време 16<sup>-те</sup> отбора са произвеждали само 30 мача. Всички други отбори с по един сезон в Първа Бундеслига имат по 34 срещи. От [[1965]] г. в лигата участват 18 клуба, тъй като служебно дисквалифицираният отбор [[Херта Берлин]] не оставя първоначално изпадналите отбори в дивизията. Въпреки че броят на отборите е повишен, първоначално изпадащите отбори остават два. До въвеждането на [[Втора Бундеслига]] новите членове на първа лига са определяни чрез специален квалификационен кръг между първия и втория отбор на двете регионални лиги. Изключение прави клубът [[Тасмания Берлин]], получил право на учасие по служебен път по политически причини. След основаването на Втора Бундеслига в средата на 70<sup>-те</sup> години всяка година изпадат и се класират по три отбора. Първенците на двете втородивизионни бундеслиги получават право на директно участие в елита, а двата втори отбора играят бараж. Този регламент се прилага до обединяването на Втора Бундеслига през [[1981]] г. Тогава първият и вторият отбор от нея са класират директно за Първа Бундеслига, а третият отбор играе допълнителна среща срещу шестнайсетия от първа лига. На практика това води до променлив брой на изпадащите и класиращите се тимове в зависимост от това кой надделява в баража. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] в сезона 1991/92 по изключение играят 20 отбора (18 отбора от [[Западна Германия]] плюс [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] от [[Източна Германия]]). За да се стигне до обичайния брой играещи отбори в края на сезона задължително изпадат 4 клуба. Оттогава остава и правилото да не се играят баражни срещи, а три отбора безусловно да изпадат. [[Арминия Билефелд]] е отборът с най-много класирания в Първа Бундеслига, след като през сезон 2003/04 за седми път получава правото да играе в дивизията. През сезон 2008/09 постижението на билефелдци е изравнено след баража между шестнайсетия отбор от първа лига и третия отбор от втора лига, който междувременно е върнат като правило. През [[2009]] г. втородивизионният [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] побеждава в две срещи [[Енерги Котбус]] и така се класира в Първа Бундеслига. На шест отбора се отдава да се класират в Първа Бундеслига от трета дивизия само след една прекарана година във [[Втора Бундеслига]]. Това са [[Мюнхен 1860]] (сезони 1992/93 и 1993/94), [[Фортуна Дюселдорф]] (сезони 1993/94 и 1994/95), [[Арминия Билефелд]] (1994/95 и 1995/96), [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (1996/97 и 1997/98), [[Улм 1846]] (сезони 1997/98 и 1998/99) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (сезони 2006/07 и 2007/08). Куриозното е, че [[Улм 1846]] изпада веднага от Първа и [[Втора Бундеслига]] в последващите две години. През сезон 2006/07 [[Алемания Аахен]] се завръща в Първа Бундеслига и така става клубът с най-продължително отсъствие от дивизията. След изпадането през [[1970]] г., на „жълто-черните“ от [[Аахен]] отнема цели 36 години да се върнат в първенството. Пет отбора никога не са изпадали от Първа Бундеслига, след като са попадали веднъж там. Освен съоснователите на лигата от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] (46 сезона), това са и [[Байерн Мюнхен]] (44 сезона), [[Байер Леверкузен]] (30 сезона), [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] (12 сезона) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (1 сезон). <!-- * Anzahl der Mannschaften: 18; 1963–65 waren es 16, 1991/92 20 (um Platz für Teilnehmer der aufgelösten DDR-Oberliga zu schaffen). * Anzahl der Absteiger: 3; 1963–74 2, 1981–91 2 feste Absteiger, der Sechzehnte der Bundesliga bestritt Relegationsspiele gegen den Dritten der 2. Bundesliga. 1991/92: 4. --> {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Отбори с най-много класирания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Класирания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1978, 1980, 1985, 1998, 2001, 2004, 2009 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1970, 1978, 1980, 1996, 1999, 2002, 2004 |- | 3 | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center"| 6 | align="center"| 1971, 1994, 1996, 2000, 2002, 2006 | |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Отбори с най-много изпадания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Изпадания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1969, 1979, 1984, 1994, 1999, 2003, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1972, 1979, 1985, 1998, 2000, 2003, 2009 |- | 2 | align="center"| [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] | align="center"| 6 | align="center"| 1982, 1992, 1995, 2000, 2006, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] | align="center"| 6 | align="center"| 1968, 1977, 1983, 1985, 1998, 2009 |- | | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | 6 | align="center" | 1993, 1995, 1999, 2001, 2005, 2010 |- style="background:lemonchiffon;" |3 | align="center"| [[Юрдинген 05]] | align="center"| 5 | align="center"| 1976, 1981, 1991, 1993, 1996 |} <br clear="all" /> == Характеристика на Първа Бундеслига == === Стадиони и зрители === Стадионите в Първа Бундеслига са едни от най-модерните и най-големите в света. За високото качество на футболните арени в страната говори фактът, че пет от стадионите са с ранг от пет звезди, което означава, че те са лицензирани да приемат финал от [[Шампионската лига]] или финал за европейско първенство. Повечето стадиони са модернизирани и разширени след [[2000]] г. във връзка с провеждането на [[Мондиал 2006|Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.]] След турнира в страната продължават да се строят нови футболни съоръжения, като тези в [[Майнц]], [[Аахен]] и [[Билефелд]], способстващи съответните клубове от тези градове да останат конкурентоспособни на по-големите германски отбори. Финансирането на строителните работи често принуждава клубовете да продават правата върху името на стадиона на търговско дружество. Така много исторически игрища губят традиционните си имена, което яростно се критикува от консервативните футболни запалянковци. Най-големият стадион в Бундеслигата е [[Сигнал-Идуна-Парк]] в [[Дортмунд]], чийто максимален капацитет е 80 552 места. Следва берлинския [[Олимпийски стадион]] със 74 400, както и [[Алианц Арена]] в [[Мюнхен]]. Наредбите в [[Германия]] не задължават клубовете да ползват само седящи места, но въпреки това в последните години при новите стадиони пространстата за правостоящи зрители все повече се ограничават. По икономически съображения към големите стадиони в Германия се построяват ВИП-ложи. Цените на билетите за Първа Бундеслига са доста по-ниски от тези за английската [[Висша лига]] или за италианската [[Серия А]], но все пак те се по-високи от средните за елитните първенства на [[УЕФА]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Град ! Име ! Капацитет<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/spielorte/bundesliga-2008-2009/ Bundesliga 2008/2009 » Stadien]''</ref> ! Ø Зрители 2008/09<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/zuschauer/bundesliga-2008-2009/1/ Bundesliga 2008/2009 » Zuschauer]''</ref> |- | align="center"| 1 | align="center"|[[Дортмунд]] | align="center"|[[Сигнал-Идуна-Парк]] | align="center"| 80 552 | align="center"| 74 851 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Берлин]] | align="center" | [[Олимпийски стадион Берлин]] | align="center" | 74 400 | align="center" | 52 157 |- | align="center" | 3 | align="center" | [[Мюнхен]] | align="center" | [[Алианц Арена]] | align="center" | 69 901 | align="center" | 69 000 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Гелзенкирхен]] | align="center" | [[Фелтинс-Арена]] | align="center" | 61 673 | align="center" | 61 387 |- | align="center" | 5 | align="center" | [[Хамбург]] | align="center" | [[HSH Нордбанк Арена]] | align="center" | 57 000 | align="center" | 54 774 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Щутгарт]] | align="center" | [[Мерцедес-Бенц-Арена]] | align="center" | 55 896 | align="center" | 51 979 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[Франкфурт на Майн]] | align="center" | [[Комерцбанк-Арена]] | align="center" | 52 300 | align="center" | 47 065 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 8 | align="center" | [[Хановер]] | align="center" | [[АВД Арена]] | align="center" | 49 000 | align="center" | 41 860 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Мьонхенгладбах]] | align="center" | [[Борусия-Парк-Щадион]] | align="center" | 54 067 | align="center" | 47 376 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 10 | align="center" | [[Бремен]] | align="center" | [[Везерщадион]] | align="center" | 42 358 | align="center" | 40 375 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Бохум]] | align="center" | [[Ревир-Пауър-Щадион]] | align="center" | 31 328 | align="center" | 25 515 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Зинсхайм]] | align="center" | [[Райн-Некар-Арена]] | align="center" | 30 150 | align="center" | 28 076 |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн]] | align="center" | [[Райненергищадион]] | align="center" | 50 997 | align="center" | 49 316 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген-Арена]] | align="center" | 30 000 | align="center" | 27 408 |- | align="center" | 15 | align="center" | [[Карлсруе]] | align="center" | [[Вилдпаркщадион]] | align="center" | 29 477 | align="center" | 28 018 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 16 | align="center" | [[Билефелд]] | align="center" | [[Шуко-Арена]] | align="center" | 28 008 | align="center" | 23 465 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[Котбус]] | align="center" | [[Стадион на дружбата]] | align="center" | 22 746 | align="center" | 16 720 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Леверкузен]] | align="center" | [[БайАрена]] / [[Ел Те У-Арена]] | align="center" | 22 500 / 51 500 | align="center" | 26 044 |} [[Файл:Allianz Arena Pahu.jpg|мини|Алианц-Арена]] [[Файл:Suedtribuene.jpg|мини|[[Сигнал-Идуна-Парк]] по време на среща от Първа Бундеслига]] <br clear="all" /> Модерните стадиони също стимулират ръста на зрителския интерес към германския футбол. След като средната посещаемост на срещите от лигата през 80<sup>-те</sup> години е под 20 000 зрители, след този период броят на посещенията по германските стадиони прогресивно се увеличава. През сезон 2005/06 средната посещаемост вече е 38 191 зрители, което е увеличение с около 80 на сто в сравнение с деветата декада на ХХ век, и пети пореден рекорд по зрителска посещаемост в [[Германия]]. Общата посещаемост на сезон 2003/04 за първи път надхвърля 10 милиона зрители, а през същата година [[Борусия Дортмунд]] става най-гледаният домакински клуб в лигата със своите 79 647 зрители средно на мач. Така Първа Бундеслига става първенството от [[Европа]] с най-много зрители по стадионите. Ако не се вземат предвид и многото безплатни и почетни билети, които другите европейски професионални лиги от континента раздават на своите зрители, то превъзходството на бундеслигата е още по-осезаемо. Абсолютният рекорд за посещаемост на среща от Първа Бундеслига датира от [[26 септември]] [[1969]] г., когато 88 075 зрители наблюдават победата с 1:0 на [[Херта Берлин]] срещу [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Най-слабо посетеният мач от първенството е на [[15 януари]] [[1966]] г. при двубоя между [[Тасмания Берлин]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]], видян от само 827 души. === Отразяване и приходи от телевизионни права === Новините за Първа Бундеслига доминират спортните секции на ежедневните вестници в [[Германия]]. Излизащото два пъти в седмицата списание '''„Кикер“''' е едно от най-уважаваните футболни издания в страната, а най-тиражното спортно списание е '''„Шпорт Билд“'''. Двете магазинни издания по традиция предлагат на своите читатели специален брой преди старта на сезона, където представят отборите и играчите от първенството. От няколко години излиза и се утвърждава списанието за футбола като начин на живот '''„11 Приятели“''', представящо различни аспекти от футболната игра и разказващо интересни истории свързани с този спорт. Преди телевизиите да започнат да предават срещи от първенството на живо, радиото е основното средство за информиране на футболните запалянковци, които не са на стадиона. По традиция в събота следобед радиочестотата на '''А Ер Де''' предава всички срещи от кръга, а от време на време има и репортажи на живо от мястото на събитието. В миналото предаването се е радвало на интереса на около 12 милиона слушатели. Микрофоните в студиото на радиото са оствяни отворени, така че при гол на някой от стадионите веднага се е превключвало на съответния двубой. От август [[2008]] г. радио '''„90елф“''' предава всички срещи от бундеслигата на сайта си в интернет. Още от [[1961]] г. телевизия '''А Ер Де''' излъчва репортажи от срещите в [[Германия]] в рубриката си '''„Шпортшау“'''. Предаването '''„Шпортщудио“''' по телевизия '''Це Де Еф''' също се появява в ефир от [[1963]] г., по повод началото на Първа Бундеслига. Първоначално '''„Шпортшау“''' показва кадри от двубоите едва в неделя вечер. Чак през април [[1965]] г. започва изданието на предаването в събота. До [[1988]] г. то показва репортажи от 3 мача, а след тази година се представят всички срещи, заедно с анализи и коментари на гости в студиото. От 1988 г. до [[1992]] г. телевизия '''Ер Те Ел''' получава телевизионните права за срещите от Първа Бундеслига, които представя в предаването '''„Анпфиф – Фусбалшоу“'''. От 1992 до [[2001]] г. правото да показва репортажи е у '''САТ 1''' и предаването '''„Ран – САТ 1 Бундеслига“'''. '''САТ 1''' впечатлява с високите технически възможности, които демонстрира, а при предаване на срещи на живо използва до 18 различни камери от стадиона. От [[2003]] г. '''„Шпортшау“''' се завръща на сцената, като представя германското първенство за широката общественост по ефирен телевизионен канал. '''Де Ес Еф''' също получава права да излъчва репортажи. Първоначално '''А Ер Де''' показва съботните срещи, а '''Де Ес Еф''' – неделните. Мачовете в средата на седмицата, в случай, че има такива, се предават и от двете телевизии. На [[2 март]] [[1991]] г. живото предаване на срещата [[Айнтрахт Франкфурт]] – [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] открива нова епоха при телевизионното отразяване на германския шампионат. Платеният телевизионен канал '''„Премиере“''' излъчва по една среща от всеки кръг срещу заплащане. От сезон 2000/01 телевизията получава правото да излъчва всички 306 мача от един сезон на живо, като това продължава до днес, с изключение на сезон 2006/07, когато тази функция се дава на '''„Арена“'''. Телевизията днес е главната медия, която отразява германското футболно първенство, както и е един от главните източници на доходи за германските клубове. Докато от [[1965]] г. до началото на 80<sup>-те</sup> години '''А Ер Де''' и '''Це Де Еф''' са плащали 647,000 германски марки на [[ГФС]], то впоследствие в резултат на силната конкуренция на частните телевизии се стига до силно повишаване на цените на правата за излъчване. Докато те възлизат на 18 милиона германски марки през сезона 1987/88, през следващата година цената им скача на цели 40 милиона за телевизия '''Ер Те Ел'''. През [[1992]] г. '''САТ 1''' плаща рекордните 140 милиона германски марки, но това не изглежда толкова внушително на фона на 330<sup>-те</sup> милиона, заплатени от медийната група '''„Кирх“''' през [[1996]] г. До сезон 2005/06 приходите от платени и безплатни канали възлизат на 300 милиона евро на година, а след това те се увеличават още веднъж и днес достигат до 420 милиона евро на сезон. Получените средства се разпределят между отборите от Първа и [[Втора Бундеслига]] в зависимост от представянето им – максималната печалба е около 23,3 милиона евро, а минималната – 11,7 милиона евро. Допълнителни приходи идват и от чуждестранните телевизии, осигуряващи още 4 милиона за шампиона на [[Германия]] и 518,000 евро за последния в класирането. При отразяването на първенството извън Германия, Първа Бундеслига изостава от популярността на испанското, италианското и английското първенство. Бундеслигата се излъчва в 130 страни по света, включително [[Япония]], [[Хонг Конг]], [[САЩ]], [[Малайзия]], [[Китай]] и [[България]]. === Спонсори === Освен парите от телевизионни права, приходите от билети и стоки с емблемата на клуба, клубовете в Първа Бундеслига се издържат преди всичко от спонсорски договори. Идеята за реклама в германския футбол е на предприемача ''Гюнтер Маст''. Първият клуб с реклама на екипите си в [[Германия]] е [[Вормация Вормс]], която изобразява логото на компанията за строителни машини '''„Катерпилар“''' на фланелките си. През пролетния дял на сезон 1972/73 [[Айнтрахт Брауншвайг]] получава 500,000 германски марки срещу носенето на надпис '''„Йегермайстер“''' върху жълтите си екипи и реклама на алкохолния концентрат. Освен това [[ГФС]] отказва промяна на името на брауншвайгския отбор, чийто президент е искал да го преименува на '''Йегермайстер Брауншвайг'''. На [[24 март]] [[1973]] г. екипите с реклама „дебютират“ в първенството на срещата [[Айнтрахт Брауншвайг]] – [[Шалке 04]]. Футболният съюз окончателно разрешава маркетинговите новости в първенството от лятото на [[1973]] г. Следващите отбори, които рекламират върху гърдите на футболистите си са [[ХамбургерШФ|Хамбург]] с ''Кампари'', [[Айнтрахт Франкфурт]] с ''Ремингтън'', [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] с ''Брайън Скот'' и [[Фортуна Дюселдорф]] с ''Алкауф''. Днес рекламите върху екипите на отборите са част от ежедневието на Първа Бундеслига. Така [[Шалке 04]] получава 125 милиона евро за 5-годишен договор с руската газова компания ''„Газпром“''. Финансовата рентабилност на рекламата в шампионата кара големите предприемачи да рекламират в успешните и популярните отбори в страната, правейки разликата между тях и останалите клубове особено осезаема. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Отбор ! Компания (Бранш) ! Годишна сума<ref>[[Abendzeitung]]: ''Anpfiff – Bundesliga-Start Saison 2009/2010'' – Nürnberger Ausgabe – Seite 12 – Artikel: ''Bader hält nichts vom Transfer-Wahnsinn''</ref> ! Срок на договора |- | align="center" | 1 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] | align="center" | [[Дойче Телеком]] (Телекомуникации) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген]] (Автомобилостроене) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | неограничен |- | align="center" | | align="center" | [[Шалке 04]] | align="center" | [[Газпром]] (Енергия) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2012 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] | align="center" | '''Евоник Индъстриз''' (Нови технологии) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2011 |- | align="center" | | align="center" | [[Вердер Бремен]] | align="center" | [[Ситибанк]] (Банка) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center" | '''Флай Емирейтс''' (Транспорт) | align="center" | 7 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | '''Ен Бе Ве''' (Енергия) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Байер Леверкузен]] | align="center" | '''ТелДаФакс Енерджи''' (Енергия и Телекомуникации) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2013 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Херта Берлин]] | align="center" | '''Германски железници''' (Транспорт) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center" | '''Фрапорт''' (Обслужване на летища) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | '''Постбанк''' (Банка) | align="center" | 4,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Хановер 96]] | align="center" | '''ТУИ''' (Туризъм) | align="center" | 3,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center" | '''Реве Груп''' (Търговски концерн) | align="center" | 3,3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] | align="center" | '''Те Фау Дигитал''' (Списание с програмата за ТВ) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | | align="center" | [[СК Фрайбург|Фрайбург]] | align="center" | '''Дуравит''' (Обзавеждане за баня) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Майнц 05]] | align="center" | '''Ентега''' (Енергия) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | '''Арева''' (Енергия) | align="center" | 2,8 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | '''Нетто''' (Търговски концерн) | align="center" | 2,5 милиона евро | align="center" | 2011 |} <br clear="all" /> === Финансово състояние на отборите от Първа Бундеслига === След изразителното покачване на приходите на отборите от телевизионни права през 90<sup>-те</sup> години, разходите за трансфери на играчи, както и за заплати на треньори и футболисти също се повишават, като достигат двуцифрено число в милиони евро. След въвеждането на правилото „Босман“ през [[1995]] г. разходите за заплати се увеличават още повече. През [[2009]] г. [[Байерн Мюнхен]] плаща рекордната сума за трансфер в [[Германия]] от 35 милиона евро за нападателя на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] [[Марио Гомес]]. Повишените разходи неминуемо водят и до увеличаване на задълженията на клубовете. През [[1984]] г. участниците в първенството са дължали общо 27 милиона евро, а десет години по-късно тази сума нараства до 240 милиона евро. Днес задълженията на бундеслигистите се оценява на повече от половин милиард евро, като водач в листата на кредиторите е [[Борусия Дортмунд]] със 118 милиона евро. След като бюджетите на първодивизионни отбори се покачват с всяка изминала година до [[2002]] г., банкрутът на медийната група ''„Кирх“'' води до спад в приходите. Въпреки това да фалит на отбор от първенството не се стига, но разходите на почти всички клубове са ограничени. Общите бюджети на отборите от Първа Бундеслига, сезон 2008/09 се оценяват на повече от 600 милиона евро, а водач с най-голяма сума е [[Байерн Мюнхен]] с около 80 милиона. Към сезон 2004/05 сред най-богатите 20 клубове в [[Европа]] от германска страна присъстват само [[Байерн]] (189 милиона евро) и [[Шалке 04]] (97 милиона евро). Първите места заемат [[Реал Мадрид]] с 276 милиона евро, [[Манчестър Юнайтед]] с 246 милиона евро и [[Милан]] с 234 милиона. В бъдеще се очаква повишените приходи от билети и телевизионни права да помогнат на отбори като [[Борусия Дортмунд]], [[Байер Леверкузен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] да намерят място в първата 20-ица на европейските клубове с най-големи бюджети. В сравнението с приходите от другите водещи европейски първенства, германската Първа Бундеслига със своите 1,4 милиарда евро е на второ място след английската [[Висша лига]] (2,3 милиарда евро) и пред испанската [[Примера дивисион]] (1,33 милиарда евро), италианската [[Серия А]] (1,16 милиарда евро) и френската [[Лига 1]] (0,97 милиарда евро). === Първа Бундеслига като работодател === Професионалният футбол предлага работа не само за футболисти, треньори и футболни ръководители. През [[2007]] г. 34 103 души са заемали работна позиция, свързана пряко или косвено с футболни мероприятия от Първа или [[Втора Бундеслига]]. 8 786 души са наети пряко от клубовете, а 3 094 – от компании, свързани с отборите. Най-честите работи са за продавачи в клубни магазини или за работници по поддръжка на стадионите. Развитието на тренировъчните методи налага използването на специалисти по храненето на футболистите и фитнес-треньори. Увеличаването на услугите, предлагани от професионалните клубове, също така увеличава и работните места за пътнически агенти, стюарди по трибуните, служители в клубните музеи или маркетингови специалисти. Най-големият работодател сред германските професионални клубове към [[2007]] г. е [[Байерн Мюнхен]], който дава работа на 250 работници, а [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] и [[Енерги Котбус]] ползват услугите на едва 16 служители. Други 22 223 души изкарват прехраната си с дейности, индиректно свързани с футболната игра. Тук попадат служителите по сигурността, продавачите на бърза храна и отговорниците по чистотата, които се ползват за срещите от Първа Бундеслига. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Работа ! Брой на заетите<ref name="karkos">Sebastian Karkos: ''Job-Maschine Bundesliga.'' In: ''[[Kicker-Sportmagazin]].'' Nr. 70, 27. August 2007, S. 76f.</ref> |- style="background:lemonchiffon;" ! Професионални клубове ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 3 419 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 778 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 4 589 |- style="background:lemonchiffon;" ! Дъщерни компании на клубовете ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 489 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 137 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 2 468 |- style="background:lemonchiffon;" ! Косвено свързани ! |- | align="center" | Служители по сигурността и наблюдение | align="center" | 9 430 |- | align="center" | Бърза храна | align="center" | 9 393 |- | align="center" | Почистване | align="center" | 1 393 |- | align="center" | Други | align="center" | 2 007 |- style="background:beige;" ! Общо (1. и 2. Бундеслига) ! 34 103 |} <br clear="all" /> === Чужденците в Първа Бундеслига === Първите четирима чужденстранни играчи в първенството са холандците [[Хайнц Верстег]] ([[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]) и [[Якобус Принс]] ([[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]), югославянина [[Петър Раденкович]] ([[Мюнхен 1860]]) и австриеца [[Вилхелм Хубертс]] ([[Айнтрахт Франкфурт]]). Всички те играят в първия кръг на сезон 1963/64. Съотношението между германци и чужденци през този кръг е 2,27 %, а днес често надхвърля 50 % в полза на негерманците. На [[6 април]] [[2001]] г. [[Енерги Котбус]] става първият елитен германски отбор, който започва шампионатен двубой само с чужденци. До такива ситуации се стига преди всичко поради разпадането на социалистическия лагер в началото на 90<sup>-те</sup> години и въвеждането на трансферното правило „Босман“ от [[1995]] г. Ръководството на бундеслигата първоначално се опитва да ограничи присъствието на „чужденците“ в първенството като въвежда правило за използването на двама, а по-късно на трима негерманци по време на срещите от първенството. От 2001 г. отборите могат да играят с не повече от петима футболисти извън [[Европейския съюз]]. Футболисти, които играят футбол от юношеските формации на германските отбори и са прекарали определен период в страната се считат за „местни“ кадри, въпреки че притежават паспорти на страни, които на са членки на [[ЕС]]. За сезон 2006/07 се въвежда ново правило за местните футболисти, според което отборите могат да наемат неограничен брой чужди играчи, без оглед на тяхната националност, стига да картотекират поне 12 германци, 4 от които да са от школата на съответния отбор. Броят на футболистите от школата се увеличава на 6 от сезон 2007/08 и 8 от 2008/09. През първите години на първенството рядко някой чужденец се намесва в борбата за голмайстор на бундеслигата. През сезон 1963/64 австриецът Вилхелм Хубертс завършва на четвърто място в тази надпревара, а едва през 1989/90 норвежецът [[Йорн Андерсен]] става първият негерманец, спечелил голмайсторския приз на Първа Бундеслига и поставя началото на нова тенденция в германския футбол. През сезон 2001/02 [[Марсио Аморозо]] (1. място), [[Джоване Елбер]] (3. място), [[Аилтон]] (5. място) и [[Марселиньо]] (8. място) са четиримата бразилци, които попадат в топ 8 на голмайсторското съревнование. През тази година едва 4 германци намират място в топ 10. През кампанията 2004/04 едва един германец е сред първите 10 голмайстори на първенството, а от сезон 2000/01 до 2004/05 чужденец е голмайстор на първенството. Във вечната класация на най-добрите стрелци на германското първенство на 17. място е бразилецът [[Джоване Елбер]], който е най-добре представилият се негерманец. Босненецът [[Сергей Барбарез]] е чужденецът с най-много срещи в първенството, като е играл за [[Ханза Росток]], [[Борусия Дортмунд]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Байер Леверкузен]]. [[Аилтон]] е първият чуждестранен футболист, избран за играч на годината в [[Германия]] (сезон 2003/04), а датчанинът [[Алан Симонсен]] от [[Борусия Мьонхенгладбах]] става първият чужденец, играещ в Първа Бундеслига, избран за носител на [[Златната топка]] ([[1977]] г.). Англичанинът [[Кевин Кигън]] от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] повтаря и потретва постижението на [[Алан Симонсен|Симонсен]] през [[1978]] и [[1979]] г. Освен чужди футболисти, в началото на шампионата има и чуждестранни треньори. Австриецът [[Макс Меркел]] триумфира с шампионската титла като треньор на [[Мюнхен 1860]] ([[1966]] г.) и [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ([[1968]] г.). През [[1969]] г. югославянинът [[Бранко Зебец]] повтаря успеха на [[Макс Меркел|Меркел]] и става първенец на [[Германия]] със своя тим [[Байерн Мюнхен]]. [[Бранко Зебец|Зебец]] печели и първенството 1978/79 начело на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]]. [[Пал Чернай]] от [[Унгария]] и [[Ернст Хапел]] от [[Австрия]] също печелят по два пъти титлата на Първа Бундеслига. Изключително успешният треньор [[Джовани Трапатони]] така и не успява да се наложи истински в първенството на [[Германия]]. Италианецът успява да стане шампион през сезон 1996/97 с [[Байерн Мюнхен]], но последният му ангажимент в страната завършва с уволнението му от [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през [[2006]] г. Във връзка с взаимната работа между [[ГФС]] и ''Швейцарския футболен съюз'', в периода [[1981]] – [[1990]] г. 33 срещи от германския шампионат са свирени от швейцарски съдии. Освен тези изключения срещите в [[Германия]] не са ръководени от чужди арбитри. == Рекорди == През десетилетията след създаването на бундеслигата, футболните зрители стават свидетели на значими, вълнуващи и любопитни рекорди. Най-успешните играчи в лигата са [[Оливер Кан]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 8 титли на [[Германия]], следвани от [[Лотар Матеус]], [[Клаус Аугенталер]] и [[Александер Циклер]] с по 7 трофея. Всички тези футболисти постигат успехите си в [[Байерн Мюнхен]]. Най-успешният треньор в първенството е [[Удо Латек]], който печели общо 8 титли – 6 с Байерн Мюнхен и 2 с [[Борусия Мьонхенгладбах]]. На второ място сред наставниците е [[Отмар Хитцфелд]] (7 титли), следван от [[Хенес Вайсвайлер]] (4 титли). При вечната класация на голмайсторите води [[Герд Мюлер]], който в 427 срещи от Първа Бундеслига отбелязва 365 гола и става голмайстор на първенството общо седем пъти. Освен това той отбелязва сам 40 гола през сезон 1971/72, което е рекордът за най-много отбелязани голове от един играч през едно първенство. Нападателят на [[Байерн]] е отличен с приза [[Златна обувка|„Златната обувка“]] за най-добът реализатор в [[Европа]] през [[1970]] (38 гола) и [[1972]] г. (40 гола). Най-успешният нападателен дует формират футболистите на [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] [[Графите]] и [[Един Джеко]], които през сезон 2008/09 отбелязват общо 54 попадения. Най-много голове в един двубой отбелязва играчът на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] [[Дитер Мюлер]], който на [[17 август]] [[1977]] г. вкарва шест гола срещу [[Вердер Бремен]] за победата на своя отбор със 7:2. Изпълнителят на дузпи [[Ханс-Йорг Бут]] е вратарят с най-много попадения в първенството (25). Единствените вратари отбелязали голове след игрови ситуации са [[Йенс Леман]] и [[Франк Рост]]. Непрестижната класация за най-много автоголове оглавява играчът на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] [[Манфред Калц]], поразил собствената си врата 6 пъти. Все пак той се реваншира за това и вкарва 76 попадения в „правилната“ врата. Пет футболисти в досегашната история на дивизията си вкарват по два автогола в един мач. Манфред Калц е и футболистът с най-много голове от дузпи. Той вкарва 53 и пропуска 7 наказателни удара. [[Михаел Нусхьор]] е единственият футболист вкарал 3 дузпи в един двубой от Първа Бундеслига. [[Герд Мюлер]] води непрестижната класация за най-много пропуснати дузпи – 12 от общо 63 изпълнени. Шестима играчи успяват да спечелят шампионата и като треньори. Това са [[Хелмут Бентхаус]], [[Франц Бекенбауер]], [[Юп Хайнкес]], [[Феликс Магат]], [[Томас Шааф]] и [[Матиас Замер]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Футболисти с най-много срещи в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/players/duit-bundesliga-matches.html Germany – All-Time Most Matches Played in Bundesliga]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за който играчът е изиграл най-много мачове.</ref> | align="center"| Срещи |- | 1. | [[Карл-Хайнц Кьорбел]] | align="center"| 1972 – 1991 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 602 |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Манфред Калц]] | align="center"| 1971 – 1991 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 581 |- | 3. | [[Оливер Кан]] | align="center"| 1987 – 2008 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 557 |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Клаус Фихтел]] | align="center"| 1965 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 552 |- | 5. | [[Мирослав Вотава]] | align="center"| 1976 – 1996 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 546 |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 535 |- | 7. | [[Айке Имел]] | align="center"| 1978 – 1995 | align="center"| [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center"| 534 |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Вили Нойбергер]] | align="center"| 1966 – 1983 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 520 |- | 9. | [[Михаел Ламек]] | align="center"| 1972 – 1988 | align="center"| [[ФФЛ Бохум|Бохум]] | align="center"| 518 |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Улрих Щайн]] | align="center"| 1978 – 1997 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 512 |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Футболисти с най-много голове в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/tablesd/duittops.html#allt All-Time Topscorers]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за когото играчът е вкарал най-много попадения.</ref> | align="center"| Голове |- | 1. | [[Герд Мюлер]] | align="center"| 1965 – 1979 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 365 (Ø 0,85) |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Роберт Левандовски]] | align="center"| 2010 – 2022 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 271 (Ø 0,78) |- | 3. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 268 (Ø 0,50) |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Юп Хайнкес]] | align="center"| 1965 – 1978 | align="center"| [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center"| 220 (Ø 0,60) |- | 5. | [[Манфред Бургсмюлер]] | align="center"| 1969 – 1990 | align="center"| [[Борусия Дортмунд]] | align="center"| 213 (Ø 0,48) |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаудио Писаро]] | align="center"| 1999 –2020 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 197 (Ø 0,40) |- | 7. | [[Улф Кирстен]] | align="center"| 1990 – 2003 | align="center"| [[Байер Леверкузен]] | align="center"| 181 (Ø 0,52) |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Щефан Кунц]] | align="center"| 1983 – 1999 | align="center"| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] | align="center"| 179 (Ø 0,40) |- | 9. | [[Дитер Мюлер]] | align="center"| 1973 – 1986 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,58) |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Клаус Алофс]] | align="center"| 1975 – 1993 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,42) |} [[Файл:koerbel.jpg|мини|Карл-Хайнц „Чарли“ Кьорбел]] [[Файл:BOMBERGERDMUELLER.JPG|мини|Герд Мюлер]] <br clear="all" /> В историята на първенството остава и игралият за [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] вратар [[Тимо Хилдебранд]], който не допуска гол във вратата си в периода от [[25 май]] до [[4 октомври]] [[2003]] г., което прави общо 884 игрови минути. Най-много мачове, без да допусне гол, изиграва стражът [[Оливер Кан]]. '''Други рекорди и интересни факти:''' * ''Най-много титли:'' [[Байерн Мюнхен]] (34); * ''Най-много участия:'' [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] (55)<ref>[https://trud.bg/хамбургер-изпадна-след-55-години-в-елит/ „Хамбургер“ изпадна след 55 години в елита]</ref><ref>[https://topsport.bg/germany/sluchi-se-hamburger-izpadna-ot-bundesligata.html Случи се – Хамбургер изпадна от Бундеслигата!]</ref>; * ''Най-много победи през един сезон:'' Байерн Мюнхен (29, сезони 2012/13 и 2013/14); * ''Най-малко загуби през един сезон:'' Байерн Мюнхен (1, сезони 1986/87 и 2012/13); * ''Най-продължителна победа серия:'' [[Байерн Мюнхен]] (19 срещи, от 9<sup>-и</sup> до 27<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-дълъг период без загуба:'' Байерн Мюнхен (53 срещи, от 10<sup>-и</sup> кръг на сезон 2012/13 до 28<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-много голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (101 гола, сезон 1971/72); * ''Най-малко допуснати голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (17 гола, сезон 2015/16); * ''Сезон с най-много голове:'' 1 097 гола в 306 срещи (сезон 1983/84, средно 3,58 гола на мач)<ref>[http://www.worldfootball.net/stats/bundesliga/1/ Голове в Първа Бундеслига]</ref>; * ''Сезон с най-малко голове:'' 790 гола в 306 срещи (сезон 1989/90, средно 2,58 гола на мач); * ''Най-много червени картони през един сезон:'' 98 червени картона през сезон 1994/95<ref>[http://de.statista.org/statistik/daten/studie/1604/umfrage/platzverweise-in-der-fu%DFball-bundesliga-seit-1963/ Червени картони в Първа Бундеслига]</ref> == Българите в Първа бундеслига == {| class="wikitable sortable" cellpadding="3" style="text-align: center;" |- !футболист !Период !Мачове !Голове !Отбор |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Емил Костадинов]] |1995 – 1997 | 27 | 7 | Байерн Мюнхен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Красимир Балъков]] |1995 – 2003 | 236 | 54 | Щутгарт |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Даниел Боримиров]] |1995 – 2003 | 214 | 37 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Бербатов]] |2001 – 2006 | 200 | 90 | Байер Леверкузен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мариан Христов]] |1997 – 2006 | 146 | 32 | Кайзерслаутерн, Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Петър Хубчев]] |1994 – 2001 | 146 | 5 | Хамбургер, Айнтрахт Ф |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Йордан Лечков]] |1992 – 1996 | 121 | 14 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Петров]] |2001 – 2005 | 116 | 28 | Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Георги Донков]] |1996 – 2001 | 80 | 16 | Бохум, Кьолн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Чавдар Янков]] |2005 – 2009 | 66 | 6 | Хановер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Рангелов]] |2005 – 2009, 2009 – 2010 | 60 | 16 | Енерги, Борусия Д |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Валери Домовчийски]] |2008 – 2011, 2011 – 2012 | 58 | 9 | Херта, Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Станислав Ангелов]] |2007 – 2009 | 57 | 3 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Адалберт Зафиров]] |1997 – 1998 | 12 | 0 | Арминия |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Христо Йовов]] |1997 – 1998 | 9 | 2 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Павел Дочев]] |1992 – 1993 | 8 | 0 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Цанко Цветанов]] |2000 – 2001 | 6 | 1 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Антонио Ананиев]] |1991 – 1992 | 4 | 0 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Бончев]] |1992 | 4 | 1 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Благой Георгиев]] |2007 – 2008 | 31 | 2 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Илиян Мицански]] |2010 – 2012 | 10 | 1 | Кайзерслаутерн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Младенов]] |2002 – 2006 | 10 | 0 | Херта Б |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Стойчо Стоилов]] |1999 – 2002 | 64 | 8 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димчо Беляков]] |1999 – 2001 | 47 | 18 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Златко Янков]] |1995 – 1996 | 15 | 1 | Юрдинген 05 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Зафиров]] |1997 – 1998 | 1 | 0 | Хамбургер |- |} * Треньори {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="6"|Статистика |- !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- |rowspan="2" align="left"|[[Красимир Балъков]] |rowspan="2" align="left"|[[Кайзерслаутерн]] |rowspan="2" align="left"|22 март 2012 г. |rowspan="2" align="left"|17 май 2012 г. |- |align="left"|8 |align="left"|1 |align="left"|0 |align="left"|7 |align="left"|7 |align="left"|18 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.bundesliga.de/ Официален сайт] * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.dfb.de/ Официален сайт на Германския футболен съюз] * {{икона|de}} [http://www.kicker.de/fussball/bundesliga/startseite/ Новини в списание „Кикер“] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=82918 Архив от данни за Първа Бундеслига] * {{икона|de}} [http://www.fussballdaten.de/bundesliga/ Всички резултати от основаването на лигата] {{Футбол в Германия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:Първа Бундеслига| ]] [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] [[Категория:Основани в Германия през 1963 година]] 2k4wc7qtnt39yjubrw6ln383m31xi5k 12896409 12896406 2026-05-02T18:10:36Z Kelleniro 370319 /* Шампионите */ 12896409 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Бундеслига | име-оригинал = Fußball-Bundesliga | лого = Bundesliga logo.svg | държава = {{Германия}} | други = | ФИФА = | конфедерация = | регион = | регион-година = | отдели = | нива = 1 | отбори = 18 | промотиране = | изпадане = [[Втора Бундеслига]] | купи = [[Купа на Германия]]<br>[[Суперкупа на Германия]] | шампиони = [[Байерн Мюнхен]] ''(35<sup>-та</sup> титла)'' | успешни = [[Байерн Мюнхен]] (35 титли) | сезон = [[Бундеслига 2025/26]] | президент = | уебсайт = [https://www.bundesliga.com/de/bundesliga Официален уебсайт] }} '''Първа Бундеслига''' ({{lang|de|Fußball-Bundesliga}}) е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на [[ГФС|Германския футболен съюз]] на [[28 юли]] [[1962]] г. в [[Дортмунд]] преди сезон 1962/62. Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в [[Австрия]] и [[Германия]]. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия. Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в [[Шампионската лига]], четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в [[Купа на УЕФА|Лига Европа]], заедно с носителя на [[Купата на Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит. == Правила и администриране == === Правила на провеждане === В продължение на сезона на първенството се изиграват два шампионатни дяла – есенен и пролетен, в които 18<sup>-те</sup> участващи отбора се срещат по два пъти помежду си според график, изготвен преди началото на надпреварата. По веднъж се играе през всеки полусезон на собствения и на чуждия стадион. Така се получават общо 34 кръга, проведени между месеците август и май (юни). При наличие на световно или европейско първенство през годината, когато завършва първенството, се е случвало то да завърши и през април. До средата на 80<sup>-те</sup> години зимата само за кратко прекъсва футболната надпревара. От сезон 1986/87 е въведена пауза през месеците декември, януари и февруари, а днес зимната почивка трае точно шест седмици и трае от декември до януари. Повечето срещи от кръга традиционно се играят от 15:30 часа в събота, а някои сблъсъци се насрочват за петък вечер, съботния и неделния късен следобед. Преди сезон 2009/10 са се играели кръгове и в средата на седмицата, за да се съкрати продължителността на сезона, но днес това изключение повече не се допуска. Графикът за провеждане на срещите се изготвя преди началото на всеки сезон, като се вземат предвид определени съображения. Всичките необходими параметри и други данни, като например датите за европейските срещи на [[ФИФА]] и [[УЕФА]], се въвеждат в компютърна програма, която помага при тегленето на жребия за съставянето на плана. Така на ограничено случаен принцип се определя кои отбори, кога и при какво домакинство ще играят в бъдещия сезон. Готовият график се изпраща първо на полицейските власти, които имат правото евентуално да направят корекции в случай, че съществуват рискове за нарушаване на обществения ред. Така например се избягват домакинства на [[Борусия Дортмунд]] и [[Шалке 04]] в един и същи ден поради яростната взаимна омраза на запалянковците на двата отбора. Освен това принципно не се насрочват срещи на отбори от един и същи град на една и съща дата, поради трудното контролиране на повече от едно мероприятие от силите на реда. Отборът, заемащ първото място след изиграването на всичките 34 кръга, е шампион на [[Германия]]. Последните два отбора изпадат във [[Втора Бундеслига]], а първите два отбора от втора дивизия заемат тяхното място. От сезон 2008/09 се подновява традицията да се играят две баражни срещи за участие в елита през следващия сезон между третия последен отбор от първа лига и третия клуб от втора. Освен шампиона и изпадащите отбори, първенството излъчва и участниците в европейските клубни турнири. Според клубната ранглиста на първенствата на УЕФА се определя кое първенство колко отбора ще излъчи за турнирите на [[Шампионската лига]] и [[Лига Европа]]. Колкото по-успешни са клубовете от едно първенство в турнирите на УЕФА, толкова повече участници излъчват съответните шампионати. Тази ранглиста посочва, че шампионът и вицешампионът на Германия се класират директно в Шампионската лига. Бронзовият медалист участва в квалификациите на същия турнир, а класираните отбори на четвърто и пето място, заедно с носителя на [[Купата на Германия]], получават право на участие в състезанието Лига Европа. По изключение и въз основа на жребий евентуално може да се определи и допълнителен участник в бившия турнир за [[Купата на УЕФА]], какъвто е случаят с [[Майнц 05]] (през [[2005]] г.) и [[Херта Берлин]] (през [[2008]] г.), определени да играят там поради високите си коефициенти на спортсменство. При съставяне на класирането под внимание се вземат преди всичко спечелените точки на отборите. За победа на победителите се присъждат 3 точки, а равенството носи по 1 точка на всеки отбор. Загубилият отбор не получава точки. При равенство в точките се сравняват головите разлики на отборите, а при ново равенство предимство получава клубът, отбелязал повече голове. Ако отбелязаните и получените голове на два или повече отбора са абсолютно равни, тогава предимство се дава на тима, представил се по-добре в директните двубои на „спорещите“ клубове както следва: резултатите от двете срещи между тях и отбелязаните голове на чужд терен в тези двубои. Ако и тук не се определи предимство, тогава отборът, отбелязал повече голове при всичките си гостувания в първенството получава предимство. При ново равенство се играе допълнителна среща на неутрален терен. Така или иначе това никога не се е случвало в досегашната история на Първа Бундеслига. Регламентът на провеждане на първенството в общи линии се е запазил такъв, какъвто е бил и през 60<sup>-те</sup> години, когато е поставено началото на надпреварата. Променяни са само броят на участващите отбори (от 16 на 18) и броят на изпадащите тимове (между 2 и 4). В определени периоди са използвани баражни срещи за определяне на участници в Първа Бундеслига. За определяне на местата в класирането на отбори с равни точки до [[1969]] г. е използвано съотношението между отбелязани и получени голове на „спорещите“ тимове – броят на отбелязаните голове се разделя на броя на получените такива (днес просто се прилага изваждане, а не деление). Правилото за 3 точки при победа се въвежда от сезон 1995/96, като преди това са се получавали следните точки – 2:0 за победа, 1:1 за равенство и 0:2 за загуба. === Администриране – Германската футболна лига === До [[2001]] г. първенството на Първа Бундеслига се провежда под регулацията на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. След това то бива администрирано съвместно между футболния съюз и обединението на 36<sup>-те</sup> професионални футболни клубове на страната от първа и втора дивизия, наречено „Лига-Футболен съюз“. Освен това Лига-Футболен съюз е член на [[ГФС]], докато членовете ѝ не са повече такива от [[2001]] г. насам. Отношенията между Лигата и ГФС се уреждат от нарочно създаден за целта договор. Оперативното ръководство на Лига-Футболния съюз се осъществява от нейното дъщерно дружество – Германската футболна лига – стопроцентово притежание на обединението. Главната цел на ГФЛ е развитието и засилването на професионалните футболни клубове в [[Германия]]. Тя е посредник между нейните членове и медиите, както и обществеността. Нейната работа е да регламентира и контролира футболното ежедневие на Първа Бундеслига, като лицензира и отговаря на маркетинговите потребности на първенството. Лигата следи за всички 612 срещи през сезона на първа и втора лига, търгува с правата за излъчване на срещите по телевизията, радиото и в интернет. === Лицензиране === Условие за участие в първенството е получаване на разрешително (лиценз) за това от Германската футболна лига. Лицензът се издава въз основа на спортни, правни, персонално-административни, инфраструктурни, охранително-технически, медийно-технически и финансови критерии. Всички критерии трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се допусне един клуб до участие в Първа Бундеслига. Особено внимание се отделя на финансовото състояние на клубовете, а именно – дали един клуб е в състояние да обезпечи финансово своето участие в първенството до края на сезона, като покрива всички възможни материални разходи, произтичащи от това. До [[2007]] г. икономическото състояние на участващите отбори се изследва в началото на календарната година, но след това се въвежда и т.нар. „късен контрол“ на лицензирането. Така финансовото състояние на клубовете, които са имали трудности с покриването на паричните изисквания, се проверява още веднъж през есента. Въз основа на финансовия баланс на попадналите в затруднение клубове към 30 юни се преценява дали техните активи са ликвидни. Клубните състояния се следят подробно от лигата, а при неизпълнения на инструкции от организацията се вземат санкционни мерки, включително и отнемане на точки. Условията за лицензиране в [[Германия]] са едни от най-строгите в света. Финансовото състояние на професионалните клубове се следи детайлно и в историята на първенството няма случай клуб да е банкрутирал по време на шампионата и така преждевременно да е напускал надпреварата. В случай, че един клуб не получи лиценз, то той автоматично изпада в [[Трета лига]] като служебно поставен на последно място във [[Втора Бундеслига]]. Единственият такъв случай се получава през сезон 1994/95, когато [[Динамо Дрезден]] е изваден от Първа Бундеслига по икономически съображения. Поради нарушения в условията на даване на разрешително, първодивизионните клубове са наказвани в миналото с отнемане на точки и парични глоби. == История == === Предистория === Още през [[1932]] г. тогавашният президент на [[ГФС|Германския футболен съюз]] [[Феликс Линеман]] предлага въвеждането на „Райхслига“, където най-добрите отбори на страната да излъчат шампиона на [[Германия]]. На заседание на футболния съюз на [[16 октомври]] [[1932]] г. се съставят и конкретни планове за това. Все пак местните футболни организации не подкрепят единодушно идеята и тя е отхвърлена. Така до 60<sup>-те</sup> години първенецът на [[Германия]] се е определял измежду победителите в регионалните оберлиги след групова фаза и финална среща. Шампионът на [[Германска демократична република|ГДР]] е определян в отделна ''Оберлига на Източна Германия'' от сезон 1949/50, нямаща нищо общо с първенството на [[Германия|ФРГ]] след [[Втората световна война]]. Докато елитният футбол в държави като [[Испания]], [[Италия]] и [[Англия]] е организиран в национална професионална лига от 50<sup>-те</sup> и 60<sup>-те</sup> години, в [[Германия]] е характерна разпокъсаност на футболните надпревари. В повечето германски оберлиги се наблюдава много съществена разлика в класите между тредиционните отбори и малките тимове от региона. Поради това много от добрите германски футболисти не са конкурентоспособни на европейската сцена, доминирана от италиански и испански отбори. Така замисълът на [[ГФС]] при въвеждането на бундеслигата е повишаване на класата на игра при наличието на повече срещи между равностойни клубове. В [[Западна Германия]] още след края на войната се обсъжда създаване на единна професионална дивизия. Силен поддръжник на идеята е [[Франц Кремер]], тогавашният президент на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], който през [[1949]] г. става председател на ''организацията на професионалните футболисти в страната''. Първоначално регионалните футболни организации не са особено въодушевени от предложението. Самият ГФС изпитва множество съмнения относно рентбилността и възможността за организиране на такова мащабно мероприятие. Критици на идеята посочват, че много от клубовете не са в състояние да поемат разноските по участието си в подобно първенство. С оглед на първоначалната неподготвеност, първият опит за създаване на единна Бундеслига се проваля на извънредния конгрес на [[ГФС|Германския футболен съюз]] през [[1958]] г. във [[Франкфурт на Майн]]. Впоследствие обаче [[Франц Кремер|Кремер]] намира важни съмишленици в лицето на германския национален селекционер [[Сеп Хербергер]] и станалият по-късно президент на ГФС [[Херман Нойбергер]]. [[Херман Нойбергер|Нойбергер]] убеждава многото скептици относно идеята и отново връща предложението за разглеждане през [[1962]] г., само няколко седмици след отпадането на [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]] в четвъртфиналите на [[Световно първенство по футбол 1962|Световното първенство в Чили]]. На [[28 юли]] [[1962]] г. делегатите на заседанието на ГФС в дортмундската зала ''Вестфаленхален'' гласуват със 103:26 гласа за създаването на бундеслигата от сезон 1963/64. Решено е в новото първенство да участват 16 отбора, от които по 5 от ''Оберлига Юг'' и ''Оберлига Запад'', 3 от ''Оберлига Север'', 2 от ''Оберлига Югозапад'' и един от ''берлинската градска лига''. При избора на участващите отбори се взема предвид спортни и икономически критерии, при които може да бъде избран само един отбор от всеки град. Системата за определяне на новите бундеслигисти е относително сложна: постиженията на кандидатстващите отбори в периода [[1951]] – [[1955]] г. се умножават по едно, през 1955 – [[1959]] г. по две, а през 1959 – [[1963]] г. по три. При постигане на финалния турнир и финала за определяне на шампион на [[Германия]] са се давали допълнителни точки. Освен спортните постижения, налице трябва да бъдат подходяща инфраструктура на града, както и модерен стадион – с поне 35 000 места и осветление. От общо 74 отбори във всички оберлиги, 46 кандидатстват за участие в бундеслигата. 15 кандидати, между които [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Хесен Касел]] и [[Байер Леверкузен]], веднага са отхвърлени. На [[11 януари]] 1963 г. първите 9 участници са одобрени – [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[Борусия Дортмунд]], [[Шалке 04]], [[Вердер Бремен]], [[Айнтрахт Франкфурт]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Херта Берлин]]. За останалите седем места се избира между 20 отбора, които междувременно се опитват да лобират за повишаване на броя на участниците от 16 на 18 или 20 клуба. На [[6 май]] 1963 г. на заседание в [[Хамбург]] е взето крайното решение – към деветте вече определени участници се присъединяват [[Пройсен Мюнстер]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]]. Неодобрените отбори са поставени във втородивизионната регионална лига. Изборът на 16<sup>-те</sup> отбора яростно се критикува от медиите и футболните специалисти. Така например участието на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] става факт не поради спортните успехи на клуба, а заради стадиона на клуба и инфраструктурата около него. Куриозното одобрение на отбора от [[Саарланд]] дава повод на футболната общественост да спекулира, че президентът на футболния съюз [[Херман Нойбергер]] на всяка цена е искал да има представител на родния си край в германската първа дивизия. Предвид резултатите в миналото и [[Пирмазенс (отбор)|Пирмазенс]], и [[Борусия Нойнкирхен]] се представят по-добре от отбора на [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], освен вече приетия [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. Решенията за избирането на представители на Юга, Запада и Севера също пораждат разгорещени дискусии. [[Кикерс Офенбах]], въз основа на постоянно доброто си представяне в първенството на ''Оберлига Юг'' и събирането на най-много точки в разглеждания 12-годишен период, смята, че е ощетен, тъй като представянето му се неутрализира от извънспортните преимущества на конкурентите му за място в бундеслигата, което в крайна сметка води и до непопадането на хесенци в дивизията. На Запад [[Алемания Аахен]] открито се обявява срещу решението на футболния съюз да предпочете [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] за представител на регион ''Долен Рейн''. Също и в Северна Германия предпочитането на [[Айнтрахт Брауншвайг]] пред [[Хановер 96]] води до сериозна критика, тъй като хановерци се представят много по-добре в първенството от съседите си от [[Брауншвайг]]. Така или иначе '''16<sup>-те</sup> клуба, които основават германската Бундеслига са:''' * От Оберлига Север: [[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Вердер Бремен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] * От Оберлига Запад: [[Борусия Дортмунд]], [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], [[Пройсен Мюнстер]], [[Шалке 04]] * От Оберлига Югозапад: [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] * От Оберлига Юг: [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Мюнхен 1860]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] * От Градска лига Берлин: [[Херта Берлин]] === От 1963 до 1968 г.: Начални години === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1963/64 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1964/65 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1965/66 | align="center" | [[Мюнхен 1860]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1966/67 | align="center" | [[Айнтрахт Брауншвайг]] |- | align="center" | 1967/68 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |} Първият сезон на Бундеслигата започва на [[24 август]] [[1963]] г. Само след 58 игрови секунди играчът на шампиона [[Борусия Дортмунд]] [[Фридхелм Кониецка|Фридхелм „Тимо“ Кониецка]] вкарва първия гол в историята на първенството срещу [[Вердер Бремен]]. Осемте срещи от първия кръг привличат общо 327,000 зрители по стадионите. В края на шампионата с титлата триумфира професионалният отбор [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], допуснал само две загуби, следван на 6 точки от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Първите два изпадащи отбора са [[Пройсен Мюнстер]], който никога след това не успява да се върне в лигата, и [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]], завърнал се през [[1976]], [[1985]] и [[1992]] г. В последвалите години бундеслигата изпада в първата си сериозна криза. [[Херта Берлин]] служебно е изваден от първенството поради нерегламентирани плащания на играчите си. Изпадналите по спортен път [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] и [[Шалке 04]] настояват да заемат мястото на берлинчани и обжалват участието си във втора дивизия. В крайна сметка ръководителите на германския футбол вземат компромисното решение да увеличат броя на участващите отбори от 16 на 18 и еднократно, за един сезон, да се отмени изпадането в по-долна дивизия. По политически причини [[ГФС]] решава да даде лиценз на един берлински отбор, тъй като [[Западен Берлин]] – неизменна част от [[Западна Германия]] – остава без представителство в първенството. Изборът пада върху [[Тасмания Берлин]] – шампион на ''Градската лига Берлин'' от миналия сезон, предпочетен пред [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Шпандау]]. Въпреки победата си в първия кръг на новото първенство [[Тасмания Берлин]] изпада в края, поставяйки много от негативните рекорди в историята на германската елитна лига за всички времена. Берлинчани са отборът с най-малко отбелязани голове в едно първенство (15), най-много допуснати голове в едно първенство (108), най-малко точки (8), най-малко победи (2), най-много загуби (28), най-малко зрители в среща от Първа Бундеслига (827) и най-продължителна серия без победа (31 последователни срещи). През същата година (1965) в първенството се класират два от отборите, които ще определят развитието на германския футбол дълго време след това – [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. Особено за тези години е, че от [[1963]] до [[1970]] г. шампионът на страната винаги е различен. В началото шампионите на [[Германия]] изпитват много сериозни затруднения при срещите си за европейските турнири. За разлика от предишните успехи, когато [[Айнтрахт Франкфурт]] играе финал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]] през [[1960]] г., а [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[1961]]) и [[Борусия Дортмунд]] ([[1964]]) достигат полуфинали в същия турнир, след създаването на бундеслигата никой от първенците не успява да преодолее четвъртфиналната фаза. В повечето случаи елиминацията е била налице още в предварителните кръгове или в осминафинала. За [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] положението определено е по-добро, като германски тимове играят финал в турнира през периода [[1965]] – [[1968]] г., а [[Борусия Дортмунд]] ([[1966]]) и [[Байерн Мюнхен]] ([[1967]]) печелят отличието. За [[Лига Европа|Купата на Панаирните градове]] [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ([[1964]]) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1967]]) достигат до полуфинали. === От 1969 до 1978 г.: Байерн срещу Мьонхенгладбах === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1968/69 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1969/70 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1970/71 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1971/72 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1972/73 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1973/74 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1974/75 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1975/76 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1976/77 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | align="center" | 1977/78 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |} В началото на 70<sup>-те</sup> години футболният живот в [[Германия]] е разтърсен от шокиращите разкрития на президента на [[Кикерс Офенбах]] [[Хорст-Грегорио Канелас]]. На [[6 юни]] [[1971]] г. той предоставя магнетофонен запис, уличаващ ръководствата на [[Рот-Вайс Оберхаузен]] и [[Арминия Билефелд]] в уговаряне на срещи и даване на подкупи, чрез които техните клубове да запазят мястото си в първа дивизия. След проведено разследване от [[ГФС|Германския футболен съюз]] се установява, че общо 18 срещи от последните 8 кръга на сезон 1970/71 са манипулирани или играчи на участващи отбори са били подкупени. Футболният съюз реагира незабавно и доста строго: наказани са общо 52 футболисти, двама треньори и шестима ръководители. Освен това лицензът на [[Арминия Билефелд]] и [[Кикерс Офенбах]] е отнет. Скандалът в бундеслигата предизвиква реакцията на запалянковците, като се забелязва значителен зрителски отлив по трибуните. Докато през сезон 1970/71 6,3 милиона зрители посещават срещите от първенството, то през 1971/72 те са вече 5,4 милиона. Посещаемостта на срещите принципно намалява още от кампанията 1965/66 поради липсата на удобсто на стадионите и излъчването на футбол по телевизията. Рекордно ниска посещаемост отбелязва сезон 1972/73, когато общият брой зрители е 5 милиона зрители, а именно 16 375 посетители средно на мач. Едва след спечелването на световната титла от [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] през [[1974]] г. и успехите на германските отбори в европейските турнири се наблюдава увеличаване на посещаемосста на стадионите. Във връзка със [[Световно първенство по футбол 1974|Световното първенство в Германия]] са построени нови стадиони с по-голям капацитет и така броят на зрителите неминуемо се вдига. [[Борусия Мьонхенгладбах]] е първият отбор, който успява да дублира титлата си от предходния сезон през 1970/71. Това постижение е надминато от [[Байерн Мюнхен]], който след „дубъла“ на гладбахци печели три последователни първенства – 1971/72, 1972/73 и 1973/74. „Жребчетата“ от Долен [[Рейн]] отвръщат на предизвикателството на „баварците“ с техни три последователни титли – 1974/75, 1975/76 и 1976/77. През [[1978]] г. Борусия от [[Мьонхенгладбах]] печели най-изразителната победа в историята на Първа Бундеслига – 12:0 срещу съименниците си от [[Борусия Дортмунд]]. В продължение на 9 години само два отбора успяват да спечелят сребърната салатиера – такава доминация не се отдава на никоя друга двойка тимове до днес. От [[1972]] г. [[Байерн]] играе срещите си на [[Олимпийския стадион]] в [[Мюнхен]], който за времето си е един от най-модерните и големите стадиони в [[Европа]] и света. Новият стадион съответно носи и повече приходи на мюнхенци, а за да са равностойни по приходи на конкурентите си [[Борусия Мьонхенгладбах]] се принуждава да продава основните си футболисти в чужбина. Така в края на десетилетието мьонхенгладбахци не са повече конкурентоспособни на другите силни отбори в [[Германия]]. Титлата от [[1977]] г. се оказва последна за „жребчетата“ до днес, а отборът изпада на два пъти от първенството през [[1999]] и [[2007]] г. Отслабването на основния противник води до израстването на [[Байерн]] като най-силния германски клуб в спортно-техническо и финансово отношение до днес. Главни конкуренти на „баварците“ през следващите години ще бъдат [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Дортмунд]], но никога повече [[Борусия Мьонхенгладбах]]. През [[1976]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] привлича белгиеца [[Роджер Ван Гоол]] срещу сумата от 1 000 000 германски марки и по този начин за първи път милионната трансферна бариера е премината. Днес подобни суми в евро са нормални за трансферите на играчи в [[Германия]], но за времето си това преминаване стимулира заплатите на професионалните футболисти да се повишат значително. По отношение на европейските клубни турнити 70<sup>-те</sup> години са времето на германските клубове. Всяка година поне един германски отбор играе полуфинал за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], като [[Байерн Мюнхен]] печели турнира през [[1974]], [[1975]] и [[1976]] г. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] надделява за [[КНК]] през [[1977]] г., а [[Купата на УЕФА]] отива във витрините на [[Борусия Мьонхенгладбах]] ([[1975]] и [[1979]] г.) и [[Айнтрахт Франкфурт]] ([[1980]] г.). През 1980 г. четири германски клуба достигат до полуфиналите за Купата на УЕФА, нещо което не се отдава на никоя друга европейска футболна федерация към днешна дата. === От 1979 до 1990 г.: Севера срещу Юга === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1978/79 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1979/80 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1980/81 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1981/82 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1982/83 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- | align="center" | 1983/84 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1984/85 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1985/86 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1986/87 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1987/88 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1988/89 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1989/90 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} През 80<sup>-те</sup> години се наблюдава спад на зрителския интерес към срещите от германското първенство поради преминаването на много национални футболни звезди в чужбина. Един от най-значимите трансфери за този период е преминаването на [[Карл-Хайнц Румениге]] от [[Байерн Мюнхен]] в [[ФК Интер|Интер Милано]] за 10,5 милиона германски марки. Успехите на [[Борис Бекер]] и [[Щефи Граф]] пренасочват интереса на спортната аудитория към [[тенис]]а. Дори когато [[Национален отбор по футбол на Германия|националният отбор на Германия]] играе финали за световно първенство през [[1982]] и [[1986]] г., това не води до драстично увеличаване на популярността на футбола. Често лошото време кара феновете да останат вкъщи, а през зимата много игрища не са годни за [[футбол]]. Така [[ГФС]] въвежда през 1986 г. 8-седмична зимна почивка в първенството. В състезателно отношение [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] поема още в края на 70<sup>-те</sup> години ролята на основен конкурент на [[Байерн Мюнхен]] с играчи като [[Хорст Хрубеш]], [[Манфред Калц]] и [[Феликс Магат]]. След титлата през [[1979]] г. отборът от пристанищния град печели първенството през 1982 и [[1983]] г. Успехите на „червените шорти“ правят наставника [[Ернст Хапел]] най-успешния чуждестранен треньор в [[Германия]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] не успяват да изравнят постиженията на [[Байерн]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]] от три последователни шампионски титли, защото през сезон 1983/84 завършват на второ място след [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. [[Байерн Мюнхен]] се подсилва с отлични футболисти в края на 70<sup>-те</sup> години и запазва статута си на футболен доминант и през новата декада. „Баварците“ печелят десетата си титла на страната през [[1987]] г. и така най-накрая изпреварват дотогавашния рекорден шампион на [[Германия]] [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който има 9 успеха, но само един от тях е постигнат след въвеждането на бундеслигата. [[Вердер Бремен]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], също се изгражда като един от най-силните отбори на Севера от средата на 80<sup>-те</sup>. Бременци се превръщат от аутсайдери в лигата, дори изпаднали веднъж във [[Втора Бундеслига]] за сезон 1980/81, в отбор, играещ в първата третина на таблицата и имащ решаваща роля за изхода на първенството. Последователната работа на „Крал Ото“ дава резултат и „зелените“ от града на река [[Везер]] триумфират с шампионската салатиера през [[1988]] г. През периода четири пъти германски клубове играят финал за [[КЕШ]], от които само един е спечелен – от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] през [[1983]] г. Аналогично е положението с [[Купата на УЕФА]] – един спечелен от четири финала. [[Байер Леверкузен]] през 1988 г. носи трофея в [[Германия]] и въпреки че през всеки един сезон поне един германски клуб играе полуфинал за европейски турнир, успехите от 70<sup>-те</sup> години не са повторени. === От 1991 до 1999 г.: Обединение и комерсиализация === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1990/91 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- | align="center" | 1991/92 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1992/93 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- | align="center" | 1993/94 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1994/95 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 1995/96 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1996/97 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 1997/98 | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 1998/99 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} От началото на 90<sup>-те</sup> години футболната бундеслига отново се радва на нарастващ интерес от страна на германците, стимулиран допълнително от третата световна през [[1990]] г. и третата европейска титла през [[1996]] г. Германското първенство получава широко медийно отразяване след сключения договор за телевизионни права с платения канал ''„Премиере“'', който от [[1991]] г. предава всички срещи от надпреварата на живо, а година по-късно една среща от събота вечер се излъчва и по обществената телевизия ''САТ 1''. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1990-1121-007, Deutsche Fußball-Vereinigung.jpg|мини|ляво|230px|Шефът на Източногерманския футболен съюз [[Ханс-Георг Малденхауер]] (вляво) подарява Трабант на западногерманския си колега [[Херман Нойбергер]] след обединението на двата съюза]] През [[1991]] г. футболните съюзи на [[Източна Германия|Източна]] и [[Западна Германия]] се обединяват. При приравняването на елитните футболни лиги на двете германски държави, а представителите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] намират място в единната германска бундеслига. През сезон 1991/92 участващите отбори в първенството временно стават 20, четири от които изпадат в края на сезона. Първият общогермански шампион на [[Германия]] след края на [[Втората световна война]] става [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], който драматично изпреварва [[Айнтрахт Франкфурт]] и [[Борусия Дортмунд]] в последния кръг на едно от най-вълнуващите издания на първенството на страната. Силите между отборите в бундеслигата са доста по-изравнени в сравнение с миналите десетилетия и общо пет различни клуба успяват да станат шампиони. Борусия Дортмунд привлича играещите в чужбина германци [[Юрген Колер]], [[Щефан Ройтер]] и [[Андреас Мьолер]], с които се изгражда като един от най-силните клубове в страната и заплашва доминацията на [[Байерн Мюнхен]]. Освен вестфалците и [[Байерн]], титлата успяват да спечелят и [[Вердер Бремен]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]. „Червените дяволи“ от [[Пфалц]] са единственият отбор, класирал се от [[Втора Бундеслига]], който още в първия си сезон в първенството успява да стане шампион (сезон 1997/98). Както преди, така и през 90<sup>-те</sup> години поне един германски отбор играе в полуфинал на европейски клубен турнир. [[Борусия Дортмунд]] печели [[Шампионската лига]] през [[1997]] г., [[Байерн Мюнхен]] и [[Шалке 04]] – [[Купата на УЕФА]] през [[1996]] и [[1997]] г., а [[Вердер Бремен]] – [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през [[1992]] г. Към това германски клуб губи и по един финал от всеки един турнир. [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[СК Фрайбург|Фрайбург]] и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] дебютират на европейската сцена, като баденците от [[Карлсруе]] дори достигат до полуфинал за [[Купата на УЕФА]] през [[1994]] г. На другата крайност са отбори с традиции като [[Айнтрахт Франкфурт]], [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], които за първи път изпадат от Първа Бундеслига. === От 2000 до 2009 г.: Взрив на зрителския интерес === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | 1999/2000 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2000/01 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2001/02 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2002/03 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2003/04 | align="center" | [[Вердер Бремен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2004/05 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2005/06 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2006/07 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2007/2008|2007/08]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2008/09 | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |} И през новото хилядолетие [[Байерн Мюнхен]] остава водещият германски отбор. От десетте издания на първенството от [[2000]] г. до [[2009]] г. „баварците“ печелят шест титли, като само [[Борусия Дортмунд]] ([[2002]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2004]] г.), [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] ([[2007]] г.) и [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] ([[2009]] г.) временно нарушават хегемонията на мюнхенци. Увеличаващият се брой на чуждестранните играчи в бундеслигата води до това, че през [[2004]] г. за първи път чужденец става „Футболист на годината“ в страната. Това е бразилският нападател на [[Вердер]] [[Аилтон]]. Надпреварата за титлата в някои случаи е особено драматична. Така през [[2000]] г. на [[Байер Леверкузен]] е необходимо дори равенство в гостуването на „новака“ [[Унтерхахинг]], за да стане шампион. „Аспирините“ обаче губят с 0:2 и така дават сребърната салатиера на [[Байерн]]. Още по-драматична е ситуацията година по-късно, когато [[Шалке 04]] вече празнува шампионската титла на стадиона си в [[Гелзенкирхен]], докато поради продължително добавено време на второто полувреме [[Байерн Мюнхен]] още играе при 0:1 в [[Хамбург]]. Изравнителният гол в 95 минута на [[Патрик Андерсон]] обаче спира тържествата в рурския град и прави Байерн отново първенец. От този ден феновете на „миньорите“ наричат своят любим отбор „шампион на сърцата“. На [[24 август]] [[2003]] г. 40-годишнината на Първа Бундеслига е ознаменувана с мача между рекордния участник и рекордния шампион в първенството: [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] срещу Байерн Мюнхен, който открива сезон 2003/04. От този сезон [[ГФС]] въвежда шампионските звезди, който даден отбор има право да носи на фланелките си при определен брой спечелени трофеи. През януари [[2005]] г. футболният съдия [[Роберт Хойцер]] прави шокиращи разкрития относно „черно тото“ в първенството. Той посочва срещи от [[Втора Бундеслига]], [[Купата на Германия]] и ''Регионалната лига'', които са били манипулирани, и посочва имена на футболисти и футболни съдии, замесени в уговорките. ГФС уличава рефера [[Доминик Маркс]], че е повлиял на развоя на два мача от ''Регионалната лига'' и от Втора Бундеслига, но така и не намира доказателства за уговорени срещи от Първа Бундеслига. Като реакция на скандала, футболният съюз и футболната лига на [[Германия]] въвеждат строг контрол на следене на букмейкърските къщи, който да сигнализира в случай на наличие на необичайни коефициенти. Въпреки това интересът на зрителите към футболното първенство на Германия расте с всеки изминал сезон. 306<sup>-те</sup> мача от 2004/2005 са посетени от над 11,56 милиона зрители (средно 37 781), което е повече от тези в [[Англия]], [[Испания]] или [[Италия]]. Европейският клуб с най-висока средна посещаемост става [[Борусия Дортмунд]] със своите 77 235 зрители на мач. Разширените и модернизираните стадиони за [[Мондиал 2006|Световното първенство през 2006 г.]] в Германия посрещат все повече и повече фенове, правейки всеки двубой едно особено изживяване. С построяването на бизнес ложи по футболните арени, те веча са привлекателни и за по-заможните фенове. Освен всичко футболът се радва и на повишен интерес от страна на дамите. През сезон 2009/10 зрителите са 12,79 милиона (41 904 средно на мач)<ref>[http://sportni.bg/?tid=40&oid=2545871&cid=2609 Лек спад при зрителите в Бундеслигата]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – статия в Нетинфо Спорт от 12 юни 2010 г.</ref>. В началото на десетилетието германските отбори играят силно в европейките клубни турнири и [[Байерн Мюнхен]] печели [[Шампионската лига]] през [[2001]] г., а [[Байер Леверкузен]] е финалист в най-престижната клубна надпревара на „стария континент“ ([[2002]] г.). [[Борусия Дортмунд]] достига финал за [[Купата на УЕФА]] през [[2002]] г., а [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] – „само“ полуфинал година преди това. След няколко години „суша“ германските отбори се завръщат и [[Шалке 04]] ([[2006]] г.), [[Вердер Бремен]] ([[2007]] г.), [[Байерн Мюнхен]] ([[2008]] г.) и [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ([[2009]] г.) играят полуфинали за [[Купата на УЕФА]]. Финалът на този турнир е достигнат от [[Вердер Бремен]] през 2009 г. В [[Шампионската лига]] обаче германците повече не успяват да преодолеят четвъртфиналната фаза. Влошеното международно представяне на немските тимове води и до падане на коефициента на Първа Бундеслига в ранглистата на [[УЕФА]] и тя изостава от елитните първенства на [[Англия]], [[Испания]] и [[Италия]]. === От 2010 г.: Отново в топ 3 на европейския футбол === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0 1em 1em; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; float:right;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Шампион<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=82915 Всички шампиони на Първа Бундеслига след 1964]''</ref> |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2009/10|2009/10]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2010/11|2010/11]] | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- | align="center" | 2011/12 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | [[Първа Бундеслига 2012/13|2012/13]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]] | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2014/15 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2015/16 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2016/17 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- | align="center" | 2017/18 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2018/19 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2019/20 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] |} В началото на второто десетилетие на XXI век, германските отбори се представят силно в европейските турнири и успяват да изместят Италия. В този период [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] достига три финала в [[Шампионска лига]]. Първа Бундеслига получава правото да класира първите си четири отбора за турнира. В самото първенство борбата за титлата изисква повече усилия от всякога. Два последователни сезона са спечелени с рекорден брой точки, първо от [[Борусия Дортмунд]] (2011/12 с 81 точки), а впоследствие и от [[Байерн Мюнхен]] (2012/13 с 91 точки). Двубоите между тези два клуба придават нов блясък на първенството и започват все по-често да бъдат наричани ''Der Klassiker'' (класическият сблъсък, по подобие на испанското ''El Clásico''). Кулминацията на тези сблъсъци е финалът на [[Шампионска лига 2012/13|Шампионската лига през сезон 2012/13]], при който [[Байерн Мюнхен]] се увенчава с успех и спечелва първият в историята на германския футбол континентален требъл (първенство, купа и европейска титла). През следващите четири сезона Баварците поставят нов рекорд, спечелвайки пет поредни сребърни салатиери.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2017/04/29/2962684_baiern_stana_shampion_na_germaniia_za_rekorden_peti/ „Байерн“ стана шампион на Германия за рекорден пети пореден път]</ref> == Клубовете от Първа Бундеслига == След основаването на Първа Бундеслига през [[1963]] г. общо 53 отбора участват там през годините, а клуб номер 54 е [[ФК Инголщат 04|Инголщат]] през сезон 2015/16. Единственият отбор, участвал в първенството през всичките сезони без прекъсване е [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]], следван от [[Вердер Бремен]] (един пропуснат сезон) и [[Байерн Мюнхен]] (два пропуснати сезона). [[Файл:1. Fussball-Bundesliga Deutschland 2018-2019.png|мини|400px|Карта с градовете, които имат представители в Първа Бундеслига (сезон 2018/19)]] По принцип първодивизионните клубове са от големи градове, а изключенията са [[Енерги Котбус]], [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], [[Борусия Нойнкирхен]], [[08 Хомбург]], [[Унтерхахинг]] и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]], които са от селища с по-малко от 100 000 жители. Градчето [[Унтерхахинг]], със своите 22 000 жители, е най-малкото населено място, излъчило отбор в Първа Бундеслига в историята. Най-големият град, който не е успял да класира отбора си в елитната дивизия е бившата столица на [[Западна Германия]] [[Бон (Германия)|Бон]]. [[Мюнхен]], [[Хамбург]], [[Щутгарт]], [[Бохум]] и [[Кьолн]] се имали по два клуба в Първа Бундеслига, а [[Берлин]] – цели четири ([[Херта Берлин]], [[Тасмания Берлин]], [[Тенис Борусия Берлин]] и [[Блау-Вайс Берлин]]). Берлинските отбори се „засичат“ само през два сезона в първа лига – през 1974/75 и 1976/77 Херта Берлин и Тенис Борусия Берлин играят градски дербита в първенството. Географското разпределение на първодивизионните градове е неравномерно. За сезон 2009/10 общо шест отбора представят провинция [[Северен Рейн-Вестфалия]], а седем идват от [[Южна Германия]]. В Първа Бундеслига участват и четири тима от германския Север. Изтокът е представен само от Херта Берлин, който всъщност е от бившия [[Западен Берлин]]. Провинциите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] нямат отбор в елитната лига. ''Отборите, които участват в Първа Бундеслига, през сезон 2025/26:'' * [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] * [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] * [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] * [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] * [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] * [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] * [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] * [[1. ФШФ Майнц 05|Майнц 05]] * [[РБ Лайпциг]] * [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] * [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] * [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] * [[1. ФК Хайденхайм 1846|Хайденхайм]] * [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] * [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] * [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] == Шампионите == Германският шампион получава преходната шампионска сребърна салатиера, а името на клуба се изписва върху трофея. Отборът, спечелил титлата три пъти, получава правото да носи на екипите си звезда, символизираща успехите му. При пет титли звездите стават две, при десет – три, а при двадесет – цели четири. В историята на Първа Бундеслига 20 различни отбора са печелили сребърната салатиера, а най-успешният сред тях е баварският [[Байерн Мюнхен]], постигнал това цели 35 пъти. Следват го [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], които са печелили по пет сребърни салатиери. Мюнхенците също водят и във вечното класиране на Първа Бундеслига по спечелени точки. През първите седем години на надпреварата са излъчени седем различни първенци. За първи път на [[Борусия Мьонхенгладбах]] се отдава да защити титлата си успешно през сезон 1970/71. Впоследствие постижението на „жребчетата“ се повтаря и от [[Байерн Мюнхен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Борусия Дортмунд]]. Три последователни първенства печелят само [[Борусия Мьонхенгладбах]] (веднъж, 1975 – 1977) и [[Байерн Мюнхен]] (три пъти, 1972 – 1974, 1985 – 1987 и 1999 – 2001). Нито един отбор не е успявал да стане шампион през четири последователно години. Байерн Мюнхен е единственият отбор, който води в класирането без прекъсване от първия до последния кръг – през сезоните 1972/73, 1984/85 и 2007/08. „Баварците“ са и единственият тим, който става шампион, като преди това не е водил таблицата след нито един от кръговете преди последния – през сезон 1985/86. След [[1963]] г. [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], под ръководството на [[Ото Рехагел]], става единственият „новак“ в първенството, който печели титлата (1997/98). Единственият шампион на [[Германия]], изпаднал през сезона след триумфа си са „франките“ от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] през 1968/69. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Клуб ! Титли на Първа Бундеслига<ref name="BulMeist">Таблицата показва само спечелените титли на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г.</ref> ! Шампионски звезди |- | align="center" | 1 | align="center" | [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | align="center" | 35 | align="center" | 4 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- | align="center" | | align="center" | [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | align="center" | 5 | align="center" | 2 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 3 | align="center" | [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" | 4 | align="center" | 1 |- | align="center" | 4 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[1. ФК Кайзерслаутерн|Кайзерслаутерн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] | align="center" | 2 | align="center" | – |- | align="center" | 9 | align="center" | [[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | 1 | align="center" | – |- | align="center" | | align="center" | [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] | align="center" | 1 | align="center" | – |} <br clear="all" /> == Класирани и изпадащи отбори == Участниците в Първа Бундеслига се променят ежегодно, като последните отбори в класирането изпадат и тяхното място се заема от отборите, завършили на челните места във [[Втора Бундеслига]]. През първите две години от съществуването си първенството включва 16 отбора, два от които изпадат. В първия сезон това са [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] и [[Пройсен Мюнстер]], а мюнстерци са клубът, който е играл най-малко срещи от германската елитна дивизия, тъй като повече никога не се завръща там, а по това време 16<sup>-те</sup> отбора са произвеждали само 30 мача. Всички други отбори с по един сезон в Първа Бундеслига имат по 34 срещи. От [[1965]] г. в лигата участват 18 клуба, тъй като служебно дисквалифицираният отбор [[Херта Берлин]] не оставя първоначално изпадналите отбори в дивизията. Въпреки че броят на отборите е повишен, първоначално изпадащите отбори остават два. До въвеждането на [[Втора Бундеслига]] новите членове на първа лига са определяни чрез специален квалификационен кръг между първия и втория отбор на двете регионални лиги. Изключение прави клубът [[Тасмания Берлин]], получил право на учасие по служебен път по политически причини. След основаването на Втора Бундеслига в средата на 70<sup>-те</sup> години всяка година изпадат и се класират по три отбора. Първенците на двете втородивизионни бундеслиги получават право на директно участие в елита, а двата втори отбора играят бараж. Този регламент се прилага до обединяването на Втора Бундеслига през [[1981]] г. Тогава първият и вторият отбор от нея са класират директно за Първа Бундеслига, а третият отбор играе допълнителна среща срещу шестнайсетия от първа лига. На практика това води до променлив брой на изпадащите и класиращите се тимове в зависимост от това кой надделява в баража. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] в сезона 1991/92 по изключение играят 20 отбора (18 отбора от [[Западна Германия]] плюс [[Ханза Рощок]] и [[Динамо Дрезден]] от [[Източна Германия]]). За да се стигне до обичайния брой играещи отбори в края на сезона задължително изпадат 4 клуба. Оттогава остава и правилото да не се играят баражни срещи, а три отбора безусловно да изпадат. [[Арминия Билефелд]] е отборът с най-много класирания в Първа Бундеслига, след като през сезон 2003/04 за седми път получава правото да играе в дивизията. През сезон 2008/09 постижението на билефелдци е изравнено след баража между шестнайсетия отбор от първа лига и третия отбор от втора лига, който междувременно е върнат като правило. През [[2009]] г. втородивизионният [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] побеждава в две срещи [[Енерги Котбус]] и така се класира в Първа Бундеслига. На шест отбора се отдава да се класират в Първа Бундеслига от трета дивизия само след една прекарана година във [[Втора Бундеслига]]. Това са [[Мюнхен 1860]] (сезони 1992/93 и 1993/94), [[Фортуна Дюселдорф]] (сезони 1993/94 и 1994/95), [[Арминия Билефелд]] (1994/95 и 1995/96), [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (1996/97 и 1997/98), [[Улм 1846]] (сезони 1997/98 и 1998/99) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (сезони 2006/07 и 2007/08). Куриозното е, че [[Улм 1846]] изпада веднага от Първа и [[Втора Бундеслига]] в последващите две години. През сезон 2006/07 [[Алемания Аахен]] се завръща в Първа Бундеслига и така става клубът с най-продължително отсъствие от дивизията. След изпадането през [[1970]] г., на „жълто-черните“ от [[Аахен]] отнема цели 36 години да се върнат в първенството. Пет отбора никога не са изпадали от Първа Бундеслига, след като са попадали веднъж там. Освен съоснователите на лигата от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] (46 сезона), това са и [[Байерн Мюнхен]] (44 сезона), [[Байер Леверкузен]] (30 сезона), [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] (12 сезона) и [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] (1 сезон). <!-- * Anzahl der Mannschaften: 18; 1963–65 waren es 16, 1991/92 20 (um Platz für Teilnehmer der aufgelösten DDR-Oberliga zu schaffen). * Anzahl der Absteiger: 3; 1963–74 2, 1981–91 2 feste Absteiger, der Sechzehnte der Bundesliga bestritt Relegationsspiele gegen den Dritten der 2. Bundesliga. 1991/92: 4. --> {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Отбори с най-много класирания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Класирания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1978, 1980, 1985, 1998, 2001, 2004, 2009 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1970, 1978, 1980, 1996, 1999, 2002, 2004 |- | 3 | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center"| 6 | align="center"| 1971, 1994, 1996, 2000, 2002, 2006 | |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Отбори с най-много изпадания |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Отбор | align="center"| Изпадания | align="center"| Години |- | 1 | align="center"| [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center"| 7 | align="center"| 1969, 1979, 1984, 1994, 1999, 2003, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Арминия Билефелд]] | align="center"| 7 | align="center"| 1972, 1979, 1985, 1998, 2000, 2003, 2009 |- | 2 | align="center"| [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] | align="center"| 6 | align="center"| 1982, 1992, 1995, 2000, 2006, 2008 |- style="background:lemonchiffon;" | | align="center"| [[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]] | align="center"| 6 | align="center"| 1968, 1977, 1983, 1985, 1998, 2009 |- | | align="center"| [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | 6 | align="center" | 1993, 1995, 1999, 2001, 2005, 2010 |- style="background:lemonchiffon;" |3 | align="center"| [[Юрдинген 05]] | align="center"| 5 | align="center"| 1976, 1981, 1991, 1993, 1996 |} <br clear="all" /> == Характеристика на Първа Бундеслига == === Стадиони и зрители === Стадионите в Първа Бундеслига са едни от най-модерните и най-големите в света. За високото качество на футболните арени в страната говори фактът, че пет от стадионите са с ранг от пет звезди, което означава, че те са лицензирани да приемат финал от [[Шампионската лига]] или финал за европейско първенство. Повечето стадиони са модернизирани и разширени след [[2000]] г. във връзка с провеждането на [[Мондиал 2006|Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.]] След турнира в страната продължават да се строят нови футболни съоръжения, като тези в [[Майнц]], [[Аахен]] и [[Билефелд]], способстващи съответните клубове от тези градове да останат конкурентоспособни на по-големите германски отбори. Финансирането на строителните работи често принуждава клубовете да продават правата върху името на стадиона на търговско дружество. Така много исторически игрища губят традиционните си имена, което яростно се критикува от консервативните футболни запалянковци. Най-големият стадион в Бундеслигата е [[Сигнал-Идуна-Парк]] в [[Дортмунд]], чийто максимален капацитет е 80 552 места. Следва берлинския [[Олимпийски стадион]] със 74 400, както и [[Алианц Арена]] в [[Мюнхен]]. Наредбите в [[Германия]] не задължават клубовете да ползват само седящи места, но въпреки това в последните години при новите стадиони пространстата за правостоящи зрители все повече се ограничават. По икономически съображения към големите стадиони в Германия се построяват ВИП-ложи. Цените на билетите за Първа Бундеслига са доста по-ниски от тези за английската [[Висша лига]] или за италианската [[Серия А]], но все пак те се по-високи от средните за елитните първенства на [[УЕФА]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Град ! Име ! Капацитет<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/spielorte/bundesliga-2008-2009/ Bundesliga 2008/2009 » Stadien]''</ref> ! Ø Зрители 2008/09<ref>weltfußball.de: ''[http://www.weltfussball.de/zuschauer/bundesliga-2008-2009/1/ Bundesliga 2008/2009 » Zuschauer]''</ref> |- | align="center"| 1 | align="center"|[[Дортмунд]] | align="center"|[[Сигнал-Идуна-Парк]] | align="center"| 80 552 | align="center"| 74 851 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2 | align="center" | [[Берлин]] | align="center" | [[Олимпийски стадион Берлин]] | align="center" | 74 400 | align="center" | 52 157 |- | align="center" | 3 | align="center" | [[Мюнхен]] | align="center" | [[Алианц Арена]] | align="center" | 69 901 | align="center" | 69 000 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Гелзенкирхен]] | align="center" | [[Фелтинс-Арена]] | align="center" | 61 673 | align="center" | 61 387 |- | align="center" | 5 | align="center" | [[Хамбург]] | align="center" | [[HSH Нордбанк Арена]] | align="center" | 57 000 | align="center" | 54 774 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Щутгарт]] | align="center" | [[Мерцедес-Бенц-Арена]] | align="center" | 55 896 | align="center" | 51 979 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[Франкфурт на Майн]] | align="center" | [[Комерцбанк-Арена]] | align="center" | 52 300 | align="center" | 47 065 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 8 | align="center" | [[Хановер]] | align="center" | [[АВД Арена]] | align="center" | 49 000 | align="center" | 41 860 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Мьонхенгладбах]] | align="center" | [[Борусия-Парк-Щадион]] | align="center" | 54 067 | align="center" | 47 376 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 10 | align="center" | [[Бремен]] | align="center" | [[Везерщадион]] | align="center" | 42 358 | align="center" | 40 375 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Бохум]] | align="center" | [[Ревир-Пауър-Щадион]] | align="center" | 31 328 | align="center" | 25 515 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Зинсхайм]] | align="center" | [[Райн-Некар-Арена]] | align="center" | 30 150 | align="center" | 28 076 |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн]] | align="center" | [[Райненергищадион]] | align="center" | 50 997 | align="center" | 49 316 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген-Арена]] | align="center" | 30 000 | align="center" | 27 408 |- | align="center" | 15 | align="center" | [[Карлсруе]] | align="center" | [[Вилдпаркщадион]] | align="center" | 29 477 | align="center" | 28 018 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 16 | align="center" | [[Билефелд]] | align="center" | [[Шуко-Арена]] | align="center" | 28 008 | align="center" | 23 465 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[Котбус]] | align="center" | [[Стадион на дружбата]] | align="center" | 22 746 | align="center" | 16 720 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Леверкузен]] | align="center" | [[БайАрена]] / [[Ел Те У-Арена]] | align="center" | 22 500 / 51 500 | align="center" | 26 044 |} [[Файл:Allianz Arena Pahu.jpg|мини|Алианц-Арена]] [[Файл:Suedtribuene.jpg|мини|[[Сигнал-Идуна-Парк]] по време на среща от Първа Бундеслига]] <br clear="all" /> Модерните стадиони също стимулират ръста на зрителския интерес към германския футбол. След като средната посещаемост на срещите от лигата през 80<sup>-те</sup> години е под 20 000 зрители, след този период броят на посещенията по германските стадиони прогресивно се увеличава. През сезон 2005/06 средната посещаемост вече е 38 191 зрители, което е увеличение с около 80 на сто в сравнение с деветата декада на ХХ век, и пети пореден рекорд по зрителска посещаемост в [[Германия]]. Общата посещаемост на сезон 2003/04 за първи път надхвърля 10 милиона зрители, а през същата година [[Борусия Дортмунд]] става най-гледаният домакински клуб в лигата със своите 79 647 зрители средно на мач. Така Първа Бундеслига става първенството от [[Европа]] с най-много зрители по стадионите. Ако не се вземат предвид и многото безплатни и почетни билети, които другите европейски професионални лиги от континента раздават на своите зрители, то превъзходството на бундеслигата е още по-осезаемо. Абсолютният рекорд за посещаемост на среща от Първа Бундеслига датира от [[26 септември]] [[1969]] г., когато 88 075 зрители наблюдават победата с 1:0 на [[Херта Берлин]] срещу [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Най-слабо посетеният мач от първенството е на [[15 януари]] [[1966]] г. при двубоя между [[Тасмания Берлин]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]], видян от само 827 души. === Отразяване и приходи от телевизионни права === Новините за Първа Бундеслига доминират спортните секции на ежедневните вестници в [[Германия]]. Излизащото два пъти в седмицата списание '''„Кикер“''' е едно от най-уважаваните футболни издания в страната, а най-тиражното спортно списание е '''„Шпорт Билд“'''. Двете магазинни издания по традиция предлагат на своите читатели специален брой преди старта на сезона, където представят отборите и играчите от първенството. От няколко години излиза и се утвърждава списанието за футбола като начин на живот '''„11 Приятели“''', представящо различни аспекти от футболната игра и разказващо интересни истории свързани с този спорт. Преди телевизиите да започнат да предават срещи от първенството на живо, радиото е основното средство за информиране на футболните запалянковци, които не са на стадиона. По традиция в събота следобед радиочестотата на '''А Ер Де''' предава всички срещи от кръга, а от време на време има и репортажи на живо от мястото на събитието. В миналото предаването се е радвало на интереса на около 12 милиона слушатели. Микрофоните в студиото на радиото са оствяни отворени, така че при гол на някой от стадионите веднага се е превключвало на съответния двубой. От август [[2008]] г. радио '''„90елф“''' предава всички срещи от бундеслигата на сайта си в интернет. Още от [[1961]] г. телевизия '''А Ер Де''' излъчва репортажи от срещите в [[Германия]] в рубриката си '''„Шпортшау“'''. Предаването '''„Шпортщудио“''' по телевизия '''Це Де Еф''' също се появява в ефир от [[1963]] г., по повод началото на Първа Бундеслига. Първоначално '''„Шпортшау“''' показва кадри от двубоите едва в неделя вечер. Чак през април [[1965]] г. започва изданието на предаването в събота. До [[1988]] г. то показва репортажи от 3 мача, а след тази година се представят всички срещи, заедно с анализи и коментари на гости в студиото. От 1988 г. до [[1992]] г. телевизия '''Ер Те Ел''' получава телевизионните права за срещите от Първа Бундеслига, които представя в предаването '''„Анпфиф – Фусбалшоу“'''. От 1992 до [[2001]] г. правото да показва репортажи е у '''САТ 1''' и предаването '''„Ран – САТ 1 Бундеслига“'''. '''САТ 1''' впечатлява с високите технически възможности, които демонстрира, а при предаване на срещи на живо използва до 18 различни камери от стадиона. От [[2003]] г. '''„Шпортшау“''' се завръща на сцената, като представя германското първенство за широката общественост по ефирен телевизионен канал. '''Де Ес Еф''' също получава права да излъчва репортажи. Първоначално '''А Ер Де''' показва съботните срещи, а '''Де Ес Еф''' – неделните. Мачовете в средата на седмицата, в случай, че има такива, се предават и от двете телевизии. На [[2 март]] [[1991]] г. живото предаване на срещата [[Айнтрахт Франкфурт]] – [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] открива нова епоха при телевизионното отразяване на германския шампионат. Платеният телевизионен канал '''„Премиере“''' излъчва по една среща от всеки кръг срещу заплащане. От сезон 2000/01 телевизията получава правото да излъчва всички 306 мача от един сезон на живо, като това продължава до днес, с изключение на сезон 2006/07, когато тази функция се дава на '''„Арена“'''. Телевизията днес е главната медия, която отразява германското футболно първенство, както и е един от главните източници на доходи за германските клубове. Докато от [[1965]] г. до началото на 80<sup>-те</sup> години '''А Ер Де''' и '''Це Де Еф''' са плащали 647,000 германски марки на [[ГФС]], то впоследствие в резултат на силната конкуренция на частните телевизии се стига до силно повишаване на цените на правата за излъчване. Докато те възлизат на 18 милиона германски марки през сезона 1987/88, през следващата година цената им скача на цели 40 милиона за телевизия '''Ер Те Ел'''. През [[1992]] г. '''САТ 1''' плаща рекордните 140 милиона германски марки, но това не изглежда толкова внушително на фона на 330<sup>-те</sup> милиона, заплатени от медийната група '''„Кирх“''' през [[1996]] г. До сезон 2005/06 приходите от платени и безплатни канали възлизат на 300 милиона евро на година, а след това те се увеличават още веднъж и днес достигат до 420 милиона евро на сезон. Получените средства се разпределят между отборите от Първа и [[Втора Бундеслига]] в зависимост от представянето им – максималната печалба е около 23,3 милиона евро, а минималната – 11,7 милиона евро. Допълнителни приходи идват и от чуждестранните телевизии, осигуряващи още 4 милиона за шампиона на [[Германия]] и 518,000 евро за последния в класирането. При отразяването на първенството извън Германия, Първа Бундеслига изостава от популярността на испанското, италианското и английското първенство. Бундеслигата се излъчва в 130 страни по света, включително [[Япония]], [[Хонг Конг]], [[САЩ]], [[Малайзия]], [[Китай]] и [[България]]. === Спонсори === Освен парите от телевизионни права, приходите от билети и стоки с емблемата на клуба, клубовете в Първа Бундеслига се издържат преди всичко от спонсорски договори. Идеята за реклама в германския футбол е на предприемача ''Гюнтер Маст''. Първият клуб с реклама на екипите си в [[Германия]] е [[Вормация Вормс]], която изобразява логото на компанията за строителни машини '''„Катерпилар“''' на фланелките си. През пролетния дял на сезон 1972/73 [[Айнтрахт Брауншвайг]] получава 500,000 германски марки срещу носенето на надпис '''„Йегермайстер“''' върху жълтите си екипи и реклама на алкохолния концентрат. Освен това [[ГФС]] отказва промяна на името на брауншвайгския отбор, чийто президент е искал да го преименува на '''Йегермайстер Брауншвайг'''. На [[24 март]] [[1973]] г. екипите с реклама „дебютират“ в първенството на срещата [[Айнтрахт Брауншвайг]] – [[Шалке 04]]. Футболният съюз окончателно разрешава маркетинговите новости в първенството от лятото на [[1973]] г. Следващите отбори, които рекламират върху гърдите на футболистите си са [[ХамбургерШФ|Хамбург]] с ''Кампари'', [[Айнтрахт Франкфурт]] с ''Ремингтън'', [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] с ''Брайън Скот'' и [[Фортуна Дюселдорф]] с ''Алкауф''. Днес рекламите върху екипите на отборите са част от ежедневието на Първа Бундеслига. Така [[Шалке 04]] получава 125 милиона евро за 5-годишен договор с руската газова компания ''„Газпром“''. Финансовата рентабилност на рекламата в шампионата кара големите предприемачи да рекламират в успешните и популярните отбори в страната, правейки разликата между тях и останалите клубове особено осезаема. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Отбор ! Компания (Бранш) ! Годишна сума<ref>[[Abendzeitung]]: ''Anpfiff – Bundesliga-Start Saison 2009/2010'' – Nürnberger Ausgabe – Seite 12 – Artikel: ''Bader hält nichts vom Transfer-Wahnsinn''</ref> ! Срок на договора |- | align="center" | 1 | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] | align="center" | [[Дойче Телеком]] (Телекомуникации) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | [[Фолксваген]] (Автомобилостроене) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | неограничен |- | align="center" | | align="center" | [[Шалке 04]] | align="center" | [[Газпром]] (Енергия) | align="center" | 20 милиона евро | align="center" | 2012 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4 | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] | align="center" | '''Евоник Индъстриз''' (Нови технологии) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2011 |- | align="center" | | align="center" | [[Вердер Бремен]] | align="center" | [[Ситибанк]] (Банка) | align="center" | 8 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6 | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center" | '''Флай Емирейтс''' (Транспорт) | align="center" | 7 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 7 | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | '''Ен Бе Ве''' (Енергия) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Байер Леверкузен]] | align="center" | '''ТелДаФакс Енерджи''' (Енергия и Телекомуникации) | align="center" | 6 милиона евро | align="center" | 2013 |- | align="center" | 9 | align="center" | [[Херта Берлин]] | align="center" | '''Германски железници''' (Транспорт) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center" | '''Фрапорт''' (Обслужване на летища) | align="center" | 5,5 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | 11 | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | '''Постбанк''' (Банка) | align="center" | 4,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 12 | align="center" | [[Хановер 96]] | align="center" | '''ТУИ''' (Туризъм) | align="center" | 3,5 милиона евро | align="center" | 2011 + |- | align="center" | 13 | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center" | '''Реве Груп''' (Търговски концерн) | align="center" | 3,3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 14 | align="center" | [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] | align="center" | '''Те Фау Дигитал''' (Списание с програмата за ТВ) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- | align="center" | | align="center" | [[СК Фрайбург|Фрайбург]] | align="center" | '''Дуравит''' (Обзавеждане за баня) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2010 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Майнц 05]] | align="center" | '''Ентега''' (Енергия) | align="center" | 3 милиона евро | align="center" | 2012 |- | align="center" | 17 | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | '''Арева''' (Енергия) | align="center" | 2,8 милиона евро | align="center" | 2011 |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 18 | align="center" | [[Бохум (отбор)|Бохум]] | align="center" | '''Нетто''' (Търговски концерн) | align="center" | 2,5 милиона евро | align="center" | 2011 |} <br clear="all" /> === Финансово състояние на отборите от Първа Бундеслига === След изразителното покачване на приходите на отборите от телевизионни права през 90<sup>-те</sup> години, разходите за трансфери на играчи, както и за заплати на треньори и футболисти също се повишават, като достигат двуцифрено число в милиони евро. След въвеждането на правилото „Босман“ през [[1995]] г. разходите за заплати се увеличават още повече. През [[2009]] г. [[Байерн Мюнхен]] плаща рекордната сума за трансфер в [[Германия]] от 35 милиона евро за нападателя на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] [[Марио Гомес]]. Повишените разходи неминуемо водят и до увеличаване на задълженията на клубовете. През [[1984]] г. участниците в първенството са дължали общо 27 милиона евро, а десет години по-късно тази сума нараства до 240 милиона евро. Днес задълженията на бундеслигистите се оценява на повече от половин милиард евро, като водач в листата на кредиторите е [[Борусия Дортмунд]] със 118 милиона евро. След като бюджетите на първодивизионни отбори се покачват с всяка изминала година до [[2002]] г., банкрутът на медийната група ''„Кирх“'' води до спад в приходите. Въпреки това да фалит на отбор от първенството не се стига, но разходите на почти всички клубове са ограничени. Общите бюджети на отборите от Първа Бундеслига, сезон 2008/09 се оценяват на повече от 600 милиона евро, а водач с най-голяма сума е [[Байерн Мюнхен]] с около 80 милиона. Към сезон 2004/05 сред най-богатите 20 клубове в [[Европа]] от германска страна присъстват само [[Байерн]] (189 милиона евро) и [[Шалке 04]] (97 милиона евро). Първите места заемат [[Реал Мадрид]] с 276 милиона евро, [[Манчестър Юнайтед]] с 246 милиона евро и [[Милан]] с 234 милиона. В бъдеще се очаква повишените приходи от билети и телевизионни права да помогнат на отбори като [[Борусия Дортмунд]], [[Байер Леверкузен]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]], [[Вердер Бремен]] и [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] да намерят място в първата 20-ица на европейските клубове с най-големи бюджети. В сравнението с приходите от другите водещи европейски първенства, германската Първа Бундеслига със своите 1,4 милиарда евро е на второ място след английската [[Висша лига]] (2,3 милиарда евро) и пред испанската [[Примера дивисион]] (1,33 милиарда евро), италианската [[Серия А]] (1,16 милиарда евро) и френската [[Лига 1]] (0,97 милиарда евро). === Първа Бундеслига като работодател === Професионалният футбол предлага работа не само за футболисти, треньори и футболни ръководители. През [[2007]] г. 34 103 души са заемали работна позиция, свързана пряко или косвено с футболни мероприятия от Първа или [[Втора Бундеслига]]. 8 786 души са наети пряко от клубовете, а 3 094 – от компании, свързани с отборите. Най-честите работи са за продавачи в клубни магазини или за работници по поддръжка на стадионите. Развитието на тренировъчните методи налага използването на специалисти по храненето на футболистите и фитнес-треньори. Увеличаването на услугите, предлагани от професионалните клубове, също така увеличава и работните места за пътнически агенти, стюарди по трибуните, служители в клубните музеи или маркетингови специалисти. Най-големият работодател сред германските професионални клубове към [[2007]] г. е [[Байерн Мюнхен]], който дава работа на 250 работници, а [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] и [[Енерги Котбус]] ползват услугите на едва 16 служители. Други 22 223 души изкарват прехраната си с дейности, индиректно свързани с футболната игра. Тук попадат служителите по сигурността, продавачите на бърза храна и отговорниците по чистотата, които се ползват за срещите от Първа Бундеслига. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Работа ! Брой на заетите<ref name="karkos">Sebastian Karkos: ''Job-Maschine Bundesliga.'' In: ''[[Kicker-Sportmagazin]].'' Nr. 70, 27. August 2007, S. 76f.</ref> |- style="background:lemonchiffon;" ! Професионални клубове ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 3 419 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 778 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 4 589 |- style="background:lemonchiffon;" ! Дъщерни компании на клубовете ! |- | align="center" | Брой служители на пълен работен ден | align="center" | 489 |- | align="center" | Брой служители на почасова работа | align="center" | 137 |- | align="center" | Помощен персонал | align="center" | 2 468 |- style="background:lemonchiffon;" ! Косвено свързани ! |- | align="center" | Служители по сигурността и наблюдение | align="center" | 9 430 |- | align="center" | Бърза храна | align="center" | 9 393 |- | align="center" | Почистване | align="center" | 1 393 |- | align="center" | Други | align="center" | 2 007 |- style="background:beige;" ! Общо (1. и 2. Бундеслига) ! 34 103 |} <br clear="all" /> === Чужденците в Първа Бундеслига === Първите четирима чужденстранни играчи в първенството са холандците [[Хайнц Верстег]] ([[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]) и [[Якобус Принс]] ([[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]), югославянина [[Петър Раденкович]] ([[Мюнхен 1860]]) и австриеца [[Вилхелм Хубертс]] ([[Айнтрахт Франкфурт]]). Всички те играят в първия кръг на сезон 1963/64. Съотношението между германци и чужденци през този кръг е 2,27 %, а днес често надхвърля 50 % в полза на негерманците. На [[6 април]] [[2001]] г. [[Енерги Котбус]] става първият елитен германски отбор, който започва шампионатен двубой само с чужденци. До такива ситуации се стига преди всичко поради разпадането на социалистическия лагер в началото на 90<sup>-те</sup> години и въвеждането на трансферното правило „Босман“ от [[1995]] г. Ръководството на бундеслигата първоначално се опитва да ограничи присъствието на „чужденците“ в първенството като въвежда правило за използването на двама, а по-късно на трима негерманци по време на срещите от първенството. От 2001 г. отборите могат да играят с не повече от петима футболисти извън [[Европейския съюз]]. Футболисти, които играят футбол от юношеските формации на германските отбори и са прекарали определен период в страната се считат за „местни“ кадри, въпреки че притежават паспорти на страни, които на са членки на [[ЕС]]. За сезон 2006/07 се въвежда ново правило за местните футболисти, според което отборите могат да наемат неограничен брой чужди играчи, без оглед на тяхната националност, стига да картотекират поне 12 германци, 4 от които да са от школата на съответния отбор. Броят на футболистите от школата се увеличава на 6 от сезон 2007/08 и 8 от 2008/09. През първите години на първенството рядко някой чужденец се намесва в борбата за голмайстор на бундеслигата. През сезон 1963/64 австриецът Вилхелм Хубертс завършва на четвърто място в тази надпревара, а едва през 1989/90 норвежецът [[Йорн Андерсен]] става първият негерманец, спечелил голмайсторския приз на Първа Бундеслига и поставя началото на нова тенденция в германския футбол. През сезон 2001/02 [[Марсио Аморозо]] (1. място), [[Джоване Елбер]] (3. място), [[Аилтон]] (5. място) и [[Марселиньо]] (8. място) са четиримата бразилци, които попадат в топ 8 на голмайсторското съревнование. През тази година едва 4 германци намират място в топ 10. През кампанията 2004/04 едва един германец е сред първите 10 голмайстори на първенството, а от сезон 2000/01 до 2004/05 чужденец е голмайстор на първенството. Във вечната класация на най-добрите стрелци на германското първенство на 17. място е бразилецът [[Джоване Елбер]], който е най-добре представилият се негерманец. Босненецът [[Сергей Барбарез]] е чужденецът с най-много срещи в първенството, като е играл за [[Ханза Росток]], [[Борусия Дортмунд]], [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] и [[Байер Леверкузен]]. [[Аилтон]] е първият чуждестранен футболист, избран за играч на годината в [[Германия]] (сезон 2003/04), а датчанинът [[Алан Симонсен]] от [[Борусия Мьонхенгладбах]] става първият чужденец, играещ в Първа Бундеслига, избран за носител на [[Златната топка]] ([[1977]] г.). Англичанинът [[Кевин Кигън]] от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] повтаря и потретва постижението на [[Алан Симонсен|Симонсен]] през [[1978]] и [[1979]] г. Освен чужди футболисти, в началото на шампионата има и чуждестранни треньори. Австриецът [[Макс Меркел]] триумфира с шампионската титла като треньор на [[Мюнхен 1860]] ([[1966]] г.) и [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ([[1968]] г.). През [[1969]] г. югославянинът [[Бранко Зебец]] повтаря успеха на [[Макс Меркел|Меркел]] и става първенец на [[Германия]] със своя тим [[Байерн Мюнхен]]. [[Бранко Зебец|Зебец]] печели и първенството 1978/79 начело на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]]. [[Пал Чернай]] от [[Унгария]] и [[Ернст Хапел]] от [[Австрия]] също печелят по два пъти титлата на Първа Бундеслига. Изключително успешният треньор [[Джовани Трапатони]] така и не успява да се наложи истински в първенството на [[Германия]]. Италианецът успява да стане шампион през сезон 1996/97 с [[Байерн Мюнхен]], но последният му ангажимент в страната завършва с уволнението му от [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през [[2006]] г. Във връзка с взаимната работа между [[ГФС]] и ''Швейцарския футболен съюз'', в периода [[1981]] – [[1990]] г. 33 срещи от германския шампионат са свирени от швейцарски съдии. Освен тези изключения срещите в [[Германия]] не са ръководени от чужди арбитри. == Рекорди == През десетилетията след създаването на бундеслигата, футболните зрители стават свидетели на значими, вълнуващи и любопитни рекорди. Най-успешните играчи в лигата са [[Оливер Кан]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 8 титли на [[Германия]], следвани от [[Лотар Матеус]], [[Клаус Аугенталер]] и [[Александер Циклер]] с по 7 трофея. Всички тези футболисти постигат успехите си в [[Байерн Мюнхен]]. Най-успешният треньор в първенството е [[Удо Латек]], който печели общо 8 титли – 6 с Байерн Мюнхен и 2 с [[Борусия Мьонхенгладбах]]. На второ място сред наставниците е [[Отмар Хитцфелд]] (7 титли), следван от [[Хенес Вайсвайлер]] (4 титли). При вечната класация на голмайсторите води [[Герд Мюлер]], който в 427 срещи от Първа Бундеслига отбелязва 365 гола и става голмайстор на първенството общо седем пъти. Освен това той отбелязва сам 40 гола през сезон 1971/72, което е рекордът за най-много отбелязани голове от един играч през едно първенство. Нападателят на [[Байерн]] е отличен с приза [[Златна обувка|„Златната обувка“]] за най-добът реализатор в [[Европа]] през [[1970]] (38 гола) и [[1972]] г. (40 гола). Най-успешният нападателен дует формират футболистите на [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] [[Графите]] и [[Един Джеко]], които през сезон 2008/09 отбелязват общо 54 попадения. Най-много голове в един двубой отбелязва играчът на [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] [[Дитер Мюлер]], който на [[17 август]] [[1977]] г. вкарва шест гола срещу [[Вердер Бремен]] за победата на своя отбор със 7:2. Изпълнителят на дузпи [[Ханс-Йорг Бут]] е вратарят с най-много попадения в първенството (25). Единствените вратари отбелязали голове след игрови ситуации са [[Йенс Леман]] и [[Франк Рост]]. Непрестижната класация за най-много автоголове оглавява играчът на [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] [[Манфред Калц]], поразил собствената си врата 6 пъти. Все пак той се реваншира за това и вкарва 76 попадения в „правилната“ врата. Пет футболисти в досегашната история на дивизията си вкарват по два автогола в един мач. Манфред Калц е и футболистът с най-много голове от дузпи. Той вкарва 53 и пропуска 7 наказателни удара. [[Михаел Нусхьор]] е единственият футболист вкарал 3 дузпи в един двубой от Първа Бундеслига. [[Герд Мюлер]] води непрестижната класация за най-много пропуснати дузпи – 12 от общо 63 изпълнени. Шестима играчи успяват да спечелят шампионата и като треньори. Това са [[Хелмут Бентхаус]], [[Франц Бекенбауер]], [[Юп Хайнкес]], [[Феликс Магат]], [[Томас Шааф]] и [[Матиас Замер]]. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! colspan="5" | Футболисти с най-много срещи в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/players/duit-bundesliga-matches.html Germany – All-Time Most Matches Played in Bundesliga]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за който играчът е изиграл най-много мачове.</ref> | align="center"| Срещи |- | 1. | [[Карл-Хайнц Кьорбел]] | align="center"| 1972 – 1991 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 602 |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Манфред Калц]] | align="center"| 1971 – 1991 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 581 |- | 3. | [[Оливер Кан]] | align="center"| 1987 – 2008 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 557 |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Клаус Фихтел]] | align="center"| 1965 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 552 |- | 5. | [[Мирослав Вотава]] | align="center"| 1976 – 1996 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 546 |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 535 |- | 7. | [[Айке Имел]] | align="center"| 1978 – 1995 | align="center"| [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center"| 534 |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Вили Нойбергер]] | align="center"| 1966 – 1983 | align="center"| [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center"| 520 |- | 9. | [[Михаел Ламек]] | align="center"| 1972 – 1988 | align="center"| [[ФФЛ Бохум|Бохум]] | align="center"| 518 |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Улрих Щайн]] | align="center"| 1978 – 1997 | align="center"| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | align="center"| 512 |- style="background:beige;" ! colspan="6" | <br />Футболисти с най-много голове в Първа Бундеслига<ref>rsssf.com: [http://www.rsssf.com/tablesd/duittops.html#allt All-Time Topscorers]</ref> |- style="background:beige;" | colspan="2" align="center"| Футболист | align="center"| Период | align="center"| Отбор<ref>Посочен е клубът, за когото играчът е вкарал най-много попадения.</ref> | align="center"| Голове |- | 1. | [[Герд Мюлер]] | align="center"| 1965 – 1979 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 365 (Ø 0,85) |- style="background:lemonchiffon;" | 2. | [[Роберт Левандовски]] | align="center"| 2010 – 2022 | align="center"| [[Байерн Мюнхен]] | align="center"| 271 (Ø 0,78) |- | 3. | [[Клаус Фишер]] | align="center"| 1968 – 1988 | align="center"| [[Шалке 04]] | align="center"| 268 (Ø 0,50) |- style="background:lemonchiffon;" | 4. | [[Юп Хайнкес]] | align="center"| 1965 – 1978 | align="center"| [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center"| 220 (Ø 0,60) |- | 5. | [[Манфред Бургсмюлер]] | align="center"| 1969 – 1990 | align="center"| [[Борусия Дортмунд]] | align="center"| 213 (Ø 0,48) |- style="background:lemonchiffon;" | 6. | [[Клаудио Писаро]] | align="center"| 1999 –2020 | align="center"| [[Вердер Бремен]] | align="center"| 197 (Ø 0,40) |- | 7. | [[Улф Кирстен]] | align="center"| 1990 – 2003 | align="center"| [[Байер Леверкузен]] | align="center"| 181 (Ø 0,52) |- style="background:lemonchiffon;" | 8. | [[Щефан Кунц]] | align="center"| 1983 – 1999 | align="center"| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] | align="center"| 179 (Ø 0,40) |- | 9. | [[Дитер Мюлер]] | align="center"| 1973 – 1986 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,58) |- style="background:lemonchiffon;" | 10. | [[Клаус Алофс]] | align="center"| 1975 – 1993 | align="center"| [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center"| 177 (Ø 0,42) |} [[Файл:koerbel.jpg|мини|Карл-Хайнц „Чарли“ Кьорбел]] [[Файл:BOMBERGERDMUELLER.JPG|мини|Герд Мюлер]] <br clear="all" /> В историята на първенството остава и игралият за [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] вратар [[Тимо Хилдебранд]], който не допуска гол във вратата си в периода от [[25 май]] до [[4 октомври]] [[2003]] г., което прави общо 884 игрови минути. Най-много мачове, без да допусне гол, изиграва стражът [[Оливер Кан]]. '''Други рекорди и интересни факти:''' * ''Най-много титли:'' [[Байерн Мюнхен]] (34); * ''Най-много участия:'' [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] (55)<ref>[https://trud.bg/хамбургер-изпадна-след-55-години-в-елит/ „Хамбургер“ изпадна след 55 години в елита]</ref><ref>[https://topsport.bg/germany/sluchi-se-hamburger-izpadna-ot-bundesligata.html Случи се – Хамбургер изпадна от Бундеслигата!]</ref>; * ''Най-много победи през един сезон:'' Байерн Мюнхен (29, сезони 2012/13 и 2013/14); * ''Най-малко загуби през един сезон:'' Байерн Мюнхен (1, сезони 1986/87 и 2012/13); * ''Най-продължителна победа серия:'' [[Байерн Мюнхен]] (19 срещи, от 9<sup>-и</sup> до 27<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-дълъг период без загуба:'' Байерн Мюнхен (53 срещи, от 10<sup>-и</sup> кръг на сезон 2012/13 до 28<sup>-и</sup> кръг на сезон 2013/14); * ''Най-много голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (101 гола, сезон 1971/72); * ''Най-малко допуснати голове през един сезон:'' Байерн Мюнхен (17 гола, сезон 2015/16); * ''Сезон с най-много голове:'' 1 097 гола в 306 срещи (сезон 1983/84, средно 3,58 гола на мач)<ref>[http://www.worldfootball.net/stats/bundesliga/1/ Голове в Първа Бундеслига]</ref>; * ''Сезон с най-малко голове:'' 790 гола в 306 срещи (сезон 1989/90, средно 2,58 гола на мач); * ''Най-много червени картони през един сезон:'' 98 червени картона през сезон 1994/95<ref>[http://de.statista.org/statistik/daten/studie/1604/umfrage/platzverweise-in-der-fu%DFball-bundesliga-seit-1963/ Червени картони в Първа Бундеслига]</ref> == Българите в Първа бундеслига == {| class="wikitable sortable" cellpadding="3" style="text-align: center;" |- !футболист !Период !Мачове !Голове !Отбор |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Емил Костадинов]] |1995 – 1997 | 27 | 7 | Байерн Мюнхен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Красимир Балъков]] |1995 – 2003 | 236 | 54 | Щутгарт |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Даниел Боримиров]] |1995 – 2003 | 214 | 37 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Бербатов]] |2001 – 2006 | 200 | 90 | Байер Леверкузен |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мариан Христов]] |1997 – 2006 | 146 | 32 | Кайзерслаутерн, Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Петър Хубчев]] |1994 – 2001 | 146 | 5 | Хамбургер, Айнтрахт Ф |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Йордан Лечков]] |1992 – 1996 | 121 | 14 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Петров]] |2001 – 2005 | 116 | 28 | Волфсбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Георги Донков]] |1996 – 2001 | 80 | 16 | Бохум, Кьолн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Чавдар Янков]] |2005 – 2009 | 66 | 6 | Хановер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димитър Рангелов]] |2005 – 2009, 2009 – 2010 | 60 | 16 | Енерги, Борусия Д |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Валери Домовчийски]] |2008 – 2011, 2011 – 2012 | 58 | 9 | Херта, Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Станислав Ангелов]] |2007 – 2009 | 57 | 3 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Адалберт Зафиров]] |1997 – 1998 | 12 | 0 | Арминия |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Христо Йовов]] |1997 – 1998 | 9 | 2 | Мюнхен 1860 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Павел Дочев]] |1992 – 1993 | 8 | 0 | Хамбургер |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Цанко Цветанов]] |2000 – 2001 | 6 | 1 | Енерги |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Антонио Ананиев]] |1991 – 1992 | 4 | 0 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Бончев]] |1992 | 4 | 1 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Благой Георгиев]] |2007 – 2008 | 31 | 2 | Дуисбург |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Илиян Мицански]] |2010 – 2012 | 10 | 1 | Кайзерслаутерн |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Александър Младенов]] |2002 – 2006 | 10 | 0 | Херта Б |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Стойчо Стоилов]] |1999 – 2002 | 64 | 8 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Димчо Беляков]] |1999 – 2001 | 47 | 18 | Нюрнберг |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Златко Янков]] |1995 – 1996 | 15 | 1 | Юрдинген 05 |- |style="text-align: left;"|{{flagicon|България}} [[Мартин Зафиров]] |1997 – 1998 | 1 | 0 | Хамбургер |- |} * Треньори {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="6"|Статистика |- !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- |rowspan="2" align="left"|[[Красимир Балъков]] |rowspan="2" align="left"|[[Кайзерслаутерн]] |rowspan="2" align="left"|22 март 2012 г. |rowspan="2" align="left"|17 май 2012 г. |- |align="left"|8 |align="left"|1 |align="left"|0 |align="left"|7 |align="left"|7 |align="left"|18 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.bundesliga.de/ Официален сайт] * {{икона|de}} {{икона|en}} [http://www.dfb.de/ Официален сайт на Германския футболен съюз] * {{икона|de}} [http://www.kicker.de/fussball/bundesliga/startseite/ Новини в списание „Кикер“] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=82918 Архив от данни за Първа Бундеслига] * {{икона|de}} [http://www.fussballdaten.de/bundesliga/ Всички резултати от основаването на лигата] {{Футбол в Германия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:Първа Бундеслига| ]] [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] [[Категория:Основани в Германия през 1963 година]] fpa62u5s22lc48li1nwpyums9z60te5 Любен Чаталов 0 149256 12896136 12862335 2026-05-02T13:17:40Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896136 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Любен Иванов Чаталов | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Любен Иванов Чаталов''' е български [[кино]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 24 февруари 1950 г. в София. През 1978 г. завършва [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. В биографията си има роли в 50 български филма.<ref>{{Citation |title=Кратка биография и филмография на Любен Чаталов |url=http://movie.pop.bg/biography23500.html |accessdate=2007-08-07 |archivedate=2007-09-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070930185104/http://movie.pop.bg/biography23500.html }}</ref> Дебютът му е във филма „[[Бумеранг (филм, 1979)|Бумеранг]]“ от 1979 г. Сред по-известните му филми са „[[Голямото нощно къпане]]“, „[[Адаптация (филм)|Адаптация]]“, „[[Лавина (филм)|Лавина]]“, „[[Опасен чар]]“, „[[Нощем по покривите]]“ и други. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и на Съюз на българските филмови дейци (1983). Има пано с отпечатъците му на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:Steps-LYUBO CHATALOV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Любо Чаталов.]] Един от създателите и изпълнителите в телевизионното предаване „ЛюКаРо“, излъчвано по [[Българската национална телевизия]]. Чаталов озвучава два филма на [[Дисни]] – „[[Атлантида: Изгубената империя]]“ и „[[Див живот]]“, записани в студио „[[Александра Аудио]]“. == Награди и отличия == * „Награда на [[Димитровски комунистически младежки съюз|ДКМС]]“ ([[Варна]], 1980). * „Награда за мъжка роля“ (младия Абаров) за филма „[[Малкият Содом]]“ на XVIII ФБИФ (Варна, 1984). * Голямата награда „Златна роза“ за филма „[[Те надделяха]]“ (Варна, 1986). * „Награда на публиката“ ([[Карлово]], 1989). * През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал „[[Любовта е лудост]]“, за ролята му във филма „Време за жени“.<ref>{{Citation |title=Лауреатите на „Любовта е лудост 2006“ |url=http://loveisfolly.ida.bg/awards_2006.php |accessdate=2023-09-04 |archivedate=2007-09-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070910055313/http://loveisfolly.ida.bg/awards_2006.php }}</ref> == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2021 || [[Блаженият]] || || || отец Стефан |- | 2021 || [[Като за последно]] || || || Кунчев |- | 2021 || [[Чичо Коледа]] || || || белязания Дядо Коледа |- | 2019 || [[Дамасцена: Преходът]] || || || бащата на Течо |- | 2019 || Пътуващо кино || || || |- | 2015 || [[Бартер (филм)|Бартер]] || || || лекарят |- | 2015 || [[Прошка (филм)|Прошка]] || || || бай Георги |- | 2011 – 2014 || [[Седем часа разлика]]<br>(тв сериал) || 80 || || баща на Миро и Слав |- | 2011 – 2016 || [[Под прикритие]]<br>(тв сериал) || 60 || || прокурор Богдан Гитев (2011, 2013) |- | 2009 – 2010 || [[По съвест (филм)|По съвест 4]]<br>''(„Un caso di coscienza“)''<br>[[Подозрения (филм)|Подозрения 4]] (алтернативно заглавие)<br>(тв сериал) || 6 || Италия/България || прокурорът |- | 2009 || [[Братът на охлюва]] || || || Стоян, чичото |- | 2008 || ''„Hello, Love, Goodbye“'' || || || босът |- | 2008 || [[Серенада (филм)|Серенада]] || || || дядото |- | 2006 || [[Врабците през октомври]]<br>(тв сериал) || 8 (тв версия) || || шефът на оркестъра |- | 2007 || [[Премълчана любов]]<br>''(„Un amour à taire“)''|| || Франция/България || началник гара |- | 2007 || [[Изход. Мечтата на Ада]]<br>''(„Exodus“)''|| 2 || Италия || Спинола |- | 2006 || [[Време за жени]] || || || Котето |- | 2006 || [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) || || || Любо Петров |- | 2005 – 2008 || [[Матрьошки (филм)|Матрьошки]]<br>''(„Matroesjka's“)''<br>(тв сериал) || 20 || Белгия || чичо Никола (''в XX серия – 2008'') |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || „Лъскавия“ |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || || Игнат Няголов |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || генерал от милицията |- | 2005 || [[Другият наш възможен живот]] || || || кръчмарят Насо, бивш философ |- | 2005 || [[Нито дъх...]] || || || режисьорът Борис |- | 2004 || [[Бягството на невинните]]<br>''(„La fuga degli innocenti“)''|| || Италия || контрабандист |- | 2004 || [[Изпепеляване]] || || || десетник в лагера |- | 2002 || [[Едно дете в повече]] || 7 || || бащата на Калина |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България/Италия || |- | 2002 || [[Госпожа Динозавър]] || || || чичо Ангел |- | 2002 || ''„Папа Джовани“''<br>''(„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“)''|| || Италия || служител в затвора |- | 2001 || [[Наблюдателя]] || || || наблюдателя |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]]<br>(тв сериал) || 35 || || пациент (в 1 серия: XXII) |- | 1998 || [[Двама мъже извън града]] (тв) || || || Дороси |- | 1997 || [[Мускетарят с маратонките]] (тв) || || || Иво, бащата |- | 1996 || [[Вуйчото]] || || || Михаил Генадиев/чичо Мишо/Вуйчото, художник |- | 1995 || [[Когато гръм удари (филм, 1995)|Когато гръм удари]] (тв) || || || полковник Витанов |- | 1993 || [[Ч.А.Д.О. - ООД]] || 3 || || |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]]<br>(тв сериал) || 3 || || частен детектив Даниел Мицов, бивш капитан ''(в [[Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница|Голямата ченгеджийница]]“)'' |- | 1992 || [[Кръговрат (филм)|Кръговрат]] (тв) || || || Боян Шанов Борисов, <br>''син на Стоян Шанов'' |- | 1992 || [[Спирка последна]] || || || Стойчо Стойчев |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]]<br>(тв сериал) || 8 || || Александър Пенчев-Сашо, търговецът на антики ''(в IV серия: „Мама Кети“, 1992)'' |- | 1991 || [[Кладенецът]] || || || бащата |- | 1991 || [[Тони]] || || || Фипо |- | ? || [[Рождество Христово (филм)|Рождество Христово]] || || || |- | 1991 || [[Мълчанието (филм, 1991)|Мълчанието]] || || || |- | 1991 || [[Бащата на яйцето]]<br>(тв сериал) || 4 || България/Алжир || орнитологът Тилза |- | 1990 || [[Живот на колела]]<br>(тв сериал) || 5 || || Виктор Пенев |- | 1990 || [[Градът, в който ще живеем]] || || || |- | 1990 || [[Все отлагам да те забравя]] || || || психиатърът |- | 1990 || [[Ти, който си на небето]] || || || бащата на Виктор |- | 1989 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || дякон Викентий |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1989 || [[Делото]] || || || Голака |- | 1989 || [[Меги]] || || || Слав |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || адвокатът (в V новела: ''„Сатърът“'') |- | 1989 || [[Право на избор]] || || || |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || || || Владимир Панов – Владо, синът на свидетеля |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || Арсо Арсов |- | 1987 || [[Живот до поискване]] || || || Асен |- | 1987 || [[Нощем по покривите]]<br>(тв сериал) || 2 || || режисьорът |- | 1986 || [[Три Марии и Иван]] || || || летецът |- | 1986 || [[От другата страна на слънцето]] || || || |- | 1986 || [[19 метра вятър]] || || || малкото Гоне |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || Калоян |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || [[хан Омуртаг]], канартикин и престолонаследник |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] || || || Чавдар – Чаво |- | 1985 || [[Горещи следи]]<br>(тв сериал) || 4 || || терористът Карл |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Петрона |- | 1985 || [[Не се сърди, човече (филм)|Не се сърди, човече]] || || || |- | 1985 || [[Приказка за пътя]] || || || учителят (глас) – анимация |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || || || полковник Асен Бойчинов |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || Любо Пейчев, бащата на Лин |- | 1984 || [[Малкият Содом]] || || || капитан Митя Абаров |- | 1984 || [[Опасен чар]] (тв) || || || следователя инспектор Асен Бойчинов |- | 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] (тв) || || || полковник Асен Бойчинов |- | 1984 || [[Поетът и дяволът]] || || || съветникът |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || архитект Петър Атанасов |- | 1984 || [[Издирва се...]] (тв) || || || следователя Асен Бойчинов |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || следователя Асен Бойчинов |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || Асен Бойчинов, помощникът на Пашанов |- | 1984 || [[Зелените поля|Зелените поля... (комедия)]] || || || Иван – Ванката |- | 1983 || [[Пясък (филм)|Пясък]] (тв) || || || следователя Асен Бойчинов |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || Петрона |- | 1983 || [[Прилив на нежност]] || || || редник Пейчо Тодоров Пейчев-Пейчина |- | 1983 || [[Орисия]] || || || съседа, мъжът с коня |- | 1983 || [[Мярка за неотклонение (филм)|Мярка за неотклонение]] || || || |- | 1983 || [[Къде живееш?]] || || || Асен |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || рижия, приятел на Милко |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || Батил |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]] || || || Лъчезар |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || || Андреа |- | 1982 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || Милчо, зиморничавия |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || ''(в 2 серии: IV и V)'' |- | 1980 || [[Голямото нощно къпане]] || || || Стоян |- | 1980 || [[Игра на любов]] || || || Любо |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || художникът Иван |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]<br>(тв сериал) || 3 || || Богомил |- | 1979 || [[Бумеранг (филм, 1979)|Бумеранг]] || || || Мишо (Михаил Иванов Петков) |- |} * „Имам една идея (Пясъчни дворци в страната на тъжните чудеса“ (1997) – документален == Дублаж == * „[[Атлантида: Изгубената империя]]“ – Готвачът, 2001 * „[[Див живот]]“ – Найджъл, 2006 == Източници == {{уикицитат|Любен Чаталов}} <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0153973}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/300983/ Любен Чаталов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210112/works/ Любен Чаталов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Чаталов, Любен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] ot8vigxhtk8cvbrbva3e42o24urzxue Ангел Георгиев (актьор) 0 149548 12896142 12889680 2026-05-02T13:21:13Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896142 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ангел Георгиев|Ангел Георгиев}} {{Личност|актьор}} '''Ангел Георгиев Николов – Ачо''' е български драматичен актьор. == Биография == Роден е през 1944 г. в гр. [[Враца]]. През 1968 г. завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]] и на проф. [[Гриша Островски]]. Актьорската му кариера започва в драматичния театър в Благоевград (1968 – 1970 г.). Между 1970 и 1971 г. играе в Драматичен театър – Пазарджик, а в следващите 30 години се установява в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]]. От 2002 г. е в трупата на [[Театър „София“]]. Имал е гастроли и с [[Общински театър „Възраждане“]] и драматичните театри на Търговище и Смолян. В театъра Ангел Георгиев е изпълнявал над 100 роли в пиеси на [[Ст. Л. Костов]], [[Станислав Стратиев]], [[Сава Доброплодни]], [[Стефан Цанев]], [[Едуард Олби]], [[Уилям Шекспир]] и много други. Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:ANGEL GEORGIEV - ACHO.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Ангел Георгиев - Ачо.]] Освен в [[театър]]а, има роли и в [[кино]]то: над 20 в български филми, 4 в италиански, 3 във френски и американски кино-продукции. Сред българските филми, по-известни са „[[Не си отивай!]]“ (1976), „[[Петимата от РМС]]“ (1977) и „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (1999), а през 2011 година се снима в телевизионния сериал на bTV „[[Седем часа разлика]]“. Умира през 2012 г. в София. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-09-03|цитат=}}</ref> == Награди и отличия == Георгиев е носител на множество награди за театрално изкуство: * 1969 – Национален преглед на българската драма и театър * 1970 – Преглед на младежката пиеса, Русе * 1971 – Ленински театрални дни, София * 1976 – Преглед на радиопиесата, Банско * 1989 – Национален преглед на българската драма и театър * 1998 – награда на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за най-добра мъжка роля. == Телевизионен театър == * „Големанов“ (по [[Ст. Л. Костов]], сц. и реж. [[Иван Ничев]], 1995) * „Милионерът“ (от [[Йордан Йовков]], реж. [[Младен Младенов (оператор)|Младен Младенов]]) * „Подслушан разговор“ (1981) ([[Иван Остриков]]) * „Цар и водопроводчик“ (1974) ([[Павел Вежинов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2011-2012 |[[Седем часа разлика]] (сезони 1 и 2) | | |ген. Лука Карлов |- |2006 | [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) | | |Кольо |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2005 || [[Премълчана любов]] – (''„Un amour à taire“'')|| || Франция / България || президентът на трибунала |- | 2004 || [[Филип (филм)|Филип]] (тв) || || || д-р Спасов |- | 2002 || ''Папа Йоан XXIII-Папата на мира'' – (''„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“'')|| 2 ч. || Италия || Папатакис |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || собственика (в 1 серия: XXIV) |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] || 7 || || Лющеров |- | 1997 || [[Бюро за убийства]] – (''„Mordbüro“'')|| || Франция / Белгия / Канада || метр Бехар |- | 1996 – 1997 || ''Без граници'' – (''„Hors limites“'')|| 2 || Франция / България || Василев (в 1 с.) |- | 1994 || [[Любовни сънища]] - (''Alien Hunter'')|| || САЩ / България || крупието |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] – (''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / <br>Полша / България / Куба / <br>Португалия / Югославия || (''в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995'') |- | 1986 || [[Почти вълшебно приключение]] || 2 || || клоун |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || сервитьорът (във 2-ра серия) |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || |- | 1982 || [[Среща на силите]] || || || |- | 1981 || [[Етюд за лява ръка]] (тв) || || || сервитьор в бар „Ориент“<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1980 || [[Пибипкащият нос (филм, 1980)|Пибипкащият нос]] || || || Пибипкащият нос |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || клиент |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]] || 7 || || съдебен заседател |- | 1978 || [[Коко и вълшебният тромпет]] || || || учител |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || Алеко, безмълвният секретар на Гешев (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || || || актьорът |- | 1976 || [[Един наивник на средна възраст]] || 2 || || Бенет, помощник на Томас |- | 1974 || [[Селкор]] || || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || попчето |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] || || || |- | 1967 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || Андрей Желязков, съпруг на Роза и зет на Радев ''(в III серия: „'''Самопризнание'''“ - 1974)'' |- | 1972 || [[Пикник (филм)|Пикник]] || || || |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || човекът от обекта |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bgmovies.net/actors/angel-georgiev Филмография на Ангел Георгиев – Ачо] * {{IMDb name|0345883}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/311030/ Ангел Георгиев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/224813/works/ Ангел Георгиев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Георгиев, Ангел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени на 28 декември]] [[Категория:Починали на 6 февруари]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] acblvjrtd1m8f9b46xn17psp06t1d93 12896565 12896142 2026-05-02T21:08:06Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896565 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ангел Георгиев|Ангел Георгиев}} {{Личност|актьор}} '''Ангел Георгиев Николов – Ачо''' е български драматичен актьор. == Биография == Роден е през 1944 г. в гр. [[Враца]]. През 1968 г. завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]] и на проф. [[Гриша Островски]]. Актьорската му кариера започва в драматичния театър в Благоевград (1968 – 1970 г.). Между 1970 и 1971 г. играе в Драматичен театър – Пазарджик, а в следващите 30 години се установява в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]]. От 2002 г. е в трупата на [[Театър „София“]]. Имал е гастроли и с [[Общински театър „Възраждане“]] и драматичните театри на Търговище и Смолян. В театъра Ангел Георгиев е изпълнявал над 100 роли в пиеси на [[Ст. Л. Костов]], [[Станислав Стратиев]], [[Сава Доброплодни]], [[Стефан Цанев]], [[Едуард Олби]], [[Уилям Шекспир]] и много други. Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:ANGEL GEORGIEV - ACHO.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Ангел Георгиев - Ачо.]] Освен в [[театър]]а, има роли и в [[кино]]то: над 20 в български филми, 4 в италиански, 3 във френски и американски кино-продукции. Сред българските филми, по-известни са „[[Не си отивай!]]“ (1976), „[[Петимата от РМС]]“ (1977) и „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (1999), а през 2011 година се снима в телевизионния сериал на bTV „[[Седем часа разлика]]“. Умира през 2012 г. в София. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-09-03|цитат=}}</ref> == Награди и отличия == Георгиев е носител на множество награди за театрално изкуство: * 1969 – Национален преглед на българската драма и театър * 1970 – Преглед на младежката пиеса, Русе * 1971 – Ленински театрални дни, София * 1976 – Преглед на радиопиесата, Банско * 1989 – Национален преглед на българската драма и театър * 1998 – награда на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за най-добра мъжка роля. == Телевизионен театър == * „Големанов“ (по [[Ст. Л. Костов]], сц. и реж. [[Иван Ничев]], 1995) * „Милионерът“ (от [[Йордан Йовков]], реж. [[Младен Младенов (оператор)|Младен Младенов]]) * „Подслушан разговор“ (1981) ([[Иван Остриков]]) * „Цар и водопроводчик“ (1974) ([[Павел Вежинов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2011-2012 |[[Седем часа разлика]] (сезони 1 и 2) | | |ген. Лука Карлов |- |2006 | [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) | | |Кольо |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2005 || [[Премълчана любов]] – (''„Un amour à taire“'')|| || Франция / България || президентът на трибунала |- | 2004 || [[Филип (филм)|Филип]] (тв) || || || д-р Спасов |- | 2002 || ''Папа Йоан XXIII-Папата на мира'' – (''„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“'')|| 2 ч. || Италия || Папатакис |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || собственика (в 1 серия: XXIV) |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] || 7 || || Лющеров |- | 1997 || [[Бюро за убийства]] – (''„Mordbüro“'')|| || Франция / Белгия / Канада || метр Бехар |- | 1996 – 1997 || ''Без граници'' – (''„Hors limites“'')|| 2 || Франция / България || Василев (в 1 с.) |- | 1994 || [[Любовни сънища]] - (''Alien Hunter'')|| || САЩ / България || крупието |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] – (''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / <br>Полша / България / Куба / <br>Португалия / Югославия || (''в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995'') |- | 1986 || [[Почти вълшебно приключение]] || 2 || || клоун |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || сервитьорът (във 2-ра серия) |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || |- | 1982 || [[Среща на силите]] || || || |- | 1981 || [[Етюд за лява ръка]] (тв) || || || сервитьор в бар „Ориент“<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1980 || [[Пибипкащият нос (филм, 1980)|Пибипкащият нос]] || || || Пибипкащият нос |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || клиент |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]] || 7 || || съдебен заседател |- | 1978 || [[Коко и вълшебният тромпет]] || || || учител |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || Алеко, безмълвният секретар на Гешев (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || фотографът |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || || || актьорът |- | 1976 || [[Един наивник на средна възраст]] || 2 || || Бенет, помощник на Томас |- | 1974 || [[Селкор]] || || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || попчето |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] || || || |- | 1967 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || Андрей Желязков, съпруг на Роза и зет на Радев ''(в III серия: „'''Самопризнание'''“ - 1974)'' |- | 1972 || [[Пикник (филм)|Пикник]] || || || |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || човекът от обекта |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bgmovies.net/actors/angel-georgiev Филмография на Ангел Георгиев – Ачо] * {{IMDb name|0345883}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/311030/ Ангел Георгиев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/224813/works/ Ангел Георгиев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Георгиев, Ангел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени на 28 декември]] [[Категория:Починали на 6 февруари]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] q2670hz6ke4xx4ye0s0kqliy0xa7f7e Мадрид Оупън 0 150056 12896097 12884681 2026-05-02T12:34:12Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл мъже */ 12896097 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Мадрид Оупън | име-оригинал = Madrid Open | емблема = Logo Masters Madrid.svg | големина_емблема= 150px | картинка = Arrancan las negociaciones para la permanencia del Mutua Madrid Open más allá de 2021 01.jpg | текст_картинка = | основан = 2002 г. | закрит = | град = [[Мадрид]] | държава = {{ESP}} | настилка = '''2002 – 2008 г.:'''<br>твърда, на закрито (зала)<br>'''от 2009 г.:'''<br>[[Червен корт|клей корт]], на открито | уебсайт = https://mutuamadridopen.com/en/ mutuamadridopen.com | шампион-сингъл = | шампион-двойки = | сингъл-мъже = [[Карлос Алкарас]] | сингъл-жени = Арина Сабаленка | двойки-мъже = Карен Хачанов<br>[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]] | двойки-жени = [[Виктория Азаренка]]<br>Беатрис Хадад Мая | atp_категория = [[Серии Мастърс|Мастърс 1000]] | atp_състезатели = 96 сингъл<br>48 квалификации<br>32 двойки | atp_пари = 7 705 780 [[евро|€]] (2023) | wta_категория = WTA 1000 | wta_състезатели = 96 сингъл<br>48 квалификации<br>32 двойки | wta_пари = 7 705 780 [[евро|€]] (2023) | бележки = }} '''Мадрид Оупън''' ({{lang|en|Madrid Open}}) или '''Мутуа Мадриленя Мастерс Мадрид''' (''Mutua Madrileña Masters Madrid'') е ежегоден турнир по тенис за мъже от [[Серии Мастърс|сериите Мастърс]] на [[ATP|АТП]]. == Местоположение == Провежда се в столицата на [[Испания]] [[Мадрид]] през месец май. Срещите се играят на закрити [[Червен корт|клей корт]]ове, от 2003 г. на [[Мадрид Арена]]. == История == Осмият поред турнир от сериите Мастърс има бурна история и се е провеждал в четири града в три страни: между 1990 и 1994 г. в [[Стокхолм]], [[Швеция]]; през 1995 г. в [[Есен (Германия)|Есен]], [[Германия]]; в периода 1996 – 2002 г. в [[Щутгарт]], Германия и от 2002 г. – в Мадрид. == Финали == === Сингъл мъже === {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2026 || {{Флагче|Италия}} [[Яник Синер]] || {{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] || |- | 2025 || {{Флагче|Норвегия}} '''[[Каспер Рууд]]''' || {{Флагче|Великобритания}} [[Джак Дрейпър]] || 7 – 5, 3 – 6, 6 – 4 |- | 2024 || {{Флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || {{Флагче|Канада}} [[Феликс Оже-Алиасим]] || 4 – 6, 7 – 5, 7 – 5 |- | 2023 || {{Флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]]''' || {{Флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 |- | 2022 || {{Флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]]''' || {{Флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2021 || {{Флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{Флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 7<sup>(8–10)</sup>, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{Флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]''' || {{Флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2018 || {{Флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2017 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6<sup>(10–8)</sup>, 6 – 4 |- | 2016 || {{Флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]''' || {{Флагче|Великобритания}} [[Анди Мъри]] || 6 – 2, 3 – 6, 6 – 3 |- | 2015 || {{Флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 2014 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Япония}} [[Кей Нишикори]] || 2 – 6, 6 – 4, 3 – 0 отказва се |- | 2013 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Станислас Вавринка]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 2012 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Томаш Бердих]] || 3 – 6, 7 – 5, 7 – 5 |- | 2011 || {{Флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 2010 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2009 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2008 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жил Симон]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–6)</sup> |- | 2007 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |- | 2006 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Чили}} [[Фернандо Гонсалес]] || 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 2005 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Иван Любичич]] || 3 – 6, 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–3)</sup> |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Марат Сафин]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Давид Налбандиян]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 3 |- | 2003 || {{флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]''' || {{флагче|Чили}} [[Николас Масу]] || 6 – 3, 6 – 4, 6 – 3 |- | 2002 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Иржи Новак]] || без игра поради контузия |- |colspan=5 align=center|↑ '''ATP Тур Мастърс 1000''' ↑ |} === Двойки мъже === {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#c7dcf6" | colspan="4" | '''В Мадрид:''' |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | [[2006]] || {{флагче|САЩ}} '''[[Боб Брайън]]''' <br>{{флагче|САЩ}} '''[[Майк Брайън]]''' || {{флагче|Бахамски острови}} [[Марк Ноулс]] <br>{{флагче|Канада}} [[Даниел Нестор]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | [[2005]] || {{флагче|Бахамски острови}} '''[[Марк Ноулс]]''' <br>{{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]''' || {{флагче|Индия}} [[Леандер Паеш]] <br>{{флагче|Сърбия}} [[Ненад Зимонич]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | [[2004]] || {{флагче|Бахамски острови}} '''[[Марк Ноулс]]''' <br>{{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Боб Брайън]] <br>{{флагче|САЩ}} [[Майк Брайън]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | [[2003]] || {{флагче|Индия}} '''[[Леандер Паеш]]''' <br>{{флагче|Беларус}} '''[[Макс Мирни]]''' || {{флагче|Зимбабве}} [[Уейн Блек]] <br>{{флагче|Зимбабве}} [[Кевин Улиет]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | [[2002]] || {{флагче|Бахамски острови}} '''[[Марк Ноулс]]''' <br>{{флагче|Канада}} '''[[Даниел Нестор]]''' || {{флагче|Индия}} [[Махеш Бупати]] <br>{{флагче|Беларус}} [[Макс Мирни]] || 6 – 3, 5 – 7, 6 – 0 |} === Сингъл жени === {| class="wikitable" style="font-size:90%" |- !align=center|Година !width="175"|Шампион !width="175"|Финалист !width="100"|Резултат |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2014|2014]] |{{флагче|Русия}} '''[[Мария Шарапова]]''' |{{Флагче|Румъния}} [[Симона Халеп]] | 1 – 6, 6 – 2, 6 – 3 |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2013|2013]] |{{флагче|САЩ}} '''[[Серина Уилямс]]''' |{{флагче|Русия}} [[Мария Шарапова]] | 6 – 1, 6 – 4 |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2012|2012]] |{{флагче|САЩ}} '''[[Серина Уилямс]]''' |{{флагче|Беларус}} [[Виктория Азаренка]] |6 – 1, 6 – 3 |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2011|2011]] |{{флагче|Чехия}} '''[[Петра Квитова]]''' |{{флагче|Беларус}} [[Виктория Азаренка]] |7 – 6<sup>(7–3)</sup>, 6 – 4 |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2010|2010]] |{{флагче|Франция}} '''[[Араван Резаи]]''' |{{флагче|САЩ}} [[Винъс Уилямс]] |6 – 2, 7 – 5 |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2009|2009]] |{{флагче|Русия}} '''[[Динара Сафина]]''' |{{флагче|Дания}} [[Каролине Возняцки]] |6 – 2, 6 – 4 |} === Двойки жени === {| class="wikitable" style="font-size:90%" |- !align=center|Година !width="175"|Шампион !width="175"|Финалист !width="100"|Резултат |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2012|2012]] | | | |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2011|2011]] | | | |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2010|2010]] | | | |- |[[Мутуа Мадрид Оупън 2009|2009]] | | | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://mutuamadridopen.com/en/ Мадрид Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/madrid/1536/overview Мадрид Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от сериите Мастърс}} [[Категория:Мадрид Оупън| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Испания|Мадрид Оупън]] [[Категория:Турнири от сериите Мастърс]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] m7bwazky1hdht4mjawpsvytjqbzs04x Аполо 13 0 153124 12896188 12802171 2026-05-02T14:54:52Z Dobrichev 17906 /* Авария */ премахнати линкове към компютър и налягане 12896188 wikitext text/x-wiki {{друго значение|космическия полет|филма|Аполо 13 (филм)}} {{Космически кораб Аполо |емблема = Apollo 13-insignia.png |NSSDC ID № = 1970-029А |команден модул = CM-109<br />позивна: „Одисея“ |сервизен модул = SM-109 |лунен модул = LM-7<br />позивна: „Водолей“ |ракета носител = [[Сатурн V]] (SA-508) |екипаж = 3 |старт = [[11 април]] [[1970]] г.<br /> 19 ч. 13 м. 00 с. [[UTC]]<br /> [[Космически център Джон Ф. Кенеди|Космически център Кенеди]] [[Флорида]]<br /> (LC 39A) |кацане на лунен модул = |работа на лунната повърхност = |общ престой на Луната = |лунни образци = |лунар Роувър = |кацане на Земята = [[17 април]] [[1970]] г.<br /> 18 ч. 7 м. 41 с. [[UTC]]<br />{{coord|21|63||S|165|37||W|}} |продължителност на полета = 5 д. 22 ч. 54 м. |околоземни орбити = 2 |апогей = 185,6 km |перигей = 181,5 km |орбитален период = 1 ч. 28 м. 07 с. |инклинация = 33,50° |окололунни орбити = |общо време на лунна орбита = |апоселений = |периселений = |орбитален период Луна = |инклинация Луна = |картинка = The_Actual_Apollo_13_Prime_Crew_-_GPN-2000-001167.jpg |описание = Ловел, Суайгърт, Хейз |пр_мисия = [[Аполо 12]] |сл_мисия = [[Файл: Apollo 14-insignia.png|32px]] [[Аполо 14]] }} '''Аполо 13''' е седмият пилотиран [[космически кораб]] от програмата [[Аполо]] на [[НАСА]] и трети изстрелян с цел кацане на [[Луна]]та. Това е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на [[Земя]]та, след обиколка около Луната. Емблематично за мисията в масовото съзнание остава радиосъобщението ''Houston, we’ve had a problem'' („Хюстън, имахме проблем“)<ref name="air2ground">{{cite web |url = http://www.hq.nasa.gov/alsj/a13/AS13_TEC.PDF |title = Apollo 13 Technical Air-to-Ground Voice Transcription |accessdate = 4 октомври 2007 |author = Eric Jones |authorlink = |coauthors = Test Division – Apollo Spacecraft Program Office |date= 1970 – 04 |format = PDF |publisher = NASA |pages = 160 |quote = Houston, we've had a problem. }}</ref>, с което астронавтите докладват за аварията на центъра за контрол на полетите в Хюстън. [[Файл:The Original Apollo 13 Prime Crew - GPN-2000-001166.jpg|мини|250px|Снимка на оригиналния екипаж, направена дни преди полета на Аполо 13.<br />От ляво надясно: Ловъл, Матингли, Хейз.]] == Екипаж == {| class="wikitable" |- ! style="background:#aaaaff; width:150px; text-align:left" | Пост ! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт |- | style="background:#fafafb" | Командир | style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Джеймс Ловел]]<br>''четири космически полета'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на командния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Джон Суигърт]]<br>''един космически полет'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на лунния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Фред Хейз]]<br>''един космически полет'' |} * Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия. [[Джон Суигърт]] заменя в основния екипаж [[Томас Матингли|Томас „Кен“ Матингли]] три дни преди старта на Аполо 13. == Дублиращ екипаж == {| class="wikitable" |- ! style="background:#aaaaff; width:150px; text-align:left" | Пост ! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт |- | style="background:#fafafb" | Командир | style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Джон Йънг]]<br>''три космически полета'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на командния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Джон Суигърт]]<br> |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на лунния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Чарлс Дюк]]<br> |} * Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия. == Първоначален екипаж == {| class="wikitable" |- ! style="background:#aaaaff; width:150px; text-align:left" | Пост ! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт |- | style="background:#fafafb" | Командир | style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Гордън Купър]]<br>''два космически полета'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на командния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Дон Айзъл]]<br>''един космически полет'' |- | style="background:#f3f3f3" | Пилот на лунния модул | style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Едгар Мичъл]]<br> |} * Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия. Първоначално основният екипаж на Аполо 13 изглеждал така. [[Доналд Слейтън]], Директор на астронавтското бюро на [[НАСА]] и главен мениджър на екипажите по програмата [[Аполо]] не бил доволен от това положение. Причините за това били две: на първо място номинираният за командир на полета [[Гордън Купър]], ветеран от два космически полета, не показвал нужните резултати в тренировъчните тестове, а по това време не бил и в добра физическа кондиция; на второ място, [[Дон Айзъл]], номиниран за пилот на командния модул, се представил под очакванията по време на мисията на [[Аполо 7]], а имал извънбрачна връзка, нещо, което ръководството на НАСА категорично не одобрявало. Слейтън решил да повери командването на Аполо 13 на ветерана [[Алън Шепърд]], но последният имал нужда от още подготовка след шестгодишно прекъсване на летателни дейности. В този момент дублиращият екипаж на [[Аполо 11]], командван от [[Джеймс Ловел]], бил най-добре подготвеният и получил назначение за основен екипаж на предстоящата мисия. Алън Шепърд бил назначен за командир на [[Аполо 14]]. Гордън Купър изразил несъгласие с такова решение и избухнал скандал между него и Слейтън, широко дебатиран както от печата, така и от електронните медии. В резултат на това ветеранът от мисиите на [[Мъркюри 9]] и [[Джемини 5]] бил уволнен от НАСА. Дон Айзъл също никога повече не бил включен в екипажи за космически полети и скоро след това напуснал НАСА. == Общи сведения == Аполо 13 е петият изпратен към Луната пилотиран кораб на [[НАСА]], и трети по ред с цел кацане на естествения спътник на [[Земя]]та. Съставен е от [[ракета носител|ракетата носител]] [[Сатурн V]] (AS-508), командния модул CM-109 с позивна ''Odyssey'' („[[Одисея]]“) и лунния модул LM-7 с позивни ''Aquarius'' („[[Водолей (съзвездие)|Водолей]]“). Мисията има задача да извърши меко кацане в района на планинските възвишения [[Фра Мауро]] с надеждата за по-богати [[геология|геоложки]] проучвания за разлика от предишните две мисии ([[Аполо 11]] и [[Аполо 12]]), кацнали в сравнително равнинни райони. === Предстартови проблеми === Една седмица преди старта [[Чарлс Дюк]] се разболява от шарка, прихваната от детето му. При направените медицински изследвания на двата екипажа, които тренирали заедно и били в контакт по между си, се оказва, че само [[Томас Матингли]] няма изграден имунитет срещу вируса. Лекарите били непреклонни пред молбите на екипажа да не се отстранява Матингли и се наложило дубльорът [[Джон Суигърт]], пилот на командния модул, да замени титуляра. Впоследствие Матингли, оставайки на Земята, въобще не се разболял. == Полет == Корабът е изстрелян по план в 19 часа 13 минути 00 секунди [[UTC]] на [[11 април]] [[1970]] г. от стартова площадка 39 А (LC 39 A) на [[Космически център Джон Ф. Кенеди|Кейп Кенеди]]. Двигателите на първа и втора степен на ракетата [[Сатурн V]] работят стабилно и Аполо 13 е изведен на околоземна орбита с [[апогей]] от 185,5 km и [[перигей]] от 181,5 km. След кратък престой на т. нар околоземна паркинг-орбита, двигателят на трета степен е запален и корабът поема към своята цел – Луната. Осъществява се маневра за разделяне и скачване на командния с лунния модули (транспозиция). Около 30 ч. 40 м. 50 с. след старта е извършена маневра за излизане от [[балистична]]та [[траектория]], по която са летели предишните мисии на [[Аполо]]. По план Аполо 13 трябва да влезе в [[орбита]] около Луната със скорост и траектория, позволяваща след включване на главния двигател на командния модул, кацане в предварително определения район на Фра Мауро. Ако заплануваната маневра около Луната не се осъществи по план, то корабът може да се озове в траектория от 65 000 km встрани при завръщането си към Земята. На [[13 април]] в 13 ч. 24 м. UTC е проведено последното излъчено в ефир телевизионно предаване от борда, продължило 27 минути. След приключването му с пожелания за „спокойна вечер и лека нощ“, екипажът продължава изпълнението на рутинните операции на кораба. В 14 ч. 07 м. 37 с. UTC на 13 април Джон Суайгърт включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. === Авария === [[Файл:Apollo13 tank.jpg|мини|Сервизният модул с разположението на кислородните резервоари]] Шестнадесет секунди по-късно, или 55 ч. 54 м. 53 с. след старта, [[кислород]]ен резервоар номер 2 експлодира. В този момент Аполо 13 се намира на близо 320 000 km от [[Земя]]та. {{звук|Apollo13problem.ogg|''Houston, we’ve had a problem''}} („Хюстън, имахме проблем“) докладва Суайгърт. Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба, кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер 1 налягането бързо спада. Резервоар номер 2 се намира в 4-ти отсек на сервизния модул и астронавтите не могат да видят през люковете на кораба какви са пораженията. Това, което обаче вижда Ловел, е отчайващо – около кораба се образува [[облак]] от изтичащ замръзнал [[газ]] – остатъка от 150 [[килограм]]овия охладен под [[критична температура|критичната температура]] при налягане от 65 [[Атмосфера (единица)|атмосфери]] кислород на резервоар номер 1. Първоначалният вариант за удар с [[метеорно тяло]] не се потвърждава, защото налягането в кораба се запазва и не е установено изтичане на въздух от обитаемите части. Появяват се обаче аномалии в курса и вибрации по корпуса на кораба. Впоследствие се оказва, че се дължат на изтичащия в откритото пространство кислород от резервоар номер 1. По необясними причини връзката със Земята се прехвърля от главната антена на четирите спомагателни антени. Има съществена разлика в показанията на компютрите и датчиците на кораба с тези в [[Контролен център на полетите|Контролния център]] в [[Хюстън]]. Последователно излизат от строя електрозахранването, кислородните запаси и горивните камери на сервизния модул. Налягането в първи резервоар бързо спада и с това шансовете за работата на животоподдържащите системи в командния модул се клонят към нула. Налага се, с цел пестене на електроенергия, необходима за операциите при приземяване, да се изключат всички бордови системи, включително и главния компютър на командния модул. След около два часа и половина, или 57 ч. 37 м. 00 с. след старта, тричленният екипаж напуска „Одисея“ и заема места в двуместния „Водолей“. === Обратен път към Земята === Поради невъзможността за продължаване на мисията по предварително запланувания план, екипът в контролния център на полета взима решение за прекратяването ѝ и завръщане на Земята. Използването на основния двигател на сервизния модул е много рисковано, поради критичното състояние на „Одисея“ и изчерпването на оставащата в акумулаторите енергия и се налага всичките маневри да се извършат с двигателите на лунния модул. ==== Влизане в балистична траектория ==== 61 ч. 29 м. 43 с. след старта малките двигатели за ориентация на „Водолей“ са запалени. Първата маневра е поставяне на кораба в необходимата позиция спрямо [[Луната]], понеже визуалното ориентиране по звездите е невъзможно заради ледените парчета [[кристал]]изирал облак, заобикалящ Аполо 13. Всички [[координата|координати]] са предоставени от [[Контролен център на полетите|Контролния център]] в Хюстън и са вкарани в бордовия компютър на лунния модул от Хейз. След 7,5 s е включен главният двигател, който работи на 40% [[мощност]] в продължение на 25 s. Корабът получава ускорение от 4,8 [[m/s]] и навлиза в балистична траектория с [[периселений]] от 254,3 km, която го отвежда на курс към Земята. Операцията е изпълнена с голяма точност, като се има предвид, че подобна маневра не е била предвидена и тренирана в предварителната програма при обучението. Вариантът „спасителна лодка“, при който лунният модул играе ролята на резервен кораб, е предвиден в инструкциите на НАСА, но никога преди това не е предвидено изпълнението му със стикован сервизен и команден модул. Работата на относително малкия двигател на „Водолей“ не била разчетена за значително по-голямата [[маса]] на Аполо с изместен навътре [[център на тежестта]] на кораба. 73 ч. 32 м. след старта е проведена навигационна процедура по ориентация. Главен и единствен видим ориентир е [[Слънцето]]. Операцията е изпълнена успешно и потвърждава точността на траекторията със съвсем незначително отклонение. С приближаването към Луната се появяват смущения в радиовръзката със Земята. Оказва се, че третата степен на ракетата носител, летейки към Луната, работи на една и съща [[честота]] с лунния модул и създава смущения в ефира. Същевременно ръководството на [[НАСА]] приема варианта за най-бавното и безопасното завръщане на Земята от предложените три проекта, разработени в кризисния щаб от специалистите в командния център. Той предвижда цялостната конфигурация на Аполо 13 да достигне до родната планета. ==== Периселен и ПС+2 ==== [[Джеймс Ловел]], [[Джон Суигърт]] и [[Фред Хейз]] са тримата астронавти, отдалечили се на най-голямо разстояние от Земята. 77 ч. 32 м. 09 с. след началото на мисията, те преминават за около 25 минути през обратната страна на Луната на височина от 254,3 km или на 400 171 km от Земята. По време на [[радиосянка]]та астронавтите правят много снимки на каменистия сателит и подготвят кораба за маневрата за увеличаване на скоростта, условно наречена „Периселений плюс две“ (ПС+2). С нея се цели увеличаване скоростта на Аполо и промяна на мястото на приводняване. По направените изчисления без тази промяна в курса корабът би се приводнил в района на остров [[Мадагаскар]] в [[Индийски океан|Индийския океан]], където няма разположени плавателни съдове на [[САЩ]]. На [[15 април]] в 2 ч. 40 м. 31 с. [[UTC]] или 79 ч. 27 м. 39 с. след старта отново е включен главният двигател на „Водолей“. Първите 23 секунди двигателят работи на 40% от мощността си, а следващите 4 минути на 100%. Маневрата е успешна и по предварителните разчети корабът би трябвало да се приводни в южната част на [[Тихия океан]], където го очакват Военноморските сили на Шести флот. Преди да бъде дадено разрешение на астронавтите за почивка, е извършена процедура по завъртане на кораба в състояние на „пасивен топлинен контрол“, при която корабът се върти бавно около своята надлъжна ос, излагайки на слънце всяка една от страните си. Това се налага от голямата разлика в температурите на огряната от Слънцето и тази в сянката повърхности. След приключването на ПС+2 екипажът отново изключва повечето системи на кораба с цел пестене на електроенергия. ==== Проблем с животоподдържащата система ==== [[Файл:Apollo 13 LM with Mailbox.jpg|мини|Приспособените филтри от „Одисея“ на борда на „Водолей“]] Работата на пречистващата система на въздуха във „Водолей“ е разчетена за периода от време, в който двама от астронавтите ще прекарат на лунната повърхност. При настъпилата ситуация филтрите от [[литиев хидроксид]] много по-бързо се насищат от присъствието на трима души в малката кабина. Нивото на [[въглероден диоксид]] бързо се покачва и стига критични стойности. На разположение има само един резервен филтър, който би пречиствал въздуха от въглеродния диоксид до към 85-ия час на полета. Годните филтри от „Одисея“ не могат да се използват, поради разлика във формите на гнездата в командния и лунния модул. Екип от инженери на НАСА разработва подръчно направено приспособление от найлонов плик, картон, взет от вече непотребния наръчник от процедури при излитане от Луната, маркучи и изолирбанд. Проектът е издиктуван на астронавтите по радиото и те се захващат с изпълнението му. След един час работа пакетът с два квадратни филтъра е прикрепен към системата на кръглите филтри за пречистване на въздуха и проблемът е отстранен. Нивото на въглероден диоксид в кабината започва бързо да спада и достига границите на нормата. ==== Трето запалване на двигателите ==== След направената корекция на траекторията '''ПС+2''', Аполо 13 би трябвало да навлезе в земната атмосфера под най-благоприятния [[ъгъл]] от 6,5 [[Градус (ъгъл)|°градуса]]. Осемнадесет часа по-късно параметрите сочат, че корабът лети с курс от 6,3 градуса. Налага се нова корекция за прецизиране на ъгъла. Междувременно, след 97 ч. 10 м. 05 с. от старта, на „Водолей“ се усеща лек трус и изтичане на газ в пространството от акумулаторното отделение. Проблемът се дължи на конструкцията на самите [[акумулатор]]и, която предвижда получените отпадни газове при работа – [[кислород]] и [[водород]], да се отделят в малка камера под капака на акумулатора. При протичане на искра вътре в батерията се стига до малка експлозия. За щастие повредите в акумулатор номер две са незначителни, а самата система е конструирана така, че напрежението от останалите три акумулатора възстановява пострадалия номер 2. На [[16 април]] в 04 ч. 31 м. UTC отново е запален главният двигател на лунния модул, който работи в продължение на 14 секунди при 10% мощност. Цялата операция по ориентиране и коригиране на курса е извършена ръчно, без да се включва апаратурата на кораба. По данни от Земята курсът е променен и траекторията на влизане в атмосферата е в нормалните 6,5°. На борда на „Одисея“, използван от астронавтите за място за почивка, температурата на въздуха е около 5 [[Градус Целзий|°C]]. Фред Хейз усеща първите симптоми на настинка още на 15 април, а впоследствие го втриса. Астронавтите не разполагат с никакви завивки или допълнителни дрехи, за да се предпазят от студа. Налага се командирът на мисията Джеймс Ловел да вземе в прегръдките си тресящият се от високата температура Хейз, за да го стопли. Хейз се оправя от настинката чак след като е настанен в лазарета на очакващия ги самолетоносач „[[Иво Джима (CV-46)|Иво Джима]]“. Три часа и половина след последната маневра на „Водолей“ експлодира [[предпазен вентил|предпазният клапан]] на резервоара с гориво. Системата за подаване на горивото към двигателя на лунния модул е конструирана за еднократно запалване при кацането на Луната. За изтласкване на взривоопасното горивото към горивната камера се използва течен [[хелий]]. Той не влиза в реакция с горивото, но е с най-ниска [[точка на кипене]] и при повишаване на температурата се изпарява. За да не последва експлозия, е поставен предпазен клапан в тръбите, които излизат от резервоара. След третото запалване на двигателя налягането в резервоара достига 130 [[атмосфера (единица)|атмосфери]], клапанът избива, хелият отлита в безвъздушното пространство, а „Водолей“ остава без гориво за главния двигател. === Кацане на Земята === [[Файл:Apollo 13 Service Module - AS13-59-8500.jpg|мини|Щетите от експлозията на обслужващия модул ясно се виждат на тази снимка, заснета след откачането му от командния модул.]] По времето на целия полет от Луната до Земята инженерите в [[Контролен център на полетите|Контролния център]] в Хюстън не могат да установят причините за аномалиите в курса на Аполо 13. 32 часа след последната маневра се налага нова корекция на полета. Траекторията е изместена до ъгъл от 6,15 градуса и маневрата за връщане в курса е задължителна. Решено е тя да се извърши с помощните двигатели за коригирането на траекторията. Пет часа и петнадесет минути преди планираното приводняване или 137 ч. 39 м. 52 с. след старта маневрата е осъществена на по-малко от 60 000 km от Земята. Петнадесет минути по-късно Суайгърт се прехвърля в „Одисея“, а Ловел и Хейз са на своите места във „Водолей“. В 138 ч. 01 м. 48 с. е даден лек тласък с двигателите на лунния модул и сервизният модул бива откачен. През илюминаторите на кораба астронавтите наблюдават и заснемат преминаването на чудовищно обезобразения от експлозията SM 109. На мястото на панел номер четири зее огромна яма с остатъци от изолации, кабели и разкъсани ламарини. Кислороден резервоар 2 въобще липсва, изтръгната е цялата плоскост от основата до двигателя. Засегнато е и главното сопло, липсват два от четирите маневрени двигателя. През следващите няколко часа е възстановено електрическото захранване на командния модул. Всички системи функционират в норма и корабът е готов за следващите планирани операции. На разстояние 25 000 km от Земята и по-малко от два часа преди планираното навлизане в плътните слоеве на атмосферата астронавтите се разделят с „Водолей“. На 141-вия час и 30-ата минута от старта астронавтите заемат места в спускаемата капсула и Суайгърт отделя „Водолей“ от „Одисея“. Следва маневра по равняване на кораба по Луната и навлизане в земната атмосфера. В 18 ч. 07 м. 41 с. [[UTC]] на 17 април или 142 ч. 54 м. 41 с. от началото на мисията Аполо 13 се приводнява в южния Пасифик. Точката на приводняване е {{coord|21|63||S|165|37||W|}} на около 4,5 km от очакващия ги самолетоносач „Иво Джима“. Тримата астронавти са качени на борда на кораба с помощта на хеликоптер, където са посрещнати от възгласите на моряците от кораба. Веднага е им е направен медицински преглед и Фред Хейз е настанен в лазарета. На следващия ден астронавтите са транспортирани до [[Хавай]], където са посрещнати от семействата си и президента на САЩ [[Ричард Никсън]]. == Разследване на аварията == [[Файл:Apollo13 tank2.jpg|мини|Кислороден резервоар номер две]] На [[17 април]] [[1970]] г., няколко часа след успешното завръщане на астронавтите на Земята, директорът на [[НАСА]] [[Томас Пейн (НАСА)|Томас Пейн]] сформира комисия за разследване на инцидента. Комисията е съставена от четиринадесет члена – инженери, администратори и астронавти от НАСА с председател Едгар Кортрайт (Edgar M. Cortright), директор на [[Изследователски център (Хемптън)|Изследователския център]] на НАСА във [[Вирджиния]], както и един независим наблюдател. В хода на работата ѝ е установено, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари е допусната техническа грешка. Цялата [[Електрически ток|електрическа]] система по проект е съвместима с тази на Аполо и работи при напрежение от 28 V. Впоследствие се налага преработването ѝ на 65 V за уеднаквяване с тази на захранването на стартовата площадка в [[Кейп Канаверал]], но е направен пропуск и терморелетата остават на 28 V. По нататъшното разследване установява, че резервоар номер две първоначално е поставен в модул, който трябва да излети с Аполо 10. След решението за модифициране, при свалянето от металната рамка на модула, резервоарът се закача и цялата конструкция, повдигната от кран на височина не по-голяма от пет сантиметра, пада на земята. При направения преглед не са установени никакви повреди. След направената реконструкция, резервоарът е монтиран на Аполо 13. По време на пълната предстартова проверка, проведена 15 дни преди старта, се появява малка аномалия при източването на кислороден резервоар номер 2. Инженерите решават, че отходните тръби са се разместили от удара при свалянето от Аполо 10 и това пречи за пълното му изпразване. Екипът взима решение да се включат нагревателите на резервоара, за да може течният кислород да се загрее и изпари. При достигане на температура от 26 [[Градус Целзий|°C]] терморелетата се задействат и вместо да изключат нагревателите, залепват от подаденото им по-високо [[Електрическо напрежение|напрежение]] от 65 V и престават да функционират. Процедурата по източване продължава цяла нощ и температурата в резервоара достига до 540&nbsp;°C. Тя обаче не е констатирана от наблюдаващия екип, понеже [[термометър|термометрите]] на резервоара са разграфени и пригодени да отчитат температура до плюс 26&nbsp;°C. Под продължителното въздействието на високата температура, тефлоновото покритие на кабелите вътре в резервоара се стапя и кабелите се оголват. При следващото включване за подгряване по времето на полета между оголените кабели прескача искра, от която се запалва [[тефлон]]овата изолация на резервоара. В резултат на горенето налягането в резервоара бързо се покачва над допустимото и избива капака му изпълвайки горивния отсек (Сектор 4) с газообразни кислород и продукти на горенето. Налягането им избива болтовете на външния панел на корпуса. При проведените следствени експерименти в [[Космически център Джонсън]] в [[Хюстън]] предположенията на комисията се потвърждават напълно. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Космически кораб Аполо]] == Външни препратки == {{commons|Apollo 13}} * {{икона|en}} [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/SP-4009/v4p3g.htm#70apr/ Man Circles the Moon, the Eagle Lands, and Manned Lunar Exploration] * {{икона|en}} [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/Timeline/apollo13chron.html Detailed Chronology of Events Surrounding the Apollo 13 Accident] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070419075333/http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/Timeline/apollo13chron.html |date=2007-04-19 }} * {{икона|en}} [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/lunar/ap13acc.html The Apollo 13 Accident] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20250812132800/https://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/lunar/ap13acc.html |date=2025-08-12 }} {{Програма Аполо}} [[Категория:Аполо]] [[Категория:Космически полети]] a3dw5twgj9kq7y7vwc4y8dfl6adgcx1 Кристофър Даниълс 0 157469 12896934 12767172 2026-05-03T10:10:55Z Sim18Sav 394551 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:2|1|0 */ 12896934 wikitext text/x-wiki {{Кечист | име = Кристофър Даниелс | имена = '''Кристофър Даниълс'''<br>Човекът Къри<br>Крис Даниълс<br>Конквистадор Дос<br>Падналия Ангел | снимка = Christopher Daniels 2011.jpg | височина = 180 см | тегло = 95 кг | роден_място = [[Фейтсвил]], [[Северна Каролина]], [[САЩ]] | починал_място = | местожителство = | треньор = Сам ДеСеро<br>Майк Антъни<br>Кевин Куин | дебют = април 1993 г. | напуснал =18 януари 2025 г. |роден_име=Кристофър Даниъл Ковел}} '''Кристофър Даниълс „Падналия ангел“''' ({{lang|en|'Fallen Angel' Christopher Daniels}}) е сценичният псевдоним на американския [[професионален борец]] '''Даниъл Кристофър Коувъл''' (''Daniel Christopher Covell''). Бори се и под името '''Човекът Къри''' – маскирана личност, чийто образ приема в [[Япония]], а вече и в Total Nonstop Action Wrestling (TNA), където се бие. == Кариера == Преди да премине изцяло в TNA, често се бори в WWF (сега [[WWE]]) под името '''Дос''', заедно с Аарон Агилера, с когото форимирал отбора „Лос Конквистадорес“. На 23 януари 2001 се появява на ринга на WCW в Нитро в мач срещу Майкъл Модест, когато били прекъснати от Скот Стайнър. На Ковел е дадена титлата Краля на Индитата заради работата си в независимите промоции по целия свят; включително Ring Of Honor и Frontier Wrestling Alliance. През 2001, по време на мача си срещу Модест в WCW Nitro, Даниелс опитва салто с отскок, но левият му крак минава над въжетата, а другият му крак улучва, но липсата на набрана скорост го оставя без инерция да направи пълно превъртане, напълно проваляйки движението, както и едва не счупвайки врата му. След мача, на Даниелс и Модест им били предложени договори за 90 дни, но промените зад кулистите означавали, че никой от тях няма да се бори в WCW. Той продължава в независимите компании и в Япония. === Ring Of Honor === Кристофър Даниелс е известен като един от „Бащите-откриватели“ на Ring Of Honor. Той се бори в главния мач на първото шоу, ''The Era of Honor Begins'', в троен мач срещу Low-Ki и „Американския дракон“ Браян Даниелсън. Даниелс губи мача, но отказва да стисне ръцете на опонентите си, нарушавайки Кода на Честта, който гласи, че всички борци трябва да си стиснат ръцете преди и след мач. След решението му да не стисне ръцете им, Даниелс взима микрофона и предизивква Low-Ki и Американския Дракон на Round Robin мач, който се състои на второто шоу на ROH – ''Round Robin Challenge''. Даниелс печели първия мач, побеждавайки Американски Дракон. Този път, тъй като печели, настоява Даниелсън да стисне ръката му. В следващия мач на сериите, Даниелс се изправя срещу Low-Ki. Даниелс се предава под натиска на Драконовия захват, но, както на първото шоу, отказва да стисне ръката на победителя и заявява, че е можел да надвие Low-Ki, ако не се бе борил същата вечер. Също така заявява, че няма да стъпи в един ринг с Low-Ki, освен ако титлата на ROH не е заложена в мача. Даниелс показва ясно, че се опитва да потроши Ring Of Honor като не следва кода му. За да си помогне в това начинание, той създава групата „Пророчеството“ (''The Prophecy''). На третото шоу на ROH, ''A Night of Appreciation'', посветено на [[Еди Гереро]], Даниелс се изправя срещу Донован Морган. Мнозина смятали, че Морган ще набие малко уважение в Даниелс, но вместо това те показват взаимно уважение един към друг и Морган се съгласява да се присъедини към „Пророчеството“. Шоуто завършва със задкулистна свада между „Пророчеството“ и няколко борци на ROH. На следващото шоу, ''Road to the Title'', се състои поредица от мачове, които определят кой да се бие за да стане първия ROH шампион. Даниелс печели правото да се бие на следващото шоу, ''Crowning a Champion'', в 60-минутен мач на железните мъже срещу Spanky ([[Брайън Кендрик|Браян Кендрик]]), Дъг Уилямс и Low-Ki. Получава се брутален мач, в сграда, където температурата била опасно висока. По време на мача Даниелс успява да тушира Low-Ki, но по правилата на мача, Low-Ki все пак успява да спечели титлата поради най-много победи. Това не се отразява добре на Даниелс, тъй като все пак тушира именно Low-Ki. Два месеца по-късно, на шоуто ''Unscripted'', Low-Ki трябва да защитава титлата си срещу Екзейвиър. По време на мача, Кристофър Даниелс, който същата вечер участва в турнира за коронясването на първите отборни шампиони на ROH заедно с партньора си, Донован Морган, се намесва в мача. По правилата на ROH, Даниелс не може да докосне Low-Ki, но му привлича вниманието, позволявайки на Екзейвиър да атакува Low-Ki със стол. Low-Ki бива лошо пребит, но въпреки това успява да се върне на ринга… само за да бъде туширан от Екзейвиър. Скоро се разбира, че Екзейвиър е най-новият член на „Пророчеството“. По-късно същата вечер с Даниелс печелят Отборните титли, което означавало, че „Пророчеството“ притежава всички титли в ROH. На следващото шоу, най-голямото дотогава, ''Glory By Honor'', Даниелс не позволява нито една от титлите да бъде защитавана. Вместо това се изправя срещу Дъг Уилямс, а Екзейвиър се изправя срещу Джей Бриско, който бива предложен от брат си, Марк. „Пророчеството“ има планове и за Low-Ki същата нощ, наемайки Самоа Джо, който дебютира в ROH същата вечер, за да се бие срещу Low-Ki в първия бой без чест (Fight Without Honor). Low-Ki печели мача и стиска ръката на Джо, което не е съгласувано с плановете на „Пророчеството“. Даниелс подсилва групата си с нови членове, като Дан Маф и BJ Уитмър, когато другите членове, Екзейвиър и Донован Морган, напускат. Новото „Пророчество“ започва горчива вражда срещу „Светците на Втория град“ (''Second City Saints''), [[Си Ем Пънк]], Колт Кабана и Ейс Стийл, които имали намерението да сложат край на кариерата на Даниелс в ROH. В мача им срещу „Светците“, Даниелс получава Pepsi Plunge (хватка тип педигри от третото въже) през маса от Си Ем Пънк. Даниелс се отдръпва от ROH след това и се концентрира върху кариерата си в TNA, където вижда доста успехи. На ''Death Before Dishonor III'', Кристофър Даниелс се завръща в ROH, предизвиквайки СМ Пънк в мач за новопридобитата ROH титла, която Си Ем Пънк възнамерявал да отнесе със себе си в WWE. Но Пънк отхвърля предизвикателството. На следващото шоу, ''Sign of Dishonor'', Даниелс побеждава партньора на Си Ем Пънк, Колт Кабана, въпреки намесата на Пънк, който опитва да удари Даниелс с метална верига (вместо това удря Кабана зад гърба на Даниелс). На ''Fate of an Angel'', Даниелс губи от дебютиращия [[Мат Харди]], благодарение на Пънк. Въпреки загубата, Даниелс получава мач за титлата на ''The Homecoming''. Даниелс и Пънк се борят напред-назад, приключвайки мача наравно, след като изтича времевото ограничение за един час, точно когато Даниелс прилага Ангелските криле. На ''Redemption'', следващото шоу на ROH, се състои четворен мач с елиминации между Кристофър Даниелс, Джеймс Гибсън, Самоа Джо и Си Ем Пънк за ROH титлата. По време на мача, Даниелс е покрит от Джо. Той поставя крак върху въжетата, но Пънк го изритва преди съдията да го види и Даниелс бива елиминиран. Даниелс се опитва да си отмъсти, но в крайна сметка случайно елиминира Джо. След това Даниелс става постоянен член на ростера на ROH, състезавайки се срещу подобни на Самоа Джо, Джими Йенг, Хомисайд и Колт Кабана. Той прави и няколко появи като Curry Man. През 2006 г., Даниелс губи мач от Мат Сайдел, но след мача двамата се съюзяват в отбор. На 25 ноември 2006 г., Даниелс и Сайдел излизат срещу отборните шампиони на ROH по това време, Кралете на кеча ([[Крис Хироу|Крис Хиро]] и Клаудио Кастагноли). Те ги побеждават и им отнемат титлите след комбинация от Най-доброто салто (Даниелс) и Падаща звезда (Сайдел). След успешни защити срещу СИМА и Шинго, [[Остин Ейрис]] и Родерик Стронг и Джак Еванс и Шинго, те губят титлите от братята Бриско на 24 февруари 2007 г. На 28 април 2007, на шоуто ''Good Times, Great Memories'', Даниелс се изправя срещу Ерик Стивънс и мачът им завършва без победител след изтичането на 15-минутния лимит на мача им. След мача, Даниелс представя грандиозно heel промо, обвинявайки ROH за неуспехите си и за предубежденията си спрямо кечиси, борещи се и за TNA и напусна компанията, преминавайки вече напълно към TNA. === Total Nonstop Action Wrestling === Даниелс се присъединява към TNA малко след като компанията бива създадена през 2002. През декември 2002 той формира отбор с Low-Ki и Еликс Скипър, наречен Triple X. „ХХХ“ се състезава в отборната дивизия, печелейки Световните отборни титли на NWA (NWA World Tag Team Titles). Също така се присъединява и към фракцията на Винс Русо – Sports Entertainment Xtreme. Отборът им се разделя през юни 2003, след като Low-Ki започва да се бори предимно в Япония, а останалите двама членове губят мач в стоменена клетка срещу America’s Most Wanted (Крис Харис и Джеймс Сторм). След разпадането на ХХХ, Даниелс се състезава в Х Дивизията, докато не възражда отново ХХХ, съюзявайки се отново със стария си съотборник Скипър през юли 2004. Двамата влизат в Отбор САЩ, заедно с [[Джери Лин]] и [[Крис Сейбин]], състезавайки се за Световната Х Купа срещу отборите на Мексико, Канада и Япония. Отбор САЩ печели състезанието, ставайки първия Световен Х шампион. След това, Даниелс и Скипър започват вражда срещу America’s Most Wanted и на 5 декември на ''Turning Point 2004'', двата отбора влизат в шестоъгълна клетка с условието, че загубилият отбор трябва да се раздели и членовете му никога повече да не се състезават заедно. ХХХ губи от AMW и отборът им се разпада. ==== Крис Даниелс срещу Ей Джей Стайлс ==== През 2005 г., Даниелс влиза в дълготрайна вражда срещу [[Ей Джей Стайлс|AJ Стайлс]] за Х титлата (TNA X Division Championship). На ''Destination X 2005'' двамата влизат в Ultimate X Challenge заедно с [[Рон Килингс]] и Еликс Скипър за Х титлата. Накрая остават само Стайлс и Даниелс и Стайлс сваля титлата от кръстосаните кабели, но съдоята е в безсъзнание и не го вижда. Даниелс прилага Ангелски криле на Стайлс и взима титлата, когато реферът се съвзема. Даниелс става играчът, държал Х титлата най-дълго време, след като я държи над 150 дни и защитавайки я срещу противници като AJ Стайлс, Пити Уилямс, Еликс Скипър, Мат Бентли и Крис Сейбин. По-късно, на 11 септември по време на шоуто ''Unbreakable'', Стайлс печели обратно титлата в троен мач с Даниелс и Самоа Джо. Даниелс губи отново от Стайлс в 30-минутен мач на железните мъже на ''Bound For Glory'' на 23 октомври. Даниелс бива жестоко нападнат от [[Самоа Джо]] след Елиминационен Х мач на ''Genesis'' на 13 ноември, когато двамата били партньори. Той получава сътресение от трета степен от атаката. На ''Turning Point 2005'', когато Джо се опитва да нарани по подобен начин и Стайлс след като е спечелил Х титлата от него, Даниелс се завръща и напада Джо, позволявайки на членове на медицинския екип на TNA да поемат Стайлс. През следващите няколко седмици Стайлс и Даниелс се съюзяват. На ''Final Resolution'' Даниелс бива победен от Самоа Джо в мач за Х титлата. След като Даниелс понася огромно количество бой от Джо, Стайлс се намесва и хвърля бялата кърпа, за да предпази Даниелс. На следващата седмица Даниелс се обръща срещу Стайлс, заявявайки, че го е направил, за да стане претендент за Х титлата. Същата вечер той коства мача на Стайлс срещу Шанън Мур, хвърляйки бялата кърпа, както Стайлс бе сторил в неговия мач. На ''Against All Odds'' Самоа Джо запазва титлата си в троен мач срещу Даниелс и Стайлс. На следващия месец на ''Destination X'' тримата участват в Ultimate X мач и Даниелс си връща изгубената Х титла. Губи я на 13 април 2006 в епизод на Импакт! от Джо, след като получава Island Driver от средното въже. След като губи Х титлата, Даниелс получава мач срещу Джушун Лайгър в шестоъгълна клетка на ''Lockdown 2006''. Поради заетостта на Лайгър в Япония обаче, мачът е отменен и се обявява, че Даниелс ще се изправи срещу таен противник. Има слухове, че ще бъде Колт Кабана, но шокиращо се оказа, че е завръщащия се Low-Ki, бившият партньор на Даниелс, сега състезаващ се под името Сенши. След дълъг и спорен мач, Сенши отбелязва победа чрез преобръщане и използване на въжетата като опора. ==== Крис Даниелс и AJ Стайлс ==== След това Даниелс влиза в отбор с доскорешния си противник, AJ Styles и скоро двамата стават номер едно претенденти за Отборните титли на NWA. След два неуспешни мача, на Даниелс и Стайлс им е дадена трета, този път последна, възможност за титлите и отборът им очаква 18 юни на годишнината на TNA – ''Slammiversary 2006'' – когато ще се изправят срещу America’s Most Wanted. На ''Slammiversary'', Стайлс и Даниелс и AMW изиграват мач, в който Стайлс и Даниелс се оказват по-добрият отбор и печелят отборните титли след новата им победна комбинация – жабешка преса, следвана от Най-доброто салто (frogsplash/BME combo). На ''Victory Road ‘06'' AMW получават реванш за титлите, този път само че в мач 3 на 3, като към двата отбора се добавят виновничката за загубите на Стайлс и Даниелс – Гейл Ким – и „неутрализаторката“ ѝ, с чиято помощ те печелят титлите – Сирелда. И така, на следващото PPV, Стайлс, Даниелс и Сирелда побеждават AMW и Гейл Ким, запазвайки титлите си. Веднага след турнира, на епизод на Импакт Стайлс и Даниелс обявяват, че ще дадат договор за мач за титлите си на всеки един отбор в TNA. Първи противници се оказва групата на Конан – Latin-American Exchange (LAX), съставена от ''The Notorious 187'' Хомисайд и ''Hotstuff'' Хернандез. Двата отбора враждуват цял месец преди мача им, а на ''Hard Justice'' Стайлс и Даниелс побеждават LAX, запазвайки титлите си. Само две седмици по-късно LAX получават реванш, избирайки мачът да бъде гранична свада (уличен бой). С намеса на Конан, Homicide заковава асоразбивач на Даниелс през маса и го тушира, отнемайки титлите им. На следващата седмица обаче, Стайлс и Даниелс обявяват, че те също имат право на реванш с техни правила, затова избират следващата среща между двата отбора да се състои на 24 септември, на “No Surrender“, този път в първия отборен Ultimate Х мач. Стайлс и Даниелс печелят обратно титлите си, след като Даниелс ги сваля от кръстосаните кабели, скачайки от върха на пилоните, държащи ги. Последната среща на Даниелс и Стайлс срещу LAX се състои на 22 октомври, на ''Bound For Glory 2006'', в шестоъгълна клетка. По време на мача, Конан отстранява Даниелс, задържайки го за врата със закачалка за дрехи, оставяйки Стайлс сам срещу Хомисайд и Хернандез. Въпреки съпротивата си, Стайлс става жертва на Гринго убиеца на Хомисайд и двамата отново губят титлите си. ==== Отново в Х дивизията ==== В едно от изданията на Импакт след Bound For Glory, Даниелс участва в троен мач за титлата на Х дивизията срещу доскорошния си партньор и шампион AJ Стайлс и [[Крис Сейбин]]. По време на мача, Крисчън Кейдж задържа Стайлс извън ринга, позволявайки на Даниелс да обърне хватка на Сейбин в преобръщане и Даниелс става отново Х шампион. Даниелс защитава успешно титлата си два пъти срещу Крис Сейбин, но накрая я губи в троен мач срещу Сейбин (който побеждава) и Джери Лин. Даниелс си взима почивка от TNA известно време. Завръща се на ''Destination X 2007'' като heel с нов вид и отношение (наподобяващо злия Стинг), коствайки победата на Джери Лин и нападайки него и Сейбин след мача им. Даниелс и Лин влизат в мач в шестоъгълна клетка на ''Lockdown 2007'' и Даниелс излиза победител. На ''Sacrifice 2007'', Даниелс побеждава и Райно, като междувременно започва все повече да се забърква със Стинг, дори коствайки му един мач. На ''Slammiversary 2007'', Даниелс се изправя срещу Стинг, но губи след като бива туширан. На ''Victory Road ‘07'', Крис Даниелс влиза в Ultimate X Gauntlet срещу още десет души и излиза победител, събирайки отново отбора си Triple X с Еликс Скипър и Сенши и ставайки претендент #1 за Х титлата. ХХХ участват в троен отборен мач срещу отборите на Алекс Шели и Крис Сейбин и [[Джей Литал]] и [[Сонджей Дът]]. Те губят мача, след като Литал тушира Даниелс, което води до единичен мач между тях на Импакт, в който Даниелс е принуден да защитава претендентското си място. Литал печели мача. На ''No Surrender'', ХХХ влизат в отборен Gauntlet мач срещу други десет отбора, но биват елиминирани преди финала. На изданието на Импакт след турнира обаче, Даниелс побеждава Х шампиона Джей Литал в мач, който не е за титлата и така отново става главен претендент в мач, който се състои на ''Bound For Glory 2007''. Там обаче Даниелс губи срещу Литал. На края на годината Даниелс участва в мач „Доволен или уволнен“ с четири куфарчета – единият съдържа мач за световната титла, един – мач за титлата на Х Дивизията, трети – за отборните титли, а този, който вземе четвъртото куфарче бива уволнен. Съотборникът на Даниелс, Сенши, взима едно от куфарчетата и като лидер на Triple X, Даниелс го предизвиква за куфарчето, което по право е негово. Даниелс печели мача и взима куфарчето, но се оказва, че вътре има заповед за уволнение. ==== 2008 – Curry Man ==== През януари 2008 г., Даниелс се завръща с нов имидж – този на Curry Man – образът му в някои независими компании по борба и главно в Япония. На 24 януари в iMPACT! той партнира на Tiger Mask IV, с когото побеждават The Rock 'N Rave Infection – Ланс Хойт и Джими Рейв. След това Curry Man става партньор на новия Shark Boy в мачовете им срещу Team 3D, но биват победени два пъти, а веднъж мачът им дори не започва заради правила на Team 3D, наложени им от тяхна загуба. Двата отбора се изправят един срещу друг на ''Destination X'' във Fish Market Street Fight, в който Shark Boy и Curry Man излизат победители. На ''Lockdown 2008'', Curry Man е един от участниците в Xscape мача за Х титлата, но бива елиминиран рано от Джони Дивайн. На ''Sacrifice 2008'', той участва и в новия TerrorDome мач на TNA заедно с мнозина колеги от Х дивизията, но отново губи. Curry Man е избран за участник в World X Cup 2008 и въпреки че е обявяван като идващ от Япония, той влиза в отбор на TNA. В мач-превю, той губи от руснакът Алекс Козлов от Интернационалния отбор, а по-късно, в официален WXC мач, губи от Milano Collection AT от отбора на Япония. Curry Man участва и в отборния елиминационен мач между четири отбора на ''Victory Road '08''. Той е елиминиран рано в мача, но отборът му все пак взима победата след като [[Алекс Шели]] побеждава последния оцелял от отбора на Япония – [[Масато Йошино]]. Curry Man се присъединява към коалицията на Супер Ерик и Shark Boy – The Prince Justice Brotherhood. Тримата сеят справедливост в ринга, намесвайки се винаги когато някой взема прекалено надмощие. Тримата взимат няколко победи и в мачове, но краят на групата идва рано, когато ростера на TNA се разделя на два лагера – ветерани и амбициозни млади звезди. Curry Man изиграва последния си мач в TNA на ''Final Resolution 2008'' във Feast or Fired мач, в който наградата са четири куфарчета – три с претендентско място за официалните титли на TNA и един със заповед за уволнение. Curry Man успява да вземе едно от куфарчетата, което се оказва, че е със заповед за уволнение. ==== 2009 – Suicide ==== Към края на 2008 г. кечистът Каз получава нов gimmick и се превъплъщава в маскирания Suicide. Когато обаче в началото на 2009 г. е контузен, TNA решават да сложат временно друг кечист в костюма на образа. Избраният е Кристофър Даниелс, чието първо участие като Suicide е на 29 януари, атакувайки Скот Стайнър. == В кеча == * '''Коронни хватки и патенти''' ** Като Даниелс: *** '''''Ангелски криле''''' (Angel’s Wings – пеперуден лицетрошач със завъртане); *** '''''Последно причастие''''' (Last Rites – резец със завъртане); *** '''B.M.E. ''' – Best Moonsault Ever (Най-доброто салто – задно салто с двоен отскок); ** Като Curry Man: *** '''''Лютиво Тръшване''''' (Spicy Drop – аржентински лицетрошач); * '''Прякори''' ** „Падналия ангел“ ** „Лорда на ринга“ ** „Божия дар за кеча“ ** „Г-н TNA“ (себеобявено) ** „Горещ и лютив“ (като Човекът Къри) ** „Лютивият крал“ (като Човекът Къри) * '''Титли и постижения''' ** 1-кратен APW Worldwide Internet шампион ** Обявен за Крал на Индитата (независимите компании) от APW (2000) ** 1-кратен Natural Heavyweight шампион ** 2-кратен ECWA Heavyweight шампион ** 2-кратен победител в турнира ECWA Super 8 (2000, 2004) ** Член на Залата на славата на ECWA (2001) ** 1-кратен EWF Heavyweight шампион ** 1-кратен FWA Heavyweight шампион ** 1-кратен MPW British Commonwealth Junior Heavyweight шампион ** победител в отборния турнир MPW Futaritabi League (2002) ** 1-кратен MCW Tag Team шампион – с Джейсън Рейн ** 1-кратен IWGP Junior Heavyweight Tag Team шампион – с Браян Даниелсън ** 1-кратен NWA Florida Heavyweight шампион ** 1-кратен PWF United States шампион ** 1-кратен 3PW Heavyweight шампион ** 2-кратен ROH Tag Team шампион – 1-кратен с Донован Морган и 1-кратен с Мат Сайдел ** 3-кратен TNA X Division шампион ** 4-кратен NWA World Tag Team шампион – 1-кратен с Low Ki и Еликс Скипър, 1-кратен сам, 1-кратен с Джеймс Сторм, 1-кратен с Ей Джей Стайлс ** победител в TNA World X Cup – с Джери Лин, Крис Сейбин и Еликс Скипър като Team USA (2004) ** 2-кратен UPW Heavyweight шампион ** 1-кратен WCPW League шампион ** 1-кратен WCPW Lightweight шампион ** 1-кратен WCPW Middleweight шампион ** 2-кратен WCPW Tag Team шампион – 1-кратен с Кевин Куин, 1-кратен с Майк Антъни ** 1-кратен WPW Heavyweight шампион ** 1-кратен WWC Tag Team Championship – с Кевин Куин * '''Wrestling Observer''': ** 5 звезден мач: срещу Samoa Joe срещу AJ Styles (TNA Unbreakable, 11 септември 2005). == Външни препратки == * [http://www.christopherdaniels.com ChristopherDaniels.Com (Официален уебсайт)] * [http://www.tnawrestling.com/roster/fallenangel/index.html Профил в TNA] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060505141536/http://www.tnawrestling.com/roster/fallenangel/index.html |date=2006-05-05 }} * [http://www.spiketv.com/shows/series/tna/bios.jhtml?bio=daniels Профил в SpikeTV] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070125204441/http://www.spiketv.com/shows/series/tna/bios.jhtml?bio=daniels |date=2007-01-25 }} * {{imdb name|id=0199868|name=Christopher Daniels}} {{СОРТКАТ:Даниълс, Кристофър}} [[Категория:Американски кечисти]] 5z7lnn31k89vnmq1qwho7wkr2wpaq5n Чемпиъншип 0 158027 12896425 12602723 2026-05-02T18:27:41Z Danitrifonov04 292718 12896425 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = EFL Чемпиъншип | име-оригинал = EFL Championship | лого = | държава = {{флагче|Англия}} [[Англия]] (22 отбора) <br>{{флагче|Уелс}} [[Уелс]] (2 отбора) | други = | основана = 1992 – 2004 <small>(''като дивизия едно'')</small><br>1892 – 1992 <small>(''като дивизия две'')</small> | ФИФА = | конфедерация = | регион = | регион-година = | отдели = | нива = 2 | отбори = 24 | промотиране = [[Английска висша лига|Висша лига]] | изпадане = [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] | купи = [[ФА Къп]]<br>[[Купа на Футболната лига (Англия)|Капитал Уан Кап]] | шампиони = [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] | успешни = | сезон =2025/26 | президент = | уебсайт = [https://www.efl.com/clubs-and-competitions/sky-bet-championship/ Официален уебсайт] }} '''Чемпиъншип''' е второто ниво в [[Англия|английския]] [[футбол]]. Състои се от 24 отбора. Първите два тима в крайното класиране влизат директно във [[Английска висша лига|Висша лига]], останалите отбори до шесто място играят плейоф за влизане. Последните три тима в класирането изпадат в [[Английска първа футболна лига|Първа лига]]. === Членове на Чемпиъншип през сезон 2025/26 === {{колони|2| * [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] * [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]] * [[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]] * [[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]] * [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]] * [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] * [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] * [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] * [[ФК „Мидълзбро“|Мидълзбро]] * [[ФК Милуол|Милуол]] * [[ФК „Норич Сити“|Норич Сити]] * [[ФК Оксфорд Юнайтед|Оксфорд Юнайтед]] * [[ФК Портсмут|Портсмут]] * [[ФК Престън Норт Енд|Престън Норт Енд]] * [[ФК Рексъм|Рексъм]] * [[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] * [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] * [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] * [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] * [[ФК „Уотфорд“|Уотфорд]] * [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] * [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] * [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]] * [[ФК „Шефилд Юнайтед“|Шефилд Юнайтед]]}} == Резултати == === Шампиони, втори места и плейофи === {| class="wikitable" style="text-align:center;" !Сезон !Шампиони !Второ място !Плей-офф победител !Резултат !Плей-офф второ място |- |2004 – 05 |[[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]] |[[Уест Хам Юнайтед]] |1 – 0 |[[Престън Норт Енд]] |- |2005 – 06 |[[Рединг]] |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |[[ФК Уотфорд|Уотфорд]] |3 – 0 |[[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] |- |2006 – 07 |[[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] |[[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]] |1 – 0 |[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |- |2007 – 08 |[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] |1 – 0 |[[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]] |- |2008 – 09 |[[ФК Улвърхамптън Уондърърс|Улвърхемптън]] |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] |[[ФК Бърнли|Бърнли]] |1 – 0 |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |- |[[Чемпиъншип 2009/10|2009 – 10]] |[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] |[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |[[ФК Блекпул|Блекпул]] |3 – 2 |[[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] |- |2010 – 11 |[[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]] |[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] |4 – 2 |[[ФК Рединг|Рединг]] |- |2011 – 12 |[[ФК Рединг|Рединг]] |[[ФК Саутхамптън|Саутхямптън]] |[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хям Юнайтед]] |2 – 1 |[[ФК Блекпул|Блекпул]] |- |2012 – 13 |[[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] |[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] |1 – 0 ([[Продължение (спорт)|пр.]]) |[[ФК Уотфорд|Уотфорд]] |- |2013 – 14 |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] |[[ФК Бърнли|Бърнли]] |[[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] |1 – 0 |[[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]] |- |2014 – 15 |[[АФК Борнемут|Борнемут]] |[[ФК Уотфорд|Уотфорд]] |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]] |2 – 0 |[[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] |- |2015 – 16 |[[ФК Бърнли|Бърнли]] |[[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] |1 – 0 |[[Шефилд Уензди]] |- |2016 – 17 |[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] |[[ФК „Брайтън енд Хоув Албиън“|Брайтън]] |[[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфилйд Таун]] |0 – 0 (4 – 3 [[Дузпа|д.]]) |[[ФК Рединг|Рединг]] |- |2017 – 18 |[[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън]] |[[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] |[[ФК Фулъм|Фулъм]] |1 – 0 |[[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |- |2018 – 19 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]] |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |[[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |2 - 1 |[[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]] |- |2019 – 20 |[[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] |[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |[[ФК Фулъм|Фулъм]] |2 - 1 |[[ФК Брентфорд|Брентфорд]] |- |2020 – 21 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]] |[[ФК Уотфорд|Уотфорд]] |[[ФК Брентфорд|Брентфорд]] |2 - 0 |[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] |- |2021 – 22 |[[ФК Фулъм|Фулъм]] |[[АФК Борнемут|Борнемут]] |[[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]] |1 - 0 |[[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфилйд Таун]] |- |2022 – 23 |[[ФК Бърнли|Бърнли]] |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] |1 – 1 (6 – 5 [[Дузпа|д.]]) |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] |- |2023 – 24 |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] |[[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]] |[[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] |1 - 0 |[[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] |- |2024 – 25 |[[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] |[[ФК Бърнли|Бърнли]] |[[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |2 - 1 |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |} === Изпаднали отбори (от Чемпиъншип в Първа лига) === {| class="wikitable" style="text-align:left;" !Сезони !Отбори |- |2004 – 05 |[[ФК Гилингъм|Гилингъм]], [[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]] |- |2005 – 06 |[[ФК Крю Александра|Крю Александра]], [[ФК Милуол|Милуол]], [[ФК „Брайтън енд Хоув Албиън“|Брайтън]] |- |2006 – 07 |[[ФК Соутенд Юнайтед|Соутенд Юнайтед]], [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]], [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] |- |2007 – 08 |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]], [[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]], [[ФК Колчестър Юнайтед|Колчестър Юнайтед]] |- |2008 – 09 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[ФК Саутхамптън|Саутхямптън]], [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] |- |2009 – 10 |[[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]], [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]], [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] |- |2010 – 11 |[[ФК Престън Норт Енд|Престън Норт Енд]], [[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]], [[ФК Скънторп Юнайтед|Скънтроп Юнайтед]] |- |2011 – 12 |[[ФК Портсмут|Портсмут]], [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]], [[ФК Донкастър Роувърс|Донкастър Роувърс]] |- |2012 – 13 |[[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]], [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън]], [[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]] |- |2013 – 14 |[[ФК Донкастър Роувърс|Донкастър Роувърс]], [[ФК Барнзли|Барнзли]], [[ФК Йоувил Таун|Йоувил Таун]] |- |2014 – 15 |[[ФК Милуол|Милуол]], [[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Блекпул|Блекпул]] |- |2015 – 16 |[[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]], [[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]], [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уоундърърс]] |- |2016 – 17 |[[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]], [[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]] |- |2017 – 18 |[[ФК Барнзли|Барнзли]], [[ФК Бъртън Албиън|Бъртън Албиън]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |- |2018 – 19 |[[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уоундърърс]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]], [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]] |- |2019 – 20 |[[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]], [[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]] |- |2020 – 21 |[[ФК Уикъмб Уондърърс|Уикъмб Уондърърс]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]] , [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]] |- |2021 – 22 |[[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]], [[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]] , [[ФК Барнзли|Барнзли]] |- |2022 – 23 |[[ФК Рединг|Рединг]], [[ФК Блекпул|Блекпул]] , [[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]] |- |2023 – 24 |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], [[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфийлд Таун]] , [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]] |- |2024 – 25 |[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]], [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] , [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] |} === Изпаднали отбори (от Висшата лига в Чемпиъншип) === {| class="wikitable" style="text-align:left;" !Сезони !Отбори |- |2004 – 05 |[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]], [[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[ФК Саутхамптън|Саутхямптън]] |- |2005 – 06 |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |- |2006 – 07 |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]], [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]], [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] |- |2007 – 08 |[[ФК Рединг|Рединг]], [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], [[ФК Дарби Каунти|Дарби Коунти]] |- |2008 – 09 |[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]], [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]], [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |- |2009 – 10 |[[ФК Бърнли|Бърнли]], [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]], [[ФК Портсмут|Портсмут]] |- |2010 – 11 |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], [[ФК Блекпул|Блекпул]], [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хям Юнайтед]] |- |2011 – 12 |[[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондъръръс]], [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]], [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън]] |- |2012 – 13 |[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Рединг|Рединг]], [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] |- |2013 – 14 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[ФК Фулъм|Фулъм]], [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]] |- |2014 – 15 |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]], [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] |- |2015 – 16 |[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]], [[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] |- |2016 – 17 |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]], [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] |- |2017 – 18 |[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]], [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]], [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]] |- |2018 – 19 |[[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]], [[ФК Фулъм|Фулъм]], [[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфийлд Таун]] |- |2019 – 20 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[ФК Уотфорд|Уотфорд]], [[АФК Борнемут|Борнемут]] |- |2020 – 21 |[[ФК Фулъм|Фулъм]], [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]], [[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |- |2021 – 22 |[[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФК Уотфорд|Уотфорд]], [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] |- |2022 – 23 |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]], [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]], [[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] |- |2023 – 24 |[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]], [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]] |- |2024 – 25 |[[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]], [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]], [[ФК Саутхямптън|Саутхямптън]] |} === Промотирани отбори (от Първа лига в Чемпиъншип) === {| class="wikitable" style="text-align:left;" !Сезон !Отбори |- |2004 – 05 |[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]], [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]], [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]] |- |2005 – 06 |[[ФК Соутенд Юнайтед|Соутенд Юнайтед]], [[ФК Колчестър Юнайтед|Колчестър Юнайтед]], [[ФК Барнзли|Барнзли]] |- |2006 – 07 |[[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]], [[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]], [[ФК Блекпул|Блекпул]] |- |2007 – 08 |[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]], [[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]], [[ФК Донкастър Роувърс|Донкастър Роувърс]] |- |2008 – 09 |[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]], [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]], [[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]] |- |2009 – 10 |[[ФК Норич Сити|Норич Сити]], [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]], [[ФК Милуол|Милоул]] |- |2010 – 11 |[[ФК Брайтън & Хоув Албиън|Брайтън & Хоув Албиън]], [[ФК Саутхамптън|Саутхямптън]], [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] |- |2011 – 12 |[[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]], [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]], [[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфийлд Таун]] |- |2012 – 13 |[[ФК Донкастър Роувърс|Донкастър Роувърс]], [[АФК Борнмът|Борнмът]], [[ФК Йоувил Таун|Йоувил Таун]] |- |2013 – 14 |[[ФК Улвърхамптън Уондърърс|Улвърхамптън Уондърърс]], [[Брентфорд]] |- |2014 – 15 |[[ФК Бристъл Сити|Бристъл Сити]], [[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]], [[ФК Престън Норт Енд|Престън Норд Енд]] |- |2015 – 16 |[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Бъртън Албиън|Бъртън Албиън]], [[ФК Барнзли|Барнзли]] |- |2016 – 17 |[[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]], [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]], [[ФК Милуол|Милоул]] |- |2017 – 18 |[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]] |- |2018 – 19 |[[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]], [[ФК Барнзли|Барнзли]], [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] |- |2019 – 20 |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]], [[ФК Уикъмб|Уикъмб]] |- |2020 – 21 |[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]], [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]], [[ФК Блекпул|Блекпул]] |- |2021 – 22 |[[ФК Уигън Атлетик|Уигън Атлетик]], [[ФК Родъръм Юнайтед|Родъръм Юнайтед]], [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] |- |2022 – 23 |[[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]], [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]], [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]] |- |2023 – 24 |[[ФК Портсмут|Портсмут]], [[ФК Дарби Каунти|Дарби Каунти]], [[ФК Оксфорд Юнайтед|Оксфорд Юнайтед]] |- |2024 – 25 |[[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], [[ФК Рексъм|Рексъм]], [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.football-league.premiumtv.co.uk/page/ChampionshipHome Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050309022346/http://www.football-league.premiumtv.co.uk/page/ChampionshipHome |date=2005-03-09 }} {{Чемпиъншип сезон 2018/19}} {{Футбол в Англия}} [[Категория:Футбол в Англия|Чемпиъншип]] [[Категория:Турнири по футбол в Англия|Чемпиъншип]] fx36yhba7kcc851rp6nhfjup72uzdbs Хеланик 0 158161 12896783 10922331 2026-05-03T07:03:13Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896783 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Хеланик | име-оригинал = | категория = историк | описание = древногръцки историк | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Митилини]], [[Лесбос]] | починал-място = [[Перперена]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Хеланик''' ({{lang|el|Ἑλλάνικος}}) от град [[Митилини]] на остров [[Лесбос]], ок. 485 – ок. 400 г. пр.н.е. е гръцки [[Историография|историк]], съвременник на [[Херодот]]. Според Любекер (1884), той живее 85 г. и починал след [[5 век пр.н.е.|406 пр.н.е.]], тъй като споменава морската [[Битка при Аргинуските острови]]. Съгласно [[Суда]], живее известно време при двора на един от македонските владетели и почива в [[Перперене]], селище на малоазийския бряг срещу Лесбос. Пише на [[йонийски диалект]]. [[Файл:POxy1084 Hellanicus Atlantis.png|мини|160px|Фрагмент от египетски [[папирус]] от [[Оксиринх]] със съчинението на Хеланик за дъщерята на [[Атлас (митология)|Атлант]] – „Атлантида“<ref>Oxyrhynchus Papyri VIII 1084 </ref>]] Хеланик се счита за последния йонийски [[Логограф (история)|логограф]]{{hrf|Попов|2009|152}}. По-късни историци ([[Тукидид]], а след това [[Ктезий]], [[Ефор]], [[Теопомп]], [[Диодор Сицилийски|Диодор]], [[Плутарх]] и др.) черпят материал от произведенията на Хеланик. 28 съчинения се приписват на Хеланик, но голяма част от тях, според мненията на историците, са написани от други автори. Според Прелер само 9 съчинения несъмнено принадлежат на Хеланик. Хеланик споменава за пръв път за основаването на [[Рим]] от [[троя]]нците, предвождани от сина на [[Приам]] – [[Еней]]. Той поддържа идеята, че [[пеласги]]те, предгръцко население, обитавало южната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Бяло море|Егейско море]], произхождат от [[етруски]]те. == Източници == <references /> * {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}}. [[Категория:Древногръцки историци]] d7ynfxq4icc3zcvs2sotz2nphn1pbm1 Иван Ласкин 0 158990 12896313 12864175 2026-05-02T17:16:33Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896313 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1986 – 2018 | значими роли = | театрални награди = | награди = }} | брак = [[Мирослава Гоговска]] (разведени) | партньор = [[Александра Сърчаджиева]] (2006 – 2019; смъртта му) | деца = Люба Ласкин (с Гоговска)<br>София Ласкин (със Сърчаджиева) }} '''Иван Славчев Ласкин''' е [[България|български]] театрален, телевизионен и филмов [[актьор]]. == Ранни години == Роден е на 10 март 1970 г. в [[София]]. По майчина линия е от [[арменци в България|арменски произход]]. През 1984 г. Ласкин играе главната роля в серийния филм „[[Васко да Гама от село Рупча]]“. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ]] през 1994 г. в класа на професор [[Здравко Митков]]. Дебютира в ролята на Джими Портър в „Обърни се с гняв назад“ от [[Джон Озбърн]] в [[Малък градски театър]].<ref name="ебт">{{ебт|253}}</ref> == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Започва професионалната си театрална изява на сцената на [[Театър „Сълза и смях“]] през 1991 г. Играл е на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Малък градски театър „Зад канала“|МГТ „Зад канала“]] и [[Театър „Българска армия“]]. От 1997 г. е актьор в Театър „Българска армия“. На сцената на ТБА е известен с ролите си в постановки на [[Красимир Спасов]], [[Крикор Азарян]], [[Николай Ламбрев]], [[Теди Москов|Стефан Москов]], [[Бина Харалампиева]], Андрей Аврамов, [[Борис Панкин]]. През 2009 г. участва в пиесата на [[Захари Карабашлиев]] – „Неделя вечер“, реж. [[Здравко Митков]].<ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/nedelia-vecher-i-emigrantskoto-bitie-2477151 „Неделя вечер“ и екзотиката на емигрантското битие“], vesti.bg, 2 октомври 2009 г.</ref> Играе на сцената на театър „Антон Страшимиров“ Стара Загора ролята на Иванов от пиесата на А.П. Чехов „Иванов“. Занимава се с продуцентска дейност и участва в компания за продуциране, лансиране и утвърждаване на млади таланти в България. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ в [[Тополовград]].<ref>[http://literaturensviat.com/?p=91451 „Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ Тополовград 2014“], Литературен свят, 12 май 2014 г.</ref><ref>[http://www.topolovgrad.net/index.php/64-novini/1144-tarzhestveno-zavarshi-teatralniyat-festival-v-topolovgrad-topolovgradskata-zlatna-kamila-potegli-za-gartziya „Тържествено завърши Театралният фестивал в Тополовград. Тополовградската „Златна камила“ потегли за Гърция“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160916173104/http://www.topolovgrad.net/index.php/64-novini/1144-tarzhestveno-zavarshi-teatralniyat-festival-v-topolovgrad-topolovgradskata-zlatna-kamila-potegli-za-gartziya |date=2016-09-16 }}, официален сайт на община Тополовград, 16 май 2016 г.</ref> От 1997 до 2014 г. играе в [[театър „Българска армия“]]. === Кариера в киното === Играл е в десетки български игрални филми, сред които „[[Васко да Гама от село Рупча]]“, „Честна мускетарска“, „Вагнер“, „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“, „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ и „[[Магьосници]]“, „Колобър“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Рут“, „Църква за вълци“, „Най-важните неща“, „Грях“, „Стъклената река“ и в над двадесет европейски и американски продукции през периода 1989 – 2007 г. === Кариера в телевизията === Ласкин е създател на детското предаване „[[Спукано гърне]]“, излъчван по [[Канал 1]] на [[БНТ]] от 1999 до 2006 г. == Личен живот и смърт == Има една дъщеря, Люба, от актрисата [[Мирослава Гоговска]], с която са женени, но по-късно се развеждат. От 2006 г. до смъртта си Ласкин е обвързан с актрисата [[Александра Сърчаджиева]], с която има дъщеря – София. На 28 декември 2018 г. е приет във [[Военномедицинска академия]], държан е в изкуствена [[кома]] заради чернодробна недостатъчност.<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/12/28/ivan-laskin-leji-vyv-vma-pak-zakysa-s-cherniia-drob.397693 Иван Ласкин лежи във ВМА, пак закъса с черния дроб], dnes.bg, 28 декември 2018 г.</ref> Иван Ласкин умира в болницата на 6 януари 2019 г., на 48 години.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/pochina-aktort-ivan-laskin news.bnt.bg]</ref> == Театрални роли == Иван Ласкин играе множество роли в театъра, по-значимите от тях са: * Клавдио в „Мяра според мяра“ от [[Уилям Шекспир]]; * Макбет в „[[Макбет]]“ от Уилям Шекспир; * Ромео в „[[Ромео и Жулиета]]“ от Уилям Шекспир; * Дон Педро в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир; * Уърдинг в „[[Колко е важно да бъдеш сериозен]]“ от [[Оскар Уайлд]].<ref name="ебт"/> == Филмография == * [[Васко да Гама от село Рупча]] (1986) – детски 6-сериен филм на режисьора Димитър Петров, по сценарий на [[Братя Мормареви]] - (Филмът е заснет през 1984, но е излъчен през 1986) * [[Честна мускетарска]] (1994) – младият Арамис * [[Неродена мома]] (1994) – принцът * [[Вагнер (филм)|Вагнер]] (1998) – санитар I/пазач * [[Вълците]] (тв, 1999) – русия * [[Магьосници]] (1999), 4 серии – Храбрия рицар/Злия магьосник/княз Галин * [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] (7-сер. тв, 1999) – Влади, брат на Джими * [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]] (2000), 6 серии – Иван Шибилев * [[Най-важните неща]] (2-сер. тв, 2001) – Иларион * [[Колобър (филм)|Колобър]] (2001) - Емил, полицай и приятел на Борис * [[Отвъд чертата]] (тв, 2003) – Станко, наречен „Стан“, учител * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) – капитан Савов, приятел на Симо от полицията * [[Стъклената река]] (2010) – иманяря Виктор == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1106982|Иван Ласкин}} * [http://theatre.art.bg/иван-ласкин__117 Иван Ласкин в theatre.art.bg] * [http://www.slava.bg/profiles/646.html Иван Ласкин в slava.bg] * [http://www.cinefish.bg/Ivan-Laskin-Ivan-Laskin-ac31316.html Иван Ласкин в cinefish.bg] {{СОРТКАТ:Ласкин, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от чернодробна недостатъчност]] 3omzdezz7r9rveslsjd00wu82mi0njj Валери Йорданов 0 159347 12896137 12890757 2026-05-02T13:18:30Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896137 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност|актьор}} '''Валери Йорданов''' е български театрален и филмов [[актьор]] и режисьор. == Биография == Роден и израснал в гр. София, свързва детството си с плевенското село [[Горник]] – родителите му са северняци. Завършва в НАТФИЗ /АМ, с магистърска степен/ през 1996 г., в класа на проф. Ст Данаилов, проф. И. Добрев, проф. Ив. Христов и Ив. Налбантов. Играе в трупите на т-р „Българска армия“, т-р „Сълза и Смях“, т-р „Сфумато“,, „Младежки театър“ и др. От 2004 г. играе в [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref>[https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“].</ref> Участва и в постановките „Алхимикът“ от [[Паулу Коелю]] и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в [[Театър 199]]. Театрални роли [[театър|в пиесите]]: „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“ /моно-спектакъл/ и други. Играе в най-популярните съвременни [[Българско кино|български филми]], сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уиски“ (2013), „Кецове“ (2011) ,"Раци" (2009), „Хъшове“ (2009). „[[Откраднати очи]]“ (2004), „[[Капанът]]“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002), „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000) и други. През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_183 2005 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя [[режисьор]]ски дебют, заедно с [[Иван Владимиров]], с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в [[Филмов фестивал в Карлови Вари|Карлови Вари]], Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_98 2014 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. Изявява се като [[драматург]]: „Ловни истории“, „Дивите“, „Караконджул“. Като [[сценарист]] : филимите „Кецове“ , „Шекспир като улично куче“. Като писател: „Гризачи“ - номинирана за "Най-успешен Дебют" от Литературен Клуб "Перото".https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto<ref>[https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto НДК обяви номинациите за литературните награди "Перото"]</ref> През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/награди-икар-2017/ НАГРАДИ ИКАР 2017]</ref> През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля в „Караконджул“ по текстове на Н. Хайтов и по свои текстове /от "Дивите" и „Ловни истории“/ . Реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2021/ НАГРАДИ ИКАР 2021]</ref> През 2022 г. вторият му филм, като режисьор и сценарист „Шекспир като улично куче“ печели 6 награди на фестивала „Златна Роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство Colibri издава и книгата му „Гризачи“ / https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230607133100/https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi |date=2023-06-07 }} / Книгата му е Номинирана за "Най-добър дебют" от Литературен клуб "Перото" https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto === Семейство === Валери Йорданов има 3 деца. Йована и Яна Йорданови /предишен брак/ и Йордан Йорданов (2023) съвместно с д-р Неделина Куртелова.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/hashat-valeri-jordanov-stana-tatko-za-treti-pat-vizhte-kakvo-ime-izbra-za-deteto-si.html Валери Йорданов стана татко за трети път – вижте какво име избра за сина си]</ref> == Филмография == * „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов * „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа * „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев * „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев * „Късата клечка“ – реж. Д. Петков * „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова * „Ани“ (2018) * [[Дяволското гърло (сериал)|„Дяволското гърло“]] (2017) – Манол Попнеделчев (Попето) * „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София * „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров * „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов * „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков * „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов * „[[Кучета (филм)|Кучета]]“ (2015) – Леноид * „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова * „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо * „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев * „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров) * „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“ (2009) – Бръчков * „[[Раци]]“ (2009) – реж. Иван Черкелов * „Китайска съпруга“ (2007) * „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс * „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов * „[[Разследване (филм)|Разследване]]“ (2006) – реж. Иглика Трифонова * „[[Едно пътуване до хоризонта]]“ (2005) – Сашо * „[[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]]“ (2005) - полицаят * „[[Откраднати очи]]“ (2004) – Иван, войник от специалните части * „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини * „[[Изпепеляване]]“ (2004) – старшина в лагера * „[[Капан (филм, 2004)|Капан]]“ – Джак, убиецът на любовника на Мария * „[[Пехотинци]]“ (2003) – руски войик * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров * „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо * „[[Клиника на третия етаж]]“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI) * „[[Големите игри]]“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева * „[[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]]“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров * „Трака – трак“ (1995) – Жана * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (1995) * и други... == Награди == „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ и специален Диплом на „[[ФИПРЕСИ]]“ от „[[София Филм Фест]]“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“. През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна. * Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005) * Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021) == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|1176906}} * [http://theatre.art.bg/валери-йорданов__291 Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg] * [https://web.archive.org/web/20070223224710/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/2712_val_jordanov.htm „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова)], БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006 * [https://www.youtube.com/watch?v=Da-GIPvFUhk Валери Йорданов – демо], youtube.com {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йорданов, Валери}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български каскадьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] bob3zymmc8egdkdi3qecp7nm096a6y6 12896314 12896137 2026-05-02T17:17:06Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896314 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност|актьор}} '''Валери Йорданов''' е български театрален и филмов [[актьор]] и режисьор. == Биография == Роден и израснал в гр. София, свързва детството си с плевенското село [[Горник]] – родителите му са северняци. Завършва в НАТФИЗ /АМ, с магистърска степен/ през 1996 г., в класа на проф. Ст Данаилов, проф. И. Добрев, проф. Ив. Христов и Ив. Налбантов. Играе в трупите на т-р „Българска армия“, т-р „Сълза и Смях“, т-р „Сфумато“,, „Младежки театър“ и др. От 2004 г. играе в [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref>[https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“].</ref> Участва и в постановките „Алхимикът“ от [[Паулу Коелю]] и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в [[Театър 199]]. Театрални роли [[театър|в пиесите]]: „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“ /моно-спектакъл/ и други. Играе в най-популярните съвременни [[Българско кино|български филми]], сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уиски“ (2013), „Кецове“ (2011) ,"Раци" (2009), „Хъшове“ (2009). „[[Откраднати очи]]“ (2004), „[[Капанът]]“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002), „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000) и други. През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_183 2005 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя [[режисьор]]ски дебют, заедно с [[Иван Владимиров]], с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в [[Филмов фестивал в Карлови Вари|Карлови Вари]], Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_98 2014 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. Изявява се като [[драматург]]: „Ловни истории“, „Дивите“, „Караконджул“. Като [[сценарист]] : филимите „Кецове“ , „Шекспир като улично куче“. Като писател: „Гризачи“ - номинирана за "Най-успешен Дебют" от Литературен Клуб "Перото".https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto<ref>[https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto НДК обяви номинациите за литературните награди "Перото"]</ref> През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/награди-икар-2017/ НАГРАДИ ИКАР 2017]</ref> През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля в „Караконджул“ по текстове на Н. Хайтов и по свои текстове /от "Дивите" и „Ловни истории“/ . Реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2021/ НАГРАДИ ИКАР 2021]</ref> През 2022 г. вторият му филм, като режисьор и сценарист „Шекспир като улично куче“ печели 6 награди на фестивала „Златна Роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство Colibri издава и книгата му „Гризачи“ / https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230607133100/https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi |date=2023-06-07 }} / Книгата му е Номинирана за "Най-добър дебют" от Литературен клуб "Перото" https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto === Семейство === Валери Йорданов има 3 деца. Йована и Яна Йорданови /предишен брак/ и Йордан Йорданов (2023) съвместно с д-р Неделина Куртелова.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/hashat-valeri-jordanov-stana-tatko-za-treti-pat-vizhte-kakvo-ime-izbra-za-deteto-si.html Валери Йорданов стана татко за трети път – вижте какво име избра за сина си]</ref> == Филмография == * „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов * „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа * „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев * „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев * „Късата клечка“ – реж. Д. Петков * „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова * „Ани“ (2018) * [[Дяволското гърло (сериал)|„Дяволското гърло“]] (2017) – Манол Попнеделчев (Попето) * „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София * „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров * „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов * „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков * „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов * „[[Кучета (филм)|Кучета]]“ (2015) – Леноид * „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова * „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо * „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев * „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров) * „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“ (2009) – Бръчков * „[[Раци]]“ (2009) – реж. Иван Черкелов * „Китайска съпруга“ (2007) * „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс * „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов - надзирател в затвора * „[[Разследване (филм)|Разследване]]“ (2006) – реж. Иглика Трифонова * „[[Едно пътуване до хоризонта]]“ (2005) – Сашо * „[[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]]“ (2005) - полицаят * „[[Откраднати очи]]“ (2004) – Иван, войник от специалните части * „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини * „[[Изпепеляване]]“ (2004) – старшина в лагера * „[[Капан (филм, 2004)|Капан]]“ – Джак, убиецът на любовника на Мария * „[[Пехотинци]]“ (2003) – руски войик * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров * „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо * „[[Клиника на третия етаж]]“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI) * „[[Големите игри]]“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева * „[[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]]“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров * „Трака – трак“ (1995) – Жана * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (1995) * и други... == Награди == „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ и специален Диплом на „[[ФИПРЕСИ]]“ от „[[София Филм Фест]]“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“. През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна. * Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005) * Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021) == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|1176906}} * [http://theatre.art.bg/валери-йорданов__291 Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg] * [https://web.archive.org/web/20070223224710/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/2712_val_jordanov.htm „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова)], БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006 * [https://www.youtube.com/watch?v=Da-GIPvFUhk Валери Йорданов – демо], youtube.com {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йорданов, Валери}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български каскадьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] 19gsdhg31zeo6rgt46sxivkdi6puzq6 12896396 12896314 2026-05-02T18:07:45Z Пища Хуфнагел 119943 12896396 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност|актьор}} '''Валери Йорданов''' е български театрален и филмов [[актьор]] и режисьор. == Биография == Роден и израснал в [[София]], свързва детството си с плевенското село [[Горник]] – родителите му са северняци. Завършва актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] (магистърска степен) през 1996 г., в класа на проф. [[Стефан Данаилов]], проф. И. Добрев, проф. [[Ивайло Христов]] и [[Иван Налбантов]]. Играе в трупите на [[Театър „Българска армия“]], [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]]. От 2004 г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref>[https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“]. {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt |date=2010-02-04 }} </ref> Участва и в постановките „Алхимикът“ от [[Паулу Коелю]] и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в [[Театър 199]]. Значими театрални роли има [[театър|в пиесите]] „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“ и „Караконджул“ (моноспектакъл). Играе в най-популярните съвременни [[Българско кино|български филми]], сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уиски“ (2013), „Кецове“ (2011), „Раци“ (2009), „Хъшове“ (2009), „[[Откраднати очи]]“ (2004), „[[Капанът]]“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) и „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000). През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_183 2005 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя [[режисьор]]ски дебют, заедно с [[Иван Владимиров]], с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в [[Филмов фестивал в Карлови Вари|Карлови Вари]] и Манхайм и е награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_98 2014 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. Изявява се като [[драматург]] („Ловни истории“, „Дивите“ и „Караконджул“) и като [[сценарист]] (филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“). През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/награди-икар-2017/ Награди Икар 2017], Съюз на артистите в България.</ref> През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля в „Караконджул“ по текстове на Николай Хайтов и по свои текстове (от „Дивите" и „Ловни истории“). Реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2021/ Награди Икар 2021], Съюз на артистите в България.</ref> През 2022 г. вторият му филм като режисьор и сценарист, „Шекспир като улично куче“, печели 6 награди на фестивала „Златна роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство „Колибри“ издава книгата му „Гризачи“, номинирана за „Най-успешен дебют“ от Литературен клуб „Перото“.<ref>[https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto НДК обяви номинациите за литературните награди „Перото“], stolica.bg, 25 октомври 2023.</ref> === Семейство === Валери Йорданов има 3 деца: Йована и Яна Йорданови (предишен брак) и Йордан Йорданов (2023) съвместно с д-р Неделина Куртелова.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/hashat-valeri-jordanov-stana-tatko-za-treti-pat-vizhte-kakvo-ime-izbra-za-deteto-si.html Валери Йорданов стана татко за трети път – вижте какво име избра за сина си], ladyzone.bg.</ref> == Филмография == * „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов * „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа * „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев * „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев * „Късата клечка“ – реж. Д. Петков * „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова * „Ани“ (2018) * [[Дяволското гърло (сериал)|„Дяволското гърло“]] (2017) – Манол Попнеделчев (Попето) * „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София * „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров * „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов * „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков * „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов * „[[Кучета (филм)|Кучета]]“ (2015) – Леноид * „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова * „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо * „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев * „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров) * „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“ (2009) – Бръчков * „[[Раци]]“ (2009) – реж. Иван Черкелов * „Китайска съпруга“ (2007) * „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс * „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов - надзирател в затвора * „[[Разследване (филм)|Разследване]]“ (2006) – реж. Иглика Трифонова * „[[Едно пътуване до хоризонта]]“ (2005) – Сашо * „[[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]]“ (2005) - полицаят * „[[Откраднати очи]]“ (2004) – Иван, войник от специалните части * „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини * „[[Изпепеляване]]“ (2004) – старшина в лагера * „[[Капан (филм, 2004)|Капан]]“ – Джак, убиецът на любовника на Мария * „[[Пехотинци]]“ (2003) – руски войик * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров * „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо * „[[Клиника на третия етаж]]“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI) * „[[Големите игри]]“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева * „[[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]]“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров * „Трака – трак“ (1995) – Жана * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (1995) == Награди == „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ и специален Диплом на „[[ФИПРЕСИ]]“ от „[[София Филм Фест]]“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“. През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна. * Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005) * Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021) == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|1176906}} * [http://theatre.art.bg/валери-йорданов__291 Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg] * [https://web.archive.org/web/20070223224710/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/2712_val_jordanov.htm „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова)], БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006 * [https://www.youtube.com/watch?v=Da-GIPvFUhk Валери Йорданов – демо], youtube.com {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йорданов, Валери}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български каскадьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] itts1p1g8m5v9xoh0d3g1gglddardsv 12896400 12896396 2026-05-02T18:08:58Z Пища Хуфнагел 119943 12896400 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност|актьор}} '''Валери Йорданов''' е български театрален и филмов [[актьор]] и режисьор. == Биография == Роден и израснал в [[София]], свързва детството си с плевенското село [[Горник]] – родителите му са северняци. Завършва актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] (магистърска степен) през 1996 г., в класа на проф. [[Стефан Данаилов]], проф. И. Добрев, проф. [[Ивайло Христов]] и [[Иван Налбантов]]. Играе в трупите на [[Театър „Българска армия“]], [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]]. От 2004 г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref>[https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“]. {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100204000000/http://www.nationaltheatre.bg/bg/actor/valeri-yiordanov.nt |date=2010-02-04 }} </ref> Участва и в постановките „Алхимикът“ от [[Паулу Коелю]] и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в [[Театър 199]]. Значими театрални роли има [[театър|в пиесите]] „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“ и „Караконджул“ (моноспектакъл). Играе в най-популярните съвременни [[Българско кино|български филми]], сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уиски“ (2013), „Кецове“ (2011), „Раци“ (2009), „Хъшове“ (2009), „[[Откраднати очи]]“ (2004), „[[Капанът]]“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) и „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000). През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_183 2005 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя [[режисьор]]ски дебют, заедно с [[Иван Владимиров]], с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в [[Филмов фестивал в Карлови Вари|Карлови Вари]] и Манхайм и е награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“<ref>[http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_98 2014 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“]</ref>. Изявява се като [[драматург]] („Ловни истории“, „Дивите“ и „Караконджул“) и като [[сценарист]] (филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“). През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/награди-икар-2017/ Награди Икар 2017], Съюз на артистите в България.</ref> През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля в „Караконджул“ по текстове на Николай Хайтов и по свои текстове (от „Дивите" и „Ловни истории“). Реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2021/ Награди Икар 2021], Съюз на артистите в България.</ref> През 2022 г. вторият му филм като режисьор и сценарист, „Шекспир като улично куче“, печели 6 награди на фестивала „Златна роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство „Колибри“ издава книгата му „Гризачи“, номинирана за „Най-успешен дебют“ от Литературен клуб „Перото“.<ref>[https://stolica.bg/kultura/ndk-obyavi-nominatsiite-za-literaturnite-nagradi-peroto НДК обяви номинациите за литературните награди „Перото“], stolica.bg, 25 октомври 2023.</ref> === Семейство === Валери Йорданов има 3 деца: Йована и Яна Йорданови (предишен брак) и Йордан Йорданов (2023) съвместно с д-р Неделина Куртелова.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/hashat-valeri-jordanov-stana-tatko-za-treti-pat-vizhte-kakvo-ime-izbra-za-deteto-si.html Валери Йорданов стана татко за трети път – вижте какво име избра за сина си], ladyzone.bg.</ref> == Филмография == * „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов * „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа * „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев * „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев * „Късата клечка“ – реж. Д. Петков * „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова * „Ани“ (2018) * [[Дяволското гърло (сериал)|„Дяволското гърло“]] (2017) – Манол Попнеделчев (Попето) * „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София * „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров * „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов * „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков * „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов * „[[Кучета (филм)|Кучета]]“ (2015) – Леноид * „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова * „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо * „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев * „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров) * „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“ (2009) – Бръчков * „[[Раци]]“ (2009) – реж. Иван Черкелов * „Китайска съпруга“ (2007) * „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс * „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов - надзирател в затвора * „[[Разследване (филм)|Разследване]]“ (2006) – реж. Иглика Трифонова * „[[Едно пътуване до хоризонта]]“ (2005) – Сашо * „[[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]]“ (2005) - полицаят * „[[Откраднати очи]]“ (2004) – Иван, войник от специалните части * „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини * „[[Изпепеляване]]“ (2004) – старшина в лагера * „[[Капан (филм, 2004)|Капан]]“ – Джак, убиецът на любовника на Мария * „[[Пехотинци]]“ (2003) – руски войик * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров * „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо * „[[Клиника на третия етаж]]“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI) * „[[Големите игри]]“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева * „[[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]]“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров * „Трака – трак“ (1995) – Жана * „[[Вълкадин говори с Бога]]“ (1995) == Награди == * „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ и специален Диплом на „[[ФИПРЕСИ]]“ от „[[София Филм Фест]]“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров * Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“ * Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“ * През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна. * Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005) * Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017) * Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021) == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|1176906}} * [http://theatre.art.bg/валери-йорданов__291 Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg] * [https://web.archive.org/web/20070223224710/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/2712_val_jordanov.htm „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова)], БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006 * [https://www.youtube.com/watch?v=Da-GIPvFUhk Валери Йорданов – демо], youtube.com {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йорданов, Валери}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български каскадьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] 3ua2p8ewya7vis19p4kn4s0tw72qoog Волфганг Борхерт 0 159352 12897021 11956781 2026-05-03T11:31:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12897021 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Волфганг Борхерт | име-оригинал = Wolfgang Borchert | снимка = Wolfgang Borchert cropped.jpg | описание = Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г. | псевдоним = | рождено име = | място на раждане = [[Хамбург]], [[Германия]] | място на смърт = [[Базел]], [[Швейцария]] | работил = [[поет]], [[белетрист]], [[драматург]] | националност = {{DEU}} | период = | жанрове = | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = Wolfgang Borchert Signature.jpg | сайт = | бележки = | общомедия = | вложки = }} '''Волфганг Борхерт''' ({{lang|de|Wolfgang Borchert}}) е германски [[поет]], [[белетрист]] и [[драматург]]. == Биография == Роден е в [[Хамбург]]. Още 15-годишен, започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и за кратко е актьор в [[Люнебург]]ския областен театър. През 1941 г. е призован във [[Вермахт]]а. Следващата година е тежко ранен, влиза в [[лазарет]]. Заради антинацистки изявления е арестуван и е осъден на смърт за „разложение на армията“, но е помилван и пратен обратно на фронта, за да „докаже себе си“. Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането му в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща в родния си град през 1945 г. Започва работа като автор на текстове за литературно [[кабаре]], но го арестуват за политически вицове. Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във [[Вестерланд]]. Успява да публикува стихосбирката си „Фенер, нощ и звезди“<ref>[http://liternet.bg/publish12/v_borhert/celuvkata.htm Стихотворението „Целувката“ в превод от Венцеслав Константинов]</ref> (1946) с творби от периода 1940 – 1945 г. Международна известност му създава [[експресионизъм|експресионистичната]] драма „Вън пред вратата“ (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата „поезия на оцелелите“, както и сборникът му с разкази „Глухарчето“ (1947). Принадлежи към движението [[Литература на развалините]]. Поетът умира от [[туберкулоза]] в швейцарски санаториум едва на 26-годишна възраст. == Влияние == Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за „поколението на завърналите се“ от [[Втората световна война]], което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение „[[Група 47]]“. Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г. == Библиография == [[Файл:Borchert, Uraufplakat.jpg|мини|250п|Плакат за премиерата на „Вън пред вратата“ в Хамбург на 21.11.1947 г. – ден след смъртта му]] [[Файл:Wolfgang-Borchert-Denkmal an der Eppendorfer Landstraße in Hamburg-Eppendorf.jpg|мини|250п|Паметник на Волфганг Борхерт в Хамбург]] * ''An diesem Dienstag'', Kurzgeschichte 1947 * ''Bleib doch Giraffe'', Kurzgeschichte 1947 * ''Dann gibt es nur eins'', Gedicht * ''Das Brot'', Kurzgeschichte 1946 * ''Das Gewitter'', Kurzgeschichte * ''Das Holz für morgen'', Kurzgeschichte 1946 * ''Das ist unser Manifest'', 1947 * ''Der Kaffee ist undefinierbar'', Kurzgeschichte * ''Der Schriftsteller'', Kurzgeschichte * ''Die drei dunklen Könige'', Kurzgeschichte * ''Die Hundeblume'', 1947 * ''Die Katze war im Schnee erfroren'', Kurzgeschichte * ''Die Kegelbahn'', Kurzgeschichte 1946/47 * ''Die Kirschen'', Kurzgeschichte um 1945 * ''Die Küchenuhr'', Kurzgeschichte * ''Die Stadt'', Kurzgeschichte * ''Die traurigen Geranien'', Kurzgeschichte um 1945 * ''Draußen vor der Tür'', Drama/Hörspiel 1947 * ''Eine Lesebuchgeschichte'', Kurzgeschichte * ''Jesus macht nicht mehr mit'', Kurzgeschichte * ''Laterne, Nacht und Sterne'', 1946 * ''Mein bleicher Bruder'', Kurzgeschichte * ''Nachts schlafen die Ratten doch'', Kurzgeschichte * ''Radi'', Kurzgeschichte * ''Schischyphusch'', Kurzgeschichte * ''Versuche Es'', Gedicht * ''Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd'', Kurzgeschichte * ''Vier Soldaten'', Kurzgeschichte (Groteske) * ''Von drüben nach drüben'', Kurzgeschichte == Източници == <references/> : ''Тази статия се основава на [http://darl.eu/dichter/borche_w/borche_w.htm материал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160823073020/http://darl.eu/dichter/borche_w/borche_w.htm |date=2016-08-23 }}, използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' == Външни препратки == {{commonscat-inline|Wolfgang Borchert}} * [http://darl.eu/dichter/borche_w/borchert.htm#x Поезия и проза от Волфганг Борхерт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305004048/http://darl.eu/dichter/borche_w/borchert.htm#x |date=2016-03-05 }}, в превод на [[Венцеслав Константинов]] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/borchert.htm Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://www.borchertwolfgang.de/ Bio-Bibliografie] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100113112239/http://www.borchertwolfgang.de/ |date=2010-01-13 }} * [http://www.borchertgesellschaft.de/start/български/ Международно дружество Волфганг Борхерт] * {{икона|de}} [http://www.gedichte.xbib.de/gedicht_Borchert.htm Die Deutsche Gedichtebibliothek] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071019061406/http://gedichte.xbib.de/gedicht_Borchert.htm |date=2007-10-19 }} * {{икона|de}} [http://www.joergalbrecht.de/es/deutschedichter.de/werke.asp?Autor_ID=2 Deutsche Dichter] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071008184521/http://www.joergalbrecht.de/es/deutschedichter.de/werke.asp?Autor_ID=2 |date=2007-10-08 }} * {{икона|de}} [http://www.deutsche-liebeslyrik.de/borchert.htm Liebeslyrik deutscher Dichter]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0096042/ Филми по произведения на Волфганг Болхерт] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Борхерт, Волфганг Борхерт}} [[Категория:Германски режисьори]] [[Категория:Германски драматурзи]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски поети]] [[Категория:Група 47]] [[Категория:Експресионизъм]] [[Категория:Литература на развалините]] [[Категория:Родени в Хамбург]] [[Категория:Починали в Базел]] [[Категория:Починали от туберкулоза]] e5agxemxijk6un69vyn2z2w222e8zyi Озеленяване 0 161190 12896389 11118493 2026-05-02T18:06:17Z L0unaraSable 394692 Обхват на проектирането 12896389 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:30, 3 март 2017 (UTC)}} [[Файл:Keep off the grass sign Mavrovi Hanove.jpg|мини|250п|]] '''Озеленяването''' е комплекс от дейности, които целят създаването на зелени пространства, заети от [[Цвете|цветя]], декоративна или местна [[Растения|растителност]], настилки, водни ефекти и леки конструкции. Озеленяването е свързано както с изграждане на частни [[двор]]ни градини, така и с усвояване и устройство на територии, обществени площи и [[парк]]ове, [[ботаническа градина|ботанически градини]] и обособени зелени кътове и [[алпинеум]]и към промишлени обекти. Озеленяването включва също и дейности по поддръжка на зелените площи. Към озеленяването на дадено пространство спадат: изграждане на скални цветни кътове, [[алпинеум]]и, декоративни водни площи, декоративни настилки, плочопътеки от камък, плочопътеки на тревни фуги и ароматни пътеки, паркинги с пластмасови и бетонови решетъчни паркинг елементи. Към градинарските услуги спадат: затревяване на зелени площи с тревни смески и тревен чим, засаждане на декоративни вечнозелени и листопадни дървета и храсти, засаждане на цветя – едно- и многогодишни, засаждане на живи стени и плетове, създаване на декоративни дървесно-храстови групи и формации. Професионалното озеленяване на даден терен се извършва основно на два етапа – подготвителен и изпълнителен. == Подготвителен етап == Подготвителният етап включва: * [[Геодезия|Геодезическо заснемане]] на терена – фундамента на всяка предпроектна и проектантска дейност. Реализацията на всеки архитектурен, строителен или устройствен проект започва с необходимостта от прецизна геодезическа информация. * Вертикално планиране – свързва височинно по подходящ начин сградите и съоръженията чрез подходи, стълбища, пътеки и площадки, така че денивелацията на терена да се преодолее максимално лесно. Вертикалната планировка е важна и за запазването на местните, вече съществуващи растителни видове, тъй като предпазват почвата от ерозия. * [[Ландшафтна архитектура|Ландшафтно проектиране]] – това е създаването на работен проект за озеленяване, съобразен със зададените изисквания и с данните от [[Геодезия|геодезическото заснемане]] на терена. Проектът съдържа посадъчна схема, според която се затревява терена и се засажда декоративна растителност. * Други проекти, които могат да бъдат включени, са: Проект за автоматизирана поливна система, Проект отводнителна схема, 3D визуализация на проекта. == Изпълнителен етап == Изпълнителният етап е физическото осъществяване на ландшафтния проект и включва почистване и обработка на терена, изграждане на [[Напояване|поливна система]] при необходимост, засаждане на растителните видове, изграждане на алеи и декоративни [[Ограда|ограждения]]. Озеленяването, освен наука е и изкуство, и изисква добро наблюдение и дизайнерски умения. Един добър озеленител разбира елементите на природата и изграждането и ги съчетава. == Услуги по поддържане на зелени площи == Услугите по поддържане на зелени площи са: косене на тревни площи, торене на зелени площи, подрязване на дървета и храсти, подрязване на живи стени и живи плетове, торене на декоративни дървета и храсти, торене на цветя, плевене на градини, почистване на градини от есенен листопад, аериране и грапене на тревни площи, предпазване на декоративната растителност от болести и вредители, пръскане с препарати за растителна защита. == Обхват на проектирането == Ландшафтният дизайн се фокусира както върху комплексното генерално планиране на територията,<ref>{{Цитат уеб|заглавие=The Importance of Masterplanning in Landscape Architecture|уеб_адрес=https://www.ndla.co.uk/blog/the-importance-of-masterplanning-in-landscape-architecture|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=www.ndla.co.uk}}</ref><ref>{{Цитат уеб|заглавие=How to Create a Landscape Design Master Plan for Your Property|уеб_адрес=https://etowahgroup.com/create-a-landscape-design-master-plan-for-your-property/|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=etowahgroup.com}}</ref> така и върху конкретното проектиране на ландшафтни елементи и растителност в нея. Практическата, естетическата, агротехническата и екологичната устойчивост също са съставни части на ландшафтния дизайн, който често се разделя на дизайн на твърди елементи и дизайн на меки елементи. Ландшафтните дизайнери често си сътрудничат със сродни дисциплини, като архитектура, гражданско строителство, геодезия, ландшафтно строителство и занаятчийски специалности.<ref>{{Цитат уеб|заглавие=Landscape Design|уеб_адрес=https://unfoldhomes.com/landscape-design|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=unfoldhomes.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|заглавие=What Does a Landscape Architect Do? A Deep Dive into Landscape Architecture|уеб_адрес=https://goldenstatede.com/what-does-a-landscape-architect-do/|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=goldenstatede.com}}</ref> Както при другите взаимосвързани ландшафтни дисциплини, може да има припокриване на услугите, предлагани под наименованията ландшафтен дизайнер или професионален градинар. Проектите в областта на дизайна могат да включват две различни професионални роли: ландшафтен дизайн и ландшафтна архитектура. Ландшафтният дизайн обикновено включва художествена композиция и майсторство, финото изкуство и експертни познания в областта на градинарството, както и акцент върху детайлното отчитане на характеристиките на участъка — от концептуалните етапи до окончателното изпълнение. Ландшафтната архитектура е по-насочена към градското планиране, градски и регионални паркове, обществени и корпоративни ландшафти, големи междудисциплинарни проекти и прехвърляне на задачите към изпълнители след завършване на проектирането. От селски имения до обширни открити пространства — всеки проект се разработва внимателно с оглед на особеностите на местността, архитектурата и начина на живот.<ref>{{Цитат уеб|заглавие=Acreage landscaping Calgary|уеб_адрес=https://sculptedearth.ca/landscaping-services/refined-outdoor-spaces-for-expansive-acreages/|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=sculptedearth.ca}}</ref> Между двете роли може да има значително припокриване на таланти и умения, в зависимост от образованието, лицензите и опита на професионалиста. И ландшафтните дизайнери, и ландшафтните архитекти се занимават с ландшафтен дизайн.<ref>{{Цитат уеб|заглавие=What is the Difference Between a Landscape Architect and a Landscape Designer?|уеб_адрес=https://greatspaces.com.au/what-is-the-difference-between-a-landscape-architect-and-a-landscape-designer/|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=greatspaces.com.au}}</ref><ref>{{Цитат уеб|заглавие=Landscape Design Vs Landscape Architecture: What Is The Difference|уеб_адрес=https://www.landscapesandmore.com/blog/landscape-design-vs-landscape-architecture:-what-is-the-difference/20|достъп_дата=02 май 2026 г|труд=www.landscapesandmore.com}}</ref> == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Ландшафтна архитектура]] {{нормативен контрол}} [[Категория:Ландшафтна архитектура]] [[Категория:Горско стопанство]] 2pxyr7b2pumxoip9cgii6vmxpviruxb ФК Бирмингам Сити 0 163756 12896426 12640789 2026-05-02T18:28:25Z Danitrifonov04 292718 12896426 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Бирмингам Сити | герб = | прозвище = ''сините'' | стадион = [[Сейнт Андрюс (стадион)|Сейнт Андрюс]] | капацитет = 29 409 | президент = {{флагче|САЩ}} [[Том Вагнер]] | старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Крис Дейвис]] | първенство = [[Чемпиъншип]]| сезон = 2025/26 | място = 10-то | екипировка = [[Найк]] | спонсор = BoyleSports | |pattern_la1=_birmingham2526h | pattern_b1=_birmingham2526h|pattern_ra1=_birmingham2526h |pattern_sh1=_birmingham2526h |pattern_so1= |leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=0000FF|socks1=0000FF |pattern_la2=_birmingham2526a | pattern_b2=_birmingham2526a |pattern_ra2=_birmingham2526a |pattern_sh2=_birmingham2526a |pattern_so2= |leftarm2=ffffFF |body2=ffffFF |rightarm2=ffffFF |shorts2=0000FF |socks2=ffffFF |pattern_la3=|pattern_b3=|pattern_ra3=|pattern_sh3=|leftarm3=|body3=|rightarm3=|shorts3=|socks3= |държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб Бирмингам Сити''' ({{lang|en|Birmingham City Football Club}}) е [[Англия|английски]] професионален [[футболен клуб]] от град [[Бирмингам]]. Създаден е през [[1875]] под името ''Small Heath Alliance'', малко по-късно през [[1888]] променено на ''Small Heath'', ''Бирмингам ФК'' - [[1905]], а сегашното име ''ФК Бирмингам Сити'' получава през [[1943]]. През сезон 2008/09, отборът се състезава във [[Чемпиъншип]]. Бирмингам Сити са съоснователи и първи шампиони (като ''Small Heath'') на бившата Втора дивизия (днешна [[Първа футболна лига|Първа лига]], т.е. третото ниво в английския футбол). Най-успешният период на тима е през 50-те и началото на 60-те години на XX век, когато достига да 6-о място в Първа дивизия (старо име на Английската висша лига), финал за [[ФА Къп]], два финала за [[Купа на панаирните градове|КНК]] (през [[1960]] и [[1961]]). Тогава отборът печели единствения си голям трофей - [[Купа на Футболната лига (Англия)|Kупата на Лигата]], спечелена през [[1963]] с победа над [[Астън Вила]]. Най-мрачните години за Бирмингам са между [[1986]] и [[2002]], когато „Сините“ са за продължително време извън топ дивизиите на английския футбол. На 27 февруари 2011 Бирмингам Сити печели [[Карлинг Къп]]. == История == Бирмингам Сити е основан като ''Small Heath Alliance'' през [[1875]] и от [[1877]] играе домакинските си мачове на стадион [[Мунц Стрийт]]. Клубът става професионален през [[1885]], като три години по-късно става първият футболен клуб, под името ''Small Heath F.C. Ltd.'', финансиран чрез [[открито акционерно дружество]], управляван от борд на директорите. От сезон 1889/90 отборът взима участие във Футболния съюз, от който по-късно се оформя [[Английска футболна лига|Футболната лига]]. През [[1892]] ''Small Heath'' заедно с други членове на Съюза са поканени за участие в ново сформираната [[Чемпиъншип|Втора дивизия]] на Футболната лига. Те стават шампиони, но не печелят промоция за по-горната дивизия. През следващия сезон ''Small Heath'' се класира за [[Английска висша лига|Първа дивизия]], след като финишира втори и играе плейоф с ''Darwen''. През 1905 клубът получава името Бирмингам Ф.К. и се премества на нов стадион, по-късно известен като [[Сейнт Андрюс (стадион)|Сейнт Андрюс]]. През 1908 Бирмингам изпада във Втора дивизия, където остава до [[Първата световна война]]. == Състав за сезон 2012/13 == {{фс старт}} {{фс играч|номер=1|страна=Англия|играч=[[Джак Бътланд]]|позиция=[[вратар|В]]}} {{фс играч|номер=2|страна=Ирландия|играч=[[Стивън Кар]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} (капитан) {{фс играч|номер=3|страна=Англия|играч=[[Дейвид Мърфи]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=4|страна=Шотландия|играч=[[Стивън Колдуел]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=5|страна=Испания|играч=[[Пабло Ибанес]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=6|страна=Англия|играч=[[Къртис Дейвис]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=7|страна=Шотландия|играч=[[Крис Бърк]]| позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс играч|номер=8|страна=Англия|играч=[[Хейдън Мълинс]] |позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс играч|номер=9|страна=Ямайка|играч=[[Марлон Кинг]]| позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=10|страна=Англия|играч=[[Дарън Амброуз]]| позиция=[[халф|Х]]}} {{фс играч|номер=11|страна=Дания|играч=[[Петер Ловенкрандс]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=12|страна=Англия|играч=[[Рейвън Морисън]]| позиция=[[халф|Х]]}} (под наем от [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]]) {{фс играч|номер=13|страна=Ирландия|играч=[[Колин Дойл]]| позиция=[[вратар|В]]}} {{фс играч|номер=14|страна=Сенегал|играч=[[Моргаро Гомис]]| позиция=[[халф|Х]]}} {{фс среда}} {{фс играч|номер=15|страна=Англия|играч=[[Уейд Елиът]]| позиция=[[халф|Х]]}} {{фс играч|номер=18|страна=Ирландия|играч=[[Кийт Фейхи]] |позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс играч|номер=19|страна=Сърбия|играч=[[Никола Жигич]]|позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=21|страна=Нидерландия|играч=Акваси Асанте|позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=22|страна=Англия|играч=[[Нейтън Редмонд]]|позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс играч|номер=23|страна=САЩ|играч=[[Джонатан Спектър]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=24|страна=САЩ|играч=[[Уил Пекууд]] |позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=25|страна=Англия|играч=Джак Диймън |позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=26|страна=Англия|играч=[[Дейвид Лукас]]|позиция=[[вратар|В]]}} {{фс играч|номер=27|страна=Англия|играч=[[Мич Ханкокс]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=28|страна=Шотландия|играч=[[Пол Кадис]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} (под наем от [[ФК Суиндън Таун|Суиндън Таун]]) {{фс играч|номер=30|страна=Англия|играч=[[Пол Робинсън (защитник)|Пол Робинсън]]|позиция=[[защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=32|страна=Сенегал|играч=[[Папа Буба Диоп]]|позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс играч|номер=33|страна=Англия|играч=[[Калъм Рейли]] |позиция=[[полузащитник|Х]]}} {{фс край}} == Външни преатки == * [http://www.bcfc.com Официален уебсайт на клуба] {{Чемпиъншип}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Бирмингам Сити]] [[Категория:Спорт в Бирмингам]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1875 година]] 9od6xu8k3em5frw2riu6l4am93d0nv2 Виница (Украйна) 0 165444 12896270 12836617 2026-05-02T16:33:42Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896270 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Виница|Виница}} {{Селище инфо|Украйна | вид = [[град]] | изглед = {{Photomontage|position=center | photo1a = Микільська церква (Вінниця) P 20190713 183412.jpg | photo1b = Вінниця Водонапірна вежа 2.jpg | photo2a = Dominican church, Vinnytsia P1550977.jpg | photo3a = Церква Воскресіння Христового P1100738.jpg | photo3b = Lenins'kyi District, Vinnytsia, Vinnyts'ka oblast, Ukraine - panoramio - Leonid Andronov (8).jpg |photo3c = Vinnytsia Monastery.jpg | size = 295 | spacing = 2 | color = #FFFFFF | border = 0 }} | изглед-описание = Изглед над централната част на града през 2016 г. | област = Виницка област | площ = 113,2<ref>[http://vinnitsaok.com.ua/2015/05/13/199684 www.vinnitsaok.com.ua]</ref> | височина = 248 | население = 370 601 | население-година = 2021 | управител-вид = кмет | управител-име = [[Сергей Моргунов]] | основаване = [[1355]] | град-от = [[1795]] | код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] | код1 = 0510100000 | пощенски-код = 21001 – 21499 | телефонен-код = +380 – 432 21000 | мпс-код = AB, КВ / 02 | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) | сайт = {{URL|vmr.gov.ua}} }} [[Файл:Європейська площа. Вид на вежу.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към [[Европа (площад във Виница)|площад „Европа“]] през 2010 г.]] [[Файл:Винница. Областная Рада..JPG|мини|дясно|250п|Сградата на Виницкия областен съвет през 2011 г.]] '''Вѝница''' или '''Вѝнниця''' ({{lang|uk|Вінниця}}; {{lang|ru|Винница}}; {{lang|pl|Winnica}}), срещано и като ''Винница'', е [[град]] в югозападната част на [[Украйна]], административен център на [[Виницка област]]. Той е разположен на река [[Южен Буг]] в историко-географската област [[Подолие]]. == География == Виница се намира на 200 km югозападно от столицата на Украйна. Разстоянието до град [[Киев]] с влак е 221 km, най-близкото разстояние по шосе е 265 km. С влак се достига за 2,5 – 3 часа, а с високоскоростен влак за около 2 часа, а с автомобил в рамките на 3,5 – 4 часа. През града преминава река [[Южен Буг]], градът е разположен в зона на горска степ, в района на Волинско–подолския кристален масив, покрит с кватернерни утайки от пясък, глина, варовик и мрамор. Смесването с останките от растителния свят създава плодородни [[черноземни почви]]. Основата на този масив се състои от най-старите скали: гранити, гнайси и сиенити, които на някои места се намират на повърхността и са ценни строителни материали. === Климат === Градът е разположен в [[Умереноконтинентален климат|умереноконтиненталния климатичен пояс]]. Характеризира се с продължително неочаквано, по-скоро влажно [[лято]] и сравнително кратка, не тежка [[зима]]. Средната [[температура на въздуха]] през януари е – 5,8&nbsp;°C, а през юли – 18,3&nbsp;°C. Средногодишните валежи са около 638 mm. От неблагоприятните климатични явления в града се наблюдават виелици (от 6 до 20 дни в годината), мъгли през студения сезон на годината (37 – 60 дни), бури с [[градушка]] (3 – 5 дни). Продължителността на светлия ден варира от 8 до 16,5 часа. == История == За първи път градът е споменат през 1363 г., но районът е заселен от древни времена. На сегашната му територия са открити останки от [[скити|скитски]] и древноруски селища. След победата на [[Златна орда|Златната орда]] през 1362 г. районът попада във властта на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], чийто войски го освобождават от татарите. Започват да се строят градове-крепости, сред които е и Виница. Виница заема видно място в Освободителната война от 1648 – 1654 г. На 7 юли 1648 въстаниците я освобождават от поляците, а в града се разполага гарнизон на [[хетман]] [[Богдан Хмелницки]]. В началото на 1651 г. поляците нахлуват в Подолието, а градът е за кратко обсаден. Виница, заедно с цяла Западна Украйна, попада под властта на полската корона, после преминава към [[Османската империя]] и отново към [[Полша]]. След Втората подялба на Полша (1793 г.) Подолието преминава към Русия, а Виница става за кратко губернски град. От 1923 г. е център на окръг, а от 1932 става административен център на Виницка област. През Втората световна война жителите на града намаляват от 100 хил. до 27 хил., от 50 промишлени предприятия оцеляват едва 10, напълно са разрушени 1880 жилищни сгради. Към края на 1948 г. почти напълно е възстановена промишлеността на града, а по-късно се развиват машиностроене, електроника и други отрасли. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] във Виница е разкрит [[масов гроб]] на убити от [[болшевики]]те [[украинци]] – виж [[Виницка трагедия]]. На 14 юли – 141-вия ден от [[Руско нападение над Украйна|нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г.]] - Русия извършва ракетен обстрел над Виница, при който са поразени административни и жилищни сгради и избухва пожар, обхванал паркинг в центъра на града. По данни на началника на Националната полиция на Украйна Игор Клименко повече от 50 сгради и повече от 40 коли са били повредени от трите ракетни удара.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-07-14-22/h_445618bc0e6522b882e3f5dcffe06054|title=Russian cruise missiles from Black Sea killed at least 23 people in attack on Vinnytsia, Ukraine says|last=Sebastian Shukla, Julia Presniakova, Sharon Braithwaite|date=2022-07-14|work=CNN|access-date=2022-07-20}}</ref> Председателят на областната държавна администрация на Виница Сергей Борзов съобщава за ранени и мъртви, като още същия ден излиза информация за поне 20 загинали, сред които три деца, и най-малко 90 пострадали, измежду които 50 тежко.<ref>{{Cite news|url=https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/russian-war-report-russian-missiles-strike-vinnytsia/|title=Russian War Report: Russian missiles strike Vinnytsia|last=Digital Forensic Research Lab|date=2022-07-14|work=Atlantic Council|access-date=2022-07-20}}</ref> Пет дни по-късно броят на загинали нараства до 25 души; 202 души са потърсили медицинска помощ, 68 от които, в т.ч. 4 деца, са хоспитализирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/07/19/7358892/|title=Doctor’s death brings Vinnytsia death toll to 25|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-07-19|work=Ukrainska Pravda|access-date=2022-07-20}}</ref> Според ВВС на Украйна Виница е атакувана с крилати ракети "Калибър", изстреляни от подводници, разположени в Черно море.<ref name=":0" /> == Население == [[Файл:Vinnycya Pop Pyramide 2001.PNG|мини|250п|Възрастова структура на населението според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването през 2001 г.]]]] [[Население]]то на града според преброяването през 2001 г. е 356 665 души. === Етнически състав === Дял на основните етнически групи според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините (в %):<ref>Всесоюзная перепись населения 1926 года. М.: Издание ЦСУ Союза ССР, 1928 – 29</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.demoscope.ru/weekly/ssp/ussr_nac_39_ra.php?reg=2 | заглавие = „Национальный состав населения районов, городов и крупных сел союзных республик СССР – г. Винница (1939)“ | достъп_дата = 5 август 2018 | издател = demoscope.ru | език = ru }}</ref><ref name="Ethnic composition: 2001 census"/> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Етническа група || 1926 || 1939 || 1959 || 1989 || 2001 |- |align="left"|[[Украинци в Украйна|Украинци]] || 41.5 || 49.20 || 60.2 || 77.4 || 86.72 |- |align="left"|[[Руснаци в Украйна|Руснаци]] || 13.8 || 10.57 || 22.1 || 16.4 || 10.12 |- |align="left"|[[Евреи в Украйна|Евреи]] || 37.8 || 35.63 || 13.6 || 4.1 || 0.48 |- |align="left"|[[Поляци в Украйна|Поляци]] || 4.3 || 3.04 || 2.0 || 0.7 || 0.44 |} Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:<ref name="Ethnic composition: 2001 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/ukraine-ethnic2001.htm | заглавие = „Ethnic composition: 2001 census“ | достъп_дата = 2 август 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = uk | архив_дата = 2012-05-26 | архив_уеб_адрес = https://archive.today/20120526041153/http://pop-stat.mashke.org/ukraine-ethnic2001.htm }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Етническа група || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Общо || 356 665 || 100.00 |- |align="left"|[[Украинци в Украйна|Украинци]] || 309 325 || 86.72 |- |align="left"|[[Руснаци в Украйна|Руснаци]] || 36 108 || 10.12 |- |align="left"|[[Евреи в Украйна|Евреи]] || 1723 || 0.48 |- |align="left"|[[Поляци в Украйна|Поляци]] || 1583 || 0.44 |- |align="left"|[[Беларуси в Украйна|Беларуси]] || 1314 || 0.36 |- |align="left"|[[Арменци в Украйна|Арменци]] || 380 || 0.10 |- |align="left"|[[Молдовци в Украйна|Молдовци]] || 299 || 0.08 |- |align="left"|[[Азербайджанци в Украйна|Азербайджанци]] || 216 || 0.06 |- |align="left"|[[Грузинци в Украйна|Грузинци]] || 196 || 0.05 |- |align="left"|[[Татари в Украйна|Татари]] || 183 || 0.05 |- |align="left"|[[Германци в Украйна|Германци]] || 178 || 0.04 |- |align="left"|[[Чехи в Украйна|Чехи]] || 125 || 0.03 |- |align="left"|[[Българи в Украйна|Българи]] || 117 || 0.03 |- |align="left"|[[Асирийци в Украйна|Асирийци]] || 113 || 0.03 |- |align="left"|[[Араби в Украйна|Араби]] || 108 || 0.03 |- |align="left"|[[Цигани в Украйна|Цигани]] || 80 || 0.02 |- |align="left"|[[Литовци в Украйна|Литовци]] || 67 || 0.01 |- |align="left"|[[Узбеки в Украйна|Узбеки]] || 61 || 0.01 |- |align="left"|Народи от Индия и Пакистан || 44 || 0.01 |- |align="left"|[[Гърци в Украйна|Гърци]] || 42 || 0.01 |- |align="left"|[[Мордовци в Украйна|Мордовци]] || 40 || 0.01 |- |align="left"|[[Чуваши в Украйна|Чуваши]] || 40 || 0.01 |- |align="left"|[[Румънци в Украйна|Румънци]] || 35 || 0.009 |- |align="left"|[[Казахи в Украйна|Казахи]] || 34 || 0.009 |- |align="left"|[[Туркмени в Украйна|Туркмени]] || 32 || 0.008 |- |align="left"|[[Латвийци в Украйна|Латвийци]] || 28 || 0.007 |- |align="left"|[[Осетинци в Украйна|Осетинци]] || 22 || 0.006 |- |align="left"|[[Таджики в Украйна|Таджики]] || 22 || 0.006 |- |align="left"|[[Унгарци в Украйна|Унгарци]] || 21 || 0.005 |- |align="left"|[[Башкири в Украйна|Башкири]] || 19 || 0.005 |- |align="left"|Американци || 19 || 0.005 |- |align="left"|[[Ороки в Украйна|Ороки]] || 19 || 0.005 |- |align="left"|[[Корейци в Украйна|Корейци]] || 16 || 0.004 |- |align="left"|[[Естонци в Украйна|Естонци]] || 13 || 0.003 |- |align="left"|[[Даргинци в Украйна|Даргинци]] || 13 || 0.003 |- |align="left"|[[Карели в Украйна|Карели]] || 13 || 0.003 |- |align="left"|[[Турци в Украйна|Турци]] || 12 || 0.003 |- |align="left"|[[Удмурти в Украйна|Удмурти]] || 12 || 0.003 |- |align="left"|[[Гагаузи в Украйна|Гагаузи]] || 11 || 0.003 |- |align="left"|[[Лезгинци в Украйна|Лезгинци]] || 11 || 0.003 |- |align="left"|Коми–пермци || 10 || 0.002 |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"|Други || 176 || 0.04 |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"|Неизвестни || 1759 || 0.49 |} == Образование == [[Файл:Vinnytsia National Medical University Entrance photo1.jpg|мини|дясно|250п|Входът към сградата на [[Виницки национален медицински университет|Виницкия национален медицински университет „Николай Пирогов“]] през 2014 г.]] [[Файл:Vinnytsia Khmelnytske Highway 25.jpeg|мини|дясно|250п|Входът към сградата на [[Виницки национален технически университет|Виницкия национален технически университет]] през 2014 г.]] [[Образование|Образователни]] институции на град Виница: * 50 предучилищни учебни заведения (49 общински и 1 държавно); * 37 общи и 4 частни общообразователни институции; * Междуучилищен образователен и производствен център; * Специално средно училище – център за обучение и рехабилитация. Извънкласни учебни заведения: * Дворец на децата и младежите; * Частна институция „Перспектива“. === Висши учебни заведения === [[Висше училище|Висши училища]] в град Виница: * [[Виницки национален медицински университет|Виницки национален медицински университет „Николай Пирогов“]] * [[Виницки национален аграрен университет]] * [[Виницки национален технически университет]] * [[Виницки държавен педагогически университет|Виницки държавен педагогически университет „Михаил Котсубински“]] * [[Виницки социално-икономически институт]] * [[Виницки технически колеж]] * [[Виницки търговско-икономически институт]] * [[Виницко училище за култура и изкуство]] ;Филиали * Филиал на Киевския национален университет за култура и изкуство * Филиал на Европейския университет * Филиал на Университета за съвременно познание * Филиал на Лвовския държавен университет == Култура == === Музеи === [[Файл:Vinnytsia History Museum 2.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към сградата на [[Регионален исторически музей (Виница)|Регионалния исторически музей]] през 2017 г.]] * [[Регионален исторически музей (Виница)|Регионален исторически музей]] * [[Регионален музей на изкуствата (Виница)|Регионален музей на изкуствата]] * [[Военноисторически музей на военновъздушните сили от въоръжените сили на Украйна]] * Музей–имение на Николай Пирогов * Литературен и паметен музей „Михаил Коцюбински“ * Музей „Моят край Подолие“ * [[Музей на грънчарското изкуство „Алексей Луцишин“]] * Музей на войниците от Виница, загинали във войната в Афганистан (1979 – 1989), разположен на площад „Козицки“ * Историко–мемориален музей на политическите затворници, разположен на булевард „Коперник“ 1 * Музей на виницкия трамвай * Музей на почетните граждани на град Виница * Музей на Великата отечествена война * Музей на украинската марка „Якоб Балабан“ == Забележителности == [[Файл:Vinnitsa Dominician costel 1758.jpg|200px|мини|Спасо-Преображенската катедрала]] [[Файл:Vinnytsia-werwolf.jpg|мини|200px|Останките от „Вълколак“]] * Централният парк „Горки“ * Пожарната кула на площад „Козицки“ * Комплекс от религиозни и фортификационни съоръжения от 17 – 18 в. „Мури“ в центъра на града (Спасо-Преображенската катедрала, Йезуитският манастир) * Йерусалимка – стар еврейски квартал недалеч от съвременния център на града * дървената Николаевска църква от 1746 г. * [[Вълколак (бункер)]] == Средства за масова информация == На територията на града в рамките на радиочестотите на FM–диапазона се излъчват 19 [[радио]]станции от Украйна: Първи канал на Украинското радио / Радио ВИНТЕРА (88.6 MHz), Мелодия FM (90.5 MHz), Kiss FM (90.9 MHz), Power FM (91.3 MHz), Радио Петък (92.0 MHz), Авторадио–Украйна (100.3 MHz), Ретро FM (100.9 MHz), Радио РОКС Украйна (101.4 MHz), Хит FM (102.6 MHz), Крайна ФМ (103.2 MHz), Радио Такт (103.7 MHz), Руско радио Украйна (104.1 MHz), Пипер FM (104.8 MHz), Радио Релакс (105.9 MHz), Наше радио (106.4 MHz), Шансон (107.0 MHz), Лада FM (107.4 MHz) и Ера FM (107.8 MHz). == Личности == * [[Иван Сирко]], [[казаци|казашки]] [[хетман]] * [[Николай Пирогов]], лекар, почитан за приноса му към военно-полевата хирургия * [[Михаил Коцюбинский]] (1864 – 1913), украински писател, класик на украинската литература * [[Георгий Береговой]], (1921 – 1995), [[космонавт]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], 2 пъти [[герой на Съветския съюз]] (единствен удостоен за Великата отечествена война и за полета в космоса) * [[Сергей Федорчук]] (р. 1981), украински шахматист == Международно сътрудничество == Консулства на чужди държави във Виница: * Генерално консулство на [[Полша|Република Полша]], разположено на адрес: бул. „Соборна“ 24. Отрито през 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.myvin.com.ua/ua/news/events/4417.html | заглавие = „У Вінниці розпочало свою роботу Генеральне Консульство Республіки Польща“ | дата = 8 февруари 2010 | достъп_дата = 4 август 2018 | издател = myvin.com.ua | език = uk }}</ref> * Почетно консулство на [[Молдова|Република Молдова]]. Отрито през 2017 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://migraciya.com.ua/news/ManagementofLCAinVinnitsaregion/ua-manual-migration-service-took-part-in-the-opening-of-the-honorary-consulate-of-the-republic-of-moldova-in-vinnitcay/ | заглавие = „Керівництво міграційної служби взяло участь у відкриття Почесного консульство Республіки Молдова у Вінниці“ | дата = 4 май 2017 | достъп_дата = 4 август 2018 | издател = migraciya.com.ua | език = uk }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vinnytsia|град Виница, Украйна}} * {{Икона|uk}} [http://vinpoisk.com/ vinpoisk.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071120085346/http://vinpoisk.com/ |date=2007-11-20 }} – Уебсайт за историята на град Виница * {{ЕЕЕ|10929|Винница}} * {{Икона|bg}} [https://www.sinoptik.bg/vinnytsya-ukraine-100689558 Прогноза за времето в град Виница] в [[Sinoptik.bg]] {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Виница (Украйна)| ]] scseiawrco7svhst7tvj1wqyqg5uoh6 Древен Египет, търговия 0 167541 12896633 1338989 2026-05-02T23:52:12Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896633 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #виж [[Търговия в Древен Египет]] 4okwb5lg8qdq3udvznc5pfcicgvkldz ФК „Блекбърн Роувърс“ 0 170295 12896428 12823103 2026-05-02T18:28:53Z Danitrifonov04 292718 12896428 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Блекбърн Роувърс | оригинално име = Футболен Клуб Блекбърн Роувърс | герб = | прозвище = ''Роувърс''<br>''Синьо-белите'' | стадион = [[Иууд Парк]]| капацитет = 31 367| старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Майкъл О'Нийл]] | първенство = [[Чемпиъншип]]| сезон = 2025/26 | място = 20-то | екипировка = Макрон | спонсор = 10Bet | pattern_la1 = _blackburn2526h | pattern_b1 = _blackburn2526h | pattern_ra1 = _blackburn2526h | pattern_sh1 = _blackburn2526h | pattern_so1 = _blackburn2526hl | leftarm1 = 0000FF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 0000FF | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _blackburn2526t | pattern_b3 = _blackburn2526t | pattern_ra3 = _blackburn2526t | pattern_sh3 =_blackburn2526t | pattern_so3 =_blackburn2526tl | leftarm3 = 385752 | body3 = 385752 | rightarm3 = 385752 | shorts3 = 385752 | socks3 = 385752 |държава=[[Англия]]}} '''ФК Блекбърн Роувърс''' ({{lang|en|Blackburn Rovers F.C.}}) е професионален английски [[футбол]]ен клуб основан в град [[Блекбърн]], [[графство]] [[Ланкашър]], в Северозападна [[Англия]]. Отборът ще се състезава в [[Чемпиъншип]] за първи път от 11 сезона насам. Те отпаднаха от [[Английска висша лига|Английската висша лига]] в края на сезон 2011 – 12. Клубът е основан през 1875 г. и става член на Футболната лига през 1888 г. Блекбърн е един от един от трите клуба които основават освен Футболната лига и Висшата лига (другите два са [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] и [[ФК Евъртън|Евъртън]]). През 1890 г. Роувърс се местят на [[Иууд Парк]], стадьонът на който играят. Преди основаването на Висшата лига през 1992 г., най-успешния период на клуба е през първата половина на 20 век, когато успяват да спечелят няколко пъти лигата и [[Купа на Англия|ФА Къп]]. През 1966 г. клубът отпада и прекарва 26 сезона извън топ дивизията. През 1992 г. Блекбърн се класира в новата Висша лига, година след като е закупен от бизнесмена Джак Уолкър, който назначава [[Кени Далглиш]] за мениджър. През 1995 г. Блекбърн стават шампиони във Висшата лига, похарчвайки колосални суми за играчи като [[Алан Шиърър]] и [[Крис Сътън]]. Въпреки това отборът спечелил титлата бързо се разпада и през 1999 г. клубът отпада в Чемпиъншип. Класира се обратно във Висшата лига две години по-късно, малко след смъртта на Джак Уолкър. През това време участва четири пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]:един път като носители на [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на Лигата]], два пъти като шести в първенството и веднъж чрез [[Купа Интертото]]. През сезон 2009 – 10 клубът бележи 70-ото си участие в най-високото ниво на английския футбол. Блекбърн са един от шестте клуба спечелили Висшата лига, заедно с [[ФК Арсенал|Арсенал]], [[ФК Челси|Челси]], [[Манчестър Юнайтед]], [[ФК Лестър]] и [[Манчестър Сити]]. Блекбърн заедно с [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бром]] притежават [[световен рекорд]] от [[23 януари]] [[2011]] за най-голям брой националности – 22 (двадесет и две), представени от играчите в съставите на двата отбора в мач от Премиерната лига на [[Англия]]<ref>{{Цитат уеб|title=Most nationalities represented in a Premier League match, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-nationalities-represented-in-a-premier-league-match|accessdate=10 септември 2016}}</ref>. Мотото на клуба – ''„Arte et labore“'', се превежда „Чрез умение и упорит труд“. == История == Блекбърн е основан от [[Джон Левис]] и [[Артър Константин]] на [[5 ноември]] [[1875]] г. Първоначалните членове на клуба били заможни мъже с положение в обществото. Това е и основния фактор, който помага на клуба да се издигне и наложи през годините. Първият мач, който отбора изиграва на [[18 декември]] 1875 завършва с равенство 1 – 1. До 1876 – 77 клуба не разполага със свой собствен терен. На [[23 септември]] [[1878]] отбора става един от 23-те отбора сформирали [[Lancashire Football Association]]. През [[1880]] избухва скандал заради това че тима е използвал играчи непринадлежащи на Блекбърн за да заместват футболисти, които не са в състояние да играят. До края на следващия сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион [[Александра Мийдоус]], но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На [[25 март]] [[1882]] Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на [[ФА Къп]]. Но финала с [[ФК Оулд Итъниънс]] завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1 – 0. През 1885 – 86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби. През [[1882]] ръководството на тима купува [[стадион]] [[Иууд Парк]] като похарчва повече от 1000 паунда за да го приведе във вид отговарящ на стандартите за стадион. 8 години след това Блекбърн печелят [[ФА Къп]] за 5 път. През 1896 – 97 клуба остава в първа дивизия само защото се увеличава броят на отборите участващи в нея. В началото на 20 век се правят още подобрения на Иууд Парк, а Блекбърн все още присъства в списъка с най-добрите английски отбори. След края на Първата световна Роувърс са вече във втора дивизия и остават там през следващите 10 години. През седемдесетте непрестанно се колебаят между втора и трета дивизия. В началото на [[1991]] [[Джак Уолкър]] поема клуба. Той има достатъчно средства за да закупи нови играчи, които да върнат Блекбърн на върха. Новият мениджър на тима е [[Кени Далглиш]], които току-що е приключил 6-годишен договор с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. С негова помощ Блекбърн започват бавно да се изкачват в листата на топ отборите, като първо се класират за купата на Втора дивизия. През [[1992]] Блекбърн са по страниците на всички вестници заради рекордния трансфер (3,5 милиона) за 22-годишния [[Алан Шиърър]]. Това се повтаря и с купуването на [[Крис Сътън]] за сумата от 5 милиона. През [[1995]] мечтата на Джак Уолкър се сбъдва, само 5 години след купуването на клуба той вече е успял да ги доведе до спечелването на титлата в [[Англия]]. Следващият сезон не започва успешно за отбора. По време на [[Европейско първенство по футбол през 1996|Евро 96]] Алан Шиърър става голмайстор на първенството и пресата започва да спекулира относно преместването му в други отбори, включително и най-големия противник на Блекбърн – [[Манчестър Юнайтед]]. На [[16 декември]] същата година на пресконференция се съобщава че [[Свен-Йоран Ериксон]] е подписал договор с клуба. Това сякаш е нещото от което се нуждае отбора, но не след дълго Ериксон се отива в Лацио. В началото на новото хилядолетие Джак Уолкър умира, а отбора се завръща в първа дивизия със силен отбор и надежди за победа. През следващия сезон Блекбърн печелят първата си [[Карлинг Къп]] побеждавайки [[Тотнъм]] с 2 – 1. Подписват договори с много доказали се футболисти като [[Хакан Шюкюр]] и [[Дуайт Йорк]]. Следта година досегашния треньор Сунес напуска, а Блекбърн наема треньора на [[Уелс]] [[Марк Хюз]]. == Успехи == * Шампион на [[Англия]]: (3) 1911/12, 1913/14, 1994/95 * Вицешампион на Англия: (1) 1993/94 * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Англия]]: (6) 1884, 1885, 1886, 1890, 1891, 1928 * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Лигата]]: (1) 2002 * Носител на [[Къмюнити Шийлд]]: (1) 1912 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rovers.co.uk Официален сайт на Блекбърн Роувърс] {{Портал футбол}} {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Блекбърн Роувърс, ФК]] [[Категория:Ланкашър]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1875 година]] po6noyoz6f9owozude17kxy7ny2bpsy 12896429 12896428 2026-05-02T18:29:10Z Danitrifonov04 292718 12896429 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Блекбърн Роувърс | оригинално име = Футболен Клуб Блекбърн Роувърс | герб = | прозвище = ''Роувърс''<br>''Синьо-белите'' | стадион = [[Иууд Парк]]| капацитет = 31 367| старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Майкъл О'Нийл]] | първенство = [[Чемпиъншип]]| сезон = 2025/26 | място = 20-то | екипировка = Макрон | спонсор = 10Bet | pattern_la1 = _blackburn2526h | pattern_b1 = _blackburn2526h | pattern_ra1 = _blackburn2526h | pattern_sh1 = _blackburn2526h | pattern_so1 = _blackburn2526hl | leftarm1 = 0000FF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 0000FF | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = _blackburn2526t | pattern_b3 = _blackburn2526t | pattern_ra3 = _blackburn2526t | pattern_sh3 =_blackburn2526t | pattern_so3 =_blackburn2526tl | leftarm3 = 385752 | body3 = 385752 | rightarm3 = 385752 | shorts3 = 385752 | socks3 = 385752 |държава=[[Англия]]}} '''ФК Блекбърн Роувърс''' ({{lang|en|Blackburn Rovers F.C.}}) е професионален английски [[футбол]]ен клуб основан в град [[Блекбърн]], [[графство]] [[Ланкашър]], в Северозападна [[Англия]]. Отборът ще се състезава в [[Чемпиъншип]] за първи път от 11 сезона насам. Те отпаднаха от [[Английска висша лига|Английската висша лига]] в края на сезон 2011 – 12. Клубът е основан през 1875 г. и става член на Футболната лига през 1888 г. Блекбърн е един от един от трите клуба които основават освен Футболната лига и Висшата лига (другите два са [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] и [[ФК Евъртън|Евъртън]]). През 1890 г. Роувърс се местят на [[Иууд Парк]], стадьонът на който играят. Преди основаването на Висшата лига през 1992 г., най-успешния период на клуба е през първата половина на 20 век, когато успяват да спечелят няколко пъти лигата и [[Купа на Англия|ФА Къп]]. През 1966 г. клубът отпада и прекарва 26 сезона извън топ дивизията. През 1992 г. Блекбърн се класира в новата Висша лига, година след като е закупен от бизнесмена Джак Уолкър, който назначава [[Кени Далглиш]] за мениджър. През 1995 г. Блекбърн стават шампиони във Висшата лига, похарчвайки колосални суми за играчи като [[Алан Шиърър]] и [[Крис Сътън]]. Въпреки това отборът спечелил титлата бързо се разпада и през 1999 г. клубът отпада в Чемпиъншип. Класира се обратно във Висшата лига две години по-късно, малко след смъртта на Джак Уолкър. През това време участва четири пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]:един път като носители на [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на Лигата]], два пъти като шести в първенството и веднъж чрез [[Купа Интертото]]. През сезон 2009 – 10 клубът бележи 70-ото си участие в най-високото ниво на английския футбол. Блекбърн са един от шестте клуба спечелили Висшата лига, заедно с [[ФК Арсенал|Арсенал]], [[ФК Челси|Челси]], [[Манчестър Юнайтед]], [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] и [[Манчестър Сити]]. Блекбърн заедно с [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бром]] притежават [[световен рекорд]] от [[23 януари]] [[2011]] за най-голям брой националности – 22 (двадесет и две), представени от играчите в съставите на двата отбора в мач от Премиерната лига на [[Англия]]<ref>{{Цитат уеб|title=Most nationalities represented in a Premier League match, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-nationalities-represented-in-a-premier-league-match|accessdate=10 септември 2016}}</ref>. Мотото на клуба – ''„Arte et labore“'', се превежда „Чрез умение и упорит труд“. == История == Блекбърн е основан от [[Джон Левис]] и [[Артър Константин]] на [[5 ноември]] [[1875]] г. Първоначалните членове на клуба били заможни мъже с положение в обществото. Това е и основния фактор, който помага на клуба да се издигне и наложи през годините. Първият мач, който отбора изиграва на [[18 декември]] 1875 завършва с равенство 1 – 1. До 1876 – 77 клуба не разполага със свой собствен терен. На [[23 септември]] [[1878]] отбора става един от 23-те отбора сформирали [[Lancashire Football Association]]. През [[1880]] избухва скандал заради това че тима е използвал играчи непринадлежащи на Блекбърн за да заместват футболисти, които не са в състояние да играят. До края на следващия сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион [[Александра Мийдоус]], но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На [[25 март]] [[1882]] Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на [[ФА Къп]]. Но финала с [[ФК Оулд Итъниънс]] завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1 – 0. През 1885 – 86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби. През [[1882]] ръководството на тима купува [[стадион]] [[Иууд Парк]] като похарчва повече от 1000 паунда за да го приведе във вид отговарящ на стандартите за стадион. 8 години след това Блекбърн печелят [[ФА Къп]] за 5 път. През 1896 – 97 клуба остава в първа дивизия само защото се увеличава броят на отборите участващи в нея. В началото на 20 век се правят още подобрения на Иууд Парк, а Блекбърн все още присъства в списъка с най-добрите английски отбори. След края на Първата световна Роувърс са вече във втора дивизия и остават там през следващите 10 години. През седемдесетте непрестанно се колебаят между втора и трета дивизия. В началото на [[1991]] [[Джак Уолкър]] поема клуба. Той има достатъчно средства за да закупи нови играчи, които да върнат Блекбърн на върха. Новият мениджър на тима е [[Кени Далглиш]], които току-що е приключил 6-годишен договор с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. С негова помощ Блекбърн започват бавно да се изкачват в листата на топ отборите, като първо се класират за купата на Втора дивизия. През [[1992]] Блекбърн са по страниците на всички вестници заради рекордния трансфер (3,5 милиона) за 22-годишния [[Алан Шиърър]]. Това се повтаря и с купуването на [[Крис Сътън]] за сумата от 5 милиона. През [[1995]] мечтата на Джак Уолкър се сбъдва, само 5 години след купуването на клуба той вече е успял да ги доведе до спечелването на титлата в [[Англия]]. Следващият сезон не започва успешно за отбора. По време на [[Европейско първенство по футбол през 1996|Евро 96]] Алан Шиърър става голмайстор на първенството и пресата започва да спекулира относно преместването му в други отбори, включително и най-големия противник на Блекбърн – [[Манчестър Юнайтед]]. На [[16 декември]] същата година на пресконференция се съобщава че [[Свен-Йоран Ериксон]] е подписал договор с клуба. Това сякаш е нещото от което се нуждае отбора, но не след дълго Ериксон се отива в Лацио. В началото на новото хилядолетие Джак Уолкър умира, а отбора се завръща в първа дивизия със силен отбор и надежди за победа. През следващия сезон Блекбърн печелят първата си [[Карлинг Къп]] побеждавайки [[Тотнъм]] с 2 – 1. Подписват договори с много доказали се футболисти като [[Хакан Шюкюр]] и [[Дуайт Йорк]]. Следта година досегашния треньор Сунес напуска, а Блекбърн наема треньора на [[Уелс]] [[Марк Хюз]]. == Успехи == * Шампион на [[Англия]]: (3) 1911/12, 1913/14, 1994/95 * Вицешампион на Англия: (1) 1993/94 * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Англия]]: (6) 1884, 1885, 1886, 1890, 1891, 1928 * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Лигата]]: (1) 2002 * Носител на [[Къмюнити Шийлд]]: (1) 1912 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rovers.co.uk Официален сайт на Блекбърн Роувърс] {{Портал футбол}} {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Блекбърн Роувърс, ФК]] [[Категория:Ланкашър]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1875 година]] lwdffcz3dzd5xbvhvrxbm6se3oqs7th ФК Портсмут 0 171720 12896445 12662769 2026-05-02T18:39:06Z Danitrifonov04 292718 12896445 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Портсмут | герб =600px Blu con stella e luna gialle (New version with white).png | прозвище = Помпи| стадион = [[Фратън Парк]]| капацитет = 20 899| президент = {{флагче|САЩ}} [[Майкъл Айснер]] | старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Джон Моусиньо]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 18-то | pattern_la1 =_portsmouth2526h | pattern_b1 = _portsmouth2526h | pattern_ra1 =_portsmouth2526h | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 0000FF | body1 = | rightarm1 = 0000FF | shorts1 =FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 =_portsmouth2526a | pattern_b2 =_portsmouth2526a | pattern_ra2 =_portsmouth2526a | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 =FFFFFF | body2 =FFFFFF | rightarm2 =FFFFFF | shorts2 =0000FF | socks2 =FFFFFF | pattern_la3 =_portsmouth2526t | pattern_b3 =_portsmouth2526t | pattern_ra3 =_portsmouth2526t | pattern_sh3 =_nikefootballblacklogo | pattern_so3 =_Nike_blacklogo | leftarm3 =dcff00 | body3 =dcff00 | rightarm3 =dcff00 | shorts3 =dcff00 | socks3 =dcff00 |държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб Портсмут''' ({{lang|en|Portsmouth Football Club}}, правилен правопис по правилата да транскрипции '''ФК Портсмът''') е [[Англия|английски]] професионален футболен клуб от [[град]] [[Портсмут]]. Отборът е известен с прозвищесто си „Помпи“ и играе в [[Английска първа футболна лига|Първа лига]]. Клубът е под администрация. През сезон 2009/10 Портсмут изпада от [[Премиършип]]. „Помпи“ достига и до финал за [[ФА Къп]], но губи от [[ФК Челси|Челси]] с 1 – 0. == Успехи == * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Англия]]: (2) 1938/1939, 2007/2008 * Финалист за [[Купа на Англия|Купата на Англия]]: (2) 1928/29, 1933/34 * Носител на [[Къмюнити Шийлд]]: (2) 1938/39, 1948/49 == Български футболисти == * [[Светослав Тодоров]]: 2002/07 - (77 мача - 37 гола) {{мъниче|футболен отбор|англия}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Портсмут]] [[Категория:Хампшър]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1885 година]] p9ogala3t53h6h7kk5jm56utotx0q18 8256 Шънджоу 0 172207 12896916 10812900 2026-05-03T10:00:09Z Kwamikagami 26617 12896916 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Шънджоу|Шънджоу (пояснение)}} {{Малка планета| | име=8256 Шънджоу | снимка= | заглавие= | откривател=[[Пурпурна планина (обсерватория)|Обсерватория Пурпурната планина]] | дата=[[25 октомври]] [[1981]] | означение={{мп|1981 UZ|9}}; {{мп|1994 TO|1}} | категория=[[Основен пояс]] | епоха=[[26 ноември]] [[2005]] г. ([[юлиански ден]]2453700,5) | голяма_полуос=328 807 [[гига|G]][[метър|m]] (2,198 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | перихелий=247 043 Gm (1,651 АЕ) | афелий=410 570 Gm (2,744 АЕ) | ексцентрицитет=0,249 | период=1190 203 [[ден|дни]] (3,26 [[юлианска година|години]]) | инклинация=6,857 [[градус (ъгъл)|°]] | възел=42,341° | параметър=21,322° | аномалия=124,419° | скорост=19,78 km/[[секунда|s]] | размери=? km | маса=? [[килограм|kg]] | плътност=? g/[[кубичен сантиметър|cm³]] | гравитация=? m/s² | втора_космическа=? km/s | въртене=? дни | спектрален_клас=? | величина=13,9 | албедо=0,1 ? | температура=~188 [[келвин|K]] }} '''(8256) Шънджоу''' е [[астероид]] кръстен на [[китай]]ския [[космически кораб]] [[Шънджоу]].<ref>{{cite web|url=http://www.spacedaily.com/news/telescopes-05k.html|title=Asteroids Named After First Manned Spacecraft, Spaceman|date=[[17 март]], [[2005]]|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|8256}} * {{икона|en}} [http://hamilton.dm.unipi.it/cgi-bin/astdys/astibo?objects:Shenzhou;main AstDys object list] {{СОРТКАТ:Шънджоу}} {{мъниче|астероид}} [[Категория:Астероиди]] nb9qly7e5hq23pkt84smd3of2gj6fv1 ФК Уест Бромич Албиън 0 172418 12896459 12833875 2026-05-02T18:45:56Z Danitrifonov04 292718 12896459 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Уест Бромич Албиън | прозвище = ''Албиън''<br/>''Уест Бром''<br/>''Дроздовете'' | герб = | стадион = [[Дъ Хоутърнс]] | капацитет = 26 852 | собственик = Bilkul Football WBA | президент = {{Флагче|САЩ}} [[Шилен Пател]] | старши треньор = {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс Морисън]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 21-во | спонсор =Ideal Boilers | екипировка = |pattern_la1 =_wba2526h |pattern_b1 = _wba2526h |pattern_ra1 =_wba2526h |pattern_sh1 = _wba2526h |pattern_so1 = _wba2526hl |leftarm1 = 091453 |body1 =091453 |rightarm1 = FFFFFF |shorts1 =FFFFFF |socks1 =091453 | pattern_la2 =_wba2526a | pattern_b2 = _wba2526a | pattern_ra2 =_wba2526a | pattern_sh2 =_wba2526a | pattern_so2 = _wba2526al | leftarm2 = fdef00 | body2 =fdef00 | rightarm2 = fdef00 | shorts2 =00ab8d | socks2 = 00ab8d |socks3=1f1f1f|shorts3=1f1f1f|rightarm3=1f1f1f|body3=1f1f1f|leftarm3=1f1f1f|pattern_so3=_wba2526tв|pattern_sh3=_wba2526t|pattern_ra3=_wba2526t|pattern_b3=_wba2526t|pattern_la3=_wba2526t|държава=[[Англия]]}} '''Футболен Клуб Уест Бромич Албиън''' ({{lang|en|West Bromich Albion F.C.}}), (известен още като '''Уест Бром''', '''Албиън''', '''У.Б.А.''' или просто '''Уест Бромич''') е професионален английски [[футбол]]ен отбор от Уест Мидланс, който през сезон 2021/22 ще се подвизава в [[Чемпиъншип|Чемпиъншип.]] Клубът е сформиран през 1878 от работници от „Салтърс Спринг Уъркс“. Своите домакински срещи провеждат на [[Халторнс]] от [[1900|1900 г]]. 'Албиън' (както е известен клубът) са един от 12-те създатели на английската [[Английска футболна лига|Футболна Лига]] (през 1888 г.) - първата професионална такава в историята. Клубът прекарва повечето от историята си (82 сезона, към юли 2021) състезавайки се в най-високото ниво на футбола в страната (в момента '[[Английска висша лига|Премиършип]]'). Печелили са само веднъж Първата лига на Англия (Премиършип) през сезон 1919/20. Но за сметка на това са печелили пет пъти [[ФА Къп]]. От Уест Мидланс са още техните големи опоненти Астън Вила, но техен най-голям враг са [[Уулвърхямптън Уондърърс|Уулвърхямптън]]. Уест Бром заедно с [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] притежават рекорд от [[23 януари]] [[2011]] г. за най-голям брой националности – 22 (двадесет и две), представени от играчите в съставите на двата отбора в мач от Премиерната лига на [[Англия]].<ref>{{Цитат уеб|title=Most nationalities represented in a Premier League match, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-nationalities-represented-in-a-premier-league-match|accessdate=10 септември 2016}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.wba.co.uk Официален уебсайт на ФК Уест Бромич Албиън] * [http://www.wbascofficial.co.uk Официален Фенклуб] * [http://www.oldbaggies.com Асоциация на бившите играчи] == Източници == <references /> {{Чемпиъншип}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Уест Бромич Албиън]] [[Категория:Уест Мидландс]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1878 година]] 5m4y3ydpxgni5kc2ny15kglxobzfpt1 ФК Дарби Каунти 0 173232 12896431 12890932 2026-05-02T18:30:58Z Danitrifonov04 292718 12896431 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Дарби Каунти | герб = | прозвище = ''Овните'' | стадион = [[Прайд Парк]] | капацитет = 33 500 | президент = {{флагче|Англия}} [[Дейвид Клоус]] | старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Джон Юстъс]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 8-мо | екипировка =[[Пума АГ|Пума]] | спонсор = | pattern_la1 = _derby2526h | pattern_b1 = _derby2526h | pattern_ra1 = _derby2526h | pattern_sh1 =_derby2526h | pattern_so1 =_derby2526hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 000000 | socks1 = ffffff | pattern_la2 =_derby2526a | pattern_b2 =_derby2526a | pattern_ra2 =_derby2526a | pattern_sh2 =_derby2526a | pattern_so2 = | leftarm2 =6a6a6a | body2 =6a6a6a | rightarm2 =6a6a6a | shorts2 =6a6a6a | socks2 =6a6a6a | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''Дарби Каунти''' ({{lang|en|Derby County}}) е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен отбор, основан през [[1884]] г. Домакинските си мачове играе на стадион Прайд Парк ({{lang|en|Pride Park}}) в [[Дарби]]. Прякорът на отбора е „овните“. == История == Дарби Каунти е основан от членове на [[крикет]]-клуба Дарбишайър Каунти, които търсели занимание за зимата. Клубът е един от основателите на [[Футболна лига на Англия|Футболната лига на Англия]] през 1888 г. През [[1903]] г. достигат финал за [[Купа на Англия|купата на Англия]], който губят от [[ФК Бери]] с 6:0. През [[1907]] г. Дарби Каунти за първи път губи мястото си в най-горната дивизия на английския футбол. По това време звездата на отбора е Стийв Блумър, който за кратко играе в [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]], но след завръщането си през [[1910]] г. помага на клуба да се изкачи отново в тогавашната Първа дивизия. През [[1914]] г. Дарби отново изпада от [[Първа дивизия на Англия|Първа дивизия]]. Блумър се оттегля от футбола с 332 гола в 525 мача за Дарби, с които е най-добрият голмайстор на Дарби за всички времена.<ref>{{Citation |title=История на Дарби Каунти от официалния сайт; статия от 12 октомври 2007 г. |url=http://www.dcfc.premiumtv.co.uk/page/History/0,,10270~1026303,00.html |accessdate=2008-01-09 |archivedate=2008-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080117093141/http://www.dcfc.premiumtv.co.uk/page/History/0,,10270~1026303,00.html }}</ref> Още през следващата година Дарби успява да върне статусът си на отбор от Първа дивизия. От [[1921]] г. до [[1926]] г. Дарби отново играе във Втора дивизия, но през [[1923]] г. достига полуфинал за купата на Англия. През [[1930]] г. завършват втори в Първа дивизия. През [[1933]] г. Дарби отново достига полуфинал за купата на Англия, а през [[1935]] г. отново завършва втори за първенство. През [[1946]] г. борбата за купата на Англия е подновена след [[Втора световна война|Втората световна война]] и Дарби мигновено я печели. През [[1952]] г. Дарби отново напуска Първа дивизия и успява да се завърне едва през [[1969]] г. През [[1970]] г. клубът завършва на 4-то място в Първа дивизия, което дава възможност за участие за [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]], но поради наказание за административни грешки [[Английски футбол|футболната асоциация на Англия]] не им позволява да се възползват. Големите успехи на „Овните“ са от 70-те години на [[XX век]], когато те стават два пъти шампиони на Англия (през сезоните 1971 – 72 и 1974 – 75) и достигат полуфинал за [[Купа на европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] (КЕШ) през [[1973]] г., който губят от [[Ювентус]]. Десетилетието завършва за Дарби с изпадане от Първа дивизия. През [[1984]] г. Дарби изпада в Трета дивизия, най-лошата им позиция в първенството от създаването на клуба, но през [[1987]] г. отново се изкачва до Първа дивизия. Към клуба се присъединяват английските национали [[Питър Шилтън]] и [[Марк Райт]], а през [[1988]] г. клубът чупи трансферния си рекорд като дава над 1 милион [[Британска лира|паунда]] за [[Дийн Саундърс]]. Поради финансови проблеми клубът изпада във Втора дивизия през [[1991]] г. от където успява да се върне в новосъздадения [[Премиършип]] през [[1996]] г. с директна промоция. През [[2008]] г. Дарби изпада от Висшата лига, като печели 11 точки – най-малкото точки, събрал отбор за един сезон в историята. Изпадането е фактически ясно от март, с което Дарби става първият отбор, изпаднал толкова рано от Висшата лига в историята. == Настоящ състав == === Вратари === * 31 {{флагче|Англия}} Джош Викърс * 13 {{флагче|Англия}} Скот Лоуч * 1 {{флагче|Англия}} Джо Уайлдсмит === Защитници === * 2 {{флагче|Англия}} Кейн Уилсън * 12 {{флагче|Англия}} Нейтън Бърн * 4 {{флагче|Ирландия}} Иран Кашин * 5 {{флагче|англия}} Сони Брадли * 23 {{флагче|Англия}} Джо Уорд * 3 {{флагче|Шотландия}} Крейг Форсайт * 26 {{флагче|Австралия}} Калъм Елдър * 24 {{флагче|Намибия}} Райън Нямбе * 34 {{флагче|Англия}} Джейк Руни * 35 {{флагче|Англия}} Къртис Нелсън === Полузащитници === * 4 {{флагче|Северна Ирландия}} Дарън Робинсън * 4 {{флагче|ирландия}} Конър Хурихейн * 10 {{флагче|Гамбия}} Ебу Адамс * 17 {{флагче|Англия}} Луи Сибли * 12 {{флагче|Англия}} Корей Смит * 16 {{флагче|Англия}} Лиам Томпсън * 5 {{флагче|Сиера леоне}} Тайрийз Форна === Нападатели === * 10 {{флагче|Англия}} Мартин Уагхорн * 14 {{флагче|Англия}} Конър Уошингтън * 11 {{флагче|Гватемала}} Натаниел Мендез-Лейнг * 7 {{флагче|Англия}} Том Баркхъйзен * 9 {{флагче|ирландия}} Джеймс Колинс * 25 {{флагче|Англия}} Дуайт Гейл * 27 {{флагче|Англия}} Кори Блакет-Тейлър == Отличия == * Шампион на Англия – 2 пъти ** [[1972]], [[1975]] * Носител на [[Купа на Англия|Купата на Англия]] – 1 път ** [[1946]] * Texaco Cup – 1 път ** 1972 * Watney Cup – 1 път ** 1970 == Известни футболисти == * [[Питър Шилтън]] * [[Стив Блумър]] * [[Уейн Рууни]] == Вижте също == * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] == Източници == <references /> == Използвана литература == * [http://www.4thegame.com/club/derby-county-fc/football-history/ Профил на Дарби Каунти от сайта 4thegame.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080105003928/http://www.4thegame.com/club/derby-county-fc/football-history/ |date=2008-01-05 }} * [http://www.dcfc.premiumtv.co.uk/page/HistoryIndex/0,,10270,00.html История на Дарби Каунти от официалния сайт на клуба, статии от 12 октомври 2007 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080103022330/http://www.dcfc.premiumtv.co.uk/page/HistoryIndex/0,,10270,00.html |date=2008-01-03 }} == Външни препратки == * [http://www.dcfc.co.uk/ Официален сайт] * [http://beehive.thisisderbyshire.co.uk/dcfchistory/ История на Дарби Каунти] * [http://homepage.ntlworld.com/steveeyre/kits.htm История на екипите на Дарби Каути] {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Дарби Каунти]] [[Категория:Дарби]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1884 година]] [[Категория:Дарбишър]] tkw6k9xcm9k9h2pfxzq22viw4nzopd5 Мин 0 174909 12896870 11863340 2026-05-03T09:10:24Z Валери Василев 296837 Малки поправки по части от текста. 12896870 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Историческа държава |статут = империя |местоположение = Map of Ming Chinese empire 1415.jpg |местоположение-лег = Територии, контролирани от империята Мин при нейното най-голямо могъщество в началото на XV век |начало = 1368 |край = 1644 |столица = [[Нандзин]] (1368 – 1421)<br/>[[Пекин]] (1421 – 1644) |език = [[Китайски език|Китайски]] |площ-общо = 6500000 |население-оценка = до 150 000 000 |управление = [[Монархия]] |длъжност1 = Император |управляващ_длъжност1 = [[Мин Хуну]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1368 – 1398 |управляващ_длъжност1a = [[Мин Юнлъ]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1402 – 1424 |управляващ_длъжност1b = [[Мин Чунджън]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1627 – 1644 |управляващ_длъжност1c = и други |длъжност2 = Канцлер |управляващ_длъжност2 = [[Лю Дзи]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1368 – 1375 |управляващ_длъжност2a = [[Джан Дзюджън]] |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1625 – 1627 |управляващ_длъжност2b = и други |валута = [[Уън]] |p1 = Юен |s1 = Шун |s2 = Южна Мин |днес_част = {{флагче с име|Бутан}}<br/>{{флагче с име|Виетнам}}<br/>{{флагче с име|Индия}}<br/>{{флагче с име|Китай}}<br/>{{флагче с име|Лаос}}<br/>{{флагче с име|Мианмар}}<br/>{{флагче с име|Русия}}<br/>{{флагче с име|Северна Корея}} |бележки = }} {{История на Китай}} '''Великата Мин''' ({{китайски|大明|大明|Míng Cháo}}) е [[Китайски династии|династия]], управлявала [[Китай]] от [[1368]] до [[1644]] година след падането на [[монголци|монголската]] династия [[Юен]]. Епохата на Мин, „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“,<ref>{{cite book | last = Reischauer | first = Edwin Oldfather | coauthors = John King Fairbank, Albert M. Craig | year = 1960 | title = A history of East Asian civilization, Volume 1. East Asia: The Great Tradition | publisher = George Allen & Unwin Ltd. | lang = en }}</ref> е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически [[Хан (народ)|китайци]]. Макар че столицата на Мин [[Пекин]] е превзета през 1644 година от бунтовниците на [[Ли Дзъчън]], а малко по-късно там се утвърждава [[Манджури|манджурската]] династия [[Цин (17-20 век)|Цин]], местни владетели, лоялни към династията Мин и наричани с общото наименование [[Южна Мин]], се задържат в различни части на страната до 1662 година. При управлението на Мин Китай изгражда силен военен флот и едномилионна постояннодействаща армия.{{hrf|Ebrey|2006|271}} Макар че частната презморска търговия и дори официални трибутарни мисии да съществуват и през предходните периоди, трибутарният флот, воден от мюсюлманския евнух [[Джън Хъ]] надхвърля по своите мащаби всички подобни дотогавашни начинания. В страната се реализират огромни строителни проекти, като възстановяването на [[Велик китайски канал|Великия канал]] и [[Велика китайска стена|Великата стена]] и създаването на [[Забранен град|Забранения град]]. Оценките за населението на империята на Мин варират между 160 и 200 милиона души.{{hrf|Fairbank|2006|128}}{{hrf|Ebrey|1999|197}} [[Мин Хуну|Хуну]], първият император от династията Мин, прави опит да изгради общество от самозадоволяващи се селски общности с фиксирана социална система, която не се нуждае от търговията и занаятчийското производство на градските центрове. Възстановяването на китайското земеделие и усилването на комуникациите чрез милитаризирана пощенска система довежда неумишлено до появата на големи излишъци от селскостопанска продукция, която може да бъде продавана на пазарите, които се появяват по дължината на куриерските пътища, и селската култура и търговия са подложени на влиянието на градовете. Висшите слоеве на обществото и особено образованото съсловие [[шъншъ]] също е силно повлияно от тази нова консуматорска култура. Скъсвайки с традицията, търговските семейства започват да обучават децата си за служба в държавната бюрокрация и възприемат културни практики, характерни за по-висшето съсловие шъншъ. Успоредно с тези промени в съсловната структура и стопанския живот промени протичат и в политическата философия, държавното устройство и дори в изкуствата и литературата. През XVI век в стимул за икономиката на империята на Мин се превръща търговията с [[Португалска империя|португалците]], [[Испанска империя|испанците]] и [[Република Съединени провинции|нидерландците]]. Китай се включва в новата глобална търговия на стоки, животни и земеделски култури, станала известна като [[Колумбов обмен]]. Търговията с [[Европа]] и [[Япония]] довежда до значителен приток на [[сребро]], което измества [[Мед (елемент)|медта]] и хартиените банкноти като масово разменно средство. През последните десетилетия от управлението на Мин притокът на сребро силно се забавя, което подкопава държавните приходи и цялата икономика на страната. Към тези стопански затруднения се добавят ефектите върху селското стопанство от засилващия се [[Малък ледников период]] и поредица от природни бедствия и епидемии. Последвалият срив в авторитета на държавата и в жизнения стандарт на хората дава възможност на различни бунтовници да оспорват властта на Мин и в крайна сметка да унищожат династията. == История == === Установяване на династията === ==== Въстание срещу Юен и съперничество между бунтовниците ==== [[Файл:Chinese Cannon.JPG|мини|ляво|upright|230п|Китайска рисунка на оръдие от края на XIV век]] Управлението на династията Мин е предшествано от това на династията [[Юен]], наследник на [[Монголска империя|Монголската империя]]. Наред със системната етническа дискриминация срещу китайците [[хан (народ)|хан]], предизвикваща недоволство и бунтове, сред непосредствените причини за падането на Юен са тежкото данъчно облагане, високата [[инфлация]] и големите наводнения по течението на река [[Хуанхъ]] в резултат на занемарените мелиоративни съоръжения.{{hrf|Gascoigne|2003|150}} Вследствие на тези събития икономиката изпада в колапс, а стотиците хиляди селяни, мобилизирани за поправянето на дигите на Хуанхъ, започват да се бунтуват срещу властите.{{hrf|Gascoigne|2003|150}} Още през 1351 година избухва [[Въстание на Червените забрадки|Въстанието на Червените забрадки]], в което се включват много етнически китайци, свързани с тайната [[Будизъм|будистка]] организация [[Бял лотос]]. [[Мин Хуну|Джу Юенджан]], беден селянин и будистки монах, се присъединява към Червените превръзки през 1352 година, но малко по-късно си създава репутация в движението, след като се жени за осиновената дъщеря на един от бунтовническите командири.{{hrf|Ebrey|1999|190 – 191}} През 1356 година силите на Джу завземат град [[Нандзин]],{{hrf|Gascoigne|2003|151}} който по-късно става първата столица на империята Мин. Докато империята на Юен се разпада, съперничещи си бунтовнически групи се борят за контрол над страната и за възможността да установят нова владетелска династия. През 1363 година Джу Юенджан елиминира своя най-силен съперник [[Чън Йоулян]], разгромявайки го в [[битка на езерото Поян|битката на езерото Поян]], определяна понякога като най-голямата морска битка в историята. Използвайки масово [[брандер]]и, Джу и 200-хилядния му флот успяват да победят трикратно по-многочислените сили на Чън. Тази победа превръща Джу Юенджан в безспорен владетел на долината на [[Яндзъ]], заздравявайки позициите му на юг. След като през 1367 година ръководителят на Червените превръзки умира при неясни обстоятелства, докато гостува на Джу Юенджан, той се превръща в неоспорим водач на бунта. Джу заявява претенциите си за императорската титла, като на следващата година изпраща своята армия срещу столицата на Юен [[Пекин]].{{hrf|Ebrey|1999|191}} Последният император на Юен е принуден да се оттегли на север към [[Шанду]]. Джу Юенджан опожарява столицата на Юен, след което обявява установяването на новата династия Мин,{{hrf|Ebrey|1999|191}} а себе си за император под името Хуну. ==== Управление на император Хуну ==== {{основна|Мин Хуну}} Хуну незабавно полага усилия за възстановяване на инфраструктурата на държавата. Той построява градски стени около Нанкин, с дължина 48 km, както и нови дворци и административни зали.{{hrf|Ebrey|1999|191}} „[[История на Мин]]“ посочва, че още през 1364 г. Джу Юенджан започва изготвянето на нов [[конфуцианство|конфуциански]] правен кодекс, „Да Мин Лу“, който е завършен през 1397 г. и използва някои положения от стария кодекс на Тан от 653 г.<ref name="andrew rapp 2000 25">Andrew & Rapp (2000), 25.</ref> Хуну организира военна система, известна като ''вейшо'', която е подобна на системата ''фу бин'' при династия [[Тан]] (618 – 907 г.). [[Файл:明太祖.jpg|мини|230п|Портрет на император Хуну]] През 1380 г. Хуну екзекутира канцлера Ху Уей Юнг по подозрение в заговор, а след това премахва канцлерството и поема сам тази роля, едновременно и император – прецедент, следван през целия период Мин.<ref name="ebrey cambridge 192 193">Ebrey (1999), 192 – 3.</ref><ref>Fairbank & Goldman (2006), 130.</ref> С нарастващо подозрение към министрите и подчинените си, Хуну установява Джини Уей, мрежа на тайната полиция, набирана от собствената му дворцова охрана. Те са частично отговорни за убийствата на около 100 000 души в няколко чистки в продължение на три десетилетия от управлението на императора.<ref name="ebrey cambridge 192 193"/><ref>Fairbank & Goldman (2006), 129 – 30.</ref> ==== Югозападната граница ==== [[Файл:Dali-puerta-sur-c01.jpg|мини|ляво|230п|Старата южна порта на древния град Дали, Юнан]] В [[Цинхай]], [[салари]]те мюсюлмани доброволно приемат управлението на династията Мин, като техните лидери капитулират около 1370 г. Уйгурските войски на [[Хала Баши]] потъпкват въстанието на Миао пред 1370-те и се заселват в Чанде, Хунан.<ref name=harmony>{{cite news |title=Ethnic Uygurs in Hunan Live in Harmony with Han Chinese |newspaper=People's Daily |date=29 декември 2000 | url = http://english.people.com.cn/english/200012/28/eng20001228_59085.html}}</ref> Мюсюлманските войски на Хуей също се заселват в Чанде, след като служат на Мин в кампании срещу други племена.<ref>{{cite book |url=http://books.google.com/books?id=8ePxMW066j8C&pg=PA133&dq=jian+uyghur+hunan&hl=en&ei=-BO9TJ3BK4SBlAfLxZ2GDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CDMQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |title=Negotiating ethnicity in China: citizenship as a response to the state | author =Zhiyu Shi|year=2002 |publisher=Psychology Press|edition=illustrated |isbn=0-415-28372-8 |page=133/270 |volume=Volume 13 of Routledge studies—China in transition | accessdate=28 юни 2010}}</ref> През 1381 г., династията Мин анексира редица области на югозапад, които някога са били част от [[Царство Дали]]. Хуейските войски, под командването на генерал Mу Юн, който е назначен за управител на Юнан, са преселени в региона като част от усилията за колонизиране на района.<ref>{{cite book |url=http://books.google.com/books?id=hUEswLE4SWUC&pg=PA34&dq=lan+yu+yunnan+muslim&hl=en&ei=UVjMTLHaKIT6lwf05fjiCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false |title= China's Muslim Hui community: migration, settlement and sects |author=Michael Dillon |year=1999 |publisher=Curzon Press |location=Richmond |page=34/208 |isbn=0-7007-1026-4 | accessdate=28 юни 2010}}</ref> До края на XIV век, около 200 хиляди военни колонисти са заселени на около 2 млн. ''[[му]]'' (350 хил. акра) на земите на днешните провинции Юнан и Гуейджоу. През по-късни периоди, в района идват още около половин милион китайски заселници. Тези миграции довеждат до съществена промяна в етническата облик на региона, тъй като повече от половината от населението вече е от нехански произход. Недоволството от политиката на такива огромни промени в броя на населението и присъствието на правителството предизвикват бунтове на народите [[мяо]] и [[яо (народ)|яо]] през 1464 – 1466 г., които са смазани от 30-хилядна армия на Мин (включваща 1000 [[монголи]]), дошли на помощ на 160-те хиляди местни войска в [[Гуанси]]. След като ученият и философ [[Ван Янмин]], управител на провинцията, потушава друг бунт в региона, той се застъпва за единна администрация на китайците и местните етнически групи, която да доведе до [[китаизация]] на местните народи.<ref name="ebrey cambridge 197">Ebrey (1999), 197.</ref> ==== Отношения с Тибет ==== [[Файл:17th century Central Tibeten thanka of Guhyasamaja Akshobhyavajra, Rubin Museum of Art.jpg|мини|upright|230п|Тибетска [[тханка]] от XVII век на Гухясамаджа Акшобхяваджра. Дворът на династия Мин събира под формата на данък различни тибетски предмети (като тханките)<ref name="information office of the state council 2002 73">{{cite book|last1=Zhang|first1= Yuxin|last2=Xiang|first2=Hongjia|title=Testimony of History|year=2002|publisher=China Intercontinental Press|isbn=7-80113-885-6|page=73|coauthors=Information Office of the State Council. People's Republic of China|location=China}}</ref>, и в замяна изпраща обратно дарове.<ref>Wang Jiawei & Nyima Gyaincain (1997), 39 – 41.</ref>]] ''[[История на Мин|Минши]]'', официалната история на династията Мин, събрана по-късно от династия [[Цин (17-20 век)|Цин]] през 1739 г., твърди, че династия Мин създава пътуващи надзорници, които да наблюдават работата на тибетската администрация, подновяват титлите на бившите служители от тибетската династия Юен и предоставя нови титли на водачите на [[тибетски будизъм|будистките секти в Тибет]].<ref name="mingshi">''[[Mingshi]]''-Geography I „明史•地理一“: 東起朝鮮，西據吐番，南包安南，北距大磧。; Geography III „明史•地理三“: 七年七月置西安行都衛於此，領河州、朵甘、烏斯藏、三衛。; Western territory III „明史•列傳第二百十七西域三“</ref> Въпреки това, Таръл Уайли твърди, че [[цензура]]та в ''Минши'', насочена в полза на укрепването на престижа и репутацията на минските императори на всяка цена, обърква нюансираната история на китайско-тибетските отношения по време на епохата на Мин.<ref name="wylie 2003 470"/> Съвременните учени все още обсъждат дали династията Мин наистина е имала [[суверенитет]] над Тибет, тъй като някои смятат, че това е връзка на слаб [[сюзеренитет]], която до голяма степен е прекъсната, когато император [[Джу Хуцун]] (управлявал от 1521 до 1567 г.), преследва будизма в полза на [[даоизъм|даоизма]],<ref name="wylie 2003 470">Wylie (2003), 470.</ref><ref name="wang nyima 1997 1 40">Wang & Nyima (1997), 1 – 40.</ref><ref name="laird 2006 106 107">Laird (2006), 106 – 7.</ref> а други твърдят, че значителния религиозен характер на връзките на двора на Мин с тибетските лами е слабо представен в съвременната наука.<ref name="norbu 2001 52">Norbu (2001), 52.</ref><ref name="kolmas 32">Kolmaš, 32.</ref> Трети подчертават търговския аспект на отношенията, отбелязват недостатъчната наличност на коне на династията Мин и необходимостта ѝ да поддържа търговията на [[чай за коне]] с [[Тибет]].<ref name="wang nyima 1997 39">Wang & Nyima (1997), 39 – 40.</ref><ref name="sperling 2003 474 475">Sperling (2003), 474 – 5, 478.</ref><ref name="perdue 2000 273">Perdue (2000), 273.</ref><ref name="kolmas 28 29">Kolmaš, 28 – 9.</ref><ref name="laird 2006 131">Laird (2006), 131</ref> Мин започва спорадичната си въоръжена намеса в Тибет през XIV век, а от време на време тибетците оказват въоръжена съпротива срещу набезите на династията.<ref name="langlois 1988 139 161">Langlois (1988), 139, 161.</ref><ref name="geiss 1988 417 418">Geiss (1988), 417 – 8.</ref>Патриша Ибрей, Томас Леърд, Ван Джиауей и други сочат, че династията Мин не поддържа постоянни гарнизони в Тибет,<ref name="laird 2006 137">Laird (2006), 137.</ref><ref name="ebrey 1999 227">Ebrey (1999), 227.</ref><ref name="wang nyima 1997 38">Wang & Nyima (1997), 38.</ref> за разлика от бившата монголска династия Юен.<ref name="laird 2006 137"/> Император Юнлъ (управлявал от 1572 до 1620 г.) прави опити да възстанови китайско-тибетските отношения в навечерието на монголско-тибетския съюз, сключен през 1578 г., който засяга външната политика на последвалата династия Цин (1644 – 1912) при подкрепата ѝ за [[Далай Лама]] от [[Гелугпа|сектата на жълтите шапки]].<ref name="wylie 2003 470"/><ref name="kolmas 31">Kolmaš, 30 – 1.</ref><ref name="goldstein 1997 8">Goldstein (1997), 8.</ref><ref name="laird 2006 143 144">Laird (2006), 143 – 4.</ref><ref name="The Ming Biographical History Project of the Association for Asian Studies 23">The Ming Biographical History Project of the Association for Asian Studies (1976), 23.</ref> Към края на XVI век, монголците се оказват в позицията на въоръжените защитници на Далай Лама, като увеличаването на присъствието им в региона [[Амдо]] кулминира в завладяването на Тибет през 1642 г. от [[Гуши Хан]].<ref name="wylie 2003 470"/><ref name="kolmas 34 35">Kolmaš, 34 – 5.</ref><ref name="goldstein 1997 6 8">Goldstein (1997), 6 – 9.</ref><ref name="laird 2006 152">Laird (2006), 152.</ref> === Император Юнлъ === {{основна|Мин Юнлъ}} [[Файл:Yongle-Emperor1.jpg|230px|мини|Император Юнлъ]] Император Хуну посочва внука си Джу Юнвен като свой наследник, и той заема трона като император [[Джу Юнвен]] (1398 – 1402), след смъртта на Хуну през 1398 г. Най-могъщият от синовете на стария император, Джу Дъ, не е съгласен с това и скоро избухва конфронтация за властта между него и племенника му.<ref name="robinson 2000 527">Robinson (2000), 527.</ref> След като Юнвен арестува много от помощниците на Джу Дъ, той тайно организира бунт, който предизвиква три години гражданска война. Под претекст за спасяването на младия император от корумпираните му служители, Джу Дъ лично въвежда войските си в бунта. Дворецът в Нанкин е изгорен до основи, заедно със самия Юнвен, жена му, майка му и придворните му. Джу Дъ заема трона като император [[Юнлъ]] (1402 – 1424); управлението му се разглежда от учените като „второто основаване“ на династията Мин, тъй като той отменя много от политиките на баща си.<ref name="atwell 2002 84">Atwell (2002), 84.</ref> [[Файл:Noel 2005 Pékin tombeaux Ming voie des âmes.jpg|мини|230п|ляво|[[Гробници на династия Мин|Гробниците на династия Мин]], разположени на 50 km северно от Пекин. Мястото е избрано от император Юнлъ.]] Юнлъ оставя Нанкин като втора столица и през 1403 г. обявява, че новата столица на Китай ще бъде в средището му на власт – [[Пекин]]. Изграждането на нов град продължава от 1407 до 1420 г., и по работят стотици хиляди работници дневно.<ref name="ebrey east asia 272">Ebrey (2006), 272.</ref> В центъра на града е политическата пресечна точка на [[Имперски град (Пекин)|Имперския град]], а в неговия център е [[Забранения град]] – двореца на императора и неговото семейство. До 1553 г., на юг е добавен Външният град, който довежда общата площ на Пекин до 4 – 4½ квадратни мили.<ref name="ebrey cambridge 194">Ebrey (1999), 194.</ref> Юнлъ също така използва ''Съкровищния флот'' на [[Джън Хъ]] да разшири китайската търговска система по-далеч от когато и да е било, използва печатане с дървени блокчета да разпространява китайската култура, и използва армията си (особено кавалерията) да разшири границите на Китай на север в Манджурия и на юг във Виетнам. През 1405 г. императорът назначава доверения си евнух Джън Хъ (1371 – 1433) като адмирал на гигантска флотилия от нови кораби, определена за международна търговска и дипломатическа делегация. Китайците се изпращали дипломатически мисии по суша на запад още по времето на династия Хан (202 г. пр.н.е. – 220 г.), и в продължение на векове ​​са извършвали частна отвъдморска търговия по целия път до бреговете на Източна Африка (най-вече при династиите Сун и Юен), но преди никога не са извършвали търговска мисия, финансирана от правителството и в такива размери. За да обслужат седемте мисии в чужбина, от 1403 до 1419 г. корабостроителниците в Нанкин построяват над две хиляди кораба, които включват големи ''[[Кораб съкровищница|кораби съкровищници]]'' с размери от 112 до 134 m на дължина и от 45 до 54 m на ширина.<ref name="fairbank goldman 2006 137">Fairbank & Goldman (2006), 137.</ref> === Катастрофата в Туму и въстанието на Цао Цин === През юли 1449 г., [[Ойрати|ойратският]] монголски вожд [[Есен Тайши]] започва нашествие в Китай. Главният евнух [[Уан Дзен]] насърчава император [[Джу Джичен]] (управлявал от 1435 до 1449 г.) да поведе лично силите си, за да се изправи срещу монголите след неотдавнашното поражение на Мин. Начело на армия от 50 000 души, императорът напуска столицата и оставя полубрат си Чен Уан като временен регент. На 8 септември, Есен разбива китайската армия и пленяват Джу Джичен – събитие, известно като „[[катастрофата в Туму]]“.<ref name="ebrey east asia 273">Ebrey (2006), 273.</ref> Монголите задържат императора за откуп. Той обаче е осуетен, тъй като Чен Уан заема престола под името [[Джу Циюй]] (управлявал от 1449 до 1457 г.). Монголите са отблъснати, след като доверения на императора министър [[Ю Цян]] придобива контрол над въоръжените сили на Мин. Задържането на император Джу Джичен в плен се оказва безполезно за монголите, докато друг заема трона му, така че те го пуснат обратно в Китай.<ref name="ebrey east asia 273"/> Бившият император е поставен под домашен арест в двореца до преврата срещу Джу Циюй през 1457 г., известен като „Инцидентът при портата“.<ref name="robinson 1999 83">Robinson (1999), 83.</ref> Император Джу Джичен си възвръща трона под новото име Тяншун и управлява до 1464 г. Повторното му управление се оказва изпълнено с трудности – монголските сили в рамките на военната структура на Мин продължават да предизвикват проблеми. На 7 август 1461 г., китайският генерал Цао Цин, начело на войските си от монголски произход, [[Въстание на Цао Цин|организира преврат срещу императора]], страхувайки се да не е следващия в императорския списък на тези, които са му помогнали в „Инцидента при портата“.<ref>Robinson (1999), 84 – 5.</ref> Бунтовническите сили на Цао успяват да подпалят западната и източната порта на Имперския град (загасени от дъжда по време на битката) и убиват няколко министри, преди в крайна сметка въстанието да се окаже потушено. Цао е принуден да се самоубие.<ref>Robinson (1999), 79, 101 – 8.</ref> Император Юнлъ организира пет големи офанзиви на север срещу монголите, но постоянната заплаха от монголски набези подтиква китайските власти в края на XV век и през XVI век да укрепяват допълнително Великата китайска стена. [[Джон Кинг Феърбанк]] обаче отбелязва, че „това се оказва безуспешен военен жест, но ярко изразява манталитета на обсаден Китай.“.<ref name="fairbank goldman 2006 139">Fairbank & Goldman (2006), 139.</ref> Все пак, трябва да се има предвид, че стената не е замислена като чисто отбранително съоръжение – кулите ѝ функционират по-скоро като редица от осветени стражеви постове и сигнални кули, които позволяват бързо предупреждение за настъпващите войски на врага.<ref>Ebrey (1999), 208.</ref> === Упадък и падане от власт === [[Файл:明神宗.jpg|мини|230px|Император [[Уанлъ|Уан Ли]]]] Източването на хазната след [[Имджинска война|Имджинската война]] в Корея срещу японците е само един от многобройните проблеми на мински Китай по време на император [[Уанлъ|Уан Ли]] (управлявал от 1572 до 1620 г.). В началото на управлението си, Уан Ли се заобиколя със способни съветници и прави добросъвестни усилия да се справя с държавните дела. Неговият Велик секретар, [[Джан Юджен]], изгражда ефективна мрежа от съюзи с висшите служители. Въпреки това, след него няма никой достатъчно квалифициран, който да запази стабилността на тези съюзи.<ref name="hucker 1958 31">Hucker (1958), 31.</ref> Висшите служители скоро се обединяват в съперничещи си политически фракции. С течение на времето, Уан Ли изоставя придворните дела и честите политически спорове сред министрите, като предпочита да остане зад стените на Забранения град и извън полезрението на служителите си.<ref name="spence 1999 16">Spence (1999), 16.</ref> Учените в двора губят влиянието си в администрацията, а евнусите стават посредници между стоящия настрана император и служителите му. Всеки високопоставен служител, който иска да обсъди държавни въпроси, трябва първо да убеди могъщите евнуси с подкуп, за да може неговите изисквания или съобщения просто да бъдат предадени на императора.<ref name="spence 1999 17"/> ==== Роля на евнусите ==== [[Файл:Porcelain tea cups from the reign of the Tianqi Emperor.jpg|мини|ляво|230п|Чаени чаши от колекцията Нантойшьо в Япония, от епохата на император [[Джу Юдзяо]]. Върху императора силно влияние има евнуха Уей Дзюнсян.]] Император Хуну забранява на евнусите да се учат да четат или да участват в политиката. Без значение дали тези ограничения са спазвани с успех или не по време на управлението му, евнусите при император Юнлъ и след него вече управляват огромни имперски работилници, заповядват на войските и участват при назначаването и повишаването на длъжностни лица. Те разработват своя собствена бюрокрация, която е организирана паралелно на държавната, но не ѝ е подчинена.<ref name = "ebrey cambridge 194"/> Въпреки че по времето на Мин има няколко диктатори евнуси, като [[Уан Джън]] [[Уанг Жи]] и [[Лю Джин]], прекомерната власт на евнусите не става очевидна чак до 90-те години на XVI век, когато император Уан Ли увеличава правата им над гражданската бюрокрация и им предоставя правомощия за събиране на провинциални данъци.<ref name="spence 1999 17">Spence (1999), 17.</ref><ref name="ebrey cambridge 194 195">Ebrey (1999), 194 – 5.</ref><ref name="hucker 1958 11">Hucker (1958), 11.</ref> Евнухът [[Уей Дзюнсян]] (1568 – 1627) доминира в двора на император [[Джу Юдзяо]] (управлявал от 1620 до 1627 г.) и измъчва до смърт политическите си съперници, най-вече критиците от [[Дунлин|Дунлинското движение]]. Той заповядва да се построят храмове в негова чест в цялата империя, и изгражда лични дворци със средствата, отпуснати за изграждане на гробниците на императора. Приятелите и роднините му печелят важни позиции без квалификация. Уей също така публикува исторически труд, омаловажаващ политическите му опоненти.<ref name="spence 1999 17 18">Spence (1999), 17 – 8.</ref> Политическата нестабилност в двора е съчетана с пик на природни бедствия, епидемии, бунтове и чужди нашествия. Въпреки че император [[Юдзян]] (управлявал от 1627 до 1644 г.) освобождава Уей от двора (което води до самоубийството на Уей скоро след това), проблемите с евнусите продължават до падането на династията по-малко от две десетилетия по-късно. ==== Икономическа катастрофа ==== [[Файл:Ch'iu Ying 001.jpg|мини|230px|„Пролетна утрин в двореца Хан“, картина на [[Цю Ин]], около 1494 г. Прекомерният лукс, отличителен белег на късния период на династията Мин, ускорява упадъка на династията с огромните количества сребро при частните сделки.]] През последните години на Уан Ли и тези на двамата му наследници се разраства икономическа криза, центрирана около внезапно разпространилата се липса на главното обменно средство на империята: среброто. [[Филип IV (Испания)]] започва ограничаването на незаконната контрабанда на метала от вицекралствата [[Вицекралство Нова Испания|Нова Испания]] и [[Вицекралство Перу|Перу]] през [[Тихия океан]] към Китай, в полза на пренасянето на американското сребро до испанските пристанища. През 1639 г., новото управление на Япония ([[шогунат Токугава|шогунатът Токугава]]) спира почти цялата си търговия с европейските сили, което води до пресъхването на още един източник на сребро за Китай. Тези събития, станали приблизително по същото време, причиняват драматичен скок в стойността на среброто и плащането на данъци се оказва почти невъзможно за повечето провинции. Хората започват [[презапасяване]] с благородния метал, предизвиквайки рязък спад в съотношението на стойността на медта към среброто. През 1630-те години, наниз от хиляда китайски медни монети е на стойност една унция сребро; към 1640 г. те са равни на половин [[унция]], а през 1643 г. – на само една трета от унцията.<ref name="spence 1999 20">Spence (1999), 20.</ref> За селяните това е икономическа катастрофа, тъй като те си плащат данъците в сребро, а търгуват и продават реколтата си в мед.<ref>Spence (1999), 20 – 1.</ref> В началото на XVII век гладът също често се среща в северната част на Китай поради необичайно сухото и студено време. Това са ефекти от по-голям екологично събитие, понастоящем известно като „[[Малък ледников период]]“.<ref name="spence 1999 21">Spence (1999), 21.</ref> Гладът, заедно с увеличените данъци, широко разпространеното дезертьорство сред военните, намаляващата система на облекчения (липса на натрупани запаси), природни бедствия като наводнения и неспособността на правителството да управлява предизвикват масова смърт сред населението и загуба на етични норми.<ref name="spence 1999 21"/> Централната власт изпитва недостиг на ресурси и може да направи твърде малко, за да се смекчи последиците от бедствията. В Китай избухва и широко разпространена епидемия, която убива неизвестен, но относително голям брой хора.<ref name = "spence 1999 22 24">Spence (1999), 22 – 4.</ref> Правейки нещата още по-лоши, през 1556 г. се случва най-смъртоносното земетресение за всички времена – в провинция [[Шънси]], при което загиват около 830 000 души.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/4128509.stm Tsunami among world's worst disasters]. ''BBC News.'' 30 декември 2004.</ref> ==== Възход на манджурите ==== [[Джурчени|Джурченският]] племенен вожд [[Нурхаци]] (управлявал от 1616 до 1626 г.), който започва само с едно малко племе, бързо придобива контрол над всички [[Манджурия|манджурски]] племена. По време на [[Японски нашествия на Корея|японските нашествия в Корея]] през 1590-те години, той предлага да поведе своите племена в подкрепа на армиите на Мин и [[Чосон]]. Това предложение е отхвърлено, но за жеста му, той е удостоен с почетни титли от Мин. Осъзнавайки слабостта на китайците на север от границата им, той обединява всички прилежащи северни племена в района около родината си, както династията Джин (1115 – 1234) е правила това по-рано.<ref name="spence 1999 27">Spence (1999), 27.</ref> През 1610 г. той прекъсва отношенията си с двора на Мин; през 1618 г. Нурхаци изиска данък от Мин като обезщетение за „Седемте оплаквания“, които е документирал и изпратил до двора на династията. Това всъщност е ефективно обявяване на война, тъй като Мин не са в състояние да плащат дан на бившия си васал. През 1636 г. синът на Нурхаци, [[Гуан Тайджи]], преименува династията от Късна Дзин на [[Цин (17-20 век)|Велика Цин]] в [[Шенян]], който е завладян от цинските сили през 1621 г. и е направен негова столица през 1625 г.<ref name="spence 1999 24 28">Spence (1999), 24, 28.</ref><ref name="chang 2007 92">Chang (2007), 92.</ref> Тайджи приема китайската императорска титла '' [[император на Китай|хуангди]]'' и променя етническото име на народа си от джурчени на манджури.<ref name="chang 2007 92"/><ref name="spence 1999 31">Spence (1999), 31.</ref> През 1638 г. манджурите побеждават и завладява традиционния съюзник на Мин – Чосон (Корея), с армия от 100 000 души. Малко след това, корейците се отказват от дълго поддържаната си лоялност към династията Мин.<ref name="spence 1999 31"/> == Население == {{раздел-мъниче}} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Общество и култура == {{раздел-мъниче}} {{Общомедия|Category:Ming Dynasty}} == Източници == <references /> {{дребно| * {{cite book | last = Ebrey | first = Patricia Buckley | year = 1999 | title = The Cambridge Illustrated History of China | url = https://archive.org/details/cambridgeillustr00ebre | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0-521-66991-X | lang = en }} * {{cite book | last = Ebrey | first = Patricia Buckley | coauthors = Anne Walthall, James B. Palais | year = 2006 | title = East Asia: A Cultural, Social, and Political History | url = https://archive.org/details/eastasiacultural00ebre_0 | publisher = Houghton Mifflin Company | location = Boston | isbn = 0-618-13384-4 | lang = en }} * {{cite book | last = Fairbank | first = John King | authorlink = Джон Кинг Феърбанк | coauthors = Merle Goldman | year = 2006 | title = China: A New History; Second Enlarged Edition | place = Cambridge | publisher = The Belknap Press of Harvard University Press | isbn = 0-674-01828-1 | lang = en }} * {{cite book | last = Gascoigne | first = Bamber | year = 2003 | title = The Dynasties of China: A History | url = https://archive.org/details/dynastiesofchina00gasc | publisher = Carroll & Graf Publishers | location = New York | isbn = 0-7867-1219-8 | lang = en }} }} [[Категория:Мин| ]] k3seck7ayklx9cs6n3f88j70qa1mj6s Втора република (Франция) 0 175102 12896108 10395167 2026-05-02T12:44:05Z ~2026-26539-10 394657 12896108 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Втора република|Втора република}} [[Файл:Great Seal of France.svg|мини|Официален печат на Втората република]] '''Втората република''' ({{lang|fr|Deuxième République}}) е времето на [[република]]нско управление във [[Франция]] между [[Френска революция (1848)|Револ'''юцията]] от [[1848]] година и държавния преврат на [[Наполеон III|Луи-Наполеон Бонапарт]] от [[1852]] година, с който се#виж [[<code>Страница</code>„[[текст в кавички|текст в кавички]]“]] установява [[Втора империя|Втората френска империя]].<code>хйххйхйхй5658766Ţ</code> {{мъниче|исторически период|Франция}} '''67 [[Категория:История на Франция]] 76'''Получер текст''' '''Получер текст''' 667776766766797вхаНЖОвяед9,ц 9@еА [[Категория:Исторически периоди]] тралалалеро траларатртрроотоопппупупупуупупъ767676677677677667676767676776676767лтфг,бл; 7 tmtpf3k037itgcjsuunqh2kqa233x0u Списък с телевизионни канали в България 0 176759 12896346 12884902 2026-05-02T17:44:04Z ~2026-26657-94 394691 12896346 wikitext text/x-wiki == Национални канали == === Пълноформатни политематични канали === ==== Национална ефирна ТВ ==== {| class="sortable wikitable" style="font-size: 80%; text-align: center" |+ ТВ канали в България ! width=80 |ТВ канал ! width=50 |Лого ! Вид ! Дата на стартиране ! Предишни наименования ! Свързани канали ! Интернет страница ! Собственост на ! Седалище ! Страна ! Формат ! Език на звука ! Онлайн ! Ефирно ! Сателитно ! Кабелно ! IPTV |- | width=90; font-size= 150% | <!-- Наименования на ТВ канала --> [[БНТ 1]] | [[Файл:Logo of BNT 1 (2018-).svg|60px|център]] | <!-- ВИД за политематичен: bgcolor=#FFFFE0 |poly новини, информация, обществени теми: bgcolor=#8C92AC |info документални филми: bgcolor=#F88379 |docu детско-юношески: bgcolor=#FFD800 |kids сериали и развлекателни: bgcolor=#FF4F00 |comedy филми: bgcolor=#81D8D0 |film спорт: bgcolor=#6699CC |sport музика: bgcolor=#F19CBB |music политика, религия и неконвенционални възгледи: bgcolor=#A45A52 |unconv екология, кулинарен, хоби, реалити: bgcolor=#87A96B |hoby и др. --> bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 26.12.1959 | <!-- Предишни наименования във формат ХХХ (гггг-гггг) разделени с <br/> --><small>БТ (1959 – 1975)<br> БТ1 (1975 – 1992) <br> Канал 1 (1992 – 2008)</small> | <!-- Свързани канали, наименования разделени с <br/> --> [[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] | <!-- Интернет страница [линк към интернет стрийминга] -->[http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | <!-- Формат на картината, избирайки една от следните опции: bgcolor=#D99058 |4:3 SD bgcolor=#FFE5B4 |4:3/16:9 SD bgcolor=#FF9966 |16:9 SD bgcolor=#FF7518 |16:9 HD --> bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | <!-- Език на звука: за български: BG, за английски: ЕN и т.н. разделени с <br/> --> BG | <!-- Онлайн излъчване за да: {{Aye}} [ввв.адрес/ливе] за не: {{Nay}} -->{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt1/16x9/ www.tv.bnt.bg] | <!--Ефирно разпространение за да: MUX1, MUX2, MUX3 или MUX BUL12-1 за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | за не: {{Nay}} --> bgcolor=#F0E68C | MUX2<br/> | <!-- Сателитно разпространение за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | + формат САТЕЛИТ ХХ°E(ОПЕРАТОР) [http://www.lyngsat-address.com/tv/Bulgaria.html www.lyngsat-address.com] за да: Intelsat 38 45.0°E (Vivacom TV) за не: {{Nay}} --> bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | <!-- Кабелно за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} | <!-- IPTV за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[БНТ 2]] |[[Файл:Logo of BNT 2 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.10.2011 | <small>БТ2 (1975 – 1992) <br> Ефир 2 (1992 – 2000)<br>БНТ Север<br> БНТ Пирин<br> БНТ Пловдив<br> БНТ Море<br> БНТ София (2008 – 2011)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] |[http://www.bnt.bg/bnt2 www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150810121921/http://bnt.bg/bnt2/ |date=2015-08-10 }} |[[Българска национална телевизия]] |[[София]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Русе]], [[Благоевград]] |{{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG |{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt2/16x9/ tv.bnt.bg] | bgcolor=#F0E68C |MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 3]] | [[Файл:Logo of BNT 3 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |poleteamic | 06.02.2014 | <small>БНТ HD (2014 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 4]] | [http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 HD | BG<br>ЕN | {{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnthd/ tv.bnt.bg] | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 4]] | [[Файл:Logo of BNT 4 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 02.05.1999 | <small>ТВ България (1999 – 2008)<br> БНТ САТ (2008 – 2010)<br> БНТ Свят (2010 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]] | [http://www.bnt.bg/bnt-world/ www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140208011901/http://bnt.bg/bnt-world/ |date=2014-02-08 }} | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG<br>ЕN | {{Aye}}[http://tv.bnt.bg/bntworld/ tv.bnt.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#F0E68C | <small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 36B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Nay}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV]] | [[Файл:BTV-2025-new.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 01.06.2000 | Ефир 2 | [[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/ www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [https://btvplus.bg/live/ btvplus.bg] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Action]] | [[Файл:BTV Action Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 22.01.2011 | <small>ТОП ТВ (1997 – 2004) <br> CTN (2006 – 2007)<br>TV2 (2007 – 2009)<br> PRO.BG (2009 – 2011)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/action www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#90D958" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/5774-btv-action/ voyo.bg] | bgcolor=#F0E68C | | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Comedy]] | [[Файл:BTV Comedy Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Comedy | 01.10.2009 | <small>Телевизия Триада (1997 – 2005)<br>GTV (2005 – 2009)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/comedy www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#D99058 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21688-btv-comedy/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Cinema]] | [[Файл:BTV Cinema Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#81D8D0 |film | 07.12.2009 | <small>/</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/cinema www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21689-btv-cinema/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [[Файл:Crop-logo-btv-story.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Romantic | 28.10.2012 | <small>bTV Lady (2012 – 2023)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/lady www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21690-btv-lady/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[RING]] | [[Файл:RING Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#6699CC |sport | 1998 | <small>Телевизия Ринг<br>Ринг +<br>Ring TV<br>RING.BG</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [http://www.ring.bg/ www.ring.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110421200449/http://ring.bg/ |date=2011-04-21 }} | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21691-ring/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |Nova | [[Файл:Nova logo re.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.07.1994 | НТВ, Nova Televison, NTV | [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.nova.bg/ www.nova.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Aye}} [https://nova.bg/live] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Nova News | [[Файл:Novanews re.svg|60px|център]] | bgcolor=#8C92AC |politematic & info |04.01.2021 |София Кабел, Канал 3 |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] |www.nova.bg/novanews |Юнайтед Груп |София |{{BG}} |16:9 SD/HD |BG |{{Aye}} [https://nova.bg/live] |MUX2 |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />Eutelsat 33B<br />BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema | [[Файл:Diema logo.png|60px|център]] | bgcolor="#FFFFE0" |politematic | 15.05.1999 | <small> Диема+ (1999 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://www.diema.bg/ www.diema.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Family | [[Файл:Diema Family Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#FF4F00" |romantic | 01.08.1999 | <small> Александра ТВ (1999 – 2006)</small> | [[Нова телевизия]]<br> [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://diemafamily.novatv.bg/ diemafamily.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Aye}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Kino Nova | [[Файл:KinoNova.png|60px|център]] | bgcolor="#81D8D0" |film | 11.08.2003 | <small> Diema 2 (2003 – 2011)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Нова Спорт]]<br> [[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.kinonova.bg/ www.kinonova.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140707235001/http://kinonova.bg/ |date=2014-07-07 }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Nova sport | [[Файл:NovaSport.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 30.04.2010 | <small>ММ (1997 – 2010)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://sport.novatv.bg/ sport.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport | [[Файл:DiemaSport-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 21.02.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport 2 | [[Файл:DiemaSport2-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 08.08.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Diema Sport 3 | [[Файл:DiemaSport3logo.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport |01.07.2021 |Diema Xtra (2005 - 2007) |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] |www.diemaxtra.nova.bg |Юнайтед Груп |София |България |16:9 SD/HD |BG |play.diemaxtra.bg |- |} {| style="font-size: 90%; text-align: left; clear:both" !colspan="2"| <small>Достъпност</small> |- | width=30; bgcolor=#F0E68C | | <small>— ТВ канал със свободен достъп</small> | width=30; bgcolor=#C3B091 | | <small>— ТВ канал с кодирани платени програми</small> | width=30; bgcolor=#BDB76B | | <small>— ТВ канал от специални платени пакети</small> |- !colspan="2" | <small>Формат на картината</small> |- | width=30; bgcolor=#D99058| | <small>— 4:3 SD</small> | width=30; bgcolor=#FFE5B4| | <small>— 4:3/16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF9966| | <small>— 16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF7518| | <small>— 16:9 HD </small> | width=30; bgcolor=#90D958| | <small>— 16:9 HD / 3D </small> |- !colspan="2" |<small>Вид предавания</small> |- | width=30; bgcolor=#FFFFE0 |<small>poly</small> | <small>— политематичен</small> | width=30; bgcolor=#8C92AC |<small>info</small> | <small>— новини, информация, обществени теми</small> | width=30; bgcolor=#F88379 |<small>docu</small> | <small>— документални и научнопопулярни филми</small> |- | width=30; bgcolor=#FFD800 |<small>kids</small> | <small>— детски и юношески филми, анимация</small> | width=30; bgcolor=#FF4F00 |<small>comedy & soaps</small> | <small>— комедии, ТВ-сериали, реалити</small> | width=30; bgcolor=#81D8D0 |<small>film</small> | <small>— игрални филми (кино и ТВ)</small> |- | width=30; bgcolor=#6699CC |<small>sport</small> | <small>— спорт и спортни новини</small> | width=30; bgcolor=#F19CBB |<small>music </small> | <small>— музика</small> | width=30; bgcolor=#87A96B |<small>hoby</small> | <small>— хоби, кулинария, домашен майстор, градинанарство и др.</small> |- | width=30; bgcolor=#A45A52 |<small>unconv</small> | <small>— политика, религия и неконвенционални възгледи</small> | width=30; bgcolor=#85F120 |<small>extrem</small> | <small>— бойни спортове и екстремни развлечения</small> | width=30; bgcolor=#9F03AF |<small>adult</small> | <small>— телепазар, лайфстайл, мода, хазарт, 'ХХХ'</small> |} <small> Подреддбата на каналите, извън водещите национални е по хронология </small> ==== Стартирали като столични ==== * [[Евроком]] (от 1996) /кабел, сателит/ * [[ВТК]] (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/ * [[TV1]] (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/ === Български информационни канали === ==== Информационни новинарски канали ==== * [[Евронюз България]] (2022) /ефир, кабел, сателит, ребрандиране на [[ТВ Европа]] (стартирала през 2001)/ * [[Bulgaria ON AIR]] (2011) /ефир, кабел, сателит/ * [[Нова Нюз]] (2021) /ефир, кабел, сателит/{{Br}} ==== Новини за икономика, бизнес, селско стопанство ==== * [[Агро ТВ|AGRO TV]] (2013) /кабел, сателит/ * [[Bloomberg TV Bulgaria]] (2015) /кабел, сателит/ * [[Канал 3]] (2023) /формално - ребрандиране на Добруджа кабел/ === Туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални === * Канали на Глобус България ** [[Travel TV]] (2005) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Travel HD]] (2009) -> [[This is Bulgaria HD]] (2009) /кабел, сателит, fullHD/ *** [[Community TV]] (2011 – 2015) /кабел, сателит/; This is Bulgaria (inpression TV from 2016) *** [[This is Bulgaria HD]] (от 2017) /кабел, сателит, интернет/ * [[BG-DNES.TV]] (2007) /кабел, сателит, интернет/ * [[Телевизия Туризъм]] (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010) * [[Дестинация BG]] /сателит/ (2013) * [[Българска История]] /сателит/ (2014) * [[The World]] /кабел/ (2015) * [[Wness TV]] (2016) /кабел, сателит, интернет/ === Политика, религия и неконвенционални възгледи === ==== Партийни телевизии ==== * [[СКАТ]] /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ * [[България 24]] (от 2014) /кабел, сателит, интернет/ * 7/8 ТВ (от 2019) /кабел, сателит/ (собственост на Слави Трифонов) ==== Религия и неконвенционални възгледи ==== * [[ППТВ]] (Пловдивска Православна Телевизия) * [[БХТВ]] (Българска Християнска Телевизия) * [[Хармония ТВ]] === Филмови и развлекателни канали === * [[EKids]] /кабел, сателит/ (Детска кабелна телевизия „Евроком“ – ДКТЕ до 2008) * Филмови канали на "Лени филм" ООД ** [[Канал 4]] (от 2014-2021) --> [[Nostalgia]] /кабел/; (Канал 4 е възобновен отново през 2025) ** [[Nostalgia]] (2021)/кабел/; ** [[Cinemania]](CM) (2023) /кабел/ [[https://cinemania.bg/]] * Филмови канали на телекомуникационният оператор "[[Vivacom]]" ** [[Vivacom Arena]] (от 2012) /кабел, сателит/ ** Arena [[Синема+|Life]] (от 2025) /кабел, сателит/ Vivacom) ** Arena [[Action+|Action]] (от 2025) /кабел, сателит/ ** Arena [[Comedy+|Comedy]] (от 2025) /кабел, сателит/ * [[MovieSTAR]] (от 2013) /кабел, сателит и интернет/ * [[999 ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2018) * [[Dizi]] (Timeless Dizi Channel) /кабел, сателит/ (от 2020) * [[SuperToons]] /кабел, сателит/ (от 2020) === Музикални канали === ==== Поп, рок и хип-хоп музика ==== * [[The Voice]] /кабел, сателит/ (от 2003) ([[Веселина ТВ]] до 2006) ** [[Magic TV]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[City TV]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[DM SAT]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[BG TOP Music]] /сателит/ (от 2009) ([[Pop Core TV]] до 2013) * [[BOX TV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[BG Music Channel]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[359 TV]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[MM (телевизия)|ММ TV]] (от 2016 [https://mmtvmusic.com/live/ Само в Интернет]) ==== Поп-фолк, фолклорна и етническа музика ==== * [[Планета ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2001) ** [[Планета Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Планета HD]]/кабел, сателит/ (от 2010) ** [[Планета 4K]]/кабел, сателит/ (от 2020) * [[Фен ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2003) ** [[Фен Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2013) ** [[Балканика ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[Родина ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2004) * [[Фолклор ТВ]] /ефир, кабел, сателит/ (от 2007) * [[Тянков ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Тянков Ориент Фолк]] /кабел/ (от 2013) ** [[Тянков Поп Фолк]] /кабел/ (от 2013) * [[DSTV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[HIT MIX Channel]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[Roma TV]] /кабел/ (от 2015) * [[БГ+]]([[Българе (телевизия)|ТВ Българе]]) /кабел, сателит, интернет/ (от 2019) === Спорт, спортни новини, хоби === * [[Eurosport|Eurosport 1]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Eurosport 2]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Хоби ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Хоби Лов ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Sportal TV]] (от 2013) /кабел, сателит, интернет/ * b1b-box /кабел, сателит, IPTV/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Макс Спорт|Max Sport 1]] (канал на Телекомуникационният оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 2]] (канал на Телекомуникационният оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 3]] (канал на Телекомуникационният оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 4]] (канал на Телекомуникационният оператор A1) * [[EDGE]] (канал на Телекомуникационният оператор А1) * Ловно-рибарски клуб (канал на Телекомуникационният оператор Vivacom) == Регионални канали == === Кабелни телевизии с регионално покритие === * [[КИС 13]] (1994) – Русе, Разград, Търговище, Велико Търново * [[ТВ Варна]] (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Шумен (телевизия)|ТВ Шумен]] (1995) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Канал 0]] (1993) – Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[СКАТ+]] – Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Добруджа]] – Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Рекординг]] – Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Сопот]] (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Карнобат]] (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/ === Местни кабелни телевизии === {{колони|3| * [[6ТВ]] – Шумен * [[Канал 9]] – Попово * [[ТВ9]] – Батак * [[Айда ТВ]] – Хасково * [[Елитком]] – Съединение * [[ТВ Алеко]] – Свищов * [[ТВ Алиса]] – Своге * [[ТВ Агарта]] – Златица * [[Ариел ТВ]] – Варна * [[ТВ Алома]] – Гоце Делчев * [[ТВ Астра]] – Чепеларе * [[ТВ АстраПан]] – Панагюрище * [[ТВ Ател]] – Гулянци * [[ТВ Ахелой]] – Ахелой * [[БАЦ]] – Петрич * [[Беев и Беев]] – Велинград * [[ТВ Ботевград]] – Ботевград * [[Булсат]] – Пещера * [[Балкан ТВ]] – Карлово * [[ТВ Вега]] – Сандански * [[ТВ Враца]] – Враца * [[Телекабел]] – Пазарджик * [[ТВ Видин]] – Видин (от 1994 г.) * [[ВТВ]] – Враца * [[Видеосат]] – Велико Търново * [[Габрово Кабел]] – Габрово * [[Телевизия Виж]] – Козлодуй * [[ТВ Вършец]] – Вършец * [[ТВ Дартс]] – Благоевград * [[Диана кабел]] – Ямбол * [[Делта ТВ]] – Русе * [[ДКТВ]] – Пловдив * [[ТВ Дунавци]] – Дунавци * [[Добруджа кабел]] – Добрич * [[Евроком Царевец]] – Велико Търново * [[Деймос ТВ]] – Ракитово * [[ЕТА-Рава]] – Бяла Слатина * [[ЕТВ]] – Хасково * [[ТВ Запад]] – Кюстендил * [[Зетра ТВ]] – Ловеч * [[Зоната]] – Свищов * [[Загора ТВ]] – Стара Загора * [[ТВ Източни Родопи]] – Кърджали * [[ТВ Изгрев]] – Сандански * [[ТВ Ивайловград]] – Ивайловград * [[ИХТВ]] – Ихтиман * [[Кабелсат ТВ]] – Пазарджик * [[Колор ТВ]] – Кюстендил * [[Кракра ТВ]] – Перник * [[Канал 9]] – Търговище * [[КИС М+]] – Русе * [[КТБ (телевизия)|КТБ]] – Благоевград * [[КТВ]] – Созопол * [[КТВ Странджа]] – Елхово * [[КейбълТел (Кърджали)|КейбълТел]] - * [[Канал Котел]] – Котел * [[Каварна САТ]] – Каварна * [[КаСат]] – Съеденение * [[КТС]] – Симитли * [[Телевизия Хан Кубрат]] – Кубрат * [[ТВ Лудогорие]] – Разград * [[Монт 7]] – Монтана * [[Медия+]] – Мездра * [[ТВ Микс]] – Бургас * [[Канал М]] – Раковски * [[НИМ ТВ]] – Свиленград * [[Нове ТВ]] – Свищов * [[Нико Нет Ком]] – Чирпан * [[ТВ Несебър]] – Несебър * [[НРГ Вижън]] – Търговище * [[ТВ ОКО]] – Благоевград * [[Орбител ТВ]] – Петрич * [[ПОТВ]] – Пловдив * [[ППТВ]] – Пловдив * [[Прес ТВ]] – Казанлък * [[ТВ Панорама]] – Карнобат * [[ТВ Пантера]] – Стралджа * [[Прима ТВ]] – Исперих * [[ТВ Поморие]] – Поморие * [[ТВ Провадия]] – Провадия * [[Плевен Спринт]] – Плевен * [[Раховец ТВ]] – Горна Оряховица * [[ТВ Регияна]] – Русе * [[ТВ Рила]] – Дупница * [[Канал Рила]] – Самоков * [[РодопиСАТ+]] – Смолян * [[РеТе+]] – Поморие * [[ТВ Росат]] – Преслав * [[Росица ТВ]] – Омуртаг * [[Римекс]] – Враца * [[ТВС]] – Горна Оряховица * [[ТВ САТ КОМ]] – Асеновград * [[Туида ТВ]] – Сливен * [[Супер Вижън Плюс]] – Ямбол * [[Северозапад Мюзик]] – Враца * [[ТВ Спринт]] – Плевен * [[Родопи Сат ТВ]] – Смолян * [[ТВ Стара Загора]] – Стара Загора * [[Канал 6]] – Сливен * [[Скай ТВ]] – Карлово * [[ТВ Средногорие]] – Пирдоп * [[Херос ТВ]] – Варна * [[Фанти Г]] – Видин * [[Фотон К]] – Смолян * [[Фокус ТВ]] – Севлиево * [[Фар ТВ]] – Бургас * [[Щерев ТВ]] – Сопот * [[Яница ТВ]] – Нова Загора * [[РЕ ТВ ТВ]] – София }} == Чуждестранни канали с локална версия за България == === Филмови и развлекателни канали === * [[AXN]] {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Sci-Fi|AXN Black]] ([[AXN Sci-Fi]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Crime|AXN White]] ([[AXN Crime]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[Си Би Ес Драма|CBS Drama]] (бивш [[Зоун Романтика|Zone Romantica]]) {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[Си Би Ес Риалити|CBS Reality]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[BabyTV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[AMC (телевизионен канал)|AMC]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[HBO]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax|Cinemax 2]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Ченъл|STAR Channel]] (FOX) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Лайф|STAR Life (FOX Life)]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Крайм|STAR crime (FOX Crime)]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[24 kitchen]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cartoon Network]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Turner Classic Movies]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Disney Channel]] (бивш [[Jetix]] и [[Fox Kids]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Boomerang]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nickelodeon]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Nick Jr.]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Вайасат_Филм|Viasat FILM (TV 1000)]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Da Vinci Learning]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[Fix & Foxi]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[JimJam]] {{BGR}}| - Телевизия от {{ITA}} * [[Lolly Kids TV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UAE}} === Научнопопулярни === * [[Animal Planet]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Science]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[TLC]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Междун.:{{USA}}] * [[Discovery World]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Investigation Discovery]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[National Geographic Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[National Geographic Wild]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[Viasat Explorer]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat History]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat Nature]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat HD]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[History Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Crime & Investigation Network]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} === Спортни === * [[Eurosport]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}})] * [[Eurosport 2]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}}] == Бивши канали, разпространявани в България == === Държавни канали === * Българска телевизия, [[БТ]] (1959 – 1975) ** Първа програма, [[БТ1]] (1975 – 1992) ** Втора програма, [[БТ2]] (1975 – 1992) * Българска национална телевизия, [[БНТ]] (1992-) ** [[Канал 1]] (1992 – 2008) ** [[Ефир 2]] (1992 – 2000) ** [[ТВ България]] (1999 – 2008), [[БНТ Сат]] (2008 – 2010), [[БНТ Свят]] (2010 – 2018) ** [[БНТ HD]] (2014 – 2018) ** [[ТВ канал Пловдив]] (1998 – 2008), [[БНТ Пловдив]] (2008 – 2011) /ефирна/ ** [[ТВ канал Море]] (1998 – 2008), [[БНТ Море]] (2008 – 2011) – Варна /ефирна/ ** [[ТВ канал Север]] (1998 – 2008), [[БНТ Север]] (2008 – 2011) – Русе /ефирна/ ** [[ТВ канал Пирин]] (1993 – 2008), [[БНТ Пирин]] (2008 – 2011) – Благоевград /ефирна/ ==== Телевизионни канали ==== * [[ТОП ТВ]] (1997 – 2004) /оперира под ново име: [[CTN]]/ * CTN (2006 – 2007) /оперира под ново име: [[TV2]]/ * TV2 (2007 – 2009) /оперира под ново име: [[PRO.BG]]/ * PRO.BG (2009 – 2011) /оперира под ново име: [[bTV Action]]/ * [[Александра ТВ]] (1999 – 2006) /оперира под ново име: [[Diema Family]]/ * [[Триада ТВ]] (1997 – 2005) /оперира под ново име: [[GTV]]/ * GTV (2005 – 2009) /оперира под ново име: [[bTV Comedy]]/ * [[Diema +]] (1999 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema]]/ * [[Diema 2]] (2003 – 2011) /оперира под ново име: [[Kino Nova]]/ * [[MM (телевизия)|MM]] (1997 – 2010)/оперира под ново име: [[Nova Sport]]/ * [[Bulgaria on Air|Мустанг ТВ]] (1994 – 1999) /оперира под ново име: [[M-SAT]]/ * M-SAT (1999 – 2011) /оперира под ново име: [[Bulgaria on Air]]/ * [[RD-TV]] (1996 – 2004) /оперира под ново име: [[Варна ТВ]]/ * Варна ТВ (2004 – 2009) /оперира под ново име: [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]]/ * [[ПДМ]] (1996 – 2000) /оперира под ново име: [[Демо ТВ]]/ * Демо ТВ (2000 – 2003) /оперира под ново име: [[ББТ]]/ * ББТ (2003 – 2013) /оперира под ново име: [[News7]]/ * [[Веселина ТВ]] (2003 – 2006) /оперира под ново име: [[The Voice]]/ * [[София Кабел]] (1993 – 1998) /оперира под ново име: [[Канал 3]]/ * [[София Кабел Филм|София Кабел филм]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Фолк|София Кабел фолк]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Инфо|София Кабел инфо]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[Estate TV]] (2004 – 2008) /оперира под ново име: [[TV1]]/ * [[Есет ТВ]] (2003 – 2009) /оперира под ново име: [[Знания ТВ]]/ * [[Еко ТВ]] (2003 – 2008) /оперира под ново име: [[VTV]]/ * [[Диема Екстра]] (2005 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema Sport]]/ === Преустановили дейност === ==== Национални и мултирегионални канали ==== * [[7 дни ТВ]] (1995 – 2009) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ТОП ТВ]] /регионален: Североизточна България, с [[телевизионен лиценз|лиценз]] за национален/ (1998 – 2004) * [[CTN]] /регионален: София и Зап. България, с лиценз за национален от [[ТОП ТВ]]/ (2006 – 2007) * [[TV2]] /национален с лиценз от CTN/ (2007 – 2009) * [[PRO.BG]] /национален с лиценз от TV2/ (2009 – 2011) * [[TV7]] (2005 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[News7]] (2013 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[Super7]] (2007 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[Sport7]] (2008 – 2009)/кабел, сателиt, национален/ * [[ББТ]] (2003 – 2013) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ==== Партийни ТВ канали (псевдо телевизии) ==== * БНП ТВ (Българска Национално-патриотична ТВ) (2011 – 2019) /кабел, интернет/ * [[Алфа (телевизия)]] (2011 - 2024) / ефир, кабел, сателит,интернет/ партиен/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) / кабел, сателит, интернет/ === Чуждестранни === * [[Първа програма на ЦТ на СССР]], [[Първи канал на Останкино]], [[ОРТ]], Первый канал России /СССР, Руска федерация/ ([[1985]] – [[1997]]) {{USSR}}; {{RUS}} * [[TV5 Europe]] (1991 – 1997) {{FRA}} * [[CNN International]] (1993 – 1997) {{USA}} * [[NBC Europe]] (1990-те) /за Южна България – област Пловдив/ {{USA}} === Сателитни и кабелни === * [[Ден ТВ]] (1994 – 2003) /[[Юниън телевижън]] до 2000/ * [[Центрум Груп]] (1994 – 2007) * [[Юниън телевижън]] (1995 – 2000) * [[ATV]] (1995 – ?) * [[Здраве ТВ]] (2000 – 2009) /[[София Кабел 2001]] през 2000; [[Канал 2001]] до 2005/ * [[Нова+]] (2004 – 2008) * [[MM (телевизия)|MМ]] (1996 – 2010) * [[M2 (телевизия)|M2]] (2003 – 2007) * [[Век ТВ]] (1999 – 2003) * [[Вяра ТВ]] (2006 – 2009) * [[TV Guide Bulgaria]] (2004 – 2010) /[[eTV]] до 2007/ * [[Инфо ТВ]] (?) * [[CTV]] (2006 – 2007) * [[See TV]] (2006 – 2007) * [[BG Motors]] (?-2007) * [[Канал 88]] (2000 – 2006) /[[Канал 8]] до 2006; [[Urban TV]] през 2006/ * [[Оникс Фолк]] (1999 – 2005) * [[Хит ТВ]] (2005 – 2007) * [[RE:TV]] (2008 – 2009) * [[NBT]] – Пловдив (1997 – 2013) /[[Евроком България]] до 2008/ * [[Телевизия Родопи]] – Кърджали (1993 – 2013) * [[VTV]] (2003 – 2018) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/ * [[Mad TV]] (2006 – 2011) * [[BGTV]] (1997 – 2015) (България кабел ТВ – БКТВ до 2006) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Gordimy]] (интернет канал на BGTV, от 2012) * [[EBF]] (2005 – 2015) /кабел, сателит/ * [[Tvart|TV art]] (2009 – 2017) /кабел, сателит, интернет/<ref name="cem._Реше">{{Цитат уеб | заглавие = Решение № РД-05-48 от 8 март 2016 г. за заличаване на регистрацията на TV Art | автор = СЕМ | труд = cem.bg | дата = 8 март 2016 | достъп_дата = 7 ноември 2025 | уеб_адрес = https://www.cem.bg/actbg/5243 | цитат = }}</ref> * [[Bulgarian International Television]] (BiT) (2014 – 2019) * [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]] (2003-2020) – Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009) * [[Канал 3]] (1993 – 2021) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/ * [[b1b.box]] (2021 – 2024) /кабел, сателит/ * [[Спортал (телевизия)|Sportal tv]] (2011 – 2024) /кабел, сателит/ * [[TV+]] (2008 – 2022) /кабел, сателит/ ** [[F+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) ** [[Film+]] /сателит/ (собственост на Polaris) ** [[Sport+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) ** [[Мотоспорт ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Polaris) == Вижте също == * [[Съвет за електронни медии|СЕМ]] – Съвет за електронни медии == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=1 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабелни и сателитни телевизионни мрежи * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени чрез способ на разпространение на аналогово и цифрово наземно радоразпръскване * [http://potv.bg/ TV програма] за над 130 канала излъчвани в България * [http://www.abbro-bg.org/ АБРО – Асоциация на Българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO – Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)] {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в България| ]] [[Категория:Списъци за България|Телевизии]] __ИНДЕКСИРАНЕ____ВРЪЗКА_ЗА_НОВ_РАЗДЕЛ__ __СЪССЪДЪРЖАНИЕ__ == Сигнали == искам да дам сигнал за това общински съветник от Варна хварля кофите пред частен имот на евсиноград и Траката пред частен имот.имам снимки [[Специални:Приноси/&#126;2026-64321-5|&#126;2026-64321-5]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-64321-5|беседа]]) 22:20, 29 януари 2026 (UTC) npxqwevfeobceeqmxolo82dyabyqjl2 12896350 12896346 2026-05-02T17:47:32Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896346 на [[Special:Contributions/~2026-26657-94|~2026-26657-94]] ([[User talk:~2026-26657-94|б.]]) 12896350 wikitext text/x-wiki == Национални канали == === Пълноформатни политематични канали === ==== Национална ефирна ТВ ==== {| class="sortable wikitable" style="font-size: 80%; text-align: center" |+ ТВ канали в България ! width=80 |ТВ канал ! width=50 |Лого ! Вид ! Дата на стартиране ! Предишни наименования ! Свързани канали ! Интернет страница ! Собственост на ! Седалище ! Страна ! Формат ! Език на звука ! Онлайн ! Ефирно ! Сателитно ! Кабелно ! IPTV |- | width=90; font-size= 150% | <!-- Наименования на ТВ канала --> [[БНТ 1]] | [[Файл:Logo of BNT 1 (2018-).svg|60px|център]] | <!-- ВИД за политематичен: bgcolor=#FFFFE0 |poly новини, информация, обществени теми: bgcolor=#8C92AC |info документални филми: bgcolor=#F88379 |docu детско-юношески: bgcolor=#FFD800 |kids сериали и развлекателни: bgcolor=#FF4F00 |comedy филми: bgcolor=#81D8D0 |film спорт: bgcolor=#6699CC |sport музика: bgcolor=#F19CBB |music политика, религия и неконвенционални възгледи: bgcolor=#A45A52 |unconv екология, кулинарен, хоби, реалити: bgcolor=#87A96B |hoby и др. --> bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 26.12.1959 | <!-- Предишни наименования във формат ХХХ (гггг-гггг) разделени с <br/> --><small>БТ (1959 – 1975)<br> БТ1 (1975 – 1992) <br> Канал 1 (1992 – 2008)</small> | <!-- Свързани канали, наименования разделени с <br/> --> [[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] | <!-- Интернет страница [линк към интернет стрийминга] -->[http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | <!-- Формат на картината, избирайки една от следните опции: bgcolor=#D99058 |4:3 SD bgcolor=#FFE5B4 |4:3/16:9 SD bgcolor=#FF9966 |16:9 SD bgcolor=#FF7518 |16:9 HD --> bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | <!-- Език на звука: за български: BG, за английски: ЕN и т.н. разделени с <br/> --> BG | <!-- Онлайн излъчване за да: {{Aye}} [ввв.адрес/ливе] за не: {{Nay}} -->{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt1/16x9/ www.tv.bnt.bg] | <!--Ефирно разпространение за да: MUX1, MUX2, MUX3 или MUX BUL12-1 за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | за не: {{Nay}} --> bgcolor=#F0E68C | MUX2<br/> | <!-- Сателитно разпространение за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | + формат САТЕЛИТ ХХ°E(ОПЕРАТОР) [http://www.lyngsat-address.com/tv/Bulgaria.html www.lyngsat-address.com] за да: Intelsat 38 45.0°E (Vivacom TV) за не: {{Nay}} --> bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | <!-- Кабелно за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} | <!-- IPTV за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[БНТ 2]] |[[Файл:Logo of BNT 2 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.10.2011 | <small>БТ2 (1975 – 1992) <br> Ефир 2 (1992 – 2000)<br>БНТ Север<br> БНТ Пирин<br> БНТ Пловдив<br> БНТ Море<br> БНТ София (2008 – 2011)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] |[http://www.bnt.bg/bnt2 www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150810121921/http://bnt.bg/bnt2/ |date=2015-08-10 }} |[[Българска национална телевизия]] |[[София]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Русе]], [[Благоевград]] |{{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG |{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt2/16x9/ tv.bnt.bg] | bgcolor=#F0E68C |MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 3]] | [[Файл:Logo of BNT 3 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |poleteamic | 06.02.2014 | <small>БНТ HD (2014 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 4]] | [http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 HD | BG<br>ЕN | {{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnthd/ tv.bnt.bg] | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 4]] | [[Файл:Logo of BNT 4 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 02.05.1999 | <small>ТВ България (1999 – 2008)<br> БНТ САТ (2008 – 2010)<br> БНТ Свят (2010 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]] | [http://www.bnt.bg/bnt-world/ www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140208011901/http://bnt.bg/bnt-world/ |date=2014-02-08 }} | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG<br>ЕN | {{Aye}}[http://tv.bnt.bg/bntworld/ tv.bnt.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#F0E68C | <small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 36B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Nay}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV]] | [[Файл:BTV-2025-new.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 01.06.2000 | Ефир 2 | [[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/ www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [https://btvplus.bg/live/ btvplus.bg] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Action]] | [[Файл:BTV Action Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 22.01.2011 | <small>ТОП ТВ (1997 – 2004) <br> CTN (2006 – 2007)<br>TV2 (2007 – 2009)<br> PRO.BG (2009 – 2011)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/action www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#90D958" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/5774-btv-action/ voyo.bg] | bgcolor=#F0E68C | | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Comedy]] | [[Файл:BTV Comedy Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Comedy | 01.10.2009 | <small>Телевизия Триада (1997 – 2005)<br>GTV (2005 – 2009)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/comedy www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#D99058 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21688-btv-comedy/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Cinema]] | [[Файл:BTV Cinema Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#81D8D0 |film | 07.12.2009 | <small>/</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/cinema www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21689-btv-cinema/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [[Файл:Crop-logo-btv-story.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Romantic | 28.10.2012 | <small>bTV Lady (2012 – 2023)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/lady www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21690-btv-lady/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[RING]] | [[Файл:RING Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#6699CC |sport | 1998 | <small>Телевизия Ринг<br>Ринг +<br>Ring TV<br>RING.BG</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [http://www.ring.bg/ www.ring.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110421200449/http://ring.bg/ |date=2011-04-21 }} | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21691-ring/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |Nova | [[Файл:Nova logo re.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.07.1994 | НТВ, Nova Televison, NTV | [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.nova.bg/ www.nova.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Aye}} [https://nova.bg/live] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Nova News | [[Файл:Novanews re.svg|60px|център]] | bgcolor=#8C92AC |politematic & info |04.01.2021 |София Кабел, Канал 3 |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] |www.nova.bg/novanews |Юнайтед Груп |София |{{BG}} |16:9 SD/HD |BG |{{Aye}} [https://nova.bg/live] |MUX2 |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />Eutelsat 33B<br />BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema | [[Файл:Diema logo.png|60px|център]] | bgcolor="#FFFFE0" |politematic | 15.05.1999 | <small> Диема+ (1999 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://www.diema.bg/ www.diema.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Family | [[Файл:Diema Family Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#FF4F00" |romantic | 01.08.1999 | <small> Александра ТВ (1999 – 2006)</small> | [[Нова телевизия]]<br> [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://diemafamily.novatv.bg/ diemafamily.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Aye}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Kino Nova | [[Файл:KinoNova.png|60px|център]] | bgcolor="#81D8D0" |film | 11.08.2003 | <small> Diema 2 (2003 – 2011)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Нова Спорт]]<br> [[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.kinonova.bg/ www.kinonova.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140707235001/http://kinonova.bg/ |date=2014-07-07 }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Nova sport | [[Файл:NovaSport.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 30.04.2010 | <small>ММ (1997 – 2010)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://sport.novatv.bg/ sport.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport | [[Файл:DiemaSport-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 21.02.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport 2 | [[Файл:DiemaSport2-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 08.08.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Diema Sport 3 | [[Файл:DiemaSport3logo.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport |01.07.2021 |Diema Xtra (2005 - 2007) |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] |www.diemaxtra.nova.bg |Юнайтед Груп |София |България |16:9 SD/HD |BG |play.diemaxtra.bg |- |} {| style="font-size: 90%; text-align: left; clear:both" !colspan="2"| <small>Достъпност</small> |- | width=30; bgcolor=#F0E68C | | <small>— ТВ канал със свободен достъп</small> | width=30; bgcolor=#C3B091 | | <small>— ТВ канал с кодирани платени програми</small> | width=30; bgcolor=#BDB76B | | <small>— ТВ канал от специални платени пакети</small> |- !colspan="2" | <small>Формат на картината</small> |- | width=30; bgcolor=#D99058| | <small>— 4:3 SD</small> | width=30; bgcolor=#FFE5B4| | <small>— 4:3/16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF9966| | <small>— 16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF7518| | <small>— 16:9 HD </small> | width=30; bgcolor=#90D958| | <small>— 16:9 HD / 3D </small> |- !colspan="2" |<small>Вид предавания</small> |- | width=30; bgcolor=#FFFFE0 |<small>poly</small> | <small>— политематичен</small> | width=30; bgcolor=#8C92AC |<small>info</small> | <small>— новини, информация, обществени теми</small> | width=30; bgcolor=#F88379 |<small>docu</small> | <small>— документални и научнопопулярни филми</small> |- | width=30; bgcolor=#FFD800 |<small>kids</small> | <small>— детски и юношески филми, анимация</small> | width=30; bgcolor=#FF4F00 |<small>comedy & soaps</small> | <small>— комедии, ТВ-сериали, реалити</small> | width=30; bgcolor=#81D8D0 |<small>film</small> | <small>— игрални филми (кино и ТВ)</small> |- | width=30; bgcolor=#6699CC |<small>sport</small> | <small>— спорт и спортни новини</small> | width=30; bgcolor=#F19CBB |<small>music </small> | <small>— музика</small> | width=30; bgcolor=#87A96B |<small>hoby</small> | <small>— хоби, кулинария, домашен майстор, градинанарство и др.</small> |- | width=30; bgcolor=#A45A52 |<small>unconv</small> | <small>— политика, религия и неконвенционални възгледи</small> | width=30; bgcolor=#85F120 |<small>extrem</small> | <small>— бойни спортове и екстремни развлечения</small> | width=30; bgcolor=#9F03AF |<small>adult</small> | <small>— телепазар, лайфстайл, мода, хазарт, 'ХХХ'</small> |} <small> Подреддбата на каналите, извън водещите национални е по хронология </small> ==== Стартирали като столични ==== * [[Евроком]] (от 1996) /кабел, сателит/ * [[ВТК]] (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/ * [[TV1]] (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/ === Български информационни канали === ==== Информационни новинарски канали ==== * [[Евронюз България]] (2022) /ефир, кабел, сателит, ребрандиране на [[ТВ Европа]] (стартирала през 2001)/ * [[Bulgaria ON AIR]] (2011) /ефир, кабел, сателит/ * [[Нова Нюз]] (2021) /ефир, кабел, сателит/{{Br}} ==== Новини за икономика, бизнес, селско стопанство ==== * [[Агро ТВ|AGRO TV]] (2013) /кабел, сателит/ * [[Bloomberg TV Bulgaria]] (2015) /кабел, сателит/ * [[Канал 3]] (2023) /формално - ребрандиране на Добруджа кабел/ === Туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални === * Канали на Глобус България ** [[Travel TV]] (2005) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Travel HD]] (2009) -> [[This is Bulgaria HD]] (2009) /кабел, сателит, fullHD/ *** [[Community TV]] (2011 – 2015) /кабел, сателит/; This is Bulgaria (inpression TV from 2016) *** [[This is Bulgaria HD]] (от 2017) /кабел, сателит, интернет/ * [[BG-DNES.TV]] (2007) /кабел, сателит, интернет/ * [[Телевизия Туризъм]] (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010) * [[Дестинация BG]] /сателит/ (2013) * [[Българска История]] /сателит/ (2014) * [[The World]] /кабел/ (2015) * [[Wness TV]] (2016) /кабел, сателит, интернет/ === Политика, религия и неконвенционални възгледи === ==== Партийни телевизии ==== * [[СКАТ]] /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ * [[България 24]] (от 2014) /кабел, сателит, интернет/ * 7/8 ТВ (от 2019) /кабел, сателит/ (собственост на Слави Трифонов) ==== Религия и неконвенционални възгледи ==== * [[ППТВ]] (Пловдивска Православна Телевизия) * [[БХТВ]] (Българска Християнска Телевизия) * [[Хармония ТВ]] === Филмови и развлекателни канали === * [[EKids]] /кабел, сателит/ (Детска кабелна телевизия „Евроком“ – ДКТЕ до 2008) * Филмови канали на "Лени филм" ООД ** [[Канал 4]] (от 2014-2021) --> [[Nostalgia]] /кабел/; (Канал 4 е възобновен отново през 2025) ** [[Nostalgia]] (2021)/кабел/; ** [[Cinemania]](CM) (2023) /кабел/ [[https://cinemania.bg/]] * Филмови канали на телекомуникационният оператор "[[Vivacom]]" ** [[Vivacom Arena]] (от 2012) /кабел, сателит/ ** Arena [[Синема+|Life]] (от 2025) /кабел, сателит/ Vivacom) ** Arena [[Action+|Action]] (от 2025) /кабел, сателит/ ** Arena [[Comedy+|Comedy]] (от 2025) /кабел, сателит/ * [[MovieSTAR]] (от 2013) /кабел, сателит и интернет/ * [[999 ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2018) * [[Dizi]] (Timeless Dizi Channel) /кабел, сателит/ (от 2020) * [[SuperToons]] /кабел, сателит/ (от 2020) === Музикални канали === ==== Поп, рок и хип-хоп музика ==== * [[The Voice]] /кабел, сателит/ (от 2003) ([[Веселина ТВ]] до 2006) ** [[Magic TV]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[City TV]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[DM SAT]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[BG TOP Music]] /сателит/ (от 2009) ([[Pop Core TV]] до 2013) * [[BOX TV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[BG Music Channel]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[359 TV]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[MM (телевизия)|ММ TV]] (от 2016 [https://mmtvmusic.com/live/ Само в Интернет]) ==== Поп-фолк, фолклорна и етническа музика ==== * [[Планета ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2001) ** [[Планета Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Планета HD]]/кабел, сателит/ (от 2010) ** [[Планета 4K]]/кабел, сателит/ (от 2020) * [[Фен ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2003) ** [[Фен Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2013) ** [[Балканика ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[Родина ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2004) * [[Фолклор ТВ]] /ефир, кабел, сателит/ (от 2007) * [[Тянков ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Тянков Ориент Фолк]] /кабел/ (от 2013) ** [[Тянков Поп Фолк]] /кабел/ (от 2013) * [[DSTV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[HIT MIX Channel]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[Roma TV]] /кабел/ (от 2015) * [[БГ+]]([[Българе (телевизия)|ТВ Българе]]) /кабел, сателит, интернет/ (от 2019) === Спорт, спортни новини, хоби === * [[Eurosport|Eurosport 1]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Eurosport 2]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Хоби ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Хоби Лов ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Sportal TV]] (от 2013) /кабел, сателит, интернет/ * b1b-box /кабел, сателит, IPTV/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Макс Спорт|Max Sport 1]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 2]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 3]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 4]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[EDGE]] (канал на Телекомуникационния оператор А1) * Ловно-рибарски клуб (собственост на Телекомуникационния оператор Vivacom) == Регионални канали == === Кабелни телевизии с регионално покритие === * [[КИС 13]] (1994) – Русе, Разград, Търговище, Велико Търново * [[ТВ Варна]] (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Шумен (телевизия)|ТВ Шумен]] (1995) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Канал 0]] (1993) – Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[СКАТ+]] – Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Добруджа]] – Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Рекординг]] – Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Сопот]] (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Карнобат]] (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/ === Местни кабелни телевизии === {{колони|3| * [[6ТВ]] – Шумен * [[Канал 9]] – Попово * [[ТВ9]] – Батак * [[Айда ТВ]] – Хасково * [[Елитком]] – Съединение * [[ТВ Алеко]] – Свищов * [[ТВ Алиса]] – Своге * [[ТВ Агарта]] – Златица * [[Ариел ТВ]] – Варна * [[ТВ Алома]] – Гоце Делчев * [[ТВ Астра]] – Чепеларе * [[ТВ АстраПан]] – Панагюрище * [[ТВ Ател]] – Гулянци * [[ТВ Ахелой]] – Ахелой * [[БАЦ]] – Петрич * [[Беев и Беев]] – Велинград * [[ТВ Ботевград]] – Ботевград * [[Булсат]] – Пещера * [[Балкан ТВ]] – Карлово * [[ТВ Вега]] – Сандански * [[ТВ Враца]] – Враца * [[Телекабел]] – Пазарджик * [[ТВ Видин]] – Видин (от 1994 г.) * [[ВТВ]] – Враца * [[Видеосат]] – Велико Търново * [[Габрово Кабел]] – Габрово * [[Телевизия Виж]] – Козлодуй * [[ТВ Вършец]] – Вършец * [[ТВ Дартс]] – Благоевград * [[Диана кабел]] – Ямбол * [[Делта ТВ]] – Русе * [[ДКТВ]] – Пловдив * [[ТВ Дунавци]] – Дунавци * [[Добруджа кабел]] – Добрич * [[Евроком Царевец]] – Велико Търново * [[Деймос ТВ]] – Ракитово * [[ЕТА-Рава]] – Бяла Слатина * [[ЕТВ]] – Хасково * [[ТВ Запад]] – Кюстендил * [[Зетра ТВ]] – Ловеч * [[Зоната]] – Свищов * [[Загора ТВ]] – Стара Загора * [[ТВ Източни Родопи]] – Кърджали * [[ТВ Изгрев]] – Сандански * [[ТВ Ивайловград]] – Ивайловград * [[ИХТВ]] – Ихтиман * [[Кабелсат ТВ]] – Пазарджик * [[Колор ТВ]] – Кюстендил * [[Кракра ТВ]] – Перник * [[Канал 9]] – Търговище * [[КИС М+]] – Русе * [[КТБ (телевизия)|КТБ]] – Благоевград * [[КТВ]] – Созопол * [[КТВ Странджа]] – Елхово * [[КейбълТел (Кърджали)|КейбълТел]] - * [[Канал Котел]] – Котел * [[Каварна САТ]] – Каварна * [[КаСат]] – Съеденение * [[КТС]] – Симитли * [[Телевизия Хан Кубрат]] – Кубрат * [[ТВ Лудогорие]] – Разград * [[Монт 7]] – Монтана * [[Медия+]] – Мездра * [[ТВ Микс]] – Бургас * [[Канал М]] – Раковски * [[НИМ ТВ]] – Свиленград * [[Нове ТВ]] – Свищов * [[Нико Нет Ком]] – Чирпан * [[ТВ Несебър]] – Несебър * [[НРГ Вижън]] – Търговище * [[ТВ ОКО]] – Благоевград * [[Орбител ТВ]] – Петрич * [[ПОТВ]] – Пловдив * [[ППТВ]] – Пловдив * [[Прес ТВ]] – Казанлък * [[ТВ Панорама]] – Карнобат * [[ТВ Пантера]] – Стралджа * [[Прима ТВ]] – Исперих * [[ТВ Поморие]] – Поморие * [[ТВ Провадия]] – Провадия * [[Плевен Спринт]] – Плевен * [[Раховец ТВ]] – Горна Оряховица * [[ТВ Регияна]] – Русе * [[ТВ Рила]] – Дупница * [[Канал Рила]] – Самоков * [[РодопиСАТ+]] – Смолян * [[РеТе+]] – Поморие * [[ТВ Росат]] – Преслав * [[Росица ТВ]] – Омуртаг * [[Римекс]] – Враца * [[ТВС]] – Горна Оряховица * [[ТВ САТ КОМ]] – Асеновград * [[Туида ТВ]] – Сливен * [[Супер Вижън Плюс]] – Ямбол * [[Северозапад Мюзик]] – Враца * [[ТВ Спринт]] – Плевен * [[Родопи Сат ТВ]] – Смолян * [[ТВ Стара Загора]] – Стара Загора * [[Канал 6]] – Сливен * [[Скай ТВ]] – Карлово * [[ТВ Средногорие]] – Пирдоп * [[Херос ТВ]] – Варна * [[Фанти Г]] – Видин * [[Фотон К]] – Смолян * [[Фокус ТВ]] – Севлиево * [[Фар ТВ]] – Бургас * [[Щерев ТВ]] – Сопот * [[Яница ТВ]] – Нова Загора * [[РЕ ТВ ТВ]] – София }} == Чуждестранни канали с локална версия за България == === Филмови и развлекателни канали === * [[AXN]] {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Sci-Fi|AXN Black]] ([[AXN Sci-Fi]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Crime|AXN White]] ([[AXN Crime]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[Си Би Ес Драма|CBS Drama]] (бивш [[Зоун Романтика|Zone Romantica]]) {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[Си Би Ес Риалити|CBS Reality]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[BabyTV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[AMC (телевизионен канал)|AMC]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[HBO]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax|Cinemax 2]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Ченъл|STAR Channel]] (FOX) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Лайф|STAR Life (FOX Life)]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Стар_Крайм|STAR crime (FOX Crime)]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[24 kitchen]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cartoon Network]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Turner Classic Movies]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Disney Channel]] (бивш [[Jetix]] и [[Fox Kids]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Boomerang]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nickelodeon]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Nick Jr.]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Вайасат_Филм|Viasat FILM (TV 1000)]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Da Vinci Learning]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[Fix & Foxi]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[JimJam]] {{BGR}}| - Телевизия от {{ITA}} * [[Lolly Kids TV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UAE}} === Научнопопулярни === * [[Animal Planet]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Science]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[TLC]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Междун.:{{USA}}] * [[Discovery World]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Investigation Discovery]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[National Geographic Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[National Geographic Wild]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[Viasat Explorer]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat History]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat Nature]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat HD]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[History Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Crime & Investigation Network]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} === Спортни === * [[Eurosport]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}})] * [[Eurosport 2]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}}] == Бивши канали, разпространявани в България == === Държавни канали === * Българска телевизия, [[БТ]] (1959 – 1975) ** Първа програма, [[БТ1]] (1975 – 1992) ** Втора програма, [[БТ2]] (1975 – 1992) * Българска национална телевизия, [[БНТ]] (1992-) ** [[Канал 1]] (1992 – 2008) ** [[Ефир 2]] (1992 – 2000) ** [[ТВ България]] (1999 – 2008), [[БНТ Сат]] (2008 – 2010), [[БНТ Свят]] (2010 – 2018) ** [[БНТ HD]] (2014 – 2018) ** [[ТВ канал Пловдив]] (1998 – 2008), [[БНТ Пловдив]] (2008 – 2011) /ефирна/ ** [[ТВ канал Море]] (1998 – 2008), [[БНТ Море]] (2008 – 2011) – Варна /ефирна/ ** [[ТВ канал Север]] (1998 – 2008), [[БНТ Север]] (2008 – 2011) – Русе /ефирна/ ** [[ТВ канал Пирин]] (1993 – 2008), [[БНТ Пирин]] (2008 – 2011) – Благоевград /ефирна/ ==== Телевизионни канали ==== * [[ТОП ТВ]] (1997 – 2004) /оперира под ново име: [[CTN]]/ * CTN (2006 – 2007) /оперира под ново име: [[TV2]]/ * TV2 (2007 – 2009) /оперира под ново име: [[PRO.BG]]/ * PRO.BG (2009 – 2011) /оперира под ново име: [[bTV Action]]/ * [[Александра ТВ]] (1999 – 2006) /оперира под ново име: [[Diema Family]]/ * [[Триада ТВ]] (1997 – 2005) /оперира под ново име: [[GTV]]/ * GTV (2005 – 2009) /оперира под ново име: [[bTV Comedy]]/ * [[Diema +]] (1999 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema]]/ * [[Diema 2]] (2003 – 2011) /оперира под ново име: [[Kino Nova]]/ * [[MM (телевизия)|MM]] (1997 – 2010)/оперира под ново име: [[Nova Sport]]/ * [[Bulgaria on Air|Мустанг ТВ]] (1994 – 1999) /оперира под ново име: [[M-SAT]]/ * M-SAT (1999 – 2011) /оперира под ново име: [[Bulgaria on Air]]/ * [[RD-TV]] (1996 – 2004) /оперира под ново име: [[Варна ТВ]]/ * Варна ТВ (2004 – 2009) /оперира под ново име: [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]]/ * [[ПДМ]] (1996 – 2000) /оперира под ново име: [[Демо ТВ]]/ * Демо ТВ (2000 – 2003) /оперира под ново име: [[ББТ]]/ * ББТ (2003 – 2013) /оперира под ново име: [[News7]]/ * [[Веселина ТВ]] (2003 – 2006) /оперира под ново име: [[The Voice]]/ * [[София Кабел]] (1993 – 1998) /оперира под ново име: [[Канал 3]]/ * [[София Кабел Филм|София Кабел филм]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Фолк|София Кабел фолк]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Инфо|София Кабел инфо]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[Estate TV]] (2004 – 2008) /оперира под ново име: [[TV1]]/ * [[Есет ТВ]] (2003 – 2009) /оперира под ново име: [[Знания ТВ]]/ * [[Еко ТВ]] (2003 – 2008) /оперира под ново име: [[VTV]]/ * [[Диема Екстра]] (2005 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema Sport]]/ === Преустановили дейност === ==== Национални и мултирегионални канали ==== * [[7 дни ТВ]] (1995 – 2009) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ТОП ТВ]] /регионален: Североизточна България, с [[телевизионен лиценз|лиценз]] за национален/ (1998 – 2004) * [[CTN]] /регионален: София и Зап. България, с лиценз за национален от [[ТОП ТВ]]/ (2006 – 2007) * [[TV2]] /национален с лиценз от CTN/ (2007 – 2009) * [[PRO.BG]] /национален с лиценз от TV2/ (2009 – 2011) * [[TV7]] (2005 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[News7]] (2013 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[Super7]] (2007 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ** [[Sport7]] (2008 – 2009)/кабел, сателиt, национален/ * [[ББТ]] (2003 – 2013) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ ==== Партийни ТВ канали (псевдо телевизии) ==== * БНП ТВ (Българска Национално-патриотична ТВ) (2011 – 2019) /кабел, интернет/ * [[Алфа (телевизия)]] (2011 - 2024) / ефир, кабел, сателит,интернет/ партиен/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) / кабел, сателит, интернет/ === Чуждестранни === * [[Първа програма на ЦТ на СССР]], [[Първи канал на Останкино]], [[ОРТ]], Первый канал России /СССР, Руска федерация/ ([[1985]] – [[1997]]) {{USSR}}; {{RUS}} * [[TV5 Europe]] (1991 – 1997) {{FRA}} * [[CNN International]] (1993 – 1997) {{USA}} * [[NBC Europe]] (1990-те) /за Южна България – област Пловдив/ {{USA}} === Сателитни и кабелни === * [[Ден ТВ]] (1994 – 2003) /[[Юниън телевижън]] до 2000/ * [[Центрум Груп]] (1994 – 2007) * [[Юниън телевижън]] (1995 – 2000) * [[ATV]] (1995 – ?) * [[Здраве ТВ]] (2000 – 2009) /[[София Кабел 2001]] през 2000; [[Канал 2001]] до 2005/ * [[Нова+]] (2004 – 2008) * [[MM (телевизия)|MМ]] (1996 – 2010) * [[M2 (телевизия)|M2]] (2003 – 2007) * [[Век ТВ]] (1999 – 2003) * [[Вяра ТВ]] (2006 – 2009) * [[TV Guide Bulgaria]] (2004 – 2010) /[[eTV]] до 2007/ * [[Инфо ТВ]] (?) * [[CTV]] (2006 – 2007) * [[See TV]] (2006 – 2007) * [[BG Motors]] (?-2007) * [[Канал 88]] (2000 – 2006) /[[Канал 8]] до 2006; [[Urban TV]] през 2006/ * [[Оникс Фолк]] (1999 – 2005) * [[Хит ТВ]] (2005 – 2007) * [[RE:TV]] (2008 – 2009) * [[NBT]] – Пловдив (1997 – 2013) /[[Евроком България]] до 2008/ * [[Телевизия Родопи]] – Кърджали (1993 – 2013) * [[VTV]] (2003 – 2018) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/ * [[Mad TV]] (2006 – 2011) * [[BGTV]] (1997 – 2015) (България кабел ТВ – БКТВ до 2006) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Gordimy]] (интернет канал на BGTV, от 2012) * [[EBF]] (2005 – 2015) /кабел, сателит/ * [[Tvart|TV art]] (2009 – 2017) /кабел, сателит, интернет/<ref name="cem._Реше">{{Цитат уеб | заглавие = Решение № РД-05-48 от 8 март 2016 г. за заличаване на регистрацията на TV Art | автор = СЕМ | труд = cem.bg | дата = 8 март 2016 | достъп_дата = 7 ноември 2025 | уеб_адрес = https://www.cem.bg/actbg/5243 | цитат = }}</ref> * [[Bulgarian International Television]] (BiT) (2014 – 2019) * [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]] (2003-2020) – Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009) * [[Канал 3]] (1993 – 2021) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/ * [[b1b.box]] (2021 – 2024) /кабел, сателит/ * [[Спортал (телевизия)|Sportal tv]] (2011 – 2024) /кабел, сателит/ * [[TV+]] (2008 – 2022) /кабел, сателит/ ** [[F+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) ** [[Film+]] /сателит/ (собственост на Polaris) ** [[Sport+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) ** [[Мотоспорт ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Polaris) == Вижте също == * [[Съвет за електронни медии|СЕМ]] – Съвет за електронни медии == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=1 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабелни и сателитни телевизионни мрежи * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени чрез способ на разпространение на аналогово и цифрово наземно радоразпръскване * [http://potv.bg/ TV програма] за над 130 канала излъчвани в България * [http://www.abbro-bg.org/ АБРО – Асоциация на Българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO – Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)] {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в България| ]] [[Категория:Списъци за България|Телевизии]] __ИНДЕКСИРАНЕ__ __ВРЪЗКА_ЗА_НОВ_РАЗДЕЛ__ __СЪССЪДЪРЖАНИЕ__ == Сигнали == искам да дам сигнал за това общински съветник от Варна хварля кофите пред частен имот на евсиноград и Траката пред частен имот.имам снимки [[Специални:Приноси/&#126;2026-64321-5|&#126;2026-64321-5]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-64321-5|беседа]]) 22:20, 29 януари 2026 (UTC) 5pjj36o3mcsyy4608wskqd0yl071jwl Зенит (ракета) 0 177149 12896884 12598758 2026-05-03T09:30:23Z ~2026-26856-44 394755 Отстраняване на неточност 12896884 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Зенит|Зенит (пояснение)}} {{Ракета |image = Zenit-2 rocket ready for launch.jpg |caption = Зенит-2 (Байконур, [[10 декември]] [[2001]]) |name = Зенит |function = среднотоварна [[ракета носител]] |manufacturer = {{flagicon|UKR}} [[Конструкторско бюро Южное]] |country = {{flagicon|UKR}} Украйна |height = 57 – 59,6 [[метър|m]] |alt-height = 187 – 195 [[фут|ft]] |diameter = 3,9 m |alt-diameter = 12,7 ft |mass = 444 900 -462 200 [[килограм|kg]] |alt-mass = 1 011 700 – 1 038 000 lb |stages = 2 или 3 |LEO-payload = Зенит-2 – 13 740 kg |alt-LEO =30 290lb |payload-location = [[SSO]] |payload = Зенит 2 – 5000 kg |alt-payload =11 000 lb |payload2-location = [[Геостационарна трансферна орбита|ГТО]] |payload2 = Зенит 3СЛ – 5250 kg |alt-payload2 =11 570 lb |status = в употреба |sites = {{flagicon|KAZ}} [[Байконур]], LC-45</br>{{flagicon|NOR}} [[Платформа Одисей]] |launches = 64<br>37 Зенит 2<br>26 Зенит 3СЛ<br>1 Зенит 2М |success = 55<br>31 Зенит 2<br>23 Зенит 3СЛ<br>1 Зенит 2М |fail = 8<br>6 Зенит 2<br>2 Зенит 3СЛ |partial = 1 (Зенит 3СЛ) |first = Zenit 2:[[13 април]], [[1985]]<br>Зенит 3СЛ: [[28 март]] [[1999]]<br>Зенит 2М: [[29 юни]] [[2007]] |last = |stage1name = Зенит |stage1engines = 1 [[РД-171]] |stage1thrust = 8,18 [[нютон|MN]] |alt-stage1thrust = 1 839 000 lb<sub>f</sub> |stage1time = 150 секунди |stage1SI = 337 сек |stage1fuel = [[РП-1]]/[[течен кислород|LOX]] |stage2name = |stage2engines = 1 [[РД-120]], 1[[РД-8]] |stage2thrust = 912 kN/79,5 kN |alt-stage2thrust = 205 025 lb<sub>f</sub> |stage2time = 315 секунди |stage3diff = Зенит 3СЛ |stage2SI = 349 сек |stage2fuel = [[РД-1]]/[[течен кислород|LOX]] |stage3name = [[Блок ДМ-СЛ]] |stage3engines = 1 [[РД-58М]] |stage3thrust = 84,9 kN |alt-stage3thrust = 19 091 lb<sub>f</sub> |stage3time = 650 секунди |stage3SI = 352 сек |stage3fuel = [[РП-1]]/[[течен кислород|LOX]] }} '''Зенит''' ({{lang|uk|Зеніт}}; {{lang|ru|Зенѝт}}) е [[ракета носител]] разработена от [[конструкторско бюро Южное]] в [[Украйна|Украинска ССР (днешна Украйна)]]. Ракетата е построена през [[1980-те]] с две цели: като [[бустер]] с течно гориво за ракетата [[Енергия (ракета)|Енергия]] и да бъде използвана само като ракета, когато ѝ е прибавена и втора степен. Очаквало се е Зенит да поеме и пилотираните космически полети от [[Союз (ракета)|Союз]], но плановете се провалят след разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Ракетата се изстрелва от [[космодрум]]а [[Байконур]] в [[Казахстан]]. Двигателите на първата и втора степен, както и на по-горната степен на версия Зенит-3СЛ се доставят от [[Русия]]. Планува се Зенит да бъде заменена от все още разработващата се ракета [[Ангара (ракета)|Ангара]], но дотогава Русия ще използва Зенит. Има планове за използване на подобрената версия Зенит-3СЛБ за комерсиални изстрелвания от началото на април [[2008]]. Зенит-3СЛ е изстрелвана 26 пъти с 23 успешни полета, 2 провала и 1 частичен успешен полет през януари 2007 г. Първият провал се случва на [[12 март]] [[2000]] г. Вторият е на 30 януари 2007 г., когато ракетата експлодира на [[платформа Одисей]] секунди след изстрелването. Спътникът [[NSS-8]], който е на борда на ракетата е разрушен. == Техническа характеристика == === Преглед === {| class="wikitable" |- ! ! Зенит-2 ! Зенит-3СЛ |- ! Степени | 2 | 3 |- ! Обща дължина | 57 [[метър|m]] | 59,6 m |- ! Обща маса без гориво | 37 600 [[килограм|kg]] | 40 320 kg |- ! Маса с гориво | 444 900 kg | 462 200 kg |- ! Товар | 13,74 тона в [[ниска околоземна орбита|LEO]] |≈6 тона в [[геостационарна трансферна орбита|GTO]] |- ! Космодрум | [[Байконур]] | океанска [[платформа Одисей]] |- ! Изстрелвания | 37 (6 провала, 2 частично неуспешен)<br>към януари [[2007]] | 26 (2 провала, 1 частично неуспешен)<br>към януари 2007 |- ! Отношение на успешните полети | 78,38% | 88,46% |- ! Цена на изстрелване | ~$45 милиона | ~$90 милиона |} === Товар === ==== Версията с две степени (Зенит-2) ==== {| class="wikitable" |- ! colspan="2" | Товар до [[ниска околоземна орбита|НЗО]] | 13,740 kg |- ! colspan="2" | Товар до [[полярна орбита|ПО]] | 5000 kg |- ! colspan="2" | Товар до [[геостационарна орбита|ГСО]] | Не е конструирана да извежда товари</br> в геостационарна орбита |} ==== Версията с три степени (Зенит-3СЛ) ==== {| class="wikitable" |- ! colspan="2" | Товар до НЗО | 6100 kg, 3<sup>-та</sup> степен е ограничена |- ! colspan="2" | Товар до [[средна околоземна орбита|MEO]] | 3965 kg (10 000 km, 45°) |- ! colspan="2" | Товар до ГЕО | 1840 kg |- ! colspan="2" | Товар до [[Геостационарна трансферна орбита|ГТО]] | 5250 kg (подобрено до 6000+ kg) |} == Варианти == === Зенит-2 === [[Зенит-2]] е първата от ракетите Зенит, която е конструирана като ракета носител. Има две степени. Първата използва ракетни двигатели от модела [[РД-170]], а втората [[РД-120]]. Първият полет е на [[13 април]] [[1985]] г., две години преди ракетата Енергия. === Ракета Енергия === {{основна|Енергия (ракета)}} Ракетният двигател от първата степен е използван и за ракетата Енергия. Прибавени са четири такива двигатели към основната ракета, за да произвеждат допълнителна тяга при излитане. По подобен начин са използвани и бустери с твърдо гориво при [[космическа совалка|космическите совалки]]. Енергия прави два полета преди програмата да бъде прекратена. === Зенит-3СЛ === Зенит-3СЛ е тристепенна ракета носител конструирана и използвана за морски старт. Тя комбинира:<ref>{{cite web | url = http://www.sea-launch.com/news_releases/nr_070903.html | title = Sea Launch Receives Zenit-3SL Hardware for Next Launches | publisher = Sea Launch | достъп_дата = 2008-01-31 | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927204518/http://www.sea-launch.com/news_releases/nr_070903.html }}</ref> * две степени от Зенит-2С, конструирани от украинското конструкторско бюро Южное. * [[Блок-Д|Блок-ДМ-СЛ]], който е разработен за руската ракета Енергия. * главна част, която предпазва товара при изстрелване конструирана от [[Боинг]]. Ракетите използвани за морски старт се изграждат в [[Лонг Бийч]], [[Калифорния]]. Изстрелванията стават от [[платформа Одисей]], разположена близо до екватора. === Зенит-2М и 2СЛБ === [[Зенит-2М]] е подобрена версия на Зенит-2 с нова контролна система и модифицирани двигатели.<ref> {{cite web | url = http://www.spaceflightnow.com/news/n0706/29zenit/ | title = Ukrainian Zenit rocket makes its return to flight | publisher = Spaceflight Now}}</ref> Първата от тези ракети е изстреляна на [[29 юни]] [[2007]] г. и извежда секретен спътник [[Космос (изкуствен спътник)|Космос]]. Зенит-2СЛБ се очаква да влезе в употреба през [[2008]] г. и да извежда комерсиални товари от космодрумът Байконур. === Зенит-2М/Фрегат === Зенит-2М/Фрегат е тристепенна ракета, производна на Зенит-2М, като последната степен е [[Фрегат]], която вече се използва от ракетата Союз, за да достига по-високи орбити. Първият полет е през 2007 г. с товар руския изкуствен спътник Електо-Л. === Зенит-3М и 3СЛБ === Зенит-3М е Зенит-2М със степен [[Блок-Д]] използвана и при Зенит-3СЛ. Ракетата е изстреляна от космодрумът Байконур в началото на 2008 г. == Полети == === Предишни полети === {| class="wikitable" style="margin: 1em 1em 1em 0"; |----- bgcolor="#FFDEAD" ! № ! Дата ! Тип ! Космодрум ! Товар ! Тип товар ! Орбита ! Статут ! Забележки |- |1 |13.04.85 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45 |Kosmos (1645) (EPN 03.0694 #1) | | |'''Неуспех''' | |- |2 |21.06.85 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45 |Kosmos (1663) (EPN 03.0694 #2) | | |'''Частичен неуспех''' |Втората степен се проваля, но някои отломки достигат орбита |- |3 |22.10.85 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1697 (EPN 03.0694 #3) | | |Успех | |- |4 |28.12.85 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45 |Kosmos 1714 (Tselina-2 #3) | | |'''Частичен неуспех''' |Втората степен не успява да запали двигателя си повторно |- |5 |30.07.86 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1767 (EPN 03.0695 #1) | | |Успех | |- |6 |22.10.86 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1786 (Taifun-1 #9, Yug #9) / GVM | | |Успех | |- |7 |14.02.87 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1820 (EPN 03.0695 #2) | | |Успех | |- |8 |18.03.87 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1833 (EPN 03.0694 #4) | | |Успех | |- |9 |13.05.87 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1844 (Tselina-2 #4) | | |Успех | |- |10 |01.08.87 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1871 (EPN 03.0695 #3) | | |Успех | |- |11 |28.08.87 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 | Kosmos 1873 (EPN 03.0695 #4) | | |Успех | |- |12 |15.05.88 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1943 (Tselina-2 #5) | | |Успех | |- |13 |23.11.88 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 1980 (Tselina-2 #6) | | |Успех | |- |14 |22.05.90 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/2 |Kosmos 2082 (Tselina-2 #7) | | |Успех | |- |15 |04.10.90 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/2 |Kosmos (2102) (Tselina-2 #8) | | |'''Неуспех''' |Двигателят на първата степен експлодира три секунди след стартиране |- |16 |30.08.91 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 | Kosmos (2155) (Tselina-2 #9) | | |'''Неуспех''' |Втората степен експлодира |- |17 |05.02.92 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos (2180) (Tselina-2 #10) | | |'''Неуспех''' |Проблем с втората степен |- |18 |17.11.92 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2219 (Tselina-2 #11) | | |Успех | |- |19 |25.12.92 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2227 (Tselina-2 #12) | | |Успех | |- |20 |26.03.93 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2237 (Tselina-2 #13) | | |Успех | |- |21 |16.09.93 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2263 (Tselina-2 #14) | | |Успех | |- |22 |23.04.94 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2278 (Tselina-2 #15) | | |Успех | |- |23 |26.08.94 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2290 (Orlets-2 #1) | | |Успех | |- |24 |04.11.94 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Resurs-O1 3 & Safir-R | | |Успех | |- |25 |24.11.94 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2297 (Tselina-2 #16) | | |Успех | |- |26 |31.10.95 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2322 (Tselina-2 #17) | | |Успех | |- |27 |04.09.96 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2333 (Tselina-2 #18) | | |Успех | |- |28 |20.05.97 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos (2342) (Tselina-2 #19) | | |'''Неуспех''' |Първата степен спира да работи след 45 секунди |- |29 |10.07.98 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Resurs-O1 4 & Iris 1 /TMSat 1/Techsat 1B/FASat Bravo/Safir 2/WESTPAC 1 | | |Успех | |- |30 |28.07.98 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2360 (Tselina-2 #20) | | |Успех | |- |31 |09.09.98 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Globalstar 5, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 20, 21 | | |'''Неуспех''' | |- |32 |28.03.99 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |DemoSat | | |Успех |Демонстрационен полет |- |33 |17.07.99 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Okean-O 1 | | |Успех | |- |34 |10.10.99 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |DirecTV 1R |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |35 |03.02.00 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2360 (Tselina-2 #21) | | |Успех | |- |36 |12.03.00 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |ICO F1 |Телекомуникационен сателит | |'''Неуспех''' | |- |37 |28.07.00 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |PAS 9 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |38 |29.09.00 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2372 (Orlets-2 #2) | | |Успех | |- |39 |21.10.00 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Thuraya 1 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |40 |18.03.01 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |XM 2 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |41 |08.05.01 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |XM 1 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |42 |10.12.01 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Meteor-3M 1 / Kompass / Badr B / Maroc-Tubsat / Reflector | | |Успех | |- |43 |15.06.02 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Galaxy 3C |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |44 |10.06.03 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Thuraya 2 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |45 |08.08.03 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Echostar 9 (Telstar 13) |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |46 |01.10.03 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Galaxy 13 (Horizons 1) |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |47 |11.01.04 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Estrela do Sul 1 (Telstar 14) |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |48 |04.05.04 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |DirecTV 7S |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |49 |10.06.04 |Зенит-2 |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2406 (Tselina-2 #22) | | |Успех | |- |50 |29.06.04 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Telstar 18 (APStar 5) |Телекомуникационен сателит | |'''Частичен неуспех''' | |- |51 |01.03.05 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |XM 3 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |52 |26.04.05 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Spaceway 1 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |53 |23.06.05 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Intelsat Americas 8 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |54 |08.11.05 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Inmarsat-4 F2 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |55 |15.02.06 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Echostar 10 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |56 |12.04.06 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |JCSat 9 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |57 |18.06.06 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Galaxy 16 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |58 |22.08.06 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Koreasat 5 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |59 |30.10.06 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |XM 4 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |60 |30 януари 07 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |NSS 8 |Телекомуникационен сателит | |'''Неуспех''' | |- |61 |29.06.07 |Зенит-2М |[[Байконур]], LC-45/1 |Kosmos 2428 (Tselina-2 #23) | | |Успех | |- |62 |15.01.08 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]], [[Тихи океан]] |Thuraya 3 |Телекомуникационен сателит | |Успех | |- |63 |19 март 2008 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]] |DirecTV 11 |Телекомуникационен сателит |Успех | |} === Планирани полети === {| class="wikitable" style="margin: 1em 1em 1em 0"; |----- bgcolor="#FFDEAD" ! Дата ! Тип ! Космодрум ! Товар ! Тип товар ! Забележки |- |април 2008 |Зенит-3СЛБ |[[Байконур]] |AMOS 3 |[[Телекомуникационен сателит]] |Land Launch |- |май 2008 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]] |Galaxy 18 |[[Телекомуникационен сателит]] |Sea Launch |- |лято 2008 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]] |EchoStar 11 |[[Телекомуникационен сателит]] |Sea Launch |- |3/4 2008 |Зенит-3СЛ |[[Платформа Одисей]] |Galaxy 19 |[[Телекомуникационен сателит]] |Sea Launch |- |Ноември 2008 |Зенит-3СЛБФГ/Фрегат-СБ |[[Байконур]] |Elektro-L No. 1 |[[Телекомуникационен сателит]] |Land Launch |- |Декември 2008 |Зенит-3СЛБФГ/Фрегат-СБ |[[Байконур]] |Spektr-R |[[Телекомуникационен сателит]] |Land Launch |- |2008 |Зенит-3СЛБ/ДМ-СЛБ |[[Байконур]] |Telstar 11N |[[Телекомуникационен сателит]] |Land Launch |- |2008 |Зенит-3СЛБ/ДМ-СЛБ |[[Байконур]] |MeaSat-1R |[[Телекомуникационен сателит]] |Land Launch |} == Вижте също == * [[Космически полети през 2008]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.boris-lux.de/04_types/61_sp/sp_ru/14_zen/spze.php Ракетно семейство Зенит]. * {{икона|en}} [http://www.astronautix.com/lvs/zenit3sl.htm Информация за ракетата] в [[Енциклопедия Астронавтика]]. * {{икона|en}}/{{икона|ru}}/{{икона|uk}} [http://www.nkau.gov.ua/nsau/catalogNEW.nsf/0/EFB7A4C2121BE0F6C2256E8B0044EBA8?OpenDocument&Lang=E Информация от Националната космическа агенция на Украйна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927012634/http://www.nkau.gov.ua/nsau/catalogNEW.nsf/0/EFB7A4C2121BE0F6C2256E8B0044EBA8?OpenDocument&Lang=E |date=2007-09-27 }}. * {{икона|en}}/{{икона|ru}} [http://www.buran-energia.com/energia/zenith-zenit-desc.php Информация от сайта на Буран]. {{Съветски и руски ракети носители}} {{Ракети носители}} [[Категория:Руски ракети носители|Зенит]] avy98u9yqdz3ar965yvbu0hqq96elvv ФК „Шефилд Юнайтед“ 0 177540 12896464 12720128 2026-05-02T18:48:16Z Danitrifonov04 292718 12896464 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Шефилд Юнайтед | герб = | прозвище = ''остриетата'' | стадион = [[Брамал Лейн]] | капацитет = 32 702 | президент = {{флагче|САЩ}} [[Хелми Елтуки]] | старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Крис Уайлдър]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 13-то | pattern_la1 = _sufc2526h | pattern_b1 = _sufc2526h | pattern_ra1 = _sufc2526h | pattern_sh1 = _sufc2526h | pattern_so1 = _sufc2526hl | leftarm1 = ff0000 | body1 = ff0000 | rightarm1 = ff0000 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 =_sufc2526a | pattern_b2 =_sufc2526a | pattern_ra2 =_sufc2526a | pattern_sh2 =_sufc2526a | pattern_so2 =_sufc2526al | leftarm2 =ffffff | body2 =ffffff | rightarm2 =ffffff | shorts2 =ffffff | socks2 =ffffff | pattern_la3 =_sufc2526t | pattern_b3 =_sufc2526t | pattern_ra3 =_sufc2526t | pattern_sh3 =_sufc2526t | pattern_so3 =_sufc2526tl | leftarm3 =8366ab | body3 =8366ab | rightarm3 =8366ab | shorts3 =8366ab | socks3 =8366ab |картинка=Sheffield united bramall lane stadium.jpg|държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб „Шефилд Юнайтед“''' ({{lang|en|Sheffield United Football Club}}) е професионален [[футбол]]ен клуб от град [[Шефилд]], [[Южен Йоркшър]], [[Англия]]. Играе в [[Чемпиъншип]]. Прякорът на отбора е „Остриетата“, които са и на емблемата на тима (в употреба от сезон [[Английски футбол 1977-78|1977-78]]). Шефилд Юнайтед са печелили Лигата през [[1898]] и [[ФА Къп]] през [[1899]], [[1902]], [[1915]] и [[1925]]. Полуфиналист за [[Карлинг Къп|Купата на лигата]] през [[2003]]. == Състав за сезон 2023/24 == * '''Вратари''' * 1 {{флагче|Уелс}} [[Адам Дейвис]] * 18 {{флагче|Англия}} [[Уесли Фодарингъм]] * 37 {{флагче|Германия}} [[Джордан Амиса]] * '''Защитници''' * 2 {{флагче|Гърция}} [[Джордж Бълдок]] * 3 {{флагче|Англия}} [[Макс Лов]] * 5 {{флагче|САЩ}} [[Остин Тръсти]] * 6 {{флагче|Англия}} [[Крис Башъм]] * 12 {{флагче|Ирландия}} [[Джон Игън]] {{капитан}} * 14 {{флагче|Англия}} [[Люк Томас]] * 15 {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Анел Ахмедходжич]] * 19 {{флагче|Англия}} [[Джак Робинсън]] * 20 {{флагче|Англия}} [[Джейдън Богъл]] * 33 {{флагче|Уелс}} [[Рийс Норингтън-Дейвис]] * '''Полузащитници''' * 4 {{флагче|Шотландия}} [[Джон Флек]] * 8 {{флагче|Нидерландия}} [[Густаво Хамер]] * 16 {{флагче|Северна Ирландия}} [[Оливър Норууд]] * 17 {{флагче|Мали}} [[Исмаила Кулибали]] * 21 {{флагче|Бразилия}} [[Винисиус Соуза]] * 22 {{флагче|Англия}} [[Том Дейвис]] * 23 {{флагче|Англия}} [[Бен Осборн]] * 25 {{флагче|Тунис}} [[Анис Бен Слиман]] * '''Нападатели''' * 7 {{флагче|Англия}} [[Райън Брюстър]] * 9 {{флагче|Шотландия}} [[Оливър Макбърн]] * 10 {{флагче|Англия}} [[Камерън Арчър]] * 11 {{флагче|Чили}} [[Бен Бреретон Диас]] * 32 {{флагче|Дания}} [[Уилям Осула]] * 36 {{флагче|Англия}} [[Даниел Джебисън]] == Български футболисти == * {{флаг|България}} [[Михаил Полендаков]] – 2025 – (0 мача / 0 гола) {{мъниче|футболен отбор|англия}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Шефилд Юнайтед}} [[Категория:Английски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Шефилд]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1889 година]] kz036kv8d4a8muksdex5ukjoym5cv7w Вишени 0 178060 12896614 12757195 2026-05-02T22:33:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896614 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|бившето село в Сярско|Вишен}} {{Селище инфо|Гърция | име-местно = Βυσσινιά | вид = село | изглед = Saint Nicholas Church in Visheni, Vissinia, Kastoria.jpg | изглед-описание = „[[Свети Николай (Вишени)|Свети Николай]]“ (1884) | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 960<ref name="Симовски 11"/> | карта3 = Костурско | демоним = Вишѐнци }} '''Вѝшени'''<ref>{{Шклифов 2|7}}</ref> или '''Вѝшани'''<ref name="Новини 3">{{Цитат периодика| last = Кочовъ | first = Георги попъ | authorlink = | coauthors = | year = 1892 | month = 24 априлий | title = Описание на селото Вишани (Костурско)| journal = Новини | volume = II | issue = 60 | pages = 3 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> ({{lang|el|Βυσσινιά}}, ''Висиния'', до 1926 година ''Βύσανη'', ''Висани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169413 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == [[Файл:Visheni and Vich 2013-4.JPG|ляво|мини|250п|Изглед към Вишени от пътя [[Шестеово]] – [[Жервени]]. Зад селото [[Вич]]]] [[Файл:Vissinia Visheni Municipal House 2013.jpg|ляво|мини|250п|Кметството във Вишени]] Селото отстои на 13&nbsp;km северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Пополе]] в подножието на Буката, разклонение на планината [[Вич]] (Вици). На 5&nbsp;km на изток е село [[Българска Блаца]] (Оксия), на 6&nbsp;km на запад – [[Жервени]] (Агиос Андониос), а на 6&nbsp;km на юг – [[Тихолища]] (Тихио). Между селото и Вич е местността Маркова Урница, от която на северозапад има пресъхнало езеро. Южно от селото минава [[Вишенска река|Вишенската река]], която напоява Вишенското поле и се влива в [[Костурско езеро|Костурското езеро]].<ref name="Новини 3"/> == История == === В Османската империя === В преброителен османски дефтер от средата на XV век (№ 237) селото е показано като част от тимара на Димитри, наследен от сина му Йовко, а по-късно от другия му син. ''Вишани'' има 24 ханета (домакинства), 4 ергени и 5 вдовици и плаща 1920 акчета данък.<ref>{{Соколоски|118, 127}}</ref> Вишенецът [[Георги Апостоловски]], който в 1892 година публикува описание на селото в българския вестник „[[Новини (1890 – 1912)|Новини]]“, пише, че според местни предания ''Вишани'' е старо село, основано от жена на име ''Виша''. Селото е било първоначално в местността Мъчани, половин час на юг от сегашното място, на пътя Костур – Битоля. След това се мести в местността Селища половин час на север от сегашното място, в полите на Вич. Там е имало църква „Свети Никола“, чието място вишенци помнят.<ref name="Новини 3"/> Според Атанас Лейков първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мъчени и оттам на сегашното си място.<ref>{{Citation |title=Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 3 |url=http://www.mak-truth.com/vish/vish_1.htm |accessdate=2008-02-05 |archivedate=2008-08-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080828211350/http://mak-truth.com/vish/vish_1.htm }}</ref> Църквище Свети Спас и аязмо със смятана ца лековита вода има и на половин час на изток от селото.<ref name="Новини 3"/> В XV век във ''Вишани'' са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Вишени'' е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: ''Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг'', и пет вдовици ''Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое''. Общият приход за империята от селото е 1920 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101</ref> Според поп Кочи Попалексиев и Алекси Апостоловски в началото на XIX век селото на окончателното си място е имало 30 къщи.<ref name="Новини 3"/> В селото през 80-те години на XIX век са построени две църкви – „[[Свети Николай (Вишени)|Свети Николай]]“ в селото (1884) и „[[Свети Атанасий (Вишени)|Свети Атанас]]“ (1886) на километър извън Вишени.<ref name="Новини 3"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=168&Itemid=221 Сайт на бившия ном Костур].</ref> Според Георги Апостоловски в 1892 година „църквите са много добре уредени и много стари книги се съхраняват в тях, между които и някои стари евангелия, писани на пергамент. Преди 30 години са подарени на църквата ни 3 ката свещ. одежд, някои богослужебни потребности и едно сребърно славянско евангелие“. Според него училището е „едно доста хубаво извън и голямо здание, но вътрешно не е уредено. То никоя година не е останало без учител, който се плаща от църковните приходи, но в него се учи на гръцки език, което е причината за дето децата в него нищо не научават поради неразбиранието на езика. Учението ни беше папагалско, без да разбираме нищо от прочетеното... и до днес съселените ми си учат децата на непонятен тям език и дават парите си напразно на гръцки учители, които от няколко години насам се подпомагат парично от гръцкия силогос. Около Вишани има по-малки и по-долни села, които са си направили училищата, сдобили са се с добри български учители и децата с радост се учат на метерния си език.“<ref name="Новини 3"/> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Висани'' (Vissani) живеят 960 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вишени (''Vichéni'') е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители [[мюсюлмани]] и 180 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108 – 109}}</ref> През 1897 година цялото село преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: {{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> И двете църкви „Свети Никола“ и „Свети Атанас“, както и училището стават български.<ref>{{МА40|47}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Вишени има 1150 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Вишени'' е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 160 къщи.<ref>{{Битолски вилает|97}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.<ref>„Автономия“, №37, 39, 45, 46.</ref><ref>{{Киселинчев|23}}</ref> Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (на 65 години), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85).<ref>{{Чекаларов|294}}</ref> Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на българския свещеник Димитър от Вишени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Седъмдесетъ души въоръжени селяни на 21 юлий напуснаха селото и се събраха на мѣстностьта Бука въ плани­ната. Рѣшиха да слѣзатъ въ селото и да избиятъ гарнизона отъ 50 души, които се помѣстяваха въ нѣколко кѫщи. Къмъ 10 ч. селото биде заобиколено и огънь се откри. Една часть отъ гарнизона излѣзе и се спусна къмъ ония селяни, които стоеха на ливадптѣ, нъ огъньтъ отъ къмъ [[Шестеово]] принуди солдатитѣ да се върнатъ назадъ. Пушканието и отъ двѣтѣ страни се про­дължи до 1 часътъ вечерьта. Пристигнаха и други чети. Прѣдложи се на гарнизона да се прѣдаде. Когато той отказа, при­готви се планъ за подпалвание на кѫщитѣ. Нъ планътъ не се из­пълни, защото трѫба засвири отвънъ. Това показваше, че на гар­низона пристига помощь. Четитѣ и цѣлото население напуснахме селото, а гарнизонътъ мълчишката избѣга отъ другата страна. Слѣдъ 8 дни, които прѣкарахме повече въ планината, завърнахме се въ селото и почнахме вършитба. Отъ тогава до 22 августъ турчинъ не видѣхме. Пѫтьтъ отъ къмъ [[Бабчор]]ъ бѣше захванагъ, та нито пиле можеше да прѣхвъркне отъ [[Костур (град)|Костуръ]] за [[Лерин]]ъ или [[Битоля]]. На 14 авг., кога се научихме, че [[Сражения за Върбица|многобройни войски се изкачватъ оть къмъ Кайнакъ]], всички напуснахме селото. Нъ нито тоя день, нито другия селото се нападна. Както се научихме отпослѣ, войскитѣ, като излѣзлиотъ Костуръ на 14 вечерьта, на 18 септ. по голѣмата часть отъ тѣхъ загърнали се въ града да се намѣрятъ тамъ на 19. за празника но възкачанието на прѣстола на султана. Слѣдъ като се снабдили съ провизии и нови припаси, на 22 авг. сжщитѣ войски тръгнали отъ Костуръ направо за къмъ нашето село.<ref name="Недин 58">{{Недин|58}}</ref> Ние бѣхме въ планината и гледахме какъ тичаха отдолѣ въ бъзредие многочислени войски и башибозуци. Гръмогласното „аллахъ“ се заглушаваше отъ непрѣкъснати залпове. Най сетнѣ цѣлата тази ордия заобиколи селото. Грозната огнена стихия се показа на нѣколко мѣста. Населението се прибра въ скривалището Присой. Войскитѣ не останаха дълго врѣме въ селото ни. Голѣмо едно отдѣление се спусна на изт. по плани­ната къмъ с. [[Българска Блаца|Блаца]] и с. [[Черешница (дем Костур)|Черѣшница]]... Сѫщиятъ день... войскитѣ, минавайки прѣзъ Вишенскитѣ планини, обиколиха мѣстото Присой, дѣто<ref name="Недин 59">{{Недин|59}}</ref> се бѣше събрало населението. Тукъ прѣдъ очитѣ на жени и дѣца бидоха заклани трима първенци, а женитѣ и дѣцата бѣха оставили буквално голи. Добриятъ ни свещеникъ Трифунъ и единъ другъ първенецъ старецъ войскитѣ откараха съ себе си. Кога ги довели до с. [[Габреш (дем Костур)|Габрешъ]], хора на гръцкия владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] имъ прѣдложили да подпишатъ, че ставатъ гърци. Тѣ отказали да направятъ това и мѫченически загинали. До 25 септ. населението не се завърна въ селото. Лрѣзъ това врѣме селото ни често се нападаше отъ башибозукъ, който грабѣше, каквото намѣрѣше. На 25. всички се прибрахме въ запустѣлото село. Въ него бѣха останали само 14 здрави кѫщи. Както виж­дате, г-не, отъ хубавото наше село, което броеше 186 къщи, оста­наха само жалки останки. Ние сега живѣемъ въ колиби, които набърза рѫка стъкмихме. Мъчно ще можемъ да изкараме зи­мата, ако не ни се притече нѣкой на помощь. Правителството отпусна за единъ мѣсецъ и половина по 15 гр. мѣсечно за же­нитѣ и дѣцата. А за направа на кэщитѣ ни прѣдлага ни се да вземемъ отъ 154—300 гроша на кѫща.<ref name="Недин 60">{{Недин|60}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат във Вишени, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, [[Българска Блаца]] и [[Кондороби]].<ref>{{Недин|57, 60}}</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Вишени има 1280 българи екзархисти и функционират две български училища.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година също представя селото като чисто българско с 950 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/017.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040801/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/017.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> На 26 май 1908 година андартският капитан [[Георгиос Диконимос|Георгиос Диконимос – Макрис]] заедно с [[Панайотис Лазопулос]] напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|272 – 273}}</ref> В 1910 година [[Атанасиос Халкиопулос]] пише в „[[Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает]]“, че във Вишени (Βύσιανι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 950 „схизматици българомислещи“.<ref>{{Халкиопулос|101}}</ref> Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Вишени'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Visheni 2 edited.jpg|дясно|мини|250п|Среща на [[деца бежанци]] с местните вишенци]] По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български.<ref>{{Генов|179}}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Вишени'' има 200 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод ''Вишнево''. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 29. В селото има 29 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. Населението спада заради засилената емиграция към България и отвъд океана.<ref name="Симовски 11">{{Симовски|2|11}}</ref> В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“. През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През 1945 година гръцкият външен министър [[Йоанис Политис]] нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Вишени (Висиния) е отбелязано като село с общо 664 жители, от които 650 славяноезични, с българско самосъзнание.<ref>{{Алванос|515}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби – 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]], на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.<ref name="Симовски 11"/> Жителите се занимават със земеделие и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 11"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Вишени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Клоцес<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Κλότσες || Анемодарто || Ἀνεμόδαρτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, ЮЗ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Пресека<ref name="Ген"/> || Πρασέκα || Анилио || Ἀνήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, З от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Мацини<ref name="Ген"/> || Μάτσινη || Плака || Πλάκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, ЮЗ от Вишени по Вишенската река<ref name="Ген"/> |- || Горница<ref name="Ген"/> || Γκορνίτσα || Дасоплая || Δασοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1110 m), Ю от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Главите<ref name="Ген"/> || Γκλάβιτε || Поликорфо || Πολύκορφο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, ЮИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Бельов рид<ref name="Ген"/> || Μπίλιο Φρίτ || Корифи Спилиаку || Κορυφὴ Σπηλιάκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1176 m), З от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Маниторец<ref name="Ген"/> || Μανιτόρετς || Корифи Иполохагу Спиридаки || Κορυφὴ Υπολοχαγοῦ Σπυριδάκη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1498 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Лапсини<ref name="Ген"/> || Λάψινη || Милиес || Μηλιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Козаки<ref name="Ген"/> || Κοζάκι || Сгуро || Σγουρό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени, Ю от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Лазовите<ref name="Ген"/> || Λαζόβιτε || Дросоплагия || Δροσοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Камено<ref name="Ген"/> || Καμένο || Корифи Геродиму || Κορυφὴ Γεροδήμου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1662 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Манковиц<ref name="Ген"/> || Μάνκοβιτς || Корифи Сикавицас || Κορυφή Σικαβίτσας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1867 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Шипково || Σίπκοβο || Родорема || Ροδόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Ържентска река || Αργέντσικα || Анторема || Ἀνθόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Баскар<ref name="Ген"/> || Μπασκὰρ || Екзохи || Ἐξοχή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Клета<ref name="Ген"/> || Κλέτα || Агнанда || ῎Αγναντα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1781 m) СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Ържентски рид<ref name="Ген"/> || Ἀρζέντσκη Ρίντ || Калорахи || Καλοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Дуница<ref name="Ген"/> || Ντούνιτσα || Кидониес || Κυδωνιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич ЮЗ от [[Бабчор]], СИ от [[Жервени]]<ref name="Ген"/> |- || Рамне ливади<ref name="Ген"/> || Ράμνε Λιβάδια || Ливадия || Λιβάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич ЮЗ от [[Бабчор]], СИ от [[Жервени]]<ref name="Ген"/> |- || Главата || Γκλάβατα || Наркопедион || Ναρκοπέδιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, З от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Бреза<ref name="Ген"/> || Μπρέζα || Корифи Сулио || Κορυφὴ Σούλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, С от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Кресто<ref name="Ген"/> || Κρέστο || Ставрос || Σταυρός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1525 m), С от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Бигла<ref name="Ген"/> || Μπίγλα || Дасоплая || Δασοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, СИ от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Три била || Τρίμπιλα || Трифило || Τρίφυλλο<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|960<ref name="Симовски 11"/>|700<ref name="Симовски 11"/>|642<ref name="Симовски 11"/>|684<ref name="Симовски 11"/>|472<ref name="Симовски 11"/>|267<ref name="Симовски 11"/>|260<ref name="Симовски 11"/>|220<ref name="Симовски 11"/>|157<ref name="Симовски 11"/>|135|127|97}} == Личности == [[Файл:Kolyo Rashaikov Visheni IMARO.JPG|мини|150п|Кольо Рашайков Вишенски]] [[Файл:Rompapov IMARO.jpg|мини|150п|Деецът на ВМОРО от Вишени Римпапов]] {{основна|Вишенци}} Вишени дава много дейци на българската революционна организация в края на XIX – началото на XX век. Сред най-видните дейци на ВМОРО от Вишени са [[Григор Бакрачев]] (1878 – 1963), член на околийския комитет на организацията, а по-късно банкер и търговец,<ref>{{Николов|15 – 16}}</ref><ref name="Пелтеков|39">{{Пелтеков|39}}</ref><ref>{{Лозанчев|639}}</ref> [[Анастас Стумбов]] (1881 – 1956), по-късно емигрант в САЩ и деец на Македонската патриортична организация (МПО),<ref>{{МА40|382|374}}</ref> [[Георги Христов – Драшка]], български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Псевдоними|38}}</ref><ref>{{Николов|179}}</ref> [[Дамян Марков]] (1858 – 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 година,<ref>{{Пелтеков|281}}</ref><ref>{{Николов|99}}</ref> [[Спиро Хаджиев]] (1873 – 1945), войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание,<ref name="ИИ 11">{{cite journal | last = Настевъ | first = Хр | authorlink = Христо Настев | coauthors = | year = 1944 | month = | title = Спиро Ивановъ Хаджиевъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XVI | issue = 2 – 3 (152 – 153 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_2-3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> и [[Тома Бакрачев]] (1877 – 1951), член на Цариградския революционен комитет.<ref name="Пелтеков|39"/><ref>{{Николов|16}}</ref> Други дейци на ВМОРО са [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (1867 – след 1943),<ref name="Свидетелства 209">{{Свидетелства|209}}</ref> [[Йото Рашайков]],<ref>{{Цитат периодика| last = Димитровъ | first = Любенъ (редакторъ) | authorlink = | coauthors = | year = 1953 | month = | title =Църквата и свободата на Македония | journal = Илиндень 1903 – 1953 | volume = | issue = | pages = 203 |publisher = Published by the Macedonian Tribune | doi = | id = | url =https://strumski.com/biblioteka/?id=214 | format = | accessdate = }}</ref> [[Кузма Бакрачев]] (1886 – 1907),<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52]</ref> [[Никола Рашайков]] (1867 – 1902),<ref>{{Псевдоними|54}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|84}}</ref><ref name="ИИ">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = Кольо Рашайковъ Вишенски | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = IX | issue = 10 (90 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> и [[Търпен Марков]] (1879 – 1903), деец в Одринска Тракия.<ref>{{Псевдоними|35}}</ref><ref name="Герджиков 397">{{Герджиков|397}}</ref> Вишенската фамилия Римпапови в края на XIX век е на гръцка страта – [[Йован Римпапов|Йован Христов Римпапов]] е андартски деец,<ref name="Τουριστική Πύλη Φλώρινας">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://visit-florina.com/oikia-ioanni-robapa/ | заглавие = Η οικία Ιωάννη Ρώμπαπα (1925) | достъп_дата = 17 февруари 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 07/03/2024 | труд = | издател = Τουριστική Πύλη Φλώρινας | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="Florina Past">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.florinapast.mysch.gr/to-megaro-robapa-sti-florina/ | заглавие = Το Μέγαρο Ρώμπαπα στη Φλώρινα | достъп_дата = 17 февруари 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 Ιανουαρίου 2017 | труд = | издател = Florina Past | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref>{{Citation |title=Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 17 |url=http://www.mak-truth.com/vish/vish_1.htm |accessdate=2008-02-05 |archivedate=2008-08-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080828211350/http://mak-truth.com/vish/vish_1.htm }}</ref> а [[Тома Римпапов|Тома Христов Римпапов]] е андартски капитан.<ref name="АГМК">{{АГМК|76}}</ref> [[Тома Кръстев]] (1882 – 1939) пък е деец на ВМОРО, преминал по-късно на сръбска страна.<ref name="Политика">{{cite journal | last = Р | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1939 | month = 11 јун | title = Војвода Тома Крстић-Костурац | journal = Политика | publisher = | location = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://digitalna.nb.rs/wb/NBS/novine/politika/1939/06/11?pageIndex=00014 | format = | accessdate = 13 октомври 2021 г | lang-hide = | lang = sr }}</ref><ref name="Јадранска">Јадранска стража, бр. 172/173, 1939.</ref> По-малкият брат на Анастас Стумбов [[Васил Стумбов]] е виден деец на ВМРО.<ref name="Шклифов 247">{{Шклифов|247}}</ref> Освен Анастас Стумбов още няколко вишенци са дейци на МПО – [[Васил Ишков]] (1882 – 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО,<ref>{{Citation |title=MPO History - Vasil K. Eshcoff was the Second President of the MPO Central Committee |url=http://www.macedonian.org/about/history_eshcoff.asp |accessdate=2012-04-17 |archivedate=2010-01-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100105005220/http://www.macedonian.org/About/history_Eshcoff.asp }}</ref> [[Дита Ацева|Афродита Ацева]] (1903 – 1982), национален секретар на организацията<ref name="legacy">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.legacy.com/us/obituaries/fortwayne/name/efrodita-atzeff-obituary?id=27532628&fbclid=IwAR0ktbhfkrn9YsPIGBSd31_rqE2RNFBT7c_kiRkyLo9SY0LOF7waOUDoo_E | заглавие = Efrodita "Dita" Atzeff | достъп_дата = 30 август 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = legacy.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и [[Михаил Козмов]] (1885 – 1974), деец на ВМОРО и основател и председател на [[Македонска патриотична организация „Костур“ (Форт Уейн)|МПО „Костур“]] във Форт Уейн.<ref name="Илиндень 204">{{Цитат периодика| last = Димитровъ | first = Любенъ (редакторъ) | authorlink = | coauthors = | year = 1953 | month = | title =Църквата и свободата на Македония | journal = Илиндень 1903 – 1953 | volume = | issue = | pages = 204 |publisher = Published by the Macedonian Tribune | doi = | id = | url =https://strumski.com/biblioteka/?id=214 | format = | accessdate = }}</ref> [[Георги Апостоловски]] (1855 – 1922)<ref name="София помни 34">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=34 | заглавие=Парцел 34 |достъп_дата =3 март 2016 |издател=София помни}}</ref> и брат му [[Иван Апостоловски]] (около 1853 – ?) са сред ранните български просветни дейци в Костурско.<ref>{{Възрожденска интелигенция|44}}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_5_3_6.htm Апостоловски, Иван. Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой (Солунско). Списание „Македонски преглед“, год. V, кн. 3. 1929, стр.77-82.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_6_2_6.htm Апостоловски, Иван. Вместо учителствуване — затвор и заточение (1875–1878). Списание „Македонски преглед“, год. VI, книга 2, София, 1930, стр.81-86.]</ref> [[Дамян Попхристов]] (1888 – 1964) е български дипломат,<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=9| заглавие=Парцел 9|достъп_дата =8 януари 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |цитат= |език= }}</ref> а [[Милош Попдимитров]] (1895 – 1969) е български просветен деец и фолклорист, член на Костурското благотворително братство.<ref name="София помни 129">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=129 | заглавие=Парцел 129 |достъп_дата =24 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |цитат= |език= }}</ref> [[Георги Калков]] (1916 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ.<ref>{{Kolupacev|138}}</ref> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1343 Георги Попкочов от с. Вишени, Костурско, Егейска Македония – „Описание на селото Вишани (Костурско)“], публикувано във в. „Новини“, брой 60, Цариград, 1892 година * [http://www.mak-truth.com/vish/index.html Leikas, A. J. (Atanas Yanev Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080704060618/http://mak-truth.com/vish/index.html |date=2008-07-04 }} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 6km9gflbgyof46fzw6q9wu51gnez2a0 ФК Гурник 0 180111 12896261 12633297 2026-05-02T16:26:38Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12896261 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Полша|Полша}} Гурник Забже | герб = Gornik Zabrze.png | оригинално име = ''Górnik Zabrze<br>Sportowa Spółka Akcyjna'' | прозвище = „Трицветните“ (труйкольорови)<br>„Миньорите“ (Górnicy)<br>„Торсида“ (Torcida) | разформирован = | стадион = „[[Ернест Пол (стадион)|Ернест Пол]]“ | капацитет = 24 563 | собственик = | президент = {{Флагче|Полша}} Бартош Сарновски | старши треньор = {{Флагче|Словакия}} [[Михал Гашпарик]] | първенство = [[Екстракласа]] | сезон = 2023/24 | място = '''6-то''' | екипировка = [[Адидас]] | спонсор = Allianz | уебсайт = {{URL|http://www.gornikzabrze.pl/}} | pattern_la1=_zabrze2425h | pattern_b1=_zabrze2425h | pattern_ra1=_zabrze2425h | pattern_sh1=_zabrze2425h | leftarm1=FFFFFF | body1=FFFFFF | rightarm1=FFFFFF | shorts1=FFFFFF | socks1=FFFFFF | pattern_la2=_zabrze2425a | pattern_b2=_zabrze2425a | pattern_ra2=_zabrze2425a | pattern_sh2=_zabrze2425a | leftarm2=1616ff | body2=1616ff | rightarm2=1616ff | shorts2=1616ff | socks2=1616ff |pattern_la3=_zabrze2425t|pattern_b3=_zabrze2425t|pattern_ra3=_zabrze2425t|pattern_sh3=_zabrze2425t|leftarm3=ffd2e7|rightarm3=ffd2e7|body3=ffd2e7|shorts3=000056|socks3=000056}} '''Гурник Забже Спортова Спулка Акцийна''' ({{lang|pl|Górnik Zabrze Sportowa Spółka Akcyjna}}, кратки форми '''„Гурник“''', в превод '''„Миньор“''') е [[Полша|полски]] [[футбол]]ен клуб от [[град]] [[Забже]]. Основан е на [[14 декември]] [[1948]] г. Бил е шампион на Полша 14 пъти. [[Файл:Ernest Pohl Stadium - Zabrze 2.jpg|мини|260px|[[Ернест Пол (стадион)|Ернест Пол]]]] == Срещи с български отбори == „Гурник“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи. === „Ботев“ (Пловдив) === {{раздел-мъниче}} === „Лудогорец“ === С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач. Мачът се играе на [[29 януари]] [[2014]] г. в турския [[курорт]]ен [[град]] [[Белек]] и завършва 1 – 0 за „Лудогорец“ <ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/209705 Зимна подготовка 2014]</ref>. === ЦСКА === {{раздел-мъниче}} На 20 януари 2023 Гурник се изправя срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в контролен мач и бива победен с 3:2. Головете за българския тим отбелязват Браян Морено, [[Иван Турицов]] и [[Мено Кох]], а за поляците два пъти се разписва [[Шимон Влодарчик]]. == Успехи == * '''[[Екстракласа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (14):''' 1957, 1959, 1961, 1962/63, 1963/64, 1964/65, 1965/66, 1966/67, 1970/71, 1971/72, 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1987/88 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1962, 1968/69, 1973/74, 1990/91 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (7):''' 1958, 1960, 1967/68, 1969/70, 1976/77, 1988/89, 1993/94 * '''[[Купа на Полша]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (7):''' 1964/65, 1967/68, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1971/72, 2025/26 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (7):''' 1955/56, 1956/57, 1961/62, 1965/66, 1985/86, 1991/92, 2000/01 * '''[[Суперкупа на Полша]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1988 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1987 * '''[[Купа на лигата на Полша|Купа на лигата]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1978 == Международни == * [[Файл:Coppacoppe.png|20px]] '''[[Купа на носителите на купи]] ([[КНК]]):''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' [[Купа на носителите на купи 1969/70|1970]] * '''[[Купа на часовете]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1990 == Състав 2021 == '''''Настоящ състав''''' * [http://www.90minut.pl/kadra.php?id_sezon=99&jesien=1&id_klub=101 Гурник Забже – '''Настоящ състав'''] == Известни играчи == [[Файл:Milik vs Ireland 2013.jpg|мини|150px|[[Аркадюш Милик]]]] * {{Флагче|Полша}} [[Аркадюш Милик]] * {{Флагче|Полша}} [[Роман Огаза]] * {{Флагче|Полша}} [[Адам Стаховяк]] == Български футболисти == * {{Флагче|България}} [[Димитър Макриев]]: 2003/04 (22 мача - 2 гола) * {{Флагче|България}} [[Ивайло Стоименов]]: 2005/06 (25 мача - 0 гола) * {{Флагче|България}} [[Павел Виданов]]: 2015 (13 мача - 0 гола) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Górnik Zabrze|Гурник Забже}} * [http://www.gornikzabrze.pl/ Официален сайт] * [http://www.90minut.pl/skarb.php?id_klub=101&id_sezon=99 Гурник Забже] (90minut.pl) {{мъниче|футболен отбор|полша}} {{нормативен контрол}} {{Екстракласа}} [[Категория:Полски футболни отбори]] jweg79fs9zmr3qokd4kd7nin2andj4v Уикипедия:Режим на редактиране 4 185312 12896202 12877760 2026-05-02T15:06:20Z Tosho013 394671 /* */ Шшшшш 12896202 wikitext text/x-wiki Ккккк == Лента с бутони за редактиране и менюта == Всеки потребител на българоезичната Уикипедия, без значение регистриран или не, има за стандартна настройка възможността да ползва лента с бутони за редактиране и менюта за избор на най-често използваните елементи от статиите в Уикипедия. От всички тези удобства, само първите 11 бутона [[Картинка:Toolbar.PNG]] са стандартно достъпни за всеки от проектите на Фондация Уикимедия. Останалите бутони и менютата са допълнителна надстройка направена локално с цел удобство на редакторите. Всички помощни инструменти над текстовата кутия за редактиране могат да бъдат премахнати, като се махне отметката срещу „Помощна лента за редактиране“ в [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|меню „Редактиране“ в личните потребителски настройки]]. Лентата за редактиране работи под [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Konqueror]], [[Safari]] и [[Opera]]. Бутоните в лентата могат да работят по два начина: * Ако с мишката е бил маркиран някакъв текст, то щракването на бутон прилага съответната функция върху маркирания текст и курсорът отива накрая.<br />Пример:&nbsp;&nbsp;<samp>Уикипедия</samp> → ''(маркиране)'' → <samp><span class="hilited">Уикипедия</span></samp> → ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> * Ако няма маркиран текст, то щракването на бутон прилага съответната функция на мястото където мига курсорът. Ако функцията го предполага, се появява служебен текст, който може да бъде заменен с текст, въведен от потребителя.<br />Пример:&nbsp;&nbsp; ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[</nowiki><span class="hilited">Име на препратка</span>]]</samp> → ''(въвеждане на текст)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> === Стандартни бутони === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | '''Бутон ''' ! width=35% align="left" | '''Функция ''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' ! width=30% align="left" | '''В режим на четене''' |- |[[Image:Bold icon.png|Получер текст]] |Получер текст |<code><nowiki>'''Пример'''</nowiki></code> |'''Пример''' |- |[[Image:Italic icon.png|Курсивен текст]] |Курсивен текст |<code><nowiki>''Пример''</nowiki></code> |''Пример'' |- |[[Image:Button_link.png|Вътрешна препратка]] |Вътрешна препратка |<code><nowiki>[[Пример]]</nowiki></code> |[[Пример]] |- |[[Image:External link icon.png|Външна препратка]] |Външна препратка |<code><nowiki>[http://www.primer.com Пример]</nowiki></code> |[http://www.primer.com Пример] |- |[[Image:Headline icon.png|Заглавие на раздел]] |Заглавие на раздел |<code><nowiki>== Пример ==</nowiki></code> | <span style="font-size:large"> Пример </span> ------------------------ |- |[[Image:Image icon.png|Картинка]] |Вмъкване на картинка |<code><nowiki>[[Файл:Martenitsa.jpg]]</nowiki></code> |[[Файл:Martenitsa.jpg|80px|border]] |- |[[Image:Media icon.png|Media file link]] |Вмъкване на аудио-/видео-файл |<code><nowiki></nowiki></code> | |- |[[Image:Math icon.png|Математическа формула (LaTeX)]] |Въвеждане на математическа формула (не приема кирилица) |<code><nowiki><math>y = x^2</math></nowiki></code> |<math>y = x^2</math> |- |[[Image:Nowiki icon.png|Пренебрегване на форматиращи команди]] |Пренебрегване на форматиращи команди |<code><nowiki><nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki></nowiki></code> |<nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki> |- |[[Image:Signature icon.png|Подпис]] |Подпис: препратка към потребителска страница, дата и час на редакцията |<code><nowiki>--~~</nowiki>~~</code> | --[[Потребител:Потребител|Потребител]] 20:35, 13 март 2008 (UTC) |- |[[Image:H-line icon.png|Хоризонтална линия]] |Хоризонтална линия |<code><nowiki>----</nowiki></code> | ---- |} [[File:Old2new edit toolbar.png|мини|800п|център|Съответствие между старите и нови бутони на лентата с инструменти за редактиране.]] === Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | Бутон ! width=35% align="left" | Функция ! width=30% align="left" | В режим на редактиране ! width=30% align="left" | В режим на четене |- |<span id="ebt1" class="buttonlinks">[[#ebt1|вж]]</span> |Команда за пренасочване |<code><nowiki>#виж [[Пример]]</nowiki></code> | [[Image:Redirect-example-bg.png|border]] |- |<span id="ebt2" class="buttonlinks"><samp>[[#ebt2|код]]</samp></span> |Текст с равноширок шрифт (обикновено програмен код) |<code><nowiki><code>Пример</code></nowiki></code> | <code>Пример</code> |- |<span id="ebt3" class="buttonlinks">[[#ebt3|a<sub>x</sub>]]</span> |Вмъкване на долен индекс |<code><nowiki>пример<sub>1</sub></nowiki></code> | пример<sub>1</sub> |- |<span id="ebt4" class="buttonlinks">[[#ebt4|a<sup>x</sup>]]</span> |Вмъкване на горен индекс |<code><nowiki>пример<sup>1</sup></nowiki></code> | пример<sup>1</sup> |- |<span id="ebt5" class="buttonlinks">[[#ebt5|nbsp]]</span> |Вмъкване на несекаем интервал |<code><nowiki>&amp;nbsp;</nowiki></code> | &nbsp; |- |<span id="ebt6" class="buttonlinks">[[#ebt6|„“]]</span> |Вмъкване на български кавички |<code><nowiki>„Пример“</nowiki></code> | „Пример“ |- |<span id="ebt7" class="buttonlinks"><del>[[#ebt7|del]]</del></span> |Отбелязване на текст като изтрит |<code><nowiki><del>Пример</del></nowiki></code> | <del>Пример</del> |- |<span id="ebt8" class="buttonlinks">[[#ebt8|{{}}]]</span> |Вмъкване на фигурни скоби за шаблон |<code><nowiki>{{Пример}}</nowiki></code> | {{Пример}} |- |<span id="ebt9" class="buttonlinks">[[#ebt9|&nbsp;&#x7C;&nbsp;]]</span> |Вмъкване на отвесна черта: използва се във вътрешни препратки, шаблони и таблици |<code><nowiki>&#124;</nowiki></code> | &#124; |- |<span id="ebt10" class="buttonlinks">[[#ebt10|—]]</span> |Вмъкване на дълга чертица, mdash |<code><nowiki>—</nowiki></code> | — |- |<span id="ebt11" class="buttonlinks">[[#ebt11|&nbsp;–&nbsp;]]</span> |Вмъкване на средна чертица, ndash |<code><nowiki>–</nowiki></code> | – |- |<span id="ebt12" class="buttonlinks">[[#ebt12|удар.]]</span> |Вмъкване на ударение на гласна буква (след буквата) |<code><nowiki>&amp;#768; , при&amp;#768;мер</nowiki></code> | &#768; , при&#768;мер |- |<span id="ebt13" class="buttonlinks">[[#ebt13|&lt;!--]]</span> |Вмъкване на текст в коментар (видим само в кода на страницата) |<code><nowiki><!-- пример --></nowiki></code> | <!-- пример --> |- |<span id="ebt14" class="buttonlinks">[[#ebt14|:-)]]</span> |Вмъкване на емотикон „усмихнато човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:-)}}</nowiki></code> | [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |- |<span id="ebt15" class="buttonlinks">[[#ebt15|:-D]]</span> |Вмъкване на емотикон „ухилено човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:D}}</nowiki></code> | [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]] |- |<span id="ebt16" class="buttonlinks">[[#ebt16|en:]]</span> |Вмъкване на междуезикова препратка към страница на английски |<code><nowiki>[[en:]]</nowiki></code> | [[Image:English-interwiki-bg.png|border]] |- |<span id="ebt17" class="buttonlinks">[[#ebt17|br]]</span> |Вмъкване на шаблон:br, отменящ въздействието на евентуални плаващи елементи след определената позиция |<code><nowiki>{{Br}}</nowiki></code> | {{Br}} |- |<span id="ebt18" class="buttonlinks">[[#ebt18|subst:]]</span> |Вмъкване на шаблон с командата subst: с цел статична употреба на шаблона. |<code><nowiki>{{subst:}}</nowiki></code> | {{subst:}} |- |<span id="ebt19" class="buttonlinks">[[#ebt19|ref]]</span> |Вмъкване на &lt;ref>&lt;/ref> |<code><nowiki><ref>пример</ref></nowiki></code> | <ref>пример</ref> |- |<span id="ebt20" class="buttonlinks">[[#ebt20|#]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като прави промени в пунктуационните знаци: американските кавички <code>""</code> превръща в български кавички <code>„“</code>, заменя оградените с интервали дефиси в дълги черти, добавя пропуснати интервали след точките и запетаите и др. |- |<span id="ebt21" class="buttonlinks">[[#ebt21|$]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като обръща числа с американско записване в европейско (или по стандарт на ISO), а също и разделя хилядите с интервал. |- |<span id="ebt22" class="buttonlinks">[[#ebt22|Още…]]</span> | colspan="3" | Бутон „Още...“ отваря допълнително меню с бутони: виртуална клавиатура с кирилица, глаголица, гръцки букви, букви с различни диакритически знаци, математически и други специални символи [[Image:More-menu-bg.png|center|border]] |} ==== Източници ==== <references/> === Падащи менюта === ==== Меню „Елементи от статията...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | <nowiki>==&nbsp;&nbsp;==</nowiki> | Вмъкване на заглавие от второ ниво (което отговаря на раздел от първо ниво) | <code><nowiki>== ==</nowiki></code> |- | <nowiki>===&nbsp;&nbsp;===</nowiki> | Вмъкване на заглавие от трето ниво (което отговаря на раздел от второ ниво) | <code><nowiki>=== ===</nowiki></code> |- | Таблица | Вмъкване на проста [[Уикипедия:Таблици|таблица]] с 3 колони и 3 реда (единия от които заглавен)<br /><br /> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} | <pre> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} </pre> |- | Галерия | Вмъкване на центрирана галерия с 4 картинки на ред | <pre><gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | </gallery></pre> |- | Източници | Вмъкване на раздел „Източници“, придружен от командата &lt;references /> | <pre>== Източници == <references /> </pre> |- | Вижте&nbsp;също | Вмъкване на раздел „Вижте също“ | <pre>== Вижте също == * [[]] </pre> |- | Външни&nbsp;препратки | Вмъкване на раздел [[Уикипедия:Външни препратки|„Външни препратки“]] | <pre>== Външни препратки == * [] </pre> |- | Сортиране&nbsp;по&nbsp;ключ | Вмъкване на [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] СОРТКАТ за сортиране на статии в категории по зададена ключова дума | <code><nowiki>{{СОРТКАТ:}}</nowiki></code> |- | Категория | Вмъкване на категория | <code><nowiki>[[Категория:]]</nowiki></code> |- | Мъниче | Вмъкване [[шаблон:мъниче]] (препоръчително е мъничето да се въвежда след категорията) | <code><nowiki>{{мъниче}}</nowiki></code> |- | Към&nbsp;пояснение | Вмъкване на [[шаблон:към пояснение]] | <code><nowiki>{{към пояснение|{{PAGENAME}}| {{PAGENAME}} (пояснение)}}</nowiki></code> |} ==== Меню „Тематични шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=90% align="left" | '''Функция''' |- | Биография | Вмъкване на [[шаблон:биография]] в началото на биографични статии |- | Книга | Вмъкване на [[шаблон:книга]] в началото на статии за книги |- | Писател | Вмъкване на [[шаблон:писател]] в началото на статии за писатели |- | Музикален&nbsp;албум | Вмъкване на [[шаблон:музикален албум]] в началото статии за музикални албуми |- | Филм | Вмъкване на [[шаблон:филм]] в началото на статии за филми |- | Актьор | Вмъкване на [[шаблон:актьор]] в началото на статии за актьори и актриси |- | Футболен&nbsp;отбор | Вмъкване на [[шаблон:футболен отбор]] в началото на статии за футболни отбори |- | Футболист | Вмъкване на [[шаблон:футболист]] в началото на статии за футболисти |- | Тенисист | Вмъкване на [[шаблон:тенисист]] в началото на статии за тенисисти |- | Таксокутия | Вмъкване на [[шаблон:таксокутия]] в началото на статии за таксономични единици (растения, животни) |- | Самолет | Вмъкване на [[шаблон:самолет]] в началото на статии за самолети |} ==== Меню „Работни шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | Авторски&nbsp;права | Вмъкване на [[шаблон:авторски права]] при съмнение, че текстът нарушава нечии [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]] и не е отдаден под свободен лиценз. С един опционален параметър | <code><nowiki>{{авторски права}}</nowiki></code> |- | Бързо&nbsp;изтриване | Вмъкване на [[шаблон:бързо изтриване]] с параметър ''обосновка на предложението'' за бързо изтриване. | <code><nowiki>{{бързо|}}</nowiki></code> |- | Друго&nbsp;значение | Вмъкване на [[шаблон:друго значение]] с три параметъра: пояснение на текущата статия, пояснение за друга статия и препратка към другата статия | <code><nowiki>{{друго значение|||}}</nowiki></code> |- | Изтриване | Вмъкване на [[шаблон:изтриване]] за предлагане на статия за [[Уикипедия:Страници за изтриване|изтриване с обсъждане]] по бавната процедура. Без параметри. | <code><nowiki>{{изтриване}}</nowiki></code> |- | Източник | Вмъкване на [[шаблон:източник]] за искане да се цитира източник за твърдение, което е подложено на съмнение. Има за незадължителен параметър тази част от изречението, която по-специално се нуждае от [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|посочване на източник]]. | <code><nowiki>{{източник|}}</nowiki></code> |- | Микромъниче | Вмъкване на [[шаблон:микромъниче]] за обозначаване на твърде кратки статии, които в двуседмичен период трябва да бъдат разширени, за да не бъдат изтрити. С един параметър датата и часа на поставянето на шаблона. | <code><nowiki>{{микромъниче|~~</nowiki>~<nowiki>~~}}</nowiki></code> |- | Обработка | Вмъкване на [[шаблон:обработка]] за обозначаване на статии, които имат нужда от допълнителна работа, най-вече свързана с форматиране на текста, енциклопедизиране на изказа, добавяне на категории, междуезикови препратки и т.н. Има параметър, който по подразбиране е със стойност „форматиране“, но може и да бъде сменен. | <code><nowiki>{{обработка|</nowiki><span class="hilited">форматиране</span>}}</code> |- | Пояснение | Вмъкване на [[шаблон:пояснение]], който стои на [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителните страници]]. | <pre>''' ''' може да се отнася за: * * * {{пояснение}} </pre> |- | Превод&nbsp;от | Вмъкване на [[шаблон:превод от]] за указване, че дадена статия е превод от друга Уикипедия. С два задължителни и един опционален параметър | <code><nowiki>{{превод от|||}}</nowiki></code> |- | Редактирам | Вмъкване на [[шаблон:редактирам]] в началото на страница, с цел предотвратяване на [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт]] между редакторите. Без параметър | <code><nowiki>{{редактирам}}</nowiki></code> |- | Сливане | Вмъкване на [[шаблон:сливане]] с параметър заглавието на статията, с която текущата трябва да се слее. | <code><nowiki>{{сливане|}}</nowiki></code> |- | Сюжет | Вмъкване на шаблоните [[шаблон:сюжет|сюжет]] и [[шаблон:сюжет-край|сюжет-край]], между които трябва да стои текст, разкриващ сюжета в статия за книга, филм, и т.н. |<pre>{{сюжет}} {{сюжет-край}} </pre> |- | Цитат | Вмъкване на [[шаблон:цитат]] за обозначаване на цитати. Първи (задължителен) параметър е текстът на цитата, втори (незадължителен) е автор или източник {{цитат|Текст на цитата|Автор, източник}} | <code><nowiki>{{цитат||}}</nowiki></code> |- | Цитат&nbsp;уеб | Вмъкване на [[шаблон:цитат уеб]] за цитиране на източници в интернет. | <pre>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}</pre> |- | Commons | Вмъкване на [[шаблон:Commons]] с препратка към страница от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commons|}}</nowiki></code> |- | Commonscat | Вмъкване на [[шаблон:Commonscat]] с препратка към категория от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commonscat|}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Name | Вмъкване на [[шаблон:imdb name]], който прави препратка към страница за човек в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на човека в статията. | <code><nowiki>* {{imdb name||}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Title | Вмъкване на [[шаблон:imdb title]], който прави препратка към страница за филм в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на заглавие на филма. | <code><nowiki>* {{imdb title||}}</nowiki></code> |- | Добре&nbsp;дошли | Вмъкване на приветствения [[шаблон:добре дошли]] в страница на новорегистриран редактор. | <code><nowiki>{{subst:добре дошли}} ~~</nowiki>~~</code> |- | Неподписано | Добавяне на [[шаблон:неподписано]] след реплика на потребител, забравил да се подпише след репликата си в дискусионна страница. Първи (задължителен) параметър е потребителското име или IP адреса, втори (незадължителен) е датата и часа на репликата, трети (незадължителен) е oldid на версията. | <code><nowiki>{{неподписано|||}}</nowiki></code> |- | Категория | Добавяне на [[шаблон:категория]] в категория. | <code><nowiki>{{категория}}</nowiki></code> |- | Категория&nbsp;инфо | Добавяне на [[шаблон:категория инфо]] в категория. Има за параметър статия, която се явява основна статия за категорията, т.е. най-точно отговаря на съдържанието и&#768;. | <code><nowiki>{{категория инфо|}}</nowiki></code> |- | Навигационен&nbsp;шаблон | colspan="2" | Използва се за създаване на нов [[шаблон:навигационен шаблон|навигационен шаблон]]. |- | Includeonly | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|includeonly-секция в шаблон]] | <code>&lt;includeonly>&lt;/includeonly></code> |- | Noinclude | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|noinclude-секция в шаблон]] | <code>&lt;noinclude>&lt;/noinclude></code> |} == Текстова кутия == В текстовата кутия в режим на редактиране се използва равноширок шрифт – буквите имат еднаква ширина, като формират колони в текстовата кутия. По подразбиране ширината на кутията е 80 знака (колони), а дължината и&#768; е 25 реда. Това е въпрос на настройка и може да се промени от [[Специални:Настройки]], като допълнителна информация има [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|тук]]. == Отразяване на направените редакции == [[Image:Edit-page-screenshot-bg.png|right|357px|thumb|Страницата [[Българоезична Уикипедия]] отворена в режим на редактиране.]] Има няколко варианта как да се процедира с внесените в текста редакции. ; Отказ : Натискането на препратката „Отказ“ отново зарежда същата страница в същия прозорец, но вече в режим на четене. Връщането към текстовата кутия в режим на редактиране става с бутона за връщане на браузъра (''Назад'', ''Back''), като внесените промени ще са се запазили или не в зависимост от настройките на браузъра. ; Показване на промените : Този бутон прави сравнение между ''последната версия на страницата'' и версията с вашите редакции. (Забележка: в случай, че редакторът поначало е отворил за редактиране стара версия на страницата, ще се покажат промените между неговата и ''актуалната'' версия на страницата, а не – промените между неговата версия и версията, която е отворил за редактиране.) ; Предварителен преглед : С натискането на този бутон се прави преглед на редакцията преди тя да бъде окончателно съхранена като запис в базата данни. Предварителният преглед дава възможност на потребителя да провери как се е справил с уикиформатирането, да изглади при нужда изказа и правописа си и да внесе други редакции. Няма ограничения за броя предварителни прегледи, които могат да се направят преди да се съхрани редакцията. : Използването на предварителен преглед е изключително удобно както за потребителите (могат да отразяват по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след тях, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. ; Съхраняване : Този бутон съхранява редакцията като отделен запис в базата данни, заедно с евентуалните опции „Резюме“ и „Малка промяна“. Съхраняване ще се получи и ако се натисне клавишът Enter докато активна е някоя от трите опции. Ако активна е текстовата кутия, т.е. курсорът на мишката се намира в нея, Enter работи като обикновен знак за нов ред. : Съхраняването на редакция се отразява на няколко места: в [[Уикипедия:История на страница|историята на страницата]], в [[Special:Recentchanges|Последните промени]], в приносите на редактора, в списъците за наблюдение на потребителите, които наблюдават страницата. Ако с редакцията се създава нова страница, тя ще се появи и в списъка с [[Специални:Нови страници|Нови страници]]. ; Резюме : Резюметата на редакциите са кратки описания на естеството на редакцията ви или обосновка в случаи като изтриване на по-голямо количество текст. При някои редакции полето се попълва автоматично или полуавтоматично, но препоръката към редакторите е винаги да се стараят да попълват това поле. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Винаги коментирайте промените в полето Резюме]]. ; Малка промяна : Кутийката „Малка промяна“ е препоръчително да се отмята в случаите, когато редакцията е имала само козметичен характер, непроменящ смисъла на текста. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Малка промяна]]. ; Наблюдаване на страницата : Отмятането на тази кутийка добавя редактираната от страница (както и нейната беседа) към [[Special:Watchlist|списъка за наблюдение]] на редактора. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Наблюдение на страници]]. == Особености при редактиране на раздели == Както вече стана дума в началото, страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона „Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с щракване на връзката ''[редактиране]'', която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. Има възможност и страницата да се редактира, като се постави началото на нова тема (нов раздел). В [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] това е софтуерно заложено посредством '''бутона +''', който се намира на [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] вдясно от бутона редактиране на хоризонталната лента. На страниците, които не съдържат този бутон, той може да добави чрез [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] '''<nowiki>__NOEDITSECTION__</nowiki>''' или да се симулира с '''шаблон {{ш2|нова нишка}}'''. Предшестващият първия раздел текст, [[Уикипедия:Статия#Въведение|въведението]] (също ''глава на статия'' ({{lang|en|lead}}), е традиционно достъпен за редактиране само при отваряне на цялата страница. Ако в [[Специални:Настройки|личните настройки]] бъде активирана [[Специални:Gadgets|джаджата]] [[MediaWiki:Gadget-edittop.js|Gadget-edittop.js]], то за този встъпителен текст ще се появи допълнителна препратка „редактиране“, така че да не се налага отваряне за редактиране на цялата страница. Ако двама души едновременно редактират по различни раздели от страницата, редакциите им почти винаги биват успешно съвместявани. Ако обаче и двамата редактират едновременно в един раздел, или единият редактор е отворил раздел, а другият – цялата страница, тогава е почти сигурно, че единият от двамата ще получи предупреждение за [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. == Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Допълнителни редакторски инструменти/Настройка|Настройка на допълнителните редакторски инструменти]] ; Страници на английски език * [[:meta:Help:Edit toolbar|Help:Edit toolbar]] в МетаУики * [[:meta:Help:Editing shortcuts|Help:Editing shortcuts]] в МетаУики ; Системни съобщения * [[МедияУики:Common.js/Edit tools data]] – списък на системните съобщения, които съдържат избираемите от менюта шаблони {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Режим на редактиране]] n9evd5r4y1zd0qmqvveai96a42ty0r2 12896204 12896202 2026-05-02T15:07:28Z Tosho013 394671 12896204 wikitext text/x-wiki == Лента с бутони за редактиране и менюта == Всеки потребител на българоезичната Уикипедия, без значение регистриран или не, има за стандартна настройка възможността да ползва лента с бутони за редактиране и менюта за избор на най-често използваните елементи от статиите в Уикипедия. От всички тези удобства, само първите 11 бутона [[Картинка:Toolbar.PNG]] са стандартно достъпни за всеки от проектите на Фондация Уикимедия. Останалите бутони и менютата са допълнителна надстройка направена локално с цел удобство на редакторите. Всички помощни инструменти над текстовата кутия за редактиране могат да бъдат премахнати, като се махне отметката срещу „Помощна лента за редактиране“ в [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|меню „Редактиране“ в личните потребителски настройки]]. Лентата за редактиране работи под [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Konqueror]], [[Safari]] и [[Opera]]. Бутоните в лентата могат да работят по два начина: * Ако с мишката е бил маркиран някакъв текст, то щракването на бутон прилага съответната функция върху маркирания текст и курсорът отива накрая.<br />Пример:&nbsp;&nbsp;<samp>Уикипедия</samp> → ''(маркиране)'' → <samp><span class="hilited">Уикипедия</span></samp> → ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> * Ако няма маркиран текст, то щракването на бутон прилага съответната функция на мястото където мига курсорът. Ако функцията го предполага, се появява служебен текст, който може да бъде заменен с текст, въведен от потребителя.<br />Пример:&nbsp;&nbsp; ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[</nowiki><span class="hilited">Име на препратка</span>]]</samp> → ''(въвеждане на текст)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> === Стандартни бутони === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | '''Бутон ''' ! width=35% align="left" | '''Функция ''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' ! width=30% align="left" | '''В режим на четене''' |- |[[Image:Bold icon.png|Получер текст]] |Получер текст |<code><nowiki>'''Пример'''</nowiki></code> |'''Пример''' |- |[[Image:Italic icon.png|Курсивен текст]] |Курсивен текст |<code><nowiki>''Пример''</nowiki></code> |''Пример'' |- |[[Image:Button_link.png|Вътрешна препратка]] |Вътрешна препратка |<code><nowiki>[[Пример]]</nowiki></code> |[[Пример]] |- |[[Image:External link icon.png|Външна препратка]] |Външна препратка |<code><nowiki>[http://www.primer.com Пример]</nowiki></code> |[http://www.primer.com Пример] |- |[[Image:Headline icon.png|Заглавие на раздел]] |Заглавие на раздел |<code><nowiki>== Пример ==</nowiki></code> | <span style="font-size:large"> Пример </span> ------------------------ |- |[[Image:Image icon.png|Картинка]] |Вмъкване на картинка |<code><nowiki>[[Файл:Martenitsa.jpg]]</nowiki></code> |[[Файл:Martenitsa.jpg|80px|border]] |- |[[Image:Media icon.png|Media file link]] |Вмъкване на аудио-/видео-файл |<code><nowiki></nowiki></code> | |- |[[Image:Math icon.png|Математическа формула (LaTeX)]] |Въвеждане на математическа формула (не приема кирилица) |<code><nowiki><math>y = x^2</math></nowiki></code> |<math>y = x^2</math> |- |[[Image:Nowiki icon.png|Пренебрегване на форматиращи команди]] |Пренебрегване на форматиращи команди |<code><nowiki><nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki></nowiki></code> |<nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki> |- |[[Image:Signature icon.png|Подпис]] |Подпис: препратка към потребителска страница, дата и час на редакцията |<code><nowiki>--~~</nowiki>~~</code> | --[[Потребител:Потребител|Потребител]] 20:35, 13 март 2008 (UTC) |- |[[Image:H-line icon.png|Хоризонтална линия]] |Хоризонтална линия |<code><nowiki>----</nowiki></code> | ---- |} [[File:Old2new edit toolbar.png|мини|800п|център|Съответствие между старите и нови бутони на лентата с инструменти за редактиране.]] === Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | Бутон ! width=35% align="left" | Функция ! width=30% align="left" | В режим на редактиране ! width=30% align="left" | В режим на четене |- |<span id="ebt1" class="buttonlinks">[[#ebt1|вж]]</span> |Команда за пренасочване |<code><nowiki>#виж [[Пример]]</nowiki></code> | [[Image:Redirect-example-bg.png|border]] |- |<span id="ebt2" class="buttonlinks"><samp>[[#ebt2|код]]</samp></span> |Текст с равноширок шрифт (обикновено програмен код) |<code><nowiki><code>Пример</code></nowiki></code> | <code>Пример</code> |- |<span id="ebt3" class="buttonlinks">[[#ebt3|a<sub>x</sub>]]</span> |Вмъкване на долен индекс |<code><nowiki>пример<sub>1</sub></nowiki></code> | пример<sub>1</sub> |- |<span id="ebt4" class="buttonlinks">[[#ebt4|a<sup>x</sup>]]</span> |Вмъкване на горен индекс |<code><nowiki>пример<sup>1</sup></nowiki></code> | пример<sup>1</sup> |- |<span id="ebt5" class="buttonlinks">[[#ebt5|nbsp]]</span> |Вмъкване на несекаем интервал |<code><nowiki>&amp;nbsp;</nowiki></code> | &nbsp; |- |<span id="ebt6" class="buttonlinks">[[#ebt6|„“]]</span> |Вмъкване на български кавички |<code><nowiki>„Пример“</nowiki></code> | „Пример“ |- |<span id="ebt7" class="buttonlinks"><del>[[#ebt7|del]]</del></span> |Отбелязване на текст като изтрит |<code><nowiki><del>Пример</del></nowiki></code> | <del>Пример</del> |- |<span id="ebt8" class="buttonlinks">[[#ebt8|{{}}]]</span> |Вмъкване на фигурни скоби за шаблон |<code><nowiki>{{Пример}}</nowiki></code> | {{Пример}} |- |<span id="ebt9" class="buttonlinks">[[#ebt9|&nbsp;&#x7C;&nbsp;]]</span> |Вмъкване на отвесна черта: използва се във вътрешни препратки, шаблони и таблици |<code><nowiki>&#124;</nowiki></code> | &#124; |- |<span id="ebt10" class="buttonlinks">[[#ebt10|—]]</span> |Вмъкване на дълга чертица, mdash |<code><nowiki>—</nowiki></code> | — |- |<span id="ebt11" class="buttonlinks">[[#ebt11|&nbsp;–&nbsp;]]</span> |Вмъкване на средна чертица, ndash |<code><nowiki>–</nowiki></code> | – |- |<span id="ebt12" class="buttonlinks">[[#ebt12|удар.]]</span> |Вмъкване на ударение на гласна буква (след буквата) |<code><nowiki>&amp;#768; , при&amp;#768;мер</nowiki></code> | &#768; , при&#768;мер |- |<span id="ebt13" class="buttonlinks">[[#ebt13|&lt;!--]]</span> |Вмъкване на текст в коментар (видим само в кода на страницата) |<code><nowiki><!-- пример --></nowiki></code> | <!-- пример --> |- |<span id="ebt14" class="buttonlinks">[[#ebt14|:-)]]</span> |Вмъкване на емотикон „усмихнато човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:-)}}</nowiki></code> | [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |- |<span id="ebt15" class="buttonlinks">[[#ebt15|:-D]]</span> |Вмъкване на емотикон „ухилено човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:D}}</nowiki></code> | [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]] |- |<span id="ebt16" class="buttonlinks">[[#ebt16|en:]]</span> |Вмъкване на междуезикова препратка към страница на английски |<code><nowiki>[[en:]]</nowiki></code> | [[Image:English-interwiki-bg.png|border]] |- |<span id="ebt17" class="buttonlinks">[[#ebt17|br]]</span> |Вмъкване на шаблон:br, отменящ въздействието на евентуални плаващи елементи след определената позиция |<code><nowiki>{{Br}}</nowiki></code> | {{Br}} |- |<span id="ebt18" class="buttonlinks">[[#ebt18|subst:]]</span> |Вмъкване на шаблон с командата subst: с цел статична употреба на шаблона. |<code><nowiki>{{subst:}}</nowiki></code> | {{subst:}} |- |<span id="ebt19" class="buttonlinks">[[#ebt19|ref]]</span> |Вмъкване на &lt;ref>&lt;/ref> |<code><nowiki><ref>пример</ref></nowiki></code> | <ref>пример</ref> |- |<span id="ebt20" class="buttonlinks">[[#ebt20|#]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като прави промени в пунктуационните знаци: американските кавички <code>""</code> превръща в български кавички <code>„“</code>, заменя оградените с интервали дефиси в дълги черти, добавя пропуснати интервали след точките и запетаите и др. |- |<span id="ebt21" class="buttonlinks">[[#ebt21|$]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като обръща числа с американско записване в европейско (или по стандарт на ISO), а също и разделя хилядите с интервал. |- |<span id="ebt22" class="buttonlinks">[[#ebt22|Още…]]</span> | colspan="3" | Бутон „Още...“ отваря допълнително меню с бутони: виртуална клавиатура с кирилица, глаголица, гръцки букви, букви с различни диакритически знаци, математически и други специални символи [[Image:More-menu-bg.png|center|border]] |} ==== Източници ==== <references/> === Падащи менюта === ==== Меню „Елементи от статията...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | <nowiki>==&nbsp;&nbsp;==</nowiki> | Вмъкване на заглавие от второ ниво (което отговаря на раздел от първо ниво) | <code><nowiki>== ==</nowiki></code> |- | <nowiki>===&nbsp;&nbsp;===</nowiki> | Вмъкване на заглавие от трето ниво (което отговаря на раздел от второ ниво) | <code><nowiki>=== ===</nowiki></code> |- | Таблица | Вмъкване на проста [[Уикипедия:Таблици|таблица]] с 3 колони и 3 реда (единия от които заглавен)<br /><br /> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} | <pre> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} </pre> |- | Галерия | Вмъкване на центрирана галерия с 4 картинки на ред | <pre><gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | </gallery></pre> |- | Източници | Вмъкване на раздел „Източници“, придружен от командата &lt;references /> | <pre>== Източници == <references /> </pre> |- | Вижте&nbsp;също | Вмъкване на раздел „Вижте също“ | <pre>== Вижте също == * [[]] </pre> |- | Външни&nbsp;препратки | Вмъкване на раздел [[Уикипедия:Външни препратки|„Външни препратки“]] | <pre>== Външни препратки == * [] </pre> |- | Сортиране&nbsp;по&nbsp;ключ | Вмъкване на [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] СОРТКАТ за сортиране на статии в категории по зададена ключова дума | <code><nowiki>{{СОРТКАТ:}}</nowiki></code> |- | Категория | Вмъкване на категория | <code><nowiki>[[Категория:]]</nowiki></code> |- | Мъниче | Вмъкване [[шаблон:мъниче]] (препоръчително е мъничето да се въвежда след категорията) | <code><nowiki>{{мъниче}}</nowiki></code> |- | Към&nbsp;пояснение | Вмъкване на [[шаблон:към пояснение]] | <code><nowiki>{{към пояснение|{{PAGENAME}}| {{PAGENAME}} (пояснение)}}</nowiki></code> |} ==== Меню „Тематични шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=90% align="left" | '''Функция''' |- | Биография | Вмъкване на [[шаблон:биография]] в началото на биографични статии |- | Книга | Вмъкване на [[шаблон:книга]] в началото на статии за книги |- | Писател | Вмъкване на [[шаблон:писател]] в началото на статии за писатели |- | Музикален&nbsp;албум | Вмъкване на [[шаблон:музикален албум]] в началото статии за музикални албуми |- | Филм | Вмъкване на [[шаблон:филм]] в началото на статии за филми |- | Актьор | Вмъкване на [[шаблон:актьор]] в началото на статии за актьори и актриси |- | Футболен&nbsp;отбор | Вмъкване на [[шаблон:футболен отбор]] в началото на статии за футболни отбори |- | Футболист | Вмъкване на [[шаблон:футболист]] в началото на статии за футболисти |- | Тенисист | Вмъкване на [[шаблон:тенисист]] в началото на статии за тенисисти |- | Таксокутия | Вмъкване на [[шаблон:таксокутия]] в началото на статии за таксономични единици (растения, животни) |- | Самолет | Вмъкване на [[шаблон:самолет]] в началото на статии за самолети |} ==== Меню „Работни шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | Авторски&nbsp;права | Вмъкване на [[шаблон:авторски права]] при съмнение, че текстът нарушава нечии [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]] и не е отдаден под свободен лиценз. С един опционален параметър | <code><nowiki>{{авторски права}}</nowiki></code> |- | Бързо&nbsp;изтриване | Вмъкване на [[шаблон:бързо изтриване]] с параметър ''обосновка на предложението'' за бързо изтриване. | <code><nowiki>{{бързо|}}</nowiki></code> |- | Друго&nbsp;значение | Вмъкване на [[шаблон:друго значение]] с три параметъра: пояснение на текущата статия, пояснение за друга статия и препратка към другата статия | <code><nowiki>{{друго значение|||}}</nowiki></code> |- | Изтриване | Вмъкване на [[шаблон:изтриване]] за предлагане на статия за [[Уикипедия:Страници за изтриване|изтриване с обсъждане]] по бавната процедура. Без параметри. | <code><nowiki>{{изтриване}}</nowiki></code> |- | Източник | Вмъкване на [[шаблон:източник]] за искане да се цитира източник за твърдение, което е подложено на съмнение. Има за незадължителен параметър тази част от изречението, която по-специално се нуждае от [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|посочване на източник]]. | <code><nowiki>{{източник|}}</nowiki></code> |- | Микромъниче | Вмъкване на [[шаблон:микромъниче]] за обозначаване на твърде кратки статии, които в двуседмичен период трябва да бъдат разширени, за да не бъдат изтрити. С един параметър датата и часа на поставянето на шаблона. | <code><nowiki>{{микромъниче|~~</nowiki>~<nowiki>~~}}</nowiki></code> |- | Обработка | Вмъкване на [[шаблон:обработка]] за обозначаване на статии, които имат нужда от допълнителна работа, най-вече свързана с форматиране на текста, енциклопедизиране на изказа, добавяне на категории, междуезикови препратки и т.н. Има параметър, който по подразбиране е със стойност „форматиране“, но може и да бъде сменен. | <code><nowiki>{{обработка|</nowiki><span class="hilited">форматиране</span>}}</code> |- | Пояснение | Вмъкване на [[шаблон:пояснение]], който стои на [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителните страници]]. | <pre>''' ''' може да се отнася за: * * * {{пояснение}} </pre> |- | Превод&nbsp;от | Вмъкване на [[шаблон:превод от]] за указване, че дадена статия е превод от друга Уикипедия. С два задължителни и един опционален параметър | <code><nowiki>{{превод от|||}}</nowiki></code> |- | Редактирам | Вмъкване на [[шаблон:редактирам]] в началото на страница, с цел предотвратяване на [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт]] между редакторите. Без параметър | <code><nowiki>{{редактирам}}</nowiki></code> |- | Сливане | Вмъкване на [[шаблон:сливане]] с параметър заглавието на статията, с която текущата трябва да се слее. | <code><nowiki>{{сливане|}}</nowiki></code> |- | Сюжет | Вмъкване на шаблоните [[шаблон:сюжет|сюжет]] и [[шаблон:сюжет-край|сюжет-край]], между които трябва да стои текст, разкриващ сюжета в статия за книга, филм, и т.н. |<pre>{{сюжет}} {{сюжет-край}} </pre> |- | Цитат | Вмъкване на [[шаблон:цитат]] за обозначаване на цитати. Първи (задължителен) параметър е текстът на цитата, втори (незадължителен) е автор или източник {{цитат|Текст на цитата|Автор, източник}} | <code><nowiki>{{цитат||}}</nowiki></code> |- | Цитат&nbsp;уеб | Вмъкване на [[шаблон:цитат уеб]] за цитиране на източници в интернет. | <pre>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}</pre> |- | Commons | Вмъкване на [[шаблон:Commons]] с препратка към страница от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commons|}}</nowiki></code> |- | Commonscat | Вмъкване на [[шаблон:Commonscat]] с препратка към категория от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commonscat|}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Name | Вмъкване на [[шаблон:imdb name]], който прави препратка към страница за човек в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на човека в статията. | <code><nowiki>* {{imdb name||}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Title | Вмъкване на [[шаблон:imdb title]], който прави препратка към страница за филм в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на заглавие на филма. | <code><nowiki>* {{imdb title||}}</nowiki></code> |- | Добре&nbsp;дошли | Вмъкване на приветствения [[шаблон:добре дошли]] в страница на новорегистриран редактор. | <code><nowiki>{{subst:добре дошли}} ~~</nowiki>~~</code> |- | Неподписано | Добавяне на [[шаблон:неподписано]] след реплика на потребител, забравил да се подпише след репликата си в дискусионна страница. Първи (задължителен) параметър е потребителското име или IP адреса, втори (незадължителен) е датата и часа на репликата, трети (незадължителен) е oldid на версията. | <code><nowiki>{{неподписано|||}}</nowiki></code> |- | Категория | Добавяне на [[шаблон:категория]] в категория. | <code><nowiki>{{категория}}</nowiki></code> |- | Категория&nbsp;инфо | Добавяне на [[шаблон:категория инфо]] в категория. Има за параметър статия, която се явява основна статия за категорията, т.е. най-точно отговаря на съдържанието и&#768;. | <code><nowiki>{{категория инфо|}}</nowiki></code> |- | Навигационен&nbsp;шаблон | colspan="2" | Използва се за създаване на нов [[шаблон:навигационен шаблон|навигационен шаблон]]. |- | Includeonly | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|includeonly-секция в шаблон]] | <code>&lt;includeonly>&lt;/includeonly></code> |- | Noinclude | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|noinclude-секция в шаблон]] | <code>&lt;noinclude>&lt;/noinclude></code> |} == Текстова кутия == В текстовата кутия в режим на редактиране се използва равноширок шрифт – буквите имат еднаква ширина, като формират колони в текстовата кутия. По подразбиране ширината на кутията е 80 знака (колони), а дължината и&#768; е 25 реда. Това е въпрос на настройка и може да се промени от [[Специални:Настройки]], като допълнителна информация има [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|тук]]. == Отразяване на направените редакции == [[Image:Edit-page-screenshot-bg.png|right|357px|thumb|Страницата [[Българоезична Уикипедия]] отворена в режим на редактиране.]] Има няколко варианта как да се процедира с внесените в текста редакции. ; Отказ : Натискането на препратката „Отказ“ отново зарежда същата страница в същия прозорец, но вече в режим на четене. Връщането към текстовата кутия в режим на редактиране става с бутона за връщане на браузъра (''Назад'', ''Back''), като внесените промени ще са се запазили или не в зависимост от настройките на браузъра. ; Показване на промените : Този бутон прави сравнение между ''последната версия на страницата'' и версията с вашите редакции. (Забележка: в случай, че редакторът поначало е отворил за редактиране стара версия на страницата, ще се покажат промените между неговата и ''актуалната'' версия на страницата, а не – промените между неговата версия и версията, която е отворил за редактиране.) ; Предварителен преглед : С натискането на този бутон се прави преглед на редакцията преди тя да бъде окончателно съхранена като запис в базата данни. Предварителният преглед дава възможност на потребителя да провери как се е справил с уикиформатирането, да изглади при нужда изказа и правописа си и да внесе други редакции. Няма ограничения за броя предварителни прегледи, които могат да се направят преди да се съхрани редакцията. : Използването на предварителен преглед е изключително удобно както за потребителите (могат да отразяват по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след тях, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. ; Съхраняване : Този бутон съхранява редакцията като отделен запис в базата данни, заедно с евентуалните опции „Резюме“ и „Малка промяна“. Съхраняване ще се получи и ако се натисне клавишът Enter докато активна е някоя от трите опции. Ако активна е текстовата кутия, т.е. курсорът на мишката се намира в нея, Enter работи като обикновен знак за нов ред. : Съхраняването на редакция се отразява на няколко места: в [[Уикипедия:История на страница|историята на страницата]], в [[Special:Recentchanges|Последните промени]], в приносите на редактора, в списъците за наблюдение на потребителите, които наблюдават страницата. Ако с редакцията се създава нова страница, тя ще се появи и в списъка с [[Специални:Нови страници|Нови страници]]. ; Резюме : Резюметата на редакциите са кратки описания на естеството на редакцията ви или обосновка в случаи като изтриване на по-голямо количество текст. При някои редакции полето се попълва автоматично или полуавтоматично, но препоръката към редакторите е винаги да се стараят да попълват това поле. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Винаги коментирайте промените в полето Резюме]]. ; Малка промяна : Кутийката „Малка промяна“ е препоръчително да се отмята в случаите, когато редакцията е имала само козметичен характер, непроменящ смисъла на текста. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Малка промяна]]. ; Наблюдаване на страницата : Отмятането на тази кутийка добавя редактираната от страница (както и нейната беседа) към [[Special:Watchlist|списъка за наблюдение]] на редактора. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Наблюдение на страници]]. == Особености при редактиране на раздели == Както вече стана дума в началото, страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона „Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с щракване на връзката ''[редактиране]'', която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. Има възможност и страницата да се редактира, като се постави началото на нова тема (нов раздел). В [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] това е софтуерно заложено посредством '''бутона +''', който се намира на [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] вдясно от бутона редактиране на хоризонталната лента. На страниците, които не съдържат този бутон, той може да добави чрез [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] '''<nowiki>__NOEDITSECTION__</nowiki>''' или да се симулира с '''шаблон {{ш2|нова нишка}}'''. Предшестващият първия раздел текст, [[Уикипедия:Статия#Въведение|въведението]] (също ''глава на статия'' ({{lang|en|lead}}), е традиционно достъпен за редактиране само при отваряне на цялата страница. Ако в [[Специални:Настройки|личните настройки]] бъде активирана [[Специални:Gadgets|джаджата]] [[MediaWiki:Gadget-edittop.js|Gadget-edittop.js]], то за този встъпителен текст ще се появи допълнителна препратка „редактиране“, така че да не се налага отваряне за редактиране на цялата страница. Ако двама души едновременно редактират по различни раздели от страницата, редакциите им почти винаги биват успешно съвместявани. Ако обаче и двамата редактират едновременно в един раздел, или единият редактор е отворил раздел, а другият – цялата страница, тогава е почти сигурно, че единият от двамата ще получи предупреждение за [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. == Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Допълнителни редакторски инструменти/Настройка|Настройка на допълнителните редакторски инструменти]] ; Страници на английски език * [[:meta:Help:Edit toolbar|Help:Edit toolbar]] в МетаУики * [[:meta:Help:Editing shortcuts|Help:Editing shortcuts]] в МетаУики ; Системни съобщения * [[МедияУики:Common.js/Edit tools data]] – списък на системните съобщения, които съдържат избираемите от менюта шаблони {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Режим на редактиране]] 4rm42jsauwdqoln7h8yp6mb1wk0pb1s 12896205 12896204 2026-05-02T15:15:54Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896204 на [[Special:Contributions/Tosho013|Tosho013]] ([[User talk:Tosho013|б.]]) 12896205 wikitext text/x-wiki Ккккк == Лента с бутони за редактиране и менюта == Всеки потребител на българоезичната Уикипедия, без значение регистриран или не, има за стандартна настройка възможността да ползва лента с бутони за редактиране и менюта за избор на най-често използваните елементи от статиите в Уикипедия. От всички тези удобства, само първите 11 бутона [[Картинка:Toolbar.PNG]] са стандартно достъпни за всеки от проектите на Фондация Уикимедия. Останалите бутони и менютата са допълнителна надстройка направена локално с цел удобство на редакторите. Всички помощни инструменти над текстовата кутия за редактиране могат да бъдат премахнати, като се махне отметката срещу „Помощна лента за редактиране“ в [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|меню „Редактиране“ в личните потребителски настройки]]. Лентата за редактиране работи под [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Konqueror]], [[Safari]] и [[Opera]]. Бутоните в лентата могат да работят по два начина: * Ако с мишката е бил маркиран някакъв текст, то щракването на бутон прилага съответната функция върху маркирания текст и курсорът отива накрая.<br />Пример:&nbsp;&nbsp;<samp>Уикипедия</samp> → ''(маркиране)'' → <samp><span class="hilited">Уикипедия</span></samp> → ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> * Ако няма маркиран текст, то щракването на бутон прилага съответната функция на мястото където мига курсорът. Ако функцията го предполага, се появява служебен текст, който може да бъде заменен с текст, въведен от потребителя.<br />Пример:&nbsp;&nbsp; ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[</nowiki><span class="hilited">Име на препратка</span>]]</samp> → ''(въвеждане на текст)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> === Стандартни бутони === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | '''Бутон ''' ! width=35% align="left" | '''Функция ''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' ! width=30% align="left" | '''В режим на четене''' |- |[[Image:Bold icon.png|Получер текст]] |Получер текст |<code><nowiki>'''Пример'''</nowiki></code> |'''Пример''' |- |[[Image:Italic icon.png|Курсивен текст]] |Курсивен текст |<code><nowiki>''Пример''</nowiki></code> |''Пример'' |- |[[Image:Button_link.png|Вътрешна препратка]] |Вътрешна препратка |<code><nowiki>[[Пример]]</nowiki></code> |[[Пример]] |- |[[Image:External link icon.png|Външна препратка]] |Външна препратка |<code><nowiki>[http://www.primer.com Пример]</nowiki></code> |[http://www.primer.com Пример] |- |[[Image:Headline icon.png|Заглавие на раздел]] |Заглавие на раздел |<code><nowiki>== Пример ==</nowiki></code> | <span style="font-size:large"> Пример </span> ------------------------ |- |[[Image:Image icon.png|Картинка]] |Вмъкване на картинка |<code><nowiki>[[Файл:Martenitsa.jpg]]</nowiki></code> |[[Файл:Martenitsa.jpg|80px|border]] |- |[[Image:Media icon.png|Media file link]] |Вмъкване на аудио-/видео-файл |<code><nowiki></nowiki></code> | |- |[[Image:Math icon.png|Математическа формула (LaTeX)]] |Въвеждане на математическа формула (не приема кирилица) |<code><nowiki><math>y = x^2</math></nowiki></code> |<math>y = x^2</math> |- |[[Image:Nowiki icon.png|Пренебрегване на форматиращи команди]] |Пренебрегване на форматиращи команди |<code><nowiki><nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki></nowiki></code> |<nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki> |- |[[Image:Signature icon.png|Подпис]] |Подпис: препратка към потребителска страница, дата и час на редакцията |<code><nowiki>--~~</nowiki>~~</code> | --[[Потребител:Потребител|Потребител]] 20:35, 13 март 2008 (UTC) |- |[[Image:H-line icon.png|Хоризонтална линия]] |Хоризонтална линия |<code><nowiki>----</nowiki></code> | ---- |} [[File:Old2new edit toolbar.png|мини|800п|център|Съответствие между старите и нови бутони на лентата с инструменти за редактиране.]] === Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | Бутон ! width=35% align="left" | Функция ! width=30% align="left" | В режим на редактиране ! width=30% align="left" | В режим на четене |- |<span id="ebt1" class="buttonlinks">[[#ebt1|вж]]</span> |Команда за пренасочване |<code><nowiki>#виж [[Пример]]</nowiki></code> | [[Image:Redirect-example-bg.png|border]] |- |<span id="ebt2" class="buttonlinks"><samp>[[#ebt2|код]]</samp></span> |Текст с равноширок шрифт (обикновено програмен код) |<code><nowiki><code>Пример</code></nowiki></code> | <code>Пример</code> |- |<span id="ebt3" class="buttonlinks">[[#ebt3|a<sub>x</sub>]]</span> |Вмъкване на долен индекс |<code><nowiki>пример<sub>1</sub></nowiki></code> | пример<sub>1</sub> |- |<span id="ebt4" class="buttonlinks">[[#ebt4|a<sup>x</sup>]]</span> |Вмъкване на горен индекс |<code><nowiki>пример<sup>1</sup></nowiki></code> | пример<sup>1</sup> |- |<span id="ebt5" class="buttonlinks">[[#ebt5|nbsp]]</span> |Вмъкване на несекаем интервал |<code><nowiki>&amp;nbsp;</nowiki></code> | &nbsp; |- |<span id="ebt6" class="buttonlinks">[[#ebt6|„“]]</span> |Вмъкване на български кавички |<code><nowiki>„Пример“</nowiki></code> | „Пример“ |- |<span id="ebt7" class="buttonlinks"><del>[[#ebt7|del]]</del></span> |Отбелязване на текст като изтрит |<code><nowiki><del>Пример</del></nowiki></code> | <del>Пример</del> |- |<span id="ebt8" class="buttonlinks">[[#ebt8|{{}}]]</span> |Вмъкване на фигурни скоби за шаблон |<code><nowiki>{{Пример}}</nowiki></code> | {{Пример}} |- |<span id="ebt9" class="buttonlinks">[[#ebt9|&nbsp;&#x7C;&nbsp;]]</span> |Вмъкване на отвесна черта: използва се във вътрешни препратки, шаблони и таблици |<code><nowiki>&#124;</nowiki></code> | &#124; |- |<span id="ebt10" class="buttonlinks">[[#ebt10|—]]</span> |Вмъкване на дълга чертица, mdash |<code><nowiki>—</nowiki></code> | — |- |<span id="ebt11" class="buttonlinks">[[#ebt11|&nbsp;–&nbsp;]]</span> |Вмъкване на средна чертица, ndash |<code><nowiki>–</nowiki></code> | – |- |<span id="ebt12" class="buttonlinks">[[#ebt12|удар.]]</span> |Вмъкване на ударение на гласна буква (след буквата) |<code><nowiki>&amp;#768; , при&amp;#768;мер</nowiki></code> | &#768; , при&#768;мер |- |<span id="ebt13" class="buttonlinks">[[#ebt13|&lt;!--]]</span> |Вмъкване на текст в коментар (видим само в кода на страницата) |<code><nowiki><!-- пример --></nowiki></code> | <!-- пример --> |- |<span id="ebt14" class="buttonlinks">[[#ebt14|:-)]]</span> |Вмъкване на емотикон „усмихнато човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:-)}}</nowiki></code> | [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |- |<span id="ebt15" class="buttonlinks">[[#ebt15|:-D]]</span> |Вмъкване на емотикон „ухилено човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:D}}</nowiki></code> | [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]] |- |<span id="ebt16" class="buttonlinks">[[#ebt16|en:]]</span> |Вмъкване на междуезикова препратка към страница на английски |<code><nowiki>[[en:]]</nowiki></code> | [[Image:English-interwiki-bg.png|border]] |- |<span id="ebt17" class="buttonlinks">[[#ebt17|br]]</span> |Вмъкване на шаблон:br, отменящ въздействието на евентуални плаващи елементи след определената позиция |<code><nowiki>{{Br}}</nowiki></code> | {{Br}} |- |<span id="ebt18" class="buttonlinks">[[#ebt18|subst:]]</span> |Вмъкване на шаблон с командата subst: с цел статична употреба на шаблона. |<code><nowiki>{{subst:}}</nowiki></code> | {{subst:}} |- |<span id="ebt19" class="buttonlinks">[[#ebt19|ref]]</span> |Вмъкване на &lt;ref>&lt;/ref> |<code><nowiki><ref>пример</ref></nowiki></code> | <ref>пример</ref> |- |<span id="ebt20" class="buttonlinks">[[#ebt20|#]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като прави промени в пунктуационните знаци: американските кавички <code>""</code> превръща в български кавички <code>„“</code>, заменя оградените с интервали дефиси в дълги черти, добавя пропуснати интервали след точките и запетаите и др. |- |<span id="ebt21" class="buttonlinks">[[#ebt21|$]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като обръща числа с американско записване в европейско (или по стандарт на ISO), а също и разделя хилядите с интервал. |- |<span id="ebt22" class="buttonlinks">[[#ebt22|Още…]]</span> | colspan="3" | Бутон „Още...“ отваря допълнително меню с бутони: виртуална клавиатура с кирилица, глаголица, гръцки букви, букви с различни диакритически знаци, математически и други специални символи [[Image:More-menu-bg.png|center|border]] |} ==== Източници ==== <references/> === Падащи менюта === ==== Меню „Елементи от статията...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | <nowiki>==&nbsp;&nbsp;==</nowiki> | Вмъкване на заглавие от второ ниво (което отговаря на раздел от първо ниво) | <code><nowiki>== ==</nowiki></code> |- | <nowiki>===&nbsp;&nbsp;===</nowiki> | Вмъкване на заглавие от трето ниво (което отговаря на раздел от второ ниво) | <code><nowiki>=== ===</nowiki></code> |- | Таблица | Вмъкване на проста [[Уикипедия:Таблици|таблица]] с 3 колони и 3 реда (единия от които заглавен)<br /><br /> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} | <pre> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} </pre> |- | Галерия | Вмъкване на центрирана галерия с 4 картинки на ред | <pre><gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | </gallery></pre> |- | Източници | Вмъкване на раздел „Източници“, придружен от командата &lt;references /> | <pre>== Източници == <references /> </pre> |- | Вижте&nbsp;също | Вмъкване на раздел „Вижте също“ | <pre>== Вижте също == * [[]] </pre> |- | Външни&nbsp;препратки | Вмъкване на раздел [[Уикипедия:Външни препратки|„Външни препратки“]] | <pre>== Външни препратки == * [] </pre> |- | Сортиране&nbsp;по&nbsp;ключ | Вмъкване на [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] СОРТКАТ за сортиране на статии в категории по зададена ключова дума | <code><nowiki>{{СОРТКАТ:}}</nowiki></code> |- | Категория | Вмъкване на категория | <code><nowiki>[[Категория:]]</nowiki></code> |- | Мъниче | Вмъкване [[шаблон:мъниче]] (препоръчително е мъничето да се въвежда след категорията) | <code><nowiki>{{мъниче}}</nowiki></code> |- | Към&nbsp;пояснение | Вмъкване на [[шаблон:към пояснение]] | <code><nowiki>{{към пояснение|{{PAGENAME}}| {{PAGENAME}} (пояснение)}}</nowiki></code> |} ==== Меню „Тематични шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=90% align="left" | '''Функция''' |- | Биография | Вмъкване на [[шаблон:биография]] в началото на биографични статии |- | Книга | Вмъкване на [[шаблон:книга]] в началото на статии за книги |- | Писател | Вмъкване на [[шаблон:писател]] в началото на статии за писатели |- | Музикален&nbsp;албум | Вмъкване на [[шаблон:музикален албум]] в началото статии за музикални албуми |- | Филм | Вмъкване на [[шаблон:филм]] в началото на статии за филми |- | Актьор | Вмъкване на [[шаблон:актьор]] в началото на статии за актьори и актриси |- | Футболен&nbsp;отбор | Вмъкване на [[шаблон:футболен отбор]] в началото на статии за футболни отбори |- | Футболист | Вмъкване на [[шаблон:футболист]] в началото на статии за футболисти |- | Тенисист | Вмъкване на [[шаблон:тенисист]] в началото на статии за тенисисти |- | Таксокутия | Вмъкване на [[шаблон:таксокутия]] в началото на статии за таксономични единици (растения, животни) |- | Самолет | Вмъкване на [[шаблон:самолет]] в началото на статии за самолети |} ==== Меню „Работни шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | Авторски&nbsp;права | Вмъкване на [[шаблон:авторски права]] при съмнение, че текстът нарушава нечии [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]] и не е отдаден под свободен лиценз. С един опционален параметър | <code><nowiki>{{авторски права}}</nowiki></code> |- | Бързо&nbsp;изтриване | Вмъкване на [[шаблон:бързо изтриване]] с параметър ''обосновка на предложението'' за бързо изтриване. | <code><nowiki>{{бързо|}}</nowiki></code> |- | Друго&nbsp;значение | Вмъкване на [[шаблон:друго значение]] с три параметъра: пояснение на текущата статия, пояснение за друга статия и препратка към другата статия | <code><nowiki>{{друго значение|||}}</nowiki></code> |- | Изтриване | Вмъкване на [[шаблон:изтриване]] за предлагане на статия за [[Уикипедия:Страници за изтриване|изтриване с обсъждане]] по бавната процедура. Без параметри. | <code><nowiki>{{изтриване}}</nowiki></code> |- | Източник | Вмъкване на [[шаблон:източник]] за искане да се цитира източник за твърдение, което е подложено на съмнение. Има за незадължителен параметър тази част от изречението, която по-специално се нуждае от [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|посочване на източник]]. | <code><nowiki>{{източник|}}</nowiki></code> |- | Микромъниче | Вмъкване на [[шаблон:микромъниче]] за обозначаване на твърде кратки статии, които в двуседмичен период трябва да бъдат разширени, за да не бъдат изтрити. С един параметър датата и часа на поставянето на шаблона. | <code><nowiki>{{микромъниче|~~</nowiki>~<nowiki>~~}}</nowiki></code> |- | Обработка | Вмъкване на [[шаблон:обработка]] за обозначаване на статии, които имат нужда от допълнителна работа, най-вече свързана с форматиране на текста, енциклопедизиране на изказа, добавяне на категории, междуезикови препратки и т.н. Има параметър, който по подразбиране е със стойност „форматиране“, но може и да бъде сменен. | <code><nowiki>{{обработка|</nowiki><span class="hilited">форматиране</span>}}</code> |- | Пояснение | Вмъкване на [[шаблон:пояснение]], който стои на [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителните страници]]. | <pre>''' ''' може да се отнася за: * * * {{пояснение}} </pre> |- | Превод&nbsp;от | Вмъкване на [[шаблон:превод от]] за указване, че дадена статия е превод от друга Уикипедия. С два задължителни и един опционален параметър | <code><nowiki>{{превод от|||}}</nowiki></code> |- | Редактирам | Вмъкване на [[шаблон:редактирам]] в началото на страница, с цел предотвратяване на [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт]] между редакторите. Без параметър | <code><nowiki>{{редактирам}}</nowiki></code> |- | Сливане | Вмъкване на [[шаблон:сливане]] с параметър заглавието на статията, с която текущата трябва да се слее. | <code><nowiki>{{сливане|}}</nowiki></code> |- | Сюжет | Вмъкване на шаблоните [[шаблон:сюжет|сюжет]] и [[шаблон:сюжет-край|сюжет-край]], между които трябва да стои текст, разкриващ сюжета в статия за книга, филм, и т.н. |<pre>{{сюжет}} {{сюжет-край}} </pre> |- | Цитат | Вмъкване на [[шаблон:цитат]] за обозначаване на цитати. Първи (задължителен) параметър е текстът на цитата, втори (незадължителен) е автор или източник {{цитат|Текст на цитата|Автор, източник}} | <code><nowiki>{{цитат||}}</nowiki></code> |- | Цитат&nbsp;уеб | Вмъкване на [[шаблон:цитат уеб]] за цитиране на източници в интернет. | <pre>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}</pre> |- | Commons | Вмъкване на [[шаблон:Commons]] с препратка към страница от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commons|}}</nowiki></code> |- | Commonscat | Вмъкване на [[шаблон:Commonscat]] с препратка към категория от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commonscat|}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Name | Вмъкване на [[шаблон:imdb name]], който прави препратка към страница за човек в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на човека в статията. | <code><nowiki>* {{imdb name||}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Title | Вмъкване на [[шаблон:imdb title]], който прави препратка към страница за филм в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на заглавие на филма. | <code><nowiki>* {{imdb title||}}</nowiki></code> |- | Добре&nbsp;дошли | Вмъкване на приветствения [[шаблон:добре дошли]] в страница на новорегистриран редактор. | <code><nowiki>{{subst:добре дошли}} ~~</nowiki>~~</code> |- | Неподписано | Добавяне на [[шаблон:неподписано]] след реплика на потребител, забравил да се подпише след репликата си в дискусионна страница. Първи (задължителен) параметър е потребителското име или IP адреса, втори (незадължителен) е датата и часа на репликата, трети (незадължителен) е oldid на версията. | <code><nowiki>{{неподписано|||}}</nowiki></code> |- | Категория | Добавяне на [[шаблон:категория]] в категория. | <code><nowiki>{{категория}}</nowiki></code> |- | Категория&nbsp;инфо | Добавяне на [[шаблон:категория инфо]] в категория. Има за параметър статия, която се явява основна статия за категорията, т.е. най-точно отговаря на съдържанието и&#768;. | <code><nowiki>{{категория инфо|}}</nowiki></code> |- | Навигационен&nbsp;шаблон | colspan="2" | Използва се за създаване на нов [[шаблон:навигационен шаблон|навигационен шаблон]]. |- | Includeonly | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|includeonly-секция в шаблон]] | <code>&lt;includeonly>&lt;/includeonly></code> |- | Noinclude | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|noinclude-секция в шаблон]] | <code>&lt;noinclude>&lt;/noinclude></code> |} == Текстова кутия == В текстовата кутия в режим на редактиране се използва равноширок шрифт – буквите имат еднаква ширина, като формират колони в текстовата кутия. По подразбиране ширината на кутията е 80 знака (колони), а дължината и&#768; е 25 реда. Това е въпрос на настройка и може да се промени от [[Специални:Настройки]], като допълнителна информация има [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|тук]]. == Отразяване на направените редакции == [[Image:Edit-page-screenshot-bg.png|right|357px|thumb|Страницата [[Българоезична Уикипедия]] отворена в режим на редактиране.]] Има няколко варианта как да се процедира с внесените в текста редакции. ; Отказ : Натискането на препратката „Отказ“ отново зарежда същата страница в същия прозорец, но вече в режим на четене. Връщането към текстовата кутия в режим на редактиране става с бутона за връщане на браузъра (''Назад'', ''Back''), като внесените промени ще са се запазили или не в зависимост от настройките на браузъра. ; Показване на промените : Този бутон прави сравнение между ''последната версия на страницата'' и версията с вашите редакции. (Забележка: в случай, че редакторът поначало е отворил за редактиране стара версия на страницата, ще се покажат промените между неговата и ''актуалната'' версия на страницата, а не – промените между неговата версия и версията, която е отворил за редактиране.) ; Предварителен преглед : С натискането на този бутон се прави преглед на редакцията преди тя да бъде окончателно съхранена като запис в базата данни. Предварителният преглед дава възможност на потребителя да провери как се е справил с уикиформатирането, да изглади при нужда изказа и правописа си и да внесе други редакции. Няма ограничения за броя предварителни прегледи, които могат да се направят преди да се съхрани редакцията. : Използването на предварителен преглед е изключително удобно както за потребителите (могат да отразяват по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след тях, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. ; Съхраняване : Този бутон съхранява редакцията като отделен запис в базата данни, заедно с евентуалните опции „Резюме“ и „Малка промяна“. Съхраняване ще се получи и ако се натисне клавишът Enter докато активна е някоя от трите опции. Ако активна е текстовата кутия, т.е. курсорът на мишката се намира в нея, Enter работи като обикновен знак за нов ред. : Съхраняването на редакция се отразява на няколко места: в [[Уикипедия:История на страница|историята на страницата]], в [[Special:Recentchanges|Последните промени]], в приносите на редактора, в списъците за наблюдение на потребителите, които наблюдават страницата. Ако с редакцията се създава нова страница, тя ще се появи и в списъка с [[Специални:Нови страници|Нови страници]]. ; Резюме : Резюметата на редакциите са кратки описания на естеството на редакцията ви или обосновка в случаи като изтриване на по-голямо количество текст. При някои редакции полето се попълва автоматично или полуавтоматично, но препоръката към редакторите е винаги да се стараят да попълват това поле. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Винаги коментирайте промените в полето Резюме]]. ; Малка промяна : Кутийката „Малка промяна“ е препоръчително да се отмята в случаите, когато редакцията е имала само козметичен характер, непроменящ смисъла на текста. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Малка промяна]]. ; Наблюдаване на страницата : Отмятането на тази кутийка добавя редактираната от страница (както и нейната беседа) към [[Special:Watchlist|списъка за наблюдение]] на редактора. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Наблюдение на страници]]. == Особености при редактиране на раздели == Както вече стана дума в началото, страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона „Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с щракване на връзката ''[редактиране]'', която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. Има възможност и страницата да се редактира, като се постави началото на нова тема (нов раздел). В [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] това е софтуерно заложено посредством '''бутона +''', който се намира на [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] вдясно от бутона редактиране на хоризонталната лента. На страниците, които не съдържат този бутон, той може да добави чрез [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] '''<nowiki>__NOEDITSECTION__</nowiki>''' или да се симулира с '''шаблон {{ш2|нова нишка}}'''. Предшестващият първия раздел текст, [[Уикипедия:Статия#Въведение|въведението]] (също ''глава на статия'' ({{lang|en|lead}}), е традиционно достъпен за редактиране само при отваряне на цялата страница. Ако в [[Специални:Настройки|личните настройки]] бъде активирана [[Специални:Gadgets|джаджата]] [[MediaWiki:Gadget-edittop.js|Gadget-edittop.js]], то за този встъпителен текст ще се появи допълнителна препратка „редактиране“, така че да не се налага отваряне за редактиране на цялата страница. Ако двама души едновременно редактират по различни раздели от страницата, редакциите им почти винаги биват успешно съвместявани. Ако обаче и двамата редактират едновременно в един раздел, или единият редактор е отворил раздел, а другият – цялата страница, тогава е почти сигурно, че единият от двамата ще получи предупреждение за [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. == Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Допълнителни редакторски инструменти/Настройка|Настройка на допълнителните редакторски инструменти]] ; Страници на английски език * [[:meta:Help:Edit toolbar|Help:Edit toolbar]] в МетаУики * [[:meta:Help:Editing shortcuts|Help:Editing shortcuts]] в МетаУики ; Системни съобщения * [[МедияУики:Common.js/Edit tools data]] – списък на системните съобщения, които съдържат избираемите от менюта шаблони {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Режим на редактиране]] n9evd5r4y1zd0qmqvveai96a42ty0r2 12896206 12896205 2026-05-02T15:16:00Z Quinlan83 289953 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-26792-05|редакции на ~2026-26792-05]] ([[User talk:~2026-26792-05|б]].), към версия на Tosho013 12896204 wikitext text/x-wiki == Лента с бутони за редактиране и менюта == Всеки потребител на българоезичната Уикипедия, без значение регистриран или не, има за стандартна настройка възможността да ползва лента с бутони за редактиране и менюта за избор на най-често използваните елементи от статиите в Уикипедия. От всички тези удобства, само първите 11 бутона [[Картинка:Toolbar.PNG]] са стандартно достъпни за всеки от проектите на Фондация Уикимедия. Останалите бутони и менютата са допълнителна надстройка направена локално с цел удобство на редакторите. Всички помощни инструменти над текстовата кутия за редактиране могат да бъдат премахнати, като се махне отметката срещу „Помощна лента за редактиране“ в [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|меню „Редактиране“ в личните потребителски настройки]]. Лентата за редактиране работи под [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Konqueror]], [[Safari]] и [[Opera]]. Бутоните в лентата могат да работят по два начина: * Ако с мишката е бил маркиран някакъв текст, то щракването на бутон прилага съответната функция върху маркирания текст и курсорът отива накрая.<br />Пример:&nbsp;&nbsp;<samp>Уикипедия</samp> → ''(маркиране)'' → <samp><span class="hilited">Уикипедия</span></samp> → ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> * Ако няма маркиран текст, то щракването на бутон прилага съответната функция на мястото където мига курсорът. Ако функцията го предполага, се появява служебен текст, който може да бъде заменен с текст, въведен от потребителя.<br />Пример:&nbsp;&nbsp; ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[</nowiki><span class="hilited">Име на препратка</span>]]</samp> → ''(въвеждане на текст)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> === Стандартни бутони === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | '''Бутон ''' ! width=35% align="left" | '''Функция ''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' ! width=30% align="left" | '''В режим на четене''' |- |[[Image:Bold icon.png|Получер текст]] |Получер текст |<code><nowiki>'''Пример'''</nowiki></code> |'''Пример''' |- |[[Image:Italic icon.png|Курсивен текст]] |Курсивен текст |<code><nowiki>''Пример''</nowiki></code> |''Пример'' |- |[[Image:Button_link.png|Вътрешна препратка]] |Вътрешна препратка |<code><nowiki>[[Пример]]</nowiki></code> |[[Пример]] |- |[[Image:External link icon.png|Външна препратка]] |Външна препратка |<code><nowiki>[http://www.primer.com Пример]</nowiki></code> |[http://www.primer.com Пример] |- |[[Image:Headline icon.png|Заглавие на раздел]] |Заглавие на раздел |<code><nowiki>== Пример ==</nowiki></code> | <span style="font-size:large"> Пример </span> ------------------------ |- |[[Image:Image icon.png|Картинка]] |Вмъкване на картинка |<code><nowiki>[[Файл:Martenitsa.jpg]]</nowiki></code> |[[Файл:Martenitsa.jpg|80px|border]] |- |[[Image:Media icon.png|Media file link]] |Вмъкване на аудио-/видео-файл |<code><nowiki></nowiki></code> | |- |[[Image:Math icon.png|Математическа формула (LaTeX)]] |Въвеждане на математическа формула (не приема кирилица) |<code><nowiki><math>y = x^2</math></nowiki></code> |<math>y = x^2</math> |- |[[Image:Nowiki icon.png|Пренебрегване на форматиращи команди]] |Пренебрегване на форматиращи команди |<code><nowiki><nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki></nowiki></code> |<nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki> |- |[[Image:Signature icon.png|Подпис]] |Подпис: препратка към потребителска страница, дата и час на редакцията |<code><nowiki>--~~</nowiki>~~</code> | --[[Потребител:Потребител|Потребител]] 20:35, 13 март 2008 (UTC) |- |[[Image:H-line icon.png|Хоризонтална линия]] |Хоризонтална линия |<code><nowiki>----</nowiki></code> | ---- |} [[File:Old2new edit toolbar.png|мини|800п|център|Съответствие между старите и нови бутони на лентата с инструменти за редактиране.]] === Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | Бутон ! width=35% align="left" | Функция ! width=30% align="left" | В режим на редактиране ! width=30% align="left" | В режим на четене |- |<span id="ebt1" class="buttonlinks">[[#ebt1|вж]]</span> |Команда за пренасочване |<code><nowiki>#виж [[Пример]]</nowiki></code> | [[Image:Redirect-example-bg.png|border]] |- |<span id="ebt2" class="buttonlinks"><samp>[[#ebt2|код]]</samp></span> |Текст с равноширок шрифт (обикновено програмен код) |<code><nowiki><code>Пример</code></nowiki></code> | <code>Пример</code> |- |<span id="ebt3" class="buttonlinks">[[#ebt3|a<sub>x</sub>]]</span> |Вмъкване на долен индекс |<code><nowiki>пример<sub>1</sub></nowiki></code> | пример<sub>1</sub> |- |<span id="ebt4" class="buttonlinks">[[#ebt4|a<sup>x</sup>]]</span> |Вмъкване на горен индекс |<code><nowiki>пример<sup>1</sup></nowiki></code> | пример<sup>1</sup> |- |<span id="ebt5" class="buttonlinks">[[#ebt5|nbsp]]</span> |Вмъкване на несекаем интервал |<code><nowiki>&amp;nbsp;</nowiki></code> | &nbsp; |- |<span id="ebt6" class="buttonlinks">[[#ebt6|„“]]</span> |Вмъкване на български кавички |<code><nowiki>„Пример“</nowiki></code> | „Пример“ |- |<span id="ebt7" class="buttonlinks"><del>[[#ebt7|del]]</del></span> |Отбелязване на текст като изтрит |<code><nowiki><del>Пример</del></nowiki></code> | <del>Пример</del> |- |<span id="ebt8" class="buttonlinks">[[#ebt8|{{}}]]</span> |Вмъкване на фигурни скоби за шаблон |<code><nowiki>{{Пример}}</nowiki></code> | {{Пример}} |- |<span id="ebt9" class="buttonlinks">[[#ebt9|&nbsp;&#x7C;&nbsp;]]</span> |Вмъкване на отвесна черта: използва се във вътрешни препратки, шаблони и таблици |<code><nowiki>&#124;</nowiki></code> | &#124; |- |<span id="ebt10" class="buttonlinks">[[#ebt10|—]]</span> |Вмъкване на дълга чертица, mdash |<code><nowiki>—</nowiki></code> | — |- |<span id="ebt11" class="buttonlinks">[[#ebt11|&nbsp;–&nbsp;]]</span> |Вмъкване на средна чертица, ndash |<code><nowiki>–</nowiki></code> | – |- |<span id="ebt12" class="buttonlinks">[[#ebt12|удар.]]</span> |Вмъкване на ударение на гласна буква (след буквата) |<code><nowiki>&amp;#768; , при&amp;#768;мер</nowiki></code> | &#768; , при&#768;мер |- |<span id="ebt13" class="buttonlinks">[[#ebt13|&lt;!--]]</span> |Вмъкване на текст в коментар (видим само в кода на страницата) |<code><nowiki><!-- пример --></nowiki></code> | <!-- пример --> |- |<span id="ebt14" class="buttonlinks">[[#ebt14|:-)]]</span> |Вмъкване на емотикон „усмихнато човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:-)}}</nowiki></code> | [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |- |<span id="ebt15" class="buttonlinks">[[#ebt15|:-D]]</span> |Вмъкване на емотикон „ухилено човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:D}}</nowiki></code> | [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]] |- |<span id="ebt16" class="buttonlinks">[[#ebt16|en:]]</span> |Вмъкване на междуезикова препратка към страница на английски |<code><nowiki>[[en:]]</nowiki></code> | [[Image:English-interwiki-bg.png|border]] |- |<span id="ebt17" class="buttonlinks">[[#ebt17|br]]</span> |Вмъкване на шаблон:br, отменящ въздействието на евентуални плаващи елементи след определената позиция |<code><nowiki>{{Br}}</nowiki></code> | {{Br}} |- |<span id="ebt18" class="buttonlinks">[[#ebt18|subst:]]</span> |Вмъкване на шаблон с командата subst: с цел статична употреба на шаблона. |<code><nowiki>{{subst:}}</nowiki></code> | {{subst:}} |- |<span id="ebt19" class="buttonlinks">[[#ebt19|ref]]</span> |Вмъкване на &lt;ref>&lt;/ref> |<code><nowiki><ref>пример</ref></nowiki></code> | <ref>пример</ref> |- |<span id="ebt20" class="buttonlinks">[[#ebt20|#]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като прави промени в пунктуационните знаци: американските кавички <code>""</code> превръща в български кавички <code>„“</code>, заменя оградените с интервали дефиси в дълги черти, добавя пропуснати интервали след точките и запетаите и др. |- |<span id="ebt21" class="buttonlinks">[[#ebt21|$]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като обръща числа с американско записване в европейско (или по стандарт на ISO), а също и разделя хилядите с интервал. |- |<span id="ebt22" class="buttonlinks">[[#ebt22|Още…]]</span> | colspan="3" | Бутон „Още...“ отваря допълнително меню с бутони: виртуална клавиатура с кирилица, глаголица, гръцки букви, букви с различни диакритически знаци, математически и други специални символи [[Image:More-menu-bg.png|center|border]] |} ==== Източници ==== <references/> === Падащи менюта === ==== Меню „Елементи от статията...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | <nowiki>==&nbsp;&nbsp;==</nowiki> | Вмъкване на заглавие от второ ниво (което отговаря на раздел от първо ниво) | <code><nowiki>== ==</nowiki></code> |- | <nowiki>===&nbsp;&nbsp;===</nowiki> | Вмъкване на заглавие от трето ниво (което отговаря на раздел от второ ниво) | <code><nowiki>=== ===</nowiki></code> |- | Таблица | Вмъкване на проста [[Уикипедия:Таблици|таблица]] с 3 колони и 3 реда (единия от които заглавен)<br /><br /> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} | <pre> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} </pre> |- | Галерия | Вмъкване на центрирана галерия с 4 картинки на ред | <pre><gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | </gallery></pre> |- | Източници | Вмъкване на раздел „Източници“, придружен от командата &lt;references /> | <pre>== Източници == <references /> </pre> |- | Вижте&nbsp;също | Вмъкване на раздел „Вижте също“ | <pre>== Вижте също == * [[]] </pre> |- | Външни&nbsp;препратки | Вмъкване на раздел [[Уикипедия:Външни препратки|„Външни препратки“]] | <pre>== Външни препратки == * [] </pre> |- | Сортиране&nbsp;по&nbsp;ключ | Вмъкване на [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] СОРТКАТ за сортиране на статии в категории по зададена ключова дума | <code><nowiki>{{СОРТКАТ:}}</nowiki></code> |- | Категория | Вмъкване на категория | <code><nowiki>[[Категория:]]</nowiki></code> |- | Мъниче | Вмъкване [[шаблон:мъниче]] (препоръчително е мъничето да се въвежда след категорията) | <code><nowiki>{{мъниче}}</nowiki></code> |- | Към&nbsp;пояснение | Вмъкване на [[шаблон:към пояснение]] | <code><nowiki>{{към пояснение|{{PAGENAME}}| {{PAGENAME}} (пояснение)}}</nowiki></code> |} ==== Меню „Тематични шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=90% align="left" | '''Функция''' |- | Биография | Вмъкване на [[шаблон:биография]] в началото на биографични статии |- | Книга | Вмъкване на [[шаблон:книга]] в началото на статии за книги |- | Писател | Вмъкване на [[шаблон:писател]] в началото на статии за писатели |- | Музикален&nbsp;албум | Вмъкване на [[шаблон:музикален албум]] в началото статии за музикални албуми |- | Филм | Вмъкване на [[шаблон:филм]] в началото на статии за филми |- | Актьор | Вмъкване на [[шаблон:актьор]] в началото на статии за актьори и актриси |- | Футболен&nbsp;отбор | Вмъкване на [[шаблон:футболен отбор]] в началото на статии за футболни отбори |- | Футболист | Вмъкване на [[шаблон:футболист]] в началото на статии за футболисти |- | Тенисист | Вмъкване на [[шаблон:тенисист]] в началото на статии за тенисисти |- | Таксокутия | Вмъкване на [[шаблон:таксокутия]] в началото на статии за таксономични единици (растения, животни) |- | Самолет | Вмъкване на [[шаблон:самолет]] в началото на статии за самолети |} ==== Меню „Работни шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | Авторски&nbsp;права | Вмъкване на [[шаблон:авторски права]] при съмнение, че текстът нарушава нечии [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]] и не е отдаден под свободен лиценз. С един опционален параметър | <code><nowiki>{{авторски права}}</nowiki></code> |- | Бързо&nbsp;изтриване | Вмъкване на [[шаблон:бързо изтриване]] с параметър ''обосновка на предложението'' за бързо изтриване. | <code><nowiki>{{бързо|}}</nowiki></code> |- | Друго&nbsp;значение | Вмъкване на [[шаблон:друго значение]] с три параметъра: пояснение на текущата статия, пояснение за друга статия и препратка към другата статия | <code><nowiki>{{друго значение|||}}</nowiki></code> |- | Изтриване | Вмъкване на [[шаблон:изтриване]] за предлагане на статия за [[Уикипедия:Страници за изтриване|изтриване с обсъждане]] по бавната процедура. Без параметри. | <code><nowiki>{{изтриване}}</nowiki></code> |- | Източник | Вмъкване на [[шаблон:източник]] за искане да се цитира източник за твърдение, което е подложено на съмнение. Има за незадължителен параметър тази част от изречението, която по-специално се нуждае от [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|посочване на източник]]. | <code><nowiki>{{източник|}}</nowiki></code> |- | Микромъниче | Вмъкване на [[шаблон:микромъниче]] за обозначаване на твърде кратки статии, които в двуседмичен период трябва да бъдат разширени, за да не бъдат изтрити. С един параметър датата и часа на поставянето на шаблона. | <code><nowiki>{{микромъниче|~~</nowiki>~<nowiki>~~}}</nowiki></code> |- | Обработка | Вмъкване на [[шаблон:обработка]] за обозначаване на статии, които имат нужда от допълнителна работа, най-вече свързана с форматиране на текста, енциклопедизиране на изказа, добавяне на категории, междуезикови препратки и т.н. Има параметър, който по подразбиране е със стойност „форматиране“, но може и да бъде сменен. | <code><nowiki>{{обработка|</nowiki><span class="hilited">форматиране</span>}}</code> |- | Пояснение | Вмъкване на [[шаблон:пояснение]], който стои на [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителните страници]]. | <pre>''' ''' може да се отнася за: * * * {{пояснение}} </pre> |- | Превод&nbsp;от | Вмъкване на [[шаблон:превод от]] за указване, че дадена статия е превод от друга Уикипедия. С два задължителни и един опционален параметър | <code><nowiki>{{превод от|||}}</nowiki></code> |- | Редактирам | Вмъкване на [[шаблон:редактирам]] в началото на страница, с цел предотвратяване на [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт]] между редакторите. Без параметър | <code><nowiki>{{редактирам}}</nowiki></code> |- | Сливане | Вмъкване на [[шаблон:сливане]] с параметър заглавието на статията, с която текущата трябва да се слее. | <code><nowiki>{{сливане|}}</nowiki></code> |- | Сюжет | Вмъкване на шаблоните [[шаблон:сюжет|сюжет]] и [[шаблон:сюжет-край|сюжет-край]], между които трябва да стои текст, разкриващ сюжета в статия за книга, филм, и т.н. |<pre>{{сюжет}} {{сюжет-край}} </pre> |- | Цитат | Вмъкване на [[шаблон:цитат]] за обозначаване на цитати. Първи (задължителен) параметър е текстът на цитата, втори (незадължителен) е автор или източник {{цитат|Текст на цитата|Автор, източник}} | <code><nowiki>{{цитат||}}</nowiki></code> |- | Цитат&nbsp;уеб | Вмъкване на [[шаблон:цитат уеб]] за цитиране на източници в интернет. | <pre>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}</pre> |- | Commons | Вмъкване на [[шаблон:Commons]] с препратка към страница от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commons|}}</nowiki></code> |- | Commonscat | Вмъкване на [[шаблон:Commonscat]] с препратка към категория от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commonscat|}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Name | Вмъкване на [[шаблон:imdb name]], който прави препратка към страница за човек в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на човека в статията. | <code><nowiki>* {{imdb name||}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Title | Вмъкване на [[шаблон:imdb title]], който прави препратка към страница за филм в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на заглавие на филма. | <code><nowiki>* {{imdb title||}}</nowiki></code> |- | Добре&nbsp;дошли | Вмъкване на приветствения [[шаблон:добре дошли]] в страница на новорегистриран редактор. | <code><nowiki>{{subst:добре дошли}} ~~</nowiki>~~</code> |- | Неподписано | Добавяне на [[шаблон:неподписано]] след реплика на потребител, забравил да се подпише след репликата си в дискусионна страница. Първи (задължителен) параметър е потребителското име или IP адреса, втори (незадължителен) е датата и часа на репликата, трети (незадължителен) е oldid на версията. | <code><nowiki>{{неподписано|||}}</nowiki></code> |- | Категория | Добавяне на [[шаблон:категория]] в категория. | <code><nowiki>{{категория}}</nowiki></code> |- | Категория&nbsp;инфо | Добавяне на [[шаблон:категория инфо]] в категория. Има за параметър статия, която се явява основна статия за категорията, т.е. най-точно отговаря на съдържанието и&#768;. | <code><nowiki>{{категория инфо|}}</nowiki></code> |- | Навигационен&nbsp;шаблон | colspan="2" | Използва се за създаване на нов [[шаблон:навигационен шаблон|навигационен шаблон]]. |- | Includeonly | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|includeonly-секция в шаблон]] | <code>&lt;includeonly>&lt;/includeonly></code> |- | Noinclude | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|noinclude-секция в шаблон]] | <code>&lt;noinclude>&lt;/noinclude></code> |} == Текстова кутия == В текстовата кутия в режим на редактиране се използва равноширок шрифт – буквите имат еднаква ширина, като формират колони в текстовата кутия. По подразбиране ширината на кутията е 80 знака (колони), а дължината и&#768; е 25 реда. Това е въпрос на настройка и може да се промени от [[Специални:Настройки]], като допълнителна информация има [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|тук]]. == Отразяване на направените редакции == [[Image:Edit-page-screenshot-bg.png|right|357px|thumb|Страницата [[Българоезична Уикипедия]] отворена в режим на редактиране.]] Има няколко варианта как да се процедира с внесените в текста редакции. ; Отказ : Натискането на препратката „Отказ“ отново зарежда същата страница в същия прозорец, но вече в режим на четене. Връщането към текстовата кутия в режим на редактиране става с бутона за връщане на браузъра (''Назад'', ''Back''), като внесените промени ще са се запазили или не в зависимост от настройките на браузъра. ; Показване на промените : Този бутон прави сравнение между ''последната версия на страницата'' и версията с вашите редакции. (Забележка: в случай, че редакторът поначало е отворил за редактиране стара версия на страницата, ще се покажат промените между неговата и ''актуалната'' версия на страницата, а не – промените между неговата версия и версията, която е отворил за редактиране.) ; Предварителен преглед : С натискането на този бутон се прави преглед на редакцията преди тя да бъде окончателно съхранена като запис в базата данни. Предварителният преглед дава възможност на потребителя да провери как се е справил с уикиформатирането, да изглади при нужда изказа и правописа си и да внесе други редакции. Няма ограничения за броя предварителни прегледи, които могат да се направят преди да се съхрани редакцията. : Използването на предварителен преглед е изключително удобно както за потребителите (могат да отразяват по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след тях, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. ; Съхраняване : Този бутон съхранява редакцията като отделен запис в базата данни, заедно с евентуалните опции „Резюме“ и „Малка промяна“. Съхраняване ще се получи и ако се натисне клавишът Enter докато активна е някоя от трите опции. Ако активна е текстовата кутия, т.е. курсорът на мишката се намира в нея, Enter работи като обикновен знак за нов ред. : Съхраняването на редакция се отразява на няколко места: в [[Уикипедия:История на страница|историята на страницата]], в [[Special:Recentchanges|Последните промени]], в приносите на редактора, в списъците за наблюдение на потребителите, които наблюдават страницата. Ако с редакцията се създава нова страница, тя ще се появи и в списъка с [[Специални:Нови страници|Нови страници]]. ; Резюме : Резюметата на редакциите са кратки описания на естеството на редакцията ви или обосновка в случаи като изтриване на по-голямо количество текст. При някои редакции полето се попълва автоматично или полуавтоматично, но препоръката към редакторите е винаги да се стараят да попълват това поле. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Винаги коментирайте промените в полето Резюме]]. ; Малка промяна : Кутийката „Малка промяна“ е препоръчително да се отмята в случаите, когато редакцията е имала само козметичен характер, непроменящ смисъла на текста. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Малка промяна]]. ; Наблюдаване на страницата : Отмятането на тази кутийка добавя редактираната от страница (както и нейната беседа) към [[Special:Watchlist|списъка за наблюдение]] на редактора. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Наблюдение на страници]]. == Особености при редактиране на раздели == Както вече стана дума в началото, страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона „Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с щракване на връзката ''[редактиране]'', която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. Има възможност и страницата да се редактира, като се постави началото на нова тема (нов раздел). В [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] това е софтуерно заложено посредством '''бутона +''', който се намира на [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] вдясно от бутона редактиране на хоризонталната лента. На страниците, които не съдържат този бутон, той може да добави чрез [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] '''<nowiki>__NOEDITSECTION__</nowiki>''' или да се симулира с '''шаблон {{ш2|нова нишка}}'''. Предшестващият първия раздел текст, [[Уикипедия:Статия#Въведение|въведението]] (също ''глава на статия'' ({{lang|en|lead}}), е традиционно достъпен за редактиране само при отваряне на цялата страница. Ако в [[Специални:Настройки|личните настройки]] бъде активирана [[Специални:Gadgets|джаджата]] [[MediaWiki:Gadget-edittop.js|Gadget-edittop.js]], то за този встъпителен текст ще се появи допълнителна препратка „редактиране“, така че да не се налага отваряне за редактиране на цялата страница. Ако двама души едновременно редактират по различни раздели от страницата, редакциите им почти винаги биват успешно съвместявани. Ако обаче и двамата редактират едновременно в един раздел, или единият редактор е отворил раздел, а другият – цялата страница, тогава е почти сигурно, че единият от двамата ще получи предупреждение за [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. == Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Допълнителни редакторски инструменти/Настройка|Настройка на допълнителните редакторски инструменти]] ; Страници на английски език * [[:meta:Help:Edit toolbar|Help:Edit toolbar]] в МетаУики * [[:meta:Help:Editing shortcuts|Help:Editing shortcuts]] в МетаУики ; Системни съобщения * [[МедияУики:Common.js/Edit tools data]] – списък на системните съобщения, които съдържат избираемите от менюта шаблони {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Режим на редактиране]] 4rm42jsauwdqoln7h8yp6mb1wk0pb1s 12896207 12896206 2026-05-02T15:18:31Z ~2026-26792-05 394653 12896207 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:РР]]}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> Страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона&nbsp;„Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с кликване на '''връзката'''&nbsp;<i>[<span style="font-family:Serif; color:#0000CD">Редактиране</span>]</i>, която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. == Лента с бутони за редактиране и менюта == Всеки потребител на българоезичната Уикипедия, без значение регистриран или не, има за стандартна настройка възможността да ползва лента с бутони за редактиране и менюта за избор на най-често използваните елементи от статиите в Уикипедия. От всички тези удобства, само първите 11 бутона [[Картинка:Toolbar.PNG]] са стандартно достъпни за всеки от проектите на Фондация Уикимедия. Останалите бутони и менютата са допълнителна надстройка направена локално с цел удобство на редакторите. Всички помощни инструменти над текстовата кутия за редактиране могат да бъдат премахнати, като се махне отметката срещу „Помощна лента за редактиране“ в [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|меню „Редактиране“ в личните потребителски настройки]]. Лентата за редактиране работи под [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Konqueror]], [[Safari]] и [[Opera]]. Бутоните в лентата могат да работят по два начина: * Ако с мишката е бил маркиран някакъв текст, то щракването на бутон прилага съответната функция върху маркирания текст и курсорът отива накрая.<br />Пример:&nbsp;&nbsp;<samp>Уикипедия</samp> → ''(маркиране)'' → <samp><span class="hilited">Уикипедия</span></samp> → ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> * Ако няма маркиран текст, то щракването на бутон прилага съответната функция на мястото където мига курсорът. Ако функцията го предполага, се появява служебен текст, който може да бъде заменен с текст, въведен от потребителя.<br />Пример:&nbsp;&nbsp; ''(щракване)'' → <samp><nowiki>[[</nowiki><span class="hilited">Име на препратка</span>]]</samp> → ''(въвеждане на текст)'' → <samp><nowiki>[[Уикипедия]]</nowiki></samp> === Стандартни бутони === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | '''Бутон ''' ! width=35% align="left" | '''Функция ''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' ! width=30% align="left" | '''В режим на четене''' |- |[[Image:Bold icon.png|Получер текст]] |Получер текст |<code><nowiki>'''Пример'''</nowiki></code> |'''Пример''' |- |[[Image:Italic icon.png|Курсивен текст]] |Курсивен текст |<code><nowiki>''Пример''</nowiki></code> |''Пример'' |- |[[Image:Button_link.png|Вътрешна препратка]] |Вътрешна препратка |<code><nowiki>[[Пример]]</nowiki></code> |[[Пример]] |- |[[Image:External link icon.png|Външна препратка]] |Външна препратка |<code><nowiki>[http://www.primer.com Пример]</nowiki></code> |[http://www.primer.com Пример] |- |[[Image:Headline icon.png|Заглавие на раздел]] |Заглавие на раздел |<code><nowiki>== Пример ==</nowiki></code> | <span style="font-size:large"> Пример </span> ------------------------ |- |[[Image:Image icon.png|Картинка]] |Вмъкване на картинка |<code><nowiki>[[Файл:Martenitsa.jpg]]</nowiki></code> |[[Файл:Martenitsa.jpg|80px|border]] |- |[[Image:Media icon.png|Media file link]] |Вмъкване на аудио-/видео-файл |<code><nowiki></nowiki></code> | |- |[[Image:Math icon.png|Математическа формула (LaTeX)]] |Въвеждане на математическа формула (не приема кирилица) |<code><nowiki><math>y = x^2</math></nowiki></code> |<math>y = x^2</math> |- |[[Image:Nowiki icon.png|Пренебрегване на форматиращи команди]] |Пренебрегване на форматиращи команди |<code><nowiki><nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki></nowiki></code> |<nowiki>'''[[Пример]]'''</nowiki> |- |[[Image:Signature icon.png|Подпис]] |Подпис: препратка към потребителска страница, дата и час на редакцията |<code><nowiki>--~~</nowiki>~~</code> | --[[Потребител:Потребител|Потребител]] 20:35, 13 март 2008 (UTC) |- |[[Image:H-line icon.png|Хоризонтална линия]] |Хоризонтална линия |<code><nowiki>----</nowiki></code> | ---- |} [[File:Old2new edit toolbar.png|мини|800п|център|Съответствие между старите и нови бутони на лентата с инструменти за редактиране.]] === Допълнителни бутони в българоезичната Уикипедия === {| class="wikitable" ! width=5% align="left" | Бутон ! width=35% align="left" | Функция ! width=30% align="left" | В режим на редактиране ! width=30% align="left" | В режим на четене |- |<span id="ebt1" class="buttonlinks">[[#ebt1|вж]]</span> |Команда за пренасочване |<code><nowiki>#виж [[Пример]]</nowiki></code> | [[Image:Redirect-example-bg.png|border]] |- |<span id="ebt2" class="buttonlinks"><samp>[[#ebt2|код]]</samp></span> |Текст с равноширок шрифт (обикновено програмен код) |<code><nowiki><code>Пример</code></nowiki></code> | <code>Пример</code> |- |<span id="ebt3" class="buttonlinks">[[#ebt3|a<sub>x</sub>]]</span> |Вмъкване на долен индекс |<code><nowiki>пример<sub>1</sub></nowiki></code> | пример<sub>1</sub> |- |<span id="ebt4" class="buttonlinks">[[#ebt4|a<sup>x</sup>]]</span> |Вмъкване на горен индекс |<code><nowiki>пример<sup>1</sup></nowiki></code> | пример<sup>1</sup> |- |<span id="ebt5" class="buttonlinks">[[#ebt5|nbsp]]</span> |Вмъкване на несекаем интервал |<code><nowiki>&amp;nbsp;</nowiki></code> | &nbsp; |- |<span id="ebt6" class="buttonlinks">[[#ebt6|„“]]</span> |Вмъкване на български кавички |<code><nowiki>„Пример“</nowiki></code> | „Пример“ |- |<span id="ebt7" class="buttonlinks"><del>[[#ebt7|del]]</del></span> |Отбелязване на текст като изтрит |<code><nowiki><del>Пример</del></nowiki></code> | <del>Пример</del> |- |<span id="ebt8" class="buttonlinks">[[#ebt8|{{}}]]</span> |Вмъкване на фигурни скоби за шаблон |<code><nowiki>{{Пример}}</nowiki></code> | {{Пример}} |- |<span id="ebt9" class="buttonlinks">[[#ebt9|&nbsp;&#x7C;&nbsp;]]</span> |Вмъкване на отвесна черта: използва се във вътрешни препратки, шаблони и таблици |<code><nowiki>&#124;</nowiki></code> | &#124; |- |<span id="ebt10" class="buttonlinks">[[#ebt10|—]]</span> |Вмъкване на дълга чертица, mdash |<code><nowiki>—</nowiki></code> | — |- |<span id="ebt11" class="buttonlinks">[[#ebt11|&nbsp;–&nbsp;]]</span> |Вмъкване на средна чертица, ndash |<code><nowiki>–</nowiki></code> | – |- |<span id="ebt12" class="buttonlinks">[[#ebt12|удар.]]</span> |Вмъкване на ударение на гласна буква (след буквата) |<code><nowiki>&amp;#768; , при&amp;#768;мер</nowiki></code> | &#768; , при&#768;мер |- |<span id="ebt13" class="buttonlinks">[[#ebt13|&lt;!--]]</span> |Вмъкване на текст в коментар (видим само в кода на страницата) |<code><nowiki><!-- пример --></nowiki></code> | <!-- пример --> |- |<span id="ebt14" class="buttonlinks">[[#ebt14|:-)]]</span> |Вмъкване на емотикон „усмихнато човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:-)}}</nowiki></code> | [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] |- |<span id="ebt15" class="buttonlinks">[[#ebt15|:-D]]</span> |Вмъкване на емотикон „ухилено човече“ |<code><nowiki>{{ЗАМЕСТ:D}}</nowiki></code> | [[Картинка:Uhilen.gif|Ухилен съм]] |- |<span id="ebt16" class="buttonlinks">[[#ebt16|en:]]</span> |Вмъкване на междуезикова препратка към страница на английски |<code><nowiki>[[en:]]</nowiki></code> | [[Image:English-interwiki-bg.png|border]] |- |<span id="ebt17" class="buttonlinks">[[#ebt17|br]]</span> |Вмъкване на шаблон:br, отменящ въздействието на евентуални плаващи елементи след определената позиция |<code><nowiki>{{Br}}</nowiki></code> | {{Br}} |- |<span id="ebt18" class="buttonlinks">[[#ebt18|subst:]]</span> |Вмъкване на шаблон с командата subst: с цел статична употреба на шаблона. |<code><nowiki>{{subst:}}</nowiki></code> | {{subst:}} |- |<span id="ebt19" class="buttonlinks">[[#ebt19|ref]]</span> |Вмъкване на &lt;ref>&lt;/ref> |<code><nowiki><ref>пример</ref></nowiki></code> | <ref>пример</ref> |- |<span id="ebt20" class="buttonlinks">[[#ebt20|#]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като прави промени в пунктуационните знаци: американските кавички <code>""</code> превръща в български кавички <code>„“</code>, заменя оградените с интервали дефиси в дълги черти, добавя пропуснати интервали след точките и запетаите и др. |- |<span id="ebt21" class="buttonlinks">[[#ebt21|$]]</span> | colspan="3" | Функция, която уикифицира съдържанието на текстовата кутия, като обръща числа с американско записване в европейско (или по стандарт на ISO), а също и разделя хилядите с интервал. |- |<span id="ebt22" class="buttonlinks">[[#ebt22|Още…]]</span> | colspan="3" | Бутон „Още...“ отваря допълнително меню с бутони: виртуална клавиатура с кирилица, глаголица, гръцки букви, букви с различни диакритически знаци, математически и други специални символи [[Image:More-menu-bg.png|center|border]] |} ==== Източници ==== <references/> === Падащи менюта === ==== Меню „Елементи от статията...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | <nowiki>==&nbsp;&nbsp;==</nowiki> | Вмъкване на заглавие от второ ниво (което отговаря на раздел от първо ниво) | <code><nowiki>== ==</nowiki></code> |- | <nowiki>===&nbsp;&nbsp;===</nowiki> | Вмъкване на заглавие от трето ниво (което отговаря на раздел от второ ниво) | <code><nowiki>=== ===</nowiki></code> |- | Таблица | Вмъкване на проста [[Уикипедия:Таблици|таблица]] с 3 колони и 3 реда (единия от които заглавен)<br /><br /> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} | <pre> {| class="wikitable" |+ Заглавие на таблицата ! колона 1 ! колона 2 ! колона 3 |- | ред 1, клетка 1 | ред 1, клетка 2 | ред 1, клетка 3 |- | ред 2, клетка 1 | ред 2, клетка 2 | ред 2, клетка 3 |} </pre> |- | Галерия | Вмъкване на центрирана галерия с 4 картинки на ред | <pre><gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | </gallery></pre> |- | Източници | Вмъкване на раздел „Източници“, придружен от командата &lt;references /> | <pre>== Източници == <references /> </pre> |- | Вижте&nbsp;също | Вмъкване на раздел „Вижте също“ | <pre>== Вижте също == * [[]] </pre> |- | Външни&nbsp;препратки | Вмъкване на раздел [[Уикипедия:Външни препратки|„Външни препратки“]] | <pre>== Външни препратки == * [] </pre> |- | Сортиране&nbsp;по&nbsp;ключ | Вмъкване на [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] СОРТКАТ за сортиране на статии в категории по зададена ключова дума | <code><nowiki>{{СОРТКАТ:}}</nowiki></code> |- | Категория | Вмъкване на категория | <code><nowiki>[[Категория:]]</nowiki></code> |- | Мъниче | Вмъкване [[шаблон:мъниче]] (препоръчително е мъничето да се въвежда след категорията) | <code><nowiki>{{мъниче}}</nowiki></code> |- | Към&nbsp;пояснение | Вмъкване на [[шаблон:към пояснение]] | <code><nowiki>{{към пояснение|{{PAGENAME}}| {{PAGENAME}} (пояснение)}}</nowiki></code> |} ==== Меню „Тематични шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=90% align="left" | '''Функция''' |- | Биография | Вмъкване на [[шаблон:биография]] в началото на биографични статии |- | Книга | Вмъкване на [[шаблон:книга]] в началото на статии за книги |- | Писател | Вмъкване на [[шаблон:писател]] в началото на статии за писатели |- | Музикален&nbsp;албум | Вмъкване на [[шаблон:музикален албум]] в началото статии за музикални албуми |- | Филм | Вмъкване на [[шаблон:филм]] в началото на статии за филми |- | Актьор | Вмъкване на [[шаблон:актьор]] в началото на статии за актьори и актриси |- | Футболен&nbsp;отбор | Вмъкване на [[шаблон:футболен отбор]] в началото на статии за футболни отбори |- | Футболист | Вмъкване на [[шаблон:футболист]] в началото на статии за футболисти |- | Тенисист | Вмъкване на [[шаблон:тенисист]] в началото на статии за тенисисти |- | Таксокутия | Вмъкване на [[шаблон:таксокутия]] в началото на статии за таксономични единици (растения, животни) |- | Самолет | Вмъкване на [[шаблон:самолет]] в началото на статии за самолети |} ==== Меню „Работни шаблони...“ ==== {| class="wikitable" ! width=10% align="left" | '''Елемент''' ! width=60% align="left" | '''Функция''' ! width=30% align="left" | '''В режим на редактиране''' |- | Авторски&nbsp;права | Вмъкване на [[шаблон:авторски права]] при съмнение, че текстът нарушава нечии [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]] и не е отдаден под свободен лиценз. С един опционален параметър | <code><nowiki>{{авторски права}}</nowiki></code> |- | Бързо&nbsp;изтриване | Вмъкване на [[шаблон:бързо изтриване]] с параметър ''обосновка на предложението'' за бързо изтриване. | <code><nowiki>{{бързо|}}</nowiki></code> |- | Друго&nbsp;значение | Вмъкване на [[шаблон:друго значение]] с три параметъра: пояснение на текущата статия, пояснение за друга статия и препратка към другата статия | <code><nowiki>{{друго значение|||}}</nowiki></code> |- | Изтриване | Вмъкване на [[шаблон:изтриване]] за предлагане на статия за [[Уикипедия:Страници за изтриване|изтриване с обсъждане]] по бавната процедура. Без параметри. | <code><nowiki>{{изтриване}}</nowiki></code> |- | Източник | Вмъкване на [[шаблон:източник]] за искане да се цитира източник за твърдение, което е подложено на съмнение. Има за незадължителен параметър тази част от изречението, която по-специално се нуждае от [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|посочване на източник]]. | <code><nowiki>{{източник|}}</nowiki></code> |- | Микромъниче | Вмъкване на [[шаблон:микромъниче]] за обозначаване на твърде кратки статии, които в двуседмичен период трябва да бъдат разширени, за да не бъдат изтрити. С един параметър датата и часа на поставянето на шаблона. | <code><nowiki>{{микромъниче|~~</nowiki>~<nowiki>~~}}</nowiki></code> |- | Обработка | Вмъкване на [[шаблон:обработка]] за обозначаване на статии, които имат нужда от допълнителна работа, най-вече свързана с форматиране на текста, енциклопедизиране на изказа, добавяне на категории, междуезикови препратки и т.н. Има параметър, който по подразбиране е със стойност „форматиране“, но може и да бъде сменен. | <code><nowiki>{{обработка|</nowiki><span class="hilited">форматиране</span>}}</code> |- | Пояснение | Вмъкване на [[шаблон:пояснение]], който стои на [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителните страници]]. | <pre>''' ''' може да се отнася за: * * * {{пояснение}} </pre> |- | Превод&nbsp;от | Вмъкване на [[шаблон:превод от]] за указване, че дадена статия е превод от друга Уикипедия. С два задължителни и един опционален параметър | <code><nowiki>{{превод от|||}}</nowiki></code> |- | Редактирам | Вмъкване на [[шаблон:редактирам]] в началото на страница, с цел предотвратяване на [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт]] между редакторите. Без параметър | <code><nowiki>{{редактирам}}</nowiki></code> |- | Сливане | Вмъкване на [[шаблон:сливане]] с параметър заглавието на статията, с която текущата трябва да се слее. | <code><nowiki>{{сливане|}}</nowiki></code> |- | Сюжет | Вмъкване на шаблоните [[шаблон:сюжет|сюжет]] и [[шаблон:сюжет-край|сюжет-край]], между които трябва да стои текст, разкриващ сюжета в статия за книга, филм, и т.н. |<pre>{{сюжет}} {{сюжет-край}} </pre> |- | Цитат | Вмъкване на [[шаблон:цитат]] за обозначаване на цитати. Първи (задължителен) параметър е текстът на цитата, втори (незадължителен) е автор или източник {{цитат|Текст на цитата|Автор, източник}} | <code><nowiki>{{цитат||}}</nowiki></code> |- | Цитат&nbsp;уеб | Вмъкване на [[шаблон:цитат уеб]] за цитиране на източници в интернет. | <pre>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = | достъп_дата = | автор = | дата = | издател = | език = }}</pre> |- | Commons | Вмъкване на [[шаблон:Commons]] с препратка към страница от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commons|}}</nowiki></code> |- | Commonscat | Вмъкване на [[шаблон:Commonscat]] с препратка към категория от [[Общомедия]]. | <code><nowiki>{{commonscat|}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Name | Вмъкване на [[шаблон:imdb name]], който прави препратка към страница за човек в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на човека в статията. | <code><nowiki>* {{imdb name||}}</nowiki></code> |- | IMDB&nbsp;Title | Вмъкване на [[шаблон:imdb title]], който прави препратка към страница за филм в IMDB. Шаблонът е с два параметъра: идентификатор в URL на страницата от IMDB и име на заглавие на филма. | <code><nowiki>* {{imdb title||}}</nowiki></code> |- | Добре&nbsp;дошли | Вмъкване на приветствения [[шаблон:добре дошли]] в страница на новорегистриран редактор. | <code><nowiki>{{subst:добре дошли}} ~~</nowiki>~~</code> |- | Неподписано | Добавяне на [[шаблон:неподписано]] след реплика на потребител, забравил да се подпише след репликата си в дискусионна страница. Първи (задължителен) параметър е потребителското име или IP адреса, втори (незадължителен) е датата и часа на репликата, трети (незадължителен) е oldid на версията. | <code><nowiki>{{неподписано|||}}</nowiki></code> |- | Категория | Добавяне на [[шаблон:категория]] в категория. | <code><nowiki>{{категория}}</nowiki></code> |- | Категория&nbsp;инфо | Добавяне на [[шаблон:категория инфо]] в категория. Има за параметър статия, която се явява основна статия за категорията, т.е. най-точно отговаря на съдържанието и&#768;. | <code><nowiki>{{категория инфо|}}</nowiki></code> |- | Навигационен&nbsp;шаблон | colspan="2" | Използва се за създаване на нов [[шаблон:навигационен шаблон|навигационен шаблон]]. |- | Includeonly | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|includeonly-секция в шаблон]] | <code>&lt;includeonly>&lt;/includeonly></code> |- | Noinclude | Вмъкване на [[Уикипедия:Шаблони#&lt;noinclude>, &lt;includeonly>, &lt;onlyinclude>|noinclude-секция в шаблон]] | <code>&lt;noinclude>&lt;/noinclude></code> |} == Текстова кутия == В текстовата кутия в режим на редактиране се използва равноширок шрифт – буквите имат еднаква ширина, като формират колони в текстовата кутия. По подразбиране ширината на кутията е 80 знака (колони), а дължината и&#768; е 25 реда. Това е въпрос на настройка и може да се промени от [[Специални:Настройки]], като допълнителна информация има [[Уикипедия:Настройки#Редактиране|тук]]. == Отразяване на направените редакции == [[Image:Edit-page-screenshot-bg.png|right|357px|thumb|Страницата [[Българоезична Уикипедия]] отворена в режим на редактиране.]] Има няколко варианта как да се процедира с внесените в текста редакции. ; Отказ : Натискането на препратката „Отказ“ отново зарежда същата страница в същия прозорец, но вече в режим на четене. Връщането към текстовата кутия в режим на редактиране става с бутона за връщане на браузъра (''Назад'', ''Back''), като внесените промени ще са се запазили или не в зависимост от настройките на браузъра. ; Показване на промените : Този бутон прави сравнение между ''последната версия на страницата'' и версията с вашите редакции. (Забележка: в случай, че редакторът поначало е отворил за редактиране стара версия на страницата, ще се покажат промените между неговата и ''актуалната'' версия на страницата, а не – промените между неговата версия и версията, която е отворил за редактиране.) ; Предварителен преглед : С натискането на този бутон се прави преглед на редакцията преди тя да бъде окончателно съхранена като запис в базата данни. Предварителният преглед дава възможност на потребителя да провери как се е справил с уикиформатирането, да изглади при нужда изказа и правописа си и да внесе други редакции. Няма ограничения за броя предварителни прегледи, които могат да се направят преди да се съхрани редакцията. : Използването на предварителен преглед е изключително удобно както за потребителите (могат да отразяват по няколко малки редакции като една по-съществена), така и за следващите редактори след тях, които по-бързо преглеждат историята на статията. Не на последно място, при по-големи статии това се отразява и в по-икономичното използване на ресурсите на Уикипедия. ; Съхраняване : Този бутон съхранява редакцията като отделен запис в базата данни, заедно с евентуалните опции „Резюме“ и „Малка промяна“. Съхраняване ще се получи и ако се натисне клавишът Enter докато активна е някоя от трите опции. Ако активна е текстовата кутия, т.е. курсорът на мишката се намира в нея, Enter работи като обикновен знак за нов ред. : Съхраняването на редакция се отразява на няколко места: в [[Уикипедия:История на страница|историята на страницата]], в [[Special:Recentchanges|Последните промени]], в приносите на редактора, в списъците за наблюдение на потребителите, които наблюдават страницата. Ако с редакцията се създава нова страница, тя ще се появи и в списъка с [[Специални:Нови страници|Нови страници]]. ; Резюме : Резюметата на редакциите са кратки описания на естеството на редакцията ви или обосновка в случаи като изтриване на по-голямо количество текст. При някои редакции полето се попълва автоматично или полуавтоматично, но препоръката към редакторите е винаги да се стараят да попълват това поле. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Винаги коментирайте промените в полето Резюме]]. ; Малка промяна : Кутийката „Малка промяна“ е препоръчително да се отмята в случаите, когато редакцията е имала само козметичен характер, непроменящ смисъла на текста. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Малка промяна]]. ; Наблюдаване на страницата : Отмятането на тази кутийка добавя редактираната от страница (както и нейната беседа) към [[Special:Watchlist|списъка за наблюдение]] на редактора. Повече информация по въпроса има в [[Уикипедия:Наблюдение на страници]]. == Особености при редактиране на раздели == Както вече стана дума в началото, страниците в Уикипедия могат да се отварят за редактиране по два начина – изцяло или раздел по раздел. Редактирането на цяла страница става с '''бутона „Редактиране“''', който се намира на хоризонталната лента над заглавието на страницата между бутоните „Беседа“ и „История“. Редактирането на раздел става с щракване на връзката ''[редактиране]'', която се намира вдясно от всеки раздел в страницата. Ако разделът, който е отворен за редактиране, сам по себе си съдържа подраздели, те също ще се покажат в текстовата кутия за редактиране. Има възможност и страницата да се редактира, като се постави началото на нова тема (нов раздел). В [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] това е софтуерно заложено посредством '''бутона +''', който се намира на [[Уикипедия:Дискусионна страница|беседите]] към всички [[Уикипедия:Именно пространство|именни пространства]] вдясно от бутона редактиране на хоризонталната лента. На страниците, които не съдържат този бутон, той може да добави чрез [[Уикипедия:Вълшебни думички|вълшебната думичка]] '''<nowiki>__NOEDITSECTION__</nowiki>''' или да се симулира с '''шаблон {{ш2|нова нишка}}'''. Предшестващият първия раздел текст, [[Уикипедия:Статия#Въведение|въведението]] (също ''глава на статия'' ({{lang|en|lead}}), е традиционно достъпен за редактиране само при отваряне на цялата страница. Ако в [[Специални:Настройки|личните настройки]] бъде активирана [[Специални:Gadgets|джаджата]] [[MediaWiki:Gadget-edittop.js|Gadget-edittop.js]], то за този встъпителен текст ще се появи допълнителна препратка „редактиране“, така че да не се налага отваряне за редактиране на цялата страница. Ако двама души едновременно редактират по различни раздели от страницата, редакциите им почти винаги биват успешно съвместявани. Ако обаче и двамата редактират едновременно в един раздел, или единият редактор е отворил раздел, а другият – цялата страница, тогава е почти сигурно, че единият от двамата ще получи предупреждение за [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. == Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Допълнителни редакторски инструменти/Настройка|Настройка на допълнителните редакторски инструменти]] ; Страници на английски език * [[:meta:Help:Edit toolbar|Help:Edit toolbar]] в МетаУики * [[:meta:Help:Editing shortcuts|Help:Editing shortcuts]] в МетаУики ; Системни съобщения * [[МедияУики:Common.js/Edit tools data]] – списък на системните съобщения, които съдържат избираемите от менюта шаблони {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Режим на редактиране]] 9am3xwawh49vjsiidfy1kybz91wjv8o Война в Афганистан (1979 – 1989) 0 189123 12896841 12550954 2026-05-03T08:10:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896841 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{Военен конфликт | име = Война в Афганистан (1979 – 1989) | картинка = Mortar attack on Shigal Tarna garrison, Kunar Province, 87.jpg | описание = [[Муджахидини]] в [[Конар]], 1987 г. | период = 24 декември 1979 – 15 февруари 1989 г.<br>({{времеви интервал|1979|12|24|1989|2|15}}) | място = [[Афганистан]] | резултат = • Женевско споразумение<br>• Изтегляне на [[съветската армия]]<br>• Продължаване на афганистанската гражданска война | страна1 = {{флагче с име|СССР}}<br>{{флагче с име|Афганистан|1987}}<br>'''Оказват военна помощ:'''<br>{{флагче с име|България|1989}}<br>{{флагче с име|Румъния|1989}}<br>{{флагче с име|ГДР}}<br>{{флагче с име|Унгария|1955}}<br>{{флагче с име|Q212056||Монголия}} | страна2 = [[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Афганистански муджахидин]]и<br>'''Подкрепяни от:'''<br>{{флагче с име|САЩ}}<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Пакистан}}<br>{{флагче с име|Иран}}<br>{{флагче с име|Китай}}<br>{{флагче с име|Великобритания}} | командир1 = {{флагче|СССР}} [[Юрий Тухаринов]]<br>{{флагче|СССР}} [[Борис Громов]]<br>{{флагче|СССР}} [[Валентин Вареников]]<br>{{флагче|СССР}} [[Павел Грачов]]<br>{{флагче|СССР}} [[Борис Ткач]]<br>{{флагче|Афганистан|1987}} [[Бабрак Кармал]]<br>{{флагче|Афганистан|1987}} [[Мохамед Наджибула]] | командир2 = [[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Гулбедин Хекматияр]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Бурханудин Рабани]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Мухамад Наби]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Сибгатула Моджадеди]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Сайед Гайлани]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Юнус Халес]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Шах Масуд]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Джалалудин Хакани]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Абдул Хак]]<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Исмаил-хан]] | сила1 = 80 – 104 000 съветски военнослужещи <br /> 50 – 130 000 от армията на ДР Афганистан <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.1917.com/International/Iran/1104263867.html |заглавие=www.1917.com |достъп_дата=2008-04-11 |архив_дата=2007-09-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070926221902/http://www.1917.com/International/Iran/1104263867.html }}</ref> | сила2 = 150 000 <ref>[http://www.soldat.ru/book/afganistan/chronic.html Хроника на Афганистанската война]</ref> | жертви1 = 14 453 убити <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hro.org/editions/karta/nr24-25/victim.htm |заглавие=www.hro.org |достъп_дата=2001-05-19 |архив_дата=2001-05-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20010519210510/http://www.hro.org/editions/karta/nr24-25/victim.htm }}</ref>, 53 753 ранени <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hro.org/editions/karta/nr24-25/victim.htm |заглавие=www.hro.org |достъп_дата=2001-05-19 |архив_дата=2001-05-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20010519210510/http://www.hro.org/editions/karta/nr24-25/victim.htm }}</ref> | жертви2 = около 3,5 милиона (плюс цивилни) | карта = SovietInvasionAfghanistanMap.png }} '''Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989)''' е военен конфликт на територията на [[Афганистан]], един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войски. В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан, от една страна, и въоръжената опозиция ([[Афганистански муджахидин|муджахидини]]), от друга. Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на [[Политбюро на ЦК на КПСС]], за подкрепа на правителството в [[Кабул]]. В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от [[САЩ]] <ref>''[http://community.livejournal.com/history_club/21178.html ЦРУ започна поддръжка на муджахидините през 1980 година, след навлизането на Съветската армия в Афганистан, на 24 декември 1979 година]''. ([[Збигнев Бжежински]]).</ref>, от [[Европа|европейски]] страни от [[НАТО]], [[Китай]], както и от специалните служби на Пакистан. == Причини == Една от причините за началото на гражданската война в Афганистан е стремежът за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, което поддържа концепцията на [[Социализъм|социализма]] в страната. Правителството идва на власт в резултат на [[Априлска революция|Априлската революция]]. То се сблъсква с мощна съпротива срещу своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски цели противопоставянето на възможното укрепване в страната на ислямския [[фундаментализъм]], подтикнат от Ислямската [[Иранска революция|революция в Иран]] през 1979 година. Неспособно да се справи с недоволството на въстаниците, афганистанското правителство се обръща за помощ към Съветския съюз. [[Файл:BMD-1 in Afghanistan.jpg|мини|ляво|280п|Съветски части в [[Кабул]], [[1986]] година.]] Падането на просъветското правителство в Кабул би нанесло силен удар по марксистко-ленинската теория, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от [[феодализъм]] към [[комунизъм]]. Така политическият удар би се пренесъл върху външнополитическата позиция на СССР, а това е щял да бъде първият подобен неуспех на съветското правителство след [[Втората световна война]]. На теория едно от последствията при успех на муджахидините би било разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в [[Средна Азия]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан на принципите на „[[Пролетарски интернационализъм|пролетарския интернационализъм]]“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната, и лично от президента [[Хафизула Амин]], за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. == Решението == Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан е взето на [[12 декември]] [[1979]] година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125<ref name=yashmanov>Борис Ямшанов. [http://ferghana.ru/article.php?id=1244 „Пълната истина за навлизането на съветските войски в Афганистан все още не е разкрита.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080304211534/http://www.ferghana.ru/article.php?id=1244 |date=2008-03-04 }} fergana.ru, [[27 декември]] [[2002]]</ref>. == Ход на войната == === [[1979]] === * [[9 декември]] – [[12 декември]] – пристигане в [[Афганистан]] на първия „мюсюлмански батальон“. * [[25 декември]] – колони от съветски части от 40-а армия пресичат афганистанската граница по [[Понтонен мост|понтонни мостове]], пресичащи [[река]] [[Амударя]]. [[Хафизула Амин]] изразява благодарност към съветското ръководство и дава разпореждане към Генералния щаб на Въоръжените сили на Демократична република Афганистан да се оказва пълно съдействие на настъпващите войски.<ref name="drozdov">Дроздов Ю. И. [http://www.lib.ru/MEMUARY/DROZDOW/nelegal.txt Записки на началника на разузнаването] Олма-Пресс, [[2000]], 416 с ISBN 5224007500 </ref> * [[27 декември]] – [[Щурм срещу двореца на Хафизула Амин]]<ref name=ivanov>Иванов Н. Ф. [http://militera.lib.ru/prose/russian/ivanov_nf/pre.html Операция „Щорм“ започна по-рано…] Подробно са описани щурмът на двореца на Амин и влизането на войските.</ref> === Международен отзвук === Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, с която заклеймяват съветското нахлуване. Те призовават съветските войски незабавно да се оттеглят от Афганистан. === Декември 1979 – февруари [[1980]] – Окупация === Първата фаза на съветското нахлуване включва битки на армията на СССР с различни групи на афганистанската съпротива. Съветската войска нахлува през два сухопътни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски не внася необходимото спокойствие в държавата, а изостря положението. Съветските войници често се сблъскват с градски въстания. === Март 1980 – април [[1985]] === Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи, водят [[партизанска война]]. == Край на войната == През февруари 1986 г. в реч на XXVII [[конгрес на КПСС]] [[Михаил Горбачов]] съобщава за план за поетапно извеждане на съветските войски от Афганистан. През есента на същата година са изведени 6 полка, но останалите съветски войници продължават подкрепата за правителството на Наджибула На 14 април 1988 в Женева са подписани споразумения ме­ж­ду Па­ки­ста­н и Аф­га­ни­ста­н, като САЩ и СССР участват като га­ран­ти, за урегулиране на конфликта (преговорите за това се водят още от 1982 г.). В съ­от­вет­ст­вие с тях съветските войски напускат Афганистан между 15 май 1988 и 15 февруари 1989 г.<ref name="АФГА">{{Цитат уеб | заглавие = АФГАНСКИЙ КОНФЛИКТ 1979 – 89 | автор = Е.Г. Никитенко | труд = Большая российская энциклопедия – электронная версия | дата = | достъп_дата = 1 септември 2021 | уеб_адрес = https://bigenc.ru/domestic_history/text/1840928 | език = ru | цитат = | архив_дата = 2021-04-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210414041925/https://bigenc.ru/domestic_history/text/1840928 }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Военно дело|Афганистан|Съветски съюз}} [[Категория:Войни на Афганистан]] [[Категория:Войни на СССР]] [[Категория:Конфликти по време на Студената война]] [[Категория:1970-те в Азия]] [[Категория:1980-те в Азия]] mr2141kxruxbmese8swi2xi0hvcuct4 Кози 0 192826 12896518 11841165 2026-05-02T19:53:15Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896518 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Козите''' (''Caprinae'') са [[подсемейство]] [[Кухороги]] [[бозайници]], което обединява [[кози (род)|козите]], [[овце]]те, [[овцебик]]а и др. == Класификация == * семейство ''[[Bovidae]]'' - [[Кухороги]] ** '''подсемейство ''Caprinae'' – Кози''' *** род ''[[Naemorhedus]]'' ''(Nemorhaedus)'' – горали **** ''[[Naemorhedus goral]]'' – Хималайски горал **** ''[[Naemorhedus caudatus]]'' – Амурски горал, дългоопашат горал **** ''[[Naemorhedus griseus]]'' – Китайски горал **** ''[[Naemorhedus baileyi]]'' – Червен горал *** род ''[[Capricornis]]'' – серау **** ''[[Capricornis crispus]]'' – Японски серау **** ''[[Capricornis milneedwardsii]]'' – Китайски серау **** ''[[Capricornis rubidus]]'' – Червен серау **** ''[[Capricornis sumatraensis]]'' – Серау, суматренски серау **** ''[[Capricornis swinhoei]]'' – Тайвански серау **** ''[[Capricornis thar]]'' – Хималайски серау *** род ''[[Oreamnos]]'' – снежни кози **** ''[[Oreamnos americanus]]'' – Снежна коза *** род ''[[Rupicapra]]'' - [[диви кози]] **** ''[[Rupicapra rupicapra]]'' - [[Дива коза]] **** ''[[Пиренейска дива коза|Rupicapra pyrenaica]]'' – Пиренейска дива коза *** род ''[[Budorcas]]'' - такини [[Файл:Muskox 08-28.06.98.jpg|мини|270px|Стадо овцебикове (''Ovibos moschatus'')]][[Файл:Big Horn Sheep 2.jpg|мини|270px|Дебелорог овен (''Ovis canadensis'')]][[Файл:Capra pyrenaica.jpg|мини|270px|Пиренейски козирог (''Capra pyrenaica'')]] **** ''[[Budorcas taxicolor]]'' – Такин *** род ''[[Ovibos]]'' – овцебикове **** ''[[Ovibos moschatus]]'' - [[Овцебик]], мускусен бик *** род ''[[Ovis]]'' - [[овце]] **** ''[[Муфлон|Ovis orientalis]]'' (''[[Ovis aries]]'') - Муфлони и домашни овце ***** ''Ovis [orientalis] orientalis'' – Азиатски муфлон ***** ''Ovis [orientalis] musimon'' (''[[Ovis aries]]'' ssp.) – [[Муфлон|Европейски муфлон]] ***** ''Ovis [orientalis] aries'' - [[Домашна овца]] **** ''[[Ovis ammon]]'' - [[Архар]], планински овен, аргали **** ''[[Уриал|Ovis vignei]]'' – Уриал, степен овен **** ''[[Ovis canadensis]]'' – Дебелорог овен **** ''[[Ovis dalli]]'' – Овен на Дал **** ''[[Ovis nivicola]]'' – Снежен овен *** род ''[[Ammotragus]]'' **** ''[[Ammotragus lervia]]'' – Гривест овен, гривест козел *** род ''[[Барал|Pseudois]]'' – барали, сини овни **** ''[[Pseudois nayaur]]'' – Барал, син овен, нахур **** ''[[Pseudois schaeferi]]'' – Малък барал *** род ''[[Hemitragus]]'' – Хималайски тарове **** ''[[Hemitragus jemlahicus]]'' – Хималайски тар *** род ''[[Nilgiritragus]]'' – Нилгирийски тарове **** ''[[Nilgiritragus hylocrius]]'' – Нилгирийски тар *** род ''[[Arabitragus]]'' – Арабски тарове **** ''[[Arabitragus jayakari]]'' – Арабски тар *** род ''[[Capra]]'' - [[кози (род)|кози]] **** ''[[Capra ibex]]'' – Алпийски козирог, ибекс **** ''[[Capra pyrenaica]]'' – Пиренейски козирог **** ''[[Capra nubiana]]'' – Нубийски козирог **** ''[[Capra sibirica]]'' – Сибирски козирог **** ''[[Capra walie]]'' – Етиопски козирог **** ''[[Capra caucasica]]'' – Кавказки козел, тур, западнокавказки тур **** ''[[Capra cylindricornis]]'' – Източнокавказки тур **** ''[[Capra aegagrus]]'' – Безоаров козел, егагър ***** ''[[Capra aegagrus hircus]]'' – Домашна коза **** ''[[Capra falconeri]]'' – Винторог козел, мархур == Източници == * [http://www.bucknell.edu/msw3/ Mammal Species of the World, 3rd edition] * Марков, Георги. ''Бозайници''. Наука и изкуство. София, 1988, с. 246 [[Категория:Кози| ]] 3w4z2gwh6elmz69kwfr054ga6s8ogkj Органично съединение 0 194264 12896561 12399073 2026-05-02T21:00:54Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896561 wikitext text/x-wiki {{химкутия}} [[Файл:Methane-2D-stereo.svg|мини|[[Метан]]ът е най-простото възможно органично съединение]] '''Органично съединение''' е всяко химично съединение на [[въглерод]]а без карбидите, [[Въглероден оксид|оксидите]], [[Въглеродна киселина|въглеродната киселина]] и нейните [[карбонати|производни]]. Дялът от [[химия]]та, който се занимава с органичните съединения, е [[органична химия|органичната химия]]. Освен въглерод и водород, органичните съединения често съдържат и други елементи, като [[азот]], [[кислород]], [[сяра]], [[фосфор]] и [[халоген]]ите. [[Металоорганична химия|Органометалната химия]] изучава органичните съединения с връзка '''C–M''' (където ''M'' е метал). == Съвременна дефиниция == Първоначално като органични са разглеждани химичните съединения, получени чрез процеси в живите организми. От тази първа класификация произлиза названието ''органични''. След отпадането на [[Витализъм|витализма]] дефиницията за органично съединение е променена много пъти. Според една от тях, органични са съединенията на въглерода, които съдържат поне една връзка '''C–C''' и/или '''C–H'''. Това определение обаче не включва някои от по-простите съединения на въглерода като CX<sub>4</sub> и CS<sub>2</sub>, които въпреки неорганичния си състав, често се определят като органични разтворители поради приликата в химичните им свойства с другите органични съединения. Съединенията като Ni(CO)<sub>4</sub> и [[Тетраетилолово|PbEt<sub>4</sub>]], които съдържат връзката '''C–M''' в молекулата си, притежават свойства, характерни за органичните и [[Неорганично съединение|неорганичните съединения]]. По тази причина те са обособени в отделен дял от химията и биват изучавани от [[металоорганична химия]]. Някои групи органични съединения с голямо значение за жизнените процеси, наречени биогенни, като [[въглехидрат]]ите, [[Мазнина|мазнините]] и нуклеотидите и техните биологични преобразувания, се изучават от биоорганичната химия. В съвременната органична химия за ''органично'' се приема всяко въглеродно съединение, освен карбидите, оксидите му и въглеродната киселина и нейните производни. == Класификация == === Въглеводороди === Въглеводородите са най-простите органични, молекулите на които са изградени само от въглеродни водородни атоми. Според вида на въглеродната верига те се делят на алифатни (ациклични и циклични) и ароматни. Според характера на връзките ''C–C'' те се делят на наситени – само прости връзки; и ненаситени – когато съдържат поне една двойна или тройна връзка. Алифатните съединения съдържат права, разклонена, циклична или смесена верига и нямат ароматни системи. Такива са алканите, алкените, алкините, алкадиените и циклоалканите. [[Арени|Ароматните въглеводороди]] съдържат ароматен пръстен. Той е стабилна система от спрегнати резонансни двойни връзки в цикличен въглероден скелет. Такива съединения са [[бензен]]ът и [[Анулени|анулените]]. <gallery caption="Основни класове въглеводородни" perrow="6"> Alkanes.svg|Линеен [[алкан]] Alkene-2D-skeletal.svg|[[Алкен]] Alkyne-(general)-skeletal.png|[[Алкин]] 2,3-dimethyl-1,3-butadiene.png|[[Алкадиени|Алкадиен]] Vinylacetylene-2D-skeletal.png|Алкенилен Cyclobutaan.png|Циклоалкан 1-Cyclononene.svg|Циклоалкен Bicyclo(2.2.2)octene.svg|Бициклоалкен Cyclooctyne2.svg|Циклоалкин Benzene 200.svg|[[Бензен]] Cyclododecahexaene.svg|Анулен Bicyclo(6,2,0)decapentaene.svg|[[Полицикличен ароматен въглеводород|ПАВ]] </gallery> === Производни === Когато един или повече от водородните атоми във въглеводорода се замени от хетероатом, се получават техни производни. Те най-често се класифицират според вида на заместителя (органоборни, органофосфорни и органометални съединения) или функционалните групи в тях – [[алкохол]]и и [[фенол]]и, халогеноалкани, карбоксилни киселини, меркаптани, нитросъединения, амини, хетероциклични съединения. <gallery caption=Производни на въглеводородите" perrow="6"> Cyclopropylhalide.svg|Халогеноалкан Propan-1-ol.svg|[[Алкохол]] 2,2'-biphenol.svg|[[Фенол]] Aldehyd - Aldehyde.svg|[[Алдехид]] Ketone Structural Formulae V.1.png|[[Кетон]] Carboxylic-acid.svg|Карбоксилна киселина Thiolgruppe.svg|Тиол FunktionelleGruppen Thioether.svg|Тиоетер Sulfonic-acid.svg|Сулфонова киселина Amine-2D-general.png|[[Амин]] 2,2-dimetylocykloheksanokarbonitryl.PNG|Нитрил Nitroso-compound-2D.svg|Нитрозо съединения FunktionelleGruppen Nitroverbindungen.svg|Нитро съединения Borsäureester.png|Органоборатен естер O-carborane-3D-balls-B.png|Карборан Monoorganosilane-RSiH3-2D.png|Органосилан Dimethylsilanediol flat.svg|Органосиланол Triphenylphosphine.svg|Органофосфин Kbenzyl.svg|Бензилкалий (Mesitylene)molybdenum tricarbonyl.png|Меситилен-молибденов трикарбонил Rhenocene Structural Formula V1.svg|Реноцен HCCo3(CO)9.png|Карбонилен комплекс Quinolizine.svg|Кинолизин Furan.svg|Фуран 2,5-Dihydrothiophene.svg|2,5-дихидротиофен </gallery> == Вижте също == * [[Неорганично съединение]] * [[Списък на органичните съединения]] * [[Списък на неорганичните съединения]] * [[Органометална химия]] [[Категория:Органични съединения| ]] o7060kt7s8vq5tf6rqxthvfjoxc4m25 ФК Бристъл Сити 0 194521 12896430 12864062 2026-05-02T18:29:41Z Danitrifonov04 292718 12896430 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор |име на отбора = {{флагче|Англия}} Бристъл Сити |герб = |прозвище = ''червеношийките'' |стадион = [[Аштън Гейт]] |капацитет = 27 000 |старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Рой Ходжсън]] |сезон = 2025/26 |място = 12-тo |първенство = [[Чемпиъншип]] |екипировка = Bristol Sport |спонсор = Dunder | pattern_la1 =_bristolc2425h | pattern_b1 =_bristolc2425h | pattern_ra1 =_bristolc2425h | pattern_sh1 =_bristolc2425h | pattern_so1 = | leftarm1 = | body1 = | rightarm1 = | shorts1 = | socks1 = FF0000 | pattern_la2 =_bristolc2425a | pattern_b2 =_bristolc2425a | pattern_ra2 =_bristolc2425a | pattern_sh2 =_bristolc2425a | pattern_so2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 =fff1c0 |pattern_la3=_bristolc2425t|pattern_b3=_bristolc2425t|pattern_ra3=_bristolc2425t|pattern_sh3=_bristolc2425t|pattern_so3=|body3=|leftarm3=|rightarm3=|shorts3=|socks3=000000|държава=[[Англия]]}} '''ФК „Бристъл Сити“''' ({{lang|en|Bristol City F.C.}}) е [[Англия|английски]] [[футбол]]ен клуб, базиран в град [[Бристъл]]. Провежда своите домакински срещи на стадион [[Аштън Гейт]]. Подвизава се във втория ешелон на английския футбол [[Чемпиъншип]]. Старши треньор на тима е Кейт Милън. През сезон 2007/08 „Бристъл Сити“ са на крачка от спечелване на промоция в [[Премиършип]], само сезон след като получават промоция в [[Английска първа футболна лига|Първа лига]]. == Състав за сезон 2012/13 == === Вратари === * 1 {{флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] * 22 {{флагче|Англия}} [[Дийн Геркен]] * 32 {{флагче|Англия}} Люис Кери === Защитници === * 2 {{флагче|Шотландия}} [[Ричард Фостър]] * 3 {{флагче|Шотландия}} [[Марк Уилсън]] * 4 {{флагче|Англия}} [[Лиъм Фонтейн]] (капитан) * 5 {{флагче|Уелс}} [[Люис Нятанга]] * 6 {{флагче|Шотландия}} [[Луис Кейри]] * 12 {{флагче|Уелс}} [[Джеймс Уилсън]] * 17 {{флагче|Ирландия}} [[Грег Кънингам]] * 19 {{флагче|Шотландия}} [[Стивън МакМанъс]] (под наем от [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]]) * 28 {{флагче|Уелс}} Аарън Амади-Холоуей * 29 {{флагче|Англия}} [[Матю Бригс]] (под наем от [[ФК Фулъм|Фулъм]]) * 30 {{флагче|Камерун}} [[Джордж Елокоби]] (под наем от [[ФК Улвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]]) === Полузащитници === * 8 {{флагче|Австралия}} [[Нийл Килкени]] * 11 {{флагче|Англия}} [[Мартин Улфорд]] * 14 {{флагче|Англия}} [[Кол Скус]] * 15 {{флагче|Шотландия}} [[Стивън Пиърсън]] * 20 {{флагче|Англия}} [[Джоди Морис]] * 21 {{флагче|Англия}} [[Пол Андерсън (футболист)|Пол Андерсън]] * 24 {{флагче|Англия}} [[Боби Рийд]] * 25 {{флагче|Ямайка}} [[Марвин Елиът]] * 26 {{флагче|Англия}} [[Джо Брайън]] * 27 {{флагче|Гана}} [[Алберт Адома]] === Нападатели === * 7 {{флагче|Англия}} [[Сам Балдок]] * 9 {{флагче|Англия}} [[Джон Стед]] * 10 {{флагче|Англия}} [[Брет Питман]] * 16 {{флагче|Англия}} [[Стив Дейвис]] * 18 {{флагче|Англия}} [[Райън Тейлър]] {{мъниче|футболен отбор|англия}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Бристъл Сити}} [[Категория:Английски футболни отбори]] [[Категория:Бристъл]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1897 година]] 5cyryxdy3uhzjki1swzsahtwdas2xp5 Спиридон Казанджиев 0 195103 12896863 12895024 2026-05-03T08:52:18Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12896863 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския психолог|българския лекар|Спиридон Казанджиев (лекар)}} {{Личност | категория = психолог | вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог | област = [[Психология]] | учил-при = [[Вилхелм Вунд]] | работил-в = [[Софийски университет]] | студенти = [[Есто Везенков]] | публикации = | известен-с = | награди = | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }}{{Личност/Философ | категория = психолог | регион = [[Западна философия]] | епоха = [[Философия на XX век]] | школа = | интереси = [[Естетика]], [[логика]] | идеи = | текстове = | образование = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Спиридон Спасов Казанджиев''' е български [[психолог]] и [[философ]]-идеалист. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика. == Биография == Казанджиев е роден на 23 декември 1882 година в Севлиево. Негов по-голям брат е ботаникът [[Сава Казанджиев]].<ref name="Станев">{{cite book |title= Малко познати имена от българската ботаника |last=Станев |first=Стефан |authorlink=Стефан Станев (ботаник) |coauthors= |year=2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“ |location=София |isbn=954-430-756-7/954-642-111-1 |pages=95 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Следва в [[Софийски университет|Софийския университет]], а после в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]], където е студент на [[Вилхелм Вунд]]. Защитава докторат в [[Цюрихски университет|Цюрихския университет]]. Работи като гимназиален учител.<ref>Димитрова, Снежана. [http://kultura.bg/web/за-другата-история-на-балканските-вой/ За другата история на Балканските войни], kultura.bg, бел. 4, посетен на 24 октомври 2017 г.</ref> Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. През [[Балканска война|Балканската война]] служи като [[подпоручик]] в [[31 пехотен полк]].<ref>[https://www.academia.edu/9611592/Of_Other_Balkan_Wars_Affective_Worlds_of_Modern_and_Traditional_The_Bulgarian_Example_._In_Perceptions_Journal_of_Foreign_Affairs_Ankara_2013_pp.29-55 Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 38.]</ref> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е преводач към 302 германска дивизия на Солунския фронт.<ref>[https://www.academia.edu/9589763/Taming_the_death_the_culture_of_death_1915_18_and_its_remembering_and_commemorating_through_First_World_War_soldier_monuments_in_Bulgaria_1917_44_._In_Social_History_Routledge_vol.30._n.2_2005_pp._175-195 Dimitrova, Snezhana. Taming the death’: the culture of death (1915 – 18) and its remembering and commemorating through First World War soldier monuments in Bulgaria (1917 – 44). In: Social History, Routledge, vol.30. n.2, 2005, p. 176.]</ref> Доцент и професор в [[Софийски университет]], действителен член на [[БАН]]. В университета освен по Психология Спиридон Казанджиев чете и лекции по Логика, Естетика (с упражнения), както и Наука за религиозното съзнание. Неговият студент [[Есто Везенков]] го описва като дружелюбен преподавател, човек с „широки интереси“.<ref>Везенков, Есто. Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста, София 2009, с. 89.</ref> == Памет == На академик Спиридон Казанджиев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950680|title=Акад. Спиридон Казанджиев}}). == Библиография == * ''Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд. Научна или историческа философия''. София, 1919 * ''Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique''. 1922 * ''Wahrheit und Evidenz''. 1936 * ''Пред извора на живота''. 1937 * ''Психология на възприятието''. София: Университетска печатница, 1940 * ''Военна психология. Психология на боеца''. София: Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943 * ''Срещи и разговори с Йордан Йовков''. София: Български писател, 1960, 122 с. * ''Философски и психологически съчинения''. София: Наука и изкуство, 1982, 428 с. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Спиридон+Казанджиев&type=AllFields От и за Спиридон Казанджиев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] * Нина Димитрова, [https://www.philosophybg.com/2017/06/07/проф-спиридон-казанджиев/ Проф. Спиридон Казанджиев], Институт за българска философска култура * [[Светлозар Игов]], [http://liternet.bg/publish/sigov/jo_jovkov.htm Слизането от Балкана (Интенционалната заблуда на Йордан Йовков)], електронно списание LiterNet, 19.07.2008, № 7 (104) {{мъниче|българин|психолог}} {{Портал Психология}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Казанджиев, Спиридон}} [[Категория:Български психолози]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] [[Категория:Възпитаници на Цюрихския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Родени в Севлиево]] [[Категория:Починали в София]] l2q926jnv6bjsh466iwx1asl1p2koig ФК „Мидълзбро“ 0 195741 12896441 12755230 2026-05-02T18:37:20Z Danitrifonov04 292718 12896441 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Англия}} Мидълзбро | герб = | прозвище = Боро | стадион = [[Ривърсайд (стадион)|Ривърсайд]] | капацитет = 34 000 | президент ={{Флагче|Англия}} [[Стив Гибсън]] | старши треньор = {{Флагче|Швеция}} [[Ким Хелберг]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 5-то | екипировка = [[Castore]] | спонсор = Unibet |pattern_la1 = _middlesbrough2526h |pattern_b1 = _middlesbrough2526h |pattern_ra1 = _feyenoord2526h |pattern_sh1 = _middlesbrough2526h |pattern_so1 = _redtopl |leftarm1 = FF0000 |body1 = FF0000 |rightarm1 = FF0000 |shorts1 = FF0000 |socks1 = FF0000 |pattern_la2 = |pattern_b2 =_middlesbrough2526a |pattern_ra2 = |pattern_sh2 =_middlesbrough2526a |pattern_so2 =_middlesbrough2526al |leftarm2 =000000 |body2 =000000 |rightarm2 =000000 |shorts2 =000000 |socks2 =000000 |pattern_la3 = |pattern_b3 = |pattern_ra3 = |pattern_sh3 = |pattern_so3 = |leftarm3 = |body3 = |rightarm3 = |shorts3 = |socks3 = |държава=[[Англия]]}} '''ФК Мидълзбро''' ({{lang|en|Middlesbrough Football Club}}) е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен отбор, основан през [[1876]] г. Домакинските си мачове играе на стадион Ривърсайд (англ. ''Riverside'') в [[град]] [[Мидълзбро]], Северна Англия. [[Файл:Riverside Stadium front.jpg|мини|250px|Стадион „Ривърсайд“]] == История == Мидълзбро е основан през 1876 г. от членове на едноименния [[крикет]]-клуб. През [[1889]] г. клубът става професионален, но три години по-късно възвръща аматьорския си статус, за да се присъедини към [[футболна лига на Англия|футболната лига на Англия]] през [[1899]] г. и да стане отново професионален клуб. През [[1902]] г. Мидълзбро се изкачва до [[Първа дивизия на Англия|Първа дивизия]]. През [[1905]] г. чупи рекорда за най-скъп играч като плаща 1000 паунда за централния нападател Алф Комън. През [[1914]] г. отборът достига третото място в Първа дивизия. Десет години по-късно, през [[1924]] г. отборът отново изпада във Втора дивизия. През [[1928]] г. отборът успява отново да се изкачи до най-горната лига в английското първенство, но това трае само една година. През [[1929]] г. Мидълзбро отново се изкачва в Първа дивизия. През [[1936]] и [[1947]] г. достига 6. кръг за [[ФА Къп|купата на Англия]]. През [[1949]] г. Мидълзбро играе най-посещавания си домакински мач – 53 596 зрители на мача срещу местните опоненти от [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл]]. През [[1954]] г. Мидълсбро изпада от Първа дивизия след 25 години в нея. През [[1955]] г. Мидълзбро записва най-голямата си загуба с 9:0 от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн Роувърс]]. През [[1958]] г. [[Брайън Клъф]] вкарва 5 гола за най-голямата победа на Мидълсбро – 9:0 срещу [[ФК Брайтън & Хоув Албиън|Брайтън анд Хоув]]. През [[1966]] г. на стадиона на Мидълзбро – Еърсоум парк (Ayresome Park) – се играят мачове от [[Световно първенство по футбол 1966|световното първенство]]. През [[1967]] г. Мидълзбро за първи път изпада в Трета дивизия, но се връща във Втора още на следващата година. През [[1970]] г. отборът достига четвъртфинал за купата на Англия. През [[1974]] г. Мидълзбро отново се изкачва до Първа дивизия, а през [[1975]] г. отново достига четвъртфинал за купата на страната. През [[1976]] г. отборът печели [[Англо-Шотландска купа|Англо-Шотландската купа]] и играе полуфинал за [[Купа на лигата (Англия)|Купата на лигата]]. През [[1977]] и [[1978]] г. отборът отново е на четвъртфинал за купата на Англия. През [[1979]] г. [[Дейвид Милс]] става най-скъпо продаденият играч в Англия – от Мидълсбро в [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич]] за 500 000 паунда. През [[1982]] г. Мидълзбро отново изпада във Втора дивизия. През [[1987]] г. клубът отново играе в Трета дивизия, но се връща в Първа дивизия две години по-късно, за да изпадне във Втора през [[1989]] г. [[Гари Палистър]] става най-скъпият продаден играч в Англия – от Мидълзбро в [[Манчестър Юнайтед]] за 2 300 000 паунда. През [[1990]] г. Мидълзбро печели [[Фул Мембърс Къп]]. През [[1992]] г. отборът се изкачва до Първа дивизия и достига полуфинал за купата на лигата, но през следващата година отново изпада. През [[1995]] г. Мидълзбро се премества на настоящия си стадион – Ривърсайд – с 30 000 седящи места – най-големият нов стадион в Англия за предишните 70 години – и печели промоция в новоустроения [[Премиършип]]. През [[1997]] г. отборът играе два финала на стадион [[Уембли (стадион)|Уембли]] – за купата на лигата и купата на Англия, като губи и двата. Отборът изпада в Първа дивизия (която вече е вторият ешелон на английския футбол след създаването на Премиършип). През следващата година клубът се завръща в Премиършип и губи финала за купата на страната. През [[2002]] г. Мидълзбро отново достига полуфинал за купата на лигата. На [[29 февруари]] [[2004]] г. клубът печели първия си голям трофей – купата на лигата, която печели срещу [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]]. През същата година Мидълзбро играе и първите си мачове в европейски клубен турнир – [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]] – достигайки четвъртфиналите. През 2006 година Мидълзбро играе финал за купата на УЕФА на „Филипс стадиюм“ в [[Ейндховен]] с испанския Севиля, но губи катастофално с 0 – 4. == Вижте също == * [[Английски футбол]] * [[Чемпиъншип]] * [[Купа на Англия]] == Използвана литература == * [http://www.mfc.premiumtv.co.uk/page/HistoryDetail/0,,1~352502,00.html История от официалния уебсайт на клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090821085104/http://www.mfc.premiumtv.co.uk/page/HistoryDetail/0,,1~352502,00.html |date=2009-08-21 }} == Външни препратки == * [http://www.mfc.premiumtv.co.uk/ Официален уебсайт на клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080516045305/http://www.mfc.premiumtv.co.uk/ |date=2008-05-16 }} {{Чемпиъншип}} [[Категория:Английски футболни отбори|Мидълзбро, ФК]] [[Категория:Спорт в Мидълзбро]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1876 година]] rwownotoptqkqqihv27x5yb08mxli3a Вито Позитано 0 200265 12896585 12190187 2026-05-02T21:20:55Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896585 wikitext text/x-wiki {{Личност|дипломат}} '''Виторио Позитано''' ({{lang|it|Vittorio Positano}}), наречен '''Вито Позитано''' е [[италианци|италиански]] [[дипломат]], участвал в спасяването на [[София]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година. == Биография == Позитано е роден на 2 октомври 1833 година в [[Бари]], [[Апулия]], тогава в [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]]. Влиза в [[армия]]та, участва в унищожаването на [[сицилианско разбойничество|разбойничеството]] и стига до чин [[капитан]]. След това постъпва в пожарната команда в Бари. Според някои сведения е бил [[Джузепе Гарибалди|гарибалдиец]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_IstoriaIReligia/Material/0501_osvobojdavane_Sofia.htm |заглавие=Радио България. Равинът Гавриел Алмознино – един от спасителите на София |достъп_дата=2008-07-06 |архив_дата=2008-04-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080403235127/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_IstoriaIReligia/Material/0501_osvobojdavane_Sofia.htm }}</ref> След обединението на Италия от 1863 година е в дипломатическия отдел на министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически агент в [[Триест]], [[Австрия]], а по-късно заема [[Консул (дипломация)|консулски]] служби предимно в [[Османската империя]] – на [[Корфу]], [[Малта]], [[Алжир]] и в [[Цариград]] и в Алжир. [[Файл:Vittorio-Positano-Memory-Plaque-Sofia.jpg|мини|ляво|Паметна плоча на улица „Вито Позитано“ в София]] От 1876 г. е вицеконсул в София. При приближаването на отряда на генерал [[Йосиф Гурко]] към София по време на Руско-турската война в края на 1877 година Позитано заедно с [[Леандър Леге]] и [[Йозеф Валдхард]], вицеконсули съответно от [[Франция]] и [[Австро-Унгария]], отказва да напусне града, като по този начин предотвратяват опожаряването му от османците. След изтеглянето на османските части от града Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Позитано е награден с руски орден и на 20 декември 1878 година е обявен за почетен гражданин на София. През 1881 година Позитано става консул в [[Дамаск]], а след няколко години – в [[Йокохама]], Япония, където умира на 26 ноември 1886 година. Неговото име носят улици [[Позитано (улица в София)|в София]] ({{maplink|type=line|id=Q12290937}}) и в родния му град Бари. == Източници == * Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 * [http://www.nojainpuglia.it/Toponomastica/nojani.htm Biografie di alcuni nojani eccellenti, noti e poco noti, cui sono intitolate le omonime strade] == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Позитано, Вито}} [[Категория:Гарибалдийци]] [[Категория:Консули на Италия]] [[Категория:Консули в Япония]] [[Категория:Консули в София]] [[Категория:История на София]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Починали в Йокохама]] [[Категория:Хора от Бари]] lnzdilqb4r3veo9j09uvw4kc8s5rf5z ПФК „Левски“ (София) през сезоните 0 205191 12896432 12627611 2026-05-02T18:31:00Z Danielbonevm 278090 12896432 wikitext text/x-wiki [[Файл:Levski sofia seasons apfg.svg|мини|450px|Представянето на [[ПФК Левски (София)]] по сезони в историята на [[А футболна група]] (1949-2014)]] [[Файл:Levski 1924-2014.png|мини|300п|ПФК Левски (София) в Шампионата и Купата на България през годините (1924 – 2014)]] Тази статия описва хронологично представянето на [[футбол]]ния отбор на '''[[ПФК Левски (София)]] през сезоните''', в които са се провеждали организирани [[Български футбол|футболни турнири в България]] (от 1921 г. до днес). В нея е включена информация за основните турнири, в които отборът взима участие: [[Първенство на България по футбол|Първенството на България по футбол]], [[Национална купа на България по футбол|Националната купа на България по футбол]] и [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските клубни турнири по футбол]]. '''<u>Спечелени трофеи</u>'''<br> '''26 пъти шампион на България:''' 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1950, 1953, 1964/65, 1967/68, 1969/70, 1973/74, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1984/85, 1987/88, 1992/93, 1993/94, 1994/95, 1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07 и 2008/09 г.<br> '''26 пъти носител на Националната купа:''' 1 ''път на Царската купа'' - 1942 г., ''13 пъти на Купата на Съветската армия'' – 1946, 1947, 1948/49, 1950, 1956, 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71, 1975/76, 1976/77 и 1978/79 г. и ''11 пъти на Купата на България'' – 1983/84, 1985/86, 1990/91, 1991/92, 1993/94, 1997/98, 1999/2000, 2001/02, 2002/03, 2004/05, 2006/07 г. и 2021/22г.<br> '''три пъти носител на Суперкупата на България:''' 2005, 2007 и 2009 г.<br> '''носител на Купата на България (като второстепенен турнир):''' 1981/82 г.<br> '''3 пъти носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир):''' 1983/84, 1986/87 и 1987/88 г. {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !rowspan=2 width=60px|Сезон !colspan=8 width=365px|[[Първенство на България по футбол|Шампионат]] !rowspan=2 width=130px|[[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] !rowspan=2 width=170px|[[Европейски клубни турнири по футбол|Евротурнири]] |- !width=85px style="font-size:85%"|Дивизия !width=30px style="font-size:85%"|М !width=30px style="font-size:85%"|П !width=30px style="font-size:85%"|Р !width=30px style="font-size:85%"|З !width=50px style="font-size:85%"|Г.раз !width=30px style="font-size:85%"|Т !width=75px style="font-size:85%"|Класиране |---- | '''1921-22''' | [[Столично първенство|СП]] | 13 || 10 || 1 || 2 || 38:7 || 21 || напуска |– |– |---- | '''1922-23''' | [[Столично първенство|СП]] | 8 || 8 || 0 || 0 || 40:7 || 16 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' |– |– |---- | rowspan="2"|'''1923-24''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 12 || 3 || 1 || 69:9 || 27 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 1 || 0 || 7:0 || – || ''турнирът не завършва'' |---- | rowspan="2"|'''1924-25''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 13 || 3 || 0 || 70:14 || 29 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 0 || 1 || 4:2 || – || финал |---- | '''1925-26''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 1 || 3 || 32:18 || 13 || II място |– |– |---- | '''1926-27''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 2 || 3 || 19:12 || 12 || I място |– |– |---- | '''1927-28''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 8 || 0 || 2 || 31:12 || 16 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1928-29''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 3 || 1 || 26:16 || 15 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 0 || 1 || 2:1 || – || финал |---- | '''1929-30''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 1 || 4 || 17:13 || 11 || I място |– |– |---- | '''1930-31''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 2 || 2 || 26:17 || 14 || I място |– |– |---- | '''1931-32''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 2 || 3 || 19:14 || 12 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1932-33''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 12 || 1 || 1 || 60:21 || 25 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 3 || 3 || 0 || 0 || 16:4 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | '''1933-34''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 4 || 4 || 6 || 26:20 || 12 || I място | |– |---- | '''1934-35''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 6 || 3 || 5 || 19:22 || 15 || I място |– |– |---- | '''1935-36''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 3 || 0 || 4 || 14:12 || 6 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1936-37''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 8 || 5 || 1 || 30:9 || 21 || I място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 4 || 3 || 1 || 0 || 12:2 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | '''1937-38''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 7 || 4 || 7 || 30:26 || 18 || VII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – четвърти кръг |– |---- | '''1938-39''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 8 || 2 || 8 || 29:25 || 18 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – първи кръг |– |---- | '''1939-40''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 9 || 4 || 5 || 29:18 || 22 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – пети кръг |– |---- | '''1940-41''' | [[Столично първенство|СП]] | 12 || 6 || 2 || 4 || 19:16 || 14 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – трети кръг |– |---- | rowspan="2"|'''1941-42''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 11 || 2 || 1 || 43:11 || 24 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 6 || 6 || 0 || 0 || 19:4 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1942-43''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 12 || 0 || 4 || 40:19 || 24 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 8 || 5 || 1 || 2 || 15:9 || – || финал |---- | rowspan="2"|'''1943-44''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 3 || 1 || 3 || 16:9 || 7 || III място | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 4 || 4 || 0 || 0 || 17:5 || – || ''турнирът не завършва'' |---- | rowspan="2"|'''1944-45''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 6 || 1 || 0 || 15:4 || 13 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 3 || 2 || 0 || 1 || 7:3 || – || 1/4 финал |---- | rowspan="2"|'''1945-46''' | [[Столично първенство|СП]] | 8 || 5 || 1 || 2 || 21:6 || 11 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 6 || 6 || 0 || 0 || 17:2 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1946-47''' | [[Столично първенство|СП]] | 9 || 5 || 3 || 1 || 16:9 || 13 || II място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 6 || 5 || 1 || 0 || 17:3 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1947-48''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 1 || 3 || 17:14 || 13 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – трети кръг | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 8 || 4 || 2 || 2 || 17:11 || – || финал |---- | '''1948-49''' | [[А група 1948/49|А група]] | 18 || 15 || 3 || 0 || 44:8 || 33 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1950''' | [[А група 1950|А група]] | 18 || 12 || 5 || 1 || 36:12 || 29 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1951''' | [[А група 1951|А група]] | 22 || 9 || 8 || 5 || 37:16 || 26 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1952''' | [[А група 1952|А група]] | 22 || 8 || 6 || 8 || 22:16 || 22 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1953''' | [[А група 1953|А група]] | 28 || 19 || 5 || 4 || 48:22 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1954''' | [[А група 1954|А група]] | 26 || 9 || 10 || 7 || 39:26 || 28 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал |– |---- | '''1955''' | [[А група 1955|А група]] | 26 || 10 || 7 || 9 || 33:30 || 27 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/16 финал |– |---- | '''1956''' | [[А група 1956|А група]] | 22 || 8 || 10 || 4 || 30:24 || 26 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1957''' | [[А група 1957|А група]] | 22 || 12 || 6 || 4 || 46:21 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1958''' | [[А група 1958|А група]] | 22 || 12 || 6 || 4 || 46:21 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1958-59''' | [[А група 1958/59|А група]] | 22 || 10 || 4 || 8 || 27:15 || 24 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1959-60''' | [[А група 1959/60|А група]] | 22 || 11 || 6 || 5 || 32:22 || 28 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал |– |---- | '''1960-61''' | [[А група 1960/61|А група]] | 26 || 10 || 10 || 6 || 45:33 || 30 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1961-62''' | [[А група 1961/62|А група]] | 26 || 12 || 6 || 8 || 46:37 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1962-63''' | [[А група 1962/63|А група]] | 30 || 8 || 16 || 6 || 41:31 || 32 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1963-64''' | [[А група 1963/64|А група]] | 30 || 16 || 9 || 5 || 53:32 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1964-65''' | [[А група 1964/65|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 59:28 || 42 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1965-66''' | [[А група 1965/66|А група]] | 30 || 15 || 11 || 4 || 59:31 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1966-67''' | [[А група 1966/67|А група]] | 30 || 13 || 10 || 7 || 46:32 || 36 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1967-68''' | [[А група 1967/68|А група]] | 30 || 18 || 9 || 3 || 61:29 || 45 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1968-69''' | [[А група 1968/69|А група]] | 30 || 17 || 6 || 7 || 59:33 || 40 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1969-70''' | [[А група 1969/70|А група]] | 30 || 23 || 4 || 3 || 67:17 || 50 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1970-71''' | [[А група 1970/71|А група]] | 30 || 21 || 6 || 3 || 59:22 || 48 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/32 финал |---- | '''1971-72''' | [[А група 1971/72|А група]] | 34 || 22 || 6 || 6 || 68:26 || 50 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1972-73''' | [[А група 1972/73|А група]] | 34 || 15 || 10 || 9 || 62:37 || 40 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1973-74''' | [[А група 1973/74|А група]] | 30 || 21 || 5 || 4 || 58:30 || 47 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1974-75''' | [[А група 1974/75|А група]] | 30 || 15 || 8 || 7 || 54:30 || 38 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1975-76''' | [[А група 1975/76|А група]] | 30 || 16 || 9 || 5 || 58:33 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/4 финал |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 1976/1977|1976-77]]''' | [[А група 1976/77|А група]] | 30 || 17 || 9 || 4 || 73:34 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1977-78''' | [[А група 1977/78|А група]] | 30 || 15 || 8 || 7 || 53:30 || 38 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1978-79''' | [[А група 1978/79|А група]] | 30 || 18 || 7 || 5 || 54:29 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1979-80''' | [[А група 1979/80|А група]] | 30 || 15 || 7 || 8 || 45:38 || 37 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1980-81''' | [[А група 1980/81|А група]] | 30 || 13 || 10 || 7 || 44:25 || 36 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1981-82''' | [[А група 1981/82|А група]] | 30 || 20 || 6 || 4 || 71:32 || 46 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1982-83''' | [[А група 1982/83|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 50:21 || 42 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1983-84''' | [[А група 1983/84|А група]] | 30 || 19 || 9 || 2 || 64:29 || 47 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1984-85''' | [[А група 1984/85|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 66:37 || 40 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1985-86''' | [[А група 1985/86|А група]] | 30 || 14 || 6 || 10 || 55:39 || 33 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – '''носител''' | – |---- | '''1986-87''' | [[А група 1986/87|А група]] | 30 || 19 || 6 || 5 || 75:35 || 44 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1987-88''' | [[А група 1987/88|А група]] | 30 || 20 || 8 || 2 || 67:29 || 48 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1988-89''' | [[А група 1988/89|А група]] | 30 || 17 || 5 || 8 || 63:38 || 39 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1989-90''' | [[А група 1989/90|А група]] | 30 || 12 || 11 || 7 || 57:39 || 35 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1989/90|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1990-91''' | [[А група 1990/91|А група]] | 30 || 12 || 9 || 9 || 51:38 || 33 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1990/91|КБ]] – '''носител''' | – |---- | '''1991-92''' | [[А група 1991/92|А група]] | 30 || 19 || 7 || 4 || 54:18 || 45 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1991/92|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1992-93''' | [[А група 1992/93|А група]] | 30 || 22 || 6 || 2 || 76:27 || 50 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1992/93|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1993-94''' | [[А група 1993/94|А група]] | 28 || 22 || 5 || 1 || 78:17 || 71 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1993/94|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – 1/8 финал |---- | '''1994-95''' | [[А група 1994/95|А група]] | 30 || 26 || 1 || 3 || 84:15 || 79 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1994/95|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – квалиф. кръг |---- | '''1995-96''' | [[А група 1995/96|А група]] | 30 || 19 || 5 || 6 || 49:22 || 62 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1995/96|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1996-97''' | [[А група 1996/97|А група]] | 30 || 14 || 11 || 5 || 58:30 || 53 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1996/97|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – предв. кръг |---- | '''1997-98''' | [[А група 1997/98|А група]] | 30 || 19 || 7 || 4 || 73:27 || 64 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1997/98|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – предв. кръг |---- | '''1998-99''' | [[А група 1998/99|А група]] | 29 || 22 || 5 || 2 || 52:11 || 71 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1998/99|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – първи кръг |---- | '''1999-00''' | [[А група 1999/00|А група]] | 30 || 23 || 5 || 2 || 66:17 || 74 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1999/006|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – втори кръг |---- | '''2000-01''' | [[Висша футболна лига 2000/01|Висша лига]] | 26 || 22 || 3 || 1 || 63:13 || 69 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2000/01|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – втори предв. кръг |---- | rowspan="2"|'''2001-02''' | rowspan="2"|[[Висша футболна лига 2001/02|Висша лига]] | rowspan="2"|36 ||rowspan="2"| 27 ||rowspan="2"| 7 ||rowspan="2"| 2 ||rowspan="2"| 77:27 ||rowspan="2"| 56 ||rowspan="2" style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2001/02|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – първи кръг |---- | rowspan="2"|'''2002-03''' | rowspan="2"|[[Висша футболна лига 2002/03|Висша лига]] | rowspan="2"|26 ||rowspan="2"| 19 ||rowspan="2"| 3 ||rowspan="2"| 4 ||rowspan="2"| 61:19 ||rowspan="2"| 60 ||rowspan="2"| II място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2002/03|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – втори кръг |---- | '''2003-04''' | [[А група 2003/04|А група]] | 30 || 22 || 6 || 2 || 59:16 || 72 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2003/04|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – трети кръг |---- | '''2004-05''' | [[А група 2004/05|А група]] | 30 || 24 || 4 || 2 || 76:19 || 76 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2004/05|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – първи кръг |---- | '''2005-06''' | [[А група 2005/06|А група]] | 28 || 21 || 5 || 2 || 71:23 || 68 || style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2005/06|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/4 финал |---- | '''2006-07''' | [[А футболна група 2006/07|А група]] | 30 || 24 || 5 || 1 || 96:13 || 77 || style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2006/07|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2006-07|ШЛ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2007/2008|2007-08]]''' | [[А футболна група 2007/08|А група]] | 30 || 19 || 5 || 6 || 56:19 || 62 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2007/08|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2007-08|ШЛ]] – втори предв. кръг |---- | rowspan="2"|'''[[ПФК Левски (София) през сезон 2008/2009|2008-09]]''' | rowspan="2"|[[А футболна група 2008/09|А група]] | rowspan="2"|30 | rowspan="2"|21 | rowspan="2"|6 | rowspan="2"|3 | rowspan="2"|57:18 | rowspan="2"|69 | rowspan="2" style="background-color:#FE2;"|'''шампион''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2008/09|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2008-09|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА 2008-09|УЕФА]] – първи кръг |---- | rowspan="2"|'''[[ПФК Левски (София) през сезон 2009/2010|2009-10]]''' | rowspan="2"|[[А футболна група 2009/10|А група]] | rowspan="2"|30 | rowspan="2"|17 | rowspan="2"|6 | rowspan="2"|7 | rowspan="2"|57:26 | rowspan="2"|57 | rowspan="2"|III място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2009/10|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2009-10|ШЛ]] – плейофи |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2009/10|ЛЕ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2010/2011|2010-11]]''' | [[А футболна група 2010/11|А група]] | 30 | 23 | 3 | 4 | 67:24 | 72 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2010/11|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2010/11|ЛЕ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2011/2012|2011-12]]''' | [[А група 2011/12|А група]] | 30 | 20 | 2 | 8 | 61:28 | 62 | III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2011/12|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2011/12|ЛЕ]] – трети квалиф. кръг |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2012/2013|2012-13]]''' | [[А футболна група 2012/13|А група]] | 30 | 22 | 5 | 3 | 59:20 | 71 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2012/13|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2012/13|ЛЕ]] – втори квалиф. кръг |---- | '''2013-14''' | [[А футболна група 2013/14|А група]] | 38 | 19 | 5 | 14 | 59:39 | 62 | V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2013/14|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2013/14|ЛЕ]] – първи квалиф. кръг |---- | '''2014-15''' | [[А футболна група 2014/15|А група]] | 32 | 17 | 5 | 10 | 66:33 | 56 | VII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2014/15|КБ]] – финал | – |---- | '''2015-16''' | [[А футболна група 2015/16|А група]] | 32 | 16 | 8 | 8 | 36:18 | 56 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2015/16|КБ]] – 1/4 финал | – |- | '''2016-17''' |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|Първа лига]] |36 |18 |9 |9 |50:31 |63 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2016/17|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига Европа 2016/17|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- |'''2017-18''' |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|Първа лига]] |36 |18 |10 |8 |55:27 |64 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2017/18|КБ]] - финал |[[Лига Европа 2017/18|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- | '''2018-19''' |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|Първа лига]] |36 |20 |6 |10 |64:37 |66 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2018/19|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига Европа 2018/19|ЛЕ]] - първи квалиф. кръг |- | '''2019-20''' |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|Първа лига]] |31 |15 |8 |8 |50:50 |53 |IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2019/20|КБ]] - 1/2 финал |[[Лига Европа 2019/20|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- | '''2020-21''' |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|Първа лига]] |32 |11 |8 |13 |34:32 |41 |VIII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2020/21|KБ]] - 1/4 финал |– |- | '''2021-22''' | [[Първа професионална футболна лига 2021/22|Първа лига]] |31 |15 |7 |9 |38:27 |52 |IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2021/22|КБ]] - '''носител''' |– |- |'''2022-23''' |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|Първа лига]] |35 |17 |10 |8 |47:22 |61 | IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2022/23|КБ]] - 1/16 финал |[[Лига на конференциите 2022/23|ЛК]] - трети квалиф. кръг |- |'''2023-24''' |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|Първа лига]] |35 |19 |7 |9 |50:30 |64 | IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2023/24|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига на конференциите 2023/24|ЛК]] - плейоф |- |'''2024-25''' |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|Първа лига]] |36 |21 |9 |9 |69:29 |72 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2024/25|КБ]] - 1/4 финал |- |'''2025-26''' |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|Първа лига]] |32 |24 |4 |4 |68:23 |76 | rowspan="2" style="background-color:#FE2;"|'''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2025/26|КБ]] - 1/4 финал |[[Лига на конференциите 2025/26|ЛК]] - плейоф |– |} <small> '''М''' = мачове, '''П''' = победи, '''Р''' = равни, '''З''' = загуби, '''Г.раз''' = голова разлика, '''Т''' = точки.<br> '''СП''' = [[Столично първенство]], '''ДП''' = [[Държавно първенство]], '''НФД''' = [[Национална футболна дивизия]], '''РП''' = [[Републиканско първенство]].<br> '''КЦ''' = [[Купа на Царя]], '''КСА''' = [[Купа на Съветската армия]], '''КНРБ''' = [[Купа на Народна република България]], '''КБ''' = [[Купа на България]].<br> '''КНК''' = [[Купа на носителите на купи]], '''УЕФА''' = [[Купа на УЕФА]], '''ЛЕ''' = [[Лига Европа]], '''КЕШ''' = [[Купа на европейските шампиони]], '''ШЛ''' = [[Шампионска лига]], '''ЛК''' = [[Лига на конференциите]]<br> '''Източници:''' [http://levskisofia.info LevskiSofia.info], [http://bgclubs.eu/teams/Levski(Sofia) bgclubs.eu] </small> [[Категория:ПФК „Левски“ (София) през сезоните| ]] [[Категория:Български футболни отбори по сезон|Левски София]] a73l36h8unn29cgk4q3l41rj9v8u42r 12897032 12896432 2026-05-03T11:48:12Z ~2026-26935-12 394771 27 титла, сезон 2025/2026 г. 12897032 wikitext text/x-wiki [[Файл:Levski sofia seasons apfg.svg|мини|450px|Представянето на [[ПФК Левски (София)]] по сезони в историята на [[А футболна група]] (1949-2014)]] [[Файл:Levski 1924-2014.png|мини|300п|ПФК Левски (София) в Шампионата и Купата на България през годините (1924 – 2014)]] Тази статия описва хронологично представянето на [[футбол]]ния отбор на '''[[ПФК Левски (София)]] през сезоните''', в които са се провеждали организирани [[Български футбол|футболни турнири в България]] (от 1921 г. до днес). В нея е включена информация за основните турнири, в които отборът взима участие: [[Първенство на България по футбол|Първенството на България по футбол]], [[Национална купа на България по футбол|Националната купа на България по футбол]] и [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските клубни турнири по футбол]]. '''<u>Спечелени трофеи</u>'''<br> '''27 пъти шампион на България:''' 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1950, 1953, 1964/65, 1967/68, 1969/70, 1973/74, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1984/85, 1987/88, 1992/93, 1993/94, 1994/95, 1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07, 2008/09 и 2025/26 г.<br> '''26 пъти носител на Националната купа:''' 1 ''път на Царската купа'' - 1942 г., ''13 пъти на Купата на Съветската армия'' – 1946, 1947, 1948/49, 1950, 1956, 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71, 1975/76, 1976/77 и 1978/79 г. и ''11 пъти на Купата на България'' – 1983/84, 1985/86, 1990/91, 1991/92, 1993/94, 1997/98, 1999/2000, 2001/02, 2002/03, 2004/05, 2006/07 г. и 2021/22г.<br> '''три пъти носител на Суперкупата на България:''' 2005, 2007 и 2009 г.<br> '''носител на Купата на България (като второстепенен турнир):''' 1981/82 г.<br> '''3 пъти носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир):''' 1983/84, 1986/87 и 1987/88 г. {| class="wikitable" width=820px style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" !rowspan=2 width=60px|Сезон !colspan=8 width=365px|[[Първенство на България по футбол|Шампионат]] !rowspan=2 width=130px|[[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] !rowspan=2 width=170px|[[Европейски клубни турнири по футбол|Евротурнири]] |- !width=85px style="font-size:85%"|Дивизия !width=30px style="font-size:85%"|М !width=30px style="font-size:85%"|П !width=30px style="font-size:85%"|Р !width=30px style="font-size:85%"|З !width=50px style="font-size:85%"|Г.раз !width=30px style="font-size:85%"|Т !width=75px style="font-size:85%"|Класиране |---- | '''1921-22''' | [[Столично първенство|СП]] | 13 || 10 || 1 || 2 || 38:7 || 21 || напуска |– |– |---- | '''1922-23''' | [[Столично първенство|СП]] | 8 || 8 || 0 || 0 || 40:7 || 16 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' |– |– |---- | rowspan="2"|'''1923-24''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 12 || 3 || 1 || 69:9 || 27 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 1 || 0 || 7:0 || – || ''турнирът не завършва'' |---- | rowspan="2"|'''1924-25''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 13 || 3 || 0 || 70:14 || 29 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 0 || 1 || 4:2 || – || финал |---- | '''1925-26''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 1 || 3 || 32:18 || 13 || II място |– |– |---- | '''1926-27''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 2 || 3 || 19:12 || 12 || I място |– |– |---- | '''1927-28''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 8 || 0 || 2 || 31:12 || 16 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1928-29''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 3 || 1 || 26:16 || 15 |style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 2 || 1 || 0 || 1 || 2:1 || – || финал |---- | '''1929-30''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 1 || 4 || 17:13 || 11 || I място |– |– |---- | '''1930-31''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 2 || 2 || 26:17 || 14 || I място |– |– |---- | '''1931-32''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 5 || 2 || 3 || 19:14 || 12 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1932-33''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 12 || 1 || 1 || 60:21 || 25 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 3 || 3 || 0 || 0 || 16:4 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | '''1933-34''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 4 || 4 || 6 || 26:20 || 12 || I място | |– |---- | '''1934-35''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 6 || 3 || 5 || 19:22 || 15 || I място |– |– |---- | '''1935-36''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 3 || 0 || 4 || 14:12 || 6 || I място |– |– |---- | rowspan="2"|'''1936-37''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 8 || 5 || 1 || 30:9 || 21 || I място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 4 || 3 || 1 || 0 || 12:2 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | '''1937-38''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 7 || 4 || 7 || 30:26 || 18 || VII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – четвърти кръг |– |---- | '''1938-39''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 8 || 2 || 8 || 29:25 || 18 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – първи кръг |– |---- | '''1939-40''' | [[Национална футболна дивизия|НФД]] | 18 || 9 || 4 || 5 || 29:18 || 22 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – пети кръг |– |---- | '''1940-41''' | [[Столично първенство|СП]] | 12 || 6 || 2 || 4 || 19:16 || 14 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – трети кръг |– |---- | rowspan="2"|'''1941-42''' | [[Столично първенство|СП]] | 14 || 11 || 2 || 1 || 43:11 || 24 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Царя|КЦ]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 6 || 6 || 0 || 0 || 19:4 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1942-43''' | [[Столично първенство|СП]] | 16 || 12 || 0 || 4 || 40:19 || 24 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 8 || 5 || 1 || 2 || 15:9 || – || финал |---- | rowspan="2"|'''1943-44''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 3 || 1 || 3 || 16:9 || 7 || III място | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Държавно първенство|ДП]] | 4 || 4 || 0 || 0 || 17:5 || – || ''турнирът не завършва'' |---- | rowspan="2"|'''1944-45''' | [[Столично първенство|СП]] | 7 || 6 || 1 || 0 || 15:4 || 13 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2"|– | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 3 || 2 || 0 || 1 || 7:3 || – || 1/4 финал |---- | rowspan="2"|'''1945-46''' | [[Столично първенство|СП]] | 8 || 5 || 1 || 2 || 21:6 || 11 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 6 || 6 || 0 || 0 || 17:2 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1946-47''' | [[Столично първенство|СП]] | 9 || 5 || 3 || 1 || 16:9 || 13 || II място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 6 || 5 || 1 || 0 || 17:3 || – | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' |---- | rowspan="2"|'''1947-48''' | [[Столично първенство|СП]] | 10 || 6 || 1 || 3 || 17:14 || 13 | style="background-color:#FE2;"| '''I място''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – трети кръг | rowspan="2"|– |- | [[Републиканско първенство|РП]] | 8 || 4 || 2 || 2 || 17:11 || – || финал |---- | '''1948-49''' | [[А група 1948/49|А група]] | 18 || 15 || 3 || 0 || 44:8 || 33 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1950''' | [[А група 1950|А група]] | 18 || 12 || 5 || 1 || 36:12 || 29 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1951''' | [[А група 1951|А група]] | 22 || 9 || 8 || 5 || 37:16 || 26 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1952''' | [[А група 1952|А група]] | 22 || 8 || 6 || 8 || 22:16 || 22 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1953''' | [[А група 1953|А група]] | 28 || 19 || 5 || 4 || 48:22 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1954''' | [[А група 1954|А група]] | 26 || 9 || 10 || 7 || 39:26 || 28 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал |– |---- | '''1955''' | [[А група 1955|А група]] | 26 || 10 || 7 || 9 || 33:30 || 27 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/16 финал |– |---- | '''1956''' | [[А група 1956|А група]] | 22 || 8 || 10 || 4 || 30:24 || 26 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1957''' | [[А група 1957|А група]] | 22 || 12 || 6 || 4 || 46:21 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1958''' | [[А група 1958|А група]] | 22 || 12 || 6 || 4 || 46:21 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1958-59''' | [[А група 1958/59|А група]] | 22 || 10 || 4 || 8 || 27:15 || 24 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1959-60''' | [[А група 1959/60|А група]] | 22 || 11 || 6 || 5 || 32:22 || 28 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал |– |---- | '''1960-61''' | [[А група 1960/61|А група]] | 26 || 10 || 10 || 6 || 45:33 || 30 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1961-62''' | [[А група 1961/62|А група]] | 26 || 12 || 6 || 8 || 46:37 || 30 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал |– |---- | '''1962-63''' | [[А група 1962/63|А група]] | 30 || 8 || 16 || 6 || 41:31 || 32 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1963-64''' | [[А група 1963/64|А група]] | 30 || 16 || 9 || 5 || 53:32 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал |– |---- | '''1964-65''' | [[А група 1964/65|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 59:28 || 42 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1965-66''' | [[А група 1965/66|А група]] | 30 || 15 || 11 || 4 || 59:31 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1966-67''' | [[А група 1966/67|А група]] | 30 || 13 || 10 || 7 || 46:32 || 36 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' |– |---- | '''1967-68''' | [[А група 1967/68|А група]] | 30 || 18 || 9 || 3 || 61:29 || 45 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1968-69''' | [[А група 1968/69|А група]] | 30 || 17 || 6 || 7 || 59:33 || 40 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1969-70''' | [[А група 1969/70|А група]] | 30 || 23 || 4 || 3 || 67:17 || 50 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1970-71''' | [[А група 1970/71|А група]] | 30 || 21 || 6 || 3 || 59:22 || 48 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/32 финал |---- | '''1971-72''' | [[А група 1971/72|А група]] | 34 || 22 || 6 || 6 || 68:26 || 50 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1972-73''' | [[А група 1972/73|А група]] | 34 || 15 || 10 || 9 || 62:37 || 40 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1973-74''' | [[А група 1973/74|А група]] | 30 || 21 || 5 || 4 || 58:30 || 47 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – финал |– |---- | '''1974-75''' | [[А група 1974/75|А група]] | 30 || 15 || 8 || 7 || 54:30 || 38 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1975-76''' | [[А група 1975/76|А група]] | 30 || 16 || 9 || 5 || 58:33 || 41 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/4 финал |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 1976/1977|1976-77]]''' | [[А група 1976/77|А група]] | 30 || 17 || 9 || 4 || 73:34 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1977-78''' | [[А група 1977/78|А група]] | 30 || 15 || 8 || 7 || 53:30 || 38 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1978-79''' | [[А група 1978/79|А група]] | 30 || 18 || 7 || 5 || 54:29 || 43 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1979-80''' | [[А група 1979/80|А група]] | 30 || 15 || 7 || 8 || 45:38 || 37 || III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1980-81''' | [[А група 1980/81|А група]] | 30 || 13 || 10 || 7 || 44:25 || 36 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1981-82''' | [[А група 1981/82|А група]] | 30 || 20 || 6 || 4 || 71:32 || 46 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Съветската армия|КСА]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1982-83''' | [[А група 1982/83|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 50:21 || 42 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1983-84''' | [[А група 1983/84|А група]] | 30 || 19 || 9 || 2 || 64:29 || 47 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/16 финал |---- | '''1984-85''' | [[А група 1984/85|А група]] | 30 || 18 || 6 || 6 || 66:37 || 40 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/8 финал |---- | '''1985-86''' | [[А група 1985/86|А група]] | 30 || 14 || 6 || 10 || 55:39 || 33 || V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – '''носител''' | – |---- | '''1986-87''' | [[А група 1986/87|А група]] | 30 || 19 || 6 || 5 || 75:35 || 44 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/4 финал |---- | '''1987-88''' | [[А група 1987/88|А група]] | 30 || 20 || 8 || 2 || 67:29 || 48 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1988-89''' | [[А група 1988/89|А група]] | 30 || 17 || 5 || 8 || 63:38 || 39 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на Народна република България|КНРБ]] – III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 1/16 финал |---- | '''1989-90''' | [[А група 1989/90|А група]] | 30 || 12 || 11 || 7 || 57:39 || 35 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1989/90|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1990-91''' | [[А група 1990/91|А група]] | 30 || 12 || 9 || 9 || 51:38 || 33 || VI място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1990/91|КБ]] – '''носител''' | – |---- | '''1991-92''' | [[А група 1991/92|А група]] | 30 || 19 || 7 || 4 || 54:18 || 45 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1991/92|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1992-93''' | [[А група 1992/93|А група]] | 30 || 22 || 6 || 2 || 76:27 || 50 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1992/93|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – 1/16 финал |---- | '''1993-94''' | [[А група 1993/94|А група]] | 28 || 22 || 5 || 1 || 78:17 || 71 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1993/94|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – 1/8 финал |---- | '''1994-95''' | [[А група 1994/95|А група]] | 30 || 26 || 1 || 3 || 84:15 || 79 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1994/95|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – квалиф. кръг |---- | '''1995-96''' | [[А група 1995/96|А група]] | 30 || 19 || 5 || 6 || 49:22 || 62 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1995/96|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/32 финал |---- | '''1996-97''' | [[А група 1996/97|А група]] | 30 || 14 || 11 || 5 || 58:30 || 53 || IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1996/97|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – предв. кръг |---- | '''1997-98''' | [[А група 1997/98|А група]] | 30 || 19 || 7 || 4 || 73:27 || 64 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1997/98|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – предв. кръг |---- | '''1998-99''' | [[А група 1998/99|А група]] | 29 || 22 || 5 || 2 || 52:11 || 71 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1998/99|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на носителите на купи|КНК]] – първи кръг |---- | '''1999-00''' | [[А група 1999/00|А група]] | 30 || 23 || 5 || 2 || 66:17 || 74 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 1999/006|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – втори кръг |---- | '''2000-01''' | [[Висша футболна лига 2000/01|Висша лига]] | 26 || 22 || 3 || 1 || 63:13 || 69 | style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2000/01|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – втори предв. кръг |---- | rowspan="2"|'''2001-02''' | rowspan="2"|[[Висша футболна лига 2001/02|Висша лига]] | rowspan="2"|36 ||rowspan="2"| 27 ||rowspan="2"| 7 ||rowspan="2"| 2 ||rowspan="2"| 77:27 ||rowspan="2"| 56 ||rowspan="2" style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2001/02|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – първи кръг |---- | rowspan="2"|'''2002-03''' | rowspan="2"|[[Висша футболна лига 2002/03|Висша лига]] | rowspan="2"|26 ||rowspan="2"| 19 ||rowspan="2"| 3 ||rowspan="2"| 4 ||rowspan="2"| 61:19 ||rowspan="2"| 60 ||rowspan="2"| II място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2002/03|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – втори кръг |---- | '''2003-04''' | [[А група 2003/04|А група]] | 30 || 22 || 6 || 2 || 59:16 || 72 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2003/04|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – трети кръг |---- | '''2004-05''' | [[А група 2004/05|А група]] | 30 || 24 || 4 || 2 || 76:19 || 76 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2004/05|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – първи кръг |---- | '''2005-06''' | [[А група 2005/06|А група]] | 28 || 21 || 5 || 2 || 71:23 || 68 || style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2005/06|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА|УЕФА]] – 1/4 финал |---- | '''2006-07''' | [[А футболна група 2006/07|А група]] | 30 || 24 || 5 || 1 || 96:13 || 77 || style="background-color:#FE2;"| '''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2006/07|КБ]] – '''носител''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2006-07|ШЛ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2007/2008|2007-08]]''' | [[А футболна група 2007/08|А група]] | 30 || 19 || 5 || 6 || 56:19 || 62 || II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2007/08|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2007-08|ШЛ]] – втори предв. кръг |---- | rowspan="2"|'''[[ПФК Левски (София) през сезон 2008/2009|2008-09]]''' | rowspan="2"|[[А футболна група 2008/09|А група]] | rowspan="2"|30 | rowspan="2"|21 | rowspan="2"|6 | rowspan="2"|3 | rowspan="2"|57:18 | rowspan="2"|69 | rowspan="2" style="background-color:#FE2;"|'''шампион''' | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2008/09|КБ]] – 1/2 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2008-09|ШЛ]] – трети предв. кръг |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на УЕФА 2008-09|УЕФА]] – първи кръг |---- | rowspan="2"|'''[[ПФК Левски (София) през сезон 2009/2010|2009-10]]''' | rowspan="2"|[[А футболна група 2009/10|А група]] | rowspan="2"|30 | rowspan="2"|17 | rowspan="2"|6 | rowspan="2"|7 | rowspan="2"|57:26 | rowspan="2"|57 | rowspan="2"|III място | rowspan="2" style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2009/10|КБ]] – 1/8 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Шампионска лига 2009-10|ШЛ]] – плейофи |- | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2009/10|ЛЕ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2010/2011|2010-11]]''' | [[А футболна група 2010/11|А група]] | 30 | 23 | 3 | 4 | 67:24 | 72 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2010/11|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2010/11|ЛЕ]] – групова фаза |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2011/2012|2011-12]]''' | [[А група 2011/12|А група]] | 30 | 20 | 2 | 8 | 61:28 | 62 | III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2011/12|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2011/12|ЛЕ]] – трети квалиф. кръг |---- | '''[[ПФК Левски (София) през сезон 2012/2013|2012-13]]''' | [[А футболна група 2012/13|А група]] | 30 | 22 | 5 | 3 | 59:20 | 71 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2012/13|КБ]] – финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2012/13|ЛЕ]] – втори квалиф. кръг |---- | '''2013-14''' | [[А футболна група 2013/14|А група]] | 38 | 19 | 5 | 14 | 59:39 | 62 | V място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2013/14|КБ]] – 1/4 финал | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Лига Европа 2013/14|ЛЕ]] – първи квалиф. кръг |---- | '''2014-15''' | [[А футболна група 2014/15|А група]] | 32 | 17 | 5 | 10 | 66:33 | 56 | VII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2014/15|КБ]] – финал | – |---- | '''2015-16''' | [[А футболна група 2015/16|А група]] | 32 | 16 | 8 | 8 | 36:18 | 56 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2015/16|КБ]] – 1/4 финал | – |- | '''2016-17''' |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|Първа лига]] |36 |18 |9 |9 |50:31 |63 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2016/17|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига Европа 2016/17|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- |'''2017-18''' |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|Първа лига]] |36 |18 |10 |8 |55:27 |64 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2017/18|КБ]] - финал |[[Лига Европа 2017/18|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- | '''2018-19''' |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|Първа лига]] |36 |20 |6 |10 |64:37 |66 |III място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2018/19|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига Европа 2018/19|ЛЕ]] - първи квалиф. кръг |- | '''2019-20''' |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|Първа лига]] |31 |15 |8 |8 |50:50 |53 |IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2019/20|КБ]] - 1/2 финал |[[Лига Европа 2019/20|ЛЕ]] - втори квалиф. кръг |- | '''2020-21''' |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|Първа лига]] |32 |11 |8 |13 |34:32 |41 |VIII място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2020/21|KБ]] - 1/4 финал |– |- | '''2021-22''' | [[Първа професионална футболна лига 2021/22|Първа лига]] |31 |15 |7 |9 |38:27 |52 |IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2021/22|КБ]] - '''носител''' |– |- |'''2022-23''' |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|Първа лига]] |35 |17 |10 |8 |47:22 |61 | IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2022/23|КБ]] - 1/16 финал |[[Лига на конференциите 2022/23|ЛК]] - трети квалиф. кръг |- |'''2023-24''' |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|Първа лига]] |35 |19 |7 |9 |50:30 |64 | IV място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2023/24|КБ]] - 1/8 финал |[[Лига на конференциите 2023/24|ЛК]] - плейоф |- |'''2024-25''' |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|Първа лига]] |36 |21 |9 |9 |69:29 |72 | II място | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2024/25|КБ]] - 1/4 финал |- |'''2025-26''' |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|Първа лига]] |32 |24 |4 |4 |68:23 |76 | rowspan="2" style="background-color:#FE2;"|'''шампион''' | style="text-align:left; padding-left:15px"| [[Купа на България по футбол 2025/26|КБ]] - 1/4 финал |[[Лига на конференциите 2025/26|ЛК]] - плейоф |– |} <small> '''М''' = мачове, '''П''' = победи, '''Р''' = равни, '''З''' = загуби, '''Г.раз''' = голова разлика, '''Т''' = точки.<br> '''СП''' = [[Столично първенство]], '''ДП''' = [[Държавно първенство]], '''НФД''' = [[Национална футболна дивизия]], '''РП''' = [[Републиканско първенство]].<br> '''КЦ''' = [[Купа на Царя]], '''КСА''' = [[Купа на Съветската армия]], '''КНРБ''' = [[Купа на Народна република България]], '''КБ''' = [[Купа на България]].<br> '''КНК''' = [[Купа на носителите на купи]], '''УЕФА''' = [[Купа на УЕФА]], '''ЛЕ''' = [[Лига Европа]], '''КЕШ''' = [[Купа на европейските шампиони]], '''ШЛ''' = [[Шампионска лига]], '''ЛК''' = [[Лига на конференциите]]<br> '''Източници:''' [http://levskisofia.info LevskiSofia.info], [http://bgclubs.eu/teams/Levski(Sofia) bgclubs.eu] </small> [[Категория:ПФК „Левски“ (София) през сезоните| ]] [[Категория:Български футболни отбори по сезон|Левски София]] av6sjxyxtub3734ewueci034m7q2eul Георги Черкелов 0 207816 12896164 12776839 2026-05-02T13:40:33Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896164 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Георги Черкелов | портрет = Georgi Cherkelov.jpg | обяснение = | описание = български актьор и режисьор | рождено име = Георги Иванов Черкелов | роден-място = [[Хасково]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]]<ref>{{cite web | year = 2012| url = http://www.blitz.bg/news/article/131163| title = Почина Георги Черкелов!| publisher = Информационна агенция Блиц| accessdate = 19 февруари 2012 | ref = harv}}</ref> | друго име = | активност = 1956 – 2012 | брачен партньор = Лиляна Черкелова (разведени)<br>Виолета Мишева (1956 – 1984; разведени)<br>Зина Стругова (? – 2012; до смъртта му) | деца = 3 (от Виолета):<br>[[Иван Черкелов]] (1957 – 2022)<br>Боряна Черкелова (1961 – 1978)<br>Ирина Черкелова | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = [[Лир (крал)|Крал Лир]]<br>[[Сократ]]<br>[[Ричард II]]<br>Хлудов<br>Богдан Велински<br>[[Александър Цанков]] }} [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 301.jpg|мини|250px|Гробът на Георги Черкелов в Централните софийски гробища.]] '''Георги Иванов Черкелов''' е български актьор. == Биография == Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в [[Софийския университет]], решава да завърши [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във [[Драматично-куклен театър (Враца)|Врачанския театър]] (1956 – 1959). Играл е и на сцените на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1960 – 1968), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния]] (1959 – 1960) и [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния]] театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]] Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]] ((след 1995) и в [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]], на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на [[Плевенски драматичен театър|Плевенския драматичен театър]], докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „[[Полет над кукувиче гнездо]]“, „[[Спасителят в ръжта]]“, „[[Приключенията на Хъкълбери Фин|Хъкълбери Фин]]“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „[[Спасителят в ръжта]]“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing. Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на ''Богдан Велински'' от сериала „[[На всеки километър]]“, където играе събирателен образ на [[Никола Гешев]] – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино. За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в [[Шекспир]]ови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие. Незабравими са изпълненията му в ролите на [[Лир (крал)|Крал Лир]], [[Ричард II]], [[Сократ]], Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1970). == Личен живот == Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.<ref name="retro">[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html retro.bg]</ref> През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която има 2 дъщери и един син – [[Иван Черкелов]]. От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с [[Лидия Вълкова]], докато е все още женен за съпругата си.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ glas.bg]</ref><ref name="lupa">[https://lupa.bg/news/georgi-cherkelov-zhivyah-shareno-neka-me-mislyat-za-lud_153news.html lupa.bg]</ref> Дъщеря му Боряна почина на 16 години при [[пътнотранспортно произшествие]] през 1978 г.<ref name="retro"/> През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат. До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява [[инсулт]].<ref name="lupa"/> == Смърт == Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1238664 24chasa.bg]</ref> Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-10-13|цитат=}}</ref> Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна. == Памет == На Георги Черкелов е наречена улица в квартал „[[Кръстова вада]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951704|title=Георги Черкелов}}). == Награди == * [[Заслужил артист]] (1970) * [[Народен артист]] (1974) * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II степен (1967) * Орден „за заслуги“ към [[Българска армия|БНА]] (1974) * Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ за приноса му в българската култура (2001) * Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „[[На всеки километър]]“ ([[Варна]], 1969) * Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „[[Мъже в командировка]]“ (Варна, 1970) * Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „[[Зарево над Драва]]“ и (партинийят секретар) от филма [[Трудна любов]] (Варна, 1974). * Награда „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за цялостно творчество (2009) * Голямата награда „Златна роза“ за филма „[[Допълнение към закона за защита на държавата]]“ ([[Варна]], 1976) * Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010) == Театрални роли == === Режисьор === * „[[Полет над кукувиче гнездо]]“ * „[[Спасителят в ръжта]]“ * „[[Приключенията на Хъкълбери Фин|Хъкълбери Фин]]“ * „Борци“ ([[Стратис Карас]]) === Актьор === * „Автобиография“ (1977) ([[Бранислав Нушич]]) * „[[Ричард III (пиеса)|Ричард III]]“ * „[[Както ви харесва|Както ви се харесва]]“ * „[[Ромео и Жулиета]]“ * „Напразни усилия на любовта“ (1963) ([[Уилям Шекспир]]) == Телевизионен театър == === Актьор === * „Страшният съд“ (1992) * „Съединението“ (1985) ([[Пелин Пелинов]]), 3 части * „Борци“ (1980) ([[Стратис Карас]]) * „Мари Октобр“ (1980) ([[Жан Робер]], [[Жюлиен Дювивие]], [[Анри Динсън]]) * „Сократ“ (1980) ([[Едвард Радзински]]) – [[Сократ]] * „Берачът на малини“ (1978) ([[Фриц Ховендер]]) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „[[Макбет]]“ (1977) ([[Уилям Шекспир]]) – 2 части * „Старецът“ (1977) ([[Недялко Йорданов]]) – 2 части * „Посещението на един инспектор“ (1974) ([[Джон Пристли]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Не подлежи на обжалване“ (1973) ([[Лозан Стрелков]]) * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) * „Тънка нишка“ (1967) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части * „Болничната стая“ (1964) * „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) ([[Михаил Тонецки]]) * „Когато гръм удари“ (1964) ([[Пейо Яворов]]) '''Хумористични миниатюри''' * „Лоенгрин“ ([[Курт Гьоц]]) – съдружникът Яков Халер == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България/Германия || [[Сократ]] (''в III новела: „Сократ“'') |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''„Vercingétorix“'')<br> [[Друиди]] (алтернативно заглавие)|| || Франция/Канада/Белгия || римлянин |- | 1994||[[Честна мускетарска]] (тв) || || || Атос |- | 1999 || [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] || || || дядо на Албена |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България/Унгария || Кольо, приятел на Стареца |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България/Франция || бащата |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || чорбаджи Юрдан |- | 1986 || [[Съдията]] || || || съдията Андрей Димов |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Захариос |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || директорът на театъра |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || Чаушев |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]<br>(''„Большая игра“'')<br>(тв сериал) || 6 || СССР/България || Дон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || Захариос |- | 1983 || [[681 – Величието на хана]] || || || Василий, бащата на Велизарий |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]]<br>(''„Die priwalov'schen Millionen“'')<br>(тв сериал) || 6 || ФРГ/Западен Берлин/България || Василий Назарич Бахарев |- | 1982 || [[Най-тежкият грях]] || || || Румен Абрашев |- | 1982 || [[Спирка „Берлин“]] || 2 || || бизнесменът Йозеф Кол, бивш есесовец и надзирател в концлагера Кеслер |- | 1981 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || Василий, бащата на Велизарий |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Ламбев |- | 1978 || [[Рали (филм)|Рàли]] || 2 || България/СССР || |- | 1978 || [[Топло]] || || || Нестор Шопов, академикът |- | 1978 || [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] || 2 || България/СССР || [[Виктор Юго]] |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 6 || || професор Розентал, началникът на базата, откривател на четвъртото измерение |- | 1976 || [[Приказка за двама войници]]<br>(''„Повесть о двух солдатах“'')|| || СССР/България || |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || [[Александър Цанков]] |- | 1976 || [[Изгори, за да светиш]]<br>(тв сериал) || 7 || България/Италия/СССР/ГДР || Данев |- | 1975 || [[Легенда за върха]] (тв) || || || Селим паша |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || Драго Баджаров |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || император [[Йоан III Дука Ватаци]]<br>''владетелят на [[Никейска империя|Никейската империя]] |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || бай Петър |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || ятакът дядо Божин |- | 1974 || [[Трудна любов]] || || || партийният секретар |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || полковник Демирев |- | 1973 || [[Очакване]] || || || режисьорът |- | 1973 || [[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]] || || || генерал-майорът от запаса,<br>бивш жндармерист |- | 1971 || [[Шарен свят]] || 2 нов. || || д-р Кьорбашиев (''във II новела: „[[Гола съвест]]“'') |- | 1971 || [[Странен двубой]] || || || полковникът от ДС |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || [[Мидхат паша]] |- | 1970 || [[Князът]] || || || Патриарх [[Йоаким III Български|Йоаким]] |- | 1969 || [[Господин Никой (филм, 1969)|Господин Никой]] || || || Кралев |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Богдан Велински, полковник от тайната полиция/капитан Робърт Франк, американски агент/д-р Херман Майлер/Поатие/Стоянович/професор Мунс |- | 1969 || [[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]<br>(''„Galileo“'')|| || Италия/България || Николини, посланикът на Тоскана |- | 1968 || [[Мъже в командировка]] || 3 нов. || || Бижев, <br>директорът на продукция на снимачната група (в 3-та: „Епизодът“) |- | 1968 || [[Бялата стая]] || || || доцент Стоев |- | 1968 || [[Опасен полет]] || || || генералът |- | 1967 || [[С дъх на бадеми]] || || || инспекторът |- | 1967 || [[Мълчаливите пътеки]] || || || полковникът от авиацията |- | 1966 || [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] (тв) || || || |- | 1966 || [[Цар и генерал]] || || || генерал Карев, царски адютант |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]]<br>(тв сериал) || 12 || || Мирко Калинков |- | 1965 || [[Васката]] || || || |- | 1965 || [[Неспокоен дом]] || || || полковникът от МВР |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || следователят |- | 1965 || [[До града е близо]] || || || Колев |- | 1964 || [[Приключение в полунощ]] || || || полковник Оберц Мароф |- | 1964 || [[Невероятна история]] || || || главният редактор |- | 1964 || [[Когато гръм удари (филм, 1964)|Когато гръм удари]] || || || |- | 1963 || [[На тихия бряг]] || || || Мечев |- | 1963 || [[Смърт няма]] || || || главен инженер Панов |- | 1961 || [[Последният рунд]] || || || Жоро |- |} == Библиография == * „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Георги Черкелов}} * {{икона|en}} {{IMDb name|0155856}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/315986/ Георги Черкелов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/236883/bio/ Георги Черкелов в Кино-Театр] * [[Геновева Димитрова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19377 „Георги Черкелов (1930 – 2012)“], в-к „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Черкелов, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] 1m2vypgyeobfg63ltx5b1zmervpepli Анета Сотирова 0 214196 12896124 12571852 2026-05-02T13:12:21Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896124 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Анета Димитрова Сотирова | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1970 – | значими роли = Венетка в „[[От нищо нещо]]“ (1979)<br>Теменужка в „Двойникът“ (1980) | театрални награди = [[Аскеер (награда)|Аскеер]] (2003) }} | баща = | майка = | брак = [[Росен Босев]] (1969 – 1973; разведени)<br>Борислав Стоянов (1973 – ) | деца = [[Белослава]] | подпис = | общомедия = }} '''Анета Димитрова Сотирова''' е [[Българи|българска]] [[актриса]]. == Кариера == Родена е на 8 май 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1973 г. в класа на проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]. Актриса в [[Драматично-куклен театър (Враца)]] (1973 – 1974). От 1974 до 1990 г. е актриса в [[Театър „София“]], където играе Боряна в „Боряна“ от [[Йордан Йовков]], Маша в „[[Три сестри]]“ от [[Чехов]], както и в „Седемте снежанки“ – джуджето+1 и „Носете си новите дрехи, момчета“ от [[Стефан Цанев]]. Превъплъщава се и в ролята на Магда – жената в „Апетит за череши“ от Агнешка Ожецка и Дорис в „Догодина по същото време“ от [[Бърнард Слейд]]. Участва и в „Хеда Габлер“ от [[Хенрик Ибсен]]. От 1990 г. е в [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Ролите ѝ са в „Сексуални перверзии в Чикаго“ от [[Дейвид Мамет]], „Българският модел“ от [[Станислав Стратиев]], „Пилешка глава“ от Дьорд Шпиро, „Урбулешка трагедия“ от Душан Ковачевич, „Страданията на младия Вертер“ по Гьоте, „Слънчево с гръмотевици“ от [[Кен Лудвиг]]. Играе ролите на Дафинка в „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]], Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Жената в „Любов в Мадагаскар“ от [[Петер Турини]], Елена в „Салон за плач“ от Юрий Дачев, Майката в „Харолд и Мод“ от Колин Хигинс, Жената в „Без кожа“ от Теодора Димова, Гладис У. в „Портретът на Дориан Г. (Почтени убийства)“ от Юрий Дачев. Играе и на сцената на [[Театър 199]]. Гастролира със „Съвсем между нас“ от Алън Ейкбърн и като Марта в „Анонимен венецианец“ от Джузепе Берто. Анета Сотирова се изявява и в киното. Играе ролята на Белослава в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“, Венетка в „[[От нищо нещо]]“, Теменужка в „Двойникът“, Инженерката в „Стената“, режисьор Емил Цанев, Майката на Бранко в „Лавината“, както и в „Принцът и просякът“. Участвала е в телевизионните продукции на БНТ: Катя в „Жар птица“, Естел в „Пурпурен прах“, в „Монахът и неговите синове“, „Приключение на таванския етаж“ и „Малка дневна музика“. Озвучава в сериала „[[Алф]]“. През 1976 г. печели Втора награда за женска роля на Йовкови тържества – Добрич за Боряна в „Боряна“. През 1996 г. – Наградата на САБ за женска роля за Дафинка в „Свекърва“ от Антон Страшимиров, а през 2000 г. – Награда за женска роля за Елена в „Салон за плач“ от Юрий Дачев. През 2003 г. Анета е отличена с „[[Аскеер]]“ за главна женска роля за Зара в „Без кожа“. През периода 2015 – 2016 г. играе Фелина в сериала „[[Връзки]]“. == Личен живот == През 1969 г. се омъжва за писателя и преводач [[Росен Босев]], но двамата се развеждат през 1973 г.<ref>[https://retro.bg/aktualno/stronganetastrong-sotirovastrong-strongmzht-mistrong-pobelya-strongza-edna-noshch-sledstrong-ubiystvoto-strongna-roditelite-mu_1604.html Анета Сотирова: Мъжът ми побеля за една нощ след убийството на родителите му], интервю на Валерия Калчева, retro.bg, 3 ноември 2015 г.</ref> От 1973 г. Сотирова е омъжена за психиатъра Борислав Стоянов. Заедно имат дъщеря – поп и джаз певицата [[Белослава]], която е кръстена на героинята на Сотирова във филма „Сватбите на Йоан Асен ІІ“. == Награди и отличия == * „II награда за женска роля“ за (Боряна) в „Боряна“ на Йовкови тържества ([[Добрич|Толбухин]], 1976). * Наградата на [[Съюз на артистите в България|САБ]] „За женска роля“ за пиесата „Свекърва“ (1996). * „Награда за женска роля“ за (Елена) в „Салон за плач“ (2000). * Награда [[Аскеер (награда)|Аскеер]] „за главна женска роля“ за (Зара) в „Без кожа“ (2003). == Театрални роли == * „Сексуални перверзии в Чикаго“ ([[Дейвид Мамет]]) * „Българският модел“ ([[Станислав Стратиев]]) * „Пилешка глава“ ([[Дьорд Шпиро]]) * „Урбулешка трагедия“ ([[Душан Ковачевич]]) * „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – дойката * „Страданията на младия Вертер“ ([[Гьоте]]) * „Слънчево с гръмотевици“ ([[Кен Лудвиг]]) * „Любов в Мадагаскар“ ([[Петер Турини]]) – жената * „Харолд и Мод“ ([[Колин Хигинс]]) – майката * „Портретът на Дориан Г. (Почтени убийства)“ (Юрий Дачев) – Гладис У. * „Съвсем между нас“ ([[Алън Ейкбърн]]) * „Анонимен венецианец“ (Джузепе Берто) – Марта * „Салон за плач“ (2000) ([[Юрий Дачев]]) – Елена * „Свекърва“ (1996) ([[Антон Страшимиров]]) – Дафинка * „Без кожа“ (1996) ([[Теодора Димова]]) – Зара * „Боряна“ (1976) ([[Йордан Йовков]]) – Боряна * „Седемте снежанки – джуджето+1“ ([[Стефан Цанев]]) * „Три сестри“ ([[Антон Чехов]]) – Маша * „Носете си новите дрехи, момчета“ (Стефан Цанев) * „Апетит за череши“ ([[Агнешка Ожецка]]) – Магда-Жената * „Хеда Габлер“ ([[Хенрик Ибсен]]) – Хеда Габлер * „Догодина по същото време“ ([[Бърнард Слейд]]) – Дорис == Телевизионен театър == * „Големанов“ (по [[Ст. Л. Костов]], сц. и реж. [[Иван Ничев]], 1995) – Големанова * „Крадецът на тролейбуси“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] (1990) * „Ах, този вуйчо“ (мюзикъл), 2 части (1988) * „Малка дневна музика“ (мюзикъл) (1988) * „Фарисеи“ ([[Димитрис Псатас]]) (1988) * „Да отгледаш кукувица“ (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на [[Дико Фучеджиев]]) (1987) * „Последният посетител“ ([[Владлен Дозорцев]]) (1987) * „Гарвани“ ([[Анри Бек]]) (1987) * „Среднощна история“ (Шон О Кейси) (1985) * „Службогонци“ (1985) (от [[Иван Вазов]], реж. [[Коста Наумов]]) * „[[Смъртта на търговския пътник]]“ (1984) (от [[Артър Милър]], реж. [[Магда Каменова]]) – жената * „Синьобелият скреж“ ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) (1984) * „Вратите хлопат“ (1983) ([[Мишел Фермо]]) * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) ([[Любен Попов (актьор)|Любен Попов]]) * „Майка на своите деца“ (1981) ([[Александър Афиногеев]]) * „Шлагери“ (1980) ([[Любен Попов (актьор)|Любен Попов]]) * „Новата линия“ ([[Генадий Бокарьов]]) (1978) * „Нощният отпуск на затворника М“ ([[Богдан Глогински]]) (1978) * „За да останем хора“ (1977) ([[Михаил Шатров]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2016 || [[Летовници]] || || || Веска |- | 2010 || [[Ако някой те обича]] || || || учителката по руски език Кузмина |- | 2015 – 2016 || [[Връзки]] || 20 || || Фелина (в 10 серии – 2015) |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || бавачката |- | 2001 || [[Печалбата]] || || || майката на Къри |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || Лалка Ганчева, гардеробиерката в 3 серии (I, II, III) |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || тъщата Елена Радева  (в 9 серии: V, XXI, XXIV, XXV, XXVI, XXVIII, XXX, XXXI, XXXV) |- | 1997 || [[14 целувки]] || || || жената с маймунката |- | 1994 || [[Любовни сънища]] || || България / Италия || |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]] || 3 || || Анелия Маврова, „Желязната лейди“ ''(в 3-та „[[Нощта на самодивите]]“)'' |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || майката ''(във 2-ра серия: Сами (1991))'' |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || Сиракова |- | 1991 || [[Бронзовата лисица]] || || || майката на Борис |- | 1990 || [[Софийска история]] || || || майката на Бистра |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || жената на генерала |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || сестра Елисавета Крайчева |- | 1987 || [[Приключение на таванския етаж]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || Стефчето |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || Жана Лазарова |- | 1984 || [[Откога те чакам]]|| || || племенничката на Хаджиева |- | 1984 || [[Последното приключение]] || || || Нели Цветкова |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] (''„Большая игра“'')|| 6 || СССР / България || Софи Сфорция-Луиджи,<br>, жена на режисьора Руиджи и сестра на Франческа |- | 1983 || [[За една тройка|За една тройка...?!]] || || || майката на Марги |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || майката на Андрей |- | 1982 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || Ани, майката на Бранко |- | 1981 || [[Приятели за вечеря]] || || || Ели Желева, <br>съпругата на Пепи |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || Теменужка, братовчедка на Иван |- | 1980 || [[Въздушният човек]] || || || Донето |- | 1979 || [[От нищо нещо]] || || || Венетка Върбанова,<br> съпругата на Панчо |- | 1979 || [[Дулцинея Бистроева]] || || || любовницата |- | 1979 || [[Хора и богове]] || 3 || || Аня, съпруга на Валерий |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]] || 5 || || секретарката |- | 1978 || [[Изчезналият проектант]] || || || колежка |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]] || 6 || || Яна |- | 1975 || [[Сладко и горчиво]] || || || жената на капитана |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || [[Белослава Асенина|Белослава]]<br>''дъщеря е на цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]] и [[Мария Асенина Комнина|Мария]], българска княгиня и сръбска кралица, съпруга на крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]'' |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || |- | 1974 || [[Белият камък]] || || || |- | 1972 – 1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] || 27 || || |- | 1970 || [[Сбогом, приятели!]] || || || |- | ? || [[Малка дневна музика]] || || || |- | ? || [[Бомба за XXI век]] || || || |} == Дублаж == * „[[Алф]]“ – Кейт Танер, Ракел Ачмонек, Дороти Халиган Дийвър (майката на Кейт) и други == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0815468}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/300987/ Анета Сотирова в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/244676/bio/ Анета Сотирова в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сотирова, Анета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] ss7do3mwmns5viptzfooy0sgqgqhbak ФК „Норич Сити“ 0 215239 12896443 12890942 2026-05-02T18:38:38Z Danitrifonov04 292718 12896443 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Норич Сити | герб = | оригинално име = ''Norwich City Football Club'' | прозвище = ''Канарчетата'' | разформирован = | стадион = [[Кароу Роуд]] | капацитет = 27 359 | собственик = Norfolk FB Holdings LLC | президент = {{флагче|САЩ}} [[Марк Атанасио]] | старши треньор = {{флагче|Белгия}} [[Филип Клемент]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 9-то | pattern_la1 = _norwich2425h | pattern_b1 = _norwich2425h | pattern_ra1 = _norwich2425h | pattern_sh1 = _norwich2425h | pattern_so1 = _norwich2425hl | leftarm1 = FFFf00 | body1 = FFFf00 | rightarm1 = FFFf00 | shorts1 = 009A40 | socks1 = FFFf00 | pattern_la2 = _norwich2425a | pattern_b2 = _norwich2425a | pattern_ra2 = _norwich2425a | pattern_sh2 = _norwich2425a | pattern_so2 = _norwich2425al | leftarm2 = 000000 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 = _norwich2425t | pattern_b3 = _norwich2425t | pattern_ra3 = _norwich2425t | pattern_sh3 =_norwich2425t | pattern_so3 =_norwich2425tl | leftarm3 = ede6dc | body3 = ede6dc | rightarm3 = ede6dc | shorts3 = ede6dc | socks3 = ede6dc |държава=[[Англия]]}} '''ФК „Норич Сити“''' ({{lang|en|Norwich City Football Club}}) е [[Англия|английски]] [[футболен клуб]] от град [[Норич]], [[Англия]]. Прякорът на отбора е '''Канарчетата'''. == История == Клубът е създаден на [[17 юни]] [[1902]] г. Първия мач на отбора е срещу [[Харлич & Паркестън]] на стадион [[Ню Маркет Роуд]]. Първоначално прякорът на отбора е „гражданите“, но от [[1907]] г. е заменен с познатия „канарчетата“ заради жълто-зеления екип. По-късно отборът почва да се състезава в Южната лига. След сформирането на Дивизия 2 на Футболната лига в Англия, Норич се присъединява към нея и тимът започва подем. Най-голямата победа на отбора е 10:2 срещу [[Ковънтри Сити]] (сезон 1933 – 34), а на следващия сезон получава промоция в Дивизия 2 на Футболната лига. През следващата година футболният клуб се премества на сегашния си стадион [[Кароу Роуд]] и дебютира с победа над [[Уест Хям Юнайтед]] с 4:3 във Втора дивизия. Най-интересният момент през следващите четири сезона е посещението на крал Джордж VI на стадиона на [[29 октомври]] [[1938]] г. В края на сезона, обаче канарчетата изпадат в Трета дивизия. През [[1939]] г. състезанията в Лигата са прекъснати поради избухването на [[Втората световна война]]. Мачовете се възобновяват през сезон 1946/47 г. като Сити завършват на 21 място този и следващия сезон. Следващите няколко години Норич се класират във втората половина на таблицата в Трета дивизия, а през сезон 1956/57 г. завършват на дъното, след което Том Паркър се завръща като мениджър на клуба. През сезон 1958/59 г. футболистите на третодивизионния Норич Сити достигат полуфинал за [[ФА Къп]], като отстраняват по пътя си първодивизионните [[Тотнъм]] и [[Манчестър Юнайтед]]. Следващия сезон 1959/60 г. канарчетата печелят промоция за Втора дивизия като завършват втори след [[Саутхямптън]]. През последвалия сезон отборът завършва на четвърто място в лигата. През [[1962]] г. под ръководството на Рон Ашман Норич Сити печели първия си трофей – купата на лигата, след като побеждава на финала [[Рочдейл]] с общ резултат от двата мача 4:0, след продължения. Под ръководството на мениджъра Рон Сондърс през сезон 1971 – 72 г. Норич Сити достига най-високото ниво на английския футбол – Първа дивизия. Първата поява на отбора на [[стадион Уембли]] е през [[1973]] г., когато канарчетата губят финала за купата на лигата от Тотнъм с 1:0. Следва изпадане на Сити във Втора дивизия през [[1974]] г. и идването на нов мениджър на отбора – Джон Бонд. След изключително успешен сезон канарчетата се завръщат в Първа дивизия и отново играят на стадион Уембли за финала на купата на лигата, който отново губят с 1:0, този път от [[Астън Вила]]. През сезон 1984/85 г. под ръководството на мениджъра Кен Браун Норич Сити вдигат за втори път купата на лигата, след като печелят финала със [[Съндърланд]] с 1:0. Очакваният дебют на канарчетата в Европа през сезон 1985 – 86 г. се отлага поради събитията на [[стадион Хейзъл]] и последвалото наказание за английските отбори в евротурнирите. През същия сезон футболистите на Сити стават шампиони на Втора дивизия и печелят промоция за Първа. Челното класиране на Норич в Първа дивизия през сезоните 1986 – 87 г. и 1988 – 89 г. е достатъчно, за да играе отборът в купата на УЕФА, но наказанието на английските отбори е още в сила. През този период канарчетата продължават с добрите игри и достигат полуфинал за [[ФА Къп]] през [[1989]] г. и [[1992]] г. През сезон 1992/93 г. Норич Сити е водач в новоучредената английска Висша лига през по-голямата част от сезона, но след колебание в играта през последните седмици завършва на трета позиция след шампиона [[Манчестър Юнайтед]] и втория [[Астън Вила]]. Следващия сезон отборът на канарчетата играе за първи път в евротурнирите за купата на УЕФА, като е отстранен от [[Интер]] Милано в третия кръг, но преди това победждава [[Байерн Мюнхен]] с 2:1. Канарчетата остават единственият английски клуб победил, германците на Олимпийския стадион. Майк Уолкър напуска Норич като мениджър през януари [[1994]] г., за да поеме отбора на [[Евертън]]. Той е заменен от Джон Дихън, който извежда клуба до 12 място през сезон 1993 – 94 г. Следващия сезон клубът изпада в Първа дивизия, като малко преди това мениджърът Дихън подава оставка и Норич доиграва сезона с неговия помощник Гари Мегсън. [[Мартин О'Нийл]] е назначен за мениджър през лятото на [[1995]] г. След шест месеца начело на Норич Сити, новият мениджър подава оставка в резултат на спор с президента на канарчетата Робърт Чейс за финансовото състояние на клуба. След протестите на привържениците на Норич Робърт Чейс продава клуба на Geoffrey Watling. Английската телевизионна готвачка Делия Смит и нейният съпруг Майкъл Уин-Джоунс купуват по-голямата част от акциите на клуба от Watling през [[1996]] г. и Майк Уолкър отново застава начело на канарчетата. Той не успява да повтори успеха си, постигнат при първия си престои в отбора, и е уволнен два сезона по-късно, след като класира отбора в средата на таблицата на Първа дивизия. Найджъл Уортингтън поема клуба през декември [[2000]] г. след неуспешни две години за Норич под ръководството на [[Брус Риъх]] и [[Брайън Хамилтън]]. Играчите на Сити празнуват завръщането си в елита на Англия през [[2004]] г. В последвалия сезон Норич отново изпада в Първа дивизия, въпреки че побеждава [[Манчестър Юнайтед]] (2:0) и [[Нюкасъл Юнайтед]] (2:1). През следващите няколко години до януари [[2009]] г. канарчетата играят в Първа дивизия ([[Чемпиъншип]]), като мениджъри на клуба са Питър Гранд, Дъг Ливърмур, Джим Дафи и [[Глен Рьодер]], които се представят на ниско ниво. В ранния следобед на 14 януари Глен Рьодер е освободен от поста мениджър на клуба, след като от 60 изиграни мача отборът на Норич печели само 20. Седмица по-късно за мениджър на клуба е назначен шотландецът [[Брайън Гън]], който не успява да спаси Норич от изпадане от Чемпиъншип. След пъвият мач в новата лига за сезон 2009/10 Брайън Гън е уволнен и на негово място идва [[Пол Ламбърт]]. С новия си мениджър Норич става шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] и се завръща в [[Чемпиъншип]]. След нов много силен сезон 2010/11 за Норич Сити, отборът се завръащ във [[Английска висша лига|Висшата лига]] след шестгодишно отсъствие. През сезон 2011 – 12 възходящата линия на Норич продължи, като момчетата на Пол Ламбърт се класират на дванадесето място. За съжаление на всички фенове на „канарчетата“ Пол Ламбърт напуска отбора след този сезон в посока Астън Вила. След това като мениджъри на Норич се изреждат Крис Хютън, Нийл Адамс и Алекс Нийл, които не успяват да задържат дълготрайно клуба във Висшата лига. Норич Сити изпада в [[Чемпиъншип]] като от началото на сезон 2017/18 начело на отбора е германецът Даниел Фарке – първият мениджър чужденец в историята на клуба. През сезон 2018/19 отборът печели първото място в [[Чемпиъншип]] и през сезон 2019/20 се завръща във [[Висша лига|Висшата лига]]. == Постижения == * Шампион на [[Чемпиъншип]] – 1971 – 72, 1985 – 86, 2003 – 04, 2018 – 19 * Шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] – 1933 – 34, 2009 – 10 * Носител на [[Карлинг Къп]] – 1962, 1985 == Настоящ състав == * Към 04.11.2016 {{фс старт}} {{фс играч|номер= 1 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Ангъс Гън]] }} {{фс играч|номер= 2 | страна=Португалия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Иво Пинто]]}} {{фс играч|номер= 3 | страна=Англия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джеймс Хъсбанд]] }} {{фс играч|номер= 4 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Харисън Рийд]] }} {{фс играч|номер= 5 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Ръсел Мартин]]}} (капитан) {{фс играч|номер= 6 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Кристоф Цимерман]]}} {{фс играч|номер= 7 | страна=Шотландия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Стивън Нейсмит]]}} {{фс играч|номер= 8 | страна=Босна и Херцеговина| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Марио Вранчич]]}} {{фс играч|номер= 9 | страна=Португалия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Нелсън Оливейра]]}} {{фс играч|номер=10 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Камерън Джером]]}} {{фс играч|номер=11 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джош Мърфи]]}} {{фс играч|номер=12 | страна=Уелс| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Марли Уоткинс]]}} {{Фс играч|играч=[[Пол Джоунс]]|номер=13|позиция=[[вратар|В]]|страна=Англия}} {{фс играч|номер=14 | страна=Ирландия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Уес Хулахан]]}} {{Фс играч|играч=[[Тим Клозе]]|номер=15|позиция=[[защитник (футбол)|З]]|страна=Швейцария}} {{фс играч|номер=16 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Мат Джарвис]]}} {{фс играч|номер=17 | страна=Холандия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Яник Вилдсхът]]}} {{Фс играч|играч=[[Марко Щиперман]]|номер=18|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{Фс играч|играч=[[Том Трибул]]|номер=19|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{фс играч|номер=21 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Алекс Причард]]}} {{фс играч|номер=23 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джеймс Мадисън]]}} {{фс играч|номер=26 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джамал Люис]]}} {{фс играч|номер=27 | страна=Норвегия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Александър Тетей]]}} {{фс играч|номер=28 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Марсел Франке]]}} {{фс играч|номер=29 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Реми Матюс]]}} {{фс играч|номер=31 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Грант Ханли]]}} {{фс играч|номер=33 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Майкъл МакГавърн]]}} {{фс играч|номер=34 | страна=Уелс| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Луис Томпсън]]}} {{фс край}} === Под наем === {{фс старт}} {{фс играч|номер=22 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Бен Годфри]]}} ''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 24 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Хари Тофоло]]}} ''(В [[Донкастър]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 30 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Карлтън Морис]]}} ''(В Шрозбъри до края на сезон 2017/18 г.)'' {{фс играч|номер= 38 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Луис Рамзи]]}} ''(В [[Уокинг]] до края на сезон 2017/18 г.)'' {{Фс играч|играч=[[Ебоу Адамс]]|номер=46|позиция=[[нападател|Н]]|страна=Англия}}''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= – | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Шон Рагет]]}} ''(В [[Линкълн (Англия)|Линкълн]] до 1 януари 2018 г.)''{{фс край}} == Предишни Мениджъри == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Нац !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="5"|Данни |- !М!!П!!Р!!З!!% |- |align=left| '''Джон Боумън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1905 |align=left|Юли 1907 ||78||31||23||24||{{#expr:31/78*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Макуин''' |{{флагче|Шотландия}} |align=left|Август 1907 |align=left|Май 1908 ||43||13||10||20||{{#expr:13/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Артър Търнър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1908 |align=left|Май 1910 ||86||27||22||37||{{#expr:27/86*100 round 2}}% |- |align=left|'''Бърт Стансфийлд''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1910</br>1 март 1926 |align=left|Май 1915</br>1 ноември 1926 ||248||78||75||95||{{#expr:78/248*100 round 2}}% |- |align=left|'''Франк Бъкли''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1919 |align=left|Юли 1920 ||43||15||11||17||{{#expr:15/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Чарлз О`Хагън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Юли 1920 |align=left|Януари 1921 ||21||4||9||8||{{#expr:4/21*100 round 2}}% |- |align=left|'''Албърт Госнил''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Януари 1921 |align=left|Февруари 1926 ||233||59||79||95||{{#expr:59/233*100 round 2}}% |- |align=left|'''Сесил Потър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Ноември 1926 |align=left|Януари 1929 ||101||30||26||45||{{#expr:30/101*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Кър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Април 1929 |align=left|Февруари 1933 ||168||65||43||60||{{#expr:65/168*100 round 2}}% |} == Външни препратки == * [https://www.canaries.co.uk Официален уебсайт] * [http://norwich-city-bulgaria.com/ Български фен клуб на Норич Сити] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714171135/http://norwich-city-bulgaria.com/ |date=2014-07-14 }} {{Английска висша лига}} [[Категория:Английски футболни отбори|Норич Сити, ФК]] [[Категория:Спорт в Норич]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1902 година]] e9j52knkquha7lsaamjwi9yor9z1syd ФК Престън Норт Енд 0 215241 12896446 12686621 2026-05-02T18:39:31Z Danitrifonov04 292718 12896446 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор| име на отбора = {{флагче|Англия}} Престън Норт Енд| прозвище = ''The Lilywhites''<br>''The Invincibles''| стадион = [[Дийпдейл]] | капацитет = 23 408| старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Пол Хекингботъм]]| първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 14-тo | екипировка = | спонсор = 32Red | pattern_la1 =_preston2526h | pattern_b1 = _preston2526h | pattern_ra1 =_preston2526h | pattern_sh1 =_preston2526h | pattern_so1 =_preston2526hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 000055 | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 =_preston2526a | pattern_b2 =_preston2526a | pattern_ra2 =_preston2526a | pattern_sh2 =_preston2526a | pattern_so2 =_preston2526al | leftarm2 =394092 | body2 =1a1f44 | rightarm2 =394092 | shorts2 =394092 | socks2 =1a1f44 |pattern_la3=|pattern_ra3=|pattern_b3=_preston2526t|pattern_sh3=_preston2526t|pattern_so3=_preston2526tl|leftarm3=394092|rightarm3=394092|body3=dcf347|shorts3=dcf347|socks3=dcf347|държава=[[Англия]]}} '''ФК Престън Норт Енд''' ({{lang|en|Preston North End Football Club}}) е [[Англия|английски]] [[футбол]]ен клуб от град [[Престън]]. == История == В миналото Престън Норт Енд е бил един от водещите клубове в [[Английски футбол|английския футбол]]. През [[1888]] г. той и още единадесет отбора официално основават [[Футболна лига на Англия|Футболната лига на Англия]], а в края на сезони 1888/89 и 1889/90 отборът става нейния първи и втори шампион. Престън е и първият отбор в историята, успял да спечели дубъл — той става шампион и печели [[Купа на Англия|Купата на Англия]] през сезон 1888/89. През този сезон отборът поставя и рекорд, който не е подобрен и до днес — завършва сезона без загуба както в първенството, така и в турнира за купата на Англия. Шампионските титли в първите два сезона на Английската футболна лига са единствените, спечелени от Престън Норт Енд. Последният голям трофей, спечелен от отбора, е Купата на Англия през 1938 г. През 1961 г. Престън изпада от тогавашната Първа дивизия, най-високото ниво в английския футбол. И оттогава не е завръщал там. Най-голямото си падение отборът достига през сезони 1984/85 и 1985/86, когато първо изпада за първи път в историята си в [[Английска четвърта дивизия|Четвърта дивизия]], а през следващия сезон завършва предпоследен в нея. Спасява се от изпадане в аматьорския футбол единствено заради решение, взето от членовете на Английската футболна лига, които гласуват през сезон 1985/86 да няма изпадащи отбори от Четвърта дивизия. През следващия сезон 1986/87 Престън успява да се изкачи в [[Английска трета дивизия|Трета дивизия]]. Оттогава до 1995 г. следват силни и слаби периоди за отбора, редувайки участия във [[Английска втора дивизия|Втора дивизия]] и в [[Английска трета дивизия|Трета дивизия]]. През сезон 1995/96 започва възходът на Престън Норт Енд, който продължава и до днес. Тогава те печелят Трета дивизия под ръководството на мениджъра [[Гари Питърс]]. През февруари 1998 г. на мениджърския пост на Престън е назначен 34-годишният защитник на клуба [[Дейвид Мойс]]. Под негово ръководство отборът бързо се превръща в един от претендентите за влизане в Първа дивизия. Въпреки че през 1999 г. губи финалния плейоф от [[ФК Джилингам|Джилингам]], година по-късно той печели промоция в Първа дивизия, завършвайки на първо място във Втора дивизия. През следващия сезон 2000/01 Престън достига до финалния плейоф за влизане във [[Английска висша лига|Висшата лига]], но губи от [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] с 0:3. Въпреки че Мойс напуска отбора в посока [[ФК Евертън|Евертън]] през 2002 г., Престън успява да достигне до още един финален плейоф за влизане във Висшата лига през сезон 2004/05, но отново го губи — с 0:1 от [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям Юнайтед]]. == Стадион == [[Стадион]] [[Дийпдейл]] е построен през 1860 и отворен официално през 1878 г. Отборът играе и до днес на своя първи стадион, чийто трибуни са обновени на няколко пъти през годините. Стадионът има капацитет от 23 408 места. Три от четирите трибуни на стадиона носят имената на легендарни футболисти на Престън - [[Том Финли]], [[Бил Шенкли]] и [[Алън Кели]]. Четвъртата трибуна е кръстена ''недостижимите (invincibles)'' в чест на отбора на Престън, недопуснал загуба през сезон 1888/89 г. == Състав за сезон 2010/11 == * '''Вратари''' * 1 {{флагче|Англия}} [[Андрю Лонегран]] * 22 {{флагче|Ирландия}} [[Уейн Хендерсън]] * 25 {{флагче|Англия}} [[Андреас Арестиду]] * '''Защитници''' * 2 {{флагче|Уелс}} [[Крейг Морган]] * 3 {{флагче|Шотландия}} [[Калъм Дейвидсън]] (капитан) * 4 {{флагче|Ирландия}} [[Шон Сейнт Леджър]] * 5 {{флагче|Англия}} [[Уейн Браун]] * 12 {{флагче|Шотландия}} [[Дейвид Грей]] * 19 {{флагче|Англия}} [[Били Джоунс]] * 23 {{флагче|Белгия}} [[Ричи Де Лет]] (под наем от [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) * 32 {{флагче|Уелс}} Сам Харт * 37 [[Файл:Ulster Banner.svg|25px]] Конър Маклафлин * 40 {{флагче|Англия}} [[Нийл Тротмън]] * 42 {{флагче|Австралия}} [[Бейли Райт]] * '''Полузащитници''' * 6 {{флагче|Англия}} [[Мати Джеймс]] (под наем от [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) * 7 {{флагче|Шотландия}} [[Пол Коутс]] * 10 {{флагче|Шотландия}} [[Кийт Трейси]] * 11 {{флагче|Ирландия}} [[Бари Никълсън]] * 14 {{флагче|Англия}} [[Дани Мейър]] * 15 [[Файл:Ulster Banner.svg|25px]] [[Адам Бартън]] * 17 {{флагче|Уелс}} [[Пол Пари]] * 20 {{флагче|Англия}} [[Дарел Ръсел]] * 24 {{флагче|Англия}} [[Дани Пю]] (под наем от [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]) * 28 {{флагче|Англия}} [[Майкъл Тонг]] (под наем от [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]) * 36 [[Файл:Ulster Banner.svg|25px]] Нийл Дугън * 39 {{флагче|Англия}} Джордж Милър * 43 {{флагче|Англия}} [[Дойл Мидълтън]] * '''Нападатели''' * 9 {{флагче|Англия}} [[Крис Браун]] * 16 {{флагче|Канада}} [[Иън Хюм]] (под наем от [[ФК Барнзли|Барнзли]]) * 18 {{флагче|Норвегия}} [[Джошуа Кинг]] (под наем от [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]) * 26 {{флагче|Англия}} [[Джон Паркин]] * 30 [[Файл:Ulster Banner.svg|25px]] Джейми Дъглас * 38 {{флагче|Англия}} [[Джейми Проктър]] == Отличия == * Шампион на [[Английска първа дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Английска висша лига|Английската висша лига]] – 2 пъти ** 1889, 1890 * Шампион на [[Английска втора дивизия|Английската втора дивизия]] / [[Английска първа дивизия|Английската първа дивизия]] / [[Чемпиъншип]] – 3 пъти ** 1904, 1913, 1951 * [[Купа на Англия]] – 2 пъти ** 1889, 1938 * Финалист за [[Купа на Англия|Купата на Англия]] – 5 пъти ** 1888, 1922, 1937, 1954, 1964 == Външни препратки == {{Commonscat|Preston North End F.C.}} * [http://www.pnefc.premiumtv.co.uk Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080705200922/http://www.pnefc.premiumtv.co.uk/ |date=2008-07-05 }} {{Английска първа футболна лига сезон 2012/13}} [[Категория:Английски футболни отбори|Престън Норт Енд, ФК]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1881 година]] ak5fxllahh7gmhef8sfeg85wiow8ynp Туапсе 0 216645 12896447 12886967 2026-05-02T18:39:39Z Kelleniro 370319 /* */ 12896447 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | име = Туапсе | име-местно = Туапсе | вид = град | знаме = Flag of Tuapse (Krasnodar krai).png | герб = Coat of Arms of Tuapse (Krasnodar krai).png | гео-ширина = 44.1 | гео-дължина = 39.083 | субект = Краснодарски край | район = [[Туапсински район|Туапсински]] | площ = 180 | население = {{Понижение}} 60 089 | население-година = 2025 | основаване = 1838 | град-от = 1916 | пощенски-код = 352800 | телефонен-код = (+7) 86167 | часова-зона = [[UTC+3:00]] }} '''Туапсе́''' ({{lang|ru|Туапсе́}}; {{Lang|ady|ТIуапсэ}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]] в [[Русия]], административен център на [[Туапсински район]], [[Краснодарски край]]. Населението му към 1 януари [[2018|2017]] е 62 841 души.<ref>{{икона|en}} {{икона|de}} [https://www.citypopulation.de/php/russia-rostov.php?cityid=60737000000 Taganrog], www.citypopulation.de</ref> == География == Градът е разположен на [[Черно море|черноморското]] крайбрежие в предпланинските части на [[Кавказ|главния кавказки хребет]], по устията на реките [[Туапсе (река)|Туапсе]] и [[Паук (река)|Паук]]. Той е сред най-значимите морски курорти на Русия. Има железопътна гара на [[Северокавказка железопътна линия|Северокавказката железопътна линия]], разполага с пристанище. == История == Най-ранното споменаване на [[адигейски език|адигейската]] дума '''Туапсе''' (от ''туапсе'' (двуречие, място в района на сливането на 2 реки – р. Туапсе, се образува от сливането на 2-те реки Чилипси и Пшенахо) се среща в VI – II век пр.н.е. (в гръцката транскрипция: '''Топсида'''). В същото време по онези места съществува [[шапсуги|шапсугско]] селище, значителен център на търговия с роби. През XV век селището е превзето и присъединено към [[Османската империя]]. * [[1829]] – крайбрежието на района попада в границите на Русия по силата на [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] (1829); * [[1838]] – построено е укреплението '''Веляминовское''', носещо името на генерал [[Алексей Веляминов]] (1785 – 1838), в рамките на [[Черноморска укрепена брегова линия|Черноморската укрепена брегова линия]]; * [[1853]] – по време на [[Кримската война]] руснаците са принудени да отстъпят укреплението, като преди това го разрушават; * [[1857]] – устроена е турска военна база, чрез която се снабдява с оръжие местното адигейско население; * [[1864]] – отряд, начело с генерал Гейман, овладява и отново присъединява към Русия развалините на Веляминовския форт; * 1864 – започва изселване на адигейското население ([[шапсуги]], [[убихи]] и др.) в Османската империя (известно като [[Кавказско мухаджирство]]), районът на Туапсе е главен пункт на морската евакуация; * 1864 – начало на по-усилено заселване на района с поданици на руския цар, главно [[руснаци]], [[арменци]], [[гърци]]; * [[1875]] – образувано е селището '''Веляминовски посад''' * [[1896]] – започва строителството на морско пристанище; * [[1897]] – селището получава името '''Туапсе''', става окръжен център в Черноморската губерния; * [[1916]] – получава статут на град, свързан е чрез железопътна линия с град [[Армавир (Русия)|Армавир]]; * [[1917]] – [[1920]] – през [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]] в Русия градът е арена на ожесточени битки и е силно повреден; * през [[Втората световна война]] градът е силно разрушен, награден е с орден „Отечествена война“ II степен (май 1981) и „Отечествена война“ I степен (май 1985). == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Ажан]], [[Аквитания]], [[Франция]] от [[19 октомври]] [[1976]] г. == Личности родени в Туапсе == * [[Владимир Крамник]] – шахматист * [[Наталия Глебова]] – [[Мис Вселена]] 2005 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.adm.tuapse.ru/ Официален сайт на администрацията на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150331060917/http://adm.tuapse.ru/ |date=2015-03-31 }} * {{икона|ru}} [http://admkrai.kuban.ru/city/tuapse/ Туапсе на сайта на администрацията на Краснодарския край] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080415140001/http://admkrai.kuban.ru/city/tuapse/ |date=2008-04-15 }} * {{икона|ru}} [http://www.mojgorod.ru/krasnod_kraj/tuapse/index.html Туапсе в енциклопедия „Моят град“] {{Градове в Краснодарски край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Русия}} [[Категория:Градове в Краснодарски край]] [[Категория:Пристанищни градове на Черно море]] [[Категория:Курорти на Черно море]] [[Категория:Пристанищни градове в Русия]] 3sw253n8htoweev9h96zg29uji06mo7 Джоан Фонтейн 0 217032 12896507 12777028 2026-05-02T19:37:36Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896507 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Joan Fontaine | име-рождено = Джоан дьо Бовуар дъ Хавиланд | категория = актьор | портрет = Joan Fontaine Rebecca 1940.jpg | портрет-описание = Джоан Фонтейн (1940) | починал-място = [[Кармел бай дъ Сий (Калифорния)|Кармел]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1935 – 1994 | значими роли = | театрални награди = | оскари = '''[[Оскар за най-добра женска роля|Най-добра женска роля]]:'''<br>1941 ''„[[Подозрение (филм, 1941)|Подозрение]]“'' }} | брак = Брайън Ърн<br> (1939 – 1945; развод)<br>Уилям Дозие<br> (1946 – 1951; развод)<br>Колиър Янг<br> (1952 – 1961; развод)<br>Алфред Райт<br> (1964 – 1969; развод) | деца = 1 }} '''Джоан Фонтейн''' ({{lang|en|Joan Fontaine}}) е британско-американска актриса, носителка на наградата „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“. Има звезда на [[Холивудска алея на славата|Алеята на славата]] в [[Лос Анджелис]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000021/ Joan Fontaine (I) (1917–2013)], imdb.com.</ref> == Биография == Родена е в [[Токио]], [[Япония]]. Става гражданин на [[Съединени американски щати|САЩ]] през 1943 г.<ref>{{cite news| url=https://news.google.com/newspapers?id=C2pIAAAAIBAJ&pg=5675,4049662| title=Joan Fontaine To Seek Divorce| newspaper=The [[Evening Independent]]| location=St. Petersburg, Fla| agency=[[Associated Press]]| date=28 март 1944| page=9| access-date=9 декември 2020| volume=37| number=124}}</ref> Печели своя „Оскар“ за ролята си във филма „Подозрение“ на [[Алфред Хичкок]]. Тя е единственият актьор, награден с „Оскар“ за роля във филм на Хичкок. Нейната сестра е [[Оливия де Хавиланд]], с която е в обтегнати отношения. От 1975 г. двете сестри не си говорят поради конкуренцията между тях в [[Холивуд]]. Има 4 брака с дъщеря от втория. През 1951 г. Фонтейн осиновява втората си дъщеря – 4-годишно момиче от [[Перу]]. == Избрана филмография == {|class="wikitable" |- ! Година ! Филм ! Оригинално заглавие ! Роля ! Режисьор |- | 1939 | ''[[Жените (филм, 1939)|Жените]]'' | ''The Women'' | ''Пеги Дей'' | [[Джордж Кюкор]] |- | 1940 | ''[[Ребека (филм)|Ребека]]'' | ''Rebecca'' | ''втората съпруга на г-н Уинтър'' | [[Алфред Хичкок]] |- | 1941 | ''[[Подозрение (филм, 1941)|Подозрение]]'' | ''Suspicion'' | ''Лина Маклайдлоу Айсгарт'' | [[Алфред Хичкок]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Joan Fontaine}} * {{imdb name|0000021|Джоан Фонтейн}} * {{AllMovie name|24127|Джоан Фонтейн}} {{мъниче|актьор}} {{Оскар за най-добра женска роля}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фонтейн, Джоан}} [[Категория:Британски актьори и актриси]] [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Американски радиоактриси]] [[Категория:Носители на „Оскар“]] [[Категория:Американски мемоаристи]] [[Категория:Британски мемоаристи]] [[Категория:Родени в Токио]] [[Категория:Починали в Калифорния]] 06uu76yz4wp6piwd582mt6k2tq9uie5 Плочка от Градешница 0 217983 12896703 12800242 2026-05-03T04:18:30Z Vajsov 290858 12896703 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] ce3jikuw4ahcjanpgltdxflw1peyhoz 12896705 12896703 2026-05-03T04:19:34Z Vajsov 290858 12896705 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] [[Файл:Gradesnica skript.jpg.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] k5dyrvz86uhbz8rwsxku3wlepw6e5xe 12896706 12896705 2026-05-03T04:19:54Z Vajsov 290858 12896706 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] [[Файл:Gradesnica skript.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] 1fftaiauukuyv61j73lngy6j48hfczs 12896707 12896706 2026-05-03T04:20:58Z Vajsov 290858 12896707 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} [[Файл:Gradesnica skript.jpg|150px|ръб]] ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] ni1kl0w5onj8lbvr20ukb1ni70avc8g 12896709 12896707 2026-05-03T04:21:23Z Vajsov 290858 12896709 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} [[Файл:Gradesnica skript.jpg|150px|мини]] ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] at4nlcp42bg2b0wvx26e1cahaxndznl 12896710 12896709 2026-05-03T04:22:11Z Vajsov 290858 12896710 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} [[Файл:Gradesnica skript.jpg|250px|мини]] ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] 37ynj5txpxufaennm7kninhgd4xiffs 12896711 12896710 2026-05-03T04:23:38Z Vajsov 290858 /* Описание и особености */ 12896711 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|150px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} [[Файл:Gradesnica skript.jpg|250px|мини]] ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] m74n6nbw6uzwhsayzcxgoj7mzagzms8 12896714 12896711 2026-05-03T04:24:36Z Vajsov 290858 12896714 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и обратна страна<br/>на копие на плочката от Градешница}} |} ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] dscu111qr67t25s88h2yzlxqb7veoik 12896715 12896714 2026-05-03T04:25:07Z Vajsov 290858 12896715 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ''' Плочката от Градешница ''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]] (с. [[Градешница]], [[област Враца]]). Тя е важен източник за историята на Европа в края на [[неолит]]а и за праписмото, познато като [[дунавска протописменост]]. Находката е датирана около V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей в град Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница от omda.bg]</ref> Открита е при археологически разкопки, водени от [[Богдан Николов]], който публикува първото съобщение за нея.<ref>Николов Б., 1970. ''Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр.'', Археология, XII:1‑6</ref> Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската протописменост ''DatDas'', публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.<ref>Merlini M., [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm ''The Gradešnica script revisited''], Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf]</ref><ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm europeanvirtualmuseum.it – Plate with incises and signs, Museum of History – Vrasta, Inventory number:A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] spq2hmt5ovl3rdg0c574ws673ubll31 12896717 12896715 2026-05-03T04:33:50Z Vajsov 290858 12896717 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 година от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Проучването му трае от 1964 до 1971 година и включва сондажни и системни изследвания. Разграничени са три културни пласта.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището е един от най-оригиналните представители на културите с врязан геометричен орнамент. То е синхронно с обектите [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V ([[Марица]]) от [[Южна България]], с културата [[Винча]] – [[Турдаш]] от [[Сърбия]], културите [[Боян (култура)|Боян]] – [[Видра]] и [[Гумелница]] в [[Румъния]], датирани от първата половина на [[енеолит]]ната епоха. Първите обитатели на селището са се заселили на мястото през първата половина на енеолита – към втората половина на IV хилядолетие пр. Хр., като обитавали селището за сравнително кратък период от време, след което го напуснали завинаги. Това население било уседнало земеделско-скотовъдно население, имащо добре развито грънчарство и проявяващо ярко своя духовен живот в орнаментиката, идолната пластика и различните предмети, свързани с култовите практики. Глинената плочка с писмени знаци е разкрита по време на разкопките през 1969 година върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Не са установени по-късни нарушения, така че стратиграфската позиция на находката е сигурна и датировката ѝ несъмнено се отнася към първата половина на V хилядолетие пр. Хр.<ref name=":0" /> Жилището се отличава по своите размери и разпределение от останалите известни жилища в рамките на селището. То е разделено на две идентични по големина помещения, свързани помежду си с вход. В северното помещение е разкрита пещ, [[хромел]] и около десет на брой глинени съдове с различна форма и украса. В южното помещение са открити две плитки паници, като едната е с врязана човешка фигура на дъното, а другата с писмени знаци. В югоизточната част на същото помещение върху пода е намерен хубаво запазен глинен идол и глинената плочка с писмени знаци. Според Богдан Николов това помещение по всяка вероятност е имало култово предназначение.<ref>Николов, Б. ''Праиторически селища във Врачанско'', сп. Археология, кн.4, стр.68</ref><ref>Чилингиров, А.''Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит'', ИАД, София 1911 г.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] q1o4mmly3buitlvh4bjfvy6buce6pra 12896721 12896717 2026-05-03T04:43:36Z Vajsov 290858 /* Откритие и културен контекст */ 12896721 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.</ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] 6or8wcxhxvvtraac7nnxv2uqeaoe47t 12896722 12896721 2026-05-03T04:44:43Z Vajsov 290858 /* Откритие и културен контекст */ 12896722 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има по-скоро формата на плитък съд с правоъгълна основа, с ниски, изтънени и наклонени навън стени. Тя е изработена от глина с примеси на ситно счукани късове от употребявани глинени съдове и растения. Това е керамична техника, характерна за почти всички глинени съдове и фигурки, открити в селището, чрез която се е целяло да се обезводни глината и да се намали нейната свиваемост, да се направи пластична. След като е била завършена плочката, повърхността ѝ е била измазана с по-рядко забъркана глина. След изсъхването на повърхността до определена влажност върху плочката са били начертани знаците. Обратна страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, разположен напречно на дължината на правоъгълната ѝ форма. В този орнамент изследователите различават стилизирана човешка фигура, начертана с двойни успоредни линии. Фигурата е изправена, а главата ѝ е изразена с един равнобедрен триъгълник, обърнат с основата нагоре. Тялото на фигурата е ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Те са вдигнати под прав ъгъл нагоре, като сочат към лицето. Краката са изразени с равнобедрен триъгълник, по-малък от този на главата, поставен с основата надолу. Според Б. Николов фигурата, макар и доста схематично представена, е поставена в адорантна поза, при която най-голямо внимание е отделено на положението на ръцете. Николов изказва мнението, че позата ѝ говори за култово предназначение на плочката. Около фигурата има знаци, които напомнят за тези от лицевата страна на плочката. На двете челни страни, върху обратната плоскост на плочката, има по един овален израстък, пробит вертикално, служил вероятно за окачване на плочката. Лицевата страна е по-усърдно загладена. Изтънените странични ръбове, които са леко издадени към тази плоскост, имат предназначение да предпазват от триене и повреждане т.нар. „текст върху лицевата страна“. Николов не намира друго предназначение на ръбовете, които са издадени на около 0,05 сантиметра от повърхността. Цялата лицева плоскост е разделена от четири врязани хоризонтални линии на четири нееднакви по ширина полета. Горните две са най-широки, а четвъртото отдолу е най-тясно. Двете средни полета и част от горното поле са ограничени от двете страни с по една врязана вертикална линия, направена допълнително. Изписването на знаците върху повърхността на плочката е направено с твърдо острие още докато глината е била в процес на втвърдяване. Знаците вероятно са изписвани с дясната ръка от ляво надясно. Върху горното хоризонтално поле са различими пет знака, а върху следващото шест; на третото – пет, а върху последното пето поле – осем. Общият брой на знаците е 24. Никъде върху тези знаци на плочката няма следи от инкрустации – техника, типична за декорацията на керамиката, открита в селището при Градешница.<ref>Б.Николов, М.Москов ''Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа'', в-к Поглед, бр.12 (23), Година III, 1970, стр.16</ref><ref>Nikolov, B. – Title: Gradeshnitsa – Publishing House: Septemvri – Place: Sofia – Year: 1974 – Figure: 68 and 69</ref> == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] 9uwroxc8o993yon846a4ul8ykwxmfwj 12896729 12896722 2026-05-03T05:09:15Z Vajsov 290858 /* Описание и особености */ 12896729 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Долнодунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] spxws4kxmuric4nbsrdtbrvt76uesgv 12896730 12896729 2026-05-03T05:10:56Z Vajsov 290858 /* Типологична характеристика */ 12896730 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] o3o2u20qhkf1s1jh3088ofe2nzz3muk 12896731 12896730 2026-05-03T05:11:51Z Vajsov 290858 /* Описание и особености */ 12896731 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Три други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] 1g8n1jwgzuog2ka0gw65s3i5eeo9tn1 12896733 12896731 2026-05-03T05:12:47Z Vajsov 290858 /* Свързани археологически находки */ 12896733 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} ‘’‘Плочката от Градешница’’’ е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] othph8gnibzv7pdtuoj2ycmot6fono6 12896734 12896733 2026-05-03T05:15:28Z Vajsov 290858 12896734 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} '''Плочката от Градешница''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] bgk97husr2c00muu4tc7p2x1hgwjs79 12896735 12896734 2026-05-03T05:17:10Z Vajsov 290858 12896735 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} '''Плочката от Градешница''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а и началото на енеолита, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[Дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е уседнало, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] kux4h7pgl67by8wgpsjes54b2w9jap8 12896738 12896735 2026-05-03T05:20:23Z Vajsov 290858 /* Откритие и културен контекст */ 12896738 wikitext text/x-wiki {| style="float:right;" || [[Файл:Gradeshnitsa Tablet.jpg|250px|ръб]] |- || {{center|Лицева и страна<br/>на плочката от Градешница}} |} '''Плочката от Градешница''' е открита през 1969 г. в северозападна [[България]], при проучването но ранно енеолитното селище при село [[Градешница]] ([[област Враца]]). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на [[неолит]]а и началото на енеолита, както и за ранните графични системи, обединявани под термина [[Дунавска протописменост]]. Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в [[Регионален исторически музей, Враца|Регионалния исторически музей – Враца]].<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDArticle=125 Плочката от Градешница, omda.bg]</ref> Тя е открита от [[Богдан Николов]], който публикува и първото научно съобщение за нея.<ref>Николов, Б. 1970. ‘‘Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окръг’’. Археология XII, 1–6.</ref> Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.<ref>Merlini, M. ‘‘The Gradešnica script revisited’’. Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006, p. 25. [http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/ats/ats5/acta%205.pdf pdf][http://www.europeanvirtualmuseum.it/repertidettagli/Deepenings113.htm European Virtual Museum – Plate with incised signs, History Museum – Vratsa, Inv. No. A-2700]</ref> == Откритие и културен контекст == Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. [[Богдан Николов]]. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vratsamuseum.com/wp-content/uploads/2024/12/Gradeshnica_2012.pdf|заглавие=Праисторическото селище Градешница и наченки на най-ранната писменост|фамилно_име=Ганецовски|първо_име=Георги|издател=vratsamuseum.com|достъп_дата=21 януари 2026}}</ref> Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа [[Караново (Област Сливен)|Караново]] V (култура [[Марица]]) в [[Южна България]], с културния комплекс [[Винча]]–[[Турдаш]] в [[Сърбия]], както и с културите [[Боян (култура)|Боян]]–[[Видра]] и ранната [[Гумелница]] в [[Румъния]], всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр. Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е с уседнал начин на живот, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети. Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа. Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, [[хромел]]но съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според [[Богдан Николов]] това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.<ref>Николов, Б. ‘‘Праисторически селища във Врачанско’’, сп. Археология, кн. 4, с. 68.</ref><ref>Чилингиров, А. ‘‘Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит’’, ИАД, София, 1911.</ref> == Описание и особености == [[Файл:Gradesnica skript.jpg|мини|280п|Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)]] Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците. Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя [[Богдан Николов]] фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна. По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката. Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета. Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.<ref>Николов, Б.; Москов, М. ‘‘Глинена плочка от Градешница пази най-старата писменост в Европа’’, в-к Поглед, бр. 12 (23), год. III, 1970, с. 16.Nikolov, B. ‘‘Gradeshnitsa’’. Sofia: Septemvri, 1974, figs. 68–69.</ref> ===Типологична характеристика=== По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа. Най-близки паралели могат да се търсят в: * плочките от [[Търтърия]] (Румъния), * знаковите комплекси от [[Караново]], * антропоморфните съдове и знакови комплекси от [[Дуранкулак]], * дисковете от Курило и Копривеч и д-р. Тези находки се свързват с т.нар. „[[Дунавска протописменост]]“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи. ===Класификация на знаците=== Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории: * Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури; * Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви; * Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии; * Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение; * Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна. Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели. ===Структура и организация на знаковата система=== Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи. Наблюдават се следните особености: * относително равномерно разпределение на знаците; * липса на припокриване, което предполага предварително планиране; * възможна повторяемост на отделни графеми; * последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно). Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция. ===Сравнителен и интерпретационен контекст=== В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси: * Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика; * Символен/ритуален подход (напр. [[Мария Гимбутас]]) – свързва ги с религиозни и митологични представи; * Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост. Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа. == Свързани археологически находки == Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.<ref>В.Миков, Г.Георгиев, В.Георгиев ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа'', сп. Археология, кн.1, София 1969 г., стр.4 – 13</ref> == Източници == <references /> == Литература == {{commonscat|Gradeshnitsa tablets}} * Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990. * [http://www.obekti.bg/misterii/plochkata-ot-gradeshnica-nay-drevnoto-pismo?page=1 „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“], разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти {{Портал|Праистория|Археология|История на България}} [[Категория:Археологически находки в България|Градешница]] [[Категория:Новокаменна епоха в България|Градешница]] [[Категория:Община Криводол]] d60z751ejkrjb9vbhxwsfjdpcg8xv9c 3148 Гречко 0 220688 12896914 10935589 2026-05-03T09:58:50Z Kwamikagami 26617 12896914 wikitext text/x-wiki {{Малка планета| |име = 3148 Гречко |откривател = [[Николай Черних]] от [[Кримската астрофизическа обсерватория]] |дата = [[24 септември]] [[1979]] |снимка = |заглавие = |означение = {{мп|1979 SA|12}} |категория = [[Основен пояс]] |епоха = [[14 май]] [[2008]] г. |голяма_полуос = |перихелий = 2 5167675 Gm<br> |афелий = 3 6943079 Gm<br> |ексцентрицитет = 0,1895872 |период = 1998,9577656 [[ден|дни]] |инклинация = 0,73447[[градус (ъгъл)|°]] |възел = 1,09572° |параметър = 44,47805° |аномалия = 62,16532° |скорост = |размери = |маса = |плътност = |гравитация = |втора_космическа = |въртене = |спектрален_клас = |величина = 11,8 |албедо = |температура = }} '''3148 Гречко''' ([[Временно означение в астрономията|временно означение]] '''{{мп|1979 SA|12}}''') е астероид от основния пояс. Открит е от съветския астроном [[Николай Черних]] и е наименуван на съветския космонавт [[Георгий Гречко]].<ref>[http://books.google.com/books?hl=ru&q=3148+Grechko+1979 Dictionary of Minor Planet Names – p.260]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|3148 Grechko}} {{СОРТКАТ:Гречко, 3148}} {{мъниче|астероид}} [[Категория:Астероиди]] sjwb2kegce89h7klu8y1f8thnxe178f ФК Куинс Парк Рейнджърс 0 224714 12896440 12653603 2026-05-02T18:36:37Z Danitrifonov04 292718 12896440 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Куинс Парк Рейнджърс (Лондон)|шотландския клуб Куинс Парк|ФК Куинс Парк}} {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Англия}} Куинс Парк Рейнджърс | герб = QPr.jpg | оригинално име = | прозвище = | стадион = [[Лофтус Роуд]] | капацитет = 18 439 | собственик = {{Флагче|Индия}} [[Семейство Митал]] | президент = {{Флагче|Малайзия}} [[Тони Фернандес]] | старши треньор = {{Флагче|Франция}} [[Жулиен Стефан]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 15-то | екипировка = [[Errea]] | спонсор = Rayal Panda |pattern_la1=_qpr2526h|pattern_b1=_qpr2526h|pattern_ra1=_qpr2526h|pattern_sh1=_qpr2526h |leftarm1=|body1=|rightarm1=|shorts1=|socks1= |pattern_la2=_qpr2526a|pattern_b2=_qpr2526a|pattern_ra2=_qpr2526a |leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=fdd2e1|shorts2=000000|socks2=000000 |pattern_sh2=_qpr2526a|pattern_la3=_qpr2526t|pattern_b3=_qpr2526t|pattern_ra3=_qpr2526t|pattern_sh3=_qpr2526t|pattern_so3=_qpr2526tl|leftarm3=|body3=|rightarm3=|shorts3=|socks3=|държава=[[Англия]]|pattern_so2=_qpr2526al}} '''ФК Куинс Парк Рейнджърс''' ({{lang|en|Queens Park Rangers Football Club}}) е [[английски футбол]]ен клуб от [[Шепард Буш]], в Западен [[Лондон]]. Клубът обикновено се нарича съкратено '''КПР''' и през сезон 2008 – 2009 играе в [[Чемпиъншип]]. През август [[2007]] КПР сменя собствениците си, когато магнатите от [[Формула 1]] [[Флавио Бриаторе]] и [[Бърни Екълстоун]] закупуват основния пакет акции от семейството и близките на [[Индия|индийския]] стоманен магнат [[Лакшми Митал]]. == История == КПР е създаден през [[1882]], след сливането на ''„St Jude's“'' и ''„Christchurch Rangers“''. Новосформирания отбор получава името Куинс Парк Рейнджърс, защото повечето от новите му футболисти са от района на Куинс Парк в Северо-Западен Лондон. КПР става професионален клуб през [[1889]] и играе домакинските си срещи на почти 20 различни стадиона (това е клубът, сменил най-много стадиони в цяла Англия). == Успехи == ;[[Карлинг Къп]] (Купа на Лигата) * '''Победител''' – [[1967]] ** '''Финалист''' – [[1986]] ;[[ФА Къп]] * '''Финалист''' – [[1982]] ;[[Къмюнити шийлд]] * '''Финалист''' (2) – [[1908]] и [[1912]] == Известни бивши футболисти == * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Лес Фърдинанд]] * Рой Уегърли * Рей Уилкинс * Денис Бейли * Йън Холоуей * Дейвид Барздли * Дарън Пийкок * Анди Синтън * Андрю Импи * Алън Макдоналд * Кевин Галън * Адел Таарабт * Чарли Остин * Боби Замора * Джейми Маки * Джибрил Сисе * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Дейвид Сиймън]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Освалдо Ардилес]] == Бивши треньори == * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Тери Винейбълс]] * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Тревор Франсис]] * Джери Франсис * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Дон Хоу]] * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Рей Уилкинс]] * {{Флагче|Англия|Англия}} [[Джон Грегъри]] * {{Флагче|Италия|Италия}} [[Луиджи Де Канио]] * Нийл Уорнък * Марк Хюз * Хари Реднап * Джими-Флойд Хасълбанк * Пауло Соуза * Вини Джоунс == Външни препратки == * [http://www.qpr.co.uk/ Офиц. сайт] * [http://www.qprfans.net/ Фен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090115172538/http://www.qprfans.net/ |date=2009-01-15 }} {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Куинс Парк Рейнджърс, ФК}} [[Категория:Футболни отбори в Лондон]] q3rc8pdxs6yj4fy5ibcu0d693fxv7mt 90709 Ветин 0 225504 12896897 10288324 2026-05-03T09:50:15Z Kwamikagami 26617 12896897 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ветин|Ветин (пояснение)}} {{Малка планета| |име = 90709 Ветин |откривател = [[Фреймут Бйорнген]] и [[Луц Шмадел]] |дата = [[12 октомври]] [[1990]] г. |снимка = |заглавие = |означение = {{мп|1990 TX|3}} |категория = [[Основен пояс]] |епоха = [[14 май]] [[2008]] г. |голяма_полуос = |перихелий = 2,2453208 Астрономическа единица|АЕ |афелий = 3,3633042 АЕ |ексцентрицитет = 0,1993329 |период = 1715,2919372 [[ден|дни]]<br>(4,13 [[юлианска година|години]]) |инклинация = 7,81088[[градус (ъгъл)|°]] |възел = 21,51179° |параметър = 68,99604° |аномалия = 226,11305° |скорост = |размери = |маса = |плътност = |гравитация = |втора_космическа = |въртене = |спектрален_клас = |величина = 15,6 |албедо = |температура = }} '''90709 Ветин''' (алтернативно обозначение: {{мп|1990 TX|3}}) е [[астероид]] в [[астероиден пояс|основния пояс]]. Астероидът е открит от [[Фреймут Бйорнген]] и [[Луц Шмадел]] на [[12 октомври]] [[1990]] г. Наблюдението е нарпавено от [[обсерватория]] „Карл Шварцчилд“ в град [[Таутенбург]]. Астероидът е кръстен в чест на замъка [[Ветин (замък)|Ветин]] и града, в който се намира замъка – град [[Ветин]]. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|90709 Wettin}} {{мъниче|астероид}} [[Категория:Астероиди|Ветин]] glr4zeat5we6lkns0izd08h7dsy08u2 Минижуп 0 226022 12896465 12453597 2026-05-02T18:51:38Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки 12896465 wikitext text/x-wiki [[Файл:A girl in Kensington.JPG|мини|180px|ляво|Къса пола, 1971 г.]] [[Файл:Mode 70.JPG|мини|160px|Минипола в областта на модата, 1970 г.]] '''Минипола''' или '''минижуп''' ({{lang|fr|mini-jupe}}, буквално „къса пола“) е част от дамското [[облекло]], представляващо много къса [[пола]] – права или плисирана с дължина поне 20 см над коляното или 10 см под нивото на задните части. Съществува и така нареченият '''микрожуп''', който е още по-къса пола. == История == Минижупът през 60-те години на XX век става истински символ на освобождаването на [[Жена|жената]]. Счита се, че е създаден от английската [[Дизайнер|моделиерка]] и дизайнерка [[Мери Кант]]<ref>{{Citation |title=Мери Кант, вечната младост на 60-те |url=http://kult-pohod.ru/themes/persona/quant.phtml |accessdate=2008-12-31 |archivedate=2008-06-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080624043811/http://www.kult-pohod.ru/themes/persona/quant.phtml }}</ref><ref>{{Citation |title=Над коляното |url=http://www.gzt.ru/print.php?p=high-life%2F2005%2F03%2F03%2F114626.html |accessdate=2007-03-10 |archivedate=2007-03-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070310004032/http://www.gzt.ru/print.php?p=high-life%2F2005%2F03%2F03%2F114626.html }}</ref> през [[1965]] година. Понякога минижупът се свързва с името на френския дизайнер [[Андре Куреж]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vam.ac.uk/collections/fashion/features/1960s/fashion_designers/courreges/index.html |заглавие=Андре Куреж |достъп_дата=2008-12-31 |архив_дата=2011-01-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110108023543/http://www.vam.ac.uk/collections/fashion/features/1960s/fashion_designers/courreges/index.html }}</ref>, който го въвежда във [[висша мода|висшата мода]] в съчетание с високи бели [[Ботуш|ботуши]] и [[колан]]. Списанието ''[[Вог|Vogue]]'' счита, че създателят на минижупа е Джон Бейтс. С появяването си минижупът предизвиква сензация и шок. Забранен е в някои страни, защото се счита за неприлично облекло. През 70-те се появяват „миди“ и „макси“ полите с много по-голяма дължина. В средата на [[1980-те|1980-те години]] минижупът започва да се завръща и си пробива пътя към деловото облекло. С навлизането на много жени в [[бизнес]]а и на високи позиции късата пола става част от костюма. == Вижте също == * [[Фустанела]] * [[Еманципация]] * [[Ене Бурда]] == Източници == <references /> {{Хипи}} {{мъниче|облекло}} [[Категория:Дамско облекло]] noej0jwe59h8cvooe9j9gboxxkmfurk Беседа:Комитопули 1 228124 12896436 8753711 2026-05-02T18:34:22Z Валери Василев 296837 Нова тема /* Вид на родословното дърво */ 12896436 wikitext text/x-wiki Съждението ''"Родът на комитопулите не само бил български по произход, но и принадлежал към представителите на българското болярство."'' ясно подсказва, че са налице съмнения в българския им произход и как да не се съмнява човек, когато още от времето на акад. Йордан Иванов в българската историческа наука стават известни изследванията на А. Хилфердинг, акад. Н. Адонц и други византолози за арменския произход на Комитопулите, за което свидетелства такъв първокласен източник, какъвто е съвременникът на събитията през периода на Самуилова България - арменският летописец Степаннос Таронаци-Асохик (Разказвача). Илюзия е да се самозаблуждаваме, че Йоан Скилица е писал, че са баща им или пък те са били изначално от българските боляри. Няма такова сведение, както и да се четат византийските хроники. Пиривиртич не казва нищо нова по въпроса, а преповтаря Д. Ташковски, В. Петрович, С. Антоляк и други югославски учени, които са проявили по голяма обективност, отколкото да речем един проф. В. Златарски, поне по този въпрос. Абсурдни са офицалните и неофициални обяснения, с които мнозинството български историци игнорираха и игнорират сведенията на Асохик и измислят някакъв средецки кмет Никола без да разполагат с един-единствен аргумент, или пък обявяват идточника за недостоверен, или пък допускат да ги е определял като арменци по майка(???)... Не е ли време да се сложи край на това инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса, та нали синовете на Комитопулите остават в историята като едни от най-известните Българи? Нали първият български владетел, който записва това народностно име на кирилшца върху камък е не друг, а синът на Арон Комитопул - цар Йоан Владислав. Не е ли по-важно какви са се чувствали и като какви са действали, а не от какъв произход са? Ако някой обективен български историк се позаинтересува, то би могло да открие достатъчно сведения, доказващи обективността на изнесеното от Асохик, напр. в историята на поп Йовчо и други източници. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/87.121.97.182|87.121.97.182]]</code> ([[Потребител беседа:87.121.97.182|беседа]]) 22:03, 10 януари 2009‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса - поп Йовчо и други източници == :Незнам за какви "съждения" става въпрос, но това ми мязи на чиста фалшификация! Съмнения може да има във всичко, но трябват факти и аргументи. "Първокласния източник" е само един, и той е името [[Рипсимия]], но през цялото средновековие жените са били познати в хрониките им с монашеските им имена, така че това не е никакъв издържан аргумент за арменски произход, а просто една аналогия не подкрепена от нищо друго. Действително византийската имперска практика е била, непослушните аристократи да се пращат на другия край на империята /продължила за последно с [[Диарбекир]] и [[Йемен]] по времето на [[Априлското въстание]]/, обаче българи в Армения през 11-14 век, дал Господ, ама арменци /като изключим [[павликяни]]те, то при тях е масово и с друг мотива, а и място - в центъра/ в средата на българските земи ми се струва нелогично. Отделно от това, комитите не са начело на имперски наемници, а на редовна войска. Кой би се подчинявал доброволно на чуждоземци ? За обективността на "югославските учени", можеш да погледнеш съвременната политическа карта за справка. Лека нощ ! <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/91.134.65.87|91.134.65.87]]</code> ([[Потребител беседа:91.134.65.87|беседа]]) 22:59, 19 септември 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Югославските шменти-капели == [[Рипсиме]] е арменското име на Света Рипсимия, която е девойка от благордна фамилия от Рим. Бяга от Диоклециан в Александрия и след това във Вагаршапат в Армения. Според югославските историчари излиза, че майката на комитопулите е чистокръвна римлянка. Хвала. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/84.252.39.52|84.252.39.52]]</code> ([[Потребител беседа:84.252.39.52|беседа]]) 21:51, 5 октомври 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Македонски фалшификати == В македонската Уикипедия пише че Комитопулите са македонска династия! Защо пишат лъжи и тук? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Borislavpenkov|Borislavpenkov]] ([[Специални:Contributions/Borislavpenkov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Borislavpenkov|беседа]]) 20:55, 28 септември 2018</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Вид на родословното дърво == Не знам дали е само при мен и(ли) е заради това, че е на телефон, но след тестове в 3 различни браузъра (Firefox, Chrome и Brave), съответно в мобилен и десктоп режим, резултатите бяха едни и същи: връзката между най-горния ред и втория е срязана посредата и долната половина е изместена вдясно от горната. [https://snipboard.io/xHsOog.jpg Ето снимка], ако само при мен се вижда по този начин. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:34, 2 май 2026 (UTC) rfhimbrzuy3nikuz615c3mf9ai36z5u 12896510 12896436 2026-05-02T19:40:52Z Ted Masters 210248 /* Вид на родословното дърво */ Отговор 12896510 wikitext text/x-wiki Съждението ''"Родът на комитопулите не само бил български по произход, но и принадлежал към представителите на българското болярство."'' ясно подсказва, че са налице съмнения в българския им произход и как да не се съмнява човек, когато още от времето на акад. Йордан Иванов в българската историческа наука стават известни изследванията на А. Хилфердинг, акад. Н. Адонц и други византолози за арменския произход на Комитопулите, за което свидетелства такъв първокласен източник, какъвто е съвременникът на събитията през периода на Самуилова България - арменският летописец Степаннос Таронаци-Асохик (Разказвача). Илюзия е да се самозаблуждаваме, че Йоан Скилица е писал, че са баща им или пък те са били изначално от българските боляри. Няма такова сведение, както и да се четат византийските хроники. Пиривиртич не казва нищо нова по въпроса, а преповтаря Д. Ташковски, В. Петрович, С. Антоляк и други югославски учени, които са проявили по голяма обективност, отколкото да речем един проф. В. Златарски, поне по този въпрос. Абсурдни са офицалните и неофициални обяснения, с които мнозинството български историци игнорираха и игнорират сведенията на Асохик и измислят някакъв средецки кмет Никола без да разполагат с един-единствен аргумент, или пък обявяват идточника за недостоверен, или пък допускат да ги е определял като арменци по майка(???)... Не е ли време да се сложи край на това инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса, та нали синовете на Комитопулите остават в историята като едни от най-известните Българи? Нали първият български владетел, който записва това народностно име на кирилшца върху камък е не друг, а синът на Арон Комитопул - цар Йоан Владислав. Не е ли по-важно какви са се чувствали и като какви са действали, а не от какъв произход са? Ако някой обективен български историк се позаинтересува, то би могло да открие достатъчно сведения, доказващи обективността на изнесеното от Асохик, напр. в историята на поп Йовчо и други източници. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/87.121.97.182|87.121.97.182]]</code> ([[Потребител беседа:87.121.97.182|беседа]]) 22:03, 10 януари 2009‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса - поп Йовчо и други източници == :Незнам за какви "съждения" става въпрос, но това ми мязи на чиста фалшификация! Съмнения може да има във всичко, но трябват факти и аргументи. "Първокласния източник" е само един, и той е името [[Рипсимия]], но през цялото средновековие жените са били познати в хрониките им с монашеските им имена, така че това не е никакъв издържан аргумент за арменски произход, а просто една аналогия не подкрепена от нищо друго. Действително византийската имперска практика е била, непослушните аристократи да се пращат на другия край на империята /продължила за последно с [[Диарбекир]] и [[Йемен]] по времето на [[Априлското въстание]]/, обаче българи в Армения през 11-14 век, дал Господ, ама арменци /като изключим [[павликяни]]те, то при тях е масово и с друг мотива, а и място - в центъра/ в средата на българските земи ми се струва нелогично. Отделно от това, комитите не са начело на имперски наемници, а на редовна войска. Кой би се подчинявал доброволно на чуждоземци ? За обективността на "югославските учени", можеш да погледнеш съвременната политическа карта за справка. Лека нощ ! <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/91.134.65.87|91.134.65.87]]</code> ([[Потребител беседа:91.134.65.87|беседа]]) 22:59, 19 септември 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Югославските шменти-капели == [[Рипсиме]] е арменското име на Света Рипсимия, която е девойка от благордна фамилия от Рим. Бяга от Диоклециан в Александрия и след това във Вагаршапат в Армения. Според югославските историчари излиза, че майката на комитопулите е чистокръвна римлянка. Хвала. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/84.252.39.52|84.252.39.52]]</code> ([[Потребител беседа:84.252.39.52|беседа]]) 21:51, 5 октомври 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Македонски фалшификати == В македонската Уикипедия пише че Комитопулите са македонска династия! Защо пишат лъжи и тук? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Borislavpenkov|Borislavpenkov]] ([[Специални:Contributions/Borislavpenkov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Borislavpenkov|беседа]]) 20:55, 28 септември 2018</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Вид на родословното дърво == Не знам дали е само при мен и(ли) е заради това, че е на телефон, но след тестове в 3 различни браузъра (Firefox, Chrome и Brave), съответно в мобилен и десктоп режим, резултатите бяха едни и същи: връзката между най-горния ред и втория е срязана посредата и долната половина е изместена вдясно от горната. [https://snipboard.io/xHsOog.jpg Ето снимка], ако само при мен се вижда по този начин. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:34, 2 май 2026 (UTC) :Оправено. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:40, 2 май 2026 (UTC) 5sbr68ae2tl0htj00k8v0a0xgrv3i2j 12896513 12896510 2026-05-02T19:42:36Z Валери Василев 296837 /* Вид на родословното дърво */ Отговор 12896513 wikitext text/x-wiki Съждението ''"Родът на комитопулите не само бил български по произход, но и принадлежал към представителите на българското болярство."'' ясно подсказва, че са налице съмнения в българския им произход и как да не се съмнява човек, когато още от времето на акад. Йордан Иванов в българската историческа наука стават известни изследванията на А. Хилфердинг, акад. Н. Адонц и други византолози за арменския произход на Комитопулите, за което свидетелства такъв първокласен източник, какъвто е съвременникът на събитията през периода на Самуилова България - арменският летописец Степаннос Таронаци-Асохик (Разказвача). Илюзия е да се самозаблуждаваме, че Йоан Скилица е писал, че са баща им или пък те са били изначално от българските боляри. Няма такова сведение, както и да се четат византийските хроники. Пиривиртич не казва нищо нова по въпроса, а преповтаря Д. Ташковски, В. Петрович, С. Антоляк и други югославски учени, които са проявили по голяма обективност, отколкото да речем един проф. В. Златарски, поне по този въпрос. Абсурдни са офицалните и неофициални обяснения, с които мнозинството български историци игнорираха и игнорират сведенията на Асохик и измислят някакъв средецки кмет Никола без да разполагат с един-единствен аргумент, или пък обявяват идточника за недостоверен, или пък допускат да ги е определял като арменци по майка(???)... Не е ли време да се сложи край на това инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса, та нали синовете на Комитопулите остават в историята като едни от най-известните Българи? Нали първият български владетел, който записва това народностно име на кирилшца върху камък е не друг, а синът на Арон Комитопул - цар Йоан Владислав. Не е ли по-важно какви са се чувствали и като какви са действали, а не от какъв произход са? Ако някой обективен български историк се позаинтересува, то би могло да открие достатъчно сведения, доказващи обективността на изнесеното от Асохик, напр. в историята на поп Йовчо и други източници. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/87.121.97.182|87.121.97.182]]</code> ([[Потребител беседа:87.121.97.182|беседа]]) 22:03, 10 януари 2009‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == инфорационно затъмнение и дезинформацията по въпроса - поп Йовчо и други източници == :Незнам за какви "съждения" става въпрос, но това ми мязи на чиста фалшификация! Съмнения може да има във всичко, но трябват факти и аргументи. "Първокласния източник" е само един, и той е името [[Рипсимия]], но през цялото средновековие жените са били познати в хрониките им с монашеските им имена, така че това не е никакъв издържан аргумент за арменски произход, а просто една аналогия не подкрепена от нищо друго. Действително византийската имперска практика е била, непослушните аристократи да се пращат на другия край на империята /продължила за последно с [[Диарбекир]] и [[Йемен]] по времето на [[Априлското въстание]]/, обаче българи в Армения през 11-14 век, дал Господ, ама арменци /като изключим [[павликяни]]те, то при тях е масово и с друг мотива, а и място - в центъра/ в средата на българските земи ми се струва нелогично. Отделно от това, комитите не са начело на имперски наемници, а на редовна войска. Кой би се подчинявал доброволно на чуждоземци ? За обективността на "югославските учени", можеш да погледнеш съвременната политическа карта за справка. Лека нощ ! <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/91.134.65.87|91.134.65.87]]</code> ([[Потребител беседа:91.134.65.87|беседа]]) 22:59, 19 септември 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Югославските шменти-капели == [[Рипсиме]] е арменското име на Света Рипсимия, която е девойка от благордна фамилия от Рим. Бяга от Диоклециан в Александрия и след това във Вагаршапат в Армения. Според югославските историчари излиза, че майката на комитопулите е чистокръвна римлянка. Хвала. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/84.252.39.52|84.252.39.52]]</code> ([[Потребител беседа:84.252.39.52|беседа]]) 21:51, 5 октомври 2014‎</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Македонски фалшификати == В македонската Уикипедия пише че Комитопулите са македонска династия! Защо пишат лъжи и тук? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Borislavpenkov|Borislavpenkov]] ([[Специални:Contributions/Borislavpenkov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Borislavpenkov|беседа]]) 20:55, 28 септември 2018</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> == Вид на родословното дърво == Не знам дали е само при мен и(ли) е заради това, че е на телефон, но след тестове в 3 различни браузъра (Firefox, Chrome и Brave), съответно в мобилен и десктоп режим, резултатите бяха едни и същи: връзката между най-горния ред и втория е срязана посредата и долната половина е изместена вдясно от горната. [https://snipboard.io/xHsOog.jpg Ето снимка], ако само при мен се вижда по този начин. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:34, 2 май 2026 (UTC) :Оправено. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:40, 2 май 2026 (UTC) ::Благодаря! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:42, 2 май 2026 (UTC) 0kgdpwitqkxhpz4thbxyl60239c43l6 Ненчо Илчев 0 229691 12896318 12863483 2026-05-02T17:18:47Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896318 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Ненчо Василев Илчев''' е български [[актьор]] и илюзионист. == Биография == Роден е в село [[Момчиловци]], [[Смолянско]]. След като завършва гимназия в [[Смолян]], учи за кратко в медицинския колеж в [[София]] преди да се ориентира към актьорското майсторство. От 1992 г. до 1996 г. учи в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов]]“ в класа на професор [[Стефан Данаилов]]. От 1997 г. е актьор в групата на [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]]. Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването „[[Спукано гърне]]“, където е водещ и показва фокуси, а след свалянето на предаването от ефир се пренася в комедийното шоу „[[Комиците]]“ по [[БТВ|БТВ]], в което представя скечове с пародия на илюзионни фокуси. Учил се е при българския илюзионист [[Мистер Сенко]] на илюзионно изкуство. През 2003 г. се снима в българския филм „[[Изневяра (филм, 2003)|Изневяра]]“. == Телевизионен театър == * „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) * „Големанов“ (по [[Ст. Л. Костов]], сц. и реж. [[Иван Ничев]], 1995) == Филмография == * [[Столичани в повече]] (2011 – 2019) – отец Григорий * Велика България (2011) – (различни герои) * [[Стъпки в пясъка]] (2010) – войника Бръмбара * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) - боксьор * [[Църква за вълци]] (2004) * [[Изневяра (филм, 2003)|Изневяра]] (2003) – Евгени Илчев, шеф на телевизия „Астра“ * Projection (късометражен) (2002) – писателят * [[Опашката на дявола]] (2001) – Исах, внукът на баба Гина * [[Клиника на третия етаж]] (35-сер. тв, 1999, 2000, 2010) – (в 1 серия: II) * Urnebesna tragedija (1995) – пациент VII == Външни препратки == * {{imdb name|1499422|Ненчо Илчев}} {{мъниче|българин|актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Илчев, Ненчо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български илюзионисти]] [[Категория:Родени в област Смолян]] pfberdj1w7puxqri95l08gb3hw2y581 ФК Стоук Сити 0 230942 12896455 12655452 2026-05-02T18:43:21Z Danitrifonov04 292718 12896455 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор |име на отбора = {{флагче|Англия}} Стоук Сити |герб = |прозвище = ''грънчарите'' |стадион = [[Британия Стейдиъм|Bet365]] |капацитет = 30 089 |собственик = Stoke City Holdings Limited |президент = {{флагче|Англия}} [[Джон Коутс]] |старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Марк Робинс]] |първенство = [[Чемпиъншип]] |сезон = 2025/26 |място = 17-то | спонсор = bet365 | екипировка = Macron | pattern_la1 = _stoke2526h| pattern_b1 = _stoke2526h| pattern_ra1 = _stoke2526h| pattern_sh1 = _stoke2526h| pattern_so1 = _stoke2526hl| leftarm1 =FFFFFF | body1 =FFFFFF | rightarm1 =FFFFFF | shorts1 = FFFFFF| socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 =_stoke2526t | pattern_b3 =_stoke2526t | pattern_ra3 =_stoke2526t | pattern_sh3 =_stoke2526t | pattern_so3 =_stoke2526tl | leftarm3 =fded00 | body3 =fded00 | rightarm3 =fded00 | shorts3 =000000 | socks3 =000000 |държава=[[Англия]]}} '''ФК Стоук Сити''' ({{lang|en|Stoke City Football Club}}) е футболен клуб от град [[Стоук он Трент]], [[Англия]]. Основан през [[1863]], Стоук е най-старият отбор от тези, които се състезават във [[Английска висша лига|Висшата лига]], и вторият по старост след [[ФК Нотс Каунти|Нотс Каунти]]. Грънчарите, както е известен тимът, играе домакинските си мачове на [[Британия Стейдиъм]], оборудван с 28 000 места, всичките седящи. Преди да бъде открит този стадион през 1997, '''Стоук''' играе на [[Виктория Граунд]], който е техен дом от [[1878]]. Прякорът „грънчарите“ идва от развитата грънчарска индустрия в града. Традиционният екип на Стоук е бяло и червено вертикално раирани тениски, бели шорти и бели чорапи. През сезон 2008/09 се състезава във [[Английска Висша Лига|английската Висша Лига]]. Преди да се стигне до промоцията през [[2008]] Стоук не взима участие в най-високото ниво на [[Английски футбол|английския футбол]] от сезон 1984 – 85, през който изпада със 17 точки, рекорд за най-слабо постижение останал 21 години. Първият голям трофей, спечелен от грънчарите, е [[Карлинг Къп|купата на лигата]] през 1972, където побеждават [[ФК Челси|Челси]] на финала с 2 – 1. Клубът печели и два пъти [[Трофей на Футболната лига|трофея на Футболната лига]] – първият път през 1992, а след това през 2000. == История == '''Стоук Сити''' е вторият най-стар клуб играещ във Футболната лига. Създаден е през [[1863]] година като '''ФК Стоук Рамблърс''' от група ученици в училище [[Чартърхаус]]. Част от играчите работят на гарата в северната част на [[Стоук он Трент]]. През [[1878]] година клубът се обединява с местния '''Стоук Виктория Крикет Клуб'''. През август [[1885]] година тимът получава професионален статут. Стоук е един от клубовете основатели на [[Английска футболна лига|футболната лига]], които са общо дванадесет. Между [[1888]] и [[1890]] година Стоук Сити завършва на дъното в класирането на футболната лига и по-късно изпада в [[Ланкашър Лийг]]. {{Чемпиъншип}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Стоук Сити, ФК]] [[Категория:Стафордшър]] dms9iupgvyvl6imro219467bhaxowci Андрю Росос 0 231820 12897011 12817699 2026-05-03T11:07:20Z Jingiby 23778 /* Биография */ 12897011 wikitext text/x-wiki {{Личност|историк}} '''Андрю Росос''' ({{lang|en|Andrew Rossos}}) е канадски историк, [[Македонизъм|македонист]]. == Биография == Росос е роден като '''Дико (Андрей) Рошов''' в [[костурско]]то село Въмбел. В хода на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] през 1948 година е изведен в [[Чехословакия]] като [[деца бежанци|дете-бежанец]]. Учи в основно училище в [[Соботин]] и в техническа гимназия в [[Прага]]. През 1958 година се преселва при останалата част от семейството си в [[Канада]]. Завършва гимназия в [[Торонто]]. Получава бакалавърска степен по история в [[Мичигански щатски университет|Мичиганския щатски университет]] през 1963 година. Магистрира и докторира в [[Станфордски университет|Станфорд]] (1971 г.). Оттогава Росос е преподавател в университета в [[Торонто]], като от 1982 година е негов професор.<ref>{{МКЕ|1282}}</ref> Автор е на монография за руската външна политика на Балканите (''Russia and the Balkans: Inter-Balkan Rivalries and Russian Foreign Policy, 1908 – 1914''). В излязлата през 2008 негова книга „Македония и македонците: една история“ (''Macedonia and the Macedonians: A History'') Росос се придържа към македонистките становища, поддържани от официалната [[историография в Северна Македония]].<ref>[http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/2008-4-042.pdf Щефан Трьобст (Stefan Troebst): ''Рецензия на книгата 'Macedonia and the Macedonians: A History''', 2008]</ref> == Библиография == * [http://makedonika.wordpress.com/2008/07/15/the-british-foreign-office-and-macedonian-national-identity-1918-1941/ ''The British Foreign Office and Macedonian National Identity, 1918 – 1941''] (Slavic Review, 1994) * [http://makedonika.wordpress.com/2008/07/15/incompatible-allies-greek-communism-and-macedonian-nationalism-in-the-civil-war-in-greece-1943-1949/ ''Incompatible Allies: Greek Communism and Macedonian Nationalism in the Civil War in Greece, 1943 – 1949''] * [https://www.policyarchive.org/bitstream/handle/10207/11853/Andrew_Rossos_Macedonia_and_the_Macedonians.pdf ''Macedonia and the Macedonians: A History'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (2008) == Външни препратки == * [http://www.macedonianhistory.ca/html/rossos.html Канадско македонско историческо дружество] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110916112420/http://www.macedonianhistory.ca/html/rossos.html |date=2011-09-16 }} == Бележки == <references /> {{Академици на МАНИ}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Росос, Андрю}} [[Категория:Канадски историци]] [[Категория:Канадски псевдоисторици]] [[Категория:Македонисти]] [[Категория:Преподаватели в Университета на Торонто]] [[Категория:Възпитаници на Станфордския университет]] [[Категория:Деца бежанци]] [[Категория:Северномакедонци в Канада]] [[Категория:Родени във Въмбел]] f6lg0kam9uw3xzrkfcut933cik44jly 11852 Шумен 0 232079 12896903 11097705 2026-05-03T09:53:46Z Kwamikagami 26617 12896903 wikitext text/x-wiki {{Малка планета | име=11852 Шумен | снимка= | заглавие= | откривател=[[Владимир Шкодров]] и [[Виолета Иванова]] | дата=[[10 септември]] [[1988]] г. | означение=1988 RD, {{мп|1990 FG|2}} | категория=[[Основен пояс]] | епоха=[[30 ноември]] [[2008]] г. | голяма_полуос=356893090,4[[километър|km]]<br>(2,3856490 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | перихелий=274460678[[километър|km]]<br>(1,8346302 АЕ) | афелий=439325503[[километър|km]]<br>(2,9366678 АЕ) | ексцентрицитет=0,2309723 | период=1345,8859631 [[ден|дни]]<br>(3,68 [[юлианска година|години]]) | инклинация=24,24122[[градус (ъгъл)|°]] | възел=5,76159° | параметър=23,95295° | аномалия=159,25981° | скорост=19,28275132 km/s | размери= | маса= | плътност= | гравитация= | втора_космическа= | въртене= | спектрален_клас= | величина=12,8 | албедо= | температура= }} '''11852 Шумен''' е [[астероид]] от [[астероиден пояс|основния пояс]]. Открит е на [[10 септември]] [[1988]] г. от проф. [[Владимир Шкодров]] и ст.н.с. [[Виолета Иванова]] в [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|Роженската обсерватория]]. При откриването си получава временното обозначение '''1988 RD'''. 2 години по-късно е бил преоткрит и му е дадено обозначение '''{{мп|1990 FG|2}}''', но след това е установено, че е идентичен с този от 1988 г. и новото обозначение престава да се употребява. През [[2003]] г. [[Международен астрономически съюз|Международният астрономически съюз]] признава откритието и на обекта е дадено името '''11852 Shoumen''', заради заслугите на [[Шуменския университет]] в развитието на обучението по [[астрономия]], а и в знак на признателност към проф. Шкодров, който заема [[ректор]]ската длъжност в университета в периода 1991 – 1994 гг. При откриването на академичната година през септември 2003 г. проф. Шкодров официално връчва на представители на Община Шумен плакат с името на обекта. На практика астероидът не е бил обект на специални изследвания. Известни са само някои от орбиталните му характеристики. Той обикаля около [[Слънце]]то за 3 г. 248 дни и 9 часа. Орбитата му лежи между тези на [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и най-голямото му сближаване със [[Земя]]та е на ок. 124,4 млн. km. Ексцентрицитетът му е сравнително голям – 0,23 (средният е 0,17) и поради това [[Видима звездна величина|видимата звездна величина]] на обекта при максимално сближаване е +14,0, а при най-голямо отдалечаване е +18,7. През [[2009]] г. най-доброто време за наблюдение е около [[30 април]], но тогава неговата яркост е едва +17,11 зв. величина, което го прави недостъпен за любителите (необходим е 1,5-метров [[телескоп]]). По-ярък е през септември [[2010]] г., когато достига +14,62 зв. величина. Физическите характеристики на астероида остават неизучени. Предвид ниската му яркост може да се предположи, че е малък обект, с максимален размер не повече от 1 km и сигурно е с неправилна форма. Температурата на повърхността му вероятно е от порядъка на -110[[Градус Целзий|°С]]. Необходими са по-подробни изследвания на този и на другите астероиди, открити от български астрономи. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|11852 Shoumen}} {{Астероиден навигатор | предишен=''[[11851 1988 PD1]]'' | текущ='''11852 Шумен''' | следващ=''[[11853 Рунге]]''}} {{Малки планети}} {{Портал|Шумен}} [[Категория:Астероиди|Шумен, 11852]] [[Категория:Шуменски университет]] [[Категория:Астероиди с български имена]] edacec7y71g6zay7gkd0fqq8w52v004 Владимир Пенев 0 234840 12896287 12817208 2026-05-02T16:50:24Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896287 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Владимир Пенев | категория = актьор | портрет = Vladimir-Penev-20101209.jpg | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Министър на културата на България|Министър на културата]] | години1 = 13 март 2013 – 29 май 2013}} }} '''Владимир Николов Пенев''' (роден на 24 октомври 1958 г.) е [[Българи|български]] [[актьор]], изпълняващ роли в киното, телевизията и театъра. През 2013 г. става [[Министър на културата на България|министър на културата]] в [[Правителство на Марин Райков|служебното правителство]] на [[Марин Райков]]. == Биография == === Произход и образование === Роден е в [[София]], [[Народна република България|България]]. Баща му е Никола Пенев, журналист от вестник „Земеделско знаме“. Средното си образование завършва в 8-о СОУ „Васил Левски“. От 1982 г. е магистър по актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. [[Николай Люцканов]] с асистент Маргарита Младенова, [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. === Актьорска кариера === От 1985 до 1992 г. е в състава на [[Младежки театър „Николай Бинев“]] в София. След това е в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“]]. От 2003 г. играе в състава на [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Той изпълнява ролята на Плужека във филма „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ от 2008 г. [[Файл:Steps-VLADIMIR PENEV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Владимир Пенев.]] Участва в постановките на [[Театър 199]]: „Живот х 3“, „Приятнострашно“, „Кралицата майка“ и „Дуети“. Поставя спектакъла „Class“ от Чарлс Еверед, с участието на [[Юлиян Вергов]] и Мила Люцканова, с който се дипломира като режисьор. Пенев играе в „Жана“ и „[[Идиот (роман)|Идиот 2012]]“ в [[Народен театър „Иван Вазов“]], „Скъперникът“ и „Човекът, който искаше“ в Малък градски театър зад Канала, „Чайка“ в Театър Азарян, и „Семеен албум“ в Младежкия театър. Също така режисира „Дакота“ в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]]. През май 2017 г. замества [[Захари Бахаров]] в ролята на Серж в „Арт“ в Сатиричния театър. През 2019 г. играе главна роля в пълнометражния игрален филм на режисьора на Димитър Радев – „[[Рая на Данте]]“, където си партнира с актрисата [[Радина Боршош]]. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Година || Заглавие || Роля || Режисьор |- | 1989 | [[Пришелецът от Ледената планета]] | пришелецът | [[Димитър Шарков]] |- | 1984 | [[Поетът и дяволът]] | Поетът | [[Иван Росенов]] |- | 1990 | [[Нон грата]] ''3 сериен'' | | [[Димитър Шарков]] |- | 1993 | [[Нещо във въздуха]] | — | [[Петър Попзлатев (режисьор)|Петър Попзлатев]] |- | 1993 | Пленникът от Трикери | — | |- | 1996 | [[Бизнесмен (филм)|Бизнесмен]] | бащата | [[Димитър Шарков]] |- | 1996 | [[Приятелите на Емилия]] | Бердяев | [[Людмил Тодоров]] |- | 1999 | [[Пясъчен часовник (филм)|Пясъчен часовник]] (тв) | Сокола | [[Георги Дюлгеров]] |- | 2001 | [[Посетени от Господ]] | Борис | [[Петър Попзлатев (режисьор)|Петър Попзлатев]] |- | 2002 | [[Рапсодия в бяло]] | Гласът на автора | [[Теди Москов]] |- | 2004 | [[Един филм на Микеланджело Антонини]] (късометражен) | Режисьорът | Николай Тодоров |- | 2005 | [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] | богаташът Еврофеев | [[Дочо Боджаков]] |- | 2008 | [[Дзифт (филм)|Дзифт]] | Плужека | [[Явор Гърдев]] |- | 2008 | [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) | разказвачът | [[Лъчезар Аврамов (режисьор)|Лъчезар Аврамов]] |- | 2009 | [[Пустинният бегач]] | | Григор Лефтеров |- | 2011 | [[Love.net]] | Директор на сп. Давид | [[Илиян Джевелеков]] |- | 2011 – 2016; 2026 | [[Под прикритие]] | Емил Попов | различни |- | 2013 | [[Аз съм ти]] | Симеон | [[Петър Попзлатев (режисьор)|Петър Попзлатев]] |- | 2013 | [[Недадените]] | Митрополит [[Кирил Български]] | различни |- | 2013 | [[Четвърта власт]] | Огнян Радев | различни |- | 2014 | [[Прелюбодеяние]] | физикът Александър | Явор Веселинов |- | 2015 | [[Бартер (филм)|Бартер]] | Катев | [[Атанас Киряков]] |- | 2018 | [[Привличане]] | Стоев | Мартин Макариев |- | 2018 | [[Откраднат живот]] | професор Асен Цонев | различни |- | 2021 | [[Рая на Данте]] | Данте | Димитър Радев |- | 2022 | [[Лъжите в нас]]<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref> | Отец Никодим<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10656259/ Владо Пенев свещеник в нов сериал – 24chasa.bg]</ref> | Павел Веснаков |- | 2026 | [[Мамник (сериал)|Мамник]] | Емил Славов | [[Виктор Божинов]] |} == Телевизионен театър == * „Краят на света“ (1989) ([[Артър Копит]]) * „Коледна песен“ (1988) ([[Чарлз Дикенс]]) – мюзикъл * „Шепа скъпоценни камъни“ (1988) – младия [[Димитър Благоев|Благоев]] * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – Михаил Елмазов * „Океан“ (1985) ([[Александър Щейн]]) == Награди == Измежду многобройните му награди са „Златна маска“ на Международния театрален фестивал „Охридско лято“, „Икар“ за ролята си на Едгар в спектакъла „Мъртвешки танц“ на ТР „Сфумато“ (2007), Аскеер през 1996 г. за ролята на мъжа от „Нирвана“ на Константин Илиев с режисьор М. Младенова, Аскеер през 2007 г. за Едгар от „Мъртвешки танц“, Риека 2007 за главна мъжка роля, Златна ракла 2000 за „Пясъчен часовник“ с режисьор Георги Дюлгеров. През 2010 г. е номиниран за Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Приятнострашно“ на [[Театър 199]]. Носител е на наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за водеща мъжка роля“, за ролята на (Арпагон) в „Скъперникът“, [[Малък градски театър „Зад канала“]], 2014. През 2023 г. печели „Икар“ за водеща мъжка роля за Поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“. == Кариера на озвучаващ актьор == Пенев се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от средата на 80-те години на 20-и век. Първият филм, за който дава гласа си, е румънски. Участва и в синхронния дублаж на „[[Мисис Даутфайър]]“, който е първият, направен специално за телевизията. По-известен е с работата си по американски сериали като „[[Туин Пийкс]]“, „[[Дневниците на червените обувки]]“, „[[Шотландски боец (сериал)|Шотландски боец]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Монк]]“, „[[Двама мъже и половина]]“ (от втори до осми сезон), „[[От местопрестъплението: Ню Йорк]]“, „[[Отчаяни съпруги]]“ и „[[Династията на Тюдорите]]“. На 20 декември 2013 г. му е връчена наградата Дубларт за цялостен принос. == Министър на културата (2013) == На 12 март 2013 г. е назначен в [[Правителство на Марин Райков|служебното правителство]] като [[Министър на културата на България|министър на културата]], считано от 13 март.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1901340121 Владимир Пенев – новият министър на културата], news.ibox.bg, 12 март 2013.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20160310122759/http://dariknews.bg/view_topic.php?topic_id=426 Служебният кабинет], dariknews.bg</ref> == Други дейности == Участва в благотворителнен епизод на „[[Стани богат]]“, заедно с [[Мартина Вачкова]], излъчен на 5 март 2009 г. Двамата печелят 5000 лева. През март 2011 г. за една седмица става звезден репортер на [[Нова телевизия]]. С Мартина Вачкова участва отново в благотворителен епизод на [[Стани богат|„Стани богат“]], излъчен на 25 февруари 2013 г. и печелят 3000 лева. Води предаването „Най-хубавите години от нашия живот“ по [[БНТ 1]], излъчващо се от 31 декември 2013 г. Има малка поява в епизода на „[[Звездни стажанти]]“, излъчен на 13 април 2016 г. През 2020 и 2021 г. е част от детективите в „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8971825 Алекс Раева, Азис и Владо Пенев се включват в панела на „Маскираният певец“], 24chasa.bg, 3 септември 2020.</ref> == Личен живот == Има една сестра, която, както баща им, е починала от рак на белите дробове.<ref>[http://focus-news.net/opinion/0000/00/00/23973/ Владимир Пенев, министър на културата, по актуални теми], Focus-news.net, 24 март 2013.</ref> Пенев е разведен и има дъщеря, родена през 1990 г. == Външни препратки == * [http://movie.pop.bg/person23531.html Владимир Пенев в Movie.pop.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080610184820/http://movie.pop.bg/person23531.html |date=2008-06-10 }} * [http://www.theatreoffthechannel.org/vladimircv_bg.htm Владимир Пенев в Theatreoffthechannel.org] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080516093816/http://www.theatreoffthechannel.org/vladimircv_bg.htm |date=2008-05-16 }} * {{imdb name|0671793}} == Източници == <references/> {{пост списък|Министър на културата на България|27}} {{Кабинет на Марин Райков}} {{Дубларт}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пенев, Владимир}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в София]] 7qonz0s9vjcyawnbozd574pwactbo8j Абарай Ренджи 0 234953 12896225 12520073 2026-05-02T15:51:24Z ~2026-26792-05 394653 12896225 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{микромъниче}} '''Абарай Ренджи''' ({{Lang|ja|阿散井 恋次}}) е измислен герой от [[манга]]та [[Bleach]], създадена е от Тиде Кубо. Ренджи е един от основните герои в анимацията. Той е лейтенант от шести отряд на Готей 13, с командир Кучики Бякуя. [[Категория:Измислени герои]][[Категория:Аниме герои]] aqvdnil9ogg4t0tvb678yd6rmzrappa Вльора (област) 0 236216 12896723 11880650 2026-05-03T04:47:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896723 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо | цвят = | име = Област Вльора | име-местно = Qarku i Vlorës | знаме = | герб = | химн = | химн-файл = | карта-файл = Albania (Vlorë County).svg | карта-описание = Разположение на област Вльора в Албания. | картинка = | картинка-описание = | страна = [[Албания]] | горна-единица-вид = | горна-единица-име = | горна-единица2-вид = | горна-единица2-име = | столица-вид = Административен център | столица-име = [[Вльора]] | подстолици-вид = | подстолици-име = | площ = 2706 | население = 175 640 | население-година = 2011 | подразделения1-вид = Общини | подразделения1-име = Вльора, Делвина, Кониспол, Саранда, Селеница, Финик, Химара | подразделения2-вид = | подразделения2-име = | подразделения3-вид = | подразделения3-име = | подразделения4-вид = | подразделения4-име = | управител-вид = | управител-име = | бвп = | бвп-година = | бвп-на-човек = | език = | часова-зона = | телефонен-код = | пощенски-код = | мпс-код = | код1-вид = | код1-име = | iso = | сайт = {{URL|qarkuvlore.gov.al}} | карта2-файл = | карта2-описание = }} '''Област Вльора''' ({{Lang|sq|Qarku i Vlorës}}) е административно-териториална [[Области в Албания|област в Албания]], разположена в южната част на страната, с [[площ]] от 2706 км<sup>2</sup>. Съставена е от 7 общини – Вльора, Делвина, Кониспол, Саранда, Селеница, Финик и Химара. Числеността на [[население]]то според [[Преброяване на населението в Албания (2011)|преброяването през 2011 г.]] е 175 640 души.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/albania-census1989.htm | заглавие = All places/communes: 1989, 2001, 2011 censuses (today's division) | достъп_дата = 29 юли 2023 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2025-04-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250414204125/http://pop-stat.mashke.org/albania-census1989.htm }}</ref> Административен център е град [[Вльора]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Vlorë County|област Вльора}} * {{Икона|sq}} {{Official website|qarkuvlore.gov.al}} {{Мъниче|Албания}} {{Области в Албания}} {{Портал|Албания}} [[Категория:Област Вльора| ]] a7wbh17h79od72bsffxnph84nlo93p7 Веселин Ранков 0 236425 12896130 12886707 2026-05-02T13:14:58Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896130 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Веселин Стефанов Ранков''' е български актьор, изпълняващ роли в театъра, киното, телевизията и дублажа.<ref name="znam">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=712724716&sectionID=1&sq=Веселин+Ранков |заглавие=РАНКОВ, Веселин Стефанов |достъп_дата=13 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=22 декември 2017 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Ранен живот == Роден е на 6 април 1959 г. в град [[Балчик]]. Негов по-голям брат е актьорът [[Красимир Ранков]]. През 1977 г. е приет във [[ВИТИЗ]], но заради военната си служба започва следването си през 1979 г. и учи в класа на Елка Михайлова. Дипломира се със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1983 г.<ref name="znam"/> == Актьорска кариера == През 1983 г. Ранков започва работа в [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Драматично-кукления театър „Иван Димов“]] в [[Хасково]], а от 1984 г. работи в [[театър „Българска армия“]]. Играе и на сцената на [[Театър 199]]. През 1990 г. става доцент в [[НАТФИЗ]]. От 2002 до около 2011 г. ръководи свой клас по актьорско майсторство в Академията. Участва в сериалите „[[Дунав мост (сериал)|Дунав мост]]“, „[[Клиника на третия етаж]]“, „[[Забранена любов]]“, „[[Откраднат живот]]“ и други. === Роли в театъра === * Теди Брустър в „Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесърлинг * Гамаша в „Суматоха“ от [[Йордан Радичков]] * Шута в „Животът е сън“ от [[Педро Калдерон де ла Барка]] * Боян в „Прокурорът“ от [[Георги Джагаров]] * Момчето в „Подробности от пейзажи“ от [[Станислав Стратиев]] * Поп Богомил и Княз Боян в „Книга на царете“ от Маргарит Минков * Шута Фесте в „Дванадесета нощ“ от [[Уилям Шекспир]] * Конферансие в „Лулу“ от [[Франк Ведекинд]] * Той в „Кротката“ от [[Фьодор Достоевски]] * Хорацио в „[[Хамлет]]“ от Уилям Шекспир * Капитан от пожарната в „[[Плешивата певица]]“ от Йожен Йонеско * Момчето в „[[В очакване на Годо]]“ от [[Самюъл Бекет]] * „Бандинтска опера“ от Джон Гей * Жуст Льоблан във „[[Вечеря за тъпаци]]“ от Франсис Вебер * Освалд в „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://natfiz.bg/bg/staff/veselin-rankov | заглавие = Доц. Веселин Ранков | достъп_дата = 8 ноември 2017 | издател = [[НАТФИЗ]] | език = | архив_дата = 2017-11-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20171109081004/http://natfiz.bg/bg/staff/veselin-rankov }}</ref> == Телевизионен театър == * „Както в Агата Кристи“ (1990) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) – мюзикъл * „Учителят“ (1989) (от [[Ст. Л. Костов]], реж. [[Емил Капудалиев]]) – даскал Граматиков * „Мариела“ (1988) ([[Йордан Попов]]) * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – Иван Попов * „Призраци“ (1988) ([[Хенрик Ибсен]]), 2 ч. * „Новото пристанище“ (1987) ([[Ст. Л. Костов]]) * „Великото чудо“ (1986) ([[Николай Георгиев]]) == Кариера на озвучаващ актьор == Ранков се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от 80-те години. По-известен е с работата си по „[[Фолти Тауърс]]“, „[[Ало, ало!]]“, „[[Черното влечуго]]“, „Да, господин премиер“ (дублаж на TV7), „[[Напълно непознати]]“, „[[Алф]]“, „[[Сайнфелд]]“, „[[Мистър Бийн]]“, „[[Две момчета и едно момиче]]“, „[[Момчетата от Медисън авеню]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Модерно семейство]]“ и „[[Да отгледаш Хоуп]]“. През 1999 г. Ранков е сред основните кандидати за ролята на [[Робин Уилямс]] в българския [[нахсинхронен дублаж]] на „[[Мисис Даутфайър]]“, но [[Владимир Пенев]] бива избран вместо него.<ref>{{Citation |title=bnt.bg |url=http://www.bnt.bg/bg/films/archive/mrs_doubtfire/Default.htm |accessdate=2001-04-18 |archivedate=2001-04-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20010418013234/http://www.bnt.bg/bg/films/archive/mrs_doubtfire/Default.htm }}</ref> Дванайсет години по-късно го озвучава във войсоувър дублажа за [[bTV]]. В „Ало, ало!“ озвучава Рене Артоа, Капитан Ханс Гееринг, Капитан Алберто Берторели, Хер Ото Флик и Гавин Феърфакс, макар някои източници погрешно да споменават, че е дублирал Мосю Алфонс.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/koi-sa-balgarskite-glasove-na-aktyorite-ot-alo-alo.html | заглавие = Кои са българските гласове на актьорите от "Ало, ало"? - bTV Новините | издател = btvnovinite.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://faktor.bg/bg/articles/kultura/art-faktor/uili-ot-alf-otnovo-v-rolyata-na-rene-ot-alo-alo-93483 | заглавие = "Уили" от "Алф" отново в ролята на Рене от "Ало, ало" - Фактор | издател = faktor.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> Освен във войсоувър дублажи, участва и в заглавия с [[нахсинхронен дублаж]], измежду които Сърдитко в „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“, Зазу в „[[Цар лъв]]“, Лудия шапкар в „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“, Абисмол в „[[Аладин и завръщането на Джафар]]“, Професор Бомба в „[[Тайната на горските пазители]]“ и Хамилтън Гудинг в „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Филми/Сериали !! Роля |- | Бил Фармър || Принцът и просякът<br>[[Отбор Гуфи]]<br>[[Клуб Маус]] (на мястото на [[Пламен Захов]])<br>[[Вълшебната Коледа на Мики]]<br>[[Клубът на Мики Маус]] (дублаж на БНТ) || [[Гуфи]]<br>[[Гуфи]]<br>Гуфи<br>Гуфи<br>Гуфи |- | [[Били Кристъл]] || [[Анализирай това]] (дублаж на bTV)<br>[[Анализирай онова]] || Д-р Бен Собъл<br>Д-р Бен Собъл |- | [[Джо Пеши]] || [[Смъртоносно оръжие 2]] (втори дублаж на БНТ и дублаж на bTV)<br>[[Смъртоносно оръжие 3]] (втори дублаж на БНТ и дублаж bTV)<br>[[Смъртоносно оръжие 4]]<br>[[С отличие]] || Лио Гец<br>Лио Гец<br>Лио Гец<br>Саймън Уайлдър |- | [[Джон Клийз]] || [[Фолти Тауърс]]<br>Наследниците (дублаж на bTV)<br>[[Вълшебната Коледа на Мики]] || Базил Фолти<br>Раул Шадгринд<br>Разказвач |- | [[Еди Мърфи]] || [[Смахнатият професор]] (дублаж на bTV)<br>[[Доктор Дулитъл (филм, 1998)|Доктор Дулитъл]] (дублаж на bTV)<br>[[Доктор Дулитъл 2]] (дублаж на bTV)<br>[[Срещи с Дейв]] (дублаж на bTV) || Професор Шърман Клъмп и Бъди Лав<br>Д-р Джон Дулитъл<br>Д-р Джон Дулитъл<br>Дейв Минг-Чанг |- | Едуард Хибърт || [[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]] || Зазу<br>Зазу |- | Кори Бъртън || [[Клуб Маус]]<br>[[Вълшебната Коледа на Мики]]<br>[[Клубът на Мики Маус]] (дублаж на БНТ) || Шапкаря<br>Шапкаря и Сърдитко<br>Лудвиг фон Дрейк |- | [[Луи дьо Финес]] || [[Полицаят от Сен Тропе]] (дублаж на Медиа Линк)<br>[[Фантомас]]<br>[[Полицаят в Ню Йорк]] (дублаж на Медиа Линк)<br>[[Полицаят се жени]] (дублаж на Медиа Линк)<br>[[Замразеният]] (втори дублаж на БНТ)<br>[[Полицаят се пенсионира]]<br>[[Лудостта на величията]] (дублаж на БНТ)<br>[[Полицаят и извънземните]] (дублаж на Медиа Линк)<br>[[Полицаят и полицайките]] (дублаж на Медиа Линк) || Людвик Крюшо<br>Комисар Жув<br>Людвик Крюшо<br>Людвик Крюшо<br>Юбер дьо Тартас<br>Людвик Крюшо<br>Дон Салюст дьо Базан<br>Людвик Крюшо<br>Людвик Крюшо |- | [[Мартин Лоурънс]] || [[Лоши момчета (филм, 1995)|Лоши момчета]] (дублаж на bTV)<br>[[Лоши момчета 2]] (дублаж на bTV)<br>[[Черният рицар (филм, 2001)|Черният рицар]] (дублаж на bTV)<br>[[Агент XXL]] (дублаж на bTV)<br>[[Агент XXL 2]] (дублаж на bTV)<br>[[Ченгета без значки]] (дублаж на bTV) || Детектив Маркъс Бърнет<br>Детектив Маркъс Бърнет<br>Джамал Уокър/Скайуокър<br>Малкълм<br>Малкълм<br>Ърл Монтгомъри |- | [[Нейтън Лейн]] || [[Ловът на мишката]] (дублаж на bTV)<br>[[Модерно семейство]] (в четвърти и пети сезон) || Ърнест „Ърни“ Смънц<br>Пепър Солцман |- | Пинто Колвиг || Щурецът и мравките<br>[[Хавайска ваканция]] (първи дублаж на Александра Аудио)<br>[[Почистване на часовника]] (първи дублаж на Александра Аудио)<br>[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]<br>[[Самотни духове]] (първи дублаж на Александра Аудио)<br>Гуфи и Уилбър<br>Изкуството да караш ски (първи дублаж на Александра Аудио)<br>Полудели от жегата || Щурецът<br>[[Гуфи]]<br>Гуфи<br>Сърдитко<br>Гуфи<br>Гуфи<br>Гуфи<br>Гуфи |- | [[Пол Джиамати]] || [[Доктор Дулитъл (филм, 1998)|Доктор Дулитъл]] (дублаж на БНТ)<br>[[Фред Клаус]] || Блейн Хамърсмит<br>Никълъс „Ник“ Клаус |- | [[Рик Моранис]] || [[Скъпа, смалих децата]] (дублаж на bTV)<br>Наследниците (дублаж на bTV)<br>[[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] (дублаж на bTV) || Уейн Салински<br>Хенри<br>Барни Ръбъл |- | [[Робин Уилямс]] || [[Мисис Даутфайър]] (дублаж на bTV)<br>[[Джуманджи]] (дублаж на bTV)<br>[[Клетка за птици (филм)|Клетка за птици]] (дублаж на TV7)<br>[[Сватбен лиценз]] || Даниъл Хилард/Мисис Даутфайър<br>Алън Париш<br>Арманд Голдман<br>Преподобният Франк Дорман |- | [[Роуън Аткинсън]] || [[Черното влечуго]]<br>[[Мистър Бийн]]<br>Мистър Бийн (филм, дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Мистър Бийн (анимационен сериал)<br>[[Цар лъв]] || Едмънд Злостър<br>Мистър Бийн<br>Мистър Бийн<br>Мистър Бийн<br>Зазу |- | Харви Корман || [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] (дублаж на bTV)<br>Семейство Флинтстоун: Да живее Рок Вегас (дублаж на bTV) || Диктоклюнът<br>Полковник Слагхупъл |} == Други дейности == През 2005 г. преподава сценично поведение на участниците в [[Star Academy]]. През същата година се кандидатира за председател на [[Съюз на артистите в България|САБ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=29036 | заглавие=Христо Мутафчиев е новият шеф на артистите |достъп_дата=11 юни 2018 |фамилно_име=Димова, Димитрова |първо_име=Милена, Анита |дата=21 юни 2005 |труд=[[Сега (вестник)|Сега]] |издател=sega.bg |цитат= |език= }}</ref> Ранков е собственик на фризьорски салон „Ранкузи“.<ref name="znam"/> Той е един от инициаторите, както и дългогодишен водещ на наградите „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ на [[театър „Българска армия“]]. Ранков е и един от основателите на „Артистаутор“. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 – 2021 || [[Откраднат живот]] || (от 4-ти до 11-и епизод) || || Васко |- | 2015 || [[Столичани в повече]] || 9-и сезон || || проф. Божев |- | 2015 || [[Райската стая]] – ''(„The Paradise Suite“)'' || || Холандия / Швеция / България || Виктор |- | 2015 || [[Метаморфозата]]|| || || ''разказвачът'' |- | 2014 || „Дилъри на смъртта“ – ''(„Death Dealers“)'' || || Македония / България || генералът |- | 2014 || [[Омбре]] || || || консултант Омбре |- | 2013 || ''„Die Verwandlung“'' || || || ''разказвачът'' |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] || 24 || || Васил Мървков |- | 2011 – 2013 || [[Етажна собственост]] || 48 || || Кольо Тодоров, кметът на „Надежда“ |- | 2010 || [[Сбогом, мамо]] – ''(„Goodbye Mama“)''|| || Италия / България || Владимир |- | 2008 – 2011 || [[Забранена любов]] || 299 || || директор на училище, 2009 |- | 2008 || [[Людмил и Руслана]] || 6 || || |- | 2006 || ''„Китайската съпруга“'' – ''(„La moglie cinese“)''|| 5 || Италия || доктор в болницата |- | 2006 || [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) || || || адвоката |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || лекарят |- | 2004 || [[Откраднати очи]] || || България / Турция || доктор |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || професор Фараш |- |1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || спонсорът (в 2 серии: I, XIX) |- | 1999 || [[Дунав мост (сериал)|Дунав мост]] || 7 || || митничарят Евтимов |- | 1998 || [[Ден и половина от живота на Маргарита]] || || || пътник в тролея |- | 1997 || [[Рекет (филм)|Рекет]] – ''(„Il Racket“)''<br>[[Гражданинът въстава]] (2 заглавие)|| 6 || Италия || |- | 1997 || ''„Балканизатор“'' – ''(„Valkanizater“)'' || || Франция / Гърция / България / Швейцария || |- | 1996 || [[Вуйчото]] || || || бащата |- | 1995 || [[Всичко от нула]] || || || Жоро |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || || || радиожурналистът Радо |- | 1992 || [[Комитски времена]] || || || Юсуф Али |- | 1991 || [[Нежни убийства]] || || || мъжът ''(в новелата: „Фамилията“)'' |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || || Иван „Пибипкащият нос“ |- | 1988 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] – ''(„Большая игра“)''|| 6 || СССР / България || полковник Мигел Санчес, премиер-министъра на Харивас |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]] |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || Жак |- | 1985 || [[Тази кръв трябваше да се пролее]] || || || Виктор |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Наум, ученик на Кирил и Методий |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || ''(в 2 серии (1, 5)'' |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]]|| 5 || || Юмер бей – „Смешника“, Търновски аянин |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци – Каменно гнездо]] || 5 || || Джафер бей Абазоглу, султански пратеник |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Наум, ученик на Кирил и Методий |- | 1980 || [[Непълнолетие]] (тв) || || || Краси, ученик от гимназията |- | 1981 || [[Василена (филм)|Василена]]|| || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tba.art.bg/веселин-ранков__113 Профилът на Веселин Ранков] на сайта на театър „Българска армия“ * [http://www.art.bg/tba/profile.php?p=3 Веселин Ранков в Art.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090301211749/http://www.art.bg/tba/profile.php?p=3 |date=2009-03-01 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0710312}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Ранков, Веселин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Балчик]] 0cjjofukm3bcy61zgzws7xoj7fm1kfm Влакът трезор 0 237900 12896697 12261842 2026-05-03T04:09:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896697 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Влакът трезор | име_оригинал = Money Train | картинка = | описание = | режисьори = Джоузеф Ръбин | продуценти = Нийл Кантън<br>Джон Питърс | сценаристи = Дъг Ричардсън | базиран_на = | актьори = [[Уесли Снайпс]]<br>[[Уди Харелсън]]<br>[[Дженифър Лопес]]<br>[[Робърт Блейк]]<br>[[Крис Купър]]<br>Скот Сауърс<br>Винсент Лареска | музика = Марк Манчина | оператор = Джон Линдли | монтаж = Джордж Бауърс<br>Бил Панкоу | филмово_студио = | разпространител = [[Columbia Pictures]] | премиера-дата = | премиера-място = | времетраене = 110 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $68 милиона<ref name=numbers>{{cite web |url= http://www.the-numbers.com/movies/1995/0MOTR.php |title= Money Train - Box Office Data |publisher= The Numbers |accessdate= 27 юли 2011 |архив_дата= 2006-11-25 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20061125172020/http://www.the-numbers.com/movies/1995/0MOTR.php }}</ref> | приходи = $77,2 милиона<ref name=numbers/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0113845 | код-Allmovie = }} '''„Влакът трезор“''' ({{lang|en|Money Train}}) е американски [[екшън филм]] от [[1995]] година<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/1995-03-11/entertainment/ca-41512_1_money-train|title=A Subway Commuters Can't Ride: 'Money Train,' With Woody Harrelson and Wesley Snipes, Lays Some Costly Tracks|last=Welkos|first=Robert W.|work=[[Los Angeles Times]]|date=11 март 1995|accessdate=3 юли 2017}}</ref>, режисиран от Джоузеф Рубин, с участието на [[Уесли Снайпс]], [[Уди Харелсън]], [[Дженифър Лопес]] като [[Ню Йорк|нюйоркски]] транзитни ченгета и [[Робърт Блейк]] като шеф на желязо. След като е загубил работата си, характерът на Харелсън е завладяващ, а след това отнема „паричния влак“, който прибира събирани приходи от такси за нюйоркското метро от станциите на системата. == Български дублажи == === Диема Вижън === {| class="wikitable" |- |+ Първи дублаж (2002) |- | Озвучаващи артисти || [[Борис Чернев]]<br>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] |} {| class="wikitable" |- |+ Втори дублаж (2016) |- | Озвучаващи артисти || [[Христина Ибришимова]]<br>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Симеон Владов]]<br>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев – Съра]] |} === [[bTV]] (2011) === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Ася Рачева]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Стоян Алексиев]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Преводач || Полина Николова |- | Тонрежисьор || Наско Кашаров |- | Режисьор на дублажа || [[Албена Павлова]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0113845}} * {{Amg movie|135623}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Американски екшън трилъри]] ec6rqnfv02w6tukaxp7jjqq05gjhyo4 ВК Левски Волей 0 241258 12896542 12723808 2026-05-02T20:16:23Z Kokoss 1 - 7 299600 12896542 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{обработка}} {{Волейболен отбор | име на отбора = ВК „Левски София“ | герб = | снимка = | описание-снимка = | град = [[София]] | държава = [[България]] | прозвище = ''сините'' | основан = 1943 г. | разформирован = | зала = „Левски София“ | капацитет = 1700 | спонсор = [[Виваком]], [[Уинбет]], SportRespect | сайт = {{URL|levskivc.bg}} | президент м = [[Владимир Николов (волейболист)|Владимир Николов]] | президент ж = Владимир Николов | старши треньор м = [[Николай Желязков]] | старши треньор ж = Радослав Арсов | помощник треньор м = [[Христо Цветанов (волейболист)|Христо Цветанов]] | първенство мъже = [[Национална волейболна лига на България|НВЛ]] | първенство жени = НВЛ | сезон = 2024/25 | място = 1 | място жени = 2 | екипировка марка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_b1 = _halmstad1314h | pattern_sh1 = | leftarm1 = 3a50a0 | body1 = 3a50a0 | rightarm1 = 3a50a0 | shorts1 = 3a50a0 | pattern_b2 = _bluehorizontal_pectoral | pattern_sh2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | бележки = }} '''ВК Левски София ''' е български волейболен клуб. Отборът играе домакинските си мачове в зала „Левски София“. Преименува се от „Левски Сиконко“ на „Левски Волей“ през 2011 г. През 2014 г. клубът е преименуван на Левски София. Женският волейболен клуб на Левски е най-успешният клуб в България. == Успехи == === Мъже === * {{Златен1}} 18 пъти [[Национална волейболна лига мъже|шампион на България]] [[1945]], [[1959]], [[1980]], [[1985]], [[1992]], [[1997]], [[1999]], [[2000]], [[2001]], [[2002]], [[2003]], [[2004]], [[2005]], [[2006]], [[2009]], [[2024]], [[2025]], 2026 * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 18 пъти носител на [[Купа на България по волейбол мъже|купата на България]] [[1960]], [[1966]], [[1968]], [[1972]], 1980, [[1983]], [[1987]], [[1989]], [[1996]], 1997, 2000, 2001, 2003, 2004, 2006, [[2012]], [[2014]], [[2025]] * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 3 пъти [[Суперкупа на България по волейбол мъже]] 2023, 2024, 2025 * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 1 път [[Купа „Атаро Клима“]] 2008 * '''Купа на носителите на купи на Европа по волейбол''' ** {{Сребърен2}} Финалист: 1975, 1979, 1982, 1985, 1987, 1989 === Жени === * {{Златен1}} 29 пъти [[Национална волейболна лига жени|шампион на България]]: 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1967, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1980, 1981, 1984, 1990, 1996, 1997, 1998, 1999, 2001, 2002, 2003, 2009, 2014 * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 27 пъти носител на [[Купа на България]]: 1959, 1960, 1961, 1966, 1967, 1970, 1972, 1973, 1974, 1978, 1980, 1987, 1990, 1991, 1992, 1994, 1997, 1998, 1999, 2001, 2002, 2003, 2005, 2006, 2009, 2014, 2016 * '''[[Шампионска лига на ЕКВ за жени|Шампионска лига по волейбол]]''' ** [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] Победител: 1964 *** {{Сребърен2}} Финалист: 1975, 1976, 1981 {{мъниче|отбор|софия}} {{нормативен контрол}} {{Български волейбол}} {{Европейски клубни турнири по волейбол}} {{Портал|Волейбол|София|България}} [[Категория:Левски (София)]] [[Категория:Български отбори по волейбол|Левски]] [[Категория:Основани в България през 1943 година]] 8k558kot64nuz3qyia3zsy5zor6iud7 Янош Заполски 0 243552 12896452 12890188 2026-05-02T18:41:26Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896452 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал на Унгария]] | портрет = Szapolyai János fametszet.jpg | портрет-описание = Крал Янош I Заполя<br/> ''автор: Ерхард Шьон (1491 – 1542)'' | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1526]] – [[1540]] | коронация = [[11 ноември]] [[1526]] | предшественик = [[Лайош II]] | наследник = [[Янош II Заполски]] | други титли = [[войвода]] на [[Трансилвания]] | религия = | герб = Coa Hungary Country History John I of Hungary (Szapolyai) (1526-1540).svg | отличия = }} }} '''Ян Заполски''' или '''Ян Заполя''' е [[Трансилвания|трансилвански]] [[войвода]] и [[княз]], а след [[Битка при Мохач (1526)|Битката при Мохач]] е избран за [[крал на Унгария]] на т.нар. [[Унгарските земи под османско владичество|Османска Унгария]] в конкуренция за [[Корона на свети Стефан|короната на свети Стефан]] с императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I Хабсбургски]]. Изборът му е потвърден от османския султан [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]], който вижда в негово лице стратегически съюзник в похода си срещу [[Централна Европа]]. == Биография == Ян Заполя е по произход [[секеи|секей]]. През [[1514]] година подавя селското въстание на [[Георги Дожа|Дьорд Дожа]]. След смъртта на [[Уласло II]] става [[регент]] на малолетния [[Лайош II]]. Конфликтът му за управлението на [[Трансилвания]] с [[Стефан Батори|Ищван Батори]] довежда до сравнително лесното [[превземане на Белград (1521)]]. След избирането му за крал на Унгария и предвид изглаждане на спора със Свещената Римска империя, поисква ръката на [[Мария Австрийска (1531 – 1581)|Мария Австрийска]] в опит за сключване на [[династичен брак]]. През [[1529]] година с началото на похода на Сюлейман I, завършил с [[Обсада на Виена|Обсадата на Виена]], с цел да запази владението си се признава за [[васал]] на [[Османска империя|Османската империя]] в качеството му на крал на т.нар. Османска Унгария, просъществувала до [[1540]] година. През [[1539]] година сключва династичен брак с [[Изабела Ягелонска]], дъщерята на [[Крал на Полша|полско-литовския крал]], с който акт слага под [[Жезъл|скиптъра]] на Полско-литовската държава владението си. От брака се ражда [[Янош II Заполски|Ян Жигмонд]], на който Ян Заполя завещава владението си през [[1540|1540 година]], когато умира. == Вижте също == * [[Превземане на Белград (1521)|Обсада на Белград]] * [[Битка при Мохач (1526)|Битка при Мохач]] * [[Дългата война]] {{пост начало}} {{пост| [[Трансилвания|Войвода на Трансилвания]]|''[[1511]]|[[1526]]''|Петер Сент-Дьорд|Петер Перени}} {{пост край}} {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coa Hungary Country History (19th Century).svg|център|15px|крал на Унгария]][[Крал на Унгария|Крал на Унгария и Хърватия]]|''[[1526]]|[[1540]]''|[[Лайош II]]|[[Янош II Заполски]]}} {{пост край}} {{Монарси на Унгария}} {{Превод от|ru|Янош Запольяи|18332291}} {{мъниче|монарх|Унгария}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Заполски, Ян}} [[Категория:Секеи]] [[Категория:Монарси на Унгария]] [[Категория:История на Трансилвания]] [[Категория:Владетели на Трансилвания]] [[Категория:Починали в окръг Алба]] nvgs37kla74mb5xj7gqnwkfov3oyms0 Купа на Германия 0 247213 12896412 12516178 2026-05-02T18:13:00Z Kelleniro 370319 /* */ 12896412 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Купа на Германия | име-оригинал = DFB-Pokal | настоящ_сезон = Купа на Германия през сезон 2025/26 | емблема = | големина_емблема = 200п | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = [[1935]] г. | отбори = 64 | държава = [[Германия]] | победител = [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] (2023/24) | уебсайт = [http://www.dfb.de/dfb-pokal/start/ www.dfb.de] }} '''Купата на Германия''' ({{lang|de|DFB-Pokal}}) (до [[1943]] г.: ''Купа Чамер'' ({{lang|de|Tschammer-Pokal}})) е футболен турнир, провеждан от [[1935]] г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е второто по значимост футболно състезание на [[Германия]] след [[Първа Бундеслига|германското първенство]]. Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]], както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От [[1985]] г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]]. Актуалният носител на трофея [[Байерн Мюнхен]] спечелва за двадесети път турнира в 77<sup>-ото</sup> му издание след победа над [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] с 4:2 в отложен финал за купата поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от коронавирус]] на 4 юли 2020 г.<ref>[https://topsport.bg/germany/finalat-za-kupata-na-germaniya-e-otlozhen-za-4-yuli.html Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юли]</ref><ref>[https://www.gol.bg/bayern/2020-07-04/nenasiten-za-trofei-bayern-specheli-kupata-na-germaniya-za-20-i-pat Ненаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път]</ref> == История == === Купа Чамер === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; text-align:center;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Носител на Купа Чамер<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160068 DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger]</ref> |- | 1935 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1936 | [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]] |- | 1937 | [[Шалке 04]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1938 | [[Рапид Виена]] |- | 1939 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1940 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- | 1941 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1942 | [[Мюнхен 1860]] |- | 1943 | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |- |} Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието ''Първенство за германската клубна купа'', което придобива публичност като ''Купа Чамер'', на името на [[Ханс фон Чамер унд Остен]] – отговорник за имперския спорт по времето на [[Третия райх]] и инициатор за създаването на турнира. Идеята за ''Купа Чамер'' идва от [[Англия]], където ежегодно се провежда [[ФА Къп|Купата на футболната асоциация]], финалът на която се провежда на лондонския стадион [[Уембли]] от [[1923]] г. В първото издание на турнира, започнало на [[6 януари]] [[1935]] г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на [[Берлин]] ''Беролина'', който елиминира елитните ''Виктория Хамбург'' и ''Форвертс-Разеншпорт Глайвиц'' и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист ''Ханау 93''. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни. На [[8 декември]] 1935 г. се играе първият финал за ''Купа Чамер'' на препълнения от 60 000 души дюселдорфски [[Райнщадион]]. В последната среща се срещат шампиона на [[Германия]] [[Шалке 04]] и тогавашният най-титулуван клуб на страната [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.<ref>fussballdaten.de: [http://www.fussballdaten.de/news/2157/ DFB-Pokal – Wie es begann…]</ref> Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през [[1936]] г. от [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], но на следващата година побеждават [[Фортуна Дюселдорф]]. След [[аншлус]]а на [[Австрия]] към Германския райх на [[12 март]] [[1938]] г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в [[Европа]] за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за ''Купа Чамер'' преди началото на [[Втората световна война]], игран на [[8 януари]] [[1939]] г., [[Рапид Виена]] побеждава [[ФШФ Франкфурт]] на пълния берлински [[Олимпийски стадион]] с 3:1. След като трофеят през следващата година е завоюван отново от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], ''Дрезденският спортен клуб'' през [[1940]] и [[1941]] г., воден от националния футболист [[Хелмут Шьон]], става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на ''Купа Чамер'' е австрийският [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]], надделял над ''Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург'' с 3:2 на щутгартския стадион ''Адолф-Хитлер-Кампфбан'', на мястото на който днес се намира [[Мерцедес-Бенц-Арена]]. До [[1953]] г. това е последният финал за общогерманска купа. === Възстановяване на Купата на Германия след края на войната === След края на [[Втората световна война]] турнирът се подновява едва през [[1952]] г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до [[1964]] г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на [[ГФС|футболния съюз]]. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на ''Купата на Берлин'', ''Северногерманската купа'', ''Южногерманската купа'', ''Югозападногерманската купа'' и ''Западногерманската купа''. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на [[Германия]], както и германския аматьорски шампион. Първият носител на Купата на Германия е [[Рот-Вайс Есен]], където играе станалия през [[1954]] г. световен шампион [[Хелмут Ран]]. Есенци побеждават на финала в [[Дюселдорф]] [[Алемания Аахен]] с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на [[СК Карлсруе|Карлсруе]] (през [[1955]] и [[1956]] г.) и на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (през [[1954]] и [[1958]] г.) се отдава да победят на два пъти. През [[1959]] г. [[Шварц-Вайс Есен]] поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от [[Есен (Германия)|Есен]] успяват да се класират в първодивизионната ''Оберлига Запад'' едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] след 2:1 след продължения, а на финала, игран на [[27 декември]] [[1959]] г. побеждават [[Борусия Нойнкирхен]] с 5:2. === Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига === След [[1963]] г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през [[1961]] г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача. През сезон 1965/66 новакът в [[Първа Бундеслига]] [[Байерн Мюнхен]] изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата [[Борусия Дортмунд]], който през същата година печели [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Година по-късно [[Байерн]] повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през [[1968]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] побеждава на финала тогавашния втородивизионен [[Бохум (отбор)|Бохум]], през [[1969]] г. [[Байерн Мюнхен]] празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който може да се похвали с три (от които две ''Купи Чамер''). Година по-късно [[Кикерс Офенбах]] става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико през 1970 г.]] започва още на [[31 май]], [[ГФС]] решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в [[Първа Бундеслига]] за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71). Паметен е финалът за купата през [[1973]] г. между вечните съперници [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци [[Гюнтер Нетцер]] в [[Реал Мадрид]], а наставникът им [[Хенес Вайсвайлер]] е толкава ядосан от това, че оставя [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] на пейката. След като редовното време завършва 1:1, [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в [[Германия]]. След въвеждането на двете подразделения на [[Втора Бундеслига]] от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са [[Айнтрахт Франкфурт]], спечелили купата през [[1974]] и [[1975]] г., [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] – през [[1976]] г. и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – през [[1977]] и [[1978]] г. === Реномето на Купата на Германия се утвърждава === В края на 70-те години [[Фортуна Дюселдорф]] се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през [[1978]] г. от шампиона [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над [[Херта Берлин]]. Това е първа победа от шест играни финала за [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] след загубите през [[1937]], [[1957]], [[1958]], [[1962]] и [[1978]] г. Тъй като през сезон 1978/79 [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] участва в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], [[Фортуна Дюселдорф]] представя [[Германия]] за [[КНК]] и губи чак на финала с 3:4 след продължения от [[Барселона (отбор)|Барселона]]. Отличното представяне на червено-белите от [[Дюселдорф]] продължава и през [[1980]] г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] и втородивизионният [[Фортуна Кьолн]], които се срещат помежду си на [[Мюнгерсдорфер-Щадион]] в катедралния град на [[Рейн]]. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник. За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през [[1984]] г., когато на финала на състезанието се срещат [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист [[Лотар Матеус]], който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала [[Лотар Матеус|Матеус]] е сигурно ново попълнение на [[Байерн]] от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор. През следващите две години [[Байерн Мюнхен]] отново успява да достигне до финала, който от [[1985]] г. ежегодно се играе на берлинския [[Олимпийски стадион]]. След като изненадващо губят от аутсайдера [[Байер Юрдинген]] с 1:2 през [[1985]] г., „баварците“ вдигат трофея през [[1986]] г. след 5:2 срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – [[Щутгартер Кикерс]] губят от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] с 1:3. === Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало === През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на [[9 ноември]] [[1989]] г. След като [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] елиминира [[Байерн Мюнхен]] с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада [[Берлинската стена]]. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] изненадва фаворита [[Вердер Бремен]] след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения. От сезон 1991/92 източногерманските отбори влизат в надпреварата като пълноправни участници. Тимовете от [[Германска демократична република|ГДР]] от [[1949]] до [[1991]] г. се борят за източногерманската купа, която е еквивалентът на Купата на Германия в [[Източна Германия]]. В условията на повишен брой участници в състезанието се въвеждат триетапна квалификация. През първата съвместна година след края на [[Втората световна война]] германската купа се печели от втородивизионния [[Хановер 96]], който побеждава [[Борусия Мьонхенгладбах]] с 4:3 след изпълнение на дузпи. Освен „червените“ от [[Хановер]], други не-елитни клубове достигат финалната среща в периода от [[1992]] – [[2004]] г. Това са [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], [[Рот-Вайс Есен]], [[Енерги Котбус]], [[Унион Берлин]], [[Алемания Аахен]] и аматьорите на [[Херта Берлин]]. С изключение на [[Хановер 96]], всички други нискодивизионни отбори губят последната среща за Купата на Германия. След победата на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу Енерги Котбус през [[1997]] г. в следващите девет години носителите на купата са само три отбора – [[Байерн Мюнхен]] (5 пъти), [[Вердер Бремен]] и [[Шалке 04]] (с по 2 трофея). Четити пъти се постигат „златни дубли“ (победа за първенството и за купата от един и същи отбор). След деветгодишната доминация на триумвирата, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] печели турнира през [[2007]] г. == Регламент == Всички срещи за Купата на Германия се играят в две полувремена по 45 минути. Победителят от единствената среща между двата отбора продължава в следващия кръг на турнира. В случай, че след изиграването на двете полувремена, резултатът е равен, се преминава към две продължения по 15 минути. Ако и тогава няма победител отборите изпълняват дузпи до крайна победа. Правилата за „златен гол“ или „сребърен гол“, прилагани в други състезания за определени времеви периоди, не намират приложение в турнира за Купата на Германия. До [[1977]] г. в случай на равенство след редовното време и продълженията не се изпълняват дузпи, а срещата се преиграва при смяна на домакинството. Едва при равенство в редовното време и продълженията на преиграването се изпълняват наказателни удари. През сезони 1971/72 и 1972/73 вместо в една, победителите се излъчват в две срещи. След като във финалната среща между [[Херта Берлин]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] през [[1977]] г. завършва 1:1 след продължения и за първи път в историята на Купата на Германия преиграването се насрочва за след 2 дена, регламентът за купата се изменя, тъй като повторната среща, изиграна след толкова кратко време, носи разбираеми затруднения със себе си. От сезон 1977/78 при равенство в редовното време и продълженията финалната среща не се преиграва, а се изпълняват дузпи. Победителят в надреварата се излъчва след изпълнение на наказателни удари през [[1984]], [[1991]], [[1992]] и [[1999]] г., а след продължения – през [[1979]], [[2007]] и [[2008]] г. Правилото за преиграването остава в сила за не-финалните срещи и след 1977 г., но тъй като води до сериозни организационни затруднения, то се премахва от сезон 1991/92, като отново дузпите определят победителя. === Участници === [[Файл:Karte DFB-Pokalsieger.png|дясно|300px]] От сезон 2000/01, с решение на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[23 октомври]] [[1999]] г., всички отбори от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] са задължени да участват в първия кръг на турнира. Освен тези 36 клуба, 4 най-добре представили се тимове от трета дивизия и 24 аматьорски отбори получават право на участие в първия кръг. Непрофесионалните клубове, които получават покани за участие са победителите за купите на 21 местни футболни съюза плюс по един допълнителен представител от [[Бавария]], [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]], който в повечето случаи е финалист в аматьорския турнир. Тъй като в местните турнири участват всички членове на [[ГФС]] и те са своеобразно „сито“ за по-слабите отбори, теоретически и практически е възможно всеки един от тях да участва за Купата на Германия.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=160547 DFB-Pokal der Männer – Modus (Fassung vom 22. September 2008)]''</ref> До сезон 2007/08 е възможно два отбора от един клуб да участват в турнира. След като аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] се падат да играят със своите професионални съотборници във втория кръг на Купата на Германия през [[2000]] г. и губят с 0:3, футболният съюз променя регламента като забранява два отбора от един и същи клуб да играят помежду си преди финала на състезанието. След въвеждането на [[Трета лига]] от [[2008]] г. участието на аматьорските формации на професионалните клубове за Купата на Германия е преустановено.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/uploads/media/Antraege_Internet-3.pdf Anträge zum 39. ordentlichen DFB-Bundestag am 25./26. Oktober 2007 in Mainz, S.119]''</ref> Всеки един от 64-те участници в първия кръг получава по 52 000 евро от парите за телевизионни права, а тази сума се удвоява при преминаване в следващ кръг. При излъчване на среща пряко по обществената телевизия парите за отборите възлизат на поне един милион евро, разпределени между домакина и госта в съотношение 60:40. От сезон 2008/09 приходите от преки предавания се променят.<ref>lsb-rlp.de: [http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 DFL will neuen Verteilungsschlüssel der Pokal-TV-Gelder] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080929013725/http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 |date=2008-09-29 }}</ref> От този сезон предаването на срещите от турнира за Купата на Германия се поделя между платения канал ''Скай Германия'' и обществените телевизии ''А Ер Де'' и ''Це Де Еф''. Всичките 63 срещи от надпреварата се предават пряко по каналите на платената телевизия, а ефирните телевизии излъчват по един мач от всеки кръг по свой избор. Така Купата на Германия дава възможност на малките отбори, които участват в турнира, да укрепнат финансово, а често в мачовете между аматьорски отбор и известен традиционен тим, професионалистите правят значителен материален жест като се отказват от своя паричен дял в полза на своя съперник.<ref>abendblatt.de: [http://www.abendblatt.de/daten/2005/10/27/496592.html Der DFB-Pokal wird zum Gesundbrunnen]</ref><ref>welt.de: [http://www.welt.de/print-wams/article136253/Ein_Wettbewerb_mit_Hoehen_und_Tiefen.html Ein Wettbewerb mit Höhen und Tiefen]</ref> === Жребий === Двойките за първия кръг се теглят от две различни урни. В едната урна се намират имената на всички отбори от първите две дивизии на [[Германия]], а в другата – отборите от [[Трета лига]] и по-нискоразредните тимове, достигнали до този етап на надпреварата, както и завършилият на 15. място във [[Втора Бундеслига]] от предходната година клуб. Аматьорските клубове по право получават домакинско предимство. При тегленето на жребия за втория кръг, класираните клубове отново се разделят в две урни – на аматьорски и професионални отбори. От следващия, осминафинален, кръг тимовете не се разделят в урни, а осминафиналните двойки се формират чрез последователното теглене на топки с имената на класираните отбори. Първият изтеглен отбор от всяка двойка получава домакинско предимство, без значение дали е от [[Първа Бундеслига|Първа]] или [[Втора Бундеслига]]. При изтеглен отбор от [[Трета лига|Трета]] или по-ниска лига, то той получава домакинство, без значение дали е изтеглен първи или втори. === Финал === [[Файл:DFB Pokal07.jpg|мини|Преди финала от 2007 г. между Нюрнберг и Щутгарт]] Победителите от двата полуфинала за Купата на Германия играят финалната среща помежду си на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] от [[1985]] г. До [[1984]] г. стадионът за последния мач се е определял еднократно за случая. Обикновено е избиран град, отдалечен на равно разстояние от градовете на финалистите, така че да е удобен в еднаква степен за феновете и на двата тима. Най-често домакини на финалната среща до 1985 г. са [[Хановер]] (8 пъти), Берлин (6 пъти), [[Дюселдорф]], [[Щутгарт]] и [[Франкфурт на Майн]] (по 5 пъти). При кандидатурата на [[Германия]] за [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г. [[ГФС]] не включва в списъка на градовете-домакини [[Западен Берлин]] поради инфраструктурните и организационните затруднения, които биха възникнали от изолираността на града в центъра на комунистическата [[Източна Германия]]. Освен това Берлин е обект на множество статутови спорове между страните от соцлагера и западния лагер и невключването на спорната територия е възможност за по-благоприятно приемане на германската кандидатура от страна на източноевропейците. Като компенсация за лишаването от домакинство на срещи от [[Европейско първенство по футбол 1988|Евро'88]] на [[Западен Берлин]] се дава правото да провежда финалните срещи от Купата на Германия на градския [[Олимпийски стадион]] за период от 5 години. Решението финалът да се провежда в Берлин без оглед на финалистите получава известни критики, но все пак сравнително бързо е прието от футболната аудитория в страната. Опасенията, че много фенове, пътуващи транзитно през [[Германска демократична република|ГДР]], ще имат проблеми с местните власти не се оправдават. Така след изтичане на 5-годишния период се решава финалите и в бъдеще да продължат да се играят в днешната столица на обединена [[Германия]]. Берлинският [[Олимпийски стадион]] се утвърждава за „германския [[Уембли]]“, а песента [http://www.youtube.com/watch?v=-qj7ldV2Rzc&feature=PlayList&p=C7D7697E4B274978&index=18 „Берлин, Берлин, пътуваме за Берлин“] става любима на всички футболни агитки. Финалните срещи за Купата на Германия се провеждат пред пълни трибуни, а привлекателността на мачовете е толкова голяма, че билетите за тях свършват далеч преди да е ясно кои отбори ще играят на финала. Отборите-финалисти също често се оплакват, че предоставената им квота от билети не е достатъчна за задоволяването на огромното търсене сред техните привърженици. === Право на европейска квалификация === От [[1960]] г. носителят на Купата на Германия получава правото да играе в европейския турнир за [[КНК|Купата на носителите на национални купи]], въведен за сезон 1960/61. В случай, че носителят на германската купа и шампионът на [[Германия]] са един и същи отбор, то този тим играе за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] (от [[1992]] г. [[Шампионска лига]]), а финалистът за купата участва за [[КНК]]. След закриването на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през сезон 1998/99, носителят на германската купа участва за [[Купата на УЕФА]] (от [[2009]] г. [[Лига Европа]]). Непроменено остава положението в случай на дублиране на титлата и купата на [[Германия]] – в този случай шампионът играе в [[Шампионската лига]], а финалистът – в Лига Европа. Ако и двата отбора-финалисти за купата са си осигурили право да играят в Шампионската лига или в Лига Европа, европейската квота от Купата на Германия се дава на най-добре класираният отбор от [[Първа Бундеслига]], който не е постигнал европейска квалификация.<ref>dfb.de [http://www.dfb.de/index.php?id=3110 Internationale Vereinswettbewerbe: Qualifikation zum Europa-Cup]</ref> == Трофеят == Победителите в турнира за ''Купа Чамер'' от [[1935]] до [[1943]] г. получават официалния трофей „Купа на златния фазан“. След подновяването на надпреварата през 50-те години, трофеят напомнял твърде много за годините на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] на тогавашния президент на футболния съюз [[Пеко Баувенс]], но все пак купата е сменена чак през [[1964]] г., като [[свастика]]та от нея е премахната и е заменена от емблемата на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. През същата година е направена поръчка към кьолнския майстор на ювелирни изделия ''Вилхелм Нагел'' да направи нов трофей, който да се дава на победителя в надпреварата за Купата на Германия. Новата купа за пръв път се печели от [[Борусия Дортмунд]] през [[1965]] г. след победа с 2:0 над [[Алемания Аахен]]. Днешният трофей в състезанието е висок около 52 см, тежи 5,7 кг и има обем от 8 литра. Изработен е от 250 гр. чисто [[злато]], което позлатява основната конструкция от [[сребро]]. Декориран е с 12 камъка [[турмалин]], 12 [[кварц]]ови кристала и 18 [[нефрит]]ени камъка. Емблемата на [[ГФС]] също е изработена от зелен нефрит. По дръжката на купата има място, на което се гравират имената на победителите в турнира през съответната година. След като мястото за гравиране на победителите значително намалява през [[1991]] г., основата на трофея е преработена и разширена с 5 см, за да се направи място за бъдещите победители, като нова преработка ще е необходима през [[2020]] г. През [[2002]] г. купата е сериозно повредена след празненствата по спечелването ѝ от отбора на [[Шалке 04]] и директора на „кралскосините“ [[Руди Асауер]], който непредпазливо изпуска трофея на земята. Гелзенкирхенският клуб поема задължението да ремонтира купата и разноските по възстановяването възлизат на 32 000 евро, платени лично от [[Руди Асауер|Асауер]]. Според експерти, материалната стойност на трофея възлиза на поне 100 000 евро.<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 DFB-Pokal der Männer: Trophäe]</ref> == Финалисти и победители == В историята на Купата на Германия трофеят е печелен от 24 различни отбора. Най-успелият клуб е рекордният шампион на страната [[Байерн Мюнхен]] с 18 победи във финала за купата, следван от [[Вердер Бремен]] с 6 успеха и [[Шалке 04]] с 5 купи. Четири отбора успяват да спечелят титлата и купата на [[Германия]] в един и същи сезон: [[Байерн]] прави това през [[1969]], [[1986]], [[2000]], [[2003]], [[2005]], [[2006]] и [[2008]] г., като през [[2006]] г. за първи път в историята на германския футбол успява да защити „дубъла“ си. Други двойни победители са Шалке 04 (през [[1937]] г. с ''Купа Чамер''), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1978]] г.) и Вердер Бремен (през [[2004]] г.). [[Шалке 04]], [[Фортуна Дюселдорф]], [[Вердер Бремен]] и [[Байерн Мюнхен]] успяват да играят финали за Купата на Германия в три поредни години, но никой от тези отбори не успява да спечели всичките три финални срещи. Осем пъти клубове успяват да защитят трофея си от предходния сезон, като за последно това прави [[Байерн]] през [[2005]] и [[2006]] г. „Баварците“ са и единственият отбор, който на два пъти печели купата в две последователни години. Най-зле представилите се тимове на финала на турнира са [[Алемания Аахен]] и [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], които по три пъти играят последна среща, но нито веднъж не успяват да я спечелят. == Изненади == Често се използва изразът „Турнирът за купата си има собствени закони“, в чийто смисъл нерядко „футболният Давид“ може да победи Голиат на терена. Историята пази случаи, когато малки неизвестни аматьорски формации елиминират престижни и известни клубове. Почти през всеки сезон аматьорски клуб изхвърля от надпреварата отбор с традиции от професионалния футбол на [[Германия]] и печели известност в цялата страна. Такъв е случаят с отборите от градчетата [[Епинген]], [[Вайнхайм]], [[Гайслинген]] и [[Ферстенбергсгройт]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] е футболният колос на Германия, който най-често допуска изненади в срещите си с непретенциозни тимове. През сезон 1974/75 „червените шорти“ са победени от ''Епинген'' с 1:2 във втория кръг на турнира. Десет години по-късно хамбургци отново напускат турнира след поражение от ''Гайслинген''. Рекордният носител на купата [[Байерн Мюнхен]] също е отстраняван от нискодивизионни формации. След загубата на „баварците“ през [[1990]] г. от севернобаденския отбор ''09 Вайнхайм'', футболистите на [[Джовани Трапатони]] губят своята среща от надпреварата през [[1994]] г. от третодивизионния ''Ферстенбергсгройт'', който продължава напред и в следващия кръг разгромява саарския [[08 Хомбург]] с 5:1. ''Ферстенбергсгройт'' е спрян чак на осминафинала от втородивизионния тогава [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] след 4:5 след изпълнение на дузпи. През сезон 2000/01 [[Байерн Мюнхен]] за последен път губи от аматьорски отбор: във втория кръг за Купата на Германия мюнхенци са победени от четвъртодивизионния [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] след 4:2 при изпълнението на дузпи. [[Айнтрахт Трир]] на два пъти отстранява силни съперници през сезон 1997/98. Тогавашният третодивизионен отбор отстранява във втория кръг актуалния тогава носител на [[Купата на УЕФА]] [[Шалке 04]], а в следващия кръг идва ред и на актуалния тогава победител в [[Шампионската лига]] [[Борусия Дортмунд]]. Трирци са спрени чак на полуфинала след поражение с дузпи от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Дванадест години преди това [[Айнтрахт Трир]] успяват за първи път да победят професионален отбор. Това става срещу [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]], актуален тогава носител на Купата на Германия. След 0:0 в [[Трир]], айнтрахтци изненадващо побеждават с 3:0 при преиграването в [[Крефелд]]. Последният подвиг на футболистите на [[Айнтрахт Трир]] е от сезон 2009/10, когато в първия кръг за купата те отстраняват елитния [[Хановер 96]], а след това се справят и с втородивизионния [[Арминия Билефелд]]. На осминафинала трирският тим е победен с 0:3 от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. През [[2001]] г. се случва прецедент в историята на германския футбол. За пръв и единствен път петодивизионен отбор побеждава елитен клуб – [[Улм 1846]] надделява с 2:1 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Най-изразителната загуба на първодивизионен отбор от аматьорска формация е 1:6 на [[Айнтрахт Франкфурт]] от аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през сезон 2000/01. Три непрофесионални отбора са достигали до финал за Купата на Германия. Това са аматьорите на [[Херта Берлин]] ([[1993]] г.), [[Енерги Котбус]] ([[1997]] г.) и [[Унион Берлин]] ([[2001]] г.). През паметния за [[Унион Берлин]] сезон, отборът е трениран от българския наставник [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], а в него играят българите [[Емил Кременлиев]], [[Костадин Видолов]] и [[Христо Коилов]]. Втородивизионният тогава [[Хановер 96]] печели трофея през [[1992]] г., като по пътя си елиминира отборите от [[Първа Бундеслига]] [[Борусия Дортмунд]], [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. По това време бременският Вердер е носител на Купата на Германия и на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Това е и единственият случай, когато отбор извън [[Първа Бундеслига]] триумфира в надпреварата. Вратарят на [[Хановер 96]] [[Йорг Зийферс]] успява да спаси четири дузпи в полуфиналната среща срещу [[Борусия Мьонхенгладбах]] и сам реализира победния гол от бялата точка. Преди хановерци и втородивизионният [[Кикерс Офенбах]] печели купата, но в този случай финалната среща се провежда по време, когато офенбахския отбор вече е член на [[Първа Бундеслига]] и селекцията му отговаря на по-високата конкуренция на елитната дивизия. Това отлагане в случая се дължи на по-ранното изиграване на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през [[1970]] г. Други финалисти в турнира, които играят във втора лига, са [[ФФЛ Бохум|Бохум]] през [[1968]] г., [[Фортуна Кьолн]] през [[1983]] г., [[Щутгартер Кикерс]] през [[1987]] г., [[Рот-Вайс Есен]] през [[1994]] г., [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] през [[1995]] г. и [[Алемания Аахен]] през [[2004]] г. [[Фортуна Кьолн]] е участник в единственото градско дерби във финална среща от турнира, когато губи с 0:1 от съгражданите си от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Спецификата на турнир, в който победителите се излъчват само в една среща и се играе за „всичко или нищо“ от години носи особен заряд и вълнува специалисти и футболни запалянковци в страната и по света. == Рекорди == [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|мини|[[Оливер Кан]] е единственият футболист, спечелил Купата на Германия шест пъти]] Най-продължителната победна серия в турнира за Купата на Германия принадлежи на [[Фортуна Дюселдорф]]. Между [[4 август]] [[1978]] и [[28 февруари]] [[1981]] г. дюселдорфският отбор няма загуба в турнира и успява да постигне 18 поредни победи. Плодове на тази победна серия са двата спечелини трофея от надпреварата през [[1979]] и [[1980]] г. Поредицата на [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] е прекъсната от загубата с 1:2 на четвъртфинал от [[Херта Берлин]]. Най-изразителната домакинска победа в състезанието принадлежи на тогавашните гаулигисти [[Щутгартер Кикерс]], които през сезон 1940/41 разгромяват за ''Купа Чамер'' ''05 Книйлинген'' със 17:0. Най-изразителната победа като гост е на [[Байерн Мюнхен]], победил аматьорския ''Валдберг'' с 16:1 на [[15 август]] [[1997]] г. Повече от две дузини срещи от турнира за купата завършват с двуцифрени резултати, като в повечето случаи разгромните загуби са нанесени на аматьорски отбори. Най-много голове в един мач от турнир за купата успява да отбележи футболистът на [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] [[Карстен Янкер]] при победата на своя тим с 15:0 срещу ''Шьонберг 95'' на [[21 август]] [[2004]] г., когато сам вкарва 6 попадения.<ref>weltfussball.de: [http://weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 DFB-Pokal: Statistik] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315180644/http://www.weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 |date=2008-03-15 }}</ref> Най-титулуваният футболист в турнира е вратарят [[Оливер Кан]] с 6 трофея, следван от [[Бишенте Лизаразу]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 5 купи. Освен това [[Оливер Кан|Кан]] е губил само един финал за германската купа от седем изиграни, като демонстрира отлична успеваемост, що се отнася до финалната среща на турнира. [[Оливер Рек]], [[Дитер Айлтс]] и [[Хайнц Флое]] могат да се похвалят с по шест финални срещи, а други 15 футболисти – с по пет. [[Курт Зомерлат]] е единственият играч, спечелил Купата на Германия в три последователни години. След като той печели надпреварата през [[1955]] и [[1956]] г. с [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Курт Зомерлат|Зомерлат]] преминава в [[Байерн Мюнхен]] и отново триумфира през [[1957]] г. Днешният изпълнителен директор на [[Вердер Бремен]] [[Клаус Алофс]] е единственият футболист, спечелил трофея с три различни клуба – това са [[Фортуна Дюселдорф]] (през [[1979]] и [[1980]] г.), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1983]] г.) и [[Вердер Бремен]] (през [[1991]] г.). Треньорите с по 3 Купи на Германия са [[Карл-Хайнц Фелдкамп]], [[Ханес Вайсвайлер]], [[Отмар Хицфелд]], [[Удо Латек]], [[Ото Рехагел]] и [[Томас Шааф]]. До днес нито един отбор не успява да спечели купата през три последователни години, но на четири отбора се отдава да постигнат финала през три последователни сезона – [[Шалке 04]] ([[1935]] до [[1937]] г.), [[Фортуна Дюселдорф]] (1977/78 до 1979/80), [[Байерн Мюнхен]] (1983/84 до 1985/86 и 1997/98 до 1999/2000) и [[Вердер Бремен]] (1988/89 до 1990/91). Срещата с най-висока посещаемост от надпреварата е полуфиналът от сезон 2007/08 между [[Борусия Дортмунд]] и [[Карл Цайс Йена]], видян от 80 708 зрители на препълнения [[Сигнал-Идуна-Парк]].<ref>bvb.de: [http://www.bvb.de/?%E7%86%9C%2Ak%97%84%ECRl%E6%83%9D Mit der größten Kulisse aller Zeiten ins Endspiel]</ref> През сезон 2008/09 [[Вердер Бремен]] става първият победител в турнира за Купата на Германия, който в продължение на надпреварата не спечелва нито една домакинска среща. Освен това, при полуфиналната победа на бременци над [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] на [[22 април]] [[2009]] г. двата отбора излъчват победителя след изпълнението на дузпи, което е общо 13-ото участие на [[Вердер Бремен|Вердер]] при изпълнения от бялата точка в среща от този турнир. Никой друг германски отбор не е участвал толкова често при изпълнения на наказателни удари след равенства в редовното време и продълженията. == Таблици == === Списък на всички финали за Купата на Германия през годините === ==== Купа Чамер ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1935||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:0 ||8 декември ||[[Дюселдорф]] ||[[Райнщадион]] ||55 000 |- ||1936||'''[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||3 януари 1937 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||2:1 ||9 януари 1938 г. ||[[Кьолн]] ||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||72 000 |- ||1938||'''[[Рапид Виена]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] ||3:1 ||8 януари 1939 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||38 000 |- ||1939||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Валдхоф Манхайм]] ||2:0 ||28 април 1940 г. || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1940||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||1 декември || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1941||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||2 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||65 000 |- ||1942||'''[[Мюнхен 1860]]'''||Шалке 04 ||2:0 ||15 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||80 000 |- ||1943||'''[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]'''||Ел Ес Фау Хамбург ||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||31 октомври ||[[Щутгарт]] ||[[Мерцедес-Бенц-Арена|Адолф-Хитлер-Кампфбан]] ||45 000 |} ==== Купа на Германия ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1953||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Алемания Аахен]] ||2:1 ||1 май ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||40 000 |- ||1954||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 април ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1955||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Шалке 04]] ||3:2 ||21 май ||[[Брауншвайг]]|| Градски стадион ||25 000 |- ||1956||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ||3:1 ||5 август ||[[Карлсруе]]||[[Вилдпаркщадион]] ||25 000 |- ||1957||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||1:0 ||29 декември ||[[Аугсбург]]||[[Розенаущадион]] ||42 000 |- ||1958||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||16 ноември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||28 000 |- ||1959||'''[[Шварц-Вайс Есен]]'''||[[Борусия Нойнкирхен]] ||5:2 ||27 декември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||20 000 |- ||1960||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||3:2 ||5 октомври ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||50 000 |- ||1961||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] ||2:0 ||13 септември ||[[Гелзенкирхен]]||[[Глюкауф-Кампфбан]] ||18 000 |- ||1962||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||41 000 |- ||1963||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0 ||14 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||68 000 |- ||1964||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||13 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||45 000 |- ||1965||'''[[Борусия Дортмунд]]'''|| [[Алемания Аахен]]||2:0 ||22 май ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||55 000 |- ||1966||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||4:2 ||4 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||62 000 |- ||1967||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:0 ||10 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||67 000 |- ||1968||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||4:1 ||9 юни ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||14 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||60 000 |- ||1970||'''[[Кикерс Офенбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||50 000 |- ||1971||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1972||'''[[Шалке 04]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:0 ||1 юли ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||61 000 |- ||1973||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||69 000 |- ||1974||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 август ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||52 000 |- ||1975||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||1:0 ||21 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||43 000 |- ||1976||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:0 ||26 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1977||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Херта Берлин]]||1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<br>1:0 (преигран)||28 май<br>30 май ||[[Хановер]]<br>Хановер||[[Нидерзаксенщадион]]<br>Нидерзаксенщадион ||54 000<br/>35 000 |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:0 ||15 април ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||70 000 |- ||1979||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Херта Берлин]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||56 000 |- ||1980||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||4 юни ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||56 000 |- ||1981||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||2 май ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1982||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:2 ||1 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1983||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Кьолн]]||1:0 ||11 юни ||[[Кьолн]]||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||61 000 |- ||1984||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||1:1 (7:6 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||31 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1985||'''[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||2:1 ||26 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||5:2 ||3 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1987||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||[[Щутгартер Кикерс]]||3:1 ||20 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1988||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||1:0 ||28 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1989||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:1 ||24 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1990||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:2 ||19 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||1991||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||1:1 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||22 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 000 |- ||1992||'''[[Хановер 96]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||23 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1993||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[Херта Берлин]] ам.||1:0 ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1994||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Рот-Вайс Есен]]||3:1 ||14 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1995||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]||3:0 ||24 юни ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 700 |- ||1996||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||1:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1997||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Енерги Котбус]]||2:0 ||14 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 400 |- ||1998||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||2:1 ||16 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1999||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||1:1 (5:4 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 841 |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:0 ||6 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||2001||'''[[Шалке 04]]'''||[[Унион Берлин]]||2:0 ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 011 |- ||2002||'''[[Шалке 04]]'''||[[Байер Леверкузен]]||4:2 ||11 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 000 |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||31 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 490 |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Алемания Аахен]]||3:2 ||29 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||71 682 |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]]||2:1 ||28 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 349 |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||1:0 ||29 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 349 |- ||2007||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 220 |- ||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 244 |- ||2009||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байер Леверкузен]]||1:0 ||30 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||72 244 |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:0 ||15 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||72 954 |- |2011||'''[[ФК Шалке 04|Шалке]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||5:0 ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||5:2 ||12 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ||1 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 420 |- |2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 197 |- |2015||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:1 ||30 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 815 |- |2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2017||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:1 ||27 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2018||'''[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||3:1 ||19 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]]||3:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]||4:2 ||4 юли ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2021||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[РБ Лайпциг]]||4:1 ||13 май ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2022||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]||1:1 (4:2 след дузпи) ||21 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2023||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||3 юни || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 667 |- |2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''|| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||1:0 ||25 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |} === Вечно класиране в турнира за Купата на Германия === {| class=wikitable |- !style="text-align:left"|Отбор !style="text-align:left"|Купи !style="text-align:left"|Финали !style="text-align:left"|Година на спечелване |- | [[Байерн Мюнхен]] |20 |24 |1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2008, 2010, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020 |- | [[Вердер Бремен]] |6 |10 |1961, 1991, 1994, 1999, 2004, 2009 |- | [[Шалке 04]] |5 |12 |1937, 1972, 2001, 2002, 2011 |- | [[Борусия Дортмунд]] |5 |9 |1965, 1989, 2012, 2017, 2021 |- | [[Айнтрахт Франкфурт]] |5 |8 |1974, 1975, 1981, 1988, 2018 |- | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |4 |10 |1968, 1977, 1978, 1983 |- | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |4 |6 |1935, 1939, 1963, 2007 |- | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |3 |6 |1963, 1976, 1987 |- | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |3 |6 |1954, 1958, 1997 |- | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |3 |5 |1960, 1973, 1995 |- | [[Фортуна Дюселдорф]] |2 |7 |1979, 1980 |- | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |2 |7 |1990, 1996 |- | [[Байер Леверкузен]] |2 |4 |1993, 2024 |- | [[СК Карлсруе|Карлсруе]] |2 |4 |1955, 1956 |- | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |2 |2 |1940, 1941 |- | [[Мюнхен 1860]] |2 |2 |1942, 1964 |- | [[РБ Лайпциг]] |2 |2 |2022, 2023 |- | [[Рот-Вайс Есен]] |1 |2 |1953 |- | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |1 |2 |2015 |- | [[Шварц-Вайс Есен]] |1 |1 |1959 |- | [[Хановер 96]] |1 |1 |1992 |- | [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |1 |1 |1985 |- | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |1 |1 |1936 |- | [[Кикерс Офенбах]] |1 |1 |1970 |- | [[Рапид Виена]] |1 |1 |1938 |- | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |1 |1 |1943 |- | [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |– |4 |– |- | [[Алемания Аахен]] |– |3 |– |- | [[Херта Берлин]] |– |2 |– |- | [[ФФЛ Бохум|Бохум]] |– |2 |– |- | [[Борусия Нойнкирхен]] |– |1 |– |- | [[Енерги Котбус]] |– |1 |– |- | [[Фортуна Кьолн]] |– |1 |– |- | [[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] |– |1 |– |- | [[Херта Берлин]] (ам.) |– |1 |– |- | Луфтвафен Ес Фау Хамбург |– |1 |– |- | [[Щутгартер Кикерс]] |– |1 |– |- | [[Унион Берлин]] |– |1 |– |- | [[Валдхоф Манхайм]] |– |1 |– |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 Раздел за Купата на Германия в сайта на ГФС] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3104 Немска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|en}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3146 Английска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|de}} [http://www.fussball.com Новини за Купата на Германия] {{Превод от 2|de|DFB-Pokal|en|DFB-Pokal|172060637|809403362}} {{Футбол в Германия}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] p3r7wm1lnoncxeeqfx2jl4222effmph 12896414 12896412 2026-05-02T18:15:38Z Kelleniro 370319 /* Купа на Германия */ 12896414 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Купа на Германия | име-оригинал = DFB-Pokal | настоящ_сезон = Купа на Германия през сезон 2025/26 | емблема = | големина_емблема = 200п | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = [[1935]] г. | отбори = 64 | държава = [[Германия]] | победител = [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] (2023/24) | уебсайт = [http://www.dfb.de/dfb-pokal/start/ www.dfb.de] }} '''Купата на Германия''' ({{lang|de|DFB-Pokal}}) (до [[1943]] г.: ''Купа Чамер'' ({{lang|de|Tschammer-Pokal}})) е футболен турнир, провеждан от [[1935]] г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е второто по значимост футболно състезание на [[Германия]] след [[Първа Бундеслига|германското първенство]]. Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]], както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От [[1985]] г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]]. Актуалният носител на трофея [[Байерн Мюнхен]] спечелва за двадесети път турнира в 77<sup>-ото</sup> му издание след победа над [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] с 4:2 в отложен финал за купата поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от коронавирус]] на 4 юли 2020 г.<ref>[https://topsport.bg/germany/finalat-za-kupata-na-germaniya-e-otlozhen-za-4-yuli.html Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юли]</ref><ref>[https://www.gol.bg/bayern/2020-07-04/nenasiten-za-trofei-bayern-specheli-kupata-na-germaniya-za-20-i-pat Ненаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път]</ref> == История == === Купа Чамер === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; text-align:center;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Носител на Купа Чамер<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160068 DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger]</ref> |- | 1935 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1936 | [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]] |- | 1937 | [[Шалке 04]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1938 | [[Рапид Виена]] |- | 1939 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1940 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- | 1941 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1942 | [[Мюнхен 1860]] |- | 1943 | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |- |} Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието ''Първенство за германската клубна купа'', което придобива публичност като ''Купа Чамер'', на името на [[Ханс фон Чамер унд Остен]] – отговорник за имперския спорт по времето на [[Третия райх]] и инициатор за създаването на турнира. Идеята за ''Купа Чамер'' идва от [[Англия]], където ежегодно се провежда [[ФА Къп|Купата на футболната асоциация]], финалът на която се провежда на лондонския стадион [[Уембли]] от [[1923]] г. В първото издание на турнира, започнало на [[6 януари]] [[1935]] г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на [[Берлин]] ''Беролина'', който елиминира елитните ''Виктория Хамбург'' и ''Форвертс-Разеншпорт Глайвиц'' и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист ''Ханау 93''. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни. На [[8 декември]] 1935 г. се играе първият финал за ''Купа Чамер'' на препълнения от 60 000 души дюселдорфски [[Райнщадион]]. В последната среща се срещат шампиона на [[Германия]] [[Шалке 04]] и тогавашният най-титулуван клуб на страната [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.<ref>fussballdaten.de: [http://www.fussballdaten.de/news/2157/ DFB-Pokal – Wie es begann…]</ref> Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през [[1936]] г. от [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], но на следващата година побеждават [[Фортуна Дюселдорф]]. След [[аншлус]]а на [[Австрия]] към Германския райх на [[12 март]] [[1938]] г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в [[Европа]] за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за ''Купа Чамер'' преди началото на [[Втората световна война]], игран на [[8 януари]] [[1939]] г., [[Рапид Виена]] побеждава [[ФШФ Франкфурт]] на пълния берлински [[Олимпийски стадион]] с 3:1. След като трофеят през следващата година е завоюван отново от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], ''Дрезденският спортен клуб'' през [[1940]] и [[1941]] г., воден от националния футболист [[Хелмут Шьон]], става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на ''Купа Чамер'' е австрийският [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]], надделял над ''Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург'' с 3:2 на щутгартския стадион ''Адолф-Хитлер-Кампфбан'', на мястото на който днес се намира [[Мерцедес-Бенц-Арена]]. До [[1953]] г. това е последният финал за общогерманска купа. === Възстановяване на Купата на Германия след края на войната === След края на [[Втората световна война]] турнирът се подновява едва през [[1952]] г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до [[1964]] г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на [[ГФС|футболния съюз]]. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на ''Купата на Берлин'', ''Северногерманската купа'', ''Южногерманската купа'', ''Югозападногерманската купа'' и ''Западногерманската купа''. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на [[Германия]], както и германския аматьорски шампион. Първият носител на Купата на Германия е [[Рот-Вайс Есен]], където играе станалия през [[1954]] г. световен шампион [[Хелмут Ран]]. Есенци побеждават на финала в [[Дюселдорф]] [[Алемания Аахен]] с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на [[СК Карлсруе|Карлсруе]] (през [[1955]] и [[1956]] г.) и на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (през [[1954]] и [[1958]] г.) се отдава да победят на два пъти. През [[1959]] г. [[Шварц-Вайс Есен]] поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от [[Есен (Германия)|Есен]] успяват да се класират в първодивизионната ''Оберлига Запад'' едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] след 2:1 след продължения, а на финала, игран на [[27 декември]] [[1959]] г. побеждават [[Борусия Нойнкирхен]] с 5:2. === Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига === След [[1963]] г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през [[1961]] г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача. През сезон 1965/66 новакът в [[Първа Бундеслига]] [[Байерн Мюнхен]] изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата [[Борусия Дортмунд]], който през същата година печели [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Година по-късно [[Байерн]] повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през [[1968]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] побеждава на финала тогавашния втородивизионен [[Бохум (отбор)|Бохум]], през [[1969]] г. [[Байерн Мюнхен]] празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който може да се похвали с три (от които две ''Купи Чамер''). Година по-късно [[Кикерс Офенбах]] става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико през 1970 г.]] започва още на [[31 май]], [[ГФС]] решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в [[Първа Бундеслига]] за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71). Паметен е финалът за купата през [[1973]] г. между вечните съперници [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци [[Гюнтер Нетцер]] в [[Реал Мадрид]], а наставникът им [[Хенес Вайсвайлер]] е толкава ядосан от това, че оставя [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] на пейката. След като редовното време завършва 1:1, [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в [[Германия]]. След въвеждането на двете подразделения на [[Втора Бундеслига]] от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са [[Айнтрахт Франкфурт]], спечелили купата през [[1974]] и [[1975]] г., [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] – през [[1976]] г. и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – през [[1977]] и [[1978]] г. === Реномето на Купата на Германия се утвърждава === В края на 70-те години [[Фортуна Дюселдорф]] се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през [[1978]] г. от шампиона [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над [[Херта Берлин]]. Това е първа победа от шест играни финала за [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] след загубите през [[1937]], [[1957]], [[1958]], [[1962]] и [[1978]] г. Тъй като през сезон 1978/79 [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] участва в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], [[Фортуна Дюселдорф]] представя [[Германия]] за [[КНК]] и губи чак на финала с 3:4 след продължения от [[Барселона (отбор)|Барселона]]. Отличното представяне на червено-белите от [[Дюселдорф]] продължава и през [[1980]] г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] и втородивизионният [[Фортуна Кьолн]], които се срещат помежду си на [[Мюнгерсдорфер-Щадион]] в катедралния град на [[Рейн]]. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник. За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през [[1984]] г., когато на финала на състезанието се срещат [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист [[Лотар Матеус]], който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала [[Лотар Матеус|Матеус]] е сигурно ново попълнение на [[Байерн]] от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор. През следващите две години [[Байерн Мюнхен]] отново успява да достигне до финала, който от [[1985]] г. ежегодно се играе на берлинския [[Олимпийски стадион]]. След като изненадващо губят от аутсайдера [[Байер Юрдинген]] с 1:2 през [[1985]] г., „баварците“ вдигат трофея през [[1986]] г. след 5:2 срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – [[Щутгартер Кикерс]] губят от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] с 1:3. === Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало === През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на [[9 ноември]] [[1989]] г. След като [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] елиминира [[Байерн Мюнхен]] с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада [[Берлинската стена]]. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] изненадва фаворита [[Вердер Бремен]] след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения. От сезон 1991/92 източногерманските отбори влизат в надпреварата като пълноправни участници. Тимовете от [[Германска демократична република|ГДР]] от [[1949]] до [[1991]] г. се борят за източногерманската купа, която е еквивалентът на Купата на Германия в [[Източна Германия]]. В условията на повишен брой участници в състезанието се въвеждат триетапна квалификация. През първата съвместна година след края на [[Втората световна война]] германската купа се печели от втородивизионния [[Хановер 96]], който побеждава [[Борусия Мьонхенгладбах]] с 4:3 след изпълнение на дузпи. Освен „червените“ от [[Хановер]], други не-елитни клубове достигат финалната среща в периода от [[1992]] – [[2004]] г. Това са [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], [[Рот-Вайс Есен]], [[Енерги Котбус]], [[Унион Берлин]], [[Алемания Аахен]] и аматьорите на [[Херта Берлин]]. С изключение на [[Хановер 96]], всички други нискодивизионни отбори губят последната среща за Купата на Германия. След победата на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу Енерги Котбус през [[1997]] г. в следващите девет години носителите на купата са само три отбора – [[Байерн Мюнхен]] (5 пъти), [[Вердер Бремен]] и [[Шалке 04]] (с по 2 трофея). Четити пъти се постигат „златни дубли“ (победа за първенството и за купата от един и същи отбор). След деветгодишната доминация на триумвирата, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] печели турнира през [[2007]] г. == Регламент == Всички срещи за Купата на Германия се играят в две полувремена по 45 минути. Победителят от единствената среща между двата отбора продължава в следващия кръг на турнира. В случай, че след изиграването на двете полувремена, резултатът е равен, се преминава към две продължения по 15 минути. Ако и тогава няма победител отборите изпълняват дузпи до крайна победа. Правилата за „златен гол“ или „сребърен гол“, прилагани в други състезания за определени времеви периоди, не намират приложение в турнира за Купата на Германия. До [[1977]] г. в случай на равенство след редовното време и продълженията не се изпълняват дузпи, а срещата се преиграва при смяна на домакинството. Едва при равенство в редовното време и продълженията на преиграването се изпълняват наказателни удари. През сезони 1971/72 и 1972/73 вместо в една, победителите се излъчват в две срещи. След като във финалната среща между [[Херта Берлин]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] през [[1977]] г. завършва 1:1 след продължения и за първи път в историята на Купата на Германия преиграването се насрочва за след 2 дена, регламентът за купата се изменя, тъй като повторната среща, изиграна след толкова кратко време, носи разбираеми затруднения със себе си. От сезон 1977/78 при равенство в редовното време и продълженията финалната среща не се преиграва, а се изпълняват дузпи. Победителят в надреварата се излъчва след изпълнение на наказателни удари през [[1984]], [[1991]], [[1992]] и [[1999]] г., а след продължения – през [[1979]], [[2007]] и [[2008]] г. Правилото за преиграването остава в сила за не-финалните срещи и след 1977 г., но тъй като води до сериозни организационни затруднения, то се премахва от сезон 1991/92, като отново дузпите определят победителя. === Участници === [[Файл:Karte DFB-Pokalsieger.png|дясно|300px]] От сезон 2000/01, с решение на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[23 октомври]] [[1999]] г., всички отбори от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] са задължени да участват в първия кръг на турнира. Освен тези 36 клуба, 4 най-добре представили се тимове от трета дивизия и 24 аматьорски отбори получават право на участие в първия кръг. Непрофесионалните клубове, които получават покани за участие са победителите за купите на 21 местни футболни съюза плюс по един допълнителен представител от [[Бавария]], [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]], който в повечето случаи е финалист в аматьорския турнир. Тъй като в местните турнири участват всички членове на [[ГФС]] и те са своеобразно „сито“ за по-слабите отбори, теоретически и практически е възможно всеки един от тях да участва за Купата на Германия.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=160547 DFB-Pokal der Männer – Modus (Fassung vom 22. September 2008)]''</ref> До сезон 2007/08 е възможно два отбора от един клуб да участват в турнира. След като аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] се падат да играят със своите професионални съотборници във втория кръг на Купата на Германия през [[2000]] г. и губят с 0:3, футболният съюз променя регламента като забранява два отбора от един и същи клуб да играят помежду си преди финала на състезанието. След въвеждането на [[Трета лига]] от [[2008]] г. участието на аматьорските формации на професионалните клубове за Купата на Германия е преустановено.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/uploads/media/Antraege_Internet-3.pdf Anträge zum 39. ordentlichen DFB-Bundestag am 25./26. Oktober 2007 in Mainz, S.119]''</ref> Всеки един от 64-те участници в първия кръг получава по 52 000 евро от парите за телевизионни права, а тази сума се удвоява при преминаване в следващ кръг. При излъчване на среща пряко по обществената телевизия парите за отборите възлизат на поне един милион евро, разпределени между домакина и госта в съотношение 60:40. От сезон 2008/09 приходите от преки предавания се променят.<ref>lsb-rlp.de: [http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 DFL will neuen Verteilungsschlüssel der Pokal-TV-Gelder] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080929013725/http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 |date=2008-09-29 }}</ref> От този сезон предаването на срещите от турнира за Купата на Германия се поделя между платения канал ''Скай Германия'' и обществените телевизии ''А Ер Де'' и ''Це Де Еф''. Всичките 63 срещи от надпреварата се предават пряко по каналите на платената телевизия, а ефирните телевизии излъчват по един мач от всеки кръг по свой избор. Така Купата на Германия дава възможност на малките отбори, които участват в турнира, да укрепнат финансово, а често в мачовете между аматьорски отбор и известен традиционен тим, професионалистите правят значителен материален жест като се отказват от своя паричен дял в полза на своя съперник.<ref>abendblatt.de: [http://www.abendblatt.de/daten/2005/10/27/496592.html Der DFB-Pokal wird zum Gesundbrunnen]</ref><ref>welt.de: [http://www.welt.de/print-wams/article136253/Ein_Wettbewerb_mit_Hoehen_und_Tiefen.html Ein Wettbewerb mit Höhen und Tiefen]</ref> === Жребий === Двойките за първия кръг се теглят от две различни урни. В едната урна се намират имената на всички отбори от първите две дивизии на [[Германия]], а в другата – отборите от [[Трета лига]] и по-нискоразредните тимове, достигнали до този етап на надпреварата, както и завършилият на 15. място във [[Втора Бундеслига]] от предходната година клуб. Аматьорските клубове по право получават домакинско предимство. При тегленето на жребия за втория кръг, класираните клубове отново се разделят в две урни – на аматьорски и професионални отбори. От следващия, осминафинален, кръг тимовете не се разделят в урни, а осминафиналните двойки се формират чрез последователното теглене на топки с имената на класираните отбори. Първият изтеглен отбор от всяка двойка получава домакинско предимство, без значение дали е от [[Първа Бундеслига|Първа]] или [[Втора Бундеслига]]. При изтеглен отбор от [[Трета лига|Трета]] или по-ниска лига, то той получава домакинство, без значение дали е изтеглен първи или втори. === Финал === [[Файл:DFB Pokal07.jpg|мини|Преди финала от 2007 г. между Нюрнберг и Щутгарт]] Победителите от двата полуфинала за Купата на Германия играят финалната среща помежду си на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] от [[1985]] г. До [[1984]] г. стадионът за последния мач се е определял еднократно за случая. Обикновено е избиран град, отдалечен на равно разстояние от градовете на финалистите, така че да е удобен в еднаква степен за феновете и на двата тима. Най-често домакини на финалната среща до 1985 г. са [[Хановер]] (8 пъти), Берлин (6 пъти), [[Дюселдорф]], [[Щутгарт]] и [[Франкфурт на Майн]] (по 5 пъти). При кандидатурата на [[Германия]] за [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г. [[ГФС]] не включва в списъка на градовете-домакини [[Западен Берлин]] поради инфраструктурните и организационните затруднения, които биха възникнали от изолираността на града в центъра на комунистическата [[Източна Германия]]. Освен това Берлин е обект на множество статутови спорове между страните от соцлагера и западния лагер и невключването на спорната територия е възможност за по-благоприятно приемане на германската кандидатура от страна на източноевропейците. Като компенсация за лишаването от домакинство на срещи от [[Европейско първенство по футбол 1988|Евро'88]] на [[Западен Берлин]] се дава правото да провежда финалните срещи от Купата на Германия на градския [[Олимпийски стадион]] за период от 5 години. Решението финалът да се провежда в Берлин без оглед на финалистите получава известни критики, но все пак сравнително бързо е прието от футболната аудитория в страната. Опасенията, че много фенове, пътуващи транзитно през [[Германска демократична република|ГДР]], ще имат проблеми с местните власти не се оправдават. Така след изтичане на 5-годишния период се решава финалите и в бъдеще да продължат да се играят в днешната столица на обединена [[Германия]]. Берлинският [[Олимпийски стадион]] се утвърждава за „германския [[Уембли]]“, а песента [http://www.youtube.com/watch?v=-qj7ldV2Rzc&feature=PlayList&p=C7D7697E4B274978&index=18 „Берлин, Берлин, пътуваме за Берлин“] става любима на всички футболни агитки. Финалните срещи за Купата на Германия се провеждат пред пълни трибуни, а привлекателността на мачовете е толкова голяма, че билетите за тях свършват далеч преди да е ясно кои отбори ще играят на финала. Отборите-финалисти също често се оплакват, че предоставената им квота от билети не е достатъчна за задоволяването на огромното търсене сред техните привърженици. === Право на европейска квалификация === От [[1960]] г. носителят на Купата на Германия получава правото да играе в европейския турнир за [[КНК|Купата на носителите на национални купи]], въведен за сезон 1960/61. В случай, че носителят на германската купа и шампионът на [[Германия]] са един и същи отбор, то този тим играе за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] (от [[1992]] г. [[Шампионска лига]]), а финалистът за купата участва за [[КНК]]. След закриването на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през сезон 1998/99, носителят на германската купа участва за [[Купата на УЕФА]] (от [[2009]] г. [[Лига Европа]]). Непроменено остава положението в случай на дублиране на титлата и купата на [[Германия]] – в този случай шампионът играе в [[Шампионската лига]], а финалистът – в Лига Европа. Ако и двата отбора-финалисти за купата са си осигурили право да играят в Шампионската лига или в Лига Европа, европейската квота от Купата на Германия се дава на най-добре класираният отбор от [[Първа Бундеслига]], който не е постигнал европейска квалификация.<ref>dfb.de [http://www.dfb.de/index.php?id=3110 Internationale Vereinswettbewerbe: Qualifikation zum Europa-Cup]</ref> == Трофеят == Победителите в турнира за ''Купа Чамер'' от [[1935]] до [[1943]] г. получават официалния трофей „Купа на златния фазан“. След подновяването на надпреварата през 50-те години, трофеят напомнял твърде много за годините на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] на тогавашния президент на футболния съюз [[Пеко Баувенс]], но все пак купата е сменена чак през [[1964]] г., като [[свастика]]та от нея е премахната и е заменена от емблемата на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. През същата година е направена поръчка към кьолнския майстор на ювелирни изделия ''Вилхелм Нагел'' да направи нов трофей, който да се дава на победителя в надпреварата за Купата на Германия. Новата купа за пръв път се печели от [[Борусия Дортмунд]] през [[1965]] г. след победа с 2:0 над [[Алемания Аахен]]. Днешният трофей в състезанието е висок около 52 см, тежи 5,7 кг и има обем от 8 литра. Изработен е от 250 гр. чисто [[злато]], което позлатява основната конструкция от [[сребро]]. Декориран е с 12 камъка [[турмалин]], 12 [[кварц]]ови кристала и 18 [[нефрит]]ени камъка. Емблемата на [[ГФС]] също е изработена от зелен нефрит. По дръжката на купата има място, на което се гравират имената на победителите в турнира през съответната година. След като мястото за гравиране на победителите значително намалява през [[1991]] г., основата на трофея е преработена и разширена с 5 см, за да се направи място за бъдещите победители, като нова преработка ще е необходима през [[2020]] г. През [[2002]] г. купата е сериозно повредена след празненствата по спечелването ѝ от отбора на [[Шалке 04]] и директора на „кралскосините“ [[Руди Асауер]], който непредпазливо изпуска трофея на земята. Гелзенкирхенският клуб поема задължението да ремонтира купата и разноските по възстановяването възлизат на 32 000 евро, платени лично от [[Руди Асауер|Асауер]]. Според експерти, материалната стойност на трофея възлиза на поне 100 000 евро.<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 DFB-Pokal der Männer: Trophäe]</ref> == Финалисти и победители == В историята на Купата на Германия трофеят е печелен от 24 различни отбора. Най-успелият клуб е рекордният шампион на страната [[Байерн Мюнхен]] с 18 победи във финала за купата, следван от [[Вердер Бремен]] с 6 успеха и [[Шалке 04]] с 5 купи. Четири отбора успяват да спечелят титлата и купата на [[Германия]] в един и същи сезон: [[Байерн]] прави това през [[1969]], [[1986]], [[2000]], [[2003]], [[2005]], [[2006]] и [[2008]] г., като през [[2006]] г. за първи път в историята на германския футбол успява да защити „дубъла“ си. Други двойни победители са Шалке 04 (през [[1937]] г. с ''Купа Чамер''), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1978]] г.) и Вердер Бремен (през [[2004]] г.). [[Шалке 04]], [[Фортуна Дюселдорф]], [[Вердер Бремен]] и [[Байерн Мюнхен]] успяват да играят финали за Купата на Германия в три поредни години, но никой от тези отбори не успява да спечели всичките три финални срещи. Осем пъти клубове успяват да защитят трофея си от предходния сезон, като за последно това прави [[Байерн]] през [[2005]] и [[2006]] г. „Баварците“ са и единственият отбор, който на два пъти печели купата в две последователни години. Най-зле представилите се тимове на финала на турнира са [[Алемания Аахен]] и [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], които по три пъти играят последна среща, но нито веднъж не успяват да я спечелят. == Изненади == Често се използва изразът „Турнирът за купата си има собствени закони“, в чийто смисъл нерядко „футболният Давид“ може да победи Голиат на терена. Историята пази случаи, когато малки неизвестни аматьорски формации елиминират престижни и известни клубове. Почти през всеки сезон аматьорски клуб изхвърля от надпреварата отбор с традиции от професионалния футбол на [[Германия]] и печели известност в цялата страна. Такъв е случаят с отборите от градчетата [[Епинген]], [[Вайнхайм]], [[Гайслинген]] и [[Ферстенбергсгройт]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] е футболният колос на Германия, който най-често допуска изненади в срещите си с непретенциозни тимове. През сезон 1974/75 „червените шорти“ са победени от ''Епинген'' с 1:2 във втория кръг на турнира. Десет години по-късно хамбургци отново напускат турнира след поражение от ''Гайслинген''. Рекордният носител на купата [[Байерн Мюнхен]] също е отстраняван от нискодивизионни формации. След загубата на „баварците“ през [[1990]] г. от севернобаденския отбор ''09 Вайнхайм'', футболистите на [[Джовани Трапатони]] губят своята среща от надпреварата през [[1994]] г. от третодивизионния ''Ферстенбергсгройт'', който продължава напред и в следващия кръг разгромява саарския [[08 Хомбург]] с 5:1. ''Ферстенбергсгройт'' е спрян чак на осминафинала от втородивизионния тогава [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] след 4:5 след изпълнение на дузпи. През сезон 2000/01 [[Байерн Мюнхен]] за последен път губи от аматьорски отбор: във втория кръг за Купата на Германия мюнхенци са победени от четвъртодивизионния [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] след 4:2 при изпълнението на дузпи. [[Айнтрахт Трир]] на два пъти отстранява силни съперници през сезон 1997/98. Тогавашният третодивизионен отбор отстранява във втория кръг актуалния тогава носител на [[Купата на УЕФА]] [[Шалке 04]], а в следващия кръг идва ред и на актуалния тогава победител в [[Шампионската лига]] [[Борусия Дортмунд]]. Трирци са спрени чак на полуфинала след поражение с дузпи от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Дванадест години преди това [[Айнтрахт Трир]] успяват за първи път да победят професионален отбор. Това става срещу [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]], актуален тогава носител на Купата на Германия. След 0:0 в [[Трир]], айнтрахтци изненадващо побеждават с 3:0 при преиграването в [[Крефелд]]. Последният подвиг на футболистите на [[Айнтрахт Трир]] е от сезон 2009/10, когато в първия кръг за купата те отстраняват елитния [[Хановер 96]], а след това се справят и с втородивизионния [[Арминия Билефелд]]. На осминафинала трирският тим е победен с 0:3 от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. През [[2001]] г. се случва прецедент в историята на германския футбол. За пръв и единствен път петодивизионен отбор побеждава елитен клуб – [[Улм 1846]] надделява с 2:1 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Най-изразителната загуба на първодивизионен отбор от аматьорска формация е 1:6 на [[Айнтрахт Франкфурт]] от аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през сезон 2000/01. Три непрофесионални отбора са достигали до финал за Купата на Германия. Това са аматьорите на [[Херта Берлин]] ([[1993]] г.), [[Енерги Котбус]] ([[1997]] г.) и [[Унион Берлин]] ([[2001]] г.). През паметния за [[Унион Берлин]] сезон, отборът е трениран от българския наставник [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], а в него играят българите [[Емил Кременлиев]], [[Костадин Видолов]] и [[Христо Коилов]]. Втородивизионният тогава [[Хановер 96]] печели трофея през [[1992]] г., като по пътя си елиминира отборите от [[Първа Бундеслига]] [[Борусия Дортмунд]], [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. По това време бременският Вердер е носител на Купата на Германия и на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Това е и единственият случай, когато отбор извън [[Първа Бундеслига]] триумфира в надпреварата. Вратарят на [[Хановер 96]] [[Йорг Зийферс]] успява да спаси четири дузпи в полуфиналната среща срещу [[Борусия Мьонхенгладбах]] и сам реализира победния гол от бялата точка. Преди хановерци и втородивизионният [[Кикерс Офенбах]] печели купата, но в този случай финалната среща се провежда по време, когато офенбахския отбор вече е член на [[Първа Бундеслига]] и селекцията му отговаря на по-високата конкуренция на елитната дивизия. Това отлагане в случая се дължи на по-ранното изиграване на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през [[1970]] г. Други финалисти в турнира, които играят във втора лига, са [[ФФЛ Бохум|Бохум]] през [[1968]] г., [[Фортуна Кьолн]] през [[1983]] г., [[Щутгартер Кикерс]] през [[1987]] г., [[Рот-Вайс Есен]] през [[1994]] г., [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] през [[1995]] г. и [[Алемания Аахен]] през [[2004]] г. [[Фортуна Кьолн]] е участник в единственото градско дерби във финална среща от турнира, когато губи с 0:1 от съгражданите си от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Спецификата на турнир, в който победителите се излъчват само в една среща и се играе за „всичко или нищо“ от години носи особен заряд и вълнува специалисти и футболни запалянковци в страната и по света. == Рекорди == [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|мини|[[Оливер Кан]] е единственият футболист, спечелил Купата на Германия шест пъти]] Най-продължителната победна серия в турнира за Купата на Германия принадлежи на [[Фортуна Дюселдорф]]. Между [[4 август]] [[1978]] и [[28 февруари]] [[1981]] г. дюселдорфският отбор няма загуба в турнира и успява да постигне 18 поредни победи. Плодове на тази победна серия са двата спечелини трофея от надпреварата през [[1979]] и [[1980]] г. Поредицата на [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] е прекъсната от загубата с 1:2 на четвъртфинал от [[Херта Берлин]]. Най-изразителната домакинска победа в състезанието принадлежи на тогавашните гаулигисти [[Щутгартер Кикерс]], които през сезон 1940/41 разгромяват за ''Купа Чамер'' ''05 Книйлинген'' със 17:0. Най-изразителната победа като гост е на [[Байерн Мюнхен]], победил аматьорския ''Валдберг'' с 16:1 на [[15 август]] [[1997]] г. Повече от две дузини срещи от турнира за купата завършват с двуцифрени резултати, като в повечето случаи разгромните загуби са нанесени на аматьорски отбори. Най-много голове в един мач от турнир за купата успява да отбележи футболистът на [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] [[Карстен Янкер]] при победата на своя тим с 15:0 срещу ''Шьонберг 95'' на [[21 август]] [[2004]] г., когато сам вкарва 6 попадения.<ref>weltfussball.de: [http://weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 DFB-Pokal: Statistik] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315180644/http://www.weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 |date=2008-03-15 }}</ref> Най-титулуваният футболист в турнира е вратарят [[Оливер Кан]] с 6 трофея, следван от [[Бишенте Лизаразу]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 5 купи. Освен това [[Оливер Кан|Кан]] е губил само един финал за германската купа от седем изиграни, като демонстрира отлична успеваемост, що се отнася до финалната среща на турнира. [[Оливер Рек]], [[Дитер Айлтс]] и [[Хайнц Флое]] могат да се похвалят с по шест финални срещи, а други 15 футболисти – с по пет. [[Курт Зомерлат]] е единственият играч, спечелил Купата на Германия в три последователни години. След като той печели надпреварата през [[1955]] и [[1956]] г. с [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Курт Зомерлат|Зомерлат]] преминава в [[Байерн Мюнхен]] и отново триумфира през [[1957]] г. Днешният изпълнителен директор на [[Вердер Бремен]] [[Клаус Алофс]] е единственият футболист, спечелил трофея с три различни клуба – това са [[Фортуна Дюселдорф]] (през [[1979]] и [[1980]] г.), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1983]] г.) и [[Вердер Бремен]] (през [[1991]] г.). Треньорите с по 3 Купи на Германия са [[Карл-Хайнц Фелдкамп]], [[Ханес Вайсвайлер]], [[Отмар Хицфелд]], [[Удо Латек]], [[Ото Рехагел]] и [[Томас Шааф]]. До днес нито един отбор не успява да спечели купата през три последователни години, но на четири отбора се отдава да постигнат финала през три последователни сезона – [[Шалке 04]] ([[1935]] до [[1937]] г.), [[Фортуна Дюселдорф]] (1977/78 до 1979/80), [[Байерн Мюнхен]] (1983/84 до 1985/86 и 1997/98 до 1999/2000) и [[Вердер Бремен]] (1988/89 до 1990/91). Срещата с най-висока посещаемост от надпреварата е полуфиналът от сезон 2007/08 между [[Борусия Дортмунд]] и [[Карл Цайс Йена]], видян от 80 708 зрители на препълнения [[Сигнал-Идуна-Парк]].<ref>bvb.de: [http://www.bvb.de/?%E7%86%9C%2Ak%97%84%ECRl%E6%83%9D Mit der größten Kulisse aller Zeiten ins Endspiel]</ref> През сезон 2008/09 [[Вердер Бремен]] става първият победител в турнира за Купата на Германия, който в продължение на надпреварата не спечелва нито една домакинска среща. Освен това, при полуфиналната победа на бременци над [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] на [[22 април]] [[2009]] г. двата отбора излъчват победителя след изпълнението на дузпи, което е общо 13-ото участие на [[Вердер Бремен|Вердер]] при изпълнения от бялата точка в среща от този турнир. Никой друг германски отбор не е участвал толкова често при изпълнения на наказателни удари след равенства в редовното време и продълженията. == Таблици == === Списък на всички финали за Купата на Германия през годините === ==== Купа Чамер ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1935||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:0 ||8 декември ||[[Дюселдорф]] ||[[Райнщадион]] ||55 000 |- ||1936||'''[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||3 януари 1937 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||2:1 ||9 януари 1938 г. ||[[Кьолн]] ||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||72 000 |- ||1938||'''[[Рапид Виена]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] ||3:1 ||8 януари 1939 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||38 000 |- ||1939||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Валдхоф Манхайм]] ||2:0 ||28 април 1940 г. || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1940||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||1 декември || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1941||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||2 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||65 000 |- ||1942||'''[[Мюнхен 1860]]'''||Шалке 04 ||2:0 ||15 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||80 000 |- ||1943||'''[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]'''||Ел Ес Фау Хамбург ||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||31 октомври ||[[Щутгарт]] ||[[Мерцедес-Бенц-Арена|Адолф-Хитлер-Кампфбан]] ||45 000 |} ==== Купа на Германия ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1953||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Алемания Аахен]] ||2:1 ||1 май ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||40 000 |- ||1954||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 април ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1955||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Шалке 04]] ||3:2 ||21 май ||[[Брауншвайг]]|| Градски стадион ||25 000 |- ||1956||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ||3:1 ||5 август ||[[Карлсруе]]||[[Вилдпаркщадион]] ||25 000 |- ||1957||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||1:0 ||29 декември ||[[Аугсбург]]||[[Розенаущадион]] ||42 000 |- ||1958||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||16 ноември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||28 000 |- ||1959||'''[[Шварц-Вайс Есен]]'''||[[Борусия Нойнкирхен]] ||5:2 ||27 декември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||20 000 |- ||1960||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||3:2 ||5 октомври ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||50 000 |- ||1961||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] ||2:0 ||13 септември ||[[Гелзенкирхен]]||[[Глюкауф-Кампфбан]] ||18 000 |- ||1962||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||41 000 |- ||1963||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0 ||14 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||68 000 |- ||1964||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||13 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||45 000 |- ||1965||'''[[Борусия Дортмунд]]'''|| [[Алемания Аахен]]||2:0 ||22 май ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||55 000 |- ||1966||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||4:2 ||4 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||62 000 |- ||1967||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:0 ||10 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||67 000 |- ||1968||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||4:1 ||9 юни ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||14 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||60 000 |- ||1970||'''[[Кикерс Офенбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||50 000 |- ||1971||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1972||'''[[Шалке 04]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:0 ||1 юли ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||61 000 |- ||1973||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||69 000 |- ||1974||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 август ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||52 000 |- ||1975||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||1:0 ||21 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||43 000 |- ||1976||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:0 ||26 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1977||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Херта Берлин]]||1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<br>1:0 (преигран)||28 май<br>30 май ||[[Хановер]]<br>Хановер||[[Нидерзаксенщадион]]<br>Нидерзаксенщадион ||54 000<br/>35 000 |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:0 ||15 април ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||70 000 |- ||1979||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Херта Берлин]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||56 000 |- ||1980||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||4 юни ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||56 000 |- ||1981||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||2 май ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1982||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:2 ||1 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1983||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Кьолн]]||1:0 ||11 юни ||[[Кьолн]]||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||61 000 |- ||1984||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||1:1 (7:6 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||31 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1985||'''[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||2:1 ||26 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||5:2 ||3 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1987||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||[[Щутгартер Кикерс]]||3:1 ||20 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1988||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||1:0 ||28 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1989||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:1 ||24 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1990||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:2 ||19 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||1991||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||1:1 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||22 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 000 |- ||1992||'''[[Хановер 96]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||23 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1993||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[Херта Берлин]] ам.||1:0 ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1994||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Рот-Вайс Есен]]||3:1 ||14 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1995||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]||3:0 ||24 юни ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 700 |- ||1996||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||1:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1997||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Енерги Котбус]]||2:0 ||14 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 400 |- ||1998||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||2:1 ||16 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1999||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||1:1 (5:4 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 841 |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:0 ||6 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||2001||'''[[Шалке 04]]'''||[[Унион Берлин]]||2:0 ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 011 |- ||2002||'''[[Шалке 04]]'''||[[Байер Леверкузен]]||4:2 ||11 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 000 |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||31 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 490 |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Алемания Аахен]]||3:2 ||29 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||71 682 |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]]||2:1 ||28 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 349 |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||1:0 ||29 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 349 |- ||2007||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 220 |- ||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 244 |- ||2009||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байер Леверкузен]]||1:0 ||30 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||72 244 |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:0 ||15 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||72 954 |- |2011||'''[[ФК Шалке 04|Шалке]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||5:0 ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||5:2 ||12 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ||1 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 420 |- |2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 197 |- |2015||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:1 ||30 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 815 |- |2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2017||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:1 ||27 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2018||'''[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||3:1 ||19 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]]||3:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]||4:2 ||4 юли ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2021||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[РБ Лайпциг]]||4:1 ||13 май ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2022||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]||1:1 (4:2 след дузпи) ||21 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2023||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||3 юни || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 667 |- |2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''|| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||1:0 ||25 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |- |2025||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Арминия Билефелд]]||4:2 ||24 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |} === Вечно класиране в турнира за Купата на Германия === {| class=wikitable |- !style="text-align:left"|Отбор !style="text-align:left"|Купи !style="text-align:left"|Финали !style="text-align:left"|Година на спечелване |- | [[Байерн Мюнхен]] |20 |24 |1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2008, 2010, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020 |- | [[Вердер Бремен]] |6 |10 |1961, 1991, 1994, 1999, 2004, 2009 |- | [[Шалке 04]] |5 |12 |1937, 1972, 2001, 2002, 2011 |- | [[Борусия Дортмунд]] |5 |9 |1965, 1989, 2012, 2017, 2021 |- | [[Айнтрахт Франкфурт]] |5 |8 |1974, 1975, 1981, 1988, 2018 |- | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |4 |10 |1968, 1977, 1978, 1983 |- | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |4 |6 |1935, 1939, 1963, 2007 |- | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |3 |6 |1963, 1976, 1987 |- | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |3 |6 |1954, 1958, 1997 |- | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |3 |5 |1960, 1973, 1995 |- | [[Фортуна Дюселдорф]] |2 |7 |1979, 1980 |- | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |2 |7 |1990, 1996 |- | [[Байер Леверкузен]] |2 |4 |1993, 2024 |- | [[СК Карлсруе|Карлсруе]] |2 |4 |1955, 1956 |- | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |2 |2 |1940, 1941 |- | [[Мюнхен 1860]] |2 |2 |1942, 1964 |- | [[РБ Лайпциг]] |2 |2 |2022, 2023 |- | [[Рот-Вайс Есен]] |1 |2 |1953 |- | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |1 |2 |2015 |- | [[Шварц-Вайс Есен]] |1 |1 |1959 |- | [[Хановер 96]] |1 |1 |1992 |- | [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |1 |1 |1985 |- | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |1 |1 |1936 |- | [[Кикерс Офенбах]] |1 |1 |1970 |- | [[Рапид Виена]] |1 |1 |1938 |- | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |1 |1 |1943 |- | [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |– |4 |– |- | [[Алемания Аахен]] |– |3 |– |- | [[Херта Берлин]] |– |2 |– |- | [[ФФЛ Бохум|Бохум]] |– |2 |– |- | [[Борусия Нойнкирхен]] |– |1 |– |- | [[Енерги Котбус]] |– |1 |– |- | [[Фортуна Кьолн]] |– |1 |– |- | [[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] |– |1 |– |- | [[Херта Берлин]] (ам.) |– |1 |– |- | Луфтвафен Ес Фау Хамбург |– |1 |– |- | [[Щутгартер Кикерс]] |– |1 |– |- | [[Унион Берлин]] |– |1 |– |- | [[Валдхоф Манхайм]] |– |1 |– |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 Раздел за Купата на Германия в сайта на ГФС] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3104 Немска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|en}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3146 Английска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|de}} [http://www.fussball.com Новини за Купата на Германия] {{Превод от 2|de|DFB-Pokal|en|DFB-Pokal|172060637|809403362}} {{Футбол в Германия}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] bp01f9ejkuhntjzmc05t100agxp2dj2 12896417 12896414 2026-05-02T18:16:44Z Kelleniro 370319 /* Вечно класиране в турнира за Купата на Германия */ 12896417 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Купа на Германия | име-оригинал = DFB-Pokal | настоящ_сезон = Купа на Германия през сезон 2025/26 | емблема = | големина_емблема = 200п | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = [[1935]] г. | отбори = 64 | държава = [[Германия]] | победител = [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] (2023/24) | уебсайт = [http://www.dfb.de/dfb-pokal/start/ www.dfb.de] }} '''Купата на Германия''' ({{lang|de|DFB-Pokal}}) (до [[1943]] г.: ''Купа Чамер'' ({{lang|de|Tschammer-Pokal}})) е футболен турнир, провеждан от [[1935]] г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е второто по значимост футболно състезание на [[Германия]] след [[Първа Бундеслига|германското първенство]]. Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]], както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От [[1985]] г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]]. Актуалният носител на трофея [[Байерн Мюнхен]] спечелва за двадесети път турнира в 77<sup>-ото</sup> му издание след победа над [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] с 4:2 в отложен финал за купата поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от коронавирус]] на 4 юли 2020 г.<ref>[https://topsport.bg/germany/finalat-za-kupata-na-germaniya-e-otlozhen-za-4-yuli.html Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юли]</ref><ref>[https://www.gol.bg/bayern/2020-07-04/nenasiten-za-trofei-bayern-specheli-kupata-na-germaniya-za-20-i-pat Ненаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път]</ref> == История == === Купа Чамер === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; text-align:center;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Носител на Купа Чамер<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160068 DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger]</ref> |- | 1935 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1936 | [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]] |- | 1937 | [[Шалке 04]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1938 | [[Рапид Виена]] |- | 1939 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1940 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- | 1941 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1942 | [[Мюнхен 1860]] |- | 1943 | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |- |} Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието ''Първенство за германската клубна купа'', което придобива публичност като ''Купа Чамер'', на името на [[Ханс фон Чамер унд Остен]] – отговорник за имперския спорт по времето на [[Третия райх]] и инициатор за създаването на турнира. Идеята за ''Купа Чамер'' идва от [[Англия]], където ежегодно се провежда [[ФА Къп|Купата на футболната асоциация]], финалът на която се провежда на лондонския стадион [[Уембли]] от [[1923]] г. В първото издание на турнира, започнало на [[6 януари]] [[1935]] г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на [[Берлин]] ''Беролина'', който елиминира елитните ''Виктория Хамбург'' и ''Форвертс-Разеншпорт Глайвиц'' и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист ''Ханау 93''. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни. На [[8 декември]] 1935 г. се играе първият финал за ''Купа Чамер'' на препълнения от 60 000 души дюселдорфски [[Райнщадион]]. В последната среща се срещат шампиона на [[Германия]] [[Шалке 04]] и тогавашният най-титулуван клуб на страната [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.<ref>fussballdaten.de: [http://www.fussballdaten.de/news/2157/ DFB-Pokal – Wie es begann…]</ref> Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през [[1936]] г. от [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], но на следващата година побеждават [[Фортуна Дюселдорф]]. След [[аншлус]]а на [[Австрия]] към Германския райх на [[12 март]] [[1938]] г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в [[Европа]] за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за ''Купа Чамер'' преди началото на [[Втората световна война]], игран на [[8 януари]] [[1939]] г., [[Рапид Виена]] побеждава [[ФШФ Франкфурт]] на пълния берлински [[Олимпийски стадион]] с 3:1. След като трофеят през следващата година е завоюван отново от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], ''Дрезденският спортен клуб'' през [[1940]] и [[1941]] г., воден от националния футболист [[Хелмут Шьон]], става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на ''Купа Чамер'' е австрийският [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]], надделял над ''Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург'' с 3:2 на щутгартския стадион ''Адолф-Хитлер-Кампфбан'', на мястото на който днес се намира [[Мерцедес-Бенц-Арена]]. До [[1953]] г. това е последният финал за общогерманска купа. === Възстановяване на Купата на Германия след края на войната === След края на [[Втората световна война]] турнирът се подновява едва през [[1952]] г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до [[1964]] г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на [[ГФС|футболния съюз]]. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на ''Купата на Берлин'', ''Северногерманската купа'', ''Южногерманската купа'', ''Югозападногерманската купа'' и ''Западногерманската купа''. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на [[Германия]], както и германския аматьорски шампион. Първият носител на Купата на Германия е [[Рот-Вайс Есен]], където играе станалия през [[1954]] г. световен шампион [[Хелмут Ран]]. Есенци побеждават на финала в [[Дюселдорф]] [[Алемания Аахен]] с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на [[СК Карлсруе|Карлсруе]] (през [[1955]] и [[1956]] г.) и на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (през [[1954]] и [[1958]] г.) се отдава да победят на два пъти. През [[1959]] г. [[Шварц-Вайс Есен]] поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от [[Есен (Германия)|Есен]] успяват да се класират в първодивизионната ''Оберлига Запад'' едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] след 2:1 след продължения, а на финала, игран на [[27 декември]] [[1959]] г. побеждават [[Борусия Нойнкирхен]] с 5:2. === Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига === След [[1963]] г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през [[1961]] г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача. През сезон 1965/66 новакът в [[Първа Бундеслига]] [[Байерн Мюнхен]] изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата [[Борусия Дортмунд]], който през същата година печели [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Година по-късно [[Байерн]] повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през [[1968]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] побеждава на финала тогавашния втородивизионен [[Бохум (отбор)|Бохум]], през [[1969]] г. [[Байерн Мюнхен]] празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който може да се похвали с три (от които две ''Купи Чамер''). Година по-късно [[Кикерс Офенбах]] става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико през 1970 г.]] започва още на [[31 май]], [[ГФС]] решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в [[Първа Бундеслига]] за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71). Паметен е финалът за купата през [[1973]] г. между вечните съперници [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци [[Гюнтер Нетцер]] в [[Реал Мадрид]], а наставникът им [[Хенес Вайсвайлер]] е толкава ядосан от това, че оставя [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] на пейката. След като редовното време завършва 1:1, [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в [[Германия]]. След въвеждането на двете подразделения на [[Втора Бундеслига]] от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са [[Айнтрахт Франкфурт]], спечелили купата през [[1974]] и [[1975]] г., [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] – през [[1976]] г. и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – през [[1977]] и [[1978]] г. === Реномето на Купата на Германия се утвърждава === В края на 70-те години [[Фортуна Дюселдорф]] се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през [[1978]] г. от шампиона [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над [[Херта Берлин]]. Това е първа победа от шест играни финала за [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] след загубите през [[1937]], [[1957]], [[1958]], [[1962]] и [[1978]] г. Тъй като през сезон 1978/79 [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] участва в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], [[Фортуна Дюселдорф]] представя [[Германия]] за [[КНК]] и губи чак на финала с 3:4 след продължения от [[Барселона (отбор)|Барселона]]. Отличното представяне на червено-белите от [[Дюселдорф]] продължава и през [[1980]] г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] и втородивизионният [[Фортуна Кьолн]], които се срещат помежду си на [[Мюнгерсдорфер-Щадион]] в катедралния град на [[Рейн]]. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник. За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през [[1984]] г., когато на финала на състезанието се срещат [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист [[Лотар Матеус]], който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала [[Лотар Матеус|Матеус]] е сигурно ново попълнение на [[Байерн]] от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор. През следващите две години [[Байерн Мюнхен]] отново успява да достигне до финала, който от [[1985]] г. ежегодно се играе на берлинския [[Олимпийски стадион]]. След като изненадващо губят от аутсайдера [[Байер Юрдинген]] с 1:2 през [[1985]] г., „баварците“ вдигат трофея през [[1986]] г. след 5:2 срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – [[Щутгартер Кикерс]] губят от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] с 1:3. === Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало === През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на [[9 ноември]] [[1989]] г. След като [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] елиминира [[Байерн Мюнхен]] с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада [[Берлинската стена]]. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] изненадва фаворита [[Вердер Бремен]] след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения. От сезон 1991/92 източногерманските отбори влизат в надпреварата като пълноправни участници. Тимовете от [[Германска демократична република|ГДР]] от [[1949]] до [[1991]] г. се борят за източногерманската купа, която е еквивалентът на Купата на Германия в [[Източна Германия]]. В условията на повишен брой участници в състезанието се въвеждат триетапна квалификация. През първата съвместна година след края на [[Втората световна война]] германската купа се печели от втородивизионния [[Хановер 96]], който побеждава [[Борусия Мьонхенгладбах]] с 4:3 след изпълнение на дузпи. Освен „червените“ от [[Хановер]], други не-елитни клубове достигат финалната среща в периода от [[1992]] – [[2004]] г. Това са [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], [[Рот-Вайс Есен]], [[Енерги Котбус]], [[Унион Берлин]], [[Алемания Аахен]] и аматьорите на [[Херта Берлин]]. С изключение на [[Хановер 96]], всички други нискодивизионни отбори губят последната среща за Купата на Германия. След победата на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу Енерги Котбус през [[1997]] г. в следващите девет години носителите на купата са само три отбора – [[Байерн Мюнхен]] (5 пъти), [[Вердер Бремен]] и [[Шалке 04]] (с по 2 трофея). Четити пъти се постигат „златни дубли“ (победа за първенството и за купата от един и същи отбор). След деветгодишната доминация на триумвирата, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] печели турнира през [[2007]] г. == Регламент == Всички срещи за Купата на Германия се играят в две полувремена по 45 минути. Победителят от единствената среща между двата отбора продължава в следващия кръг на турнира. В случай, че след изиграването на двете полувремена, резултатът е равен, се преминава към две продължения по 15 минути. Ако и тогава няма победител отборите изпълняват дузпи до крайна победа. Правилата за „златен гол“ или „сребърен гол“, прилагани в други състезания за определени времеви периоди, не намират приложение в турнира за Купата на Германия. До [[1977]] г. в случай на равенство след редовното време и продълженията не се изпълняват дузпи, а срещата се преиграва при смяна на домакинството. Едва при равенство в редовното време и продълженията на преиграването се изпълняват наказателни удари. През сезони 1971/72 и 1972/73 вместо в една, победителите се излъчват в две срещи. След като във финалната среща между [[Херта Берлин]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] през [[1977]] г. завършва 1:1 след продължения и за първи път в историята на Купата на Германия преиграването се насрочва за след 2 дена, регламентът за купата се изменя, тъй като повторната среща, изиграна след толкова кратко време, носи разбираеми затруднения със себе си. От сезон 1977/78 при равенство в редовното време и продълженията финалната среща не се преиграва, а се изпълняват дузпи. Победителят в надреварата се излъчва след изпълнение на наказателни удари през [[1984]], [[1991]], [[1992]] и [[1999]] г., а след продължения – през [[1979]], [[2007]] и [[2008]] г. Правилото за преиграването остава в сила за не-финалните срещи и след 1977 г., но тъй като води до сериозни организационни затруднения, то се премахва от сезон 1991/92, като отново дузпите определят победителя. === Участници === [[Файл:Karte DFB-Pokalsieger.png|дясно|300px]] От сезон 2000/01, с решение на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[23 октомври]] [[1999]] г., всички отбори от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] са задължени да участват в първия кръг на турнира. Освен тези 36 клуба, 4 най-добре представили се тимове от трета дивизия и 24 аматьорски отбори получават право на участие в първия кръг. Непрофесионалните клубове, които получават покани за участие са победителите за купите на 21 местни футболни съюза плюс по един допълнителен представител от [[Бавария]], [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]], който в повечето случаи е финалист в аматьорския турнир. Тъй като в местните турнири участват всички членове на [[ГФС]] и те са своеобразно „сито“ за по-слабите отбори, теоретически и практически е възможно всеки един от тях да участва за Купата на Германия.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=160547 DFB-Pokal der Männer – Modus (Fassung vom 22. September 2008)]''</ref> До сезон 2007/08 е възможно два отбора от един клуб да участват в турнира. След като аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] се падат да играят със своите професионални съотборници във втория кръг на Купата на Германия през [[2000]] г. и губят с 0:3, футболният съюз променя регламента като забранява два отбора от един и същи клуб да играят помежду си преди финала на състезанието. След въвеждането на [[Трета лига]] от [[2008]] г. участието на аматьорските формации на професионалните клубове за Купата на Германия е преустановено.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/uploads/media/Antraege_Internet-3.pdf Anträge zum 39. ordentlichen DFB-Bundestag am 25./26. Oktober 2007 in Mainz, S.119]''</ref> Всеки един от 64-те участници в първия кръг получава по 52 000 евро от парите за телевизионни права, а тази сума се удвоява при преминаване в следващ кръг. При излъчване на среща пряко по обществената телевизия парите за отборите възлизат на поне един милион евро, разпределени между домакина и госта в съотношение 60:40. От сезон 2008/09 приходите от преки предавания се променят.<ref>lsb-rlp.de: [http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 DFL will neuen Verteilungsschlüssel der Pokal-TV-Gelder] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080929013725/http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 |date=2008-09-29 }}</ref> От този сезон предаването на срещите от турнира за Купата на Германия се поделя между платения канал ''Скай Германия'' и обществените телевизии ''А Ер Де'' и ''Це Де Еф''. Всичките 63 срещи от надпреварата се предават пряко по каналите на платената телевизия, а ефирните телевизии излъчват по един мач от всеки кръг по свой избор. Така Купата на Германия дава възможност на малките отбори, които участват в турнира, да укрепнат финансово, а често в мачовете между аматьорски отбор и известен традиционен тим, професионалистите правят значителен материален жест като се отказват от своя паричен дял в полза на своя съперник.<ref>abendblatt.de: [http://www.abendblatt.de/daten/2005/10/27/496592.html Der DFB-Pokal wird zum Gesundbrunnen]</ref><ref>welt.de: [http://www.welt.de/print-wams/article136253/Ein_Wettbewerb_mit_Hoehen_und_Tiefen.html Ein Wettbewerb mit Höhen und Tiefen]</ref> === Жребий === Двойките за първия кръг се теглят от две различни урни. В едната урна се намират имената на всички отбори от първите две дивизии на [[Германия]], а в другата – отборите от [[Трета лига]] и по-нискоразредните тимове, достигнали до този етап на надпреварата, както и завършилият на 15. място във [[Втора Бундеслига]] от предходната година клуб. Аматьорските клубове по право получават домакинско предимство. При тегленето на жребия за втория кръг, класираните клубове отново се разделят в две урни – на аматьорски и професионални отбори. От следващия, осминафинален, кръг тимовете не се разделят в урни, а осминафиналните двойки се формират чрез последователното теглене на топки с имената на класираните отбори. Първият изтеглен отбор от всяка двойка получава домакинско предимство, без значение дали е от [[Първа Бундеслига|Първа]] или [[Втора Бундеслига]]. При изтеглен отбор от [[Трета лига|Трета]] или по-ниска лига, то той получава домакинство, без значение дали е изтеглен първи или втори. === Финал === [[Файл:DFB Pokal07.jpg|мини|Преди финала от 2007 г. между Нюрнберг и Щутгарт]] Победителите от двата полуфинала за Купата на Германия играят финалната среща помежду си на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] от [[1985]] г. До [[1984]] г. стадионът за последния мач се е определял еднократно за случая. Обикновено е избиран град, отдалечен на равно разстояние от градовете на финалистите, така че да е удобен в еднаква степен за феновете и на двата тима. Най-често домакини на финалната среща до 1985 г. са [[Хановер]] (8 пъти), Берлин (6 пъти), [[Дюселдорф]], [[Щутгарт]] и [[Франкфурт на Майн]] (по 5 пъти). При кандидатурата на [[Германия]] за [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г. [[ГФС]] не включва в списъка на градовете-домакини [[Западен Берлин]] поради инфраструктурните и организационните затруднения, които биха възникнали от изолираността на града в центъра на комунистическата [[Източна Германия]]. Освен това Берлин е обект на множество статутови спорове между страните от соцлагера и западния лагер и невключването на спорната територия е възможност за по-благоприятно приемане на германската кандидатура от страна на източноевропейците. Като компенсация за лишаването от домакинство на срещи от [[Европейско първенство по футбол 1988|Евро'88]] на [[Западен Берлин]] се дава правото да провежда финалните срещи от Купата на Германия на градския [[Олимпийски стадион]] за период от 5 години. Решението финалът да се провежда в Берлин без оглед на финалистите получава известни критики, но все пак сравнително бързо е прието от футболната аудитория в страната. Опасенията, че много фенове, пътуващи транзитно през [[Германска демократична република|ГДР]], ще имат проблеми с местните власти не се оправдават. Така след изтичане на 5-годишния период се решава финалите и в бъдеще да продължат да се играят в днешната столица на обединена [[Германия]]. Берлинският [[Олимпийски стадион]] се утвърждава за „германския [[Уембли]]“, а песента [http://www.youtube.com/watch?v=-qj7ldV2Rzc&feature=PlayList&p=C7D7697E4B274978&index=18 „Берлин, Берлин, пътуваме за Берлин“] става любима на всички футболни агитки. Финалните срещи за Купата на Германия се провеждат пред пълни трибуни, а привлекателността на мачовете е толкова голяма, че билетите за тях свършват далеч преди да е ясно кои отбори ще играят на финала. Отборите-финалисти също често се оплакват, че предоставената им квота от билети не е достатъчна за задоволяването на огромното търсене сред техните привърженици. === Право на европейска квалификация === От [[1960]] г. носителят на Купата на Германия получава правото да играе в европейския турнир за [[КНК|Купата на носителите на национални купи]], въведен за сезон 1960/61. В случай, че носителят на германската купа и шампионът на [[Германия]] са един и същи отбор, то този тим играе за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] (от [[1992]] г. [[Шампионска лига]]), а финалистът за купата участва за [[КНК]]. След закриването на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през сезон 1998/99, носителят на германската купа участва за [[Купата на УЕФА]] (от [[2009]] г. [[Лига Европа]]). Непроменено остава положението в случай на дублиране на титлата и купата на [[Германия]] – в този случай шампионът играе в [[Шампионската лига]], а финалистът – в Лига Европа. Ако и двата отбора-финалисти за купата са си осигурили право да играят в Шампионската лига или в Лига Европа, европейската квота от Купата на Германия се дава на най-добре класираният отбор от [[Първа Бундеслига]], който не е постигнал европейска квалификация.<ref>dfb.de [http://www.dfb.de/index.php?id=3110 Internationale Vereinswettbewerbe: Qualifikation zum Europa-Cup]</ref> == Трофеят == Победителите в турнира за ''Купа Чамер'' от [[1935]] до [[1943]] г. получават официалния трофей „Купа на златния фазан“. След подновяването на надпреварата през 50-те години, трофеят напомнял твърде много за годините на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] на тогавашния президент на футболния съюз [[Пеко Баувенс]], но все пак купата е сменена чак през [[1964]] г., като [[свастика]]та от нея е премахната и е заменена от емблемата на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. През същата година е направена поръчка към кьолнския майстор на ювелирни изделия ''Вилхелм Нагел'' да направи нов трофей, който да се дава на победителя в надпреварата за Купата на Германия. Новата купа за пръв път се печели от [[Борусия Дортмунд]] през [[1965]] г. след победа с 2:0 над [[Алемания Аахен]]. Днешният трофей в състезанието е висок около 52 см, тежи 5,7 кг и има обем от 8 литра. Изработен е от 250 гр. чисто [[злато]], което позлатява основната конструкция от [[сребро]]. Декориран е с 12 камъка [[турмалин]], 12 [[кварц]]ови кристала и 18 [[нефрит]]ени камъка. Емблемата на [[ГФС]] също е изработена от зелен нефрит. По дръжката на купата има място, на което се гравират имената на победителите в турнира през съответната година. След като мястото за гравиране на победителите значително намалява през [[1991]] г., основата на трофея е преработена и разширена с 5 см, за да се направи място за бъдещите победители, като нова преработка ще е необходима през [[2020]] г. През [[2002]] г. купата е сериозно повредена след празненствата по спечелването ѝ от отбора на [[Шалке 04]] и директора на „кралскосините“ [[Руди Асауер]], който непредпазливо изпуска трофея на земята. Гелзенкирхенският клуб поема задължението да ремонтира купата и разноските по възстановяването възлизат на 32 000 евро, платени лично от [[Руди Асауер|Асауер]]. Според експерти, материалната стойност на трофея възлиза на поне 100 000 евро.<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 DFB-Pokal der Männer: Trophäe]</ref> == Финалисти и победители == В историята на Купата на Германия трофеят е печелен от 24 различни отбора. Най-успелият клуб е рекордният шампион на страната [[Байерн Мюнхен]] с 18 победи във финала за купата, следван от [[Вердер Бремен]] с 6 успеха и [[Шалке 04]] с 5 купи. Четири отбора успяват да спечелят титлата и купата на [[Германия]] в един и същи сезон: [[Байерн]] прави това през [[1969]], [[1986]], [[2000]], [[2003]], [[2005]], [[2006]] и [[2008]] г., като през [[2006]] г. за първи път в историята на германския футбол успява да защити „дубъла“ си. Други двойни победители са Шалке 04 (през [[1937]] г. с ''Купа Чамер''), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1978]] г.) и Вердер Бремен (през [[2004]] г.). [[Шалке 04]], [[Фортуна Дюселдорф]], [[Вердер Бремен]] и [[Байерн Мюнхен]] успяват да играят финали за Купата на Германия в три поредни години, но никой от тези отбори не успява да спечели всичките три финални срещи. Осем пъти клубове успяват да защитят трофея си от предходния сезон, като за последно това прави [[Байерн]] през [[2005]] и [[2006]] г. „Баварците“ са и единственият отбор, който на два пъти печели купата в две последователни години. Най-зле представилите се тимове на финала на турнира са [[Алемания Аахен]] и [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], които по три пъти играят последна среща, но нито веднъж не успяват да я спечелят. == Изненади == Често се използва изразът „Турнирът за купата си има собствени закони“, в чийто смисъл нерядко „футболният Давид“ може да победи Голиат на терена. Историята пази случаи, когато малки неизвестни аматьорски формации елиминират престижни и известни клубове. Почти през всеки сезон аматьорски клуб изхвърля от надпреварата отбор с традиции от професионалния футбол на [[Германия]] и печели известност в цялата страна. Такъв е случаят с отборите от градчетата [[Епинген]], [[Вайнхайм]], [[Гайслинген]] и [[Ферстенбергсгройт]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] е футболният колос на Германия, който най-често допуска изненади в срещите си с непретенциозни тимове. През сезон 1974/75 „червените шорти“ са победени от ''Епинген'' с 1:2 във втория кръг на турнира. Десет години по-късно хамбургци отново напускат турнира след поражение от ''Гайслинген''. Рекордният носител на купата [[Байерн Мюнхен]] също е отстраняван от нискодивизионни формации. След загубата на „баварците“ през [[1990]] г. от севернобаденския отбор ''09 Вайнхайм'', футболистите на [[Джовани Трапатони]] губят своята среща от надпреварата през [[1994]] г. от третодивизионния ''Ферстенбергсгройт'', който продължава напред и в следващия кръг разгромява саарския [[08 Хомбург]] с 5:1. ''Ферстенбергсгройт'' е спрян чак на осминафинала от втородивизионния тогава [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] след 4:5 след изпълнение на дузпи. През сезон 2000/01 [[Байерн Мюнхен]] за последен път губи от аматьорски отбор: във втория кръг за Купата на Германия мюнхенци са победени от четвъртодивизионния [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] след 4:2 при изпълнението на дузпи. [[Айнтрахт Трир]] на два пъти отстранява силни съперници през сезон 1997/98. Тогавашният третодивизионен отбор отстранява във втория кръг актуалния тогава носител на [[Купата на УЕФА]] [[Шалке 04]], а в следващия кръг идва ред и на актуалния тогава победител в [[Шампионската лига]] [[Борусия Дортмунд]]. Трирци са спрени чак на полуфинала след поражение с дузпи от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Дванадест години преди това [[Айнтрахт Трир]] успяват за първи път да победят професионален отбор. Това става срещу [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]], актуален тогава носител на Купата на Германия. След 0:0 в [[Трир]], айнтрахтци изненадващо побеждават с 3:0 при преиграването в [[Крефелд]]. Последният подвиг на футболистите на [[Айнтрахт Трир]] е от сезон 2009/10, когато в първия кръг за купата те отстраняват елитния [[Хановер 96]], а след това се справят и с втородивизионния [[Арминия Билефелд]]. На осминафинала трирският тим е победен с 0:3 от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. През [[2001]] г. се случва прецедент в историята на германския футбол. За пръв и единствен път петодивизионен отбор побеждава елитен клуб – [[Улм 1846]] надделява с 2:1 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Най-изразителната загуба на първодивизионен отбор от аматьорска формация е 1:6 на [[Айнтрахт Франкфурт]] от аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през сезон 2000/01. Три непрофесионални отбора са достигали до финал за Купата на Германия. Това са аматьорите на [[Херта Берлин]] ([[1993]] г.), [[Енерги Котбус]] ([[1997]] г.) и [[Унион Берлин]] ([[2001]] г.). През паметния за [[Унион Берлин]] сезон, отборът е трениран от българския наставник [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], а в него играят българите [[Емил Кременлиев]], [[Костадин Видолов]] и [[Христо Коилов]]. Втородивизионният тогава [[Хановер 96]] печели трофея през [[1992]] г., като по пътя си елиминира отборите от [[Първа Бундеслига]] [[Борусия Дортмунд]], [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. По това време бременският Вердер е носител на Купата на Германия и на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Това е и единственият случай, когато отбор извън [[Първа Бундеслига]] триумфира в надпреварата. Вратарят на [[Хановер 96]] [[Йорг Зийферс]] успява да спаси четири дузпи в полуфиналната среща срещу [[Борусия Мьонхенгладбах]] и сам реализира победния гол от бялата точка. Преди хановерци и втородивизионният [[Кикерс Офенбах]] печели купата, но в този случай финалната среща се провежда по време, когато офенбахския отбор вече е член на [[Първа Бундеслига]] и селекцията му отговаря на по-високата конкуренция на елитната дивизия. Това отлагане в случая се дължи на по-ранното изиграване на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през [[1970]] г. Други финалисти в турнира, които играят във втора лига, са [[ФФЛ Бохум|Бохум]] през [[1968]] г., [[Фортуна Кьолн]] през [[1983]] г., [[Щутгартер Кикерс]] през [[1987]] г., [[Рот-Вайс Есен]] през [[1994]] г., [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] през [[1995]] г. и [[Алемания Аахен]] през [[2004]] г. [[Фортуна Кьолн]] е участник в единственото градско дерби във финална среща от турнира, когато губи с 0:1 от съгражданите си от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Спецификата на турнир, в който победителите се излъчват само в една среща и се играе за „всичко или нищо“ от години носи особен заряд и вълнува специалисти и футболни запалянковци в страната и по света. == Рекорди == [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|мини|[[Оливер Кан]] е единственият футболист, спечелил Купата на Германия шест пъти]] Най-продължителната победна серия в турнира за Купата на Германия принадлежи на [[Фортуна Дюселдорф]]. Между [[4 август]] [[1978]] и [[28 февруари]] [[1981]] г. дюселдорфският отбор няма загуба в турнира и успява да постигне 18 поредни победи. Плодове на тази победна серия са двата спечелини трофея от надпреварата през [[1979]] и [[1980]] г. Поредицата на [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] е прекъсната от загубата с 1:2 на четвъртфинал от [[Херта Берлин]]. Най-изразителната домакинска победа в състезанието принадлежи на тогавашните гаулигисти [[Щутгартер Кикерс]], които през сезон 1940/41 разгромяват за ''Купа Чамер'' ''05 Книйлинген'' със 17:0. Най-изразителната победа като гост е на [[Байерн Мюнхен]], победил аматьорския ''Валдберг'' с 16:1 на [[15 август]] [[1997]] г. Повече от две дузини срещи от турнира за купата завършват с двуцифрени резултати, като в повечето случаи разгромните загуби са нанесени на аматьорски отбори. Най-много голове в един мач от турнир за купата успява да отбележи футболистът на [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] [[Карстен Янкер]] при победата на своя тим с 15:0 срещу ''Шьонберг 95'' на [[21 август]] [[2004]] г., когато сам вкарва 6 попадения.<ref>weltfussball.de: [http://weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 DFB-Pokal: Statistik] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315180644/http://www.weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 |date=2008-03-15 }}</ref> Най-титулуваният футболист в турнира е вратарят [[Оливер Кан]] с 6 трофея, следван от [[Бишенте Лизаразу]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 5 купи. Освен това [[Оливер Кан|Кан]] е губил само един финал за германската купа от седем изиграни, като демонстрира отлична успеваемост, що се отнася до финалната среща на турнира. [[Оливер Рек]], [[Дитер Айлтс]] и [[Хайнц Флое]] могат да се похвалят с по шест финални срещи, а други 15 футболисти – с по пет. [[Курт Зомерлат]] е единственият играч, спечелил Купата на Германия в три последователни години. След като той печели надпреварата през [[1955]] и [[1956]] г. с [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Курт Зомерлат|Зомерлат]] преминава в [[Байерн Мюнхен]] и отново триумфира през [[1957]] г. Днешният изпълнителен директор на [[Вердер Бремен]] [[Клаус Алофс]] е единственият футболист, спечелил трофея с три различни клуба – това са [[Фортуна Дюселдорф]] (през [[1979]] и [[1980]] г.), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1983]] г.) и [[Вердер Бремен]] (през [[1991]] г.). Треньорите с по 3 Купи на Германия са [[Карл-Хайнц Фелдкамп]], [[Ханес Вайсвайлер]], [[Отмар Хицфелд]], [[Удо Латек]], [[Ото Рехагел]] и [[Томас Шааф]]. До днес нито един отбор не успява да спечели купата през три последователни години, но на четири отбора се отдава да постигнат финала през три последователни сезона – [[Шалке 04]] ([[1935]] до [[1937]] г.), [[Фортуна Дюселдорф]] (1977/78 до 1979/80), [[Байерн Мюнхен]] (1983/84 до 1985/86 и 1997/98 до 1999/2000) и [[Вердер Бремен]] (1988/89 до 1990/91). Срещата с най-висока посещаемост от надпреварата е полуфиналът от сезон 2007/08 между [[Борусия Дортмунд]] и [[Карл Цайс Йена]], видян от 80 708 зрители на препълнения [[Сигнал-Идуна-Парк]].<ref>bvb.de: [http://www.bvb.de/?%E7%86%9C%2Ak%97%84%ECRl%E6%83%9D Mit der größten Kulisse aller Zeiten ins Endspiel]</ref> През сезон 2008/09 [[Вердер Бремен]] става първият победител в турнира за Купата на Германия, който в продължение на надпреварата не спечелва нито една домакинска среща. Освен това, при полуфиналната победа на бременци над [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] на [[22 април]] [[2009]] г. двата отбора излъчват победителя след изпълнението на дузпи, което е общо 13-ото участие на [[Вердер Бремен|Вердер]] при изпълнения от бялата точка в среща от този турнир. Никой друг германски отбор не е участвал толкова често при изпълнения на наказателни удари след равенства в редовното време и продълженията. == Таблици == === Списък на всички финали за Купата на Германия през годините === ==== Купа Чамер ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1935||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:0 ||8 декември ||[[Дюселдорф]] ||[[Райнщадион]] ||55 000 |- ||1936||'''[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||3 януари 1937 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||2:1 ||9 януари 1938 г. ||[[Кьолн]] ||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||72 000 |- ||1938||'''[[Рапид Виена]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] ||3:1 ||8 януари 1939 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||38 000 |- ||1939||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Валдхоф Манхайм]] ||2:0 ||28 април 1940 г. || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1940||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||1 декември || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1941||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||2 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||65 000 |- ||1942||'''[[Мюнхен 1860]]'''||Шалке 04 ||2:0 ||15 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||80 000 |- ||1943||'''[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]'''||Ел Ес Фау Хамбург ||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||31 октомври ||[[Щутгарт]] ||[[Мерцедес-Бенц-Арена|Адолф-Хитлер-Кампфбан]] ||45 000 |} ==== Купа на Германия ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1953||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Алемания Аахен]] ||2:1 ||1 май ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||40 000 |- ||1954||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 април ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1955||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Шалке 04]] ||3:2 ||21 май ||[[Брауншвайг]]|| Градски стадион ||25 000 |- ||1956||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ||3:1 ||5 август ||[[Карлсруе]]||[[Вилдпаркщадион]] ||25 000 |- ||1957||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||1:0 ||29 декември ||[[Аугсбург]]||[[Розенаущадион]] ||42 000 |- ||1958||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||16 ноември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||28 000 |- ||1959||'''[[Шварц-Вайс Есен]]'''||[[Борусия Нойнкирхен]] ||5:2 ||27 декември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||20 000 |- ||1960||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||3:2 ||5 октомври ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||50 000 |- ||1961||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] ||2:0 ||13 септември ||[[Гелзенкирхен]]||[[Глюкауф-Кампфбан]] ||18 000 |- ||1962||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||41 000 |- ||1963||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0 ||14 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||68 000 |- ||1964||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||13 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||45 000 |- ||1965||'''[[Борусия Дортмунд]]'''|| [[Алемания Аахен]]||2:0 ||22 май ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||55 000 |- ||1966||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||4:2 ||4 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||62 000 |- ||1967||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:0 ||10 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||67 000 |- ||1968||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||4:1 ||9 юни ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||14 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||60 000 |- ||1970||'''[[Кикерс Офенбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||50 000 |- ||1971||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1972||'''[[Шалке 04]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:0 ||1 юли ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||61 000 |- ||1973||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||69 000 |- ||1974||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 август ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||52 000 |- ||1975||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||1:0 ||21 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||43 000 |- ||1976||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:0 ||26 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1977||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Херта Берлин]]||1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<br>1:0 (преигран)||28 май<br>30 май ||[[Хановер]]<br>Хановер||[[Нидерзаксенщадион]]<br>Нидерзаксенщадион ||54 000<br/>35 000 |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:0 ||15 април ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||70 000 |- ||1979||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Херта Берлин]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||56 000 |- ||1980||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||4 юни ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||56 000 |- ||1981||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||2 май ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1982||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:2 ||1 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1983||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Кьолн]]||1:0 ||11 юни ||[[Кьолн]]||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||61 000 |- ||1984||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||1:1 (7:6 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||31 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1985||'''[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||2:1 ||26 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||5:2 ||3 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1987||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||[[Щутгартер Кикерс]]||3:1 ||20 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1988||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||1:0 ||28 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1989||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:1 ||24 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1990||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:2 ||19 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||1991||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||1:1 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||22 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 000 |- ||1992||'''[[Хановер 96]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||23 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1993||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[Херта Берлин]] ам.||1:0 ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1994||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Рот-Вайс Есен]]||3:1 ||14 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1995||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]||3:0 ||24 юни ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 700 |- ||1996||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||1:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1997||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Енерги Котбус]]||2:0 ||14 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 400 |- ||1998||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||2:1 ||16 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1999||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||1:1 (5:4 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 841 |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:0 ||6 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||2001||'''[[Шалке 04]]'''||[[Унион Берлин]]||2:0 ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 011 |- ||2002||'''[[Шалке 04]]'''||[[Байер Леверкузен]]||4:2 ||11 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 000 |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||31 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 490 |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Алемания Аахен]]||3:2 ||29 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||71 682 |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]]||2:1 ||28 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 349 |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||1:0 ||29 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 349 |- ||2007||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 220 |- ||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 244 |- ||2009||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байер Леверкузен]]||1:0 ||30 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||72 244 |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:0 ||15 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||72 954 |- |2011||'''[[ФК Шалке 04|Шалке]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||5:0 ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||5:2 ||12 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ||1 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 420 |- |2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 197 |- |2015||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:1 ||30 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 815 |- |2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2017||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:1 ||27 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2018||'''[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||3:1 ||19 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]]||3:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]||4:2 ||4 юли ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2021||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[РБ Лайпциг]]||4:1 ||13 май ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2022||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]||1:1 (4:2 след дузпи) ||21 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2023||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||3 юни || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 667 |- |2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''|| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||1:0 ||25 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |- |2025||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Арминия Билефелд]]||4:2 ||24 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |} === Вечно класиране в турнира за Купата на Германия === {| class=wikitable |- !style="text-align:left"|Отбор !style="text-align:left"|Купи !style="text-align:left"|Финали !style="text-align:left"|Година на спечелване |- | [[Байерн Мюнхен]] |20 |24 |1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2008, 2010, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020 |- | [[Вердер Бремен]] |6 |10 |1961, 1991, 1994, 1999, 2004, 2009 |- | [[Шалке 04]] |5 |12 |1937, 1972, 2001, 2002, 2011 |- | [[Борусия Дортмунд]] |5 |9 |1965, 1989, 2012, 2017, 2021 |- | [[Айнтрахт Франкфурт]] |5 |8 |1974, 1975, 1981, 1988, 2018 |- | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |4 |10 |1968, 1977, 1978, 1983 |- | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |4 |6 |1935, 1939, 1963, 2007 |- | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |4 |6 |1954, 1958, 1997, 2025 |- | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |3 |6 |1963, 1976, 1987 |- | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |3 |5 |1960, 1973, 1995 |- | [[Фортуна Дюселдорф]] |2 |7 |1979, 1980 |- | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |2 |7 |1990, 1996 |- | [[Байер Леверкузен]] |2 |4 |1993, 2024 |- | [[СК Карлсруе|Карлсруе]] |2 |4 |1955, 1956 |- | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |2 |2 |1940, 1941 |- | [[Мюнхен 1860]] |2 |2 |1942, 1964 |- | [[РБ Лайпциг]] |2 |2 |2022, 2023 |- | [[Рот-Вайс Есен]] |1 |2 |1953 |- | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |1 |2 |2015 |- | [[Шварц-Вайс Есен]] |1 |1 |1959 |- | [[Хановер 96]] |1 |1 |1992 |- | [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |1 |1 |1985 |- | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |1 |1 |1936 |- | [[Кикерс Офенбах]] |1 |1 |1970 |- | [[Рапид Виена]] |1 |1 |1938 |- | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |1 |1 |1943 |- | [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |– |4 |– |- | [[Алемания Аахен]] |– |3 |– |- | [[Херта Берлин]] |– |2 |– |- | [[ФФЛ Бохум|Бохум]] |– |2 |– |- | [[Борусия Нойнкирхен]] |– |1 |– |- | [[Енерги Котбус]] |– |1 |– |- | [[Фортуна Кьолн]] |– |1 |– |- | [[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] |– |1 |– |- | [[Херта Берлин]] (ам.) |– |1 |– |- | Луфтвафен Ес Фау Хамбург |– |1 |– |- | [[Щутгартер Кикерс]] |– |1 |– |- | [[Унион Берлин]] |– |1 |– |- | [[Валдхоф Манхайм]] |– |1 |– |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 Раздел за Купата на Германия в сайта на ГФС] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3104 Немска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|en}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3146 Английска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|de}} [http://www.fussball.com Новини за Купата на Германия] {{Превод от 2|de|DFB-Pokal|en|DFB-Pokal|172060637|809403362}} {{Футбол в Германия}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] aqsx4uhn3zrg6d2rj9ru2qwakmnxb1k 12896418 12896417 2026-05-02T18:17:57Z Kelleniro 370319 /* Купа на Германия */ 12896418 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Купа на Германия | име-оригинал = DFB-Pokal | настоящ_сезон = Купа на Германия през сезон 2025/26 | емблема = | големина_емблема = 200п | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = [[1935]] г. | отбори = 64 | държава = [[Германия]] | победител = [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] (2023/24) | уебсайт = [http://www.dfb.de/dfb-pokal/start/ www.dfb.de] }} '''Купата на Германия''' ({{lang|de|DFB-Pokal}}) (до [[1943]] г.: ''Купа Чамер'' ({{lang|de|Tschammer-Pokal}})) е футболен турнир, провеждан от [[1935]] г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е второто по значимост футболно състезание на [[Германия]] след [[Първа Бундеслига|германското първенство]]. Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]], както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От [[1985]] г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]]. Актуалният носител на трофея [[Байерн Мюнхен]] спечелва за двадесети път турнира в 77<sup>-ото</sup> му издание след победа над [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] с 4:2 в отложен финал за купата поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от коронавирус]] на 4 юли 2020 г.<ref>[https://topsport.bg/germany/finalat-za-kupata-na-germaniya-e-otlozhen-za-4-yuli.html Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юли]</ref><ref>[https://www.gol.bg/bayern/2020-07-04/nenasiten-za-trofei-bayern-specheli-kupata-na-germaniya-za-20-i-pat Ненаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път]</ref> == История == === Купа Чамер === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; text-align:center;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Носител на Купа Чамер<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160068 DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger]</ref> |- | 1935 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1936 | [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]] |- | 1937 | [[Шалке 04]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1938 | [[Рапид Виена]] |- | 1939 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1940 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- | 1941 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1942 | [[Мюнхен 1860]] |- | 1943 | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |- |} Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието ''Първенство за германската клубна купа'', което придобива публичност като ''Купа Чамер'', на името на [[Ханс фон Чамер унд Остен]] – отговорник за имперския спорт по времето на [[Третия райх]] и инициатор за създаването на турнира. Идеята за ''Купа Чамер'' идва от [[Англия]], където ежегодно се провежда [[ФА Къп|Купата на футболната асоциация]], финалът на която се провежда на лондонския стадион [[Уембли]] от [[1923]] г. В първото издание на турнира, започнало на [[6 януари]] [[1935]] г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на [[Берлин]] ''Беролина'', който елиминира елитните ''Виктория Хамбург'' и ''Форвертс-Разеншпорт Глайвиц'' и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист ''Ханау 93''. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни. На [[8 декември]] 1935 г. се играе първият финал за ''Купа Чамер'' на препълнения от 60 000 души дюселдорфски [[Райнщадион]]. В последната среща се срещат шампиона на [[Германия]] [[Шалке 04]] и тогавашният най-титулуван клуб на страната [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.<ref>fussballdaten.de: [http://www.fussballdaten.de/news/2157/ DFB-Pokal – Wie es begann…]</ref> Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през [[1936]] г. от [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], но на следващата година побеждават [[Фортуна Дюселдорф]]. След [[аншлус]]а на [[Австрия]] към Германския райх на [[12 март]] [[1938]] г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в [[Европа]] за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за ''Купа Чамер'' преди началото на [[Втората световна война]], игран на [[8 януари]] [[1939]] г., [[Рапид Виена]] побеждава [[ФШФ Франкфурт]] на пълния берлински [[Олимпийски стадион]] с 3:1. След като трофеят през следващата година е завоюван отново от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], ''Дрезденският спортен клуб'' през [[1940]] и [[1941]] г., воден от националния футболист [[Хелмут Шьон]], става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на ''Купа Чамер'' е австрийският [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]], надделял над ''Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург'' с 3:2 на щутгартския стадион ''Адолф-Хитлер-Кампфбан'', на мястото на който днес се намира [[Мерцедес-Бенц-Арена]]. До [[1953]] г. това е последният финал за общогерманска купа. === Възстановяване на Купата на Германия след края на войната === След края на [[Втората световна война]] турнирът се подновява едва през [[1952]] г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до [[1964]] г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на [[ГФС|футболния съюз]]. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на ''Купата на Берлин'', ''Северногерманската купа'', ''Южногерманската купа'', ''Югозападногерманската купа'' и ''Западногерманската купа''. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на [[Германия]], както и германския аматьорски шампион. Първият носител на Купата на Германия е [[Рот-Вайс Есен]], където играе станалия през [[1954]] г. световен шампион [[Хелмут Ран]]. Есенци побеждават на финала в [[Дюселдорф]] [[Алемания Аахен]] с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на [[СК Карлсруе|Карлсруе]] (през [[1955]] и [[1956]] г.) и на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (през [[1954]] и [[1958]] г.) се отдава да победят на два пъти. През [[1959]] г. [[Шварц-Вайс Есен]] поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от [[Есен (Германия)|Есен]] успяват да се класират в първодивизионната ''Оберлига Запад'' едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] след 2:1 след продължения, а на финала, игран на [[27 декември]] [[1959]] г. побеждават [[Борусия Нойнкирхен]] с 5:2. === Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига === След [[1963]] г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през [[1961]] г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача. През сезон 1965/66 новакът в [[Първа Бундеслига]] [[Байерн Мюнхен]] изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата [[Борусия Дортмунд]], който през същата година печели [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Година по-късно [[Байерн]] повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през [[1968]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] побеждава на финала тогавашния втородивизионен [[Бохум (отбор)|Бохум]], през [[1969]] г. [[Байерн Мюнхен]] празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който може да се похвали с три (от които две ''Купи Чамер''). Година по-късно [[Кикерс Офенбах]] става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико през 1970 г.]] започва още на [[31 май]], [[ГФС]] решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в [[Първа Бундеслига]] за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71). Паметен е финалът за купата през [[1973]] г. между вечните съперници [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци [[Гюнтер Нетцер]] в [[Реал Мадрид]], а наставникът им [[Хенес Вайсвайлер]] е толкава ядосан от това, че оставя [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] на пейката. След като редовното време завършва 1:1, [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в [[Германия]]. След въвеждането на двете подразделения на [[Втора Бундеслига]] от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са [[Айнтрахт Франкфурт]], спечелили купата през [[1974]] и [[1975]] г., [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] – през [[1976]] г. и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – през [[1977]] и [[1978]] г. === Реномето на Купата на Германия се утвърждава === В края на 70-те години [[Фортуна Дюселдорф]] се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през [[1978]] г. от шампиона [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над [[Херта Берлин]]. Това е първа победа от шест играни финала за [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] след загубите през [[1937]], [[1957]], [[1958]], [[1962]] и [[1978]] г. Тъй като през сезон 1978/79 [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] участва в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], [[Фортуна Дюселдорф]] представя [[Германия]] за [[КНК]] и губи чак на финала с 3:4 след продължения от [[Барселона (отбор)|Барселона]]. Отличното представяне на червено-белите от [[Дюселдорф]] продължава и през [[1980]] г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] и втородивизионният [[Фортуна Кьолн]], които се срещат помежду си на [[Мюнгерсдорфер-Щадион]] в катедралния град на [[Рейн]]. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник. За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през [[1984]] г., когато на финала на състезанието се срещат [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист [[Лотар Матеус]], който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала [[Лотар Матеус|Матеус]] е сигурно ново попълнение на [[Байерн]] от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор. През следващите две години [[Байерн Мюнхен]] отново успява да достигне до финала, който от [[1985]] г. ежегодно се играе на берлинския [[Олимпийски стадион]]. След като изненадващо губят от аутсайдера [[Байер Юрдинген]] с 1:2 през [[1985]] г., „баварците“ вдигат трофея през [[1986]] г. след 5:2 срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – [[Щутгартер Кикерс]] губят от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] с 1:3. === Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало === През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на [[9 ноември]] [[1989]] г. След като [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] елиминира [[Байерн Мюнхен]] с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада [[Берлинската стена]]. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] изненадва фаворита [[Вердер Бремен]] след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения. От сезон 1991/92 източногерманските отбори влизат в надпреварата като пълноправни участници. Тимовете от [[Германска демократична република|ГДР]] от [[1949]] до [[1991]] г. се борят за източногерманската купа, която е еквивалентът на Купата на Германия в [[Източна Германия]]. В условията на повишен брой участници в състезанието се въвеждат триетапна квалификация. През първата съвместна година след края на [[Втората световна война]] германската купа се печели от втородивизионния [[Хановер 96]], който побеждава [[Борусия Мьонхенгладбах]] с 4:3 след изпълнение на дузпи. Освен „червените“ от [[Хановер]], други не-елитни клубове достигат финалната среща в периода от [[1992]] – [[2004]] г. Това са [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], [[Рот-Вайс Есен]], [[Енерги Котбус]], [[Унион Берлин]], [[Алемания Аахен]] и аматьорите на [[Херта Берлин]]. С изключение на [[Хановер 96]], всички други нискодивизионни отбори губят последната среща за Купата на Германия. След победата на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу Енерги Котбус през [[1997]] г. в следващите девет години носителите на купата са само три отбора – [[Байерн Мюнхен]] (5 пъти), [[Вердер Бремен]] и [[Шалке 04]] (с по 2 трофея). Четити пъти се постигат „златни дубли“ (победа за първенството и за купата от един и същи отбор). След деветгодишната доминация на триумвирата, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] печели турнира през [[2007]] г. == Регламент == Всички срещи за Купата на Германия се играят в две полувремена по 45 минути. Победителят от единствената среща между двата отбора продължава в следващия кръг на турнира. В случай, че след изиграването на двете полувремена, резултатът е равен, се преминава към две продължения по 15 минути. Ако и тогава няма победител отборите изпълняват дузпи до крайна победа. Правилата за „златен гол“ или „сребърен гол“, прилагани в други състезания за определени времеви периоди, не намират приложение в турнира за Купата на Германия. До [[1977]] г. в случай на равенство след редовното време и продълженията не се изпълняват дузпи, а срещата се преиграва при смяна на домакинството. Едва при равенство в редовното време и продълженията на преиграването се изпълняват наказателни удари. През сезони 1971/72 и 1972/73 вместо в една, победителите се излъчват в две срещи. След като във финалната среща между [[Херта Берлин]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] през [[1977]] г. завършва 1:1 след продължения и за първи път в историята на Купата на Германия преиграването се насрочва за след 2 дена, регламентът за купата се изменя, тъй като повторната среща, изиграна след толкова кратко време, носи разбираеми затруднения със себе си. От сезон 1977/78 при равенство в редовното време и продълженията финалната среща не се преиграва, а се изпълняват дузпи. Победителят в надреварата се излъчва след изпълнение на наказателни удари през [[1984]], [[1991]], [[1992]] и [[1999]] г., а след продължения – през [[1979]], [[2007]] и [[2008]] г. Правилото за преиграването остава в сила за не-финалните срещи и след 1977 г., но тъй като води до сериозни организационни затруднения, то се премахва от сезон 1991/92, като отново дузпите определят победителя. === Участници === [[Файл:Karte DFB-Pokalsieger.png|дясно|300px]] От сезон 2000/01, с решение на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[23 октомври]] [[1999]] г., всички отбори от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] са задължени да участват в първия кръг на турнира. Освен тези 36 клуба, 4 най-добре представили се тимове от трета дивизия и 24 аматьорски отбори получават право на участие в първия кръг. Непрофесионалните клубове, които получават покани за участие са победителите за купите на 21 местни футболни съюза плюс по един допълнителен представител от [[Бавария]], [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]], който в повечето случаи е финалист в аматьорския турнир. Тъй като в местните турнири участват всички членове на [[ГФС]] и те са своеобразно „сито“ за по-слабите отбори, теоретически и практически е възможно всеки един от тях да участва за Купата на Германия.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=160547 DFB-Pokal der Männer – Modus (Fassung vom 22. September 2008)]''</ref> До сезон 2007/08 е възможно два отбора от един клуб да участват в турнира. След като аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] се падат да играят със своите професионални съотборници във втория кръг на Купата на Германия през [[2000]] г. и губят с 0:3, футболният съюз променя регламента като забранява два отбора от един и същи клуб да играят помежду си преди финала на състезанието. След въвеждането на [[Трета лига]] от [[2008]] г. участието на аматьорските формации на професионалните клубове за Купата на Германия е преустановено.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/uploads/media/Antraege_Internet-3.pdf Anträge zum 39. ordentlichen DFB-Bundestag am 25./26. Oktober 2007 in Mainz, S.119]''</ref> Всеки един от 64-те участници в първия кръг получава по 52 000 евро от парите за телевизионни права, а тази сума се удвоява при преминаване в следващ кръг. При излъчване на среща пряко по обществената телевизия парите за отборите възлизат на поне един милион евро, разпределени между домакина и госта в съотношение 60:40. От сезон 2008/09 приходите от преки предавания се променят.<ref>lsb-rlp.de: [http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 DFL will neuen Verteilungsschlüssel der Pokal-TV-Gelder] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080929013725/http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 |date=2008-09-29 }}</ref> От този сезон предаването на срещите от турнира за Купата на Германия се поделя между платения канал ''Скай Германия'' и обществените телевизии ''А Ер Де'' и ''Це Де Еф''. Всичките 63 срещи от надпреварата се предават пряко по каналите на платената телевизия, а ефирните телевизии излъчват по един мач от всеки кръг по свой избор. Така Купата на Германия дава възможност на малките отбори, които участват в турнира, да укрепнат финансово, а често в мачовете между аматьорски отбор и известен традиционен тим, професионалистите правят значителен материален жест като се отказват от своя паричен дял в полза на своя съперник.<ref>abendblatt.de: [http://www.abendblatt.de/daten/2005/10/27/496592.html Der DFB-Pokal wird zum Gesundbrunnen]</ref><ref>welt.de: [http://www.welt.de/print-wams/article136253/Ein_Wettbewerb_mit_Hoehen_und_Tiefen.html Ein Wettbewerb mit Höhen und Tiefen]</ref> === Жребий === Двойките за първия кръг се теглят от две различни урни. В едната урна се намират имената на всички отбори от първите две дивизии на [[Германия]], а в другата – отборите от [[Трета лига]] и по-нискоразредните тимове, достигнали до този етап на надпреварата, както и завършилият на 15. място във [[Втора Бундеслига]] от предходната година клуб. Аматьорските клубове по право получават домакинско предимство. При тегленето на жребия за втория кръг, класираните клубове отново се разделят в две урни – на аматьорски и професионални отбори. От следващия, осминафинален, кръг тимовете не се разделят в урни, а осминафиналните двойки се формират чрез последователното теглене на топки с имената на класираните отбори. Първият изтеглен отбор от всяка двойка получава домакинско предимство, без значение дали е от [[Първа Бундеслига|Първа]] или [[Втора Бундеслига]]. При изтеглен отбор от [[Трета лига|Трета]] или по-ниска лига, то той получава домакинство, без значение дали е изтеглен първи или втори. === Финал === [[Файл:DFB Pokal07.jpg|мини|Преди финала от 2007 г. между Нюрнберг и Щутгарт]] Победителите от двата полуфинала за Купата на Германия играят финалната среща помежду си на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] от [[1985]] г. До [[1984]] г. стадионът за последния мач се е определял еднократно за случая. Обикновено е избиран град, отдалечен на равно разстояние от градовете на финалистите, така че да е удобен в еднаква степен за феновете и на двата тима. Най-често домакини на финалната среща до 1985 г. са [[Хановер]] (8 пъти), Берлин (6 пъти), [[Дюселдорф]], [[Щутгарт]] и [[Франкфурт на Майн]] (по 5 пъти). При кандидатурата на [[Германия]] за [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г. [[ГФС]] не включва в списъка на градовете-домакини [[Западен Берлин]] поради инфраструктурните и организационните затруднения, които биха възникнали от изолираността на града в центъра на комунистическата [[Източна Германия]]. Освен това Берлин е обект на множество статутови спорове между страните от соцлагера и западния лагер и невключването на спорната територия е възможност за по-благоприятно приемане на германската кандидатура от страна на източноевропейците. Като компенсация за лишаването от домакинство на срещи от [[Европейско първенство по футбол 1988|Евро'88]] на [[Западен Берлин]] се дава правото да провежда финалните срещи от Купата на Германия на градския [[Олимпийски стадион]] за период от 5 години. Решението финалът да се провежда в Берлин без оглед на финалистите получава известни критики, но все пак сравнително бързо е прието от футболната аудитория в страната. Опасенията, че много фенове, пътуващи транзитно през [[Германска демократична република|ГДР]], ще имат проблеми с местните власти не се оправдават. Така след изтичане на 5-годишния период се решава финалите и в бъдеще да продължат да се играят в днешната столица на обединена [[Германия]]. Берлинският [[Олимпийски стадион]] се утвърждава за „германския [[Уембли]]“, а песента [http://www.youtube.com/watch?v=-qj7ldV2Rzc&feature=PlayList&p=C7D7697E4B274978&index=18 „Берлин, Берлин, пътуваме за Берлин“] става любима на всички футболни агитки. Финалните срещи за Купата на Германия се провеждат пред пълни трибуни, а привлекателността на мачовете е толкова голяма, че билетите за тях свършват далеч преди да е ясно кои отбори ще играят на финала. Отборите-финалисти също често се оплакват, че предоставената им квота от билети не е достатъчна за задоволяването на огромното търсене сред техните привърженици. === Право на европейска квалификация === От [[1960]] г. носителят на Купата на Германия получава правото да играе в европейския турнир за [[КНК|Купата на носителите на национални купи]], въведен за сезон 1960/61. В случай, че носителят на германската купа и шампионът на [[Германия]] са един и същи отбор, то този тим играе за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] (от [[1992]] г. [[Шампионска лига]]), а финалистът за купата участва за [[КНК]]. След закриването на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през сезон 1998/99, носителят на германската купа участва за [[Купата на УЕФА]] (от [[2009]] г. [[Лига Европа]]). Непроменено остава положението в случай на дублиране на титлата и купата на [[Германия]] – в този случай шампионът играе в [[Шампионската лига]], а финалистът – в Лига Европа. Ако и двата отбора-финалисти за купата са си осигурили право да играят в Шампионската лига или в Лига Европа, европейската квота от Купата на Германия се дава на най-добре класираният отбор от [[Първа Бундеслига]], който не е постигнал европейска квалификация.<ref>dfb.de [http://www.dfb.de/index.php?id=3110 Internationale Vereinswettbewerbe: Qualifikation zum Europa-Cup]</ref> == Трофеят == Победителите в турнира за ''Купа Чамер'' от [[1935]] до [[1943]] г. получават официалния трофей „Купа на златния фазан“. След подновяването на надпреварата през 50-те години, трофеят напомнял твърде много за годините на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] на тогавашния президент на футболния съюз [[Пеко Баувенс]], но все пак купата е сменена чак през [[1964]] г., като [[свастика]]та от нея е премахната и е заменена от емблемата на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. През същата година е направена поръчка към кьолнския майстор на ювелирни изделия ''Вилхелм Нагел'' да направи нов трофей, който да се дава на победителя в надпреварата за Купата на Германия. Новата купа за пръв път се печели от [[Борусия Дортмунд]] през [[1965]] г. след победа с 2:0 над [[Алемания Аахен]]. Днешният трофей в състезанието е висок около 52 см, тежи 5,7 кг и има обем от 8 литра. Изработен е от 250 гр. чисто [[злато]], което позлатява основната конструкция от [[сребро]]. Декориран е с 12 камъка [[турмалин]], 12 [[кварц]]ови кристала и 18 [[нефрит]]ени камъка. Емблемата на [[ГФС]] също е изработена от зелен нефрит. По дръжката на купата има място, на което се гравират имената на победителите в турнира през съответната година. След като мястото за гравиране на победителите значително намалява през [[1991]] г., основата на трофея е преработена и разширена с 5 см, за да се направи място за бъдещите победители, като нова преработка ще е необходима през [[2020]] г. През [[2002]] г. купата е сериозно повредена след празненствата по спечелването ѝ от отбора на [[Шалке 04]] и директора на „кралскосините“ [[Руди Асауер]], който непредпазливо изпуска трофея на земята. Гелзенкирхенският клуб поема задължението да ремонтира купата и разноските по възстановяването възлизат на 32 000 евро, платени лично от [[Руди Асауер|Асауер]]. Според експерти, материалната стойност на трофея възлиза на поне 100 000 евро.<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 DFB-Pokal der Männer: Trophäe]</ref> == Финалисти и победители == В историята на Купата на Германия трофеят е печелен от 24 различни отбора. Най-успелият клуб е рекордният шампион на страната [[Байерн Мюнхен]] с 18 победи във финала за купата, следван от [[Вердер Бремен]] с 6 успеха и [[Шалке 04]] с 5 купи. Четири отбора успяват да спечелят титлата и купата на [[Германия]] в един и същи сезон: [[Байерн]] прави това през [[1969]], [[1986]], [[2000]], [[2003]], [[2005]], [[2006]] и [[2008]] г., като през [[2006]] г. за първи път в историята на германския футбол успява да защити „дубъла“ си. Други двойни победители са Шалке 04 (през [[1937]] г. с ''Купа Чамер''), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1978]] г.) и Вердер Бремен (през [[2004]] г.). [[Шалке 04]], [[Фортуна Дюселдорф]], [[Вердер Бремен]] и [[Байерн Мюнхен]] успяват да играят финали за Купата на Германия в три поредни години, но никой от тези отбори не успява да спечели всичките три финални срещи. Осем пъти клубове успяват да защитят трофея си от предходния сезон, като за последно това прави [[Байерн]] през [[2005]] и [[2006]] г. „Баварците“ са и единственият отбор, който на два пъти печели купата в две последователни години. Най-зле представилите се тимове на финала на турнира са [[Алемания Аахен]] и [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], които по три пъти играят последна среща, но нито веднъж не успяват да я спечелят. == Изненади == Често се използва изразът „Турнирът за купата си има собствени закони“, в чийто смисъл нерядко „футболният Давид“ може да победи Голиат на терена. Историята пази случаи, когато малки неизвестни аматьорски формации елиминират престижни и известни клубове. Почти през всеки сезон аматьорски клуб изхвърля от надпреварата отбор с традиции от професионалния футбол на [[Германия]] и печели известност в цялата страна. Такъв е случаят с отборите от градчетата [[Епинген]], [[Вайнхайм]], [[Гайслинген]] и [[Ферстенбергсгройт]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] е футболният колос на Германия, който най-често допуска изненади в срещите си с непретенциозни тимове. През сезон 1974/75 „червените шорти“ са победени от ''Епинген'' с 1:2 във втория кръг на турнира. Десет години по-късно хамбургци отново напускат турнира след поражение от ''Гайслинген''. Рекордният носител на купата [[Байерн Мюнхен]] също е отстраняван от нискодивизионни формации. След загубата на „баварците“ през [[1990]] г. от севернобаденския отбор ''09 Вайнхайм'', футболистите на [[Джовани Трапатони]] губят своята среща от надпреварата през [[1994]] г. от третодивизионния ''Ферстенбергсгройт'', който продължава напред и в следващия кръг разгромява саарския [[08 Хомбург]] с 5:1. ''Ферстенбергсгройт'' е спрян чак на осминафинала от втородивизионния тогава [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] след 4:5 след изпълнение на дузпи. През сезон 2000/01 [[Байерн Мюнхен]] за последен път губи от аматьорски отбор: във втория кръг за Купата на Германия мюнхенци са победени от четвъртодивизионния [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] след 4:2 при изпълнението на дузпи. [[Айнтрахт Трир]] на два пъти отстранява силни съперници през сезон 1997/98. Тогавашният третодивизионен отбор отстранява във втория кръг актуалния тогава носител на [[Купата на УЕФА]] [[Шалке 04]], а в следващия кръг идва ред и на актуалния тогава победител в [[Шампионската лига]] [[Борусия Дортмунд]]. Трирци са спрени чак на полуфинала след поражение с дузпи от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Дванадест години преди това [[Айнтрахт Трир]] успяват за първи път да победят професионален отбор. Това става срещу [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]], актуален тогава носител на Купата на Германия. След 0:0 в [[Трир]], айнтрахтци изненадващо побеждават с 3:0 при преиграването в [[Крефелд]]. Последният подвиг на футболистите на [[Айнтрахт Трир]] е от сезон 2009/10, когато в първия кръг за купата те отстраняват елитния [[Хановер 96]], а след това се справят и с втородивизионния [[Арминия Билефелд]]. На осминафинала трирският тим е победен с 0:3 от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. През [[2001]] г. се случва прецедент в историята на германския футбол. За пръв и единствен път петодивизионен отбор побеждава елитен клуб – [[Улм 1846]] надделява с 2:1 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Най-изразителната загуба на първодивизионен отбор от аматьорска формация е 1:6 на [[Айнтрахт Франкфурт]] от аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през сезон 2000/01. Три непрофесионални отбора са достигали до финал за Купата на Германия. Това са аматьорите на [[Херта Берлин]] ([[1993]] г.), [[Енерги Котбус]] ([[1997]] г.) и [[Унион Берлин]] ([[2001]] г.). През паметния за [[Унион Берлин]] сезон, отборът е трениран от българския наставник [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], а в него играят българите [[Емил Кременлиев]], [[Костадин Видолов]] и [[Христо Коилов]]. Втородивизионният тогава [[Хановер 96]] печели трофея през [[1992]] г., като по пътя си елиминира отборите от [[Първа Бундеслига]] [[Борусия Дортмунд]], [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. По това време бременският Вердер е носител на Купата на Германия и на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Това е и единственият случай, когато отбор извън [[Първа Бундеслига]] триумфира в надпреварата. Вратарят на [[Хановер 96]] [[Йорг Зийферс]] успява да спаси четири дузпи в полуфиналната среща срещу [[Борусия Мьонхенгладбах]] и сам реализира победния гол от бялата точка. Преди хановерци и втородивизионният [[Кикерс Офенбах]] печели купата, но в този случай финалната среща се провежда по време, когато офенбахския отбор вече е член на [[Първа Бундеслига]] и селекцията му отговаря на по-високата конкуренция на елитната дивизия. Това отлагане в случая се дължи на по-ранното изиграване на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през [[1970]] г. Други финалисти в турнира, които играят във втора лига, са [[ФФЛ Бохум|Бохум]] през [[1968]] г., [[Фортуна Кьолн]] през [[1983]] г., [[Щутгартер Кикерс]] през [[1987]] г., [[Рот-Вайс Есен]] през [[1994]] г., [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] през [[1995]] г. и [[Алемания Аахен]] през [[2004]] г. [[Фортуна Кьолн]] е участник в единственото градско дерби във финална среща от турнира, когато губи с 0:1 от съгражданите си от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Спецификата на турнир, в който победителите се излъчват само в една среща и се играе за „всичко или нищо“ от години носи особен заряд и вълнува специалисти и футболни запалянковци в страната и по света. == Рекорди == [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|мини|[[Оливер Кан]] е единственият футболист, спечелил Купата на Германия шест пъти]] Най-продължителната победна серия в турнира за Купата на Германия принадлежи на [[Фортуна Дюселдорф]]. Между [[4 август]] [[1978]] и [[28 февруари]] [[1981]] г. дюселдорфският отбор няма загуба в турнира и успява да постигне 18 поредни победи. Плодове на тази победна серия са двата спечелини трофея от надпреварата през [[1979]] и [[1980]] г. Поредицата на [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] е прекъсната от загубата с 1:2 на четвъртфинал от [[Херта Берлин]]. Най-изразителната домакинска победа в състезанието принадлежи на тогавашните гаулигисти [[Щутгартер Кикерс]], които през сезон 1940/41 разгромяват за ''Купа Чамер'' ''05 Книйлинген'' със 17:0. Най-изразителната победа като гост е на [[Байерн Мюнхен]], победил аматьорския ''Валдберг'' с 16:1 на [[15 август]] [[1997]] г. Повече от две дузини срещи от турнира за купата завършват с двуцифрени резултати, като в повечето случаи разгромните загуби са нанесени на аматьорски отбори. Най-много голове в един мач от турнир за купата успява да отбележи футболистът на [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] [[Карстен Янкер]] при победата на своя тим с 15:0 срещу ''Шьонберг 95'' на [[21 август]] [[2004]] г., когато сам вкарва 6 попадения.<ref>weltfussball.de: [http://weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 DFB-Pokal: Statistik] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315180644/http://www.weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 |date=2008-03-15 }}</ref> Най-титулуваният футболист в турнира е вратарят [[Оливер Кан]] с 6 трофея, следван от [[Бишенте Лизаразу]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 5 купи. Освен това [[Оливер Кан|Кан]] е губил само един финал за германската купа от седем изиграни, като демонстрира отлична успеваемост, що се отнася до финалната среща на турнира. [[Оливер Рек]], [[Дитер Айлтс]] и [[Хайнц Флое]] могат да се похвалят с по шест финални срещи, а други 15 футболисти – с по пет. [[Курт Зомерлат]] е единственият играч, спечелил Купата на Германия в три последователни години. След като той печели надпреварата през [[1955]] и [[1956]] г. с [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Курт Зомерлат|Зомерлат]] преминава в [[Байерн Мюнхен]] и отново триумфира през [[1957]] г. Днешният изпълнителен директор на [[Вердер Бремен]] [[Клаус Алофс]] е единственият футболист, спечелил трофея с три различни клуба – това са [[Фортуна Дюселдорф]] (през [[1979]] и [[1980]] г.), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1983]] г.) и [[Вердер Бремен]] (през [[1991]] г.). Треньорите с по 3 Купи на Германия са [[Карл-Хайнц Фелдкамп]], [[Ханес Вайсвайлер]], [[Отмар Хицфелд]], [[Удо Латек]], [[Ото Рехагел]] и [[Томас Шааф]]. До днес нито един отбор не успява да спечели купата през три последователни години, но на четири отбора се отдава да постигнат финала през три последователни сезона – [[Шалке 04]] ([[1935]] до [[1937]] г.), [[Фортуна Дюселдорф]] (1977/78 до 1979/80), [[Байерн Мюнхен]] (1983/84 до 1985/86 и 1997/98 до 1999/2000) и [[Вердер Бремен]] (1988/89 до 1990/91). Срещата с най-висока посещаемост от надпреварата е полуфиналът от сезон 2007/08 между [[Борусия Дортмунд]] и [[Карл Цайс Йена]], видян от 80 708 зрители на препълнения [[Сигнал-Идуна-Парк]].<ref>bvb.de: [http://www.bvb.de/?%E7%86%9C%2Ak%97%84%ECRl%E6%83%9D Mit der größten Kulisse aller Zeiten ins Endspiel]</ref> През сезон 2008/09 [[Вердер Бремен]] става първият победител в турнира за Купата на Германия, който в продължение на надпреварата не спечелва нито една домакинска среща. Освен това, при полуфиналната победа на бременци над [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] на [[22 април]] [[2009]] г. двата отбора излъчват победителя след изпълнението на дузпи, което е общо 13-ото участие на [[Вердер Бремен|Вердер]] при изпълнения от бялата точка в среща от този турнир. Никой друг германски отбор не е участвал толкова често при изпълнения на наказателни удари след равенства в редовното време и продълженията. == Таблици == === Списък на всички финали за Купата на Германия през годините === ==== Купа Чамер ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1935||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:0 ||8 декември ||[[Дюселдорф]] ||[[Райнщадион]] ||55 000 |- ||1936||'''[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||3 януари 1937 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||2:1 ||9 януари 1938 г. ||[[Кьолн]] ||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||72 000 |- ||1938||'''[[Рапид Виена]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] ||3:1 ||8 януари 1939 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||38 000 |- ||1939||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Валдхоф Манхайм]] ||2:0 ||28 април 1940 г. || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1940||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||1 декември || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1941||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||2 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||65 000 |- ||1942||'''[[Мюнхен 1860]]'''||Шалке 04 ||2:0 ||15 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||80 000 |- ||1943||'''[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]'''||Ел Ес Фау Хамбург ||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||31 октомври ||[[Щутгарт]] ||[[Мерцедес-Бенц-Арена|Адолф-Хитлер-Кампфбан]] ||45 000 |} ==== Купа на Германия ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1953||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Алемания Аахен]] ||2:1 ||1 май ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||40 000 |- ||1954||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 април ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1955||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Шалке 04]] ||3:2 ||21 май ||[[Брауншвайг]]|| Градски стадион ||25 000 |- ||1956||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ||3:1 ||5 август ||[[Карлсруе]]||[[Вилдпаркщадион]] ||25 000 |- ||1957||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||1:0 ||29 декември ||[[Аугсбург]]||[[Розенаущадион]] ||42 000 |- ||1958||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||16 ноември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||28 000 |- ||1959||'''[[Шварц-Вайс Есен]]'''||[[Борусия Нойнкирхен]] ||5:2 ||27 декември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||20 000 |- ||1960||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||3:2 ||5 октомври ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||50 000 |- ||1961||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] ||2:0 ||13 септември ||[[Гелзенкирхен]]||[[Глюкауф-Кампфбан]] ||18 000 |- ||1962||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||41 000 |- ||1963||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0 ||14 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||68 000 |- ||1964||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||13 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||45 000 |- ||1965||'''[[Борусия Дортмунд]]'''|| [[Алемания Аахен]]||2:0 ||22 май ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||55 000 |- ||1966||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||4:2 ||4 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||62 000 |- ||1967||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:0 ||10 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||67 000 |- ||1968||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||4:1 ||9 юни ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||14 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||60 000 |- ||1970||'''[[Кикерс Офенбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||50 000 |- ||1971||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1972||'''[[Шалке 04]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:0 ||1 юли ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||61 000 |- ||1973||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||69 000 |- ||1974||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 август ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||52 000 |- ||1975||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||1:0 ||21 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||43 000 |- ||1976||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:0 ||26 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1977||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Херта Берлин]]||1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<br>1:0 (преигран)||28 май<br>30 май ||[[Хановер]]<br>Хановер||[[Нидерзаксенщадион]]<br>Нидерзаксенщадион ||54 000<br/>35 000 |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:0 ||15 април ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||70 000 |- ||1979||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Херта Берлин]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||56 000 |- ||1980||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||4 юни ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||56 000 |- ||1981||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||2 май ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1982||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:2 ||1 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1983||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Кьолн]]||1:0 ||11 юни ||[[Кьолн]]||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||61 000 |- ||1984||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||1:1 (7:6 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||31 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1985||'''[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||2:1 ||26 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||5:2 ||3 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1987||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||[[Щутгартер Кикерс]]||3:1 ||20 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1988||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||1:0 ||28 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1989||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:1 ||24 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1990||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:2 ||19 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||1991||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||1:1 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||22 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 000 |- ||1992||'''[[Хановер 96]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||23 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1993||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[Херта Берлин]] ам.||1:0 ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1994||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Рот-Вайс Есен]]||3:1 ||14 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1995||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]||3:0 ||24 юни ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 700 |- ||1996||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||1:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1997||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Енерги Котбус]]||2:0 ||14 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 400 |- ||1998||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||2:1 ||16 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1999||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||1:1 (5:4 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 841 |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:0 ||6 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||2001||'''[[Шалке 04]]'''||[[Унион Берлин]]||2:0 ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 011 |- ||2002||'''[[Шалке 04]]'''||[[Байер Леверкузен]]||4:2 ||11 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 000 |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||31 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 490 |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Алемания Аахен]]||3:2 ||29 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||71 682 |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]]||2:1 ||28 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 349 |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||1:0 ||29 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 349 |- ||2007||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 220 |- ||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 244 |- ||2009||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байер Леверкузен]]||1:0 ||30 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||72 244 |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:0 ||15 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||72 954 |- |2011||'''[[ФК Шалке 04|Шалке]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||5:0 ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||5:2 ||12 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ||1 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 420 |- |2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 197 |- |2015||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:1 ||30 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 815 |- |2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2017||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:1 ||27 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2018||'''[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||3:1 ||19 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]]||3:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]||4:2 ||4 юли ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2021||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[РБ Лайпциг]]||4:1 ||13 май ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2022||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]||1:1 (4:2 след дузпи) ||21 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2023||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||3 юни || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 667 |- |2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''|| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||1:0 ||25 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 000 |- |2025||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Арминия Билефелд]]||4:2 ||24 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 036 |} === Вечно класиране в турнира за Купата на Германия === {| class=wikitable |- !style="text-align:left"|Отбор !style="text-align:left"|Купи !style="text-align:left"|Финали !style="text-align:left"|Година на спечелване |- | [[Байерн Мюнхен]] |20 |24 |1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2008, 2010, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020 |- | [[Вердер Бремен]] |6 |10 |1961, 1991, 1994, 1999, 2004, 2009 |- | [[Шалке 04]] |5 |12 |1937, 1972, 2001, 2002, 2011 |- | [[Борусия Дортмунд]] |5 |9 |1965, 1989, 2012, 2017, 2021 |- | [[Айнтрахт Франкфурт]] |5 |8 |1974, 1975, 1981, 1988, 2018 |- | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |4 |10 |1968, 1977, 1978, 1983 |- | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |4 |6 |1935, 1939, 1963, 2007 |- | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |4 |6 |1954, 1958, 1997, 2025 |- | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |3 |6 |1963, 1976, 1987 |- | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |3 |5 |1960, 1973, 1995 |- | [[Фортуна Дюселдорф]] |2 |7 |1979, 1980 |- | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |2 |7 |1990, 1996 |- | [[Байер Леверкузен]] |2 |4 |1993, 2024 |- | [[СК Карлсруе|Карлсруе]] |2 |4 |1955, 1956 |- | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |2 |2 |1940, 1941 |- | [[Мюнхен 1860]] |2 |2 |1942, 1964 |- | [[РБ Лайпциг]] |2 |2 |2022, 2023 |- | [[Рот-Вайс Есен]] |1 |2 |1953 |- | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |1 |2 |2015 |- | [[Шварц-Вайс Есен]] |1 |1 |1959 |- | [[Хановер 96]] |1 |1 |1992 |- | [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |1 |1 |1985 |- | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |1 |1 |1936 |- | [[Кикерс Офенбах]] |1 |1 |1970 |- | [[Рапид Виена]] |1 |1 |1938 |- | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |1 |1 |1943 |- | [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |– |4 |– |- | [[Алемания Аахен]] |– |3 |– |- | [[Херта Берлин]] |– |2 |– |- | [[ФФЛ Бохум|Бохум]] |– |2 |– |- | [[Борусия Нойнкирхен]] |– |1 |– |- | [[Енерги Котбус]] |– |1 |– |- | [[Фортуна Кьолн]] |– |1 |– |- | [[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] |– |1 |– |- | [[Херта Берлин]] (ам.) |– |1 |– |- | Луфтвафен Ес Фау Хамбург |– |1 |– |- | [[Щутгартер Кикерс]] |– |1 |– |- | [[Унион Берлин]] |– |1 |– |- | [[Валдхоф Манхайм]] |– |1 |– |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 Раздел за Купата на Германия в сайта на ГФС] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3104 Немска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|en}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3146 Английска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|de}} [http://www.fussball.com Новини за Купата на Германия] {{Превод от 2|de|DFB-Pokal|en|DFB-Pokal|172060637|809403362}} {{Футбол в Германия}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] 2sm8jnvc47yj3qtt9egk954xcjosh0e 12896420 12896418 2026-05-02T18:18:36Z Kelleniro 370319 /* Купа на Германия */ 12896420 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Купа на Германия | име-оригинал = DFB-Pokal | настоящ_сезон = Купа на Германия през сезон 2025/26 | емблема = | големина_емблема = 200п | категория = football | картинка = | описание = | спорт = футбол | основан = [[1935]] г. | отбори = 64 | държава = [[Германия]] | победител = [[ФК Байер (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] (2023/24) | уебсайт = [http://www.dfb.de/dfb-pokal/start/ www.dfb.de] }} '''Купата на Германия''' ({{lang|de|DFB-Pokal}}) (до [[1943]] г.: ''Купа Чамер'' ({{lang|de|Tschammer-Pokal}})) е футболен турнир, провеждан от [[1935]] г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е второто по значимост футболно състезание на [[Германия]] след [[Първа Бундеслига|германското първенство]]. Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]], както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От [[1985]] г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]]. Актуалният носител на трофея [[Байерн Мюнхен]] спечелва за двадесети път турнира в 77<sup>-ото</sup> му издание след победа над [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] с 4:2 в отложен финал за купата поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от коронавирус]] на 4 юли 2020 г.<ref>[https://topsport.bg/germany/finalat-za-kupata-na-germaniya-e-otlozhen-za-4-yuli.html Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юли]</ref><ref>[https://www.gol.bg/bayern/2020-07-04/nenasiten-za-trofei-bayern-specheli-kupata-na-germaniya-za-20-i-pat Ненаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път]</ref> == История == === Купа Чамер === {| align="right" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:30%; font-size: 95%; text-align:center;" |- style="background:beige;" ! Сезон ! Носител на Купа Чамер<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160068 DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger]</ref> |- | 1935 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1936 | [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]] |- | 1937 | [[Шалке 04]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1938 | [[Рапид Виена]] |- | 1939 | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1940 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- | 1941 | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |- style="background:lemonchiffon;" | 1942 | [[Мюнхен 1860]] |- | 1943 | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |- |} Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието ''Първенство за германската клубна купа'', което придобива публичност като ''Купа Чамер'', на името на [[Ханс фон Чамер унд Остен]] – отговорник за имперския спорт по времето на [[Третия райх]] и инициатор за създаването на турнира. Идеята за ''Купа Чамер'' идва от [[Англия]], където ежегодно се провежда [[ФА Къп|Купата на футболната асоциация]], финалът на която се провежда на лондонския стадион [[Уембли]] от [[1923]] г. В първото издание на турнира, започнало на [[6 януари]] [[1935]] г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на [[Берлин]] ''Беролина'', който елиминира елитните ''Виктория Хамбург'' и ''Форвертс-Разеншпорт Глайвиц'' и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист ''Ханау 93''. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни. На [[8 декември]] 1935 г. се играе първият финал за ''Купа Чамер'' на препълнения от 60 000 души дюселдорфски [[Райнщадион]]. В последната среща се срещат шампиона на [[Германия]] [[Шалке 04]] и тогавашният най-титулуван клуб на страната [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.<ref>fussballdaten.de: [http://www.fussballdaten.de/news/2157/ DFB-Pokal – Wie es begann…]</ref> Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през [[1936]] г. от [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], но на следващата година побеждават [[Фортуна Дюселдорф]]. След [[аншлус]]а на [[Австрия]] към Германския райх на [[12 март]] [[1938]] г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в [[Европа]] за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за ''Купа Чамер'' преди началото на [[Втората световна война]], игран на [[8 януари]] [[1939]] г., [[Рапид Виена]] побеждава [[ФШФ Франкфурт]] на пълния берлински [[Олимпийски стадион]] с 3:1. След като трофеят през следващата година е завоюван отново от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], ''Дрезденският спортен клуб'' през [[1940]] и [[1941]] г., воден от националния футболист [[Хелмут Шьон]], става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на ''Купа Чамер'' е австрийският [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]], надделял над ''Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург'' с 3:2 на щутгартския стадион ''Адолф-Хитлер-Кампфбан'', на мястото на който днес се намира [[Мерцедес-Бенц-Арена]]. До [[1953]] г. това е последният финал за общогерманска купа. === Възстановяване на Купата на Германия след края на войната === След края на [[Втората световна война]] турнирът се подновява едва през [[1952]] г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до [[1964]] г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на [[ГФС|футболния съюз]]. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на ''Купата на Берлин'', ''Северногерманската купа'', ''Южногерманската купа'', ''Югозападногерманската купа'' и ''Западногерманската купа''. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на [[Германия]], както и германския аматьорски шампион. Първият носител на Купата на Германия е [[Рот-Вайс Есен]], където играе станалия през [[1954]] г. световен шампион [[Хелмут Ран]]. Есенци побеждават на финала в [[Дюселдорф]] [[Алемания Аахен]] с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на [[СК Карлсруе|Карлсруе]] (през [[1955]] и [[1956]] г.) и на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] (през [[1954]] и [[1958]] г.) се отдава да победят на два пъти. През [[1959]] г. [[Шварц-Вайс Есен]] поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от [[Есен (Германия)|Есен]] успяват да се класират в първодивизионната ''Оберлига Запад'' едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] след 2:1 след продължения, а на финала, игран на [[27 декември]] [[1959]] г. побеждават [[Борусия Нойнкирхен]] с 5:2. === Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига === След [[1963]] г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през [[1961]] г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача. През сезон 1965/66 новакът в [[Първа Бундеслига]] [[Байерн Мюнхен]] изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата [[Борусия Дортмунд]], който през същата година печели [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Година по-късно [[Байерн]] повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през [[1968]] г. [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] побеждава на финала тогавашния втородивизионен [[Бохум (отбор)|Бохум]], през [[1969]] г. [[Байерн Мюнхен]] празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], който може да се похвали с три (от които две ''Купи Чамер''). Година по-късно [[Кикерс Офенбах]] става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико през 1970 г.]] започва още на [[31 май]], [[ГФС]] решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в [[Първа Бундеслига]] за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71). Паметен е финалът за купата през [[1973]] г. между вечните съперници [[Борусия Мьонхенгладбах]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци [[Гюнтер Нетцер]] в [[Реал Мадрид]], а наставникът им [[Хенес Вайсвайлер]] е толкава ядосан от това, че оставя [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] на пейката. След като редовното време завършва 1:1, [[Гюнтер Нетцер|Нетцер]] своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в [[Германия]]. След въвеждането на двете подразделения на [[Втора Бундеслига]] от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са [[Айнтрахт Франкфурт]], спечелили купата през [[1974]] и [[1975]] г., [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] – през [[1976]] г. и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – през [[1977]] и [[1978]] г. === Реномето на Купата на Германия се утвърждава === В края на 70-те години [[Фортуна Дюселдорф]] се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през [[1978]] г. от шампиона [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над [[Херта Берлин]]. Това е първа победа от шест играни финала за [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] след загубите през [[1937]], [[1957]], [[1958]], [[1962]] и [[1978]] г. Тъй като през сезон 1978/79 [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] участва в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], [[Фортуна Дюселдорф]] представя [[Германия]] за [[КНК]] и губи чак на финала с 3:4 след продължения от [[Барселона (отбор)|Барселона]]. Отличното представяне на червено-белите от [[Дюселдорф]] продължава и през [[1980]] г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] и втородивизионният [[Фортуна Кьолн]], които се срещат помежду си на [[Мюнгерсдорфер-Щадион]] в катедралния град на [[Рейн]]. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник. За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през [[1984]] г., когато на финала на състезанието се срещат [[Байерн Мюнхен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист [[Лотар Матеус]], който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала [[Лотар Матеус|Матеус]] е сигурно ново попълнение на [[Байерн]] от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор. През следващите две години [[Байерн Мюнхен]] отново успява да достигне до финала, който от [[1985]] г. ежегодно се играе на берлинския [[Олимпийски стадион]]. След като изненадващо губят от аутсайдера [[Байер Юрдинген]] с 1:2 през [[1985]] г., „баварците“ вдигат трофея през [[1986]] г. след 5:2 срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – [[Щутгартер Кикерс]] губят от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] с 1:3. === Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало === През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на [[9 ноември]] [[1989]] г. След като [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] елиминира [[Байерн Мюнхен]] с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада [[Берлинската стена]]. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] изненадва фаворита [[Вердер Бремен]] след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения. От сезон 1991/92 източногерманските отбори влизат в надпреварата като пълноправни участници. Тимовете от [[Германска демократична република|ГДР]] от [[1949]] до [[1991]] г. се борят за източногерманската купа, която е еквивалентът на Купата на Германия в [[Източна Германия]]. В условията на повишен брой участници в състезанието се въвеждат триетапна квалификация. През първата съвместна година след края на [[Втората световна война]] германската купа се печели от втородивизионния [[Хановер 96]], който побеждава [[Борусия Мьонхенгладбах]] с 4:3 след изпълнение на дузпи. Освен „червените“ от [[Хановер]], други не-елитни клубове достигат финалната среща в периода от [[1992]] – [[2004]] г. Това са [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], [[Рот-Вайс Есен]], [[Енерги Котбус]], [[Унион Берлин]], [[Алемания Аахен]] и аматьорите на [[Херта Берлин]]. С изключение на [[Хановер 96]], всички други нискодивизионни отбори губят последната среща за Купата на Германия. След победата на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу Енерги Котбус през [[1997]] г. в следващите девет години носителите на купата са само три отбора – [[Байерн Мюнхен]] (5 пъти), [[Вердер Бремен]] и [[Шалке 04]] (с по 2 трофея). Четити пъти се постигат „златни дубли“ (победа за първенството и за купата от един и същи отбор). След деветгодишната доминация на триумвирата, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] печели турнира през [[2007]] г. == Регламент == Всички срещи за Купата на Германия се играят в две полувремена по 45 минути. Победителят от единствената среща между двата отбора продължава в следващия кръг на турнира. В случай, че след изиграването на двете полувремена, резултатът е равен, се преминава към две продължения по 15 минути. Ако и тогава няма победител отборите изпълняват дузпи до крайна победа. Правилата за „златен гол“ или „сребърен гол“, прилагани в други състезания за определени времеви периоди, не намират приложение в турнира за Купата на Германия. До [[1977]] г. в случай на равенство след редовното време и продълженията не се изпълняват дузпи, а срещата се преиграва при смяна на домакинството. Едва при равенство в редовното време и продълженията на преиграването се изпълняват наказателни удари. През сезони 1971/72 и 1972/73 вместо в една, победителите се излъчват в две срещи. След като във финалната среща между [[Херта Берлин]] и [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] през [[1977]] г. завършва 1:1 след продължения и за първи път в историята на Купата на Германия преиграването се насрочва за след 2 дена, регламентът за купата се изменя, тъй като повторната среща, изиграна след толкова кратко време, носи разбираеми затруднения със себе си. От сезон 1977/78 при равенство в редовното време и продълженията финалната среща не се преиграва, а се изпълняват дузпи. Победителят в надреварата се излъчва след изпълнение на наказателни удари през [[1984]], [[1991]], [[1992]] и [[1999]] г., а след продължения – през [[1979]], [[2007]] и [[2008]] г. Правилото за преиграването остава в сила за не-финалните срещи и след 1977 г., но тъй като води до сериозни организационни затруднения, то се премахва от сезон 1991/92, като отново дузпите определят победителя. === Участници === [[Файл:Karte DFB-Pokalsieger.png|дясно|300px]] От сезон 2000/01, с решение на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[23 октомври]] [[1999]] г., всички отбори от [[Първа Бундеслига|Първа]] и [[Втора Бундеслига]] са задължени да участват в първия кръг на турнира. Освен тези 36 клуба, 4 най-добре представили се тимове от трета дивизия и 24 аматьорски отбори получават право на участие в първия кръг. Непрофесионалните клубове, които получават покани за участие са победителите за купите на 21 местни футболни съюза плюс по един допълнителен представител от [[Бавария]], [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]], който в повечето случаи е финалист в аматьорския турнир. Тъй като в местните турнири участват всички членове на [[ГФС]] и те са своеобразно „сито“ за по-слабите отбори, теоретически и практически е възможно всеки един от тях да участва за Купата на Германия.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/index.php?id=160547 DFB-Pokal der Männer – Modus (Fassung vom 22. September 2008)]''</ref> До сезон 2007/08 е възможно два отбора от един клуб да участват в турнира. След като аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] се падат да играят със своите професионални съотборници във втория кръг на Купата на Германия през [[2000]] г. и губят с 0:3, футболният съюз променя регламента като забранява два отбора от един и същи клуб да играят помежду си преди финала на състезанието. След въвеждането на [[Трета лига]] от [[2008]] г. участието на аматьорските формации на професионалните клубове за Купата на Германия е преустановено.<ref>DFB: ''[http://www.dfb.de/uploads/media/Antraege_Internet-3.pdf Anträge zum 39. ordentlichen DFB-Bundestag am 25./26. Oktober 2007 in Mainz, S.119]''</ref> Всеки един от 64-те участници в първия кръг получава по 52 000 евро от парите за телевизионни права, а тази сума се удвоява при преминаване в следващ кръг. При излъчване на среща пряко по обществената телевизия парите за отборите възлизат на поне един милион евро, разпределени между домакина и госта в съотношение 60:40. От сезон 2008/09 приходите от преки предавания се променят.<ref>lsb-rlp.de: [http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 DFL will neuen Verteilungsschlüssel der Pokal-TV-Gelder] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080929013725/http://www.lsb-rlp.de/menue/artikel/show.php3?id=3572&nodeid=94 |date=2008-09-29 }}</ref> От този сезон предаването на срещите от турнира за Купата на Германия се поделя между платения канал ''Скай Германия'' и обществените телевизии ''А Ер Де'' и ''Це Де Еф''. Всичките 63 срещи от надпреварата се предават пряко по каналите на платената телевизия, а ефирните телевизии излъчват по един мач от всеки кръг по свой избор. Така Купата на Германия дава възможност на малките отбори, които участват в турнира, да укрепнат финансово, а често в мачовете между аматьорски отбор и известен традиционен тим, професионалистите правят значителен материален жест като се отказват от своя паричен дял в полза на своя съперник.<ref>abendblatt.de: [http://www.abendblatt.de/daten/2005/10/27/496592.html Der DFB-Pokal wird zum Gesundbrunnen]</ref><ref>welt.de: [http://www.welt.de/print-wams/article136253/Ein_Wettbewerb_mit_Hoehen_und_Tiefen.html Ein Wettbewerb mit Höhen und Tiefen]</ref> === Жребий === Двойките за първия кръг се теглят от две различни урни. В едната урна се намират имената на всички отбори от първите две дивизии на [[Германия]], а в другата – отборите от [[Трета лига]] и по-нискоразредните тимове, достигнали до този етап на надпреварата, както и завършилият на 15. място във [[Втора Бундеслига]] от предходната година клуб. Аматьорските клубове по право получават домакинско предимство. При тегленето на жребия за втория кръг, класираните клубове отново се разделят в две урни – на аматьорски и професионални отбори. От следващия, осминафинален, кръг тимовете не се разделят в урни, а осминафиналните двойки се формират чрез последователното теглене на топки с имената на класираните отбори. Първият изтеглен отбор от всяка двойка получава домакинско предимство, без значение дали е от [[Първа Бундеслига|Първа]] или [[Втора Бундеслига]]. При изтеглен отбор от [[Трета лига|Трета]] или по-ниска лига, то той получава домакинство, без значение дали е изтеглен първи или втори. === Финал === [[Файл:DFB Pokal07.jpg|мини|Преди финала от 2007 г. между Нюрнберг и Щутгарт]] Победителите от двата полуфинала за Купата на Германия играят финалната среща помежду си на [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] от [[1985]] г. До [[1984]] г. стадионът за последния мач се е определял еднократно за случая. Обикновено е избиран град, отдалечен на равно разстояние от градовете на финалистите, така че да е удобен в еднаква степен за феновете и на двата тима. Най-често домакини на финалната среща до 1985 г. са [[Хановер]] (8 пъти), Берлин (6 пъти), [[Дюселдорф]], [[Щутгарт]] и [[Франкфурт на Майн]] (по 5 пъти). При кандидатурата на [[Германия]] за [[Европейско първенство по футбол 1988|Европейското първенство]] през [[1988]] г. [[ГФС]] не включва в списъка на градовете-домакини [[Западен Берлин]] поради инфраструктурните и организационните затруднения, които биха възникнали от изолираността на града в центъра на комунистическата [[Източна Германия]]. Освен това Берлин е обект на множество статутови спорове между страните от соцлагера и западния лагер и невключването на спорната територия е възможност за по-благоприятно приемане на германската кандидатура от страна на източноевропейците. Като компенсация за лишаването от домакинство на срещи от [[Европейско първенство по футбол 1988|Евро'88]] на [[Западен Берлин]] се дава правото да провежда финалните срещи от Купата на Германия на градския [[Олимпийски стадион]] за период от 5 години. Решението финалът да се провежда в Берлин без оглед на финалистите получава известни критики, но все пак сравнително бързо е прието от футболната аудитория в страната. Опасенията, че много фенове, пътуващи транзитно през [[Германска демократична република|ГДР]], ще имат проблеми с местните власти не се оправдават. Така след изтичане на 5-годишния период се решава финалите и в бъдеще да продължат да се играят в днешната столица на обединена [[Германия]]. Берлинският [[Олимпийски стадион]] се утвърждава за „германския [[Уембли]]“, а песента [http://www.youtube.com/watch?v=-qj7ldV2Rzc&feature=PlayList&p=C7D7697E4B274978&index=18 „Берлин, Берлин, пътуваме за Берлин“] става любима на всички футболни агитки. Финалните срещи за Купата на Германия се провеждат пред пълни трибуни, а привлекателността на мачовете е толкова голяма, че билетите за тях свършват далеч преди да е ясно кои отбори ще играят на финала. Отборите-финалисти също често се оплакват, че предоставената им квота от билети не е достатъчна за задоволяването на огромното търсене сред техните привърженици. === Право на европейска квалификация === От [[1960]] г. носителят на Купата на Германия получава правото да играе в европейския турнир за [[КНК|Купата на носителите на национални купи]], въведен за сезон 1960/61. В случай, че носителят на германската купа и шампионът на [[Германия]] са един и същи отбор, то този тим играе за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] (от [[1992]] г. [[Шампионска лига]]), а финалистът за купата участва за [[КНК]]. След закриването на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]] през сезон 1998/99, носителят на германската купа участва за [[Купата на УЕФА]] (от [[2009]] г. [[Лига Европа]]). Непроменено остава положението в случай на дублиране на титлата и купата на [[Германия]] – в този случай шампионът играе в [[Шампионската лига]], а финалистът – в Лига Европа. Ако и двата отбора-финалисти за купата са си осигурили право да играят в Шампионската лига или в Лига Европа, европейската квота от Купата на Германия се дава на най-добре класираният отбор от [[Първа Бундеслига]], който не е постигнал европейска квалификация.<ref>dfb.de [http://www.dfb.de/index.php?id=3110 Internationale Vereinswettbewerbe: Qualifikation zum Europa-Cup]</ref> == Трофеят == Победителите в турнира за ''Купа Чамер'' от [[1935]] до [[1943]] г. получават официалния трофей „Купа на златния фазан“. След подновяването на надпреварата през 50-те години, трофеят напомнял твърде много за годините на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] на тогавашния президент на футболния съюз [[Пеко Баувенс]], но все пак купата е сменена чак през [[1964]] г., като [[свастика]]та от нея е премахната и е заменена от емблемата на [[ГФС|Германския футболен съюз]]. През същата година е направена поръчка към кьолнския майстор на ювелирни изделия ''Вилхелм Нагел'' да направи нов трофей, който да се дава на победителя в надпреварата за Купата на Германия. Новата купа за пръв път се печели от [[Борусия Дортмунд]] през [[1965]] г. след победа с 2:0 над [[Алемания Аахен]]. Днешният трофей в състезанието е висок около 52 см, тежи 5,7 кг и има обем от 8 литра. Изработен е от 250 гр. чисто [[злато]], което позлатява основната конструкция от [[сребро]]. Декориран е с 12 камъка [[турмалин]], 12 [[кварц]]ови кристала и 18 [[нефрит]]ени камъка. Емблемата на [[ГФС]] също е изработена от зелен нефрит. По дръжката на купата има място, на което се гравират имената на победителите в турнира през съответната година. След като мястото за гравиране на победителите значително намалява през [[1991]] г., основата на трофея е преработена и разширена с 5 см, за да се направи място за бъдещите победители, като нова преработка ще е необходима през [[2020]] г. През [[2002]] г. купата е сериозно повредена след празненствата по спечелването ѝ от отбора на [[Шалке 04]] и директора на „кралскосините“ [[Руди Асауер]], който непредпазливо изпуска трофея на земята. Гелзенкирхенският клуб поема задължението да ремонтира купата и разноските по възстановяването възлизат на 32 000 евро, платени лично от [[Руди Асауер|Асауер]]. Според експерти, материалната стойност на трофея възлиза на поне 100 000 евро.<ref>dfb.de: [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 DFB-Pokal der Männer: Trophäe]</ref> == Финалисти и победители == В историята на Купата на Германия трофеят е печелен от 24 различни отбора. Най-успелият клуб е рекордният шампион на страната [[Байерн Мюнхен]] с 18 победи във финала за купата, следван от [[Вердер Бремен]] с 6 успеха и [[Шалке 04]] с 5 купи. Четири отбора успяват да спечелят титлата и купата на [[Германия]] в един и същи сезон: [[Байерн]] прави това през [[1969]], [[1986]], [[2000]], [[2003]], [[2005]], [[2006]] и [[2008]] г., като през [[2006]] г. за първи път в историята на германския футбол успява да защити „дубъла“ си. Други двойни победители са Шалке 04 (през [[1937]] г. с ''Купа Чамер''), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1978]] г.) и Вердер Бремен (през [[2004]] г.). [[Шалке 04]], [[Фортуна Дюселдорф]], [[Вердер Бремен]] и [[Байерн Мюнхен]] успяват да играят финали за Купата на Германия в три поредни години, но никой от тези отбори не успява да спечели всичките три финални срещи. Осем пъти клубове успяват да защитят трофея си от предходния сезон, като за последно това прави [[Байерн]] през [[2005]] и [[2006]] г. „Баварците“ са и единственият отбор, който на два пъти печели купата в две последователни години. Най-зле представилите се тимове на финала на турнира са [[Алемания Аахен]] и [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]], които по три пъти играят последна среща, но нито веднъж не успяват да я спечелят. == Изненади == Често се използва изразът „Турнирът за купата си има собствени закони“, в чийто смисъл нерядко „футболният Давид“ може да победи Голиат на терена. Историята пази случаи, когато малки неизвестни аматьорски формации елиминират престижни и известни клубове. Почти през всеки сезон аматьорски клуб изхвърля от надпреварата отбор с традиции от професионалния футбол на [[Германия]] и печели известност в цялата страна. Такъв е случаят с отборите от градчетата [[Епинген]], [[Вайнхайм]], [[Гайслинген]] и [[Ферстенбергсгройт]]. [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] е футболният колос на Германия, който най-често допуска изненади в срещите си с непретенциозни тимове. През сезон 1974/75 „червените шорти“ са победени от ''Епинген'' с 1:2 във втория кръг на турнира. Десет години по-късно хамбургци отново напускат турнира след поражение от ''Гайслинген''. Рекордният носител на купата [[Байерн Мюнхен]] също е отстраняван от нискодивизионни формации. След загубата на „баварците“ през [[1990]] г. от севернобаденския отбор ''09 Вайнхайм'', футболистите на [[Джовани Трапатони]] губят своята среща от надпреварата през [[1994]] г. от третодивизионния ''Ферстенбергсгройт'', който продължава напред и в следващия кръг разгромява саарския [[08 Хомбург]] с 5:1. ''Ферстенбергсгройт'' е спрян чак на осминафинала от втородивизионния тогава [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] след 4:5 след изпълнение на дузпи. През сезон 2000/01 [[Байерн Мюнхен]] за последен път губи от аматьорски отбор: във втория кръг за Купата на Германия мюнхенци са победени от четвъртодивизионния [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] след 4:2 при изпълнението на дузпи. [[Айнтрахт Трир]] на два пъти отстранява силни съперници през сезон 1997/98. Тогавашният третодивизионен отбор отстранява във втория кръг актуалния тогава носител на [[Купата на УЕФА]] [[Шалке 04]], а в следващия кръг идва ред и на актуалния тогава победител в [[Шампионската лига]] [[Борусия Дортмунд]]. Трирци са спрени чак на полуфинала след поражение с дузпи от [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. Дванадест години преди това [[Айнтрахт Трир]] успяват за първи път да победят професионален отбор. Това става срещу [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]], актуален тогава носител на Купата на Германия. След 0:0 в [[Трир]], айнтрахтци изненадващо побеждават с 3:0 при преиграването в [[Крефелд]]. Последният подвиг на футболистите на [[Айнтрахт Трир]] е от сезон 2009/10, когато в първия кръг за купата те отстраняват елитния [[Хановер 96]], а след това се справят и с втородивизионния [[Арминия Билефелд]]. На осминафинала трирският тим е победен с 0:3 от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. През [[2001]] г. се случва прецедент в историята на германския футбол. За пръв и единствен път петодивизионен отбор побеждава елитен клуб – [[Улм 1846]] надделява с 2:1 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]. Най-изразителната загуба на първодивизионен отбор от аматьорска формация е 1:6 на [[Айнтрахт Франкфурт]] от аматьорите на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] през сезон 2000/01. Три непрофесионални отбора са достигали до финал за Купата на Германия. Това са аматьорите на [[Херта Берлин]] ([[1993]] г.), [[Енерги Котбус]] ([[1997]] г.) и [[Унион Берлин]] ([[2001]] г.). През паметния за [[Унион Берлин]] сезон, отборът е трениран от българския наставник [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], а в него играят българите [[Емил Кременлиев]], [[Костадин Видолов]] и [[Христо Коилов]]. Втородивизионният тогава [[Хановер 96]] печели трофея през [[1992]] г., като по пътя си елиминира отборите от [[Първа Бундеслига]] [[Борусия Дортмунд]], [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Вердер Бремен]] и [[Борусия Мьонхенгладбах]]. По това време бременският Вердер е носител на Купата на Германия и на [[КНК|Купата на носителите на национални купи]]. Това е и единственият случай, когато отбор извън [[Първа Бундеслига]] триумфира в надпреварата. Вратарят на [[Хановер 96]] [[Йорг Зийферс]] успява да спаси четири дузпи в полуфиналната среща срещу [[Борусия Мьонхенгладбах]] и сам реализира победния гол от бялата точка. Преди хановерци и втородивизионният [[Кикерс Офенбах]] печели купата, но в този случай финалната среща се провежда по време, когато офенбахския отбор вече е член на [[Първа Бундеслига]] и селекцията му отговаря на по-високата конкуренция на елитната дивизия. Това отлагане в случая се дължи на по-ранното изиграване на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през [[1970]] г. Други финалисти в турнира, които играят във втора лига, са [[ФФЛ Бохум|Бохум]] през [[1968]] г., [[Фортуна Кьолн]] през [[1983]] г., [[Щутгартер Кикерс]] през [[1987]] г., [[Рот-Вайс Есен]] през [[1994]] г., [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] през [[1995]] г. и [[Алемания Аахен]] през [[2004]] г. [[Фортуна Кьолн]] е участник в единственото градско дерби във финална среща от турнира, когато губи с 0:1 от съгражданите си от [[Кьолн (отбор)|Кьолн]]. Спецификата на турнир, в който победителите се излъчват само в една среща и се играе за „всичко или нищо“ от години носи особен заряд и вълнува специалисти и футболни запалянковци в страната и по света. == Рекорди == [[Файл:Oliver Kahn 06-2004.jpg|мини|[[Оливер Кан]] е единственият футболист, спечелил Купата на Германия шест пъти]] Най-продължителната победна серия в турнира за Купата на Германия принадлежи на [[Фортуна Дюселдорф]]. Между [[4 август]] [[1978]] и [[28 февруари]] [[1981]] г. дюселдорфският отбор няма загуба в турнира и успява да постигне 18 поредни победи. Плодове на тази победна серия са двата спечелини трофея от надпреварата през [[1979]] и [[1980]] г. Поредицата на [[Фортуна Дюселдорф|Фортуна]] е прекъсната от загубата с 1:2 на четвъртфинал от [[Херта Берлин]]. Най-изразителната домакинска победа в състезанието принадлежи на тогавашните гаулигисти [[Щутгартер Кикерс]], които през сезон 1940/41 разгромяват за ''Купа Чамер'' ''05 Книйлинген'' със 17:0. Най-изразителната победа като гост е на [[Байерн Мюнхен]], победил аматьорския ''Валдберг'' с 16:1 на [[15 август]] [[1997]] г. Повече от две дузини срещи от турнира за купата завършват с двуцифрени резултати, като в повечето случаи разгромните загуби са нанесени на аматьорски отбори. Най-много голове в един мач от турнир за купата успява да отбележи футболистът на [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] [[Карстен Янкер]] при победата на своя тим с 15:0 срещу ''Шьонберг 95'' на [[21 август]] [[2004]] г., когато сам вкарва 6 попадения.<ref>weltfussball.de: [http://weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 DFB-Pokal: Statistik] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315180644/http://www.weltfussball.de/statistik.php?Thema=18&Liga=22 |date=2008-03-15 }}</ref> Най-титулуваният футболист в турнира е вратарят [[Оливер Кан]] с 6 трофея, следван от [[Бишенте Лизаразу]] и [[Мемет Шол]], спечелили по 5 купи. Освен това [[Оливер Кан|Кан]] е губил само един финал за германската купа от седем изиграни, като демонстрира отлична успеваемост, що се отнася до финалната среща на турнира. [[Оливер Рек]], [[Дитер Айлтс]] и [[Хайнц Флое]] могат да се похвалят с по шест финални срещи, а други 15 футболисти – с по пет. [[Курт Зомерлат]] е единственият играч, спечелил Купата на Германия в три последователни години. След като той печели надпреварата през [[1955]] и [[1956]] г. с [[СК Карлсруе|Карлсруе]], [[Курт Зомерлат|Зомерлат]] преминава в [[Байерн Мюнхен]] и отново триумфира през [[1957]] г. Днешният изпълнителен директор на [[Вердер Бремен]] [[Клаус Алофс]] е единственият футболист, спечелил трофея с три различни клуба – това са [[Фортуна Дюселдорф]] (през [[1979]] и [[1980]] г.), [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] (през [[1983]] г.) и [[Вердер Бремен]] (през [[1991]] г.). Треньорите с по 3 Купи на Германия са [[Карл-Хайнц Фелдкамп]], [[Ханес Вайсвайлер]], [[Отмар Хицфелд]], [[Удо Латек]], [[Ото Рехагел]] и [[Томас Шааф]]. До днес нито един отбор не успява да спечели купата през три последователни години, но на четири отбора се отдава да постигнат финала през три последователни сезона – [[Шалке 04]] ([[1935]] до [[1937]] г.), [[Фортуна Дюселдорф]] (1977/78 до 1979/80), [[Байерн Мюнхен]] (1983/84 до 1985/86 и 1997/98 до 1999/2000) и [[Вердер Бремен]] (1988/89 до 1990/91). Срещата с най-висока посещаемост от надпреварата е полуфиналът от сезон 2007/08 между [[Борусия Дортмунд]] и [[Карл Цайс Йена]], видян от 80 708 зрители на препълнения [[Сигнал-Идуна-Парк]].<ref>bvb.de: [http://www.bvb.de/?%E7%86%9C%2Ak%97%84%ECRl%E6%83%9D Mit der größten Kulisse aller Zeiten ins Endspiel]</ref> През сезон 2008/09 [[Вердер Бремен]] става първият победител в турнира за Купата на Германия, който в продължение на надпреварата не спечелва нито една домакинска среща. Освен това, при полуфиналната победа на бременци над [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] на [[22 април]] [[2009]] г. двата отбора излъчват победителя след изпълнението на дузпи, което е общо 13-ото участие на [[Вердер Бремен|Вердер]] при изпълнения от бялата точка в среща от този турнир. Никой друг германски отбор не е участвал толкова често при изпълнения на наказателни удари след равенства в редовното време и продълженията. == Таблици == === Списък на всички финали за Купата на Германия през годините === ==== Купа Чамер ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1935||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:0 ||8 декември ||[[Дюселдорф]] ||[[Райнщадион]] ||55 000 |- ||1936||'''[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||3 януари 1937 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||2:1 ||9 януари 1938 г. ||[[Кьолн]] ||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||72 000 |- ||1938||'''[[Рапид Виена]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] ||3:1 ||8 януари 1939 г. ||[[Берлин]] ||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||38 000 |- ||1939||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Валдхоф Манхайм]] ||2:0 ||28 април 1940 г. || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1940||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] ||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||1 декември || Берлин || Олимпийски стадион ||60 000 |- ||1941||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||2 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||65 000 |- ||1942||'''[[Мюнхен 1860]]'''||Шалке 04 ||2:0 ||15 ноември || Берлин || Олимпийски стадион ||80 000 |- ||1943||'''[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]'''||Ел Ес Фау Хамбург ||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||31 октомври ||[[Щутгарт]] ||[[Мерцедес-Бенц-Арена|Адолф-Хитлер-Кампфбан]] ||45 000 |} ==== Купа на Германия ==== {| class=wikitable !Година !Победител !Финалист !Резултат !Дата !Град !Стадион !Зрители |- ||1953||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Алемания Аахен]] ||2:1 ||1 май ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||40 000 |- ||1954||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] ||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 април ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1955||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Шалке 04]] ||3:2 ||21 май ||[[Брауншвайг]]|| Градски стадион ||25 000 |- ||1956||'''[[СК Карлсруе|Карлсруе]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] ||3:1 ||5 август ||[[Карлсруе]]||[[Вилдпаркщадион]] ||25 000 |- ||1957||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||1:0 ||29 декември ||[[Аугсбург]]||[[Розенаущадион]] ||42 000 |- ||1958||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]] ||4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||16 ноември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||28 000 |- ||1959||'''[[Шварц-Вайс Есен]]'''||[[Борусия Нойнкирхен]] ||5:2 ||27 декември ||[[Касел]]||[[Ауещадион]] ||20 000 |- ||1960||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||3:2 ||5 октомври ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||50 000 |- ||1961||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] ||2:0 ||13 септември ||[[Гелзенкирхен]]||[[Глюкауф-Кампфбан]] ||18 000 |- ||1962||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||41 000 |- ||1963||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0 ||14 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||68 000 |- ||1964||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||13 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||45 000 |- ||1965||'''[[Борусия Дортмунд]]'''|| [[Алемания Аахен]]||2:0 ||22 май ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||55 000 |- ||1966||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||4:2 ||4 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||62 000 |- ||1967||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:0 ||10 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||67 000 |- ||1968||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||4:1 ||9 юни ||[[Лудвихсхафен]] ||[[Зюдвестщадион]] ||60 000 |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] ||2:1 ||14 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||60 000 |- ||1970||'''[[Кикерс Офенбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||29 август ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||50 000 |- ||1971||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 юни ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1972||'''[[Шалке 04]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:0 ||1 юли ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||61 000 |- ||1973||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||69 000 |- ||1974||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 август ||[[Дюселдорф]]||[[Райнщадион]] ||52 000 |- ||1975||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||1:0 ||21 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||43 000 |- ||1976||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:0 ||26 юни ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1977||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Херта Берлин]]||1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<br>1:0 (преигран)||28 май<br>30 май ||[[Хановер]]<br>Хановер||[[Нидерзаксенщадион]]<br>Нидерзаксенщадион ||54 000<br/>35 000 |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:0 ||15 април ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||70 000 |- ||1979||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Херта Берлин]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||23 юни ||[[Хановер]]||[[Нидерзаксенщадион]] ||56 000 |- ||1980||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||2:1 ||4 юни ||[[Гелзенкирхен]]||[[Паркщадион]] ||56 000 |- ||1981||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||2 май ||[[Щутгарт]]||[[Некарщадион]] ||71 000 |- ||1982||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:2 ||1 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1983||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Фортуна Кьолн]]||1:0 ||11 юни ||[[Кьолн]]||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] ||61 000 |- ||1984||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||1:1 (7:6 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||31 май ||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||[[Валдщадион]] ||61 000 |- ||1985||'''[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||2:1 ||26 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||70 000 |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||5:2 ||3 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1987||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||[[Щутгартер Кикерс]]||3:1 ||20 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1988||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[ФФЛ Бохум|Бохум]]||1:0 ||28 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1989||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:1 ||24 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1990||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:2 ||19 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||1991||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||1:1 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||22 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 000 |- ||1992||'''[[Хановер 96]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||23 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1993||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[Херта Берлин]] ам.||1:0 ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1994||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Рот-Вайс Есен]]||3:1 ||14 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 000 |- ||1995||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]||3:0 ||24 юни ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 700 |- ||1996||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||1:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1997||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Енерги Котбус]]||2:0 ||14 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 400 |- ||1998||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||2:1 ||16 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 800 |- ||1999||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||1:1 (5:4 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||12 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 841 |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||3:0 ||6 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||76 000 |- ||2001||'''[[Шалке 04]]'''||[[Унион Берлин]]||2:0 ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||73 011 |- ||2002||'''[[Шалке 04]]'''||[[Байер Леверкузен]]||4:2 ||11 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 000 |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||3:1 ||31 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||70 490 |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Алемания Аахен]]||3:2 ||29 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||71 682 |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]]||2:1 ||28 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 349 |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||1:0 ||29 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 349 |- ||2007||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||26 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 220 |- ||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||19 април ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 244 |- ||2009||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байер Леверкузен]]||1:0 ||30 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||72 244 |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]||4:0 ||15 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||72 954 |- |2011||'''[[ФК Шалке 04|Шалке]]'''||[[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]||5:0 ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||5:2 ||12 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 708 |- |2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||3:2 ||1 юни ||Берлин||Олимпийски стадион ||75 420 |- |2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||2:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||17 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||76 197 |- |2015||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:1 ||30 май ||[[Берлин]]||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||75 815 |- |2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||0:0 (4:3 [[Дузпа|сл. дузпи]]) ||21 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2017||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:1 ||27 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2018||'''[[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Байерн Мюнхен]]||3:1 ||19 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]]||3:0 ||25 май ||Берлин||Олимпийски стадион ||74 322 |- |2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]||4:2 ||4 юли ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2021||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[РБ Лайпциг]]||4:1 ||13 май ||Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||0 |- |2022||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]||1:1 (4:2 след дузпи) ||21 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2023||'''[[РБ Лайпциг]]'''|| [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]]||2:0 ||3 юни || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 667 |- |2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''|| [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||1:0 ||25 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 322 |- |2025||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Арминия Билефелд]]||4:2 ||24 май || Берлин||[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]] ||74 036 |} === Вечно класиране в турнира за Купата на Германия === {| class=wikitable |- !style="text-align:left"|Отбор !style="text-align:left"|Купи !style="text-align:left"|Финали !style="text-align:left"|Година на спечелване |- | [[Байерн Мюнхен]] |20 |24 |1957, 1966, 1967, 1969, 1971, 1982, 1984, 1986, 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2008, 2010, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020 |- | [[Вердер Бремен]] |6 |10 |1961, 1991, 1994, 1999, 2004, 2009 |- | [[Шалке 04]] |5 |12 |1937, 1972, 2001, 2002, 2011 |- | [[Борусия Дортмунд]] |5 |9 |1965, 1989, 2012, 2017, 2021 |- | [[Айнтрахт Франкфурт]] |5 |8 |1974, 1975, 1981, 1988, 2018 |- | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |4 |10 |1968, 1977, 1978, 1983 |- | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |4 |6 |1935, 1939, 1963, 2007 |- | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |4 |6 |1954, 1958, 1997, 2025 |- | [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |3 |6 |1963, 1976, 1987 |- | [[Борусия Мьонхенгладбах]] |3 |5 |1960, 1973, 1995 |- | [[Фортуна Дюселдорф]] |2 |7 |1979, 1980 |- | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |2 |7 |1990, 1996 |- | [[Байер Леверкузен]] |2 |4 |1993, 2024 |- | [[СК Карлсруе|Карлсруе]] |2 |4 |1955, 1956 |- | [[Дрезденски Спортен Клуб]] |2 |2 |1940, 1941 |- | [[Мюнхен 1860]] |2 |2 |1942, 1964 |- | [[РБ Лайпциг]] |2 |2 |2022, 2023 |- | [[Рот-Вайс Есен]] |1 |2 |1953 |- | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |1 |2 |2015 |- | [[Шварц-Вайс Есен]] |1 |1 |1959 |- | [[Хановер 96]] |1 |1 |1992 |- | [[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |1 |1 |1985 |- | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |1 |1 |1936 |- | [[Кикерс Офенбах]] |1 |1 |1970 |- | [[Рапид Виена]] |1 |1 |1938 |- | [[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]] |1 |1 |1943 |- | [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |– |4 |– |- | [[Алемания Аахен]] |– |3 |– |- | [[Херта Берлин]] |– |2 |– |- | [[ФФЛ Бохум|Бохум]] |– |2 |– |- | [[Борусия Нойнкирхен]] |– |1 |– |- | [[Енерги Котбус]] |– |1 |– |- | [[Фортуна Кьолн]] |– |1 |– |- | [[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]] |– |1 |– |- | [[Херта Берлин]] (ам.) |– |1 |– |- | Луфтвафен Ес Фау Хамбург |– |1 |– |- | [[Щутгартер Кикерс]] |– |1 |– |- | [[Унион Берлин]] |– |1 |– |- | [[Валдхоф Манхайм]] |– |1 |– |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=160546 Раздел за Купата на Германия в сайта на ГФС] * {{икона|de}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3104 Немска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|en}} [http://www.dfb.de/index.php?id=3146 Английска версия на сайта за Купата на Германия] * {{икона|de}} [http://www.fussball.com Новини за Купата на Германия] {{Превод от 2|de|DFB-Pokal|en|DFB-Pokal|172060637|809403362}} {{Футбол в Германия}} {{Футболни купи на УЕФА}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Германия]] gxr5ailrpfwer3g95ea1ulxzdxfn54m Жорета Николова 0 248982 12896965 12889700 2026-05-03T10:35:30Z Rumensz 125859 12896965 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Жорета Йорданова Николова''' е българска театрална и филмова актриса.<ref>[https://theatre.art.bg/жорета-николова__299 theatre.art.bg]</ref> == Ранен живот и кариера == Завършва 7-а гимназия. През 1980 – 1984 г. учи специалност „Актьорско майсторство“ за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при професор [[Гриша Островски]]. Участва в трупите на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]], [[Театрална работилница „Сфумато“]], ДТ Ловеч и [[Театър 199]], гост е в много други театри. == Личен живот == Неин син е актьорът [[Мак Маринов]].<ref>[https://lovetheater.bg/na-teatar-s-mak-marinov-21793/ lovetheater.bg]</ref> == Театрални роли == ДТ Ловеч * Клариче в „Любовта към трите портокала“ реж. [[Иван Станев]] * Ирина в „Алхимия на скръбта“ /Антон Чехов/ реж. Иван Станев [[Сатиричен театър]] * Олга в „Нощни игри“ /В. Мережко/ реж. [[Иван Добчев]] * „Кучешко сърце“ ([[Михаил Булгаков]]) реж. Иван Добчев * „Слуга на двама господари“ /К. Гоци/ реж. Иван Добчев * Еля в „Чинцано“ /[[Людмила Петрушевска|Петрушевска]]/ реж. Маргарита Младенова [[Театрална работилница „Сфумато“]] * Аркадина в „Чайка“ /Антон Чехов/ реж. М. Младенова, [[Иван Добчев]] * Маша в „Три сестри“ /Антон Чехов/ реж. М. Младенова, Иван Добчев * Олга в „Играем Петрушевска“ /Петрушевска/ реж. Маргарита Младенова * Нягулица в „Грехът Куцар“ ([[Йордан Йовков]]) реж. [[Иван Добчев]] * „Думи към Б.“ /Б. Папазов/ реж. Иван Добчев * Суса в „Луда трева“ ([[Йордан Радичков]]) реж. Маргарита Младенова * Зълвата в „Апокриф“ реж. М. Младенова, [[Иван Добчев]] * „Сънят на Одисей“ /Мюлер, Бродски, Тенев/ реж. [[Явор Гърдев]] * Йокаста в „Тирезий Слепият“ реж. Иван Добчев * Исмена в „Антигона Смъртната“ реж. Маргарита Младенова * Мертьой в „Квартет“ /Мюлер/ реж. [[Явор Гърдев]] * София в „Долината на смъртната сянка“ ([[Фьодор Достоевски]]) реж. [[Иван Добчев]] [[Театър 199]] * Ева в „Есенна соната“ /Бергман/ реж. [[Младен Киселов]] [[Народен театър „Иван Вазов“]] * Малама във „Вампир“ ([[Антон Страшимиров]]) реж. Боил Банов * Йокаста в „Едип цар“ ([[Софокъл]]) реж. Андреас Пандзис * Терзийска в „Службогонците“ ([[Иван Вазов]]) реж. [[Иван Добчев]] * Сюзан в „Моногамният“ /Кристофър Кайл/ реж. [[Стоян Алексиев]] * Лилиян в „Шокомания“ /Филип Блазбанд/ реж. Антон Угринов * Понсия в „Домът на Бернарда Алба“ ([[Федерико Гарсия Лорка]]) реж. [[Възкресия Вихърова]] * Регана в „Крал Лир“ ([[Уилям Шекспир]]) реж. [[Явор Гърдев]] * Матюрина в „Дон Жуан“ ([[Жан-Батист Молиер]]) реж. [[Александър Морфов (кинорежисьор)|Александър Морфов]] * Гунхил Боркман в „Юн Габриел Боркман“ ([[Хенрик Ибсен]]) реж. [[Елена Панайотова (режисьор)|Елена Панайотова]] * Вихра Великова в „Бетовен 21“ ([[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]]) реж. [[Младен Киселов]] * Маргарита в „Ричард III“ ([[Уилям Шекспир]]) реж. [[Теди Москов]] * Нанси в „Морски пейзаж“ ([[Едуард Олби]]) реж. [[Петър Денчев]] [[Малък градски театър зад канала]] * Валентина във „Валентинов ден“ /Иван Вирипаев/ реж. [[Явор Гърдев]] Театр дьо Ла Манифактюр – [[Нанси]], [[Франция]] * „История на окото“ /Батай/ реж. [[Иван Станев]] '''Телевизионен театър''' * „Пресечката“ (1987) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „[[Пленникът от Трикери (пиеса)|Пленникът от Трикери]]“ (1993) ([[Константин Мутафов]]) == Филмография == * „[[Мамник (сериал)|Мамник]]“ (2026) – Зара * „[[Далече от брега]]“ (2018) * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Бени * „[[Тилт|ТИЛТ]]“ 2011, реж. [[Виктор Чучков (син)]] * „[[Писмо до Америка]]“ (2001), реж. [[Иглика Трифонова]] – реставраторката Невена * „[[Приятелите на Емилия]]“ (1996), реж. [[Людмил Тодоров]] * „[[Йосиф и Мария]]“ (тв, 1994), реж. [[Милен Николов]] – Мария Йосифова, жена на Йосиф и аптекарка * „[[Пленникът от Трикери (филм, 1993)|Пленникът от Трикери]]“ (1993), реж. Недялко Делчев * „[[Авантюра]]“ (1992), реж. [[Румяна Петкова]] – Тони, дъщерята на Ангелина * „[[Тишина (филм)|Тишина]]“ (1990), сц. и реж. [[Димитър Петков (режисьор)|Димитър Петков]] * „[[Аз, Графинята]]“ (1989) * „[[Парчета любов]]“ (1988), реж. [[Иван Черкелов]] * [[Забравете този случай]] (1985) – жената на Андреев * „[[Характеристика (филм)|Характеристика]]“ (1985), реж. [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] * „[[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци – Каменно гнездо]]“ (1983), 5 серии – Рада, годеницата на младия „Белозъб“ == Награди == * „Икар“ за поддържаща роля за Понсия в „Домът на Бернарда Алба“ (2006 г.) * „[[Аскеер]]“ за поддържаща роля за Софрона в „Луда трева“ (2004 г.) * „Аскеер“ за водеща женска роля за Соланж в „Слугините“ (2016 г.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.nationaltheatre.bg/index.php?id=401 Народен театър „Иван Вазов“] {{мъниче|българин|актьор}} {{СОРТКАТ:Николова, Жорета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] rdd732u3hbuyo5ijherokavflv6bv2e Елена Райнова 0 252181 12896126 12887636 2026-05-02T13:13:31Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896126 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-рождено = Елена Константинова Райнова | категория = актриса | националност = {{България}} | баща = [[Коста Райнов]]<br>Мария Райнова | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актриса | период-на-активност = 1965 – | значими роли = | награди = }} }} '''Елена Константинова Райнова''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена в семейството на Коста и Мария Райнови. [[Коста Райнов]] е един от основателите на българската оперета. Има сестра Александра. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1967 година. Играе в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]] (1968), [[театър „Българска армия“|Военния театър]]. От дълги години е на щат в [[театър „Българска армия“]].<ref>{{Citation |title=Елена Райнова — актриса |url=http://www.events.bg/bg/holidays/Elena-Rajnova---aktrisa_2804 |work=events.bg |accessdate=2009-07-29 |archivedate=2009-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090303101826/http://www.events.bg/bg/holidays/Elena-Rajnova---aktrisa_2804 }}</ref> == Театрални роли == * „Делото Дантон“ * „Албена“ ([[Йордан Йовков]]) – Албена * „Кавказкият тебеширен кръг“ ([[Бертолд Брехт]]) – Груша * „Напразни усилия на любовта“ ([[Уилям Шекспир]]) – Розалина == Телевизионен театър == * „Старчето и стрелата“ (1982) (от [[Никола Русев]], реж. [[Орфей Цоков]]) – Онарта * „Страстната неделя“ (1978) (от [[Павел Павлов]], реж. Павел Павлов) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2021 || [[Като за последно]] || || || Костадинова |- | 2011 || [[Аве|Авé]] || || || лелята на Виктор |- | 2008 || [[Корави старчета]] (тв) || || || Кики Куковейката |- | 2007 || [[Приключенията на един Арлекин]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''„La masseria delle allodole“'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || Зиа Хасмиг |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || Руфа, лелята |- | 2005 || [[Граница (филм, 2005)|Граница]] || || || бабата |- | 2005 || [[Грешница (филм)|Грешница]] || || || бабата |- | 2003 || [[Отвъд чертата]] (тв) || || || леля Петка |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || жената на Мишо |- | 1991 || [[Удавникът]] || || || |- | 1991 || [[Здравей, бабо|Здравей, бабо!]] || || || майката Ката |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || Ценка, жената на Карагьозов |- | 1989 || [[Маргарит и Маргарита]] || || || майката на Маргарита |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || бабата Вера Димова,<br>главен инженер на предприятие зе детски играчки |- | 1986 || [[Петък вечер]] || || || Дечева, жената на Митко |- | 1985 || [[19 метра вятър]] || || || Дора |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || жената с пианото |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || майката на Ина |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]]<br>(тв сериал) || 6 || || Анифе<br>(в VI серия) |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || || Васила, жената на Животното |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || проститутка при генерал Вълков |- | 1977 || [[Нечиста сила]]<br>(тв сериал) || 3 || || ханджийката Яна |- | 1976 || [[Щурец в ухото]]|| || || Тони |- | 1976 || [[Етюд за осата]] || || || Мария |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || приятелката на инженера<br>(в II с. „Рожден ден“) |- | 1972 || [[Голямата скука]] || || || Маргарита |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || Нели Йорданова, естрадната певица |- | 1971 || [[Няма нищо по-хубаво от лошото време]] || || || Едит/Дорис Холт |- | 1968 || [[Бялата стая]] || || || Рина |- | 1967 || [[Човекът в сянка]] || || || Моника |- | 1966 || [[Карамбол (филм)|Карамбол]] || || || Анелия Гавакова,<br>студентка, дъщеря на директора на текстилния завод |- | 1965 || [[Неспокоен дом]] || || || Бистра Манасиева |- | ? || [[Дърво без покрив]]|| || || Ката, дъщерята |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|id=0707139}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/334716/ Елена Райнова в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/250204/bio/ Елена Райнова в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Райнова, Елена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] i82085k5or0lo7uy5huctntj7n76qta Николай Сотиров 0 254231 12896341 12698339 2026-05-02T17:41:05Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896341 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Николай Иванов Сотиров''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 31 май 1956 г. в [[Шумен]]. Завършва актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1980 г. Работил е в студио „Пантомима“ към театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]], в театър „Движение“. В последните години работи в театър „Панданс“, като участва в постановките „Вяра и ерес“, „Тримата мускетари“ и „Апокалипсис или...“. През 2020 г. е гост-участник (в ролята на Рицаря) и гост-детектив във втори сезон на „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2020/09/23/300245/актьорът-ники-сотиров-ще-бъде-следващият-гост-детектив-в-маскираният-певец/ nova.bg]</ref> == Награди и отличия == * Награда „За най-добър мим“ на Фестивала в ([[Арецо]], [[Италия]], 1984). * „Голямата награда“ на Фестивала в (Арецо, Италия, 1984). * Награда „За млад актьор“ за участие във филма „[[Вибрации (филм)|Вибрации]]“. == Театрални роли == * „Вяра и ерес“ * „Тримата мускетари“ * „Апокалипсис или...“ * „Капричиос“ * „Лабиринт зад кулисите“ – Сганарел * „Швейк“ == Телевизионен театър == * „Евангелие по Матея“ (1990) ([[Стефан Грозданов]]) * „Меден месец“ (1985) ([[Николай Никифоров]]) * „[[Смъртта на търговския пътник]]“ (1984) (от [[Артър Милър]], реж. [[Магда Каменова]]) – Бернард == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | ? || [[Етюд за добро сърце]] || || || |- | ? || [[Отровни цветя]] || || || |- | 2017 || [[Секс академия - мъже]] || || ||Рок Стронг |- | 2017 || [[Смартфонът беглец]] || || ||отец Мартин |- | 2016 || [[11А]] || || || учителят по философия Асен Петров |- | 2015 || [[Дякона Левски (филм)|Дякон Левски]] || || || барон Бонър |- | 2014 || [[В името на краля III]] – (''„In the Name of the King: The Last Mission“'')|| || Канада / България || Тибалт |- | 2014 || [[Легендата за Херкулес]] – (''„The Legend of Hercules“'')|| || САЩ || крал Талас |- | 2013 || [[Паяци (филм)|Паяци]] – (''„Spiders 3D“'')|| || САЩ || убиец |- | 2012 || [[Седем часа разлика]] || 80 || || Пол Станкофф (Павел Станков), адвокат |- | 2010 || [[Фаворитът 3]] – (''„Undisputed 3“'')|| || САЩ || водещ |- | 2009 || [[Унищожена Земя]] – (''„Annihilation Earth“'')|| || САЩ || French Broadcaster |- | 2009 || [[Звездна мисия]] – (''„Star Runners“'')|| || САЩ || чичото |- | 2009 || [[Нинджа (филм, 2009)|Нинджа]] – (''„Ninja“'')|| || || Адамович |- | 2008 || [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) || || || Патрик |- | 2008 || [[Торбалан 3]] – (''„Boogeyman 3“'')|| || САЩ || Торбалан |- | 2008 || [[Последната ергенска вечер]] – (''„Stag Night“'')|| || САЩ || старецът |- | 2007 || [[Доставчикът]] – (''„The Contractor“'')|| || САЩ / България / Великобритания || Ал Махмуд Джахар |- | 2007 || [[Харпии]] – (''„Harpies“'')|| || САЩ || Тео |- | 2006 || [[Фаворитът 2]] – (''„Undisputed II: Last Man Standing“'')|| || САЩ || водещ |- | 2005 || [[Ивкова слава (2005)]] – (''„Ivkova slava“'')|| || Сърбия || Бучко |- | 2005 || [[Механикът (2005)]] – (''„The Mechanik“'')|| || САЩ / Германия || Виктор Чертофф |- | 2005 || [[Човекът-акула]] – (''„Hammerhead: Shark Frenzy“'') || || Аруба / САЩ / Германия || охранител 1 |- | 2005 || [[Икона (филм)|Икона]] – (''„Icon“'') || || САЩ / Русия || Юри Гунади |- | 2005 || [[Строго секретно]] – (''„Submerged“'')|| || САЩ / Великобритания / България || полковник Хорхе Хилан |- | 2004 || [[Хотел България (сериал)|Хотел България]] || 23 || || Лазар |- | 2004 || [[Кукловодът срещу Демоничните играчки]] – (''„Puppet Master vs Demonic Toys“'')|| || САЩ / Германия || |- | 2004 || ''Лавина'' – (''„Nature Unleashed: Avalanche“'')|| || Канада / България / Великобритания || Борис |- | 2004 || [[Боа срещу Питон]] – (''„Boa vs. Python“'')|| || САЩ / България || анонсиращ на ринга |- | 2003 || [[Небесни шерифи]] – (''„Air Marshal“'')|| || САЩ || Джанго |- | 2003 || [[Смъртоносният влак]] – (''„Death Train“'')|| || САЩ || Карлос |- | 2003 || [[Пътуване към Австралия]] || || || Емо |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]]<br>(тв сериал) || 6 || || Николай Сотиров в 1 серия (V-та) |- | 2002 || [[Атака от акули 3 – Мегалодон]] – (''„Shark Attack 3 – Megalodon“'')|| || САЩ / Израел || Дейвис |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България / Италия || Стенли, най-добрия приятел на Павел – асистента |- | 1999 || [[Докосване]] || || || режисьора |- | 1998 || [[Извън контрол]] – (''„Derailed“'')|| || САЩ / Аруба || Лоренцо |- | 1998 || [[Духът на баща ми]] || || || рицарят / скулпторът Андрей Гаврилов |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]] || 3 || || д-р Геровски, завеждащ фитнес-центъра на г-жа Маврова ''(в 3-та „[[Нощта на самодивите]]“)'' |- | 1993 || ''„Въздигащият се Дракула“'' – (''„Dracula Rising“'')|| || САЩ || Тимъти |- | 1991 – 1996 || ''„Момчетата на стената“'' – (''„I ragazzi del muretto“'')|| 53 || Италия || Саша (в 4 серии) |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]] || 9 || България / Унгария || |- | 1987 || [[Човек на паважа]] || || || Тони |- | 1987 || [[Приятно пътуване (филм, 1987, II вариант)|Приятно пътуване]] || || || бащата на Сашко |- | 1985 || [[Тази хубава зряла възраст]] || || || Васко Мараинов |- | 1985 || [[Тази кръв трябваше да се пролее]] || || || „Байрон“ |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || цигуларят |- | 1984 || [[Вибрации (филм)|Вибрации]] || || || Алтамаров |- | 1983 || [[Третото лице]] || || || Жорж Пангаров |- | 1982 || [[Комбина]] || || || Иво |- | 1981 || [[Аз не живея един живот]] || || || мим |- | 1981 || [[Дом за нежни души]] || || || Иво |- | 1980 || [[Голямото нощно къпане]] || || || Сава |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]] || 3 || || Костадин |- | 1979 || [[Къщата]] || || || Леон |- |} == Източници == * [http://personi.dir.bg/person.php?id=2458 Биография на Николай Сотиров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160416234333/http://personi.dir.bg/person.php?id=2458 |date=2016-04-16 }} <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0815464}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/44608/ Николай Сотиров в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/111779/bio/ Николай Сотиров в Кино-Театр] * [https://web.archive.org/web/20160414071239/http://novinar.bg/news/niki-sotirov-izkustvoto-e-kato-hristos---vinagi-vazkrasva_NDk5MDszMw==.html Ники Сотиров: Изкуството е като Христос – винаги възкръсва], интервю на Ирина Гигова, в-к Новинар, 24 април 2015 {{Портал|Биографии|Изкуство|Шумен|България}} {{СОРТКАТ:Сотиров, Николай}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Шумен]] il67nyaiz6k2fqaje7huvvbo14mg30x Сашка Братанова 0 255094 12896377 12889662 2026-05-02T18:01:55Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896377 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Александра Николай Братанова | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1970 – | значими роли = | театрални награди = }} | баща = Николай Братанов | майка = Надежда Евгениева Волинска-Братанова | брак = | деца = Вяра и Надежда | подпис = }} '''Александра Николай Братанова''' е българска актриса. == Биография == Родена е в [[Свищов]] на 22 септември 1950 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1972 г. в класа на проф. [[Гриша Островски]]. След това започва да играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Бургаския театър]] (1972 – 1975), а по-късно и в [[Театър „София“]] (1975 – 1990). През 1992 г. отива на сцената на [[Малък градски театър „Зад канала“]] София. През 2006 г. отива в [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (2006 – 2010). Участва в дублажите на филми, излъчвани на [[VHS]] от Мулти Видео Център през 90-те години. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1972). == Награди == * Награда на [[Съюз на артистите в България|САБ]] за млад актьор за ролята на Жана д'Арк в „''Чучулигата''“ от [[Жан Ануи]]. == Театрални роли == * „''Болки на душата''“ ([[Ингмар Бергман]]) – Виктория * „''Опера за пет пари''“ ([[Бертолд Брехт]]) – Поли Пичъм * „''Любов необяснима''“ ([[Недялко Йорданов]]) – Марчето * „''Зимна приказка''“ ([[Уилям Шекспир]]) – Утрата == Телевизионен театър == * „''Времето, което ни разделя''“ (1989) ([[Руденко Йорданов]]) * „''Излишни неща от личния живот''“ (1985) ([[Сергей Коковкин]]) * „Змейова сватба“ (1984) (от [[П. Ю. Тодоров]], реж. [[Вили Цанков]]) * „''Дон Жуан или Любовта към геометрията''“ (1982) ([[Макс Фриш]]) * „''Изпити''“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) * „Краят остава за вас“ (1979) (от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], реж. [[Роксена Кирчева]]) * „Любов необяснима“ (1976) (от [[Недялко Йорданов]], реж. Недялко Йорданов) * „''Свети, но не грее''“ (1971) ([[Николай Островски]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- |2022 |[https://noblink.bg/2023/02/smirenthemovie/ Смирен] | |- | 2019 || [[Дамасцена: Преходът]] || жената с шалварите |- | 2013 || [[Вангелия]]<br>(12-сер. тв, Беларус/Русия/Украйна)|| Виолета, помощничката на Ванга |- | 2012 – 2013 || [[Къде е Маги?]]<br>(51-сер. тв)|| икономката |- | 2010 – 2012 || [[Стъклен дом]]<br>(64-сер. тв)|| Веси, домашна прислужница на Жекови |- | 2006 || [[Маймуни през зимата]] (България/Германия)|| жената с куче |- | 2005 || [[Кафе пауза]] (сериал)|| |- | 2005 || [[Далида (филм)|Далида]]<br>('''Dalida''') (Франция/Италия)|| |- | 2005 || [[Другият наш възможен живот]] || Донка, бездетната съседка |- | 2002 – 2008 || [[Тя и той]]<br>(95-сер. тв)|| бездетната съседка |- | 2002 || [[Госпожа Динозавър]] || цветарката |- | 2001 || [[Най-важните неща]]<br>(2-сер. тв) || |- | 1998 || [[Вагнер (филм)|Вагнер]] || опечалената селянка/работничка с банан/младоженката |- | 1989 || [[Зона В-2]] || Рангелова |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || съпругата на шофьора Тотко |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || Надя |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || Милка, жената на Борчо |- | 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к!]] (тв) || доктор Ергина |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(7-сер. тв)|| Добра |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(5-сер. тв)|| Наталия, рускиня, танцьорка в кабаре, кръщелница на Никифоров даваща информация на Пеев<br>(в 2 серии: III, V) |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(5-сер. тв, България/СССР)|| Женда |- |1977 |[https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html Пробен срок] | журналистката от сектор „Поезия“ на вестника |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]]<br>(5-сер. тв)|| [[Лиляна Димитрова|Лиляна Димитрова – „Блага“]] (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(2-сер. тв)|| Лиляна (Лили) Милева, готвачка в стола <br>''(в „[[Синята безпределност]]“ и „[[Реквием за една мръсница]]“)'' |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || Лили |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || Мариана |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(10-сер. тв)|| Бистра, сервитьорка<br>(в серията „Синият папагал“) |- | 1974 || [[Шосе Е-107]] (тв) || инженер Венета Колева (Венчето) |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(12-сер. тв)|| ученичка |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам]] || жената на Костадин (булката) |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]]<br>(2-сер. тв)|| Искра |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || случайната позната |- | 1973 || [[Мандолината]] || момичето |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || Мариана |- | 1972 || [[Пикник (филм)|Пикник]] || млада дама |- | 1970 || [[Петимата от Моби Дик]] || Олга |} == Личен живот == Братанова е единствено дете. Дъщеря е на композитора [[Николай Братанов]] и музикалния деец Надежда Евгениева Волинска-Братанова. В детството си актрисата е постоянно на път с родителите си, тъй като Николай Братанов е активен военен музикант и [[футбол]]ист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и семейството често пътува поради ангажиментите на бащата. Още с постъпването си във ВИТИЗ Братанова започва активно участия и малко събития за известни от личния ѝ живот. През 1986 г. актрисата става майка на близначките Вяра и Надежда, които се раждат от интимна връзка с актьора [[Рашко Младенов]] по време на брака му с Маргарита Младенова.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1575020 „Сашка Братанова: Играя във филма за Ванга. Жалко, че руснаците ни изпревариха“], интервю на Пенчо Ковачев, 24chasa.bg, 6 октомври 2012 г.</ref> Сашка и Рашко не съжителстват заедно и децата израстват с майката. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0105509}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/307843/ Сашка Братанова в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Братанова, Сашка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Свищов]] t7xzn74by2pctwxz9o9ar8baaq2jh92 12896579 12896377 2026-05-02T21:13:05Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896579 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Александра Николай Братанова | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1970 – | значими роли = | театрални награди = }} | баща = Николай Братанов | майка = Надежда Евгениева Волинска-Братанова | брак = | деца = Вяра и Надежда | подпис = }} '''Александра Николай Братанова''' е българска актриса. == Биография == Родена е в [[Свищов]] на 22 септември 1950 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1972 г. в класа на проф. [[Гриша Островски]]. След това започва да играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Бургаския театър]] (1972 – 1975), а по-късно и в [[Театър „София“]] (1975 – 1990). През 1992 г. отива на сцената на [[Малък градски театър „Зад канала“]] София. През 2006 г. отива в [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (2006 – 2010). Участва в дублажите на филми, излъчвани на [[VHS]] от Мулти Видео Център през 90-те години. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1972). == Награди == * Награда на [[Съюз на артистите в България|САБ]] за млад актьор за ролята на Жана д'Арк в „''Чучулигата''“ от [[Жан Ануи]]. == Театрални роли == * „''Болки на душата''“ ([[Ингмар Бергман]]) – Виктория * „''Опера за пет пари''“ ([[Бертолд Брехт]]) – Поли Пичъм * „''Любов необяснима''“ ([[Недялко Йорданов]]) – Марчето * „''Зимна приказка''“ ([[Уилям Шекспир]]) – Утрата == Телевизионен театър == * „''Времето, което ни разделя''“ (1989) ([[Руденко Йорданов]]) * „''Излишни неща от личния живот''“ (1985) ([[Сергей Коковкин]]) * „Змейова сватба“ (1984) (от [[П. Ю. Тодоров]], реж. [[Вили Цанков]]) * „''Дон Жуан или Любовта към геометрията''“ (1982) ([[Макс Фриш]]) * „''Изпити''“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) * „Краят остава за вас“ (1979) (от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], реж. [[Роксена Кирчева]]) * „Любов необяснима“ (1976) (от [[Недялко Йорданов]], реж. Недялко Йорданов) * „''Свети, но не грее''“ (1971) ([[Николай Островски]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- |2022 |[https://noblink.bg/2023/02/smirenthemovie/ Смирен] | |- | 2019 || [[Дамасцена: Преходът]] || жената с шалварите |- | 2013 || [[Вангелия]]<br>(12-сер. тв, Беларус/Русия/Украйна)|| Виолета, помощничката на Ванга |- | 2012 – 2013 || [[Къде е Маги?]]<br>(51-сер. тв)|| икономката |- | 2010 – 2012 || [[Стъклен дом]]<br>(64-сер. тв)|| Веси, домашна прислужница на Жекови |- | 2006 || [[Маймуни през зимата]] (България/Германия)|| жената с куче |- | 2005 || [[Кафе пауза]] (сериал)|| |- | 2005 || [[Далида (филм)|Далида]]<br>('''Dalida''') (Франция/Италия)|| |- | 2005 || [[Другият наш възможен живот]] || Донка, бездетната съседка |- | 2002 – 2008 || [[Тя и той]]<br>(95-сер. тв)|| бездетната съседка |- | 2002 || [[Госпожа Динозавър]] || цветарката |- | 2001 || [[Най-важните неща]]<br>(2-сер. тв) || |- | 1998 || [[Вагнер (филм)|Вагнер]] || опечалената селянка/работничка с банан/младоженката |- | 1989 || [[Зона В-2]] || Рангелова |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || съпругата на шофьора Тотко |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || Надя |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || Милка, жената на Борчо |- | 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к!]] (тв) || доктор Ергина |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(7-сер. тв)|| Добра |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(5-сер. тв)|| Наталия, рускиня, танцьорка в кабаре, кръщелница на Никифоров даваща информация на Пеев<br>(в 2 серии: III, V) |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(5-сер. тв, България/СССР)|| Женда |- |1977 |[https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html Пробен срок] | младата журналистка,<br>от сектор „Поезия“ на вестника |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]]<br>(5-сер. тв)|| [[Лиляна Димитрова|Лиляна Димитрова – „Блага“]] (в 5 серии: от I до V вкл.) |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(2-сер. тв)|| Лиляна (Лили) Милева, готвачка в стола <br>''(в „[[Синята безпределност]]“ и „[[Реквием за една мръсница]]“)'' |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || Лили |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || Мариана |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(10-сер. тв)|| Бистра, сервитьорка<br>(в серията „Синият папагал“) |- | 1974 || [[Шосе Е-107]] (тв) || инженер Венета Колева (Венчето) |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(12-сер. тв)|| ученичка |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам]] || жената на Костадин (булката) |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]]<br>(2-сер. тв)|| Искра |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || случайната позната |- | 1973 || [[Мандолината]] || момичето |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || Мариана |- | 1972 || [[Пикник (филм)|Пикник]] || млада дама |- | 1970 || [[Петимата от Моби Дик]] || Олга |} == Личен живот == Братанова е единствено дете. Дъщеря е на композитора [[Николай Братанов]] и музикалния деец Надежда Евгениева Волинска-Братанова. В детството си актрисата е постоянно на път с родителите си, тъй като Николай Братанов е активен военен музикант и [[футбол]]ист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и семейството често пътува поради ангажиментите на бащата. Още с постъпването си във ВИТИЗ Братанова започва активно участия и малко събития за известни от личния ѝ живот. През 1986 г. актрисата става майка на близначките Вяра и Надежда, които се раждат от интимна връзка с актьора [[Рашко Младенов]] по време на брака му с Маргарита Младенова.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1575020 „Сашка Братанова: Играя във филма за Ванга. Жалко, че руснаците ни изпревариха“], интервю на Пенчо Ковачев, 24chasa.bg, 6 октомври 2012 г.</ref> Сашка и Рашко не съжителстват заедно и децата израстват с майката. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0105509}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/307843/ Сашка Братанова в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Братанова, Сашка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Свищов]] m01mkr9bmuljz9d2xqzfr9c6ftwsdku Убийство по сценарий 0 259377 12896532 12847026 2026-05-02T20:06:51Z ~2026-21129-15 391546 12896532 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Убийство по сценарий | Име в оригинал = ''Murder, She Wrote'' | Картинка = Murder, She Wrote (1984 television series logo).svg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Мистерия]] | Създател(и) = [[Питър Фишър]]<br>[[Ричард Левинсън]]<br>[[Уилям Линк]] | Актьори = [[Анджела Лансбъри]]<br>[[Том Боузли]]<br>[[Уилям Уиндъм (актьор)|Уилям Уиндъм]]<br>[[Рон Мейсък]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 12 | Епизоди = 265 (+ 4 ТВ филма) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Убийство по сценарий | Изпълнителен продуцент = Анджела Лансбъри<br>Питър Фишър<br>Ричард Левинсън<br>Уилям Линк<br>Дейвид Мойсинджър | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 30 септември 1984 г. – 19 май 1996 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 0086765 | Страница в TV.com = murder-she-wrote }} '''„Убийство по сценарий“''' ({{lang|en|Murder, She Wrote}}) е американски телевизионен сериал, който разказва за приключенията на писателката [[Джесика Флечър]]. == Сюжет == След смъртта на мъжа си, жителката на неголемия пристанищен [[мейн]]ски град [[Кабът Коув]] Джесика Флечър се посвещава в писането на детективски романи. По време на проучвания за книгите си, тя се натъква на загадъчни престъпления. Тя помага на полицията в разследването и разкриването им. Джесика Флечър е един от най-добрите детективи. == Актьорски състав == * [[Анджела Лансбъри]] – Джесика Флечър * [[Том Боузли]] – шериф Еймъс Тейпър * [[Уилям Уиндъм (актьор)|Уилям Уиндъм]] – доктор Сет Хезлит * [[Рон Мейсак]] – шериф Морт Мецгер == Интересни факти == * В края на 1980-те излиза поредица книги със същото име, чийто автор е [[Доналд Бейн]]. * След края на сериала били излъчени 5 допълнителни серии: ** ''South by Southwest'' – От юг на югозапад (1997) ** ''A Story to Die For'' – История около убийство (2000) ** ''The Last Free Man'' – Последният свободен човек (2001) ** ''The Celtic Riddle'' – Келтска загадка (2003) * Сериалът е излъчван в десетки страни == „Убийство по сценарий“ в България == В България сериалът започва излъчване през 2006 г. по [[Fox Crime]]. Дублажът е на студио Доли. През различните сезони съставът на озвучаващите гласове търпи промени. Артисти, които озвучават в сериала са [[Ани Василева]] във всички епизоди, [[Лидия Вълкова]], [[Анна Петрова]], Антония Драгова, [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Симеон Владов]], [[Васил Бинев]], Димитър Горанов, [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]], [[Ивайло Велчев]] и [[Светозар Кокаланов]]. В един епизод, излъчен по [[Диема 2]], участват [[Александър Воронов]] и [[Татяна Захова]], която замества Ани Василева. == Външни препратки == * {{imdb name|0086765}} * {{tv.com show|murder-she-wrote}} * [http://murdershewrote.wikia.com/wiki/Main_Page Уики ''„Убийство по сценарий“''] * [http://www.angelalansbury.net/home.html Сайт на Анджела Лансбъри] {{Превод от|ru|Она написала убийство|17983242}} {{нормативен контрол}} {{Diema 2: следобед}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Криминални сериали]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] 81bdyzzimw1ile4kgpw66w8v5hqrttr Черен руски териер 0 259823 12896886 12700323 2026-05-03T09:32:16Z Валери Василев 296837 Замяна на „см“ и „кг“ с cm и kg. 12896886 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Обработка}}{{Кучешка порода |name= Черен териер |image= Czarny terier rosyjski 64.jpg |image_caption= |weight= Мъжки: 50 – 60 kg{{Br}}Женски: 45 – 50 kg |height= Мъжки: 72 – 76 cm{{Br}}Женски: 68 – 72 cm |country= {{USSR}} |year= 50-те години на XX век |fcigroup= 2 |fcisection= 1.4 |fcinum= 327 |fcistd= http://www.fci.be/nomenclature/standards/327g02-en.pdf |category = |commons = Tchiorny Terrier |}} '''Черен териер''' ({{lang|ru|Чёрный терьер}}) е порода кучета, използвана най-вече като куче-пазач и полицейско куче. == История == Руският Черен Териер (РЧТ) е създаден в Русия в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век по пътя на сложно възпроизводително кръстосване на редица породи, в това число [[ризеншнауцер]], [[ерделтериер]], [[ротвайлер]] и [[Нюфаундленд (куче)|нюфаундленд]]. За изходна порода е послужил ризеншнауцерът. Породата е била въведена в подмосковското училище за военно кучевъдство на базата на племенния питомник „Червена Звезда“. Целта на създаване на породата е бил стремежът да се получи едро, смело, силно, управляемо куче с ярко изразени охранителни инстинкти, пригодно за носене на различни видове служби, леко приспособяващо се към различни климатични условия. Породата е призната от FCI през 1984 г. = Стандарт на породата = == Общ вид == Руският Черен Териер (РЧТ) – Едро, атлетически сложено куче с леко разтегнат формат, здрав към груб тип. Притежава масивни кости и силна мускулатура. Хармонично. Отличава се с голяма глава, компактен, обемен и дълбок корпус. == Важни пропорции == Височина в холката за мъжките 72 – 76 см, за женските 68 – 72 см. Дължината на корпуса не превишава височината в холката при мъжките с повече от 6%, при женските с повече от 8%. Дълбочината на гърдите съставя не по малко от 50 % от височината на кучето в холката. Дължината на главата е не по-малко от 40 % от височината в холката. Муцуната е малко по къса от черепната част. == Поведение, темперамент == РЧТ е куче с големи достойнства, уверено в себе си, добре управляемо във всяка ситуация. В екстремални ситуации незабавно заема активно-отбранителна позиция, бързо се успокоява при изчезване на опасността. РЧТ притежава отлично здраве, издръжлив, непретенциозен, обаятелен, умен и дружелюбен. Леко се приспособява към различни климатични условия, добре се поддава на дресировка, работоспособен и надежден. == Глава == Пропорционална с общото сложение, голяма, масивна, дълга (не по-малка от 40% спрямо височината в холката), умерено широка в черепната част със закръглени, но не рязко изразени сухи скули. Лобът е плосък, преходът от лоба към муцуната е забележим, но не рязък, линиите на лоба и на муцуната са паралелни. Надочните дъги и задтилъчната кост са умерено изразени. Носната гъба е голяма и черна. === Муцуна === Муцуната е масивна, обемна, широка в основата, леко стесняваща се към носната гъба, малко по-къса от черепната част. ”Мустаците“ и „брадата“ подчертават обема на муцуната и ѝ придават правоъгълна, тъпа форма. Устните са дебели, месести, добре пигментирани, плътно прилягащи. Пигментацията в муцуната е тъмна. === Зъби и захапка === Зъбите са големи, бели, плътно прилягащи един към друг, в пълен комплект в съответствие със зъбната формула (42 зъба) резците в основанието са разположени в линия. Захапката е ножична. === Очи === Очите са неголеми с овална форма, право и широко поставени, тъмни. Клепачите са сухи, плътно прилягащи, черни. === Уши === Ушите са високо и симетрично поставени, неголеми, висящи на хрущялите, с триъгълна форма, предният край приляга към скулите. Висящата част от ухото е плътна без бръчки. == Шия == Шията е масивна, суха, мускулеста, по дължина примерно равна на дължината на главата, поставена е под ъгъл около 45 градуса относно линията на хоризонта. Гривата е силна, добре изразена == Тяло == Тялото е монолитно, дълбоко, обемно и добре балансирано. Горната линия е леко наклонена по направление от холката към основата на опашката. Холката е мощна, дълга, добре развита. При мъжките е по-изразена отколкото при женските. Гърбът е здрав, прав, мускулест и съставя половината от горната линия (от началото на холката до основата на опашката). Поясницата е широка, къса, мускулеста, леко изпъкнала, дължината ѝ е равна на половината от дължината на гърба. Крупата е широка, мускулеста, леко наклонена с умерена дължина. === Гърди === Дълбоки, дълги, широки, с дълги, леко изпъкнали ребра, в напречно сечение имат овална форма. Долната линия на гърдите се намира на една линия с лакътната става или малко по-ниско от нея. Гръдната кост е дълга. Предната част на гърдите леко излиза напред спрямо раменната става и е добре запълнена с мускулатура. Коремът е умерено повдигнат. Мастните натрупвания са слабо изразени. Опашката е дебела в основата, високо поставена. Държи се енергично, но в основата не трябва да бъде насочена към главата. Обичайно се купира в ранна възраст. Некупираната опашка, както и нейната дължина и форма не влияят на оценката. Предпочитание се отдава на саблевидната или сърповидна опашка. == Крайници == === Предни крайници === При оглед отпред са прави и паралелни. При оглед отстрани лопатките са дълги, широки, косо поставени. Раменният ъгъл е около 100 градуса. Рамото е не по-късо от лопатката, мускулесто. Лактите са насочени строго назад. Подлактите са дебели, закръглени, прави, със средна дължина, отвесно поставени при поглед отпред и отстрани. Китките са къси, масивни, поставени леко наклонено при поглед отстрани. Височината в лакътя (на нивото на лакетния израстък) съставя 50 – 52 % от височината в холката. === Задни крайници === При поглед отзад са прави и паралелни поставени малко по широко от предните, постановката е леко изтеглена. Бедрата са достатъчно дълги, леко наклонени, широки, с добре развита обемна мускулатура. Подбедрицата е наклонена, не по-къса от бедрото. Ъглите на скакателните стави са добре изразени. Китките са масивни, не дълги, поставени отвесно. === Лапи === Големи, сводести, събрани с кръгла форма. Задните лапи са по малки и по-овални от предните. Ноктите и възглавничките са черни. Вълчите нокти трябва да са отстранени. == Движения == Движенията са свободни и балансирани. Характерен алюр – енергичен широк тръс за сметка на силен тласък на задните крака и значителен мах на предните. Ставите на крайниците свободно се сгъват и разгъват. Гърбът по време на движение запазва здравината си и заедно с поясницата леко пружинира. == Кожа == Кожата е плътна, добре прилягаща без бръчки и провисналости, достатъчно еластична, равномерно пигментирана. == Космена покривка == Козината е груба, гъста. Космената покривка е двойна. Състои се от гъст, груб, плътен основен косъм с вълна (чупка) и по-мек и къс, гъст подкосъм. Основният косъм покрива цялото тяло и в естествено състояние има дължина 5 – 15 см. Добре развитият украсяващ косъм образува на главата обилно развити „бакембарди“, мустаци“ и „брада“. Предните и задните крайници са покрити с дълъг и гъст украсяващ косъм. Задължителен е груминга по установената форма. == Цвят == Цветът е черен и черен с незначително изсветляване (не повече от 1/3 от общата повърхност) == Ръст и тегло == Предпочитаният ръст за мъжките е 72 – 76 cm, за женските 68 – 72 cm. Мъжките не трябва да бъдат по-ниски от 70 cm и по високи от 78 cm, женските не по-ниски от 66 cm и не по високи от 74. Теглото на мъжките е 50 – 60 kg, за женските 45 – 50 kg. По-едрият ръст при пропорционално сложение и запазване на породния тип не е недостатък. == Дефекти == Всяко отклонение от гореуказаните пунктове трябва да се разглежда като дефект. Сериозността на отношението към дефекта трябва да бъде пропорционална на неговата степен. == Недостатъци == • незначителни отклонения от половия тип; • незначителна вялост или възбудимост; • къса или лека глава; • закръглен череп; • големи, асиметрично разположени уши, недостатъчно плътно прилягащи уши • кръгли, светли, косо или близко поставени очи; отпуснати клепачи, лесно видим трети клепач; • недостатъчно пигментирана уста или устни; • къса, отпусната, недостатъчно мускулеста шия; • недостатъчно изразена холка; • переслежина; • мек, тесен гръб; • дълга, тясна, недостатъчно мускулеста поясница; • къс, прав или скосен круп; • недостатъчно дълбоки или широки, къси гърди; • плоски отпред гърди; • излишно повдигнат или провиснал корем; • право рамо; • леко изкривен подлакът; • леко къси или дълги подлакти; • леко извити навън или навътре лакти; • незначително отворени китки или насочени навътре • незначително изправени ъгли на задните крака; • незначителна саблистост; • леко завъртени навътре или навън скакателни стави; • недостатъчно свободни, тежки, къси, вяли, недостатъчно балансирани движения; • незначителна високозадост в движение; • незначително разскачане на крупата в движение, • тръст, нарушаван от раван • мека, права или излишно къдрава козина; • удължен подкосъм частично закриващ основния косъм, недостатъчно развит подкосъм; • излишно вълниста, права, частично прилягаща козина • лек кафяв оттенък на козината; • излишно недоверчиво поведение, отчетлива недружелюбност, страхливост, флегматичност; • изразена нелинейност при разположението на резците в долната челюст, малки резци. == Пороци == Същите дефекти изразени в по-значителна степен, опашка насочена в основата към главата. == Дисквалифициращи пороци == • рязко отклонение от желаемия породен тип в страна на изходните породи • страхливост, холеричност, неуправляема агресивност; • нечерна носна гъба; • белмо; • различни по цвят очи; • козинец; • всички отклонения от ножичната захапка; • отсъствие на който и да е зъб; • мека, къса, ватна козина; • отсъствие на украсяващ косъм по краката и главата; • нестандартен цвят; • наличие на бели петна и отметки; • точно ограничени участъци на обилно изсветляване; • значително отслабване на цвета по крайниците; • крипторхизъм. Забележка: Мъжките трябва да имат два нормални семенника спуснати в торбичките. Болните кучета, имащи наранявания и травми се оставят без оценка. = Външни препратки = * [http://www.blackterrier.bg/ Клуб за черен руски териер] * [http://www.brtinfo.ru/ База данни за Черни Териери] * [http://www.akc.org/breeds/black_russian_terrier/ Породен стандарт на черния руски териер на АКС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090901040924/http://www.akc.org/breeds/black_russian_terrier/ |date=2009-09-01 }} * [http://jhamalitsa.com/ Развъдник „Джамалица“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150104120158/http://jhamalitsa.com/ |date=2015-01-04 }} * [http://www.brtbg.com/ Развъдник „Блак Балкан Лайън“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.terrierruso.com/ Испанска информация за черния руски териер] * [http://brtinfo.ru/kennels.php Препратки за черния руски териер] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Руски породи кучета]] [[Категория:Териери]] m36zieip8ioi4pte49rqlndu2r7n3t3 Ашли Йънг 0 260124 12896437 12749674 2026-05-02T18:34:48Z Danitrifonov04 292718 12896437 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Ашли Йънг | снимка = Ashley Young 2018-06-13 1.jpg | прякор = | цяло име = Ашли Саймън Йънг | град на раждане = [[Стивънидж]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | височина = 175 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | юношески години = 1995 – 2003 | юношески отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | години = 2003 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2023<br>2023 – 2025<br>2025 – 2026<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Евертън|Евертън]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич Таун]] | мачове = 98<br>157<br>192<br>44<br>53<br>63<br>13<br>'''620''' | голове = (19)<br>(30)<br>(15)<br>(5)<br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>'''(71)''' | национален отбор години = 2006 – 2007<br>2007 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ21|Англия}}<br>{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове = 10<br>39 | национален отбор голове = (0)<br>(7) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ашли Саймън Йънг''' ({{lang|en|Ashley Simon Young}}) е [[Англия|английски]] професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]]. == Кариера == Йънг прави дебюта си в професионалния футбол с [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] през [[2003]] г. В началото на [[2007]] г. Астън Вила привлича халфа в състава си. За първи път облича екипа на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] на [[16 ноември]] 2007 г. в приятелска среща с [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]]. Бърз и техничен халф с много криво центриране и точен завършващ удар. Ашли Йънг става футболист на [[Манчестър Юнайтед]] на 23 юни 2011 г. Още в дебютния си мач за Червените Дяволи той вкарва попадение с което помага на Манчестър Юнайтед да победи в срещата. През сезон 2012/2013 за пръв и единствен път става шампион на Англия.Известен е с това,че през 2002 бива пребит до смърт от баща си. == Източници == <references /> * [http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Ashley-Young.aspx Профиль футболиста] на официальном сайте „Манчестер Юнайтед“ {{икона|en}} * {{soccerbase|36330|Ashley Young}} * [http://www.englandstats.co.uk/playerreport.php?pid=1154 Статистика выступлений за сборную]{{Dead link|date=ноември 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} на сайте EnglandStats.com {{икона|en}} {{мъниче|футболист}} {{Портал |футбол}} {{СОРТКАТ:Йънг Ашли}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на ФК Уотфорд]] [[Категория:Футболисти на Астън Вила]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на ФК Евертън]] [[Категория:Футболисти на Ипсуич Таун]] [[Категория:Ямайци в Англия]] 7uz73kqw0plnm19ody1tt3lh0jdqxhl Национална волейболна лига мъже 0 260948 12896467 12781074 2026-05-02T19:00:25Z Givern 4124 /* Шампиони на България по сезони */ 12896467 wikitext text/x-wiki {{Спортен турнир | име = Национална Волейболна Лига | настоящ_сезон = [[НВЛ efbet Супер Волей 2025/26]] | емблема = | големина_емблема = 270px | категория = volleyball | картинка = | описание = | спорт = [[Волейбол]] | основан = 1945 | отбори = 12 | държава = {{vb|България}} | континент = | победител = [[ВК Левски Волей|ВК "Левски"]] | успешен = [[ВК ЦСКА (София)|ВК „ЦСКА“]] (30 титли) | съществувал_до = | уебсайт = {{URL|http://www.nvl.bg/}} }} '''Националната волейболна лига''' организира професионалните първенства на България по волейбол за мъже. '''efbet Супер Волей''' е най-високото ниво на мъжки волейбол в България, състезание в професионална лига за волейболни клубове, разположени в страната. Първенството се провежда всяка година от създаването си през 1945 г. насам, като името се е променяло през годините. Националният първенец на България представя страната в европейските клубни турнири по волейбол, a последните два отбора отпадат във [[Висша лига (волейбол)|Висшата лига]] (втория ешелон на мъжкото първенство). През сезон 2025/26 участват 11 отбора. Според последната класация на европейските волейболни лиги, съставена от [[Европейска конфедерация по волейбол]], българското първенство е класирана на 13-о място в класацията от 56 първенства. == Отбори през сезон 2025/26 == * [[ВК ЦСКА (София)|ВК „ЦСКА“]] София * [[ВК Пирин Разлог|ВК „Пирин]]“ Разлог * [[ВК Нефтохимик 2010|ВК „Нефтохимик 2010“]] Бургас * ВК „Локомотив Авиа“ Пловдив * [[ВК Левски Волей|ВК „Левски“]] София * [[ВК „Славия“]] София * [[ВК Монтана|ВК „Монтана“]] Монтана * ВК „Дунав“ Русе * [[ВК „Черно море“]] Варна * [[ВК „Берое“]] Стара Загора * [[ВК „Дея Волей“]] Бургас === По градове === * [[София]] – 3 отбора * [[Бургас]] – 2 отбора * [[Монтана]] – 1 отбор * [[Разлог]] – 1 отбор * [[Варна]] – 1 отбор * [[Русе]] – 1 отбор * [[Стара Загора]] – 1 отбор * [[Пловдив]] – 1 отбор == Шампиони на България по сезони == {| class="wikitable sortable" ! Година !! Шампион !! Вицешампион !! Трето място !! Треньор |- | 1945 || [[ВК Левски Сиконко| ПСК Левски 45]] (1)|| Тича-Владислав || [[ВК Спартак (София)|Раковски ФК]] || {{флагче|България|България}} [[Димитър Мухтарски]] |- | 1946 || [[ВК ЦСКА (София)|Чавдар Сф]] (1) || Тича-Владислав || [[ВК Левски Сиконко| ПСК Левски 45]] || {{флагче|България|България}} [[Костадин Шопов (волейболист)|Костадин Шопов]] |- | 1947 || [[ВК Чавдар (Пазарджик)|Чавдар Пз]]|| Розова долина || Спартак || {{флагче|България|България}} [[Димитър Байраклийски]] |- | 1948 || [[ВК ЦСКА (София)|„Септември“ при ЦДВ]] (2) || Академик-Сф || Спартак || {{флагче|България|България}} [[Костадин Шопов (волейболист)|Костадин Шопов]] |- | 1949 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНВ]] (3)|| Академик || Спартак || {{флагче|България|България}} [[Костадин Шопов (волейболист)|Костадин Шопов]] |- | 1950 || [[ВК Спартак (София)|Спартак Сф]] (1) || [[ВК Миньор (Перник)|Tорпедо]] || [[ВК ЦСКА (София)|Народна войска]] ||{{флагче|България|България}} [[Георги Кръстев(треньор)]] |- | 1951 || [[ВК Спартак (София)|Спартак Сф]] (2) || [[ВК Славия|Ударник]] || [[ВК Миньор (Перник)|Tорпедо]] || {{флагче|България|България}} [[Георги Кръстев(треньор)]] |- | 1952 || [[ВК Славия|Ударник]] (1) || [[ВК Миньор (Перник)|Торпедо]] || Академик || {{флагче|България|България}} [[Иван Милев(треньор) ]] |- | 1953 || [[ВК Славия|Ударник]] (2) || Червена звезда || Димитрово || {{флагче|България|България}} [[Иван Милев(треньор) ]] |- | 1954 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор Пк]] (1) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] || [[ВК Славия|Ударник]] || {{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров ]] |- | 1955 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор Пк]] (2) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] || [[ВК Славия|Ударник]] || {{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров ]] |- | 1956 || [[ВК Славия|Ударник]] (3) || [[ВК Левски Сиконко|Динамо]] || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] || {{флагче|България|България}} [[Иван Милев(треньор) ]] |- | 1957 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (4) || Славия || [[ВК Левски Сиконко|Левски]] || {{флагче|България|България}} [[Димитър Захариев]] |- | 1958 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (5) || [[ВК Левски Сиконко|Левски]] || Миньор || {{флагче|България|България}} [[Димитър Захариев]] |- | 1959 || [[ВК Левски Сиконко|Левски]] (2) || Миньор || Академик || {{флагче|България|България}} [[Димитър Гигов]] |- | 1960 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор Пк]] (3) || [[ВК Левски Сиконко|Левски]] || Академик || {{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров]] |- | 1961 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор Пк]] (4) ||Академик ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] || {{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров]] |- | 1962 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦДНА]] (6) || Спартак || [[ВК Левски Сиконко|Левски]] ||{{флагче|България|България}} [[Тодор Симов]] |- | 1963 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор]] (5) || Академик ||[[ВК Левски Сиконко|Левски]] ||{{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров]] |- | 1964 || [[ВК Миньор (Перник)|Перник]] (6) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || Академик ||{{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров]] |- | 1965 || [[ВК Миньор (Перник)|Миньор Пк]] (7) || Спартак ||[[ВК Левски Сиконко|Левски]] ||{{флагче|България|България}} [[Борис Гюдеров]] |- | 1966 || [[ВК Академик (София)|Академик]] (1)|| Спартак || Миньор || {{флагче|България|България}} [[Боян Мошелов]] |- | 1967 || [[ВК Спартак (София)|Спартак]] (3) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] || Миньор || {{флагче|България|България}} [[Митко Димитров]] |- | 1968 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Червено знаме“]] (7) || Спартак || Миньор || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1969 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (8) ||Академик ||[[Левски Спартак]] || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1970 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (9) || ЖСК „Славия“ ||[[Левски Спартак]] || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1971 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (10) ||[[ Левски Спартак]] || ЖСК „Славия“ || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1972 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (11) || Перник || [[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1973 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (12) || [[ВК Славия|Славия]]|| Академик || {{флагче|България|България}} [[Васил Симов (волейболист)|Васил Симов]] |- | 1974 || [[ВК Славия|Славия]] (4) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]]|| Академик || {{флагче|България|България}} [[Тодор Пиперков]] |- | 1975 || [[ВК Славия|Славия]] (5) ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] ||[[ Левски Спартак]] || {{флагче|България|България}} [[Тодор Пиперков]] |- | 1976 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (13) || [[ВК Славия|Славия]] || Левски-Спартак || {{флагче|България|България}} [[Васил Симов (волейболист)|Васил Симов]] |- | 1977 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (14) || [[ВК Славия|Славия]] || Левски-Спартак || {{флагче|България|България}} [[Васил Симов (волейболист)|Васил Симов]] |- | 1978 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (15)||[[ Левски Спартак ]]|| [[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Димитър Каров]] |- | 1979 || [[ВК Славия|Славия]] (6) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] ||Левски-Спартак ||{{флагче|България|България}} [[Тодор Пиперков]] |- | 1980 || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]] (3)|| Миньор || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] || {{флагче|България|България}} [[Цветан Павлов]] |- | 1981 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (16) ||[[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]]||Миньор || {{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1982 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (17) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]]|| Академик-Сф ||{{флагче|България|България}} [[Милко Караиванов]] |- | 1983 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (18) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]]|| [[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Васил Симов (волейболист)|Васил Симов]] |- | 1984 ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (19) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]]||Кремиковци||{{флагче|България|България}} [[Димитър Златанов]] |- | 1985 ||[[Левски Спартак]] (4) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] || Миньор-Пк || {{флагче|България|България}} [[Георги Чолов]] |- | 1986 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (20) ||[[ВК Славия|Славия]] ||[[ВК Левски Сиконко|Левски Спартак]] || {{флагче|България|България}} [[Димитър Златанов]] |- | 1987 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (21) || [[ВК Левски Сиконко|Левски Спартак]] || [[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Димитър Златанов]] |- | 1988 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (22) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]] || [[ВК Славия|Славия]] ||{{флагче|България|България}} [[Димитър Златанов]] |- | 1989 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА „Септемврийско знаме“]] (23) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]]||[[ВК Славия|Славия]] ||{{флагче|България|България}} [[Иван Сеферинов]] |- | 1990 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (24) || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]] ||[[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Иван Сеферинов]] |- | 1991 || [[ВК Миньор (Бухово)|Миньор-Кинтекс]]|| [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]] || {{флагче|България|България}} [[Стоян Стоев]] |- | 1992 || [[ВК Левски Сиконко|Левски-Спартак]] (5) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| [[ВК Миньор (Бухово)|Миньор-Кинтекс]]||{{флагче|България|България}} [[Христо Илиев]] |- | 1993 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (25) || Миньор Бухово ||[[ВК Левски Сиконко|Левски]]|| {{флагче|България|България}} [[Стоян Стоев]] |- | 1994 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (26) ||[[ВК Левски Сиконко|Левски]] ||[[ВК Славия|Славия]] || |- | 1995 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (27) || [[ВК Славия|Славия]] ||Балканкар-Трън || {{флагче|България|България}} Иван Николов |- | 1996 || [[ВК Славия|Славия]] (7) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || Балканкар-Трън || |- | 1997 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (6) || Добруджа (Добрич) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА-Ариана]] || {{флагче|България|България}} [[Цветан Павлов]] |- | 1998 || [[ВК Славия|Славия]] (8) ||[[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] || Черно море БАСК || {{флагче|България|България}} Георги Чолов |- | 1999 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (7) || [[ВК Славия|Славия-Хебросгаз]] || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || {{флагче|България|България}} [[Цветан Павлов]] |- | 2000 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (8) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА-Роял Кейк]] || Ладимекс-Перник || |- | 2001 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (9) ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА-Роял Кейк]] || Черно море БАСК || |- | 2001/02 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (10) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА-Роял Кейк]] || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] || {{флагче|България|България}} [[Милорад Кияц]] |- | 2002/03 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (11) || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА-Рънърс]] || {{флагче|България|България}} [[Милорад Кияц]] |- | 2003/04 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (12) || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] || |- | 2004/05 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (13) || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] || [[ВК Славия|Славия]] || {{флагче|България|България}} [[Любомир Герасимов]] [http://new.standartnews.com/archive/2005/07/20/sport/s4501_12.htm]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- | 2005/06 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (14) || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] || Пирин Балканстрой || {{флагче|България|България}} [[Мартин Стоев]] |- | 2006/07 || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] (1) || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] || Пирин Балканстрой || {{флагче|България|България}} [[Северин Димитров]] |- | 2007/08 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (28) ||[[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]]* || {{флагче|България|България}} [[Александър Попов (волейболист)|Александър Попов]] |- | 2008/09 || [[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]] (15) ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] || {{флагче|България|България}} [[Брунко Илиев]] |- | 2009/10 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (29) || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] ||[[ВК Левски Сиконко|Левски Сиконко]][[Лукойл Нефтохимик*|*]]|| {{флагче|България|България}} [[Александър Попов (волейболист)|Александър Попов]] |- | 2010/11 || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (30) || Пирин Балканстрой || [[ВК Нефтохимик 2010|Лукойл Нефтохимик]] || {{флагче|България|България}} [[Александър Попов (волейболист)|Александър Попов]] |- | 2011/12|| [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] (1) || Пирин Балканстрой||[[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] || {{флагче|България|България}} [[Найден Найденов]] |- | [[НВЛ Суперлига 2012/13|2012/13]] || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] (2) || [[КВК Габрово|„Коко волей клуб“]]|| [[ВК Левски Сиконко|Левски Волей]] || {{флагче|България|България}} [[Найден Найденов]] |- |2013/14 || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] (3) || [[КВК Габрово|„Коко волей клуб“]] || [[Левски Боол]] || {{флагче|България|България}} [[Найден Найденов]] |- |2014/15 || [[ВК Марек Юнион-Ивкони|Марек Юнион-Ивкони]] (4) || [[Добруджа'07|Добруджа 07 (Добрич)]] || Монтана Волей|| {{флагче|България|България}} [[Найден Найденов]] |- |2015/16 || [[Добруджа'07|Добруджа 07 (Добрич)]] ||[[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]]|| Монтана Волей ||{{флагче|България|България}} [[Мирослав Живков]] |- |2016/17 || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] (2) || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| Монтана Волей || {{флагче|България|България}} [[Петър Дочев]] |- |2017/18 || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] (3) || [[ Монтана Волей]] || [[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| {{флагче|България|България}} [[Найден Найденов]] |- |2018/19 || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] (4) || [[ВК Хебър]] ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| {{флагче|България|България}} [[Николай Желязков]] |- |2019/20 || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] (5) || [[ВК Хебър]] ||[[Добруджа'07|Добруджа 07 (Добрич)]]|| {{флагче|България|България}} [[Николай Желязков]] |- |2020/21 || [[ВК Хебър]] (1) || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] || [[ВК Левски Сиконко|Левски София]] || {{флагче|България|България}} [[Александър Попов (волейболист)|Александър Попов]] |- |2021/22 || [[ВК Хебър]] (2) || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] || [[Монтана Волей]] || {{флагче|Италия|Италия}} [[Камило Плачи]] |- |2022/23 ||[[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] (6) ||[[ВК Хебър]] || [[ВК Левски Сиконко|Левски София]] || {{флагче|България|България}} [[Атанас Петров (треньор)|Атанас Петров]] |- |2023/24 ||[[ВК Левски Волей|Левски София]] (16) ||[[ВК ЦСКА (София)|ЦСКА]] || [[ Дея Спорт (Бургас)]] || {{флагче|България|България}} [[Николай Желязков]] |- |2024/25 ||[[ВК Левски Волей|Левски София]] (17) || ВК "Локомотив Авиа" (Пловдив) || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] || {{флагче|България|България}} [[Николай Желязков]] |- |2025/26 ||[[ВК Левски Волей|Левски София]] (18) || [[ВК Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010]] || || {{флагче|България|България}} [[Николай Желязков]] |} * Българската федерация по волейбол, приема правилник, който определя сребърните и бронзовите медалисти съгласно класирането им в редовния сезон. Ако отборът е завършил на първо място редовния сезон, но не успява да се класира за финала, се обявява за сребърен медалист, а отборът загубил финала за бронзов. * Забележка – финалът за сезон 2007 – 08 е между ЦСКА и ЛукОйл-Нефтохимик, но съгласно разпоредбите на БФВ отборът загубил финала се обявява за бронзов медалист, а не за вицешампион. * Забележка – финалът за сезон 2009 – 10 е между ЦСКА и ''Левски-Сиконко'', но и тук ситуацията е както през 2007 – 08 * Забележка – финалът за сезон 2013 – 14 е между Марек Юнион-Ивкони и Левски Боол, но за вицешампион според правилника е обявен КокоВолей Клуб-Габрово. ==Вижте също== ** Мъже *[[Национална волейболна лига мъже]] *[[Купа на България по волейбол мъже]] *[[Суперкупа на България по волейбол мъже]] ** Жени *[[Национална волейболна лига жени]] *[[Купа на България по волейбол жени]] *[[Суперкупа на България по волейбол жени]] == Външни препратки == * [https://bgvolleyball.com/ BGvolleyball.com Сайт за новините в българския клубен волейбол]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://www.volleyball.bg/ Сайт на Българската федерация по волейбол]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Български волейбол}} {{Портал|Волейбол|България}} [[Категория:Състезания по волейбол в България]] l3mkhx14madur067edy2junmg2twub6 ФК Милуол 0 261049 12896442 12686620 2026-05-02T18:38:11Z Danitrifonov04 292718 12896442 wikitext text/x-wiki {{без източници|00:24, 6 юни 2017 (UTC)}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Милуол | герб = | оригинално име = ''Millwall Football Club'' | прозвище = ''лъвовете'' | стадион = [[The Den]] | капацитет = 20 146 | собственик = Millwall Holdings PLC | президент = {{флагче|Англия}} [[Джеймс Берилсон]] | старши треньор = {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Нийл]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 3-то | екипировка = [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | спонсор = | официален сайт = [http://www.millwallfc.co.uk/page/Home Официален сайт] | kit_alt1 = | pattern_la1 = _whiteborder | pattern_b1 = _millwall2526h | pattern_ra1 = _whiteborder | pattern_sh1 =_millwall2526h | pattern_so1 = | leftarm1 =000f36 | body1 =000f36 | rightarm1 =000f36 | shorts1 = | socks1 = 000f36 | kit_alt2 = | pattern_la2 =_millwall2526A | pattern_b2 =_millwall2526A | pattern_ra2 =_millwall2526A | pattern_sh2 =_millwall2526A | pattern_so2 =_millwall2526Al | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = |държава=[[Англия]]|pattern_la3=_millwall2526t|pattern_b3=_millwall2526t|pattern_ra3=_millwall2526t|pattern_sh3=_millwall2526t|pattern_so3=_millwall2526tl|leftarm3=000000|body3=000000|rightarm3=000000|shorts3=000000|socks3=000000}} '''ФК Милуол''' ({{lang|en|Millwall F.C.}}) е [[футбол]]ен [[футболен клуб|клуб]] от Югоизточен [[Лондон]], основан е през [[1885]] като Милуол Роувърс до 1889, а през периода 1890 – 1910 носи името Милуол Атлетик. Играят на стадион „''Дъ Ден''“ ({{lang|en|The Den}}, ''Бърлогата'') с капацитет 20 146 места. През [[2010]] отборът печели финалния плейоф за влизане в [[Чемпиъншип]] срещу [[ФК Суиндън Таун|Суиндън]] с 1:0 [[Юношество|Юноши]] на клуба са били [[Тони Каскарино]], [[Теди Шерингам]] и [[Дерек Поси]]. '''Оттеглени номера на фланелките в „Милуол“''':<br>'''20''' – {{флагче|Черна гора}} [[Матия Шаркич]], вратар, 2023 – 2024 (посмъртно). Номерът е изваден от употреба на 23 юли 2024 г. {{мъниче|футболен отбор|англия}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Милуол, ФК}} [[Категория:Футболни отбори в Лондон]] iiiy6ob3tgkw4xfykv4z2onmzmqqu7v ФК Чарлтън Атлетик 0 261894 12896463 12605237 2026-05-02T18:47:44Z Danitrifonov04 292718 12896463 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Чарлтън Атлетик | герб = | оригинално име = "Charlton Athletic Football Club" | прозвище = ''Адикс''<br>''Червеношийките'' | разформирован = | стадион = The Valley | капацитет = 27 111 | собственик = {{флагче|Испания}} [[Тони Хименес]] | президент = {{флагче|Англия}} [[Гейвин Картър]] | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Нейтън Джоунс]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 19-то | екипировка = Hummel | pattern_la1 =_charlton2526h | pattern_b1 = _charlton2526h | pattern_ra1 =_charlton2526h | leftarm1 =ff0000 | body1 =ff0000 | rightarm1 =ff0000 | shorts1 = | socks1 =ff0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = |pattern_sh1=_charlton2526h|pattern_so1=_whitetopl|държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб „Чарлтън Атлетик“''' е основан на 9 [[юни]] 1905 година в град Чарлтън, югоизточен [[Лондон]]. Основан е когато няколко младежки футболни клуба в югоизточен Лондон се сливат, за да го формират. Клубът става професионален през 1920 г. и за първи път влиза във футболната лига през 1921 г. 1990 – 2010 През 1991 година Лени Лоурънс напуска менажерскиа пост в Чарлтън. На негово място е назначен тандема Алън Кърбишли и Стив Грит. Тандема е начело на отбора до 1995 когато Кърбишли поема сам отбора. Под ръководството на Кърбишли отбора отново се връща в елита на Английския футбол. Феновете на Английкия футбол още помнят онзи мач през месец май на 1998 година. Тогава на Уембли Чарлтън и Съндърланд решават кой ще бъде последния участник във Висшата лига. В редовното време мача завършва 3 – 3, след продължениата резултата е 5 – 5, така се налага изпълнения на дузпи които Чарлтън печели с 8 – 7. В герой на мача се превръща Клайв Мендонка, който е един от легендарните футболисти на отбора в края на XX век. Алан Кърбишли се задържа в отбора до Май 2006. Именно след напускането на Кърбишли отбора започва да се свлича рязко надолу. Несполучлив избор на менажери също окозва влияние върху отбора. След като сезон 2005/06 „червеношийките“ завършиха на 13 позиция в [[Премиършип]], през сезон 2006/07 нещата не се развиха по добър начин за Чарлтън и те загубиха мястото си в елита след като завършиха на 19 място с актив от 34 точки с 4 по-малко от 17-ия [[Уигън Атлетик|Уигън]], които се спасиха благодарие на това, че имаха по добър голов актив от [[Шефилд Юнайтед]] които бяха 18-и. [[Файл:Darren Bent Charlton Athletic v. Wigan Athletic.png|мини|300px|ляво|[[Дарън Бент]] отбелязва дузпа за Чарлтън срещу Уигън в 86-ата минута и прави резултата 1 – 0]] След отпадането през 2006/07 отбора не успява да спечели промоция в Премиършип и остава още една година в Чемпиъншип. Сезон 2008/09 се оказва катастрофален за „червеношийките“, защото те изпадат в по-долната дивизия (Лига 1). През сезон 2009/10 те пропускат шанса да се върнат в Чемпиъншип губейки плейофите срещу [[ФК Суиндън Таун|Суиндън]]. През лятото на 2010 година отбора се разделя с най-добрите си играчи, голмайстора Деон Бъртън, който напуска в посока Азербайджан, а младата надежда Джонджо Шелви напуска за да се присъедини към [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] срещу 2 милиона паунда. Представянето на Адикс през сезона е колебливо и те завършват на 13-о място в Лига 1, като в средата на сезона мениджърът Фил Паркинсън е уволнен и заменен от клубната легенда Крис Пауъл. == Рекорди == * Най-високо завършване на първенство – 2-ри (сезон 1936/37 в Първа дивизия – сега [[Чемпиъншип]]) * Най-много точки за един сезон – 91 точки (сезон 1999/00 в Първа дивизия – сега Чемпиъншип) * Най-много голове за един сезон – 107 гола (сезон 1957/58 във Втора дивизия – сега [[Английска първа футболна лига|Лига 1]]) * Най-много вкарани голове за един сезон от един играч – Ралф Алън (сезон 1934/35) * Най-много голове за отбора – Дерек Хейлс – 168 гола в 368 мача във всички турнири * Най-много мачове за клуба – Сам Бартръм – 623 мача * Най-млад дебютирал играч – Джонджо Шелви (на 16 години и 59 дни) * Най-стар играл играч – Сам Бартръм (на 42 години 47 дни) * Най-млад голмайстор – Джонджо Шелви (на 16 години и 310 дни) * Най-стар голмайстор – Крис Пауъл (на 38 години и 239 дни) * Най-бърз гол – на Джим Мелрос (в 9-ата секунда) * Най-бърз червен картон – на Ники Уийвър (в 3-тата минута) * Най-голяма победа – срещу [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] с 8 – 1 на 12 септември 1953 г. * Най-голяма загуба – срещу [[Астън Вила]] с 1 – 11 на 14 ноември 1959 г. * Най-голяма победа във ФА Къп – срещу Бъртън Албиън със 7 – 0 на 7 януари 1956 г. * Най-голяма победа в Купата на лигата – срещу Брентфорд с 5 – 0 на 12 август 1980 г. * Най-много мачове без загуба – 12 мача (от 26 декември 1999 до 7 март 2000) * Най-много мачове без победа – 18 мача (от 18 октомври 2008 до 13 януари 2009) * Най-голяма серия от мачове завършили със загуби – 10 мача (от 11 април 1990 до 15 септември 1990) * Най-голяма серия от мачове завършили с равен резултат – 6 мача (от 13 декември 1992 до 13 януари 1993) * Най-голяма серия от мачове без загуба – 15 мача (от 4 октомври 1980 до 20 декември 1980) * Най-голяма посещаемост на мач – 75 031 души срещу [[Астън Вила]] на 17 октомври 1938 * Най-голяма посещаемост на мач за лигата – 68 160 души срещу [[Арсенал]] на 17 октомври 1936 г. * Най-много изкарани пари от билети – 400 920 паунда срещу [[Лестър Сити]] на 19 февруари 2005 г. == Български футболисти == * [[Радостин Кишишев]]: 2000-2007 – (179 мача - 2 гола); * [[Светослав Тодоров]]: 2007-2009 – (20 мача - 3 гола); * [[Димитър Митов (футболист)|Димитър Митов]]: 2015-2017 – (0 мача). {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Чарлтън Атлетик, ФК}} [[Категория:Футболни отбори в Лондон|Чарлтън Атлетик]] tdgtqepa9k5qwtzqnp1m86xefe3twvz Доберман 0 262265 12896883 12699530 2026-05-03T09:29:28Z Валери Василев 296837 Замяна на дефис с тире. Замяна на „кг“ и „см“ с kg и cm. Промяна в оформлението на част от текста. 12896883 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Кучешка порода |name= Доберман |image= European Dobermann.jpg |image_caption= Доберман |height= 68 – 72 cm (мъжки)</br> 63 – 68 cm (женски) |weight= 34 – 41 kg (мъжки)</br> 27 – 36 kg (женски) |country= {{Германия}} |year= |fcigroup= 2 |fcisection= 1 |fcinum= 143 |fcistd= https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/143g02-en.pdf |commons = Dobermann |}} '''Доберманът''' ('''доберман пинчер''') е порода куче, създадена в [[Тюрингия]], [[Германия]] в края на [[XIX век]]. Оригиналното име на породата е ''тюрингски пинчер'', но след [[смърт]]та на своя създател Фридрих Луис Доберман през [[1894]] година, е заменено на ''доберман пинчер''. След [[1949]] година е премахната думата ''пинчер'', и се казва Доберман. == Характеристики == === Външен вид === Високо, стройно и хармонично свързано куче с квадратен формат. Елегантните линии на тялото му, гордата стойка и незаменимият характер го правят незаменим компаньон и самоотвержен защитник, ако се наложи. В същото време са много дружелюбни и добри към стопаните си. === Размер === * Размери според FCI: ** Ръст: мъжки – 65 – 70 cm; женски – 63 – 67 cm. ** Тегло: 20 – 26 kg. * Размери според AKC: ** Ръст: мъжки – 66 – 71 cm; женски – 61 – 66 cm. * Размери според KC (The Kennel club): ** Ръст: мъжки – идеално 69 cm; женски – идеално 65 cm. === Цвят === Черен, кафяв и син с ръждиво-червени петна. Типичният черен цвят с кафява муцуна, лапи и в частност корем, се нарича плащ с подплащници. === Глава === Пропорционална на тялото. Черепната част, погледната отгоре, има клиновидна форма, не е много широка между ушите и почти плоска, като към темето има леко заобляне. Медианната бразда е забележима. Надочните дъги не са много развити. Стопът е плавен, но очевиден. Муцуната е пропорционална на черепната част и добре развита. Отворът на устата трябва да стига до кътните зъби. Устните са месести и плътни, прилепнали към долната челюст, осигурявайки перфектно затваряне на устата, пигментирани са тъмно. === Нрав === Доберманът е единствената порода куче, чиято насоченост е да бъде телохранител на своя стопанин. Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с „избрания“ човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора. === Интелект === По интелигентност доберманът се намира в първа група на пета позиция. Това означава, че за заучаване на дадена команда са необходими по-малко от пет повторения. Пред него се нареждат, както следва: 4. Голдън Ретривър, 3. Немска Овчарка, 2. Пудел 1.[[Бордър коли]]. Несъмнено изключително умно и разсъдливо животно. === Враждебност === Темпераментен, но овладян и дружелюбен. Приятелски настроен към деца, но непоколебим и ефикасен срещу всеки натрапник. == Здраве == Средно доберманите живеят между 10 и 14 години, те често страдат от редица здравословни проблеми – разширена кардиомиопатия, маточна гръбначна нестабилност, болест на простатата. Поради тяхната порода оформянето или рязане на техните уши е препоръчително, за да се предотврати бъдещо сериозно инфекциозно заболяване. Повечето стопани обаче го правят с естетически цели. Рязането на тяхната опашка също е по избор. Те нямат усет в по-долната част, която бива изрязвана. Те са буйни кучета и при инцидентно сбиване, скъсената опашка може да им спаси живота. Доберманът е предразположен към [[Дисплазия на тазобедрената става при кучето|тазобедрена дисплазия]] и [[стомашна дилатация и синдром на волвулус при кучета|стомашна дилатация и синдром на волвулус]] (превъртане на стомаха). == Външни препратки == * [http://www.dobermann.ru/ru/breed/ за Добермана {{икона|ru}}] [[Категория:Германски породи кучета]] a5ifs18bmcwb8sjtrdn46hm2l2vq60f Мариан Маринов 0 264007 12896688 12697081 2026-05-03T03:38:24Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Филмография */ 12896688 wikitext text/x-wiki {{личност|актьор}} '''Мариан Весков Маринов''' е български актьор. Занимава се предимно с озвучаване. Най-известен е като гласът на [[bTV]].<ref>[http://dartsnews.bg/News/4553 dartsnews.bg]</ref> == Биография == Мариан Весков Маринов е роден на 31 август 1967 г. в Троян. През 1986 г. завършва Немската гимназия в [[Ловеч]], а през 1992 г. и [[ВИТИЗ]] със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ в първия клас на професор [[Стефан Данаилов]]. == Актьорска кариера == Веднага след дипломирането си е назначен в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]] в София, където играе осем години до напускането си през 2000 г., когато започва да се занимава главно с телевизия. == Кариера на озвучаващ актьор == От първата половина на 90-те години Маринов започва да се занимава с озвучаването на филми, сериали и реклами, като регулира останалото си време в театъра и в студиата на БНТ. Озвучавал е във филми, издавани от Мулти Видео Център, Видеокъща Диема и Диана-24 Видео. Маринов е известен с участието си в дублажа на анимационни филми на [[Disney]] и [[Pixar]]. Той дублира Баз Светлинна година в „[[Играта на играчките]]“, [[Тарзан]] в [[Тарзан (филм, 1999)|едноименния филм]], Арон и Бог в „[[Принцът на Египет]]“, Кронк в „[[Омагьосаният император]]“, Г-н Феноменален във „[[Феноменалните]]“, Крал Пепи в „[[Тролчета]]“ и други. Също така работи и като режисьор на дублажи за bTV и [[Александра Аудио]]. Едни от сериалите, режисирани от него, са „Великолепната седморка“ и първи сезон на „[[Двама мъже и половина]]“. Той записва поредица от компактдискове с българска поезия на [[Иван Вазов]], [[Николай Лилиев]], [[Пейо Яворов]], [[Дамян Дамянов]], [[Никола Вапцаров]], [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]] и [[Андрей Германов]]. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Джей Кей Симънс]] || [[Зоотрополис]]<br>Рок Дог || Кмет Леодор Лайънхарт<br>Кампа |- | [[Джеймс Кромуел]] || [[Спирит]]<br>[[Героичната шесторка]] || Полковник<br>Робърт Калахан |- | [[Джеф Голдблум]] || [[Принцът на Египет]]<br>[[Котки и кучета]] (дублаж на Александра Аудио) || Арон<br>Професор Чарлс Броуди |- | Крейг Нелсън || [[Феноменалните]]<br>[[Феноменалните 2]]<ref>[http://kino.dir.bg/film.php?id=11802 kino.dir.bg]</ref> || Боб Пар/Г-н Феноменален<br>Боб Пар/Г-н Феноменален |- | Крис Милър || [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]] || Огледало<br>Огледало |- | [[Тим Алън]] || [[Играта на играчките]]<br>[[Играта на играчките 2]]<br>[[Колите]]<br>[[Играта на играчките 3]]<br>Ваканция на Хаваите<br>Партизавър Рекс<br>Играта на играчките: Страшна история<br>Играта на играчките: На мистериозна земя<br>[[Играта на играчките: Пътешествието]]<br>[[Ралф разбива интернета]] || Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Колата Баз<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година<br>Баз Светлинна година |- | Уолт Дорн || [[Тролчета: Турнето]]<br>[[Тролчета: Бандата се събира]] || Крал Пепи<br>Крал Пепи |- | [[Хавиер Бардем]] || [[Крокодилът Лайл]]<br>[[Малката русалка (филм, 2023)|Малката русалка]] || Хектор Валенти<br>Цар Тритон |- | [[Хю Грант]] || [[Падингтън 2]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Падингтън в Перу]] || Финикс Бюканън<br>Финикс Бюканън |} === Анимационни сериали === * „[[Батман: Дръзки и смели]]“ – Батман (във втори сезон), 2011 * „[[Ким Суперплюс]]“ – Джеймс Суперплюс (в първи сезон), 2005 * „[[Легенда за Тарзан]]“ – Тарзан, 2002 – 2003 * „Планетянчетата“, 2005 * „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“ – Мейс Уинду * „[[Пен Зироу: Почасов герой]]“, 2017 === Анимационни филми === * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“ – Касим, 2005 * „[[Астерикс: Тайната на вълшебната отвара]]“, 2018 * „[[Вълшебният меч]]“ (дублаж на Арс Диджитал Студио) – Рубър, 1999 * „[[Всички на сърф]]“, 2007 * „[[Как да си дресираш дракон 2]]“ – Драго, 2014 * „[[Камъчето и пингвина]]“ – Роко, 1998 * „[[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]]“ – Капитан Гът, 2012 * „[[Миньоните]]“ – Диктор, 2015 * „[[Мистър Пибоди и Шърман]]“ – Ай, 2014 * „[[Омагьосаният император]]“ – Кронк, 2001 * „[[Принцът на Египет]]“ – Арон и Бог, 2000 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“ – Разказвач, 2008 * „[[Тарзан (филм, 1999)]]“ – Тарзан, 2000 * „[[Тролчета]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Крал Пепи, 2016 * „[[Храбро сърце]]“ – Допълнителни гласове, 2012 * „[[Чикън Литъл]]“ – Холивудския Чикън Литъл, 2005 * „[[Чудната петорка]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Шрек]]“ – Огледалото, 2002 * „[[Шрек 2]]“ – Огледалото и допълнителни гласове === Игрални филми (войсоувър дублаж) === * „[[Английският пациент]]“ (дублаж на студио Доли), 2021 * „[[Катерачът]]“ (дублаж на Мулти Видео Център) * „[[Котки и кучета]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2002 * „[[Кръстникът]]“ (дублаж на БНТ) * „[[Приключението (филм, 1996)|Приключението]]“ (дублаж на Мулти Видео Център), 1997 * „[[Тарзан, човекът маймуна]]“, 1996 * „[[Умирай трудно 3]]“ (дублаж на Мулти Видео Център), 1996 * „[[Хук]]“ (дублаж на Брайт Айдиас), 1992 * „[[Ченгето от Бевърли Хилс]]“ (дублаж на БНТ) === Игрални филми (насинхронен дублаж) === * „[[Гарфилд]]“ – Сър Роланд, 2004 * „[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]“ – Ронго, 2019 * „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Шир Хан, 2016 * „[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Допълнителни гласове, 2015 * „[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Привидения в къщата]]“ – Алистър Кръмп (Джаред Лето), 2023 * „[[Снежанка (филм, 2025)|Снежанка]]“ – Огледалото, 2025 * „[[Уонка]]“ – Абакъс Крънч (Джим Картър), 2023 === Режисьор на дублажи === * „[[Баща мечта]]“ (дублаж на bTV), 2005 * „[[Гарфилд]]“, 2004 * „[[Грижовните мечета 2: Ново поколение]]“, 2004 * „[[Двама мъже и половина]]“ (в първи сезон), 2004 * „[[Луд по теб]]“, 2005 * „[[Отмъщението (теленовела, Колумбия)|Отмъщението]]“, 2003 * „[[Ренегат (сериал)|Ренегат]]“, 2000 * „[[Само за снимка]]“, 2004 * „[[Трима братя, три сестри]]“, 2004 === Кариера в телевизията === През 2000 г. е нает от [[bTV]] за техен глас и работи като такъв още от първия ден от създаването на телевизията. Той е режисьор на предаването „Иначе“ през периода му за култура, но го напуска, когато главна тема в него става шоубизнесът. През септември 2017 г. става водещ на предаването „Късното шоу на bTV“,<ref>[http://www.monitor.bg/a/view/79460-Мариан-Маринов-ще-води-Късното-шоу-на-btv/ www.monitor.bg]</ref> което бива спряно след само 2 епизода.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6489793 www.24chasa.bg]</ref> === Други дейности === Освен с актьорство, Маринов се занимава с режисура и писане. Негово дело са филмите „Цар Самуил в битка за България“, „Спомен за моите деца“, „В ефир“, „По-добрите новини“, „Малък филм за голямото шоу“, „Чудомир“ и „Изповедта на майстор Колю Фичето“. Той е един от създателите на сайта Istoria.bg. Маринов е член на политическа партия [[Да, България]].<ref>{{Citation |title=dabulgaria.bg |url=https://dabulgaria.bg/teams/marian-veskov-marinov/ |accessdate=2017-12-07 |archivedate=2017-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171208174838/https://dabulgaria.bg/teams/marian-veskov-marinov/ }}</ref> === Личен живот === Има една дъщеря от брака си с актрисата [[Гергана Стоянова]]. == Филмография == * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) * „[[Революция Z]]“ (2013) * „[[Под прикритие]]“ (2013) * „[[Столичани в повече]]“ (2013) * „[[Дамасцена: Преходът]]“ (2019) – Кемал * „[[Дяволското гърло]]“ (2019) * „[[Съни бийч]]“ (2020) – Димитър Крумов * „[[Пътят на честта]]“ (2021, втори сезон) – Филип Даскалов * „[[Вяра, Надежда, Любов]]“ (2026) – Христо, съпруг на Краси == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Маринов, Мариан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Родени в Троян]] swgwrxdk4sr8ugpkni9bgsobv8shnt5 Клетва на Хорациите 0 264474 12896793 12530923 2026-05-03T07:11:02Z Ket 2798 в шаблон произвед. на изк. 12896793 wikitext text/x-wiki {{произведение на изкуството}} '''„Клетвата на Хорациите“''' (на [[френски език|френски]] „Le Serment des Horaces“) e картина от Жак-Луи Давид от [[1784]] г. с размери 330 × 425 см, на платно с маслени бои и изложена в музея [[Лувър]] в [[Париж]].<ref>Toman, Rolf: Klassizismus und Romantik. Köln 2000, S. 371.</ref> Нарисувана е по поръчка на министъра на изкуството на френския крал. Мотивът на картината е римският [[патриотизъм]]. Давид решава да нарисува историята на [[Битка на Хорации и Куриации|битката]], описана от [[Ливий]] в [[Ab urbe condita]], между [[Хорации]]те и [[Куриации]]те между 672 и 640 пр.н.е. Ливий разказва за нея в рамките на войната между [[Алба Лонга]] и [[Рим]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Le Serment des Horaces by Jacques-Louis David}} * [http://www.ceryx.de/kunst/hb_david_schwurderhoratier.htm „Der Schwur der Horatier“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170906110721/http://www.ceryx.de/kunst/hb_david_schwurderhoratier.htm |date=2017-09-06 }}, Online-Magazin „Ceryx“ * [http://www.mythentor.de/roemer/horatier.htm „Mythentor“] [[Категория:Картини в Лувъра]] [[Категория:Клетви|Хорации]] 9xfi3miu42tleo24lzqgnpgjiucq92b Кирил Бояджиев 0 264597 12896146 12634256 2026-05-02T13:24:24Z Monaco 6214 /* Актьорска кариера */ 12896146 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{обработка|цитиране на източници}} {{друго значение|актьора|деятеля на БКП|Кирил Бояджиев (комунист)}} {{Личност | име = Кирил Бояджиев | категория = актьор | описание = български актьор и режисьор на дублажи | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{България}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1990 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Кирил Димитров Бояджиев'''<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=2937&material_id=442 www.cinefish.bg]</ref> е български [[актьор]], който предимно се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами. == Ранен живот == Роден е в София в 1976 година. Основното си обазование завършва в [[127 СОУ „Иван Денкоглу“]], а средното си през 1994 г. в 105 СОУ „Атанас Далчев“. През 1998 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на [[Николина Георгиева]]. == Актьорска кариера == Още като тийнейджър започва да играе в младежката студия на театър „[[Сълза и смях]]“ в спектакъла „[[Ромео и Жулиета]]“ на режисьора [[Венцеслав Кисьов]]. Играе в [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“]] и участва в пиеси като „Котки“, „Царицата на чардаша“, „Мис Сайгон“, „[[Евита (мюзикъл)|Евита]]“, „[[Някои го предпочитат горещо]]“, „Ще те накарам да се влюбиш“, „Граф Фон Люксембург“, „Мамзел Нитуш“, „Четирима в леглото“ и други. В края 80-те и началото на 90-те години е участвал в детското предаване „Енциклопедия България“ за [[БНТ]]. По-късно започва предаването „Яко“, където участва от самото му създаване в рубриката „Хитринки“. == Филмография == * [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] (2005) == Кариера на озвучаващ актьор == Бояджиев е известен с озвучаването на реклами, филми и сериали. Записва първия си дублаж през 1996 г. в анимационния сериал „Дръж се за мен, хлапе“ на [[The Walt Disney Company|Дисни]] за БНТ. Озвучава и в известни сериали като „[[Шеметни години]]“ и „[[Звеното]]“ и в теленовели като „[[Отмъщението (теленовела, Колумбия)|Отмъщението]]“ и „[[Трима братя, три сестри]]“. От 2005 г. е режисьор на дублажите в едноименното студио на телевизия [[GTV]]. Когато по-късно е преименувана на [[bTV Comedy]], студиото става известно като Триада. Първите три сериала, които режисира, са „Мъжко момиче“, „Дива прелест“ и „Буря от страсти“. От 2015 г. е режисьор на дублажи в Андарта Студио. Взима решението да бъде кредитиран като '''Кирил Димитров''' през 2008 г., а като режисьор на дублажите да е Кирил Бояджиев, понеже през същата година [[Кирил Ивайлов|Кирил Ивайлов Бояджиев]] започва озвучаваща кариера в телевизията и за да не става объркване, вторият започва да се кредитира с бащиното си име Ивайлов. Малко по-късно отново започва да се кредитира изцяло като Бояджиев, а вторият си остава Ивайлов, макар и понякога да е кредитиран като '''Кирил И. Бояджиев'''<ref>[http://kinoeccoplexx.com/ой-къде-изчезна-ной/ kinoeccoplexx.com]{{Dead link|date=юли 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> или отново като '''Кирил Бояджиев''' в „[[Откраднат живот]]“ и на сайта на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://satirata.bg/profile/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2/ |заглавие=satirata.bg |достъп_дата=2017-11-16 |архив_дата=2017-11-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171108233902/http://satirata.bg/profile/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2/ }}</ref> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | Алесандро Джулиани || [[Барби в принцесата и бедното момиче]]<br>Звездните състезатели от Обан || Джулиан<br>Кожи |- | Алън Ричсън || [[Костенурките нинджа (филм, 2014)|Костенурките нинджа]] (дублаж на студио Доли)<br>[[Костенурките нинджа: На светло]] || Рафаело<br>Рафаело |- | [[Антъни Даниълс]] || [[Междузвездни войни: Войната на клонингите (сериал, 2008)|Междузвездни войни: Войната на клонингите]] (дублаж на 1+1/Про Филмс)<br>Лего Междузвездни войни: Империята пропуска || C-3PO<br>C-3PO |- | Бен Шварц || [[Соник: Филмът]]<br>[[Соник: Филмът 2]]<br>Накълс<br>[[Соник: Филмът 3]] || [[Таралежът Соник]]<br>[[Таралежът Соник]]<br>[[Таралежът Соник]]<br>[[Таралежът Соник]] |- | [[Боб Хоскинс]] || [[Кой натопи заека Роджър]] (дублаж на [[Александра Аудио]])<br>[[Хук]] (дублаж на Имидж Продакшън) || Еди Валиант<br>Смий |- | [[Брекин Майър]] || [[Гарфилд]]<br>[[Гарфилд 2]] || Джон Арбакъл<br>Джон Арбакъл |- | [[Джон Легуизамо]] || [[Доктор Дулитъл (филм, 1998)|Доктор Дулитъл]] (дублаж на bTV)<br>[[Титан (филм)|Титан]] (дублаж на Александра Аудио) || Втори плъх<br>Гюн |- | [[Джоузеф Гордън-Левит]] || [[Шеметни години]]<br>Смъртоносен изстрел || Бъди Морган<br>Ричи Никс |- | [[Ерик Стюарт]] || [[Покемон: Първият филм]]<br>[[Покемон 3: Филмът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Покемон: Завръщането на Мюту<br>Покемон 6 Джирачи: Повелителят на желанията || Брок<br>Брок<br>Брок<br>Брок |- | [[Емилио Естевес]] || Великите патета<br>Великите патета 2<br>Великите патета 3 || Гордън Бомбей<br>Гордън Бомбей<br>Гордън Бомбей |- | Иън Джеймс Корлет || [[Барби в Лебедово езеро]]<br>[[Джони Тест]] (нахсинхронен дублаж на студио Доли) || Иван<br>Хю Тест |- | [[Лео Хауърд]] || [[Братя по карате]]<br>[[Раздвижи се]] || Джак Брюър<br>Лоугън Хънтър |- | [[Морис Ламарш]] || [[Самурай Джак]]<br>[[Какво ново, Скуби-Ду?]] (дублаж на bTV)<br>[[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] (дублаж на [[Медия линк]]) || Шефът<br>Хейс<br>Винсънт Вангул |- | Роби Еймъл || [[Скуби-Ду: Мистерията започва]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Скуби-Ду: Проклятието на езерното чудовище]] (дублаж на Александра Аудио) || Фред Джоунс<br>Фред Джоунс |- | [[Роб Полсън]] || [[Голямото междучасие]]<br>[[Ким Суперплюс]] (в другия епизод е [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]])<br>Какво ново, Скуби-Ду? (дублаж на bTV)<br>[[Костенурките нинджа (сериал, 2012)]] || Г-н Ямаширу<br>Франсоа<br>Свирач на пан-флейта<br>Рафаело от 80-те години |- | [[Том Кени]] || [[Самурай Джак]]<br>[[Батман: Дръзки и смели]] || Сергей<br>Пластичния човек |- | Уолъс Шон || [[Том и Джери: Морски приключения|Том и Джери пирати – морско приключение]] (дублаж на bTV)<br>[[Скуби-Ду и Кралят на гоблините]] (дублаж на bTV) || Розовият пират Пол<br>Г-н Гибълс |- | [[Франк Уелкър]] || Новите филми за Скуби-Ду<br>[[Шоуто на Скуби-Ду]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Духът на вещицата]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и извънземното нашествие]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Гонитба в компютъра]] (втори дублаж на Александра Аудио)<br>[[Какво ново, Скуби-Ду?]] (дублаж на bTV)<br>[[Скуби-Ду и Легендата за вампира|Скуби-Ду: Легенда за вампира]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Мексико|Скуби-Ду: Чудовището от Мексико]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Лох Нес|Скуби-Ду: Чудовището от Лох Нес]]<br>[[Алоха, Скуби-Ду!]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Шаги и Скуби-Ду детективи]] (дублаж на bTV)<br>[[Скуби-Ду: Пирати на борда]]<br>[[Скуби-Ду: Големият студ]]<br>[[Скуби-Ду и Кралят на гоблините]] (дублажи на bTV и Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Мечът на самурая]]<br>[[Батман: Смели и дръзки]]<br>[[Скуби-Ду! Мистерия ООД]]<br>[[Скуби-Ду: Ужас в лагера]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Маската на Синия сокол]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Сценична треска]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Спокойно, Скуби-Ду!<br>Скуби-Ду: Рицарски терор<br>[[Легенда за Тарзан]] || Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Фред Джоунс<br>Сам |- | [[Фреди Принц Джуниър]] || [[Скуби-Ду (филм)|Скуби-Ду]] (дублаж на Андарта Студио)<br>[[Скуби-Ду 2: Чудовища на свобода]] (дублаж на Андарта Студио) || Фред Джоунс<br>Фред Джоунс |} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Бояджиев, Кирил}} [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Родени в София]] fn5tujaxv0dcnjr2m2ethla7a6hlvw9 Шампиони на Германия по футбол 0 268321 12896399 12565911 2026-05-02T18:08:38Z Kelleniro 370319 /* Вечно класиране на шампионите */ 12896399 wikitext text/x-wiki [[Файл:Karte-Deutsche-Fussballmeister.png|дясно|360px]] '''Шампионът на Германия''' включва състезания в рамките на [[ГФС|Германския футболен съюз]] от [[1903]] г. Опити да се определи общогермански шампион от други федерации съществуват от [[1890]] г. В периода между [[1948]] до [[1991]] г. се провеждат отделни първенства на [[Западна Германия|Западна]] и [[Източна Германия]]. Рекорден шампион на страната от [[1987]] г. до днес е [[Байерн Мюнхен]], който има спечелени 29 титли, следван от най-титулувания клуб на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] [[Динамо Берлин]] (10 титли на Източна Германия). Първият рекорден шампион на [[Германия]] е [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]], изравнен през [[1924]] и изместен през [[1925]] г. от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], и [[Шалке 04]], който се изравнява с „франките“ от [[1942]] до [[1948]] и от [[1958]] до [[1961]] г. с шест, съответно седем, шампионски трофея. == Шампиони на Германия преди 1903 г. == Преди основаването на [[ГФС|Германския футболен съюз]] в страната съществуват други футболни организации, които провеждат неофициални германски първенства. Първата по-мащабна организация от подобен характер е създаденият през [[1890]] г. ''Съюз на германските футболисти'', чийто първи шампион е ''Германия Берлин''. През следващата година възниква ''Германският съюз по футбол и крикет'', който наследява своя предшественик. Седалището и на двете организации е [[Берлин]]. Подобни регионални обединения възникват и в други краища на германската държава и провеждат собствени турнири, които обаче не се задържат дълго и малко по-късно се интегрират в регионалните подразделения на [[ГФС]]. През [[1894]] г. се насрочва финална среща за германската титла между първенеца на ''Германския съюз по футбол и крикет'' ''Виктория Берлин'' и този на ''Южногерманското футболно обединение'' ''Ханау 93'', която трябва да се проведе в Берлин. Ханауските футболисти обаче не се явяват за мача поради непосилно високите разноски по пътуването до столицата и така берлинската ''Виктория'' е обявена за служебен шампион на страната.<ref>[http://focus.msn.de/sport/fussball/bundesliga1/fussball_nid_36845.html ''„Teams spielen Meistertitel von 1894 aus.“''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061102172104/http://focus.msn.de/sport/fussball/bundesliga1/fussball_nid_36845.html |date=2006-11-02 }} Artikel im ''Focus'' vom 5. Oktober 2006.</ref> 113 години по-късно, на [[21 юли|21]] и [[28 юли]] [[2007]] г., срещите между двата тима символично се играят, а в двубоя берлинчани се налагат и по спортен път след 3:0 и 1:1.<ref>Spiegel Online: [http://www.spiegel.de/sport/fussball/0,1518,497063,00.html ''Kurzpässe: Nürnberg frustriert, Viktoria feiert.''] 28. Juli 2007</ref> === Шампиони на Съюза на германските футболисти (1890 – 1891 г.) === * 1890: '''Германия Берлин'''; * 1891: '''Германия Берлин''' (непотвърдено). === Шампиони на Германския съюз по футбол и крикет (1892 – 1902 г.) === * 1891/92: '''Ди Инглиш Еф Си 1890 Берлин'''; * 1892/93: '''Виктория Берлин'''; * 1893/94: '''Виктория Берлин'''; * 1894/95: '''Виктория Берлин'''; * 1895/96: '''Виктория Берлин'''; * 1896/97: '''Виктория Берлин'''; * 1897/98: '''Форвертс Берлин'''; * 1898/99: '''Форвертс Берлин'''; * 1899/1900: '''Форвертс Берлин'''; * 1900/01: '''Форвертс Берлин'''; * 1901/02: '''Берлински Спортен Клуб 1893'''. == Начин на излъчване на шампионите == До [[1948]] г. шампионът на [[Германия]] се определя във финален рунд за германската титла. Едва от [[1949]] г. [[Източна Германия]] въвежда национална лига, включваща най-добрите отбори в страната, които играят помежду си по две срещи и с разменено домакинство. Примерът на [[Германска демократична република|ГДР]] е последван от [[Западна Германия]] през [[1963]] г. чрез въвеждането на [[Първа Бундеслига]]. === Провеждане от 1902 до 1933 г. === До [[1933]] г. шампионът на страната се определя в условия на директна елиминация, като победителят се излъчва в една среща на неутрален терен. При равенство в редовното време и продълженията се насрочва преиграване, също на неутрално игрище. Поради финансови съображения [[ГФС]] често не спазва принципа за неутрално игрище или посочва терен в непосредствена близост до игрището на един от спорещите отбори. Поради подобни облагодетелстващи решения първенството през [[1904]] г. се прекъсва поради протестите на отпадналите отбори и в крайна сметка през тази година титлата не се връчва на никой клуб. През [[1905]] г. за титлата спорят първенците на отделните местни футболни организации в [[Германия]], включително и на съюзите на германците в чужбина, какъвто е случаят с отбора на немците в [[Прага]] ''Дойчер Праг'', който играе финал през [[1903]] г. Въпреки сравнително големия брой футболни организации, през първия сезон под егидата на ГФС за първото място спорят само 6 отбора. През следващата година претендентите вече са 8, а през 1905 г. – 11. Увеличаващият се брой на местните футболни съюзи и разликата в класите на членуващите в тях отбори принуждават [[ГФС|Германският футболен съюз]] да въведе реформа от сезон 1906/07. Оттогава финалният турнир включва само осем отбора, излъчени от седем региона на германската държава, провеждащи вътрешни първенства, а това правило се запазва до сезон 1923/24. Към съществуващите вече региони: * '''„Юг“''' (вътрешно първенство от [[1898]] г.), * '''„Централен“''' (вътрешно първенство от [[1902]] г.), * '''„Запад“''' (вътрешно първенство от [[1903]] г.) * '''„Берлин-Бранденбург“''' (вътрешно първенство от [[1890]] г., но включва множество спорещи футболни съюзи) се прибавят по-новите региони: * '''„Север“''', * '''„Югоизток“''', * '''„Североизток“''' (чак през [[1907]] г.). В крайна сметка участниците във финалния рунд за титлата са седемте първенеца на регионите плюс действащия шампион, който защитава званието си. Изключение прави до [[1911]] г. регионът '''„Берлин“''', където си съперничат два и дори, в определени сезони, три отбора. Затова, поради по-високата класа на берлинското първенство, [[ГФС]] разделя столичните клубове на две групи, всяка от които излъчва участник във финалния рунд. Под натиска на другите местни федерации '''„Берлин“''' отново е представен от един тим от 1911 г. По време на [[Първата световна война]] първенството на [[Германия]] временно е спряно. Реформа се въвежда от сезон 1924/25, когато броят на отборите в шампионския турнир се увеличава на 16. Местните федерации излъчват вече по два отбора, а Южна и Западна Германия са представени дори от три клуба. Така защитаващият титлата си шампион не се класира повече автоматично за финалния рунд. За сметка на това елиминационната схема от преди това се запазва. До [[1933]] г. не само шампионът на [[Германия]], но и отделните регионални първенци, са се определяли по системата на директната елиминация във финален рунд. В отделните региони съществуват значителен брой първодивизионни групи, наречени окръжни лиги, гаулиги, окръжни групи или регионални лиги. Най-много такива групи същесвуват в Централна Германия, където се провеждат между 20 и 30 отделни първенства и крайният първенец се определя в един гигантски финален турнир. Общо в Германия до 1933 г. съществуват повече от 50 отделни местни първенства. === Първенство от 1933 до 1944 г. === След поемането на властта на [[Националсоциализъм|националсоциалистите]] в [[Германия]], в германския футбол се извършва ново преустройство. Големите традиционни местни федерации се закриват, а на тяхно място се създават общо 16 гаусъюза, администриращи 16 гаулиги. Всеки един първенец на съответната гаулига участва отново в заключителен шампионски турнир. Регламентът на финалния турнир също се променя: 16<sup>-те</sup> тима играят първоначално в 4 групи с по 4 тима, срещащи се помежду си в 2 срещи. Победителите на 4<sup>-те</sup> групи играят полуфинали, а победителите в двата полуфинала определят шампиона на страната. До [[1938]] г. броят на гаусъюзите остава непроменен, а след това отново се увеличава поради присъединяването на нови територии към Германския райх ([[Елзас]], [[Австрия]], [[Судети]]те) и следва преразглеждане на териториалните компетенции на всеки местен съюз, поради невъзможността от дълги пътувания за гостуване по време на [[Втората световна война]]. Така през сезон 1942/43 в германския футбол съществуват 29 гаусъюза, а през следващия сезон – 31. Финалният рунд отново се провежда по правилата на директната елиминация. === Първенство от 1945 до 1949 г. === След [[Втората световна война]] в петте различни окупационни зони се провеждат турнири за определяне на отделните първенци. Те започват в различни години, както следва: американска, френска и берлинска окупационна зона – [[1946]] г., британска окупационна зона – [[1947]] г., съветска окупационна зона – [[1948]] г. В първия следвоенен германски шампионат вземат участие представители на тези окупирани територии. Британската, френската и американската зона излъчват по два отбора, а [[Берлин]] и съветската зона – по един. Все пак на представителя на окупираните от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] територии ''Планиц'' е забранено да участва във финалния турнир, а с това се проваля последният опит до [[1991]] г. да се определи единен шампион на [[Германия]]. В последвалите години в [[Германска демократична република|Източна]] и [[Западна Германия]] се провеждат отделни първенства. === Първенство на ГДР от 1949 до 1991 г. === От [[1949]] г. в [[Германска демократична република|ГДР]] се въвежда елитно първенство, което през сезон 1949/50 носи името „Де Ес-Лига“ и се провежда без участието на берлинските отбори. През кампанията 1950/51 първенството вече се назовава „Оберлига“ и в него играят тимовете от [[Източен Берлин, напуснали градското първенство на [[Берлин]] през [[1950]] г. Още от първия си сезон шампионатът на [[Източна Германия]] се провежда на принципа „всеки срещу всеки“ и със събиране на точки. Отначало Оберлигата включва 14 отбора, а от сезон 1951/52 те са до 19. От [[1954]] г. елитните източногермански тимове отново са намалени на 14 и те остават толкова до закриването на първенството поради [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] през [[1991]] г. От [[3 октомври]] [[1990]] г. първенството носи името „Футболна Оберлига Североизток“. === Първенство на ФРГ от 1948 до 1963 г. === В [[Западна Германия]] [[ГФС|Германският футболен съюз]] не успява да въведе единна елитна лига за цялата страна в продължение на 15 години. До въвеждането на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. във [[Германия|ФРГ]] съществуват 6, а от [[1950]] г. 5 местни оберлиги – '''„Юг“''', '''„Югозапад“''', '''„Запад“''', '''„Север“''' и '''„Берлин“'''. До 1950 г. шампионът на [[Германия]] се определя в края на сезона по принципа на директната елиминация измежду класираните отбори. От [[1951]] г. финалният кръг се състои от две предварителни групи с по 4 отбора, играещи помежду си по два мача, а първите отбори в двете групи играят финал за шампион на Германия. В двете предварителни групи се класират петте първенци на отделните оберлиги, а останалите 3 места се запълват от четирите вицепървенци (без '''„Берлин“''') в баражни срещи. Този регламент се запазва няколко години. Поради предстоящото [[Световно първенство по футбол 1954|Световно първенство в Швейцария'1954]] броят на участващите отбори във финалния рунд се съкращава на 6 и те играят помежду си по два мача, без да се преминава през 2 предварителни групи. През [[1957]] г. [[ГФС]] прави опит да слее двете предварителни групи в едно, но тази идея не среща подкрепата на клубовете. Затова шампионският турнир преминава в единна група само в годините, когато се играят световни първенства – [[1958]] и [[1962]] г. === Първенство на Първа Бундеслига от 1963 г. до днес === През [[1963]] г. [[Западна Германия]] става последната европейска футбола страна, която въвежда единно първенство за територията си, провеждано на принципа „всеки срещу всеки“. През сезон 1963/64 [[Първа Бундеслига]] стартира с 16 отбора, а техният брой е повишен на 18 две години по-късно и се запазва до [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]]. След [[1990]] г. отново се играе единно германско първенство. Дотогавашните членове на бундеслигата запазват местата си, а към тях се добавят двата най-добри тима от вече бившата [[Източна Германия]]. Така през сезон 1991/92 елитното германско първенство включва 20 отбора, а от следващата година до днес спорещите за сребърната салатиера клубове са 18. == Шампиони на Германия при мъжете (от 1903 г.) == === Финали за първенството на Германия (1903 – 1945 г.) === {| class="prettytable" |- style="background:#eee" !Година !style="text-align:left"|Шампион !style="text-align:left"|Финалист !style="text-align:left"|Резултат !style="text-align:left"|Дата !style="text-align:left"|Град !style="text-align:left"|Стадион |- ||1903||[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]]||Дойчер Праг||7:2||31 май 1903 г.||[[Алтона]]||Ексерцийрвайде |- |1904||||Британия 1892 Берлин<BR>[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] |Colspan=4|Не се играе финал. |- ||1905||'''Унион 1892 Берлин'''||Карлсруер ФФ||2:0||21 май 1905 г.||[[Кьолн]]|| Вайденпешер Парк |- ||1906||'''[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]]'''||Пфорцхайм||2:1||27 май 1906 г.||[[Нюрнберг]]|| Дер ерсте Еф Це Ен-Плац ан дер Цийгелгасе |- ||1907||'''Фрайбургер ФК'''||Виктория Берлин||3:1||2 юни 1907 г.||[[Манхайм]]||Ем Еф Ге 96-Плац ан дер Брауерайен |- ||1908||'''Виктория Берлин'''||[[Щутгартер Кикерс]]||3:0||7 юни 1908 г.||[[Темпелхоф]]||Бе Еф Це Германия 1888 Плац Рингбанщрасе |- ||1909||'''Фьоникс Карлсруе'''||Виктория Берлин||4:2||30 май 1909 г.||[[Вроцлав]]||Плац фон Шлезиен Бреслау |- ||1910||'''Карлсруер ФФ'''||[[Холщайн Кил]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]]) ||15 май 1910 г.||Кьолн||Вайденпешер Парк |- ||1911||'''Виктория Берлин'''||[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]]||3:1||4 юни 1911 г.||[[Дрезден]]||Шпортплац ан дер Хюгиенеаусщелунг |- ||1912||'''[[Холщайн Кил]]'''||Карлсруер ФФ||1:0||26 май 1912 г.||[[Хамбург]]|| Виктория-Шпортплац Хоелуфт |- ||1913||'''[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]]'''||Дуисбургер ШпФ||3:1||11 май 1913 г.||[[Мюнхен]]||Ем Те Фау 1897-Плац |- ||1914||'''[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]'''||[[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||31 май 1914 г.,||[[Магдебург]]|| Виктоория 96-Плац |-style="text-align:center" |Colspan=7|От 1915 до 1919 г. не се играе първенство ([[Първа световна война]]) |- ||1920||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]||2:0||13 юни 1920 г.||[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]||Германия 1894-Плац ин ден Зандхьофер Вийзен |- ||1921||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||Форвертс Берлин||5:0||12 юни 1921 г.||[[Дюселдорф]]||Де Ес Це 99-Плац |- style="vertical-align:top" ||1922||Няма официален шампион: <br>„Хамбург се отказва“||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]<BR>[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||2:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<BR>1:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||18 юни 1922<BR>6 август 1922 г.||Берлин<BR>[[Лайпцих]]||[[Груневалд-Щадион]]<br>Щадион Пробстхайда |- ||1923||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Унион Берлин|Унион Обершьоневайде]]||3:0||10 юни 1923 г.||Берлин||Груневалд-Щадион |- ||1924||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||2:0||8 юни 1924 г.||Берлин||Груневалд-Щадион |- ||1925||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[ФШФ Франкфурт|Франкфурт]]||1:0 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||7 юни 1925 г.||Франкфурт||[[Валдщадион]] |- ||1926||'''[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]'''||[[Херта Берлин]]||4:1||13 юни 1926 г.||Франкфурт|||Валдщадион |- ||1927||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||Херта Берлин||2:0||12 юни 1927 г.||Берлин||Груневалд-Щадион |- ||1928||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Херта Берлин]]||5:2||29 юли 1928 г.||Алтона||[[ХШХ Нордбанк Арена|Алтонски стадион]] |- ||1929||'''[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]'''||[[Херта Берлин]]||3:2||28 юни 1929 г.||Нюрнберг||Дер ерсте Еф Це Ен-Щадион ам Цабо |- ||1930||'''Херта Берлин'''||[[Холщайн Кил]]||5:4||22 юни 1930 г.||Дюселдорф||[[Райнщадион]] |- ||1931||'''[[Херта Берлин]]'''||[[1860 Мюнхен]]||3:2||14 юни 1931 г.||Кьолн||[[Мюнгерсдорфер Щадион]] |- ||1932||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Айнтрахт Франкфурт]]||2:0||12 юни 1932 г.||Нюрнберг||[[Изикредит-Щадион|Градски стадион]] |- ||1933||'''[[Фортуна Дюселдорф]]'''||[[Шалке 04]]||3:0||11 юни 1933 г.||Кьолн||Мюнгерсдорфер Щадион |- ||1934||'''[[Шалке 04]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||2:1||24 юни 1934 г.||Берлин||[[Постщадион]] |- ||1935||'''[[Шалке 04]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||6:4||23 юни 1935 г.||Кьолн||Мюнгерсдорфер Щадион |- ||1936||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Фортуна Дюселдорф]]||2:1 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||21 юни 1936 г.||Берлин||Постщадион |- ||1937||'''[[Шалке 04]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||2:0||20 юни 1937 г.||Берлин||[[Олимпийски стадион Берлин|Олимпийски стадион]] |- style="vertical-align:top" ||1938||'''[[Хановер 96]]'''||[[Шалке 04]]||3:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])<BR>4:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||26 юни 1938 г.<BR>3 юли 1938 г.||Берлин<BR>Берлин||Олимпийски стадион<br>Олимпийски стадион |- ||1939||'''[[Шалке 04]]'''||Адмира Виена||9:0||18 юни 1939 г.||Берлин||Олимпийски стадион |- ||1940||'''Шалке 04'''||Дрезденски Спортен Клуб||1:0||21 юни 1940 г.||Берлин||Олимпийски стадион |- ||1941||'''[[Рапид Виена]]'''||[[Шалке 04]]||4:3||22 юни 1941 г.||Берлин||Олимпийски стадион |- ||1942||'''[[Шалке 04]]'''||[[First Vienna FC 1894|Фърст Виена]]||2:0||5 юли 1942 г.||Берлин||Олимпийски стадион |- ||1943||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||[[Саарбрюкен (отбор)|Еф Фау Саарбрюкен]]||3:0||27 юни 1943 г.||Берлин||Олимпийски стадион |- ||1944||'''Дрезденски Спортен Клуб'''||Луфтвафен Ес Фау Хамбург||4:0||18 юни 1944 г.||Берлин||Олимпийски стадион |-style="text-align:center" ||1945||colspan=6| Преждевременно прекъснат ([[Втора световна война]]) |} === Шампиони на окупационните зони (1946 – 48 г.) === {| class="prettytable" |- style="vertical-align:top;background:#eee" !Година !style="text-align:left"| Американска<br>зона !style="text-align:left"| Френска<BR>зона !colspan=2 style="text-align:left"| Британска<BR>зона !style="text-align:left"| Съветска<BR>зона !style="text-align:left"| Берлин |- | [[1946]] | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | [[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]] |colspan=2| | | '''Вилмерсдорф''' |- | [[1947]] | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |colspan=2| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | | [[Тенис Борусия Берлин|Шарлотенбург]] |- | [[1948]] | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |colspan=2| [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] | '''Планиц''' | [[Унион Берлин|Унион Обершьоневайде]] |} === Първенство на Германия – Финал 1948 г. === {| class="prettytable" |- style="background:#eee" !Година !style="text-align:left"|Шампион !style="text-align:left"|Финалист !style="text-align:left"|Резултат !style="text-align:left"|Дата !style="text-align:left"|Град !style="text-align:left"|Стадион |- ||1948||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||2:1||8 август 1948 г.||Кьолн||Мюнгерсдорфер Щадион |} === Финали за първенство на Западна Германия и първенство на Източна Германия (1949 – 1963 г.) === {| class="prettytable" |- style="background:#eee" !style="text-align:left;vertical-align:top"|Година !style="text-align:left;vertical-align:top"|Шампион !style="text-align:left;vertical-align:top"|Финалист !style="text-align:left;vertical-align:top"|Резултат !style="text-align:left;vertical-align:top"|Дата !style="text-align:left;vertical-align:top"|Град/<br>Стадион !style="text-align:left;vertical-align:top"|Шампион на ГДР |- ||1949||'''[[Манхайм (отбор)|Манхайм]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:2 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||10 юли 1949 г.||[[Щутгарт]]||'''[[Хале (отбор)|Унион Хале]] (шампион на източната зона)''' |- ||1950||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Кикерс Офенбах]]||2:1||25 юни 1950 г.||Берлин||'''Хорст Цвикау''' |- ||1951||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Пройсен Мюнстер]]||2:1||30 юни 1951 г.||Берлин||'''[[Заксен Лайпцих|Хеми Лайпцих]]''' |- ||1952||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Саарбрюкен (отбор)|Саарбрюкен]]||3:2||22 юни 1952 г.||[[Лудвихсхафен]]||'''[[Хале (отбор)|Турбине Хале]]''' |- ||1953||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]||4:1||21 юни 1953 г.||Берлин||'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1954||'''[[Хановер 96]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||5:1||23 май 1954 г.||Хамбург||'''[[Рот-Вайс Ерфурт|Турбине Ерфурт]]''' |- ||1955||'''[[Рот-Вайс Есен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]||4:3||26 юни 1955 г.||[[Хановер]]||'''[[Рот-Вайс Ерфурт|Турбине Ерфурт]]''' ('54/'55) |- ||1956||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[СК Карлсруе|Карлсруе]]||4:2||24 юни 1956 г.||Берлин||'''[[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]]''' ('55) |- ||1957||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||4:1||23 юни 1957 г.||Хановер||'''[[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]]''' ('56) |- ||1958||'''[[Шалке 04]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]||3:0||18 май 1958 г.||Хановер||'''[[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]]''' ('57) |- ||1959||'''[[Айнтрахт Франкфурт]]'''||[[Кикерс Офенбах]]||5:3 ([[Продължение (спорт)|сл. прод.]])||28 юни 1959 г.||Берлин||'''Форвертс Берлин''' ('58) |- ||1960||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||3:2||25 юни 1960 г.||Франкфурт||'''[[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]]''' ('59) |- ||1961||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Борусия Дортмунд]]||3:0||24 юни 1961 г.||Хановер||'''Форвертс Берлин''' ('60) |- ||1962||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]||4:0||12 май 1962 г.||Берлин||'''Форвертс Берлин''' ('61/'62) |- ||1963||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]||3:1||29 юни 1963 г.||Щутгарт||'''[[Карл Цайс Йена|Мотор Йена]]''' |} === Първа Бундеслига на ФРГ и Оберлига на ГДР (1964 – 1991 г.) === {| class="prettytable" |- style="background:#eee" !Година !style="text-align:left"|Шампион !style="text-align:left"|Вицешампион !colspan=2 style="text-align:left"|Трети !colspan=2 style="text-align:left"|Шампион на ГДР |- ||1964||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[МШФ Дуисбург|Майдерихер ШФ]] |colspan=2|[[Айнтрахт Франкфурт]] |colspan=2|'''[[Заксен Лайпцих|Хеми Лайпцих]]''' |- ||1965||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|'''Форвертс Берлин''' |- ||1966||'''[[Мюнхен 1860]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|'''Форвертс Берлин''' |- ||1967||'''[[Айнтрахт Брауншвайг]]'''||[[Мюнхен 1860]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|'''[[Кемниц (отбор)|ФК Карл-Маркс-Щат]]''' |- ||1968||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|'''[[Карл Цайс Йена]]''' |- ||1969||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Алемания Аахен]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|'''Форвертс Берлин''' |- ||1970||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |colspan=2|'''[[Карл Цайс Йена]]''' |- ||1971||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1972||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|'''[[1. ФК Магдебург|Магдебург]]''' |- ||1973||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|[[Фортуна Дюселдорф]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1974||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|[[Фортуна Дюселдорф]] |colspan=2|'''[[1. ФК Магдебург|Магдебург]]''' |- ||1975||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Херта Берлин]] |colspan=2|[[Айнтрахт Франкфурт]] |colspan=2|'''[[1. ФК Магдебург|Магдебург]]''' |- ||1976||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1977||'''[[Борусия Мьонхенгладбах]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Айнтрахт Брауншвайг]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1978||'''[[Кьолн (отбор)|Кьолн]]'''||[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1979||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1980||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]/[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1981||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1982||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1983||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1984||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1985||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1986||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Юрдинген 05|Байер Юрдинген]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1987||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1988||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|'''[[Динамо Берлин]]''' |- ||1989||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|[[Вердер Бремен]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1990||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |colspan=2|[[Айнтрахт Франкфурт]] |colspan=2|'''[[Динамо Дрезден]]''' |- ||1991||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Вердер Бремен]] |colspan=2|'''[[Ханза Росток]]''' |} === Шампиони на Първа Бундеслига на Обединена Германия (от сезон 1991/92) === {| class="prettytable" |- style="background:#eee" !Година !style="text-align:left"|Шампион !style="text-align:left"|Вицешампион !colspan=2 style="text-align:left"|Трети !colspan=2 style="text-align:left"|Четвърти |- ||1992||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Айнтрахт Франкфурт]] |colspan=2|[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] |- ||1993||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Айнтрахт Франкфурт]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |- ||1994||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |- ||1995||'''Борусия Дортмунд'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[СК Фрайбург|Фрайбург]] |colspan=2|[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] |- ||1996||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |- ||1997||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- ||1998||'''[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- ||1999||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |- ||2000||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Мюнхен 1860]] |- ||2001||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |- ||2002||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||Байер Леверкузен |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |- ||2003||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- ||2004||'''[[Вердер Бремен]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |- ||2005||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |- ||2006||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |- ||2007||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||Шалке 04 |colspan=2|[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |- ||2008||'''Байерн Мюнхен'''||[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]] |- ||2009||'''[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |colspan=2|[[Херта Берлин]] |- ||2010||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Вердер Бремен]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |- ||2011||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||Байер Леверкузен |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Хановер 96]] |- ||2012||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Борусия Мьонхенгладбах]] |- ||2013||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |- ||2014||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Шалке 04]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |- ||2015||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |colspan=2|[[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |- ||2016||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] |- ||2017||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |- ||2018||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Шалке 04]] |colspan=2|[[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |- ||2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[РБ Лайпциг]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |- ||2020||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[РБ Лайпциг]] |colspan=2|[[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] |- ||2021||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[РБ Лайпциг]] |colspan=2|[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |- ||2022||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[Байер Леверкузен]] |colspan=2|[[РБ Лайпциг]] |- ||2023||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]] |colspan=2|[[РБ Лайпциг]] |colspan=2|[[Унион Берлин]] |- ||2024||'''[[Байер Леверкузен]]'''||[[ФФБ Щутгарт]] |colspan=2|[[Байерн Мюнхен]] |colspan=2|[[РБ Лайпциг]] |- ||2025||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Байер Леверкузен]] |colspan=2| |colspan=2| |} == Вечно класиране на шампионите == Взети са данни от първенствата на Германия след 1903 г. При равенство на титлите се дава предимство на по-ранния шампион. {| align="left" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 0; border: 1px solid #999; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; background-color:ivory; width:64%; font-size: 95%;" |- style="background:beige;" ! Място ! Отбор ! Шампионски титли ! {{0}}Времеви интервал{{0}} ! Бележка |- | align="center" | 1. | align="center" | [[Байерн Мюнхен]] | align="center" | 35 | align="center" | 1932 – 2026 г. | align="center" | Първи „хеттрик“ от титли; първи пет поредни; рекорден шампион след 1987 г. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 2. | align="center" | [[Динамо Берлин]] | align="center" | 10 | align="center" | 1979 – 1988 г. | align="center" | Рекорден шампион на ГДР; всички титли са една след друга. |- | align="center" | 3. | align="center" | [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] | align="center" | 9 | align="center" | 1920 – 1968 г. | align="center" | Първа защита на титла; рекорден шампион в продължение на 63 години; единственият действащ шампион, който изпада през следващия сезон. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 4. | align="center" | [[Динамо Дрезден]] | align="center" | 8 | align="center" | 1953 – 1990 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Борусия Дортмунд]] | align="center" | 8 | align="center" | 1956 – 2012 г. | align="center" | Последен шампион на Германия преди въвеждането на Първа Бундеслига; през 1956 и 1957 г. печели титлата с абсолютно един и същ състав. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | 6. | align="center" | [[Шалке 04]] | align="center" | 7 | align="center" | 1934 – 1958 г. | align="center" | |- | align="center" | 7. | align="center" | [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] | align="center" | 6 | align="center" | 1923 – 1983 г. | align="center" | „Отказва“ се от титлата през 1922 г. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | Форвертс Берлин | align="center" | 6 | align="center" | 1959 – 1969 г. | align="center" | |- | align="center" | 9. | align="center" | [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | align="center" | 5 | align="center" | 1950 – 2007 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" | 5 | align="center" | 1970 – 1977 г. | align="center" | |- | align="center" | 11. | align="center" | [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]] | align="center" | 4 | align="center" | 1951 – 1998 г. | align="center" | Последен шампион на Западна Германия; единствен отбор, станал шампион като новак в елитната дивизия. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Вердер Бремен]] | align="center" | 4 | align="center" | 1965 – 2004 г. | align="center" | |- | align="center" | 13. | align="center" | [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] | align="center" | 3 | align="center" | 1903 – 1913 г. | align="center" | Първи шампион на Германия през 1903 г. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Гройтер Фюрт]] | align="center" | 3 | align="center" | 1914 – 1929 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]] | align="center" | 3 | align="center" | 1956 – 1959 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Кьолн (отбор)|Кьолн]] | align="center" | 3 | align="center" | 1962 – 1978 г. | align="center" | Първи шампион на Първа Бундеслига. |- | align="center" | | align="center" | [[Карл Цайс Йена]] | align="center" | 3 | align="center" | 1963 – 1970 г. | align="center" | Шампион и под името „Мотор Йена“. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] | align="center" | 3 | align="center" | 1972 – 1975 г. | align="center" | |- | align="center" | 19. | align="center" | Виктория Берлин | align="center" | 2 | align="center" | 1908 – 1911 г. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Херта Берлин]] | align="center" | 2 | align="center" | 1930 – 1931 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Хановер 96]] | align="center" | 2 | align="center" | 1938 – 1954 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | Дрезденски Спортен Клуб | align="center" | 2 | align="center" | 1943 – 1944 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Заксен Лайпцих|Хеми Лайпцих]] | align="center" | 2 | align="center" | 1951 – 1964 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Рот-Вайс Ерфурт|Турбине Ерфурт]] | align="center" | 2 | align="center" | 1954 – 1955 г. | align="center" | |- | align="center" | 25. | align="center" | Унион 1892 Берлин | align="center" | 1 | align="center" | 1905 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | Фрайбургер ФК | align="center" | 1 | align="center" | 1907 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | Фьоникс Карлсруе | align="center" | 1 | align="center" | 1909 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | Карлсруер ФФ | align="center" | 1 | align="center" | 1910 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Холщайн Кил]] | align="center" | 1 | align="center" | 1912 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Фортуна Дюселдорф]] | align="center" | 1 | align="center" | 1933 г. | align="center" | Става шампион, без да допусне гол; първи шампион на германския Запад. |- | align="center" | | align="center" | [[Рапид Виена]] | align="center" | 1 | align="center" | 1941 г. | align="center" | Единствен шампион на Германия, който идва от град, извън днешните предели на Германия. |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Манхайм (отбор)|Манхайм]] | align="center" | 1 | align="center" | 1949 г. | align="center" | Първи шампион на Западна Германия. |- | align="center" | | align="center" | Хорх Цвикау | align="center" | 1 | align="center" | 1950 г. | align="center" | Първи шампион на ГДР (шампион на източната зона). |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Хале (отбор)|Турбине Хале]] | align="center" | 1 | align="center" | 1952 г. | align="center" | Шампион на източната зона под името Унион Хале. |- | align="center" | | align="center" | [[Рот-Вайс Есен]] | align="center" | 1 | align="center" | 1955 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Айнтрахт Франкфурт]] | align="center" | 1 | align="center" | 1959 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Мюнхен 1860]] | align="center" | 1 | align="center" | 1966 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Айнтрахт Брауншвайг]] | align="center" | 1 | align="center" | 1967 г. | align="center" | |- | align="center" | | align="center" | [[Кемниц (отбор)|ФК Карл-Маркс-Щат]] | align="center" | 1 | align="center" | 1967 г. | align="center" | |- style="background:lemonchiffon;" | align="center" | | align="center" | [[Ханза Росток]] | align="center" | 1 | align="center" | 1991 г. | align="center" | Последен шампион на източногерманската Оберлига. |- | align="center" | | align="center" | [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] | align="center" | 1 | align="center" | 2009 г. | align="center" | |} <br clear="all" /> == Рекордни шампиони на ГФС == * От 1906 до 1910 г. [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] (2 титли); * От 1911 до 1912 г. [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] и '''Виктория Берлин''' (по 2 титли); * От 1913 до 1923 г. [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] (3 титли); * През 1924 г. [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]] и [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (по 3 титли); * От 1925 до 1941 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (4 до 6 титли); * От 1942 до 1947 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и [[Шалке 04]] (по 6 титли); * От 1948 до 1957 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (7 титли); * От 1958 до 1960 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и Шалке 04 (по 7 титли); * От 1961 до 1985 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (8 до 9 титли); * През 1986 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и [[Байерн Мюнхен]] (по 9 титли); * От 1987 г. до днес Байерн Мюнхен (10 до 30 титли). == Шампионски трофеи == Между 1903 и 1944 г. германският шампион получава купа Виктория след победния финал. От 1949 г. в края на всеки сезон на най-добрия германски тим се връчва сребърната салатиера като шампионски трофей. == Източници == <references/> {{Футбол в Германия}} [[Категория:Германски футболни отбори|*]] rb7tws1z2fgbs5qs2v0ta1r04mxsf0u Айвинс 0 269387 12896952 10833765 2026-05-03T10:27:07Z ~2026-26792-05 394653 12896952 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{Селище инфо|Съединени американски щати | име = Айвинс | име-местно = Ivins | изглед = Ivins UT.JPG | щат = Юта | окръг = [[Уошингтън (окръг)|Уошингтън]] | площ = 26,6 | височина = 939 | население = 4450 | население-година = 2000 | основаване = }} '''Айвинс''' ({{lang|en|Ivins}}) е [[град]] в окръг [[Уошингтън (окръг)|Уошингтън]], щата [[Юта]], [[САЩ]]. Айвинс е с население от 4450 жители (2000) и обща площ от 26,6 km². Намира се на 939 m надморска височина. [[ЗИП код]]ът му е 84738, а телефонният му код е 435. == Бележки == <references/> {{мъниче|Юта|град}} [[Категория:Градове в Юта]] [[Категория:Окръг Уошингтън]] 8sz69um83c4zwvedcaajuyy1oe2228p Пламена Гетова 0 271331 12896128 12895219 2026-05-02T13:13:59Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896128 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Пламена Гетова | портрет = Plamena getova.jpg | размер на портрета = 200px | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = Пламена Аврамова Гетова | роден-място = [[Михайловград]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|21п]] [[Народна република България]] | починал-място = | друго име = | активност = 1976 – | брачен партньор = [[Кирякос Аргиропулос]] <br>(1980 – ) | деца = Деница, Яна | родители = | сайт = | значими роли = | награди = „Икар“ за Най-добра актриса: 1987 – „Години на странстване“<br>2 „Златни рози“<br>и още 7 награди }} '''Пламена Аврамова Гетова''' е българска [[актриса]].<ref>[http://www.tba.art.bg/пламена-гетова__124 Пламена Гетова на сайта на Театър Българска Армия]</ref> == Биография == Родена е на 1 юни 1953 г. в град [[Михайловград]]. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Гриша Островски]] през 1976 г. Играе в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] [[Стара Загора]] (1976 – 1979), [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] Бургас (1979 – 1983), [[театър „Българска армия“]] от 1983 г. В периода 1980 и 2003 г. има повече от 100 роли в [[театър]]а и над 30 роли в [[кино]]то. [[Файл:Steps-PLAMENA GETOVA-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Пламена Гетова.]] На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с нейните отпечатъци. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]]. Омъжена е за [[Кирякос Аргиропулос]]. Имат две дъщери. == Награди == * '''Награда на [[Съюз на артистите в България|САБ]]''' за „Години на странстване“ от Алексей Арбузов * '''Награда на Бургас''' за „Албена“ от [[Йордан Йовков]] * '''Награда на Стара Загора''' за творчески постижения. * '''Награда на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци (СБФД)]] за женска роля''' за ролята на Вера Младенова във филма „[[Дом за нежни души]]“ (1981). * '''Награда за женска роля''' за ролята на Вера Младенова във филма „Дом за нежни души“ на Международния кинофестивал „Младите и киното“ ([[Кошалин]], [[Полша]] 1982). * '''Награда за женска роля''' за ролята на Перса във филма „[[Бяла магия]]“ '''на [[Фестивал на българския филм|Фестивала на българския филм (ФБФ)]]''' (Варна, 1982). * '''Награда за женска роля''' за ролята на Вера Младенова във филма „[[Дом за нежни души]]“ '''на ФБФ''' (Варна, 1982). * '''Награда „Янтар“ за женска роля''' за ролята на Вера Младенова във филма „Дом за нежни души“. * '''Почетен знак''' на II-ия фестивал на средиземноморското кино, [[Агридженто]], [[Сицилия]] за филма „Дом за нежни души“. * '''Награда за женска роля''' за ролята на (Лили) във филма „[[Сезонът на канарчетата]]“ на '''ФБФ''' (Варна, 1994). == Телевизионен театър == * „Представяне на комедията „Г-н Мортагон“ от [[Иван Вазов]] и [[Константин Величков]] в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Ирина Иванова]] * „Ревизия“ (1988) ([[Борис Рабкин]]) * „След сезона“ (1985) ([[Димитър Начев]]) * „Дом за утре“ (1984) ([[Младен Денев]]) * „Моите непознати“ (1978) ([[Михаил Величков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2023 || [[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]] || еп. 10 || || Баба |- | 2021 || [[Като за последно]] || || || Нинова |- | 2016 || [[Откраднат живот]]<br>(тв сериал) || 76 || България ||проф. Славена Гочева, майката на Мазов |- | 2016 || [[Летовници]] || || || Стефка |- | 2016 || [[На червено]] || || България/Хърватска || Валентина |- | 2012 || [[Отплата]] || 12 || || |- | 2010 || [[Стъпки в пясъка]] || || || майката на Слави |- | 2008 || [[Людмил и Руслана]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 2008 || [[Бягство към свободата]]<br>(''Fuga per la libertà – L'aviatore'')|| || Италия || |- | 2005 || [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) || || || Елена |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] (тв) || || || майката на Асен |- | 2004 || [[Стъклени очи]]<br>(''Occhi di cristallo'')|| || Италия/Испания/Великобритания/България || госпожа Каскарино |- | 2003 || [[Пътуване към Австралия]] || || || втората жена |- | 2003 || [[Отвъд чертата]] (тв) || || || |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || майката-игуменка |- | 2003 || [[Една калория нежност]] || 2 ч. || || Лиляна |- | 2000 || [[Английски дует alla turca]] || || || |- | 2000 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'') || || Франция/ Канада/Белгия || Моза |- | 1998 || [[Застраховката]]<br>(''L'assicurazione'')|| || България/Италия || Вивиана |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || жената |- | 1995 || [[Когато гръм удари (филм, 1995)|Когато гръм удари]] (тв) || || || Бистра |- | 1994 || [[Йосиф и Мария]] || || || д-р Люба Панайотова,<br> бивша съученичка на Йосиф |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || || || Лили през 80-те <br>(Лиляна Кръстева Цветкова) |- | 1991 || [[Брътвежите на родилката]]<br>(''Les caquets de l'accouchée'')|| || Франция || |- | 1991 || [[Мадам Бовари от Сливен]] || || || колежката |- | 1989 || [[Под дъгата]] || || || Ружа Пеева, съпругата на Иван |- | 1988 || [[Черните рамки]] || 3 || || Юлия Касабова |- | 1988 || Черните рамки<br>(тв сериал) || 5 || || Юлия Касабова, социолог и философ, любовница на Борисов |- | 1988 || [[Жирафчето]] (тв) || || || майката Киви |- | 1987 || [[Нощем по покривите]] || 2 || || актрисата Пламена |- | 1987 || [[Ева на третия етаж]] || || || Маринова |- | 1987 || [[Приземяване]] || || || Христина Данева |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || Петрова |- | 1986 || [[Двойна примка|Двойната примка]]<br>(тв сериал) || 3 || || Катя Дангалакова, <br>сътрудничка на д-р Манолов |- | 1985 || [[Смъртта може да почака]] || || || Вивиана |- | 1984 || [[Нощем с белите коне (филм)|Нощем с белите коне]]<br>(тв сериал) || 6 || || Наталия Логофетова, жена на академик Урумов |- | 1984 || [[Не знам, не чух, не видях]] (тв) || || || Василева |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || Елена |- | 1983 || [[За госпожицата и нейната мъжка компания]] || || || Беба Чарлстон |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || Перса |- | 1981 || [[Дом за нежни души]] || || || актрисата Вера Младенова (Верчето) |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || актрисата Марта |- | 1980 || [[Пътешествие]] || || || учителката Итка |- | 1978 || [[Моите непознати]] || 2 || || Надя, студентка по химия |- | 1977 || [[Авантаж (филм)|Авантаж]] || || || крадлата Жела |- |} == Участия в театрални постановки == * 2009 – Госпожица Емили Брент в „[[Десет малки негърчета]]“ от Агата Кристи, реж. Красимир Спасов * 2007 – Елена в [[„Събота, неделя, понеделник“]] от Едуардо Де Филипо, реж. [[Андрей Аврамов]] * 2003 – „[[Метеор]]“, Фридрих Дюренмат, реж. Николай Ламбрев * 2002 – „Finale Grande“ авторски спектакъл на Камен Донев * 2001 – [[„Евридика“]], Жан Ануй, реж. Николай Ламбрев * 2001 – „[[Старомодни бижута]]“, Рада Москова, реж. Дочо Боджаков * 2001 – „[[Колко е важно да бъдеш сериозен]]“ от [[Оскар Уайлд]], реж. Красимир Спасов * 2000 – „[[Влюбен за последно]]“, Нийл Саймън, реж. Кирякос Аргиропулос * 2000 – „[[Ликьор за две откачалки]]“ – Питър Шафър, реж. Андрей Аврамов * 1999 – „[[Семейство Тот]]“, Ищван Йоркейн, реж. Венцислав Асенов * 1998 – „[[Одисей пътува за Итака]]“, Константин Илиев, реж. Леон Даниел * 1998 – „[[„Хенрих IV]]“ – Луиджи Пирандело, реж. Крикор Азарян * 1996 – [[„Вишнева градина“]] – А. П. Чехов, реж. Крикор Азарян * 1995 – „[[Три високи жени]]“ – Едуард Олби, реж. Христо Христов * 1994 – „[[Последният янки]]“ – Артър Милър, реж. Леон Даниел * 1993 – „[[Двубой]]“ – Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев * 1991 – „[[Реквием за една монахиня]]“ – Уилям Фокнър, реж. Николай Ламбрев * 1990 – „[[Столовете]]“ – Йожен Йонеско, реж. Николай Георгиев * 1987 – „[[Вуйчо Ваньо]]“ – А.П.Чехов, реж. Красимир Спасов * 1987 – „[[Прозорецът]]“ – Константин Илиев, реж. Пламен Марков * 1987 – „[[Господин Пунтила и неговия слуга Мати]]“ – Б.Брехт, реж. Леон Даниел * 1986 – '''„[[Години на странстване]]“''' – Алексей Арбузов, реж. Леон Даниел * 1986 – „[[Еленово царство]]“ – Георги Райчев, реж. Пламен Марков * 1986 – „[[Пътят към Мека]]“ – Атол Фюгарт, реж. Младен Киселов * 1984 – „[[Дивата патица]]“ – Хенрих Ибсен, реж. Димитрина Гюрова * 1984 – „[[Ромео и Жулиета]]“ – Уилям Шекспир, реж. Иван Добчев * 1983 – „[[Вампир]]“ – Антон Страшимиров, реж. Вили Цанков * 1982 – „[[Пеперудите са свободни]]“ – Ленърд Гърш, реж. Кирякос Аргиропулос * 1980 – „[[Албена (разказ)|Албена]]“ – [[Йордан Йовков]], реж. Иван Добчев '''ТВ театър''' * „Моите непознати“ ([[Михаил Величков]]) (1978), 2 части == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0315233|Пламена Гетова}} {{СОРТКАТ:Гетова, Пламена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Монтана]] 4iccp93wpeefigpth35j46087jgivpg Жертва на фанатизма 0 271404 12896811 11913191 2026-05-03T07:31:02Z ИзгряваСлънцето 377405 12896811 wikitext text/x-wiki {{Картина | файл = Pimonenko. Victime of fanatisme.jpg | художник = Николай Пимоненко | година = 1899 г. | ширина = 224 | височина = 180 | музей = Харковски художествен музей | град = Харков | държава = Украйна }} '''„Жертва на фанатизма“''' е сред най-известните картини на [[Украйна|украинския]] [[художник]] [[Николай Пимоненко]], нарисувана през [[1899]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.religion.in.ua/news/ukrainian_news/20107-v-kieve-proxodit-vystavka-klassika-ukrainskoj-zhivopisi-ikonopisca-nikolaya-pimonenko.html | заглавие=В Киеве экспонируется картина классика украинской живописи Николая Пимоненко „Жертва фанатизма“ – об иудейско-православных отношениях |достъп_дата =13 март 2016 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=15 януари 2013 г |труд= |издател=religion.in.ua |цитат= |език=ru }}</ref> Тази разобличаваща социалната действителност картина е създадена през 1899г., след като художникът прочита във вестника за нападение на членове на юдейската общност над девойка, която се влюбила в ковач - украинец и заради брак с него решава да приеме християнството<ref>''Кауфман 3. С.'' [https://web.archive.org/web/20080725072923/http://www.jewish-heritage.org/prep12.htm Евреи в творчестве нееврейских художников].</ref>. Развълнуван от прочетеното във вестника, Пимоненко посещава селцето [[Кременец (Украйна)|Кременец]] във [[Волиния]], където прави етюди от натура. == Сюжет на картината == Девойка в разкъсана риза се опитва да се спаси от разярената тълпа. На шията й виси християнски кръст.Тя се е опряла на оградата. Срещу нея се е изправил човек със стиснати юмруци, облечен в юдейска ритуална одежда – освен [[кипа]] той носи [[тфилин]] и [[талит]]. Останалите жители на селцето са облечени в ежедневни дрехи. Много от тях са въоръжени с колове и чадъри. Родителите на момичето стоят встрани: майката се отвърнала от дъщеря си и ридае, а бащата е вдигнал ръката си в знак, че се отрича от дъщеря си. == Технически детайли == Картината, с размери 180 х 224 см, е нарисувана с маслени бои върху платно. Днес се намира в [[Харков]]ския художествен музей. == Литература == Кауфман 3. С. Евреи в творчестве нееврейских художников Архивная копия от 25 июля 2008 на Wayback Machine. Щербинина Ю. В. Злоречие. Иллюстрированная история. — М.: НЕОЛИТ, 2019. — С. 201. — 624 с. — ISBN 978-5-6042415-1-6. — [Архивировано 25 августа 2022 года.] Н. А. Езерская. «Передвижники и национальные художественные школы народов России», Москва, издательство «Изобразительное искусство», 1987 год. == Източници == <references /> {{Превод от|ru||}} [[Категория:Картини]] [[Категория:История на евреите в Русия]] [[Категория:Култура в Харков]] [[Категория:Антисемитизъм]] r79fn98345sxfzalmwq6f1gf9emt70a Антон Карастоянов 0 272000 12896387 12863519 2026-05-02T18:05:40Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896387 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Антон Карастоянов | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = Антон Митев Карастоянов | роден-място = [[Елхово]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = Елеонора Турлакова – журналист | деца = Аглика Карастоянова | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Антон Митев Карастоянов''' е български [[актьор]]. == Биография == Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност „Актьорско майсторство“. Работи в театри в [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“|Драматичния театър]], [[Габрово]] (1966-1968), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] и [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1971 – 1973). Собственик и управител на „Каратон-ООД“ (1990, 1992-), собственик на „Конкорд-ООД“ (1994-). Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1973). Удостоен е със званието „заслужил артист“ през 1981 г. == Награди == * [[Заслужил артист]] (1981) * „Втора награда за мъжка роля“ на Прегледа на Съветската драматургия за ролята на (прегракналия) в „Оптимистична трагедия“. * „Наградата на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Цанко) от филма [[Мъже без работа]] на ХII ФБИФ ([[Варна]], 1973). == Театрални роли == ТВ Театър * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]) 2 ч. * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]]<br>(тв сериал) || 6 || || Карайоргос в 1 серия (V) |- | 1990 || [[Осем процента любов|8% любов]] || || || |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || отговорник икономика |- | 1989 || [[Вход в лабиринта]]<br>(''Вход в лабиринт'')|| || СССР || Брант |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || селянин |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || молла Зулфикар Софта |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || || || завеждащия лекар |- | 1988 || [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || съпругът на Магда |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || пазач в свинефермата |- | 1986 || [[19 метра вятър]]|| || || дядо Борко |- | 1983 || ''Безизходица''<br>(''Bockshorn'')|| || ГДР/България/Куба/ФРГ || Крох |- | 1981 || [[Игра с огъня]] || || || бакалинът Кольо |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || (в 2 серии) |- | 1981 || [[Масово чудо]] || || || Симо |- | 1981 || [[Слънце на детството]]<br>(тв сериал) || 2 || || обущарят Личко |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || |- | 1980 || [[Патиланско царство]]<br>(тв сериал)|| 20 || || |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || собственикът на дрехарницата |- | 1979 || [[Габо]] || || || железничар |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1979 || [[Къщата]] || || || |- | 1979 || [[Ленко]] || 2 || || г-н Кикиридков |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || файтонджията Сали |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || Стоименов |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || селянина лъжещ при преброяването на животните |- | 1978 || [[Покрив (филм)|Покрив]] || || || началникът на тухларната |- | 1978 || [[Пантелей]] || || || |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от PMC]]<br>(тв сериал) || 5 || || хазяинът на Малчика (в 1 серия: III) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || железничарят |- | 1977 || [[Барутен буквар]] || || || Щръклето |- | 1977 || [[Лъжовни истории]] || 2 нов. || || (в новелата „5+1“) |- | 1977 || [[Годеницата с най-красивите очи]]<br>(''Nevesta s nejkrásnejsíma ocima'')|| || Чехословакия/България || капелмайсторът |- | 1977 || [[По пътя към Атлантида]]<br>(''Unterwegs nach Atlantis'')|| || ГДР || продавач |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || |- | 1976 || [[Момичето с хармоничката]] || || || ятакът Гераско (Гераската), водач на Джамбазина |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || Казълбаша |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || Йонков, продавач на портокали и бивш царски поручик |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]]<br>(''„Il pleut sur Santiago“'')|| || България/Франция || търговец в заговор с Пиночет |- | 1975 || [[Остани с мен (филм, 1975)|Остани с мен]] || || || |- | 1975 || [[Сладко и горчиво]] || || || сервитьор |- | 1975 || [[Буна (филм)|Буна]] || || || Стоил |- | 1975 || [[Нефт (филм)|Нефт]] || || || |- | 1975 || [[Вилна зона (филм)|Вилна зона]] || || || Первазов |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || ''(в III с. „Зодия Дева“)'' |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Засада (филм, 1974)|Засада]] || || || бай Манчо |- | 1974 || [[Ламята]] || || || дърваря Заешка уста |- | 1974 || [[На чисто]] || || || приятелят на Димитър |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || бай Ангел |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || майор Марински |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || || || |- | 1973 || [[Опак човек]] (тв) || || || Драган Витиля |- | 1973 || [[Бялата одисея]] || || || Киро байрактарски |- | 1973 || [[Мъже без работа]] || || || Цанко,<br>''шофьорът на валяка от асфалтовата бригада'' |- | 1973 || [[Винаги можеш да бъдеш мъж]] || || || |- | 1972 || [[Голямата победа]] || || || работещ в ПТС |- | 1972 || [[Среща (филм, 1972)|Среща]]|| || || |- | 1972 || [[Обич (филм)|Обич]] || || || юрисконсултът Костов |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || |- | 1972 || Отмъщението || || || |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || || Диньо |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || Каменов, редакторът на вестника |- | 1970 || [[Другоселец]] || || || другоселецът |- | 1969 || [[Синовете на правдата]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || смахнатия затворник ''(в XIX серия: „Хищникът“ – 1971)'' |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0438976}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330132/ Антон Карастоянов в КиноПиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/255996/bio/ Антон Карастоянов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Карастоянов, Антон}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в Елхово]] [[Категория:Починали в София]] r88up7ychmo7m74dmdeckvyl4gqvajx 12896572 12896387 2026-05-02T21:10:13Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896572 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Антон Карастоянов | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = Антон Митев Карастоянов | роден-място = [[Елхово]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = Елеонора Турлакова – журналист | деца = Аглика Карастоянова | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Антон Митев Карастоянов''' е български [[актьор]]. == Биография == Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност „Актьорско майсторство“. Работи в театри в [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“|Драматичния театър]], [[Габрово]] (1966-1968), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] и [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1971 – 1973). Собственик и управител на „Каратон-ООД“ (1990, 1992-), собственик на „Конкорд-ООД“ (1994-). Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1973). Удостоен е със званието „заслужил артист“ през 1981 г. == Награди == * [[Заслужил артист]] (1981) * „Втора награда за мъжка роля“ на Прегледа на Съветската драматургия за ролята на (прегракналия) в „Оптимистична трагедия“. * „Наградата на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Цанко) от филма [[Мъже без работа]] на ХII ФБИФ ([[Варна]], 1973). == Театрални роли == ТВ Театър * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]) 2 ч. * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]]<br>(тв сериал) || 6 || || Карайоргос в 1 серия (V) |- | 1990 || [[Осем процента любов|8% любов]] || || || |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || отговорник икономика |- | 1989 || [[Вход в лабиринта]]<br>(''Вход в лабиринт'')|| || СССР || Брант |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || селянин |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || молла Зулфикар Софта |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || || || завеждащия лекар |- | 1988 || [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || съпругът на Магда |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || пазач в свинефермата |- | 1986 || [[19 метра вятър]]|| || || дядо Борко |- | 1983 || ''Безизходица''<br>(''Bockshorn'')|| || ГДР/България/Куба/ФРГ || Крох |- | 1981 || [[Игра с огъня]] || || || бакалинът Кольо |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || (в 2 серии) |- | 1981 || [[Масово чудо]] || || || Симо |- | 1981 || [[Слънце на детството]]<br>(тв сериал) || 2 || || обущарят Личко |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || |- | 1980 || [[Патиланско царство]]<br>(тв сериал)|| 20 || || |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || собственикът на дрехарницата |- | 1979 || [[Габо]] || || || железничар |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1979 || [[Къщата]] || || || |- | 1979 || [[Ленко]] || 2 || || г-н Кикиридков |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || файтонджията Сали |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || Стоименов |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || селянина лъжещ при преброяването на животните |- | 1978 || [[Покрив (филм)|Покрив]] || || || началникът на тухларната |- | 1978 || [[Пантелей]] || || || |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от PMC]]<br>(тв сериал) || 5 || || хазяинът на Малчика (в 1 серия: III) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || железничар, колега на Георги |- | 1977 || [[Барутен буквар]] || || || Щръклето |- | 1977 || [[Лъжовни истории]] || 2 нов. || || (в новелата „5+1“) |- | 1977 || [[Годеницата с най-красивите очи]]<br>(''Nevesta s nejkrásnejsíma ocima'')|| || Чехословакия/България || капелмайсторът |- | 1977 || [[По пътя към Атлантида]]<br>(''Unterwegs nach Atlantis'')|| || ГДР || продавач |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || |- | 1976 || [[Момичето с хармоничката]] || || || ятакът Гераско (Гераската), водач на Джамбазина |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || Казълбаша |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || Йонков, продавач на портокали и бивш царски поручик |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]]<br>(''„Il pleut sur Santiago“'')|| || България/Франция || търговец в заговор с Пиночет |- | 1975 || [[Остани с мен (филм, 1975)|Остани с мен]] || || || |- | 1975 || [[Сладко и горчиво]] || || || сервитьор |- | 1975 || [[Буна (филм)|Буна]] || || || Стоил |- | 1975 || [[Нефт (филм)|Нефт]] || || || |- | 1975 || [[Вилна зона (филм)|Вилна зона]] || || || Первазов |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || ''(в III с. „Зодия Дева“)'' |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Засада (филм, 1974)|Засада]] || || || бай Манчо |- | 1974 || [[Ламята]] || || || дърваря Заешка уста |- | 1974 || [[На чисто]] || || || приятелят на Димитър |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || бай Ангел |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || майор Марински |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || || || |- | 1973 || [[Опак човек]] (тв) || || || Драган Витиля |- | 1973 || [[Бялата одисея]] || || || Киро байрактарски |- | 1973 || [[Мъже без работа]] || || || Цанко,<br>''шофьорът на валяка от асфалтовата бригада'' |- | 1973 || [[Винаги можеш да бъдеш мъж]] || || || |- | 1972 || [[Голямата победа]] || || || работещ в ПТС |- | 1972 || [[Среща (филм, 1972)|Среща]]|| || || |- | 1972 || [[Обич (филм)|Обич]] || || || юрисконсултът Костов |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || |- | 1972 || Отмъщението || || || |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || || Диньо |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || Каменов, редакторът на вестника |- | 1970 || [[Другоселец]] || || || другоселецът |- | 1969 || [[Синовете на правдата]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || смахнатия затворник ''(в XIX серия: „Хищникът“ – 1971)'' |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0438976}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330132/ Антон Карастоянов в КиноПиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/255996/bio/ Антон Карастоянов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Карастоянов, Антон}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в Елхово]] [[Категория:Починали в София]] 773hx614vbazqowl3dr8pbb76viczl0 Ивайло Герасков 0 272025 12896123 12489946 2026-05-02T13:11:49Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896123 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} {{уикицитат|Ивайло Герасков}} '''Ивайло Йорданов Герасков''' е български актьор. == Образование и младежки години == Роден е на 17 февруари 1954 г. във [[Варна]]. Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на [[професор]] [[Елка Михайлова]] през 1979 г. След това започва да работи в Драматичния театър във Враца, а от 1982 г. е в трупата на [[Театър „София“]]. == Роли в театъра == Герасков е играл в постановките „Доходно място“, „Филоктет“, „Ивона – принцеса Бургундска“, „Соната на призраци“, „Кралят Слънце“, „Игра на Едип“, „При закрити врати“, „В полите на Витоша“, „Самотата на памуковите полета“, „Нощта на боговете“, „Нора“ и други.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1445520873&sectionID=1&sq=Ивайло+Герасков znam.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Играе в пиесите „Покана за вечеря“, „Нощта на 16-и януари“ и „Вълните“. == Награди == * Наградата за най-добра мъжка роля за филма „Вик за помощ“ на фестивала във Варна. == Личен живот == Женен е за актрисата [[Милена Живкова]], с която имат един син – [[Мартин Герасков]], който също е актьор. == Театрални роли == * [[Нощта на шестнайсети януари]] (2016) * [[Вълните]] (2011) * [[Суматоха]] (2010) * [[Господар и сянка]] (2005) * [[Хайде да убием Матилда]] (2005) * [[Кучката]] (2004) * [[В полите на Витоша]] (2003) * [[Нощта на Боговете]] (2002) * [[Нора]] (2001) * [[Ескориал]] (2001) * [[Лов на малка моруна]] (1998) * [[Соната на призраците]] (1998) * [[Напразни усилия на любовта]] (1996) * [[В самотата на памуковите полета]] (1995) * [[Благословени души]] (1994) * [[Отвъд хоризонта]] (1994) * [[Италианката]] (1992) * [[При закрити врати]] (1991) * [[Ивона - Бургундската принцеса]] (1991) * [[Ангели чудовища]] (1990) * [[Реквием]] (1990) * [[Новите приключения на Питър Пан]] (1990) * [[Питър Пан]] (1989) * [[Закуска с неизвестни лица]] (1988) * [[Игра на Едип]] (1987) * [[Нощ на изпитания]] (1987) * [[Най-късно до шест]] (1986) * [[Кладата]] (1985) * [[Влюбените]] (1984) * [[Танго]] (1984) * [[Феерична комедия]] (1983) * [[Хоро]] (1983) * [[Филоктет]] (1982) * [[Хамлет]] (1982) * [[Светлината се губи в петата лампа]] (1982) * [[Електра в черно]] * [[Доходно място]] * [[Вуйчо Ваньо]] – номин̀ация за „А.Аскеер“ 2000 == Телевизионен театър == * [[Старомодни бижута]] * „Змейова сватба“ (1984) (от [[П. Ю. Тодоров]], реж. [[Вили Цанков]]) * „Карола“ (1979) ([[Миклош Дарваш]]) == Филмография == * Пътят на Честта (сезон 2, 2021) - Свилен *[[Откраднат живот]] (тв сериал, 2017) – психиатър * [[Четвърта власт]] (тв сериал, 2013) – Стефан Хинов * [[Главно представление]] (2009) ''Command performance'' – Леонид Гордов * [[Забранена любов]] (тв сериал, 2008 – 2011)-Димитър Белев * [[Shark in Venice]] (2008) * [[The Roman Mysteries]] (тв сериал, 2008) * [[The Shepherd:Border Patrol]] (2008) * [[Gredndel]] (2007) * [[Nuremberg: Nazis on Tria]]l (тв, 2006) * [[Dragon Dynasty]] (тв, 2006) * [[Mercenary for Justice]] (2006) - Френски полковник * [[Фаворитът 2]] (2006) – Алексей * [[The Mechanik]] (2005) - Лев * [[Sacco et Vanzetti]] (2005) * [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] (2005) - бащата * [[Darklight]] (2004) * [[Филип (филм)|Филип]] (тв, 2004) – Филип * [[Dragon Storm]] (тв, 2004) * [[Deep Shock]] (2003) * [[Едно дете в повече]] (тв сериал, 2003) * [[In Hell]] (2003) * [[Death Train]] (2003) * [[Python 2]] (2002) * [[Derailed]] (2002) * [[Papa Giovanni - Ioannes XXIII]] (тв, 2002) * [[Air Strike]] (2002) * [[Американски тюлени 3: Живи или мъртви]] (2001) - Крозняк * [[Mindstorm]] (2000) * [[Valkanizater]] (1997) * [[Горски дух]] (1996) - Сеньо * [[Всичко от нула]] (1996) – приятелят на фотографката * [[Вълкадин говори с Бога]] (1995) – Иван Величкин * [[Живот на колела]] (5-сериен тв, 1990) – журналистът Иван Троев * [[Мъже без мустаци]] (6-сериен тв, 1989) – следователят Божан Митков * [[Левакът]] (1987) – Мони * [[Живот до поискване]] (1987) – Жоро * [[Характеристика (филм)|Характеристика]] (1986) – Иван Палиев * [[Вик за помощ]] (1984) – Георги Пеев (Чеп) * [[Мечтатели]] (1986) – Паулин * [[Гнездо за думи]] (тв новела, 1985) * [[Front ohne Gnade - Der falsche Baron]] (1984) * [[Прилив на нежност]] (1983) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0314054|Ивайло Герасков}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Герасков, Ивайло}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] pp4qzlupb2wl81xoihsjpalz2y3umkg АФК Суонзи Сити 0 272530 12896456 12755228 2026-05-02T18:44:06Z Danitrifonov04 292718 12896456 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Суонзи|Суонзи (пояснение)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} Суонзи Сити | герб = | прозвище = ''лебедите'' | стадион = [[Либърти Стейдиъм]] | капацитет = 21 088 | президент = {{флагче|Англия}} [[Анди Коулман]] | старши треньор = {{флагче|Португалия}} [[Витор Матош]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 11-то | спонсор = | екипировка = [[Хома]] | pattern_la1 = _swansea2425h | pattern_b1 = _swansea2425h | pattern_ra1 = _swansea2425h | pattern_sh1 = _swansea2425h | pattern_so1 = _swansea2425hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = | body2 = | rightarm2 = | shorts2 = | socks2 = | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |държава=[[Уелс]]|собственик={{флагче|Англия}} [[Найджъл Морис]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[Лука Модрич]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Снуп Дог]]}} '''АФК Суонзи Сити''' ({{lang|en|Swansea City Association Football Club}}, '''Суонзи Сити Асоусиейшън Футбол Клъб'''; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Dinas Abertawe}}, '''Клуб Пеел-дройд Динас Абертауе''') е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в едноименния [[град]] [[Суонзи]]. След като печели плейофа в [[Чемпиъншип]] през сезон 2010/11 през предстоящия сезон ще играе в първото ниво на английския футбол – [[Премиършип]]. Играе мачовете си на [[стадион]] [[Либърти Стейдиъм]]. През 2013 г. отборът печели турнира [[Купа на Футболната лига (Англия)|Кепитал Къп]], побеждавайки отбора на [[Брадфорд Сити]] с 5 – 0. ; Успехи * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|Карлинг Къп]] – (1) 2013 == Външни препратки == * [http://www.swanseacity.net Официален уебсайт на отбора] {{мъниче|футболен отбор|уелс}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Суонзи Сити, АФК}} [[Категория:АФК Суонзи Сити| ]] 6f987elun9tdmzcdtdl96aqnromks6x ФК Рексъм 0 272542 12896449 12702418 2026-05-02T18:41:04Z Danitrifonov04 292718 12896449 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} Рексъм | герб = | прозвище = ''Червените дракони''{{Br}}''(The Red Dragons)'' | стадион = [[Рейскърс Граунд]] | капацитет = 13 341 | президент = | старши треньор = {{флагче|Англия}} [[Фил Паркинсън]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 7-мо| pattern_la1=_wrexham2526h| leftarm1=FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FFFFFF|socks1=FFFFFF| pattern_la2=_wrexham2526a| leftarm2=ffff00|body2=ffff00|rightarm2=ffff00|shorts2=385141|socks2=ffff00| pattern_la3=_wrexham2526t| leftarm3=FFFFFF|body3=FFFFFF|rightarm3=FFFFFF|shorts3=FFFFFF|socks3=FFFFFF|собственик={{флагче|Канада}} [[Райън Рейнолдс]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Роб МакЕлхени]]|pattern_b1=_wrexham2526h|pattern_ra1=_wrexham2526h|pattern_sh1=_wrexham2526h|pattern_so1=_wrexham2526hl|pattern_b2=_wrexham2526a|pattern_ra2=_wrexham2526a|pattern_sh2=_wrexham2526a|pattern_so2=_wrexham2526al|pattern_b3=_wrexham2526t|pattern_ra3=_wrexham2526t|pattern_sh3=_wrexham2526t|pattern_so3=_wrexham2526tl|държава=[[Уелс]]}} '''ФК „Рексъм“''' ({{lang|en|Wrexham Association Football Club}}; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Wrecsam}}, '''Клуб „Пеел-дройд Урексам“''') е [[уелс]]ки професионален футболен клуб, базиран в [[Рексъм (град)|едноименния град]]. Създаден през 1864 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wrexham.com/sport/wrexham-fc-fans-vote-1864-date-change-8993.html|заглавие=Wrexham FC Fans To Vote To Accept 1864 Date Change|автор=Randall|първо_име=Liam|труд=Wrexham.com|достъп_дата=14 October 2014}}</ref> той е най-старият клуб в Уелс и третият най-стар професионален футболен отбор в света.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wrexhamafc.co.uk/club/history/|заглавие=Wrexham AFC History|автор=Jones|първо_име=Peter|достъп_дата=21 December 2015}}</ref> Отборът се състезава във Чемпиъншип, второ ниво в [[Английска футболна пирамида|системата на английския футбол]]. Отличията на Рексам включват спечелването на [[Купа на Уелс|Купата на Уелс]] рекордните 23 пъти, [[Трофей на Футболната лига|трофея на Футболната лига]] през 2005 г. на [[Милениум Стейдиъм]] и трофея на [[Футболна асоциация|Футболната асоциация]] през 2013 г. на [[Уембли (стадион)|стадион „Уембли“]]. Клубът също така е рекорден победител в просъществувалия за кратко уелски шампионат [[FAW Premier Cup]], печелейки го пет пъти от общо 11-те години на съществуването му в мачове срещу други уелски клубове като [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]], [[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] и [[ФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]]. Въпреки това, най-големите съперничества на „Рексъм“ са с английските клубове „[[ФК Честър|Честър]]“ и „[[ФК Шрусбъри Таун|Шрусбъри Таун]]“, като мачовете между клубовете са известни като „трансграничното дерби“. През 1992 г. „Рексъм“ побеждава с 2:1 действащия английски шампион „[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал“]] в Купата на Англия. Отборът отбелязва победа с 1:0 над [[ФК Порто]] през 1984 г. в [[Купа на носителите на купи 1984/85|Купата на носителите на европейски купи]]. „Рексъм“ има право на участие в Купата на носителите на европейски купи поради спечелването на Купата на Уелс; първият им европейски мач в това първенство е срещу [[ФК Цюрих]] от Швейцария през 1972 г., а последният им е срещу [[ФК Петролул (Плоещ)|Петролул Плоещ]], Румъния през 1995 г. Играе мачовете си на [[стадион]] „[[Рейскорс Граунд (стадион)|Рейскорс Граунд]]“ – най-старият международен стадион в света, който все още продължава да бъде домакин на международни игри.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dailypost.co.uk/news/north-wales-news/guinness-cheers-racecourse-official-record-2830321|заглавие=Guinness cheers Racecourse with official record|автор=Bagnall|първо_име=Steve|труд=Daily Post Wales|достъп_дата=18 June 2008}}</ref> Рекордната посещаемост на стадиона е поставена през 1957 г., когато клубът е домакин на мач срещу [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] пред 34 445 зрители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.11v11.com/matches/wrexham-v-manchester-united-26-january-1957-210986/|заглавие=Wrexham v Manchester United, 26 January 1957|труд=11v11.com|достъп_дата=10 April 2014}}</ref> През ноември 2020 г. канадско-американският актьор [[Райън Рейнолдс]] и американският актьор [[Роб МакЕлхени]], чрез тяхната съвместна компания RR McReynolds Company LLC, купуват клуба. Сделката получава подкрепата на 98,6% от 2000-те членове на Wrexham Supporters Trust, които гласуват<ref>{{Cite news|url=https://www.thenonleaguefootballpaper.com/latest-news/31660/done-deal-ryan-reynolds-and-rob-mcelhenney-acquire-wrexham-afc/|title=DONE DEAL: Ryan Reynolds and Rob McElhenney acquire Wrexham AFC|date=16 November 2020|work=[[The Non-League Paper]]|access-date=16 November 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201116140059/https://www.thenonleaguefootballpaper.com/latest-news/31660/done-deal-ryan-reynolds-and-rob-mcelhenney-acquire-wrexham-afc/|archive-date=16 November 2020}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/54956962|title=Ryan Reynolds and Rob McElhenney: Hollywood stars to take over Wrexham|date=16 November 2020|work=[[BBC Sport]]|access-date=16 November 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201116074550/https://www.bbc.co.uk/sport/football/54956962|archive-date=16 November 2020}}</ref> и е финализирана през февруари 2021 г. „Рексъм“ е включен във [[FIFA 22]] като част от секцията „Останалата част от света“, като става първият отбор извън лигата, включен в [[FIFA (поредица)|поредицата]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eurogamer.net/articles/2021-09-11-the-saga-of-wrexham-in-fifa-22-just-took-a-weird-turn|заглавие=The saga of Wrexham in FIFA 22 just took a weird turn|автор=Yin-Poole|първо_име=Wesley|труд=[[Eurogamer]]|достъп_дата=14 September 2021}}</ref> През 2021/22 г. „Рексъм“ завършва втори, преди да загуби плейофния полуфинал с 5–4 от [[ФК „Гримсби Таун“|Гримсби Таун]] след продължения.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/61560268|title=Wrexham 4–5 Grimsby Town|last=Aled Williams|date=28 May 2022|access-date=10 June 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221020142301/https://www.bbc.co.uk/sport/football/61560268|archive-date=20 October 2022|publisher=BBC Sport}}</ref> Отборът достига и до финала за Купата на Футболната асоциация през 2022 г., където губи с 1:0 от [[ФК Бромли|Бромли]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/61512965|title=FA Trophy final: Wrexham 0–1 Bromley|last=Aled Williams|date=22 May 2022|access-date=12 June 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220530065218/https://www.bbc.co.uk/sport/football/61512965|archive-date=30 May 2022|publisher=BBC Sport}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.wrexhamafc.co.uk Официален уебсайт на отбора] {{мъниче|футболен отбор|уелс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рексъм, ФК}} {{Английска национална конференция сезон 2012/13}}{{Превод от|en|Wrexham A.F.C.|1168328663}} [[Категория:Уелски футболни отбори]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1872 година]] h4rzau584u231nbpuxt6urnwlivlxgp Иван Янчев 0 273998 12896383 12886442 2026-05-02T18:04:19Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896383 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Иван Петров Янчев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 14 септември 1921 г. в [[Трояново (Област Бургас)|Трояново]]. Играе в театрите в [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] [[Шумен]] (1944-1946), [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]] [[Плевен]] (1946-1960), [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] [[Бургас]] (1950-1958), [[театър „Българска армия“|Военния театър]] (1958-1964) и [[Театър „Българска армия“|театър на армията „Народна сцена“]] (1964-1966). През 1974 е удостоен със званието заслужил артист, а 8 години по-късно получава и званието народен артист. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1945) и на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]]. == Театрални роли == * „Щастливецът иде“ – Фердинанд * „Криминална песен“ – Атанасов * „Краят на деня“ – Савов * „Село Борово“ – Марин * „Боряна“ – Рали == Телевизионен театър == * „Звезда от последна величина“ (1990) ([[Неда Антонова]]) * „Дълъг ден“ (1988) ([[Виктория Токарева]]) – главния редактор на вестника * „Ревизорски уроци“ (1988) ([[Радослав Михайлов]]), 2 части * „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на [[Дико Фучеджиев]]) * „Чичовци“ (1984) ([[Иван Вазов]]), мюзикъл – беят * „Кариера“ (1984) ([[Евгений Тодоров]]) * „Младоженецът“ (1977) ([[Емил Манов]]) * „Един човек се завръща от миналото“ (1964) ([[Богомил Райнов]]) == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1974) * [[Народен артист]] (1982) * Орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – I степен * Втора награда за мъжка роля за Никола в пиесата „Блокада“ на II Национален преглед на българската драма и театър (1959). == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]]<br>(''„Urnebesna tragedija“'')|| || Югославия/България/Франция || пациент XIII |- | 1995 || [[Йосиф и Мария]] (тв) || || || гражданин |- | 1995 || [[Октопод (сериал)|Октопод 7: Разследването на смъртта на комисар Катани]]<br>(''„La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani“'')|| 6 || Италия/Франция/Германия/Испания/Австрия || дон Луиджи Арагонезе |- | 1993 || [[Жребият]]<br>(тв сериал) || 7 || || Ханджиев |- | 1993 || Жребият || 3 || || Ханджиев |- | 1991-1992 || [[Любовниците]]<br>(тв сериал) || 8 || || Сотир, съпругът на Вера ''(в 1-ва серия: „Първи сняг“ - (1991))'' |- | 1991 || [[Тони]] || || || мъжът от детския дом |- | 1991 || [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] || || || овчарят Вакрил |- | 1990 || [[Вреден дивеч]] (тв) || || || бай Данчо, пазач на язовира и ловно-рибарската хижа |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || Селямсъза |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 нов. || || старецът<br>(''в IV новела: „Крехко равновесие“'') |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1988 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче (тв)]] || || || |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || бай Димитър |- | 1988 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Петър Куманов |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || Шабан Шибил |- | 1988 || [[Юлия (филм)|Юлия]] (тв) || || || бай Стойко |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Куманов |- | 1987 || [[Царят на доларите]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Куманов |- | ? || [[Свидетели]] || || || |- | 1986 || [[Стая за трима]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Страстна неделя]] || || || дърводелецът бай Киро |- | 1986 || [[Един ден аванс]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Кучето и влюбените]] || || || Фрати злодеят |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] (тв) || || || Марин |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || [[Елин Пелин]] |- | 1986 || [[Твоят ден, докторе]] (тв) || || || професор Милев |- | ? || [[На котва]] || || || |- | 1985 || [[Под манастирската лоза]] (тв) || || || |- | 1985 || [[Горски хора]] || || || прокурорът Селвелиев |- | 1985 || [[Грехът на Малтица]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || тъстът |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || старейшината на купците |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им майко, да помнят]] || 6 || || бай Димо<br>(в 5 серии: (I, II, IV, V, VI) |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || главният прокурор Петев |- | 1984 || [[На другия бряг е свободата]]<br>(''„Na druhom brehu sloboda“'')|| || Чехословакия/България/ГФР || ректорът на университета |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || |- | 1984 || [[Малкият Содом]] (тв) || || || Абаров, бащата на Митя |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || директорът |- | 1983 || [[681 – Величието на хана]] || || || |- | 1983 || [[Златната река]] || || || Петко Сабята |- | 1983 || [[Една одисея из Делиормана]] || || || кмета |- | 1983 || [[Мярка за неотклонение (филм)|Мярка за неотклонение]] || || || следователят Пешалийски |- | 1983 || [[Хотел „Централ“]] || || || чифликчията Хинков |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Ротев |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || пратеник на царя |- | 1982 || [[Елегия (български филм)|Елегия]] || || || адвокат обвинител |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || дядо Стойо, дядото на Митко |- | 1982 || [[Комбина]] || || || мъжът от стрелбището |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || фотографът Сандев |- | 1981 || [[Къде живееш?]] || || || директорът на печатницата |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || генерал Михов |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Кавалов (''в VII серия: „Топографи“'') |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || |- | 1981 || [[Дишай, човече!]] || || || доктор Янев |- | 1981 || [[Бал на самотните]] || || || Панов |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер|Баш майсторът - фермер]] || || || ревизора |- | 1980 || [[Похищение в жълто]] || || || съседът на Петрови |- | 1980 || [[Дами канят]] || || || другаря Гечев, досадникът |- | 1980 || [[Колкото синапено зърно]] || || || бай Станчо |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || научен ръководител |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || политзатворника |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || Георги Коев, сътрудник на Никола Гешев и РО-2<br>(в 3 серии: I, II, III) |- | 1979 || [[Къщата]] || || || бай Данчо |- | 1979 || [[Като белязани атоми]] || || || старшината |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || др. Мичев, от просветата |- | 1979 || [[Бягай... обичам те]] || || || бащата на Ангел |- | 1979 || [[Бумеранг (филм, 1979)|Бумеранг]] || || || заместник-директора на операта |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || председателят на парламента |- | 1978 || [[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]<br>(тв сериал) || 5 || || партизанинът бай Танас, боен другар на Симо |- | 1978 || Селцето || 2 || || партизанинът бай Танас, боен другар на Симо |- | 1978 || [[Чуй петела]] || || || Сотир |- | 1978 || [[Масово чудо]] || || || |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || кръчмарят |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Дачев, бащата на Елена |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Михаил (Милчо) Деспотов, главен ритуалчик |- | 1977 || [[Срещу вятъра]] || || || пехотинецът, болен от рак, съученик на Григоров |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || Георги Кръстев, железничар |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || Асенов |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Бекяров |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]]<br>(''„Il pleut sur Santiago“'')|| || България/Франция || чиновник на Алиенде |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || наемният убиец |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || селянина Гебеджи |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || Пеньо Рашев - Семерджията ''(в 3 серии: VI, VIII, XI)'' |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || съдия-следователят |- | 1976 || [[Трийсет и един чифт волове]] || || || банковия чиновник |- | 1976 || [[Изгори, за да светиш]] || 7 || || |- | 1975 || [[Буна (филм)|Буна]] || || || бандит |- | 1975 || [[Вилна зона (филм)|Вилна зона]] || || || Недев |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || болярин от свитата на [[Йоан Асен II]] |- | 1974 || [[Пет лалета]] || || || |- | 1974 || [[Последният ерген]] || || || |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || |- | 1973 || [[Нона]] || || || селският фелдшер |- | 1973 || [[Очакване]] || || || |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || старшината полицай |- | 1972 || [[Козият рог]] || || || турчинът, който взема коня на българина |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || шофьор на камион |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || бащата на Найме |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Омар ага |- | 1970 || [[Черните ангели]] || 2 || || ръководител на състезание |- | 1970 || [[Другоселец]] (тв) || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || (''в I серия: „Шлеповете“ – 1969'') |- | 1969 || [[С особено мнение]] || || || актьор |- | 1968 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || затворник |- | 1967 || [[По тротоара]] || || || Кирил |- | 1966 || [[Началото на една ваканция]] || || || |- | 1966 || [[Понеделник сутрин]] || || || началникът на патрула/отговорникът на доброволните отрядници |- | 1965 || [[Вула]] || || || |- | 1964 || [[Русият и Гугутката]] (тв) || || || |- | 1963 || [[Инспекторът и нощта]] || || || началникът на милицията |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0945898}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/303640/ Иван Янчев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210047/bio/ Иван Янчев в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Янчев, Иван}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Бургас]] [[Категория:Починали в София]] dbcvdyppp30wfkglwndxjdbyyx7sxh0 12896575 12896383 2026-05-02T21:11:31Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896575 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Иван Петров Янчев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 14 септември 1921 г. в [[Трояново (Област Бургас)|Трояново]]. Играе в театрите в [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] [[Шумен]] (1944-1946), [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]] [[Плевен]] (1946-1960), [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] [[Бургас]] (1950-1958), [[театър „Българска армия“|Военния театър]] (1958-1964) и [[Театър „Българска армия“|театър на армията „Народна сцена“]] (1964-1966). През 1974 е удостоен със званието заслужил артист, а 8 години по-късно получава и званието народен артист. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1945) и на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]]. == Театрални роли == * „Щастливецът иде“ – Фердинанд * „Криминална песен“ – Атанасов * „Краят на деня“ – Савов * „Село Борово“ – Марин * „Боряна“ – Рали == Телевизионен театър == * „Звезда от последна величина“ (1990) ([[Неда Антонова]]) * „Дълъг ден“ (1988) ([[Виктория Токарева]]) – главния редактор на вестника * „Ревизорски уроци“ (1988) ([[Радослав Михайлов]]), 2 части * „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на [[Дико Фучеджиев]]) * „Чичовци“ (1984) ([[Иван Вазов]]), мюзикъл – беят * „Кариера“ (1984) ([[Евгений Тодоров]]) * „Младоженецът“ (1977) ([[Емил Манов]]) * „Един човек се завръща от миналото“ (1964) ([[Богомил Райнов]]) == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1974) * [[Народен артист]] (1982) * Орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – I степен * Втора награда за мъжка роля за Никола в пиесата „Блокада“ на II Национален преглед на българската драма и театър (1959). == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]]<br>(''„Urnebesna tragedija“'')|| || Югославия/България/Франция || пациент XIII |- | 1995 || [[Йосиф и Мария]] (тв) || || || гражданин |- | 1995 || [[Октопод (сериал)|Октопод 7: Разследването на смъртта на комисар Катани]]<br>(''„La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani“'')|| 6 || Италия/Франция/Германия/Испания/Австрия || дон Луиджи Арагонезе |- | 1993 || [[Жребият]]<br>(тв сериал) || 7 || || Ханджиев |- | 1993 || Жребият || 3 || || Ханджиев |- | 1991-1992 || [[Любовниците]]<br>(тв сериал) || 8 || || Сотир, съпругът на Вера ''(в 1-ва серия: „Първи сняг“ - (1991))'' |- | 1991 || [[Тони]] || || || мъжът от детския дом |- | 1991 || [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] || || || овчарят Вакрил |- | 1990 || [[Вреден дивеч]] (тв) || || || бай Данчо, пазач на язовира и ловно-рибарската хижа |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || Селямсъза |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 нов. || || старецът<br>(''в IV новела: „Крехко равновесие“'') |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1988 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче (тв)]] || || || |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || бай Димитър |- | 1988 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Петър Куманов |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || Шабан Шибил |- | 1988 || [[Юлия (филм)|Юлия]] (тв) || || || бай Стойко |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Куманов |- | 1987 || [[Царят на доларите]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || инженер Куманов |- | ? || [[Свидетели]] || || || |- | 1986 || [[Стая за трима]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Страстна неделя]] || || || дърводелецът бай Киро |- | 1986 || [[Един ден аванс]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Кучето и влюбените]] || || || Фрати злодеят |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] (тв) || || || Марин |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || [[Елин Пелин]] |- | 1986 || [[Твоят ден, докторе]] (тв) || || || професор Милев |- | ? || [[На котва]] || || || |- | 1985 || [[Под манастирската лоза]] (тв) || || || |- | 1985 || [[Горски хора]] || || || прокурорът Селвелиев |- | 1985 || [[Грехът на Малтица]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || тъстът |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || старейшината на купците |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им майко, да помнят]] || 6 || || бай Димо<br>(в 5 серии: (I, II, IV, V, VI) |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || главният прокурор Петев |- | 1984 || [[На другия бряг е свободата]]<br>(''„Na druhom brehu sloboda“'')|| || Чехословакия/България/ГФР || ректорът на университета |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || |- | 1984 || [[Малкият Содом]] (тв) || || || Абаров, бащата на Митя |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || директорът |- | 1983 || [[681 – Величието на хана]] || || || |- | 1983 || [[Златната река]] || || || Петко Сабята |- | 1983 || [[Една одисея из Делиормана]] || || || кмета |- | 1983 || [[Мярка за неотклонение (филм)|Мярка за неотклонение]] || || || следователят Пешалийски |- | 1983 || [[Хотел „Централ“]] || || || чифликчията Хинков |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Ротев |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || пратеник на царя |- | 1982 || [[Елегия (български филм)|Елегия]] || || || адвокат обвинител |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || дядо Стойо, дядото на Митко |- | 1982 || [[Комбина]] || || || мъжът от стрелбището |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || фотографът Сандев |- | 1981 || [[Къде живееш?]] || || || директорът на печатницата |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || генерал Михов |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Кавалов (''в VII серия: „Топографи“'') |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || |- | 1981 || [[Дишай, човече!]] || || || доктор Янев |- | 1981 || [[Бал на самотните]] || || || Панов |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер|Баш майсторът - фермер]] || || || ревизора |- | 1980 || [[Похищение в жълто]] || || || съседът на Петрови |- | 1980 || [[Дами канят]] || || || другаря Гечев, досадникът |- | 1980 || [[Колкото синапено зърно]] || || || бай Станчо |- | 1980 || [[Двойникът]] || || || научен ръководител |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || политзатворника |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || Георги Коев, сътрудник на Никола Гешев и РО-2<br>(в 3 серии: I, II, III) |- | 1979 || [[Къщата]] || || || бай Данчо |- | 1979 || [[Като белязани атоми]] || || || старшината |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || др. Мичев, от просветата |- | 1979 || [[Бягай... обичам те]] || || || бащата на Ангел |- | 1979 || [[Бумеранг (филм, 1979)|Бумеранг]] || || || заместник-директора на операта |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || председателят на парламента |- | 1978 || [[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]<br>(тв сериал) || 5 || || партизанинът бай Танас, боен другар на Симо |- | 1978 || Селцето || 2 || || партизанинът бай Танас, боен другар на Симо |- | 1978 || [[Чуй петела]] || || || Сотир |- | 1978 || [[Масово чудо]] || || || |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || кръчмарят |- | 1978 || [[Бъди благословена]] || || || Дачев, бащата на Елена |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Михаил (Милчо) Деспотов, главен ритуалчик |- | 1977 || [[Срещу вятъра]] || || || пехотинецът, болен от рак, съученик на Григоров |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || Георги Кръстев,<br> железничарят спасил детето |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || Асенов |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Бекяров |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]]<br>(''„Il pleut sur Santiago“'')|| || България/Франция || чиновник на Алиенде |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || наемният убиец |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || селянина Гебеджи |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || Пеньо Рашев - Семерджията ''(в 3 серии: VI, VIII, XI)'' |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || съдия-следователят |- | 1976 || [[Трийсет и един чифт волове]] || || || банковия чиновник |- | 1976 || [[Изгори, за да светиш]] || 7 || || |- | 1975 || [[Буна (филм)|Буна]] || || || бандит |- | 1975 || [[Вилна зона (филм)|Вилна зона]] || || || Недев |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || болярин от свитата на [[Йоан Асен II]] |- | 1974 || [[Пет лалета]] || || || |- | 1974 || [[Последният ерген]] || || || |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || |- | 1973 || [[Нона]] || || || селският фелдшер |- | 1973 || [[Очакване]] || || || |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || старшината полицай |- | 1972 || [[Козият рог]] || || || турчинът, който взема коня на българина |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || шофьор на камион |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || бащата на Найме |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Омар ага |- | 1970 || [[Черните ангели]] || 2 || || ръководител на състезание |- | 1970 || [[Другоселец]] (тв) || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || (''в I серия: „Шлеповете“ – 1969'') |- | 1969 || [[С особено мнение]] || || || актьор |- | 1968 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || затворник |- | 1967 || [[По тротоара]] || || || Кирил |- | 1966 || [[Началото на една ваканция]] || || || |- | 1966 || [[Понеделник сутрин]] || || || началникът на патрула/отговорникът на доброволните отрядници |- | 1965 || [[Вула]] || || || |- | 1964 || [[Русият и Гугутката]] (тв) || || || |- | 1963 || [[Инспекторът и нощта]] || || || началникът на милицията |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0945898}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/303640/ Иван Янчев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210047/bio/ Иван Янчев в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Янчев, Иван}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Бургас]] [[Категория:Починали в София]] tgn6nzq5vc06qc6jwih3dhc3a7myc5q Иван Джамбазов 0 274013 12896393 12896038 2026-05-02T18:06:58Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896393 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Иван Джамбазов – Джамби | портрет = | размер на портрета = | обяснение = български актьор | рождено име = Иван Евтимов Джамбазов | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|23п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|23п]] [[България]] | друго име = | активност = 1955 – 2016 | брачен партньор = [[Златина Дончева|Златина Дончева-Джамбазова]] (1956 – 2023; смъртта му) | деца = [[Ивайло Джамбазов]] | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = 2 | общомедия = }} '''Иван Евтимов Джамбазов''' е български [[актьор]]. == Ранен живот == Роден е на 7 септември 1932 г. в [[София]], в квартал „[[Красно село]]“. Семейството му по бащина линия е от [[Македония (област)|Македония]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/pochina-golemiyat-balgarski-aktyor-ivan-jambazov-1226924news.html?fbclid=IwAR1OwSm8e2RavWa2Tcdqa8E9hjZN5bQlbCrOu6lqW2sTtb274fNFXh9L5xw|заглавие=Почина големият български актьор Иван Джамбазов|дата=17 март 2023|труд=bntnews.bg}}</ref> Като младеж играе футбол и е в юношеския състав на „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски]]“,<ref name=":0" /> тренира и волейбол, рисува, свири на мандолина и участва в самодеен театър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/5126038|заглавие=Златина Дончева и Иван Джамбазов: Вървим към диаментена сватба, но сме заедно 65 г.|дата=21.11.2015|труд=m.bgdnes.bg|достъп_дата=18 март 2023}}</ref> През 1951 г. кандидатства в Държавното висше театрално училище ([[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]) и в [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]. Приет е и на двете места, но избира ВИТИЗ, където завършва специалност „[[Актьорско майсторство]]“ в класа на професор [[Боян Дановски]] през 1955 г.<ref name=станд>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm |accessdate=2018-06-21 |archivedate=2012-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120428033255/http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm }}</ref> == Кариера == По разпределение играе две години в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър „Стефан Киров“]] в [[Сливен]] (1955 – 1957). След това е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]] (1957 – 1966), а после, до пенсионирането си – в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]].<ref name=":0" /> Джамбазов има много роли в театъра и киното, участва и в телевизионни постановки, комедийни скечове и рецитали. Една от първите му роли е в „[[Любимец 13]]“, a една от последните му е в „Корави старчета“.<ref name=":0" /> Озвучава повече от хиляда дублажа на чуждестранни игрални, документални, анимационни и телевизионни филми за [[БНТ]]. Най-известната му роля в дублажа е тази на д-р Сова в сериала „Болница на края на града“.<ref name="станд" /> Като глас участва във филмите, издавани и дублирани в България от Мулти Видео Център, Брайт Айдиас, Тандем Видео и [[Александра Аудио]]. Джамбазов озвучава [[Батман]] в дублажа на „[[Батман: Анимационният сериал]]“ за БНТ, правейки го един от първите актьори, които са озвучили героя в България. През 1999 г. дублира Блуто в 17 филмчета от поредицата видеокасети „[[Попай|Попай моряка]]“, издадени от Проксима Видео. Джамбазов за кратко работи като режисьор на дублажи в Мулти Видео Център. Член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и [[Съюза на артистите в България|САБ]].<ref name=":0" /> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | Дабни Коулман || [[Голямото междучасие]]<br>[[Ваканцията: Строго забранена]] || Директор Питър Прикли<br>Директор Питър Прикли |- | Джаксън Бек || Големият лош Синдбад<br>Древна история<br>Чистачът на плодове (Чистачът на подове)<br>20-годишен юбилей на Попай<br>Такси<br>Страх от финала<br>Попай детектив<br>Сготвено с шеги<br>Попай президент<br>Да се бием навън<br>Насилие и ласкателство<br>Говорите ли?<br>Не ме е страх<br>Теглене<br>Почти венчани<br>Кристална свада<br>Обяд на открито || Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Иконом<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто |- | [[Майкъл Айрънсайд]] || Танц в окови<br>[[Шотландски боец 2]] (дублаж на БНТ) || Джей Ти Блейк<br>Генерал Катана |- | [[Шон Конъри]] || [[Шотландски боец 2]] (дублаж на БНТ)<br>[[Робин Худ: Принцът на разбойниците]] (дублаж на Брайт Айдиас) || Хуан Санчес Вила-Лобос Рамирес<br>[[Ричард I (Англия)|Крал Ричард Лъвското сърце]] |} == Смърт == Иван Джамбазов умира на 90 години на 17 март 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14015972|заглавие=Почина актьорът Иван Джамбазов|издател=24chasa.bg|дата=17 март 2023}}</ref> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1985). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]“ II ст. (1966). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]“ I ст. (1989). * Златна значка на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1971). * Награда за мъжка роля (следователят) от пиесата „Прокурорът“ на прегледа на българската драма и театър. == Театрални роли == * „Иванко“ ([[Васил Друмев]]) – Иванко * „Иванов“ ([[А. П. Чехов]]) – Иванов * „Чичовци“ ([[Иван Вазов]]) – даскал Гатю * „Франк 5-и“ ([[Дюрен Мат|Дюренмат]]) – Франк 5-и * „Главата на Другите“ ([[Марсел Еме]]) – главна роля * „Да отворим прозореца“ – Кирил * „Прокурора“ ([[Георги Джагаров]]) – следовател / Награден от БГ Драма/ * „Обърни се с гняв назад“ ([[Джон Озбърн]]) – Клиф * „Възрастната дъщеря на младия човек“ ([[Виктор Славкин]]) – Шат * „Укротяване на опърничавата“ ([[Уилям Шекспир]]) – Грумио * „[[Удържимият възход на Артуро Хи]]“ ([[Бертолт Брехт]]) – Ряг * „Паганини на тромпет“ (1969) ([[Никола Русев]]) == Телевизионен театър == * „Шепа скъпоценни камъни“ (1988) – [[Петко Славейков]] * „Произшествие“ (1985) ([[Панчо Панчев]]) * „Левски“ (1977) (от [[Васил Мирчовски]], реж. [[Гертруда Луканова]]) * „Черната стрела“ (1974) ([[Йордан Добрев]]) * „Тънка нишка“ (1967) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части * „Полунощ след 5 минути“ (1966) ([[Ян Солович]]) - II милиционер * „Един човек се завръща от миналото“ (1964) ([[Богомил Райнов]]) == Радиотеатър == * „Тихото пристанище“ (1963) ([[Ст. Л. Костов]]) Озвучавал е преводни филми, както и български актьори: * Илия Добрев в „[[Демонът на империята]]“ * Стойчо Мазгалов в „[[Тримата от запаса]]“ * Апостол Карамитев в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ * Коста Цонев в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ и „[[Децата на капитан Грант]]“ == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2016 || [[Летовници]] || || || турист |- | 2014 || [[На границата]]<br>(тв сериал) || 6 || || Стаматов |- | 2013 || [[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]]<br>(тв сериал) || 24 || || дядо Стоян |- | 2011 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || || ||чичо Коста, възрастен мъж ''(в I епизод)'' |- | 2011 || [[Корави старчета]] (тв) || || || |- | 2005 || [[Леден сън]] (тв) || || || генерал от армията |- | 2004 || [[Бягство на невинните]]<br>''(„La fuga degli innocenti“)''|| || Италия || Тадеус |- | 2004 || [[Легенда за белия глиган]] (тв) || || || рибарят бай Ангел |- | 2003 || [[Резерват за розови пеликани]] (тв) || || || рибарят бай Ангел |- | 2001 || [[Наблюдателя]] || || || продавачът |- | 2001 || [[Коледата е възможна]] || || || дядо №2 |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || кръчмар |- | 1995 – 2000 || [[Съботна история]]<br>(''„L'histoire du samedi“'')|| 82 || Франция || Фреми (в „''Пастьор, 5 години на ярост''“) |- | 1995 || [[Аз и сестричката ми Клара]] || 7 || || ''(в 5-а „Добри дела“)'' |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]]<br>(тв сериал) || 3 || || Иван Златния, босът на едната банда ''(в „[[Трафик (филм, 1995)|Трафик]]“)'' |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || || || продуцента |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || бандита |- | 1991-1992 || [[Любовниците]] || 8 || || асфалтаджията ''(в 6-а: „Хоризонтален пейзаж“)'' |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || бащата |- | 1990 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 нов. || || единият баща<br> ''(в V новела<br>„А сега към морето“'' |- | 1988 || [[Магия’82]] || || || Кольо |- | 1987 || [[Нощни прозорци]] || || || |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || съседът Дано |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта]] || || || бащата на Петрунка |- | 1986 || [[Страстна неделя]] || || || околийският |- | 1985 || [[Горещи следи]]<br>(тв сериал) || 4 || || агента |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || (в 2 серии: III, IV) |- | 1984 || [[Преживени разкази]] || 3 нов. || || нелегалният (в 1-та новела: „Служебният защитник“),<br>осъденият комунист (в 2-та новела: „Историйка с пистолет“) |- | 1984 || [[Издирва се...]] || || || председателя на селския съвет |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || капитана |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || директорът на продукция |- | 1983 || [[Една одисея в Делиормана|Една одисея из Делиормана]] || || || конен стражар |- | 1983 || [[Семейство Карастоянови]]<br>(''„Карастояновы“'')|| 4 || СССР/България || |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || |- | 1982 || [[24 часа дъжд]] || || || фелдфебелът |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || Драганов, министър от старото правителство |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Георги Костев |- | 1980 || [[Вярност (филм)|Вярност]] || 2 || || офицер |- | 1980 || [[Уони]] || || || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || Величко, разпоредителят в съда |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от PMC]]<br>(тв сериал) || 5 || || наставникът на ремсистите (в 1 серия: V) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Петко Петков |- | 1977 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(тв сериал) || 2 || || Адамс<br>(не е посочен в надписите на сериите) |- | 1976 || [[Пет чужди дни]] || || || главният редактор на в-к „Младежка трибуна“ |- | 1976 || [[Земя без въздух]] || || || Спас Вучков |- | 1975 || [[Един наивник на средна възраст]]<br>(тв сериал) || 2 || || |- | 1975 || [[Незабравимият ден]] || || || Алдев |- | 1975 || [[При никого]] || || || класния ръководоител |- | 1974 || [[Престъпление от любов]] || || Италия || портиера |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || служителят на чуждестранната конкурентна фирма<br>(във II с.: „Рожден ден“) |- | 1974 || [[Прилепите летят нощем]] || || || |- | 1973 || [[Очакване]] || || || шофьорът на Пешо |- | 1973 || [[Игрек 17]] || || || сътрудник на Игрек 17 |- | 1972 || [[Голямата победа]] || || || австриеца Рихтер, рали-състезател |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || |- | 1971 || [[Не се обръщай назад]] || || || фелдфебелът |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || помощник кмета |- | 1971 || [[Таралежите се раждат без бодли]] || 3 нов. || || Денди |- | 1971 || [[Във влака]] || || ухажорът тимпанист |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Осман ага |- | 1970 || [[Четиримата от вагона]] || || || |- | 1970 || [[Цитаделата отговори]] || || || сътрудник на МВР |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || 55-и офицер лейтенант Ханс Титке |- | 1969 || [[Признание]] || || || бригадирът Иван |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || Борето, милиционер, братовчед на Сандо |- | 1968 || [[Гибелта на Александър Велики]] || || || Гошмата |- | 1967 || [[Последният войвода]] || || || полицай |- | 1967 || [[Най-дългата нощ]] || || || полковникът |- | 1967 || [[С пагоните на дявола]]<br>(тв сериал) || 5 || || Шмельов<br>(в 1 серия: II) |- | 1965 – 1974 || [[Произшествия на сляпата улица]]<br>(тв сериал) || 6 || || двойникът (добър и лош) <br>''(в V серия)'' |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || футболист |- | 1958 || [[На малкия остров]] || || || войникът Гошко |- | ? || [[Ако би мирно седяло, не би чудо видяло]] || || || Петко Славейков |- | ? || [[Изборът]] || || || |- | ? || [[Братът на бай Ганя Балкански]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0246109}} * [https://bnt.bg/bg/a/zlatnite-imena-na-balgarskoto-kino-aktorat-ivan-dzhambazov Златните имена на българското кино: актьорът Иван Джамбазов. Интервю пред БНТ, 2016] {{СОРТКАТ:Джамбазов, Иван}} {{Портал|Изкуство|България|Македония}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:По произход от Скопие]] fjc2t8pv1zfi1g49isdcizbhdahtpnf 12896569 12896393 2026-05-02T21:09:47Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896569 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Иван Джамбазов – Джамби | портрет = | размер на портрета = | обяснение = български актьор | рождено име = Иван Евтимов Джамбазов | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|23п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|23п]] [[България]] | друго име = | активност = 1955 – 2016 | брачен партньор = [[Златина Дончева|Златина Дончева-Джамбазова]] (1956 – 2023; смъртта му) | деца = [[Ивайло Джамбазов]] | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = 2 | общомедия = }} '''Иван Евтимов Джамбазов''' е български [[актьор]]. == Ранен живот == Роден е на 7 септември 1932 г. в [[София]], в квартал „[[Красно село]]“. Семейството му по бащина линия е от [[Македония (област)|Македония]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/pochina-golemiyat-balgarski-aktyor-ivan-jambazov-1226924news.html?fbclid=IwAR1OwSm8e2RavWa2Tcdqa8E9hjZN5bQlbCrOu6lqW2sTtb274fNFXh9L5xw|заглавие=Почина големият български актьор Иван Джамбазов|дата=17 март 2023|труд=bntnews.bg}}</ref> Като младеж играе футбол и е в юношеския състав на „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски]]“,<ref name=":0" /> тренира и волейбол, рисува, свири на мандолина и участва в самодеен театър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/5126038|заглавие=Златина Дончева и Иван Джамбазов: Вървим към диаментена сватба, но сме заедно 65 г.|дата=21.11.2015|труд=m.bgdnes.bg|достъп_дата=18 март 2023}}</ref> През 1951 г. кандидатства в Държавното висше театрално училище ([[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]) и в [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]. Приет е и на двете места, но избира ВИТИЗ, където завършва специалност „[[Актьорско майсторство]]“ в класа на професор [[Боян Дановски]] през 1955 г.<ref name=станд>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm |accessdate=2018-06-21 |archivedate=2012-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120428033255/http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm }}</ref> == Кариера == По разпределение играе две години в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър „Стефан Киров“]] в [[Сливен]] (1955 – 1957). След това е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]] (1957 – 1966), а после, до пенсионирането си – в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]].<ref name=":0" /> Джамбазов има много роли в театъра и киното, участва и в телевизионни постановки, комедийни скечове и рецитали. Една от първите му роли е в „[[Любимец 13]]“, a една от последните му е в „Корави старчета“.<ref name=":0" /> Озвучава повече от хиляда дублажа на чуждестранни игрални, документални, анимационни и телевизионни филми за [[БНТ]]. Най-известната му роля в дублажа е тази на д-р Сова в сериала „Болница на края на града“.<ref name="станд" /> Като глас участва във филмите, издавани и дублирани в България от Мулти Видео Център, Брайт Айдиас, Тандем Видео и [[Александра Аудио]]. Джамбазов озвучава [[Батман]] в дублажа на „[[Батман: Анимационният сериал]]“ за БНТ, правейки го един от първите актьори, които са озвучили героя в България. През 1999 г. дублира Блуто в 17 филмчета от поредицата видеокасети „[[Попай|Попай моряка]]“, издадени от Проксима Видео. Джамбазов за кратко работи като режисьор на дублажи в Мулти Видео Център. Член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и [[Съюза на артистите в България|САБ]].<ref name=":0" /> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | Дабни Коулман || [[Голямото междучасие]]<br>[[Ваканцията: Строго забранена]] || Директор Питър Прикли<br>Директор Питър Прикли |- | Джаксън Бек || Големият лош Синдбад<br>Древна история<br>Чистачът на плодове (Чистачът на подове)<br>20-годишен юбилей на Попай<br>Такси<br>Страх от финала<br>Попай детектив<br>Сготвено с шеги<br>Попай президент<br>Да се бием навън<br>Насилие и ласкателство<br>Говорите ли?<br>Не ме е страх<br>Теглене<br>Почти венчани<br>Кристална свада<br>Обяд на открито || Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Иконом<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто<br>Блуто |- | [[Майкъл Айрънсайд]] || Танц в окови<br>[[Шотландски боец 2]] (дублаж на БНТ) || Джей Ти Блейк<br>Генерал Катана |- | [[Шон Конъри]] || [[Шотландски боец 2]] (дублаж на БНТ)<br>[[Робин Худ: Принцът на разбойниците]] (дублаж на Брайт Айдиас) || Хуан Санчес Вила-Лобос Рамирес<br>[[Ричард I (Англия)|Крал Ричард Лъвското сърце]] |} == Смърт == Иван Джамбазов умира на 90 години на 17 март 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14015972|заглавие=Почина актьорът Иван Джамбазов|издател=24chasa.bg|дата=17 март 2023}}</ref> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1985). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]“ II ст. (1966). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]“ I ст. (1989). * Златна значка на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1971). * Награда за мъжка роля (следователят) от пиесата „Прокурорът“ на прегледа на българската драма и театър. == Театрални роли == * „Иванко“ ([[Васил Друмев]]) – Иванко * „Иванов“ ([[А. П. Чехов]]) – Иванов * „Чичовци“ ([[Иван Вазов]]) – даскал Гатю * „Франк 5-и“ ([[Дюрен Мат|Дюренмат]]) – Франк 5-и * „Главата на Другите“ ([[Марсел Еме]]) – главна роля * „Да отворим прозореца“ – Кирил * „Прокурора“ ([[Георги Джагаров]]) – следовател / Награден от БГ Драма/ * „Обърни се с гняв назад“ ([[Джон Озбърн]]) – Клиф * „Възрастната дъщеря на младия човек“ ([[Виктор Славкин]]) – Шат * „Укротяване на опърничавата“ ([[Уилям Шекспир]]) – Грумио * „[[Удържимият възход на Артуро Хи]]“ ([[Бертолт Брехт]]) – Ряг * „Паганини на тромпет“ (1969) ([[Никола Русев]]) == Телевизионен театър == * „Шепа скъпоценни камъни“ (1988) – [[Петко Славейков]] * „Произшествие“ (1985) ([[Панчо Панчев]]) * „Левски“ (1977) (от [[Васил Мирчовски]], реж. [[Гертруда Луканова]]) * „Черната стрела“ (1974) ([[Йордан Добрев]]) * „Тънка нишка“ (1967) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части * „Полунощ след 5 минути“ (1966) ([[Ян Солович]]) - II милиционер * „Един човек се завръща от миналото“ (1964) ([[Богомил Райнов]]) == Радиотеатър == * „Тихото пристанище“ (1963) ([[Ст. Л. Костов]]) Озвучавал е преводни филми, както и български актьори: * Илия Добрев в „[[Демонът на империята]]“ * Стойчо Мазгалов в „[[Тримата от запаса]]“ * Апостол Карамитев в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ * Коста Цонев в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ и „[[Децата на капитан Грант]]“ == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2016 || [[Летовници]] || || || турист |- | 2014 || [[На границата]]<br>(тв сериал) || 6 || || Стаматов |- | 2013 || [[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]]<br>(тв сериал) || 24 || || дядо Стоян |- | 2011 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || || ||чичо Коста, възрастен мъж ''(в I епизод)'' |- | 2011 || [[Корави старчета]] (тв) || || || |- | 2005 || [[Леден сън]] (тв) || || || генерал от армията |- | 2004 || [[Бягство на невинните]]<br>''(„La fuga degli innocenti“)''|| || Италия || Тадеус |- | 2004 || [[Легенда за белия глиган]] (тв) || || || рибарят бай Ангел |- | 2003 || [[Резерват за розови пеликани]] (тв) || || || рибарят бай Ангел |- | 2001 || [[Наблюдателя]] || || || продавачът |- | 2001 || [[Коледата е възможна]] || || || дядо №2 |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || кръчмар |- | 1995 – 2000 || [[Съботна история]]<br>(''„L'histoire du samedi“'')|| 82 || Франция || Фреми (в „''Пастьор, 5 години на ярост''“) |- | 1995 || [[Аз и сестричката ми Клара]] || 7 || || ''(в 5-а „Добри дела“)'' |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]]<br>(тв сериал) || 3 || || Иван Златния, босът на едната банда ''(в „[[Трафик (филм, 1995)|Трафик]]“)'' |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || || || продуцента |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || бандита |- | 1991-1992 || [[Любовниците]] || 8 || || асфалтаджията ''(в 6-а: „Хоризонтален пейзаж“)'' |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || бащата |- | 1990 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 нов. || || единият баща<br> ''(в V новела<br>„А сега към морето“'' |- | 1988 || [[Магия’82]] || || || Кольо |- | 1987 || [[Нощни прозорци]] || || || |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || съседът Дано |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || д-р Филипов |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта]] || || || бащата на Петрунка |- | 1986 || [[Страстна неделя]] || || || околийският |- | 1985 || [[Горещи следи]]<br>(тв сериал) || 4 || || агента |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || (в 2 серии: III, IV) |- | 1984 || [[Преживени разкази]] || 3 нов. || || нелегалният (в 1-та новела: „Служебният защитник“),<br>осъденият комунист (в 2-та новела: „Историйка с пистолет“) |- | 1984 || [[Издирва се...]] || || || председателя на селския съвет |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || капитана |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || директорът на продукция |- | 1983 || [[Една одисея в Делиормана|Една одисея из Делиормана]] || || || конен стражар |- | 1983 || [[Семейство Карастоянови]]<br>(''„Карастояновы“'')|| 4 || СССР/България || |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || |- | 1982 || [[24 часа дъжд]] || || || фелдфебелът |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || Драганов, министър от старото правителство |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Георги Костев |- | 1980 || [[Вярност (филм)|Вярност]] || 2 || || офицер |- | 1980 || [[Уони]] || || || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || Величко, разпоредителят в съда |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от PMC]]<br>(тв сериал) || 5 || || наставникът на ремсистите (в 1 серия: V) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || началник-гарата, железничар |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Петко Петков |- | 1977 || [[Реквием за една мръсница]]<br>(тв сериал) || 2 || || Адамс<br>(не е посочен в надписите на сериите) |- | 1976 || [[Пет чужди дни]] || || || главният редактор на в-к „Младежка трибуна“ |- | 1976 || [[Земя без въздух]] || || || Спас Вучков |- | 1975 || [[Един наивник на средна възраст]]<br>(тв сериал) || 2 || || |- | 1975 || [[Незабравимият ден]] || || || Алдев |- | 1975 || [[При никого]] || || || класния ръководоител |- | 1974 || [[Престъпление от любов]] || || Италия || портиера |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || служителят на чуждестранната конкурентна фирма<br>(във II с.: „Рожден ден“) |- | 1974 || [[Прилепите летят нощем]] || || || |- | 1973 || [[Очакване]] || || || шофьорът на Пешо |- | 1973 || [[Игрек 17]] || || || сътрудник на Игрек 17 |- | 1972 || [[Голямата победа]] || || || австриеца Рихтер, рали-състезател |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || |- | 1971 || [[Не се обръщай назад]] || || || фелдфебелът |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || помощник кмета |- | 1971 || [[Таралежите се раждат без бодли]] || 3 нов. || || Денди |- | 1971 || [[Във влака]] || || ухажорът тимпанист |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Осман ага |- | 1970 || [[Четиримата от вагона]] || || || |- | 1970 || [[Цитаделата отговори]] || || || сътрудник на МВР |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || 55-и офицер лейтенант Ханс Титке |- | 1969 || [[Признание]] || || || бригадирът Иван |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || Борето, милиционер, братовчед на Сандо |- | 1968 || [[Гибелта на Александър Велики]] || || || Гошмата |- | 1967 || [[Последният войвода]] || || || полицай |- | 1967 || [[Най-дългата нощ]] || || || полковникът |- | 1967 || [[С пагоните на дявола]]<br>(тв сериал) || 5 || || Шмельов<br>(в 1 серия: II) |- | 1965 – 1974 || [[Произшествия на сляпата улица]]<br>(тв сериал) || 6 || || двойникът (добър и лош) <br>''(в V серия)'' |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || футболист |- | 1958 || [[На малкия остров]] || || || войникът Гошко |- | ? || [[Ако би мирно седяло, не би чудо видяло]] || || || Петко Славейков |- | ? || [[Изборът]] || || || |- | ? || [[Братът на бай Ганя Балкански]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0246109}} * [https://bnt.bg/bg/a/zlatnite-imena-na-balgarskoto-kino-aktorat-ivan-dzhambazov Златните имена на българското кино: актьорът Иван Джамбазов. Интервю пред БНТ, 2016] {{СОРТКАТ:Джамбазов, Иван}} {{Портал|Изкуство|България|Македония}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:По произход от Скопие]] ohkukb4jmq6n577mfl8ouxz7xqnkl15 Мяо 0 275509 12896559 11862600 2026-05-02T20:55:09Z Gvelf 29234 Замяна на линк с по-подходящ. 12896559 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|етническата група|хонконгската актриса|Нора Мяо}} {{етническа група}} [[Файл:Miao musicians.jpg|мини|Музиканти от народа мяо ([[Гуанджоу]], Китай)]] [[Файл:Longhorn Miao China.jpg|мини|Жени от народа мяо (Китай)]] '''Мяо''' или '''Хмонги''' е [[народност]], населяваща високите части на [[Китай]], [[Виетнам]], [[Лаос]] и [[Тайланд]].<ref>The TIMES „Исторически атлас на света“</ref> Мяо могат да бъдат разделени на над 100 групи, отличаващи се по [[диалект]], облекло и обичаи. Най-многобройни са в [[Хунан]], [[Съчуан]], [[Юннан]] и остров [[Хайнан]]. == Численост == === Местно население === * [[Китай]] – 9 милиона * [[Виетнам]] – 575 032 * [[Лаос]] – 450 000 * [[Тайланд]] – 101 хиляди === Емигранти === * [[Съединени американски щати|САЩ]] – 275 006 * [[Франция]] – 10 100 * [[Френска Гвиана]] – 2876 * [[Англия]] – 1000 * [[Австралия]] – 2400 == Източници == <references /> {{мъниче|Азия}} [[Категория:Население на Виетнам]] [[Категория:Население на Китай]] [[Категория:География на Лаос]] [[Категория:Население на Тайланд]] t78m7qwqan8zlwmreg6h4q63un1iwp9 Добринка Станкова 0 276628 12896085 12895436 2026-05-02T12:05:56Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896085 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1969 – 2022 | значими филми = | награди = }} | брак = [[Георги Стоянов (режисьор)|Георги Стоянов]] – режисьор }} '''Добринка Николова Станкова''' е българска [[актриса]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/dobrinka-stankova|заглавие=Добринка Станкова в сайта на Народния театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg|достъп_дата=2022-06-29|архив_дата=2021-01-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210126100051/https://nationaltheatre.bg/bg/artist/dobrinka-stankova}}</ref> == Биография == Родена е на 1 декември 1947 г. в [[София]]. Първоначално следва руска филология, а след това завършва [[актьорско майсторство]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1971 г. в класа на проф. [[Любомир Кабакчиев]]. Започва да играе на сцената на [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичен театър]] в [[Сливен]] (1971-1972), а от 1972 г. в [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]]. Участва в различни театрални постановки като „Казаларската царица“ на [[Иван Вазов]], „Когато гръм удари“ и „В полите на Витоша“ на [[Пейо Яворов]], „[[От ума си тегли]]“ на [[Александър Грибоедов]], „Хамлет“ на [[Уилям Шекспир]], „Мъртвешки танц“ на [[Аугуст Стриндберг]], „Посещението на един инспектор“ Джон Пристли (ТВ театър), „Милионерът“ на [[Йордан Йовков]], „Бесове“ по [[Фьодор Достоевски]], „Църква за вълци“ на [[Петър Анастасов]], „Майстори“ на [[Рачо Стоянов]], „Призраци в Неапол“ на [[Едуардо де Филипо]], „Лари Томпсън“ на [[Душан Ковачевич]], „Пигмалион“ на [[Джордж Бърнард Шоу]], „Шокомания“ на Блазбанд, Майката в „[[Ах, този джаз]]“. Добринка Станкова умира на 74 години от онкологично заболяване на 29 юни 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11917674|заглавие=На 74 години почина актрисата Добринка Станкова|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=29 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/otide-si-aktrisata-dobrinka-stankova_184648news.html|заглавие=Отиде си актрисата Добринка Станкова|издател=lupa.bg|дата=29 юни 2022 г.}}</ref> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] * Награда „за най-добро младежко изпълнение“ * Медал „за заслуги“ към [[Българска армия|БНА]] == Театрални роли == * „Казаларската царица“ от [[Иван Вазов]] * „Когато гръм удари“ от [[Пейо Яворов]] – Олга * „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов * „[[От ума си тегли]]“ от [[Александър Грибоедов]] * „Хамлет“ от [[Уилям Шекспир]] * „Чудаци“ от [[Максим Горки]] – Саша * „Мъртвешки танц“ от [[Аугуст Стриндберг]] * „Посещението на един инспектор“ от [[Джон Пристли]] == Телевизионен театър == * „Квартет“ (1989) от [[Любен Лолов]] * „Руска“ (1986) от [[Иван Вазов]] * „Милионерът“ (1989) от [[Йордан Йовков]] * „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. [[Коста Наумов]]) * „Интермедии“ (1985) от [[Мигел де Сервантес]] * „Ужасни родители“ (1984) от [[Жан Кокто]] – Мадлен * „Хомо Фабер“ (1978) от [[Макс Фриш]] * „Лисичета“ (1975) от [[Лилиан Хелман]] * „Посещението на един инспектор“ (1974) от [[Джон Пристли]] * „Неродена мома“ (1971) от [[Иванка Милева-Даковска]] * „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]] * „Църква за вълци“ от [[Петър Анастасов]] * „Майстори“ от [[Рачо Стоянов]] * „Призраци в Неапол" от [[Едуардо де Филипо]] * „Лари Томпсън“ от [[Душан Ковачевич]] * „Пигмалион“ от [[Бърнард Шоу]] * „Шокомания“ * „Ах, този джаз!“ == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1993-1995 || [[Полицаи и престъпници]] || 3 || || сестра Петрова, клиника за наркомани ''(в 3-та „[[Нощта на самодивите]]“)'' |- | 1991 || [[Онова нещо]] || || || Верка |- | 1990 || [[Дефицит (филм)|Дефицит]] || || || доктор Захова |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]] || 6 || || майката на Борко |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || съпругата на Павел ''(в 4-та новела: „Какво ти става“)'' |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Ирина, дъщерята на Судал |- | 1985 || [[Звън на кристал]] || || || актрисата Вера |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || майката на Емил |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Ирина, дъщерята на Судал |- | 1980 || [[Хубавка и звяра|Преразказани приказки. Хубавка и звяра]] || || || Хубавка |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || Росица |- | 1978 || [[Белият път]] || || || Надя, жената на Марин / Мая, дъщерята на Марин |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || момичето от влака |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Ана |- | 1974 || [[Къщи без огради]] || || || Веска,<br>дъщерята на Еленко |- | 1974 || [[Последен кръг над океана]] || || || Катя |- | 1973 || [[Бялата одисея]] || || || дъщерята на ятака |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || Ангелинка |- | 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]] || 2 || || Лена |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] (''„Украденный поезд“'')|| || България / СССР || Саша Черкезова, сестрата на Андрей |- | 1970 || [[Черните ангели]] || 2 || || Рачето |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Божанка |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0822376}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Станкова, Добринка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали от рак]] 4kh3ppmxfsdjux0g5d126mv1qe5wxnh Юрий Ангелов 0 276841 12896087 12889862 2026-05-02T12:07:18Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896087 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 1973 г. | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Юрий Асенов Ангелов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 13 ноември 1949 г. в село [[Тотлебен]], [[Плевенско]]. През 1973 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при [[Апостол Карамитев]]. Играе в Сливенския театър три години, след което се премества в [[Народен театър|Народния театър „Иван Вазов“]] (1982-1996) и театъра в Бургас (1996- ). == Награди == * Награда на НФЦ за най-добър актьор във филма „Малки разговори“. == Театрални роли == * Крал Лир * По-големият син * Подвигът * Големанов == Телевизионен театър == * „Евангелие по Матея“ (1990) ([[Стефан Грозданов]]) * „[[Милионерът]]“ (1988) (от [[Йордан Йовков]], реж. [[Павел Павлов]]) * „Свекърва“ (1986) (от [[Антон Страшимиров]], тв адаптация и режисура Павел Павлов) * „Мадам Сан Жен“ (1986) ([[Викториен Сарду]]) * „Хляб наш насущний“ (1986) ([[Първан Стефанов]]) * „Два картофа и шише лимонада“ (1986) ([[Карел Чапек]]) * „Интермедии“ (1985) ([[Мигел де Сервантес]]) * „Каменният гост“ (1983) ([[Александър Пушкин]]) * „[[Болшевики (пиеса)|Болшевики]]“ (1980) ([[Михаил Шатров]]), 2 части * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „[[История на отживялото живуркане]]“ (1979), ([[Михаил Салтиков-Шчедрин]] и [[Сергей Михалков]]), 2 части - разказвач и поет * „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) (като Юри Ангелов) * „[[Обличането на Венера]]“ (1978) ([[Добри Жотев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2019 || Пътуващо кино || |- | 2016 || ''Nightworld'' (България/Италия)|| Причърд |- | 2015 || [[Белгийският крал]] ''King of the Belgians'' (Белгия/Холандия/България)|| Юрий Агелов |- | 2013 || [[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]] (24 серии)|| Павлофф |- | 2011-2014 || [[Седем часа разлика]] (80 серии)|| Распутин |- | 2007 || [[Малки разговори]] || Дарвин |- | 2007 || [[Баклава]] || първи лейтенант Соколов |- | 2006 || Ваш даскал Апостол (''документален'')|| себе си |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]], (Франция/Канада/Белгия)|| |- | 1999 || [[Жребият]] – (7 серии)|| господин Радев |- | 1995 || [[Повод за убийство]] || приятелят от миналото |- | 1991 || [[Аз съм твоят брат]] || |- | 1987 || [[Живот до поискване]] || младия лекар |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || млад учен<br>(като Юри Ангелов) |- | 1987 || [[Приземяване]] || Павлов |- | 1984 || [[Трите златни лъвчета]] (тв) || царят |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]] (5 серии)|| даскал Тодор |- | 1984 || [[Последната възможност]] || телевизионен оператор |- | 1983 || [[Ако те има]] || критикът |- | 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к!]] || |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Каменно гнездо]] (5 серии)|| младият Михаил „Белозъб“ |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || рицарят Ролан |- | 1980 || [[Хубавка и звяра|Преразказани приказки. Хубавка и звяра]] || звяра |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] (20 серии)|| коминочистачът Спилитим |- | 1978 || [[Федерация на династронавтите]] (3 серии)|| |- | 1977 || [[Нечиста сила]] (3 серии)|| Младен (играе в 1 серия) |- | 1977 || [[Бой последен]] || Геро (като Юри Ангелов) |- | 1977 || [[Завръщане от Рим]] (5 серии), (България/Италия)|| спортният журналист Владимир |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || Барон Ервин фон Редер |- | 1976 || [[Песента на щурците]] || |- | 1975 || [[Сладко и горчиво]] || '''Асен''' Асенов Йотов, ученик |- | 1974 || [[Дубльорът]] || Васил |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || Миро |- | 1973 || [[Мандолината]] || ремсиста |- | 1973 || [[Такава смърт няма]] (тв) || (като Юри Ангелов) войводата [[Панайот Волов]] |- | 1972 || [[10 дни неплатени]] || приятел на Иван<br>(като Юрий Асенов) |- | 1972 || [[Среща (филм, 1972)|Среща]]|| |- | 1971 || [[Няма нищо по-хубаво от лошото време]] (2 серии)|| |- |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0029730}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ангелов, Юрий}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в област Плевен]] s6oi2pt47m8qmnjw5i26alxkwts0tdc Роберт Янакиев 0 276859 12896316 12863445 2026-05-02T17:18:04Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896316 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | име= Роберт Янакиев | портрет= | описание= български политик и актьор | роден-място= [[София]], [[Народна република България]] | още= }} '''Роберт Янакиев Янакиев''' е български [[актьор]] и [[политик]] от [[ГЕРБ]]. == Биография == Роден на 9 ноември 1966 г. и завършва [[актьорско майсторство]] в театралния колеж „Любен Гройс“ през 1994 г.<ref>[http://www.cinefish.bg/Robert-Yanakiev-Pobert-Yanakiev-ac22359.html Биография на cinefish.bg]</ref> Директор на общинския театър „Възраждане“ и [[общински съветник]] от [[ГЕРБ]] в [[София]]. == Театрални роли == * „Квартет за двама“ ([[Анатолий Крим]]) (2019) * „Вуйчо Ваньо“ ([[Антон Чехов]]) == Филмография == * [[Вяра, Надежда, Любов]] (2026) – проф. Никола Дерменджиев * [[Чичо Коледа]] (2021) – Премиера * [[Отдел „Издирване“]] (тв сериал, 2021) – Петър * [[Голата истина за група Жигули]] (2021) – директорът на операта * [[Румбата, аз и Роналдо]] (8-сер. тв, 2019) – кмет * [[Под прикритие]] (тв сериал, 2011 – 2016) – Кръстан Григоров, корумпиран инспектор от ГДБОП * [[Столичани в повече]] (тв сериал, 2015) – прокурор * [[Недадените]] (12-сер. тв, 2013) – [[Петър Габровски]] * [[Ако някой те обича]] (2010) – учител по физическо * [[Гераците (2008)|Гераците]] (2008) * [[Ваканцията на Лили]] (6-сер. тв, 2007) – Хари, бащата на Лили * [[Време за жени]] (2006) * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) - полицай * [[Филип (филм)|Филип]] (тв, 2004) – Росен * [[Най-важните неща]] (2-сер. тв, 2001) – Михалаки * [[Огледалото на дявола]] (4-сер. тв, 2001) – Петков - „Глигана“ * [[Баща ми]] (2000) * [[Сламено сираче]] (5-сер. тв, 1999) == Източници == <references /> {{мъниче|българин}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Янакиев, Роберт}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Възпитаници на Театрален колеж „Любен Гройс“]] [[Категория:Родени в София]] 2h1r9i7k744ota8avko4oktes7zdl3k Иван Варимезов 0 277655 12896080 11942794 2026-05-02T12:03:19Z Monaco 6214 /* Кратка филмография */ 12896080 wikitext text/x-wiki {{Личност|оператор | портрет = | роден-място = село [[Росеново (област Бургас)|Росеново]], [[Царство България]] }} '''Иван Костадинов Варимезов''' е български [[оператор]]. == Биография == Роден е в [[село]] [[Росеново (област Бургас)|Росеново]] на 29 юли 1942 г. Син е на известния майстор-гайдар [[Костадин Варимезов]]. Първоначално учи три години във [[Университет за национално и световно стопанство|ВИИ „Карл Маркс“]], а след това се мести да учи българска филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Завършва операторско майсторство през 1977 г. във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Заедно с режисьора [[Дочо Боджаков]] създават плодовит творчески тандем. == Кратка филмография == * [[Английският съсед]] (4-сер. тв, 2011) * [[Моето мъничко нищо]] (2007) * [[Суфле д'аморе]] (тв, 2006) * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) * [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] (тв, 2003) * [[Прости нам]] (тв, 2002) * [[Духът на баща ми]] (1998) * [[Когато гръм удари (филм, 1995)|Когато гръм удари]] (тв, 1995) * [[Кръговрат (филм)|Кръговрат]] (тв, 1993) * [[Вампир (филм)|Вампир]] (тв, 1991) * [[Кладенецът]] (1991) * [[Ти, който си на небето]] (1989) * [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]] (2-сер. тв, 1988) * [[Горски хора]] (тв, 1985) * [[Есенно слънце]] (тв, 1982) * [[Руският консул]] (2-сер. тв, 1981) * [[Хубавка и звяра]] (1980) == Външни препратки == * {{IMDb name|0889986}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Варимезов, Иван}} [[Категория:Български кинооператори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Бургас]] f0ks2qot9u1x9vtrbn9k0ierutmpw1g Любомир Бъчваров 0 277751 12896330 12880892 2026-05-02T17:33:51Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896330 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Любомир Маринов Бъчваров | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Надежда Митева]] (художник) | деца = | подпис = }} '''Любомир Маринов Бъчваров''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е във [[Велико Търново]] на 29 септември 1941 г. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1967 г. със специалност [[актьорско майсторство]]. Работи в [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (1967-1969), [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] в [[Перник]] (1969-1979), [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“]] във [[Велико Търново]]. Член е на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1967). Почетен член на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]]. От 2019 г. играе Стефан „Чефо“ в сериала по [[Nova]] ''[[All Inclusive (сериал)|All Inclusive]]''. == Театрални роли == * „''Полет над кукувиче гнездо''“ (Мак Мърфи) * „''Доходно място''“ (Александър Островски) * „''Щастливецът иде''“ (Руси Божанов) – Фердинанд == Телевизионен театър == * „''Виновно време''“ (1989) (от [[Марко Семов]], реж. [[Хараламби Младенов]]) * „''Жребий''“ (1989) ([[Васил Пекунов]]) * „''Вината''“ (1982) ([[Александър Кургатников]]) * „''Блокада''“ (1980) ([[Камен Зидаров]]) * ''„Мизантроп“'' ([[Йожен Лабиш]]) (1978) * „''Двама на люлката''“ (Уилям Гибсън) (1978) – адвокатът Джери * „''Престолът''“ (1975) ([[Иван Вазов]]) * „''Тойфеловата кула''“ (1974) ([[Богомил Герасимов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2023 |[[Чума (филм, 2023)|Чума]] | |България |Старейшината |- |2023 |[[Войната_на_буквите_(сериал)|Войната на буквите]] | |България |Патриарх Димитър |- | 2020 || [[All Inclusive (сериал)|All Inclusive]] || || || Стефан „Чефо“ |- | 2014 || [[Омбре]] || || || Йоан „Пастора“ |- | 2012 || [[Капитанската дъщеря (филм, 2012)|Капитанската дъщеря]] (''La figlia del capitano'') || || Италия / Чехия / България || капитан Миронов |- |2011-2019 |Столичани в повече |170 |Генерал Горанов |( 8 сезон, 2014 ) |- | 2011-2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Александър Савов ''(в 4 серии, 2011 и 2016)'' |- | 2010 || [[Още нещо за любовта]] || || || |- | 1999 || [[Сламено сираче]] || 5 || || |- | 1997 || [[Рекет (филм)|Рекет]] (''Il Racket'')<br>[[Гражданинът въстава]] || 6 || Италия || |- | 1991 || [[Дали (филм)|Дали́]] (''„Dalí“'')|| || Испания / България || журналист |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]] || 9 || България / Унгария || ''(в 3 серии: 1, 3, 4) Емексиз Пехливан'' |- | 1989 || [[9 - числото на кобрата]] || 3 || || Янко |- | 1988 || [[Черните рамки]] || 3 || || майор Геров |- | 1988 || Черните рамки || 5 || || майор Геров |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || д-р Жеко Василев |- | 1987||[[Приятно пътуване]] || || || бащата на Сашко |- | 1987||[[Каменната гора]] (тв) || || || Професор Александър Антов, <br>доктор-академик, ръководител на науен институт |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || княз Драгомир,Велик боил |- | 1986 || [[Дядо Божиловата надежда]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Мери |- | 1985 || [[Под манастирската лоза]] || || || |- | 1984 || [[Спасението]] || || || отец Любен |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || || архитектът Сашо Александров |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || дърварят Петър (''в първа серия'') |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Мери |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]] (''Die priwalov'schen Millionen'')|| 6 || ФРГ / Западен Берлин / България || Костя |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || софийският градоначалник ''(в 9-а серия)'' |- | 1981 || [[Милост за живите]] || || || |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Чугуна |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || скулптор<br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1979 || [[Бариерата (филм)|Бариерата]] || || || бащата на Доротея |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]] || 4 || || [[Гео Милев]] |- | 1978 || [[Умирай само в краен случай]] || 2 || || Ларкин, агент на ЦРУ |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Койшев |- | 1977 || [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] || 2 || България / СССР || адютант |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || || || Зарин |- | 1976 || [[Живите песни]] || || || младият [[Добри Чинтулов]] |- | 1976 || [[Циклопът]] || || || |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]] (''Il pleut sur Santiago'')|| || България / Франция || служител на Алиенде |- | 1975 || [[Следователят и гората]] || || || следователят майор Николов |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам]] || || || ученикът от последния чин |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]] || 12 || || колегата |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0960505}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/311052/ Любомир Бъчваров в КиноПоиск] {{Портал|Биографии|Изкуство|Велико Търново|България}} {{СОРТКАТ:Бъчваров, Любомир}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] bhpsuaa6dfoubeyfml3qwmk9ui8vsbq 12896488 12896330 2026-05-02T19:15:46Z Пища Хуфнагел 119943 12896488 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Любомир Маринов Бъчваров | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Надежда Митева]] (художник) | деца = | подпис = }} '''Любомир Маринов Бъчваров''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е във [[Велико Търново]] на 29 септември 1941 г. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1967 г. със специалност [[актьорско майсторство]]. Работи в [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (1967 – 1969), [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] в [[Перник]] (1969 – 1979), [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“]] във [[Велико Търново]]. Член е на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1967). Почетен член на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]]. От 2019 г. играе Стефан „Чефо“ в сериала по [[Nova]] ''[[All Inclusive (сериал)|All Inclusive]]''. == Театрални роли == * „''Полет над кукувиче гнездо''“ (Мак Мърфи) * „''Доходно място''“ (Александър Островски) * „''Щастливецът иде''“ (Руси Божанов) – Фердинанд == Телевизионен театър == * „''Виновно време''“ (1989) (от [[Марко Семов]], реж. [[Хараламби Младенов]]) * „''Жребий''“ (1989) ([[Васил Пекунов]]) * „''Вината''“ (1982) ([[Александър Кургатников]]) * „''Блокада''“ (1980) ([[Камен Зидаров]]) * ''„Мизантроп“'' ([[Йожен Лабиш]]) (1978) * „''Двама на люлката''“ (Уилям Гибсън) (1978) – адвокатът Джери * „''Престолът''“ (1975) ([[Иван Вазов]]) * „''Тойфеловата кула''“ (1974) ([[Богомил Герасимов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2023 |[[Чума (филм, 2023)|Чума]] | |България |Старейшината |- |2023 |[[Войната_на_буквите_(сериал)|Войната на буквите]] | |България |Патриарх Димитър |- | 2020 || [[All Inclusive (сериал)|All Inclusive]] || || || Стефан „Чефо“ |- | 2014 || [[Омбре]] || || || Йоан „Пастора“ |- | 2012 || [[Капитанската дъщеря (филм, 2012)|Капитанската дъщеря]] (''La figlia del capitano'') || || Италия / Чехия / България || капитан Миронов |- |2011-2019 |Столичани в повече |170 |Генерал Горанов |( 8 сезон, 2014 ) |- | 2011-2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Александър Савов ''(в 4 серии, 2011 и 2016)'' |- | 2010 || [[Още нещо за любовта]] || || || |- | 1999 || [[Сламено сираче]] || 5 || || |- | 1997 || [[Рекет (филм)|Рекет]] (''Il Racket'')<br>[[Гражданинът въстава]] || 6 || Италия || |- | 1991 || [[Дали (филм)|Дали́]] (''„Dalí“'')|| || Испания / България || журналист |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]] || 9 || България / Унгария || ''(в 3 серии: 1, 3, 4) Емексиз Пехливан'' |- | 1989 || [[9 - числото на кобрата]] || 3 || || Янко |- | 1988 || [[Черните рамки]] || 3 || || майор Геров |- | 1988 || Черните рамки || 5 || || майор Геров |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || д-р Жеко Василев |- | 1987||[[Приятно пътуване]] || || || бащата на Сашко |- | 1987||[[Каменната гора]] (тв) || || || Професор Александър Антов, <br>доктор-академик, ръководител на науен институт |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || княз Драгомир,Велик боил |- | 1986 || [[Дядо Божиловата надежда]] || || || |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Мери |- | 1985 || [[Под манастирската лоза]] || || || |- | 1984 || [[Спасението]] || || || отец Любен |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || || архитектът Сашо Александров |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || дърварят Петър (''в първа серия'') |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Мери |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]] (''Die priwalov'schen Millionen'')|| 6 || ФРГ / Западен Берлин / България || Костя |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || софийският градоначалник ''(в 9-а серия)'' |- | 1981 || [[Милост за живите]] || || || |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Чугуна |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || скулптор<br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1979 || [[Бариерата (филм)|Бариерата]] || || || бащата на Доротея |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]] || 4 || || [[Гео Милев]] |- | 1978 || [[Умирай само в краен случай]] || 2 || || Ларкин, агент на ЦРУ |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Койшев |- | 1977 || [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] || 2 || България / СССР || адютант |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || || || Зарин |- | 1976 || [[Живите песни]] || || || младият [[Добри Чинтулов]] |- | 1976 || [[Циклопът]] || || || |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]] (''Il pleut sur Santiago'')|| || България / Франция || служител на Алиенде |- | 1975 || [[Следователят и гората]] || || || следователят майор Николов |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам]] || || || ученикът от последния чин |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]] || 12 || || колегата |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0960505}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/311052/ Любомир Бъчваров в КиноПоиск] {{Портал|Биографии|Изкуство|Велико Търново|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бъчваров, Любомир}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] edt7ycwvtsiyyvhlqroowmdxufxdfid Богдан Глишев 0 278022 12896321 12854067 2026-05-02T17:20:27Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896321 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Богдан Борисов Глишев | националност = {{България}} | работил = актьор, преводач | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = Данаил Глишев<br>Манол Глишев | подпис = }} '''Богдан Борисов Глишев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 6 март 1947 г. в София. Завършва Девета гимназия през 1965 г. със специалност стругар. След казармата работи като статист в телевизията, стажант-актьор в [[Драматичен театър „Невена Коканова“|Ямболския драматичен театър]] (1968), и оператор в ЦСУ. През 1973 г. завършва [[актьорско майсторство]] при [[Апостол Карамитев]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Играе в [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]] (1973 – 1976) и [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Бургас]] (1976 – 1979). От 1979 до 2010 г. играе на сцената на [[Театър София]]. Участва и в постановки на [[Театър 199]]. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1968 – 1989), „Русенски комитет“ (1988), „Клуб за защита на гласността“ (1988 – 1992). По-известните му театрални роли са д-р Ранк в „Куклен дом“ от [[Хенрик Ибсен]], Атос в „Тримата мускетари“ от Марк Рехелс, Аристарх в „Енергични хора“ от Василий Шукшин, Шаламов в „Миналото лято в Чулимск“ от Александър Вампилов, Тартюф в „Тартюф“ от [[Молиер]], Жан-Жак в „Дневникът на един мъж“ от [[Жан-Клод Кариер]], презвитер Козма в „Процесът срещу богомилите“ от [[Стефан Цанев]], Мистър Смит в „Плешивата певица“ от [[Йожен Йонеско]], Крап в „Последната лента на Крал“ от [[Самюъл Бекет]], Розенкранц в „Хамлет“ от [[Уилям Шекспир]] и други. Като театрален режисьор дебютира в [[Драматичен театър Ловеч]] с пиесата „Любица-първо лице, множествено число“. Работи и като преводач от полски, руски и английски език. == Награди == * Почетен знак „Златен век - печат на Симеон Велики“ (2014). * Орден „За заслуги“ към полската култура (1998). * Награда „за мъжка роля“ (адвокат Стоянов в „Развод по български“ на [[Недялко Йорданов]]) на Осмия национален преглед за българска драма и театър (1979). == Театрални роли == * „Пътуване до истината“ ([[Лозан Стрелков]]) – д-р Ранк * „Куклен дом“ ([[Хенрик Ибсен]]) – д-р Ранк * „Тримата мускетари“ ([[Марк Рехелс]]) – Атос * „Енергични хора“ ([[Василий Шукшин]]) – Аристарх Кузкин * „Миналото лято в Чулимск“ ([[Александър Вампилов]]) – Шаламов * „Тартюф“ ([[Молиер]]) – Тартюф * „Дневникът на един мъж“ ([[Жан-Клод Кариер]]) – Жан-Жак * „Процесът срещу богомилите“ ([[Стефан Цанев]]) – презвитер Козма * „[[Плешивата певица]]“ ([[Йожен Йонеско]]) – мистър Смит == Телевизионен театър == * „Център на кръга“ (1988) ([[Димитър Начев]]) * „В полите на Витоша“ (1987) ([[Пейо Яворов]]) * „Право на избор“ (1986) ([[Николай Никифоров]]), 2 части * „Змейова сватба“ (1984) (от [[П. Ю. Тодоров]], реж. [[Вили Цанков]]) * „[[Смъртта на търговския пътник]]“ (1984) (от [[Артър Милър]], реж. [[Магда Каменова]]) – Хуард * „Синьобелият скреж“ (1984) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Мечтатели“ (1984) – Живко == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2012 || [[Аз съм ти|Аз съм ти...]] || || || Гайтанов |- | 2012 || [[Кантора Митрани]] || 12 || || прокурор (в 1 серия: XI) |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] || || || Симо Петров,<br>бивш милиционер и пазач на паркинг заедно с Камбата |- | 2004 || [[Бягството на невинните]] (''La fuga degli innocenti'')|| || Италия || Криег, полковник от SS |- | 2003 – 2013 || [[По съвест]] (''Caso di coscienza'')|| 30 || Италия || духовник, съдия |- | 1998 || [[Двама мъже извън града]] || || || мафиотския бос |- | 1996 || [[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]] || 2 || ||''разказвачът във филма'' |- | 1991 || [[Резерват (филм)|Резерват]] || || || шефа Генчев |- | 1990 || [[Жесток и невинен]] || || || Панайот Котаров – Понко |- | 1989 || [[Юдино желязо]] || || || ханджията Курти |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] (''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия || |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || Теобалд Вернер |- | 1986 || [[19 метра вятър]] || || || съпругът |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || капитан Кочо Стоянов |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || византийски заложник |- | 1985 || [[Търси се съпруг за мама]] || || || чичо Минчо |- | 1984 || [[Нощем с белите коне]] || 6 || || Кисьов |- | 1984 || [[Дело 205/1913 П. К. Яворов]] || || || [[Тодор Александров]] |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || Стоян |- | 1984 || [[Последното приключение]] || || || Йордан, брат на Атанас |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || византийски заложник |- | 1982 || [[Една жена на 33]] || || || Спас Айляков |- | 1982 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || смахнатият алпинист |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 7 || || [[Яне Сандански]] |- | 1981 || [[Мера според мера (1981)|Мера според мера]] || 3 || || Яне Сандански |- | 1979 || [[Един хубав следобед]] || || || архитект Иванов |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || лейтенант Клаус Клайхампел <br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Драган Мицков |- | 1975 || [[Неделните мачове]] || 2 нов. || || комсомолски секретар ''(във 2-рата новела: „Лято“)'' |- | 1974 || [[Откъде се знаем?]] || || || Волфганг / немският офицер |- | 1974 || [[Селкор]] || || || учителят Димов |- | 2004 || [[Хубава си, мила моя]] || || || ''разказвачът'' |- | ? || [[Бракониери]] || || || |- |} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Богдан+Глишев&type=AllFields От и за Богдан Глишев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} {{imdb name|0322908}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/304810/ Богдан Глишев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/311135/works/ Богдан Глишев в Кино-Театр] * {{Моята библиотека автор|bogdan-glishev|Богдан Глишев}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Глишев, Богдан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Родени в София]] gmogrs459kj9ozfmlb7fs24sn472npr Иван Цветарски 0 278054 12896603 12547109 2026-05-02T22:05:21Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896603 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Иван Цветарски | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = български актьор | рождено име = Иван Георгиев Цветарски | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | друго име = | националност = | работил = | активност = | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Иван Георгиев Цветарски''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на [[7 юни]] [[1931]] г. в град [[София]].<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> Завършва [[актьорско майсторство]] при проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] през [[1963]] г.<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> Работи в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в [[Бургас]] (1963−1965) и в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] в [[София]] (1965 – 1987).<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> Има участия в киното, Телевизионния театър, радиотеатъра и естрадата. Носител е на национални награди.<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> Почива на [[27 юли]] [[1987]] г. в гр. [[София]].<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> == Театрални роли == * „Хората от Будапеща“ (от Л. Мещерхази) – Андраш (дебют на сцената на Драматичен театър, гр. Бургас) (1963)<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Я, колко макове“ (от Н. Русев) – Босе<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Божествена комедия“ (от И. Щок) – Създателят<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Невидимата дама“ (от П. Калдерон де ла Барка) – Косме<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Кавказкият тебеширен кръг“ (от [[Бертолд Брехт]]) – Изнудвачът<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Швейк през Втората световна война“ (от Бертолд Брехт) – Съветникът Войта<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Ревизор“ (от [[Николай Гогол]]) – Земляника<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Смахнатият апостол“ (от Л. Макайонок) – Бащата<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Смъртта на Тарелкин“ (от А. В. Сухово-Кобилин) – Качала<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Енергични хора“ (от [[Василий Шукшин]]) – Мургавият<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Чичовци“ (по [[Иван Вазов]]) – Поп Ставри<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Женитба“ (от [[Николай Гогол]]) – Степан<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 502</ref> * „Сако от велур“ (от [[Станислав Стратиев]]) * „Суматоха“ (от [[Йордан Радичков]]) == Телевизионен театър == * „[[Зех тъ, Радке, зех тъ!]]“ (1976) ([[Сава Доброплодни]]), ''мюзикъл'' - Петко - Михалов слуга * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Крепостта на безсмъртните“ (1975) ([[Светослав Славчев]]) * „Тайната на младостта“ (1972) ([[Миклош Дярваш]]) - Шандор Пикет == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || Били<br>(в 1 серия: VI) |- | 1983 || [[Една одисея из Делиормана]] || || || берберина Исмаил |- | 1983 || [[Завръщане (филм, 1983)|Завръщане]] || || || |- | 1983 || [[Прилив на нежност]] || || || комшията Матейко |- | 1983 || [[Варницата]] (тв) || || || Прилепа, шофьор |- | 1982 || [[Царска пиеса]] || || || счетоводител |- | 1982 || [[Оркестър без име]] || || || Пешев |- | 1981 || [[Слънце на детството]]<br>(тв сериал) || 2 || || Пиер – Слона |- | 1981 || [[Масово чудо]] || || || (не е посочен в надписите на филма) |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || Прокопи |- | 1981 || [[Бал на самотните]] || || || Петко |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || чорбаджията (в I серия) |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв) || || || полицейския агент, предал сандъчето |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || || |- | 1979 || [[Момичето и змеят]] || || || гарванът Клюнов,<br>''магьосник, главен съветник на Змея'' |- | 1979 || [[Къщата]] || || || Гаро |- | 1978 || [[Изчезналият проектант]] || || || колега |- | 1978 || [[Чуй петела]] || || || Любен |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Рачев |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || пазач на параклиса |- | 1975 || [[Крепостта на безсмъртните]] || || || палачът |- | 1975 || [[Чудесна катастрофа]] || || || |- | 1975 || [[Войникът от обоза]]<br>(''„Братушка“'')|| || СССР/България || доктор |- | 1974 || [[Нако, Дако, Цако]] || 3 || || художникът (''в I серия: „[[Нако, Дако, Цако – коминочистачи|Коминочистачи]]“'')/ <br>престъпник от хората на Пупо (''в III серия: „[[Нако, Дако, Цако – моряци|Моряци]]“'') |- | 1974 || [[Последният ерген]] || || || |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || || || продавачът на книжки |- | 1973 || [[Бягство в Ропотамо]] || || || здравенякът |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || преследвачът за подпис |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || пияният |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || ага |- | 1971 || [[Шарен свят]] || 2 нов. || || затворник<br>(''във II новела: „[[Гола съвест]]“''; не е посочен в надписите на филма) |- | 1971 || [[Няма нищо по-хубаво от лошото време]] || || || художник, гост на Питър Грот<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1971 || [[Докато ме потърсиш отново]] || || || |- | 1970 || [[Любовта към трите портокала]]<br>(''„Любовь к трём апельсинам“'')|| || СССР/България || съветник Панталоне |- | 1970 || [[Другоселец]] || || || |- | 1969 || [[Птици и хрътки]] || || || директорът на гимназията |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]]<br>(тв сериал) || 6 || || заекващият свидетел ''(в VI серия: „Сълзите на черепа“ (1974)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0879333}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/330107/ Иван Цветарски в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/29094/works/ Иван Цветарски в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Цветарски, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] kltra8qmazx57ru0xm1zylfl6watj1e Георги Новаков (актьор) 0 278079 12896320 12833234 2026-05-02T17:19:58Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896320 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Новаков|Георги Новаков|тип=личност}} {{актьор | име = Георги Новаков | портрет = | размер на портрета = | националност = {{България}} | обяснение = български актьор | рождено име = Георги Новаков Новаков | роден-място = село [[Чуйпетлово]], [[Софийско]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|21п]] [[Народна република България]] | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = 1972 – | брачен партньор = | деца = 3<ref name=dirbg>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=396801180&sectionID=1&sq=георги+новаков |заглавие=Новаков, Георги (03.03.1949) |достъп_дата=28 октомври 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=17 септември 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Георги Новаков Новаков''' е български актьор.<ref name=dirbg/> == Биография == Роден е на 3 март 1949 г. в [[село]] [[Чуйпетлово]], [[област Перник]]. През 1974 г. завършва [[актьорско майсторство]] за драматичен театър в класа на [[професор]] Моис Бениеш във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Работил е в [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]] Плевен (1974-1977), във [[театър „Българска армия“|Военния театър]] (от 1977-). Има участие в над 60 театрални постановки, 35 филма, 4 телевизионни сериала, 20 телевизионни театъра, многобройни рецитали, дублажи на филми и други. Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:Steps-GEORGI NOVAKOV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Новаков.]] Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1974). В периода 1990 – 2001 г. е председател на Управителния съвет на Творческия фонд на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]]. Основател и Изпълнителен директор на Фондация А`Аскеер. Професор Георги Новаков е художествен ръководител по актьорско майсторство за драматичен театър в [[Театрален колеж „Любен Гройс“]]. == Кариера == === Озвучаващ актьор === До около 2012 г. Новаков работи дълги години като актьор в дублажа. Най-известната му роля е тази на Дени Крейн (изигран от [[Уилям Шатнър]]) в сериала ''„[[Адвокатите от Бостън]]“''. Сред ролите му в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронния дублаж]] съдържат Когсуърт в ''„[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“'', Зеке в ''„[[Ледена епоха]]“'', Банзай в ''„[[Цар лъв]]“'', Небъркракър в ''„[[Къща-чудовище]]“'' (дублаж на [[Александра Аудио]]) Галаксар в ''„[[Чудовища срещу извънземни]]“'', Чарлс Манц в ''„[[В небето]]“'', Чичо Скрудж в ''„[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“'', Камари в ''„[[Цар лъв (филм, 2019)|римейка на „Цар лъв“ през 2019 година]]“'' и други. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | Дейвид Брадли || [[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и Стаята на тайните]] (дублаж на Александра Аудио) || [[Аргус Филч]]<br>Аргус Филч |- | Дейвид Огдън Стиърс || [[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]<br>[[Клуб Маус]]<br>[[Отнесена от духовете]] || Когсуърт<br>Когсуърт<br>Камаджи |- | [[Джим Варни]] || [[Ърнест отива на лагер]]<br>[[Ърнест попада в затвора]] (дублаж на БНТ)<br>[[Ърнест, изплашен глупак]] || Ърнест П. Уорел<br>Ърнест П. Уорел<br>Ърнест П. Уорел |- | [[Джим Кери]] || [[Батман завинаги]] (дублаж на БНТ)<br>[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]] || [[Гатанката|Едуард Нигма/Гатанката]]<br>Ебенизър Скрудж |- | Чийч Марин || [[Цар лъв]]<br>[[Клуб Маус]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]] || Банзай<br>Банзай<br>Банзай |} === Театрални роли === * „А утрините тук са тихи“ (Борис Василиев) – старшина Васков * „Любов под брястовете“ ([[Юджийн О'Нийл]]) – Ибън * „Случка в зоопарка“ ([[Едуард Олби]]) – Питър * „Ромео и Жулиета“ ([[Уилям Шекспир]]) – Меркуцио * „Всичко в градината“ (Едуард Олби) – Ричард * „Подседните“ ([[Максим Горки]]) – Яков * „Тил Ойленшпигел“ (Григорий Горин) – Крал Филип * „Вуйчо Ваньо“ ([[Антон Чехов]]) – Вуйчо Ваньо * „Иванов“ (Антон Чехов) - д-р Лвов * „Дните на сем.Турбини“ ([[Михаил Булгаков]]) * „Ученик на дявола“ ([[Бърнард Шоу]]) * „Гувернант“ ([[Бертолт Брехт]]) * „Щастлив случай“ ([[Славомир Мрожек]]) * „Носорози“ ([[Йожен Йонеско]]) * „Луна за несретници“ (Юджийн О'Нийл) * „Чайка“ (Антон Чехов) * „Хамлетмашина“ ([[Хайнер Мюлер]]) * „Десет малки негърчета“ ([[Агата Кристи]]) * „Да отвориш рана“ ([[Боян Папазов]]) * „Откат“ ([[Захари Карабашлиев]]) * „Железният светилник“ ([[Димитър Талев]]) * „Евгений Онегин“ ([[Александър Пушкин]]) === Телевизионен театър === * ''„Учителят“'' (1989) (от [[Ст. Л. Костов]], реж. [[Емил Капудалиев]]) - ''Ангел Граматиков'' * ''„Ревизия“'' (1988) ([[Борис Рабкин]]) * ''„Да отгледаш кукувица“'' (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на [[Дико Фучеджиев]]) * ''„Новото пристанище“'' (1987) ([[Ст. Л. Костов]]) * ''„[[Мерцедес за продан]]“'' (1986) ([[Венцислав Кулев]]) – ''Петьо (големият син)''<ref>[https://bnt.bg/news/mercedes-za-prodan-297188news.html ''„Мерцедес за продан“'' в БНТ]</ref> * ''„Маскарад“'' (1980) ([[Михаил Лермонтов]]), 2 части === Филмография === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Власт (сериал)|Власт]] || 7 || || Анатоли Кузнецов |- | 2014 || [[Досието Петров]] || || България/Франция || Константин Симеонов |- | 2012 || [[Отплата]] || 12 || || |- | 2011-2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || прокурор |- | 2011 || [[Тилт]] || || || Григоров |- | 2010-2011 || [[Стъклен дом]] || 64 || || „X“/политикът „Х“/Константин Чолаков ''(в 10 серии)'' |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]] - ''(La masseria delle allodole)''|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] || || || Григоров,<br> бизнесмен и собственик на „Юнион Клуб“ |- | 1992 || ''„Нюрнбергският проес: Нацистките престъпници на подсъдимата скамейка“'' – ''(Nuremberg: Nazis on Trial)''|| 3 || Великобритания/САЩ || [[Франц фон Папен]] |- | 2005 || [[Турски гамбит]] – (''„Турецкий гамбит“'')|| 4 || Русия/България || |- | 2003 || Между рая и ада || || || игумена |- | 1997 || Рекет – ''(Il Racket)''<br>Гражданинът въстава – (2 заглавие)|| 6 || Италия || |- | 1995 || [[Усмивка за сто лева]] || || || приятелят на семейството |- | 1992 || Криза в Кремъл – ''(Crisis in the Kremlin)''|| || САЩ || Витас |- | 1991 || [[О, господи, къде си?]] || || || Джоко Стоев – Шведа |- | 1990 || [[Поверие за белия вятър]] || || || Коро |- | 1989 || [[Тест 88|Тест '88*]] || || || |- | 1989 || [[Бащи и синове]] || 5 || || Александър Алданов, син на Христо и Невена (в 4 серии: от I,II,III,IV) |- | 1988 || [[Неизчезващите]] || 5 || || Александър Алданов ''(в 1 серия: IV)'' |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]] || || || |- | 1987 || [[Лято в бяло]] || || || художникът Странджев/Гоген |- | 1987 || [[Време за път]] || 5 || || Александър Алданов ''(в 4 серии: I, II, IV, V)'' |- | 1987 || [[Дом за нашите деца]] || 5 || || Александър Алданов |- | 1987 || [[Новото пристанище]] || || || |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || инженер |- | 1985 || [[Грехът на Малтица]] || || || кафеджията Михаил |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || синеокия милиционер |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]] || 6 || || Борислав, колегата на Боев<br>(в 4 серии: I, II, III, V) |- | ? || [[Братът на бай Ганя Балкански]] || || || Станю Балкански |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || моряк |- | 1984 || [[Подарък в полунощ]] || 2 || || Тони „Красавеца“, крадец / хер Прума Хофман |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || || Валентин Паунов Стаменов |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] – (''„Большая игра“'')|| 6 || СССР/България || Пепе Аурелио, министър на обществената безопасност на Харивас |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || Методи |- | 1982 || [[Една жена на 33]] || || || Лазар |- | 1982 || [[Ако нямаше цветя]] || |||| Отело |- | 1981 || [[Кръвта е по-гъста от водата]] || || || |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || капитан от разстрела<br>(в 1 серия: V) |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || Матей |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || |- | 1976-1981 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || овчарят Юрдан (в 1-ва серия) |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || |- | 1975 || [[Този хубав живот]] || || || братът на Рашо |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 12 || || Карата |- | 1974 || [[На чисто]] || || || Димитър Симов |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || || || ученик |- | 1973 || [[Очакване]] || || || млад специалист |- | 1972 || [[Обич (филм)|Обич]] || || || един от ремсистите |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1752710 Георги Новаков. Интервю „Труд“ 03. 02. 2013] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130205061809/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1752710 |date=2013-02-05 }} * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/310046/bio/ Георги Новаков на сайта „Кино-Театър.ру“] {{икона|ru}} * {{IMDb name|0636932}} {{икона|en}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/119756/ Георги Новаков КиноПоиск] {{икона|ru}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Новаков, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в област Перник]] 4fsuyldttc0yy8dxsrltag896i0qsok Николай Узунов 0 278107 12896162 12895199 2026-05-02T13:39:02Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896162 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия актьор със същото име|Никола Узунов}} {{Актьор | име = Николай Узунов | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = Николай Димов Узунов | роден-място = [[Чирпан]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{България}} | друго име = | националност = българин | работил = | активност = 1968 – 2018 | брачен партньор = | партньор = | деца = 2 | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Николай Димов Узунов''' (1945-2019) е български [[актьор]].<ref>[http://patrioti.net/на-30-октомври-1945-г-е-роден-актьорът-никол/ На 30 октомври 1945 г. е роден актьорът Николай Узунов!], patrioti.net, 30 октомври 2019.</ref> == Биография == Роден е в град [[Чирпан]] на 30 октомври 1945 г. През 1968 г. завършва [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор]] [[Желчо Мандаджиев]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Работи в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] в [[Русе]] (1968 – 1970) и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1970 – 1990). Снимал се е в над 32 филма, в шест от които - в главни роли. Има три награди на кинофестифала във Варна, десетки отличия в радиото, за естрадно изкуство, участие в над 40 телевизионни театъра. Изпълнил е над сто роли в радиотеатъра, 25 роли в Българския есперантски театър, с представяне на национални и световни фестивали. Удостоен е с награда на ОИРТ за главна мъжка роля. Узунов е един от учредителите и организаторите на асамблея „Знаме на мира“. Сред десетките му отличия е и наградата на САБ за естрадно изкуство през 1987 г. През деветдесетте години на ХХ век Узунов и актрисата [[Вера Среброва]] откриват Първото частно кино в България. Участва в редица пиеси на радиотеатъра на Българското радио. <ref>[https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=48822 „Не правя компромис с изкуството“], в-к „Дума“, 20 февруари 2013.</ref> Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1968). Умира на 9 януари 2019 г. == Награди и отличия == * Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Валери) от пиесата „Двамата другари“ на II национален преглед на младежката пиеса в [[Русе]]. == Театрални роли == * „Амазонката“ ([[Богомил Райнов]]) – Владо * „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]) – Ангел * „Хубавата Мария“ ([[Дончо Цончев]]) – Бебо == Телевизионен театър == * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – Кирко Лилов * „Незабравими дни“ (1985) ([[Лозан Стрелков]]), 2 части * „Един миг от пропастта“ (1979) (Николай Мирошниченко) – Виктор * „Страстната неделя“ (1979) (Павел Павлов) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „Страстната неделя“ (1978) (от [[Павел Павлов]], реж. Павел Павлов) * „[[Българи от старо време]]“ (1973) ([[Любен Каравелов]]) - Павлин, синът на Либен * „Скъперникът“ (1972) ([[Молиер]]) * „Но преди да станем големи“ (1972) ([[Владимир Голев]]) * „Свирач на флейта“ (1970) ([[Йордан Йовков]]) * „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1987 || [[Нощни прозорци]] || || || работникът |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || Виктор, зет на болния бай Иван<br>''(в 1 серия)'' |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || |- | 1983 || [[Златната река]] || || || |- | 1981 || [[Морава звезда кървава]] || || || |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || ''(в 2 серии: I, II)'' |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || момъкът ''(в VII серия)/(в XVIII серия)'' |- | 1979 || [[Кратко слънце]] || || || |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Любен Опаков |- | 1977 || [[Задача с много неизвестни]] || || || Чичо на пиколото/ шофьор на трабанта |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || Петър Павурджиев, <br>учителят от Клисура и син на ханджията''(в 3 серии: VI, IX, X)'' |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''„Солдаты свободы“'') || 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || Цвятко<br>(в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || учителят Петър Павурджиев, синът на ханджията |- | 1976 || [[Ние, геолозите]] || || || геологът |- | 1975 || [[Погледни в слънцето]] || || || |- | 1975 || [[Чичовци (филм, 1975)|Чичовци]] || 2 || || даскал Карагьозоолу |- | 1975 || [[Чичовци (филм, 1975)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || даскал Карагьозоолу |- | 1975 || [[Нефт (филм)|Нефт]] || || || Мартин, студент по химия |- | 1974 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || |- | 1974 || [[Селкор]] || || || |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Стамен, редник |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || офицер на вратата на казармата |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || || || момчето |- | 1973 || [[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]] || || || |- | 1973 || [[Късметът]] || || || Стефчо, бивш обущар |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || момчето |- | 1971 || [[Герловска история]] || || || русолявият войник |- | 1971 || [[Откраднатият влак]]<br>(''„Украденный поезд“'')|| || СССР/България || Цвятко, помощник-машинистът |- | 1970 || [[Князът]] || || || Иван, ратая на Светослав |- | 1969 || [[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]<br>(''„Galileo“'')|| || Италия/България || Кардинал Чентино |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Лазар (Лазе) Глаушев |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Кирчо, милиционера<br>''(в XVI серия)'' |- | 1969 || [[Село край завод]] || || || Ичката, електротехник |- | 1969 || [[Тръгни на път]] || || || зоотехникът Георги Маринчев |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || момчето |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || Милан |- | 1967 || [[Отклонение]] || || || археологът Янчо |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * Петър Ехранов, [http://petarehranov.com/?p=269 „Герловска история“ – 1970 г. – филм на Гриша Островски и Борислав Пунчев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190406213521/http://petarehranov.com/?p=269 |date=2019-04-06 }}, 13 август 2010 * {{икона|en}} {{IMDb name|0653727}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330131/ Николай Узунов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210126/works/ Николай Узунов в Кино-Театр] * [https://bgmovies.net/actors/nikolai-uzunov Николай Узунов в bgmovies.net] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Узунов, Николай}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Чирпан]] [[Категория:Починали в София]] lzvhkrkyhcsdwbatelaiia4d3s69vdf Златина Дончева 0 278109 12896388 12769094 2026-05-02T18:06:04Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896388 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Златина Дончева-Джамбазова | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = Златина Бонева Дончева | роден-място = [[Трявна]], <br>[[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] Царство България | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = 1951 – 2024 | брачен партньор = [[Иван Джамбазов]] (1956 – 2023) | деца = [[Ивайло Джамбазов]] | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Златина Бонева Дончева (Джамбазова)''' е българска [[актриса]]. През 2001 г. вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] описва Дончева като „Една от най-въздействащите с играта си в любовни драми актриси“.<ref>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm |accessdate=2017-04-20 |archivedate=2012-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120428033255/http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm }}</ref> == Биография == Родена е в град [[Трявна]] на 13 септември 1932 г. Завършва ДВТУ (днес [[НАТФИЗ]]) със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор]] [[Боян Дановски]]. Преди завършването си започва работа в [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] [[Сливен]] (1955 – 1956), а след него се премества в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] (от 1957 г.). Участва в редица постановки на радиотеатъра. Златина Дончева е омъжена за актьора [[Иван Джамбазов]], а синът им [[Ивайло Джамбазов]] е известен режисьор. Умира на 18 февруари 2024 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/621264-sayuz-na-artistite-v-balgariya-konchinata-na-zlatina-doncheva-dzhambazova | заглавие = Съюз на артистите в България: Кончината на Златина Дончева-Джамбазова | достъп_дата = 19 февруари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 февруари 2024 | труд = [[БТА]] | издател = bta.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Театрални роли == * „Години на странстване“ (Алексей Арбузов) – Нина * „Иванко“ ([[Марин Друмев]]) – Мария * „Комедия от грешки“ ([[Уилям Шекспир]]) – Лучиана * „Д-р“ ([[Бранислав Нушич]]) – г-жа Драга * „Легенда за любовта“ ([[Назъм Хикмет]]) – Ширин * „Енергични хора“ (1976) ([[Василий Шукшин]]) * „Палавите вдовици“ * „Четирима в леглото“ (А. Крим) * „Убий досадника“ ([[Франсис Вебер]]) * „Пинокио“ ([[Карло Колоди]]) * „[[Краят на началото]]“ [[Шон О'Кейси]] (1965; реж. Методи Андонов) == Телевизионен театър == * „Професия за ангели“ (1977) [[Драгомир Асенов]] * „Ловчанският владика“ (1975) ([[Теодосий Икономов]]) – ''мюзикъл'' * „Опечалена фамилия“ (1971) ([[Бранислав Нушич]]) * „Големият и Малкият Клаус“ (1971) ([[Ханс Кристиан Андерсен]]) – ''мюзикъл'' * „Черната стрела“ (1974) ([[Йордан Добрев]]) * „Амброзио убива времето“ (1966), ''мюзикъл'' * „Чичовци“ (1963) ([[Иван Вазов]]) == Роли в радиотеатъра == * „Тихото пристанище“ (1963) ([[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || дебела лелка |- | 1991-1992 || [[Любовниците]] || 8 || || жената от тоалетната (в 3-та серия: В двора на китайския император" (1991) ) |- | 1988 – 1991 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1990 || [[На морския бряг]]<br>(''„Vzpomínka na břehu moře“'')|| || България / Чехословакия || Стоянка, хазяйката |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || майката |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || управител |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 новели || || едната от майките (в V новела „''А сега към морето''“) |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || телефонистка, колежка на Вероника |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || телефонистка, колежка на Вероника |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || г-жа Шмитхаген<br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || бабата |- | 1984 || [[Издирва се...]] (тв) || || || г-жа Минка Бозова |- | 1982 || [[Почти ревизия]]<br>(тв сериал) || 4 || || майката |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || |- | 1982 || [[Комбина]] || || || Жената от стрелбището |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Костева ''(в 4 серии: IX, X, XI, XII)'' |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || (във '' II серия: „Изворът на края на света“)'' |- | 1977 || [[Чуй, петела]] || || || баба Стефка |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || |- | 1977 || [[Два пъти ура за ваканцията]] || 3 нов. || || учителка по физика (в I новела: „''Два пъти ура за ваканцията''“) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || |- | 1975 || [[При никого]] || || || учителката по история |- | 1975 || [[И това, ако е морал]] || || || |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || |||| Мария, жената на Маринов |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Лена |- | 1974 || [[Вселекон]] || || || |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || Булгурица |- | 1972 || [[С деца на море]] || 2 новели || || майката на Елена и Руслан (в 1-вата новела „''Делфинът''“) |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || колежката на Симов |- | 1972 || [[Дядото на Салваторе]] || || || |- | 1971 || [[Таралежите се раждат без бодли]] || 3 новели || || майката на Кънчо |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || г-жа Карик, хазяйката на Недков |- | 1968 || [[Мъже в командировка]] || 3 новели || || лавкаджийката на завода (във 2-та: „Гост“) |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || лаборантката (''в VI серия: „Сълзите на черепа“, 1974'') |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || |- | ? || [[Изборът]] || || || |- |} == Дублаж == * „[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и Стаята на тайните]]“, 2003 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0232346}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330096/ Златина Дончева в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Дончева, Златина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в Трявна]] tke0wltt1mk3ict66f9ez99ry8ws323 12896566 12896388 2026-05-02T21:08:37Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896566 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Златина Дончева-Джамбазова | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = Златина Бонева Дончева | роден-място = [[Трявна]], <br>[[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] Царство България | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = 1951 – 2024 | брачен партньор = [[Иван Джамбазов]] (1956 – 2023) | деца = [[Ивайло Джамбазов]] | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Златина Бонева Дончева (Джамбазова)''' е българска [[актриса]]. През 2001 г. вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] описва Дончева като „Една от най-въздействащите с играта си в любовни драми актриси“.<ref>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm |accessdate=2017-04-20 |archivedate=2012-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120428033255/http://paper.standartnews.com/archive/2001/07/06/family/s3059_3.htm }}</ref> == Биография == Родена е в град [[Трявна]] на 13 септември 1932 г. Завършва ДВТУ (днес [[НАТФИЗ]]) със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор]] [[Боян Дановски]]. Преди завършването си започва работа в [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] [[Сливен]] (1955 – 1956), а след него се премества в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] (от 1957 г.). Участва в редица постановки на радиотеатъра. Златина Дончева е омъжена за актьора [[Иван Джамбазов]], а синът им [[Ивайло Джамбазов]] е известен режисьор. Умира на 18 февруари 2024 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/621264-sayuz-na-artistite-v-balgariya-konchinata-na-zlatina-doncheva-dzhambazova | заглавие = Съюз на артистите в България: Кончината на Златина Дончева-Джамбазова | достъп_дата = 19 февруари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 февруари 2024 | труд = [[БТА]] | издател = bta.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Театрални роли == * „Години на странстване“ (Алексей Арбузов) – Нина * „Иванко“ ([[Марин Друмев]]) – Мария * „Комедия от грешки“ ([[Уилям Шекспир]]) – Лучиана * „Д-р“ ([[Бранислав Нушич]]) – г-жа Драга * „Легенда за любовта“ ([[Назъм Хикмет]]) – Ширин * „Енергични хора“ (1976) ([[Василий Шукшин]]) * „Палавите вдовици“ * „Четирима в леглото“ (А. Крим) * „Убий досадника“ ([[Франсис Вебер]]) * „Пинокио“ ([[Карло Колоди]]) * „[[Краят на началото]]“ [[Шон О'Кейси]] (1965; реж. Методи Андонов) == Телевизионен театър == * „Професия за ангели“ (1977) [[Драгомир Асенов]] * „Ловчанският владика“ (1975) ([[Теодосий Икономов]]) – ''мюзикъл'' * „Опечалена фамилия“ (1971) ([[Бранислав Нушич]]) * „Големият и Малкият Клаус“ (1971) ([[Ханс Кристиан Андерсен]]) – ''мюзикъл'' * „Черната стрела“ (1974) ([[Йордан Добрев]]) * „Амброзио убива времето“ (1966), ''мюзикъл'' * „Чичовци“ (1963) ([[Иван Вазов]]) == Роли в радиотеатъра == * „Тихото пристанище“ (1963) ([[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || дебела лелка |- | 1991-1992 || [[Любовниците]] || 8 || || жената от тоалетната (в 3-та серия: В двора на китайския император" (1991) ) |- | 1988 – 1991 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1990 || [[На морския бряг]]<br>(''„Vzpomínka na břehu moře“'')|| || България / Чехословакия || Стоянка, хазяйката |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || майката |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || управител |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 новели || || едната от майките (в V новела „''А сега към морето''“) |- | 1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || телефонистка, колежка на Вероника |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || телефонистка, колежка на Вероника |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || г-жа Шмитхаген<br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || бабата |- | 1984 || [[Издирва се...]] (тв) || || || г-жа Минка Бозова |- | 1982 || [[Почти ревизия]]<br>(тв сериал) || 4 || || майката |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || |- | 1982 || [[Комбина]] || || || Жената от стрелбището |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Костева ''(в 4 серии: IX, X, XI, XII)'' |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || (във '' II серия: „Изворът на края на света“)'' |- | 1977 || [[Чуй, петела]] || || || баба Стефка |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || |- | 1977 || [[Два пъти ура за ваканцията]] || 3 нов. || || учителка по физика (в I новела: „''Два пъти ура за ваканцията''“) |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || рецепционистката |- | 1975 || [[При никого]] || || || учителката по история |- | 1975 || [[И това, ако е морал]] || || || |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || |||| Мария, жената на Маринов |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Лена |- | 1974 || [[Вселекон]] || || || |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || Булгурица |- | 1972 || [[С деца на море]] || 2 новели || || майката на Елена и Руслан (в 1-вата новела „''Делфинът''“) |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || колежката на Симов |- | 1972 || [[Дядото на Салваторе]] || || || |- | 1971 || [[Таралежите се раждат без бодли]] || 3 новели || || майката на Кънчо |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || г-жа Карик, хазяйката на Недков |- | 1968 || [[Мъже в командировка]] || 3 новели || || лавкаджийката на завода (във 2-та: „Гост“) |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || лаборантката (''в VI серия: „Сълзите на черепа“, 1974'') |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || |- | ? || [[Изборът]] || || || |- |} == Дублаж == * „[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и Стаята на тайните]]“, 2003 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0232346}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330096/ Златина Дончева в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Дончева, Златина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в Трявна]] saiqhim1296oa024p9ljjb1ozuqfgxp Атанас Ценев 0 278847 12896327 12889848 2026-05-02T17:32:23Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896327 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Атанас Георгиев Ценев | националност = {{BUL}} | работил = [[сценарист]], [[белетрист]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = разказ, повест, роман, сценарий | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Атанас Георгиев Ценев''' е български [[писател]] ([[сценарист]] и [[белетрист]]). == Биография == Роден е в [[Русе]] на 1 септември 1933 г. Завършва българска филология в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] през 1955 г. Умира в [[София]] на 30 април 2005 г. == Библиография == * Замъкът на бялата роза (повест). „Държавно издателство“, Варна, 1960 * Аз и другите (хумористични разкази). Библ. „Смяна“, „[[Народна младеж]]“, 1961 * Човекът умножен по нула (хумористични разкази). „Държавно издателство“, Варна, 1963 * Момичето с балоните (разкази). „Народна младеж“, 1967 * Интимни новели. „Народна младеж“, 1970 * Може би фрегата?: Повест за средна училищна възраст. „[[Народна младеж]]“, 1980 * Обратно приключение (роман за деца). [[Отечество (издателство)|„Отечество“]], 1983 * Пълен шемет (хумористични разкази). „Абагар“, Велико Търново, 1994 == Филмография == ; Като сценарист {{колони|3| * [[Победителят]] (1987) * [[Пешеходецът]] (1987) * [[Левакът]] (1987) * [[Приятно пътуване]] (1987) * [[Почти вълшебно приключение]] (1986) * Ян Бибиян (1985) * Златният век (1984) * [[Къде живееш?]] (1983) * [[Може би фрегата]] (1980) * [[Снимки за спомен]] (1979) * [[Хора отдалече]] (1977) * [[Очакване]] (1973)<ref>[https://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/58577 За филма „Очакване“ на Борислав Шаралиев и Атанас Ценев], в-к „Народна култура“, бр. 23 (854), 2 юни 1973, стр. 6.</ref> * [[Сбогом, приятели!]] (1970) * [[Карамбол (филм)|Карамбол]] (1966)}} ; Като актьор * [[Експерти]] (2001) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|1142933|Атанас Ценев}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България}} {{СОРТКАТ:Ценев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български автори на разкази]] [[Категория:Български детски писатели]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Български хумористи]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] gj588ao05i1i5g4wg1mj059r8836q0k Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002) 0 279380 12896084 12895203 2026-05-02T12:05:25Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896084 wikitext text/x-wiki {{друго значение||други личности с това име|Юрий Яковлев}} {{актьор | име = Юрий Ю. Яковлев | портрет = | обяснение = български актьор | роден-място = [[Рига]], {{флагче|Латвия}} [[Латвия]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]] | активност = | брачен партньор = | деца = Жана Яковлева – актриса | значими роли = | награди = }} '''Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев''' е български [[театър|театрален]] и [[кино]]-[[актьор]], син на руския актьор и режисьор [[Юрий Дмитриевич Яковлев|Юрий Д. Яковлев]], живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година. == Ранен живот и кариера == [[File:Yurii Yakovlev memorial plaque, 41 Hristo Botev Blvd, Sofia.jpg|thumb|Паметна плоча на актьора Юрий Яковлев (1930 – 2002) на фасадата на дома му на бул. „Христо Ботев“ 41, София]] Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат [[Ангел Сладкаров]] е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. [[Боян Дановски]]. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър. Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър [[Трудов фронт (театър)|„Трудов фронт“]]. Следват три години в театър „[[Народна сцена]]“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „[[Сълза и смях]]“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено. Безпартиен той остава до края на дните си. Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата: „Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!“ Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса. == Роли в театъра == Има роли в десетки театрални пиеси: * „Иванко“от [[Васил Друмев]], реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/ * „Коварство и любов“ от [[Фридрих Шилер]], реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/ * „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]], реж. Жарко Павлович, 1956 г. * „Сине мой“ от [[Л. С. Тирина]], реж. Стефка Прохаска, 1956 г. * „Дом в покрайнините“ от [[Алексей Арбузов]], реж. Жарко Павлович, 1956 г. * „Кражба“ по [[Джек Лондон]], реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/ * „Платон Кречет“ от [[Александър Корнейчук]], реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г. * „Мъртва хватка“ от [[Джон Голсуърти]], реж. Йордан Черкезов, 1958 г. * „Мандрагора“ на [[Едуардо де Молина]] * „Кучето на градинаря“ на [[Лопе де Вега]] * „Вампир“ на [[Антон Страшимиров]] * „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова * „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г. * „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г. * „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г. * „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г. * „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов * „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г. * „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г. * „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г. * „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г. * „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968 * „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г. * „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г. * „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/ * „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г. * „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70 * „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г. * „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г. * „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г. * „На война като на война“ от [[Надежда Драгова]] и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г. * „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на [[Бертолт Брехт]], реж. Боян Дановски, 1973 г. * „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г. * „Три сестри“ на [[Антон Чехов]], реж. Димитрина Гюрова * „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г. * „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г. * „Последните“ на [[Максим Горки]], реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г. * „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г. * „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г. * „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/ * „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/ * „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г. * „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г. * „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г. * „Полет над кукувиче гнездо“ на [[Дейл Васерман]], реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/ * „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г. * „Есента на един следовател“на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], реж. Красимир Спасов, 1980/81 г. * „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов * „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/ * „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов * „Отивам си, защото те обичам“ * „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев * „Любов под брястовете“ на [[Юджийн О'Нийл]], реж. Димитър Стоянов * „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г. * „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г. * „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87 * „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г. * „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г. * „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г. * „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г. == Телевизионен театър == * „Албена“ (1988) ([[Йордан Йовков]]), 2 части * „Безумният Журден“ (1982) (от [[Михаил Булгаков]] по мотиви на [[Молиер]], реж. [[Магда Каменова]]) – Брендавеан * „Маскарад“ (1980) ([[Михаил Лермонтов]]), 2 части * „[[Болшевики (пиеса)|Болшевики]]“ (1980) ([[Михаил Шатров]]), 2 части * „Врабецът“ (1980) (Никола Русев) * „Моцарт и нервна система“ (1979) ([[Иван Радоев]]) * „Паметник“ (1979) ([[Леонид Андреев]]) * „В люляковата градина“ (1977) ([[А. Салодар]]) * „Левски“ (1977) (от [[Васил Мирчовски]], реж. [[Гертруда Луканова]]) * „Приказки от един живот“ (1977) ([[Олга Кръстева]]) * „Змейова сватба“ (1973) ([[Петко Тодоров]]) * „Не подлежи на обжалване“ (1973) ([[Лозан Стрелков]]) * „Луди пари“ (1973) ([[Николай Островски]]) * „История на бъдещето“ (1972), 2 серии * „Виждали ли сте някога река?“ (1972) ([[Ангел Вълчанов]]) * „Свети, но не грее“ (1971) ([[Николай Островски]]) * „Разминаване“ (1970) ([[Камен Калчев]]) * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2001 || [[Изток-запад]]<br>(''„Est – Ouest“'') || || Франция/Испания/Русия/Украйна/България || старец в комуналната квартира |- | 1999 || [[Тувалу (филм)|Тувалу]]<br>(''„Tuvalu“'')|| || Германия/Великобритания || моряк |- | 1995 – 2000 || [[Съботна история]]<br>(''„L'histoire du samedi“'')|| 82 || Франция || доктор (в „''Пастьор, 5 години на ярост''“) |- | 1993 || [[La Donna E Mobile]] || || || мъжът с патерицата |- | 1991 || [[Бай Ганьо (сериал)|Бай Ганьо]]<br>(тв сериал) || 4 || България/Унгария || ''в 1-ва серия'' |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || || || продавач |- | 1987 || [[Небе за всички]] || || || |- | 1987 || [[Новият Робинзон]] || || || бюрократът,<br> началник отдел „Сценарии“ в Министерство на куртурата |- | 1987 || [[Едно стъпало по-горе]] || || || Керан, управител на хлебопекарна |- | 1986 || [[Дядо Божиловата надежда]] || || || бижутерът |- | 1986 || [[Приземяване]] || || || Павлов |- | 1985 || [[Забравете този случай]] || || || затворникът Иван Стоянов Иванов |- | 1985 || [[Под манастирската лоза]] || || || |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]]<br>(тв сериал) || 6 || || (в 3 серии: III, IV, V) |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Коста |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]]<br>(тв сериал) || 11 || || бащата на Ханко (''в 2 серии: I и II'') |- | 1984 || [[Последната възможност]] (тв) || || || писателят Стефан |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || ||лекарят |- | 1983 || [[Третото лице]] || || || |- | 1983 || [[За госпожицата и нейната мъжка компания]] || || || прокурор Дренски |- | 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к!]] (тв) || || || доцент Робеспиер Гълъбов |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]]<br>(тв сериал) || 6 || България/ФРГ/Западен Берлин || Нагибин<br>(в 2 серии: IV и V; не е посочен в надписите на филма) |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Апостол Савов |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || Славун (''в III серия: „Земя за винаги“'') |- | 1980 || [[Хубавка и звяра|Преразказани приказки. Хубавка и звяра]] || || || бащата |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || д-р Петър Тошков ''(в III серия)'' |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || богатият съсед (''в IX серия'') |- | 1979 || [[Баш майсторът на екскурзия]] (тв) || || || Робеспиер Гълъбов |- | 1979 || [[Тайфуни с нежни имена]]<br>(тв сериал) || 3 || || Андрей Горанов |- | 1979 || [[Снимки за спомен]] || || || бащата на Николина |- | 1979 || [[Къщата]] || || || |- | 1979 || [[Ловен сезон (филм, 1979)|Ловен сезон]] || || || Янаки,<br>''кметът на село Раздол и запален ловец'' |- | 1978 || [[Моите непознати]] || 2 || || професор Добрев |- | 1978 || [[Пази боже сляпо да прогледа]] || || || руския консул |- | 1978 || [[Компарсита]] || || || |- | 1977 || [[Баш майсторът на море]] (тв) || || || Робеспиер Гълъбов |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''„Солдаты свободы“'') || 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || (като Ю. Яковлев в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Живите песни]] || || || учителят [[Добри Чинтулов]] |- | 1975 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || адвокатът за развода |- | 1975 || [[Гостът от Абърдийн]] || || || началникът на Тенев |- | 1975 || [[Погледни в слънцето]] || || || турски офицер |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || бащата на Маглена |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || гост на Христакиев<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(тв сериал) || 12 || || |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || |- | 1971 || [[Автостоп]] || || || бай Танас |- | 1970 || [[Баш майсторът]] (тв) || || || Робеспиер Гълъбов |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1970 || [[Сърце човешко]] || || || доктор Русев |- | 1970 || [[Герловска история]] || || || бай Васил |- | 1970 || [[Князът]] || || || болярин |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || (''в серията: „Трите удивителни“ – 1969'') |- | 1969 || [[Един миг свобода]] || 2 новели || || затворникът Юрий ''(в 1-ва: „Старецът“)'' |- | 1969 || [[Село край завод]] || || || пазачът на строящия се завод |- | 1968 || [[Опасен полет]] || || || лекарят |- | 1967 || [[С пагоните на дявола]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1966 || [[Рицар без броня (филм, 1966)|Рицар без броня]] || || || |- | 1964 || [[Приключение в полунощ]] || || || лейтенант Георгиев |- | 1960 || [[Бедната улица]] || || || |- | 1959 || [[Пътища]] || 2 нов. || || (във 2-рата новела: „''[[Пътят минава през Беловир]]''“) |- | 1959 || [[Звезди]]<br>(''„Sterne“'')|| || ГДР/България || немски офицер |- | 1958 || [[Любимец 13|Любимец №13]] || || || съотборникна Гълъбов |- | 1957 || [[На малкия остров]] || || || |- | 1951 || [[Утро над родината]] || || || |- |} * „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский == Източници == * Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996; == Външни препратки == * [http://www.novinar.net/news/iurij-iakovlev-aktior_Njc5OzQ3.html Юрий Яковлев, актьор: Единственият ми порок бяха жените]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (последното интервю на Яковлев), в-к „Новинар“, 21 август 2008 * {{IMDb name|0945087}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/330142/ Юрий Яковлев в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/310972/bio/ Юрий Яковлев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Яковлев, Юрий Юриевич}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Българи от руски произход]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Родени в Рига]] ihko7xzrwqlnuaidmyaptotsbyw1q9n Семра Сар 0 279756 12896893 12687354 2026-05-03T09:45:37Z ~2026-26792-05 394653 12896893 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{Личност|актриса | име = Семра Сар | портрет = | описание = турска киноактриса | роден-място = [[Гиресун]], [[Турция]] }} '''Семра̀ Сар''' ({{lang|tr|Semra Sar}}) е [[Турция|турска]] филмова [[актриса]]. == Биография == Започва актьорската си кариера на 18-годишна възраст с участие във филма „Tatlı Günah“ през [[1961]] г. Снимала се е в 48 филма като последния ѝ филм е „Severek Ayrılalım“ от [[1984]] г. В [[България]] е позната от филма „[[Дърветата умират прави]]“. == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0764697 Семра Сар] в [[IMDb]] * [http://www.sinematurk.com/kisi/2620/Semra-Sar Страница за Семра Сар на Sinematurk.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100130102110/http://www.sinematurk.com/kisi/2620/Semra-Sar |date=2010-01-30 }} {{мъниче|актьор|Турция}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сар, Семра}} [[Категория:Турски актьори и актриси]] [[Категория:Родени във вилает Гиресун]] 4d385d8gr36alys11mx663e09t935hd Газопровод 0 279935 12896922 12154840 2026-05-03T10:04:22Z Braun100 51795 12896922 wikitext text/x-wiki [[Файл:Erdgas-Hochdruckleitung Bad Leonfelden-Linz.JPG|240п|мини|Газопровод в Австрия]] '''Газопровод''' е инженерно съоръжение, предназначено за транспорт на [[природен газ]] на големи разстояния. Представлява тръба с кръгло сечение и сравнително голям диаметър (до 120 cm). Изработена е от [[стомана]] или [[пластмаса]]. На определени интервали по главния тръбопровод има [[компресор]]ни станции, които регулират и поддържат [[налягане]]то в тръбите. В крайната точка има разпределителна станция, където налягането се сваля до необходимото за потребление. Използването на газ за [[осветление]] и [[отопление]] датира от XIX век, когато се появяват и първите газопроводи. == Типове газопроводи == Газопроводите биват: * Магистрални – предназначени за транспорт на газ на големи разстояния. Това става при високо налягане, като през определени интервали са разположени [[газокомпресорна станция|газокомпресорни станции]], поддържащи необходимата стойност на налягането. В крайната точка на магистралния газопровод са разположени газоразпределителни станции, където налягането се понижава до нивото, необходимо за потребителите. * Газопроводи на разпределителната мрежа – предназначени за доставка на газ от газоразпределителните станции до крайния потребител. Според налягането в тръбата: * Магистрални<ref>[http://files.stroyinf.ru/Data1/1/1989/#i1448702 СНиП 2.05.06 – 85:Магистральные трубопроводы]</ref>: ** първа категория – до 10 [[Паскал (единица)|MPa]] (100 [[Атмосфера (единица)|atm]]) ** втора категория – до 2,5 MPa (25 atm) * Разпределителни: ** ниско налягане – до 0,005 MPa; ** средно – от 0,005 до 0,3 MPa; ** високо – втора категория от 0,3 до 0,6 MPa и първа категория – от 0,6 до 1,6 MPa. == Вижте също == * [[Нефтопровод]] * [[Акведукт]] * [[Арматура (техника)]] * [[Сделка „тръби срещу газ“]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://втораяиндустриализация.рф/gazoprovod-vidyi-i-sostav/ Газ: устройство, видове, състав] {{нормативен контрол}} [[Категория:Газопроводи| ]] 6kjfyx5ky7hjdv8zdlun3wqzoye848m Нощните бдения на поп Вечерко 0 279995 12896590 12895611 2026-05-02T21:37:44Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896590 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Нощните бдения на поп Вечерко | картинка = | режисьори = [[Димитър Петров]] | продуценти = | сценаристи = [[Славчо Трънски]] | оператор = [[Цветан Чобански]] | актьори = [[Константин Коцев]],<br /> [[Георги Калоянчев]],<br /> [[Димитър Панов]],<br /> [[Павел Поппандов]] | музика = [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]] | филмово_студио = [[Ню Бояна филм|СИФ „Бояна“]] по поръчка на [[БНТ|БТ]] | разпространител = | жанр = [[комедия]] | премиера = 19 май 1980 г. | времетраене = 72 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = [[Страстна неделя]] (1985) | код-IMDB = 0355839 | уебсайт = }} '''„Нощните бдения на поп Вечерко“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (социална [[черна комедия]]) от 1980 година на режисьора [[Димитър Петров]], по сценарий на [[Славчо Трънски]]. Оператор е [[Цветан Чобански]]. Музиката във филма е композирана от [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]].<ref>„Нощните бдения на поп Вечерко“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 219 – 220</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Константин Коцев]] | ''поп '''Вечерко Попванчев''''' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Георги Калоянчев]] | ''кметът '''Вълчо''''' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Димитър Панов]] | ''бай '''Димитър,'''''<br>''клисарят'' |- | [[Павел Поппандов]] | '''''Боян''''',<br>''партизанинът'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Цветана Манева]] | '''''Милка,'''''<br>''кръчмарката'' |- | [[Анна Пенчева]] | ''попадията'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Любомир Киселички]] | ''околийският началник'' |- | [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]] | '''''Мишо,'''''<br>''партизанинът'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''баба '''Елица''''' |- | [[Панайот Янев]] | |- ! В епизодите: ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Стоил Попов]]<br> (като Ст. Попов) | ''разсилния на кмета'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Владимир Давчев]]<br> (като В. Давчев) | ''отец '''Анани''''' |- | [[Аспарух Сариев]]<br> (като А. Сариев) | |- | [[Иван Цветарски]]<br> (като Цв. Цветарски) | |- | [[Стефан Стойчев (актьор)|Стефан Стойчев]] (като Ст. Стойчев) | ''селянин'' |- | Г. Цончев | |- | [[Ангел Иванов (актьор)|Ангел Иванов]] (като А. Иванов) | |- | [[Иван Гайдарджиев]] (като Ив. Гайдарджиев) | |- | [[Герасим Младенов]]<br> (като Г. Младенов) | '''''Стойчо''''' |- | [[Петко Петков (актьор)|Петко Петков]]<br> (като П. Петков) | |- | С. Василев | |- | [[Цветана Гайдарджиева]] (като Цв. Гайдарджиева) | |- | Бл. Стойчева | |- | [[Петър Гетов]] (като П. Гетов) | |- | [[Димитър Спасов (актьор)|Димитър Спасов]]<br> (като Д. Спасов) | |- | [[Никола Ханджийски]]<br> (като Н. Ханджийски) | |- | [[Петър Петров (актьор)|Петър Петров]] <br>(не е посочен в надписите на филма) | |- ! В детските роли: ! Роля |- | Росен Петров | |- | Росен Русков | |- | Николай Тончев | |- | Росен Евтимов | |- | Атанас Илиев | |- | Атанас Димитров | |- | Никола Милков | |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/noshtnite-bdeniya-na-pop-vecherko-295609news.html Нощните бдения на поп Вечерко] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{bnf|3208|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{imdb title|0355839|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{bgmovies|Noshtnite-bdeniq-na-pop-Vecherko-1980|Нощните бдения на поп Вечерко}} {{Филми на Димитър Петров}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Димитър Петров]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български игрални филми]] [[Категория:Български филми]] 3fk0yrbfgyiyhwqdrjadj3izh1snvnu 12896597 12896590 2026-05-02T22:01:38Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896597 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Нощните бдения на поп Вечерко | картинка = | режисьори = [[Димитър Петров]] | продуценти = | сценаристи = [[Славчо Трънски]] | оператор = [[Цветан Чобански]] | актьори = [[Константин Коцев]],<br /> [[Георги Калоянчев]],<br /> [[Димитър Панов]],<br /> [[Павел Поппандов]] | музика = [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]] | филмово_студио = [[Ню Бояна филм|СИФ „Бояна“]] по поръчка на [[БНТ|БТ]] | разпространител = | жанр = [[комедия]] | премиера = 19 май 1980 г. | времетраене = 72 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = [[Страстна неделя]] (1985) | код-IMDB = 0355839 | уебсайт = }} '''„Нощните бдения на поп Вечерко“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (социална [[черна комедия]]) от 1980 година на режисьора [[Димитър Петров]], по сценарий на [[Славчо Трънски]]. Оператор е [[Цветан Чобански]]. Музиката във филма е композирана от [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]].<ref>„Нощните бдения на поп Вечерко“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 219 – 220</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Константин Коцев]] | ''поп '''Вечерко Попванчев''''' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Георги Калоянчев]] | '''''Вълчо Иванов Вълев''''',<br>''кмет на село Криводол'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Димитър Панов]] | ''бай '''Димитър,'''''<br>''клисарят'' |- | [[Павел Поппандов]] | '''''Боян''''',<br>''партизанинът'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Цветана Манева]] | '''''Милка,'''''<br>''кръчмарката'' |- | [[Анна Пенчева]] | ''попадията'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Любомир Киселички]] | ''околийският началник'' |- | [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]] | '''''Мишо,'''''<br>''партизанинът'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''баба '''Елица''''' |- | [[Панайот Янев]] | ''старшията от града'',<br>''помощникът на околийския началник'' |- ! В епизодите: ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Стоил Попов]]<br> (като Ст. Попов) | ''разсилния на кмета'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Владимир Давчев]]<br> (като В. Давчев) | ''отец '''Анани''''' |- | [[Аспарух Сариев]]<br> (като А. Сариев) | ''поп, четящ молитва от комунистическия манифест'' |- | [[Иван Цветарски]]<br> (като Цв. Цветарски) | ''полицейския агент, работещ за кмета'' |- | [[Стефан Стойчев (актьор)|Стефан Стойчев]] (като Ст. Стойчев) | ''селянин'' |- | Г. Цончев | |- | [[Ангел Иванов (актьор)|Ангел Иванов]] (като А. Иванов) | |- | [[Иван Гайдарджиев]] (като Ив. Гайдарджиев) | ''селянина от планината''<br>''идващ за молитва с овена'' |- | [[Герасим Младенов]]<br> (като Г. Младенов) | '''''Стойчо''''' |- | [[Петко Петков (актьор)|Петко Петков]]<br> (като П. Петков) | |- | С. Василев | |- | [[Цветана Гайдарджиева]] (като Цв. Гайдарджиева) | ''ръководителката на църковния хор'' |- | Бл. Стойчева | |- | [[Петър Гетов]] (като П. Гетов) | |- | [[Димитър Спасов (актьор)|Димитър Спасов]]<br> (като Д. Спасов) | |- | [[Никола Ханджийски]]<br> (като Н. Ханджийски) | ''кръчмарят'' |- | [[Петър Петров (актьор)|Петър Петров]] <br>(не е посочен в надписите на филма) | ''деловодителят на отец '''Анани''''' |- | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] <br>(не е посочен в надписите на филма) | ''пеещият в църквата'' |- ! В детските роли: ! Роля |- | Росен Петров | |- | Росен Русков | |- | Николай Тончев | |- | Росен Евтимов | |- | Атанас Илиев | |- | Атанас Димитров | |- | Никола Милков | |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/noshtnite-bdeniya-na-pop-vecherko-295609news.html Нощните бдения на поп Вечерко] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{bnf|3208|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{imdb title|0355839|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{bgmovies|Noshtnite-bdeniq-na-pop-Vecherko-1980|Нощните бдения на поп Вечерко}} {{Филми на Димитър Петров}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Димитър Петров]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български игрални филми]] [[Категория:Български филми]] pey379kox5giwfiq35bbcnf8o2tkivf 12896608 12896597 2026-05-02T22:07:33Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896608 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Нощните бдения на поп Вечерко | картинка = | режисьори = [[Димитър Петров]] | продуценти = | сценаристи = [[Славчо Трънски]] | оператор = [[Цветан Чобански]] | актьори = [[Константин Коцев]],<br /> [[Георги Калоянчев]],<br /> [[Димитър Панов]],<br /> [[Павел Поппандов]] | музика = [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]] | филмово_студио = [[Ню Бояна филм|СИФ „Бояна“]] по поръчка на [[БНТ|БТ]] | разпространител = | жанр = [[комедия]] | премиера = 19 май 1980 г. | времетраене = 72 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = [[Страстна неделя]] (1985) | код-IMDB = 0355839 | уебсайт = }} '''„Нощните бдения на поп Вечерко“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (социална [[черна комедия]]) от 1980 година на режисьора [[Димитър Петров]], по сценарий на [[Славчо Трънски]]. Оператор е [[Цветан Чобански]]. Музиката във филма е композирана от [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]].<ref>„Нощните бдения на поп Вечерко“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 219 – 220</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Константин Коцев]] | ''поп '''Вечерко Попванчев''''' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Георги Калоянчев]] | '''''Вълчо Иванов Вълев''''',<br>''кмет на село Криводол'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Димитър Панов]] | ''бай '''Димитър,'''''<br>''клисарят'' |- | [[Павел Поппандов]] | '''''Боян''''',<br>''партизанинът'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Цветана Манева]] | '''''Милка,'''''<br>''кръчмарката'' |- | [[Анна Пенчева]] | ''попадията'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Любомир Киселички]] | ''околийският началник'' |- | [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]] | '''''Мишо,'''''<br>''партизанинът'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''баба '''Елица''''' |- | [[Панайот Янев]] | ''старшията от града'' |- ! В епизодите: ! Роля |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Стоил Попов]]<br> (като Ст. Попов) | ''разсилния на кмета'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Владимир Давчев]]<br> (като В. Давчев) | ''отец '''Анани''''' |- | [[Аспарух Сариев]]<br> (като А. Сариев) | ''поп, четящ молитва от комунистическия манифест'' |- | [[Иван Цветарски]]<br> (като Цв. Цветарски) | ''полицейския агент, предал сандъчето'' |- | [[Стефан Стойчев (актьор)|Стефан Стойчев]] (като Ст. Стойчев) | ''селянин'' |- | Г. Цончев | |- | [[Ангел Иванов (актьор)|Ангел Иванов]] (като А. Иванов) | |- | [[Иван Гайдарджиев]] (като Ив. Гайдарджиев) | ''селянина от планината''<br>''идващ за молитва с овена'' |- | [[Герасим Младенов]]<br> (като Г. Младенов) | '''''Стойчо''''' |- | [[Петко Петков (актьор)|Петко Петков]]<br> (като П. Петков) | |- | С. Василев | |- | [[Цветана Гайдарджиева]] (като Цв. Гайдарджиева) | ''ръководителката на църковния хор'' |- | Бл. Стойчева | |- | [[Петър Гетов]] (като П. Гетов) | |- | [[Димитър Спасов (актьор)|Димитър Спасов]]<br> (като Д. Спасов) | |- | [[Никола Ханджийски]]<br> (като Н. Ханджийски) | ''кръчмарят'' |- | [[Петър Петров (актьор)|Петър Петров]] <br>(не е посочен в надписите на филма) | ''деловодителят на отец '''Анани''''' |- | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] <br>(не е посочен в надписите на филма) | ''пеещият в църквата'' |- ! В детските роли: ! Роля |- | Росен Петров | ''синът на поп '''Вечерко''''' |- | Росен Русков | |- | Николай Тончев | |- | Росен Евтимов | |- | Атанас Илиев | |- | Атанас Димитров | |- | Никола Милков | |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/noshtnite-bdeniya-na-pop-vecherko-295609news.html Нощните бдения на поп Вечерко] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{bnf|3208|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{imdb title|0355839|Нощните бдения на поп Вечерко}} * {{bgmovies|Noshtnite-bdeniq-na-pop-Vecherko-1980|Нощните бдения на поп Вечерко}} {{Филми на Димитър Петров}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Димитър Петров]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български игрални филми]] [[Категория:Български филми]] 9ey92kln641tihtbtw44wv4ljs5yuhq Елена Стефанова 0 282464 12896576 12862401 2026-05-02T21:12:14Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896576 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Елена Стефанова | име-оригинал = | портрет = BASA-1466-2-112-4.jpg | размер на портрета = | обяснение = Елена Стефанова със съпруга си Йордан Стефанов, 1945 г. | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[Варна]] [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-място = [[Велико Търново]], {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | националност = | работил = | активност = | брачен партньор = Йордан Стефанов – фармацевт | партньор = | деца = Георги | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Елена Стефанова''' е българска [[актриса]], доайен на [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“]], гр. [[Велико Търново]]. == Биография == Родена на [[4 август]] [[1916]] г. във [[Варна]]. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на [[Първата световна война]]. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види родилата се втора дъщеря Елена. == Първи стъпки в театъра == Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете ѝ дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки. Малката Елена се запознава с майсторството на [[Надя Станиславска]], [[Александра Янева]], [[Христо Динев]], превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] тя гледа постановката „Ревност“ от [[Арцибашев]]. Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития [[Сава Огнянов]]. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание. По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството ѝ с тези хора, ѝ позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек. Актрисата [[Мара Пенкова]] дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. [[Надя Станиславска]] дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената. Семейството е сполетяно от нещастие – сестра ѝ Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и [[Давид Георгиев]]. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър „Народна студия“ на [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]]. Театралният сезон е 1931 – 1932 г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са [[Пенка Василева]], [[Милка Габровска]], [[Стефан Караламбов]]. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]]. == Професионални изяви == Първите ѝ стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в „Три пъти венчани“ от [[Ана Николаева]]. Самоувереността ѝ се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от „Престъпление и наказание“. Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър „Одеон“. Директорът [[Стефан Пенчев]] и режисьорът [[Тачо Танев]] много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта ѝ. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата ѝ творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе [[„Лизистрата“]] на [[Аристофан]], постановка на гост-режисьора [[Боян Дановски]]. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след [[Мими Балканска]] и [[Тинка Краева]]. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от [[Народния театър „Иван Вазов“]]. Но предаността ѝ към [[Одеон (театър)|театър „Одеон“]] я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936 г. се открива новият театрален сезон в театър „Одеон“. Зареждат се нови роли: * играе Естел в „Джазбенд и китара“ * играе Рита в „Елате на първо число“ от бекефи * Мими Братияну в „Баща, син и тя“ от [[Луи Верньой]] Героините, в чиито роли се превъплъщава, са близки до нейната същност и природа – млади момичета, пристъпили прага на живота, рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938 г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във [[Велико Търново]], [[читалище „Надежда“]] кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията „Дружество за защита на мъжете“. След това софийският театър „Одеон“ гостува във Велико Търново с комедията „Елате на първо число“ с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938 – 1939 Елена Цветкова започва в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенски общински театър]]. Веднага ѝ е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на [[Йордан Йовков]]. Преместването ѝ в [[Русе]] е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли – централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във [[Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“|Великотърновския театър]]. В старата столица е омъжена за фармацевта Йордан Стефанов, възпитаник на Страсбургски университет и от Цветкова става Стефанова (както е известна и до днес). През 1946 – 1947 самодейният театър към читалище „Надежда“ се поема от [[Кирил Кацаров]], който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата „Без вина виновни“ от Иван Радоев, в която Елена Стефанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949 – 1950 играе в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенския драматичен театър]]. Работи под режисурата на директора [[Любен Калинов]]. Ролите ѝ са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952 г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най-известните ѝ роли са: * Маргарет Чалмерс в „Кражба“ от [[Джек Лондон]], * царица Теодора в „Към пропаст“ от [[Иван Вазов]], постановка [[Константин Кисимов]], * Мария Платонова в „Сама“ от [[Самуил Альошин]], * Старата Нискавуори в „Жените от Нискавуори“ от [[Хела Вуолийоки]], * Ирина Радионова в „Царска милост“ от Камен Зидаров, постановка на [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]], * Графиня Дюпон-Дюроф в „Пътник без багаж“ от [[Жан Ануи]], * Фелисата Кукушкина в „Доходно място“ от островски и много други. На 4 февруари 1967 г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден „[[Червено знаме на труда]]“ – висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970 г. Елена Стефанова отново е в Русе. През 1986 г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-а годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на [[Стефан Цанев]] „Животът – това са две жени“. Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната – [[Варна]], [[София]], [[Русе]], [[Сливен]], [[Бургас]], но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997 г. – празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на „[[Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“]]“, Елена Стефанова е обявена за [[почетен гражданин]] на града. Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90-годишна възраст откликва на поканата на режисьора [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] в спектакъла „Третото българско царства и половина“ от [[Любомир Пеевски]]. Знаменитата Елена Стефанова умира в дома си на 30 март 2010 г. на 93-годишна възраст. == Награди и отличия == * Орден „[[Червено знаме на труда (орден)|Червено знаме на труда]]“, 1967. * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]. * [[Почетен гражданин]] на [[Велико Търново]], 1997. * Почетен гражданин на [[Русе]]. * Почетен гражданин на [[Варна]]. == Театрални роли == * ''„Три пъти венчани“'' от [[Ана Николаева]] – невестата * ''[[„Лизистрата“]]'' на [[Аристофан]] * ''„Джазбенд и китара“'' – Естел * ''„Елате на първо число“'' – Рита * ''„Баща, син и тя“'' от [[Луи Верньой]] – Мими Братияну * ''„Дружество за защита на мъжете“'' * ''„Елате на първо число“'' * ''„Албена“'' на [[Йордан Йовков]] – Албена * ''„Без вина виновни“'' от [[Иван Радоев]] – Нина Павловна Кручинина * ''„Кражба“'' от [[Джек Лондон]] – Маргарет Чалмерс * ''„Към пропаст“'' от [[Иван Вазов]] – царица Теодора * ''„Сама“'' от Самуил Альошин – Мария Платонова * ''„Жените от Нискавуори“'' от Хела Вуолийоки – старата Нискавуори * ''„Царска милост“'' от [[Камен Зидаров]] – Ирина Радионова * ''„Пътник без багаж“'' от [[Жан Ануи]] – Графиня Дюпон-Дюроф * ''„Доходно място“'' от Островски – Фелисата Кукушкина * ''„Животът – това са две жени“'' на [[Стефан Цанев]] * ''„Свекърва“'' на [[Антон Страшимиров]] – Костанда * ''„Босилек за Драгинко“'' на К. Илиев – баба Злата, държавната жена * ''„Майка на всички“'' на [[Георги Караславов]] – Вида * ''„О, щастливи дни“'' от [[Самюел Бекет]] – Уийни * ''„Птиците на нашата младост“'' на Й. Друца – леля Руца * ''„Последните“'' на [[Максим Горки]] – Федося * ''„Третото българско царства и половина“'' от [[Любомир Пеевски]] – Майка България. == Телевизионен театър == * ''„Диоген“'' (1989) ([[Владимир Константинов]]) * ''„Самодива“'' (1986) ([[П.Ю.Тодоров]]) * ''„Свекърва“'' (1983) ([[Антон Страшимиров]]) – свекървата Костанда * ''„Дванадесетият апостол“'' (от [[Митьо Радуков]]) (1978) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми !! Копродукции !! Роля |- | 2008 || [[Военен кореспондент]] || || баба Въла |- | 1991 || [[Здравей, бабо|Здравей, бабо!]] (тв) || || баба Чока („Чоко“) |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || учителката Надежда Хаджиева |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв) || || баба Елица |- | 1978 || [[Златният ключ]] || || |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || |- | 1977 || [[Пробен срок]] (тв) || || майката на загиналия поет,<br>бивша шивачка |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]|| 13 || майката на Найден Попстоянов (в 1 серия: VIII) |- | 1975 || [[Легенда за върха]] (тв) || || майката на Мария |- | 1975 || Мъжки истории/Страници от стария корабен дневник || || |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || Мариола |- | 1972 || [[10 дни неплатени]] || || Добрева, майката на Иван |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] || България/СССР || селянката |- | 1968 || [[Първият куриер]] – (''„Первый курьер“'')|| СССР/България || |- | 1964 || [[Конникът (филм)|Конникът]] || || |} '''За нея:''' „Уморено сърце“, 2008, документален филм за Елена Стефанова, сценарист и режисьор Бояна Шандуркова.<ref>[https://bnt.bg/news/umoreno-sarce-309037news.html „Уморено сърце“], bnt.bg</ref> == Източници == * Ганева – Митова, Катя, „Великотърновки от традицията към вечността“, Велико Търново, 2009 г., с. 90 – 98 * Васев, Василен, „В зенита на майсторството“, Поглед, №7, 13 февруари 1967 г. * Зидаров, Камен, „Един заслужен юбилей“, Народна култура, №5, 4 февруари 1967 г. * Николова, Лиляна, „Неподправеното обаяние на таланта. Народната артистка Елена Стефанова на 70 години“, „Борба“ (В.Търново), № 104, 30 август 1986 г. * Васев, Василен, „Елена Стефанова – театрален портрет“, С. 1976 г. * „80-годишната актриса стана 37-ият почетен гражданин на Велико Търново“, „Дума“, № 68, 24 март 1997 г. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|1070360}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стефанова, Елена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Велико Търново]] [[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]] 49sqiak16tb3lo7aye6nohdvopgh7fp Принцът и просякът (български филм) 0 287087 12896119 12837454 2026-05-02T13:09:34Z Monaco 6214 12896119 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]] (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | [[Владимир Наумов]] | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] foap9n6rmc10tjzbk5hnh0ru1jtvg69 12896120 12896119 2026-05-02T13:10:21Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896120 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | [[Владимир Наумов]] | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] kydsqgnoqcrnrs5ohxgi8c24gdq16sd 12896121 12896120 2026-05-02T13:10:40Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896121 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | |- ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | [[Владимир Наумов]] | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] 45fcd7ujwdenwj46zqnwno01x7wqme7 12896131 12896121 2026-05-02T13:15:54Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896131 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков (актьор)|Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | |- ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | [[Владимир Наумов]] | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] avcp7utcch6v65zk34478u1d5z3ba9l 12896134 12896131 2026-05-02T13:16:51Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896134 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков (актьор)|Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов (актьор)|Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | |- ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | [[Владимир Наумов]] | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] 0j9oro3xxgaz4rx816hxay3d5jv582d 12896144 12896134 2026-05-02T13:22:45Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896144 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков (актьор)|Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов (актьор)|Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | |- ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев (актьор)|Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | Владимир Наумов | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов]] | |- | [[Мирослав Минев]] | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] kkkk5gl24qt02mjpo8vosqyizvw79iq 12896148 12896144 2026-05-02T13:26:32Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896148 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцът и просякът | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] | продуценти = | сценаристи = [[Мая Даскалова]] | оператор = [[Людмил Христов]] | актьори = [[Досьо Досев|Доси Досев]]<br /> [[Веселин Ранков]]<br /> [[Иван Ранков]]<br /> [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]]<br /> [[Ивайло Герасков]] | музика = [[Митко Щерев]] | филмово_студио = Гала филм,<br>[[БНТ]],<br>НФЦ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = 15 март 2005 | времетраене = 86 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0461829 | уебсайт = }} '''„Принцът и просякът“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм|игрален]] и [[телевизионен филм]] (психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 2005 г. на режисьора [[Мариана Евстатиева-Биолчева]] по сценарий на [[Мая Даскалова]]. Оператор е [[Людмил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Митко Щерев]]. Художник е [[Георги Гуцев]].<ref>„Принцът и просякът“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 273 - 274</ref> Създаден е по едноименния роман на [[Марк Твен]]. Филмът е сниман в [[Царево (община)|община Царево]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Досьо Досев]]<br> (като Доси Досев) | ''старецът'' |- | [[Иван Ранков]] | ''момчето'' |- | [[Пламен Димитров (актьор)|Пламен Димитров]] | '''''Асен''''' |- | [[Ивайло Герасков]] | ''бащата'' |- | [[Анета Сотирова]] | ''бавачката'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''чичото'' |- | [[Елена Райнова]] | '''''Руфа''''',<br>''лелята'' |- | [[Пламена Гетова]] | ''майката на '''Асен''''' |- | [[Веселин Ранков]] | ''лекарят'' |- | [[Васил Мавриков (актьор)|Васил Мавриков]] | ''чиракът'' |- | [[Симеон Алексиев]] | ''бодигард I'' |- | [[Янко Богданов (актьор)|Янко Богданов]] | ''бодигард II'' |- | [[Лазар Дилов]] | ''бодигард III'' |- | [[Станислав Дончев]] | ''тариката'' |- | [[Любен Чаталов]] | '''''Лъскавия''''' |- | [[Валери Йорданов]] | ''полицаят'' |- ! и децата ! |- | Павел Ковачев | |- | Борис Иванов | |- | Христо Михайлов | |- | Марина Ачкова | |- | Тони Банчев | |- | Артур Балабанов | |- | Алиса Балабанова | |- | Здравко Балабанов | |- | Антоний Кирилов | |- ! В епизодите ! Роля |- | [[Мария Русалиева]] | ''ясновидката'' |- | [[Велико Стоянов]] | |- | [[Мирослав Косев (актьор)|Мирослав Косев]] | |- | [[Николай Стоименов]] | |- | [[Павел Поппандов]] | |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | |- | [[Мария Статулова]] | |- | Владимир Наумов | |- | [[Иван Червенов]] | |- | [[Полина Доростолска]] | |- | [[Зоя Хаджитанева]] | |- | [[Иван Кирилов (актьор)|Иван Кирилов]] | |- | Мирослав Минев | |- | [[Мимоза Базова]] | |- | [[Милка Стоименова]] | |- | [[Кристина Янева]] | |- | [[Кирил Бояджиев]] | |- | [[Евстати Тодоров]] | |- | [[Адриана Найденова]] | |- | [[Силвия Иванова]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bnf|4161|Принцът и просякът}} * {{imdb title|0461829|Принцът и просякът}} * {{bgmovies|Princyt-i-prosqkyt-2005|Принцът и просякът}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Български филми от 2005 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Марк Твен]] dm9wjimkansa0y1zfm3pj89lgb3ssk3 Приятелите ме наричат Чичо 0 287091 12896305 12837458 2026-05-02T17:13:13Z Monaco 6214 12896305 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятелите ме наричат Чичо | картинка = | режисьори = [[Ивайло Христов]] | продуценти = | сценаристи = Ивайло Христов | оператор = [[Емил Христов]] | актьори = [[Васил Михайлов]]<br /> [[Велко Кънев]]<br /> [[Богдан Глишев]]<br /> [[Петър Кьосев]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | филмово_студио = [[БНТ]] - ЦТФТ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[криминален филм|криминален]], [[трагикомедия]] | премиера = 2006 г. | времетраене = 85 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0899219 | уебсайт = }} '''„Приятелите ме наричат Чичо“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[филм]] ([[Криминален филм|криминална]] [[трагикомедия]]) от 2006 г., по сценарий и режисура на [[Ивайло Христов]]. Оператор е [[Емил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. Художник е [[Владо Шишков]].<ref>„Приятелите ме наричат Чичо“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 276 - 277</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Васил Михайлов]] | '''''Димитър Стефанов Михайлов – Чичо''''',<br>''бивш затворник'' |- | [[Велко Кънев]] | '''''Камен Вътов – Камбата''''',<br>''бивш затворник и пазач на паркинг заедно със Симо'' |- | [[Богдан Глишев]] | '''''Симо Петров''''',<br>''бивш милиционер и пазач на паркинг заедно с Камбата'' |- | [[Петър Кьосев]] | '''''Танасий''''',<br>''македонец, собственик на кръчма и приятел на Чичо, Симо и Камбата'' |- | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] | '''''Григоров''''',<br>''бизнесмен и собственик на „Юнион Клуб“'' |- | [[Бойка Велкова]] | '''''Богдана''''',<br>''любима на Чичо'' |- | [[Антоанета Добрева – Нети]] | '''''Ева''''',<br>''съпруга на Григоров'' |- | [[Наум Шопов]] | '''''Тото''''',<br>''живущ в старата къща на Чичо и бивш затворник'' |- | [[Иван Ласкин]] | ''капитан '''Савов''''',<br>''приятел на Симо от полицията'' |- | [[Искра Радева]] | '''''Дичева''''',<br>''адвокат'' |- | [[Светлана Янчева]] | '''''Кирилова''''',<br>''адвокат'' |- | [[Мирослав Косев (актьор)|Мирослав Косев]] | '''''Минчев''''',<br>''съдия'' |- | [[Деян Донков]] | '''''Гацо''''',<br>''мутра'' |- | [[Иван Савов (актьор)|Иван Савов]] | ''дежурен в МВР'' |- ! Учавстват още: ! Роля |- | оркестър „Карандила“ | |- | [[Александър Дойнов]] | ''пияница'' |- | [[Петър Кръстев]] | ''пияница'' |- | [[Милен Миланов]] | |- | [[Даниел Рашев]] | |- | [[Валери Йорданов]] | ''надзирател в затвора'' |- | [[Цветан Даскалов]] | |- | [[Пламен Сираков]] | |- | [[Иван Радоев (актьор)|Иван Радоев]] | ''полицай'' |- | [[Роберт Янакиев]] | ''полицай'' |- | [[Иван Бърнев]] | '''''Перо''''',<br>''мутра'' |- | [[Ненчо Илчев]] | ''боксьор'' |- | [[Мирослав Пашов]] | |- | [[Николай Върбанов]] | |- | [[Борислав Стоилов]] | |- | [[Георги Ковачев (актьор)|Георги Ковачев]] | |- | [[Стефан Спасов]] | |- | [[Лина Хаджимитова]] | |- | Жасмина Тошкова | ''блондинка, която оставя колата си на паркинга на Камбата и Симо'' |- | [[Лилян Лазаров]] | |- | [[Асен Станков]] | |- | [[Исус Йорданов]] | |- | студенти от [[НАТФИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ от класа на проф. Пламен Марков | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/priyatelite-me-narichat-chicho Приятелите ме наричат Чичо] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0899219|Приятелите ме наричат Чичо}} * {{bgmovies|Priqtelite-me-narichat-Chicho-2006|Приятелите ме наричат Чичо}} {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Ивайло Христов}} [[Категория:Филми на Ивайло Христов]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1986 година]] [[Категория:Български филми от 2006 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български комедии]] 1cvzhe2ypy7e83dnz7q48furrr2r9ta 12896311 12896305 2026-05-02T17:15:15Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896311 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятелите ме наричат Чичо | картинка = | режисьори = [[Ивайло Христов]] | продуценти = | сценаристи = Ивайло Христов | оператор = [[Емил Христов]] | актьори = [[Васил Михайлов]]<br /> [[Велко Кънев]]<br /> [[Богдан Глишев]]<br /> [[Петър Кьосев]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | филмово_студио = [[БНТ]] - ЦТФТ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[криминален филм|криминален]], [[трагикомедия]] | премиера = 2006 г. | времетраене = 85 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0899219 | уебсайт = }} '''„Приятелите ме наричат Чичо“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[филм]] ([[Криминален филм|криминална]] [[трагикомедия]]) от 2006 г., по сценарий и режисура на [[Ивайло Христов]]. Оператор е [[Емил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. Художник е [[Владо Шишков]].<ref>„Приятелите ме наричат Чичо“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 276 - 277</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Васил Михайлов]] | '''''Димитър Стефанов Михайлов – Чичо''''',<br>''бивш затворник'' |- | [[Велко Кънев]] | '''''Камен Вътов – Камбата''''',<br>''бивш затворник и пазач на паркинг заедно със Симо'' |- | [[Богдан Глишев]] | '''''Симо Петров''''',<br>''бивш милиционер и пазач на паркинг заедно с Камбата'' |- | [[Петър Кьосев]] | '''''Танасий''''',<br>''македонец, собственик на кръчма и приятел на Чичо, Симо и Камбата'' |- | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] | '''''Григоров''''',<br>''бизнесмен и собственик на „Юнион Клуб“'' |- | [[Бойка Велкова]] | '''''Богдана''''',<br>''любима на Чичо'' |- | [[Антоанета Добрева – Нети]] | '''''Ева''''',<br>''съпруга на Григоров'' |- | [[Наум Шопов]] | '''''Тото''''',<br>''живущ в старата къща на Чичо и бивш затворник'' |- | [[Иван Ласкин]] | ''капитан '''Савов''''',<br>''приятел на Симо от полицията'' |- | [[Искра Радева]] | '''''Дичева''''',<br>''адвокат'' |- | [[Светлана Янчева]] | '''''Кирилова''''',<br>''адвокат'' |- | [[Мирослав Косев (актьор)|Мирослав Косев]] | '''''Минчев''''',<br>''съдия'' |- | [[Деян Донков]] | '''''Гацо''''',<br>''мутра'' |- | [[Иван Савов (актьор)|Иван Савов]] | ''дежурен в МВР'' |- ! Учавстват още: ! Роля |- | оркестър „Карандила“ | |- | [[Александър Дойнов]] | ''пияница'' |- | [[Петър Кръстев (актьор)|Петър Кръстев]] | ''пияница'' |- | [[Милен Миланов]] | |- | [[Даниел Рашев]] | |- | [[Валери Йорданов]] | ''надзирател в затвора'' |- | [[Цветан Даскалов]] | |- | [[Пламен Сираков]] | |- | [[Иван Радоев (актьор)|Иван Радоев]] | ''полицай'' |- | [[Роберт Янакиев]] | ''полицай'' |- | [[Иван Бърнев]] | '''''Перо''''',<br>''мутра'' |- | [[Ненчо Илчев]] | ''боксьор'' |- | [[Мирослав Пашов]] | |- | [[Николай Върбанов]] | |- | [[Борислав Стоилов]] | |- | [[Георги Ковачев (актьор)|Георги Ковачев]] | |- | [[Стефан Спасов]] | |- | [[Лина Хаджимитова]] | |- | Жасмина Тошкова | ''блондинка, която оставя колата си на паркинга на Камбата и Симо'' |- | [[Лилян Лазаров]] | |- | [[Асен Станков]] | |- | [[Исус Йорданов]] | |- | студенти от [[НАТФИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ от класа на проф. Пламен Марков | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/priyatelite-me-narichat-chicho Приятелите ме наричат Чичо] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0899219|Приятелите ме наричат Чичо}} * {{bgmovies|Priqtelite-me-narichat-Chicho-2006|Приятелите ме наричат Чичо}} {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Ивайло Христов}} [[Категория:Филми на Ивайло Христов]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1986 година]] [[Категория:Български филми от 2006 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български комедии]] l81ddrospiww5sqlpyrl1vpjtr4xvks Пясъчен часовник (филм) 0 287114 12896957 12837469 2026-05-03T10:31:04Z Rumensz 125859 12896957 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пясъчен часовник | картинка = | режисьори = [[Георги Дюлгеров]] | продуценти = | сценаристи = Георги Дюлгеров | оператор = [[Георги Богданов (оператор)|Георги Богданов]]<br /> [[Борис Мисирков]] | актьори = [[Владимир Пенев]]<br /> [[Мария Сапунджиева]]<br /> [[Валентин Гошев]]<br /> [[Симеон Тачев]] | музика = [[Асен Аврамов (композитор)|Асен Аврамов]] | разпространител = | премиера = 30 август 1999 | времетраене = 61 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0261737 | уебсайт = }} '''„Пясъчен часовник“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1999 година на режисьора [[Георги Дюлгеров]]. Сценарият е написан от Георги Дюлгеров по разказа на [[Людмила Петрушевска]] „Случаят в Соколники“. Оператори са [[Георги Богданов (оператор)|Георги Богданов]] и [[Борис Мисирков]]. Музиката във филма е композирана от [[Асен Аврамов (композитор)|Асен Аврамов]]. == Актьорски състав == * [[Владимир Пенев]] – Сокола * [[Мария Сапунджиева]] – Леда * [[Мария Статулова]] – Майката * [[Вълчо Камарашев]] – Бащата * [[Валентин Гошев]] – Предателят * [[Симеон Тачев]] – изплашеният Кокорков * [[Майя Виткова]] – Нервната * [[Светла Цоцоркова]] – Репортерката * [[Валя Добринчева]] – Секретарката * [[Весела Казакова]] – Възторжената поклоничка на Леда * [[Иван Владимиров (актьор)|Иван Владимиров]] – Синът * [[Венцеслав Василев]] – Операторът * [[Крикор Хугасян]] – Фотографът с червената барета * [[Станимир Гъмов]] – удавеният манекенките: * [[Надя Цончева]] * [[Стефка Енева]] * [[Цветомира Симова]] * [[Ина Ханджиева]] * [[Валерия Стефанова]] * [[Надежда Миразчийска]] моделите: * Юла и Веси В епизодите: * [[Николай Златанов]] * [[Иван Кирилов (актьор)|Иван Кирилов]] * [[Ангел Ангелов (актьор)|Ангел Ангелов]] * [[Иван Стойчев (актьор)|Иван Стойчев]] * [[Георги Андреев (актьор)|Георги Андреев]] * [[Филип Филипов (актьор)|Филип Филипов]] * [[Васил Каменов]] – Душа с куче * [[Емил Тодоров]] * [[Любомир Младенов]] * [[Надежда Косева]] == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/pyasa-chen-chasovnik Пясъчен часовник] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0261737|Пясъчен часовник}} * {{bgmovies|Pqsychen-chasovnik-1999|Пясъчен часовник}} {{филми на Георги Дюлгеров}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Георги Дюлгеров]] [[Категория:Български филми от 1999 година]] [[Категория:Български драми]] no1np4s1os2uxp1kzh9vnlduzp4noi3 ФК Коулрейн 0 288073 12896220 12844634 2026-05-02T15:40:08Z Monaco 6214 /* Постижения */ 12896220 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Северна Ирландия}} Коулрейн {{флагче|Великобритания}} | герб = Coleraine FC Club Crest.png | оригинално име = Футболен Клуб Коулрейн<br>Coleraine Football Club | прозвище = Bannsiders | основан = юни [[1927]] | разформирован = | стадион =[[Шоуграундс]], [[Коулрейн]] | капацитет = 13 131 (4900 седящи)<ref>[http://www.worldstadiums.com/europe/countries/united_kingdom/northern_ireland.shtml Stadiums in Northern Ireland]</ref> | собственик = | президент = Колин МакКендри | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Руайдри Хигинс]] | първенство = [[ИФА Премиършип]] | сезон = 2024/25 | място = '''5-то''' | спонсор = | екипировка = |уебсайт = {{URL|http://www.colerainefc.com/}} | pattern_la1=_white_stripes|pattern_b1=_whitestripes4|pattern_ra1=_white_stripes|pattern_sh1=_whitebottom|pattern_so1=_whitetop | leftarm1=306EFF|body1=306EFF|rightarm1=306EFF|shorts1=306EFF|socks1=306EFF | pattern_la2=|pattern_b2=_thin_blackhoops|pattern_ra2=|pattern_sh2=_black_thinstripe_color|pattern_so2= | leftarm2=000000|body2=FF0000|rightarm2=000000|shorts2=FF0000|socks2=FF0000 }} [[Файл:Coleraine10.jpg|мини|дясно|210px|стадион „[[Шоуграундс]]“]] '''ФК „Коулрейн“''' ({{lang|en|Coleraine F.C.}}) е северноирландски [[футбол]]ен отбор от едноименния [[град]] [[Коулрейн]]. == Постижения == '''Национални''' * '''[[ИФА Премиършип]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 1973 – 1974 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' (12): 1963 – 1964, 1964 – 1965, 1969 – 1970, 1974 – 1975, 1984 – 1985, 1985 – 1986, 1986 – 1987, 1996 – 1997, 1999 – 2000, 2017 – 2018, 2019 – 2020, 2020 - 2021 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист''' (10): 1929 – 1930, 1951 – 1952, 1967 – 1968, 1975 – 1976, 1981 – 1982, 1982 – 1983, 1987 – 1988, 1988 – 1989, 2002 – 2003, 2016 – 2017 * '''Първа дивизия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 1995 – 1996 * '''[[Купа на Северна Ирландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (7): 1964 – 65, 1971 – 72, 1974 – 75, 1976 – 77, 2002 – 03, 2017 – 18, 2025 - 26 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (4): 1985 – 1986, 2003 – 2004, 2007 – 2008, 2016 – 2017 * '''[[Купа на северноирландската лига|Купа на лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 1987/88, 2019/20 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (6): 1992 – 1993, 1993 – 1994, 1999 – 2000, 2009 – 2010, 2011 – 2012, 2022 - 2023 * '''[[Суперкупа на Северна Ирландия]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (1): 2017 * '''[[Gold Cup (Irlanda del Nord)|Златна купа на Северна Ирландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (4): 1931 – 1932, 1958 – 1959, 1969 – 1970, 1975 – 1976 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (2): 1997 – 1998, 2000 – 2001 * '''[[Top Four Trophy|Трофей на четирите]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 1968 – 1969 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (2): 1966 – 1967, 1967 – 1968 * '''[[Irish News Cup|Купа на Ирландските новини]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 1995 – 1996 '''Регионални''' * '''Купа на асоциацията''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (5): 1964/65, 1971/72, 1974/75, 1976/77, 2002/03 * '''[[Ulster Cup|Купа на Ълстър]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (8): 1965 – 66, 1968 – 69, 1969 – 70, 1972 – 73, 1975 – 76, 1985 – 86, 1986 – 87, 1996 – 97 * '''[[City Cup|Градска купа]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 1953 – 54, 1968 – 69 * '''[[North West Senior Cup|Купа на североизточните дивизии]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (19): 1952 – 1953, 1954 – 1955, 1955 – 1956, 1957 – 1958, 1958 – 1959, 1960 – 1961, 1964 – 1965, 1967 – 1968, 1980 – 1981, 1981 – 1982, 1982 – 1983, 1987 – 1988, 1988 – 1989, 1991 – 1992, 1994 – 1995, 2001 – 2002, 2004 – 2005, 2007 – 2008, 2009 – 2010 '''Международни''' * '''[[Blaxnit Cup]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 1968 – 1969, 1969 – 1970 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (1): 1971 – 1972 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.colerainefc.com/ Официален уебсайт на клуба] * [https://web.archive.org/web/20121018052349/http://home.online.no/~smogols/ifcp/clubs/coleraine/clubcoleraine.htm Coleraine Statistics and Results at the Irish Football Club Project] {{мъниче|футболен отбор|северна ирландия}} {{нормативен контрол}} {{ИФА Премиършип}} {{СОРТКАТ:Коулрейн ФК}} [[Категория:Северноирландски футболни отбори|Коулрейн, ФК]] [[Категория:Коулрейн]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1927 година]] hvprzpf7pv0zf1txncbivjmspsmwxqc Иван Гайдарджиев 0 289888 12896604 12895289 2026-05-02T22:05:51Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896604 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Иван Гайдарджиев | портрет = | обяснение = | описание = български актьор | рождено име = Иван Йорданов Гайдарджиев | роден-място = [[Шумен]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = [[Цветана Гайдарджиева]] | деца = 1 | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = Награда на II национален преглед на българската драма и театър | общомедия = }} '''Иван Йорданов Гайдарджиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в град [[Шумен]] на 16 март 1920 г. Учи за висше образование, свързано с финансите. Работил е в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] Варна (1942 – 1944), [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (1950 – 1951), [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1951 – 1958), [[Драматичен театър „Сава Доброплодни“]] [[Силистра]] (1958 – 1964), [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] [[Добрич|Толбухин]] (1964 – 1967) и [[Драматично-куклен театър (Враца)]] (1967 – 1979). Основател и пръв директор на театъра в Разград като [[Драматичен театър „Антон Страшимиров“|Общинска театрална трупа]] (1947). Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1947). Почива през 2005 г. на 85 години.<ref>{{Citation |title=www.bg.cobiss.net |url=http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=60000&rid=1216087780&fmt=11&lani=bg |accessdate=2018-03-09 |archivedate=2018-03-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180309182948/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=60000&rid=1216087780&fmt=11&lani=bg }}</ref> == Награди == * '''Награда''' на II национален преглед на българската драма и театър. == Театрални роли == * „Любов“ ([[Орлин Василев]]) – Загоров * „Вампир“ ([[Антон Страшимиров]]) – Динко * „Васа Железнова“ ([[Максим Горки]]) – Прохор * „Януари“ ([[Йордан Радичков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии / Епизоди !! Копродукции !! Роля |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България / Унгария || мъж от старческия дом |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || || || Фердо |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || селянин от пейката |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]]<br>(тв сериал) || 2 || || бистричанинът |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]]<br> (тв) || || || даскала |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || |- | 1985 || [[По следите на капитан Грант]]<br>(„''В поисках капитана Гранта''“)<br>(тв сериал) || 7 || СССР / България || |- | 1985 || [[Грехът на Малтица]]<br>(тв) || || || |- | ? || [[Дай един огън]] || || || кожарят |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци: Хайдушка кръв]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1984 || [[Малкият Содом]]<br> (тв) || || || вуйчото на Митя |- | 1984 || [[Спасението]] || || || охридчанин |- | 1983 || [[Семейство Карастоянови]]<br> (''„Карастояновы“'')<br>(тв сериал) || 4 || СССР / България || |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1983 || [[Първобитна история]] <br>(тв)|| || || селянин |- | 1983 || [[Златната река]] || || || кръчмаря |- | 1983 || [[Бон шанс, инспекторе!]] || || || |- | 1983 || [[Слънце в люлка]]<br>(тв) || || || дядо Сава |- | 1983 || [[Страдивариус (филм)|Страдивариус]]<br>(тв) || || || |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]]<br>(„''Die priwalov'schen Millionen''“)<br>(тв сериал) || 6 || ФРГ / Западен Берлин / България || Лука, прислужник на Бахареви |- | 1982 || [[Време за умиране]]<br>(тв) || || || бай Трифон Пашов |- | 1982 || [[Есенно слънце]]<br> (тв) || || || обущарят бай Минчо |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || дядото на Матей |- | 1981 || [[Не трябва старик, не трябва]]<br>(тв) || || || |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || Калин |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]]<br>(тв)|| || || селянина от планината<br> идващ за молитва с овена |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || || бай Мито |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || търговецът с коня |- | 1979 || [[Габо]] || || || железничар |- | 1979 – 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Ахмед Кадъкчали – кафеджията (в 5 серии: 8, 9, 10, 11, 12) |- | 1979 || [[Мъжка песен]]<br> (тв) || || || пъдарят |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]<br>(тв сериал) || 3 || |Спиридонов |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || |- | 1979 || [[Габо]]<br>(тв) || || || железничар |- | 1979 || [[Чавдар войвода (филм)|Чавдар войвода]]<br>(тв) || || || дядо Петко |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || помощник на председателя на Райсъвета |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(тв сериал) || 5 || България / СССР || Славе Будинов, бащата на братя Будинови |- | 1978 || [[С любов и нежност]] || || || бай Атанас |- | 1978 || [[Под манастирската лоза (филм, 1978)|Под манастирската лоза]] || 4 нов.|| || пастирът |- | 1978 || [[Отрова в извора]] || || || |- | 1977 || [[Нечиста сила]]<br>(тв сериал) || 3 || || дядката |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || бай Георги, ветеринарният лекар |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || || || старият сват |- | 1976 || [[Приказка за двама войници]]<br>(„''Повесть о двух солдатах''“)|| || СССР / България || |- | 1976 || [[Малката русалка (филм)|Малката русалка]]<br> („''Русалочка''“)|| || СССР / България || свещенникът |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || бай Стоян |- | 1976 || [[Войникът от обоза]]<br>(„''Братушка''“)|| || СССР / България || бай Флоро |- | 1976 – 1981 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || Стоян, бащата на Джендо (Захари Стоянов) (в 1-ва серия) |- | 1976 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || хаджи Ахил |- | 1975 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]] || 2 || || хаджи Ахил |- | 1975 || [[Началото на деня]] || || || |- | 1975 || [[Този хубав живот]] || || || кръчмарят |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || болярин |- | 1975 || [[Погледни в слънцето]] || || || |- | 1974 || [[Дърво без корен]] || || || докторът |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || комунист |- | 1974 || [[Ламята]] || || || Панакуди |- | 1974 || [[Славното момче]] (тв) || || || съседът Костов |- | 1973 || [[Нона]] || || || селянин |- | 1973 || [[Вадим]] || || || слуга |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || бащата |- | || [[Бялото петле]] || || || г-н Коста |- | || [[Везирът]] || || || началник на затвора |} == Източници == <references/> * [http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=23025&Itemid=30 „70 години Разградски драматичен театър“ – статия на ekip7.bg от 16.10.2017 г.] == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0310825}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/179797/ Иван Гайдарджиев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/40784/works/ Иван Гайдарджиев в Кино-Театр] {{Портал|Биографии|Изкуство|Шумен|България}} {{СОРТКАТ:Гайдарджиев, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Шумен]] 4u600tc5v3r83dphfnbta2n5pta16s7 Валентин Ганев 0 289891 12896970 12714230 2026-05-03T10:37:25Z Rumensz 125859 12896970 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Valentin Ganev in 2025.jpg | портрет-описание = Ганев през 2025 г. | работил = актьор, режисьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1981 – }} | баща = Атанас Ганев Радев | майка = Цветана Самуилова Ганева | братя-сестри = Светлозар Атанасов Ганев}} '''Валентин Атанасов Ганев''' е български [[актьор]] и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. == Биография == Роден е в [[Русе]] на 7 април 1956 г. В периода 1977 – 1981 г. учи във [[Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“|Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК)]] в [[Москва]]. Участва в постановките на: [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] [[Перник]] (1981 – 1987), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] (1987 – 1988), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1988 – 1990), [[Малък градски театър „Зад канала“]] (1990 – 1995), [[Народен театър „Иван Вазов“]]. Играе на сцената на [[Театър 199]] в спектакъла „Сарабанда“ от [[Ингмар Бергман]], също там режисира постановката „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели и „Съдебна грешка“ от [[Джон Мортимър]]. [[File:Valentin-Ganev-20101211.jpg|thumb|255px|left|На премиерата на „Избрани пиеси“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], 11 декември 2010 г.]] == Награди == * „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за '''най-добър актьор''' (1998) за професор Хигинс в „Пигмалион“ от [[Бърнард Шоу]], реж. [[Леон Даниел]], Народен театър „Иван Вазов“. * „Аскеер“ за '''най-добър актьор''' (2001) за „Контрабасът“ от [[Патрик Зюскинд]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]], Народен театър „Иван Вазов“. * „Аскеер“ за '''най-добър актьор''' (2019) за Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ от [[Артър Милър]], реж. [[Николай Ламбрев|Николай Ламбрев-Михайловски]], Народен театър „Иван Вазов“. * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за водеща мъжка роля“ в моноспектакъла „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, реж. Пламен Марков, Народен театър „Иван Вазов“, 2001. * Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“, за (Никола Гешев) в „Гео“ по [[Христо Карастоянов]], реж. [[Иван Добчев]], Народен театър „Иван Вазов“, 2016. == Театрални роли == * „Орфей“ – реж. Йерней Лоренци, 2022 * „Бурята“ – [[Уилям Шекспир]] (Гонзало), реж. Робърт Уилсън, 2021 * „Народът на Вазов“ – [[Александър Секулов]] (Гълъбинов), реж. [[Диана Добрева]], 2021 * „Копенхаген“ – [[Майкъл Фрейн]] ([[Вернер Хайзенберг]]), 2019 * „Вуйчо Ваньо“ – [[А. П. Чехов]] (Серебряков), реж. Николай Ламбрев-Михайловски, 2019 * „Терамин: музика, любов и шпионаж“ – [[Петер Зеленка]] (Голдбърг), реж. Валентин Ганев, 2018 * „Дивата патица“ – [[Хенрик Ибсен]], (Верле), реж. [[Крис Шарков]], 2018 * „Спускане от връх Морган“ – [[Артър Милър]] (Лаймън Фелт), реж. Николай Ламбрев-Михайловски, 2018 * „Сарабанда“ – Ингмар Бергман, (Юхан), реж. [[Иван Урумов]], 2016 * „Гео“ – Христо Карастоянов, ([[Никола Гешев]]), реж. Иван Добчев, 2015 * „Последен квартет“ – Ярон Зилберман, (Робърт), реж. [[Десислава Шпатова]], 2015 * „Морски пейзаж“ – [[Едуард Олби]], (Чарли), реж. [[Петър Денчев]], 2013 * „Хамлет“ – Уилям Шекспир, (Полоний), [[Явор Гърдев]], реж. 2012 * „Отровата на театъра“ – Рудолф Сирера, (Маркиз дьо), реж. [[Марий Росен]], 2012 * „Рицар на светия дух“ – [[Боян Папазов]], (Фильо), реж. Маргарита Младенова, 2011 * „Бащата“ – [[Аугуст Стриндберг]], (Капитанът), реж. [[Йосиф Сърчаджиев]], 2011 * „Август, Оклахома“ – Трейси Летс, (Бил Фордъм), реж. Ясен Пеянков, 2010 * „Полет над кукувиче гнездо“ – [[Кен Киси]], (д-р Спийви), [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], 2010 * „Вишнева градина“ – Антон Чехов, (Гаев), реж. [[Крикор Азарян]], 2010 * „Дом за разбити сърца“ – Бърнард Шоу, (Манган), реж. [[Възкресия Вихърова]], 2008 * „Валентинов ден“ – [[Иван Вирипаев]], (Валентин), реж. Явор Гърдев, 2008 * „Слънчев удар“ – Джон Маръл, (Жорж Питу), реж. Валентин Ганев, 2007 * „Юн Габриел Боркман“ – Хенрик Ибсен (Боркман), реж. Елена Панайотова 2007 * „Крал Лир“ – Уилям Шекспир (граф Глостър), реж. [[Явор Гърдев]], 2006 * „Случка в зоопарка“ – Едуард Олби (Джери), реж. Леон Даниел, 2005 * „Хъшове“ – Иван Вазов (Владиков), реж. Александър Морфов, 2005 * „Посещението на старата дама“ – [[Фридрих Дюренмат]], (Ил), реж. Леон Даниел, 2004 * „Месец на село“ – Тургенев (Шпигелски), реж. Маргарита Младенова, 2004 * „Триумфът на чйцето“ – Бекет, Йонеско, Андерсън, 2003 * „Кралят елен“ – [[Карло Гоци]] (Чиголоти), реж. [[Мариус Куркински]], 2002 * „Както ви е угодно или дванайсета нощ“ – Уилиям Шекспир (Малволио), реж. Роберт Стуруа, 2001 * „Контрабасът“ – Патрик Зюскинд (Той), реж. Пламен Марков, 2001 * „Вечеря за глупаци“ – Франсис Вебер (Франсоа), реж. [[Младен Младенов]], 2000 * „Клетка за пеперуди“ – Поаре, Хърман, Фиърстейн (Албин), реж. Здравко Митков, 2000 * „Кавказкият тебиширен кръгГ“ – [[Бертолт Брехт]] (Аздак), 1999 * „Руи Блас“ ([[Виктор Юго]]) – Дон Салуст, 1999 * „Пигмалион“ – Бърнард Шоу (проф. Хигинс), реж. Леон Даниел, 1998 * „На дъното“ (Максим Горки) – Актьорът, реж. Александър Морфов, 1997 * „Човекът, който прави дъжд“ (Ричард Неш) – Старбък, реж. Леон Даниел, 1996 * „Индже“ (по [[Йордан Йовков]]) – Индже, реж. Възкресия Вихърова, 1995 * „Времето и стаята“ ([[Бото Щраус]]) – Юлиус, реж. [[Стоян Камбарев]], 1995 * „Измяна“ (Харолд Пинтър) – Робърт, реж. Александър Александров, 1994 * „Едно на лице – две наопаки“ ([[Дарио Фо]]) – Съдията, реж. Андрей Аврамов, 1994 * „Господата Балкански“ ([[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]) – Бодков, реж. [[Борислав Чакринов]], 1993 * „Ревизор“ (Николай Гогол) – Градоначалникът, реж. Стоян Камбарев, 1993 * „Балконът“ ([[Жан Жьоне]]) – Пратеникът на кралицата, реж. Борислав Чакринов, 1992 * „Завръщане у дома“ (Харолд Пинтър) – Теди, реж. Стоян Камбарев, 1991 * „Свидетелства за светлината по време на чума“ (Добчев по Пушкин, Атанасов) – Поетът, реж. Иван Добчев, 1991 * „Татко Юбю“ ([[Алфред Жари]]) – Автор, реж. Борислав Чакринов, 1990 * „Хоровод“ ([[Артур Шницлер]]) – Младият господар, реж. Борислав Чакринов, 1990 * „Любовни булеварди“ ([[Стефан Цанев]]) – Поетът, реж. [[Николай Поляков]], 1989 * „Труп!“ (Джералд Муун) – Ивлин и Рупърт, реж. Крикор Азарян, 1989 * „Погребение без мътвец“ ([[Красимир Крумов]]) – Гостев, реж. Борислав Чакринов, 1989 * „Самоубиецът“ ([[Николай Ердман]]), реж. Крикор Азарян, 1989 * „Ние врабчетата“ (Йордан Радичков) – Джив, реж. Маргарита Младенова, 1989 * „Драконът“ (Евгени Шварц) – Хенри, реж. Никола Петков, 1987 * „Чинцано“ ([[Людмила Петрушевска]]) – Паша, реж. Маргарита Младенова, 1986 * „Да живее кралицата! Vivat!“ (Робърт Болт) – Лорд Дарнли, реж. Румен Чакъров, 1986 * „Равнодушният красавец“ ([[Жан Кокто]]) – Пол, реж. Иван Бодуров, 1986 * „Дванайсета нощ“ (Уилям Шекспир) – Шутът, реж. София Каракашева, 1985 * „Мървашки песнивец“ (Валентин Караманчев), реж. Христо Христов, 1985 * „Ревизор“ (Николай Гогол) – Хлестаков, реж. [[Симеон Димитров]], 1985 * „Око под наем“ ([[Питър Шафър]]) – Джулиън, Николай Атанасов – Шуши, 1985 * „Мюзикъл за пет пари“ (Джон Гей, Бертолт Брехт) – Актьор, реж. Здравко Митков, 1984 * „Рейс“ ([[Станислав Стратиев]]) – Влюбен, реж. Здравко Митков, 1984 * „Млада гвардия“ ([[Александър Фадеев]]) – Олег Кошевой, реж. Николай Тимошин, 1984 * „Мафията в театъра“ (Васил Станилов), реж. [[Еди Шварц]], 1983 * „Желязното момче“ ([[Йордан Радичков]]), реж. Еди Шварц, 1983 * „Цялата истина за Свети Георги“ (Маргарит Минков), реж. Здравко Митков, 1982 * „Докле е младост“ (Георги Данаилов) – Темелко Ненков, реж. Душко Добрев, 1982 * „Без вина виновен“ ([[Александър Островски]]) – Незнамов, реж. Димитър Пунев, 1982 * „Тартюф“ (Молиер), реж. Георги Стойчев 1982 * „Теофано“ ([[Радко Радков]]), реж. Пиер Де Ла Тор, 1981 * „С какво живеят хората“ ([[Лев Толстой]]) – Михаил, реж. [[Сергей Бондарчук]], 1980 * „Чайка“ (Антон Чехов) – Треплев, реж. Сергей Бондарчук, 1980 == Телевизионен театър == * „[[Тайната вечеря на Дякона Левски]]“ (2003) * „Зет англичанин“ (1987) ([[Георги Белев (поет)|Георги Белев]]) и ([[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]]) – Хари, годеникът == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии / Епизоди !! Копродукции !! Роля |- |2021 |[[Белези]] |12 | |Боян |- | 2018 || [[Живи комини]] || || || писателят |- | 2017 || [[Дъвка за балончета]] || || || Ганев |- | 2017 || [[Врагове (филм, 2017)|Врагове]] || || || доктор Кънчев |- | 2016 || [[Маймуна (филм)|Маймуна]] || || || директор |- | 2016 || [[Бойка: Фаворитът]]<br>(''Boyka: Undisputed IV'')|| || САЩ/България || Уордън |- | 2016 || [[Белгийският крал]]<br> (''King of the Belgians'')|| || Белгия/Холандия/България || Керим |- | 2016 || [[За Ева]]|| || || докторът |- |2015 |Досието Петров | | |Владимир Искренов, журналист |- | 2015 || [[2Br02B]]|| || България/САЩ || д-р Евгени Алфаев |- | 2015 || [[Изпитанието на Викингите]]<br>(''Viking Quest'')|| || Канада/България/САЩ || друид |- | 2015 || ''Остатъци''<br>(''The Throwaways'')|| || САЩ || ''Bulgarian Official '' |- | 2014 || [[Уил и Нърд]]|| || || Боб (глас) |- | 2014 || [[Огнен трус]]<br>(''Firequake'')|| || Канада/България/САЩ || Зелени |- | 2014 || [[Искам да съм стръкче сено]]<br>(''I Wish I Were a Hay'') || || || |- | 2014 || ''Убежище''<br> (''Asylum'')|| || САЩ || свещеника |- | 2014 || [[Паркинг (филм)|Паркинг]]|| || България/Великобритания || Васил |- | 2013 || [[Код червено]]<br>(''Code Red'')|| || България/САЩ || свещеника |- | 2013 || ''Похитената: Търсенето на Софи Паркър''<br>(''Taken: The Search for Sophie Parker'')|| || САЩ || шеф Миров |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] || 24 || || Алтън бей |- | 2012 || [[Ел Гринго]]<br>(''El Gringo'')|| || САЩ || Лоугън |- | 2011 || [[Инкогнита]] || || България/Русия || Александър Шварцман |- | 2011 || ''Задачата''<br>(''The Task'')|| || || Уордън |- | 2010 || ''Бях в Нюрнберг''<br>(''J'étais à Nüremberg'')|| || Франция || съдия Лоурънс |- | 2010 || [[Бягството (филм)|Бяството]]<br>(''The Way Back'')|| || САЩ/ОАЕ/Полша || охранител №2 |- | 2010 || [[Фаворитът 3]]<br>(''Undisputed III: Redemption'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2010 || [[Зад кадър]] || || || Карло |- | 2010 || [[Похищението]] || || || сценариста |- | 2009 || ''Двойна идентичност''<br>(''Double Identity'')|| || САЩ || Лудвик Зайферт |- | 2009 || [[Четвъртият вид]]<br>(''The Fourth Kin'')|| || САЩ/Великобритания || ''Nome Resident'' |- | 2009 || [[Нинджа (филм, 2012)|Нинджа]]<br>(''Ninja'')|| || САЩ || Климитов |- | 2009 || [[Главно представление]]<br>(''Command Performance'')|| || САЩ || секретар |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || || || Михаил Владиков |- | 2009 || [[Дрейк (филм)|Дрейк]]<br>(''The Immortal Voyage of Captain Drake'')|| || САЩ/България || султан Сайиф |- | 2008 || [[Принцът и аз 3]]<br>(''The Prince & Me 3: A Royal Honeymoon'')|| || САЩ || принц Георгиев, монархът |- | 2008 || [[Влак (филм)|Влак]]<br>(''Train'')|| || САЩ || кондукторът Васил |- | 2008 || [[Хиндемит (филм)|Хиндемит]] || || || |- | 2007 || [[Кратка история]] || || || началник гара на [[Левище]]/ кондуктор |- | 2007 || [[Деца от восък]]<br> (''Children of Wax'')|| || Германия/България/Италия || Хайнрих |- | 2007 || [[Размени]]<br>(''Trade Routes'')|| || САЩ/България || Любен |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''La masseria delle allodole'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || командирът на заптиетата |- | 2006 || [[Джо Петрозино]]<br>(''Joe Petrosino'')|| || Италия/България || |- | 2006 || [[Бунтът на L.]] || || || охранител |- | 2006 || ''Изоставените''<br>(''The Abandoned'')|| || Испания/Великобритания/България || Андрей Мишарин/Коля Кайдавоски |- | 2006 || [[Ханибал (филм, 2006)|Ханибал]]<br>(''Hannibal'')|| || Великобритания || Луций Емилий Паулус |- | 2006 || [[Фаворитът 2]]<br>(''Undisputed II: Last Man Standing'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2005 || ''Магма''<br>(''Magma: Volcanic Disaster'')|| || САЩ/Германия || Оскар Валантийн |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || Григор Ангелов |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Вермонт, руски поет-акмеист (в серия: III) |- | 2005 || [[Турски гамбит]]<br>(''Турецкий гамбит'')|| 4 || Русия/България || офицер |- | 2005 || [[Преди живота, след смъртта]]|| || || офицерът |- | 2005 || [[Иконата]]<br>(''Icon'') || || САЩ || Владимир Тонкин |- | 2004 || ''Черна светлина''<br>(''Darklight'') || || САЩ || Бекъм |- | 2003 || [[Капан (филм, 2004)|Капан]] || || || следователят Илия |- | 2004 || ''Лавина''<br>(''Nature Unleashed: Avalanche'')|| || Канада/България/Великобритания || Рогов |- | 2004 || [[Спартак (филм, 2005)|Спартак]]<br>(''Spartacus'')|| 2 || САЩ/България || Маркус Сервий |- | 2003 || [[Резерват за розови пеликани]] || || || Ганев, научен сътрудник |- | 2003 || [[Ад (филм, 2003)|Ад]]<br>(''In Hell'')|| || || Болт |- | 2003 || [[Една калория нежност]] || 2 ч. || || Радослав |- | 2003 || [[Пехотинци (филм)|Пехотинци]]<br>(''Marines'')|| || || Саша |- | 2002 || [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] || || || |- | 2002 || [[Гмуркане в бездната]]<br>(''Dark Descent'') || || САЩ/България || д-р Петров |- | 2001 || [[Сивата зона]]<br> (''The Grey Zone'') || || САЩ || мъчител |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'') || || Франция/Канада/Белгия || римлянин |- | 2001 || [[Колобър (филм)|Колобър]] (тв) || || || професор Куманов, колега на Майа |- | 2001 || [[Универсално оръжие]]<br>(''Mindstorm'')|| || САЩ || д-р Сковак Янко |- | 2000 || [[Магьосници (2000)|Магьосници]]|| 4 || || министър Константин |- | 2000 || [[Алеф]]<br>(''Aleph'')|| || Италия || |- | 1999 || [[Големите игри]] || 10 || || Антон Иванов, бащата на Мони |- | 1999 || [[Магьосници]] || 4 || || министър Константин |- | 1999 || [[Изток – Запад]]<br> (''Est – Ouest'') || || Франция/Испания/Русия/Украйна/България || Володя Петров |- | 1997 || [[Суламит]] || || България/Франция || маестрото Сираков |- | 1997 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || България/Русия || маестрото |- | 1994 || [[Козият рог (1994)|Козият рог]] || || || беят |- | 1994 || [[Честна мускетарска]] || || || Бъкингам |- | 1993 || [[Нещо във въздуха]] || || || |- | 1992 || [[Берлинска конспирация]]<br>(''The Berlin Conspiracy'')|| || САЩ || Спехт |- | 1990 || [[Кмете, кмете]]... || || || агрономът |- | 1989 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]]<br>(''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия || (в 18 серия ''„Herlock Sholmes s'en mêle“'' – 1995) |- | 1989 || [[Разводи, разводи]]... || 6 новели || || кумът (във 2-рата новела „Разводът сега“ |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || |- | 1989 || [[Без драскотина]] || || || Евгени Чонков |- | 1989 || [[Извън граници]]|| ? || Франция || |- | 1988 || [[Жирафчето]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Фокстрот (филм)|Фокстрот]] || || || |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] || || || Евгени |- | 1985 || [[Смъртта може да почака (филм, 1985)|Смъртта може да почака]] || || || прислужникът на Маранзов |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || германски турист |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Кирил |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || |- | 1982 || [[Шапка (филм)|Шапка]]<br>(''Шляпа'')|| || СССР || |- | 1967 || [[Свирачът]]<br>(''The Clown and the Kids'')|| || САЩ/България || |- |} == Дублаж == * „[[101 далматинци (сериал)|101 далматинци]]“ – изпълнител на началната песен, 1999 == Външни препратки == * {{imdb name|0304282}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Валентин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Русе]] 0g1qxj1xw6t67ggwf4leqhi2leteizj 12896972 12896970 2026-05-03T10:37:52Z Rumensz 125859 12896972 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Valentin Ganev in 2025.jpg | портрет-описание = Ганев през 2025 г. | работил = актьор, режисьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1981 – }} | баща = Атанас Ганев Радев | майка = Цветана Самуилова Ганева | братя-сестри = Светлозар Атанасов Ганев}} '''Валентин Атанасов Ганев''' е български [[актьор]] и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. == Биография == Роден е в [[Русе]] на 7 април 1956 г. В периода 1977 – 1981 г. учи във [[Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“|Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК)]] в [[Москва]]. Участва в постановките на: [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] [[Перник]] (1981 – 1987), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] (1987 – 1988), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1988 – 1990), [[Малък градски театър „Зад канала“]] (1990 – 1995), [[Народен театър „Иван Вазов“]]. Играе на сцената на [[Театър 199]] в спектакъла „Сарабанда“ от [[Ингмар Бергман]], също там режисира постановката „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели и „Съдебна грешка“ от [[Джон Мортимър]]. [[File:Valentin-Ganev-20101211.jpg|thumb|255px|На премиерата на „Избрани пиеси“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], 11 декември 2010 г.]] == Награди == * „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за '''най-добър актьор''' (1998) за професор Хигинс в „Пигмалион“ от [[Бърнард Шоу]], реж. [[Леон Даниел]], Народен театър „Иван Вазов“. * „Аскеер“ за '''най-добър актьор''' (2001) за „Контрабасът“ от [[Патрик Зюскинд]], реж. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]], Народен театър „Иван Вазов“. * „Аскеер“ за '''най-добър актьор''' (2019) за Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ от [[Артър Милър]], реж. [[Николай Ламбрев|Николай Ламбрев-Михайловски]], Народен театър „Иван Вазов“. * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за водеща мъжка роля“ в моноспектакъла „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, реж. Пламен Марков, Народен театър „Иван Вазов“, 2001. * Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“, за (Никола Гешев) в „Гео“ по [[Христо Карастоянов]], реж. [[Иван Добчев]], Народен театър „Иван Вазов“, 2016. == Театрални роли == * „Орфей“ – реж. Йерней Лоренци, 2022 * „Бурята“ – [[Уилям Шекспир]] (Гонзало), реж. Робърт Уилсън, 2021 * „Народът на Вазов“ – [[Александър Секулов]] (Гълъбинов), реж. [[Диана Добрева]], 2021 * „Копенхаген“ – [[Майкъл Фрейн]] ([[Вернер Хайзенберг]]), 2019 * „Вуйчо Ваньо“ – [[А. П. Чехов]] (Серебряков), реж. Николай Ламбрев-Михайловски, 2019 * „Терамин: музика, любов и шпионаж“ – [[Петер Зеленка]] (Голдбърг), реж. Валентин Ганев, 2018 * „Дивата патица“ – [[Хенрик Ибсен]], (Верле), реж. [[Крис Шарков]], 2018 * „Спускане от връх Морган“ – [[Артър Милър]] (Лаймън Фелт), реж. Николай Ламбрев-Михайловски, 2018 * „Сарабанда“ – Ингмар Бергман, (Юхан), реж. [[Иван Урумов]], 2016 * „Гео“ – Христо Карастоянов, ([[Никола Гешев]]), реж. Иван Добчев, 2015 * „Последен квартет“ – Ярон Зилберман, (Робърт), реж. [[Десислава Шпатова]], 2015 * „Морски пейзаж“ – [[Едуард Олби]], (Чарли), реж. [[Петър Денчев]], 2013 * „Хамлет“ – Уилям Шекспир, (Полоний), [[Явор Гърдев]], реж. 2012 * „Отровата на театъра“ – Рудолф Сирера, (Маркиз дьо), реж. [[Марий Росен]], 2012 * „Рицар на светия дух“ – [[Боян Папазов]], (Фильо), реж. Маргарита Младенова, 2011 * „Бащата“ – [[Аугуст Стриндберг]], (Капитанът), реж. [[Йосиф Сърчаджиев]], 2011 * „Август, Оклахома“ – Трейси Летс, (Бил Фордъм), реж. Ясен Пеянков, 2010 * „Полет над кукувиче гнездо“ – [[Кен Киси]], (д-р Спийви), [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], 2010 * „Вишнева градина“ – Антон Чехов, (Гаев), реж. [[Крикор Азарян]], 2010 * „Дом за разбити сърца“ – Бърнард Шоу, (Манган), реж. [[Възкресия Вихърова]], 2008 * „Валентинов ден“ – [[Иван Вирипаев]], (Валентин), реж. Явор Гърдев, 2008 * „Слънчев удар“ – Джон Маръл, (Жорж Питу), реж. Валентин Ганев, 2007 * „Юн Габриел Боркман“ – Хенрик Ибсен (Боркман), реж. Елена Панайотова 2007 * „Крал Лир“ – Уилям Шекспир (граф Глостър), реж. [[Явор Гърдев]], 2006 * „Случка в зоопарка“ – Едуард Олби (Джери), реж. Леон Даниел, 2005 * „Хъшове“ – Иван Вазов (Владиков), реж. Александър Морфов, 2005 * „Посещението на старата дама“ – [[Фридрих Дюренмат]], (Ил), реж. Леон Даниел, 2004 * „Месец на село“ – Тургенев (Шпигелски), реж. Маргарита Младенова, 2004 * „Триумфът на чйцето“ – Бекет, Йонеско, Андерсън, 2003 * „Кралят елен“ – [[Карло Гоци]] (Чиголоти), реж. [[Мариус Куркински]], 2002 * „Както ви е угодно или дванайсета нощ“ – Уилиям Шекспир (Малволио), реж. Роберт Стуруа, 2001 * „Контрабасът“ – Патрик Зюскинд (Той), реж. Пламен Марков, 2001 * „Вечеря за глупаци“ – Франсис Вебер (Франсоа), реж. [[Младен Младенов]], 2000 * „Клетка за пеперуди“ – Поаре, Хърман, Фиърстейн (Албин), реж. Здравко Митков, 2000 * „Кавказкият тебиширен кръгГ“ – [[Бертолт Брехт]] (Аздак), 1999 * „Руи Блас“ ([[Виктор Юго]]) – Дон Салуст, 1999 * „Пигмалион“ – Бърнард Шоу (проф. Хигинс), реж. Леон Даниел, 1998 * „На дъното“ (Максим Горки) – Актьорът, реж. Александър Морфов, 1997 * „Човекът, който прави дъжд“ (Ричард Неш) – Старбък, реж. Леон Даниел, 1996 * „Индже“ (по [[Йордан Йовков]]) – Индже, реж. Възкресия Вихърова, 1995 * „Времето и стаята“ ([[Бото Щраус]]) – Юлиус, реж. [[Стоян Камбарев]], 1995 * „Измяна“ (Харолд Пинтър) – Робърт, реж. Александър Александров, 1994 * „Едно на лице – две наопаки“ ([[Дарио Фо]]) – Съдията, реж. Андрей Аврамов, 1994 * „Господата Балкански“ ([[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]) – Бодков, реж. [[Борислав Чакринов]], 1993 * „Ревизор“ (Николай Гогол) – Градоначалникът, реж. Стоян Камбарев, 1993 * „Балконът“ ([[Жан Жьоне]]) – Пратеникът на кралицата, реж. Борислав Чакринов, 1992 * „Завръщане у дома“ (Харолд Пинтър) – Теди, реж. Стоян Камбарев, 1991 * „Свидетелства за светлината по време на чума“ (Добчев по Пушкин, Атанасов) – Поетът, реж. Иван Добчев, 1991 * „Татко Юбю“ ([[Алфред Жари]]) – Автор, реж. Борислав Чакринов, 1990 * „Хоровод“ ([[Артур Шницлер]]) – Младият господар, реж. Борислав Чакринов, 1990 * „Любовни булеварди“ ([[Стефан Цанев]]) – Поетът, реж. [[Николай Поляков]], 1989 * „Труп!“ (Джералд Муун) – Ивлин и Рупърт, реж. Крикор Азарян, 1989 * „Погребение без мътвец“ ([[Красимир Крумов]]) – Гостев, реж. Борислав Чакринов, 1989 * „Самоубиецът“ ([[Николай Ердман]]), реж. Крикор Азарян, 1989 * „Ние врабчетата“ (Йордан Радичков) – Джив, реж. Маргарита Младенова, 1989 * „Драконът“ (Евгени Шварц) – Хенри, реж. Никола Петков, 1987 * „Чинцано“ ([[Людмила Петрушевска]]) – Паша, реж. Маргарита Младенова, 1986 * „Да живее кралицата! Vivat!“ (Робърт Болт) – Лорд Дарнли, реж. Румен Чакъров, 1986 * „Равнодушният красавец“ ([[Жан Кокто]]) – Пол, реж. Иван Бодуров, 1986 * „Дванайсета нощ“ (Уилям Шекспир) – Шутът, реж. София Каракашева, 1985 * „Мървашки песнивец“ (Валентин Караманчев), реж. Христо Христов, 1985 * „Ревизор“ (Николай Гогол) – Хлестаков, реж. [[Симеон Димитров]], 1985 * „Око под наем“ ([[Питър Шафър]]) – Джулиън, Николай Атанасов – Шуши, 1985 * „Мюзикъл за пет пари“ (Джон Гей, Бертолт Брехт) – Актьор, реж. Здравко Митков, 1984 * „Рейс“ ([[Станислав Стратиев]]) – Влюбен, реж. Здравко Митков, 1984 * „Млада гвардия“ ([[Александър Фадеев]]) – Олег Кошевой, реж. Николай Тимошин, 1984 * „Мафията в театъра“ (Васил Станилов), реж. [[Еди Шварц]], 1983 * „Желязното момче“ ([[Йордан Радичков]]), реж. Еди Шварц, 1983 * „Цялата истина за Свети Георги“ (Маргарит Минков), реж. Здравко Митков, 1982 * „Докле е младост“ (Георги Данаилов) – Темелко Ненков, реж. Душко Добрев, 1982 * „Без вина виновен“ ([[Александър Островски]]) – Незнамов, реж. Димитър Пунев, 1982 * „Тартюф“ (Молиер), реж. Георги Стойчев 1982 * „Теофано“ ([[Радко Радков]]), реж. Пиер Де Ла Тор, 1981 * „С какво живеят хората“ ([[Лев Толстой]]) – Михаил, реж. [[Сергей Бондарчук]], 1980 * „Чайка“ (Антон Чехов) – Треплев, реж. Сергей Бондарчук, 1980 == Телевизионен театър == * „[[Тайната вечеря на Дякона Левски]]“ (2003) * „Зет англичанин“ (1987) ([[Георги Белев (поет)|Георги Белев]]) и ([[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]]) – Хари, годеникът == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии / Епизоди !! Копродукции !! Роля |- |2021 |[[Белези]] |12 | |Боян |- | 2018 || [[Живи комини]] || || || писателят |- | 2017 || [[Дъвка за балончета]] || || || Ганев |- | 2017 || [[Врагове (филм, 2017)|Врагове]] || || || доктор Кънчев |- | 2016 || [[Маймуна (филм)|Маймуна]] || || || директор |- | 2016 || [[Бойка: Фаворитът]]<br>(''Boyka: Undisputed IV'')|| || САЩ/България || Уордън |- | 2016 || [[Белгийският крал]]<br> (''King of the Belgians'')|| || Белгия/Холандия/България || Керим |- | 2016 || [[За Ева]]|| || || докторът |- |2015 |Досието Петров | | |Владимир Искренов, журналист |- | 2015 || [[2Br02B]]|| || България/САЩ || д-р Евгени Алфаев |- | 2015 || [[Изпитанието на Викингите]]<br>(''Viking Quest'')|| || Канада/България/САЩ || друид |- | 2015 || ''Остатъци''<br>(''The Throwaways'')|| || САЩ || ''Bulgarian Official '' |- | 2014 || [[Уил и Нърд]]|| || || Боб (глас) |- | 2014 || [[Огнен трус]]<br>(''Firequake'')|| || Канада/България/САЩ || Зелени |- | 2014 || [[Искам да съм стръкче сено]]<br>(''I Wish I Were a Hay'') || || || |- | 2014 || ''Убежище''<br> (''Asylum'')|| || САЩ || свещеника |- | 2014 || [[Паркинг (филм)|Паркинг]]|| || България/Великобритания || Васил |- | 2013 || [[Код червено]]<br>(''Code Red'')|| || България/САЩ || свещеника |- | 2013 || ''Похитената: Търсенето на Софи Паркър''<br>(''Taken: The Search for Sophie Parker'')|| || САЩ || шеф Миров |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] || 24 || || Алтън бей |- | 2012 || [[Ел Гринго]]<br>(''El Gringo'')|| || САЩ || Лоугън |- | 2011 || [[Инкогнита]] || || България/Русия || Александър Шварцман |- | 2011 || ''Задачата''<br>(''The Task'')|| || || Уордън |- | 2010 || ''Бях в Нюрнберг''<br>(''J'étais à Nüremberg'')|| || Франция || съдия Лоурънс |- | 2010 || [[Бягството (филм)|Бяството]]<br>(''The Way Back'')|| || САЩ/ОАЕ/Полша || охранител №2 |- | 2010 || [[Фаворитът 3]]<br>(''Undisputed III: Redemption'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2010 || [[Зад кадър]] || || || Карло |- | 2010 || [[Похищението]] || || || сценариста |- | 2009 || ''Двойна идентичност''<br>(''Double Identity'')|| || САЩ || Лудвик Зайферт |- | 2009 || [[Четвъртият вид]]<br>(''The Fourth Kin'')|| || САЩ/Великобритания || ''Nome Resident'' |- | 2009 || [[Нинджа (филм, 2012)|Нинджа]]<br>(''Ninja'')|| || САЩ || Климитов |- | 2009 || [[Главно представление]]<br>(''Command Performance'')|| || САЩ || секретар |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || || || Михаил Владиков |- | 2009 || [[Дрейк (филм)|Дрейк]]<br>(''The Immortal Voyage of Captain Drake'')|| || САЩ/България || султан Сайиф |- | 2008 || [[Принцът и аз 3]]<br>(''The Prince & Me 3: A Royal Honeymoon'')|| || САЩ || принц Георгиев, монархът |- | 2008 || [[Влак (филм)|Влак]]<br>(''Train'')|| || САЩ || кондукторът Васил |- | 2008 || [[Хиндемит (филм)|Хиндемит]] || || || |- | 2007 || [[Кратка история]] || || || началник гара на [[Левище]]/ кондуктор |- | 2007 || [[Деца от восък]]<br> (''Children of Wax'')|| || Германия/България/Италия || Хайнрих |- | 2007 || [[Размени]]<br>(''Trade Routes'')|| || САЩ/България || Любен |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''La masseria delle allodole'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || командирът на заптиетата |- | 2006 || [[Джо Петрозино]]<br>(''Joe Petrosino'')|| || Италия/България || |- | 2006 || [[Бунтът на L.]] || || || охранител |- | 2006 || ''Изоставените''<br>(''The Abandoned'')|| || Испания/Великобритания/България || Андрей Мишарин/Коля Кайдавоски |- | 2006 || [[Ханибал (филм, 2006)|Ханибал]]<br>(''Hannibal'')|| || Великобритания || Луций Емилий Паулус |- | 2006 || [[Фаворитът 2]]<br>(''Undisputed II: Last Man Standing'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2005 || ''Магма''<br>(''Magma: Volcanic Disaster'')|| || САЩ/Германия || Оскар Валантийн |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || Григор Ангелов |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Вермонт, руски поет-акмеист (в серия: III) |- | 2005 || [[Турски гамбит]]<br>(''Турецкий гамбит'')|| 4 || Русия/България || офицер |- | 2005 || [[Преди живота, след смъртта]]|| || || офицерът |- | 2005 || [[Иконата]]<br>(''Icon'') || || САЩ || Владимир Тонкин |- | 2004 || ''Черна светлина''<br>(''Darklight'') || || САЩ || Бекъм |- | 2003 || [[Капан (филм, 2004)|Капан]] || || || следователят Илия |- | 2004 || ''Лавина''<br>(''Nature Unleashed: Avalanche'')|| || Канада/България/Великобритания || Рогов |- | 2004 || [[Спартак (филм, 2005)|Спартак]]<br>(''Spartacus'')|| 2 || САЩ/България || Маркус Сервий |- | 2003 || [[Резерват за розови пеликани]] || || || Ганев, научен сътрудник |- | 2003 || [[Ад (филм, 2003)|Ад]]<br>(''In Hell'')|| || || Болт |- | 2003 || [[Една калория нежност]] || 2 ч. || || Радослав |- | 2003 || [[Пехотинци (филм)|Пехотинци]]<br>(''Marines'')|| || || Саша |- | 2002 || [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] || || || |- | 2002 || [[Гмуркане в бездната]]<br>(''Dark Descent'') || || САЩ/България || д-р Петров |- | 2001 || [[Сивата зона]]<br> (''The Grey Zone'') || || САЩ || мъчител |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'') || || Франция/Канада/Белгия || римлянин |- | 2001 || [[Колобър (филм)|Колобър]] (тв) || || || професор Куманов, колега на Майа |- | 2001 || [[Универсално оръжие]]<br>(''Mindstorm'')|| || САЩ || д-р Сковак Янко |- | 2000 || [[Магьосници (2000)|Магьосници]]|| 4 || || министър Константин |- | 2000 || [[Алеф]]<br>(''Aleph'')|| || Италия || |- | 1999 || [[Големите игри]] || 10 || || Антон Иванов, бащата на Мони |- | 1999 || [[Магьосници]] || 4 || || министър Константин |- | 1999 || [[Изток – Запад]]<br> (''Est – Ouest'') || || Франция/Испания/Русия/Украйна/България || Володя Петров |- | 1997 || [[Суламит]] || || България/Франция || маестрото Сираков |- | 1997 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || България/Русия || маестрото |- | 1994 || [[Козият рог (1994)|Козият рог]] || || || беят |- | 1994 || [[Честна мускетарска]] || || || Бъкингам |- | 1993 || [[Нещо във въздуха]] || || || |- | 1992 || [[Берлинска конспирация]]<br>(''The Berlin Conspiracy'')|| || САЩ || Спехт |- | 1990 || [[Кмете, кмете]]... || || || агрономът |- | 1989 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]]<br>(''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия || (в 18 серия ''„Herlock Sholmes s'en mêle“'' – 1995) |- | 1989 || [[Разводи, разводи]]... || 6 новели || || кумът (във 2-рата новела „Разводът сега“ |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || |- | 1989 || [[Без драскотина]] || || || Евгени Чонков |- | 1989 || [[Извън граници]]|| ? || Франция || |- | 1988 || [[Жирафчето]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Фокстрот (филм)|Фокстрот]] || || || |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] || || || Евгени |- | 1985 || [[Смъртта може да почака (филм, 1985)|Смъртта може да почака]] || || || прислужникът на Маранзов |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || германски турист |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Кирил |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || |- | 1982 || [[Шапка (филм)|Шапка]]<br>(''Шляпа'')|| || СССР || |- | 1967 || [[Свирачът]]<br>(''The Clown and the Kids'')|| || САЩ/България || |- |} == Дублаж == * „[[101 далматинци (сериал)|101 далматинци]]“ – изпълнител на началната песен, 1999 == Външни препратки == * {{imdb name|0304282}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Валентин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Русе]] bh2eflq155nag6wushcuvgs2fgc2f3y Елена Мирчовска 0 290361 12896100 12574859 2026-05-02T12:35:30Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896100 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Елена Василева Мирчовска | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Виолета в [[Спомен за близначката]] (1976) | театрални награди = }} | майка = | брат = [[Андрей Мирчовски]] – режисьор | брак = | деца = | подпис = | общомедия = }} '''Елена Василева Мирчовска''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена е в [[София]] на 28 април 1956 г. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] през 1978 г. със специалност [[актьорско майсторство]]. Работила е в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1977-1988). Живее и работи в [[Гърция]]. == Театрални роли == * „Укротяване на опърничавата“ ([[Уилям Шекспир]]) – Бианка * „Конфликтна личност“ ([[Дончо Цончев]]) – Бебка * „Една чанта мечти“ ([[Катя Воденичарова]]) – Яна == Телевизионен театър == * „Есенна градина“ (1982) ([[Лилиан Хелман]]) * „Увлечението“ (1981) ([[Алфред дьо Мюсе]]) * „Това ли е Атлантида ?“ (1980) ([[Владимир Голев]]), 2 части * „Изпити“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) * „[[Харолд и Мод (тв театрална постановка)|Харолд и Мод]]“ (1977) (от [[Колин Хигинс]], реж. [[Хачо Бояджиев]]) – Силви Газел == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2016 || „''Каторгата''“<br>(''The Penal Colony'')|| || САЩ / Великобритания / Гърция || майсторката на кукли |- | 2014 || „''При липсата на жени''“<br>(''Me horis gynaikes'')|| || Гърция || |- | 1999 || „''Всяка събота''“<br>(''Kathe Savvato'')|| || Гърция || |- | 1989 || „''О, Вавилон''“<br>(''Oh Babylon'')|| || Гърция || |- | 1985 || [[Бордей (филм)|Бордей]]<br>(''Bordelo'')|| || Гърция || |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || Розина (13 серия) / снахата (16 серия) |- | 1977 || [[Примък-отмък]] || || || майката |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || Димитра, <br>дъщерята на поп Грую и Симоница (в 2 серии: VII, IX) |- | 1976 || [[Спомен за близначката]] || || || Виолета |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || Димитра, <br>дъщерята на поп Грую и Симоница |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || || || младата учителка |- | 1975 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || Елена |- | 1973 || [[...И дойде денят]] || || || Пшеничка |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || ученичка |- | 1972-1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] || 27 || || художествен съвет /Катя / директорката / младата жена / служителка / граф Моргернщерн |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0592294}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/471411/ Елена Мирчовска в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мирчовска, Елена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Българи в Гърция]] [[Категория:Родени в София]] h44zau2jag33xnhgvwk426v0a5bb1id Аспарух Сариев 0 290386 12896602 12530098 2026-05-02T22:04:48Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896602 wikitext text/x-wiki {{Личност|погребан=[[Централни софийски гробища]],<br>[[София]], [[България]]}} '''Аспарух Стефанов Сариев''' е български актьор. == Биография == Роден е в град [[София]] на [[13 септември]] [[1914]] г. Не успява да завърши средното си образование. Играл е в Софийски областен театър, [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] [[Сливен]], [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“]], [[Габрово]], [[Драматичен театър „Сава Доброплодни“]] [[Силистра]], [[Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“|Димитровградския драматичен театър]], [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]], [[Драматично-куклен театър „Димитър Димов“|Драматичен театър – Кърджали]] и [[Драматично-куклен театър (Враца)]]. Изпълнител на епизодични роли в множество български телевизионни и кинофилми. Почива през 1988 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=6|заглавие=Парцел 6|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-09-03|цитат=}}</ref> == Театрални роли == * „Службогонци“ ([[Иван Вазов]]) – Боздугански * „Когато гръм удари“ ([[Пейо Яворов]]) – Сава Попович * „Професията на г-жа Уорън“ ([[Бърнард Шоу]]) – пастор Самуел == Телевизионен театър == * „Искрици от огнището“ (1967) ([[Николай Хайтов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || хлебарят |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || портиерът |- | 1982 || [[Царска пиеса]] || || || прислугата |- | 1981 || [[Хайде, дядовци!]] – (''„А ну-ка, дедушки!“'')|| || СССР / България || дядо Тодор |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Бивола, едноокият ''(в 2 серии: 8, 9)'' |- | 1981 || [[Пришествие]] || || || |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] || || || поп, четящ молитва от комунистическия манифест |- | 1979 || [[Кръвта остава]] || || || кметът на селото |- | 1979 || [[Двойникът]] || || || бай Микьо-чистачът |- | 1979 || [[Роялът]] || || || опечален роднина от Русе |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]] || 7 || || чичо Рекорд |- | 1978 || [[Насрещно движение]] || || || хазяинът |- | 1978 || [[Покрив (филм)|Покрив]] || || || Стоян, многоженеца с прасето |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || портиерът |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || кръчмарят |- | 1977 || [[Лъжовни истории]] || 2 нов. || || (в 1-вата новела: ''„Дуел 77“'') |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || продавачът на арпаджик |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || портиерът |- | 1975 || [[Не си отивай!]] || || || бай Данчо |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || ротния фелдфебел |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || || || сменният майстор на Костадин |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || вуйчото |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || || кметът |- | 1972 || [[Агент №1]] – (''„Agent nr 1“'')|| || Полша || гръцки осержант на карабинерите |- | 1973 – 1979 || [[Невидимият прицел]] – (''„Das unsichtbare Visier“'')|| 16 || ГДР || Еспада в 2 серии (в 4-та: ''„Ein merkwürdiger Anschlag“'' – 1975 и в 16-а: ''„Insel des Todes 2“'' – 1979) |- | 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || полският машинист |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || старши полицай (в 6-а серия: ''„Осем без десет“'' – 1969) |- | 1969 || [[Свобода или смърт (филм)|Свобода или смърт]] || || || |- | 1968 || [[Звездите на Егер]] – (''„Egri csillagok“'')<br>[[Три звезди]] – 2 заглавие|| || Унгария || |- | 1968 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || военен играещ на билярд (не е показан в титрите) |- | 1967 || [[Случаят Пенлеве]] || 3 нов. || || фелдфебелът (във 2-рата: ''„Пенлеве“'') |- | 1967 || [[Последният войвода]] || || || Вельо |- | 1966 || [[Вечен календар (филм)|Вечен календар]] || || || зоотехникът |- | 1966 || [[Горещо пладне]] || || || пътник от гарата |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || дядо Продан, тарторът на иманярите ''(в VI серия: „Сълзите на черепа“ (1974)'' |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || портиерът |- | 1965 || [[Паролата]] || || || |- | 1964 || [[Веригата]] || || || старшината |- | 1963 || [[Ивайло (филм)|Ивайло]] || || || ковачът |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0765259}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/313764/ Аспарух Сариев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210114/bio/ Аспарух Сариев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Сариев, Аспарух}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] 12un5jf3ev5zplbh4xxwzz7bsfvir0s Велико Стоянов 0 290414 12896139 12859072 2026-05-02T13:19:29Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896139 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Велико Стоянов Великов | роден-място = [[Падина (област Варна)|Падина]], [[Царство България]] |починал-място = [[София|София]], [[България]] | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | общомедия = }} '''Велико Стоянов Великов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в село [[Падина (област Варна)|Падина]], [[Провадийско]], на 9 юни 1943 г. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1973 със специалност [[актьорско майсторство]]. Работи в [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Драматичния театър]] в [[Шумен]] и [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|Драматичния театър]] в [[Пазарджик]] (1975 – 1980), както и в [[Ню Бояна Филм Студиос|СИФ]] (1980). Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1990). == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Имало една война]] || || България / Монако || стар дърводелец от село |- | 2006 || [[Турски гамбит]]<br>(''„Турецкий гамбит“'')<br>(тв сериал) || 4 || Русия/България || |- | 2005 || [[Граница (филм)|Граница]] || || || |- | 2005 || [[Грешница (филм)|Грешница]] || || || стареца |- | 2006 || ''„Съществото“''<br>(''„Alien Lockdown“'') || || САЩ || учен №2 |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || || || |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || || |- | 2004 || [[Мила от Марс]] || || || дядо Стою |- | 2004 || [[Откраднати очи]] || || България/Турция || шофьор |- | 2001 || [[Огледалото на дявола]]<br>(тв сериал) || 4 || || прокурора |- | 2001 || [[Търси се екстрасенс]] (тв) || || || Ключалката |- | 1996 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''„Дон Кихот возвращается“'') || 2 ч. || Русия/България || главатарят на каторжниците |- | 1996 || ''„Удачен удар“''<br>(''„Lucky Punch“'') || || Франция || |- | 1992 || [[Куче на пътя]]<br>(''„Un chien sur la route“'') || || Швейцария/Югославия/Германия|| |- | 1992 || ''„Втората смърт на Грегор З.“''<br>(''„Der zweite Tod des Gregor Z.“'') || || Германия/Швейцария/Югославия || |- | 1992 || [[Сирна неделя]] || || || |- | 1991 || [[Бащата на яйцето]]<br>(тв сериал) || 4 || България/Алжир || сержант Була |- | 1991 || [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] || || || ловец |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1988 || [[Време разделно (филм)|Време разделно]] || 2 || || Дельо |- |1988|| [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || Матю Мавров |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || придворния |- | 1987 || [[Пет жени на фона на морето]]<br>(''„Piec kobiet na tle morza“'') || || България/Полша ||конспиратор комунист |- | 1987 || [[Цветове на изгрева]]<br>(тв сериал) || 3 || || инспектор Марков |- | 1987 || [[Човек на паважа]] || || || |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || Зитко (във II-ра част) |- | 1986 || [[От другата страна на слънцето]] || || || |- |1986 || [[Три Марии и Иван]] || 5 || || |- | 1985 || [[По следите на капитан Грант]]<br>(''„В поисках капитана Гранта“'')<br>(тв сериал) || 7 || СССР/България || |- | 1984 || [[Тайната на Аполония]]<br>(''„Vrak“'') || || Чехословакия/България || Костер |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]]<br>(тв сериал) || 6 || || бандита Мехмед (в VI серия) |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || гъбарят Стоил Гатев |- | 1984 || [[Господинката (филм, 1984)|Господинката]] || || || Господинката |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || Куно, чорбаджията земеделец |- | 1983 || [[Орисия]] || || || |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнузи - Каменно гнездо]]<br>(тв сериал) || 5 || || старият Бързак |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || рибарят Йово |- | 1982 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || скулптора |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || || Ефрем |- | 1980 || [[Непълнолетие]] (тв) || || || работник от бригадата |- | 1980 || [[Василена (филм)|Василена]] || || || Аго, слабоумният овчар |- | 1980 || [[Зима (филм)|Зима]] || || || Аго, слабоумният овчар |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || пъдарят |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || художникът Мекишев |- | 1978 || [[Някой трябва да бъде трупът]]<br>(''„Einer muß die Leiche sein“'') || || ГДР || |- | 1978 || [[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]<br>(тв сериал) || 5 || || Мишел (Мишо), цирков артист |- | 1978 || Селцето || 2 || || Мишел (Мишо), цирков артист |- | 1977 || [[Лъжовни истории]] || 2 нов. || || Ралчо (''в новелата: „Дуел 77“'') |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || |- | 1975 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || |- | 1974-1976 || [[Сбогом, любов]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || ''Шофьор на камион (в VII с. „Операция Теменуга“)'' |- |} * „Куфарът“ (2006) – документален == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0831145}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Велико}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в област Варна]] qlgd5uxctscf91aqyjahbof56rt526t Александър Бръзицов 0 291658 12896369 12449864 2026-05-02T18:00:06Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896369 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор}} '''Александър Христов Бръзицов''' е български [[композитор]] на [[поп]] и [[джаз]] музика. == Биография == Роден е в София на 6 март 1943 година във виден български род от [[Дойран]], Южна Македония. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Майка му, [[Катя Спиридонова]], е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На петгодишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 година е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/> Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[Национална художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 година, когато заедно с [[Кирил Цибулка]] подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на [[Павел Вежинов]] и режисьор [[Яким Якимов (режисьор)|Яким Якимов]]. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на [[Йорданка Христова]]. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/> От 1972 година Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които [[Лили Иванова]], [[Маргарита Хранова]], Йорданка Христова, [[Катя Филипова]], [[Орлин Горанов]], [[Нели Рангелова]], [[Камелия Тодорова]], [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]] и други. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на XX век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „[[Златният Орфей]]“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на група „[[Домино (група)|Домино]]“, първа награда за песента „Студентски романс“ в изпълнение на [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]] на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в [[Сопот (Полша)|Сопот]], Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в [[Братислава]] (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на [[Ивелина Балчева]] печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на [[Ханс Кристиан Андерсен]] и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] от режисьора [[Здравко Митов]].<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/> От 1991 година Бръзицов е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 година е временно изпълняващ длъжността генерален директор на [[Българско национално радио|Българското национално радио]]. От 17 май 2001 година е аранжор на Биг бенда на БНР.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/> Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1983 г., 1988 г.), диск „Прошепнати мечти. Златните хитове на Ал. Бръзицов“, „Рива Саунд“) и др.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg">[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-kompozitort-aleksandr-brzitsov ​В памет на композитора Александър Бръзицов], [[БНТ]], 30 март 2016 г.</ref> Умира на 29 март 2016 година в София.<ref name="bnr.bg">Здравко Петров, [http://bnr.bg/hristobotev/post/100675403/aleksandar-brazicov IN MEMORIAM: Познатият непознат Александър Бръзицов], БНР, 30 март 2016 г.</ref> == Памет == На Александър Бръзицов е наречена улица в квартал „[[Кръстова вада]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949122|title=Александър Бръзицов}}). == Награди и отличия == * 1976 – Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов * 1976 – Награда на фестивала в Сопот (Полша) за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен * 1982 – „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова * 1986 – Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“ * 1995 – Голямата награда на фестивала „Златният Орфей+“ за песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева == Дискография == {| class="wikitable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1983|| „Александър Бръзицов. Избрани песни“<ref>[http://www.balkanton.su/album/4472 „Александър Бръзицов. Избрани песни“ – ВТА 11206 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 11206 |- | 1988|| „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5282 „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“ – ВТА 12277 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 12277 |- | 1998 || „Прошепнати мечти. Златните хитове на Александър Бръзицов“<ref name="bnt.bg"/> || CD || Riva Sound || RSCD 3045 |- |} == Филмография == * [[Удавникът]] (1991) * [[Бина]] (1990) * [[Арис (филм)|Арис]] (тв, 1983) * [[Варницата]] (тв, 1983) * [[Булевард (филм)|Булевард]] (1979) * [[Кръвта остава]] (1979) * [[Много мили хора]] (тв, 1979) * [[Пробен срок]] (тв, 1977) * [[Сбогом любов]] (3-сер. тв, 1974) == Родословие == {{Бръзицови}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://ubc-bg.com/александър-бръзицов/ Биография и творчество в сайта на Съюза на българските композитори] * [https://web.archive.org/web/20160405043437/http://novinar.bg/news/otide-si-kompozitorat-aleksandar-brazitcov_NTMzMDs4Ng==.html Отиде си композиторът Александър Бръзицов], в. „Новинар“, 30 март 2016 г. * [http://www.mediapool.bg/pochina-kompozitorat-aleksandar-brazitsov-news247377.html Почина композиторът Александър Бръзицов], Медиапул, 30 март 2016 г. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Музика|Македония}} {{СОРТКАТ:Бръзицов, Александър}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Композитори от 20 век]] [[Категория:Български автори на песни]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:По произход от Дойран]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Бръзицови|Александър]] aezx2t8unhldu3cx6od32o4mim16po1 Атанас Косев 0 291682 12896096 12499204 2026-05-02T12:33:58Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896096 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор|починал-дата=[[8 февруари]] [[2021]] г.}} '''Атанас Недялков Косев''' е български [[композитор]], автор на филмова и поп музика и поет. == Биография == Роден е в град [[Русе]] на [[10 март]] [[1934]] г. Като дете пее в хор.<ref name="bnr.bg"/> Завършва теоретичния факултет на [[Българската държавна консерватория]] през 1964 г. След това започва да работи като завеждащ редакция към [[БНР]], главен редактор на редакция „Музика“ при БНТ (1978 – 1984), продуцент в БНР и БНТ. Той е основател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952 г.). Композира забавни песни от 60-те години, като между първите му песни са: „Има страна“ (изп. Ст. Воронов) и „Малкият светъл прозорец“ (изп. „Щурците“). Атанас Косев е автор на мюзикъл, музикално-сценични творби за деца; произведения за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика; театрална и филмова музика, както и на над 500 поп песни.<ref name="bnr.bg"/><ref name="ubc"/> Той е един от популярните български композитори на забавна музика през 1960-те и 1970-те години на ХХ век. Някои от известните му песни са „Добър ден, последна любов“, „Животът е красив“, „На Елвис“, „Моряци“, „Бъди до мен“, „Семеен спомен за Поморие“, „Ирина“, „Надежда“, „Каквато искаш ти бъди“, „Вечерница ти пак бъди“ и др.<ref name="bnr.bg"/> Многократно получава награди на „[[Златният Орфей]]“, Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостен принос през 1998 г. и др. Негови песни участват успешно на международни конкурси и фестивали в Токио (Япония), Александрия (Египет), Касълбар (Ейре), фестивала „Нийуола“ (САЩ). В началото на 80-те години на ХХ век песента „C’est la vie“, изпълнена от Лилиан Сен Пиер, става популярна в редица страни в Западна Европа и е издадена на грамофонна плоча. Песни на Атанас Косев са издавани от грамофонни фирми в Русия, САЩ, Япония, Белгия, ГДР, Финландия и др. Носител е на отличия на ЮНЕСКО и ФИДОФ, наградата на София (1968).<ref name="ubc">[https://ubc-bg.com/атанас-косев/ Биография и творчество на Атанас Косев в сайта на Съюза на българските композитори].</ref> През 2009 г. Атанас Косев празнува 75-годишнината си с дебют в Музикалния театър – мюзикъла за деца и възрастни „Снежанка и седемте на джуджета“, по текст на Димитър Димитров.<ref name="bnr.bg">[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100224523/atanas-kosev-praznuva-75-godishninata-si-s-debut-v-muzikalniya-teatyr Атанас Косев празнува 75-годишнината си с дебют в Музикалния театър], БНР, Радио „България“, 10 ноември 2009 г.</ref> През 90-те години на 20 век Атанас Косев започва активно да пише и стихове. До 2003 г. има издадени 8 стихосбирки.<ref name="bnr.bg"/><ref name="ubc"/> Автор е на 9 книги с поезия и разкази: „Монолози и притчи“, „Миниатюри и импресии“, „Реплики за хората“, „Адреналина и всичко останало“, „Преклонение пред идола“, „Свежа утрин – Морна привечер или Спинът броди незабелязан“, „Тщеславен ли е Бог“, „Птиците умират прави, а хората – сами“, „Бог е доброто в нас“ и „Една малка книжка – за приятели“.<ref name="Атанас Косев"/> През 2011 г. пише мемоарната си книга „Време е за блус!“ с приложен компактдиск към нея с 19 песни по музика на композитора.<ref>[https://www.bulgarche.eu/index.php/rubriki/muzika/205-atanas-kosev Атанас Косев – биография], списание „Аз съм българче“.</ref> Умира на 8 февруари 2021 г.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-kompozitoryt-atanas-kosev-avtor-na-nadezhda-ah-tozi-dyzhd-6121337 Почина композиторът Атанас Косев], Vesti.bg, 10 февруари 2021 г.</ref> == Дискография == {| class="wikitable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1970 || „Забавни и танцови песни от Атанас Косев“ || ЕP || Балкантон || ВТМ 6166 |- | 1971 || „Песни от Атанас Косев“ || ЕP || Балкантон || ВТМ 6536 |- | 1972 || „Песни за град Мичурин“ || SP || [[Балкантон]] || ВТК 2963 |- | 1973 || „Песни от Атанас Косев“ || SP || Балкантон || ВТК 3039 |- | 1975 || „Осветени пози“, мюзикъл || 2 LP || Балкантон || ВТА 1763, ВТА 1764 |- | 1978 || „За две ръце“/ „Светъл дъжд“ || SP || Балкантон || ВТК 3451 |- | 1981 || „Песни Атанаса Косева (Болгария)“,<br><small>дългосвиреща плоча, издадена в СССР</small> || LP || Мелодия || С60 16943 009 |- | 1982 || „Атанас Косев“ || LP || Балкантон || ВСА 10564 |- | 1983 || „Атанас Косев. Избрани песни“ || LP || Балкантон || ВТА 11149 |- | 1985 || „Дядомразиада“, мюзикъл || LP || Балкантон || ВЕА 11422 |- | 1985 || „Атанас Косев“ || LP || Балкантон || ВКА 11661 |- | 1987 || „Се ля ви“,<br><small>малка плоча, издадена в СССР</small> || SP || Мелодия || С62 24301 006 |- | 1988 || „Мирный день“ || SP || Балкантон || ВТК 3939 |- | 1996 || „Осветени пози“, мюзикъл || МС || Балкантон || ВТМС 7740 |- | || „Снежанка и седемте джуджета“, опера || МС || Балкантон || ВОМС 7748 |- | 2011 || „Време е за блус!“ || CD || Изток-Запад || |- |} == Филмография == * 1973 – „[[Аероплани]]“ * 1974 – „[[Алруна, после морето и накрая бомбето]]“ * 1977 – „[[Баш майсторът на море]]“ * 1977 – „[[Примък-отмък]]“ * 1978 – „[[100 тона щастие]]“ * 1980 – „[[Баш майсторът на екскурзия]]“ * 1983 – „[[Баш майсторът началник]]“ * 2007 – „[[One Short Story]]“ == Награди и отличия == * 1968 – награда на София за музика * 1971 – награда на жури и публика на фестивала в Александрия, Египет * 1972 – почетен знак на „Ямаха фестивал“ в Токио, Япония * 1975 – награди на жури и публика на фестивал в Костелбар, Ирландия * 1979, 1998 – голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ * 1981 – голяма награда за най-добра песен Ню Уолън, САЩ * 1982 – награда на Съюза на българските композитори * 1982, 2000 – голямата награда на конкурса за детска песен „Сладкопойна чучулига“ в Бургас, както и награда на фестивала „Бургас и морето“ за песента „Поморие“ * 1997 – „Златното перо“ Класик FM радио и галерия „Макта“ * 1999 – първа награда от конкурс за забавна песен във Варна * 2004 – награда от „Музикаутор“ * 2005 – награда „Златен век“ – сребърен плакет с печат на образа на цар Симеон I от Министерството на културата * 2006 – голямата награда за най-добра песен на годината „На Елвис Пресли“ в световната класация „Билборд 2006“ от президента на класацията Джим Халисей, САЩ<ref name="Атанас Косев"/> Включен е в издание на международния справочник-енциклопедия за бележити личности от целия свят, издаден в Северна Каролина, САЩ. Включен е и в „Wh's Who“, Америка и Великобритания. Носител на почетен златен медал за заслуги към Америка, орден „Кирил и Методий“ – I степен и почетен диплом от ЮНЕСКО.<ref name="Атанас Косев">Косев, А. „''Време е за блус!''“. изд. „Изток-Запад“, 2011.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Атанас%20Косев Биография на Атанас Косев в БГестрада] * [http://iztok-zapad.eu/authors/author/535 Биография на Атанас Косев в сайта на издателство „Изток-Запад“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190106204705/http://iztok-zapad.eu/authors/author/535 |date=2019-01-06 }} * {{IMDb name|1323324|Атанас Косев}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|История на България}} {{СОРТКАТ:Косев, Атанас}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Филмови композитори]] [[Категория:Композитори от 20 век]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Родени в Русе]] k30ojwobs836eqeytxkmwv6vl23g1dv Бойка Велкова 0 292045 12896319 12626833 2026-05-02T17:19:27Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896319 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Бойка Михайлова Велкова | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1979 – | значими роли = | театрални награди = „Аскеер“ (2000, 2005)<br>„Икар“ (2008) }} | баща = | майка = | деца = 1 | подпис = | общомедия = |сайт=https://boikavelkova.com}} '''Бойка Михайлова Велкова''' е българска актриса.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6119416|title=Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган |publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=17 март 2017|accessdate=21 май 2018}}</ref> == Биография == Родена е в [[София]] на 16 юни 1958 г. Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1983 г. със специалност [[актьорско майсторство]] за драматичен театър в класа на [[професор]] [[Димитрина Гюрова]]. Започва да играе в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Драматичния театър в Русе]], като първата и роля е тази на Червената шапчица. След това работи последователно в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър в Пловдив]], [[Театър „София“]] и [[Театър „Българска армия“|Театъра на Българската армия]]. През 2000 и 2005 г. получава „[[Аскеер]]“ за водеща женска роля. Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна женска роля“: за ролята на (Аркадина), в спектакъла „Чайка“ на Театъра на Българската армия (2008). == Телевизионен театър == * „Маестрото“ (1985) ([[Зджислав Сковровски]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Асансьор за пациенти]] || || || |- | 2016 || [[11А]] || || || Куцарова |- | 2012 || [[Инкогнита]] || || България / Русия || доктор Юлия Берг |- | 2011 || [[Аве|Авé]] || || || майката на Авé |- | 2011 || [[Островът (филм, 2011)|Островът]]<br>(''„The Island“'')|| || България / Швеция / Полша || Ирина |- | 2011-2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || прокурор Доротея Терзийска-гадже на комисар Попов (в 21 серии, 2014) |- | 2008 || [[Хиндемит (филм)|Хиндемит]] || || || |- | 2008 || [[Дзифт (филм)|Дзифт]] || || || жената в бара |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) || || || Богдана,<br> любима на Чичо |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || доцент Зарева,<br>''ръководител на секцията по замразяване'' |- | 2004 || [[Биволът]] || || || |- | 2004 || [[Църква за вълци]] || 12 || || Соня, жената на Йордан |- | 2003 || [[Птицата]] || || || Христина „Лудата“ птицата |- | 2003-2013 || [[По съвест (филм)|По съвест]]<br>(''Un caso di coscienza'')<br>[[Подозрения(филм)|Подозрения]] (2 заглавие)|| 30 || Италия / България || Елизабета Мелани |- | 2002 || [[Нов живот]]<br>(''La vie nouvelle'')|| || Франция / Великобритания || жената на Боян |- | 2002 || [[Питон 2]]<br>(''Python 2'')|| || САЩ || майка |- | 2001 || ''Ловец на акули''<br>(''Shark Hunter'')|| || САЩ / България || г-ца Норткът |- | 2001 || [[Писмо до Америка]] || || България / Холандия / Унгария || |- | 1996 || [[Вуйчото]] || || || майката на Митко |- | 1994 || [[Любовни сънища]]<br>(''Alien Hunter'')|| || САЩ / България || Ирене |- | 1990 || [[Живот на колела]] || 5 || || съпругата на Троев |- | 1988 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]<br>(''Большая игра'')|| 6 || СССР / България || |- | 1987 || [[Забранено за възрастни]] || || || |- | 1985 || [[Гнездо за думи]] || || || |- | 1984 || [[Зелените поля|Зелените поля... (комедия)]] || || || колежката на Снежка |- | 1981 || [[Йо-хо-хо]]|| || || бившата жена на актьора |- | 1981 || [[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]|| 2 || || Десислава, жената на Калоян |- | 1979 || [[Снимки за спомен]]|| || || |- | ? || [[Виола и другите]]|| || || |- |} '''документален:''' * Аферата мис Стоун (2003) === Дублаж === * [[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]] – Мадам Хууч, 2002 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0892576}} * [https://nationaltheatre.bg/bg/artist/boika-velkova Профилът на Бойка Велкова] на сайта на Народния театър {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Велкова, Бойка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] rshnemfkob8hfntyoqasvpoklib359n Железният алхимик 0 292767 12896505 12862517 2026-05-02T19:35:17Z Samurai 7498 387643 12896505 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, енциклопедичност}} {{ТВ продукция | Жанр = [[манга]] | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = | Език = | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = | Дистрибуция = | ТВ Канал = | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Железният алхимик“''' ({{lang|ja|鋼の錬金術師}} – ''Хагане но Ренкинджуцуши''; {{lang|en|Fullmetal Alchemist}}) е японска [[манга]] и [[аниме]] поредица. Мангата е от известната художничка на манги Хирому Аракауа и по нея са създадени две анимета – ''„Железният алхимик“'' („Fullmetal Alchemist“) от 2003 година и ''„Железният алхимик: Братство“'' („Fullmetal Alchemist: Brotherhood“) от 2009 година. Първото аниме не следва изцяло сюжета на мангата, а вместо това има своя собствена оригинална история, написана от специално подбран екип от сценаристи. Второто аниме, за разлика от първото, стриктно следва мангата, без да въвежда почти никакви промени в сюжета. По първото аниме е направен и [[филм]] – ''„Завоевателят на [[Шамбала]]“'' („The Conqueror of Shamballa“) от 2005 година. == Герои == {{основна|Списък с герои от „Железният алхимик“}} == Алхимията в „Железният алхимик“ == {{сюжет}} В „Железният алхимик“ [[алхимия]]та е представена като древна наука, която позволява да се разложи определен предмет на съставните му части и от тях да се направи друг. Този акт алхимиците в мангата наричат „преобразуване“. За да извършат преобразуване, те трябва да начертаят така наречения „преобразуващ кръг“. Символите, нарисувани в него, определят въртежа на алхимичната енергия и така създават от едно вещество друго. Алхимията е представена като много могъща, но не неограничена сила, която е регулирана от някои закони и забрани. Първият закон на алхимията, познат още като „Законът за Равностойната размяна“, гласи, че ако искаш да създадеш нещо, трябва да жертваш друго нещо със същата стойност, а първата забрана гласи, че никога не трябва да извършваш Човешкото преобразуване, или, с други думи, никога да не (се опитваш да) възкресяваш мъртвите и/или по този изкуствен начин да се опитваш да създаваш хора. Причината Човешкото преобразуване да се превърне във върховното табу за алхимиците е, че може да се жертва нещо равностойно на човешкото тяло, но нищо не може да е равностойно на човешката душа, а когато не можеш да дадеш нещо със същата стойност, следва ужасно наказание. == Пролог (манга и аниме от 2009) == В югоизточната част на държавата Аместрис има малък град на име Ризембул, където живее алхимикът Ван Хохенхайм, заедно със съпругата си – Триша Елрик. Те имат двама сина – Едуард „Ед“ Елрик (по-големият), и Алфонс „Ал“ Елрик (по-малкият). Когато Ед е на три, а Ал на две, баща им ги изоставя, заради алхимичното си проучване. Момчетата често забелязват майка си да прекарва часове, гледайки през прозореца, сякаш очаква всеки момент татко им да се върне. Скоро тръгват на детска градина и се запознават с момиче на име Уинри Рокбел. С времето тримата стават ненадминати приятели. Ед и Ал търсят всевъзможни начини да развеселят майка си, така че да не приема отсъствието на баща им толкова тежко. Тогава на Едуард му хрумва щурата идея, че щом майка им се е омъжила за алхимик, сигурно алхимията ѝ се струва интересна. Той и Алфонс преравят изоставените записки на баща си и сами се научават на няколко трика, с които забавляват майка си. Същата пролет в града плъзва епидемия, Триша се разболява, и умира. Двете момчета са потресени. Уинри моли родителите си и баба си да позволят на Ед и Ал да живеят при тях, защото е уплашена, че може да ги пратят в детски дом (сиропиталище) и да не ги види отново. Семейство Рокбел с радост приемат двете момчета. След месец, родителите на Уинри, които работят като хирурзи, са пратени на фронта да лекуват ранените войници. Едуард и Алфонс, ровейки сред проучванията на баща си, откриват бележка, на която е обяснено как се извършва Човешкото преобразуване. При мисълта, че могат да видят майка си отново, Ед и Ал се втурват да изучават всичко, свързано с Човешкото преобразуване. Разбират, че това, което знаят за алхимията, въобще не е достатъчно, и отиват да учат при известната алхимичка-инструктор Изуми Къртис. Едуард намира един от старите тефтери на учителката си и в него прочита, че всички алхимици, които са се опитали да извършат Човешко преобразуване, са били намерени мъртви и/или с липсващи части на тялото, и че нито един от тях не е могъл да извърши преобразуването успешно. Именно затова Човешкото преобразуване е било обявено за табу и е било забранено. Ед и Ал научават, че причината да няма нито един успешен акт на Човешко преобразуване е, че кръгът, който трябва да се начертае, за да се извърши преобразуването, както и системата за подреждане на символите в него, са незавършени. След усилено, четиригодишно проучване, Едуард съставя свои собствени, подобрени кръг и система за Човешко преобразуване. След още две години усилена тренировка, братята се връщат в Ризембул и намират Уинри да стои в градското гробище. Тя им казва, че докато майка ѝ и баща ѝ са оперирали ранен войник на фронта, са били убити. Ед и Ал я успокояват и после се връщат в своята вече бивша изоставена къща. Вечерта Едуард и Алфонс приготвят смес от 35 литра вода, 20 килограма въглерод, 4 литра амоняк, 1,5 килограма калций, 800 грама фосфор, 250 грама сол, 100 грама калиев нитрат, 80 грама сяра, 7,5 грама флуорид, 5 грама желязо – веществата, които се съдържат в тялото на един напълно развит човешки екземпляр. Именно заради това се смята, че ако пожертваш тази смес, тя ще е достатъчно равностойна, за да в замяна бъде създадено човешко тяло. По време на преобразуването обаче, преобразуването рикошира върху Ед и Ал. Едуард се озовава насред чисто бяло поле. Зад гърба му има огромна порта от черен камък, а пред него безформен бял силует. Силуетът казва, че го наричат „Светът“, „Вселената“, „Бог“, „Истината“, „Всичко“, „Едно“ и казва на Ед да го нарича както пожелае. Едуард объркано го пита къде се намира. Истината му казва, че сега са в неговото подсъзнание. Обяснява на Ед, че портата зад него всъщност се нарича „Великата Порта“, и че зад нея се съдържа всичката алхимия. Когато някой алхимик нарисува преобразуващ кръг, кръгът служи като портал, през който преминава нещото, което той жертва, след което Портата се отваря, взима го, и в замяна изважда от себе си това, което Алхимикът желае. Съответното вещество преминава през кръга, и така се появява в реалния свят, където алхимикът е свободен да прави с него каквото иска. Ако Портата обаче прецени, че това, което алхимикът жертва, не е равностойно на това, което иска, Истината го призовава при себе си, показва му къде е сгрешил, и след това съответният алхимик плаща за греха си. Едуард пита как така Истината ще му „покаже“ грешката му. Истината просто се ухилва, отваря Портата и Ед бива погълнат вътре. Докато пътува през Портата Едуард вижда различни актове на алхимия, и продължава напред, докато не стигн там където се съдържа информацията за Човешкото преобразуване. Пред него се появява силует във формата на майка му и Ед се опитва да достигне ръката ѝ, но точно преди да успее Портата го връща обратно пред Истината. Тя му обяснява, че той не може да се събере с майка си, понеже няма нищо, което да е достатъчно равностойно за да в замяна бъде създадена човешка душа. Едуард обаче, настоява, че неговата теория за Човешкото преобразуване не е била грешна, а просто е била недовършена. Знаейки, че всичката Алхимия се намира зад Портата, Ед моли Истината да го вкара вътре още веднъж, за да види какво липсва в изчисленията му и да го добави, така че да може да преобразува майка си успешно. Истината казва, че тя може да покаже на Едуард само толкова, колкото да му обясни защо преобразуването е било неуспешно, и какъв е грехът му и цената, която той ще трябва плати за неговото извършване. Ед пита каква е тази „цена“. Истината отново се ухилва, след това откъсва левия му крак и го взима. Едуард се събужда и открива, че е покрит с кръв и целият му ляв крак, от стъпалото до коляното, липсва. Забелязва, че в замяна на сместа, която той и брат му са приготвили, Истината е върнала тялото подобно на това на майка им, но поради липсата на душа, то бързо се е разложило и е изгнило. Обръща се да види какво се е случило с брат му и открива, че като наказание за извършения грях, Истината е отнела цялото тяло на Алфонс – и сега той съществува единствено като душа. За да му придаде физическа форма, Едуард допълзява до стара броня, скътана в ъгъла на стаята. Събаря я, след което с кръвта си нарисува Запечатващ символ и запечатва душата на брат си в бронята, като доброволно откъсва дясната си ръка, за да го направи. Алфонс се свестява и бързо занася брат си при Уинри, където 11-годишното момиченце, с малкото медицинско знание, наследено от родителите ѝ, и с помощта на баба си, извършва спешна животоспасяваща операция. В армията чуват, че някакви непълнолетни момчета от Ризембул са се опитали да извършат Човешко преобразуване и почти успели. Не вярвайки на ушите си, Националният алхимик, [[полковник]] Рой Мустанг, и неговият лейтенант, г-ца Риза Хоукай, отиват в Ризембул да проверят дали слуховете са верни. Мустанг намира Едуард в инвалидна количка, заедно с брат му Алфонс, който сега е само една празна броня, която физически не може да чувства нищо. Рой е изумен, че въпреки че Едуард е само на 11, а Алфонс на 10, те са успели да се измъкнат живи и че Ед е успял да създаде преобразуващ кръг и система за подреждане, толкова сложни, че дори и най-опитните Национални алхимици (това включва и самия него) не биха могли да ги направят. Предлага на Едуард да се присъедини към полицията и да стане Национален алхимик. Дава му една година да си помисли и той и Риза си тръгват. Ед прочита, че има вещество, което се нарича Философски камък, и че това вещество може да изпълнява желанията на всеки, който го притежава, без да му се налага да дава нищо в замяна. Щом разбира, че само най-високопоставените офицери в армията и Националните алхимици имат достъп до подобни вещества, Едуард окончателно решава да се присъедини към полицията. Той моли Уинри, която сега работи като инженер във фирмата на баба си, да му построи изкуствени ръка и крак от стомана, така че да може да се изправи отново. Уинри прекарва цяла седмица в съставянето им, след което му ги прикача. След една година рехабилитация, Едуард отива в Централния команден център на армията, където фюрер-президентът Кинг Брадли, заедно с Мустанг и Риза, го тестват. Ед преминава всички тестове без почти никакви усилия. Той разкрива, че, понеже лично е видял Портата, вече не му се налага да чертае кръгове, за да използва Алхимия, защото сега той може мислено да призове Портата в съзнанието си и да жертва и получава алхимични вещества без намесата на портал (т.е. преобразуващ кръг). Нещото, което изумява Рой най-много, е колко интелигентен, умен, и бързо-мислещ е Едуард. Въпреки факта, че Ед е само на 12 и е само 1 m и 49 cm висок, той демонстрира шокираща физическа сила и изключителна бързина и подвижност. Фюрер-президентът го назначава за Национален алхимик и майор в армията, давайки му името „Железен“. Ед се връща в Ризембул, където се събира с Алфонс и Уинри. Той и Ал изгарят къщата си, за да няма „нещо, което да ги връща в миналото и да ги отвлича от настоящето, нещо, което да ги кара да поглеждат назад“ и отиват в Командния център. И именно там започва търсенето им за Философския камък. == История – сюжет и фабула (манга и аниме от 2009) == === Централният команден център (бонус епизод) === Три години след като Едуард (вече на 15 години) се е присъединил към полицията, на него и на Ал им е възложена задача от Полковник Мустанг да заловят бившия Национален Алхимик Айзък МакДугъл, познат още като Ледения Алхимик, който сега се противопоставя на правителството и армията. Ед и Ал успяват да приклещят Айзък в задънена улица, където се бият с него. Айзък им разкрива специалната си алхимична способност – да контролира водата и трите ѝ агрегатни състояния – лед, течност и пара. Докато Едуард се дуелира с него, Айзък успява да сграбчи дясната му ръка и се опитва да изпари всичката вода в нея. Едуард отскача назад и смъмря Айзък, задето изпаряващата му Алхимия е разкъсала палтото му. Айзък е шокиран и недоумява как, след като 70% от човешкото тяло е вода, ръката на Ед не е „завряла“. Едуард съблича палтото си, разкривайки, че дясната му ръка е направена от аутомейл – изкуствена стоманена протеза. МакДугъл се досеща, че той е Железният Алхимик, за когото цялата страна разправя. Учудва се, че Ед, а не Ал (понеже Алфонс е по-висок) е Железният, казвайки, че никога не е очаквал Едуард Елрик да е просто едно ниско, 15-годишно дете. При споменаването на думата „нисък“, Ед откача и приклещва Айзък между каменна стена, която създава чрез Алхимия. Когато Айзък отново коментира височината (или по-скоро, нисотата“) му, Едуард започва да му крещи и призовава каменна ръка, която хваща Ледения Алхимик и го мята в кофа за боклук. Ед и Ал предават Айзък на полицията, и тръгват към Командния център. Докато върви сред полицаите, МакДугъл забелязва малка локва край пътя. Сваля ръкавицата си и, щом се уверява, че Ед и Ал вече са се отдалечили достатъчно, пада настрани, докосва водната повърхност и прави мъгла от изпарения. Ед и Ал се обръщат да видят какво става, но е твърде късно – Айзък е разчупил белезниците и е избягал. Връщат се в кабинета да обсъдят нова стратегия с Рой и Риза, след което Лейтенант Мейс Хюс ги кани да пренощуват при него. На следващия ден, Едуард и Алфонс откриват група ранени войници. Рой намира Айзък и се опитва да го спре със своята огнена Алхимия, но МакДугъл изгасява пламъците му с водата си и отива в нова задънена улица, където начертава преобразуващ кръг. Тогава, Майор Алекс [[Луис Армстронг]], познат още като Алхимикът със Силната Ръка, се опитва да го спре със своята земна алхимия (подобна на тази на Едуард) и с невероятната си физическа сила. Айъкк лесно успява да избяга и когато Едуард го намира, МакДугъл активира Верижна Алхимическа Реакция – нарисувал е преобразуващи кръгове навсякъде из града и разпръсква алхимичната си енергия по тях. Така той създава огромни стени от лед, които се вливат една в друга и като лазерна мрежа разрушават града. Ед и Ал скачат на една от многото ледени стени и приклещват Айзък на ръба ѝ. МакДугъл се опитва да убие Алфонс и след като шлемът на бронята пада, той вижда кървавия Запечатващ символ и забелязва, че бронята е празна. Разбира, че причината Ед да е с аутомейл-ръка, а Ал да има само душа, е, че двамата братя са извършили неуспешно Човешко преобразуване. При самото споменаване на случката, лицето на Едуард помръква и той брутално пребива Айзък, казвайки му, че „има някои граници, които човек не бива да прекрачва“. МакДугъл се изтъркулва по стената и, след като Ед и Ал се втурват след него, превръща част от водата в тялото си (в случая – кръвта си) в острие и промушва Едуард в рамото. Алфонс разчупва остриетата и Едуард ги изважда, след което двамата пак тръгват след него. Фюрерът, Кинг Брадли, намира Айзък и го убива, след което Рой унищожава ледените му стени с пламъците си. Ед и Ал си купуват билети за влака към Лиор, защото чуват слухове, че Главният Лиорски свещеник прави „чудеса, заобикалящи законите алхимията“ и Алфонс го заподозира в използването на Философски камък. === В Църквата на Лето === Щом пристигат в Лиор, Ед и Ал се запътват към църквата на Лето – главното божество в Лиорската религия. Там намират младо момиче на име Роза, която ги пита защо са тук и дали са заинтересовани в Летоизма. Едуард с насмешка отговаря, че не е, тъй като е атеист. Роза го смъмря за това, че е атеист, а смее да влиза в църква. Едуард я пита какво толкова много вижда тя в боговете. Роза му отговаря, че, след като годеникът ѝ е бил убит, Главният Лиорски свещеник – Корнелло, обещал да го съживи, ако тя стане църковен служител и започне да боготвори Лето. Тогава Ед, с доста иронично изражение, я пита дали наистина вярва, че мъртвите могат да бъдат възкресени. Розе отговаря, че щом Корнелло ѝ е казал, че може, значи е възможно и тя му вярва. Едуард отваря тефтера си и ѝ прочита съставките на едно възрастно човешко тяло, казвайки ѝ, че можеш да отидеш до магазина на ъгъла и да купиш тези неща с джобните на едно дете. С лека усмивка добавя, че хората очевидно са много евтини и е иронично как алхимиците, нивото на чийто сили е най-близко до това на Бог, всъщност не се нуждаят от него. Роза му казва, че да мислиш хората за предмети, които могат да бъдат купени с пари, и да смяташ, че си на едно ниво с Бог, е нещо много надменно. Ед се усмихва, казвайки, че е чувал подобна реплика и преди и ѝ разказва един мит, в който младо момче слепило пера за ръцете си с течен восък, изчакало ги да изсъхнат и полетяло нагоре, опитвайки се да достигне слънцето, ала се приближило прекалено много. Слънчевата топлина разтопила восъка, перата се откъснали и момчето било запратено обратно към Земята. Алфонс напомня на брат си защо са тук. Ед скача от пейката, на която е седнал, и учтиво се покланя на Розе (в опит да се подмаже), след което я пита дали може тя да го заведе при Главния Свещеник, за да му зададе няколко въпроса. Роза се съгласява. Завежда ги при Корнелло, който, щом разбира, че Едуард е Национален Алхимик, изпраща Химерите си (няколко животни, и/или в по-редки случаи – хора, чийто тела са били слети в едно чрез лабораторен експеримент) срещу тях. Първата Химера се опитва да одере крака на Ед, но той я изритва и разкрива на Корнелло, че долната част на левия му крак, също като цялата му дясна ръка, е направена от аутомейл. Корнелло се опитва да стреля по Алфонс, но куршумите просто рикошират в металната броня. Един от тях, обаче, успява да отвори бронята и Корнелло вижда, че вътре всъщност няма никой. Втората Химера захапва Едуард за ръката, разкъсвайки палтото му, но той пак я изритва. По изкуствените крайници и липсата на физическо тяло, Корнелло разбира, че двамата братя са станали жертва на неуспешно Човешко преобразуване. Едуард съблича палтото си, след което предизвиква Корнелло на дуел. Свещеникът пак се опитва да стреля по тях, но Ед прави врата, и тримата се измъкват от подземията. Ал отнася Розе на безопасно място, а Едуард подлъгва Корнелло, така че той да го последва в един от собствените си кабинети. Свещеника заварва Ед да седи на бюрото му. Едуард „моли“ Корнелло да проведат един „честен и откровен“ разговор. Ед пита Корнелло защо му е на един свещеник Философски камък и за какво възнамерява да го използва. Корнелло му казва, че с мощта на Философския камък той лъже хората, че прави чудеса, за да му вярват и да го уважават, а щом събере достатъчно последователи, ще се опита да завладее страната. Веднага щом Едуард чува плана му, младият алхимик избухва в смях. Объркан, Корнелло го пита какво толкова смешно има. Ед се ухилва и показва на свещеника, че в ръката си държи дистанционно. Корнелло поглежда към краката си и забелязва един микрофон (който Едуард е включил с дистанционното), към който е прикачен кабел, водещ до огромен грамофон на терасата на църквата. Алфонс е включил грамофона и всичко, което Корнелло е казал, е било записано на микрофона и излъчено на целия град чрез гигантския грамофон. В гнева си, Корнелло напада Едуард, но бързо е победен. Точно преди Ед да успее да вземе камъка му, той пада на земята и се счупва. Едуард недоумява как така един Философски камък може да се счупи, при положение, че той се смята за съвършено вещество. Разбира, че е бил фалшификат и двамата с Алфонс напускат града. Корнелло отива в мазето на църквата, където го чакат една жена и един доста дебел, нисък мъж. Той ги пита, защо камъкът, който са му дали, е фалшив. Жената, която се представя като Похот, казва на „дебелака“ (който се представя като Лакомия), че вече може да се „погрижи“ за свещеника. Преди Корнелло да успее да зададе дори и един въпрос, тя превръща пръстите си в копия и го убива. Лакомия отива до трупа му и пита дали може да го изяде. Похот му казва, че може, но трябва да внимава да не се нарани. Ед и Ал, неподозиращи нищо, се качват на влака и се запътват към Централния команден център. === Белязаният мъж === В района на Централния команден център полицията започва да открива трупове на Национални Алхимици. Носят се слухове, че някои полицаи видели странен мъж с Х-образен белег на челото да се дуелира със съответните алхимици и да ги побеждава почти безпроблемно. Фюрер Брадли и Полковник Рой Мустанг подсилват охраната. Ед и Ал се връщат в Командния център, след което молят Рой да ги представи на известния алхимик-биолог Шоу Тъкър, Вдъхващия живот алхимик, с надеждата, че той ще може да им каже нещо повече за това как да си върнат телата. По пътя към семейство Тъкър, Рой разказва на Ед и Ал как Шоу почти успял да създаде говореща Химера. Щом Едуард и Алфонс пристигат в дома на Тъкър, те са радостно посрещнати от малката му дъщеричка Нина. Ед и Рой молят Тъкър да им покаже лабораторията и библиотеката си. Шоу казва, че в замяна иска да знае защо му е притрябвало на едно 15-годишно момче всичко това. Ед и Ал му разказват историята си. Изумен, Тъкър им показва лабораторията си и им позволява да останат в библиотеката му за целия следобед. Рой казва на Едуард, че ще изпрати двама от Лейтенантите си да ги приберат преди вечеря. Ед не чува и дума от това, което Полковникът казва, заради невероятната си способност да се абстрахира от абсолютно всичко наоколо, щом отвори книга. На Алфонс му доскучава и отива да си играе с Нина и кучето ѝ – Александър. Тъкър ги кани на чай. Разказва им как преди две години, когато още не бил Национален Алхимик, бил доста беден и, тъй като съпругата му не могла да понесе мизерните условия на живот, го напуснала. Младши Лейтенант Мария Рос и Сержант Дени Брош идват да приберат двете момчета. На следващия ден Ед и Ал се връщат в дома на Тъкър. Докато Алфонс учтиво благодари на Шоу за това, че ги е пуснал да преровят библиотеката му отново, Ед забелязва нещо странно – Тъкър седи в средата на стаята, с гръб към тях, без да дава знак, че ги е чул. След малко той се обръща към двамата братя и им разказва колко запленен е от „творението“ си. Преди Едуард да успее да зададе какъвто и да е въпрос, той вижда, че зад Тъкър седи куче, но очите му напомнят повече на човешки, отколкото на кучешки, и има дълга кестенява ''коса''. Ед се доближава до „кучето“ и го погалва по главата, питайки разгневено какво се е случило с Нина и Александър. Шоу им казва, че отдавна се е опитвал да създаде говореща Химера, и че след като предишния му опит (в който е използвал съпругата си) се провалил, решил да приложи нова „система“ и успял. Разкрива, че Химерата всъщност е направил, като слял тялото на дъщеря си с това на кучето ѝ. В гнева си Едуард едва не го пребива до смърт. Алфонс вика полиция и Тъкър е задържан и сложен под домашен арест. Вечерта мистериозният белязан мъж се вмъква в къщата на Шоу и го убива. Виждайки, какво е направил биологът с дъщеря си, [[белязаният]] я съжалява, казвайки ѝ, че ще е най-добре да я избави от мъките ѝ, след което убива и нея. На следващия ден Лейтенант Хоукай казва на Едуард, че Тъкър и Нина са били убити, и че сега тя и Рой разследват случая. Ед се чувства изключително отчаян и натъжен, че не е могъл да направи нищо, за да помогне на малкото момиченце, и той и Ал излизат навън в дъжда, смятайки, че ромонът му ще ги разведри и ще ги успокои. Изведнъж белязаният мъж се повява и напада Едуард. Разкрива на двете момчета специалната си алхимична способност – да разрушава всичко, което докосне с дясната си ръка. Той строшава половината от бронята на Алфонс, и след като се уверява, че Ал няма да му застава на пътя, тръгва след Ед. На Едуард въобще не му е до дуелиране, и е толкова натъжен от случилото се с Нина, че щом белязаният унищожава дясната му аутомейл-ръка, Ед решава да не се съпротивлява повече и просто се оставя да бъде пребит от мистериозния мъж. Преди белязания да успее да го довърши, се появява Рой Мустанг, заедно с Риза и целия си батальон. Рой се опитва да се бие с него, но тъй като вали, дъждът безпроблемно изгася пламъците му, преди дори да ги е запалил. Риза спасява Полковникът и успява да простреля белязания мъж в ръката, поради което той се отдръпва настрани от бойното поле и да избягва. Алфонс се ядосва на Едуард за това, че се е поддал толкова лесно на отчаянието си, и че е предпочел да бъде убит, вместо да живее с факта, че не е могъл да направи нищо за Нина. Казва му, че не бива да се отчайва, когато не можеш да помогне на някого, а вместо това трябва да се опита да намери начин да предотврати подобно нещо да се случи с другите. Хоукай успокоява Ед и той и брат му решават да се върнат в Ризембул, за да може Уинри да направи на Едуард нова аутомейл ръка. === У дома === Едуард и Алфонс се качват на влака за Ризембул, придружени от Майор Алекс Луис Армстронг. Ед отказва да бъде „защитаван“ от Майора, но Лейтенант Хюс настоява, понеже дясната ръка на Едуард е счупена и ако някой го нападне, ще му е много трудно да се бие. Докато спират за почивка на една гара, близо до Ризембул, Армстронг забелязва някой, който много му напомня на бившия Национален Алхимик д-р Тим Марко. Той, Ед и Ал проследяват заподозрения до къщата му. Марко им разказва, че по време на Ишбалската гражданска война му било наредено да прави философски камъни и се съгласява да даде на Едуард адреса, на който се намира офиса му, за да може момчето да разгледа проучванията му. Алекс, Ед и Ал хващат втория влак за Ризембул и щом пристигат се запътват към дома на сем. Рокбел. Посреща ги бабата на Уинри – Пинако Рокбел. Щом Уинри чува гласа на Едуард, тя изтичва на верандата и хвърля клещите си по главата му, казвайки, че е досадно винаги да му напомня да се обажда, преди да дойде. След това се усмихва и учтиво кани братята и Майора в къщата. Щом вижда до каква степен е съсипано нейното „гениално творение“ (аутомейла на Едуард), тя се ядосва на двамата братя, задето все се забъркват в неприятности и я тревожат. После Пинако измерва ръста на Ед и решава, че, тъй като е „качил три сантиметра“, трябва да сменят и крака му. Уинри присмехулно казва, че изглежда, че все пак растежът му не е „фалирал“ напълно, което кара Ед да се ядоса и да ѝ се разкрещи. Пинако му дава му друг крак за временен заместител и Уинри отива в офиса си да му конструира нова ръка. Ед, придружаван от кучето на Уинри – Ден, отива да купи букет цветя и да посети гроба на майка си. Майор Армстронг пита Пинако откъде познава двете момчета. Старицата му отговаря, че тя и баща им са били приятели, и че наблюдава братята откакто са се родили. Едуард отива до хълма, на който някога е била къщата им, постоява там за няколко минути и след това се връща при Уинри и Пинако за вечеря. [[Следващите три дни]] Уинри работи денонощно, за да може да завърши ръката и крака на Ед колкото се може по-бързо. След това тя и Пинако му ги прикачат и отиват да спят. На следващата сутрин Пинако изпраща Ед, Ал и Майора. Алфонс объркано пита къде е Уинри, а Пинако му отговаря, че, тъй като е работила три дни и нощи без почивка, сега спи и не може да дойде. Предлага им да я събуди ако искат, но Едуард отказва. Точно преди да тръгнат, Уинри се появява на терасата на стаята си, за да им пожелае приятно пътуване. При вида ѝ в нощница (и то доста къса) Ед се изчервява и измърморва едно заплетено „...А-Аха“ под носа си, след което заедно с Луис и Алфонс се отправя към гарата. === Столицата и Лаборатория №5 === В Лиор нещата не вървят добре. Част от последователите на Корнелло са изоставили „ученията“ му и вярват, че той ги е измамил, докато някои все още смятат философиите му за верни, и започва гражданска война. Към Похот и Лакомия се присъединява момче на име Завист и им казва, че Железният Алхимик ще се завърне в Столицата много скоро, след което тримата напускат Лиор. Щом достигат Столицата, белязаният мъж ги намира и се бие с тях, но те успяват да го победят. Битката им причинява много щети на града. Когато Ед и Ал се завръщат откриват, че библиотеката, в която д-р Марко държи проучванията си е била разрушена. Младши Лейтенант Мария Рос и Сержант Дени Брош, които сега работят при Майор Армстронг, пристигат и им казват, че познават малко момиче на име Шеска, която работи в друга библиотека, където може да има оцелели копия на проучванията на Марко. Завеждат ги при нея, но тя им казва, че проучванията не са тук. Ед и Ал се приготвят да си тръгнат, но Шеска им казва, че, тъй като има фотографска памет, е успяла да запамети записките на доктора, и за нула време им прави копия и им ги дава. Едуард открива, че това, което на пръв поглед изглежда като готварска рецепта, всъщност са закодирани думи, и че ако искат да получат съставките за Философския Камък, ще трябва да ги разкодират. Той и Алфонс прекарват два дни в кабинета на Ед, като накрая успяват да разкодират записките, но въобще не са очаровани от съдържанието им. Рос и Брош ги питат какво не е наред и Едуард им разкрива, че за да направят Философски Камък имат нужда само от един „продукт“: човешки живот. Мария и Дени са ужасени, а Ед и Ал казват, че, колкото и да искат да си върнат телата, няма да го направят, ако някой бъде убит заради това. Молят Рос и Сержанта да не казват на никой за записките и си тръгват. Мария и Дени обаче не успяват да запазят тайната от Майор Армстронг и те и момчетата се опитват да разберат как такава жестокост е била позволена по време на войната в Ишбал. Едуард решава да потърси малко повече информация за Философския Камък и оглежда лабораториите, в които са работили алхимици по време на Ишбалската война. Решава, че най-подозрителна от всички е Лаборатория номер 5, защото до нея е имало затвор, където са лежали осъдените на смърт, и е било удобно телата им да бъдат ползвани за съставки. Майорът кара двете момчета да обещаят, че няма да ходят в лабораторията, докато той не им позволи. Ед кръстосва пръстите си зад гърба си и нервно заплита „Спокойно, обещавам...“Вечерта Едуард и Алфонс се промъкват край лабораторията и откриват, че всички входове са запечатани, с изключение на една малка вентилационна шахта. Понеже бронята на Ал е прекалено голяма, за да се побере вътре, Ед влиза сам. Достига до централното подземие на затвора и в средата му забелязва огромен преобразуваш кръг, изцапан със засъхнала кръв. Изведнъж от сенките излиза една броня и го напада. Ед успява да избегне атаката ѝ и я пита защо го е нападнала. Мъжки глас му отговаря, че се казва Номер 48 и че е бил назначен за пазител на 5-а Лаборатория след като някой вселил душата му в този брониран костюм. Едуард се дуелира с него, и, въпреки че загубва много кръв, успява да го победи. 48 признава, че никога не е имал толкова достоен противник, и казва на Ед, че като награда, за това, че е успял да го победи, ще му каже всичко, което знае за Лаборатория номер 5. Точно преди да заговори обаче, две копия се изстрелват, пронизват Запечатващия му символ, и изпращат душата му в отвъдното. Появяват се Похот и Завист. Ед, не обръщайки внимание на раните си, се приготвя да се бие с тях. Точно преди да успее да извърши алхимично преобразуване, дясната му аутомейл-ръка се поврежда. Завист се подиграва на Ед като го нарича „джудже“ (което само ядосва Ед още повече), след което го изритва в корема и той губи съзнание, заради огромната загуба на кръв. Похот му казва, да не го наранява повече, защото той е „важно жертвоприношение“ и заповядва на Завист да разруши сградата. Мария и Дени пристигат в двора на лабораторията и откриват, че Ал се бие с брониран костюм, който нарича себе си „Бари Секачът“, но щом сградата започва да се тресе, бронята пищейки побягва. Ал иска да влезе вътре, за да потърси брат си, но Рос го спира. Изведнъж се появява Завист, носейки Едуард, и им го предава, след което си тръгва. Алфонс, Дени и Мария го занасят в болница. На сутринта Едуард се обажда на Уинри, за да дойде в Столицата да поправи аутомейла му. Когато Ед затваря телефона, Дени го пита дали е минал добре „любовния разговор с гаджето“, но Едуард се изчервява като домат и отрича той и Уинри да имат връзка. Докато минават по коридора, Едуард забелязва Ал, и го пита дали всичко е наред. Ал кимва и Ед и Дени се връщат в болничната стая. Щом се уверява, че брат му си е отишъл Ал става и отива до огледалото над мивката, спомняйки си как, докато чакал батко си пред лабораторията, Бари Секачът изскочил и започнал да се бие с него. Щом научават, че и двамата са души, запечатани в брони, Бари вижда възможност да помогне на Похот, Завист и Лакомия (които са наредили на него и на Номер 48 да нападнат двамата братя), като скара Ал с Едуард и ги раздели. Той казва на Ал, че има голяма вероятност Ед да го е създал чрез Алхимия и да е сложил в тялото му фалшиви спомени, така че да може да го използва като свой помощник, за да постигне собствените си цели. Алфонс започва да го гризе съмнение за неговото собствено съществуване. Уинри пристига на гарата в Столицата, където е посрещната от Майор Армстронг. Щом научава, че Ед е в болница, Уинри се обвинява, задето, поради умората от денонощната работа по ръката му, забравила да завинти един болт в рамото му и затова аутомейлът му се е счупил. Щом пристига в болничната стая, Уинри е ужасена в какво тежко състояние е Ед и му се извинява за лошо свършената работа. Едуард, който не е забелязал липсващия болт, ѝ казва, че вината не е нейна и че ръката му се е счупила поради неговата собствена безразсъдност. Уинри решава да не спори с него и да започне да му поправя аутомейла. Малко преди ремонта да приключи, Мейс Хюс влиза в стаята, извинявайки се на Едуард, че ги е „прекъснал“. Ед пак се изчервява и започва да му крещи. Щом Хюс научава, че Уинри няма къде да остане, я кани да пренощува у тях. На сутринта Уинри отива да види как е Ед. Намира и Ал в стаята му. Алфонс си спомня, че преди време брат му му е казал, че има нещо, което го е страх да го попита. Ал решава, че съответният въпрос е бил за съществуването му и за това, как е бил изкуствено създаден. Не можейки да задържи гнева в себе си повече, Ал казва на Ед какво мисли и го пита дали наистина той е една алхимично-създадена душа. При мисълта, че брат му може дори да посмее да си ''помисли'' подобно нещо, Ед буквално се изстрелва от стаята с наведена глава. Уинри удря Алфонс с клещите си и с насълзени очи му казва, как това, което Едуард се е страхувал да го пита, е било дали Ал го мрази, задето е затворил душата му в нещо студено и безчувствено. Обяснява му, как той и Ед си имат само един друг и как трябва да се подкрепят, след което го кара да се извини на батко си. Ал излиза на балкона на болницата и намира брат си, който безцелно зяпа в земята в опит да прогони сълзите. Изведнъж Едуард го напада и го поваля, радвайки се, че поне веднъж в живота си е успял да го победи. Разказва му различни моменти от детството им и го пита, дали наистина вярва, че всичко това са лъжи. Алфонс се извинява на брат си и двамата се връщат в болничната стая на Ед. === Оживената долина === На сутринта Фюрерът идва да посети Едуард. След като Брадли си тръгва, Ед казва на Ал, Армстронг и Хюс, че възнамерява да отпътува до град Дъблит, където живее учителката му, и да я пита какво знае за Философските Камъни. Уинри поглежда картата на Аместрис, и щом вижда, че Оживената Долина („Родната земя на аутомела“) им е на път, настоява да дойде с тях. Едуард с неохота приема да поеме разходите за билетите ѝ. Тримата се качват на влака и отпътуват за долината. Лейтенант Хюс се заема с разследването на видяното от Едуард в Лаборатория номер 5. Разбира, че има някаква връзка между кръга в подземията на лабораторията, войната в Ишбал и случилото се в Лиор, и че и трите може да са част от някакъв заговор. Опитва се да се свърже с Мустанг, но изведнъж се сеща, че в заговора може да има замесени вътрешни хора, и решава да се обади от улична телефонна кабина. Точно преди да напусне сградата Похот го напада. Мейс успява да избяга с помощта на Мария Рос и двамата се запътват към възможно най-близката кабина. Точно преди Хюс да звънне, той се обръща към Мария и казва, че това не може да е тя, тъй като Лейтенант Рос има бенка под лявото си око. „Мария“ разкрива, че всъщност е Завист, който се е трансформирал в Лейтенанта. Мейс се приготвя да го застреля, но Завист се трансформира в съпругата му. Хюс се двоуми дали да го нападне, въпреки че знае, че това всъщност е Завист. Той обаче решава да не губи повече време и го прострелва. Рой отговаря на телефонното обаждане на Мейс, но чува единствено пукането от изстрелялия се куршум. На следващата сутрин Хюс е повишен от Лейтенант на Бригаден Генерал, заради смърт, по време на изпълняване на дълг. Мустанг, Армстронг и Хоукай се заемат да проучат кой е отговорен за смъртта му. Междувременно, Ед, Ал и Уинри пристигат в Оживената Долина. Докато се разхождат из тълпата, джебчийка на име Паниня открадва сребърния джобен часовник на Едуард. Той и Ал се опитват да я спрат чрез Алхимията си, но тя успява да избяга с помощта на нейните аутомейл-крака. Проследяват я до къща навътре в планината и откриват, че живее при Доминик – най-добрия аутомейл-механик в Оживената Долина. Щом Доминик научава какво е направила Паниня настоява часовника да бъде върнат на Ед. Позволява им да останат да пренощуват у него. Паниня разказва на Уинри как, след инцидент с влак, тя загубила родителите си и двата си крака. Доминик я намерил и ѝ направил крака от аутомейл. За да му върне услугата, Паниня започнала да джебчийства и да му носи откраднатите от нея вещи. Уинри успява да убеди Паниня, че кражбите не са добър начин да върне услугата на Доминик. Паниня ѝ благодари за съвета и ѝ дава часовника. Уинри вижда, че Ед го е запечатал чрез Алхимия, и се опитва да го отключи с отвертката си. Щом го отваря, вижда, че вътре Едуард е написал „Не забравяй: 3 октомври 1911!“. Със сълзи в очите, Уинри се сеща, че това е датата, на която Ед и Ал са изгорили къщата си и са напуснали Ризембул, за да се присъединят към полицията. Синът на Доминик – Ридъл, и неговата съпруга – Сатела очакват бебето им да се роди скоро. Вечерта, Сатела усеща, че раждането започва, но тъй като вали, семейството не може да отиде до Оживената Долина и да потърси болница. Уинри решава да използва медицинските си знания, за да помогне на Сатела. Раждането минава без инциденти. Уинри, уморена, се опитва да се изправи на крака, но не може. Едуард я вдига и я пренася до един стол в средата на коридора. Когато силите ѝ се възвръщат, Уинри му казва, че е видяла какво е написал в часовника си. Ед я пита дали е използвала сила, за да го отвори. Уинри му се извинява. После става и отива да помоли Доминик да я направи негова ученичка. Той отказва, но я насочва към друг добър аутомейл-механик в Долината. На сутринта Паниня и Уинри изпращат Ед и Ал, които успяват да хванат последния влак за Дъблит. Ед моли Уинри да обещае, че ще научи някои нови трикове и ще му подобри аутомейла. След като влакът изчезва от погледа ѝ, Уинри тихо прошепва „Всичко е наред, Едуард. Можеш да разчиташ на мен.“ === На Юг === Ед и Ал пристигат в южния град Дъблит, където са посрещнати от съпруга на Изуми – Сиг Къртис. Щом Изуми научава, че братята са пристигнали в дома ѝ, тя изритва Едуард в лицето и поваля Ал на земята, казвайки им, колко глупаво от тяхна страна е било да станат военни кучета. Едуард и Алфонс си спомнят как срещнали Изуми за първи път по време на наводнение в Ризембул, и я помолили да им бъде учител. Изуми неохотно се съгласила, и им казала, че ще ги остави на един безлюден остров за 30 дни. Казва им старата алхимическа поговорка „Едно е всичко, всичко е едно.“, и че само ако успеят да разберат смисъла ѝ, ще продължат обучението си при нея. Едуард успява да я разбере: „всичко“ е света, а „едно“ е всяко живо същество по отделно. Заедно те са свързани – ако едно тяло се разложи, там ще поникне трева. От тревата ще се нахранят животни. Някой ще улови животните и ще се нахрани с тях. Съобщава на Ал смисъла на поговорката и когато Изуми се връща, позволява на момчетата да дойдат с нея, за да продължат обучението си. В следващите две години Ед и Ал живеят с нея и непрестанно тренират всеки ден. На следващата сутрин, Ед се чуди по какъв начин да каже на учителката си за провалилото се Човешко преобразуване, без тя да се ядоса. Изведнъж Изуми прави каменно копие и напада Едуард, като го принуждава да извърши преобразуване, и забелязва, че успява да го направи без кръг. Казва на Ед и на брат му, че е време да им признае нещо много важно и ги кани да влязат в къщата. Разказва им как, година преди да ги срещне, докато била бременна, се разболяла и детето ѝ не се родило живо. Опитала се да го преобразува, но била хваната от Истината и Портата отнела няколко от вътрешните ѝ органи. Оттогава е болна и не може да има деца. Изразява съжалението си за двамата братя и им съчувства за загубата на майка им и за всичките болки и нещастия, през които са преминали. Едуард и Алфонс се опитват да се престорят, че не го приемат особено тежко, но тя без усилия прозира зад лъжата им и ги прегръща, казвайки им, че пред ''нея'' не е нужно да се преструват. Едуард едва не пролива сълзи и я моли за прошка. Изуми приема извинението им но ги освобождава от задълженията им като нейни ученици (т.е. ги „изключва“) и им казва да си вървят. Ед и Ал отиват на гарата, но точно преди да се качат на влака, Сиг пристига и им казва, че след като вече не са ученици на Изуми, могат да се смятат за нейни „колеги“ и могат най-спокойно да я помолят да им помогне при търсенето им за Камъка. Ед и Алфонс се връщат в къщата, където разярената им учителка ги пита защо са се върнали. Опитва се да ги изгони, но двамата братя упорито отказват да си тръгнат. Накрая Изуми се съгласява да им помогне и двете момчета остават да преспят у нея. На сутринта Ал излиза на разходка из града. Докато обикаля из една сравнително безлюдна улица, три Химери – Мартел, Долчетто и Роа, го нападат. Мартел влиза в бронята му и разтяга крайниците си, така че да може да поеме пълен контрол над нея. Химерите го занасят в мазето на едно заведение при мъж, наричащ себе си Алчност. Той обяснява на Ал, че е хомункулус – същество, създадено от души, затворени в него с помощта на Философски Камък, което има човешки облик, но способностите му са далеч над тези на обикновените хора. Всеки хомункулус може да живее неограничено дълго, не остарява, трудно се наранява и носи татуировката на Ороборос – червен дракон, поглъщащ слънцето. Алчност му казва, че го е заловил, защото иска да знае как може успешно да всели душа в предмет. Алфонс му отговаря, че, тъй като не той е вселил душата си в бронята, не може да му каже. Междувременно белязаният мъж се връща в Столицата и предизвиква още няколко Национални Алхимици на дуел. Неговият партньор – Йоки, изпраща слугите си да го приберат, за да не си навлича повече неприятности, но белязаният ги убива и продължава пътя си. Ед и Изуми намират Ал и се бият с Алчност, докато Химерите са заети да се занимават с отрядите на Майор Армстронг и Фюрер Брадли, които Едуард е повикал на помощ. Ед и учителката му успяват да надвият Алчност и той отстъпва, но веднага, щом решават да го последват, на Изуми ѝ прилошава и Едуард остава при нея, за да ѝ помогне. Брадли намира Алчност и се бие с него. По време на битката Алчност успява да свали превръзката на окото на Брадли, и с изненада открива, че там, където трябва да е зеницата му, всъщност е разположена татуировката на Ороборос. Шокиран е, че човекът, който е начело на държавата, е хомункулус. Когато Алчност го пита какво е името му, Фюрерът отговаря, че всъщност се казва Гняв, и че „Кинг Брадли“ е просто измислено име, с което се представя пред гражданите на Аместрис. Гняв казва на Алчност, че е бил изпратен тук от другите хомункулуси да го залови и да им го доведе, за да могат да го „накажат“, задето е отказал да работи с тях и ги е изоставил. Гняв лесно побеждава Алчност, след което тръгва след Химерите му, които се опитват да използват бронята на Алфонс, за да избягат под прикритие. Брадли убива първо Долчетто и Роа, след което и Мартел, която е промушена със сабята му още преди да успее да излезе от бронята на Ал. Когато кръвта ѝ опръсква печата му, Алфонс губи съзнание и спомените му за провалилото се Човешко преобразуване и преминаването му прес Портата се завръщат. Когато се свестява батко му му помага да се изправи и го пренася до къщата на Изуми. Понеже ръката на Ед отново се е повредила след битката му с Алчност, той и Ал решават да отидат до Оживената Долина и да помолят Уинри да я ремонтира. Междувременно, в старо подземие дълбоко под Столицата, хомункулусите Похот, Завист, Лакомия, Гняв и техният водач, който наричат Татко, гледат как Алчност бива „наказан“. Той пита къде е Мързел, а Похот му отговаря, че сега е зает и не може да дойде. Алчност бива потопен в котел, пълен с врящи течни Философски Камъни, които изкарват навън всички души, складирани в него, както и Философския Камък, който ги държи заключени в тялото му. След това Татко взима Философския Камък на Алчност и го поглъща. === Странниците от Шинг и Завръщането в столицата === Едуард и Алфонс пристигат в Оживената Долина и се запътват към офиса, в който Уинри работи. Тя им казва, че отива до магазина да купи нужните части, за да му поправи аутомейл-ръката. Докато вървят по улицата, Ал намира младо момче, горе-долу на възрастта на Ед, припаднало на земята. След като се свестява, момчето им благодари, че са го дръпнали настрани от оживения път и им се представя – Линг Яо, дванадесетия принц на Шинг – далечна източна страна. Обяснява им, че там, императорът взима по една жена от всеки клан и тя ражда дете от него. Когато Императорът вече не е способен да управлява страната, той казва на децата си, че който успее да го впечатли най-много, ще заеме мястото му на трона. Императорът се разболял, и Линг, заедно с пазачите си – Лан-Фан и Фу, тръгнал към Аместрис да търси Философски Камък, за да го излекува. Линг смятал, че ако успее да излекува баща си, той ще бъде впечатлен от силите на Камъка и ще го обяви за Император. Щом научава, че Ед и Ал имат информация за Философския Камък, той заповядва на Лан-Фан и Фу да „им опрат ножове в гърлата“, и казва на братята, че няма да ги пусне, ако не му кажат какво знаят. Ед и Ал безпроблемно побеждават двамата пазачи, но Линг ги освобождава от капаните, в които Ал и брат му са успели да ги хванат. Шингийците успяват да избягат. След като битката приключва Ед и Ал се връщат на мястото, където работи Уинри. Когато вижда потрошения аутомейл, тя избухва. Междувременно, белязаният мъж се връща в скривалището на своя слуга – Йоки, където намира малко момиче. Пита Йоки коя е тя и какво прави тук. Момичето се представя като Мей Чанг – седемнадесетата принцеса на Шинг. Тя е чула, че Философския Камък може да излекува болния ѝ баща и е проследила нейния полубрат Линг до Аместрис, тъй като не е знаела пътя. Пътуването обаче я изтощило и тя припаднала. Йоки я намерил и я подслонил. Щом вижда, че белязаният е ранен, Мей излекува раната му, като използва алкахестрия – специален вид източна алхимия, прилагана най-вече в медицината. === Допълнителна информация за кралството Ксеркс === Руините на Ксеркс са от преди 2060 години, той е легендарен град, който е унищожен заедно с цивилизацията си. Бива разрушен, защото кралят му искал да стане безсмъртен, коета с измама било използвано срещу него и народа му. Ксеркс се намира в пустинята на запад от Аместрис. Преди векове Ксеркс е бил хубав град, но когато цялата страна бива превърната във философски камък, всички освен един от жителите му загиват, и от Ксеркс от остават само развалини, които постепенно биват почти изцяло заровени под пясъците поради пясъчни бури и ерозия от вятъра. {{сюжет-край}} == „Железният алхимик“ в България == В България анимето, първоначално преведено като ''„Стоманеният алхимик“'', започва излъчване на първата версия на 14 декември 2008 по [[AXN Sci-fi]] в 23:50. Излъчва се с оригинално аудио на [[японски език]] и [[субтитри]] на български език от Павел Константинов. Студио „[[Про Филмс]]“ издават и [[DVD]] колекция на анимето, вече превеждано като ''„Железният алхимик“''. [[Дублаж|Дублирано]] е на български език от студио „1+1“. На [[Ден на детето|1 юни]] 2010 <ref>[https://tv.dir.bg/news.php?id=6427558 tv.dir.bg]</ref> по [[Super 7|Super7]] започва излъчване на първото аниме от 2003, отново преведено ''„Железният алхимик“'', като излъчването е по два епизода и е използван дублажът на студио „1+1“. На 24 юли същата година е излъчен и филмът ''„Завоевателят на [[Шамбала]]“'' от 2005. На 25 септември 2025 започва повторно излъчване на първото аниме от 2003 година по [[SuperToons]], а на 11 януари 2026 е излъчен и филмът ''„Завоевателят на [[Шамбала]]“'' от 2005 година, като дублажът и на двете е вече изцяло от студио „[[Про Филмс]]“. На 13 януари 2026 отново по [[SuperToons]] започва премиерното излъчване и на второто аниме - „Железният алхимик: Братство“ от 2009 година, като и този път дублажът е изцяло от студио „[[Про Филмс]]“. Режисьор на дублажа е Анна Тодорова, тонрежисьор е Николай Марков и главните озвучители са Даниела Йорданова, Йорданка Илова, Христина Ибришимова, Константин Лунгов и Александър Митрев. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0421357}} * {{tv.com show|32893}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Японски анимационни филми]] 27mfs6p1ib7o44esiw55kip206wpkyp Мая Бабурска 0 292916 12896338 12889861 2026-05-02T17:39:45Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896338 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Мая Бабурска''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена е в [[Кнежа]] на [[19 май]] [[1957]] г. Играе на сцените на [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|театъра]] в [[Пазарджик]] (1979 – 1985) и на [[Младежки театър „Николай Бинев“]] (от 1986).<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=19&month=5&year=2017&cid=21&sid=67&eid=8977 60 години от рождението на Мая Бабурска], Calendar.dir.bg.</ref> Участва в телевизионната поредица „[[Измислици-премислици]]“. На театралната сцена могат да се отбележат ролите ѝ на Емануела в „Мата Хари“ и Белмонда в „Букетче сухи незабравки“. През 2019 г. участва във филма „Писма от Антарктида“.<ref>[http://kino.dir.bg/film.php?id=13852 Писма от Антарктида], Kino.dir.bg.</ref> == Телевизионен театър == * „Виновно време“ (1989) (от [[Марко Семов]], реж. [[Хараламби Младенов]]) * „Коледна песен“ (1988) ([[Чарлз Дикенс]]) – ''мюзикъл'' * „Хартиеният човек“ (1986) ([[Кънчо Атанасов]]) * „Чаша вода“ (1985) ([[Йожен Скриб]]) * „Клопка“ (1984) ([[Димитър Начев]]) == Филмография == * „[[Писма от Антарктида]]“ (2019) – Андреева * „[[Повод за убийство]]“ (1995) – мистичната гостенка * „[[Приятно пътуване (филм, 1987, II вариант)|Приятно пътуване]]“ (1987) * „[[Песента на Солвейг]]“ (тв новела по [[Йордан Йовков]], 1987) – виолонистката Аня * „[[Вибрации]]“ (1984) – Ина * „[[Адиос, мучачос]]“ (1978) – Минка Топалова * „[[Билет за отиване]]“ (1978) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|1023905}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Бабурска, Мая}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Родени в Кнежа]] fg9v116w9oc4ei1w81xsgb9jp8enn0n Didelphis pernigra 0 293140 12896762 10631865 2026-05-03T06:16:16Z Nadejda-Joleva2009 393015 Добавени препратки 12896762 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Андски опосум''''' e [[вид (биология)|вид]] [[опосум]] от семейство ''[[Didelphidae]]''. Видът обитава [[Анди]]те в страните [[Боливия]], [[Перу]], [[Еквадор]], [[Колумбия]] и [[Венецуела]] на надморска височина 2000 - 3700 m. До 1993 г. видът заедно с ''[[Didelphis imperfecta]]'' е отделен от ''[[Didelphis albiventris]]'' като самостаятелен. Поради сходствата на двата вида в Боливия са описани случаи на хибридизация помежду им. Видът обитава гори и открити местности. Добре се развива и в гори вторично израсли след изсичането им от хората, земеделски земи и крайградски зони. == Бележки == <references/> [[Категория:Опосуми]] [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] bzsg77z2dki21oxdtp9ekud0ngtnfwm 12896763 12896762 2026-05-03T06:17:47Z Nadejda-Joleva2009 393015 Добавени препратки 12896763 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Андски опосум''''' e [[вид (биология)|вид]] [[опосум]] от семейство ''[[Didelphidae]]''. Видът обитава [[Анди]]те в страните [[Боливия]], [[Перу]], [[Еквадор]], [[Колумбия]] и [[Венецуела]] на надморска височина 2000 - 3700 m. До 1993 г. видът заедно с ''[[Андиски опосум]]'' е отделен от ''[[Андиски опосум]]'' като самостаятелен. Поради сходствата на двата вида в Боливия са описани случаи на хибридизация помежду им. Видът обитава гори и открити местности. Добре се развива и в гори вторично израсли след изсичането им от хората, земеделски земи и крайградски зони. == Бележки == <references/> [[Категория:Опосуми]] [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] qzhk34y0uy65ohs0q6otgduqmbl7ki7 Didelphis albiventris 0 293405 12896758 12070154 2026-05-03T06:10:13Z ~2026-26664-90 394737 Добавени препратки 12896758 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Белокоремен опосум''''' e [[вид (биология)|вид]] [[опосум]] от семейство ''[[Didelphidae]]''. Видът обитава райони в [[Бразилия]], [[Боливия]], [[Аржентина]], [[Парагвай]] и [[Уругвай]]. Това е вида с най-южно намиращ се [[ареал]] от род ''[[Didelphis]]''. Храни се с плодове, [[безгръбначни]] и малки гръбначни животни. Обитават разнообразни местообитания. Видът е наземен, а понякога живее и по дърветата. == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} [[Категория:Опосуми]] [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] 46drr7tba1tiez8q9fq5t7tpm4ew89j Потребител:Bolyarina 2 297243 12896632 4252143 2026-05-02T23:51:52Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896632 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #REDIRECT [[Съвет на Великите боили]] qmeos57dz10fzzwji9owu1l4raw30a1 Потребител беседа:Bolyarina 3 297244 12896637 4252136 2026-05-02T23:53:14Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896637 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #REDIRECT [[Беседа:Съвет на Великите боили]] s3cvaeo6p05vwpeiqoakdyktisa11df Деян Донков 0 298666 12896312 12895329 2026-05-02T17:15:44Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896312 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Деян Донков | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | описание = български актьор | рождено име = Деян Донков Николов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1974|8|27|1}} | роден-място = [[Видин]], [[Народна република България]] | наставка = | починал-дата = | починал-години = | починал-място = | друго име = | активност = 1997 – | брачен партньор = | деца = Деян Донков - младши (р. 2005)<br> Христо Донков (р. 2016)<br> Йоан Донков (р. 2021) | родители = | близки = [[Радина Кърджилова]] | местожителство = [[София]], [[България]] | сайт = }} '''Деян Донков Николов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в град [[Видин]] през 1974 година. През 1997 г. завършва [[актьорско майсторство]] в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на [[професор]] [[Енчо Халачев]] и Снежина Танковска. Магистратурата си завършва при професор [[Крикор Азарян]]. Работи на сцените на „Българска армия“, Народния театър и други.<ref>{{Citation |title=Биография на Деян Донков |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=2383 |accessdate=2013-02-25 |archivedate=2011-08-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110824001510/http://personi.dir.bg/person.php?id=2383 }}</ref> През 1999 г. изиграва ролята на Валмон в постановката „Опасни връзки“ и получава „[[Аскеер]]“ за изгряваща звезда. === Личен живот === Деян Донков има син от [[Анастасия Ингилизова]], която също е актриса, но не са били женени. Детето е кръстено на баща си – Деян. От 2011 г. Донков има връзка с актрисата [[Радина Кърджилова]].<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/192951 Радина гушка Донков в „Къртицата“]</ref> През 2016 г. им се ражда син – Христо<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5602941 Бебето на Радина Кърджилова и Деян Донков кръстeно на дядо си, художника Христо], в. „24 часа“, автор: Мила Вачева, 25 юни 2016 г.</ref><ref>[http://m.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/34090-radina-kardzhilova-rodi-momchence/ Радина Кърджилова роди момченце], Аз-жената.бг, автор: Михаела Лазарова, 23 юни 2016 г.</ref>, а през 2021 г. им се ражда още един – Йоан. === Награди === * Награда „Златна роза“ за главна мъжка роля във филма „Емигранти“, Варна, 2002 * Награда на СБФД * Награда на ФИПРЕСИ на „София филм фест“, 2003 * Аскеер 1999 – за дебют за ролята на Валмон в „Опасни връзки“ * Аскеер 2004 – за ролята на „Беляев“ в „Месец на село“ * Аскеер 2010 – за ролята на Лопахин във „Вишнева градина“ * Аскеер 2011 – за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ * Икар 2001 – за ролята на Лазар в „Бая си на бълхите“ * Икар 2003 – за ролята на Платонов в „Платонов“ == Филмография == * „[[Алея на славата (сериал)|Алея на славата]]“ (2023) – шеф Лагадинов * „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“ (2023) – [[Симеон I|Цар Симеон I]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11963034|заглавие=Захари Бахаров и Деян Донков започнаха снимките на новия сериал „Войната на буквите“|издател=24chasa.bg|дата=6 юли 2022 г.}}</ref> * „[[Пътят на честта]]“ (втори сезон, 2021) – адвокат Владимир Ленков * „[[Ягодова луна]]“ (2020) – Чавдар Шейтанов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/series_movies/person/885/деян-донков/|заглавие=Деян Донков като Чавдар Шейтанов в сериала „Ягодова луна“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (8-сер. тв, 2019) * "Обичам те, Бойдин", Бойдин, реж. Борислав Михайловски * „[[Сън за щастие (филм)|Сън за щастие]]“ (тв, 2018) – художника Миро * „[[Извън пътя]]“ (2017) – драматургът Стефан Корадов * „[[Потъването на Созопол]]“ (2015) – Чаво * „[[Каръци]]“ (2015) * „[[Досието Петров]]“ (2015) * „[[Аз съм ти]]“ (2013) – Адамов * „[[Четвърта власт]]“ (тв сериал, 2013) * „[[Цветът на хамелеона]]“ (2012), България / Словения – Кокалов „Горещо сърце“ * „[[Още една мечта]]“ (2012) – Руски убиец * „[[Пистолет, куфар и три смърдящи варела]]“ (2012) – Полицейски инспектор * „[[Под прикритие]]“ (тв сериал, 2011) – Васил Николов * „[[Ако някой те обича]]“ (2010) – Александър Паскалев * „[[Стъпки в пясъка]]“ (2010) – Димитър Симеонов – Килера * „[[Хъшове (филм)|Хъшове]]“ (4-сер. тв, 2009) – Попчето * „[[Ninja]]“ (2009) – Бизнесмен * „[[Кодът]]“ (2009) – Руски охранител * „[[Thick as Thieves]]“ (2009) – Грегор * „[[Посредникът (български филм)|Посредникът]]“ (2008) – Бащата * „[[Хиндемит (филм)|Хиндемит]]“ (2008) * „[[Ти гониш]]“ (2007) – Барман * „[[Приключенията на един Арлекин]]“ (4-сериен тв, 2007) * „[[Хитман]]“ (2007) – Руски EMT * „[[Врабците през октомври]]“ (8-сер. тв, 2006) – съседът * „[[Индийско орехче (филм)|Индийско орехче]] (2006)“ – Иван Михайлов * „[[Приятелите ме наричат Чичо]]“ (тв, 2006) – Гацо, мутра * „[[Разследване (филм)|Разследване]]“ (2006) – Помощник * „[[Патриархат (сериал)|Патриархат]]“ (7-сер. тв, 2005) – Иван Бондов * „[[Пату]]“ (2005) - „Мрачния“ * „[[Деца от восък]]“ (2005) – Фриц * „[[Без семейна прилика]]“ (2-сер. тв, 2004) – бодигарда * „[[Биволът]]“ (тв, 2004) * „[[Изпепеляване]]“ (2004) – Следователят Методи Стоев * „[[Откраднати очи]]“ (2004) – Офицер от специалните войски * „[[Славата на България]]“ (тв, 2003) * „[[Чуй звездите]]“ (2003) – Слепият музикант * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – Ивайло-„Шпера“ * „[[Подгряване на вчерашния обед]]“ (2002), България/Македония – Джако * „[[Опашката на дявола]]“ (2001) – обущарят * „[[Огледалото на дявола]]“ (2001) – Шерифа * „[[Хълмът на боровинките]]“ (тв, 2001) * „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (7-сер. тв, 1999) – барман == Участия в телевизионни предавания == * [[Като две капки вода]] (тв шоу, 2014) * [[Къртицата (реалити)|Къртицата]] (тв шоу, 2013) == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|1089542|Деян Донков}} {{СОРТКАТ:Донков, Деян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Видин]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] 8uzvv6vd1e853mxs2pr5pejal7pkbad Стоян Камбарев 0 298911 12896960 12355547 2026-05-03T10:32:32Z Rumensz 125859 12896960 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = театрален режисьор | националност = {{България}} | вложки = | награди = [[Аскеер (награда)|Аскеер]] (1996, 1999) | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Стоян Камбарев''' е български театрален [[режисьор]] от [[1990-те|90-те години]] на 20 век. == Биография == Роден е на [[9 октомври]] [[1953]] г. в [[Пловдив]]. Завършва [[Технически университет - София|ВМЕИ – София]] през 1979 г. В периода на следването си взема активно участие като актьор и асистент на режисьора [[Любомир Дековски]] към студентския театър „СУ 113“. През 1983 г. завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. [[Димитрина Гюрова]]. Специализира в [[Краков]] и [[Катовице]] ([[Полша]]) през 1986 г., а през 1991 – 1992 г. специализира и в Academia „Silvio D’amico“ и Римския университет ([[Италия]]). От 1995 г. ръководи клас по театрална режисура в НАТФИЗ. Умира на [[21 септември]] [[1998]] г. в [[София]] от [[рак на белия дроб]]. == Памет == На Стоян Камбарев е наречена улица в квартал „[[Студентски град]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951529|title=Стоян Камбарев}}). == Театрални постановки == * ''Три сестри'' по [[Чехов|А. П. Чехов]], 1998 г * ''Завръщане у дома'' – филм, по [[Харолд Пинтър]], 1996 г * ''Майката – Васа Железнова 1910'' по [[Максим Горки]], 1995 г * ''Януари'' от [[Йордан Радичков]], 1995 г * ''Черна дупка'' от [[Горан Стефановки]], 1994 г * ''Времето и стаята'' от [[Бото Щраус]], 1994 г * ''Рожден ден'' от Харолд Пинтър, 1994 г * ''Пилешка глава'' от [[Дьорд Шапиро]], 1993 г. * ''Ревизор'' от Н. В. Гогол, 1992 г. * ''Любовникът'' от Харолд Пинтър, 1992 г * ''Завръщане у дома'' от Харолд Пинтър, 1991 г * ''Миналото лято в Чулимск'' по [[Александър Вампилов]], 1990 г. * ''Женитба 2'' по [[Гогол|Н. В. Гогол]], 1989 г. * ''Музика от Шатровец'' от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]], 1989 г. * ''О, щастливи дни'' от [[Самюъл Бекет]], 1988 г. * ''Междучасието'' по [[Кънчо Стойчев]], 1988 г. * ''Любовни булеварди'' от [[Стефан Цанев]], 1988 г. * ''1+1=1'' по [[Людмила Петрушевска]] и В. Славкин, 1987 г. * ''Женитба 1'' по Гогол, 1986 г. * ''Побъркани от любов'' от [[Сам Шепърд]], 1986 г. * ''От сняг помилвана душа'' от [[Петър Анастасов]], 1985 г. * ''Животът – това са две жени'' от Стефан Цанев, 1985 г. * ''Редници'' по [[Алексей Дударев]], 1985 г. * ''Идеалният мъж'' по [[Оскар Уайлд]], 1984 г. * ''Солунските съзаклятници'' по [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], 1984 г. == Награди == * 1985 – За млад режисьор на САБ, за „Редници“; * 1988 – За млад режисьор на Националния преглед на детско-юношеския театър, за „Междучасието“ * 1989 – За режисура на Националния преглед на българската драма и театър, за „Музика от Шатровец“ * 1994 – II награда за режисура на Националния преглед на камерния театър, Враца, за „Рожден ден“ * 1996 – За режисура на Театралните празници, Благоевград, за „Майката“ * 1996 – [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]], за спектакъла „Три сестри“ в категорията – най-добро представление и „Аскеер“ 1999 за поддържаща мъжка роля на Васил Димитров за Чебутикин в „Три сестри“. * 1999 – За режисура на САБ, за „Три сестри“ * 1999 – За изкуство на град Варна * 2000 – За режисура на Национален театрален фестивал Благоевград, за „Три сестри“ * Златна роза – Награда за високи постижения в изкуството и популяризиране на руската култура в България. == Външни препратки == * [http://kambarev.com/ Сайт на Фондация „Стоян Камбарев“] * [https://web.archive.org/web/20160603192054/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=287161 „Театърът създаде, но и уби мъжа ми Стоян Камбарев“], интервю на Магдалена Гигова с [[Десислава Тенекеджиева]], в. „Труд“, 21 ноември 2009 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Камбарев, Стоян}} [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от рак]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] 8at0yglirdchx00vi5f7sewmtjdolqq Българи в Албания 0 300073 12896562 12664110 2026-05-02T21:03:51Z Пакко 4661 [[Файл:Map of the Bulgarian and Macedonian minority zones in Albania (in Bulgarian).png|мини|260п|Основни райони с българско население – Мала Преспа, Голо бърдо и Гора]] 12896562 wikitext text/x-wiki {{Етническа група| |група=Българи в Албания |картинка=Veshje tradicionale.JPG |картинка-описание = Традиционнa носиq от село Шищевец, Гора. |брой= 7057 |по_места= [[Мала Преспа]]<br> [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]]<br> [[Гора (област)|Гора]] |езици= [[български език|български]], [[албански език|албански]], |религии= [[ислям|мюсюлмани]] (2/3)<br>[[християнство|християни]] (1/3) |сродни= }} [[Файл:Map of the Bulgarian and Macedonian minority zones in Albania (in Bulgarian).png|мини|260п|Основни райони с българско население – Мала Преспа, Голо бърдо и Гора]] '''Българското малцинство''' е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 година.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/int-politics/priznaha-balgarskoto-maltsinstvo-v-albaniya.html | заглавие = Признаха българското малцинство в Албания | достъп_дата = 28 юни 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2017 г | труд = | издател = News.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В 2023 година, на първото преброяване след признаването на малцинството, като ''българи'' са се обявили 7057 души.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/balkans/699351-obshto-7057-dushi-sa-se-obyavili-za-balgari-na-parvoto-prebroyavane-v-albaniya-s | заглавие = Общо 7057 души са се обявили за българи на първото преброяване в Албания след официалното признаване на българското национално малцинство | достъп_дата = 28 юни 2024 г | фамилно_име =Димитрова | първо_име =Магдалена | дата = 28 юни 2024 г | труд = | издател = БТА | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> 2281 души са се обявили за ''[[северномакедонци]]''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://denesen.mk/rezultati-od-popisot-vo-albanija-prvpat-vo-istorijata-se-popishuvaat-bugari-i-zapishani-se-7-957-a-pripadnost-nema-samo-za-makedoncite/ | заглавие = РЕЗУЛТАТИ ОД ПОПИСОТ: Во Албанија првпат во историјата се попишуваат Бугари и запишани се 7.957, а припадност нема само за Македонците | достъп_дата = 28 юни 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28.06.2024 | труд = | издател = Денешен весник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> == История == Територията на днешна Албания дълги векове през Средновековието е част от [[България]]. Областта [[Кутмичевица]] е главен културно-просветен център на българите, в [[Драч]], Северна Албания, е роден [[Йоан Кукузел]] – един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, и където пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“, посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат [[ислям]]а. В [[Период между световните войни|годините между двете световни войни]] България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година – българите под властта на [[Енвер Ходжа]] са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие. == Разположение == Компактни български [[анклав]]и в [[Албания]] са областите [[Мала Преспа]], [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]] и [[Гора (област)|Гора]] (Кукъска Гора), разположени по границата със [[Северна Македония]]. Значителен брой българи живеят в градовете [[Елбасан]] (4 – 12 000), [[Тирана]] (3 – 4000), [[Драч]] (2 – 3000), [[Пешкопия]] (около 1000 души)<ref>{{Citation |title=www.pk-pirina.com |url=http://www.pk-pirina.com/bg/publications.php |accessdate=2010-04-26 |archivedate=2010-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100429053703/http://www.pk-pirina.com/bg/publications.php }}</ref>. Българите в областта Кукъска Гора, т.нар. [[горани]], са около 7500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е [[Шищевец]] (1800 души). Освен тези села по поречието на река [[Дрин]] в околността има множество албанизирани български села<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=189602 www.monitor.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://frognews.bg/inteviu/toncheva-nai-balgarskoto-golo-bardo-albaniia-ezikat.html | заглавие = В. Тончева: Най-българското в Голо Бърдо, Албания е езикът | достъп_дата = 18 август 2025 г | дата = 14 януари 2010 г | труд = frognews.bg | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Култура == Български организации са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културно просветно дружество „Иван Вазов“]] – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „[[Просперитет Голо бърдо]]“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008) и Дружеството на „Българите в Албания“ (от 2019). == Признаване на българското малцинство в Албания == Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на [[Тито]]ва Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опитва да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.<br> Първото признаване на българска общност в страната е през [[1921]] г.<ref>[http://www.mni.bg/2023/07/1921.html?fbclid=IwAR2YUcjwQ5Oi7Al_-HmvGkCgliuxKB-f8e8DV8jR6t0kh_j5H8pnSgUhAJk Българската общност в Албания е призната още през 1921 г.]</ref> През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава е поставян неизменно. Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Северна Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания. Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония.<ref>[https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101142150/balgarite-v-albania-otlomka-ot-drevnobalgarskata-istoria-i-kultura „Българите в Албания – отломка от древнобългарската история и култура“], интервю на Светлана Димитрова с историка от ДАБЧ д-р Йордан Колев, БНР, 9 юли 2019 г.</ref> Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.<ref>[[wikisource:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref> Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:<br> - В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;<br> - За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;<br> - Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически. Официалният текст в приетия доклад<ref>[http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2017-0023+0+DOC+XML+V0//BG www.europarl.europa.eu]</ref> гласи:<br> ''„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; <br>препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.'' На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент приема поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.<ref>Елка Василева, [https://www.dnes.bg/a/77-balkani/356114-albaniya-ofitsialno-prizna-balgarskoto-maltsinstvo Албания официално призна българското малцинство], dnes.bg, 13.10.2017.</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/albanija-prizna-balgarskoto-malcinstvo.html Албания призна българското малцинство], btvnovinite.bg, 12.10.2017 г.</ref> == Македонизъм == След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] в замяна на осигуряването на малцинствени права на [[албанци]]те Титова [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]] изисква от [[Енвер Ходжа]] да обяви албанските българи за [[Македонци (нация)|македонско малцинство]] и да започне македонизацията им, осъществявана с югославска, а след 1991 г. - със [[Северна Македония|северномакедонска помощ]]. В края на [[1969]] г. бившият просветен министър на страната Реджеп Красничи публикува статия за родината си в „Акен Нюз“, орган на потиснатите европейски народи, в която сред етническите малцинства в Албания се признават и българите.<ref>[https://tribuna.mk/makedonskite-bugari-i-albancite-zaedno-vo-borbata-so-jugoslovenskiot-komunizam/ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизъм]</ref>След падането на [[Народна социалистическа република Албания|сталинисткият режим в Албания]] будните местни българи в страната започват да създават свои организации и сдружения, но до втората половина на 10 - те години на [[21 век]] те не получават поддръжката на официалните български институции. [[Македонизъм|Македонистките активисти и организации]] отричат наличието на българи в Албания<ref>Вера Тодоровска, [https://www.dw.com/mk/македонците-демантираат-во-албанија-нема-бугари/a-5744740 Македонците демантираат, во Албанија нема Бугари], dw.com, 30 јуни 2010.</ref> и представят българското самоопределение като предизвикано от желание за получаване на [[български паспорт]] с цел улесняване на икономическата миграция, защото след [[Присъединяване на България към ЕС|влизането на България в Европейския съюз]] с тях може да се пътува безвизово до [[Западна Европа]]<ref>[https://www.dw.com/mk/јагмата-за-бугарски-пасоши-ги-празни-селата-во-албанија/a-39623786 Јагмата за бугарски пасоши ги празни селата во Албанија], dw.com, 15.07.2017.</ref>, независимо че никога жители на областите с българско население не са се декларирали като „[[гърци]]“, въпреки че в Албания има немалко официално признато гръцко малцинство, а [[Гърция]] членува в евросъюза от [[1981]] г. и с паспортите ѝ може да се пътува безвизово и до [[САЩ]], което е невъзможно с българските. == Образование == На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в [[Тирана]], както и две училища в [[Корча]] и [[Билища]].<ref>[http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+CRE+20170214+ITEM-015+DOC+XML+V0//BG&language=bg&query=INTERV&detail=2-593-000 Ангел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.]</ref> == Вижте също == * [[Горани]] * [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]] * [[Мала Преспа]] == Външни препратки == * [http://www.aba.government.bg/aba.bg.old/obshtnosti.php Агенция за българите в чужбина] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110515022441/http://www.aba.government.bg/aba.bg.old/obshtnosti.php |date=2011-05-15 }} * [http://www.aba.government.bg/?country=25 Държавна агенция за българите в чужбина] * [http://ide.li/article2690.html Ide.li] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101205083803/http://ide.li/article2690.html |date=2010-12-05 }} * [http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2017-0023+0+DOC+XML+V0//BG Доклад на Европейския парламент относно Албания за 2016] * [http://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-nashenci.html Филмът на bTV Репортерите: „Нашенци“] * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4034 "Един важен български документ от Корчанско"], студия на историка Иван Снегаров за писмото на албанските българи от Бобощица до Екзарх Антим I, публикувано в сп. "Македонски преглед", год. IX, кн. 1, София, 1933 година == Източници == <references/> == Литература == * [http://www.promacedonia.org/mpr/alban.html Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото. Македонски научен институт, 1997, т. XX, кн. 4, 1997] * [https://www.kroraina.com/vojnikov/sv_eldyrov_bg_v_al_1913-1939.pdf Светлозар Елдъров. Българите в Албания (1913 – 1938) Изследване и документи. 2000] * [https://www.kroraina.com/vojnikov/asia_pashova_bg_alban.pdf Анастасия Пашова. Българите в района на Корча и Мала Преспа /Албания / - съвременна картина. Balkanistic forum/Балканистичен форум, Год. 14, бр. 1-2-3, 2005, с. 113-130, 2005] {{Българска диаспора}} {{български етнографски групи}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Българи в Албания| ]] 2buyo3bo196iftostazflcdw3jvxhn7 Дюрбюи 0 302311 12896848 10840633 2026-05-03T08:24:46Z JackyM59 375033 Photograph updated 12896848 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Белгия | име = Дюрбюи | име-местно = Durbuy | герб = Armoiries_Durbuy.png | изглед = Durbuy - L'Ourthe et le château.jpg | регион = [[Валония]] | общност = [[Френска общност в Белгия|Френска]] | провинция = Люксембург | окръг = [[Марш ан Фамен (окръг)|Марш ан Фамен]] | площ = 156,61 | население = 10 531 | население-година = 2006 | кмет = Филип Бонтан (cdH) | основаване = | код1-име = NIS | код1 = 83012 | пощенски-код = 6940, 6941 | телефонен-код = 086 | сайт = [http://www.durbuy.be/ www.durbuy.be] }} '''Дюрбюи''' ({{lang|fr|Durbuy}}) е [[Градове в Белгия|град]] в Южна [[Белгия]], окръг [[Марш ан Фамен (окръг)|Марш ан Фамен]] на провинция [[Люксембург (провинция)|Люксембург]]. Населението му е около 10 500 души (2006). == Външни препратки == * [http://www.durbuy.be/ www.durbuy.be] {{Провинция Люксембург}} {{мъниче|Белгия|селище}} [[Категория:Градове в Белгия]] [[Категория:Общини в провинция Люксембург]] 2stksduv5pxvfljgy0k8z0n6pynt5tk Вознесенск 0 303617 12896820 11480813 2026-05-03T07:41:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896820 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Украйна | име = Вознесенск | вид = град | знаме = Voznesensk prapor.png | герб = Voznesensk new gerb.png | гео-ширина = 47.573 | гео-дължина = 31.312 | област = Николаевска област | район = [[Вознезенски район]] | площ = | население = 42 248 | основаване = [[1795]] | пощенски-код = 565хх | телефонен-код = 5134 | сайт = [http://www.voznesensk.org Офіційний сайт міста] }} '''Вознесенск''' ({{lang|uk|Вознесенськ}}) е [[град]] в Южна [[Украйна]], [[Вознезенски район]] на [[Николаевска област]]. Основан е през [[1795]] година. Населението му е около 42 248 души. == Външни препратки == * [http://www.voznesensk.org Офіційний сайт міста] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120106073734/http://voznesensk.org/ |date=2012-01-06 }} {{Мъниче|Селище|Украйна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Градове в Николаевска област]] 5kxfppncobss27yk31n4xq0o9jjspfc Електроннолъчева тръба 0 307534 12896904 11859862 2026-05-03T09:54:10Z ~2026-26792-05 394653 12896904 wikitext text/x-wiki {{обработка|повече проверими източници, повече препратки}} [[Файл:CRT color enhanced.png|мини|250px|Разрез на цветна електроннолъчева тръба (ЕЛТ): <br />'''1.''' Три електронни прожектора (за червени, зелени и сини фосфорни точки)<br />'''2.''' Електронни лъчи <br />'''3.''' Фокусни намотки <br />'''4.''' Намотки за отклоняване <br />'''5.''' Анодна връзка <br />'''6.''' Маска за отделяне на лъчите за червена, зелена и синя част на показваното изображение <br />'''7.''' Фосфорен слой с червена, зелена и синя зони <br />'''8.''' Подробна схема на фосфорното покритие от вътрешната страна на екрана]] [[Файл:CRT screen. closeup.jpg|мини|150px|Изглед под лупа на [[засенчаваща маска]] ({{lang|en|shadow mask}}) на цветна ЕЛТ]] [[Файл:CRT Phosphors.jpg|мини|150px|Изглед под лупа на [[дупчеста решетка]] ({{lang|en|aperture grille}}) на цветна ЕЛТ]] '''Електроннолъчева тръба (ЕЛТ)''', наричана също '''катоднолъчева тръба''' ({{lang|en|CRT - Cathode-Ray Tube}}), е вид вакуумна [[електронна лампа]], съставена от електронен прожектор и [[луминесценция|луминесцентен]] екран, с приложение в измерителните уреди (напр. [[осцилоскоп]]и) и в [[монитор]]ите и [[телевизор]]ите като '''кинескоп'''. == Устройство и начин на действие == Кинескопите с електроннолъчева тръба обикновено са обемисти и причината е в специфичната им форма, която прилича на вакуумирана стъклена бутилка. Кинескопът започва с по-тънка част, в която е разположен електронният прожектор (оръдие, пушка (от руски ез.)), и постепенно се разширява до голяма основа – екран, който е покрит с луминофор от вътрешната си страна и там електронният лъч формира изображението. Луминофорите са вещества, които излъчват светлина, когато се „активират“ от поток от електрони.Този процес се нарича луминесценция. При него различните луминофори излъчват светлина с различен цвят. Всяка точка се състои от три частици оцветен луминофор — червена, зелена и синя. Тези групи, съставени от по три луминофорни частици, образуват така наречения [[пиксел]]. В по-тънката част на тръбата се намира електронната „пушка“, която е съставена от [[катод]] и фокусиращи елементи. Цветните монитори имат три отделни електронни „пушки“, като всяка една отговаря за различните луминофорни цветове. Изображенията се съставят, когато електроните, изстреляни от електронните „пушки“ се приближават, за да „уцелят“ съответните луминофорни капки. Електронната „пушка“ излъчва [[електрон]]и, когато катодът е достатъчно нагрят, за да освободи електрони (отрицателно заредени частици). За да достигнат до луминофора, електроните първо трябва да преминат през фокусиращите елементи. Електронният лъч е кръгов по средата на екрана, но има тенденцията да придобива елипсовидна форма към краищата, поради което изображението там се изкривява. Наименованието на този процес е „[[астигматизъм]]“. Фокусиращите елементи служат, за да събират електронния поток в много тънък [[лъч]]. Така електронният лъч осветява само по една луминофорна точка в даден момент, след което електроните се „оттичат“ през луминифорните точки в голям, положително зареден [[анод]], разположен близо до самия екран. Когато лъчът се „удари“ в екрана, енергетичните електрони се сблъскват с луминофорите, които отговарят на пикселите на изображението, което трябва да бъде изобразено на екрана. Когато това се случи всеки от тях трябва да бъде осветен в по-малка или по-голяма степен и светлината бива излъчена в цвета на отделните фосфорни капки. Това, че са разположени близко води до това, че човешкото око възприема техните комбинации като единичен пиксел. Най-важният аспект на един монитор е това дали може да възпроизведе стабилно изображение на избраната разделителна способност (резолюция) и цветова палитра. Монитор, който блещука или трепти, което обикновено се случва, когато по-голямата част от изображението е бяла (като в средата на Windows) може да причини болки и умора в очите, главоболие и мигрена. Също така е важно характеристиките на монитора да бъдат внимателно съпоставени с тези на графичната карта, която го управлява. Разделителната способност е броя на пикселите, с които графичната способност описва работното поле. Този брой е представен като съотношение на хоризонталната и вертикалната стойност на пикселите. Стандартната VGA резолюция е 640x480 пиксела. Тази резолюция се оказа остаряла в началото на новото хилядолетие, когато средностатистическите разделителни способности на CRT монитори за SVGA и XGA съответно са 800x600 и 1024x768 пиксела. === Основни типове CRT технология === Съществуват '''shadowmask''' и '''aperture grille''' (засенчаваща маска и дупчеста решетка).<ref name='Монитори'>{{cite web |url=http://www.windows7bg.com/index.php?showtopic=2579 |title=Монитори |accessdate=30 август 2010 |work=windows7bg.com }}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ==== Дупчеста решетка (Aperture Grille) ==== Серии от вертикални метални пластини, разположени зад екрана, чиято роля е да насочват точно електронните лъчи върху фосфорното покритие. Апертурната решетка се държи опъната от два хоризонтални проводника, разположени приблизително на 1/3 разстояние от горния и долния край на екрана и видими с просто око. Апертурната решетка изпълнява същата функция, която има засенчващата маска при FST CRT технологията.<ref name="Монитори" /> ==== Засенчаваща маска (Shadow Mask) ==== Перфориран метален лист позициониран зад екрана, който служи като филтър, насочващ електронните лъчи върху съответните фосфорни точки. Това е най-разпространеният метод, който обикновено се асоциира с FST технологията.<ref name='Монитори'/> ==== Тръби с плосък екран ==== Първоначално ЕЛТ със засенчваща маска имат доста заоблена повърхност. Вече по-голямата част от тези тръби са от тип Flat Square Tube (FST, тръби с плосък екран), за да осигурят по-добър фокус и по-малко изкривяване на изображението, редуцирайки негативните ефекти, които се получават при отразяване на светлината от повърхността на екрана.<ref name='Монитори'/> == История == [[Катоден лъч|Катодните лъчи]] се разпространяват по права траектория в отсъствие на прегради, но могат да се отклоняват от [[електрическо поле|електрическо]] или [[магнитно поле]], получено чрез поставяне на външни [[електрод]]и или [[магнит]]и. Принципът е приложен на практика през 1897 г. от [[Карл Фердинанд Браун]], затова електроннолъчевата тръба и известна и като „Тръба на Браун“. == Предимства и недостатъци == Намаляването на броя потребители, използващи CRT монитори, е било предричано доста време, по следните причини: * тежки са и заемат доста място * изразходват голямо количество електроенергия – за 17-инчов монитор са нужни 150 W * работят с високо напрежение, поради което излъчват рентгенови лъчи * освен рентгенови лъчи, CRT излъчват високо и нискочестотните магнитни полета, които са доказано вредни за хората. * технологията на сканиране, която те използват, прави трептенето на образа неизбежно, което води до напрежение в очите и умора. * тяхната възприемчивост откъм електромагнитни полета ги прави уязвими във военни условия. * специфичната им форма води до не толкова правилното изобразяване на прави линии около краищата на монитора. CRT мониторите доминираха на пазара в началото на новото хилядолетие поради следните причини: * Луминофорите се използват от отдавна и са достатъчно усъвършенствувани, те предлагат отлична цветова наситеност при много малкия размер на частиците, който се изисква при мониторите с висока разделителна способност (резолюция). * Фактът, че луминофорите излъчват светлина във всички посоки, означава, че екранът има видимост от 180 градуса. CRT мониторите могат да постигнат стойности на осветеността до 1000 cd/m². * Те използват проста и зряла технология и могат да бъдат произвеждани по-евтино. == Източници == {{commons|Category:Cathode ray tubes}} <references /> == Външни препратки == * [http://hardwaremania.org/2008/05/23/crt-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-lcd-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80 CRT Монитор/LCD монитор - устройство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110227051059/http://hardwaremania.org/2008/05/23/crt-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-lcd-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80 |date=2011-02-27 }} [[Категория:Телевизия]] [[Категория:Дисплейни технологии]] drgm6ohi3tfh7zi0xrw0adphiu6v143 Монголска народна република 0 309790 12896337 12625879 2026-05-02T17:39:21Z CommonsDelinker 8656 Файлът „The_National_Anthem_of_Mongolia.ogg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Infrogmation|Infrogmation]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:The National Anthem of Mongolia.ogg|]]. 12896337 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Монголска народна република |официално-име = Бүгд Найрамдах Монгол Ард Улс |национален_девиз = {{Plainlist| * Орон бүрийн пролетари нар нэгдэгтүн! * „[[Пролетарии от всички страни, съединявайте се!]]“ }} |национален_химн = [[Химн на Монголия|Монгол Улсын төрийн дуулал]] |химн-файл = |местоположение = Mongolian People's Republic Orthographic projection.svg |местоположение-лег = Местоположение на Монголската народна република |начало = 1924 |край = 1992 |площ-общо = 1564116 |площ-год = 1992 |население-ценз = 2 318 000 (1992) |длъжност1 = Държавен глава |управляващ_длъжност1 = {{nobr|Навандоржийн Жадамба}} |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1924 |управляващ_длъжност1a = Пунсалмагийн Очирбат |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1990 – 1992 |длъжност2 = Министър-председател |управляващ_длъжност2 = Балингийн Церендорж |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1923 – 1924 |управляващ_длъжност2a = Дашийн Бямбасурен |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1990 – 1992 |събития = Революция |събитие-дати = 1 март 1921 г. |събития2 = Установяване |събитие-дати2 = 26 ноември 1924 г. |събития3 = Референдум |събитие-дати3 = 20 октомври 1945 г. |събития4 = Независимост |събитие-дати4 = 5 януари 1946 г. |събития5 = Членство в [[ООН]] |събитие-дати5 = 25 октомври 1961 г. |събития6 = Първи демократични избори |събитие-дати6 = 29 юни 1990 г. |събития7 = Премахване на социализма |събитие-дати7 = 12 февруари 1992 г. |валута = [[Монголски тугрик|Тугрик]] |часова-зона = [[UTC+7]]/[[UTC+8]] |телефонен-код = 976 |p1 = [[Цин (17 – 20 век)|Империя Цин]] |flag_p1 = Flag of China (1889–1912).svg |s1 = Монголия |flag_s1 = Flag of Mongolia.svg }} '''Монголската народна република''' е името на [[Монголия]] в периода 1924 – 1992. Социалистическа страна, образувана в резултат от завършилата с победа на 11 юли 1921 г. Монголска народна революция, първата социалистическа революция извън СССР в историята, поставила край на 500-годишното владичество на Китайската империя над Монголия. По тази причина Монголия е втората социалистическа държава в света след СССР. Страната има висш орган на държавната власт – Президиум на Великия народен хурал. Изпълнителната власт се осъществява от Министерския съвет – правителството. Законодателната власт се осъществява от Великия народен хурал, както се нарича народното събрание на държавата. Дели се на 18 провинции (аймака), подразделящи се на сомони (общини). == История == === Предистория на Монголската народна революция === През 1911 г. в Китайската империя избухва революция. Нейният лидер [[Сун Ятсен]] основава партията [[Гоминдан]] сваля последния китайски император [[Пу И]] който е непълнолетен и слага край на монархията, като Китай е провъзгласен за република. Монголските земи към този момент от 500 г. се намират под китайско императорско владичество. Виждайки че империята се разтърсва от промяна, монголските арати (скотовъдци) започват брожение, прерастващо в опит за въстание. Монголската аристокрация – аристократи и будистки свещеници, макар и вярноподана на имперски Китай вижда възможност за частична независимост на монголските територии. В Китай обаче Сун Ятцен отказва да преговаря с тях, имайки различия поради факта че Ятцен е републиканец, монголската аристокрация е феодална, а също и заради това че силата на Китай все още е в ръцете на императорските генерали командири на китайската армия (която е старата императорска армия, нераспусната след китайската революция), които не са напълно лоялни на Гоминдана. Така монголските аристократи се обръщат към Руската империя, като император [[Николай II (Русия)|Николай II]] проявява разбиране и с руска помощ, след преговори с Китай, през 1911 г. е предоставена на външна Монголия (северната част на монголските територии, докато южните части, известни като вътрешна Монголия, остават в китайска територия) частична автономия. Назначен е управител на областта в лицето на духовния будистки водач на Монголия Богдо Хехен VIII, тибетец по произход, получил след автономията името [[Бгдо Хан]]. През 1915 г. юридически се оформя въпросът с автономията на монголските земи, след подписване на споразумение между Руската империя и Китай в град Кяхта, като в монголската история този период от 1911 до 1921 г. е наричан Богдоханска Монголия. След започването на [[Първата световна война]], през 1917 г. Китайската република обявява, че смята да анулира споразумението от Кяхта, и да премахне автономията на Монголия. === Подготовка, начало и победа на Монголската народна революция === След края на Първата световна война, Китай, възползвайки се от започналата в Русия Велика октомврийска социалистическа революция, през 1919 г., анулира Кяхтенското споразумение и окупира отново Монголия, премахвайки напълно автономията. Богдо Хан се подчинява на китайската окупация, но скоро в Далечния изток започва да се проявява Руската гражданска война между Червената армия и белогвардейците. Вследствие на боеве през 1920 г. региона на монголските земи се завзема временно от азиатската конна дивизия на белогвардееца генерал барон [[Роман фон Унгерн-Щернберг]]. Богдо Хан се обръща към Щернберг за помощ срещу китайската окупация, но белогвардееца се съгласява на частична помощ, като окаже натиск с военни средства върху китайските войски да напуснат Монголия, без обаче да иска юридическо признаване от Китай на независимост на Монголия. В това време се създават две народно-освободителни монголски групи от скотовъдци (арати), които претендират за пълно прогонване на китайския неприятел, за освобождение и независимост на Монголия и за прогонването на барон Унгерн Щернберг от монголска територия. През 1920 г. двете групи създават Монголската народна партия. Едната група е начело с Дамдин [[Сухе Батор]] и Солийн Данзан, другата е начело с [[Хорлоогийн Чойбалсан]]. И двете се обединяват в единна партия за национално и социално освобождение – искат не само изгонването на китайските окупатори и белогвардейците, но и лишаването на монголската аристокрация от феодали и монголското будистко духовенство от власт и установяване на социалистически строй в Монголия. През 1920 г. монголските революционери се срещат в Иркутрск и в Москва с представители на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) на Съветска Русия и лично със съветския лидер [[Владимир Ленин]], на които срещи те получават подкрепа за монголска социалистическа революция и военна помощ от Съветска Русия. Вследствие в Далечния изток е изпратена 5-а армия на Червената армия, а монголците формират Монголското народно опълчение – военни отряди за борба срещу китайските войски и белогвардейците. През 1921 г. монголските отряди и Червената армия преминават в настъпление и нанасят поражение на Китайската гоминдановска армия, като принуждават Китай да напусне монголската територия, след което към отрядите се присъединява Хатан Батор-Маскаржав, който командва автономната стража на монголския Богдо Хан. Така обединените монголски отряди и Червената армия атакуват през пролетта на 1921 г. конните войски на [[Бяла гвардия|белогвардейците]] начело с барон Унгерн Фон Щернберг и на 11 юли 1921 г. им нанасят съкрушително поражение, а самия Унгерн е пленен в битката. === Образуване на социализма в Монголия и Монголската народна република === След това начело с Дамдин Сухе-Батор монголските народни отряди се отправят към столицата на автономна Монголия Урга, където образуват Народно правителство начело с Дамдин Сухе-Батор и обявяват независимостта на страната от Китай и социалистическия строй в Монголия, като Богдо Хан признава властта на новото монголско правителство и столицата се прекръства от Урга на Улан-Батор. Създадени са от революционните отряди на МНП въоръжените сили на държавата именувани Монголска народно-революционна армия. На втория си конгрес през 1921 г. Монголската народна партия се преименува в Монголска народно-революционна партия и отказвайки се от селско-аратския си съсловен принцип, приема идеите на Марксизма и Ленинизма, а за председател на Централния комитет е избран Дамдин [[Сухе Батор]], докато секретари на ЦК на МНРП са избран Хорлоогийн Чойбалсан и Солийн Данзан, а за военен министър – получилия генералско военно звание Хатан Батор – Маскаржав. Макар в периода 1921 – 1924 г. монголската държава да е запазена като монархия (но със социалистически строй) с държавен глава Богдо Хан, през 1924 г. той умира и на 26 ноември 1924 г. е провъзгласена Монголската народна република. В началото неин държавен лидер е Дамдин [[Сухе Батор]], но през 1923 г. – година преди да е провъзгласена МНР той умира, а скоро умира и военния министър генерал Хатан Батор – Маскаржав. Начело на Монголската държава застава Хорлоогийн Чойбалсан – най-близкият сподвижник на Сухе-Батор и негов заместник в партията. Чойбалсан е в началото военен министър и лидер на МНРП, но е фактически лидер на Монголската народна република. През 1929 – 1930 г. Чойбалсан е Председател на Президиума на Великия народен хурал, а през периода 1939 – 1952 г. е Председател на Министерския съвет на Монголската народна република. През 1935 г. Хорлоогийн Чойбалсан става маршал на МНР – най-високият военен чин в Монголия. На следващата 1936 г. той сключва Договор със СССР за отбрана на Монголия и СССР, според който в Монголия се стационират съветски войски. През 1939 г. Япония завладява част от Китай, напада Монголия при река Халхин-Гол, в която битка монголските войски заедно със съветските войски удържат победа над японската армия. Макар в далечния изток на монголско-съветския фронт да не се водят бойни действия в периода 1940 – 1945 г., за разлика от други азиатски региони, през 1945 г. Монголия и СССР обявяват война на Япония, в която [[Квантунска армия|Квантунската армия]] е разгромена за няколко седмици от съветската армия и монголските войски. След войната МНР получава дипломатическо признание от всички останали, освен СССР страни, ставайки победител във Втората световна война. През 1952 г. Чойбалсан умира и го наследява [[Юмжагийн Цеденбал]]. Той успява да включи Монголия в [[Съвета за икономическа взаимопомощ]] - 1962 г., дейно подпомага Северна Корея и Виетнам през периода 1952 – 1976 г., както и Лаос и Камбоджа през периода 1979 – 1984 г. по време на военните конфликти в тези държави. През 1984 г. Цеденбал е сменен на постовете си от [[Жамбийн Батмунх]] – дотогавашен министър-председател на Монголия, министър-председател на Монголия става [[Думаагийн Содном]]. Макар че не са сред горещите привърженици на модела на [[Перестройка]] в [[СССР]] на съветския лидер [[Михаил Горбачов]], Батмунх и Содном провеждат икономически реформи в МНР, като по съветски пример през 1990 г. организират промяна на еднопартийната система с многопартийна, дори са организирани демонстрации в подкрепа на многопартийната система, а Жамбийн Батмунх и Думаагийн Содном през март 1990 г. подават оставките си, като на мястото на Батмунх е избран [[Пунсалмагийн Очирбат]] – дотогава министър на външноикономическите връзки и снабдяването, който от 1991 г. е избран за президент на Монголия, а министър-председател на Монголската народна република е избран [[Шаравин Гунгадорж]] – дотогава зам. председател на Министерския съвет на Монголия и министър на земеделието и хранителната промишленост. Монголската народно-революционна партия си запазва властта, която сама упражнява до 2010 г., а след това връщайки си името Монголска народна партия управлява в коалиция с други политически партии. Националният празник на страната е запазен на 11 юли – денят на Народната революция в Монголия. Страната става член на Движението на необвързаните страни след разпада на СИВ - 1991 г. През 1992 г. президентът на Монголската народна република Пунсалмагийн Очирбат създава нова конституция, в която името на държавата е променено на Монголия. ---- * '''Селско стопанство''' ::''Животновъдство'' – 23,4 млн. животни (данни: [[1958]]) ::::'''60%''' – овце ::::'''18%''' – кози ::::'''10%''' – едър рогат добитък ::::'''9%''' – коне ::::'''3%''' – камили ::''Растениевъдство'' – отглеждат се: ::::'''фуражи''' ::::'''зърнени култури''' ::::'''лен''' ::::'''коноп''' и др. * '''Промишленост''' ::''Добив на'': ::::'''каменни въглища''' ::::'''желязна руда''' ::::'''манган''' ::::'''калай''' ::::'''злато''' ::::'''сребро''' ::::'''волфрам''' ::Развити са също и '''хранително-вкусовата''', '''кожарската''' и '''текстилната''' промишленост * '''Транспорт''' (данни: [[1959]]) ::''железни пътища'' ::::'''1700''' km ::''шосета'' ::::'''6000''' km * '''Монетна единица''' ::''тугрик'' ::::''1'' тугрик = ''100'' мунгу ::::''100'' монголски туринка = ''29,25'' [[Лев|български лева]] ([[1962]]) == Източници == * Атлас на света, София 1963 [[Категория:История на Монголия]] [[Категория:Източен блок]] 14nx6qdng3dlkg0g2c6ebbgz9txsg24 Николай Пимоненко 0 312076 12896786 12888265 2026-05-03T07:07:03Z ИзгряваСлънцето 377405 /* Дружеството на Передвижниците и скандалът с водка „Спотикач“ */ 12896786 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Николай Пимоненко | рождено_име = | картинка = Mykola Pymonenko-Avtoportret.jpg | картинка_текст = | описание = украински живописец | наставка = | женен_за = Александра Орловска | роден-дата = [[9 март]] [[1862]] | роден-място = [[Киев]], [[Руска империя]] | починал-дата = [[26 март]] [[1912]] (на 50 г.) | починал-място = Киев, Руска империя | националност = украинец | стил = [[Реализъм (изкуство)|реализъм]], [[Передвижници]] | учител = [[Харитон Платонович Платонов]], [[Владимир Донатович Орловски]], Йосиф-Казимир Будкевич | академия = Киевска худошествена академия<br/>[[Императорска художествена академия]] в класа на Владимир Донатович Орловски. | направление = битова живопис | патрон = | творби = „[[Жертва на фанатизма]]“, „Преди бурята“ | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = Два малки и един голям сребърен медал на Императорската художествена академия „за успех в рисуването“.<br/>Орден „Св. Ана“ II степен.<br/>Орден „Св. Ана“ III степен. | подпис = | подпис_текст = | уебсайт = }} '''Никола́й Корни́лович Пимоне́нко''' ({{lang|uk|Микола Корнилович Пимоненко}}), роден на 9./21. март 1862, в Киев, Киевска губерния, Руска империя, починал на 26. март /8 април 1912г. в Киев е [[Украйна|украински]] жанров художник, академик в Императорската академия на Санкт Петербург. Член на Обществото на [[передвижниците]], а от 1904 г. и на Императорската художествена академия. == Живот == Микола Пимоненко е роден на 9./21 март 1862г. в предградието на Киев - Приорка, в семейството на търговеца Корнилий Данилович Пимоненко, който се занимавал и с [[дърворезба]]. Бащата притежавал работилница по [[иконопис]]. Синът Микола се обучава в иконопис в иконописната школа в [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печорската лавра]], където през 1876г. бива забелязан от [[Николай Иванович Мурашко]], основател и ръководител на Киевското рисувално училище. Мурашко оценява таланта на момчето и убеждава мецената и дарителя на рисувалното училище Н.И.Терещенко, да приеме Пимоненко за безплатно обучение. Там той се обучава при Йосиф-Казимир Бускевич и Харитон Платонов. През 1880г., на втората година от обучението си, Пимоненко е признат за най-добрия ученик и зачислен на щат в училището като репетитор. През 1882г. завършва училището със званието „учител по рисуване“. През есента на 1882г. Микола Пимоненко полага изпити и постъпва в Императорската художествена академия като свободен слушател. Учи се в ателието на Владимир Донатович Орловски, за чиято дъщеря впоследствие се жени. Награден е с два малки и един голям сребърни медала за „успех в рисуването“. == Кариера == През 1884г. поради влошено здраве и по настояване на лекарите Пимоненко напуска Академията и се връща в Киев. Там постъпва като старши преподавател в Киевската рисувална школа, където преподава до 1901г., когато самото училище прекратява съществуването си. Пимоненко участва в създаването на Киевското художествено училище, което е под управлението на Императорската художествена академия. От 1900 е статски съветник. До края на живота си преподава графика в Киевския политехнически институт на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. == Успехи и награди == През годините 1885-1887 художникът търси своите художествени теми и методите за пресъздаването им. На академичните изложби се появяват картините „След аукциона“, „Ваканция“ и др. А от края на осемдесетте години на 19. век първостепенна тема в творчеството му става украинското село. Голям успех печели с картината си „Коледно гадение“ която е изложена на академичната изложба през 1888г. Критиката високо оценява това платно. През 1891 за показаните на академична изложба „Сватба в Киевска губерния“ и „Утрото на Христовото Възкресение“ Пимоненко получава званието „почетен член на Императорската художествена академия“. За образите на Свети Николай и на Света Александра в Киевския катедрален храм „Свети Владимир“ Н. К. Пимоненко е награден от императора на 1.януари 1897г. с ордена на „Света Анна“ III степен. През 1904 Съветът на Императорската художествена академия присъжда на Пимоненко почетното звание „академик на живописта“ за „известност на художественото поприще“. Пимоненко участвува в изложби в Берлин, Париж, Лондон и Мюнхен. През 1909г. за картината „Гопак“ е удостоен от Обществото на френските художници със златния медал на Салон де Пари. Картината имала голям успех, а по-късно е откупена от [[Лувър]]а. [[Файл:Гопак1111.jpg|мини|"Гопак"]] == Известност == [[Файл:Київська квіткарка.jpg|мини|"Киевска цветарка"]] В дореволюционна Русия художникът е изключително популярен чрез картините си, изобразяващи живота в украинското село. Репродукциите на картините се разпространяват в огромен тираж. Характерни теми са: трудът на украинската селянка, народни празници, взаимоотношения между влюбени, недъзи- като пиянството и др. == Дружеството на Передвижниците и скандалът с водка „Спотикач“ == [[Файл:До дому.jpg|мини|"Край дома"]] От 1899г. Пимоненко е член на Дружеството на подвижните художествени изложби- передвижници. Картината на Пимоненко „Край дома“ става повод за скандал в средите на передвижниците. Тази картина, по-точно картичка с нейна репродукция, без разрешението на художника, е станала прототип за етикета на водката „Спотикач“, пусната на пазара от фабриканта Шустов. Передвижниците написали гневно писмо на художника, обвинявайки го в „продажност“. Пимоненко заминава срочно за Москва, среща се с Шустов, отклонява предложението му да му даде пари и завежда дело. Съдът решава да се изземе водката „Спотикач“ от пазара, а етикетите да се унищожат. През 1899г. Пимоненко създава една от известните си картини - "[[Жертва на фанатизма]]", която разобличава някои отрицателни социални явления в обществото. От 1899г. Пимоненко е член на: -Обществото на подвижните художествени изложби (передвижници) -Обществото на южноруските художници -Обществото на мюнхенските художници -Парижкия международен съюз за изкуство и литература. След тежка болест Николай/Микола Пимоненко почива на 26.март 1912г. Погребан е на Лукяновското гробище в Киев. == Оценки и признание == През 1913 в Императорската художествена академия е организирана посмъртна изложба, на която са изложени 184 платна, 419 [[Етюд|етюд]]а и 112 рисунки с молив. През 2006 е поставен „абсолютен световен рекорд за продажби на художника Пимоненко“, като платното „Продавачка на платно“ (1901) е продадено на търг в САЩ за 160 хиляди долара. == Музеи и паметни места == През 1952г. на дом № 28 на улица Гоголева в Киев (бившата усадба на В. Д. Орловски), където художникът е живял и работил от 1883 до 1912 е поставена мемориална плоча, работа на архитект М. М. Говденко. През 1959 една от улиците в Шевченския район в Киев е наречена на името на Пимоненко.(бившата улица Монастирска). През 1997 в село Малютянка, Киевско- Святошински район, Киевска област, е открит музей на Н. К. Пимоненко (филиал на Боярския краеведски музей), построен от самите жители на селото. == Литература == *Затенацкий Я. П. Николай Корнилович Пимоненко: жизнь и творчество 1862 - 1912. — Киев: Академия наук Украинской ССР; Институт искусствоведения, фольклора и этнографии., 1955. — 110 с. *Огиевская И. В. Николай Пимоненко: Альбом = Микола Пимоненко: Альбом. — Киев: Мистецтво, 1983. — 107 с. — 22 000 экз. *Живопись. Владимир Орловский, Николай Пимоненко = Живопис. Володимир Орловський, Микола Пимоненко / автор проекта Анатолій Мельник. — Хмельницкий: Артанія Нова. Галерея, 2008. — 192 с. — ISBN 966-8914-03-1. *Олег Кочевых. Улыбка сквозь грусть // Отрок.ua : православный журнал. — Киев: Свято-Троицкий Ионинский монастырь, 2009. — № 3 (39). Архивировано 17 апреля 2013 года. == Картини == <gallery> Mykola Pymonenko-Brod.jpg|Брод Mykola Pymonenko-Vechoriye.jpg|На свечеряване Mykola Pymonenko-Zhnyva.jpg|Жътва в Украйна PimonenkoNK PashalZautrRYB.jpg|Великденска утринна молитва в [[Малорусия]]. 1891 г. Mykola Pymonenko-Svaty.jpg|Сватове Mykola Pymonenko-Vorozhinnia.jpg|Коледно гадание Mykola Pymonenko-Sinokis.jpg|Сенокос Mykola Pymonenko-Ukrayinska nich.jpg|Украинска нощ Pimonenko. Victime of fanatisme.jpg|[[Жертва на фанатизма]] Pymonenko U pohid 1902.jpg|На поход </gallery> [[Файл:Могила-Пимоненко.JPG|мини|ляво|200px|[[Белият ангел]] на гроба на художника]] == Източници == {{commonscat|Mykola Pymonenko}} * [http://pimonenko.bogdana.net/ Пимоненко] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101213163535/http://pimonenko.bogdana.net/ |date=2010-12-13 }} * [http://www.encyclopediaofukraine.com/pages/P/Y/PymonenkoMykola.htm Николай Пимоненко] от ''Украинска енциклопедия'' {{Нормативен контрол}} {{Передвижници}} {{Превод от|ru||}} {{СОРТКАТ:Пимоненко, Николай}} [[Категория:Украински художници]] [[Категория:Передвижници]] 1f8j4eq5k7syk4c2x6nzvswshki93sy 12896787 12896786 2026-05-03T07:07:45Z ИзгряваСлънцето 377405 /* Дружеството на Передвижниците и скандалът с водка „Спотикач“ */ 12896787 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Николай Пимоненко | рождено_име = | картинка = Mykola Pymonenko-Avtoportret.jpg | картинка_текст = | описание = украински живописец | наставка = | женен_за = Александра Орловска | роден-дата = [[9 март]] [[1862]] | роден-място = [[Киев]], [[Руска империя]] | починал-дата = [[26 март]] [[1912]] (на 50 г.) | починал-място = Киев, Руска империя | националност = украинец | стил = [[Реализъм (изкуство)|реализъм]], [[Передвижници]] | учител = [[Харитон Платонович Платонов]], [[Владимир Донатович Орловски]], Йосиф-Казимир Будкевич | академия = Киевска худошествена академия<br/>[[Императорска художествена академия]] в класа на Владимир Донатович Орловски. | направление = битова живопис | патрон = | творби = „[[Жертва на фанатизма]]“, „Преди бурята“ | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = Два малки и един голям сребърен медал на Императорската художествена академия „за успех в рисуването“.<br/>Орден „Св. Ана“ II степен.<br/>Орден „Св. Ана“ III степен. | подпис = | подпис_текст = | уебсайт = }} '''Никола́й Корни́лович Пимоне́нко''' ({{lang|uk|Микола Корнилович Пимоненко}}), роден на 9./21. март 1862, в Киев, Киевска губерния, Руска империя, починал на 26. март /8 април 1912г. в Киев е [[Украйна|украински]] жанров художник, академик в Императорската академия на Санкт Петербург. Член на Обществото на [[передвижниците]], а от 1904 г. и на Императорската художествена академия. == Живот == Микола Пимоненко е роден на 9./21 март 1862г. в предградието на Киев - Приорка, в семейството на търговеца Корнилий Данилович Пимоненко, който се занимавал и с [[дърворезба]]. Бащата притежавал работилница по [[иконопис]]. Синът Микола се обучава в иконопис в иконописната школа в [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печорската лавра]], където през 1876г. бива забелязан от [[Николай Иванович Мурашко]], основател и ръководител на Киевското рисувално училище. Мурашко оценява таланта на момчето и убеждава мецената и дарителя на рисувалното училище Н.И.Терещенко, да приеме Пимоненко за безплатно обучение. Там той се обучава при Йосиф-Казимир Бускевич и Харитон Платонов. През 1880г., на втората година от обучението си, Пимоненко е признат за най-добрия ученик и зачислен на щат в училището като репетитор. През 1882г. завършва училището със званието „учител по рисуване“. През есента на 1882г. Микола Пимоненко полага изпити и постъпва в Императорската художествена академия като свободен слушател. Учи се в ателието на Владимир Донатович Орловски, за чиято дъщеря впоследствие се жени. Награден е с два малки и един голям сребърни медала за „успех в рисуването“. == Кариера == През 1884г. поради влошено здраве и по настояване на лекарите Пимоненко напуска Академията и се връща в Киев. Там постъпва като старши преподавател в Киевската рисувална школа, където преподава до 1901г., когато самото училище прекратява съществуването си. Пимоненко участва в създаването на Киевското художествено училище, което е под управлението на Императорската художествена академия. От 1900 е статски съветник. До края на живота си преподава графика в Киевския политехнически институт на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. == Успехи и награди == През годините 1885-1887 художникът търси своите художествени теми и методите за пресъздаването им. На академичните изложби се появяват картините „След аукциона“, „Ваканция“ и др. А от края на осемдесетте години на 19. век първостепенна тема в творчеството му става украинското село. Голям успех печели с картината си „Коледно гадение“ която е изложена на академичната изложба през 1888г. Критиката високо оценява това платно. През 1891 за показаните на академична изложба „Сватба в Киевска губерния“ и „Утрото на Христовото Възкресение“ Пимоненко получава званието „почетен член на Императорската художествена академия“. За образите на Свети Николай и на Света Александра в Киевския катедрален храм „Свети Владимир“ Н. К. Пимоненко е награден от императора на 1.януари 1897г. с ордена на „Света Анна“ III степен. През 1904 Съветът на Императорската художествена академия присъжда на Пимоненко почетното звание „академик на живописта“ за „известност на художественото поприще“. Пимоненко участвува в изложби в Берлин, Париж, Лондон и Мюнхен. През 1909г. за картината „Гопак“ е удостоен от Обществото на френските художници със златния медал на Салон де Пари. Картината имала голям успех, а по-късно е откупена от [[Лувър]]а. [[Файл:Гопак1111.jpg|мини|"Гопак"]] == Известност == [[Файл:Київська квіткарка.jpg|мини|"Киевска цветарка"]] В дореволюционна Русия художникът е изключително популярен чрез картините си, изобразяващи живота в украинското село. Репродукциите на картините се разпространяват в огромен тираж. Характерни теми са: трудът на украинската селянка, народни празници, взаимоотношения между влюбени, недъзи- като пиянството и др. == Дружеството на Передвижниците и скандалът с водка „Спотикач“ == [[Файл:До дому.jpg|мини|"Край дома"]] От 1899г. Пимоненко е член на Дружеството на подвижните художествени изложби- передвижници. Картината на Пимоненко „Край дома“ става повод за скандал в средите на передвижниците. Тази картина, по-точно картичка с нейна репродукция, без разрешението на художника, е станала прототип за етикета на водката „Спотикач“, пусната на пазара от фабриканта Шустов. Передвижниците написали гневно писмо на художника, обвинявайки го в „продажност“. Пимоненко заминава срочно за Москва, среща се с Шустов, отклонява предложението му да му даде пари и завежда дело. Съдът решава да се изземе водката „Спотикач“ от пазара, а етикетите да се унищожат. През 1899г. Пимоненко създава една от известните си картини - "[[Жертва на фанатизма]]", която разобличава някои отрицателни социални явления в обществото. От 1899г. Пимоненко е член на: -Обществото на подвижните художествени изложби (передвижници) -Обществото на южноруските художници -Обществото на мюнхенските художници -Парижкия международен съюз за изкуство и литература. След тежка болест Николай/Микола Пимоненко почива на 26.март 1912г. Погребан е на Лукяновското гробище в Киев. == Оценки и признание == През 1913 в Императорската художествена академия е организирана посмъртна изложба, на която са изложени 184 платна, 419 [[Етюд|етюд]]а и 112 рисунки с молив. През 2006 е поставен „абсолютен световен рекорд за продажби на художника Пимоненко“, като платното „Продавачка на платно“ (1901) е продадено на търг в САЩ за 160 хиляди долара. == Музеи и паметни места == През 1952г. на дом № 28 на улица Гоголева в Киев (бившата усадба на В. Д. Орловски), където художникът е живял и работил от 1883 до 1912 е поставена мемориална плоча, работа на архитект М. М. Говденко. През 1959 една от улиците в Шевченския район в Киев е наречена на името на Пимоненко.(бившата улица Монастирска). През 1997 в село Малютянка, Киевско- Святошински район, Киевска област, е открит музей на Н. К. Пимоненко (филиал на Боярския краеведски музей), построен от самите жители на селото. == Литература == *Затенацкий Я. П. Николай Корнилович Пимоненко: жизнь и творчество 1862 - 1912. — Киев: Академия наук Украинской ССР; Институт искусствоведения, фольклора и этнографии., 1955. — 110 с. *Огиевская И. В. Николай Пимоненко: Альбом = Микола Пимоненко: Альбом. — Киев: Мистецтво, 1983. — 107 с. — 22 000 экз. *Живопись. Владимир Орловский, Николай Пимоненко = Живопис. Володимир Орловський, Микола Пимоненко / автор проекта Анатолій Мельник. — Хмельницкий: Артанія Нова. Галерея, 2008. — 192 с. — ISBN 966-8914-03-1. *Олег Кочевых. Улыбка сквозь грусть // Отрок.ua : православный журнал. — Киев: Свято-Троицкий Ионинский монастырь, 2009. — № 3 (39). Архивировано 17 апреля 2013 года. == Картини == <gallery> Mykola Pymonenko-Brod.jpg|Брод Mykola Pymonenko-Vechoriye.jpg|На свечеряване Mykola Pymonenko-Zhnyva.jpg|Жътва в Украйна PimonenkoNK PashalZautrRYB.jpg|Великденска утринна молитва в [[Малорусия]]. 1891 г. Mykola Pymonenko-Svaty.jpg|Сватове Mykola Pymonenko-Vorozhinnia.jpg|Коледно гадание Mykola Pymonenko-Sinokis.jpg|Сенокос Mykola Pymonenko-Ukrayinska nich.jpg|Украинска нощ Pimonenko. Victime of fanatisme.jpg|[[Жертва на фанатизма]] Pymonenko U pohid 1902.jpg|На поход </gallery> [[Файл:Могила-Пимоненко.JPG|мини|ляво|200px|[[Белият ангел]] на гроба на художника]] == Източници == {{commonscat|Mykola Pymonenko}} * [http://pimonenko.bogdana.net/ Пимоненко] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101213163535/http://pimonenko.bogdana.net/ |date=2010-12-13 }} * [http://www.encyclopediaofukraine.com/pages/P/Y/PymonenkoMykola.htm Николай Пимоненко] от ''Украинска енциклопедия'' {{Нормативен контрол}} {{Передвижници}} {{Превод от|ru||}} {{СОРТКАТ:Пимоненко, Николай}} [[Категория:Украински художници]] [[Категория:Передвижници]] tpw9xzb8ym42l30k87rvfe0q6fwe8ze Диканя 0 313520 12896526 12814334 2026-05-02T20:00:35Z ~2026-26774-24 394712 Етимологията е посочена в РБЕ. 12896526 wikitext text/x-wiki [[Файл:BASA-2072K-1-315-71.JPG|мини|Диканя, снимка от архива на [[Христо Вакарелски]]]] '''Диканята''' <ref>[[Голяма енциклопедия „България“|Голяма енциклопедия България]], т. 5, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с. 1746, ISBN 978-954-8104-27-2 (т.5), ISBN 978-954-398-140-3 (т.5)</ref> е земеделски уред за [[вършитба]]. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за оронване на зърната на [[Зърнено-житни култури|зърнените култури]] след [[жътва]]. <ref>Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3, ISBN 954-528-313-0</ref> Наименованието ѝ произлиза от гръцката дума τνκἀνη. Тя е традиционен уред за [[вършитба]] до първото десетилетие на ХХ век, когато в земеделското производство на храни навлиза машината, наричана [[вършачка]]. == Устройство == Диканята е прост уред, който се тегли от животни по ''хармана'' – специално подготвеното място за вършеене на [[ечемик]]а или [[пшеница]]та. Дървената част от диканята е здрава конструкция, платформа от надлъжни дебели дъски и напречно поставени скрепващи греди. Предната част е извита нагоре и се заобля като [[шейна]], за да се плъзга върху ожънатите класове. Отдолу в дървото здраво се забиват в редове остри парчета от [[кремък]] или метални шипове, които трябва да раздробят класовете и да нарежат сламата. Този примитивен режещ апарат обикновено е поставян от майстори ''дювенджии'' (майстори на дикани от [[Кърджалийско]]). В средата на предната напречна греда е направен прорез за поставяне на теглича на животните. == Употреба == По време на вършитбата в хармана диканята се тегли от животни (коне, волове, биволи), управлявани от седнал на нея човек. С теглото си той подобрява действието ѝ. След няколко обиколки по постлания с разпръснати снопи харман нарязаната от кремъците слама се прехвърля с вили („претърсва се“), за да падне от нея зърното, и отново се правят обиколки с диканята. Тази процедура се повтаря 6 – 7 пъти. Накрая, след последното „претърсване“, сламата се събира (обикновено се съхранява за храна на животните). Около хармана винаги се премита, за да не се разпилява зърно. Останалото върху хармана зърно, примесено с остатъци от сламата, се превява ръчно или с машина (веялка или цилиндра, която сортира зърното и по големина), преди да се съхрани. <gallery class="center"> Trillo-5.JPG | Остри кремъчни късове за очукване на класовете и нарязване на сламата Balgari-Burgas-District-dikanya.jpg | Диканя, изложена в етнографската сбирка в с. [[Българи (Област Бургас)]] Threshing place, Santorini, Greece.jpg | Харман в Гърция BASA-2072K-1-316-89-Threshing by horses in Bulgaria.jpg| Вършитба с коне на харман в България </gallery> == Вижте също == * [[Жътва]] * [[Комбайн]] == Източници == <references /> == Библиография == * Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977, 109 – 115. * Мария Гюрова. [http://be-ja.org/wp-content/uploads/2011/11/Be-JA_1_2011.pdf Етнографски и археологически дикани: трансрегионална перспектива]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Българско е-списание за археология, 2011, № 1, 1 – 39. {{Commonscat|Threshing boards}} [[Категория:Селскостопанско оборудване]] bp4jxazs9j2kn19vctndgdtrzzpvatc 225238 Христо Ботев 0 315043 12896925 10962597 2026-05-03T10:05:27Z Kwamikagami 26617 12896925 wikitext text/x-wiki {{Малка планета | име= 225238 Христо Ботев | тип = астероид | откривател=[[Филип Фратев]] | дата=[[17 август]] [[2009]] г. | снимка= | заглавие= | означение= | категория= | епоха=[[23 март]] [[2018]] г. | ексцентрицитет= 0,2031144 | голяма_полуос= 2,3948159[[Астрономическа единица|АЕ]] | перихелий= 1,9083943 [[Астрономическа единица|АЕ]] | инклинация= 0,99426° | възел= 135,06743° | аномалия= 148,48237° | период= 3,71[[юлианска година|години]] | афелий= 2,881 [[Астрономическа единица|АЕ]] | величина= 17,4 | параметър= | скорост= | размери= | маса= | плътност= | гравитация= | втора_космическа= | въртене= | спектрален_клас= | албедо= | температура= | общомедия = }} {{към пояснение|Ботев|Ботев (пояснение)}} '''225238 Христо Ботев''' е [[астероид]], наречен на известния български революционер [[Христо Ботев]]. Открит е на 17 август 2009 година от българския екип [[Обсерватория „Звездно общество“]] с ръководител д-р [[Филип Фратев]]. Първоначалното, условно обозначение на астероида е {{мп|2009 QJ|5}}. Българските откриватели предлагат името на големия революционер, а година по-късно Комитетът за именуване на малки тела в Слънчевата система одобрява предложението им. == Източници == * [http://science.actualno.com/news_309086.html Информация за откритието и преименуването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100731210224/http://science.actualno.com/news_309086.html |date=2010-07-31 }} == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|225238 Hristobotev}} * [https://www.minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=225238 225238 Hristobotev] – Базата данни на Международния Астрономически Съюз (IAU) {{мъниче|астероид}} {{Малки планети}} [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] [[Категория:Астероиди с български имена]] [[Категория:Астероиди|Христо Ботев]] mgawrir5hnq09fbeo6ihf12wz9xitgm Джордж Уизли 0 316109 12896635 3702038 2026-05-02T23:52:28Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896635 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #виж [[Фред и Джордж Уизли]] nnyctjylgwztaa097mri4oip6sjkz5s Военна история на Румъния 0 318020 12896770 11271119 2026-05-03T06:45:00Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896770 wikitext text/x-wiki '''[[Румъния]]''' и предшестващите я държави са въвлечени във военни конфликти вече над 2500 години. Бойните полета са на територията на днешна Румъния, на [[Балканския полуостров]], [[Източна Европа]]. По време на [[Античност]]та територията на днешна Румъния е населявана от [[даки]], които воюват с нашественици ([[персийци]], [[македони]], [[келти]] и [[римляни]]). В края на краищата Царство [[Дакия]] е покорено от [[Римска империя|Римската империя]] през [[106]] г. и голяма част от територията му става [[Дакия (провинция)|римска провинция]]. С упадъка на Римската империя Дакия е изоставена поради натиска на [[свободни даки|свободните даки]] и [[готи]]те. 1000 години територията на страната е на пътя на великите преселения на народите и става обект на нападения на придвижващите се на запад номадски племена (готи, [[хуни]], [[гепиди]], [[авари]], [[славяни]], [[прабългари]], [[маджари]], [[кумани]] и [[монголи]]). Територията в същинското средновековие остава притежание на Първото и Второто български държави. През [[13 век]] редицата малки държавни образувания по румънските земи се обединяват в княжествата [[Молдова]] и [[Влашко]]. [[Трансилвания]] е завладяна от маджарите и става част от [[Унгария]]. През Късното [[Средновековие]] 3-те основни румънски територии са заплашени от нарастващата мощ на зараждащата се [[Османска империя]]. [[Янош Хуняди]], княз на Трансилвания и унгарски [[регент]], успява да спре османското настъпление в [[Централна Европа]] и извоюва голяма победа над тях [[Обсада на Белград (1456)|при Белград]] през [[1456]] г. [[Стефан Велики]] в Молдова и [[Влад Цепеш]] и [[Мирча Стари]] в Влашко също побеждават турците. Въпреки това, и трите княжества стават османски васали по средата на [[16 век]]. Влашкият княз [[Михай Храбри]] успява да обедини своята държава с Молдова и Трансилвания и за кратко прави независима държава през [[1600]] г.<ref name=Stoica1>{{cite book|last=Stoica|first=Vasile|title=The Roumanian Question: The Roumanians and their Lands|year=1919|publisher=Pittsburgh Printing Company|location=Pittsburgh|page=18|url=http://www.wdl.org/en/item/7314/view/1/18/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180815055407/https://www.wdl.org/en/item/7314/view/1/18/ |date=2018-08-15 }}</ref> В началото на Новото време контролът над областта е обект на конфликти между [[Хабсбургска империя|Хабсбургската империя]], [[Османската империя]], [[Полша]] (до 18 век) и [[Русия]]. Загубата на османлиите [[Битка при Виена|при Виена]] през [[1683]] г. дава началото на упадъка им и спадането на влиянието им в областта. Съвременната румънска държава се създава през [[19 век]] при сливането на Влашко и Молдова. Тя става независима след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]] и през [[1881]] г. става [[Кралство Румъния|кралство]]. Страната участва на страната на [[Антанта]]та в [[Първата световна война]] и след нея получва много територии. Това териториално разширение е известно като „[[Велика Румъния]]“. Румъния достига разцвета си в междувоенния период. Присъединява се към Тристранния пакт и участва с войски на източния фронт срещу СССР. След [[Втората световна война]] територията ѝ е орязана до днешните граници и попада в [[СССР|съветската]] сфера на влияние. [[Румънска революция|Революцията]] от [[1989]] г. слага край на [[комунизъм|комунизма]] и геополитическите промени в региона след разпада на Съветския съюз проправят пътя на Румъния към европейска интеграция в икономическата, политическата и военната сфера. Днес Румънските въоръжени сили участват в мироопазващи мисии на [[НАТО]] в [[Ирак]], [[Афганистан]], [[Босна и Херцеговина]] и други. [[Файл:Grivita 1877.jpg|мини|300п|Румънски войски превземат редутите при [[Гривица]]. Руско-турска война (1877 – 1878) г. Художник [[Хенрих Дембицки]]]] == Даки и римляни == === Първи конфликти === [[Файл:Dacia 82 BC.png|мини|300px|Дакийското царство по времето на Буребиста]] [[Даки]]те, известни още като [[гети]], са част от голямата [[траки]]йска група народи. Те населяват териториите на днешни Румъния, Молдова, източна Унгария, югозападна Украйна и Северна България. През [[335 г. пр.н.е.]] [[Александър Македонски]] воюва с траките, за да подсигури северната граница на [[Древна Македония|Македонското царство]]. Той пресича [[Дунав]] и прави кратко нападение на племената, живеещи на север от реката. [[Лизимах]], един от пълководците на Александър Македонски, който получава [[Тракия]], [[Анадола]] и [[Древна Македония|Македония]], прави опит да превземе териториите на север от Дунав, но е разбит и пленен от дакийския цар [[Дромихет]]. По-късно Дромихет го пуска, за се установят мирни взаимоотношения. [[Буребиста]], един от най-великите дакийски царе, управлява в периода [[82 пр.н.е.|82]]-[[44 пр.н.е.|44]] г. пр.н.е. и обединява траките от Херциния (днешна [[Моравия]]) на запад до р. [[Южен Буг]] на изток и от северните [[Карпати]] до Дионисиополис ([[Балчик]]). Буребиста се съюзява с жителите на гръцките селища по западния бряг на [[Черно море]], когато те са превзети от [[Вар Лукул]], губернатор на провинция Македония, по време на [[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]] ([[74 пр.н.е.|74]]-[[72 пр.н.е.|72]] г. пр.н.е.) Даките разбиват римската войска под ръководството на [[Гай Антоний Хибрида]] край [[Истрия (Синое)|Истрия]] и продължават нападенията си в областта, превземайки келтското село Алиобрикс (дн. [[Картал (село)|Картал]], [[Украйна]]), [[Тирас]], [[Одесос]] и разрушавайки [[Олбия]]. През [[48 г. пр.н.е.]] дакийският крал се съюзява с [[Помпей Велики]] в борбата му срещу [[Юлий Цезар]] в [[Гражданска война на Цезар|Гражданската война на Цезар]], но не успява да му изпрати войски навреме за решителната [[битка при Фарсала]]. === Дакийски войни === {{основна|Домицианова дакийска война|Дакийски войни}} Изправен пред все по-голямото военно присъствие на [[Римската империя]], [[Дечебал]] (управлявал [[87]] – [[106]] г.), син на [[Скорило]], преорганизира войската през [[85]] г. и даките започват да нападат силно укрепената римска провинция [[Мизия]], намираща се южно от Дунав. През [[86]] г. те осъществяват по-сериозна атака и тя кара император [[Домициан]] да сформира нови легиони и да ги снабди с провизии. Императорът планира нападение над Дакия следващата година, за да прекрати нападенията. През 87 г. пет или шест легиона под командването на генерал [[Корнелий Фуск]] пресичат Дунав и се отправят на север към дакийската столица [[Сармизеджетуса]]. Пресрещнати са от дакийската войска при [[Тапи]], където попадат в засада и понасят голямо поражение. Почти всички войници от [[V Легион на Чучулигите]] са убити и даките пленяват знамената им и бойните им машини. Самият Корнелий Фуск загива в битката. След тази победа Дечебал заменя Дурас като цар на Дакия. Римляните нападат и през [[88|следващата година]], като този път командир е [[Тетий Юлиан]]. Римската армия навлиза в Дакия по същия път, който е използвал и Корнелий Фуск предишната година. Битката се осъществява на приблизително същото място, при Тапи, но този път победители са римляните. Поради трудния път до Сармизеджетуса и загубите на Домициан в [[Панония]], римската войска се изтегля и е уговорен мир между двете страни. [[Файл:Traianus Glyptothek Munich 72.jpg|мини|ляво|180px|Бюст на Траян, [[Глиптотека (Мюнхен)|Глиптотека]], [[Мюнхен]]]] Според мира от [[89]] г. Дечебал става [[васал]] на Рим и получава пари, бойци и бойни машини от Римската империя, за да пази нейните граници. Вместо да използва парите както Рим иска, царят решава да построи нови крепости в планините и да укрепи вече съществуващите. Това е основната причина за последвалата римска атака под командването на император [[Траян]]. През [[101]] г. Траян (управлявал [[98]] – [[117]] г.), след като получава одобрението на [[Сенат]]а, започва да напредва към Дакия. За да подпомогне похода на легионерите, гръцкият архитект [[Аполодор от Дамаск]] проектира каменен мост над Дунав, по-късно известен като [[Траянов мост]]. Римляните се разделят на две колони и се насочват към сърцето на Дакия, като междувременно подпалват селата по пътя. През зимата на [[101]]/ [[102]] г. даките повеждат големи атаки над легионите, базирани в Мизия, но са разбити от Траян в [[битка при Адамклиси|битката при Адамклиси]]. През 102 г. двете колони се събират за последна атака и разбиват дакийската армия в [[Трета битка при Тапи|Третата битка при Тапи]]. След битката Дечебал решава да се предаде. Войната приключва с римска победа, но даките се съпротивляват още. Траян нахлува отново през [[105]] г. с намерението да превърне Дакия в [[римска провинция]]. След няколко сражения през [[106]] г. столицата Сармизеджетуса е нападната с участието на [[II Спомагателен легион]], [[IV Щастлив Флавиев легион]] и кавалерийската част на [[VI Железен легион]]. Римляните унищожават канализацията и градът се предава. Дечебал успява да избяга, но се самоубива, за да не бъде пленен. Въпреки това, войната продължава и последната битка се води при [[Поролис]]. След края на войната големи части от царството на даките се превръщат в римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]]. Римското управление продължава от 106 до [[271]] г. (според някои източници – до [[275]]). == Ново време == === Предпоставки === ; Национално обединение [[Файл:Romanians before WW1.jpg|мини|300px|Територии с румънско население преди [[1918]] г.]] Основната задача на румънското военно ръководство през [[19 век]] и първата половина на [[20 век]] е да се обединят всички територии, населявани от [[румънци]] в една държава и това обединение да се поддържа. Това е приоритетът на румънските стратези през двете световни войни. Днес повечето територии, които преди Първата световна война са имали румънско мнозинство, се намират на територията на днешните Румъния или [[Молдова]]. Борбата за национално обединение на румънците води до конфликти със съседните държави. * '''Румънско-унгарска вражда''' за контрол над [[Трансилвания]]. То започва, когато областта е предадена на Румъния чрез [[Трианонски договор|Трианонския договор]]. Към [[1918]] г. румънците са много повече от всеки друг етнос в Трансилвания, но исторически тя принадлежи на Унгария. През [[1940]] г. [[Северна Трансилвания]] е върната на унгарците според [[Второ виенско споразумение|Второто виенско споразумение]], но през [[1945]] г. Румъния си я получава отново. След [[1989]] г. отношенията между двете страни са добри, особено след като се присъединяват към НАТО и [[ЕС]]. През 1995 г. се подписва договор, според който Унгария оттегля всичките си претенции към Трансилвания. * '''Румънско-българската вражда''' е заложена от Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 година, чрез който Руската империя, за да си осигури излаз и пристанища на река Дунав, отнема от Румъния Бесарабия, като я компенсира с населената с българи Северна Добруджа. Това отключва по-късните апетити за анексирането и на [[Южна Добруджа]] от Румъния. Цялата област Добруджа има основно българско население и Румъния първоначално не е съгласна с тази размяна, но по-късно апетитите и нарастват и по време на [[Междусъюзническата война]], въпреки предварително обявения неутралитет, напада България и завзема Южна Дабруджа. България си възвръща цяла Добруджа по време на Първата световна война, но тъй като е съюзник на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], е принудена да я върне според [[Ньойския договор]]. В началото на Втората световна война, на [[7 септември]] [[1940]] г., е подписана [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]], с подкрепата на [[Страни от Оста|силите на Оста]], която връща Южна Добруджа на България. Оттогава отношенията между двете страни се стабилизират. * '''Румънско-руската (съветска) вражда''' се разразява, след като през 1878 година Русия анексира [[Бесарабия]], територия със смесено население (власи, българи, украинци, татари) и част от Молдовското княжество. В хаоса след [[Октомврийската революция]] Румъния си възвръща областта. СССР никога не приема загубата и през [[1920]] г. се състои малка война по границата край река [[Днестър]]. През [[1924]] г. руснаците спонсорират въстание в Южна Бесарабия ([[Татарбунарско въстание]]). През [[1940]] г. Съветският съюз си връща Бесарабия и Северна Буковина по силата на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]], подписан предната година. Това кара Румъния да се присъедини на страната на [[Нацистка Германия]] и да допринася силно с войски и материали към [[Операция Барбароса]] срещу СССР. [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкият мирен договор]] от [[1947]] г. потвърждава анексията от [[1940]] г. Днес по-голямата част от Бесарабия и част от [[Приднестровие]]то формират независимата [[Република Молдова]], а част от Бесарабия ([[Буджак]]) и Северна Буковина ([[Хотин]]) се намират в [[Украйна]]. ; Регионален баланс на силите Румъния се опитва да неутрализира растящата мощ на съседите си с цел да запази териториалната си цялост и независимостта си. По време на [[Междусъюзническата война]] Румъния се съюзява със [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Турция]], за да нанесе поражение на [[България]], която е станала твърде силна след победата над турците в [[Балканската война]]. През [[1919]] г. [[Унгарска съветска република|Унгарската съветска република]] се съюзява с [[Съветски съюз|Съветска Русия]] и представлява голяма заплаха за стабилността в региона. Румъния започва [[Унгарско-румънска война|война]], която завършва с превземането на [[Будапеща]] и свалянето на комунистическото правителство. През междувоенния период тя, [[Чехословакия]] и [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] (от [[1929]] г. — Кралство Югославия) сформират [[Малка Антанта]], за да се противопоставят на [[реваншизъм|реваншизма]] на България и Унгария. === Войни === ==== Първа световна война ==== {{основна|Румънска кампания (Първа световна война)}} ==== Втора световна война ==== {{основна|Румъния във Втората световна война}} == Вижте също == * [[История на Румъния]] * [[Въоръжени сили на Румъния]] == Източници == <references /> {{Европа-модел|Военна история на|Военна история на страните в Европа}} [[Категория:Военна история на Румъния| ]] lznqka1fybeizoyunr68xewhp46j1l7 Лидия Вълкова 0 319901 12896161 12650818 2026-05-02T13:38:34Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896161 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 – | значими роли = Цена в „Змейова сватба“ | театрални награди = Награда на Прегледа на българската драма и театър – „Почивка в Арко Ирис“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Лидия Петрова Вълкова''' е българска [[актриса]]. Известна е с озвучаването на филми и сериали.<ref name=znam>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=348916794&sectionID=1&sq=%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 |заглавие=Вълкова, Лидия Петрова (03.09.1938) |достъп_дата=16 февруари 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата=19 февруари 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= |архив_дата=2016-04-01 |архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20160401010136/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=348916794&sectionID=1&sq=%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 }}</ref> == Биография == === Образование === Родена е на 3 септември 1938 г.<ref>[https://bnt.bg/bg/a/zlaten-fond-80-godini-ot-rozhdenieto-na-lidiya-vlkova bnt.bg]</ref> в град [[Берковица]]. Завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] през 1960 г.<ref name="znam"/> === Актьорска кариера === Играе в различни периоди в трупите на Старозагорския, Пловдивския и [[театър „София“]]. Някои от най-известните ѝ роли са Луис в „Добрата стара Англия“, Цена в „Змейова сватба“ и Мери в „Жени с минало“. Вълкова участва в радио театъра и в поредиците записи на художествени произведения на театър „Пан“. Те включват „[[Маугли]]“, „[[Книга за джунглата]]“, „[[Пепеляшка]]“ и „[[Пинокио]]“.<ref name="znam"/> Вълкова е една от основателките на [[Малък градски театър „Зад канала“]].<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/101734745 bnr.bg]</ref> === Кариера на озвучаваща актриса === Вълкова се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от [[1960-те|60-те години]]. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Арабела (сериал)|Арабела]]“, „Шогун“, „[[Завръщане в Брайдсхед (сериал)|Завръщане в Брайдсхед]]“, „Особен урок“, „Градината на Финци-Контини“, „Дивото дете“, „Герой на нашето време", "Над закона", „Фортуната и Хасинта“, „[[Убийство по сценарий]]“, „[[Туин Пийкс]]“, „[[Какво ще кажат хората]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Адвокатите]]“, „[[Малкълм]]“, „[[Руби (теленовела, 2004)|Руби]]“, „[[Тъмна орис]]“, „[[Анатомията на Грей (сериал)|Анатомията на Грей]]“, „[[Частна практика]]“, „[[Щурите съседи]]“, „[[Новите съседи]]“, „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ и „Щастливо разведени“. На 21 декември 2008 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/awards/dublart gard.bg]</ref> През 2022 г. озвучава Вендла в анимационния филм „[[Елфи в кухнята: Печено-сторено]]“.<ref>[https://kino.dir.bg/filmi/15078 kino.dir.bg]</ref> === Личен живот === От първия си брак Вълкова има един син, починал през 1989 г., на 24 години при неизяснени обстоятелства.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка], интервю на Александрина Роканова, Glas.bg, 26 август 2016.</ref> Има 7-годишна връзка с [[Георги Черкелов]], докато той е все още женен за съпругата си.<ref>[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html Големите любови на Георги Черкелов], retro.bg, 8 юли 2016.</ref> Според сайта DrugotoKino.bg те са имали брак, както и две деца.<ref>Красимир Кастелов, [http://drugotokino.bg/content/georgi-cherkelov-–-otritsatelniyat-geroi-koito-kazvashe-istinata?tid=664 Георги Черкелов – отрицателният герой, който казваше истината], DrugotoKino.bg, 20 февруари 2012.</ref> В интервю от 2016 г. Вълкова заявява, че това са медийни лъжи – „това са такива глупости, писани по разни жълти списания...То какво ли нямах от него, така ги бяха объркали нещата!“.<ref>{{Citation |title=Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка |url=http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV |publisher=Red-Carpet.bg |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2017-08-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170825065229/http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV}}</ref> == Награди == Награда на Прегледа на българската драма и театър за ролята на Пилар в „Почивка в Арко Ирис“.<ref name="znam"/> == Театрални роли == * „Почивка в Арко Ирис“ – Пилар * „Змейова сватба“ – Цена == Телевизионен театър == * „Каквото Господ не е помислял“ (1990) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Апетит за череши“ (1984) ([[Агнешка Ошецка]]) * „Щурци в студено време“ (1983) ([[Георги Крумов]]) * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фредерик Дар]] и [[Робер Осеин|Робер Осен]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Дом в покрайнините“ ([[Алексей Арбузов]]) (1978) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Неродена мома“ (1971) ([[Иванка Милева-Даковска]]) == Звукороли и участия в звукозаписи == * „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || || || Евлогия, майката на Калата |- | 2017 || [[Откраднат живот]] || || || лелята на Йосиф |- | 2011 || [[Седем часа разлика]] || || || Таня Стоева ''(глас)'' ''(в I серия, 2011)'' |- | 2003 || [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] (тв) || || || учителката, по-голямата снаха |- | 1997 || [[Мускетарят с маратонките]] || || || директорката |- | 1991 || [[Убиецът е с жълти обувки]] || || || |- | 1989 || [[Ако не в този живот]] || || || телефонистка |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || тв говорителката ''(в VI новела: „Спасението“)'' |- | 1989 || [[Зона В-2]]|| || || гобленарката |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || || || майката на Павел |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1984 || [[Хвърчило или прашка]] || || || майката |- | 1984 || [[Последната възможност]] (тв) || || || жената на писателя |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]]|| || || майката |- | 1981 || [[Кръвта е по-гъста от водата]] || || || |- | 1979 || [[Много мили хора]] (тв) || || || Аврамова |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Борисова ''(глас)'' |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Бела ''(глас)'' |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 10 || || ''(в X серия: „Разходка с мустанг“)'' |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Вера |- | 1973 || [[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]] || || || |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || директорката на ЦДГ |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || Соня, съпругата на Асенов |- | 1970 || [[Сбогом, приятели!]] || || || учителката по география |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || журналистката |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || ''(в V серия: „Прилепите летят нощем“)'' |- | 1963 || [[Легенда за Паисий]] || || || жената с незаконното дете на Евлоги |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/47 Лидия Вълкова в ГАРД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170304043357/http://www.gard.bg/actor/47 |date=2017-03-04 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0904421}} {{Дубларт}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Вълкова, Лидия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Берковица]] s9iyoqy1bmsfg780zjehnuomcqnr2eh 12896300 12896161 2026-05-02T17:06:39Z Пища Хуфнагел 119943 12896300 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 – | значими роли = Цена в „Змейова сватба“ | театрални награди = Награда на Прегледа на българската драма и театър – „Почивка в Арко Ирис“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Лидия Петрова Вълкова''' е българска [[актриса]]. Известна е с озвучаването на филми и сериали.<ref name=znam>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=348916794&sectionID=1&sq=%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 |заглавие=Вълкова, Лидия Петрова (03.09.1938) |достъп_дата=16 февруари 2016 |дата=19 февруари 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= |архив_дата=2016-04-01 |архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20160401010136/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=348916794&sectionID=1&sq=%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 }}</ref> == Биография == === Образование === Родена е на 3 септември 1938 г.<ref>[https://bnt.bg/bg/a/zlaten-fond-80-godini-ot-rozhdenieto-na-lidiya-vlkova „Златен фонд”: 80 години от рождението на Лидия Вълкова], bnt.bg, 3 септември 2018.</ref> в град [[Берковица]]. Завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] през 1960 г.<ref name="znam"/> === Актьорска кариера === Играе в различни периоди в трупите на Старозагорския, Пловдивския и [[театър „София“]]. Някои от най-известните ѝ роли са Луис в „Добрата стара Англия“, Цена в „Змейова сватба“ и Мери в „Жени с минало“. Вълкова участва в радио театъра и в поредиците записи на художествени произведения на театър „Пан“. Те включват „[[Маугли]]“, „[[Книга за джунглата]]“, „[[Пепеляшка]]“ и „[[Пинокио]]“.<ref name="znam"/> Вълкова е една от основателките на [[Малък градски театър „Зад канала“]].<ref>[https://old-news.bnr.bg/post/101734745 Лидия Вълкова: Културата и духовността са много важни за един народ], bnr.bg, 11 ноември 2022.</ref> === Кариера на озвучаваща актриса === Вълкова се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от [[1960-те|60-те години]]. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Арабела (сериал)|Арабела]]“, „Шогун“, „[[Завръщане в Брайдсхед (сериал)|Завръщане в Брайдсхед]]“, „Особен урок“, „Градината на Финци-Контини“, „Дивото дете“, „Герой на нашето време", "Над закона", „Фортуната и Хасинта“, „[[Убийство по сценарий]]“, „[[Туин Пийкс]]“, „[[Какво ще кажат хората]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Адвокатите]]“, „[[Малкълм]]“, „[[Руби (теленовела, 2004)|Руби]]“, „[[Тъмна орис]]“, „[[Анатомията на Грей (сериал)|Анатомията на Грей]]“, „[[Частна практика]]“, „[[Щурите съседи]]“, „[[Новите съседи]]“, „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ и „Щастливо разведени“. На 21 декември 2008 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/awards/dublart gard.bg]</ref> През 2022 г. озвучава Вендла в анимационния филм „[[Елфи в кухнята: Печено-сторено]]“.<ref>[https://kino.dir.bg/filmi/15078 Елфи в кухнята: Печено-сторено!], kino.dir.bg.</ref> === Личен живот === От първия си брак Вълкова има един син, починал през 1989 г., на 24 години при неизяснени обстоятелства.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка], интервю на Александрина Роканова, Glas.bg, 26 август 2016.</ref> Има 7-годишна връзка с [[Георги Черкелов]], докато той е все още женен за съпругата си.<ref>[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html Големите любови на Георги Черкелов], retro.bg, 8 юли 2016.</ref> Според сайта DrugotoKino.bg те са имали брак, както и две деца.<ref>Красимир Кастелов, [http://drugotokino.bg/content/georgi-cherkelov-–-otritsatelniyat-geroi-koito-kazvashe-istinata?tid=664 Георги Черкелов – отрицателният герой, който казваше истината], DrugotoKino.bg, 20 февруари 2012.</ref> В интервю от 2016 г. Вълкова заявява, че това са медийни лъжи – „това са такива глупости, писани по разни жълти списания...То какво ли нямах от него, така ги бяха объркали нещата!“.<ref>{{Citation |title=Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка |url=http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV |publisher=Red-Carpet.bg |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2017-08-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170825065229/http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV}}</ref> == Награди == Награда на Прегледа на българската драма и театър за ролята на Пилар в „Почивка в Арко Ирис“.<ref name="znam"/> == Театрални роли == * „Почивка в Арко Ирис“ – Пилар * „Змейова сватба“ – Цена == Телевизионен театър == * „Каквото Господ не е помислял“ (1990) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Апетит за череши“ (1984) ([[Агнешка Ошецка]]) * „Щурци в студено време“ (1983) ([[Георги Крумов]]) * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фредерик Дар]] и [[Робер Осеин|Робер Осен]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Дом в покрайнините“ ([[Алексей Арбузов]]) (1978) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Неродена мома“ (1971) ([[Иванка Милева-Даковска]]) == Звукороли и участия в звукозаписи == * „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || || || Евлогия, майката на Калата |- | 2017 || [[Откраднат живот]] || || || лелята на Йосиф |- | 2011 || [[Седем часа разлика]] || || || Таня Стоева ''(глас)'' ''(в I серия, 2011)'' |- | 2003 || [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] (тв) || || || учителката, по-голямата снаха |- | 1997 || [[Мускетарят с маратонките]] || || || директорката |- | 1991 || [[Убиецът е с жълти обувки]] || || || |- | 1989 || [[Ако не в този живот]] || || || телефонистка |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || тв говорителката ''(в VI новела: „Спасението“)'' |- | 1989 || [[Зона В-2]]|| || || гобленарката |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || || || майката на Павел |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | 1984 || [[Хвърчило или прашка]] || || || майката |- | 1984 || [[Последната възможност]] (тв) || || || жената на писателя |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]]|| || || майката |- | 1981 || [[Кръвта е по-гъста от водата]] || || || |- | 1979 || [[Много мили хора]] (тв) || || || Аврамова |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Борисова ''(глас)'' |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Бела ''(глас)'' |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 10 || || ''(в X серия: „Разходка с мустанг“)'' |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Вера |- | 1973 || [[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]] || || || |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || директорката на ЦДГ |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || Соня, съпругата на Асенов |- | 1970 || [[Сбогом, приятели!]] || || || учителката по география |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || журналистката |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || ''(в V серия: „Прилепите летят нощем“)'' |- | 1963 || [[Легенда за Паисий]] || || || жената с незаконното дете на Евлоги |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/47 Лидия Вълкова в ГАРД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170304043357/http://www.gard.bg/actor/47 |date=2017-03-04 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0904421}} {{Дубларт}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вълкова, Лидия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Берковица]] 4iq7fuj6qj0ife79qolyddd14q58f1f 4364 Шкодров 0 319983 12896908 10962651 2026-05-03T09:57:21Z Kwamikagami 26617 12896908 wikitext text/x-wiki {{Малка планета | име=4364 Шкодров | тип = астероид | откривател=[[Елеонор Хелин]] и [[Шелте Бъс]] | дата=[[7 ноември]] [[1978]] г. | снимка= | заглавие= | означение= | категория= | епоха=[[23 март]] [[2018]] г. | ексцентрицитет= 0,1389703 | голяма_полуос= 2,3277113[[Астрономическа единица|АЕ]] | перихелий= 2,0042286[[Астрономическа единица|АЕ]] | инклинация= 1,74020° | възел= 139,74607° | аномалия= 281,31828° | период= 3,55[[юлианска година|години]] | афелий= 2,651[[Астрономическа единица|АЕ]] | величина= 13,7 | параметър= | скорост= | размери= | маса= | плътност= | гравитация= | втора_космическа= | въртене= 17,3233 h | спектрален_клас= | албедо= | температура= | общомедия = }} '''4364 Шкодров''' (Условно обозначение {{мп|1978 VV|5}}) е [[астероид]] от главния [[астероиден пояс]] открит на 7 ноември 1978 година от [[Елеонор Хелин]] и [[Шелте Бъс]] в Паломарската обсерватория. Астероидът е наречен в чест на българския астроном [[Владимир Шкодров]]. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|4364 Shkodrov}} * [https://www.minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=4364 4364 Shkodrov] – Базата данни на Международния Астрономически Съюз (IAU) {{Малки планети}} {{мъниче|астероид}} [[Категория:Астероиди с български имена]] [[Категория:Астероиди|Шкодров]] 0lpq2gztcbfr2d97bnpcnn4t4znuz4f 4365 Иванова 0 319984 12896907 12484018 2026-05-03T09:56:59Z Kwamikagami 26617 12896907 wikitext text/x-wiki {{Малка планета | име=4365 Иванова | тип = астероид | откривател=[[Елинор Хелин]] и [[Шелте Джон Бас]] | дата=[[7 ноември]] [[1978]] г. | снимка= | заглавие= | означение=1978 VH<sub>8</sub> | категория= | епоха=[[23 март]] [[2018]] г. | ексцентрицитет=0,05448 | голяма_полуос=2,84974[[Астрономическа единица|АЕ]] | перихелий=2,69447[[Астрономическа единица|АЕ]] | инклинация=1,04290° | възел= 244,64112° | аномалия= 184,49816° | период=4,81 [[юлианска година|години]] | афелий=3,00501 [[Астрономическа единица|АЕ]] | величина= 12,6 | параметър= | скорост= | размери= 7,389 [[километър|km]] | маса= | плътност= | гравитация= | втора_космическа= | въртене= | спектрален_клас= | албедо= 0,324 | температура= | общомедия = }} '''4365 Иванова''' ({{Lang|en|Ivanova}}; условно обозначение {{мп|1978 VH|8}}) е [[астероид]] от главния [[астероиден пояс]] открит на 7 ноември 1978 година от [[Елеонор Хелин]] и [[Шелте Бъс]] в Паломарската обсерватория. Астероидът е наречен в чест на българския астроном [[Виолета Иванова]]. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|4365 Ivanova}} * [https://www.minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=4365 4365 Ivanova] – Базата данни на Международния Астрономически Съюз (IAU) == Източници == <references /> {{Малки планети}} {{мъниче|астероид}} [[Категория:Астероиди|Иванова]] [[Категория:Астероиди с български имена]] rjr6qqam0rjkgk3ag9ijig662l7hnsc Нети 0 321244 12896307 12854491 2026-05-02T17:13:45Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896307 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Нети | категория = музикант | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Антоанета Добрева | националност = {{BUL}} | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | глас = лиричен [[сопран]] | направление = [[Поп музика|поп]], [[опера]], [[оперета]] и [[мюзикъл]] | период-на-активност = 2000 – | лейбъл = | свързани-изпълнители = [[Добрин Векилов|Дони]] | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = [[Добрин Векилов|Дони]] | деца = 1 | сайт = [http://www.donineti.com/ donineti.com] | общомедия = }} '''Антоанета Добрева''', по-известна с артистичния си псевдоним '''Нети''', е [[България|българска]] [[поп музика|поп]] [[певица]] и [[актриса]]. == Ранни години == Родена е на 14 септември 1975 г. в [[София]]. Нейните родители са доцентът по физика Светла Добрева и докторът по вътрешни болести Георги Добрев.<ref>Деси Тодорова, [http://old.segabg.com/article.php?id=203181 Родният дом на Нети Добрева къта спомени от цял свят] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210507121601/http://old.segabg.com/article.php?id=203181 |date=2021-05-07 }}, в-к Сега, 24 ноември 2001.</ref> През 2019 г. тя разбира, че е била [[Осиновяване|осиновена]] от тях. В действителност баща ѝ е актьорът Петьо Кръстев,<ref>[https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-neti-2-chast.html%20 Търси се: Нети (2 част)], btv.bg.</ref><ref>Ваня сухарова, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8439567 От смъртен акт Нети разбира, че е осиновена], 24chasa.bg, 11 април 2020.</ref> а майка ѝ е Джилда Първанова, която дълги години не могла да се свърже с Нети, тъй като е била погрешно информирана, че осиновителят на детето ѝ е братът на Светла Добрева, а не самата тя.<ref>[https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/neti-6-mesetsa-sm-zhivyala-v-dom-mayka-i-dete-420701.html Нети: 6 месеца съм живяла в дом „Майка и дете“], standartnews.com, 12 април 2020.</ref> Като малка учи пиано и участва в Детския радиохор, с диригент [[Академик]] [[Христо Недялков (диригент)|Христо Недялков]]. Занимава се с [[театър]] от 1989 г. Първата ѝ роля е в пиесата „Страхотни момичета“, поставена в [[Народен театър „Иван Вазов“]]. == Кариера == През 1994 – 1996 г. работи като модел. През 2000 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в [[НАТФИЗ]] в класа на професор [[Стефан Данаилов]], доцент [[Илия Добрев]] и [[Ивайло Христов]] с пълно отличие. От същата година постъпва в трупата на [[Театър „Българска армия“]]. Играе в постановките „Таралеж“, „Yesterday“, „Едмънд“, „[[Колко е важно да бъдеш сериозен]]“, „Шофьор за дами“, „Абсолвента“, „Ах, този джаз“, „Хоровод“, „Без контрол“, „Колекцията“, „Железният светилник“, „Декамерон“, „[[Ромео и Жулиета]]“, „Бандитска опера“, „Кастинг“, „Комедия от грешки“, „Красиви тела“, „Боси в парка“, „Бройкаджията“, „Опасни игри“, „Страхотни момчета“, „Стъпка напред“ и „Оливър“. На 20 декември 2013 г. в зала „България“ в София под диригентството на Маестро [[Емил Табаков]] и с оркестъра на [[БНР]] участва в концертно изпълнение на мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ на [[Александър Владигеров]]. Понякога, макар и рядко, Нети участва в нахсинхронните дублажи на анимационни филми. Озвучава [[Селена Гомес]] в ролята на принцеса Селения в „[[Артур и отмъщението на Малтазар]]“ и „[[Артур и войната на двата свята]]“, Ели Кемпър в ролята на Смърфцвете в „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“,<ref>[https://www.obekti.bg/chovek/novite-priklyucheniya-na-smrfovete Новите приключения на Смърфовете в Obekti.bg]</ref> както и Джина Родригез в ролята на Колка в „[[Малката стъпка]]“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://programata.bg/?p=33&l=1&c=2&id=98807 |заглавие=Малката стъпка в Programata.bg |достъп_дата=2020-03-06 |архив_дата=2018-10-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181001104029/http://www.programata.bg/?p=33&l=1&c=2&id=98807 }}</ref> На 8 март 2018 г. дебютира в операта „[[Бохеми]]“ от [[Джакомо Пучини]], в ролята на Мюзета, в [[Държавна опера Стара Загора|Старозагорската опера]].<ref>[https://web.archive.org/web/20181025110231/http://www.operasz.bg/newspage.php?id=475 Антоанета Добрева-Нети в „Бохеми“ на 8 март], сайт на Държавна опера Стара Загора, 2 март 2018.</ref> На 26 октомври 2018 г. е премиерата на операта „[[Хубавата Елена (опера)|Хубавата Елена]]“ от [[Жак Офенбах|Офенбах]], [[Държавна опера Стара Загора]].<ref>Ваньо Стоилов, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7119215 Нети като Елена от „Хубавата Елена“ в Старозагорската опера], в-к 24 часа, 25 октомври 2018.</ref> На 4 юни Нети прави и третата си оперна роля на Серпина, в камерната опера „Слугинята господарка“ от [[Перголези]], в Държавна опера Стара Загора<ref>[https://impressio.dir.bg/noti/neti-s-debyut-v-komichnata-opera-sluginyata-gospodarka Нети с дебют в комичната опера „Слугинята господарка“], impressio.dir.bg, 3 юни 2019.</ref> През 2019 г. защитава магистратура в [[Национална музикална академия]]<ref>[http://www.monitor.bg/bg/a/view/neti-se-diplomira-s-otlichie-180325 Нети се дипломира с отличие] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191108200438/https://www.monitor.bg/bg/a/view/neti-se-diplomira-s-otlichie-180325 |date=2019-11-08 }}, Monitor.bg, 8 ноември 2019.</ref> Осъществила е в турнета в [[Украйна]], [[Австрия]], [[Германия]], [[Франция]], [[Великобритания]], [[Израел]], [[САЩ]] и [[Канада]]. През 2020 г. е участвала във втория сезон на „[[Маскираният певец]]“ като гост-участник под маската на Розата. == Личен живот == През 2001 г. сключва брак с [[Дони]], с когото има дъщеря, родена на 28 март 2011 г. == Награди == Нети е награждавана във всички сфери, в които работи. Има призове и като актриса, и като певица, и като модел, а в първия сезон на българския „[[Dancing stars]]“ печели трето място. * Награда „Максим“ за главна женска роля („[[Стреляйте по артиста]]") * Награда „Икар“ за театрален дебют („[[Колко е важно да бъдеш сериозен]]“); * Награда „Максим“ за поддържаща роля („[[Колекцията]]“); * Награда от „[[БГ радио]]“ през 2002 г. („Тази вечер аз съм хубава“, заедно с [[Дони]]); * Първо място в конкурса „Best model“ през 1995 г. == Филмография == * „Четиримата от вход „Б“, без да се брои кучето“ * „Чужди стъпки“ * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) – Мариела * „[[Приятелите ме наричат Чичо]]“ (тв, 2006) – Ева, съпругата на Григоров * „[[Суфле д'аморе]]“ (тв, 2006) – Албена * „[[Хиндемит (филм)|Хиндемит]]“ (2008) * „[[Вяра, Надежда, Любов]]“ (2026) – доц. Красимира Жекова == Известни песни == * „Луната спи“; * „Стой далече от мен“ * „Тази вечер аз съм хубава“ (с [[Дони]]) * „Страхотен ден“ (с Дони) * „Този филм“ (с Дони) * „Помощ, обичам те“ (с Дони) * „Има време“ (с Дони) * „Спящата красавица“ * „Легенда за любовта“. == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Добрева, Антоанета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български оперни певици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] hvrjh0uxlhhkwnkjctur1ie4yhz81xw Селджукски кампании в Егейско море 0 321463 12896977 11351695 2026-05-03T10:39:57Z ~2026-26792-05 394653 12896977 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Военен конфликт | име = Селджукски кампании по Егейските острови | конфликт = [[Византийско-селджукски конфликти]] | картинка = | описание = | период = 1081–1095 г. | място = ''[[Хиос]], [[Лесбос]], [[Измир|Смирна]], [[Абидос]]'' | причина = Завоевателна кампания на селджуките | повод = | територия = [[Византия]] | резултат = ''Крайна победа за византийските войски и флота'' | страна1 = [[Файл:Attributed-fictional arms of Isaac Komnenos.svg|25 px]] '''[[Византийска империя]]''' | страна2 = [[Файл:Sunnism arabic blue.svg|35px|ръб]] '''[[Измир|Смирна]]''',<br>[[Файл:Sunnism arabic blue.svg|35px|ръб]] '''[[Айдъноглу]]''' | командир1 = '''''[[Алексий I Комнин]]''''',<br>'''''[[Константин Даласен]]''''',<br>'''''[[Мануел Вотумит]]''''',<br>'''''[[Йоан Дука]]''''' | командир2 = '''''[[Чака Бей]]''''',<br>'''''Абу-л-Касим''''' | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} {{Византийско-селджукски конфликти}} '''Селджукски кампании по Егейските острови''' са продължение на тюркската офанзива на запад в териториите на [[Византийската империя]]. След смъртта на [[Малик шах]] властта в набралия мощ [[Иконийски султанат]] се преразпределя и държавата се рапада на отделни [[емир]]ства, познати на историята като [[малоазийски бейлици]]. Въпреки междуособиците тюрките са обединени от религиозните и експанзионистични намерения спрямо Византия и продължилият близо 3 века [[Византийско-селджукски войни|военен конфликт]] между [[Византия|Източната римска империя]] и [[селджуки|селджукските турски държави]] продължава да ескалира. Периодът 1081–1095 г. остава в историята с опита на селджуките да овладеят бази на [[Егейско море|Егейските острови]]. Основна роля играе [[Измир|смирненският]] емир [[Чака Бей]], който нанася първото в историята на тази война морско поражение на Империята и овладява няколко от егейските острови. В крайна сметка контраатаката на Византия с нейните сериозни мореходни традиции успява да възстанови контрола над тези острови, особено след [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. {{мъниче|военна}} [[Категория:Битки в Средновековието]] [[Категория:Военноморски сили на Турция]] [[Категория:Битки на Византия|Егейско море]] [[Категория:Битки на Турция]] [[Категория:Морски битки]] [[Категория:Селджуци|Егейско море]] mpo0n4969jmgwqhpki67q6x4z2gcexl Шаблон:Филми на Милен Николов 10 323093 12896408 12533923 2026-05-02T18:10:24Z Monaco 6214 12896408 wikitext text/x-wiki {{Navbox | name = Филми на Милен Николов | title = Филмите на [[Милен Николов]] | заглавие-стил = background-color:#DCDCDC | groupstyle = background-color:#DCDCDC | state = collapsed | group1= | list1='''Режисирани''' | group2 = 60-те години | list2 = ''[[Белият кон]]'' (1969) | group3 = 70-те години | list3 = ''[[Края на песента]]'' (1971) &nbsp;• ''[[Гола съвест]]'' (1971) &nbsp;• ''[[Сиромашко лято]]'' (1973) &nbsp;• ''[[Пазачът на крепостта]]'' (1974)&nbsp;• ''[[Пробен срок]]'' (1977) | group4 = 80-те години | list4 = ''[[Солистът (филм, 1980)|Солистът]]'' (1980) &nbsp;• ''[[Романтична история]]'' (1985) &nbsp;• ''[[Някой пред вратата]]'' (1987) &nbsp;• ''[[Изложение (филм)|Изложение]]'' (1988) &nbsp;• ''[[Заплахата]]'' (1989) | group5 = 90-те години | list5 = ''[[Йосиф и Мария]]'' (1994) }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за кино|{{PAGENAME}}]] </noinclude> l98xry82twrocluffurb30y2vq23uul Вилнюски окръг 0 323602 12896082 12330471 2026-05-02T12:04:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896082 wikitext text/x-wiki {{Окръг на Литва инфо | име = Вилнюски окръг | име-местно = | знаме = Vilnius County flag.svg | герб = Vilnius County COA.png | карта-файл = Vilnius County in Lithuania.svg | център = | площ = 9731 | население = 848 097 | население-година = 2008 | общини = 8 общини }} '''Вилнюски окръг''' (на [[Литовски език|литовски]]: ''Vilniaus apskritis ''; {{lang|pl|Okręg wileński }}; [[Руски език|руски]]: ''Вильнюсский уезд '') е окръг в Източна [[Литва]]. Заема площ от 9731 км<sup>2</sup>. Административен център е столицата [[Вилнюс]]. == География == Окръгът обхваща земи от етнографските области [[Дзукия]] и [[Аукщайтия]]. На север граничи с [[Утенски окръг]], на запад с [[Каунаски окръг]], на юг с [[Алитуски окръг]] и на изток с [[Беларус]]. == Административно деление == Окръгът е разделен на 8 общини. ''Градска община:'' * [[Вилнюс]] ''Районни общини:'' * [[Вилнюс (районна община)|Община Вилнюс]] * [[Тракай (районна община)|Община Тракай]] * [[Укмерге (районна община)|Община Укмерге]] * [[Шалчининкай (районна община)|Община Шалчининкай]] * [[Швенчьонис (районна община)|Община Швенчьонис]] * [[Ширвинтос (районна община)|Община Ширвинтос]] ''Община:'' * [[Електренай (община)|Община Електренай]] == Население == Населението на окръга възлиза на 848 097 души(2008). Гъстотата е 87,15 души/км<sup>2</sup>. === Етнически състав === ==== Преброявяне на населението през 2001 г. ==== Етнически състав според преброяването на населението през [[2001]] година:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2001">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/lithuania-ethnic2001.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Литва през 2001 година, по окръзи| достъп_дата = 19 октомври 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" | || Численост || % |-bgcolor="#DCDCDC" | align="center"|Общо || 850 064 || 100.00 |- | align="left"|[[Литовци в Литва|Литовци]] || 466 296 || 54.85 |- | align="left"|[[Поляци в Литва|Поляци]] || 216 012 || 25.41 |- | align="left"|[[Руснаци в Литва|Руснаци]] || 98 790 || 11.62 |- | align="left"|[[Беларуси в Литва|Беларуси]] || 30 491 || 3.58 |- | align="left"|[[Украинци в Литва|Украинци]] || 9055 || 1.06 |- | align="left"|[[Евреи в Литва|Евреи]] || 2896 || 0.34 |- | align="left"|[[Татари в Литва|Татари]] || 1678 || 0.19 |- | align="left"|[[Цигани в Литва|Цигани]] || 874 || 0.10 |- | align="left"|[[Латвийци в Литва|Латвийци]] || 579 || 0.06 |- | align="left"|[[Германци в Литва|Германци]] || 490 || 0.05 |- | align="left"|Други || 22 903 || 2.69 |} ==== Преброявяне на населението през 2011 г. ==== Етнически състав според преброяването на населението през [[2011]] година:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/lithuania-ethnic2011.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Литва през 2011 година, по окръзи | достъп_дата = 19 октомври 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | архив_дата = 2016-10-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161006123815/http://pop-stat.mashke.org/lithuania-ethnic2011.htm }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" | || Численост || % |-bgcolor="#DCDCDC" | align="center"|Общо || 810 403 || 100.00 |- | align="left"|[[Литовци в Литва|Литовци]] || 481 453 || 59.40 |- | align="left"|[[Поляци в Литва|Поляци]] || 186 192 || 22.97 |- | align="left"|[[Руснаци в Литва|Руснаци]] || 83 281 || 10.27 |- | align="left"|[[Беларуси в Литва|Беларуси]] || 26 672 || 3.29 |- | align="left"|[[Украинци в Литва|Украинци]] || 6997 || 0.86 |- | align="left"|[[Евреи в Литва|Евреи]] || 2205 || 0.27 |- | align="left"|[[Татари в Литва|Татари]] || 1517 || 0.18 |- | align="left"|[[Цигани в Литва|Цигани]] || 814 || 0.10 |- | align="left"|[[Арменци в Литва|Арменци]] || 547 || 0.06 |- | align="left"|[[Латвийци в Литва|Латвийци]] || 461 || 0.05 |- | align="left"|[[Германци в Литва|Германци]] || 459 || 0.05 |- | align="left"|Други || 2627 || 0.32 |- | align="left"|Неопределени || 17 178 || 2.11 |} == Фотогалерия == <gallery class="center"> Vilniaus panorama iš televizijos bokšto.jpg |[[Вилнюс]] Elektrėnų panorama.jpg|[[Електренай]] Trakai-bridge.jpg|[[Тракай]] Salcininkai church.jpg| [[Шалчининкай]] Svencionys.jpg |[[Швенчьонис]] Sirvintos municipality001.jpg |[[Ширвинтос]] UkmPaminkl.JPG |[[Укмерге]] </gallery> == Източници == <references/> [[Категория:Окръзи в Литва]] [[Категория:Вилнюс|Окръг]] 51pekh4ji3bpf06d66azxwsx9njci42 Хубавка и звяра 0 324337 12896079 12838085 2026-05-02T12:02:24Z Monaco 6214 12896079 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Хубавка и звяра | картинка = | режисьори = [[Нина Минкова]] | продуценти = | базиран_на = приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]] | сценаристи = [[Васил Коцев]] | оператор = [[Иван Варимезов]] | актьори = [[Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)|Юрий Яковлев]],<br /> [[Добринка Станкова]],<br /> [[Даринка Митова]],<br /> [[Силва Аврамова]] | музика = [[Петър Ступел]] | разпространител = | премиера = 1984 | времетраене = 31 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Хубавка и звяра“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[приказка]]) от 1980 година по сценарий на [[Васил Коцев]] и режисура на [[Нина Минкова]]. Оператор е [[Иван Варимезов]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]], а художници на филма са [[Борис Нешев]] и [[Елена Дамякова]].<ref>„Хубавка и звяра“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 270 - 271</ref> Работното заглавие на филма е '''„Приказка за Хубавка и звяра“'''. По приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002)|Юрий Яковлев]] | ''бащата'' |- | [[Добринка Станкова]] | '''''Хубавка''''' |- | [[Даринка Митова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Силва Аврамова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Юрий Ангелов]] | ''звяра'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bgmovies|Hubavka-i-zvqra-1984|Хубавка и звяра}} {{Филми на Нина Минкова}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Нина Минкова]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Приказка]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] hj9ihf18cc6otgwiadkthwvs4hdu2h0 12896083 12896079 2026-05-02T12:04:33Z Monaco 6214 12896083 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Хубавка и звяра | картинка = | режисьори = [[Нина Минкова]] | продуценти = | базиран_на = приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]] | сценаристи = Васил Коцев | оператор = [[Иван Варимезов]] | актьори = [[Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)|Юрий Яковлев]],<br /> [[Добринка Станкова]],<br /> [[Даринка Митова]],<br /> [[Силва Аврамова]] | музика = [[Петър Ступел]] | разпространител = | премиера = 1984 | времетраене = 31 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Хубавка и звяра“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[приказка]]) от 1980 година по сценарий на Васил Коцев и режисура на [[Нина Минкова]]. Оператор е [[Иван Варимезов]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]], а художници на филма са [[Борис Нешев]] и [[Елена Дамякова]].<ref>„Хубавка и звяра“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 270 - 271</ref> Работното заглавие на филма е '''„Приказка за Хубавка и звяра“'''. По приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002)|Юрий Яковлев]] | ''бащата'' |- | [[Добринка Станкова]] | '''''Хубавка''''' |- | [[Даринка Митова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Силва Аврамова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Юрий Ангелов]] | ''звяра'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bgmovies|Hubavka-i-zvqra-1984|Хубавка и звяра}} {{Филми на Нина Минкова}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Нина Минкова]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Приказка]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] f2g3n2l469pobtzuhnt8trv54fvugmr 12896105 12896083 2026-05-02T12:38:54Z Monaco 6214 12896105 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Хубавка и звяра | картинка = | режисьори = [[Нина Минкова]] | продуценти = | базиран_на = приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]] | сценаристи = Васил Коцев | оператор = [[Иван Варимезов]] | актьори = [[Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)|Юрий Яковлев]],<br /> [[Добринка Станкова]],<br /> [[Даринка Митова]],<br /> [[Силва Аврамова]] | музика = [[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | премиера = 1984 | времетраене = 31 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Хубавка и звяра“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[приказка]]) от 1980 година по сценарий на Васил Коцев и режисура на [[Нина Минкова]]. Оператор е [[Иван Варимезов]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]], а художници на филма са [[Борис Нешев]] и [[Елена Дамякова]].<ref>„Хубавка и звяра“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 270 - 271</ref> Работното заглавие на филма е '''„Приказка за Хубавка и звяра“'''. По приказката „Хубавка и звяра“ на [[Кръстю Пишурка]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002)|Юрий Яковлев]] | ''бащата'' |- | [[Добринка Станкова]] | '''''Хубавка''''' |- | [[Даринка Митова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Силва Аврамова]] | ''сестра на '''Хубавка''''' |- | [[Юрий Ангелов]] | ''звяра'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{bgmovies|Hubavka-i-zvqra-1984|Хубавка и звяра}} {{Филми на Нина Минкова}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Нина Минкова]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Приказка]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] 6fy5oclqu9qabypwk8sio6lp8qgtoqv ФК „Уотфорд“ 0 329317 12896461 12823111 2026-05-02T18:46:30Z Danitrifonov04 292718 12896461 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Англия}} Уотфорд | герб = | оригинално име = Watford Football Club | прозвище = ''стършелите'' | стадион = [[Викъридж Роуд]] | капацитет = 22 200 | собственик = {{Флагче|Италия}} [[Джино Поцо]] | президент = {{флагче|Англия}} [[Скот Дюксбъри]] | старши треньор = {{Флагче|Англия}} [[Едуард Стил]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2025/26 | място = 16-то | pattern_la1 = _watford2425h | pattern_b1 = _watford2425h | pattern_ra1 = _watford2425h | pattern_sh1 = _watford2425h | pattern_so1 = _watford2425hl | leftarm1 = fdf200 | body1 =fdf200 | rightarm1 = fdf200 | shorts1 = FF0000 | socks1 = ff0000 | pattern_la2 = _watford2425a | pattern_b2 = _watford2425a | pattern_ra2 = _watford2425a | pattern_sh2 = _watford2425a | pattern_so2 = _watford2425al | leftarm2 = 111111 | body2 = 111111 | rightarm2 = 111111 | shorts2 = 111111 | socks2 = 111111 |pattern_la3=_watford2425t|pattern_b3=_watford2425t|pattern_ra3=_watford2425t|pattern_sh3=_watford2425t|leftarm3=533785|body3=533785|rightarm3=533785|shorts3=533785|socks3=533785|pattern_so3=_watford2425tl|държава=[[Англия]]}} '''Футболен Клуб Уотфорд''' ({{lang|en|Watford Football Club}}) е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, от едноименния гр. Уотфорд, област [[Хартфордшър]], [[Англия]]. В историята си клубът веднъж е достигал финал на [[ФА Къп]] (1983/84), бил е полуфиналист четири пъти (1969/70, 1986/87, 2002/03, 2006/07). За Купата на лигата отборът е достигал два пъти полуфинал (1978/79, 2004/05). == История == „Уотфорд Роувърс“ е създаден през 1881 г. Отбора играе първите си домашни мачове на „Касиобъри Парк“, преди да се премести на „Викъридж Мидоу“ и по-късно „Маркет Стрийт“ в Уотфорд. За първи път се състезават във [[ФА Къп]] през сезон [[1886]]-[[1887|87]], а през [[1889]] г. печелят „Каунти Къп“ за първи път. Клубът става разделение на „Уест Хартфордшър Спортс Клъб“ през [[1890]] г. и последователно се местят на стадион на ул. „Касио Роуд“. Клубът се преимменува на „Уест Хартфордшър“ през [[1893]] г., присъединява се към Южната футболна лига през [[1896]], а през [[1897]] играчите на клуба стават професионални. „Уест Хартфордшър“ се съединява с „Уотфорд Сейнт Мери'с“ през [[1898]], за да се образува „ФК Уотфорд“. „Уотфорд“ остава в Южната лига до [[1920]] г., докато не формират южната част на Третата английска дивизия. От [[1921]]-[[1922|22]], третото ниво на Футболната лига съдържаща две паралелни части от 22 отбора, като се преборва за промоция във Втората дивизия и успява да удържи клубния статус. Според преизбиращата система последните два отбора от двете части трябва да играят с победителите от Северната и Южната лига. „Уотфорд“ завършват на 21-во място през [[1926]]-[[1927|27]], но единодушно биват преизбрани след 44 гласа от отбори от Третата дивизия. Играта на отбора преди Втората световна война се подобрява и те финишират в топ 6 пет последователни години между [[1934]]-[[1935|35]] и [[1938]]-[[1939|39]]. Междувременно печелят и купата на Трета Дивизия „Юг“ през [[1937]] г. След подновяването на лигата след войната „Уотфорд“ остават в същата дивизия. През сезон [[1950]]-[[1951|51]] отбора завършва на 23-то място, но отново единодушно всички 48 отбора от Трета дивизия гласуват за оставане на клуба в дивизия „Юг“. Клубът остава в Трета дивизия „Юг“ до [[1958]] г., когато първенството се преструктурира в четири дивизия за [[1958]]-[[1959|59]]. „Уотфорд“ биват поставени в новата Четвърта дивизия. Отбора прекарва два сезона, преди да спечели промоция за Трета дивизия през [[1960]] година. Рон Бърджис, бившият играч на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] е старши треньор в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век, като една от причините да бъде спечелена промоция и голмайстора Клиф Холтън, който прави клубен рекорд от 42 гола за един сезон. След още 34 гола Холтън е продаден на „Нортхямптън Таун“ заедно с още някои играчи. Бърджис е наследен от Бил MакГари, който купува нови играчи като Чарли Ливси, Рон Сондърс и Джими MакАнърни. [[Северна Ирландия|Северноирландския]] вратар Пат Дженингс бива подписан през [[1963]] г. от „Нюри Таун“, и въпреки че играе в Трета дивизия бива извикан за националния отбор. Добрите му игри му осигуряват трансфер в [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] за по-малко от година. МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играещия треньор Кен Фърфи от „Уъркингтън Таун“. Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[1969]] г. къмотбора се присъединява Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и „Уотфорд“ си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. „Уотфорд“ не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив – през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към „Уотфорд“ през [[1973]] г. като президент на клуба, а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара „Уотфорд“ в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]]. Когато Греъм Тейлър стана мениджър на „Уотфорд“ през юни 1977 г. Уотфорд е обикновен Четвъртодивизионен отбор. Тейлър постига успех в първия си сезон в клуба като „стършелите“ печелят титлата, като в същото време се записват най-много победи, най-малко поражения, най-много отбелязани голове и най-малко допуснати от всеки друг отбор. През [[1978]]-[[1979|79]] последва и промоция във Втора дивизия, Рос Дженкинс завърши сезона като голмайстор на лигата с 29 гола. През следващите два сезона „Уотфорд“ завършиха съответно на 18-о и 9-о място. Промоция за Първа дивизия за първи път в историята си отбора спечелиха през [[1981]]-[[1982|82]], като завършиха втори зад съперниците им [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]]. „Уотфорд“ започва сезон [[1982]]-[[1983|83]] с победи над [[ФК Евертън|Евертън]] и [[ФК Саутхямптън|Саутхемптън]]. В разстояние на седем години клубът се изкачи от дъното на най-ниската дивизия във Футболната лига до най-горната позиция в най-високата дивизия. „Стършелите“ не бяха в състояние да се борят за титлата, но в крайна сметка завършиха сезона втори след [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което гарантира участие в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] за следващия сезон. Лутър Блисет завършва сезона като топ голмайстор. В края на сезона той подписва с отбора от италианската [[Серия А]] [[АК Милан|Милан]] за 1 млн. паунда. След второто място отбора е последван от друг успех – финал във [[ФА Къп]] през [[1984]], който „Уотфорд“ губи от [[ФК Евертън|Евертън]]. След като доведе отбора до деветото място през сезон [[1986]]-[[1987|87]], Тейлър бива привлечен от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]. След напускането на Тейлър мениджъра на [[ФК Уимбълдън|Уимбълдън]] Дейв Басет е назначен като негов заместник. Продажбата на [[Джон Барнс]] на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] се отразява много лошо на „стършелите“, и старта на сезон [[1987]]-[[1988|88]] е ужасен. Басет бива уволнен през януари [[1988]]. Отбора изпада от Първа дивизия в края на сезона. В следващия сезон [[1988]]-[[1989|89]] „Уотфорд“ не успяха да се върнат в Първа дивизия след поражение в плейофите на Втора дивизия. Те обаче спечелиха младежката [[ФА Къп]], побеждавайки [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] с 2:1 след продължения, като бъдещия [[Англия|английски]] национал [[Дейвид Джеймс]] бе на вратата за „стършелите“. През следващите няколко сезона „Уотфорд“ така и не дадоха сериозна заявка за завръщане в Първа дивизия. Втора дивизия бе преименувана на Първа дивизия, след формирането на [[Английска висша лига|Висшата лига]] през [[1992]] година. Младия полузащитник Крейг Рамидж вдъхнови отбора си през сезон [[1994]]-[[1995|95]], като тогава „Уотфорд“ завършиха седми, но така и не успяха да се класират във Висшата лига. Дори при Глен Рьодер отбора изпитваше затруднения. Въпреки завръщането на Греъм Тейлър като помощник-треньор през февруари [[1996]], клубът изпадна във Втора дивизия. След изпадането на отбора, Тейлър става технически директор, за старши треньор е назначен бившия халф на „Уотфорд“ Кени Джакет. След завършването по средата на таблицата във Втора дивизия през 1996-[[1997|97]], Джакет е понижен до позицията на помощник мениджър, а Тейлър се завръща като мениджър. Тейлър доведе „Уотфорд“ до втора титла под негово ръководство, като спечели титлата на Втора дивизия през [[1997]]-[[1998|98]]. Втора поредна промоция последва през [[1998]]-[[1999|99]], благодарение на победа във финала на плейофите с 2:0 над [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън]]. Сезона започна добре за „стършелите“ и те победиха [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], но скоро игрите на отбора избледняха и те завършиха сезона последни. Греъм Тейлър се пенсионира в края на сезон [[2000]]-[[2001|01]], и бе заменен от Джанлука Виали. Виали подписа с нашумели спонсори, сметките и заплатите в клуба рязко нараснаха, като самия Виали изкарва почти един милион паунда на година. Въпреки това отборът завърши 14-и в дивизията и Виали бе уволнен, след като отказа да подаде оставка. Той бе заменен от Рей Люингтън, който се присъединил към клуба миналия сезон като треньор на резервния отбор. Слабата финансова позиция на „Уотфорд“ се влоши през [[2002]]-[[2003|03]] г. след разпадането на ITV Digital. Клубът бе изправен пред административни проблеми, нопостигнатото споразумение от играчите и персонала с 12% отсрочване на заплатите помогна на клуба да спести пари, и отбора достигна до полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]] през [[2003]], който генерира приходи от жизненоважно значение. Поради финансови затруднения много играчи на клуба бяха освободени това лято. Сезон [[2003]]-[[2004|04]] започна добре, като „стършелите“ бяха в горната половина на класирането в края на септември. Слабата форма на отбора доведе до спад към зоната на изпадащите. Въпреки достигането до полуфинал в Купата на Лигата, „Уотфорд“ не подобри формата си в шампионата и Люингтън бе уволнен през март [[2005]] г. Неговият наследник Ейди Ботройд успя да задържи отбора в лигата. === Късна история === През март [[2005]] клубът е поет от 34-годишния Ейди Ботройд. Тогава успява да спаси отбора си от изпадане, а в първия си пълен сезон той още от началото се закотвя на третото място и не мръдва от до края сезона. Една от главните причини затова е голмайстора Марлън Кинг. Равенството у дома в края на сезона с големите противници [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] им осигурява участие в плейофите. Там „стършелите“ бият на финала [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс]] с 3:0. В [[Английска висша лига|Премиър лигата]] първия сезон е разочароващ като отборът записва едва пет победи, като първата идва едва през ноември. Два месеца по-късно отбора продава младата звезда [[Ашли Йънг]] на [[Астън Вила]] за около 9.65 милиона паунда. Въпреки изпадането обаче Ботройд продължава да бъде мениджър на „Хартфордшърци“, като харчи големи суми за футболисти, включително за Нейтън Елингтън, който е купен за 3.65 милиона паунда. През сезон 2007/08 отборът направи силно начало, като по едно време води с няколко точки върха, обаче в края на сезона те едвам успяват да се класират за плейофите, където още на полуфиналите са отстранени от [[Хъл Сити]]. През ноември [[2008]] Ейди Ботройд напуска клуба като го оставя на 21-во място в класирането. След това отбора е поет от Брендън Роджърс. Той го довежда до 13-ата позиция и в края на сезона напуска в посока [[ФК Рединг|Рединг]]. Резервния мениджър Малки Макай поема клуба. Той продава много от добрите играчи на клуба, за да може да предотврати фалит в края на [[2009]]. През сезон 2009/10 „стършелите“ завършват на 16-а позиция. През юни [[2011]] Макай напуска, а на негово място идва Шон Дюше. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 3 септември 2019 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=orange| <span style="color:black;">Вратари</span> |- |1 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Еурелио Гомеш]] |- |26 ||{{Флагче|Англия}} [[Бен Фостър (футболист)|Бен Фостър]] |- |30 ||{{Флагче|Швеция}} [[Понтус Далберг]] |- |35 ||{{Флагче|Австрия}} [[Даниел Бахман]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=orange | <span style="color:black;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Холандия}} [[Дарил Янмаат]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Англия}} [[Крейг Доусън]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Австрия}} [[Себастиан Прьодл]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Ямайка}} [[Адриан Мариапа]] |- |11 ||{{Флагче|Италия}} [[Адам Мазина]] |- |15 ||{{Флагче|Северна Ирландия}} [[Крейг Каткарт]] |- |21 ||{{Флагче|Испания}} [[Кико Фемениа]] |- |25 ||{{Флагче|Гърция}} [[Хосе Холебас]] |- |27 ||{{Флагче|Белгия}} [[Кристиан Кабаселе]] |- |32 ||{{Флагче|Холандия}} [[Марвин Зегелар]] |- |27 ||{{Флагче|Гваделупа}} [[Димитри Фулкие]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=orange | <span style="color:black;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Англия}} [[Том Клевърли]] |- |14||{{Флагче|Англия}} [[Натаниел Чалоба]] |- |16 ||{{Флагче|Франция}} [[Абдулай Дукуре]] |- |19 ||{{Флагче|Англия}} [[Уил Хюз]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Домингош Кина]] |- |24 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Том Деле-Баширу]] |- |29 ||{{Флагче|Франция}} [[Етиен Капу]] |- |37 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Роберто Перейра]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor=orange | <span style=black;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Испания}} [[Жерар Деулофеу]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Англия}} [[Трой Дийни]] {{капитан}} |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Дани Уелбек]] |- |18 ||{{Флагче|Англия}} [[Андре Грей]] |- |22 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Айзък Съксес]] |- |23 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Исмаила Сар]] |} {{clear}}<noinclude> == Постижения == * Победа в плейоф на [[Втора английска дивизия]]/[[Чемпиъншип]] – 1998 – 99, 2005 – 06 * Шампион на Трета английска дивизия – 1968 – 69, 1997 – 98 * Шампион на Четвърта английска дивизия – 1977 – 78 * Шампион на Южна футболна лига – 1914 – 15 {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Уотфорд, ФК}} [[Категория:Английски футболни отбори]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1881 година]] [[Категория:Хартфордшър]] r5y0ez4yswmta0qdtn5ulcg5nbqj6qz Фред Уизли 0 330902 12896636 3702032 2026-05-02T23:52:55Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896636 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #виж [[Фред и Джордж Уизли]] nnyctjylgwztaa097mri4oip6sjkz5s Прусачество и социализъм 0 335921 12896536 10908294 2026-05-02T20:10:08Z Gvelf 29234 Правопис 12896536 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Прусачество и социализъм | име в оригинал = ''Preußentum und Sozialismus'' | корица = | px = | корица-текст = | други-имена = | език = [[немски език|немски]] | автор = [[Освалд Шпенглер]] | преводач = | издадена-година = [[1919]] | издадена-държава = [[Ваймарска република]] | издателство = | жанр = [[Философия на историята]] | вид = | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = Не е издавана на [[български език]]. }} '''„Прусачество и социализъм“''' е [[полемика|полемично произведение]] на [[Освалд Шпенглер]]. Книгата излиза през [[1919]] г. в [[Мюнхен]], [[Бавария]]. == Революции и спасението на света == Първата част от книгата разисква избухналата [[Ноемврийска революция]] с края на германската [[монархия]]. Според Шпенглер, [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] от [[1917]] г. е следствие от [[Февруарска революция (1917)|Февруарската либерална революция]], а Ноемврийската в Германия ги следва по петите, като „революцията на глупостта, последвана от вулгарност. (...) Това е най-безсмисленото действие в германската история.“<ref>O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 9.</ref> Според Шпенглер, [[революция]]та ще доведе до края на [[Западна цивилизация|западната цивилизация]]. Перспективата пред Запада е в съответствие с [[Философия на историята|философията на историята]] и морфологичното тълкуване на културата, които подсказват за „[[Залезът на Запада|залеза на Запада]]“. Шпенглер гледа на „[[Социализъм|социализма]]“ като на „последен атмосферен слой“, в който уморената [[Западна Европа]] и [[Северна Америка]] могат да дирят културно пространство. Крайният изход от борбата за власт в зората на Фаустовска култура включва отговора на основния въпрос дали бъдещата държава и икономическа система трябва да се характеризират като капиталистически или социалистически. От правилния отговор на този въпрос, Шпенглер поставя и визията си за „залеза на Запада“. За Шпенглер от решението му зависи не друго, а съдбата на света. Като философ на историята, Шпенглер смята, че той трябва да бъде решен правилно в Германия (Шпенглер е математик по образование), за да бъде спасен света.<ref>O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 103.</ref> == Либерализъм, анархизъм, социализъм == Според Шпенглер се конкурират няколко „школи“ на политически и икономически учения на западноевропейска територия, а именно: # ''Английският либерализъм'', според който всичко се решава от [[инстинкт]]а, а [[Власт (обществено отношение)|властта]] принадлежи на [[личност]]та. [[Свобода]]та тук се разбира като борба на един с друг, и триумфира по-силния, което води до неравенство.<ref>O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 14.</ref> (виж и [[Bellum omnium contra omnes]]) # ''Френският анархизъм'', който инстиктивно подсказва, че властта не принадлежи на никого. Тук няма никакъв ред, не че няма формален такъв. Анархизмът проповядва всеобщо равенство, което води до неравенство и обществени катаклизми.<ref>O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 14 f.</ref> # ''Пруският социализъм'' е вътреутробен немски инстинкт, който подсказва, че тук властта принадлежи на [[общество]]то, т.е. на всички, на [[суверен]]а. Индивидуализмът тук служи на всеобщото благо, а цялата власт – на суверена. Кралят на Прусия е само първи слуга на народа ([[Фридрих Велики]]). Тук [[Всекиму своето|всеки получава своето си]]. Държавният глава управлява, а поданиците спазват закона и [[обществен ред|обществения ред]].<ref name="S15">O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 15.</ref> [[Пруски социализъм|Пруският социализъм]] по своята същност е „нетолерантен и антидемократичен в сравнение с английския либерализъм и френската демокрация“, но той е и антиреволюционен.<ref name="S15">O. Spengler, ''Preußentum und Sozialismus'', München 1921, S. 15.</ref> Английският капитализъм е възможен поради изолираността на Англия, която я кара да следва политиката на необходимост от силна държава. Според Шпенглер, в британската история има щастливо стечение на обстоятелства, а просперитета на нацията се дължи на по-ниските социални слоеве в обществото, които приемат впоследствие аристократични форми ([[виги]] и [[тори]]). Шпенглер намира либерализма и капитализма по своята същност за присъщи на английската нация. Демокрацията и всеобщото избирателно право са доказани методи на британския капитализъм, но това не означава, че в английското общество не съществува йерархия. Шпенглер коментира английския стил на управление не без възхищение. Той се легитимира външно като демократичен, но Шпенглер е принуден да признае респекта си от запазената му аристократична същност. Английският либерализъм и френският анархизъм са предопределени за Шпенглер от духовните и исторически условия в които са израсли и развивали народите. Тези обществени форми са успешни, но не биха могли да се реализират успешно другаде, без дадения обществен модел да е съобразен с местните традиции и условия. Така, за Шпенглер, парламентарната система е чужда на Германия. Шпенглер отхвърля като чужд на Германия и марксическия социализъм, като според неговите наблюдения преходът към социализъм се е извършил в Германия, преди избухването на последните революции, или още през 1914 г. посредством „законни и военни форми“. Немският флирт с английския либерализъм не е подходящ за Шпенглер. Той просто носи чужди дивиденти и реално властта в компанията остава в ръцете на Англия. Шпенглер призивава към борба с вътрешния конформизъм на Англия, на която [[Антанта]]та осигури победата като държава. == Марксически социализъм == Антимарксическата тенденция в критиката на Шпенглер е ясно доловима от книгата му. Той е на мнение, че авторите на „[[Комунистически манифест|Комунистическия манифест]]“ смесват емоционални и икономически проблеми, а също и оценяват общественоикономическите условия в Англия през очите на германеца, което не е обективно. Шпенглер упраква Маркс в традиционно квазибогословско мислене. [[Марксизъм|Марксизмът]] за него е по съществото си религиозно, а не политическо движение, имайки предвид произходът на Маркс от семейство на [[равин]]и. Според Шпенглер смесването на марксизма с руския болшевизъм е нелепо, и руския ленинизъм според Маркс, не е истински социализъм, понеже руския мужик е „културно чужденец“ за западните идеологии. По причина на смесването на идеологическите понятия, в Западна Европа считат „по детски тъпо и наивно“, че събитията в Русия след Октомврийската революция от 1917 г. са победа на/за реалния социализъм. (виж и [[Държавен капитализъм]]) По тази причина, Шпенглер иска да освободи германските труженици от идеологията на марксизма, като „за немския работник може да има само пруски социализъм или нещо подобно“, а консервативната класа трябва да се откаже от остарялото си мислене и предразсъдъци за пролетариата. Шпенглер приема по принцип демокрацията, но я намира далеч на запад в контекста на британските обществени отношения. == Изход == В заключение, Шпенглер вижда бъдещето на Германия в нейната вътрешна зависимост от пруската социалистическа идея, която отъждествява с идеята за силна държава. Осъществяването на пруския социализъм от немската аристокрация е начинът, който ще изведе Германия до нови висоти в световната политика. В това отношение Шпенглер прогнозира вярно и не се лъже, а историята го доказа и показа. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Баварска съветска република]] * [[Консервативна революция]] * [[Триумфът на волята]] {{Националсоциализъм}} [[Категория:Философски съчинения]] [[Категория:Книги от 1919 година]] [[Категория:Прусия]] [[Категория:Консервативна революция]] 7mx59cz351bdu3v7igg4dzmbiz2u249 Военновъздушни сили на Аржентина 0 350552 12896791 11121162 2026-05-03T07:09:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896791 wikitext text/x-wiki [[Файл:Escudo Fuerza Aérea Argentina (oro).png|мини|120п|Розетка]] [[Файл:A-4AR Fightinghawk 2010.jpg|мини|200п|Аржентински боен самолет ''Lockheed Martin A-4AR Fightinghawk'']] '''Военновъздушните сили на Аржентина''' ({{lang|es|Fuerza Aérea Argentina}}) е съвкупността от подразделенията на военната авиация на Аржентина, които заедно с флота и армията формират бойния състав на въоръжените сили на Аржентина, предназначени за защита на свободата, независимостта и териториалната цялост на държавата. Численият състав на ВВС на Аржентина през 2007 г. е 21 560 мъже и жени, от които 14 606 са военни лица и 6854 – държавни служители. От 14 606 военни към 2007 г. 2497 са офицери, 9394 – подофицери и 1718 войници ВВС са под контрола на главнокомандващ – президента на Аржентина и министъра на отбраната. Настоящият началник на Генералния щаб на ВВС е бригаден генерал Нормандо Костантино. Аржентинските ВВС се ползват с голямо уважение в страната особено след [[Фолкландска война|Фолкландската война]] през 1982 г., в която аржентинската авиация, без особен боен опит, с изостанали технологии и често лошо състояние на уредите, успява да причини сериозни загуби на британския флот. Аржентинските ВВС са създадени на 10 август 1912 г. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fuerzaaerea.mil.ar Официална страница на ВВС на Аржентина] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201022013250/http://fuerzaaerea.mil.ar/ |date=2020-10-22 }} {{мъниче|военна|Аржентина}} [[Категория:Въоръжени сили на Аржентина]] [[Категория:Военновъздушни сили по страна|Аржентина]] 6e2a73epmpclstit5q29hjcptu1rpa5 ПФК „Лудогорец 1945“ 0 356850 12896855 12894983 2026-05-03T08:42:07Z Ilikeliljon 5077 /* Последните 16 сезона */ 12896855 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия отбор със същото име|ФК Лудогорец 2003}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Лудогорец | страна = [[България]] | прозвище = ''Орлите''<br>''Зелените'' | стадион = [[Хювефарма арена]] | капацитет = 10 423 | собственик = {{Флагче|България}} [[Кирил Домусчиев]] | президент = {{Флагче|България}} Александър Александров | старши треньор = {{Флагче|Норвегия}} [[Пер-Матиас Хьогмо]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | спонсор = [[Ефбет]] / [[Виваком]] | място = 1-во | екипировка = [[Яко]] | pattern_la1 = _jakoprimera22gw | pattern_b1 = _ludogorets2526h | pattern_ra1 = _jakoprimera22gw | pattern_sh1 = _ludogorets2526h | pattern_so1 = _ludogorets2526h | leftarm1 = 008800 | body1 = 008000 | rightarm1 = 008800 | shorts1 = 008000 | socks1 = 008000 | pattern_la2 = _ludogorets-3rd-25-26 | pattern_b2 = _ludogorets-3rd-25-26 | pattern_ra2 = _ludogorets-3rd-25-26 | pattern_sh2 = _ludogorets-3rd-25-26 | pattern_so2 = _ludogorets-3rd-25-26 | leftarm2 = fff542 | body2 = fff542 | rightarm2 = fff542 | shorts2 = fff542 | socks2 = fff542 | pattern_la3 = _ludogorets2526t | pattern_b3 = _ludogorets2526t | pattern_ra3 = _ludogorets2526t | pattern_sh3 = _ludogorets2526t | pattern_so3 = _ludogorets2526t | leftarm3 = 110066 | body3 = 110066 | rightarm3 = 110066 | shorts3 = 110066 | socks3 = 110066 | настоящ сезон = [[ПФК Лудогорец 2001 през сезон 2025/26|сезон 2025/26]] |картинка= }} [[Файл:Ludogorets in 2014.jpg|мини|385px|дясно|Преди мача Лудогорец – [[Реал (Мадрид)]] на стадион [[Национален стадион "Васил Левски"|„Васил Левски“]], [[1 октомври]] [[2014]] г.]] '''ПФК „Лудогорец“ 1945''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Разград]], настоящ шампион в [[Първа професионална футболна лига]]. Цветовете на екипите му са зелено и бяло. След влизането си в [[А група]] през 2011 г. Лудогорец се утвърждава като доминираща сила в българския футбол, печели 14 титли подред, като става единствения български отбор постигнал това. Четирикратен носител на [[Купата на България]], както и деветкратен носител на [[Суперкупата на България]], което е рекорд. Впоследствие клубът достига значителен успех в евротурнирите през сезон [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] на [[Лига Европа]], когато стига до осминафиналите само във второто си европейско участие. Към днешна дата достига до елиминациите на Лига Европа четири пъти. Лудогорец също е вторият български отбор след [[Левски (София)]], който влиза в груповата фаза на [[Шампионската лига]], подвиг, който е постигнат през следващия сезон 2014/15. По време на същата кампания става първият български отбор, който печели точки в групова фаза на Шампионската лига след победа с 1:0 над [[ФК Базел|Базел]] в София. През сезон 2016/17 зелените отново достигат до груповата фаза на Шампионската лига. По този начин те се превръщат в единствения българския тим, класирал се два пъти в групите на най-престижния европейски клубен турнир. Също така Лудогорец се класира седем пъти за груповата фаза на Лига Европа, през сезон 2013/14, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2021/22 и 2022/23, а през сезон 2024/25 се класират за основната фаза на Лига Европа, след като регламента на турнира е променен през същия сезон. През сезон 2025/26 разградчани отново се класират за основната фаза на Лига Европа. През сезон 2023/24 зелените за първи път участват в груповата фаза на [[Лига на конференциите]]. == История == === Предшественик === {{основна|ФК Лудогорец 2003}} Първият отбор с името Лудогорец е основан през 1945 г. като физкултурно дружество. Основния екип е жълти фланелки, зелени гащета и зелени чорапи, а резервния изцяло в бяло. Играе мачовете си на стадион [[Дянко Стефанов (стадион)|Дянко Стефанов]] с капацитет 12 000 зрители. Тимът на Лудогорец през годините е дългогодишен участник в [[Втора професионална футболна лига|Б група]]. Полуфиналист за [[Купа на Съветската армия|купата на Съветската армия]] през [[1983]] г., когато губи от [[Доростол]] ([[Силистра]]) след продължения и дузпи. През 1997 г. се обединява с [[ФК Антибиотик (Разград)]] под името „Антибиотик – Лудогорец“. През сезон [[1998]]/[[1999|99]] г. постига най-големия си успех като е на крачка от влизане в [[А ПФГ|А група]] като завършва шести под името „[[Антибиотик-Лудогорец]]“. Обединеният тим играе със сини екипи. На следващия сезон изпада от Б група и прекратява съществуването си. От [[2003]] г. се създава нов клуб под името '''ФК „Лудогорец-2003“''', който се състезава в [[В футболна група#Североизточна В Аматьорска футболна група|Североизточната В група]]. По средата на сезон [[2005]]/[[06]] г. отбора е разформирован. С най-много мачове за отбора е [[Младен Ангелов]] с 243 мача, а с най-много голове е [[Захари Минчев]] с 62 гола. Други известни играчи на отбора са Костадин Костадинов, Атанас Голешевски, Стефан Василев. === Лудогорец 1945 === Инициатори за възраждането на клуба през 2001 г. и наследник и спортен правоприемник на основания през 1945 година футболен клуб Лудогорец са Александър Александров и Владимир Димитров. „Лудогорие“ започва съществуването си от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“. През 2002 г. клубът се преименува на „Разград 2000“ след обединение с едноименния тим, развиващ [[Файл:Slavia vs ludogorets fm 2011.jpg|385px|мини|дясно|Момент от приятелския мач [[ПФК Славия (София)|Славия]] – Лудогорец, [[27 февруари]] [[2011]] г. Лудогорец вече привлича внимание със звездите в отбора, и след четири месеца влиза в А група.]] Разград 2000 няколко поредни години печели безпроблемно [[Областни футболни групи#Разград|групата си]], но отказва участие в квалификациите за попълване на [[В футболна група|В група]]. Промоцията най-накрая става факт през сезон 2005/06, когато тимът отново завършва на първо място и е приет в [[В футболна група#Североизточна В Аматьорска футболна група|Североизточната В група]]. Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол, но завършва на второ място на 25 точки от шампиона [[Бенковски (Бяла)|Бенковски Бяла]]. През сезон 2009/10 Разград 2000 на няколко пъти разменя лидерската позиция с [[Доростол (Силистра)|Доростол Силистра]] в течение на надпреварата. В крайна сметка първото място се решава в последния кръг, когато ''Зелено-белите'' губят в [[Силистра]] и пропускат шанса си за промоция.<ref>[http://football24.bg/novina/37387-dorostol-udari-razgrad-i-vleze-v-b-grupa Доростол удари Разград и влезе в „Б“ група] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150410183550/http://football24.bg/novina/37387-dorostol-udari-razgrad-i-vleze-v-b-grupa |date=2015-04-10 }}, посетен на 5 април 2015 година</ref> Миньор (Раднево), 14-и през изминалия сезон се отказва от участие непосредствено преди началото на първенството. На 27 юли 2010 г. на негово място в групата е включен Разград 2000, който е 2-ри в Североизточна В АФГ през изминалия сезон. Вторият в Югоизточна В АФГ през изминалия сезон – Марица 1921 (Пловдив) се отказва от правото си да играе в бараж срещу Разград 2000 за свободното място. На 25 юли 2010 г. Разград 2000 (Разград) се преименува на Лудогорец 1945 (Разград).<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2010-2011/iztochna-b-grupa.html bulgarian-football.com]</ref> През сезон 2010/11 отборът играе в Източна Б футболна група, като до средата на пролетния полусезон се намира в средата на таблицата, но само за няколко кръга успява да се изкачи до първото място, след като печели всички мачове до края на сезона и по този начин печели промоция за А група. Това е и годината, в която отборът е придобит от бизнесмена [[Кирил Домусчиев]]. [[Файл:Ivaylo petev with ludogorets fans 2011.jpg|300px|мини|ляво|Треньорът на Лудогорец [[Ивайло Петев]] води отбора и в Б и в А група. На снимката с фенове на отбора през [[2011]] година.]] През [[А футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът вече е в А група и се бори за шампионската титла. Преди сезона са привлечени 14 нови футболисти, около осем от които са чужденци. Целта на собственика на клуба, [[Кирил Домусчиев]], е: „Да развиваме футбола в цяла Североизточна България, ние сме футболен клуб на цялото [[Лудогорие]], а не само на Разград“. През [[А група 2012/13|сезон 2011/12]] Лудогорец побеждава [[Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] с 2:1 във [[Купа на България по футбол 2011/12|финала за купата на България]]. Това е първи трофей с историята на ''Зелените''. На [[23 май]] [[2012]] година Лудогорец побеждава ЦСКА с 1:0 на стадион [[Лудогорец Арена]] в Разград и печели шампионската титла за първи път в своята история. На 11 юли 2012 г. побеждава отново Локомотив Пловдив с 3:1 във [[Суперкупа на България 2012|финала за Суперкупата на България]]. Отбор, който за първи път играе в А група да спечели златен дубъл. [[Файл:Levski vs ludogorts 18-5-2013.jpg|385px|мини|дясно|Нападателят на Лудогорец [[Роман Безяк]] е фаулиран от защитникът на [[ПФК Левски (София)|Левски]] [[Даниел Димов]]. Двубоят е съдбовен за двата тима, като Левски побеждава с 1:0, но шампион става Лудогорец, след като Левски завършва 1:1 в последния кръг със Славия, 18 май 2013 г. ]] През сезон 2012/13 отборът започва сезона с 8 поредни победи и 9 мача без загуба, и така завършва първата половина на сезона на първо място. Но за [[Купа на България по футбол 2012/13|Купата на България]] Лудогорец е отстранен още в 1/16 финалите от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], постигайки 1:2 в домакинския им мач и победа с 1:0 в гостуващия мач. През втория полусезон попада в серия от равенства и така се конкурира с [[ПФК Левски (София)|Левски София]] за първото място. В директния сблъсък на [[18 май]] [[2013]] г. Лудогорец губи с 1:0 от Левски, но равенството на софийския тим със [[ПФК Славия (София)|Славия София]] и победата на разградчани в Монтана от последния 30 кръг на А ПФГ донасят втора поредна титла на Лудогорец. През [[А футболна група 2013/14|сезон 2013/14]] Лудогорец доминира в Българския футболен шампионат като получава третата си поредна шампионска титла два кръга преди края на [[7 май]] [[2014]] година след победа над Локомотив Пловдив с 1 – 0 на стадион Лудогорец арена. Шампионското попадение вкарва голмайстора на отбора [[Роман Безяк]] в 9-ата минута. Така Лудогорец след три сезона в родния елит печели три поредни шампионски титли. На 15 май 2014 година Лудогорец постига златен дубъл (втори такъв след влизането в А ПФГ) след като печели [[Купа на България по футбол 2013/14|финала в турнира за купата на България]] срещу Ботев Пловдив с 1 – 0 след гол на Роман Безяк в 60-ата минута. След това обаче мачът е прекратен за близо 30 минути, а причина за това са хвърлени факли по терена от агитка, които впоследствие предизвикват пожар. Мачът се игра на стадион Лазур в [[Бургас]]. [[Файл:Mozzi steaua.jpg|385px|мини|дясно|Защитникът на Лудогорец [[Козмин Моци]] е застанал на мястото на получилия червен картон вратар [[Владислав Стоянов]], като след миг ще отрази решаващата [[дузпа]] за победата над [[Стяуа]]. За героизма му на неговото име е наречена новата трибуна на стадион Лудогорец Арена. [[Национален стадион „Васил Левски“]], София, [[27 август]] [[2014]] г.]] Четвъртата титла на Лудогорец стана факт след домакинската победа над [[Локомотив София]] с 4:1 на 15 май 2015 г. Успехът съвпада с откриването на новата трибуна „Моци“ и честването на 70-годишния юбилей на „орлите“. Именно „червено-черните“ се оказват конкурент на Лудогорец за златните медали в края на първенството, въпреки че почти през целия сезон ''орлите'' водят битка за първото място с [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Балансът на Лудогорец в мачовете с Локомотив София и ЦСКА показва превъзходството на ''орлите''. В Разград столичните тимове са победени по два пъти – ЦСКА с 2:0 и 4:0, а Локомотив София с 5:1 и 4:1. Лудогорец постига равенства при гостуванията на „Българска армия“ (1:1 и 0:0) и „Надежда“ (2:2 и 0:0). Сезонът е изключително успешен от гледна точка на представянето в евротурнирите. Лудогорец отстранява [[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] в епични мачове в плейофа на Шампионската лига и влиза в групите, където постига първа историческа победа над [[ФК Базел|Базел]], прави равен с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и играе страхотно срещу 13-кратния носител на ШЛ [[Реал (Мадрид)|Реал Мадрид]]. През този период Лудогорец се очертава като доминант в българския футбол. На 3 януари 2021 г. на поста старши треньор е назначен [[Валдас Дамбраукас]].<ref name="Медиапул-3121">{{Cite news |url=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |title=Литовец е новият треньор на Лудогорец |date=3 януари 2021}}</ref> През 2022 година тимът стана шампион под ръководството на Анте Шимунджа на България с рекордните 21 точки разлика пред втория в класирането, а на 7 юни 2023 година след победа във Варна над Черно Море с 0:1 тимът на Ивайло Петев завоюва своята 12-та титла в клубната история, като по този показател тимът е номер едно по поредица от поредни шампионски титли в България, и 3-ти във вечната ранглиста по обща бройка шампионски титли на България след ЦСКА (31) и Левски (26). == Европейски турнири == === Началото на приказката – дебют в Европейските турнири === Във втория предварителен кръг на сезон 2012/2013 г. „Лудогорец“ се среща с хърватския [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]. Първата среща в [[Разград]] играна на [[18 юли]] [[2012]] г. завършва 1 – 1. В реванша, игран на 25 юли 2012 г. в хърватската столица [[Загреб]], българският отбор губи с 3:2 след гол, който е допуснат в 98 минута след изтичането на добавеното от съдията време и по този начин приключва първото си участие в Европейските клубни турнири. === Участие в [[Шампионска лига 2013/14]] === [[Файл:FC Ludogorets vs FC Partizan Belgrade, 31-7-2013.jpg|330px|мини|ляво|[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] стреля към вратата на Партизан, пред очите на капитана на гостите [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], момент от двубоя от Шампионска лига Лудогорец – Партизан Белград 2 – 1, [[31 юли]] [[2013]] година.]] След като печели първенството и през [[А футболна група 2012/13|сезон 2012/13]], тимът е класиран във втория предварителен кръг на Шампионската лига. На [[17 юли]] [[2013]] г. се изправя срещу [[Словакия|словашкия]] шампион [[Слован Братислава|Слован]] в столицата [[Братислава]].<ref>[http://www.vbox7.com/play:ffba81e07b Слован 2 – 1 Лудогорец 17.07.13, vbox7]</ref> ''Орлите'' откриват резултата през второто полувреме с гол на [[финландия|финландския]] [[защитник (футбол)|защитник]] [[Теро Мянтюля|Мантула]] и получават спортно-техническо предимство след като [[Ерик Грендел]] от противниковия отбор е отстранен от игра с [[червен картон]]. Въпреки че са с човек повече на терена лудогорци не успяват да удържат преднината си и в крайна сметка губят с 2:1 след голове на [[Юрай Халенар]]. Този мач се оказва последен за [[Ивайло Петев]] като треньор на Лудогорец и е заменен от разградския специалист [[Стойчо Стоев]]. На реванша в Разград водения от Стоев отбор побеждава с 3:0 Слован след голове на [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] и [[Дани Абало]] (2). Tака Лудогорец се класира за Третия предварителен кръг на Шампионската лига, където трябва да срещне титулувания [[Сърбия|сръбски]] шампион [[Партизан Белград]]. Първият мач е домакинство в Разград и завършва с победа с 2:1 за Лудогорец след голове на [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] и [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]], а за Партизан се разписва Саша Маркович. На реванша в Белград българският тим побеждава с 1:0 с гол на [[Христо Златински]] от [[дузпа]] в 88 минута, с което се класира за плейофите. Там ''Орлите'' срещат отбора на [[Швейцария|швейцарския]] шампион [[ФК Базел|Базел]], губейки с 2:4 в [[София]] и с 2:0 като гост, отпадайки от надпреварата в Шампионската лига, но според регламента на УЕФА продължава участието си в клубните турнири в групите на [[Лига Европа]]. ==== Участие в Лига Европа 2013/14 ==== [[Файл:Ludogorets_in_europa_league.jpg|мини|Лудогорец в [[Лига Европа]] през сезон 2013 – 2014.]] Отборът на Лудогорец попада в ''Група Б'' на турнира [[Лига Европа]] през [[Лига Европа 2013/14|сезон 2013/14]], където са още [[ПСВ Айндховен]], [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] и [[ФК Черноморец Одеса|Черноморец Одеса]]. В дебютния си мач в тази надпревара на [[19 септември]] [[2013]] г. Лудогорец постига успех, побеждавайки [[Холандия|холандския]] гранд ПСВ Айндховен с 2 – 0 в [[Айндховен]]. Победата поставя Лудогорец временно на първо място в групата.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=448230 „Домусчиев: Нека говорят, Лудогорец е класа и в Европа“ (Sportal.bg]</ref> В следващия си мач Лудогорец побеждава и Динамо Загреб с 3:0 в груповата фаза на Лига Европа, а мачът се играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] на [[3 октомври]] 2013 г.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=450778, Боби Михайлов: Лудогорец продължава да пише история, Sportal.bg,4 октомври 2013 г.]</ref> На [[24 октомври]] 2013 г. отборът продължава и с победа с 1 – 0 над Черноморец като гост в Одеса с гол на Златински в 45-а минута. По този начин Лудогорец става едноличен лидер в ''Група Б'' с актив от 9 точки, с 5 повече от ПСВ Айднховен. [[Файл:Moment from the match Ludogorets - FC Odessa.jpg|330px|мини|ляво|Момент от мача Лудогорец – ФК Одеса, 7 ноември 2013 година.]] Отборът на „Лудогорец“ изиграва четвъртия си мач от груповата фаза на Лига Европа на [[7 ноември]] 2013 г. като записва равенство 1:1 с Черноморец Одеса в [[София]]. По този начин тимът стига до номер 32 в клубната ранглиста на УЕФА за сезона. Разградският отбор натрупва 7,775 точки по критериите на евроцентралата.<ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ е 32-ри в Европа, в-к Труд, 8 ноември 2013 г. |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 |accessdate=2013-11-08 |archivedate=2013-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131203020125/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 }}</ref> На [[28 ноември]] 2013 г. Лудогорец си осигурява и първото място в групата след втора победа с 2 – 0 над холандския ПСВ Айндовен. След тази победа клубът изпреварва Левски в ранглистата на УЕФА, като разградчани заемат 135 позиция от 453 отбора, докато ''сините'' се намират на 145 място. В последния двубой в груповата фаза на Лига Европа Лудогорец се реабилитира напълно за миналогодишната загуба след 2 – 1 над хърватския шампион Динамо на стадион Максимир в Загреб. Така Лудогорец става първият български отбор, печелил футболна среща на хърватска земя. Жребият за 1/16 финалите на 16 декември 2013 г. отрежда Лудогорец да играе с носителя на [[Купа на Италия|Купата на Италия]] [[СС Лацио|Лацио]]. Първият мач е на [[20 февруари]] [[2014]] г. в [[Рим]] и Лудогорец изненадващо печели с 1:0. Точен за ''орлите'' от Разград е [[Роман Безяк]] в 44-тата минута, а реваншът е на [[27 февруари]] 2014 г.<ref>[http://ludogorets.gong.bg/view_article.php?article_id=392011 Лудогорец изтегли Лацио на 1/16-финал, после го чакат Динамо Киев или Валенсия]</ref><ref>[http://www.gol.bg/europaleague/2013-12-16/ludogorets-sreshtu-latsio-v-liga-evropa Лудогорец срещу Лацио на 1/16-финалите в Лига Европа]</ref><ref>[http://www.standartnews.com/sport-bg_futbol/ludogorets_sreshtu_latsio-218494.html Лудогорец срещу Лацио]</ref><ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ срещу „Лацио“ |url=http://www.monitor.bg/article?id=411703 |accessdate=2013-12-17 |archivedate=2013-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131217224600/http://www.monitor.bg/article?id=411703 }}</ref> В София се получава зрелищен мач като Лацио повежда с 2 – 0, но в крайна сметка срещата завършва наравно 3 – 3. Този резултат класира Лудогорец на осминафиналите срещу отбора на [[ФК Валенсия|Валенсия]],<ref>{{Citation |title=www.winner.bg |url=http://www.winner.bg/european-football/read91705.html |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303001728/http://www.winner.bg/european-football/read91705.html }}</ref> В първата среща от 1/8-финалите на [[13 март]] 2014 г. Лудогорец губи с 0 – 3 на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, след като Роман Безяк пропуска дузпа за орлите. Реваншът на [[20 март]] 2014 г. на „Местая“ Лудогорец губи с 1 – 0 и така приключва участието си в турнира за този сезон. === Участие в групите на Шампионската лига – 2014/15 === [[Файл:OA5J1998.jpg|300px|мини|дясно|[[Роман Безяк]] атакува врата на Базел, момент от мача Лудогорец – [[ФК Базел]], [[21 август]] [[2013]] година.]] След спечелването на трета поредна титла шампионите от Разград започват от втория предварителен кръг на Шампионска лига. Лудогорец се изправя срещу люксембургския шампион [[Ф91 Дюделанж]]. Първата среща е на 16 юли 2014 г. на „[[Лудогорец Арена]]“, където домакините убедително надделяват с 4:0. В срещата реванш на 22 юли 2014 г. българският отбор прави малко колебливото 1:1, но продължава напред, където го очаква отново сръбският [[Партизан Белград]]. В първата среща, изиграна в Разград на 30 юли 2014 г., Лудогорец доминира, но след доста пропуски завършва 0:0. През това време в Лудогорец настава треньорска рокада и [[Стойчо Стоев]] е заменен от дългогодишния помощник [[Георги Дерменджиев]]. Втората среща се играе на 7 август 2014 г. на известния стадион „ЮНА“ в [[Белград]]. От самото начало на мача българският отбор владее играта и за няколко минути [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] вкарва 2 гола във вратата на западните ни съседи, но след малки грешки за същия период от време Партизан връща два гола и това оформя крайният резултат 2:2, който е достатъчен на Лудогорец да продължи напред. [[Файл:Stoycho stoev.jpg|255px|мини|ляво|Българският треньор [[Стойчо Стоев]] е начело на Лудогорец в запомнящото се участие на отбора в евротурнирите през 2013 и 2014 г.]] На последния праг на Шампионска лига „орлите“ попадат в урната на непоставените отбори и е определен за съперник [[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]]. Първата среща е на 19 август 2014 г. на стадион [[Национал Арена]]. Мачът се играе пред 37 000 души, 2500 от които фенове на Лудогорец. Играта е доста напрегната и навързана. Стяуа притежава повече топката и има повече положения. Когато мачът е към края си и клони към равенство, малшанс в 88-ата минута извежда румънският гранд напред. Срещата завършва 1:0 в полза на Стяуа. Реваншът е насрочен за 27 август 2014 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион Васил Левски]]. Изиграва се един драматичен двубой с много пропуски на Лудогорец. Почти както в първата среща домакините побеждават с 1:0 в самия край, когато Вандерсон вкарва победния гол в последната минута на редовното време и довежда мача до продължения. Кулминационният момент настъпва в 119-а минута, когато вратарят Владислав Стоянов получава червен картон за нарушение срещу откъсващия се Варела. Лудогорец няма повече право на смяна, тъй като е извършил трите позволени и на вратата застава защитникът [[Космин Моци]]. Мачът свършва и започва изпълнението на дузпи. Моци застава пръв зад точката и извежда Лудогорец напред. Със своите две спасявания той се превръща в герой за тима и записва златната страница в историята не само на разградския тим, а и на българския футбол. Мачът завършва 1:0 и 6:5 след дузпи. [[Файл:Ludorets vs steaua.jpg|мини|355px|Момент от двубоя Лудогорец – [[Стяуа Букурещ]]. На снимката румънският национал на Стяуа [[Клаудиу Кешерю]] атакува вратата на Лудогорец. След година Кешерю ще стане част от Лудогорец и ще се превърне в един от най-великите голмейстори на клуба. София, [[27 август]] [[2014]] г.]] В дебютния си мач в групите на [[Шампионската лига]] ''орлите'' от Разград играят с петкратния носител на трофея [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] на митичния „[[Анфийлд]]“. Ливърпул на [[Стивън Джерард]], [[Марио Балотели]] и редица други велики футболисти изпитва трудности срещу българския шампион, като до 82-рата минута не успява да отбележи, а преди това Лудогорец уцелва гредата. Така се стига до заключителните минути, когато мърсисайдци откриват резултата, но [[Дани Абало]] изравнява. Мачът върви към реми, но радостта приключва, след като съдията отсъжда явна дузпа за Ливърпул. Зад топката застава капитанът Джерард, който безпроблемно реализира от бялата точка секунди преди края и Ливърпул побеждава с 2:1.<br> Следващия мач на „орлите“ е срещу актуалния носител на трофея от Шампионската лига [[Реал Мадрид]]. Двубоят се играе на 1 октомври 2014 година, като 40 хиляди фенове са изпълнили до краен предел стадион Васил Левски. Мачът се развива по начин, който едва ли някой е очаквал, като в 7-ата минута Марселиньо открива резултата в полза на зелените. Четири минути по-късно обаче съдията Крейг Томпсън отсъжда 11-метров наказателен удар в полза на Реал след нарушение на Йордан Минев срещу Чичарито. Зад топката застава носителят на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] [[Кристиано Роналдо]], но вратарят [[Владислав Стоянов]] успява да отрази удара на португалеца. Десет минути по-късно съдията отсъжда втора дузпа, този път реализирана от Роналдо. [[Карим Бензема]] довежда мача до пълен обрат в 77-ата минута и европейският шампион печели с 2:1. На 22 октомври 2014 г. Лудогорец приема познатия противник [[ФК Базел|Базел]], от който е отпаднал преди 2 години след 2 загуби в предварителните кръгове на същия турнир. Този път обаче разградският отбор тотално надиграва швейцарския шампион, който играе повече от 70 минути с човек по-малко след като Серей Дие се сблъсква с Козмин Моци, стъпва върху крака му и е изгонен с директен червен картон от съдията Дениз Айтекин. [[Йордан Минев]] отбелязва победния гол във втората минута на добавеното време на мача. Той стреля от около 20 метра, топката тупва коварно, излъгва вратаря Томаш Вацлик и влиза във вратата му. Така Лудогорец постига първата историческа победа на български отбор в груповата фаза на Шампионската лига.<ref>[http://gong.bg/bg-football/evrouchastnici/nova-ludost-ludogorec-s-istoricheska-pobeda-v-shl-302021 Нова лудост, Лудогорец с историческа победа в ШЛ – Иво Стефанов], gong.bg, 23:39 на 22 октомври 2014.</ref> Четвъртият мач на Лудогорец в групата бе гостуването на Базел. В него момчетата на Георги Дерменджиев записват тежка загуба с 0:4. Следва нов силен мач на шампионите. На „Васил Левски“ идва великият Ливърпул. Дани Абало вкарва ранен гол, но „мърсисайдци“ стигат до пълен обрат. В последните минути [[Георги Терзиев]] носи равенството 2:2. Последният мач на „орлите“ в групата е гостуване на [[Реал Мадрид КФ|Реал]] в Мадрид. Шампионите се държат до момента, в който Марселиньо е изгонен. „Белият балет“ печели с 4:0, като оставя Лудогорец на последно място в групата. === Провалът в ШЛ – 2015/16 === Във втория квалификационен кръг на ШЛ за сезон 2015/16 отборът от Разград се изправя срещу непретенциозния молдовски отбор Милсами. В първия мач молдовците поднасят сензация, като побеждават орлите с 1:0 на техния Лудогорец Арена. В ответния мач в Орхей, Лудогорец започва по-добре срещата и след 25 минути успява да изравни общия резултат след гол на Вандерсон. В следващата атака обаче домакините изравняват резултата, а впоследствие с 10 души успяват да стигнат до пълен обрат. Така Лудогорец записа най-срамната си страница в ЕКТ. === Завръщане в турнира на богатите – 2016/17 === Жребият за втория квалификационен кръг този сезон определя орлите да мерят сили с [[Черна гора|черногорския]] шампион [[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]]. Зелените отстраняват този съперник безпроблемно след две победи с по 2:0 и 3:0. В третия кръг Лудогорец се изправя срещу [[Сърбия|сръбския]] гранд [[Цървена звезда]] и след 2:2 в [[Разград]], отборът успява да елиминира ''звездашите'', след като пред 50 хиляди навиячи, насред [[Белград]], ги побеждава с 4:2 след продължения. В плейофа за групите на ШЛ разградчани надиграват [[Чехия|чешкия]] първенец [[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] като първия мач на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] завършва 2:0 за домакините, а в реванша на Дусан арена орлите достигат до равенство 2:2, което е достатъчно да станат първият български тим с подобно постижение – повторно участие в Шампионската лига. На жребия в Монако Лудогорец попада в група с [[Франция|френския]] шампион [[Пари Сен Жермен]], [[Арсенал]] и старите познайници от [[ФК Базел|Базел]]. Първият мач от групите, игран на [[13 септември]] на Санкт Якоб Парк, е срещу познатия Базел. Мачът завършва 1:1, след като [[Бразилия|бразилската]] перла [[Джонатан Кафу]] открива резултата в 45-ата минута на двубоя, но в 79-ата Ренато Щефен изравнява след грешка на вратаря [[Владислав Стоянов]], който боксира топката право в краката му и той безпроблемно реализира в празната врата на ''орлите''. Така Лудогорец става първият български отбор, който взема точки на чужд терен в групите на Шампионската лига. На 28 септември Лудогорец посреща Пари Сен Жермен на Националния стадион „Васил Левски“ в [[София]], като гостите печелят с 3:1. Единственият гол за Лудогорец вкарва [[Натанаел Батиста Пимиента|Натанаел]] в 15-а минута от пряк свободен удар. В началото на второто полувреме Лудогорец получава възможността да изравни резултата при 1:2. [[Козмин Моци]] застава зад бялата точка, но ударът му бе спасен от Алфонс Ареола и в ответната атака ''парижани'' стигат до крайния резултат. Третият мач на Лудогорец е гостуване срещу Арсенал. ''Артилеристите'' печелят с 6:0, като това е най-голямата загуба на тима в европейските турнири и една от най-големите загуби на български тим на евротурнирите. Четвъртият мач, игран на 1 ноември, е домакинство на Арсенал. До петнайсетата минута на двубоя Лудогорец, противно на всякакви очаквания, води с 2:0. ''Артилеристите'' изравняват в 20-ата и в 42-рата минута. В 87-ата минута [[Месут Йозил]] бележи за крайното 2:3. Петият мач игран на 23 ноември е домакинство срещу Базел, което завършва с нулево реми, но заради гола на чужд терен ''зелените'' изместват Базел от 3-тото място, което позволява участие в елиминациите на Лига Европа. Шестият мач, игран на 6 декември, е гостуване на Пари Сен Жермен. [[Върджил Мисиджан]] открива резултата в 15-ата минута с глава. ''Парижани'' обаче изравняват в 60-ата минута със задна ножица на [[Единсон Кавани]]. Лудогорец повежда отново в 69-ата минута с 2:1. В първата минута на добавеното време ПСЖ успява да изравни с гол на [[Анхел Ди Мария]]. Така Лудогорец става първият български отбор, излязъл от групите на Шампионската лига като трети, с 3 точки от 3 равенства и 3 загуби. === Участие в Лига Европа – 2017/18 === Походът на ''орлите'' в евротурнирите през този сезон започва с мач от втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу отбора на [[ФК Жалгирис|Жалгирис]]. Първият мач се играе на [[12 юли]] [[2017]] г. във [[Вилнюс]] и завършва 2:1 в полза на литовците. Втората среща се играе пред над 5 000 зрители в [[Разград]] като завършва 4:1 за Лудогорец. В следващата фаза ''Зелените'' се изправят срещу [[ФК Апоел (Беер Шева)|Апо̀ел Беер Шева]]. В Израел разградчани губят срещата с 0:2, след като изпускат много изгодни положения пред противниковата врата. Реванша в България домакините постигат победа с 3:1, но заради правилото за гол на чужд терен разградчани отпадат от квалификациите на Шампионската лига. В плейофната фаза на Лига Европа, Лудогорец, с новия си треньор [[Димитър Димитров – Херо]] успява да елиминира литовския шампион [[ФК Судува|Судува]] след 2:0 в Разград и 0:0 в Литва. По този начин Лудогорец се класира в груповата фаза във втория по сила европейски турнир с отборите на [[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]], [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] и [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]]. ''Орлите'' завършват на второ място в групата си с актив от 9 точки – една повече от турския отбор, който заема трето място и с една по-малко от първенците в групата Спортинг Брага. Груповата фаза започва с гостуване на Истанбул Башакшехир, където българския шампион взима заслужена точка с нулево равенство. Във втория сблъсък Лудогорец посреща много добре представящият се последно време Хофенхайм в София. Срещата започва ужасно, като Лудогорец допуска гол във втората минута от Кадерабек. В началото на второто полувреме обаче Светослав Дяков изравнява резултата, а в 72 минута Джоди Лукоки прави пълен обрат и Лудогорец взима първа победа в групата. Третия сблъсък е гостуване на португалския Брага, където Лудогорец постига историческа първа българска победа над португалски отбор навън, побеждавайки Брага с 0:2 и става първи в групата. Домакинството на Брага в четвъртия кръг приключва с ново равенство, този път 1:1, като Лудогорец удържа първата позиция. Петия мач за българския шампион не се оказва печеливш, след като той губи с 1:2 у дома и губи първото място. Последния кръг изправя Лудогорец в тежко гостуване на последния Хофенхайм, където Лудогорец се нуждае от точка, за да премине групата. Тимът успява да я постигне след изравнителния гол на Вандерсон, оформящ крайното 1:1. В 1/16 фаза на турнира разградчани се изправят срещу италианския гранд [[АК Милан|Милан]]. В България Лудогорец губи тежко с 0:3 от ''росонерите'', а на реванша на италианска земя българите губят с минималното 0:1. В последните години тимът записа знакови отстранявания на Олимпиакос в квалфикациите на Шампионската лига, а през 2022 година в мач от груповата фаза на УЕФА Лига Европа победи с 2:1 носителя на трофея на Лигата на Конференциите за 2022 и финалист в Лига Европа през 2023 година – Рома, налагайки се и над ХИК Хелзинки и играейки като равен с равен с Бетис, за да стигне до 1/16 финалите в Лига на Конференциите през 2023 година отстъпвайки на Андерлехт с дузпи. == Талисман == Талисман на отбора е орлицата Фортуна. „Лудогорец“ е един от трите отбора в света, които имат за талисман живо животно – другите два са португалския [[ФК Бенфика|„Бенфика“]] и италианския [[СС Лацио|„Лацио“]], които също имат живи орли за талисмани. На „Бенфика“ орлицата носи името Витория, а на „Лацио“ – Олимпия. Идеята „Лудогорец“ да се сдобие с жив талисман се ражда по време на среща между собствениците на „Лацио“ и българския тим Клаудио Лотито и Кирил Домусчиев. Римският тим съдейства на Лудогорец да получи орела, който направи дебютния си полет на българска земя минути преди мача с Валенсия на стадион „Васил Левски“. <ref>Талисман, Женсият орел Фортуна | ПФК Лудогорец (ludogorets.com)</ref> == Стадион == [[Файл:Ludogorets Razgrad-Cska Sofia.jpg|мини|300px|Лудогорец играе своите мачове на своя стадион [[Хювефарма арена]]]]Лудогорец разполага с един от най-модерните стадиони в [[България]] – „Хювефарма арена“ (наименуван така през 2020 година), разположен в град [[Разград]].<ref>{{cite web | url = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/ | title = Хювефарма Арена е официалният стадион на професионален футболен клуб Лудогорец. {{!}} ПФК Лудогорец | publisher = www.ludogorets.com | accessdate = 26 декември 2020}}</ref> Стадионът, построен през 50-те години на ХХ век, е реконструиран през лятото на 2011 г., като след всички реконструкции притежава стандартът на [[УЕФА]] за „Клас 4“. == Благотворителност == Първият благотворителен мач на „Лудогорец“, след влизането му в А ПФГ е в Разград на [[21 юли]] [[2012]] г. срещу [[Витоша (Бистрица)]]. Срещата завърша при резултат 6 – 6<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1432041 Домусчиев – Борисов 4:4, „Лудогорец“ – „Витоша“ 6:6]</ref> като по четири гола вкарват [[Кирил Домусчиев]] за „Лудогорец“ и [[Бойко Борисов]] за „Витоша“. Приходите от срещата са за детско-юношеската школа на „Лудогорец“. След като отборът влиза в групите на Лига Европа ръководството на клуба обявява, че 20% от парите, събрани от билети в домакинските мачове на Лудогорец, ще се дарят на клиниката по неонатология към МБАЛ ''Надежда ''в София.<ref>[http://www.sportni.bg/?tid=40&oid=2761032 Ела на мач, спаси бебе]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=449264 Лудогорец дарява средства от билети за лечение на новородени]</ref> Наименования: * Лудогорец (1945 – 1949) * Червено знаме (1949 – 1957) * Лудогорец (1957 – 1997) * Антибиотик – Лудогорец (1997 – 2001) * Лудогорие (18 юни 2001 – 2002) * Разград 2000 (2002 – 25 юли 2010) * Лудогорец 1945 (от 25 юли 2010) Известни играчи в историята на Лудогорец (1945 – 2010) * [[Захари Минчев]] * [[Диян Ангелов]] * [[Рафи Рафиев]] * [[Атанас Голешевски]] * [[Демир Демирев]] * [[Никола Рафаилов]] * [[Станимир Йорданов]] * [[Йордан Терзиев]] * [[Станчо Цонев]] * [[Димчо Данов]] * [[Станчо Герджиков]] == Екипировка и талисман == [[Файл:ludogorets_mascot_fortuna.jpg|мини|дясно|Орлицата Фортуна.]] {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- |2006 – 2010 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|България}} Tommy Sport || <small>''Няма''</small> |- |2010 – 2012 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Германия}} [[Адидас|Adidas]] || Huvepharma |- |2012 – 2014 || Navibulgar / Huvepharma |- |2014 – 2016 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Италия}} [[Macron]] || eCasino.bg |- |2016 – 2017 |align="Left" rowspan=2| [[bet365]] / [[Vivacom|VIVACOM]] / Spetema |- |- |2017 – 2018 |align="Left" rowspan=2|{{flagicon|England}} [[Umbro]] |- |2018 – 2019 | rowspan="3" align="Left" | [[Ефбет|efbet]] / Vivacom / Spetema |- |2019 – 2024 |align="Left"|{{flagicon|USA}} [[Nike]] |- |2024 – |align="left"|{{флагче|Германия}} [[Jako]] |} От 2014 г. Лудогорец има талисман – женският [[орел]] Фортуна, който е подарък от италианския [[СС Лацио|Лацио]].<ref>[http://www.novsport.com/news945811_1004.html Лацио подари орел на Лудогорец] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160921214158/http://www.novsport.com/news945811_1004.html |date=2016-09-21 }}, novsport.com, 6 март 2014</ref><ref>[http://topsport.ibox.bg/material/id_2068697734 Орлицата Фортуна в неизвестност! Птицата с нов опит за бягство], topsport.bg, 18 април 2014</ref> == Успехи == ; [[А футболна група|А група]]/Първа лига/efbet Лига * '''Шампион''' (14 пъти) – [[А футболна група 2011/12|2011/12]], [[А футболна група 2012/13|2012/13]], [[А футболна група 2013/14|2013/14]], [[А футболна група 2014/15|2014/15]], [[А футболна група 2015/16|2015/16]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]], [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]], [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] ; [[Б футболна група|Б група]] * '''6 място''' (1 път) – 1999 г. * '''Първенец''' (1 път) – [[Източна Б футболна група 2010/11|2010/11]] ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], [[Купа на България по футбол 2013/14|2013/14]], [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]], [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] ;[[Купа на България по футбол|Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' (1 път) – [[Купа на България по футбол 2011/12|1984]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител (рекорд за България)''' (9 пъти) – [[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2018|2018]], [[Суперкупа на България 2019|2019]], [[Суперкупа на България 2021|2021]], [[Суперкупа на България 2022|2022]], [[Суперкупа на България 2023|2023]], [[Суперкупа на България 2024|2024]], [[Суперкупа на България 2025|2025]] ; [[Лига Европа]] * '''1/8-финалист''' (1 път) – [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] * '''1/16-финалист (3 пъти) – [[Лига Европа 2013/14|2016/17]], [[Лига Европа 2013/14|2017/18]], [[Лига Европа 2013/14|2019/20]]''' ; [[Лига Европа|Лига на Конференциите]] * '''1/16-финалист (2 пъти) – [[Лига Европа 2013/14|2022/23]], 2023/24''' ;[[Шампионска лига]] * '''Трето място в групова фаза''' (1 път) – [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] * '''Две участия в групова фаза''' (2 пъти) – [[Шампионска лига 2016/17|2014/15, 2016/17]] В Европейските турнири Лудогорец има пет участия в елиминационната пролетна фаза на европейските клубни турнири, а до края на сезон 2022/23 записва общо 129 мача (от сезон 2012 – 2013) в европейските клубни турнири в своята история. По този показател ПФК Лудогорец, се нарежда на 3-то място във вечната ранглиста от българските футболни клубове както по шампионски титли на България с 14 титли, като третият най-успешен отбор в българското футболно първенство след ЦСКА София (31) и Левски София (26), и изпреварвайки най-стария столичен клуб Славия София, който е 4-ти във вечната ранглиста със 7 шампионски титли на България, така и по брой мачове в Европейските турнири под егидата на УЕФА (третият такъв с над 100 мача в евротурнирите след ЦСКА София и Левски София), изпреварвайки друг от грандовете на българския футбол Литекс Ловеч (74 мача в европейските турнири). == Настоящ състав == ''Към 24 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Серджио Падт]] |- |39 ||{{Флагче|Германия}} [[Хендрик Бонман]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йоел Андерсон]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Антон Недялков]] {{капитан}} |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Португалия}} [[Динис Алмейда|Диниш Алмейда]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Георги Терзиев]] |- |15 ||{{Флагче|Швеция}} [[Едвин Куртулуш]] |- |17 ||{{Флагче|Испания}} [[Сон (футболист)|Сон]] |- |24 ||{{Флагче|Бенин}} [[Оливие Вердон]] |- |27 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Винисиус Ногейра]] |- |55 ||{{Флагче|Израел}} [[Идан Нахмиас]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |11 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Кайо Видал]] |- |14 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Петър Станич]] |- |18 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Чочев]] |- |20 ||{{Флагче|Гвинея}} [[Агибу Камара]] |- |23 ||{{Флагче|Кабо Верде}} [[Дерой Дуарте]] |- |26 ||{{Флагче|Чехия}} [[Филип Калоч|Филип Калоч]] |- |30 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Педро Нареси]] |- |77 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Ерик Маркус]] |- |82 ||{{Флагче|България}} [[Иван Йорданов (футболист)|Иван Йорданов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Испания}} [[Алберто Салидо]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Швейцария}} [[Квадво Дуа]] |- |10 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Матеус Машадо]] |- |12 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Руан Крус]] |- |29 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Ерик Биле]] |- |37 ||{{Флагче|Гана}} [[Бернард Текпетей]] |- |99 ||{{Флагче|България}} [[Станислав Иванов (футболист, р. 1999)|Станислав Иванов]] |- |} {{clear}} [[Файл:Stanislav genchev.jpg|250px|thumb|right|[[Станислав Генчев]] поема на няколко пъти поста старши треньор на Лудогорец през 2020 и 2021 година.]] == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Лудогорец 1945}} * Собственик: {{флагче|България}} [[Кирил Домусчиев]] * Собственик: {{флагче|България}} Георги Домусчиев * Президент: {{флагче|България}} Александър Александров * Председател на борда на директорите: {{флагче|България}} Теменуга Газдова * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} Ангел Петричев * Спортен директор: {{флагче|България}} Георги Карамаджуков * Технически директор: {{флагче|Румъния}} {{флагче|България}} [[Козмин Моци]] * Директор ДЮА: {{флагче|България}} Радослав Комитов * Маркетинг директор: {{флагче|България}} Анна Пенчева === Селекционен съвет === * {{флагче|България}} Димитър Божкилов * {{флагче|България}} [[Яков Папарков]] * {{флагче|България}} [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] * {{флагче|България}} Ивайло Димитров === Треньорски щаб === * {{Флагче|Норвегия}} [[Пер-Матиас Хьогмо]] – старши треньор * {{Флагче|Швеция}} [[Микаел Старе]] – помощник-треньор * {{Флагче|Швеция}} [[Кристофър Аугустсон]] – помощник-треньор * {{Флагче|България}} [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] – треньор на вратарите * {{флагче|Северна Македония}} Михаило Шейкероски – кондиционен треньор * {{флагче|България}} Димитър Стойков – анализатор "спортни науки" * {{флагче|България}} Пламен Йорданов – администратор * {{флагче|България}} д-р Валентин Великов – доктор * {{флагче|Румъния}} Юлиян Мирча – физиотерапевт * {{флагче|България}} Енчо Златанов – физиотерапевт * {{флагче|България}} Светослав Иванов – масажист * {{флагче|България}} Йордан Стоянов – масажист * {{флагче|Румъния}} Габриел Никулеску – кинезитерапевт * {{флагче|България}} Али Али – домакин * {{флагче|България}} Сейхан Ахмед – домакин * {{флагче|България}} Стела Симеонова – преводач * {{флагче|България}} Денислав Манолов – преводач * {{флагче|България}} Филип Радоев – видеооператор == Съперничества == Най-големите съперници на зелените в българското първенство са столичните грандове [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] и [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Трите отбора са най-успешните в историята на българското първенство. ЦСКА имат спечелени 31 титли, Левски имат спечелени 26 титли, а Лудогорец имат 14 спечелени титли. Дербитата между зелените и софийските отбори датират от сезон 2011/12, когато разградчани влизат в „А група“ и още през същия сезон стават шампиони. В турнира за Купата на България, Левски имат 26 титли, ЦСКА са спечелили 21 титли, а зелените са триумфирали 4 пъти с трофея. По отношение на турнира за Суперкупата на България, Лудогорец имат 8 титли, ЦСКА имат 4 титли, а Левски са спечелили 3 титли. == Участия в ЕКТ == '''Шампионска лига, Лига Европа и Лига на конференциите''' <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|20|02|2026}}</small> {| class="wikitable" |- ! Състезание ! Играни ! Победи ! Равенства ! Загуби ! ОГ ! ДГ !ГР |- style="text-align:center" | style="text-align:center" | [[Шампионска лига]] || 76 || 28 || 18 || 30 || 111 || 106 | +5 |- style="text-align:center" | style="text-align:center" | [[Лига Европа]] || 93 |30 |26 |37 |125 |124 | +1 |- style="text-align:center" |style="text-align:center" | [[Лига на конференциите]] |10 |5 |1 |4 |13 |14 | -1 |- ! ОБЩО || 179 || 63 || 45 || 71 || 249 || 244 !+5 |} <small>'''ОГ''' = Отбелязани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове, '''ГР''' = Голова разлика</small> <small> #Q = #Квалфикации, #PO = #Плейофи, #G = #Групова фаза, #R = #Кръг, #LE (League phase) = Основна фаза (по новия формат на ЕКТ, въведен през 2024 г.)</small> <small>'''До сезон 2023/24 включително:''' Ако отбора завърши на 1-во или 2-ро място в груповата фаза на турнир, тогава играе в елиминационните кръгове. Ако завърши на 3-то място в групата, играе в елиминационния кръг на по-слабия турнир (от ШЛ в ЛЕ; от ЛЕ в ЛК; от ЛК отпада от турнирите). В случай, че завърши на 4-то място в групата, отбора отпада от турнирите.</small> <small>'''След сезон 2023/24:''' Правилата за квалификациите в турнирите се запазват. В същинската фаза на турнирите обаче е премахната груповата фаза, като тя е заменена от т.нар. Основна фаза, състояща се от 36 отбора. След изиграване на определения брой мачове за тази фаза (ШЛ и ЛЕ- 8; ЛК - 6) първите 8 отбора продължават директно към 1/8-финалите на турнирите, докато отборите от 9-то до 24-то място включително играят плейоф за влизане в 1/8-финалната фаза. Премахнато е прехвърлянето в по-слабия турнир в случай на отпадане в Основната фаза.</small> {| class="wikitable" ! Сезон ! Състезание ! Кръг ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! Продължава/ отпада |- |[[Шампионска лига 2012/13|2012/13]] |[[Шампионска лига 2012/13|Шампионска лига]] |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:red"|[[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |style="background-color:red"|1:1 |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|'''3:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2013/14|2013/14]] |[[Шампионска лига 2013/14|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Словакия}} |style="background-color:#CFF"|[[Слован Братислава]] |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|1:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Партизан (Белград)| Партизан Белград]] |style="background-color:#CFF"|2:1 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{Флагче|Швейцария}} |style="background-color:red"|[[ФК Базел|Базел]] |style="background-color:red"|2:4 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''2:6''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]] |B |{{Флагче|Холандия}} |[[ПСВ Айндховен]] |2:0 |2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''1-ви''' |- | | |B |{{Флагче|Хърватия}} ||[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |3:0 |2:1 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Украйна}} |[[Черноморец (Одеса)|Черноморец Одеса]] |1:1 |1:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:#CFF"|R32 |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:#CFF"|[[СС Лацио|Лацио]] |style="background-color:#CFF"|3:3 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''4:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|R16 |style="background-color:red"|{{Флагче|Испания}} |style="background-color:red"|[[Валенсия КФ|Валенсия]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2014/15|2014/15]] ||[[Шампионска лига 2014/15|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Люксембург}} |style="background-color:#CFF"|[[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Партизан (Белград)| Партизан Белград]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}} |style="background-color:#CFF"|[[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|0:1 |style="background-color:#CFF"|'''1:1 (6:5 д.)''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |B |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Мадрид]] |1:2 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |B |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Базел|Базел]] |1:0 |0:4 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Ливърпул|Ливърпул]] |2:2 |1:2 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2015/16|2015/16]] ||[[Шампионска лига 2015/16|Шампионска лига]] |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Молдова}} |style="background-color:red"|[[ФК Милсами Орхей|Милсами Орхей]] |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] ||[[Шампионска лига 2016/17|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Цървена звезда]] |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|4:2 |style="background-color:#CFF"|'''6:4''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Чехия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Франция}} |[[Пари Сен Жермен]] |1:3 |2:2 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/>'''3-ти''' |- | | |А |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] |2:3 |0:6 |'''N/A''' |- | | |А |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Базел|Базел]] |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- | | [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]] | style="background-color:red"| R32 | style="background-color:red"| {{флагче|Дания}} | style="background-color:red"| [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | style="background-color:red"| 1:2 | style="background-color:red"| 0:0 | style="background-color:red"| '''1:2''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] ||[[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF"|[[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] |style="background-color:#CFF" |4:1 |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |'''5:3''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Израел}} |style="background-color:red"|[[ФК Апоел Беер Шева|Апоел Беер Шева]] |style="background-color:red"|3:1 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''3:3''' [[Правило за голове на чужд терен|(a)]] |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |PO |style="background-color:#CFF" |{{флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF" |[[ФК Судува Мариямполе|Судува]] |style="background-color:#CFF" |2:0 |style="background-color:#CFF" |0:0 |style="background-color:#CFF" |'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |С |{{Флагче|Португалия}} |[[СК Брага|Брага]] | 1:1 | 2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/>'''2-ри''' |- | | |С |{{Флагче|Германия}} |[[ТСГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |2:1 |1:1 |'''N/A''' |- | | |С |{{Флагче|Турция}} |[[Истанбул Башакшехир]] |1:2 |0:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[АК Милан|Милан]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2018/19|2018/19]] ||[[Шампионска лига 2018/19|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Северна Ирландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]] |style="background-color:#CFF"|7:0 |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Видеотон|МОЛ Види]] |style="background-color:red"|0:0<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2019/matches/round=2000977/match=2024626/index.html Доклад за мача от официалния уебсайт на УЕФА], посетен на 25 юли 2018 г.</ref> |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2018/19|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |style="background-color:#CFF"|[[ХШК Зрински Мостар|Зрински Мостар]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''2:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Грузия}} |style="background-color:#CFF"|[[Торпедо Кутаиси]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Германия}} |[[Байер Леверкузен]] |2:3 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |A |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Цюрих|Цюрих]] |1:1 |0:1 |'''N/A''' |- | | |A |{{Флагче|Кипър}} |[[АЕК Ларнака]] |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2019/20|2019/20]] ||[[Шампионска лига 2019/20|Шампионска лига]] |style="background-color:red"|1Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''3:5''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2019/20|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Исландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Валур|Валур]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Уелс}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] |style="background-color:#CFF"|5:0 |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Словения}} |style="background-color:#CFF"|[[НК Марибор|Марибор]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2 (a)''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Н |{{Флагче|Русия}} |[[ЦСКА Москва]] |5:1 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''2-ри''' |- | | |Н |{{Флагче|Испания}} |[[РКД Еспаньол|Еспаньол]] |0:1 |0:6 |'''N/A''' |- | | |Н |{{Флагче|Унгария}} |[[ФК Ференцварош|Ференцварош]] |1:1 |3:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[ФК Интер|Интер]] |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2020/21|2020/21]] ||[[Шампионска лига 2020/21|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[Будучност (Подгорица)]] |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Дания}} |style="background-color:red"|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]] |style="background-color:red"| – |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2020/21|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[Динамо (Брест)|Динамо Брест]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |J |{{Флагче|Англия}} |[[Тотнъм Хотспър]] |1:3 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |J |{{Флагче|Австрия}} |[[ЛАСК Линц]] |1:3 |3:4 |'''N/A''' |- | | |J |{{Флагче|Белгия}} |[[ФК Антверп|Антверп]] |1:2 |1:3 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2021/22|2021/22]] ||[[Шампионска лига 2021/22|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''2:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Словения}} |style="background-color:#CFF"|[[НШ Мура|Мура]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Гърция}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''3:3 (4:1 д.)''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{Флагче|Швеция}} |style="background-color:red"|[[Малмьо ФФ|Малмьо]] |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|2:1 |style="background-color:red"|'''2:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2021/22|Лига Европа]] |F |{{Флагче|Дания}} |[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]] |1:1 |0:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |F |{{Флагче|Сърбия}} |[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]] |0:1 |0:1 |'''N/A''' |- | | |F |{{Флагче|Португалия}} |[[СК Брага|Брага]] |0:1 |2:4 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2022/23|2022/23]] ||[[Шампионска лига 2022/23|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''3:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Ирландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]] |style="background-color:#CFF" |3:0 |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |'''4:2''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:red"|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|2:4 |style="background-color:red"|'''3:6''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига Европа 2022/23|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF"|[[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] |style="background-color:#CFF" |1:0 |style="background-color:#CFF" |3:3 |style="background-color:#CFF" |'''4:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |С |{{Флагче|Италия}} |[[АС Рома|Рома]] | 2:1 | 1:3 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/>'''3-ти''' |- | | |С |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Бетис|Реал Бетис]] |2:3 |0:1 |'''N/A''' |- | | |С |{{Флагче|Финландия}} |[[ХИК Хелзинки|ХИК]] |1:1 |2:0 |'''N/A''' |- | | [[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] |style="background-color:red" |R32 |style="background-color:red" |{{Флагче|Белгия}} |style="background-color:red" |[[РСК Андерлехт|Андерлехт]] |style="background-color:red" |1:0 |style="background-color:red" |1:2 |style="background-color:red" |'''2:2 (0:3 д.) ''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2023/24|2023/24]] |[[Шампионска лига 2023/24|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Косово}} |style="background-color:#CFF"|[[КФ Балкани|Балкани]] |style="background-color:#CFF"|0:2 |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Словения}} |style="background-color:red"|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]] |style="background-color:red" |1:1 |style="background-color:red" |1:2 |style="background-color:red" |'''2:3''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2023/24|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Казахстан}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Астана|Астана]] |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |5:1 |style="background-color:#CFF" |'''6:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{флагче|Нидерландия}} |style="background-color:red"|[[ФК Аякс|Аякс]] |style="background-color:red"|1:4 |style="background-color:red"|1:0 |style="background-color:red"|'''2:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига на конференциите 2023/24|Лига на Конференциите]] |H |{{Флагче|Турция}} |[[Фенербахче|Фенербахче]] |1:3 |2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''2-ри''' |- | | |H |{{Флагче|Словакия}} |[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]] |4:0 |2:1 |'''N/A''' |- | | |H |{{Флагче|Дания}} |[[ФК Норшелан|Норшелан]] |1:7 |1:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red" |R32 |style="background-color:red" |{{Флагче|Швейцария}} |style="background-color:red" |[[ФК Сервет|Сервет]] |style="background-color:red" |0:0 |style="background-color:red" |0:1 |style="background-color:red" |'''0:1''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2024/25|2024/25]] |[[Шампионска лига 2024/25|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Грузия}} |style="background-color:#CFF"|[[Динамо Батуми]] |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"|0:1 |style="background-color:#CFF"|'''3:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]] |style="background-color:#CFF" |2:0 |style="background-color:#CFF" |0:1 |style="background-color:#CFF" |'''2:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Азербайджан}} |style="background-color:red"|[[ФК Карабах|Карабах]] |style="background-color:red" |2:1 |style="background-color:red" |2:7 |style="background-color:red" |'''4:8''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2024/25|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Молдова}} |style="background-color:#CFF"|[[КС Петрокуб|Петрокуб]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|2:1 |style="background-color:#CFF"|'''6:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |LE |{{Флагче|Чехия}} |[[Славия Прага]] |0:2 | – |'''N/A''' | rowspan=8 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''33-ти''' |- | | |LE |{{Флагче|Чехия}} |[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]] | – |0:0 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Белгия}} |[[Андерлехт]] | – |0:2 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Испания}} |[[Атлетик Билбао]] |1:2 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Италия}} |[[Лацио]] | – |0:0 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Нидерландия}} |[[АЗ Алкмаар]] |2:2 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Дания}} |[[Мидтиланд]] |0:2 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Франция}} |[[Олимпик Лион]] | – |1:1 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2025/26|2025/26]] |[[Шампионска лига 2025/26|Шампионска лига]] |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''3:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:#CFF"|[[ХФК Риека|Риека]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red"|0:0 |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|'''0:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2025/26|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Северна Македония}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Шкендия|Шкендия]] |style="background-color:#CFF"|4:1 |style="background-color:#CFF"|1:2 |style="background-color:#CFF"|5:3 |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |LE |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Бетис]] |0:2 | – |'''N/A''' | rowspan=8 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''22-ри''' |- | | |LE |{{Флагче|Шотландия}} |[[Глазгоу Рейнджърс|Рейнджърс]] | – |0:1 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Унгария}} |[[Ференцварош|Ференцварош]] | – |1:3 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Испания}} |[[Селта Виго]] |3:2 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Швейцария}} |[[Йънг Бойс]] | – |2:3 |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Гърция}} |[[ФК ПАОК|ПАОК]] |3:3 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Франция}} |[[ОЖК Ница|Ница]] |1:0 | – |'''N/A''' |- | | |LE |{{Флагче|Швеция}} |[[ФФ Малмьо|Малмьо]] | – |2:1 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red" |R32 |style="background-color:red" |{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red" |[[Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red" |2:1 |style="background-color:red" |0:2 |style="background-color:red" |'''2:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Последните 16 сезона == : {|class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Група ! Място ! М ! П ! Р ! З ! Г.Р. ! Т ! Купа на България ! Суперкупа на България |- |2009/10 |align="center"|Североизточна В АФГ |align="right" bgcolor="green"|2 |align="right"|34 |align="right"|26 |align="right"|2 |align="right"|6 |align="right"|79:28 |align="right"|80 |align="center"|''не участва'' |align="center"|''не участва'' |- |[[Източна Б футболна група 2010/11|2010/11]] |align="center" bgcolor="#efefef"|Източна Б ФГ |align="right" bgcolor="green"|'''1''' |align="right"|24 |align="right"|12 |align="right"|8 |align="right"|4 |align="right"|38:16 |align="right"|44 |align="center"|1/16 финал |align="center"|''не участва'' |- |[[А футболна група 2011/12|2011/12]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|4 |align="right"|4 |align="right"|73:16 |align="right"|70 |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |align="center"|''не участва'' |- |[[А футболна група 2012/13|2012/13]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|6 |align="right"|2 |align="right"|58:13 |align="right"|72 |align="center"|1/16 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[А футболна група 2013/14|2013/14]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|38 |align="right"|25 |align="right"|9 |align="right"|4 |align="right"|74:20 |align="right"|84 |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |align="center" bgcolor="silver"|финалист |- |[[А футболна група 2014/15|2014/15]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|18 |align="right"|9 |align="right"|5 |align="right"|63:24 |align="right"|63 |align="center"|1/2 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|21 |align="right"|7 |align="right"|4 |align="right"|55:21 |align="right"|70 |align="center"|1/8 финал |align="center" bgcolor="silver"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"|8 |align="right"|3 |align="right"|87:28 |align="right"|83 |align="center" bgcolor="silver"|финалист |align="center"|мачът не се провежда |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|27 |align="right"|7 |align="right"|2 |align="right"|91:22 |align="right"|88 |align="center"|1/4 финал |align="center" bgcolor="silver"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|23 |align="right"|10 |align="right"|3 |align="right"|67:19 |align="right"|79 |align="center"|1/4 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|31 |align="right"|21 |align="right"|9 |align="right"|1 |align="right"|59:18 |align="right"|72 |align="center"|1/4 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|31 |align="right"|22 |align="right"|4 |align="right"|5 |align="right"|69:29 |align="right"|70 |align="center"|1/2 финал |align="center" bgcolor="silver"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|31 |align="right"|26 |align="right"|1 |align="right"|4 |align="right"|77:25 |align="right"|79 |align="center"|1/2 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|35 |align="right"|26 |align="right"|7 |align="right"|2 |align="right"|81:27 |align="right"|85 |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|35 |align="right"|26 |align="right"|4 |align="right"|5 |align="right"|87:24 |align="right"|82 |align="center" bgcolor="SILVER"|финалист |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"|8 |align="right"|3 |align="right"|70:22 |align="right"|83 |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |- |[[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] |align="center" bgcolor="silver"|efbet Лига |align="right" bgcolor=""| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="right"| |align="center" bgcolor=""|1/2 финал |align="center" bgcolor="gold"|носител на купата |} == Рекорди == * На [[15 октомври]] [[2011]] г. излизат на първо място в света за постигнати 8 поредни победи във временната класация на сайта betexplorer.com.<ref>{{Citation |title=www.betexplorer.com |url=http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 |accessdate=2012-09-27 |archivedate=2013-04-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130414005716/http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 }}</ref> * На 29 август 2014 излизат на второ място в ранглистата на УЕФА за сезон 2014 – 2015 в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/seasonclub/index.html www.uefa.com]</ref> * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-резултатно нападение в А ПФГ с отбелязани 73 гола . * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-добра защита в А ПФГ с допуснати 16 гола . * За сезон 2013 – 2014 стават първия и единствен български отбор завършил като победител в групите на лига Европа, при това непобеден с 5 победи, едно равенство, 16 точки за един сезон и най-много вкарани – 11 и най-малко получени – 2 гола.<ref name="UEFA2014">[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2014/clubs/club=2603104/index.html UEFA – История на мачовете, 2014 г.]</ref> * За сезон 2013 – 2014 в Европа 3 поредни победи в ЛЕ и то на два пъти. До този сезон Литекс беше единственият ни тим с две поредни победи в група на Лига Европа. С блестящия си старт – 2:0 с „ПСВ“, 3:0 с Динамо и 1:0 с Черноморец, лудогорци счупиха и този рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Най-много победи като гост – 5. Лудогорец има 5 победи вкъщи и 4 навън. Успехите като гост са абсолютен рекорд. Разградчани биха навън Партизан (0:1), ПСВ (0:2), Черноморец (0:1), Динамо Загреб (1:2) и Лацио (0 – 1).<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Топ дебютант в надпреварата За първи път в Лига Европа и въобще турнира на УЕФА групата печели отбор, който две години преди това за първи път е влязъл в местната елитна дивизия.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много голове за един сезон – 24 – абсолютен рекорд на български отбор по отбелязани голове. До този момент Левски имаше 16 попадения през кампанията 2005/06, когато стигна до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА. Лудогорец има минимум още 2 мача в Европа.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много мачове за един сезон – 16 – абсолютен рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Голмайстор на групата – Безяк с 5 гола, като четири от тях вкарва в 4 последователни мача – абсолютен рекорд за България. Безяк след 1/16 финалите е втори реализатор в Лига Европа след като за първи път футболист на български тим вкара четири гола в групова фаза на турнира Лига Европа. Направи го таранът на разградчани Роман Безяк, който подобри постижението на [[Гара Дембеле]] (Левски) от две попадения.<ref name="UEFA2014"/> * Лудогорец стана и вторият български тим след ЦСКА, който побеждава два пъти в един сезон отбор, ставал европейски шампион, при това без допуснат гол – ПСВ Айндховен.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Спечелени пари от участие – 6 млн. евро. С влизането си в Шампионската лига Левски спечели преди време точно 4,8 милиона евро. Дотук Лудогорец си е гарантирал минимум 6 млн. евро като сумата може да расте още.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– с 25 спасявания повежда класацията на вратарите в Лига Европа, [[Владислав Стоянов]] е обявен за първи (и единствен) български вратар (и футболист изобщо), получил място в идеалната единадесеторка в на групова фаза в Лига Европа (и в клубните турнири изобщо).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/news/newsid=2034165.html#team+europa+league+group+stage|заглавие=Team of the Europa League group stage|дата=2013-12-13|издател=uefa.com|език=en|достъп_дата=2026-04-28}}</ref> * За 2014 г. заемат 24-то място в света в престижната класация на Международната федерация по футболна история и статистика.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/141576-prestizhna-klasaciya-naredi-ludogorec-na-24-o-myasto-v-sveta-prez-2014-g |заглавие=Престижна класация нареди Лудогорец на 24-то място в света през 2014 г. |достъп_дата=2015-02-14 |архив_дата=2015-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150214141619/http://football24.bg/novina/141576-prestizhna-klasaciya-naredi-ludogorec-na-24-o-myasto-v-sveta-prez-2014-g }}</ref> == Най-големи победи == === В РФГ === * 3 септември 2006 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Спортист (Генерал Тошево)|Спортист (ГТ)]] 5:0 * 1 април 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Септември 98|Септември (Тервел)]] 5:0 * 6 юни 2007 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 1:5 * 7 май 2008 г. ''Разград 2000'' – [[Панайот Хитов (Тутракан)|Панайот Хитов]] 5:1 * 31 май 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Ендже|Ендже]] 9:1 * 27 септември 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Тополите|Тополите]] 5:0 * 29 ноември 2009 г. Ендже – ''Разград 2000'' 0:8 * 12 май 2010 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Скрита сила|Скрита сила]] 5:0 === Б ПФГ === * 27 февруари 2011 г. ФК „Брестник“ – ПФК „Лудогорец“ 1:6 * 19 март 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Добруджа“ 6:0 === А ПФГ === ; Сезон 2011 – 2012<ref name="А2016-2016">{{Citation |title=Статистика 2015 – 2016, А-ПФГ |url=http://a-pfg.com/index.php |accessdate=2012-07-16 |archivedate=2012-12-11 |archiveurl=https://archive.is/20121211033128/http://a-pfg.com/index.php }}</ref> * 20 август 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) 4:0 * 11 септември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 6:0 * 5 ноември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 * 10 март 2012 г. ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:0 * 18 април 2012 г. ПФК „Миньор“ (Перник)-отборът от Перник излиза с юношите – ПФК „Лудогорец“ 0:7 ; Сезон 2012 – 2013<ref name="А2016-2016"/> * 29 септември 2012 г. ПФК „Локомотив“ (Пловдив) – ПФК „Лудогорец“ 2:5 * 7 май 2013 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 ; Сезон 2013 – 2014<ref name="А2016-2016"/> * 22 септември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Нефтохимик“ (Бургас) 4:0 * 27 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Любимец 2007“ 5:1 * 2 ноември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 4:0 * 15 декември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 ; Сезон 2014 – 2015<ref name="А2016-2016"/> * 31 октомври 2014 г. ПФК „Марек“ (Дупница) – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 30 ноември 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 5:1 * 5 декември 2014 г. ПФК „Берое“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 4 април 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА 4:0 ; Сезон 2015 – 2016<ref name="А2016-2016"/> * 27 ноември 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ 5:0 * 16 май 2016 г. ПФК „Славия“ (София) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 ; Сезон 2016 – 2017<ref name="А2016-2016"/> * 23 септември 2016 г. ПФК „Верея“ (Стара Загора) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 * 22 октомври 2016 г. ПФК „Лудогорец“ – „Локомотив“ (Горна Оряховица) 4:0 * 12 февруари 2017 г. „Монтана“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 24 февруари 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 4:0 * 12 март 2017 г. ПФК „Локомотив“ (ГО) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 1 май 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 4:0 ; Сезон 2017 – 2018 * 20 август 2017 г. ПФК „Дунав“ (Русе) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2018 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 0:6 * 31 март 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 5:0 * 18 април 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ (Стара Загора) 7:0 ; Сезон 2018 – 2019 * 29 септември 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 5:1 * 16 март 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Септември“ (София) 6:0 ; Сезон 2019 – 2020 *20.07.2019 г. ПФК Берое (Стара Загора)-ПФК Лудогорец 2:4 *15.02.2020 г. ПФК Лудогорец – Ботев Враца 6:0 *08.03.2020 г. ПФК Лудогорец – Дунав Русе 5:1 *27.06.2020 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Локомотив Пловдив 6:1 ; Сезон 2020 – 2021 *15.02.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Етър (Велико Търново) 6:0 *07.03.2021 г. ПФК Берое – ПФК Лудогорец 1:4 *22.04.2021 г. ПФК Лудогорец – ЦСКА 1948 4:0 *15.05.2021 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 ; Сезон 2021 – 2022 *21.08.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Локомотив София 5:0 *03.10.2021 г. ПФК Левски – ПФК Лудогорец 2:4 *16.10.2021г. ПФК Лудогорец – Царско Село 4:0 *02.12.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *05.12.2021 г. ПФК Локомотив София – ПФК Лудогорец 2:4 *13.02.2022 г. ПФК Арда – ПФК Лудогорец 0:4 *17.04.2022 г. ПФК Лудогорец – ПФК Славия 4:1 *30.04.2022 г. ПФК Лудогорец – ПФК ЦСКА София 5:0 ; Сезон 2022 – 2023 *04.09.2022 г. ПФК Лудогорец – ФК Хебър (Пазарджик) 6:0 *08.04.2023 г. ПФК Лудогорец – ПОФК Ботев (Враца) 8:1 ; Сезон 2023 – 2024 *22.07.2023 г. ПФК Лудогорец – СФК Етър (Велико Търново) 5:0 *05.08.2023 г. ПОФК Ботев (Враца) – ПФК Лудогорец 0:5 *27.08.2023 г. ПФК Лудогорец – Берое (Стара Загора) 5:0 *16.03.2024 г. ПФК Лудогорец – Локомотив (София) 6:0 *03.04.2024 г. ПФК Лудогорец – Левски (София) 5:1 ; Сезон 2024 – 2025 *03.08.2024 г. ПФК Лудогорец – Арда (Кърджали) 5:1 === Купа на България === * 3 декември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:1 * 18 март 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Литекс“ (Ловеч) 5:0 * 23 септември 2015 г. ФК „Локомотив 1929“ (Мездра) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 27 април 2017 г. ФК „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 0:7 в мач реванш от полуфинал (първи мач 4 – 0 за Лудогорец и общ резултат 11:0 – подобрение на национален рекорд за общ резултат в полуфинален мач за купата на България (бивш рекорд на Левски София за сезон 1971/72 срещу Марек-Дупница (7:0 и 3:0) и общ резултат 10:0 за Левски) * 02.03.2022 г. ПФК Монтана – ПФК Лудогорец 0:5 * 31.10.2024 г. ФК Черноломец (Попово) – ПФК Лудогорец 0:6 === Приятелски срещи с български отбори === * 19 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Асеновец“ (Асеновград) 8:0 * 21 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Първомай“ (Първомай) 14:0 * 17 юни 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Евроколеж“ (Пловдив) 15:0 * 15 юни 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Марица“ (Пловдив) 11:0 === Шампионска лига === * 16 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Дюделанж“ 91 4:0. * 12 юли 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Крусейдърс“ 7:0 * 19 юли 2023 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Балкани“ 4:0 === Лига Европа === * 3 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Динамо“ (Загреб) 3:0 * 30 август 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Торпедо“ (Кутаиси) 4:0 * 19 септември 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА (Москва) 5:1 * 3 октомври 2019 г. „Ференцварош“ – ПФК Лудогорец 0:3 * 17 август 2023 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Астана“ 5:1 === Лига на Конференциите === * 9 ноември 2023 г. ПФК Лудогорец – Фенербахче 2:0 === Международни приятелски срещи === * 22 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Нистру“ (Отач, Молдова) 7:0 * 29 юли 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ВШГ „Сваровски“ (Ватенс, Австрия) 10:0 * 5 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК ГАП Конас Кий (Уелс) 7:0.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://donbalon.eu/news224472.html |заглавие=Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак |достъп_дата=2015-02-14 |архив_дата=2014-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140714222137/http://donbalon.eu/news224472.html }}</ref> == Най-големи загуби == === В РФГ === * 13 май 2007 г. ''Добруджа'' – ''Разград 2000'' 5:0 * 26 август 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] 0:4 * 25 ноември 2007 г. ''Албена 97 (Оброчище)'' – ''Разград 2000'' 6:0 * 29 април 2009 г. [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец (Бяла)]] – ''Разград 2000'' 4:1 * 21 март 2010 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 5:0 === А ПФГ === * 31 август 2013 г. ПФК „Черно море“ (Варна) – ПФК „Лудогорец“ – 3:1 * 20 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Литекс“ (Ловеч) 2:4 * 23 май 2015 г. „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 4:2 * 8 август 2020 г. ПФК „Ботев“ (Враца) – ПФК „Лудогорец“ 3:1 * 12 май 2021 г. ПФК ЦСКА (София) – ПФК „Лудогорец“ 4:1 * 13 декември 2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Пирин (Благоевград) 3:5 * 19 май 2024 г. ПФК „Черно море“ (Варна) – ПФК „Лудогорец“ – 4:0 * 27 октомври 2025 г. „ЦСКА 1948“ – ПФК „Лудогорец“ - 5:4 === Шампионска лига === * 21 август 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Базел“ 2:4 * 4 ноември 2014 г. „Базел“ – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 9 декември 2014 г. „Реал“ (Мадрид) – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 19 октомври 2016 г. „Арсенал“ (Лондон) – ПФК „Лудогорец“ 6:0 * 13 август 2024 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК Карабах 2:7 === Лига Европа === * 13 март 2014 г. ПФК Лудогорец – Валенсия 0:3 * 7 ноември 2019 г. Еспаньол – ПФК Лудогорец 6:0 === Лига на Конференциите === * 5 октомври 2023 г. Нордшеланд – ПФК Лудогорец 7:1 * 26 октомври 2023 г. Фенербахче – ПФК Лудогорец 3:1 === Международни приятелски срещи === * 1 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Волин“ (Луцк) 2:6 * 4 февруари 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Атлетико“ (Паранаенсе) 2:6.<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2013-02-04/brazilci-se-podigraha-s-ludogorec Бразилци се подиграха с Лудогорец]</ref> == Почетни листи== ===А ФГ / Първа лига / efbet Лига=== {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||249 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||237 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||192 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||180 |- |5||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||168 |- |style="background-color:#CFF"|6||style="background-color:#CFF"|{{флаг|България}} [[Георги Терзиев]]||style="background-color:#CFF"|162 |- |7||{{флаг|Бразилия}} [[Сисиньо]]||159 |- |8||{{флаг|Мадагаскар}} [[Анисе|Абел Анисе]]||148 |- |9||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||132 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||132 |} {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||113 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||77 |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||52 |- |4||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||35 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||34 |- |style="background-color:#CFF"|6||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|30 |- |7||{{флаг|България}} [[Кирил Десподов]]||27 |- |8||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||26 |- |9||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||25 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Руан Крус]]||24 |} {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Асист. |- |1||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||68 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||54 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||32 |- |4||{{флаг|България}} [[Кирил Десподов]]||39 |- |style="background-color:#CFF"|5||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|27 |- |6||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||26 |- |7||{{флаг|Бразилия}} [[Рик|Рик Джонатан]]||20 |- |8||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||19 |- |9||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||19 |- |10||{{флаг|ДР Конго}} [[Джоди Лукоки]]||19 |} {{clear}} ===Европейски клубни турнири=== ====Шампионска лига, Лига Европа и Лига на Конференциите==== {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||81 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||80 |- |3||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||78 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||70 |- |style="background-color:#CFF"|5||style="background-color:#CFF"|{{флаг|България}} [[Антон Недялков]]||style="background-color:#CFF"|68 |- |6||{{флаг|Бразилия}} [[Сисиньо]]||65 |- |7||{{флаг|Бенин}} [[Оливие Вердон]]||61 |- |8||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||57 |- |9||{{флаг|Мадагаскар}} [[Анисе|Абел Анисе]]||53 |- |style="background-color:#CFF"|10||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|53 |} {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||16 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||15 |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||14 |- |4||{{флаг|ДР Конго}} [[Джоди Лукоки]]||10 |- |5||{{флаг|Полша}} [[Якуб Шверчок|Якуб Швиерчок]]||10 |- |6||{{флаг|България}} [[Кирил Десподов]]||9 |- |7||{{флаг|Полша}} [[Роман Безяк]]||8 |- |style="background-color:#CFF"|8||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|7 |- |9||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||7 |- |style="background-color:#CFF"|10||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Полша}} [[Якуб Пьотровски]]||style="background-color:#CFF"|6 |} {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Асист. |- |1||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||18 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||16 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||7 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Каули]]||7 |- |5||{{флаг|Конго}} [[Мавис Чибота]]||7 |- |6||{{флаг|България}} [[Кирил Десподов]]||6 |- |style="background-color:#CFF"|7||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|6 |- |8||{{флаг|Бразилия}} [[Рик|Рик Джонатан]]||6 |- |style="background-color:#CFF"|9||style="background-color:#CFF"|{{флаг|България}} [[Антон Недялков]]||style="background-color:#CFF"|6 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниор Кайсара]]||6 |} {{clear}} ===Купа на България=== {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Мачове |- |style="background-color:#CFF"|1||style="background-color:#CFF"|{{флаг|България}} [[Георги Терзиев]]||style="background-color:#CFF"|32 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||26 |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||22 |- |4||{{флаг|Мадагаскар}} [[Анисе|Абел Анисе]]||21 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||20 |- |6||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||20 |- |7||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||19 |- |8||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||19 |- |9||{{флаг|Бразилия}} [[Сисиньо]]||16 |- |10||{{флаг|Португалия}} [[Фабио Ешпиньо]]||15 |} {| class="wikitable" style="float:left;" !№!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||9 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Кайо Видал]]||7 |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||6 |- |4||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||6 |- |5||{{флаг|Аржентина}} [[Матиас Тисера]]||6 |- |6||{{флаг|Бразилия}} [[Рик]]||6 |- |7||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||5 |- |8||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||5 |- |9||{{флаг|Конго}} [[Мавис Чибота]]||5 |- |style="background-color:#CFF"|10||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Гана}} [[Бернард Текпетей]]||style="background-color:#CFF"|4 |} {| class="wikitable" style="float:left" !№!!Име!!Асист. |- |1||{{флаг|България}} [[Кирил Десподов]]||6 |- |2||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||6 |- |3||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||6 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Густаво Кампаняро]]||5 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||4 |- |6||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||4 |- |style="background-color:#CFF"|7||style="background-color:#CFF"|{{флаг|България}} [[Тодор Неделев]]||style="background-color:#CFF"|3 |- |8||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||3 |- |9||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||3 |- |style="background-color:#CFF"|10||style="background-color:#CFF"|{{флаг|Полша}} [[Якуб Пьотровски]]||style="background-color:#CFF"|3 |} {{clear}} {| class="wikitable" style="float:left" |- |style="background-color:#CFF"|* футболистът все още е в клуба |} * Данните са актуални към 28.04.2025 г. == Външни препратки == * [http://www.ludogorets.com/ Официален сайт] == Бележки == <references /> {{А Група}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:ПФК „Лудогорец 1945“| ]] 677t4nzhw7xsy168qgzdf20otg40abd Даринка Митова 0 356921 12896086 12650186 2026-05-02T12:06:44Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896086 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Даринка Митова | портрет = | обяснение = | рождено име = Даринка Иванова Митова | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 1976 – | брачен партньор = | деца = 2 | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Даринка Иванова Митова''' (родена на 28 юни 1953 г.) е българска актриса. По-известна е с дублирането на филми и сериали. == Ранен живот и кариера == През 1976 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при професор [[Гриша Островски]]. Играла е в [[Младежкия театър]].<ref name="znam">[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1480289511&sectionID=1&sq=даринка+митова www.znam.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Митова е член на Българския есперантски театър.<ref>[http://espereto.com/15-dekemvri-den-na-l-l-zamenhof-i-esperantskata-literatura/ espereto.com]</ref> == Театрални роли == * Саша в „Старият дом“ * Кокошката Стоянка в „Приключения опасни за герои сладкогласни“<ref name="znam"/> * Момичето в „Дон Жуан се връща от война“ * Момичето в „И утре ще си хубава“ * „Великото преселване на децата“ * „Когато куклите не спят“ == Телевизионен театър == * „Зайко-всезнайко“ (1988) ([[Сергей Михалков]]) * „Донаборник“ (1981) * „Левски“ (1977) (от [[Васил Мирчовски]], реж. [[Гертруда Луканова]]) == Кариера на озвучаваща актриса == Митова участва в дублажите на сериали като „Богат, беден“, „[[Бар Наздраве]]“, „[[Италианската булка]]“, „[[Д-р Куин Лечителката]]“, „[[Смешно отделение]]“, „[[Адвокатите от Бостън]]“ (от трети до пети сезон), „[[Осмо чувство]]“ (от първи до шести сезон), „[[Последователите]]“ и „[[Готъм (сериал)|Готъм]]“, минисериала „[[Десет малки негърчета (сериал)|Десет малки негърчета]]“, както и в анимационните поредици „[[Семейство Флинтстоун]]“ (дублажи на БНТ и bTV/VMS), „Каспър и космическите ангели“, „Моето малко пони: Филмът“, „[[Чип и Дейл: Спасителен отряд]]“, „[[Мишел Ваян]]“, „[[Покемон]]“ и „[[Генератор Рекс]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | Алесандра Мартинес || [[Фантагиро|Пещерата на златната роза]] (дублаж на TV7)<br>[[Фантагиро 2|Пещерата на златната роза 2]] (дублаж на TV7)<br>[[Фантагиро 3|Пещерата на златната роза 3]] (дублаж на TV7)<br>[[Фантагиро 4|Пещерата на златната роза 4]] (дублаж на TV7)<br>Пещерата на златната роза 5 (дублаж на TV7) || Фантагиро<br>Фантагиро<br>Фантагиро<br>Фантагиро<br>Фантагиро |- | [[Джейда Пинкет Смит]] || Хоторн (в трети сезон)<br>[[Готъм (сериал)|Готъм]] || Кристина Хоторн<br>Фиш Муни |- | [[Джийн Вандър Пил]] || [[Семейство Флинтстоун]] (дублажи на БНТ и bTV/студио VMS)<br>[[Семейство Флинтстоун: Яба Даба Ду!]] (дублаж на студио Мулти Видео Център)<br>[[Коледата на Семейство Флинтстоун]] (дублаж на Мулти Видео Център)<br>[[Коледната песен на Семейство Флинтстоун]] (дублаж на Мулти Видео Център) || Уилма Флинтстоун<br>Уилма Флинтстоун и Марта Слейт<br>Уилма Флинтстоун<br>Уилма Флинтстоун |- | Джуди Рейес || [[Касъл]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Подли камериерки]] || Тереза Кандела<br>Зойла Диас |- | [[Елизабет Пъркинс]] || [[Семейство Флинтстоун (филм)|Семейство Флинтстоун]] (първи и втори дублаж на БНТ)<br>[[Трева (сериал)|Трева]] (сезони 3-4) || Уилма Флинтстоун<br>Силия Хоудс |- | [[Имелда Стонтън]] || Убийства в Мидсъмър (дублаж на TV7)<br>[[Господарка на злото 2]] || Кристин Купър<br>Блатиче |- | [[Кандис Бъргън]] || [[Адвокатите от Бостън]] (от трети до пети сезон)<br>Жените || Шърли Шмид<br>Катрин Фрейзър |- | [[Клорис Лийчман]] || Моето малко пони: Филмът<br>Желанието на Анабел || Хидия<br>Леля Агнес |- | [[Кристен Джонстън]] || [[На гости на третата планета]] (дублаж на студио GTV)<br>Бивши || Сали Соломон<br>Холи Брукс |- | Кристин Барански || [[На гости на третата планета]] (дублаж на студио GTV)<br>Стари приятели 2 || Соня Умдал<br>Телма |- | Лия Ремини || Кралят на квартала (в девети сезон)<br>Бивши || Кари Хефернан<br>Ники Гарднър |- | Рейчъл Лилис || [[Покемон]] (от първи до пети сезон)<br>Покемон (от трети до пети сезон)<br>[[Покемон: Филмът 2000]] (дублаж на БНТ) || Джеси<br>Мисти<br>Джеси |- | [[Рейчъл Никълс]] || [[Континуум (сериал)|Континуум]]<br>[[Вещиците от Ийст Енд]] || Кийра Камерън<br>Айсис |- | [[Сигорни Уийвър]] || [[Пришълецът: Завръщането]] (дублаж на БНТ)<br>[[Легендата за Десперо]] (дублаж на Александа Аудио) || Рипли 8<br>Разказвач |- | [[Трес Макнийл]] || [[Чип и Дейл: Спасителен отряд]]<br>[[Тимон и Пумба (сериал)|Тимон и Пумба]] || Кизмет<br>Шензи |- | [[Упи Голдбърг]] || Заредено оръжие (дублаж на БНТ)<br>[[Цар лъв]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]<br>[[Корина, Корина]]<br>[[Господарят на страниците]] (дублаж на Мулти Видео Център)<br>Дядо и Баба Коледа<br>[[Паднал от Марс (сериал, САЩ)|Паднал от Марс]] || Сержант Били Йорк<br>Шензи<br>Шензи<br>Корина Уошингтън<br>Фантазия<br>Луси Кълинс<br>Брат Лавбътър |- | Шели Лонг || [[Бар Наздраве]]<br>Една различна Коледа || Даян Чеймбърс<br>Елизабет Гейтс |} == Филмография == * „[[Хубавка и звяра|Преразказани приказки. Хубавка и звяра]]“ (1980) - сестра на Хубавка * „[[Толкова очаквани приятелства]]“ (1984) * „[[Нестинарка (филм)|Нестинарка]]“ (тв, 1987) * „Недорасъл“ * „Зайко Всезнайко“ * „Случка в Гибралтар“ * „[[Полицаите от края на града]]“ – Г-жа Брезинска (2018) == Личен живот == Тя и съпругът ѝ имат двама синове.<ref name="znam"/> == Източници == <references /> {{мъниче|актьор}} {{СОРТКАТ:Митова, Даринка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Родени в София]] 349g06mcipoxc3pev62evipfwmeefvv Стоил Попов (актьор) 0 357115 12896601 12859025 2026-05-02T22:04:08Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896601 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоил Попов | име-оригинал = | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = '''Стоил Пеев Попов''' | роден-дата = [[29 юни]] [[1920]] г. | роден-място = [[Казанлък]], [[Царство България]] | починал-дата = [[28 януари]] [[2007]] г. | починал-място = [[София]], [[Република България]] | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стоил Пеев Попов''' е български актьор. == Биография == Роден е на 29 юни 1920 г. в град [[Казанлък]]. Завършва право в [[СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1943 г. и Държавната театрална школа в София (днес [[НАТФИЗ]]) при [[Николай Масалитинов]] през 1946 г.<ref name="botadded">Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 367</ref> Участва в основаването на Народния театър за младежта. Работи в [[Младежки театър|Народния театър за младежта]] (1945−1966), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|НДТ „Сълза и смях“]].<ref name="botadded"/> Има участия и в киното, телевизията, радиото и естрадата.<ref name="botadded"/> Носител на национални награди и държавни отличия.<ref name="botadded" /> Починал на 28 януари 2007 г. в гр. София.<ref name="botadded" /> == Награди и отличия == * „Заслужил артист“ (1977) == Театрални роли == * „Котаракът в чизми“ (от Н. Стойчева-Данчова) – Регента (дебют на сцената на [[Младежки театър|Народния театър за младежта]], София) (1945 г.)<ref name="botadded"/> * „Златното ключе“ (по [[Алексей Николаевич Толстой]]) – Карабас-Барабас<ref name="botadded"/> * „Червената шапчица“ (от Е. Шварц) – Вълкът<ref name="botadded"/> * „Вълкът и седемте козлета“ (от М. Ковал) – Вълкът<ref name="botadded"/> * „Аленото цвете“ (по С. Аксаков) – Баба Яга<ref name="botadded"/> * „Вълшебникът от Оз“ (по [[Лиман Франк Баум]]) – Страхливият лъв<ref name="botadded"/> * „Сватбено пътешествие“ (от В. Диховични) – Проф. Синелников<ref name="botadded"/> * „Щедра вечер“ (от В. Блажек) – Силният мъж<ref name="botadded"/> * „Чужд човек“ (от И. Дворецки) – Плужин<ref name="botadded"/> * „Въпрос на принцип“ (от Н. Йорданов) – Николов<ref name="botadded"/> * „Кухнята“ (от А. Уескър) – Макс<ref name="botadded"/> * „Разбойник“ (от [[Карел Чапек]]) – Шефилд<ref name="botadded"/> * „Покана от Париж“ (от П. Панчев) – Бай Васил<ref name="botadded"/> == Телевизионен театър == * „Ревизорски уроци“ (1988) ([[Радослав Михайлов]]), 2 части * „Донаборник“ (1981) * „Левски“ (1977) (от [[Васил Мирчовски]], реж. [[Гертруда Луканова]]) == Филмография == * [[Старчето с карираните панталони]] (тв, 1989) – началникът на леля Фарида * [[Неделя от Бяла Черква]] (1986) - дядо Дончо, овчарят * [[В името на народа (филм)|В името на народа]] (8-сер. тв, 1984) – аптекарят * [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] (12-сер. тв, 1981) * [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв, 1980) - разсилния на кмета Вълчо * [[Когато вадиш кестени от огъня]] (1979) * [[Изчезналият проектант]] (1978) - бохемът Къци * [[Семейство (филм)|Семейство]] (1977) - дядото на стълбището * [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] (13 серии, 1976-1980) - (във II серия) – общинар * [[На всеки километър II]] (1971), 13 серии – кръчмарят Апостол * [[Таралежите се раждат без бодли]] (1971) * [[Князът]] (1970) – татаринът убиец, пратеник на Смилец * [[На всеки километър]] (1969 – 1971), 26 серии – кръчмарят Постол Ефтимов ''(в XIX серия: „Хищникът“ – 1971)'' * [[Ивайло (филм)|Ивайло]] (1963) * [[Калоян (филм)|Калоян]] (1963) * [[Маргаритка (филм)|Маргаритка]] (1961) - старшината в ЦУМ * [[Последният рунд]] (1961) – шофьорът на автобуса / майорът от милицията * [[Нощта срещу 13-и]] (1960) – (като Ст. Попов) * [[Пътища (филм)|Пътища]] (1959) – (в новелата „''[[Пътят минава през Беловир]]''“) * [[Стубленските липи]] (1960) – Пешо Безсолния * [[Малката (филм)|Малката]] (1958) - работникът, даващ герданчето на бебето против уроки * [[Животът си тече тихо...]] (1957) * [[Тайната вечеря на Седмаците]] (1957) – Коцо от стопанството == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0691353/ Профил в IMDB] {{СОРТКАТ:Попов, Стоил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Родени в Казанлък]] [[Категория:Починали в София]] 41dwk247aage016yljlfh25es4xlrkr Павел Петков 0 359330 12896937 12298219 2026-05-03T10:11:47Z ~2026-26688-80 394759 12896937 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане = | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 3jai7xcsm3x84yhordk3apbfszxpezi 12896941 12896937 2026-05-03T10:14:15Z ~2026-26688-80 394759 12896941 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 5-37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] fdbjb555t87j44gvekgqhy0dhpwyld6 12896942 12896941 2026-05-03T10:16:26Z ~2026-26688-80 394759 12896942 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} Пфк Левски София {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 9l71u60hc6ga2g7yf0r2xjmj81oy7rh 12896943 12896942 2026-05-03T10:17:23Z ~2026-26688-80 394759 12896943 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(0)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] ap2yyti47jzfh3araufipccio2iccws 12896944 12896943 2026-05-03T10:19:33Z ~2026-26688-80 394759 12896944 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(3)</br>(3)</br>(4)</br>(4)</br>(5)</br>(0)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] tw51s5vaovdprallr9s44skem0sj4kg 12896947 12896944 2026-05-03T10:21:54Z ~2026-26688-80 394759 12896947 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(3)</br>(1)/br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(5)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 6bdxh1w3r8rq0z2rsmdruiow7sk49nk 12896948 12896947 2026-05-03T10:23:18Z ~2026-26688-80 394759 12896948 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (4)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(2)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] sdxarskw2hlocrf5pwotp9rbb75llbn 12896950 12896948 2026-05-03T10:24:30Z ~2026-26688-80 394759 12896950 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Левски София 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 9ez6mmvr70nylk9534wwlyf0z0de8rr 12896951 12896950 2026-05-03T10:26:29Z ~2026-26688-80 394759 12896951 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 </br> 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 0wcn858daek9ihgzbqhhj89fa64v1c5 12896953 12896951 2026-05-03T10:27:44Z ~2026-26688-80 394759 12896953 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Пфк Левски София </br> 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] ncivmp4rjv2h249ad29wfnwf1nkqf7j 12896955 12896953 2026-05-03T10:28:57Z ~2026-26688-80 394759 12896955 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2008-2010 Пфк Левски София </br> 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 05157h3eaxhbfw41mu3xmbjnshg9a1q 12896956 12896955 2026-05-03T10:29:42Z ~2026-26688-80 394759 12896956 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 2 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 90ilhc5rkq44f7je33t7eouu443hgx9 12896958 12896956 2026-05-03T10:31:08Z ~2026-26688-80 394759 12896958 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == През първия си сезон като професионален футболист играе за [[Банско (Банско)]] и записва 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] cemwr8if4tubdweu4r2nq7og2v64s0x 12896962 12896958 2026-05-03T10:32:47Z ~2026-26688-80 394759 12896962 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 2 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 0 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 0 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] krve4c4gcvoprlf0hsjr7nmk6luk63a 12896964 12896962 2026-05-03T10:34:09Z ~2026-26688-80 394759 12896964 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]]. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 12 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 2 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 7 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] ktaqnglydo9s2h5nhi1infsszgw6t1o 12896967 12896964 2026-05-03T10:36:29Z ~2026-26688-80 394759 12896967 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]].В България играе още за отборите на Ботев Враца,Царско Село,Берое.В чужбина играе 2 сезона в Кипърския Агия Напа. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 12 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 2 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 7 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 2x5pgnekid3fk2isudczzx8gadq2jsd 12896969 12896967 2026-05-03T10:37:20Z ~2026-26688-80 394759 12896969 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]].В България играе още за отборите на Ботев Враца,Царско Село,Берое.В чужбина играе 2 сезона в Кипърския Агия Напа. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 12 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 7 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 2 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 7 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] bepsk2i0ae7km0woacd0vzt2tc3e6tj 12896971 12896969 2026-05-03T10:37:47Z ~2026-26688-80 394759 12896971 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]].В България играе още за отборите на Ботев Враца,Царско Село,Берое.В чужбина играе 2 сезона в Кипърския Агия Напа. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 12 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 7 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 1 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 7 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 53njnl1zbplwrhdng88fw39pkkvkir1 12896976 12896971 2026-05-03T10:39:28Z ~2026-26688-80 394759 12896976 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Павел Георгиев Петков | снимка = | град на раждане =София | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[България]] | височина = 178 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | номер на фланелката = 8 | пост = [[полузащитник]] | юношески години =Левски София | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013</br>2013 – 2014</br>2014</br>2015</br>2015</br>2016</br>2017 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Банско 1951|Банско]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Марек 2010|Марек (Дупница)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]</br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]</br>{{Флагче|България}} [[ФК Царско село (София)|Царско село]] | мачове = 37</br>14</br>1</br>16</br>9</br>7</br>13</br>15</br>40 | голове = (19)</br>(3)</br>(1)</br>(7)</br>(4)</br>(1)</br>(4)</br>(4)</br>(18) | национален отбор години = 2009 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] <ref>[http://www.uefa.com/under21/teams/player=250010417/index.html Павел Петков в uefa.com]</ref> | национален отбор мачове = 3 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 1 юли 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Павел Георгиев Петков''' е [[Българи|български]] [[футбол]]ист, който играе като полузащитник за [[ФК Царско село (София)|Царско село (София)]]. Роден е на [[26 юни]] [[1990]] г. Юноша е на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Кариера == От 2008-2100 играе в родния си Левски София където е част от първия отбор. През първия си сезон като професионален футболист за [[Банско (Банско)]] играе 27 мача и 12 отбелязани гола в [[Б футболна група]].<ref>[http://sports.opera.com/page.php?sport=soccer&language_id=bg&page=player&id=84316 Павел Петков в sports.opera.com]</ref> През пролетта на 2012 г. преминава в състава на [[Локомотив (София)]].В България играе още за отборите на Ботев Враца,Царско Село,Берое.В чужбина играе 2 сезона в Кипърския Агия Напа. == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2010]]/11 || Банско || [[Б футболна група]] || 27 || 12 |- | [[2011]]/ес. || Банско || [[Б футболна група]] || 10 || 7 |- | [[2012]]/пр. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 10 || 2 |- | [[2012]]/ес. || Локомотив (Сф) || [[А футболна група]] || 4 || 1 |- | [[2013]]/пр. || Ботев (Враца) || [[А футболна група]] || 1 || 0 |- | [[2013]]/14 || Банско || [[Б футболна група]] || 16 || 7 |- |} == Източници == <references/> {{мъниче|български футболист}} {{СОРТКАТ:Петков, Павел}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Марек (Дупница)]] [[Категория:Футболисти на Банско]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] 2n1hxmqif18282es2ys1fracnffapee Александър Дойнов 0 372605 12896309 12540372 2026-05-02T17:14:42Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896309 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Александър Станков Дойнов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 12 януари 1955 година в Димитровград. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1982 година в класа на [[професор]] [[Николай Люцканов]]<ref>{{Citation |title=Биография на Александър Дойнов |url=http://tba.art.bg/profile.php?p=32 |accessdate=2011-11-07 |archivedate=2013-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130312053401/http://tba.art.bg/profile.php?p=32 }}</ref>. Между 1982 и 1984 работи в [[Драматичен театър „Апостол Карамитев“|Драматичния театър „Апостол Карамитев“]] в [[Димитровград]]. В периода 1991 – 1994 година е директор на същия театър. == Филмография == * [[Страх (филм)|Страх]] (2020) - „Геврека“ * [[Стъпки в пясъка]] (2010) – митничар * [[Прогноза (филм)|Прогноза]] (2009) * [[Прима примавера]] (2009) – шофьор на камион * [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] (2008) – играч * [[Приключенията на един Арлекин]] (4-сер. тв, 2007) * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) - пияница * [[Суфле д'аморе]] (тв, 2006) собственикът * [[В тъмното]] (2005) * [[Новата кола на татко]] (2005) – Чичо Пешо търговеца * [[Мила от Марс]] (2004) – глас на шофьора * [[Чуй звездите]] (тв, 2003) – Петко Татарина * [[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]] (2002) – Бат Ач * [[Лист отбрулен]] (2002) – Андрея, фелдшерът * [[Рапсодия в бяло]] (2002) – майорът * Червената шапчица (2002) – Киро * [[Опашката на дявола]] (2001) – продуцентът * [[Съдбата като плъх]] (тв, 2001) – Георги * [[Екзекуция (филм)|Екзекуция]] (2000) – шофьорът * [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]] (2000) (6 серии) – съпругът на Даря * [[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]] (1996), 2 серии – Бай Ганьо * [[Вълкадин говори с Бога]] (1995) – Пройдьо * [[Козият рог (филм, 1994)|Козият рог]] (1994) – турчин * [[Нещо във въздуха]] (1993) – агента * [[Сирна неделя]] (1993) * [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] (1991) – бригадирът Лико * [[Жесток и невинен]] (1990) – затворник * [[Аз, Графинята]] (1989) – Тони * [[Юдино желязо]] (1989) – Върбан * [[Златният век (1984)|Златният век]] (1984), 11 серии – ''(в 8-а серия)'' == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дойнов, Александър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] 8zry5649qi2qu39y9yziwszxvhpixaw Потребител:Zelenkroki/Drafts 2 373639 12896674 12734767 2026-05-03T01:07:12Z Zelenkroki 12559 Carissa Broadbent 12896674 wikitext text/x-wiki '''Черновите на zelenkroki''' == Най-важното, което трябва да се запомни за статиите в Уикипедия == Уикипедия не търси истината – това го вършат философите. Тя търси достоверна и значима информация, подплатена с източници. '''Не е същото'''. == Хронология == * 32 506 <= 32 517 <= 32 511 <= 32 672 <= 32 829 <= 32 783 <= 32 831 <= 32 886 <= 32 934 <= 32 937 <= 32 990 <= 32 996 <= 33 024 <= 33 056 <= 33 099 <= 33 349 <= 33 356 <= 33 362 <= 33 391 * Повече: 1086 => 1079 => 1041 => 970 => 837 => 810 => 749 => 757 => 775 --[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 02:31, 18 март 2023 (UTC) [https://simple.wikipedia.org/wiki/Information_theory Теория на информацията] == Още находки == Начини за изпълнение на задачи чрез приложение на технически процеси, методи или знания: що е то? Малодушие<ref>[https://ibl.bas.bg/lib/ber_3_000-808/#page/625/mode/1up Етимологичен речник]</ref> Иван Георгиев Гец<ref>[http://mc.government.bg/print.php?n=5087]</ref> Cpp<ref>[https://en.cppreference.com/w/ cppreference]</ref> Награда на СБЖ за 2003<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sbj-bg.eu/article/details/8414/ | заглавие = Награди за 2002-2003 г. | достъп_дата = 2025-03-05 | дата = 2007-11-05 | издател = СБЖ }}</ref> == Празнична питанка, 2011 == На 25.11.2011, „СОУ П. Р. Славейков“, Тревненското школо, отбелязва 172 години от създаването си. Повод да проверя колко препратки сочат към името на нашия Патрон. Ето ги: Без да се опитвам да дам прецизно обяснение, струва ми се, това е илюстрация на уики-технологията за автоматизирано, ръчно или полуавтоматизирано индексиране (създаване на връзки в хаоса) на статиите, така че читателят да се отправи директно към една или друга, едно или друго понятие, което е срещнал, докато чете избрана статия. Мързеливото сърфиране без ползване на клавиатура за писане в търсачката на който и да е сайт. Ако разглеждаме портала Уикипедия като сайт, т.е. уеб страница. Статистиката на всяка страница е отделна илюстрация на технологията, когато говорим за автоматизиране на историята и следенето на промените. Засега разказвам това и си мисля как да го обясня на ученици, които трудно се замислят. Какви материали трябва да прочета и разуча, за да си отговоря на два въпроса: # Как се случва „индексирането“ на статиите (ако използвам правилно термина индексиране) при неръчното създаване на препратки към други статии? - Роботи, скриптове, изпълнявани от хора и роботи или други неща? # Какво означава съхраняването на историята за всяка статия като хардуерен ресурс (не че софтуерно е по-малко интересно). Например, теоретично, за една по-мащабна статия, каквато е например [[Униатско_движение|тази]] (днешният празничен повод да започна питането), какво означават създадените общо 40411 байтове текст и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&offset=20101026121003&action=history съхранените досега 78+] редакции. [[Специални:Какво_сочи_насам/Петко_Славейков|Следните страници сочат към Петко Славейков:]] Преглед (предишни 500 | следващи 500) (20 | 50 | 100 | 250 | 500). # Райчо Каролев ‎ (← препратки) # Нестор Марков ‎ (← препратки) # Найден Бенев ‎ (← препратки) # Александър Людсканов ‎ (← препратки) # Александър Димитров ‎ (← препратки) # Шишманови ‎ (← препратки) # Константин Томов ‎ (← препратки) # Александър Радолов ‎ (← препратки) # Христо Стоянов (политик) ‎ (← препратки) # Иван Красновски ‎ (← препратки) # Дочо Христов ‎ (← препратки) # Вергил Димов ‎ (← препратки) # Руси Христозов ‎ (← препратки) # Георги Цанков ‎ (← препратки) # Дико Диков ‎ (← препратки) # Ангел Солаков ‎ (← препратки) # Учредително събрание ‎ (← препратки) # Стефан Стефанов ‎ (← препратки) # Ангел Цанев ‎ (← препратки) # Георги Танев (политик) ‎ (← препратки) # Стоян Стоянов (политик) ‎ (← препратки) # Пенчо Пенев ‎ (← препратки) # Виктор Михайлов ‎ (← препратки) # Чавдар Червенков ‎ (← препратки) # Агапий Врачански ‎ (← препратки) # Димитър Ризов ‎ (← препратки) # Георги Атанасович ‎ (← препратки) # Георги Теохаров ‎ (← препратки) # Георги Живков ‎ (← препратки) # Сантиментализъм ‎ (← препратки) # Иван Пеев-Плачков ‎ (← препратки) # Христо Тодоров (политик) ‎ (← препратки) # Петко Славейков (пояснение) ‎ (← препратки) # Петър Димитров (църковен деец) ‎ (← препратки) # Портал:Български език ‎ (← препратки) # Шаблон:Български език ‎ (← препратки) # Български книжици ‎ (← препратки) # Никола Апостолов ‎ (← препратки) # Цветан Цветанов ‎ (← препратки) # Александър Йорданов ‎ (← препратки) # Арсени Костенцев ‎ (← препратки) # Ненчо Станев ‎ (← препратки) # Христо Мутафчиев ‎ (← препратки) # Димитър Мишайков ‎ (← препратки) # Коне Самарджиев ‎ (← препратки) # Комисарство в Южна България ‎ (← препратки) # Потребител:Sherpa/Биоинфо 20081230/born error ‎ (← препратки) # Потребител:Sherpa/Биоинфо 20081230/died error ‎ (← препратки) # Кирил Драмалиев ‎ (← препратки) # Централни софийски гробища ‎ (← препратки) # Сава Гановски ‎ (← препратки) # Владимир Моллов ‎ (← препратки) # Цветко Самарджиев ‎ (← препратки) # Цвета Унджиева ‎ (← препратки) # Николай Тодоров (историк) ‎ (← препратки) # Цецка Цачева ‎ (← препратки) # Йорданка Фандъкова ‎ (← препратки) # Мърша ‎ (← препратки) # Битка при Стара Загора ‎ (← препратки) # Български диалекти ‎ (← препратки) # Български книжовен език ‎ (← препратки) # Сергей Игнатов ‎ (← препратки) # Въстание на Капитан Дядо Никола ‎ (← препратки) # Панайот Славков ‎ (← препратки) # Владимир Атанасов ‎ (← препратки) # Стойчо Мошанов ‎ (← препратки) # Стефан Савов ‎ (← препратки) # Станчо Чолаков ‎ (← препратки) # Личности (Велико Търново) ‎ (← препратки) # Стефан Салгънджиев ‎ (← препратки) # Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878) ‎ (← препратки) # Личности (Стара Загора) ‎ (← препратки) # Нил Гилевич ‎ (← препратки) # Евгения Кисимова ‎ (← препратки) # Николи Минчоолу ‎ (← препратки) # Чужда мисионерска дейност в Търново ‎ (← препратки) # Матей Матеев ‎ (← препратки) # Илчо Димитров ‎ (← препратки) # Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство ‎ (← препратки) # Кметове на Стара Загора ‎ (← препратки) # Петър Киприлов ‎ (← препратки) # Господин Славов ‎ (← препратки) # Жечо Бакалов ‎ (← препратки) # Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение ‎ (← препратки) # Среднобългарски език ‎ (← препратки) # Македония (печатница) ‎ (← препратки) # Захари Струмски ‎ (← препратки) # Никола Логофетов ‎ (← препратки) # Живко Живков ‎ (← препратки) # Дража Вълчева ‎ (← препратки) # Райко Дамянов ‎ (← препратки) # 2 Обикновено Народно събрание ‎ (← препратки) # Петър Стайков ‎ (← препратки) # Тодор Кулев ‎ (← препратки) # Ганчо Ганев ‎ (← препратки) # Демир Янев ‎ (← препратки) # Борис Павлов ‎ (← препратки) # Стоян Костурков ‎ (← препратки) # Никола Найденов ‎ (← препратки) # Тодор Гатев ‎ (← препратки) # Атанас Бояджиев (политик) ‎ (← препратки) # Александър Ботев ‎ (← препратки) # Марин Тодоров (политик) ‎ (← препратки) # Асен Хаджиолов ‎ (← препратки) # Константин Косев ‎ (← препратки) # Георги Янкулов ‎ (← препратки) # Владимир Бонев ‎ (← препратки) # Списък на депутатите в Учредителното събрание ‎ (← препратки) # Първи църковно-народен събор ‎ (← препратки) # Рахил Душанова ‎ (← препратки) # Преводи на Библията на новобългарски език ‎ (← препратки) # Никола Златарски ‎ (← препратки) # Българска граматика ‎ (← препратки) # Читалище (списание) ‎ (← препратки) # Никола Касапски ‎ (← препратки) # Кина Къдрева ‎ (← препратки) # Рачо Славейков ‎ (← препратки) # Списък с български езиковеди ‎ (← препратки) # История на Търговище ‎ (← препратки) # Димитър Павлов (общественик) ‎ (← препратки) # Андон Никопит ‎ (← препратки) # Солунска българска община ‎ (← препратки) == Цанко Войнов (сценограф и художник) == Цанко Димитров Войнов е български сценограф и художник, един от първите творци при сформирането на Русенската опера.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kadar25.com/огнян-стамболиев-русенската-опера/ | заглавие = Огнян Стамболиев: „Русенската опера – музикален театър от европейска класа“ | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = Стамболиев | първо_име = Огнян | дата = 2020-04-06 | издател = kadar25.com |}}</ref> Участник и ветеран от Втората световна война. След 1944 година работи в Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе като художник сценограф до пенсионирането си. Съвместно е работил в театъра с художника Георги Каракашев.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://utroruse.com/article/15614/ | заглавие = Виолета Радкова мечтаела да стане учителка по литература | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> https://utroruse.com/article/779294/ Татяна Лолова дебютира на русенска сцена Подпомага в професионалното им израстване новопостъпващите художници в Русенския театър, между които е Виолета Радкова.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://theatremagazine.wordpress.com/2018/10/21/виолета-радкова-сценограф-и-живописе/ | заглавие = ВИОЛЕТА РАДКОВА: СЦЕНОГРАФ И ЖИВОПИСЕЦ. Житейски юбилей и 45 години творчество | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018-10-21 | труд = | издател = ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ „ТЕАТЪР“ }}</ref> Негови спомени са публикувани в юбилейното издание, посветено на 80 години от създаването на Русенската художествена галерия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://utroruse.com/article/16742/ | заглавие = | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = Пигулева | първо_име = Нели | дата = 2013-10-02 | издател = Утро, Русе }}</ref> Роден е на 19.07.1921 г. в Русе. Родителите му са преселници от Тетово. Баща му Димитър Войнов Милушев е участник в Опълчението през 1912 г. След 1982 г. живее в околностите на Трявна. Погребан е в село Бижовци.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://utroruse.com/article/333471/ | заглавие = Отиде си дългогодишният сценограф Цанко Войнов | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = Пигулева | първо_име = Нели | дата = 2014-12-30 | издател = Утро Русе }}</ref> === Някои премиерни постановки със сценография на Цанко Войнов през годините: === * 1 юни 1953 г. – Волният вятър, Исак Дунаевски, диригент Добрин Петков, режисьор Ото Малеев, хореограф Асен Манолов, хормайстор – Николай Николаев.<ref>{{cite book | title = 40 години Народна опера Русе | editor = Силви Караджова | year = 1989 | edition = | publisher = Център за пропаганда, информация и печат при Министерството на културата | location = София | страници = 27 }}</ref> * 23 май 1957 г. – Любовен еликсир, Гаетано Доницети, режисьор Стефан Трифонов, диригент – Любен Пинтев, хормайстор – Николай Николаев. <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ruseopera.com/event?name=Любовен%20еликсир&id=258 | заглавие = Любовен еликсир | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * сезон 1961-1962 – „Генералът и лудият“, Анжел Вагенщайн<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://stanchostanchev.wordpress.com/постановки-stagings/1959-62-drama-theatre-ruse/the-general-and-the-madman-drama-russe-1961-62/attachment/7/ | заглавие = „Генералът и лудият“ от Анжел Вагенщайн | достъп_дата = 2023-12-17 | фамилно_име = Станчев | първо_име = Станчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = }}</ref> * 19 ноември 1970 – „ВКУС НА ЧЕРЕШИ“ от Агниешка Осиецка. Постановка за първи път на българска сцена.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nagradaslavi.wordpress.com/спектакли/ | заглавие = Спектакли на Слави Шкаров | достъп_дата = 2023-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = }}</ref> * 11 февруари 1972 – „ДЕЦАТА НА ВАНЮШИН“, от Сергей Найдьонов. * 2 март 1973 г. – „РИЧАРД ІІІ“ от Уилям Шекспир. * 4 април 1975 г. – Макбет, Джузепе Верди, диригент Веселин Байчев, режисьор Константин Димчев<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://operata.net/opera_rousse/маргарита-разказва-макбет/ | заглавие = Маргарита разказва: Макбет | достъп_дата = 2023-12-16 | дата = 2008-06-07 | издател = http://operata.net/ }}</ref> * 11 май 1977 „КРЪЧМАТА ПОД ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО“ от Петер Ковачик. Поставя се за първи път на българска сцена по случай Декадата на чехословашката драматургия в България – май 1977. Постановка: Слави Шкаров. == Иван Ганчев (математик) == Официална биография<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://museum.issp.bas.bg/m01-p2iganchev.html | заглавие = Биография Иван Ганчев Донев (1935 – 2012) | достъп_дата = 01.02.2022 | издател = Музей при Института по физика на твърдото тяло }}</ref> Проф. Иван Ганчев е първият доктор (1967 г.), по-късно първият доктор на науките (2000 г.) и първият професор (2001 г.) по специалността „Методика на обучение по математика“, човекът, който учи учителите по математика в България.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://offnews.bg/ot-vas/napusna-ni-prof-ivan-ganchev-107228.html | заглавие = Напусна ни проф. Иван Ганчев | достъп_дата = 01.02.2022 | фамилно_име = Петров | първо_име = Филип | автор_препратка = | съавтори = | дата = 01.10.2012 | издател = offnews.bg }}</ref> = Кариса Броудбент = <!-- {{Кутия личност | име = Кариса Броудбент | име на роден език = Carissa Broadbent | изображение = | описание = Американска писателка на фентъзи | националност = американка | професия = писател | жанр = фентъзи, романтично фентъзи | уебсайт = https://carissabroadbentbooks.com }} --> '''Кариса Броудбент''' (на английски: ''Carissa Broadbent'') е американска писателка на фентъзи литература. Тя добива международна популярност със серията ''Crowns of Nyaxia'', чиито книги достигат класациите на ''The New York Times'' и ''USA Today''.<ref name="PW">{{cite web |title=Carissa Broadbent’s Rise in Romantasy |url=https://www.publishersweekly.com/pw/by-topic/authors/profiles/article/94743-carissa-broadbent-s-rise-in-romantasy.html |publisher=Publishers Weekly |date=2024 |access-date=2026-05-03}}</ref> == Биография == Броудбент живее в щата Роуд Айлънд, САЩ. Преди да се посвети на писането, работи в областта на маркетинга и киберсигурността. Започва да пише още в ранна възраст и публикува първите си произведения самостоятелно.<ref name="Official">{{cite web |title=About Carissa Broadbent |url=https://carissabroadbentbooks.com/about/ |publisher=Carissa Broadbent Books |access-date=2026-05-03}}</ref> == Творчество == Най-известната ѝ поредица е ''Crowns of Nyaxia'', включваща романите ''The Serpent and the Wings of Night'' (2022) и ''The Ashes and the Star-Cursed King'' (2023). Автор е и на трилогията ''The War of Lost Hearts'', както и на няколко самостоятелни фентъзи романа.<ref name="Elle">{{cite web |title=The Rise of Romantasy |url=https://www.elle.com/culture/books/a45898741/romantasy-books-rise/ |publisher=Elle Magazine |date=2024 |access-date=2026-05-03}}</ref> == Прием == Книгите на Броудбент получават широко внимание в социалните мрежи, особено в BookTok, и се появяват в списъците с бестселъри на ''USA Today''.<ref name="USAToday">{{cite web |title=USA Today Best-Selling Books |url=https://www.usatoday.com/life/books/best-selling/ |publisher=USA Today |access-date=2026-05-03}}</ref> == Външни препратки == * [https://carissabroadbentbooks.com Официален сайт] * [https://www.goodreads.com/author/show/21044953.Carissa_Broadbent Профил в Goodreads] <!-- {{Инфокутия музикант | име = Винсент Роуз | родено име = Vincenzo Cacioppo | роден = 13 юни 1880 г. | място на раждане = Палермо, Италия | починал = 20 май 1944 г. | място на смъртта = Роквил Сентър, Ню Йорк, САЩ | жанр = Поп, джаз, танцова музика | професия = Композитор, диригент, пианист | активни години = 1900–1940 }} --> == Винсент Роуз == '''Винсент Роуз''' (на англ. ''Vincent Rose''), роден като '''Винченцо Качиопо''' на 13 юни 1880 г. в Палермо, Италия, е американски композитор, диригент и пианист от италиански произход.{{ref|1}} Емигрира в САЩ в края на 19-ти век и започва музикалната си кариера като цигулар и ръководител на оркестри. През 1920-те години основава ''Montmartre Orchestra'' в Лос Анджелис и записва музика за водещи звукозаписни компании като RCA и Columbia Records.{{ref|2}} Роуз е автор на над 200 песни, сред които се открояват ''Whispering'' (1920), ''Avalon'' (1921) и ''Linger Awhile'' (1923). Най-известната му композиция е ''Blueberry Hill'' (1940), създадена съвместно с текстописците Лари Сток и Ал Луис.{{ref|3}} Песента добива световна популярност с изпълнението на Фетс Домино през 1956 г., а по-рано е записана и от Луис Армстронг. Стилът на Роуз съчетава джаз, поп и танцова музика, характерна за първата половина на 20-ти век. Той е признат за един от най-продуктивните композитори на своето време. Винсент Роуз умира на 20 май 1944 г. в Роквил Сентър, Ню Йорк. == Източници == * {{ref|1}} [https://www.songhall.org/profile/Vincent_Rose Songwriters Hall of Fame – Vincent Rose] * {{ref|2}} [https://www.allmusic.com/artist/vincent-rose-mn0000218322 AllMusic – Vincent Rose Biography] * {{ref|3}} [https://secondhandsongs.com/artist/11094 SecondHandSongs – Vincent Rose Works] <!-- [[Категория:Американски композитори]] [[Категория:Италиански емигранти в САЩ]] [[Категория:Родени през 1880 г.]] [[Категория:Починали през 1944 г.]] --> == 8 жени == * Изабел Юпер (лелята) * Фани Ардан сестрата на Марсел * Катрин Деньов съпругата на Марсел * Еманюел Беар младата прислужница * Ludivine Sagnier по-малката сестра Катрин * Виржини Льодоаян по-голямата сестра Сюзън * Firmine Richard възрастната прислужниця * Даниел Дарийо, тъщата на Марсел == Категории == === Категория: Програмиране и Интернет === * Яху месинджър Общо 52 понятия. Предполагаем сорс код, като основа: оттук<ref>[https://www.0php.com/ free PHP scripts]</ref>. === Езиков шаблон === * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Lang/data Как се търси старогръцки език.] === Пословици и цитати === ==== След 26-10-2019 ==== * Тафра ме напиня - Голоча ме съпиня. * Казана дума, хвърлен камък * Любовта може много, но парите могат всичко – Японска пословица. * Дойде умът, ала пойде кумът * Скарали се врабчетата за чуждото просо * Войната е лека за зрителите – Арабска пословица. * Магаре яха, магаре търси * Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб * Каквото посадиш, такова ще пожънеш * Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах * За всеки влак си има пътници * Животът е кратък, изкуството е вечно – Ars longa, vita brevis. - Латинска пословица. * Едни копаят и режат, а други се нарязват * Кучето лае, за да опази не селото, а себе си * Стана за смях на кокошките * Широко му около врата * Жена и кокошка синор нямат * На зло куче - зла тояга * Мълчи като пън * Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече * Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера * Ойде коньо у реката * Побъбри за някого и сянката му ще се яви – Японска пословица. * Песът лае, за да си пази комата * Муж ко печурка - ритнеш га разлети се * Силният мъж преполовява дните * Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца * Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи * Сено се коси докато грее слънце – Шотландска пословица. * Мързеливите вечер се разработват – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/М Мързеливите вечер са разработват] * Мразила мома хорото, че се оженила за гъдуларя – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/М Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя.] * Учението не е цяр да го изпиеш, че да станеш учен – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/У Български притчи или пословици и характерни думи/У] * Много викане за малко вълна * Лае песът да си брани комата * Гладна кокошка просо сънува * Прав си кривчо * Уста кучешки, разядат се * Чаша пълна, жена гладна * Кръвта на всички е червена * Ори и сей, догдето спи мързеливият * Ослушва се като шопар в царевица * Много думи малко пари струват * Който се цапа, той лапа * Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари ==== Преди 20-10-2019 ==== * Майка на чедо зло не мисли * Обикаля като простудена магарица * Мълчи като кос на яйца * Без труд почивката не е сладка * Пили - пели, плащали - плакали * Царят дава, пъдарят не дава * Където има захар, има и мравки – Индонезийска пословица * Разпасал се като ахиевски читак * Бог търпи, ама не спи * Една добра постъпка е по-скъпа от злато – Холандска пословица: Een goede daad is goud waard. * Няма добро без пот * Молете се хора, дано Рада излезе мома * Честността е най-добрата политика – Японска пословица * От работа тежко, без работа по-тежко * Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя * Като се обърне каруцата - пътища много * Ако попът се напива, селото не изтрезнява * Шепа по шепа ли пестиш - слон на портата ще вържеш * Не оставай за дълго, когато съпругът не е вкъщи – Японска пословица * Посредникът износва хиляда чифта сандали – Японска пословица * Лоши уста всичко могат да кажат * Обратната страна също има обратна страна – Японска пословица * Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи – Арабска пословица * Където има дим, там има и огън – Индонезийска пословица * Ни в клин, ни в ръкав * Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял * Гузен негонен бяга * От лош длъжник и кош плява е добре * Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един – Българска пословица. Има и руска: Погонишься за двумя зайцами, ни одного не поймаешь. * Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази – Турска пословица * Нова метла чисто мете (2) * Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза * Един сее, друг жъне * Тайната, известна на трима, вече не е тайна – Адигейска пословица * Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга * Човек знае и две, и двеста * По-добре да пътуваш с надежда, отколкото да пристигнеш разочарован – Японска пословица * Работата не грози човека, мързелът го грози * Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай * Дърт пръч млада върба кърши (2) * Натясно да сме, ама сърце да е широко * Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира * Не можеш да стигнеш сянката си – Руска пословица: Своей тени не обгонишь. * Майка обича и келяв син * Не калта крепи стената – Китайска пословица * Не дай боже сляпо да прогледне! * Парите излъгват жената, а жената - мъжа * Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае и не харчи всичко, което има – Индийска пословица * От потури фрак не става * Виното и баба подмладява * Най-напред да шием, след това да пием (2) * На лъжата краката са къси * Страхливецът първи удря – Адигейска пословица (Трус бьет первым.) * Жабата на сухо не кряка * Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива * Отива му - като на свинче звънче * Хабер си няма, че земята се върти * Дървото се превива докато е младо * Насила хубост не става * Нова риза, с нови конци кърпена * Съмненията раждат истини – Японска пословица * Ум с кола, памет с вила * Желязото се кове докато е горещо * Който плаща зле, плаща два пъти * Много е лош; докато не го набият не му минава * Мъчи се като грешен дявол * Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш * Без наука няма сполука * Когато цъфнат налъмите * Лозето не ще молитва, а мотика * Лъжа вода не гази * За умния и намекът е достатъчен – Ирландска пословица: Is leor nod don eolach * Вятър го вее на бял кон * Маймуни с трици не се ловят * Работата на ум учи * Днешната работа не оставяй за утре * По-добре синигер в ръката, отколкото жерав в небето – руска: Втори смисъл: През 70-те и 80-те години на XX век „синица“ е прякора на банкнота от 10 рубли, около 15 днешни лева. Лучше синица в руках, чем журавль в небе. * Езикът кости няма, ама кости троши * Всяка жаба да си знае гьола * На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам * Който бърка в меда, той си облизва пръстите * Мотика молитва не иска * Младост без любов - пролет без цвете * Любов хубост не гледа * Законите не се пишат със задна дата – Руска пословица: Закон назад не пишется (задним числом). * Маха си опашката като котка за мръвка * Под голям камък - голяма риба * Стрелян заек е == Източници == * https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Stolz/Преди_и_сега Това е линк за един от моите хубавци, почитател на ЦСКА, който обича да обижда другия отбор, но пише името с Ф. За жалост. Не се знае кога ще го запозная с текста на уикипедианеца, но ще опитам. (Версията от март 2020 г., щастливи времена, когато си говорехме и вилнеехме присъствено, а детето Г. Ангелов вече е напът да осъществи мечтата си да става машинист и учи другаде след седми клас. Такива неграмотници да са учениците, поне ще имат цел в живота. Повечето са из облаците на безоблачното щастие в неизвестното и очакват да останат там.) <references /> eg526iqk2e1lqtabzbgg05pgxjlj66v Американски самурай 0 377397 12896530 10290502 2026-05-02T20:06:27Z ~2026-21129-15 391546 12896530 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Американски самурай | име_оригинал = American Samurai | картинка = | режисьори = Сам Фърстънбърг | продуценти = | сценаристи = Джон Коркоран | актьори = [[Дейвид Брадли (актьор)|Дейвид Брадли]]<br>[[Марк Дакаскос]] | музика = | разпространител = Cannon Group | премиера = [[1992]] | времетраене = 94 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|Английски]] | цветност = Цветен | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0106258 | уебсайт = }} '''„Американски самурай“''' ({{Lang|en|American Samurai}}) е американски [[екшън филм]] от 1992 година с [[Дейвид Брадли (актьор)|Дейвид Брадли]] в главната роля. == Сюжет == {{сюжет}} След самолетна катастрофа в японска планина, единственият оцелял е бебе на име Андрю. То е спасено и приютено от [[самурай]] на име Санга. Той обучава заедно с родния си син - Кенджиро и Андрю по пътя на самураите. Андрю скоро надминава уменията на Кенджиро. От ревност Кенджиро е тласнат да се присъедини към [[Якудза]], като така той изоставя моралните ценности на самураите. Той напуска дома на баща си, за да отмъсти на доведения си брат един ден. {{сюжет-край}} == Външни препратки == * {{imdb title|0106258|Американски самурай}} {{рейтинг|4.8|10}} {{v|27|02|2017}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1992 година]] [[Категория:Американски екшъни]] b9h3n1bh5lxt0pqwr2jqrr9axcpr5ds Дейвид Брадли (актьор) 0 377400 12896529 12755232 2026-05-02T20:05:35Z ~2026-21129-15 391546 /* Филмография */ 12896529 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = David Bradley | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Плейноу]], [[Тексас]], [[САЩ]] | име-рождено = '''Брадли Симпсън''' | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Шон Дейвидсън в „''[[Американска нинджа 3]]''“ }} | брак = }} '''Дейвид Брадли''' ({{lang|en|David Bradley}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]] и майстор по [[бойни изкуства]]. Известен с участието си в множество нискобюджетни [[екшън]] филми от [[1990-те|90-те години]]. == Кариера == Брадли е известен с ролята си на Шон Дейвидсън в „[[Американски нинджа 3]]“ (''American Ninja 3: Blood Hunt'') и „[[Американски нинджа 4]]“ (''American Ninja 4: The Annihilation''). Той е звездата и в отделния филм, озаглавен „[[Американски нинджа 5]]“, като Джо Касъл, който технически не е продължение на предишните филми. Според режисьора Седрик Съндстром, Брадли е бил недоволен от факта, че неговият герой бива спасен от героя на [[Майкъл Дудикоф]] във филма „Американски нинджа 4“.<ref>[http://samfirstenberg.tripod.com/id50.html samfirstenberg.tripod.com]</ref> == Личен живот == Брадли тренира и владее [[карате]] (черен колан), [[шотокан]], [[кемпо]], [[тайдзи цюан]] и [[айкидо]]. == Филмография == {|class=wikitable !Година!!Заглавие!!Роля!!Бележки |- |rowspan=3|1997||''[[Пълна реалност]]''|| Антъни Ренд || |- |''[[В надпревара със смъртта]]''|| д-р Винсънт Макинтайър || |- |''[[Криза (филм)|Криза]]''|| Алекс ||още като ''Без изход'' |- |rowspan=2|1996||''Полицейски ветеран''|| Джо Харгатей || |- |''[[Изход (филм)|Изход]]''|| Чарлс || още като ''Strip To Kill''; на касета |- |rowspan=2|1995||''[[Полицаят киборг 2]]''|| Агент Джак Раян ||още като ''Киборг войник'' |- |''[[Жестока справедливост]]''|| Ник Адамс || на касета |- |rowspan=2|1994||''Blood Run''|| Брад Кингсбъри ||още като ''Извън закона'' (САЩ) |- |''[[Кървави воини]]''|| Уес Хейли || ТВ филм |- |rowspan=2|1993||''[[Полицаят киборг]]''|| Агент Джак Раян || |- |''[[Американски нинджа 5]]''|| Джо Касъл ||още като ''Американска нинджа V'' (САЩ) |- |1992||''[[Американски самурай]]''|| Андрю 'Дрю' Колинс ||още като ''Нинджа: Американски самурай'' (САЩ) |- |rowspan=1|1991||''[[Приземен етаж]]''|| Сам || на касета |- ||1990||''[[Американски нинджа 4]]''|| Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 4: Унищожението'' |- |rowspan=2|1989||''[[Американски нинджа 3]]''|| Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 3: Отмъщението'' |- |''[[Убийство по сценарий]]''|| Адам Пери || ТВ сериал (''Trevor Hudson's Legacy'') |} == Външни препратки == * {{imdb name|0103196|Дейвид Брадли}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|David Bradley (American actor)|717422269}} {{мъниче|актьор|американци}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Брадли, Дейвид}} [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски каратисти]] [[Категория:Родени в Плейноу]] n1pnvsfti6xnma25ojvkqysnirszf69 12896534 12896529 2026-05-02T20:09:01Z ~2026-21129-15 391546 /* Филмография */ 12896534 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = David Bradley | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Плейноу]], [[Тексас]], [[САЩ]] | име-рождено = '''Брадли Симпсън''' | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Шон Дейвидсън в „''[[Американска нинджа 3]]''“ }} | брак = }} '''Дейвид Брадли''' ({{lang|en|David Bradley}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]] и майстор по [[бойни изкуства]]. Известен с участието си в множество нискобюджетни [[екшън]] филми от [[1990-те|90-те години]]. == Кариера == Брадли е известен с ролята си на Шон Дейвидсън в „[[Американски нинджа 3]]“ (''American Ninja 3: Blood Hunt'') и „[[Американски нинджа 4]]“ (''American Ninja 4: The Annihilation''). Той е звездата и в отделния филм, озаглавен „[[Американски нинджа 5]]“, като Джо Касъл, който технически не е продължение на предишните филми. Според режисьора Седрик Съндстром, Брадли е бил недоволен от факта, че неговият герой бива спасен от героя на [[Майкъл Дудикоф]] във филма „Американски нинджа 4“.<ref>[http://samfirstenberg.tripod.com/id50.html samfirstenberg.tripod.com]</ref> == Личен живот == Брадли тренира и владее [[карате]] (черен колан), [[шотокан]], [[кемпо]], [[тайдзи цюан]] и [[айкидо]]. == Филмография == {|class=wikitable !Година!!Заглавие!!Роля!!Бележки |- |rowspan=3|1997||''[[Пълна реалност]]''|| Антъни Ренд || |- |''[[В надпревара със смъртта]]''|| д-р Винсънт Макинтайър || |- |''[[Криза (филм)|Криза]]''|| Алекс ||още като ''Без изход'' |- |rowspan=2|1996||''Полицейски ветеран''|| Джо Харгатей || |- |''[[Изход (филм)|Изход]]''|| Чарлс || още като ''Strip To Kill''; на касета |- |rowspan=2|1995||''[[Полицаят киборг 2]]''|| Агент Джак Раян ||още като ''Киборг войник'' |- |''[[Жестока справедливост]]''|| Ник Адамс || на касета |- |rowspan=2|1994||''Blood Run''|| Брад Кингсбъри ||още като ''Извън закона'' (САЩ) |- |''[[Кървави воини]]''|| Уес Хейли || ТВ филм |- |rowspan=2|1993||''[[Полицаят киборг]]''|| Агент Джак Раян || |- |''[[Американски нинджа 5]]''|| Джо Касъл ||още като ''Американска нинджа V'' (САЩ) |- |1992||''[[Американски самурай]]''|| Андрю 'Дрю' Колинс ||още като ''Нинджа: Американски самурай'' (САЩ) |- |rowspan=1|1991||''[[Приземен етаж]]''|| Сам || на касета |- ||1990||''[[Американски нинджа 4]]''|| Агент Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 4: Унищожението'' |- |rowspan=2|1989||''[[Американски нинджа 3]]''|| Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 3: Отмъщението'' |- |''[[Убийство по сценарий]]''|| Адам Пери || ТВ сериал (''Trevor Hudson's Legacy'') |} == Външни препратки == * {{imdb name|0103196|Дейвид Брадли}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|David Bradley (American actor)|717422269}} {{мъниче|актьор|американци}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Брадли, Дейвид}} [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски каратисти]] [[Категория:Родени в Плейноу]] o7dztdab03zsv8dvihke6shdbp4oxys 12896827 12896534 2026-05-03T07:54:41Z ~2026-21129-15 391546 12896827 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = David Bradley | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Плейноу]], [[Тексас]], [[САЩ]] | име-рождено = '''Брадли Симпсън''' | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Шон Дейвидсън в „''[[Американски нинджа 3]]''“ }} | брак = }} '''Дейвид Брадли''' ({{lang|en|David Bradley}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]] и майстор по [[бойни изкуства]]. Известен с участието си в множество нискобюджетни [[екшън]] филми от [[1990-те|90-те години]]. == Кариера == Брадли е известен с ролята си на Шон Дейвидсън в „[[Американски нинджа 3]]“ (''American Ninja 3: Blood Hunt'') и „[[Американски нинджа 4]]“ (''American Ninja 4: The Annihilation''). Той е звездата и в отделния филм, озаглавен „[[Американски нинджа 5]]“, като Джо Касъл, който технически не е продължение на предишните филми. Според режисьора Седрик Съндстром, Брадли е бил недоволен от факта, че неговият герой бива спасен от героя на [[Майкъл Дудикоф]] във филма „Американски нинджа 4“.<ref>[http://samfirstenberg.tripod.com/id50.html samfirstenberg.tripod.com]</ref> == Личен живот == Брадли тренира и владее [[карате]] (черен колан), [[шотокан]], [[кемпо]], [[тайдзи цюан]] и [[айкидо]]. == Филмография == {|class=wikitable !Година!!Заглавие!!Роля!!Бележки |- |rowspan=3|1997||''[[Пълна реалност]]''|| Антъни Ренд || |- |''[[В надпревара със смъртта]]''|| д-р Винсънт Макинтайър || |- |''[[Криза (филм)|Криза]]''|| Алекс ||още като ''Без изход'' |- |rowspan=2|1996||''Полицейски ветеран''|| Джо Харгатей || |- |''[[Изход (филм)|Изход]]''|| Чарлс || още като ''Strip To Kill''; на касета |- |rowspan=2|1995||''[[Полицаят киборг 2]]''|| Агент Джак Раян ||още като ''Киборг войник'' |- |''[[Жестока справедливост]]''|| Ник Адамс || на касета |- |rowspan=2|1994||''Blood Run''|| Брад Кингсбъри ||още като ''Извън закона'' (САЩ) |- |''[[Кървави воини]]''|| Уес Хейли || ТВ филм |- |rowspan=2|1993||''[[Полицаят киборг]]''|| Агент Джак Раян || |- |''[[Американски нинджа 5]]''|| Джо Касъл ||още като ''Американска нинджа V'' (САЩ) |- |1992||''[[Американски самурай]]''|| Андрю 'Дрю' Колинс ||още като ''Нинджа: Американски самурай'' (САЩ) |- |rowspan=1|1991||''[[Приземен етаж]]''|| Сам || на касета |- ||1990||''[[Американски нинджа 4]]''|| Агент Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 4: Унищожението'' |- |rowspan=2|1989||''[[Американски нинджа 3]]''|| Шон Дейвидсън ||още като ''Американска нинджа 3: Отмъщението'' |- |''[[Убийство по сценарий]]''|| Адам Пери || ТВ сериал (''Trevor Hudson's Legacy'') |} == Външни препратки == * {{imdb name|0103196|Дейвид Брадли}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|David Bradley (American actor)|717422269}} {{мъниче|актьор|американци}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Брадли, Дейвид}} [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски каратисти]] [[Категория:Родени в Плейноу]] e960zfjll35qxrzz7kbs6b6p3y300ui Шоуто на Шантавите рисунки 0 379040 12896242 12201019 2026-05-02T16:06:44Z Krisi tranchev.1999 114581 Тина Русо е озвучена от Лина Шишкова, не от Яна Огнянова. Ушите са ме лъгали няколко години. 12896242 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Шоуто на Шантавите рисунки | Име в оригинал = The Looney Tunes Show | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Формат = [[Анимация]] | Създател(и) = Спайк Бранд<br>Тони Сервоне | базиран на = ''„[[Шантави рисунки]]“'' и ''„[[Весели мелодии]]“''<br>от [[Warner Bros.]] | Актьори = Джеф Бъргман<br>[[Кристен Уиг]]<br>Боб Бъргън<br>[[Били Уест]]<br>[[Морис Ламарш]]<br>Фред Армисен<br>Дженифър Еспозито (сезон 1)<br>Ани Мумоло (сезон 2)<br>[[Джун Форей]]<br>[[Джим Къмингс]]<br>[[Рене Обержоноа]] | Начална мелодия = "The Merry-Go-Round Broke Down" | Крайна мелодия = "What's Up, Doc?" от Карл Сталинг (инструментално) | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки | Изпълнителен продуцент = Сам Реджистър | Продуцент(и) = '''Продуценти:'''<br>Спайк Брандт <small>(ръководещ)</small><br>Тони Сервоне <small>(ръководещ)</small><br>Мат Данър <small>(сезон 1)</small><br>Хю Дейвидсън <small>(сезон 2)</small><br>'''Продуцентска компания:'''<br>[[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]] | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = [[Warner Bros.|Warner Bros. Television Distribution]] | ТВ Канал = [[Cartoon Network]] | Формат на картината = HDTV (1080i)<br>NTSC (480i) | Формат на звука = Стерео | Излъчване = 5 май 2011 г. – 31 август 2014 г. | Заменил = ''„[[Луди за връзване]]“'' <small>(2005-2007)</small> | Заменен от = ''„[[Бъгс!|Новите шантави рисунки]]“'' <small>(2015-2020)</small> | Свързани продукции = „[[Шантави рисунки]]“ | Официален уебсайт = http://web.archive.org/web/20110405003850/http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/looneytunesshow/ }} '''„Шоуто на Шантавите рисунки“''' ({{lang|en|The Looney Tunes Show}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен]] [[ситком]], продуциран от [[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]], който се излъчва от [[3 май]] [[2011]] г. до [[31 август]] [[2014]] г. в [[Cartoon Network]]. Сериалът се състои от два сезона, всеки от които съдържа 26 епизода, и включва герои от театралните анимационни късометражни филми ''„[[Шантави рисунки]]“'' (''Looney Tunes'') и ''„[[Весели мелодии]]“'' (''Merrie Melodies''), актуализирани за 21 век. От [[2020]] г. повторенията на шоуто могат да бъдат намерени в сестринския канал на [[Cartoon Network]], [[Boomerang]].<ref name=Perlmutter>{{cite book |last1=Perlmutter |first1=David |title=The Encyclopedia of American Animated Television Shows |url=https://archive.org/details/encyclopediaofam0000perl |date=2018 |publisher=Rowman & Littlefield |isbn=978-1538103739 |pages=[https://archive.org/details/encyclopediaofam0000perl/page/n400 371]–372}}</ref> От дебюта си поредицата получи общо смесени отзиви от критици, които похвалиха озвучаващата актьорска игра, но критикуваха нейната посока, липса на клоунада, дизайн на персонажите и промени в личността на персонажите.<ref>{{cite web|url=http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|title=Toonzone: the looney-tunes show three critics one reaction|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|archive-date=2012-02-02|достъп_дата=2021-04-16|архив_дата=2012-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.toonopolis.com/2011/07/23/the-looney-tunes-show-a-review/|title=REVIEW: The Looney Lunes Show}}</ref><ref name=CBCBorutskiInterview>{{cite news|url=http://www.cbc.ca/news/canada/ottawa/ottawa-animator-bashed-for-looney-tunes-changes-1.916930|title=Ottawa animator bashed for Looney Tunes changes | work=CBC News}}</ref> == Предпоставка == Сериалът се върти около съквартирантите [[Бъгс Бъни]] и [[Дафи Дък]], живеещи в предградие на [[Лос Анджелис]] с „цветни съседи“ и други персонажи, включително [[Лола Бъни]], Тина Русо, [[Порки Пиг]], [[Фогхорн Легхорн]], [[Елмър Фъд]], [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]], [[Туити]], Баба, Госамър, Йосемити Сам, [[Таз (Шантави рисунки)|Таз]], Спийди Гонзалес, Марвин Марсианеца, Пийт Пумата и др. Сериалът съдържаше по-малко клоунада и по-малко визуални гафове, но вместо това беше по-ориентиран към възрастни и воден от диалог с любовни триъгълници, заетост и стая.<ref name=overview>{{cite web |url=http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 |title=The Looney Tunes Show: Season 1 Volume 1 |publisher=tvshowsondvd.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20110717165550/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 |archive-date=2011-07-17 |достъп_дата=2021-04-16 |архив_дата=2011-07-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110717165550/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 }}</ref> == Опаковани сегменти == Шоуто включва и два други сегмента, които обгръщат основния сюжет. Те се състоят от: * „[[Весели мелодии]]“ (''Merrie Melodies'') – Приблизително две до четири минути музикални видеоклипове, представящи класически герои, пеещи чисто нови оригинални песни. Те се появяват по средата на повечето епизоди в първи сезон и в края на повечето епизоди във сезон 2 вместо късометражните епизоди на „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ * „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ (''Wile E. Coyote and the Road Runner'') – поредица от анимирани късометражни епизода, изобразяващи опитите на Уили Койота да хване Бързоходеца. Тези сегменти отпаднаха след първи сезон. == Епизоди == {{main|Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки}} == Герои == === Главни герои === * '''[[Бъгс Бъни]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е сив и бял мъжки заек, което живее в крайградски развлечения от горната средна класа, базирано на доходи от популярната морковна белачка, в която е изобретена от него. Бъгс живее в добре обзаведена къща, кара компактна кола и осигурява място и храна за най-добрия си приятел, [[Дафи Дък]]. Бъгс прекарва времето си в гледане на спорт по телевизията, излизане с приятели и съседи и излизане с [[Лола Бъни]]. Обикновено Бъгс играе ролята на прав човек при различните пристъпи на безумието на Дафи и Лола, въпреки че Бъгс не е без собствените си странности. Бъгс проявява донякъде натрапчиви и пристрастяващи тенденции, като да приема висок кофеин с кафе, да се пристрасти към енергийна напитка, в която има опасни химикали, почти да изравни собствената си къща във все по-безумен опит да сложи рафт и да се закачи храни, които съдържат масло. Въпреки че е интелигентен, Бъгс е показал известна степен на безразсъдство, като например, когато е намерил затвора „рай за интелигентни хора“ и е приел Тасманийския дявол за куче. * '''[[Дафи Дък]]''' (преведен като ''Патока Дафи''', озвучен от Джеф Бъргман) – е мъжка черна патица, която е съквартирант и най-добър приятел на Бъгс Бъни. За разлика от Бъгс и техните съседи, Дафи е некомпетентен, непродуктивен пиявица и благодарен потребител, който няма начин да печели пари и разчита на Бъгс за храна и подслон. Той също така има недостижима висока поддръжка, тъй като изисква много повече от приятелите си, отколкото заслужава, и се възползва силно от лековерния Порки, другия му „най-добър приятел“. Неведнъж Дафи се опитва да забогатее бързо, но в крайна сметка се проваля многократно, както повечето злодеи от анимациите. Докато алчността на Дафи и ревността към Бъгс остава, тя изглежда по-малко антагонистична в шоуто. В първия епизод Бъгс открито признава, че Дафи е най-добрият му приятел, въпреки грешките му. Дафи е работил и е бил уволнен от много работни места поради небрежност или некомпетентност. Въпреки това, обаче, Дафи се показа като много опитен фризьор и успешно завърши училище за красота. Трите притежания на Дафи, с които Дафи се гордее, са синята му облегалка, бялата му яка, която Дафи винаги носи, и парадната му плувка от папие-маше, конструирана върху пикап, който е основното му транспортно средство. Дафи прилича на версията на Дафи на [[Чък Джоунс]], в която това е предпоследният път от използването на тази версия, тъй като по-късните версии по-скоро приличат на оригиналната версия на персонажа на Текс Ейвъри с личността. * '''[[Порки Пиг]]''' (преведен като '''Прасето Порки''', озвучен от Боб Бъргън) – е мъжко прасе, което е едно от приятелите на Бъгс Бъни и Дафи Дък. Въпреки че е ярък и книжен, Порки има невинно, наивно качество, което Дафи често използва в своя полза, подвеждайки Порки да се раздели с големи суми пари или да го придружава в странни схеми. Пърки първоначално е работил скучна офис работа, но е уволнен по примера на Бъгс. След това Порки създаде собствена кетъринг компания. В „Скъпи Джон“ беше показано, че Порки е служил в градския съвет. Към края на сериала Порки започва връзка с Петуния в края на епизод от втори сезон, озаглавен ''Here Comes The Pig''. В ''Best Friends Redux'' Дафи среща младия човек на Порки и гарантира, че Порки става добри приятели с Бъгс и Родни в каютата им, като накрая показва на Порки акт на доброта. * '''[[Лола Бъни]]''' (озвучена от [[Кристен Уиг]]) – е кафява женска зайка, което е разпръсната, надута и обсесивно значима, което има навика да говори бързо, независимо дали някой друг слуша или не. Когато се срещат за първи път, Бъгс се влюбва в нея, но след като научава колко луда и раздразнена е Лола, Бъгс губи интерес и често се опитва да избяга от компанията си. Лола развива огромна мания за Бъгс Бъни, която Дафи първоначално намира за зловеща, но в по-късните епизоди Дафи и Лола стават приятели, тъй като нито един от тях не е много умен. Лола никога не се смущава от отговорите на Бъгс към поведението, които включват да го снимат под душа, да му се прокрадва късно през нощта и често да го дебне. По-късно в поредицата обаче Бъгс в крайна сметка се влюбва отново в Лола, което започна, когато отидоха в Париж в епизода „Историята с Айфеловата кула и благотворителния търг“ (''Eligible Bachelors'') и Бъгс успява да я спре да говори за известно време. Родителите й са членове на провинциалния клуб, а нейният баща толкова харесва Бъгс, че го смята за „Синът, който никога не съм имал“. Лола беше преработена както по външен вид, така и по личност, за да съответства на поредицата. * '''Тина Русо''' (озвучена от Дженифър Еспозито в първи сезон и Ани Мумоло във втори) - е нова героиня, оригинална за шоуто, който е женска жълта патица и значимата друга част на Дафи. Тина работи в магазин за копия, наречен „Копирен център“ (''Copy Place''). Тина е друг прям герой на шоуто, с безсмислена личност. Тина първо започва да се среща с Дафи, защото „Тина харесва проекта“; Тина толерира неговото егоистично и арогантно поведение, тъй като Тина проявява проницателност, която й позволява да чете между редовете при първата им среща; Тина разбира, че Дафи всъщност е несигурен и ревнив и че суетното му отношение наистина е фронт. Дафи е изумен, че Тина работи толкова бързо и по-късно разкрива на Тина чрез имейл, че Дафи не може да повярва, че някой „толкова мила, красива, щедра и интелигентна“ би искал да бъде с някоя като него. След като прочете това, Тина е трогната и казва на Дафи, че го обича. Тина е базирана на Мелиса Дък от оригиналните театрални късометражни филми. Персонажът първоначално се наричаше Марисол Малард. * '''Спиди Гонзалес''' (озвучен от Фред Армисен) – е изключително бърза мъжка мишка, която живее с Бъгс и Дафи като тяхна „мишка в стената“ и управлява пицария, наречена Пицариба. Спиди е един от по-ярките, по-главни герои, тъй като не се страхува да говори мнението си (дори понякога да се изправи срещу Бъгс, въпреки че живее безплатно под наем в мишката в неговата къща) и понякога показва, че действа като съвестта на Дафи. Епизодът ''Sunday Night Slice'' показа, че Бъгс е купил любимия си ресторант „Джирари“, за да предотврати затварянето му, и е наел Спиди, за да му помогне. Когато Бъгс говори на Спиди за факта, че вече не иска да притежава ресторант, самият Бъгс предава собствеността върху него на Спиди, като го преименува на „Пицариба“ като подарък на Спиди. * '''Йосемити Сам''' (озвучен от [[Морис Ламарш]]) – е мъжки каубой, който е един от съседите на Бъгс и Дафи. Сам е лъжец, крадец и измамник, наред с други неща. Произхождайки от произход от по-ниска класа, Сам има тенденция да открадне притежанията на Бъгс, което кара Бъгс и Дафи да му се негодуват. Пълното му име беше разкрито като Самюел Розенбаум. === Второстепенни герои === * '''[[Таз (Шантави рисунки)|Таз]]''' (озвучен от [[Джим Къмингс]]) – в този сериал, Тасманийският дявол е изобразен като ходещ на четири крака като истински мъжки тасманийски дявол и очите му са кървавочервени. Първоначално Бъгс вярваше, че Таз е куче, и го държеше като домашен любимец на име Пучи, за много неудобство на Дафи. В крайна сметка Бъгс научи истината и се опита да го върне в дома му в Тасмания, само за да разбере, че Таз предпочита да живее с него. Когато Таз не създава проблеми на Дафи, Таз понякога се опитва да изяде [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]. В епизода „Нелепо пътешествие“ (''Ridiculous Journey''), Таз говори за първи път в поредицата и се беше свързал със Силвестър и Туити, докато те избягваха от Блак Жак Шелак. * '''Мак и Тош''' (озвучени от [[Роб Полсън]] и [[Джес Харнел]]) – са двама глупави мъжки гоферчета, които държат антикварен магазин. Показано е, че мразят да бъдат далеч един от друг. * '''Пумата Пийт''' (озвучен от Джон Касир) – е мъжка пума, която е една от приятелите на Дафи Дък и върши различни дейности из града. * '''Марвин Марсианеца''' (озвучен от Ерик Бауза) – е бивш чуждестранен студент от Марс, който е посещавал гимназията на Дафи. Марвин все още е самотен зубър с лазерен пистолет. Той е собственик на марсианското куче K-9 и на бързо произвеждащите се марсиански роби. * '''Вещицата Леза''' (озвучена от Роз Райън) – е жена вещица, която живее в съседство с Бъгс Бъни и често се дразни от лудориите на Дафи. Вещицата Леза също е жена хипнотерапевт по занаят. Характерът е много подобен на Вещицата Хейзъл, като „Лезах“ е „Хейзъл“, която е написана назад. * '''Госамър''' (озвучен от Куеси Боаки) – е голямо оранжево мъхесто чудовище, което е синът на вещицата Леза. В ярък контраст с предишните характери, Госамер е представен като плахо и добросърдечно младо момче с глас, който да съвпада. * '''Ема Уебстър''' (или като '''Баба''', озвучена от [[Джун Форей]] като възрастна, Стефани Къртни я озвучава като млада) – е стара дама, която е една от съседите на Бъгс Бъни. Разкрива се, че Баба е била шпионка на съюзниците през [[Втората световна война]]. В ''The Grand Old Duck of York'' се разкрива, че Баба преподава и уроци по пиано. Тази поредица отбеляза последното време, когато Форей предостави гласа на Баба преди смъртта й през [[2017]] г. * '''[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) - мъжкият котарак на Баба, който винаги се опитва да погълне [[Туити]], но винаги се проваля, когато Баба го хване и го напляска достатъчно, за да изплюе Туити. * '''[[Туити]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е мъжко жълто канарче на Баба, който често е тормозен от Силвестър. Туити се разкрива, че също е бил шпионин на съюзниците през [[Втората световна война]] по време на младостта на Баба. * '''[[Фогхорн Легхорн]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е богат, проницателен мъжки петел, който е работил на различни работни места. Фогхорн и Дафи се разбират много добре и често участват в различни схеми. Той е успешен предприемач, който никога не мрази Дафи и лесно му прощава. Той смята Дафи за син за него. Фогхорн също така взаимодейства с Бъгс и Роки на няколко пъти. * '''[[Пепе ле Пю]]''' (озвучен от [[Рене Обержоноа]] в първи сезон, Джеф Бъргман във втори) – е френски мъжки скункс, който е местният Казанова. В епизода „Само за членове“ (''Members Only'') Пепе работи като организатор на сватби, когато Пепе планира сватбата на Бъгс и Лола в провинциалния клуб. * '''[[Елмър Фъд]]''' (озвучен от [[Били Уест]]) – е местен новинар. Ролята му тук не е толкова забележителна, колкото беше в късните късометражни филми на „Шантави рисунки“, тъй като той от време на време прави само епизодични епизоди. * '''[[Уили Койота и Бързоходеца]]''' (Бързоходеца е озвучен от Пол Джулиън чрез архивни записи, а Уили Койота не е озвучен) – е мъжки койот и мъжки бързоходец, които са показани в кратки компютърно анимирани сегменти в първи сезон. Те също правят малки роли през целия сериал. Забележително в ''Here Comes the Pig'', когато Бъгс се губи в пустинята, той става свидетел на едно от преследванията на Бързоходеца и Уили, след което пита Уили за посоките към магистралата, след като се провали, след което решава да използва катапулта на Уили. === Други герои === * '''Доктор Уайсбърг''' (озвучен от Гари Маршъл) – е мъжки лекар, в който Бъгс и другите герои често посещават. Външният му вид прилича на този на Д-р Ай. Кю. Хай от сериала „[[Дък Доджърс (сериал)|Дък Доджърс]]“. * '''Уолтър Бъни''' (озвучен от Джон Хърли) – баща на [[Лола Бъни]] и съпруг на Патриша, който идолизира Бъгс. След това се появява, когато играят в тенис турнира на баща си. Подобно на повечето герои, той не харесва Дафи. * '''Патриша Бъни''' (озвучена от [[Грей Делайл]] от първи сезон и Уенди Маклендън-Кови във втори) – майка на Лола и съпруг на Уолтър. * '''Карол''' (озвучена от [[Грей Делайл]]) – е красива руса жена, която е асистент на [[Фогхорн Легхорн]] и шофьор на лимузина, която се опитва да даде разум на [[Фогхорн Легхорн]], особено по отношение на неговото уважение и лоялност към Дафи, когото тя вижда като неприятности и презира. * '''Ястреба Хенери''' (озвучен от Бен Фалконе) – е мъжки ястреб, който може да се насочва към пилетата. * '''Костенурката Сесил''' (озвучен от Джим Раш) – е антагонистична мъжка костенурка, която преди е работила като представител за обслужване на клиенти за мъже в кабелната компания ''Trans-Visitron''. Сесил също е измамник и враг на Бъгс Бъни. * '''Франк Русо''' (озвучен от Денис Фарина) – е баща на Тина. * '''Слопоук Родригез''' (озвучен от Хю Дейвидсън) – е братовчед на Спийди Гонзалес, който е главния шериф в Такапулко, [[Мексико]]. * '''Хюго, Снежният човек''' (озвучен от [[Джон Димаджо]]) – мъжко йети (снежен човек), който живее в [[Аляска]]. * '''Блак Жак Шелак''' (озвучен от [[Морис Ламарш]]) – канадски братовчед на Йосемити Сам. * '''Трите мечки''' (озвучени от [[Морис Ламарш]], [[Грей Делайл]] и [[Джон Димаджо]]) – са семейство от мечки, които се състои от Хенри Мечока, Мама Мечка и Мечо Младши. * '''Бийки''' (озвучен от [[Джим Къмингс]]) – е мъжки мишелов, който спасява всеки в пустинята с балон с горещ въздух. * '''Петуния Пиг''' (озвучена от Кати Миксън) – е розово женско прасе, с което Порки развива връзка, започвайки от „Тук идва прасето“ (''Here Comes the Pig''). * '''Родни Заека''' (озвучен от Чък Дийзи) – е мъжки заек, който е най-добрия приятел от детството на Бъгс Бъни по време на летния лагер. == Продукция == „Шоуто на Шантавите рисунки“ първоначално беше замислен като ''Looney Tunes Laff Riot'', сериал, който е „верен на класиката“, имитиращ оригиналното изпълнение на късометражните филми на „[[Шантави рисунки]]“, беше обявен през [[юли]] [[2009]] г. от [[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]].<ref>{{cite web|url=http://animationguildblog.blogspot.co.uk/2009/07/at-toon-factory-of-brothers-warner.html|title=TAG Blog: At the 'Toon Factory of the Brothers Warner|work=animationguildblog.blogspot.co.uk|access-date=11 March 2015}}</ref> Обаче беше бракуван, тъй като ръководителите не бяха впечатлени, много служители бяха съкратени и по-късно беше преосмислено в вдъхновеното от ситкома „Шоуто на Шантавите рисунки“, което прави премиера на [[3 май]] [[2011]] г. в [[Cartoon Network]].<ref name="layoffs">[https://animationguildblog.blogspot.com/2009/11/layoffs-and-hirings.html animationguildblog.blogspot.com]</ref> Шоуто включва нови дизайни на герои от базираната в Отава художничка Джесика Борутски, които първо са създадени за ''Looney Tunes Laff Riot'', а по-късно са преосмислени за последния сериал.<ref>{{cite news| url=http://www.cbc.ca/news/arts/artdesign/story/2010/05/26/ottawa-looney-tunes-new-design-bortuski.html | work=CBC News|title=Ottawa animator bashed for Looney Tunes changes}}</ref><ref name="layoffs" /> Пилотът на ''Laff Riot'' излезе на повърхността на [[4 септември]] [[2020]] г. Както е стандартно за повечето съвременни анимационни ситуационни комедии като „[[Семейство Симпсън]]“ (''The Simpsons'') и „[[Семейният тип]]“ (''Family Guy''), този няма песен за смях. Анимацията е продуцирана от ''Yearim'' и ''Rough Draft Korea'', заедно с ''Toon City Animation'' през първия сезон. Компютърно анимираните късометражни филми на „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ са произведени от ''Crew972''. На [[29 юли]] [[2014]] г. беше обявено, че сериалът няма да бъде подновен за трети сезон.<ref>{{cite web|url=https://twitter.com/FrantzEdCharles/status/493806183195504641|title=Frantz on Twitter|work=Twitter|access-date=11 March 2015}}</ref> На [[4 август]] [[2015]] г. излезе филм директно на видео, наречен „[[Шантави рисунки: Бягството на заека]]“ (''Looney Tunes: Rabbits Run'').<ref name="Collider">{{cite web|url=https://collider.com/looney-runes-rabbits-run-trailer-teases-new-animated-movie/|title=Looney Tunes: Rabbits Run Trailer Teases New Animated Movie|work=Collider|access-date=3 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|last1=King|first1=Darryn|title=Bugs Bunny to Return in Direct-to-Video 'Rabbits Run'|url=http://www.cartoonbrew.com/dvd/bugs-bunny-to-return-in-direct-to-video-rabbits-run-112739.html|publisher=Cartoon Brew|access-date=May 5, 2015|date=May 5, 2015}}</ref> == Излъчване == „Шоуто на Шантавите рисунки“ за първи път е излъчен на [[3 май]] [[2011]] г. и спира на [[14 май]] [[2014]] г. по [[Cartoon Network]]. В [[Австралия]], първите два сезона на сериала започнаха да се излъчват по ''9Go!'' и канала ''Foxtel'' на [[Cartoon Network]]. Сериалът се излъчва в [[Африка]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Африка]] на [[17 май]] [[2011]] г., в [[Франция]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Франция]], в [[Великобритания]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Великобритания]] и на различни фуражи с [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг]] в цяла Европа. Сериалът прави премиера в [[САЩ]] по [[Cartoon Network]]. В Средния изток се излъчва по Cartoon Network Арабия и арабския канал MBC3. == Домашна употреба == „Шоуто на Шантавите рисунки“ получи домашните видео издания за първи сезон. Епизодът от втори сезон „Супер заек“ (''Super Rabbit'') излезе като част от DVD изданието ''Looney Tunes: Parodies Collection'' на [[4 февруари]] [[2020]] г.<ref>[http://www.dohtem.com/bugs/news/ www.dohtem.com]</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! colspan=2|Сезон !! Заглавие !! Брой<br>на епизодите !! Дискове !! Дата на издаване |- | rowspan=4 style="background:#A68AC5| | rowspan=4|[[Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки|1]] | ''3-Pack Fun: The Looney Tunes Show'' || 12 || 3 || [[8 май]] [[2012]] г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Looney-Tunes-Show-Jeff-Bergman/dp/B006WZIF7W/ref=pd_bxgy_mov_img_y|title=Amazon.com: Looney Tunes Show 3 Pack Fun S1-V1,V2,V3: Jeff Bergman, Bob Bergen, Fred Armisen, Kristin Wiig, Jennifer Esposito, Maurice LaMarche, June Foray, Jim Cummings, Billy West, Roz Ryan, John Kassir, Eric Bauza, Jess Harnell, Rob Paulsen, Rene Auberjonis, Spike Brandt, Tony Cervone, Sam Register: Movies & TV|work=amazon.com|access-date=11 March 2015}}</ref> |- | colspan=4|Това преиздаване на три диска за първите три тома съдържа първите дванадесет епизода от първия сезон. |- | ''There Goes the Neighborhood'' || 14 || 2 || [[7 август]] [[2012]] г.<ref>{{cite web |url=http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 |title=The Looney Tunes Show: There Goes The Neighborhood |publisher=tvshowsondvd.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120324064613/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 |archive-date=2012-03-24 |достъп_дата=2021-04-16 |архив_дата=2012-03-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120324064613/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 }}</ref> |- | colspan=4|Това издание с два диска съдържа последните четиринадесет епизода от първия сезон. |} Първият епизод беше пуснат в DVD изданието на „[[Шантави рисунки: Бягството на заека]]“ (''Looney Tunes: Rabbits Run'') като допълнителен материал. == Рецензия == === Критичен отговор === Критичният отговор на „Шоуто на Шантавите рисунки“ е разнопосочен. Въпреки че гласовата игра получи похвала, сериалът беше критикуван заради режисурата и липсата на клоунада, както и дизайна и промените в личността на героите.<ref>{{cite web|url=http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|title=Toonzone: the looney-tunes show three critics one reaction|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|archive-date=2012-02-02|достъп_дата=2021-04-16|архив_дата=2012-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.toonopolis.com/2011/07/23/the-looney-tunes-show-a-review/|title=REVIEW: The Looney Lunes Show}}</ref><ref name=CBCBorutskiInterview/> Сериалът обаче остава постоянно популярен, като набира средно по 2 милиона зрители всеки епизод.<ref>{{cite web|title=Tuesday's Cable Ratings: TNT Rides NBA Doubleheader|url=http://www.thefutoncritic.com/ratings/2011/05/04/tuesdays-cable-ratings-tnt-rides-nba-doubleheader-154112/cable_20110503/|work=The Futon Critic}}</ref><ref>{{cite web|title=Tuesday's Cable Ratings: MLB Playoffs, BET Hip Hop Awards No Match for "Anarchy"|url=http://www.thefutoncritic.com/ratings/2012/10/10/tuesdays-cable-ratings-mlb-playoffs-bet-hip-hop-awards-no-match-for-anarchy-63513/cable_20121009/|work=The Futon Critic|access-date=10 November 2012}}</ref> В интервю за CBC News през [[2010]] г. аниматорът на поредицата Джесика Боруцки заяви в отговор на критиките на феновете към новите дизайни на героите от поредицата, че оригиналните дизайни са предназначени за възрастни и че „е време е ново поколение да се срещне с героите.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> Боруцки каза, „свеж, нов дизайн е единственият начин да се запазят героите живи.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> Историкът на анимациите Крис Робинсън отбеляза също, че маркировката, която оригиналните герои имат върху феновете, е незаличима и че феновете не са възприемчиви да се промени. „Феновете просто наистина се привързват към тези неща“, каза Робинсън. „Толкова е силно вкоренено в детството им, че не могат да се разделят.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> == Награди и номинации == ''„Шоуто на Шантавите рисунки“'' беше номиниран за три награди „[[Еми (награда)|Еми]]“ (''Primetime Emmy Awards'').<ref>{{cite web |url=http://www.emmys.com/shows/looney-tunes-show | title= Outstanding Voice-Over Performance&nbsp;– 2011|work=Emmys.com}}</ref> == „Шоуто на Шантавите Рисунки“ в България == В България сериалът започна на 5 януари 2012 г. по локалната версия на [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], като новите епизоди се излъчват всеки четвъртък от 18:30 ч. От 5 септември 2012 г. всяка сряда от 18:30 ч. започват нови епизоди. Заглавието на сериала не е преведено, използва се оригиналното заглавие ''The Looney Tunes Show'', макар че в онлайн конкурса на сериала се използва заглавието „Шоуто на Шантавите рисунки“. На 6 септември 2014 г. до 2015 г. се излъчват повторения на целия сериал по [[bTV Comedy]], а единствено втори сезон е излъчен по [[bTV]]. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | [[Бъгс Бъни]] || [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | [[Дафи Дък|Патока Дафи]] || rowspan="3"| [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | [[Таз (Шантави рисунки)|Таз]] |- | Марвин Марсианеца |- | [[Лола Бъни]] || [[Яна Огнянова]] |- | Тина Русо || [[Лина Шишкова]] |- | [[Порки Пиг|Прасето Порки]] || rowspan="2"| [[Живко Джуранов]] |- | Къртикът Тош |- | Спийди Гонзалес || rowspan="2"| [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Уолтър Бъни |- | Йосемити Сам || [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]] || [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | [[Туити]] || [[Татяна Етимова]] |- | Баба || rowspan="2"| [[Живка Донева]] |- | Патриша Бъни |- | Вещицата Леза || [[Симона Нанова]] |- | Къртикът Мак || [[Явор Караиванов]] |- | Джовани || [[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |- | Франк Русо || [[Петър Върбанов]] |- | Дядо Коледа || [[Анатолий Божинов]] |- | Други гласове || [[Анатолий Божинов]]<br>[[Василка Сугарева]<br>[[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Преводачи || Милена Васкова<br>Виолета Георгиева<br>Явор Димитров |- | Тонрежисьор || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]] |- | Режисьор на дублажа<hr>Музикален режисьор || Десислава Софранова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20110405003850/http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/looneytunesshow/|„Шоуто на Шантавите рисунки“ в сайтa на Cartoon Network}} * {{official website|http://looneytunes.kidswb.com/|„Шантави рисунки“ в сайта на Warner Bros.}} * {{imdb title|1726839}} {{Шантави рисунки и Весели мелодии}} [[Категория:Шантави рисунки]] [[Категория:Сериали на Шантави рисунки]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] a8x5ptoplnoku19ayxq6nt29c7815or 12896243 12896242 2026-05-02T16:06:57Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Синхронен дублаж */ 12896243 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Шоуто на Шантавите рисунки | Име в оригинал = The Looney Tunes Show | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Формат = [[Анимация]] | Създател(и) = Спайк Бранд<br>Тони Сервоне | базиран на = ''„[[Шантави рисунки]]“'' и ''„[[Весели мелодии]]“''<br>от [[Warner Bros.]] | Актьори = Джеф Бъргман<br>[[Кристен Уиг]]<br>Боб Бъргън<br>[[Били Уест]]<br>[[Морис Ламарш]]<br>Фред Армисен<br>Дженифър Еспозито (сезон 1)<br>Ани Мумоло (сезон 2)<br>[[Джун Форей]]<br>[[Джим Къмингс]]<br>[[Рене Обержоноа]] | Начална мелодия = "The Merry-Go-Round Broke Down" | Крайна мелодия = "What's Up, Doc?" от Карл Сталинг (инструментално) | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки | Изпълнителен продуцент = Сам Реджистър | Продуцент(и) = '''Продуценти:'''<br>Спайк Брандт <small>(ръководещ)</small><br>Тони Сервоне <small>(ръководещ)</small><br>Мат Данър <small>(сезон 1)</small><br>Хю Дейвидсън <small>(сезон 2)</small><br>'''Продуцентска компания:'''<br>[[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]] | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = [[Warner Bros.|Warner Bros. Television Distribution]] | ТВ Канал = [[Cartoon Network]] | Формат на картината = HDTV (1080i)<br>NTSC (480i) | Формат на звука = Стерео | Излъчване = 5 май 2011 г. – 31 август 2014 г. | Заменил = ''„[[Луди за връзване]]“'' <small>(2005-2007)</small> | Заменен от = ''„[[Бъгс!|Новите шантави рисунки]]“'' <small>(2015-2020)</small> | Свързани продукции = „[[Шантави рисунки]]“ | Официален уебсайт = http://web.archive.org/web/20110405003850/http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/looneytunesshow/ }} '''„Шоуто на Шантавите рисунки“''' ({{lang|en|The Looney Tunes Show}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен]] [[ситком]], продуциран от [[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]], който се излъчва от [[3 май]] [[2011]] г. до [[31 август]] [[2014]] г. в [[Cartoon Network]]. Сериалът се състои от два сезона, всеки от които съдържа 26 епизода, и включва герои от театралните анимационни късометражни филми ''„[[Шантави рисунки]]“'' (''Looney Tunes'') и ''„[[Весели мелодии]]“'' (''Merrie Melodies''), актуализирани за 21 век. От [[2020]] г. повторенията на шоуто могат да бъдат намерени в сестринския канал на [[Cartoon Network]], [[Boomerang]].<ref name=Perlmutter>{{cite book |last1=Perlmutter |first1=David |title=The Encyclopedia of American Animated Television Shows |url=https://archive.org/details/encyclopediaofam0000perl |date=2018 |publisher=Rowman & Littlefield |isbn=978-1538103739 |pages=[https://archive.org/details/encyclopediaofam0000perl/page/n400 371]–372}}</ref> От дебюта си поредицата получи общо смесени отзиви от критици, които похвалиха озвучаващата актьорска игра, но критикуваха нейната посока, липса на клоунада, дизайн на персонажите и промени в личността на персонажите.<ref>{{cite web|url=http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|title=Toonzone: the looney-tunes show three critics one reaction|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|archive-date=2012-02-02|достъп_дата=2021-04-16|архив_дата=2012-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.toonopolis.com/2011/07/23/the-looney-tunes-show-a-review/|title=REVIEW: The Looney Lunes Show}}</ref><ref name=CBCBorutskiInterview>{{cite news|url=http://www.cbc.ca/news/canada/ottawa/ottawa-animator-bashed-for-looney-tunes-changes-1.916930|title=Ottawa animator bashed for Looney Tunes changes | work=CBC News}}</ref> == Предпоставка == Сериалът се върти около съквартирантите [[Бъгс Бъни]] и [[Дафи Дък]], живеещи в предградие на [[Лос Анджелис]] с „цветни съседи“ и други персонажи, включително [[Лола Бъни]], Тина Русо, [[Порки Пиг]], [[Фогхорн Легхорн]], [[Елмър Фъд]], [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]], [[Туити]], Баба, Госамър, Йосемити Сам, [[Таз (Шантави рисунки)|Таз]], Спийди Гонзалес, Марвин Марсианеца, Пийт Пумата и др. Сериалът съдържаше по-малко клоунада и по-малко визуални гафове, но вместо това беше по-ориентиран към възрастни и воден от диалог с любовни триъгълници, заетост и стая.<ref name=overview>{{cite web |url=http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 |title=The Looney Tunes Show: Season 1 Volume 1 |publisher=tvshowsondvd.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20110717165550/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 |archive-date=2011-07-17 |достъп_дата=2021-04-16 |архив_дата=2011-07-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110717165550/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-Season-1-Volume-1/15616 }}</ref> == Опаковани сегменти == Шоуто включва и два други сегмента, които обгръщат основния сюжет. Те се състоят от: * „[[Весели мелодии]]“ (''Merrie Melodies'') – Приблизително две до четири минути музикални видеоклипове, представящи класически герои, пеещи чисто нови оригинални песни. Те се появяват по средата на повечето епизоди в първи сезон и в края на повечето епизоди във сезон 2 вместо късометражните епизоди на „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ * „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ (''Wile E. Coyote and the Road Runner'') – поредица от анимирани късометражни епизода, изобразяващи опитите на Уили Койота да хване Бързоходеца. Тези сегменти отпаднаха след първи сезон. == Епизоди == {{main|Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки}} == Герои == === Главни герои === * '''[[Бъгс Бъни]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е сив и бял мъжки заек, което живее в крайградски развлечения от горната средна класа, базирано на доходи от популярната морковна белачка, в която е изобретена от него. Бъгс живее в добре обзаведена къща, кара компактна кола и осигурява място и храна за най-добрия си приятел, [[Дафи Дък]]. Бъгс прекарва времето си в гледане на спорт по телевизията, излизане с приятели и съседи и излизане с [[Лола Бъни]]. Обикновено Бъгс играе ролята на прав човек при различните пристъпи на безумието на Дафи и Лола, въпреки че Бъгс не е без собствените си странности. Бъгс проявява донякъде натрапчиви и пристрастяващи тенденции, като да приема висок кофеин с кафе, да се пристрасти към енергийна напитка, в която има опасни химикали, почти да изравни собствената си къща във все по-безумен опит да сложи рафт и да се закачи храни, които съдържат масло. Въпреки че е интелигентен, Бъгс е показал известна степен на безразсъдство, като например, когато е намерил затвора „рай за интелигентни хора“ и е приел Тасманийския дявол за куче. * '''[[Дафи Дък]]''' (преведен като ''Патока Дафи''', озвучен от Джеф Бъргман) – е мъжка черна патица, която е съквартирант и най-добър приятел на Бъгс Бъни. За разлика от Бъгс и техните съседи, Дафи е некомпетентен, непродуктивен пиявица и благодарен потребител, който няма начин да печели пари и разчита на Бъгс за храна и подслон. Той също така има недостижима висока поддръжка, тъй като изисква много повече от приятелите си, отколкото заслужава, и се възползва силно от лековерния Порки, другия му „най-добър приятел“. Неведнъж Дафи се опитва да забогатее бързо, но в крайна сметка се проваля многократно, както повечето злодеи от анимациите. Докато алчността на Дафи и ревността към Бъгс остава, тя изглежда по-малко антагонистична в шоуто. В първия епизод Бъгс открито признава, че Дафи е най-добрият му приятел, въпреки грешките му. Дафи е работил и е бил уволнен от много работни места поради небрежност или некомпетентност. Въпреки това, обаче, Дафи се показа като много опитен фризьор и успешно завърши училище за красота. Трите притежания на Дафи, с които Дафи се гордее, са синята му облегалка, бялата му яка, която Дафи винаги носи, и парадната му плувка от папие-маше, конструирана върху пикап, който е основното му транспортно средство. Дафи прилича на версията на Дафи на [[Чък Джоунс]], в която това е предпоследният път от използването на тази версия, тъй като по-късните версии по-скоро приличат на оригиналната версия на персонажа на Текс Ейвъри с личността. * '''[[Порки Пиг]]''' (преведен като '''Прасето Порки''', озвучен от Боб Бъргън) – е мъжко прасе, което е едно от приятелите на Бъгс Бъни и Дафи Дък. Въпреки че е ярък и книжен, Порки има невинно, наивно качество, което Дафи често използва в своя полза, подвеждайки Порки да се раздели с големи суми пари или да го придружава в странни схеми. Пърки първоначално е работил скучна офис работа, но е уволнен по примера на Бъгс. След това Порки създаде собствена кетъринг компания. В „Скъпи Джон“ беше показано, че Порки е служил в градския съвет. Към края на сериала Порки започва връзка с Петуния в края на епизод от втори сезон, озаглавен ''Here Comes The Pig''. В ''Best Friends Redux'' Дафи среща младия човек на Порки и гарантира, че Порки става добри приятели с Бъгс и Родни в каютата им, като накрая показва на Порки акт на доброта. * '''[[Лола Бъни]]''' (озвучена от [[Кристен Уиг]]) – е кафява женска зайка, което е разпръсната, надута и обсесивно значима, което има навика да говори бързо, независимо дали някой друг слуша или не. Когато се срещат за първи път, Бъгс се влюбва в нея, но след като научава колко луда и раздразнена е Лола, Бъгс губи интерес и често се опитва да избяга от компанията си. Лола развива огромна мания за Бъгс Бъни, която Дафи първоначално намира за зловеща, но в по-късните епизоди Дафи и Лола стават приятели, тъй като нито един от тях не е много умен. Лола никога не се смущава от отговорите на Бъгс към поведението, които включват да го снимат под душа, да му се прокрадва късно през нощта и често да го дебне. По-късно в поредицата обаче Бъгс в крайна сметка се влюбва отново в Лола, което започна, когато отидоха в Париж в епизода „Историята с Айфеловата кула и благотворителния търг“ (''Eligible Bachelors'') и Бъгс успява да я спре да говори за известно време. Родителите й са членове на провинциалния клуб, а нейният баща толкова харесва Бъгс, че го смята за „Синът, който никога не съм имал“. Лола беше преработена както по външен вид, така и по личност, за да съответства на поредицата. * '''Тина Русо''' (озвучена от Дженифър Еспозито в първи сезон и Ани Мумоло във втори) - е нова героиня, оригинална за шоуто, който е женска жълта патица и значимата друга част на Дафи. Тина работи в магазин за копия, наречен „Копирен център“ (''Copy Place''). Тина е друг прям герой на шоуто, с безсмислена личност. Тина първо започва да се среща с Дафи, защото „Тина харесва проекта“; Тина толерира неговото егоистично и арогантно поведение, тъй като Тина проявява проницателност, която й позволява да чете между редовете при първата им среща; Тина разбира, че Дафи всъщност е несигурен и ревнив и че суетното му отношение наистина е фронт. Дафи е изумен, че Тина работи толкова бързо и по-късно разкрива на Тина чрез имейл, че Дафи не може да повярва, че някой „толкова мила, красива, щедра и интелигентна“ би искал да бъде с някоя като него. След като прочете това, Тина е трогната и казва на Дафи, че го обича. Тина е базирана на Мелиса Дък от оригиналните театрални късометражни филми. Персонажът първоначално се наричаше Марисол Малард. * '''Спиди Гонзалес''' (озвучен от Фред Армисен) – е изключително бърза мъжка мишка, която живее с Бъгс и Дафи като тяхна „мишка в стената“ и управлява пицария, наречена Пицариба. Спиди е един от по-ярките, по-главни герои, тъй като не се страхува да говори мнението си (дори понякога да се изправи срещу Бъгс, въпреки че живее безплатно под наем в мишката в неговата къща) и понякога показва, че действа като съвестта на Дафи. Епизодът ''Sunday Night Slice'' показа, че Бъгс е купил любимия си ресторант „Джирари“, за да предотврати затварянето му, и е наел Спиди, за да му помогне. Когато Бъгс говори на Спиди за факта, че вече не иска да притежава ресторант, самият Бъгс предава собствеността върху него на Спиди, като го преименува на „Пицариба“ като подарък на Спиди. * '''Йосемити Сам''' (озвучен от [[Морис Ламарш]]) – е мъжки каубой, който е един от съседите на Бъгс и Дафи. Сам е лъжец, крадец и измамник, наред с други неща. Произхождайки от произход от по-ниска класа, Сам има тенденция да открадне притежанията на Бъгс, което кара Бъгс и Дафи да му се негодуват. Пълното му име беше разкрито като Самюел Розенбаум. === Второстепенни герои === * '''[[Таз (Шантави рисунки)|Таз]]''' (озвучен от [[Джим Къмингс]]) – в този сериал, Тасманийският дявол е изобразен като ходещ на четири крака като истински мъжки тасманийски дявол и очите му са кървавочервени. Първоначално Бъгс вярваше, че Таз е куче, и го държеше като домашен любимец на име Пучи, за много неудобство на Дафи. В крайна сметка Бъгс научи истината и се опита да го върне в дома му в Тасмания, само за да разбере, че Таз предпочита да живее с него. Когато Таз не създава проблеми на Дафи, Таз понякога се опитва да изяде [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]. В епизода „Нелепо пътешествие“ (''Ridiculous Journey''), Таз говори за първи път в поредицата и се беше свързал със Силвестър и Туити, докато те избягваха от Блак Жак Шелак. * '''Мак и Тош''' (озвучени от [[Роб Полсън]] и [[Джес Харнел]]) – са двама глупави мъжки гоферчета, които държат антикварен магазин. Показано е, че мразят да бъдат далеч един от друг. * '''Пумата Пийт''' (озвучен от Джон Касир) – е мъжка пума, която е една от приятелите на Дафи Дък и върши различни дейности из града. * '''Марвин Марсианеца''' (озвучен от Ерик Бауза) – е бивш чуждестранен студент от Марс, който е посещавал гимназията на Дафи. Марвин все още е самотен зубър с лазерен пистолет. Той е собственик на марсианското куче K-9 и на бързо произвеждащите се марсиански роби. * '''Вещицата Леза''' (озвучена от Роз Райън) – е жена вещица, която живее в съседство с Бъгс Бъни и често се дразни от лудориите на Дафи. Вещицата Леза също е жена хипнотерапевт по занаят. Характерът е много подобен на Вещицата Хейзъл, като „Лезах“ е „Хейзъл“, която е написана назад. * '''Госамър''' (озвучен от Куеси Боаки) – е голямо оранжево мъхесто чудовище, което е синът на вещицата Леза. В ярък контраст с предишните характери, Госамер е представен като плахо и добросърдечно младо момче с глас, който да съвпада. * '''Ема Уебстър''' (или като '''Баба''', озвучена от [[Джун Форей]] като възрастна, Стефани Къртни я озвучава като млада) – е стара дама, която е една от съседите на Бъгс Бъни. Разкрива се, че Баба е била шпионка на съюзниците през [[Втората световна война]]. В ''The Grand Old Duck of York'' се разкрива, че Баба преподава и уроци по пиано. Тази поредица отбеляза последното време, когато Форей предостави гласа на Баба преди смъртта й през [[2017]] г. * '''[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) - мъжкият котарак на Баба, който винаги се опитва да погълне [[Туити]], но винаги се проваля, когато Баба го хване и го напляска достатъчно, за да изплюе Туити. * '''[[Туити]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е мъжко жълто канарче на Баба, който често е тормозен от Силвестър. Туити се разкрива, че също е бил шпионин на съюзниците през [[Втората световна война]] по време на младостта на Баба. * '''[[Фогхорн Легхорн]]''' (озвучен от Джеф Бъргман) – е богат, проницателен мъжки петел, който е работил на различни работни места. Фогхорн и Дафи се разбират много добре и често участват в различни схеми. Той е успешен предприемач, който никога не мрази Дафи и лесно му прощава. Той смята Дафи за син за него. Фогхорн също така взаимодейства с Бъгс и Роки на няколко пъти. * '''[[Пепе ле Пю]]''' (озвучен от [[Рене Обержоноа]] в първи сезон, Джеф Бъргман във втори) – е френски мъжки скункс, който е местният Казанова. В епизода „Само за членове“ (''Members Only'') Пепе работи като организатор на сватби, когато Пепе планира сватбата на Бъгс и Лола в провинциалния клуб. * '''[[Елмър Фъд]]''' (озвучен от [[Били Уест]]) – е местен новинар. Ролята му тук не е толкова забележителна, колкото беше в късните късометражни филми на „Шантави рисунки“, тъй като той от време на време прави само епизодични епизоди. * '''[[Уили Койота и Бързоходеца]]''' (Бързоходеца е озвучен от Пол Джулиън чрез архивни записи, а Уили Койота не е озвучен) – е мъжки койот и мъжки бързоходец, които са показани в кратки компютърно анимирани сегменти в първи сезон. Те също правят малки роли през целия сериал. Забележително в ''Here Comes the Pig'', когато Бъгс се губи в пустинята, той става свидетел на едно от преследванията на Бързоходеца и Уили, след което пита Уили за посоките към магистралата, след като се провали, след което решава да използва катапулта на Уили. === Други герои === * '''Доктор Уайсбърг''' (озвучен от Гари Маршъл) – е мъжки лекар, в който Бъгс и другите герои често посещават. Външният му вид прилича на този на Д-р Ай. Кю. Хай от сериала „[[Дък Доджърс (сериал)|Дък Доджърс]]“. * '''Уолтър Бъни''' (озвучен от Джон Хърли) – баща на [[Лола Бъни]] и съпруг на Патриша, който идолизира Бъгс. След това се появява, когато играят в тенис турнира на баща си. Подобно на повечето герои, той не харесва Дафи. * '''Патриша Бъни''' (озвучена от [[Грей Делайл]] от първи сезон и Уенди Маклендън-Кови във втори) – майка на Лола и съпруг на Уолтър. * '''Карол''' (озвучена от [[Грей Делайл]]) – е красива руса жена, която е асистент на [[Фогхорн Легхорн]] и шофьор на лимузина, която се опитва да даде разум на [[Фогхорн Легхорн]], особено по отношение на неговото уважение и лоялност към Дафи, когото тя вижда като неприятности и презира. * '''Ястреба Хенери''' (озвучен от Бен Фалконе) – е мъжки ястреб, който може да се насочва към пилетата. * '''Костенурката Сесил''' (озвучен от Джим Раш) – е антагонистична мъжка костенурка, която преди е работила като представител за обслужване на клиенти за мъже в кабелната компания ''Trans-Visitron''. Сесил също е измамник и враг на Бъгс Бъни. * '''Франк Русо''' (озвучен от Денис Фарина) – е баща на Тина. * '''Слопоук Родригез''' (озвучен от Хю Дейвидсън) – е братовчед на Спийди Гонзалес, който е главния шериф в Такапулко, [[Мексико]]. * '''Хюго, Снежният човек''' (озвучен от [[Джон Димаджо]]) – мъжко йети (снежен човек), който живее в [[Аляска]]. * '''Блак Жак Шелак''' (озвучен от [[Морис Ламарш]]) – канадски братовчед на Йосемити Сам. * '''Трите мечки''' (озвучени от [[Морис Ламарш]], [[Грей Делайл]] и [[Джон Димаджо]]) – са семейство от мечки, които се състои от Хенри Мечока, Мама Мечка и Мечо Младши. * '''Бийки''' (озвучен от [[Джим Къмингс]]) – е мъжки мишелов, който спасява всеки в пустинята с балон с горещ въздух. * '''Петуния Пиг''' (озвучена от Кати Миксън) – е розово женско прасе, с което Порки развива връзка, започвайки от „Тук идва прасето“ (''Here Comes the Pig''). * '''Родни Заека''' (озвучен от Чък Дийзи) – е мъжки заек, който е най-добрия приятел от детството на Бъгс Бъни по време на летния лагер. == Продукция == „Шоуто на Шантавите рисунки“ първоначално беше замислен като ''Looney Tunes Laff Riot'', сериал, който е „верен на класиката“, имитиращ оригиналното изпълнение на късометражните филми на „[[Шантави рисунки]]“, беше обявен през [[юли]] [[2009]] г. от [[Уорнър Брос Анимейшън|Warner Bros. Animation]].<ref>{{cite web|url=http://animationguildblog.blogspot.co.uk/2009/07/at-toon-factory-of-brothers-warner.html|title=TAG Blog: At the 'Toon Factory of the Brothers Warner|work=animationguildblog.blogspot.co.uk|access-date=11 March 2015}}</ref> Обаче беше бракуван, тъй като ръководителите не бяха впечатлени, много служители бяха съкратени и по-късно беше преосмислено в вдъхновеното от ситкома „Шоуто на Шантавите рисунки“, което прави премиера на [[3 май]] [[2011]] г. в [[Cartoon Network]].<ref name="layoffs">[https://animationguildblog.blogspot.com/2009/11/layoffs-and-hirings.html animationguildblog.blogspot.com]</ref> Шоуто включва нови дизайни на герои от базираната в Отава художничка Джесика Борутски, които първо са създадени за ''Looney Tunes Laff Riot'', а по-късно са преосмислени за последния сериал.<ref>{{cite news| url=http://www.cbc.ca/news/arts/artdesign/story/2010/05/26/ottawa-looney-tunes-new-design-bortuski.html | work=CBC News|title=Ottawa animator bashed for Looney Tunes changes}}</ref><ref name="layoffs" /> Пилотът на ''Laff Riot'' излезе на повърхността на [[4 септември]] [[2020]] г. Както е стандартно за повечето съвременни анимационни ситуационни комедии като „[[Семейство Симпсън]]“ (''The Simpsons'') и „[[Семейният тип]]“ (''Family Guy''), този няма песен за смях. Анимацията е продуцирана от ''Yearim'' и ''Rough Draft Korea'', заедно с ''Toon City Animation'' през първия сезон. Компютърно анимираните късометражни филми на „[[Уили Койота и Бързоходеца]]“ са произведени от ''Crew972''. На [[29 юли]] [[2014]] г. беше обявено, че сериалът няма да бъде подновен за трети сезон.<ref>{{cite web|url=https://twitter.com/FrantzEdCharles/status/493806183195504641|title=Frantz on Twitter|work=Twitter|access-date=11 March 2015}}</ref> На [[4 август]] [[2015]] г. излезе филм директно на видео, наречен „[[Шантави рисунки: Бягството на заека]]“ (''Looney Tunes: Rabbits Run'').<ref name="Collider">{{cite web|url=https://collider.com/looney-runes-rabbits-run-trailer-teases-new-animated-movie/|title=Looney Tunes: Rabbits Run Trailer Teases New Animated Movie|work=Collider|access-date=3 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|last1=King|first1=Darryn|title=Bugs Bunny to Return in Direct-to-Video 'Rabbits Run'|url=http://www.cartoonbrew.com/dvd/bugs-bunny-to-return-in-direct-to-video-rabbits-run-112739.html|publisher=Cartoon Brew|access-date=May 5, 2015|date=May 5, 2015}}</ref> == Излъчване == „Шоуто на Шантавите рисунки“ за първи път е излъчен на [[3 май]] [[2011]] г. и спира на [[14 май]] [[2014]] г. по [[Cartoon Network]]. В [[Австралия]], първите два сезона на сериала започнаха да се излъчват по ''9Go!'' и канала ''Foxtel'' на [[Cartoon Network]]. Сериалът се излъчва в [[Африка]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Африка]] на [[17 май]] [[2011]] г., в [[Франция]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Франция]], в [[Великобритания]] по [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг Великобритания]] и на различни фуражи с [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг]] в цяла Европа. Сериалът прави премиера в [[САЩ]] по [[Cartoon Network]]. В Средния изток се излъчва по Cartoon Network Арабия и арабския канал MBC3. == Домашна употреба == „Шоуто на Шантавите рисунки“ получи домашните видео издания за първи сезон. Епизодът от втори сезон „Супер заек“ (''Super Rabbit'') излезе като част от DVD изданието ''Looney Tunes: Parodies Collection'' на [[4 февруари]] [[2020]] г.<ref>[http://www.dohtem.com/bugs/news/ www.dohtem.com]</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! colspan=2|Сезон !! Заглавие !! Брой<br>на епизодите !! Дискове !! Дата на издаване |- | rowspan=4 style="background:#A68AC5| | rowspan=4|[[Списък с епизоди на Шоуто на Шантавите рисунки|1]] | ''3-Pack Fun: The Looney Tunes Show'' || 12 || 3 || [[8 май]] [[2012]] г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Looney-Tunes-Show-Jeff-Bergman/dp/B006WZIF7W/ref=pd_bxgy_mov_img_y|title=Amazon.com: Looney Tunes Show 3 Pack Fun S1-V1,V2,V3: Jeff Bergman, Bob Bergen, Fred Armisen, Kristin Wiig, Jennifer Esposito, Maurice LaMarche, June Foray, Jim Cummings, Billy West, Roz Ryan, John Kassir, Eric Bauza, Jess Harnell, Rob Paulsen, Rene Auberjonis, Spike Brandt, Tony Cervone, Sam Register: Movies & TV|work=amazon.com|access-date=11 March 2015}}</ref> |- | colspan=4|Това преиздаване на три диска за първите три тома съдържа първите дванадесет епизода от първия сезон. |- | ''There Goes the Neighborhood'' || 14 || 2 || [[7 август]] [[2012]] г.<ref>{{cite web |url=http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 |title=The Looney Tunes Show: There Goes The Neighborhood |publisher=tvshowsondvd.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20120324064613/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 |archive-date=2012-03-24 |достъп_дата=2021-04-16 |архив_дата=2012-03-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120324064613/http://www.tvshowsondvd.com/news/Looney-Tunes-There-Goes-The-Neighborhood/16689 }}</ref> |- | colspan=4|Това издание с два диска съдържа последните четиринадесет епизода от първия сезон. |} Първият епизод беше пуснат в DVD изданието на „[[Шантави рисунки: Бягството на заека]]“ (''Looney Tunes: Rabbits Run'') като допълнителен материал. == Рецензия == === Критичен отговор === Критичният отговор на „Шоуто на Шантавите рисунки“ е разнопосочен. Въпреки че гласовата игра получи похвала, сериалът беше критикуван заради режисурата и липсата на клоунада, както и дизайна и промените в личността на героите.<ref>{{cite web|url=http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|title=Toonzone: the looney-tunes show three critics one reaction|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction|archive-date=2012-02-02|достъп_дата=2021-04-16|архив_дата=2012-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120202132356/http://www.toonzone.net/news/articles/37410/the-looney-tunes-show-three-critics-one-reaction}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.toonopolis.com/2011/07/23/the-looney-tunes-show-a-review/|title=REVIEW: The Looney Lunes Show}}</ref><ref name=CBCBorutskiInterview/> Сериалът обаче остава постоянно популярен, като набира средно по 2 милиона зрители всеки епизод.<ref>{{cite web|title=Tuesday's Cable Ratings: TNT Rides NBA Doubleheader|url=http://www.thefutoncritic.com/ratings/2011/05/04/tuesdays-cable-ratings-tnt-rides-nba-doubleheader-154112/cable_20110503/|work=The Futon Critic}}</ref><ref>{{cite web|title=Tuesday's Cable Ratings: MLB Playoffs, BET Hip Hop Awards No Match for "Anarchy"|url=http://www.thefutoncritic.com/ratings/2012/10/10/tuesdays-cable-ratings-mlb-playoffs-bet-hip-hop-awards-no-match-for-anarchy-63513/cable_20121009/|work=The Futon Critic|access-date=10 November 2012}}</ref> В интервю за CBC News през [[2010]] г. аниматорът на поредицата Джесика Боруцки заяви в отговор на критиките на феновете към новите дизайни на героите от поредицата, че оригиналните дизайни са предназначени за възрастни и че „е време е ново поколение да се срещне с героите.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> Боруцки каза, „свеж, нов дизайн е единственият начин да се запазят героите живи.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> Историкът на анимациите Крис Робинсън отбеляза също, че маркировката, която оригиналните герои имат върху феновете, е незаличима и че феновете не са възприемчиви да се промени. „Феновете просто наистина се привързват към тези неща“, каза Робинсън. „Толкова е силно вкоренено в детството им, че не могат да се разделят.“<ref name=CBCBorutskiInterview /> == Награди и номинации == ''„Шоуто на Шантавите рисунки“'' беше номиниран за три награди „[[Еми (награда)|Еми]]“ (''Primetime Emmy Awards'').<ref>{{cite web |url=http://www.emmys.com/shows/looney-tunes-show | title= Outstanding Voice-Over Performance&nbsp;– 2011|work=Emmys.com}}</ref> == „Шоуто на Шантавите Рисунки“ в България == В България сериалът започна на 5 януари 2012 г. по локалната версия на [[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], като новите епизоди се излъчват всеки четвъртък от 18:30 ч. От 5 септември 2012 г. всяка сряда от 18:30 ч. започват нови епизоди. Заглавието на сериала не е преведено, използва се оригиналното заглавие ''The Looney Tunes Show'', макар че в онлайн конкурса на сериала се използва заглавието „Шоуто на Шантавите рисунки“. На 6 септември 2014 г. до 2015 г. се излъчват повторения на целия сериал по [[bTV Comedy]], а единствено втори сезон е излъчен по [[bTV]]. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | [[Бъгс Бъни]] || [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | [[Дафи Дък|Патока Дафи]] || rowspan="3"| [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | [[Таз (Шантави рисунки)|Таз]] |- | Марвин Марсианеца |- | [[Лола Бъни]] || [[Яна Огнянова]] |- | Тина Русо || [[Лина Шишкова]] |- | [[Порки Пиг|Прасето Порки]] || rowspan="2"| [[Живко Джуранов]] |- | Къртикът Тош |- | Спийди Гонзалес || rowspan="2"| [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Уолтър Бъни |- | Йосемити Сам || [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]] || [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | [[Туити]] || [[Татяна Етимова]] |- | Баба || rowspan="2"| [[Живка Донева]] |- | Патриша Бъни |- | Вещицата Леза || [[Симона Нанова]] |- | Къртикът Мак || [[Явор Караиванов]] |- | Джовани || [[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |- | Франк Русо || [[Петър Върбанов]] |- | Дядо Коледа || [[Анатолий Божинов]] |- | Други гласове || [[Анатолий Божинов]]<br>[[Василка Сугарева]]<br>[[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Преводачи || Милена Васкова<br>Виолета Георгиева<br>Явор Димитров |- | Тонрежисьор || [[Петър Костов (тонрежисьор)|Петър Костов]] |- | Режисьор на дублажа<hr>Музикален режисьор || Десислава Софранова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20110405003850/http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/looneytunesshow/|„Шоуто на Шантавите рисунки“ в сайтa на Cartoon Network}} * {{official website|http://looneytunes.kidswb.com/|„Шантави рисунки“ в сайта на Warner Bros.}} * {{imdb title|1726839}} {{Шантави рисунки и Весели мелодии}} [[Категория:Шантави рисунки]] [[Категория:Сериали на Шантави рисунки]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] 4bhn4coiow460kx2zku6e2zpwnlhh4h Уикипедия:Македония/Брояч 4 380778 12896677 12895704 2026-05-03T01:21:26Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча 12896677 wikitext text/x-wiki 31211 ni0dwaqitx5pq1kzfolhum1l9j082l9 Уикипедия:Македония/Брояч/Дата 4 380779 12896676 12895703 2026-05-03T01:21:25Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12896676 wikitext text/x-wiki 3 май 2026 5u0n9dbpg2q82tiqifx4zlt6g2wk57o Вирслига 0 384167 12896458 12795124 2026-05-02T18:45:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896458 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Латвийска висша лига | име-оригинал = Latvijas Virslīgas čempionāts futbolā | лого = Logo virsliga.svg | картинка = | картинка_описание = | държава = {{LVA}} | основана = 1927 г. | закрита = | ФИФА = | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = | регион-година = | отдели = | квалификация = [[Шампионска лига]], [[Лига Европа]] | нива = | отбори = 10 | промотиране = | изпадане = [[Латвийска първа лига]] | купи = [[Купа на Латвия по футбол|Купа на Латвия]] | шампиони = [[Рига ФК]] (2025 г.) | успешни = [[ФК Сконто|Сконто (Рига)]] (14 титли) | сезон = | президент = | уебсайт = {{URL|optibetvirsliga.com}} }} '''Латвийската висша лига''' е най-високото ниво на [[Латвия|латвийския]] клубен футбол. Всеки сезон започва през април и завършва до ноември. Няма мачове през зимата заради неблагоприятния климат. От 2006 спонсор на лигата става латвийският телефонен оператор – ''Latvijas Mobilais Telefons''. Тогава лигата официално е наречена ЛМТ Вирслига или за по-кратко – просто Вирслига. Някои от мачовете от първенството се излъчват по латвийската телевизия LTV7 и почти всеки мач се излъчва на живо по интернет от сайта ''www.sportacentrs.com''. == Формат == До сезон 2007 (включително), '''Вирслигата''' се състои от 8 отбора като всеки играе срещу всеки по 4 пъти – 2 пъти домакинства и 2 пъти гостува. Така в края на сезона всеки от отборите има общо 28 мача. Все пак през сезон 2008 лигата се разраства до 10 отбора, а в края на сезон 2007 няма изпадане, за да се достигне нужната бройка. Същевременно от 2-рото ниво на латвийския футбол – Първа Лига, за '''Вирслигата''' се класират 2 отбора, а не както по регламент 1. Сезона се разеля на 2 етапа. През първия всеки отбори играе срещу всеки по 2 пъти. След което лигата се разделя на 2 части – първите 6 отбора играят отделно от последните 4. Първите достигат до бройката от 28 изиграни мача, за да бъде определен шампионът, а последните до 24, за да бъдат определени изпадащите. Този формат не се харесва на почти никой и след 2008 не се използва. През 2009 всеки от отборите играе срещу другите 9 по 4 пъти – 2 пъти като домакин и 2 пъти като гост. Един от отборите – ФК Виндава се оттегля и в крайна сметка всеки от отборите е изиграл 32 мача. През следващия сезон всеки играе срещу всеки по 3 пъти за общя бройка от 27 мача. В края на сезона последният отбор от '''Вирслигата''' изпада в Първа Лига, а първенецът от Първа Лига заема мястото му във '''Вирслигата'''. Предпоследният от '''Вирслигата''' играе 2 мача срещу втория от Първа Лига, за да се определи кой от двата тима ще получи мястото във '''Вирслигата'''. Победителят във '''Вирслигата''' получава право на участие във [[Шампионска лига на УЕФА|УЕФА Шампионска лига]], а завършилите съответно на второ и трето място играят в [[Лига Европа]]. == Шампиони == <div style="height:512px; overflow-y:auto; margin:0 auto; border:1px solid #BBB"> {| class="wikitable" width=100%; !width=5%|Година !width=13%|Победител !width=13%|Втори !width=13%|Трети !width=22%|Голмайстор !width=11%|Клуб !width=2%|Гола !width=24%|Треньор |- | 1992 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Йелгава]] || [[ФК ВЕФ]] || || || || |- | 1993 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Олимпия Рига|Олимпия]] || [[ФК Йелгава]] || || || || |- | 1994 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || ФК Йелгава || [[ФК ДАГ]] || || || || |- | 1995 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Йелгава]] || [[ФК Стартс]] || || || || |- | 1996 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Даугава Даугавпилс|Даугава]] || [[Динабург ФК|Динабург]] || || || || |- | 1997 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Даугава Даугавпилс|Даугава]] || [[Динабург ФК|Динабург]] || || || || |- | 1998 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || || || || |- | 1999 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || || || || |- | 2000 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || || || || |- | 2001 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || || || || |- | 2002 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || || || || |- | 2003 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || || || || |- | 2004 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || || || || |- | 2005 || '''[[Металург (Лиепая)|Металург]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || || || || |- | 2006 || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Сконто|Сконто]] || || || || |- | 2007 || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Рига]] || || || || |- | 2008 || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[Динабург ФК|Динабург]] || || || || |- | 2009 || '''[[Металург (Лиепая)|Металург]]''' || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || [[ФК Сконто|Сконто]] || || || || |- | 2010 || '''[[ФК Сконто|Сконто]]''' || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || [[Металург (Лиепая)|Металург]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Латвия}} [[Денисс Ракелс]] | style="font-size: 90%;"| [[Металург (Лиепая)|Металург]] || 18 || |- | 2011 || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[Металург (Лиепая)|Металург]] || [[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Бразилия}} [[Натан Жуниор]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Сконто|Сконто]] || 22 || |- | [[Латвийска висша лига 2012|2012]] || '''[[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Грузия}} [[Мамука Гонгадзе]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]] || 18 || |- | [[Латвийска висша лига 2013|2013]] || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]] | style="font-size: 90%;"| | style="font-size: 90%;"| || 16 || {{Флагче|Латвия}} [[Юргис Пучинскас|Пучинскас]] |- | [[Латвийска висша лига 2014|2014]] || '''[[ФК Вентспилс|Вентспилс]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Латвия}} [[Владиславс Гутковскис|Гутковскис]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Сконто|Сконто]] || 28 || {{Флагче|Латвия}} [[Юргис Пучинскас|Пучинскас]] |- | [[Латвийска висша лига 2015|2015]] || '''[[ФК Лиепая|Лиепая]]''' || [[ФК Сконто|Сконто]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Латвия}} [[Давис Икауниекс|Икауниекс]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Лиепая|Лиепая]] || 15 || {{Флагче|Латвия}} [[Викторс Добрецовс|Добрецовс]] |- | [[Латвийска висша лига 2016|2016]] || '''[[ФК Спартак Юрмала|Спартак Юрмала]]''' || [[ФК Йелгава|Йелгава]] || [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Латвия}} [[Гиртс Карлсонс|Карлсонс]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] || 17 || {{Флагче|Беларус}} [[Олег Кубарев|Кубарев]] |- | [[Латвийска висша лига 2017|2017]] || '''[[ФК Спартак Юрмала|Спартак Юрмала]]''' || [[ФК Лиепая|Лиепая]] || [[ФК Рига]] | style="font-size: 90%;"| {{Флагче|Русия}} [[Евгени Козлов]] | style="font-size: 90%;"| [[ФК Спартак Юрмала|Спартак Юрмала]] || 13 || {{Флагче|Чехия}} [[Йозеф Вукошич]] |}</div> == Шампиони по клубове == {| class="wikitable" ! Клуб ! Шампион ! Години |- | [[ФК Сконто|Сконто]] ! 14 | 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001{{Br}}2002, 2003, 2004, 2010 |- | [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] ! 6 | 2006, 2007, 2008, 2011, 2013, 2014 |- |[[Рига ФК]] !4 |2018, 2019, 2020, 2025 |- |РФШ (Рига) !3 |2021, 2023, 2024 |- | [[Металург (Лиепая)|Металург]] ! 2 | 2005, 2009 |- | [[ФК Спартак Юрмала|Спартак Юрмала]] ! 2 | 2016, 2017 |- | [[ФК Даугава (Даугавпилс)|Даугава]] ! 1 | [[Латвийска висша лига 2012|2012]] |- | [[ФК Лиепая|Лиепая]] ! 1 | 2015 |} == Източници == * [http://synottipvirsliga.lv/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180222045723/http://synottipvirsliga.lv/ |date=2018-02-22 }} * [http://www.lff.lv/en/news Секция в сайта на ЛФФ]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.worldfootball.net/wettbewerb/lat-virsliga/ Профил в www.worldfootball.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613013104/http://www.worldfootball.net/wettbewerb/lat-virsliga/ |date=2012-06-13 }} * [http://eurorivals.net/tables/latvia.html Профил в eurorivals.net] {{Латвийска висша лига}} {{Сезони на Латвийската висша лига}} {{Футбол в Латвия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} [[Категория:Футбол в Латвия]] [[Категория:Турнири по футбол в Латвия]] [[Категория:Основани в Европа през 1927 година]] ff7y7mkyjztkgs6a6y903d9j4qy3i2f Колона (род) 0 385168 12896149 12818399 2026-05-02T13:26:47Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Genazzano.jpg“ с [[c:File:Castello_Colonna,_Genazzano,_gennaio_2012.jpg|Castello_Colonna,_Genazzano,_gennaio_2012.jpg]] 12896149 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия| | име = Колона | владение = | герб = Stemma della famiglia Colonna.svg | описание = | страна = [[Папска държава]]<br>[[Сицилианско кралство]]<br>[[Кралство Италия]]<br>[[Испания]] <br />{{Италия}}<br />{{Ватикан}} | парентална династия = | титли = [[Папа]] (ненасл.)<br />[[Кардинал]] (ненасл.)<br />Принц-помощник на Папската държава<br />Велик [[конетабъл]] на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]<br />Римски патриций<br />Принц на Рим<br />Принц на [[Авела]]<br />Принц на [[Галикано нел Лацио|Галикано]]<br />Принц на [[Карбоняно]]<br />Принц на [[Палестрина]]<br />Принц и херцог на [[Палиано]]<br />Принц на [[Салерно]]<br />Принц на [[Сонино]]<br />Принц на [[Стиляно]]<br />Принц на [[Ласкари]]<br />Принц на [[Торета]]<br />Принц на [[Резутано]]<br />Херцог на [[Херцогство Чезаро|Чезарò]]<br />Херцог на [[Рейтано]]<br />Херцог на [[Маса д'Албе|Албе]]<br />Херцог на [[Марино (Италия)|Марино]]<br />Херцог на [[Талякоцо]]<br />Херцог на [[Минтурно|Траето]]<br />Херцог на [[Дзагароло]]<br />Маркиз на [[Фиумединизи]]<br />Маркиз на [[Каве]]<br />Маркиз на [[Патрика]]<br />Маркиз на [[Чекано]]<br />Маркиз на [[Дженацано]]<br />Господар на [[Джуляно ин Кампания|Джуляно]]<br />Господар на [[Мелито ди Наполи|Мелито]]<br />Господар на [[Роканова]] | основател = [[Пиетро Колона (XII век)|Пиетро Колона]] | последен владетел = | настоящ потомък = | година на основаване = [[X век]] | националност ={{Италия}} | кадетски линии = Колона ди [[Дженацано]]<br>Колона ди [[Палиано]]<br>Колона ди [[Резутано]]<br>Колона ди [[Сумонте]]<br>Колона ди [[Стиляно]]<br>Колона ди [[Дзагароло]]<br>Колона ди [[Марси]]<br>Колона ди [[Капраника]]<br>Колона ди [[Палестрина]]<br>Колона ди [[Карбоняно]]<br>Колона ди [[Чезаро]] | знаме = | сайт = | бележки = | общомедия = |родно_име=Colonna}} '''Колòна''' ({{lang|it|Colonna}}) е един от най-старите документирани [[Рим|римски]] патрициански родове и сред водещите аристократични фамилии през Средновековието и Новото време. Историята на рода обхваща повече от хилядолетие и включва един [[папа]], двадесет и трима [[кардинал]]и, както и множество [[меценат]]и, писатели, философи, военачалници в [[Папска държава|Папската държава]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и [[Испанска империя|Испанската империя]], както и дипломати и политици в обединена Италия. През [[Средновековие]]то представители на фамилията често заемат длъжността „сенатор на Рим“. Родът притежава и наследствени титли като „неаполитански патриций“, „венециански патриций“, „велик [[конетабъл]] на Неаполитанското кралство“ и „принц-помощник на папския трон“. Едно от традиционните девизи на фамилията е ''Mole sua stat'' („Стои твърдо на тежестта си“, „Стои твърдо на величието си“). Произхождайки от клон на [[Графове на Тускулум|графовете Тускулум]] – влиятелна феодална група, доминирала [[Рим]] и [[Папа|папството]] през X век – династията се очертава като автономно семейство през XII век с основателя [[Пиетро Колона (XII век)|Петрус де Колумна]]. Петрус веднага се включва в борбата между Църквата и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], заемайки страната на гибелините и противопоставяйки се на гвелфите [[Орсини]], с които възниква дълготрайна вражда. В края на XIII век сблъсъкът между Колона, папа [[Бонифаций VIII]] и рода [[Каетани]] достига особена острота, предизвиквайки международна криза, в която се намесва и френският крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Кулминация на конфликта е известният епизод „[[Плесницата при Анани]]“, свързан с [[Джакомо Шара Колона|Джакомо „Шара“ Колона]]. Самият Шара, вече във война срещу брат си [[Стефано Колона Стари|Стефано]], преминал към гвелфите, коронясва император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]] на [[Капитолий|Капитолийския хълм]] през 1327 г. През XIV век се откроява кардинал [[Джовани Колона]], известен като покровител и защитник на [[Франческо Петрарка]]. В следващите столетия родът се разделя на множество клонове, сред които най-значими стават линиите [[Палестрина]] и по-късно клонът [[Дженацано]]-[[Палиано]]. Семейството запазва водещата си позиция в римската аристокрация и играе важна роля в политическите и културните процеси на Италия и Европа. През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа под името [[Мартин V]]. Неговият понтификат слага край на [[Папска схизма|Западната схизма]] и връща папския престол от [[Авиньон]] в [[Рим]], стимулирайки икономическото възстановяване на града и ранния разцвет на ренесансовия хуманизъм. По време на [[Италиански войни|Италианските войни]] военната и рицарска традиция на семейството намира израз в дейността на много [[кондотиер]]и и капитани на наемнически дружини. Сред тях се открояват братовчедите [[Просперо Колона|Просперо]] и [[Фабрицио Колона|Фабрицио]] – последният увековечен от [[Николо Макиавели]] в диалога „За изкуството на войната“. Те служат на [[Хабсбурги]]те и допринасят за испанската победа над Франция, продължавайки традиционната гибелинска ориентация на рода. Представители на Колона участват и в [[Предизвикателство при Барлета|Предизвикателството при Барлета]], където избират състава на групата от тринадесет италиански рицари. През 1512 г. папа [[Юлий II]] успява да прекрати вековните конфликти между Колона и [[Орсини]], утвърждавайки папската власт над баронските фамилии. Въпреки това напрежението между Колона и папството окончателно стихва едва след Мира от Каве (1557), когато [[Маркантонио II Колона|Маркантонио II]], с подкрепата на Испания, надделява над непотистките претенции на папа [[Павел IV]]. През 1575 г. Маркантонио командва папския флот в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] и е сред ключовите фигури на християнската победа. В този период се откроява и [[Витория Колона]] – една от най-значимите интелектуалки на [[Италиански ренесанс|Ренесанса]], поетеса и близка приятелка на [[Микеланджело Буонароти]], високо ценена от съвременните ѝ писатели и художници. [[Файл:Palazzo colonna, appartamento della principessa isabelle, sala della fontana, affreschi attr. a cristoforo pomarancio con stemma colonna 02.JPG|мини|Гербът на династията Колона на фреска на тавана на Залата на фонтана в Палацо Колона в [[Рим]]]] През следващите векове родът остава тясно свързан с политическите и културните процеси в [[Папска държава|Папската държава]] и Европа. Принц [[Лоренцо Онофрио Колона]] укрепва връзките с Франция чрез брака си с [[Мария Манчини]], племенница на кардинал [[Мазарини|Джулио Мадзарино]]. Като страстен колекционер и покровител на изкуствата той допринася за оформянето на богатата художествена колекция в Палацо Колона. Семейството поддържа връзки и със [[Савойска династия|Савойската династия]], като приема в изгнание крал [[Карл Емануил IV Савойски|Карл Емануил IV]] след [[Наплеон I|наполеоновото]] нашествие. След обединението на Италия представители на рода участват активно в политическия живот на новата държава. [[Просперо Колона (политик)|Просперо Колона]] е кмет на Рим, а други членове на фамилията заемат парламентарни и дипломатически длъжности. [[Джовани Антонио Колона ди Чезаро]], произхождащ от сицилианския клон на рода, е министър на пощите в правителството на Факта I (1922) и по-късно в първото правителство на [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Днес родът Колона продължава да съществува чрез няколко разклонения: основния клон на [[Палиано]], линията на принцовете на [[Стиляно]] (преместена в [[Неапол]] през XVIII век и произхождаща от вицекраля на Сицилия [[Маркантонио Колона ди Стиляно|Маркантонио Колона]]), както и клоновете [[Риняно]], [[Сумонте]] и Барберини–Колона ди Шара ди Палестрина, към който по женска линия принадлежи актьорът [[Урбано Барберини]]. == История == === Произход === [[Файл:Stemma della famiglia Conti di Tuscolo.svg|мини|221x221пкс|Герб на [[Графове на Тускулум|графовете на Тускулум]], открит в абатството Сан Нило в [[Гротаферата]]]] Според една разпространена легенда произходът на семейство Колона чрез [[Графове на Тускулум|графовете на Тускулум]] се свързва с древния род [[Юлии]]. От този стар римски род, чиято първоначална територия е [[Бовиле]], фамилията Колона запазва феодално, а по-късно и поземлено владение до средата на XX век. По женска линия Тускуланите се свързват и с могъщия род [[Аниции]] – една от водещите фамилии на Късната [[римска империя]], към която принадлежат [[Бенедикт Нурсийски|Свети Бенедикт]], папа [[Григорий I]], философът [[Боеций]] и западният император [[Олибрий]]. Родът Аниции е тясно свързан с византийския двор, от който според традицията произхожда и основателят на тускуланската династия, сенатор [[Теофилакт I от Тускулум|Теофилакт]]. Като индиректно свидетелство за този произход се посочва гръцкото име на Теофилакт – необичайно за епохата на германско политическо надмощие, в която той живее – както и обширните поземлени владения на фамилията. Сред тях се открояват традиционни територии на рода Аниции, включително [[Палестрина]] (древният [[Пренесте]]), смятана за първоначален център на фамилията<ref>José-Apeles Santolaria de Puey y Cruells, ''Che cosa succede quando muore il papa'', с. 306</ref> и по-късно превърнала се в една от историческите крепости на Дом Колона. Първият сигурно засвидетелстван възход на династията е свързан с римския сенатор Теофилакт I, един от най-влиятелните представители на римските оптимати между IX и X век. В изворите той е наричан ''gloriosissimus dux, judex palatinus, magister militum'' и ''sacri palatii vestararius''. Смята се, че е син на Григорий Номенклатор, апокрисарий на папския двор, и че играе значима роля в събитията, свързани с [[Йоан VIII (папа)|папа Йоан VIII]] и [[Формоза (папа)|формозианската]] партия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/papa-benedetto-ix_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=BENEDETTO IX, papa|автор=Ovidio Capitani|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 8 (1966)}}</ref> Той е господар на [[Монтеротондо]], [[Поли]], [[Антиколи Корадо]], [[Гуаданьоло]], Рока ди Нитро, Рока дей Сорчи, [[Сарачинеско]], [[Сени]], [[Валмонтоне]], [[Алатри]], [[Гуарчино]], [[Колепардо]], [[Сориано нел Чимино|Сориано]], [[Палиано]], [[Сора]], [[Челано]] и [[Сонино]]. Част от тези територии и днес остават в ръцете на негови потомци. Най-ранните проследими корени на рода, предшестващи консул Теофилакт, според някои изследователи водят към семейството на Теодор – представител на военната аристокрация на Рим и баща на папа [[Адриан I]]. Теодор е брат на Теодот (или Теодат), ''consul, dux et primicerius Sanctae Romanae Ecclesiae''. На него се приписва и бащинството на Алберих, ''marchio et consul tusculanus, princeps potentissimus'', когото част от генеалозите считат за най-ранния сигурен предшественик на графовете на Тускулум.<ref group="N">Няколко историци предполагат, но без подкрепящи доказателства, че от брата на Адриан, също Алберих, произлиза Бенедикт от графовете на Тускулум, баща на Теофилакт I Агапит (който някои идентифицират с папа [[Адриан III]]) и Сергий (който става папа [[Сергий III (папа)|Сергий III]]).</ref> Според историка Пиетро Феделе Теофилакт е сред най-влиятелните фигури в политическия живот на християнския Запад през X век.<ref>Franca Allegrezza, ''Organizzazione del potere e dinamiche familiari. Gli Orsini dal Duecento agli inizi del Quattrocento'', 1998</ref> Той концентрира в ръцете си както светската, така и духовната власт, поставяйки папството под своя контрол в период, който по-късни, често враждебно настроени към рода източници определят като ''[[Saeculum obscurum]]''. Теофилакт възстановява древния ''Ordo senatorius'' и, в сътрудничество с [[Йоан X (папа)|папа Йоан X]], играе ключова роля в създаването на съюз между краля на Италия [[Беренгар I]], неговия зет [[Алберих I Сполетски|Алберих I, херцог на Сполето]], [[Лангобарди|лангобардските]] херцози на Южна Италия и [[Византийска империя|Византийската империя]]. Този съюз води до победата над арабските сили в битката при [[Гариляно]] през 915 г., която бележи края на ислямската експанзия в континентална Италия.<ref>Pietro Fedele, ''La battaglia del Garigliano dell'anno 915 e i monumenti che la ricordano'', in Archivio Società Romana di Storia Patria, a. XXII (1899), с. 181 и сл.</ref> От брака на Теофилакт и съпругата му [[Теодора I от Тускулум|Теодора]] се ражда [[Мароция]], смятана за една от най-влиятелните жени на Апенинския полуостров през епохата. Тя установява силно влияние върху римската политика („[[порнокрация]]“), като в продължение на около две десетилетия използва брачни съюзи и родствени връзки, за да укрепи позициите си. Мароция е свързана чрез брак с Алберих I, херцог на Сполето и Камерино, с маркиз [[Гуидо (Тоскана)|Гуидо от Тоскана]] и с граф [[Хуго I (Италия)|Хуго I Провансалски]], който по-късно става [[крал на Италия]]. От потомството на Теофилакт и Алберих произлизат графовете на Тускулум – династия, дала на [[Католическа църква|Католическата църква]] петима папи. Според недокументирана, но разпространена хипотеза (като не се изключва и възможността за пряк мъжки произход от Теофилакт и Теодора), основателят на рода по мъжка линия чрез графовете на Тускулум е Алберих Сполетски – херцог на Сполето и маркиз на Камерино, съпруг на Мароция. Съществува и непотвърдена традиция, според която фамилното име произлиза от [[Траянова колона|колоната на Траян]], в близост до която се е намирал предполагаемият родов дом на семейството. В действителност името „Колона“ произлиза от едно от ранните владения на рода – замъка при селището Колона в [[Албани|Албанските хълмове]], притежаван от семейството още от началото на XI век.<ref>''Liber Pontificalis'', II, с. 298</ref> Петрус, засвидетелстван в дарителски акт за абатството [[Монтекасино (абатство)|Монтекасино]] от 1078 г. като син на покойния [[Григорий II]], граф на Тускулум, и съответно брат на Григорий III от Тускулум и Птолемей I от Тускулум, е първият представител на рода, който приема предиката „де Колумна“. Това се случва още през [[1101]] г.,<ref>Liber pontificalis, ed. Duchesne, II, с. 307</ref> когато си възвръща владението над замъците, по-рано завзети и впоследствие върнати от папа [[Паскалий II]].<ref group="N">вж. статията ''Pasquale II'' в Enciclopedia dei Papi. Пиетро се жени за Елена, господарка на [[Палестрина]], роднина на [[Паскалий II]] и вдовица на Н. Донодео. Според доклада на Леонардо Чекони в неговата не съвсем точна реконструкция на събитията от този период в Storia di Palestrina Città del Prisco Lazio…, Ascoli 1726, с. 127 и сл., Пиетро Колона окупира Палестрина и нейните принадлежности през 1092 г. (вероятната година на смъртта на Емилия), които включват Колона, Монтепорцио, Дзагароло, Каве, Дженацано и Галикано, за да им попречи, след естествения срок на концесията на ниво или договор за наем за три поколения, направена от [[Йоан XIII (папа)|Йоан XIII]] в полза на сенаторката Стефания през 970 г., кръвна роднина на семейство Тусколани и прародителка на графиня Емилия, роднина или съпруга или майка на Колона, да се завърнат законно в Църквата.</ref> В следващите години Петрус преминава от съюзник към противник на папството, докато при понтификата на [[Хонорий II (папа)|Хонорий II]] му е възстановена и [[Палестрина]]. От него нататък предикатът „Колона“ се предава на неговите потомци. Различни документални свидетелства потвърждават произхода на рода Колона от Тускуланите. На първо място сред тях е дарението на основателя Пиетро, вече споменато по-горе, както и притежанието на феодалното владение Колона и други територии, традиционно свързвани с Тускуланите. Допълнително доказателство представлява прехвърлянето на наследствени части от самия Тусколо от племенниците на Пиетро – Одоне и Карсидонио – на техния братовчед Толомео ди Тусколо и на папата.<ref>Coppi, ''Memorie colonnesi'', с. 26-30</ref><ref>P. Fedele, voce ''Colonna'' in ''Enciclopedia italiana'' 1931</ref><ref>Valeria Beolchini e Paolo Delogu, ''La nobiltà romana altomedievale in città e fuori. Il caso di Tusculum''. Ecole Francaise de Rome, 2006</ref> Дори [[Франческо Петрарка]] не поставя под съмнение [[Сполето|сполетския]], а следователно и германския произход на рода по мъжка линия чрез Тускуланите, като изрично го споменава в писмо до [[Кола ди Риенцо]].<ref name="Fedeleenc">P. Fedele, voce ''Colonna'' in ''Enciclopedia italiana'' 1931</ref> Кризата на папството, предизвикана от свалянето на тускуланския папа [[Бенедикт IX]] и поставила край на това, което германските историци наричат ''Adelpapsttum'' („семейно папство“), не предотвратява възхода на страничен клон на Тускуланите. Макар и осъден на постепенно маргинализиране и изчезване, този клон успява да заеме мястото на предишната династия дори в период на намаляващ престиж и обществено доверие. След Бенедикт IX императорите започват да налагат свои доверени понтифекси, започвайки от [[Дамас II]], също с преобладаващ германски произход, които ограничават влиянието на древноримската аристокрация върху курията и избора на папа. За живота на Пиетро дела Колона се знае сравнително малко. Той е засвидетелстван за първи път в документ, свързан с избирането на Паскалий II през [[1099]] г., като изглежда е подкрепил избора му срещу обещание за пари и земи. Няколко години по-късно Пиетро завладява [[Каве]], но е победен от Паскалий II, който отнема и [[Дзагароло]], и Колона<ref name="Carocci">S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 с. 353</ref> – едноименния замък на фамилията. През 1108 г., заедно с Толомео ди Тусколо, Пиетро оглавява въстание, което лишава Църквата от контрол над редица центрове, включително [[Палестрина]]. Това е първото сигурно свидетелство за обвързването на Колона и Палестрина – територии, които ще останат сърцевина на семейните владения в продължение на векове. Не е ясно дали Палестрина става владение на Пиетро още тогава или, както предполага Петрини, в следващите години.<ref>S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 с. 353</ref> Сигурно е обаче, че градът е принадлежал на Пиетро още преди понтификата на [[Хонорий II]] (1124–1130), който връща града [[Пренесте]] на Петро де Колумбна и дава една от племенниците си за съпруга на сина му Одоне. Вероятно в този период семейството си възвръща и владението над Дзагароло и Колона, отново засвидетелствани като техни имоти през 1151 г., когато Одоне – синът на Пиетро – отстъпва на папата, срещу значителна сума, замъка Треви, половината от Тусколо, близкия [[Монте Порцио]] и правата си върху [[Монтефортино]].<ref name="Carocci" /> === Тускулански папи === <gallery> Файл:125-John_XI.jpg|alt=Papa Giovanni XI|[[Йоан XI]] Файл:GiovanniXII.jpg|alt=Papa Giovanni XII|[[Йоан XII]] Файл:B_Benedikt_VIII.jpg|alt=Papa Benedetto VIII|[[Бенедикт VIII (папа)|Бенедикт VIII]] Файл:144-John_XIX.jpg|alt=Papa Giovanni XIX|[[Йоан XIX (папа)|Йоан XIX]] Файл:Papa_Benedictus_IX.jpg|alt=Papa Benedetto IX|[[Бенедикт IX (папа)|Бенедикт IX]] </gallery> === Изкачване на власт пред Средновековието === [[Файл:COLONNA GIOVANNI.JPG|мини|245x245пкс|Посмъртен портрет на кардинал Джовани Колона, папски легат в Константинопол]] Благодарение най-вече на активната политическа дейност на своя основател този клон на графовете на Тускулум придобива напълно автономен характер в рамките на няколко десетилетия. Първоначалното сътрудничество с тускуланците прекъсва още по време на понтификата на [[Паскалий II]]. Разделянето на семейните владения е съпроводено от вътрешни конфликти, след които Колона се отделят, като отстъпват на Църквата онези имоти, които все още са били общи с роднините им. Успоредно с това новите придобивки на семейството водят до оформянето на ново териториално господство в непосредствена близост до Рим, макар и разположено в традиционната зона на влияние на графовете на Тускулум. Приемането на предиката де Колумна съпътства и утвърждава този процес, като свидетелства за постепенното отделяне на Пиетро и неговите наследници от останалите клонове на рода.<ref name="Carocci1">S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 с. 355-56</ref> . С окончателното разделяне между двата клона – настъпило между 1143 и 1151 г. с възстановяването на Римския сенат и прехвърлянето на половината от наследственото феодално владение Тускулум от братята Одоне и Карсидонио, синове на Пиетро де Колумна<ref>aleria Beolchini, ''Tusculum una roccaforte dinastica a controllo della valle latina'', L'Erma di Bretschneider, Roma 2006, с.91</ref>, на папа [[Евгений III]] – семейството Колона избягва изолацията, в която изпадат техните тускулански родственици. Последните, като водачи на имперската фракция и противници на общинските свободи, са обявени за врагове на Сената и римляните. За разлика от тях Колона успяват да консолидират владенията си в пренестинската област и да си извоюват водеща позиция в рамките на „реформираното“ папство. В този период те се нареждат редом с нововъзникващата градска аристокрация (Siti) – фамилии като Франджипане, Пиерлеони, Корси, Бобоне и др. – която постепенно измества старата римска аристокрация, лишена от влияние и ограничена в своите провинциални замъци (Крешенци, Де Имиза, Де Примичерио, Де Мелиозо и др.), вече намираща се в процес на упадък. Така родът Колона укрепва своята роля в делата на папството, както и в местната и международната политика, осигурявайки приемствеността на линията на Теофилактите. Това се отразява и в запазването на титлата ''excelentissimus vir'', която членовете на семейството носят още от [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]].<ref>Chris Wickham, ''Roma medievale. Crisi e stabilità di una città, 900-1150''; Valeria Beolchini e Paolo Delogu, ''La nobiltà romana altomedievale in città e fuori. Il caso di Tusculum''. Ecole Francaise de Rome, 2006</ref> За териториалната политика на Одоне, дългогодишния наследник на Пиетро Колона, са запазени сравнително малко сведения. Изглежда, че той оглавява семейството от [[1151]] г. След споразумението с папа [[Евгений III]] през същата година Одоне запазва владението над [[Палестрина]], [[Дзагароло]], Колона и [[Треви (Италия)|Треви]]. По този начин той контролира обширната зона между Албанските хълмове и Пренестинските планини, която свързва римската провинция с долината Сако. Опит за разширяване на това влияние представлява и покупката на Порчано близо до [[Анани (Италия)|Анани]], насочена към укрепване на позициите му в централната част на провинцията.<ref name="Carocci12">S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 pp. 355-56</ref> Поради липсата на достатъчно източници не може със сигурност да се установи дали Одоне е придобил и други владения, макар че е вероятно именно той да е отговорен за преминаването към Колона на Санта Чезарео, Санта Джовани ин Кампо Орацио и вероятно Галикано. Закупуването на по-голямата част от замъците, които семейството притежава през средата на XIII век, изглежда се осъществява след смъртта на Одоне, по време на дългия кардиналски мандат на неговия син Джовани. Последният, описван като ''inter omnes cardinales in possessionibus secularibus potentissimus'' (1206–1245), е сред най-влиятелните и най-богати кардинали на своето време.<ref name="Carocci12" /> Още през този период семейството се утвърждава като една от най-влиятелните римски фамилии, отчасти благодарение на факта, че негови членове заемат високи длъжности в Църквата. Сред тях [[Джовани Колина (кардинал)|Джовани]],<ref group="N">Принадлежността на този кардинал към семейството, както е приета от историка Пиетро Феделе, се счита за съмнителна от други историци: вж. статията ''Colonna'' на Pietro Fedele в Enciclopedia Italiana (1931); voce Giovanni di San Paolo a cura di Laura Gaffuri in Dizionario Biografico degli italiani; статията ''Giovanni Colonna'' от Werner Maleczek, в Dizionario cit.</ref> кардинал на Санта Приска през 1193 г. и кардинал-епископ на Сабина през 1205 г., защитник на [[Франциск от Асизи]]. Още по-значима фигура е [[Джовани Колона (кардинал, XIII век)|Джовани]], кардинал на Санта Пракседа от 1212 г., определян в Свещената колегия като ''potentissimus''. Той проявява симпатии към гибелините, въпреки противопоставянето на папа [[Григорий IX]], и именно по негово време започват военните действия срещу [[Орсини]] – един от най-ревностните гвелфски родове.<ref group="N">Трябва да се каже, че тази версия на събитията е каноничната. В действителност, в Рим, предвид близостта на папата и особено тесните връзки между баронските семейства и курията, е било невъзможно да бъдеш гвелф или гибелин в тесния смисъл на думата. Възможно е да е имало връзки или симпатии, но в рамките на едно и също семейство някои членове са можели да изберат да следват проанжуйската фракция, а други - арагонската, докато семейството като цяло е оставало силно обвързано с папството.</ref> Кардинал Джовани е сред най-близките сътрудници на папа [[Инокентий III]] и апостолически легат в [[Латинска империя|Латинската империя на Константинопол]], чиито дела управлява в периода 1217–1219 г.<ref name="cita-Carpegna-Falconieri">Carpegna Falconieri</ref> Поради ролята си на ръководител на проимперската фракция и след като приканва императорските войски да се насочат към Рим, той се укрива в [[Палестрина]]. През 1241 г. претърпява обсада в крепостта, разположена върху [[Мавзолей на Август|мавзолея на Август]], а дворците му в Рим са разрушени по заповед на Матео Росо Орсини – новият и единствен сенатор на града, назначен от Григорий IX. Орсини заема мястото на предишните сенатори Одоне Колона, племенник на кардинала, и Анибалдо Анибалди, които държат Джовани в затвор от есента на 1241 г. до пролетта на 1243 г.<ref name="cita-Maleczek">Maleczek</ref> Именно в този период се поставя началото на дълготрайното съперничество между фамилиите Колона и Орсини (заради наследството на рода Масимо, херцози на Риняно). Най-вероятно благодарение на неговото влияние роднините му получават контрол над редица центрове, разположени в южната част на Монти Пренестини и по съседните хълмове: [[Капраника]], Монте Мано, Сан Вито, Пизониано, Олевано, [[Дженацано]], както и части от [[Палиано]] и Сероне. По протежение на Виа Лабикана към традиционните владения на рода – Колона и Сан Чезарео – се добавя и половината от [[Монте Порцио Катоне|Пиетрапорци]]<nowiki/>я, в посока към Рим. Именно по време на неговия кардиналски мандат семейството Колона окончателно укрепва позициите си в Рим. Представители на рода започват да бъдат призовавани в Сената и придобиват контрол над значими градски крепости, сред които Аугуста и Монтечиторио.<ref name="Carocci2">S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 с. 356-57</ref> Борбите продължават и при Отоне Колона, сенатор на Рим през 1279–1280 г., както и при неговия син [[Пиетро Колона (кардинал)|Пиетро]], който е също издигнат в сан „кардинал“ през 1288 г. от папа [[Николай IV]]. Значима фигура от този период е и третият [[Джовани Колона (кардинал)|Джовани]] – племенник на кардинала на Санта Праседе. Обучен в Париж, той става [[Доминикански орден|доминиканец]], архиепископ на [[Месина]] (1255) и викарий на Рим (1262). Като [[папски легат]] придружава армията на [[Луи IX]] по време на похода в Египет, където е пленен от [[сарацини]]те, но впоследствие е освободен заради проявената от него смелост. До смъртта на кардинал Джовани семейството изглежда остава до голяма степен обединено. След неговата кончина между синовете на двамата му братя – Джордано и Одоне – възникват разногласия относно подялбата на владенията. Разделянето от 1252 г., напомнящо за по-ранен арбитраж, извършен от префекта Пиетро, има за цел да сложи край на „многобройните спорове, разпри и раздорите, войнствените конфликти и нападения“.<ref name="Carocci22">S, Carocci ''Baroni di Roma. Dominazioni signorili e lignaggi aristocratici nel duecento e nel primo trecento'' Roma 1993 с. 356-57</ref> Разпределението на имотите ясно показва произхода на напрежението: синът на Джордано получава значително по-голям дял от този на братовчед си. Пиетро ди Одоне получава само Галикано, Сан Джовани ин Кампо Орацио и Сан Чезарео. Одоне ди Джордано, напротив, запазва (в допълнение към Олевано и Дженацано, които вероятно са били лична собственост на баща му) Палестрина с Монте и Рока, Загароло, Колона, Капраника, Претапорчи и семейните права в Сан Вито, Монте Мано, Кастел Нуово и Пизониано. Така се оформят два отделни клона на рода – този на Галикано и този на Палестрина. Пет години по-късно, през 1257 г., след смъртта на Одоне ди Джордано, клонът на Палестрина е подложен на ново разделяне. След правен спор Пиетро ди Стефано, на когото е прехвърлен замъкът Дженацано, придобива по право или по фактическо владение и Олевано, отнемайки го от синовете на Одоне III – свои братовчеди. Те запазват Палестрина и останалите владения, получени през 1252 г. По този начин се формира третият и последен клон на рода през XIII век – Колона ди Дженацано.<ref name="Carocci22" /> Споменът за родството им със семейство [[Хоенцолерн]], маркизи на Бранденбург, е дълбоко вкоренен в семейството, плод на традиция, която не може да бъде проверена в светлината на източниците, и започва с основателя Пиетро, когато е принуден да намери убежище при императора, след като се е противопоставил на папа [[Паскалий II]], което вече е споменато от папа Мартин V през XV век.<ref>Vittorio Siri, Il Mercurio overo Historia de' correnti tempi, 1655: Tomo 4,parte 2, Scritture del Duca di Bracciano e Scritture dei Colonnesi, с.733-749</ref> === Бонифаций VIII и семейство Колона === [[Файл:Palais Barberini de Palestina (aile droite).JPG|мини|Част от Палацо Колона-Барберини в [[Палестрина]] от XV век, построена върху руините на храма на Фортуна Примигения]] Епизодът, с който семейство Колона е най-широко известно, е конфликтът между 1296 и 1303 г., противопоставил го на папа [[Бонифаций VIII]]. Опитът на папата, роден като Бенедето Каетани, да утвърди собственото си семейство включва придобиването на земи и титли в долната част на [[Лацио]] с цел създаване на компактно ядро от владения около [[Анани (Италия)|Анани]] – родния град на фамилията. Начинът, по който тогавашният кардинал Бенедето осъществява тези придобивания, води до отчуждаване на значителна част от селската аристокрация на [[Кампания]]. В рамките на няколко години семейство Каетани успява да се наложи сред водещите фамилии в Лацио и се превръща в сериозен конкурент на установените местни родове, на първо място на семейство Колона, чийто основен център на власт е [[Палестрина]]. Избирането на кардинал Каетани за папа под името Бонифаций VIII – избор, подкрепен и от двамата кардинали [[Джакомо Колона (кардинал, XIIIII век)|Джакомо]] и [[Пиетро Колона (кардинал)|Пиетро Колона]] – допълнително изостря отношенията между двете страни. На 3 май 1297 г. [[Стефано Колона Стари]] и неговите войски претърсват личния конвой на папата и завземат значителна сума, оценявана на около 200 хиляди златни флорина. Конфликтът бързо ескалира. На 10 май, в [[консистория]], папата издава [[була]]та ''In excelso trono'', с която сваля двамата кардинали Колона от сан и конфискува всички имоти, принадлежащи на семейството. В отговор фамилията Колона, укрила се в замъка Лунгеца, изготвя известния „манифест“, в който осъжда действията на папата, оспорва законността на избора му и го обвинява в отговорност за смъртта на [[Целестин V]]. Конфликтът, който постепенно прераства във война, включва редица значими епизоди, сред които [[Кръстоносен поход|кръстоносният поход]], обявен на 14 декември 1297 г. срещу имуществото и привържениците на семейство Колона. Това е един от редките случаи в историята, когато папа насочва кръстоносен поход срещу други християни от утвърден аристократичен род, който само няколко месеца по-рано е имал двама кардинали в състава си. Друг ключов момент е продължителната обсада на Палестрина, която трае почти две години и се смята за най-дългата обсада в Лацио през Средновековието. Войната завършва през [[1298]] г. с поражението на семейство Колона, разпръсването на неговите членове и унищожаването на голяма част от владенията им. Палестрина, макар и предградско седалище, е разрушена до основи, а развалините ѝ са изорани и символично поръсени със сол, за да се предотврати възстановяването ѝ. Членовете на фамилията, особено кардиналите, бягат и стават обект на преследване от страна на папата. Конфликтът между [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] и Бонифаций VIII се развива постепенно, но едва през 1303 г. стремежът на папата да утвърди своята върховна юрисдикция над светските владетели довежда до окончателния разрив. Главна роля в събитията, известни като „[[Плесница при Анани|Плесницата при Анани]]“, играе [[Гийом дьо Ногаре]], пазител на кралските печати. Докато пребивава в Италия, на 13 юни той разпространява – чрез свое протеже от рода Плезианци – плакат, обвиняващ папата, който този път е официално приет и публикуван от краля. [[Файл:Cristofano dell'altissimo, sciarra colonna, ante 1568.JPG|мини|Джакомо „Шара“ Колона]] След като научава за това, Бонифаций VIII подготвя [[Отлъчване от Църквата|отлъчването]] на френския монарх, което е обявено на 8 септември 1303 г., проправяйки пътя към последвалите събития в Анани. Междувременно, на 7 септември 1303 г., група въоръжени мъже, водени от Гийом дьо Ногаре и [[Джакомо Шара Колона|Джакомо „Шара“ Колона]], нахлуват в Анани и след кратки сражения пленяват папата. Последвалите събития осуетяват намерението на Ногаре да отведе Бонифаций VIII във Франция за съд, тъй като част от съюзниците му вероятно са предпочитали по-радикални действия. Народно въстание в града принуждава нападателите да се оттеглят. Папата, освободен от жителите на Анани, се укрива под закрилата на семейство [[Орсини]] в Рим, където умира скоро след това, вероятно вследствие на преживяното унижение и стрес. През следващите столетия срещу семейството Колона са предприети множество опити за ограничаване или отнемане на властта му. Сред най-известните е този, осъществен от [[Сикст IV]] [[Дела Ровере]] и неговите роднини с подкрепата на Орсини, който довежда до ареста и обезглавяването на протонотариуса Лоренцо Колона в Кастел Сант'Анджело на 30 юни 1484 г., събитие, описано в дневника на Стефано Инфесура.<ref>Diaria Rerum Romanarum (Diario della città di Roma di Stefano Infessura),с.139</ref>,През 1502 г. семейството е лишено от владенията си от [[Чезаре Борджия]], заедно с родовете [[Савели (род)|Савели]] и [[Каетани]]. Друг значим епизод е свързан с папа [[Павел IV]] Карафа и неговите племенници, които конфискуват херцогство [[Палиано]]; то е върнато на Колона след Договора от Каве през 1557 г. === Папа Мартин V и клонът Дженацано-Палиано === [[Файл:Castello Colonna, Genazzano, gennaio 2012.jpg|мини|Замъкът-дворец Колона в [[Дженацано]]]] С [[Мартин V]] (Одоне Колона), син на Агапито и господар на [[Дженацано]], който е папа от 1417 до 1431 г. и наследява [[Григорий XII]], светската власт на папството навлиза в нов период на укрепване. Въпреки участието си в Събора в Пиза (1409) и в [[Констанцки събор|Констанцкия събор]] (1414–1418), където подкрепя съборните тези, стремящи се към баланс между Авиньонската и Римската църква, след завръщането си в Рим през 1420 г. Мартин V работи за духовното и институционално възстановяване на папската власт. Той отказва да прилага съборните декрети, които ограничават папските прерогативи. След поредица от преговори успява да сложи край на големия разкол, като през 1429 г. получава оставката на антипапа [[Климент VIII (антипапа)|Климент VIII]]. Мартин V се противопоставя на автономистките тенденции на френската нация и проявява по-умерена политика към еврейските общности, смекчавайки някои от рестриктивните мерки, въведени от неговия предшественик. Той защитава и в значителна степен облагодетелства членовете на собственото си семейство, които си възвръщат историческите феодални владения [[Палестрина]], [[Дзагароло]], [[Дженацано]] и Колона, както и получават редица нови владения в Южна Италия ([[Амалфи]], [[Салерно]]) и в Лацио (Ардея, [[Нетуно]], Астура, [[Фраскати]], [[Марино (Италия)|Марино]], [[Рока ди Папа]], [[Капраника]], [[Палиано]] и [[Сонино]]). [[Файл:PalazzoColonna Marino.JPG|мини|Палацо „Колона ди Марино“]] Мартин V умира в Рим през 1431 г. и е наследен от [[Евгений IV]]. Новият папа отменя всички привилегии, предоставени на семейство Колона по време на понтификата на Мартин V. Несъгласен с тези решения, наследникът на рода отказва да се подчини и е принуден да избяга по течението на [[Тибър]], за да се укрие първо във [[Флоренция]], а след това в [[Болоня]]. В отговор Евгений IV [[Отлъчване от Църквата|отлъчва]] семейство Колона. Отлъчването води до конфискация на имуществото на семейството. Колона отказват да се подчинят и избухва въоръжен конфликт. Папските сили, наброяващи около осем хиляди пехотинци, си възвръщат [[Албано Лациале|Албано]], [[Кастел Гандолфо]], [[Чивита]], Дзагароло и дори [[Палестрина]] – основното феодално владение на рода – в полза на Църквата. Въпреки това те не успяват да превземат замъка Лариано и прилежащите му територии. По-късно крепостта пада, след като папата изпраща четири хиляди пехотинци да я обсадят, към които се присъединяват още осемстотин войници от Велетри, водени от Паоло Анибалди дела Молара. Сред значимите представители на рода през XV век се открояват Джордано, принц на Салерно, и [[Лоренцо Онофрио Колона]], граф на Албе – братя на папа Мартин V. Тяхната сестра [[Паола Колона|Паола]] (1380–1445), съпруга на [[Герардо Леонардо д'Апиано]], е [[регент]], а впоследствие и управляваща господарка на [[Пиомбино]] в периода 1441–1445 г. [[Файл:Marcantonio II Colonna.jpg|мини|Маркантонио II Колона, герой от [[Битка при Лепанто|Лепанто]]]] От Лоренцо Онофрио, който се жени за Звева Каетани – представителка на семейство [[Каетани]], традиционни противници на Колона – произлизат [[Просперо Колона (кардинал)|Просперо]] и [[Антонио Колона (Албе)|Антонио]]. Просперо става кардинал през 1426 г., а Антонио е принц на [[Салерно]] и противник на папа [[Евгений IV]] и на рода Орсини. Техният по-малък брат [[Одоардо Колона|Одоардо]], херцог на Марси, осигурява продължението на линията Дженацано. Благодарение на брака на сина на Одоардо – [[Фабрицио Колона|Фабрицио]] – с [[Аниезе ди Монтефелтро]], семейството се смята за законен наследник на [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] и претендира за неговата инвеститура между 1519 и 1521 г., след смъртта на [[Лъв X]].<ref>Franca Petrucci, ''Fabrizio Colonna'', in ''Dizionario biografico degli italiani''</ref> . През XVI век [[Маркантонио Колона]], син на Асканио, херцог на Палиано, се отличава като генерал-капитан на папския флот в кампанията срещу [[Османска империя|Османската империя]] през 1570 г. На следващата година, назначен за лейтенант на Християнската лига, той участва в организирането на новата съюзническа флота и се проявява с храброст и стратегически умения в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] на 7 октомври [[1571]] г. През 1577 г. Маркантонио Колона е назначен за вицекрал на [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] в Сицилия - длъжност, която заема до смъртта си през 1584 г. В разгара на спора със семейство [[Карафа]] той успява да си възвърне владението над държавата Палиано, която баща му Асканио възнамерявал да върне на Църквата, отстъпвайки редица феодални владения – сред които [[Неми]], [[Ланувио|Чивита Лавиния]] и [[Ардеа]] – с цел да покрие значителните дългове, натрупани върху имението. [[Файл:Vittoria Colonna from Lazio.jpg|мини|Витория Колона]] Друга важна фигура от рода е [[Витория Колона]] (1490–1547), известна поетеса, омъжена за [[Фердинандо Франческо д’Авалос]] през 1509 г. Двамата живеят в арагонския замък на остров [[Иския]] до смъртта на съпруга ѝ през 1525 г. Последният сериозен конфликт през втората половина на XVI век противопоставя семейство Колона на папа [[Павел IV]] Карафа. В резултат родът е отлъчен от Църквата и лишен от владенията си, които впоследствие са частично възстановени. Част от феодалните имоти – като Дзагароло и Колона – преминават към семейство [[Лудовизи]], докато Палестрина е предоставена на семейство [[Барберини]]. През повече от век семейство Колона развива значителни интереси в неаполитанската област, където често заема длъжностите вицекрал и наследствен велик констабъл, което укрепва връзките му с Испания. От XVII век нататък конфликтите с Орсини и с папството постепенно затихват, а папите потвърждават за рода титлата „принц-помощник на папския трон“. [[Файл:Piero Colonna.jpg|мини|221x221пкс|Пиеро Колона, губернатор на Рим]] Сред представителите на клона, който окончателно приема името Палиано, се открояват Просперо Колона, адмирал на папския флот в Тунис през 1573 г., както и други членове на семейството, оставили следа във военното дело (Маркантонио V), в науката ([[Фабио Колона]]) и в църковната йерархия като кардинали. През XX век Фабрицио Колона е сенатор на Кралството, [[Пиеро Колона]] е губернатор на Рим, а [[Гуидо Колона ди Палиано|Гуидо Колона]] се утвърждава като дипломат. Клонът [[Стиляно]], оформен през 1700 г., произлиза от линията [[Палиано]]. Клонът на [[Дзагароло]], който изчезва през 1661 г., включва няколко значими фигури: [[Маркантонио Колона (кардинал)|Маркантонио]] (1523–1597), кардинал; [[Асканио Колона (кардинал)|Асканио]] (1555–1608), също кардинал; Помпео (†1583), защитник на [[Малта]] от османците и участник в битката при Лепанто; Марцио, негов син, генерал на папа [[Климент VIII]] и участник в процеса срещу [[Беатриче Ченчи]] (1599); както и [[Помпео Колона|Помпео]] (†1661), писател, поет и либретист. === Колона ди Шара === Клонът Палестрина произхожда от XIV век и води началото си от Стефано Стари, брат на [[Джакомо Шара Колона|Джакомо]], известен като Шара, който установява резиденцията си близо до църквата Сан Марчело ал Корсо. Той получава феодалните владения [[Колона (Италия)|Колона]], [[Галикано нел Лацио|Галикано]], [[Дзагароло]], [[Антиколи Корадо|Антиколи]], [[Ровиано]], към които впоследствие се добавят графство [[Чиколано]] и други феодални имоти в [[Абруцо]]. През 1571 г. основното владение на този клон е издигнато в княжество. След продажбата на Палестрина на семейство [[Барберини]] през 1630 г., папа [[Урбан VIII]] прехвърля княжеската титла върху [[Карбоняно]]. В този клон се открояват фигури като Франческо (†1636), който се сражава редом с [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Александро Фарнезе]] във [[Фландрия (графство)|Фландрия]], и [[Джулио Чезаре Колона|Джулио Чезаре]], принц на [[Карбоняно]], който се жени за [[Корнелия Барберини]] – последната пряка наследница на рода Барберини. Чрез този брак Палестрина се връща в семейството Колона едва около век по-късно, след смъртта на Енрико Колона Барберини (1823–1889). Оттогава титлата „принц на Палестрина“ се предава на второродния син, който приема фамилията Барберини Колона, а в наследството на рода влизат римският [[Палацо Барберини|дворец Барберини]], дворецът в Палестрина, вила Шара в Рим и вилата в [[Кастел Гандолфо]]. Първородният клон, известен като принцовете на [[Карбоняно]] и херцозите на [[Вазанело]], след придобиването на част от имуществото на Барберини през 1810 г. приема името ''Колона Барберини ди'' ''Шара''. Този клон има резиденция в едноименния дворец на Виа дел Корсо (бивша Пиаца ди Шара), преустроен по поръчка на втория принц на Палестрина и първи принц на Карбоняно, [[Франческо Колона ди Шара|Франческо]] (†1636), от архитекта [[Фламинио Понцио]]. Дворецът обединява две по-стари семейни сгради и е известен с впечатляващия си портал, проектиран от [[Орацо Ториани]], включен сред „[[четирите чудеса на Рим]]“. Семейството изчезва по мъжка линия с Урбано, лейтенант-пилот, загинал в бой над Малта през 1942 г., син на [[Мафео Барберини Колона ди Шара]] (1850–1925) – издател и земевладелец, известен с това, че предоставя част от двореца си за седалище на периодични издания, включително вестник ''La Tribuna'', както и с основаването на Театро Куирино. Между 1890 и 1895 г. Мафео е замесен в незаконен износ на произведения на изкуството от своята колекция, включваща творби на [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Тициан]] и [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]], и впоследствие губи почти цялото си имущество вследствие на спекулативни дейности. Родословието продължава по женска линия чрез [[Урбано Барберини]], син на Мирта – най-голямата дъщеря на Урбано Барберини-Колона ди Шара – и нейния съпруг Алберто Риарио Сфорца, който добавя фамилията на съпругата си към своята след осиновяване от Стефанела Барберини Колона ди Шара. Първородният в тази линия носи наследствените титли принц на Палестрина, гранд на Испания, херцог на Басанело, граф на [[Палацуоло сул Сенио|Палацуоло]], граф на [[Пачентро]], граф на държавите Чиколи, [[Луколи]] и [[Торнимпарте]], както и барон и господар на [[Рока Санто Стефано]], [[Рока Сан Джовани]], [[Сант'Еузанио Форконезе|Сант’Еузанио]], [[Фоса (Италия)|Фоса]], Казентино, Басано, Монтикио, Вила Сант’Анджелo, Тузило, Стифе, [[Рока ди Медзо]], [[Рока ди Камбио]], на източника на Авиньон и на долината Паляно subaequo . === Колона Романо ди Сичилия === Два клона са минали през [[Сицилия]].<ref>Filadelfo Mugnos, ''I ragguagli historici del Vespro Siciliano'', Palermo, 1645</ref> ==== Колона Романо ди Чезарò ==== Първите са братята Федерико Колона Романо, наречен така заради родината си и един от главните капитани на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], крал на Сицилия, и Джовани, архиепископ на Месина (1255), синове на Джордано II, господар на [[Дзагароло]].<ref>Soprintendenza Archivistica della Sicilia – Archivio di Stato di Palermo, ''Archivio Colonna di Cesarò (1315 – 1945)''</ref> От тази първа линия произлиза Томазо Колона Романо, барон на Фиумединизи, барон на [[Калатабиано]], барон на [[Монталбано Еликона|Монталбано]] и Стратигото ди Месина. От тази линия се разклоняват няколко клона, включително: бароните на [[Чезаро]] (по-късно херцози), херцозите на Санта Мария дей Маниачи, бароните на [[Фиумединизи]] (по-късно маркизи), бароните на Сан Калоджеро Годрано, бароните на Янкашо и Реалтурко, както и принцовете на [[Ласкари]], херцозите на [[Рейтано]], бароните на Биското и бароните на Франкавила Оливето. Клонът на Колона, херцози на Чезаро, е в Камерата на равните (част от парламента) на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]. Епигоните от тази линия поддържат фамилното име ''Колона Романо'' в Палермо и Рим. ==== Колона Романо ди Резутано ==== Другият клон на семейство Колона по-късно идва на остров Сицилия от Рим по политически причини в лицето на Франческо Джован Батиста Колона. Член на клона Дженацано-Палиано, Фраческо е основателят на клона [[Резутано]] . Прогонен от папа [[Евгений IV]], наследник на папския престол на [[Мартин V]] (роден Одоне Колона), той се премества в [[Сицилия]], в [[Палермо]], през първата половина на XV век, и след като се укрива там, се жени за дъщерята на Томазо Колона-Романо ди Монталбано, която му носи феодално владение Фаварота като зестра. Тъй като вече не може да се върне в Рим, той получава от крал Алфонсо [[Кастелан|кастеланството]] и пазителството над град [[Термини Имерезе|Термини]], където се установява. От този род произлиза и Джован Батиста Романо и [[Ласкарис ди Вентимиля|Вентимиля]] : 2-ри барон на Резутано, син на Джовани Форте, чрез брак 1-ви барон на Резутано, и на Катерина Флодиола и Вентимиля, баронеса на Резутано и Рачилеби и наследница на баща ѝ, барон Джован Силвестро Флодиола, който добавя това на Вентимиля към собственото си фамилно име, 3-ти барон на Понте ди Термини и на Фаварота, както и паж в двора на император [[Карл V]], когото той приема в замъка на Резутано и който - по този повод - му дава привилегията да добави сребърния орел (двуглавият орел, типичен за императорския герб) към герба си. Епигоните от този клон са признати за братовчеди със закон през 1659 г. в Рим от принца на Палиано. Основният клон на този род променя фамилното име Романо Колона на ''Романо Вентимиля'', след което изоставя последното и днес живее в Палермо. В този клон изчезва семейство Галяно от Пикардия Де Балис (Бало), от което произлиза титлата „маркизи на Буонфорнело“ и клон на Кардона (Инкардона) от Сицилия.<ref>Вж. Удостоверение за брак в гражданския регистър на Палермо, година 1941, между Дон Винченцо Романо Валенти, син на Джован Батиста, и Дона Аврора Мария Галиано Инкардона, син на Гаетано</ref> Други известни представители са: * [[Джовани Антонио Колона Романо Филинджери]], сенатор на Кралството и префект на град [[Палермо]] * [[Габриеле Колона Романо ди Чезаро]], член на парламента на Кралството * [[Джовани Антонио Колона Романо ди Чезаро]], министър на кралството * [[Симонета Колона Романо ди Чезаро]], модна дизайнерка === Други клонове === * Колона ди [[Корсика]] произлизат от Колона ди Рома. Техен първи виден член е Уго Колона, известен като Маньо, кръстен в чест на чичо си графа на Прованс, принц на Корсика, който начело на 2500 мъже завладява острова от маврите през 816 г., основавайки други клонове на династията. * Колона ди Сардиния, произхождащи от остров Понца. Техният член Винченцо се премества в [[Олбия|Теранова Паузания]] в началото на ХХ век. Той и синовете му Микеле (чиито мъжки потомци - Фабрицио ди Карло - все още живеят в Рим, а женските - в [[Олбия]]),<ref>Vittorio Farneti, Terranova Pausania e i segni che sfuggono, Sassari, Delfino, 2005, с. 60</ref> Джозуе и Антонио започват печеливш бизнес с млечни продукти и построяват три сгради в стил [[Ар нуво]], които все още съществуват и днес: Палацо Колона на Корсо Умберто, настоящата общинска резиденция и Вила Клоринда. * Колона д'Орнано * Колона ди [[Истрия]] * Колона ди Лека, към които принадлежат Дон Хуан де Мафиара от Лека, Колона ди Севиля, известен като [[Дон Жуан]], и Родолфо ди Лека, генерал-капитан на войските на Влад Влашки ([[Дракула]])<ref>Този род продължава да се развива на Балканите, като се сродява с някои династии, като [[Комнини]]те от византийския императорски дом, Топии, [[Кастриоти]], Анджели и Мусакиото, а сред италианските - Фрегозо, [[Маласпина]], [[Сфорца]], за да се завърне в Италия близо до [[Фермо]], в Папската област, първо в [[Сант'Елпидио а Маре]], близо до замъка на маркизите Гуериери, а след това се установил в Порто Фермо.</ref> * Колона дела Рока * Колона Кристиначе * Колона Боци, към което принадлежи Дона Мария Колона Боци, прабаба на френския император [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] . == Известни членове на фамилията == === Светски лица === [[Файл:WP Prospero Colonna.jpg|мини|160px|[[Просперо Колона]] (1452–1523), папски генерал]] * Стефано Колона (XIII век), римски сенатор. Бяга във Франция от папа [[Бонифаций VIII]] и през 1303 г. организира залавянето му от френски войски. През 1327 г., като поддръжник на папа [[Йоан XXII]], е принуден да потърси убежище в [[Авиньон]] от [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV Баварски]]. По време на въстанието на [[Кола ди Риенцо]] предвожда враждебната аристокрация и губи живота си в боевете. * [[Джакомо Шара Колона]] († 1329), брат на предходния, командир на [[Палестрина]] при Бонифаций VIII, бяга, обсаден е от папата, заловен е от пирати близо до [[Анцио]] и е окован за греблата. Откупен в [[Марсилия]], той се завръща през 1303 г. с брат си Стефано и французина [[Гийом дьо Ногаре]], подкупва го да влезе в град [[Анани (Италия)|Анани]] и затваря Бонифаций. През 1327 г. отваря портите на столицата на крал Лудвиг IV Баварски и му връчва императорската корона в базиликата „Свети Петър“ на 17 януари 1328 г., която му дава право да изложи златна корона над сребърната колона на герба си. Опитът за детрониране на [[Йоан XXII]] се проваля. Умира в изгнание. * [[Просперо Колона]] (1452–1523), папски генерал, най-известният от своя род. Сражава се известно време за краля на Франция [[Шарл VIII]] по време на нахлуването му в Италия през 1495 г., но след това преминава на страната на испанците и помага на испанския генерал Гонсалво де Кордова да прогони французите от Италия. В последвалите [[Италиански войни]] победата при [[Виченца]] и швейцарското нахлуване в [[Пиемонт]] са негово дело. Пленен от французите през 1515 г., той се откупва с 350 паунда злато, след което командва цялата съюзническа армия и отвоюва Италия от французите. Той побеждава новата френска армия под командването на Одет дьо Фоа в [[Битка при Бикока|битката при Бикока]] на 27 април 1522 г. и завършва кампанията с превземането на Кремона и Генуа. Италия го почита с епитета „Защитник на езичниците и Баща на италианските народи“. * [[Витория Колона]] (1490–1547), поетеса, съпруга на [[Фернандо Франческо д'Авалос]], приятелка на [[Микеланджело Буонароти]] * [[Маркантонио II Колона]] (1535-1584), адмирал, победител в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]] === Кардинали === [[Файл:Pisanello, copia da Ritratto di Martino V (Galleria Colonna).jpg|мини|160px|Одоне Колона (1368-1431), от 1417 папа [[Мартин V]]]] * [[Джовани Колона (кардинал, XII век)|Джовани Колона]] (ок. 1150-ок. 1215) * [[Джакомо Колона (кардинал, XIII век)|Джакомо Колона]] (ок. 1250 - 1318), известен още като Якопо Колона, в конфликт с Бонифаций VIII * [[Пиетро Колона (кардинал)|Пиетро Колона]] (ок. 1260-1326), в конфликт с Бонифаций VIII * [[Джовани Колона (кардинал, XIII век)|Джовани Колона]] (ок. 1295-1348) * [[Агапито Колона]] (?-1380) * [[Стефано Колона]] (1-ва пол. на XIV век-1378 или 1379) * Одоне Колона (1368-1431), бъдещ папа [[Мартин V]] * [[Просперо Колона (кардинал)|Просперо Колона]] Стари (ок. 1410-1463) * Джордано Колона (живял 1461)<ref>Giovanni Giovano Pontano, De bello Neapolitano, Napoli 1509, Lib. I, p.CII; Pandolfo Collenuccio, Compendio dell'historia del regno di Napoli: Con la giunta delle cose notabili..., Napoli 1563, с.218</ref> * [[Джовани Колона (кардинал, XV век)|Джовани Колона]] (1456-1508) * [[Помпео Колона]] (1479-1532) * [[Маркантонио Колона]] Стари (1523-1597) * [[Асканио Колона]] (1560-1608) * [[Джироламо Колона (кардинал)|Джироламо Колона]] (1604-1666) * [[Карло Колона]] (1665-1739) * Просперо Колона (1662-1743) * [[Джироламо Колона (кардинал, XVIII век)|Джироламо Колона]] (1708-1763) * [[Просперо Колона ди Шара]] (1707-1765) * [[Маркантонио Колона (кардинал, XVIII век)|Маркантонио Колона]] (1724-1793) * [[Пиетро Колона Памфили]] (1725-1780) * [[Никола Колона ди Стиляно]] (1730-1796 ) * [[Бенедето Колона Барберини ди Шара]] (1788-1863) == Господари на Колона == [[Файл:Colonna - Panorama 2.JPG|мини|[[Колона (Италия)|Колона]] в [[Лацио]]]] * Пиетро Колона (1078 -1108), господар на [[Колона (Италия)|Колона]], [[Монте Порцио Катоне|Монтепорцио]], [[Дзагароло]] и [[Галикано]] * Пиеро Колона (?- сл. 1116), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и [[Палестрина]] * Одоне Колона (?-сл. 1151), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина * Джордано Колона (?-сл. 1188), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина * Одоне Колона (?-сл. 1280), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, римски сенатор * Джовани Колона (?-1293), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, римски сенатор * Агапито Колона (?-1300), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, 1293 римски сенатор, чиито потомци са херцозите на Палиано и херцозите на Дзагароло (виж по-долу) * Стефано Колона Стари (?-1349), брат на предходния, господар на Палестрина, римски сенатор, чиито потомци са херцозите на Палиано (виж по-долу) == Господари, херцози (1519) и принцове (1569) на Палиано == [[Файл:Palazzo Colonna (Rome) (77564062).jpg|мини|Палацо Колона в Рим]] * Лоренцо Онофрио Колона (?-1423), господар на [[Палиано]] и на др. * Антонио Колона (?-1471), син на предходния, господар на Палиано и на др. ** Пиетро Антонио Колона, син на предходния * [[Маркантонио I Колона]] (1478-1522), син на предходния, господар на Палиано и на др., 1508 граф на [[Чекано]] и [[Пофи]] ** [[Просперо Колона (кондотиер)|Просперо Колона]] (1452-1523), син на Антонио Колона, 1-ви херцог на [[Минтурно|Траето]] * [[Фабрицио Колона|Фабрицио I Колона]] (1519-1520), син на предходния, 1519 1-ви херцог на Палиано, маркиз на [[Манопело]], 1497 граф на [[Талякоцо]], 1512 велик [[конетабъл]] на Неаполитанското кралство * [[Асканио I Колона]] (1500-1556), син на предходния, 2-ри херцог на Палиано, 2-ри херцог на Талякоцо, 1520 велик конетабъл на Неапол * [[Маркантонио II Колона]] (1535-1585), син на предходния, 3-ти принц и херцог на Палиано, 1569 1-ви херцог на Талякоцо, 1577-1584 вицекрал на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] * Фабрицио Колона (1557-1580), син на предходния, наследствен принц на Палиано * [[Маркантонио III Колона]] (1575-1595), син на предходния, 4-ти принц и херцог на Палиано, 2-ри херцог на Талякоцо, велик конетабъл на Неапол * [[Маркантонио IV Колона]] (1595-1611), син на предходния, 5-ти принц и херцог на Палиано, 3-ти херцог на Талякоцо * [[Филипо I Колона]] (1578-1639), чичо на предходния, 6-и принц и херцог на Палиано, 4-ти херцог на Талякоцо * Федерико Колона (1600-1641), 7-ми херцог и принц на Палиано, конетабъл на Неапол, съпруг на внучката на Дон Хуан Австрийски, Маргарита Австрийска Бранчифорте, от която има един син, принц Антонио Колона (1620-1623). Като единствена наследница, Маргарита донася на семейство Колона не само княжеските титли на Бутера и Пиетраперция, но и обширни земеделски владения в Сицилия. * [[Маркантонио V Колона]] (1604-1655), брат на предходния, 8-и принц и херцог на Палиано, 5-ти херцог на Талякоцо * [[Джироламо Колона (кардинал, XVII век)|Джироламо Колона]] (1639-1666), брат на предходния, кардинал, 9-и принц и херцог на Палиано, 6-и херцог на Талякоцо, ерцхерцог на [[Болоня]], кардинал * [[Лоренцо Онофрио I Колона]] (1637-1689), племенник на предходния, 10-и принц и херцог на Палиано, 7-и херцог на Талякоцо, херцог на Марино, херцог на Мираля * [[Филипо II Колона]] (1689-1714), син на предходния, 11-и принц и херцог на Палиано, 8-и херцог на Талякоцо, * Фабрицио II Колона (1700-1755), син на предходния, 12-и принц и херцог на Палиано, 9-и херцог на Талякоцо, 4-ти херцог на Турси * [[Лоренцо Онофрио II Колона]] (1723-1779), син на предходния, 13-ти принц и херцог на Палиано, 10-ти херцог на Талякоцо, 5-и херцог на Турси * Филипо III Джузепе Колона (1760-1818), син на предходния, 14-ти принц и херцог на Палиано, 11-ти херцог на Талякоцо, 6-и херцог на Турси * [[Аспрено I Колона|Аспрено I Колона Дория]] (1787-1847), племенник на Филипо III Колона, 15-ти принц и херцог на Палиано, 12-ти херцог на Талякоцо, 7-и херцог на Турси, велик конетабъл на Неапол * Джовани Андреа I Колона (1820-1894), син на предходния, 16-ти принц и херцог на Палиано, 13-ти херцог на Талякоцо, 7-и херцог на Турси * Маркантонио VI Колона (1844-1912), син на предходния, 179и принц и херцог на Палиано, 14-и херцог на Талякоцо, 8-и херцог на Турси * [[Фабрицио Колона Авела|Фабрицио III Колона Авела]] (1848-1923), брат на предходния, 18-и принц и херцог на Палиано, 15-и херцог на Талякоцо, 9-и херцог на Турси * [[Маркантонио VII Колона]] (1881-1947), син на предходния, 17-и принц и херцог на Палиано, 16-и херцог на Талякоцо, 10-и херцог на Турси * [[Аспрено II Колона]] (1916-1987), син на предходния, 20-и принц и херцог на Палиано, 17-и херцог на Талякоцо, 11-ти херцог на Турси * Маркантонио VIII Колона (1948-), син на предходния, 21-ви принц и херцог на Палиано, 18-и херцог на Талякоцо, 12-ти херцог на Турси Наследникът на титлата е синът на настоящия принц, Джовани Андреа Колона (1975-). == Принцовете на Сонино (1688) и след това на Стиляно (1716) == [[Файл:Grande Stemma dei Principi Colonna Affrescato su una parete.jpg|мини|275x275пкс|Герб на принцовете Колона ди Сонино, а след това и от Стиляно в двореца Пинели в [[Джуляно ин Кампания|Джуляно]]]] Титлата „принц на [[Стиляно]]“ е дадена на Джулиано, посланик на [[Неаполитанско кралство|Неаполското кралство]] при [[Свети престол|Светия престол]] през 1688 г. и по-късно е променена от неговия потомък Андреа, който отстъпва феодално владение [[Сонино]] на линията Колона на Палиано и прехвърля собствената си титла на тази на Стиляно. * [[Джулиано Колона ди Стиляно]] (1671 - 1732), 1-ви принц на Сонино * [[Фердинандо Колона ди Стиляно]] (1695-1775), 2-ри принц на Сонино * [[Маркантонио Колона ди Стиляно]] (1724-1796), 3-ти принц на Сонино * [[Андреа Колона ди Стиляно]] (1748-1820), 4-ти принц на Сонино и I принц на Стиляно * Фердинандо (1785-1834), 2-ри принц на Стиляно * Маркантонио Колона ди Стиляно (1808-1890), 3-ти принц на Стиляно * [[Джоакино Колона ди Стиляно]] (1809-1900), 4-ти принц на Стиляно, брат на предходния * Фердинандо Колона ди Стиляно (1858-1926), 5-и принц на Стиляно, син на брата на предходния * Андреа Колона ди Стиляно (1885-1943), 6-и принц на Стиляно * Лоренцо Колона ди Стиляно (1925-1984), 7-и принц на Стиляно * Ландолфо Колона ди Стиляно (1914-1988), 8-и принц на Стиляно, братовчед на предходния * Карло Колона ди Стиляно (1908-1990), 9-и принц на Стиляно, братовчед на предходния * Просперо Колона ди Стиляно (1938–), 10-ти принц на Стиляно * Федерико Джузепе Колона ди Стиляно (1954–), внук от рода на Мария Джулия Колона, 1783-1867. Наследникът на титлата е брат на настоящия носител на титлата, Фабио Марцио Колона ди Стиляно (1943–). == Херцози на Дзагароло == [[Файл:Touro university rome-Sede.jpg|мини|Палацо „Роспильози“ в [[Дзагароло]]]] * Джироламо Колона († 1482), господар на [[Галикано]] и [[Дзагароло]], извънбрачен син на Антонио Колона († 1471) * Марчело Колона († нач. на 1526), син на предходния, господар на Галикано и Дзагароло * Камило Колона († 1558), син на предходния, 1-ви херцог на Дзагароло * Помпео Колона († 1584), син на предходния, 2-ри херцог на Дзагароло * Марцио Колона († сл. 1601), син на предходния, 3-ти херцог на Дзагароло, 1-ви принц на Галикано * Пиерфранческо Колона, син на предходния, 4-ти херцог на Дзагароло, 2-ри принц на Галикано * Помпео Колона († 1676), син на предходния, 5-ти херцог на Дзагароло, 3-ти принц на Галикано == Господари и князе на Палестрина == [[Файл:Colonna Barberini Palace in Palestrina 3.JPG|мини|Палацо „Колона Барберини“ в [[Палестрина (град)|Палестрина]]]] * Стефано Колона († 1348), владетел на [[Палестрина]] * Стефанело Колона († 1368), владетел на Палестрина * Николо Колона († 1410), владетел на Палестрина * Джовани Колона († 1413), владетел на Палестрина * Якопо Колона († 1431), владетел на Палестрина * Стефано Колона († 1433), владетел на Палестрина * Салваторе Колона († сл. 1433), съвладетел на Палестрина заедно с ** Николо Колона († 1433 г.), съвладетел на Палестрина ** Джордано Колона († сл. 1433), съвладетел на Палестрина заедно с ** Лудовико Колона († 1436), съвладетел на Палестрина * Стефано Колона († 1490), владетел на Палестрина * Франческо Колона († 1538), владетел на Палестрина * Стефано Колона († 1548), владетел на Палестрина * Джулио Чезаре Колона († 1580), владетел на Палестрина<ref>''[https://europeanheraldry.org/italy/papal-states/roman-families/house-colonna/ European Heraldry :: House of Colonna]'', на ''europeanheraldry.org''</ref> == Князе на Карбоняно == [[Файл:Carbognano.JPG|мини|Дворецът в [[Карбоняно]]]] * [[Франческо Колона ди Шара]] († 1636), 1-ви принц на [[Карбоняно]]<ref>[https://heirsofeurope.blogspot.it/2010/03/barberini-colonna-di-sciarra.html Barberini Colonna di Sciarra], на heirsofeurope.blogspot.it</ref> * [[Джулио Чезаре Колона ди Шара]] (1602-1681), 2-ри принц на Карбоняно * [[Еджидио Колона ди Шара]] († 1686), 3-ти принц на Карбоняно * [[Франческо Колона ди Шара]] (1684-1750), 4-ти принц на Карбоняно * [[Джулио Чезаре Колона ди Шара (1702 – 1878)|Джулио Чезаре Колона ди Шара]] (1702-1787), 5-ти принц на Карбоняно * [[Урбано Барерини Колона ди Шара]] (1733-1796), 6-и принц на Карбоняно; от майка си приема фамилното име ''Барберини Колона ди Шара'' * [[Мафео Барберини Колона ди Шара]] (1771-1849), 7-и принц на Карбоняно * [[Мафео Барберини Колона ди Шара (1850 – 1925)|Мафео Барберини Колона ди Шара]] (1850-1925), 8-и принц на Карбоняно * [[Урбано Барберини Колона ди Шара]] (1913-1942), 9-и принц на Карбоняно; с него мъжката линия на принцовете Колона ди Карбоняно изчезва. * Мирта (1938–), съпруга на Алберто [[Риарио]] Сфорца (1937-2008), чрез брак 10-та принцеса на Карбоняно; тя приема фамилното име ''Риарио Сфорца Колона ди Шара'' * [[Урбано Риарио Сфорца Колона ди Шара]], 11-ти принц на Карбоняно (1961-) == Библиография == * Carlo Borgese, ''Delle famiglie siciliane nobili e illustri vissute in Polizzi tra il XII e il XIX secolo'', Palermo, 1998 * Antonio Coppi, ''Memorie Colonnesi'', Roma, 1855 * Vittorio Farneti, ''Terranova Pausania e i segni che sfuggono'', Sassari, Delfino, 2005 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri italiane. Colonna di Roma'', Milano, Paolo Emilio Giusti, 1836 * Anthony Majanlahti, ''Guida completa alle grandi famiglie di Roma'', Milano, 2005 * Filadelfo Mugnos, ''Historia della avgvstissima famiglia Colonna'', Venezia, 1658 * Filadelfo Mugnos, ''I ragguagli historici del Vespro Siciliano'', Palermo, 1645 * Mario Tosi, ''La società romana dalla feudalità al patriziato'', Edizioni di Storia e Letteratura, 1968 * Ferdinando Ughelli, ''Columnensis familiae nobilissimae S.R.E. cardinalium ad vivum expressas imagines, et summatim exornatas elogiis, eruebat et publicabat abbas Ferdinandus Ughellus'', Roma, Corbelletti, 1650 == Обяснители бележки == <references group="N"/> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Colonna}} * [https://www.galleriacolonna.it/i-colonna/ Famiglia Colonna], на galleriacolonna.it * [http://genealogy.euweb.cz/italy/colonna.html Генеалогия на Колона], на ''genealogy.euweb.cz'' * [http://www.genmarenostrum.com/pagine-lettere/letterac/Colonna/colonna-paliano2.htm Генеалогия на Колона], в Libro d'oro della nobiltà mediterranea * [http://www.rambow.de/die-reichsgrafen-colonna.html Die Reichsgrafen Colonna, Freiherren von Fels auf Gross-Strehlitz, Tost und Tworog] * [http://www.galleriacolonna.it/ Palazzo Colonna] {{Превод от|it|Colonna (famiglia)|148414082}}{{Черна аристокрация}} [[Категория:Род Колона| ]] ejrvohti25vf3fhoolmin739ssd1o20 Аугустинер 0 399698 12896681 11945010 2026-05-03T02:07:04Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Augustinerbräu_Heller_Bock.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Abzeronow|Abzeronow]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/Files in Category:Augustiner-Bräu|]]. 12896681 wikitext text/x-wiki {{Бира | име = Аугустинер | друго име = Augustiner | картинка = Augustiner beer.JPG | картинка-описание = Чаша Augustiner Lagerbier Hell | страна на произход = {{Германия}} | град/регион = [[Мюнхен]] | производител = Augustiner Bräu Wagner KG | тип бира = светъл/тъмен [[Лагер (бира)|лагер]]<br>[[светла бира]] | алкохолно съдържание = 5,2 – 7,5 % | екстрактно съдържание = | слоган = | сертификация = | в производство от = 1328 г. | известна от = }} '''Аугустинер''' или '''Августинер''' ({{lang|de|Augustiner}}) е марка немска [[бира]], която се произвежда от баварската пивоварна „Augustiner Bräu Wagner KG“ в гр.[[Мюнхен]], [[Германия]]. == История == [[Файл:Muenchen Augustiner Brauerei.jpg|мини|ляво|240px|Пивоварната Augustiner]] „Augustiner Bräu Wagner KG“ е най-старата [[пивоварна]] в Мюнхен. На 5 юли 1294 г. извън Мюнхен е основан манастир на [[Августински орден|Ордена на августинците]], които, както е било прието в тези времена, варят бира за собствени нужди. Мюнхен се разраства и през 1315 г. манастирът се намира вече в пределите на градските стени. Най-ранните писмени документи за съществуването на манастирската пивоварна се отнасят към 1328 г., когато е съставен списък на градските сгради, оцелели след силния градски пожар през същата година. Оттогава започва и официалната история на пивоварната „Аугустинер“. [[монах|Монасите]]-[[Августински орден|августинци]] получават възможност да продават своята бира благодарение предоставеното им от [[Кралство Бавария|краля на Бавария]] право на производство и продажба на бира под марката Augustiner. Бирата Augustiner се продава в собствената манастирска бирария наречена „Аугустинер Брау-Шенк“. Освен това манастирът е освободен изцяло от заплащане на всякакви данъци като награда за произвежданата от него висококачествена бира. През 1803 г. в резултат на процеса на [[секуларизация]]та пивоварната преминава в собственост на държавата. През 1817 г. пивоварната е преместена на „Ноехаузерщрасе“; сградата на пивоварната е запазена и до днес, но значително преустроена в началото на ХІХ век и превърната в бирария. Фамилията Вагнер, които придобиват пивоварната през 1829 г., пренасят производството на бира на „Ландсбергер-щрасе“. През 1944 г., по време на бомбардировките на Мюнхен от съюзническата авиация, пивоварната е почти напълно разрушена, но след войната е възстановена напълно. И понастоящем Augustiner е единствената пивоварна в Мюнхен, която продължава да произвежда своята бира в дъбови бъчви, което придава на пивото особен и неповторим вкус. За производството се използва ечемик от най-добро качество от собствено производство, а също така алпийска вода от собствен водоизточник с дълбочина 230 метра. Augustiner е една от шестте мюнхенски пивоварни, имащи изключително право на участие в знаменития празник „[[Октоберфест]]“. Годишното производство на пивоварната през 2005 г. възлиза на около 950 000 хектолитра, за да достигне до 1 300 000 хектолитра през 2010 г. == Търговски асортимент == „Augustiner“ се произвежда в следните разновидности: * ''Augustiner Lagerbier Hell'' – светла лагер бира със сламеножълт цвят, лека и искряща, с алкохолно съдържание 5,2 об.% * ''Augustiner Dunkel'' – тъмна лагер бира с малцов вкус и пикантен аромат, с алкохолно съдържание 5,6 об.% * ''Augustiner Brau Munchen 1328 Edelstoff'' – светъл дортмундер хелес със светлозлатист цвят, пищна плътна пяна, приятен малцов аромат и лека хмелна горчивина, с алкохолно съдържание 5,6 об.% * ''Augustiner Heller Bock'' – силна светла бок бира с алкохолно съдържание 7 об.% * ''Augustiner Oktoberfest Bier'' – сезонна октоберфест бира с алкохолно съдържание 6 об.%. Вари се само за празника Октоберфест * ''Augustiner Pils'' – класически светъл пилзнер със светлозлатист цвят, плътна бяла пяна, силен малцов и хмелен аромат, с алкохолно съдържание 5,6 об.% * ''Augustiner Maximator'' – тъмна допелбок бира с махагонено червен цвят, пикантен вкус и аромат, с алкохолно съдържание 7,5 об.% * ''Augustiner Weissbier'' – светла вайс бира с кехлибарен цвят, пикантен плодов вкус и аромат, с алкохолно съдържание 5,4 об.% == Галерия == <gallery class="center"> |Augustiner Helles |Augustiner Dunkel |Augustiner Edelstoff Augustiner Weissbier 001.jpg|Augustiner Weissbier </gallery> == Външни препратки == * [http://www.augustiner-braeu.de Официален сайт на пивоварната „Augustiner Bräu Wagner KG“] * [http://www.beerstar.ru/beer/45 Augustiner]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} [[Категория:Германска бира]] [[Категория:Култура в Мюнхен]] drm0ls8x2kz665qjmk95efmzcj4slxb Георги Костадинов (футболист, р. 1990) 0 405178 12896606 12854221 2026-05-02T22:06:36Z ~2026-26863-58 394720 12896606 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Георги Костадинов | снимка = Georgi Kostadinov 2018.jpg | прякор = ''Мечката'' | цяло име = Георги Георгиев Костадинов | град на раждане = [[Царево]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1990}} [[Народна република България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|Дефанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 70 | юношески години = 2004 – 2008<br>2008 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс]]{{br}}{{Флагче|България}} [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бургас]] | години = 2007 – 2008{{Br}}2009 – 2011{{Br}}2012 – 2013{{Br}}2013 – 2015{{br}}2015 – 2017{{br}}2017 – 2018{{Br}}2018 – 2022{{Br}}2022 – 2025{{Br}}2025 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец Поморие]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1947 (Разград)|Лудогорец]]<br>{{Флагче|България}} [[Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{Флагче|Израел}} [[Макаби Хайфа|Макаби Хайфа]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ФК Арсенал (Тула)|Арсенал Тула]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 10{{Br}}53{{Br}}12{{Br}}49{{Br}}49{{br}}24{{br}}95{{br}}66{{Br}}30 | голове = (0){{Br}}(4){{Br}}(2){{Br}}(8){{Br}}(8){{br}}(2){{br}}(1){{br}}(4){{Br}}(2) | национален отбор години = 2011 – 2012<br>2016 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>44 | национален отбор голове = (1)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 9 февруари 2025 г | последно обновяване национален отбор = 15 октомври 2024 г |договор до=30.06.2026 г.}} '''Георги Георгиев Костадинов''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник]]. Роден е на [[7 септември]] [[1990]] г. в [[град]] [[Царево]], [[Област Бургас|Бургаска област]]. == Кариера == Костадинов започва да играе в професионалния [[футбол]] през 2009 г. като състезател на [[Нефтохимик (Бургас)]], където играе 1 година. След това е 2 години в [[ПФК Черноморец (Поморие)|Черноморец (Поморие)]]. В дебюта си за [[ПФК Лудогорец 1947 (Разград)|Лудогорец (Разград)]] на 18 март 2012 г. влиза в игра в 78-а [[минута]] и след 6 минути отбелязва първия си гол за отбора в мача срещу [[Светкавица (Търговище)]], завършил 5:0 <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2729698 |заглавие=www.sportni.bg |достъп_дата=2012-07-16 |архив_дата=2012-06-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120621190441/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2729698 }}</ref><ref>[http://www.footballdatabase.eu/football.joueurs.georgi.kostadinov.79858.en.html www.footballdatabase.eu]</ref>. С Лудогорец постига и най-големите си клубни успехи. Изиграва 2 сезона в [[Берое (Стара Загора)]], а от 2015 г. е футболист на Левски (София). На 9 юни 2017 г. отбелязва първия си гол за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]]. <ref>[https://topsport.bg/national/balgariya-zagubi-ot-belarus-i-namali-shansovete-si-za-klasirane-na-mondial-2018.html България загуби от Беларус и намали шансовете си за класиране на Мондиал 2018] – Ивайло Димитров, Топспорт, 09.06.2017 г., 23:39:12 ч., обновена на 10.06.2017 г. 00:16:31 ч.</ref> == Успехи == === Лудогорец === * [[Първа професионална футболна лига|A група]]: [[А група 2011/12|2011/12]], [[А група 2012/13|2012/13]] * [[Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] * [[Суперкупа на България]]: [[Суперкупа на България 2012|2012]] ; АПОЕЛ *[[Кипърска първа дивизия]]: [[Кипърска първа дивизия 2023/24|2023/24]] ЛЕВСКИ А група: 2025/2026 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.soccerway.com/players/georgi-kostadinov/124643/ Профил на soccerway.com] * [http://levskisofia.info/player/georgi-kostadinov/ Профил на LevskiSofia.info] * [http://www.transfermarkt.bg/bg/georgi-kostadinov/profil/spieler_198816.html Профил на transfermarkt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130111005725/http://www.transfermarkt.bg/bg/georgi-kostadinov/profil/spieler_198816.html |date=2013-01-11 }} {{Мъниче|Български футболист}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Футболисти на Нафтекс (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Поморие]] [[Категория:Футболисти на ФК АПОЕЛ]] [[Категория:Български футболисти в Израел]] [[Категория:Български футболисти в Русия]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] [[Категория:Родени в Царево]] 72a263kdnryum0bu22fw0vatdhpiqp2 Американски акита 0 407233 12896891 12720167 2026-05-03T09:44:43Z Валери Василев 296837 Замяна на „см“ и „кг“ с cm и kg. Поправка на глаголното време. Поправка на части от текста. 12896891 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Кучешка порода |name = Американско акита |image = American akita.jpg |image_caption = |height = 66 – 71 cm |weight = 61 – 66 kg |country = {{Япония}}, {{USA}} |year = 1972 г. |fcigroup = 5 |fcisection = 5 |fcinum = 344 |fcistd =https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/344g05-en.pdf |category = }} '''Американско акита''' е порода [[куче]], сходна с [[Акита ину|японската акита]]. == История == В началото историята на американската акита е сходна с историята на японската акита. След 1603 г. в областта Акита, като бойни кучета са използвани акита матаги (средни на ръст кучета за лов на мечки). Считано от 1868 г. акита матаги са кръстосвани с този и мастифи. Като последствие ръстът на акитите се увеличава, но характеристиките, свързани с типа на шпица са изгубени. През 1908 г. боевете с кучета са забранени, но акитите при все това се запазват и се подобряват като едра японска порода. В резултат на това девет великолепни екземпляра на акита са обявени за „естествени паметници“ през 1931 г. По време на [[Втората световна война]] (1939 – 1945 г.) често срещана практика е кучетата да се използват като източници на кожа за военни облекла. Полицията нарежда да бъдат заловени и конфискувани всички други кучета, освен немските овчарки, които са използвани за военни цели. Отделни любители се опитват да заобиколят това нареждане, като кръстосвали кучетата си с немски овчарски кучета. Когато приключва Втората световна война, акитите били драстично намаляват на брой и съществуват като три отделни типа: * матаги акита; * бойни акита; * овчарски акита. Това създало много объркващо положение в породата. По време на възстановителния процес за чистопородно развъждане след войната, Конго-го от линията Деуа се радва на временна, но изключителна популярност. Много акити от линия Деуа, които демонстрират характеристики на мастифа и влиянието на немското овчарско куче, са върнати в САЩ от членове на въоръжените сили. Акитите от линия Деуа, интелигентни и способни да се адаптират към различна обстановка, възхитили любителите в САЩ и линията е развивана от нарастващ брой развъдчици и с голям възход в популярността. Американският акита клуб е основан през 1956 г. и [[Американски киноложки клуб|Американският киноложки клуб]] (АКК) приема породата (с право на вписване в племенната книга и редовен изложбен статут) през октомври 1972 г. При все това обаче през това време АКК и ЯКК ([[Японски киноложки клуб]]) нямат взаимна уговорка за признаване на родословията си и следователно вратата е затворена за вкарването на нови кръвни линии от Япония. Като следствие акитите в САЩ започват сериозно да се различават от тези в Япония, която е родината на породата. Те се развиват като уникален тип в САЩ, с характеристики и тип, непроменени от 1955 г. Това е в остър контраст с акитите в Япония, които са смесвани възвратно с матаги акита с цел възстановяване на оригиналната чиста порода. == Общ вид == Едро на ръст куче, с масивна конструкция, хармонично, с много субстанция и масивни кости. Широката глава, която оформя тъпоъгълен триъгълник, с дълбока муцуна, относително малките очи и изправените уши, носени напред почти на една линия с шията, са характерни за породата. === Глава === Масивна, но в хармония с тялото, без бръчки, когато кучето е спокойно. Глава с форма на затъпен триъгълник, когато се гледа отгоре. Череп: Плосък и широк между ушите. Плитка бразда минава високо по челото. Стоп: Добре обозначен, но не прекалено дълбок. Носна гъба: Широка и черна. Леко депигментиран или по-светъл пигмент е приемлив единствено при белите кучета, но черният нос винаги се предпочита. Муцуна: Широка, дълбока и изпълнена. Устни: Черни. Не са увиснали; езикът е розов. Челюсти и зъби: Челюстите не са заоблени, а са притъпени, силни и мощни. Зъбите са здрави, правилни и в пълна формула; ножичната захапка е за предпочитане, но се приема и клещовидната. Очи: Тъмнокафяви, относително малки, не са изпъкнали, почти триъгълни по форма. Клепачът е с черен ръб и стегнат. Уши: Силно изправени и малки в сравнение с размера на главата. Ако сгънете ухото напред за измерване, връхчето му ще стига до ръба на горния клепач. Ушите са триъгълни, леко заоблени на върха, широки в основата си и не са прекалено ниско поставени. Гледани отстрани, те са насочени под ъгъл напред над очите, следвайки линията на шията. === Шия === Дебела и мускулеста, с минимален подвис, относително къса, разширява се постепенно към раменете. Изразеният гребен се слива хармонично в основата на черепа. === Тяло === По-дълго, отколкото високо. Кожата не е прекалено тънка, нито прекалено стегната, нито твърде хлабава. Гръб: Равен. Поясница: Здраво замускулена. Гърди: Широки и дълбоки. Ребрата са добре извити и добре развити. Долна линия и корем: Умерено прибрани. === Опашка === Голяма и добре окосмена, високо поставена и носена над гърба или долепена до бедрото в три-четвърти, пълен или двоен кръг, винаги притисната на нивото на гърба или под него. При три-четвърти навивка, връхчето видимо виси по бедрото. В основата си е широка и силна. Последният прешлен на опашката стига до скакателните стави, когато е отпусната или опъната надолу. Козината е груба, права и изобилна, не придава вид на „плюмаж“. === Крайници === Предните крайници са с тежки кости и прави, когато се гледат отпред. Плешки: Силни и мощни, умерено разлети назад. Метакарпуси: Леко наклонени напред под ъгъл от приблизително 15 градуса от вертикала. Задни крайници: Силно замускулени, с ширина и кости, пропорционални на предните крайници. Петите пръсти на задните крайници по традиция се отстраняват. Бедра: Силни, добре развити, паралелни, когато се гледа отзад. Колене: Умерено сгънати. Скакателни стави: Доста ниско поставени, не са обърната нито навън, нито навътре. Лапи: Прави, котешки лапи, пръстите са добре свити и прибрани, с дебели възглавнички. === Походка и движения === Мощна, покриваща пространство с умерен разкрач и тласък. Задните крайници се движат на една линия с предните. Гърбът остава силен, твърд и равен. === Козина === Косъм: Козината е двуслойна. Подкосъмът е гъст, мек, обилен и по-къс от покривния косъм. Покривният косъм е прав, груб и леко стърчи встрани от тялото. Козината по главата, долната част на крайниците и ушите е къса. Дължината на косъма при холката и крупата е приблизително 5 см., което е малко повече отколкото по останалата част от тялото, като изключим опашката, където козината е най-дълга и най-пухкава. Окраска: Всички цветове като червено, пясъчно, бяло и т.н; или дори петнисто и ивичесто. Цветовете са ярки и чисти, а маркировката е добре дефинирана, със или без маска или бяло листо. Белите кучета (чисто белите) нямат маска. Петнистите имат бял основен цвят с големи, равномерно разположени петна, които покриват главата и повече от една трета от тялото. Подкосъмът може да има различен от този на покривния косъм цвят. === Размери === Височина при холката: за мъжките: 66 до 71 cm; за женските: 61 до 66 cm. == Недостатъци == Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен. * Женствени мъжки, мъжествени женски; * Тясна или заострена глава; * Какъвто и да е липсващ зъб (с изключение на 2 от РМ1 и/или М3); * Син или с черни петна език; * Светли очи; * Къса опашка; * Извърнати навън или навътре лакти; * Всякакви индикации за твърд или мек дълъг косъм; * Плахост или злоба. === Сериозни недостатъци: === * Олекотени кучета; * Лека костна система. === Дисквалифициращи недостатъци: === * Агресивни или прекомерно плахи; * Напълно депигментиран нос. Нос с депигментирани участъци (пеперуден нос); * Клепнали, увиснали или сгънати уши; * Прогения или прогнатия; * Сърповидно носена или ненавита опашка; * Мъжки с ръст под 63.5 cm и женски с ръст под 58.5 cm. == Важни пропорции == * Съотношението на ръста при холката и дължината на тялото е 9 към 10 при мъжките и 9 към 11 при женските; * Дълбочината на гръдния кош е равна на половината от височината на кучето при холката; * Разстоянието от върха на носа до стопа съответства на разстоянието от стопа до тила като 2 към 3. == Поведение и темперамент == Приятелски настроено, живо, отзивчиво, достолепно, схватливо и смело. {{Нормативен контрол}}{{Японски породи кучета}} [[Категория:Американски породи кучета]] [[Категория:Японски породи кучета]] h440yra8m4ri3rwij3rlcojl1xeqoqu Дунавска протописменост 0 408457 12896906 12885010 2026-05-03T09:56:45Z Randona.bg 249543 Дребни 12896906 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | име = Дунавска протописменост | изображение = Tartaria amulet retouched.PNG | описание = Знаци върху керамична плочка от Тартария ([[Румъния]]) | период = [[неолит]] – [[енеолит]] | дати = ок. 6000 – 3500 г. пр.н.е. | регион = Югоизточна Европа | разпространение = [[Дунавски басейн]] | държави = [[България]], [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Гърция]] | култури = [[Винчанска култура]], [[Старчево-Кришка култура]], [[Карановска култура]], [[Култура Тиса]] | тип = знакова / символна система | носители = керамика, антропоморфна пластика, печати (пинтадери) | известни находки= [[Плочка от Градешница]], табличките от Търтърия, пинтадери от [[Караново (Област Сливен)|Караново]], [[Табличка от Дупяк]] | изследователи = [[Мария Гимбутас]], [[Харалд Хаарман]], [[Марко Мерлини]] | интерпретация = спорна; интерпретира се като символна система или като ранна форма на писменост }} [[File:Danubian symbols-2.jpg|мини|260px||Част от Балканската праисторическата графична знакова система]] '''Дунавска протописменост''' е условно и до известна степен проблематично наименование, използвано за обозначаване на съвкупност от [[знак|графични знаци]], регистрирани върху археологически материали от района на долното течение на р. Дунав и други части на Югоизточна Европа, отнесени към периодите на [[неолит]]а и [[енеолит]]а (ок. 6000 – 3900 г. пр.н.е.).<ref>[https://svobodniarhivi.com/%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/ Дунавската протописменост]</ref> В научната литература тези знаци често се свързват с [[Винчанска култура|Винчанската култура]] и поради това са известни и като „винчанските знаци“.<ref name="Winn1981">Shan M. M. Winn. ''Pre-Writing in Southeastern Europe: The Sign System of the Vinča Culture''. Calgary: Western Publishers, 1981.</ref><ref name="Lazarovici2009">Gheorghe Lazarovici, Cornelia-Magda Lazarovici. ''The Danube Script''. Cluj-Napoca, 2009.</ref><ref>Michael Mäder. ''Ist die Donauschrift Schrift?'' Budapest: Archaeolingua, 2019.</ref><ref>[https://www.omniglot.com/writing/vinca.htm Vinča symbols]</ref> Фактите обаче говорят, че те са разпространени почти навсякъде на Балканите. Въпреки разпространената употреба на термина „протописменост“,<ref>Owens, Gareth A. ''Balkan Neolithic Scripts''. Kadmos 1999, 114—120.</ref> интерпретацията на тази система като ранна форма на писменост остава дискусионна. Част от изследователите, сред които [[Мария Гимбутас]] и Харалд Хаарман, разглеждат тези знаци като проявление на ранна графична система с потенциални комуникативни функции.<ref>Marija Gimbutas. ''The Language of the Goddess''. San Francisco: Harper & Row, 1989.</ref><ref>Harald Haarmann. ''Geschichte der Schrift''. München: C.H. Beck, 2002.</ref> Подобна линия следват и изследванията на Марко Мерлини, които акцентират върху тяхната повторяемост и структурираност.<ref name="Merlini2005">[http://dx.doi.org/10.4312/dp.32.18 Marco Merlini. ''Semiotic Approaches to the Danube Script''. — Documenta Praehistorica 32, 2005, 233–251]</ref> Привържениците на идеите на Мария Гимбутас разработват дори дигитални инструменти за тяхната популяризация, сред които и компютърния шрифт „Gimbutas“.<ref>[https://www.ffonts.net/Gimbutas.font?utm_source=chatgpt.com Шрифта “Gimbutas”, TrueType (.ttf) формат] който включва около 216 графични знака.</ref> == Дискусия == Срещу тези интерпретации се противопоставят по-скептично настроени учени, които подчертават липсата на основни характеристики на писмените системи, като устойчива връзка между знак и езикова единица, наличие на синтаксис и дълги текстови последователности.<ref name="Chapman2000">John Chapman. ''Fragmentation in Archaeology''. London: Routledge, 2000.</ref><ref>Васил Николов. ''Праистория на България''. София: Изток-Запад, 2011.</ref> Поради това в съвременните изследвания често се използват по-неутрални понятия като „символна“ или „знакова система“.<ref name="Biehl2013">Biehl, Peter. ''Symbols in Action: Agency and Materiality in Prehistoric Europe''. Oxford: Oxbow Books, 2013.</ref> Съществуват различни интерпретации относно характера на тези знаци. Привържениците на идеята за протописменост подчертават наличието на повторяеми знаци и устойчиви комбинации, което предполага определена степен на структурираност.<ref>Harald Haarmann. ''Early Civilization and Literacy in Europe''. Berlin: Mouton de Gruyter, 1995.</ref> Критичните позиции акцентират върху липсата на доказана граматика или синтаксис и върху твърде късите знакови последователности.<ref name="Houston2004">Stephen Houston (ed.). ''The First Writing: Script Invention as History and Process''. Cambridge: Cambridge University Press, 2004.</ref> == Разпространение и археологически контекст == Археологическите данни показват, че подобни знаци са разпространени в широк ареал на Балканския полуостров, включваш територията на днешните държави България, Румъния, Гърция и Сърбия.<ref name="Winn1981"/> Те се срещат върху различни категории предмети – керамика, антропоморфна пластика, печати (пинтадери),<ref>T. Dzhanfezova. ''Prehistoric Pintaderas – Study Questions or a Question of Studies''. In: A. Comşa et al. (eds.), ''Facets of the Past''. Bucharest, 2013, 416–433.</ref><ref name="Merlini2005"/><ref>[https://www.academia.edu/79713784/Catalog_for_the_exhibition_Beyond_the_signs_messages_from_antiquity_ Иван Суванджиев. 2017, ''Отвъд знаците, послания от древносттта''. Каталог към изложба. РИМ-Плевен 2017]</ref> както и върху модели на праисторически олтари (напр. „[[Култовата сцена (Овчарово)|култовата сцена от Овчарово]]“<ref>[https://www.academia.edu/9191713/Die_Kultzsene_aus_Ovcarovo_ein_Versuch_fur_Kalenderinterpretierung?auto=download Vasil Nikolov. ''Die Kultzsene aus Ovcarovo ein Versuch fur Kalenderinterpretierung'' — In: ''Man and the Animal World'', Archaeolingua. Book 8., ed. L. Bartosiewicz, 1998, 403]</ref>). Сред най-известните находки са [[Плочка от Градешница|плочката от Градешница]],<ref>Васил Николов. ''Към интерпретацията на керамичната „плочка” със знаци от Градешница''. – Изкуство, 1990, ІІ, 47–49.</ref> табличките от Тартария,<ref>Erika Qasim. ''Die Tărtăria-Täfelchen – eine Neubewertung''. In: Das Altertum, Bd. 58/4, 2013, 307–318 (ISSN 0002-6646)</ref> пинтадерите от [[Караново (Област Сливен)|Караново]],<ref>Васил Миков, Георги И. Георгиев, В. Георгиев. ''Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа''. – Археология, 1969, І, 4–13.</ref><ref>[https://institutet-science.com/sakralna-plochica-karanovo/ Сакралната плочица от с. Караново]</ref> кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни, принадлежаща към едноименната [[неолит]]на Култура Курило,<ref>[http://www.europeanvirtualmuseum.it/reperti/112.htm Снимка на изписаната плочка от Култура Курило, Европейски виртуален музей, НИМ София]</ref> както и някои от находките (предимно антропоморфни фигурки) от [[Дуранкулашки некропол|Дуранкулашкия некропол]].<ref name="Lazarovici2009"/> Контекстуалният анализ показва, че значителна част от тези знаци се срещат в ритуални или символно натоварени контексти, което поставя под съмнение тяхната функция като средство за административна комуникация.<ref name="Chapman2000"/> == Сравнение с ранните писмени системи == Сравнението с най-ранните писмени системи в [[Месопотамия]] показва съществени различия. Докато писмеността в Месопотамия възниква в административно-икономически контекст (счетоводство, управление на ресурси, институционална организация)<ref>Denise Schmandt-Besserat. How Writing Came About. Austin: University of Texas Press. 1996</ref><ref>Christopher Woods. ''The Earliest Mesopotamian Writing''. — In: Christopher Woods (ed,). Visible Language: Inventions of Writing in the Ancient Middle East and Beyond. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago 2019, 33–84</ref>, то дунавските знаци са свързани предимно с предмети със символна функция.<ref>Denise Schmandt-Besserat. ''How Writing Came About''. Austin: University of Texas Press, 1996.</ref><ref>Christopher Woods. ''The Earliest Mesopotamian Writing''. In: Woods (ed.), ''Visible Language''. Chicago, 2010.</ref> Въпреки по-ранната датировка на „дунавските знаци“, липсват доказателства за генетична връзка или пряка приемственост между тези знаци и по-късните писмени системи.<ref name="Houston2004"/> == Съвременни изследвания == Съвременните изследвания използват интердисциплинарни подходи, включително семиотичен анализ, количествени методи и контекстуална археология. Тези анализи показват определена степен на структурираност на праисторическите знаци (наличието на групи от по два до четири знака), но не предоставят убедителни доказателства за съществуването на писмена система в лингвистичния смисъл.<ref name="Biehl2013"/><ref name="Chapman2000"/><ref>Goce Naumov. Imprints of the Neolithic mind. – ''Documenta Praehistorica'', 2008.</ref> == Популярни интерпретации == Понякога темата за т.нар. Дунавска протописменост излиза извън рамките на научния дебат и придобива популярно-културни измерения. Пример за това е паметникът монумент в село Градешница, който представя интерпретация на знаците като най-ранна писменост.<ref>{{cite web |url=https://bntnews.bg/bg/a/103585-pametnik_na_pyrvata_pismenost_v_evropa_v_gradeshnica |title=Паметник на първата писменост в Европа в Градешница |publisher=БНТ |date=2013 |language=bg}}</ref><ref>[https://guidefoundation.org/pametnik-gradeshnica-nai-drevnata-pismenost/?utm_source=chatgpt.com Монументът в Градешница в чест на първата писменост в света]</ref> Подобни интерпретации не отразяват установен научен консенсус. Подобен монумент е издигнат и в Тартария (Румъния), където са представени изображения на част от плочките, открити в Тартария.<ref>[https://www.archaeomythology.org/archaeomythological-events/romania-2008/ ROMANIA 2008. ‘‘The Danube Script: Neo-Eneolithic Writing in Southeastern Europe’’] — Institute of Archaeomythology, 2008</ref> === Аргументи „за“ и „против“ интерпретацията на знаците като писменост === {| class="wikitable" ! Критерий !! Аргументи „за писменост“ !! Аргументи „против писменост“ |- | Структурираност | Повторяеми знаци и комбинации; наличие на композиционни модели | Липса на ясно установена граматика или синтаксис |- | Количество | Многобройни знаци и графични символи | Кратки и фрагментарни последователности; липса на дълги текстове |- | Функция | Възможна комуникативна и информационна роля | По-вероятно символни, ритуални или маркиращи функции |- | Контекст | Срещат се в различни археологически контексти | Често асоциирани с култови предмети, а не с административни или стопански дейности |- | Сравнителен анализ | По-ранна датировка от шумерската писменост | Липса на приемственост с по-късни писмени системи |} == Източници == <references/> == Галерия == <gallery> Gradeshnitsa Tablet.jpg|Лицевата страна (вътрешната) на плочката-паничка от Градешница (ранно енеолитна култура Градешница). Местонахождение: РИМ-Враца Gradesnica skript.jpg|Обратната страна (външната) на плочката-паничка от Градешница Koprivec disk-neolit.jpg|thumb|Дискът от Копривец, Русенско (късен неолит, култура Хотница). Местонахождение: РИМ-Русе Kurilo-stamp.jpg|Дискът от Курило (късен неолит, култура Курило). Местонахождение: НИМ-София Karanovo-sramp.jpg|Печатът от Караново. Местонахождение: НАИМ-БАН Danyanitsa-skript.jpg|Полу-цилиндрични плочки със знаци от Дамяница (късен неолит, култура Тополница-Акропотамос). Местонахождение: РИМ-Благоевград Dispilio tablet text.png|Предполагаемата графична система на знаци върху табличката от [[Дупяк]] (Диспилио) The oldest writing in the world - The Sumerian Stone Tablet.jpg|[[Шумер]]ско писмо възникнало 2000 години след Дунавската протописменост Monument for the Neolithic Tartaria tables, Tartaria, Romania.jpg|Монументът на знаците от Тартария (Румъния) </gallery> {{Портал|Праистория|Археология|История на България|Румъния|Сърбия}} [[Категория:Археология в България]] [[Категория:Новокаменна епоха в България]] [[Категория:Новокаменна епоха в Румъния]] [[Категория:Новокаменна епоха в Сърбия]] [[Категория:Писмени системи]] [[Категория:История на Румъния]] [[Категория:История на Сърбия]] p7uw2lli03s1pxlai6k6rg3go4661yg Вилян Бижев 0 409084 12896223 12484510 2026-05-02T15:46:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896223 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Вилян Бижев | снимка = villyan_bijev.JPG | цяло име = | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | височина = 183 см | пост = [[Нападател (футбол)#Централен нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2008 – 2011</br>2011 – 2014 | юношески отбори = {{Флагче|САЩ}} Калифорния Одисей</br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] | години = 2011 – 2014</br>2011 – 2012</br>2011 – 2012</br>2012</br>2014</br>2015</br>2016 – 2017<br>2017<br>2018 – 2020<br>2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]</br>{{Флагче|Германия}} [[Фортуна Дюселдорф]] *</br>{{Флагче|Германия}} [[Фортуна Дюселдорф]] II</br>{{Флагче|Норвегия}} [[ИК Старт|Старт]] *</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]]</br>{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]</br>{{Флагче|САЩ}} [[Портланд Тимбърс]] II</br>{{Флагче|САЩ}} [[Сакраменто Републик]] *</br>{{Флагче|САЩ}} [[Сакраменто Републик]] <br>{{Флагче|САЩ}} [[ФК Оклахома Сити|Оклахома Сити Енерджи]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Сентръл Вали Фуего]] | мачове = 0</br>1</br>16</br>1</br>10</br>23</br>52<br>11<br>74<br>31<br>46<br>'''265''' | голове = (0)</br>(0)</br>(4)</br>(0)</br>(1)</br>(3)</br>(16)</br>(2)</br>(11)<br>(12)<br>(7)<br>'''(56)''' | национален отбор години = 2010 – 2011</br>2012</br>2013 – 2015 | национален отбор = {{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ18|САЩ}}</br>{{Флагче|САЩ}} {{имеНОФ20|САЩ}}</br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}} | национален отбор мачове = 3</br>3</br>4 | национален отбор голове = (0)</br>(0)</br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = | наем = да }} '''Вилян Бижев е бивш''' [[България|български]] футболист. Бижев има българско и американско гражданство. Роден е в [[София]], но през 1998 г., когато е на 5 години, семейството му емигрира във [[Фресно]], [[Калифорния]].<ref>[http://gong.bg/bg-football/kupa-na-bulgaria/multimedia/video/vilian-bizhev-simpatizira-na-livyrpul-i-barselona-319158 Вилян Бижев симпатизира на Ливърпул и Барселона] gong.bg 5 март 2015 г.</ref> == Кариера == === Ливърпул === През юли [[2011]] г., [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] кани Бижев на пробен период в юношеската си формация. Той оставя отлични впечатления като отбелязва 5 гола в 2 приятелски срещи. Подписва с мърсисайдци тригодишен договор с опция за още две.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=215429 gong.bg]</ref> Ливърпул официално обявява трансфера на [[31 август]] [[2011]] г. В същия ден Бижев е преотстъпен в германския [[Фортуна Дюселдорф]] за сезон 2011-12.<ref>{{cite web | url = http://www.goal.com/en/news/9/england/2011/08/31/2644967/official-liverpool-sign-us-starlet-villyan-bijev-loan-him-to | title = Liverpool sign US starlet Villyan Bijev & loan him to Fortuna Dusseldorf | publisher = goal.com | date =31 август 2011 }}</ref> === Фортуна Дюселдорф === Бижев играе най-вече за Б отбора на [[Фортуна Дюселдорф]], където отбелязва 4 гола в 16 мача. Дебютира за първия отбор на [[5 април]] [[2012]] г., в последните 8 минути при загубата с 1:2 като гост срещу [[Ханза Росток]].<ref>{{cite web | url = http://int.soccerway.com/matches/2012/04/05/germany/2-bundesliga/fc-hansa-rostock-ev/dusseldorfer-tus-fortuna-1895-ev/1122483/ | title = Hansa Rostock 2–1 Fortuna Düsseldorf | publisher = soccerway.com | date =5 април 2012 }}</ref> === ИК Старт === На [[27 август]] [[2012]] г. се присъединява към втородивизионния норвежки [[ИК Старт|Старт]] под наем до 2013 г. === Славия София === През 2014 г. Бижев преминава в отбора на [[Славия (София)]]. При дебюта си за „белите“ отбелязва гол срещу [[Марек (Дупница)]]. Въпреки добрите си изяви в малкото време, което му се предоставя от треньорите на отбора и подкрепата на феновете той рядко намира място сред титулярите в отбора. === Черно море === На 12 януари 2015 г. Бижев подписва договор с [[Черно море (Варна)]] за година и половина. Той дебютира на 27 февруари, започвайки при победата с 2:0 у дома срещу Славия (София). Бижев вкарва първия си официален гол за Черно море на 5 март, отбелязвайки четвъртия при успеха с 5:0 срещу [[Локомотив (Горна Оряховица)]] за [[Купата на България]]. === Връщане в САЩ === Бижев се завръща в Съединените щати през 2016 г., играейки за отборите на [[Юнайтед Сокър Лийг]] Портланд Тимбърс 2 и Сакраменто Рипъблик. През март 2021 г. Бижев се присъединява към Оклахома Сити Енерджи.<ref>{{cite web|url=https://www.energyfc.com/news_article/show/1154180|title=ENERGY FC SIGNS DYNAMIC WINGER, USL CHAMPIONSHIP STAR VILLYAN BIJEV|publisher=OKC Energy|date=24 March 2021|access-date=24 March 2021|достъп_дата=2023-12-15|архив_дата=2021-03-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210324165357/https://www.energyfc.com/news_article/show/1154180}}</ref> След като Оклахома Сити Енерджи обявява едногодишна пауза, Бижев се завръща във Фресно, като подписва със Сентръл Вали Фуего.<ref>{{cite web |title=Villyan Bijev Signs with Central Valley for Inaugural Season |url=https://www.uslleagueone.com/news_article/show/1201857 |website=USLLeagueOne.com |access-date=7 January 2022}}</ref> На 8 юни 2022 г. Бижев е обявен за Играч на месеца в Лига 1 на ЮСЛ за май, като признание за неговите три гола и една асистенция.<ref>{{Cite web|url=uslleagueone.com/news_article/show/1228296|title=Central Valley's Villyan Bijev Voted League One Player of the Month for May|website=uslleagueone.com|date=8 June 2022|access-date=8 June 2022}}</ref> == Национален отбор == Играе за младежкия национален отбор на [[САЩ]] до 20 г. През 2012 г. отказва поканата на [[Михаил Мадански]] да играе за [[Младежки национален отбор по футбол на България|България до 21]] г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/86633-diego-ferareso-stava-nacional |заглавие=football24.bg |достъп_дата=2012-09-17 |архив_дата=2012-12-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121224074138/http://football24.bg/novina/86633-diego-ferareso-stava-nacional }}</ref>, но през май 2013 г. приема нова покана и ще участва в квалификациите за европейското първенство за младежи 2015 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novsport.com/news595381_1003.html |заглавие=www.novsport.com |достъп_дата=2013-05-17 |архив_дата=2020-03-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200323054814/https://www.novsport.com/news595381_1003.html }}</ref>Дебютира за [[Младежки национален отбор по футбол на България|младежкия отбор на България до 21 г.]] на 1 юни 2013 г. при домакинската победа с 3:0 срещу Андора като прави асистенция за второто попадение.<ref>[http://www.soccerway.com/players/villyan-bijev/205609/ www.soccerway.com]</ref> == Успехи == ;{{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (1): [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * [[Суперкупа на България]] (1): [[Суперкупа на България 2015|2015]] == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | [[2014]]/ес. || Славия (Сф) || [[А футболна група|А група]] || 10 || 1 |- | [[2015]]/пр. || Черно море (Вн) || [[А футболна група|А група]] || 0 || 0 |- |} == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Бижев, Вилян}} [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Хора от Фресно]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Български футболисти в Германия]] [[Категория:Български футболисти в Норвегия]] [[Категория:Български футболисти в САЩ]] [[Категория:Родени в София]] i9mxgcda74gsb9zy32cx11ckyc3vmx4 Беседа:Дунавска протописменост 1 417349 12896921 12877651 2026-05-03T10:03:38Z Randona.bg 249543 Благодаря! 12896921 wikitext text/x-wiki Прото и пра използват ли се еднозначно в българската наука, или просто прото е лош опит за превод? Защото казваме праистория, а не протоистория, прародител, не протородител и т.н. --[[Потребител:Ванка5|Ванка5]] ([[Потребител беседа:Ванка5|беседа]]) 04:05, 1 октомври 2012 (UTC) :Не са взаимозаменяеми, ако това питаш, но ми е трудно да дефинирам разликата. ''Прото-'' идва от старогр. πρώτος, първи, първичен. Напр. [[прототип]], [[протопланета]], протоплазма и др. Протописменост е утвърденият термин в българската наука. Основното значение на ''пра-'' е свързано с родството, но от него се е развило и по-широко значение, което се доближава да прото- (напр. прародина - но и това е свързано с родството). Виж в Речника на БАН тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0-/]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:45, 20 януари 2026 (UTC) ::Прото и архаичен термин използван в немскоезичната литература за обозначаване на… например Прот-германски народи и др. от където в началото но 20 в е заимствано и в българската историография …. Иречек и др. Въпреки че и аз го ползвам понякога (и то защото се е норожил в литературата) то днес този термин се приема за архаичен. [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] ([[Потребител беседа:Vajsov|беседа]]) 12:54, 11 април 2026 (UTC) :::Оправих малко текста. Имам молба някой по обигран редактор да го погледне и редактира. Според ме сега зъглавието може да остани. Ако сте съгласни имам готовност да кача и мои, качествени изображения към темата [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] ([[Потребител беседа:Vajsov|беседа]]) 06:33, 12 април 2026 (UTC) ::::Изключително добра статия сте направили! Големи благодарности! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:03, 3 май 2026 (UTC) == Промяна на името на статията == Не би ли било по-логично да се промени името на статията на „Знаци от Винча“ вместо „Протопис от Дунав“? „Знаците от Винча“ са водещият термин в Уики за тази тема (в Уики на други езици), а фактът, че „Протописът от Дунав“ е писменост, е общоприет и освен това е опроверган от Мейдер. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 13:41, 9 април 2026 (UTC) :Имаме статия [[Култура Винча]], може би нея имате предвид, говорейки за "водещия термин в Уики"? Като поглеждам двете статии ми се струва, че (ако съдържанието им е ОК) има разлика в обхвата (на Винчанската е по-ограничен). За късмет тук имаме специалист, да се обърнем към г-н [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] за помощ! [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:20, 9 април 2026 (UTC) :: Два отделни обекта са - археологична култура и (предполагаема) писменост. Не знам има ли писмеността утвърдено наименование на български, но гледам, че на немски е [[:de:Donauschrift|дунавска]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:07, 9 април 2026 (UTC) :::В английската и немската Уикипедия има по една отделна статия за знаците от Винча, които са описани по-подробно в сравнение с „дунавската писменост“, която според доказателствата не бива да се счита за писменост. :::При това предложих статията „Донауска писменост“ в немската Уикипедия да бъде премахната, за да бъде прехвърлена в тази за знаците от Винча, където спорът „писменост срещу не-писменост“ може да бъде описан по-подробно. :::Но благодаря за бързия отговор. :) [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 19:06, 9 април 2026 (UTC) ::::Тоест Вие не задавате въпрос "Не би ли било по-логично...?", а вече сте предприели действия из Уикипедия за премахване на статия, която смятате за неправилна? Може би базирайки се на споменат Мейдер, ако схващам нещо от странното изречение "''Фактът'', че „Протописът от Дунав“ е писменост, ''е общоприет'' и освен това ''е опроверган ''от Мейдер"? Доколкото съм запозната с принципите на Уикипедия, статиите не трябва да се базират на една гледна точка, а трябва да показват различните, ако нещо не е безспорно утвърдено, както вероятно е в случая. Да отбележа, че нямам намерение да чета немската статия, защото сте започнали тук дискусия и трябва да обосновете с аргументи версията си. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:01, 9 април 2026 (UTC) :::::Извинете, но за съжаление трябва да поправя нещо. Досега в немската Уикипедия се е водила само една дискусия, която се е отнасяла точно до въпроса „не би ли било по-разумно да се изтрие самата статия за дунавската писменост и да се интегрира в друга, по-изчерпателна статия?“ заедно с пренасочване на термина към знаците на Винка, което също отразява противоречията около дунавската писменост и нейното разшифроване. Това беше подкрепено от още един човек. Все още не съм подал активен сигнал за изтриване и доколкото ми е известно, такъв все още не е подаван. Името на изследователя е Michael Mäder. Тъй като моят български е много скромен, в момента превеждам напред-назад с DeepL и ми беше обърнато внимание, че имената не трябва да се превеждат, тъй като иначе е трудно да се намерят в интернет. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 06:45, 10 април 2026 (UTC) :::::: Въпросът наистина изглежда зле формулиран (може би заради езикови затруднения). По същество става дума за няколко различни неща: ::::::* Имаме два отделни записа в Уикиданни {{Q|20818855}} и {{Q|1292421}}, които изглежда да се отнасят за един и същ обект и трябва да се слеят - това май е безспорно ::::::* Дали заглавието да включва „протописменост“ (както е на руски), „писменост“ (както е на доста езици) или само „знаци“ (също на доста езици) - това трябва да се види в специализирана литература на български ::::::* Дали да е „дунавска“ или „винчанска“ - също въпрос на утвърденото в български източници :::::: --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 06:52, 10 април 2026 (UTC) :::::::Без да съм се ровила по темата, в наличната статия Култура Винча, безспорно свързана със съответните знаци, източните ѝ граници са до р. Осъм, което изключва много други български територии, свързани с Дунавската протописменост. :::::::Колкото до редакциите на немския сътрудник, прегледът на редакциите му в немската Уикипедия създава впечатление за конфликт на интереси. Стремежът за налагане на мнението на един лингвист и рекламирането на частния му институт (със статия), който според споменатата Уикипедия няма енциклопедична значимост, изглежда като присъствие с частна цел. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:54, 11 април 2026 (UTC) ::::::::{{ping|Vajsov}}? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:42, 11 април 2026 (UTC) :::::::::Не искам да се натрапвам, но според преобладаващото мнение на археолозите в България става дума за символична знакова система, а не за прото-писменост. От друга страна в литературата има много примери където се обръщащи внимание на съвпадения на някои от специфичните праисторически знаци с такива от линеар А и В и други известни знакови системи което е аргумент в полза на термина прото-писменост. Може би е добре двете статии да не се обединяват, защото защитниците на тезата за долно дунавската прото-писменост (аз не съм сред тях) цитират знаци които ги няма в знаковата система на култура Винча. В България например се откриват специфични керамични предмети, т. нар. керамични “възглавнички” с формата на малки продълговати хлебчета с дължина 7—9 см върху които има врязани символични знаци с поразително идентична графична структура, независимо от тяхната културна принадлежност което също би могло да се приеме за някаква ранна форма на писмена комуникация. Моето мнение е, статията за прото-писменността да остане като се разшири с данни потвърждаващи горе изложените факти, а те не са малко, като се има предвид множеството публикации по темата. [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] ([[Потребител беседа:Vajsov|беседа]]) 12:35, 11 април 2026 (UTC) ::::::::::Тоест какви са ти предложенията за заглавия и ако може да цитираш неква литература. Много благодарим за включването. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:38, 11 април 2026 (UTC) ::::::::::PS. ::::::::::ще добавя, че термина долнодунавската протописменост не е нов и се основава на откритите в Тартария (Румъния) множество керамични плочки с врязани графични знаци, но това е единичен случай което подтиква много учени да поставят под съмнение тяхната автентичност. [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] ([[Потребител беседа:Vajsov|беседа]]) 12:42, 11 април 2026 (UTC) :::::::::::Моето мнение е заглавието да се промени на “Балканска праисторическа знакова система” или нищо подобн…. Ако измисли нещо ще пиша. [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] ([[Потребител беседа:Vajsov|беседа]]) 12:45, 11 април 2026 (UTC) lzdh6vuthdhs2edpoloomdqrgt1zrhh Виолета Дечева 0 429979 12896328 12134799 2026-05-02T17:32:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896328 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = изкуствовед | портрет = 1600554 - NBU Drama Club, Peter Handke session, Credo Bonum Gallery, November 22, 2019. Ph. Kossyo Hadzhigenchev.jpg | портрет-описание = Проф. Виолета Дечева на сбирка на Драматичния клуб на НБУ, посветена на Петер Хандке, галерия „Credo Bonum“, 22 ноември 2019 г. | националност = {{BUL}} | брак = | деца = | вложки = {{Личност/Учен | категория = изкуствовед | област = [[Изкуствознание]] [[Театрознание]] | учил-при = | работил-в = Институт за изкуствознание на [[БАН]]<br>[[Нов български университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Виолета Атанасова Дечева''' е театрален изследовател, историк и критик. Доктор по театрознание (PhD) и доктор на науките (Sc.D.) от БАН. Професор по театрознание в [[Нов български университет]]. == Биография == '''Виолета Дечева''' следва [[българска филология]] в [[Софийския университет]] и театрознание в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]]. Специализира в Берлинския свободен университет. Дипломната ѝ работа е върху драматургията на [[Михаил Булгаков]]. През 1994 г. защитава докторска дисертация за концепциите за актьора между XIX и XX век в немскоезичното пространство („Актьорът и неговото произведение. Концепции за актьорското изкуство в края на XIX и началото на XX век“). От 1994 г. е изследовател в Института за изкуствознание на [[БАН]] и гост-преподавател в НАТФИЗ (до 2001), както и в няколко магистърски програми на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в съвместната Европейска магистърска програма ''Медии. Култура. Комуникации'' на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета „Виадрина“ във [[Франкфурт на Одер]] и Университета на [[Ница]]. Гост-професор в Чехия, Германия, Полша и др. През 2007 г. става доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“. От 2011 г. е професор в Института за изследване на изкуствата на БАН<ref>[http://artstudies.bg/konkursi%20files/VDecheva_pdf/NauchniPublikazii_rezumeta.pdf Списък на научните публикации с резюмета на доц. д. изк. Виолета Дечева, кандидат по конкурс за заемане на академичната длъжност професор в ИИИзк]</ref>, а от 2012 г. е професор в НБУ. Наблюдател за театър на в-к „[[Култура (вестник)|Култура]]“ до 2018 г. [[Файл:1622997 - Presentation of Plays about Secrets, December 3, 2019. Ph. Kossyo Hadzhigenchev.jpg|мини|260п|Проф. Виолета Дечева на представянето на сборника „Пиеси за тайните“, Център за книгата на Нов български университет, 3 декември 2019 г.]] Автор на множество индивидуални и участник в колективни научни проекти в Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Полша, Швейцария и др. Многократен стипендиант на DAAD. Стипендиант на RSS (CEU), CAS-Sofia, Landis & Gyr Stiftung и др. Участник в национални и международни научни конференции.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.theaterwissenschaft.uni-muenchen.de/veranstaltungen/congress2010/programme/conference/day1-2_wg_political.html |заглавие=WG Political Performances |достъп_дата=2015-10-07 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305151655/http://www.theaterwissenschaft.uni-muenchen.de/veranstaltungen/congress2010/programme/conference/day1-2_wg_political.html }}</ref><ref>{{Citation |title=CAS WORKING PAPER SERIES |url=http://www.cas.bg/uploads/files/WPS-APP-5/Violeta%20Detcheva.pdf |accessdate=2015-10-07 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304205621/http://www.cas.bg/uploads/files/WPS-APP-5/Violeta%20Detcheva.pdf }}</ref> Официален гост и жури на национални и международни театрални фестивали в Полша, Германия, Австрия, Франция, Чехия и мн. др. Член на редколегии на специализирани издания за изкуства, култура и театър. Член на Международната федерация на театралните изследователи (International Federation for Theatre Research – IFTR), на Международната асоциация на театралните критици (International Association of Theatre Critics – IATC), на Съюза на журналистите в България (СЖБ) и др. Основател и ръководител на ''Конкурс за нова пиеса'' на НБУ. Научни интереси: театрознание, история на модерността, история на културата на 20. век, рецепция на немскоезична драматургия, исторически изследвания с фокус върху театър и национализъм, театър и комунизъм, театър и политическо. Пише театрална критика. Автор е на редица книги и множество публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Швейцария и др. == Библиография == === Книги === * (2016): ''Кризите на Народния театър''. София: Нов български университет, 274 с.<ref>[http://bnr.bg/blagoevgrad/post/100756359/112016g-1400-1700ch-art-sezoni-s-lubima-buchinska „5.11.2016 г., 14.00 – 17.00 ч., „Арт сезони“ с Любима Бучинска“], bnr.bg</ref> * (2015): ''На фокус Dimiter Gotscheff''. София: Изток-Запад, 288 с. (съвместно с Каприев, Г.)<ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/teatarat-na-dimitar-gochev-kogato-vdig/ „Театърът на Димитър Гочев, когато вдига рамене и се подсмихва“ (откъс от ''На фокус Dimiter Gotscheff'')], ploshtadslaveikov.com, 5 април 2015.</ref><ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/1513/на-фокус-dimiter-gotscheff-виолета-дечева,-георги-каприев ''На фокус Dimiter Gotscheff''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304200600/http://iztok-zapad.eu/books/book/1513/%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81-dimiter-gotscheff-%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0,-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2 |date=2016-03-04 }}, сайт на изд. Изток-Запад.</ref> * (2014): ''Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век''. ІІ част. София: Flamingo Black Publishing, 2014, 326 с.<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/100340339/teatarat-v-nachaloto-na-novia-vek-prez-pogleda-na-violeta-decheva „Театърът в началото на новия век през погледа на Виолета Дечева“], интервю на Силвия Чолева, bnr.bg, 10 март 2014</ref> (номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ през 2014 г.)<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=4367&i=1 Станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2014 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305213443/http://mc.government.bg/newsn.php?n=4367&i=1 |date=2016-03-05 }}, сайт на Министерство на културата, 6 юни 2014.</ref> * (2013): ''Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век''. І част. София: Black Flamingo Publishing, 2013, 511 с.<ref>Анелия Янева, „[http://kultura.bg/web/последният-театрален-мохикан/ Последният театрален мохикан“], рец. в портал „Култура“, 25 май 2014.</ref><ref>Елица Матеева, [http://www.why42.info/bg/why42%20представя:%20ЧЕРНО%20ФЛАМИНГО%20–%20ЛИТЕРАТУРА%20ЗА%20КИНО,%20ТЕАТЪР%20И%20РЕПЕТИЦИИ%20/1754 „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век.“ или 501 страници с мисъл за театъра] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304222652/http://www.why42.info/bg/why42%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F:%20%D0%A7%D0%95%D0%A0%D0%9D%D0%9E%20%D0%A4%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%98%D0%9D%D0%93%D0%9E%20%E2%80%93%20%D0%9B%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%A0%D0%90%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%90%20%D0%97%D0%90%20%D0%9A%D0%98%D0%9D%D0%9E,%20%D0%A2%D0%95%D0%90%D0%A2%D0%AA%D0%A0%20%D0%98%20%D0%A0%D0%95%D0%9F%D0%95%D0%A2%D0%98%D0%A6%D0%98%D0%98%20/1754 |date=2016-03-04 }}, 31 май 2014.</ref> * (2011): ''История на българския театър между двете световни войни'', София: БАН, 2011, с. 291 – 393. (Съвместно с Попилиев, Р., Йорданов, Н., Николова, К., Спасова, Й.) * (2006): ''Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни''. София: Просвета, 2006, 320 с. * (2004): ''Сто години Народен театър „Иван Вазов“''. София: Дамян Яков, 2004, 420 с. (Съвместно със Стефанов, В., Попилиев, Р., Тошева, Кр.)<ref>Байчинска, Св., 100 години народен театър. В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2005/2, с.56.</ref> * (2003): ''Актьорът като автор и произведение на изкуството''. София: СУ „Св. Климент Охридски“. 2003, 176 с.<ref>Бенева, Св., „Реплика превърната в разказ“. – В: сп. „Проблеми на изкуството“, 2003/1, с. 63.</ref> * (2003): ''Режисьорите на 90-те''. София: Фондация Култура и Валентин Траянов. 2003, 320 с. (Съвместно с Вандов, Н.) * (2002): ''Авторът и неговия интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната ѝ рецепция в България''. София: Сонм, 2002, 200 с.<ref>Анелия Янева, „[https://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2003/03/29/220620_mrachniiat_shveicarec/ Мрачният швейцарец“], рец. във в. „Капитал“, бр.12, 4 април 2003.</ref><ref>[[Оля Стоянова]], „[https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2003/03/13/55904_/ Негова милост Авторът]“, рец. във в. „Дневник“, 13 март 2003.</ref> * (2001): ''Театърът на 90-те''. София: Сонм. 2001, 344 с.<ref>[[Копринка Червенкова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/8175 „Две книги в една премиера“], рец. във в. „Култура“, бр.15, 11 април 2003</ref> * (1999): ''Българският театър – извори и документи (1880 – 1900)''. София: Изд., СУ Кл. Охридски. 1999, 663 стр. (В съавторство с Кр. Тошева и Св. Байчинска) Автор е на много студии, статии, предговори. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Виолета+Дечева&type=AllFields От и за Виолета Дечева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Google Наука}} * [https://theatredepartment.nbu.bg/bg/teachers/prof-d-n-violeta-decheva-2272 Профил на проф. Виолета Дечева на сайта на НБУ] * [http://www.litclub.com/library/kritika/detcheva/index.htm Виолета Дечева в Литературен клуб] * [http://www.liternet.bg/publish19/v_decheva/index.html Виолета Дечева в Liternet] * [http://www.theaterderzeit.de/person/3181/ Статии на Виолета Дечева в Theater der Zeit] * [https://newbulgarian.academia.edu/violetadetcheva Профил на Виолета Дечева в academia.edu] ; Интервюта * [http://въпреки.com/post/153263361301/виолета-дечева-кризата-в-народния-театър-е-по#more Виолета Дечева: Кризата в Народния театър е по-тиха и по-тежка от всякога], интервю, въпреки.com * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/30247 Виолета Дечева: На новата българска драматургия се гледа с презрение], в-к „Култура“, бр. 31 (3220), 8 октомври 2018 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дечева, Виолета}} [[Категория:Български театрални критици]] [[Категория:Жени учени]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Родени в Ямбол]] o5gksc1u8u2tmfaueqevryj08cm1bs4 Майска китка 0 434964 12896147 12891894 2026-05-02T13:25:48Z Lordakryl 135164 list of poetry according sources (full pdf + fantlab) 12896147 wikitext text/x-wiki {{Книга | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | език = [[български език|български]] | автор = [[Иван Вазов]] | илюстратор = | издадена-година = [[1880]] | издадена-държава = {{флагче с име|България}} | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = | вид = [[стихосбирка]] | публикувано в = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = }} '''„Майска китка“''' е [[стихосбирка]] от [[Иван Вазов]], отпечатана през [[1880]] г. Включва произведения от периода 1868 – 1870 г., както и от 1880 г. Стихосбирката съдържа 51 творби, в това число 2 [[Епитафия|епитафии]] („На един атеист“ и „На един приятел“) и 5 [[Епиграма|епиграми]] („На един доктор“, „За един чорбаджия, когато умре“, „За поета Ф.“, „За Богорова“, „За драматиста Вл-на“). Първото [[стихотворение]] в стихосбирката носи заглавието „Име“ и започва с думите на [[Лермонтов]]: :''"Есть речи – значенье'' :''темно, иль ничтожно;'' :''но им без волненья'' :''внимать невозможно."'' Сборникът включва следните стихотворения: {| class="wikitable" |+ !# !1 изд., 1880 |- | colspan="2" |'''Дѣлъ I. Рина''' |- |1 |Име |- |2 |Цвѣте |- |3 |Nocturno |- |4 |Либето |- |5 |Нощемъ |- |6 |Въчерь |- |7 |И добро и не добро |- |8 |Горнята соба |- |9 |Писмото |- |10 |Пѫтешетствието |- |11 |Съвѣти за наука |- |12 |Спи, въздишай и се смѣй |- |13 |Недовършено |- |14 |Подирь бурята |- |15 |Дѣ е моятъ рай? |- |16 |Любовно добрутро |- |17 |Едно въспоминание |- |18 |Въспоминание |- | colspan="2" |'''Дѣлъ II. Смѣсь''' |- |19 |На дѣвица |- |20 |Соннетъ |- |21 |Експромтъ |- |22 |Соннетъ |- |23 |Добрѣ ми е |- |24 |На непознатата дѣвойка |- |25 |Сусана |- |26 |Моминиятъ сънь |- |27 |На Фатма |- |28 |Кадро на една калугерица |- |29 |Българинътъ въ Букурещъ |- |30 |Наший докторъ |- |31 |Иванка |- |32 |Кямиле |- |33 |Въ Руссенский театъръ |- |34 |Хубавица |- |35 |Писмо |- |36 |Прилика на пеперудата съ цвѣтето |- | colspan="2" |'''Епиграмми''' |- |37 |На единъ докторъ |- |38 |За единъ чорбаджия, когато умре |- |39 |За поета Ф. |- |40 |За Богорова |- |41 |За драматиста Вл-на |- |42 |За фанфаронътъ Б. |- |43 |На «покрита храбрость» |- | |'''Двѣ Епитафии''' |- |44 | * На единъ атеистъ |- |45 | * На единъ приятель |- |46 |Графу К. |- | colspan="2" |'''По простонароднитѣ пѣсни''' |- |47 |Майчинъ съвѣтъ |- |48 |Калинкинъ сънь |- |49 |Мома Ангелина |- |50 |Сръднята |- |51 |Кѫпината |- |52 |Влахиня, Гъркиня и Българка |- |53 |Злата и майка й |} == Вижте също == * ''„[[Пряпорец и гусла]]“'' * ''„[[Тъгите на България]]“'' * ''„[[Избавление]]“'' == Външни препратки == * {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0013917|заглавие=Майска китка. Лирически стихотворения. 1 изд.|автор=Вазов, Иван|дата=1880|издател=Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Солун;В Пловдив и др.|език=bg|достъп_дата=2026-05-02}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fantlab.ru/edition453097|заглавие=Иван Вазов. Майска китка. Лирически стихотворения. 1 изд., 1880 г.|автор=|дата=|издател=Fantlab|език=ru|достъп_дата=2026-05-02}} * [https://web.archive.org/web/20240609042028/https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=871&Level=1 „Майска китка“] в слово.бг [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Стихосбирки на Иван Вазов]] [[Категория:Книги от 1880 година]] i2wz8oknbi8f039bhdyjyukuuteqng9 12896150 12896147 2026-05-02T13:27:04Z Lordakryl 135164 Шаблон Иван Вазов 12896150 wikitext text/x-wiki {{Книга | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | език = [[български език|български]] | автор = [[Иван Вазов]] | илюстратор = | издадена-година = [[1880]] | издадена-държава = {{флагче с име|България}} | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = | вид = [[стихосбирка]] | публикувано в = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = }} '''„Майска китка“''' е [[стихосбирка]] от [[Иван Вазов]], отпечатана през [[1880]] г. Включва произведения от периода 1868 – 1870 г., както и от 1880 г. Стихосбирката съдържа 51 творби, в това число 2 [[Епитафия|епитафии]] („На един атеист“ и „На един приятел“) и 5 [[Епиграма|епиграми]] („На един доктор“, „За един чорбаджия, когато умре“, „За поета Ф.“, „За Богорова“, „За драматиста Вл-на“). Първото [[стихотворение]] в стихосбирката носи заглавието „Име“ и започва с думите на [[Лермонтов]]: :''"Есть речи – значенье'' :''темно, иль ничтожно;'' :''но им без волненья'' :''внимать невозможно."'' Сборникът включва следните стихотворения: {| class="wikitable" |+ !# !1 изд., 1880 |- | colspan="2" |'''Дѣлъ I. Рина''' |- |1 |Име |- |2 |Цвѣте |- |3 |Nocturno |- |4 |Либето |- |5 |Нощемъ |- |6 |Въчерь |- |7 |И добро и не добро |- |8 |Горнята соба |- |9 |Писмото |- |10 |Пѫтешетствието |- |11 |Съвѣти за наука |- |12 |Спи, въздишай и се смѣй |- |13 |Недовършено |- |14 |Подирь бурята |- |15 |Дѣ е моятъ рай? |- |16 |Любовно добрутро |- |17 |Едно въспоминание |- |18 |Въспоминание |- | colspan="2" |'''Дѣлъ II. Смѣсь''' |- |19 |На дѣвица |- |20 |Соннетъ |- |21 |Експромтъ |- |22 |Соннетъ |- |23 |Добрѣ ми е |- |24 |На непознатата дѣвойка |- |25 |Сусана |- |26 |Моминиятъ сънь |- |27 |На Фатма |- |28 |Кадро на една калугерица |- |29 |Българинътъ въ Букурещъ |- |30 |Наший докторъ |- |31 |Иванка |- |32 |Кямиле |- |33 |Въ Руссенский театъръ |- |34 |Хубавица |- |35 |Писмо |- |36 |Прилика на пеперудата съ цвѣтето |- | colspan="2" |'''Епиграмми''' |- |37 |На единъ докторъ |- |38 |За единъ чорбаджия, когато умре |- |39 |За поета Ф. |- |40 |За Богорова |- |41 |За драматиста Вл-на |- |42 |За фанфаронътъ Б. |- |43 |На «покрита храбрость» |- | |'''Двѣ Епитафии''' |- |44 | * На единъ атеистъ |- |45 | * На единъ приятель |- |46 |Графу К. |- | colspan="2" |'''По простонароднитѣ пѣсни''' |- |47 |Майчинъ съвѣтъ |- |48 |Калинкинъ сънь |- |49 |Мома Ангелина |- |50 |Сръднята |- |51 |Кѫпината |- |52 |Влахиня, Гъркиня и Българка |- |53 |Злата и майка й |} == Вижте също == * ''„[[Пряпорец и гусла]]“'' * ''„[[Тъгите на България]]“'' * ''„[[Избавление]]“'' == Външни препратки == * {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0013917|заглавие=Майска китка. Лирически стихотворения. 1 изд.|автор=Вазов, Иван|дата=1880|издател=Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Солун;В Пловдив и др.|език=bg|достъп_дата=2026-05-02}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fantlab.ru/edition453097|заглавие=Иван Вазов. Майска китка. Лирически стихотворения. 1 изд., 1880 г.|автор=|дата=|издател=Fantlab|език=ru|достъп_дата=2026-05-02}} * [https://web.archive.org/web/20240609042028/https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=871&Level=1 „Майска китка“] в слово.бг {{Иван Вазов|state=collapsed}} [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Стихосбирки на Иван Вазов]] [[Категория:Книги от 1880 година]] f42akl9mufnk59fm6et4ml1i8q0gwwm Иван Радоев (актьор) 0 438285 12896315 12523463 2026-05-02T17:17:42Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896315 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Радоев|Иван Радоев (пояснение)|тип=личност}} {{Актьор | име = Иван Радоев | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = Иван Иванов Радоев | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = [[Иван Радоев]] | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] }} '''Иван Иванов Радоев''' е български актьор. == Биография == Роден е на 7 октомври 1972 г. Син на Весела Радоева и поета и драматург [[Иван Радоев]]. Завършва [[НГДЕК|НГДЕК „Константин-Кирил Философ“]], а през 1995 г. – и актьорско майсторство в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Димитрина Гюрова]]. През 1995 г. става част от трупата на [[Театър „Българска армия“]]. == Признание и награди == Носител на наградата [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] за ролята му на Йонадав, в едноименната пиеса и наградата на името на Иван Димов за млад актьор, „Златна роза“ за ролята му във филма „Емигранти“. == Филмография == * [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв, 2006) - полицай * [[Госпожа Динозавър]] (2002) – бащата * [[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]] (2002) – Мъро * [[Съдбата като плъх]] (тв, 2001) – лудият * [[Наблюдателя]] (2001) * [[Похищението]] (2009) – Момчето Георги == Източници == <references /> * [http://theatre.art.bg/иван-радоев__115 Биография на Иван Радоев на сайта theatre.art.bg] == Външни препратки == * {{imdb name|1075451|Иван Радоев}} {{СОРТКАТ:Радоев, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НГДЕК]] 8zvc1hm0ug1v52ccm4oynsavqtgi714 Военна радиостанция Пиер-сюр-От 0 441375 12896772 12144292 2026-05-03T06:50:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 4 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896772 wikitext text/x-wiki {{Военно съоръжение |име = Пиер-сюр-От |картинка = Base militaire de Pierre-sur-Haute.jpg |картинка-описание = |страна = Франция |териториална единица = [[Рона-Алпи]] |местоположение = |вид = комплекс от радио кули |площ = |собственик = |под управлението на = [[Франция]] |отворен за обществеността = |строителство = 1961 г. |строител = |материали = бетон, стомана |експлоатация = |битки = |съвременно състояние = |разрушен = |гарнизон = |командир = }} [[Файл:Pierre-sur-Haute - Télégraphie optique.jpg|мини|ляво|Телеграфната странция, 1913 г.]] [[Файл:Antennes militaires de Pierre-sur-Haute.JPG|мини|ляво|Бетонните кули, в които е разположено оборудването]] '''Военната радиостанция „Пиер-сюр-От“''' ({{lang|fr|Station hertzienne militaire de Pierre-sur-Haute}}) е военен обект на площ 30 хектара, използван за комуникации на [[Въоръжени сили на Франция|Въоръжените сили на Франция]]. Обектът е разположен на територията на общините [[Совен]] и [[Жоб, Пи дьо Дом]] на границата между регионите [[Рона-Алпи]] и [[Оверн]]. На мястото е изградена гражданска радиопредавателна станция от телекомуникационната компания Télédiffusion de France.<ref name="reportage">[http://www.tl7.fr/la-base-militaire-de-chalmazel-1981.html ''La base militaire de Chalmazel''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120911071831/http://www.tl7.fr/la-base-militaire-de-chalmazel-1981.html |date=2012-09-11 }} (in French). Télé Loire 7. 2004.</ref> == История == През 1913 година на мястото, където днес е военната радиостанция, е бил изграден [[семафор]]ен [[телеграф]]. За времето си това е била малка каменна сграда, като семафорът е бил разположен на нейния покрив<ref name="reportage" />. През 1961 г., по време на [[Студената война]], [[НАТО]] иска разрешение от [[Армия на Франция|френската армия]] за изграждане на мястото на станция като част от състоящата се от 82 възела европейска предавателна мрежа, известна под името Система ACE High.<ref name="ACEHigh">Jane's Military Communications (1987), cited by {{cite web|url=http://www.subbrit.org.uk/rsg/features/ace_high/index.html |first=Andy |last=Emerson |title=ACE HIGH |publisher=Subterranea Britannica |date=14 декември 2003 |accessdate=5 април 2013}}</ref> В рамките на тази мрежа станцията „Пиер-сюр-От“, или още FLYZ, е предавател между станцията „Лашан“ (FNIZ) на юг и „Монт-Ут“ (FADZ) на север.<ref name="ACE">{{cite web|title =Troposcatter Communication Networks|date =30 юни 2012|url =http://rammstein.dfmk.hu/~s200/tropo.html#ace|accessdate =5 април 2013}} And {{cite web |lang=de |title=Das ACE High System |date=17февруари 2013 |url=https://sites.google.com/site/acehighsystemeurope/Home/ace-high-system |accessdate=5 април 2013 |архив_дата=2013-05-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130526175703/https://sites.google.com/site/acehighsystemeurope/Home/ace-high-system }}</ref> НАТО-вската радиостанция използвала американско радиоразпръскващо оборудване, за да предава гласови и телеграфни сигнали по мрежа, простираща се от Турция до Полярния кръг в Норвегия.<ref name="ACEHigh"/> Френските военовъздушни сили установяват контрол над станцията през 1974 година.<ref name="reportage"/> в края на 1980-те, системата постепенно бива заменена от съчетание на системи на френската национална сигурност и определени подсистеми на НАТО.<ref name="ACEHigh"/> Големите параболични антени, известни сред местните хора като „Ушите на Мики Маус“, през 1991 година са заменени със съществуващата двуантенна инсталация.<ref name="reportage"/> == Функция == Станция „Пиер-сюр-От“ се контролира от [[Френски военновъздушни сили|Френските военновъздушни сили]] и е филиал на Въздушната база „Лион – Мон Вердан“, отстояща на 80 km от станцията. Това е една от четирите радиостанции по оста север-юг, намираща се в постоянна комуникация с трите други станции: Лакон, Анришмон и въздушната база Рошфор.<ref name="anatc">{{cite web |title =Histoire succincte des „SSIC“ (systèmes de surveillance, d’information et de communications) de l’armée de l’air |publisher =Association Nationale Air des Télécommunications et du Contrôle, France |date =30 юни 2012 |url =http://www.anatc-tnb.fr/memoire/telContrlAir/SSIC.htm |accessdate =30 август 2009 |lang =fr |архив_дата =2009-03-31 |архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20090331054441/http://www.anatc-tnb.fr/memoire/telContrlAir/SSIC.htm }}</ref> Станцията основно се използва за трансмисии/предавания, свързани с командването на оперативни единици. В случай, че френските ядрени оръжия ''[[Force de Frappe]]'' влязат в употреба, заповедите за обстрел е възможно да се предават по този предавател.<ref name="reportage"/> Станцията е част от Въздушното командване на системите за наблюдение, информация и комуникация, считано от момента на създаването му на 1 юни 1994; като от 1 януари 2006 се управлява от Единната дирекция за инфраструктурни мрежи и информационни системи.<ref name="anatc"/> == Инфраструктура == Станцията е разположена на площ от 30 хектара между общините Совен и Жоб, на границата между департаментите [[Лоар]] и [[Пюи дьо Дом (департамент)|Пюи дьо Дом]]. Територията ѝ е опасана от висока ограда от дърво и метал. Военните и служителите достигат до станцията с автомобили и бронирана техника. Пътят до местността не е разрешен за цивилни.<ref name="reportage" /> === Сгради === На мястото има изградени три кули. Най-високата от тях е 55-метровата кула за гражданска комуникация, собственост на Télédiffusion de France.<ref>{{cite web|lang=fr|url=http://www.cartoradio.fr/cartoradio/web/#bbox/3.80542922624832/45.6356608679366/3.91484364289635/45.6913613780985/6191|title=Support n° 449668 situé à Pierre-sur-Haute, sur la commune de Job|work=Cartoradio|publisher=Agence Nationale des Fréquences, France|accessdate=9 април 2013|архив_дата=2018-09-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180914203236/https://www.cartoradio.fr/cartoradio/web/#bbox/3.80542922624832/45.6356608679366/3.91484364289635/45.6913613780985/6191}}</ref> На купола на телекомуникационната кула е разположен радар и система за автоматизиран контрол на въздушния трафик, собственост на Генералната дирекция за гражданска авиация на Франция. Радарът работи от 18 август 2009 година,<ref>{{cite book|lang=fr|title=Info DSNA|publisher=Direction des Services de la Navigation Aérienne, France|month=Октомври|year=2009|volume=26|url=http://www.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/av_091202_dsna_let026.pdf|accessdate=7 април 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005012719/http://www.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/av_091202_dsna_let026.pdf |date=2013-10-05 }}</ref><ref>{{cite book|lang=fr|title=Info DSNA|publisher=Direction des Services de la Navigation Aérienne, France|month=Април|year=2010|volume=29|url=http://www.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/Lettre_dsna_29.pdf|accessdate=7 април 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131004235653/http://www.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/Lettre_dsna_29.pdf |date=2013-10-04 }}</ref> но е давал неизправности при тежък снеговалеж в района.<ref>{{cite web|lang=fr|url=http://www.enac.fr/fr/system/files/FasciculeM%C3%A9moiresIENAC09_IHM11.pdf|title=Influence de l'état d'un radome sur les performances d'un radar secondaire mode S|first=Khalil|last=Boukhobza|year=2012|publisher=[[Национална школа за гражданска авиация|ENAC]], France|accessdate=7 април 2013|архив_дата=2015-09-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924000829/http://www.enac.fr/fr/system/files/FasciculeM%C3%A9moiresIENAC09_IHM11.pdf}}</ref> Двете други бетонни кули са собственост на военните. 30-метровите постройки<ref>{{cite news |lang=fr |first=Nicolas |last=Daugeron |title=Établissement du Génie de Lyon BA942: Station de Pierre sur Haute rénovation des infrastructures de l’axe Nord/Sud |work=Espace |editor=Groupe SPAC |page=13 |issue=19 |date=March 2009 |url=http://www.spac.fr/pdf/3.pdf |accessdate=7 април 2013 |archivedate=2010-10-10 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101010232836/http://www.spac.fr/pdf/3.pdf }}</ref> се използват от 1991 година за разпръскване и получаване на радиосигнали. Построени са така, че да издържат на [[ядрен взрив]].<ref name="reportage" /> Използват се и още някои други сгради като гаражи и общежития, разполагащи с кухни, трапезарии и спални. Свързани са помежду си с тунели с обща дължина около 400 метра, благодарение на които стават излишни преходите през високите [[Преспа|преспи]] сняг, които зимно време се образуват между сградите.<ref name="reportage" /> === Съоръжения === Най-важната част от съоръженията на мястото се намира под земята и представлява диспечерска система: със скорост 2 мегабита в секунда, съобщенията от кулите се анализират и при необходимост се пренасочват за предаване.<ref name="reportage" /> Тази част от съоръжението е оборудвана със средства за химическа, биологическа, радиологична и ядрена защита: бетонна обшивка защитава срещу електромагнитни импулси, стаите са с по-високо от атмосферното налягане, и т.н. Съоръжението разполага с независими източници на вода и енергия.<ref name="reportage" /> == Статия в Уикипедия == През април 2013 година, радиостанцията привлича обществен интерес след като френската Агенция за вътрешно разузнаване ({{lang|fr|Direction centrale du renseignement intérieur, DCRI}}) прави опит да премахне статията за обекта от [[Уикипедия на френски език|френската версия]] на свободната енциклопедия [[Уикипедия]]. [[Фондация Уикимедия]] отправя запитване към агенцията кои точно части от статията Агенцията смята за проблематични, като отбелязва, че статията плътно се придържа към информация от свободно достъпен телевизионен репортаж, направен през 2004 година от местния телевизионен канал ''Télévision Loire 7''.<ref Name=Guardian/><ref>{{cite news |lang=fr |first=Guerric |last=Poncet |title=Wikipédia et DCRI: la chaîne locale „s'attend“ à être censurée |work=Le Point |location=Paris |date=9 април 2013 |url=http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/wikipedia-et-dcri-la-chaine-locale-s-attend-a-etre-censuree-09-04-2013-1652341_506.php |accessdate=9 април 2013 |archive-date=2017-10-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171022032824/http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/wikipedia-et-dcri-la-chaine-locale-s-attend-a-etre-censuree-09-04-2013-1652341_506.php }}</ref>. Агенцията за вътрешно разузнаване отказва да разкрие подробности и повторно изисква изтриването на статията. Фондация Уикимедия отказва да изтрие статията, но Агенцията упражнява натиск върху Реми Матис, администратор на френскоезичната Уикипедия и френски жител, да премахне статията. <ref name=Guardian>{{cite web | url=http://www.guardian.co.uk/world/2013/apr/07/french-secret-service-wikipedia-page | title=French secret service accused of censorship over Wikipedia page|last1=Willsher |first1=Kim |date=7 април 2013 |publisher= The Guardian| accessdate=7 април 2013}}</ref><ref>{{cite web | url=http://www.heise.de/newsticker/meldung/Franzoesischer-Geheimdienst-verlangt-Loeschung-eines-Wikipedia-Artikels-1836501.html | title=Französischer Geheimdienst verlangt Löschung eines Wikipedia-Artikels |last1=Kleinz |first1=Torsten |date=6 април 2013 |work= Heise Online |publisher= Heise | lang=de | accessdate=5 април 2013}}</ref> Матис, който е служител на държавната Народна библиотека на Франция и председател на местното сдружение [[Уикимедия Франция]], се подчинява.<ref>{{cite news |url=http://www.guardian.co.uk/world/2013/apr/07/french-secret-service-wikipedia-page |title=French secret service accused of censorship over Wikipedia page |newspaper=The Guardian |first=Kim |last=Willsher |date=7 април 2013 |accessdate=7 април 2013}}</ref> Според изявление на Уикимедия Франция от 6 април 2013 година: {{цитат|Агенцията за вътрешно разузнаване изпрати призовка на доброволец от Уикипедия да се яви в управлението на 4 април [2013]. Доброволецът, който е сред хората, разполагащи с достъп до инструментите за изтриване на страници, е бил принуден да изтрие статията по време на престоя си в управлението, под заплахата, че в противен случай ще бъде арестуван и даден на прокурор. Под така оказания натиск той не е имал друг избор, освен да изтрие статията, въпреки че е обяснил на Агенцията, че не това е начинът, по който Уикипедия функционира. Той предупреди останалите администратори, че опитите да възстановят статията би довело до подвеждането им под съдебна отговорност. Този доброволец по никакъв начин не е бил свързан със статията, никога не я е редактирал и дори не е знаел за съществуването ѝ преди да бъде призован да се яви в Агенцията за вътрешно разузнаване. Изборът на Агенцията пада върху него, тъй като е разпознаваема личност благодарение на регулярните си дейности по промотиране на Уикипедия и другите проекти на Уикимедия във Франция.|Уикимедия Франция<ref name="WMFr" />}} Впоследствие статията бива възстановена от друг администратор на Уикипедия, който е жител на Швейцария.<ref name="WMFr">[http://blog.wikimedia.fr/dcri-threat-a-sysop-to-delete-a-wikipedia-article-5493 ''French homeland intelligence threatens a volunteer sysop to delete a Wikipedia Article'', ''Wikimédia France''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130420062213/http://blog.wikimedia.fr/dcri-threat-a-sysop-to-delete-a-wikipedia-article-5493 |date=2013-04-20 }}, 6 април 2013, Посетен на 6 април 2013</ref><ref>{{cite news|url=http://www.lemonde.fr/technologies/article/2013/04/06/la-dcri-accusee-d-avoir-force-illegalement-la-suppression-d-un-article-de-wikipedia_3155405_651865.html |title=La DCRI accusée d'avoir illégalement forcé la suppression d'un article de Wikipédia |work=[[Le Monde]] |date=6 април 2013 |accessdate=6 април 2013}}</ref><ref>{{cite news |lang=fr |first=Simon |last=Koch |title=Une Suissesse empêche la censure de Wikipédia |work=Le Matin |location=Lausanne |url=http://www.lematin.ch/high-tech/web/suissesse-empeche-censure-wikipedia/story/22533622 |date=9 април 2013 |accessdate=9 април 2013 |archive-date=2019-10-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20191009115840/https://www.lematin.ch/high-tech/web/suissesse-empeche-censure-wikipedia/story/22533622 }}</ref> След като казусът добива гражданственост, статията става най-четената статия в Уикипедия на френски език,<ref name=Ars>{{cite news|last=Geuss|first=Megan|title=Wikipedia editor allegedly forced by French intelligence to delete „classified“ entry|url=http://arstechnica.com/tech-policy/2013/04/wikipedia-editor-allegedly-forced-by-french-intelligence-to-delete-classified-entry/|accessdate=7 април 2013|newspaper=[[Arstechnica]]|date=6 април 2013}}</ref> с над 120 000 прегледа на страницата през почивните дни 6/7 април 2013.<ref>{{cite web|url=http://stats.grok.se/fr/201304/Station_hertzienne_militaire_de_Pierre-sur-Haute|title=Wikipedia article traffic statistics for 'Station hertzienne militaire de Pierre-sur-Haute'|work=stats.grok.se}}</ref> Статията бива преведена на множество други езици.<ref>[[d:Q10369016|List of translations]] on [[Wikidata]]</ref> Френският вестник ''20 минути'',<ref>{{cite news|url=http://www.20minutes.fr/web/1132567-20130406-dcri-accusee-avoir-exige-suppression-article-wikipedia|title=La DCRI accusée d'avoir fait pression pour obtenir la suppression d'un article Wikipedia|work=20 minutes|date=6 април 2013|lang=fr}}</ref> ''[[Ars Technica]]'',<ref name=Ars /> и новина, появила се в ''[[Slashdot]]'',<ref>{{Cite web |author= saibot834 |date=6 април 2013 |title= French intelligence agency forces removal of Wikipedia entry |url= http://yro.slashdot.org/story/13/04/06/139216/french-intelligence-agency-forces-removal-of-wikipedia-entry |publisher= [[Slashdot]] |accessdate=7 април 2013 }}</ref> дават случая за практически пример за [[Ефект на Страйсънд|Ефекта на Страйсънд]]. Френското министерство на вътрешните работи съобщава пред Агенция „Франс Прес“, че за момента не желае да коментира инцидента.<ref>{{cite news|url=http://tempsreel.nouvelobs.com/societe/20130406.AFP8963/la-dcri-accusee-d-avoir-fait-supprimer-un-article-sur-wikipedia.html|title=La DCRI accusée d'avoir fait supprimer un article sur Wikipedia|agency=Agence France-Presse|date=6 април 2013|lang=fr}}</ref> Според юридически източник, цитиран в съобщението на АФП от 8 април, изтриването на статията „е извършено като част от предварително разследване“, проведено от „антитерористичния отдел на парижката прокуратура“ на основание на това, че статията във френската версия на Уикипедия разкрива „класифицирана информация, свързана с реда на издаване на заповеди за ядрени удари“.<ref>{{cite news |lang=fr |last1=CP |first2=Anne-Claire |last2=Huet |url=http://lci.tf1.fr/france/faits-divers/le-retrait-de-l-article-wikipedia-demande-dans-le-cadre-d-une-enquete-7917906.html |title=Le retrait de l'article Wikipedia demandé dans le cadre d'une enquête préliminaire |work=[[La Chaîne Info]] |date=8 април 2013 |accessdate=9 април 2013 |archivedate=2013-04-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130408205540/http://lci.tf1.fr/france/faits-divers/le-retrait-de-l-article-wikipedia-demande-dans-le-cadre-d-une-enquete-7917906.html }}</ref> Съобщение в ''[[Льо Поан]]'' изказва предположението, че статията е съдържала „конфиденциална информация, която може да е свързана с френските ядрени оръжия“ като например за „степента на съпротивление на материалите“.<ref name="Syndicat" /> След инцидента от телевизионния канал ''Télévision Loire 7'' казват, че очакват Агенцията да изиска от тях да премахнат оригиналния репортаж от 2004 година, върху който е базирана статията в Уикипедия, въпреки че той е заснет и излъчен с пълната подкрепа на Френските въоръжени сили.<ref>{{cite news|url=http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/wikipedia-et-dcri-la-chaine-locale-s-attend-a-etre-censuree-09-04-2013-1652341_506.php|title=Wikipédia et DCRI: la chaîne locale „s'attend“ à être censurée|work=Le Point|last=Poncet|first=Guerric|date=10 април 2013|accessdate=9 април 2013|lang=fr|archive-date=2017-10-22|archive-url=https://web.archive.org/web/20171022032824/http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/wikipedia-et-dcri-la-chaine-locale-s-attend-a-etre-censuree-09-04-2013-1652341_506.php}}</ref> Синдикатът на полицейските комисари изказва предположението, че следващата стъпка би била съдебна заповед, с която френските интернет доставчици да блокират достъпа до статията в Уикипедия.<ref name="Syndicat">{{cite news|url=http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/un-syndicat-de-police-demande-le-filtrage-de-wikipedia-10-04-2013-1652817_506.php|title=Un syndicat de police évoque le filtrage de Wikipédia|work=Le Point|last=Poncet|first=Guerric|date=10 април 2013|accessdate=10 април 2013|lang=fr|archive-date=2017-09-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170911205136/http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/un-syndicat-de-police-demande-le-filtrage-de-wikipedia-10-04-2013-1652817_506.php}}</ref> Базираната във Франция неправителствена организация [[Репортери без граници]] критикува действията на Агенцията като „лош прецедент“. Говорителят на организацията казва пред ''Льо Поан'', че „ако институцията смята, че е изтекла секретна информация за националната сигурност, са налице всички предпоставки при аргументиране и изясняване на обстоятелствата по жалба от нейна страна съдът да излезе с такова решение. Следователно зависи от съдията, защитникът на основните свободи, да прецени реалността и обхвата на военната тайна.“ Говорителят отбелязва, че информацията, съдържаща се в статията, е взета от документален филм, заснет и разпространен в сътрудничество с армията и че в никакъв случай от хостовете и посредниците не може да се търси правна отговорност.<ref>{{cite news|url=http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/rsf-denonce-les-manoeuvres-de-la-dcri-contre-wikipedia-10-04-2013-1652880_506.php|title=RSF dénonce les „manoeuvres de la DCRI“ contre Wikipédia|work=Le Point|last=Poncet|first=Guerric|date=10 април 2013|accessdate=10 април 2013|lang=fr|archive-date=2017-09-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170911205146/http://www.lepoint.fr/chroniqueurs-du-point/guerric-poncet/rsf-denonce-les-manoeuvres-de-la-dcri-contre-wikipedia-10-04-2013-1652880_506.php}}</ref> == Вижте също == * [[Ефект на Страйсънд]] * [[Право да бъдеш забравен]] („Right to be forgotten“) == Източници == <references /> {{превод от|en|Pierre-sur-Haute military radio station|549742730}} [[Категория:Сгради и съоръжения във Франция]] [[Категория:Военни формирования на Франция|Пиер-сюр-От]] [[Категория:Радиостанции във Франция|Пиер-сюр-От]] [[Категория:Военни бази|Пиер-сюр-От]] [[Категория:Цензура]] [[Категория:Основани във Франция през 1913 година]] sdxle2blf6pkr8bkva7o8dfhpe1d6y4 Вокален диапазон 0 443202 12896871 11956746 2026-05-03T09:12:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896871 wikitext text/x-wiki '''Вокалният диапазон''', или още '''гласов обхват''', е съвкупността от [[тон]]ове, които могат да бъдат възпроизведени от човешки [[глас]]. Най-често срещаното приложение на термина „вокален диапазон“ е в [[музика]]та, където е една от най-важните характеристики за класифицирането на изпълнител като тип глас. == Пеене и определение за вокален диапазон == Докато по-общото определение за вокален диапазон е просто броят изпълними тонове от най-ниския до най-високия, невинаги се има предвид това: така например, вокалните педагози биха определили вокалния диапазон като броя „музикално полезни“ тонове, които могат да бъдат възпроизведени. Фактор, който се взима предвид при определянето на диапазона, е продукцията на звука. Човешкият глас има възможността да произвежда звуци чрез различни физически процеси, протичащи с намесата на ларинкса. Съществуват четири вида гласови регистри: * „вокал фрай“ (''vocal fry'') регистър * модален регистър * фалцетен регистър * флажолетен (англ. ''whistle'') регистър == Вокални диапазони според гласов тип == ''Внимание: вокалният диапазон на всеки гласов тип е изобразен условно – някои певци/певици могат да изпяват тонове, които не са маркирани на изображенията; с жълт цвят е оцветен клавишът „до“ от първа октава или т. нар. средно „до“; текстът по-долу съдържа информация относно музикални тонове, означавани според научната (западна) система за означение на тонове по следния начин:'' C – '''до''', D – '''ре''', E – '''ми''', F – '''фа''', G – '''сол''', A – '''ла''', B – '''си''' === Мъжки гласове === ==== Бас ==== {{основна|Бас (гласов обхват){{!}}Бас}} [[Файл:Bass vocal range.png|дясно|400px]] [[Бас (гласов обхват)|Басът]] е най-ниският мъжки и човешки глас. Басовият глас разполага с диапазон от E<sub>2</sub> до E<sub>4</sub>. Съществуват и певци, класифицирани като „бас профундо“ или „октависти“, които могат да взимат много по-ниски тонове. Така например, в „Не отвержи мене во время старости“ водещият октавист изпява G<sub>1</sub>.<ref>[ftp://ftp.logos.md/audio/Muzica(Muzyka)/Cintari_bisericesti(Cerkovnye_pesnopenija)/Basso_Profondo_from_Old_Russia/From_Old_Russia.txt ''Basso profondo from old Russia, ревю'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Примери за певци с басов глас: [[Борис Христов]], [[Фьодор Шаляпин]], [[Никола Гюзелев]], [[Николай Гяуров]], [[Бари Уайт]]. ==== Баритон ==== {{основна|Баритон}} [[Файл:Baritone vocal range.png|дясно|400px]] [[Баритон]]ът е среден по височина мъжки глас, чийто диапазон лежи между този на баса и на тенора – от G<sub>2</sub> до G<sub>4</sub>. Това е и най-срещаният мъжки глас. Примери за певци с баритонов глас: [[Георги Милчев-Годжи]], [[Елвис Пресли]], [[Ринго Стар]], [[Слави Трифонов]], [[Константин (певец)|Константин]], [[Том Джоунс]]. ==== Тенор ==== {{основна|Тенор}} [[Файл:Tenor vocal range.png|дясно|400px]] Тенорът е най-високият мъжки глас, като неговият диапазон се разполага от C<sub>3</sub> до C<sub>5</sub>. Разновидност на тенора е контратенор. Диапазонът на един контратенор е почти идентичен на контраалтовия диапазон. Разбира се, съществуват изключително високи гласове – Адам Лопес държи рекорда за възпроизведен най-висок тон, а именно C#<sub>8</sub>, който е извън обсега на класическото 88-клавишно пиано.<ref>[http://www.adamlopez.com Официален сайт на Адам Лопес]</ref> Примери за певци с теноров глас: [[Бруно Марс]]<ref>[http://www.barkbiteblog.com/2011/11/ranking-the-voices-of-10-men-in-pop.html ''Ranking the Voices of 10 Men in Pop'']{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, [[Брус Дикинсън]], Тоше Проески, Орлин Горанов, [[Майкъл Джаксън]]<ref>[http://www.michaeljackson.com/blog/michael-jacksons-voice-falsetto-master-and-counter-tenor-extraordinaire Гласът на Майкъл Джексън]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и [[Шон Мендес]]. === Женски гласове === ==== Алт ==== {{основна|Алт}} [[Файл:Alto vocal range.png|дясно|400px]] Алтът е най-ниският женски глас, чийто диапазон покрива тоновете от F<sub>3</sub> до F<sub>5</sub>. Примери за певици с алтов глас: [[Цеца Величкович-Ражнатович]], [[Тони Бракстън]], Ейми Уаинхаус, Тина Търнър, [[Шер]], [[Шакира]], [[Адел]] и също българската певица [[Ваня Костова]] ==== Мецосопран ==== {{основна|Мецосопран}} [[Файл:Mezzo-soprano vocal range.png|дясно|400px]] Мецосопранът е среден по височина женски глас, обхващащ тоновете от А<sub>3</sub> до А<sub>5</sub>. Това по-скоро не е отделен певчески глас, а обработен алт или сопран със съответните ниски или високи регистри. Мецосопрани са: Арита Франклин, [[Мадона (певица)|Мадона]], [[Кристина Агилера]], Лейди Гага. ==== Сопран ==== {{основна|Сопран}} [[Файл:Soprano vocal range.png|дясно|400px]] Сопранът е най-високият женски и човешки глас. Сопрановият глас разполага с диапазон от C<sub>4</sub> до C<sub>6</sub>. Примери за певици със сопранов глас: Уитни Хюстън, Мария Калас, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева, [[Бьорк]]<ref>[http://www.divadevotee.com/2011/06/bjork-vocal-profile-range.html Бьорк, вокален профил]</ref>, [[Селин Дион]]<ref>[http://www.divadevotee.com/2009/03/celine-dion-vocal-profile.html Селин Дион, вокален профил]</ref>, [[Ариана Гранде]], [[Марая Кери]], [[Поли Генова]], [[Софи Маринова]]. == Бележки == {{reflist}} [[Категория:Гласови обхвати]] cjpzer00gei2dsi6ikbv1w9hqwaxxlh Михаил Константинов 0 445116 12896172 12852327 2026-05-02T14:23:06Z ~2026-26646-99 394663 Добавена е една книга в списъка с публикации и е уточнена датата на една от публикациите. 12896172 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност | категория = математик | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | учил-при = | работил-в = Институт по техническа кибернетика и роботика при [[Българска академия на науките|БАН]]<br>[[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Михаил Михайлов Константинов''' е [[България|български]] [[математик]] и [[общественик]]. == Биография == Роден е на 5 март 1948 г. в [[София]].<ref name="dir.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/na-fokus/prof-mihail-konstantinov-shte-e-nuzhno-rayonirane-nyama-problem-da-imame-120-deputati |заглавие=Проф. Михаил Константинов: Ще е нужно райониране, няма проблем да имаме 120 депутати |труд=Dnes.dir.bg |достъп_дата=2021-05-17}}</ref><ref name="Events.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.events.bg/bg/holidays/1711/проф-Михаил-Константинов---математик | заглавие = проф. Михаил Константинов - математик | достъп_дата = | дата = | труд = EVENTS.bg | издател = Key Experts Group | архив_уеб_адрес = http://archive.is/JXjQc | архив_дата = 2013-06-28 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Завършва специалност „Математика“ в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]].<ref name="Events.bg"/> През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="dir.bg"/> Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН.<ref name="Events.bg"/> От 1987 до 2016 г. е доцент и професор в [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Университета по архитектура, строителство и геодезия]].<ref name="dir.bg" /> От 1999 до 2003 г. е заместник-ректор на Университета. Член е на [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател.<ref name="dir.bg"/> В периода 2012 – 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на „[[Информационно обслужване]]“ АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета,<ref name="is.about">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.is-bg.net/bg/about |заглавие=За компанията - „Информационно обслужване“ АД |труд=is-bg.net |достъп_дата=2021-05-17}}</ref> а до юли същата година е негов член. От 2025 г. е ръководител на сектор „Изборни анализи и прогнози“ към „Галъп Болкан Интернешанъл“. === Научна дейност === Автор е на повече от 600 научни труда, включително десетки книги, сред които:<ref name="dir.bg" /> # ''Методът на усредняването и неговото приложение в техниката'' (1973), София, изд. Наука и изкуство (в съавторство с Друми Байнов) # ''Анализ и синтез на линейни многомерни системи'' (1983), София, изд. Техника (в съавторство с Петко Петков и Николай Христов) # ''Computational Methods for Linear Control Systems'' (1991), Hemel Hempstead, Prentice Hall (co-authored by Petko Petkov and Nikolay Christov) # ''Матрични пресмятания с диалоговата система SYSLAB'' (1992), София, изд. ВИАС (в съавторство с Петко Петков и Николай Христов) # ''Техника на интегрирането: неопределен интеграл'' (1996), София, изд. УАСГ # ''Perturbation Analysis in Finite Dimensional Spaces'' (1996), Leicester, LUED (co-authored by Petko Petkov, Da-Wei Gu and Ian Postlethwaite) # ''Основи на компютърните пресмятания, числено диференциране и интегриране'' (1996, 2006), София, изд. ЕЛМА (в съавторство с Николай Вълчанов) # ''Числени основи на математическите методи'' (1997), София, изд. УАСГ # ''Числена линейна алгебра'' (1997), София, изд. Деметра (в съавторство с Николай Вълчанов) # ''Елементи на аналитичната геометрия: криви и повърхнини от втора степен'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Множества, функции, полиноми, пространства'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Робастни системи за управление: анализ и синтез с MATLAB'' (2002), София, изд. ABC Техника (в съавторство с Петко Петков) # ''Perturbation Theory for Matrix Equations'' (2003), Amsterdam, North-Holland (co-authored by Da-Wei Gu, Volker Mehrmann and Petko Petkov) # ''Интеграли'' (2003), София, изд. УАСГ # ''Пертурбационен анализ в линейната алгебра и управлението'' (2003), София, изд. Деметра (в съавторство с Петко Петков) # ''Foundations of Numerical Analysis (with MATLAB Examples)'' (2005, 2008), Sofia, UACEG Publications # ''Robust Control Design with MATLAB'' (2005, 2013), Berlin, Springer (together with Da-Wei Gu and Petko Petkov) # ''Линейни матрични неравенства в теория на управлението'' (2005), София, изд. Деметра (в съвторство с Андрей Йончев и Петко Петков) # ''Матрични изчисления'' ''(с примери от MATLAB)'' (2016), София, изд. Фастумпрес (в съвторство с Петко Петков) # ''Perturbation Methods in Matrix Analysis and Control'' (2020), New York, Nova Science Publishers (co-authored by Petko Petkov) # ''Приложна диференциална топология'' (2025), София, изд. на БАН "Проф. Марин Дринов" (в съавторство с Вера Ангелова и Петко Петков) # ''Производни, интеграли и диференциални уравнения (с примери от MATLAB)'' (2026), София, Университетско изд. "Св. Климент Охридски" (в съавторство с Екатерина Мадамлиева, Юлияна Бонева и Петко Петков) Трудовете му са цитирани над 2500 пъти от други учени и специалисти, като книгата [18] е цитирана повече от 1300 пъти. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Михаил Константинов}} * [https://web.archive.org/web/20150327071552/http://uacg.bg/?p=182&l=1&id=356&f=4 Профил на проф. д-р мат. Михаил Константинов на сайта на Факултета по транспортно строителство към УАСГ] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Константинов, Михаил}} [[Категория:Български математици]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в УАСГ]] [[Категория:Държавни служители на България]] 7covugzmrrtnjctl5e01esc5fjcu94h 12896784 12896172 2026-05-03T07:03:56Z ~2026-26646-99 394663 Оправени печатни грешки в списъка с литературата. 12896784 wikitext text/x-wiki {{КНИ}} {{Личност | категория = математик | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | учил-при = | работил-в = Институт по техническа кибернетика и роботика при [[Българска академия на науките|БАН]]<br>[[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Михаил Михайлов Константинов''' е [[България|български]] [[математик]] и [[общественик]]. == Биография == Роден е на 5 март 1948 г. в [[София]].<ref name="dir.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/na-fokus/prof-mihail-konstantinov-shte-e-nuzhno-rayonirane-nyama-problem-da-imame-120-deputati |заглавие=Проф. Михаил Константинов: Ще е нужно райониране, няма проблем да имаме 120 депутати |труд=Dnes.dir.bg |достъп_дата=2021-05-17}}</ref><ref name="Events.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.events.bg/bg/holidays/1711/проф-Михаил-Константинов---математик | заглавие = проф. Михаил Константинов - математик | достъп_дата = | дата = | труд = EVENTS.bg | издател = Key Experts Group | архив_уеб_адрес = http://archive.is/JXjQc | архив_дата = 2013-06-28 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Завършва специалност „Математика“ в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]].<ref name="Events.bg"/> През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="dir.bg"/> Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН.<ref name="Events.bg"/> От 1987 до 2016 г. е доцент и професор в [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Университета по архитектура, строителство и геодезия]].<ref name="dir.bg" /> От 1999 до 2003 г. е заместник-ректор на Университета. Член е на [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател.<ref name="dir.bg"/> В периода 2012 – 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на „[[Информационно обслужване]]“ АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета,<ref name="is.about">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.is-bg.net/bg/about |заглавие=За компанията - „Информационно обслужване“ АД |труд=is-bg.net |достъп_дата=2021-05-17}}</ref> а до юли същата година е негов член. От 2025 г. е ръководител на сектор „Изборни анализи и прогнози“ към „Галъп Болкан Интернешанъл“. === Научна дейност === Автор е на повече от 600 научни труда, включително десетки книги, сред които:<ref name="dir.bg" /> # ''Методът на усредняването и неговото приложение в техниката'' (1973), София, изд. Наука и изкуство (в съавторство с Друми Байнов) # ''Анализ и синтез на линейни многомерни системи'' (1983), София, изд. Техника (в съавторство с Петко Петков и Николай Христов) # ''Computational Methods for Linear Control Systems'' (1991), Hemel Hempstead, Prentice Hall (co-authored by Petko Petkov and Nikolay Christov) # ''Матрични пресмятания с диалоговата система SYSLAB'' (1992), София, изд. ВИАС (в съавторство с Петко Петков и Николай Христов) # ''Техника на интегрирането: неопределен интеграл'' (1996), София, изд. УАСГ # ''Perturbation Analysis in Finite Dimensional Spaces'' (1996), Leicester, LUED (co-authored by Petko Petkov, Da-Wei Gu and Ian Postlethwaite) # ''Основи на компютърните пресмятания, числено диференциране и интегриране'' (1996, 2006), София, изд. ЕЛМА (в съавторство с Николай Вълчанов) # ''Числени основи на математическите методи'' (1997), София, изд. УАСГ # ''Числена линейна алгебра'' (1997), София, изд. Деметра (в съавторство с Николай Вълчанов) # ''Елементи на аналитичната геометрия: криви и повърхнини от втора степен'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Множества, функции, полиноми, пространства'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици'' (2000), София, изд. УАСГ # ''Робастни системи за управление: анализ и синтез с MATLAB'' (2002), София, изд. ABC Техника (в съавторство с Петко Петков) # ''Perturbation Theory for Matrix Equations'' (2003), Amsterdam, North-Holland (co-authored by Da-Wei Gu, Volker Mehrmann and Petko Petkov) # ''Интеграли'' (2003), София, изд. УАСГ # ''Пертурбационен анализ в линейната алгебра и управлението'' (2003), София, изд. Деметра (в съавторство с Петко Петков) # ''Foundations of Numerical Analysis (with MATLAB Examples)'' (2005, 2008), Sofia, UACEG Publications # ''Robust Control Design with MATLAB'' (2005, 2013), Berlin, Springer (co-authored by Da-Wei Gu and Petko Petkov) # ''Линейни матрични неравенства в теория на управлението'' (2005), София, изд. Деметра (в съавторство с Андрей Йончев и Петко Петков) # ''Матрични изчисления'' ''(с примери от MATLAB)'' (2016), София, изд. Фастумпрес (в съвторство с Петко Петков) # ''Perturbation Methods in Matrix Analysis and Control'' (2020), New York, Nova Science Publishers (co-authored by Petko Petkov) # ''Приложна диференциална топология'' (2025), София, изд. на БАН "Проф. Марин Дринов" (в съавторство с Вера Ангелова и Петко Петков) # ''Производни, интеграли и диференциални уравнения (с примери от MATLAB)'' (2026), София, Университетско изд. "Св. Климент Охридски" (в съавторство с Екатерина Мадамлиева, Юлияна Бонева и Петко Петков) Трудовете му са цитирани над 2500 пъти от други учени и специалисти, като книгата [18] е цитирана повече от 1300 пъти. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Михаил Константинов}} * [https://web.archive.org/web/20150327071552/http://uacg.bg/?p=182&l=1&id=356&f=4 Профил на проф. д-р мат. Михаил Константинов на сайта на Факултета по транспортно строителство към УАСГ] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Константинов, Михаил}} [[Категория:Български математици]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в УАСГ]] [[Категория:Държавни служители на България]] 111bnpyh4m3xgbf0qirt2gtnc0rrzgo Лили Маринкова 0 445858 12896329 12157430 2026-05-02T17:33:06Z Monaco 6214 /* Награди */ 12896329 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = журналист | вложки = }} '''Лили Маринкова''' е българска журналистка и водеща на телевизионни и радиопредавания.<ref name="Events.bg"/><ref name="Binar.bg"/><ref>[http://birthday.bg/profile/4421/Лили+Маринкова Лили Маринкова]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Birthday.bg.</ref> == Биография == Лили Маринкова е родена на [[27 май]] 1954 г. Завършва гимназия „Климент Охридски“ гр. Елхово, обл. Ямболска и Факултета по журналистика на [[Софийски университет|СУ „Климент Охридски“]].<ref name="Events.bg"/><ref name="Binar.bg"/> В [[Българско национално радио|БНР]] е била водещ на предаванията „Разговор с Вас“, „Хоризонт преди всички“ и „Неделя 150“.<ref name="Events.bg"/><ref name="Binar.bg"/> Телевизионната ѝ кариера е свързана с [[БНТ 2|Ефир 2]] на [[Българска национална телевизия|БНТ]] в най-интересните години на прехода и предаванията „Открита линия“ и „Очевидци“. По-късно води авторското предаване „Вън от рая“ по [[Канал 3]].<ref name="Events.bg">[http://www.events.bg/bg/holidays/2313/Лили-Маринкова---журналистка Лили Маринкова – журналистка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110720130050/http://www.events.bg/bg/holidays/2313/%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0---%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0 |date=2011-07-20 }} // Events.bg.</ref> Съпруга на драматурга Петър Маринков. <ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=1492&sectionid=6&id=00006 „Лили Маринкова: Докога ще започваме все отначало“], в. „[[Сега (вестник)|Сега]]“, 10 март 2001 г.</ref> На 6 юни 2016 г. е скандално<ref>Паола Хюсеин, [https://www.24chasa.bg/novini/article/5559645 „Пенсионират Лили Маринкова, новият шеф Велев недоволен от „Хоризонт“], в. „24 часа“, 6 юни 2016 г.</ref> уволнена от БНР от [[Александър Велев]], в първия му работен ден като новоназначен генерален директор на националното радио. Нейни колеги публикуват призиви, в които настояват уволнението ѝ да бъде отменено.<ref>[http://www.marginalia.bg/novini/17113/ „Журналисти, преподаватели, общественици: Лили Маринкова трябва да бъде върната в БНР“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160607113801/http://www.marginalia.bg/novini/17113/ |date=2016-06-07 }}, Маргиналия, 7 юни 2016 г.</ref> През 2018 г. нейното уволнение бива отменено от [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] (ВКС).<ref>Борис Митов, [https://www.mediapool.bg/varhovniyat-sad-otmeni-uvolnenieto-na-lili-marinkova-ot-bnr-news281019.html Върховният съд отмени уволнението на Лили Маринкова от БНР], mediapool.bg, 3 юли 2018 г.</ref> == Награди == Лили Маринкова е носител на наградите „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радио-журналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.<ref name="Binar.bg">[https://archive.ph/20130628003934/http://www.binar.bg/component/k2/itemlist/user/141-%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0.html Лили Маринкова] // Binar.bg.</ref> == Филмография == * [[Приятно пътуване]] (1987) - журналистката == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.bulphoto.com/persons/2422/ Лили Маринкова] в BulFoto * [http://kanal3.bg/?p=33948 Страница на предаването „Вън от рая“] на сайта на телевизия „Канал 3“ * [http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=593&aid=14193 „Водещата на „Неделя 150“ Лили Маринкова: Става все по-трудно да се направи престижно интервю“], интервю с Лили Маринкова, сп. „Тема“, бр. 4 (431), 1 февруари 2010 * [https://www.facebook.com/Лили-Маринкова-190119011021468 Лили Маринкова във Facebook] {{Портал|Биографии|Култура|България}} {{СОРТКАТ:Маринкова, Лили}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Елхово]] bhosdz0jzip3dxbeh6wo5s3c3am9135 Като две капки вода 0 446908 12896826 12892116 2026-05-03T07:53:59Z ~2026-26162-58 394497 /* */ 12896826 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="14" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="4" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] iuvxjolay10yrqkwhb3udj4uswbnsf7 12896828 12896826 2026-05-03T07:54:49Z ~2026-26162-58 394497 /* Сезон 14 (XIV) */ 12896828 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="14" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="4" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 (XV) == == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] 7y6tlfgokzvrfreikxk64j0u3z9847n 12896829 12896828 2026-05-03T07:55:54Z ~2026-26162-58 394497 /* Сезон 15 (XV) */ 12896829 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="14" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="4" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 (XV) == === Участници === == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] gn0u2anllizg6gho82pv28bew1s3q04 12896830 12896829 2026-05-03T07:56:32Z ~2026-26162-58 394497 /* Участници */ 12896830 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="14" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="4" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 (XV) == === Участници === === Класиране === == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] l06iwkxie9q8ivix1dqs8sesb5vza0o 12896831 12896830 2026-05-03T07:57:04Z ~2026-26162-58 394497 /* Сезон 15 */ 12896831 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="14" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="4" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 == === Участници === === Класиране === == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] rbr7fhzy8tg0dg48bwg2kexhu1ppwow 12896833 12896831 2026-05-03T07:58:50Z ~2026-26162-58 394497 12896833 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="15" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="15" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="14" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="5" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="5" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |- ! | | | | | | | | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 == === Участници === === Класиране === == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] hno8ucmci27ydogp9ii1j9nxpo5nw71 12896869 12896833 2026-05-03T09:10:11Z ~2026-26162-58 394497 12896869 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 –)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9, 13 /финал/)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 –)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 –)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 –)<br />[[Любо Киров]] (12 – 13)<br />[[Азис]] (14 –) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 14 + мини сезон и два спец. епизода | Епизоди = 175 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути (1-13)<br>210 минути (14 –) | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 –) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, тв водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- | rowspan="15" bgcolor="23A2EC" | ! 1 | rowspan="15" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2013 | 12 | сряда,<br>20:00 – 23:00 | 13 март | 5 юни | rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | rowspan="7" | 8 | [[Рафи Бохосян]] | rowspan="15" | автомобил |- ! 2 | 2014 | 13 | rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 10 март | 9 юни | [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 | 2015 | rowspan="2" | 12 | rowspan="2" | 3 март | 25 май | [[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 | 2016 | 30 май | [[Калин Врачански]] |- ! 5 | 2017 | rowspan="6" | 13 | 27 февруари | 29 май | [[Михаела Маринова]] |- ! 6 | 2018 | 26 февруари | 28 май | [[Славин Славчев]] |- ! 7 | 2019 | 25 февруари | 27 май | [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 | 2020 | 24 февруари | 18 май | 9 | [[Фики]] |- ! 9 | 2021 | 22 февруари | 24 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 | [[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 | 2022 | 14 февруари | 16 май | rowspan="6" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 | [[Краси Радков]] |- ! 11 | 2023 | rowspan="5" | 12 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | rowspan="2" |19 февруари | 21 май | 9 | [[Владимир Михайлов]] |- ! 12 | 2024 | понеделник,<br>20:00 – 23:00 | 13 май | 8 | [[Владимир Зомбори]] |- ! 13 | 2025 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | 23 февруари | rowspan="2" | 18 май | rowspan="2" | 9 | [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] |- ! 14 | 2026 | понеделник,<br>20:00 – 23:30 | 16 февруари | |- ! 15 | 2027 | | | | | |} === Повторения === През [[Лято|летните]] сезони (от юли до септември) на 2014, 2015, 2018 и 2019 г. се излъчват повторения съответно на първи, втори, пети и шести сезон. През 2014 г. те вървят всяка събота от 13:30, а между 2015 и 2019 г. - всяка неделя от 16:00 ч. по [[NOVA]]. На 1 януари 2021 г. е излъчено специално издание на шоуто с продължителност час и половина, съдържащо избрани моменти от осми сезон, отново по същата телевизия.<ref>[https://bgtime.tv/tv/program/1w3985vzhxbnukj3 Като две капки вода – bgtime.tv]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2015/08/23/8205/като-две-капки-вода-на-бис-по-нова „Като две капки вода” на бис по Нова]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2014/08/15/3528/любими-моменти-от-като-две-капки-вода Любими моменти от „Като две капки вода”]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2019/07/07/256237/майсторски-преобразявания-в-като-две-капки-вода/ Майсторски преобразявания в "Като две капки вода"]</ref><ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/07/01/220277/като-две-капки-вода-тази-неделя-по-nova/ "Като две капки вода" тази неделя по NOVA]</ref> === Специални издания === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>дуети ! style="padding:0" | Победители |- ! Мини сезон | 2023 | 3 | неделя – вторник,<br>20:00 – 23:00 | 12 февруари | 14 февруари | [[Герасим Георгиев – Геро]],<br>[[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | rowspan="4" | 8 | [[Деси Слава]] и Елена |- ! Спец. вечер 1 | 2024 | rowspan="3" | 1 | неделя,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | [[Софи Маринова]] и Валентина |- ! Спец. вечер 2 | 2025 | събота,<br>20:00 – 23:00 | align="center" colspan="2"|22 февруари | [[Владимир Зомбори]] и Мирела |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="11" bgcolor="darkgray" | |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;" | | colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="13" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="12" bgcolor="darkgray" | |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="10" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="9" bgcolor="darkgray" | |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="4" style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | [[Любо Киров]] || colspan="11" bgcolor="darkgray" | || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;" | || bgcolor="darkgray" | |- | [[Азис]] || colspan="13" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#cbd667;" | |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |} ==== Специални издания ==== {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed width="100%" |- ! Член на журито !! Мини сезон !! Спец. вечер 1 !! Спец. вечер 2 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Веско Ешкенази]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Илиана Раева]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="2" bgcolor="darkgray" | |- | [[Мария Бакалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Христо Стоичков]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Елена Петрова]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |- | [[Ивет Лалова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| |- | [[Захари Карабашлиев]] || colspan="2" rowspan="4" bgcolor="darkgray" | || style="text-align:center; background:#00BFFF;" | |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 !! Сезон 13 !! Сезон 14 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="13" style="text-align:center; background: orange;" | || colspan="1" bgcolor="darkgray" | |- | Александра Енева || colspan="14" style="text-align:center; background: lightpink;" | |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="5" bgcolor="darkgray" | |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="8" bgcolor="darkgray" | |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="3" bgcolor="darkgray" | |- | [[Владимир Михайлов]] || colspan="10" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;" | |- | [[Михаела Маринова]] || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| ||colspan="3" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="4" bgcolor="darkgray" | || colspan="1" style="text-align:center; background: orange;" | |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. Журито са [[Магърдич Халваджиян]], [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов-син]]. Ментори са [[Етиен Леви]], Александра Енева и Георги Низамов. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито – към [[Магърдич Халваджиян]] и [[Хилда Казасян]] се присъединяват [[Милица Гладнишка]] и [[Юлиян Константинов]]. В шести епизод Гладнишка е гост участник, като на нейното място в журито сяда [[Графа]]. В единадесети епизод, когато отсъства Константинов, на негово място застава [[Димитър Ковачев – Фънки]]. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. В журито към Магърдич Халваджиян и Хилда Казасян се присъединява [[Димитър Ковачев – Фънки]], както и специален гост във всеки епизод – [[Станимир Гъмов]], [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]], [[Иво Танев]], [[Мая Бежанска]], [[Албена Михова]], [[Камен Воденичаров]], [[Мария Игнатова]], [[Стефания Колева]], [[Милица Гладнишка]], [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] и [[Рафи Бохосян]]. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 ч. по [[Нова ТВ]] с повторение на 24 септември 2018 г. от 12:30 ч., отново по [[Нова ТВ|Нова]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ТВ водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]]. === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. От този сезон [[Милица Гладнишка]] е новият ментор по актьорско майсторство, замествайки Георги Низамов, който е участник. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. В пети епизод, когато Векилов отсъства, го замества [[Саня Армутлиева]], а в осми епизод – [[Магърдич Халваджиян]]. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking Out Loud“ ([[Ед Шийрън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант, стоматолог, актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice Ice Baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of You“ ([[Ед Шийрън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод – [[Магърдич Халваджиян]], Джуди Халваджиян, [[Калин Сърменов]], [[Герасим Георгиев – Геро]], [[Йордан Караджов]], [[Йорданка Христова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]] и [[Виктор Калев]]. В този сезон отново има нов ментор по актьорско майсторство – [[Станимир Гъмов]]. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. Гост жури през сезона са [[Магърдич Халваджиян]], [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], [[Любо Киров]], Велизар Соколов – Заки, [[Саня Армутлиева]], [[Юлиан Вергов]], [[Веско Ешкенази]], [[Орлин Горанов]], [[Виктор Калев]], [[Братя Аргирови]] и [[Екатерина Михайлова (певица)|Екатерина Михайлова]]. От този сезон Георги Низамов се завръща като ментор по актьорско майсторство. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов|Папи Ханс]] (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]]. === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. В трети епизод, когато Вергов отсъства, го замества [[Марта Вачкова]], в четвърти – Велизар Соколов – Заки, а в пети – [[Тончо Токмакчиев]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]]. === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex Machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad Habits“ ([[Ед Шийрън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. [[Ненчо Балабанов]] пък влиза в ролята на ментор по актьорско майсторство. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. На финала Магърдич Халваджиян отново се присъединява към журито като пети член. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара Екимова | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара Екимова | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара Екимова | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара Екимова | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара Екимова | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара Екимова | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара Екимова | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара Екимова | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара Екимова | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара Екимова | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара Екимова | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара Екимова | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ==== Участници ==== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]] и новият член [[Любо Киров]]. [[Владимир Михайлов]] се присъединява като ментор към [[Етиен Леви]] и Александра Енева. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (естраден певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. На 9 февруари 2025 г. от 20:00 ч. е излъчено повторение на финала на сезона по [[Нова ТВ]]. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Шийрън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Сезон 13 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 13-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В нея коментари за изпълненията дават [[Магърдич Халваджиян]], [[Йорданка Христова]], [[Ивет Лалова]] и [[Захари Карабашлиев]]. ==== Участници ==== * [[Владимир Зомбори]] (актьор, участник и победител в сезон 12) и Мирела Митева '''(победители)''' * [[Галена]] (попфолк певица) и Джорджия Лацова * [[Дара Екимова]] (поп певица, участник в сезон 11) и Леда Христова * [[Дарин Ангелов]] (актьор, участник в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ (участник в мини сезон) * [[Деси Добрева]] (поп певица, участник в сезон 7) и Емилияна Добрева * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор, участник в сезон 4) и Васил Кънев „Васко“ (участник в мини сезон) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезони 4 и 9) и Валентина Ванева (участник и победител в спец. вечер 1) * [[Тома Здравков]] (рок певец, участник в сезон 11) и Никола Валентинов ==== Класиране ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Тома и Никола | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) |- | 2 | Дара и Леда | „Don't speak“ ([[Ноу Даут]]) |- | 3 | Поли и Валентина | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) |-style="background:gold;" | 4 | Владо и Мирела | „Will you be there“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 5 | Деси и Емилияна | „Ситно се хоро виеше“ ([[Николина Чакърдъкова]]) |- | 6 | Орлин и Васко | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Галена и Джорджия | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) |- | 8 | Дарин и Гого | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) |} ===Сезон 13=== Водещите и журито остават в същия състав от миналия сезон. Финалът се провежда на [[Национален стадион „Васил Левски“]] на 18 май, като за него към водещите [[Димитър Рачков|Рачков]] и [[Герасим Георгиев – Геро|Геро]] се присъединява [[Васил Василев – Зуека]]. За първи път гласуването се провежда в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA PLAY]]. От този сезон започва и подкаст, а водещ е актьорът [[Борислав Захариев|Боби Турбото]] (участник в сезон 6). === Участници === * [[Александра Лашкова]] (актриса) * [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]] (поп певец, предприемач) '''(победител)''' * [[Дивна]] (поп певица) * [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]] (поп дует) * [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] (рок певец) * [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (ТВ водещ, продуцент) * [[Михаела Филева]] (поп певица) * [[Николаос Цитиридис]] (комик, ТВ водещ) * [[Роксана (певица)|Роксана]] (попфолк певица) На финала за втори път се класират всички участници. Оригиналните финалисти – [[Михаела Филева]], [[Вениамин (певец)|Вениамин Димитров]], [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] и [[Николаос Цитиридис]] започват надпреварата на финала с 2 точки, докато останалите участници – [[Александра Лашкова]], [[Дивна]], [[Димитър & Христо|Димитър Атанасов и Христо Младенов]], [[Звездомир Керемидчиев|Звезди Керемидчиев]] и [[Роксана (певица)|Роксана]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Звезди | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 44 |-style="background:gold;" | 2 | Михаела | „Try“ ([[Пинк]]) | 86 |- | 3 | Вениамин | „Ако една звезда си“ ([[Тони Стораро]]) | 24 |- | 4 | Иван | „Rock DJ“ ([[Роби Уилямс]]) | 41 |- | 5 | Лашкова | „Welcome to Burlesque“ ([[Шер]]) | 34 |- | 6 | Цитиридис | „To Gucci forema“ ([[Йоргос Мазонакис]]) | 41 |- | 7 | Дивна | „Jenny from the block/Get right/Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 8 | Роксана | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 46 |- | 9 | Димитър и Христо | „Who Wants To Live Forever“ ([[Куийн]]) | 79 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „За теб, Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 37 |- | 2 | Роксана | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 48 |- | 3 | Цитиридис | „По навик“ ([[Михаела Филева]]) | 36 |- | 4 | Димитър и Христо | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 69 |- | 5 | Лашкова | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 21 |- | 6 | Вениамин | „Вълк“ ([[Руши Видинлиев]]) | 23 |- | 7 | Звезди | „Вярност“ ([[Вили Кавалджиев]]) | 48 |- | 8 | Иван | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 58 |-style="background:gold;" | 9 | Дивна | „Наше лято“ ([[Лили Иванова]]) | 93 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 70 |- | 2 | Михаела | „I surrender“ ([[Селин Дион]]) | 33 |- | 3 | Дивна | „Without me“ ([[Еминем]]) | 32 |- | 4 | Иван | „Espresso“ ([[Сабрина Карпентър]]) | 59 |- | 5 | Лашкова | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 62 |- | 6 | Димитър и Христо | „Mamma Maria“ ([[Рики е повери]]) | 22 |- | 7 | Роксана | „Holding out for a hero“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 39 |- | 8 | Цитиридис | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 53 |- | 9 | Звезди | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 45 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 34 |- | 2 | Лашкова | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 45 |- | 3 | Вениамин | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 58 |- | 4 | Дивна | „Greatest love of all“ ([[Уитни Хюстън]]) | 24 |- | 5 | Михаела | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 61 |-style="background:gold;" | 6 | Звезди | „Lose control“ ([[Теди Суимс]]) | 80 |- | 7 | Цитиридис | „Ненаситна“ ([[Папи Ханс]]) | 33 |- | 8 | Роксана | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 48 |- | 9 | Иван | „My way“ ([[Франк Синатра]]) | 50 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Вениамин | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |- | 2 | Иван | „Genghis khan“ ([[Чингис хан (музикална група)|Чингис хан]]) | 48 |- | 3 | Роксана | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 31 |- | 4 | Дивна | „It's oh so quiet“ ([[Бьорк]]) | 57 |- | 5 | Димитър и Христо | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 20 |-style="background:gold;" | 6 | Лашкова | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 72 |- | 7 | Цитиридис | „It's not unusual“ ([[Том Джоунс]]) | 55 |- | 8 | Звезди | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 37 |- | 9 | Михаела | „Нещо нетипично“ ([[Ивана]]) | 59 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 33 |- | 2 | Цитиридис | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 49 |- | 3 | Димитър и Христо | „Стари рани“ ([[Меди (певец)|Меди]] и [[Софи Маринова]]) | 24 |-style="background:gold;" | 4 | Вениамин | „Apt.“ ([[Розе (певица)|Розе]] и [[Бруно Марс]]) | 73 |- | 5 | Звезди | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 28 |- | 6 | Роксана | „C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 56 |- | 7 | Лашкова | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 49 |- | 8 | Михаела | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 71 |- | 9 | Иван | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 50 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър и Христо | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 35 |- | 2 | Вениамин | „Обичам те“ ([[Азис]]) | 44 |- | 3 | Роксана | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 57 |-style="background:gold;" | 4 | Цитиридис | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 82 |- | 5 | Михаела | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 67 |- | 6 | Лашкова | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 27 |- | 7 | Иван | „Creep“ ([[Рейдиохед]]) | 44 |- | 8 | Дивна | „In your eyes“ ([[Кайли Миноуг]]) | 28 |- | 9 | Звезди | „Se perno gia na sou po“ ([[Триандафилос]]) | 49 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 29 |- | 2 | Звезди | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 20 |- | 3 | Цитиридис | „Откачалки“ ([[Вирго]], [[Боро Първи]] и [[Криско]]) | 54 |- | 4 | Вениамин | „Beautiful things“ ([[Бенсън Буун]]) | 62 |-style="background:gold;" | 5 | Роксана | „Караджа дума Русанки“ ([[Недялка Керанова]]) | 70 |- | 6 | Дивна | „Ti si moj greh“ ([[Лепа Брена]]) | 28 |- | 7 | Лашкова | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 51 |- | 8 | Михаела | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 58 |- | 9 | Димитър и Христо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 61 |} '''Седмица 9 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки* |- | 1 | Цитиридис | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 55 |- | 2 | Михаела | „Die with a smile“ ([[Лейди Гага]] и [[Бруно Марс]]) | 62 |- | 3 | Роксана | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 58 |- | 4 | Лашкова | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 56 |-style="background:gold;" | 5 | Иван | „Този филм“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 119 |- | 6 | Звезди | „You're the voice“ ([[Джон Фарнъм]] и [[Том Джоунс]]) | 52 |- | 7 | Вениамин | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 69 |- | 8 | Димитър и Христо | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 54 |- | 9 | Дивна | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 65 |} За първи път в историята на предаването всеки член на журито присъжда по 11 точки на всеки участник, а менторите отказват да дадат своите 10 точки, като така класирането стартира с 44 точки за всички участници. '''Седмица 10 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дивна | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 34 |- | 2 | Цитиридис | „Всичко води към теб“ ([[Анелия]]) | 28 |- | 3 | Димитър и Христо | „Mamma Mia“ ([[АББА]]) | 25 |-style="background:gold;" | 4 | Лашкова | „Toxic" ([[Бритни Спиърс]]) | 82 |- | 5 | Роксана | „Топъл дъжд" ([[Силвия Кацарова]]) | 39 |- | 6 | Вениамин | „Тука тука“ ([[Криско]]) | 55 |- | 7 | Звезди | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 46 |- | 8 | Иван | „Give it away/Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 52 |- | 9 | Михаела | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 72 |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Роксана | „Cotton eye Joe“ ([[Реднекс]]) | 25 |- | 2 | Вениамин | „All for love“ ([[Браян Адамс]], [[Род Стюард]] и [[Стинг]]) | 61 |- | 3 | Михаела | „Do it like a dude“ ([[Джеси Джей]]) | 51 |- | 4 | Звезди | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 33 |- | 5 | Дивна | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 38 |- | 6 | Лашкова | „What's love got to do with it“ ([[Тина Търнър]]) | 27 |- | 7 | Иван | „There must be an angel“ ([[Юритмикс]]) | 45 |- | 8 | Цитиридис | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 59 |-style="background:gold;" | 9 | Димитър и Христо | „Close my eyes forever“ ([[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]]) | 94 |} '''Седмица 12 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |-style="background:gold;" | 1 | Вениамин | [[Майкъл Джексън]] („They don't care about us“ ) |- | 2 | Димитър и Христо | [[Фондацията]] („Пак ще се прегърнем“ ) |- | 3 | Иван | [[Елвис Пресли]] („Blue suede shoes“) |- | 4 | Звезди | [[Рейнбоу]] („Can't let you go“) |- | 5 | Лашкова | [[Лейди Гага]] („Abracadabra“) |- | 6 | Роксана | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 7 | Цитиридис | [[Хю Джакман]] („The greatest show“) |- | 8 | Михаела | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 9 | Дивна | [[Нели Андреева]] („Малка мома“) |} '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Вениамин | 611 |- | Дивна | 470 |- | Димитър и Христо | 517 |- | Звезди | 482 |- | Иван | 572 |- | Лашкова | 526 |- | Михаела | 657 |- | Роксана | 517 |- | Цитиридис | 545 |} == Сезон 14 (XIV) == Водещите остават същите, докато в журито към [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]] и [[Веселин Маринов]] се присъединява [[Азис]]. В менторския състав също има промяна - за първи път от началото на предаването има нов вокален ментор в лицето на [[Михаела Маринова]], която се присъединява към Александра Енева и [[Владимир Михайлов]]. Финалът се провежда за втори път в „[[Арена Армеец София|Арена София]]’’. Гласуването отново е безплатно чрез приложението NOVA PLAY. [[Борислав Захариев]] отново води подкаста на предаването. === Участници === * [[Александра Раева]] (поп певица, актриса) * Борис Христов (поп и рок певец) * [[Весела Бабинова]] (актриса) * Виктор Тодоров (поп певец, участник в [[Пееш или лъжеш]] 3) * Даниел Пеев – Дънди (актьор) * [[Емилия (певица)|Емилия]] (попфолк певица) * [[Иво Димчев]] (поп певец, актьор, визуален артист) * [[Пламена Петрова]] (поп и попфолк певица) * Симона (попфолк певица) === Класиране === '''Седмица 1 (16 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 50 |- | 2 | Иво Димчев | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 51 |- | 3 | Емилия | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 34 |- | 4 | Борис | „The door“ ([[Теди Суимс]]) | 40 |- | 5 | Бабинова | „La tortura“ ([[Шакира]]) | 26 |- | 6 | Пламена | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 35 |- | 7 | Симона | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 28 |- | 8 | Дънди | „Whole lotta love“ ([[Лед Цепелин]]) | 68 |-style="background:gold;" | 9 | Виктор | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 101 |- |} '''Седмица 2 (23 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Tic, tic tac“ ([[Карапичо]]) | 27 |- | 2 | Пламена | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 24 |- | 3 | Борис | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 52 |- | 4 | Симона | „Voilà“ ([[Барбара Прави]]) | 76 |- | 5 | Емилия | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 54 |- | 6 | Виктор | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Само мене нямаш“ ([[Анелия]]) | 45 |- | 8 | Алекс Раева | „Дива“ ([[Филип Киркоров]]) | 36 |-style="background:gold;" | 9 | Иво Димчев | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 77 |- |} '''Седмица 3 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Пламена | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 32 |- | 2 | Симона | „Нека бъда твоята есен“ ([[Ваня Костова]]) | 39 |- | 3 | Емилия | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 66 |- | 4 | Борис | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 27 |-style="background:gold;" | 5 | Иво Димчев | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 86 |- | 6 | Дънди | „Заспал Гочо под салкъм“ ([[Мария Кехайова]]) | 42 |- | 7 | Бабинова | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 20 |- | 8 | Виктор | „Празник всеки ден“ ([[Ивана]]) | 44 |- | 9 | Алекс Раева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 77 |- |} '''Седмица 4 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Виктор | „Y.M.C.A.“ ([[Вилидж Пийпъл]]) | 28 |- | 2 | Пламена | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 69 |- | 3 | Борис | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 26 |- | 4 | Дънди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев]]) | 38 |- | 5 | Алекс Раева | „I'll be your shelter“ ([[Тейлър Дейн]]) | 47 |- | 6 | Симона | „La bamba“ ([[Ричи Валънс]]) | 25 |- | 7 | Емилия | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 60 |- | 8 | Иво Димчев | „Plava ciganka“ ([[Миле Китич]]) | 45 |-style="background:gold;" | 9 | Бабинова | „I dreamed a dream scene“ ([[Ан Хатауей]]) | 95 |- |} '''Седмица 5 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дънди | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 82 |- | 2 | Иво Димчев | „L'amour est un oiseau rebelle“ ([[Елина Гаранча]]) | 41 |- | 3 | Пламена | „Казваш, че ме обичаш“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 40 |- | 4 | Виктор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 33 |- | 5 | Емилия | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 53 |- | 6 | Борис | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 25 |- | 7 | Бабинова | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 29 |- | 8 | Алекс Раева | „Баница“ ([[Иво Димчев]]) | 58 |- | 9 | Симона | „Memory“ ([[Илейн Пейдж]]) | 72 |- |} '''Седмица 6 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 31 |- | 2 | Дънди | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 79 |- | 4 | Бабинова | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 49 |- | 5 | Емилия | „What's up“ ([[Фор нон блондс]]) | 51 |- | 6 | Иво Димчев | „Ден денувам“ ([[Володя Стоянов]]) | 36 |- | 7 | Виктор | „Rich girl“ ([[Гуен Стефани]]) | 23 |- | 8 | Пламена | „What is love“ ([[Хадауей]]) | 33 |-style="background:gold;" | 9 | Алекс Раева | „Ode to my family“ ([[Кранберис]]) | 80 |- |} '''Седмица 7 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дънди | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 49 |- | 2 | Пламена | „Show me how you Burlesque“ ([[Кристина Агилера]]) | 51 |- | 3 | Борис | „Espresso macchiato“ ([[Томи Кеш]]) | 50 |- | 4 | Емилия | „Where is my husband“ ([[Рей (певица)|Рей]]) | 72 |- | 5 | Иво Димчев | „Lay me down“ ([[Сам Смит]]) | 32 |- | 6 | Симона | „Ти ужасно закъсня“ ([[Георги Станчев]]) | 18 |- | 7 | Бабинова | „Dudu“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 35 |-style="background:gold;" | 8 | Алекс Раева | „Турболенция“ ([[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Флорин Салам]]) | 84 |- | 9 | Виктор | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 42 |- |} '''Седмица 8 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Борис | „Огън от любов“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 61 |- | 2 | Бабинова | „Колко ми липсваш“ ([[КариZма]]) | 19 |- | 3 | Виктор | „Kiss“ ([[Ед Шийрън]] и [[Том Джоунс]] | 24 |- | 4 | Дънди | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 41 |- | 5 | Иво Димчев | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 34 |- | 6 | Пламена | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 45 |- | 7 | Алекс Раева | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 54 |- | 8 | Емилия | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 54 |-style="background:gold;" | 9 | Симона | „When you believe“ ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 91 |- |} Поради участието на Михаела Маринова като дуетен изпълнител, менторите не присъждат своите 10 точки. '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Симона | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 44 |- | 2 | Емилия | „Жик-так“ ([[Краси Радков]]) | 38 |- | 3 | Пламена | „Always“ ([[Бон Джоуви]]) | 41 |-style="background:gold;" | 4 | Борис | „Venus“ ([[Бананарама]]) | 80 |- | 5 | Иво Димчев | „Чистачките“ ([[Тодор Колев]]) | 37 |- | 6 | Бабинова | „Bring me to life “ ([[Еванесънс]]) | 64 |- | 7 | Алекс Раева | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 26 |- | 8 | Дънди | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 75 |- | 9 | Виктор | „When I was your man“ ([[Бруно Марс]]) | 28 |- |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс Раева | „Pump up the jam“ ([[Технотроник]]) | 41 |- | 2 | Дънди | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 38 |- | 3 | Емилия | „Дишам“ ([[Дара Екимова]]) | 71 |- | 4 | Симона | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 38 |- | 5 | Пламена | „Objection“ ([[Шакира]]) | 31 |-style="background:gold;" | 6 | Борис | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 73 |- | 7 | Бабинова | „Инкогнито“ ([[Михаела Филева]]) | 30 |- | 8 | Виктор | „Una furtiva lagrima“ ([[Лучано Павароти]]) | 46 |- | 9 | Иво Димчев | „He wasn't man enough“ ([[Тони Бракстън]]) | 65 |- |} '''Седмица 11 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | | „“ ([[]]) | |- | 2 | | „“ ([[]]) | |- | 3 | | „“ ([[]]) | |- | 4 | | „“ ([[]]) | |- | 5 | | „“ ([[]]) | |- | 6 | | „“ ([[]]) | |- | 7 | | „“ ([[]]) | |- | 8 | | „“ ([[]]) | |- | 9 | | „“ ([[]]) | |- |} Firestarter [[Продиджи]] Без теб [[Софи Маринова]] Hit the road Jack [[Рей Чарлс]] Scream [[Джанет Джексън]] и [[Майкъл Джексън]] Bangaranga [[Дара (певица)|Дара]] Oops!...I did it again [[Бритни Спиърс]] [[Лара Фабиан]] [[Бионсе]] Hero [[Енрике Иглесиас]] '''Tочки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алекс Раева | 553 |- | Бабинова | 412 |- | Борис | 513 |- | Виктор | 411 |- | Дънди | 511 |- | Емилия | 553 |- | Иво Димчев | 504 |- | Пламена | 401 |- | Симона | 462 |} == Сезон 15 == === Участници === === Класиране === == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] ftykjgus2gx76srn2qra0p65yqup0ry Леандро Бакуна 0 448630 12896485 12894059 2026-05-02T19:12:49Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896485 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Кюрасао}} Леандро Бакуна | снимка = Leandro Bacuna.jpg | цяло име = Леандро Джоунс Йохан Бакуна | град на раждане = [[Гронинген]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | височина = 187 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Турция}} „[[Ъгдър ФК|Ъгдър]]“ | номер на фланелката = 7 | юношески отбори = {{Флагче|Нидерландия}} „[[ФК Гронинген|Гронинген]]“ | юношески години =2002 – 2009 | години =2009 – 2013<br>2013 – 2017<br>2017 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2025<br>2025<br>2026 – | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} „[[ФК Гронинген|Гронинген]]“<br>{{Флагче|Англия}} „[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]“<br>{{Флагче|Англия}} „[[ФК Рединг|Рединг]]“<br>{{Флагче|Уелс}} „[[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]“<br>{{Флагче|Англия}} „[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]“<br>{{Флагче|Нидерландия}} „[[ФК Гронинген|Гронинген]]“<br>{{Флагче|Турция}} „[[Бандърмаспор]]“<br>{{Флагче|Турция}} „[[Ъгдър ФК|Ъгдър]]“ | мачове = 109<br>116<br>59<br>111<br>14<br>64<br>19<br>13 | голове = (14)<br>(7)<br>(4)<br>(4)<br>(0)<br>(5)<br>(6)<br>(1) | национален отбор години = 2007 – 2008<br>2009 – 2010<br>2011 – 2013<br>2016 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландски Антили}} {{имеНОФ20|Нидерландски Антили}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Кюрасао}} {{имеНОФ|Кюрасао}} | национален отбор мачове = 5<br>10<br>10<br>70 | национален отбор голове = (3)<br>(1)<br>(1)<br>(16) | посл_проф_отбори = 26 април 2026 г | посл_нац_отбор = 31 март 2026 г | наем = |второ гражданство={{Флагче|Кюрасао}} [[Кюрасао]]}} '''Леандро Бакуна''' (роден на 21 август 1991 г. в [[Гронинген]]) е [[Кюрасао|кюрасаоански]] [[футболист]], играе като [[полузащитник]] и се състезава за турския „[[Ъгдър ФК|Ъгдър]]“. == Клубна кариера == === Гронинген === Роден в град [[Гронинген]] Бакуна се записва в школата на местния „[[ФК Гронинген|Гронинген]]“. Преминава през всички младежки формации на клуба. На 30 октомври 2009 г. Бакуна прави дебюта си за първия отбор на Гронинген в мач срещу [[ПСВ Айндховен]]. Първият си гол за клуба отбелязва на 6 ноември 2009 г. вкарва срещу „[[Хераклес Алмело|Хераклес]]“ в мач от [[Ередивиси]]. За Гронинген изиграва общо 109 мача в Ередивиси и отбелязва 14 гола. === Астън Вила === На 13 юни 2013 г. Бакуна преминава в [[Английска висша лига|елитния]] английски „[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]“.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=432024 Астън Вила продължава с трансферите]; Sportal, 13 юни 2013</ref> == Национален отбор == Роден в Нидерландия от родители с афро-кюрасаоански произход, Бакуна е играл за отбора на Нидерландските Антили до 20 години, както и за различни младежки нидерландски отбори. Той получава първата си повиквателна за националния отбор на Кюрасао през март 2016 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.hitc.com/en-gb/2016/03/17/aston-villa-defender-leandro-bacuna-gets-first-senior-internatio/|title=Aston Villa defender Leandro Bacuna gets first senior international call-up for Curacao}}</ref> като записва първия си мач за националния отбор в загубата с 1:0 от Барбадос.<ref>{{cite web|url=http://readastonvilla.com/2016/03/28/villans-international-duty-part-1-2/|title=Villans on international duty – Part One|date=28 March 2016}}</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sportal.bg/statistics_players.php?champ=5&team=100&season=84 Профил в Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130603131508/http://www.sportal.bg/statistics_players.php?champ=5&team=100&season=84 |date=2013-06-03 }} {{СОРТКАТ:Бакуна, Леандро}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Астън Вила]] [[Категория:Родени в Гронинген]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Футболисти на ФК Уотфорд]] iucj2rfuwentz6lwzjunwpzapbcrzzv Отзиви от жътварите 0 452830 12896890 11791012 2026-05-03T09:40:14Z ~2026-26792-05 394653 12896890 wikitext text/x-wiki {{Вестник | Име на български = „Отзиви от жътварите“ | Име в оригинал = „Отзиви отъ жътваритѣ“ | Изображение = | Обяснение = | Вид = | Формат = | Дата на основаване = [[1908]] | Дата на приключване = | Цена = | Собственик = | Собственици = | Издател = | Редактор = | Главен редактор = | Помощник-редактор = | Персонал = | Език = [[български език|български]] | Политически = протестантски | Тираж = | Свързани вестници = | Сграда на управление = | Уебсайт = }} „'''Отзиви от жътварите'''“ е български вестник, излизал в [[Солун]] в 1908 година, орган на протестантската мисия в града. Печатан е на хектограф. Редактиран е от Аделин Хаус, жена на главата на мисията д-р [[Джон Хенри Хаус]]<ref>{{Източник БПП|3|178 – 179}}</ref>. == Бележки == <references /> {{мъниче|вестник}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Протестантство в България]] [[Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос]] [[Категория:Вестници в Османската империя]] [[Категория:Вестници на български език]] [[Категория:Спрени вестници в Солун]] [[Категория:Американско земеделско училище]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1908 година]] ll78refaet2ckv0s78ld543iz80fr1l Магнети Марели 0 462332 12896497 12396876 2026-05-02T19:29:07Z Gvelf 29234 Правопис 12896497 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Магнети Марели С.п.А | лого = | основаване = [[1919]] година | град = [[Корбета]] | страна = [[Италия]] | заети = 36 900 | продукти = [[електронни компоненти]] | собственост е на = Fiat Group Automobiles S.p.A | сайт = [http://www.magnetimarelli.com/ www.magnetimarelli.com] }} [[Файл:Magneti Marelli.JPG|мини|ляво|Производствен корпус]] '''„Магнети Марели“''' е компания от гр. [[Корбета]], Италия, производител на електроника и електротехника, световен лидер в производството на осветителни елементи и компоненти за транспортна техника. == История == През [[1891]] г. Ерколе Марели основава компания на свое име за производство на електрични компоненти и двигатели. Освен че произвежда за Италия, компанията изнася и електрически компоненти за Европа. От компанията на Марели са приложени редица въведения в използването на електрически пособия. Прилагат се нови технологии, използват се нови материали и нови конструктивни методи. Марели основава ''Società Anonima Ercole Marelli'' през 1919 г. Инвестира 7 милиона италиански лири в нови поточни линии и назначаване на нови работници поради разширяването на производството. През 1920 г. основните партньори на компанията са ФИАТ и други италиански производители на автомобили. Освен за тях Магнети Марели изнася компоненти за италианското самолетостроене. 9 години по-късно започва и производството на батерии. В началото на 1930-те години се откриват нови фабрики и компанията създава подмарка съсредоточена върху производството на електронни лампи за италианската електронна индустрия. По-късно електронните лампи поради качествената изработка, добрата конструкция и добрите материали електронни лампи се изнасят и за редица европейски страни. През 1935 г. за новозараждащата се италианска мотоциклетна индустрия и развитието на автомобилната индустрия се произвеждат разни видове стартери, ключове и други компоненти. В края на 1930-те години се създават научноизследователски центрове. През 1938 г. в компанията работи гениалният италиански физик Нобелов лауреат [[Енрико Ферми]]. След Втората световна война компанията има изключителен принос за възстановяването и развитието на комуникациите в Италия. От 1947 г. „Магнети Марели“ е член на Италианската борса. През 1953 г. компанията работи върху основните телевизионни мостове на Италианската телевизия РАИ. През 1967 г. компанията е основен сътрудник на ФИАТ и задълбочава взаимоотношенията си с германския гигант „Бош“, започнали през 1935 г. Открива свои представителства в [[Бразилия]] и [[Турция]]. През 1979 г. се създава Marelli Autronica – джойнт венчър с италианската компания „Вебер“ ([[Болоня]]) за производство на електроконтролиращи устройства. През 1983 г. започва производството на Digiplex electronic, базирана на Cityplex system за автоматично стартиране и спиране при различни ситуации на двигателя. Следващата година представителството на компанията се премества в Чинисело Белсамо (Cinisello Balsamo). През 1987 г. прави реорганизация на индустриалното производство с компаниите Weber, Veglia Borletti, Carello, Siem, Solex and Jaeger. През 1991 г. компанията премества централата си в Корбета. През 1996 г. пробива на китайския пазар и провежда изпитания на нови навигационни системи и осветителни елементи. През 2005 г. влиза във „ФИАТ груп“. През 2007 г. разширява значително производството на LED светлини. == Бизнес партньори == Автомобилни производители: [[Фиат|ФИАТ]], [[Фолксваген]], [[Ауди]], [[Рено]], [[Фиат Крайслер САЩ|Крайслер]], [[Форд Мотър Къмпани|Форд]]. == Продукти == * габаритни светлини, фарове, стопове * електронни системи * пластични елементи и модули * индикатори == Източници == * [http://www.magnetimarelli.com/ Официален уебсайт] [[Категория:Предприятия в Италия]] [[Категория:Милано (провинция)]] [[Категория:Производители на електрически съоръжения]] [[Категория:Основани в Италия през 1919 година]] 6rcfch39a9omg70okadjshmtos09b4x Владимир Гика 0 463024 12896667 12894935 2026-05-02T23:58:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896667 wikitext text/x-wiki {{Личност|духовник | име-оригинал = Vladimir Ghika | портрет = Vl. Ghika porte le drapeau écussonné du Coeur Sacré de Jésus de Roumanie (Agence Rol).jpeg | портрет-описание = Във Франция със знаме на румънската католическа общност, 1917 г. | описание = румънски духовник | роден-място = [[Константинопол]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Жилава]], [[Румъния]] }} '''Владимир Гика''' ({{lang|ro|Vladimir Ghika}}) е [[Румъния|румънски]] [[Католицизъм|католически]] [[духовник]]. Жертва на [[Комунизъм|комунистическия]] режим, през 2013 година той е обявен за [[блажен]]<ref>{{Cite web |title=Messe de Béatification de Mgr Ghika |url=https://www.youtube.com/watch?v=QM3_DplLdsw }}</ref><ref>{{Cite web|url= http://www.news.va/it/news/il-16-maggio-1954-moriva-vladimir-ghika-presto-bea/|title= Il 16 maggio 1954 moriva Vladimir Ghika, presto Beato a Bucarest|data= 16 май 2013|work= News.Va The Vatican Today|access-date= 17 май 2013|archive-date= 4 март 2016|url-archive= https://web.archive.org/web/20160304192143/http://www.news.va/it/news/il-16-maggio-1954-moriva-vladimir-ghika-presto-bea/|достъп_дата= 2026-04-26|архив_дата= 2016-03-04|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20160304192143/http://www.news.va/it/news/il-16-maggio-1954-moriva-vladimir-ghika-presto-bea/}}</ref><ref name=it.radiovaticana.va>[http://it.radiovaticana.va/news/2013/08/31/romania:_beatificazione_di_padre_vladimir_ghika,_martire_sotto_il/it1-724314 ''Romania: Beatificazione di padre Vladimir Ghika, martire sotto il comunismo'', notizia dal sito ufficiale di Radio Vaticana]</ref>. == Биография == Роден е на [[25 декември]] [[1873]] година в [[Константинопол]] в семейството на румънския посланик в [[Османска империя|Османската империя]]. Произлиза от фанариотския род [[Гика]], като негов дядо е [[Григоре Александру Гика]], последният войвода на [[Молдовско княжество|Молдовското княжество]]. Израства в [[Тулуза]], където се премества семейството му през 1878 година. През 1893 – 1895 година Гика учи политически науки в [[Парижки университет|Парижкия университет]], а през 1898 година постъпва в [[Папски университет „Свети Тома Аквински“|Папския университет „Свети Тома Аквински“]] в [[Рим]]. През 1902 година приема католицизма, а през 1905 година се дипломира с докторат по [[богословие]]<ref>[https://angelicumnewsletterblog.blogspot.com/2013/06/holy-father-declares-angelicum-alumnus.html Holy Father declares Angelicum alumnus "venerable"], 4 June 2013 {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161130111753/https://angelicumnewsletterblog.blogspot.com/2013/06/holy-father-declares-angelicum-alumnus.html |date=30 ноември 2016 }}.</ref>. През 1905 година Владимир Гика се връща в Румъния като светски мисионер. Развива активна обществена дейност, създавайки католическа благотворителна организация, която поддържа първата безплатна болница в страната. През [[Първа световна война|Първата световна война]] работи в [[Италия]] и [[Франция]]. През 1923 година е ръкоположен за [[свещеник]] във Франция, където остава през следващите години. През 1939 година Гика се връща в Румъния, като отказва да напусне страната и след установяването на комунистическия режим. През 1952 година е арестуван по време на кампания на властите за създаване на казионна католическа църква, независима от папата. Подложен на мъчения въпреки преклонната си възраст, Владимир Гика умира на [[16 юни]] [[1954]] година в затвора в [[Жилава]]. == Беатификация == Гика е предложен за беатификация от Архиепископията на Букурещ въз основа на досие с неговата биография, подадено до Конгрегацията за канонизация във Ватикана. На 27 март 2013 г. папа Франциск обявява Гика за мъченик.<ref>{{cite web |url=http://www.romereports.com/palio/pope-approves-first-decrees-on-future-saints-english-9610.html |title=Pope approves first decrees on future saints |author=<!--Staff writer(s); no by-line.--> |date= 29 март 2013 |publisher=Rome Reports |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20130401002610/http://www.romereports.com/palio/pope-approves-first-decrees-on-future-saints-english-9610.html |archive-date=1 април 2013}}</ref> Беатифициран е на 31 август 2013 г.<ref>{{cite web |url=http://www.catholicherald.co.uk/news/2013/03/28/pope-recognises-martyrs-who-died-at-the-hands-of-communist-and-fascist-regimes/ |title=Pope recognises martyrs who died at the hands of communist and fascist regimes |last1=Rocca |first1=Francis X. |date=28 март 2013 |publisher=Catholic Herald |access-date=21 април 2013}}</ref> == Съчинения == === Публикации на френски език === *''Méditation de l'Heure Sainte'', 1912 *''Pensées pour la suite des jours'', 1923 *''Les intermèdes de Talloires'', 1924 *''La Messe Byzantine dite de Saint Jean-Chrystome. Nouvelle traduction française adaptée à l'usage courant des fidèles du rite Latin avec commentaire et introduction par le prince Vladimir I. Ghika'', 1924 *''La visite des pauvres: manuel de la dame de Charité: conférences'', 1923 *''Roseau d'Or'' (''Chroniques'' – Volume VIII), 1928 *''La Sainte Vierge et le Saint Sacrement'', 1929 *''Vigia'' (book IV), 1930 *''La Femme adultère. Un prologue, un acte, un épilogue.'' 2e édition, 1931 *''La souffrance'', 1932 *''La Liturgie du prochain'', 1932 *''La Présence de Dieu'', 1932 *''Derniers témoignages'' [seem] Mgr Vladimir Ghika. Presentes par Yvonne Estienne, 1970 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web|url=http://www.vladimirghika.ro|title=Добре документиран сайт, посветен на монсеньор Владимир Гика с негови документи, снимки, съчинения и музика}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гика, Владимир}} [[Категория:Румънски духовници]] [[Категория:Католически духовници]] [[Категория:Католически блажени]] [[Категория:Румънска аристокрация]] [[Категория:Румънци във Франция]] [[Категория:Гика]] [[Категория:Затворници]] [[Категория:Политически затворници]] [[Категория:Академици на Румънската академия]] [[Категория:Възпитаници на Парижкия университет]] [[Категория:Родени в Истанбул]] [[Категория:Починали в окръг Илфов]] djv1aydhz59y4xlqbjmvn2z9ilfo7ue Винаги съм искал да бъда гангстер 0 463386 12896230 12883170 2026-05-02T16:01:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896230 wikitext text/x-wiki {{Филм | режисьори = [[Самюел Беншетри]] | продуценти = | сценаристи = Самюел Беншетри | актьори = [[Ана Муглалис]]<br/>[[Едуар Баер]] | музика = [[Димитри Тиковой]] | оператор = Пиер Аим | монтаж = Софи Рен | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 3 август 2007 г. | времетраене = 113 минути | страна = {{Франция}} | език = [[Френски език|френски]] | бюджет = | приходи = | код-IMDB = 827713 }} '''„Винаги съм искал да бъда гангстер“'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://tvprofil.com/bg/film/6271658/vinagi-sjm-iskal-da-bjda-gangster |заглавие=„Винаги съм искал да бъда гангстер“ в tvprofil.com |достъп_дата=2025-03-01 |архив_дата=2025-06-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20250607233829/https://tvprofil.com/bg/film/6271658/vinagi-sjm-iskal-da-bjda-gangster }}</ref> ({{lang|fr|J'ai toujours rêvé d'être un gangster}}) е [[Франция|френски]] [[Трагикомедия|трагикомичен]] [[филм]] от [[2007]] година на режисьора [[Самюел Беншетри]]. Сценарият на Беншетри описва четири отделни сюжетни линии, преплитащи се случайно в крайпътно заведение. В три от тях се разказва за неуспешните опити на различни дилетанти да извършат различни престъпления. Главните роли се изпълняват от [[Ана Муглалис]], [[Едуар Баер]] и други. == Бележки == <references/> {{мъниче|филм|Франция}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Френски трагикомични филми]] [[Категория:Филми от 2007 година]] 8szkbkqpajxhcgh3o01ns32bbcfj2nq Еди Кейзан 0 468895 12896221 12362398 2026-05-02T15:43:12Z ~2026-26792-05 394653 12896221 wikitext text/x-wiki {{обработка|вписване на проверим източник}} {{Бивш пилот Ф1 | картинка = | националност = {{флагче|ЮАР|ЮАР}} [[ЮАР]] | роден-място = [[Йоханесбург]], ЮАР | починал-място = Йоханесбург, ЮАР | активни години = [[1973]]-[[1975]] | тим (ове) = Тирел-частен{{Br}} Лотус-частен | стартове = 3 | шампион = - | победи = - | подиум = - | точки = - | първи позиции = - | най-бързи обиколки = - | дебют = [[1973 Голяма награда на ЮАР|1973 ГН ЮАР]] | първа победа = | последна победа = | последен старт = [[1975 Голяма награда на ЮАР|1975 ГН ЮАР]] }} '''Еди Кейзан''' ({{lang|en|Eddie Keizan}}) е пилот от [[Формула 1]]. Роден е на [[12 септември]] [[1944]] година в [[Йоханесбург]], [[ЮАР]]. == Формула 1 == Еди Кейзан прави своя дебют във [[Формула 1]] в [[Голяма награда на ЮАР|Голямата награда на ЮАР]] през 1973 година. В световния шампионат записва 3 състезания, като не успява да спечели точки. Състезава се с автомобили на Тирел и Лотус. == Източници == * {{cite web | title = Еди Кейзан, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/957.html | accessdate = 9 януари 2014 }}{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Кейзан, Еди}} [[Категория:Южноафрикански пилоти от Формула 1]] [[Категория:Родени в Йоханесбург]] iku9scbwz6zod7fcv952blqyohd2q45 Сепфорис 0 472041 12896978 12698489 2026-05-03T10:41:58Z ~2026-26963-35 394761 12896978 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект|карта=Израел}} [[Файл:Tsipori-2-375.jpg|мини|Римски театър в Сепфорис]] [[Файл:0012ריצפת פסיפס בציפורי.jpg|мини|Tsipori floor]] '''Сепфорис (Ципори)''' (на [[иврит]]: צִפּוֹרִי, ''Zippori/Tzippori''; {{lang|grc|Σέπφωρις}}; {{lang|la|Sepphoris}}, през римско време: лат.: ''Diocaesarea'', {{lang|ar|صفورية|d=Ṣaffūrīya}}, по време на кръстоносците {{lang|fr|Saforie}}) е древен град в [[Галилея]]. През 1 век пр.н.е. е голям град в региона и се намирал на около 8 км северно от [[Назарет]]. В настоящо време е археологически паметник и национален парк в [[Израел]]. От 63 пр.н.е. Сепфорис с цяла Галилея е в ръцете на римляните. 55 пр.н.е. [[проконсул]] вон [[Сирия]], [[Авъл Габиний]], свиква там римски ''концил'' за Галилея. При [[Антонин Пий]] (138 – 161) градът е преименуван на '''Диоцезаря''' (''Diocaesarea''). През византийското време там резидира един [[епископ]].<ref>Michael Avi-Yonah: ''A Sixth-Century Inscription from Sepphoris.'' In: ''Israel Exploration Journal'' 11 (1961), 184 – 187, pl. 36.</ref> == Литература == * Stuart S. Miller: ''Studies in the history and traditions of Sepphoris.'' Brill, Leiden 1984. ISBN 90-04-06926-7 * Günter Stemberger: ''Die Bedeutung des Tierkreises auf Mosaikböden spätantiker Synagogen''. In: ders. (Hrsg.): ''Studien zum rabbinischen Judentum.'' Stuttgart 1990, S. 177 – 228. * Eric M. Meyers, Ehud Netzer, Carol L. Meyers: ''Sepphoris.'' Eisenbrauns, Winona Lake Ind 1992. ISBN 0-9602686-9-3 * Zeev Weiss, Ehud Netzer: ''Promise and Redemption: a Synagogue Mosaic from Sepphoris.'' Israel Museum, Jerusalem 1996. ISBN 965-278-184-3 * Rebecca Martin Nagy (Hrsg.): ''Sepphoris in Galilee: crosscurrents of culture.'' Exhibition North Carolina Museum of Art, Raleigh NC, 17. November 1996 – 6 July 1997; Kelsey Museum of Archaeology and the University of Michigan Museum of Art, Ann Arbor Mich., 7. September 1997 – 14 December 1997. Raleigh NC 1996. ISBN 0-88259-971-2 * Mark Chancey, Eric M. Meyers: ''How Jewish Was Sepphoris in Jesus’ Time?'' In: ''Biblical Archaeology Review'' 26/4 (2000), S. ???. {{ISSN|0098 – 9444}} * Tsvika Tsuk: ''Bringing Water to Sepphoris.'' In: ''Biblical Archaeology Review'' 26/4 (2000), S. ???. {{ISSN|0098 – 9444}} * Rina Talgam, Zeev Weiss: ''The mosaics of the house of Dionysos at Sepphoris – excavated by E. M. Meyers, E. Netzer and C. L. Meyers''. Institute of Archaeology, Jerusalem 2004. * Zeev Weiss: ''The Sepphoris synagogue: deciphering an ancient message through its archaeological and socio-historical contexts.'' Jerusalem 2005. ISBN 965-221-057-9 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Wikivoyage|Zippori}} * [http://archaeology.huji.ac.il/Zippori/index.htm ''Разкопките в Сепфорис''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119201542/http://archaeology.huji.ac.il/zippori/Index.HTM |date=2012-01-19 }} * [http://www.newadvent.org/cathen/04798b.htm ''Diocaesarea''] * [http://www.mfa.gov.il/mfa/history/early+history+-+archaeology/archaeological+sites+in+israel+-+zippori.htm ''Ципори''] * [http://www.parks.org.il/ParksAndReserves/zippori/Pages/default.aspx ''Национален парк Ципори''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202171149/http://www.parks.org.il/ParksAndReserves/zippori/Pages/default.aspx |date=2014-02-02 }} * [http://netfinity2.palestineremembered.com/Nazareth/Saffuriyya/index.html ''Saffuriyya''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120716231723/http://netfinity2.palestineremembered.com/Nazareth/Saffuriyya/index.html |date=2012-07-16 }} * [http://www.jalili48.com/pub/EN_ShowGallary.asp?GName=What_Remained_of_the_destroyed&SuName=Saffuryeh ''Saffuryeh''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071024013757/http://www.jalili48.com/pub/EN_ShowGallary.asp?GName=What_Remained_of_the_destroyed&SuName=Saffuryeh |date=2007-10-24 }} [[Категория:Археологически обекти в Израел]] [[Категория:Древни градове]] [[Категория:История на Израел]] kv079k5cs8uwmvtxiadp7l6beiep1zc 343743 Кюркчиева 0 474909 12896905 11276626 2026-05-03T09:55:38Z Kwamikagami 26617 12896905 wikitext text/x-wiki {{Малка планета| |име=(343743) Кюркчиева |откривател=[[Spacewatch]]; Преоткрит от Сунай Ибрямов |дата=[[5 септември]] [[2008]] г. |снимка= |заглавие= |означение={{мп|2008 SJ|232}} = {{мп|2011 FY|16}} |категория=[[Основен пояс]] |епоха=[[23 май]] [[2014]] г. ([[юлиански ден]] 2456800.5) |голяма_полуос=2.693334 [[Астрономическа единица|АЕ]] |перихелий=2.288532 [[Астрономическа единица|АЕ]] |афелий=3.098135 [[Астрономическа единица|АЕ]] |ексцентрицитет=0.150298 |период=4.42 [[юлианска година|години]] |инклинация=7.083539[[градус (ъгъл)|°]] |възел=219.932649[[градус (ъгъл)|°]] |параметър=2.441148[[градус (ъгъл)|°]] |аномалия=231.788978[[градус (ъгъл)|°]] |скорост=0.222982[[градус (ъгъл)|°]]/[[ден]] |размери= |маса= |плътност= |гравитация= |втора_космическа= |въртене= |спектрален_клас= |величина=16.6 |албедо= |температура=}} '''343743 Кюркчиева''' (предварителни означения {{мп|2008 SJ|232}}, {{мп|2011 FY|16}}) е [[астероид]] от [[Основен пояс|основния астероиден пояс]]. Открит е на 5 септември 2008 г. от Spacewatch в Kitt Peak, когато получава временното обозначение {{мп|2008 SJ|232}}. Три години по-късно е преоткрит от астронома Сунай Ибрямов и му е дадено предварително обозначение 2011 FY16. През 2012 г. е установено, че астероидът {{мп|2011 FY|16}} е идентичен с {{мп|2008 SJ|232}}. През същата година е изчислена точната му орбита и той получава номер 343743. Астероидът Кюркчиева е наречен в чест на българския [[астроном]] проф. дфн Диана Кюркчиева – преподавател в [[Шуменски университет|Шуменския университет]]. Името на астероида е предложено от преоткривателя му<references/>[http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=343743+Kjurkchieva]. Решението за наименуването е оповестено от Центъра за малки планети към [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] през януари 2014 г. Кюркчиева обикаля около [[Слънце]]то за 4 г. 153 д. 10 ч. Орбитата му се намира между тези на планетите [[Марс (планета)|Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и има [[ексцентрицитет]] 0.15. От физическите му характеристики е известна единствено [[Абсолютна звездна величина|абсолютната му звездна величина]] (''H''), която е 16.6<sup>m</sup>. При обикалянето си около Слънцето, [[Видима звездна величина|видимата звездна величина]] на астероида се променя от 19.2<sup>m</sup> до 22.7<sup>m</sup>, от което може да се предположи, че той е малък обект, с размер по-малък от 1 km. == Външни препратки == * {{малко тяло в JPL|343743 Kjurkchieva}} {{Астероиден навигатор | предишен=''[[343742]]'' | текущ='''343743 Кюркчиева''' | следващ=''[[343744]]''}} {{Малки планети}} [[Категория:Астероиди|Кюркчиева]] [[Категория:Астероиди с български имена]] [[Категория:Шуменски университет]] a1kd8z17mo54vpfm0mcnrczph4719wf Морски живот със Стив Зису 0 478352 12896556 12718985 2026-05-02T20:51:22Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896556 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Морски живот със Стив Зису | име_оригинал = The Life Aquatic with Steve Zissou | картинка = | описание = | режисьори = [[Уес Андерсън]] | продуценти = Бари Мендел, [[Скот Рудин]], Уес Андерсън | сценаристи = [[Ноа Баумбах]] и [[Уес Андресън]] | актьори = [[Люк Уилсън]], [[Кейт Бланшет]], [[Бил Мъри]], [[Уилям Дефо]] | музика = Марк Мадърсбоу | оператор = | монтаж = Дейвид Мориц | филмово_студио = [[Touchstone Pictures]]<br>[[American Empirical Pictures]]<br>[[Scott Rudin Productions]]<br>[[Life Aquatic Productions Inc.]] | разпространител = [[Buena Vista Pictures]] | жанр = комедия, драма | премиера = 20 ноември 2004 | времетраене = 118 минути | страна = [[САЩ]] | език = английски | цветност = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0362270 | код-Allmovie = }} '''Морски живот със Стив Зису''' е четвъртият пълнометражен филм на [[Съединени американски щати|американския]] режисьор [[Уес Андерсън]] и прави премиерата си на [[Рождество Христово|Коледа]] 2004 година. Филмът е едновременно пародия и отдаване на почит на френския морски офицер и океанограф [[Жак-Ив Кусто]], на когото филмът е посветен. Филмът е заснет в [[Неапол]], [[Понца (община)|Понца]] и други дестинации от [[Италианска Ривиера|Италианската ривиера]]. == Сюжет == {{сюжет}} Стив Зису (Бил Мъри) е широко известен океанограф, който заедно с екипа си се отправя на експедиция в търсене на мистичната и може би несъществуваща вече [[ягуарова акула]], която е убила партньора на Стив по време на едно от последните му приключения. Към екипът освен това се присъединяват и млад помощник-пилот ([[Оуен Уилсън]]), красива журналистка ([[Кейт Бланшет]]), която има за задача да напише статия за Зису, както и неговата съпруга Елинор (Анжелика Хюстън). По време на пътуването им се случват многобройни приключения, включително среща с пирати, отвличане и фалит. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{imdb title|0362270|Морски живот със Стив Зису}} {{Филми на Уес Андерсън}} [[Категория:Филми на Уес Андерсън]] [[Категория:Филми от 2004 година]] [[Категория:Филми на Тъчстоун Пикчърс]] 08yemo79u1o5wp878vjgbx82bi06hwi Scolopax minor 0 506811 12896764 10470954 2026-05-03T06:22:01Z ~2026-26673-46 394739 Добавени препратки 12896764 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Американски горски бекас''''' е вид [[птица]] от семейство [[Бекасови]] (Scolopacidae). == Разпространение == Видът е разпространен в [[Канада]], [[Мексико]], [[Сен Пиер и Микелон]] и [[САЩ]].<ref>{{IUCN|id=22693072 |title=Scolopax minor |version=2015.4 |year=2015 |accessdate=24 февруари 2016}}</ref> == Източници == <references/> {{мъниче|животни}} [[Категория:Бекаси]] tlnnxk81tuv2ov2n1q4mmuhcanxuzkx Кольо Георгиев (писател) 0 522986 12896923 12712365 2026-05-03T10:04:51Z Dbalinov 31332 добавен шаблон Депутат-България 12896923 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кольо Георгиев|Кольо Георгиев}} {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[писател]], [[журналист]], [[драматург]], [[преводач]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1962 – | жанрове = [[драма]], [[разказ]] | теми = | направление = социалистически реализъм | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Вазова награда]] (2003) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | още = {{Депутат-България}} }} '''Кольо Георгиев Колев''', известен като Кольо Георгиев, е български [[журналист]], [[драматург]], [[преводач]] и [[писател]]. == Биография == Кольо Георгиев Колев е роден на [[26 декември]] [[1926]] г. в село [[Благово (Област Монтана)|Голямо Ново]], община Търговище, Североизточна България. Като ученик участва в комунистическото движение. Още малолетен, на 16 години, е осъден по [[Закон за защита от дискриминация|ЗЗД]]<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://literaturensviat.com/?p=129763|заглавие=Кольо Георгиев|труд=literaturensviat.com|достъп_дата=8 октомври 2025}}</ref> на смърт,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infacto.bg/aktivniyat-borec-sreshu-socializma-i-kapitalizma-stefan-canev/|заглавие=Активният борец срещу социализма и капитализма Стефан Цанев|фамилно_име=Гицов|първо_име=Антон|дата=11 януари 2017|труд=infacto.bg|достъп_дата=8 октомври 2025}}</ref> изпратен е Шуменския затвор, където лежи през 1943 – 1944 г.<ref name=":0" /> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] (1944) завършва гимназията в [[Попово]] и е изпратен в [[Съветския съюз]]. където получава висше образование по икономика.<ref name=":0" /> След дипломирането си се занимава с журналистика и писателска дейност. Бил е редактор във вестник „[[Работническо дело]]“ (1953 - 1958) и кореспондент на вестника в [[Москва]]. След това работи в [[Радио София]], където е отговорен и заместник-главен редактор.<ref name=":0" /> Секретар на [[Съюза на българските писатели]] (СБП) по международните въпроси. В периода 1974 – 1978 г. е драматург на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народния театър на младежта]], след което до 1986 г. е директор и главен художествен ръководител на [[театър „София“]].<ref name=":0" /> От 1986 до 1990 г. е драматург в [[Nu Boyana Film Studios|Киноцентъра]].<ref name=":0" /> В периода 1990 – 1993 г. е председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]], в периода 1993 – 1998 г. е председател на [[БТА|Агенция „София прес“]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/169421|заглавие=Кольо Георгиев - писател, журналист и драматург|труд=bta.bg|достъп_дата=8 октомври 2025}}</ref><ref name=":0" /> От 1990 до 1991 г. е народен представител в [[VII велико народно събрание|Седмото велико народно събрание]] от [[БСП]].<ref name=":0" /> Творбите му са превеждани на руски, английски, френски, унгарски, чешки и др.<ref name=":0" /> == Отличия и награди == [[Заслужил деятел на културата]].<ref name=":0" /> Носител на орден „[[Народна свобода 1941-1944 (орден)|Народна свобода 1941-1944]]“, „[[9 септември 1944 (орден)|Девети септември 1944 г.]]“ – I степен, „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ – I степен (1987), „Кирил и Методий” - трета степен, „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – I степен (2007).<ref name=":0" /><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-00-28/215-2015-01-31-20-58-51 | заглавие = Кольо Георгиев Колев | достъп_дата = 21 март 2024 | дата = | труд = | издател = agentibg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Носител е на [[Вазова награда|Вазовата награда]] (2003),<ref>[http://www.sopot-municipality.com/joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=64&Itemid=11 Лауреати на Вазова награда], сайт на община Сопот.</ref> наградата „Богомил Нонев”''',''' [[Елин Пелин (награда)|„Елин Пелин“]] за цялостно творчество (2007), „Йордан Йовков” (2010) и др.<ref name=":0" /> Почетен гражданин на Търговище.<ref name=":0" /> == Произведения == === Пиеси === * Внимание! Адска бомба! (1968)<ref name=":0" /> * Съдии на самите себе си (1974)<ref name=":0" /> * Завръщане в бъдещето (1976)<ref name=":0" /> * Пресечката<ref name=":0" /> * Изключителен шанс или Момчето и палачите (1971)<ref name=":0" /> * Избор по вариантната система<ref name=":0" /> * Време за любов<ref name=":0" /> * Синьо-белият скреж<ref name=":0" /> * Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер (1983)<ref name=":0" /> * Разкази за четене при безсъница (2001)<ref name=":1" /> * Изповеди на захождащото слънце (2001)<ref name=":1" /> === Разкази === * Много тежко наказание * Сънища наяве (1971) * Изключителен шанс или Момчето и палачите (1972) * Месо за кюфтета (2003) * Диалог (2004) * Светлинката (2005) * Изпровождането на Макси (2005) * Scherzo cantabile за сако от китайски габардин (2006) * Камъни за градеж (2007) * Среща (2008) * Малкото конче на стръмната улица (2013) * Човекът с дървената ръка (2014) === Сборници === * Най-хубавото на тоя свят: Разкази: За средно училищна възраст (1962) * Лека нощ, татко: Разкази (1965) * Дни на тъга: Разкази (1967) * Тридесет и един чифт волове (1968) – разкази за юноши * Възможни и невъзможни признания (1970) * Признания (1972) – разкази * Адска бомба: Разкази (1977) – разкази за деца * Болки отляво: Разкази (1988) * Прелистени страници: Разкази и новели (1992) * Гнездо на чучулиги: Разкази и пиеси (1996) == Източници == <references /> * [http://www.mediapool.bg/kabinetat-predlozhi-za-darzhavna-nagrada-pisatelya-antifashist-kolyo-georgiev-news126068.html „Кабинетът предложи за държавна награда писателя антифашист Кольо Георгиев“], Mediapool.bg, 15.02.2007 * [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=604040 Предлагат Кольо Георгиев и Димитър Томов за наградата „Йордан Йовков“], Дарик Добрич, 18.10.2010 г. == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Кольо+Георгиев&type=AllFields От и за Кольо Георгиев в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС] * [https://literaturensviat.com/?p=129763 Кольо Георгиев в Литературен свят] * {{Моята библиотека автор|koljo-georgiev|Кольо Георгиев}} * [http://www.blitz.bg/article/37126 „Писателят Кольо Георгиев на 87 г.: Това, което е сега, ще бъде надживяно!“], интервю на Елена Коцева, „Blitz“, 31 януари 2014 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиев, Кольо}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български автори на разкази]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Политически затворници]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“]] [[Категория:Носители на звание „Заслужил“ (България)]] [[Категория:Почетни граждани на Търговище]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Монтана]] [[Категория:Родени на 26 декември]] gxpxu2w4o6hfmvlxut2jexy044snmrl Огюст Дозон 0 527333 12896422 12404863 2026-05-02T18:21:18Z Xunonotyk 209517 12896422 wikitext text/x-wiki {{Личност|филолог | националност = {{Франция}} | вложки = {{Личност/Учен | област = [[филология]], [[фолклористика]], [[албанология]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Луи Огюст Анри Дозон''' ({{lang|fr|Louis Auguste Henri Dozon}}) е [[Французи|френски]] [[Филология|филолог]], [[Албанология|албанолог]], [[преводач]] и [[дипломат]], служил на [[Балканите]] през втората половина на [[XIX век]].<ref name="Historical Dictionary of Albania">{{cite book |title= Historical Dictionary of Albania |last= Elsie |first= Robert |year= 2010|publisher= Scarecrow Press, Inc.|pages= 117 |url= https://books.google.bg/books?id=haFlGXIg8uoC&pg=PA117&dq=auguste+dozon&hl=bg&sa=X&ei=oonOVNWeLcHCywPhkoCYDQ&ved=0CEMQ6AEwBA#v=onepage&q=auguste%20dozon&f=false|accessdate=1 февруари 2015}}</ref><ref name="Texts and Documents of Albanian History">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.albanianhistory.net/en/texts1800-1899/AH1875.html | заглавие = 1875 Auguste Dozon: Excursion to Albania | достъп_дата = 1 февруари 2015 | фамилно_име = Elsie | първо_име = Robert | издател = Texts and Documents of Albanian History | архив_дата = 2015-02-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150202011710/http://www.albanianhistory.net/en/texts1800-1899/AH1875.html }}</ref> Дозон е един от основните защитници на [[Стефан Веркович]] по отношение на автентичността на „[[Веда Словена]]“.<ref name="Райкова">{{cite book |title= Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868 – 1875) |last= Райкова |first=Ана |year=1978 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=191 }}</ref> == Биография == === Произход и образование (1822 – 1854) === Роден е на 2 февруари 1822 година в [[Шалон-ан-Шампан]], регион [[Шампан-Ардени]], Франция.<ref name="ИДА 469" /> Произхожда от аристократично семейство от [[Шампан]], чието име преди [[Френска революция|Революцията]] е Д'Озон, което активно участва в политическите борби. Баща му е председател на гражданския съд в града. По-късно е избран за депутат от Шалон и семейството се мести в [[Париж]], където е съветник в Парижкия апелативен съд.<ref name="ИДА 469">{{cite book |title= Известия на държавните архиви, том 52 |year=1986 |publisher=Главно управление на архивите при Министерски съвет |pages=469 }}</ref> [[Файл:Auguste Dozon 2.jpg|мини|250п|Огюст Дозон]] Огюст Дозон учи в Шалон,<ref name="ИДА 469"/> а след това антична и модерна литература в колежа „Сен Барб“ в Париж.<ref name="ИДА 469"/><ref name="Historical Dictionary of Albania"/><ref name="Texts and Documents of Albanian History"/> В „Сен Барб“ научава [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]] и [[немски език]]. Още 16-десетгодишен, Дозон пише стихове, занимава се и с история на френските [[Изящно изкуство|изящни изкуства]]. Превежда [[сонет]]и и [[Драма|драми]] на [[Шекспир]]. Движи се в поетичния кръг около [[Алфред дьо Вини]], приятел е с [[Бодлер]] и публикува [[стихосбирка]], озаглавена „Стихове“.<ref name="ИДА 470">{{cite book |title= Известия на държавните архиви, том 52 |year=1986 |publisher=Главно управление на архивите при Министерски съвет |pages=470 }}</ref> През 1841 година завършва [[право]] и работи в Министерството на вътрешните работи във второ бюро на Дирекцията за изящните изкуства,<ref name="ИДА 470"/> където отговаря за опазване на историческите [[паметници]].<ref name="Historical Dictionary of Albania"/><ref name="Texts and Documents of Albanian History"/> Обикаля страната и събира [[Антика|антики]], [[Гравюра|гравюри]] и [[Рисунка|рисунки]].<ref name="ИДА 470"/> През 1844 година става член на [[Азиатско дружество|Азиатското дружество]], където се запознава с [[Бартелеми Сен Илер]] и [[Емил Бурнув]].<ref name="ИДА 470"/> === Дипломатическа и научна дейност (1854 – 1885) === Дозон страстно се интересува от чужди езици и народи и решава да стане [[дипломат]]. През март 1854 година е назначен във външното министерство и изпратен като френски [[Консул (дипломация)|консул]] в [[Белград]], където остава до 1863 година.<ref name="ИДА 470" /><ref name="Historical Dictionary of Albania" /><ref name="Texts and Documents of Albanian History" /> В Белград написва „Сръбски епос“, който издава във [[Виена]] през 1848 г., и идилията „Гората“, драмата в проза „Херуърд“, романа „Черната дреха“, драмата легенда „Твардовски“, превежда „Рицарят Жан“ на [[Шандор Петьофи]].<ref name="ИДА 470" /> От 1863 до 1865 година Дозон е консул в [[Мостар]],<ref name="ИДА 470" /><ref name="Historical Dictionary of Albania" /><ref name="Texts and Documents of Albanian History" /> откъдето пътува до [[Италия]] и до [[Гърция]].<ref name="ИДА 470" /> В Мостар пише върху сръбската [[граматика]] и превежда сръбски народни песни.<ref name="ИДА 470" /> През 1865 година е назначен за [[вицеконсул]] в [[Пловдив]],<ref name="ИДА 470" /><ref name="Historical Dictionary of Albania" /><ref name="Texts and Documents of Albanian History" /> откъдето прави пътувания из българските земи и събира фолклорни материали. Получава орден „[[Меджидие (орден)|Меджидие]]“ IV степен от османското правителство, а на 25 август 1868 г. френското му връчва [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]].<ref name="ИДА 470" /> През 1869 година е прехвърлен като консул в [[Янина]], в 1875 се връща в Мостар, в 1878 година отива на [[Кипър]], а от 1881 до 1885 година е консул в [[Солун]].<ref name="Historical Dictionary of Albania" /><ref name="Texts and Documents of Albanian History" /> Дозон продължава да събира народни песни и да ги превежда и издава на френски.<ref name="ИДА 470" /> Дозон особено се интересува от [[албански език|албанския език]], който започва да учи в Янина след среща с [[Йохан Георг фон Хан]]. Изследванията му по [[албански език]] и [[фолклор]] – по-специално албанската устната литература, са публикувани в „Учебник по шкипски или албански език“ (''Manuel de la langue chkipe ou albanaise''), Париж 1879, и „Албански народни приказки, събрани и преведени“ (''Contes albanais, recueillis et traduits''), Париж 1881 г.<ref name="Historical Dictionary of Albania" /><ref name="Texts and Documents of Albanian History" /> През 1875 година получава академичен орден за трудовете и изследванията му в областта на [[Славянски езици|славянските езици]], а през 1880 става [[член-кореспондент]] на [[Френска академия|Френската академия]].<ref name="ИДА 470" /> === Последни години (1885 – 1890) === През 1885 година Дозон се връща във Франция и преподава [[руски език]] в Училището за източни езици. В 1888 година за второто издание на „Сръбският епос“ получава от крал [[Милан Обренович|Милан I Сръбски]] орден „[[Свети Сава (орден)|Свети Сава]]“. През 1889 година, по повод Конгреса на ориенталностите в [[Стокхолм]], превежда и издава „История на Кокандското ханство“ на [[Владимир Наливкин]] и „Нрави и обичаи на черемисите“. Подготвя за издаване и руска граматика, но на 31 декември 1890 година умира във [[Версай]] на 68-годишна възраст.<ref name="ИДА 470" /> == Памет == На Огюст Дозон е наречена улица в квартал „[[Драгалевци]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950310|title=Огюст Дозон}}). == Трудове == * {{cite book |title= Poésies populaires serbes traduites sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon |last=Dozon|first= Auguste |year=1859 |publisher=Е. Dentu |location=Paris |url= http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k2069105 |accessdate=2 февруари 2015}} * {{cite book |title= Български народни пѣсни. Chansons Populares Bulgares Inedites Publiees Et Traduites par Auguste Dozon |last=Dozon|first= Auguste |year=1875 |publisher=Maisonneuve et cie |location=Paris |url= https://archive.org/details/blgarskinarodni03dozogoog |accessdate=2 февруари 2015}} * {{cite book |title= Manuel de la langue Chkipe ou Albanaise par Auguste Dozon |last=Dozon|first= Auguste |year=1879 |publisher=Ernest Leroux |location=Paris |url= https://archive.org/stream/manueldelalangue00dozouoft#page/n7/mode/2up |accessdate=2 февруари 2015}} * {{cite book |title= Contes albanais recueillis et traduits par Auguste Dozon |last=Dozon |first= Auguste |year=1881 |publisher=Ernest Leroux |location=Paris |url= https://archive.org/details/contesalbanais00dozogoog |accessdate=2 февруари 2015}} * {{cite book |title= L'Epopée serbe. Chants populaires héroiques. Traduits sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon |last=Dozon |first= Auguste |year=1888 |publisher=Ernest Leroux |location=Paris |url= https://archive.org/stream/lpopeserbechant00dozogoog#page/n6/mode/2up |accessdate=2 февруари 2015}} * {{cite book |title= Histoire du Khanat de Khokand par V. P. Nalivkine; traduit du russe par Aug. Dozon|last=Nalivkine |first= V. P |authorlink=Владимир Наливкин |year=1889 |publisher=Ernest Leroux |location=Paris |url= https://archive.org/stream/histoiredukhanat00nali#page/n7/mode/2up |accessdate=2 февруари 2015}} <gallery class="center"> Poésies populaires serbes.png | „Сръбски народни песни“, 1859 Chansons populares Bulgares Dozon 1875.jpg | „Български народни пѣсни“, 1875 Manuel de la langue Chkipe ou Albanaise.jpg | „Учебник по шкипски или албански“, 1879 Contes albanais Dozon 1881.jpg | „Албански приказки“, 1881 L'Epopée serbe chants populaires héroiques.jpg | „Сръбският епос“, 1888 Histoire du Khanat de Khokand.jpg | „История на Кокандското ханство“, 1889, превод на Дозон </gallery> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост| [[Френско консулство в Солун|солунски френски консул]]<br/>|1881|1885|?|?}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Дозон, Огюст}} [[Категория:Френски филолози]] [[Категория:Френски фолклористи]] [[Категория:Френски преводачи]] [[Категория:Консули на Франция]] [[Категория:Консули в Солун]] [[Категория:Албанисти]] [[Категория:Член-кореспонденти]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] g364qpin87xz7vzy0ssfn6wxm4x2gg9 ВК Нефтохимик 2010 0 549128 12896469 12798167 2026-05-02T19:02:08Z Kelleniro 370319 /* */ 12896469 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010 (пояснение)}} {{Волейболен отбор | име на отбора = „Нефтохимик 2010“ | герб = | ширина-герб = 200px | снимка = | описание-снимка = | град = [[Бургас]] | държава = {{България}} | прозвище = „Нафта“ | основан = 1 септември 2000 г. | разформирован = | зала = „[[Младост (зала)|зала Младост]]“ | капацитет = 1600 зрители | спонсор = [[Лукойл]] | сайт = | президент м = [[Огнян Томов]] | старши треньор м = Иван Станев | помощник треньор м = | първенство мъже = [[Национална волейболна лига мъже|НВЛ – Суперлига]] | сезон = 2025/26 | място = 2-ро | екипировка марка = Krasiko | pattern_b1 = _redcollar | body1 = FFFFFF | pattern_la1 = _redborder | leftarm1 = FF0000 | pattern_ra1 = _redborder | rightarm1 = FF0000 | pattern_sh1 = | shorts1 = FFFFFF | pattern_so1 = | socks1 = FFFFFF | pattern_b2 = _redcollar | body2 = FF0000 | pattern_la2 = _whiteborder | leftarm2 = FFFFFF | pattern_ra2 = _redborder | rightarm2 = FFFFFF | pattern_sh2 = | shorts2 = FF0000 | pattern_so2 = | socks2 = FFFFFF }} '''„Нефтохимик 2010“''' е български мъжки волейболен клуб, основан на 1 септември 2000 г. в [[Бургас]]. Той участва в [[Национална волейболна лига мъже]]. == История == Началото на клуба е като волейболна секция при ДФС „[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]“ през 1962 г. През този период липсват сериозни успехи. Със закупуването на бургаската рафинерия [[Лукойл Нефтохим Бургас|"Нефтохим Бургас"]] от [[Лукойл Нефтохим Бургас|Лукойл]] през 2000 г., компанията става основен спонсор на волейболните и баскетболни секции на "ДФС Нефтохимик" и така отборът става отново част от волейболния елит. През този период името на клуба се сменя от „ДФС Нефтохимик" на „Лукойл Нефтохимик“. През 2004 г. започват и успехите<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=324027 ЛукОйл-Нефтохимик със златен дубъл] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181228174717/https://www.sportal.bg/news.php?news=324027 |date=2018-12-28 }}, sportal.bg</ref>, когато „Нафтата", с младите [[Матей Казийски]] , [[Данаил Милушев|Дани Милушев]] и [[Стоян Самунев]] в състава си, печели бронзов медал, а 3 години по-късно през 2007 прави златен дубъл, печелейки първата си титла и Купата на България. През [[септември]] [[2011]] година, името на клуба се променя на „Нефтохимик 2010“.<ref>[http://bgvolleyball.com/new.php?id=5685 Нефтохимик 2010 е новото име на тима от Бургас], БГволейбол.com</ref> Втората титла е завоювана през сезон 2016 – 17, побеждавайки на финала [[Монтана|Монтана Волей]], а третата през 2017 – 18 г, когато Нефтохимик побеждава [[ВК ЦСКА (София)]] във финалните мачове. През 2017 – 2018 г. отборът е попълнен с класни състезатели, като братята [[Георги Братоев|Братоеви]] и [[Теодор Салпаров]] и печели шампионата, купата на България и Суперкупата <ref>[https://topsport.bg/volleyball/plamen-imah-mnogo-oferti-no-izbrah-rusiya.html Какво се случи през този сезон в Суперлигата (обзор)], БГВолейбол.ком</ref>. През Април 2018 г. [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] записва исторически златен требъл<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/istoricheski-zlaten-trebyl-vyv-volejbola-za-neftohimik-2010-2092854 Исторически златен требъл във волейбола за „Нефтохимик 2010“], dariknews.bg</ref>, което е най-доброто постижение на клуба от създаването му. В началото на 2019 г. отбора постига най-добрия си резултат в Европа. [[Бургазлии]] играят 1/4 финали във втория по сила европейски турнир [[Европейска волейболна конфедерация|CEV Cup]], където отпадат от гръцкия [[Олимпиакос]] след победа с 3 – 1 в [[Бургас]], загуба от 0 – 3 в [[Атина]] и загубен златен гейм<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 Нефтохимик аут от Купата на CEV след „златен“ гейм срещу Олимпиакос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328043706/https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref>. На 22 април 2019 г. в препълнената [[Младост (зала)|зала Младост]], [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] печели третата си поредна шампионска титла и общо четвърта,<ref>[https://gong.bg/volleyball/bg-volleyball/multimedia/video/neftohimik-2010-e-noviiat-star-volejbolen-shampion-na-bylgariia-539136 Нефтохимик 2010 е новият-стар волейболен шампион на България], gong.bg</ref> след успех над [[ВК Хебър|Хебър Пазарджик]], а година по-късно пета (четири поредни). Тази серия приключва през 2021, когато "Нафтата" печелят среброто срещу клуба от Пазарджик, а година по-късно отново стават вицешампиони губейки отново от Хебър. Николай Желязков напуска, а на негово място застава Иван Станев като играещ треньор. Клубът започва с 4 загуби в първите 5 мача и загуба за Суперкупата, което води до назначението на Атанас Петров. Следват 17 поредни победи и така Нефтохимик обръща нещата и печели редовния сезон 2022/2023. На 2 май 2023 Нефтохимик успява да спечели своята шеста титла на България за сезон 2022/2023 след епични полуфинални и финални срещи срещу ЦСКА и Хебър съответно. В полуфиналите Нефтохимик губи първите си 2 мача срещу "Армейците" в Бургас, но успяват да изравнят серията в София. Така се стига до 5ти мач в зала "Младост", в който домакините губят с 0:2 гейма, но пак успяват да изравнят и впоследствие да спечелят и да се класират на финал. Там следват феноменални двубои, изпълнени с много драма, а първият мач продължава над 3 часа. "Нафтата" повежда с 2:0 успеха след 3:2 и 3:1 в Бургас, но в Пазарджик нещата се развиват негативно, въпреки водачеството с 2:0 гейма в третия мач. Хебър печели с 3:2 и 3:0 и така титлата трябва да се реши в пети мач в "Младост". Нефтохимик повежда с 2:0, Хебър изравнява за 2:2, но в тайбрека "Нафтата" триумфира с шестата си титла след 15:12. == Успехи == * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] 6 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Шампион на България]] (2006/07, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2022/23) * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] 6 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Вицешампион на България]] (2004/05, 2005/06, 2009/10, 2015/16, 2020/21, 2021/22) * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] 5 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Бронзов медалист на България]] (2003/04, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2011/12) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 6 пъти носител на [[Купа на България по волейбол мъже|Купата на България]] (2007, 2008, 2016, 2018, 2021, 2026) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 4 пъти носител на Суперкупа на България по [[волейбол]] (мъже) на България (2016, 2017, 2018, 2020 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на годината“ в [[Бургас]] (2018 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на месеца“ в [[България]] (2018 г.)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 Волейболният Нефтохимик – Отбор на месец декември] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328065448/https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref> == Настоящ състав == ''Към 2 май 2023 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Разпределители</span> |- |7 ||{{Флагче|България}} Иван Станев {{капитан}} |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Любомир Агонцев|Любослав Телкийски]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Центрове</span> |- |3 ||{{Флагче|България}} Душан Лопар |- |18 ||{{Флагче|България}} Петър Бъчваров |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Посрещачи</span> |- |17 ||{{Флагче|България}} Георги Петров |- |18 ||[[Ален Джорджевич|Аксел Трухчев]] |- |2 ||{{Флагче|България}} Калоян Балабанов |- | || |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Диагонали</span> |- |14 ||{{Флагче|България}} Матей Михайлович |- |14 ||{{Флагче|България}} Мариян Наков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Либеро</span> |- |13 ||{{Флагче|България}} Симеон Добрев |- |8 ||{{Флагче|България}} Ивайло Лалов |} {{clear}} == Зала на славата == [[Файл:V. Bratoev.jpg|мини|260px|[[Валентин Братоев]] е основен състезател на тима през 2018 година.]] Емблематични волейболисти и национали, играли за Нефтохимик 2010: * [[Найден Найденов (волейболист)|Найден Найденов]] – бивш български национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]], понастоящем е треньор по [[волейбол]] * [[Радостин Стойчев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] и настоящ треньор по волейбол; шампион на България, Австрия и Франция като играч; шампион на Турция, Русия, Италия, Шампионска лига, Световно клубно първенство като треньор; * [[Даниел Пеев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] * '''[[Матей Казийски]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.; Най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.; Най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г. Волейболист номер едно на Европа за 2006 година. Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.; Волейболист номер едно на Европа за 2008 година.; Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.; С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.; Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) през 2009 г.; Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.; Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.; (2002 – 2004) * [[Данаил Милушев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2002 – 2005) * [[Красимир Гайдарски]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2016 – 2017) * [[Иван Станев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * '''[[Николай Николов (волейболист)|Николай Николов]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; Носител на купата на ЦЕВ 2018 – (2017) * '''[[Валентин Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; – (2017 – 2018) * '''[[Георги Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Най-добър разпределител на финалите на Световната лига 2012 в [[София]]; Най-добър разпределите на Олимпиадата в [[Лондон]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; * '''[[Николай Учиков]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.; Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г. * [[Ален Джорджевич]] – Национал на [[Словения]]; * '''[[Теодор Салпаров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Носител на Купата и на суперкупата на Русия с Динамо през 2007 г.; Бронзов медалист от Световното по волейбол през 2006 г.; Бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г. Бронзов медалист от европейското в Турция през 2009 г.; Сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо; Златен медал от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г. * '''[[Теодор Тодоров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър център-блокировач в шампионската лига 2015 г. <ref>[https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 2015 men’s EuroVolley Dream Team] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328153727/https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 |date=2019-03-28 }}. www.cev.eu</ref>; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; * [[Любомир Агонцев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * [[Стоян Самунев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър блокировач за 2008 г. ([[Най-ценен играч|MVP]]); == Ръководство и треньорски щаб == [[Файл:Nikolay-jelqzkov.jpg|мини|260px|[[Николай Желязков]] е старши треньор на тима през 2019 година.]] === Управление === * {{флагче|България}} Александър Везенков – Директор на ОСК Лукойл * {{флагче|България}} [[Огнян Томов]] – Изпълнителен Директор * {{флагче|България}} [[Теодор Салпаров]] – Спортен Директор === Треньорски щаб === * {{флагче|България}} [[Атанас Петров]] – старши треньор * {{флагче|България}} [[Теди Дремизов]] – помощник-треньор == Външни препратки == * [http://www.neftochimicvolley.com/ Официален сайт на ВК Нефтохимик 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328032037/http://www.neftochimicvolley.com/ |date=2019-03-28 }} * [https://www.facebook.com/pg/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 във Facebook] * [https://www.instagram.com/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в Instagram] * [https://www.youtube.com/channel/UCajHu8qLTzQZtGtRSs_ZHQQ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в YouTube] == Източници == <references /> {{Портал|Волейбол|България}} [[Категория:Български отбори по волейбол|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Спорт в Бургас|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Лукойл Нефтохим Бургас]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] 9p88vles2snxo1dmrhzfixuo7kagf2x 12896470 12896469 2026-05-02T19:02:48Z Kelleniro 370319 /* Успехи */ 12896470 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010 (пояснение)}} {{Волейболен отбор | име на отбора = „Нефтохимик 2010“ | герб = | ширина-герб = 200px | снимка = | описание-снимка = | град = [[Бургас]] | държава = {{България}} | прозвище = „Нафта“ | основан = 1 септември 2000 г. | разформирован = | зала = „[[Младост (зала)|зала Младост]]“ | капацитет = 1600 зрители | спонсор = [[Лукойл]] | сайт = | президент м = [[Огнян Томов]] | старши треньор м = Иван Станев | помощник треньор м = | първенство мъже = [[Национална волейболна лига мъже|НВЛ – Суперлига]] | сезон = 2025/26 | място = 2-ро | екипировка марка = Krasiko | pattern_b1 = _redcollar | body1 = FFFFFF | pattern_la1 = _redborder | leftarm1 = FF0000 | pattern_ra1 = _redborder | rightarm1 = FF0000 | pattern_sh1 = | shorts1 = FFFFFF | pattern_so1 = | socks1 = FFFFFF | pattern_b2 = _redcollar | body2 = FF0000 | pattern_la2 = _whiteborder | leftarm2 = FFFFFF | pattern_ra2 = _redborder | rightarm2 = FFFFFF | pattern_sh2 = | shorts2 = FF0000 | pattern_so2 = | socks2 = FFFFFF }} '''„Нефтохимик 2010“''' е български мъжки волейболен клуб, основан на 1 септември 2000 г. в [[Бургас]]. Той участва в [[Национална волейболна лига мъже]]. == История == Началото на клуба е като волейболна секция при ДФС „[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]“ през 1962 г. През този период липсват сериозни успехи. Със закупуването на бургаската рафинерия [[Лукойл Нефтохим Бургас|"Нефтохим Бургас"]] от [[Лукойл Нефтохим Бургас|Лукойл]] през 2000 г., компанията става основен спонсор на волейболните и баскетболни секции на "ДФС Нефтохимик" и така отборът става отново част от волейболния елит. През този период името на клуба се сменя от „ДФС Нефтохимик" на „Лукойл Нефтохимик“. През 2004 г. започват и успехите<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=324027 ЛукОйл-Нефтохимик със златен дубъл] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181228174717/https://www.sportal.bg/news.php?news=324027 |date=2018-12-28 }}, sportal.bg</ref>, когато „Нафтата", с младите [[Матей Казийски]] , [[Данаил Милушев|Дани Милушев]] и [[Стоян Самунев]] в състава си, печели бронзов медал, а 3 години по-късно през 2007 прави златен дубъл, печелейки първата си титла и Купата на България. През [[септември]] [[2011]] година, името на клуба се променя на „Нефтохимик 2010“.<ref>[http://bgvolleyball.com/new.php?id=5685 Нефтохимик 2010 е новото име на тима от Бургас], БГволейбол.com</ref> Втората титла е завоювана през сезон 2016 – 17, побеждавайки на финала [[Монтана|Монтана Волей]], а третата през 2017 – 18 г, когато Нефтохимик побеждава [[ВК ЦСКА (София)]] във финалните мачове. През 2017 – 2018 г. отборът е попълнен с класни състезатели, като братята [[Георги Братоев|Братоеви]] и [[Теодор Салпаров]] и печели шампионата, купата на България и Суперкупата <ref>[https://topsport.bg/volleyball/plamen-imah-mnogo-oferti-no-izbrah-rusiya.html Какво се случи през този сезон в Суперлигата (обзор)], БГВолейбол.ком</ref>. През Април 2018 г. [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] записва исторически златен требъл<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/istoricheski-zlaten-trebyl-vyv-volejbola-za-neftohimik-2010-2092854 Исторически златен требъл във волейбола за „Нефтохимик 2010“], dariknews.bg</ref>, което е най-доброто постижение на клуба от създаването му. В началото на 2019 г. отбора постига най-добрия си резултат в Европа. [[Бургазлии]] играят 1/4 финали във втория по сила европейски турнир [[Европейска волейболна конфедерация|CEV Cup]], където отпадат от гръцкия [[Олимпиакос]] след победа с 3 – 1 в [[Бургас]], загуба от 0 – 3 в [[Атина]] и загубен златен гейм<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 Нефтохимик аут от Купата на CEV след „златен“ гейм срещу Олимпиакос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328043706/https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref>. На 22 април 2019 г. в препълнената [[Младост (зала)|зала Младост]], [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] печели третата си поредна шампионска титла и общо четвърта,<ref>[https://gong.bg/volleyball/bg-volleyball/multimedia/video/neftohimik-2010-e-noviiat-star-volejbolen-shampion-na-bylgariia-539136 Нефтохимик 2010 е новият-стар волейболен шампион на България], gong.bg</ref> след успех над [[ВК Хебър|Хебър Пазарджик]], а година по-късно пета (четири поредни). Тази серия приключва през 2021, когато "Нафтата" печелят среброто срещу клуба от Пазарджик, а година по-късно отново стават вицешампиони губейки отново от Хебър. Николай Желязков напуска, а на негово място застава Иван Станев като играещ треньор. Клубът започва с 4 загуби в първите 5 мача и загуба за Суперкупата, което води до назначението на Атанас Петров. Следват 17 поредни победи и така Нефтохимик обръща нещата и печели редовния сезон 2022/2023. На 2 май 2023 Нефтохимик успява да спечели своята шеста титла на България за сезон 2022/2023 след епични полуфинални и финални срещи срещу ЦСКА и Хебър съответно. В полуфиналите Нефтохимик губи първите си 2 мача срещу "Армейците" в Бургас, но успяват да изравнят серията в София. Така се стига до 5ти мач в зала "Младост", в който домакините губят с 0:2 гейма, но пак успяват да изравнят и впоследствие да спечелят и да се класират на финал. Там следват феноменални двубои, изпълнени с много драма, а първият мач продължава над 3 часа. "Нафтата" повежда с 2:0 успеха след 3:2 и 3:1 в Бургас, но в Пазарджик нещата се развиват негативно, въпреки водачеството с 2:0 гейма в третия мач. Хебър печели с 3:2 и 3:0 и така титлата трябва да се реши в пети мач в "Младост". Нефтохимик повежда с 2:0, Хебър изравнява за 2:2, но в тайбрека "Нафтата" триумфира с шестата си титла след 15:12. == Успехи == * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] 6 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Шампион на България]] (2006/07, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2022/23) * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] 7 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Вицешампион на България]] (2004/05, 2005/06, 2009/10, 2015/16, 2020/21, 2021/22, 2025/26) * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] 5 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Бронзов медалист на България]] (2003/04, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2011/12) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 6 пъти носител на [[Купа на България по волейбол мъже|Купата на България]] (2007, 2008, 2016, 2018, 2021, 2026) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 4 пъти носител на Суперкупа на България по [[волейбол]] (мъже) на България (2016, 2017, 2018, 2020 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на годината“ в [[Бургас]] (2018 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на месеца“ в [[България]] (2018 г.)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 Волейболният Нефтохимик – Отбор на месец декември] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328065448/https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref> == Настоящ състав == ''Към 2 май 2023 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Разпределители</span> |- |7 ||{{Флагче|България}} Иван Станев {{капитан}} |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Любомир Агонцев|Любослав Телкийски]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Центрове</span> |- |3 ||{{Флагче|България}} Душан Лопар |- |18 ||{{Флагче|България}} Петър Бъчваров |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Посрещачи</span> |- |17 ||{{Флагче|България}} Георги Петров |- |18 ||[[Ален Джорджевич|Аксел Трухчев]] |- |2 ||{{Флагче|България}} Калоян Балабанов |- | || |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Диагонали</span> |- |14 ||{{Флагче|България}} Матей Михайлович |- |14 ||{{Флагче|България}} Мариян Наков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Либеро</span> |- |13 ||{{Флагче|България}} Симеон Добрев |- |8 ||{{Флагче|България}} Ивайло Лалов |} {{clear}} == Зала на славата == [[Файл:V. Bratoev.jpg|мини|260px|[[Валентин Братоев]] е основен състезател на тима през 2018 година.]] Емблематични волейболисти и национали, играли за Нефтохимик 2010: * [[Найден Найденов (волейболист)|Найден Найденов]] – бивш български национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]], понастоящем е треньор по [[волейбол]] * [[Радостин Стойчев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] и настоящ треньор по волейбол; шампион на България, Австрия и Франция като играч; шампион на Турция, Русия, Италия, Шампионска лига, Световно клубно първенство като треньор; * [[Даниел Пеев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] * '''[[Матей Казийски]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.; Най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.; Най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г. Волейболист номер едно на Европа за 2006 година. Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.; Волейболист номер едно на Европа за 2008 година.; Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.; С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.; Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) през 2009 г.; Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.; Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.; (2002 – 2004) * [[Данаил Милушев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2002 – 2005) * [[Красимир Гайдарски]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2016 – 2017) * [[Иван Станев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * '''[[Николай Николов (волейболист)|Николай Николов]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; Носител на купата на ЦЕВ 2018 – (2017) * '''[[Валентин Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; – (2017 – 2018) * '''[[Георги Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Най-добър разпределител на финалите на Световната лига 2012 в [[София]]; Най-добър разпределите на Олимпиадата в [[Лондон]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; * '''[[Николай Учиков]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.; Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г. * [[Ален Джорджевич]] – Национал на [[Словения]]; * '''[[Теодор Салпаров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Носител на Купата и на суперкупата на Русия с Динамо през 2007 г.; Бронзов медалист от Световното по волейбол през 2006 г.; Бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г. Бронзов медалист от европейското в Турция през 2009 г.; Сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо; Златен медал от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г. * '''[[Теодор Тодоров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър център-блокировач в шампионската лига 2015 г. <ref>[https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 2015 men’s EuroVolley Dream Team] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328153727/https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 |date=2019-03-28 }}. www.cev.eu</ref>; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; * [[Любомир Агонцев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * [[Стоян Самунев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър блокировач за 2008 г. ([[Най-ценен играч|MVP]]); == Ръководство и треньорски щаб == [[Файл:Nikolay-jelqzkov.jpg|мини|260px|[[Николай Желязков]] е старши треньор на тима през 2019 година.]] === Управление === * {{флагче|България}} Александър Везенков – Директор на ОСК Лукойл * {{флагче|България}} [[Огнян Томов]] – Изпълнителен Директор * {{флагче|България}} [[Теодор Салпаров]] – Спортен Директор === Треньорски щаб === * {{флагче|България}} [[Атанас Петров]] – старши треньор * {{флагче|България}} [[Теди Дремизов]] – помощник-треньор == Външни препратки == * [http://www.neftochimicvolley.com/ Официален сайт на ВК Нефтохимик 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328032037/http://www.neftochimicvolley.com/ |date=2019-03-28 }} * [https://www.facebook.com/pg/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 във Facebook] * [https://www.instagram.com/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в Instagram] * [https://www.youtube.com/channel/UCajHu8qLTzQZtGtRSs_ZHQQ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в YouTube] == Източници == <references /> {{Портал|Волейбол|България}} [[Категория:Български отбори по волейбол|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Спорт в Бургас|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Лукойл Нефтохим Бургас]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] 740k71q18z3gxrneeef8dhvvqd7ezo5 12896478 12896470 2026-05-02T19:06:05Z Kelleniro 370319 /* Успехи */ 12896478 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Нефтохимик 2010|Нефтохимик 2010 (пояснение)}} {{Волейболен отбор | име на отбора = „Нефтохимик 2010“ | герб = | ширина-герб = 200px | снимка = | описание-снимка = | град = [[Бургас]] | държава = {{България}} | прозвище = „Нафта“ | основан = 1 септември 2000 г. | разформирован = | зала = „[[Младост (зала)|зала Младост]]“ | капацитет = 1600 зрители | спонсор = [[Лукойл]] | сайт = | президент м = [[Огнян Томов]] | старши треньор м = Иван Станев | помощник треньор м = | първенство мъже = [[Национална волейболна лига мъже|НВЛ – Суперлига]] | сезон = 2025/26 | място = 2-ро | екипировка марка = Krasiko | pattern_b1 = _redcollar | body1 = FFFFFF | pattern_la1 = _redborder | leftarm1 = FF0000 | pattern_ra1 = _redborder | rightarm1 = FF0000 | pattern_sh1 = | shorts1 = FFFFFF | pattern_so1 = | socks1 = FFFFFF | pattern_b2 = _redcollar | body2 = FF0000 | pattern_la2 = _whiteborder | leftarm2 = FFFFFF | pattern_ra2 = _redborder | rightarm2 = FFFFFF | pattern_sh2 = | shorts2 = FF0000 | pattern_so2 = | socks2 = FFFFFF }} '''„Нефтохимик 2010“''' е български мъжки волейболен клуб, основан на 1 септември 2000 г. в [[Бургас]]. Той участва в [[Национална волейболна лига мъже]]. == История == Началото на клуба е като волейболна секция при ДФС „[[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]“ през 1962 г. През този период липсват сериозни успехи. Със закупуването на бургаската рафинерия [[Лукойл Нефтохим Бургас|"Нефтохим Бургас"]] от [[Лукойл Нефтохим Бургас|Лукойл]] през 2000 г., компанията става основен спонсор на волейболните и баскетболни секции на "ДФС Нефтохимик" и така отборът става отново част от волейболния елит. През този период името на клуба се сменя от „ДФС Нефтохимик" на „Лукойл Нефтохимик“. През 2004 г. започват и успехите<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=324027 ЛукОйл-Нефтохимик със златен дубъл] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181228174717/https://www.sportal.bg/news.php?news=324027 |date=2018-12-28 }}, sportal.bg</ref>, когато „Нафтата", с младите [[Матей Казийски]] , [[Данаил Милушев|Дани Милушев]] и [[Стоян Самунев]] в състава си, печели бронзов медал, а 3 години по-късно през 2007 прави златен дубъл, печелейки първата си титла и Купата на България. През [[септември]] [[2011]] година, името на клуба се променя на „Нефтохимик 2010“.<ref>[http://bgvolleyball.com/new.php?id=5685 Нефтохимик 2010 е новото име на тима от Бургас], БГволейбол.com</ref> Втората титла е завоювана през сезон 2016 – 17, побеждавайки на финала [[Монтана|Монтана Волей]], а третата през 2017 – 18 г, когато Нефтохимик побеждава [[ВК ЦСКА (София)]] във финалните мачове. През 2017 – 2018 г. отборът е попълнен с класни състезатели, като братята [[Георги Братоев|Братоеви]] и [[Теодор Салпаров]] и печели шампионата, купата на България и Суперкупата <ref>[https://topsport.bg/volleyball/plamen-imah-mnogo-oferti-no-izbrah-rusiya.html Какво се случи през този сезон в Суперлигата (обзор)], БГВолейбол.ком</ref>. През Април 2018 г. [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] записва исторически златен требъл<ref>[https://dariknews.bg/regioni/burgas/istoricheski-zlaten-trebyl-vyv-volejbola-za-neftohimik-2010-2092854 Исторически златен требъл във волейбола за „Нефтохимик 2010“], dariknews.bg</ref>, което е най-доброто постижение на клуба от създаването му. В началото на 2019 г. отбора постига най-добрия си резултат в Европа. [[Бургазлии]] играят 1/4 финали във втория по сила европейски турнир [[Европейска волейболна конфедерация|CEV Cup]], където отпадат от гръцкия [[Олимпиакос]] след победа с 3 – 1 в [[Бургас]], загуба от 0 – 3 в [[Атина]] и загубен златен гейм<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 Нефтохимик аут от Купата на CEV след „златен“ гейм срещу Олимпиакос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328043706/https://www.sportal.bg/news.php?news=770988 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref>. На 22 април 2019 г. в препълнената [[Младост (зала)|зала Младост]], [[Нефтохимик 2010|Нефтохимик]] печели третата си поредна шампионска титла и общо четвърта,<ref>[https://gong.bg/volleyball/bg-volleyball/multimedia/video/neftohimik-2010-e-noviiat-star-volejbolen-shampion-na-bylgariia-539136 Нефтохимик 2010 е новият-стар волейболен шампион на България], gong.bg</ref> след успех над [[ВК Хебър|Хебър Пазарджик]], а година по-късно пета (четири поредни). Тази серия приключва през 2021, когато "Нафтата" печелят среброто срещу клуба от Пазарджик, а година по-късно отново стават вицешампиони губейки отново от Хебър. Николай Желязков напуска, а на негово място застава Иван Станев като играещ треньор. Клубът започва с 4 загуби в първите 5 мача и загуба за Суперкупата, което води до назначението на Атанас Петров. Следват 17 поредни победи и така Нефтохимик обръща нещата и печели редовния сезон 2022/2023. На 2 май 2023 Нефтохимик успява да спечели своята шеста титла на България за сезон 2022/2023 след епични полуфинални и финални срещи срещу ЦСКА и Хебър съответно. В полуфиналите Нефтохимик губи първите си 2 мача срещу "Армейците" в Бургас, но успяват да изравнят серията в София. Така се стига до 5ти мач в зала "Младост", в който домакините губят с 0:2 гейма, но пак успяват да изравнят и впоследствие да спечелят и да се класират на финал. Там следват феноменални двубои, изпълнени с много драма, а първият мач продължава над 3 часа. "Нафтата" повежда с 2:0 успеха след 3:2 и 3:1 в Бургас, но в Пазарджик нещата се развиват негативно, въпреки водачеството с 2:0 гейма в третия мач. Хебър печели с 3:2 и 3:0 и така титлата трябва да се реши в пети мач в "Младост". Нефтохимик повежда с 2:0, Хебър изравнява за 2:2, но в тайбрека "Нафтата" триумфира с шестата си титла след 15:12. == Успехи == * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] 6 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Шампион на България]] (2006/07, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2022/23) * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] 7 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Вицешампион на България]] (2004/05, 2005/06, 2009/10, 2015/16, 2020/21, 2021/22, 2025/26) * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] 6 пъти [[Национална волейболна лига мъже|Бронзов медалист на България]] (2003/04, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2011/12, 2024/25) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 6 пъти носител на [[Купа на България по волейбол мъже|Купата на България]] (2007, 2008, 2016, 2018, 2021, 2026) * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]] 4 пъти носител на Суперкупа на България по [[волейбол]] (мъже) на България (2016, 2017, 2018, 2020 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на годината“ в [[Бургас]] (2018 г.) * [[Файл:Application-certificate.svg|16px]] 1 път носител на отличието „Отбор на месеца“ в [[България]] (2018 г.)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 Волейболният Нефтохимик – Отбор на месец декември] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328065448/https://www.sportal.bg/news.php?news=769261 |date=2019-03-28 }}, sportal.bg</ref> == Настоящ състав == ''Към 2 май 2023 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Разпределители</span> |- |7 ||{{Флагче|България}} Иван Станев {{капитан}} |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Любомир Агонцев|Любослав Телкийски]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Центрове</span> |- |3 ||{{Флагче|България}} Душан Лопар |- |18 ||{{Флагче|България}} Петър Бъчваров |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Посрещачи</span> |- |17 ||{{Флагче|България}} Георги Петров |- |18 ||[[Ален Джорджевич|Аксел Трухчев]] |- |2 ||{{Флагче|България}} Калоян Балабанов |- | || |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Диагонали</span> |- |14 ||{{Флагче|България}} Матей Михайлович |- |14 ||{{Флагче|България}} Мариян Наков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#C0032F" | <span style="color:#FFFFFF;">Либеро</span> |- |13 ||{{Флагче|България}} Симеон Добрев |- |8 ||{{Флагче|България}} Ивайло Лалов |} {{clear}} == Зала на славата == [[Файл:V. Bratoev.jpg|мини|260px|[[Валентин Братоев]] е основен състезател на тима през 2018 година.]] Емблематични волейболисти и национали, играли за Нефтохимик 2010: * [[Найден Найденов (волейболист)|Найден Найденов]] – бивш български национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]], понастоящем е треньор по [[волейбол]] * [[Радостин Стойчев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] и настоящ треньор по волейбол; шампион на България, Австрия и Франция като играч; шампион на Турция, Русия, Италия, Шампионска лига, Световно клубно първенство като треньор; * [[Даниел Пеев]] – Бивш волейболист, национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]] * '''[[Матей Казийски]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.; Най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.; Най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г. Волейболист номер едно на Европа за 2006 година. Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.; Волейболист номер едно на Европа за 2008 година.; Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.; С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.; Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) през 2009 г.; Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.; Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.; (2002 – 2004) * [[Данаил Милушев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2002 – 2005) * [[Красимир Гайдарски]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; – (2016 – 2017) * [[Иван Станев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * '''[[Николай Николов (волейболист)|Николай Николов]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; Носител на купата на ЦЕВ 2018 – (2017) * '''[[Валентин Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; – (2017 – 2018) * '''[[Георги Братоев]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Най-добър разпределител на финалите на Световната лига 2012 в [[София]]; Най-добър разпределите на Олимпиадата в [[Лондон]]; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; * '''[[Николай Учиков]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.; Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г. * [[Ален Джорджевич]] – Национал на [[Словения]]; * '''[[Теодор Салпаров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Носител на Купата и на суперкупата на Русия с Динамо през 2007 г.; Бронзов медалист от Световното по волейбол през 2006 г.; Бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г. Бронзов медалист от европейското в Турция през 2009 г.; Сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо; Златен медал от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г. * '''[[Теодор Тодоров]]''' – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър център-блокировач в шампионската лига 2015 г. <ref>[https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 2015 men’s EuroVolley Dream Team] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328153727/https://www.cev.eu/Competition-Area/CompetitionNews.aspx?NewsID=21550&ID=700 |date=2019-03-28 }}. www.cev.eu</ref>; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; * [[Любомир Агонцев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; * [[Стоян Самунев]] – Национал на [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|България]]; Най-добър блокировач за 2008 г. ([[Най-ценен играч|MVP]]); == Ръководство и треньорски щаб == [[Файл:Nikolay-jelqzkov.jpg|мини|260px|[[Николай Желязков]] е старши треньор на тима през 2019 година.]] === Управление === * {{флагче|България}} Александър Везенков – Директор на ОСК Лукойл * {{флагче|България}} [[Огнян Томов]] – Изпълнителен Директор * {{флагче|България}} [[Теодор Салпаров]] – Спортен Директор === Треньорски щаб === * {{флагче|България}} [[Атанас Петров]] – старши треньор * {{флагче|България}} [[Теди Дремизов]] – помощник-треньор == Външни препратки == * [http://www.neftochimicvolley.com/ Официален сайт на ВК Нефтохимик 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190328032037/http://www.neftochimicvolley.com/ |date=2019-03-28 }} * [https://www.facebook.com/pg/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 във Facebook] * [https://www.instagram.com/neftochimic.volley/ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в Instagram] * [https://www.youtube.com/channel/UCajHu8qLTzQZtGtRSs_ZHQQ Официален профил на ВК Нефтохимик 2010 в YouTube] == Източници == <references /> {{Портал|Волейбол|България}} [[Категория:Български отбори по волейбол|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Спорт в Бургас|Нефтохимик 2010]] [[Категория:Лукойл Нефтохим Бургас]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] 7l881ablyfdcpqiwov3edztf1b01tms Дружба (нефтопровод) 0 549844 12896881 12549734 2026-05-03T09:23:26Z Braun100 51795 12896881 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Дружба|Дружба}} [[Файл:Pipelines in Eastern Europe.png|мини|ляво|Магистрални тръбопроводи от Източна за Централна Европа]] [[Файл:Oil pipelines in Europe.png|мини|Нефтопроводи в Европа]] '''„Дружба“''' е магистрален [[нефтопровод]] от Източна за Централна [[Европа]], най-дългият в света. Представлява мрежа от магистрални нефтопроводи с разклонения с обща дължина 8900 километра, включително 3900 км на територията на [[Русия]]. Мрежата е изградена през периода от 1960 до [[1974]] г. за снабдяване със суров нефт от [[Волга|Волго]][[Урал (регион)|уралския]] нефтогазов район в [[РСФСР]], [[СССР]] на [[социалистически страни|социалистическите държави]] от [[СИВ]] в [[Централна Европа]] – [[Полша]] и бившата [[ГДР]] (Източна [[Германия]]), [[Унгария]] и бившата [[Чехословакия]] (дн. [[Чехия]] и [[Словакия]]). == Вижте също == * [[Сделка „тръби срещу газ“]] {{commonscat|Druzhba pipeline}} {{мъниче|транспортно съоръжение|русия|беларус|полша|германия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Нефтопроводи]] [[Категория:Нефтопроводи в Русия]] [[Категория:Транспорт в Беларус]] [[Категория:Транспорт в Украйна]] [[Категория:Транспорт в Германия]] [[Категория:Транспорт в Полша]] [[Категория:Транспорт в Чехия]] [[Категория:Транспорт в Словакия]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Беларус]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Украйна]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Германия]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Полша]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Чехия]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Словакия]] [[Категория:Транспорт в СССР]] [[Категория:Икономика на Чехословакия]] [[Категория:Икономика на ГДР]] [[Категория:Енергетика на Германия]] [[Категория:Източен блок]] 0xaocxhx8rzjbnc8ckmhh23ng7t1yt4 Хървоев мисал 0 563344 12896170 11301320 2026-05-02T14:04:11Z Gvelf 29234 Замяна на линк с по-подходящ. 12896170 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Книга | име = Хървоев мисал | име в оригинал = Hrvojev misal | корица = Hrvoje's missal 1.jpg | корица-текст = Страница от мисала | автор = Бутко | създаден-година = 1403 – 1404 | създаден-държава = [[Сплит]], [[Унгария]] | жанр = [[Мисал]] }} '''Хървоевият мисал''' е [[Хърватски език|хърватска]] [[късно Средновековие|късносредновековна]] [[Служебник|богослужебна книга]], чийто ръкопис е сочен като един от най-красивите и значими образци на литературата на [[хърватска глаголица]]. Съдържа 96 миниатюри и 380 инициала и е изработен около 1404 година в далматинския град [[Сплит]], по това време част от [[Унгария]], от писаря Бутко по поръчка на хърватския бан [[Хървое Вукчич Хърватинич]]. == Галерия == <gallery widths="200" heights="150" align="left" perrow="6"> Hrvoje Vukcic Hrvatinic.jpg|Хървое Вукчич Хърватинич на миниатюра в мисала Hrvoje's missal 2.jpg|Страница от мисала Hrvoje's missal 3.jpg|Страница от мисала </gallery> {{мъниче|Хърватия|литература}} [[Категория:Илюстровани ръкописи]] [[Категория:Хърватска литература]] [[Категория:Глаголически писмени паметници]] [[Категория:История на Сплит]] [[Категория:Култура в Сплит]] [[Категория:Мисали]] e4k6fptityg30v820cvojibham267ze Вилхелм I (Шварцбург-Франкенхаузен) 0 588515 12896118 12563508 2026-05-02T13:07:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896118 wikitext text/x-wiki {{Личност|Монарх | описание = граф на [[Дом Шварцбург|Шварцбург-Франкенхаузен]] }} '''Вилхелм I фон Шварцбург-Франкенхаузен''' ({{lang|de|Wilhelm I von Schwarzburg-Frankenhausen}}; * [[4 октомври]] [[1534]] в [[Зондерсхаузен]]; † [[30 септември]] [[1598]] в Щраусберг, днес част от Зондерсхаузен) от род [[Дом Шварцбург|Шварцбург]] е от 1571 г. граф на [[Дом Шварцбург|Шварцбург-Франкенхаузен]]. Той основава линията ''Франкенхаузен''. Той е син на граф [[Гюнтер XL (Шварцбург)|Гюнтер XL фон Шварцбург]], наричан „Богатия", (1499 – 1552), и съпругата му графиня [[Елизабет фон Изенбург-Бюдинген-Келстербах]] († 1572), дъщеря на граф [[Филип фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург]]. Вилхелм следва няколко години в [[Ерфурт]], [[Йена (град)|Йена]], [[Льовен]] и [[Падуа]]. След това няколко години е в двора на [[Юлих-Клеве-Берг|Юлих]]. От 1563 до 1565 г. той е на служба на Дания и се бие през 1566 г. против турците. След смъртта на баща му през 1552 г. той управлява заедно с братята си [[Гюнтер XLI (Шварцбург-Арнщат)|Гюнтер XLI]] (1529 – 1583), [[Йохан Гюнтер I (Шварцбург-Зондерсхаузен)|Йохан Гюнтер I]] (1532 – 1586) и [[Албрехт VII (Шварцбург-Рудолщат)|Албрехт VII]] (1537 – 1605). Вилхелм избира за своя резиденция град [[Бад Франкенхаузен|Франкенхаузен]]. През 1571 г. братята разделят графството. Вилхелм получава управлението на Шварцбург-Франкенхаузен. == Бракове == # Вилхелм се жени за пръв път на 6 април 1567 г. за Елизабет Шлик цу Пасаун и Вайскирхен (* 1522; † 23 ноември 1590), дъщеря на граф [[Йоахим Шлик цу Пасаун и Вайскирхен]]. # След смъртта на първата му съпруга той се жени на 7 март или на 6 май 1593 г. за Клара (1571 – 1658), дъщеря на херцог [[Вилхелм Млади (Брауншвайг-Люнебург)|Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург]]. Двата му брака са бездетни. == Литература == * Friedrich Apfelstedt: ''Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit'', Arnstadt 1890 * Kurt Hermann: ''Die Erbteilungen im Hause Schwarzburg.'' Halle 1919. * Johann Christian August Junghans: ''Geschichte der schwarzburgischen Regenten'', Leipzig 1821 [http://books.google.de/books?id=YZ8-AAAAYAAJ&pg=PA309&dq=junghans+regenten+schwarzburg&hl=de#v=onepage&q&f=false E-Text] == Външни препратки == * [http://www.heidecksburg.de/cms/pages/de/das-schloss/regenten.php ''Die Grafen und Fürsten von Schwarzburg''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120509141522/http://www.heidecksburg.de/cms/pages/de/das-schloss/regenten.php |date=2012-05-09 }} * [http://genealogy.euweb.cz/schwburg/schwburg1.html ''Schwarzburg family''], genealogy.euweb.cz [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Шварцбурги]] [[Категория:Родени в Зондерсхаузен]] 8hg4rn5kponcvz2jcw8jsmmizxk4xor Младен Денев 0 589028 12896158 12296746 2026-05-02T13:37:01Z Monaco 6214 /* Сценарист */ 12896158 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Деню Жеков Денев | снимка = | описание = | псевдоним = Младен Денев | място на раждане = село [[Самуилово (област Стара Загора)|Самуилово]], [[Старозагорско]], [[Царство България]] | място на смърт = [[София]], [[България]] | работил = [[писател]], [[редактор]], [[драматург]] | националност = {{BUL}} | период = 1963 – 2016 | жанрове = [[разказ]]и, [[Криминална литература|криминални разкази]], [[детска литература]], [[фантастика]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = [[Лиляна Михайлова]] | деца = | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Младен Деню Жеков Денев''' е [[Българи|български]] [[писател]], автор на [[разказ]]и, [[повест]]и и [[Новела|новели]] за деца и възрастни. == Биография == Младен Денев е роден на [[20 януари]] [[1930]] г. в село [[Самуилово (Област Стара Загора)|Самуилово]], [[област Стара Загора]] (близо до гр. [[Чирпан]]). Завършва средното си образование в Строително-техническото училище в гр. [[Стара Загора]]. Военната му служба преминава в артилерийска школа, където служи четири години и става офицер. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в гр. [[София]] със специалност „Геодезия, фотограметрия и картография“, след което работи като инженер-геодезист в гр. [[Перник]]. Работи като редактор в издателство „[[Народна младеж]]“, а впоследствие става драматург в пернишкия театър. Член на [[Съюз на българските писатели|СБП]]. Съпруг е на известната писателка и сценаристка [[Лиляна Михайлова]] (1939 – 2010 г.) След приключване на работата си в гр. Перник, семейството дарява апартамента си в града на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители. Умира на 5 май 2016 г. в гр. София. == Сценарист == * „[[Вреден дивеч]]“ (1990) * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) == Творчество == Младен Денев пише разкази, повести и новели, в различни жанрове и за различни възрасти. Има издадени няколко книги – сборници с разкази и повести, сред които: * „Синя ръж“: Разкази. – София: Изд. „Народна младеж“, 1963 г. * „Припеци“: Разкази. – София: Изд. „Народна младеж“, 1964 г. * „[http://biblio.detstvoto.net/4875-prashkata-mladen-denev-1968.html Прашката] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160407114124/http://biblio.detstvoto.net/4875-prashkata-mladen-denev-1968.html |date=2016-04-07 }}“: Сборник разкази за деца. – София: Изд. „Български писател“, 1968 г. * „Вечер през октомври“: Разкази. – Пловдив: Изд. „Хр. Г. Данов“, 1970 г. * „Етажи“: Разкази. – София: Изд. „Нар. младеж“, 1971 г. Фигурира в официалния каталог на [http://catalogue.nla.gov.au/Search/Home?lookfor=author:%22Denev%2C%20Mladen%22&iknowwhatimean=1 Националната библиотека на Австралия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305013737/http://catalogue.nla.gov.au/Search/Home?lookfor=author:%22Denev,%20Mladen%22&iknowwhatimean=1 |date=2016-03-05 }} * „Топка по Дунав“: Повест за малки и големи. – София: Изд. „Медицина и физкултура“, 1971 г. * „Късни изпити“: Разкази за деца. – София: Изд. „Български писател“, 1978 г. Фигурира в официалния каталог на [http://catalog.bnrm.md/opac/bibliographic_view/732481;jsessionid=FAD9DE8F8C9B6D2B8C66AB0BE1F52B86 Националната библиотека на Република Молдова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160307123018/http://catalog.bnrm.md/opac/bibliographic_view/732481;jsessionid=FAD9DE8F8C9B6D2B8C66AB0BE1F52B86 |date=2016-03-07 }}. * „Да чакаш нещо“: Избрани разкази. – София: Изд. „Бълг. Писател“, 1981 г. Фигурира в официалния каталог на [http://catalogue.nla.gov.au/Search/Home?lookfor=author:%22Denev%2C%20Mladen%22&iknowwhatimean=1 Националната библиотека на Австралия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305013737/http://catalogue.nla.gov.au/Search/Home?lookfor=author:%22Denev,%20Mladen%22&iknowwhatimean=1 |date=2016-03-05 }} и в каталога на [http://www.torontopubliclibrary.ca/detail.jsp?Entt=RDM1668327&R=1668327 Обществената библиотека на гр. Торонто, Канада] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160406112203/http://www.torontopubliclibrary.ca/detail.jsp?Entt=RDM1668327&R=1668327 |date=2016-04-06 }}. * „Трима без алиби“: Криминални разкази и новели. – София: „Военно изд.“, 1986 г. (Героика и приключения) Oтделни негови произведения са публикувани в периодични издания или сборници, като: * „''[http://chitanka.info/text/20656-transplantatsija Трансплантация]''“: Научно-фантастичен разказ, сп. „Космос“, бр. 10 от 1968 г. Разказът е получил втора награда на конкурса за НФ разказ, организиран от сп. „Космос“ и сп. „Наука и техника за младежта“ в чест на IХ световен фестивал на младежта и студентите. Включен е в сборника „Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1968 г.“ и в сборника разкази [http://www.sfbg.us/book/GRND-S-10GNZS „Забравени страници“, съставител и издател – Георги Недялков, 2010 г. (стр. 83)]. * „''[http://chitanka.info/text/28561-vakantsija Ваканция]''“: Разказ за деца, включен в [http://chitanka.info/book/5495-razkazi-za-detsa-ot-bylgarski-pisateli '''Антология „Разкази за деца от български писатели“'''], съставители: Иван Остриков, Камен Калчев, Кръстьо Станишев, Николай Янков; Изд. „Български писател“, София, 1981. Използван в [http://www.slideshare.net/martosummers/6-46730034 Пробен изпит по БЕЛ, 6 клас за кандидатстване след 7 клас, II модул / 2015 г.]. * ''„Глава на семейство“'' и ''„Присъда“'': Разкази, включени в „'''Слънчеви рудници'''“: Лит. сборник стихове, разкази и очерци на поети и писатели от гр. Перник. Съставител – Младен Денев. София: Изд. „Нар. младеж“, 1972 г. (стр. 50; 56) * „Стреля батареята“ и „Отпуска през август“: Разкази, включени в „'''Любовта се завръща'''“: Сборник военни разкази. - София: Военно издателство, 1977 г.; (стр. 110; 115) * ''„[http://literaturensviat.com/?p=108693 Стреля батареята]“'': Разказ, онлайн списание „Литературен свят“, бр. 75 / юли 2015 г. Участва в съавторство с Лиляна Михайлова при изготвянето и обработката на сценария на българския сериен телевизионен филм „[[Дом за нашите деца]]“, базиран на произведения на Лиляна Михайлова. == Награди == Разказът „Трансплантация" е отличен с втора награда на конкурса за научно-фантастичен разказ, организиран от сп. „Космос“ и сп. „Наука и техника за младежта“ в чест на IХ Световен фестивал на младежта и студентите. == Източници == # [http://www.knigite.bg/vibration.php?id=268 Обикновени думи за истински хора – непознатият Младен Денев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304134953/http://www.knigite.bg/vibration.php?id=268 |date=2016-03-04 }} # [http://bgf.zavinagi.org/index.php/Младен_Денев БГ Фантастика – Младен Денев]. # [http://literaturensviat.com/?p=108689 Литературен свят, бр. 75 / юли 2015 г.] # [http://detectivemethod.ru/crime/three-no-alibi/ Детективный метод]. == Външни препратки == * [https://www.goodreads.com/author/show/6960310._ GoodReads] * "[http://literaturensviat.com/?p=108693 Стреля батареята]" * {{Моята библиотека автор|mladen-denev|Младен Денев}} * [http://www.geomedia.bg/геодезия/item/5327-in-memoriam In Memoriam, Геомедия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161106061806/http://www.geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/5327-in-memoriam |date=2016-11-06 }} {{СОРТКАТ:Денев, Младен}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] [[Категория:Починали в София]] n09v75us7gr6nw5zqiilfx4z1k6ti2q 75 Евридика 0 590031 12896895 9934879 2026-05-03T09:48:47Z Kwamikagami 26617 Kwamikagami премести страница „[[(75) Евридика]]“ като „[[75 Евридика]]“ 9934879 wikitext text/x-wiki {{Малка планета| |име=75 Евридика |откривател=Кристиан Петерс |дата=[[22 септември]] [[1862]] |снимка= |заглавие= |означение= |категория=[[Астероиден пояс|Основен пояс]] |епоха= |голяма_полуос= |перихелий=1,855 AE |афелий=3,489 AE |ексцентрицитет= |период= |инклинация= |възел= |параметър= |аномалия= |скорост= |размери= |маса= |плътност= ~2 g/cm³ |гравитация= |втора_космическа= |въртене= |спектрален_клас=M |величина= |албедо=0.149 |температура=170 К (−103&nbsp;°C) }} '''(75) Евридика''' ({{lang|grc|Εὐρυδίκη}}; ''75 Eurydike'') е [[астероид]] от [[Астероиден пояс|астероидния главен пояс]], открит на 22 септември 1862 г. от немско-американския [[астроном]] [[Кристиан Петерс|Кристиан Хайнрих Фридрих Петерс]] (1813 – 1890). Астероидът е наречен на [[Евридика]], съпругата на [[Орфей]] от [[древногръцка митология|гръцката митология]]. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=75;orb=1 ''75 Eurydike'', Orbit Diagram, JPL NASA] * {{икона|en}} [http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=75 ''75 Eurydike'' JPL Small-Body Database] * {{икона|cs}} [http://astronomia.zcu.cz/planety/planetka-75 ''(75) Eurydike''], astronomia.zcu.cz [[Категория:Астероиди|Евридика]] fqpludqb5qpc8eoau4bfipo5yijv164 Вилхелм Желязната Ръка 0 594283 12896167 12372698 2026-05-02T13:52:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896167 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = граф на Апулия | портрет = Statue cathédrale Coutances Guillaume Bras-de-fer.JPG | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1042]] – [[1046]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Вилхелм Желязната Ръка''' ({{lang|fr|Guillaume Bras-de-Fer}}, {{lang|en|William Iron Arm}}, {{lang|it|Guglielmo Braccio di Ferro}}; {{lang|scn|Gugghiermu Vrazzu di Ferru}}; * [[1010]]/[[1020]], [[Котантен]], [[Франция]]; † [[май]]/[[септември]] [[1046]], [[Пулия]], [[Италия]]) от [[Нормани|норманския]] род [[Отвили]], е от 1042 до 1046 г. [[херцог на Калабрия|граф на Апулия]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SICILY.htm#_Toc375379570 GUILLAUME de Hauteville „Bras de Fer“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171201041609/http://fmg.ac/Projects/MedLands/SICILY.htm#_Toc375379570 |date=2017-12-01 }}, fmg.ac</ref> == Биография == Той е син на Танкред II дьо Отвил и първата му съпруга Муриела. Заедно с брат си [[Дрогон дьо Отвил|Дрогон]] († 1051) той напуска [[Нормандия]] и отива в [[Южна Италия]]. Те се бият като [[наемници]] на страната на [[Византия|византийците]] за освобождението на [[Сицилия]] от [[араби]]те. По време на обсадата на [[Сиракуза]] през 1038 г. Вилхелм получава прозвището „Желязната Ръка“. Другият му брат [[Хумфред де Отевил|Хумфред]], († 1057) също пристига в Италия. [[Гвемар IV (Салерно)|Гвемар IV]] от [[Княжество Салерно|Салерно]] е провъзгласен от [[нормани]]те за [[херцог на Калабрия|''херцог на Апулия и Калабрия'']]. Той назначава Вилхелм I за граф на [[Мелфи]]. Вилхелм се жени през септември 1042 г. за Джуида ди Салерно, дъщеря на херцог Гуи ди [[Княжество Салерно|Салерно]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mondes-normands.caen.fr/angleterre/histoires/index_histoires.htm | заглавие = William Iron Arm and the Normans in Melfi | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Normans, an European people | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>. Вилхелм Желязната ръка умира през 1046 г. и брат му Дрогон става негов наследник. == Източници == <references /> == Литература == * John Julius Norwich, ''I Normanni nel Sud 1016 – 1130''. Mursia: Milano 1971 (orig. ''The Normans in the South 1016 – 1130''. Longmans: Londra, 1967). * Ferdinand Chalandon, ''Histoire de la domination normande en Italie et en Sicile'', Parigi 1907. Ed. it: ''Storia della dominazione normanna in Italia ed in Sicilia'', trad. di Alberto Tamburrini, Cassino 2008. ISBN 978-88-86810-38-8 * George Beech, ''A Norman-Italian Adventurer in the East: Richard of Salerno'', (1993). == Външни препратки == * ''[http://www.michaelmaxwolf.de/normannen/sueditalien/darstellung/wilhelm_von_hauteville.htm Wilhelm von Hauteville, „Eisenarm“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303233650/http://www.michaelmaxwolf.de/normannen/sueditalien/darstellung/wilhelm_von_hauteville.htm |date=2016-03-03 }}'', michaelmaxwolf.de * ''[http://www.michaelmaxwolf.de/normannen/sueditalien/anhang/genealogie_hauteville.htm Genealogie der Hautevilles im 11. Jahrhundert] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304073010/http://www.michaelmaxwolf.de/normannen/sueditalien/anhang/genealogie_hauteville.htm |date=2016-03-04 }}'', michaelmaxwolf.de [[Категория:Графове на Апулия]] [[Категория:Отвили]] [[Категория:Нормани]] hww73wtz9zls3kx9fymfc11rl28ft8u Грег Айлс 0 604571 12896480 12869482 2026-05-02T19:08:56Z Ehobeho 220930 /* Серия „Пен Кейдж“ (Penn Cage) */ 12896480 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Грег Айлс | име-оригинал = | снимка = Greg Iles.jpg | описание = Грег Айлс през 2013 г. | място на раждане = [[Щутгарт]], [[ФРГ|Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1993 – | жанрове = [[трилър]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Кари (1989 – ?) | деца = Маделин (1991), Марк (1996) | сайт = [http://www.gregiles.com/ www.gregiles.com] }} '''Грег Айлс''' ({{lang|en|Greg Iles}}) е американски [[писател]] на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]]. == Биография и творчество == Грег Айлс е роден на [[8 април]] [[1960]] г. в [[Щутгарт]], [[Германия]], където баща му Джери Айлс е лекар към Медицинската клиника на посолството на САЩ по време на [[Студената война]]. Майка му Бети Айлс е учителка. През 1963 г. семейството се премества в САЩ и той отраства в [[Натчез]], Мисисипи. Завършва с отличие гимназия „Тринити“, а през 1983 г. завършва Университета на Мисисипи с бакалавърска степен по английски език. Тъй като първата му любов е музиката, след дипломирането си в продължение на няколко години участва в музикалната група „Frankly Scarlet“. Година след като се жени, в края на 1990 г. напуска групата и се посвещава на писателската си кариера пишейки по 18 часа на ден. Първият му трилър „Spandau Phoenix“ е публикуван през 1993 г. и е история за нацисткия военнопрестъпник [[Рудолф Хес]]. Романът веднага става бестселър на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Следващият му трилър „Black Cross“ също е бестселър и е удостоен с наградата на Мисисипи за литература. През 1997 г. е издаден първият му психологически трилър „Мелниците на боговете“ от поредицата „Мисисипи“. Системният администратор на еротичен сайт Нарпър Коул открива, че жесток сериен убиец се възползва от сайта, за да набелязва своите жертви. Обвинен в съучастие той започва сложна игра, която да изкара престъпника на светло. Следващият му трилър „24 часа“ от поредицата „Мисисипи“ през 2002 г. е екранизиран във филма „В капан“ с участието на [[Кевин Бейкън]], [[Чарлийз Терон]] и [[Къртни Лав]], а писателят пише сценарият за него. През 2011 г. преживява тежка автомобилна катастрофа, в която губи част от десния си крак. Докато се възстановява от пораженията пише три романа, които образуват самостоятелна трилогия в поредицата му „Пен Кейдж“ започната през 1999 г. Книгите му, започнали с истории за нацистите от края на Втората световна война и международни интриги от епохата на Студената война, преминават постепенно към сюжети с включени серийни убийци, похитители, и психопати. Всички романи имат сложна фабула, бързо темпо и изненадващ край. Те винаги са в списъците на бестселърите, преведени са на повече от 10 езика и са издадени в над 20 страни по света. Заедно с писателите [[Дейв Бари]], [[Ридли Пиърсън]], [[Стивън Кинг]], [[Скот Търоу]], [[Ейми Тан]], [[Мич Албом]], [[Рой Блънт младши]], [[Мат Грьонинг]] и [[Джеймс Макбрайд]], в периода 1992 – 2012 г. участва в сборната музикална рок група „Rock Bottom Remainders“. През 2013 г. мемоарите на групата са издадени в книгата „Hard Listening“. Грег Айлс живее със семейството си в Натчез, Мисисипи. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Footprints of God (2003) – издаден и като „''Dark Matter''“ * Blood Memory (2005)<br/>'''''Кървав спомен''''', изд. ИК „ИнфоДАР“, София (2007), прев. Александра Павлова * True Evil (2006) * Third Degree (2007) === Серия „Втората световна война“ (''World War II'') === # Black Cross (1995) # Spandau Phoenix (1993)<br/>'''''Шпандау Феникс''''', изд. Книгоиздателска къща „Труд“, София (1996), прев. Ирина Васева === Серия „Мисисипи“ (''Mississippi'') === # Mortal Fear (1997)<br/>'''''Мелниците на боговете''''', изд. „Слово“, Велико Търново (1998), прев. Иларион Цонев # 24 Hours (2000) – издаден и като „''Trapped''“ # Dead Sleep (2001)<br/>'''''Мъртвешки сън''''', изд. ИК „ИнфоДАР“, София (2006), прев. Венета Табакова # Sleep No More (2002)<br/>'''''Не заспивай!''''', изд. ИК „ИнфоДАР“, София (2008), прев. Венета Табакова === Серия „Пен Кейдж“ (''Penn Cage'') === # The Quiet Game (1999)<br/>'''''Тихата игра''''', изд. „Абзац“, София (2000), прев. Петко А. Петков # Turning Angel (2005) # The Devil's Punchbowl (2008) # Natchez Burning (2012) # The Bone Tree (2015) # The Unwritten Laws (2017) * The Death Factory (2014) === Документалистика === * Hard Listening (2013) – с други членове на групата „Rock Bottom Remainders“ === Екранизации === * 2002 [[В капан]], Trapped – по романа „''24 Hours''“, сценарист == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/i/greg-iles/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/19696.Greg_Iles Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.gregiles.com/#!about-greg/cf36 Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [http://www.mswritersandmusicians.com/mississippi-writers/greg-iles Биография и библиография в „MS Writers and Musicians“] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.gregiles.com/}} на Грег Айлс * {{imdb name|1023692|Грег Айлс}} * {{isfdb name|id=109713|name=Грег Айлс}} * {{Моята библиотека автор|greg-lles|Грег Айлс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айлс, Грег}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Родени в Щутгарт]] gc9tnd20k24ntyl176e205rrozqq2gd Вилхелм II (Прованс) 0 605129 12896104 12109487 2026-05-02T12:38:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896104 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Вилхелм II|Вилхелм II (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Прованс]] и [[Графство Арл|Арл]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = | герб-описание = }} }} '''Вилхелм II (III) Благочестиви''' ({{lang|fr|Guillaume II de Provence, Guillaume lI le Pieux}}; {{lang|la|Willelmus comes}}; * ок. [[987]]; † пр. [[30 май]] [[1018]]) от младата линия на фамилията [[Дом Прованс]], е от 993 до 1018 г. граф на [[Прованс]] и граф на [[Арл (графство)|Арл]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/PROVENCE.htm#GuillaumeIIArlesProvencedied993 Guillaume Comte de Provence] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200314030209/http://fmg.ac/Projects/MedLands/PROVENCE.htm#GuillaumeIIArlesProvencedied993 |date=2020-03-14 }}, fmg.ac</ref> == Биография == Той е син на граф и [[маркграф]] [[Гилем I (Прованс)|Вилхелм I Освободител]] († 993) и вероятно на първата му съпруга графиня Арсенда от Коменж или на втората му съпруга [[Аделхайд Анжуйска]] († 1026). Полубрат е на [[Констанца Арлска]], третата съпруга на френския крал [[Робер II (Франция)|Робер II]]. Аделхайд се омъжва четвърти път преди 1016 г. за [[Ото Вилхелм (Бургундия)|Ото Вилхелм от Бургундия]] (958 – 1026). Вилхелм наследява баща си като граф, когато той малко преди смъртта си се оттегля в манастир. Той не става маркграф, такъв става чичо му [[Ротбалд II]] († 1008). Понеже е малолетен до 999 г. е под регентство на Аделхайд Анжуйска. Вилхелм умира по време на обсадата на [[замък]]а на въстаналия вицеграф на Фо. Погребан е в [[абатство]]то Монмажур при [[Арл]]. == Фамилия == Вилхелм се жени през 1002 г. за Герберга (* 985, † 1020/1023), дъщеря на граф [[Ото Вилхелм (Бургундия)|Ото Вилхелм от Бургундия]], четвъртият съпруг на майка му. Те имат децата:<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/PROVENCE.htm#GuillaumeIIIProvencedied1018B |заглавие=Guillaume II (III) de Provence |достъп_дата=2016-01-19 |архив_дата=2020-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200314030209/http://fmg.ac/Projects/MedLands/PROVENCE.htm#GuillaumeIIIProvencedied1018B }}</ref> * [[Вилхелм IV (Прованс)|Вилхелм IV]] (Гильом IV; † 1019 или 1030), граф на Прованс от 1018 * [[Фулк Бертран (Прованс)|Фулк Бертран]] († 1050/1054), граф на Прованс от 1018, женен 1040 за Елдиарда Евеза * [[Жофруа I (Прованс)|Жофруа I]] († 1060), граф и маркграф на Прованс, женен 1040 за Етиенета от [[Марсилия]] == Литература == * Archibald R. Lewis: ''The Development of Southern French and Catalan Society, 718 – 1050''. University of Texas Press:, Austin 1965 == Източници == <references /> [[Категория:Дом Прованс]] [[Категория:Графове на Прованс]] [[Категория:Графове на Арл]] [[Категория:Родени през 987 година]] [[Категория:Починали през 1018 година]] 1bp5qxe60ta8igk5fpoujo7u4b6r87p Откраднат живот 0 613190 12896704 12891427 2026-05-03T04:19:06Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896704 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Откраднат живот | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[медицинска драма]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]] | Сценарий = Христина Апостолова<br>Иван Спасов<br>[[Евтим Милошев]]<br>[[Здрава Каменова]]<br>Светослав Томов<br>Ангел Наков<br>Александър Спасов<br>Боряна Михайлова (Петкова)<br>Христо Раянов<br>Елена Ермова<br>Василена Василева<br>Атанас Дочев | Режисура = Зорница София<br>Димитър Димитров<br>Петър Вълчанов<br>Павел Веснаков<br>Станислав Дончев – Стамбата<br>Николай Костов<br>[[Яна Титова]]<br>[[Евтим Милошев]] | Камера = Борис Славков<br>[[Мартин Балкански]]<br>Владимир Захариев<br>Иван Вацов | Актьори = [[Владимир Пенев]]<br>Емил Марков<br>[[Мартина Вачкова]]<br>[[Наум Шопов-младши]]<br>[[Неда Спасова]]<br>[[Диана Димитрова]]<br>[[Свежен Младенов]]<br>Велислав Павлов<br>[[Десислава Бакърджиева]]<br>Моню Монев<br>[[Милена Живкова]]<br>[[Димо Алексиев]]<br>[[Гергана Стоянова]]<br>[[Владимир Карамазов]]<br>[[Филип Буков]]<br> | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 507 | Изпълнителен продуцент = Dream Team Productions | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]]<br>Габриел Георгиев<br>Иван Спасов | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = 576i (16:9 [[SDTV]]) – Сезон 1 – 7<br>1080p (16:9 [[HDTV]]) – Сезон 8 – 11 | Формат на звука = | Излъчване = 8 март 2016 г. – 20 май 2021 г. | Официален уебсайт = http://otkradnatjivot.novatv.bg/ | Страница в IMDb = 5724688 | Страница в TV.com = }} '''„Откраднат живот“''' е [[български]] [[сериал]] на [[NOVA]] и втората [[медицинска драма]] в [[България]] (след „[[Клиника на третия етаж]]“). Осъществява се от екипа на [[Дрийм Тийм Филмс]]<ref>[http://www.dailypress-bg.com/продуцентът-на-комиците-и-столич/ Интервю на [[Евтим Милошев]] за dailypress, 23 февруари 2016]</ref>. Със своите 507 излъчени епизода, „Откраднат живот“ е вторият най-дълъг [[български]] [[сериал]]. Сериалът е по всички правила на жанра. Поредицата проследява драматичните обрати в съдбите на главните герои, случващи се на фона на динамичното ежедневие в голяма градска болница. Историите на героите се преплитат с наситените с напрежение случаи от лекарската практика. Изненадващи обрати и интересни сюжетни линии, изпълнени с любов, предателство, приятелство и трудни рискови решения са основните двигатели на интригата.<ref>{{cite web|url=http://nova.bg/series_movies/text/454/за-сериала/|title=За сериала|publisher=novatv.bg}}</ref> == Развитие == „Откраднат живот“ започва на [[8 март]] [[2016]] г. в праймтайма на NOVA. Краят на сезон 1 е на 2 юни. След успеха, който бележи, на [[13 септември]] 2016 г. започва вторият сезон под надслов „Маските падат“, чийто последен епизод е излъчен на 14 декември. На [[20 февруари]] [[2017]] г. сериалът продължава с пореден нов сезон – „Откраднат живот: Възмездието“, който е и най-дългият – 57 епизода. Той завършва на 26 май. Сезон 4 озаглавен „Откраднат живот: Чуждо тяло“ започва на [[12 септември]] 2017 г. и завършва на 22 декември, а петият – „Критична точка“, стартира на [[27 февруари]] [[2018]] г. и продължава до [[29 май]] 2018 г. За първи път в историята на продукцията екип, актьори и фенове отбелязват финала със специална прожекция в „Дом на киното“<ref>[https://nova.bg/accents/view/2018/05/29/217331/героите-достигат-критичната-си-точка-по-време-на-финала-на-откраднат-живот/ Репортаж от събитието на сайта на NOVA, 29 май 2017 г.]</ref>. Шести сезон стартира на [[11 септември]] 2018 г. и завършва на [[7 декември]] 2018 г. Седмият сезон стартира на [[26 февруари]] [[2019]] г., а 8-мият сезон стартира на [[10 септември]] 2019 г. Деветият сезон е излъчен през пролетта на [[2020]] г., а десетият през есента. Единадесетият сезон стартира на 23 февруари 2021 г. За кратко време са заснети и излъчени до края на пети сезон 242 епизода, зад които стоят над 8700 снимачни часа и 12 000 сценарни страници. Освен участващите български звезди, в сериала взимат участие и над 1000 души в епизодични роли (лекари и пациенти), а сложните медицински казуси надвишават 300<ref>[https://nova.bg/series_movies/text/806/сезон-6 Представяне на Сезон 6 в сайта на NOVA]</ref>. В епизодите участват артисти от всички поколения и възрасти – както деца, така и актьори доайени. Гласовете на феновете на сериала (10 608 гласували за него) му донасят Първа награда в категория „ТВ сериали“ сред продукциите на медията в първите награди „NOVA подкрепя българските филми“ 2018<ref>[https://nova.bg/news/view/2018/05/09/215479/първите-награди-nova-подкрепя-българските-филми-отличиха-любимите-звезди-на-българия/ Първите награди „NOVA подкрепя българските филми“ отличиха любимите звезди на България, nova.bg, 9 май 2018]</ref>. На 3 март 2021 г. е заснета последната сцена от сериала. == Сезони == <onlyinclude> {| class="wikitable" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! Подзаглавие ! Време на излъчване ! ТВ Сезон ! Епизоди ! Премиера ! Финал |- | rowspan="11" bgcolor="23A2EC" | |'''[[#Сезон 1: 2016|1]]''' |няма |вторник-четвъртък, 20:00 |2016 (пролет) |42 |8 март 2016 г. |9 юни 2016 г. |- |'''[[#Сезон 2: 2016|2]]''' |Маските падат |вторник-четвъртък, 21:00<br>вторник-сряда, 21:00 (от 64 до 67 еп.) |2016 (есен) |39 |13 септември 2016 г. |14 декември 2016 г. |- |'''[[#Сезон 3: 2017|3]]''' |Възмездието |понеделник-петък, 20:00 (от 82 до 86 еп.)<br>вторник-петък, 20:00 (от 87 до 138 еп.) |2017 (пролет) |57 |20 февруари 2017 г. |26 май 2017 г. |- |'''[[#Сезон 4: 2017|4]]''' |Чуждо тяло |понеделник-петък, 20:00 (от 186 до 190 еп.)<br>вторник-петък, 20:00 (от 139 до 154 еп., от 182 до 185 еп.)<br>вторник-четвъртък, 20:00 (от 155 до 181 еп.) |2017 (есен) |52 |12 септември 2017 г. |22 декември 2017 г. |- |'''[[#Сезон 5: 2018|5]]''' |Критична точка |rowspan="2"|вторник-петък, 20:00 |2018 (пролет) |52 |27 февруари 2018 г. |29 май 2018 г. |- |'''[[#Сезон 6: 2018|6]]''' |Анатомия на гнева |2018 (есен) |52 |11 септември 2018 г. |7 декември 2018 г. |- |'''[[#Сезон 7: 2019|7]]''' |Любовта лекува |вторник-четвъртък, 20:00 |2019 (пролет) |39 |26 февруари 2019 г. |23 май 2019 г. |- |'''[[#Сезон 8: 2019|8]]''' |Кръвни връзки |вторник-петък, 20:00 |2019 (есен) |52 |10 септември 2019 г. |6 декември 2019 г. |- |'''[[#Сезон 9: 2020|9]]''' |Системата |вторник-петък, 20:00 (от 386 до 401 еп., от 420 до 428 еп.)<br>вторник-четвъртък, 20:00 (от 402 до 419 еп.) |2020 (пролет) |43 |25 февруари 2020 г. |22 май 2020 г. |- |'''[[#Сезон 10: 2020|10]]''' |Антитела |rowspan="2"|вторник-четвъртък, 20:00 |2020 (есен) |39 |8 септември 2020 г. |3 декември 2020 г. |- |'''[[#Сезон 11: 2021|11]]''' |Финалът |2021 (пролет) |39 |23 февруари 2021 г. |20 май 2021 г. |} == Актьорски състав == {{колони|1| * [[Александър Алексиев (актьор)|Александър Алексиев]] – д-р Александър Василев, коремен хирург, син на проф. Иван Генадиев и Евгения Генадиева, разменен при раждането си с Калин Генадиев. (сезон 1 – 3, 8 – 10), гост в сезон 4. * [[Димо Алексиев]] – д-р Калин Генадиев, коремен хирург, отгледан от проф. Иван Генадиев и Евгения Генадиева, разменен с Александър Василев при раждането си. (сезон 1 – 5, 8) * [[Радина Думанян]] – д-р Биляна Захариева (сезон 1 – 4, 8), анестезиолог-реаниматор, дъщеря на доц. Захариев и Виолета, годеница на д-р Калин Генадиев – с. 1, съпруга на д-р Александър Василев – с. 2 – 8. Живее в Лондон. * [[Стоян Алексиев]] – проф. Иван Генадиев – акушер-гинеколог, директор на болница „Св. Кирил“, съпруг на Евгения и баща на Калин (биологичен баща на Александър). Загива при автомобилна катастрофа на сватбата на Калин и Наталия. (сезон 1 – 3) * [[Мария Каварджикова]] – Евгения Генадиева – съпруга на проф. Генадиев, майка на Калин (биологична майка на Александър), работи в социален отдел на болницата. (сезон 1 – 8; 10) * [[Емил Марков (актьор)|Емил Марков]] – доц. Петър Захариев – акушер-гинеколог, съпруг на Виолета Захариева, баща на Биляна Захариева и Албена Войнова, по-късно съпруг на Галя Стилиянова. По-късно – директор на болница Св. Кирил – 5 сезон, акушер-гинеколог в „Св. Анастасия“ с. 7 (сезон 1 – 11) * [[Йоана Буковска|Йоана Буковска-Давидова]] – Виолета Захариева (сезон 1 – 4; 10), съпруга на доц. Захариев, майка на Биляна, молекулярен биолог, собственик на лаборатория, финансов директор на „Св. Кирил“ в с. 4. Замесена в продажба на бебета в 1 – 2 сезон. Умира от рак. * [[Ралица Паскалева]] – д-р Галя Стилиянова – специализантка на доц. Захариев и по-късно негова съпруга, акушер-гинеколог в „Св. Кирил“/„Св. Анастасия“ (сезон 1 – 9) * [[Дария Симеонова]] – Наталия Павлова-Генадиева – PR мениджър на болница „Св. Кирил“ и по-късно съпруга на д-р Калин Генадиев, дъщеря на д-р София Стаменова и съдия Велизар Ангелов. (сезон 1 – 5, 8) * [[Янина Кашева]] – д-р Катя Кръстева – педиатър в болница „Св. Кирил“ – замесена с проф. Генадиев в размяната на Калин и Александър. За малко директор на болница „Св. Кирил“ – с. 4. От с. 7 работи в „Св. Анастасия“. Леля на д-р Нора Чилингирова (сезон 1 – 11) * [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] – проф. Георги Камбуров – кардиохирург, враг на проф. Генадиев. Умира от инфаркт в 3 сезон. (сезон 1 – 3, 8; 10) * [[Юлиан Вергов]] – доц. Виктор Банков (сезон 4, 6 – 7) – директор на болница „Св. Кирил“ – 4 сезон, коремен хирург; анестезиолог-реаниматор * [[Диана Димитрова]] – сестра Мая (сезон 1)/д-р Зорница Огнянова (сезон 4 – 11) – уролог в болница „Св. Кирил“, бивша приятелка на Банков, от с. 7 работи в „Св. Анастасия“; от сезон 10 съпруга на д-р Марио Ковачев; имат бебе, кръстено на покойния брат на Марио – Тони * [[Мартина Вачкова]] – гл. м.с. Магда Жекова, осиновителка на Коко (сезон 1 – 11) * [[Милена Живкова]] – доц. Елена Романова – шеф на отделение по коремна хирургия в болница „Св. Кирил“, от с. 7 – в „Св. Анастасия“ (сезон 1 – 11) * [[Десислава Бакърджиева]] – д-р Лора Хинова, съпруга на доц. Мазов – 3 сезон – любовница на д-р Владов – 6 сезон; педиатър, съдов хирург. В сезон 11 загива в катастрофа. (сезон 1 – 11) * [[Моню Монев]] – доц. Стефан Мазов (сезон 2 – 11) – съдов хирург в болница „Св. Кирил“, директор на „Св. Анастасия“ в 11-и сезон, съпруг на д-р Хинова. (сезон 1 – 11) * [[Иво Кирков]] – Стефко, син на доц. Стефан Мазов и д-р Лора Хинова. (сезон 1 – 11) * [[Луиза Григорова]] – д-р Вяра Добрева (сезон 3 – 4), коремен хирург в болница „Св. Кирил“, заминава за Швейцария. Персонаж със същото име има и в романа на [[Константин Константинов]] „Кръв“ * [[Наум Шопов-младши]] – д-р Борис Тасев (сезон 3 – 11) – коремен хирург в болница „Св. Кирил“; бивш приятел на Стилиянова и Добрева – 3 сезон. Има връзка с Ина Фотева – 5 – 6 сезон. Във връзка с д-р Нора Чилингирова – 9 сезон; директор и собственик на болница „Св. Анастасия“. * [[Ернестина Шинова]] – д-р София Стаменова (сезон 2 – 9) – ортопед-травматолог в болница „Св. Кирил“ – майка на Наталия и Ана. За малко директор на болница „Св. Кирил“ – с. 5. От с. 7 – ортопед в „Св. Анастасия“. Директор по мед. част в „Св. Анастасия“ – с. 8 – 9. * [[Александър Димов (актьор)|Александър Димов]] – д-р Владимир Владов, коремен хирург в болница „Св. Кирил“, любовник на д-р Хинова – с. 6. (сезон 1 – 6) * [[Ангелина Славова]] – сестра Нина Ненева, старша сестра на Спешно отделение (сезон 1 – 11) * [[Красимир Доков]] – Янко Василев (сезон 1), баща на Александър/ биологичен баща на Калин * [[Даниел Рашев]] – Д-р Мартин Врабчев – анестезиолог-реаниматор в болница „Св. Кирил“ – приятел на д-р Стаменова, по-късно от с. 7 работи в „Св. Анастасия“ (сезон 1 – 11) * [[Кирил Ивайлов|Кирил Бояджиев]] – Йосиф (сезон 3 – 11) – получил помощ от доц. Мазов – по-късно санитар в болница „Св. Кирил“, от с. 7 – в „Св. Анастасия“ * [[Никола Мутафов]] – д-р Никола Пенев (сезон 1 – 11) Има връзка с д-р Кети Атанасова * [[Цвятко Ценов]] – Мирослав Терзиев (сезон 1 – 2) * [[Димитър Рачков-син]] – Коко, осиновен син на сестра Жекова (сезон 3 – 11) * [[Дарин Ангелов]] – д-р Иван Генадиев (през 80-те) * [[Йосиф Шамли]] – д-р Георги Камбуров (през 80-те) * [[Александра Сърчаджиева]] – д-р Катя Кръстева (през 80-те) (сезон 1) / Габриела Димова, коремен хирург (сезон 11) * [[Христина Апостолова]] – Евгения Генадиева (през 80-те) * [[Евгени Будинов]] – Янко Василев (през 80-те, сезон 1) / д-р Емил Петмезов (сезон 8 – 11), бивше гадже на д-р Наков, шеф на гастроентерологията в болница „Св. Анастасия“. * [[Веселин Ранков]] – Васил Аврамов Горанов, шофьор на линейка, годеник на Магда Жекова, арестуван на сватбата си за укриване на данъци. (сезон 4 – 5, 10 – 11) * [[Велислав Павлов]] – д-р Марио Ковачев, лекар в болница „Св. Кирил“ – брат на Тони Ковачев, годеник на д-р Огнянова, директор на болница „Св. Кирил“ – с. 6. Коремен хирург в „Св. Анастасия“ – с. 8. Специалист по коремна хирургия и детска хирургия (сезон 5 – 6, 8 – 11) * [[Димитър Захариев]] – д-р Антон Ковачев, рентгенолог в болница „Св. Кирил“ – 5 сезон, брат на Марио Ковачев. В сезон 9 става ясно, че е починал в Испания от усложнения, причинени от коронавирус.(сезон 5 – 6) * [[Васил Бинев]] – Иво Фотев, бизнесмен, занимаващ се с търговия с оръжия, собственик на болница „Св. Кирил“ – 5 сезон. Съпруг на Ина Фотева. (сезон 5 – 7, 9 – 11) * [[Ирина Митева]] – Ина Фотева, съпруга на Иво. (сезон 5 – 7; 10) * [[Мариана Бонева]] – Ваня (сезон 4 – 5), украинка, сурогатна майка на детето на доц. Мазов и д-р Хинова, има ментални проблеми * [[Теодора Кулева]] – д-р Албена Войнова, анестезиолог-реаниматор в болница „Св. Кирил“ (сезон 5 – 6), дъщеря на доц. Петър Захариев, приятелка на Тони Ковачев. (сезон 5 – 6) * [[Владимир Пенев]] – проф. Асен Цонев, анестезиолог-реаниматор, директор на болница „Св. Кирил“ – 6 сезон, директор по мед. част в болница „Св. Анастасия“ (7 – 8 сезон), тъст на доц. Виктор Банков, баща на Ева, има връзка с д-р Катя Кръстева (сезон 6 – 11) * [[Ана Пападопулу]] – Ева, дъщеря на проф. Асен Цонев и съпруга на доц. Виктор Банков. Умира в кома. (сезон 6) * [[Владимир Карамазов]] – Христо Карагьозов, бивш лекар с отнети лекарски права на 2 инстанции от проф. Асен Цонев поради обвинение в лекарска грешка. Санитар в болница „Св. Кирил“. От сезон 7 коремен хирург в „Св. Анастасия“. Има връзка с Кая Райкова (сезон 6 – 9) * [[Неда Спасова]] – Кая Райкова, операционна сестра в болница „Св. Кирил“/ „Св. Анастасия“. Студентка по медицина. Има връзка с Христо Карагьозов (сезон 6 – 9). Има връзка с д-р Хаджихристев (сезон 10 – 11) * [[Радосвета Василева]] – Фани, майка на Кая Райкова (сезон 6, 10) * [[Петър Милошев]] – Пепе, син на Христо Карагьозов (сезон 6 – 10) * [[Дария Николова]] – Дарина, майка на Пепе (сезон 6 – 8) Умира в САЩ при стрелба в мол (сезон 8) * [[Огнян Симеонов]] – заместник-министър Чакъров (сезон 6, 8) * [[Тодор Танчев]] – адвокатът на Фотев (сезон 6 – 7) * [[Дария Митушева]] – сестра Кирилова * [[Теодора Духовникова]] – д-р Виктория Дамянова (сезон 6), неврохирург, има кратка връзка с доц. Банков, заминава за Франция * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] – д-р Деян Табаков (сезон 7 – 8), неврохирург в болница „Св. Анастасия“ * [[Гергана Стоянова]] – д-р Поли Грънчарова (сезон 7 – 11), анестезиолог-реаниматор в болница „Св. Анастасия“, има връзка с доц. Петър Захариев * [[Мартин Герасков]] – д-р Орлин Грънчаров (сезон 7), психиатър и психотерапевт, има кратка връзка с д-р Стилиянова, бивш съпруг на д-р Грънчарова * Симона Халачева – Мирослава Иванова (сезон 7 – 11) * [[Любомира Башева]] – д-р Нора Чилингирова (сезон 8 – 11), гастроентеролог в болница „Св. Анастасия“, има връзка с д-р Тасев * [[Здрава Каменова]] – д-р Кунка Атанасова (сезон 8 – 11), съдов хирург в болница „Св. Анастасия“, протеже на проф. Гочева * [[Свежен Младенов]] – д-р Светослав Наков, невроофталмолог, оглавяващ също така Етичната комисия, за кратко директор на болница „Св. Анастасия“. (сезон 9 – 11), бивш приятел на д-р Петмезов ([[Евгени Будинов]]). * [[Девора Уайлд]] – Юлия Боянова (сезон 9), PR на болница „Св. Анастасия“ * [[Филип Буков]] – д-р Владо Хаджихристев, уролог в болница „Св. Анастасия“. Има връзка със сестра Райкова (сезон 10 – 11) * [[Яна Титова]] – Цвети, майката на Кари, има връзка с д-р Карагьозов (сезон 9 – 10) * [[София Борисова]] – Кари (сезон 9 – 10) * [[Миглена Стоева]] – Лилия Куртева, бивша съпруга на д-р Пенев (сезон 10 – 11) * [[Станислава Ганчева]] – Мария, журналистка (сезон 6 – 11) * [[Любомир Нейков]] – Димов, заместник-министър на здравеопазването, баща на Габриела Димова (сезон 11) * [[Наталия Цекова]] – Надин (сезон 11) }} === Гостуващи === {{колони|2| * [[Петър Тосков]] – професор невролог * Илайза Боун * [[Марин Янев]] * [[Стефан Мавродиев]] * [[Пламена Гетова]] – проф. Славена Гочева, републикански консултант по съдова хирургия, майка на доц. Мазов * [[Павел Владимиров (актьор)|Павел Владимиров]] * [[Павела Апостолова]] – Ани, сестра на Наталия (с. 2, 3) * [[Веселин Мезеклиев]] – Отровеният * [[Росен Плосков]] – Кардиолог * [[Христо Чешмеджиев]] * [[Даниел Цочев]] – зам. министър Михайлов * [[Антон Порязов]] * [[Кристиян Фоков]] – Оперен певец * [[Чавдар Монов]] * [[Ева Волицер]] * [[Светлана Смолева]] * [[Стефан Иванов (актьор)|Стефан Иванов]] * [[Мариана Станишева]] – мащехата на д-р Тасев * [[Луизабел Николова]] * [[Виктория Николова]] * [[Димитър Рачков]] – бащата на Коко * [[Надя Полякова]] * [[Симеон Владов]] – доцент Мечев * [[Нели Делева]] – Весилинова * [[Василена Димитрова]] * [[Николай Желев]] * [[Бобо]] * Димитър Димитров – Треньор по хокей * [[Милена Атанасова]] – Баба * [[Мина Костова]] – Майка * [[Лидия Вълкова]] – Лелята на Йосиф * [[Албена Ставрева]] * [[Росен Михайлов]] * [[Ивайло Герасков]] – Психолог * [[Красимир Митов]] – Поетът * [[Нели Чунчукова]] – пациентка нимфоманка * [[Яна Огнянова]] * Алена Вергова – Алиша * [[Вълчо Камарашев]] * [[Сава Пиперов]] * [[Силвия Петкова]] * [[София Кузева]] * [[Стоян Любенов]] – Сводник на Кая * [[Кирил Вълчев]] – Аспарух, приятел на Мазов * [[Пламен Пеев]] – Здравко * [[Марин Рангелов]] – Коста * [[Богдана Трифонова]] – Ванчето * [[Симеон Колев]] – Тодор * [[Аня Пенчева]]<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7631395 www.24chasa.bg]</ref> * [[Добрина Гецова]] – Майка * [[Светослав Пеев]] – Тъст * [[Ирен Кривошиева]] * [[Лидия Михова]] – Леля (сезон 8) / Влюбената баба (сезон 11) * [[Досьо Досев]] – Лазар * [[Емилия Радева]] – Кремена * [[Мак Маринов]] – Атанас, атентаторът (сезон 10) * [[Любомир Петкашев]] – д-р Иванов (сезон 10) * [[Станислав Пищалов]] – Камен, баща на д-р Хаджихристев * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]] – Психолог * Пейо Филипов – Пациент „Хиперплазия“ * [[Августина-Калина Петкова]] – Изнасилената пациентка * Евтим Милошев – проф. Олег Недялков (сезон 11, еп. 39) * д-р Денис Зия – себе си (сезон 11, еп. 39) * [[Мария Вълдобрева]] – Стефи * Десислава Михайлова}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://otkradnatjivot.novatv.bg/ „Откраднат живот“ в сайта на Нова ТВ] * [https://www.facebook.com/otkradnat.jivot/ „Откраднат живот“ във Facebook] * {{imdb title|5724688}} {{Нова Броудкастинг Груп}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Медицински сериали]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] rco6vqkacr4ce3izrabqtl2h8t3kbry Нов ден (кеч) 0 616112 12896611 12817376 2026-05-02T22:13:14Z ~2026-26657-85 394719 12896611 wikitext text/x-wiki {{Кеч отбор | име = „Нов ден“ | тип = ф | картинка = The_New_Day_WrestleMania_32_Axxess.jpg | размер = 325px | пояснение = Големият И, Ксавиер Уудс и Кофи Кингстън през април 2015 | членове = [[Кофи Кингстън]]<br>[[Ксавиер Уудс]] | имена = '''Нов Ден''' | място = [[Тампа|Тампа Бей]] | тегло = 318 кг | треньор = | дебют = 23 юли 2014 | активност = 2014 – 2026 | разпадане = | промотиран от ='''[[WWE]]''' | общомедия = }} '''„Нов ден“''' е [[кеч]] отбор, биещ се в [[WWE]], включващ кечистите [[Големият И]], [[Кофи Кингстън]] и [[Ксавиер Уудс]]. Триото са двукратни [[Отборни шампиони на Първична сила]] и [[Отборни шампиони на Разбиване]]. По време на техните носения, Нов Ден защитават титлите под [[Прекрасните Фрийбърдс#Правилата на Фрийбърдс|Правилата на Фрийбърдс]], където всеки от тях се обявява като шампион. Групата първоначално дебютира през юли 2014 в епизод на ''[[WWE Raw|Първична сила]]'', но направиха техния официален телевизионен дебют като Нов Ден през ноември 2014. Те спечелиха първите си отборни титли през 2015 на [[Екстремни правила (2015)|Екстремни правила]], където Кофи Кингстън и Големият И определиха победата. Те станаха двукратни отборни шампиони, когато отново спечелиха титлите същата година на [[Лятно тръшване (2015)|Лятно тръшване]]. Първите месеци на формацията бяха белязани преобладаващите негативни реакции към техните персони от фенове и критици, обаче след като станаха злодеи през април 2015 те започнаха да получават признание за това, че са забавни, както и за техните изпълнения на ринга.<ref name="Rolling Stone">{{cite web|url=http://www.rollingstone.com/sports/features/wwe-wrestler-s-of-the-year-the-new-day-20151214|title=WWE Wrestler(s) of the Year: The New Day|work=[[Rolling Stone]]}}</ref><ref name="prowrestling.net">{{cite web|url=http://prowrestling.net/article.php?Jim-Ross-comments-on-Jimmy-Snuka-s-arrest-WWE-Tag-Champs-New-Day-going-for-laughs-Dolph-Ziggler-and-Summer-Rae-locker-room-segment-on-Raw-43876|title=Jim Ross comments on Jimmy Snuka's arrest, WWE Tag Champs New Day going for laughs, Dolph Ziggler and Summer Rae locker room segment on Raw|work=prowrestling.net}}</ref><ref name="Pruett">{{cite web |first=Will |last=Pruett |url=http://www.prowrestling.net/article.php?39980 |title=Pruett's Pause: WWE Raw – Laptop in charge, Seth Rollins and John Cena set up their main event program, A New Day's new day, Tag Team Turmoil, Luke Harper, and more!|publisher=Prowrestling.net|date=2 декември 2014|accessdate=24 август 2015}}</ref><ref>{{cite web |first=LaToya |last=Ferguson |url=http://www.avclub.com/tvclub/wwe-monday-night-raw-march-30-2015-217291|title=30 март 2015 · WWE Monday Night Raw · TV Review · The A.V. Club|publisher=Avclub.com|date=31 март 2015 |accessdate=24 август 2015}}</ref> През 2015, триото бяха взаимно обявени като „Суперзвезди на WWE на годината“ от ''[[Rolling Stone]]'', докато станаха първото трио да спечели наградата на ''Pro Wrestling Illustrated'' за отбор на годината и също за най-добър образ на годината от ''Wrestling Observer Newsletter''.<ref>[http://www.rollingstone.com/sports/features/wwe-wrestler-s-of-the-year-the-new-day-20151214 www.rollingstone.com]</ref><ref name="ReferenceA">{{cite web|url=http://www.wwe.com/classics/titlehistory/wwetag/kofi-kingston-big-e|title=The New Day's first Tag Team Championship reign|достъп_дата=2016-04-03|архив_дата=2015-04-27|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20150427022820/http://www.wwe.com/classics/titlehistory/wwetag/kofi-kingston-big-e}}</ref> == В кеча == * '''Отборни финални ходове''' ** ''Midnight Hour'' (''Големият Завършек'' (Големият И) и Де Де Те (Кингстън или Уудс) комбинация)<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=7lX1h5X8bhc|title=Big E and Xavier Woods(The New Day) – The Midnight Hour|publisher=YouTube|accessdate=24 август 2015}}</ref> ** Pendulum backbreaker (И, Кингстън или Уудс)/diving double foot stomp (Кингстън или Уудс) комбинация<ref name="SS">{{cite web|url=http://www.f4wonline.com/more/more-top-stories/96-wwe-news/41828-wwe-superstars-tv-report-3-27-15-the-new-day-vs-the-ascension-emma-still-dancing-still-losing|title=WWE Superstars TV Report 3-27-15: The New Day vs The Ascension; Emma still dancing, still losing|publisher=F4wonline.com|date=28 март 2015|accessdate=24 август 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=f2YzIwAQe9Y|title=Xavier Woods and Kofi Kingston(The New Day) – Backbreaker and Top Rope Double Foot Stomp Combo|publisher=YouTube|accessdate=24 август 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.wrestlezone.com/news/535345-12-16-wwe-main-event-results|title=12/16 WWE Main Event Results: New Day in Action|publisher=Wrestlezone.com|date=16 декември 2014|accessdate=24 август 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.wwe.com/videos/the-new-day-vs-the-ascension-wwe-superstars-march-27-2015-27236501|title=The New Day vs. The Ascension: WWE Superstars, 27 март 2015|publisher=WWE.com|accessdate=24 август 2015|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303203639/http://www.wwe.com/videos/the-new-day-vs-the-ascension-wwe-superstars-march-27-2015-27236501}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=BNQ9InrdGEU|title=The New Day vs. The Ascension: WWE Superstars, 27 март 2015|publisher=YouTube|accessdate=24 август 2015}}</ref> * '''Двойно отборни и тройно отборни хватки''' ** ''Unicorn Stampede'' (Многократни ритници на седнал опонент в ъгъла на ринга),<ref name=Stampede>{{cite web |url=https://www.youtube.com/watch?v=LqzRRs6s1Hk&t=20|title=Ryback & The Usos vs. The New Day: Raw, 16 ноември 2015 |first=John |last=Layfield |quote=This is the Unicorn Stampede, is what this is.}}</ref><ref>[http://www.wrestleview.com/wwe-wrestling-results/wwe-raw-results/56905-wwe-raw-results-11-16-15-live-results-from-greenville www.wrestleview.com]</ref><ref>[http://www.ewrestlingnews.com/results/wwe-raw-results-11-16-the-wyatt-wyatt-vs-kane-the-undertaker-lots-more/4 www.ewrestlingnews.com]</ref><ref>{{Citation |title=www.1wrestling.com |url=http://www.1wrestling.com/2015/11/10/what-happened-this-week-wwes-monday-night-raw-15/ |accessdate=2016-04-03 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304053600/http://www.1wrestling.com/2015/11/10/what-happened-this-week-wwes-monday-night-raw-15/ }}</ref> често последвано от Irish whip-assisted corner dropkick<ref>[http://www.wrestleview.com/wwe-news/56433-wwe-msg-results-10-3-15-live-results-in-new-york-city www.wrestleview.com]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://tjrwrestling.net/the-john-report-wwe-battleground-2015-review/ |заглавие=tjrwrestling.net |достъп_дата=2016-04-03 |архив_дата=2016-03-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303172416/http://tjrwrestling.net/the-john-report-wwe-battleground-2015-review/ }}</ref> * '''Финални ходове на Големия И''' ** ''Големият Завършек''<ref name="FCW">{{cite web|url=http://www.fcwwrestling.info/Roster/Big-E-Langston.html|title=FCW Profile|publisher=Florida Championship Wrestling|accessdate=28 февруари 2012}}</ref> (Over the shoulder cutter)<ref>{{cite web|url=http://pwtorch.com/artman2/publish/floridachampionship/article_60742.shtml|title=4/15 FCW TV REPORT}}</ref><ref name=N81>{{cite web|last=Chiverton|first=George|title=CHIVERTON'S WWE NXT EVALUATION – 8/1|url=http://pwtorch.com/artman2/publish/The_Specialists_34/article_64292.shtml|work=Pro Wrestling Torch|accessdate=10 ноември 2012|quote=The best was undoubtedly where instead of a clothesline, Big E. simply ran into/over Mercer. It was frankly hilarious. The finish came with E. hitting "The Big Ending", which is a powerslam pick-up into a cutter.}}</ref> ** Бягащо цамбурване – също използван като ключов ход * '''Финални ходове на Кингстън''' ** ''Беда в рая''<ref>{{cite web|url=http://www.wwe.com/shows/smackdown/just-for-kicks-wwes-top-10-kicks/page-2|title=Just for Kicks: WWE’s top 10 kicks|date=3 януари 2014|accessdate=5 януари 2014|publisher=WWE|архив_дата=2016-01-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160101001751/http://www.wwe.com/shows/smackdown/just-for-kicks-wwes-top-10-kicks/page-2}}</ref> (Jumping corkscrew roundhouse kick) ** ''SOS'' (Ranhei)<ref>{{cite web|last=Parks|first=Greg|url=http://pwtorch.com/artman2/publish/wwesmackdownreport/article_76063.shtml|title=PARKS'S WWE SMACKDOWN REPORT 1/31: Ongoing "virtual time" coverage of Friday show, including The Shield vs. Daniel Bryan & Sheamus & Rey Mysterio|date=31 януари 2014|accessdate=1 февруари 2014|publisher=PWTorch}}</ref> – използван като ключов ход * '''Финални ходове на Уудс''' ** ''Lost in the Woods''<ref name=FCW/> (Inverted stomp facebreaker)<ref name=VsCarter>{{cite web|url=http://pwtorch.com/artman2/publish/wwenxtreport/article_71408.shtml|title=JAMES'S WWE NXT RESULTS 6/19: Wyatts vs. Ohno & Graves & Neville six-man tag, Summer Rae wins tourney match, El Generico, Xavier Woods, more}}</ref> ** Shining Wizard<ref>{{cite web|url=http://www.prowrestling.net/article.php?12-1-WWE-Smackdown-TV-taping-spoilers-Coverage-of-the-taping-for-Thursday-s-television-show-spoilers-45007|title=SmackDown analysis|archivedate=1 декември 2015|accessdate=10 декември 2015|work=ProWrestling.Net}}</ref> * '''[[Прякор]]и''' ** „'''Еднорозите'''“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.wwe.com/shows/raw/2015-11-23/five-point-preview-28252687/page-4 |заглавие=www.wwe.com |достъп_дата=2016-04-03 |архив_дата=2016-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160301040045/http://www.wwe.com/shows/raw/2015-11-23/five-point-preview-28252687/page-4 }}</ref><ref>{{cite episode|series=Survivor Series|date=22 ноември 2015|first=John|last=Layfield|url=https://www.youtube.com/watch?v=nbO59w7hgck|title=WWE Network: 5-on-5 Traditional Survivor Series Elimination Match: Survivor Series 2015|quote=We got an Irishman, we got unicorns down.}} (as Sheamus and New Day fall out of the ring)</ref> * '''Входни песни''' ** ''New Day, New Way'' на [[Джим Джонстън]]<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/wwe-new-day-new-way-new-day/id948034779|title=WWE: New Day, New Way (The New Day) – Single|work=iTunes}}</ref> (28 новмври 2014 – ) == Шампионски титли и отличия == * '''''Pro Wrestling Illustrated''''' ** Отбор на годината (2015) * '''''[[Rolling Stone]]''''' ** Обновяване на годината (2015)<ref name="rollingstone.com">{{cite web|url=http://www.rollingstone.com/sports/features/wwe-wrestler-s-of-the-year-the-new-day-20151214|title=WWE Wrestler(s) of the Year|accessdate=14 декември 2015|publisher=Rolling Stone}}</ref> ** Кечисти на WWE на годината (2015)<ref name="rollingstone.com" /> * '''''Wrestling Observer Newsletter''''' ** Най-добър образ на годината (2015)<ref name="WONgimmick">{{cite journal| last = Meltzer | first = Dave | date =25 януари 2016 | title = 25 януари 2016 Wrestling Observer Newsletter: 2015 Observer Awards Issue | journal = Wrestling Observer Newsletter | location = Campbell, California | issn = 1083 – 9593 | page=46}}</ref> * '''[[WWE|Световна Федерация по кеч]]''' ** [[Титла на Федерацията|Шампион на Федерацията]] (1 път, настоящ) – [[Кофи Кингстън]] ** [[Отборни шампиони на Първична сила]] ([[Отборни титли на Първична сила#Носители|2 пъти]]) ** [[Отборни шампиони на Разбиване]] ([[Отборни шампиони на Разбиване#Носители|4 пъти]]) <sup>1</sup><small>Големият И, Кофи Кингстън и Ксаиер Уудс защитаат титлите под [[Прекрасните Фрийбърдс#Правилата на Фрийбърдс|Правилата на Фрийбърдс]].</small> == Източници == <references /> {{Настоящи шампиони на WWE}} {{Служители на WWE}} [[Категория:Кеч отбори и групи]] sgkf7189djxu5eu5feo6yerct8jd0k3 Симеон Алексиев 0 617721 12896133 12771089 2026-05-02T13:16:18Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896133 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Симеон Алексиев''' е [[България|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 1 март 1952 г. През 1979 г. завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Елка Михайлова]]. Започва да играе на сцената на [[Драматичен театър - Пловдив|Пловдивския театър]]. Сред по-значимите му роли са<ref>[http://theatre.art.bg/симеон-алексиев__1225 Биография на Симеон Алексиев в theatre.art.bg].</ref>: * Жадов в „Доходно място“, режисьор [[Николай Ламбрев]] * Лупахин във „Вишнева градина“, режисьор [[Любиша Георгиевски]] * Анастасий във „Сън“, режисьор Симеон Димитров * Димитър Общи в „Тайната вечеря на Дякона Левски“, режисьор [[Асен Шопов]] * Оберон в „Сън в лятна нощ“, режисьор Петър Кауков * Филоктет във „Филоктет“, режисьор [[Борислав Чакринов]] * Сценарист в „Истанбулска история“, режисьор [[Пламен Панев]] * Витанов в „Когато гръм удари“, режисьор [[Стайко Мурджев]] == Телевизионен театър == * „Равна на четири Франции“ (1986) ([[Александър Мишарин]]) == Филмография == * [[Денят на бащата]] (6-сер. тв, 2019) – съдията * [[Кантора Митрани]] (12-сер. тв, 2012) – Николай Симеонов (в 1 серия: XII) * [[Гераците (филм, 2008)|Гераците]] (2008) * [[Бунтът на L.]] (2006) * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) – (в серия: III) * [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] (2005) – Бодигард I * [[Печалбата]] (2001) – член на „Скрита камера“ * [[Ти, който си на небето]] (1990) * [[Вчера (филм)|Вчера]] (1988) * [[Защитете дребните животни]] (1988) – младежът от бара * [[Място под слънцето (филм, 1986)|Място под слънцето]] (1986) * [[Фокстрот (филм)|Фокстрот]] (1986) * [[Не знам, не чух, не видях]] (тв, 1984) – Христо, брат на Атанас Добрев * [[Подарък в полунощ]] (2-сер. тв, 1984) – (в 1 серия: II) - служител в МВР * [[Почти ревизия]] (4-сер. тв, 1982) – Боян * [[Руският консул]] (2-сер. тв, 1981) – наемник * [[Служебно положение ординарец]] (тв, 1978) == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Алексиев, Симеон}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] slpz3hhtwuwlvsxodhtodigpdm2f0q4 Волинско клане 0 620329 12896924 12786258 2026-05-03T10:05:13Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896924 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Волинско клане | вид = геноцид | картинка = Plaque for victims of Volhynia massacres at Church of St. Bridget in Gdańsk.jpg | картинка-описание = | друго-название = ''Волинска трагедия'' | участници = [[украинци]], [[поляци]] | местоположение = Източна Полша | дата = 1943 – 1945 | nongregorian = | жертви = 100 000 | резултат = | URL = }} {{Военен конфликт | име = Волинското клане | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Lipniki massacre.jpg | описание = Идентифициране на телата на поляци – жертви на клането, [[Луцк]] 26 март 1943 | период = | място = | територия = [[Трети райх]] | резултат = | страна1 = [[Файл:Flag of the Ukrainian Insurgent Army.svg|20 п|Украинска въстаническа армия]] [[Украинска въстаническа армия|УПА]] | страна2 = [[Файл:Flaga PPP.svg|20 п|Полска крайова армия]] [[Армия Крайова|АК]] | командир1 = [[Роман Шухевич]] | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = | бележки = }} [[Файл:Volyn in Ukraine.svg|мини|Местоположение на [[Волинска област]] в днешна Украйна.]] '''Волинското клане''' ({{lang|pl|Rzeź wołyńska}}; в украинската историография наричан още '''Волинска трагедия''', {{lang|uk|Волинська трагедія}}; {{lang|pl|Tragedia Wołynia}}) е [[Етническо прочистване|масово етническо прочистване]] на [[Волиния]] посредством унищожение на [[Поляци|полско]] цивилно население и, в по-малка степен, на цивилни от други националности, включително и украинци, проведено от [[Украинска въстаническа армия|Украинската въстаническа армия]] (УПА),<ref name="Motyka2003">[http://www.ji.lviv.ua/n28texts/motyka1.htm Ґжеґож Мотика, Антипольська акція ОУН-УПА], Український Альманах 2003. – Варшава, 2003</ref><ref name="VT">[http://www.history.org.ua/?termin=Volynska_trahediia І.І. Ільюшин. ВОЛИНСЬКА ТРАГЕДІЯ 1943 // Енциклопедія історії України: Т. 1: А-В / Редкол.: В. А. Смолій (голова) та ін. НАН України. Інститут історії України. – К.: В-во „Наукова думка“, 2003. – 688 с.: іл. 966-00-0734-5]</ref> създадена от [[Организация на украинските националисти|Организацията на украинските националисти]] (ОУН).<ref>{{Cite book|last2=Arad|first2=Yitzchak|title=In the Shadow of the Red Banner: Soviet Jews in the War Against Nazi Germany|url=https://books.google.com/books?id=NH0K92ZcNN0C|date=2010|publisher=Gefen Publishing House Ltd|isbn=978-965-229-487-6|page=189|quote=The first UPA unit was officially established on October 14, 1942.|last1=Arad|first1=Yitzhak|language=en}}</ref> Преди септември 1939 г. и германското нашествие Волиния е под контрола на Полша, но след това в областта връх вземат украински прогермански колаборационисти. Кампанията им започва през март 1943 г. и достига апогей през юли същата година. Отговорът от полска страна започва в края на лятото на 1943 г. и води до значителни жертви сред [[Украинци|украинското]] цивилното население. == Произход на конфликта == Историците предполагат, че корените на конфликта се коренят в общото минало на беларуси, поляци и украинци, взаимните предразсъдъци и исторически претенции. Основните причини за конфликта включват:<ref name="СПІЛЬНИЙ ВИСНОВОК">[http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm СПІЛЬНИЙ ВИСНОВОК УКРАЇНСЬКИХ ТА ПОЛЬСЬКИХ ІСТОРИКІВ ЗА ПІДСУМКАМИ ІХ-Х МІЖНАРОДНИХ НАУКОВИХ СЕМІНАРІВ (Варшава, 5 – 11 листопада 2001 р.) //Воєнна історія, № 3 – 4 за 2003 год]</ref> * Историческите събития от XVI – XVIII век, изпълнени с изключително насилие, селски бунтове и казашки въстания, кърваво потушени и оставили взаимно чувство за обида и социална несправедливост. * Опит и изводи от загубите на украинците във войната с Полша през 1918 – 1919, превърнали Полша в основна преграда пред създаването на независима Украйна. * Изключително неблагоприятните политически условия след Първата световна война, лишаващи украинците от възможност да имат своя държава. * Националните политики на Полша относно нейните източни територии, основани на национализма и отстраняването на други етнически групи от политическия и обществен живот (въпросът за автономия и самоуправление, проблемът на поземлената реформа, образователната политика, нарушенията на гражданските права и свободи, репресиите към украинците), които не премахват бившите социални конфликти, а, напротив, ги засилват<ref name=":0">Tadeusz Andrzej Olszański, ''[http://www.ji.lviv.ua/n20texts/pol/olszan-pol.htm Konflikt polsko-ukraiński 1939 – 1947]''. Електронно издание на статия, публикувана в „Zeszyty Historyczne“ от Литературния институт в Париж. Посетен на 17 октомври 2016</ref>. * [[Тероризъм|Терористична]] и [[саботаж]]на дейност на ОУН на територията на Полша [[Период между двете световни войни|през междувоенния период]]. * Aнтиполски дейности на ОУН по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] до голяма степен поради приемане на идеологията за национализъм на Д. Донцов (което от своя страна се основава на примерите на нацизма). Това оформя съзнанието на украинското общество в дух на враждебност към поляците като пречка за създаването на независима Украйна. * Ролята на [[Тоталитаризъм|тоталитарните]] режими ([[Сталинизъм|съветски]] и [[Националсоциализъм|немски]]) в създаването на украинско-полския конфликт. * Деморализиращ ефект от войната, донесъл голямо морално опустошение и отклонение от нормите на социалното поведение. В резултат конфликтът придобива характера на особено жестоко отмъщение. * Безкомпромисната позиция на полското правителство и ръководството на ОУН по териториалния въпрос. == Развитие и ход на конфликта == Волинското клане е най-кървавият епизод в украинско-полския конфликт в средата на 20 век. Много историци (основно полски) изтъкват, че то се откроява от общата картина на украинско-полското въоръжено противопоставяне. Доста често полските историци тълкуват тези събития изключително като анти-полска кампания на Украинската въстаническа армия. Украинският акцент е върху мотивите, довели до извършване на това престъпление, както и върху елементи в пропагандата на [[Армия Крайова]], насочени срещу цивилното украинското население.<ref name="VT"/> Проблем при изясняване на събитията са и националните стереотипи, които се основават на идеализация на собствения народ и взаимни обвинения в колаборация с окупационните власти<ref name=":0" />. Първите случаи на етнически убийства на украинци и поляци от периода са датирани през [[1942]] г.<ref name="Ільюшин - польск">Ільюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000</ref><sup>: 55</sup>{{Rp|55}}<ref name="Мищак">[http://www.nbuv.gov.ua/portal/Soc_Gum/Idvu/2008_18/27.pdf Мищак Іван. Сучасна українська та польська історіографії про волинську трагедію 1943 року // Історіографічні дослідження в Україні. Вип. 18. – К.: Ін-т історії України НАН України, 2008. – 488 с.]</ref> Мащаб тези дейности придобиват през пролетта на 1943 г., когато Волинското подразделение на ОУН решава да прогони местните поляци. Действията на украинските въоръжени части първоначално са насочени срещу поляци на служба в германската администрация (''legenşaftı''), които стопанисват гори и обществени имоти. След това те се разпространяват върху поляците, живеещи в селските райони, пристигнали там в периода между двете световни войни, а след това заживели там за постоянно<ref name="VT"/>. Тези прояви достигат пика си на [[11 юли]] [[1943]] г., когато едновременно са нападнати повече от 150 полски селища. В хода на 1943 г. на територията на Волиния са създадени повече от 100 полски бази за самозащита, повечето от които са унищожени от четите на ОУН. Оцеляват само подкрепените от страна на Армия Крайова и [[Съветски партизани|съветските партизани]]<ref name="Ільюшин – польск">Ільюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000</ref><sup>: 87 – 89</sup>{{Rp|87 – 89}}, С края на лятото те започват да извършват „превантивни“ атаки над украински бази, за да си отмъстят за действията на четите. Проведени са нападения срещу съседни украински села за попълване на хранителните запаси, често се случват и убийства на местни жители, а няколко украински села са изгорени частично или напълно.<ref name="Ільюшин - польск">Ільюшин І. ОУН-УПА і українське питання в роки Другої світової війни: в світлі польських документів. – К.: Інститут історії України НАН України, 2000</ref><sup>: 88 – 90,95 </sup>{{Rp|88 – 90,95}} В унищожаването на поляците взема участие гражданското население на украинските села, а в унищожаването на украинците – добре въоръжени полски войски, помощна полиция и жандармерия, подчинена на германците<ref name="Ільюшин УПА АК">Ільюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.</ref><sup>: 140 – 142</sup>{{Rp|140 – 142}}. По време на бойните действия пострадва и значителна част от украинското население<ref name="Ільюшин УПА АК">Ільюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.</ref><sup>: 154 – 158</sup><span class="reference plainlinksneverexpand" style="white-space:nowrap" contenteditable="false"></span>. Отделни полски звена се противопоставят на заповедите на своите командири и не желаят да участват в действията срещу украински села, наричани „омиротворителни“, но превърнали се в слепи актове на възмездие<ref name="Ільюшин УПА АК">Ільюшин І. І. Протистояння УПА і АК (Армії Крайової) в роки Другої Світової війни на тлі діяльності польського підпілля в Західній Україні / Відп. ред. С. В. Кульчицький. НАН України. Інститут історії України. – К.: Інститут історії України, 2001. – 289 с.</ref><sup>: 161, 165 – 167</sup><span class="reference plainlinksneverexpand" style="white-space:nowrap" contenteditable="false"></span>. При проучване, проведено в Полша, е установено, че в резултат на дейността на ОУН в съучастие с местното украинско население, а понякога и с групи украински националисти от други области, броят на смъртните случаи сред поляците във Волиния е не по-малко от 36 543 души, чиито имена и място на смъртта са установени. В допълнени към същото изследване са преброени от 13 500 до 23 000 поляци, обстоятелствата около чиято смърт не са изяснени<ref>Siemaszko W., Siemaszko E. Ludobójstwo dokonane przez nacjonalistów ukraińskich na ludności polskiej Wołynia 1939 – 1945. </ref><ref>[http://www.history.org.ua/LiberUA/Book/Upa/16.pdf Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія], Інститут історії НАН України.2004р, стр.273</ref><ref name="Ільюшин-2009">Ільюшин І. Українська Повстанська Армія і Армія Крайова: Протистояння в Західній Україні (1939 – 1945 рр.) – Київ: Києво-Могилянська академія, 2009. – 399 с.</ref><sup>: 48279</sup><span class="reference plainlinksneverexpand" style="white-space:nowrap" contenteditable="false"></span>. Като цяло, историците са солидарни, че жертвите от клането само във Волински регион са не по-малко от 30 хиляди поляци, а вероятно според някои експерти това число трябва да се увеличи до 60 хиляди. Като се вземат предвид и другите области, броят на жертвите сред населението на Полша би достигнал 75 000 – 100 000<ref>Grzegorz Motyka, Ukraińska partyzantka 1942 – 1960, str. 410</ref><ref name="Мотыка 1943">[http://www.ji-magazine.lviv.ua/dyskusija/volyn/krytyka7-8-2003.htm#1 Ґжеґож Мотика Волинь 1943 року]</ref><ref name="Мотыка Gazeta Wyborcza">[http://wyborcza.pl/1,86758,5240814,Zapomnijcie_o_Giedroyciu__Polacy__Ukraincy__IPN.html Grzegorz Motyka].</ref>. По време на дискусия за броя на жертвите от полска страна са обсъждани стойности между 30 000 – 80 000<ref>Ryszard Torzecki, ''Polacy i Ukraińcy… '', s. 267</ref><ref>Aleksander Korman, Rozmiary i metody eksterminacji kresowej ludności polskiej przez terrorystów OUN-UPA w latach 1939 – 1947, „Na Rubieży“ 1995, nr 3 (13), s. 3</ref><ref>Tadeusz A. Olszański, ''Historia Ukrainy XX w.'', Warszawa 1993, s. 191</ref><ref>Józef Turowski, Pożoga. </ref><ref>W. Romanowski, ''ZWZ-AK na Wołyniu 1939 – 1944'', Lublin 1993, s. 104</ref>, В Украйна такива изчисления не са извършвани. Броят на жертвите от украинската страна според различните историци е между 2000 и 30 000<ref name="Мотыка 1943"/><ref name="Мотыка Gazeta Wyborcza"/>. През 1943 – 1944 г. като пряко последствие от действията на полската армия и подчинените ѝ въоръжени групировки загиват най-малко 2000 цивилни украинци<ref name="Ільюшин-2009">Ільюшин І. Українська Повстанська Армія і Армія Крайова: Протистояння в Західній Україні (1939 – 1945 рр.) – Київ: Києво-Могилянська академія, 2009. – 399 с.</ref><sup>: 279</sup><span class="reference plainlinksneverexpand" style="white-space:nowrap" contenteditable="false"></span>. == Последващи оценки == [[Файл:Gdansk-Monument_of_Poles_Massacred_in_Volhynia.jpg|мини|Гданск. Паметник на поляци, убити от УПА в Източна Полша през 1943 – 1945]] След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] Волиния попада в границите на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и тези събития не получават публичност. Само в [[Полска народна република|Полската народна република]] са публикувани няколко литературни творби, посветени на тази тема. Историците и политиците започват отново да говорят за събитията от 1943 – 1945 г. след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на СССР]]. През 1992 г. Украйна е посетена от полска делегация, която е допусната да извършва проучвания на място. Резултат от работата ѝ е откриването на повече от 600<ref>Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія, Інститут історії НАН України.2004р</ref> масови гроба. Ексхумацията, проведена на редица от тях, потвърждава фактите, съдържащи се в архивните документи. В Украйна изследванията по тази тема започват през 1997 г. като част от ''Държавната комисия по въпроса за ОУН-УФА''<ref name="УПА-11">{{Citation |title=Українсько-польське протистояння // Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія: Фаховий висновок робочої групи істориків при Урядовій комісії з вивчення діяльності ОУН і УПА / НАН України; Інститут історії України. – К.: Наук. думка, 2005. – 53 с. |url=http://www.memory.gov.ua/data/upload/publication/main/ua/948/11.pdf |accessdate=2012-03-30 |archivedate=2012-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120330111406/http://www.memory.gov.ua/data/upload/publication/main/ua/948/11.pdf }}</ref>. В края на 1990-те години е създадена съвместна комисия на полски и украински историци за работа върху отразяването на тези събития. Дейността ѝ разкрива наличието на очевидни различия в тълкуването на събитията от полски историци и редица украински историци – жители на местата на събитията. Полският Институт за национална памет провежда 32 разследвания по обвинение за геноцид във връзка с Волинското клане, като в част от случаите като жертви са посочени и представители на украинското цивилно население<ref name=":1">[http://www.zbrodniawolynska.pl/ www.zbrodniawolynska.pl] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230711220256/https://zbrodniawolynska.pl/ |date=2023-07-11 }}. Посетен на 17 октомври 2016.</ref> През [[2003]] г. президентите на Украйна и Полша приемат ''„Съвместно изявление“'' за помирение в чест на 60-ата годишнина от трагичните събития във Волинско. И двамата президенти изразяват дълбоко съжаление за последните трагични моменти в съжителството на украинския и полския народи. Президентите отбелязват, че вековната история на отношенията между полския и украинския народ е богага на ярки и трагични моменти; отдават почит на жертвите на братоубийствения конфликт; изразяват съболезнования на роднините и приятелите на жертвите, като отчитат необходимостта от съвместно търсене на историческата истина и изразяване на обществено морално осъждане за организаторите и извършителите на престъпления срещу полския и украинския народи. Те признават, че трагичната съдба сполетява и двата народа, но особено засегнато е полското население във Волинско, като изразяват надежда, че това няма да се случи отново в бъдеще<ref>[http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm Заявление президентов]</ref>. Отбелязан е фактът за масово унищожение на поляците и фактът, че в украинско-полската конфронтация поляците са били страната, която най-често се е защитавала.<ref>Україна-Польща: важкі питання. Т. 9. </ref> Въпреки това заключение, депутатите от Върховната Рада на Украйна много трудно<ref>[http://www.rada.gov.ua/zakon/skl4/3session/STENOGR/DOC/75.DOC Стенограмма пленарного заседания]</ref> приемат съвместната полско-украинска парламентарна декларация за събитието, чийто текст съдържа общи фрази, и отговорността за унищожаването на поляците е в ръцете на неназовани „въоръжени групи на украинците“<ref>Українська правда: [http://www.pravda.com.ua/news/2003/7/10/29271.htm Кучма умовив більшість підтримати заяву по Волинській трагедії] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190105075429/http://www.pravda.com.ua/news/2003/7/10/29271.htm |date=2019-01-05 }}</ref> На [[15 юли]] [[2009]] г. Сеймът на Полша в своята резолюция (приета с единодушие) твърди, че ОУН и UPA са извършили „анти-полска кампания – масово убийство, етническо прочистване с характер и характеристики на геноцид“. Освен това, резолюцията на Сейма отдава почит на „бойците от Армия Крайова, Самоотбрана на източните полски територии и Селските батальони, които предприемат драматична бобра в защита на полското цивилно население“, както и на "болезнения спомен за украинските цивилни жертви“<ref>[http://orka.sejm.gov.pl/opinie6.nsf/nazwa/2183_u/$file/2183_u.pdf «Постановление на сейма на Р Полша от 15 юли 2009 г. по повод трагичната съдба на поляците в Източните територии»] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140302224018/http://orka.sejm.gov.pl/opinie6.nsf/nazwa/2183_u/$file/2183_u.pdf |date=2014-03-02 }}(польск.</ref><ref>Корреспондент.net: [http://korrespondent.net/ukraine/politics/910412 Свобода требует от Польши „прекратить антиукраинскую истерию“]</ref>. На 15 юли [[2013]] г. Сеймът на Полша приема специална резолюция, посветена на 70-годишнината от „Волинските престъпления“ (името, използвано в резолюцията), когато е установено, че престъпленията, извършени от ОУН и UPA, са „организирани в голям мащаб“, което им дава „характер на етническо прочистване с признаци на геноцид“. Също така в резолюцията Сеймът посочва, че в периода 1942 – 1945 г. на територията на Волиния и Източна [[Галиция]] около 100 хиляди души стават жертва на украински националисти. Сеймът на Република Полша изразява най-високото отличие на войниците на Армия Крайова, Самоотбрана на източните полски територии и Селските батальони, които взели участие в борбата в защита на поляците. В сравнение с резолюцията от 15 юли 2009 г., в резолюцията от 2013 г. различно е формулирана тезата за жертвите сред украинците. Сеймът на Република Полша изразява своята благодарност към украинците, които са рискували, и понякога давали живота си, защитавайки полски сънародници от ужасна смърт в ръцете на Организацията на украинските националисти и подразделенията на украинската въстаническа армия. Резолюцията е приета с 263 гласа ''за'', 33 ''против'' и 146 ''въздържали се''. Върху резултатите от гласуването оказва влияние фактът, че редица опозиционни партии настояват за много по-осъдителна версия на резолюцията, в която събитията се квалифицират като „геноцид“, както и за това 11 юли (денят през 1943 г., в който украинските сили нападат 99 селища в региона Волиния, населени с поляци) да бъде обявен за „ден за възпоминание на жертвите на престъпленията над Волин“. В окончателния вариант на резолюцията тези предложения са отхвърлени. Окончателният вариант на резолюцията е потвърден от министъра на външните работи на Полша [[Радослав Шикорски]]<ref>[http://orka.sejm.gov.pl/kronika.nsf/0/9BC13C41115CB8FDC1257BC10029F70D/%24File/kronika042_7.pdf Kronika sejmowa] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131218105904/http://orka.sejm.gov.pl/kronika.nsf/0/9BC13C41115CB8FDC1257BC10029F70D/%24File/kronika042_7.pdf |date=2013-12-18 }}.</ref>. На 22 юли 2016 г. Сеймът на Република Полша приема нова резолюция. В нея се припомня значението на тоталитарните режими, които създават условия за етническа и религиозна омраза сред населението на територията на днешна Украйна. 11 юли е обявен за „Национален ден на памет за жертвите на геноцида, осъществен от украинските националисти срещу граждани на Втората Жечпосполита“. Същевременно се припомня, че сред жертвите освен етнически поляци има евреи, чехи и представители на други малцинства, включително украинци. Сеймът призовава президента на Полша да почете с отличия не само вече споменатите защитници на цивилното полско население, но и украинците, рискували живота си в защита на своите съграждани, както и онези, които подпомагат изясняването на обстоятелствата около клането и поддържането на паметта за жертвите под мотото „Жертвите не иска мъст, а памет“<ref>[http://orka.sejm.gov.pl/opinie8.nsf/nazwa/625_u/$file/625_u.pdf Резолюция на Сейма на Република Полша от 22 юли 2016 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180921015226/http://orka.sejm.gov.pl/opinie8.nsf/nazwa/625_u/$file/625_u.pdf |date=2018-09-21 }} за отдаване на почит на жертвите на геноцида, осъществен от украинските националисти срещу гражданите на Втората Полска република в периода 1943 – 1945. Посетен на 17 октомври 2016.</ref>. == Литература == * [http://www.cdvr.org.ua/sites/default/files/vydannya/zbirnyk-tom1-site.pdf Польсько-українські стосунки в 1942 – 1947 роках у документах ОУН та УПА: у 2 т. – Т. 1: Війна під час війни. 1942 – 1945. / Відп. ред. та упоряд. В. М. В’ятрович. Львівський національний університет імені Івана Франка; Центр досліджень визвольного руху. – Львів: Центр досліджень визвольного руху, 2011. – 792 с.] * [http://www.cdvr.org.ua/sites/default/files/vydannya/zbirnyk-tom2-site.pdf Польсько-українські стосунки в 1942 – 1947 роках у документах ОУН та УПА: у 2 т. – Т. 2: Війна під час війни. 1945 – 1947 / Відп. ред. та упоряд. В. М. В’ятрович. Львівський національний університет імені Івана Франка; Центр досліджень визвольного руху. – Львів: Центр досліджень визвольного руху, 2011. – 576 с.] * {{cite book | first = Ярослав | last = Радевич-Винницький | title = Кривава книга. Передрук видань 1919 та 1921 років| publisher= Відродження | location = Дрогобич |year = 2000 | isbn= 5-7707-4786-2}} == Филми == * [[Волиния (филм)]] * [http://media.2000.net.ua/video/filmy/73-sindrom-pamjati-trejler «Синдром памяти»] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140417104546/http://media.2000.net.ua/video/filmy/73-sindrom-pamjati-trejler |date=2014-04-17 }}. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|pl}} {{икона|uk}} {{икона|en}} [http://www.zbrodniawolynska.pl Институт за национална памет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230711220256/https://zbrodniawolynska.pl/ |date=2023-07-11 }} * [http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm „Военна история“ # 3_4 2003 Документи за 60-а годишнина от трагичните събития] * [http://www.ji.lviv.ua/n28texts/motyka2.htm Гжегож Motyka Полската реакция към действията на UPA, обхвата и хода на наказателните действия] * [http://www.ji-magazine.lviv.ua/dyskusija/volyn/krytyka7-8-2003.htm#1 Волин 1943] * [http://esnuir.eenu.edu.ua/handle/123456789/1480 esnuir.eenu.edu.ua] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131210032027/http://esnuir.eenu.edu.ua/handle/123456789/1480 |date=2013-12-10 }} * [http://www.historians.in.ua/docs/monografiyi/38-pojednanie_przez_trudna_pamiec_wolyn_1943_calosc.pdf Volhynia 1943]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm Съвместен доклад украински и ПОЛСКИ историци РЕЗУЛТАТИ IX-X International Workshop (Варшава, 5 – 11 ноември 2001)] * {{Цитат уеб|url=http://www.bbc.co.uk/ukrainian/ukraine_in_russian/2013/07/130703_ru_s_volhynia_volyn_wolyn_repa.shtml|title=„Волынская резня“ омрачает отношения Украины и Польши|author=Репа Я.|date=3 юли 2013|publisher=[[Би-би-си Украина]]|accessdate=4 юли 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6HufphiqW|archivedate=6 юли 2013}} * {{Цитат уеб|author=PAWEŁ SMOLEŃSKI.|datepublished=24.06.2013|url=http://wyborcza.pl/politykaekstra/1,133136,14158389,Mialo_byc_cicho_i_spokojnie.html|title=Miało być cicho i spokojnie|publisher=Gazeta Wyborcza|accessdate=2015-6-20|lang=pl}} {{Превод от|ru|Волынская резня|78006307}} [[Категория:Волиния]] [[Категория:Кланета по време на Втората световна война]] [[Категория:Съпротивително движение в СССР]] [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:1940-те в Европа]] khsjo9xyfrvq6fydc1x4wa7nzevzig9 Диви поля 0 623562 12896397 12560415 2026-05-02T18:07:59Z Gvelf 29234 Правопис 12896397 wikitext text/x-wiki {| style="float: right; margin: 0 0 1em 1em; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 85%; width: 280px;" | colspan="2" style="background-color: #efefef; border-bottom:1px #aaa solid; font-size; smaller; text-align: center;" | '''Дивите поля''' |- | colspan="2" style="text-align: center;" | [[Файл:Ukraine-Dyke_Pole.png|270x270пкс]] |- |} '''Дивите поля''' ({{Lang|uk|Дике Поле}}, {{Lang|ru|Дикое Поле}}, {{Lang|pl|Dzikie pola}}, {{Lang|lt|Dykra}}, {{Lang|la|Loca deserta, sive campi deserti inhabitati}}) – исторически термин, използван в [[Жечпосполита|полско–литовските]] документи от 16, 17 и 18 век<ref>[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ac/Beauplan_Poland_XVII_map.jpg Camporum Desertorum vulgo Ukraina] by [[Гийом дьо Боплан|Guillaume Le Vasseur de Beauplan]], Cum Privilegio S.R.M. [[Полша|Poloniae]]. </ref> за означаване на Понтийските степи на север от [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]]. [[Гийом дьо Боплан]], френски инженер и военен картограф първи през 1648 г. ползва това название. Поради двусмислени насоки относно местоположението на областта, то обикновено се определя в най-широки граници: между [[Дон]] на изток, [[Киев]] на север и левите притоци на [[Днестър|Днепър]] на запад. До 17 век регионът е слабонаселена с номади [[ногайци]] и славянски бегълци [[степ]]. Херодот първи описва района като част от ездитните предели на [[скити]]те. В късната [[Античност]] и през цялото [[Средновековие]] през Дивите поля преминава маршрутът на стотици родове и племена, попаднали във [[Великото преселение на народите]]. Археологически находки и исторически свидетелства поставят района в пределите на [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]], а след това във владениеята на [[кумани]]те и [[Киевска Рус]]. По-късно Дивите поля се оказват под властта на [[Златна орда|Златната Орда]] и това остава така до битката на Сини води (1362). Тогава Олгерд Литовски завладява областта за [[Велико литовско княжество|Великото херцогство Литва]]. В резултат на битката при река Ворскла през 1399 г. неговият наследник [[Витовт]] губи територията от Тимур Кутлуг – хан на Златната Орда. От 1441 западната част на Дивите поля се доминира от [[Кримско ханство|Кримското ханство]], контролирано [[Османска империя|от Османската империя]] и често е арена на сблъсъци с [[Жечпосполита]]. [[Файл:Тревога_на_пограничном_карауле.jpg|ляво|мини|Тревога на пограничния караул (19 век, илюстрация)]] През Дивите поля преминават Муравския и Изюмския маршрут, важни бойни трасета на [[Кримско ханство|татарите]] за набези срещу [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]]. Това донася големи разрушения и обезлюдяването в тази област преди началото на въстанието на [[Запорожки казаци|запорожките казаци]] , които също периодично грабят надолу по [[Днепър]] в [[Еднодръвка|лодки]] до брега на Черно море. Турците построяват множество градове-крепости за да защитят крайбрежието, включително [[Очаков|Кара-Кермен]] (Очаков) и Хаджибей (Одеса). До 17 век западната част на Дивите поля са обитавани избягали селяни и [[Крепостно право|крепостници]], които образуват основата на [[Казаци|казачеството]].<ref>[https://books.google.com/books?id=80lLuG3KRGIC&pg=PA127 books.google.com]</ref> По време на Въстанието на Хмелницки в северната част от тази област се заселват казаци от басейна на Днепър и тя става известна като [[Слободска Украйна]]. След няколко Руско-турски войни [[Екатерина II|Екатерина Велика]] включва района а в състава [[Руска империя|на Руската Империя]] под името [[Новорусия]]. През 20 век този регион е бил разделен между [[Украйна]], [[Молдова]] и [[Русия]]. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Wild Fields|714759182}} [[Категория:История на Украйна]] kswva74e4nky80vpu19m3mrpnjijp3w Вилхелм фон Тюбинген (граф на Гисен) 0 635371 12896201 11956349 2026-05-02T15:06:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896201 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]] на [[Пфалцграфство Тюбинген|Тюбинген-Гисен]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | отличия = }} }} '''Вилхелм фон Тюбинген-Гисен''' ({{lang|de|Wilhelm I von Tübingen-Giessen}}; * ок. [[1190]]; † [[28 септември]] [[1256]]) е [[граф]] на [[Пфалцграфство Тюбинген|Тюбинген-Гисен]]. == Живот == Той е най-малкият син на [[пфалцграф]] [[Рудолф I (Тюбинген)|Рудолф I фон Тюбинген]] (1160 – 1219) и съпругата му Матилда фон Глайберг-Гисен (1150 – 1206), наследничка на [[Гисен]], дъщеря на граф [[Вилхелм фон Глайберг]] († 1158) и Салома фон Изенбург-Гисен († 1197). Брат е на пфалцграф [[Хуго III (Тюбинген)|Хуго III/V]] († 1216), пфалцграф [[Рудолф II (Тюбинген)|Рудолф II фон Тюбинген]] († 1247) и на Матилда, омъжена за граф Улрих фон Хоенберг. Вилхелм и брат му Рудолф II си поделят собствеността. Вилхелм наследява от майка си [[Гисен|Графство Гисен]]. С брат си Хуго той е през 1214 г. при император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в лагера при Юлих. Вилхелм и брат му пфалцграф Рудолф II са с други графове на 8 януари 1224 г. при римския крал [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] във [[Вормс]], на 5 април 1227 г. в [[Опенхайм]] и на 1 май в [[Хагенау]].<ref>Ludwig Schmid: ''Geschichte des Pfalzgrafen von Tübingen, nach meist ungedruckten Quellen, nebst Urkundenbuch. Ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte.'' Fues, Tübingen 1853, S. [http://opac-plus-volltext.bsb-muenchen.de/search?q=bsb10021198&db=107&View=dig&q=&showFulltextPage=171 135 – 150]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Той прави дарения на [[манастир]]и. == Фамилия == Вилхелм I се жени за Вилибирг фон Вюртемберг († 1252), дъщеря на граф [[Херман фон Вюртемберг]] (или на граф [[Хартман I (Вюртемберг)|Хартман I фон Вюртемберг]]). Те имат децата:<ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1214.htm#i36443 ''Wilhelm I, Graf von Tübingen & Giessen''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://geneall.net/de/name/635626/wilhelm-graf-von-asperg-giessen/ ''Wilhelm, Graf von Asperg-Giessen''], geneall.net</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I223910 ''Wilhelm Graf v. Asperg-Giessen''], ww-person.com</ref> * [[Рудолф IV (Тюбинген-Бьоблинген)|Рудолф I (IV)]] († 1277), граф на Тюбинген-Бьоблинген, женен за Луитгард фон Калв, дъщеря на граф [[Готфрид III фон Калв|Готфрид III]], [[Курпфалц|лотарингски пфалцграф]] († 1262) * [[Улрих I фон Тюбинген-Асперг|Улрих I]] († 1283), граф на Тюбинген-Асперг, женен за Елизабет фон Феринген († 1264) * Аделхайд († ок. 1236), омъжена 1236 г. за [[Куно III фон Мюнценберг]] († 1244) * Хайлвиг фон Тюбинген-Гисен († сл. 1294), омъжена пр. 10 октомври 1258 г. за граф [[Лудвиг фон Изенбург-Клееберг|Лудвиг фон Изенбург-Клееберг-Гренцау]], [[бургграф]] на [[Гелнхаузен]] († ок. 1304) == Литература == * Ludwig Schmid: ''Geschichte des Pfalzgrafen von Tübingen''. Tübingen 1853, S. 150 – 163 ([https://opacplus.bsb-muenchen.de/metaopac/search?q=bsb10021198&db=107&View=dig&q=&showFulltextPage=186 Digitalisat] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201202225123/https://opacplus.bsb-muenchen.de/metaopac/search?q=bsb10021198&db=107&View=dig&q=&showFulltextPage=186 |date=2020-12-02 }}). * Gerhard Köbler, ''Historisches Lexikon der deutschen Länder''. Beck, München 1989, ISBN 3-406-33290-0. == Източници == <references /> [[Категория:Тюбинги]] [[Категория:Графове в Германия]] 1uhu1gv48hdjj4wbij79y8p7i5le6p2 Мирослав Косев (актьор) 0 636900 12896140 12657215 2026-05-02T13:20:12Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896140 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мирослав Косев|Мирослав Косев|тип=личност}} {{актьор | име = Мирослав Косев | портрет = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Велико Търново]], [[Народна република България]] | починал-място = [[София]], [[Република България]] | друго име = | активност = 1979 – 2017 | брачен партньор = Женен | деца = Една дъщеря | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = }} '''Мирослав Косев''' е [[българи|български]] театрален и филмов [[актьор]]. == Биография == Роден е на 20 юни 1953 г. в [[Велико Търново|Търново]]. Възпитаник е на проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], чийто клас по [[актьорско майсторство]] за драматичен театър завършва през 1979 г. във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Същата година дебютира на сцената на Драматичен театър – Пазарджик в ролята на Джим О‘Конър в „Стъклената менажерия“ от [[Тенеси Уилямс]]. Работи в ДТ – Пазарджик до 1986 година, след което става част от трупата на [[Театър „Българска армия“]]. Участва още в постановки в [[Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“]], [[Театър „Сълза и смях“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“]], [[Театър „Възраждане“]] и др. През годините е имал възможността да работи с едни от най-авторитетните имена в българската режисура – [[Леон Даниел]], [[Крикор Азарян]], [[Красимир Спасов]], [[Андрей Аврамов]], [[Здравко Митков]], [[Иван Добчев]], от по-младото поколение с [[Диана Добрева]], [[Стайко Мурджев]] и др. Носител е на наградата на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „Икар 2008“ в категорията поддържаща мъжка роля за Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян на театъра на Българската армия и носител на „Максим“. Умира на [[26 април]] [[2017]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-aktort-miroslav-kosev | заглавие=Почина актьорът Мирослав Косев |достъп_дата =26 април 2017 г |дата=26 април 2017 г |издател=Българска национална телевизия |език= }}</ref> == Роли == Участва в над 50 театрални постановки и над 25 игрални филма. Познат е на българската публика най-вече с изявите си на сцената на Театър „Българска армия“, както и с активната си работа в Театър „Мелпомена“. Той е дългогодишен актьор в трупата на Театър „Българска армия“ Участие в над 50 театрални постановки, сред които са ролите: * Капулети – „Ромео и Жулиета“ от [[Уилям Шекспир]]; * Мосю Трике – „Евгений Онегин“ по А. С. Пушкин от Юрий Дачев; * Джеймс – „Кръщене“ от [[Камен Донев]]; * Жак – „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир; * Иванов – „Иванов“ от [[Антон Чехов]]; * Астров – „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов; * Ксант – „Езоп“ от Фигередо; * Том – „Стъклената менажерия“ от [[Тенеси Уилямс]]; * Мати – „Г-н Пунтила и неговия слуга Мати“ от Бертолд Брехт; * Непознатият – „Последни поръчки“ от Дж. Пристли, реж. Надя Асенова * Луиджи – „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо, реж. Андрей Аврамов * Сорин – „Чайка“ от Антон Чехов, реж. [[Крикор Азарян]] * Захария Койчев – „Да отвориш рана“ от [[Боян Папазов]], реж. [[Иван Добчев]] * Княз Фредерик и Княз-изгнаник - * „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, реж. [[Красимир Спасов]] * „Декамерон“ по Дж. Бокачо, реж. Диана Добрева * Кръчмаря – „Да разлаем кучетата“ от Емил Атанасов, реж. Иван Урумов * Джонатан Пийчъм – „Бандитска опера“ по Дж. Гей, реж. Николай Ламбрев–Михайловски * Марко Петрович – „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов * Бащата – „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, реж. Диана Добрева == Телевизионен театър == * „Давид и Голиат“ (1990) ([[Пелин Пелинов]]) * „Виновно време“ (1989) (от [[Марко Семов]], реж. [[Хараламби Младенов]]) == Филмография == * 1981 – [[Руският консул]], 2 серии – даскала * 1984 – [[Борис I (филм)|Борис I]], 2 серии – Тудор Доксов, син на Докс * 1984 – [[Златният век (1984)|Златният век]], 11 серии – ''(в 2 серии – 8 и 11-а)'' * 1985 – [[Забравете този случай]] * 1989 – [[Без драскотина]] - началникът на полицията Сашо Георгиев * 1990 – [[Нощ без теб]] (тв) - журналистът Стефан Стефанов * 1991 - [[Удавникът]] - поетът Янчо Сотиров / затворникът Симо * 1993 – [[Жребият]], 7 серии – Татарски * 1999 – [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] - Филип, брат на Чико * 2002 – [[3:33 a.m.]] * 2005 - [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] * 2006 – [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) – съдия Минчев * 2014 – [[Знакът на българина]] – (6 серии) Том Ланкастър (Вестоносеца) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.tba.art.bg/мирослав-косев__126 Мирослав Косев – профил в ТБА] {{СОРТКАТ:Косев, Мирослав}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Починали в София]] e51vkpmfkdgcbuzm2cifokh30bartym 12896310 12896140 2026-05-02T17:14:44Z Пища Хуфнагел 119943 12896310 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мирослав Косев|Мирослав Косев|тип=личност}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1979 – 2017 | значими роли = | театрални награди = „Икар“ (2008) }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 дъщеря | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мирослав Димов Косев''' е [[българи|български]] театрален и филмов [[актьор]]. == Биография == Роден е на 20 юни 1953 г. в [[Велико Търново|Търново]]. Възпитаник е на проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], чийто клас по [[актьорско майсторство]] за драматичен театър завършва през 1979 г. във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Същата година дебютира на сцената на Драматичен театър – Пазарджик в ролята на Джим О‘Конър в „Стъклената менажерия“ от [[Тенеси Уилямс]]. Работи в ДТ – Пазарджик до 1986 година, след което става част от трупата на [[Театър „Българска армия“]]. Участва още в постановки в [[Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“]], [[Театър „Сълза и смях“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“]], [[Театър „Възраждане“]] и др. През годините е имал възможността да работи с едни от най-авторитетните имена в българската режисура – [[Леон Даниел]], [[Крикор Азарян]], [[Красимир Спасов]], [[Андрей Аврамов]], [[Здравко Митков]], [[Иван Добчев]], от по-младото поколение с [[Диана Добрева]], [[Стайко Мурджев]] и др. Носител е на наградата на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „Икар“ (2008) в категорията поддържаща мъжка роля за Сорин в „Чайка“ от А. П. Чехов, режисьор Крикор Азарян на театъра на Българската армия и носител на „Максим“. Умира на [[26 април]] [[2017]] г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-aktort-miroslav-kosev | заглавие=Почина актьорът Мирослав Косев |достъп_дата =26 април 2017 г |дата=26 април 2017 г |издател=Българска национална телевизия |език= }}</ref> == Роли == Участва в над 50 театрални постановки и над 25 игрални филма. Познат е на българската публика най-вече с изявите си на сцената на Театър „Българска армия“, както и с активната си работа в Театър „Мелпомена“. Той е дългогодишен актьор в трупата на Театър „Българска армия“. Участва в над 50 театрални постановки, сред които са ролите: * Капулети – „Ромео и Жулиета“ от [[Уилям Шекспир]]; * Мосю Трике – „Евгений Онегин“ по А. С. Пушкин от Юрий Дачев; * Джеймс – „Кръщене“ от [[Камен Донев]]; * Жак – „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир; * Иванов – „Иванов“ от [[Антон Чехов]]; * Астров – „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов; * Ксант – „Езоп“ от Фигередо; * Том – „Стъклената менажерия“ от [[Тенеси Уилямс]]; * Мати – „Г-н Пунтила и неговия слуга Мати“ от Бертолд Брехт; * Непознатият – „Последни поръчки“ от Дж. Пристли, реж. Надя Асенова * Луиджи – „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо, реж. Андрей Аврамов * Сорин – „Чайка“ от Антон Чехов, реж. [[Крикор Азарян]] * Захария Койчев – „Да отвориш рана“ от [[Боян Папазов]], реж. [[Иван Добчев]] * Княз Фредерик и Княз-изгнаник - * „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, реж. [[Красимир Спасов]] * „Декамерон“ по Дж. Бокачо, реж. Диана Добрева * Кръчмаря – „Да разлаем кучетата“ от Емил Атанасов, реж. Иван Урумов * Джонатан Пийчъм – „Бандитска опера“ по Дж. Гей, реж. Николай Ламбрев–Михайловски * Марко Петрович – „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, реж. Красимир Спасов * Бащата – „Да играеш жертвата“ от Братя Преснякови, реж. Диана Добрева == Телевизионен театър == * „Давид и Голиат“ (1990) ([[Пелин Пелинов]]) * „Виновно време“ (1989) (от [[Марко Семов]], реж. [[Хараламби Младенов]]) == Филмография == * 1981 – [[Руският консул]], 2 серии – даскала * 1984 – [[Борис I (филм)|Борис I]], 2 серии – Тудор Доксов, син на Докс * 1984 – [[Златният век (1984)|Златният век]], 11 серии – ''(в 2 серии – 8 и 11-а)'' * 1985 – [[Забравете този случай]] * 1989 – [[Без драскотина]] - началникът на полицията Сашо Георгиев * 1990 – [[Нощ без теб]] (тв) - журналистът Стефан Стефанов * 1991 - [[Удавникът]] - поетът Янчо Сотиров / затворникът Симо * 1993 – [[Жребият]], 7 серии – Татарски * 1999 – [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] - Филип, брат на Чико * 2002 – [[3:33 a.m.]] * 2005 - [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] * 2006 – [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) – съдия Минчев * 2014 – [[Знакът на българина]] – (6 серии) Том Ланкастър (Вестоносеца) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.tba.art.bg/мирослав-косев__126 Мирослав Косев – профил в ТБА] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Косев, Мирослав}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Починали в София]] klhc1off8eib79mvd7mrdgdks0qnake Пиер Бонар 0 637227 12896506 10503940 2026-05-02T19:35:53Z Gvelf 29234 Правопис 12896506 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пиер Бонар | име-оригинал = Pierre Bonnard | категория = художник | описание = френски художник | портрет = Pierre Bonnard.jpeg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = Фонтене о Роз, [[О дьо Сен]], [[Франция]] | починал-място = Льо Кане, [[Лазурен бряг]], Франция | националност = {{FRA}} | брак = Марта Бонар | деца = | подпис = Bonnard, Pierre 1867-1947 deWP.jpg | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = [[постимпресионизъм]], [[набизъм]], интимизъм | учител = | академия = Академия „Жулиан“<br>Висше училище за изящни изкуства в Париж | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Пиер Бонар''' ({{Lang|fr|Pierre Bonnard}}, {{IPA-fr|bɔnaʁ|lang}}) е [[Французи|френски]] [[художник]] – [[живопис]]ец и [[Графика (изобразително изкуство)|график]], един от основателите на [[Набизъм|набизма]] – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“. == Биография == === Произход и образование === Бонар е роден във [[Фонтене-о-Роз]] (''Fontenay-о-Roses''), [[О дьо Сен]] на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на виден служител на френското военно министерство. По настояване на баща си Бонар учи [[право]] в [[Сорбона]]та и за кратко през 1888 г. практикува като [[адвокат]]. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (''Académie Julian'') и решава да стане художник. === Творчески години === Бонар рисува [[Пейзажна живопис|пейзажи]], градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много [[натюрморт]]и с цветя и плодове. Илюстрира творби на [[Пол Верлен]], [[Октав Мирбо]] и [[Жул Ренар]]. Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени [[Хроматична гама|хроматични]] тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува [[Импресионизъм|импресионистите]], че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове. === Късни години === През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в [[Чикаго]]. Той завършва последната си картина – ''„[[Цъфнало бадемово дърво]]“'' – една седмица преди смъртта си на [[Френска Ривиера|Френската Ривиера]] през 1947 г. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-ия му рожден ден. Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе. За него [[Анри Матис]] пише:{{цитат|Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.|}}. == Галерия == <gallery class="center" widths="225" heights="200"> Maison Naissance Pierre Bonnard.JPG|Родната къща на художника във Фонтене-о-Роз Pierre Bonnard by Odilon Redon.jpg|Пиер Бонар (1867 – 1947) от [[Одилон Редон]] (1840 – 1916) Cinq peintres.jpg|„Петима художници“, от ляво на дясно, стоящи, авторът (Феликс Валотон), седящи – Пиер Бонар, [[Едуар Вюяр]], Шарл Коте и Кер-Хавиер Русел – прав. Carafe-marthe-bonnard-with-her-dog-1915.jpg|Марта Бонар с куче (1867 – 1947) By-the-sea-under-the-pines-1921.jpg!HalfHD.jpg|На море под боровете 1921 Interno di una Stanza.jpg|Интериор на стая със стол 1913 Bemberg Fondation Toulouse - Dernier autoportrait de Pierre Bonnard de 1945 - 56x46.jpg|Автопортрет 1945 </gallery> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Pierre Bonnard}} * {{икона|fr}} [http://www.museebonnard.fr/ Сайт на музея Пиер Бонар в Льо Кане] * {{икона|en}} [http://www.artcyclopedia.com/artists/bonnard_pierre.html Пиер Бонар в artcyclopedia.com] {{Превод от|en|Pierre Bonnard|745776640}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бонар, Пиер}} [[Категория:Френски художници]] [[Категория:Художници постимпресионисти]] [[Категория:Френски графици]] [[Категория:Илюстратори]] [[Категория:Модерно изкуство]] [[Категория:Ар нуво]] [[Категория:Хора от Ил дьо Франс]] rkxse2khi6zvbnmvkd6phbkpqr6m65k 12896850 12896506 2026-05-03T08:36:46Z Пища Хуфнагел 119943 12896850 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Pierre Bonnard | категория = художник | портрет = Tête de Bonnard (Portrait photograph of Pierre Bonnard), c.1899, Musée d'Orsay, restaurée.jpg | портрет-описание = Ок. 1899 г. | име-рождено = | починал-място = Льо Кане, [[Лазурен бряг]], Франция | националност = {{FRA}} | брак = Марта Бонар (Мария Бурсен) (1925 – 1942, нейната смърт) | деца = | подпис = Bonnard, Pierre 1867-1947 deWP.jpg | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = [[постимпресионизъм]], [[набизъм]], интимизъм | учител = | академия = Академия „Жулиан“<br>Висше училище за изящни изкуства в Париж | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Пиер Бонар''' ({{Lang|fr|Pierre Bonnard}}, {{IPA-fr|bɔnaʁ|lang}}) е [[Французи|френски]] [[художник]] – [[живопис]]ец и [[Графика (изобразително изкуство)|график]], един от основателите на [[Набизъм|набизма]] – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“. == Биография == === Произход и образование === [[Файл:Maison Naissance Pierre Bonnard.JPG|мини|220п|ляво|Родната къща на художника във Фонтене о Роз.]] Пиер, Йожен, Фредерик<ref>[http://consultation.archives.hauts-de-seine.net/mdr/index.php/docnumViewer/calculHierarchieDocNum/410004/367506:396213:410201:410202:410004/1080/1920 Registre d'état civil des Hauts-de-Seine, p.13/19]</ref> Бонар е роден на улица „Шатене“ № 17 във [[Фонтене о Роз]] (''Fontenay-о-Roses''), [[О дьо Сен]] на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на Йожен Бонар (1837-1895), началник на отдел във френското военно министерство, и на Елизабет Мерцдорф (1840-1919)<ref>« Mertzdorff, Charles (1818-1883) et sa famille », ''correspondance familiale'' [https://correspondancefamiliale.ehess.fr/index.php?4864 En ligne], Compléments historiographiques, Biographies, M,mis à jour le : 16/07/2019</ref>. Има по-голям брат, Шарл (1864-1941), но се чувства по-близък до по-малката им сестра, Андре (1872-1923). По настояване на баща си Бонар следва [[право]] в [[Сорбона]]та и за кратко през 1888 г. практикува като [[адвокат]]. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (''Académie Julian'') и решава да стане художник, първоначално насърчаван от жените в семейството. === Творчески години === Бонар рисува [[Пейзажна живопис|пейзажи]], градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много [[натюрморт]]и с цветя и плодове. Илюстрира творби на [[Пол Верлен]], [[Октав Мирбо]] и [[Жул Ренар]]. [[Файл:Pierre Bonnard by Odilon Redon.jpg|мини|220п|ляво|Пиер Бонар (1867 – 1947) от [[Одилон Редон]] (1840 – 1916).]] Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени [[Хроматична гама|хроматични]] тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува [[Импресионизъм|импресионистите]], че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове. === Късни години === [[Файл:Cinq peintres.jpg|мини|240п|„Петима художници“, от ляво на дясно, стоящи, авторът ([[Феликс Валотон]]), седящи – Пиер Бонар, [[Едуар Вюяр]], Шарл Коте и Кер-Хавиер Русел – прав.]] През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в [[Чикаго]]. Той завършва последната си картина – ''„[[Цъфнало бадемово дърво]]“'' – една седмица преди смъртта си на [[Френска Ривиера|Френската Ривиера]] през 1947 г. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-ия му рожден ден. Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе. За него [[Анри Матис]] пише:{{цитат|Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.|}}. == Работа като илюстратор == Бонар илюстрира книги от [[Октав Мирбо]] и „Естествени истории“ от [[Жул Ренар]]. Създава 109 литографии за стихосбирката на френския поет [[Пол Верлен]] „Паралелност“ (1889)<ref>Guy Cogeval, ''Bonnard''. Paris: Hazan, Malakoff, 2015 ISBN 978-2-7541-08-36-2.</ref>. == Галерия == <gallery widths="200px" heights="200px"> The Parade Ground by Pierre Bonnard (1890).jpg|Подготовка за парад, 1890, частна колекция Pierre Bonnard - Women with Dog, 1891.jpg|Жена и куче, 1891, Художествен институт „Стърлинг и Франсин Кларк“, [[Уилямстаун]], САЩ Two-poodles-1891.jpg!HalfHD.jpg|Два пудела, 1891, Градска художествена галерия, [[Саутхамптън]], Великобритания Garden-with-red-tree-1909.jpg!HalfHD.jpg|Градина с червено дърво, 1909 The dining room in the country by Pierre Bonnard (1913).jpg|Трапезария в извънградска къща, 1913, Институт за изкуства, [[Минеаполис]], САЩ The Fourteenth of July by Pierre Bonnard, 1918.jpg|14 юли, 1918 Pierre Bonnard La Porte - Fenêtre ouverte.jpg|Отворена врата, Колекция Филипс, [[Вашингтон]], САЩ Pierre Bonnard The Open Window.jpg|Отворен прозорец, Колекция Филипс The red checkered table cloth or Dog at breakfast, 1910, Pierre Bonnard.jpg|„Маса, покрита с червена покривка“ или „Куче на закуска“, 1910 Interno di una Stanza.jpg|Интериор на стая със стол, 1913 Carafe-marthe-bonnard-with-her-dog-1915.jpg|Марта Бонар с куче (1867 – 1947), 1915 By-the-sea-under-the-pines-1921.jpg!HalfHD.jpg|На море под боровете, 1921 Pierre bonnard, il pranzo, 1923.jpg|Обяд, 1923, Национална галерия на Ирландия, [[Дъблин]] The-cote-d-azur.jpg!HalfHD.jpg|Лазурният бряг, ок. 1923, Колекция Филипс Not detected 221937.jpg!HalfHD.jpg|Есенен пейзаж, ок. 1932 Pierre bonnard, paradiso terrestre, 1916-20.jpg|Земният рай, 1916-1920, Чикагски институт за изкуства The-garden-steps-1940.jpg!HalfHD.jpg|Стълбище в градината, ок. 1940 Bemberg Fondation Toulouse - Dernier autoportrait de Pierre Bonnard de 1945 - 56x46.jpg|Автопортрет, 1945, Колекция Бемберг, [[Тулуза]] </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Pierre Bonnard}} * {{икона|fr}} [http://www.museebonnard.fr/ Сайт на музея Пиер Бонар в Льо Кане] * {{икона|en}} [http://www.artcyclopedia.com/artists/bonnard_pierre.html Пиер Бонар в artcyclopedia.com] {{Превод от|en|Pierre Bonnard|745776640}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бонар, Пиер}} [[Категория:Френски художници]] [[Категория:Художници постимпресионисти]] [[Категория:Френски графици]] [[Категория:Илюстратори]] [[Категория:Модерно изкуство]] [[Категория:Ар нуво]] [[Категория:Хора от Ил дьо Франс]] 5x4sa8q0dwqmdg4xwbj6jw15dgn76ml Парвиз Даводи 0 637939 12896178 11981344 2026-05-02T14:37:17Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12896178 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = – | постове1 = ръководител на Националната елитна фондация | години1 = 11 септември 2005 – 1 септември 2006 | постове2 = [[вицепрезидент на Иран]] | години2 = 11 септември 2005 – 17 юли 2009 }} }} '''Парвиз Даводи''' ({{lang|fa|پرویز داوودی‎‎}}) е [[иран]]ски [[политик]] и [[икономист]]. [[Вицепрезидент на Иран]] от 2005 до 2009 г. == Биография == Роден е в [[Техеран]]. Служи като първи [[вицепрезидент на Иран]] от 11 септември 2005 г. до 17 юли 2009 г. Той също така е икономист в университета Шахид Бехещи. Въпреки че президентът [[Махмуд Ахмадинеджад]] е известен с консервативните си идеи, Даводи преподава либерални икономически перспективи в университета Шахид Бехещи. Смята се, че неговите икономически идеи са силно повлияни от съвременната [[икономическа теория]]. Той е за [[Свободен пазар|свободните пазари]] и отворени икономики. Даводи завършва Университета на Айова през 1981 г. с [[докторска степен]] по [[икономика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iowastatedaily.com/articles/2009/06/18/news/local_news/doc4a39a20a66407831945758.txt |заглавие=www.iowastatedaily.com |достъп_дата=2016-11-03 |архив_дата=2009-07-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090728111338/http://www.iowastatedaily.com/articles/2009/06/18/news/local_news/doc4a39a20a66407831945758.txt }}</ref> Често нарича президента [[Махмуд Ахмадинеджад]] „лидер срещу огромната западна корупция“.<ref>{{Citation |title=ISU Dissertation |url=http://www.lib.iastate.edu:81/ipac20/ipac.jsp?profile=parks&uri=link=3100014~!884509~!3100001~!3100002&aspect=basic_search&menu=search&ri=1&source=~!horizon&term=Davoodi%2C+Parviz.&index=PAUTH#focus |accessdate=2016-11-03 |archivedate=2008-04-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080411101728/http://www.lib.iastate.edu:81/ipac20/ipac.jsp?profile=parks&uri=link=3100014~!884509~!3100001~!3100002&aspect=basic_search&menu=search&ri=1&source=~!horizon&term=Davoodi%2C+Parviz.&index=PAUTH#focus }}</ref> Парвиз Даводи е назначен за директор на президентския център за стратегически изследвания от президента Ахмадинеджад през 2009 г. == Източници == <references /> {{Вицепрезидент на Иран}} {{Превод от|en|Parviz Davoodi|706533475}} {{СОРТКАТ:Даводи, Парвиз}} [[Категория:Вицепрезиденти на Иран]] [[Категория:Ирански министри]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Родени в Техеран]] o7i126dx3qnpvxtqdtbnt5j5ayu80ia Мимоза Базова 0 639121 12896145 12550891 2026-05-02T13:23:25Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896145 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = „Икар“ (2009) }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мимоза Климентова Базова''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена е на 21 октомври 1947 г. Завършва актьорско майсторство при проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] във [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1969 г. Дебютира в ролята на Роза в „Когато куклите не спят“ – ДТ Перник през 1969 г. Актриса е в театрите в [[Перник]] (1969 – 1971), [[Видин]] (1971 – 1972), [[Габрово]] (1972 – 1973), [[Димитровград]] (1973 – 1975), [[Пловдив]] (1975 – 1978), [[театър „Българска армия“]] (от 1978). == Награди и отличия == * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна женска роля“: за ролята на „Юлия“ в спектакъла „Родилно петно“ на ТР „Сфумато“ (2009). == Театрални роли == * „Обърни се с гняв назад“ – Елисън Портър * „Разбойникът“ – Мими и Лола * „Фалшивата монета“ – Наташа * „По следите на радостта“ – Леночка * „Пунтила и неговия слуга Мати“ – Краварката * „Пейка“ – Тя * „Родилно петно“ – Юля == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2020 || [[Сцени от живота на една актриса]] || майката на Мария |- | 2012 || [[Ел Гринго]]<br>(''„El Gringo“'', САЩ)|| касиерката на автогарата |- | 2008 || [[Влак (филм)|Влак]]<br>(''„Train“'', САЩ)|| цигански агент на гарата |- | 2008 || [[Пастирът]]<br>(''„The Shepherd“'', САЩ)|| сестра |- | 2008 || [[Искам го мъртъв]] || |- | 2005 || [[Принцът и просякът (български филм)|Принцът и просякът]] || |- | 2003 || [[Отвъд чертата]] (тв) || |- | 1991 || [[Здравей, бабо|Здравей, бабо!]] || Васа |- | 1981 || [[Нашият Шошканини]] || съпругата Венета |- | 1981 || [[Дишай, човече!]] || сестра Иванова |- | 1979 || [[Мигове в кибритена кутийка]] || |- | 1977 || [[Бой последен]] || Николина |- | 1974 || [[На чисто]] || |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || младата жена при колегата на Асенов |- |} == Външни препратки == * [http://www.tba.art.bg/мимоза-базова__128 Мимоза Базова в tba.art.bg] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Базова, Мимоза}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] 08mdt1ewkm087iqnju2exwvvdfgjwhi Иван Фиданчев 0 643457 12896727 12609362 2026-05-03T05:05:19Z Nadiax87 394733 Добавяне на данни за съпругата му 12896727 wikitext text/x-wiki {{Личност|генерал | име = Иван Фиданчев | портрет = | портрет-описание = | описание = български генерал | роден-място = село [[Патриарх Евтимово]], [[Асеновградско]], [[Царство България]] | починал-място = }} '''Иван Димитров Фиданчев''' е български офицер, контраадмирал (генерал-майор). == Биография == Роден е на 24 май 1927 г. в асеновградското село [[Патриарх Евтимово]].<ref>През 1944г. участва като партизанин в антифашисткото движение в отряд Г. Бенковски, бригада Васил Коларов. </ref> В периода 1945 – 1949 г. учи във Военноморското училище във Варна. От септември 1953 г. старши лейтенант Фиданчев, служи като старши помощник-командир на Малютка М-203 в дивизион подводни лодки в Одеса. Между 1954 и 1958 г. е неин командир вече под български флаг. От 1958 г. до 1960 г. е командир на С-42 “Слава”, а след това до 1963 г. е на обучение във Военноморската академия в гр. Ленинград. В периода 1963 – 1967 г., Капитан Първи ранг Иван Фиданчев е командир на осми отделен дивизион подводни лодки, с изключителен принос за развитието на подводното дело. Завършва службата си като контраадмирал през 1979 г. и е заместник-командир на Военноморските сили.<ref>[http://www.submariners-bg.com/index.php?etc=content&act=view&id=268 Съюз на подводничарите в Република България]</ref> След пенсионирането си работи като заместник-директор на Кораборемонтния завод „Одесос“, след което плава с корабите на БМФ до 1992 г. Умира на 14 декември 1995 г. Част от вещите му, дипломите, медалите и други са предадени от съпругата му Емилия Фиданчева на Военноморския музей във Варна.<ref>{{Citation |title=НОВО ДАРЕНИЕ ВЪВ ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ |url=http://morskimusey-bg.com/nowini/2014/18082014_n.html |accessdate=2016-12-16 |archivedate=2016-08-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160805210214/http://morskimusey-bg.com/nowini/2014/18082014_n.html }}</ref> Емилия Фиданчева (03 юни 1947-05 април 2026) == Бележки == <references /> {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Фиданчев, Иван}} [[Категория:Български контраадмирали]] [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Родени в област Пловдив]] scvp1o9epbp5au7x134l8y21i8se4dj Абдул-Карим Мусави Ардебили 0 643552 12896182 12609702 2026-05-02T14:39:49Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12896182 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = ислямски духовник | образование = Кумски университет | вложки = {{Личност/Политик | категория = ислямски духовник | постове1 = главен съдия | години1 = 28 юни 1981 – 30 юни 1989 | постове2 = член на съвета на експертите | години2 = 15 август 1983 – 1 декември 1991 }} }} '''Абдул-Карим Мусави Ардебили''' ({{lang|fa|عبدالکریم موسوی اردبیلی‎‎}}) е [[иран]]ски [[Шиитски ислям|шиитски]] духовник и [[политик]]. == Ранен живот == Роден е на 28 януари 1926 г. в [[Ардабил]]. Баща му, Мир-Абдул Рахим е духовник, а майка му умира, когато той е дете. Баща му го изпраща в училището Мула-Ебрахим през 1940 г. Висшето си образование получава в [[Кум (град)|Кум]] през 1943 г. Негови учители са Великия аятолах Казем Хаери и Мохамед-Реза Голпаегани. Пътува до [[Наджаф]] през 1946 г. за да учи духовенство, както и изучава [[ислям]]а и [[религия]]та. Там е до 1948 г., когато баща му умира и той се завръща в [[Иран]]. През 1989 г. основава религиозният Мофидски университет, където е ректор до смъртта си. == Кариера == Ардебили е привърженик на [[аятолах]] [[Рухолах Хомейни]] и е негов приятел. Той прави реч в подкрепа на Хомейни през 1970 г. След [[Иранска революция|иранската революция]], той става един от основателите на [[Ислямска републиканска партия|Ислямската републиканска партия]] през 1979 г.<ref>{{cite journal|last1=Asayesh|first1=Hossein|last2=Halim|first2=Adlina Ab.|author3=Jayum A. Jawan |author4=Seyedeh Nosrat Shojaei|title=Political Party in Islamic Republic of Iran: A Review|journal=Journal of Politics and Law|date=March 2011|volume=4|issue=1|url=http://www.ccsenet.org/journal/index.php/jpl/article/view/9606/6898|accessdate=29 юли 2013}}</ref> Хомейни го назначава за ръководител на правосъдието през 1981 г., след [[импийчмънт]] на президента [[Аболхасан Банисадр]]. Като главен съдия е член на временния съвет на председателството, заедно с министър-председателя и председателя, изпълняващ задълженията на президента за срок до два месеца.<ref>{{cite journal |last=Ramazani |first=Rouhollah K. |date=Spring 1980 |title=Constitution of the Islamic Republic of Iran |jstor=4326018 |journal=Middle East Journal |publisher=Middle East Institute |volume=34 |issue=2 |pages=181 – 204 |doi= }}</ref> В това положение, той също е временно действащ [[президент на Иран]], след импийчмънта на Банисадр. Когато Хомейни умира през 1989 г., Ардебили подава оставка като главен съдия и се връща в Кум. Той е привърженик на зеленото движение. На 21 ноември 2016 г., Ардебили е приет в болница с болки в гърдите и изпада в [[кома]]. Умира на 23 ноември 2016 г. == Личен живот == Женен е два пъти. Има 10 деца, от които 6 сина и 4 дъщери. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ardebili.com/FA/Home/Index/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161215233252/http://ardebili.com/fa/Home/Index/ |date=2016-12-15 }} {{Превод от|en|Abdul-Karim Mousavi Ardebili|751256983}} [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Личности от Иранската революция]] [[Категория:Родени в Ардабил]] [[Категория:Починали в Техеран]] 9ffpzjo2b0dzwbfwrxhc75njgk1gkyj Мохамед Язди 0 643607 12896183 12080196 2026-05-02T14:42:21Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12896183 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = ислямски духовник | вложки = {{Личност/Политик | категория = ислямски духовник | партия = [[Ислямска републиканска партия]] | постове1 = член на съвета на експертите за конституцията | години1 = 19 август 1979 – 15 ноември 1979 | постове2 = главен съдия | години2 = 30 юни 1989 – 30 юни 1999 | постове3 = ръководител на съвета на експертите | години3 = 10 март 2015 – 23 май 2016 }} }} '''Мохамед Язди''' ({{lang|fa|محمد یزدی}}) е [[иран]]ски [[Шиитски ислям|шиитски]] духовник, бивш главен съдия на [[Иран]]. През 2015 г. е избран за ръководител на съвета на експертите, побеждавайки бившия [[Президент на Иран|президент]] [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]], с 47 на 24 гласа.<ref>{{cite news |last=Erdbrink |first=Thomas |date=10 март 2015 |title=Conservative Cleric Chosen to Lead Iranian Council |url=http://www.nytimes.com/2015/03/11/world/middleeast/conservative-cleric-chosen-to-lead-iranian-council.html |newspaper=The New York Times |location=Tehran |accessdate=18 май 2016}}</ref> == Биография == Язди е бивш член на съвета на експертите<ref>{{cite web|last=Khalaji|first=Mehdi|title=Supreme Succession. Who Will Lead Post-Khamenei Iran?|url=http://www.metransparent.com/IMG/pdf/mehdi_khalaji_supreme_succession.pdf|work=The Washington Institute|location=Washington DC|format=Policy Focus (No. 117)|date=February 2012|достъп_дата=2016-12-18|архив_дата=2014-04-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140416184302/http://www.metransparent.com/IMG/pdf/mehdi_khalaji_supreme_succession.pdf}}</ref> и за конституцията, както и главен съдия на Иран. През 2009 г. Абас Пализдар, част от съдебното разследване и комисията на иранския парламент, обвинява Язди за [[корупция]] и [[пране на пари]].<ref>After Khomeini: Iran under his successors. Saïd Amir Arjomand, p. 62</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cfr.org/publication/16598/fight_between_irans_neoconservatives_and_conservatives.html|title=The Fight between Iran's Neoconservatives and Conservatives|work=Council on Foreign Relations|accessdate=27 юли 2013|архив_дата=2011-01-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110128143044/http://www.cfr.org/publication/16598/fight_between_irans_neoconservatives_and_conservatives.html}}</ref> В навечерието на изборите от февруари 2016 г., Язди се противопоставя на двустранните отношения със [[САЩ]].<ref>{{cite news |author= |title=Iran's Experts Assembly Chairman Rejects Bilateral Relations with US |url=http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13940610001305 |newspaper=Fars News Agency |location=Tehran |date=1 септември 2015 |accessdate=19 май 2016 |archivedate=2016-06-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160611171247/http://en.farsnews.com/newstext.aspx?nn=13940610001305 }}</ref> На изборите, проведени през февруари 2016 г., Язди не е сред 16-те експерти, които получават достатъчно гласове, за да представляват [[Техеран]] в петото събрание на експертите. Много западни медии посочват излизането на Язди от Съвета, като доказателство за ползите, които реформистите, правят по време на изборите през 2016 г.<ref>{{cite news |author= |date=29 февруари 2016 |title= Iran elections: Reformists make gains in Assembly of Experts|url= http://www.bbc.com/news/world-middle-east-35684776|newspaper= BBC|accessdate=19 май 2016 }}</ref><ref>{{cite news |last=Nakhoul |first=Samia |date=28 февруари 2016 |title= Iran's Rouhani welcomes poll wins that could mean faster reform |url=http://www.reuters.com/article/us-iran-election-vote-idUSKCN0VZ0E7 |newspaper= Reuters |location=Tehran |accessdate=19 май 2016}}</ref><ref>{{cite news |last= Regencia|first=Ted |date=29 февруари 2016 |title=Moderates dominate council of clerics in Iran elections |url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/moderates-dominate-council-clerics-iran-elections-160229091044340.html |newspaper=Al Jazeera |accessdate=19 май 2016}}</ref><ref>{{cite news |last1= Mostaghim|first1= Ramin|last2=Bengali|first2=Shashank|date=28 февруари 2016|title=Reformers and moderates romp in Tehran as Iran election gauges popularity of nuclear deal |url= |newspaper=Los Angeles Times |location=Tehran |accessdate=19 май 2016}}</ref><ref>{{cite news |last=Esfandiari |first=Haleh |date=29 февруари 2016 |title= Iran’s Elections: Will Moderates’ Gains Make a Difference?|url= http://blogs.wsj.com/washwire/2016/02/29/irans-elections-will-moderates-gains-make-a-difference/|newspaper=The Wall Street Journal |accessdate=19 май 2016}}</ref> В реч той поздравява тези, които са избрани, като се застъпва за мирни, умерени отношения с другите страни, но продължава да предупреждава за справяне с усмихнатия враг и характеризира Америка като „[[Големият Сатана]]“.<ref>{{cite news |author= |date=8 март 2016 |title=آیت‌الله یزدی در اجلاسیه مجلس خبرگان رهبری: مراقبت از هویت ولایت‌ فقیه حساس‌ترین وظیفه خبرگان است/ نباید با لبخند دشمن خوشحال شویم/ اقدام برای ورود من به مجلس بعدی خبرگان شایعه بود |trans-title=Ayatollah Yazdi at the session of the Assembly of Experts: Experts duty of care of the most sensitive identity of the supreme leader is / should be happy with the enemy smiling / action for my entry into the next Assembly of Experts was rumored |url=http://www.farsnews.com/newstext.php?nn=13941218000149 |lang=fa |newspaper=Fars News Agency |location=Tehran |accessdate=19 май 2016 |archive-date=2017-05-10 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170510175535/http://www.farsnews.com/newstext.php?nn=13941218000149 }}</ref> Два дни по-късно, агенция „Fars News“ съобщава, че [[Върховен водач на Иран|Върховният лидер]] [[аятолах]] [[Али Хаменеи]] съжалява за загубата на Язди като председател на Съвета и предупреждава за опасността, че Западът може да повлияе или да проникне в Иран.<ref>{{cite news |author= |title= رهبر انقلاب در دیدار اعضای مجلس خبرگان:مجلس خبرگان باید انقلابی بماند/ مقایسه رفتار نجیبانه رای‌نیاورندگان انتخابات اخیر با رفتار نانجیبانه فتنه‌گران ۸۸/ نبودن آقایان مصباح و یزدی برای مجلس خبرگان خسارت است |url= http://www.farsnews.com/newstext.php?nn=13941220000541 |date= 10 март 2016 |lang= fa |newspaper= Fars News Agency |location= Tehran |accessdate= 19 май 2016 |archive-date= 2016-05-16 |archive-url= https://web.archive.org/web/20160516183526/http://www.farsnews.com/newstext.php?nn=13941220000541 }}</ref> След като Хаменеи става лидер на републиката, аятолах Язди служи като главен съдия. Той остава на този пост в продължение на 10 години.<ref>{{cite book|author=David Menashri|title=post revolutionary politics In iran|url=https://archive.org/details/postrevolutionar0000mena|page=[https://archive.org/details/postrevolutionar0000mena/page/48 48]|year=2001|publisher=Frank Cass}}</ref> {{commonscat|Mohammad Yazdi}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Mohammad Yazdi|752524997}} {{СОРТКАТ:Язди, Мохамед}} [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Родени в Исфахан]] 7qdcjv8w15f8g63ge5ixrd3pehnedwk Махмуд Хашеми Шахруди 0 643733 12896184 11976155 2026-05-02T14:44:54Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12896184 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = член на съвета на експертите | години1 = 24 февруари 1999 – 24 декември 2018 | постове2 = главен съдия | години2 = 30 юни 1999 – 30 юни 2009 | постове3 = ръководител на съвета на експертите | години3 = 21 октомври 2014 – 10 март 2015 }} }} '''Махмуд Хашеми Шахруди''' ({{lang|fa|محمود هاشمی شاهرودی‎‎}}) е [[иран]]ски [[Шиитски ислям|шиитски]] духовник и [[политик]]. Според „Al-Monitor“, той притежава и иракски паспорт, като е бивш член на ислямската Дауа партия.<ref>{{cite web|first=Behdad|last= Bordbar|url=http://www.al-monitor.com/pulse/tr/originals/2014/07/iransupremeleaderalikhamenei.html|title=Who will be Iran's next supreme leader?|publisher=Al-Monitor|date=26 юни 2014|accessdate=10 март 2015}}</ref> == Биография == Според биографията на Шахруди от официалния англоезичен уебсайт на експертите, той получава образованието си в [[Наджаф]], [[Ирак]] от [[Мохамед Бакир ал Садр]], основател на ислямската Дауа партия, и счита, че Садр е [[мъченик]].<ref>{{cite web | title = The Secretariat Assembly of Experts for Leadership—>Assembly of Experts Representatives—>Hashemi-Shahroudi Seyyed Mahmoud | url = http://www.khobreganemellat.net/en/MajlesMemberView.html?ItemID=3447 | accessdate =20 май 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20160520035141/http://www.khobreganemellat.net/en/MajlesMemberView.html?ItemID=3447 | archivedate =20 май 2016}}</ref> Садр е екзекутиран без съд и присъда от режима на [[Саддам Хюсеин]] през април 1980 г.<ref>{{cite book|author=Augustus R. Norton|title=Hezbollah: A Short History|url=https://books.google.com/books?id=x0MZOnnu8qcC&pg=PA30|accessdate=9 август 2013|date=19 януари 2009|publisher=Princeton University Press|isbn=978-0-691-14107-7|pages=30}}</ref> Шахруди става лидер на Върховния съвет за ислямската революция в Ирак, което предизвиква възражения при назначението му като ръководител на съдебната власт на Иран от 1999 г. до 2009 г. При приемането на поста си на главен съдия, Шахруди казва: „Наследявам една пълна разруха от предишната съдебна система“, позовавайки се на [[Мохамед Язди]] и неговите 10 години на служба.<ref>{{cite web|url=http://www.payvand.com/news/03/mar/1038.html|title=Shahroudi says Iran's Judiciary in need of reform|work=Payvand|accessdate=7 септември 2010|архив_дата=2018-03-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180317132535/http://www.payvand.com/news/03/mar/1038.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://savedelara.com/majran+laghaee+shahroudi+letter.html|title=Letter|work=Savedelara|accessdate=7 септември 2010|архив_дата=2011-07-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110716013530/http://savedelara.com/majran+laghaee+shahroudi+letter.html}}</ref> Той назначава Саид Мортазави, добре известна фундаменталистка и противоречива фигура, за главен прокурор на Иран. По-късно, когато Мортазави води съдебната система срещу движението на реформи на Хатами, на Шахруди е наредено от режима да спре насилствените действия на Мортазави срещу дисидентите или да бъде махнат от власт.<ref>{{Citation |title=www.middle-east-online.com |url=http://www.middle-east-online.com/english/?id=41147 |accessdate=2016-12-19 |archivedate=2017-07-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170708083934/http://www.middle-east-online.com/english/?id=41147 }}</ref> През юли 2011 г. Шахруди е назначен от върховния лидер Али Хаменеи за глава на арбитражния орган за разрешаване на продължаващия спор между [[Махмуд Ахмадинеджад]] и парламента.<ref>[https://www.google.com/hostednews/ap/article/ALeqM5ga6AhNwqhJv3yRdwB4ayfXaS8CMQ?docId=2dcc571b9d3a4cd89c1ce01014cf9e9e Iran's top leader names mediator in power struggle]</ref> Той е сочен като възможен наследник на [[Али Хаменеи]] като [[Върховен водач на Иран]]. Шахруди осъжда „[[Ислямска държава]]“ като терористична организация, която извършва най-тежките грехове като убива хора в името на [[джихад]]а, макар че убийствата им са ясни нарушения на [[ислям]]а. Той също така не приема рушенето на цивилизации и държави.<ref>{{cite news |author=Staff writer(s); no by-line. |date=6 юни 2016 |title= Hashemi Shahroudi: No one has the right to violate Islamic unity |url=http://aftabnews.ir/fa/news/372163/هاشمی-شاهرودی‌-هیچ‌کس-حق-ندارد-وحدت-اسلام-را-زیر-پا-بگذارد |lang=fa |newspaper=Aftab |accessdate=9 юни 2016 }}</ref> == Източници == <references /> {{commonscat|Mahmoud Hashemi Shahroudi}} == Външни препратки == * [http://www.hashemishahroudi.org/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161125221141/http://hashemishahroudi.org/ |date=2016-11-25 }} {{Превод от|en|Mahmoud Hashemi Shahroudi|752526000}} {{СОРТКАТ:Хашеми Шахруди, Махмуд}} [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Родени в Наджаф]] [[Категория:Починали в Техеран]] a80myec9bwkn7jcnt5y6r2u58khpw43 Садик Лариджани 0 643798 12896185 12292857 2026-05-02T14:47:58Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12896185 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | образование = Кумски университет | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = член на съвета на експертите | години1 = 15 декември 1998 – 20 май 2024 | постове2 = главен съдия | години2 = 15 август 2009 – 7 март 2019 }} }} '''Садик Лариджани''' ({{lang|fa|صادق اردشیر لاریجانی‎‎}}) е [[иран]]ски [[Шиитски ислям|шиитски]] духовник и [[политик]]. == Биография == Роден е на 12 март 1961 г. в [[Наджаф]], [[Ирак]]. Баща му, покойният [[аятолах]] Мирза Хашем Амоли, е виден ''муджтахид'' за времето си, който работи в Наджаф, след като е заточен от [[Мохамед Реза Пахлави]]. Семейството се премества в Иран след [[Иранска революция|Иранската революция]] през 1979 г. Лариджани се запознава с двете религиозни и съвременни науки като дете. Той започва основното си училище през 1966 г., и завършва гимназия през 1977 г. След гимназията, започва да учи [[ислям]] в [[Кум (град)|Кум]]. Той завършва през 1989 г., след това започва да преподава, както и в университета. Става член на научния екип на Кумския университет и преподава по [[теология]] и [[философия]].<ref>{{cite book|last=Tajgar|first=Reza|title=Tasks of juridicial faculty|date=1388 solar|number=95}}</ref> Лариджани е брат на Али Лариджани (председател на [[Меджлис (Иран)|Меджлиса]]), Мохамед Джавад Лариджани, Багер Лариджани (канцлер на [[Техерански медицински университет|Техеранския университет на медицинските науки]]), и Фазел Лариджани (бивш културен аташе на Иран в [[Отава]]).<ref>{{cite news|last=Erdbrink|first=Thomas|title=High-Level Feud Bares Tensions in Iran|work=The New York Times|date=5 февруари 2013|url=http://www.nytimes.com/2013/02/05/world/middleeast/high-level-feud-bares-tensions-in-iran.html}}</ref><ref>{{cite news|last=Sahimi|first=Mohammad|title=Nepotism & the Larijani Dynasty|url=http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/tehranbureau/2009/08/nepotism-the-larijani-dynasty.html|accessdate=11 февруари 2013|newspaper=PBS|date=20 август 2009|location=Los Angeles}}</ref><ref>{{cite news|title=Iran’s president defies supreme leader to safeguard his future|url=http://english.alarabiya.net/articles/2013/02/10/265473.html|accessdate=11 февруари 2013|work=Al Arabiya|date=10 февруари 2013}}</ref> Назначен е за главен съдия на Иран, от [[Върховен водач на Иран|върховния лидер]] [[Али Хаменеи]] на 15 август 2009 г.<ref>[http://www.mehrnews.com/en/NewsDetail.aspx?NewsID=906074 Sadeq Larijani to replace Shahroudi as judiciary chief: sources]</ref> На 23 май 2012 г. Лариджани е включен в списъка за санкции на [[Европейския съюз]], който е публикуван в [[Официален вестник на Европейския съюз]].<ref>{{cite web|title=Sadegh Larijani|url=http://www.defenddemocracy.org/sadegh-larijani|publisher=Foundation of Defense for Democracies|accessdate=11 февруари 2013}}</ref> В него е заявено, че като ръководител на съдебната власт в Иран, той подкрепя и поставя тежки наказания за престъпления, престъпления срещу [[Бог]]а, и престъпления срещу държавата.<ref>{{cite news|title=Council decision 2012/168/CFSP|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:087:0085:0089:EN:PDF|accessdate=17 юни 2013|newspaper=Official Journal of the European Union|date=24 март 2012}}</ref> Владее [[арабски]] и [[английски език]]. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sadeq Larijani|746035049}} {{СОРТКАТ:Лариджани, Садик}} [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Родени в Наджаф]] lrlo6yaa49zwsgrv6kk6kgx8wwtym0q Волфганг Щаудте 0 647741 12897026 10335413 2026-05-03T11:38:36Z ~2026-26792-05 394653 12897026 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{обработка|форматиране, препратки, [[Уикипедия:Инкубатор|завършване в Инкубатора]]}} '''Волфганг Щаудте''' е германски режисьор, продуцент и актьор, роден на 9 октомври 1906 г. в Заарбрюкен, Германия. Рожденото му име е Georg Fridrich Staudte. Пътят му към сценичното изкуство е определен още в детските му години от семейната среда – родителите му са актьори. В младежките си години Щаудте е страстен поклонник на пътуващите театрални трупи, в чиито прояви взема участие и самият той. През 1926 г. се случва събитие, което го въвежда в средите на професионалната актьорска гилдия – момчето става член на колектива на популярния по това време театър „Фолксбюне“. Огромно влияние върху творческото му развитие оказват Макс Райнхард и Ервин Пискатор. Първият е и директор на театъра за периода 1915 – 1918 г., но оказва влияние и като художествен ръководител за развитието на актьорския състав на трупата през нелеките военни години. Вторият е също театрален директор и продуцент, популяризатор на творчеството на Бертолд Брехт. През 1931 г. една покана за второстепенна роля в киното насочва младежа по пътеката към седмото изкуство. По-късно тези случайни връзки определят и съдбата на Волфганг Щаудте – той става режисьор на документални, а впоследствие и на игрални филми. Като творец със собствено име става известен с филмите си, създадени непосредствено след Втората световна война и разрухата на Германия – филми със специфичен граждански заряд на антифашистка тематика. Такива са „Убийците са между нас“, създаден през 1946 г., в който се разглеждат проблемите на човешката съвест, отговорността пред обществото и пред самия себе си. Следва филмът „Ротация“, заснет през 1949 г. Впрочем, през 1946 г. е основана и филмовата студия „DEFA“ в тогавашната Германска Демократична Република и Волфганг Щаудте заема своето място сред творците на тази организация, бичуващи реваншизма и милитаризма, бюрокрацията и антихуманизма на буржоазния строй – така, както е прието в творческите среди на новосъздадената социалистическа държава. По тази причина следващия му филм „Верноподаникът“, създаден през 1951 г., излиза на бял свят по киносалоните на ГДР, но не е допуснат до екраните на ГФР – там политическата сатира по това време е забранена. Едва през 1956 г. съкратена версия на филма и в ограничен „тираж“ е допуснат до някои киносалони като „киновъведение в политическата сатира“ и като учебен материал „за сведение“ на киносредите. За литературен сценарий на филма е взет едноименния роман на Хайнрих Ман, до работната книга на същинския сценарий се стига след сътрудничество между Волфганг Щаудте, Фриц Щаудте и оператора Роберт Баберске, а главната роля е поверена на Вернер Петерс. На 17 септември 1952 г. Единната Социалистическа Партия на ГДР (SED – „Sozialistische Einheitspartei Deutschlands“) провежда конференция на творците в киноизкуството, на която се взема решение да се въведат нов стил на работа, етични норми и творчески взаимоотношения в кинопроизводството, пречупени през призмата на т.нар. „Социалистически реализъм“. Берлинската стена още не е построена и много творци в сферата на изкуствата, в т.ч. и кинодейци, между които и Волфганг Щаудте, Ерих Енгел и Пол Верховен преминават на Запад. Следва първият филм на Щаудте, произведен в ГФР – „Роза Бернд“ („Rose Bernd“). Сценаристи са Валтер Улбрих (да не се бърка с Генералния секретар на ГЕСП на ГДР по това време, Валтер Улбрихт) в сътрудничество с Герхард Хауптман. Зад камерата е Клаус фон Раутенфелд, а в главните роли са Мария Шелл, Раф Валлоне и Кейти Голд. През 1959 г. Щаудте снима „Рози за господин прокурора“, през 1960 г. се появява „Панаир“, а през 1964 г. режисьорът заснема и „Пикник“. И тези филми са пропити с политическа сатира и иронично отношение на автора към идеологически обремененото „ново време“. През 1968 г. Волфганг Щаудте създава филма „Малки Тайни“, една българо-западногерманска копродукция по сценарий на самия Щаудте и съсценарист Анжел Вагенщайн. Премиерата на това 92-минутно криминале е на 11 август 1969 г. В главната роля е Апостол Карамитев (следователят Дамянов), партньори са му Ани Бакалова, Константин Коцев и Мая Драгоманска. От германска страна (в роляте на Лотар Кунце) играе Карл-Михаел Фолгер. Волфганг Щаудте е носител на редица награди от различни международни фестивали за гражданската си позиция и високите художествени качества на своите филмови произведения. На филмовия фестивал във Венеция, 25.8. – 10.9. 1955 г. получава награда „Сребърен лъв“ за филма си „Кишке – едно дете, нуждаещо се от любов“. Волфганг Щаудте умира на 19 януари 1984 г. в Словения. == Източници == * „Die Chronik des Films“, „Chronik Verlag“ im Bertelsmann Lexikon Verlag GmbH, Gütersloch / München 1994. * „Мисли за киноизкуството“, антология, „Наука и Изкуство“ 1973 г., том втори. 2cbqed1e4uc2sy971lf95bb1iep2hkw Ралица Филипова 0 653229 12896504 10157726 2026-05-02T19:34:31Z ~2026-26562-18 394706 12896504 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ралица Филипова | категория = телевизионер | описание = българска журналистка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = инж. Светозар Филипов | майка = Валентина Георгиева | брак = Олег Иванов | деца = | подпис = | сайт = }} '''Ралица Филипова''' е трето поколение [[журналист]], редактор и продуцент в [[Българската национална телевизия]] (БНТ). == Биография == Родена е на [[12 септември]] [[1963]] г. в семейството на Валентина Георгиева (журналист и водеща в БНР) и инж. Светозар Филипов (главен проектант на метрото в София). Първите си статии пише на пишещата машина на дядо си, която е марка „Континентал“. В 8-и клас след едномесечно пътуване в [[Грузия]] пише и първия си материал за „Детска редакция“ на [[Българско национално радио|БНР]]. От 2012 година е доктор в [[Нов български университет]], където преподава три дисциплини: „Телевизионно майсторство“, „Медийна грамотност“ и „Специфика на различните средства за масова комуникация“.<ref>[http://ebox.nbu.bg/mascom13/view_lesson.php?id=28 Биография в НБУ]</ref> == Личен живот == Женена е за Олег Иванов (телевизионен оператор) и софийски бохем. Хобитата ѝ включват: пътувания до непознати места, разходки сред природата, плуване, както и да чете автобиографии и къси разкази. Определя киното като голяма нейна страст. Д-р Ралица Филипова колекционира кукли-клоуни, като притежава над 250 и е правила 2 изложби в „Къщата на куклите“ в [[София]]. <ref>[https://sofia-art-galleries.com/2016/04/13/usmivkata-na-klouna-izlozhba-v-kuklite/ „Усмивката на клоуна“ – колекция на Ралица Филипова в арт-къща „Куклите“]</ref> {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Филипова, Ралица}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] ioq701uv1luj2w6rvg4uocrvspur6ad 12896522 12896504 2026-05-02T19:57:08Z Carbonaro. 221440 Премахнат вероятен вандализъм от страна на [[Special:Contributions/~2026-26562-18|~2026-26562-18]] ([[User talk:~2026-26562-18|б.]]) 12896522 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ралица Филипова | категория = телевизионер | описание = българска журналистка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = инж. Светозар Филипов | майка = Валентина Георгиева | брак = Олег Иванов | деца = Светозар и Борис | подпис = | сайт = }} '''Ралица Филипова''' е трето поколение [[журналист]], редактор и продуцент в [[Българската национална телевизия]] (БНТ). == Биография == Родена е на [[12 септември]] [[1963]] г. в семейството на Валентина Георгиева (журналист и водеща в БНР) и инж. Светозар Филипов (главен проектант на метрото в София). Първите си статии пише на пишещата машина на дядо си, която е марка „Континентал“. В 8-и клас след едномесечно пътуване в [[Грузия]] пише и първия си материал за „Детска редакция“ на [[Българско национално радио|БНР]]. От 2012 година е доктор в [[Нов български университет]], където преподава три дисциплини: „Телевизионно майсторство“, „Медийна грамотност“ и „Специфика на различните средства за масова комуникация“.<ref>[http://ebox.nbu.bg/mascom13/view_lesson.php?id=28 Биография в НБУ]</ref> == Личен живот == Женена е за Олег Иванов (телевизионен оператор) и имат двама сина Светозар и Борис. Хобитата ѝ включват: пътувания до непознати места, разходки сред природата, плуване, както и да чете автобиографии и къси разкази. Определя киното като голяма нейна страст. Д-р Ралица Филипова колекционира кукли-клоуни, като притежава над 250 и е правила 2 изложби в „Къщата на куклите“ в [[София]]. <ref>[https://sofia-art-galleries.com/2016/04/13/usmivkata-na-klouna-izlozhba-v-kuklite/ „Усмивката на клоуна“ – колекция на Ралица Филипова в арт-къща „Куклите“]</ref> {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Филипова, Ралица}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] n3scvwkfgirw68kg46socqwyvbmset3 Килиан Мбапе 0 657583 12896181 12893612 2026-05-02T14:39:35Z Mehhiborge 379169 Снимка 12896181 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Килиан Мбапе | снимка =Kylian Mbappé France.jpg | описание =Мбапе през 2018 г. | прякор = {{източник|"Диктатора","Костенурката Нинджа"|2026|04|11}} | цяло име = Килиан Мбапе Лотен | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор ={{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2004 – 2013<br>2013 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} Бонди<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] | години = 2015 – 2016<br>2015 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] *<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 12<br>41<br>27<br>178<br>55 | голове = (4)<br>(16)<br>(13)<br>(162)<br>(53) | национален отбор години = 2014<br>2016<br>2017 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} {{имеНОФ17|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ19|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 2<br>11<br>94 | национален отбор голове = (0)<br>(7)<br>(55) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 февруари 2026 г | посл_нац_отбор = 13 ноември 2025 г | наем = да }} '''Килиан Мбапе Лотен''' ({{lang|fr|Kylian Mbappé Lottin}}) е [[Франция|френски]] [[футбол]]ист, [[нападател]] на испанския [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и капитан на [[Национален отбор по футбол на Франция|френския национален тим]], известен със своята скорост, дрибъл и завършващ удар. Смятан е за един от най-добрите играчи в света. Роден в [[Париж]] и израснал в близкия Бонди, Мбапе стартира клубната си кариера през 2015 г., играейки за Монако, където печели титлата в [[Лига 1]]. През 2017 г., на 18 години, Мбапе подписва с [[Пари Сен Жермен]] при евентуален постоянен трансфер на стойност €180 милиона, което го прави втория най-скъп играч и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола. С екипа на парижани той спечели пет титли от Лига 1 и три купи на Франция, включително домашен куадрупъл през сезон 2019/20, успява да изведе клуба и до първият му финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската Лига на УЕФА]] през 2020 г. Печели и [[Лига на нациите на УЕФА|лигата на нациите]] през 2021 г. На международно равнище звездата му изгрява на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство в Русия]], където става шампион, освен това Мбапе се превръща в най-младия френски играч, отбелязал гол на световно първенство и втория тийнейджър след [[Пеле]], който вкарва на финал на световно. Килиан печели и наградата за най-добър млад играч на турнира. Четири години по-късно, на [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство в Катар]], Мбапе отново е част от националния отбор на Франция, като печели „златната обувка“ на турнира с реализирани 8 гола и взима „сребърната топка“. На финала срещу Аржентина вкарва [[Хеттрик (футбол)|хеттрик]] и се превръща в играча с най-много голове на световни финали в историята – 4. Включван в идеалния отбор за годината на ФИФА (2018, 2019), на УЕФА (2018) и на шампионската лига (2017, 2020, 2021, 2022). Печели наградата „златно момче“ за 2017 г. и е избиран за най-добър във Франция три пъти. Мбапе е най-скъпоплатеният играч в Европа. == Кариера == === Юношески години === Роден в [[Париж]], Мбапе започва да тренира футбол в школата на Бонди, където неговият баща е треньор. Година по-късно се премества в Клерфонтен. Големият му талант не остава незабелязан, и преминава пробни периоди във [[Валенсия КФ|Валенсия]] и [[Реал Мадрид]], но до договор не се стига. През [[2013]] година става част от академията на [[АС Монако|Монако]]. === Монако === Започва професионалната си футболна кариера в [[АС Монако]], като дебютира за представителния тим на „монегаските“ на [[2 декември]] [[2015]] г., когато влиза като резерва в мач срещу [[СМ Кан|Кан]]. Тогава той е едва на 16 години и 347 дни, което го прави най-младият дебютант в историята на [[Франция|френския]] футбол. На [[20 февруари]] [[2016]] година, на възраст от 17 години и 62 дни, бележи и първия си гол за отбора от княжеството, при победа с 3:1 срещу [[Троа ОШ|Троа]], с което става и най-младият голмайстор в клубната история.<ref>{{cite news|title = European round-up: What you might have missed|url = https://www.bbc.com/sport/football/35623020|publisher = BBC Sport|accessdate =23 февруари 2016}}</ref><ref>{{Cite web|title = Kylian Mbappe offered Monaco contract amid Arsenal, Liverpool links|url = http://www.espnfc.com/story/2814219/kylian-mbappe-offered-monaco-contract-amid-arsenal-talk|work=ESPN FC|accessdate =24 февруари 2016}}</ref> Бележи първия си [[хеттрик]] на [[14 декември]] [[2016]] г., по време на мач за Купата на Франция срещу [[ФК Стад Рене|Рен]].<ref>{{cite web|url=http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm|title=Monaco mash Rennes|publisher=Ligue 1|date=14 декември 2016|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202033647/http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm}}</ref> За пръв път за първенството реализира три попадения в един мач на [[11 февруари]] [[2017]], при домакинска победа срещу [[ФК Мец|Мец]].<ref>{{cite news|url=http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm|title=Wonderkid Mbappé nets hat-trick as Monaco march on|publisher=Ligue 1|date=11 февруари 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-03-17|archive-url=https://web.archive.org/web/20170317054551/http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm}}</ref> С екипа на „монегаските“ печели титлата в [[Лига 1]]. Първия си гол в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] бележи на [[21 февруари]] [[2017]] г., при гостуване на [[Манчестър Сити]] от 1/8-финалната фаза на турнира. На [[15 март]] бележи още един гол срещу „Гражданите“, с което помага на отбора си да продължи към 1/4-финалите.<ref>{{cite news|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/the-new-thierry-henry-how-arsenal-transfer-target-kylian-mbappe-played-for-monaco-vs-man-city-a3472731.html|title='The new Thierry Henry' – how Arsenal transfer target Kylian Mbappe played for Monaco vs Man City|newspaper=London Evening Standard|date=22 февруари 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558|title=Monaco vs Manchester City|publisher=Manchester City F.C.|date=24 февруари 2017|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170316204824/https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558}}</ref> === Пари Сен Жермен === На 29 август 2017 г. преминава в [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], първоначално под наем.<ref>{{cite news|url=https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain|title=Kylian Mbappé au Paris Saint-Germain !|trans-title=Kylian Mbappé to Paris Saint-Germain !|publisher=Paris Saint-Germain F.C.|lang=fr|date=31 август 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-09-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170904142820/https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain}}</ref> През лятото на 2018 г. е привлечен за постоянно срещу сумата от €145 млн. + €35 млн. под формата на различни бонуси, което го прави втория най-скъп играч в историята след [[Неймар]] и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/monaco-star-mbappe-completes-180-million-paris-saint-germain/13k7x4cozao191hcdgpw1kkrrt|title=Monaco Star Mbappe Completes €180 Million Paris Saint-Germain Move|publisher=Goal.com |date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://sports.yahoo.com/psg-signs-kylian-mbappe-cleverly-skirts-financial-fair-play-process-173341772.html|title=PSG signs Kylian Mbappe, and cleverly skirts Financial Fair Play in the process|publisher=Yahoo! Sports|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-monaco-rejoint-officiellement-le-psg-en-pret-avec-option/829364|title=Kylian Mbappé (Monaco) rejoint officiellement le PSG en prêt avec option d'achat|trans-title=Kylian Mbappé (Monaco) officially joins PSG on loan with an option to buy|newspaper=L'Équipe|lang=fr|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.lci.fr/mercato/mercato-transfert-de-kylian-mbappe-monaco-et-le-psg-ont-trouve-un-accord-pour-180-millions-d-euros-2062532.html|title=Mbappe: Monaco et le PSG trouvent un accord pour 180 millions d'euros|trans-title=Mbappé: Monaco and PSG reached an agreement at 180 million euros|publisher=LCI|lang=fr|date=28 август 2017|accessdate=8 септември 2017}}</ref> На 8 септември 2017 г. в дебютния си мач отбелязва гол за „парижани“ при победата над Метц с 5:1.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/41205167|title=Metz 1 – 5 Paris Saint Germain|publisher=BBC Sport|date=8 септември 2017|accessdate=10 септември 2017}}</ref> Четири дни по-късно, Мбапе записва първият си гол в [[Шампионската лига]] за парижани при 5:0 в груповата фаза, побеждавайки [[Селтик]].<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/mbappe-creates-champions-league-history-with-goal-for-psg/1fq7caitbaofg1npeqftd4n1e7|title=Mbappe Creates Champions League History With Goal For Psg Against Celtic|publisher=Goal.com |date=12 септември 2017|accessdate=29 септември 2017}}</ref> Той вкарва и при победата с 3:0 над [[Байерн Мюнхен]].<ref name=LES>{{cite news|title=PSG 3 Bayern Munich 0: Kylian Mbappe, Edinson Cavani and Neymar star in Champions League heavyweight battle|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/psg-3-bayern-munich-0-champions-league-kylian-mbappe-edinson-cavani-neymar-star-a3645456.html|newspaper=London Evening Standard|date=30 септември 2017}}</ref> На 6 декември отбелязва 10-ия си гол на Шампионската лига при победа с 3:1 над Байерн Мюнхен и става най-младият играч, който постига този успех на 18 години и 11 месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en-au/news/mbappe-sets-new-champions-league-record-with-goal-against/q1o8gqd0r61m1589eq3okr0cy|title=Mbappe sets new Champions League record with goal against Bayern|publisher=Goal.com|accessdate=1 юли 2018}}</ref> Печели първата си титла в клуба на 8 май 2018 г. С „парижани“ Мбапе става шампион на Франция 4 пъти, печели [[Купа на Франция|купата на Франция]] 3 пъти, извежда клуба до техният първи финал в [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]] през 2020 г. и до момента е вторият най-добър реализатор в историята на ПСЖ. === Реал Мадрид === На 3 юни 2024 г. [[Реал Мадрид]] обяви, че Мбапе е подписал петгодишен договор с клуба, два дни след триумфа на клуба срещу [[Борусия Дортмунд]] във финала на [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]], слагайки край на дългоочакваната седемгодишна трансферна сага. Трансферът му в Реал Мадрид беше обект на интензивни спекулации и преговори, отразяващи статута му на един от най-търсените играчи във футбола. След съобщението Мбапе изрази вълнението си в социалните медии, заявявайки: „Това е сбъдната мечта. Толкова щастлив и горд да се присъединя към клуба на моите мечти... Никой не може да разбере колко съм развълнуван в момента!“ == Национален отбор == [[Файл:Kylian Mbappé World Cup Trophy.jpg|мини|150px|Мбапе със световната купа през 2018 г.]] Мбапе е европейски шампион с младежкия национален отбор до 19 години през 2016 г., като отбелязва 5 гола и заема второ място в листата на голмайсторите. През 2017 г., когато е на 18 години, се присъединява към [[Национален отбор по футбол на Франция|основния отбор на Франция]]. Дебютира в мач срещу {{имеНОФ|Люксембург}} на [[25 март]] [[2017]] година, което го прави вторият най-млад дебютант за „Петлите“.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/8/main/2017/03/16/33699112/monaco-star-mbappe-given-maiden-france-call-up?ICID=HP_BN_3|title=Monaco star Mbappé given maiden France call-up|publisher=Goal.com |date=16 март 2017|accessdate=16 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|first=Kaveh |last=Solhekol |url=http://www.skysports.com/football/news/11669/10927624/liverpool-interested-in-signing-monacos-kylian-mbappe |title=Liverpool interested in signing Monaco's Kylian Mbappe |date=26 юни 2017 |publisher=Sky Sports |accessdate=6 юли 2017 |quote=Mbappe became the second youngest player to play for France [behind only Maryan Wisnieski] when he made his debut against Luxembourg in March, aged 18 years, three months and five days old. }}</ref> На 31 август 2017 г. Мбапе вкарва първия си гол за Франция в мач от световните квалификации срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Холандия]].<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/round=276483/match=300331903/index.html|title=France v. Netherlands|publisher=FIFA|accessdate=31 август 2017|date=31 август 2017}}</ref> === Световно първенство 2018 === На 17 май 2018 г. Мбапе е повикан в националния отбор за Световно първенство по футбол в Русия през 2018 г.<ref>[https://www.skysports.com/football/news/12025/11376691/alexandre-lacazette-and-anthony-martial-on-standby-for-france-world-cup-squad-and-dimitri-payet-out ''France name squad for 2018 World Cup'']. Sky Sports. Посетен на 30 юни 2018</ref> На 21 юни 2018 г. той вкарва първия си гол на Мондиал при френската победа с 1:0 над {{имеНОФ|Перу}}. Това го прави най-младият френски голмайстор в историята на Световната купа на 19 години. На 30 юни 2018 г. е обявен за играч на мача при победата с 4:3 над {{имеНОФ|Аржентина}}, като отбелязва на два пъти и спечелва дузпа, в резултат на което [[Антоан Гризман]] открива резултата.<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/match/300331537 |title=France 4 – 3 Argentina |date=30 юни 2018 |publisher=FIFA |accessdate=30 юни 2018 }}</ref> Мбапе е вторият тийнейджър, който вкарва 2 гола в мач на световно първенство след [[Пеле]] през 1958 г.<ref>{{cite news |title=France 4 – 3 Argentina |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/44439354 |agency=BBC |date=1 юли 2018}}</ref> В пресконференция, Мбапе заявява: „Ласкателство е да си втори след Пеле, но нека да включим нещата в контекст – Пеле е в друга категория.“<ref name="Pelé 1958">{{cite news |title=Mbappe shakes off Pelé comparisons after stunning brace |url=https://www.rte.ie/sport/world-cup-2018/2018/0630/974415-mbappe-shakes-off-pele-comparisons-after-stunning-brace/ |agency=RTE |date=1 юли 2018}}</ref> На 15 юли 2018 г. Мбапе отбелязва от 25 метра срещу {{имеНОФ|Хърватия}} на финала за Световната купа, където Франция печели с 4:2.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe becomes first teenager to score in World Cup final since Pele in 1958... and he's only the third teenager ever to play in the showpiece |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-5955949/Kylian-Mbappe-follows-Peles-footsteps-just-teen-play-World-Cup-final.html |accessdate=15 юли 2018 |agency=Daily Mail}}</ref> Той става втори тийнейджър, след Пеле, който отбелязва гол във финал за Световната купа и с четири гола в турнира получава наградата за най-добър млад играч на Световното първенство по футбол. Пеле го поздравява в социалните мрежи с „добре дошъл в клуба“.<ref>{{cite news |title='Welcome to the club' – Pele praises Kylian Mbappe for becoming the second teenager to score in a World Cup final |url=https://www.independent.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-2018-france-croatia-pele-kylian-mbappe-welcome-to-the-club-teenage-scorer-goal-video-a8448611.html |accessdate=16 юли 2018 |work=The Independent}}</ref> == Личен живот == Бащата на Мбапе, футболен треньор, е от [[Камерун]], а майка му, бивша [[хандбал]]истка – от [[Алжир]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/cameroon-football-fans-cheer-kylian-mbappe-french-player-africa-ties/4470675.html|title=Cameroon Football Fans Cheer for French Player with Ties to Africa|last=Kindzeka|first=Moki Edwin|work=VOA|accessdate=16 юли 2018|lang=en}}</ref> Брат му е също професионален футболист, и играе за Ал-Насър ([[ОАЕ]]).<ref>{{cite web|url=http://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033|title=Le jeune monégasque Mbappé sur les traces de Thierry Henry|last=JDD|first=Le|publisher=|date=20 декември 2015|accessdate=2 юли 2018|архив_дата=2018-07-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180701194416/https://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033}}</ref> Идол на Мбапе е [[Кристиано Роналдо]].<ref>{{cite web|url=http://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3326678/psgs-kylian-mbappe-real-madrids-cristiano-ronaldo-was-childhood-idol|title=PSG's Kylian Mbappe: Real Madrid's Cristiano Ronaldo was childhood 'idol'|last=Garcia|first=Adriana|date=27 декември 2017|work=ESPN FC|accessdate=27 декември 2017}}</ref><ref>{{cite news |title=Why Young Kylian Mbappe Spurned Chelsea and Real Madrid |url=https://bleacherreport.com/articles/2758066-why-young-kylian-mbappe-spurned-chelsea-and-real-madrid |accessdate=15 юли 2018 |agency=Bleacher Report}}</ref> От малък той е фен на Реал (Мадрид). == Медии и спонсорство == Мбапе сключва спонсорска сделка с доставчика на спортни облекла и оборудване [[Nike]]. През 2017 г. неговият великолепен талант, кара Nike да стартира производство на негови собствени футболни бутонки на 18-годишна възраст, ''Kylian Mbappé Nike Hypervenom 3''.<ref>{{cite news |title=Nike Just Gave AS Monaco Sensation Kylian Mbappé His First Pair of Personalised Boots |url=https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe |agency=Complex |date=29 юни 2018 |access-date=2018-07-18 |archive-date=2018-06-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180630025233/https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe }}</ref> През 2018 г. той разкрива бутонките ''Nike Mercurial Superfly VI'', които са вдъхновени от ''R9 Mercurial'' на бившия бразилски нападател [[Роналдо]].<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé Just Leaked an Amazing New R9-Inspired Nike Mercurial Superfly VI |url=https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ |agency=Versus |date=29 юни 2018 |archive-date=2018-07-29 |access-date=2018-07-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180729011315/https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ }}</ref> Мбапе присъства в играта на [[EA Sports]] – [[FIFA 18]], където той е с най-висок рейтинг потенциал от 94.<ref>{{cite news |title=FIFA 18 Wonderkids: Top 10 players with highest potential in Career Mode |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/esports/article-4985328/FIFA-18-10-players-highest-potential.html |newspaper=Daily Mail |date=1 юли 2018}}</ref><ref>[https://www.fifaindex.com/player/231747/kylian-mbappé/ ''Kylian Mbappe index'']. FIFA Index.com. Посетен на 29 юни 2018</ref> Неговият начин на отпразнуване на гол – с ръце, пъхнати под мишниците му, е вдъхновен от по-малкия му брат Етан, който празнува по този начин, когато побеждава Килиан Мбапе на играта FIFA.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé, un chambrage avec son frère à l'origine de la célébration de ses buts |url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-un-chambrage-avec-son-frere-a-l-origine-de-la-celebration-de-ses-buts/798635 |accessdate=15 юли 2018 |agency=L’Equipe}}</ref><ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe reveals the class reason behind his trademark goal celebration |url=https://www.givemesport.com/1048548-kylian-mbappe-reveals-the-class-reason-behind-his-trademark-goal-celebration |accessdate=15 юли 2018 |agency=Give Me Sport}}</ref> == Статистика == === Клубна === ''Информацията е актуална към 8 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа !colspan="2"|Купа на Лигата !colspan="2"|Европа !colspan="2"|Други !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3" valign="center"|[[АС Монако|Монако Б]] |2015/16 |10||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||10||2 |- |2016/17 |2||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||2||2 |- !colspan="1"|Общо !12||4||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||12||4 |- |rowspan="4" valign="center"|[[АС Монако]] |2015/16 |11||1||1||0||1||0||1||0||colspan="2" |—||14||1 |- |2016/17 |29||15||3||2||3||3||9||6|| colspan="2" |—||44||26 |- |2017/18 |1||0||0||0||0||0||0||0||1||0||2||0 |- !colspan="1"|Общо !41!!16!!4!!2!!4!!3!!10!!6!!1!!0!!60!!27 |- | rowspan="8" |[[Пари Сен Жермен]] |2017/18 |27||13||5||4||4||0||8||4||colspan="2" |—||44||21 |- |2018/19 |29||33||4||2||2||0||8||4||colspan="2" |—||43||39 |- |2019/20 |20||18||2||4||3||2||7||5||1||1||33||30 |- |2020/21 |31 |27 |5 |7 | | |10 |8 |1 |0 |47 |42 |- |2021/22 |35 |28 |3 |5 | | |8 |6 | | |46 |39 |- |2022/23 |34 |29 |1 |5 | | |8 |7 | | |43 |41 |- |2023/24 |29 |27 |6 |8 | | |12 |8 |1 |1 |48 |44 |- ! colspan="1" |Общо !205||175||27||35||9||2||64||42||3||2||308||256 |- |rowspan="4" valign="center"|[[Реал Мадрид]] |2024/25 |0||0||0||0||0||0||0||0||colspan="2" |—||0||0 |- !colspan="1"|Общо !0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0 |- ! colspan="1" |Общо за кариерата !258||195||31||37||13||5||74||48||4||2||380||287 |} {{Reflist|group=lower-alpha}} === Национален отбор === {| class=wikitable style="text-align: center" |+ Мачове и голове по година |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=8|{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} |2017||10||1 |- |2018||18||9 |- |2019||6||3 |- |2020 |5 |3 |- |2021 |14 |8 |- |2022 |13 |12 |- |2023 |9 |10 |- |2024 |2 |0 |- ! colspan="2" |Общо!!77!!46 |} == Успехи == === Отборни === ;'''Монако''' * [[Лига 1]] '''(1) –''' 2016/17 ;'''Пари Сен Жермен''' * [[Лига 1]] '''(6) –''' 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23, 2023/24 * [[Купа на Франция]] '''(4) –''' 2017/18, 2019/20, 2020/2021, 2023/24 * [[Купа на Лигата на Франция]] '''(2) –''' 2017/18, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] '''(3) –''' 2019, 2020, 2024 ;'''Реал Мадрид''' * [[Суперкупа на Европа]] '''(1) – ''' 2024 * [[Fifa Internacional Cup]] '''(1) – ''' 2024 === Международни === [[Файл:Kylian Mbappé receives the best young player award at the 2018 Football World Cup Russia.jpg|мини|дясно|Мбапе (номер 10) получава отличието за най-добър млад играч на Световното първенство от [[Еманюел Макрон]], като е поздравен от президента на Хърватия [[Колинда Грабар-Китарович]], президента на ФИФА [[Джани Инфантино]] (най-вляво) и [[Владимир Путин]]]] ;'''Франция''' * [[Световно първенство по футбол]]: [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/football/44754965|title=France 4 – 2 Croatia|publisher=BBC |date=15 юли 2018|accessdate=15 юли 2018|last=McNulty|first=Phil}}</ref>, финалист: [[Световно първенство по футбол 2022|2022]] * [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|Лига на нациите на УЕФА: 2021]] * Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. – 2016 === Индивидуални === * „Златно момче“ / Golden Boy Award: (2017) * Млад футболист на годината според Франс Футбол / Kopa Trophy: (2018) * Златна топка – 4то място: (2018), 3то място: (2023) * Златна обувка на Адидас за голмайстор на световното първенство по футбол: (2022) * Сребърна топка на Адидас за вторият най-добър играч на световното първенство по футбол: (2022) * Най-добър млад футболист на световното първенство по футбол: (2018) * Футболист на годината на Франция: (2018, 2020, 2022) * Футболист на годината в [[Лига 1]]: (2019, 2021, 2022, 2023) * Млад футболист на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019) * Голмайстор на Лига 1: (2019, 2020, 2021, 2022, 2023) * Световен голмайстор според IFFHS: (2022) * Голмайстор на Лига на нациите на УЕФА: (2021) * Dream team на Световното първенство по футбол според феновете: (2018, 2022) * Идеален отбор на годината на ФИФА: (2018, 2019, 2022, 2023) * Идеален отбор на годината според Международната федерация по футболна история и статистика / IFFHS: (2018, 2021, 2022, 2023 * Идеален отбор на сезона в [[Шампионска лига на УЕФА]]: (2016/17, 2019/20, 2020/21, 2021/22) * Идеален отбор на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019, 2021, 2022, 2023) * Идеален отбор на европейско първенство за юноши до 19 г.: (2016) * Globe Soccer Best Player of the Year: (2021) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dzballon.com/coupe-de-la-ligue-un-joueur-avec-des-origines-algeriennes-marque-un-triple/ "Coupe de la Ligue: Un joueur avec des origines Algériennes marque un triplé"] * [https://www.fff.fr/equipes-de-france/tous-les-joueurs/fiche-joueur/2543482609-kylian-mbappe Профил] във fff.fr * [http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ Luxembourg 1 – 3 France] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170705161546/http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ |date=2017-07-05 }} * [https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 Килиан Мбапе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170310162538/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 |date=2017-03-10 }} * [http://www.flashscore.bg/player/mbappe-kylian/Wn6E2SED/ Профил] на Килиан Мбапе в flashscore.bg {{Нормативен контрол}}{{Настоящ състав на Пари Сен Жермен}} {{Франция - Световен шампион 2018}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мбапе, Килиан}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Родени в Париж]] lec9wkiq4evj1g8k3rlr97uhvtefjgf Михаил Шемякин 0 663123 12896349 11860827 2026-05-02T17:46:46Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Children_-_the_victims_of_defects_of_adults.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Ymblanter|Ymblanter]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/Files in Category:Children are victims of adult vices|]]. 12896349 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Михаил Шемякин | категория = скулптор | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | работил = От 1959 г. }} }} '''Михаѝл Миха̀йлович Шемя̀кин''' ({{lang|ru|Михаил Михайлович Шемякин}}) е [[Русия|руско]]-[[Съединени американски щати|американски]] [[скулптор]].<ref>Наталья Сойнова, [http://gazeta.sfu-kras.ru/node/693 Штрихи к портрету художника], gazeta.sfu-kras.ru.</ref> == Биография == Роден е на 4 май 1943 г. в [[Москва]] в семейството на офицер от [[Кабардинци|кабардински]] произход и израства в [[Източна Германия]]. През 1957 г. семейството се връща в [[Санкт Петербург|Ленинград]], където Шемякин започва да учи в художествено училище, но е изключен. Активен участник в неконформистките художествени кръгове на Ленинград, той е преследван от комунистическия режим, принудително затварян в психиатрични клиники и изгонен от страната през 1971 г. През следващите години работи във [[Франция]] и Съединените щати, като развива и активна дейност за популяризиране на руската култура и колекционира предмети на изкуството. == Отличия и награди == [[Файл:Vladimir Putin 13 July 2001-3.jpg|мини|260п|Михаил Шемякин (вляво) с президента на Русия [[Владимир Путин]] през 2001 г.]] * Награден е с медал на конкурса за книги във Венеция за илюстрациите му към сборника „Класическа испанска епиграма“, 1971 г. * Почетна докторска степен на Университета на Сан Франциско през 1984 г. * Почетен доктор на Европейската академия на изкуствата във Франция, 1987 г. * Почетна докторска степен на Cedar Crest College, [[Алънтаун]], Пенсилвания, 1989 г. * Държавна награда на Руската федерация през 1993 г. в областта на литературата и изкуството (28 декември 1993 г.) - за произведения от последните години.<ref>[http://www.kremlin.ru/acts/bank/5184 Указ Президента Российской Федерации от 28 декабря 1993 года № 2308 „О присуждении Государственной премии Российской Федерации в области литературы и искусства 1993 года“]</ref> * Кавалер на [[Орден за изкуство и литература|Ордена за изкуства и литература]] (Франция, 1994 г.). * Почетни докторати: Руски държавен хуманитарен университет (РГГУ; Москва) и Университет на [[Кабардино-Балкария|Кабардино-Балкарската република]], [[Налчик]], 1996 г. * Златен медал „Достоен“ на Руската академия на изкуствата, Москва, 1998 г. * Награда „Златен софит“ – като най-добър театрален артист за 2001 г. (Санкт Петербург, 2001 г.). * Награда „Петропол“ за уникален принос в културата на Санкт Петербург, 2001 г. * Лауреат на наградата „Златна маска“ в номинацията „Най-добра работа на артист в музикален театър“ (за пиесата „Лешникотрошачката“ в [[Мариински театър|Мариинския театър]]), Москва, 2002 г. * Специална награда „Балтика“ за най-добра авторска работа в театъра (Санкт Петербург, 2002 г.). * Орден на Дружбата (Русия, 28 октомври 2009 г.) – за голям принос в развитието на културните връзки с Руската федерация, запазването и популяризирането на руския език и руската култура.<ref>[http://www.kremlin.ru/acts/bank/30036 Указ Президента Российской Федерации от 28 октября 2009 года № 1216 „О награждении орденом Дружбы граждан Соединённых Штатов Америки“]</ref> * Знак на Министерството на културата на Руската федерация „За принос в руската култура“, Москва, 2018 г.<ref>[http://tass.ru/kultura/5154110 Мединский вручил государственные награды Урину, Митте и Алферовой], ТАСС, 24 апреля 2018.</ref> == Галерия == <gallery> Monument To Victims of Political Repression (fragment).jpg|Паметник на жертвите на политически репресии в Санкт Петербург (детайл), 1995 Памятник жертвам политических репрессий, «Сфинксы» 2H1A7172WI.jpg|„Сфинксове“. Детайл от Паметника на жертвите на политически репресии в Санкт Петербург, 1995 Sady & Parky Sankt-Peterburg 2010 044.jpg|Паметник „Първостроителите на Санкт Петербург“, 1995 Statue of Peter the Great (geograph 2633514).jpg|Статуя на Петър I в Лондон, 2001 </gallery> == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Шемякин, Михаил}} [[Категория:Руски скулптори]] [[Категория:Американски скулптори]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Руснаци в САЩ]] [[Категория:Родени в Москва]] jerlic023i7x7o4dirfy99a3hz6k6xq Морски владения на Венеция 0 663504 12896553 10899995 2026-05-02T20:47:48Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12896553 wikitext text/x-wiki [[Файл:Repubblica di Venezia.png|мини|дясно|450px|Морските владения на Венецианската република през XV—XVI век]] '''Морските владения на Венеция''' (''Stato da Mar'' – „морски владения“, или също и ''Domini da Mar'')<ref>Crowley, Roger, Venedig erobert die Welt. Die Dogen – Republik zwischen Macht und Intrige, Stuttgart 2011, S.13.</ref> са съвкупността от различни по [[статут]] отвъдморски или презморски (в [[антипод]] на [[Тераферма]]та) територии намиращи се под пряк или опосредствен контрол в разни форми от [[Венецианска република|Венецианската република]]. == Понятие == „''Stato da Mar''“ е едно от трите вида владения на републиката; двете други са ''Догадо'' ({{lang|vec|Dogado}} – херцогството, ''ducato'', начело с [[дож]]), тоест самата Венеция, и Тераферма ({{lang|vec|Domini di Terraferma}}) – континенталните владения в Северна Италия. При това венецианските владения в Италия се смятат или непосредствено за част от територията на републиката, или са временно окупирани земи. В научната литература, терминът ''Domini da Mar'' в тесния смисъл на думата се използва по отношение на подчинените на Венецианската република територии в Адриатика и Източното Средиземноморие – така наречените Романии, смятани за владения на Византийската империя (дори и в периода, когато в действителност Византия вече не съществува). Сред тях са част от земите на [[Истрия]], [[Далмация]], [[Евбея|Негропонте]], [[Морея]], острови в [[Бяло море|Егейско море]] ([[Херцогство Наксос]]) [[Крит]] и ([[Херцогство Кандия|Кралство Кандия]]) и [[Кипър (остров)|Кипър]]. В по-широк смисъл, понятието „венециански колонии“ важи и за поселенията на венецианските търговци, които често са наричани по този начин: например в [[Бари]], [[Тунис]], [[Александрия]], [[Брюге|Брюж]] и [[Антверпен]]; такива населени места обаче не могат да се разглеждат като колонии в общоприетия смисъл на думата, доколкото са зависими от Венецианската република за кратък период от време или дори не се намират въобще в такива отношения.<ref>Mit der komplizierten Frage der Abgrenzung befasste sich etwa Bernard Doumerc: ''La Tana au XVe siècle: comptoir ou colonie?'' in: M. Balard (Hg.), État et colonisation, Lyon, La Manufacture 1989, 251 – 265.</ref>. Като цяло, властта на Републиката във венецианска Романия е представена от „управления“ – постоянни колегиални органи на изпълнителната власт, начело с ''байло'' ({{lang|vec|Bailo}}, съкращение от ''Baiulus Venetorum in Constantinopoli et in toto imperio Romanie''). == Вижте също == * [[Фактория]] == Източници == <references /> [[Категория:Венециански колонии]] 4xdqvp32q7q7v25c6uw439ax725w2pj Евтим Милошев 0 665560 12896708 12887902 2026-05-03T04:21:14Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896708 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Евтим Милошев | категория = продуцент | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{BUL}} | работил = [[Телевизионен продуцент|продуцент]] | брак = Христина Апостолова | деца = две момчета | сайт = {{URL|http://www.dreamteamfilms.com/}},<br>{{URL|http://dreamteam-bg.com/}} }} '''Евтим Петров Милошев''' е български [[телевизионен продуцент]]. Мажоритарен собственик в продуцентските компании „[[Дрийм Тийм Прадакшънс]]“, „[[Дрийм Тийм Филмс]]“ и председател на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България (АФТП). == Биография == Роден на 2 май 1968 г. в [[София]]. Завършва Строителния техникум в София. Изкарва задължителната двугодишна казармена подготовка, след нея следва в [[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] и през 1995 г. защитава магистърска степен по [[геодезия]]. === Ранни години (1991 – 2006) === Става част от основното ядро на създателите на студентската програма „[[Ку-Ку]]“, която се излъчва в ефира на [[БНТ]] от 1990 до 1994 г. В годините на създаването на първия частен телевизионен канал в България [[bTV]] Милошев е сред основателите на „Шоуто на Слави“. В периода до 2006 г. Милошев има роля като продуцент и в реализацията на предаванията „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ и „Хъшове“ по БНТ. От 2004 г. той продуцира телевизионната игра във „Вот на доверие“ с водещ [[Иван Гарелов]], както и първият американски риалити формат-игра на bTV – „Красавицата и отличникът“. === Независим продуцент === През 2006 г. Евтим Милошев създава продуцентска къща „Дрийм Тийм Прадакшънс“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://aftp.bg/bg/members/ | заглавие = ЗА АФТП: Членове | достъп_дата = 2023-07-21 }}</ref>, заедно с актьора [[Любомир Нейков]] и сценариста [[Иван Спасов]]. Към марката се присъединяват актьорите [[Христо Гърбов]], [[Кръстю Лафазанов]] и [[Руслан Мъйнов]], с които през 2007 г. компанията създава комедийното шоу „[[Комиците]]“. През 2009 г. Евтим Милошев е сред основателите на [[Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти в България|Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България]] (АФТП). Член е на Управителния ѝ съвет до 2012 г., когато е избран за неин председател.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/biznes/article/4801998 | заглавие = Евтим Милошев преизбран за шеф на Асоциацията на тв продуцентите | достъп_дата = 2023-07-21 | дата = 2015-06-04 | издател = 24chasa.bg }}</ref> През 2012 г. Милошев създава продуцентска компания „Дрийм Тийм Филмс“ заедно с продуцентите Габриел Георгиев и Иван Спасов, чиято основна дейност е фокусирана в областта на [[филмопроизводство]]то. Евтим Милошев е продуцент на сериали, шоу-програми, публицистични ток-шоу предавания, риалити формати, заснемането на телевизионни реклами и реализирането на театрални спектакли. Работи с държавната обществена телевизия БНТ, първата частна телевизия bTV, както и частните канали НТВ и ТВ7. Милошев изнася лекции на магистрантите от Нов български университет и на магистрантите от специалност „Журналистика, продуцентство и финанси“, във Висшето училище по застраховане и финанси. В края на 2016 г. Евтим Милошев е удостоен с почетен знак „[[Златен век (отличие)|Златен век]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://trud.bg//златен-век-за-любен-зидаров/ | заглавие = „Златен век“ за Любен Зидаров | достъп_дата = 2023-07-21 | дата = 2016-11-29 | издател = trud.bg }}</ref> През 2024 г. [[Българска национална телевизия|БНТ]] заснема сериала „Всичко за сина ми“ по идея на Евтим Милошев, като в една от главните роли играе Петър Милошев – син на Евтим Милошев. Съпругата на Евтим Милошев Христина Апостолова пък е главен сценарист и играе една от ролите. Премиерата е насрочена за 5 януари 2025 г.<ref>[https://bnt.bg/news/serialat-vsichko-za-sina-mi-s-premiera-na-5-yanuari-po-bnt-334714news.html bnt.bg]</ref><ref>[https://www.hiclub.bg/article/7871450 Малкият Петър Милошев взе приз за изгряваща звезда]</ref><ref>[https://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/73104-dimitar-rachkov-igrae-sas-sina-na-evtim-miloshev-v-nov-serial Димитър Рачков играе със сина на Евтим Милошев в нов сериал]</ref> ===Политическа дейност=== В периода [[9 април]] [[2024|2024 г.]] – [[16 януари]] [[2025|2025 г.]] е служебен [[Министър на туризма на България|министър на туризма]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=212401|заглавие=Указ № 101 за назначаване на служебно правителство|дата=2024-04-09|труд=Държавен вестник на Република България|достъп_дата=2024-04-09}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://nova.bg/news/view/2017/09/08/192464/евтим-милошев-авторитетът-и-влиянието-не-се-измерват-с-телевизионен-рейтинг Евтим Милошев: Авторитетът и влиянието не се измерват с телевизионен рейтинг] {{пост начало}} {{пост|[[Министерство на туризма на България|министър на туризма]]|[[9 април]] [[2024]]|[[16 януари]] [[2025]]|[[Зарица Динкова]]|[[Мирослав Боршош]]|}} {{пост край}}{{СОРТКАТ:Евтим Милошев, Евтим}} [[Категория:Български продуценти]] 8rqaunb628s2tofojolij91bqjhjook 461 Саския 0 666785 12896898 11269875 2026-05-03T09:50:44Z Kwamikagami 26617 Kwamikagami премести страница „[[(461) Саския]]“ като „[[461 Саския]]“ 11269875 wikitext text/x-wiki '''(461) Саския''' е [[астероид]] от [[Астероиден пояс|астероидния пояс]], открит от [[Макс Волф]] на 22 октомври 1900 година в [[Хайделберг]].<ref>{{cite book | last = Schmadel | first =Lutz D. | title = Dictionary of Minor Planet Names: Prepared on Behalf of Commission 20 Under the Auspices of the International Astronomical Union | url = https://archive.org/details/dictionaryminorp00schm | publisher = Springer | year = 2003 | isbn = 3-540-00238-3 | page = [https://archive.org/details/dictionaryminorp00schm/page/52 52]}}</ref> Наречен е на [[Саския ван Ойленбург]], съпругата на [[Рембранд]]. == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Астероиди|Саския]] aqz6zwz2ofldslh07v5oj22kpk2vxbm Вилхелм I от Страсбург 0 667550 12896122 10689611 2026-05-02T13:11:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896122 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ | описание = [[епископ]] на [[Страсбург]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Wappen-episkopat-strassburg.jpg | герб-описание = }} }} '''Вилхелм I фон Страсбург''' ({{lang|de|Wilhelm I von Straßburg}}; † [[7 ноември]] [[1047]]) е принц от [[Салическа династия|Салическата династия]] и от 1028 г. [[епископ]] на [[Страсбург]]. == Произход и духовна кариера == Той е четвъртият и най-малък син на [[Ото I (Каринтия)|Ото I фон Вормс]] († 1004), [[Каринтия (херцогство)|херцог на Каринтия]] и [[Веронска марка|маркграф на Верона]], и съпругата му Юдит († 991). Брат е на рано умрелия Бруно (* 972, † 999), който от 996 г. е [[Григорий V (папа)|папа Григорий V]]. Вилхелм I става духовник и е домхер в Страсбург, също дворцов ерц-каплан на императрица [[Гизела Швабска]], съпругата на неговия племенник император [[Конрад II]], който от 1027 г. е първият [[император]] от рода на [[Салии]]те. През 1029 г. Вилхелм, вече на 50 години, става епископ на Страсбург. В началото на 1040-те години епископ Вилхелм заедно с довереника му, по-късният епископ [[Бено II фон Оснабрюк]], прави поклонение в [[Свети земи|Светата земя]]. Той построява през 1031 г. църквата ''Св. Петър Млади'' в Страсбург, където е погребан през 1047 г.<ref>Hansmartin Schwarzmaier: ''Von Speyer nach Rom – Wegstationen und Lebensspuren der Salier'' Thorbecke, Sigmaringen 1991, ISBN 3-7995-4132-2, S. 69.</ref> == Литература == * Thomas Bauer: [https://web.archive.org/web/20070629164440/http://www.bautz.de/bbkl/w/wilhelm_i_v_st.shtml ''Wilhelm I. von Straßburg'']. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 1283 – 1286. * Hansmartin Schwarzmaier: ''Von Speyer nach Rom – Wegstationen und Lebensspuren der Salier Thorbecke'', Sigmaringen 1991, ISBN 3-7995-4132-2, S. 66 – 71 * Gustav Carl Knod, ''die Stiftsherren von Sankt Thomas zu Straßburg, 1518 – 1548'', Straßburger Druckerei und Verlagsanstalt, 1892, S. 36. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.faz.net/aktuell/gesellschaft/strassburger-adventsstreit-warum-konrad-sich-weigerte-zu-feiern-11065823.html Online]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} [[Категория:Епископи на Страсбург]] [[Категория:Римокатолически епископи от 11 век]] [[Категория:Френски епископи]] [[Категория:Салическа династия]] [[Категория:Страсбургци]] [[Категория:Родени през 10 век]] [[Категория:Починали през 1047 година]] dp6bj9sa6cj47wvs6nz75dhtaai6kgi Десислава Радева 0 668817 12896853 12802491 2026-05-03T08:38:22Z ~2026-26929-28 394749 12896853 wikitext text/x-wiki {{Първа дама | име = Десислава Радева | ред = Първа дама на България | портрет = Първа дама на България Десислава Кирилова Радева.jpg | пояснение = | дата1 = 22 януари 2017 г. | дата2 = 23 януари 2026 г. | предшествана = [[Юлиана Плевнелиева]] | сменена = [[Андрей Йотов]] | родена-място = [[Бургас]], [[Народна република България]] | починала-място = | националност = {{BUL}} | съпруг = [[Румен Радев]] | деца = Страхил Свиленски (р. [[1997]] г.) | партия = | религия = | alma mater = [[УНСС]] | подпис = }} '''Десислава Кирилова Радева''' е съпруга на бившия президент на [[България|Република България]] [[Румен Радев]] и [[първа дама на България]] в периода 22 януари [[2017]] – 23 януари [[2026]] година. == Биография == Десислава Кирилова Радева е родена в [[Бургас]] на [[9 юли]] [[1969]] г. Учи в [[Английска гимназия]] „Гео Милев“ гр. Бургас, а след това и в [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]], специалност [[Финанси]] и [[кредит]]. Владее [[английски език|английски]] и [[руски език]]. В студентските си години работи като сътрудник на министъра на земеделието [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]]. Продължава своята кариера като офис мениджър в телевизионните продукции [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]] и [[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]], впоследствие отговаря за връзките с обществеността в [[Българска музикална компания]]. По-късно става асистент на генералния мениджър на [[Хайнекен (пивоварна)|Хайнекен]] България. Работила е като маркетингов експерт в строителни хипермаркети „Мастерхаус“, [[Бургас]], като PR и комуникационен мениджър в екипа на [[Top Communication GmbH]]<ref>[http://www.forumdavos.com/ www.forumdavos.com]</ref> (компанията, организираща ежегодния световен форум за комуникация в Давос, Швейцария – Communication on Top) и като маркетинг мениджър във Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Била е и част от екипа на [[Менпауър Груп]]. От 2011 година работи в командването на [[Военновъздушни сили на България]]. През 2014 година отговаря за външната и вътрешната комуникацията на институцията. През същата година Десислава Радева инициира и популяризира авиошоу на ВВС, състояло се на [[летище Враждебна]], София и събрало над 100 000 присъстващи. Автор и сценарист на множество късометражни филми за ВВС. През 2016 година взема активно участие в кандидат-президентската кампания на своя съпруг [[Румен Радев]]. През 2017 година учредява сдружение с нестопанска цел „[[Живата вода на България]]“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.zhivatavoda.bg/ |заглавие=www.zhivatavoda.bg |достъп_дата=2018-07-18 |архив_дата=2019-05-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190525124958/https://www.zhivatavoda.bg/ }}</ref>, извършващо дейност в обществена полза. == Семейство == Десислава Радева е съпруга на [[Румен Радев]]. Има предишен брак с депутата от БСП [[Георги Свиленски]], от когото има един син – Страхил Свиленски. == Източници == <references /> {{Първа дама на Република България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Радева, Десислава}} [[Категория:Първи дами на България]] [[Категория:Родени в Бургас]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] ay7ae9jzrjxeyxj7kpkmzmbbtg9956p Вилялба дел Алкор 0 669970 12896222 12587065 2026-05-02T15:44:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896222 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Испания | име-местно = Villalba del Alcor | знаме = Bandera de Villalba del Alcor.svg | герб = Escudo de Villalba del Alcor.svg | гео-ширина = 37.24 | гео-дължина = -6.28 | област = Андалусия | провинция = [[Уелва (провинция)|Уелва]] | площ = 62 | височина = 161 | население = 3465 | население-година = 2010 | кмет = Фелипе Перес Перес | основаване = | пощенски-код = 21860 | телефонен-код = }} '''Вилялба дел Алкор''' ({{lang|es|Villalba del Alcor}}) е населено място и [[община]] в [[Испания]]. Намира се в провинция [[Уелва (провинция)|Уелва]], в състава на автономната област [[Андалусия]]. Общината влиза в състава на района (комарка) [[Ел Кондадо (Уелва)|Ел Кондадо]]. Заема площ от 62 km². Населението му е 3465 души (по преброяване от [[2010]] г.). Разстоянието до административния център на провинцията е 50 km. == Демография == {| align="center" rules="all" cellspacing="0" cellpadding="4" style="border: 1px solid #999; border-right: 2px solid #999; border-bottom:2px solid #999 |+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Брой жители ![[1996]] !! [[1998]] !! [[1999]] !! [[2000]] !! [[2001]] !! [[2002]] !! [[2003]] !! [[2004]] !! [[2005]] !! [[2006]] |- |align=center| 3618 || align=center| 3587 || align=center| 3589 || align=center| 3604 || align=center| 3530 || align=center| 3520 || align=center| 3475 || align=center| 3439 || align=center| 3420 || align=center| 3445 |} == Външни препратки == * [http://www.villalbadelalcor.es Villalba del Alcor] * [http://www.guadalinfo.net/centros_guadalinfo.php?id_centro=19 GuadalInfo] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071119044416/http://www.guadalinfo.net/centros_guadalinfo.php?id_centro=19 |date=2007-11-19 }} * [http://www.juntadeandalucia.es/institutodeestadistica/sima/htm/sm21074.htm Villalba del Alcor] * [http://wikanda.huelvapedia.es/wiki/Villalba_del_Alcor Wiki de Villalba del Alcor] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091224013659/http://wikanda.huelvapedia.es/wiki/Villalba_del_Alcor |date=2009-12-24 }} {{мъниче|Испания|селище}} {{Превод от|ru|Вильяльба-дель-Алькор|53471725}} [[Категория:Селища в Андалусия]] fzs52yufy3rk74l2thi4crh979stsgc Цвети Пеняшки 0 687352 12896740 12864750 2026-05-03T05:20:52Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Биография */ 12896740 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Цвети Пеняшки | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Враца]], [[България]] | починал-дата = | националност = {{BUL}} | активност = 2014 – | брачен партньор = | деца = | значими роли = | награди = }} '''Цвети Пеняшки''' е български актьор и режисьор. Занимава се с куклен театър и озвучаване на филми и сериали.<ref>[http://www.theater.bg/persons/цвети-пеняшки/ Цвети Пеняшки в theater.bg]</ref> == Биография == Пеняшки е роден на 26 февруари 1993 г. в град Враца<ref>[http://dolap.bg/2017/04/21/актьорите-диляна-спасова-и-цвети-пеня/ Актьорите Диляна Спасова и Цвети Пеняшки – млади, красиви, много талантливи, 21 април 2017, dolap.bg]</ref> в семейството на актьорите Емил и Капка Пеняшки.<ref>[https://www.konkurent.bg/news/15928929491396/s-shekspir-reanimirat-zritelskiya-interes-kam-teatara konkurent.bg]</ref> През 2016 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Режисура за куклен театър“ в класа на доцент Петър Пашов и професор [[Жени Пашова]]. Неговите състуденти са Диляна Спасова, [[Ива Стоянова]] и Никол Султанова. === Кариера в театъра === Играе в пиесите „Живота Бяс“ и „Усмивки от старите ленти“. През 2017 г. Цвети Пеняшки прави режисьорския си дебют с постановката „Петя и вълкът“ в държавния куклен театър в Стара Загора.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 |заглавие=Петя и вълкът, programata.bg |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2018-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180312143915/http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 }}</ref> През 2020 г. играе [[Пилат Понтийски]] в рок операта „[[Исус Христос суперзвезда]]“, спектакъл на държавната опера в Пловдив.<ref>[https://plovdivnow.bg/plovdiv/niketsa-glasat-balgariia-slaga-traneniia-venets-isus-29964 plovdivnow.bg]</ref> Същата година режисира „[[Меко казано]]“ от [[Валери Петров]] в Старозагорския куклен театър.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101085419/meko-kazano-kanim-vi-na-teatar bnr.bg]</ref> През 2022 г. режисира и пише текста на някои от песните в „Мелофобия“ в театър „Сълза и смях“, където играят [[Милица Гладнишка]], [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]], [[Милена Маркова]] и Никеца.<ref>[https://theatre.art.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F_6727_7_20 theatre.art.bg]</ref> === Кариера на озвучаващ актьор === Започва да се занимава с озвучаване на филми и сериали през 2014 г. Участва в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Про Филмс]]“, „Андарта Студио“ и „Саунд Сити Студио“. ==== Войсоувър дублаж ==== ; Сериали * „Отломки“, 2021 ; Филми * „Нещо ново“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 * „[[Ной (филм)|Ной]]“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 ==== [[Нахсинхронен дублаж]] ==== ; Анимационни сериали * „[[Кралската академия]]“, 2017 * „[[Междузвездни войни: Бунтовниците]]“ – Езра Бриджър, 2014 * „[[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]]“, 2021 * „[[Хамстер и Гретел]]“ – Кевин, 2023 ; Игрални сериали * „[[Групата на Алекс]]“ – Алекс Леони, 2016 * „[[Загадките на Блу]]“ – Джош * „[[Имението „Евърмур“]]“ – Джейк Кросли, 2017 * „[[Кейси под прикритие]]“ – Брейди, 2017 ; Анимационни филми * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Чип, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[Замръзналото кралство 2]]“ – Райдър, 2019 * „[[Изумителният Морис и неговите образовани гризачи (филм)|Изумителният Морис и неговите образовани гризачи]]“, 2022 * „[[Луис и извънземните]]“, 2018 * „Мюн: Пазителят на луната“, 2015 * „[[Надалеч полети]]“ – Омар, 2018 * „[[Снежната кралица]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 2]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Кай, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Кай, 2019 * „[[Снежната кралица и принцесата]]“ – Кай, 2023<ref>[https://cinegrand.bg/парк-център-софия/m/sneznata-kralica-i-princesata-906 cinegrand.bg]</ref> * „[[Тайният свят на Финик]]“, 2023 * „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“ – Принц Кио, 2019 * „[[Училище за магии]]“, 2022 * „[[Шантаво семейство 2]]“, 2022 ; Игрални филми * „Групата на Алекс: Как да пораснем, макар че сме родители“ – Алекс Леони, 2017 * „[[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]]“ – Хълцук, 2025 * „[[Кучешки живот]]“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ |заглавие=Кучешки живот, kinofaces.com |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2023-05-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512142433/http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ }}</ref> – Тоби, 2017 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://pierrot-bg.com/екип/цвети-пеняшки-163 Цвети Пеняшки на сайта на Държавен куклен театър – Стара Загора] {{СОРТКАТ:Пеняшки, Цвети}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Родени във Враца]] ryx3k947e7kv471s4m3git4ln6g9lky 12896741 12896740 2026-05-03T05:28:32Z Radiohist 106368 /* Кариера в театъра */ 12896741 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Цвети Пеняшки | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Враца]], [[България]] | починал-дата = | националност = {{BUL}} | активност = 2014 – | брачен партньор = | деца = | значими роли = | награди = }} '''Цвети Пеняшки''' е български актьор и режисьор. Занимава се с куклен театър и озвучаване на филми и сериали.<ref>[http://www.theater.bg/persons/цвети-пеняшки/ Цвети Пеняшки в theater.bg]</ref> == Биография == Пеняшки е роден на 26 февруари 1993 г. в град Враца<ref>[http://dolap.bg/2017/04/21/актьорите-диляна-спасова-и-цвети-пеня/ Актьорите Диляна Спасова и Цвети Пеняшки – млади, красиви, много талантливи, 21 април 2017, dolap.bg]</ref> в семейството на актьорите Емил и Капка Пеняшки.<ref>[https://www.konkurent.bg/news/15928929491396/s-shekspir-reanimirat-zritelskiya-interes-kam-teatara konkurent.bg]</ref> През 2016 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Режисура за куклен театър“ в класа на доцент Петър Пашов и професор [[Жени Пашова]]. Неговите състуденти са Диляна Спасова, [[Ива Стоянова]] и Никол Султанова. === Кариера в театъра === Играе в пиесите „Живота Бяс“ и „Усмивки от старите ленти“. През 2017 г. Цвети Пеняшки прави режисьорския си дебют с постановката „Петя и вълкът“ в държавния куклен театър в Стара Загора.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 |заглавие=Петя и вълкът, programata.bg |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2018-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180312143915/http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 }}</ref> През 2020 г. играе [[Пилат Понтийски]] в рок операта „[[Исус Христос суперзвезда]]“, спектакъл на държавната опера в Пловдив.<ref>[https://plovdivnow.bg/plovdiv/niketsa-glasat-balgariia-slaga-traneniia-venets-isus-29964 plovdivnow.bg]</ref> Същата година режисира „[[Меко казано]]“ от [[Валери Петров]] в Старозагорския куклен театър.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101085419/meko-kazano-kanim-vi-na-teatar bnr.bg]</ref> През 2022 г. режисира и пише текста на някои от песните в „Мелофобия“ в театър „Сълза и смях“, където играят [[Милица Гладнишка]], [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]], [[Милена Маркова]] и Никеца.<ref>[https://theatre.art.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F_6727_7_20 theatre.art.bg]</ref> През 2025 и 2026 г. играе Клод Буковски в „Коса“, спектакъл, режисиран от [[Веселка Кунчева]], който се играе на английски език в Опера Пловдив.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kultura.bg/web/коса-мюзикълът/|заглавие=„Коса“, мюзикълът|дата=2025-5-1 |автор=Митко Новков|достъп_дата=2026-5-3|издател=kultura.bg}}</ref> === Кариера на озвучаващ актьор === Започва да се занимава с озвучаване на филми и сериали през 2014 г. Участва в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Про Филмс]]“, „Андарта Студио“ и „Саунд Сити Студио“. ==== Войсоувър дублаж ==== ; Сериали * „Отломки“, 2021 ; Филми * „Нещо ново“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 * „[[Ной (филм)|Ной]]“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 ==== [[Нахсинхронен дублаж]] ==== ; Анимационни сериали * „[[Кралската академия]]“, 2017 * „[[Междузвездни войни: Бунтовниците]]“ – Езра Бриджър, 2014 * „[[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]]“, 2021 * „[[Хамстер и Гретел]]“ – Кевин, 2023 ; Игрални сериали * „[[Групата на Алекс]]“ – Алекс Леони, 2016 * „[[Загадките на Блу]]“ – Джош * „[[Имението „Евърмур“]]“ – Джейк Кросли, 2017 * „[[Кейси под прикритие]]“ – Брейди, 2017 ; Анимационни филми * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Чип, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[Замръзналото кралство 2]]“ – Райдър, 2019 * „[[Изумителният Морис и неговите образовани гризачи (филм)|Изумителният Морис и неговите образовани гризачи]]“, 2022 * „[[Луис и извънземните]]“, 2018 * „Мюн: Пазителят на луната“, 2015 * „[[Надалеч полети]]“ – Омар, 2018 * „[[Снежната кралица]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 2]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Кай, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Кай, 2019 * „[[Снежната кралица и принцесата]]“ – Кай, 2023<ref>[https://cinegrand.bg/парк-център-софия/m/sneznata-kralica-i-princesata-906 cinegrand.bg]</ref> * „[[Тайният свят на Финик]]“, 2023 * „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“ – Принц Кио, 2019 * „[[Училище за магии]]“, 2022 * „[[Шантаво семейство 2]]“, 2022 ; Игрални филми * „Групата на Алекс: Как да пораснем, макар че сме родители“ – Алекс Леони, 2017 * „[[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]]“ – Хълцук, 2025 * „[[Кучешки живот]]“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ |заглавие=Кучешки живот, kinofaces.com |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2023-05-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512142433/http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ }}</ref> – Тоби, 2017 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://pierrot-bg.com/екип/цвети-пеняшки-163 Цвети Пеняшки на сайта на Държавен куклен театър – Стара Загора] {{СОРТКАТ:Пеняшки, Цвети}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Родени във Враца]] 09yn1if1pwokhekvomroa7tx4gnpbh8 12896743 12896741 2026-05-03T05:28:58Z Radiohist 106368 /* Кариера в театъра */ малка промяна 12896743 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Цвети Пеняшки | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Враца]], [[България]] | починал-дата = | националност = {{BUL}} | активност = 2014 – | брачен партньор = | деца = | значими роли = | награди = }} '''Цвети Пеняшки''' е български актьор и режисьор. Занимава се с куклен театър и озвучаване на филми и сериали.<ref>[http://www.theater.bg/persons/цвети-пеняшки/ Цвети Пеняшки в theater.bg]</ref> == Биография == Пеняшки е роден на 26 февруари 1993 г. в град Враца<ref>[http://dolap.bg/2017/04/21/актьорите-диляна-спасова-и-цвети-пеня/ Актьорите Диляна Спасова и Цвети Пеняшки – млади, красиви, много талантливи, 21 април 2017, dolap.bg]</ref> в семейството на актьорите Емил и Капка Пеняшки.<ref>[https://www.konkurent.bg/news/15928929491396/s-shekspir-reanimirat-zritelskiya-interes-kam-teatara konkurent.bg]</ref> През 2016 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Режисура за куклен театър“ в класа на доцент Петър Пашов и професор [[Жени Пашова]]. Неговите състуденти са Диляна Спасова, [[Ива Стоянова]] и Никол Султанова. === Кариера в театъра === Играе в пиесите „Живота Бяс“ и „Усмивки от старите ленти“. През 2017 г. Цвети Пеняшки прави режисьорския си дебют с постановката „Петя и вълкът“ в държавния куклен театър в Стара Загора.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 |заглавие=Петя и вълкът, programata.bg |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2018-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180312143915/http://programata.bg/?p=42&l=1&c=14&id=93803 }}</ref> През 2020 г. играе [[Пилат Понтийски]] в рок операта „[[Исус Христос суперзвезда]]“, спектакъл на държавната опера в Пловдив.<ref>[https://plovdivnow.bg/plovdiv/niketsa-glasat-balgariia-slaga-traneniia-venets-isus-29964 plovdivnow.bg]</ref> Същата година режисира „[[Меко казано]]“ от [[Валери Петров]] в Старозагорския куклен театър.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101085419/meko-kazano-kanim-vi-na-teatar bnr.bg]</ref> През 2022 г. режисира и пише текста на някои от песните в „Мелофобия“ в театър „Сълза и смях“, където играят [[Милица Гладнишка]], [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]], [[Милена Маркова]] и Никеца.<ref>[https://theatre.art.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F_6727_7_20 theatre.art.bg]</ref> През 2025 и 2026 г. Пеняшки играе Клод Буковски в „Коса“, спектакъл, режисиран от [[Веселка Кунчева]], който се играе на английски език в Опера Пловдив.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kultura.bg/web/коса-мюзикълът/|заглавие=„Коса“, мюзикълът|дата=2025-5-1 |автор=Митко Новков|достъп_дата=2026-5-3|издател=kultura.bg}}</ref> === Кариера на озвучаващ актьор === Започва да се занимава с озвучаване на филми и сериали през 2014 г. Участва в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Про Филмс]]“, „Андарта Студио“ и „Саунд Сити Студио“. ==== Войсоувър дублаж ==== ; Сериали * „Отломки“, 2021 ; Филми * „Нещо ново“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 * „[[Ной (филм)|Ной]]“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 ==== [[Нахсинхронен дублаж]] ==== ; Анимационни сериали * „[[Кралската академия]]“, 2017 * „[[Междузвездни войни: Бунтовниците]]“ – Езра Бриджър, 2014 * „[[Смърфовете (сериал, 2021)|Смърфовете]]“, 2021 * „[[Хамстер и Гретел]]“ – Кевин, 2023 ; Игрални сериали * „[[Групата на Алекс]]“ – Алекс Леони, 2016 * „[[Загадките на Блу]]“ – Джош * „[[Имението „Евърмур“]]“ – Джейк Кросли, 2017 * „[[Кейси под прикритие]]“ – Брейди, 2017 ; Анимационни филми * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Чип, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[Замръзналото кралство 2]]“ – Райдър, 2019 * „[[Изумителният Морис и неговите образовани гризачи (филм)|Изумителният Морис и неговите образовани гризачи]]“, 2022 * „[[Луис и извънземните]]“, 2018 * „Мюн: Пазителят на луната“, 2015 * „[[Надалеч полети]]“ – Омар, 2018 * „[[Снежната кралица]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 2]]“ – Кай, 2015 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Кай, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Кай, 2019 * „[[Снежната кралица и принцесата]]“ – Кай, 2023<ref>[https://cinegrand.bg/парк-център-софия/m/sneznata-kralica-i-princesata-906 cinegrand.bg]</ref> * „[[Тайният свят на Финик]]“, 2023 * „[[Червената обувчица и седемте джуджета]]“ – Принц Кио, 2019 * „[[Училище за магии]]“, 2022 * „[[Шантаво семейство 2]]“, 2022 ; Игрални филми * „Групата на Алекс: Как да пораснем, макар че сме родители“ – Алекс Леони, 2017 * „[[Как да си дресираш дракон (филм, 2025)|Как да си дресираш дракон]]“ – Хълцук, 2025 * „[[Кучешки живот]]“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ |заглавие=Кучешки живот, kinofaces.com |достъп_дата=2018-03-12 |архив_дата=2023-05-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230512142433/http://www.kinofaces.com/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/ }}</ref> – Тоби, 2017 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://pierrot-bg.com/екип/цвети-пеняшки-163 Цвети Пеняшки на сайта на Държавен куклен театър – Стара Загора] {{СОРТКАТ:Пеняшки, Цвети}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Родени във Враца]] qby6xoy7wxm9n6tgtqmx3abedjk51t1 Вишневе (Измаилски район) 0 691133 12896618 12754500 2026-05-02T22:40:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896618 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Украйна | име = Вишневе | име-местно = Вишневе | вид = [[село]] | гео-ширина = 45.4825 | гео-дължина = 29.045833 | област = Одеска област | район = [[Измаилски район|Измаилски]] | площ = | височина = 17 | население = 2046 | население-година = [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|2001]] | основаване = [[1813]] | код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] | код1 = 5122085301 | пощенски-код = 68644 | телефонен-код = +380 4841 | мпс-код = BH, НН / 16 | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) }} '''Вишневе''' ({{lang|uk|Вишневе}} до 2024 г. ''Першотравневе'') е [[село]] в южна [[Украйна]], административен център на селски съвет Першотравневое в [[Измаилски район]] на [[Одеска област]]. Населението му според преброяването през 2001 г. е 2046 души. На [[19 септември]] [[2024]] г. Върховната рада на Украйна подкрепи преименуването на село от Першотравневе на '''Вишневе'''. Преименуването влиза в сила на [[26 септември]] [[2024]] г.<ref>Резолюция на Върховната рада на Украйна от 19 септември 2024 г. № 3984-IX [https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/3984-IX#Text|„За преименуване на отделни населени места и райони“]</ref> == Население == === Езици === Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:<ref name="Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm | заглавие = „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ | достъп_дата = 26 април 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = uk | архив_дата = 2018-08-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180802162524/http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Роден език || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Общо || 2046 || 100.00 |- |align="left"|[[Украински език в Украйна|Украински]] || 1847 || 90.27 |- |align="left"|[[Руски език в Украйна|Руски]] || 67 || 3.27 |- |align="left"|[[Молдовски език в Украйна|Молдовски]] || 53 || 2.59 |- |align="left"|[[Български език в Украйна|Български]] || 44 || 2.15 |- |align="left"|[[Арменски език в Украйна|Арменски]] || 23 || 1.12 |- |align="left"|[[Гагаузки език в Украйна|Гагаузки]] || 5 || 0.24 |- |align="left"|[[Беларуски език в Украйна|Беларуски]] || 1 || 0.04 |- |align="left"|Други || 6 || 0.29 |} == Източници == <references /> {{мъниче|Одеска област}} {{Измаилски район}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Села в Одеска област]] [[Категория:Селища в Измаилски район]] laswnq1vmqbfjxowr6odc0s3m8mzakk Вишняки (Одеска област) 0 691778 12896619 12517957 2026-05-02T22:42:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896619 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Украйна | име = Вишняки | име-местно = Вишняки | вид = [[село]] | гео-ширина = 46.077222 | гео-дължина = 29.500556 | област = Одеска област | район = [[Болградски район|Болградски]] | площ = | население = 632 | население-година = [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|2001]] | основаване = [[1825]] | код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] | код1 = 5120481002 | пощенски-код = 68420 | телефонен-код = +380 4845 | мпс-код = BH / 16 | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) }} '''Вишняки''' ({{lang|uk|Вишняки}}) е [[село]] в южна [[Украйна]], в състава на селски съвет Вознесенка Перша в [[Болградски район]] на [[Одеска област]]. Населението му според преброяването през 2020 г. е 513 души. == Население == === Езици === Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:<ref name="Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm | заглавие = „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ | достъп_дата = 2 май 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = uk | архив_дата = 2018-08-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180802162524/http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Роден език || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Общо || 632 || 100.00 |- |align="left"|[[Руски език в Украйна|Руски]] || 246 || 38.92 |- |align="left"|[[Молдовски език в Украйна|Молдовски]] || 208 || 32.91 |- |align="left"|[[Украински език в Украйна|Украински]] || 134 || 21.20 |- |align="left"|[[Български език в Украйна|Български]] || 36 || 5.69 |- |align="left"|[[Гагаузки език в Украйна|Гагаузки]] || 7 || 1.10 |- |align="left"|Други || 1 || 0.15 |} == Източници == <references /> {{мъниче|Одеска област}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Села в Одеска област]] [[Категория:Селища в Болградски район]] ogc3q2xfb1zsnau1l3rwrabqqrd6pbe Вознесенка Перша 0 691783 12896819 11410723 2026-05-03T07:41:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896819 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Украйна | име = Вознесенка Перша | име-местно = Вознесенка Перша | вид = [[село]] | знаме = Voznesenka persha prapor.png | герб = Voznesenka persha gerb.png | гео-ширина = 46.13 | гео-дължина = 29.480833 | област = Одеска област | район = [[Болградски район|Болградски]] | площ = | височина = 84 | население = 1044 | население-година = [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|2001]] | основаване = [[1819]] | код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] | код1 = 5120481001 | пощенски-код = 68411 | телефонен-код = +380 4845 | мпс-код = BH / 16 | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) }} '''Вознесенка Перша''' ({{lang|uk|Вознесенка Перша}}) е [[село]] в южна [[Украйна]], административен център на селски съвет Вознесенка Перша в [[Болградски район]] на [[Одеска област]]. Населението му според преброяването през 2001 г. е 1044 души. == Население == === Езици === Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]:<ref name="Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm | заглавие = „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ | достъп_дата = 2 май 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = uk | архив_дата = 2018-08-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180802162524/http://pop-stat.mashke.org/ukraine-census-2001-lang/odeska.htm }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Роден език || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Общо || 1044 || 100.00 |- |align="left"|[[Руски език в Украйна|Руски]] || 929 || 88.98 |- |align="left"|[[Украински език в Украйна|Украински]] || 60 || 5.74 |- |align="left"|[[Български език в Украйна|Български]] || 28 || 2.68 |- |align="left"|[[Молдовски език в Украйна|Молдовски]] || 20 || 1.91 |- |align="left"|[[Гагаузки език в Украйна|Гагаузки]] || 2 || 0.19 |- |align="left"|[[Унгарски език в Украйна|Унгарски]] || 1 || 0.09 |- |align="left"|Други || 4 || 0.38 |} == Източници == <references /> {{мъниче|Одеска област}} {{Портал|География|Украйна}} [[Категория:Села в Одеска област]] [[Категория:Селища в Болградски район]] c8tj511js963vp09h0tz3hu1o99s6r3 Владимир Лазаров 0 693672 12896675 12044798 2026-05-03T01:07:47Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896675 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Владимир Лазаров | име-оригинал = | категория = инженер | описание = български учен | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Инженер | област = [[Изчислителна техника]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = 73 | изобретения = 7 | известен-с = ИЗОТ 1014 }} }} '''Владимир Лазаров''' е български учен, професор, специалист в областта на „[[Суперкомпютър|Високопроизводителни компютърни архитектури]]". == Биография == Владимир Димитров Лазаров е роден на 6 октомври 1942 г. в [[София]]. През 1968 г. завършва [[Технически университет – София|Машинно-електротехническия институт]] в София специалност „Електроника" със специализация „Електронно-изчислителни машини". След дипломирането си започва да работи като инженер в [[Централен институт по изчислителна техника|Централния институт по изчислителна техника]] (ЦИИТ) в София. По-късно печели конкурс за научен сътрудник. През 1974 г. защитава дисертация в Електротехническия университет в [[Санкт Петербург|Ленинград]].<ref name=":0" /> След това продължава да работи в ЦИИТ до 1991 г. като последователно заема длъжностите ръководител секция „Процесори", ръководител направление и директор „Големи изчислителни машини", заместник главен директор на института и получава званието старши научен сътрудник II степен. През 80-те години той е ръководител на екип проектирал българския суперкомпютър ИЗОТ 1014/ЕС 2709 с производителност 100 милиона операции в секунда. Тогава изчислителната машина е закупена от Института по космически изследвания на АН на СССР и на нея се извършва [[Компютърна симулация|компютърно моделиране]] на траекториите на космическите сонди [[Вега 1]] и [[Вега 2]]<ref name=":1">{{cite book |title= Златните десетилетия на българската електроника |last=Димитрова |first= Милена|year= 2008|publisher= Труд |location= София |isbn= 9789545288456|page 257 – 8}}</ref>. От 1987 г. до 2011 г. работи в [[Институт по паралелна обработка на информацията|Институтa за паралелна обработка на информацията]] към [[БАН]], където е заместник ръководител на лаборатория „Високопроизводителни системи и алгоритми за паралелна обработка", ръководител секция „Високопроизводителни компютърни архитектури" и заместник директор на института.<ref name=":0" /> Като главен конструктор на „Изот 1014 - ЕС 2709" Лазаров е поканен да изнесе пленарен доклад на японско-американска конференция в Хонолулу през лятото на 1989 г.<ref name=":1" /> От 1997 г. започва редовна преподавателска дейност като извънреден професор във [[Филиал Пловдив (ТУС)|филиала на Техническия университет]] в [[Пловдив]]. От 2000 г. води лекции в [[Нов български университет|НБУ]]. От 2011 г. работи в [[Европейски политехнически университет|Европейския политехнически университет]], където последователно е ръководител програма „Приложна информатика“, избран е за професор, ръководител катедра „Приложна информатика и комуникационни технологии“ и заместник ректор по научните изследвания и международното сътрудничество.<ref name=":0">[http://epubg.eu/bulgaria/public/uploads/docs/curricula/bg/Vladimir-Lazarov.doc Автобиография на Владимир Димитров Лазаров]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Проф. Лазаров има 73 научни публикации и доклади в наши и чуждестранни научни списания и конференции, 7 научни книги и монографии, 7 авторски свидетелства и патенти. == Награди == * Орден [[Червено знаме (орден, НРБ)|Червено знаме]] == Бележки == <references/> {{СОРТКАТ: Лазаров, Владимир}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български инженери]] [[Категория:Преподаватели във Филиал Пловдив (ТУС)]] enlp7w7pybkp5jb2a65ac4qr96svjnd TV1 0 694064 12896864 12895950 2026-05-03T08:52:32Z ~2026-24428-95 393248 Лвквкв 12896864 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 2EA444 | Име в оригинал = TV1 | картинка = Tv1-new.png | px = 150px | легенда = | Дата на стартиране = 8 юли 2008 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = Румен Ковачев | Слоган = | Формат на картината = 16:9 SD/HD | Език = [[Български език|български]] | Страна = България | Статут = частна | Предишни наименования= Estate TV (до 2008 г.) | Седалище = София, [[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|кв. Хаджи Димитър]], ул. „Милен Цветков“ 85 | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|tv1channel.org}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = [[Estate TV]] | заменен от тв канал = }} '''TV1''' е български [[телевизионен канал]]. Стартира през [[2008]] г., на мястото на [[Estate TV]]. Излъчва предимно предавания по актуални теми, [[класическа музика]], [[опера]] и [[Ария|арии]], както и [[Телевизионно предаване|предавания]] за тях. Адресът на управлението е [[София]], кв. [[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]], улица „Милен Цветков“, номер 85. До [[2017]] г. адресът на управление е на улица Незабравка, до парк хотел „[[Москва (хотел)|Москва]]“. Програмен директор на TV1 е [[Олга Бузина]]. == История == TV1 стартира на 8 юли 2008 г. на мястото на [[Estate TV]]. Първоначалното телевизия излъчва предавания за културни, документални филми и концерти. След придобиването на [[Нова Телевизия]] от братя Домусчиеви, свободни журналисти напускат телевизията и след това се присъединява в екипа на TV1, през 2020 г. стартира първо публистично предаване на телевизията – „[[Алтернативата]]“ с водещи [[Милен Цветков]], [[Генка Шикерова]] и [[Миролюба Бенатова]]. На 15 септември 2021 г. TV1 започва партньорства с цифровия оператор „[[Булсатком]]“, но през юли 2023 г. се разделят. == Предавания == {{колони|2| * „Въпросите“ с водещи Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Емилия Милчева, Светла Петрова и Лили Маринкова * „Денят“ с водещ Веселин Дремджиев * „Пътят“ * „Хармония и здраве“ * „Анфас“ * „Агрофорум“ * „Viva la musica” * „Галерия“ * „Спорт“ * „Студентски етюди“ * „Балетните пантофки“ * „Пъстра шевица“ * „Шпионката на Коко“ * „Ключът към успеха“ * „Пъстра трапеза“ * „Бизнес панорама“ * „Боен клуб“ с водещ Галя Недялкова * „Бойно поле Земя“ с водещ Петя Иванова * „Визита“ * „Музикална академия“ * „Запазената марка Марио Гаврилов“ * „На стената“ с водещ Светльо Митев * „Върхове“ * „Демокрацията“ * „Моята улица“ * „Разговори за Бога и човека“ }} == Заснемане на продукции == TV1 е също така и името на първия частен ПТС в България с професионална техника, основан от Румен Ковачев през 1998 г. Компанията разполага с висококачествена професионална снимачна техника, чрез която са заснети множество спортни събития, концерти, постановки, ТВ предавания и риалити формати за различните [[Телевизия|телевизии]], сред които: „[[Супершоу Невада]]“, „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“, "[[Music Idol|Мюзик Айдъл]], „[[Комиците и приятели|Комиците]]“, „[[България търси талант]]“, „Студио [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]“ и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=eEC3rUC0liQ|заглавие=20 години ТВ1 - видео|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|tv1channel.org}} * {{Facebook|tv1bulgaria|Официална страница на TV1}} * [https://www.youtube.com/c/TV1Bulgaria Официален канал на TV1] в „[[Ютюб]]“ * {{Икона|bg}} {{Икона|en}} [https://tv1-bg.com/ Официалният сайт на компанията за заснемане] {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Район Подуяне]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] s06qv4q6n7gnyb7fbmols803e9rexgr Диана Димитрова 0 696508 12896343 12876059 2026-05-02T17:41:58Z Ani1516 385153 Добавяне на цитати. 12896343 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{актьор | име = Диана Димитрова | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Добрич]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | активност = | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = Aquilina, Barbarians Rising }} '''Диана Димитрова''' е българска [[актриса]] и [[художник|художничка]]. == Биография == Диана Димитрова е родена на 1 април 1990 г. в град Добрич. Родителите ѝ се разделят, когато тя е на 13 години. Отраснала е с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Средното си образование получава в СОУ "Никола Йонков Вапцаров" в град Силистра, където учи в паралелка с профил рисуване. След завършване на гимназията е приета първа по успех в Националната художествена академия, специалност Графика. Актрисата споделя, че рисува от 5 годишна, а портретите са ѝ слабост. Въпреки че мечтата ѝ се осъществява, тя осъзнава, че това не е нейното място и се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] и е приета отново първа по успех. Завършва през 2015 година в класа на проф. Атанас Атанасов. == Кариера == През 2015 година актрисата играе в постановката „Посещението на старата дама“ на режисьорката [[Диана Добрева]]. По това време актрисата прави моноспектакъл „Въпреки всичко“, който играе две години и половина. Участва в сериал на канала History Channel – „Спартак“, където изпълнява главната женска роля на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и ѝ дават друга – този път в продукцията „Eight days that made Rome“. Там играе привидението, което преминава реката Рубикон. Снима се в няколко епизода на сериала „[[Столичани в повече]]“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с [[Дани Глоувър]] и [[Дани Трехо]]. Диана започва участието си в „[[Откраднат живот]]“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът [[Евтим Милошев]] я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова. Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.viewsofia.com/article/54270/Yulian-Vergov-za-skandala-s-Diana-Dimitrova%3A-Pazete-detsata-si%21|заглавие=Юлиан Вергов за скандала с Диана Димитрова: Пазете децата си!}}</ref> Освен актриса, Диана е и художничка. Определя рисуването като необходимост. През 2021 прави първа самостоятелна изложба ''Жената'' в галерия nOva art space. Автор е на три детски книжки – „Влад“, „История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа“ и „Омагьосаните“, където освен текста, нейни са и илюстрациите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lifeonline.bg/bg/zashto_raq_peeva_nenavizhda_diana_dimitrova|заглавие=Защо Рая Пеева ненавижда Диана Димитрова?}}</ref> == Филмография == * „Бягство" (2022) - Марго * [[Лъжите в нас]]“ (2022) – Ирина<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref> * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) – лекарката * „[[Nicole & O.J]]“ (2018) – Соня * „[[Писма до Антарктида]]“ (2018) – Мария * „[[Plebs]]“ (2018) * „[[Откраднат живот]]“ (2017-2021) – д-р Зорница Огнянова * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Наталия * „[[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]“ (2017) – Камелия * „[[Смъртоносна надпредвара 4: Отвъд анархията|Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията]]“ (2017) * „[[Рим е направен за осем дни]]“ (2017) * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) * „[[Barbarians rising]]“ (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|8073958|Диана Димитрова}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Димитрова, Диана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Добрич]] ot4kqhihtrowdtml940sjazc6dztseh 12896351 12896343 2026-05-02T17:47:41Z Ani1516 385153 Външни препратки 12896351 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{актьор | име = Диана Димитрова | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Добрич]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | активност = | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = Aquilina, Barbarians Rising }} '''Диана Димитрова''' е българска [[актриса]] и [[художник|художничка]]. == Биография == Диана Димитрова е родена на 1 април 1990 г. в град Добрич. Родителите ѝ се разделят, когато тя е на 13 години. Отраснала е с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Средното си образование получава в СОУ "Никола Йонков Вапцаров" в град Силистра, където учи в паралелка с профил рисуване. След завършване на гимназията е приета първа по успех в Националната художествена академия, специалност Графика. Актрисата споделя, че рисува от 5 годишна, а портретите са ѝ слабост. Въпреки че мечтата ѝ се осъществява, тя осъзнава, че това не е нейното място и се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] и е приета отново първа по успех. Завършва през 2015 година в класа на проф. Атанас Атанасов. == Кариера == През 2015 година актрисата играе в постановката „Посещението на старата дама“ на режисьорката [[Диана Добрева]]. По това време актрисата прави моноспектакъл „Въпреки всичко“, който играе две години и половина. Участва в сериал на канала History Channel – „Спартак“, където изпълнява главната женска роля на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и ѝ дават друга – този път в продукцията „Eight days that made Rome“. Там играе привидението, което преминава реката Рубикон. Снима се в няколко епизода на сериала „[[Столичани в повече]]“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с [[Дани Глоувър]] и [[Дани Трехо]]. Диана започва участието си в „[[Откраднат живот]]“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът [[Евтим Милошев]] я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова. Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.viewsofia.com/article/54270/Yulian-Vergov-za-skandala-s-Diana-Dimitrova%3A-Pazete-detsata-si%21|заглавие=Юлиан Вергов за скандала с Диана Димитрова: Пазете децата си!}}</ref> Освен актриса, Диана е и художничка. Определя рисуването като необходимост. През 2021 прави първа самостоятелна изложба ''Жената'' в галерия nOva art space. Автор е на три детски книжки – „Влад“, „История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа“ и „Омагьосаните“, където освен текста, нейни са и илюстрациите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lifeonline.bg/bg/zashto_raq_peeva_nenavizhda_diana_dimitrova|заглавие=Защо Рая Пеева ненавижда Диана Димитрова?}}</ref> == Филмография == * „Бягство" (2022) - Марго * [[Лъжите в нас]]“ (2022) – Ирина<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref> * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) – лекарката * „[[Nicole & O.J]]“ (2018) – Соня * „[[Писма до Антарктида]]“ (2018) – Мария * „[[Plebs]]“ (2018) * „[[Откраднат живот]]“ (2017-2021) – д-р Зорница Огнянова * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Наталия * „[[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]“ (2017) – Камелия * „[[Смъртоносна надпредвара 4: Отвъд анархията|Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията]]“ (2017) * „[[Рим е направен за осем дни]]“ (2017) * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) * „[[Barbarians rising]]“ (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.instagram.com/dianadimitrovaofficial/ Диана Димитрова] в Инстаграм * {{imdb name|8073958|Диана Димитрова}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Димитрова, Диана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Добрич]] my81jlauzaly6h2ny88236xpvwspvlw 12896362 12896351 2026-05-02T17:54:53Z Ani1516 385153 Добавяне на цитат. 12896362 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{актьор | име = Диана Димитрова | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Добрич]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | активност = | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = Aquilina, Barbarians Rising }} '''Диана Димитрова''' е българска [[актриса]] и [[художник|художничка]]. == Биография == Диана Димитрова е родена на 1 април 1990 г. в град Добрич.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/lajfstajl/diana-dimitrova-s-emocionalno-priznanie-eto-koq-e-nay-golqmata-mechta-video|заглавие=Диана Димитрова с емоционално признание: Ето коя е най-голямата ѝ мечта}}</ref> Родителите ѝ се разделят, когато тя е на 13 години. Отраснала е с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Средното си образование получава в СОУ "Никола Йонков Вапцаров" в град Силистра, където учи в паралелка с профил рисуване. След завършване на гимназията е приета първа по успех в Националната художествена академия, специалност Графика. Актрисата споделя, че рисува от 5 годишна, а портретите са ѝ слабост. Въпреки че мечтата ѝ се осъществява, тя осъзнава, че това не е нейното място и се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] и е приета отново първа по успех. Завършва през 2015 година в класа на проф. Атанас Атанасов. == Кариера == През 2015 година актрисата играе в постановката „Посещението на старата дама“ на режисьорката [[Диана Добрева]]. По това време актрисата прави моноспектакъл „Въпреки всичко“, който играе две години и половина. Участва в сериал на канала History Channel – „Спартак“, където изпълнява главната женска роля на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и ѝ дават друга – този път в продукцията „Eight days that made Rome“. Там играе привидението, което преминава реката Рубикон. Снима се в няколко епизода на сериала „[[Столичани в повече]]“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с [[Дани Глоувър]] и [[Дани Трехо]]. Диана започва участието си в „[[Откраднат живот]]“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът [[Евтим Милошев]] я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова. Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.viewsofia.com/article/54270/Yulian-Vergov-za-skandala-s-Diana-Dimitrova%3A-Pazete-detsata-si%21|заглавие=Юлиан Вергов за скандала с Диана Димитрова: Пазете децата си!}}</ref> Освен актриса, Диана е и художничка. Определя рисуването като необходимост. През 2021 прави първа самостоятелна изложба ''Жената'' в галерия nOva art space. Автор е на три детски книжки – „Влад“, „История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа“ и „Омагьосаните“, където освен текста, нейни са и илюстрациите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lifeonline.bg/bg/zashto_raq_peeva_nenavizhda_diana_dimitrova|заглавие=Защо Рая Пеева ненавижда Диана Димитрова?}}</ref> == Филмография == * „Бягство" (2022) - Марго * [[Лъжите в нас]]“ (2022) – Ирина<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref> * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) – лекарката * „[[Nicole & O.J]]“ (2018) – Соня * „[[Писма до Антарктида]]“ (2018) – Мария * „[[Plebs]]“ (2018) * „[[Откраднат живот]]“ (2017-2021) – д-р Зорница Огнянова * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Наталия * „[[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]“ (2017) – Камелия * „[[Смъртоносна надпредвара 4: Отвъд анархията|Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията]]“ (2017) * „[[Рим е направен за осем дни]]“ (2017) * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) * „[[Barbarians rising]]“ (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.instagram.com/dianadimitrovaofficial/ Диана Димитрова] в Инстаграм * {{imdb name|8073958|Диана Димитрова}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Димитрова, Диана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Добрич]] b0qhknpg2t9ldkt8ttf7q1xsply6ww2 12896366 12896362 2026-05-02T17:58:55Z Ani1516 385153 Снимка 12896366 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{актьор | име = Диана Димитрова | портрет =[[File:Diana Dimitrova . jpg.webp|thumb|]] | обяснение = | роден-място = [[Добрич]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | активност = | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = Aquilina, Barbarians Rising }} '''Диана Димитрова''' е българска [[актриса]] и [[художник|художничка]]. == Биография == Диана Димитрова е родена на 1 април 1990 г. в град Добрич.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/lajfstajl/diana-dimitrova-s-emocionalno-priznanie-eto-koq-e-nay-golqmata-mechta-video|заглавие=Диана Димитрова с емоционално признание: Ето коя е най-голямата ѝ мечта}}</ref> Родителите ѝ се разделят, когато тя е на 13 години. Отраснала е с баба си и дядо си в село Кайнарджа, област Силистра. Средното си образование получава в СОУ "Никола Йонков Вапцаров" в град Силистра, където учи в паралелка с профил рисуване. След завършване на гимназията е приета първа по успех в Националната художествена академия, специалност Графика. Актрисата споделя, че рисува от 5 годишна, а портретите са ѝ слабост. Въпреки че мечтата ѝ се осъществява, тя осъзнава, че това не е нейното място и се отказва още след първата година. Решава да кандидатства актьорско майсторство в [[НАТФИЗ]] и е приета отново първа по успех. Завършва през 2015 година в класа на проф. Атанас Атанасов. == Кариера == През 2015 година актрисата играе в постановката „Посещението на старата дама“ на режисьорката [[Диана Добрева]]. По това време актрисата прави моноспектакъл „Въпреки всичко“, който играе две години и половина. Участва в сериал на канала History Channel – „Спартак“, където изпълнява главната женска роля на тракийска вещица, която накрая е разпъната на кръст. След тази роля продуцентите я забелязват и ѝ дават друга – този път в продукцията „Eight days that made Rome“. Там играе привидението, което преминава реката Рубикон. Снима се в няколко епизода на сериала „[[Столичани в повече]]“. Снима и в холивудската продукция „Death race 4“ с [[Дани Глоувър]] и [[Дани Трехо]]. Диана започва участието си в „[[Откраднат живот]]“ в първи сезон с епизодична роля. След това продуцентът [[Евтим Милошев]] я кани да участва в четвърти сезон с главна женска роля на уроложката Зорница Огнянова. Участието ѝ продължава и в следващите девет сезона. Паралелно с него се снима в българския филм „Писма от Антарктида“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.viewsofia.com/article/54270/Yulian-Vergov-za-skandala-s-Diana-Dimitrova%3A-Pazete-detsata-si%21|заглавие=Юлиан Вергов за скандала с Диана Димитрова: Пазете децата си!}}</ref> Освен актриса, Диана е и художничка. Определя рисуването като необходимост. През 2021 прави първа самостоятелна изложба ''Жената'' в галерия nOva art space. Автор е на три детски книжки – „Влад“, „История за Малката вещица, Драконовото зайче и Асо купа“ и „Омагьосаните“, където освен текста, нейни са и илюстрациите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lifeonline.bg/bg/zashto_raq_peeva_nenavizhda_diana_dimitrova|заглавие=Защо Рая Пеева ненавижда Диана Димитрова?}}</ref> == Филмография == * „Бягство" (2022) - Марго * [[Лъжите в нас]]“ (2022) – Ирина<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref> * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) – лекарката * „[[Nicole & O.J]]“ (2018) – Соня * „[[Писма до Антарктида]]“ (2018) – Мария * „[[Plebs]]“ (2018) * „[[Откраднат живот]]“ (2017-2021) – д-р Зорница Огнянова * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Наталия * „[[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]“ (2017) – Камелия * „[[Смъртоносна надпредвара 4: Отвъд анархията|Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията]]“ (2017) * „[[Рим е направен за осем дни]]“ (2017) * „[[Снимка с Юки]]“ (2019) * „[[Barbarians rising]]“ (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.instagram.com/dianadimitrovaofficial/ Диана Димитрова] в Инстаграм * {{imdb name|8073958|Диана Димитрова}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Димитрова, Диана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Добрич]] matj1xj4wew1qa5v239agpo44uvelrn Кристиан Димитров 0 699807 12896257 12846672 2026-05-02T16:22:32Z Danitrifonov04 292718 12896257 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]] *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html# viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] 61861rcakqotisdm83331v21ms0ufjv 12896258 12896257 2026-05-02T16:22:48Z Danitrifonov04 292718 12896258 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]] *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html# viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] 1wn2ucap5jllvmxuv4uv6yf9bberfvq 12896335 12896258 2026-05-02T17:39:08Z Carbonaro. 221440 към версия от 18:01, 10 март 2026 на Kelleniro 12896335 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} „[[ФК Монтана|Монтана]]“ *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|„Хайдук“ (Сплит)]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>81 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(8) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =26 май 2025 г | посл_нац_отбор = | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html# viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] eam4rxx6sfhlvqxaarn7jtxxqbw86ki 12896407 12896335 2026-05-02T18:10:14Z Danitrifonov04 292718 Премахната редакция 12896335 на [[Special:Contributions/Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[User talk:Carbonaro.|б.]]) 12896407 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]] *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html# viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] 1wn2ucap5jllvmxuv4uv6yf9bberfvq 12896474 12896407 2026-05-02T19:05:27Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896474 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} „[[ФК Монтана|Монтана]]“ *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|„Хайдук“ (Сплит–]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София–]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] mh40g4wpx9mj5z1kxr4qksq6mctuant 12896475 12896474 2026-05-02T19:05:42Z Carbonaro. 221440 12896475 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} „[[ФК Монтана|Монтана]]“ *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|„Хайдук“ (Сплит–]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] 20c4ot3k9af17b15w1ap7uul6gl77rn 12896477 12896475 2026-05-02T19:05:57Z Carbonaro. 221440 12896477 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кристиан Димитров | снимка = Kristian Dimitrov in 2025.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Трайчев Димитров | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 50 | юношески години = 2005 – 2013<br>2013 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] | години = 2016 – 2020<br>2018<br>2020 – 2022<br>2022<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} „[[ФК Монтана|Монтана]]“ *<br>{{Флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|„Хайдук“ (Сплит)]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[ЧФР Клуж]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | мачове = 72<br>13<br>46<br>1<br>86 | голове = (6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>23 | национален отбор голове = (0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор =18 ноември 2025 г | наем = да |договор до=}} '''Кристиан Димитров''' е български професионален [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], [[Национален отбор по футбол на България|национал на България]], състезател на [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>https://football24.bg/кристиан-димитров-подписа-нов-догово/</ref> == Кариера == През лятото на 2013 подписва договор с юношеския отбор на „Ботев“ (Пловдив).<ref>[http://viasport.bg/8785-Школата-на-Ботев-с-наймного-трансферни-удари.html viasport.bg]</ref> == Успехи == '''„Ботев“ (Пловдив)''' * [[Купа на България по футбол|Купа на България]]: [[Купа на България по футбол 2016/17|2016/17]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/kristian-traychev-dimitrov/ Профил на LevskiSofia.info] {{Портал|Футбол}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Димитров, Кристиан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Български футболисти в Хърватия]] [[Категория:Футболисти на Хайдук Сплит]] [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] 2v86ccesb2mgp539zktu80xmuwml1ir Водна шилолистка 0 700730 12896752 12761553 2026-05-03T05:58:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896752 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Водната шилолистка'''<ref name="syo" /> (''Subularia aquatica'') е едногодишно или двугодишно [[водно растение]] от семейство [[Кръстоцветни]]. За първи път видът е описан от [[Карл Линей]]. == Разпространение == Видът е разпространен в [[Северна Европа|Северна]], [[Централна Европа|Централна]] и отчасти [[Южна Европа]], [[Балканския полуостров]], [[Арктика]] и [[Северна Америка]], като вирее във високопланински [[Глациално езеро|глациални езера]] над 1800 метра надморска височина. Прикрепва се за дънни песъчливи утайки заедно с други висши водни растения.<ref name="redbook" /> Съществуват две географски определени вариации на вида: ''S. a. var. aquatica '', която вирее в Евразия, ''S. a. var. americana'', характерна за северните части на Северна Америка. Това е единственият вид от род ''[[Subularia]]'', който се среща в Америка.<ref name="dnr" /> В България се среща в Рила ([[Маричини езера]], [[Искърско езеро|Искърското езеро]], [[Рибното езеро]]) и Пирин ([[Смрадливото езеро]]).<ref name="redbook" /> == Описание == Растението е дребно, до около 10 см.<ref name="syo">[http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/19C3.html Съобщества от езерен шилолист (Isoetes lacustris)]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Червена книга на България, Том 3</ref> Листата му са между 1 и 5 сантиметра,<ref name="dnr" /> цилиндрични и завършват с остър връх. През периода юли – август цъфти с малки бели цветчета с по четири [[венчелистче]]та, всяко около милиметър.<ref name="dnr" /> Онези от тях, които се издигат над повърхността на водата, се отварят, докато онези, които остават потопени под вода, остават затворени и се [[самоопрашване|самоопрашват]]. Семената се образуват през месеците август – септември в малки издути шушулки. Всяко семенце е продълговато, с дължина около 2 – 3 милиметра.<ref name="dnr">[https://www.dnr.wa.gov/publications/amp_nh_subaqu.pdf Subularia aquatica L.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201017124213/https://www.dnr.wa.gov/publications/amp_nh_subaqu.pdf |date=2020-10-17 }}, Washington Department of Natural Resources</ref> Освен чрез семена се размножава и вегетативно.<ref name="redbook" /> == Природозащитен статут == В България видът е [[рядък вид|рядък]], в състояние на [[застрашен вид|застрашеност]]. Отрицателно действащият му фактор е замърсяването на водите в езерата.<ref name="redbook">[http://store3.data.bg/redbook/html/redki/rasteniq/6ilolistka.htm ШИЛОЛИСТКА (SUBULARIA AQUATICA)]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references /> {{превод от|en|Subularia aquatica|844483430}} [[Категория:Кръстоцветни]] ek9civpzvravimmvn60wwtfg67x2oin Атанасий Кирхер 0 704059 12896356 12587629 2026-05-02T17:50:36Z Neli Artinova.1 376686 староармейски -> староарамейски 12896356 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанасий Кирхер | категория = учен | описание = свещеник и учен | портрет = Athanasius Kircher.jpg | портрет-описание = Портрет на Кирхер, когато е на 53 години. | роден-място = [[Гайза]], [[Свещена Римска империя]] | починал-място = [[Рим]], [[Папска държава]] | подпис = }} '''Атанасий Кирхер''' ({{lang|de|Athanasius Kircher}}) е германски [[Йезуитски орден|йезуитски]] учен и [[енциклопедист]], който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на [[Сравнително религиознание|сравнителното религиознание]], [[геология]]та и [[медицина]]та. Кирхер е сравняван с йезуитския си колега [[Руджер Йосип Бошкович]] и с [[Леонардо да Винчи]], поради огромния му обхват на интереси и е удостояван с титлата „Майстор на сто занаята“.<ref name="Woods108">Woods, с. 108</ref> Той преподава над 40 години в [[Романски колеж|Романския колеж]], където създава [[кабинет на куриозите]]. Кирхер твърди, че е дешифрирал [[египетски йероглиф]]и на древния [[египетски език]], но повечето от предположенията и преводите му в тази област по-късно са открити за неверни. Обаче той правилно установява връзката между древноегипетския и [[Коптски език|коптския език]] и е смятан от някои за основател на [[египтология]]та. Кирхер се интересува и от [[китаистика]] и написва енциклопедия за [[Китай]], в която отбелязва ранното присъствие там на [[Несторианство|несторианци]], докато се опитва да установи връзката между Египет и християнството. Работата на Кирхер в областта на геологията включва изучаване на [[вулкан]]и и [[вкаменелост]]и. Един от първите хора, наблюдавали микроби през [[микроскоп]], Кирхер изпреварва времето си, като предполага, че [[Черната смърт]] се причинява от инфекциозен [[микроорганизъм]] и предлагайки ефективни мерки срещу разпространяването на болестта. Кирхер проявява и страстен интерес към технологията и механическите изобретения. Неговите изобретения включват магнитен часовник, различни [[Автомат (механизъм)|автомати]] и първия [[мегафон]]. Изобретяването на [[вълшебен фенер|вълшебния фенер]] често погрешно се приписва на Кирхер,<ref name="Britannica">{{cite web |url=http://www.britannica.com/biography/Athanasius-Kircher |title=Athanasius Kircher |work=Britannica Online |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate= 4 юни 2016 }}</ref> макар той наистина да провежда изследване на принципите, играещи роля в неговото ''Ars Magna Lucis et Umbrae''. Бидейки научна звезда за времето си, към края на живота си той е помрачен от [[Рационализъм|рационализма]] на [[Рене Декарт]] и други. Към края на 20 век обаче, [[Естетика|естетичните]] качества на работата му започват да се оценяват повече. == Биография == Кирхер е роден на 2 май 1601 или 1602 г. (самият той не знае) в [[Гайза]], близо до [[Фулда (град)|Фулда]], [[Свещена Римска империя]]. Учи в Йезуитския колеж във Фулда от 1614 до 1618 г., когато влиза в [[новициат]]а на обществото. Най-малкото от девет деца, Кирхер изучава вулканите, което се дължи на страстта му по скалите и изригванията. Учи [[иврит]] от [[равин]] в допълнение към предметите му в училище.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=7Wo-w2sl6zEC&pg=PA76&lpg=PA76&dq=Athanasius+Kircher+hebrew&source=bl&ots=W68Jsjgbt7&sig=0VaBQThyueA2L2ZZ4QSEJs0HGNE&hl=en&sa=X&ei=wrAqVbSdNcPasASm44GICQ&ved=0CB8Q6AEwATgK#v=onepage|title=A Study of the Life and Works of Athanasius Kircher, ‘Germanus Incredibilis’: With a Selection of His Unpublished Correspondence and an Annotated Translation of His Autobiography.|last=Fletcher|first=John Edward|date=25 август 2011|publisher=BRILL|isbn=9004207120}}</ref> Той учи [[философия]] и [[теология]] в [[Падерборн]], но заминава за [[Кьолн]] през 1622 г., за да избегне настъплението на [[протестанти]]те. От 1622 до 1624 г. Кирхер е изпратен да започне периода си на йезуитско регентство в [[Кобленц]] като учител. Това е последвано от назначение в [[Хайлбад Хайлигенщат]], където той преподава математика, иврит и [[Староарамейски език|староарамейски]] и прави шоу с [[фойерверк]]и и движещи се декори за посещението на [[курфюрст]]а на [[Майнц]], показвайки ранни доказателства за интереса си от механически устройства. Той е ръкоположен в духовенството на католическата църква през 1628 г.<ref name="Britannica"/> и става професор по [[етика]] и математика във [[Вюрцбургски университет|Вюрцбургския университет]], където също преподава иврит и староарамейски. След 1628 г. започва да проявява интерес към египетските йероглифи. През 1631 г., когато все още е във [[Вюрцбург]], Кирхер получава пророческо видение с ярка светлина и въоръжени конници в града. Малко след това Вюрцбург е нападнат и превзет, за което на Кирхер се приписва предвиждането на бедата чрез [[астрология]]та, макар самият Кирхер да настоява, че не е разчитал на този занаят.<ref>Newman & Grafton, 1 – 2</ref> През същата година Кирхер публикува първата си книга, ''Ars Magnesia'', изследваща [[Магнетизъм|магнетизма]], но след като е застигнат от [[Тридесетгодишната война]], е отпратен в университета на [[Авиньон]] във Франция. През 1633 г. е извикан във [[Виена]] от император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]], за да замести [[Йоханес Кеплер]] като математик в [[Хабсбурги|Хабсбургския]] двор. С намесата на [[Никола-Клод Фабри дьо Пейреск]], заповедта е отменена, а Кирхер е изпратен вместо това в [[Рим]], за да продължи изследователската си работа, но той вече е тръгнал на път за Виена. По пътя си към Виена корабът му се отклонява от курса си и той пристига в Рим, преди да узнае за промененото решение. Той се установява в града до края на живота си и от 1634 г.<ref>Fletcher 2011, с. 31.</ref> преподава математика, физика и ориенталски езици в Романския колеж (днес [[Папски грегориански университет]]) за няколко години, преди да бъде освободен и да се отдаде на изследванията. Той изучава [[малария]]та и [[Черната смърт|чумата]]. През 1661 г. Кирхер открива развалините на църква, за която се смята, че е построена от император [[Константин I]] на мястото на видението на [[Евстатий Плакида]] за [[Исус Христос]]. Той събира пари за реконструкцията на църквата ''Santuario della Mentorella'', а след смъртта му сърцето му е погребано в нея. == Трудове == Кирхер публикува голям брой важни книги, касаещи широко разнообразие от предмети, като например [[египтология]], [[геология]] и [[теория на музиката]]. Неговият [[Синкретизъм|синкретичен]] подход пренебрегва границите между дисциплините, които днес са конвенционални: неговият труд ''Magnes'', например, е привидна дискусия на магнетизма, но също изследва други форми на привличане като [[гравитация]] и [[любов]]. Може би най-добре познатият труд на Кирхер в днешно време е ''[[Oedipus Aegyptiacus]]'', който представлява обширно изследване на египтологията и [[Сравнително религиознание|сравнителното религиознание]].<ref name="Kircher, Athanasius 2008">„Kircher, Athanasius.“ Encyclopædia Britannica from ''Encyclopædia Britannica 2007 Ultimate Reference Suite''. (2008).</ref> Книгите му, написани на [[Латински език|латински]], стават известни през 17 век и допринасят за разпространението на научната информация към по-широк кръг от читатели. Днес не се счита, че Кирхер е направил някакви значителни оригинални приноси, макар редица открития и изобретения понякога погрешно да му се приписват.<ref name="Kircher, Athanasius 2008"/> В предговора на ''Ars Magna Sciendi Sive Combinatoria'' той поставя надписа:<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=C5mqDgAAQBAJ&lpg=PA565&ots=sW_IReVdqd&dq=Athanasius%20Kircher%20und%20seine%20erste%20Prager%20Korrespondenz&pg=PA35#v=snippet&q=Athanasius%20Kircher&f=false|page=35|title=Unsolved! The History and Mystery of the World's Greatest Ciphers from Ancient Egypt to Online Secret Societies|author=Craig P. Bauer|year=2010|isbn=9780691167671|publisher=Princeton University Press}}</ref> {{цитат|Нищо не е по-красиво от това да знаеш всичко.}} === Лингвистика и културни проучвания === ==== Египтология ==== Последният познат образец на [[египетски йероглифи]] датира от 394 г., след което всякакви сведения за йероглифите са загубени.<ref name="Frimmer37">Frimmer, с. 37</ref> Докато [[Томас Йънг]] и [[Жан-Франсоа Шамполион]] не откриват ключа към йероглифите през 19 век, основният авторитетен източник е гръцкия граматик от 4 век [[Хораполон]], чийто главен принос е погрешното схващане, че йероглифите са „картинно писмо“ и че бъдещите преводачи трябва да търсят значение в символите и картинките.<ref>Frimmer, с. 37 – 39</ref> Първото съвременно проучване на йероглифите започва с ''Hieroglyphica'' (1556 г.) на Пиеро Валериано Болцани,<ref name="Frimmer37"/> а Кирхер е един от най-известните разшифровчици между древността и съвремието и най-известният египтолог за своето време.<ref name="Frimmer38">Frimmer, с. 38</ref> В книгата си ''Lingua aegyptiaca Restituta'' (1643 г.) Кирхер нарича йероглифите „този език досега неизвестен в Европа, при който има толкова картинки, колкото и букви, толкова загадки, колкото и звуци, толкова лабиринти за преодоляване, колкото и планини за изкачване“.<ref name="Frimmer38"/> Докато някои от идеите му дълго време са поставяни под съмнение, части от работата му се оказват ценни за по-късните изследователи, а Кирхер помага за установяването на египтологията като област на сериозни проучвания. Интересът на Кирхер към египтологията започва през 1628 г., когато се заинтригува от колекция йероглифи в библиотеката на [[Шпайер]]. Научава [[Коптски език|коптски]] през 1633 г. и публикува първата граматика на този език през 1636 г. – ''Prodromus coptus sive aegyptiacus''. Кирхер след това скъсва с интерпретацията на Хораполон за езика на йероглифите с труда си ''Lingua aegyptiaca restituta''. Кирхер твърди, че коптският е запазил последното развитие на древноегипетския.<ref name="Frimmer38"/><ref name="Woods109">Woods, с. 109</ref> Кирхер е считан за истинския основател на египтологията, тъй като проучването му е проведено преди откриването на [[Розетски камък|Розетския камък]], който лесно обяснява йероглифите на изследователите.<ref name="Woods109"/> Той също признава връзката между [[Йератическа писменост|йератическата писменост]] и йероглифите. Между 1650 и 1654 г. Кирхер публикува четири тома преводи от йероглифи в контекста на коптските си изследвания.<ref name="Frimmer38"/> Обаче, според някои учени, никой тях дори не се доближава до оригиналните текстове.<ref name="Frimmer38"/> В ''[[Oedipus Aegyptiacus]]'', под влиянието на трудовете на Хораполон, Кирхер твърди, че древноегипетският е езикът, говорен от Адам и Ева, че [[Хермес Трисмегист]] е [[Мойсей]] и че йероглифите са [[Окултизъм|окултни]] символи, които не могат да се преведат с думи, а могат само да се изразят със знаци, букви и фигури. Въпреки че подходът на Кирхер при разшифроването на текстовете се основава на фундманелно погрешно схващане, някои съвременни учени описват Кирхер като пионер на сериозните изследвания на йероглифите. Данните, които той събира, по-късно се използва от Шамполион при успешните му усилия за разшифроване на писмеността. Според някои учени, именно заради работата на Кирхер, изследователите са знаели какво да търсят при интерпретирането на Розетския камък.<ref>MacDonnell, с. 12</ref> Кирхер също дейно участва при издигането на обелиски на римски площади, често добавяйки фантастични йероглифи със свой дизайн на празните места. ==== Китаистика ==== [[Файл:Kircherchinamap.jpg|мини|250п|Карта на Китай от ''China Illustrata''.]] Кирхер проявява интерес в Китай отрано, казвайки на началника си през 1629 г., че желае да стане [[мисионер]] в тази страна. През 1667 г. той публикува трактат с пълно заглавие ''China monumentis, qua sacris qua profanis, nec non variis naturae & artis spectaculis, aliarumque rerum memorabilium argumentis illustrata'', което е познато просто като ''[[China Illustrata]]''. Това е труд с енциклопедична широчина, комбиниращ материали с несравнимо качество от точна [[картография]] до митични елементи като [[дракон]]и. Трудът черпи изобилно от докладите на йезуити, работещи в Китай, особено [[Михал Бойм]]<ref>{{cite book|first=Hartmut |last=Walravens |url=https://web.archive.org/web/20110927152210/http://www.haraldfischerverlag.de/hfv/Digital/walravens.pdf |title=Michael Boym und die Flora Sinensis}}</ref> и [[Мартино Мартини]]. ''China Illustrata'' набляга на християнските елементи от китайската история, както реални, така и въображаеми: книгата отбелязва ранното присъствие на [[несторианци]] в Китай,<ref name=tuyl>[http://hotgates.stanford.edu/Eyes/library/kircher.pdf ''China Illsutrata''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110818014556/http://hotgates.stanford.edu/Eyes/library/kircher.pdf |date=2011-08-18 }}; Modern English translation and preface by Dr Charles D. Van Tuyl</ref> но също твърди, че китайците са потомци на синовете на [[Хам]], че [[Конфуций]] е Хермес Трисмегист/Мойсей и че [[Китайска логограма|китайските букви]] са абстрахирани йероглифи. В системата на Кирхер [[Идеограма|идеограмите]] са по-нисши от йероглифите, тъй като се отнася за определени идеи, а не за мистериозни комплекси от идеи, докато знаците на [[маи]]те и [[ацтеки]]те са още по-нисши [[Пиктограма|пиктограми]], които се отнасят само за обекти. [[Умберто Еко]] коментира, че тази идея отразява и поддържа етноцентричното отношение на европейците към китайските и американските цивилизации. ==== Библейски изследвания и тълкувания ==== През 1675 г. Кирхер публикува ''Arca Noë'', което обобщава изследванията му върху [[Ноев ковчег|Ноевия ковчег]] – след [[Контрареформация]]та, алегоричната интерпретация на [[Библия]]та дава път на проучването на [[Стария завет]] като литературна истина сред библейските учени. Кирхер анализира размерите на ковчега. Основавайки се на броя познати видове за него, той изчислява, че претъпкването не би било проблем. Той също дискутира логистиката на пътуването с ковчега, спекулирайки дали е бил доведен допълнителен добитък за хранене на хищниците и какъв би бил ежедневния график на хранене и обгрижване на животните. ==== Други културни прочувания ==== [[Йоханес Маркус Марци]] изпраща на Кирхер [[Ръкопис на Войнич|ръкописа на Войнич]] през 1666 г. с надеждата, че той ще успее да го разшифрова.<ref name=nsa>{{cite book|url=https://web.archive.org/web/20111018025101/https://www.nsa.gov/public_info/_files/tech_journals/Voynich_Manuscript_Mysterious.pdf |author=Tiltman, John H. |date=Summer 1967 |title=The Voynich Manuscript: „The Most Mysterious Manuscript in the World“ |volume=XII |number=3 |accessdate=30 октомври 2011 |publisher=NSA Technical Journal}}</ref> Ръкописът остава в Романския колеж до 1870 г., когато [[Виктор Емануил II]] анексира Папската държава. В своята ''Polygraphia nova'' (1663 г.), Кирхер предлага създаването на изкуствен универсален език. === Физични науки === ==== Геология ==== [[Файл:Kircherearthfires.jpg|мини|250п|Земният модел на Кирхер с вътрешните огньове от ''Mundus Subterraneus''.]] [[Файл:Athanasius Kircher's Atlantis.gif|мини|250п|Картата на [[Атлантида]] на Кирхер, ориентирана с юг отгоре, от ''Mundus Subterraneus''.]] [[Файл:Kirchermagneticclock.jpg|мини|250п|Магнитният часовник на Кирхер.]] По време на посещение в [[Южна Италия]] през 1638 г. Кирхер се спуска в кратера на [[Везувий]], който тогава е на ръба на изригване, за да изследва вътрешността му. Той се заинтригува от подземния грохот, който чува при [[Месински пролив|Месинския пролив]]. Геоложките и географските му проучвания кулминират в труда му ''Mundus Subterraneus'' от 1664 г., в който той предполага, че [[Приливи и отливи|приливите и отливите]] се причиняват от движението на водата към и от подземния океан. Кирхер се интересува и от [[вкаменелост]]и. Той разбира, че те са остатъци от животни, но приписва по-големите кости на гигантска човешка раса.<ref>Palmer, Douglas (2005) Earth Time: Exploring the Deep Past from Victorian England to the Grand Canyon. Wiley, Chichester. ISBN 978-0-470-02221-4</ref> Всъщност, не всички обекти, които се опитва да обясни, са вкаменелости, което води да разнообразие от обяснения. Той интерпретира планинските вериги като скелетната структура на Земята, която е оголена от изветряне.<ref>''The Earth'' – Richard Fortey, Harper Perennial 2004</ref> ''Mundus Subterraneus'' включва няколко страници относно легендарния остров [[Атлантида]], включително карта с надпис на латински, гласящ „Местоположение на остров Атлантида в морето от египетски източници и описанието на Платон“.<ref>{{cite web|title=Map of the lost island of Atlantis|url=https://www.raremaps.com/gallery/detail/20754|work=raremaps.com|accessdate=16 февруари 2013}}</ref> ==== Биология ==== В книгата си ''Arca Noë'' Кирхер твърди, че след наводнението се образуват нови видове, когато старите видове се местят в различна среда – например, когато [[елен]] се премести в по-студен климат става [[лос]]. Освен това той смята, че много видове са хибриди от други видове – например, [[броненосец]]ът е комбинация от [[костенурка]] и [[бодливо прасе]]. Той също поддържа теорията на [[Произволно самозараждане|произволното самозараждане]].<ref>{{cite web |url=http://researcharchive.calacademy.org/research/scipubs/pdfs/v57/proccas_v57_n36.pdf |title=Archived copy |accessdate=12 юли 2011 |архив_дата=2011-10-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111009153435/http://researcharchive.calacademy.org/research/scipubs/pdfs/v57/proccas_v57_n36.pdf }}</ref> Поради тези хипотези, някои историци считат Кирхер за прото-еволюционист.<ref>Fairfield Osborn, Henry (1902) From the Greeks to Darwin: An Outline of the Development of the Evolution Idea. MacMillan: London, с. 106</ref> ==== Медицина ==== Кирхер поема забележително съвременен подход при изучаването на болестите, използвайки [[микроскоп]] още през 1646 г. за да изследва кръвта на жертвите на [[Черната смърт]]. В книгата си ''Scrutinium Pestis'' от 1658 г. той отбелязва присъствието на „малки червейчета“ или „микроскопични животни“ в кръвта и заключава, че болестта се причинява от [[микроорганизми]]. Заключението му е вярно, макар че е много вероятно той всъщност да е наблюдавал [[Червени кръвни клетки|червени]] или [[Бели кръвни клетки|бели]] кръвни телца, а не агента на болестта, ''[[Yersinia pestis]]''. Той също предлага хигиенни мерки за предотвратяване на разпространението на болестта, като например изолация, [[карантина]], изгаряне на дрехите, носени от инфектираните, и носене на маска против вдишване на микробите. === Технология === През 1646 г. Кирхер публикува ''Ars Magna Lucis et Umbrae'' относно показването на изображения на екран, използвайки апарат, подобен на [[магически фенер|магическия фенер]] на [[Кристиан Хюйгенс]] и други. Кирхер описва конструирането на „катотрофна лампа“, която използва отражение за прожектиране на изображения върху стена в затъмнена стая. Макар Кирхер да не е изобретил устройството, той внася подобрения у предишните модели и предлага методи, чрез които изложителите могат да използват устройството. Голяма част от значението на работата му произтича от рационалния подход на Кирхер към демистификацията на проектираните изображения.<ref>Musser, с. 613</ref> Преди това такива изображения се използват в Европа за имитиране на свръхестествени фигури. Кирхер подчертава, че изложителите трябва да информират наблюдателите, че такива изображения са чисто естествени, а не магически. Кирхер също конструира магнитен часовник, чийто механизъм обяснява в труда си ''Magnes'' (1641 г.). Устройството първоначално е изобретено от друг йезуит, Линус Лиежки, и е описано от негов познат през 1634 г. Началникът на Кирхер твърди, че движението на часовника поддържа [[Коперников принцип|Коперниковия космологичен модел]], като аргументът му е, че магнитната сфера в часовника се върти вследствие на магнитна сила от Слънцето.<ref name="Athanasius Kircher's Magnetic Clock">{{Citation |title=Athanasius Kircher's Magnetic Clock |url=http://hotgates.stanford.edu/Eyes/kircher/intro.html |accessdate=2018-10-05 |archivedate=2010-08-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100816044854/http://hotgates.stanford.edu/Eyes/kircher/intro.html }}</ref> Моделът на Кирхер опровергава хипотезата, показвайки, че движението може да се породи от [[воден часовник]] в основата на устройството. Въпреки че Кирхер се обявява срещу [[Хелиоцентрична система|Хелиоцентричната система]] в ''Magnes'', като вместо това поддържа идеята на [[Тихо Брахе]], неговият по-късен труд ''Itinerarium extaticum'' (1656 г.) представя няколко системи, включително Хелиоцентричната, като отделни възможности. ''Musurgia Universalis'' (1650 г.) излага вижданията на Кирхер за музиката: той вярва, че хармонията на музиката отразява пропорциите на вселената. Книгата включва планове за конструиране на автоматични музикални органи, задвижвани с вода, [[Нотен запис|нотни записи]] на птичи песни и диаграми на [[музикални инструменти]]. Една илюстрация показва разликите между ушите на хората и тези на животните. В труда си ''Phonurgia Nova'' (1673 г.) Кирхер допуска възможността за предаване на музика до отдалечени места. Други машини, проектирани от Кирхер, включват [[еолова арфа]], [[Автомат (механизъм)|автомати]], като например статуя, която говори и слуша чрез говорител, и прототипи на [[вечен двигател]] и [[котешко пиано]]. В последния случай той обмисля забиването на колчета в опашките на котките, които биха скимтели с определена [[височина на звука|височина]], но Кирхер така и не построява този инструмент. Във ''Phonurgia Nova'' Кирхер изучава акустичните феномени. Той изследва употребата на рогове и конуси за увеличаване на звука с архитектурни приложения. Проучва и феномена на ехо в стаи с куполи в различни форми, включително заглушаващия ефект на елиптичен купол от [[Хайделберг]]. В една част също дискутира терапевтичното влияние на музиката.<ref>{{cite book|doi=10.1121/1.2992053|title=The 'Phonurgia Nova' of Athanasius Kircher: The Marvellous sound world of 17th century|pages=015002|series=Proceedings of Meetings on Acoustics|year=2008|last1=Tronchin|first1=Lamberto|first2=I.|last2= Durvilli |first3= V.|last3= Tarabusi}}</ref> === Комбинаторика === Макар работата на Кирхер да не се основава на математиката, той разработва различни системи за генериране и броене на всички комбинации от ограничен набор от обекти (т.е. крайно множество), базирайки се на предишната работа на [[Раймонд Лулий]]. Неговите методи и диаграми се дискутират в ''Ars Magna Sciendi, sive Combinatoria'' от 1669 г. Те включват това, което може да се определи като първите записани рисунки на пълни двустранни графики, разширявайки подобна техника, използвана от Лулий за визуализиране на [[пълна графика|пълни графики]].<ref>{{cite journal|journal=Two thousand years of combinatorics|first=Donald E.|last=Knuth|pages=7 – 37|title=Combinatorics: Ancient and Modern|publisher=Oxford University Press|date=2013|editor1-first=Robin|editor1-last=Wilson|editor2-first=John J.|editor2-last=Watkins}}.</ref> Кирхер прилага комбинаториката и в своето устройство ''Arca Musarithmica'' за [[Алеаторика|алеаторна музика]], което е способно да произвежда милиони църковни химни като комбинира случайно избрани музикални фрази. == Библиография == Основните творби на Кирхер в хронологичен ред са: {| class="wikitable" |- ! Година ! Заглавие |- | 1631 | ''Ars Magnesia'' |- | 1635 | ''Primitiae gnomoniciae catroptricae'' |- | 1636 | ''Prodromus coptus sive aegyptiacus'' |- | 1637 | ''Specula Melitensis encyclica, hoc est syntagma novum instrumentorum physico-mathematicorum'' |- | 1641 | ''Magnes sive de arte magnetica'' |- | 1643 | ''Lingua aegyptiaca restituta'' |- | 1645 – 1646 | ''Ars Magna Lucis et umbrae'' |- | 1650 | ''Obeliscus Pamphilius: hoc est, Interpretatio noua & Hucusque Intentata Obelisci Hieroglyphici'' |- | 1650 | ''Musurgia universalis, sive ars magna consoni et dissoni'' |- | 1652 – 1655 | ''Oedipus Aegyptiacus'' |- | 1654 | ''Magnes sive'' |- | 1656 | ''Itinerarium extaticum s. opificium coeleste'' |- | 1657 | ''Iter extaticum secundum, mundi subterranei prodromus'' |- | 1658 | ''Scrutinium Physico-Medicum Contagiosae Luis, quae dicitur Pestis'' |- | 1660 | ''Pantometrum Kircherianum ... explicatum a G. Schotto'' |- | 1661 | ''Diatribe de prodigiosis crucibus'' |- | 1663 | ''Polygraphia nova et universalis ex combinatoria arte directa'' |- | 1664 – 1678 | ''Mundus subterraneus, quo universae denique naturae divitiae'' |- | 1665 | ''Historia Eustachio-Mariana'' |- | 1665 | ''Arithmologia sive De abditis numerorum mysterijs'' |- | 1666 | ''Obelisci Aegyptiaci ... interpretatio hieroglyphica'' |- | 1667 | ''China monumentis, qua sacris qua profanis, nec non variis naturae & artis spectaculis, aliarumque rerum memorabilium argumentis illustrata'' |- | 1667 | ''Magneticum naturae regnum sive disceptatio physiologica'' |- | 1668 | ''Organum mathematicum'' |- | 1669 | ''Principis Cristiani archetypon politicum'' |- | 1669 | ''Latium'' |- | 1669 | ''Ars magna sciendi sive combinatoria'' |- | 1673 | ''Phonurgia nova, sive conjugium mechanico-physicum artis & natvrae paranympha phonosophia concinnatum'' |- | 1675 | ''Arca Noe'' |- | 1676 | ''Sphinx mystagoga: sive Diatribe hieroglyphica, qua Mumiae, ex Memphiticis Pyramidum Adytis Erutae…'' |- | 1676 | ''Obelisci Aegyptiaci'' |- | 1679 | ''Musaeum Collegii Romani Societatis Jesu'' |- | 1679 | ''Turris Babel, Sive Archontologia Qua Primo Priscorum post diluvium hominum vita, mores rerumque gestarum magnitudo, Secundo Turris fabrica civitatumque exstructio, confusio linguarum, & inde gentium transmigrationis, cum principalium inde enatorum idiomatum historia, multiplici eruditione describuntur & explicantur'' |- | 1679 | ''Tariffa Kircheriana sive mensa Pathagorica expansa'' |- | 1680 | ''Physiologia Kircheriana experimentalis'' |} == Наследство == През по-голямата част от професионалния си живот, Кирхер е една от научните звезди за времето си. Значимостта му е двойна: за резултатите от собствените си експерименти той добавя информация, придобита от кореспонденцията си с над 760 учени, физици и най-вече колеги йезуити от всички части на света. Трудовете му са изключително популярни и той е първият учен, който успява да се издържа чрез продажба на книгите си. Към края на живота на Кирхер, акциите му спадат, докато [[Рационализъм|рационалисткият]] подход на [[Рене Декарт]] започва да доминира. До 20 век Кирхер като цяло е пренебрегван. == Източници == <references/> == Литература == * {{cite book |first=Alan |last=Cutler |title=The Seashell on the Mountaintop |url=https://archive.org/details/seashellonmounta0000cutl |location=New York |publisher=E. P. Dutton |year=2003}} * {{cite book |first=Steven |last=Frimmer |title=The stone that spoke: and other clues to the decipherment of lost languages |url=https://archive.org/details/stonethatspokeot00frim |publisher=G. P. Putnam's Sons |year=1969}} * {{cite book |first=Erik |last=Iversen |title=The Myth of Egypt and its Hieroglyphs |location=Copenhagen |year=1961}} * Ralf Kern: Wissenschaftliche Instrumente in ihrer Zeit. Zweiter Band: Vom Compendium zum Einzelinstrument. 17. Jahrhundert. Verlag der Buchhandlung Walther König 2010, ISBN 978-3-86560-866-6 * {{cite book |first=Joseph |last=MacDonnell |title=Jesuit Geometers |url=https://archive.org/details/jesuitgeometerss0000macd |location=St. Louis, Missouri |publisher=Institute of Jesuit Sources |year=1989}} * {{cite book | first = Charles | last = Musser | title = The Emergence of Cinema: The American Screen to 1907 | publisher = University of California Press | year = 1990 | isbn = 0-520-08533-7 }} * {{cite book |last1=Newman |first1=William R. |last2=Grafton |first2=Anthony |title=Secrets of Nature: Astrology and Alchemy in Early Modern Europe |publisher=MIT Press |date=2001 |pages=1 – 38 |chapter=Introduction: The Problematic Status of Astrology and Alchemy in Premodern Europe |isbn=0-262-14075-6}} * {{cite book |last=Woods |first=Thomas |title=How the Catholic Church Built Western Civilization |url=https://archive.org/details/howcatholicchurc0000wood |location=Washington, DC |publisher=Regnery Publishing |year=2005 |isbn=0-89526-038-7}} ; На български * [[Явор Конов|Конов, Явор]]: [http://eprints.nbu.bg/3838/ ''Падре Атанасиус Кирхер (1602 – 1680) и неговата Musurgia Universalis (Рим, 1650). Itinerarium illustratum''], София, 2018 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кирхер, Атанасий}} [[Категория:Германски учени]] [[Категория:Германски изобретатели]] [[Категория:Германски филолози]] [[Категория:Германски музиколози]] [[Категория:Еволюционни биолози]] [[Категория:Египтолози]] [[Категория:Китаисти]] [[Категория:Комбинаторика]] [[Категория:Германски писатели]] [[Категория:Германски колекционери]] [[Категория:Йезуити]] [[Категория:Починали в Рим]] [[Категория:Възпитаници на Папския Григориански университет]] pv3pw8smavv8fj5a3g5lnl5ulvtvvdf Инфлуенсър маркетинг 0 704620 12896712 12842792 2026-05-03T04:23:59Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896712 wikitext text/x-wiki '''Инфлуенсър маркетингът''' ({{lang|en|influencer marketing}}) представлява форма на [[маркетинг]], канал за популяризация и продажба, при която видими и въздействащи личности в [[Онлайн социална мрежа|социалните мрежи]], т.нар. ''инфлуенсъри'', привличат внимание към своя начин на живот, в частност към използваните от тях продукти и услуги на различни компании, като по този начин реализират канал за популяризация и продажба.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.capital.bg/light/tema/2018/03/23/3150703_kak_se_kaliava_influensur/ | заглавие=Как се калява инфлуенсър |достъп_дата =17 октомври 2018 |фамилно_име=Димова |първо_име=Биляна |дата=23 март 2018 |труд=Капитал |издател=Икономедиа АД |цитат= |език= }}</ref> Друго определение е: популярна личност в интернет пространството с множество последователи в социални мрежи, която с изявите и публикациите си популяризира и [[Рекламиране|рекламира]] продукти и услуги на дадена компания, като така влияе за налагането на определени модни тенденции, вкусове и предпочитания<ref name="news_Тенд">{{Цитат уеб | заглавие = Тенденции за задължението на инфлуенсърите да разкриват пред потребителя, че съдържанието е рекламно - Lex.bg News | автор = Крум Тодоров| труд = Lex.bg News | дата = | достъп_дата = 22 януари 2024 | уеб_адрес = https://news.lex.bg/Тенденции-за-задължението-на-инфлуенсърите-да-разкриват-пред-потребителя-че-съдържанието-е-рекламно | цитат = }}</ref> В модерния маркетинг свят инфлуенсърите рекламират продукти и услуги посредством постове в [[Социални мрежи в Интернет|социалните мрежи в Интернет]] като [[Facebook]], [[Инстаграм|Instagram]], [[Twitter]], [[TikTok]], [[Ютюб|YouTube]] и други. Използването на различни методи и подходи за ангажиране на аудиторията могат да варират в широк спектър според нейните характеристики, както и според инструментариума, предоставен от съответната комуникационна платформа.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://ideamax.eu/kak-se-stava-influencer-vyv-facebook-8-praktichni-syveta/ | заглавие=Как се става инфлуенсър във Facebook – 8 практични съвета |фамилно_име=Георгиев |първо_име=Димитър|дата=20 юли 2021 }}</ref> Съществува съществена разлика между инфлуенсъра и популярното лице. За да изпълните успешно една стратегия, свързана с инфлуенсър маркетинг, трябва внимателно да се подберат личностите, които рекламират продукта. Често маркетолози биват объркани от значението на думата „инфлуенсър“, а то е следното – човек, който е смятан за експерт в неговата ниша и има възможността да влияе на другите. Това трябва да са лица, които ще доведат до повече продажби на рекламирания продукт, а не просто популярни лица, които нямат влияние върху мнението на своята аудитория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://salesclub.pro/influencer-marketing-shto-e-to/|заглавие=Инфлуенсър маркетинг - що е то?|автор=|фамилно_име=Цанев|първо_име=Любомир|дата=16.02.2023 (Преместен на 05.07.2023)|труд=Sales Club (Преместен от AdVaib)|достъп_дата=2023-07-05|архив_дата=2023-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705132214/https://salesclub.pro/influencer-marketing-shto-e-to/}}</ref> = Цели и задачи = Сътрудничеството с влиятелни хора често се разглежда като инструмент за представяне на продукти чрез видео съдържание.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://w-seo.com/influencer-marketing.html|заглавие=Инфлуенсър маркетинг – маркетинг на влиянието, това е бъдещето на рекламата|автор=Мартин|фамилно_име=Димитров|достъп_дата=30.06.2025}}</ref> Този канал обаче може ефективно да реши много бизнес проблеми. Те си сътрудничат с лидери на общественото мнение, когато е необходимо: * '''''повишаване на осведомеността;''''' * '''''повишаване на доверието и лоялността на публиката;''''' * '''''увеличаване на продажбите;''''' * '''''демонстрирайте продукта в действие;''''' * '''''отговаряне на потребителски въпроси;''''' '''''изготвяне на възражения и негативни асоциации с продукта''''' == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Социални мрежи]] [[Категория:Маркетинг]] n0mqf8rjfw6u74ylt65su6umk0tqr62 Емил Капудалиев 0 710898 12896326 12810792 2026-05-02T17:32:00Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896326 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | още = {{Депутат-България|36н=1|37н=1}} }} '''Емил Янакиев Капудалиев''' е български актьор, режисьор и политик. == Биография == Роден е на 24 юли 1941 г. във [[Варна]]. Завършва гимназия във Варна през 1959 г. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. През 1977 г. завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Играе на сцените на театрите във [[Видин]] и Варна. В периода 1969 – 1991 г. е режисьор в [[Българската национална телевизия]]. През 1989 г. става член на [[Радикалдемократическата партия]], част от [[Съюза на демократичните сили]]. До 1990 г. е координатор на Радикалдемократическата партия, а от 1991 до 1993 г. е член на нейния изпълнителен комитет. През 1989 г. става един от основателите на Съюза на българските телевизионни работници и впоследствие става председател. Депутат е от Видин в XXXVI и XXXVII народно събрание<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.online.bg/politics/who/namesb/K/emil_kapudaliev.htm |заглавие=Кратка биография на Емил Янакиев Капудалиев |достъп_дата=2019-01-05 |архив_дата=2004-11-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041128140444/http://www.online.bg/politics/who/namesb/K/emil_kapudaliev.htm }}</ref>. == Телевизионен театър == === Като режисьор === * „Учителят“ (1989) (от [[Ст. Л. Костов]]) == Филмография == * [[Дядо Божиловата надежда]] (1978) * [[Мъничък свят]] (1983) * [[Дядо Йоцо гледа (филм)|Дядо Йоцо гледа]] (1984) * [[Под манастирската лоза]] (1985) * [[Приятно пътуване]] (1987) * [[Новото пристанище]] (1989) == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капудалиев, Емил}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] tanktm7bu8t0dcxnyg1nuwz0vjyd01s 12897035 12896326 2026-05-03T11:54:22Z Пища Хуфнагел 119943 12897035 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = актьор, режисьор, политик, дипломат | псевдоним = | вложки = | баща = | майка = | брак = Велика Караянева – Капудалиева | деца = 1 | подпис = | още = {{Депутат-България|36н=1|37н=1}} }} '''Емил Янакиев Капудалиев''' е български актьор, режисьор и политик.<ref name="vidin-almanac.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://vidin-almanac.bg/artist/емил-янакиев-капудалиев-1941-2003/ |заглавие=Емил Янакиев Капудалиев (1941-2003) |труд=vidin-almanac.bg |достъп_дата=2026-05-03 |архив_дата= |архив_уеб_адрес= }}</ref> == Биография == Роден е на 24 юли 1941 г. във [[Варна]]. Завършва гимназия в родния си град през 1959 г. През 1967 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. [[Боян Дановски]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. През 1977 г. завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]].<ref name="vidin-almanac.bg"/> Актьорската му кариера започва още през 1962 г. във Варненския драматичен театър и продължава в театрите в Разград (1967 – 1968) и Видин (1968 – 1969), където гастролира заедно със съпругата си Велика Караянева – Капудалиева, за да завърши на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1969 – 1970). Запомнен е с ролите на Фабиано Фабиани в „Мария Тюдор“ от [[Виктор Юго]], Чудомир във „В полите на Витоша“ от [[Пейо Яворов]] и Намбус в „Абритус“ от Стефан Петров. Във Видинския драматичен театър изпълнява ролята на Чудомир Чипиловски в постановка на „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов (1968), ролята на Божидар в „Разходка в събота вечер“ от [[Драгомир Асенов]] (1968 – 1969) и ролята на Анри дьо Анжу в „Дъщерята на Калояна“ от [[Фани Попова-Мутафова]] (1968 – 1969).<ref name="vidin-almanac.bg"/> В периода 1969 – 1991 г. е режисьор в [[Българската национална телевизия]]. През 1989 г. става един от основателите на Съюза на българските телевизионни работници и впоследствие става председател.<ref name="vidin-almanac.bg"/> През 1989 г. става член на [[Радикалдемократическата партия]], част от [[Съюза на демократичните сили]]. До 1990 г. е координатор на Радикалдемократическата партия, а от 1991 до 1993 г. е член на нейния изпълнителен комитет. Депутат е от Видин в XXXVI и XXXVII народно събрание<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.online.bg/politics/who/namesb/K/emil_kapudaliev.htm |заглавие=Кратка биография на Емил Янакиев Капудалиев |достъп_дата=2019-01-05 |архив_дата=2004-11-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041128140444/http://www.online.bg/politics/who/namesb/K/emil_kapudaliev.htm }}</ref>.<ref name="vidin-almanac.bg"/> Режисьор е на постановката на телевизионния театър „Учителят“ (1989) и на документалния филм за [[Георги Калоянчев]] „Зрителката от десетия ред“ (1979). Сценарист е на филма „Скука“ по разказ на [[Емилиян Станев]].<ref name="vidin-almanac.bg"/> Основател и първи председател е на Народно читалище „Света София“.<ref name="mediapool.bg"/> През 1997 г. е назначен за посланик на Република България в [[Узбекистан]].<ref name="dnevnik.bg"/> Умира на 11 март 2003 г. в София.<ref name="vidin-almanac.bg"/><ref name="mediapool.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/pochina-emil-kapudaliev-news20408.html |заглавие=Почина Емил Капудалиев |труд=Медиапул |дата=2003-03-11 |достъп_дата=2026-05-03 |архив_дата= |архив_уеб_адрес= }}</ref><ref name="dnevnik.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2003/03/11/55596_pochina_emil_kapudaliev/ |заглавие=Почина Емил Капудалиев |труд=Дневник |дата=2003-03-11 |достъп_дата=2026-05-03 |архив_дата= |архив_уеб_адрес= }}</ref> == Телевизионен театър == === Като режисьор === * „Учителят“ (1989) (от [[Ст. Л. Костов]]) == Филмография == * [[Дядо Божиловата надежда]] (1978) * [[Мъничък свят]] (1983) * [[Дядо Йоцо гледа (филм)|Дядо Йоцо гледа]] (1984) * [[Под манастирската лоза]] (1985) * [[Приятно пътуване]] (1987) * [[Новото пристанище]] (1989) == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капудалиев, Емил}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] ovy6tokbnl1wfkv14nzjhimojqa07k2 2026 0 711685 12896152 12887550 2026-05-02T13:27:25Z ~2026-16801-11 389118 Реших да направя редакция 12896152 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2026''' ('''[[Римски цифри|MMXXVI]]''') е [[обикновена година, започваща в четвъртък]] според [[Григориански календар|григорианския календар]]. Тя е 2026-ата година от [[След Христа|новата ера]], двадесет и шестата от [[3 хилядолетие|третото хилядолетие]] и седмата от [[2020-те|20-те години]] на [[21 век|XXI век]]. Съответства на: * 1475 година по Арменския календар * 7534 година по [[Прабългарския календар]] * 6777 година по Асирийския календар * 2977 година по Берберския календар * 1388 година по Бирманския календар * 2570 година по Будисткия календар * 5786 – 5787 година по [[Еврейския календар]] * 2018 – 2019 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1404 – 1405 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1447 – 1448 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4722 – 4723 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1742 – 1743 година по Коптския календар * 4359 година по Корейския календар * 2779 години от основаването на [[Рим]] * 2569 година по Тайландския слънчев календар * 115 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[1 януари]] – България приема [[евро]]то и става {{nowrap|21-ата}} страна в [[Еврозона]]та.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2025/07/08/bulgaria-ready-to-use-the-euro-from-1-january-2026-council-takes-final-steps/|заглавие= Bulgaria ready to use the euro from 1 January 2026: Council takes final steps|достъп_дата= 1 януари 2026 г.|дата= 8 юли 2025 г.|издател= www.consilium.europe.eu|език= en}}</ref> * [[3 януари]] – [[Съединени американски щати|САЩ]] [[Американско нападение над Венецуела|напада с въздушни удари]] [[Венецуела|венецуелската]] столица [[Каракас]] и арестува [[президент на Венецуела|президента на страната]] [[Николас Мадуро]] и жена му [[Силия Флорес]] за съдебен процес в [[Ню Йорк]].<ref name="btvnovinite.bg1">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://btvnovinite.bg/svetut/eksplozii-vav-venecuela-dim-se-izdiga-nad-stolicata.html|заглавие= ОБЗОР: САЩ нападнаха Венецуела. Тръмп обяви, че Николас Мадуро е заловен в „брилятна операция“|достъп_дата= 3 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= btvnovinite.bg}}</ref><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.reuters.com/world/us/live-trump-says-us-has-captured-venezuela-president-maduro-2026-01-03/|заглавие= Live: Trump says Maduro to face justice and US will run Venezuela until 'safe' transition|достъп_дата= 3 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= www.reuters.com|автор= Farouq Suleiman, Kay Johnson, Alison Williams, Christina Anagnostopoulos, Vanessa Balintec and Zoe Law|език= en}}</ref> * [[5 януари]] – [[Делси Родригес]], [[Вицепрезидент на Венецуела|вицепрезидентът на Венецуела]], официално става изпълняващ длъжността президент на Венецуела след задържането на Николас Мадуро.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.bbc.com/news/articles/ce8gen8nnvlo|заглавие= Venezuela swears in interim president after defiant Maduro pleads not guilty|достъп_дата= 11 януари 2026 г.|дата= 6 януари 2026 г.|издател= www.bbc.com|език= en}}</ref> * [[23 януари]] – [[Илияна Йотова]] става първата жена президент и 6-ти президент на [[Република България]]. Тя наследява [[Румен Радев]] след като той подава оставка няколко дни по-рано. === Февруари === * [[6 февруари]] – [[22 февруари]] – Провеждат се [[Зимни олимпийски игри 2026|25-ите]] [[Зимни олимпийски игри]] в [[Италия]]. * [[28 февруари]] – САЩ и [[Израел]] [[Война в Иран (2026)|нападат]] [[Иран]]. === Март === {{Раздел-мъниче}} === Планирани и предвидени събития === {{Раздел-мъниче}} * Планирани са [[Президентски избори в България (2026)|президентски]] и [[парламентарни избори]] в [[България]]. * [[11 юни]] – [[19 юли]] – Очаква се да се проведе [[Световно първенство по футбол 2026|Световното първенство по футбол през 2026 г.]] == Починали == === Януари === * [[3 януари]] – [[Димитър Пенев]], български футболист и треньор (р. [[1945]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://bntnews.bg/news/pochina-velikiyat-dimitar-penev-1372164news.html|заглавие= Почина великият Димитър Пенев|достъп_дата= 5 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= bntnews.bg}}</ref> * [[4 януари]] – [[Румен Родопски]], български народен певец (р. [[1943]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.focus-news.net/novini/regioni/Pochina-narodniyat-izpulnitel-Rumen-Rodopski-2844233|заглавие= Почина народният изпълнител Румен Родопски|достъп_дата= 5 януари 2026 г.|дата= 5 януари 2026 г.|издател= www.focus-news.net}}</ref> * [[5 януари]] – [[Янко Миладинов]], български пианист, композитор, диригент и аранжор (р. 1943 г.) * [[6 януари]] – [[Бела Тар]], унгарски филмов режисьор (р. [[1955]] г.) * [[8 януари]] – [[Уляна Семьонова]], латвийска баскетболистка (р. [[1952]] г.) * [[9 януари]] – [[Ханс Херман]], германски пилот от [[Формула 1]] (р. [[1928]] г.) * [[16 януари]] – [[Роко Комисо]], италиано-американски бизнесмен (р. [[1949]] г.) * [[17 януари]] – [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]], български театрален актьор (р. [[1933]] г.) * [[19 януари]] – [[Валентино]], италиански моден дизайнер (р. [[1932]] г.) * [[22 януари]] – [[Калин Терзийски]], български писател (р. [[1970]] г.) * [[30 януари]] – [[Катрин О'Хара]], канадска актриса (р. [[1954]] г.) * [[31 януари]] – [[Спиро Дебърски]], български футболист и треньор (р. [[1933]] г.) === Февруари === * [[3 февруари]] – [[Сейф ал-Ислам Кадафи]], либийски инженер и политик (р. [[1972]] г.) * [[15 февруари]] – [[Робърт Дювал]], американски актьор и режисьор (р. [[1931]] г.) * [[26 февруари]] – [[Асен Шопов]], български актьор, режисьор и сценограф (р. [[1933]] г.) * [[28 февруари]] – [[Али Хаменеи]], ирански духовник и върховен водач на Иран в периода 1989 – 2026 г. (р. [[1939]] г.) === Март === * [[1 март]] ** [[Георги Велинов]], български футболист и треньор (р. [[1957]] г.) ** [[Славчо Крумов]], български политик и народен представител от „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ (р. [[1975]] г.) * [[5 март]] – [[Антонио Лобо Антунес]], португалски новелист (р. [[1942]] г.) * [[9 март]] – [[Томи ДеКарло]], американски певец (р. [[1965]] г.) * [[10 март]] – [[Орхан Кайнак]], турски футболист и мениджър (р. [[1970]] г.) * [[12 март]] – [[Анастасиос Гонис]], гръцки политик (р. [[1926]] г.) * [[13 март]] – [[Илбер Ортайлъ]], турски историк и писател (р. [[1947]] г.) * [[14 март]] ** [[Хема Куерво]], испанска актриса (р. [[1934]] г.) ** [[Юрген Хабермас]], германски философ (р. [[1929]] г.) * [[17 март]] ** [[Али Лариджани]], ирански политик (р. [[1958]] г.) ** [[Слава Рачева]], българска актриса в кукления театър (р. [[1938]] г.) * [[18 март]] – [[Мануел Етура]], испански футболист (р. [[1934]] г.) * [[19 март]] ** [[Минчо Празников]], български синоптик (р. [[1938]] г.) ** [[Чък Норис]], американски актьор и майстор по бойни изкуства (р. [[1940]] г.) * [[22 март]] – [[Лионел Жоспен]], френски политик, министър-председател на Франция по време на президентството на Жак Ширак за периода от 1997 до 2002 (р. [[1937]] г.) * [[31 март]] – [[Борислав Михайлов]], български футболист и вратар, бивш президент на БФС (р. [[1963]] г.) === Април === * [[1 април]] – [[Кирил Ампов]], български певец, композитор и продуцент (р. [[1948]] г.) * [[6 април]] – [[Михаил Белчев]], български певец, поет, композитор, музикант, режисьор и сценарист (р. [[1946]] г.) * [[7 април]] ** [[Янка Рупкина]], българска певица на народни песни ** [[Мирча Луческу]], румънски футболист и бивш треньор (р. [[1945]] г.) * [[13 април]] – [[Маргрет Николова]], българска поп певица (р. [[1928]] г.) * [[16 април]] – [[Кирил Икономов]], български композитор и поп певец (р. [[1954]] г.) * [[17 април]] – [[Натали Бай]], френска киноактриса (р. [[1948]] г.) * [[23 април]] – [[Герасим (композитор)|Георги Красимиров – Герасим]], български композитор и музикант (р. [[1969]] г.) === Май === * [[1 април]] – Алесандро Дзанарди, италиански автомобилен състезател от Формула 1 и КАРТ сериите (р. [[1966]] г.) == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща в четвъртък|Календара за тази година]] * [[2027|Следващата година (2027)]] * [[2025|Предишната година (2025)]] == Източници == <references /> [[Категория:2026 година| ]] 340by4gat6epg3oxfkkz95s5wialts4 12896153 12896152 2026-05-02T13:28:05Z ~2026-16801-11 389118 Реших да направя редакция 12896153 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2026''' ('''[[Римски цифри|MMXXVI]]''') е [[обикновена година, започваща в четвъртък]] според [[Григориански календар|григорианския календар]]. Тя е 2026-ата година от [[След Христа|новата ера]], двадесет и шестата от [[3 хилядолетие|третото хилядолетие]] и седмата от [[2020-те|20-те години]] на [[21 век|XXI век]]. Съответства на: * 1475 година по Арменския календар * 7534 година по [[Прабългарския календар]] * 6777 година по Асирийския календар * 2977 година по Берберския календар * 1388 година по Бирманския календар * 2570 година по Будисткия календар * 5786 – 5787 година по [[Еврейския календар]] * 2018 – 2019 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1404 – 1405 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1447 – 1448 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4722 – 4723 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1742 – 1743 година по Коптския календар * 4359 година по Корейския календар * 2779 години от основаването на [[Рим]] * 2569 година по Тайландския слънчев календар * 115 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[1 януари]] – България приема [[евро]]то и става {{nowrap|21-ата}} страна в [[Еврозона]]та.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2025/07/08/bulgaria-ready-to-use-the-euro-from-1-january-2026-council-takes-final-steps/|заглавие= Bulgaria ready to use the euro from 1 January 2026: Council takes final steps|достъп_дата= 1 януари 2026 г.|дата= 8 юли 2025 г.|издател= www.consilium.europe.eu|език= en}}</ref> * [[3 януари]] – [[Съединени американски щати|САЩ]] [[Американско нападение над Венецуела|напада с въздушни удари]] [[Венецуела|венецуелската]] столица [[Каракас]] и арестува [[президент на Венецуела|президента на страната]] [[Николас Мадуро]] и жена му [[Силия Флорес]] за съдебен процес в [[Ню Йорк]].<ref name="btvnovinite.bg1">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://btvnovinite.bg/svetut/eksplozii-vav-venecuela-dim-se-izdiga-nad-stolicata.html|заглавие= ОБЗОР: САЩ нападнаха Венецуела. Тръмп обяви, че Николас Мадуро е заловен в „брилятна операция“|достъп_дата= 3 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= btvnovinite.bg}}</ref><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.reuters.com/world/us/live-trump-says-us-has-captured-venezuela-president-maduro-2026-01-03/|заглавие= Live: Trump says Maduro to face justice and US will run Venezuela until 'safe' transition|достъп_дата= 3 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= www.reuters.com|автор= Farouq Suleiman, Kay Johnson, Alison Williams, Christina Anagnostopoulos, Vanessa Balintec and Zoe Law|език= en}}</ref> * [[5 януари]] – [[Делси Родригес]], [[Вицепрезидент на Венецуела|вицепрезидентът на Венецуела]], официално става изпълняващ длъжността президент на Венецуела след задържането на Николас Мадуро.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.bbc.com/news/articles/ce8gen8nnvlo|заглавие= Venezuela swears in interim president after defiant Maduro pleads not guilty|достъп_дата= 11 януари 2026 г.|дата= 6 януари 2026 г.|издател= www.bbc.com|език= en}}</ref> * [[23 януари]] – [[Илияна Йотова]] става първата жена президент и 6-ти президент на [[Република България]]. Тя наследява [[Румен Радев]] след като той подава оставка няколко дни по-рано. === Февруари === * [[6 февруари]] – [[22 февруари]] – Провеждат се [[Зимни олимпийски игри 2026|25-ите]] [[Зимни олимпийски игри]] в [[Италия]]. * [[28 февруари]] – САЩ и [[Израел]] [[Война в Иран (2026)|нападат]] [[Иран]]. === Март === {{Раздел-мъниче}} === Планирани и предвидени събития === {{Раздел-мъниче}} * Планирани са [[Президентски избори в България (2026)|президентски]] и [[парламентарни избори]] в [[България]]. * [[11 юни]] – [[19 юли]] – Очаква се да се проведе [[Световно първенство по футбол 2026|Световното първенство по футбол през 2026 г.]] == Починали == === Януари === * [[3 януари]] – [[Димитър Пенев]], български футболист и треньор (р. [[1945]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://bntnews.bg/news/pochina-velikiyat-dimitar-penev-1372164news.html|заглавие= Почина великият Димитър Пенев|достъп_дата= 5 януари 2026 г.|дата= 3 януари 2026 г.|издател= bntnews.bg}}</ref> * [[4 януари]] – [[Румен Родопски]], български народен певец (р. [[1943]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.focus-news.net/novini/regioni/Pochina-narodniyat-izpulnitel-Rumen-Rodopski-2844233|заглавие= Почина народният изпълнител Румен Родопски|достъп_дата= 5 януари 2026 г.|дата= 5 януари 2026 г.|издател= www.focus-news.net}}</ref> * [[5 януари]] – [[Янко Миладинов]], български пианист, композитор, диригент и аранжор (р. 1943 г.) * [[6 януари]] – [[Бела Тар]], унгарски филмов режисьор (р. [[1955]] г.) * [[8 януари]] – [[Уляна Семьонова]], латвийска баскетболистка (р. [[1952]] г.) * [[9 януари]] – [[Ханс Херман]], германски пилот от [[Формула 1]] (р. [[1928]] г.) * [[16 януари]] – [[Роко Комисо]], италиано-американски бизнесмен (р. [[1949]] г.) * [[17 януари]] – [[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]], български театрален актьор (р. [[1933]] г.) * [[19 януари]] – [[Валентино]], италиански моден дизайнер (р. [[1932]] г.) * [[22 януари]] – [[Калин Терзийски]], български писател (р. [[1970]] г.) * [[30 януари]] – [[Катрин О'Хара]], канадска актриса (р. [[1954]] г.) * [[31 януари]] – [[Спиро Дебърски]], български футболист и треньор (р. [[1933]] г.) === Февруари === * [[3 февруари]] – [[Сейф ал-Ислам Кадафи]], либийски инженер и политик (р. [[1972]] г.) * [[15 февруари]] – [[Робърт Дювал]], американски актьор и режисьор (р. [[1931]] г.) * [[26 февруари]] – [[Асен Шопов]], български актьор, режисьор и сценограф (р. [[1933]] г.) * [[28 февруари]] – [[Али Хаменеи]], ирански духовник и върховен водач на Иран в периода 1989 – 2026 г. (р. [[1939]] г.) === Март === * [[1 март]] ** [[Георги Велинов]], български футболист и треньор (р. [[1957]] г.) ** [[Славчо Крумов]], български политик и народен представител от „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ (р. [[1975]] г.) * [[5 март]] – [[Антонио Лобо Антунес]], португалски новелист (р. [[1942]] г.) * [[9 март]] – [[Томи ДеКарло]], американски певец (р. [[1965]] г.) * [[10 март]] – [[Орхан Кайнак]], турски футболист и мениджър (р. [[1970]] г.) * [[12 март]] – [[Анастасиос Гонис]], гръцки политик (р. [[1926]] г.) * [[13 март]] – [[Илбер Ортайлъ]], турски историк и писател (р. [[1947]] г.) * [[14 март]] ** [[Хема Куерво]], испанска актриса (р. [[1934]] г.) ** [[Юрген Хабермас]], германски философ (р. [[1929]] г.) * [[17 март]] ** [[Али Лариджани]], ирански политик (р. [[1958]] г.) ** [[Слава Рачева]], българска актриса в кукления театър (р. [[1938]] г.) * [[18 март]] – [[Мануел Етура]], испански футболист (р. [[1934]] г.) * [[19 март]] ** [[Минчо Празников]], български синоптик (р. [[1938]] г.) ** [[Чък Норис]], американски актьор и майстор по бойни изкуства (р. [[1940]] г.) * [[22 март]] – [[Лионел Жоспен]], френски политик, министър-председател на Франция по време на президентството на Жак Ширак за периода от 1997 до 2002 (р. [[1937]] г.) * [[31 март]] – [[Борислав Михайлов]], български футболист и вратар, бивш президент на БФС (р. [[1963]] г.) === Април === * [[1 април]] – [[Кирил Ампов]], български певец, композитор и продуцент (р. [[1948]] г.) * [[6 април]] – [[Михаил Белчев]], български певец, поет, композитор, музикант, режисьор и сценарист (р. [[1946]] г.) * [[7 април]] ** [[Янка Рупкина]], българска певица на народни песни ** [[Мирча Луческу]], румънски футболист и бивш треньор (р. [[1945]] г.) * [[13 април]] – [[Маргрет Николова]], българска поп певица (р. [[1928]] г.) * [[16 април]] – [[Кирил Икономов]], български композитор и поп певец (р. [[1954]] г.) * [[17 април]] – [[Натали Бай]], френска киноактриса (р. [[1948]] г.) * [[23 април]] – [[Герасим (композитор)|Георги Красимиров – Герасим]], български композитор и музикант (р. [[1969]] г.) === Май === * [[1 май]] – [[Алесандро Дзанарди]], италиански автомобилен състезател от Формула 1 и КАРТ сериите (р. [[1966]] г.) == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща в четвъртък|Календара за тази година]] * [[2027|Следващата година (2027)]] * [[2025|Предишната година (2025)]] == Източници == <references /> [[Категория:2026 година| ]] gfc4se377k5qb3ct1yj4fhiiijl0qje Богдана Вулпе (актриса) 0 712128 12896401 12886437 2026-05-02T18:08:59Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896401 wikitext text/x-wiki {{без източници|12:24, 22 август 2020 (UTC)}} {{Личност|актриса}} '''Богдана Вулпе''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена в София през 1940 година в семейството на артист и учителката Дора Александрова Вулпе. По бащина линия Богдана Вулпе е внучка на известния оперен певец [[Иван Вулпе]] – създател на българската вокална школа и един от основоположниците на Българската оперна дружба, прераснала по-късно в Софийска опера. Баба ѝ е [[Богдана Гюзелева-Вулпе]] – оперна певица и първата българска композиторка (автор на операта „Психея“ и оперетата „Съюзници“). Баща ѝ е оперният певец [[Николай Вулпе]], а брат ѝ – изтъкнатият диригент Иван Вулпе (главен диригент и директор на филхармониите в [[Шумен]], [[Русе]], [[Бургас]], на [[Бургаска опера|Бургаската опера]], професор в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]). Прадядо ѝ по майчина линия е проф. [[Иван Гюзелев]] – учител в Априловската гимназия, един от основателите на Българското книжовно дружество, депутат в Първото [[народно събрание]]. == Дейност == Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]. Три години работи във [[Драматично-куклен театър (Враца)|Врачанския театър]]. От 1961 до 1990 г. печели над 20 лауреатски награди в конкурсите за художествено слово. От 1964 до 1966 г. е в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенски драматичен театър]], след което работи в [[Театър на словото|Театъра на словото]] към Българска концертна дирекция и в Студиен литературен театър „Възраждане“. През 1969 – 1970 г. специализира в [[Париж]] актьорско майсторство в театралната трупа на [[Роже Планшон]]. Работи и в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]]. Много популярни сред публиката са рециталите ѝ „Пазете се! В града има блуждаещи огньове!“ по „[[Ханс Кристиан Андерсен|Андерсенови приказки]]“ (над 1500 представления), „Странстванията на Чайлд Харолд“ по [[Джордж Байрон]] (над 700 изпълнения), „Гори тилилейски“ по [[Елин Пелин]] (над 600 изпълнения), разкази на Хофман, [[Чарлз Дикенс|Дикенс]], [[Гьоте]], стихове на [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Христо Смирненски]], [[Никола Вапцаров]]. През 1991 г. тя регистрира театрално-музикалната къща „Богдана Вулпе“ с цел да продължи музикално-образователните концерти. Учредява сдружение "Приятели на мисията „Вулпе“. Участвала е в много филми, както и в рекламите по телевизията, има епизодични участия в чужди филмови продукции. По-късно се занимава и с подготовката на кандидат-студенти за театралните институти. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2014 || [[Киприянови молитви]] || || || игуменката |- | 2011 || [[Пътят към върха]] || || || баба Стояна |- | 2010 – 2011 || [[Стъклен дом]] || 64 || || медицинска сестра |- | 2004 || ''Лавина'' – ''(Nature Unleashed: Avalanche)''|| || Канада / България / Великобритания || селянка |- | 2003 || [[Годината на петела]] || || || селянка |- | 2001 || [[Колобър (филм)|Колобър]] || || || съседката |- | 1991 || [[Мадам Бовари от Сливен]] || || || |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || |- | 1988 || [[Светулки в морето]] || || || вуйната |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || учителката Василева |- | 1987 || [[Цветове на изгрева]]<br>(тв сериал) || 3 || || (в 1 серия: III) |- | 1985 || [[Женски сърца]] (тв) || || || селянка |- | 1983 || [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] || 3 |||| майката на Ганка |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || |||| клиентка |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || |- | 1975 || [[Началото на деня]] || || || |- | 1974 || [[Пет лалета]] || || || |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || |- | 1973 || [[Опак човек]] (тв) || |||| Кичка |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || |||| |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || |- | 1969 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || |- | 1964 || [[Паролата]] || || || |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|1015827|Богдана Вулпе}} {{икона|en}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/499454/Богдана Вулпе в КиноПоиск] {{икона|ru}} * [http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=14142 Богдана Вулпе в] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190119174336/http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=14142 |date=2019-01-19 }} celokupnabulgaria.eu {{СОРТКАТ:Вулпе, Богдана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български актриси]] [[Категория:Родени в София]] ik7j74kgoahfylnqiofhap1af26o290 12896567 12896401 2026-05-02T21:09:13Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896567 wikitext text/x-wiki {{без източници|12:24, 22 август 2020 (UTC)}} {{Личност|актриса}} '''Богдана Вулпе''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена в София през 1940 година в семейството на артист и учителката Дора Александрова Вулпе. По бащина линия Богдана Вулпе е внучка на известния оперен певец [[Иван Вулпе]] – създател на българската вокална школа и един от основоположниците на Българската оперна дружба, прераснала по-късно в Софийска опера. Баба ѝ е [[Богдана Гюзелева-Вулпе]] – оперна певица и първата българска композиторка (автор на операта „Психея“ и оперетата „Съюзници“). Баща ѝ е оперният певец [[Николай Вулпе]], а брат ѝ – изтъкнатият диригент Иван Вулпе (главен диригент и директор на филхармониите в [[Шумен]], [[Русе]], [[Бургас]], на [[Бургаска опера|Бургаската опера]], професор в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]). Прадядо ѝ по майчина линия е проф. [[Иван Гюзелев]] – учител в Априловската гимназия, един от основателите на Българското книжовно дружество, депутат в Първото [[народно събрание]]. == Дейност == Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]. Три години работи във [[Драматично-куклен театър (Враца)|Врачанския театър]]. От 1961 до 1990 г. печели над 20 лауреатски награди в конкурсите за художествено слово. От 1964 до 1966 г. е в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенски драматичен театър]], след което работи в [[Театър на словото|Театъра на словото]] към Българска концертна дирекция и в Студиен литературен театър „Възраждане“. През 1969 – 1970 г. специализира в [[Париж]] актьорско майсторство в театралната трупа на [[Роже Планшон]]. Работи и в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]]. Много популярни сред публиката са рециталите ѝ „Пазете се! В града има блуждаещи огньове!“ по „[[Ханс Кристиан Андерсен|Андерсенови приказки]]“ (над 1500 представления), „Странстванията на Чайлд Харолд“ по [[Джордж Байрон]] (над 700 изпълнения), „Гори тилилейски“ по [[Елин Пелин]] (над 600 изпълнения), разкази на Хофман, [[Чарлз Дикенс|Дикенс]], [[Гьоте]], стихове на [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Христо Смирненски]], [[Никола Вапцаров]]. През 1991 г. тя регистрира театрално-музикалната къща „Богдана Вулпе“ с цел да продължи музикално-образователните концерти. Учредява сдружение "Приятели на мисията „Вулпе“. Участвала е в много филми, както и в рекламите по телевизията, има епизодични участия в чужди филмови продукции. По-късно се занимава и с подготовката на кандидат-студенти за театралните институти. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2014 || [[Киприянови молитви]] || || || игуменката |- | 2011 || [[Пътят към върха]] || || || баба Стояна |- | 2010 – 2011 || [[Стъклен дом]] || 64 || || медицинска сестра |- | 2004 || ''Лавина'' – ''(Nature Unleashed: Avalanche)''|| || Канада / България / Великобритания || селянка |- | 2003 || [[Годината на петела]] || || || селянка |- | 2001 || [[Колобър (филм)|Колобър]] || || || съседката |- | 1991 || [[Мадам Бовари от Сливен]] || || || |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || |- | 1988 || [[Светулки в морето]] || || || вуйната |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || учителката Василева |- | 1987 || [[Цветове на изгрева]]<br>(тв сериал) || 3 || || (в 1 серия: III) |- | 1985 || [[Женски сърца]] (тв) || || || селянка |- | 1983 || [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] || 3 |||| майката на Ганка |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || |||| клиентка |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || леля Олга, служителката в багажното на гарата |- | 1975 || [[Началото на деня]] || || || |- | 1974 || [[Пет лалета]] || || || |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || |- | 1973 || [[Опак човек]] (тв) || |||| Кичка |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || |||| |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || |- | 1969 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || |- | 1964 || [[Паролата]] || || || |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|1015827|Богдана Вулпе}} {{икона|en}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/499454/Богдана Вулпе в КиноПоиск] {{икона|ru}} * [http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=14142 Богдана Вулпе в] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190119174336/http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=14142 |date=2019-01-19 }} celokupnabulgaria.eu {{СОРТКАТ:Вулпе, Богдана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български актриси]] [[Категория:Родени в София]] fty7wfkp1qsn1ysp8g4jxqzalt6csoi Александър Благоев 0 712449 12896395 12863338 2026-05-02T18:07:22Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896395 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Александър Благоев | портрет = | описание = български актьор | рождено име = | роден-място = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = }} '''Александър Благоев''' е български [[актьор]]. Приет в Държавната театрална школа към [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в София през 1945 г. при проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] заедно с [[Мирослав Миндов]], [[Кирил Янев]], [[Славка Славова]], [[Петър Стойчев]], [[Вера Ковачева]], [[Белка Белева]]. Завършва през 1947 г.<ref>Джуни Александрова, [https://duma.bg/preklanyam-se-pred-sveshtenoto-balgarsko-slovo-n765?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2860 Мирослав Миндов: Прекланям се пред свещеното българско слово], в-к „Дума“, 23 юни 2010.</ref> == Телевизионен театър == * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Новото пристанище“ (1972) ([[Ст. Л. Костов]]) - Иван == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1986 || [[Дядо Божиловата надежда]] || || дядо Минчо |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || |- | 1983 || [[Пясък (1984)|Пясък]] (тв) || || |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || |- | 1980 || [[Баш майсторът на екскурзия]] (тв) || || Ветеринарният фелдшер |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || (в 1 серия: IV) |- | 1977 || [[Обвинения]] || || |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || (в 2 серии: VIII, IX) |- | 1974 || [[Славното момче]] (тв) || || |- | 1972 || [[Не е куче като куче]] || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || ''в VIII серия: „Циганката“, 1969'' |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || звукооператорът |- | 1959 || [[Дом на две улици]] || || |- | 1959 || [[Командирът на отряда]] || || |- | 1958 || [[Големанов (филм, 1958)|Големанов]] || || |- | 1957 || [[Хайдушка клетва]] || || |- | 1957 || [[Години за любов]] || || |- | 1956 || [[Две победи]] || || Никифор Гугов |- | 1955 || [[Това се случи на улицата]] || || диспечерът |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0086058|Александър Благоев}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/303673/ Александър Благоев в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Благоев, Александър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] 9ovewx0qg8jvbggzq05gk0yeqo4phoy Водовъртеж 0 713252 12896760 12882843 2026-05-03T06:12:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896760 wikitext text/x-wiki [[Файл:The Corryvreckan Whirlpool - geograph-2404815-by-Walter-Baxter.jpg|мини|Водовъртежът в залива Кориврекан в [[Шотландия]] е третият най-голям в света.]] '''Водовъртеж''' е въртяща се водна маса, породена от противоположни течения или сблъскването на течение с препятствие. В тесните океански проливи с бързо течащи води, водовъртежите често се причиняват от [[приливи и отливи]]. Някои истории разказват за кораби, които биват всмуквани от водовъртежи, но само малките плавателни съдове са застрашени от този феномен.<ref>[http://webecoist.com/2009/07/24/10-magnificent-maelstroms-and-destructive-whirlpools 10 Magnificent Maelstroms] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111106051348/http://webecoist.com/2009/07/24/10-magnificent-maelstroms-and-destructive-whirlpools/ |date=2011-11-06 }}. WebEcoist.</ref> Малки водовъртежи могат да се наблюдават при речни [[бързеи]]<ref name="fenh">{{cite book |title=The Family Encyclopedia of Natural History |url=https://archive.org/details/isbn_0711202257 |editor1-first=Rosalind |editor1-last=Carreck |date=1982 |publisher=The Hamlyn Publishing Group |isbn=0-7112-0225-7 |page=[https://archive.org/details/isbn_0711202257/page/246 246] }}</ref> или при съоръжения, създадени от човека, като преливници и язовирни стени. Големите [[водопад]]и, като например [[Ниагарския водопад]], могат да създават силни водовъртежи. == Известни водовъртежи == [[Файл:Maelstrom, Carta Marina.png|мини|Водовъртежът до Норвегия – илюстрация от [[Олаф Магнус]] върху ''[[Морска карта (Скандинавия)|Carta Marina]]'', 1539 г.]] === Салстраумен === {{основна|Салстраумен}} [[Файл:Saltstraumen quiet.JPG|мини|Салстраумен.]] Водовъртежът [[Салстраумен]] е най-силният водовъртеж на Земята. Намира се близо до [[Северния полярен кръг]],<ref name="Doyle2012">{{cite book|last= Doyle |first=James |title=A Young Scientist's Guide to Defying Disasters|url=https://books.google.com/books?id=nD_eUzeJZM8C&pg=PA15|date=1 март 2012|publisher=Gibbs Smith|isbn=978-1-4236-2441-7|page=15}}</ref> югоизточно от град [[Бодо (Норвегия)|Бодо]] в [[Норвегия]]. Проливът в най-тясната си част е широк 150 m, а водата преминава през канала четири пъти дневно.<ref name="Brown2004" /> Изчислено е, че 400 милиона кубични метра вода преминават през тесния пролив на всеки шест часа.<ref name="(Firm)2001">{{cite book|author=Michelin Travel Publications (Firm)|title=Scandinavia – Finland|url=https://books.google.com/books?id=7U8ZAQAAMAAJ|year=2001|publisher=Michelin Travel Publications|isbn=978-2-06-000140-1|page=201|accessdate=25 май 2016}}</ref> Водата придобива кремав цвят и е най-бурна по време на прилив. Събитието се радва на вниманието на туристи.<ref name="Brown2004">{{cite book|last=Brown|first=Jules |title=The Rough Guide to Barcelona|url=https://books.google.com/books?id=aB_3QXyOTkQC&pg=PA355|year=2004|publisher=Rough Guides|isbn=978-1-84353-218-7|page=355|accessdate=25 май 2016}}</ref> Водовъртежът достигат скорост от 40 km/h,<ref name="Compton2013" /> а средната му скорост е 13 km/h. Тъй като корабоплаването е опасно в този пролив, само малък промеждутък от време е подходящ за преминаване на големите кораби.<ref name="Doyle2012" /> Впечатляващата му сила се поражда от най-силния прилив на света, който настъпва на едно и също място по време на новолуние и пълнолуние. Тесен канал с дължина 3 km свързва външния солен [[фиорд]] с голямото му продължение, което причинява колосален прилив, даващ началото на Салстраумен.<ref>{{cite web|url=https://snl.no/Saltstraumen|title=Saltstraumen|език=no|accessdate=23 май 2016|publisher=Store Norske Leksikon}}</ref> === Москстраумен === {{основна|Москстраумен}} Москстраумен е необичайна система от водовъртежи в откритото море на [[Лофотенски острови|Лофотенските острови]] близо до норвежкия бряг. Това е вторият най-мощен водовъртеж в света, като скоростта на теченията му достигат 32 km/h. Споменава се в няколко книги и филми.<ref name="Doyle2012" /> Москстраумен се образува от комбинацията на мощни полудневни приливи и необичайната форма на [[Океанско дъно|морското дъно]], с плитък хребет между островите [[Москенесьой]] и [[Верьой]], което засилва завъртането на приливните течения.<ref name="Compton2013">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=TWwQAAAAQBAJ&pg=PA78|title=Why Sailors Can't Swim and Other Marvellous Maritime Curiosities|last=Compton|first=Nic|date=28 юли 2013|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4081-9263-4|pages=78 – 79}}</ref> Измислените илюстрации на водовъртежа от [[Едгар Алан По]], [[Жул Верн]] и други автори го описват като гигантско кръгло завихряне, което допира дъното на океана.<ref>B. Gjevik, H. Moe and A Ommundseb, „Strong Topographic Enhancement of Tidal Currents: Tales of the Maelstrom“, University of Oslo, working paper, 5 септември 1997. {{cite journal|doi=10.1038/42159|last1=Gjevik|url=http://www.math.uio.no/~bjorng/moskstraumen/bilder/article.pdf|first1=B.|last2=Moe|first2=H.|last3=Ommundsen|first3=A.|title=Sources of the Maelstrom|journal=Nature|volume=388|pages=837 – 838|year=1997|issue=6645|accessdate=2019-01-31|archivedate=2004-04-14|archive-url=https://web.archive.org/web/20040414111611/http://www.math.uio.no/~bjorng/moskstraumen/bilder/article.pdf}}</ref> По описва този феномен в кратката си история ''[[Спускане в Маелстрьом]]'' от 1841 г.<ref name="Compton2013" /> В тази история за [[Маелстрьом]], двама рибари са погълнати от водовъртежа, а единият от тях оцелява по чудо.<ref name="Kenney2012">{{cite book|author=James Kenney|title=Thriving in the Crosscurrent: Clarity and Hope in a Time of Cultural Sea Change|url=https://books.google.com/books?id=iE9bBgAAQBAJ&pg=PA143|date=19 декември 2012|publisher=Quest Books|isbn=978-0-8356-3019-1|pages=143–}}</ref> === Кориврекан === [[Файл:Corryvreckan.jpg|мини|Кориврекан.]] Кориврекан е тесен пролив между островите [[Джура (остров)|Джура]] и [[Скарба]] в [[Аргайл анд Бют]], [[Шотландия]]. Това е третият най-голям водовъртеж в света.<ref name="Doyle2012"/> Приливите и отливите от запад могат да изтласкат водите на Кориврекан чрез вълни с височина над 9 метра, а тътенът на водовъртежа, който може да достигне скорост от 18 km/h, може да се чуе на 16 km. Макар първоначално проливът да е класифициран като неплавателен от [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британските ВМС]], той по-късно е прекатегоризиран като „изключително опасен“.<ref name="Doyle2012"/> Екип от шотландски независими продуценти решава да хвърли манекен в Кориврекан със спасителна жилетка и дълбокомер. Манекенът е погълнат и изхвърлен надолу по течението, а дълбокомерът показва 262 m и има следи от влачене по дъното на голямо разстояние.<ref>{{cite web |url= http://ftvdb.bfi.org.uk/sift/title/680755 |title= Equinox: Lethal Seas |достъп_дата= 2019-01-31 |архив_дата= 2014-03-20 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20140320021700/http://ftvdb.bfi.org.uk/sift/title/680755 }} UK and US co-production by Northlight, „Lethal Seas“ UK Channel 4, „Sea Twister!“ US Discovery Channel, covers several notable maelstroms.</ref> === Други известни водовъртежи === [[Файл:Naruto Whirlpools taken 4-21-2008.jpg|мини|Водовъртежите Наруто.]] Водовъртежът Олд Соу се намира между Диър Айлънд, [[Ню Брънзуик]], [[Канада]] и Муус Айлънд, [[Мейн]], [[САЩ]]. Сравняван е с прасе, тъй като издава остър звук, когато достигне пълна мощ от 27 km/h.<ref name="Compton2013" /> По-малките водовъртежи около Олд Соу са известни като „прасенца“.<ref name="Doyle2012" /> [[Водовъртежи Наруто|Водовъртежите Наруто]] се намират в пролива Наруто близо до остров [[Аваджи (остров)|Аваджи]] в [[Япония]] и достигат скорост от 26 km/h.<ref name="Compton2013" /> Тесният пролив [[Френч Пас]] разделя остров [[д'Юрвил (Нова Зеландия)|д'Юрвил]] от северната част на [[Южен остров (Нова Зеландия)|Южен остров]] в [[Нова Зеландия]]. През 2000 г. водовъртеж в пролива хваща в капан гмуркащи се ученици, което довежда до смъртни случаи.<ref>{{cite web|url=http://divenewzealand.co.nz/wp-content/uploads/2015/02/frenchpass.pdf|last=Smith|first=I R|title=In the matter of an inquest into the deaths of Narelle Taniko te Purei, Ricki Graeme McDonald and Michael David Welsh|date=14 април 2003|publisher=Nelson District Coroner|via=Dive New Zealand|достъп_дата=2019-01-31|архив_дата=2016-01-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160126003717/http://divenewzealand.co.nz/wp-content/uploads/2015/02/frenchpass.pdf}}</ref> == Опасности == Мощните водовъртежи могат да убиват злощастни моряци, но тяхната мощ често е преувеличавана от моряците.<ref>[http://mythbustersresults.com/episode56 MythBusters Episode 56: Killer Whirlpool] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151228234308/http://mythbustersresults.com/episode56 |date=2015-12-28 }}. Mythbustersresults.com.</ref> Не съществуват реални истории за големи кораби, които да са били засмукани от водовъртеж. Все пак, временните водовъртежи, предизвикани от големи инженерни бедствия, са способни да потапят големи кораби. Известен пример за това е бедствието, възникнало при сондажни работи на 20 ноември 1980 г. в езерото [[Пеньор]], [[Луизиана]]. Сондажна платформа, единадесет [[шлеп]]а, няколко дървета и площи от околния терен са потопени от водовъртеж. Дни след бедата, когато водното налягане е изравнено, девет от единадесетте шлепа изскачат от водовъртежа на повърхността на езерото. Това не е естествен водовъртеж, тъй като е предизвикан от подводен сондаж, който пробива покрива на солна мина. Езерото започва да се източва в мината, докато тя се запълва и нивото на водата се стабилизира.<ref name="Pile2012">{{cite book|author=Stephen Pile|title=The Not Terribly Good Book of Heroic Failures: An intrepid selection from the original volumes|url=https://books.google.com/books?id=E_qS4RW5nw0C&pg=PT146|date=4 октомври 2012|publisher=Faber & Faber|isbn=978-0-571-27734-6|pages=146–}}</ref><ref name="Heggen2015">{{cite book|author=Richard Heggen|title=Underground Rivers: From the River Styx to the Rio San Buenaventura, with occasional diversions|url=https://books.google.com/books?id=7zczBgAAQBAJ&pg=PA1108|date=16 януари 2015|publisher=Richard Heggen|pages=1108–|id=GGKEY:BS7JB1BB957}}</ref><ref name=Recovery>{{cite web|url= http://members.tripod.com/%7Eearthdude1/texaco/texaco.html |title= And away goes the lake down the drain!|accessdate=23 май 2016|publisher=Archive of tripod.com}}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> A whirlpool in a glass of water.jpg|Водовъртеж в чаша вода. Niagara Whirlpool Spanish Aero Car.jpg|Ниагарският водовъртеж. Whirlpool.jpg|Водовъртеж в малко езеро. Whirlpool gap in a strong surge DSC03464 (cropped).jpg|Приливен водовъртеж близо до [[Западен Кейп]]. </gallery> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Хидродинамика]] [[Категория:Въртене]] [[Категория:Вода]] [[Категория:Приливи и отливи]] 7vsl7y1qkriha6rj618kkjwuk6ueh3t Красимира Петрова 0 714372 12896090 12864315 2026-05-02T12:21:06Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896090 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Красимира Петрова | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = {{България}} | наставка = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = [[Дико Фучеджиев]] | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Красимира Петрова''' е българска [[актриса]]. Тя е една от актрисите участвала в телевизионните приказки на „Педя човек, лакът брада“ в [[Лека нощ, деца]] по [[Българска телевизия|Българската телевизия]] <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://club50plus.bg/categories/style-names/articles/slava-racheva-pedia-chovek-i-leka-nosht-deca |заглавие=Слава Рачева, Педя човек и Лека нощ, деца в club50plus.bg |достъп_дата=2019-02-14 |архив_дата=2019-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190214233344/http://club50plus.bg/categories/style-names/articles/slava-racheva-pedia-chovek-i-leka-nosht-deca }}</ref>. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] == Театрални роли == * „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ (1980) ([[Максим Горки]]) * „Животът на Галилей“ == Телевизионен театър == * „Моля те, не ми прощавай“ (1989) ([[Михаил Величков]]), 2 части * „Коловоз“ (1988) ([[Владимир Арро]]) * „Момина китка“ (1988), (мюзикъл) ([[Кръстю Пишурка]]), 2 части * „Интермедии“ (1985) ([[Мигел де Сервантес]]) * „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от [[Драгомир Асенов]], реж. [[Димитрина Гюрова]] и [[Николай Савов]]) * „Клопка“ (1984) ([[Димитър Начев]]) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Престолът“ (1975) ([[Иван Вазов]]) * „История на бъдещето“ (1972), 2 серии == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1985 || [[Звън на кристал]] || || || |- | 1985 || [[Нощем с белите коне]] || 6 || || |- | 1985 || [[Денят не си личи по заранта]] || 6 || || Грейс, секретарката на Сеймур<br>(в 2 серии: I, II) |- | ? || [[Вероятност, равна на нула]] || 2 || || Вирджиния Ли/Надя |- | 1984 || [[Битката за Бяла Сълзлийка]] || 3 || || секретарката |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]] || 11 || || ''(в 10-а серия)'' |- | 1983 || [[Д-р Петър Берон]] || 2 || || Неда |- | 1982 || [[Човек не съм убивал]] || || || Лили |- | 1981 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || Виолета |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] ||20 || || добрата горска фея Милина ''(в 12-а серия: „Неблагоразумните желания“)'' |- | 1979 || [[Аберацио Иктус]] || 3 || || убитата Пепи |- | 1978 || [[Приказка за Червената шапчица]] || || || Червената шапчица |- | 1978 || [[Отрова в извора]] || || || Бианка, жената на Радко |- | 1978 || [[Златният ключ]] || || || Гунка |- | 1978 || [[Умирай само в краен случай]] || 2 || || Кети |- | 1977 || [[Темната кория]] || || || Стефка |- | 1976 || [[Малката русалка (филм)|Малката русалка]] - ''(„Русалочка“)''|| || СССР/България || придворната |- | 1974 || [[Изповед в ареста]] || || || Зоя, дъщерята на подполковника |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || |- | 1971 || [[Козият рог]] || || || Вейнел, любимата на Мустафа |- | 1971 || [[Не се обръщай назад]] || || || Мария |- | 1969-1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || (в 2 серии: 24 и 26-а) |- | 1969 || [[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]] || || || (не е посочена в надписите на филма) |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|1173008}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/179795/ Красимира Петрова в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Петрова, Красимира}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] ldx3efv5q48ouh1rxufmc3i4tc3vj85 Владо Гьорески 0 716825 12896691 12761474 2026-05-03T03:43:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896691 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник |роден-място = [[Битоля]], [[Федеративна народна република Югославия]]}} '''Владо Гьорески–Рафик''' ({{lang|mk|Владо Ѓорески – Рафик }}) е северномакедонски и словенски [[художник]], графичен художник, сценограф, и дизайнер на театрални плакати. == Биография == Владо Гьорески е роден на 21 април 1958 година в [[Битоля]], тогава във Федерална Югославия. Завършва гимназия в [[Битоля]], а през 1981 година завършва Философския факултет на Скопския университет, катедра „История на изкуството“. Учи в Международния графичен център в [[Любляна]], [[Словения]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.academia.edu/8097620/Vlado_Goreski/ |заглавие=Academia. edu |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2019-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191222125424/https://www.academia.edu/8097620/Vlado_Goreski }}</ref><ref>{{Citation |title=vlado goresk |url=https://www.opafondacija.org/zaum/vlado-goreski/ |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2019-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191222133929/https://www.opafondacija.org/zaum/vlado-goreski/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://issuu.com/brutcarniollus/docs/sinjivrh2015-1/ |заглавие=catalogue |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200605161152/https://issuu.com/brutcarniollus/docs/sinjivrh2015-1/ }}</ref><ref>{{Citation |title=Goreski – Littera |url=https://www.opafondacija.org/zaum/ex-libris-ex-littera/ |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2020-07-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200730014839/https://www.opafondacija.org/zaum/ex-libris-ex-littera/ }}</ref><ref>{{Citation |title=Gallery DLUL, Ljubljana |url=https://www.opafondacija.org/zaum/avanti-grafika-drugic-avanto-graphic-2/ |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2019-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191222135515/https://www.opafondacija.org/zaum/avanti-grafika-drugic-avanto-graphic-2/ }}</ref> През 1980 година започва да работи като доброволец, а през 1981 година е нает като художник – изпълнител в [[Битолски народен театър|Народния театър]] в Битоля. През 1982 година е нает в [[Институт за защита на паметниците на културата и музей – Битоля|Битолския музей]] като кустос на съвременното изкуство. През 1981 година прави първата си самостоятелна изложба и оттогава постоянно присъства със самостоятелни и колективни изложби в страната и чужбина. В областта на историцията на изкуството той присъства главно в графичното изкуство, но не пренебрегва други художествени произведения. Неговото художествено утвърждаване се превръща в международен план и като художник, график, изкуствовед е член на жури, селектор и опитен консултант: Член е на международното жури на Графичното биенале във [[Варна]], [[България]].<ref>[http://www.graffitgallery.com/?p=407 16th International Print Biennial Varna 2011]</ref> Член на Международното жури на Световната галерия за рисунки в [[Скопие]].<ref>{{Citation |title=Се отвора Светска галерија на цртежи |url=http://www.novamakedonija.mk/NewsDetal.asp?vest=12109110353&id=16&setIzdanie=21858 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006122119/http://www.novamakedonija.mk/NewsDetal.asp?vest=12109110353&id=16&setIzdanie=21858 }}</ref> Той е селектор на автори, представители на страната Македония и водещ на колекцията на Международното триенале на графиката – Битоля в Международното триенале на графиката в [[Шамалир]], (Chamalières), [[Франция]]. <ref>{{Citation |title=Neuvième triennale mondiale de l'estampe |url=http://www.mondialestampe.com/pages_9tri/lieux.html |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006093538/http://www.mondialestampe.com/pages_9tri/lieux.html }}</ref> Освен това той представлява художници от други страни в този триенале. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.artifexlibris.com/2010-10-17-2010-10-17-impressioni-dalla-8a-triennale-di-chamalieres/ |заглавие=Impressioni dalla 8a Triennale di Chamalières |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006073533/http://www.artifexlibris.com/2010-10-17-2010-10-17-impressioni-dalla-8a-triennale-di-chamalieres/ }}</ref> Участва в организацията на 2- и 3 ро Международно биенале на графиката, [[Чачак]], [[Сърбия]]. Владо Гьорески е художествен ръководител на Международното триенале на графиката – Битоля<ref>[http://dawhois.com/www/graphicmk.com.html INTERNATIONAL TRIENNIAL OF GRAPHIC ART o BITOLA]</ref> и е нает като куратор на съвременното изкуство в Националния институт, музей и галерия в Битоля<ref>[http://dawhois.com/www/graphicmk.com.html INTERNATIONAL TRIENNIAL OF GRAPHIC ART o BITOLA]</ref><ref>[https://www.scribd.com/document/377870424/9th-International-Triennial-of-Graphic-Art-Bitola-2018/ Triennial of Graphic Art Bitola, 2018]</ref><ref>[https://www.scribd.com/doc/296057356/Catalogue-for-8th-International-Triennial-of-Graphic-Art-Bitola/ International Triennial of Graphic Art, Bitola]</ref>. Като художник и график има самостоятелни изложби и участва в много колективни изложби в страната и чужбина. От 2016 г. до 2020 г. той е участвал в над 100 художествени изложби в много страни по света: [[България]]<ref>[https://international-art-projects.weebly.com/international-print-exhibition--graphic-borders--shumen-bulgaria-2012.html/ Shumen, Bulgaria]</ref>,[[Словения]]<ref>[http://www.sinjivrh.wordpress.com/category/artwork Slovenija Open to Art]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lokalno.si/2018/09/19/202109/napovedniki/obvestila/Valvasorjevi_mednarodni_graficni_dnevi_odprtje_pregledne_razstave__grad |заглавие=Valvasorjevi mednarodni grafični dnevi |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-02-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200228135018/https://www.lokalno.si/2018/09/19/202109/napovedniki/obvestila/Valvasorjevi_mednarodni_graficni_dnevi_odprtje_pregledne_razstave__grad/ }}</ref><ref>[http://www.dlul-drustvo.si/2019/06/15/avanti-grafika-drugic// AVANTI GRAFIKA!]</ref>, [[Хърватия]]<ref>{{Citation |title=Vlado Goreski (Makedonija/Macedonia) |url=http://www.splitgraphic.hr/arhiva/10013?lang=en |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2020-06-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200610161303/http://www.splitgraphic.hr/arhiva/10013?lang=en }}</ref>, [[Франция]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mondialestampe.com/archives/9-triennale/catalogue_9tri/#/page/1 |заглавие=Trienniale mondiale |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-06-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200613052710/http://www.mondialestampe.com/archives/9-triennale/catalogue_9tri/#/page/1 }}</ref>, [[Англия]]<ref>[http://books.google.mk/books/about/Dialogue_with_Nature.html?id=HRSFtgEACAAJ&hl=en&output=html_text&redir_esc=y Dialogue with Nature/ Dialogue]</ref>, [[Италия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://estograph.ee/2017/08/15/mirror-face-to-face-2017-italian-and-estonian-artists-exhibition/ |заглавие=MIRROR – face to face 2017 |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-06-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200610223432/https://estograph.ee/2017/08/15/mirror-face-to-face-2017-italian-and-estonian-artists-exhibition/ }}</ref>, [[Мексико]]<ref>[http://printsforpeacemexico.blogspot.com/2016/01/eight-prints-for-peace-2016-received.html Prints for Peace-Grabados por la Paz México ]</ref>, [[Полша]]Графично триенале [[Краков]] – [[Киелце]]<ref>[http://www.bwakielce.art.pl/news/zaproszenie-na-wystawe-pokonkursowa-ii-litho-kielce-20182019/ Litho]</ref><ref>[http://www.bwakielce.art.pl/news/2-miedzynarodowa-wystawa-mala-forma-graficzna-13x18-dialog-warsztatu-z-cyfra/MIEDZYNARODOWA WYSTAWA]</ref>, Биенале на миниатюрна графика в [[Лодз]]<ref>[http://www.mgslodz.pl/kolekcja/page-5/ Vlado Goreski]</ref><ref>[https://csw.torun.pl/csw/ogloszenie-wynikow-przegladu-exdigitalis-salon-2019-30569/ Ex DIGITALIS Salon 2019]</ref>, [[Русия]], [[Япония]]<ref>[http://www.tamabi.ac.jp/timpt/ TOKYO INTERNATIONAL]</ref>, [[Молдова]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.moldpres.md/news/2020/02/06/20001030/ |заглавие=Holocaustului |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2021-03-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210310233503/https://www.moldpres.md/news/2020/02/06/20001030/ }}</ref>, [[Унгария]]<ref>[https://www.icr.ro/budapesta/holocaust-expozitie-internationala-de-arta-grafica-la-icr-budapesta/ Holocaust]</ref>, [[Австралия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dagaz-gallery.com/open-call/ |заглавие=announce finalists of our 2020 |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200224044953/https://www.dagaz-gallery.com/open-call/ }}</ref>, [[Турция]]<ref>{{Citation |title=mailartexhibition |url=https://picpanzee.com/tag/mailartexhibition/ |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2020-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200224001903/https://picpanzee.com/tag/mailartexhibition }}</ref>, [[Бразилия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://radiototalconcordia.com/este-viernes-se-inaugura-el-x-salon-anual-del-bicentenario/ |заглавие=Museo de Artes Visuales |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200224001856/http://radiototalconcordia.com/este-viernes-se-inaugura-el-x-salon-anual-del-bicentenario/ }}</ref>, [[Аржентина]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://concordia24.com.ar/este-viernes-se-inaugura-el-x-salon-anual-del-bicentenario/ |заглавие=X Salón Anual del Bicentenario |достъп_дата=2020-02-25 |архив_дата=2020-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200224001905/http://concordia24.com.ar/este-viernes-se-inaugura-el-x-salon-anual-del-bicentenario/ }}</ref>, [[Сърбия]]<ref>[https://www.globalnpo.org/CS/Belgrade/622091944632911/4th-International-Printmaking-Triennial/ 4. medjunarodno trijenale grafike]</ref>, [[Армения]]<ref>{{Citation |title=''Second International Print Biennale Yerevan 2019'' |url=https://icelandicartcenter.is/news/open-call-second-international-print-biennale-yerevan-2019/ |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2020-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200224001856/https://icelandicartcenter.is/news/open-call-second-international-print-biennale-yerevan-2019/ }}</ref>, [[Румъния]]<ref>[https://www.modernism.ro/2019/11/22/bucharest-international-print-biennale-bipb-2019-crossing-borders-muzeul-national-al-literaturii-romane/ BUCHAREST INTERNATIONAL PRINT BIENNALE – BIPB 2019]</ref>. * Международна изложба „Малка графична форма 13x18 – Диалог с цифров семинар“, 2014/2015, Коньскич, Радомиу, Киелка, Буску-Зброджу, Полша * Втора международна изложба „Мал графички формат 13х18 – Дигитална дијалог-работилница“, 2014/2015, Коњских, Радомиу, Келце, Буску-Здроју, Полска<ref>{{Citation |title=Втора меѓународна изложба „Мал графички формат 13х18 – Дигитална дијалог-работилница“ |url=http://www.zpaf-kielce.pl/aktualnosci/wystawy/185-2-miedzynarodowa-wystawa-mala-forma-graficzna-13x18-dialog-warsztatu-z-cyfra |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-02-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150204195313/http://www.zpaf-kielce.pl/aktualnosci/wystawy/185-2-miedzynarodowa-wystawa-mala-forma-graficzna-13x18-dialog-warsztatu-z-cyfra }}</ref> * Музей на рисунката Остен – Владо Гьорески-Рафик<ref>{{Citation |title=ОСТЕН МУЗЕЈ НА ЦРТЕЖ |url=http://www.ostenmuseum.mk/umetnici/c?avtorId=926 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924062218/http://www.ostenmuseum.mk/umetnici/c?avtorId=926 }}</ref> * Музей на графиката, [[Пиза]] (с Паоло Чиампини) (Pisa, Museo de la grafica, Italy, et Paolo Ciampini)<ref>[Каталог Museo de la grafica]</ref> * 9 Световно триенале на графиката, 2014, Шамалиер, Франция (9 Trienniale Mondiale de petit format Chamalières, France, 2014)<ref>Каталог Trienniale Mondiale de petit format Chamolières 2014</ref> * Графична трибуна, 2014, Музей на изкуството Клуж (Tribuna Graphic, 2014, Museum of Art Cluj) <ref>Каталог Tribuna Graphic ISBN 978-973-1878-02-8</ref> * Огън, вода, земя, 2014, [[Шумен]], България <ref>{{Citation |title=FIRE, WATER, EARTH – BULGARIA |url=http://rodicastrugaru.ro/author/admin/ |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150223095837/http://rodicastrugaru.ro/author/admin/ }}</ref> * Огън, вода, земя, 2013, [[Гурен]], Франция <ref>[http://international-art-projects.weebly.com/artists-gallery.html INTERNATIONAL ART PROJECTS – GOURIN]</ref> * Седмо международно графично триенале Битоля, 2012 <ref>Каталог Седмо меѓународно графичко триенале Битола ISBN 978 – 608 – 4522 – 16 – 4, COBISS. MK-ID 91928330 стр.332</ref> * Международни художествени проекти, 2012, Шумен, България <ref>[http://international-art-projects.weebly.com/international-print-exhibition--graphic-borders--shumen-bulgaria-2012.html INTERNATIONAL ART PROJECTS – SHUMEN]</ref> * Шесто Международно графично триенале Битоля, 2009 г. <ref>Каталог Шесто меѓународно графичко триенале Битола ISBN 9989 – 9896 – 1 – 3, COBISS. MK- ID 18451777 стр.151</ref> * Световна галерия на изкуството на хартия – Остен, 2009 <ref>{{Citation |title=ОСТЕН СВЕТСКА ГАЛЕРИЈА НА ЦРТЕЖ СКОПЈЕ 2009 |url=http://www.osten.com.mk/cms/contentdata/documents/Katalog_Osten_SGC_2009.pdf |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006104153/http://www.osten.com.mk/cms/contentdata/documents/Katalog_Osten_SGC_2009.pdf }}</ref> * Четвърто международно графично триенале Битоля, 2003 г. (група Sibelius)<ref>Каталог Четврто меѓународно графичко триенале Битола ISBN 9989 – 9896 – 1 – 3, COBISS. MK-ID 17058113 стр.128</ref> * Второ международно биенале на малка графика, 2003, Тетово (група Сибелиус) <ref>Каталог Второ меѓународно биенале на мала графика</ref> * Самостоятелна изложба, Прилеп, 2002, 37 МТФ "Войдан Чернодрински“<ref>Каталог на 37 Македонски театарски фестивал</ref> * Самостоятелна изложба, Скопие, 2001, Млад открит театър * Ла Белон, [[Брюксел]], 2000 г. (La Bellone, Bruxelles, 2000) * Графично изкуство, [[Дебрецен]], 2000 г. (Grafikusmuveszek, Debrecen, Hungary, 2000) * Графично биенале, [[Сеул]], 2000 г. (Print Biennial, Seul, 2000, 12) * Трето международно графично триенале Битоля, 2000 (група Сибелиус)<ref>Каталог ISBN 9989 – 9896 – 1 – 3 стр.112</ref> * Трето международно графично триенале Битоля, 2000 (Владо – Missa на ангелите)<ref>Каталог Трето меѓународно графичко триенале Битола ISBN 9989 – 9896 – 1 – 3 стр.161</ref> * Балканска изложба на графики, [[Суботица]] и [[Нови Сад]], 1999 г. <ref>Каталог Балканска изложба на графика</ref> * Норвегия – Mеждународно графично триенале, [[Фредрикстад]], 1997 (Norwegian international print triennale, Fredrikstad, 1997) * Самостоятелна изложба, Битоля, 1981 <ref>Студентски збор, Љубен Пауноски, мај 1981</ref> == Галерия == <gallery> 01 let tus.JPG 02 posleden ostrov,bakropis.jpg Let,maslo.JPG XVII,moliv.jpg </gallery> == Галерия == <gallery> 02 site lica na petre andreevski.jpg 03 браќа карамазови.jpg 04 misirkov.jpg 06 делириум за двајца.jpg 08 crnila.jpg </gallery> Владо Гьорески присъства на театралната сцена от много години и е получил множество награди и положителни отзиви за своите сценографии. <ref>Ристо Стефановски „Театарот во Македонија“, ISBN 978 – 608 – 65513 – 0 – 8, COBISS. MK- ID 92827914, стр.401, 405, 451</ref><ref>Актерството и режијата во македонскиот театар, Зборник на трудови, Приредила: д-р Јелена Лужина ISBN 9989 – 9945 – 2 – – 5, COBISS – ID 0</ref><ref>Иван Ивановски, „Потпелистерски талиини вечери“, Народен театар Битола, 1995, COBISS. MK- ID 20718346</ref><ref name="i9">Иван Ивановски, „Битолска театарска хроника“, Народен театар Битола, 2002, COBISS. MK- ID 16678465</ref> Негови сценични проекти присъстват в много театрални къщи в страната и чужбина. Драматичен театър Скопие * Хамлет (1997 и 2012)<ref>[http://www.blesok.com.mk/tekst.asp?lang=eng&tekst=90#.U_GSTqNSmSo www.blesok.com.mk]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/17624 „Хамлет“ на Скопския Драмски театър]</ref> * Йона Даб <ref>{{Citation |title=www.mactheatre.edu.mk |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=1&str=11 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006091619/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=1&str=11 }}</ref> * Всичките лица на Петре Андреевски <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=61&str=49#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006192752/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=61&str=49#dno }}</ref> * Архелаос или Еврипид се завръща у дома <ref>[http://www.jordanplevnes.net/news--1053108610741086108910901080/11 Премиера на драмскиот текст „Архелаос или Еврипид се враќа на Балканот" на Јордан Плевнеш]</ref> Турски театър Скопие * Ромео и Жулиета <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=68&str=24#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141007173917/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=68&str=24#dno }}</ref> * Гилгамеш <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=28&str=13 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006091622/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=28&str=13 }}</ref> * Тартиф <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=68&str=15 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006084718/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=68&str=15 }}</ref> * И аз съм Орхан (Пмук) <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=28&str=39 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006110547/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=28&str=39 }}</ref> Македонски национален театър * Делири за двама <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=59&str=32#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141007175137/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=59&str=32#dno }}</ref> * Животът е сън <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=59&str=73#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141007223953/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=59&str=73#dno }}</ref> Народен театър Струмица * Досие Стриндберг<ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=22&str=44 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006111750/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=22&str=44 }}</ref> * Последният ден на Мисирков <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=77&str=9#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141008214351/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=77&str=9#dno }}</ref> Народен театър Прилеп * Роберто Зуко<ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=27 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006070509/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=27 }}</ref> * Полковникът птица * Жена за полковника <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=2 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006102400/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=2 }}</ref> * Фар <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=33 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006105834/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=24&str=33 }}</ref> * Кърпен живот <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=69&str=11#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141008200554/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=69&str=11#dno }}</ref> Народен театър Битоля * Братята Карамазови <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=55&str=43#dno |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141008223936/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=55&str=43#dno }}</ref> * Майстора и Маргарита <ref name="i9" /> * Подземна република<ref>Ристе Стефановски „Театарот во Македонија“, ISBN 978-608-65513-0-8, COBISS.MK-ID 92827914, стр. 401 – 405</ref> * Бежанка * Домът на Бернарда Алба * Notre femme de Paris<ref>Иван Ивановски „Битолска театарска хроника“, Народен театар Битола, 2002, COBISS.MK-ID 16678465</ref> Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ [[Смолян]], България (Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“), Смолян * М м е ... който пръв започна Градски театър „Марин Джич“ (Gradsko kazalište Marina Držića), [[Дубровник]], [[Хърватия]] * Братя Карамазови <ref>[http://blog.dnevnik.hr/svijetteatra/oznaka/kazalite-marina-dria-dubrovnik U SVIJETU TEATRA...]</ref> === Художествена критика === Неговите критични есета тръгват от местното, Битолската художествена среда и чрез балканските пространства се простират по целия свят. * Агата Гертчен (Agatha Gertchen), Полша <ref>VII Меѓународно графичко триенале Битола 2012, Каталог ISBN 978 – 608 – 4522 – 16 – 4, COBISS. MK- ID 91928330 стр. 9 – 10</ref><ref>Agata Gertchen: grafika, ISBN 83-61424-29-6, 9788361424291, Akademia Sztuk Pięknych. Wydział Artystyczny, 2011</ref><ref>[http://cargocollective.com/agatagertchen/texts-1 Agata Gertchen texts]</ref> * Димитър Кочевски – Мичо <ref>Монографија – Димитар Кочевски Мичо, 2008, ISBN 608 – 4526 – 00 – 4, COBISS. MK-ID 74832138</ref> * Джурич – Дзамоња <ref>{{Citation |title=БАЛКАНСКИ ПАРАЛЕЛИ – ДАДО ЃУРИЌ, БАЛКАНСКИОТ ПРОРОК И МОНУМЕНТАЛНОСТА КАЈ ДУШАН ЏАМОЊА |url=http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Gjorevski_Vlado.pdf |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006125248/http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Gjorevski_Vlado.pdf }}</ref> * Леонардо Готлиб, [[Аржентина]] <ref>V Меѓународно графичко триенале Битола 2006, Каталог ISBN 9989 – 2424 – 5 – 3 COBISS. MK- ID 17058113 стр. 200</ref> * Марк Фризинг (Marc Frising), [[Белгия]] <ref>VII Меѓународно графичко триенале Битола 2012, Каталог ISBN 978 – 608 – 4522 – 16 – 4, COBISS. MK- ID 91928330 стр. 21</ref><ref>[http://www.frising.eu/english/works/prints/prints-1-recent-giant-mezzotint-works/index.html Marc Frising]</ref> * Морис Пастернак (Maurice Pasternak), Белгия <ref>V Меѓународно графичко триенале Битола 2006, Каталог ISBN 9989 – 2424 – 5 – 3 COBISS. MK- ID 17058113 стр. 206</ref> * Паоло Чампини (Paolo Ciampini), [[Италия]] <ref>V Меѓународно графичко триенале Битола 2006, Каталог ISBN 9989 – 2424 – 5 – 3 COBISS. MK- ID 17058113 стр. 212</ref> * Свето Манев<ref>Монографија Свето Манев, ISBN 978 – 9989 – 196 – 34 – 8, COBISS. MK- ID 79802378 стр. 122, 125, 131</ref><ref>Битолски весник, Битола, 17 11 1982</ref> * Слободан Йевтич (Slobodan Jevtic), [[Франция]] <ref>VII Меѓународно графичко триенале Битола 2012, Каталог ISBN 978 – 608 – 4522 – 16 – 4, COBISS. MK-ID 91928330 стр. 16</ref> * Татяна Манева <ref>[http://www.gallerymc.org/h/city-and-nature-by-tatjana-maneva/ City and Nature by Tatjana Maneva]</ref> === Дизайн на театрални плакати === Владо Гьорески е автор на голям брой театрални плакати, за които е носител и на много. Автор е на плакатите за следните представления: * „Майстора и Маргарита " – Булгаков, Народен театър Битоля, * „Опера за три гроша" – Брехт, Народен театър Прилеп, * „Дон Кихот“ – Сервантес, Народен театър Щип, * „Полицаи“ – Мрожек, Народен театър Охрид, * „Братя Карамазови“ – Достоевски, градски театър „Марин Джич“ Дубровник, Хърватия, * „М м е ... който пръв започна“ – Дуковски, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“Смолян, Българияи др. === Оригинални проекти === * Евангелието по сенките (с Владо Цветановски) – Народен театър Битоля <ref>{{Citation |title=Списание за книжевност и култура АРТ, стр. 40 |url=http://www.rastko.org.rs/cms/files/books/53aef98ba45a8 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924084816/http://www.rastko.org.rs/cms/files/books/53aef98ba45a8 }}</ref><ref>{{Citation |title=Нарастваща фестивалност |url=http://www.kultura.bg/media/my_html/2034/b_romeo.htm |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006080127/http://www.kultura.bg/media/my_html/2034/b_romeo.htm }}</ref> * И аз съм Орхан (според произведенията на Орхан Памук) – Турски театър Скопие <ref>{{Citation |title=И ЈАС СУМ ОРХАН – МУЗЕЈ НА СПОМЕНИТЕ |url=http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=A8C1C2A1BAECCE44913E188A4322B50A |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150923215633/http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=A8C1C2A1BAECCE44913E188A4322B50A }}</ref> * Досие Стриндберг – Народен театър „Антон Панов“ – Струмица <ref>{{Citation |title=Премиера на Досие Стриндберг |url=http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=134A57E23A272E4C961CD396A7769694 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150923215602/http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=134A57E23A272E4C961CD396A7769694 }}</ref><ref>[http://www.scribd.com/doc/52392231/teatarski-glasnik-N74-75-2010 Театарски гласник]</ref> * Драматизация и адаптация на „Осмото световно чудо“, Народен театър Битоля <ref>{{Citation |title=Институт за театрологија |url=http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=23&str=36 |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006095636/http://www.mactheatre.edu.mk/tekst.asp?lang=mac&tekst=23&str=36 }}</ref> == Награди == Носител е на многобройни награди за графично изкуство, сценография и дизайн на театрални плакати: * Македонски театрален фестивал „Војдан Чернодрински“ Прилеп 2012 г. – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Полицай“ (Охридски театър) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2012/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2012 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141007201712/http://www.mtf.com.mk/2012/mk/nagradi.php }}</ref> * [[Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“|Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“]] Прилеп, 2011 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Хамлет“ (Драматичен театър Скопие) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2011/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2011 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141008212645/http://www.mtf.com.mk/2011/mk/nagradi.php }}</ref> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2010 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Братя Карамазови“ (Народен театър Битоля) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2010/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2010 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141008034643/http://www.mtf.com.mk/2010/mk/nagradi.php }}</ref> * Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2009 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Последният ден на Мисирков“ (Народен театър „Антон Панов“ – Струмица) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2009/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2009 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006202835/http://www.mtf.com.mk/2009/mk/nagradi.php }}</ref> * Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2008 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Бежанка“ (Национален театър Щип) <ref name="i10">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2008/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2008 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141007163158/http://www.mtf.com.mk/2008/mk/nagradi.php }}</ref> * Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2008 – Награда за най-добра сценография в пиесата „Бежанка“ (Национален театър Щип) <ref name="i10" /> * Фестивал на македонския театър „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2007 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „Тартиф“ (Народен театър Щип) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2007/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2007 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141008175622/http://www.mtf.com.mk/2007/mk/nagradi.php }}</ref> * Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2006 – Награда за сценография в пиесата „Роберто Зуко“ (Народен театър „Войдан Чернодрински“ – Прилеп) <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mtf.com.mk/2006/mk/nagradi.php |заглавие=Македонски театарски фестивал „Војдан Чернодрински“, награди, 2006 |достъп_дата=2019-03-08 |архив_дата=2014-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141008214936/http://www.mtf.com.mk/2006/mk/nagradi.php }}</ref> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 2003 – Награда за най-добър рекламен материал за пиесата „На дъното“ (Народен театър Битоля)<ref>{{Citation |title=www.mactheatre.edu.mk |url=http://www.mactheatre.edu.mk/main/fest_mac_pp.html |accessdate=2019-03-08 |archivedate=2015-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150306080721/http://www.mactheatre.edu.mk/main/fest_mac_pp.html }}</ref> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 1998 – Награда за сценография в пиесата „Полковник птица“ (Народен театър Прилеп) <ref name="i11">Енциклопедија „Театарот на македонската почва“, издание на Факултетот за драмски уметности во Скопје – Институт за театрологија, 2002 година, CD-ROM</ref> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 1998 – Награда за най-добър рекламен материал в пиесата „Полковник Птица“ (Народен театър Прилеп) <ref name="i11" /> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 1996 – Награда за сценография в пиесата „Майстора и Маргарита“ (Народен театър Битоля)<ref name="i11" /> * Фестивал на македонските театри „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 1994 – Награда за сценография в пиесата „Notre femme de Paris“ (Народен театър Битоля)<ref name="i11" /> * Македонски театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ Прилеп, 1991 – Награда за сценография в пиесата „Подземна република“ (Народен театър Битоля)<ref name="i11" /> * Награда – награда на Биеналето на съвременното международно графично изкуство, Молдова<ref>[https://palatulculturii.ro/expozitii-si-evenimente/-expoziia-bienalei-internaionale-de-gravur-contemporan-bigc-ediia-a-ii-a-ne-iai-2017-135/ Premiu Special – Vlado Goreski, Macedonia]</ref>. * Награда – Премия на Международното биенале на графиката в [[Букурещ]], Румъния<ref>[https://mnlr.ro/bienala-internationala-de-gravura-bipb-2019-crossing-borders/ BIENALA INTERNAŢIONALĂ DE GRAVURĂ]</ref>. == Библиография == * Владо Гьорески – „Ноктурно“ II, 2019<ref>[https://www.scribd.com/document/399794818/Vlado-Goreski-Nocturne-II-2019/ Vlado Goreski ,Nocturne II, 2019]</ref> * Владо Гьорески – „Суха игла“ II<ref>[https://www.scribd.com/document/399242158/Vlado-Goreski-Drypoint-II/ Vlado Goreski ,Drypoint II]</ref> * Владо Гьорески – „Суха игла“ I<ref>[https://www.scribd.com/document/399242011/Vlado-Goreski-Drypoint-I/ Vlado Goreski ,Drypoint I]</ref> * Владо Гьорески – „Суха игла“ IV – катедрала<ref>[https://www.scribd.com/document/400177350/Vlado-Goreski-Drypoint-VI-Cathedral-2/ Vlado Goreski ,Drypoint VI, Cathedral – 2]</ref> * Владо Гьорески – „Ноктурно“ I<ref>[https://www.scribd.com/document/396347663/Vlado-Goreski-Nocturne-I-Variations/ Vlado Goreski – Nocturne I, variations]</ref> * Владо Гьорески – „Суха игла“ III<ref>[https://www.scribd.com/document/399231133/Vlado-Goreski-Drypoint-III/ Vlado Goreski ,Drypoint III]</ref> * Владо Гьорески – „Суха игла“ IV<ref>[https://www.scribd.com/document/399349797/Vlado-Goreski-Drypoint-IV/ Vlado Goreski ,Drypoint IV]</ref> * Владо Гьорески – „Миниатюрна графика“<ref>[https://www.scribd.com/document/396146573/Vlado-Goreski-Miniature-Graphic-Works-2018/ Vlado Goreski ''Miniature Graphic Works'' 2018]</ref> * Владо Гьорески – „Миниатюрна графика“<ref>{{Citation |title=www.opafondacija.org |url=https://www.opafondacija.org/zaum/wp-content/uploads/2019/01/2018_00_00_Vlado_Goreski_Miniature_Graphic_Works.pdf |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2019-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191222194045/https://www.opafondacija.org/zaum/wp-content/uploads/2019/01/2018_00_00_Vlado_Goreski_Miniature_Graphic_Works.pdf }}</ref> * Владо Гьорески – Ex Libris – Ex Litera“<ref>[https://www.scribd.com/document/396146411/Vlado-Goreski-Ex-Libris-Ex-Littera/ Vlado Goreski Ex Libris Ex Littera]</ref> * Владо Гьорески – Владимир Симоновски – „Графики от голям формат“<ref>{{Citation |title=www.opafondacija.org |url=https://www.opafondacija.org/zaum/wp-content/uploads/2019/08/2017_12_00_Vladimir_Simonovski_Vlado_Gjoreski.pdf |accessdate=2020-02-25 |archivedate=2020-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200224014043/https://www.opafondacija.org/zaum/wp-content/uploads/2019/08/2017_12_00_Vladimir_Simonovski_Vlado_Gjoreski.pdf }}</ref> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Гьорески, Владо}} [[Категория:Северномакедонски художници]] [[Категория:Словенски художници]] [[Категория:Родени в Битоля]] 3o20pgqz0cc7exugmwnsajqmxv9j6nq Петър Петров (актьор) 0 719305 12896605 12561106 2026-05-02T22:06:24Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896605 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Петров|Петър Петров}} {{Личност | име = Петър Петров | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Петър Петров''' е български актьор. == Филмография == * „[[Брачни шеги]]“ (1989) – бай Пешо (в III новела – „Чао, любов моя“) * „[[Време за път]]“ (5-сериен тв, 1987) – (в 2 серии: I и V) * „[[Почти вълшебно приключение]]“ (2-сериен тв, 1986) * „[[Опасен чар]]“ (тв, 1984) – чичото на Боряна * „[[Златната река]]“ (1983) * „[[Царска пиеса]]“ (1982) – Давид, разпоредител в театъра * „[[Бал на самотните]]“ (1981) * „[[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]“ (12-сер. тв, 1981) – продавачът на оръжие (в I серия) * „[[Хайде, дядовци!]]“ (тв, 1981) * „[[Нощните бдения на поп Вечерко]]“ (тв, 1980) (не е посочен в надписите на филма) - деловодителят на отец Анани * „[[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]“ (1979) – дядото на Камен<ref>Генчева, Галина (съставител). ''Български игрални филми: Анотирана илюстрована филмография, том трети (1971−1980)''. С.: Д-р Иван Богоров, 2008, с. 345</ref> * „[[Момичето и змеят]]“ (1979) – професор сеизмолог * „[[Компарсита]]“ (1978) * „[[Покрив (филм)|Покрив]]“ (1978)<ref>Генчева, Галина (съставител). ''Български игрални филми: Анотирана илюстрована филмография, том трети (1971−1980)''. С.: Д-р Иван Богоров, 2008, с. 295</ref> – пазачът бай Кольо * „[[С любов и нежност]]“ (1978) – бай Петко<ref>Генчева, Галина (съставител). ''Български игрални филми: Анотирана илюстрована филмография, том трети (1971−1980)''. С.: Д-р Иван Богоров, 2008, с. 291</ref> * „[[Белият път]]“ (1978) * „[[100 тона щастие]]“ (1977)<ref>Генчева, Галина (съставител). ''Български игрални филми: Анотирана илюстрована филмография, том трети (1971−1980)''. С.: Д-р Иван Богоров, 2008, с. 279</ref> – дежурният Мавров * „[[Лъжовни истории]]“ (1977) – дядо Данчо (в новелата „5+1“)<ref>Генчева, Галина (съставител). ''Български игрални филми: Анотирана илюстрована филмография, том трети (1971−1980)''. С.: Д-р Иван Богоров, 2008, с. 256</ref> * „[[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]“ (13-сер. тв, 1976 – 1980) – бай Ангел (в 2 серии: II, III) * „[[Спомен за близначката]]“ (1976) - кметът == Източници == <references /> {{мъниче|актьор}} [[Категория:Български актьори и актриси]] thusspcd9gry6xuwg4cxwyhm7fqzlhq Нагорно-Карабахска република 0 719930 12896112 12566937 2026-05-02T12:59:33Z ~2026-26482-81 394659 12896112 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Нагорно-Карабахска република |официално-име = Արցախի Հանրապետություն<br>Нагорно-Карабахская Республика |статут = [[Непризнати държави|непризната държава]] |знаме-вид = [[Национално знаме на Нагорно-Карабахска република|Знаме]] |национален_девиз = |национален_химн = [[Химн на Нагорно-Карабахската република|Ազատ ու Անկախ Արցախ]] |химн-файл = |местоположение = Republic of Artsakh (orthographic projection).svg |местоположение-лег = {{Легенда|#346733|Територия, контролирана от Арцах}}{{Легенда|#70D900|Заявена, но неконтролирана територия}} |начало = 1991 |край = 2023<ref group="б">Официално разпусната на 1 януари 2024 г.</ref> |столица = [[Степанакерт]] |най-голям град = Степанакерт |религия = 98,55% [[християнство]]<br>—98,03% [[Арменска апостолическа църква|апостолици]]<br>—0,37% [[Евангелизъм|евангелисти]]<br>—0,15% [[православни]]<br>0,64% други религии<br>0,43% [[ислям]]<br>0,24% без отговор |площ-общо = 3000 |площ-год = 2020/23 г. |население-ценз = 120 000 (2021 г.) |управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] |длъжност1 = [[Президент на Нагорно-Карабахската република|Президент]] |управляващ_длъжност1 = [[Роберт Кочарян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1994 – 1997 |управляващ_длъжност1a = [[Аркадий Гукасян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1997 – 2007 |управляващ_длъжност1b = [[Бако Саакян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 2007 – 2020 |управляващ_длъжност1c = [[Араик Арутюнян]] |год_мандат_управляващ_длъжност1c = 2020 – 2023 |управляващ_длъжност2 = [[Самвел Шахраманян]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 2023 |събития = Автономия |събитие-дати = 2 септември 1991 г. |събития2 = [[Референдум за независимост на Нагорни Карабах|Независимост от СССР]] |събитие-дати2 = 10 декември 1991 г. |събития3 = [[Война в Нагорни Карабах (2020)|Втора война]] |събитие-дати3 = 2020 г. |събития4 = Азерска блокада |събитие-дати4 = 12 декември 2022 г. |събития5 = Азерска офанзива |събитие-дати5 = 19 – 20 септември 2023 г. |събития6 = [[Капитулация]] |събитие-дати6 = 28 септември 2023 г. |събития7 = Разпускане |събитие-дати7 = 1 януари 2024 г. |законодателна власт = Национално събрание |валута = [[Карабахски драм]] и [[Арменски драм]] |TLD = [[.am]], .հայ |часова-зона = AMT ([[UTC+4]]) |телефонен-код = +374 47 |p1 = Нагорно-карабахска автономна област |s1 = Азербайджан |flag_s1 = Flag of Azerbaijan.svg |днес_част = [[Азербайджан]] |бележки = <references group="б"/> }} '''Нагорно-Карабахската република''' ({{lang|hy|Լեռնային Ղարաբաղի Հանրապետություն}}) или '''Република Арцах''' ({{lang|hy|Արցախի Հանրապետություն}}) е бивша [[Непризнати държави|непризната държава]] в [[Задкавказие]]то, съществувала от 1991 до капитулацията ѝ през 2023 г. Територията на републиката се счита за част от [[Азербайджан]], макар че [[Нагорни Карабах]] исторически е част от [[Армения]], населяван е предимно от [[арменци]] и в него се говори главно на [[Арменски език|арменски]]. Нагорно-Карабахската република контролира по-голямата част от територията на бившата [[Нагорно-карабахска автономна област|Нагорно-Карабахска автономна област]] и някои от съседните райони. Граничи с Армения на запад и [[Иран]] на юг. Столица на републиката е [[Степанакерт]]. Регионът Нагорни Карабах е оспорван от [[Демократична република Азербайджан]] и [[Демократична република Армения]], когато двете държави стават независими през 1918 г. след падането на [[Руската империя]]. През 1920 г. избухва кратка война в района. Конфликтът е потушен, след като [[Съветският съюз]] поема контрол над областта и създава Нагорно-Карабахска автономна област в рамките на [[Азербайджанска съветска социалистическа република|Азербайджанската съветска социалистическа република]] през 1923 г. По време на [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] районът отново става обект на конфликт между Армения и Азербайджан. През 1991 г. в автономната област се провежда [[референдум]], който довежда до обявяване на независимост въз основа на [[право на самоопределение|правото на самоопределение]]. Едромащабният етнически конфликт води до [[Нагорнокарабахски конфликт|Нагорнокарабхската война]], завършила с примирие. Арцах е [[президентска република]] с [[Еднокамарен парламент|еднокамарно]] законодателство. Според някои оценки, републиката разчита основно на Армения и де факто функционира като част от нея.<ref name="hughes"/><ref name="cornell"/> Държавата има планински релеф, като средната ѝ надморска височина е 1097 m. Населението е предимно [[Християнство|християнско]], принадлежащо към [[Арменската апостолическа църква]]. Нагорно-Карабахската република е призната единствено от 3 непризнати държави: [[Абхазия]], [[Южна Осетия]] и [[Приднестровие]]то. От 1994 до 2020 г. арменските и азербайджанските войски остават разделени, като през следващите години има спорадични смъртоносни инциденти. През 2020 г. в региона се води нова война, като Азербайджан постига победа и си връща всички околни окупирани области и значителна част от територията, за която Арцах претендира. [[Лачински коридор|Лачинският коридор]], свързващ Арцах с Армения, е блокиран от Азербайджан през декември 2022 г. През септември 2023 г. Азербайджан започва друга военна офанзива. Правителството на Арцах се съгласява да се разоръжи и да започне преговори с Азербайджан, което предизвиква бягството на етнически арменци от района. На 28 септември 2023 г. президентът на Арцах впоследствие подписва указ за разпускане на всички институции на републиката до 1 януари 2024 г., с което се слага край на нейното съществуване. Към 1 октомври 2023 г. почти цялото население на региона е избягало в Армения. Между 1991 и 2023 г. Арцах контролира части от бившата [[Нагорно-карабахска автономна област]] на [[Азербайджанска ССР|Азербайджанската съветска социалистическа република]], включително нейната столица Степанакерт. Новооформилата се държава представлява [[анклав]] в рамките на Азербайджан от [[Война в Нагорни Карабах (2020)|войната в Нагорни Карабах]] през 2020 г. до азербайджанската офанзива през 2023 г., когато азербайджанските военни поемат контрола над останалата територия, контролирана от Арцах. Единственият сухопътен път за достъп до Армения след войната през 2020 г. е през широкия 5 km Лачински коридор, който е поставен под наблюдението на руските мироопазващи сили. == История == === Праистория === Най-ранните сведения за региона Арцах са от надписи от царството [[Урарту]].<ref>{{Cite web|url=http://www.nkrusa.org/nk_conflict/nk_until_1918.shtml|title=Nagorno Karabakh from Ancient Times to 1918|last=|first=|date=|work=|publisher=The Office of the Nagorno Karabakh Republic in the United States of America|accessdate=13 май|архив_дата=2017-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170925112116/http://www.nkrusa.org/nk_conflict/nk_until_1918.shtml}}</ref> Не се знае дали районът някога е бил управляван от Уратру, но със сигурност е бил в близост до границите на царството. По това време е възможно да е бил населяван от каспийски племена или [[скити]]. === Античност === Първоначалното му население се състои от коренното население и племенни [[номади]], като се смесват с арменци и регионът е интегриран към [[Велика Армения]] през 4 век пр.н.е. През 387 г. [[Римска империя|Римската империя]] и [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]] сключват мирен договор и си поделят Армения. Тогава Арцах и Утик са интегрирани към Агбани, по онова време част от Сасанидската империя. През 451 г. Арцах се превръща в център на съпротивата срещу [[Персия]]. === Средновековие === От VII до IX век регионът на [[Кавказ]] е доминиран от [[Арабски халифат|Арабския халифат]]. През VII век първенците на Арцах са под влиянието на суверена Сиуни. През XIX век областта влиза в [[Руската империя]]. === Персийска империя === Преди 1722 г. автономни части са присъединени към Персия. След разпадането на Персийската династия и идването на османците в Кавказ има кратък период на независимост между 1722 и 1730 г. След 1730 г. регионът попада под влиянието на Иран. През 1796 г. при руска експедиция регионът е окупиран от Руската империя. === Руска империя === Руската империя присъединява региона по време на Руско-персийската война от 1804 – 1813 г., като присъединяването е потвърдено чрез договора от [[Голестан]]. След [[Октомврийската революция]] Нагорни Карабах е разделен между [[Демократична република Армения]] и [[Демократична република Азербайджан]]. След [[Първата световна война]] регионът се контролира от [[Великобритания]]. === Съветски съюз === През 1920 г. [[Азербайджан]], част от който е Нагорни Карабах, е присъединен към [[СССР]]. През същата година болшевиките на власт в Армения създават [[Арменска съветска социалистическа република]]. По онова време територията на Нагорни Карабах е 94% населена с арменци. През 1923 г. Нагорни Карабах става автономна област, отделена от Армения. На 20 февруари 1988 г. Нагорни Карабах декларира отцепване от СССР. === След СССР === [[Файл:Tank memorial Stepanakert.jpg|мини|Паметник на танк, използван през окупацията.]] Разпадането на СССР през 1991 г. довежда до независимостта на Азербайджан и на Армения. Вследствие на това на 2 септември 1991 г., след референдум, Нагорни Карабах обявява своята независимост. Азербайджан е недоволен от създалата се ситуация. За да възстановят контрола си над Нагорни Карабах, властите на [[Баку]] изпращат войски в Нагорни Карабах. В периода 1990 – 1992 г., вследствие на блокадата на Азербайджан, в Нагорни Карабах настава хуманитарна катастрофа. Тази ситуация в региона, създала се от окупацията на Нагорни Карабах от азербайджански доброволци и войски, довежда до острата реакция на [[Съвета за сигурност на ООН]], издал 4 резолюции по проблема през 1993 г. През май 1994 г. Групата на Минск, с представителство на [[Франция]], Русия и [[САЩ]], разрешава военния конфликт, чрез преговори и [[резолюция]]. == География == [[Файл:BergachtigK123.jpg|мини|Районите на Република Арцах:<br/>1: [[Шаумяновски район]]; 2: [[Мартакертски район]]; 3: [[Аскерански район]]; 4: [[Мартунински район]]; 5: [[Хадрутски район]]; 6: [[Шушински район]]; 7: [[Кашатагски район]].]] Нагорни Карабах има обща площ от 4400 km<sup>2</sup>.<ref>[http://www.nkrusa.org/country_profile/overview.shtml Country Overview]</ref> Приблизително половината площ на страната е разположена над 950 m надморска височина.<ref name=":1">Zürcher, Christoph (2007). ''The post-Soviet wars: rebellion, ethnic conflict, and nationhood in the Caucasus''. NYU Press. с. 184. ISBN 0-8147-9709-1.</ref> Територията има високи планински хребети покрай северния си край, на запад и на юг. Целият регион се намира средно на 1100 m над морското равнище. Най-високата точка е Гомхасар (3724 m).<ref name=":1" /> Нагорни Карабах се намира на ръба на [[Арменско плато|Арменското плато]] (плато Карабах) в югоизточната част на [[Малък Кавказ]]. Основните реки са [[Аракс]], [[Воротан]], [[Акера]], Тартар и Катчен. Територията на днешната Република Нагорни Карабах образува част от историческия регион на Карабах, който се намира между реките [[Кура]] и Аракс. Средният Нагорни Карабах се характеризира с гъсти гори от дъб, габър и бук на по-долните планински склонове до брези и алпийски ливади по-нагоре. Районът разполага с множество минерални извори и находища на цинк, въглища, олово, злато, мрамор и варовик.<ref>DeRouen, Karl R. (ed.) (2007). ''Civil wars of the world: major conflicts since World War II, Volume 2''. ABC-CLIO. p. 150. ISBN 1-85109-919-0.</ref> Регионът има континентален климат, леко смекчен. Лятото е горещо, зимите са по-студени, отколкото в Армения. Най-големите градове в региона са [[Степанакерт]], който служи като столица на Република Нагорни Карабах и [[Шуша]], който частично е в руини. Лозя, овощни градини и черничеви насаждения за копринени буби, са разработени в долините.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/401669/Nagorno-Karabakh ''Nagorno-Karabakh'']. [[Britannica]]. Посетен на 30 ноември 2010.</ref> В административно отношение, Нагорни Карабах е разделен на 7 района. == Политика == Политическият режим е президентски. Настоящ президент е [[Бако Саакян]], встъпил в длъжност на 7 септември 2007 г. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който назначава и освобождава министър-председателя. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание на Република Нагорни Карабах. Негов председател е Ашот Гулиан. Министър-председател е Арайк Харутиниан. Има [[конституция]], състояща се от 11 глави, съставена в духа на свободата, човешките права и развитието на държавата и народа. Последната редакция на конституцията е от 1 януари 2008 г. Декларацията за независимост е от 2 септември 1991 г. Войната от 1991 – 1994 г. между Армения и Азербайджан кой да доминира в региона довежда до нестабилност в Нагорни Карабах. Независимостта на Нагорни Карабах, обявена на 2 септември 1991 г., не е призната от международната общност, с изключение на [[Абхазия]], [[Южна Осетия]] и [[Приднестровие]]то, като самите те не са членки на [[ООН]]. Международната общност няма интерес да признае Нагорни Карабах за независим регион – това би довело до проблеми с Армения и Азербайджан, без никакви ползи. Въпреки че Република Арцах има тесни връзки с Аремния и разчита основно на нея, Армения има известни съображения и не желае да признае официално републиката.<ref name="hughes">{{cite book|last=Hughes|first=James|title=Ethnicity and Territory in the Former Soviet Union: Regions in Conflict|year=2002|publisher=Cass|location=London|isbn=978-0-7146-8210-5|page=211}}</ref><ref name="cornell">{{cite book|last=Cornell|first=Svante|title=Azerbaijan Since Independence|url=https://archive.org/details/azerbaijansincei0000corn|year=2011|publisher=M.E. Sharpe|location=New York|isbn=978-0-7656-3004-9|page=[https://archive.org/details/azerbaijansincei0000corn/page/n164 135]}}</ref> == Въоръжени сили == Според конституцията на Арцах, армията е под командването на правителството.<ref>{{cite web |url=http://www.nkrusa.org/country_profile/constitution.shtml |title=Constitution of the Republic of Artsakh |work=Nkrusa.org |accessdate=18 декември 2016}}</ref> Въоръжените сили са съставени официално на 9 май 1992 г. и имат за основна цел отбрана срещу Азербайджан. Тя се сражава срещу азербайджанската армия до прекратяването на огъня на 12 май 1994 г.<ref>{{cite web |url=http://www.nkrusa.org/country_profile/nkr_army.shtml |title=Important Facts about NKR Defense Army &#124; The Office of the Republic of Artsakh in USA |publisher=Nkrusa.org |accessdate=6 май 2012}}</ref> В днешно време армията на Арцах е съставена от около 18 000 – 20 000 войници. Все пак, само 8500 от тях са граждани на Република Арцах, докато около 10 000 са граждани на Армения. Армията разполага с между 177 и 316 [[танк]]а, 256 до 324 бойни превозни средства, 291 до 322 оръдия и [[Минохвъргачка|минохвъргачки]]. Армения снабдява с оръжия и други военни провизии републиката. Няколко батальона от Армения са разположени директно на територията на Арцах.<ref name="Blandy">Blandy, C. W. "[http://www.da.mod.uk/colleges/arag/document-listings/caucasus/08(17)CWB.pdf Azerbaijan: Is War Over Nagornyy Karabakh a Realistic Option?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110510000120/http://www.da.mod.uk/colleges/arag/document-listings/caucasus/08(17)CWB.pdf |date=2011-05-10 }}" Advanced Research and Assessment Group. Defence Academy of the United Kingdom, Caucasus Series 08/17, 2008, с. 14.</ref> Армията участва в [[битка за Шуша|битката]] за [[Шуша]] през 1992 г., отваря [[Лачински коридор|Лачинския коридор]] между Армения и Нагорни Карабах и организира защитата на [[Мардакерт]] в периода 1992 – 1994 г. == Население == [[Файл:Azikh village of Khojavend District, Azerbaijan.jpg|мини|Изглед към село [[Азох]].]] [[Файл:Stepanakert downtown 2015.jpg|мини|Хотел в центъра на Степанакерт.]] [[Файл:Tigranakert3.jpg|мини|Развалините на [[Тигранакерт (Арцах)|Тигранакерт]].]] [[Файл:Stepanakert Airport Daytime.JPG|мини|[[Летище Степанакерт]].]] Към 2002 г. населението на Нагорни Карабах възлиза на 136 000 души, от които 95% са арменци.<ref name="Overview">{{cite web |url=http://www.nkrusa.org/country_profile/overview.shtml |title=Nagorno Karabakh Republic – Country Overview |publisher=Nkrusa.org |accessdate=6 май 2012}}</ref> Към карт 2007 г. правителството обявява, че населението е вече 138 000, като раждаемостта е 2200 – 2300 новородени на година, което е покачване от 1500 през 1999 г. Към 2015 г. населението на страната е 150 932 души.<ref>{{cite web |url=http://www.stat-nkr.am/hy/2010-11-24-10-40-02/597--2015 |title=ԼՂՀ 2015Թ. ՄԱՐԴԱՀԱՄԱՐԻ ՆԱԽՆԱԿԱՆ ՕՊԵՐԱՏԻՎ ՑՈՒՑԱՆԻՇՆԵՐԻ ՄԱՍԻՆ |publisher=STAF NKRE |date=30 март 2016 |accessdate=30 март 2016 |архив_дата=2016-04-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160416093350/http://www.stat-nkr.am/hy/2010-11-24-10-40-02/597--2015 }}</ref> Доклад на [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] от март 2011 г. оценява населението на седемте съседни територии, окупирани от Република Арцах, на 14 000 души.<ref>{{cite news |title=Azerbaijani Party Appeals To OSCE About Armenian Resettlement |url=http://www.rferl.org/content/azerbaijani_party_appeals_to_osce_about_armenian_resettlement/24104655.html |accessdate=13 май 2011 |newspaper=RFERL |date=13 май 2011}}</ref><ref>{{cite web |title=Executive Summary of the „Report of the OSCE Minsk Group Co-Chairs' Field Assessment Mission to the Occupied Territories of Azerbaijan Surrounding Nagorno-Karabakh“ |url=http://www.osce.org/mg/76209 |publisher=OSCE |accessdate=26 май 2011 |year=2011}}</ref> До 2000 г. нетната миграция на държавата е отрицателна.<ref>Regnum News Agency. [http://www.regnum.ru/english/793359.html Nagorno Karabakh prime minister: We need to have at least 300 000 population] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080905181618/http://www.regnum.ru/english/793359.html |date=2008-09-05 }}. Regnum.</ref> През първата половина на 2007 г. е докладвана нетна миграция от 27 души.<ref>{{cite web|url=http://demoscope.ru/weekly/2007/0297/panorm01.php|title=Евразийская панорама|publisher=Demoscope.ru|date=|accessdate=6 май 2012}}</ref> {| class="wikitable sortable centre" ! class="unsortable" | Район || Население (2010)<ref name="NKR fig 12">{{икона|hy}}{{икона|en}} National Statistical Service of Nagorno-Karabakh Republic, {{cite web|url=http://stat-nkr.am/files/publications/nkr%20in%20figures/2010_lxh_tverov.pdf|titre=''Nagorno-Karabakh Republic in figures|date=2010|page=12|consulté le=15 mars 2011}}.</ref> || Площ (km²)<ref name="NKR fig 12" /> ||Гъстота |- | гр. [[Степанакерт]] (столица) || align="right"| 52 300 || align="right"| 25,7 || align="right"| 2035,02 |- | [[Аскерански район]] || align="right"| 17 700 || align="right"| 1196,3 || align="right"| 14,8 |- | [[Хадрутски район]] || align="right"| 12 400 || align="right"| 1876,8 || align="right"| 6,61 |- | [[Мартакертски район]] || align="right"| 19 600 || align="right"| 1795,1 || align="right"| 10,92 |- | [[Мартунински район]] || align="right"| 23 500 || align="right"| 951,1 || align="right"| 24,71 |- | [[Шаумяновски район]] || align="right"| 3000 || align="right"| 1829,8 || align="right"| 1,64 |- | [[Шушински район]] || align="right"| 5100 || align="right"| 381,3 || align="right"| 13,38 |- | [[Кашатагски район]] || align="right"| 7800 || align="right"| 3376,6 || align="right"| 2,31 |} === Етнически състав === {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Етническа група ! colspan="2" |1926 г. ! colspan="2" |1939 г. ! colspan="2" |1959 г. ! colspan="2" |1970 г. ! colspan="2" |1979 г. ! colspan="2" |1989 г. ! colspan="2" |2005 г. ! colspan="2" |2015 г.<sup>1</sup> |- bgcolor="#e0e0e0" !Брой !% !Брой !% !Брой !% !Брой !% !Брой !% !Брой !% !Брой !% !Брой !% |- |[[Арменци]] | align="right" |111 694 | align="right" |89,1 | align="right" |132 800 | align="right" |88,0 | align="right" |110 053 | align="right" |84,4 | align="right" |121 068 | align="right" |80,5 | align="right" |123 076 | align="right" |75,9 | align="right" |145 450 | align="right" |76,9 | align="right" |137 380 | align="right" |99,7 | align="right" |144 683 | align="right" |99,7 |- |[[Азербайджанци]] | align="right" |12 592 | align="right" |10,0 | align="right" |14 053 | align="right" |9,3 | align="right" |17 995 | align="right" |13,8 | align="right" |27 179 | align="right" |18,1 | align="right" |37 264 | align="right" |23,0 | align="right" |40 688 | align="right" |21,5 | align="right" |6 | align="right" |0,0 | align="right" | | align="right" | |- |[[Руснаци]] | align="right" |596 | align="right" |0,5 | align="right" |3174 | align="right" |2,1 | align="right" |1790 | align="right" |1,4 | align="right" |1310 | align="right" |0,9 | align="right" |1265 | align="right" |0,8 | align="right" |1922 | align="right" |1,0 | align="right" |171 | align="right" |0,1 | align="right" |238 | align="right" |0,1 |- |[[Украинци]] | align="right" | | align="right" | | align="right" |436 | align="right" |0,3 | align="right" | | align="right" | | align="right" |193 | align="right" |0,1 | align="right" |140 | align="right" |0,1 | align="right" |416 | align="right" |0,2 | align="right" |21 | align="right" |0,0 | align="right" |26 | align="right" |0,0 |- |[[Езиди]] | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" |16 | align="right" |0,0 |- |[[Асирийци]] | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" |16 | align="right" |0,0 |- |[[Грузинци]] | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | align="right" |15 | align="right" |0,0 |- |Други | align="right" |416 | align="right" |0,3 | align="right" |374 | align="right" |0,2 | align="right" |568 | align="right" |0,4 | align="right" |563 | align="right" |0,4 | align="right" |436 | align="right" |0,3 | align="right" |609 | align="right" |0,3 | align="right" |159 | align="right" |0,1 | align="right" |50 | align="right" |0,0 |- bgcolor="#e0e0e0" ! align="left" |Общо ! colspan="2" |125 300 ! colspan="2" |150 837 ! colspan="2" |130 406 ! colspan="2" |150 313 ! colspan="2" |162 181 ! colspan="2" |189 085 ! colspan="2" |137 737 ! colspan="2" |145 053 |- | colspan="17" |Границите на Нагорно-Карабахската автономна област и Нагорно-Карабахската република са различни. |} == Икономика == Социо-икономическата ситуация в Арцах е силно засегната от войната. В днешно време повечето инвестиции и рисков капитал идват от арменци в Армения, Русия, САЩ, Франция, Австралия, Иран и Близкия Изток. Телекомуникационният сектор е развит от Карабах Телеком,<ref>{{cite web |url=http://www.karabakhtelecom.com/ |title=Karabakh Telecom site |publisher=Karabakhtelecom.com |accessdate=6 май 2012 |архив_дата=2012-05-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120504204242/http://www.karabakhtelecom.com/ }}</ref> който инвестира милиони долари в мобилна мрежа, ръководен от ливанска компания. След 2002 г. се развива рудодобива на [[мед]] и [[злато]] при [[Хейвали]].<ref>{{cite web |url=http://www.bm.am/en/about/history.htm |title=Base Metals LLC – History |publisher=Bm.am |date=7 октомври 2002 |accessdate=6 май 2012 |архив_дата=2012-04-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120418113129/http://www.bm.am/en/about/history.htm }}</ref> Азербайджан счита минната дейност в Нагорни Карабах за незаконна и заплашва с международен съд и разследване на международна одитна компания, която да оцени щетите, нанесени по държавната рудодобивна компания на Азербайджан.<ref>[https://www.meydan.tv/en/article/azerbaijan-to-prosecute-mining-in-karabakh/?ref=search Azerbaijan to prosecute mining in Karabakh]. Meydan TV. 3 април 2018.</ref> Банковата система се администрира от Арцахбанк, която е базирана в [[Ереван]]. Въпреки че официалната валута на страната е [[карабахски драм|карабахският драм]], най-широко се използва [[арменски драм|арменския драм]]. Винопроизводството и обработването на земеделски продукти е една от приоритетните посоки за икономическо развитие на страната.<ref>{{cite web |url=http://www.armeniaforeignministry.com/fr/nk/nk.pdf |title=Republic of Nagorno-Karabakh: Process of State Building at the Crossroad of Centuries |year=2009 |publisher=''Institute of Political Research'' SNCO |accessdate=22 март 2011 |архив_дата=2011-11-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111111023430/http://www.armeniaforeignministry.com/fr/nk/nk.pdf }}</ref> Републиката развива туристическа индустрия, пригодена за Армения и [[Арменска диаспора|арменската диаспора]]. През последните няколко години се наблюдава значително повишение на туристическия поток към републиката, което се дължи на множеството културни забележителности в нея. Степанакерт към момента разполага с 9 хотела.<ref name="Solutions">{{Cite web|url=https://www.armhotels.am/EN/Hotels/Search/Results?destination=56|title=Search Hotels {{!}} Stepanakert|last=Solutions|first=Overall|език=en|accessdate=5 май 2017|архив_дата=2017-08-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170812140858/https://www.armhotels.am/EN/Hotels/Search/Results?destination=56}}</ref> През 2010 г. Арцах е посетена от 8000 туристи, без да се отчитат посетителите от Армения.<ref>{{cite news |title=В мире растет интерес к Арцаху |url=http://nkr.am/ru/news/2011-01-24/329/ |publisher=Ministry of Foreign Affairs of the Nagorno Karabakh Republic |date=24 януари 2011 |accessdate=13 април 2011 |archive-date=2011-05-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110526162252/http://www.nkr.am/ru/news/2011-01-24/329/ }}</ref> Републиката си сътрудничи тясно с Агенция за развитие на туризма на Армения, тъй като Армения е единственият начин туристите да стигнат до Арцах. Агенцията за развитие на туризма на Арцах е основана в Ереван като неправителствена организация в рамките на Армения и цели главно популяризиране на туризма към Арцах. Занимава се с подготовка на туроператори, пътнически агенции, журналисти в региона и осигурява хотелски услуги и други. == Транспорт == Транспортната инфраструктура е повредена от войната, но през последните години видимо се подобрява. Северните и южните части на Нагорни Карабах са свързани чрез главен път.<ref name="Armenia Fund USA">{{cite news |title=NORTH-SOUTH HIGHWAY: THE BACKBONE OF KARABAKH |url=http://www.armeniafundusa.org/projects/north-south.htm |publisher=Armenia Fund USA |accessdate=15 май 2014}}</ref> 169-километровият път, свързващ Хардут, Степанакерт, Аскеран и Мартакерт се счита за връзка от жизнено значение за Арцах. Смята се, че пътят от Ереван до Степанакерт ще се намали от настоящите 8 – 9 часа, когато се осъществят големите инфраструктурни проекти.<ref>{{cite news |title=It'll take 3 hours to drive from Yerevan to Stepanakert through new highway being constructed by Hayastan fund |url=http://arka.am/en/news/economy/it_ll_take_3_hours_to_drive_from_yerevan_to_stepanakert_through_new_highway_being_constructed_by_hay/ |publisher=Arka |date=13 май 2013 |accessdate=15 май 2014}}</ref> [[Летище Степанакерт]], което е единственото пътническо летище в републиката, се намира на 8 km източно от столицата. С настъпването на войната е затворено и остава така до днес. Правителството вече го е преустроило и има планове скоро да го отвори отново. Въпреки това, спорният статут на държавата вероятно ще направи пряката въздушна комуникация с други държави невъзможна.<ref>{{cite news |title=Nagorno-Karabakh Airport Preparing For First Flights in Decades |url=http://www.rferl.org/content/nagorno_karabakh_airport_preparing_for_first_flights_in_decades/2288735.html |publisher=Radio Free Europe Radio Liberty |date=27 януари 2011 |accessdate=15 май 2014}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Задкавказие]] [[Категория:Спорни територии]] [[Категория:Нагорни Карабах]] b4umwxnmxb1maotxy30s18u5d5f8zmn Ники Спиропулу 0 721660 12896135 10951323 2026-05-02T13:17:05Z 5530а 331033 12896135 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ники Спиропулу | име-оригинал = Νίκη Σπυροπούλου | описание = гръцка писателка | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Кавала]], [[Гърция]] | починал-място = | работил = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1997 – | жанрове = | теми = | направление = | течение = съвременна гръцка литература | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Нѝки Спиропу̀лу''' ({{lang|el|Νίκη Σπυροπούλου}}) е гръцка писателка, текстописка и сценаристка. == Биография == Родена е на 7 януари 1972 година в македонския град [[Кавала]], Гърция. В учебните си години е награждавана с отличия от училищни конкурси за изложби, живопис и поезия. В продължение на пет години живее и работи в Ню Йорк. Създава първите си сценарии във [[Вашингтон]]. Връщайки се в Гърция, започва да се занимава професионално с лирика. От 1997 година работи с известни изпълнители и композитори, сред които са [[Йоргос Алкеос]], [[Янис Плутархос]], [[Толис Воскопулос]], [[Пеги Зина]], [[Ели Кокину]], [[Пасхалис Терзис]], [[Левтерис Пандазис]], [[Никос Икономопулос]], [[Никос Макропулос]], [[Андзела Димитриу]], и други. Ники Спиропулу е авторка на две книги, едната от които е публикувана и в чужбина, преведена на английски език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.biblionet.gr/author/68946/%CE%9D%CE%AF%CE%BA%CE%B7_%CE%A3%CF%80%CF%85%CF%81%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%8D%CE%BB%CE%BF%CF%85 | заглавие = Σπυροπούλου, Νίκη | достъп_дата = 29 април 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = BiblioNet.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В 1999 година Спиропулу е отличена от кипърския дем Лация и от кипърската държава за творчеството си, посветено на [[Мелина Меркури]]. == Творчество == * Σπυροπούλου, Νίκη (2013). ''Το γύρισμα του χρόνου''. Αθήνα, Ελλάδα: Μιχάλης Σιδέρης, σελ. 150. ISBN 978-960-468-027-6. * Σπυροπούλου, Νίκη (2007). ''Λεωνίδας ο Βασιλιάς της Σπάρτης''. Αθήνα, Ελλάδα: Μιχάλης Σιδέρης, σελ. 104. ISBN 978-960-6604-61-4. * Spiropoulos, Nicole (2009). ''The turning of time''. Pillsbury, Pennsylvania USA: Dorrance Publissing, σελ. 68. ISBN 978-1-4349-0227-6. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Гърция|Македония|Литература}} {{СОРТКАТ:Спиропулу, Ники}} [[Категория:Родени в Кавала]] [[Категория:Гръцки писатели]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки романисти]] ky7fjs3zmr69lwa7y9h7vv4fbv8aqu9 София Сотириу 0 722387 12896129 11990277 2026-05-02T13:14:38Z 5530а 331033 12896129 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = София Сотириу | име-оригинал = Σοφία Σωτηρίου | категория = актьор | описание = гръцка актриса и писателка | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Сяр]], [[Гърция]] | починал-място = | работил = | брак = | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1999 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} }} '''Софѝя Сотирѝу''' ({{lang|el|Σοφία Σωτηρίου}}) е [[гърци|гръцка]] телевизионна, театрална и кино актриса, сценаристка и писателка.<ref name="BiblioNet">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.biblionet.gr/author/48038/%CE%A3%CE%BF%CF%86%CE%AF%CE%B1_%CE%A3%CF%89%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%AF%CE%BF%CF%85 | заглавие = Σωτηρίου, Σοφία | достъп_дата = 7 май 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = BiblioNet | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="ΕΚΕΒΙ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ekebi.gr/frontoffice/portal.asp?cpage=NODE&cnode=462&t=4128 | заглавие = Σωτηρίου Σοφία | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εθνικό Κέντρο Βιβλίου (ΕΚΕΒΙ) | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Биография == Родена е в македонския град [[Сяр]], Гърция. Завършва [[Богословски факултет (Солунски университет)|Богословския факултет]] на университета „[[Солунски университет|Аристотел]]“ в [[Солун]]. Паралелно учи актьорско майсторсто в Театралното училище на [[Йоргос Рондидис]] и театър в [[Атински университет|Атинския университет]]. Прави следдипломна квалификация в Солунския университет. Като актриса работи в държавни и частни театри. Играе роли в класически пиеси, както и в телевизионни продукции на [[ЕРТ1]] и в драматизирани документални филми. В киното играе във филмите „Смелчаците от Самотраки“ (''Οι Γενναίοι της Σαμοθράκης''), „Морално благоденствие“ (''Ηθικόν Ακμαιότατον''), „Въртележка“ (''Carousel'') и в сериала „Забравени форми“ (''Λησμονημένες Μορφές'').<ref name="BiblioNet"/> Членка е на [[Съюз на писателите на Гърция|Съюза на писателите на Гърция]] и на [[Съюз на актьорите на Гърция|Съюза на актьорите на Гърция]].<ref name="BiblioNet"/> == Творчество == === Литература === * «Εμπειρίες που δεν διδάσκονται», συλλογικό, σειρά ΜΑΡΤΥΡΙΑ, Εκδόσεις Σεναριογράφων Ελλάδος (2018); * «Νάρκισσος και Δάφνη», παιδικό εικονογραφημένο, εκδόσεις «ΒΕΡΓΙΝΑ», σ. 112, ISBN 978-618-5215-22-4 (2017); * «Στα κλέφτικα μονοπάτια του Χρήστου Μηλιόνη», εκδόσεις «ΒΕΡΓΙΝΑ». ISBN 978-960-9523-70-7 (2014); * «Χρήστος Μηλιόνης», Α. Παπαδιαμάντη - εισαγωγή: Σ. Σωτηρίου, εκδόσεις «ΒΕΡΓΙΝΑ». ISBN 978-960-9523-73-8 (2014); * «Δημιουργική Γραφή-Το Σενάριο», εκδόσεις «Δημόσιας Κεντρικής Βιβλιοθήκης Σερρών», (Δ.Κ.Β.Σ.) ISBN 960-85648-4-8 (2012); * «Carousel», e-Book, εκδόσεις «Α. Α. ΛΙΒΑΝΗ». ISBN 978-960-14-1851-3 (2010); * «Carousel» μυθιστόρημα, εκδόσεις «A. Α. ΛΙΒΑΝΗ», σ. 320. ISBN 978-960-14-1851-3 (2008); * «Ηθικόν Ακμαιότατον» το σενάριο, εκδόσεις «ΜΑΡΑΘΙΑ», συγγραφή από κοινού με τον Σ. Τσαρουχά, σ. 200. ISBN 960-511-025-3 (2005); * «ΟΙ Γενναίοι της Σαμοθράκης» μυθιστόρημα, εκδόσεις «Α. Α. ΛΙΒΑΝΗ», συγγραφή από κοινού με τον Σ. Τσαρουχά, σ. 293. ISBN 960-14-0808-8 (2003). == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{СОРТКАТ:Сотириу, София}} [[Категория:Възпитаници на Атинския университет]] [[Категория:Възпитаници на Солунския университет]] [[Категория:Гръцки актьори]] [[Категория:Гръцки писатели]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Родени в Сяр]] [[Категория:Гръцки сценаристи]] 2tok7xvkhyqbld067re2di1i7yr47j0 Вилхелм Хайнрих фон Шьонбург-Лихтенщайн 0 724697 12896174 11189614 2026-05-02T14:29:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896174 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Лихтенщайн]] в [[Саксония]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = CoA Schönburg County.svg | герб-описание = }} }} '''Вилхелм Хайнрих фон Шьонбург-Лихтенщайн''' ({{lang|de|Wilhelm Heinrich, Graf zu Schönburg-Lichtenstein}}; * [[22 декември]] [[1714]]; † [[14 август]] [[1750]]) е [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Лихтенщайн]] в [[Саксония]]. == Произход == [[Файл:Schloss_Lichtenstein_Schlosseingang.JPG|мини|ляво|Дворец Лихтенщайн, Саксония]] Той е единственият син на граф [[Ото Вилхелм фон Шьонбург-Лихтенщайн]] (1678 – 1747) и втората му съпруга Бригита Сидония фом Хаген (1683 – 1754), дъщеря на [[Хайнрих Зитиг фом Хаген]] (1637 – 1696) и Сидония Елизабет фон Дахрьоден. Внук е на [[имперски граф]] [[Ото Лудвиг фон Шьонбург-Хартенщайн]] (1643 – 1701) и графиня [[София Магдалена фон Лайнинген-Вестербург]] (1651 – 1726). Клоновете ''Шьонбург-Валденбург'' и ''Шьонбург-Хартенщайн'' съществуват до днес като ''Шьонбург-Глаухау''. == Фамилия == Вилхелм Хайнрих фон Шьонбург-Лихтенщайн се жени на 4 май 1744 г. в Утфе, [[Хунген]], за графиня Вилхелмина фон Золмс-Лаубах (* 31 януари 1723, Утфе; † 14 август 1773, замък Лихтенщайн, Хонау), дъщеря на граф [[Карл Ото фон Золмс-Лаубах-Утфе и Текленбург]] (1673 – 1743) и графиня [[Луиза Албертина фон Шьонбург-Хартенщайн]] (1686 – 1740), дъщеря на дядо му граф [[Ото Лудвиг фон Шьонбург-Хартенщайн]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/solms/solms9.html#WCO ''Solms 9''], genealogy.euweb.cz</ref> Te имат четири дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg4.html#WH ''Schonburg 4''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409732 ''Otto Wilhelm Graf v.Schönburg-Lichtenstein''], ww-person.com</ref> * Сидония Албертина (* 10/20 август 1745, дворец Лихтенщайн близо до [[Глаухау]]; † 1 май 1787, [[Дрезден]]), омъжена на 25 април 1764 г. в дворец Лихтенщайн или на 4 май 1744 г. в Утфе за граф [[Детлев Карл фон Айнзидел]] (* 27 август 1737, Дрезден; † 17 декември 1810, Мюкенберг), син на граф [[Йохан Георг фон Айнзидел]] (1692 – 1760) и графиня Шарлота фон Флеминг (1704 – 1758) * Вилхелмина Хенриета (* 16 юли 1746, дворец Лихтенщайн, Саксония; † 12 юли 1819, [[Манхайм]]), омъжена на 31 януари 1769 г. в дворец Волкенбург за граф [[Фердинанд Йохан Бенямин (Липе)|''Фердинанд'' Йохан Бенямин фон Липе-Бистерфелд]] (* 16 юни 1744, Бистерфелд; † 23 април 1772, [[Бюкебург]]), син на граф [[Фридрих Карл Август (Липе)|Фридрих Карл Август фон Липе-Бистерфелд]] (1706 – 1781) и графиня [[Барбара Елеонора фон Золмс-Барут]] (1707 – 1744)<ref>[http://genealogy.euweb.cz/lippe/lippe3.html#FJB ''Lippe 3''], genealogy.euweb.cz</ref> * София Елизабет (* 5 октомври 1747; † 15 май 1748) * София Елизабет (* 22 ноември 1749; † 9 април 1750) == Литература == * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 * Hermann Grot: ''Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg.'' In: ''Stammtafeln'', Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f. * Theodor Schön: ''Geschichte des Fürstlichen und Gräflichen Gesamthauses Schönburg'', Urkundenbuch, Bände I – VIII [http://digital.slub-dresden.de/id346596459 Digitalisat der SLUB Dresden] * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 147. * ''Stammtafel des mediatisierten Hauses Solms'', 1883. 12 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00042176&tree=LEO ''Wilhelm Heinrich Graf zu Schönburg-Lichtenstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes * [http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p4325.htm#i129869 ''Wilhelm Heinrich, Graf zu Schönburg-Lichtenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg'']. ''The house in the Online Gotha'', almanachdegotha.org [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Родени през 1714 година]] [[Категория:Починали през 1750 година]] 0m6aulpblgpp49d7cl2n6k9z3jeybpv Раков (Ченстохова) 0 728489 12896263 12826280 2026-05-02T16:27:04Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12896263 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Полша}} Раков Ченстохова | герб = Rks rakow crest ai.svg | оригинално име = RKS Raków Częstochowa SA | прозвище = ''червено-сините'' | стадион = [[РКС Раков]] | капацитет = 5500 | президент = {{Флагче|Полша}} [[Войцех Циган]] | старши треньор = {{Флагче|Полша}} [[Лукаш Томчик]] | първенство = [[Екстракласа]] | сезон = 2024/25 | място = 2-ро | спонсор = | екипировка =[[Адидас]] | уебсайт = {{URL|http://www.rksrakow.pl/}} |pattern_la1 = _rakow2425h |pattern_b1 = _rakow2425h |pattern_ra1 = _rakow2425h |leftarm1 = ff0000 |body1 = ff0000 |rightarm1 = ff0000 |shorts1 = 0000FF |socks1 = ff0000 |pattern_la2 = _vif23a |pattern_b2 = _rakow2324a |pattern_ra2 = _vif23a |leftarm2 = FFFFFF |body2 = FFFFFF |rightarm2 = FFFFFF |shorts2 = FFFFFF |socks2 = FFFFFF |pattern_la3 =_rakow2324t |pattern_b3 = _rakow2324t |pattern_ra3 =_rakow2324t |leftarm3 = 6000BF |body3 = 6000BF |rightarm3 = 6000BF |shorts3 = 6000BF |socks3 = 6000BF ||pattern_sh2=_rakow2324a|pattern_so2=_3_stripes_red|pattern_sh3=_rakow2324t|pattern_so3=_rakow2324t}} [[Файл:Stadion Raków.jpg|мини|260px|Стадион РКС Раков]] '''Раков (Ченстохова)''' ({{lang|pl|RKS Raków Częstochowa}}) е [[Полша|полски]] [[футбол]]ен клуб от [[град]] [[Ченстохова]], Полша. Състезава се в [[Екстракласа]], висшата лига на Полша. Домакинските си мачове играе на „[[РКС Раков]]“ в Ченстохова с капацитет 4200 зрители. == История == Клубът е създаден през 1921 г. като „СФК Раковия“ в село [[Ракув]], което се влива при разширението на град Ченстохова през 30-те години на миналия век. Финалист в купата на Полша през 1967 година, където губи с 0:2 от [[ФК Висла (Краков)|„Висла“ (Краков)]]. От 1994 до 1998 години играе в Екстракласа. В края на 90-те години и началото на новото хилядолетие клубът има много проблеми. Първо изпадат във Втора лига, а още на следващия още по-надолу в Трета. Тогава клубът е напуснат от спонсора си, местната стоманодобивна фабрика. След това на футболистите е разрешено да преминат в други клубове. Така отборът е принуден да играе с юноши, а резултатът е плачевен. Следват катастрофални резултати, дори двуцифрени, а в крайното класиране отборът е с голова разлика 16:139 и 7 точки и...изпадане в Четвърта лига. Отборът играе там четири години. При новият президент Валдемир Борковски нивото се вдига закратко. Той напуска през 2009/10 и клубът изпада в отчайващо положение, като голяма част от футболистите не получават и заплатите си. Тогава се появява бившия футболист на клуба Якуб Блашчиковски. По това време той е полски национал и играч на [[Борусия Дортмунд]]. Той подпомага клуба със завидна сума. През 2011 отборът е в трета дивизия, и към него се присъединява Микел Свижевски. Той влиза в управата на клуба със своята IT компания „x-com“, която и до днес е лидер в Полша в продажбата на компютри и техника. През 2019/20 Ракув отново влиза в полската Екстракласа. Още на следващия сезон отборът става вицешампион и печели Купата и Суперкупата на Полша. През настоящия сезон 2022/23 той е вече и шампион на Полша. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1921 | СФК<ref>Спортен-футболен клуб</ref> „Раковия“ |- | align="center" | 1927 | РСК<ref>Работнически спортен клуб</ref> „Раков“ |- | align="center" | 1951 | Обединен спортен союз „Стал“ при меткомбината в Ченстохова |- | align="center" | 1956 | РКС „Раков“ |- | align="center" | 2002 | СК<ref>Спортен клуб</ref> „Раков“ |- | align="center" | от 2011 | РКС „Раков“ Ченстохова [[Акционерно общество|СА]] |} == Успехи == * '''Екстракласа''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2022/23 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (2):''' 2020/21, 2021/22 * '''[[Купа на Полша]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020/21, 2021/22 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):''' 1966/67<ref>{{cite web|title=Poland – List of Cup Finals|url=http://www.rsssf.com/tablesp/polcuphist.html|first=Paweł|last=Mogielnicki|publisher=Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation|date=11 May 2018|accessdate=20 June 2018}}</ref>, 2022/23, 2025/26 * '''[[Суперкупа на Полша]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 2021, 2022 * '''[[I Лига на Полша]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2018/19 == Български футболисти == * [[Александър Колев]]: 2019/20 (6 мача - 0 гола) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rksrakow.pl/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190727115936/https://rksrakow.pl/ |date=2019-07-27 }} * [http://www.90minut.pl/skarb.php?id_klub=330&id_sezon=93 Раков] в 90minut.pl * [http://www.scoreboard.com/ru/team/rakow-czestochowa/SQOrbYim/ Раков] в scoreboard.com {{Екстракласа}} [[Категория:Полски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Ченстохова]] [[Категория:Основани в Полша през 1921 година]] d3uo6yd6acfdjogs3e1xrwpmoavs507 Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите 4 730756 12896078 12896025 2026-05-02T12:02:20Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12896078 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Аякс (трагедия)|Аякс (трагедия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аякс (трагедия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аякс (трагедия)|action=history}} история]) || 2025-11-23 14:48:56 || {{потребител|~2025-35632-56}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Добревски (художник)|Стефан Добревски (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски (художник)|action=history}} история]) || 2025-11-30 17:34:12 || {{потребител|DiYonkova}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Емил Минчев|Емил Минчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Минчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Минчев|action=history}} история]) || 2025-11-30 18:47:24 || {{потребител|~2025-37473-61}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тендосиновит|Тендосиновит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тендосиновит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тендосиновит|action=history}} история]) || 2025-11-30 23:00:43 || {{потребител|~2025-37508-54}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Пата Сека|Пата Сека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пата Сека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пата Сека|action=history}} история]) || 2025-12-03 07:26:14 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тарос Трейд|Тарос Трейд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тарос Трейд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тарос Трейд|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:06:31 || {{потребител|Stttbg}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Венета Гврилова|Венета Гврилова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венета Гврилова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венета Гврилова|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:18:53 || {{потребител|~2025-35140-48}} || [[Специални:Приноси/&#126;2025-35140-48|&#126;2025-35140-48]] ([[Потребител беседа:&#126;2025-35140-48|беседа]]) 07:25, 11 декември 2025 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стартови комплекти с евромонети|Стартови комплекти с евромонети]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стартови комплекти с евромонети}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стартови комплекти с евромонети|action=history}} история]) || 2025-12-03 15:14:39 || {{потребител|Alteransg1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мартин Захариев|Мартин Захариев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Захариев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Захариев|action=history}} история]) || 2025-12-04 13:20:50 || {{потребител|~2025-38001-94}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Милен Иванчев Василев|Милен Иванчев Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милен Иванчев Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милен Иванчев Василев|action=history}} история]) || 2025-12-05 12:58:06 || {{потребител|Създавам Съдържание}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Виделинов|Илия Виделинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Виделинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Виделинов|action=history}} история]) || 2025-12-06 11:00:14 || {{потребител|Theatreshumen}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Трап-чалга|Трап-чалга]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трап-чалга}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трап-чалга|action=history}} история]) || 2025-12-08 13:59:29 || {{потребител|~2025-34810-75}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Желев Илчев|Иван Желев Илчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Желев Илчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Желев Илчев|action=history}} история]) || 2025-12-08 16:34:39 || {{потребител|~2025-39355-43}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виза EB-3|Виза EB-3]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виза EB-3}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виза EB-3|action=history}} история]) || 2025-12-10 11:19:10 || {{потребител|DJ Atanas}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рив Булгари|Рив Булгари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рив Булгари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рив Булгари|action=history}} история]) || 2025-12-10 19:38:09 || {{потребител|Yasen Tsonev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Илианов Делиов|Стефан Илианов Делиов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Илианов Делиов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Илианов Делиов|action=history}} история]) || 2025-12-12 04:27:01 || {{потребител|PavelPetrov90}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стела Костова (Поетеса)|Стела Костова (Поетеса)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стела Костова (Поетеса)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стела Костова (Поетеса)|action=history}} история]) || 2025-12-13 12:25:00 || {{потребител|K.kostovv333}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|Йордан Йорданов (толстоист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|action=history}} история]) || 2025-12-13 18:00:46 || {{потребител|~2025-40500-87}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Персонален сватбен уебсайт|Персонален сватбен уебсайт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Персонален сватбен уебсайт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Персонален сватбен уебсайт|action=history}} история]) || 2025-12-14 13:03:22 || {{потребител|G.stoilkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Микола Леонтович|Микола Леонтович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микола Леонтович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микола Леонтович|action=history}} история]) || 2025-12-15 06:47:12 || {{потребител|Konstantin Stoev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2025-12-15 08:13:13 || {{потребител|~2025-40450-24}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Кънчев (художник)|Иван Кънчев (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кънчев (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кънчев (художник)|action=history}} история]) || 2025-12-15 15:44:43 || {{потребител|Иван Кънчев (Иванов)}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен водород|Атомен водород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен водород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен водород|action=history}} история]) || 2025-12-16 04:41:39 || {{потребител|~2025-40853-84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саргониди (династия)|Саргониди (династия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саргониди (династия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саргониди (династия)|action=history}} история]) || 2025-12-17 04:50:15 || {{потребител|~2025-41199-27}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен кислород|Атомен кислород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен кислород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен кислород|action=history}} история]) || 2025-12-17 19:13:50 || {{потребител|~2025-41360-79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Хурка и вретено|Хурка и вретено]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хурка и вретено}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хурка и вретено|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:29:27 || {{потребител|Mirabilis author}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бесарабска народна република|Бесарабска народна република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бесарабска народна република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бесарабска народна република|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:37:47 || {{потребител|Valdemar5788}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Малка Влахия|Малка Влахия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Малка Влахия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Малка Влахия|action=history}} история]) || 2025-12-18 11:54:41 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Исмаил ЙК|Исмаил ЙК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исмаил ЙК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исмаил ЙК|action=history}} история]) || 2025-12-18 19:22:21 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фулад ФК|Фулад ФК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фулад ФК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фулад ФК|action=history}} история]) || 2025-12-19 04:50:22 || {{потребител|ڕەڤێن}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ардиан Буюпи|Ардиан Буюпи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ардиан Буюпи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ардиан Буюпи|action=history}} история]) || 2025-12-20 13:23:52 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|Д-р Русчо Л. Иконописов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|action=history}} история]) || 2025-12-20 20:12:24 || {{потребител|R.Ikonopisov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Живка Пенева|Живка Пенева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живка Пенева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живка Пенева|action=history}} история]) || 2025-12-20 22:31:06 || {{потребител|~2025-42066-61}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шпат Касапи|Шпат Касапи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шпат Касапи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шпат Касапи|action=history}} история]) || 2025-12-21 12:51:33 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Добромир Ганев|Добромир Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Ганев|action=history}} история]) || 2025-12-21 13:33:55 || {{потребител|~2025-41978-46}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|action=history}} история]) || 2025-12-21 21:24:11 || {{потребител|Denismarinov123}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Доротея Николаева|Доротея Николаева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доротея Николаева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доротея Николаева|action=history}} история]) || 2025-12-22 21:45:09 || {{потребител|Wtftino}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кости Йоница|Кости Йоница]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кости Йоница}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кости Йоница|action=history}} история]) || 2025-12-24 10:42:03 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2025-12-24 17:44:13 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Аманда Биърс|Аманда Биърс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аманда Биърс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аманда Биърс|action=history}} история]) || 2025-12-24 20:37:31 || {{потребител|ITod0679}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Украинският шаг|Украинският шаг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Украинският шаг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Украинският шаг|action=history}} история]) || 2025-12-25 10:52:44 || {{потребител|Nowxel}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Филипов (педагог)|Александър Филипов (педагог)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Филипов (педагог)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Филипов (педагог)|action=history}} история]) || 2025-12-26 10:34:05 || {{потребител|AleksandarF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|action=history}} история]) || 2025-12-26 16:52:50 || {{потребител|Mrwikicolumbus}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|action=history}} история]) || 2025-12-26 18:00:35 || {{потребител|~2025-43155-70}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Банско Джаз Фестивал|Банско Джаз Фестивал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Банско Джаз Фестивал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Банско Джаз Фестивал|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:25:24 || {{потребител|Нина Младенова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|Капитан Михалис псевдоним автор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:50:46 || {{потребител|Magistar98}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Елена Рибакина|Елена Рибакина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Елена Рибакина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Елена Рибакина|action=history}} история]) || 2025-12-30 23:15:29 || {{потребител|StantheeeeeMan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Веришапкови|Веришапкови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веришапкови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веришапкови|action=history}} история]) || 2026-01-01 20:50:58 || {{потребител|~2026-17703}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Бачурова|Антоанета Бачурова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Бачурова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Бачурова|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:00:35 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фланьорът|Фланьорът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фланьорът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фланьорът|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:01:24 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Виктория Пощарова|Виктория Пощарова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виктория Пощарова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виктория Пощарова|action=history}} история]) || 2026-01-02 16:39:13 || {{потребител|Poshtarova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сейф ал-Адел|Сейф ал-Адел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сейф ал-Адел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сейф ал-Адел|action=history}} история]) || 2026-01-04 00:18:13 || {{потребител|~2025-34079-68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Кирил Колев Недев|Кирил Колев Недев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Колев Недев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Колев Недев|action=history}} история]) || 2026-01-04 13:29:05 || {{потребител|MKEditor21}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Проф. Вангел Василев|Проф. Вангел Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Вангел Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Вангел Василев|action=history}} история]) || 2026-01-04 19:04:25 || {{потребител|Geodamengineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ибрахим Траоре|Ибрахим Траоре]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ибрахим Траоре}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ибрахим Траоре|action=history}} история]) || 2026-01-04 20:52:08 || {{потребител|Ivan24Mv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:The Blue Caftan (2022)|The Blue Caftan (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Blue Caftan (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Blue Caftan (2022)|action=history}} история]) || 2026-01-05 11:57:44 || {{потребител|Анна Макриева}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|Георги Христов Хаджистанчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|action=history}} история]) || 2026-01-06 10:48:04 || {{потребител|~2026-10686-9}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|Адвокат Златина Хаджипанайотова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|action=history}} история]) || 2026-01-06 12:53:42 || {{потребител|~2026-10108-2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Локхийд AC-130|Локхийд AC-130]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локхийд AC-130}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локхийд AC-130|action=history}} история]) || 2026-01-07 20:22:16 || {{потребител|ASDobrev}} || [[Потребител:ASDobrev|ASDobrev]] ([[Потребител беседа:ASDobrev|беседа]]) 14:46, 15 януари 2026 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Kitch|Kitch]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Kitch}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Kitch|action=history}} история]) || 2026-01-09 18:16:28 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юпитер 7|Юпитер 7]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юпитер 7}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юпитер 7|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:16:47 || {{потребител|Neo kurtev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Красимир Куртев|Красимир Куртев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Куртев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Куртев|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:17:41 || {{потребител|~2026-19264-4}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юсеин Колев (Юси)|Юсеин Колев (Юси)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юсеин Колев (Юси)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юсеин Колев (Юси)|action=history}} история]) || 2026-01-11 03:24:04 || {{потребител|Yusikolev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Сиудад де ла Пас|Сиудад де ла Пас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сиудад де ла Пас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сиудад де ла Пас|action=history}} история]) || 2026-01-11 10:35:58 || {{потребител|Magistrala Hemus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|action=history}} история]) || 2026-01-11 22:45:40 || {{потребител|Валентина Бояджийска}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Маринела Величкова|Маринела Величкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маринела Величкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маринела Величкова|action=history}} история]) || 2026-01-13 20:05:57 || {{потребител|Mana1963}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:НХК Вуковар 1991|НХК Вуковар 1991]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:НХК Вуковар 1991}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:НХК Вуковар 1991|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:02:49 || {{потребител|Monaco}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивайло Станчев|Ивайло Станчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станчев|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:48:11 || {{потребител|Ivostanchev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Andy Studio|Andy Studio]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Andy Studio}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Andy Studio|action=history}} история]) || 2026-01-17 20:42:24 || {{потребител|~2026-37248-1}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Йотов|Андрей Йотов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Йотов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Йотов|action=history}} история]) || 2026-01-18 07:48:33 || {{потребител|Vako7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Даурбек Цораев|Даурбек Цораев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Даурбек Цораев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Даурбек Цораев|action=history}} история]) || 2026-01-19 05:55:30 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Вирго (V:RGO)|Вирго (V:RGO)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вирго (V:RGO)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вирго (V:RGO)|action=history}} история]) || 2026-01-19 21:49:05 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Калайджиев|Димитър Калайджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Калайджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Калайджиев|action=history}} история]) || 2026-01-20 10:10:54 || {{потребител|Vassilena2411}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ариел (Клипер)|Ариел (Клипер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ариел (Клипер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ариел (Клипер)|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:14:26 || {{потребител|Svetoslav Avramov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Морковена торта|Морковена торта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Морковена торта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Морковена торта|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:57:58 || {{потребител|Mihaela Popova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Габриела Кирова|Габриела Кирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Габриела Кирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Габриела Кирова|action=history}} история]) || 2026-01-21 11:41:34 || {{потребител|Lesly Likes Books}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Риза Ишмурат|Риза Ишмурат]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риза Ишмурат}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риза Ишмурат|action=history}} история]) || 2026-01-22 07:23:33 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Християнско изкуство|Християнско изкуство]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Християнско изкуство}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Християнско изкуство|action=history}} история]) || 2026-01-22 20:20:28 || {{потребител|~2026-48508-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Хил клиник|Хил клиник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хил клиник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хил клиник|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:05:14 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Fusion биопсия|Fusion биопсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fusion биопсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fusion биопсия|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:59:04 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Детайлинг|Детайлинг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детайлинг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детайлинг|action=history}} история]) || 2026-01-23 11:31:46 || {{потребител|KnowRight}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Акрокантозаврите|Акрокантозаврите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Акрокантозаврите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Акрокантозаврите|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:06 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Acrocanthosaurus|Acrocanthosaurus]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Acrocanthosaurus}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Acrocanthosaurus|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:20 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тодор Капитанов|Тодор Капитанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Капитанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Капитанов|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:37:48 || {{потребител|Sld gm}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илия Зелямов|Илия Зелямов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зелямов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зелямов|action=history}} история]) || 2026-01-27 18:42:38 || {{потребител|~2026-58463-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обществен съвет към ЦИК|Обществен съвет към ЦИК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обществен съвет към ЦИК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обществен съвет към ЦИК|action=history}} история]) || 2026-02-01 07:49:12 || {{потребител|Doncho}} || |- | [[Чернова:Владимир Харалампиев|Владимир Харалампиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Харалампиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Харалампиев|action=history}} история]) || 2026-02-04 12:56:03 || {{потребител|Bambina 20}} || |- | [[Чернова:Бил Денброу|Бил Денброу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бил Денброу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бил Денброу|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:25 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адам Фараизл|Адам Фараизл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адам Фараизл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адам Фараизл|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:46 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- | [[Чернова:Ехото на времето|Ехото на времето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ехото на времето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ехото на времето|action=history}} история]) || 2026-02-07 07:07:40 || {{потребител|~2026-83923-1}} || |- | [[Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|Симеон Тодоров Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|action=history}} история]) || 2026-02-08 00:01:05 || {{потребител|Симеон Тодоров Михайлов}} || |- | [[Чернова:Чавдар Драгиев|Чавдар Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чавдар Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чавдар Драгиев|action=history}} история]) || 2026-02-08 08:21:38 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|Емил Казаков (MMA треньор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|action=history}} история]) || 2026-02-08 13:51:16 || {{потребител|Waterwhitendk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Десет години издателство „Отечество“|Десет години издателство „Отечество“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десет години издателство „Отечество“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десет години издателство „Отечество“|action=history}} история]) || 2026-02-09 14:22:52 || {{потребител|Progressus.MCMLXIX}} || |- | [[Чернова:Румен Михайлов (художник)|Румен Михайлов (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Михайлов (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Михайлов (художник)|action=history}} история]) || 2026-02-10 04:11:58 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Проф. Юлиана Матеева|Проф. Юлиана Матеева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Юлиана Матеева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Юлиана Матеева|action=history}} история]) || 2026-02-11 10:19:27 || {{потребител|RadoslavIvanovTogether}} || |- | [[Чернова:CBRT Тауър|CBRT Тауър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CBRT Тауър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CBRT Тауър|action=history}} история]) || 2026-02-11 23:09:36 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Слави Несторов|Слави Несторов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слави Несторов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слави Несторов|action=history}} история]) || 2026-02-16 12:57:05 || {{потребител|P.voynska}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стоян Стругов|Стоян Стругов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Стругов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Стругов|action=history}} история]) || 2026-02-17 11:47:09 || {{потребител|Adv zoikov}} || |- | [[Чернова:Станислав Илиев|Станислав Илиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Илиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Илиев|action=history}} история]) || 2026-02-19 12:43:35 || {{потребител|Vesko1000}} || |- | [[Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|action=history}} история]) || 2026-02-21 17:59:56 || {{потребител|Elenko.ivanov}} || |- | [[Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|Стилиян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|action=history}} история]) || 2026-02-21 18:59:45 || {{потребител|Стилиян Петров}} || |- | [[Чернова:Жоан Гарсия|Жоан Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гарсия|action=history}} история]) || 2026-02-23 19:39:40 || {{потребител|~2026-12120-71}} || |- | [[Чернова:Валери Драганов Григоров|Валери Драганов Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Драганов Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Драганов Григоров|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:25:53 || {{потребител|Валери Григоров}} || |- | [[Чернова:Симона (певица)|Симона (певица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона (певица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона (певица)|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:39:08 || {{потребител|~2026-12558-57}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|action=history}} история]) || 2026-03-05 21:20:53 || {{потребител|~2026-14271-57}} || |- | [[Чернова:José Jesús Villa Pelayo|José Jesús Villa Pelayo]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:José Jesús Villa Pelayo}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:José Jesús Villa Pelayo|action=history}} история]) || 2026-03-09 04:25:55 || {{потребител|USÍAS VERNE}} || |- | [[Чернова:Исак Соле|Исак Соле]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исак Соле}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исак Соле|action=history}} история]) || 2026-03-10 07:54:44 || {{потребител|David Kenarov}} || |- | [[Чернова:Станислав Лазаров|Станислав Лазаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Лазаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Лазаров|action=history}} история]) || 2026-03-10 12:58:46 || {{потребител|~2026-15190-73}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Хон Конг - Български Рапър|Хон Конг - Български Рапър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хон Конг - Български Рапър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хон Конг - Български Рапър|action=history}} история]) || 2026-03-11 10:39:18 || {{потребител|RosenSofia02}} || |- | [[Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|Държавен Куклен Театър Търговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|action=history}} история]) || 2026-03-12 08:10:51 || {{потребител|Куклен театър Търговище}} || |- | [[Чернова:Батенберг (замък)|Батенберг (замък)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Батенберг (замък)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Батенберг (замък)|action=history}} история]) || 2026-03-13 20:38:04 || {{потребител|~2026-16056-92}} || |- | [[Чернова:Хексаметилентрипероксид|Хексаметилентрипероксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хексаметилентрипероксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хексаметилентрипероксид|action=history}} история]) || 2026-03-14 17:44:56 || {{потребител|Dr.AntonChebur}} || |- | [[Чернова:Иво Веселинов Йоцов|Иво Веселинов Йоцов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иво Веселинов Йоцов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иво Веселинов Йоцов|action=history}} история]) || 2026-03-15 11:40:19 || {{потребител|Yotsov68}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2026-03-18 12:39:22 || {{потребител|~2026-17004-63}} || |- | [[Чернова:Ivan D.Todorov|Ivan D.Todorov]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ivan D.Todorov}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ivan D.Todorov|action=history}} история]) || 2026-03-18 13:58:16 || {{потребител|Ivan.D.Todorovv}} || |- | [[Чернова:RNA-Seq|RNA-Seq]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:RNA-Seq}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:RNA-Seq|action=history}} история]) || 2026-03-19 19:38:57 || {{потребител|~2026-17373-06}} || |- | [[Чернова:Мария Жекова|Мария Жекова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мария Жекова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мария Жекова|action=history}} история]) || 2026-03-21 12:21:27 || {{потребител|TonyGee71}} || |- | [[Чернова:Дерби Зона|Дерби Зона]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дерби Зона}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дерби Зона|action=history}} история]) || 2026-03-22 19:29:59 || {{потребител|Borcho1612}} || |- | [[Чернова:Петко Койчев - актьор|Петко Койчев - актьор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Койчев - актьор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Койчев - актьор|action=history}} история]) || 2026-03-23 14:13:43 || {{потребител|Managerdramagabrovo}} || |- | [[Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|Списание „Картини с думи и багри“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|action=history}} история]) || 2026-03-23 20:29:16 || {{потребител|~2026-18024-19}} || |- | [[Чернова:Геннадий Воробьов|Геннадий Воробьов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Геннадий Воробьов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Геннадий Воробьов|action=history}} история]) || 2026-03-23 21:13:43 || {{потребител|Njelja}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойков Момчилов|Тодор Стойков Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойков Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойков Момчилов|action=history}} история]) || 2026-03-27 21:21:16 || {{потребител|~2026-17769-92}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Живот между редовете (филм)|Живот между редовете (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живот между редовете (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живот между редовете (филм)|action=history}} история]) || 2026-03-29 07:22:38 || {{потребител|BOtanica go}} || |- | [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаела Доцова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаела Доцова|action=history}} история]) || 2026-03-29 17:11:46 || {{потребител|Ralitsageorgieva99}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петя Колева|Петя Колева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петя Колева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петя Колева|action=history}} история]) || 2026-03-31 11:47:25 || {{потребител|4everbg}} || |- | [[Чернова:6-7 мем|6-7 мем]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:6-7 мем}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:6-7 мем|action=history}} история]) || 2026-04-02 01:00:59 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Вера Накова|Вера Накова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вера Накова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вера Накова|action=history}} история]) || 2026-04-02 11:45:15 || {{потребител|~2026-19686-61}} || |- | [[Чернова:Multi-factor authentication|Multi-factor authentication]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Multi-factor authentication}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Multi-factor authentication|action=history}} история]) || 2026-04-02 16:16:48 || {{потребител|Mtakikus}} || |- | [[Чернова:Ти си този, когото обичам|Ти си този, когото обичам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ти си този, когото обичам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ти си този, когото обичам|action=history}} история]) || 2026-04-02 19:43:31 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Подземен свят|Подземен свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Подземен свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Подземен свят|action=history}} история]) || 2026-04-03 21:01:42 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Дебора Жечева|Дебора Жечева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дебора Жечева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дебора Жечева|action=history}} история]) || 2026-04-05 14:49:41 || {{потребител|Debora Zhecheva}} || |- | [[Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|Война в близкия Изток (хроника)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|action=history}} история]) || 2026-04-08 09:08:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- | [[Чернова:Като сън|Като сън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Като сън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Като сън|action=history}} история]) || 2026-04-08 19:30:57 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|Тодор Стойчев Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|action=history}} история]) || 2026-04-16 21:25:40 || {{потребител|~2026-23380-76}} || |- | [[Чернова:Радослав Йорданов Радославов|Радослав Йорданов Радославов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Йорданов Радославов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Йорданов Радославов|action=history}} история]) || 2026-04-20 21:34:18 || {{потребител|Sirrado}} || |- | [[Чернова:Веселина Калчева|Веселина Калчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веселина Калчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веселина Калчева|action=history}} история]) || 2026-04-22 19:54:04 || {{потребител|Veselina Kalcheva}} || |- | [[Чернова:Радослав Найденов|Радослав Найденов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Найденов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Найденов|action=history}} история]) || 2026-04-25 07:36:33 || {{потребител|~2026-11520-46}} || |- | [[Чернова:Генадий Козловски|Генадий Козловски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Генадий Козловски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Генадий Козловски|action=history}} история]) || 2026-04-29 05:43:56 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Джейкъб Елорди|Джейкъб Елорди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джейкъб Елорди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джейкъб Елорди|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:15:45 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- | [[Чернова:Алекса Деми|Алекса Деми]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алекса Деми}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алекса Деми|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:16:00 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- |} 9exi2b74jbksu46p31y58ic6z1k5yok 12896233 12896078 2026-05-02T16:02:17Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12896233 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Аякс (трагедия)|Аякс (трагедия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аякс (трагедия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аякс (трагедия)|action=history}} история]) || 2025-11-23 14:48:56 || {{потребител|~2025-35632-56}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Добревски (художник)|Стефан Добревски (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски (художник)|action=history}} история]) || 2025-11-30 17:34:12 || {{потребител|DiYonkova}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Емил Минчев|Емил Минчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Минчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Минчев|action=history}} история]) || 2025-11-30 18:47:24 || {{потребител|~2025-37473-61}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тендосиновит|Тендосиновит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тендосиновит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тендосиновит|action=history}} история]) || 2025-11-30 23:00:43 || {{потребител|~2025-37508-54}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Пата Сека|Пата Сека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пата Сека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пата Сека|action=history}} история]) || 2025-12-03 07:26:14 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тарос Трейд|Тарос Трейд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тарос Трейд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тарос Трейд|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:06:31 || {{потребител|Stttbg}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Венета Гврилова|Венета Гврилова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венета Гврилова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венета Гврилова|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:18:53 || {{потребител|~2025-35140-48}} || [[Специални:Приноси/&#126;2025-35140-48|&#126;2025-35140-48]] ([[Потребител беседа:&#126;2025-35140-48|беседа]]) 07:25, 11 декември 2025 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стартови комплекти с евромонети|Стартови комплекти с евромонети]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стартови комплекти с евромонети}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стартови комплекти с евромонети|action=history}} история]) || 2025-12-03 15:14:39 || {{потребител|Alteransg1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мартин Захариев|Мартин Захариев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Захариев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Захариев|action=history}} история]) || 2025-12-04 13:20:50 || {{потребител|~2025-38001-94}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Милен Иванчев Василев|Милен Иванчев Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милен Иванчев Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милен Иванчев Василев|action=history}} история]) || 2025-12-05 12:58:06 || {{потребител|Създавам Съдържание}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Виделинов|Илия Виделинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Виделинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Виделинов|action=history}} история]) || 2025-12-06 11:00:14 || {{потребител|Theatreshumen}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Трап-чалга|Трап-чалга]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трап-чалга}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трап-чалга|action=history}} история]) || 2025-12-08 13:59:29 || {{потребител|~2025-34810-75}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Желев Илчев|Иван Желев Илчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Желев Илчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Желев Илчев|action=history}} история]) || 2025-12-08 16:34:39 || {{потребител|~2025-39355-43}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виза EB-3|Виза EB-3]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виза EB-3}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виза EB-3|action=history}} история]) || 2025-12-10 11:19:10 || {{потребител|DJ Atanas}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рив Булгари|Рив Булгари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рив Булгари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рив Булгари|action=history}} история]) || 2025-12-10 19:38:09 || {{потребител|Yasen Tsonev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Илианов Делиов|Стефан Илианов Делиов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Илианов Делиов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Илианов Делиов|action=history}} история]) || 2025-12-12 04:27:01 || {{потребител|PavelPetrov90}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стела Костова (Поетеса)|Стела Костова (Поетеса)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стела Костова (Поетеса)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стела Костова (Поетеса)|action=history}} история]) || 2025-12-13 12:25:00 || {{потребител|K.kostovv333}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|Йордан Йорданов (толстоист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|action=history}} история]) || 2025-12-13 18:00:46 || {{потребител|~2025-40500-87}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Персонален сватбен уебсайт|Персонален сватбен уебсайт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Персонален сватбен уебсайт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Персонален сватбен уебсайт|action=history}} история]) || 2025-12-14 13:03:22 || {{потребител|G.stoilkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Микола Леонтович|Микола Леонтович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микола Леонтович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микола Леонтович|action=history}} история]) || 2025-12-15 06:47:12 || {{потребител|Konstantin Stoev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2025-12-15 08:13:13 || {{потребител|~2025-40450-24}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Кънчев (художник)|Иван Кънчев (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кънчев (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кънчев (художник)|action=history}} история]) || 2025-12-15 15:44:43 || {{потребител|Иван Кънчев (Иванов)}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен водород|Атомен водород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен водород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен водород|action=history}} история]) || 2025-12-16 04:41:39 || {{потребител|~2025-40853-84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саргониди (династия)|Саргониди (династия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саргониди (династия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саргониди (династия)|action=history}} история]) || 2025-12-17 04:50:15 || {{потребител|~2025-41199-27}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен кислород|Атомен кислород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен кислород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен кислород|action=history}} история]) || 2025-12-17 19:13:50 || {{потребител|~2025-41360-79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Хурка и вретено|Хурка и вретено]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хурка и вретено}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хурка и вретено|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:29:27 || {{потребител|Mirabilis author}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бесарабска народна република|Бесарабска народна република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бесарабска народна република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бесарабска народна република|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:37:47 || {{потребител|Valdemar5788}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Малка Влахия|Малка Влахия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Малка Влахия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Малка Влахия|action=history}} история]) || 2025-12-18 11:54:41 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Исмаил ЙК|Исмаил ЙК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исмаил ЙК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исмаил ЙК|action=history}} история]) || 2025-12-18 19:22:21 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фулад ФК|Фулад ФК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фулад ФК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фулад ФК|action=history}} история]) || 2025-12-19 04:50:22 || {{потребител|ڕەڤێن}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ардиан Буюпи|Ардиан Буюпи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ардиан Буюпи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ардиан Буюпи|action=history}} история]) || 2025-12-20 13:23:52 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|Д-р Русчо Л. Иконописов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|action=history}} история]) || 2025-12-20 20:12:24 || {{потребител|R.Ikonopisov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Живка Пенева|Живка Пенева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живка Пенева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живка Пенева|action=history}} история]) || 2025-12-20 22:31:06 || {{потребител|~2025-42066-61}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шпат Касапи|Шпат Касапи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шпат Касапи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шпат Касапи|action=history}} история]) || 2025-12-21 12:51:33 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Добромир Ганев|Добромир Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Ганев|action=history}} история]) || 2025-12-21 13:33:55 || {{потребител|~2025-41978-46}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|action=history}} история]) || 2025-12-21 21:24:11 || {{потребител|Denismarinov123}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Доротея Николаева|Доротея Николаева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доротея Николаева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доротея Николаева|action=history}} история]) || 2025-12-22 21:45:09 || {{потребител|Wtftino}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кости Йоница|Кости Йоница]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кости Йоница}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кости Йоница|action=history}} история]) || 2025-12-24 10:42:03 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2025-12-24 17:44:13 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Аманда Биърс|Аманда Биърс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аманда Биърс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аманда Биърс|action=history}} история]) || 2025-12-24 20:37:31 || {{потребител|ITod0679}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Украинският шаг|Украинският шаг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Украинският шаг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Украинският шаг|action=history}} история]) || 2025-12-25 10:52:44 || {{потребител|Nowxel}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Филипов (педагог)|Александър Филипов (педагог)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Филипов (педагог)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Филипов (педагог)|action=history}} история]) || 2025-12-26 10:34:05 || {{потребител|AleksandarF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|action=history}} история]) || 2025-12-26 16:52:50 || {{потребител|Mrwikicolumbus}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|action=history}} история]) || 2025-12-26 18:00:35 || {{потребител|~2025-43155-70}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Банско Джаз Фестивал|Банско Джаз Фестивал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Банско Джаз Фестивал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Банско Джаз Фестивал|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:25:24 || {{потребител|Нина Младенова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|Капитан Михалис псевдоним автор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:50:46 || {{потребител|Magistar98}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Елена Рибакина|Елена Рибакина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Елена Рибакина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Елена Рибакина|action=history}} история]) || 2025-12-30 23:15:29 || {{потребител|StantheeeeeMan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Веришапкови|Веришапкови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веришапкови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веришапкови|action=history}} история]) || 2026-01-01 20:50:58 || {{потребител|~2026-17703}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Бачурова|Антоанета Бачурова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Бачурова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Бачурова|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:00:35 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фланьорът|Фланьорът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фланьорът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фланьорът|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:01:24 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Виктория Пощарова|Виктория Пощарова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виктория Пощарова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виктория Пощарова|action=history}} история]) || 2026-01-02 16:39:13 || {{потребител|Poshtarova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сейф ал-Адел|Сейф ал-Адел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сейф ал-Адел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сейф ал-Адел|action=history}} история]) || 2026-01-04 00:18:13 || {{потребител|~2025-34079-68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Кирил Колев Недев|Кирил Колев Недев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Колев Недев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Колев Недев|action=history}} история]) || 2026-01-04 13:29:05 || {{потребител|MKEditor21}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Проф. Вангел Василев|Проф. Вангел Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Вангел Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Вангел Василев|action=history}} история]) || 2026-01-04 19:04:25 || {{потребител|Geodamengineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ибрахим Траоре|Ибрахим Траоре]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ибрахим Траоре}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ибрахим Траоре|action=history}} история]) || 2026-01-04 20:52:08 || {{потребител|Ivan24Mv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:The Blue Caftan (2022)|The Blue Caftan (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Blue Caftan (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Blue Caftan (2022)|action=history}} история]) || 2026-01-05 11:57:44 || {{потребител|Анна Макриева}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|Георги Христов Хаджистанчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|action=history}} история]) || 2026-01-06 10:48:04 || {{потребител|~2026-10686-9}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|Адвокат Златина Хаджипанайотова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|action=history}} история]) || 2026-01-06 12:53:42 || {{потребител|~2026-10108-2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Локхийд AC-130|Локхийд AC-130]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локхийд AC-130}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локхийд AC-130|action=history}} история]) || 2026-01-07 20:22:16 || {{потребител|ASDobrev}} || [[Потребител:ASDobrev|ASDobrev]] ([[Потребител беседа:ASDobrev|беседа]]) 14:46, 15 януари 2026 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Kitch|Kitch]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Kitch}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Kitch|action=history}} история]) || 2026-01-09 18:16:28 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юпитер 7|Юпитер 7]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юпитер 7}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юпитер 7|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:16:47 || {{потребител|Neo kurtev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Красимир Куртев|Красимир Куртев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Куртев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Куртев|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:17:41 || {{потребител|~2026-19264-4}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юсеин Колев (Юси)|Юсеин Колев (Юси)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юсеин Колев (Юси)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юсеин Колев (Юси)|action=history}} история]) || 2026-01-11 03:24:04 || {{потребител|Yusikolev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Сиудад де ла Пас|Сиудад де ла Пас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сиудад де ла Пас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сиудад де ла Пас|action=history}} история]) || 2026-01-11 10:35:58 || {{потребител|Magistrala Hemus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|action=history}} история]) || 2026-01-11 22:45:40 || {{потребител|Валентина Бояджийска}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Маринела Величкова|Маринела Величкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маринела Величкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маринела Величкова|action=history}} история]) || 2026-01-13 20:05:57 || {{потребител|Mana1963}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:НХК Вуковар 1991|НХК Вуковар 1991]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:НХК Вуковар 1991}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:НХК Вуковар 1991|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:02:49 || {{потребител|Monaco}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивайло Станчев|Ивайло Станчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станчев|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:48:11 || {{потребител|Ivostanchev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Andy Studio|Andy Studio]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Andy Studio}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Andy Studio|action=history}} история]) || 2026-01-17 20:42:24 || {{потребител|~2026-37248-1}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Йотов|Андрей Йотов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Йотов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Йотов|action=history}} история]) || 2026-01-18 07:48:33 || {{потребител|Vako7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Даурбек Цораев|Даурбек Цораев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Даурбек Цораев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Даурбек Цораев|action=history}} история]) || 2026-01-19 05:55:30 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Вирго (V:RGO)|Вирго (V:RGO)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вирго (V:RGO)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вирго (V:RGO)|action=history}} история]) || 2026-01-19 21:49:05 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Калайджиев|Димитър Калайджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Калайджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Калайджиев|action=history}} история]) || 2026-01-20 10:10:54 || {{потребител|Vassilena2411}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ариел (Клипер)|Ариел (Клипер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ариел (Клипер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ариел (Клипер)|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:14:26 || {{потребител|Svetoslav Avramov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Морковена торта|Морковена торта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Морковена торта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Морковена торта|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:57:58 || {{потребител|Mihaela Popova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Габриела Кирова|Габриела Кирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Габриела Кирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Габриела Кирова|action=history}} история]) || 2026-01-21 11:41:34 || {{потребител|Lesly Likes Books}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Риза Ишмурат|Риза Ишмурат]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риза Ишмурат}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риза Ишмурат|action=history}} история]) || 2026-01-22 07:23:33 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Християнско изкуство|Християнско изкуство]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Християнско изкуство}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Християнско изкуство|action=history}} история]) || 2026-01-22 20:20:28 || {{потребител|~2026-48508-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Хил клиник|Хил клиник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хил клиник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хил клиник|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:05:14 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Fusion биопсия|Fusion биопсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fusion биопсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fusion биопсия|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:59:04 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Детайлинг|Детайлинг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детайлинг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детайлинг|action=history}} история]) || 2026-01-23 11:31:46 || {{потребител|KnowRight}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Акрокантозаврите|Акрокантозаврите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Акрокантозаврите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Акрокантозаврите|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:06 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Acrocanthosaurus|Acrocanthosaurus]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Acrocanthosaurus}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Acrocanthosaurus|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:20 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тодор Капитанов|Тодор Капитанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Капитанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Капитанов|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:37:48 || {{потребител|Sld gm}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илия Зелямов|Илия Зелямов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зелямов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зелямов|action=history}} история]) || 2026-01-27 18:42:38 || {{потребител|~2026-58463-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обществен съвет към ЦИК|Обществен съвет към ЦИК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обществен съвет към ЦИК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обществен съвет към ЦИК|action=history}} история]) || 2026-02-01 07:49:12 || {{потребител|Doncho}} || |- | [[Чернова:Владимир Харалампиев|Владимир Харалампиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Харалампиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Харалампиев|action=history}} история]) || 2026-02-04 12:56:03 || {{потребител|Bambina 20}} || |- | [[Чернова:Бил Денброу|Бил Денброу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бил Денброу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бил Денброу|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:25 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адам Фараизл|Адам Фараизл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адам Фараизл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адам Фараизл|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:46 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- | [[Чернова:Ехото на времето|Ехото на времето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ехото на времето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ехото на времето|action=history}} история]) || 2026-02-07 07:07:40 || {{потребител|~2026-83923-1}} || |- | [[Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|Симеон Тодоров Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|action=history}} история]) || 2026-02-08 00:01:05 || {{потребител|Симеон Тодоров Михайлов}} || |- | [[Чернова:Чавдар Драгиев|Чавдар Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чавдар Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чавдар Драгиев|action=history}} история]) || 2026-02-08 08:21:38 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|Емил Казаков (MMA треньор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|action=history}} история]) || 2026-02-08 13:51:16 || {{потребител|Waterwhitendk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Десет години издателство „Отечество“|Десет години издателство „Отечество“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десет години издателство „Отечество“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десет години издателство „Отечество“|action=history}} история]) || 2026-02-09 14:22:52 || {{потребител|Progressus.MCMLXIX}} || |- | [[Чернова:Румен Михайлов (художник)|Румен Михайлов (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Михайлов (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Михайлов (художник)|action=history}} история]) || 2026-02-10 04:11:58 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Проф. Юлиана Матеева|Проф. Юлиана Матеева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Юлиана Матеева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Юлиана Матеева|action=history}} история]) || 2026-02-11 10:19:27 || {{потребител|RadoslavIvanovTogether}} || |- | [[Чернова:CBRT Тауър|CBRT Тауър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CBRT Тауър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CBRT Тауър|action=history}} история]) || 2026-02-11 23:09:36 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Слави Несторов|Слави Несторов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слави Несторов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слави Несторов|action=history}} история]) || 2026-02-16 12:57:05 || {{потребител|P.voynska}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стоян Стругов|Стоян Стругов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Стругов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Стругов|action=history}} история]) || 2026-02-17 11:47:09 || {{потребител|Adv zoikov}} || |- | [[Чернова:Станислав Илиев|Станислав Илиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Илиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Илиев|action=history}} история]) || 2026-02-19 12:43:35 || {{потребител|Vesko1000}} || |- | [[Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|action=history}} история]) || 2026-02-21 17:59:56 || {{потребител|Elenko.ivanov}} || |- | [[Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|Стилиян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|action=history}} история]) || 2026-02-21 18:59:45 || {{потребител|Стилиян Петров}} || |- | [[Чернова:Жоан Гарсия|Жоан Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гарсия|action=history}} история]) || 2026-02-23 19:39:40 || {{потребител|~2026-12120-71}} || |- | [[Чернова:Валери Драганов Григоров|Валери Драганов Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Драганов Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Драганов Григоров|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:25:53 || {{потребител|Валери Григоров}} || |- | [[Чернова:Симона (певица)|Симона (певица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона (певица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона (певица)|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:39:08 || {{потребител|~2026-12558-57}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|action=history}} история]) || 2026-03-05 21:20:53 || {{потребител|~2026-14271-57}} || |- | [[Чернова:José Jesús Villa Pelayo|José Jesús Villa Pelayo]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:José Jesús Villa Pelayo}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:José Jesús Villa Pelayo|action=history}} история]) || 2026-03-09 04:25:55 || {{потребител|USÍAS VERNE}} || |- | [[Чернова:Исак Соле|Исак Соле]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исак Соле}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исак Соле|action=history}} история]) || 2026-03-10 07:54:44 || {{потребител|David Kenarov}} || |- | [[Чернова:Станислав Лазаров|Станислав Лазаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Лазаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Лазаров|action=history}} история]) || 2026-03-10 12:58:46 || {{потребител|~2026-15190-73}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Хон Конг - Български Рапър|Хон Конг - Български Рапър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хон Конг - Български Рапър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хон Конг - Български Рапър|action=history}} история]) || 2026-03-11 10:39:18 || {{потребител|RosenSofia02}} || |- | [[Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|Държавен Куклен Театър Търговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|action=history}} история]) || 2026-03-12 08:10:51 || {{потребител|Куклен театър Търговище}} || |- | [[Чернова:Батенберг (замък)|Батенберг (замък)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Батенберг (замък)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Батенберг (замък)|action=history}} история]) || 2026-03-13 20:38:04 || {{потребител|~2026-16056-92}} || |- | [[Чернова:Хексаметилентрипероксид|Хексаметилентрипероксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хексаметилентрипероксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хексаметилентрипероксид|action=history}} история]) || 2026-03-14 17:44:56 || {{потребител|Dr.AntonChebur}} || |- | [[Чернова:Иво Веселинов Йоцов|Иво Веселинов Йоцов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иво Веселинов Йоцов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иво Веселинов Йоцов|action=history}} история]) || 2026-03-15 11:40:19 || {{потребител|Yotsov68}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2026-03-18 12:39:22 || {{потребител|~2026-17004-63}} || |- | [[Чернова:Ivan D.Todorov|Ivan D.Todorov]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ivan D.Todorov}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ivan D.Todorov|action=history}} история]) || 2026-03-18 13:58:16 || {{потребител|Ivan.D.Todorovv}} || |- | [[Чернова:RNA-Seq|RNA-Seq]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:RNA-Seq}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:RNA-Seq|action=history}} история]) || 2026-03-19 19:38:57 || {{потребител|~2026-17373-06}} || |- | [[Чернова:Мария Жекова|Мария Жекова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мария Жекова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мария Жекова|action=history}} история]) || 2026-03-21 12:21:27 || {{потребител|TonyGee71}} || |- | [[Чернова:Дерби Зона|Дерби Зона]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дерби Зона}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дерби Зона|action=history}} история]) || 2026-03-22 19:29:59 || {{потребител|Borcho1612}} || |- | [[Чернова:Петко Койчев - актьор|Петко Койчев - актьор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Койчев - актьор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Койчев - актьор|action=history}} история]) || 2026-03-23 14:13:43 || {{потребител|Managerdramagabrovo}} || |- | [[Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|Списание „Картини с думи и багри“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|action=history}} история]) || 2026-03-23 20:29:16 || {{потребител|~2026-18024-19}} || |- | [[Чернова:Геннадий Воробьов|Геннадий Воробьов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Геннадий Воробьов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Геннадий Воробьов|action=history}} история]) || 2026-03-23 21:13:43 || {{потребител|Njelja}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойков Момчилов|Тодор Стойков Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойков Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойков Момчилов|action=history}} история]) || 2026-03-27 21:21:16 || {{потребител|~2026-17769-92}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Живот между редовете (филм)|Живот между редовете (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живот между редовете (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живот между редовете (филм)|action=history}} история]) || 2026-03-29 07:22:38 || {{потребител|BOtanica go}} || |- | [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаела Доцова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаела Доцова|action=history}} история]) || 2026-03-29 17:11:46 || {{потребител|Ralitsageorgieva99}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петя Колева|Петя Колева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петя Колева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петя Колева|action=history}} история]) || 2026-03-31 11:47:25 || {{потребител|4everbg}} || |- | [[Чернова:6-7 мем|6-7 мем]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:6-7 мем}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:6-7 мем|action=history}} история]) || 2026-04-02 01:00:59 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Вера Накова|Вера Накова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вера Накова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вера Накова|action=history}} история]) || 2026-04-02 11:45:15 || {{потребител|~2026-19686-61}} || |- | [[Чернова:Multi-factor authentication|Multi-factor authentication]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Multi-factor authentication}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Multi-factor authentication|action=history}} история]) || 2026-04-02 16:16:48 || {{потребител|Mtakikus}} || |- | [[Чернова:Ти си този, когото обичам|Ти си този, когото обичам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ти си този, когото обичам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ти си този, когото обичам|action=history}} история]) || 2026-04-02 19:43:31 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Подземен свят|Подземен свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Подземен свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Подземен свят|action=history}} история]) || 2026-04-03 21:01:42 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Дебора Жечева|Дебора Жечева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дебора Жечева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дебора Жечева|action=history}} история]) || 2026-04-05 14:49:41 || {{потребител|Debora Zhecheva}} || |- | [[Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|Война в близкия Изток (хроника)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|action=history}} история]) || 2026-04-08 09:08:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- | [[Чернова:Като сън|Като сън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Като сън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Като сън|action=history}} история]) || 2026-04-08 19:30:57 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|Тодор Стойчев Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|action=history}} история]) || 2026-04-16 21:25:40 || {{потребител|~2026-23380-76}} || |- | [[Чернова:Радослав Йорданов Радославов|Радослав Йорданов Радославов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Йорданов Радославов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Йорданов Радославов|action=history}} история]) || 2026-04-20 21:34:18 || {{потребител|Sirrado}} || |- | [[Чернова:Веселина Калчева|Веселина Калчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веселина Калчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веселина Калчева|action=history}} история]) || 2026-04-22 19:54:04 || {{потребител|Veselina Kalcheva}} || |- | [[Чернова:Радослав Найденов|Радослав Найденов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Найденов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Найденов|action=history}} история]) || 2026-04-25 07:36:33 || {{потребител|~2026-11520-46}} || |- | [[Чернова:Генадий Козловски|Генадий Козловски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Генадий Козловски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Генадий Козловски|action=history}} история]) || 2026-04-29 05:43:56 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Джейкъб Елорди|Джейкъб Елорди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джейкъб Елорди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джейкъб Елорди|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:15:45 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- | [[Чернова:Алекса Деми|Алекса Деми]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алекса Деми}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алекса Деми|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:16:00 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- |} 9a3aq8osvqsvb576xnnsi8rhck68ptb 12896296 12896233 2026-05-02T17:02:19Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12896296 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Аякс (трагедия)|Аякс (трагедия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аякс (трагедия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аякс (трагедия)|action=history}} история]) || 2025-11-23 14:48:56 || {{потребител|~2025-35632-56}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стефан Добревски (художник)|Стефан Добревски (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски (художник)|action=history}} история]) || 2025-11-30 17:34:12 || {{потребител|DiYonkova}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Емил Минчев|Емил Минчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Минчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Минчев|action=history}} история]) || 2025-11-30 18:47:24 || {{потребител|~2025-37473-61}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тендосиновит|Тендосиновит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тендосиновит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тендосиновит|action=history}} история]) || 2025-11-30 23:00:43 || {{потребител|~2025-37508-54}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Пата Сека|Пата Сека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пата Сека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пата Сека|action=history}} история]) || 2025-12-03 07:26:14 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тарос Трейд|Тарос Трейд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тарос Трейд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тарос Трейд|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:06:31 || {{потребител|Stttbg}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Венета Гврилова|Венета Гврилова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венета Гврилова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венета Гврилова|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:18:53 || {{потребител|~2025-35140-48}} || [[Специални:Приноси/&#126;2025-35140-48|&#126;2025-35140-48]] ([[Потребител беседа:&#126;2025-35140-48|беседа]]) 07:25, 11 декември 2025 (UTC) |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Стартови комплекти с евромонети|Стартови комплекти с евромонети]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стартови комплекти с евромонети}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стартови комплекти с евромонети|action=history}} история]) || 2025-12-03 15:14:39 || {{потребител|Alteransg1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мартин Захариев|Мартин Захариев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Захариев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Захариев|action=history}} история]) || 2025-12-04 13:20:50 || {{потребител|~2025-38001-94}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Милен Иванчев Василев|Милен Иванчев Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милен Иванчев Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милен Иванчев Василев|action=history}} история]) || 2025-12-05 12:58:06 || {{потребител|Създавам Съдържание}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Виделинов|Илия Виделинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Виделинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Виделинов|action=history}} история]) || 2025-12-06 11:00:14 || {{потребител|Theatreshumen}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Трап-чалга|Трап-чалга]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трап-чалга}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трап-чалга|action=history}} история]) || 2025-12-08 13:59:29 || {{потребител|~2025-34810-75}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Желев Илчев|Иван Желев Илчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Желев Илчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Желев Илчев|action=history}} история]) || 2025-12-08 16:34:39 || {{потребител|~2025-39355-43}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виза EB-3|Виза EB-3]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виза EB-3}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виза EB-3|action=history}} история]) || 2025-12-10 11:19:10 || {{потребител|DJ Atanas}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рив Булгари|Рив Булгари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рив Булгари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рив Булгари|action=history}} история]) || 2025-12-10 19:38:09 || {{потребител|Yasen Tsonev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Илианов Делиов|Стефан Илианов Делиов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Илианов Делиов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Илианов Делиов|action=history}} история]) || 2025-12-12 04:27:01 || {{потребител|PavelPetrov90}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стела Костова (Поетеса)|Стела Костова (Поетеса)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стела Костова (Поетеса)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стела Костова (Поетеса)|action=history}} история]) || 2025-12-13 12:25:00 || {{потребител|K.kostovv333}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|Йордан Йорданов (толстоист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|action=history}} история]) || 2025-12-13 18:00:46 || {{потребител|~2025-40500-87}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Персонален сватбен уебсайт|Персонален сватбен уебсайт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Персонален сватбен уебсайт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Персонален сватбен уебсайт|action=history}} история]) || 2025-12-14 13:03:22 || {{потребител|G.stoilkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Микола Леонтович|Микола Леонтович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микола Леонтович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микола Леонтович|action=history}} история]) || 2025-12-15 06:47:12 || {{потребител|Konstantin Stoev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2025-12-15 08:13:13 || {{потребител|~2025-40450-24}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Кънчев (художник)|Иван Кънчев (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кънчев (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кънчев (художник)|action=history}} история]) || 2025-12-15 15:44:43 || {{потребител|Иван Кънчев (Иванов)}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен водород|Атомен водород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен водород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен водород|action=history}} история]) || 2025-12-16 04:41:39 || {{потребител|~2025-40853-84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саргониди (династия)|Саргониди (династия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саргониди (династия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саргониди (династия)|action=history}} история]) || 2025-12-17 04:50:15 || {{потребител|~2025-41199-27}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атомен кислород|Атомен кислород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен кислород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен кислород|action=history}} история]) || 2025-12-17 19:13:50 || {{потребител|~2025-41360-79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Хурка и вретено|Хурка и вретено]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хурка и вретено}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хурка и вретено|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:29:27 || {{потребител|Mirabilis author}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бесарабска народна република|Бесарабска народна република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бесарабска народна република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бесарабска народна република|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:37:47 || {{потребител|Valdemar5788}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Малка Влахия|Малка Влахия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Малка Влахия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Малка Влахия|action=history}} история]) || 2025-12-18 11:54:41 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Исмаил ЙК|Исмаил ЙК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исмаил ЙК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исмаил ЙК|action=history}} история]) || 2025-12-18 19:22:21 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фулад ФК|Фулад ФК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фулад ФК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фулад ФК|action=history}} история]) || 2025-12-19 04:50:22 || {{потребител|ڕەڤێن}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ардиан Буюпи|Ардиан Буюпи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ардиан Буюпи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ардиан Буюпи|action=history}} история]) || 2025-12-20 13:23:52 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|Д-р Русчо Л. Иконописов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|action=history}} история]) || 2025-12-20 20:12:24 || {{потребител|R.Ikonopisov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Живка Пенева|Живка Пенева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живка Пенева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живка Пенева|action=history}} история]) || 2025-12-20 22:31:06 || {{потребител|~2025-42066-61}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шпат Касапи|Шпат Касапи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шпат Касапи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шпат Касапи|action=history}} история]) || 2025-12-21 12:51:33 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Добромир Ганев|Добромир Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Ганев|action=history}} история]) || 2025-12-21 13:33:55 || {{потребител|~2025-41978-46}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|action=history}} история]) || 2025-12-21 21:24:11 || {{потребител|Denismarinov123}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Доротея Николаева|Доротея Николаева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доротея Николаева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доротея Николаева|action=history}} история]) || 2025-12-22 21:45:09 || {{потребител|Wtftino}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кости Йоница|Кости Йоница]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кости Йоница}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кости Йоница|action=history}} история]) || 2025-12-24 10:42:03 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2025-12-24 17:44:13 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Аманда Биърс|Аманда Биърс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аманда Биърс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аманда Биърс|action=history}} история]) || 2025-12-24 20:37:31 || {{потребител|ITod0679}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Украинският шаг|Украинският шаг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Украинският шаг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Украинският шаг|action=history}} история]) || 2025-12-25 10:52:44 || {{потребител|Nowxel}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Филипов (педагог)|Александър Филипов (педагог)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Филипов (педагог)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Филипов (педагог)|action=history}} история]) || 2025-12-26 10:34:05 || {{потребител|AleksandarF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|action=history}} история]) || 2025-12-26 16:52:50 || {{потребител|Mrwikicolumbus}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|action=history}} история]) || 2025-12-26 18:00:35 || {{потребител|~2025-43155-70}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Банско Джаз Фестивал|Банско Джаз Фестивал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Банско Джаз Фестивал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Банско Джаз Фестивал|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:25:24 || {{потребител|Нина Младенова}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|Капитан Михалис псевдоним автор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:50:46 || {{потребител|Magistar98}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Елена Рибакина|Елена Рибакина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Елена Рибакина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Елена Рибакина|action=history}} история]) || 2025-12-30 23:15:29 || {{потребител|StantheeeeeMan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Веришапкови|Веришапкови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веришапкови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веришапкови|action=history}} история]) || 2026-01-01 20:50:58 || {{потребител|~2026-17703}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Бачурова|Антоанета Бачурова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Бачурова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Бачурова|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:00:35 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фланьорът|Фланьорът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фланьорът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фланьорът|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:01:24 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виктория Пощарова|Виктория Пощарова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виктория Пощарова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виктория Пощарова|action=history}} история]) || 2026-01-02 16:39:13 || {{потребител|Poshtarova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сейф ал-Адел|Сейф ал-Адел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сейф ал-Адел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сейф ал-Адел|action=history}} история]) || 2026-01-04 00:18:13 || {{потребител|~2025-34079-68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Кирил Колев Недев|Кирил Колев Недев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Колев Недев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Колев Недев|action=history}} история]) || 2026-01-04 13:29:05 || {{потребител|MKEditor21}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Проф. Вангел Василев|Проф. Вангел Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Вангел Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Вангел Василев|action=history}} история]) || 2026-01-04 19:04:25 || {{потребител|Geodamengineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ибрахим Траоре|Ибрахим Траоре]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ибрахим Траоре}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ибрахим Траоре|action=history}} история]) || 2026-01-04 20:52:08 || {{потребител|Ivan24Mv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:The Blue Caftan (2022)|The Blue Caftan (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Blue Caftan (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Blue Caftan (2022)|action=history}} история]) || 2026-01-05 11:57:44 || {{потребител|Анна Макриева}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|Георги Христов Хаджистанчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|action=history}} история]) || 2026-01-06 10:48:04 || {{потребител|~2026-10686-9}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|Адвокат Златина Хаджипанайотова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|action=history}} история]) || 2026-01-06 12:53:42 || {{потребител|~2026-10108-2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Локхийд AC-130|Локхийд AC-130]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локхийд AC-130}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локхийд AC-130|action=history}} история]) || 2026-01-07 20:22:16 || {{потребител|ASDobrev}} || [[Потребител:ASDobrev|ASDobrev]] ([[Потребител беседа:ASDobrev|беседа]]) 14:46, 15 януари 2026 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Kitch|Kitch]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Kitch}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Kitch|action=history}} история]) || 2026-01-09 18:16:28 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юпитер 7|Юпитер 7]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юпитер 7}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юпитер 7|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:16:47 || {{потребител|Neo kurtev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Красимир Куртев|Красимир Куртев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Куртев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Куртев|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:17:41 || {{потребител|~2026-19264-4}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юсеин Колев (Юси)|Юсеин Колев (Юси)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юсеин Колев (Юси)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юсеин Колев (Юси)|action=history}} история]) || 2026-01-11 03:24:04 || {{потребител|Yusikolev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Сиудад де ла Пас|Сиудад де ла Пас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сиудад де ла Пас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сиудад де ла Пас|action=history}} история]) || 2026-01-11 10:35:58 || {{потребител|Magistrala Hemus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|action=history}} история]) || 2026-01-11 22:45:40 || {{потребител|Валентина Бояджийска}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Маринела Величкова|Маринела Величкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маринела Величкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маринела Величкова|action=history}} история]) || 2026-01-13 20:05:57 || {{потребител|Mana1963}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:НХК Вуковар 1991|НХК Вуковар 1991]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:НХК Вуковар 1991}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:НХК Вуковар 1991|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:02:49 || {{потребител|Monaco}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ивайло Станчев|Ивайло Станчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станчев|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:48:11 || {{потребител|Ivostanchev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Andy Studio|Andy Studio]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Andy Studio}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Andy Studio|action=history}} история]) || 2026-01-17 20:42:24 || {{потребител|~2026-37248-1}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Йотов|Андрей Йотов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Йотов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Йотов|action=history}} история]) || 2026-01-18 07:48:33 || {{потребител|Vako7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Даурбек Цораев|Даурбек Цораев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Даурбек Цораев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Даурбек Цораев|action=history}} история]) || 2026-01-19 05:55:30 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Вирго (V:RGO)|Вирго (V:RGO)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вирго (V:RGO)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вирго (V:RGO)|action=history}} история]) || 2026-01-19 21:49:05 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Калайджиев|Димитър Калайджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Калайджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Калайджиев|action=history}} история]) || 2026-01-20 10:10:54 || {{потребител|Vassilena2411}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ариел (Клипер)|Ариел (Клипер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ариел (Клипер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ариел (Клипер)|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:14:26 || {{потребител|Svetoslav Avramov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Морковена торта|Морковена торта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Морковена торта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Морковена торта|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:57:58 || {{потребител|Mihaela Popova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Габриела Кирова|Габриела Кирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Габриела Кирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Габриела Кирова|action=history}} история]) || 2026-01-21 11:41:34 || {{потребител|Lesly Likes Books}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Риза Ишмурат|Риза Ишмурат]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риза Ишмурат}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риза Ишмурат|action=history}} история]) || 2026-01-22 07:23:33 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Християнско изкуство|Християнско изкуство]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Християнско изкуство}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Християнско изкуство|action=history}} история]) || 2026-01-22 20:20:28 || {{потребител|~2026-48508-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Хил клиник|Хил клиник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хил клиник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хил клиник|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:05:14 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Fusion биопсия|Fusion биопсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fusion биопсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fusion биопсия|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:59:04 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Детайлинг|Детайлинг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детайлинг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детайлинг|action=history}} история]) || 2026-01-23 11:31:46 || {{потребител|KnowRight}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Акрокантозаврите|Акрокантозаврите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Акрокантозаврите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Акрокантозаврите|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:06 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Acrocanthosaurus|Acrocanthosaurus]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Acrocanthosaurus}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Acrocanthosaurus|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:20 || {{потребител|Just Erso}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тодор Капитанов|Тодор Капитанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Капитанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Капитанов|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:37:48 || {{потребител|Sld gm}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илия Зелямов|Илия Зелямов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зелямов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зелямов|action=history}} история]) || 2026-01-27 18:42:38 || {{потребител|~2026-58463-0}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обществен съвет към ЦИК|Обществен съвет към ЦИК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обществен съвет към ЦИК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обществен съвет към ЦИК|action=history}} история]) || 2026-02-01 07:49:12 || {{потребител|Doncho}} || |- | [[Чернова:Владимир Харалампиев|Владимир Харалампиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Харалампиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Харалампиев|action=history}} история]) || 2026-02-04 12:56:03 || {{потребител|Bambina 20}} || |- | [[Чернова:Бил Денброу|Бил Денброу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бил Денброу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бил Денброу|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:25 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адам Фараизл|Адам Фараизл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адам Фараизл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адам Фараизл|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:46 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- | [[Чернова:Ехото на времето|Ехото на времето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ехото на времето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ехото на времето|action=history}} история]) || 2026-02-07 07:07:40 || {{потребител|~2026-83923-1}} || |- | [[Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|Симеон Тодоров Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|action=history}} история]) || 2026-02-08 00:01:05 || {{потребител|Симеон Тодоров Михайлов}} || |- | [[Чернова:Чавдар Драгиев|Чавдар Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чавдар Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чавдар Драгиев|action=history}} история]) || 2026-02-08 08:21:38 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|Емил Казаков (MMA треньор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|action=history}} история]) || 2026-02-08 13:51:16 || {{потребител|Waterwhitendk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Десет години издателство „Отечество“|Десет години издателство „Отечество“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десет години издателство „Отечество“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десет години издателство „Отечество“|action=history}} история]) || 2026-02-09 14:22:52 || {{потребител|Progressus.MCMLXIX}} || |- | [[Чернова:Румен Михайлов (художник)|Румен Михайлов (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Михайлов (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Михайлов (художник)|action=history}} история]) || 2026-02-10 04:11:58 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Проф. Юлиана Матеева|Проф. Юлиана Матеева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Юлиана Матеева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Юлиана Матеева|action=history}} история]) || 2026-02-11 10:19:27 || {{потребител|RadoslavIvanovTogether}} || |- | [[Чернова:CBRT Тауър|CBRT Тауър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CBRT Тауър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CBRT Тауър|action=history}} история]) || 2026-02-11 23:09:36 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Слави Несторов|Слави Несторов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слави Несторов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слави Несторов|action=history}} история]) || 2026-02-16 12:57:05 || {{потребител|P.voynska}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стоян Стругов|Стоян Стругов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Стругов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Стругов|action=history}} история]) || 2026-02-17 11:47:09 || {{потребител|Adv zoikov}} || |- | [[Чернова:Станислав Илиев|Станислав Илиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Илиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Илиев|action=history}} история]) || 2026-02-19 12:43:35 || {{потребител|Vesko1000}} || |- | [[Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|action=history}} история]) || 2026-02-21 17:59:56 || {{потребител|Elenko.ivanov}} || |- | [[Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|Стилиян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|action=history}} история]) || 2026-02-21 18:59:45 || {{потребител|Стилиян Петров}} || |- | [[Чернова:Жоан Гарсия|Жоан Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гарсия|action=history}} история]) || 2026-02-23 19:39:40 || {{потребител|~2026-12120-71}} || |- | [[Чернова:Валери Драганов Григоров|Валери Драганов Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Драганов Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Драганов Григоров|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:25:53 || {{потребител|Валери Григоров}} || |- | [[Чернова:Симона (певица)|Симона (певица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона (певица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона (певица)|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:39:08 || {{потребител|~2026-12558-57}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|action=history}} история]) || 2026-03-05 21:20:53 || {{потребител|~2026-14271-57}} || |- | [[Чернова:José Jesús Villa Pelayo|José Jesús Villa Pelayo]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:José Jesús Villa Pelayo}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:José Jesús Villa Pelayo|action=history}} история]) || 2026-03-09 04:25:55 || {{потребител|USÍAS VERNE}} || |- | [[Чернова:Исак Соле|Исак Соле]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исак Соле}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исак Соле|action=history}} история]) || 2026-03-10 07:54:44 || {{потребител|David Kenarov}} || |- | [[Чернова:Станислав Лазаров|Станислав Лазаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Лазаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Лазаров|action=history}} история]) || 2026-03-10 12:58:46 || {{потребител|~2026-15190-73}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Хон Конг - Български Рапър|Хон Конг - Български Рапър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хон Конг - Български Рапър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хон Конг - Български Рапър|action=history}} история]) || 2026-03-11 10:39:18 || {{потребител|RosenSofia02}} || |- | [[Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|Държавен Куклен Театър Търговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|action=history}} история]) || 2026-03-12 08:10:51 || {{потребител|Куклен театър Търговище}} || |- | [[Чернова:Батенберг (замък)|Батенберг (замък)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Батенберг (замък)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Батенберг (замък)|action=history}} история]) || 2026-03-13 20:38:04 || {{потребител|~2026-16056-92}} || |- | [[Чернова:Хексаметилентрипероксид|Хексаметилентрипероксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хексаметилентрипероксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хексаметилентрипероксид|action=history}} история]) || 2026-03-14 17:44:56 || {{потребител|Dr.AntonChebur}} || |- | [[Чернова:Иво Веселинов Йоцов|Иво Веселинов Йоцов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иво Веселинов Йоцов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иво Веселинов Йоцов|action=history}} история]) || 2026-03-15 11:40:19 || {{потребител|Yotsov68}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2026-03-18 12:39:22 || {{потребител|~2026-17004-63}} || |- | [[Чернова:Ivan D.Todorov|Ivan D.Todorov]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ivan D.Todorov}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ivan D.Todorov|action=history}} история]) || 2026-03-18 13:58:16 || {{потребител|Ivan.D.Todorovv}} || |- | [[Чернова:RNA-Seq|RNA-Seq]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:RNA-Seq}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:RNA-Seq|action=history}} история]) || 2026-03-19 19:38:57 || {{потребител|~2026-17373-06}} || |- | [[Чернова:Мария Жекова|Мария Жекова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мария Жекова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мария Жекова|action=history}} история]) || 2026-03-21 12:21:27 || {{потребител|TonyGee71}} || |- | [[Чернова:Дерби Зона|Дерби Зона]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дерби Зона}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дерби Зона|action=history}} история]) || 2026-03-22 19:29:59 || {{потребител|Borcho1612}} || |- | [[Чернова:Петко Койчев - актьор|Петко Койчев - актьор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Койчев - актьор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Койчев - актьор|action=history}} история]) || 2026-03-23 14:13:43 || {{потребител|Managerdramagabrovo}} || |- | [[Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|Списание „Картини с думи и багри“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|action=history}} история]) || 2026-03-23 20:29:16 || {{потребител|~2026-18024-19}} || |- | [[Чернова:Геннадий Воробьов|Геннадий Воробьов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Геннадий Воробьов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Геннадий Воробьов|action=history}} история]) || 2026-03-23 21:13:43 || {{потребител|Njelja}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойков Момчилов|Тодор Стойков Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойков Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойков Момчилов|action=history}} история]) || 2026-03-27 21:21:16 || {{потребител|~2026-17769-92}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Живот между редовете (филм)|Живот между редовете (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живот между редовете (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живот между редовете (филм)|action=history}} история]) || 2026-03-29 07:22:38 || {{потребител|BOtanica go}} || |- | [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаела Доцова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаела Доцова|action=history}} история]) || 2026-03-29 17:11:46 || {{потребител|Ralitsageorgieva99}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петя Колева|Петя Колева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петя Колева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петя Колева|action=history}} история]) || 2026-03-31 11:47:25 || {{потребител|4everbg}} || |- | [[Чернова:6-7 мем|6-7 мем]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:6-7 мем}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:6-7 мем|action=history}} история]) || 2026-04-02 01:00:59 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Вера Накова|Вера Накова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вера Накова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вера Накова|action=history}} история]) || 2026-04-02 11:45:15 || {{потребител|~2026-19686-61}} || |- | [[Чернова:Multi-factor authentication|Multi-factor authentication]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Multi-factor authentication}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Multi-factor authentication|action=history}} история]) || 2026-04-02 16:16:48 || {{потребител|Mtakikus}} || |- | [[Чернова:Ти си този, когото обичам|Ти си този, когото обичам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ти си този, когото обичам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ти си този, когото обичам|action=history}} история]) || 2026-04-02 19:43:31 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Подземен свят|Подземен свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Подземен свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Подземен свят|action=history}} история]) || 2026-04-03 21:01:42 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Дебора Жечева|Дебора Жечева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дебора Жечева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дебора Жечева|action=history}} история]) || 2026-04-05 14:49:41 || {{потребител|Debora Zhecheva}} || |- | [[Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|Война в близкия Изток (хроника)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|action=history}} история]) || 2026-04-08 09:08:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- | [[Чернова:Като сън|Като сън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Като сън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Като сън|action=history}} история]) || 2026-04-08 19:30:57 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|Тодор Стойчев Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойчев Момчилов|action=history}} история]) || 2026-04-16 21:25:40 || {{потребител|~2026-23380-76}} || |- | [[Чернова:Радослав Йорданов Радославов|Радослав Йорданов Радославов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Йорданов Радославов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Йорданов Радославов|action=history}} история]) || 2026-04-20 21:34:18 || {{потребител|Sirrado}} || |- | [[Чернова:Веселина Калчева|Веселина Калчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веселина Калчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веселина Калчева|action=history}} история]) || 2026-04-22 19:54:04 || {{потребител|Veselina Kalcheva}} || |- | [[Чернова:Радослав Найденов|Радослав Найденов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радослав Найденов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радослав Найденов|action=history}} история]) || 2026-04-25 07:36:33 || {{потребител|~2026-11520-46}} || |- | [[Чернова:Генадий Козловски|Генадий Козловски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Генадий Козловски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Генадий Козловски|action=history}} история]) || 2026-04-29 05:43:56 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Джейкъб Елорди|Джейкъб Елорди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джейкъб Елорди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джейкъб Елорди|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:15:45 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- | [[Чернова:Алекса Деми|Алекса Деми]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алекса Деми}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алекса Деми|action=history}} история]) || 2026-05-01 18:16:00 || {{потребител|~2026-26286-28}} || |- |} 0rn41tpro1yi8h7ubgsrwe69hqjj2cp Спогодба Нойбахер 0 733499 12896854 11634764 2026-05-03T08:38:29Z Litev 24603 източник 12896854 wikitext text/x-wiki {{Международно споразумение|страни=[[Германска империя (1933 – 1945)|Германска империя]] и [[Царство България]]}}'''Спогодба Нойбахер''' е спогодба между [[Германия]] и [[България]] от 1 февруари 1941 г. С нея се урежда финансирането и снабдяването на германските войски в България.<ref name="геб">{{геб|11|4164}}</ref> Подписана е в [[София]], в процеса на присъединяване на България към [[Тристранния пакт]]. В нея се предвижда предоставянето на средства от [[Българска народна банка]] за покриване на нуждите на германските войски в България. Определена е сумата от 500 млн. лева, но до 1944 г. Германия изтегля 7,039 млрд. лева. Не са спазени клаузите за снабдяване на германските войски с хранителни и фуражни припаси чрез доставки от Германия, вместо това припасите са от България, както и забраната за изнасяне на стоки от България от германските войници.<ref name="геб"/> През следващите дни на февруари българската полиция налага транспортна блокада, арестувани са лица, агитиращи срещу присъединяването на България към Тристранния пакт, а по подобие на [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Норвегия]] в София се провежда официално правителствено излъчване на пропаганден германски филм относно триумфа на Третия райх.<ref>[https://www.loc.gov/resource/sn83020847/1941-02-27/ed-1/?sp=5&q=stancho&r=0.074,0.443,0.609,0.377,0 ''Springfield weekly Republican'' - Springfield, Mass., February 27, 1941/ page 5]</ref> Съобщава се за движение на военна техника и за планирано спиране на електричеството от 25 февруари 1941 г.<ref>[https://www.loc.gov/resource/sn78002169/1941-02-24/ed-1/?sp=3&q=stancho&r=0.221,0.869,0.507,0.314,0 ''The Wilmington morning star'' - Wilmington, N.C., February 24, 1941, (FINAL EDITION)/ pages 1&5]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:България във Втората световна война]] [[Категория:Договори на България]] [[Категория:Договори на Германия]] [[Категория:Договори от Втората световна война]] [[Категория:Отношения между България и Германия]] itx76j83jut8lu1xpthyjrofvvd0ipi Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург 0 734683 12896210 11189617 2026-05-02T15:22:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896210 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[принц]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Валденбург]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = CoA Schönburg County.svg | герб-описание = }} }} '''Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург''' ({{lang|de|Wilhelm Prinz von Schönburg-Waldenburg}}; * [[3 април]] [[1913]], дворец [[Гутеборн]], [[Саксония]]; † [[1 юни]] [[1944]], убит близо до [[Парфурю-сюр-Одон]], [[Нормандия]], [[Франция]]) е [[принц]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Валденбург]].<ref>[https://geneall.net/de/name/91007/wilhelm-prinz-von-schoenburg-waldenburg/ ''Wilhelm, Prinz von Schönburg-Waldenburg''], geneall.net</ref> == Произход == [[Файл:Schloss_Guteborn,_Nordostansicht,_alte_Postkarte,_01.jpg|мини|ляво|Дворец Гутеборн]] Той е най-малкият син, петото дете, на принц [[Улрих Георг фон Шьонбург-Валденбург]] (1869 – 1939), господар на дворец Гутеборн, и съпругата му принцеса Паулина Амалия Адела фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг (1881 – 1945), дъщеря на принц Алфред фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг (1855 – 1925) и графиня Паулина фон Райхенбах-Лесонитц (1858 – 1927).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg6.html#G ''Schönburg 6''], genealogy.euweb.cz</ref> Внук е на генерал принц [[Георг фон Шьонбург-Валденбург]] (1828 – 1900) и принцеса Луиза фон Бентхайм-Текленбург (1844 – 1922). Правнук е на княз [[Ото Виктор I фон Шьонбург]] (1785 – 1859), основател на клона Шьонбург-Валденбург, и принцеса Текла фон Шварцбург-Рудолщат (1795 – 1861). Брат е на княз Волф Георг Алфред VI фон Шьонбург-Валденбург (1902 – 1983), принц Георг Улрих фон Шьонбург-Валденбург (1908 – 1982), Шарлота Паулина Луиза Амалия (1901 – 1982) и Доротея фон Шьонбург-Валденбург (* 1905), омъжена на 5 септември 1928 г. за принц Карл Франц Фердинанд фон Липе-Вайсенфелд (1903 – 1939, убит в битка в [[Полша]]). Вилхелм е осиновен през 1942 г., също и синът му Улрих, от леля му принцеса [[Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург]] (1871 – 1951), княгиня фон [[Шварцбург-Рудолщат]], дъщеря на Георг фон Шьонбург-Валденбург. Вилхелм е убит на 1 юни 1944 г. убит в битка близо до Парфурю-сюр-Одон в Нормандия на 31 години и е погребан там. През 1945 г. фамилията Шьонбург трябва да напусне дворец Гутеборн. На 8 август 1948 г. дворецът е взривен. По време на революцията през 1918 г. саксонският крал [[Фридрих Август III (Саксония)|Фридрих Август III]] бяга в дворец Гутеборн и [[Абдикиране|абдикира]] там на 13 ноември 1918 г. Линията Шьонбург-Валденбург съществува днес и синът му Улрих (* 1940) е шеф на фамилията. == Фамилия == Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург се жени на 27 септември 1939 г. в [[Росла]] за принцеса Мари Елизабет Ида Емма Цецилия Матилда фон Щолберг (* 1 октомври 1921, Росла; † 11 юли 1975, Ортенберг), дъщеря на княз [[Кристоф Мартин фон Щолберг-Росла]] (1888 – 1949) и принцеса Ида Ройс-Грайц от [[Ройс стара линия|''старата линия'']] (1891 – 1977). Те имат двама сина:<ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00084257&tree=LEO ''Wilhelm Prinz von Schönburg-Waldenburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref><ref>[http://www.thepeerage.com/p5090.htm#i50894 ''Wilhelm Prinz von Schönburg-Waldenburg''], thepeerage.com</ref> * Улрих (* 9 октомври 1940, [[Дрезден]]), шеф на фамилията, 6. княз на Шьонбург-Валденбург, женен на 14 юли 1972 г. в [[Кьолн]] за Бригите Хиршле (* 31 март 1943, [[Равенсбург]]); има една дъщеря * Волф Кристоф (* 3 април 1943, Дрезден), принц Шьонбург-Валденбург, женен на 6 декември 1968 г. в [[Люнебург]] за Евелина Менте (* 6 юни 1944); има един син == Литература == * Steffen Ziegert: ''Familie Schönburg-Waldenburg und die Herrschaft Guteborn'', Verlag am Ilsesee, Großräschen 2010 * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 * Hermann Grote: ''Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg''. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f. * ''~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser''. 1971 349. * ''~The Royal House of Stuart'', London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. II 376. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.geni.com/people/Wilhelm-Prinz-von-Schönburg-Waldenburg/6000000018245403513 ''Wilhelm Prinz von Schönburg-Waldenburg''], geni.com * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409937 ''Ulrich Georg Prinz v.Schönburg-Waldenburg''], ww-person.com * [http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm ''Herren von Schönburg-Waldenburg''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180429092512/http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm |date=2018-04-29 }}, Schlossarchiv Wildenfels * [https://geneall.net/de/title/2377/prinzen-von-schoenburg-waldenburg/ ''Prinzen von Schönburg-Waldenburg''], geneall.net * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg The house in the Online Gotha''] [[Категория:Принцове]] [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Германци по време на Втората световна война]] [[Категория:Загинали през Втората световна война]] [[Категория:Починали във Франция]] [[Категория:Родени през 1913 година]] [[Категория:Починали през 1944 година]] 5e14pxarnycpww9npdr5dtd5rrjfqyd Анго Сакагучи 0 735510 12896803 12885455 2026-05-03T07:21:47Z Gvelf 29234 Оформление. 12896803 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Хейго Сакагучи | име-оригинал = 坂口 炳五 | снимка = Ango Sakaguchi (cropped).jpg | описание = Хейго Сакагучи, 1946 г. | псевдоним = Анго Сакагучи | място на раждане = [[Ниигата]], [[Япония]] | място на смърт = [[Кирю]], [[Гунма]], Япония | работил = [[писател]], литературен критик | националност = {{Япония}} | период = 1931 – 1955 | жанрове = [[драма]], [[криминален роман]], [[исторически роман]] | теми = | направление = | течение = „Buraiha” (''декаденство'') | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Джуничиро Танидзаки]], [[Балзак]], [[Рюноске Акутагава]], [[Едгар Алан По]], [[Шарл Бодлер]], [[Антон Чехов]], [[Харуо Сато]], [[Такео Аришима]] | повлиял = Хидеки Нода, Йоджи Ямамото | брак = Мичийо Каджи<br>(1953 – 1955) | деца = Цунао Сакагучи }} '''Хейго Сакагучи''' ({{lang|ja|坂口 炳五 Sakaguchi Heigo}}) е японски литературен критик и [[писател]] на произведения в жанра драма, исторически роман и криминален роман. Пише под [[псевдоним]]а '''Анго Сакагучи''' ({{lang|ja|坂口 安吾 Sakaguchi Ango}}). Героите в книгите му са антигерои, маргинални и често отчаяни, които се опитват да оцелеят, запазвайки индивидуалността на съдбата си, въплъщавайки усещането за непоправима самота на битието. Успоредно с презрението му към всички нрави и институции, визията му за японското общество е много критична. Критиката го причислява към декадентското течение в японската литература „Buraiha“. == Биография и творчество == Хейго Сакагучи е роден на 20 октомври 1906 г. в Ниигата, Япония, в многодетното семейство на японски политик, поет и президент на вестник „Нийгата Шимбун“. Той е 12-ото от 13-те деца. В гимназията активно се занимава със спорт и често кръшка от уроците. На 17 години се премества в Токио. Баща му умира от рак на мозъка през следващата година, оставяйки семейството си с голям дълг. На 20 години, за да се издържа, преподава в продължение на една година като заместващ учител в средно училище. След това отива в Университета Тойо, където изучава западни езици и индийска философия. Едновременно се запалва по будизма и пише хайку. След дипломирането си през 1930 г. посещава курс за напреднали в Атина Франсе и изучава сериозно френската литература на 20 век. През 1931 г. започва да пише разкази, които публикува в основано с приятели литературно списание. Дебютира с разказите „Kogarashi no sakagura kara“ (''От винарната, където духа леден вятър''), „Kurotani mura“ (''Село Куротани'') и „Kaze hakase“ (''Д-р Вятър''). Писателската му кариера започва с приблизително по същото време с милитаризацията на Япония, разширяването в [[Манджурия]] и [[Тихоокеански театър (Втора световна война)|Тихоокеанската война]], поради което трудно успява да се реализира. Успехът му идва с „日本文化私観, Nihonbunkashikan“ (''Личен възглед на японската култура'') през 1942 г. и отново с „堕落論, Daraku-ron“ (''Теория на упадъка'') през 1946 г. През 1947 г. пише ироничния криминален роман „不連続殺人事件, Furenzoku satsujin jiken“ (''Прекъсната серия убийства''), за който през 1948 г. получава наградата на Японската асоциация на писателите на криминални романи. През 1953 г. се жени за Мичийо Каджи, с която имат един син. Мичийо Каджи е авторка на мемоари за съпруга си. Хейго Сакагучи умира от инсулт на 17 февруари 1955 г. в Кирю, Гунма. От 2006 г., в негова памет, град Ниигата учредява и присъжда наградата „Анго“ (安吾賞, Angoshō). == Произведения == : частична библиография * 風博士, Kaze hakase (1931) * 黒谷村, Kurotani mura (1935) * 吹雪物語, Fubuki monogatari (1938) * 日本文化私観, Nihonbunkashikan (1942) * 真珠, Shinju (1942) * 白痴, Hakuchi (1946) * 堕落論, Daraku-ron (1946) * 外套と青空, Gaitō to aozora (1947) * 桜の森の満開の下, Sakura no mori no mankai no shita (1947) * 不連続殺人事件, Furenzoku satsujin jiken（1947) * 二流の人, Niryū no hito（1948） * 夜長姫と耳男, Yonagahimetomimio (1952) : издадено на български * ”'''''Побърканата'''''“ в „Японски разкази“, изд.: „[[Народна култура]]“, София (1973), прев. Людмила Харманджиева === Екранизации === * 1958 Makeraremasen katsumadewa * 1975 [[Под свода на цъфтящите вишни]], Sakura no mori no mankai no shita * 1977 Furenzoku satsujin jiken * 1998 [[Доктор Черен дроб]], Kanzô sensei – по едноименния роман * 1999 Hakuchi * 2009 Aoi Bungaku Series – ТВ сериал, 1 епизод * 2011 Un-Go Episode:0 Ingaron * 2011 Un-Go – ТВ сериал, 1 епизод * 2012 Bungô: Sasayaka na yokubô * 2013 Sensô to hitori no onna == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/244614.Ango_Sakaguchi Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ == Външни препратки == * {{imdb name|0756979|Анго Сакагучи}} * {{Моята библиотека автор|ango-sakaguchi|Анго Сакагучи}} {{Превод от 2|ja|坂口安吾|de|Sakaguchi Ango|75039273|190841212}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сакагучи, Анго}} [[Категория:Японски писатели]] [[Категория:Автори на криминални романи]] f7th0s8dprwci3smbzknk1gc1fmu04d Веселка Кунчева 0 735568 12896745 12516163 2026-05-03T05:29:43Z Radiohist 106368 /* Източници */ + категория Носители на Икар 12896745 wikitext text/x-wiki {{Личност|театрален режисьор}} '''Веселка Кунчева''' е българска театрална режисьорка. == Биография == Родена е на 21 юли 1976 г. в гр. [[Плевен]]. Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“]]. {{цитат|Убедена съм, че ако за един режисьор не е изживян проблемът, с който се занимава в спектакъла си, никога няма да успее да убеди и публиката да повярва в историята, която разказва. Не тръгнеш ли от себе си до никъде няма да стигнеш.|}} == Постановки == * „[[Нос (повест)|Нос]]“ по Гогол на Театър 199, три номинации „Аскеер“ 2019 * Малкият Цахес * МОМО, Младежки театър София * Аз, Сизиф (2015) * Страх (2014) * Последният човек по 1984 на Оруел, Старозагорски куклен театър (2019) * Портретът на Дориан Грей, Драматичен театър Габрово (2024) * Малкият принц, Младежки театър "Николай Бинев"(2024) == Награди == * ИКАР 2015 за куклен спектакъл за „Страх“ от Ина Божидарова и Веселка Кунчева<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pierrot-bg.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8|заглавие=Награди|труд=pierrot-bg.com|достъп_дата=1 август 2024}}</ref> * ИКАР 2015 за майсторско техническо осъществяване на спектакъла „Страх“ от Ина Божидарова и Веселка Кунчева.<ref name=":0" /> == Източници == <references /> * [https://homoludens.bg/articles/veselka-kuncheva-viarvam-v-teatara-na-ot/ homoludens.bg] * [http://bnr.bg/post/101194218 bnr.bg] {{мъниче|режисьор}} {{СОРТКАТ:Кунчева, Веселка}} [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Носители на Икар]] kzi3dc2r8rcr2nllzfqyu70upq0atcw Индиана Василев 0 741604 12896486 12894060 2026-05-02T19:13:11Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896486 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|САЩ}} Индиана Василев | снимка =Indiana Vassilev Philadelphia Chicago 10.26.25-070 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Индиана Денчев Василев | град на раждане = [[Савана (Джорджия)|Савана]], [[Джорджия]] | държава на раждане = {{флагче|САЩ}} [[САЩ]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 173 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|САЩ}} [[Филаделфия Юниън]] | номер на фланелката = 19 | договор до = | юношески години = 2015 – 2018<br>2018 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|САЩ}} ИМГ Академия<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] | години = 2020 – 2023<br>2020 – 2021<br>2021<br>2021<br>2022<br>2023 – 2024<br>2025 – | отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Бъртън Албиън|Бъртън Албиън]] *<br>{{флагче|Англия}} [[Челтнъм Таун]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Сейнт Луис Сити СК|Сейнт Луис Сити]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Филаделфия Юниън]] | мачове = 4<br>12<br>12<br>21<br>24<br>63<br>27 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(2)<br>(5)<br>(1) | национален отбор години = 2016<br>2015 – 2017<br>2018<br>2019<br>2023<br>2025 – | национален отбор = {{флагче|САЩ}} {{имеНОФ16|САЩ}}<br>{{флагче|САЩ}} {{имеНОФ17|САЩ}}<br>{{флагче|САЩ}} {{имеНОФ18|САЩ}}<br>{{флагче|САЩ}} {{имеНОФ20|САЩ}}<br>{{флагче|САЩ}} {{имеНОФ23|САЩ}}<br>{{флагче|САЩ}} {{имеНОФ|САЩ}} | национален отбор мачове = 8<br>17<br>6<br>2<br>1<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(3)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =18 септември 2025 г | посл_нац_отбор =22 януари 2025 г | наем = да }} '''Индиана Василев''' ({{Lang|en|Indiana Vassilev}}) е [[САЩ|американски]] [[футболист]] от [[Българи в САЩ|български произход]], който играе за отбора на [[Филаделфия Юниън]]. == Биография == Роден на [[16 февруари]] [[2001]] г. в град [[Савана (Джорджия)|Савана]], щата [[Джорджия]], [[САЩ]]. Негов баща е футболистът на [[ФК Сливен|ФК „Сливен“]] – [[Денчо Василев]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101277769/indiana-vasilev-podpisa-nov-dogovor-s-astan-vila | заглавие = „Индиана Василев подписа нов договор с Астън Вила“ | дата = 18 май 2020 | достъп_дата = 22 юни 2020 | издател = bnr.bg | език = }}</ref>}} Тренира във футболната академия ИМГ. През 2018 г. е привлечен в юношите на „[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]“ и през 2020 г. изиграва два мача за първия отбор. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|en}} [https://int.soccerway.com/players/indiana-vassilev/479419/ Indiana Vassilev] в int.soccerway.com {{Мъниче|Футболист|САЩ}} {{Портал|Биографии|Футбол|САЩ}} {{СОРТКАТ:Василев, Индиана}} [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Астън Вила]] [[Категория:Американци от български произход]] [[Категория:Родени в Савана (Джорджия)]] qeg5j6aw5m07sk3ag5qbc6lb1dzryqc Александър Притуп 0 747146 12896386 12536687 2026-05-02T18:05:00Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896386 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Александър Притуп – Шурата | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | описание = български актьор | обяснение = | рождено име = | роден-място = {{България}} | наставка = | починал-място = | друго име = | националност = | работил = | активност = | брачен партньор = [[Фео Мустакова]]<br>Мария Вацулка Карел | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Александър Притуп''' е български театрален и филмов [[актьор]]. == Биография == През 50-те години на ХХ век танцьорът Александър Притуп, потомък на донски казаци, емигрирали в България след революцията се влюбва безумно в звездата на Оперетата балетмайсторката [[Фео Мустакова]]. По това време той е 15 години по-млад от нея. Руският хулигански чар на Сашата направо сразява грацията и двамата набързо сключват брак. Съвместният им живот е бурен, но кратък, а впоследствие Притуп „сменя професията“. Най-вече защото губи форма. Наддава фатално килограми и се посвещава изцяло на актьорството. През 70-те години става една от емблемите на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]] и междувременно се жени още... 6 пъти. Причина за раздялата му с легендата на българското балетно изкуство обаче не е колосалната „ножица“ в ЕГН-тата, а прекомерната любов към чашката. В крайна сметка алкохолът погуби Притуп на 70 години, а първата му законна половинка надживява и него, и спомена за изпълнения им с драматични емоции брачен съюз <ref>[https://www.blitz.bg/article/28775 „102-годишната Фео Мустакова умря с цигара в устата“]</ref> Снима се в много български филми и участва в радиопиеси в Българското радио. == Театрални роли == * „След грехопадението“ == Телевизионен театър == * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1983) (Любен Попов) * „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев) * „Приказки от един живот“ (1977) ([[Олга Кръстева]]) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Змейова сватба“ (1973) ([[Петко Тодоров]]) * „Сид“ (1971) ([[Пиер Корней]]) * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1999 || [[Един камион за двама]] || || || шефът Джино |- | 1995 – 2000 || [[Съботна история]]<br>(''„L'histoire du samedi“'')|| 82 || Франция || (в „''Пастьор, 5 години на ярост''“) |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]]<br>(тв сериал) || 8 || || келнер (във 2-ра серия: Сами (1991)) |- | 1982 || [[Почти ревизия]]<br>(тв сериал) || 4 || || клиент в бара |- | 1981 || [[Снимки от стария албум]]<br>(тв сериал) || 5 || || Васил Несторов, дядото на Валери |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || зетят |- | 1980 || [[В зимната нощ]] || || || |- | 1980 || [[Обущарят чичо Спас, магарето и Тошко]]<br>(тв сериал) || 8 || || бащата на Тошко (в 2 серии: I, VIII) |- | 1979 || [[Мигове в кибритена кутийка]] || || || |- | 1978 || [[Бягай... обичам те]] || || || другарят Бояджиев |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || Никодимов |- | 1975 || [[Следователят и гората (филм)|Следователят и гората]] || || || Михайлов |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || воин от войската на [[Теодор Комнин]] |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || Симеонов |- | 1974 – 1976 || [[Сбогом любов]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Азманов |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || майор Филчев |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || ''(в III серия: „Зодия Дева“)'' |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(тв сериал) || 12 || || Радков |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || келнерът |- | 1972 || [[Кръгове на обичта]] || || || майорът |- | 1971 || [[Гола съвест]] || || || околийският |- | 1971 || [[Шарен свят]] || 2 новели || || околийският ''(в II новела: „[[Гола съвест]]“)'' |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Владислав<br>''(в IX серия)'' |- | 1971 || [[Странен двубой]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || майор Венцел<br>''(в V серия, 1969)'' |- | 1968 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || офицерът, губещ на карти |- | 1966 || [[Цар и генерал]] || || || капитанът |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]]<br>(тв сериал) || 12 || || ''(в I серия)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0698130|Александър Притуп}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330126/ Александър Притуп в КиноПоиск] * [https://www.discogs.com/artist/4958673-Александър-Притуп Александър Притуп] в discogs {{СОРТКАТ:Притуп, Александър}} [[Категория:Българи от руски произход]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] 4zk4p9wexz80p04nbnm641ckylxb4xu 12896564 12896386 2026-05-02T21:07:23Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896564 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Александър Притуп – Шурата | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | описание = български актьор | обяснение = | рождено име = | роден-място = {{България}} | наставка = | починал-място = | друго име = | националност = | работил = | активност = | брачен партньор = [[Фео Мустакова]]<br>Мария Вацулка Карел | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Александър Притуп''' е български театрален и филмов [[актьор]]. == Биография == През 50-те години на ХХ век танцьорът Александър Притуп, потомък на донски казаци, емигрирали в България след революцията се влюбва безумно в звездата на Оперетата балетмайсторката [[Фео Мустакова]]. По това време той е 15 години по-млад от нея. Руският хулигански чар на Сашата направо сразява грацията и двамата набързо сключват брак. Съвместният им живот е бурен, но кратък, а впоследствие Притуп „сменя професията“. Най-вече защото губи форма. Наддава фатално килограми и се посвещава изцяло на актьорството. През 70-те години става една от емблемите на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]] и междувременно се жени още... 6 пъти. Причина за раздялата му с легендата на българското балетно изкуство обаче не е колосалната „ножица“ в ЕГН-тата, а прекомерната любов към чашката. В крайна сметка алкохолът погуби Притуп на 70 години, а първата му законна половинка надживява и него, и спомена за изпълнения им с драматични емоции брачен съюз <ref>[https://www.blitz.bg/article/28775 „102-годишната Фео Мустакова умря с цигара в устата“]</ref> Снима се в много български филми и участва в радиопиеси в Българското радио. == Театрални роли == * „След грехопадението“ == Телевизионен театър == * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1983) (Любен Попов) * „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев) * „Приказки от един живот“ (1977) ([[Олга Кръстева]]) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Змейова сватба“ (1973) ([[Петко Тодоров]]) * „Сид“ (1971) ([[Пиер Корней]]) * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1999 || [[Един камион за двама]] || || || шефът Джино |- | 1995 – 2000 || [[Съботна история]]<br>(''„L'histoire du samedi“'')|| 82 || Франция || (в „''Пастьор, 5 години на ярост''“) |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]]<br>(тв сериал) || 8 || || келнер (във 2-ра серия: Сами (1991)) |- | 1982 || [[Почти ревизия]]<br>(тв сериал) || 4 || || клиент в бара |- | 1981 || [[Снимки от стария албум]]<br>(тв сериал) || 5 || || Васил Несторов, дядото на Валери |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || зетят |- | 1980 || [[В зимната нощ]] || || || |- | 1980 || [[Обущарят чичо Спас, магарето и Тошко]]<br>(тв сериал) || 8 || || бащата на Тошко (в 2 серии: I, VIII) |- | 1979 || [[Мигове в кибритена кутийка]] || || || |- | 1978 || [[Бягай... обичам те]] || || || другарят Бояджиев |- | 1977 || [[Пробен срок]] || || || Никодимов, актьор |- | 1975 || [[Следователят и гората (филм)|Следователят и гората]] || || || Михайлов |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || воин от войската на [[Теодор Комнин]] |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || Симеонов |- | 1974 – 1976 || [[Сбогом любов]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || Азманов |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || майор Филчев |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || ''(в III серия: „Зодия Дева“)'' |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(тв сериал) || 12 || || Радков |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || келнерът |- | 1972 || [[Кръгове на обичта]] || || || майорът |- | 1971 || [[Гола съвест]] || || || околийският |- | 1971 || [[Шарен свят]] || 2 новели || || околийският ''(в II новела: „[[Гола съвест]]“)'' |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || Владислав<br>''(в IX серия)'' |- | 1971 || [[Странен двубой]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || майор Венцел<br>''(в V серия, 1969)'' |- | 1968 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || офицерът, губещ на карти |- | 1966 || [[Цар и генерал]] || || || капитанът |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]]<br>(тв сериал) || 12 || || ''(в I серия)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0698130|Александър Притуп}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330126/ Александър Притуп в КиноПоиск] * [https://www.discogs.com/artist/4958673-Александър-Притуп Александър Притуп] в discogs {{СОРТКАТ:Притуп, Александър}} [[Категория:Българи от руски произход]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] 51y7208m10420tg9ryegwm233ifsvo2 Волф Хайнрих I фон Шьонбург-Пениг 0 750393 12897010 11189633 2026-05-03T11:04:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12897010 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[фрайхер]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Пениг]],<br> господар на [[Глаухау]], [[Валденбург]], Векселбург и Пениг | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = CoA Schönburg County.svg | герб-описание = }} }} '''Волф Хайнрих I фон Шьонбург-Пениг''' ({{lang|de|Wolf Heinrich I von Schönburg-Penig}}; * [[7 ноември]] [[1605]], [[Пениг]]; † [[5 декември]] [[1657]], Пениг) е [[фрайхер]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Пениг]], господар на [[Глаухау]], [[Валденбург]], Векселбург и Пениг. == Произход == [[Файл:Neues_Schloss_Penig_Parkansicht.jpg|мини|ляво|Новият дворец Пениг]] Той е единствен син на фрайхер [[Волф III фон Шьонбург-Глаухау]] (1536/1556 – 1612) и втората му съпруга Анна Барбара фон [[Дом Ройс|Ройс-Унтерграйц]] (1585 – 1629), дъщеря на [[Хайнрих V Роус-Грайц]] (1549 – 1604) и Мария фон [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Валденбург-Лихтенщайн]] (1565 – 1628), дъщеря на фрайхер [[Хуго I фон Шьонбург-Глаухау]] (1530 – 1566) и графиня Анна фон Глайхен-Рембда († 1570). Баща му има от първия брак 16 деца. == Фамилия == Волф Хайнрих I фон Шьонбург-Пениг се жени на 3 юли 1636 г. в Пениг или в [[Прага]] за Юдит Ева [[Дом Ройс|Ройс-Бургк]] (* 26 декември 1614, Бургк; † 18 ноември 1666, Пениг), дъщеря на [[Хайнрих III Ройс-Бургк]] (1578 – 1616, убит) и Анна Магдалена фон Шьонбург-Глаухау (1582 – 1615), дъщеря на [[Георг III фон Шьонбург-Валденбург]] (1558 – 1611) и Ева Шенк фон Ландсберг († 1613).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/reuss/reuss3.html#JE3 ''Reuss 3''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg5.html#SH ''Schönburg 5''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409665 ''Wolf Heinrich I. Freiherr v.Schönburg-Penig''], ww-person.com</ref> * Волф Хайнрих фон Шьонбург (* 17 май 1637, Пениг; † 27 май 1638, Пениг) * Анна Юдит фон Шьонбург (* 24 юни 1641; † 6 юни 1679, Нидергуриг), омъжена за фрайхер [[Йохан Виганд фон Лютцелбург]] († 1670) * [[Самуел Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург-Векселбург]] (* 26 септември 1642, Пениг; † 20 юни 1706, [[Карлсбад (пояснение)|Карлсбад]]), [[имперски граф]] на Шьонбург-Валденбург-Векселбург-Глаухау, женен на 14 февруари 1675 г. в [[Глаухау]] за графиня Елизабет Магдалена София фон Шьонбург-Фордерглаухау (* 18 август 1642; † 12 май 1716) * Ева Сузана фон Шьонбург-Глаухау-Валденбург (* 9 септември 1644; † 16 януари 1704), графиня и господарка, омъжена за Кристиан Готфрид фон Либенау († сл. 1697) * [[Волф Хайнрих II фон Шьонбург-Пениг]] (* 14 юни 1648, Пениг; † 18 юни 1704, Пениг), граф и господар на Глаухау, Пениг и Валденбург, женен на 24 юни 1699 г. за Юлиана Катарина фон Шьонбург-Фордерглаухау (* 15 октомври 1643; † 16 юли 1722), която е по-малка сестра на съпругата на Самуел Хайнрих. == Литература == * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 * Hermann Grote: ''Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg''. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f. * ''Ancestors of Queen Juliana'', Jaarboek Centraal Bureau Genealogie, Den Haag. 728 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 151., Tafel 154. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00042206&tree=LEO ''Wolf Heinrich I Herr von Schönburg-Glauchau und Waldenburg zu Wechselburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes * [https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3271.htm#i98254 ''Wolf Heinrich, Herr von Schönburg-Penig''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com * [http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm ''Herren von Schönburg-Waldenburg'' – Schlossarchiv Wildenfels] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180429092512/http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm |date=2018-04-29 }} * [http://saebi.isgv.de/biografie/Wolf_I.,_Herr_von_Schönburg_%281482-1529%29 ''Fürsten, Grafen und Herren von Schönburg in der Sächsischen Biografie''] * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg The house in the Online Gotha''] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Родени през 1605 година]] [[Категория:Починали през 1657 година]] 41l8tgqc1uenw9fgr6lu7kvtgyzmkex Виноград (община Пале) 0 751854 12896278 11096750 2026-05-02T16:46:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896278 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Виноград | име-местно = Виноград<br>Vinograd | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | община = [[Пале (община)|Пале]] | площ = | височина = 1062 | население = 35 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Виноград''' ({{Lang|sr|Виноград}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Пале (община)|община Пале]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Намира се на 1062 метра [[надморска височина]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 35 души, от тях: 35 (100 %) [[сърби]] и 2 (0,73 %) неопределени.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 18 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 18 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 166 души * 1971 – 151 души * 1981 – 104 души * 1991 – 85 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 35 души == Източници == <references /> {{мъниче|Босна и Херцеговина|Република Сръбска|селище}} {{Община Пале}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Пале]] cxsnxpztn7fjows72hr1alirxi6hveq Влаховичи (община Пале) 0 751856 12896718 11096751 2026-05-03T04:33:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896718 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Влаховичи | име-местно = Влаховићи<br>Vlahovići | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | община = [[Пале (община)|Пале]] | площ = | височина = 1276 | население = 44 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Влаховичи''' ({{Lang|sr|Влаховићи}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Пале (община)|община Пале]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Намира се на 1276 метра [[надморска височина]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 44 души, от тях: 41 (93,18 %) [[сърби]], 2 (4,54 %) [[черногорци]] и 1 (2,27 %) [[Бошняци|бошняк]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 18 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 18 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 163 души * 1971 – 126 души * 1981 – 83 души * 1991 – 57 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 44 души == Източници == <references /> {{мъниче|Босна и Херцеговина|Република Сръбска|селище}} {{Община Пале}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Пале]] l11apn9a0oyp4edafilid3fodewygpe Вити До 0 752979 12896571 10828550 2026-05-02T21:10:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896571 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Черна гора | име = Вити До | име-местно = Viti Do | вид = [[село]] | община = [[Будва (община)|Будва]] | площ = | население = 212 | население-година = [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|2011]] | пощенски-код = | телефонен-код = +382 033 | мпс-код = BD | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Вити До''' ({{Lang|sr|Вити До}}) е [[село]] в [[Черна гора]], разположено в [[Будва (община)|община Будва]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|преброяването през 2011 г.]] е 212 души, от тях: 128 (60,37 %) [[сърби]], 70 (33,01 %) [[черногорци]], 8 (3,77 %) неизвестни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/montenegro-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 27 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr }}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/montenegro-census.htm | заглавие = „All places: 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2003, 2011 censuses“ | достъп_дата = 27 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2022-10-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221023143734/http://pop-stat.mashke.org/montenegro-census.htm }}</ref> * 1948 – 76 души * 1953 – 85 души * 1961 – 100 души * 1971 – 116 души * 1981 – 129 души * 1991 – 147 души * [[Преброяване на населението в Черна гора (2003)|2003]] – 197 души * [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|2011]] – 212 души == Източници == <references /> {{Мъниче|селище|Черна гора}} {{Портал|География|Черна гора}} [[Категория:Села в община Будва]] 4czump11b2txtqxf77j5ilbvh1hk6bq Волф Хайнрих II фон Шьонбург-Пениг 0 753236 12897008 11189634 2026-05-03T11:02:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12897008 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Пениг]], господар на [[Глаухау]], Пениг и [[Валденбург]] в [[Саксония]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = CoA Schönburg County.svg | герб-описание = }} }} '''Волф Хайнрих II фон Шьонбург-Пениг''' ({{lang|de|Wolf Heinrich II. Graf von Schönburg-Penig}}; * [[14 юни]] [[1648]], [[Пениг]]; † [[18 юни]] [[1704]], Пениг) е [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Пениг]] и господар на [[Глаухау]], Пениг и [[Валденбург]] в [[Саксония]]. == Произход == [[Файл:Penig_Kupferstich_Foto_H.-P.Haack.JPG|мини|ляво|Пениг, ок. 1650]] Той е най-малкият син на [[фрайхер]] [[Волф Хайнрих I фон Шьонбург-Пениг]] (1605 – 1657) и съпругата му Юдит Ева Ройс-Бургк (1614 – 1666), дъщеря на [[Хайнрих III Ройс-Бургк]] (1578 – 1616) и Анна Магдалена фон Шьонбург-Глаухау (1582 – 1615). Внук е на фрайхер [[Волф III фон Шьонбург-Глаухау]] (1536 – 1612) и Анна Барбара фон Ройс-Грайц (1585 – 1629). Брат е на [[имперски граф]] (на 7 август 1700 г.) [[Самуел Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург-Векселбург]] (1642 – 1706), женен за Елизабет Магдалена София фон Шьонбург-Фордерглаухау (1642 – 1716), сестра на бъдещата му съпруга Юлиана Катарина фон Шьонбург-Фордерглаухау. Пениг е от 1543 г. в ръцете на род Шьонбург. == Фамилия == Волф Хайнрих II фон Шьонбург-Пениг се жени на 24 юни 1699 г. за Юлиана Катарина фон Шьонбург-Фордерглаухау (* 15 октомври 1643; † 16 юли 1722), дъщеря на фрайхер [[Йохан Каспар фон Шьонбург-Фордерглаухау]] (1594 – 1644) и втората му съпруга София Мария Ройс-Бургк (1614 – 1690).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg5.html#JKJ ''Schönburg 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат 13 деца:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg5.html#WH2 ''Schönburg 5''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409709 ''Wolf Heinrich II. Graf v.Schönburg-Penig''], ww-person.com</ref>[[Файл:Neues_Schloss_Penig_Parkansicht.jpg|мини|ляво|Новият дворец Пениг]] * Хенриета София фон Шьонбург-Пениг (* 11 май 1670; † 20 януари/юни 1706) * Йохан Каспар фон Шьонбург-Пениг (* 26 декември 1671; † 11 октомври 1699) * Волф Хайнрих фон Шьонбург-Пениг (* 13 декември 1672; † 1691) * Магдалена Елеонора фон Шьонбург-Пениг (* 24 февруари 1674; † 26 юни 1720), омъжена на 27 декември 1707 г. в Глаухау за граф [[Франц Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург]] (* 15 май 1682, Векселбург; † 3 септември 1746, Векселбург) [[Файл:20180406465DR_Penig_Mühlgraben_18_Altes_Schloß.jpg|мини|Старият ренесансов дворец Пениг (2018)]] * Юлиус Хайнрих фон Шьонбург-Пениг (* 6 януари/февруари 1675; † 1691) * Кристиана Юдит фон Шьонбург-Пениг (* 25 юли 1676; † 17 октомври 1676) * Емилия Юлиана фон Шьонбург-Пениг (* 17/27 януари 1677; † 20 юли 1677) * [[Август Зигфрид фон Шьонбург-Пениг]] (* 24 ноември 1678; † 5 април 1763), женен I. на 2 август 1698 г. за Максимилиана Елеонора София фон Шьонбург-Валденбург (* 15 март 1676; † 19 октомври 1746), II. на 14 ноември 1704 г. за Елизабет София Елеонора фон Льовенкрон (* 14 септември 1714; † 1 септември 1761) * Ердмута Луиза фон Шьонбург-Пениг (* 13 декември 1679; † 17 юни 1680) * Константин фон Шьонбург-Пениг (* 24 юни 1681; † 31 юли 1740) * Мария Кристиана фон Шьонбург-Пениг (* 28 юли 1682; † 28 юли 1682) * Фридрих Ердман фон Шьонбург-Пениг (* 20 декември 1683; † 14 декември 1729), женен за графиня Шарлота Елизабет фон Шуленбург (* 26 януари 1698; † 6 декември 1738) * Франц Карл фон Шьонбург-Пениг (* 20 декември 1683; † 11 октомври 1736) == Литература == * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 * Hermann Grote: ''Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg''. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00042213&tree=LEO ''Graf und Herr Wolf Heinrich II von Schönburg-Glauchau-Penig und Waldenburg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes * [https://www.rochlitzer-muldental.de/region-entdecken/2-uncategorised/116-altes-und-neues-schloss-penig ''Altes und Neues Schloss Penig''], rochlitzer-muldental.de * [http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm ''Herren von Schönburg-Waldenburg'' – Schlossarchiv Wildenfels] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180429092512/http://schlossarchiv.de/herren/s/SC/HO/Schoenburg.htm |date=2018-04-29 }} * [http://saebi.isgv.de/biografie/Wolf_I.,_Herr_von_Schönburg_%281482-1529%29 ''Fürsten, Grafen und Herren von Schönburg in der Sächsischen Biografie''] * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg The house in the Online Gotha''] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 1648 година]] [[Категория:Починали през 1704 година]] lfshpqgl3h4ckw3zyefwfxroyzz7b9a Вишнева (Черна гора) 0 753306 12896617 10828557 2026-05-02T22:39:36Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896617 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Черна гора | име = Вишнева | име-местно = Вишњева<br>Višnjeva | вид = [[село]] | община = [[Котор (община)|Котор]] | площ = | население = 12 | население-година = [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|2011]] | пощенски-код = | телефонен-код = +382 032 | мпс-код = KO | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Вишнева''' ({{Lang|sr|Вишњева}}) е [[село]] в [[Черна гора]], разположено в [[Котор (община)|община Котор]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|преброяването през 2011 г.]] е 12 души.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/montenegro-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 29 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr }}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/montenegro-census.htm | заглавие = „All places: 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2003, 2011 censuses“ | достъп_дата = 29 май 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2022-10-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221023143734/http://pop-stat.mashke.org/montenegro-census.htm }}</ref> * 1948 – 107 души * 1953 – 105 души * 1961 – 89 души * 1971 – 78 души * 1981 – 38 души * 1991 – 12 души * [[Преброяване на населението в Черна гора (2003)|2003]] – 128 души * [[Преброяване на населението в Черна гора (2011)|2011]] – 12 души == Източници == <references /> {{Мъниче|селище|Черна гора}} {{Портал|География|Черна гора}} [[Категория:Села в община Котор]] hzownit4hqhjhf17u36ftn29lnuh99o Натко Фарма 0 754626 12896938 12208739 2026-05-03T10:11:57Z Sim18Sav 394551 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:3|0|0 */ 12896938 wikitext text/x-wiki {{Компания|подразделения=в Русия, ОНД няма представителства и клонове}} '''Natco Pharma Ltd''' е индийска фармацевтична компания, произвеждаща активни фармацевтични съставки.<ref name=":0">{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://www.forbes.com/companies/natco-pharma/ |заглавие= «Asia's 200 Best Under A Billion 2017 RANKING» |труд= онлайн издание на американското финансово и икономическо списание Forbes (''Forbes'')}}</ref> == Преглед == Основните области на работа – разработването на лекарства за борба с вирусни (включително хепатит С) и рак. Natco Pharma оперира в Индия, САЩ, Европа и Азия. Филиалите са разположени в Северна и Латинска Америка, Азиатско-Тихоокеанския регион, [[Близък Изток|Близкия Изток]] и Югоизточна Азия. Първоначално компанията се нарича Natco Fine Pharmaceutical Ltd. Тя става официално публична от юли 1992 г. През февруари 1993 г. тя променя името си на Natco Pharma (NPL).<ref name=":0"/> Продуктовата гама на Natco Pharma Limited е повече от 500 лекарствени наименования и непрекъснато се разширява чрез фундаментални изследвания и сътрудничество в областта на технологиите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bloomberg.com/quote/NTCPH:IN|заглавие=«About Natco Pharma Ltd»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Bloomberg.com – Официалният уебсайт за публикуване на финансова информация за професионални участници на финансовите пазари|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Компанията произвежда такива лекарства като Софосбувир, Даклатасвир, Леналидомид, Ентекавир, Деферазирокс, Ледипасвир, Иматиниб, Бендамустин, Бортезомиб, Хлорамбуцил, Велпатасвир и други. NPL е производител на лекарства за Ranbaxy и Parke Davis и е сертифицирана по ISO 9002 компания, която позволява развитие на износа. Natco Pharma Ltd е започнал собствен процес на регистрация на [[търговска марка]] в повече от 20 държави. За да влезе в пазара на САЩ, NPL създаде дъщерно дружество на Natco Pharma в Съединените щати и влезе в изследователско сътрудничество с Регионалната изследователска лаборатория Джаму, Центъра за клетъчна и молекулярна биология за синтетични пептиди и Централния институт за кожни изследвания. Natco Laboratories, Natco Parenterals и Karanth Pharmaceuticals се обединиха с водещата компания NPL, за да осигурят голяма база от активи и да увеличат високотехнологичните възможности.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.business-standard.com/company/natco-pharma-4684/information/company-history|заглавие=«NATCO PHARMA LTD. (NATCOPHARM) – COMPANY HISTORY»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=business-standard.com, официален уебсайт на вестника Business Standard|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Местоположение == Зарегистрированный офис находится в городе Хайдарабад, штат Телангана, Индия. Регистратор – Venture Capital & Corporate Investments Pvt. Ltd.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.moneycontrol.com/india/stockpricequote/pharmaceuticals/natcopharma/NP07|заглавие=«Natco Pharma Ltd.»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=moneycontrol.com – публикуване на новини, сайт за онлайн търговия|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Представителства в Русия и страните от ОНД == Natco Pharma няма официални представителства в Русия и страните от ОНД. == Управление на компанията == * VC Nannapaneni – председател и управляващ директор, * Раджев Нанапанени – заместник-председател и главен изпълнителен директор, * Vivek Chhachhi – Non Exe.Non Ind.Director, * TV Rao е независим режисьор * Г. С. Мърти – независим директор, * Генерална дирекция Прасад – независим директор, * U.R Naidu – независим директор, * Лила Дигумарти – независим директор, * PSRK Prasad – изпълнителен вицепрезидент по инженерство, * D Linga Rao – директор и председател (технически въпроси).<ref name=":1"/> == История на компанията == Компанията започва дейността си през 1981 г. Днес тя има свои изследователски центрове и повече от 4000 квалифицирани учени. Продуктите от NPL се изнасят в САЩ, Австралия, [[Канада]], Бразилия, Европа, страните от ОНД, Виетнам, Хонконг, Китай, Холандия, Нигерия, Танзания и Кения и др. Natco Pharma Limited е сертифициран от Световната здравна организация и произвежда продукти за Ranbaxy Laboratories Ltd., Eskayef Ltd., Parke Davis (I) Ltd., Fulford India Limited, Cadila Ltd., John Wyeth India Ltd., ICI Ltd. и SOL Pharmaceuticals Ltd.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://economictimes.indiatimes.com/natco-pharma-ltd/infocompanyhistory/companyid-8305.cms|заглавие=«Company History – Natco Pharma Ltd»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=The Economic Times, Официалният уебсайт на всекидневника.|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Хронология == '''1996 г.''' – освобождаване на лекарството Sumatriptan срещу мигрена под собствена марка. '''1997 г.''' – Natco Pharma Limited сключи споразумение, предоставящо правото да продава Natco продукти в Русия и други страни от ОНД. Сливането на дружествата от групата е Natco Pharma, Natco Laboratories, Natco Parenterals и Dr. Karanth Pharma Chemical Labs. '''1998 г.''' – Natco Pharma Ltd сключва споразумение с американския фармацевтичен гигант Mallin Krodt за производство и износ на Naproxen. '''2002 г.''' – Natco Pharma Ltd получи одобрение от Администрацията за терапевтични стоки (TGA), Австралия, за своето съоръжение Mekagood. '''2003 г.''' – издаване на антираковото лекарство Imatinib под собствена марка. Освобождаване на лекарство, съдържащо золедронова киселина за инжектиране. Natco Pharma стана втората компания, която стартира производството на това лекарство в света. Освобождаването на лекарството Letrozole за лечение на напреднал рак на гърдата при жени в менопауза. Поръчайте Rs 35-fr за износ на Citalopram Hydrobromide (използван като антидепресант за лечение). '''2004 г.''' – Natco Pharma пуска лекарство против рак, отваря онкологично отделение. През същата година той пуска лекарство за лечение на рак на простатата и лекарство за рак на яйчниците. '''2005 г.''' – Natco Pharma Limited подписва Меморандум за разбирателство (MoU) за обмен на технологии, свързани с производството на ракови продукти. Стартира и лекарството Вориконазол. '''2006 г.''' – Natco обявява старта на Pemetrexed за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб. '''2007 г.''' – Natco обявява излизането на контрацептив от световна класа. '''2010 г.''' – Natco Pharma лансира Бендамустин и Анастрозол в САЩ. '''2011 г.''' – Natco, заедно с американската компания Levomed LLS, сформират друга компания, Natcofarma Do Brasil, за дистрибуция на лекарства в Бразилия. '''2012 г.''' – компанията получава Световната награда „Златен паун“ за своето развитие. Natco обявява стартирането на лекарства за рак на бъбреците и печени.<ref>{{cite web|автор=Ganapati Mudur|заглавие=Ganapati Mudur. Indian health groups welcome country’s first compulsory licence // BMJ: British Medical Journal. – 2012. – 24 марта (№ 344). – С. 6.|ссылка=|язык=|издание=BMJ: British Medical Journal|тип=|год=2012|месяц=03|число=24|том=|номер=344|страницы=6|issn=}}</ref><ref>{{cite web|автор=Enrico Bonadio|заглавие=Enrico Bonadio. India Grants a Compulsory Licence of Bayer's Patented Cancer Drug: The Issue of Local Working Requirement // European Journal of Risk Regulation. – 2012. – Т. 3, № 2. – С. 247 – 250.|ссылка=|язык=|издание=European Journal of Risk Regulation|тип=|год=2012|месяц=|число=|том=3|номер=2|страницы=247 – 250|issn=}}</ref> '''2015 г.''' – Natco стартира производството на Sofosbuvir в Непал.<ref name=":2"/> '''2016 г.''' – Natco пуска първата капсула Tamiflu в САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thepharmaletter.com/article/bayer-cancer-drug-faces-new-nexavar-patent-problems-in-india|заглавие=«Bayer cancer drug faces new patent problems in India»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=www.thepharmaletter.com – Новини, аналитична агенция в областта на медицината, генериката и биотехнологиите.|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Политика за ценообразуване на компанията == Natco Pharma Ltd произвежда аналози на скъпи, добре познати, маркови лекарства, което ги прави достъпни за пациенти с ниски доходи. Така през 2012 г. индийска компания оттегли патент за лекарство срещу рак, произведен от Bayer, заявявайки, че ще продава генерични лекарства Tosilat Sorafenib за 3 процента от цената, таксувана от Bayer от Германия за оригинала. Днес Natco продава лекарството в Индия за $ 174. Оригиналният наркотик Bayer се продава за 5500 долара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.business-standard.com/article/news-cm/natco-pharma-launches-hepcinat-in-nepal-115030900103_1.html|заглавие=«Natco Pharma launches HEPCINAT in Nepal»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Онлайн версия на вестника Business Standard|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{cite web|автор=Губина М.А.|заглавие=Въздействието на присъединяването към СТО върху фармацевтичната индустрия: индийски опит, възможни последици за Русия|ссылка=http://worldec.ru/content/articles/12-02-2013_Статья%20расширенная_Индия.pdf|язык=|издание=монография „Членството в СТО – нов етап в участието на Русия в международната търговска система.“ / Изд. S.F. Сутирина и Н.А. Lomagina. Санкт Петербург: Санктпетербургски държавен университет – 256 с|тип=|год=2013|месяц=|число=|том=|номер=|страницы=120 – 135|issn=Губина М.А. Въздействието на присъединяването към СТО върху фармацевтичната индустрия: индийски опит, възможни последици за Русия // монография „Членството в СТО – нов етап в участието на Русия в международната търговска система“. / Изд. S.F. Сутирина и Н.А. Lomagina. Санкт Петербург: Санктпетербургски държавен университет – 256 с. – 2013. – S. 120-}}</ref><ref>{{cite web|автор=Oguanobi HI.|заглавие=Broadening the conversation on the TRIPS agreement: Access tomedicines includes addressing access to medical devices.|ссылка=https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/jwip.12091|язык=|издание=J World Intellect Prop.|тип=|год=2018|месяц=|число=|том=|номер=21|страницы=70 – 87|issn=Oguanobi HI. Разширяване на разговора по споразумението TRIPS: Томедицините за достъп включват адресиране на достъпа до медицински изделия. // J World Intellect Prop. – 2018. – № 21. – С. 70 – 87.}}</ref> През 2015 г. Natco, под собствената си марка, пусна Sofosbuvir – лекарство, използвано за лечение на хроничен хепатит C, аналог на Sovaldi (Sovaldi), което се произвежда от американската компания Gilead. Цената за бутилка за лекарство е определена на около 20 хиляди рупии, което е около 300 долара. 12-седмичен курс струва около 945 долара (тоест 12 пъти по-евтино от оригинала в Съединените щати).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://life.ru/t/здоровье/923190/amierikanskii_farmghighant_ghotov_spasti_rossiiu_ot_ghiepatita|заглавие=«Американский фармгигант готов спасти Россию от гепатита»|автор=Александра Рикова|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Информационен портал Life.ru|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През май 2017 г. индийска компания пусна лек срещу рак на кръвта на цена 5000 – 000 рупии, което е 98% по-ниско от цената в Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.firstpost.com/business/natco-pharma-launches-blood-cancer-drug-priced-rs-5000-20000-down-98-from-us-price-3436186.html|заглавие=«Natco Pharma launches blood cancer drug priced Rs 5,000 – 20,000, down 98% from US price»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Портал за новини firstpost.com|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Помалидомид е предназначен за пациенти с множествен миелом (вид рак на кръвта). Лекарството се продава от Celgene Inc в САЩ под търговската марка „Pomalyst“. Natco ще продава pomalidomide капсули под собствената си марка в Индия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.livemint.com/Companies/AW76LSaHwTw4wo3CB7Ye7K/Natco-Pharma-launches-generic-blood-cancer-drug-in-India.html|заглавие=«Natco Pharma launches generic blood cancer drug in India»|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Онлайн издание Livemint Business Newspaper|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През октомври 2017 г. акциите на Natco Pharma Ltd нараснаха с 20%<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.finam.ru/analysis/marketnews/bychiiy-nastroiy-v-indii-soxranyaetsya-20171004-13450/|заглавие=„Бичи“ настроението в Индия остава "|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Официалният уебсайт на инвестиционната група FINAM|издател=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, след като американската администрация по храните и лекарствата (FDA) одобри генеричното лекарство Copaxon, разработено от Natco в партньорство с холандската компания Mylan. Това лекарство се използва за лечение на множествена склероза. Оригиналният наркотик се произвежда и продава от израелската компания Teva. През 12-те месеца до 31 юли 2017 г. Copaxone продава 20 mg в дозировка от 700 милиона долара, при доза от 40 mg – 3,6 милиарда долара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pharmvestnik.ru/publs/lenta/v-mire/fda-odobrilo-analog-preparata-copaxone.html#.WjEM_lVl82x|заглавие=„FDA одобрява аналог на копаксона“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Фармацевтичен бюлетин pharmvestnik.ru|издател=|архив_дата=2017-12-13|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171213201203/https://www.pharmvestnik.ru/publs/lenta/v-mire/fda-odobrilo-analog-preparata-copaxone.html#.WjEM_lVl82x}}</ref> * [http://www.natcopharma.co.in/ Официален уебсайт на Natco Pharma на английски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200513085200/https://www.natcopharma.co.in/ |date=2020-05-13 }} * [http://natcopharma.site/ Официален сайт на Natco Pharma на руски език] == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Производители на лекарствени вещества и продукти]] [[Категория:Предприятия в Индия]] [[Категория:Хайдарабад]] [[Категория:Основани в Индия през 1981 година]] g8keicaadhf6grcz5t9nf3d3mcsgssh ФК Дънганън Суифтс 0 758504 12896219 12844618 2026-05-02T15:39:37Z Monaco 6214 /* Постижения */ 12896219 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Северна Ирландия}} Дънганън Суифтс {{флагче|Великобритания}} | герб = Dungannon swifts logo.png | оригинално име = Футболен Клуб Дънганън Суифтс<br>Dungannon Swifts Football Club | прозвище = ''„Бързолетите“'' ''(англ. The Swifts)'' | основан = [[1949]] | разформирован = | стадион = „[[Стенгмор Парк]]“ | капацитет = 5,000 (350 седящи)<ref>{{cite web|url=http://www.footballgroundguide.com/northern-ireland/dungannon-swifts/|title=Football Ground Guide: Stangmore Park|publisher=footballgroundguide.com|accessdate=11 May 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130927085025/http://www.footballgroundguide.com/northern-ireland/dungannon-swifts/|archivedate=27 September 2013|url-status=dead|архив_дата=2013-09-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130927085025/http://www.footballgroundguide.com/northern-ireland/dungannon-swifts/}}</ref> | собственик = | президент = {{флагче|Северна Ирландия}} Кийт Бойд | старши треньор = {{флагче|Северна Ирландия}} [[Родн МакАрии]] | първенство = [[ИФА Премиършип]] | сезон = 2024 – 25 | място = '''4-то''' | спонсор = | екипировка = |уебсайт = {{URL|http://www.dungannonswiftsfc.com/}} |pattern_la1=_uhlsportdivision2rbw|pattern_b1=_uhlsportdivision2rbw|pattern_ra1=_uhlsportdivision2rbw|pattern_sh1=_uhlsportoffense1rbnw |leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=0000FF|socks1=0000FF |pattern_la2=_uhlsportoffense1ynrb|pattern_b2=_uhlsportoffense1ynrb|pattern_ra2=_uhlsportoffense1ynrb|pattern_sh2=_uhlsportoffense1ynrb| _leftarm2=FDFF00|body2=FDFF00|rightarm2=FDFF00|shorts2=0013CA|socks2=FDFF00 }} [[Файл:Stangmore Park, Dungannon - geograph.org.uk - 1389814.jpg|мини|дясно|210px|стадион „[[Стенгмор парк]]“]] '''Дънганън Суифтс''' ({{lang|en|Dungannon Swifts Football Club}}) е северноирландски [[футбол]]ен отбор от едноименния [[град]] [[Дънганън]]. Основан през [[1949]] година. Домакинските си мачове играе на стадион [[Стенгмор Парк]] с капацитет 5 000 места. Най-големият успех на тима е финалът за купата на страната през 2007 година. Участник в [[ИФА Премиършип]], висшата лига на Северна Ирландия. == Постижения == '''Национални''' * '''ИФА Премиършип''' ** ''4-то място'' (3): 2004/05, 2005/06, 2024/25 * '''[[Първа дивизия на Северна Ирландия|Първа дивизия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 2002/03 * '''[[Купа на Северна Ирландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2024/25 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист''' (2): 2006/07, 2025/26 * '''[[Суперкупа на Северна Ирландия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2025 * '''[[Купа на северноирландската лига|Купа на лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2017/18 '''Регионални''' * '''[[Ulster Cup|Купа Ълстър]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2002/03 * '''[[Mid-Ulster Cup|Купа на Среден Ълстър]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (4): 1987/88, 1996/97, 2005/06, 2008/09 * '''[[Ирландска Междинна купа]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (2): 1977/78, 1991/92 * '''[[Купа Джордж Уилсън]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (3): 1973/74, 2003/04, 2005/06 * '''[[Купа Луис Муур]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 1975/76 * '''[[Купа Боб Радклиф]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (9): 1981/82, 1985/86, 1986/87, 1989/90, 1992/93, 1993/94, 1994/95, 1995/96, 2005/06 * '''[[Мемориална купа Айвън Маршъл]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител''' (1): 2016/17 == Известни играчи == * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Марк Хюз]] * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Шон Уеб]] * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Найджъл МакГин]] * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Рори Хамил]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.dungannonswiftsfc.co.uk/ Официален уебсайт на клуба] {{мъниче|футболен отбор|Северна Ирландия}} {{нормативен контрол}} {{ИФА Премиършип}} {{СОРТКАТ:Дънганън Суифтс ФК}} [[Категория:Северноирландски футболни отбори|Дънганън Суифтс, ФК]] [[Категория:Дънганън]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1949 година]] 6juec67g8k46iwg67vcbamuucuxttge Вилхелм Албрехт Хайнрих фон Шьонбург-Фордерглаухау 0 758816 12896154 11189638 2026-05-02T13:34:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896154 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург]],<br> господар на [[Глаухау|Глаухау-Фордерглаухау]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = CoA Schönburg County.svg | герб-описание = }} }} '''Вилхелм Албрехт Хайнрих фон Шьонбург-Фордерглаухау''' ({{lang|de|Wilhelm Albrecht Heinrich Graf von Schönburg zu Forderglauchau}}; * [[26 януари]] [[1762]]; † [[2 септември]] [[1815]]) е [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург]], господар на [[Глаухау|Глаухау-Фордерглаухау]]. == Произход == [[Файл:Wechselburg-Barockschloss.jpg|мини|ляво|Барок-дворецът Векселбург (Саксония)]] Той е вторият син на граф [[Карл Хайнрих II фон Шьонбург-Фордерглаухау]] (1729 – 1800) и графиня Кристиана Вилхелмина фон Айнзидел (1726 – 1798), дъщеря на [[Йохан Георг фон Айнзидел]] (1692 – 1760) и втората му съпруга Ева Шарлота Фридерика фон Флеминг (1704 – 1758). По-малък брат е на Йохан Карл Хайнрих фон Шьонбург-Ремзе (* 17 март 1757; † 14 април 1815). == Фамилия == ''Първи брак:'' с Бенедикта Зиверс (* 17 януари 1774; † 1799). Бракът е бездетен.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg8.html ''Schönburg 8''], genealogy.euweb.cz</ref> [[Файл:Schloss_Forderglauchau_(1).jpg|мини|Дворец Фордерглаухау в [[Глаухау]]]] ''Втори брак:'' на 16 май/9 декември 1799 г. с графиня Анна ''Албертина'' Леополдина Вилхелмина фон Вартенслебен (* 11 септември 1775; † 21 декември 1826, [[Париж]]), дъщеря на граф Фердинанд Мориц фон Вартенслебен (1753 – 1795) и Андриета Августа фон Клайст (1758 – 1798). Те имат три деца:<ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00084941&tree=LEO ''Wilhelm Albrecht Heinrich Graf von Schönburg zu Forderglauchau''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409843 ''Wilhelm Albrecht Heinrich Graf v.Schönburg-Forderglauchau''], ww-person.com</ref> * Ернст Фердинанд Хайнрих Лудвиг фон Шьонбург-Глаухау (* 22 юни 1800; † 1801) * [[Карл Хайнрих Албан фон Шьонбург-Глаухау]] (* 18 ноември 1804, [[Дрезден]]; † 23 март 1864, Дрезден), женен на 15 януари 1824 г. в [[Хайделберг]] за рау-графиня Кристиана Мария „Амалия“ фон Женисон-Валворт (* 11 януари 1806, Канщат; † 2 април 1880, [[Лайпциг]]) * Жеромия Катарина фон Шьонбург-Глаухау (* 28 август 1809, [[Касел]]; † 15 ноември 1843, Гйоги близо до Спаравар), омъжена на 5 октомври 1836 г. във Векселбург за рау-граф Карл Фридрих Вилхелм фон Женисон-Валворт (* 28 август 1809; † 11 юни 1890), брат на „Амалия“, съпругата на брат му. == Литература == * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 * Hermann Grote: ''Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg''. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:154 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg The house in the Online Gotha''], almanachdegotha.org [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 1762 година]] [[Категория:Починали през 1815 година]] ch4hbsr9r9kbdxhbrmq8fadbws01x57 Владимир Стояноски 0 759870 12896682 11794916 2026-05-03T02:37:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896682 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} '''Владимир Стояноски''' ({{lang|mk|Владимир Стојаноски}}) е съдия от [[Северна Македония]].<ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vsrm.mk/wps/portal/vsrm/sud/za-sudot/za-sudiite/!ut/p/z1/jY9NC4JAFEV_SwuX-V4kOrabykSdCCrJZhMaNgrqyGhJ_z6rVdDX3d3LOYsLHCLgVXzJRdzmsoqLvu-5ebBxbo6mM2SrwCJIl6HDQtfzmWfC7gGYrmEgCZCRzXqK1EGLbG2K7gKB_-N_Ae4-fgjF3ue_EB-4KGTyfEOrZEwEcJWeUpUq_az6OWvbuploqGHXdbqQUhSpfpSlhu-UTDYtRK8k1GUY4ZAn144ObjL-4jg!/dz/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/?uri=nm%3Aoid%3AZ6_90D61BC0LOK780AMUELUGIJLI6 | заглавие = За судиите | достъп_дата = 16 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Врховен суд на Република Северна Македонија | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210413155843/http://www.vsrm.mk/wps/portal/vsrm/sud/za-sudot/za-sudiite/!ut/p/z1/jY9NC4JAFEV_SwuX-V4kOrabykSdCCrJZhMaNgrqyGhJ_z6rVdDX3d3LOYsLHCLgVXzJRdzmsoqLvu-5ebBxbo6mM2SrwCJIl6HDQtfzmWfC7gGYrmEgCZCRzXqK1EGLbG2K7gKB_-N_Ae4-fgjF3ue_EB-4KGTyfEOrZEwEcJWeUpUq_az6OWvbuploqGHXdbqQUhSpfpSlhu-UTDYtRK8k1GUY4ZAn144ObjL-4jg!/dz/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/?uri=nm:oid:Z6_90D61BC0LOK780AMUELUGIJLI6 | архив_дата = 2021-04-13 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Уставен суд на Северна Македонија">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ustavensud.mk/?attorney=%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%98%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8 | заглавие = Владимир Стојаноски | достъп_дата = 24 май 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Уставен суд на Северна Македонија | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Роден е на 16 юни 1962 година в [[Битоля]], тогава във Федерална Югославия. Основно и средно образование завършва в Скопие, след което в 1988 година завършва Юридическия факултет на [[Битолски университет|Битолския университет]]. Полага правосъден изпит в Скопие в 1991 година. Работи първо като сътрудник, след това като съветник и държавен съветник в правителството на Република Македония в периода 1992 - 2002 година.<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/><ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> От 1998 до 2002 година е член на комисията за политическата система, а от юни 2001 година е член на Юридическия съвет на правителството на Република Македония.<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/> В 2002 година започва работа във Фонда за земеделие като помощник-директор за финансовите и юридическите въпроси. От 2004 година е помощник-ръководител на сектора за финансова поддръжка на земеделието и развой на селските райони в Министерството на земеделието, горите и водното стопанство. В 2006 година става директор на Бюрото по криминалистика.<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/><ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> Избран е за съдия в Административния съд в 2007 година.<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/><ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> През ноември 2008 година става член на изпитната комисия на Академията за обучение на съдии и прокурори.<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/> На 13 септември 2010 година е избран за съдия във [[Върховен съд на Северна Македония|Върховния съд на Република Македония]].<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/><ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> На 14 април 2011 година е избран за съдия в [[Конституционен съд на Северна Македония|Конституционния съд на Република Македония]].<ref name="Уставен суд на Северна Македонија"/><ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> След изтичането на деветгодишния му мандат в Конституционния съд, от 14 юни 2020 година продължава да изпълнява функциите на върховен съдия на Република Северна Македония.<ref name="Врховен суд на Република Северна Македонија"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стояноски, Владимир}} [[Категория:Северномакедонски върховни съдии]] [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Възпитаници на Битолския университет]] [[Категория:Северномакедонски конституционни съдии]] pevdy9l7hvbs92y2fnzfwyv4cl2ybpn 2020 CD3 0 762184 12896901 10826849 2026-05-03T09:51:33Z Kwamikagami 26617 12896901 wikitext text/x-wiki {{DISPLAYTITLE:{{мп|2020 CD|3}}}} {{без източници|17:23, 7 октомври 2020 (UTC)}} {{Малка планета | име = 2020 CD3 | тип = [[астероид]] | снимка = 2020 CD3 Gemini Color crop.jpg | заглавие = Снимка на 2020 CD3, направена от обсерваторията Джемини | откривател = Теди Пруйн<br>Качпер Уейхос | дата = [[15 февруари]] [[2020]] г. | означение = | категория = | епоха = | ексцентрицитет = | голяма_полуос = | перихелий = | афелий = | период = | скорост = | инклинация = | възел = | параметър = | аномалия = | размери = | маса = | плътност = | гравитация = | втора_космическа = | въртене = | спектрален_клас = | величина = | албедо = | температура = | бележки = }} [[Файл:Animation of 2020 CD3's orbit around Earth.gif|мини|260п|Анимация на орбитата на 2020 CD3 около Земята. Синята точка е Земята, жълтата окръжност – лунната орбита, а розовата крива линия – орбитата около Земята на 2020 CD3.]] '''2020 CD3''' е малък, близък до [[Земята]] [[астероид]], и временен неин [[спътник]]. Открит е на [[15 февруари]] [[2020]] г. от астрономите Теди Пруйн и Качпер Уейхос в Обсерваторията на планината Лемън, [[САЩ]]. При откриването си астероидът получава временното име C26FED2, а след потвърждаването му е дадено временното наименование 2020 CD3. По време на откритието астероидът лети в [[геоцентрична орбита]] и е временен [[спътник]] на [[Земята]]. == Физически характеристики == Астероидът има ниска яркост, поради което [[Звездна величина|звездната му величина]] е около 32. Предполага се, че обектът има ниско [[албедо]] (0.1 – 0.6) и се отнася към астероидите от [[К-клас астероид|спектрален клас К]]. [[Диаметър]]ът на астероида се оценява на 1 – 6 метра. == Орбита == Според изчисленията астероидът преди това е принадлежал към астероидната група Аполо, но е бил привлечен от [[Земята]] през [[2017]] г. Минималното разстояние, до което обектът се е приближил до Земята, е 0,01664 [[Астрономическа единица|АЕ]] (2 489 300 км). До средата на 2020 г. 2020 CD3 ще се движи по [[геоцентрична орбита]] и след това ще напусне земната сфера на влияние и ще навлезе в [[хелиоцентрична орбита]]. В бъдеще обектът отново ще се приближи до Земята и може да бъде заловен отново. {| class="wikitable" bgcolor="#ffffff" cellpadding="2" width="600" style="margin-left:3px" !|Година||Минимално разстояние ([[Астрономическа единица|АЕ]]) |- |2044 |0,0221881 |- |2066 |0,0129178 |- |2077 |0,0157489 |- |2095 |0,0135979 |} В траекторията на движение не са забелязани признаци на смущения поради [[слънчева радиация]] и не е открита връзка с [[Изкуствен спътник|изкуствени обекти]]. Разработчикът на астрономическа програма Бил Грей съобщи, че на [[7 март]] [[2020]], 2020 CD3 най-вероятно е напуснал орбитата на Земята. {{превод от|ru|2020 CD3|109489607}} [[Категория:Астероиди]] 5ucf8bm1qcfxuvhxrn9or67ol5l8zj9 12896917 12896901 2026-05-03T10:01:35Z Kwamikagami 26617 12896917 wikitext text/x-wiki {{DISPLAYTITLE:{{мп|2020 CD|3}}}} {{без източници|17:23, 7 октомври 2020 (UTC)}} {{Малка планета | име = {{мп|2020 CD|3}} | тип = [[астероид]] | снимка = 2020 CD3 Gemini Color crop.jpg | заглавие = Снимка на 2020 CD3, направена от обсерваторията Джемини | откривател = Теди Пруйн<br>Качпер Уейхос | дата = [[15 февруари]] [[2020]] г. | означение = | категория = | епоха = | ексцентрицитет = | голяма_полуос = | перихелий = | афелий = | период = | скорост = | инклинация = | възел = | параметър = | аномалия = | размери = | маса = | плътност = | гравитация = | втора_космическа = | въртене = | спектрален_клас = | величина = | албедо = | температура = | бележки = }} [[Файл:Animation of 2020 CD3's orbit around Earth.gif|мини|Анимация на орбитата на {{мп|2020 CD|3}} около Земята. Синята точка е Земята, жълтата окръжност – лунната орбита, а розовата крива линия – орбитата около Земята на 2020 CD3.]] '''{{мп|2020 CD|3}}''' е малък, близък до [[Земята]] [[астероид]], и временен неин [[спътник]]. Открит е на [[15 февруари]] [[2020]] г. от астрономите Теди Пруйн и Качпер Уейхос в Обсерваторията на планината Лемън, [[САЩ]]. При откриването си астероидът получава временното име C26FED2, а след потвърждаването му е дадено временното наименование 2020 CD3. По време на откритието астероидът лети в [[геоцентрична орбита]] и е временен [[спътник]] на [[Земята]]. == Физически характеристики == Астероидът има ниска яркост, поради което [[Звездна величина|звездната му величина]] е около 32. Предполага се, че обектът има ниско [[албедо]] (0.1 – 0.6) и се отнася към астероидите от [[К-клас астероид|спектрален клас К]]. [[Диаметър]]ът на астероида се оценява на 1 – 6 метра. == Орбита == Според изчисленията астероидът преди това е принадлежал към астероидната група Аполо, но е бил привлечен от [[Земята]] през [[2017]] г. Минималното разстояние, до което обектът се е приближил до Земята, е 0,01664 [[Астрономическа единица|АЕ]] (2 489 300 км). До средата на 2020 г. {{мп|2020 CD|3}} ще се движи по [[геоцентрична орбита]] и след това ще напусне земната сфера на влияние и ще навлезе в [[хелиоцентрична орбита]]. В бъдеще обектът отново ще се приближи до Земята и може да бъде заловен отново. {| class="wikitable" bgcolor="#ffffff" cellpadding="2" width="600" style="margin-left:3px" !|Година||Минимално разстояние ([[Астрономическа единица|АЕ]]) |- |2044 |0,0221881 |- |2066 |0,0129178 |- |2077 |0,0157489 |- |2095 |0,0135979 |} В траекторията на движение не са забелязани признаци на смущения поради [[слънчева радиация]] и не е открита връзка с [[Изкуствен спътник|изкуствени обекти]]. Разработчикът на астрономическа програма Бил Грей съобщи, че на [[7 март]] [[2020]], {{мп|2020 CD|3}} най-вероятно е напуснал орбитата на Земята. {{превод от|ru|2020 CD3|109489607}} [[Категория:Астероиди]] 4dwcn1n6ikcx8pbbafmwxjl3qqtcffc 12896918 12896917 2026-05-03T10:01:57Z Kwamikagami 26617 12896918 wikitext text/x-wiki {{DISPLAYTITLE:{{мп|2020 CD|3}}}} {{без източници|17:23, 7 октомври 2020 (UTC)}} {{Малка планета | име = {{мп|2020 CD|3}} | тип = [[астероид]] | снимка = 2020 CD3 Gemini Color crop.jpg | заглавие = Снимка на 2020 CD3, направена от обсерваторията Джемини | откривател = Теди Пруйн<br>Качпер Уейхос | дата = [[15 февруари]] [[2020]] г. | означение = | категория = | епоха = | ексцентрицитет = | голяма_полуос = | перихелий = | афелий = | период = | скорост = | инклинация = | възел = | параметър = | аномалия = | размери = | маса = | плътност = | гравитация = | втора_космическа = | въртене = | спектрален_клас = | величина = | албедо = | температура = | бележки = }} [[Файл:Animation of 2020 CD3's orbit around Earth.gif|мини|Анимация на орбитата на {{мп|2020 CD|3}} около Земята. Синята точка е Земята, жълтата окръжност – лунната орбита, а розовата крива линия – орбитата около Земята на 2020 CD3.]] '''{{мп|2020 CD|3}}''' е малък, близък до [[Земята]] [[астероид]], и временен неин [[спътник]]. Открит е на [[15 февруари]] [[2020]] г. от астрономите Теди Пруйн и Качпер Уейхос в Обсерваторията на планината Лемън, [[САЩ]]. При откриването си астероидът получава временното име C26FED2, а след потвърждаването му е дадено временното наименование {{мп|2020 CD|3}}. По време на откритието астероидът лети в [[геоцентрична орбита]] и е временен [[спътник]] на [[Земята]]. == Физически характеристики == Астероидът има ниска яркост, поради което [[Звездна величина|звездната му величина]] е около 32. Предполага се, че обектът има ниско [[албедо]] (0.1 – 0.6) и се отнася към астероидите от [[К-клас астероид|спектрален клас К]]. [[Диаметър]]ът на астероида се оценява на 1 – 6 метра. == Орбита == Според изчисленията астероидът преди това е принадлежал към астероидната група Аполо, но е бил привлечен от [[Земята]] през [[2017]] г. Минималното разстояние, до което обектът се е приближил до Земята, е 0,01664 [[Астрономическа единица|АЕ]] (2 489 300 км). До средата на 2020 г. {{мп|2020 CD|3}} ще се движи по [[геоцентрична орбита]] и след това ще напусне земната сфера на влияние и ще навлезе в [[хелиоцентрична орбита]]. В бъдеще обектът отново ще се приближи до Земята и може да бъде заловен отново. {| class="wikitable" bgcolor="#ffffff" cellpadding="2" width="600" style="margin-left:3px" !|Година||Минимално разстояние ([[Астрономическа единица|АЕ]]) |- |2044 |0,0221881 |- |2066 |0,0129178 |- |2077 |0,0157489 |- |2095 |0,0135979 |} В траекторията на движение не са забелязани признаци на смущения поради [[слънчева радиация]] и не е открита връзка с [[Изкуствен спътник|изкуствени обекти]]. Разработчикът на астрономическа програма Бил Грей съобщи, че на [[7 март]] [[2020]], {{мп|2020 CD|3}} най-вероятно е напуснал орбитата на Земята. {{превод от|ru|2020 CD3|109489607}} [[Категория:Астероиди]] s7mhjp45zmohwk85ls9kpid8tviz2sx Вилхелм фон Кесел 0 762723 12896187 11479471 2026-05-02T14:52:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896187 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Кесел (Лимбург)|Кесел]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = GrafschaftKessel(Wappen).png }} }} '''Вилхелм фон Кесел''' ({{lang|de|Wilhelm, Graf von Kessel}}; † между [[14 септември]] [[1260]] и [[1262]]) е [[граф]] на [[Кесел (Лимбург)|Кесел]] в провинция [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]] в [[Нидерландия]]. Графството Кесел се намира на река [[Маас]]. == Произход == Той е син на граф [[Хайнрих IV фон Кесел]] († сл. 1219) и съпругата му Отеленда (Удалхилдис) фон Хаймбах († сл. 1222), дъщеря на [[Еберхард II фон Хенгенбах|Еберхард I фон Хаймбах]], [[фогт]] на Ховен († сл. 1218) и графиня Юта фон Юлих († 1218). Внук е на граф [[Хайнрих III фон Кесел]] († 1189) и Алверадис фон Зафенберг († сл. 1203). Майка му се омъжва втори път за Бертолд III Млади' фон Бюрен († сл. 1276) и той е полубрат на Бертолд IV фон Бюрен († сл. 1300). == Фамилия == Вилхелм фон Кесел се жени за фон Лимбург или за фон Васенберг. Те имат децата:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p934.htm#i28060 ''Wilhelm, Graf von Kessel''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I498595 ''Wilhelm Graf v.Kessel''], ww-person.com</ref> * [[Хайнрих V фон Кесел-Бройч]] († 5 септември 1285), граф на Кесел-Бройч, женен I. за Гертруд фон дер Щресен († сл. 28 септември 1281), II. пр. 1285 г. за Лиза фон Вирнебург († сл. 2 януари 1304), дъщеря на граф [[Хайнрих I фон Вирнебург]] († сл. 1298) и Понцета фон Обершайн († 1311) * Вилхелм фон Кесел (* пр. 1271) * Валрам фон Кесел († 20/28 октомври 1305), женен за Катарина фон Клеве († сл. 2 юли 1357) * дъщеря фон Кесел († 1304), омъжена за граф [[Герхард V (Юлих)|Герхард V фон Юлих]] († ок. 29 юли 1328) * Хедвиг фон Кесел († сл. 1276), омъжена за граф [[Дитрих фон Нойенар]] (* пр. 1252; † 15 юни 1276) == Литература == * Karl L. Mackes: ''Die Grafen von Kessel und die Entstehung des Amtes Brüggen''. Heimatbuch des Kreises Viersen 1979, vom Kreis Viersen, ISSN 0948 – 6631 * H. Clevis und J.A. Coldeweij: De graven van Kessel (vervolg) – Bezit en faillisement (PDF; 932 kB), in: Castellogica I (1983‑1987), S. 91‑100, Nederlandse Kastelenstichting, ISSN 0921 – 0253 * [http://www.kastelenbeeldbank.nl/_themas/Castellogica/arts/1/p.%20071-086%20De%20graven%20van%20Kessel.pdf ''De graven van Kessel''] (PDF; 1,6 MB), Castellogica I (1983‑1987), S. 71‑86, Nederlandse Kastelenstichting, ISSN 0921 – 0253 * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', chart 33. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 62b. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVIII, Tafel 60B. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/LIMBURG.htm#_Toc51222608 ''Grafen von Kessel''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120418030104/http://fmg.ac/Projects/MedLands/LIMBURG.htm#_Toc51222608 |date=2012-04-18 }}, fmg [[Категория:Кесел (род)]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Нидерландска аристокрация]] [[Категория:Нидерландци]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 13 век]] ik4opcia5lvkxfs78xxkmqa8wdzesvp Козма Георгиев (свещеник) 0 765773 12896444 12653774 2026-05-02T18:38:51Z Здравко Кузманов 365356 Това е дядо ми, живееше в София, където и почина. 12896444 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския свещеник|българския просветен деец|Козма Георгиев}} {{Личност|духовник}} '''Козма Иванов Георгиев''' е [[българи|български]] духовник, просветен деец, революционер и общественик от [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Стара Силистра">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.starasilistra.com/letopis.php?id=144 | заглавие = Къщата на свещеник Козма Георгиев | достъп_дата = 30 януари 2023 г | фамилно_име = Бояджиев | първо_име = Пирин | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Стара Силистра | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Prilep_Exarchist_school_teachers_1892-1893.JPG|мини|300px|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], свещенник Козма Георгиев, доктор [[Йордан Бомболов]], [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], [[Георги Трайчев]] и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Йордан Попкостадинов]], [[Неделко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и [[Ангел Воденичаров]]]] == Биография == Роден е в 1870 година в централномакедонския български град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя. Получава добро образование в род­ния си град, в Битоля, Ох­рид.<ref name="Стара Силистра"/> Учи в [[Одринско българско свещеническо училище|Одринската]] и [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]].<ref name="Добруджа"/> Учителства в родния си град. Ръкоположен е за свещеник от екзарх [[Йосиф I Български]]<ref name="Стара Силистра"/> и става свещеник в Прилеп.<ref name="Добруджа"/> Преподава в [[Прилепско българско мъжко класно училище|българското мъжко училище]] в Прилеп. Влиза в националноосвободителното движение на българите в Македония и е съратник на [[Даме Груев]].<ref name="Добруджа"/> В 1894 година заминава за Свободна България, където се установява в [[Силистра]].<ref name="Добруджа">{{cite book | title = Добруджа през вековете | last = Бешков | first = Любен | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1999 | edition = | publisher = „Добруджа“ | location = | isbn = | doi = | pages = 407 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Служи­ли 44 години в силистрен­ската черква „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. св. Петър и Павел]]“.<ref name="Стара Силистра"/> Отец Георгиев е добър и популярен проповедни, който и пише на религиозни и обществени теми във вестниците „[[Наш глас (1928 – 1933)|Наш глас]]“ и „[[Пробуда (1930 - 1937)|Пробуда]]“. Пише върху Фойербах и се изказва остро против комунизма.<ref name="Стара Силистра"/> В Силистра участва активно в дейността на македонските българи. Като деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от [[Силистренско македоно-одринско дружество|Силистренското дружество]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref> Умира в Силистра на 7 септември 1940 година, датата на подписване на Крайовската спогодба, с която градът се връща на България. Последният текст, който създава е приветствено слово за българските войски. Погребан е в старите силистренски гробища.<ref name="Стара Силистра"/> Построената от него къща в Силистра е запазена на улица „Москва“ № 1, до Дунавската градина, срещу старите турски ка­зарми.<ref name="Стара Силистра"/> Синовете му са Благой (Блажо) Кузманов, адвокат, председател на мъжкия хор „Гусла“ в 1931 - 1932 година и на туристическото дружество в 1941 година,<ref name="Стара Силистра"/> [[Иван Кузманов]], завършил право и класическа филология в Букурещ, учител по латински и френски език и директор на българската гимна­зия в Добрич,<ref name="Стара Силистра"/><ref name="Добруджа"/> Хараламби Кузманов, агроном, женен за румънка, живееща в Бу­курещ, Здравко Кузманов, ветеринарен лекар, живеещ в София.<ref name="Стара Силистра"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Георгиев, Козма}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Родени в Прилеп]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Силистра]] png1vcpuwmg3c6gci694xtx10kryeje Влад 0 768072 12896621 12623807 2026-05-02T22:50:41Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896621 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Влад | Име в оригинал = Vlad | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Екшън]], [[Драма]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Ангел Дамиан<br>Раду Поткоава<br>Филип Колумбеану | Режисура = Исус дел Серо (сезони 1–3)<br>Игор Кобилянски (сезон 4) | Актьори = Адриан Нартея<br>Ангел Дамян<br>Олимпия Мелинте<br>Диана Сар<br>Андрей Арадиц<br>Емилиан Опреа | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{ROM}} | Език = [[Румънски език|Румънски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 52 (Румъния)<br>87 (България) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Влад | Изпълнителен продуцент = | Продуцент(и) = | Времетраене = 90 минути (в Румъния)<br>70 минути (1 – 34)<br>45 минути (35 – 87) (в България) | ТВ Канал = Pro TV | Излъчване = 25 февруари 2019 г. – 6 декември 2021 г. | Официален уебсайт = http://vlad.protv.ro | Страница в IMDb = 9812756 | Страница в TV.com = }} '''„Влад“''' ({{Lang|ro|Vlad}}) е румънски сериал, драма, излъчен за първи път през 2019 г. == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ канал !! Дата и час |- | 1 || 13 || 25 февруари 2019 || 20 май 2019 || 1 – 13 || 2019 || Pro TV || понеделник (20:30) |- | 2 || 13 || 9 септември 2019 || 9 декември 2019 || 14 – 26 || 2019 || Pro TV || понеделник (20:30) |- | 3 || 13 || 24 февруари 2020 || 9 ноември 2020 || 27 – 39 || 2020 || Pro TV || понеделник (20:30) |- | 4 || 13 || 6 септември 2021 || 6 декември 2021 || 40 – 52 || 2021 || Pro TV || понеделник (21:30) |} == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на сезона !! Край на сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ канал !! Дата и час |- | 1 || 17 || [[4 януари]] [[2021]] г. || [[26 януари]] [[2021]] г. || 1 – 17 || [[2021]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (21:00) |- | 2 || 17 || [[27 януари]] [[2021]] г. || [[18 февруари]] [[2021]] г. || 18 – 34 || [[2021]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (21:00) |- | 3 || 26 || [[4 януари]] [[2022]] г. || [[17 февруари]] [[2022]] г. || 35 – 60 || [[2022]] г. || [[bTV]] || от понеделник до четвъртък (21:30) |- | 4 || 27 || [[1 август]] [[2022]] г. || [[2 септември]] [[2022]] г. || 61 – 87 || [[2022]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (21:00) |} == Актьорски състав == * Адриан Нартея – Влад Поп * Ангел Дамиан – Адриан Ануцей * Олимпия Мелинте – Елиза Стамате/Драгомир * Андрей Арадиц – Щефан Драгомир * Диана Сар – Роксана Стамате * Емилиан Опреа – Леонард Казаку „Лео“ * Константин Котиманис – Чезар Кристоловиану „Инженера“ * Тудор Опришан – Матей Драгомир * Виктория Ръйлеану – Мики * Моника Бирлъдану – Карла * Георге Пищерану – Тибор * Ион Хайдук – Петре Ануцей * Аура Кълърашу – Мария Ануцей * Щефан Ианку – Разван Ануцей * Дани Попеску – Барбу * Дан Кондураке – Тити Стамате * Елвира Деатку – Делия Лазар * Анда Сарбей – Юлия * Адриан Титиени – Богдан Йордаке * Ралука Апроду – Ивана Драгой * Мариус Маноле – Прокурор Тотеану * Летиция Влъдеску – Нела == В България == В България сериалът започва на 4 януари 2021 г. по [[bTV]] и завършва на 26 януари. На 27 януари стартира втори сезон и завършва на 18 февруари. На 4 януари 2022 г. започва трети сезон и завършва на 17 февруари. На 1 август стартира четвърти сезон и завършва на 2 септември. Дублажът е на студио VMS. Ролите се озвучават от [[Гергана Стоянова]], [[Елена Бойчева]], [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]], [[Симеон Владов]] и [[Момчил Степанов]]. На 29 септември започва повторно излъчване на първи и втори сезон по [[bTV Lady]] и завършва на 15 ноември. На 11 октомври 2022 г. започва повторно излъчване на трети сезон и завършва на 15 ноември. На 2 март 2023 г. започва ново повторение и завършва на 30 юни. == Вижте също == * [[Езел]] * Անծանոթը, арменски сериал от 2012 г.<ref>{{cita web|título=About film|url=https://www.shanttv.com/serials/ancanoty/about-film.html|sitioweb=shanttv.com|idioma=armenio|fechaacceso=10 de septiembre de 2018}}</ref> * Узнай меня, если сможешь, руски сериал от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kyivmediaweek.com/en/news/316 |заглавие=Inter Launches Ukrainian-Russian Adaptation of Ezel |достъп_дата=2021-01-06 |архив_дата=2021-09-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210925173216/https://kyivmediaweek.com/en/news/316 }}</ref> * [[Яго]], мексиканска теленовела от 2016 г., продуцирана за [[Телевиса]], с участието на [[Иван Санчес]] и Габриела да ле Гарса.<ref>{{cita web|título=‘Yago’ De Televisa Es Un Refrito De ‘Ezel’, Telenovela Turca, Conoce Su Historia|url=http://novelalounge.com/2016/03/02/yago-de-televisa-es-un-refrito-de-ezel-telenovela-turca-conoce-su-historia/|obra=Novelalounge|fechaacceso=4 de noviembre de 2018}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://vlad.protv.ro Официален сайт]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{imdb title|9812756}} [[Категория:Румънски сериали]] mw576lnqub5ov86qikjmta3h4uucc09 Вилхелм Кристиан фон Шьонбург-Фьорбау 0 771671 12896168 12179496 2026-05-02T13:58:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896168 wikitext text/x-wiki {{Личност|граф | описание = граф на [[Шьонбург (род)|Шьонбург]] във Фьорбау на [[Зале]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = CoA Schönburg County.svg }} }} [[Вилхелм Кристиан фон Шьонбург-Фьорбау]] ({{lang|de|Wilhelm Christian Graf von Schönburg-Förbau}}; * [[13 януари]] [[1720]]; † [[27 август]] [[1755]]) е [[граф]] на [[Шьонбург (род)|Шьонбург]] във Фьорбау (днес в [[Шварценбах ан дер Зале|Шварценбах]] на [[Зале]]). == Произход == Той е син (осмото дете) на граф [[Лудвиг Фридрих фон Шьонбург-Щайн]] (1681 – 1736) и съпругата му фрайин/баронеса София фон Щайн-Норд-Остхайм (1688 – 1748), дъщеря на фрайхер Ердман фон Щайн-Норд-Остхайм (1662 – 1739) и Ердмута София фон Щайн-Норд-Остхайм (1661 – 1715). Внук е на граф [[Ото Лудвиг фон Шьонбург-Хартенщайн]] (1643 – 1701) и графиня [[София Магдалена фон Лайнинген-Вестербург]] (1651 – 1726). Брат е на [[Албрехт Карл Фридрих фон Шьонбург-Щайн]] (1710 – 1765), граф на Шьонбург-Щайн в Хартенщайн. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="190px"> Файл:Schloss Foerbau Timper.jpg|Дворец Фьорбау Файл:Schwarzenbach_Baudenkmal_2014_xy_35.JPG|Дворец Шварценбах на Зале, днес кметство </gallery> == Фамилия == Вилхелм Кристиан фон Шьонбург-Щайн се жени за графиня Йохана Хенриета София Елеонора фон Шьонбург-Фордерглаухау (* 29 август 1733; † 28 април 1805), дъщеря на граф [[Франц Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург]] (1682 – 1746) и втората му съпруга Йохана София Елизабета фон Шьонбург-Хартенщайн (1699 – 1739), дъщеря на граф [[Георг Алберт фон Шьонбург-Хартенщайн]] (1673 – 1716) и първата му съпруга графиня София Сабина фон Вид (1677 – 1710), дъщеря на граф [[Георг Херман Райнхард (Вид)|Георг Херман Райнхард фон Вид-Рункел]] и [[Йохана Елизабет фон Лайнинген-Вестербург]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg5.html#SH ''Schönburg 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/schonburg/schonburg4.html#H2 ''Schonburg 4''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I409794 ''Wilhelm Christian Graf v.Schönburg-Förbau''], ww-person.com</ref> * Фридерика Елеонора фон Шьонбург-Фьорбау (* 24 ноември 1752; † 5 септември 1761) * син (1753 – 1753) Вдовицата му Йохана Хенриета се омъжва втори път на 22 юни 1756 г. за граф Август Вилхелм Гианини (* 1720; † 18 ноември 1767). == Литература == * Friedrich von Schönburg-Waldenburg, Rudolf Timper: ''Geschichte von Schwarzenbach an der Saale''. Schwarzenbach an der Saale 1908, S. 106 – 111 * Enno Bünz: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html ''Schönburg, Herren von''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160311020854/http://www.deutsche-biographie.de/pnd1020941413.html |date=2016-03-11 }}. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Schönburg,_die_Fürsten,_Genealogie ''Schönburg, die Fürsten, Genealogie'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.almanachdegotha.org/id294.html ''Schönburg The house in the Online Gotha''] * [http://www.schlossruine-hartenstein.de/ Förderverein Schlossruine Hartenstein e. V.] * [http://www.angelfire.com/realm/gotha/gotha/schonburg.html ''Schönburg''], angelfire.com [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Шьонбург (род)]] [[Категория:Родени през 1720 година]] [[Категория:Починали през 1755 година]] kcav8t7av235ilqavbftj6ugaksp6rm Warframe 0 772931 12896933 12333097 2026-05-03T10:10:20Z Sim18Sav 394551 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:2|1|0 */ 12896933 wikitext text/x-wiki {{обработка}} '''Warframe''' е [[Групова игра|групова]] компютърна онлайн игра в жанровете ролеви игри/стрелба от трето лице, разработена и пусната на пазара от канадското студио [[Digital Extremes]]. Първоначално издадена за платформата на [[Microsoft Windows]] през март 2013 г., впоследствие играта е пренесена на [[PlayStation 4]] през ноември 2013 г., [[Xbox One]] през септември 2014 г., [[Nintendo Switch]] през ноември 2018 г., [[PlayStation 5]] през ноември 2020 г. и [[Xbox Series X и Series S|Xbox Series X/S]] през април 2021 г. За втората половина на 2021 г. предстои осигуряване поддръжката за играта като [[Междуплатформена игра|междуплатформена]], както и създаване на портове към мобилни устройства. Играта е в [[отворена бета версия]]. Действието в Warframe се развива в измислена научнофантастична вселена, в която няколко страни се борят за власт над [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Играчите поемат ролята на Tenno – раса от древни воини, които използват в битки дистанционно управляеми тела „Warframe“ с разнообразие от оръжия и способности. Геймплеят на Warframe съчетава битки със стрелба и използване на [[хладно оръжие]], [[паркур]] и също така включва елементи на компютърни ролеви игри – играчът непрекъснато подобрява оборудването на героя си. Warframe се разпространява от модела free-to-play и се поддържа от микроплащания – играчите могат да плащат с реални пари в магазина за игри в играта. Замисълът на Warframe произхожда от разработчиците от Digital Extremes в началото на 2000-те години и те отдавна се занимават с разработването на игра, наречена Dark Sector; този проект беше затворен, когато студиото не успя да намери издател за него. През 2008 г.Digital Extremes пусна друга игра, наречена Dark Sector, само частично базирана на предварително натрупани разработки; по-късно студиото отново се обърна към оригиналната концепция, като промени името на играта на Warframe. Въпреки че стартира през 2013 г. играта първоначално не се радва на значителна популярност и получи посредствени отзиви от пресата за игри, през следващите години разработчиците продължават да я подобряват и допълват. До 2018 г. броят на регистрираните играчи в играта е близо до 40 милиона, а броят на играчите, присъстващи в играта, надвишава 120 хиляди. == Геймплей == Играта е предназначена за четирима души. Играчите използват варфрейм (със собствен набор от способности и характеристики) и са оборудвани с 4 видове оръжия: големи оръжия (например пушки, пушки, лъкове и снайперское оръжия), второ оръжие (обикновено пистолет, но също така има и пистолети-картечници, метателно оръжие), оръжия, меле (мечове, двойка мечове, кинжали, брадви, коси, глефы, ръкавици и т.н.), и паразон (предназначени за приключване на врагове и хакване конзоли). Играчите получават точки за опит за убиване на опоненти, изпълнение на задачи и мисии, за увеличаване на нивото на техните оръжия и брони. Варфреймите и техните оръжия могат да бъдат модифицирани, модификаторите могат да бъдат инсталирани, премахнати или актуализирани между мисиите. Някои Warframe имат така наречените „премиер“ версии, които имат подобрени характеристики и променен дизайн. Играчите също ще трябва да хакнат терминалите, като преминат през мини-пъзел, за да завършат определена цел или да се измъкнат от изолацията. Играчът може да скочи, да тича, да се плъзга и да се търкаля, както и да комбинира техники, за да се движи бързо през нивото и да избегне вражески огън. Играта също така позволява на играчите да използват паркур техники, за да се избегне сблъсък с врагове или вражески огън, заобикаляне на препятствия или достъп до тайна зона. Кредити, амуниции, ресурси и модификатори могат да бъдат намерени в определени места, например в шкафчета и разрушими контейнери, както и те падат от врагове. Нови оръжия, ''Warframes'' и друга екипировка могат да бъдат закупени в магазина (самите продукти или техните чертежи), с помощта на кредити, получени в играта, или платина, закупени чрез микротрансакции или внутриигровую търговия. Чертежите могат да бъдат изградени с помощта на ресурсите, открити по време на мисиите. === Мисии === Има 25 странични типа мисии. Вторични мисии или вторични цели могат да се добавят на случаен принцип, независимо от основната задача, но те не са известни и не са достъпни, докато основната мисия не бъде завършена. Мисиите са разпръснати на всички планети в Слънчевата система (заедно с планетите джуджета Плутон, Серес, Ерида и Седна, както и спътниците на Марс – Фобос и Деймос) и са разделени на крайни и безкрайни. Крайните мисии имат входна точка, на която играчите се появяват при започване на мисията, и евакуационна точка, която трябва да бъде достигната след завършване на целта, за да завърши мисията: * '''Planet възел''' (Junction) – специална мисия, където трябва да се защити от спектъра на Warfream за достъп до нова планета. За да започнете битката със спектъра, трябва да изпълните няколко условия, показани при насочване на курсора към мисия на звездната карта или отстрани на панела в самата мисия. * '''Убийството''' (Assassination) е мисия за елиминиране на враг (шеф), уникален за всяка планета. Шефът обикновено има уникални способности и оръжия, което ги отличава от обикновените войници. След завършване на такава мисия играчите получават чертеж или компонент за сглобяване на оръжие или варфрейм, като обикновено същият, чийто спектър охранява възела. * '''Capture''' (Capture) – играчите трябва да намерят целта, да я лишат от цялото здраве, да я уловят и да стигнат до точката на евакуация; * '''Спасяване''' (спасяване) – играчите трябва да влязат в затвора, да освободят заложника и да го доведат жив до точката на евакуация. * '''Отклоняване''' (Sabotage) – играчите трябва да проникнат в базата на врага и да унищожат вражеския обект; в бездната целта и нейното постигане е различно. За да унищожи обекта, играчите могат да изберат своя подход: да взривят, замразят или да причинят магнитна аномалия. Мисии отклоняване на кораби и в бездната съдържат три скрити контейнери, за намирането на които играчите получават допълнителна награда. * '''Кошерът''' (Hive) е мисия, подобна на отклонението, но само фракцията на заразените е враг. Целта на мисията е да унищожи 3 кошера, разпръснати по места, всеки от които защитени от няколко „тумори“ – малки жълти обекти около кошера, създаващи непробиваемый бариера, и за унищожаване на кошер трябва да първо да унищожи всичко „тумори“. Също така съдържа скрити контейнери. * '''Mobile Defense''' – играчите трябва да се редуват, за да донесе на устройството за хакерство до два или три терминала за данни, след което защитава терминала от вражески атаки в процеса на хакерство, с продължителност около минута и половина. * '''Шпионаж''' (Spy) – играчите се изисква да проникна три защитени терминала, всеки от които е защитен различни системи, поднимающими на алармата, ако играчът ги провокира и уничтожающими данни на терминала след известно време, след вдигане на тревога. Като правило, за да завършите успешно мисията, е необходимо да пробиете поне един терминал, но в някои случаи – два или дори и трите. * '''Почистване''' (Exterminate) – играчите трябва да убие определен брой врагове. * '''Нападение''' (Hijack) – играчите трябва да се намери обект, а след това да го доведе до точката на евакуация, хранене на системата за движение на собствените си щитове, и не позволява унищожаването му от вражески сили. * '''Преследването''' (Pursuit) е уникален тип мисия Archwing, чиято задача е да унищожи куриера в открития космос. * '''Пробив''' (Rush) – уникален тип мисия Archwing, чиято задача-унищожаване на превозни средства на врага. Безкрайните мисии се случват „цикли“ и дават награда за всяка вълна, която играчът е преминал. Те могат както да имат изходна точка, позволявайки на играчите да завършат мисията във всеки един момент, след като преминат поне един „цикъл“, така и да не го имат, преминавайки на малка затворена карта и само позволявайки успешно да напуснат картата след края на „цикъла“. Във всички безкрайни мисии нивото на враговете се увеличава безкрайно, докато продължавате да преминавате. * '''Survival''' (Survival) – на място са изключени животоподдържащи системи, и играчите са задължени да използват капсули животоподдържащи, или да убиват врагове и да отварят контейнери за животоподдържащи модули. Дължината на един цикъл е 5 минути. * '''Defense''' (Defense) – играчите трябва да защитават целта от вълни от врагове на малка карта. Дължината на един цикъл е 5 вълни. * '''Interception''' (Interception) – играчите трябва да улови и защити от враговете 4 точки за прихващане на сигнала. Дължината на един цикъл е едно съобщение. * '''Изкопни работи''' (Excavation) – играчите трябва да защитават добитчики „криотика“ – хладилен агент – от вражеските сили и да ги зареждат с батерии, падащи от враговете. За разлика от останалите безкрайни мисии, в които реликва от Бездната може да бъде отворена всеки цикъл, играчите получават награда, когато работещ завършва пълният цикъл от 100 секунди, но реликва изисква само добив на 200 криотика. * '''Crash''' (Disruption) е мисия, добавена в актуализацията 25.0 „Jupiterian Congress“, по време на която играчите се нуждаят от защита на проводниците. Всеки цикъл, на картата се появяват четири [[диригент]]: бяло, светло синьо, червено и синьо, за да активирате които се изисква да намери улики съответните цветове, които можете да получите за убиване на много противници, след което се появява враг-разрушител, язвителна проводник, ако играчите не го убие навреме. Наградата за тази мисия зависи от номера на цикъла, както и от броя на съхраняваните проводници. Дължината на един цикъл е 4 проводника. * '''Арена''' (Arena) – в самото начало на мисията се обявява специален модификатор, който усложнява изпълнението на целта и дава предимство на враговете. Самите мисии на арената, подобно на мисиите на режима PvP, имат точки на поява на боеприпаси, здравни и енергийни сфери. * '''Клането в светилището''' (Sanctuary Onslaught) е режим, подобен на режима на оцеляване. Играчът трябва да унищожи враговете и да поддържа ефективността достатъчно висока. На всеки 2 минути и 30 секунди картата и враговете, които я запълват, се променят на нови. Режимът PvP, свързан със Синдиката на Конклава, включва четири мисии, ограничаващи и Рециклиращи наличните съоръжения и модификатори. * '''Унищожение''' (Annihilation) – 8 играчи се борят за титлата Победител. Печели първият играч, който вкара 25 Оро, падащи от паднали противници. * Командно унищожение (Team Annihilation) – играчите са разделени на два отбора от по 4 играчи и се борят помежду си. Първият отбор печели 50 Оро. * '''Capture Cephalon''' (Cephalon Capture) – играчите са разделени на два отбора, които трябва да откраднат вражеския цефалон от вражеската база и да го доставят на базата си. Улавянето се брои само когато цефалонът на екипа е на място. За да спечелите мача, трябва да спечелите 5 точки. * '''Лунаро''' (Lunaro) – играчите са разделени на 2 отбора от 3 играчи. Задачата на всеки отбор е да вземе топката Lunaro от противника и да вкара гол в тяхната врата. Lunaro е изключително конкурентен режим на игра, който няма възможност да убива вражески играчи. Свободно движение (Free Roam) – обширни места със своите задачи, поръчки (Bounty). Такива места са равнините на Ейдолон, разположени на Земята, долината на сферите, разположена на Венера, и Камбионският Дрейф, разположен на Деймос. Съществуват и други мисии, аларми и тактически аларми, които могат да имат уникален или някой от наличните видове мисии или фракции (независимо от оригиналния тип мисия или фракция) и са достъпни само за ограничен период от време. Тези мисии могат да бъдат по-сложно, но като наградите може да получите повече кредити и/или специални награди (например: редки чертежи или ресурси (понякога в големи количества, в зависимост от вида на собствеността)). Друг вид мисия – „кошмарен режим“ (от англ. Nightmare Mode), което значително увеличава сложността на съществуващата мисия (като същевременно запазва оригиналния тип мисия и фракция), но възнаграждава играчите с уникални „хибридни модификатори“. Сложността „Страшно режим“ се дължи на „случайни специфични модификатори на мисията“, Винаги ще присъства един от основните модификатори: „без щитове“, „ограничение на времето“, „изтичане на енергия“ или „вампир“ (постоянен щетите, нанесени на здравето до 1 %), също могат да присъстват допълнителни модификатори, като „недостиг на амуниции“, „подсилени врагове“, „ниска гравитация“ или „приятелски огън“ (временно отстранен от игра) Струва си да се отбележи, че целта на мисията може да се промени точно в момента на играта. Например, ако бъдете забелязани в мисия Тип „хакване“, тогава има шанс, че Lotus ще промени целта на текущата мисия за идентична „източване“ – убийството на всички противници. === Фракции === В играта има само 7 фракции, пет от които са враждебни и една обща за дивите животни, които атакуват всички. Фракция, за която да играе-Tanno, потомци на воини от отминалата ера на Орокин. След несигурна война, Тенно остана жив, който беше в безсъзнание в продължение на векове, преди да се събуди техният Лотос (озвучен от Ребека Форд, мениджър на Общността Digital Extremes). Лотос е загадъчна (макар и благосклонна) фигура, която ги насочва по време на мисиите. Tanno отлично владеят Warframe, които се превръщат в оръжие и помощник за тях. === Враждебни фракции === * '''Гринир''' е империя от клонирани войници, служещи вярно на „сестрите“ (мистериозните лидери на Гринир). Войниците на Гринир са оборудвани с тежка броня от ферит, техните крайници и много органи са заменени с протези и импланти, предназначени да възстановят загубената, в резултат на безброй клонирания, функционалност на тялото. Техните оръжия не са най-модерните. Основават се на принципа на работа на огнестрелните оръжия. При повечето от оръжията им видът на щетите е удар, което може би показва честите им конфликти с корпуса. Уязвими към пробиване и корозия. * '''Корпусът''' е фракция от търговци, притежаващи слаба, но въоръжена с енергийни оръжия пехота. Уязвимостта на пехотата се компенсира отчасти от наличието на енергийни щитове, които поглъщат част от щетите. Корпусът често прибягва до използването на роботика в битка: ударни двукраки роботи, летящи дрони, подсилващи щита и т.н. повечето оръжия на Корпуса причиняват пронизващ вид щети, което може би показва честите им конфликти с Гринир. Щитовете на Корпуса са уязвими на шокови, електрически и магнитни щети. Без щит, те са уязвими на режещи щети. * '''Заразените''' са представители на предишните две фракции, заразени с „Техноцитния вирус“. Почти всички заразени се бият в близък бой, но ако е необходимо, те могат да използват далечни разстояния, понякога има „древни“ – по-силни врагове със специални способности. Уязвими към пожар и режещи щети. * '''Поробени-фракция''', състояща се от поробени представители на горните фракции. Срещат се в кулите на мисии в бездната. Тази фракция се отнася директно до веднъж изчезналата цивилизация на Орокин, която крие своите тайни. Въпреки това, тази фракция е повлияна от не по-малко мистериозно място, наречено бездна. * '''Тези, които притежават ума''', са безпилотни самолети, създадени от расата на Орокин, за да колонизират системата Тау и да участват в старата война. Той се среща в играта на Луната и земята, както и в хода на странични куестове: по време на историята на търсенето „Ната“ става известно, че Лотос – отстъпник, притежаващи ума, получи заповед да унищожи Tanno, но реши да стане техен координатор. * '''Независими''' – диви животни, често агресивни към всички фракции, например диви кубрау срещани на Земята, пуст скатове – врагове, наподобяваща външния вид на обикновените лъчи, които се срещат на Марс и диви каваты, срещани в Руини Орокин. === Синдикати === Различни групи по интереси, действащи в цялата Слънчева система, с изключение на Grinier, Shell и Tanno. Тези фракции имат свои собствени идеологии и планове за бъдещето на света. Като предстояща игра функции, играчите ще могат да изпълняват куестове, мисии, и аларми от страна на всеки синдикат, като по този начин повишаване на репутацията на отношенията си с тази група, и да печелят уникални награди. Увеличаването на отношенията с една група обаче ще повлияе на нагласите с други групи и дори може да доведе до започване на контрамерки срещу играча, така че изборът на синдикат е много важен. Можете да промените синдиката по всяко време на играта. === Ловци === По време на мисии могат да се появяват и такива врагове като Сталкер – ловец на Tenno основа, както и Ловец Занука (минибосс фракция Корпус), образ на индийския вожд вишну (минибосс фракция на Заразените), Грастрагская Тройка (минибосс (и) фракция Гринир), Лийч Кувы (минибосс фракция гринир), и Вълк на Сатурн 6 (минибосс първата серия Нощен Вълна), с цел да убие определен играч. Условия за появата на мини босове: Stalker (сянка Stalker след преминаване на търсенето „втори сън“) – убийството на шефовете на планетите. Hunter Zanuka-извършване на мисии „нашествие“, подкрепяйки фракцията „Гринир“. Grastrag Тройка-извършване на мисии „инвазия“ подкрепа на фракцията „Корпус“, като Тройката може да се появи на самата мисия. Лич Кува-убийството на лично Кува в мисиите на фракцията „Гринир“ (Лич Кува се появява на ниво 20+, след преминаване на търсенето „войната вътре“). Juggernaut – честото убиване на заразени на всякакъв вид мисии места Erid, Деймос, огнище на инфекция, тъмни сектори. == Разработване на игра == Концепцията Warframe произхожда от работата по играта Dark Sector през 2000 година. Въпреки това, когато проектът излезе през 2008 г., почти нищо не остана от оригиналната му идея поради корекции на издателите. През 2012 г.студиото Digital Extremes реши да реализира ранните си идеи, но разработчиците не успяха да намерят издател за Warframe. Разработено от FPS creator. В интервюто си творческият директор на студиото Стив Синклер отбелязва, че проектът е изоставен от всички издатели, към които се е обърнала Digital Extremes. Издателите аргументираха отказите си с факта, че не смятат, че фантастичните игри са обещаващи, а Warframe е обещаващ проект. Издателите предрекоха, че играта ще се провали. Въпреки трудностите, Digital Extremes успя да пусне бета версия на Warframe на 25 март 2013 г. Студиото също така обяви намерението си да пуска редовни актуализации за играта. == Външни препратки == * [https://www.warframe.com/ Официален уебсайт] [[Категория:Компютърни игри]] o8z4wjds3gtadsph6t37cblhcqh7s1t Оливера Кьорвезироска 0 774425 12896249 12872643 2026-05-02T16:10:16Z Rumensz 125859 12896249 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Оливера Кьорвезироска | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = [[Куманово]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[литературовед]] | националност = {{Северна Македония}} | период = 1980 – | жанрове = [[лирика]], [[драма]], [[детска литература]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = }} '''Оливера Кьорвезироска''' ({{lang|mk|Оливера Ќорвезироска}}), с рожд. име '''Оливера Маркович''', е северомакедонска литературна критичка, [[поетеса]] и авторка на произведения в жанровете [[лирика]], [[драма]] и [[детска литература]]. == Биография и творчество == Кьорвезироска е родена в Куманово, СР Македония, СФР Югославия на 29 ноември 1965 г. Завършва гимназия в родния си град. Следва филология в катедра „Обща и сравнителна литература“ на [[Филологически факултет (Скопски университет)|Филологическия факултет „Блаже Конески“]] на [[Скопски университет|Скопския университет Св. св. Кирил и Методий“]]. След дипломирането си работи като редактор във всекидневника „[[Нова Македония]]“. Авторка е на поетични книги, на романи за деца и възрастни, на критика и есеистика. Първата ѝ книга, стихосбирката „Трети кат“, е публикувана през 1982 г. През 1985 г. става член на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]. Член е и на Асоциацията на коректорите на Македония. Нейни текстове са излизали в над двайсет антологии на съвременния македонски разказ – в Северна Македония и в чужбина. Разказите ѝ са преведени на английски, френски, унгарски, албански, турски, чешки, сръбски, словенски, полски, руски, немски и гръцки език. Тя е многократен носител на значими награди за разказ в Македония. През 2003 г. за книгата „(С)плетени разкази“ получава наградата „Стале Попов“ за най-добра проза на Дружеството на писателите на Македония. Сборникът ѝ с разкази „Улиците, които ги няма“ от 2018 г. представлява „33-годишна наративна карта на Скопие“. В нейния увод писателката споделя: „Ако писателите нямат свои градове, все пак градовете имат своите писатели, писането на тази книга ме направи скопчанка.“ Разказът ѝ „Агенция за събития“ е избран за антологията „Най-добра европейска фантастика 2019“. Оливера Кьорвезироска живее със семейството си в Скопие. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Заклученото тело на Лу (2005) * Аб'т (2019)<br/>'''''Бъзак : роман, дълбок 18 метра''''', изд.: [[Изида (издателство)|ИК „Изида“]], София (2021), прев. Таня Попова === Поезия === * Трети кат (1982) * Високите бели (1989) === Детска литература === * Кифличката Мирна (1993) – роман * Мојот брат од тринаесеттиот кат (2001) – роман * Дедо Миле (2000) – книжка с картинки, с Глигор Костовски-Гишо, преиздадена (2009) – с Владимир Лукаш === Сборници === * Страдањата на младиот лектор (2000) – разкази * (С)плетени раскази (2003) – разкази * Две перници (2010) – разкази * Новелички без шеќер (2017) – разкази * (Со)шиени раскази (2017) – разкази * Улиците што ги нема (2018) – разкази === Документалистика === * Отвораат ли сништата работа (1999) – критика и есеистика * Еден Текст и една жена (2016) – критика и есеистика == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/5838694._ Библиография] в „[[Goodreads]]“ * [https://liternet.bg/publish32/olivera-kiorveziroska/index.html Биография и творби в „Литернет“] * {{икона|mk}} [https://www.iliili.com.mk/knigi/604.php Биография и библиография в „Или-Или“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210412034354/https://iliili.com.mk/knigi/604.php |date=2021-04-12 }} * {{икона|mk}} [https://herojnaedenden.mk/abt-olivera-corveziroska/ Библиография в „Хероj на еден ден“] * {{икона|fr}} [https://mariabejanovska.wordpress.com/2014/03/29/proposition-du-recueil-de-nouvelles-deux-oreillers-dolivera-korveziroska-titre-en-macedonien-dve-pernici/ Биография в „Wordpress“] * {{икона|en}} [https://lektira.mk/writer/olivera-kjorveziroska-2/ Биография в „Лектира“] {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Македония}} {{СОРТКАТ:Кьорвезироска, Оливера}} [[Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония]] [[Категория:Северномакедонски литературни критици]] [[Категория:Северномакедонски детски писатели]] [[Категория:Северномакедонски писателки]] [[Категория:Северномакедонски романисти]] [[Категория:Северномакедонски есеисти]] [[Категория:Северномакедонски поетеси]] [[Категория:Носители на награда „Стале Попов“]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Куманово]] q696e36q2qimysq62leeqwdo4yj8ob4 Власеница 0 776361 12896701 10971446 2026-05-03T04:11:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896701 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Власеница | име-местно = Власеница | вид = [[град]] | изглед = VlasenicaCentar.JPG | изглед-описание = Изглед към града през 2008 г. | ентитет = [[Република Сръбска]] | регион = [[Биелина (регион)|Биелина]] | община = [[Власеница (община)|Власеница]] | площ = | височина = 550 | население = 6715 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | код1-име = [[Идентификационен номер на населените места (Босна и Херцеговина)|Идентификационен номер]] | код1 = 205176 | пощенски-код = 75440 | телефонен-код = +387 56 | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Власеница''' ({{lang|bs|Vlasenica}}, {{lang|sr|Власеница / Vlasenica}}, {{lang|hr|Vlasenica}}) е [[Списък на градовете в Босна и Херцеговина|град]] в [[Босна и Херцеговина]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Административен център на [[Власеница (община)|община Власеница]]. Намира се на 550 метра [[надморска височина]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 6715 души, от тях: 5679 (84,57 %) [[сърби]], 967 (14,40 %) [[бошняци]], 23 (0,34 %) [[хървати]], 15 (0,22 %) други, 17 (0,25 %) неопределени и 14 (0,20 %) неизвестни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 12 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 12 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 3047 души * 1971 – 3976 души * 1981 – 6000 души * 1991 – 7909 души * 2013 – 6715 души == Образование == * Факултет по биотехнически науки, към [[Университет в Източно Сараево|Университета в Източно Сараево]]. * Средно образователен център „Милорад Влачич“, разположен в нова сграда, построена през 1981 г. * Основно училище „Вук Караджич“, което произхожда от първото основно училище във Власеница, основано през 1882 г. в рамките на Сръбската църковна община. * Предучилищна градина – детска градина „Първи стъпки“. * [[Народна библиотека Власеница]], разположена в Дома на културата във Власеница. == Храмове == [[Файл:Vlasenica_Church_1.JPG|мини|дясно|250п|Православната църква „[[Свети Петър и Павел (Власеница)|Свети Петър и Павел]]“ през 2008 г.]] * Църква „[[Свети Петър и Павел (Власеница)|Свети Петър и Павел]]“ към [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], основана през 1886 г. == Личности == Личности родени във Власеница са: * [[Дервиш Сушич]] (1925 – 1990), писател, драматург, журналист. Член на Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина (от 1975 г.). * [[Ведад Ибишевич]] (р. 1984), босненски футболист * [[Фахрудин Кудузович]] (р. 1984), босненски футболист == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Vlasenica|град Власеница}} {{Мъниче|Босна и Херцеговина|Република Сръбска|Селище}} {{Градове в Босна и Херцеговина}} {{Община Власеница}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Градове в Република Сръбска]] [[Категория:Община Власеница]] 3stpawhdz0e4d95d1nsm0wtvuu9q4iv Власеница (община) 0 776397 12896702 10971447 2026-05-03T04:12:21Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896702 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо | цвят = | име = Община Власеница | име-местно = Општина Власеница<br>Opština Vlasenica | знаме = | герб = Vlasenica.grb.png | карта-файл = Vlasenica_in_BiH.svg | карта-описание = Разположение на община Власеница в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. | картинка = | картинка-описание = | страна = {{Босна и Херцеговина}} | горна-единица-вид = Ентитет | горна-единица-име = [[Република Сръбска]] | горна-единица2-вид = Регион | горна-единица2-име = [[Биелина (регион)|Биелина]] | столица-вид = Административен център | столица-име = [[Власеница]] | подстолици-вид = | подстолици-име = | площ = 234 | население = 11 467 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | подразделения1-вид = | подразделения1-име = | подразделения2-вид = | подразделения2-име = | подразделения3-вид = | подразделения3-име = | подразделения4-вид = | подразделения4-име = | управител-вид = | управител-име = | бвп = | бвп-година = | бвп-на-човек = | език = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) | телефонен-код = +387 56 | пощенски-код = 75440 | мпс-код = | код1-вид = | код1-име = | iso = | сайт = {{URL|opstinavlasenica.org}} | карта2-файл = | карта2-описание = }} '''Община Власеница''' ({{Lang|sr|Општина Власеница}}, {{Lang|bs|Općina Vlasenica}}) е [[община]] в [[Република Сръбска]], [[Босна и Херцеговина]]. Разположена е в регион [[Биелина (регион)|Биелина]]. Съставена от 38 [[населени места]] – 1 град и 37 села, с обща [[площ]] от 234 км<sup>2</sup>. Административен център е град [[Власеница]]. [[Население]]то на общината според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 11 467 души, от тях: 7589 (66,18 %) [[сърби]], 3763 (32,81 %) [[бошняци]], 31 (0,27 %) [[хървати]], 30 (0,26 %) други, 22 (0,19 %) неопределени и 32 (0,27 %) неизвестни.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 12 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Vlasenica Municipality|община Власеница}} * {{Икона|sr}} {{Official website|opstinavlasenica.org}} {{Мъниче|Босна и Херцеговина|Република Сръбска}} {{Община Власеница}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Община Власеница| ]] 9bae8wg6pzg3bfkg1c1491r0k1mk23f Водоваджа 0 776837 12896759 11933263 2026-05-03T06:11:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896759 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Хърватия | име = Водоваджа | име-местно = Vodovađa | вид = [[село]] | жупания = [[Дубровнишко-неретванска жупания|Дубровнишко-неретванска]] | община = [[Конавле (община)|Конавле]] | площ = | височина = 332 | население = 190 | население-година = [[Преброяване на населението в Хърватия (2011)|2011]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = 20210 | телефонен-код = 020 | мпс-код = DU | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Водоваджа''' ({{Lang|hr|Vodovađa}}) е [[село]] в [[Хърватия]], разположено в [[Конавле (община)|община Конавле]], [[Дубровнишко-неретванска жупания]]. Намира се на 332 метра [[надморска височина]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Хърватия (2011)|преброяването през 2011 г.]] е 190 души. При преброяването на населението през 1991 г. има 226 жители, от тях 222 (98,23 %) [[хървати]], 2 (0,88 %) [[Югославяни (народ)|югославяни]] и 2 (0,88 %) [[румънци]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pod2.stat.gov.rs/ObjavljenePublikacije/G1991/pdf/G19914018.pdf | заглавие = „Савезни завод за статистику и евиденцију ФНРЈ и СФРЈ, попис становништва 1948, 1953, 1961, 1971, 1981. и 1991. године“ | достъп_дата = 15 април 2021 | издател = stat.gov.rs | език = sr}}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/croatia-census2.htm | заглавие = „All places: 1857, 1869, 1880, 1890, 1900, 1910, 1921, 1931, 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2001 censuses“ | достъп_дата = 15 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = hr}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/croatia-census.htm | заглавие = „All places: 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2001, 2011 censuses“ | достъп_дата = 15 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = hr }}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 1857 – 307 души * 1869 – 306 души * 1880 – 293 души * 1890 – 320 души * 1900 – 345 души * 1910 – 330 души * 1921 – 299 души * 1931 – 325 души * 1948 – 293 души * 1953 – 302 души * 1961 – 273 души * 1971 – 227 души * 1981 – 236 души * 1991 – 226 души * [[Преброяване на населението в Хърватия (2001)|2001]] – 212 души * [[Преброяване на населението в Хърватия (2011)|2011]] – 190 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Хърватия}} {{Община Конавле}} {{Портал|География|Хърватия}} [[Категория:Села в община Конавле]] [[Категория:Населени места в Дубровнишко-неретванска жупания]] a5zfvo8nnnzd3hu2de4z632p6h263r8 Вича (Косово) 0 777835 12896610 12587091 2026-05-02T22:12:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896610 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Косово | име = Вича | име-местно = Viça | вид = [[село]] | изглед = | изглед-описание = | окръг = [[Феризово (окръг)|Феризово]] | община = [[Щръбце (община)|Щръбце]] | част-от = | площ = | височина = 738 | население = 209 | население-година = [[Преброяване на населението в Косово (2011)|2011]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = +381 290 | мпс-код = 05 | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) | сайт = }} '''Вича''' ({{lang|sq|Viça}}; {{lang|sr|Вича}}) е [[село]] в [[Косово]], разположено в [[Щръбце (община)|община Щръбце]], [[Феризово (окръг)|окръг Феризово]]. Намира се на 738 метра [[надморска височина]]. Населението според [[Преброяване на населението в Косово (2011)|преброяването през 2011 г.]] е 209 души, от тях: 197 (94,25 %) [[албанци]] и 12 (5,74 %) [[сърби]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/kosovo-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 24 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sq | архив_дата = 2026-02-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20260218124455/http://pop-stat.mashke.org/kosovo-ethnic-loc2011.htm }}</ref>}} == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/kosovo-census-ks.htm | заглавие = „All places: 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2011 censuses (Kosovo division)“ | достъп_дата = 24 април 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2015-05-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150505232018/http://pop-stat.mashke.org/kosovo-census-ks.htm }}</ref>}} * 1948 – 371 души * 1953 – 402 души * 1961 – 408 души * 1971 – 393 души * 1981 – 437 души * 1991 – 452 души * [[Преброяване на населението в Косово (2011)|2011]] – 209 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Косово}} {{Община Щръбце}} {{Портал|География|Косово}} [[Категория:Села в община Щръбце]] elbn26tju27rnwld2jxyl09aarygdic Владушичи 0 778626 12896695 10972687 2026-05-03T04:00:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896695 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Владушичи | име-местно = Владушићи<br>Vladušići | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | регион = [[Требине (регион)|Требине]] | община = [[Требине (община)|Требине]] | площ = | население = 4 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Владушичи''' ({{Lang|sr|Владушићи}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Требине (община)|община Требине]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 4 души, от тях: 4 (100,00 %) [[сърби]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 43 души * 1971 – 45 души * 1981 – 40 души * 1991 – 21 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 4 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} {{Община Требине}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Требине]] ih6qklnnhlzbg8viw8j7avbyk3oaz9t Власаче 0 778628 12896700 10967663 2026-05-03T04:10:32Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896700 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Власаче | име-местно = Власаче<br>Vlasače | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | регион = [[Требине (регион)|Требине]] | община = [[Требине (община)|Требине]] | площ = | население = 2 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Власаче''' ({{Lang|sr|Власаче}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Требине (община)|община Требине]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 2 души, от тях: 2 (100,00 %) [[сърби]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 38 души * 1971 – 23 души * 1981 – 20 души * 1991 – 9 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 2 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} {{Община Требине}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Требине]] n9u5lu3ybuwemtstlg5521j5eu743jr Влашка (община Требине) 0 778631 12896719 10967862 2026-05-03T04:35:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896719 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Влашка | име-местно = Влашка<br>Vlaška | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | регион = [[Требине (регион)|Требине]] | община = [[Требине (община)|Требине]] | площ = | население = 5 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Влашка''' ({{Lang|sr|Влашка}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Требине (община)|община Требине]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 5 души, от тях: 5 (100,00 %) [[сърби]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 3 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 43 души * 1971 – 32 души * 1981 – 17 души * 1991 – 13 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 5 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} {{Община Требине}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Требине]] c9kdfe3j9zv1h0ad2b9t16ly76ae774 Волуяц (община Требине) 0 778655 12896986 10970199 2026-05-03T10:47:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896986 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Босна и Херцеговина | име = Волуяц | име-местно = Волујац<br>Volujac | вид = [[село]] | ентитет = {{RSB}} | регион = [[Требине (регион)|Требине]] | община = [[Требине (община)|Требине]] | площ = | население = 90 | население-година = [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] | основаване = | град-от = | закриване = | пощенски-код = | телефонен-код = | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] ([[UTC+1]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+2]]) }} '''Волуяц''' ({{Lang|sr|Волујац}}) е [[село]] в [[Босна и Херцеговина]], разположено в [[Требине (община)|община Требине]], в ентитета на [[Република Сръбска]]. Населението му според [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|преброяването през 2013 г.]] е 90 души, от тях: 88 (97,78 %) [[сърби]], 1 (1,11 %) [[Черногорци|черногорец]] и 1 (1,11 %) неизвестен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2013 census“ | достъп_дата = 4 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr | архив_дата = 2023-04-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230404164648/http://pop-stat.mashke.org/bosnia-ethnic-loc2013.htm }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bosnia-census.htm | заглавие = „All places: 1961, 1971, 1981, 1991 censuses“ | достъп_дата = 4 май 2021 | издател = pop-stat.mashke.org | език = sr}}</ref> * 1961 – 129 души * 1971 – 130 души * 1981 – 129 души * 1991 – 102 души * [[Преброяване на населението в Босна и Херцеговина (2013)|2013]] – 90 души == Източници == <references /> {{Мъниче|Селище|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} {{Община Требине}} {{Портал|География|Република Сръбска|Босна и Херцеговина}} [[Категория:Села в община Требине]] j5bdde64l03e0778gdkxtnp872u8k7o Владанка Авирович 0 779246 12896622 11011660 2026-05-02T22:59:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896622 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Владанка Авировиќ | категория = политик | описание = политик от Северна Македония | роден-място = [[Скопие]], [[Федеративна народна република Югославия]] | още = {{Депутат-РМ|8=1|9=1}} }} '''Владанка Авирович''' ({{lang|mk|Владанка Авировиќ}}) е икономистка и политик от [[Северна Македония]].<ref name="Собрание на Северна Македонија">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sobranie.mk/socijalisticka-partija-na-makedonija-2016-ns_article-vladanka-avirovikj-16.nspx | заглавие = Владанка Авировиќ | достъп_дата = 7 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Собрание на Република Северна Македонија | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> == Биография == Родена е на 22 януари 1954 година в град [[Скопие]], тогава във [[Федеративна народна република Югославия]]. Завършва икономика в [[Скопски университет|Скопския университет]].<ref name="Собрание на Северна Македонија"/> В 2014 година е избрана за депутат от [[Социалистическа партия на Македония|Социалистическата партия на Македония]] в [[Събрание на Северна Македония|Събранието на Република Македония]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sobranie.mk/segashen-sostav-ns_article-vladanka-avirovikj-2014.nspx | заглавие = Владанка Авировиќ | достъп_дата = 31 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Собрание на Република Северна Македонија | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> В 2016 година отново е избрана за депутат.<ref name="Собрание на Северна Македонија"/> След като на 19 октомври 2018 година гласува за конституционните промени за смяна на името на държавата и се присъединява към групата на изключните от ВМРО-ДПМНЕ депутати.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fokus.mk/vladanka-avirovik-ne-me-iskluchija-od-spm-blagodarnost-do-moite-kolegi-koi-uspeaja-da-se-nadminat-vo-ovie-teshki-momenti/ | заглавие = Владанка Авировиќ: Не ме исклучија од СПМ, благодарност до моите колеги кои успеаја да се надминат во овие тешки | достъп_дата = 8 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 02.11.2018 | труд = | издател = Фокус | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Политика}} {{СОРТКАТ:Авирович, Владанка}} [[Категория:Северномакедонски политици]] [[Категория:Родени в Скопие]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Северномакедонски икономисти]] s76rs0f55fxr9v58l16v1a37fvfw46r Христо Димитров (дипломат) 0 783133 12896382 12770167 2026-05-02T18:03:51Z PowerBUL 202075 12896382 wikitext text/x-wiki {{Личност|дипломат}} ''' Христо Георгиев Димитров''' е български дипломат.<ref name="Матеева 674">{{Матеева|674}}</ref> == Биография == Роден е в 1912 година в ениджевардарското село [[Крива (дем Пеония)|Крива]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва строително училище. Започва дипломатическа кариера. От 1956 година е пръв пълномощен министър в Сирия. Със създаването на Обединената арабска република в 1958 година легацията в Кайро поема функциите на тази в Дамаск, която е закрита.<ref>{{cite book |title= Дипломатически отношения на България 1878 - 1988 |last= Матеева |first= Мария, Христо Тепавичаров |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на БАН |location= София |isbn= |pages= 245 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> От 10 октомври 1958 година Димитров става пръв пълномощен министър, а от 9 септември 1960 година – посланик в Индонезия, където остава до 1962 година.<ref name="Матеева 216">{{Матеева|216}}</ref><ref>{{cite book |title= Дипломатически отношения на България 1878 - 1988 |last= Матеева |first= Мария, Христо Тепавичаров |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на БАН |location= София |isbn= |pages= 154 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> От 11 март 1959 година Димитров е и пълномощен министър в Бирма със седалище в Джакарта. От 1964 до 1969 година е посланик в Индия и в Бирма и Шри Ланка със седалище в Делхи.<ref>{{cite book |title= Дипломатически отношения на България 1878 - 1988 |last= Матеева |first= Мария, Христо Тепавичаров |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на БАН |location= София |isbn= |pages= 153 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="Матеева 674"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Посолство на България в Дамаск|пълномощен министър в Сирия]]<br/>|18 август 1956|1958|пръв|?}} {{пост| [[Посолство на България в Джакарта|пълномощен министър в Индонезия]]<br/>|10 октомври 1958|9 септември 1960|пръв|}} {{пост| [[Посолство на България в Джакарта|посланик в Индонезия]]<br/>|9 септември 1960|1962||?}} {{пост| [[Посолство на България в Делхи|посланик в Индия]]<br/>|13 май 1964|1969|?|?}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Димитров, Никола}} [[Категория:Хора от дем Пеония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Български дипломати от Македония]] [[Категория:Посланици на България в Индия]] [[Категория:Посланици на България в Индонезия]] [[Категория:Хора от дем Пеония]] 0jvzhwhdpi2pj7vljvlzsw91jrwvu6s Новий мир 0 784362 12896968 12129955 2026-05-03T10:36:33Z Rumensz 125859 12896968 wikitext text/x-wiki {{Списание}} '''„Новий мир“''' ({{lang|ru|Новый мир}} – Нов свят) е едно от най-старите месечни литературни и художествени списания в съвременна [[Русия]]. Започва да се издава в [[Москва]] от 1925 г. От 1947 до 1991 г. е орган на Съюза на писателите на СССР, от 1991 г. е частно издание<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nm1925.ru/AboutMagazine/14/Default.aspx |заглавие=История журнала / Сайт журнала „Новый мир“ |достъп_дата=2021-07-19 |архив_дата=2011-08-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110816125147/http://www.nm1925.ru/AboutMagazine/14/Default.aspx }}</ref>. Главен редактор на списанието от 1998 г. е Андрей Василевски. == История == Списанието е основано през 1925 г. в издателство „Известия“ по предложение на редактора на вестник „[[Известия]]“ Ю. М. Стеклов. Първата година е редактирано и ръководено от [[Анатолий Луначарски]] (член на редакционния съвет до 1931 г.) и Ю. М. Стеклов, след това от И. И. Скворцов-Степанов; отговорен секретар е писателят [[Фьодор Гладков]]. От 1926 г. ръководството е поверено на В. Полонски. През 1947 – 1964 г. редакцията на списанието се намира на ул. Чехов 1/7. От 1947 до 1991 г. е орган на Съюза на писателите на СССР. За заслугите си в развитието на съветската литература през 1975 г. е награден с [[Орден на Трудовото червено знаме|Орден на Червеното знаме на труда]]. 1960-те години са връхна точка в социалното значение на списанието. Идеологическа основа по това време са ценностите на [[Либерализъм|либерализма]] и демократичния социализъм. На поста главен редактор между 1958 и 1970 г. е идеологическият лидер на тази тенденция в тогавашния обществен живот Александър Твардовски<ref name="Очерк">''Кузеванова Л. М.'' [http://klio.3dn.ru/publ/30-1-0-85 Критика идеи насилия как идеи прогресса. Очерк истории отечественной общественной мысли 1986 – 1991 гг. Ч. 1.] // Российская историография. – 30.09.2008.</ref> Списанието се превръща в основния рупор на „[[шестдесетници]]те“ и е невероятно популярно сред тях. Трудно е да се назове друга печатна публикация, която да е оказала съпоставимо въздействие върху съзнанието на цяло едно поколение. Твардовски, използвайки своя авторитет, последователно публикува литература и критика, свободни от [[социалистически реализъм]].<ref name="Шестаков">{{cite book | title = История России: В 2 т, Раздел IV. Становление советского общества| last = Шестаков | first = В. А. | authorlink = | coauthors = | editor = А. Н. Сахаров, Л. Е. Морозова, М. А. Рахматуллин и др.; | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = АСТ, НПП „Ермак“, Астрель | location = Москва | isbn = 5-9577-0419-9 | doi = | pages = 863 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На първо място, това са честни, „окопни“ произведения за Великата отечествена война, главно от млади автори – т. нар. „лейтенантска проза“: „В окопите на Сталинград“ от [[Виктор Некрасов]], „Педя земя“ от Григорий Бакланов, „Батальоните искат огън“ от [[Юрий Бондарев]], „Мъртвите не ги боли“ от Васил Биков и други.<ref name="Шестаков"/> Но основното събитие е публикуването през 1962 г. на разказа на [[Александър Солженицин]] „[[Един ден на Иван Денисович]]“ – първото произведение, описващо живота в [[ГУЛАГ|сталинистките лагери]], чието публикуване става почти толкова важно и катарзисно събитие, колкото и самият [[XX конгрес на КПСС]]<ref name="Шестаков"/>. С настъпването на епохата на застоя отношението на властите се променя. На 9 февруари 1970 г., след дълъг тормоз Твардовски подава оставка след 12 години управление, след което е освободена цялата редакционната колегия. По време на [[перестройка]]та (края на 1980-те), тиражът на списанието нараства неимоверно благодарение на публикуването на по-рано забранени творби („[[Полет над кукувиче гнездо]]“ от [[Кен Киси]], „[[Доктор Живаго]]“ от [[Борис Пастернак]], „[[Изкопът]]“ от [[Андрей Платонов]], „[[1984 (книга)|1984]]“ от [[Джордж Оруел]], но особено на произведенията на [[Александър Солженицин]] „[[Архипелаг Гулаг]]“, „Първият кръг“, „Раково отделение“), например тиражът на първия брой през 1990 г., е 2 660 000 броя<ref>Выходные данные // Новый мир. – 1990. – № 1. – С. 272.</ref>. Първите публикации на тези по-рано забранени в СССР автори и произведения, вече официално разрешени, продължават да са изключително търсени от руските и чуждестранни колекционери. В днешно време „Новый мир“ има [[Либерализъм|либерална]] ориентация и е едно от водещите руски „дебели“ литературни списания. Авторите му обаче получават символични хонорари (според информация от 2011 г. – около 2500 рубли за текст от 40 000 знака)<ref name="Афиша">[http://gorod.afisha.ru/archive/novij-mir/ Уходящая натура Редакция журнала „Новый мир“] // Афиша. – 2.05.2011.</ref>. == Главни редактори == * [[Анатолий Луначарски]] и Юрий Стеклов (1925) * Иван Скворцов-Степанов (1925 – 1926) * Вячеслав Полонски (1926 – 1931) * Иван Гронски (1931 – 1937; отстранен и арестуван заради подкрепата в списанието на [[Борис Пилняк]] * Владимир Ставски (1937 – 1941) * Владимир Щербина (1941 – 1946) * [[Константин Симонов]] (1946 -1950) * [[Александър Твардовски]] (1950 – 1954; с указ на Централния комитет на КПСС е отстранен от поста главен редактор на списание за публикуването в „Новый мир“ на журналистически статии от В. Померанцев, Ф. Абрамов, М. Лифшиц, М. Щеглов * [[Константин Симонов]] (1954 – 1958) * Александър Твардовски (1958 – 1970) е принуден да подаде оставка, част от персонала на списанието последва примера му * Валери Косолапов (1970 – 1974) * Сергей Наровчатов (1974 – 1981) * Владимир Карпов (1981 – 1986) * Сергей Залигин (1986 – 1998) * Андрей Василевски (от 1998 г.) == Автори == Сред авторите на „Нов свят“ в различни години са известни писатели, поети, философи: Виктор Некрасов<ref name="Афиша"/>, Владимир Богомолов, Владимир Дудинцев, [[Иля Еренбург]]<ref name="Афиша" />, [[Василий Шукшин]], Юрий Домбровски, Виталий Семин, Андрей Битов, Анатолий Ким, Георги Владимов, Владимир Лакшин, Константин Воробьов, Евгений Носов, [[Василий Гросман]], Владимир Войнович, [[Чингиз Айтматов]]<ref name="Очерк"/>, Васил Биков, Григорий Померанс, Виктор Астафиев<ref name="Афиша" />, Сергей Залигин, [[Йосиф Бродски]]<ref name="Афиша" />, Александър Кушнер, Владимир Маканин, Руслан Киреев, [[Людмила Петрушевска]], Ирина Полянская, Андрей Волос, Дмитрий Биков, Роман Сенчин, [[Захар Прилепин]], Александър Карасев, Олег Ермаков, Сергей Шаргунов и др.<ref>[http://www.nm1925.ru/Authors/Default.aspx Поиск по авторам] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150629024217/http://www.nm1925.ru/Authors/Default.aspx |date=2015-06-29 }} // Новый мир.</ref> [[Александър Солженицин]] дебютира в списанието с новелата (разказ) „[[Един ден на Иван Денисович]]“ (1962, No 11)<ref name="Афиша"/>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * Новый мир // Кратка литературна енциклопедия / Гл. изд. А. А. Сурков. – М. : Съветска енциклопедия, 1962 – 1978. * [http://www.nm1925.ru/ „Новый мир“ – официален сайт] {{Превод от|ru|Новый мир|114352605}} [[Категория:Списания на руски език]] [[Категория:Литературни списания]] pjhhkzie46g2297zdxbvvmn95ja9pue Теодора (сестра на цар Иван Александър) 0 788549 12896180 12895350 2026-05-02T14:39:24Z Nauka 9030 12896180 wikitext text/x-wiki {{личност|аристократ}}'''Теодора''' е българска аристократка от средата на XIV век – по-малка сестра на българския цар [[Иван Александър]]. Тя е най-малката дъщеря на [[деспот]] [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]], племенница на цар [[Михаил III Шишман Асен]] и внучка на видинския владетел [[Шишман I]]. Теодора е сестра на българския цар [[Иван Александър]], на сръбската царица [[Елена Българска|Елена]] и на деспот [[Иван Комнин|Йоан Комнин Асен]], владетел на [[Вльора|Валона]]. Нейни племенници са цар [[Иван Срацимир]], цар [[Иван Шишман]], цар [[Стефан Урош V|Стефан Урош V.]] и [[Александър Комнин|Александър Комнин Асен]]. По линия на баба си е потомка на цар [[Иван Асен II]] и съпругата му [[Ирина Комнина]] чрез дъщеря им [[Анна-Теодора Асенина|Анна-Теодора]]. Годината на раждането ѝ не е известна, но според българския изследовател [[Иван Божилов]] Теодора най-вероятно е родена в периода 1334 – 1336 г., тъй като през 1352 г., откогато датира първото сведение за нея, тя е била много млада – на възраст между 16 и 18 години. Към това време тя вече е пребивавала в сръбския кралски двора при сестра си Елена и зет си [[Стефан Душан]]. [[Никифор Григора]] съобщава, че през есента на същата 1352 г. Стефан Душан с помощта на българския цар [[Иван Александър]] се опитал да разпали отново гражданската война във [[Византийска империя|Византия]], като настрои император [[Йоан V Палеолог]] срещу тъста му [[Йоан VI Кантакузин]]. Сръбският крал предложил на Йоан V да сключат съюз, скрепен с династичен брак: императорът трябвало да изостави съпругата си [[Елена Кантакузина]] и да я изпрати в Сърбия като заложница, след което да се ожени за Теодора – сетрата на сръбската кралица и българския цар. Плановете за сключване на този брак, замислен от Стефан Душан като политическо оръжие, обаче не били осъществени. За Теодора се споменава само още веднъж в изворите, когато след смъртта на Стефан Душан през декември [[1555]] г. започнал процесът на разпадане на Сръбското царство и по-голямата част от подвластните му области [[Тесалия]] и [[Етолия]] били завладени от [[Никифор II Орсини]]. В този контекст в обкръжението на Орсини (вероятно и по инциатива на доведения му баща - деспот [[Иван Комнин|Йоан Комнин Асен]]) възниква идеята Никифор II да изостави съпругата си [[Мария Кантакузина (дъщеря на Йоан VI Кантакузин)|Мария]], дъщеря на [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], и да се ожени за по-малката му сестра Теодора. Никифор видял благоприятна възможност в сродяването със сестрата на Комнин и царица Елена и приел предложението, след което изгонил съпругата си и започнал приготовления за сключването на брака. Плановете за него също пропаднали, тъй като действията на Орсини предизвикали недоволството на местното население, което застанало на страната на Мария Кнтакузина и настояло за връщането ѝ, а Никифор II бил принуден да се съобрази и се отказал от планирания брак с Теодора. Скоро след това той бил убит в битка през 1359 г. След тези събития за живота на Теодора няма други сведения в изворите. == Източници == * {{citation|first1=Йордан |last1=Андреев |first2=Иван |last2= Лазаров | first3=Пламен |last3=Павлов |year=1994|url= https://djvu.online/file/EBrtjWzs0nqsR| title=Кой кой е в Средновековна България| publisher=Просвета|place=София|isbn=9540104769 |at=c. 369}} * {{citation|url = https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL|last = Божилов | first= Иван | title = Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография| year = 1994| place = София|publisher=Издателство на БАН „Марин Дринов“|edition=2-ро фототипно изд.|isbn=954-430-264-6| at= с. 191 – 192}} [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:Шишмановци]] cjyiip67lzfsde6qaoy7dq87ii790r3 Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн 0 789316 12897031 12207420 2026-05-03T11:47:24Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12897031 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = австрийски благородник, имперски граф, дворцов маршал | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Losenstein.jpg | герб-описание = Гербът на род фон Лозенщайн }} }} '''Волфганг Зигмунд фон Лозенщайн''' ({{lang|de|Wolfgang Sigmund Graf von Losenstein}}; * ок. [[1570]]; † [[19 март]] [[1626]], [[Виена]]) е благородник от стария род Лозенщайн в [[Горна Австрия]], господар на Лозенщайн и на Гшвент, дворцов маршал на императорите [[Матиас (Свещена Римска империя)|Матиас]] и [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]], издигнат на [[имперски граф]] на 25 май 1623 г. в [[Регенсбург]].<ref>[http://www.burglosenstein.at/index.php/biographie-wolf-siegmund-von-losenstein.html ''Wolf Siegmund von Losenstein''], burglosenstein.at</ref> == Живот == [[File:Losenstein.jpg|мини|ляво|Замък Лозенщайн ок. 1674]] Той е син на [[Дитмар V фон Лозенщайн]] († 1577), [[щатхалтер]] на Горна Австрия, и третата му съпруга фрайин Хелена фон Херберщайн (1546 – 1615), дъщеря на [[фрайхер]] [[Георг Зигизмунд фон Херберщайн]] (1518 – 1578) и Маргарета фон Пьортшах (* ок. 1520). Сестра му Маргарета († 1605) е омъжена на 6 юни 1588 г. за Георг Андреас фон Хофкирхен († 1623). Полубрат е на [[Георг Кристоф фон Лозенщайн|Георг Кристоф]] († 1587), Йохан Бернхард († 1589), Ото Хайнрих († 1594) и Мария Магдалена († 1582), омъжена на 3 август 1581 г. за фрайхер [[Лудвиг фон Полхайм]] (1529 – 1608). Волф Зигмунд е на десет години, когато баща му умира през 1577 г. Той поема богатото господство Гшвент. Той е [[протестант]], следва в [[университет]]ите в [[Падуа]] (1582) и [[Сиена]] (1585). Волф Зигмунд е поканен през 1588 г. на турнир в [[Линц]] по случай годежа на приятеля му поета Кристоф фон Шаленберг с Маруш фон Лапиц, и удря шамар на един от гостите, последва дългогодишен процес.<ref>[http://www.burglosenstein.at/index.php/ohrfeigenprozess.html ''Der Ohrfeigenprozess''], burglosenstein.at</ref> [[File:Schloss_Gschwendt_Georg_Matthäus_Vischer.jpg|мини|Дворец Гшвент ок. 1674]] [[File:Linz_Losensteiner_Freihaus_Erker_Wappen.jpg|мини|Линц, „Лозенщайнската фрайхауз“]] През 1594 г. той става таен съветник на [[ерцхерцог]] Матиас, императорски дворцов съветник на император [[Рудолф II]]. В тази позиция той е успешен през селското въстание от 1595 – 1596 г. и служи като камерхер при император Матиас. Той остава на служба и при император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. Волф Зигмунд става отново [[католик]] на 6 януари 1622 г. На 25 май 1623 г. е издигнат на [[имперски граф]] в Регенсбург. Умира от удар на 19 март 1626 г. на ок. 56 години във [[Виена]]. Погребан е във фамилната гробница в капелата „Лозенщайн“ в [[манастир]] Гарстен. След 66 години, през 1692 г., родът Лозенщайн измира по мъжка линия с внукът му [[епископ]], [[княз]] (от 1691) [[Франц Антон фон Лозенщайн|Франц Антон фон Лозенщайн-Гшвент]] (1642 – 1692). == Фамилия == ''Първи брак:'' на 9 февруари 1592 г. в „Лозенщайнската фрайхауз“, [[Линц]], със Сузана фон Рогендорф († 1616, погребана в Гарстен), вдовица на Гундакар фон Щархемберг, дъщеря на Георг Еренрайх фон Рогендорф (1536 – 1590) и Елизабет де Тьобар (1535 – 1589). Те имат седем деца:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p4138.htm#i124264 ''Wolf Sigmund, Herr von Losenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00148960&tree=LEO ''Wolfgang Sigmund Graf von Losenstein auf Gschwendt ''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * Елизабет (* 1593; † като дете) * Георг Дитмар (1594 – 1625), женен за Ребека Шрот († 1 август 1659) * Розина * [[Георг Ахац II фон Лозенщайн|Георг Ахац II]] (* 1597; † 25 ноември 1653, Регенсбург, погребан в Гарстен), граф, императорски оберщалмайстер, 1653 г. рицар на [[Орден на Златното руно|ордена на Златното руно]], женен I. за Анна Мария фон Фолкерсдорф († 1619), II. на 16 май 1621 г. за Анна Катарина Зееман цу Мангерн (* 1599; † 21 ноември 1624), III. на 17 януари 1627 г. във Виена за Мария Анна Франциска фон Мансфелд († 8 септември 1654, Виена), дъщеря на [[Бруно III фон Мансфелд]] (1576 – 1644), господар на Борнщет, и Мария Манрике де Лара и Мандоза († 1636)<ref>[http://genealogy.euweb.cz/mansfeld/mansfeld2.html#J1 ''Mansfeld 2''], genealogy.euweb.cz</ref>; баща на [[княз]] (от 1691) Франц Антон фон Лозенщайн-Гшвент (1642 – 1692) * Сузана (1598 – 1629, [[Нюрнберг]]), омъжена на 6 юли 1625 г. в Орт на Дунав за Зигмунд Максимилиан († 1628) * Ева Кристина * Регина Кристина (* 1600; † 21 ноември 1647, [[Олденбург]]), омъжена на 27 юни 1624 г. за Бернхард фон Пуххайм († 1681) ''Втори брак:'' с Анна фон Щубенберг (1594 – 1624), вдовица на Георг Кристоф фон Лозенщайн (1589 – 1622), дъщеря на Георг фон Щубенберг († 1630) и Барбара Кевенхюлер (1571 – 1618). Бракът е бездетен. == Литература == * Alfred A. Strnad: ''Der letzte Losensteiner aus der Sicht römischer Quellen''. In: Ecclesia peregrinans. Josef Lenzenweger zum 70. Geburtstag, Wien 1986, S. 209 – 221. * Leo van de Pas: Genealogics.org. * ''Europäische Stammtafeln'', Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 176 * ''Der niederösterreichisches landständische Adel'' (reprint) Siebmacher 1983, Neustadt an der Aisch, Witting, Dr. Johann Baptist. 214 * Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 87. * Wilczek, ''Wappen und Ahnentafeln'', Wien, 1983, Wilczek, F., von Häussler, F.J.,v. Halem, H. 90 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.burgen-austria.com/archive.php?id=281 ''Gschwendt (Gries)''], burgen-austria.com * [http://www.burglosenstein.at//index.php/die-losensteiner.html ''Die Herren von Losenstein'']{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burglosenstein.at * [http://www.burglosenstein.at/index.php/die-biographien.html ''Biographien der Losensteiner''], burglosenstein.at [[Категория:Лозенщайн (род)]] [[Категория:Графове в Австрия]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Родени през 16 век]] [[Категория:Починали през 1626 година]] pz3qathzgalggwn2otv2poogsfaytrz Витолд Фокин 0 791451 12896588 12761240 2026-05-02T21:25:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896588 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Витолд Фокин|име-оригинал=Вітольд Павлович Фокін|категория=политик|портрет=Фокин В.П..JPG|роден-място=Новомиколайовка, [[Украйна]]|националност={{Украйна}}|брак=Тамила Фокина|деца=2|вложки={{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Комунистическа партия на Съветския съюз]] (1957-1991) независим | постове1 = [[Министър-председател на Украйна|Министър-председател]] | години1 = 24 август 1991 г. - 1 октомври 1992 г. }}|награди=|подпис=Vitold Fokin Signature 1974.png|роден-дата={{роден|25|10|1932}}}}'''Витолд Павлович Фокин''' (на украински: ''Вітольд Павлович Фокін'') е [[съветски]] и [[Украйна|украински]] [[Държавник|държавен]] и [[Общественик|обществен]] деец, първи [[министър-председател на Украйна]] от 1990 до 1992 г. Член на Комунистическата партия на Украйна (КПУ) от 1976 до 1981-1991 г., член на Централния комитет на КПУ от 1988 до 1989 г., депутат на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]] от 11-и състав. [[Доктор]] по [[Инженерна наука|инженерни науки]], [[професор]]. == Биография == Витолд Фокин е роден на 25 октомври 1932 г. в село Новомиколайовка, Новомиколайовски район, [[Запорожка област]], в семейство на учители. === Образование === През 1954 г. Витолд завършва минния факултет на минния институт „Артем” в [[Днипро|Днепропетровск]] със специалност „[[Добивна промишленост|Минно дело]]”. === Работни дейности === Кариерата на Витолд Фокин започва през август 1954 г., когато след завършване на университета е изпратен в мина „Централна Боковска” в [[Луганска област]], където работи до август 1963 г. като помощник-началник и началник на участък в мината, заместник главен инженер и главен инженер на мината и началник на минното управление в град Боковеантрацит. От август 1963 г. до септември 1971 г. е заместник-директор на консорциума „Донбасантрацит” в град Хрусталны, управител на тръста „Первомайскугол” в град [[Первомайск]], главен инженер на консорциума „Ворошиловградугол” в град [[Кадиевка]] и управител на комбината „Свердловантрацит” в град Довжанск, Луганска област. === Общностни дейности === От 1957 до 1991 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. От юли 1990 г. до август 1991 г. е член на Централния комитет на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]]. Участва активно и в ликвидирането на последствията от [[Чернобилска авария|аварията в Чернобил]]. На 17 февруари 1999 г. на учредителното събрание на Луганската общност в [[Киев]] е избран за неин председател. Има докторска степен по технически науки и е професор. === Политическа дейност === През 1971 г. Фокин е назначен в Госплана на УССР, където работи като началник на отдел в Госплана на [[Украинска съветска социалистическа република|УССР]] (1971-1972 г.), заместник-началник на Госплана (1972-1979 г.), първи заместник-началник на Госплана (1979-1987 г.), заместник-председател на Съвета на министрите на УССР - председател на Държавния комитет по планиране на УССР (1987-1990 г.), заместник-председател на Съвета на министрите - председател на Държавния комитет по икономика на УССР (18 юли - 14 ноември 1990 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zakon.rada.gov.ua/go/60-12|заглавие=Про призначення тов. Фокіна В.П. Заступником Голови Ради Міністрів Української РСР, Головою Державного комітету Української РСР по економіці|автор=Офіційний вебпортал парламенту України|достъп_дата=2021-10-31}}</ref> През октомври 1990 г. Витолд Фокин е назначен за председател на Министерския съвет на Украйна. През ноември същата година той е утвърден на този пост. От 1991 г. Фокин заема обществени длъжности като депутат на [[Върховна Рада|Върховната рада]] от Лисичанския район на Луганска област, а по-късно е народен представител на Върховната рада на Украйна от 12-и (1-ви) избирателен район на Дарницки избирателен район № 6 на град Киев (1991-1994 г.). Той не е член на нито една група или фракция. На 8 декември 1991 г., заедно с [[Леонид Кравчук]], подписва [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] от името на [[Украйна]]. От март 1991 г. е министър-председател на Украйна. Той не е свързан с никоя партия. Той подава оставка на 30 септември 1992 г. Негов наследник е [[Леонид Кучма]]. От 1993 г. е научен сътрудник на Института за световна икономика и международни отношения, председател на Международната фондация за хуманитарни и икономически отношения между [[Украйна]] и [[Русия|Руската федерация]] и член на Висшия икономически съвет при президента на [[Украйна]] (1997-2001 г.). От 1999 г. е председател на Луганската общност в Киев (понастоящем - почетен председател). На 18 август 2020 г. украинският президент [[Володимир Зеленски]] назначи Витолд Фокин за член на украинската делегация в Тристранната контактна група за мирно уреждане на ситуацията в Донбас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravda.com.ua/news/2020/08/18/7263310/|заглавие=Зеленський указом ввів у ТКГ експрем'єра Фокіна|автор=Українська правда|достъп_дата=2021-10-31}}</ref> На 30 септември същата година Витолд Фокин е уволнен от поста си заради множество [[Русофилство|проруски обвинения]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/lviv/zashkvareni-chinovniki-vihid-guchni-skandali-novini-ternopil_n1427605|заглавие=Зашкварені чиновники – на вихід: гучні скандали, які завершилися звільненням|автор=24 Канал|достъп_дата=2021-10-31}}</ref> == Семейство == * Съпруга - Тамила Григориевна Фокина.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segodnya.ua/interview/masha-fokina-ja-vcja-v-dedushku-unacledovala-zhectkij-kharakter-231025.html|заглавие=Маша Фокина: "Я вся в дедушку, унаследовала жесткий характер"|автор=www.segodnya.ua|достъп_дата=2021-10-31|архив_дата=2021-10-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211031182110/https://www.segodnya.ua/interview/masha-fokina-ja-vcja-v-dedushku-unacledovala-zhectkij-kharakter-231025.html}}</ref> * Син - Игор Витолдович Фокин.<ref name=":0" /> * Дъщеря - Наталия Витолдовна Замалдинова. == Външни препратки == * [http://dovidka.com.ua/user/?code=50905m Справка: Фокин Витолд Павлович]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://lb.ua/file/person/2463_fokin_vitold_pavlovich.html Фокин Витолд Павлович] * [https://bykvu.com/ua/bukvy/pershij-prem-ier-ukraini-vitold-fokin-mozhe-uvijti-do-delegacii-tkg-u-minsku-kravchuk/ Витолд Фокин може да се присъедини към делегацията на ГКП в Минск: биография и изявления на първия министър-председател на Украйна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211031182111/https://bykvu.com/ua/bukvy/pershij-prem-ier-ukraini-vitold-fokin-mozhe-uvijti-do-delegacii-tkg-u-minsku-kravchuk/ |date=2021-10-31 }} * [https://persons-info.com/persons/FOKIN_Vitold_Pavlovich/42120 Фокин Витолд Павлович | Личности] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Фокин, Витолд}} [[Категория:Министър-председатели на Украйна]] [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Украински министри]] [[Категория:Русофили]] lwq64ebc3mpjnyzr82o9ot3k3zmkso7 Будино 0 793732 12896481 11466491 2026-05-02T19:09:55Z Xunonotyk 209517 /* Баварско семейство */ 12896481 wikitext text/x-wiki {{Храна|произход={{ITA}}|вид=десерт|съставки=прясно мляко, захар, сметана, аромати, стягащи вещества|сервиране=студено}} '''Будѝно''' или '''бодѝно'''<ref name="treccani">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/vocabolario/budino/|заглавие=budino|труд=Enciclopedia online|достъп_дата=24 ноември 2021}}</ref><ref name="civiltaforchetta">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.civiltaforchetta.it/parole/157-budino|заглавие=Budino|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140903070402/http://www.civiltaforchetta.it/parole/157-budino|архив_дата=3 септ. 2014}}</ref> ({{Lang|it|budino, bodino}}) е [[Италия|италиански]] хранителен продукт, който обикновено се сервира като [[десерт]] в края на храненето. == Приготвяне и видове == Будино е съставен от течна част, обикновено състояща се от [[мляко]], [[Захароза|захар]] и различни съставки или аромати, които му придават желания вкус: плодове, [[шоколад]], [[Лешник|лешници]], [[карамел]], [[ликьор]]и, [[ванилия]] и др. Те често се комбинират със съставки, които служат за свързване на сместа, за да я направят по-пълна и твърда. Свързващите вещества са често [[Пшеница|пшеничено]] брашно, картофено брашно, [[грис]], [[ориз]], [[Яйце (храна)|яйца]], [[Желатин|животински желатин]] (известен като „рибно лепило“) или [[карагенан]]. За приготвянето му се следват различни техники в зависимост от вида. === Семейство Крем карамел === [[Файл:Italian_Creme_Caramel.JPG|мини|Крем карамел|ляво]] В будините, които идват от семейството на [[крем карамел]]а, яйцата, млякото, захарта и всякакви други съставки като [[Амарето (бисквита)|амарети]], [[ром]], [[какао]] и ванилия се разбиват заедно. Формата, в която ще се готви будиното, се слага на огъня, в нея се изсипва захарта и тя се карамелизира, покривайки дъното и страните. Сместа от мляко и яйца се изсипва във формата и се готви на водна баня, докато стегне. След това се оставя да изстине, тъй като десертът е винаги поднасян студен. Към това семейство принадлежат [[Крем карамел]]ът, [[Бонет]]ът, Обърнатият крем и техните вариации. В първите две свързващото вещество е съставено от яйца, докато при обърнатия крем е съставено от сметана.<ref name="Oberosler">{{Cite book|title=Il tesoretto della pasticceria e della dispensa|url=http://books.google.it/books?id=LfrUWYHObnMC&pg=PA14&dq=budino&hl=it&sa=X&ei=szkAVIyqEY3Z0QWNuIGoCg&ved=0CDAQ6AEwAQ#v=onepage|year=1989|publisher=HOEPLI EDITORE|page=14|chapter=I budini a bagnomaria}}</ref> === Баварско семейство === [[Файл:Bavarian cream, strawberries, caramel sauce, spoon.jpg|мини|Баварски крем]] В будините, които идват от семейството на [[Баварски крем|баварския крем]], основата се състои от [[английски крем]]: млякото се довежда до кипене със захарта и предварително омекотеният животински [[желатин]] се разтваря в него. Разбиват се жълтъците и останалите съставки, като накрая се включва и подсладеното мляко. След това сместа се слага в тенджера и се готви без да кипва, като се бърка продължително време. След като се свари, се оставя да изстине, като се разбърква от време на време. След това се изсипва в намазнена форма и се поставя в хладилника за часове, докато изстине напълно и се втвърди добре. Приготвянето следва сезоните и в зависимост от наличните продукти се добавят различни съставки: пресни или захаросани плодове, [[конфитюр]] или мармалад, шоколад или аромати, различни от ванилия, [[кафе]] и др. Към това семейство принадлежат баварският крем, [[панакота]]та и домашно приготвените будини, включително и тези, които се купуват в плик. Последните позволяват да се приготвят будини с прости вкусове като ванилия или какао. Вкусът обаче остава несравним с този на пресния десерт. Трябва да се има предвид, че всички съставки, с изключение на млякото, което трябва да се добави прясно от готвача, са [[Сушене|сухи]] и могат да се съхраняват на стайна температура. ==== Произход на „баварец“ и „баварка“ ==== Трябва да се отбележи, че обикновено десертът на [[италиански език]] е в женски род: ''la bavarese'', „баварката“. Правилният термин обаче е в мъжки род, тъй като произлиза от френския термин ''bavarois'' и защото предполага думата „будино“ (на итал. в м. род): баварски будино. Истинската баварка е всъщност традиционна за [[Франция]] напитка и е широко разпространена във всички области отвъд Алпите: това е ястие напитка, обикновено горещо, състоящо се от чай, мляко и ликьор. Смята се, че е въведено в началото на XVIII век от френски готвачи в услуга на семейство [[Вителсбахи]] – управляващият дом на [[Бавария]], от където носи името си. Франческо Прокопио дей Колтели спомага за лансирането му в [[Париж]] благодарение на много известното кафене „Прокоп“, родено през 1686 г. От напитката води началото си в началото на XIX век десертът, който е познат като „Бавароа“ или „Баварско сирене“, тъй като външният му вид прилича на прясно сирене. === Семейство Флан === Те са може би сред най-древните форми на будино, тъй като се съобщава за древни римски рецепти за десерти на базата на кремове с яйца, [[Пчелен мед|мед]] и мляко, сварени и свързани с брашно. Въпреки това най-разпространените рецепти от онова време, най-вероятно от гръцки произход, са солени, а сладките са изключение. Тъй като храните, базирани на яйца, се смятат за тонизиращи и много здравословни, ястията имат късмет и се разпространяват през [[Средновековие]]то в цяла [[Европа]], дотолкова, че често се срещат дори в много стари книги с рецепти, като ''De Honesta Voluptate'' на Платина от 1476 г. ==== Етимология на името „флан“ и нейните значения ==== Сегашната дума ''Flan'' идва от [[Старофренски|старофренското]] ''flaon'', от своя страна произлизащо от [[Латински език|латинското]] ''flado'', което означава „крем“. Според Алън Дейвидсън в ''Oxford Food Companion'' същият латински корен на името е използван в средновековния английски, което води до термините ''flaton'' и ''flawn''. В зависимост от страната терминът „флан“ означава леко различаващи се едни от други ястия. На английски това означава „[[кростата]]“ (пай), вероятно защото през Средновековието флан често са представяни като ''patinae'', тоест върху основа от варено тесто, независимо дали затворено или отворено, точно като съвременните кростати. На [[Испански език|испански]] и [[Португалски език|португалски]] означава ястия като [[крем карамел]]. [[Файл:Squash and chestnutsmini pie (23068284564).jpg|ляво|мини|Сформато]] На италиански те означават солени заготовки, приготвяни във форма на водна баня на базата на бешамел и със сравнително малко присъствие на яйца. От френски произход, те са широко разпространени в териториите, повлияни навремето от Франция, като [[Пиемонт]]. Типичен тук например е флан от [[Carduus|бодил]] или [[земна ябълка]] с [[Баня кауда]] и [[Обикновена аспержа|аспержи]], евентуално с [[фондю]]. Следователно като цяло фланът може да се разбира и като [[сформато]], обикновено със зеленчуци, а не като истински десерт. === Семейството Кремове в чаша === [[Файл:Pannacotta_z01.jpg|мини|[[Панакота]] с плодове]] Семейството на флановете се затваря с това на [[Крем (десерт)|кремовете]] в чаша: прости кремове, които биват държани добре свързани и с определена консистенция, и представени във форми, сякаш са будини. Те имат древен произход. Кремовете в чаша могат да бъдат класически като [[Крем Пастичера|Крем „Пастичера“]], [[Крем Франджипане|Крем „Франджипане“]], крем от [[тапиока]], или да са пюрирани с някои плодове като [[кестен]]и. Те могат да бъдат и на базата на [[Зърнено-житни култури|зърнени храни]] (които обикновено са придружавани от захаросани плодове) като ориз или по-рядко – варена пшеница. Днес най-често срещаните форми на кремове в чашата са [[Каталонски крем|Каталонският крем]] и неговите производни. Това е [[Vanilla planifolia|ванилов]] крем със захарно покритие, който се карамелизира на силен огън, когато се сервира, обикновено в отделни чаши. Рецептата, в която се добавят бадеми, [[шамфъстък]], лимони и различни плодове, е типична за [[Испания]], [[Португалия]] и земите, които са били подчинени на двете, като [[Мексико]] и някои колонии. Друга много стара рецепта, типична за [[Пиемонт]], е Монтебианко – пюре от кестени, сварени във вода и захар, изцедени в чаша със [[сакапош]] и гарнирани с бита [[сметана]]. Тъмният цвят на кестените напомня на земята, кремът – на снега, формата – на планина: оттук и името Монтебианко. == Представяне и гарниране == Каквато и да е рецептата, будиното обикновено се приготвя в голяма форма или в няколко малки формички, украсени по различен начин и под формата на пресечен [[конус]] или полусферичен връх. Във всеки случай техническият проблем е да се остави да протича въздушният поток, за да се избегне начупвания на сладкиша. Може да се сервира придружено или украсено с малки [[Сушене|сухи]] [[Тестени изделия|сладки]] бисквити като котешки езичета или [[Амарето (бисквита)|амарети]], с кремове като бита сметана или с пресни плодове, особено горски. == Вижте също == * [[Италианска кухня]] * [[Десерт с лъжица]] == Източници == <references /> {{Превод от|it|Budino|123217805}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Кулинария}} [[Категория:Италианска кухня]] [[Категория:Италиански десерти]] 4zkbi3e1ea1qucql61m8hcycqthiu84 Потребител:Iliev/Мерсиметър 2 798116 12896680 12895706 2026-05-03T02:00:18Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12896680 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''02:00''' [[UTC]] на '''3 май 2026''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''5''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 2 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 1 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''70''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 14 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 7 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 6 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 5 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 5 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 4 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 4 |- | [[Потребител:Ginovska|Ginovska]] || 3 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 2 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 2 |- | [[Потребител:Bonkata|Bonkata]] || 1 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 1 |- | [[Потребител:Slovolyub|Slovolyub]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 17 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 7 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 6 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 5 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 4 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 1 |- | [[Потребител:Stockenboi|Stockenboi]] || 1 |- | [[Потребител:ToongloveStudiosMedi|ToongloveStudiosMedi]] || 1 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''333''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 47 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 38 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 23 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 19 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 15 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 14 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 14 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 14 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 12 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 10 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 8 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 7 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 6 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 5 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 5 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 4 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 3 |- | [[Потребител:Ginovska|Ginovska]] || 3 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 3 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 3 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Ehobeho|Ehobeho]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 2 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 2 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Bonkata|Bonkata]] || 1 |- | [[Потребител:Boyan Saev|Boyan Saev]] || 1 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 1 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Fnugh|Fnugh]] || 1 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 1 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 1 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 1 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 1 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 1 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 1 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 1 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 1 |- | [[Потребител:Pegasusbg|Pegasusbg]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 1 |- | [[Потребител:Slovolyub|Slovolyub]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-22539-14|~2026-22539-14]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24360-67|~2026-24360-67]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24843-82|~2026-24843-82]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 62 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 39 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 37 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 22 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 20 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 17 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 13 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 13 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 12 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 10 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 9 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 9 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 6 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 6 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 5 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 5 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 5 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 5 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 4 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Dserkyov29|Dserkyov29]] || 2 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 2 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Stockenboi|Stockenboi]] || 1 |- | [[Потребител:ToongloveStudiosMedi|ToongloveStudiosMedi]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''1064''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 179 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 86 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 63 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 55 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 52 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 42 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 40 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 34 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 33 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 32 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 31 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 27 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 25 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 14 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 13 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 13 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 13 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 12 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 10 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 9 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 8 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 8 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 8 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 7 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 7 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 7 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 7 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 7 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 6 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 6 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 5 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 4 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 4 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:Ginovska|Ginovska]] || 3 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 3 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 3 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 3 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 3 |- | [[Потребител:Andrew012p|Andrew012p]] || 2 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Ehobeho|Ehobeho]] || 2 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 2 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 2 |- | [[Потребител:Saroj|Saroj]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31913-28|~2025-31913-28]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-10681-39|~2026-10681-39]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-11001-89|~2026-11001-89]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-78272-1|~2026-78272-1]] || 2 |- | [[Потребител:Àncilu|Àncilu]] || 2 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 2 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 2 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 2 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:BioPupil|BioPupil]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bonkata|Bonkata]] || 1 |- | [[Потребител:Boyan Saev|Boyan Saev]] || 1 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 1 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 1 |- | [[Потребител:Dadamanda|Dadamanda]] || 1 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:Dfotev|Dfotev]] || 1 |- | [[Потребител:Dr.AntonChebur|Dr.AntonChebur]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:EN-Jungwon|EN-Jungwon]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Fnugh|Fnugh]] || 1 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanpeev83|Ivanpeev83]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kelleniro|Kelleniro]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Livermorium5|Livermorium5]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:Noel baran|Noel baran]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 1 |- | [[Потребител:PavelBG|PavelBG]] || 1 |- | [[Потребител:Pegasusbg|Pegasusbg]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:PetraTrichkova|PetraTrichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Progressus.MCMLXIX|Progressus.MCMLXIX]] || 1 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 1 |- | [[Потребител:SSastry (WMF)|SSastry (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Slovolyub|Slovolyub]] || 1 |- | [[Потребител:Suffer Tedkov|Suffer Tedkov]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41032-58|~2025-41032-58]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11756-77|~2026-11756-77]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-12558-57|~2026-12558-57]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-13996-87|~2026-13996-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-14769-19|~2026-14769-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-15630-29|~2026-15630-29]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-18374-64|~2026-18374-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19124-83|~2026-19124-83]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19136-82|~2026-19136-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19363-76|~2026-19363-76]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19506-06|~2026-19506-06]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-20057-45|~2026-20057-45]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-22539-14|~2026-22539-14]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24360-67|~2026-24360-67]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24843-82|~2026-24843-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-93789-0|~2026-93789-0]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-94088-0|~2026-94088-0]] || 1 |- | [[Потребител:Γλωσσολαλιά|Γλωσσολαλιά]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Исидора Димова|Исидора Димова]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 204 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 197 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 77 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 70 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 64 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 44 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 36 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 35 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 33 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 29 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 20 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 18 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 18 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 17 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 13 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 12 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 12 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 12 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 9 |- | [[Потребител:Ani1516|Ani1516]] || 8 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 8 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 8 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 7 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 7 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 7 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 6 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 6 |- | [[Потребител:Gidget.09star|Gidget.09star]] || 4 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 4 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 4 |- | [[Потребител:Footballer99|Footballer99]] || 3 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:AngPz91|AngPz91]] || 2 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 2 |- | [[Потребител:Dserkyov29|Dserkyov29]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:KaloyanMitevv|KaloyanMitevv]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Naki|Naki]] || 2 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 2 |- | [[Потребител:Tenshi Hinanawi|Tenshi Hinanawi]] || 2 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Amire80|Amire80]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:FreddyBG|FreddyBG]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 1 |- | [[Потребител:Kontributor 2K|Kontributor 2K]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 1 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 1 |- | [[Потребител:R. Henrik Nilsson|R. Henrik Nilsson]] || 1 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Samurai 7498|Samurai 7498]] || 1 |- | [[Потребител:Stockenboi|Stockenboi]] || 1 |- | [[Потребител:ToongloveStudiosMedi|ToongloveStudiosMedi]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Петър22|Петър22]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- | [[Потребител:Стунаи|Стунаи]] || 1 |- | [[Потребител:猫巫女霊夢|猫巫女霊夢]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''5307''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1077 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 430 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 307 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 253 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 244 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 212 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 171 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 154 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 136 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 133 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 116 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 102 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 99 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 86 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 74 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 69 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 66 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 64 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 56 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 46 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 44 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 43 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 41 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 38 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 36 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 35 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 35 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 31 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 30 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 29 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 27 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 24 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 21 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 20 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 20 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 19 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 19 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 17 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 17 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 17 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 15 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 14 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 14 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 14 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 13 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 12 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 12 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 12 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 12 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 11 |- | [[Потребител:Andrew012p|Andrew012p]] || 11 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 11 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 11 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 11 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 11 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 11 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 11 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 11 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 10 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 10 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 10 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 10 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 9 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 9 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 9 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 9 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 8 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 7 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 7 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 6 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 6 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 6 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 6 |- | [[Потребител:~2025-30469-22|~2025-30469-22]] || 6 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 5 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 5 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 5 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 5 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 5 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 5 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 5 |- | [[Потребител:ยูอีวีเอการเรียนรู้|ยูอีวีเอการเรียนรู้]] || 5 |- | [[Потребител:Affe2011|Affe2011]] || 4 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 4 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 4 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 4 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 4 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 4 |- | [[Потребител:Livermorium5|Livermorium5]] || 4 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 4 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 4 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 4 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 4 |- | [[Потребител:Tani Stoyanova|Tani Stoyanova]] || 4 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 4 |- | [[Потребител:Алигиери|Алигиери]] || 4 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 4 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Crasher 2141|Crasher 2141]] || 3 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 3 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 3 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 3 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 3 |- | [[Потребител:Ginovska|Ginovska]] || 3 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 3 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 3 |- | [[Потребител:Kelleniro|Kelleniro]] || 3 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 3 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 3 |- | [[Потребител:Renamed user 1098f3a5a7f2215a5a775841c4f0885c|Renamed user 1098f3a5a7f2215a5a775841c4f0885c]] || 3 |- | [[Потребител:Saroj|Saroj]] || 3 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 3 |- | [[Потребител:Vladko|Vladko]] || 3 |- | [[Потребител:YanitsaK|YanitsaK]] || 3 |- | [[Потребител:~2025-31823-88|~2025-31823-88]] || 3 |- | [[Потребител:~2025-32783-39|~2025-32783-39]] || 3 |- | [[Потребител:Станислав|Станислав]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksandri VI|Aleksandri VI]] || 2 |- | [[Потребител:AndreyTolochko|AndreyTolochko]] || 2 |- | [[Потребител:Antnkrstv|Antnkrstv]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 2 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 2 |- | [[Потребител:BASA Randona.bg|BASA Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:Bibiip|Bibiip]] || 2 |- | [[Потребител:Clearcen|Clearcen]] || 2 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 2 |- | [[Потребител:Deadstar|Deadstar]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Dfotev|Dfotev]] || 2 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 2 |- | [[Потребител:Ehobeho|Ehobeho]] || 2 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 2 |- | [[Потребител:Fnugh|Fnugh]] || 2 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 2 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Izvora|Izvora]] || 2 |- | [[Потребител:Laniakeax|Laniakeax]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Marco Mitrovich|Marco Mitrovich]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:MiltenR|MiltenR]] || 2 |- | [[Потребител:Mr. Ibrahem|Mr. Ibrahem]] || 2 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 2 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 2 |- | [[Потребител:Poli V. Petrova|Poli V. Petrova]] || 2 |- | [[Потребител:RobertVikman|RobertVikman]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 2 |- | [[Потребител:Teles|Teles]] || 2 |- | [[Потребител:TheOneAndOnlyOneInThe|TheOneAndOnlyOneInThe]] || 2 |- | [[Потребител:Vesela Vandova|Vesela Vandova]] || 2 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-27131-59|~2025-27131-59]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-29324-18|~2025-29324-18]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-29899-86|~2025-29899-86]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31004-24|~2025-31004-24]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31913-28|~2025-31913-28]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-10681-39|~2026-10681-39]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-11001-89|~2026-11001-89]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-30693|~2026-30693]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-78272-1|~2026-78272-1]] || 2 |- | [[Потребител:Àncilu|Àncilu]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Съединист|Съединист]] || 2 |- | [[Потребител:Томасина|Томасина]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Amherst99|Amherst99]] || 1 |- | [[Потребител:An2357111317192329|An2357111317192329]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Andrea Bulgaria|Andrea Bulgaria]] || 1 |- | [[Потребител:Aralindra|Aralindra]] || 1 |- | [[Потребител:Ava7ar4e|Ava7ar4e]] || 1 |- | [[Потребител:Bagatura|Bagatura]] || 1 |- | [[Потребител:BioPupil|BioPupil]] || 1 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bobkata00|Bobkata00]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Boltasu|Boltasu]] || 1 |- | [[Потребител:Bonkata|Bonkata]] || 1 |- | [[Потребител:BotNinja|BotNinja]] || 1 |- | [[Потребител:Boyan Saev|Boyan Saev]] || 1 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 1 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 1 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 1 |- | [[Потребител:Ce204|Ce204]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:Chrisahn|Chrisahn]] || 1 |- | [[Потребител:ConanBG|ConanBG]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:Cscott|Cscott]] || 1 |- | [[Потребител:CvetanPetrov1940|CvetanPetrov1940]] || 1 |- | [[Потребител:Dadamanda|Dadamanda]] || 1 |- | [[Потребител:Daenerys85|Daenerys85]] || 1 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 1 |- | [[Потребител:Danies BG|Danies BG]] || 1 |- | [[Потребител:Danissimo|Danissimo]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:David Kenarov|David Kenarov]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Doc James|Doc James]] || 1 |- | [[Потребител:Dr.AntonChebur|Dr.AntonChebur]] || 1 |- | [[Потребител:DrDimitarMarinov|DrDimitarMarinov]] || 1 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Durti999|Durti999]] || 1 |- | [[Потребител:Dušan Kreheľ|Dušan Kreheľ]] || 1 |- | [[Потребител:EN-Jungwon|EN-Jungwon]] || 1 |- | [[Потребител:Epìdosis|Epìdosis]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Fivooo|Fivooo]] || 1 |- | [[Потребител:Frodo Maximus|Frodo Maximus]] || 1 |- | [[Потребител:Gengen4ev|Gengen4ev]] || 1 |- | [[Потребител:Gergana.dimitrova99|Gergana.dimitrova99]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Gyerui991|Gyerui991]] || 1 |- | [[Потребител:Helper55bulgar|Helper55bulgar]] || 1 |- | [[Потребител:Hristo "Ateto" Dimov|Hristo "Ateto" Dimov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanpeev83|Ivanpeev83]] || 1 |- | [[Потребител:Ivaylinho|Ivaylinho]] || 1 |- | [[Потребител:JP2011RP|JP2011RP]] || 1 |- | [[Потребител:Jamaica jusein|Jamaica jusein]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kadı|Kadı]] || 1 |- | [[Потребител:Kanalcek|Kanalcek]] || 1 |- | [[Потребител:Katalina661016|Katalina661016]] || 1 |- | [[Потребител:KingOfPain|KingOfPain]] || 1 |- | [[Потребител:KiranBOT|KiranBOT]] || 1 |- | [[Потребител:Kokoss 1 - 7|Kokoss 1 - 7]] || 1 |- | [[Потребител:Konstantin Iliev|Konstantin Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Kostja|Kostja]] || 1 |- | [[Потребител:Krist1xd|Krist1xd]] || 1 |- | [[Потребител:Langusto|Langusto]] || 1 |- | [[Потребител:LeeKeoma|LeeKeoma]] || 1 |- | [[Потребител:Lexionbg|Lexionbg]] || 1 |- | [[Потребител:Lilcho72|Lilcho72]] || 1 |- | [[Потребител:Lordakryl|Lordakryl]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:MKEditor21|MKEditor21]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Magnushinkel|Magnushinkel]] || 1 |- | [[Потребител:MalevE93|MalevE93]] || 1 |- | [[Потребител:Markinos Down|Markinos Down]] || 1 |- | [[Потребител:Masterzeng|Masterzeng]] || 1 |- | [[Потребител:MathOwl76|MathOwl76]] || 1 |- | [[Потребител:Mattenea|Mattenea]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Monkilok|Monkilok]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Muh1zvqra|Muh1zvqra]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 1 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Noel baran|Noel baran]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:PavelBG|PavelBG]] || 1 |- | [[Потребител:Pegasusbg|Pegasusbg]] || 1 |- | [[Потребител:PetraTrichkova|PetraTrichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 1 |- | [[Потребител:Pinturicchio 89|Pinturicchio 89]] || 1 |- | [[Потребител:Pirotchanina|Pirotchanina]] || 1 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 1 |- | [[Потребител:Predavatel|Predavatel]] || 1 |- | [[Потребител:Progressus.MCMLXIX|Progressus.MCMLXIX]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:ROKA Kosmos|ROKA Kosmos]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc|Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Rotlink|Rotlink]] || 1 |- | [[Потребител:SHB2000|SHB2000]] || 1 |- | [[Потребител:SSastry (WMF)|SSastry (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Sabelöga|Sabelöga]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Sharkkky|Sharkkky]] || 1 |- | [[Потребител:Sherpa|Sherpa]] || 1 |- | [[Потребител:SilentShout|SilentShout]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Sleek121|Sleek121]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Slovolyub|Slovolyub]] || 1 |- | [[Потребител:SrpskiAnonimac|SrpskiAnonimac]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stoyanpet|Stoyanpet]] || 1 |- | [[Потребител:Suffer Tedkov|Suffer Tedkov]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] || 1 |- | [[Потребител:TedMBot|TedMBot]] || 1 |- | [[Потребител:Terinuva|Terinuva]] || 1 |- | [[Потребител:The Hunter2k19|The Hunter2k19]] || 1 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 1 |- | [[Потребител:Ulubiony|Ulubiony]] || 1 |- | [[Потребител:Vanki11|Vanki11]] || 1 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 1 |- | [[Потребител:Vasilcho|Vasilcho]] || 1 |- | [[Потребител:Venbent|Venbent]] || 1 |- | [[Потребител:Venelon|Venelon]] || 1 |- | [[Потребител:Volter~bgwiki|Volter~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Vujcic|Vujcic]] || 1 |- | [[Потребител:WANGSCTA|WANGSCTA]] || 1 |- | [[Потребител:Waterwhitendk|Waterwhitendk]] || 1 |- | [[Потребител:Yadepikiu|Yadepikiu]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:ZDRX|ZDRX]] || 1 |- | [[Потребител:Zapetaya|Zapetaya]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27304-12|~2025-27304-12]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27536-97|~2025-27536-97]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27641-69|~2025-27641-69]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29463-64|~2025-29463-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29479-55|~2025-29479-55]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29566-87|~2025-29566-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-30227-87|~2025-30227-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-30274-13|~2025-30274-13]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-31012-40|~2025-31012-40]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-31044-10|~2025-31044-10]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32080-26|~2025-32080-26]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32183-44|~2025-32183-44]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32723-26|~2025-32723-26]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32727-05|~2025-32727-05]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-33068-19|~2025-33068-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-38410-35|~2025-38410-35]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-38447-35|~2025-38447-35]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-40673-99|~2025-40673-99]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41032-58|~2025-41032-58]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41036-00|~2025-41036-00]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-42560-14|~2025-42560-14]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-43379-32|~2025-43379-32]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-43987-94|~2025-43987-94]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-44014-31|~2025-44014-31]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-50430-7|~2025-50430-7]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-63127-4|~2025-63127-4]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-69680-1|~2025-69680-1]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11485|~2026-11485]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11756-77|~2026-11756-77]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-12558-57|~2026-12558-57]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-13996-87|~2026-13996-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-14769-19|~2026-14769-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-15630-29|~2026-15630-29]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-18374-64|~2026-18374-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19124-83|~2026-19124-83]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19136-82|~2026-19136-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19363-76|~2026-19363-76]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19506-06|~2026-19506-06]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-20057-45|~2026-20057-45]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-22539-14|~2026-22539-14]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24360-67|~2026-24360-67]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-24843-82|~2026-24843-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-44662-8|~2026-44662-8]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-93789-0|~2026-93789-0]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-94088-0|~2026-94088-0]] || 1 |- | [[Потребител:Γλωσσολαλιά|Γλωσσολαλιά]] || 1 |- | [[Потребител:Александър|Александър]] || 1 |- | [[Потребител:Добрин33|Добрин33]] || 1 |- | [[Потребител:Здравко Кузманов|Здравко Кузманов]] || 1 |- | [[Потребител:ИБАБАНЧО|ИБАБАНЧО]] || 1 |- | [[Потребител:Иван Желев Димитров|Иван Желев Димитров]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Исидора Димова|Исидора Димова]] || 1 |- | [[Потребител:Минчо Максимов|Минчо Максимов]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:Никола Христов|Никола Христов]] || 1 |- | [[Потребител:Радостина Илиева|Радостина Илиева]] || 1 |- | [[Потребител:Ралица Стоева|Ралица Стоева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 1 |- | [[Потребител:臺灣象象|臺灣象象]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 986 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 707 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 591 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 523 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 371 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 343 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 262 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 120 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 112 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 105 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 91 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 85 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 84 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 63 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 59 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 52 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 42 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 42 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 29 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 28 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 27 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 27 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 25 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 22 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 21 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 20 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 19 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 18 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 15 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 15 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 15 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 14 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 11 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 10 |- | [[Потребител:Misufova|Misufova]] || 10 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 10 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 10 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 9 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 9 |- | [[Потребител:Ani1516|Ani1516]] || 8 |- | [[Потребител:JP2011RP|JP2011RP]] || 8 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 8 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 8 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 7 |- | [[Потребител:Kurcke|Kurcke]] || 7 |- | [[Потребител:Алигиери|Алигиери]] || 7 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 7 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 6 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 6 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 5 |- | [[Потребител:Gidget.09star|Gidget.09star]] || 5 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 5 |- | [[Потребител:Hakdemr|Hakdemr]] || 4 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 4 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 4 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 4 |- | [[Потребител:79asphasia|79asphasia]] || 3 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 3 |- | [[Потребител:Footballer99|Footballer99]] || 3 |- | [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] || 3 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 3 |- | [[Потребител:MathOwl76|MathOwl76]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 3 |- | [[Потребител:SimonaK11|SimonaK11]] || 3 |- | [[Потребител:Tenshi Hinanawi|Tenshi Hinanawi]] || 3 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 2 |- | [[Потребител:A.kamburov|A.kamburov]] || 2 |- | [[Потребител:ANRH|ANRH]] || 2 |- | [[Потребител:AngPz91|AngPz91]] || 2 |- | [[Потребител:Antanana|Antanana]] || 2 |- | [[Потребител:AntoanDD|AntoanDD]] || 2 |- | [[Потребител:B8390|B8390]] || 2 |- | [[Потребител:BeshevI|BeshevI]] || 2 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 2 |- | [[Потребител:Cani orhan|Cani orhan]] || 2 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 2 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 2 |- | [[Потребител:Doc James|Doc James]] || 2 |- | [[Потребител:DrDimitarMarinov|DrDimitarMarinov]] || 2 |- | [[Потребител:Dserkyov29|Dserkyov29]] || 2 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Iliikata|Iliikata]] || 2 |- | [[Потребител:Ivan-durak.Nauchfilm|Ivan-durak.Nauchfilm]] || 2 |- | [[Потребител:KaloyanMitevv|KaloyanMitevv]] || 2 |- | [[Потребител:LMist|LMist]] || 2 |- | [[Потребител:Lordakryl|Lordakryl]] || 2 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Naki|Naki]] || 2 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 2 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 2 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Οσελότος|Οσελότος]] || 2 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 2 |- | [[Потребител:Ентусиастъ|Ентусиастъ]] || 2 |- | [[Потребител:Ива Цолова|Ива Цолова]] || 2 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 2 |- | [[Потребител:Милен Донев|Милен Донев]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:AMaleshkov|AMaleshkov]] || 1 |- | [[Потребител:Amire80|Amire80]] || 1 |- | [[Потребител:ArtDream22|ArtDream22]] || 1 |- | [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] || 1 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Christomir|Christomir]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:Crasher 2141|Crasher 2141]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DemieK07|DemieK07]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:Dintchev|Dintchev]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Eihel|Eihel]] || 1 |- | [[Потребител:Elitsa Yakimov|Elitsa Yakimov]] || 1 |- | [[Потребител:FreddyBG|FreddyBG]] || 1 |- | [[Потребител:Freeplay666|Freeplay666]] || 1 |- | [[Потребител:Historianoftime|Historianoftime]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Instrumentarium|Instrumentarium]] || 1 |- | [[Потребител:Irena Daskalova|Irena Daskalova]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 1 |- | [[Потребител:Kencho Iz Tuff|Kencho Iz Tuff]] || 1 |- | [[Потребител:Kontributor 2K|Kontributor 2K]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Laniakeax|Laniakeax]] || 1 |- | [[Потребител:Marco Mitrovich|Marco Mitrovich]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Mariana Gomi|Mariana Gomi]] || 1 |- | [[Потребител:Mario8811|Mario8811]] || 1 |- | [[Потребител:Martintstoyanov1|Martintstoyanov1]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 1 |- | [[Потребител:Mr. Ibrahem|Mr. Ibrahem]] || 1 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola 2025|Nikola 2025]] || 1 |- | [[Потребител:Orland|Orland]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:R. Henrik Nilsson|R. Henrik Nilsson]] || 1 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc|Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc]] || 1 |- | [[Потребител:Replayme83|Replayme83]] || 1 |- | [[Потребител:Sabelöga|Sabelöga]] || 1 |- | [[Потребител:Samurai 7498|Samurai 7498]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Stockenboi|Stockenboi]] || 1 |- | [[Потребител:SuperLine900|SuperLine900]] || 1 |- | [[Потребител:Tainstvennyj.gostt|Tainstvennyj.gostt]] || 1 |- | [[Потребител:TheOneAndOnlyOneInThe|TheOneAndOnlyOneInThe]] || 1 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 1 |- | [[Потребител:ToongloveStudiosMedi|ToongloveStudiosMedi]] || 1 |- | [[Потребител:Tsargrad13|Tsargrad13]] || 1 |- | [[Потребител:Uchihaitachi5099|Uchihaitachi5099]] || 1 |- | [[Потребител:Venelon|Venelon]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor K. Stoyanov|Viktor K. Stoyanov]] || 1 |- | [[Потребител:Vranovski|Vranovski]] || 1 |- | [[Потребител:WANGSTXCHA|WANGSTXCHA]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 1 |- | [[Потребител:Ангел Йорданов|Ангел Йорданов]] || 1 |- | [[Потребител:Елица Ивайлова|Елица Ивайлова]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любомир Начков|Любомир Начков]] || 1 |- | [[Потребител:Манаси Удобното|Манаси Удобното]] || 1 |- | [[Потребител:Михаела Андреева|Михаела Андреева]] || 1 |- | [[Потребител:Ники Орлов|Ники Орлов]] || 1 |- | [[Потребител:Паисий|Паисий]] || 1 |- | [[Потребител:Петър22|Петър22]] || 1 |- | [[Потребител:Рампейджер~bgwiki|Рампейджер~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- | [[Потребител:Стунаи|Стунаи]] || 1 |- | [[Потребител:ยูอีวีเอการเรียนรู้|ยูอีวีเอการเรียนรู้]] || 1 |- | [[Потребител:猫巫女霊夢|猫巫女霊夢]] || 1 |- | [[Потребител:臺灣象象|臺灣象象]] || 1 |- |} </div>{{br}} pt4ye8oqp8uswx898x9xac2wj78ll10 Адриана Андреева 0 798767 12896159 12547154 2026-05-02T13:37:28Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896159 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Адриана Андреева | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = 2017 – Награда „Дубларт“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Адриана Маринова Андреева''' е българска актриса.<ref>[http://bnr.bg/post/101236604/ Адриана Андреева: Духът е дар Божи], БНР, 5 март 2020.</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/zlatni-stranitsi-na-balgarskiya-teatar-adriana-andreeva/ Златни страници на българския театър – Адриана Андреева]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/doajenat-na-narodnija-teatar-i-caricata-na-dublazha-adriana-andreeva-za-rolite-koito-promeniha-zhivota-j.html/ Доайенът на Народния театър и царицата на дублажа Адриана Андреева за ролите, които промениха живота й]</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100779404/adreana-andreeva-dano-ima-poveche-sreshti-na-aktyorite-veterani/ Адриана Андреева: Дано има повече срещи на актьорите ветерани]</ref> Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] от 1964 до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=A9FQ3XH3MW4/ Актрисата Адриана Андреева | Нощен Хоризонт (04.02.2017)], YouTube.</ref> == Биография == Родена е на 25 май 1939 г. в [[София]].<ref name="алманах" /> Внучка е на [[Димо Ничев]]. През 1962 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“]] в класа на проф. Елка Михайлова.<ref name="алманах">[https://vidin-almanac.bg/artist/адриана-маринова-андреева/ Адриана Маринова АНДРЕЕВА - Видински АЛМАНАХ]</ref> == Актьорска кариера == Дебютира с ролята си на Виола в „[[Дванайсета нощ]]“ във [[Драматичен театър „Владимир Трандафилов“|Видинския драматичен театър]], по-късно на Тошка от „Татул“ от [[Георги Караславов]].<ref name="алманах" /> От 1964 до 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“. Десет години преди да се пенсионира, тя бива уволнена. През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите [[Стефан Гецов]], [[Апостол Карамитев]] и др. Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със [[Стоянка Мутафова]].<ref>[http://www.24chasa.bg/mnenia/article/5570415/ Адриана Андреева: 1025 пъти съм дъщеря на Стоянка Мутафова в пиесата „Госпожа Стихийно бедствие“], 24chasa.bg, 11 юни 2016.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „[[Синьо лято]]“ (дублаж на [[БНТ|БТ]]), „Малка къща в прерията“, „[[Улица Сезам]]“, „[[Бар Наздраве]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Птиците умират сами (сериал)|Птиците умират сами]]“, „[[Смешно отделение]]“, „[[Дързост и красота]]“, „Далас“, „Богат, беден“, „[[Франклин (сериал)|Франклин]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „[[Тайната на Коко]]“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко, а песните й са изпълнени от [[Василка Сугарева]]. Озвучава за дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „Видеокъща Диема“, „Мулти Видео Център“, „Мависта Студио“, „[[Доли Медия Студио]]“, „Андарта Студио“ и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Иван Атанасов, Константин Варадинов, Надя Карлуковска, Лилия Константинова, Мария Николова, Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, [[Кирил Бояджиев]], [[Даниела Горанова]], [[Тамара Войс]], [[Живка Донева]] и други. През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/content/адриана-андреева-с-награда-дубларт-2017-за-цялостно-творчество/ Адриана Андреева с награда Дубларт 2017 за цялостно творчество], gard.bg.</ref> == Театрални роли == * Дафинка в „Свекърва“, * Боряна в „Боряна“, * Санка в „Чифликът край границата“, * Милица в „Сборен пункт“, * Неда в „Последен срок“. == Филмография == * „[[Животът си тече тихо...]]“ (1957) * „[[Последният рунд]]“ (1961) – Ваня * „[[Чертичката]]“ (1972) – Жената * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) * „[[Талисман (филм)|Талисман]]“ (1978) * „[[Морава звезда кървава]]“ (1981) * „[[Човек не съм убивал]]“ (1983) * „[[Тази кръв трябваше да се пролее]]“ (1985) – Стаменова * „[[Кучето и влюбените]]“ (1986) – Майката * „[[Баща (филм)|Баща]]“ (1989) * „[[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]“ (1990) – Перса * „[[Пльонтек]]“ (1991) – Главната лекарка * „[[Каталии]]“ (2001) – Яна * „[[Смисълът на живота]]“ (2004) * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) – Леля Зина == Смърт == Адриана Андреева умира на 83 години на 28 декември 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13401240|заглавие=Отиде си актрисата Адриана Андреева|издател=24chasa.bg|дата=28 декември 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0028313|Адриана Андреева}} {{СОРТКАТ:Андреева, Адриана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] l5tou2oqkndp7zahxhmsuw7exltaz9y 12896285 12896159 2026-05-02T16:49:03Z Monaco 6214 /* Филмография */ 12896285 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Адриана Андреева | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = 2017 – Награда „Дубларт“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Адриана Маринова Андреева''' е българска актриса.<ref>[http://bnr.bg/post/101236604/ Адриана Андреева: Духът е дар Божи], БНР, 5 март 2020.</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/zlatni-stranitsi-na-balgarskiya-teatar-adriana-andreeva/ Златни страници на българския театър – Адриана Андреева]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/doajenat-na-narodnija-teatar-i-caricata-na-dublazha-adriana-andreeva-za-rolite-koito-promeniha-zhivota-j.html/ Доайенът на Народния театър и царицата на дублажа Адриана Андреева за ролите, които промениха живота й]</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100779404/adreana-andreeva-dano-ima-poveche-sreshti-na-aktyorite-veterani/ Адриана Андреева: Дано има повече срещи на актьорите ветерани]</ref> Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] от 1964 до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=A9FQ3XH3MW4/ Актрисата Адриана Андреева | Нощен Хоризонт (04.02.2017)], YouTube.</ref> == Биография == Родена е на 25 май 1939 г. в [[София]].<ref name="алманах" /> Внучка е на [[Димо Ничев]]. През 1962 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“]] в класа на проф. Елка Михайлова.<ref name="алманах">[https://vidin-almanac.bg/artist/адриана-маринова-андреева/ Адриана Маринова АНДРЕЕВА - Видински АЛМАНАХ]</ref> == Актьорска кариера == Дебютира с ролята си на Виола в „[[Дванайсета нощ]]“ във [[Драматичен театър „Владимир Трандафилов“|Видинския драматичен театър]], по-късно на Тошка от „Татул“ от [[Георги Караславов]].<ref name="алманах" /> От 1964 до 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“. Десет години преди да се пенсионира, тя бива уволнена. През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите [[Стефан Гецов]], [[Апостол Карамитев]] и др. Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със [[Стоянка Мутафова]].<ref>[http://www.24chasa.bg/mnenia/article/5570415/ Адриана Андреева: 1025 пъти съм дъщеря на Стоянка Мутафова в пиесата „Госпожа Стихийно бедствие“], 24chasa.bg, 11 юни 2016.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „[[Синьо лято]]“ (дублаж на [[БНТ|БТ]]), „Малка къща в прерията“, „[[Улица Сезам]]“, „[[Бар Наздраве]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Птиците умират сами (сериал)|Птиците умират сами]]“, „[[Смешно отделение]]“, „[[Дързост и красота]]“, „Далас“, „Богат, беден“, „[[Франклин (сериал)|Франклин]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „[[Тайната на Коко]]“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко, а песните й са изпълнени от [[Василка Сугарева]]. Озвучава за дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „Видеокъща Диема“, „Мулти Видео Център“, „Мависта Студио“, „[[Доли Медия Студио]]“, „Андарта Студио“ и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Иван Атанасов, Константин Варадинов, Надя Карлуковска, Лилия Константинова, Мария Николова, Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, [[Кирил Бояджиев]], [[Даниела Горанова]], [[Тамара Войс]], [[Живка Донева]] и други. През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/content/адриана-андреева-с-награда-дубларт-2017-за-цялостно-творчество/ Адриана Андреева с награда Дубларт 2017 за цялостно творчество], gard.bg.</ref> == Театрални роли == * Дафинка в „Свекърва“, * Боряна в „Боряна“, * Санка в „Чифликът край границата“, * Милица в „Сборен пункт“, * Неда в „Последен срок“. == Филмография == * „[[Животът си тече тихо...]]“ (1957) * „[[Последният рунд]]“ (1961) – Ваня * „[[Чертичката]]“ (1972) – Жената * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) * „[[Талисман (филм)|Талисман]]“ (1978) * „[[Морава звезда кървава]]“ (1981) * „[[Човек не съм убивал]]“ (1983) * „[[Тази кръв трябваше да се пролее]]“ (1985) – Стаменова * „[[Кучето и влюбените]]“ (1986) – Майката * „[[Пришелецът от Ледената планета]]“ (1989) * „[[Баща (филм)|Баща]]“ (1989) * „[[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]“ (1990) – Перса * „[[Пльонтек]]“ (1991) – Главната лекарка * „[[Каталии]]“ (2001) – Яна * „[[Смисълът на живота]]“ (2004) * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) – Леля Зина == Смърт == Адриана Андреева умира на 83 години на 28 декември 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13401240|заглавие=Отиде си актрисата Адриана Андреева|издател=24chasa.bg|дата=28 декември 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0028313|Адриана Андреева}} {{СОРТКАТ:Андреева, Адриана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 84dimjp102b54txuny0p3c63mmtsqww 12896324 12896285 2026-05-02T17:21:55Z Пища Хуфнагел 119943 12896324 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = 2017 – Награда „Дубларт“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Адриана Маринова Андреева''' е българска актриса.<ref>[http://bnr.bg/post/101236604/ Адриана Андреева: Духът е дар Божи], БНР, 5 март 2020.</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/zlatni-stranitsi-na-balgarskiya-teatar-adriana-andreeva/ Златни страници на българския театър – Адриана Андреева]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/doajenat-na-narodnija-teatar-i-caricata-na-dublazha-adriana-andreeva-za-rolite-koito-promeniha-zhivota-j.html/ Доайенът на Народния театър и царицата на дублажа Адриана Андреева за ролите, които промениха живота й], btv.bg.</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100779404/adreana-andreeva-dano-ima-poveche-sreshti-na-aktyorite-veterani/ Адриана Андреева: Дано има повече срещи на актьорите ветерани], БНР, 5 януари 2017.</ref> Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] от 1964 до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=A9FQ3XH3MW4/ Актрисата Адриана Андреева | Нощен Хоризонт (04.02.2017)], YouTube.</ref> == Биография == Родена е на 25 май 1939 г. в [[София]].<ref name="алманах" /> Внучка е на [[Димо Ничев]]. През 1962 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“]] в класа на проф. Елка Михайлова.<ref name="алманах">[https://vidin-almanac.bg/artist/адриана-маринова-андреева/ Адриана Маринова АНДРЕЕВА - Видински АЛМАНАХ]</ref> == Актьорска кариера == Дебютира с ролята си на Виола в „[[Дванайсета нощ]]“ във [[Драматичен театър „Владимир Трандафилов“|Видинския драматичен театър]], по-късно на Тошка от „Татул“ от [[Георги Караславов]].<ref name="алманах" /> От 1964 до 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“. Десет години преди да се пенсионира, тя бива уволнена. През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите [[Стефан Гецов]], [[Апостол Карамитев]] и др. Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със [[Стоянка Мутафова]].<ref>[http://www.24chasa.bg/mnenia/article/5570415/ Адриана Андреева: 1025 пъти съм дъщеря на Стоянка Мутафова в пиесата „Госпожа Стихийно бедствие“], 24chasa.bg, 11 юни 2016.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „[[Синьо лято]]“ (дублаж на [[БНТ|БТ]]), „Малка къща в прерията“, „[[Улица Сезам]]“, „[[Бар Наздраве]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Птиците умират сами (сериал)|Птиците умират сами]]“, „[[Смешно отделение]]“, „[[Дързост и красота]]“, „Далас“, „Богат, беден“, „[[Франклин (сериал)|Франклин]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „[[Тайната на Коко]]“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко, а песните й са изпълнени от [[Василка Сугарева]]. Озвучава за дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „Видеокъща Диема“, „Мулти Видео Център“, „Мависта Студио“, „[[Доли Медия Студио]]“, „Андарта Студио“ и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Иван Атанасов, Константин Варадинов, Надя Карлуковска, Лилия Константинова, Мария Николова, Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, [[Кирил Бояджиев]], [[Даниела Горанова]], [[Тамара Войс]], [[Живка Донева]] и други. През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/content/адриана-андреева-с-награда-дубларт-2017-за-цялостно-творчество/ Адриана Андреева с награда Дубларт 2017 за цялостно творчество], gard.bg.</ref> == Театрални роли == * Дафинка в „Свекърва“, * Боряна в „Боряна“, * Санка в „Чифликът край границата“, * Милица в „Сборен пункт“, * Неда в „Последен срок“. == Филмография == * „[[Животът си тече тихо...]]“ (1957) * „[[Последният рунд]]“ (1961) – Ваня * „[[Чертичката]]“ (1972) – Жената * „[[Присъдата (филм, 1973)|Присъдата]]“ (1973) * „[[Талисман (филм)|Талисман]]“ (1978) * „[[Морава звезда кървава]]“ (1981) * „[[Човек не съм убивал]]“ (1983) * „[[Тази кръв трябваше да се пролее]]“ (1985) – Стаменова * „[[Кучето и влюбените]]“ (1986) – Майката * „[[Пришелецът от Ледената планета]]“ (1989) * „[[Баща (филм)|Баща]]“ (1989) * „[[Селцето (сериал, 1978)|Селцето]]“ (1990) – Перса * „[[Пльонтек]]“ (1991) – Главната лекарка * „[[Каталии]]“ (2001) – Яна * „[[Смисълът на живота]]“ (2004) * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) – Леля Зина == Смърт == Адриана Андреева умира на 83 години на 28 декември 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13401240|заглавие=Отиде си актрисата Адриана Андреева|издател=24chasa.bg|дата=28 декември 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0028313|Адриана Андреева}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Андреева, Адриана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] mpv2a16ohya3iaqj1du440jqz5sn2ck Хари Стоев 0 798960 12896088 12868678 2026-05-02T12:14:41Z Litev 24603 източници 12896088 wikitext text/x-wiki {{Кечист | име = Хари Стоев | снимка = HarryStoev.png | снимка_размер = | описание = | роден_име = Хараламби Стефанов Стоев | роден_място = [[Горски Горен Тръмбеш]], [[България]] | починал_място = [[?]] | местожителство = | брак = | деца = | имена = Хари Стоев, Хенри Стоев, Анри Стоев, Джон Стоев, Иван Козлов | височина = | тегло = 77 kg | от = {{България}} | наставка = | треньор = [[Хайни Енгел]] | дебют = 1917 | напуснал = 1946 | общомедия = }} '''Хараламби (Хари) Стоев ''(Henry Stoeff)''''' е [[България|български]] професионален [[борец]], [[кеч]]ист и треньор по борба. Той се изявява на професионалния ринг в много държави по света, а през 1923 г. става шампион по кеч на първенството на щатите [[Индиана]], [[Илинойс]] и [[Уисконсин]].<ref>[https://www.wrestling-titles.com/us/il/il-world-lh.html World Light Heavyweight Title (Illinois & Wisconsin & Indiana)]</ref> Към 2024 г. има данни за 66 мача с участието на Хари Стоев, като от тях се знае за 22 победи и 20 загуби.<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=26479&bild=0&details=7 Henry Stoeff – https://www.wrestlingdata.com]</ref> == Спортна кариера == Роден е през 1898 г. в село [[Горски Горен Тръмбеш]]. Още на 13-годишна възраст е принуден да работи поради заболяване на баща си, а на 15 заминава за [[САЩ]] в търсене на по-добра прехрана. Работи завод за въглищен газ, в каменна кариера, по строежа на железопътните линии, в бръснарски салон и билярдна зала. През 1917 г. започва да тренира борба при един от известните кечисти по онова време [[Хайни Енгел]] в град [[Дъбюк]], [[Айова]]. През 1919 г. се мести в Медисън, Уисконсин и още на следващата година става щатски шампион. Той побеждава [[Джордж Брандау]] на 7 декември 1920 г. През 1921 г. обаче е детрониран от [[Карл ван Вюрден]] след като губи 2 от 3 манша. Съперничеството между двамата се превръща в култово за щата, като в третия сблъсък помежду им Хари се оказва по-силен и си връща титлата, която след това наведнъж защитава.<ref>[https://prowrestlingbulgaria.blogspot.com/2018/05/Harry-Stoev-USA1.html Борецът Хари Стоев и първоначалните му успехи в американския кеч]</ref> До 1924 г. Стоев се бие предимно в Уисконсин. В средата на 20-те години Стоев минава от средна в полутежка категория. На 10 ноември 1925 г. той стига до мач за световната титла срещу Кларънс Юклънд, но не успява да спечели. Хари се бори редовно, получава мачове в различни щати, но през есента на 1926 г. е депортиран в България. Причината е нелегално прибиваване. След едногодишна пауза борецът се завръща в Уисконсин и през 1928 г. става щатски шампион в полутежка категория. В началото на 30-те се премества във [[Форт Уейн]], [[Индиана]] и там става организатор на кеч и боксови срещи. В кеч шоутата на Стоев се борят имена като Джо Саволди (последният опонент на Дан Колов), Еверет Маршал (бъдещ световен шампион), Реджиналд Сики (опонент на Дан Колов в София). През 1932 г. Хари стига до нов мач за световната титла – срещу Хю Никълс. Срещата завършва без победител, а в реванша Никълс печели. Само месец по-късно обаче отново е депортиран поради пребиваване без паспорт.<ref>[https://prowrestlingbulgaria.blogspot.com/2018/06/Harry-Stoev-USA2.html Българският борец Хари Стоев в Америка]</ref> Тъй като състоянието на професионалната борба в България по това време не е най-доброто, Стоев започва да се бие из цяла Европа.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=1147250457.2917116564149941628 ''Варненски новини'' - дигитално копие - 17/09/1935, No. 5409, стр.3]</ref> Особена популярност придобива в Англия и Франция. По това време Хари е единственият български борец на Острова и успява да спечели значителна репутация.<ref>[https://prowrestlingbulgaria.blogspot.com/2018/07/Harry-Stoev-Europe.html Хари Стоев и борбите му в чужбина]</ref> През това време заедно с [[Дан Колов]] организират демонстративни борби<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=140329135.28445516653887955910 ''Варненски новини'' - 09/07/1936, No. 5704, 3 стр.]</ref> и галавечери в България, като гостуват много чуждестранни борци. През 1940 г. 42-годишният тогава Стоев се оттегля от ринга. Прави еднократни завръщания през 1943 и 1946 г., когато се изправя срещу [[Крум Петров]]. == Треньорска кариера == През 1946 г. новата власт решава да стимулира аматьорската борба, докато професионалната е забранена. Стоев става треньор в ДСО „Урожай", а по-късно и помощник-треньор в националния отбор по свободна борба. През 1953 г. става старши треньор на националите, а множество негови възпитаници печелят най-престижните отличия в света.<ref>[https://gorskigorentrumbesh.wordpress.com/2010/03/17/хари-стоев-славната-история-на-един-до/ Хари Стоев – славната история на един достоен българин!]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=26479&bild=0&details=7 Хари Стоев в Wrestlingdata.com] * [https://www.loc.gov/newspapers/?dates=1900/1949&dl=page&q=stoeff Данни за Хенри Стоеф в американската преса - 1920-1945 гг.] * [https://prowrestlingbulgaria.blogspot.com/2018/09/Harry-Stoev-Interview.html Интервю с бореца Хари Стоев] {{СОРТКАТ:Стоев, Хари}} [[Категория:Български борци]] [[Категория:Български кечисти]] [[Категория:Български треньори по борба]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Българи във Великобритания]] i7esyobuv8z1pwkhwpywyqh921esonf АЛВИННН! и катеричоците 0 800678 12896246 12875146 2026-05-02T16:08:20Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Синхронен дублаж */ 12896246 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = АЛВИННН! и катеричоците | Име в оригинал = ALVINNN!!! and the Chipmunks | Жанр = [[анимация]]<br>[[комедия]]<br>[[мюзикъл]] | Създател(и) = Джанис Карман<ref name="tbi">{{cite web|url=http://tbivision.com/news/2012/10/lagarderes-genao-revamping-alvin-and-the-chipmunks/17549/|title=Lagardere's Genao revamping Alvin and The Chipmunks|work=TBI Vision|last=White|first=Peter|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | базиран на = „Алвин и катериците“<br>на Рос Багдасарян старши | Режисура = Джанис Карман | Актьори = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Ванеса Багдасарян<br>Джийн Ели<br>Браян Чамбърс<br>Едуина Джоунс<br>Елизабет Гомез | Музика = Рос Багдасарян<br>Джанис Карман<ref name="EOCS">{{cite book|first1= John|last1= Cawley|first2= Jim|last2= Korkis|date= 1990|publisher= Pioneer Books|url= http://www.cataroo.com/cst_ALVIN.html|title= Encyclopedia of Cartoon Superstars|quote= "Bagdasarian and Karman also wrote new songs for the show, including the theme song, 'We're the Chipmunks.'"|access-date=2015-08-04}}</ref> | Начална мелодия = ''We're The Chipmunks'' | Крайна мелодия = ''We're The Chipmunks'' | Страна = {{USA}}<br>{{FRA}} | Език = [[английски език|английски]]<br>[[френски език|френски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 130 (259 сегмента) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на „АЛВИННН! и катеричоците“ | Изпълнителни продуценти = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Сандрин Нгуен<br>Борис Херцог | Продуцент(и) = '''Продуценти''':<br>Ванеса Багдасарян<br>Майкъл Багдасарян<br>'''Продуцентски компании''':<br>Багдасарян Продъкшънс<br>OuiDo! Productions (сезон 1)<br>Техниколор Анимешън Продъкшънс (сезони 2 – 5) | Времетраене = 22 – 28 минути (11 – 14 минути чрез сегмент)<ref name=Variety>{{cite web|url=https://www.variety.com/article/VR1118060346/|title=Genao to revives 'Chipmunks,' 'Xiaolin'|work=[[Variety]]|last=Keslassy|first=Elsa|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | Дистрибуция = PGS Entertainment | ТВ Канал = M6 {{small|([[Франция]])}}<br>[[Nickelodeon]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Nicktoons {{small|([[САЩ]])}} | Формат на картината = 1080i ([[HDTV]]) | Излъчване = 30 март 2015 г. – 4 март 2023 г. | Заменил = „Шоуто на Алвин“ (1961-62)<br>„[[Алвин и катериците]]“ {{small|(1983-1990)}} | Свързани продукции = „[[Алвин и чипоносковците]]“ | Официален уебсайт = http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks | Страница в IMDb = 3496230 }} '''„АЛВИННН! и катеричоците“''' ({{lang|en|ALVINNN!!! and the Chipmunks}})<ref name=HollywoodReporter>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/alvin-chipmunks-pgs-entertainment-takes-643749|title='Alvin and the Chipmunks': PGS Entertainment Takes Global Rights to New TV Series|work=HollywoodReporter|last=Guider|first=Elizabeth|date=October 5, 2013|access-date=February 10, 2014}}</ref> е [[САЩ|американско]]-[[Франция|френско]] [[Компютърна анимация|компютърно анимиран]] [[сериал]] за [[деца]] и [[тийнейджър]]и,<ref>{{Cite news|last=TV program|first=Alvinnn!!! and the Chipmunks a series containing many episodes forbidden to under 10 years|title=L'internaute and other distribution sites|work=Alvin and the Chipmunks series for teens and adults|url=https://www.linternaute.com/television/dessin-anime-alvinnn-et-les-chipmunks-p3128705/le-livreur-de-journaux-e4378940/}}</ref> продуциран от „Багдасарян Продъкшънс“ и „Техниколор Анимешън Продъкшънс“ с участието на френския канал ''M6''.<ref>{{cite web|url=https://www.technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4|title=ALVINNN!!! AND THE CHIPMUNKS|website=Technicolor Animation Productions|date=2018|достъп_дата=2022-02-02|архив_дата=2021-12-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211226161815/https://technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4}}</ref> Сериалът отбелязва първата телевизионна поява на героите след 1990 г.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=Mrh3aJT4bNc|title=New Alvin and the Chipmunks Cartoon Series 2010 !!!|author=SimonTheSmartOne1|date=March 27, 2010|work=YouTube|access-date=September 1, 2015}}</ref> Първоначално обявен от „Багдасарян Продъкшънс“ през 2010 г., промоционалният трейлър на сериала е публикуван в [[YouTube]]. Анимацията и половината [[сториборд]]ове са поддържани от „Техниколор Анимешън Продъкшънс“ във [[Франция]], докато „Багдасарян Продъкшънс“ притежава озвучаването и музиката. Сериалът е преди всичко разпространен от френската компания „Пи Си Джи Ентъртейнмънт“.<ref>{{cite web|url=http://www.toutelatele.com/alvinnn-et-les-chipmunks-le-nouveau-reveil-matin-de-m6-69935|title=Alvinnn !!! et les Chipmunks : le nouveau réveil-matin de M6|website=Toutelatele|date=22 March 2015|last=Roulet|first=Jerome}}</ref> Премиерата на сериала е излъчена по ''M6'' във [[Франция]] на 30 март 2015 г. През август 2015 г. „[[Никелодеон]]“ придобива американските права за излъчване.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2015/tv/news/nickelodeon-picks-up-u-s-rights-to-alvinnn-and-the-chipmunks-1201555257/|title=Nickelodeon Picks Up U.S. Rights to 'Alvinnn!!! and the Chipmunks'|website=[[Variety]]|date=August 3, 2015|last=Keslassy|first=Elsa}}</ref> == Актьорски състав == * Рос Багдасарян младши – Алвин, Саймън и Дейв * Джанис Карман – Тиодор, Британи, Джанет, Кевин, Мис Смит, Госпожа Кронър, Мис Беатрис Милър и Други гласове * Ванеса Багдасарян – Елинор, Луси, Кейт, Амбър, Ани и Други гласове * Майкъл Багдасарян – Господин Мийдоус, Чийзи, Полицай Денгъс, Бокартър Хъмфри * Джийн Ели – Биги Лардж<ref>[https://www.jeanelie.com/ jeanelie.com]</ref> * Браян Чамбърс – Дерек Смалс * Едуина Джоунс – Директор Мийдоус * Елизабет Гомез – Джули * Сара Милър-Крюс – Манди == Епизоди == {{main|Списък с епизоди на „АЛВИННН! и катеричоците“}} == Излъчване == Сериалът дебютира на английски език по „Никтуунс“ във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 5 март 2015 г. и по „[[Никелодеон]]“ в [[Съединените щати]] на 3 август.<ref>{{cite web|url=https://community.foxtel.com.au/t5/Foxtel-Blog/Foxtel-in-May-200-new-shows-including-Wayward-Pines-Open-Slather/ba-p/64662|title=Foxtel in May: 200+ new shows including Wayward Pines, Open Slather, Nashville and River Cottage Australia|last=P|first=Charles|work=The Green Room|publisher=Foxtel|date=April 29, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.foxtel.com.au/got/whats-on/foxtel-insider/nick-jr/alvinnn-and-the-chipmunks.html|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks: We're the Chipmunks|work=Foxtel Insider|publisher=Foxtel|date=May 5, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> ''Nicktoons'' излъчва премиерата на сериала в [[Африка]] на 4 май.<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/NickelodeonAfrica/photos/a.346122678797166.77387.157218924354210/831564133586349/?type=1|title=We have a modern version of a classic show coming to Nick Toons next week Monday guys. Alvinnn!!! and the chipmunks.|via=Facebook|publisher=Nickelodeon Africa|date=April 28, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> Също така се излъчва премиерно на 8 май в [[Сингапур]] и [[Филипините]], и на 15 май в [[Малайзия]].<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/nickasia/photos/a.274168556027255.56983.268035966640514/715648965212543/?type=1&theater|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks|via=Facebook|publisher=Nickelodeon Asia|date=April 30, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> В [[Бразилия]], сериалът се излъчва премиерно на 15 юни в „Глуб“.<ref>{{cite web|url=https://anmtv.com.br/alvin-e-os-esquilos-gloob-adquire-nova-serie/|title=Alvin e os Esquilos: Gloob adquire nova série|language=PT-BR|work=ANMTV|date=September 25, 2014|access-date=March 10, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://anmtv.com.br/junho-no-gloob-alvin-e-os-esquilos-e-odd-squad/|title=Junho no Gloob: Alvin e os Esquilos e Odd Squad|language=PT-BR|work=ANMTV|date=May 7, 2015|access-date=March 10, 2023}}</ref> В англоезичната [[Канада]], сериалът е излъчен по „Телетун“ на 9 септември<ref>{{cite web|url=http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks|archive-url=https://web.archive.org/web/20150831194248/http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks|work=Teletoon|archive-date=August 31, 2015|access-date=September 1, 2015|достъп_дата=2023-05-19|архив_дата=2015-08-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150831194248/http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks}}</ref> и се премества по „Фемили Ченъл“ на 6 май 2017 г. В [[Арабия]] се излъчва и по „Спейстун“. Също така е излъчен и по британския канал „Поп“ на 1 февруари 2016 г.<ref>{{cite tweet|user=POPTV_UK|number=690209797111611392 |author=POP|title=Next month is FUR-bruary and we have a brand new show coming to POP! 💥 #AlvinAndTheChipmunks|date=2016-01-21 |access-date=2016-12-08}}</ref> В [[Индонезия]] се излъчва по ''MNCTV''. През юни 2018 г. е обявено, че сериалът ще се излъчва в стрийминг платформата „Хулу“. На 1 ноември 2018 г. сериалът се излъчва по ''eToonz'' в [[Южна Африка]]. През юли 2020 г. сериалът се излъчва по „[[Дисни Ченъл]]“, както и в [[Япония]] на 27 септември 2021 г. == В България == В България сериалът започва излъчване по локалната версия на „[[Никелодеон]]“ на 29 февруари 2016 г. в понеделник от 19:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=565691160272615&set=p.565691160272615|заглавие=Публикация за българската премиера на анимационния сериал „Алвин и катеричоците“|труд=Nickelodeon Bulgaria|издател=facebook.com|дата=29 февруари 2016|достъп_дата=7 март 2024}}</ref> Повторенията са излъчвани многократно по „[[Nicktoons (Централна Европа)|Никтуунс]]“ в средата на юни 2019 г.<ref>[https://nicktoons.bg/ nicktoons.bg]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === Дублажът е първоначално записан в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]] до 19-ти епизод в трети сезон, и се премества в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] в средата на трети сезон (20-ти епизод) през януари 2019 г., заедно с останалите сериали на „[[Никелодеон]]“. Дублажният състав често търпи промени. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Персонаж !! Изпълнител |- | Алвин<ref name="videoclip2">[https://www.videoclip.bg/watch/871491_vlc-record-2018-10-28-13h-55-m47s-nickelodeon-01 videoclip.bg]</ref><ref name="videoclip3">[https://www.videoclip.bg/watch/1431660_alvin-i-katerichocite-sezon-2-bg-audio videoclip.bg]</ref> || rowspan="2"| [[Христо Димитров (озвучаващ актьор)|Христо Димитров]] |- | Дерек Смолс<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1783891_alvinnn-i-katerichocite-sezon-4-epizod-17-bg-audio-tv-rip-nickel videoclip.bg]</ref> |- | Саймън || rowspan="2"| [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=CbpQJu7CjTI youtube.com]</ref> |- | Дейв Севил |- | Тиодор || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/><br>Николина Петрова {{small|(Про Филмс)}} |- | Британи (или Бритни) || rowspan="2"| [[Василка Сугарева]]<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/> |- | Джанет |- | Елинор || rowspan="2"| [[Диляна Спасова]]<ref>[https://artvibe.bg/creatives/3893/about artvibe.bg]</ref><ref name="videoclip3"/> |- | Зийла |- | Мис Милър || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<br>? {{small|(Про Филмс)}} |- | Мис Кронър || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<br>Николина Петрова {{small|(Про Филмс)}} |- | Мис Смит || [[Живка Донева]]<br>[[Симона Нанова]] {{small|(няколко епизода)}} |- | Чийзи || [[Асен Кукушев]] |- | Кевин || [[Елена Грозданова (актриса)|Елена Грозданова]] |- | Бокартър Хъмфри || rowspan="2"| [[Кристиян Върбановски]] |- | Полицай Денгъс |- | Директор Мийдоус || [[Мими Йорданова]]<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1783933_alvinnn-i-katerichocite-sezon-5-epizod-16-bg-audio-tv-rip-nickel videoclip.bg]</ref> |- | Биги Лардж || [[Константин Лунгов]] |- | Други гласове || [[Ангелина Русева]]<br>[[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]]<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1693403_nickelodeon-rebrand videoclip.bg]</ref><br>[[Десислава Знаменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Ива Стоянова]]<br>Марио Иванов<br>[[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]]<br>[[Симона Нанова]]<br>[[Сотир Мелев]]<br>[[Тодор Беров]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! colspan="2"| Александра Аудио (2016-2018) |- ! Пост !! Име |- | Преводач || Десислава Георгиева |- | Тонрежисьори || Ангел Топорчев<br>Наталия Антонова |- | Режисьор на дублажа || [[Симона Нанова]] |- ! colspan="2"| [[Про Филмс]]<ref name="profilms"/> (2019-2023) |- ! Пост !! Име |- | Тонрежисьори || Марио Иванов<br>Никола Томов |- | Режисьор на дублажа || [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] |} * Василка Сугарева озвучава по две момичешки персонажи – двете сестри Британи и Джанет. * Живка Донева озвучава по четири персонажи – Тиодор (братът на Алвин и Саймън), Мис Милър (осиновителката на „Чипетс“), Мис Смит (учителката по музика) и Мис Кронър (съседката), докато сериал бе записан в Александра Аудио, а в Про Филмс нейно място заема преводачката и режисьор на дублажи Николина Петрова. * Христо Димитров и Георги Стоянов озвучават във войсоувър дублажите на четирите филма в игралната поредица „[[Алвин и чипоносковците (филмова поредица)|Алвин и чипоносковците]]“, излъчени по „[[Стар Лайф]]“ и „[[Стар Ченъл]]“. * Песните в епизодите на сериала не са преведени на български език, нито са озвучени. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20140302002353/http://www.ouido-productions.com/#!alvin/c22fb|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Ouido Productions}} * {{official website|http://chipmunks.com/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Bagdasarian Productions}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20151101181130/http://www.m6kid.fr/alvinnn-et-les-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на M6}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20150626111108/http://www.pgsentertainment.com/property/2/alvinnn-and-the-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на PGS Entertainment}} * {{official website|http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Nickelodeon}} * {{imdb title|3496230}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на „Никелодеон“]] 8lvqgs1hqspzne0dg5ngc0bgcwfm8vc 12896247 12896246 2026-05-02T16:08:35Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Синхронен дублаж */ 12896247 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = АЛВИННН! и катеричоците | Име в оригинал = ALVINNN!!! and the Chipmunks | Жанр = [[анимация]]<br>[[комедия]]<br>[[мюзикъл]] | Създател(и) = Джанис Карман<ref name="tbi">{{cite web|url=http://tbivision.com/news/2012/10/lagarderes-genao-revamping-alvin-and-the-chipmunks/17549/|title=Lagardere's Genao revamping Alvin and The Chipmunks|work=TBI Vision|last=White|first=Peter|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | базиран на = „Алвин и катериците“<br>на Рос Багдасарян старши | Режисура = Джанис Карман | Актьори = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Ванеса Багдасарян<br>Джийн Ели<br>Браян Чамбърс<br>Едуина Джоунс<br>Елизабет Гомез | Музика = Рос Багдасарян<br>Джанис Карман<ref name="EOCS">{{cite book|first1= John|last1= Cawley|first2= Jim|last2= Korkis|date= 1990|publisher= Pioneer Books|url= http://www.cataroo.com/cst_ALVIN.html|title= Encyclopedia of Cartoon Superstars|quote= "Bagdasarian and Karman also wrote new songs for the show, including the theme song, 'We're the Chipmunks.'"|access-date=2015-08-04}}</ref> | Начална мелодия = ''We're The Chipmunks'' | Крайна мелодия = ''We're The Chipmunks'' | Страна = {{USA}}<br>{{FRA}} | Език = [[английски език|английски]]<br>[[френски език|френски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 130 (259 сегмента) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на „АЛВИННН! и катеричоците“ | Изпълнителни продуценти = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Сандрин Нгуен<br>Борис Херцог | Продуцент(и) = '''Продуценти''':<br>Ванеса Багдасарян<br>Майкъл Багдасарян<br>'''Продуцентски компании''':<br>Багдасарян Продъкшънс<br>OuiDo! Productions (сезон 1)<br>Техниколор Анимешън Продъкшънс (сезони 2 – 5) | Времетраене = 22 – 28 минути (11 – 14 минути чрез сегмент)<ref name=Variety>{{cite web|url=https://www.variety.com/article/VR1118060346/|title=Genao to revives 'Chipmunks,' 'Xiaolin'|work=[[Variety]]|last=Keslassy|first=Elsa|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | Дистрибуция = PGS Entertainment | ТВ Канал = M6 {{small|([[Франция]])}}<br>[[Nickelodeon]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Nicktoons {{small|([[САЩ]])}} | Формат на картината = 1080i ([[HDTV]]) | Излъчване = 30 март 2015 г. – 4 март 2023 г. | Заменил = „Шоуто на Алвин“ (1961-62)<br>„[[Алвин и катериците]]“ {{small|(1983-1990)}} | Свързани продукции = „[[Алвин и чипоносковците]]“ | Официален уебсайт = http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks | Страница в IMDb = 3496230 }} '''„АЛВИННН! и катеричоците“''' ({{lang|en|ALVINNN!!! and the Chipmunks}})<ref name=HollywoodReporter>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/alvin-chipmunks-pgs-entertainment-takes-643749|title='Alvin and the Chipmunks': PGS Entertainment Takes Global Rights to New TV Series|work=HollywoodReporter|last=Guider|first=Elizabeth|date=October 5, 2013|access-date=February 10, 2014}}</ref> е [[САЩ|американско]]-[[Франция|френско]] [[Компютърна анимация|компютърно анимиран]] [[сериал]] за [[деца]] и [[тийнейджър]]и,<ref>{{Cite news|last=TV program|first=Alvinnn!!! and the Chipmunks a series containing many episodes forbidden to under 10 years|title=L'internaute and other distribution sites|work=Alvin and the Chipmunks series for teens and adults|url=https://www.linternaute.com/television/dessin-anime-alvinnn-et-les-chipmunks-p3128705/le-livreur-de-journaux-e4378940/}}</ref> продуциран от „Багдасарян Продъкшънс“ и „Техниколор Анимешън Продъкшънс“ с участието на френския канал ''M6''.<ref>{{cite web|url=https://www.technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4|title=ALVINNN!!! AND THE CHIPMUNKS|website=Technicolor Animation Productions|date=2018|достъп_дата=2022-02-02|архив_дата=2021-12-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211226161815/https://technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4}}</ref> Сериалът отбелязва първата телевизионна поява на героите след 1990 г.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=Mrh3aJT4bNc|title=New Alvin and the Chipmunks Cartoon Series 2010 !!!|author=SimonTheSmartOne1|date=March 27, 2010|work=YouTube|access-date=September 1, 2015}}</ref> Първоначално обявен от „Багдасарян Продъкшънс“ през 2010 г., промоционалният трейлър на сериала е публикуван в [[YouTube]]. Анимацията и половината [[сториборд]]ове са поддържани от „Техниколор Анимешън Продъкшънс“ във [[Франция]], докато „Багдасарян Продъкшънс“ притежава озвучаването и музиката. Сериалът е преди всичко разпространен от френската компания „Пи Си Джи Ентъртейнмънт“.<ref>{{cite web|url=http://www.toutelatele.com/alvinnn-et-les-chipmunks-le-nouveau-reveil-matin-de-m6-69935|title=Alvinnn !!! et les Chipmunks : le nouveau réveil-matin de M6|website=Toutelatele|date=22 March 2015|last=Roulet|first=Jerome}}</ref> Премиерата на сериала е излъчена по ''M6'' във [[Франция]] на 30 март 2015 г. През август 2015 г. „[[Никелодеон]]“ придобива американските права за излъчване.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2015/tv/news/nickelodeon-picks-up-u-s-rights-to-alvinnn-and-the-chipmunks-1201555257/|title=Nickelodeon Picks Up U.S. Rights to 'Alvinnn!!! and the Chipmunks'|website=[[Variety]]|date=August 3, 2015|last=Keslassy|first=Elsa}}</ref> == Актьорски състав == * Рос Багдасарян младши – Алвин, Саймън и Дейв * Джанис Карман – Тиодор, Британи, Джанет, Кевин, Мис Смит, Госпожа Кронър, Мис Беатрис Милър и Други гласове * Ванеса Багдасарян – Елинор, Луси, Кейт, Амбър, Ани и Други гласове * Майкъл Багдасарян – Господин Мийдоус, Чийзи, Полицай Денгъс, Бокартър Хъмфри * Джийн Ели – Биги Лардж<ref>[https://www.jeanelie.com/ jeanelie.com]</ref> * Браян Чамбърс – Дерек Смалс * Едуина Джоунс – Директор Мийдоус * Елизабет Гомез – Джули * Сара Милър-Крюс – Манди == Епизоди == {{main|Списък с епизоди на „АЛВИННН! и катеричоците“}} == Излъчване == Сериалът дебютира на английски език по „Никтуунс“ във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 5 март 2015 г. и по „[[Никелодеон]]“ в [[Съединените щати]] на 3 август.<ref>{{cite web|url=https://community.foxtel.com.au/t5/Foxtel-Blog/Foxtel-in-May-200-new-shows-including-Wayward-Pines-Open-Slather/ba-p/64662|title=Foxtel in May: 200+ new shows including Wayward Pines, Open Slather, Nashville and River Cottage Australia|last=P|first=Charles|work=The Green Room|publisher=Foxtel|date=April 29, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.foxtel.com.au/got/whats-on/foxtel-insider/nick-jr/alvinnn-and-the-chipmunks.html|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks: We're the Chipmunks|work=Foxtel Insider|publisher=Foxtel|date=May 5, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> ''Nicktoons'' излъчва премиерата на сериала в [[Африка]] на 4 май.<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/NickelodeonAfrica/photos/a.346122678797166.77387.157218924354210/831564133586349/?type=1|title=We have a modern version of a classic show coming to Nick Toons next week Monday guys. Alvinnn!!! and the chipmunks.|via=Facebook|publisher=Nickelodeon Africa|date=April 28, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> Също така се излъчва премиерно на 8 май в [[Сингапур]] и [[Филипините]], и на 15 май в [[Малайзия]].<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/nickasia/photos/a.274168556027255.56983.268035966640514/715648965212543/?type=1&theater|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks|via=Facebook|publisher=Nickelodeon Asia|date=April 30, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> В [[Бразилия]], сериалът се излъчва премиерно на 15 юни в „Глуб“.<ref>{{cite web|url=https://anmtv.com.br/alvin-e-os-esquilos-gloob-adquire-nova-serie/|title=Alvin e os Esquilos: Gloob adquire nova série|language=PT-BR|work=ANMTV|date=September 25, 2014|access-date=March 10, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://anmtv.com.br/junho-no-gloob-alvin-e-os-esquilos-e-odd-squad/|title=Junho no Gloob: Alvin e os Esquilos e Odd Squad|language=PT-BR|work=ANMTV|date=May 7, 2015|access-date=March 10, 2023}}</ref> В англоезичната [[Канада]], сериалът е излъчен по „Телетун“ на 9 септември<ref>{{cite web|url=http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks|title=Alvinnn!!! and the Chipmunks|archive-url=https://web.archive.org/web/20150831194248/http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks|work=Teletoon|archive-date=August 31, 2015|access-date=September 1, 2015|достъп_дата=2023-05-19|архив_дата=2015-08-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150831194248/http://www.teletoon.com/en/tv/alvinnn-and-chipmunks}}</ref> и се премества по „Фемили Ченъл“ на 6 май 2017 г. В [[Арабия]] се излъчва и по „Спейстун“. Също така е излъчен и по британския канал „Поп“ на 1 февруари 2016 г.<ref>{{cite tweet|user=POPTV_UK|number=690209797111611392 |author=POP|title=Next month is FUR-bruary and we have a brand new show coming to POP! 💥 #AlvinAndTheChipmunks|date=2016-01-21 |access-date=2016-12-08}}</ref> В [[Индонезия]] се излъчва по ''MNCTV''. През юни 2018 г. е обявено, че сериалът ще се излъчва в стрийминг платформата „Хулу“. На 1 ноември 2018 г. сериалът се излъчва по ''eToonz'' в [[Южна Африка]]. През юли 2020 г. сериалът се излъчва по „[[Дисни Ченъл]]“, както и в [[Япония]] на 27 септември 2021 г. == В България == В България сериалът започва излъчване по локалната версия на „[[Никелодеон]]“ на 29 февруари 2016 г. в понеделник от 19:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=565691160272615&set=p.565691160272615|заглавие=Публикация за българската премиера на анимационния сериал „Алвин и катеричоците“|труд=Nickelodeon Bulgaria|издател=facebook.com|дата=29 февруари 2016|достъп_дата=7 март 2024}}</ref> Повторенията са излъчвани многократно по „[[Nicktoons (Централна Европа)|Никтуунс]]“ в средата на юни 2019 г.<ref>[https://nicktoons.bg/ nicktoons.bg]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === Дублажът е първоначално записан в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]] до 19-ти епизод в трети сезон, и се премества в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] в средата на трети сезон (20-ти епизод) през януари 2019 г., заедно с останалите сериали на „[[Никелодеон]]“. Дублажният състав често търпи промени. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Персонаж !! Изпълнител |- | Алвин<ref name="videoclip2">[https://www.videoclip.bg/watch/871491_vlc-record-2018-10-28-13h-55-m47s-nickelodeon-01 videoclip.bg]</ref><ref name="videoclip3">[https://www.videoclip.bg/watch/1431660_alvin-i-katerichocite-sezon-2-bg-audio videoclip.bg]</ref> || rowspan="2"| [[Христо Димитров (озвучаващ актьор)|Христо Димитров]] |- | Дерек Смолс<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1783891_alvinnn-i-katerichocite-sezon-4-epizod-17-bg-audio-tv-rip-nickel videoclip.bg]</ref> |- | Саймън || rowspan="2"| [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=CbpQJu7CjTI youtube.com]</ref> |- | Дейв Севил |- | Тиодор || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/><br>Николина Петрова {{small|(Про Филмс)}} |- | Британи (или Бритни) || rowspan="2"| [[Василка Сугарева]]<ref name="videoclip2"/><ref name="videoclip3"/> |- | Джанет |- | Елинор || rowspan="2"| [[Диляна Спасова]]<ref>[https://artvibe.bg/creatives/3893/about artvibe.bg]</ref><ref name="videoclip3"/> |- | Зийла |- | Мис Милър || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<br>? {{small|(Про Филмс)}} |- | Мис Кронър || [[Живка Донева]] {{small|(Александра Аудио)}}<br>Николина Петрова {{small|(Про Филмс)}} |- | Мис Смит || [[Живка Донева]]<br>[[Симона Нанова]] {{small|(няколко епизода)}} |- | Чийзи || [[Асен Кукушев]] |- | Кевин || [[Елена Грозданова (актриса)|Елена Грозданова]] |- | Бокартър Хъмфри || rowspan="2"| [[Кристиян Върбановски]] |- | Полицай Денгъс |- | Директор Мийдоус || Мими Йорданова<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1783933_alvinnn-i-katerichocite-sezon-5-epizod-16-bg-audio-tv-rip-nickel videoclip.bg]</ref> |- | Биги Лардж || [[Константин Лунгов]] |- | Други гласове || [[Ангелина Русева]]<br>[[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]]<ref>[https://www.videoclip.bg/watch/1693403_nickelodeon-rebrand videoclip.bg]</ref><br>[[Десислава Знаменова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Ива Стоянова]]<br>Марио Иванов<br>[[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]]<br>[[Симона Нанова]]<br>[[Сотир Мелев]]<br>[[Тодор Беров]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! colspan="2"| Александра Аудио (2016-2018) |- ! Пост !! Име |- | Преводач || Десислава Георгиева |- | Тонрежисьори || Ангел Топорчев<br>Наталия Антонова |- | Режисьор на дублажа || [[Симона Нанова]] |- ! colspan="2"| [[Про Филмс]]<ref name="profilms"/> (2019-2023) |- ! Пост !! Име |- | Тонрежисьори || Марио Иванов<br>Никола Томов |- | Режисьор на дублажа || [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] |} * Василка Сугарева озвучава по две момичешки персонажи – двете сестри Британи и Джанет. * Живка Донева озвучава по четири персонажи – Тиодор (братът на Алвин и Саймън), Мис Милър (осиновителката на „Чипетс“), Мис Смит (учителката по музика) и Мис Кронър (съседката), докато сериал бе записан в Александра Аудио, а в Про Филмс нейно място заема преводачката и режисьор на дублажи Николина Петрова. * Христо Димитров и Георги Стоянов озвучават във войсоувър дублажите на четирите филма в игралната поредица „[[Алвин и чипоносковците (филмова поредица)|Алвин и чипоносковците]]“, излъчени по „[[Стар Лайф]]“ и „[[Стар Ченъл]]“. * Песните в епизодите на сериала не са преведени на български език, нито са озвучени. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20140302002353/http://www.ouido-productions.com/#!alvin/c22fb|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Ouido Productions}} * {{official website|http://chipmunks.com/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Bagdasarian Productions}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20151101181130/http://www.m6kid.fr/alvinnn-et-les-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на M6}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20150626111108/http://www.pgsentertainment.com/property/2/alvinnn-and-the-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на PGS Entertainment}} * {{official website|http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Nickelodeon}} * {{imdb title|3496230}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на „Никелодеон“]] d3cdzbqjy7biobzcw74veuwjw1ovar3 Татковци 0 801660 12896267 12895936 2026-05-02T16:29:45Z Gidget.09star 366703 /* Главни роли */ 12896267 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Татковци“ | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов<br>Ангел Наков<br>Боряна Михайлова (Петкова) | Режисура = [[Яна Титова]] | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br>[[Кейт Никълс]]<br>Силвия Драгиева<br>Жаклин Георгиева (Дочева)<br> Стефани Ивайло<br>[[Албена Павлова]]<br>Кристина Верославова<br>Иван Панайотов<br>[[Глория Петкова]]<br>Йоана Цекова<br>Боян Младенов<br>Маргарита Стойкова<br>Станка Калчева<br>Ая Алексиева<br>Мария Вълдобрева<br>Славена Зайкова<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 – 29 юли 2022 | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci |Създател(и)=[[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов|Изпълнителни продуценти=Иван Колев}} '''„Татковци“''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца – родители“. Сериалът е лицензиран от „[[Ваяком Интернешънъл]]“, адаптация на [[Dear Daddies]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == === Главни роли === * [[Филип Буков]] – Александър Костов („Алекс“), адвокат, баща на Макс, (по-късно) гадже на Емилия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Алекс в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] – Слави Митев, собственик на пицария „Бората“, баща на Христо, Никола и Юли, съпруг на Галя, шурей на Радо, чичо на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] – Тодор Балевски, ветеринар, баща на Калина, съпруг на Лора, зет на Ивана, вдовец, дошъл в София от Смолян, за да започне нов живот с Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] – Радослав Владимиров („Радо“), баща на Боряна, Моника и Радослав, бивш съпруг на Дана, настоящ съпруг на Жени, брат на Галя, шурей на Слави, вуйчо на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радослав в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Кейт Никълс]] – Галя Митева, майка на Христо, Никола и Юли, съпруга на Слави, сестра на Радо, леля на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/galja.html|заглавие=Кейт Никълс като Галя в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * Силвия Драгиева – Дана Гигова-Владимирова, директорка на детска градина, майка на Боряна и Моника, бивша съпруга на Радо, леля на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/silvija-dragieva.html|заглавие=Силвия Драгиева в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/dana.html|заглавие=Силвия Драгиева като Дана сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Жаклин Георгиева (Дочева) – Жени, фризьорка, сестра на Еми, съпруга на Радо, майка на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/zhaklin-georgieva.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zheni.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) като Жени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Стефани Ивайло – Емилия (,,Еми"), адвокатка заедно с Алекс, сестра на Жени, леля на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/stefani-ivajlo.html|заглавие=Стефани Ивайло в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/emilija.html|заглавие=Стефани Ивайло като Емилия в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Кристина Верославова – Яна, детска учителка, дъщеря на Лиляна, годеница на Здравко, (влюбена в Тодор).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kristina-veroslavova.html|заглавие=Кристина Верославова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/jana.html|заглавие=Кристина Верославова като Яна в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Ая Алексиева – Калина Балевска (,,Кики"), дъщеря на Тодор и Лора, внучка на Ивана, приятелка на Юли, Макс и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/kiki.html|заглавие=Ая Алексиева като Кики в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Филип Николов – Макс, син на Алекс и Валерия, приятел на Кики, Юли и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/maks.html|заглавие=Филип Николов като Макс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Николов – Христо Митев, син на Слави и Галя, по-голям брат на Никола и Юли, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника, гадже на Вени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/hristo.html|заглавие=Иван Николов като Христо в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Елис Бакалова – Боряна Владимирова (,,Биби"), дъщеря на Радо и Дана, сестра на Мони, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/bibi.html|заглавие=Елис Бакалова като Биби в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Мартин Митков – Никола Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и по-голям брат на Юли, пкеменник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/nikola.html|заглавие=Мартин Митков като Никола в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Калоян Илиев – Юли Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и Никола, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/juli.html|заглавие=Калоян Илиев като Юли в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Емилия Рачева – Моника Владимирова (,,Мони"), дъщеря на Радо и Дана, по-малка сестра на Биби, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли, приятелка на Макс и Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/moni.html|заглавие=Емилия Рачева като Мони в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> === Второстепенни роли === * [[Албена Павлова]] – Ивана, тъща на Тодор, баба на Калина, мрази Тодор, защото мисли че той е виновен за смъртта на дъщеря ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/ivana.html|заглавие=Албена Павлова като Ивана в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Панайотов – Здравко, годеник на Яна, мрази Тодор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zdravko.html|заглавие=Иван Панайотов като Здравко в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * [[Глория Петкова]] – Валерия (,,Вива"), майка на Макс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/viva.html|заглавие=Глория Петкова като Вива в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Йоана Цекова – Чудомира (,,Чучи"), (бивша) сервитьорка в пицарията на Слави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/joana-cekova.html|заглавие=Йоана Цекова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/chuchi.html|заглавие=Йоана Цекова като Чучи в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Боян Младенов - Филип, баща на Венета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/filip.html|заглавие=Боян Младенов като Филип в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Маргарита Стойкова – Венета, дъщеря на Филип, гадже на Христо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/margarita-stojkova.html|заглавие=Маргарита Стойкова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/veni.html|заглавие=Маргарита Стойкова като Вени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Станка Калчева – Лиляна, майка на Яна. * Мария Вълдобрева – Мишето, новата сервитьорка в пицарията на Слави. * Славена Зайкова – Маги * Цветан Апостолов – Дани, гадже на Еми, също работи в кантората на Алекс. * Алек Алексиев – Стоян == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan="2" style="padding: 0px 8px"|Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px"|Време на излъчване |- | bgcolor="pink" height="10px" rowspan="2"| |'''1''' |65 |[[20 септември]] [[2021]] г. |[[17 декември]] [[2021]] г. |2021 (есен) | rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |всеки делничен ден (18:00) |- |'''2''' |35 |[[6 юни]] [[2022]] г. |[[29 юли]] [[2022]] г. |2022 (лято) |всеки делничен ден (21:00) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} * {{Facebook|tatkovci.btv|„Татковци“}} * {{Instagram|tatkovci.btv|„Татковци“}} * [https://voyo.bg/seriali/blgarski_2?box=list&type=voyo-category&id=122 „Татковци“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 1guuj69ux9jmcwo89e70xaaymi0vsp1 12896268 12896267 2026-05-02T16:30:24Z Gidget.09star 366703 /* Главни роли */ 12896268 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Татковци“ | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов<br>Ангел Наков<br>Боряна Михайлова (Петкова) | Режисура = [[Яна Титова]] | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br>[[Кейт Никълс]]<br>Силвия Драгиева<br>Жаклин Георгиева (Дочева)<br> Стефани Ивайло<br>[[Албена Павлова]]<br>Кристина Верославова<br>Иван Панайотов<br>[[Глория Петкова]]<br>Йоана Цекова<br>Боян Младенов<br>Маргарита Стойкова<br>Станка Калчева<br>Ая Алексиева<br>Мария Вълдобрева<br>Славена Зайкова<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 – 29 юли 2022 | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci |Създател(и)=[[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов|Изпълнителни продуценти=Иван Колев}} '''„Татковци“''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца – родители“. Сериалът е лицензиран от „[[Ваяком Интернешънъл]]“, адаптация на [[Dear Daddies]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == === Главни роли === * [[Филип Буков]] – Александър Костов („Алекс“), адвокат, баща на Макс, (по-късно) гадже на Емилия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Алекс в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] – Слави Митев, собственик на пицария „Бората“, баща на Христо, Никола и Юли, съпруг на Галя, шурей на Радо, чичо на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] – Тодор Балевски, ветеринар, баща на Калина, съпруг на Лора, зет на Ивана, вдовец, дошъл в София от Смолян, за да започне нов живот с Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] – Радослав Владимиров („Радо“), баща на Боряна, Моника и Радослав, бивш съпруг на Дана, настоящ съпруг на Жени, брат на Галя, шурей на Слави, вуйчо на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радослав в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Кейт Никълс]] – Галя Митева, майка на Христо, Никола и Юли, съпруга на Слави, сестра на Радо, леля на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/galja.html|заглавие=Кейт Никълс като Галя в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * Силвия Драгиева – Дана Гигова-Владимирова, директорка на детска градина, майка на Боряна и Моника, бивша съпруга на Радо, леля на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/silvija-dragieva.html|заглавие=Силвия Драгиева в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/dana.html|заглавие=Силвия Драгиева като Дана сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Жаклин Георгиева (Дочева) – Жени, фризьорка, сестра на Еми, съпруга на Радо, майка на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/zhaklin-georgieva.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zheni.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) като Жени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Стефани Ивайло – Емилия (,,Еми"), адвокатка заедно с Алекс, сестра на Жени, леля на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/stefani-ivajlo.html|заглавие=Стефани Ивайло в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/emilija.html|заглавие=Стефани Ивайло като Емилия в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Кристина Верославова – Яна, детска учителка, дъщеря на Лиляна, годеница на Здравко, (влюбена в Тодор).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kristina-veroslavova.html|заглавие=Кристина Верославова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/jana.html|заглавие=Кристина Верославова като Яна в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Ая Алексиева – Калина Балевска (,,Кики"), дъщеря на Тодор и Лора, внучка на Ивана, приятелка на Юли, Макс и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/kiki.html|заглавие=Ая Алексиева като Кики в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Филип Николов – Макс, син на Алекс и Валерия, приятел на Кики, Юли и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/maks.html|заглавие=Филип Николов като Макс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Николов – Христо Митев, син на Слави и Галя, по-голям брат на Никола и Юли, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника, гадже на Вени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/hristo.html|заглавие=Иван Николов като Христо в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Елис Бакалова – Боряна Владимирова (,,Биби"), дъщеря на Радо и Дана, сестра на Мони, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/bibi.html|заглавие=Елис Бакалова като Биби в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Мартин Митков – Никола Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и по-голям брат на Юли, пкеменник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/nikola.html|заглавие=Мартин Митков като Никола в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Калоян Илиев – Юли Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и Никола, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/juli.html|заглавие=Калоян Илиев като Юли в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Емилия Рачева – Моника Владимирова (,,Мони"), дъщеря на Радо и Дана, по-малка сестра на Биби, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли, приятелка на Макс и Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/moni.html|заглавие=Емилия Рачева като Мони в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> === Второстепенни роли === * [[Албена Павлова]] – Ивана, тъща на Тодор, баба на Калина, мрази Тодор, защото мисли че той е виновен за смъртта на дъщеря ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/ivana.html|заглавие=Албена Павлова като Ивана в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Панайотов – Здравко, годеник на Яна, мрази Тодор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zdravko.html|заглавие=Иван Панайотов като Здравко в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * [[Глория Петкова]] – Валерия (,,Вива"), майка на Макс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/viva.html|заглавие=Глория Петкова като Вива в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Йоана Цекова – Чудомира (,,Чучи"), (бивша) сервитьорка в пицарията на Слави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/joana-cekova.html|заглавие=Йоана Цекова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/chuchi.html|заглавие=Йоана Цекова като Чучи в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Боян Младенов - Филип, баща на Венета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/filip.html|заглавие=Боян Младенов като Филип в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Маргарита Стойкова – Венета, дъщеря на Филип, гадже на Христо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/margarita-stojkova.html|заглавие=Маргарита Стойкова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/veni.html|заглавие=Маргарита Стойкова като Вени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Станка Калчева – Лиляна, майка на Яна. * Мария Вълдобрева – Мишето, новата сервитьорка в пицарията на Слави. * Славена Зайкова – Маги * Цветан Апостолов – Дани, гадже на Еми, също работи в кантората на Алекс. * Алек Алексиев – Стоян == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan="2" style="padding: 0px 8px"|Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px"|Време на излъчване |- | bgcolor="pink" height="10px" rowspan="2"| |'''1''' |65 |[[20 септември]] [[2021]] г. |[[17 декември]] [[2021]] г. |2021 (есен) | rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |всеки делничен ден (18:00) |- |'''2''' |35 |[[6 юни]] [[2022]] г. |[[29 юли]] [[2022]] г. |2022 (лято) |всеки делничен ден (21:00) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} * {{Facebook|tatkovci.btv|„Татковци“}} * {{Instagram|tatkovci.btv|„Татковци“}} * [https://voyo.bg/seriali/blgarski_2?box=list&type=voyo-category&id=122 „Татковци“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 1un8pf1gtvnpsmx18olc6y5enz69zxy 12896280 12896268 2026-05-02T16:47:34Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896280 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Татковци“ | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов<br>Ангел Наков<br>Боряна Михайлова (Петкова) | Режисура = [[Яна Титова]] | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br>[[Кейт Никълс]]<br>Силвия Драгиева<br>Жаклин Георгиева (Дочева)<br> Стефани Ивайло<br>[[Албена Павлова]]<br>Кристина Верославова<br>Иван Панайотов<br>[[Глория Петкова]]<br>Йоана Цекова<br>Боян Младенов<br>Маргарита Стойкова<br>Станка Калчева<br>Ая Алексиева<br>Филип Николов<br>Иван Николов<br>Елис Бакалова<br>Мартин Митков<br>Калоян Илиев<br>Емилия Рачева<br>Мария Вълдобрева<br>Славена Зайкова<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 – 29 юли 2022 | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci |Създател(и)=[[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов|Изпълнителни продуценти=Иван Колев}} '''„Татковци“''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца – родители“. Сериалът е лицензиран от „[[Ваяком Интернешънъл]]“, адаптация на [[Dear Daddies]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == === Главни роли === * [[Филип Буков]] – Александър Костов („Алекс“), адвокат, баща на Макс, (по-късно) гадже на Емилия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Алекс в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] – Слави Митев, собственик на пицария „Бората“, баща на Христо, Никола и Юли, съпруг на Галя, шурей на Радо, чичо на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] – Тодор Балевски, ветеринар, баща на Калина, съпруг на Лора, зет на Ивана, вдовец, дошъл в София от Смолян, за да започне нов живот с Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] – Радослав Владимиров („Радо“), баща на Боряна, Моника и Радослав, бивш съпруг на Дана, настоящ съпруг на Жени, брат на Галя, шурей на Слави, вуйчо на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радослав в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Кейт Никълс]] – Галя Митева, майка на Христо, Никола и Юли, съпруга на Слави, сестра на Радо, леля на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/galja.html|заглавие=Кейт Никълс като Галя в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * Силвия Драгиева – Дана Гигова-Владимирова, директорка на детска градина, майка на Боряна и Моника, бивша съпруга на Радо, леля на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/silvija-dragieva.html|заглавие=Силвия Драгиева в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/dana.html|заглавие=Силвия Драгиева като Дана сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Жаклин Георгиева (Дочева) – Жени, фризьорка, сестра на Еми, съпруга на Радо, майка на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/zhaklin-georgieva.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zheni.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) като Жени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Стефани Ивайло – Емилия (,,Еми"), адвокатка заедно с Алекс, сестра на Жени, леля на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/stefani-ivajlo.html|заглавие=Стефани Ивайло в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/emilija.html|заглавие=Стефани Ивайло като Емилия в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Кристина Верославова – Яна, детска учителка, дъщеря на Лиляна, годеница на Здравко, (влюбена в Тодор).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kristina-veroslavova.html|заглавие=Кристина Верославова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/jana.html|заглавие=Кристина Верославова като Яна в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Ая Алексиева – Калина Балевска (,,Кики"), дъщеря на Тодор и Лора, внучка на Ивана, приятелка на Юли, Макс и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/kiki.html|заглавие=Ая Алексиева като Кики в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Филип Николов – Макс, син на Алекс и Валерия, приятел на Кики, Юли и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/maks.html|заглавие=Филип Николов като Макс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Николов – Христо Митев, син на Слави и Галя, по-голям брат на Никола и Юли, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника, гадже на Вени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/hristo.html|заглавие=Иван Николов като Христо в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Елис Бакалова – Боряна Владимирова (,,Биби"), дъщеря на Радо и Дана, сестра на Мони, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/bibi.html|заглавие=Елис Бакалова като Биби в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Мартин Митков – Никола Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и по-голям брат на Юли, пкеменник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/nikola.html|заглавие=Мартин Митков като Никола в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Калоян Илиев – Юли Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и Никола, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/juli.html|заглавие=Калоян Илиев като Юли в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Емилия Рачева – Моника Владимирова (,,Мони"), дъщеря на Радо и Дана, по-малка сестра на Биби, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли, приятелка на Макс и Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/moni.html|заглавие=Емилия Рачева като Мони в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> === Второстепенни роли === * [[Албена Павлова]] – Ивана, тъща на Тодор, баба на Калина, мрази Тодор, защото мисли че той е виновен за смъртта на дъщеря ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/ivana.html|заглавие=Албена Павлова като Ивана в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Панайотов – Здравко, годеник на Яна, мрази Тодор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zdravko.html|заглавие=Иван Панайотов като Здравко в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * [[Глория Петкова]] – Валерия (,,Вива"), майка на Макс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/viva.html|заглавие=Глория Петкова като Вива в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Йоана Цекова – Чудомира (,,Чучи"), (бивша) сервитьорка в пицарията на Слави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/joana-cekova.html|заглавие=Йоана Цекова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/chuchi.html|заглавие=Йоана Цекова като Чучи в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Боян Младенов - Филип, баща на Венета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/filip.html|заглавие=Боян Младенов като Филип в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Маргарита Стойкова – Венета, дъщеря на Филип, гадже на Христо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/margarita-stojkova.html|заглавие=Маргарита Стойкова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/veni.html|заглавие=Маргарита Стойкова като Вени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Станка Калчева – Лиляна, майка на Яна. * Мария Вълдобрева – Мишето, новата сервитьорка в пицарията на Слави. * Славена Зайкова – Маги * Цветан Апостолов – Дани, гадже на Еми, също работи в кантората на Алекс. * Алек Алексиев – Стоян == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan="2" style="padding: 0px 8px"|Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px"|Време на излъчване |- | bgcolor="pink" height="10px" rowspan="2"| |'''1''' |65 |[[20 септември]] [[2021]] г. |[[17 декември]] [[2021]] г. |2021 (есен) | rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |всеки делничен ден (18:00) |- |'''2''' |35 |[[6 юни]] [[2022]] г. |[[29 юли]] [[2022]] г. |2022 (лято) |всеки делничен ден (21:00) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} * {{Facebook|tatkovci.btv|„Татковци“}} * {{Instagram|tatkovci.btv|„Татковци“}} * [https://voyo.bg/seriali/blgarski_2?box=list&type=voyo-category&id=122 „Татковци“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] cjrms0v5s1s8csm4i4wfei4jec2dnaz 12896283 12896280 2026-05-02T16:48:07Z Gidget.09star 366703 /* Главни роли */ 12896283 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Татковци“ | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов<br>Ангел Наков<br>Боряна Михайлова (Петкова) | Режисура = [[Яна Титова]] | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br>[[Кейт Никълс]]<br>Силвия Драгиева<br>Жаклин Георгиева (Дочева)<br> Стефани Ивайло<br>[[Албена Павлова]]<br>Кристина Верославова<br>Иван Панайотов<br>[[Глория Петкова]]<br>Йоана Цекова<br>Боян Младенов<br>Маргарита Стойкова<br>Станка Калчева<br>Ая Алексиева<br>Филип Николов<br>Иван Николов<br>Елис Бакалова<br>Мартин Митков<br>Калоян Илиев<br>Емилия Рачева<br>Мария Вълдобрева<br>Славена Зайкова<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 – 29 юли 2022 | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci |Създател(и)=[[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов|Изпълнителни продуценти=Иван Колев}} '''„Татковци“''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца – родители“. Сериалът е лицензиран от „[[Ваяком Интернешънъл]]“, адаптация на [[Dear Daddies]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == === Главни роли === * [[Филип Буков]] – Александър Костов („Алекс“), адвокат, баща на Макс, (по-късно) гадже на Емилия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Алекс в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] – Слави Митев, собственик на пицария „Бората“, баща на Христо, Никола и Юли, съпруг на Галя, шурей на Радо, чичо на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] – Тодор Балевски, ветеринар, баща на Калина, съпруг на Лора, зет на Ивана, вдовец, дошъл в София от Смолян, за да започне нов живот с Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] – Радослав Владимиров („Радо“), баща на Боряна, Моника и Радослав, бивш съпруг на Дана, настоящ съпруг на Жени, брат на Галя, шурей на Слави, вуйчо на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радослав в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Кейт Никълс]] – Галя Митева, майка на Христо, Никола и Юли, съпруга на Слави, сестра на Радо, леля на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/galja.html|заглавие=Кейт Никълс като Галя в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * Силвия Драгиева – Дана Гигова-Владимирова, директорка на детска градина, майка на Боряна и Моника, бивша съпруга на Радо, леля на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/silvija-dragieva.html|заглавие=Силвия Драгиева в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/dana.html|заглавие=Силвия Драгиева като Дана сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Жаклин Георгиева (Дочева) – Жени, фризьорка, сестра на Еми, съпруга на Радо, майка на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/zhaklin-georgieva.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zheni.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) като Жени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Стефани Ивайло – Емилия (,,Еми"), адвокатка заедно с Алекс, сестра на Жени, леля на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/stefani-ivajlo.html|заглавие=Стефани Ивайло в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/emilija.html|заглавие=Стефани Ивайло като Емилия в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Кристина Верославова – Яна, детска учителка, дъщеря на Лиляна, годеница на Здравко, (влюбена в Тодор).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kristina-veroslavova.html|заглавие=Кристина Верославова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/jana.html|заглавие=Кристина Верославова като Яна в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Ая Алексиева – Калина Балевска (,,Кики"), дъщеря на Тодор и Лора, внучка на Ивана, приятелка на Юли, Макс и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/kiki.html|заглавие=Ая Алексиева като Кики в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Филип Николов – Макс, син на Алекс и Валерия, приятел на Кики, Юли и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/maks.html|заглавие=Филип Николов като Макс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Николов – Христо Митев, син на Слави и Галя, по-голям брат на Никола и Юли, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника, гадже на Вени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/hristo.html|заглавие=Иван Николов като Христо в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Елис Бакалова – Боряна Владимирова (,,Биби"), дъщеря на Радо и Дана, сестра на Мони, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/bibi.html|заглавие=Елис Бакалова като Биби в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Мартин Митков – Никола Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и по-голям брат на Юли, пкеменник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/nikola.html|заглавие=Мартин Митков като Никола в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Калоян Илиев – Юли Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и Никола, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/juli.html|заглавие=Калоян Илиев като Юли в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Емилия Рачева – Моника Владимирова (,,Мони"), дъщеря на Радо и Дана, по-малка сестра на Биби, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли, приятелка на Макс и Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/moni.html|заглавие=Емилия Рачева като Мони в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> === Второстепенни роли === * [[Албена Павлова]] – Ивана, тъща на Тодор, баба на Калина, мрази Тодор, защото мисли че той е виновен за смъртта на дъщеря ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/ivana.html|заглавие=Албена Павлова като Ивана в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Панайотов – Здравко, годеник на Яна, мрази Тодор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zdravko.html|заглавие=Иван Панайотов като Здравко в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * [[Глория Петкова]] – Валерия (,,Вива"), майка на Макс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/viva.html|заглавие=Глория Петкова като Вива в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Йоана Цекова – Чудомира (,,Чучи"), (бивша) сервитьорка в пицарията на Слави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/joana-cekova.html|заглавие=Йоана Цекова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/chuchi.html|заглавие=Йоана Цекова като Чучи в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Боян Младенов - Филип, баща на Венета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/filip.html|заглавие=Боян Младенов като Филип в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Маргарита Стойкова – Венета, дъщеря на Филип, гадже на Христо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/margarita-stojkova.html|заглавие=Маргарита Стойкова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/veni.html|заглавие=Маргарита Стойкова като Вени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Станка Калчева – Лиляна, майка на Яна. * Мария Вълдобрева – Мишето, новата сервитьорка в пицарията на Слави. * Славена Зайкова – Маги * Цветан Апостолов – Дани, гадже на Еми, също работи в кантората на Алекс. * Алек Алексиев – Стоян == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan="2" style="padding: 0px 8px"|Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px"|Време на излъчване |- | bgcolor="pink" height="10px" rowspan="2"| |'''1''' |65 |[[20 септември]] [[2021]] г. |[[17 декември]] [[2021]] г. |2021 (есен) | rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |всеки делничен ден (18:00) |- |'''2''' |35 |[[6 юни]] [[2022]] г. |[[29 юли]] [[2022]] г. |2022 (лято) |всеки делничен ден (21:00) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} * {{Facebook|tatkovci.btv|„Татковци“}} * {{Instagram|tatkovci.btv|„Татковци“}} * [https://voyo.bg/seriali/blgarski_2?box=list&type=voyo-category&id=122 „Татковци“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] lu2ps8eyuijnjghk2l7oe62m0z2rv7f 12897027 12896283 2026-05-03T11:40:18Z Gidget.09star 366703 /* Главни роли */ 12897027 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Татковци“ | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситком]] | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов<br>Ангел Наков<br>Боряна Михайлова (Петкова) | Режисура = [[Яна Титова]] | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br>[[Кейт Никълс]]<br>Силвия Драгиева<br>Жаклин Георгиева (Дочева)<br> Стефани Ивайло<br>[[Албена Павлова]]<br>Кристина Верославова<br>Иван Панайотов<br>[[Глория Петкова]]<br>Йоана Цекова<br>Боян Младенов<br>Маргарита Стойкова<br>Станка Калчева<br>Ая Алексиева<br>Филип Николов<br>Иван Николов<br>Елис Бакалова<br>Мартин Митков<br>Калоян Илиев<br>Емилия Рачева<br>Мария Вълдобрева<br>Славена Зайкова<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 – 29 юли 2022 | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci |Създател(и)=[[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов|Изпълнителни продуценти=Иван Колев}} '''„Татковци“''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца – родители“. Сериалът е лицензиран от „[[Ваяком Интернешънъл]]“, адаптация на [[Dear Daddies]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == === Главни роли === * [[Филип Буков]] – Александър Костов („Алекс“), адвокат, баща на Макс, (по-късно) гадже на Емилия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Алекс в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] – Слави Митев, собственик на пицария „Бората“, баща на Христо, Никола и Юли, съпруг на Галя, шурей на Радо, чичо на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] – Тодор Балевски, ветеринар, баща на Калина, съпруг на Лора, зет на Ивана, вдовец, дошъл в София от Смолян, за да започне нов живот с Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] – Радослав Владимиров („Радо“), баща на Боряна, Моника и Радослав, бивш съпруг на Дана, настоящ съпруг на Жени, брат на Галя, шурей на Слави, вуйчо на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радослав в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Кейт Никълс]] – Галя Митева, майка на Христо, Никола и Юли, съпруга на Слави, сестра на Радо, леля на Боряна, Моника и Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/galja.html|заглавие=Кейт Никълс като Галя в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * Силвия Драгиева – Дана Гигова-Владимирова, директорка на детска градина, майка на Боряна и Моника, бивша съпруга на Радо, леля на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/silvija-dragieva.html|заглавие=Силвия Драгиева в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/dana.html|заглавие=Силвия Драгиева като Дана сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Жаклин Георгиева (Дочева) – Жени Ванкова, фризьорка, сестра на Еми, съпруга на Радо, майка на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/zhaklin-georgieva.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zheni.html|заглавие=Жаклин Георгиева (Дочева) като Жени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Стефани Ивайло – Емилия Ванкова (,,Еми"), адвокатка заедно с Алекс, сестра на Жени, леля на Радослав.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/stefani-ivajlo.html|заглавие=Стефани Ивайло в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/emilija.html|заглавие=Стефани Ивайло като Емилия в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Кристина Верославова – Яна, детска учителка, дъщеря на Лиляна, годеница на Здравко, (влюбена в Тодор).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kristina-veroslavova.html|заглавие=Кристина Верославова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/jana.html|заглавие=Кристина Верославова като Яна в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Ая Алексиева – Калина Балевска (,,Кики"), дъщеря на Тодор и Лора, внучка на Ивана, приятелка на Юли, Макс и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/kiki.html|заглавие=Ая Алексиева като Кики в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Филип Николов – Макс, син на Алекс и Валерия, приятел на Кики, Юли и Мони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/maks.html|заглавие=Филип Николов като Макс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Николов – Христо Митев, син на Слави и Галя, по-голям брат на Никола и Юли, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника, гадже на Вени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/hristo.html|заглавие=Иван Николов като Христо в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Елис Бакалова – Боряна Владимирова (,,Биби"), дъщеря на Радо и Дана, сестра на Мони, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/bibi.html|заглавие=Елис Бакалова като Биби в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Мартин Митков – Никола Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и по-голям брат на Юли, пкеменник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/nikola.html|заглавие=Мартин Митков като Никола в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Калоян Илиев – Юли Митев, син на Слави и Галя, по-малък брат на Христо и Никола, племенник на Радо и Дана, братовчед на Боряна и Моника.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/juli.html|заглавие=Калоян Илиев като Юли в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Емилия Рачева – Моника Владимирова (,,Мони"), дъщеря на Радо и Дана, по-малка сестра на Биби, племенница на Слави и Галя, братовчедка на Христо, Никола и Юли, приятелка на Макс и Кики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/moni.html|заглавие=Емилия Рачева като Мони в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> === Второстепенни роли === * [[Албена Павлова]] – Ивана, тъща на Тодор, баба на Калина, мрази Тодор, защото мисли че той е виновен за смъртта на дъщеря ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/ivana.html|заглавие=Албена Павлова като Ивана в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Иван Панайотов – Здравко, годеник на Яна, мрази Тодор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/zdravko.html|заглавие=Иван Панайотов като Здравко в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * [[Глория Петкова]] – Валерия (,,Вива"), майка на Макс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/viva.html|заглавие=Глория Петкова като Вива в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Йоана Цекова – Чудомира (,,Чучи"), (бивша) сервитьорка в пицарията на Слави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/joana-cekova.html|заглавие=Йоана Цекова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/chuchi.html|заглавие=Йоана Цекова като Чучи в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Боян Младенов - Филип, баща на Венета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/filip.html|заглавие=Боян Младенов като Филип в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Маргарита Стойкова – Венета, дъщеря на Филип, гадже на Христо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/margarita-stojkova.html|заглавие=Маргарита Стойкова в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/veni.html|заглавие=Маргарита Стойкова като Вени в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * Станка Калчева – Лиляна, майка на Яна. * Мария Вълдобрева – Мишето, новата сервитьорка в пицарията на Слави. * Славена Зайкова – Маги * Цветан Апостолов – Дани, гадже на Еми, също работи в кантората на Алекс. * Алек Алексиев – Стоян == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan="2" style="padding: 0px 8px"|Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px"|Време на излъчване |- | bgcolor="pink" height="10px" rowspan="2"| |'''1''' |65 |[[20 септември]] [[2021]] г. |[[17 декември]] [[2021]] г. |2021 (есен) | rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |всеки делничен ден (18:00) |- |'''2''' |35 |[[6 юни]] [[2022]] г. |[[29 юли]] [[2022]] г. |2022 (лято) |всеки делничен ден (21:00) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} * {{Facebook|tatkovci.btv|„Татковци“}} * {{Instagram|tatkovci.btv|„Татковци“}} * [https://voyo.bg/seriali/blgarski_2?box=list&type=voyo-category&id=122 „Татковци“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] i9qs6weiotp31gmk12cq2zx8kfsk4uo Мински споразумения 0 802724 12896974 12834692 2026-05-03T10:38:56Z Jingiby 23778 /* Оценка и оттегляне */ 12896974 wikitext text/x-wiki {{Международно споразумение | име = Мински споразумения | картинка = Minsk_Protocol.svg | пояснение = Карта на буферната зона, установена с последващия меморандум по протокола от Минск | вид = международни споразумения | чернова = | подпечатан = | в сила от = 5 септември 2014 г. | условия = | изтичане = | преговарящи = | страни = | ратифицирали = | депозитар = | език = | заменя = | заменен от = | wikisource = | бележки = }} '''Минските споразумения''' са поредица от международни споразумения, които се опитват да прекратят [[Война в Донбас|войната]] в [[Донбас]]кия регион на [[Украйна]]. Първото от тях, известно като '''Минския протокол''', е изготвено през 2014 г. от [[Тристранна контактна група за Украйна|Тристранната контактна група за Украйна]], състояща се от Украйна, [[Русия]] и [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cctv-america.com/2014/09/05/ukraine-ceasefire-agreement-signed-in-minsk|заглавие=Ukraine ceasefire agreement signed in Minsk|труд=CCTV America|достъп_дата=1 October 2014|архив_дата=2014-10-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006073813/http://www.cctv-america.com/2014/09/05/ukraine-ceasefire-agreement-signed-in-minsk}}</ref><ref name="OSCE5SEPT">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/cio/123245|title=Chairperson-in-Office welcomes Minsk agreement, assures President Poroshenko of OSCE support}}</ref><ref name="OSCE15sept">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/ukraine-smm/123591|title=OSCE Chief Monitor in Ukraine urges all sides to allow monitors to carry out duties safely}}</ref> с посредничеството на лидерите на [[Франция]] и [[Германия]] в т. нар. [[Нормандски формат]]. След продължителни разговори в [[Минск]], [[Беларус]], споразумението е подписано на 5 септември 2014 г. от представители на Тристранната контактна група и, без признаване на техния статут, от тогавашните лидери на самопровъзгласилата се [[Донецка народна република]] (ДНР) и [[Луганска народна република|Луганската народна република]] (ЛНР). Това споразумение е резултат от множество предишни опити за спиране на боевете в региона и има за цел да приложи незабавно прекратяване на [[Примирие|огъня]]. Споразумението не успява да спре сраженията и впоследствие е ревизирано и обновено под името '''Минск II''', което е подписано на 12 февруари 2015 г.<ref name="BBC12FEB">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-31435812|title=Ukraine crisis: Leaders agree peace roadmap|date=12 February 2015|work=BBC News|access-date=12 February 2015}}</ref> Това споразумение се състои от пакет от мерки, включително прекратяване на огъня, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници, конституционна реформа в Украйна, предоставяща самоуправление на определени райони на Донбас и възстановяване на контрола на държавната граница на страната от украинското правителство. Въпреки че боевете утихват след подписването на споразумението, те така и не приключват напълно и разпоредбите на споразумението никога не са напълно приложени.<ref name="10391709-almost-entire-gray">{{Cite news|url=https://www.unian.info/war/10391709-almost-entire-gray-zone-in-donbas-liberated-by-ukraine-without-minsk-deal-breach-adviser.html|title=Almost entire 'gray' zone in Donbas liberated by Ukraine without Minsk deal breach – adviser|date=27 December 2018|access-date=22 April 2019|publisher=[[UNIAN]]}}</ref> Страните от Нормандския формат се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на конфликта. На фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна в началото на 2022 г. Русия официално признава Луганската и Донецката народна република на 21 февруари 2022 г.<ref name="theguardian1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today|заглавие=Putin orders troops into eastern Ukraine on ‘peacekeeping duties’|автор=Roth|първо_име=Andrew|труд=The Guardian|достъп_дата=22 February 2022}}</ref> След това решение на 22 февруари 2022 г. руският президент [[Владимир Путин]] обявява, че Минските споразумения „вече не съществуват“ и че Украйна, а не Русия, е виновна за краха им.<ref name="fgfg56">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60488037|title=Ukraine conflict: Biden sanctions Russia over 'beginning of invasion'|date=23 February 2022|work=BBC News|access-date=23 February 2022|language=en-GB}}</ref> На 24 февруари 2022 г. започва [[руско нападение срещу Украйна]]<ref name="sdsds44">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/ukraine-russia-putin-war-invasion-today-b2022101.html|title=Dozens dead and airports bombarded after Putin invades Ukraine – live|last=Sarkar|first=Alisha Rahaman|date=24 February 2022|work=[[The Independent]]|access-date=24 February 2022|last2=Marcus|first2=Josh|last3=Giordano|first3=Chiara}}</ref> == Мински протокол == '''Минският протокол''' е изготвен от Тристранната контактна група за Украйна, която се състои от представители на Украйна, [[Русия]] и [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]].<ref name="2OSCESEPT">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/home/123124|title=Press statement by the Trilateral Contact Group|publisher=Organization for Security and Co-operation in Europe|date=2 September 2014}}</ref> Групата е създадена през юни 2014 г. като начин за улесняване на диалога и разрешаването на конфликта в Източна и Южна Украйна. Срещите на групата, заедно с неформални представители на отцепилите се [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] народни републики, се провеждат на 31 юли, 26 август, 1 септември и 5&nbsp;септември 2014 г. Подробностите на споразумението, подписано на 5 септември 2014 г., до голяма степен наподобяват „мирния план от петнадесет точки“ на украинския президент [[Петро Порошенко]] от 20 юни. === Текст на протокола === Текстът на протокола се състои от дванадесет точки:<ref name="5OSCE2014">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/ru/home/123258?download=true|title=Minsk Protocol|publisher=Organization for Security and Co-operation in Europe|date=5 September 2014}}</ref> # Да осигури незабавно двустранно прекратяване на огъня. # Да осигури наблюдението и проверката на прекратяването на огъня от [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]]. # Децентрализация на властта, включително чрез приемането на украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в определени области на Донецка и Луганска област“. # Осигуряване на постоянен мониторинг на украинско-руската граница и проверка от [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] със създаване на зони за сигурност в граничните райони на Украйна и Руската федерация. # Незабавно освобождаване на всички заложници и незаконно задържани лица. # Закон за предотвратяване на съдебно преследване и наказване на хора във връзка със събитията, които са се случили в някои райони на [[Донецка област|Донецка]] и [[Луганска област]]. # Да продължи приобщаващия национален диалог. # Да вземе мерки за подобряване на хуманитарната ситуация в Донбас. # За осигуряване на предсрочни местни избори в съответствие с украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област“. # Изтегляне на незаконни въоръжени групировки и военна техника, както и бойци и наемници от територията на Украйна. # Да се приеме програма за икономическо възстановяване и реконструкция на Донбас. # Да осигури лична охрана на участниците в консултациите. === Подписалите === Следните представители подписват документа:<ref name="5OSCE2014" /> * Швейцарският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини * Бившият президент на Украйна (от юли 1994 г. до януари 2005 г.) и украински представител [[Леонид Кучма]] * Посланикът на Русия в Украйна и руски представител Михаил Зурабов * Водачите на бунтовниците Александър Захарченко и Игор Плотницки<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/ukraine-to-re-examine-strategy-for-dealing-with-the-rebels/a-18037419|заглавие=Ukraine to 're-examine' strategy for dealing with the rebels {{!}} DW {{!}} 3 November 2014|автор=Welle (www.dw.com)|първо_име=Deutsche|труд=DW.COM|език=en-GB|достъп_дата=29 July 2020}}</ref> === Последвал меморандум === През двете седмици след подписването на протокола от Минск има чести нарушения на прекратяването на огъня от двете страни в конфликта.<ref name="BBC19SEPT">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-29290246|title=Ukraine deal with pro-Russian rebels at Minsk talks|date=19 September 2014|access-date=19 September 2014|publisher=BBC News}}</ref><ref name="CBC19SEPT">{{Cite news|url=http://www.cbc.ca/news/world/ukrainian-peace-talks-lead-to-buffer-zone-deal-1.2772573|title=Ukrainian peace talks lead to buffer zone deal|date=19 September 2014|access-date=19 September 2014|publisher=CBC News}}</ref> Разговорите продължават в [[Минск]] и на 19 септември 2014 г. ее договорено последващо действие по протокола от Минск. Този меморандум изяснява прилагането на протокола. Сред някои от договорените миротворчески мерки са:<ref name="BBC19SEPT" /><ref name="BBC20SEPT">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-29299092|title=Nato top general says truce 'in name only'|date=20 September 2014|access-date=20 September 2014|publisher=BBC News}}</ref> * Да се забранят полетите на бойни самолети над зоната за сигурност * Да се изтеглят всички чуждестранни наемници от зоната на конфликта * Да се забранят всякакви настъпателни операции * Да се изтегли тежкото въоръжение на {{Превръщане|15|km|mi}} обратно от всяка страна на линията на контакт, създавайки {{Превръщане|30|km|mi}} буферна зона * Да се възложи на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна да наблюдава изпълнението на протокола от Минск === Ефикасност === След последвалия меморандум избухва Втората битка на летище Донецк и двете страни продължават да се обвиняват взаимно в нарушаване на примирието. В края на октомври министър-председателят на ДНР и подписал протокола от Минск Александър Захарченко заявява, че неговите сили ще си върнат територията, която са загубили от украинските сили по време на офанзива през юли 2014 г., и че силите на ДНР ще са готови да водят „тежки битки“ за да го постигнат.<ref>[http://en.interfax.com.ua/news/general/230346.html Poroshenko vows Kyiv will recapture militants-controlled areas], [[Interfax-Ukraine]] (23 October 2014)</ref> Впоследствие Захарченко казва, че е бил цитиран погрешно и че е искал да каже, че тези райони ще бъдат превзети чрез „мирни средства“.<ref name="BBC24OCT">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-29755967|title=Ukraine vote could push the country into chaos|date=24 October 2014|access-date=25 October 2014|publisher=BBC News}}</ref> Докато води кампанията си преди изборите на 2 ноември, проведени от ДНР и ЛНР в нарушение на протокола, Захарченко казва: „Това са исторически времена. Ние създаваме нова държава! Това е безумна цел."<ref name="Financial Times ZCI">[http://www.ft.com/cms/s/0/5c07e26c-59f4-11e4-9787-00144feab7de.html#slide0 Donetsk People’s Republic campaign reveals shambolic tendencies], ''[[Financial Times]]'' (23 October 2014)</ref> Председателят на ОССЕ Дидие Буркхалтер потвърждава, че изборите „противоречат на духа на написаното в протокола от Минск“, и каза, че те „ще усложнят допълнително неговото прилагане“.<ref name="OSCE31OCT">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/cio/126242|title=So-called elections not in line with Minsk Protocol, says OSCE Chair, calling for enhanced efforts and dialogue to implement all commitments|publisher=Organization for Security and Co-operation in Europe|date=31 October 2014}}</ref> В изказване на 5 декември руският външен министър [[Сергей Лавров]] казва, че изборите на ДНР и ЛНР на 2 ноември са били „точно в рамките на преговорите, в които са били договорени в Минск“, и че украинският парламент трябвало да приеме законопроект за амнистия на ДНР и Лидерите на ЛНР след [[Парламентарни избори в Украйна (2014)|украинските парламентарни избори в края на октомври]].<ref name="Lav51214" /> Според Лавров, по-внимателно наблюдение на руско-украинската граница, както е посочено в протокола от Минск, може да се осъществи само след одобрение на такъв закон за амнистия.<ref name="Lav51214">[http://en.interfax.com.ua/news/general/238216.html Too early to discuss broader monitoring of Ukraine-Russia border – Lavrov], [[Interfax-Ukraine]] (5 December 2014)</ref> Той отбелязва, че смята, че на 16 септември е издаден указ на украинския президент, забраняващ наказателното преследване на бойци от Донбас, но казва, че „сега е внесен законопроект, който предлага да се отмени“ указът.<ref name="Lav51214" /> === Нарушаване === Към януари 2015 г. протоколът за прекратяване на огъня от Минск е изцяло нарушен.<ref name="GD21JAN">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/jan/21/russia-ukraine-war-fighting-east|title=Ukraine forces admit loss of Donetsk airport to rebels|date=21 January 2015|work=The Guardian|access-date=23 January 2015}}</ref> След победата на сепаратистите на международното летище Донецк в разрез с протокола, говорителят на ДНР Едуард Басурин казва, че „Меморандумът от Минск няма да бъде разглеждан във формата, в която е приет“.<ref name="TASS23JAN">{{Cite news|url=http://itar-tass.com/en/world/773095|title=Ukraine suffers considerable losses – DPR Defense Ministry|date=23 January 2015|work=Tass Russian News Agency|access-date=23 January 2015}}</ref> По-късно през деня лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че ДНР „няма повече да прави опити за преговори за прекратяване на огъня“ и че силите му ще „атакуват точно до границите на Донецка област“.<ref name="BBC23JAN">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-30949527|title=Ukraine rebel Zakharchenko 'rejects truce talks'|date=23 January 2015|access-date=23 January 2015|publisher=BBC News}}</ref> ''„Ню Йорк Таймс“'' съобщава, че прекратяването на огъня се е „изпарило“.<ref name="NYTJAN2015">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/01/24/world/europe/ukraine-violence.html|title=War Is Exploding Anew in Ukraine; Rebels Vow More|date=23 January 2015|work=The New York Times|access-date=24 January 2015}}</ref> На фона на нарастващото насилие в зоната на бойните действия, друг опит за преговори в Минск е насрочен за 31 януари.<ref name="OSCE1FEB">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/cio/138331|title=Statement by the Chairmanship on the Trilateral Contact Group consultations in Minsk on 31 January 2015}}</ref> Членове на тристранната контактна група пътуват до Минск, за да се срещнат с представители на ДНР и ЛНР. Подписалите протокола от ДНР и ЛНР не присъстват, а присъстващите, не успяват да обсъдят прилагането на протокола или меморандума. Тези представители поискват преразглеждане на протокола и меморандума. Заседанието е прекратено без резултат.<ref name="OSCE1FEB" /> == Минск II == [[Файл:Normandy_format_talks_in_Minsk_(February_2015)_03.jpeg|мини|380x380пкс|Лидерите на Беларус, Русия, Германия, Франция и Украйна на срещата на върха на 11 – 12 февруари 2015 г. в [[Минск]], [[Беларус]]]] Последователните опити за разрешаване на [[Война в Донбас|продължаващата война]] в района на [[Донбас]] в Украйна не дават резултат до началото на февруари 2015 г.<ref name="BB12FEB225f">{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2015-02-12/ukrainian-cease-fire-sealed-after-all-night-minsk-peace-summit|title=EU Stands by Sanctions Against Russia After Ukraine Truce Sealed|date=12 February 2015|work=Bloomberg News|access-date=12 February 2015}}</ref> Въпреки че Протоколът от Минск от 5 септември 2014 г. значително намалява сраженията в зоната на конфликта в продължение на месеци, дребните схватки продължават. В началото на януари 2015 г. сепаратистките сили на [[Донецка народна република|Донецката народна република]] (ДНР) и [[Луганска народна република|Луганската народна република]] (ЛНР) започват нова офанзива в контролирани от Украйна райони, което води до пълното пропадане на протокола за прекратяване на огъня от Минск.<ref name="GD21JAN" /> След тежки боеве силите на ДНР превземат символично важното международно летище Донецк на 21 януари, последната парче от град [[Донецк]], което до този момент е под украинския контрол. След тази победа сепаратистки сили продължават офанзивата си върху важния железопътен и пътен възел на Дебалцево в края на януари. Тази подновена тежка схватка предизвиква значителна загриженост в международната общност. Френският президент [[Франсоа Оланд]] и германският канцлер [[Ангела Меркел]] представят нов мирен план на 7 февруари.<ref name="7FEB2052">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-31185027|title=Ukraine crisis: 'Last chance' for peace says Hollande|date=7 February 2015|access-date=7 February 2015|publisher=BBC News}}</ref><ref name="wew223">{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2015-02-07/putin-rejects-attempts-to-contain-russia-after-peace-talks-fail|title=Putin Rejects Attempts to Contain Russia After Peace Talks Fail|date=7 February 2015|work=Bloomberg News|access-date=7 February 2015}}</ref> Френско-германският план, изготвен след разговори с украинския президент [[Петро Порошенко]] и руския президент [[Владимир Путин]], се разглежда като възраждане на Минския протокол. Президентът Оланд казва, че планът е „последният шанс“ за разрешаване на конфликта.<ref name="7FEB2052" /><ref name="wew223" /> Планът е представен в отговор на американските предложения за изпращане на въоръжение на украинското правителство, нещо, което според канцлера Меркел ще доведе само до влошаване на кризата.<ref name="7FEB2052" /><ref name="7FEBNYT">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/02/08/world/europe/divisions-on-display-over-western-response-to-ukraine-at-security-conference.html|title=Western Nations Split on Arming Kiev|date=7 February 2015|work=The New York Times|access-date=7 February 2015}}</ref> Срещата на върха за обсъждане на изпълнението на френско-германския дипломатически план е насрочена за 11 февруари в двореца на независимостта в [[Минск]], столицата на [[Беларус]]. На нея присъстват руският президент Владимир Путин, украинският президент Петро Порошенко, [[Канцлер на Германия|германският канцлер]] Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, лидерът на ДНР Александър Захарченко и лидерът на ЛНР Игор Плотницки. Преговорите продължават една нощ в продължение на шестнадесет часа, като [[Франк-Валтер Щайнмайер|германският външен министър]] казва, че са били „много трудни“.<ref name="12FEG22">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-idUSKBN0LG0FX20150212|title='Glimmer of hope' for Ukraine after deal at Minsk peace summit|date=12 February 2015|work=Reuters|access-date=13 September 2020}}</ref><ref name="UYH#52">{{Cite news|url=https://www.yahoo.com/news/german-min-minsk-deal-not-wished-101526732.html?ref=gs|title=German foreign minister: Minsk deal not all we would have wished for|last=Hudson|first=Alexandra|date=12 February 2015|access-date=21 October 2016|publisher=Yahoo News|agency=Reuters|last2=Madeline Chambers}}</ref> След разговорите, на 12 февруари е обявено, че страните в конфликта са се споразумели за нов пакет от миротворчески мерки, '''Пакет от мерки за прилагане на Минските споразумения''', който обикновено се нарича '''Минск II'''.<ref name="BBC12FEB" /><ref name="GD12FEB">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/12/ukraine-crisis-reports-emerge-of-agreement-in-minsk-talks|title=Ukraine ceasefire deal agreed at Belarus talks|date=12 February 2015|work=The Guardian|access-date=12 February 2015}}</ref><ref name="E1345">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.euronews.com/2015/02/12/breakthrough-in-minsk-as-leaders-agree-to-ceasefire-deal-on-ukraine/|заглавие=Breakthrough in Minsk as leaders agree to ceasefire deal on Ukraine|труд=Euronews|достъп_дата=12 February 2015}}</ref><ref name="OSCE12FEB">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/cio/140196|title=OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package|date=12 February 2015}}</ref> Някои от договорените мерки са надзор на ОССЕ на безусловно прекратяване на огъня от 15 февруари, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници и конституционна реформа в Украйна.<ref name="WSJ12FEBY">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-peace-talks-yield-cease-fire-deal-1423731958|title=Ukraine Peace Talks Yield Cease-Fire Deal|last=Ostroukh|first=Andrey|date=12 February 2015|work=The Wall Street Journal|access-date=12 February 2015|last2=Gregory L. White|last3=Julian E. Barnes|url-access=limited}}</ref> === Текст на споразумението === Пълният текст на споразумението е както следва:<ref name="DT12FEBY">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/11408266/Minsk-agreement-on-Ukraine-crisis-text-in-full.html|title=Minsk agreement on Ukraine crisis: text in full|date=12 February 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 February 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220112/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/11408266/Minsk-agreement-on-Ukraine-crisis-text-in-full.html|archive-date=12 January 2022|url-access=subscription}}</ref> # Незабавно и пълно прекратяване на огъня в определени места от [[Донецка област|Донецка]] и [[Луганска област|Луганска]] област на Украйна и стриктното му изпълнение от 00:00 часа в полунощ [[Източноевропейско време|EET]] на 15 февруари 2015 г. # Изтегляне на всички тежки оръжия от двете страни на еднакво разстояние с цел създаване на зона за сигурност на минимум {{Превръщане|50|km|mi}} отделно за артилерия с калибър 100 mm или повече и зона за сигурност от {{Превръщане|70|km|mi}} за [[Реактивна система за залпов огън|множествени ракетни установки]] (MRLS) и {{Превръщане|140|km|mi}} за тактически ракетни системи Торнадо-С, Ураган, [[БМ-30 "Смерч"|Смерч]] и [[ОТР-21]]: #* за украински войски, от действителната линия на съприкосновение; #* за въоръжени формирования на определени части на Донецка и Луганска област на Украйна, от линията на съприкосновение в съответствие с Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г.{{Нов ред}} Изтеглянето на гореспоменатите тежки въоръжения трябва да започне не по-късно от втория ден след началото на прекратяването на огъня и да приключи в рамките на 14 дни.{{Нов ред}} Този процес ще бъде подпомаган от [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] с подкрепата на Тристранната контактна група. # Ефективно наблюдение и проверка на режима на прекратяване на огъня и изтеглянето на тежки въоръжения от ОССЕ ще бъде осигурено от първия ден на изтеглянето, като се използват всички необходими технически средства като спътници, дронове, системи за радиолокация и др. # На първия ден след изтеглянето трябва да започне диалог относно начините за провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна „За временния ред на местното самоуправление в определени области на Донецка и Луганска област“, а също така за бъдещето на тези области въз основа на гореспоменатия закон.{{Нов ред}} Без забавяне, но не по-късно от 30 дни от датата на подписване на този документ, трябва да бъде одобрена резолюция от [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], в която се посочва територията, която попада под специалния режим в съответствие със закона „За временния ред на Местно самоуправление в отделни части на Донецка и Луганска област“, базирано на линията, установена с Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. # Осигуряване на помилване и амнистия чрез приемане на закон, който забранява преследването и наказването на лица във връзка със събития, случили се в определени части на Донецка и Луганска област на Украйна. # Осигуряване на освобождаване и размяна на всички заложници и незаконно държани лица на принципа „всички за всички“. Този процес трябва да приключи – най-късно – на петия ден след изтеглянето (на оръжията). # Осигуряване на безопасен достъп, доставка, съхранение и разпространение на хуманитарна помощ на нуждаещите се въз основа на международен механизъм. # Определяне условията за пълно възстановяване на социалните и икономическите връзки, включително социални трансфери, като плащания на пенсии и други (доходи и приходи, навременно плащане на комунални сметки, възстановяване на данъчни плащания в рамките на украинското правно поле).{{Нов ред}} С тази цел Украйна ще възстанови управлението на сегмента от своята банкова система в областите, засегнати от конфликта, и вероятно ще бъде създаден международен механизъм за облекчаване на подобни трансакции. # Възстановяване на контрола на държавната граница на [[Кабинет на министрите на Украйна|украинското правителство]] в цялата зона на конфликт, който трябва да започне на първия ден след местните избори и да приключи след пълната политическа регулация (местни избори в определени части на Донецка и Луганска област въз основа на закона на Украйна и конституционната реформа) до края на 2015 г., при условие за изпълнение на точка 11 – при консултации и съгласуване с представители на отделни области на Донецка и Луганска област в рамките на Тристранната контактна група. # Изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника, а също и наемници от територията на Украйна под надзора на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групи. # Конституционна реформа в Украйна с нова конституция, която трябва да влезе в сила до края на 2015 г., чийто ключов елемент е децентрализацията (като се вземат предвид особеностите на отделни общини на Донецка и Луганска област, съгласувани с представителите на тези области), както и одобряване на постоянно законодателство относно специалния статут на определени общини от Донецка и Луганска област в съответствие с мерките, посочени в приложената бележка под линия,<ref group="note">В украинското законодателство трябва да се включи следната мярка „на временно разпореждане на местното самоуправление в конкретни окръзи на Донецка и Луганска области“:</ref> до края на 2015 г. # Въз основа на Закона на Украйна „За временния ред на местното самоуправление в определени общини на Донецка и Луганска област“ въпроси, свързани с местните избори, ще бъдат обсъждани и съгласувани с представители на отделни общини на Донецка и Луганска област в рамките на тристранната контактна група. Изборите ще се проведат в съответствие със съответните стандарти на ОССЕ и ще бъдат наблюдавани от ОССЕ/СДИПЧ. # Активизиране на работата на Тристранната контактна група, включително чрез създаване на работни групи по прилагането на съответните аспекти на споразуменията от Минск. Те ще отразяват състава на Тристранната контактна група. === Подписали === Документът е подписан от:<ref name="OSCEfulltext">{{Cite press release|url=http://www.osce.org/ru/cio/140221?download=true|title=Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements|publisher=Organization for Security and Co-operation in Europe|date=12 February 2015}} </ref> * Лидерите на сепаратистите Александър Захарченко и Игор Плотницки * Швейцарският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини * Бившият президент на Украйна и украински представител [[Леонид Кучма]] * Посланик на Русия в Украйна и руски представител Михаил Зурабов === Реакции === Новият пакет, обикновено наричан „Минск II“, е критикуван като „много сложен“ и „изключително крехък“, както и че е много подобен на провалилия се протокол от Минск.<ref name="BBC12FEB" /><ref name="GD12FEB22">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/12/ukraine-peace-deal-looks-fragile-in-the-extreme|title=Ukraine peace deal looks fragile in the extreme|last=Tisdall|first=Simon|date=12 February 2015|work=The Guardian|access-date=12 February 2015|author-link=Simon Tisdall}}</ref><ref name="MEI1">{{Cite news|url=http://www.dw.com/en/opinion-minsk-ii-leaves-many-questions-unanswered/a-18255011|title=Minsk II leaves many questions unanswered|last=Mannteufel|first=Ingo|date=12 February 2015|access-date=12 February 2015|publisher=Deutsche Welle}}</ref> ''„[[Ню Йорк Таймс]]“'' съобщава, че планът е „включил някои капани“, като например неразграничаване на контрола над град Дебалцево, който е мястото на най-ожесточените битки по време на изготвянето на плана.<ref name="BBC12FEB"/><ref name="12FEBNYT">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/02/13/world/europe/ukraine-talks-cease-fire.html|title=Leaders in Ukraine Talks Announce Cease-Fire Agreement|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 February 2015|work=The New York Times|access-date=12 February 2015|author-link=Neil MacFarquhar}}</ref> След преговорите в Минск канцлерът Меркел, президентът Оланд и президентът Порошенко присъстват на среща на върха на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС) в [[Брюксел]].<ref name="GDu34">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/13/ukraine-service-personnel-killed-minsk-ceasefire|title=Putin tried to delay Ukraine ceasefire deal, EU summit told|last=Traynor|first=Ian|date=13 February 2015|work=The Guardian|access-date=13 February 2015|location=Brussels}}</ref> На срещата на върха участниците в Минск информират лидерите на ЕС за преговорите. По време на брифинга те казват, че президентът Путин се е опитал да отложи прилагането на примирието с десет дни, за да принуди украинските войски в Дебалцево да предадат позициите си. От своя страна президентът Путин казва, че защитниците на Дебалцево са обкръжени и че сепаратистите очакват от тях „да хвърлят оръжие и да спрат съпротивата“.<ref name="GDu34" /> Репортерът на ''Комерсант'' Андрей Колесников пише, че прилагането на прекратяването на огъня в Дебалцево зависи от това дали украинските сили наистина са били обкръжени: „Преди всичко съществува ли то или не? Владимир Путин настоява, че [обсадата] съществува и че ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, ще бъде странно, ако то не бъде нарушено: тези в чайника със сигурност ще се опитат да се измъкнат оттам; тези, които са сварили този чайник, ще се опитат да съберат пяната."<ref name="NYT15FEBY">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/02/16/world/europe/despite-truce-shelling-continues-in-parts-of-ukraine.html?ref=world|title=Despite Truce, Shelling Continues in Parts of Ukraine|last=Kramer|first=Andrew E.|date=15 February 2014|work=The New York Times|access-date=16 February 2015}}</ref> Говорителят [[Държавен департамент на САЩ|на Държавния департамент на САЩ]] Джен Псаки казва на 13 февруари, че [[Въоръжени сили на Руската федерация|руските въоръжени сили]] са се разположили активно около Дебалцево, за да помогнат на сепаратистите при изтласкването на украинските войски преди началото на примирието на 15 февруари. Русия отрече това, а говорителят на руското правителство Дмитрий Песков заяви, че Русия не може да съдейства за изпълнението на Минск II, тъй като „не е участник“ в конфликта.<ref name="NYT13FEBY">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/02/14/world/europe/ukraine-fighting-escalates-ahead-of-truce.html|title=U.S. Faults Russia as Combat Spikes in East Ukraine|last=Kramer|first=Andrew E.|date=13 February 2015|work=The New York Times|access-date=14 February 2015|last2=Michael R. Gordon|author-link2=Michael R. Gordon}}</ref> Лидерът на Десния сектор Дмитро Ярош казва, че си запазва правото да продължи сражения и че Минск II е противоконституционен. Той казва, че неговият украински доброволчески корпус ще продължи да се бори „до пълното освобождаване на украинските земи от руски окупатори“ и обеща „смърт на руските терористи-окупатори“.<ref>{{Cite news|url=http://wiadomosci.gazeta.pl/wiadomosci/1,114871,17406370,Minsk_2_bedzie_niewazny__Kreml__Ukraincy_zlamia_rozejm.html|title=Mińsk-2 będzie nieważny? Kreml: Ukraińcy złamią rozejm w Donbasie. Prawy Sektor: Zachowujemy prawo do walki|date=13 February 2015|work=Gazeta Wyborcza|access-date=21 October 2016|language=pl|trans-title=Minsk-2 will be unimportant? Kremlin: Ukrainians will break the truce in Donbas. Right Sector: We will reserve the right to fight}}</ref><ref name="GD13FEB2323">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/13/minsk-ceasefire-balance-fighting-eastern-ukraine|title=Minsk ceasefire in balance as fighting escalates in eastern Ukraine|last=Luhn|first=Alec|date=13 February 2015|work=The Guardian|access-date=15 February 2015}}</ref><ref name="EM121">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://euromaidanpress.com/2015/02/14/dmytro-yarosh-right-sector-fight-complete-liberation-ukraine-russian-occupants/#comment-21371|заглавие=Dmytro Yarosh: 'Right Sector' to fight until complete liberation of Ukraine from Russian occupants|автор=Yatsyshyn|първо_име=Yuriy|труд=[[Euromaidan Press]]|достъп_дата=15 February 2015}}</ref> Лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че прекратяването на огъня не се отнася за Дебалцево и че боевете ще продължат там.<ref name="15FEBYKYP">{{Cite news|url=http://www.kyivpost.com/content/ukraine/quieter-but-guns-of-war-still-not-silent-on-first-day-of-cease-fire-in-donetsk-380736.html|title=Quieter, but guns of war still not silent, on first day of cease-fire in Donetsk|last=Huijboom|first=Stefan|date=15 February 2015|work=Kyiv Post|access-date=15 February 2015}}</ref> === Ефикасност === Въпреки че боевете като цяло утихват след влизането в сила на прекратяването на огъня в 0:00 [[Източноевропейско време|EET]] на 15 февруари, схватките и обстрелите продължават в няколко части от зоната на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.kyivpost.com/content/ukraine/ukraine-shaky-truce-is-mainly-holding-except-for-debaltseve-380724.html|title=Except for Debaltseve, Ukraine's officials say fighting subsides in shaky truce|date=15 February 2015|work=The Kyiv Post|access-date=15 February 2015}}</ref> Обстрелите и боевете при Дебалцево продължават, тъй като лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че прекратяването на огъня не важи за този район.<ref name="Guardian1">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/14/ukraine-ceasefire-doubt-clashes-rebels-russia-rockets-shelling|title=Fears for Ukraine's ceasefire as clashes with Russia-backed rebels intensify|date=15 February 2015|work=The Guardian|access-date=15 February 2015}}</ref> В южната част на Донецка област продължават боевете между силите на ДНР и членовете на батальон „Азов“ в села край [[Мариупол]].<ref name="Guardian1" /><ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/fighting-rages-in-eastern-ukraine-as-cease-fire-deadline-approaches-1423833402|title=Fighting Rages in Eastern Ukraine as Cease-Fire Deadline Approaches|date=13 February 2015|work=The Wall Street Journal|access-date=15 February 2015}}</ref> До 16 февруари Минск II изглежда на ръба на колапса.<ref name="ef23">{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-ukraine-crisis-idUKKBN0LK13520150217|title=Ukraine truce fades as sides refuse to withdraw big guns|date=17 February 2015|work=Reuters|access-date=17 February 2015|archive-date=2017-06-17|archive-url=https://web.archive.org/web/20170617195820/http://uk.reuters.com/article/uk-ukraine-crisis-idUKKBN0LK13520150217}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://time.com/3711527/ukraine-russia-debaltseve-ceasefire/|title=Ukraine Truce Hangs by Thread as Fighting Rages Near Eastern City of Debaltseve|date=17 February 2015|work=Time|access-date=17 February 2015|archive-date=2020-10-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20201021000010/https://time.com/3711527/ukraine-russia-debaltseve-ceasefire/}}</ref> Сепаратистите продължават тежък щурм срещу Дебалцево. И двете страни заявяват, че няма да изтеглят тежките въоръжения, както е посочено в споразумението, докато боевете в Дебалцево продължават.<ref name="ade2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-31495099|title=Ukraine crisis: Army and rebels stall heavy arms pullout|date=17 February 2015|access-date=17 February 2015|publisher=BBC News}}</ref> [[Ройтерс]] определя прекратяването на огъня като „мъртвородено“ в Дебалцево.<ref name="REU16FEBY">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-idUSKBN0LK13K20150216|title=Battle rages for town where Ukraine rebels reject ceasefire|date=16 February 2015|work=Reuters|access-date=16 February 2015}}</ref> Украинските сили са принудени да се оттеглят от Дебалцево на 18 февруари, оставяйки града под контрола на сепаратистки сили.<ref name="GD18FEBY">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/feb/18/ukrainian-soldiers-share-horrors-of-debaltseve-battle-after-stinging-defeat|title=Ukrainian soldiers share horrors of Debaltseve battle after stinging defeat|date=18 February 2015|work=The Guardian|access-date=20 February 2015}}</ref> През седмицата след падането на Дебалцево под проруски сили, боевете в зоната на конфликта затихват.<ref name="REU26FEBY">{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-ukraine-crisis-idUKKBN0LU1E720150226|title=Ukraine begins artillery withdrawal, recognising truce is holding|date=26 February 2015|work=Reuters|access-date=26 February 2015|archive-date=2015-02-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20150226201619/http://uk.reuters.com/article/2015/02/26/uk-ukraine-crisis-idUKKBN0LU1E720150226}}</ref> На 24 февруари силите на ДНР и ЛНР започват да изтеглят артилерията от предните линии, както е посочено от Минск II, а Украйна прави това на 26 февруари. Украйна съобщава, че не е претърпяла жертви през 24 – 26 февруари, нещо, което не се е случвало от началото на януари 2015 г.<ref name="REU26FEBY" /><ref name="UT26FEBY">{{Cite news|url=https://www.youtube.com/watch?v=NY0sMKuEXN0|title=Ukraine Heavy Arms Withdrawal: Situation in country's east stabilizes, says military spokesperson|date=26 February 2015|work=Ukraine Today|access-date=26 February 2015}}</ref> [[Върховна Рада|Парламентът на Украйна]] одобрява закон за „специален статут“ на Донбас на 17 март, както се уточнява в Минск II.<ref name="REU17MARCH">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-status-idUSKBN0MD1ZK20150317|title=Ukraine parliament offers special status for rebel east, Russia criticizes|date=17 March 2015|work=Reuters|access-date=17 March 2015|location=Kiev}}</ref> По-късно, през 2019 г., украинският парламент гласува разширяване на регулациите, даващи ограничено самоуправление до контролирани от сепаратистите източни региони, предпоставка за споразумение за уреждане на петгодишния конфликт там.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-parliament-idUSKBN1YG0VM|title=Ukraine extends 'special status' for conflict-hit regions|date=12 December 2019|work=Reuters|access-date=29 July 2020|language=en}}</ref> Законът е незабавно критикуван от украински политици, сепаратистки лидери и руското правителство. Лидерът на Радикалната партия Олех Ляшко казва, че законът е „глас за фактическо признаване на руската окупация в Донбас“. Заместник-председателят на парламента [[Андрий Парубий]] казва, че законът „не е за Путин или за окупаторите“, а за да покаже на [[Европейски съюз|Европа]], че Украйна е готова да се придържа към Минск II. Руският външен министър [[Сергей Лавров]] казва, че законът е „рязко отклонение от Минските споразумения“.<ref name="REU17MARCH" /> Представители на ЛНР и ДНР заявяват, че законът е „едностранна“ модификация на Минск II и че следователно споразумението е анулирано.<ref name="IF17MARCH2015">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/world/430316|date=17 March 2015|work=Interfax News Agency|access-date=18 March 2015|language=ru|title=ДНР И ЛНР отказались признать не согласованные с ними изменения закона об особом статусе|trans-title=DPR and LPR refuse to recognise undiscussed changes to law on special status}}</ref> Лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че всяка промяна на Минск II, която не е била взаимно договорена, е „юридически невалидна“ и че „нищо, което е било договорено в Минск, не е изпълнено“. Той добавя, че ДНР „трябва да окупира всички градове, в които се провежда референдумът, и след това да си сътрудничи политически [с Украйна] като равноправни партньори“.<ref name="IF17MA2">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/world/430423|date=17 March 2015|work=Interfax News Agency|access-date=18 March 2015|language=ru|title=Захарченко призвал взять под контроль все города-участники референдума о независимости ДНР|trans-title=Zaharchenko says the DPR must take control of all cities that participated in the independence referendum}}</ref> Въпреки това представители на ДНР и ЛНР продължават да изпращат предложения за мир до Тристранната контактна група за Украйна.<ref>{{Cite news|url=http://tass.ru/en/world/794242|title=Donetsk, Luhansk republics say election proposals forwarded to Contact Group on Ukraine|date=12 May 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Russian News Agency "TASS"]]}}</ref> Украинският министър на отбраната Степан Полторак казва на 8 юни 2015 г., че над 100 войници и най-малко 50 цивилни са били убити след влизането в сила на Минск II. Според него проруските сили са нарушили примирието повече от 4000 пъти.<ref name="psx8615">{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english/2015-06/08/c_134308193.htm|title=Over 100 Ukrainian troops, 50 civilians killed during ceasefire: DM|date=8 June 2015|work=Xinhua News Agency|access-date=22 July 2015}}</ref> Противно на споразумението, представителят на ДНР Денис Пушилин и представителят на ЛНР Владислав Дейнего заявяват на 10 юни 2015 г., че техните републики „желаят да се присъединят към Руската федерация“. Освен това те казват, че смятат [[Крим]], който е [[Анексиране на Крим от Русия|анексиран от Русия]] през март 2014 г., за част от Русия.<ref name="BBCUK10J">{{Cite news|url=http://www.bbc.com/ukrainian/politics/2015/06/150610_dnr_lnr_crimea_vc|date=10 June 2015|work=BBC Ukrainian Service|access-date=21 October 2016|language=uk|title='ДНР' та 'ЛНР' передумали ѝ визнали Крим російським|trans-title='DPR' and 'LPR' changed their minds and recognized Crimea as Russian}}</ref> Служителят на американското [[Департамент на отбраната на САЩ|министерство на отбраната]] Майкъл Карпентър казва на 2 март 2016 г., че най-малко 430 украински войници са загинали след подписването на Минск II, че Русия поддържа „връзки за командване и контрол“ над ДНР и ЛНР и че Русия „налива тежка оръжия“ в Донбас.<ref name="VOA2MAR">{{Cite news|url=http://www.voanews.com/a/pentagon-ukraine-russia-minsk/3217502.html|title=Pentagon: Despite Minsk II, More Than 400 Ukraine Troops Killed|date=2 March 2016|work=Voice of America|access-date=29 March 2016}}</ref> Заместник-ръководителят на мисията на ОССЕ в Украйна Александър Хуг казва на 25 март 2016 г., че ОССЕ е наблюдавала „въоръжени хора с руски отличителни знаци“ да се бият в Донбас от началото на конфликта, че са разговаряли със затворници, които са казали, че са руски войници, и че са видели „следи от гуми, не самите превозни средства, а следите от превозни средства, преминаващи [руско-украинската] граница“.<ref name="KP26MAR16">{{Cite news|url=http://www.kyivpost.com/article/content/ukraine-politics/osce-sees-russian-soldiers-weapons-in-ukraine-for-two-years-410764.html|title=OSCE 'sees Russian soldiers, weapons in Ukraine for two years'|date=26 March 2016|work=Kyiv Post|access-date=29 March 2016}}</ref> Говорителят на [[Министерство на външните работи (Руска федерация)|руското външно министерство]] [[Мария Захарова]] казва на 27 март 2016 г., че Русия „не е страна по Минските споразумения“ и че споразуменията са „посветени на две конфликтни страни“.<ref name="TASS27MAR16">{{Cite news|url=http://tass.ru/en/politics/865384|title=Russia accepts no claims on Savchenko in context of Minsk accords – Foreign Ministry|date=27 March 2016|work=TASS|access-date=29 March 2016}}</ref> Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа обаче твърди, че Протоколът от Минск включва и освобождаването на онези заложници, които са били отвлечени от украинска територия и са незаконно задържани в Русия, напр. [[Надежда Савченко]] и [[Олег Сенцов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.oscepa.org/publications/all-documents/annual-sessions/2015-helsinki/declaration-3/2977-2015-helsinki-declaration-eng/file|заглавие=RESOLUTION ON ABDUCTED AND ILLEGALLY DETAINED UKRAINIAN CITIZENS IN THE RUSSIAN FEDERATION|издател=oscepa.org|формат=PDF|достъп_дата=8 April 2016|архив_дата=2015-07-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150713045245/http://www.oscepa.org/publications/all-documents/annual-sessions/2015-helsinki/declaration-3/2977-2015-helsinki-declaration-eng/file}} p. 47</ref> На 27 декември 2018 г. украинската [[информационна агенция]] УНИАН съобщава, че нито една разпоредба от сделката от Минск не е изпълнена напълно.<ref name="10391709-almost-entire-gray" /> През юли 2020 г. кабинетът на президента на Украйна обявява, че Леонид Кучма повече няма да участва в работата на Тристранната контактна група (ТКГ) за разрешаване на ситуацията в източната част на Украйна. [[Леонид Кучма]] се среща с украинския президент [[Володимир Зеленски|Владимир Зеленски]] на 28 юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eng.belta.by/politics/view/kuchma-leaves-trilateral-contact-group-on-ukraine-132067-2020/|заглавие=Kuchma leaves Trilateral Contact Group on Ukraine|труд=eng.belta.by|език=en|достъп_дата=29 July 2020}}</ref> През юни 2021 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] и руският президент [[Владимир Путин]] „се споразумяват да продължат дипломацията, свързана със споразумението от Минск“.<ref>{{Cite news|url=https://tass.com/world/1303871|title=Biden’s support of Minsk accords during Geneva summit seen as Russia’s success – expert|date=17 June 2021|work=TASS}}</ref> Планирана е среща в Нормандския формат между Русия, Украйна, Германия и Франция в [[Париж]] на 26 януари 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/political-advisers-hold-four-way-talks-ukraine-paris-2022-01-22|title=Political advisers to hold four-way talks on Ukraine in Paris|date=22 January 2022|work=[[Thomson Reuters]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20220124122214/https://www.reuters.com/world/political-advisers-hold-four-way-talks-ukraine-paris-2022-01-22|archive-date=24 January 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/scholz-macron-say-diplomacy-can-fix-ukraine-russia-standoff/a-60549166|title=Scholz, Macron say diplomacy can fix Ukraine-Russia standoff|date=25 January 2022|work=[[Deutsche Welle]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20220125205354/https://www.dw.com/en/scholz-macron-say-diplomacy-can-fix-ukraine-russia-standoff/a-60549166|archive-date=25 January 2022}}</ref> Украйна изпълнява условието на Русия за среща в Париж и решава да изтегли от [[Върховна Рада|парламента]] спорния законопроект за реинтеграцията на Крим и Донбас, тъй като законът противоречи на Минск II.<ref>{{Cite news|url=https://news.fox-24.com/news/286185.html|title=At Russia’s request, Kiev withdrew the law on Crimea and Donbas from parliament|date=25 January 2022|work=News Fox24|access-date=2022-02-26|archive-date=2022-01-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20220126015341/https://news.fox-24.com/news/286185.html}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.irishtimes.com/news/world/europe/macron-plans-diplomatic-phone-call-with-putin-to-calm-ukrainian-crisis-1.4785653|title=Macron plans diplomatic phone call with Putin to calm Ukrainian crisis|date=26 January 2022|work=The Irish Times}}</ref> ==== Избори в ДНР и ЛНР ==== Докато местните избори в Украйна през 2015 г. са насрочени за 25 октомври, лидерът на ДНР Александър Захарченко издава указ на 2 юли, с който нарежда местните избори на ДНР да се проведат на 18 октомври.<ref>{{Cite news|url=http://www.kyivpost.com/content/ukraine/poroshenko-says-local-elections-in-ukraine-will-be-held-on-oct-25-date-on-which-they-will-be-held-in-donbas-is-hard-to-predict-390837.html|title=Poroshenko says local elections in Ukraine will be held on 25 Oct, date on which they will be held in Donbas is hard to predict|date=11 June 2015|work=[[Kyiv Post]]|access-date=21 October 2016|agency=Interfax}}</ref> Той казва, че това действие е „в съответствие с Минските споразумения“.<ref name="zak1810led">{{Cite news|url=http://en.interfax.com.ua/news/general/275451.html|title=Local elections in DPR to take place on 18 October – Zakharchenko|date=2 July 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Interfax-Ukraine]]}}<br />{{Cite news|url=http://en.interfax.com.ua/news/general/275646.html|title=DPR, LPR attempts to hold separate elections in Donbas on 18 Oct to have destructive consequences – Poroshenko|date=2 July 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Interfax-Ukraine]]}}</ref> Според Захарченко този ход означава, че ДНР „самостоятелно е започнала да изпълнява Минските споразумения“.<ref name="zak1810led" /> Захарченко казва, че изборите ще се проведат „въз основа на закона на Украйна за временно самоуправление на отделните райони на Донецка и Луганска област“, доколкото те не противоречат на конституцията и законите на ДНР. „<ref name="zak1810led" /> В същия ден президентът [[Петро Порошенко]] отговаря, че ако изборите на ДНР продължат по този едностранен начин, това би било „изключително безотговорно и ще има опустошителни последици за процеса на деескалация на напрежението в някои райони на Донецк и Луганск“.<ref name="zak1810led" /> Освен това ОССЕ заяви, че ще изпрати наблюдатели на изборите в зоната на конфликта само ако Украйна помоли за това.<ref>{{Cite news|url=http://pda.pravda.com.ua/news/id_7073249/|date=3 July 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Ukrayinska Pravda]]|language=uk|title=uk:ОБСЄ направить спостерігачів на вибори на Донбасі лише за згоди України|trans-title=OSCE will send observers to the elections in Donbas only with the consent of Ukraine}}</ref> Както е посочено в Минск II, местните избори в контролирани от ДНР и ЛНР територии трябва да бъдат наблюдавани от ОССЕ, за да бъдат считани за легитимни.<ref name="DT12FEBY" /> Лидерът на ЛНР Игор Плотницки последва ДНР, като насрочи избори в контролираната от него територия за 1 ноември 2015 г. На фона на значителното намаляване на насилието, след споразумение за рестартиране на изпълнението на Минск II, което е договорено на 1 септември, Нормандската четворка провежда среща на 2 октомври. На срещата е договорено изборите в зоната на конфликта да се проведат в съответствие с Минск II.<ref name="NFm2Oct15" /> За да направи това, френският президент [[Франсоа Оланд]] казва, че изборите ще трябва да бъдат отложени за 2016 г., тъй като са необходими три месеца за подготовката им.<ref name="NFm2Oct15" /> Руският президент [[Владимир Путин]] се съгласява да използва влиянието си, за да предотврати провеждането на предсрочни избори на ДНР и ЛНР.<ref name="NFm2Oct15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-34457317|title=Ukraine crisis: Pro-Russian rebels 'delay disputed elections'|date=6 October 2015|access-date=21 October 2016|publisher=BBC News}}<br />{{Cite news|url=http://www.rferl.org/a/quartet-leaders-hold-ukraine-peace-talks-october-2-paris/27282684.html|title=Hollande: Elections In Eastern Ukraine Likely To Be Delayed|date=2 October 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Radio Free Europe/Radio Liberty]]}}<br />{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/view/articles/2015-10-05/ukraine-has-no-choice-but-to-live-with-putin|title=Ukraine Is Being Told to Live With Putin|last=Bershidsky|first=Leonid|date=5 October 2015|access-date=21 October 2016|publisher=[[Bloomberg News]]}}</ref> Съответно, ДНР и ЛНР обявяват на 6 октомври, че планираните им избори са отложени за 21 февруари 2016 г.<ref name="Reuters 6 October 2015">{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-ukraine-crisis-election-rebels-idUKKCN0S01L220151006|title=West, Ukraine, hail rebel decision to postpone disputed elections|last=Zinets|first=Natalia|date=6 October 2015|work=[[Reuters]]|access-date=21 October 2016|last2=Pavel Polityuk|archive-date=2016-03-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20160301192554/http://uk.reuters.com/article/uk-ukraine-crisis-election-rebels-idUKKCN0S01L220151006}}<br />{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/europe/ukraine-rebels-to-delay-elections/2015/10/06/cf4de0e2-6c26-11e5-91eb-27ad15c2b723_story.html|title=Ukraine rebels to delay elections|date=6 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007023633/https://www.washingtonpost.com/world/europe/ukraine-rebels-to-delay-elections/2015/10/06/cf4de0e2-6c26-11e5-91eb-27ad15c2b723_story.html|archive-date=7 October 2015|agency=Associated Press|via=[[Washington Post]]}}</ref> Местните избори в останалата част на Украйна се провеждат на 25 октомври 2015 г. След отлагането германският външен министър [[Франк-Валтер Щайнмайер]] казва, че ако наблюдателите на ОССЕ потвърдят, че планираните избори, които трябва да се проведат в сепаратистки райони, са в съответствие с украинското законодателство и Минск II, „законът за специален статут“ за тези райони ще влезе незабавно в действие.<ref name="UA10NOV">{{Cite news|url=http://uatoday.tv/politics/steinmeier-law-on-donbas-special-status-should-enter-into-force-on-election-day-531171.html|title=Steinmeier: Law on Donbas special status should enter into force on election day|date=10 November 2015|access-date=10 November 2015|publisher=Ukraine Today}}</ref> На 18 април 2016 г. планираните (организирани от ДНР и ЛНР) местни избори са отложени от 20 април за 24 юли 2016 г.<ref>{{Cite news|url=http://pda.pravda.com.ua/news/id_7106061/|date=19 April 2016|access-date=21 October 2016|publisher=[[Ukrayinska Pravda]]|language=uk|title=uk:Захарченко відклав 'вибори'|trans-title=Zakharchenko put off the 'election'}}</ref> На 22 юли 2016 г. тези избори за ДНР и ЛНР отново са отложени за 6 ноември 2016 г.<ref>{{Cite news|url=http://pda.pravda.com.ua/news/id_7115735|date=23 July 2016|access-date=21 October 2016|publisher=[[Ukrayinska Pravda]]|language=uk|title=uk:Захарченко переніс вибори в 'ДНР' на листопад|trans-title=Zakharchenko postponed the elections in 'DPR' to November}}<br />{{Cite news|url=http://pda.pravda.com.ua/news/id_7115776/|date=24 July 2016|access-date=21 October 2016|publisher=[[Ukrayinska Pravda]]|language=uk|title=uk:Бойовики 'ЛНР' також вирішили перенести свої 'вибори'|trans-title='DPR' militants also decided to postpone their 'elections'}}</ref> На 2 октомври 2016 г. ДНР и ЛНР провеждат „първични избори“, на които избирателите издигат кандидати за изборите на 6 ноември 2016 г.<ref name="pD21016" /> Украйна заклейми тези „първични избори“ като незаконни.<ref name="pD21016">{{Cite news|url=https://www.kyivpost.com/ukraine-politics-2/defying-minsk-process-russian-backed-separatists-hold-illegal-elections.html|title=Defying Minsk process, Russian-backed separatists hold illegal elections|last=Trach|first=Nataliya|date=2 October 2016|work=[[Kyiv Post]]|access-date=21 October 2016}}<br />{{Cite news|url=http://tass.ru/en/world/877501|title=Donbass militia leader announces autumn primaries in Donetsk]|date=23 May 2016|access-date=21 October 2016|publisher=[[TASS news agency]]}}</ref> На 4 ноември 2016 г. и ДНР, и ЛНР отлагат местните си избори „до друго нареждане“; ръководителят на ДНР Захарченко добавя, че „През 2017 г. ще проведем избори съгласно споразуменията от Минск или ще ги проведем самостоятелно“. Изборите за Народен съвет на Донецката народна република и Народния съвет на Луганската народна република са организирани и проведени от Донецката и Луганската народни републики на 11 ноември 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/europe/incumbents-win-vote-in-ukraine-rebel-regions/2018/11/12/04e2e23a-e65d-11e8-8449-1ff263609a31_story.html?noredirect=on|title=Separatists win vote in Ukraine rebel regions by big margins|date=12 November 2018|work=[[The Washington Post]]|access-date=17 November 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181214070213/https://www.washingtonpost.com/world/europe/incumbents-win-vote-in-ukraine-rebel-regions/2018/11/12/04e2e23a-e65d-11e8-8449-1ff263609a31_story.html?noredirect=on|archive-date=14 December 2018}}</ref> == Оценка и оттегляне == Участващите страни и наблюдатели като цяло заявяват, че споразуменията от Минск са „пътят напред“ за постигане на споразумение в Украйна. Критиците ги характеризират като неблагоприятни за Украйна и направени по принуда по време на война. Докато други смятат Руската федерация за страна по споразуменията като една от тристранната контактна група, позицията на Кремъл е, че тя е модератор. През май и юни 2021 г. [[Марк Галеоти]] предлага „време е да признаем, че процесът от Минск е приключил – и може единствено да възпрепятства всеки по-смислен диалог“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2021/06/01/are-the-minsk-ii-peace-accords-worth-preserving-a74069|заглавие=Are the Minsk II Peace Accords Worth Preserving?|автор=Galeotti|първо_име=Mark|труд=The Moscow Times|език=en|достъп_дата=21 June 2021}}</ref> и предлага като външна страна Обединеното кралство да придвижи дипломацията напред.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geostrategy.org.uk/britains-world/the-minsk-accords-should-britain-declare-them-dead/|заглавие=The Minsk Accords: Should Britain declare them dead?|труд=Council on Geostrategy|език=en-GB|достъп_дата=21 June 2021}}</ref> В интервю от юни 2021 г. Владислав Сурков, помощник на Путин за политиката в Украйна от 2013 до 2020 г., който е отстранен от ролята си през февруари 2020 г., казва, че Украйна „може да бъде реформирана като [[конфедерация]], с много свобода за регионите, които да решават нещата сами за себе си". Той казва, че страната ще бъде разкъсана от „геополитическата гравитация“ между Русия и Запада, описвайки споразуменията от Минск като акт, който „легитимира първото разделение на Украйна“ в „реконкиста“, „първата открита геополитическа контраатака от Русия [срещу Запада]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.irishtimes.com/news/world/europe/interview-an-overdose-of-freedom-is-lethal-to-a-state-says-former-key-putin-adviser-1.4598641|заглавие=Interview: 'An overdose of freedom is lethal to a state,' says former key Putin adviser|автор=Foy|първо_име=Henry|труд=The Irish Times|език=en|достъп_дата=21 June 2021}}</ref> През октомври 2021 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] казва, че „ако американците наистина са готови да подкрепят изпълнението на Минските споразумения, този въпрос може да бъде разрешен много бързо“.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/72929/|title=Lavrov: U.S. could significantly accelerate implementation of Minsk Agreements on Donbas if it wanted|date=19 October 2021|work=Interfax News Agency}}</ref> Възниква спор за ролята на Руската федерация, като страните подразбират Минск като споразумение между Украйна и Русия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3125910-sajdik-russia-is-party-to-conflict-in-donbas.html|заглавие=Sajdik: Russia is party to conflict in Donbas|труд=Ukrinform|език=en|достъп_дата=26 January 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uacrisis.org/en/minsk-agreements|заглавие=The future of Minsk agreements: pressing for implementation or withdrawing?|труд=Ukraine Crisis Media Center|език=en-US|достъп_дата=26 January 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/france-says-russia-refused-hold-normandy-format-meeting-ukraine-2021-11-09/|title=France says Russia refused to hold ministerial meeting on Ukraine|last=Reuters|date=9 November 2021|work=Reuters|access-date=26 January 2022|language=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2021/03/18/g7-says-it-will-not-recognize-russias-occupation-of-crimea-a73284|заглавие=G7 Says It Will Not Recognize Russia's 'Occupation' of Crimea|автор=AFP|труд=The Moscow Times|език=en|достъп_дата=26 January 2022}}</ref> но руски служители, претендиращи за ролята на посредник, настояват Украйна да преговаря директно с представители на самопровъзгласилите се [[Сепаратизъм|сепаратистки]] републики в части от Донецк и Луганск.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.kremlin.ru/events/president/news/66181|заглавие=Article by Vladimir Putin 'On the Historical Unity of Russians and Ukrainians'|труд=President of Russia|език=en|достъп_дата=26 January 2022|цитат=the outcome of both Minsk‑1 and Minsk‑2 which give a real chance to peacefully restore the territorial integrity of Ukraine by coming to an agreement directly with the DPR and LPR with Russia, Germany and France as mediators, contradicts the entire logic of the anti-Russia project.}}</ref> Украинският президент [[Володимир Зеленски|Владимир Зеленски]] казва, че „няма намерение да разговаря с терористи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/ed40d675-16b3-4a35-a157-b9bf0078b507|title=Ukrainian leader calls for revamp of peace process to end Donbas war|date=26 April 2021|work=Financial Times}}</ref> Руската страна отказва преговори на високо ниво и Кремъл одобрява статия от октомври 2021 г. на бившия руски президент Дмитрий Медведев, озаглавена „Защо е безсмислено да се занимаваме с настоящото украинско ръководство“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2021/10/11/russia-shouldnt-negotiate-with-vassal-ukraine-ex-president-medvedev-says-a75263|заглавие=Russia Shouldn’t Negotiate With ‘Vassal’ Ukraine, Ex-President Medvedev Says|автор=|първо_име=|труд=The Moscow Times|език=en|достъп_дата=26 January 2022}}</ref> (която някои критикуваха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://jamestown.org/program/putins-brutal-letter-to-ukraine-under-medvedevs-byline/|заглавие=Putin‘s Brutal Letter to Ukraine under Medvedev’s Byline|автор=Vladimir|първо_име=Socor|труд=Jamestown|език=en-US|достъп_дата=26 January 2022}}</ref> През ноември 2021 г. руското външно министерство нарушава дипломатическия протокол, като пуска поверителна кореспонденция с преговарящите Германия и Франция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/germany-decries-russias-publication-of-diplomatic-notes-on-ukraine/a-59870445|заглавие=Germany decries Russia's publication of diplomatic notes on Ukraine|автор=|първо_име=|труд=DW|език=en-GB|достъп_дата=26 January 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/france-says-russias-publication-notes-breaks-diplomatic-rules-2021-11-18/|title=France, Germany say Russia's publication of notes breaks diplomatic rules|last=Irish|first=John|date=19 November 2021|work=Reuters|access-date=26 January 2022|language=en}}</ref> През декември 2021 г. началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов казва, че „Киев не изпълнява Минските споразумения. Украинските въоръжени сили изтъкват, че са започнали да използват доставени от САЩ противотанкови ракетни системи Javelin в Донбас и също така използват турски разузнавателни/ударни дронове. В резултат на това и без това напрегнатата ситуация в източната част на тази страна се влошава допълнително.“<ref>{{Cite news|url=https://tass.com/world/1373123|title=Moscow to thwart any provocations by Kiev in Donbass, Russian military chief warns|date=9 December 2021|work=Tass}}</ref> През януари 2022 г. Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, казва, че „Изпълнението на споразумението от Минск означава унищожаване на страната. Когато те са подписани под цевта на руската оръжия – и германците и французите гледат – вече е ясно за всички рационални хора, че е невъзможно тези документи да бъдат приложени.“<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-russia-france-germany-europe-d9a2ed365b58d35274bf0c3c18427e81|title=Ukraine security chief: Minsk peace deal may create chaos|date=31 January 2022|agency=Associated Press}}</ref> През февруари 2022 г. финландският президент [[Саули Нийнистьо|Саули Ниинистьо]] каза, че „най-възможното решение (на настоящата ситуация) може да бъде изпълнението на споразумението от Минск или поне значителен напредък в прилагането му“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/finlands-president-says-minsk-agreement-should-be-looked-again-2022-02-04/|title=Finland's president says Minsk agreement should be looked at again|date=4 February 2022|work=Reuters}}</ref> На 15 февруари 2022 г. руската Дума гласува призив към президента Путин да признае самопровъзгласилите се ЛНР и ДНР.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.russia-briefing.com/news/russian-parliament-votes-to-give-sovereign-recognition-to-donbas.html/|заглавие=Russian Parliament Votes To Give Sovereign Recognition To Donbas|труд=Russia Briefing|издател=Dezan Shira & Associates|достъп_дата=22 February 2022|архив_дата=2022-02-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220222095421/https://www.russia-briefing.com/news/russian-parliament-votes-to-give-sovereign-recognition-to-donbas.html/}}</ref> На следващия ден говорител на руското правителство признава, че официалното признаване на републиките на Донбас няма да е в съответствие със споразуменията от Минск.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/us-blinken-warns-russia-against-declaring-ukraine-breakaway-regions-independent-2022-02-16/|заглавие=U.S. Blinken warns Russia against declaring Ukraine breakaway regions independent|труд=Reuters|издател=Thomson Reuters|достъп_дата=22 February 2022}}</ref> Въпреки това той казва пред журналисти, че приоритетът на Путин за регулиране на ситуацията в Донбас е прилагането на механизмите, приети в рамките на тези споразумения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tvpworld.com/58548447/russia-aware-of-minsk-agreements-breach-by-recognising-donetsk-luhansk|заглавие=Russia aware of Minsk Agreements breach by recognising Donetsk, Luhansk|достъп_дата=2022-02-26|архив_дата=2022-02-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220216145210/https://tvpworld.com/58548447/russia-aware-of-minsk-agreements-breach-by-recognising-donetsk-luhansk}}</ref> Русия официално признава самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народни републики на 21 февруари 2022 г.<ref name="theguardian1" /> След това решение на 22 февруари 2022 г. президентът Путин казва, че Минските споразумения „вече не съществуват“ и че Украйна, а не Русия, е виновна за разпадането им, като в коментарите си обвини Украйна в геноцид в Донбас.<ref name="fgfg56" /><ref name="ASB776">{{Cite news|url=https://nationalpost.com/pmn/news-pmn/crime-pmn/putin-says-ukraines-minsk-peace-process-is-finished-blames-kyiv|title=Putin says Ukraine's Minsk peace process is finished, blames Kyiv|date=22 February 2022|work=The National Post|access-date=22 February 2022|agency=Reuters}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tass.com/world/1408591|заглавие=Minsk agreements cease to exist – Putin|труд=TASS|достъп_дата=22 February 2022}}</ref> След това Русия [[Руско нападение срещу Украйна|нахлува в Украйна]] на 24 февруари 2022 г.<ref name="sdsds44" /> == Бележки == <references group="note"/> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Minsk_agreements|1073956703}} [[Категория:Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2014 година в Украйна]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 48wmn0zmmr6izhlc42aoekynvnm89o7 Хронология на руското нападение над Украйна 0 804267 12896175 12892300 2026-05-02T14:30:24Z Dobrichev 17906 /* Юни 2022 */ 12896175 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударен е и петролен танкер<ref name=":66" /> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 0nur2nglpkyss29r51me270ff1me082 12896276 12896175 2026-05-02T16:43:23Z ~2026-25311-39 393935 12896276 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударен е и петролен танкер<ref name=":66" /> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селице от украинските сили. (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта.) Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Малка Токмачка от 42 гвардейска мотострелкова дивизия.<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руснките военнни сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят . Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 393xmgisyz20elj8phhz78bdlmqfd2z 12896279 12896276 2026-05-02T16:47:19Z ~2026-25311-39 393935 /* Битка за Мала Токмачка */ 12896279 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударен е и петролен танкер<ref name=":66" /> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селице от украинските сили. (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта.) Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Мала Токмачка от 42 гвардейска мотострелкова дивизия<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руските военнни сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят . Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> Близо до Мала Токмачка, в Запорожка област се водят тежки боеве до селно Мирное (битката тече от 2023), както и за село Работино. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] jv2rde222y1wbply6fza7rmcaxv6m28 12896292 12896279 2026-05-02T16:58:47Z ~2026-26792-05 394653 /* Битка за Мала Токмачка */ 12896292 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударен е и петролен танкер<ref name=":66" /> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селце от украинските сили (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта). Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Мала Токмачка от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руските въоръжени сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят. Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> Близо до Мала Токмачка, в Запорожка област се водят тежки боеве до село Мирное (битката тече от 2023), както и за село Работино. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 549sq0gmxxp608cj7oiwd0bnoqiwtyd 12896902 12896292 2026-05-03T09:52:24Z ~2026-25311-39 393935 /* Битка за Черно и Каспийско море */ 12896902 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударена периодично унищожава руски петролни танкери<ref name=":66" /><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/dronove-izvadiha-stroya-ruski-tankeri</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селце от украинските сили (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта). Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Мала Токмачка от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руските въоръжени сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят. Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> Близо до Мала Токмачка, в Запорожка област се водят тежки боеве до село Мирное (битката тече от 2023), както и за село Работино. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] clrq4twffys609973m6wimeh9sk1q2c 12896910 12896902 2026-05-03T09:57:31Z ~2026-25311-39 393935 /* Юни 2022 */ Излишна информация. В едното изречение се казва, че руснаците поемат пълен контрол над града, в следващото - че вече владеят града на 100 процента. 12896910 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк,.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> като започнат постепенна евакуация на града. Въпреки това няколкостотин цивилни остават в завода "Азот".<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударена периодично унищожава руски петролни танкери<ref name=":66" /><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/dronove-izvadiha-stroya-ruski-tankeri</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селце от украинските сили (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта). Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Мала Токмачка от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руските въоръжени сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят. Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> Близо до Мала Токмачка, в Запорожка област се водят тежки боеве до село Мирное (битката тече от 2023), както и за село Работино. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] ntu0rvvxgmvi33t47nww1yumm0u1nh1 12896939 12896910 2026-05-03T10:12:43Z ~2026-26792-05 394653 Премахната редакция 12896910 на [[Special:Contributions/~2026-25311-39|~2026-25311-39]] ([[User talk:~2026-25311-39|б.]]) 12896939 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Обработка|форматиране, уикифициране, препратки}} {{твърде дълга}} {{Повече източници}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари 2022 година. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението в периода 24 февруари – 5 декември 2022 г.|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през февруари - март 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска техника, артилерия и войски от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 февруари 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 декември 2021|url-status=live}}</ref> === Начало на бойните действия: руски Блицкриг (24 февруари – 25 март 2022) === На 24 февруари, [[Владимир Путин]] обявява, че е взел решение да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 февруари 2022|website=MSN|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 март 2024|access-date=31 март 2024|archive-date=24 февруари 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина „война“, а „воена операция“ или „специална операция“) В обръщението си, Путин обявява, че няма планове за окупация на цяла Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него, Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на страната и призовава украинските войници да свалят оръжието си.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за удари по [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и [[Донбас]].<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 февруари 2022|access-date=24 февруари 2022|website=POLITICO|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руската армия навлиза близо до гр. Харков. Официални украински лица съобщават за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 февруари 2022|language=en|url-status=live}}</ref> Междувременно, Русия изстрелва крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=23 февруари 2022|work=Reuters|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 февруари 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 февруари 2022|work=The New York Times|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 февруари 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=23 февруари 2022|work=AP News|access-date=23 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 февруари 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така, Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|language=en}}</ref> [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна от полуостров [[Крим]]<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> и откъм [[Беларус]]. Руснаците действат на широк фонт, предприемайки атаки срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] ,[[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 февруари 2022|archive-date=24 февруари 2022|publisher=BBC}}</ref> Макар и трудно, Министерството на отбраната на Украйна успява да задейства своето ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът [[Володимир Зеленски]] обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна,<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна [[мобилизация]] на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 февруари 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 февруари 2022|language=en-GB|issn=0261-3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> === Първоначални сили на участниците === В началото на март над 66 хиляди мъже се завръщат в Украйна и съставят 12 бойни бригади,<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> но Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> В близките няколко дни към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref> Международен легион за териториална отбрана на Украйна Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия|Сирия,]] <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>[[Северна Корея]] и държави с авторитарно управление. ([[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона). Пред своя съвет за сигурност, Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“)<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> ===== Битка за Киев ( 24февруари 2022 - 2 април 2022) ===== {{основна|Битка за Киев (2022)}}От 24 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Киев. Все пак на 17 - 22 март руските войски са отблъснати и ВСУ минават в контранастъпление. === Бойни действия в направление "Юг" === За разлика от боевете на север и на североизток, руските операции на изток и на юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 февруари 2022|date=25 февруари 2022|archive-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 февруари 2022|work=Reuters|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> ===== Битка за Мелитопол (25 - 26 февруари 2022) ===== {{основна|Битка за Мелитопол}}След двудневни сражения (25-26 февр.2022) Русия заявява, че е завладян Мелитопол. Новината е потвърдена от местните власти на 01 март същата година '''Битка за Херсон (24 февруари 2022 - 25 февруари 2022)'''{{основна|Битка за Херсон}}На 24 февруари 2022 руските военни части атакуват Херсон. На 27 февруари успяват да го обсадят, а на 2 март 2022 завладяват по-голямата част от него. На 23 март 2022 ВСУ преминава в контраатака и до 25 март 2025 успява да прогони руските военни сили от Херсон '''Битка за Николаев (26 февруари 2022- 24 март2022)'''{{основна|Битка за Николаев}}От 26 февруари 2022 се водят тежки боеве за гр. Николаев. Той е ключов транспортен възел за настъплението на Русия<ref>The Guardian. https://www.theguardian.com/world/2022/mar/04/russia-ukraine-mykolaiv-odesa-push-kyiv-fighting</ref> Там се намира единствения мост през река [[Южен Буг]].<ref>Russian Offensive Campaign Assessment, March 4 https://understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-4</ref> В крайна сметка ВСУ успява да отблъсне руските войски. Въпреки тежките боеве край [[Харков]] и Чернигов, ВСУ успява да удържи и двата града под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същевременно в Беларус, близо до украинската граница, са разгърнати допълнителни сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В началото на март руските войски превземат Волноваха и [[Херсон]], както градове и села в северната част на Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> На 5 март жителите на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори, както и в [[Бердянск]] (Запорожка област), където също се провежда мирна демонстрация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> <ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с молба да осигури безопасна зона за полети над Украйна или да осигури авиция. Той отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> Путин обаче, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превзела само един голям град (Херсон).<ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В свое изказване, [[Владимир Путин]] заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 14 март е съобщено, че поне два големи града са обкръжени от руските сили - Харков и Суми. Градовете [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]] са подложени на тежки бомбардировки. ВСУ запазват контрола си над Чернигов, но с цената на много цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Значителни руски военноморски сили настъпват в района на Одеса. На 15 март се потвърждава становището на британското военно разузнаване, че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022 Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022]</ref> === Застой на руската офанзива ( 28 февруари - 25 март 2022) === През втората половина на март, настъплението на руските войски е затруднено. Офанзивата срещу Киев и Николаев на практика спира. Харков и Мариупол, които са подложени на непрекъснат обстрел, не са превзети, а руските сили не успяват да установят контрол над украинското въздушно пространство. Първоначалната цел на руските войски е бързото превземане на Киев, Харков и редица други големи градове. Тази цел не е постигната. <ref name=":8">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна. Той заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна, по-специално върху „освобождението на Донбас“. == Бойни действия (26 март - 8 април 2022) == Постепенно войната става позиционна. Русия е отблъсната от Киев и Николаев, води се тежка битка за Харков. '''Битка за Харков'''{{основна|Битка за Харков (2022)}} На 25 март Украйна обявява, че започва контраофанзива в областите Суми, Киев и Харков. От своя страна, руските сили получават заповед напълно да се изтеглят от територията на северна Украйна с цел прегрупиране и подготовка за настъпление в Донбас. На 1 март ВСУ навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. На следващия ден, обаче руските военни сили извършват въдушен десант и завземат Макарива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Те успяват да се приближат до покрайнините на [[Горловка]], [[Донецка област]] и планират настъпление към града. Междувременно руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], градът устоява. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Масираният обстрел, обаче прекъсва електрификацията и топлоподаването на Харков. <ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> През първата половина на април, украинските войски в северна Украйна напълно освобождават Киевска, Житомирска, Сумска и Черниговска области. '''1 април''' На 1 април Русия изстрелва ракети от Крим и нанася удари в [[Одеска област]]. <ref name=":82">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти се оправдават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]]. Това е първия случай от началото на войната, когато Русия съобщава за въздушен удар на собствена територия.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Володимир Зеленски лишава двама генерали – служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна – от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бивш началник на главния отдел за вътрешна сигурност, а другият – бивш ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чиито [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> През това време Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. ВСУ успяват да отвоюват от руснаците селата Слобода и Лукашивка ([[Чернигов|Черниговска област)]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> '''2 април''' {{Основна|Клане в Буча}} С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] става ясно, че руската армия е извършила етническо прочистване. Открити са стотици тела на убити украинци,<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> както и масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Много мъже са разстреляни с вързани на гърба ръце.<ref name=":15" /> Европейски политици, като германския вицеканцлер Роберт Хабек, френският президент [[Еманюел Макрон]] и британският премиер [[Борис Джонсън]], осъждат клането и намират Русия за виновна.<ref name=":15" /> Руската позиция е, че сведенията за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] са лъжа. Тази позиция остава непроменена, въпреки представените доказателства и извършените международни проверки на факти. Тези проверки опровергават руските обвинения, че изображенията на убити цивилни са инсценирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> Междувременно в продължение на няколко дни нови колони от руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират и обстрелват цивилни, но ВСУ и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]]<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от Луганск и Донецк. Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в района на Донбас, Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и Северодонецк. Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Украинските власт твърдят, че че руските сили се прегрупират за нова офанзива в Донбас, която ще последва в рамките на 3 до 4 дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Междувременно общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. == Бойни действия (8 април - 1 май 2022) == === 8 – 14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} В началото на април Русия започва серия от ракетни удари срещу градове в източна и южна Украйна<ref>[https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-kramatorsk-missile-strike-rises-57-ukraine-official-says-2022-04-10/ Death toll from Kramatorsk missile strike rises to 57, Ukraine official says]</ref>. Част от инфраструктурата на Днипро е разрушена от ракети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/ukraine-claims-russia-has-completely-destroyed-dnipro-airport-2875866 Ukraine Claims Russia Has "Completely Destroyed" Dnipro Airport]</ref> Одеса също търпи сериозни щети.<ref>[https://www.ndtv.com/world-news/russia-ukraine-war-mercenaries-training-centre-russia-destroys-mercenary-training-centre-near-odesa-2870583 Russia Destroys Mercenary Training Centre Near Ukraine's Odesa: Report]</ref> На 10 април руската армия започва нова офанзива в Донбас<ref>[https://thehill.com/policy/international/3272235-zelensky-says-russia-has-started-battle-for-donbas/ Zelensky says Russia has started ‘battle for Donbas’]</ref>. В източна Украйна е забелязан конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от 12 км. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, към Донбас, където проруски сепаратисти държат под контрол големи територии. Целта на офанзивата в Донбас е евентуално обкръжаване на украинските войски в региона чрез настиск на север от района на Харков и на юг от град Донецк. Подкреплението би довело до числено превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия засилва кампанията си за „мобилизация“ в региона на Донбас и се опитва да набира дори мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба. Според британското разузнаване, Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува информация, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към цели, които не са военни. Според тази информация оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, както и използване на заложници като живи щитове, и миниране на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозиви , за да „причинят жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна“ и продължават да атакуват гражданската инфраструктура с „висок риск“ от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че миналата вечер са извършени руски удари срещу градовете [[Днипро]], Николаев и Харков. Според говорителя на министерството, генерал-майор Игор Конашенков, са засегнатите следните обекти: два контролни пункта, складове с гориво и боеприпаси и 49 пункта за военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на ВСУ съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии в Донбас. Руската армия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб, основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка в районите на Северодонецк и Лисичанск.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на Луганск, Сергей Хайда информира че руската армия открива огън срещу [[Северодонецк]].. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време, при обстрел в Харковска област са убити 10 души, сред които едно дете, а 11 души са ранени при обстрел. Град Изюм остава гореща точка в региона, информира началника на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''12 април''' Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно в Русия 33 500 от жителите на града. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да бъдат разследвани с оценка от международните институции в областта на наказателното.право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref><ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> '''13 април''' Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с Володимир Зеленски в знак на подкрепа за страната. , Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в ЕС“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат нападнати от Русия в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските войски продължават да се прегрупират с цен настъпление в районите на Донецк и Луганск (най-вече в Мариупол). Те се опитват даизместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> '''За първи път след нахлуването си руските военни решават да използват далекобойни бомбардировачи'''. Според украинското министерство на отбраната с тях руските войски атакуват Мариупол. Говорителят на министерството Александър Мотузяник съобщава, че Русия концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. '''16 април''' Руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски,<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и 1000 цивилни – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервала между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) ще предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Всеки който се предаде ще бъдат третиран в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Украинската страна първоначално отказва да даде официален отговор на руския ултиматум..<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref>Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на войната. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на Русия във воденето на преговори с Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и енергийната мрежа на страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена криза.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия започва своето настъпление, за да поеме контрол над източния регион на Украйна Донбас. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза на войната. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донбас и Харков се разгръщат и стават по-интензивни. Въпреки това Данилов вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от 2 до 4 седмици и предупреждава, че в никакъв случай не трябва да се подценява силата на агресора.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобяд между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени, деца и възрастни хора. Донецката военна администрация съобщава, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орехов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на цивилните.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' В нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили вече имат пълен контрол над град Кремина в Луганска област, твърди руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският президент прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укриващи се в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Командването на руската армия завършва определянето на целите за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Александър Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Русия, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете в наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] „Ураган“ и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 24 април руските сили в Мариупол се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в града. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в Луганска област и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. Според Володимир Зеленски руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители от региона на Донбас, са били евакуирани в Русия от началото на военните действия, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество доказателства за това.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за '''инвазия''' и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин „принципно се е съгласил“ с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода „Азовстал“ в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се „движи със скоростта на войната“, за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат „решаващи за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> Руски ракети удрят Киев. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Според кмета на Мариупо след обстрела на болницата, броят на ранените в нея нараства критично. Тъй отбелязва, че в бомбоубежищата са се укрили и много бежанци от частта откъм левия бряг на града. Според него в стоманенодобивният завод "Азовстал" се укриват много цивилно сред които има жени, деца и възрастни хора. Докато очакват евакуация те са лишени от базови хуманитарни условия.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|archive-date=2022-04-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно според Генералния щаб на Украйна, ВСУ успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област. Освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === На 2 май ВСУ съобщават ,че руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref>В Донецка област ВСУ успява да спре множество атаки на руските сили по река Северски Донец. Руските военни сили не успяват да създадат плацдарм за обграждане на градовете Северодонецк и Лисичанск.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> За сметка на това те успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават ВСУ.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Вл. Залужни заявява ,че още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, руските войници постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Междду 4 и 5 май са възобновени боевете в Мариупол с цел овладяване на стоманенодобивният завод "Азовстал" на Мариупол<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май е извършена евакуация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> Въпреки това на 5 май президентът на Украйна, Володимир Зеленски, отбелязва че обстрелът над завода продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, включително жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че на практика няма населени места, които да не са обстрелвани от руските сили. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна така към и цивилна инфраструктура,.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск, Сергей Хайд съобщава че мобилната комуникация в региона е нарушена ,а хуманитарната ситуация остава тежка. Тъй като запасите в складовете намаляват, а доставките са затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 17-20 май === Между 17 и 20 май военното командване на Украйна преценява, че битката за защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че почти 959 украински войници, укрити в завода се предават на руснаците.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 20 май Мариупол попада под пълния контрол на руските сили. === 24-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели град [[Свитлодарск|Светлодарск в]] Донецка област, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали разпространяват изображения с издигнато руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и в него е останала голяма част от цивилното население. Според него ВСУ не са в отстъпление, а се прегрупират. <ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация и за превземането на град Мироновски в Донецка област.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север – една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май – 4 юни === На 1 юни САЩ обявяват, че ще доставят на Украйна модерна [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може да изстрелва едновременно множество ракети с прецизно насочване. Това е промяна в позицията на САЩ - до този момент то неколкократно заявява, че не възнамерява да достави на Украйна ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия. В официално изявление на британското разузнаване 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Според раузнаването руските воени сили водят боевете по улиците на града, включително чрез чеченски бойци и наемници от Сирия. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като артилерийските им удари нанасят големи щети върху отбранителните линии на украинската армия. Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти в цяла Украйна.<ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> Според кмета на Мариупол, Вадим Бойченско руските войскивсе още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района.. Също така той предупреждава, че труповете лежат несъбрани, а кладенците са замърсени,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> което предвид покачващите се температури може да доведе до епидемия. == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, чеː * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на Русия вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев. В резултат на удара е унищожена военна техника, дарена от чужбина (танкове и др.).по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара, Русия прави нов психологически натиск. Доставката трябва да включи прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с малък обсег. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от Луганск област. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руските войски също напредват към град Попасна, където поемат контрол над Лиман, Святохирск и над още 15 населени места.[[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]]Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод "Азот" в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от Северодонецк.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708|title=Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city|work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|work=CNN|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|date=24 юни 2022}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779|access-date=2022-06-26|website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк ,а на 3 юли и над Лисичанск.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/|title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|work=Reuters|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|date=25 юни 2022|access-date=25 юни 2022}}</ref> Вследствие на което цялата Луганска област е на 100% окупирана от руските сили. == Украински контраофанзиви (29 август – 11 ноември 2022 година) == На 29 август 2022 г. Украинските сили започват контраофанзива в района на Херсон, което принуждава руснаците да концентрират значителна част от войските си на юг. Възползвайки се от това на 6 септември ВСУ започва втора контраофанзива в Харковска област напредвайки поне с 20 км. След това украинските войски бързо напредват дълбоко в окупираните от Русия територии, вследствие на което на 8 септември освобождават Балаклия, а на 10 септември Купянск. Руските войски се оказват под заплахата от обкръжение като те започват масово да отстъпват почти без бой от територия на Харковска област към линията Сватово-Креминая в Луганска област и руско-украинската граница, изоставайки градовете Изюм и Волчанск. Отстъплението на руската армия от Изюм, оставя след себе си военна техника, която бива изоставена и пленена от ВСУ под формата на трофеи: 102 танка, 108 БМП, 86 БТР и 66 артилерийски оръдия. Към края на месеца украинските сили форсират р. Оскол от няколко места, преминавайки в настъпление в северната част на Донецка област. На 1 октомври ВСУ навлиза в Лиман и обкръжава руските войски от три страни. На 3 октомври, той е изоставен и напълно превзет от ВСУ. В началото на ноември се появяват признаци за отстъпление на руските войски от левия на десния бряг на река Днепър и град Херсон. На 9 ноември руското министерство на отбраната нарежда на войските си напълно да се изтегли от левия на десния бряг на реката. При отстъплението си руските войски унищожават всички мостове правейки Днепър трудна за преминаване, изоставайки и част от собствените си танкове, поради невъзможността да бъдат евакуирани заради бързото напредване на ВСУ към Херсон. На 11 ноември украинските въоръжени сили навлизат в Херсон. == Битка за Черно и Каспийско море == На 14 април 2022 руският ракетен крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда. Руското министерество на отбраната известява, че екипажът е евакуиран. Според Русия взривът е станал в резултат на пожар. Губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява ,че 2 противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера <ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btаУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2022-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-16}}</ref> Новината е потвърдена и от министерство на отбраната на САЩ - първо неофициално, <ref name=":61">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref>а после и официално. „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на войната. На свой ред Русия пуска дезинформация, че "Москва" е потънал след разразила се буря. Освен това руското правителство отрича да има човешки жертви. Последното не кореспондира нито с анализите на чуждите разузнавания,<ref name=":61" /> нито с това, че голяма част от роднините на служещите на борда на "Москва" впоследствие не успяват да се свържат със своите близки.,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> а смъртта на поне част от моряците е потвърдена. <ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> На 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ в пристанище Бердянск в Азовско море <ref name=":22" /> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война от 1905 година <ref name=":22" /> <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно битката за Змийският остров се превръща в една от важните битки в Черно море <ref>[https://bntnews.bg/news/voinata-v-ukraina-i-cherno-more-kak-zmiyskiyat-ostrov-promeni-balansa-na-silite-1268039news.html Войната в Украйна и Черно море: Как Змийският остров промени баланса на силите - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> На 15 май ВСУ публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Нептун, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> През март 2022 Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> <ref name=":17" /> На 6 април 2026 Украйна съобщава, че е унищожила новият флагман на Черноморският флот на Русия - фрегатата "Адмирал Макаров"<ref name=":66">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-naslednika-na-kraycera-moskva Украйна удари наследника на крайцера "Москва"// Сега//6 април 2026</ref> Ударена периодично унищожава руски петролни танкери<ref name=":66" /><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/dronove-izvadiha-stroya-ruski-tankeri</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Логистични затруднения пред Украйна през 2023 – 2024 === На 24 февруари 2023 г. се навършва една година от войната на Русия срещу Украйна. Въпреки ,че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава ,че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време страните от ЕС изпитват затруднения с това количество. Към 14 ноември 2023 г. на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/ ЕС не може да достави навреме 1 млн. снаряда за Украйна, каза германски министър]</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html ЕС няма да успее да произведе един милион снаряда за Украйна]</ref> (само за сравнение през декември 2023 г. Украйна иска от САЩ общо 17 милиона снаряда – в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>[https://zemya.bg/залужни-поискал-17-милиона-снаряда-и-400-ми/ Залужни поискал 17 милиона снаряда и 400 милиарда долара от САЩ за “деокупацията” на Украйна]</ref> <ref>https://worldnews.bg/n/zalujniy-se-oplaka-na-shefa-na-pentagona-ot-kabineta-na-prezidenta-i-poiska-17-miliona-snaryada---iztochnitsi-na-ukrainska-pravda_8741/ worldnews "Залужний се оплака на шефа на Пентагона от кабинета на президента и поиска 17 милиона снаряда – източници на Украинска правда" 12 април 2023 година</ref>) като най-солидна е подкрепата от Съединените щати. Въпреки ,че в началото на март 2024 г. са предоставени малко над 1 милион от исканите снаряди в областта на логистиката ВСУ среща проблеми. Причината – европейските държави не са настроили индустрите си в режим на ''„военна икономика“'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост, като срещат най-различни спънки. Не е без значение и помощта за Русия оказвана от страни като Иран ,Беларус, Никарагуа и Северна Корея. (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди на Русия<ref name=":29">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan Половината руски снаряди идват от Пхенян]</ref>; Според южнокорейското разузнаване, до средата на 2025 тази бройка вече е набънала до 12 милиона артилерийски снаряди. <ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/phenyan-e-dostavil-na-moskva-12-miliona-snaryada-zayavi-yuzhnokoreyskoto-razuznavane Пхенян e доставил на Москва 12 милиона снаряда, заяви южнокорейското разузнаване]</ref>също така Северна Корея предоставя снаряди за РЗСВ „Катюша“,<ref name=":29" /> както и балистични ракети с малък обсег.)<ref name=":29" /> В САЩ административните процедури по отношение на отпускането на помощи за Украйна не е без значение макар и републиканската партия от няколко месеца да саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда долара. Политическите противоборства забавят помощта за Украйна дълго време. Според [[Валерий Залужни]] в края на 2023 войната е станала позиционна и е преминала към война на изтощение.<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/389597-voynata-na-rusiya-sreshtu-ukrayna-mozhe-da-prodalzhi-do-2034-g // България он еър. "Войната на Русия срещу Украйна може да продължи до 2034 г.". 25.07.2025</ref> == Стратегически битки през 2023 – 2024 == ==== Битка за Бахмут (1 август 2022 - 20 май 2023) ==== {{основна|Битка за Бахмут}}Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителна, което поставя под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine | CBC News]</ref> На 20 май 2023 г. в 12:00 часа лидерът на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин съобщава, че Бахмут е на 100% окупиран,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. ==== Битка за Авдеевка (21 февруари 2022 - 17 февруари 2024) ==== {{основна|Битка за Авдиивка (2022 – 2024)}}Битката за Авдиивка (Авдеевка) е една от най-кръвопролитните битки в руско-украинската война. Генералният щаб на Украйна смята, че руските военни сили са изгубили над 6000 души в битката за нея, като в това число не влизат паравоенните части на "Вагнер". Битката започва на 21 февруари 2022 с руска агресия срещу този стратегически център. Постепенно ВСУ започва да страда от недостиг на снаряди и техника. На 20 януари руските войски постигат важен пробив. На 17 февруари 2024 Олександър Сирски взима решение да изтегли украинските военни части. === Метеж на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === {{основна|Бунт на ЧВК „Вагнер“}}За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни компани. Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК „Вагнер“. Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин.<ref name=":31">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html Кой е Евгений Пригожин, който беше обявен за мъртъв, след като докара Кремъл до паника]</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж<ref>[https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/ Wagner mercenary chief says Russia's war in Ukraine based on lies]</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>[https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756 Wagner mercenary chief calls for armed rebellion against Russian military leadership]</ref> В първите часове наемниците от „Вагнер“ не срещат съпротива поемайки контрол над Ростов на Дон, а след това и на Воронеж. Междувременно Путин готви Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на страната. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко в качеството си на посредник, между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/ Лукашенко каза, че е призовал Пригожин да внимава]</ref> Стига се до компромис при условие ,че Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000 – 10 000 бойци в Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК „Вагнер“ който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема сделката и прекратява метежа като тя е окончателно офциализирана на 20.07.2023 г. == Бойни действия през 2024 и 2025 година == === Боеве в Харковска област. Украинска контраофанзива в Курска област (2024-2025 година) === {{основна|Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)}} На 10 май 2024 г. руската армия преминава украинската граница от руската Белгородска област и нахлува в северната част на Харковска област, започвайки настъпление в посока Волчанск и Липци. Руските войски успяват да напреднат на 5 км от границата превземайки 12 села и северната част на Волчанск. На 23 май главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски съобщава, че руските сили са преминали към ,,активна отбрана" в посока Липци и вече не извършват настъпателни действия. Сирски също така заяви, че руските войски сега са ,,затънали" в улични боеве във Волчанск, което е потвърдено и от руски блогъри, че боевете там са станали ,,позиционни". В края на май настъплението спира без да даде резултати, а ВСУ праща подкрепления и преминава в отбрана. Волчанск бива почти напълно разрушен от руските бомбардировки. На 6 август 2024 г. ВСУ решава да започне контраофанзива в района на Курск. Тя сварва руснаците неподготвени и до 19 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. от Курска област.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-08-24 |архив_дата=2024-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240824124547/https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast }}</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast 10 (не)очаквани извода от настъплението на ВСУ в Курска област]</ref><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk Украйна вече използва F-16]</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е овладяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">[https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta Зеленски: Превзехме Суджа! КАРТА]</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област<ref name=":27">[https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html Русия обяви извънредно положение във Воронежка област — OFFNews]</ref> и Брянска област<ref name=":53">[https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar Руски район обяви извънредно положение след украински удар]</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации.<ref name=":27" /><ref name=":53" /> На 17 ноември 2024 г. Украйна получава разрешение от президента на САЩ Джон Байдън да използва американски и британски ракети с далечен обсег с които да се нанасят удари по цели в Курска област. Нанасените удари с ракетите ATACMS и STROM SHADOW<ref name=":49">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya Украйна за първи път удари с ATACMS по руска територия]</ref><ref name=":50">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow Украйна удари по руска територия и с британски ракети Storm Shadow]</ref> нанасят сериозни щети на Русия. На 5 януари 2025 г. Украйна подновява настъплението си към Курск,<ref>[https://www.investor.bg/a/593-sigurnost-i-otbrana/406722-operatsiyata-v-kurska-oblast-mozhe-da-prinudi-rusiya-da-iztegli-chasti-ot-ukrayna Операцията в Курска област може да принуди Русия да изтегли части от Украйна]</ref> и по-специално към село Болшое Солдатское, на 80 км от Суджа. Офанзивата, обаче е спряна от руските сили. В резултат украинската армия е отслабена.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/01/08/4726513_iznenadvashtata_ukrainska_ofanziva_kakvo_se_sluchva_v/?ref=home_layer2 Изненадващата украинска офанзива: Какво се случва в Курск]</ref> <ref name=":87" /> В началото на март Русия започна ново настъпление с участието на 15 000 войници от Северна Корея като на 12 март 2025 г. руската армия достига до град Суджа и го овладява напълно ,а в края на март руската армия освобождава почти цялата територия на Курска област с изключение на няколко села разположени по руско-украинската граница.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ruskata-voyska-stignala-centura-na-sudzha Путин е в Курска област за първи път след украинското нахлуване]</ref> <ref>[https://bgvoice.com/sirski-ukraina-oshte-durji-parche-zemia-v-kurska-oblast Сирски: Украйна още държи парче земя в Курска област]</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август 2024 - септември 2025 година === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия на ВСУ Ал. Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението на ВСУ към Курск, офанзивата на Русия към Покровск не спира. Самият той не е на това мнение – отбелязвайки, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че Русия е принудена да прехвърля войски към Курска област. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>[https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015 "Гръбнакът на украинската отбрана": Обречен ли е Покровск – DW – 1.09.2024]</ref> В същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>[https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html Британското разузнаване: Руските сили са на 10 км от Покровск]</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели – завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (между градовете Донецк и Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземането на Часов Яр или изтласкването на украинците от десния бряг на р. Оскол).<ref name=":30">[https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html ISW: Загуба на техника и изтощение спъват настъплението на Русия в Украйна]</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника по цялата фронтова линия, особено в Донецка област.<ref name=":30" /> На 30 октомври Русия съобщава, че армията й е превзела град Селидово и ,че продължават да настъпва към Покровск.<ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video dnes.dir.bg]</ref> На 11 ноември става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Белогоровка, нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват. Нещо повече – Белогоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Впоследствие на 27 февруари 2025 г. ВСУ започва контранастъпление към Торецк и Покровск<ref name=":86">[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/ISW-VSU-napredvat-na-Toreck-i-Pokrovsk-ruskite-voiski-imat-uspeh-na-nyakolko-napravleniya-2463824 ISW: ВСУ напредват на Торецк и Покровск, руските войски имат успех на няколко направления]</ref> а руските войски продължават настъплението си към Часов Яр, Курахово, Велика Новоселска и Работино<ref name=":86" /> След идването на Доналд Тръмп САЩ спират разузнавателните данни подавани към ракетите ATACMS на 6 март 2025 г.<ref name=":87">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-sa-spreli-razuznavatelnata-informaciya-tochno-kogato-vsu-kontraatakuva САЩ са спрели разузнавателната информация точно когато ВСУ контраатакува]</ref> Това се случва точно когато ВСУ е в настъпление срещу руските войски.<ref name=":87" /> Според Александър Сирски през август 2025 Украйна е изгубила 5 кв. км. в Покровското направление а е върнала 25 кв. км.<ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Sirski-VSU-uspyaha-da-si-vurnat-nad-26-kv-km-ukrainska-zemya-2697056 Сирски: ВСУ успяха да си върнат над 26 кв. км. украинска земя]</ref> През 2025 Русия ползва нов тактически подход при настъплението в Покровск - малки групи от 10-12 души се инфилтрират сред противника и дезорганизират отбраната на ВСУ чрез саботажи,<ref name=":25">[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref> а впослествие руските въоръжени сили извършват пробив и се закрепват в тези военни точки.<ref name=":25" /> ==== Десант на ВСУ през ноември 2025 ==== На 01 ноември 2025 ВСУ осъществява десант в източните крайградски части на Покровск.<ref name=":3">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-iznenada-ruskata-armiya-druzka-operaciya-pokrovsk Украйна изненада руската армия с дръзка операция в Покровск]</ref> Използвани са два хеликоптера "Блек Хоук". Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна, Олександър Сирски потвърждава, че в Покровск е изпратен спецназ от ГУР, както и подразделения на Силите за специални операции, Службата за сигурност на Украйна и др.<ref name=":3" /> Въпреки успешната операция украинските военни предупреждават да не се бърза с извоводите - тактически операцията е успешна, но е рано да се говори за контранастъпление.<ref name=":3" /> Според пресслужбата на 7 корпус за бързо реагиране на Въздушно-щурмовите войски на ВСУ, ситуацията в Покровск остава сложна и динамична, но Силите за отбрана са успели да подобрят тактическата обстановка.<ref name=":3" /> == Нов етап във войната. Използване на ракети с малък обсег на действие == На 19.04.2022 г. Русия за първи път използва свръхзвукови ракети „Кинжал“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Дълго време Западът не смее да отговори по подобаващ начин, за да не предизвика съответен руски отговор. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACMS BLOCK I A<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya ЕС няма общо решение за удари с ракети по Русия]</ref> да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">[https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html Закъсня ли Байдън с решението за ракетите?]</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора такова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACMS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област.<ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW (250 км.), нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва '''междконтинентална балистична ракета''' срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">[https://clubz.bg/155987 Русия атакува Украйна с междуконтинентална балистична ракета?]</ref> Според експерти ракетата е „РС 26 Рубеж“ и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро. В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета „Кинжал“, както и седем крилати ракети „Х-101“.<ref name=":51" />„Ей Би си Нюз“ обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /><ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип „Орешник“<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik Путин: Русия удари Днипро с нова хиперзвукова ракета “Орешник”]</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с малък обсег на действие – френските SCALP<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg И Франция позволи на Украйна да ползва нейни ракети с голям обсег]</ref> (250км.) на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети.<ref name=":52">[https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html Русия отново атакува украински градове с балистични ракети]</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> На 12.12.2024 ВСУ използва ракети от нов тип „Паляница“ (до 750 км), за да може чрез дрон да удари Русия.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/vsu-izpolzvaha-novi-raketi-dronove-za-udari-po-rusiya ВСУ използваха нови ракети-дронове за удари по Русия]</ref> На 11.05.2025 Конгресът на САЩ одобрява разрешение за износ на 125 артилерийски снаряда с голям обсег - (MARS II, HIMARS) и 100 ракети за системите за противовъздушна отбрана "Пейтриът", които да бъдат предадени от Германия на Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-razreshiha-na-germaniya-da-prati-raketi-ukrayna САЩ разрешиха на Германия да прати ракети в Украйна]</ref> На 22.06.2025 САЩ, Британия, Франция и Германия взимат решение да свалят всички ограничения за доставка на далекобойно оръжие на Украйна<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadnite-suyuznici-svaliha-vsichki-ogranicheniya-za-oruzhiyata-za-ukrayna Западните съюзници свалиха всички ограничения за оръжията за Украйна]</ref> В свое интервю излъчено на 29. 09.2025 година, специалния пратеник на САЩ, Кийт Келог съобщава, че Доналд Тръмп е разрешил на Украйна да нанася далекобойни удари по Русия.<ref name=":90">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/trump-e-razreshil-na-ukrayna-da-nanasya-dalekoboyni-udari-po-rusiya </ref> Малко по-рано вицепрезидентът Джей Ванс потвърждава, че Украйна е поискала да закупи ракети "Томахоук".<ref name=":90" /> На 31.10.2025 Пентагона обявява, че има достатъчни резерви и дава зелена светлина, за закупуването на ракети "Томахоук" от Украйна<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/pentagonat-razreshi-prodazhbata-na-raketi-tomahouk-na-ukrajna.html Пентагонът разреши продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна]</ref> Политическото решение обаче зависи от Доналд Тръмп, който на 02.11.2025 обявява, че на този етап предпочита да изчака.<ref>[https://eurocom.bg/2025/11/03/tramp-otkazva-da-predostavi-raketi-tomahouk-na-ukrayna/ Тръмп отказва да предостави ракети „Томахоук“ на Украйна (ВИДЕО) -]</ref> == Използване на дронове във войната == Русия превъзхожда като численост на армията и като въоръжение ВСУ. Финансовота помощ на САЩ и ЕС не достига, за да се компенсира разликата във военната индустрия на двете държави. С цел да компенсират този факт ВСУ прибяват до нетрадиционни тактики и залагат на атаки с военни дронове. Те активно производеждат дронове.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/velikobritaniya-i-ukrayna-zapochvat-prozvodstvo-na-dronove-prehvashtachi Великобритания и Украйна започват прозводство на дронове прехващачи]</ref> <ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-i-ukrayna-si-razmenyat-udari-dronove</ref> С тях атакуват критични точки в руската отбрана.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ukrayna-udari-ruski-zavod-za-dronove вестник "Сега" //Украйна удари руски завод за дронове// 19 април 2026</ref> Дроновете са сравнително евтини, а нанасят големи щети.<ref>https://www.dw.com/bg/ne-moze-da-se-svalat-dronove-za-1000-s-raketi-za-1-milion/a-74147110 Не е разумно да се свалят дронове за 1000 или 2000 долара с ракети, които струват половин или 1 милион. Затова НАТО разработва нови технологии, включително учейки се от украинците, обяви генералният секретар Марк Рюте.//Дойче Веле// 26.09.2025 26 септември 2025</ref>) === Операция "Паяжина" (1.06.2025)<ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html // "Свободна европа" 2.юни .2025 "Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир"</ref> === Вечерта на 01 срещу 02 юни 2025 е извършена операция "Паяжина". 117 украински дронове от вида FPV внезапно излитат от руски камиони и атакуват стратегически цели<ref name=":11" />. На руската авиация е нанесен тежък удар. Поразени са 4 летища,<ref name=":12">[https://bntnews.bg/news/operaciya-payazhina-kogato-dronovete-prenapisvat-istoriyata-1342225news.html Операция "Паяжина": Когато дроновете пренаписват историята - По света и у нас - БНТ Новини]</ref> както и над 40 бомбардировача<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/operacija-pajazhina-ukrajna-pokaza-novi-kadri-ot-atakata-nad-ruskite-aviobazi-video.html Операция „Паяжина“: Украйна показа нови кадри от атаката над руските авиобази (ВИДЕО)]</ref>. 13 самолета със стратегическо предназначение, които могат да превозват крилати ракети са унищожени или тежко повредени.<ref name=":12" /> Поразена е една трета от стратегическата авиация на Русия.<ref name=":13">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref> Атакувана е и авиобазата в Амурска област, но тя не е поразена. <ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-ataka-rusiya/33431629.html Операция "Паяжина". Как Украйна порази 4 военни летища в Русия, включително в Сибир]</ref>Прец цялата операция не е загинал дори един украински войник. Атаката е замисляна година и половина.<ref name=":13" /> Въпреки твърденията на руското правителство, че щетите за Русия са минимални то изтегля стратегическата си авиация далеч от европейската си граница === Използване на дронове и безпилотни катери от ВСУ във военната кампания за Черно и Каспийско море === Благодарение на дронове и безпилотни катери Киев успява да спечели известно надмощие над руския военноморски флот. <ref name=":31"/> От февруари 2022 до февруари 2024 година ВСУ успява да унищожи най-малко 20 средни и големи руски бойни кораба и един танкер в Черно море, <ref name=":31" />както и да си върне Змийският остров<ref name=":31" />, а също така и да [[Потопяване на крайцера „Москва“|потопи крайцера „Москва“]] <ref>[https://www.dw.com/bg/крайцерът-москва-потъна-какви-ще-са-последиците-за-русия/a-61483821 Крайцерът "Москва" потъна. Какви ще са последиците за Русия? – DW – 15.04.2022]</ref> - символ на руската мощ. При потапянето на "Москва" са загинали 20 руски моряци, 24 са ранени, а 8 души изчезват безследно.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-nay-posle-prizna-kolko-moryaci-sa-zaginali-na-kraycera-moskva</ref> === Атака с дронове срещу Русия по повод Деня на военноморският флот (27.07.2025) === С течение на войната ефективноста на безпилотните дронове става очевидна. На 27.07.2025 ВСУ провежда мащабна атака срещу Русия, използвайки бепилотни летателни апарати. Според данни на руското министерство на отбраната, през същия ден руската ПВО засича и унищожава две управляеми авиационни бомби, три реактивни снаряда от системи за залпов огън "Вампир" и 291 безпилотни летателни апарата от самолетен тип" <ref name=":14">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-izvurshi-rekordna-ataka-dronove-i-osueti-vizita-na-putin-peterburg Украйна извърши рекордна атака с дронове и осуети визита на Путин в Петербург]</ref> Поне 10 дрона са засечени и свалени в Ленинградска област.<ref name=":14" /> От съображения за сигурност Русия отменя парада по случай Деня на военноморският флот <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html Радио "Свободна европа", 27 юли 2025</ref><ref name=":14" /> === Атаки на Русия с дронове срещу Украйна === Руското правителство също използва максимално ефективно дроновете. На 12.07.2025 Русия атакува Киев с 597 дрона типа "Шахед" само за една-единствена вечер. Украинската ПВО успява да сквали 319 от тях.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi417755.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref> Същевременно Русия създава отряди за борба с дронове<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-zapochnaha-da-sformirat-otryadi-za-borba-dronovete В Русия започнаха да сформират отряди за борба с дроновете]</ref> === Атентати срещу руски генерали === Срещу някои от руските генерали са извършени атентати с дронове. Такъв е случаят с генерал-лейтенант Еседулла Абачев<ref name=":41">https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Ruski-general-e-tezhko-ranen-sled-ukrainski-udar-v-Kursk-2671694</ref>, заместник - командващ на Ленинградския окръг,<ref>https://warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=32556</ref> който на 17 февруари 2026 е поразен от дронове, в резултат от което са му амптирани крак и ръка.<ref name=":41" />, == Военен парад в Пекин (03 септември 2025) и ескалация на напрежението. Нов етап във войната == На 03 септември 2025 година в Пекин се провежда голям военен парад, с който се ознаменуват 80 години от края на Втората световна война. <ref name=":75">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ramo-do-ramo-s-putin-kak-kitay-izpolzva-mashtabniya-voenen-parad-za-da-prenapishe-vtorata-svetovna-voyna/33520378.html „Рамо до рамо с Путин – как Китай използва мащабния военен парад, за да пренапише Втората световна война“]. Свободна Европа. 3 септември 2025.</ref> На парада присъства и Владимир Путин,<ref name=":75" /> както и други авторитарни лидери (напр.[[Ким Чен Ун]], [[Александър Лукашенко]], Петер Сиярто,[[Роберт Фицо]], [[Садир Джапаров]] и пр. ).<ref name=":75" /> Според вестник "Таймс"<ref name=":76">https://www.segabg.com/category-the-war/tayms-vrushtayki-se-kitay-putin-zapochna-nov-etap-voynata "Таймс": Връщайки се от Китай, Путин започна нов етап от войната // "Сега" 9 септември 2025</ref> след парада Путин престава окончателно да се прикрива и ''на практика навлиза в нов етап на войната.''<ref name=":76" /> На 8 септември Медведев директно заплашва Финландия, която е член на НАТО. <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Medvedev-preduprezhdava-Rusiya-veche-nyama-da-se-glezi-s-Finlandiya-2698041 "Медведев предупреждава - Русия вече няма да се глези с Финландия"//Фокус нюз//08 септември 2025</ref>На 10 септември 2025 година руски дронове навлизат в територията на Полша. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/09/10/4827458_ruski_dronove_nad_polsha_za_pruv_put_strana_ot_nato/ "Руски дронове над Полша. За пръв път страна от НАТО стреля" // "Дневник" 10 септември 2025</ref>Полша ги обстрелва и обстановката ескалира, тъй като е засегната НАТО-вска държава. Полша настоява да се приложи член 4 от договора в НАТО<ref>https://news.bg/int-politics/sled-ruskite-dronove-v-nebeto-i-polsha-iska-aktivirane-na-chlen-4-ot-dogovora-na-nato.html След руските дронове в небето ѝ: Полша иска активиране на член 4 от договора на НАТО// нюз. бг //10 септември 2025 </ref> и съюзниците да засилят съгласувателните си мерки, така че Полша да почувства по-осезаема подкрепа. На 19 септември три руски изтребителя навлизат във въздушното пространство на Естония. <ref>[https://news.bg/int-politics/ruski-iztrebiteli-narushiha-vazdushnoto-prostranstvo-na-estoniya.html Руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония]</ref>На 23 септември 2025 година Доналд Тръмп обявява, че НАТО трябва да сваля руски самолети навлезли във въздушното пространство на Алианса. <ref>[https://news.bg/int-politics/tramp-nato-tryabva-da-svalya-ruski-samoleti-v-svoeto-vazdushno-prostranstvo.html Тръмп: НАТО трябва да сваля руски самолети в своето въздушно пространство]</ref>25 септември 2025 година, Марк Рюте застъпва същата позиция<ref>[https://bntnews.bg/news/mark-ryute-stranite-ot-nato-mogat-da-atakuvat-ruski-dronove-navlizashti-vav-vazdushnoto-prostranstvo-na-aliansa-1357398news.html bntnews.bg]</ref> ===== Нова тактика на руските сухопътни военни сили ===== Според главнокомандващият на украинските военни сили, Олександър Сирски от началото на лятото през 2025 Русия променя тактиката си и изпраща малочислени диверисионни отряди, които да парализизират логистиката на ВСУ, без да понесат сериозни щети в жива сила.<ref name=":77">[https://bgvoice.com/sirski-rusiia-izpolzva-taktika-da-napada-s-malochisleni-grupi Сирски: Русия използва тактика да напада с малочислени групи]</ref> Руските въоръжени сили разузнават противника, изпращат отряда от 10-12 души да се инфилтрират сред врага, да го саботират, след което се опитават да направят пробив в уязвимите места.<ref>[https://news.bg/comments/kakva-e-novata-taktika-s-koyato-rusnatsite-napredvat-v-pokrovsk.html Каква е новата тактика, с която руснаците напредват в Покровск?]</ref>Също така според Сирски руските въоръжени сили са разтегнали фронта с 200 км.<ref name=":77" /> == Хибридна война == Наред с другите методи се води и "хибридна" война между двете държави - медийна и хакерска. Путин налага цензура над Уикипедия <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html // Свободна европа. 22.04.2025 "Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да се пише за войната"</ref>; освен това режима налага забрани за онлайн четене на платформи с "екстремистко" съдържание ( например информация за Навални)<ref name=":59">https://www.segabg.com/category-foreign-country/rusiya-shte-globyava-ako-potrebiteli-tursyat-informaciya-za-navalni-internet // в. "Сега" "Русия ще глобява ако потребители търсят информация за Навални" 22.07.2025</ref> и обявява, че ще налага глоби. <ref name=":59" />В същото време украинската групировка "Silent Hill̰" и беларуската "Киберпартизани" нанасят сериозен удар на руския национален авиопревозвач "Аерофлот", чрез хакерска атака. <ref name=":60">https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/aeroflot-gubi-milioni-sled-hakerskata-ataka // в. "Сега" 29.07.2025</ref>Само за едно деноновщие той е изгубил 250 милиона рубли (2,5 милиона долара),<ref name=":60" /> а общите щети се оценяват на между 10 и 50 милиона долара.<ref name=":60" /> Кибератаката е подготвяна цяла година. == Адаптиране на техника с бойни, камуфлажни и пр. военни цели. Използване на модерна техника във войната. == Тъй като през войната са унищожени огромен брой танкове, БТР-и и пр. и руската, и украинската страна адаптират бойна техника. Украинците използват дървени танкове с шперплатово покритие, за примамка на дронове;<ref name=":62">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/692133-hitrostta-i-izmamata-vav-voynata-kak-ukrayna-zabluzhdava-vraga-s-naduvaemi-tankove Хитростта и измамата във войната: Как Украйна заблуждава врага с надуваеми танкове// 7 септември 2025. Днес.бг</ref> с цел примамка са използвани и надуваеми танкове или гаубици<ref name=":62" /> Имитирани са дори войници(чрез манекени.) <ref name=":62" /> Създаването на такива примамки е евтино и отнема кратко време<ref name=":62" />, а противника хаби ресурси. Също така ВСУ използват poбoтизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa и дронове ĸaтo peшeниe зa пpoблeмa c личния cъcтaв. <ref>https://money.bg/techno/zaradi-lipsa-na-hora-ukrayna-hvarlya-roboti-na-boynoto-pole.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer </ref>Русия на свой ред адаптира остарели машини и им добавя подръчно въоръжение за броня или с цел допълнително въоръжение<ref name=":63">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-tankenshtayni-na-fronta-ukrayna "Русия атакува с "танкенщайни" на фронта в Украйна(За да се засили защитата, бронираните машини и танковете се дооборудват с подръчни материали)" 2 юли 2023 "Сега"</ref> - стар ван, "брониран" с картечница и ламаринена броня;<ref name=":63" /> МТ-ЛБ, с корабна картечница; <ref name=":63" />танк "брониран" с дърва,<ref name=":63" /> "Камаз" оборудван с отделни детайли "пенсионираната" МТ-ЛБ и пр. Както се вижда и едната, и другата страна използва евтини и прости адаптации. == Бойни действия през 2026 == === Украинско контранастъпление (март 2026) === На 14 март 2026 година Институтът за изследване на войната известява, че за пръв път от 2023 година през последната седмица Украйна е извоювала повече територия, отколкото е загубила.<ref name=":46">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/za-purvi-put-2023-g-ruskata-armiya-zapochna-da-otstupva-ukrayna</ref> Според ИИВ това са почти 256 кв. км, като признава, че някои "сиви зони" затрудняват отчет.<ref name=":46" /> Президента Зеленски смята, че тази цифра е дори по-голяма - 460 кв. км. <ref name=":46" /> Най-големи успехи ВСУ постигнаха в Днепропетровска област, където руските войски са изтласкани почти изцяло, с изключение на три населени пункта, и в Запорожка област, където от януари насам са освободени 9 града. Отчасти това се дължи и на спирането на Starlink да подава информация за руското разузнаване.<ref name=":46" /> === Неуспешни опити за пролетна руска офанзива (2026) === На 17 март 2026 Русия започва нови опити за офанзива<ref name=":47">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/proletnoto-nastuplenie-na-ruskata-armiya-zapochna-katastrofalno</ref> Според Институтът за изучаване на войната целта е да се превземе "поясът от крепости" на Украйна - главната линия на отбрана в Донецка област, включваща Крематорск, Славянск, Дружковка и Константиновка. <ref name=":47" />Според украинският анализатор Александър Коваленко за седмица на сражения убитите и ранените на Русия са надхвърлили 8710 души, Русия понася жертви по 1500 души на ден, а завзетата територия е едва 28 кв. км.<ref name=":47" /> Според данните на Украинският OSINT -проект, "Deep State", за седмица боеве Русия е завзела 24 кв.км в настълението си към Славянск и Краматорск, около 9 кв.км - към Константиновка и още 5 кв.км - в Харковска област. Същевременно руската армия е загубила около 6 кв.км в Гуляйполе <ref name=":47" />(в Запорожието в Украйна). === Битка за Мала Токмачка === Изключително ожесточена е битката за селището Мала Токмачка в Запорожието. Въпреки че руските военни сили полагат значителни усилия, те не успяват да овладеят селището.<ref name=":70">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/mala-tokmachka-selceto-koeto-napravi-za-smyah-ruskata-armiya</ref> Според сведения на руски кореспонденти към октомври 2025 повече от година руските сили не успяват да отнемат това малко селце от украинските сили (реално боевете за Мала Токмачка започват през май 2025,<ref name=":70" /> преди това се водят боеве за областта). Въпреки че на 17 ноември 2025 са получени непотвърдени сведения за превземането на Мала Токмачка от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия<ref name=":70" /> на Руската федерация, боевете за селището продължават и през декември 2025.<ref name=":70" /> През януари 2026 руските въоръжени сили успяват да превземат източните покрайнини на Мала Токмачка, но многочислените им опити да минат железопътната линия се провалят. Селото е практически унищожено, но руините са под контрола на ВСУ. <ref name=":70" /> Близо до Мала Токмачка, в Запорожка област се водят тежки боеве до село Мирное (битката тече от 2023), както и за село Работино. <ref name=":70" /> == Геноцид в Украйна == {{основна|Руски геноцид в Украйна}}През време на военните действия Русия упражнява различни форми на геноцид - удари срещу гражданска инфраструкстура, умишлено създаване на хуманитарна криза (чрез глад или водна криза), насилствено депортиране на над 32 000 украински деца и изпращането им в интернати, при жив родител; масови екзекуции, изнасилвания и пр. Вследствие на това ОССЕ, ПАСЕ, НАТО и ред други чуждестранни организации са признали дейстивята на Русия за геноцид. На местно ниво такива резолюции са одобрени от парламентите на Украйна и на още седем държави (прибалтийските страни, Канада и пр.) '''Международно признаване за извършен геноцид:''' През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]]. На 15 октомври 2022 Междупарламентарният съюз (ЕPU)приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на страна на Русия;<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref>На 28 април 2023 година Съвета на ЕВропа взима решение, че Русия извършва геноцид. <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023</ref> На 22 май 2023 Парламентарната асамбеля на НАТО също взима решение за извършен геноцид; <ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022 Егор Чернев: НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид//фокус//2205.2023//посетен на 6.2.2026</ref> На 30 юни 2024 Парламентарната асамблея на ОССЕ също взима решение за извършен геноцид от страна на Русия;<ref>https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/</ref> На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> Русия е отстранена и то Съвета за правата на човека към ООН. Руската федерация е обвинен в множество [[престъпления срещу човечеството]]<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref>Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят). Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека, при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. Отделно от парламентите на Украйна и седем държави (Естония,<ref>[https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsidhttps://clubz.bg/127070-] Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref> Лагвия<ref>https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref>, Литва<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022</ref>, Канада<ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref> Чехия и молдова и пр.) са признали на локално регионално ниво действията на Русия за геноцид. САЩ е в процес на признаване (държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020-2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117</ref> комисията по външна политика на Сената на САЩ е одобрява резолюцията решението <ref>https://clubz.bg/130629</ref> а на 8 януари 2025 тя е внесена в Конгреса,<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> но засега той не се е произнесъл). Множество държавни глави признават, че в някои градове като Буча е извършено [[етническо прочистване]] <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]]''<ref>https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref>като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък..Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> '''Нарушения на Женевските конвенции''': причините за т ези резолюции са, че Русия осъществява многобройни нарушения на Женевеските конвенции. Отвлича над 35 000 деца, като за поне 6000 от тях са дадени за "превъзпитание" в интернати.<ref>[https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html Доклад обвинява Русия във военно престъпление заради отвлечени украински деца]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/ Русия "превъзпитава" над 6000 деца от Украйна според доклад]</ref> (във „филтрационни лагери“ попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>[https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/ Над 2400 украински деца от окупираните територии са отвлечени в Беларус • Християнство.бг]</ref><ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101909332/poveche-ot-2400-deca-ot-ukraina-sa-bili-otvedeni-v-belarus Повече от 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/325833-nad-2400-detsa-ot-ukrayna-sa-bili-otvedeni-v-belarus-sled-invaziyata-na-rusiya Над 2400 деца от Украйна са били отведени в Беларус след инвазията на Русия]</ref> Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html Коя е Мария Лвова-Белова – жената, която съдът в Хага иска да арестува заедно с Путин]</ref><ref>[https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf www.un.org]</ref> Междувременно Русия нееднократно нарушава и други акпекти на Женевските конвенции - тя си позволява да атакува цивилното население<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>,<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref>, включително чрез удари по площадки за деца<ref>[https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca Русия удари детска площадка в Харков и тежко рани три деца]</ref> <ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog Русия уби с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой рог]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> и селскостопански складове,<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> складове за гориво,<ref name=":7" /><ref name=":80">[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> металургични заводи<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980/lbl0lbi400463.html Войната: Украйна твърди, че е ударила ключов нефтопровод край Москва]</ref>, търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> или дори площадки за деца Ракетните удари не щадят и жилищните сгради;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref><ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> <ref name=":79">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> <ref name=":85">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> <ref name=":82" /> нито пък административните. <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> В много градове почти всички жилищни сгради са унищожени,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref><ref name=":58" /><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Сред убитите и изнасилените има много деца<ref>[https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524 Страната, в която убиват по шест деца на ден – DW – 19.09.2019]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref><ref name=":89">{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Също така руската армия използва ОМР ( фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref><ref name=":85" /> както и запалителни снаряди 9М22С).<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref>. Руската армия използва дори крилати ракети.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref name=":462">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">[https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807 Кметът на Буча: "Всеки ден откриваме нови и нови трупове" – DW – 8.04.2022]</ref><ref name=":44" /><ref>[https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha Ukraine: Russian Forces’ Trail of Death in Bucha | Human Rights Watch]</ref><ref name=":472">[https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908 Прихванати радиосъобщения доказват руските зверства в Буча – DW – 7.04.2022]</ref><ref name=":89" /> Извършени са масови изнасилвания на украинки.<ref>[https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 Украйна: руските войници изнасилват деца и баби, жени и мъже – DW – 26.02.2023]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html "Да унизят друга нация чрез тялото на жена". Сексуалните престъпления на руските войници]</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове]</ref><ref>[https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ ДОКЛАД НА ООН: РУСНАЦИ ИЗНАСИЛВАТ ХОРА В ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ]</ref><ref>[https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- „Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“]</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> <ref name=":89" />. Руското правителство отвлича над 20 000<ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид]</ref> <ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen Зеленски: Руснаците изнасилват жени, депортират деца, горят градове. Никой не може да е равнодушен]</ref><ref name=":42">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна]</ref><ref>[https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html ''Майка ми беше убита, аз бях отвлечен''. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага — OFFNews]</ref> (19 500)<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html Зеленски: Украйна загуби 46 000 военни във войната с Русия]</ref> деца. Поне 6000 от тях са дадени за „превъзпитание“ в интернати В добавка към всичко това докато текат мирните преговори в Инстанбул, Русия не спира ракетните удари срещу Украйна.<ref name=":74">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> На12 април, [[Джо Байдън]] обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления <ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> и се въздържа от употреба на „геноцид“, но след клането в Буча това се променя.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref> Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref name=":67">{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":68">{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref name=":69">{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. <ref>[https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554 https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554]</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Впоследствие се установява че при атаката е имало над 300 цивилни жертви.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Междувременно Володимир Зеленски прави изказване пред германския парламент. (17 март 2022 г.) В него той укорява Германия за нейното поведение в миналото. Зеленски отбелязва, че германското правителство е упорствало в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ са „чисто икономически" пркти.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града. Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> На 13 март 2022 е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> <ref name=":73">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref>Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> Кметът на Мелитопол е освободен на 16 март 2022 в замяна на девет пленени руски наборници.На 28 март 2022 руски военни отвличат и задържат като заложник председателят на Общинският съвет на [[Гола Пристан]]. <ref name=":72">[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> В началото на април украинското правителство потвърждава, чевсе още има представители на местната власт, държани в плен от руснаците.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] === Икономически санкции === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да отслабят руската военна икономика. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337 Огромна вълна на санкции от САЩ, свързани с Русия]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323 САЩ наложиха санкции срещу 275 души и организации за доставка на технологии и оборудване на Русия]</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/19/4745086_burzi_novini_19_fevruari/#4745371 Бързи новини (19 февруари)]</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхране ние, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,.<ref name=":40">[https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/ Санкции на ЕС срещу Русия]</ref> големи руски банки.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html САЩ наложиха санкции на дъщерите на Путин]</ref><ref>[https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa Руската банка ВТБ се изтегля от Европа?]</ref> <ref>[https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/02/24/4746694_burzi_novini_24_fevruari/#4747456 Бързи новини (24 февруари)]</ref>налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС.<ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на някои от най-големитеруски банки Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. Поради подозрения, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си на много от приближените на Путин (напр.дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова също са наложени санкции).<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> === Санкции в науката, културата, спорта === Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref><ref name=":38">[https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov МОК отне правото на Международната боксова асоциация да организира квалификационни турнира за Олимпийските игри в Париж през 2024 година]</ref><ref name=":39">[https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya Американският бокс напусна международната федерация]</ref><ref name=":54">[https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html И ФИФА се включи в санкциите срещу Русия — OFFNews]</ref><ref name=":55">[https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html И ФИДЕ се включи в санкциите срещу Русия и Беларус — OFFNews]</ref><ref>[https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura Италия умува над по-тежки санкции за руската култура]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630 Киев забрани културата на руски. Нужно ли беше? – DW – 23.07.2023]</ref><ref>[https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/ Защо не Русия, а РОК участва в Олимпиадата в Токио 2020?]</ref><ref>[https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht Голям скандал в щангите - спират Русия от световното в САЩ?]</ref><ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" /> ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni ЦЕРН отстрани всички руски учени]</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция),<ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/ Русия остана извън Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за пръв път в историята]</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Според агенция Блумърг само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света. Тя се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки всичко някои бизнес компании като Renault Group не се разграничават категорично от бизнес контактите с Русия, а си оставят „вратичка“<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин,<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">[https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин]</ref><ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Решения на ООН === На 11 март Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други<ref name=":56" /> ==== Натиск чрез газа ==== Русия оказва икономически натиск чрез износан на газ. Путин настоява плащанията вече да се извършват в рубли.На специално заседание на 28 март 2022 представителите на Г-7 отхвърлят тази възможноста като неприемлива. Германският енергиен министър, Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на Путин“, въпреки че той заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти считат, че реакциятана Кремъл е предизвикана след икономическия срив на Русия, последвал санкциите срещу нея.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Този политическо-икономически рекет обаче постига обратен ефект - ЕС пожелава да се освободи от зависимостите от руските горива.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> === Правителствени ноти срещу руската окупация === Незаконната окупация на Украйна, от страна на Русия предизвиква вълна от протестни ноти, на чуждестранни правителства<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> и международни институции. На 23 март Антъни Блинкен дава изявление, че според правителството на САЩ "''членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“.'' Правителството на САЩ обявява, че ще изиска отговорност от страна на Русия, с всички възможни методи. Ден по-късно в Брюксел се провежда среща на върха на НАТО, а същевременно – и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна. Те настояват Путин незабавно да спре тази война, да изтегли военните си сили от Украйна и да призове Беларус да стори същото<ref name=":64">{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса. НАТО обаче не се решава да наложи зона, забранена за полети над Украйна. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref name=":65">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> === Протести срещу руската окупация === В множество европейски държави възникват мащабни протести срещу действията на Русия. Протестни акции има в Британия,<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> Чехия, България и пр. Хиляди български граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София<ref name=":67" /><ref name=":68" /><ref name=":69" /> Подобни шествия са организирани и във Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html Нова ядрена доктрина. Путин разшири правилата за използване на ядрени оръжия от Русия]</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563 Заплашва ли Путин с ядрен удар? Проверка на фактите: – DW – 19.11.2024]</ref> Всъщност още пна 26 юни 2019 година влиза в сила закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег.<ref>[https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html Путин официално изтегли Русия от ядрения ракетен договор]</ref> Путин и окръжението му неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО, като не '''не изключва ядрен удар!'''<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie Блинкън определи като безотговорно изявлението на Путин за евентуално използване на ядрено оръжие]</ref> <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> Руските държавни ръководители нееднократно предупреждават Запада, че финансирането на украинската военна логистика води до ескалация на напержението и че Русия тълкува това като [[опосредствана война]] <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, то Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/ Путин заплаши Запада с разполагане на руски ядрени ракети]</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>[https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/путин-подписа-промени-в-ядрената-доктрина-на-русия/ Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия]</ref> Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 февруари 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 февруари 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> на [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]],<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref>и пр. . Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи,.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> пожари в атовни централи <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> и др.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 февруари 2022|work=The Independent|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 февруари 2022|work=Reuters|access-date=25 февруари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 февруари 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev САЩ, Испания, Италия и Гърция затвориха посолствата си в Киев]</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite Александър Вучич: Русия може да нанесе ядрен удар на Балканите]</ref><ref>[https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин]</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер ''„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изгоним. Но те имат ядрени оръжия''<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-Voenniya-komitet-na-NATO-Ako-Rusiya-nyamashe-yadreni-oruzhiya-shtyahme-da-sme-izpratili-voiski-v-Ukraina-2336144</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == Множество страни дават подкрепа на Украйчна чрез финансова помощ (включително и чрез оръжие за Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>така например за цялото време на управлението на Байдън САЩ са дали 180 милиарда щ. долари помощи на Украйна<ref>[https://eurocom.bg/2025/02/04/tramp-vtreshti-iska-redki-minerali-ot-ukrayna/ Тръмп ВТРЕЩИ: Иска редки минерали от Украйна - Евроком]</ref> (Според Зеленски голяма част от тези пари са отпуснати само на хартия; реално Украйна са получили малко над 76 милиарда). Значителни помощи отпускат също и Великобритания,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref name=":81">[https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zapadni-durzhavi-obyaviha-moshtna-voenna-podkrepa-za-ukrayna Западни държави обявиха мощна военна подкрепа за Украйна]</ref> Канада,<ref name=":81" /> Австралия, <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> както и държавите в ЕС (Германия и др.)<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> <ref name=":23" /> <ref name=":81" /> Европейската централна банка също отделя значителрни средства за поддръжка на Украйна (10,1 милиарда евро/11 милиарда щатски долара) <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> Чехия става първата държава предоставила [[Т-72|танкове]] на Украйна.( [[Т-72]] ) <ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> На свой ред Словакия дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г.,По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също обещава на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref>. [[Световна банка|Световната банка]] съшо подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна. Банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Украйна получава и морална подкрепа от страните от ЕС и НАТО- включително от българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], която пристига на посещение в Киев, а преди това посещава градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява през първата седмица на май 2022 Народното събрание ще гласува проектопредложението на „[[Продължаваме промяната]]“ за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. <ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref>Премиерът определя като „позорна идея“ и „недостойна“ позицията на президента [[Румен Радев]], че това посещение е ненужно и че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 – 18 юли 2023)<ref name=":35">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html "Путин постави две условия". Ердоган ще обсъди зърнената сделка с генералния секретар на ООН]</ref><ref name=":36">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html Русия няма интерес да подновява зърнената сделка през Черно море]</ref> == {{основна|Черноморска зърнена инициатива}} Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай – половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref><ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Украинското производство и украинската икономика също се свиват рязко вследствие на войната<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. „Зърнена сделка“ == „Триъгълни“ сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, както и от САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24|archive-date=2022-03-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220324112624/https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788}}</ref> ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. „тригълни“ сделки. Словакия дарява зенитна система C-300 на Украйна. В замяна тя е компенсирана чрез четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref>.В началото на юли 2023 година правителството на САЩ предлага на България тя да предостави остаряла руска военна техника на Украйна, а в замяна българското служебно правителство би получило 200 милиона, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. Българското правителство не се възползва от предложението. Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си<ref name=":43" /> С В разговорите е предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО – ракети ''NASAMS <ref name=":43" />'' Според министъра на отбраната на България, [[Димитър Стоянов (полковник)|Димитър Стоянов]] триъгълни сделки са били договаряни през март – май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga Министър Димитър Стоянов: Твърде късно е България да се присъедини към „триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref><ref>[https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane Димитър Стоянов: Твърде късно е България да присъедини към “триъгълните сделки“ за превъоръжаване]</ref> Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение<ref name=":43" /> Вероятно част от причината за нежелание на Димитър Стоянов да извърши такава сделка е, че Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. <ref name=":43">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html "Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно]</ref>) == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> на 02 април 2022 е съобщено, че уркаинският фоторепортер Макс Левин е намерен застрелян в селище близо. Според„Репортери без граници“ Левин е бил невъоръжен и разпознаваем ки припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна .<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> == Евакуация на хора == На 09 април губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай коментира че близо една трета от жителите все още остават в градовете и селата в региона. Гайдай настоява цивилните да бъдат евакуирани. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> ова е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, в стремежа си да създаде сухопътен коридор към Крим към 28 март 2022 евакуацията на Мариупол е затруднена, тъй като евакуационните коридори се контролират от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref>В началото на април 2022 хиляди хора са евакуирани. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а голяма част [[Запорожие|Запорожието.]] Впоследствие се стига до мащабна евакауация в Мариупол,[[Бердянск]] <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref>Енергодар и други градове и села в Запорожка област.(1 април2022)<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> По време на евакуацията 45000 души са изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, а евакуацията на други 100 000 е осуетена.<ref name=":83">{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01|archive-date=2022-04-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20220401004725/https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> == Промени в геополитическата обстановка през 2024 година == === Преизбиране на Владимир Путин === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>[https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra Путин е преизбран за президент на Русия с 87,28 процента от гласовете при обработени 100 процента от изборните протоколи]</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). На изборите в Русия не са допуснати наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например, че са допуснати само подбрани кандидатите, че на армията е оказан натиск при гласуването и пр.) но те няма как да бъдат проверени. === Предсрочни избори във Франция === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>[https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya Макрон да се сърди на дьо Гол, че няма Европейска армия]</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>[https://euractiv.bg/section/геополитика/news/макрон-се-отказва-от-идеята-за-европей/ euractiv.bg]</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говорене по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html "Може да е необходимо в някакъв момент". Макрон отново допусна Западът да изпрати войници в Украйна]</ref><ref name=":32">[https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824 Западът ще изпрати войски в Украйна? Вече не е изключено. – DW – 27.02.2024]</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис – обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, която да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>[https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791 Макрон: "Нашата Европа може да умре" – DW – 25.04.2024]</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. На 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но същевременно няма да пречи. Но през юли, когато започва домакинството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025), Орбан отново стопира тази помощ – под предлог, че Украйна спира руския природен газ за Унгария. На 5.07.2024 Орбан гостува в Русия, където обсъжда с Путин „мирен план“.<ref>[https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin Виктор Орбан на посещение в Москва, посреща го Путин]</ref> Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори, както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която не се различава от руските ултиматуми. Този „мирен план“ не е обсъждан. На 18.07.2024, когато Урсула фон дер Лайен е преизбрана, тя остро напада Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Факт е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>[https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es Орбан иска Фон дер Лайен да бъде сменена: Това бяха петте най-лоши години в ЕС]</ref> с довода че тя е „ястреб“ по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия – премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === На 26.06.2024<ref>[https://clubz.bg/151141 Марк Рюте е избран за нов генерален секретар на НАТО]</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл, бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек, който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>[https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html Марк Рюте обеща подкрепа за Украйна, омаловажавайки страховете от Тръмп]</ref><ref name=":33">[https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html Марк Рюте пое НАТО от Столтенберг с призив за повече средства и помощ за Украйна]</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече – според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително, неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджетът обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Администрацията на Байдън опитва различни процедурни ходове – обвързва помощта с помощ за Израел, обвързва я с административния бюджет, предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ. [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9 – 10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът, гласуван като помощ за Украйна, в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>[https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html Какво получава Украйна от САЩ? Въпросът е за 61 млрд. долара — OFFNews]</ref> На този фон Тръмп води популистка кампания за спиране на помощта на Украйна. Макар да не изразява ясно позицията си, от някои негови намеци става очевидно, че според него САЩ харчи безогледно много пари за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент, не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] clrq4twffys609973m6wimeh9sk1q2c Пловдивска обществена телевизия 0 804768 12896765 12559315 2026-05-03T06:25:46Z ~2026-24428-95 393248 Екекке 12896765 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = F36D21 | Име в оригинал = Пловдивска обществена телевизия | картинка = | Дата на стартиране = 1 април 1998 г. | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{BUL}} | Седалище = [[Пловдив]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|potv-trakia.eu}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | Web = {{Aye}} |Аналогово ефирно={{Aye}} |Цифрово ефирно={{Aye}} |IPTV={{Aye}} }} '''Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ)''', известна и като '''Пловдивска телевизия „Тракия“''', е [[България|български]] [[телевизионен канал]] с политематичен профил и национален обхват, разпространяван по [[Кабелна телевизия|кабел]]. Тя е частна, търговска телевизия от създаването ѝ.<ref name="cem">{{Цитат уеб | заглавие = Публичен регистър – Сат ТВ | автор = | труд = cem.bg | дата = | достъп_дата = 1 април 2022 | уеб_адрес = https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=118&cat=1&lang=bg | език = | цитат = }}</ref>. == История == ПОТВ започва да излъчва [[Ефирна телевизия|ефирно]] от 1 април 1998 г. на 57-и канал в Пловдив (заеман преди това от телевизия „Тракия“). От началото на 2005 г. ПОТВ се излъчва само по [[Кабелна телевизия|кабелните мрежи]] в град Пловдив и региона. От ноември 2015 до 10 юли 2024 г. е включена в [[IPTV]] пакета на [[Булсатком]] (''Булсатком Fusion'').<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пловдивска телевизия Тракия, ПОТВ | автор = Предавател България | труд = predavatel.com | дата = | достъп_дата = 8 април 2022 | уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/3/plovdiv_tv_potv | цитат = }}</ref>. На 2 май 2026 г. ПОТВ започва излъчва интерактивна реле на [[А1 България|А1]] - Xplore TV Екипът се състои от опитни телевизионни специалисти с дългогодишен стаж в [[БНТ]] – [[Евгений Тодоров (журналист)|Евгений Тодоров]], Петър Алексиев, Веселина Божилова, Петко Шойлеков, Ончо Черчиян, Румен Немски, Тодор Даскалов. Телевизията реално не е [[обществена медия]], каквото е името ѝ, но реализира подобни програми. Излъчва регионални новини 4 пъти дневно, дискусионни програми, предавания за хората от третата възраст, за децата, за малцинствата. През 90-те години съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице“ създава и разпространява първите в България телевизионни програми, посветени на етническата толерантност. Реализират се три нови ТВ рубрики, посветени на междуетническите отношения - "Съседи и приятели", "Комшулук" и "Въпреки". Активна роля при тяхната реализация играе Виолета Драганова - първата ромка ТВ водеща в България. Много скоро след това тя е поканена в БНТ. Оформя се и първият тв екип водещи, представители на етническите малцинства - Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nmd.bg/violeta-draganova-dnes-vse-povetche-mladi-i-uspeshni-hora-ot-romskiya-etnos-stavat-vidimi-za-obshtestvoto/ | заглавие = Виолета Драганова: Днес все повече млади и успешни хора от ромския етнос стават видими за обществото {{!}} Национална мрежа за децата | издател = nmd.bg | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Реализирани са десетки проекти, финансирани от международни организации и телевизията е наградена с международни отличия. Създават се първите възстановки на съдебни процеси – включително на живо. Реализират се редица оригинални игрални филми и телевизионни драми – „Съединението – опит за възстановка“, „Голямата бакалница“, поредицата „Съдът на фокус“ и др. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на телевизиите в България]] == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|potv-trakia.eu}} * {{Facebook|potv.eu|Официална страница на ПОТВ}} * [https://www.youtube.com/potvTrakia Официален канал на ПОТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Култура в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] gyftyvegmv05047j6sd8tx9ukci0gex 12896766 12896765 2026-05-03T06:26:05Z ~2026-24428-95 393248 Кввквл 12896766 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = F36D21 | Име в оригинал = Пловдивска обществена телевизия | картинка = | Дата на стартиране = 1 април 1998 г. | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = {{BUL}} | Седалище = [[Пловдив]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|potv-trakia.eu}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Aye}} | Web = {{Aye}} |Аналогово ефирно={{Aye}} |Цифрово ефирно={{Aye}} |IPTV={{Aye}} }} '''Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ)''', известна и като '''Пловдивска телевизия „Тракия“''', е [[България|български]] [[телевизионен канал]] с политематичен профил и национален обхват, разпространяван по [[Кабелна телевизия|кабел]]. Тя е частна, търговска телевизия от създаването ѝ.<ref name="cem">{{Цитат уеб | заглавие = Публичен регистър – Сат ТВ | автор = | труд = cem.bg | дата = | достъп_дата = 1 април 2022 | уеб_адрес = https://cem.bg/linear_reg_docs.php?id=118&cat=1&lang=bg | език = | цитат = }}</ref>. == История == ПОТВ започва да излъчва [[Ефирна телевизия|ефирно]] от 1 април 1998 г. на 57-и канал в Пловдив (заеман преди това от телевизия „Тракия“). От началото на 2005 г. ПОТВ се излъчва само по [[Кабелна телевизия|кабелните мрежи]] в град Пловдив и региона. От ноември 2015 до 10 юли 2024 г. е включена в [[IPTV]] пакета на [[Булсатком]] (''Булсатком Fusion'').<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Пловдивска телевизия Тракия, ПОТВ | автор = Предавател България | труд = predavatel.com | дата = | достъп_дата = 8 април 2022 | уеб_адрес = http://www.predavatel.com/bg/3/plovdiv_tv_potv | цитат = }}</ref>. На 2 май 2026 г. ПОТВ започва излъчва интерактивна телевизия на [[А1 България|А1]] - Xplore TV Екипът се състои от опитни телевизионни специалисти с дългогодишен стаж в [[БНТ]] – [[Евгений Тодоров (журналист)|Евгений Тодоров]], Петър Алексиев, Веселина Божилова, Петко Шойлеков, Ончо Черчиян, Румен Немски, Тодор Даскалов. Телевизията реално не е [[обществена медия]], каквото е името ѝ, но реализира подобни програми. Излъчва регионални новини 4 пъти дневно, дискусионни програми, предавания за хората от третата възраст, за децата, за малцинствата. През 90-те години съвместно със Сдружение „Медии с човешко лице“ създава и разпространява първите в България телевизионни програми, посветени на етническата толерантност. Реализират се три нови ТВ рубрики, посветени на междуетническите отношения - "Съседи и приятели", "Комшулук" и "Въпреки". Активна роля при тяхната реализация играе Виолета Драганова - първата ромка ТВ водеща в България. Много скоро след това тя е поканена в БНТ. Оформя се и първият тв екип водещи, представители на етническите малцинства - Дюндяр Агач - турчин, Изабела Рафи Воскинарян - арменка, Нериман Реджеб - туркиня, Вероника Папазян - арменка и др.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nmd.bg/violeta-draganova-dnes-vse-povetche-mladi-i-uspeshni-hora-ot-romskiya-etnos-stavat-vidimi-za-obshtestvoto/ | заглавие = Виолета Драганова: Днес все повече млади и успешни хора от ромския етнос стават видими за обществото {{!}} Национална мрежа за децата | издател = nmd.bg | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> Реализирани са десетки проекти, финансирани от международни организации и телевизията е наградена с международни отличия. Създават се първите възстановки на съдебни процеси – включително на живо. Реализират се редица оригинални игрални филми и телевизионни драми – „Съединението – опит за възстановка“, „Голямата бакалница“, поредицата „Съдът на фокус“ и др. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на телевизиите в България]] == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|potv-trakia.eu}} * {{Facebook|potv.eu|Официална страница на ПОТВ}} * [https://www.youtube.com/potvTrakia Официален канал на ПОТВ] в „[[Ютюб]]“ {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Култура в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 8hcyzksn62qjapkk378ek552ctxqf60 Марис Лиепа 0 805314 12896502 12364857 2026-05-02T19:32:33Z Gvelf 29234 Правопис. 12896502 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Марис Лиепа | категория = актьор | описание = латвийски и съветски балетист | портрет = RIAN archive 503819 Marina Kondratyeva and Maris Liepa in scene from Giselle.jpg | портрет-описание = Марина Кондратьева и Марис Лиепа в сцена от балета „Жизел“ | роден-място = [[Рига]], [[СССР]] | починал-място = | националност = {{USSR}} | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Ма̀рис Ру̀долфс Лиѐпа''' ({{lang|lv|Māris Rūdolfs Liepa}}, {{lang|ru|Марис-Рудольф Эдуардович Лиепа}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[балет]]ист от [[Латвия|латвийски]] произход, [[балетмайстор]] и балетен [[педагог]], един от водещите изпълнители на балетната трупа на [[Болшой театър]]. Върхът на неговото изпълнителско творчество е партията на Крас в балета „[[Спартак (балет)|Спартак]]“ в постановката на Юрий Григорович. == Биография == Роден е в Рига на 27 юли 1936 г. в семейството на Едуард и Лилия Лиепа. Едуард Лиепа, бивш хоров певец, след загубата на гласа продължава да работи в Рижката опера, но вече като сценичен майстор. Запазва обаче своята любов към пеенето и децата му растат в атмосферата на музика и песни. Марис на седемгодишна възраст започва да пее в хора на момчетата към операта. По това време той е слабичко момче и не проявява интерес към балета. За да укрепне физически родителите го записват в хореографско училище. В училището Марис се представя успешно, но до 14-годишната си възраст все още не е сигурен, че ще свърже живота си с балетното изкуство. През това време активно се занимава с плуване, участва в състезания и няколко пъти става шампион на Латвия. Осъзнава, че балетът е неговата съдба през 1950 г., след участие в проведения в Москва преглед на хореографските училища на страната.<ref name="белканто"/> През 1953 г. Марис е забелязан от балетните педагози от Москва. С тяхна подкрепа той се прехвърля в Московското хореографско училище (днес Московска академия по хореография) и след две години завършва го с отличен успех. Благодарение на този успех има възможност да остане в Москва, но латвийското министерство на културата следва правилото националните кадри да работят в републиката. Марис се завръща в Рига, но мечтата му е да танцува в Москва.<ref name="култура">{{икона|ru}} [https://www.culture.ru/persons/2611/maris-liepa Культура.РФ „Марис Лиепа“]</ref> През 1956 г. Лиепа получава покана от главния балетмайстор на Московския музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ и заминава за столицата. На сцената на този театър Лиепа танцува четири години. През 1957 г. той участва в балетния конкурс в рамките на VI Световен фестивал за младежта и студенти и печели златен медал.<ref name="белканто"/> През 1960 г. Лиепа е поканен от главния балетмайстор на [[Болшой театър]], [[Леонид Лавровски]], и още през сезона 1960/1961 г. взема участите в спектаклите на театъра. Дебютът му е с партията на Алберт в „[[Жизел]]“. Същата година Лавровски поставя специално за Лиепа балета „Нощен град“ по музиката на Бела Барток „Чуден мандарин“. През 1964 г. в Болшой театър идва балетмайсторът Юрий Григорович и в живота на Лиепа започва нов етап. Върхът на неговата балетна кариера е партията на Крас в [[Спартак (балет)|„Спартак“]] в постановката на Григорович. Краят на 1960-те и началото на 1970‑те години е времето на големите турнета на Болшой театър из целия свят, включително във водещите балетни страни – Франция, Англия и САЩ. Марис Лиепа получава световно признание.<ref name="помним"/> Междувременно отношенията между станалия пълновластен ръководител на балетната трупа Григорович и Лиепа се влошават. Като следствие Лиепа е ограничаван да участва в репертоара и турнетата на Болшой театър. След 1970 г. Лиепа получава нови роли предимно в постановките на другите театри. През 1977 г. е последната му голяма партия на сцената на Болшой театър, тя е на принца Лимон в детския балет „Чиполино“ на Арам Хачатурян. През 1979 г. Лиепа публикува статия с критиката на методите на ръководенето на Григорович и на неговите нови спектакли. Като следствие на Лиепа не се позволява да танцува на сцената на Болшой театър в продължение на две години.<ref name="култура"/><ref name="помним">{{икона|ru}} [http://chtoby-pomnili.net/page.php?id=281 Лиепа Марис Рудольф Эдуардович]</ref> В периода, през който е изключен от спектаклите на Болшой театър, Лиепа сътрудничи с балета на [[Борис Ейфман]], завършва балетмайсторското отделение на Института за театрално изкуство ГИТИС, преподава в Московското хореографско училище, снима се в няколко филма. Известно време работи в [[Днипро|Днепропетровск]]и театър за опера и балет, където поставя балета [[Дон Кихот (балет)|„Дон Кихот“]] и няколко балетни миниатюри. На 28 март 1982 по лична заповед на министъра на културата на СССР Лиепа се завръща на сцената на Болшой театър, но триумфално изпълнената партия на Крас се оказва последното негово излизане на сцената на любимия театър. На 45-годишна възраст той е принуден да излезе в пенсия.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/> От 1983 до 1985 г. Лиепа по покана на българското правителство заема поста на директор на балетната трупа в [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]] и има значителен принос в изграждането на водещите артисти от това поколение. На нейната сцена той поставя два балета – „Дон Кихот“ и „[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“. В София Лиепа за последен път излиза на сцената като балетист и изпълнява в своята постановка балетните партии на краля Флорестан и феята Карабос. През 1985 г. българският балет отбелязва 30-годишнината на творческата дейност на Марис Лиепа.<ref name="белканто">{{икона|ru}} Д. Трускиновская, [https://www.belcanto.ru/liepa.html Марис Лиепа], Belcanto.ru Классическая музыка, опера и балет</ref><ref>[https://theatremagazine.wordpress.com/2018/02/26/90-години-български-балетен-театър/ 90 години Български балетен театър]</ref> През 1986 г. умира ръководителят на латвийската балетна трупа на Рижката опера. Лиепа обаче не получава овакантеното място отново поради намесата на Григорович. Не му се позволява също да създаде в Рига нов балетен театър. Разбиране се проявява от Московският градски съвет, който взема решение за театър на Марис Лиепа. На 4 март 1989 г. се появява обява за конкурс за набиране на танцьори за театъра „Балет на Марис Лиепа“. На 26 март 1989 г. Марис Лиепа умира от инфаркт. Погребват го в Москва на Ваганковско гробище.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/><ref>{{икона|ru}} [http://www.m-necropol.ru/liepa.html Могилы знаменитостей. Марис Лиепа]</ref> === Личен живот === *Първа съпруга – [[Мая Плисецкая]], бракът трае само три месеца. *Втора съпруга – Маргарита Жигунова, театрална актриса **Син – Андрис Лиепа, балетист, театрален режисьор **Дъщеря – Илзе Лиепа, балерина, актриса *Трета съпруга – Нина Семизорова, балерина, балетен педагог *Четвърта съпруга (без официален брак) – Евгения Шулц, художник на костюми **Дъщеря – Мария Лиепа, актриса.<ref>{{икона|ru}} [https://www.eg.ru/culture/584454-on-hotel-byt-princem-i-legko-umeret-chto-predskazal-sebe-maris-liepa/ Он хотел быть принцем и легко умереть: что предсказал себе Марис Лиепа]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://www.vokrug.tv/article/show/16309934781/ 57-летняя дочь Мариса Лиепы объяснила, почему не общается со своей сводной младшей сестрой]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://biographe.ru/znamenitosti/maris-liepa/ Марис Эдуардович Лиепа]</ref> == Творчество == [[File:20150508 01 Riga - Statue Maris Liepa (17455166592).jpg|thumb|Статуя на Марис Лиепа в Рига)]] По време на работа в Рижката опера Лиепа изпълнява няколко главни партии, но артистичният му талант се разкрива в периода на работа в Московския музикален театър. На неговата сцена Лиепа за първи път изпълнява партията на Конрад в балета [[Корсар (балет)|„Корсар“]] на [[Адолф Адам]] и тя става една от най-значимите в балетната му кариера. Още преди да постъпи в трупата на Болшой театър Лиепа е канен да участва в гастролите на неговия балет. На сцената на Болшой театър дебютира с партията на Алберт в „[[Жизел]]“ на Адолф Адам. За нея получава наградата на името на [[Вацлав Нижински]] на Парижката академия на танца (Académie des Arts Chorégraphiques). Върхът в изпълнителското творчество на Лиепа е партията на Крас в постановката [[Спартак (балет)|„Спартак“]] на Григорович. Според критиците Лиепа е най-добрият изпълнител на Крас в съветския балет. Тази партия е любимата на Лиепа, изпълнява я над сто пъти, за нея е награден с най-високата държавна награда на СССР, Ленинската премия за постиженията в изкуството. През 1977 г. Парижката академия на танца оценява творчество на Лиепа с наградата на името на [[Мариус Петипа]].<ref name="енциклопедия"/> Лиепа се проявява и като постановчик на балетни спектакли. Много години работи над възстановяването на балета „Призракът на роза“ на бележития балетмайстор Михаил Фокин. Премиерата на 10-минутната постановка е по време на турнето в Куба през 1966 г. На сцената на Болшой театър тя е през 1967 г. През 1979 г. поставя в Днепропетровск „[[Дон Кихот (балет)|Дон Кихот]]“ на [[Лудвиг Минкус]]. Участва като хореограф на танци в театрални спектакли, филми и телевизионни представления. Като драматичен актьор се снима в няколко игрални филма. С неговото участие са заснети няколко филмови и телевизионни балетни спектакли.<ref name="култура"/><ref name="енциклопедия">{{икона|ru}} А. Г. Галайда, [https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 ЛИЕ́ПА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220615160030/https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 |date=2022-06-15 }}, Большая российская энциклопедия</ref> === Балетни партии === Лиепа изпълнява водещите мъжки партии в много класически и съветски балетни постановки. Той е първи изпълнител на някои партии на сцените на Московския музикален театър и Болшой театър.<ref name="енциклопедия"/> *„Дон Ки­хот“ на Лудвиг Минкус – ''Ба­зил'' *„Жи­зел“ на Адолф Адам – ''Альберт'' *„[[Лебедово езеро]]“ на [[Пьотър Чайковски]] – ''Зиг­фрид'' *„[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“ на Пьотър Чайковски – ''Дезире'' *„[[Ромео и Жулиета (балет)|Ромео и Жулиета]]“ на [[Сергей Прокофиев]] – ''Ромео'' *„Спар­так“ на [[Арам Ха­ча­ту­ря­н]] – ''Крас­'' *„Иди­от“ по музика на Пьотър Чайковски – ''Рогожин'' *„Валпургиева нощ“ на [[Шарл Гуно]] – ''Вакх'' *„Бах­чи­са­рай­ски фон­тан“ на [[Борис Асафиев]] – ''Вац­лав'' *„Историята на войника“ на [[Игор Стравински]] – ''Дявол'' *„Кар­мен-сюи­та“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Хосе'' *„С любов за любов“ на [[Тихон Хреников]] – ''Клавдио'' ==== Първи изпълнител ==== ===== Московски музикален театър ===== *„Жан­на д’Арк“, Николай Пей­ко – ''Лио­нел'' *„Кор­сар“, Адолф Адам – ''Кон­рад'' ===== Болшой театър ===== *„Нощен град“ (''Ноч­ной го­род'') по музика на [[Бела Барток]] – ''Юноша'' *„Страници от живота“ (''Стра­ни­цы жиз­ни'') по музика на Андрей Баланчивадзе – ''Ге­ор­гий'' *„Легенда за любовта“ (''Ле­ген­да о люб­ви'') на Ариф Ме­ли­ков – ''Ферхад'' *„Ана Каренина“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Вронски'' *„Тези омайващи звуци...“ (''Эти ча­рую­щие зву­ки…'') по музика на [[Арканджело Корели]], [[Джузепе То­рели]], [[Жан-Филип Рамо]], [[Волфганг Амадеус Моцарт]] – ''Со­лист'' === Филмография === Лиепа участва във филмите и като балетист, и като драматичен актьор.<ref>{{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/sov/2498/works/ Кино-Театр.РУ Марис Лиепа]</ref> *1959 – „Илзе“ („Ilze“) *1965 – „Новогодишен календар“ („Новогодний календарь“) *1969 – „Хамлет“, филм-балет по музика на [[Дмитрий Шостакович]] – ''Хамлет'' *1970 – „Твоето име“ („Имя твоё“), филм-балет по музика на [[Франсис Пуленк]] – ''Анри'' *1971 – „Гробът на лъва“ („Могила льва“) – ''княз Всеслав'' *1972 – „Четвъртият“ („Четвёртый“) – ''Джек Уилър'' *1975 – „Спартак“, филм-балет на Арам Хачатурян – ''Крас'' *1976 – „В един микрорайон“ („В одном микрорайоне“), телевизионен сериал – Яунис Берзинь *1977 – „Орех Кракатук“ – няколко роли *1977 – „Галатея“, филм-балет по музика на Фредерик Лоу (Frederick Loewe) и Тимур Коган – професор Хигинс *1980 – „Большой балет“, филм-балет *1984 – „[[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]]“ – ''Хореографът'' *1985 – „Детството на Бемби“ („Детство Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Младостта на Бемби“ („Юность Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Лермонтов“ – ''Николай I'' *1986 – „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ („Приключения Шерлока Холмса и доктора Ватсона“), петият филм от поредицата – ''Полковникът Валънтайн Уолтър'' *1987 – „Митът“ („Миф“) – ''Юрий'' *1987 – „Да се пристъпи към разследването“ („К расследованию приступить“), втората серия – ''Хрунов'' *1988 – „Пътят към ада“ („Дорога в ад“) – ''Ото Щимер'' *1988 – „Корабът“ („Корабль“) – ''Штол'' == In Memoriam == По повод 60-годишнината на Марис Лиепа през 1996 г. Илзе и Андрис Лиепа регистрират благотворителен фонд на неговото име. Фондът съдейства за развитието на хореографското изкуство, осигурява стипендии за младите балетни артисти и ученици на хореографските училища, организира разнообразни мероприятия, един от които е фестивалът ''Русские сезоны XXI века в честь Мариса Лиепы''.<ref>{{икона|ru}} [https://rigasbaletaskola.lv/o-shkole/stipendiaty-fonda-immliepy?pcversion=ok Рижское Хореографическое училище]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{икона|ru}} [https://spb.aif.ru/culture/event/135185 Андрис Лиепа: «Проект „Русские сезоны XXI века“ – следствие наших детских увлечений»]</ref> На 5 септември 2013 г. в Рига се открива паметник на Марис Лиепа. Събитието е в рамките на тържествата по повод 150-годишнината на Латвийския национален театър за опера и балет.<ref>{{икона|ru}} [https://www.teterevufonds.lv/ru/nashi-proekti/pamjatnik-marisu-liepa/ ПАМЯТНИК ВЫДАЮЩЕМУСЯ БАЛЕТНОМУ ТАНЦОВЩИКУ МАРИСУ РУДОЛЬФУ ЛИЕПЕ (2013)]</ref> На 20 декември 2016 г. в памет на Марис Лиепа на сцената на Болшой театър се представя балетен гала концерт.<ref>{{икона|en}} [https://bolshoimoscow.com/classical_ballet/big_bolshoi_memory__maris__liepa/sid=j7u1k7b86wG19Y4HG6J1#play Ballet Gala in the memory of Maris Liepa]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references /> {{DEFAULTSORT:Лиепа, Марис}} [[Категория:Руски балетисти]] [[Категория:Руски балетмайстори]] [[Категория:Руски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Рига]] 6xssu38wem1farqgzd8i4lrym1qkeie 12896591 12896502 2026-05-02T21:40:40Z Randona.bg 249543 12896591 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Марис Лиепа | категория = актьор | описание = латвийски и съветски балетист | портрет = RIAN archive 503819 Marina Kondratyeva and Maris Liepa in scene from Giselle.jpg | портрет-описание = Марина Кондратьева и Марис Лиепа в сцена от балета „Жизел“ | роден-място = [[Рига]], [[СССР]] | починал-място = | националност = {{USSR}} | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Ма̀рис Ру̀долфс Лиѐпа''' ({{lang|lv|Māris Rūdolfs Liepa}}, {{lang|ru|Марис-Рудольф Эдуардович Лиепа}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[балет]]ист от [[Латвия|латвийски]] произход, [[балетмайстор]] и балетен [[педагог]], един от водещите изпълнители на балетната трупа на [[Болшой театър]]. Върхът на неговото изпълнителско творчество е партията на Крас в балета „[[Спартак (балет)|Спартак]]“ в постановката на Юрий Григорович. == Биография == Роден е в Рига на 27 юли 1936 г. в семейството на Едуард и Лилия Лиепа. Едуард Лиепа, бивш хоров певец, след загубата на гласа си продължава да работи в Рижката опера, но вече като сценичен майстор. Запазва обаче своята любов към пеенето и децата му растат в атмосферата на музика и песни. Марис на седемгодишна възраст започва да пее в хора на момчетата към операта. По това време той е слабичко момче и не проявява интерес към балета. За да укрепне физически родителите го записват в хореографско училище. В училището Марис се представя успешно, но до 14-годишната си възраст все още не е сигурен, че ще свърже живота си с балетното изкуство. През това време активно се занимава с плуване, участва в състезания и няколко пъти става шампион на Латвия. Осъзнава, че балетът е неговата съдба през 1950 г., след участие в проведения в Москва преглед на хореографските училища на страната.<ref name="белканто"/> През 1953 г. Марис е забелязан от балетните педагози от Москва. С тяхна подкрепа той се прехвърля в Московското хореографско училище (днес Московска академия по хореография) и след две години го завършва с отличен успех. Благодарение на този успех има възможност да остане в Москва, но латвийското министерство на културата следва правилото националните кадри да работят в републиката. Марис се завръща в Рига, но мечтата му е да танцува в Москва.<ref name="култура">{{икона|ru}} [https://www.culture.ru/persons/2611/maris-liepa Культура.РФ „Марис Лиепа“]</ref> През 1956 г. Лиепа получава покана от главния балетмайстор на Московския музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ и заминава за столицата. На сцената на този театър Лиепа танцува четири години. През 1957 г. той участва в балетния конкурс в рамките на VI [[Световен фестивал на младежта и студентите|световен фестивал за младежта и студентите]] и печели златен медал.<ref name="белканто"/> През 1960 г. Лиепа е поканен от главния балетмайстор на [[Болшой театър]], [[Леонид Лавровски]], и още през сезона 1960/1961 г. взема участите в спектаклите на театъра. Дебютът му е с партията на Алберт в „[[Жизел]]“. Същата година Лавровски поставя специално за Лиепа балета „Нощен град“ по музиката на [[Бела Барток]] „Чудният мандарин“. През 1964 г. в Болшой театър идва балетмайсторът Юрий Григорович и в живота на Лиепа започва нов етап. Върхът на неговата балетна кариера е партията на Крас в [[Спартак (балет)|„Спартак“]] в постановката на Григорович. Краят на 60-те и началото на 70‑те години на XX век е времето на големите турнета на Болшой театър из целия свят, включително във водещите балетни страни – Франция, Англия и САЩ. Марис Лиепа получава световно признание.<ref name="помним"/> Междувременно отношенията между станалия пълновластен ръководител на балетната трупа Григорович и Лиепа се влошават. Като следствие Лиепа е ограничаван да участва в репертоара и турнетата на Болшой театър. След 1970 г. Лиепа получава нови роли предимно в постановките на другите театри. През 1977 г. е последната му голяма партия на сцената на Болшой театър, тя е на принца Лимон в детския балет „Чиполино“ на Арам Хачатурян. През 1979 г. Лиепа публикува статия с критиката на методите на ръководенето на Григорович и на неговите нови спектакли. Като следствие на Лиепа не се позволява да танцува на сцената на Болшой театър в продължение на две години.<ref name="култура"/><ref name="помним">{{икона|ru}} [http://chtoby-pomnili.net/page.php?id=281 Лиепа Марис Рудольф Эдуардович]</ref> В периода, през който е изключен от спектаклите на Болшой театър, Лиепа сътрудничи с балета на [[Борис Ейфман]], завършва балетмайсторското отделение на Института за театрално изкуство ГИТИС, преподава в Московското хореографско училище, снима се в няколко филма. Известно време работи в [[Днипро|Днепропетровския]] театър за опера и балет, където поставя балета [[Дон Кихот (балет)|„Дон Кихот“]] и няколко балетни миниатюри. На 28 март 1982 по лична заповед на министъра на културата на СССР Лиепа се завръща на сцената на Болшой театър, но триумфално изпълнената партия на Крас се оказва последното негово излизане на сцената на любимия театър. На 45-годишна възраст той е принуден да излезе в пенсия.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/> От 1983 до 1985 г. Лиепа по покана на българското правителство заема поста на директор на балетната трупа в [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]] и има значителен принос в изграждането на водещите артисти от това поколение. На нейната сцена той поставя два балета – „Дон Кихот“ и „[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“. В София Лиепа за последен път излиза на сцената като балетист и изпълнява в своята постановка балетните партии на краля Флорестан и феята Карабос. През 1985 г. българският балет отбелязва 30-годишнината на творческата дейност на Марис Лиепа.<ref name="белканто">{{икона|ru}} Д. Трускиновская, [https://www.belcanto.ru/liepa.html Марис Лиепа], Belcanto.ru Классическая музыка, опера и балет</ref><ref>[https://theatremagazine.wordpress.com/2018/02/26/90-години-български-балетен-театър/ 90 години Български балетен театър]</ref> През 1986 г. умира ръководителят на латвийската балетна трупа на Рижката опера. Лиепа обаче не получава овакантеното място отново поради намесата на Григорович. Не му се позволява също да създаде в Рига нов балетен театър. Разбиране се проявява от Московският градски съвет, който взема решение за театър на Марис Лиепа. На 4 март 1989 г. се появява обява за конкурс за набиране на танцьори за театъра „Балет на Марис Лиепа“. На 26 март 1989 г. Марис Лиепа умира от инфаркт. Погребват го в Москва на Ваганковското гробище.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/><ref>{{икона|ru}} [http://www.m-necropol.ru/liepa.html Могилы знаменитостей. Марис Лиепа]</ref> === Личен живот === *Първа съпруга – [[Мая Плисецкая]], бракът трае само три месеца. *Втора съпруга – Маргарита Жигунова, театрална актриса **Син – Андрис Лиепа, балетист, театрален режисьор **Дъщеря – Илзе Лиепа, балерина, актриса *Трета съпруга – Нина Семизорова, балерина, балетна педагожка *Четвърта съпруга (без официален брак) – Евгения Шулц, художничка на костюми **Дъщеря – Мария Лиепа, актриса.<ref>{{икона|ru}} [https://www.eg.ru/culture/584454-on-hotel-byt-princem-i-legko-umeret-chto-predskazal-sebe-maris-liepa/ Он хотел быть принцем и легко умереть: что предсказал себе Марис Лиепа]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://www.vokrug.tv/article/show/16309934781/ 57-летняя дочь Мариса Лиепы объяснила, почему не общается со своей сводной младшей сестрой]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://biographe.ru/znamenitosti/maris-liepa/ Марис Эдуардович Лиепа]</ref> == Творчество == [[File:20150508 01 Riga - Statue Maris Liepa (17455166592).jpg|thumb|Статуя на Марис Лиепа в Рига)]] По време на работата си в Рижката опера Лиепа изпълнява няколко главни партии, но артистичният му талант се разкрива в периода на работа в Московския музикален театър. На неговата сцена Лиепа за първи път изпълнява партията на Конрад в балета [[Корсар (балет)|„Корсар“]] на [[Адолф Адам]] и тя става една от най-значимите в балетната му кариера. Още преди да постъпи в трупата на Болшой театър Лиепа е канен да участва в гастролите на неговия балет. На сцената на Болшой театър дебютира с партията на Алберт в „[[Жизел]]“ на Адолф Адам. За нея получава наградата на името на [[Вацлав Нижински]] на Парижката академия на танца (Académie des Arts Chorégraphiques). Върхът в изпълнителското творчество на Лиепа е партията на Крас в постановката [[Спартак (балет)|„Спартак“]] на Григорович. Според критиците Лиепа е най-добрият изпълнител на Крас в съветския балет. Тази партия е любимата на Лиепа, изпълнява я над сто пъти, за нея е награден с най-високата държавна награда на СССР, Ленинската премия за постижения в изкуството. През 1977 г. Парижката академия на танца оценява творчество на Лиепа с наградата на името на [[Мариус Петипа]].<ref name="енциклопедия"/> Лиепа се проявява и като постановчик на балетни спектакли. Много години работи над възстановяването на балета „Призракът на розата“ на бележития балетмайстор Михаил Фокин. Премиерата на 10-минутната постановка е по време на турнето в Куба през 1966 г. На сцената на Болшой театър тя е през 1967 г. През 1979 г. поставя в Днепропетровск „[[Дон Кихот (балет)|Дон Кихот]]“ на [[Лудвиг Минкус]]. Участва като хореограф на танци в театрални спектакли, филми и телевизионни представления. Като драматичен актьор се снима в няколко игрални филма. С неговото участие са заснети няколко филмови и телевизионни балетни спектакъла.<ref name="култура"/><ref name="енциклопедия">{{икона|ru}} А. Г. Галайда, [https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 ЛИЕ́ПА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220615160030/https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 |date=2022-06-15 }}, Большая российская энциклопедия</ref> === Балетни партии === Лиепа изпълнява водещите мъжки партии в много класически и съветски балетни постановки. Той е първи изпълнител на някои партии на сцените на Московския музикален театър и Болшой театър.<ref name="енциклопедия"/> *„Дон Ки­хот“ на Лудвиг Минкус – ''Ба­зил'' *„Жи­зел“ на Адолф Адам – ''Алберт'' *„[[Лебедово езеро]]“ на [[Пьотър Чайковски]] – ''Зиг­фрид'' *„[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“ на Пьотър Чайковски – ''Дезире'' *„[[Ромео и Жулиета (балет)|Ромео и Жулиета]]“ на [[Сергей Прокофиев]] – ''Ромео'' *„Спар­так“ на [[Арам Ха­ча­ту­ря­н]] – ''Крас­'' *„Иди­от“ по музика на Пьотър Чайковски – ''Рогожин'' *„Валпургиева нощ“ на [[Шарл Гуно]] – ''Вакх'' *„Бах­чи­са­рай­ски фон­тан“ на [[Борис Асафиев]] – ''Вац­лав'' *„Историята на войника“ на [[Игор Стравински]] – ''Дявол'' *„Кар­мен-сюи­та“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Хосе'' *„С любов за любов“ на [[Тихон Хренников]] – ''Клавдио'' ==== Първи изпълнител ==== ===== Московски музикален театър ===== *„Жан­а д’Арк“, Николай Пей­ко – ''Лио­нел'' *„Кор­сар“, Адолф Адам – ''Кон­рад'' ===== Болшой театър ===== *„Нощен град“ (''Ноч­ной го­род'') по музика на [[Бела Барток]] – ''Юноша'' *„Страници от живота“ (''Стра­ни­цы жиз­ни'') по музика на Андрей Баланчивадзе – ''Ге­ор­ги'' *„Легенда за любовта“ (''Ле­ген­да о люб­ви'') на Ариф Ме­ли­ков – ''Ферхад'' *„Ана Каренина“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Вронски'' *„Тези омайващи звуци...“ (''Эти ча­рую­щие зву­ки…'') по музика на [[Арканджело Корели]], [[Джузепе То­рели]], [[Жан-Филип Рамо]], [[Волфганг Амадеус Моцарт]] – ''Со­лист'' === Филмография === Лиепа участва във филмите и като балетист, и като драматичен актьор.<ref>{{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/sov/2498/works/ Кино-Театр.РУ Марис Лиепа]</ref> *1959 – „Илзе“ („Ilze“) *1965 – „Новогодишен календар“ („Новогодний календарь“) *1969 – „Хамлет“, филм-балет по музика на [[Дмитрий Шостакович]] – ''Хамлет'' *1970 – „Твоето име“ („Имя твоё“), филм-балет по музика на [[Франсис Пуленк]] – ''Анри'' *1971 – „Гробът на лъва“ („Могила льва“) – ''княз Всеслав'' *1972 – „Четвъртият“ („Четвёртый“) – ''Джек Уилър'' *1975 – „Спартак“, филм-балет на Арам Хачатурян – ''Крас'' *1976 – „В един микрорайон“ („В одном микрорайоне“), телевизионен сериал – Яунис Берзин *1977 – „Орех Кракатук“ – няколко роли *1977 – „Галатея“, филм-балет по музика на Фредерик Лоу (Frederick Loewe) и Тимур Коган – професор Хигинс *1980 – „Большой балет“, филм-балет *1984 – „[[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]]“ – ''Хореографът'' *1985 – „Детството на Бемби“ („Детство Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Младостта на Бемби“ („Юность Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Лермонтов“ – ''Николай I'' *1986 – „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ („Приключения Шерлока Холмса и доктора Ватсона“), петият филм от поредицата – ''Полковникът Валънтайн Уолтър'' *1987 – „Митът“ („Миф“) – ''Юрий'' *1987 – „Да се пристъпи към разследването“ („К расследованию приступить“), втората серия – ''Хрунов'' *1988 – „Пътят към ада“ („Дорога в ад“) – ''Ото Щимер'' *1988 – „Корабът“ („Корабль“) – ''Штол'' == In Memoriam == По повод 60-годишнината на Марис Лиепа през 1996 г. Илзе и Андрис Лиепа регистрират благотворителен фонд на неговото име. Фондът съдейства за развитието на хореографското изкуство, осигурява стипендии за млади балетни артисти и ученици на хореографските училища, организира разнообразни мероприятия, един от които е фестивалът ''Русские сезоны XXI века в честь Мариса Лиепы''.<ref>{{икона|ru}} [https://rigasbaletaskola.lv/o-shkole/stipendiaty-fonda-immliepy?pcversion=ok Рижское Хореографическое училище]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{икона|ru}} [https://spb.aif.ru/culture/event/135185 Андрис Лиепа: «Проект „Русские сезоны XXI века“ – следствие наших детских увлечений»]</ref> На 5 септември 2013 г. в Рига се открива паметник на Марис Лиепа. Събитието е в рамките на тържествата по повод 150-годишнината на Латвийския национален театър за опера и балет.<ref>{{икона|ru}} [https://www.teterevufonds.lv/ru/nashi-proekti/pamjatnik-marisu-liepa/ ПАМЯТНИК ВЫДАЮЩЕМУСЯ БАЛЕТНОМУ ТАНЦОВЩИКУ МАРИСУ РУДОЛЬФУ ЛИЕПЕ (2013)]</ref> На 20 декември 2016 г. в памет на Марис Лиепа на сцената на Болшой театър се представя балетен гала концерт.<ref>{{икона|en}} [https://bolshoimoscow.com/classical_ballet/big_bolshoi_memory__maris__liepa/sid=j7u1k7b86wG19Y4HG6J1#play Ballet Gala in the memory of Maris Liepa]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references /> {{DEFAULTSORT:Лиепа, Марис}} [[Категория:Руски балетисти]] [[Категория:Руски балетмайстори]] [[Категория:Руски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Рига]] a0ha3vv3vjpubexi41d74g3h25pq0gq 12896592 12896591 2026-05-02T21:42:35Z Randona.bg 249543 12896592 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Марис Лиепа | категория = актьор | описание = латвийски и съветски балетист | портрет = RIAN archive 503819 Marina Kondratyeva and Maris Liepa in scene from Giselle.jpg | портрет-описание = Марина Кондратиева и Марис Лиепа в сцена от балета „Жизел“ | роден-място = [[Рига]], [[СССР]] | починал-място = | националност = {{USSR}} | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Ма̀рис Ру̀долфс Лиѐпа''' ({{lang|lv|Māris Rūdolfs Liepa}}, {{lang|ru|Марис-Рудольф Эдуардович Лиепа}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[балет]]ист от [[Латвия|латвийски]] произход, [[балетмайстор]] и балетен [[педагог]], един от водещите изпълнители на балетната трупа на [[Болшой театър]]. Върхът на неговото изпълнителско творчество е партията на Крас в балета „[[Спартак (балет)|Спартак]]“ в постановката на Юрий Григорович. == Биография == Роден е в Рига на 27 юли 1936 г. в семейството на Едуард и Лилия Лиепа. Едуард Лиепа, бивш хоров певец, след загубата на гласа си продължава да работи в Рижката опера, но вече като сценичен майстор. Запазва обаче своята любов към пеенето и децата му растат в атмосферата на музика и песни. Марис на седемгодишна възраст започва да пее в хора на момчетата към операта. По това време той е слабичко момче и не проявява интерес към балета. За да укрепне физически родителите го записват в хореографско училище. В училището Марис се представя успешно, но до 14-годишната си възраст все още не е сигурен, че ще свърже живота си с балетното изкуство. През това време активно се занимава с плуване, участва в състезания и няколко пъти става шампион на Латвия. Осъзнава, че балетът е неговата съдба през 1950 г., след участие в проведения в Москва преглед на хореографските училища на страната.<ref name="белканто"/> През 1953 г. Марис е забелязан от балетните педагози от Москва. С тяхна подкрепа той се прехвърля в Московското хореографско училище (днес Московска академия по хореография) и след две години го завършва с отличен успех. Благодарение на този успех има възможност да остане в Москва, но латвийското министерство на културата следва правилото националните кадри да работят в републиката. Марис се завръща в Рига, но мечтата му е да танцува в Москва.<ref name="култура">{{икона|ru}} [https://www.culture.ru/persons/2611/maris-liepa Культура.РФ „Марис Лиепа“]</ref> През 1956 г. Лиепа получава покана от главния балетмайстор на Московския музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ и заминава за столицата. На сцената на този театър Лиепа танцува четири години. През 1957 г. той участва в балетния конкурс в рамките на VI [[Световен фестивал на младежта и студентите|световен фестивал за младежта и студентите]] и печели златен медал.<ref name="белканто"/> През 1960 г. Лиепа е поканен от главния балетмайстор на [[Болшой театър]], [[Леонид Лавровски]], и още през сезона 1960/1961 г. взема участите в спектаклите на театъра. Дебютът му е с партията на Алберт в „[[Жизел]]“. Същата година Лавровски поставя специално за Лиепа балета „Нощен град“ по музиката на [[Бела Барток]] „Чудният мандарин“. През 1964 г. в Болшой театър идва балетмайсторът Юрий Григорович и в живота на Лиепа започва нов етап. Върхът на неговата балетна кариера е партията на Крас в [[Спартак (балет)|„Спартак“]] в постановката на Григорович. Краят на 60-те и началото на 70‑те години на XX век е времето на големите турнета на Болшой театър из целия свят, включително във водещите балетни страни – Франция, Англия и САЩ. Марис Лиепа получава световно признание.<ref name="помним"/> Междувременно отношенията между станалия пълновластен ръководител на балетната трупа Григорович и Лиепа се влошават. Като следствие Лиепа е ограничаван да участва в репертоара и турнетата на Болшой театър. След 1970 г. Лиепа получава нови роли предимно в постановките на другите театри. През 1977 г. е последната му голяма партия на сцената на Болшой театър, тя е на принца Лимон в детския балет „Чиполино“ на Арам Хачатурян. През 1979 г. Лиепа публикува статия с критиката на методите на ръководенето на Григорович и на неговите нови спектакли. Като следствие на Лиепа не се позволява да танцува на сцената на Болшой театър в продължение на две години.<ref name="култура"/><ref name="помним">{{икона|ru}} [http://chtoby-pomnili.net/page.php?id=281 Лиепа Марис Рудольф Эдуардович]</ref> В периода, през който е изключен от спектаклите на Болшой театър, Лиепа сътрудничи с балета на [[Борис Ейфман]], завършва балетмайсторското отделение на Института за театрално изкуство ГИТИС, преподава в Московското хореографско училище, снима се в няколко филма. Известно време работи в [[Днипро|Днепропетровския]] театър за опера и балет, където поставя балета [[Дон Кихот (балет)|„Дон Кихот“]] и няколко балетни миниатюри. На 28 март 1982 по лична заповед на министъра на културата на СССР Лиепа се завръща на сцената на Болшой театър, но триумфално изпълнената партия на Крас се оказва последното негово излизане на сцената на любимия театър. На 45-годишна възраст той е принуден да излезе в пенсия.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/> От 1983 до 1985 г. Лиепа по покана на българското правителство заема поста на директор на балетната трупа в [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]] и има значителен принос в изграждането на водещите артисти от това поколение. На нейната сцена той поставя два балета – „Дон Кихот“ и „[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“. В София Лиепа за последен път излиза на сцената като балетист и изпълнява в своята постановка балетните партии на краля Флорестан и феята Карабос. През 1985 г. българският балет отбелязва 30-годишнината на творческата дейност на Марис Лиепа.<ref name="белканто">{{икона|ru}} Д. Трускиновская, [https://www.belcanto.ru/liepa.html Марис Лиепа], Belcanto.ru Классическая музыка, опера и балет</ref><ref>[https://theatremagazine.wordpress.com/2018/02/26/90-години-български-балетен-театър/ 90 години Български балетен театър]</ref> През 1986 г. умира ръководителят на латвийската балетна трупа на Рижката опера. Лиепа обаче не получава овакантеното място отново поради намесата на Григорович. Не му се позволява също да създаде в Рига нов балетен театър. Разбиране се проявява от Московският градски съвет, който взема решение за театър на Марис Лиепа. На 4 март 1989 г. се появява обява за конкурс за набиране на танцьори за театъра „Балет на Марис Лиепа“. На 26 март 1989 г. Марис Лиепа умира от инфаркт. Погребват го в Москва на Ваганковското гробище.<ref name="белканто"/><ref name="култура"/><ref>{{икона|ru}} [http://www.m-necropol.ru/liepa.html Могилы знаменитостей. Марис Лиепа]</ref> === Личен живот === *Първа съпруга – [[Мая Плисецкая]], бракът трае само три месеца. *Втора съпруга – Маргарита Жигунова, театрална актриса **Син – Андрис Лиепа, балетист, театрален режисьор **Дъщеря – Илзе Лиепа, балерина, актриса *Трета съпруга – Нина Семизорова, балерина, балетна педагожка *Четвърта съпруга (без официален брак) – Евгения Шулц, художничка на костюми **Дъщеря – Мария Лиепа, актриса.<ref>{{икона|ru}} [https://www.eg.ru/culture/584454-on-hotel-byt-princem-i-legko-umeret-chto-predskazal-sebe-maris-liepa/ Он хотел быть принцем и легко умереть: что предсказал себе Марис Лиепа]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://www.vokrug.tv/article/show/16309934781/ 57-летняя дочь Мариса Лиепы объяснила, почему не общается со своей сводной младшей сестрой]</ref><ref>{{икона|ru}} [https://biographe.ru/znamenitosti/maris-liepa/ Марис Эдуардович Лиепа]</ref> == Творчество == [[File:20150508 01 Riga - Statue Maris Liepa (17455166592).jpg|thumb|Статуя на Марис Лиепа в Рига)]] По време на работата си в Рижката опера Лиепа изпълнява няколко главни партии, но артистичният му талант се разкрива в периода на работа в Московския музикален театър. На неговата сцена Лиепа за първи път изпълнява партията на Конрад в балета [[Корсар (балет)|„Корсар“]] на [[Адолф Адам]] и тя става една от най-значимите в балетната му кариера. Още преди да постъпи в трупата на Болшой театър Лиепа е канен да участва в гастролите на неговия балет. На сцената на Болшой театър дебютира с партията на Алберт в „[[Жизел]]“ на Адолф Адам. За нея получава наградата на името на [[Вацлав Нижински]] на Парижката академия на танца (Académie des Arts Chorégraphiques). Върхът в изпълнителското творчество на Лиепа е партията на Крас в постановката [[Спартак (балет)|„Спартак“]] на Григорович. Според критиците Лиепа е най-добрият изпълнител на Крас в съветския балет. Тази партия е любимата на Лиепа, изпълнява я над сто пъти, за нея е награден с най-високата държавна награда на СССР, Ленинската премия за постижения в изкуството. През 1977 г. Парижката академия на танца оценява творчество на Лиепа с наградата на името на [[Мариус Петипа]].<ref name="енциклопедия"/> Лиепа се проявява и като постановчик на балетни спектакли. Много години работи над възстановяването на балета „Призракът на розата“ на бележития балетмайстор Михаил Фокин. Премиерата на 10-минутната постановка е по време на турнето в Куба през 1966 г. На сцената на Болшой театър тя е през 1967 г. През 1979 г. поставя в Днепропетровск „[[Дон Кихот (балет)|Дон Кихот]]“ на [[Лудвиг Минкус]]. Участва като хореограф на танци в театрални спектакли, филми и телевизионни представления. Като драматичен актьор се снима в няколко игрални филма. С неговото участие са заснети няколко филмови и телевизионни балетни спектакъла.<ref name="култура"/><ref name="енциклопедия">{{икона|ru}} А. Г. Галайда, [https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 ЛИЕ́ПА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220615160030/https://bigenc.ru/theatre_and_cinema/text/2173857 |date=2022-06-15 }}, Большая российская энциклопедия</ref> === Балетни партии === Лиепа изпълнява водещите мъжки партии в много класически и съветски балетни постановки. Той е първи изпълнител на някои партии на сцените на Московския музикален театър и Болшой театър.<ref name="енциклопедия"/> *„Дон Ки­хот“ на Лудвиг Минкус – ''Ба­зил'' *„Жи­зел“ на Адолф Адам – ''Алберт'' *„[[Лебедово езеро]]“ на [[Пьотър Чайковски]] – ''Зиг­фрид'' *„[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“ на Пьотър Чайковски – ''Дезире'' *„[[Ромео и Жулиета (балет)|Ромео и Жулиета]]“ на [[Сергей Прокофиев]] – ''Ромео'' *„Спар­так“ на [[Арам Ха­ча­ту­ря­н]] – ''Крас­'' *„Иди­от“ по музика на Пьотър Чайковски – ''Рогожин'' *„Валпургиева нощ“ на [[Шарл Гуно]] – ''Вакх'' *„Бах­чи­са­рай­ски фон­тан“ на [[Борис Асафиев]] – ''Вац­лав'' *„Историята на войника“ на [[Игор Стравински]] – ''Дявол'' *„Кар­мен-сюи­та“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Хосе'' *„С любов за любов“ на [[Тихон Хренников]] – ''Клавдио'' ==== Първи изпълнител ==== ===== Московски музикален театър ===== *„Жан­а д’Арк“, Николай Пей­ко – ''Лио­нел'' *„Кор­сар“, Адолф Адам – ''Кон­рад'' ===== Болшой театър ===== *„Нощен град“ (''Ноч­ной го­род'') по музика на [[Бела Барток]] – ''Юноша'' *„Страници от живота“ (''Стра­ни­цы жиз­ни'') по музика на Андрей Баланчивадзе – ''Ге­ор­ги'' *„Легенда за любовта“ (''Ле­ген­да о люб­ви'') на Ариф Ме­ли­ков – ''Ферхад'' *„Ана Каренина“ на [[Родион Шчедрин]] – ''Вронски'' *„Тези омайващи звуци...“ (''Эти ча­рую­щие зву­ки…'') по музика на [[Арканджело Корели]], [[Джузепе То­рели]], [[Жан-Филип Рамо]], [[Волфганг Амадеус Моцарт]] – ''Со­лист'' === Филмография === Лиепа участва във филмите и като балетист, и като драматичен актьор.<ref>{{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/sov/2498/works/ Кино-Театр.РУ Марис Лиепа]</ref> *1959 – „Илзе“ („Ilze“) *1965 – „Новогодишен календар“ („Новогодний календарь“) *1969 – „Хамлет“, филм-балет по музика на [[Дмитрий Шостакович]] – ''Хамлет'' *1970 – „Твоето име“ („Имя твоё“), филм-балет по музика на [[Франсис Пуленк]] – ''Анри'' *1971 – „Гробът на лъва“ („Могила льва“) – ''княз Всеслав'' *1972 – „Четвъртият“ („Четвёртый“) – ''Джек Уилър'' *1975 – „Спартак“, филм-балет на Арам Хачатурян – ''Крас'' *1976 – „В един микрорайон“ („В одном микрорайоне“), телевизионен сериал – Яунис Берзин *1977 – „Орех Кракатук“ – няколко роли *1977 – „Галатея“, филм-балет по музика на Фредерик Лоу (Frederick Loewe) и Тимур Коган – професор Хигинс *1980 – „Большой балет“, филм-балет *1984 – „[[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]]“ – ''Хореографът'' *1985 – „Детството на Бемби“ („Детство Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Младостта на Бемби“ („Юность Бемби“) – ''Бащата на Бемби'' *1986 – „Лермонтов“ – ''Николай I'' *1986 – „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ („Приключения Шерлока Холмса и доктора Ватсона“), петият филм от поредицата – ''Полковникът Валънтайн Уолтър'' *1987 – „Митът“ („Миф“) – ''Юрий'' *1987 – „Да се пристъпи към разследването“ („К расследованию приступить“), втората серия – ''Хрунов'' *1988 – „Пътят към ада“ („Дорога в ад“) – ''Ото Щимер'' *1988 – „Корабът“ („Корабль“) – ''Штол'' == In Memoriam == По повод 60-годишнината на Марис Лиепа през 1996 г. Илзе и Андрис Лиепа регистрират благотворителен фонд на неговото име. Фондът съдейства за развитието на хореографското изкуство, осигурява стипендии за млади балетни артисти и ученици на хореографските училища, организира разнообразни мероприятия, един от които е фестивалът ''Русские сезоны XXI века в честь Мариса Лиепы''.<ref>{{икона|ru}} [https://rigasbaletaskola.lv/o-shkole/stipendiaty-fonda-immliepy?pcversion=ok Рижское Хореографическое училище]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{икона|ru}} [https://spb.aif.ru/culture/event/135185 Андрис Лиепа: «Проект „Русские сезоны XXI века“ – следствие наших детских увлечений»]</ref> На 5 септември 2013 г. в Рига се открива паметник на Марис Лиепа. Събитието е в рамките на тържествата по повод 150-годишнината на Латвийския национален театър за опера и балет.<ref>{{икона|ru}} [https://www.teterevufonds.lv/ru/nashi-proekti/pamjatnik-marisu-liepa/ ПАМЯТНИК ВЫДАЮЩЕМУСЯ БАЛЕТНОМУ ТАНЦОВЩИКУ МАРИСУ РУДОЛЬФУ ЛИЕПЕ (2013)]</ref> На 20 декември 2016 г. в памет на Марис Лиепа на сцената на Болшой театър се представя балетен гала концерт.<ref>{{икона|en}} [https://bolshoimoscow.com/classical_ballet/big_bolshoi_memory__maris__liepa/sid=j7u1k7b86wG19Y4HG6J1#play Ballet Gala in the memory of Maris Liepa]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references /> {{DEFAULTSORT:Лиепа, Марис}} [[Категория:Руски балетисти]] [[Категория:Руски балетмайстори]] [[Категория:Руски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Рига]] i4fhmviy8ddzws0i0v9m2moxdkzp6rk Вилхелм ван Бредероде 0 805365 12896176 11359451 2026-05-02T14:33:53Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896176 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[нидерландски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Van Brederode wapen.svg | герб-описание = }} }} [[File:Brederode (4).jpg|thumb|Замъкът Бредероде]] '''Вилхелм/Вилем ван Бредероде''' ({{lang|nl|Willem van Brederode}}{{lang|de|Wilhelm, Herr von Brederode}}; * ок. [[1278]]; † [[1316]]) е [[благородник]] от род [[Бредероде]] в [[Холандия]]. Той е син на граф Дирк II ван Бредероде 'Златния' († 1318) и съпругата му Мария ван дер Леке († 1307), дъщеря на Хендрик II фон дер Леке († 1299) и Юта фон Борселен. Внук е на граф Вилем I ван Бредероде († 1285) и Хилегонда ван Фоорне († 1302). Брат е на Юта ван Бредероде († 1346) и Катарина ван Бредероде († 1372). Дядо му Вилем I ван Бредероде построява ок. 1282 г. [[замък]]а Бредероде. Вилхелм фон Бредероде умира две години преди баща си. Син му Дирк III става граф. == Фамилия == Вилхелм фон Бредерде се жени 1311 г. за Елизабет фон [[Херцогство Клеве|Клеве]] († 21 март 1363), дъщеря на граф [[Дитрих Луф II (Клеве)|Дитрих Луф II фон Клеве]] († 1308/1309) и Лиза фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († 1304).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/cleves/cleves1.html#D8 ''Cleves 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат децата:<ref>[https://geneagraphie.com/getperson.php?personID=I72343&tree=1 ''Willem van Brederode''], geneagraphie.com</ref><ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1004.htm#i30140 ''Wilhelm, Herr von Brederode''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Дирк III ван Бредероде (* ок. 1308; † 11 ноември 1377, Хаарлем), женен за Беатрикс фон Валкенбург († 1354), дъщеря на [[Райнолд I фон Фалкенбург]] († 1333) * Мария ван Бредероде (* пр. 1342; † сл. 1385), омъжена за [[Бертолд фон Бюрен|Бертолд X фон Бюрен]] († 1390) Вдовицата му Елизабет фон Клеве се омъжва втори път 1326 (1330) за Конрад [[Графство Марк|фон дер Марк]], приор на [[Мюнстер]] († 1353), син на граф [[Еберхард I фон Марк]] († 1308). == Литература == * P. L. Müller: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Brederode ''Brederode'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 279 – 281. * Detlev Schwennicke: ''Europäische Stammtafeln'', Band XVIII (1998), Tafel 39/40 (Genealogie der Herren von Brederode) * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafels 16, 21, & 42. == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#WillemBrederodedied1316 ''Willem van Brederode''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221002113339/http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#WillemBrederodedied1316 |date=2022-10-02 }}, fmg.ac * [http://www.castles.nl/brederode-castle ''Brederode Castle''], castles.nl == Източници == <references /> [[Категория:Бредероде (род)]] [[Категория:Нидерландска аристокрация]] [[Категория:Нидерландци]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1316 година]] 3jnwjbcd1362nj8v8hfi0gmy3bdacr1 ФК „Спортист“ (Драговищица) 0 808102 12896239 12892728 2026-05-02T16:05:06Z Monigeorgiev 259182 12896239 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = Спортист (Драговищица) | герб = | оригинално име = | прозвище ="спортистите" | основан = 1948 г. | разформирован = | стадион = „Драговищица“ | капацитет = | собственик =Сдружение с нестопанска цел | президент = Мони Георгиев | старши треньор = Николай Гуцалов | първенство = [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | сезон = | спонсор = Петър Никифоров, „Запрянов Травел“ ЕООД<br>„Интерион“ АД<br> | екипировка =зелени фланелки, черни гащета, черни чорапи }} '''"Спортист" (Драговищица)''' е футболен клуб от село [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]], [[София област]]. Цветовете на клуба са зелено, черно, черно. През сезон 2024/25 г. мъжкият му отбор е част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]]. == История == Футболният отбор на [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]] е основан през 1948 г. под името „Болшевик“. Първоначално играе домакинствата си на вече несъществуващото игрище във вилната зона над селото. През годините „Болшевик“ се утвърждава като един от най-коравите за побеждаване тимове сред непрофесионалистите от София и областта. Почти всички футболисти са били родом от селото. Огромен успех е второто място на националния междуселски шампионат през 60-те години на 20. век. „Болешвик“ се гордее и с приятелски мач срещу гостуващия [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] в [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]]. Отборът няколко пъти играе плейофи за попълване на трета дивизия. След 1989 г. „Болшевик“ се преименува на "Спортист". В края на 90-те години, поради финансови и организационни причини, отборът преустановява дейност. През 2006 г. се взима решение за рестарт на футбола в селото чрез възраждане на местния тим под името „Спортист-2006“. От сезон 2010/11 г. неизменно e част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] и през повечето сезони се намесва в борбата за челните места, въпреки че повечето му съперници са от общински центрове и разпологат със в пъти по-голям бюджет. През същия сезон „Спортист“ е на последния етап от областните елиминации за [[Купата на България]] и само загуба с дузпи го разделя от домакинство на елитния [[ФК Любимец|Любимец]]. Клубът играе бараж за влизане в [[Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна трета лига]] през сезон 2012/13 г., когато печели всичките си мачове от пролетния полусезон. През май 2017 г. „Спортист“ печели дебютното от общо трите издания на турнира за „Купата на кмета“ на [[Костинброд]]. През май 2022 г., по случай празника на селото, клубът организира „Купа Драговищица“, в който участие взимат както „Спортист“, така и още три клуба, които са спрени от участие в първенствата от системата на [[БФС]]. == Сезони == {| class="wikitable sortable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Сезон ! Група | Място |- |- align="center" | 2006/07 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2007/08 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2010/11 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2011/12 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 2 |- align="center" | 2012/13 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2013/14 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2014/15 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2015/16 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2016/17 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" | 2017/18 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2018/19 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2019/20 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 8 |- align="center" | 2020/21 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2021/22 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" |2022/23 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |9 |- |2023/24 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |5 |- |2024/25 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |9 |- |2025/26 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |9 |} === Баланс (до април 2026 г.) === {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Като ! Мачове ! Победи ! Равенства ! Загуби ! Вкарани голове ! Допуснати ! Голова разлика ! Точки |- |- align="center" | Общо | 326 | 138 | 37 | 151 | 687 | 738 | -48 | 450 |- align="center" | Домакин | 161 | 85 | 21 | 55 | 405 | 292 | +113 | 276 |- align="center" | Гост | 163 | 53 | 15 | 95 | 282 | 441 | -159 | 174 |- align="center" | Неутр. терен | 2 | 0 | 1 | 1 | 3 | 5 | -2 | 1 |} == Състав 2025/26 == Веселин Георгиев Теодор Вуков Петър Калпакчиев Владимир Калпакчиев Георги Георгиев Анатоли Спасов Цветелин Недялков Роберт Петров Виктор Йончев Симеон Велинов Илиян Георгиев Илиян Костов Александър Бъчваров Мартин Чакински Йоан Николов Емилиян Кирилов Мартин Симеонов Атанас Колев Добромир Манасиев Иван Кирков Станимир Кулов Светлозар Танев Валентин Михайлов Георги Малинов Бенис Кирилов Николай Калинов == Имена на отбора == {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Години ! Име |- | |- align="center" | 1948 – 1989 | „Болшевик“ |- align="center" | 1989 – ? | "Спортист" |- align="center" | 2006 – | „Спортист-2006“ |} == Други == „Спортист“ (Драговищица) е сред първите тимове, популяризиращи футбола в [[София област]] чрез публикации в социалните мрежи, като към май 2022 г. е непрофесионалният отбор в България с най-много последователи във [[Фейсбук]] и в топ 10 най-популярни български футболни тимове въобще в социалната мрежа. Клубът има и страница в Инстаграм. == Източници == * [https://www.facebook.com/fcsportist2006/ Официална facebook страница на клуба] * [https://bgclubs.eu/teams/Sportist2006(Dragovishtitsa) Профил на клуба в сайта bgclubs.eu] * Профил в [https://www.instagram.com/fcsportist2006/ Instagram] [[Категория:Български футболни отбори|Спортист (Драговищица)]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] lk66m8vql0krgda7fmn5tk4uwfodz2j Роза Боньор 0 810647 12896767 11563627 2026-05-03T06:39:05Z Пища Хуфнагел 119943 12896767 wikitext text/x-wiki {{личност|художник}} '''Роза Боньор''' ({{lang|fr|Rosa Bonheur}}) е френска художничка анималистка и натуралистка. Една от най-известните художнички на XIX век. == Биография == Роза Боньор произхожда от семейство на художници. Родена е на 16 март 1822 г. в [[Бордо]], [[Франция]]. Тя е най-голямото от четирите деца на художника Реймон Боньор и жена му Софи. Учи рисуване при баща си и се специализира рано в рисуването на животни, като се концентрира специално в рисуването на коне и говеда. През 1829 г. семейството се премества в [[Париж]], а през 1833 г. умира майката. По желание на баща си Роза посещава пансион за момичета, но още през 1835 г. е освободена от него като неподлежаща на възпитание. След това работи в ателието при баща си и копира в [[Лувър]]а картини на [[Никола Пусен]], [[Салватор Роза]] и нидерландския художник [[Паулус Потер]].<ref>[https://web.archive.org/web/20060318082250/http://www.passionforpaint.com/RosaBonheur.html ''Wild Spirit: The Work of Rosa Bonheur''] by Jen Longshaw.</ref>Тя изучава анатомия на животните в кланицата в Париж и Националния ветеринарен институт, където се запознава с ветеринаря и зоолог [[Етиен Жофроа Сент-Илер]] и неговия син [[Изидор Жофроа Сент-Илер]]. Още през 1841 г. Роза Боньор участва в [[Парижки салон|Парижкия салон]]. През 1848 г. тя показва своя картина и получава медал. През 1848 г. получава медал за картината си „Волове и бикове в Кантал“ ({{lang|fr|Boeufs et taureaux, race du Cantal}}). Това отваря възможност да получи държавна поръчка за „[[Оран в Ниверн]]“, картина, която е изложена в [[Музей Орсе|музея Орсе]]. Изключително известна става с картината си „[[Пазар на коне]]“. Картината с размери 244,5 × 506,7 см е завършена през 1855 г. и е най-известното платно на художничката. Първоначално е показвана в [[Уиндзорски замък|двореца Уиндзор]] от кралица [[Виктория]]. Картината е закупена от търговеца на картини Ернест Гамбар, а по-късно е закупена от [[Корнелиус Вандербилт]], който я подарява на [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музея „Метрополитън“]]. Умира на 25 май 1899 г. в Томери, Франция. == Личен живот == Боньор е известна с това, че носи мъжки дрехи;<ref>Britta C. Dwyer, "Bridging the gap of difference: Anna Klumpke's "union" with Rosa Bonheur", Out of context. (New York: Greenwood Press, 2004), p. 69-79.; Laurel Lampela, "Daring to be different: a look at three lesbian artists", Art Education v.54 no. 2 (March 2001), p. 45-51. and Gretchen Van Slyke, "The sexual and textual politics of dress: Rosa Bonheur and her cross-dressing permits", Nineteenth-Century French Studies v. 26 no. 3-4 (Spring/Summer 1998) p. 321-35.</ref> тя обяснява избора си на панталони с тяхната практичност при работата с животни (т.н. „рационално облекло“)<ref>Janson, ''History of Art'', p. 929.</ref>. [[Файл:Rosa Bonheur vers 1898.jpg|мини|240п|Роза Боньор в ателието си, ок. 1898 г.]] Живее с първата си партньорка, Натали Микас, повече от 40 години, до смъртта на Микас. По-късно започва връзка с американската художничка Анна Елизабет Клумпке.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1997/10/04/style/the-rise-and-fall-of-rosa-bonheur.html|title=The Rise and Fall of Rosa Bonheur|last1=Blume|first1=Mary|date=4 October 1997|work=The New York Times|access-date=14 March 2018|last2=Tribune|first2=International Herald|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> Във време, когато лесбийството е смятано за животинско и неестествено от повечето френски чиновници, откровеността на Боньор за личния ѝ живот е новаторска.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=nvt8el4QtPwC&pg=PA311|title=Encyclopedia of Lesbian and Gay Histories and Cultures: An Encyclopedia. Gay histories and cultures. Vol. 2|date=2000|publisher=Taylor & Francis|isbn=9780815333548|language=en}}</ref> В свят, в който изразяването на пола е силно контролирано,<ref name="Boime 1981">{{cite journal|last=Boime|first=Albert|title=The case of Rosa Bonheur: Why should a woman want to be more like a man?|journal=Art History|date=December 1981|volume=4|issue=4|pages=384–409|doi=10.1111/j.1467-8365.1981.tb00733.x}}</ref> Боньор нарушава границите, като решава да носи панталони, ризи и вратовръзки, макар и не в своите портрети или представителни фотографии. Не го прави, защото иска да бъде мъж, въпреки че понякога, когато говори за семейството си, нарича себе си внук или брат; по-скоро се идентифицира със силата и свободата, запазени за мъжете.<ref>{{cite journal|last1=Van Slyke|first1=Gretchen|title=Gynocentric matrimony: The fin-de-siécle alliance of Rosa Bonheur and Anna Klumpke|journal=Nineteenth-Century Contexts|date=January 1999|volume=20|issue=4|pages=489–502|doi=10.1080/08905499908583461|pmid=22039638}}</ref> Тя живее във време, когато лесбийският стереотип е за жени, които подстригват косата си късо, носят панталони и пушат цигара от цигара. Роза Боньор прави и трите неща. Никога не е съобщавала изрично, че е лесбийка, но го подсказват начинът ѝ на живот и начинът, по който говори за своите партньорки.<ref>Zimmerman, Bonnie (2013). ''[https://books.google.com/books?id=YTyBAAAAQBAJ&dq=bonheur+lesbian&pg=PA125 Encyclopedia of Lesbian Histories and Cultures]''. Hoboken: Taylor & Francis. p. 125. {{ISBN|9781136787515}}.</ref> Макар че се наслаждава на дейности, обикновено запазени за мъжете (като лов и пушене), тя гледа на своята женственост като на нещо далеч по-висше от всичко, което един мъж може да предложи или изпита. Тя смята мъжете за глупави и споменава, че единствените мъже, за които има време или внимание, са говедата, които рисува.<ref name="Boime 1981" /> От 1800 до 2013 г. на жените в Париж е забранено да носят панталони без разрешение от полицията, само с няколко изключения. Прилагането на това законодателство до голяма степен е спряно по време на [[Първата световна война]] и след това, но по времето на Боньор това все още е проблем.<ref>{{Cite web|url=https://www.thelocal.fr/20220825/french-history-myths-it-was-illegal-for-women-in-france-to-wear-trousers-until-2013|title=Was it really illegal for women in France to wear trousers until 2013?}}</ref><ref>{{cite web |last=Wills |first=Matthew |title=Rosa Bonheur's Permission to Wear Pants |url=https://daily.jstor.org/rosa-bonheurs-permission-to-wear-pants/ |website=JSTOR Daily |access-date=23 November 2022 |date=28 May 2022}}</ref> През 1850-те години тя е трябвало да иска разрешение от полицията, за да носи панталони, тъй като това е било предпочитаното ѝ облекло, с което е отивала на пазарите за овце и говеда, за да изучава животните, които рисува.<ref>{{Cite web|last=France|first=Connexion|title=Women wearing trousers was illegal in France until 2013|url=https://www.connexionfrance.com/Mag/French-Life/did-you-know-women-wearing-trousers-in-France-was-illegal-until-2013|access-date=24 April 2021|website=www.connexionfrance.com|language=en}}</ref> След като избира никога да не се превръща в помощник или придатък на мъж по отношение на рисуването, тя решава, че сама ще си е началник и че ще се осланя единствено на себе си и на своите партньорки. Така че уговаря партньорките си да се заемат с грижата за домакинството, докато сама поема ролята на изкарваща прехраната, концентрирайки се върху рисуването си. Наследството на Боньор проправи пътя за други лесбийки художнички, които не приемат начина на живот, който им е отредило обществото.<ref>{{cite journal|last1=Lampela|first1=Laurel|title=Daring to Be Different: A Look at Three Lesbian Artists|journal=Art Education|date=2001|volume=54|issue=2|pages=45–54|doi=10.2307/3193946|jstor=3193946|s2cid=189018696 }}</ref> == Биографии == [[Файл:Rosa Bonheur with Bull , by E L Dubufe.jpg|мини|Роза Боньор с бик, от [[Едуар Луи Дюбюф]] (1857)]] Първата биография на Боньор е публикувана още приживе: брошурата ''Les Contemporains: Rosa Bonheur'', написана от Южен дьо Миркур, е отпечатана веднага след успеха ѝ в Салона с картината „Пазар на коне“ през 1856 г.<ref>Eugène de Mirecourt, ''Les Contemporains: Rosa Bonheur''. Paris: Gustave Havard, 15 Rue Guénégaud, 1856, 20.</ref> Книгата „Жени-художнички от целия свят“ (събрана и редактирана от Уолтър Шоу Спароу) от 1905 г. носи подзаглавието „от времето на Катерина Вигри (1413–1463) до Роза Боньор и наши дни“. Вторият биографичен разказ е написан от Анна Клумпке, спътница на Боньор през последната година от живота ѝ. Биографията на Клумпке, публикувана през 1909 г. под заглавието ''Rosa Bonheur: sa vie, son oeuvre'', е преведена през 1997 г. от Гретчен Ван Слайк и издадена като ''Rosa Bonheur: The Artist's (Auto)biography'' – озаглавена така, защото Клумпке използва разказ от първо лице: разказва самата Боньор.<ref>Anna Klumpke, ''Rosa Bonheur: Sa Vie, Son Oeuvre'', Paris: E. Flammarion, 1909; Anna Klumpke, ''Rosa Bonheur: The Artist's (Auto)Biography'', trans. Gretchen Van Slyke, Ann Arbor: University of Michigan Press, 1998.</ref> Книгата ''Reminiscences of Rosa Bonheur'', под редакцията на Теодор Стантън (син на Елизабет Кейди Стантън), е публикувана в Лондон и Ню Йорк през 1910 г. и съдържа богата кореспонденция между Боньор и нейното семейство и приятели, в която тя описва своя творчески процес.<ref>Theodore Stanton, ''Reminiscences of Rosa Bonheur'', New York: D. Appleton and company, 1910; Theodore Stanton, ''Reminiscences of Rosa Bonheur'', London: Andrew Melrose, 1910.</ref> == Галерия == <gallery perrow="5"> Study of a cow by Rosa Bonheur.jpg|Етюд с крава (ок. 1840) Rosa Bonheur - Ploughing in Nevers - Google Art Project.jpg|[[Оран в Ниверн]], 1849 Rosa Bonheur, The Horse Fair, 1852–55.jpg|[[Пазар на коне]] (1853) Rosa Bonheur - Sheep by the Sea (1865).jpg|Овце на морския бряг (1865) Rosa Bonheur Calves 1879.jpg|Телета (1879) Rosa Bonheur - Relay Hunting.jpg|На лов (1887) Rosa Bonheur Grand Griffon Vendeen.jpg|Голям вандейски грифон (1880) Bull with raised head, by Rosa Bonheur, undated, bronze - Harry Ransom Center - University of Texas at Austin - DSC08445.jpg|Вол Shorn Ewe (Brebis Tondue) MET 272277.jpg|Остригана овца (моделирана ок. 1842, отлята преди 1891) Reclining Ox MET 118260.jpg|Почиващ вол (моделирана през 1846) </gallery> == За нея == * {{икона|en}} Dore Ashton, Denise Browne Hare, ''Rosa Bonheur: a Life and a Legend'', Viking, 1981 * {{икона|fr}} Sandra Buratti-Hassan and Leïla Jarbouai (eds.), ''Rosa Bonheur (1822–1899)'' [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 18 mai – 18 septembre 2022; Paris, musée d’Orsay, 18 octobre 2022 – 15 janvier 2023], Paris, Musées d’Orsay et de l’Orangerie / Flammarion, 2022 * {{икона|fr}} Marie Borin, [https://books.google.fr/books?id=Xs_xpV8HRqcC ''Rosa Bonheur: Une Artiste à l'aube du féminisme''], Pygmalion, 2011, 446 pp. ISBN 978-2-7564-0662-6 * {{икона|fr}} Patricia Bouchenot-Déchin, ''J'ai l'énergie d'une lionne dans un corps d'oiseau'', 2022, 384 pp. ISBN 978-2-2264-6647-1 * {{икона|fr}} Danielle Digne, ''Rosa Bonheur ou l'insolence: histoire d'une vie 1822-1899'', Éditions Denoël, 1980 * {{икона|fr}} Albertine Gentou, ''Rosa Bonheur: une femme au service de l'art'', Paris: L'Harmattan, 2018, 115 pp. ISBN 978-2-343-15939-3 * {{икона|fr}} Didier Lévêque, Eliane Foulquié (dir.), ''Peindre les Indiens, l'art de Karl Bodmer, Rosa Bonheur, Antoine Tzapoff'', Paris, Les Amis de Rosa Bonheur (ISBN 978-2-9567368-3-7) * {{икона|fr}} Natacha Henry, ''Rosa Bonheur et Buffalo Bill, une amitié admirable'', Robert Laffont, 2019 * {{икона|fr}} Natacha Henry, ''Rosa Bonheur l'audacieuse'', Albin Michel, 2020 * {{икона|fr}} Frédéric Lepelle de Bois-Gallais, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k104288p ''Biographie de Mademoiselle Rosa Bonheur''], Paris: E. Gambart, 1856 * {{икона|fr}} Eugène de Mirecourt, [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k200564h.r=Rosa+Bonheur.langEN ''Rosa Bonheur''], G. Havard, 1856, 94 pp. * {{икона|fr}} Eugène de Mirecourt, [https://books.google.fr/books?id=74MVAAAAYAAJ&printsec=frontcover ''Rosa Bonheur''], Librairie des Contemporains, 1869, 64 pp. * {{икона|fr}} Francis Ribemont (ed.), ''Rosa Bonheur (1822–1899)'' [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997 ; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997 ; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997 * {{икона|fr}} Léon Roger-Milès, ''Rosa Bonheur. Sa vie, son œuvre'', Société d'édition artistique, 1923. Преизд. 2010 * {{икона|fr}} Francis Ribemont (ed.), ''Rosa Bonheur (1822–1899)'' [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997 * {{икона|fr}} Gonzague Saint Bris, ''Rosa Bonheur - Liberté est son nom'', Paris, Robert Laffont, 2012 * {{икона|en}} Theodore Stanton, ''Reminescenses of Rosa Bonheur'', London, 1910 * {{икона|en}} Robyn Montana Turner, ''Rosa Bonheur'', Little, Brown and Company, 1991 ISBN 978-0-316-85648-5 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Боньор, Роза}} [[Категория:Френски художници]] [[Категория:Художници реалисти]] [[Категория:Художници анималисти]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:ЛГБТ личности от Франция]] [[Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства]] [[Категория:Лесбийки]] [[Категория:Родени в Бордо]] [[Категория:Погребани на Пер Лашез]] m47h1uwnmp24264w5l0reuvf67301t9 Добрин Досев 0 812809 12896549 12862359 2026-05-02T20:28:11Z Radiohist 106368 /* Външни препратки */ Той е озвучил само един филм и не е бил активен в други. 12896549 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност|актьор|роден-място=[[Плачковци]], [[НРБ|България]]}} '''Добрин Досев''' е български [[актьор]] и [[певец]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dtp.bg/екип/добрин-досев/|заглавие=Добрин Досев|архив_дата=2021-08-05|издател=Драматичен Театър Пловдив|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210805180451/https://dtp.bg/екип/добрин-досев/}}</ref> == Биография == Добрин Досев е роден на 31 май 1963 г. в гр.Плачковци. През 1970 г. семейството му се мести в Стара Загора. Завършва [[Средно училище „Максим Горки“ (Стара Загора)|Руската езикова гимназия]] през 1980 г. Участва в самодеен младежки театър „Съвременник“ с ръководител Ради Радев. По същото време свири и пее в ученическа рок група. През 1992 г. завършва [[УНСС]]. Играе в студентска театрална студия „Време“. Влечението му към актьорската професия не стихва и през 1992 г. кандидатства в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Приет е в класа на проф. [[Никола Корабов]] с актьорско майсторство за кино и телевизия, както и актьорско майсторство за драматичен театър с ръководител проф. Стефан Данаилов. Завършва през 1996 г. Още предишната година е поканен от режисьора Николай Поляков в Драматичния театър в Ловеч за постановката „Пред Влахернските врата“. Това е и неговият дебют на професионална сцена. През 1996/97 г. е поканен и започва работа в [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]]. Напуска през 2012 г. През това време играе и на сцените на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|театър „Сълза и смях“]], [[Сатиричен театър]], [[Театър 199]], [[Малък градски театър „Зад канала“]], [[Народен театър „Иван Вазов“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]], [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] и др. През 2015 г. е поканен от директора на [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър в Пловдив]] Кръстю Кръстев и от тогава е част от трупата на театъра. === Филми === В киното започва да снима от 1999 г. Дебютният му филм е „[[Сомбреро блус]]“ на режисьора Илиян Симеонов. Оттогава снима в много филмови и телевизионни продукции. Сред знаковите му роли са: * блокадна охрана - [[Американски тюлени 3: Живи или мъртви]] (2001)  * Добрин в „[[Ярост (филм, 2002)|Ярост]]“ през 2002 г.; * Капитан Соколов в ''Alien Hunter'' на HBO; * Мумиус в ''Spartacus'' (2004 г.); * шофьор на такси в [[Новата кола на татко]] (2005 г.); * Триестино в ''Chinese Wife'' (2006 г.); * Юри в „[[Забранена любов]]“ (2009 г.); * Михаил в „[[Докато Ая спеше]]“ (2015 г.); * Светослав в „[[Лили Рибката]]“; * Андрей в „[[Посоки]]“ (2017 г.) на Стефан Командарев * Отец Матей в "[[Чума (2023)|Чума]]" (2023 г.) с режисьор Иван Владимиров. === Музика === От 2009 г. се завръща и към другото си увлечение – музиката. Записва песните: * „Стъклени цветя“, музика: Стенли, текст: Даниел Рашев; и като част от проекта „Пеещи Артисти“ на Игор Марковски – „Роднина на дъжда“, музика: Момчил Колев, текст: Георги Константинов, 2020 г.;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/peeshti-artisti-dobrin-dosev-s-premiera-na-rodnina-na-dazhda.html|заглавие=„Пеещи артисти“: Добрин Досев с премиера на "Роднина на дъжда"|дата=2020-11-22|труд=bTV Новините}}</ref> * „Пътник без билет“, музика: Момчил Колев, текст: Александър Петров, 2021 г.;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/starazagora/post/101475535|заглавие=Добрин Досев: Както всеки пътник без билет аз пак тръгвам напред (видео)|фамилно_име=Ангелова|първо_име=Нели|дата=2021-05-31|труд=БНР}}</ref> * „Пианистът“, музика: Веселин Веселинов – Еко, текст: Александър Петров, 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/starazagora/post/101664937/dobrin-dosev-pianistat-me-pravi-specialen|заглавие=Добрин Досев: "Пианистът" ме прави специален (снимки и видео)|фамилно_име=Ангелова|първо_име=Нели|дата=2022-06-20|труд=БНР}}</ref> === Отличия === * Награда за главна мъжка роля от Фестивала на малките театрални форми – гр. Враца, 1997 г. за ролята на Веничка в „Нощта на алкохолиците“; * Награда за най-добра мъжка роля от Международния фестивал за телевизионни филми – гр. Бар, Черна гора, 2002 г. за ролята на Добрин във филма „Ярост“; * Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“, 2006 г. за ролята на Кросното в „Сън в лятна нощ“; * Награда „Икар“, 2009 г. за ролята на Подкальосин в „Женитба“;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uba.bg/награди-икар-2009/|заглавие=Награди Икар 2009|труд=Съюз на артистите в България}}</ref> * Първа награда за главна мъжка роля от Фестивала на малките театрални форми – гр. Враца, 2009 г. за ролята на Подкальосин в „Женитба“; * Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“, 2016 г. за поддържаща мъжка роля – Медвед в „Сестри Палавееви“;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tba.art.bg/фондация-“а%60аскеер”_1_8_111|заглавие=2016 Номинации за "Аскеер"|труд=Театър Българска Армия}}</ref> * Официална селекция на филма „Посоки“ на Филмовия фестивал в Кан, 2017 г. === Дублаж === * „[[Муфаса: Цар лъв]]“ – Обаси == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1135920|Добрин Досев}} <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] {{СОРТКАТ:Досев, Добрин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] 10dwsgv0vhzehirwa0rnp080b5sz1zi Вилхелм IV фон Хорн 0 812930 12896114 12616701 2026-05-02T12:59:51Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896114 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = дипломат и господар на Хорн, Алтена, Гаесбек и Верт | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Blason Comtes de Hornes.svg | герб-описание = }} }} '''Вилхелм IV фон Хорн''' ({{lang|de|Wilhelm IV von Horn}}; * ок. [[1294]], [[Хорн]], [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]], [[Нидерландия]]; † между [[8 май]] и [[22 юли]] [[1343]]) е господар на [[Графство Хорн|Хорн/Хорне]], Алтена, Гаесбек и Верт и [[дипломат]]. == Произход == [[Файл:HORN-002.JPG|мини|ляво|Замък Хорн]] Той е син на [[рицар]] [[Герхард I фон Хорн]] († 1330/1331) и първата му съпруга Жана/Йохана де Лувен († ок. 1308), дъщеря на граф Хайнрих фон Лувен-Гаезбэк († 1285) и Изабела ван Беверен († 1308). Баща му се жени втори път на 19 февруари 1316 г. за Ирмгард фон Клеве († 1352) и той е полубрат на [[Дитрих ван Хорн]] († 1378), господар на Первайс, Краненбург. == Фамилия == ''Първи брак:'' годеж на 4 май 1305 г. и брак през 1315 г./пр. 29 февруари 1316 г. с Ода ван Путен (* ок. 1295; † сл. 27 юли 1327/1330/1332), дъщеря на Николас IV ван Путен († 1311) и Алайда ван Стрижен († 1316). Те има децата:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#WillemHorndied1343 ''Willem (VI) van Horn''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221002113339/http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#WillemHorndied1343 |date=2022-10-02 }}, fmg.ac</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/holland/hoorne1.html#W6 ''Hoorne 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * Герард II ван Хорне († 26 септември 1345 в битка) * Елизабет ван Хорн († сл. 1357), омъжена на 20 ноември 1353 г. за Ян II ван Аркел († пр. 5 август 1373) * Йохана ван Хорн († 14 юли 1356), наследничка на Гаезбек и Херстал, омъжена пр. 1349 г. за Гизберт III ван Абкуде († 1371). * Ода/Отилдис ван Хорн († 1 април 1352), омъжена на 21 май 1348 г. за Ян/Йохан II ван Поланен († 3 ноември 1378) * Мария ван Хорне († пр. 5 август 1373), омъжена за Ян ван Аркел * Алайда/Агнес ван Хорне, [[абат]]иса на Кайзербош. ''Втори брак:'' през 1336 г. с Елизабет фон Клеве († 1347), вдовица на Готфрид фон Юлих-Бергхайм († 3 май 1335), дъщеря на граф [[Дитрих Луф III (Клеве)|Дитрих Луф III фон Клеве-Хюлхрат]] († 1332) и първата му съпруга Йоланда де Лоз († 1323).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/cleves/cleves1.html#EDL ''Cleves 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Папа [[Йоан XXII]] разрешава брака. Те имат децата:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p858.htm#i25776 ''Wilhelm IV, Herr von Horn, Altena, & Gaesbeek''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Виллем V ван Хорн (* ок. 1324; † 1357), женен на 27 юни 1348 г. за Мехтилд ван Аркел (* пр. 14 март 1330; † сл. 1376); имат син * Дитрих Луф ван Хорн (* ок. 1340; † 1 юли 1400/19 юли 1403), маршал на [[Брабант]], женен 1367 г. за Изабела де Монтини; имат син * Елизабет ван Хорн († 1416), омъжена 1359 г. за [[Хайнрих V фон Дист]] (* 1345; † 1385), бургграф на [[Антверпен]] * [[Арнолд ван Хорн]] (1339 – 1389), [[епископ]] на [[Утрехт]] (1371 – 1378), епископ на [[Лиеж]] (1378 – 1389). == Литература == * {{citation |last1=Hermans|last2=Orsel|first1=D.B.M.|first2=E.D. | year= 2009 |journal= De Grote Reeks |volume=II |title= Het Kasteel van Loon op Zand |publisher= Nederlandse Kastelenstichting, Wijk bij Duurstede | url= http://www.kastelenbeeldbank.nl/_kastelen/content/documenten/bundelww2.pdf | pages=215 – 251}} * {{citation |last=Klaversma |first=Taede |year=1985 |journal=Publications de la Société Historique et Archéologique dans le Limbourg |title=De Hornes 1296 – 1345 |publisher=Limburgs Geschied-en Oudheidkundig Genootschap |url=http://www.showeert.nl/artikelen/1.1%20hornes;%20weert-wessem-horn//klaversma%20hornes-1296-1345%20pshal121.pdf |access-date=2022-07-29 |archive-date=2022-03-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220309020537/http://www.showeert.nl/artikelen/1.1%20hornes;%20weert-wessem-horn//klaversma%20hornes-1296-1345%20pshal121.pdf }} * {{citation |last=Verzijl |first=J. |year=1933 |journal=Nieuw Nederlandsch biografisch woordenboek |title=Horn, Willem IV heer van |publisher=Sijthoff's Leiden | url=https://www.dbnl.org/tekst/molh003nieu09_01/molh003nieu09_01_0719.php }} * M.J. Wolters, ''Notice Historique sur l'Ancien Comté de Hornes et sur les Anciennes Seigneuries de Weert, Wessem, Ghoor et Kessenich'', Gent 1850, Herdruk Stichting Historisch Onderzoek Weert 2006. * Gerhard Köbler: ''Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart'', 1995, ISBN 3-406-39858-8. * T. Klaversma, ''De heren van Horne, Altena, Weert en Kortessem (1345 – 1433)'' * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVIII, Tafel 138A. 152., 158. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 18:62; 6:63 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00059038&tree=LEO ''Willem IV van Hoorne Heer van Hoorne, Altena, Weert''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#_Toc62491897 ''Heren van Horne''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221002113339/http://fmg.ac/Projects/MedLands/DUTCH%20NOBILITY.htm#_Toc62491897 |date=2022-10-02 }}, fmg.ac [[Категория:Хорн (род)]] [[Категория:Дипломати]] [[Категория:Белгийска аристокрация]] [[Категория:Нидерландска аристокрация]] [[Категория:Нидерландци]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1343 година]] [[Категория:Родени в Хорн]] gtrmq7roygl4emro8wmm61bysgewtve Любомир Фърков 0 813360 12896963 12854495 2026-05-03T10:33:23Z Rumensz 125859 12896963 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Любомир Фърков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1972 – | значими роли = | театрални награди = 1987 – награда „САБ“ за второстепенна роля<br>1989 – втора награда }} | брак = [[Даниела Горанова]] }} '''Любомир Иванов Фърков''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/любомир-фърков__487|заглавие=Любомир Фърков в theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Биография == Роден е на 30 септември 1954 г. в град [[София]], [[Народна република България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vidin-almanac.bg/artist/любомир-фърков/|заглавие=Любомир Фърков в сайта „Видински алманах“|издател=vidin-almanac.bg}}</ref> През 1980 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор [[Крикор Азарян]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== След завършването си постъпва в трупата на [[Драматичен театър „Владимир Трандафилов“|Драматичния театър „Владимир Трандафилов“]] в град [[Видин]] и в продължение на три сезона играе в над 10 спектакъла и се превъплъщава в образите на Другия Петър в „Книга на царете“ на [[Маргарит Минков]], Труфалдино в „Слуга на двама господари“ от [[Уилям Шекспир]], Фарятиев във „Фантазиите на Фарятиев“ от [[Людмила Петрушевска]] и др. Играе и в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Драматичния театър „Сава Огнянов“]] в Русе, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino.dir.bg/material.php?id=5318|заглавие=За българските актьори|достъп_дата=14 септември 2023|дата=2006|издател=kino.dir.bg|език=bg}}</ref> [[Сълза и смях|театър „Сълза и смях“]], [[Държавна опера – Русе|Русенската опера]], частните театрални групи „Диалог“ и „Алтернатива“, театрите в [[Търговище]], [[Кърджали]] и др. ==== Кариера в киното и телевизията ==== Фърков има няколко роли в киното и телевизията, включително в „[[Чертичката]]“, „[[Мечтател]]“, „[[Баш майсторът]]“, „[[Очите плачат различно]]“, „Апартамент под наем“, „[[Още нещо за любовта]]“, „[[На границата]]“, „Дамасцена: Преходът“, „[[Съни бийч]]“ и др. През 1997 г. снима авторските си безсловесни скечове със заглавието „Пумпал“ по [[СКАТ (телевизия)|телевизия „Скат“]], а след това реализира и другото си предаване „Мухи в ефир“. Фърков озвучава в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на филми и сериали в „[[Доли Медия Студио]]“ от началото на 21-ви век. == Филмография == * „[[Чертичката]]“ (1972) * „[[Мечтател]]“ (1975) * „[[Баш майсторът на море]]“ (тв, 1977) – Жорето * „[[Много мили хора]]“ (тв, 1979) – вторият брат * „[[Баш майсторът на екскурзия]]“ (тв, 1980) – Жорето * „[[Баш майсторът фермер]]“ (тв, 1981) – Жорето * „[[Баш майсторът началник]]“ (тв, 1983) – Жорето * „[[Мост (филм)|Мост]]“ (1987) * „[[Очите плачат различно]]“ (1989) * „[[Бина]]“ (1990) – Петко * „[[Любовниците]]“ (1991 – 1992), 8 серии – съсед (във 2-ра серия: Сами (1991)) * „[[Апартаментът]]“ (1991) – Съсед * „[[Йосиф и Мария]]“ (1994) * „Тувалу“ (1999) – Механик * ''„Dark Descent“'' (2002) – Арт * „[[Търси се екстрасенс]]“ (2002) – Старшината * „Апартамент под наем“ (2005) * „[[Магна Аура – изгубеният град]]“ (2007) * „[[Още нещо за любовта]]“ (2010) – пациент в болницата * „[[На границата]]“ (2013) – Таско * „[[Дамасцена: Преходът]]“ (2019) – директорът на розоварната * „[[Съни бийч]]“ (2022) * „[[Вяра, Надежда, Любов]]“ (2026) – директор на Бърза помощ == Дублаж == ; Сериали * „[[Време за приключения]]“ – Цар Студ/Кейк, 2012 * „[[Джони Тест]]“ (втори дублаж на [[Доли Медия Студио]]), 2011 * „[[К-9 (сериал)|К-9]]“, 2010 * „[[Най-добрият ми приятел е маймуна]]“, 2009 * „[[Роботбой]]“ (дублаж на студио Доли), 2009 * „[[Финиъс и Фърб]]“ – Други гласове * „[[Блуи]]“ – Други гласове ; Филми * „[[Алвин и чипоносковците: Голямото чипоключение]]“ – Ернесто, 2015 * „[[Бикът Фердинанд]]“ – Клаус, 2017 * „[[Братът на мечката]]“ – Овен 1, 2003 * „[[Господарка на злото 2]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Колите]]“ – Кланк/Шеф на екипа на Чик, 2006 * „[[Колите 2]]“ – Ейсър, 2011 * „[[Колите 3]]“ – Дъсти, 2017 * „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Напред (филм)|Напред]]“ – Полицай Ейвъл, 2020 * „Прокълнатият замък“, 2007<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_actors.php?id=19411 cinefish.bg]</ref> * „[[Разбивачът Ралф]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Ралф разбива интернета]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]“ – лешоядът Натси, 2008 * „[[Самолети (филм)|Самолети]]“ – Спарки, 2013 * „[[Самолети: Спасителен отряд]]“ – Спарки, 2014 * „[[Семейство Робинсън]]“ – Други гласове, 2007 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Мида, 2016 * „[[Турбо (филм)|Турбо]]“ – Други гласове, 2013 * „[[УОЛ-И]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Феноменалните 2]]“ – Други гласове, 2018 == Личен живот == Женен е за актрисата [[Даниела Горанова]].<ref>[http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=34719 m.focus-news.net]</ref> == Други дейности == През 1994 г. създава собствена продуцентска къща „Фори“, която през 2008 г. преструктурира в широкоспектърна агенция, реализирала комедийния спектакъл „Гълтай“, шоу програми, реклами за търговската мрежа и продуцентски инициативи. == Награди == * 1987 – награда за второстепенна роля на САБ * 1989 – награда на Осмия национален преглед на българската драма и театър == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1189287}} {{СОРТКАТ:Фърков, Любомир}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] s79xpt6y1yxvbxcrefqnje5w1i945v6 Портал:Бразилия/Аудио 100 814647 12897006 12258658 2026-05-03T10:57:57Z Nauka 9030 12897006 wikitext text/x-wiki {{Произволна подстраница|page=Портал:Бразилия/Аудио|start=1|end=12}}<noinclude><br clear=all> ==Списък на подстраниците== {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/1}} {{/1}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/2}} {{/2}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/3}} {{/3}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/4}} {{/4}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/5}} {{/5}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/6}} {{/6}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/7}} {{/7}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/8}} {{/8}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/9}} {{/9}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/10}} {{/10}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/11}} {{/11}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/12}} {{/12}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/13}} {{/13}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] 0yux2yph0t3jr49fcxehtqtttrnrbgd 12897013 12897006 2026-05-03T11:09:52Z Nauka 9030 12897013 wikitext text/x-wiki {{Произволна подстраница|page=Портал:Бразилия/Аудио|start=1|end=13}}<noinclude><br clear=all> ==Списък на подстраниците== {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/1}} {{/1}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/2}} {{/2}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/3}} {{/3}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/4}} {{/4}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/5}} {{/5}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/6}} {{/6}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/7}} {{/7}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/8}} {{/8}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/9}} {{/9}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/10}} {{/10}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/11}} {{/11}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/12}} {{/12}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> {{ed right2|Портал:Бразилия/Аудио/13}} {{/13}} <div style="clear: both"></div><br/><hr/><br/> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] b0k4rn7ttmq367x8rp8auwuwihi0nqu Портал:Бразилия/Аудио/2 100 814649 12896348 11514063 2026-05-02T17:45:46Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Carmen_Miranda_e_Mário_Reis_-_Chegou_a_hora_da_fogueira.ogg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Infrogmation|Infrogmation]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:Carmen Miranda e Mário Reis - Chegou a hora da fogueira.ogg|]]. 12896348 wikitext text/x-wiki {{Слушайте |filename = |title = Chegou a hora da fogueira |description = [[Кармен Миранда]] и [[Марио Рейс]] - ''Chegou a hora da fogueira'', запис от 1933 г. |format = [[Ogg]] |help = no |pos = left}} <noinclude> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] </noinclude> qe7qic4hrdemesmsna6gnc0veheqc85 12896992 12896348 2026-05-03T10:50:26Z Nauka 9030 12896992 wikitext text/x-wiki {{Слушайте |filename =Princess.ogg |title = Princesa |description = Ruy Humberto da Silva Camargo - ''Princesa'', 2006 |format = [[Ogg]] |help = no |pos = left}} <noinclude> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] </noinclude> bt22rse6hvmoo44abijs0z5tqrik47u Златки 0 816159 12897004 12895935 2026-05-03T10:55:11Z Carbonaro. 221440 12897004 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Златки''' (''Martes'') са род [[Всеядни животни|всеядни]]<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/animal/marten|заглавие=marten {{!}} Size & Facts {{!}} Britannica|труд=www.britannica.com|език=en|достъп_дата=2022-09-14}}</ref> [[бозайници]] от подсемейство ''Guloninae'', в [[Семейство (биология)|семейство]] [[Порови]]. Обитават иглолистни и [[Листопадно растение|широколистни]] гори в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. Наричани са и '''куници'''<ref name=":0" />, с което име в [[Български език|българския език]] са назовавани и [[Кожа (суровина)|кожите]] от [[белка]]. Подобни названия се срещат и в други езици<ref>[https://archive.org/details/ESRJa/ESRJa_8/page/445/mode/2up Этимологический словарь русского языка]</ref> и се свързват със златистия, „медения“ и бляскав оттенък на козината на тези животни.<ref>[https://archive.org/details/ESSJa/ESSJa_13/page/102/mode/2up Этимологический словарь славянских языков]</ref> Златката също се счита за животно с ценна козина (включително в търговията с кожи и [[Кожарско-обувна промишленост|кожарската промишленост]]), в някои страни тя се ползвала и като [[Бартер|разменна монета]].<ref>[https://starlingdb.org/cgi-bin/response.cgi?root=%2fusr%2flocal%2fshare%2fstarling%2fmorpho&basename=morpho%2fvasmer%2fvasmer&sort=word&text_word=%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%B0&ww_word=on&ic_word=on&method_word=beginning Информация в starlingdb.org]</ref> Дори и в [[Съвременна епоха|съвременността]] животното е преследвано заради нея от [[Капан|бракониери]]. В [[Английски език|английския език]] някои видове златки са са известни и под различно от “''marten''” (преводимо като '''''зеленица''''' или '''''белка''''') имена, например – ''fisher''/рибарска белка (''Pekania pennanti'') и ''polecat''/гнусна белка/пор (''Mustela putorius'').<ref name=":0" /> == Особености == На външен вид златките приличат на [[Невестулка|невестулките]]. Имат пухкави [[Опашка|опашки]] и големи [[Лапа|лапи]] с частично прибиращи се нокти. Козината варира от жълтеникава до тъмнокафява, в зависимост от вида. Златките са стройни, пъргави животни, приспособени за живот в [[Тайга|тайгата]]. Куницата е самотно животно. [[Индивид|Индивидите]] се срещат единствено [[Размножителен период|за размножаване]] в края на пролетта или началото на лятото. Периодът на [[бременност]], особено в северните райони, може да продължи 290 дни или повече поради забавяне преди имплантирането на оплодената яйцеклетка в стената на [[Матка|матката]].<ref name=":0" /> В началото на пролетта се раждат [[Котило|котила]] от до пет<ref name=":0" /> слепи и почти обезкосмени малки. Те се отбиват след около 2 месеца и на около 3 до 4 месеца оставят майката, за да се грижат сами за себе си. == Опазване == Международният съюз за природа и природни ресурси ([[Международен съюз за защита на природата|IUCN]]) счита почти всички белки за [[Вид (биология)|видове]], представляващи най-малко безпокойство. IUCN обаче посочва ''нилгирската'' ''белка'' ([[Южнокитайска харза|южнокитайската харза]]) като [[уязвим вид]]. След много години на намаляване на популацията поради ловуването им и заради [[обезлесяване]], IUCN отбелязва, че темпът на намаляване на [[Популация|популацията]] се е забавил значително, тъй като [[Индия]] е добавила мерки за защита на вида.<ref name=":0" /> == Еволюция и вкаменелости == Резултатите от изследвания на [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] показват, че родът ''Martes'' е [[Филогения|парафилетичен]], като някои проучвания поставят ''Martes americana'' извън [[Род (биология)|рода]] и го свързват с [[тайра|тайрата]] и [[росомаха|росомахата]], за да образуват нов [[Клон (еволюция)|клон]] в [[Нов свят|Новия свят]].<ref>{{Cite journal|vauthors=Flynn JJ, Finarelli JA, Zehr S, Hsu J, Nedbal MA|date=2005|title=Molecular phylogeny of the carnivora (mammalia): assessing the impact of increased sampling on resolving enigmatic relationships|journal=Syst. Biol.|language=en|volume=54|issue=2|pages=317–37|doi=10.1080/10635150590923326|jstor=20061233|pmid=16012099|doi-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Koepfli KP|displayauthors=etal|date=Feb 2008|title=Multigene phylogeny of the Mustelidae: resolving relationships, tempo and biogeographic history of a mammalian adaptive radiation|journal=BMC Biology|language=en|volume=6|issue=10|page=10|doi=10.1186/1741-7007-6-10|pmc=2276185|pmid=18275614}}</ref> Родът [[Еволюция|еволюира]] за първи път преди седем милиона години по време на [[Миоцен|миоценската]] епоха. Описани са [[Вкаменелост|фосили]] на няколко вида златки, включително: * † ''Martes campestris'' * † ''Martes palaeosinensis'' * † ''Martes wenzensis'' * † ''Martes vetus'' Друг описан вид, ''Martes nobilis'' от [[Холоцен|холоцена]], сега се счита за [[синоним]] на американската златка.<ref>{{Cite journal|last=Youngman|first=Phillip M.|last2=Schueler|first2=Frederick W.|date=1991|title=Martes nobilis Is a Synonym of Martes americana, Not an Extinct Pleistocene-Holocene Species|url=https://archive.org/details/sim_journal-of-mammalogy_1991-08_72_3/page/567|journal=Journal of Mammalogy|language=en|volume=72|issue=3|pages=567–577|doi=10.2307/1382140|jstor=1382140}}</ref> == Класификация == {| class="wikitable" !Изображение ! Научно наименование ! Популярно име ! Разпространение |- |[[Файл:Newfoundland_Pine_Marten.jpg|безрамка]] | ''Martes americana'' | [[Американска златка]] | Арктическа Аляска на изток до Нюфаундленд, на юг до Ню Йорк |- |[[Файл:Martes_americana_Yellowstone_2.jpg|безрамка]] | ''Martes caurina'' | | Югоизточна Аляска до централна Калифорния, на изток до северно Ню Мексико |- |[[Файл:Pine_Marten_BWC.JPG|безрамка]] | ''Martes martes'' | [[Златка]] | Европа и Югозападна Азия, от Ирландия на запад, на изток до Урал и в Анатолия, Закавказие, Месопотамия и северен Иран. |- |[[Файл:Martes_foina_kuna.jpg|безрамка]] | ''Martes foina'' | [[Белка]] | Испания и Португалия на запад, през Централна и Южна Европа, Близкия изток и Централна Азия, простирайки се на изток до планините Алтай и Тиен Шан и северозападен Китай |- |[[Файл:Martes_flavigula,_yellow-throated_marten.jpg|безрамка]] | ''Martes flavigula'' | [[Жълтогърда харза]] | Афганистан и Пакистан, в Хималаите на Индия, Непал и Бутан, Корейския полуостров, Южен Китай, Тайван и Източна Русия. |- |[[Файл:Nilgiri_Marten_Naseef_Gafoor.jpg|безрамка]] | ''Martes gwatkinsii'' | [[Южнокитайска харза]] | Южна Индия. |- |[[Файл:Sobol-bur1.jpg|безрамка]] | ''Martes zibellina'' | [[Самур]] | Източен Казахстан, Китай, Северна Корея и Хокайдо, Япония |- |[[Файл:Wiki-ezokuroten1.jpg|безрамка]] | ''Martes melampus'' | [[Японски собол]] | Япония |- |} == Вижте също == * [[Японски колонок]] == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Martes}} {{Нормативен контрол}}{{Превод от|en|Marten|1110234715}} [[Категория:Същински порови]] o6nakzz6bhk5t5vuxc3irfwukw1bcx1 Никола Цолов 0 816319 12896240 12858704 2026-05-02T16:05:08Z Валери Василев 296837 /* */ Поставяне на друга снимка в инфокутията, тъй като старата е изтрита поради нарушение на авторски права. 12896240 wikitext text/x-wiki {{Пилот Ф1 | име = Никола Цолов | картинка = Nikola Tsolov Monza 2025.jpg | размер = 250px | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{флагче|България}} [[България]] | състезание = [[Формула 3]] | отбор = [[Campos Racing]] | стартове = 48 | победи = 5 (6) | подиум = 8 (9) | първи позиции = 2 | най-бързи обиколки = 2 | дебют = 2023 | първа победа =[[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] | последна победа = | текущ сезон = 2025 | място текущ сезон = 2 (Формула 3) }} '''Никола Димитров Цолов''' е български автомобилен пилот, състезаващ се във Формула 2 шампионата на [[Международна автомобилна федерация|ФИА]]<ref name="medi_Нико">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/7-sport/363340-nikola-tsolov-se-prisaedinyava-kam-akademiyata-na-red-bull|заглавие=Никола Цолов: Голямата ми мечта е Формула 1|дата=6 ноември 2024|труд=[[Bulgaria on Air]]|достъп_дата=6 ноември 2024}}</ref> Той е част от академията за развитие на млади пилоти на „Ред Бул“.<ref name="medi_Нико"/> През 2025 г. се състезава с екипа на Campos Racing във [[Формула 3]]. Състезава се във [[Формула 2]] в последните два кръга от сезона 2025, както и през следващия сезон – 2026, отново с Campos Racing и [[:en:Red_Bull_Junior_Team|Red Bull Jr отбора]]. На 25 май 2024 г. Цолов прави историческа победа на спринта на пистата в [[Голяма награда на Монако|Монако]], като става първият българин, печелил спринт във Формула 3.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024052509490474529|заглавие=Тотална доминация и първа победа за Никола Цолов във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-05-25|достъп_дата=2024-05-26}}</ref> През сезон 2024, Цолов постига и друг исторически успех, като спечелва за първи път основно състезание във Формула 3.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024072107121021694|заглавие=Никола Цолов с първа победа в основно състезание във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-07-21|архив_дата=2024-07-21|достъп_дата=2024-07-23}}</ref> На 25 май 2025 г. с петата си победа във Формула 3 става рекордьор по брой победи в съвременната история на шампионата.<ref name=":0" /> На 8 март 2026 г. става първият българин с победа във Формула 2, в основното състезание от първия кръг в [[Мелбърн]], Австралия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/triumf-za-nikola-colov-parva-pobeda-na-balgarina-vav-formula-2-1382588news.html|заглавие=Триумф за Никола Цолов – първа победа на българина във Формула 2|дата=8 март 2026|труд=bntnews.bg}}</ref> == Биография == Никола Цолов е роден на 21 декември 2006 г. в град [[София]] в семейството на Мира и Димитър Цолови.<ref name="alpi_Acad">{{Цитат уеб | заглавие = Nicolas TSOLOV – Alpine | автор = | труд = alpine-cars.co.uk | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.alpine-cars.co.uk/f1-academy/nikola-tsolov.html | език = en }}</ref><ref name="nova_ЗВЕЗ">{{Цитат уеб | заглавие = Звезда в картинга: Никола Цолов – 12-годишният световен шампион от България | фамилно_име = Червенкова | първо_име = Христиания | труд = [[Нова телевизия]] | дата = 1 декември 2019 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2019/12/01/270316/звезда-в-картинга-никола-цолов-12-годишният-световен-шампион-от-българия/ }}</ref> Баща му е компютърен специалист.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов – Шампионът в Мини БГ | автор = | труд = Картинг България | дата = 15 септември 2016 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://karting.bg/nikola-tsolov-shampiona-t-v-mini-bg/ }}</ref> Когато е на 9 години, баща му го води на картинг състезание в закритата писта за картинг в [[София Ринг Мол]] и го записва на детски спортен лагер в [[Национална спортна академия|НСА]]. По време на курса Николай Върбицалиев, бивш пилот във Формула BMW в Германия, казва на баща му: „Синът ти има талант“.<ref name="forb_Тала">{{Цитат уеб | заглавие = Талантливият новобранец | автор = Елеонора Тарандова | труд = сп. [[Форбс]] | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://forbesbulgaria.com/2022/07/07/талантливият-новобранец/ }}</ref> След тези думи баща му го завежда на кастинг в Кар­тинг академията за млади пилоти на пистата в Кюстендил. Обучаван професионално в следващите две години – 2016 и 2017 г.<ref name="forb_Тала"/> == Кариера == === Картинг === Никола печели Републиканския шампионат в клас „Мини“ през 2016 и 2017 г.,<ref name="trud_15-г">{{Цитат уеб | заглавие = 15-годишен прославя България в картинга в отбора на Алонсо | автор = Михаела Поповска | труд = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' | дата = 5 февруари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://trud.bg/15-годишен-прославя-българия-в-картинга-в-отбора-на-алонсо/ }}</ref> като записва и няколко победи на състезания в Гърция и Румъния.<ref name="forb_Тала"/> През 2018 г. се премества в италианския шампионат, където печели Световната WSK OpenCup в клас „Мини“ през сезон 2019 с италианския отбор "Team Driver/KR".<ref name="fakt_Бълг">{{Цитат уеб | заглавие = Българчето, което впечатли легендата Фернандо Алонсо | труд = Fakti.bg | дата = 17 януари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://fakti.bg/sport/645507-balgarcheto-koeto-vpechatli-legendata-fernando-alonso }}</ref> През 2020 г. прави дебюта си в клас "OK Junior" и достига до 7-мо място в света.<ref name="fakt_Бълг"/><ref name="form_Thet">{{Цитат уеб | заглавие = The top karting stars of 2021 | труд = Formula Scout | дата = 26 декември 2021 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/the-top-karting-stars-of-2021/87915 | език = en }}</ref> През 2021 г. участва в шампионата в старша възраст.<ref name="form_Thet"/> Никола е поканен от [[Фернандо Алонсо]] да кара заедно с него в надпреварата за издръжливост „24 часа на Дубай“ през 2021 г., където се класират на 3-то място.<ref name="trud_15-г"/><ref name="bnr._Нико">{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов: Искам да съм първият българин във Формула 1 | труд = [[Българско национално радио|БНР]] | дата = 8 януари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101583000/talantat-nikola-colov-iskam-da-sam-parviat-balgarin-vav-formula-1 }}</ref> === Испански шампионат на Формула 4 === През 2022 г. [[Фернандо Алонсо]] основава собствена мениджърска компания „A14 Management“, като Никола Цолов става първият пилот, присъединил се към компанията и получава място в Испанския шампионат на Формула 4.<ref name="spor_Ферн">{{Цитат уеб | заглавие = Фернандо Алонсо стана мениджър на Никола Цолов | труд = [[Sportal.bg]] | дата = 4 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2022030410552760213 }}</ref><ref name="form_Alon">{{Цитат уеб | заглавие = Alonso starts A14 management; reveals Novalak & Tsolov as first signings | труд = FormulaRapida.net | дата = 3 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formularapida.net/alonso-starts-a14-management-reveals-novalak-tsolov-as-first-signings/ | език = en }}</ref> На 10 март 2022 г. е обявено, че Цолов ще се състезава за отбора „Кампос рейсинг“.<ref name="insi_Bulg">{{Цитат уеб | заглавие = Bulgaria's Nikola Tsolov joins Campos Racing in Spanish F4 | труд = www.insideF2.com | дата = 10 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.insidef2.com/bulgarias-nikola-tsolov-joins-campos-racing-in-spanish-f4/ | език = en }}</ref> Той започва сезона в [[Алгарви]], [[Португалия]] с двоен [[Първа стартова позиция|пол позишън]].<ref name="form_Niko">{{Цитат уеб | заглавие = Nikola Tsolov starts Spanish F4 season at Algarve with double pole | труд = Formula Scout | дата = 30 април 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/nikola-tsolov-starts-spanish-f4-season-at-algarve-with-double-pole/92921 | език = en }}</ref> В първото състезание стартира на пол позишън, но завършва на 14-то място – след проблем на старта, печели 5-то място във второто състезание и 1-во място в третия старт, като прави най-бързата обиколка във всяко едно от състезанията.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Alonso protege Nikola Tsolov wins in first weekend in cars in Spanish F4 | труд = Formula Scout | дата = 1 май 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/alonso-protege-nikola-tsolov-wins-in-first-weekend-in-cars-in-spanish-f4/93023 | език = en }}</ref> Цолов продължава с доброто си представяне и във втория кръг от шампионата на пистата [[Херес (писта)|Херес]], като печели пол позишън и прави най-бързи обиколки и в трите състезания. Завършва втори в първото състезания и печели втория и третия старт, което го прави лидер в шампионата.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Crónica: Nikola Tsolov se confirma como favorito en la segunda cita de la Fórmula 4 | труд = TheBestF1.es | дата = 29 май 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.thebestf1.es/nikola-tsolov-confirma-como-favorito-segunda-cita-formula-4/ | език = es }}</ref> В следващия кръг на пистата „Рикардо Тормо“ в [[Испания]] печели и трите старта, като стартира два пъти от пол позишън и отново постига най-бързи обиколки и в трите старта.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Перфектен уикенд за Никола Цолов във Валенсия | | труд = в-к ''[[24 часа (вестник)|24 часа]]'' | дата = 12 юни 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/sport/article/11798085 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов с нов хеттрик от победи във Формула 4 | труд = offnews.bg | дата = 13 юни 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://auto.offnews.bg/news/Motosport_7/Nikola-Tcolov-s-nov-hettrik-ot-pobedi-vav-Formula-4_39171.html }}</ref> На 2 октомври 2022 г. печели шампионата един кръг предсрочно, след като завършва на второ място в последното трето състезание на пистата „Навара“.<ref name="auto_blg">{{Цитат уеб | заглавие = Българин никога не е бил по-близо до F1: Цолов шампион във Формула 4! | труд = сп. Auto Bild България | дата = 2 октомври 2022 | достъп_дата = 2 октомври 2022 | уеб_адрес = https://autobild.bg/българин-никога-не-е-бил-по-близо-до-f1-цо/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов стана шампион на Формула 4 Испания | труд = [[Българска телеграфна агенция|БТА]] | дата = 2 октомври 2022 | достъп_дата = 2 октомври 2022 | уеб_адрес = https://bta.bg/bg/news/sport/337378-nikola-tsolov-stana-shampion-na-formula-4-ispaniya }}</ref> От 21 старта в Испанската Формула 4, българският пилот печели общо 13 победи и записва в актива си 15 полпозишъна и 17 най-бързи обиколки. Също така поставя рекорд за най-много спечелени точки, като печели 400 точки в рамките на един сезон.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Шеметната кариера на Никола Цолов в скоростното шофиране на „Формула 4“ | труд = [[Радио Свободна Европа]] | достъп_дата = 19 ноември 2022 | уеб_адрес = https://www.svobodnaevropa.bg/a/32132022.html }}</ref> === FIA Формула 3 === ==== 2023 ==== През март 2022 г. Никола Цолов официално става част от „Alpine F3 Racing Team“ и академията на отбора за развитие на млади таланти по пътя им към [[Формула 1]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.autoclub.bg/nikola-colov-alpine-f1-team|заглавие=Българската картинг надежда Никола Цолов официално част от отбора на Alpine във Ф1!|автор=Ангел Сергеев|дата=9 март 2022|труд=Autoclub.bg|достъп_дата=22 септември 2022}}{{Dead link|date=октомври 2024|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> През септември 2022 г. Никола Цолов участва в следсезонните тестове на [[Формула 3]] на [[Международна автомобилна федерация|ФИА]], карайки за отбора „[[ART Grand Prix]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Formula 3 returns to action with post-season testing in Jerez | автор = | труд = Официален сайт на [[Формула 3]] | дата = 20 септември 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.fiaformula3.com/Latest/3OrwkHqGy8GUOqEQnmQDT2/formula-3-returns-to-action-with-post-season-testing-in-jerez | език = en }}</ref> През декември 2022 г. официалният сайт на [[Формула 3]] обявява, че за сезон 2023 г. Цолов ще кара в отбора на „[[ART Grand Prix]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Nikola Tsolov joins ART Grand Prix for 2023 season | автор = | труд = Официален сайт на [[Формула 3]] | дата = 19 декември 2022 | достъп_дата = 19 декември 2022 | уеб_адрес = https://www.fiaformula3.com/Latest/66vxwRNN737F2oodErDhzW/nikola-tsolov-joins-art-grand-prix-for-2023-season | език = en }}</ref> ==== 2024 ==== На 25 май 2024 г. Цолов печели спринта на пистата в [[Голяма награда на Монако|Монако]], като става първият българин, печелил спринт във [[Формула 3]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024052509490474529|заглавие=Тотална доминация и първа победа за Никола Цолов във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-05-25|достъп_дата=2024-05-26}}</ref> През юни печели втори спринт – в Шпилберг, Австрия.<ref>{{Cite web|url=https://www.formula1.com/en/latest/article/f3-tsolov-earns-second-win-of-2024-in-frantic-spielberg-sprint-race.1okcHQ4vLx5FyKaicP5oYH|title=F3: Tsolov wins frantic Spielberg Sprint Race|access-date=2025-05-14|website=Formula 1® - The Official F1® Website|language=en}}</ref> На 21 юли 2024 г. Никола Цолов постига и исторически успех, като спечели за първи път основно състезание във [[Формула 3]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024072107121021694|заглавие=Никола Цолов с първа победа в основно състезание във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-07-21|архив_дата=2024-07-21|достъп_дата=2024-07-23}}</ref> (общо трета негова победа). Прави го на пистата „[[Хунгароринг]]“ в [[Унгария]], където стартира от второ място на стартовата решетка и още в началото успява да изпревари своя съотборник Лаурен ван Хьопен. С тази победа, Цолов достига до осмо място в генералното класиране във Формула 3 със 75 точки в актива си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024072107121021694|заглавие=Никола Цолов с първа победа в основно състезание във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-07-21|архив_дата=2024-07-21|достъп_дата=2024-07-23}}</ref> ==== 2025 ==== За сезон 2025 г., Българският лъв се завръща в отбора на Campos Racing.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.camposracing.com/en/noticias/fia-f3/nikola-tsolov-returns-to-campos-racing-for-2025-fia-f3-season|заглавие=Campus Racing news|автор=Campus Racing}}</ref> Първата му победа за сезона е в спринта в Бахрейн.<ref>{{Cite web|url=https://feederseries.net/2025/04/12/tsolov-fends-off-debuting-slater-for-record-tying-fourth-f3-win-in-sakhir/|title=Tsolov fends off debuting Slater for record-tying fourth F3 win in Sakhir|last=Spadi|first=Daniele|date=2025-04-12|access-date=2025-05-14|website=Feeder Series|language=en}}</ref> В Монако Цолов спечели първата си полпозиция във Формула 3.<ref>{{Cite web|url=https://feederseries.net/2025/05/23/tsolov-shines-in-monaco-to-claim-dominant-maiden-f3-pole/|title=Tsolov shines in Monaco to claim dominant maiden F3 pole|last=Spadi|first=Daniele|date=2025-05-23|access-date=2025-05-24|website=Feeder Series|language=en}}</ref> На 25 май 2025 г. той печели основното състезания на пистата в Монако и с тази пета за него победа става рекордьор по брой победи в съвременната история на шампионата, която започва от 2019 година.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gong.bg/motorni/drugi/multimedia/video/nikola-colov-veche-e-naj-uspeshniiat-pilot-v-istoriiata-na-modernata-formula-3-843847|заглавие=Никола Цолов вече е най-успешният пилот в историята на модерната Формула 3|дата=25 май 2025|труд=gong.bg}}</ref> В спринта за Голямата награда на Испания на 31 май завършва на трето място на пистата в Барселона.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/sport/901593-nikola-tsolov-zavarshi-na-treto-myasto-v-sprinta-za-gran-pri-na-ispaniya-vav-for|заглавие=Никола Цолов завърши на трето място в спринта за Гран При на Испания във Формула 3|фамилно_име=Кръстева|първо_име=Ива|дата=31 май 2025|труд=bta.bg}}</ref> В шестия кръг на сезона в Австрия Никола Цолов печели полпозишън, след това трето място в спринта и първо място в основното състезание – негова шеста победа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gong.bg/motorni/drugi/multimedia/video/bravo-nikola-colov-razgromi-sypernicite-i-triumfira-v-avstriia-848894|заглавие=Браво! Никола Цолов разгроми съперниците и триумфира в Австрия|дата=29 юни 2025|труд=gong.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gong.bg/motorni/drugi/multimedia/video/nikola-colov-s-polpozishyn-v-gran-pri-na-avstriia-848684|заглавие=Никола Цолов с полпозишън в Гран при на Австрия /репортаж/|дата=27 юни 2025|труд=gong.bg}}</ref> Тя обаче му бива отнета след дисквалификация няколко часа по-късно. В следващите състезания Никола има лош късмет и не печели повече състезания. В Унгария след ужасна квалификация стартира 21-ви в спринтовата и основната надпревари и макар да успява да спечели над 15 позиции в неделното състезание, това на практика гарантира шампионата за неговия съперник Рафаел Камара едно състезание преди края. На Монца той завършва втори и помага на своя отбор Кампос да спечели титлата при конструкторите (първата им в историята на Формула 3). === FIA Формула 2 === '''2025''' На 11 ноември от Campos Racing, Red bull junior team и FIA Formula 3, обявиха, че ще се състезава по-рано от очакваното във Formula 2, като ще се състезава в последните два рунда от годината на шампионата (тези в Катар и Абу Даби) и Цолов ще измести Пепе Марти за остатъка на F2 2025.<ref>{{Cite news|url=https://www.fiaformula2.com/Latest/4VVHO3cpO7MA4t0JDBwNKz/campos-racing-confirms-nikola-tsolov-for-remainder-of-2025-season|title=Nikola Tsolov enters the last 2 rounds of the FIA F2 for 2025}}</ref> В първото му главно "feature" състезание във Ф2, Никола стартира седми и завършва 7, като става първият българин във Ф2, който се прибира с точки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fiaformula2.com/Results?raceid=1090|заглавие=Qatar F2 Feature Race}}</ref> На последното спринтово състезание за сезона, Никола Цолов започва 5-ти и завършва на 3-то място, като взима първият си подиум във Ф2 и първи за България<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fiaformula2.com/Latest/4DIIFB1ye6QeGAL8utoPUi/sprint-race-lindblad-holds-off-duerksen-to-claim-victory-at-yas-marina|заглавие=Fia F2 Yas Marina sprint 2025}}</ref> ==== 2026 ==== На 16-ти Септември 2025, Никола Цолов и Кампос Рейсинг потвърждават в социалните си мрежи, че той ще бъде повишен до мястото в отбора във Формула 2 за сезон 2026-та. Това е последната крачка преди сбъдването на голямата му мечта – място във Формула 1.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fiaformula2.com/Latest/7F2sYcWmRSG9fH8lfTsVn2/campos-racing-sign-nikola-tsolov-for-the-2026-formula-2-season|заглавие=Никола Цолов ще кара във Формула 2 през 2026-та.}}</ref> == Източници == {{reflist|3}} == Външни препратки == * Никола Цолов в [https://www.driverdb.com/drivers/nikola-tsolov/ Driver Database] {{СОРТКАТ:Цолов, Никола}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български автомобилни състезатели]] d58ioi8fz82gt095lnnrbj128q334ax Христос Цигиридис 0 817645 12897003 12669659 2026-05-03T10:54:49Z Carbonaro. 221440 12897003 wikitext text/x-wiki {{Личност|инженер}} '''Христос Цигиридис''' е [[Гърция|гръцки]] [[инженер]]. Роден е през 1877 година в [[Пловдив]], където учи в [[Централно гръцко училище (Пловдив)|Централното гръцко училище]]. В началото на XX семейството му се премества в [[Щутгарт]], където той завършва електроинженерство. През 1918 година се премества в [[Лариса]], а след това в [[Солун]]. Той е сред пионерите на звукоусилвателната техника в Гърция, а през 1926 година създава в Солун първата [[радиостанция]] на [[Балкани]]те.<ref>[http://www.dslib.net/zhurnalistika/audiovizualnye-smi-grecii-istorija-pravovye-i-jetiko-deontologicheskie-osnovy.html Аудиовизуальные сми Греции: история, правовые и этико-деонтологические основы, современные процессы]</ref> Христос Цигиридис умира на 17 декември 1947 година в Солун. == Бележки == <references/> {{мъниче|инженер|грък}} {{портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Цигиридис, Христос}} [[Категория:Гръцки инженери]] [[Категория:Гърци в България]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в Солун]] 6pt70509uxq9wj0h4kq0apuplqfzp9z Въстание на Хория, Клошка и Кришан 0 818203 12896797 11792564 2026-05-03T07:13:20Z Gvelf 29234 Правопис 12896797 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Въстание на Хория, Клошка и Кришан | конфликт = конфесионален и народностен | картинка = File:Alba Carolina Fortress 2011 - Scaffold including Breaking Wheel.jpg | описание = колелото на което са разпънати Хория и Клошка на 28 февруари 1785 г. | период = 1784 – 1785 | място = Трансилвания | територия = Свещена Римска империя | резултат = подавяне на въстанието и опазване на статуквото | страна1 = православно селско население | страна2 = [[Свещена Римска империя]] | командир1 = Хория, Клошка и Кришан | командир2 = генерал Фабри и полковник Шулц | сила1 = 30 000 селяни | сила2 = редовна армия | жертви1 = 1500 | жертви2 = 4000 | бележки = }} '''Въстанието на Хория, Клошка и Кришан''' ({{lang|ro|Răscoala lui Horea, Cloșca și Crișan}}) наричано още '''Трансилванско селско въстание от 1784 година''' е голямо въоръжено надигане на крепостните селяни от [[Трансилвания]] под ръководството на ''Хория'' (действително име ''Василе Урсу Никола''), ''Клошка'' (действително име ''Йон Орга'') и ''Кришана'' (действително име ''Марко Джурджу'') срещу властта на Хабсбургската монархия и управление от Виена.<ref>[https://web.archive.org/web/20120118110017/http://www.ziarulunirea.ro/art.php?cat=29&pg_id=14708 Răscoala condusă de Horea, Cloşca şi Crişan]</ref> == Повод за въстанието == На 31 януари 1784 г. император [[Йозеф II]] излиза с акт за провеждане на преброяване на селяните, който поражда слух за набирането на граничари по военната граница, която е единствената военна повинност за крепостните. Селяните започват да прииждат в [[Алба Юлия]], за да се запишат на военна служба, надявайки се по този начин да се освободят от крепостничеството. == Причини за въстанието == Православното селско население в Трансилвания (считано за коренно) се ползва със статут на ''„търпима нация“'' още от времето на така наречения [[Съюз на трите нации]]. Този статут е дискриминационен за креспостните и унизителен. == Начало на въстанието == На 31 октомври 1784 г. Кришан събира отряд от 600 души в село [[Местокан]] ([[Хунедоара (окръг)|окръг Хунедоара]]) и начело им се отравя към Алба Юлия. Научавайки това, военната администрация на областта прави опит да залови Кришан, но местните въоръжени сили не успяват да надвият метежниците. В отговор на военната интервенция, селяните започват да ограбват имотите на чокоите и богатите католически църкви и до началото на ноември Хунедоара е в плен на въстаниците. Към метежниците се присъединяват и селяни от съседните области и най-вече от [[Арад (окръг)|Арад]], както и миньори от [[Хунедоара]], [[Бая Маре]], [[Марамуреш]] и от [[Западнорумънски планини|Апустените]]. Православни свещеници благославят надигането и отслужват [[молебен]]и. == Ход на въстанието == Хабсбургската власт осъзнавайки, че незабавното въоръжено противопоставяне на въстанниците е пагубно и контрапродуктивно, се съгласява на временно примирие в опит да печели време чрез преговори. На 12 ноември Клошка и полковник Шулц сключват примирие за 8 дни, а на 16 ноември и Кришан. На 21 ноември Кришан представа исканията на метежниците през австрийската власт, а те са: # разделяне земите на чокоите между селяните и # равно данъчно облагане. == Поражение на въстаниците == Властите пренебрегват исканията на Кришан в началото на декември, когато се чувстват вече достатъчно подготвени за решителна битка. На 7 декември в [[битка при Михайлени|Битката при Михайлени]] селската армия на Кришан е разбита, а войниците му се разбягват. На 27 декември Хория и Клошка са заловени, а на 30 януари 1785 г. и Кришан, но последният се беси не желаейки да бъде изправен пред имперския съд. На 28 февруари Хория и Клошка са екзекутирани публично за назидание посредством [[разпъване на колело]] в Алба Юлия.<ref>[https://web.archive.org/web/20171218021653/http://www.taramotilor.ro/cap30.html PRINDEREA, CONDAMNAREA SI TRAGEREA PE ROATA A CAPILOR REVOLUTIUNEI]</ref> == Последици == Бруталното подавяне на селското въстание има дългосрочни и необратими последици в народната памет. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://jurnalul.ro/calendar/228-de-ani-de-la-izbucnirea-rascoalei-lui-horea-closca-si-crisan-627713.html 228 de ani de la izbucnirea Răscoalei lui Horea, Cloşca şi Crişan] == Литература == * Pascu Șt., Razboiul taranilor din 1784 de sub conducerea lui Horia. Closca si Crisan, Buc., 1957. * Georgescu-Buzau I., Rascoala de la 1784 a iobagilor din Transilvania de sub conducerea lui Horia, Closca si Crisan, Buc., 1962. * Pascu, Șt., Revoluția populară de sub conducerea lui Horea. Букурещ: Editura Militară, 1984. {{Селски въстания в Седмоградско}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Восстание Хории, Клошки и Кришана|124026923}} [[Категория:Селски въстания]] [[Категория:История на Трансилвания]] [[Категория:Военна граница]] 9bzudj9jzwxr7vw1ich37959acbj6qc Вилхелм фон Лозенщайн 0 819549 12896189 12207413 2026-05-02T14:56:05Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 3 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896189 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[Австрия|австрийски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = благородник | герб = Siebmacher-Losenstein.jpg | герб-описание = Герб на фон Лозенщайн }} }} '''Вилхелм фон Лозенщайн''' ({{lang|de|Wilhelm von Losenstein}}; * ок. [[1446]], Лозенщайн; † [[1506]]) от род Лозенщайн в [[Горна Австрия]], е господар в Гебелхофен в [[Бавария]] и императорски съветник. == Живот == [[Файл:Losensteinleithen-neu.jpg|мини|ляво|Дворец Лозенщайнлайтен, 1674]] Той е син на рицар [[Флориан фон Лозенщайн]] († 1456) и съпругата му Магдалена/Анна Ауер фон Пренберг († 1465), дъщеря на Якоб Ауер фон Унтер-Пренберг и Гебелкофен и Маргарета фон Валдау. Вилхелм е управленски съветник на император [[Максимилиан I]]. Той наследява господството Лозенщайнлайтен и от майка си господството Гебенхофен (днес в [[Афинг]] на 10 км от [[Аугсбург]]) в [[Бавария]]. Родът на господарите фон Лозенщайн измира по мъжка линия през 1692 г. След смъртта на последният от род Лозенщайн през 1692 г. [[Франц Антон фон Лозенщайн]] (* 1642, [[Виена]]; † 8 юни 1692, Виена), катедрален пропст в [[Пасау]], епископ и [[княз]] (от 1691), син на граф [[Георг Ахац II фон Лозенщайн]], цялата собственост на рода отива (чрез женитба) на рода на князете фон [[Ауершперг]].<ref> [http://www.burglosenstein.at//index.php/der-letzte-losensteiner.html "Der letzte Losensteiner"], www.burglosenstein.at</ref> == Фамилия == [[Файл:Losensteinleithen_Schloss.JPG|мини|Дворец Лозенщайнлайтен]] Вилхелм фон Лозенщайн се жени 1476 г. за Барбара фон Парзберг (* ок. 1450), дъщеря на Йохан фон Парсберг и Барбара фон Мурах. Те имат децата:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3325.htm#i99860 ''Wilhelm von Losenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00245091&tree=LEO ''Wilhelm von Losenstein auf Gebelhofen''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * Грегор фон Лозенщайн († 1530), женен за Анна Райнер; имат дъщеря * Мария Магдалена фон Лозенщайн (* ок. 1477; † 1523), омъжена 1493 г. за [[Бартоломеус фон Щархемберг]] (* 1459; † 19 април 1531) * Себастиан фон Лозенщайн († 1553), женен за фрайин Лунета фон и цу Фолкенсторф (1477 – 1521) * Ахатц фон Лозенщайн († 1527), женен за Мария Салома фон Полхайм (1496 – 1534); имат 6 деца * Евстах фон Лозенщайн († 1507), женен за Маргарета фон Шерфенберг * Елизабет фон Лозенщайн, омъжена I. за Фридрих цу Щубенберг, II. 1502 г. за Волфганг фон Крайг * Филип фон Лозенщайн († 1521, [[Линц]]) * Барбара фон Лозенщайн == Литература == * ''Freydal: des Kaisers Maximilian I. Turniere und Mummereien; mit einer geschichtl. Einleitung. Tafeln''. Wien, 1882. Exemplar der UB Tübingen (Faksimileedition des Turnierbuchs ''Freydal'', Kunsthistorisches Museum Wien, Signatur: K.K. 5073). Tafel 178 Herr Adam von Losenstein. * ''Der niederösterreichisches landständische Adel'' (reprint) Siebmacher 1983, Neustadt an der Aisch, Witting, Dr. Johann Baptist. 215 * ''The Lineage and Ancestry of H.R.H. Prince Charles, Prince of Wales'', Edinburgh, 1977, Paget, Gerald. Q 12027 * ''Siebmachers Grosses Wappenbuch''. 26:215 – 6 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.burglosenstein.at//index.php/die-losensteiner.html ''Die Herren von Losenstein'']{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burglosenstein.at * [http://www.burglosenstein.at/index.php/schloss-losensteinleithen.html ''Schloss Losensteinleiten''], burglosenstein.at * [http://www.burglosenstein.at//index.php/der-stammbaum.html Stammbaum der Losensteiner]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burglosenstein.at * [http://www.burglosenstein.at//index.php/die-losensteiner.html ''Adelsgeschlecht der Losensteiner'']{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, burglosenstein.at * [http://www.burgen-austria.com/archive.php?id=924 ''Losenstein''], burgen-austria.com [[Категория:Лозенщайн (род)]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Родени през 15 век]] [[Категория:Починали през 1506 година]] jh0igxvccs5iqpkd9iu8fhjq90ropvp Мегаловрисо 0 819694 12897002 11916350 2026-05-03T10:54:43Z Carbonaro. 221440 12897002 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Мегаловрисо | име-местно = Μεγαλόβρυσο | вид = село | изглед = Μονοπάτι Αγιάς - Μεγαλόβρυσου.jpg | област = Тесалия | дем = Агия | географска-област = [[Тесалия]] | площ = | височина = 592 | население = 199 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = | сайт | карта3 = Лариско }} '''Мегаловрисо''' ({{lang|el|Μεγαλόβρυσο}}) е планинско село разположено на южните склонове на планината [[Оса (планина)|Оса]] в [[Тесалия]], Гърция. До 1927 г. името на селото е '''Ниволиани''' ({{lang|el|Νιβόλιανη}}).<ref>[http://lartourism.thessaly.gov.gr/el/paradosiakoi-oikismoi/megalobruso Μεγαλόβρυσο (Νιβόλιανη)]</ref> ==География== Селото е в подножието на Оса. ==Етимология== Старото име на селото кореспондира точно с името на село [[Неволяне]] в [[Косово]] и [[Горно Неволяни]] и [[Долно Неволяни]] в [[Егейска Македония]] и произлиза от „неволя“.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/mv/mv_3_5.htm#b27 Die Slaven in Griechenland von Max Vasmer, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970, Seite 101; Νιβόλιανη ON, Kr. Dotíu (Nuch., Stat. Ap., Lex.). Der Name entspricht genau einem skr. ON Nevoljane (Raška), der zu skr. nevolja »Not« gehört.]</ref> == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Гърция}} [[Категория:Села в дем Агия]] 75si34ucolgh1ld37pgf3ql3l1agf8r Байрам Байрам 0 819999 12896227 12895812 2026-05-02T15:56:09Z Ted Masters 210248 Защити „[[Байрам Байрам]]“: [[У:ВАНД|Чест обект на вандализъм]] ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:56, 2 август 2026 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:56, 2 август 2026 (UTC))) 12895812 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Байрам Байрам | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Байрам Юзкан Байрам | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1986|8|5|1}} | роден-място = [[Кърджали]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Движение за права и свободи]]<br> (от 2005 г.) | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1|48н=1|49н=1}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Байрам Юзкан Байрам''' е български [[политик]] от [[Движение за права и свободи|ДПС]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] е от 2021 г. от Движението за права и свободи в [[XLV народно събрание|XLV]], [[XLVI народно събрание|XLVI]], [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]] и [[XLIX народно събрание|XLIX]] и [[L народно събрание]], а след разцеплението в партията през 2024 г. отива в лагера на [[Делян Пеевски]] и на изборите за [[LI народно събрание]] става депутат от [[ДПС – Ново начало]]. Преди да влезе в парламента, три мандата е [[общински съветник]] в [[Кърджали (община)|община Кърджали]].<ref name="ardanews.info, 30 март 2021"/> Става известен с агресивното си поведение към своите политически опоненти. През юни 2025 г. се включва в остър конфликт в парламента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/novite-izbori/sblasak-v-narodnoto-sabranie-mezhdu-kiril-petkov-i-bajram-bajram-video-snimki.html|заглавие=Сблъсък в Народното събрание между Кирил Петков и Байрам Байрам|дата=2025-02-13|издател=Btv}}</ref> През ноември 2025 г. по време на протест пред парламента отправя репликата „А бе, я бягай оттук, мръшляк“. Ден преди това, по време на заседание на бюджетната комисия, той демонстрира физическа агресия, опитвайки се да изтръгне микрофона на [[Асен Василев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2025/11/28/4857443_putiat_do_stola_do_peevski_koi_e_bairam_koito_obijda_s/|заглавие=Пътят до стола до Пеевски: Кой е Байрам, който обижда с "мършляк" и дърпа микрофони|дата=2025-11-28|издател=Дневник}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://boulevardbulgaria.bg/articles/abe-byagay-ottuk-mrashlyak-koy-e-bayryam-bayryam-deputatat-ot-novo-nachalo|заглавие="Абе, бягай оттук, мръшляк". Кой е Байрам Байрам - депутатът от "Ново начало"|дата=2025-11-27|издател=Булевард България}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/168349|заглавие=Трудоустрояваме в НС някакви разпасани простаци, които говорят, сякаш са в селската кръчма|дата=2025-11-27|издател=ClubZ}}</ref> == Биография == Байрам Байрам е роден на [[5 август]] [[1986]] г. в град [[Кърджали]], [[Народна република България]]. Неговите корени са от село [[Сухово]], [[Ардинско]].<ref name="haskovo.net, 22 октомври 2012">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.haskovo.net/news/114628/bayram-bayram-e-noviyat-oblasten-lider-na-mladezhkoto-dps | заглавие = Байрам Байрам е новият областен лидер на Младежкото ДПС | дата = 22 октомври 2012 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = haskovo.net}}</ref> Средното си образование завършва ПГИ „Алеко Констнантинов“ в Кърджали. Завършва висше образование със специалностите „Финанси“ и „Педагогика по история и география“ във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. Придобива магистърска степен по екология и опазване на екосистемите в [[Пловдивски университет|ПУ „Паисий Хилендарски“]]. Завършва също Националната програма „Управленски умения“ в Българското училище за политика „Димитър Паница“ към [[Нов български университет]]. Работи като мениджър на [[банка]] в Кърджали.<ref name="ardanews.info, 30 март 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://ardanews.info/?p=162692 | заглавие = Кандидатът за депутат от ДПС Байрам Байрам: Имаме потенциал да направим икономиката ни конкурентна | дата = 30 март 2021 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = ardanews.info}}</ref> През 2005 г. става член на [[Движение за права и свободи|ДПС]]. През 2007 г. учредява академичната организация на Младежкото ДПС във [[Велико Търново]]. През 2013 г. става областен председател на Младежкото ДПС в Кърджали.<ref name="haskovo.net, 22 октомври 2012"/><ref name="ardanews.info, 30 март 2021"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://kircaalihaber.com/bg/kardzhali/bayram-bayram-e-noviyat-oblasten-lider-na-mladezhkoto-dps | заглавие = Байрам Байрам е новият областен лидер на Младежкото ДПС | дата = 22 октомври 2012 | достъп_дата = 22 ноември 2022 | издател = kircaalihaber.com}}</ref> От 2021 г. е депутат от ДПС, а когато тази партия се разцепва, взима страната на Делян Пеевски в конфликта му с [[Ахмед Доган]]. Става заместник на Пеевски като председател на парламентарната група на „Ново начало“.<ref name=":0" /> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3902 Профил на Байрам Байрам в сайта на 48-ото народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://parliament.bg/bg/MP/4215 Профил на Байрам Байрам в сайта на 49-ото народно събрание] {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Байрам, Байрам}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Членове на ДПС]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени в Кърджали]] [[Категория:Българи от турски произход]] 2g8m8ijjn8yr0hdie828p8myz02ciz6 Сероочистване 0 823110 12896997 12827610 2026-05-03T10:53:51Z Carbonaro. 221440 12896997 wikitext text/x-wiki [[Файл:Flue gas desulfurization unit DE.svg|мини|350п|Схема на сероочистваща инсталация]] '''Сероочистването''' е [[технологичен процес]], предназначен за отстраняване на [[серен диоксид]] ({{chem2|SO2}}) от [[димен газ|димни газове]], обикновено образувани при изгаряне на [[въглища]] или [[нефтопродукт]]и. Устройствата, с които се извършва, се наричат '''сероочистващи инсталации'''. Обикновено такива системи премахват над 90% от серния диоксид в димните газове.<ref>{{Cite web|url=http://www.compositech-filters.com/power-exhaust-filters|title=Flue Gas Desulfurization – FGD Wastewater Treatment {{!}} Compositech Filters Manufacturer|author=Compositech Products Manufacturing Inc|website=www.compositech-filters.com|language=en|access-date=2018-03-30|достъп_дата=2023-01-08|архив_дата=2021-01-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210125222111/https://www.compositech-filters.com/power-exhaust-filters}}</ref> Сероочистването се извършва, като се стимулира химическа реакция на серния диоксид с активно вещество, която образува течен или твърд продукт. Използват се различни варианти на процеса, които се различават по активното вещество (алкален [[Сорбция|сорбент]], [[вода]] и други) и крайния продукт ([[гипс]], [[сярна киселина]] и други). Някои технологии улавят освен серния диоксид и други замърсители като азотни оксиди и твърди частици. Типичен сероочистващ процес е мократа сорбция с [[варовик]] ({{chem2|CaCO3}}), при която се получава гипс ({{chem2|CaSO4*2H2O}}). При него топлите димни газове се подават във висок съд и при издигането си в него се смесват с разпръсната водна [[суспензия]] на варовик. Серният диоксид реагира с варовика, при което се отделя [[калциев сулфит]] и вода: :{{chem2|CaCO3}}{{sub|(s)}} + {{chem2|SO2}}{{sub|(g)}} → {{chem2|CaSO3}}{{sub|(s)}} + {{chem2|CO2}}{{sub|(g)}} Твърдият калциев сулфит пада в утаител, съдържащ суспензия на калциев сулфит и варовик във вода, който се използва и за рециркулация към разпръсквателите в горната част на обема. В утаителя се подава оксидиращ газ с високо съдържание на [[кислород]] ({{chem2|O2}}), който предизвиква вторична реакция: :{{chem2|CaSO3}}{{sub|(aq)}} + 2 {{chem2|H2O}}{{sub|(l)}} + {{sfrac|1|2}} {{chem2|O2}}{{sub|(g)}} → {{chem2|CaSO4*2H2O}}{{sub|(s)}} Полученият гипс се утаява на дъното на абсорбера, откъдето се извлича за следваща употреба.<ref>[http://rasayanjournal.co.in/vol-3/issue-2/23.pdf Информация в rasayanjournal.co.in]</ref> == Бележки == {{commonscat|Flue-gas desulfurization}} <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Химични процеси]] [[Категория:Инженерна екология]] sjyg6w3ek0y8gverxfh7flzsk8y0bwx Испанско водно куче 0 824896 12896873 12853475 2026-05-03T09:17:51Z Валери Василев 296837 Замяна на дефиз с тире. Замяна на „см“ и „кг“ с cm и kg. Премахване на излишни вътрешни препратки. 12896873 wikitext text/x-wiki {{Кучешка порода | image = Perro agua.jpg | country = {{флагче с име|Испания}} | ръст = Мъжки: 44 – 50 cm<br>Женски: 40 – 46 cm<ref name="FCI" />{{rp|5}} | тегло = Мъжки: 18 – 22 kg<br>Женски: 14 – 18 kg<ref name="FCI" />{{rp|5}} | ползване = Пазач<ref name="Miau"> {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://miau.bg/n-119090-%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5#h3|заглавие=Испанско водно куче|автор=Илияна Ангелова|дата=2021-09-16|издател=Miau.bg|достъп_дата=2025-11-08|архив_дата=2023-02-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230204200413/https://miau.bg/n-119090-%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5#h3}}</ref>{{rp|at=Характер на испанско водно куче}}<br>Пастир<ref name="FCI" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/336g08-en.pdf|заглавие=PERRO DE AGUA ESPAÑOL (Spanish Water Dog)|дата=2019-10-11|издател=Fédération cynologique internationale (AISBL)|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140825124443/https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/336g08-en.pdf|архив_дата=2014-08-25|достъп_дата=2026-01-19}}</ref>{{rp|2}}<ref name=Royal /></br>Птичар<ref name="FCI" />{{rp|2}}<ref name=Royal /> }} '''Испанското водно куче''' ({{Lang|es|perro de agua español}}) e порода, която се използва в Испания като овчарско куче с общо предназначение и пазач. Понякога се използва и като птичар, понеже е опитна в извличането от водата.<ref name="Royal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.royalcanin.com/bg/dogs/breeds/breed-library/spanish-water-dog|заглавие=Испанско водно куче|труд=Библиотека на породите|издател=Royal Canin|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230204200410/https://www.royalcanin.com/bg/dogs/breeds/breed-library/spanish-water-dog|архив_дата=2023-02-04|достъп_дата=2023-02-04}}</ref><ref name="FCI" />{{rp|2}} == Описание == === Външен вид === [[Файл:Spanish_waterdog_026.jpg|мини| Черно и бяло, плътно бяло, кафяво и бяло]] Главата трябва да е силна и да се носи елегантно. Черепът е плосък и горната му част е успоредна на горната част на муцуната, с добре изразен преход от муцуната към челото. Носът, ръбовете на очите и възглавничките на лапите са в същия цвят като най-тъмната част на козината или по-тъмни. Очите са изразителни и доста широко раздалечени. Те трябва да са лешникови, кестеняви или тъмнокафяви на цвят, в зависимост от цвета на козината. Ушите са на средновисока позиция спрямо черепа и са триъгълни.<ref name="Miau" />{{rp|at=Стандарт за испанско водно куче}}<ref name="FCI" />{{rp|2 – 4}} ==== Козина и цвят ==== [[Файл:A_brown_colour_SWD.jpeg|мини| Плътно кафяво]] Има отличителна къдрава козина, която е вълнеста по текстура и може да образува нишки, когато е дълга.<ref name="Purina">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.purina.co.uk/find-a-pet/dog-breeds/spanish-water|заглавие=Spanish Water Dog|труд=Dog Breed Library|издател=Purina|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230426044652/https://www.purina.co.uk/find-a-pet/dog-breeds/spanish-water|архив_дата=2023-04-26|достъп_дата=2026-01-20}}</ref> Козината не трябва да се подстригва или поддържа за естетически цели. Вместо това трябва да изглежда напълно естествено, сякаш изобщо не е поддържана. Никога не трябва да се подрязва, а да се подстригва поне веднъж годишно. Кученцата винаги се раждат с къдрава козина. Ако е твърде дълга козината започва да се усуква на масури като въже.<ref name="FCI" />{{rp|4, 5}} Породата се среща в различни цветове.<ref name="Miau" />{{rp|at=Стандарт за испанско водно куче}} Може да е изцяло черно, бежово, кафяво или бяло; двуцветно, където вторият цвят е бял; или разноцветно. Трицветните кучета са строго забранени от текущите (световни) стандарти за породата, както и комбинациите от черен и кафяв или някой нюанс на кафявия цвят.<ref name="FCI" />{{rp|5}} ==== Размер ==== [[Файл:Pdae2.jpg|мини| Чисто черно]] Испанското водно куче е средноголяма порода. Ръст и тегло<ref name="Purina" /><ref name="FCI" />{{rp|5}} при: * '''Мъжките''' 44 – 50 cm 18 – 22 kg * '''Женските''' 40 – 46 cm 14 – 18 kg == Темперамент == Породата е усърдна, лоялна, привързана към стопаните си и интелигентна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dogsandcats.bg/kucheta/porodi-kucheta/spanish-water-dog|заглавие=Испанско водно куче|труд=Породи кучета|издател=dogsandcats.bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230128112051/https://dogsandcats.bg/kucheta/porodi-kucheta/spanish-water-dog|архив_дата=2023-01-28|достъп_дата=2026-01-20}}{{rp|Характер}}</ref><ref name="FCI" />{{rp|3}} Поради вродените си качества на пазачи, кучетата от тази порода са бдителни и можете да им се разчита да предупредят стопаните за приближаващи хора или животни. Рядко проявяват агресия, за сметка на това обаче имат характерен силен лай. Те могат да бъдат предпазливи с непознати и ранната и продължителна социализация с различни хора и други животни е от съществено значение за добре приспособеното, социално куче. Добрата социализация в ранна възраст значително им помага да съжителстват с малки деца.<ref name="SWD Club">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.swdclub.org/index.php?page=breed-information|заглавие=Breed Information|труд=Spanish Water Dog Club, Inc.|достъп_дата=17 May 2012|архив_дата=2018-01-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180111050951/http://www.swdclub.org/index.php?page=breed-information}}</ref> == Обучение == Те процъфтяват в работата и играта. Техният атлетизъм и изключително трудолюбив характер ги карат да се справят отлично с всякакви задачи. Видно е, че става въпрос за интелигентно и схватливо животно, което се справя добре със задачите при обучението си. Ловкостта не е класически работен тест, в който могат да участват екземпляри от породата, а е по-скоро комбинация от умения и възможности, придобити от животното, благодарение на усилията на собственика. Сътрудничеството между човека и кучето при обучението и дресурата са решаващи. Нуждата от сътрудничество върви редом със задоволяване на необходимостта от постоянно движение, тъй като става въпрос за енергично и активно животно с независим характер, нуждаещ се от корекции.<ref name="Miau" />{{rp|at=Обучение на испанско водно куче}} == Здраве == [[Файл:Hiszpański_pies_wodny_333.jpg|мини| Испанско водно куче]] Смята се, че продължителността на живота на породата е около 14 години. Скорошни здравни тестове разкриват следните проблеми<ref name="health">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.swdclub.org/swdhealth.html|заглавие=Spanish Water Dog Health|достъп_дата=2026-01-19|архив_дата=2020-08-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200810104651/https://www.swdclub.org/swdhealth.html}}</ref>: * [[Дисплазия на тазобедрената става при кучето|Тазобедрена дисплазия]]; * [[Прогресивна атрофия на ретината]]<ref group=notes>Причинява дегенерация и смърт на клетките в ретината в задната част на окото дори при клетки с нормално развитие в ранните стадии на развитие на организма. –[https://www.thekennelclub.org.uk/health-and-dog-care/health/getting-started-with-health-testing-and-screening/dna-testing/dna-test-prcd-pra/ The Kennel Club]</ref>; * [[Хипотиреоидизъм]]; * [[Хипоадренокортицизъм при кучета|Хипоадренокортицизъм]] (известен също като [[Адисонова болест|болест на Адисон]]); * [[Екзокринна панкреатична недостатъчност]]; * [[Алергия|Алергии]]; * [[Глаукома]]; * [[Синдром на Кушинг]]; * [[Епилепсия]]; * Вроден [[хипотиреоидизъм]] с гуша<ref group=notes>Наследствен дефект, причинен от мутация в гена на тиреоидната пероксидаза. –[http://www.animalabs.com/shop/dogs/congenital-hypothyroidism-with-goiter-chg/ Animalabs]</ref>; * Невроаксонална дистрофия<ref>{{Cite journal|last=Hahn|first=Kerstin|last2=Rohdin|first2=Cecilia|last3=Jagannathan|first3=Vidhya|last4=Wohlsein|first4=Peter|last5=Baumgärtner|first5=Wolfgang|last6=Seehusen|first6=Frauke|last7=Spitzbarth|first7=Ingo|last8=Grandon|first8=Rodrigo|last9=Drögemüller|first9=Cord|year=2015|title=TECPR2 Associated Neuroaxonal Dystrophy in Spanish Water Dogs|journal=PLOS ONE|volume=10|issue=11|pages=e0141824|bibcode=2015PLoSO..1041824H|doi=10.1371/journal.pone.0141824|pmc=4640708|pmid=26555167|doi-access=free}}</ref>; == Грижи == === Отглеждане === Основна особеност на грижите за испанското водно куче е, че те не се нуждаят от ресане, въпреки изобилната си козина. Самата им вълна се завърта, образувайки къдрици и дантели, разресването на които причинява дискомфорт на животното и разваля вида му. Веднъж в годината кучето се подстригва, за да се оформи космената му покривка. Подстригването е по желание на стопанина, но става задължително, ако животното придружава човека на лов. При излетите се събират много бодли и тръни по масурите и е добре те да се поддържат в състояние, в което максимално ще се намали възможността да се събират бодили. Не се препоръчва и къпането на кучето. Това се прави само при остра нужда, а изсъхването трябва да става на открито. Породата е отличен плувец и веднага се спуска към всеки воден източник, но не бива да се забравя, че плуването в каквато и да е вода не се препоръчва, защото студената вода може да го разболее. Ушите и очите на животното трябва да се проверяват и почистват редовно, защото са проблемни зони, където често се получават възпаления. Добре е кучето да бъде приучено от малко да му се мият зъбите.<ref name="Miau" />{{rp|at=Грижи за испанско водно куче}} === Хранене === Въпреки че някои собственици понякога се сблъскват с хранителни алергии със своите испански водни кучета, породата трябва да се справя добре с висококачествена храна за кучета, независимо дали е произведена в търговската мрежа или приготвена домашно с надзора и одобрението на ветеринарен лекар. Всяка диета трябва да е подходяща за възрастта на кучето (кученце, зряло или възрастно). Собствениците трябва да вземат предвид нивото на активност на кучето, когато избират вида на храната и нивото на протеини, мазнини и т.н. Някои кучета са склонни към наднормено тегло, поради този факт консумацията на калории и нивото на теглото на кучето, трябва да се наблюдава много внимателно. Чистата, прясна вода трябва да е на разположение по всяко време. Породата също имат силна захапка и представителите ѝ обичат да дъвчат, затова се препоръчва от време на време да се дават кокали, например [[Ашик|ашици]]. Това, освен че е приятно за кучето, е и начин то да подържа добра зъбна хигиена.<ref name="AKC">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.akc.org/dog-breeds/spanish-water-dog/|заглавие=Spanish Water Dog|издател=American Kennel Club|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230203003812/https://www.akc.org/dog-breeds/spanish-water-dog/|архив_дата=2023-02-03|достъп_дата=2026-01-20}}</ref>{{rp|at=Nutrition}} == История == Тази древна порода кучета е възстановена през ХХ век. Това се е наложило, тъй като в самото начало е живяла предимно в селските райони на Испания в условия на изолация. Чак в средата на 70-те години на миналия век няколко кучета от породата са закупени от [[Андалусия]]. Понеже те притежават характеристиките на първоначалните кучета от породата са избрани за развъдната програма. През 1999 година Международната киноложка федерация официално признава испанското водно куче за порода.<ref name="Miau" />{{rp|at=Произход на породата испанско водно куче}} Споменавания на породата има още през 1110 година<ref name="Miau" />{{rp|at=Произход на породата испанско водно куче}}, като е неизвестно как е пристига на територията на [[Испания]]. Има версия, че е пренесена от маврите през VІІІ век, или от търговци от [[Турция]], тъй като в [[Испания]] тези кучета се наричат турски.<ref name="AKC" />{{rp|at=History}} През годините селяните ги използват като помощници при пашата на животните си. Някои от кучетата биват обучени да помагат на рибарите, тъй като са отлични плувци, които умеят да се потапят дълбоко под водата, като е регистрирано плуване на куче от породата на 6 метра под водата.<ref name="Miau" />{{rp|at=Произход на породата испанско водно куче}} По-късно тези типично работни животни са заменени на пасищата от немските овчарки и белгийски овчарки и постепенно преминават в домовете на хората като домашни питомци и компаньони, започват да работят като полицейски кучета за откриване на различни вещества, както и в спасителни операции.<ref name="Miau" />{{rp|at=Произход на породата испанско водно куче}} == Вижте също == * [[Портал:Кинология|Портал за кучета]] * [[Списък на породи кучета]] == Обяснителни бележки == <references group=notes /> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Spanish Water Dog|1099545681}} [[Категория:Редки породи кучета]] [[Категория:Овчарски кучета]] anrq6ajn4kp65zsyjawc7q2g36778xe Приилменска низина 0 825247 12896998 11677998 2026-05-03T10:53:55Z Carbonaro. 221440 12896998 wikitext text/x-wiki {{Равнина | карта = Европейска Русия | реки = [[Волхов (река)|Волхов]], [[Шелон]], [[Ловат]], [[Мста]] | селища = [[Велики Новгород]] }} '''Приилменската низина''' ({{lang|ru|Приильменская низменность}}) е [[низина]] в северозападната [[Европейска Русия|европейска част]] на [[Русия]], част от [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]].<ref>[http://geoman.ru/geography/item/f00/s05/e0005105/index.shtml ПРИИЛЬМЕНСКАЯ НИЗМЕННОСТЬ]</ref> Представлява [[грабен]], който се спуска с поредица тераси от всички посоки към разположеното в средата му езеро [[Илмен]]. Надморската височина в по-голямата част варира между 18 и 50 метра, а повърхността е изключително равна и на много места [[Блато|заблатена]]. Южната част е по-разчленена и преминава на югоизток във [[Валдайско възвишение|Валдайското възвишение]]. Естествената растителност е главно от [[смесени гори]], в северните части – [[тайга]], като значителна част от територията, особено в югозападната част, се обработва. Най-големият град е разположеният при северния край на езерото Илмен [[Велики Новгород]]. == Бележки == <references/> {{мъниче|географски обект|русия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Низини в Русия]] l8ilcjti5m9oxxxxnxlvywjkw7d144f Иван Савов (актьор) 0 825251 12896308 12895233 2026-05-02T17:14:19Z Monaco 6214 /* Избрана филмография */ 12896308 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Иван Савов''' е [[България|български]] [[актьор]]. Роден е на 8 февруари 1956 година.<ref>[https://filmitena.com/actr/131717/ivan-savov-иван-савов Иван Савов]</ref> Играе в театъра и киното, където става известен през 80-те години. През 1990 година заминава за [[Австрия]], където остава десет години, занимавайки се с различни случайни дейности. След това се връща в България и подновява актьорската си кариера.<ref>[https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/ivan-savov-obrazat-mi-vav-filma-bashtata-mnogo-savpada-s-moeto-povedenie-v-zhivota.html Иван Савов: Образът ми във филма "Бащата" много съвпада с моето поведение в живота]</ref> == Избрана филмография == * „[[От нищо нещо]]“ (1979) – кметът Евлоги * „[[Юмруци в пръстта]]“ (1980) * „[[Любовна терапия (филм, 1987)|Любовна терапия]]“ (1987) * „[[Инспектор без оръжие]]“ (1985) – лейтенант Костов * „[[Юдино желязо]]“ (1989) * „[[Аз, Графинята]]“ (1989) * „[[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]“ (1990) * „[[Любовното лято на един льохман]]“ (1990) * „[[Жесток и невинен]]“ (1990) – Краси * „[[Всичко от нула]]“ (1996) * „[[Изток - Запад]]“ (1999) * „[[Съдбата като плъх]]“ (2001) * „[[Емигранти (филм, 2002)|Емигранти]]“ (2002) * „[[Лист обрулен]]“ (2002) – Благо, бащата на Веса * „[[Под едно небе (филм, 2003)|Под едно небе]]“ (2003) – приятелят на Хайредин * „[[Изневяра (филм, 2003)|Изневяра]]“ (2003) – майор Павлов, началникът на полицията * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) * „[[Приятелите ме наричат Чичо]]“ (2006) - дежурен в МВР * „[[Военен кореспондент (филм)|Военен кореспондент]]“ (2008) * „[[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]]“ (2008) * „[[Козелът]]“ (2009) * „[[Стъпки в пясъка]]“ (2010) * „[[Кантора Митрани]]“ (2012) * „[[Слава (филм)|Слава]]“ (2016) * „[[Летовници]]“ (2016) * „[[Врагове (филм, 2017)|Врагове]]“ (2018) * „[[Живи комини]]“ (2018) – кмета * „[[Островът на сините птици]]“ (2019) * „[[Бащата]]“ (2019) * „[[Като за последно]]“ (2020) * „[[Алфа (сериал)]]“ (2024) – проф. Златарски == Бележки == <references/> {{мъниче|актьор|българин}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Савов, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] 13snp7i8epq8d5w36p1ldiqvw7v9hgo Раул Дюфи 0 825333 12896999 12446748 2026-05-03T10:54:10Z Carbonaro. 221440 12896999 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник}} '''Раул Дюфи''' ({{lang|fr|Raoul Dufy}}) е френски художник, представител на [[Фовизъм|фовизма]].<ref>[https://whoswho.de/bio/raoul-dufy.html Raoul Dufy], whoswho.de.</ref> == Биография == Раул Дюфи е роден на 3 юни 1877 г. в [[Хавър]], [[Нормандия (регион)|Нормандия]]. Посещава първоначално вечерен курс в училището за изкуства в родния си град, след това печели стипендия в „Школата за изящни изкуства в Париж“ ({{lang|fr|École des Beaux-Arts}}). След това печели стипендия като ученик на [[Леон Бона]]. Под влияние на [[Анри Матис]] се обръща към фовизма. По-късно е повлиян от изкуството на [[Пол Сезан]]. В началните години на своята кариера той не може да се издържа от картините си, като се занимава допълнително с керамика, дърворезба и гоблени. В средата на 20-те години Дюфи рисува серия от морски картини на северното крайбрежие на Франция, към които принадлежи и „Régates à Sainte-Adresse“ (масло, 60,8 × 73,5 cm, 1924)<ref>[https://www.lostart.de/de/suche?term=Dufy%2C%20Raoul&filter Информация в www.lostart.de]</ref>. В средата на 20-те години и към 1937 г. променя стила си към по-скоро елегантно изкуство и получава признание. За Парижкото изложение през 1937 г. изрисува в павилиона на светлината и електричеството, ''La Fée Electricité'' (''Феята „Електричество“''), най-голямата за това време картина в света от 620 m²; след 1964 г. тя е част от Музея за модерно изкуство в Париж (Musée d’Art Moderne de Paris). През 1937 г. творчеството на Дюфи попада под ударите на акцията на нацистите срещу така нареченото от тях [[дегенеративно изкуство]]. При тази акция е унищожена неговата картина ''Морска битка''.<ref>[https://www.theartnewspaper.com/1997/05/01/revealed-what-happened-to-the-degenerate-art-in-germanys-museums-from-g-to-z Списък на картини, санкционирани като дегенеративно изкуство], The Art Newspaper, May 1, 1997.</ref> През 1952 г. Дюфи представя Франция на XXVI [[Венецианско биенале]], при което получава ''Gran Premi'' (Голяма награда).<ref>Enzo Di Martino, ''The History of the Venice Biennale 1895–2005'', Venice: Papiro Arte, 2005. ISBN 978-88-901104-4-3. </ref> Дюфи умира на 23 март 1953 г. във Форкалкие. [[Файл:Nice-Cimiez-DUFY tombe1.jpg|мини|център|Надгробната плоча на Дюфи в Ница]] == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дюфи, Раул}} [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Френски художници]] [[Категория:Френски маринисти]] [[Категория:Кубисти]] [[Категория:Родени в Хавър]] [[Категория:Хора от Прованс-Алпи-Лазурен бряг]] 43wt2u69xp5b25mowrv3jvtj9jl4cxt Калифорнийска боа 0 825391 12897000 11680230 2026-05-03T10:54:14Z Carbonaro. 221440 12897000 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Калифорнийските бои''' (''Lichanura trivirgata'') са [[вид (биология)|вид]] [[влечуги]] от семейство [[Боидни]] (Boidae). Разпространени са в югозападната част на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и в северно [[Мексико]].<ref>[http://www.californiaherps.com/snakes/pages/l.orcutti.html Rosy Boa – Lichanura orcutti]</ref> Достигат до 112 сантиметра на дължина. Таксонът е описан за пръв път от [[Едуард Дринкър Коуп]] през 1861 година. == Бележки == <references/> {{мъниче|влечуги}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Боидни]] 2lss3e9l7fzbllu2rn6wzb4k8o31kt1 Южноамерикански розови бои 0 825394 12897001 11682034 2026-05-03T10:54:17Z Carbonaro. 221440 12897001 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Южноамериканските розови бои''' (''Lichanura'') са [[род (биология)|род]] [[влечуги]] от семейство [[Боидни]] (Boidae). Разпространени са в югозападната част на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и в северозападната част на [[Мексико]].<ref>[http://www.gbif.org/species/2465187 Lichanura]</ref> Таксонът е описан за пръв път от [[Едуард Дринкър Коуп]] през 1861 година. == Видове == ; Род ''Lichanura'' – южноамерикански розови бои * ''[[Lichanura orcutti]]'' * ''[[Lichanura trivirgata]]'' – калифорнийска боа == Бележки == <references/> {{мъниче|влечуги}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Боидни]] 8jj6px6cf9izixklxy1bz544yddh1ul Сися 0 832918 12896996 12768130 2026-05-03T10:53:25Z Carbonaro. 221440 12896996 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо | страна = {{флагче с име|Китай}} | горна-единица-вид = Провинция | горна-единица-име = [[Хънан]] | горна-единица2-вид = Градска префектура | горна-единица2-име = [[Нанян]] }} '''Сися''' ({{lang|zh|西峽}}, {{lang|pny|Xīxiá}}) е [[окръг]] в централен [[Китай]], част от градската префектура [[Нанян]] в провинция [[Хънан]]. Има площ 3453 квадратни километра и население около 444 000 души (2010). Образуван е през 1949 година и се разделя на 3 [[подрайон (Китай)|подрайон]]а, 11 [[градска околия|градски околии]] и 5 [[околия|околии]].<ref>[http://www.xzqh.org/html/list/1645.html 西峡县-区划地名网（行政区划网）]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|административна единица|китай}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Административно деление на Китай]] [[Категория:Хънан]] 9pd7s3x02nhxnkop0fzffh4y81jmemc Виталий Скакун 0 833251 12896557 12776249 2026-05-02T20:51:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896557 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = Виталий Скакун | място на смърт = [[Геническ]], [[Херсонска област]], [[Украйна]] | битки = {{tree list}} *[[Руско-украинска война]] **[[Руско нападение над Украйна]] ***[[Битка за Херсон]]{{KIA}} {{tree list/end}} | битки_етикет = | награди = [[Файл:Hero of Ukraine.png|20px|Герой на Украйна]] [[Герой на Украйна|Орден Златна звезда]] (посмъртно) | място на раждане = [[Бережани]], [[Тернопилска област]], [[Украйна]] | родства = 1 дете | образование = [[Национален университет „Лвовска политехника“]] }} '''Виталий Володимирович Скакун''' ({{lang|uk|Віталій Володимирович Скакун}}) е украински морски сапьор, награден посмъртно с орден „Златна звезда“. Той жертва живота си при [[Руско нападение над Украйна|руската инвазия в Украйна през 2022 г.]], като взривява мост в [[Геническ]], за да забави напредването на руските войски по време на [[Битка за Херсон|офанзивата в Херсон]]. == Биография == Скакун е роден на 19 август 1996 г. в Бережани в Западна Украйна. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lpnu.ua/en/news/vitalii-skakun-who-blew-bridge-henichesk-cost-his-own-life-graduate-lviv-polytechnic|заглавие=Vitalii Skakun, who blew up the bridge in Henichesk at the cost of his own life, is a graduate of Lviv Polytechnic|автор=Martyn|първо_име=Iryna|труд=Lviv Polytechnic Center for Communication|достъп_дата=26 February 2022}}</ref> <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://te.20minut.ua/Podii/vitalik-ditino-yak-scho-rozpovili-u-berezhanah-pro-geroya-vitaliya-ska-11524446.html|заглавие=Віталік, дитино, як??? Що розповіли у Бережанах про Героя Віталія Скакуна, який підірвав міст разом із собою – 20 хвилин|автор=Belyakova|първо_име=Irina|труд=te.20minut.ua|език=uk|достъп_дата=2022-02-27}}</ref> Той посещава училище № 3 в Бережани, където майка му е член на учителския екип. <ref name=":2" /> По-късно в [[Лвов]] Скакун завършва Професионално училище (Техникум) № 20, където учи за [[заварчик]]. <ref name=":2" /> Завършва Лвовската политехника. <ref name=":1" /> През 2018 г. той живее шест месеца в [[Лешно]], Полша, където работи като строителен работник. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thefirstnews.com/article/ukrainian-sapper-who-blew-himself-up-to-stop-russian-tanks-honoured-by-leszno-bikers-after-revealing-he-had-lived-in-the-town-and-was-a-club-member-28315|заглавие=Ukrainian sapper who blew himself up to stop Russian tanks honoured by Leszno bikers after they reveal he had lived in the town and was a club member|автор=Alex Webber|труд=The First News|достъп_дата=2022-10-28|архив_дата=2022-10-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221028085716/https://www.thefirstnews.com/article/ukrainian-sapper-who-blew-himself-up-to-stop-russian-tanks-honoured-by-leszno-bikers-after-revealing-he-had-lived-in-the-town-and-was-a-club-member-28315}}</ref> === Военна кариера === По време на [[Руско нападение над Украйна|руското нахлуване в Украйна през 2022 г.]] батальонът на Скакун е разгърнат да защитава град [[Геническ|Хеническ]], разположен близо до [[Перекопски провлак|Перекопския провлак]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3412500-ukrainian-serviceman-skakun-blows-up-henichesk-bridge-to-stop-advance-of-tank-column.html|заглавие=Ukrainian serviceman Skakun blows up Henichesk bridge to stop advance of tank column|труд=Ukrinform.net|достъп_дата=2022-02-27}}</ref> Когато руска бронирана колона се приближава до позицията, украинските сили решават да унищожат Хеническия мост, за да попречат на напредването на руските войски, настъпващи на север от посоката на [[Крим]] по време на [[Битка за Херсон|офанзивата в Херсон]]. Скакун, който е сапьор, доброволства да постави мини на моста. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.buzzfeednews.com/article/christopherm51/videos-ukraine-heroism-russia-invasion-tanks|заглавие=Stories Of Ukrainian Heroism Are Emerging And Giving The Country Hope|автор=Kiehart|първо_име=Christopher Miller, Isobel Koshiw, Pete|труд=BuzzFeed News|достъп_дата=2022-02-27}}</ref> На 24 февруари 2022 г., след като поставя експлозивите, Скакун нямайки достатъчно време да се оттегли от моста, след като съобщава намеренията си на своите бойни другари, <ref name="newsweek">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsweek.com/heroic-ukrainian-soldier-blows-bridge-himself-halt-russia-advances-1682810|заглавие="Heroic" Ukrainian soldier blows up bridge, himself to halt Russia advances|автор=Jackson|първо_име=Jon|труд=[[Newsweek]]|достъп_дата=26 February 2022}}</ref> взривява мините, като се жертва и разрушава моста. Действията му забавят руското настъпление, давайки време на батальона му да се прегрупира. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/ukraine-soldier-russia-henichesk-bridge-b2023517.html|заглавие=Ukrainian soldier blew himself up on bridge to block advancement of Russian tanks|автор=Sheets|първо_име=Megan|труд=The Independent|достъп_дата=2022-02-27}}</ref> === Памет === [[Файл:Bubeneč,_Skakunův_most_-_cedule.jpg|мини|260п|Табела на Скакунов мост в Прага, Чехия]] На 26 февруари 2022 г. Скакун е посмъртно награден с Ордена на Златната звезда, военната версия на званието [[Герой на Украйна]], от украинския президент [[Володимир Зеленски]]. <ref name=":1"/> <ref name="newsweek"/> На 28 февруари 2022 г. чешкият представител на един от градските райони на Прага Либор Бездек предлага да се преименува мост на улица Korunovační, която е адресът на руското посолство, на Моста на Виталий Скакун. Предложението е прието от окръга и изпратено до градския съвет на Прага. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zpravy.aktualne.cz/regiony/praha/prejmenujme-ulici-u-ruske-ambasady-na-pocest-ukrajiny-navrhu/r~eed2a40a988611ec8a24ac1f6b220ee8/|заглавие="Ukrajinských hrdinů". Přejmenujme ulici u ruské ambasády, navrhuje radnice Prahy 6|труд=Aktuálně.cz|език=cs|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> На 1 март 2022 г. градският съвет на Бережани присъжда на Скакун званието „Почетен гражданин на Бережани“. <ref>[[:File:Про присвоєння звання «Почесний громадянин міста Бережани» Віталію Скакуну.pdf|Decision of the Brzezany City Council "On conferring the title of „Honorary Citizen of Berezany“]].</ref> На 7 март 2022 г. той получава почетно гражданство на [[Лешно]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pap.pl/en/news/news,1106758,polish-city-grants-honorary-citizenship-ukrainian-war-hero.html|заглавие=Polish city grants honorary citizenship to Ukrainian war hero|труд=Polska Agencja Prasowa SA|достъп_дата=2022-10-28}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bip.leszno.pl/uchwala/9182/uchwala-nr-l-646-2022|заглавие=Uchwała nr L/646/2022|труд=Biuletyn Informacji Publicznej Urzędu Miasta Leszna|език=pl|достъп_дата=2022-10-28}}</ref> == Източници == <references /> {{превод от|en|Vitalii Skakun|1147731440}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии}} {{Руско нападение над Украйна}} {{СОРТКАТ:Скакун, Виталий}} [[Категория:Украински инженери]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] [[Категория:Герои на Украйна]] 9zljj5nvn2p5c6wpgm9vgk400h6p9f5 Обикновена гребенеста щука 0 834689 12896994 12843116 2026-05-03T10:51:48Z Carbonaro. 221440 12896994 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Обикновените гребенести щуки''' (''Ctenolucius hujeta'') са [[Вид (биология)|вид]] [[актиноптери]] от семейство [[Ctenoluciidae]].<ref>[https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=640180 ITIS - Report: Ctenolucius hujeta]</ref><ref>[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=303997 Ctenolucius hujeta]</ref> Срещат се в сладководни басейни в [[Колумбия]] и [[Венецуела]].<ref>[http://www.fishbase.org/summary/SpeciesSummary.php?genusname=Ctenolucius&speciesname=hujeta FishBase]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Ctenoluciidae]] [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] izop4ttfvff60khn8fk4fbqjd7zb1bg Преход от Мин към Цин 0 839391 12896173 12895926 2026-05-02T14:27:40Z Валери Василев 296837 Поправка на граматически и печатни грешки. 12896173 wikitext text/x-wiki {{обработка|сег. историческо}} '''Преходът от Мин към Цин''', известен още като '''Прехода Мин-Цин''' или '''Манджурското завоевание на Китай''', от 1618 до 1683 г., представлява прехода между две големи династии в [[История на Китай|китайската история]]. Той е десетилетен конфликт между нововъзникващата [[Цин (17 – 20 век)|династия Цин]], действащата [[Мин|династия Мин]] и няколко по-малки фракции (като династията Шун и династията Си). Завършва с утвърждаването на управлението на Цин и падането на Мин и няколко други фракции. == История == Преходът от Мин към Цин е десетилетен период на конфликт между: # [[Цин (17 – 20 век)|династията Цин]], основана от [[Манджури|манджурския]] клан [[Айсин Гьоро|Айсин Гиоро]] в съвременен Североизточен Китай; # [[Мин|династията Мин,]] действащата династия, водена от клана Дзу; # и различни други бунтовнически сили в Китай, като краткотрайната династия Си, водена от Дзан Сяндзун, и краткотрайната династия Шун, оглавена от Ли Дзъчън. Действие, което в крайна сметка довежда до основаването на империята Цин през 1618 г., когато ханът на [[Късна Дзин]], [[Нурхаци|Нурхачи]], издава документ, озаглавен „Седемте неправди“, който изброява несправедливостите, извършени от Мин към неговата държава. Много от оплакванията се отнасят до конфликти срещу подкрепяния от Мин [[Джурчени|джурченски]] клан Йехе. Искането на Нурхачи да получи данък от Мин, за да поправи седемте неправди, на практика е обявяване на война, тъй като Мин не искат да плащат пари на бивш васал. Малко след това, Нурхачи се разбунтува срещу властта на Мин в [[Ляонин]]. По същото време династията Мин се бори за своето оцеляване в обстановка на фискални сътресения и селски бунтове. [[Хан (народ)|Етническите китайски]] чиновници призовават наследника на Нурхачи, Хун Тайдзи, да се короняса за [[Император на Китай|император]], което той прави през 1636 г., обявявайки новата династия Цин. На 24 април 1644 г. [[Пекин]] пада в ръцете на бунтовническа армия, водена от Ли Дзъчън, бивш дребен чиновник, който става водач на селското въстание и след това провъзгласява династията Шун. Последният император от Мин, Чунджън, се обесва на дървото Зуейхуай в императорската градина извън [[Забранен град|Забранения град]]. Когато Ли Дзъчън се насочва срещу него, генералът на Мин У Сангуей се обръща на страната на Цин. Ли Дзъчън бива победен в битката при Шанхайския проход от съвместните сили на У Сангуей и манджурския принц Доргон. На 6 юни силите на Доргон и У, съставени предимно от китайци хан, влизат в столицата. Падането на династията Мин до голяма степен е причинено от комбинация от фактори. Учените твърдят, че може да е частично причинено от сушите и глада, които са в последствие от [[Малък ледников период|Малката ледникова епоха]].<ref>{{Cite journal|last=Fan|first=Ka-wai|year=2010|title=Climatic change and dynastic cycles in Chinese history: A review essay|journal=Climatic Change|volume=101|issue=3–4|pages=565–573|bibcode=2010ClCh..101..565F|doi=10.1007/s10584-009-9702-3}}</ref> Историкът Кенет Суоуп твърди, че един ключов фактор е влошаването на отношенията между кралската власт на Мин и военното ръководство на империята Мин.{{Hrf|Swope|2014|{{page needed|date=February 2021}}}} Други фактори включват повтарящи се военни експедиции на север, инфлационен натиск, причинен от твърде много разходи от имперската хазна, природни бедствия и епидемии. Допълнително допринасят за хаоса селският бунт в цялата страна през 1644 г. и поредицата слаби императори. Властта на Мин се задържа в това, което сега е Южен Китай, в продължение на години, въпреки че в крайна сметка е прекратена т силите на Цин.<ref>Lillian M. Li, Alison Dray-Novey and Haili Kong, Beijing: From Imperial Capital to Olympic City (MacMillan, 2008) p. 35</ref> Други автори свързват падането на Мин с [[Обща криза|Общата криза,]] която засяга и [[Испанска империя|Испанската империя]] при [[Филип IV (Испания)|Филип IV]], [[Английска революция|Гражданската война в Англия]] и др. Победата обаче далеч не е пълна, тъй като са необходими още почти 40 години, преди цял Китай да бъде твърдо обединен под управлението на Цин. През 1661 г. император Канси се възкачва на трона, а през 1662 г. неговите регенти започват Голямото прочистване, за да победят съпротивата на лоялните на Мин в Южен Китай. След това той се преборва с няколко бунта, като Въстанието на тримата васали, водено от У Сангуей в Южен Китай, което започва през 1673 г., впоследствие започва поредица от кампании, които разширяват империята му. През 1662 г. Дзън Чънгун (Косинга) прогонва и побеждава [[Нидерландци|холандците]] и основава кралство Туннин в [[Република Китай (Тайван)|Тайван]], лоялна на Мин държава, целейки повторното обединение на Китай. Въпреки това Туннин е победена през 1683 г. в битката при Пенгу от етническия китайски адмирал Ши Лан, бивш адмирал при Косинга. Победата на Цин е в по-голямата си част резултат от дезертирането на военното ведомство на династията Мин в [[Ляодунски полуостров|Ляодун]] и други дезертьори, като манджурските военни, които изиграват много второстепенна роля (вижте по-долу за конкретни примери).<ref name="parker 75">{{Cite journal|last=Parker|first=E.H.|year=1899|title=The Financial Capacity of China|url=https://books.google.com/books?id=isJFAQAAMAAJ&pg=PA75|journal=Journal of the North-China Branch of the Royal Asiatic Society|volume=XXX|page=75|access-date=1 April 2013}}</ref>{{Hrf|Wakeman|1985|60–61, 196–197, 200, 210, 481, 1016–1030, 1036–1039}}{{Hrf|Graff|Higham|3=[https://books.google.com/books?id=Sn3QpyJn9JIC&pg=PA116 116]}}{{Hrf|Fairbank|1978|65}}<ref name="CrossleySiu2006">{{Cite book|last=Pamela Kyle Crossley|last2=Helen F. Siu|last3=Donald S. Sutton|title=Empire at the Margins: Culture, Ethnicity, and Frontier in Early Modern China|url=https://books.google.com/books?id=EtNVMUx9qIIC&pg=PA43|date=January 2006|publisher=University of California Press|isbn=978-0-520-23015-6|page=43}}</ref><ref name="naq 141">{{Cite book|last=Naquin|first=Susan|last2=Rawski|first2=Evelyn Sakakida|title=Chinese Society in the Eighteenth Century|url=https://books.google.com/books?id=cpfgQNWXpyoC&pg=PA141|year=1987|publisher=Yale University Press|isbn=978-0300046021|page=141}}</ref><ref name="fairbank 2006">{{Cite book|last=Fairbank|first=John King|last2=Goldman|first2=Merle|title=China: A New History, Second Enlarged Edition|url=https://books.google.com/books?id=sZt0TgTAgPoC&pg=PA146|year=2006|publisher=Harvard University Press|isbn=978-0674036659|page=146}}</ref><ref name="summing1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pages.uoregon.edu/inaasim/Mingqing04/Qing3.htm|заглавие=Summing up Naquin/Rawski|труд=pages.uoregon.edu}}</ref>{{Hrf|Watson|Ebrey|3=[https://books.google.com/books?id=gAIcwz3V_JsC&pg=PA175 175]}}<ref name="Kagan2010">{{Cite book|last=Kimberly Kagan|title=The Imperial Moment|url=https://books.google.com/books?id=Ai1_5IHQ9vsC&pg=PA95|year=2010|publisher=Harvard University Press|isbn=978-0-674-05409-7|page=95}}</ref><ref name="spence 41">{{Харвардска система за цитиране|Spence|1990|p=[https://books.google.com/books?id=vI1RRslLNSwC&pg=PA41 41]}}.</ref><ref name="cosmo 9">{{Харвардска система за цитиране|Di Cosmo|2007|p=[https://books.google.com/books?id=8piRAgAAQBAJ&pg=PA9 9]}}.</ref> === Джурчените и късната династия Мин === [[File:Mongolia_in_1636.svg|мини|Централна Азия през 1636. г. Династията Мин преди това управлява над клана [[Айсин Гьоро|Айсин Гиоро]] и [[джурчени]]те. Манджурите и династия Цин започват от североизточен Китай и се разпространяват в останалата част на Китай.]] [[Манджури]]те понякога се описват като номадски народ,{{Hrf|Crossley|2002|3}} докато всъщност те не са номади,<ref>{{Cite book|last=Ebrey|first=Patricia Buckley|last2=Walthall|first2=Anne|title=East Asia: A Cultural, Social, and Political History|url=https://books.google.com/books?id=QfkWAAAAQBAJ&pg=PA271|edition=3rd|year=2013|publisher=Cengage Learning|isbn=978-1-2855-2867-0|page=271}}</ref>{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA24 24, note 1]}} а заседнал земеделски народ, който живее в постоянни села, отглежда селскостопански култури, практикува лов и стрелба с лък. Основната им военна формация е пехота, въоръжена с лъкове и стрели, мечове и пики, докато кавалерията е в тила.{{Hrf|Wakeman|1975a|3=[https://books.google.com/books?id=ORBmFSFcJKoC&pg=PA83 83]}} Манджурите живеят в градове със стени, заобиколени от села, и възприемат селско стопанство в [[Хан (народ)|хански китайски]] стил много преди завладяването на Мин от Цин{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA43 43]}} също така има установена традиция на бракове между хански китайци и манджури преди 1644 г. Етническите китайци на границата на[[Ляодунски полуостров|Ляодун]] често се смесват с хора от други народи и до голяма степен са запознати с техните маниери.{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA39 39]}} Джурченските манджури приемат и асимилират хански войници, които преминават под тяхно ръководство,{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA42 42]}} а етническите китайски войници от Ляодун често приемат и използват манджурски имена. Всъщност секретарят на Нурхачи Дахай е възможно да е такъв човек.{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA44 44]}} [[File:Battle_of_Ningyuan.png|мини|Битката при Нинюан между Мин и манджурите]] [[File:Ningyuan_battle.jpg|мини|Битката при Нинюан, където Нурхачи е ранен при поражение]] По времето на късната [[Мин|династия Мин]] армейските части на Китай са доминирани от офицери, които прекарват дълги периоди от 10 или 12 години на своя пост, вместо, както обичайно, да сменят региона си, и Централното военно командване губи голяма част от контрола си върху регионалните армии. ''Zongdu Junwu'', или върховни командири, са назначени в цялата империя, за да наблюдават фискалните и военните дела в района под своя юрисдикция. В граничните райони те стават все по-автономни и особено в [[Ляодунски полуостров|Ляодун]], където военната служба и командването стават наследствени и подобни на [[васал]]ство лични връзки на лоялност са изграждани между офицери, техните подчинени и войските. Тази военна каста гравитира по-скоро към вождовете [[Джурчени|джурченските]] племена, отколкото към бюрократите в столицата.{{Hrf|Wakeman|1985|37–39}} Бунтът Шъ-Ан сред народа Йи избухва в [[Съчуан]] през 1621 г. срещу Мин и е потушен през 1629 г. В началото на 1640-те масови бунтове, водени от много бунтовнически лидери, избухват в северозападната китайска провинция [[Шънси|Шанси]] и се разпространяват в Китай през 1640-те. Големите битки включват Разграбването на Фънян от Ли Дзъчън и Дзан Сяндзун и Битката при Кайфън, която довежда до умишлено организираното наводнение на Жълтата река през 1642 г. от губернатора на Мин в опит да бъде спрян Ли Дзъчън. == Първоначални джурченски завоевания == === Завладяване на Ляодун и обединение на джурченските племена (1601 – 1626) === Вождът на [[джурчени]]те [[Jianzhou Jurchens|дзяндзоу]], Нурхачи, е ретроспективно определян като основателя на [[Цин (17 – 20 век)|династията Цин]]. През 1589 г. [[Мин|династията Мин]] назначава Нурхачи за върховен вожд на [[Ялудзян|региона Ялу]], вярвайки, че неговото племе е твърде слабо, за да спечели хегемония над по-големите йехе и хада. Когато другите племена го нападнат, за да ограничат властта му през 1591 г., той успява да ги победи и пленява много от бойните им коне.{{Hrf|Wakeman|1985|51–53}} През 1607. г. той се обявявя за ''[[Хан (титла)|хан]]''. По съвет на Ердени, най-вероятно китайски трансграничен служител, той провъзгласява държавата Дзин, кръстена на ръководената от джурчените [[Дзин (1115 – 1234)|династия Дзин]], която управлява Северен Китай няколко века по-рано.{{Hrf|Wakeman|1985|55–57}} Обединителните му усилия дават на [[джурчени]]те силата да се утвърдят, подкрепяни от армия, състояща се в голямата си част от [[Хан (народ)|етнически китайци]] дезертьори, както и оборудвана с китайски огнестрелни оръжия. През май 1618 г. Нурхачи провъзгласява своите Седем оплаквания срещу Мин и напуска столицата си Хету Ала с 20 000 души. Армията атакува и превзема Фушун, разположен на река Хун на около 10 километра източно от [[Шънян]].{{Hrf|Wakeman|1985|58}} Племената хулун, мощна конфедерация на [[Джурчени|джурченски]] племена, започнават да признават властта на Нурхачи в началото на XVII век. В някои случаи, като например с Буджантай от ула, вождовете се опитват да утвърдят отново своята независимост и понякога дори почти се стига до избухване на война, но джурчените дзиендзоу успяват да победят и асимилират всички племена в крайна сметка (хада – 1601 г., хойфа – 1607 г., ула – 1613 г., йехе – 1619 г.).{{Hrf|Crossley|2002|62, 64}}{{Hrf|Fairbank|Twitchett|30}} Мощните йехе под властта на Гинтаиси се обединяват със силите на династията Мин, за да се преборят с възхода на Нурхачи, но Гинтаиси е победен и умира през 1619 г.{{Hrf|Hummel|2010|269}} Добиващите кожи народи Уарка близо до [[Тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие са покорени като васални племена във времето от 1599 до 1641 г.<ref>{{Cite book|last=Schlesinger|first=Jonathan|title=A World Trimmed with Fur: Wild Things, Pristine Places, and the Natural Fringes of Qing Rule|url=https://books.google.com/books?id=aCKaDQAAQBAJ&pg=PA64|date=2017|publisher=Stanford University Press|isbn=978-1503600683|page=64}}</ref><ref>{{Cite book|editor-last=Smith|title=Empire and Environment in the Making of Manchuria|url=https://books.google.com/books?id=_PRJDAAAQBAJ&pg=PA68|date=2017|publisher=UBC Press|isbn=978-0774832922|page=68}}</ref>{{Hrf|Crossley|2000|3=[https://books.google.com/books?id=Wn4iv_RJv8oC&pg=PA194 194]}} До лятото на 1621 г. китайските градове крепости в [[Ляодунски полуостров|Ляодун]]: [[Фушун]], [[Шънян|Шенян]] и [[Ляоян]], подарени на Късна Дзин от предатели и дезертьори. Командирът на Фушун се предава след една-единствена атака, когато му е обещано, че войските му и техните семейства няма да бъдат поробени или принудени да променят своите обичаи (включително прическа) и дори ще им бъдат дадени високи длъжности. Шенян пада с помощта на [[Монголци|монголските]] войници на Мин в града; Ляоян пада след като предатели пускат въжета, за да могат [[джурчени]]те да изкачат стената през нощта.{{Hrf|Wakeman|1985|59–64}} Генералът от Мин Ли Йонфан, който предава град [[Фушун]] в сегашната [[Ляонин|провинция Ляонин]] в [[Манджурия|Североизточен Китай,]] прави това, след като Нурхачи му дава принцеса от Айсин Гиоро за брак и благородническа титла.{{Hrf|Wakeman|1975a|3=[https://books.google.com/books?id=ORBmFSFcJKoC&pg=PA79 79]}} Принцесата е една от внучките на Нурхачи. През април 1625 г. Нурхачи определя Шънян за новата столица, която запазва този статут до завладяването на [[Пекин]] от Цин през 1644 г.{{Hrf|Hummel|1970|597}} През 1625 г. джурчените превземат пристанищния град Люшун, като по този начин установяват контрол над целия [[Ляодунски полуостров|полуостров Ляодун]]. Когато джурчените са реорганизирани от Нурхачи под Осемте знамена, много [[Манджури|манджурски]] кланове са изкуствено създадени от групи несвързани хора, които основават нов манджурски клан (''мукун''), използвайки термин от географски произход като топоним за тяхната ''хала'' (име на клана).<ref>{{Cite book|last=Sneath|first=David|title=The Headless State: Aristocratic Orders, Kinship Society, and Misrepresentations of Nomadic Inner Asia|url=https://books.google.com/books?id=kWMaAwAAQBAJ&pg=PT113|edition=illustrated|date=2007|publisher=Columbia University Press|isbn=978-0231511674|pages=99–100}}</ref> Нередностите относно произхода на джурченските и манджурските кланове довеждат до това Цин да се опита да документира и систематизира създаването на истории за манджурските кланове, включително да измисли цяла легенда за произхода на клана Айсин Гиоро, заимствайки от митологията на североизтока.{{Hrf|Crossley|1990|3=[https://books.google.com/books?id=NUTE8V-WhwoC&pg=PA33 33]}} Нурхачи прочита китайските романи ''„Романс за трите царства“'' и ''„[[Речни заливи]]“'', научавайки от тях всичко, което знае за китайските военни и политически стратегии.<ref>{{Cite book|last=Parker|first=Geoffrey|title=Global Crisis: War, Climate and Catastrophe in the Seventeenth Century|url=https://books.google.com/books?id=gjdDP15N4FkC&pg=PT801|edition=illustrated|date=2013|publisher=Yale University Press|isbn=978-0300189193}}</ref>{{Hrf|Swope|2014|3=[https://books.google.com/books?id=WRaoAgAAQBAJ&pg=PA16 16]}}<ref>{{Cite book|last=Mair|first=Victor H.|last2=Chen|first2=Sanping|last3=Wood|first3=Frances|title=Chinese Lives: The People Who Made a Civilization|url=https://books.google.com/books?id=agI7CwAAQBAJ&pg=PT159|edition=illustrated|date=2013|publisher=Thames & Hudson|isbn=978-0500771471}}</ref> През февруари 1626 г. джурчените обсаждат Нинюан, но претърпяват поражение, при което Нурхачи е смъртоносно ранен. === Първа кампания срещу Чосон === Късна Дзин загубва в битката при Нинюан предходната година и нейният хан Нурхачи почива от раните си след това. Мирните преговори с [[Мин]] след битката забавят китайския агресивен отговор на [[Джурчени|джурченската]] загуба и генералът на Мин Юан Чунхуан е зает с укрепването на граничните гарнизони и обучението на нови мускетари. Новият хан Хун Тайдзи е нетърпелив за бърза победа, за да утвърди позицията си на престола. Чрез нахлуването в [[Чосон]] той също се надява да извлече така необходимите ресурси за армията и поданиците си, които пострадват във войната срещу Мин.{{Hrf|Swope|2014|64}} През 1627 г. Хун Тайдзи изпраща принцовете Амин, Джиргаланг, Аджиге и Йото в Чосон с 30 000 войници под ръководството на Ганг Хонг-рип и Ли Йонфан. Джурчените срещат остра съпротива в граничните градове, но граничните гарнизони на Чосон са бързо победени. Джурченската армия напредва към Уиджу, където е разположен генералът на Мин Мао Уънлун, и Мао бързо избягва с хората си в [[Бохайско море]]. След това джурчените нападат Анджу. Когато става ясно, че поражението е неизбежно, гарнизоните на Анджу се самоубиват, като взривяват склада си за барут. [[Пхенян]] падна без битка и армията на Джин пресича [[Тедонган (река)|река Таедун]].{{Hrf|Swope|2014|65}} Корейският крал Инджо моли Мин да изпратят оръдия и ракетни колички хваги в допълнение към „южната армия“ на Мин, за да помогнат срещу манджурската инвазия в Корея през 1627 г., когато крепостите на Чосон падат и войските на Корея са унищожени. Той също така казва, че корейското простолюдие трябва да предоставя прекомерни дажби на генерала от династията Мин Мао Уънлун.<ref>{{Cite book|last=Na|first=Man'gap|others=George Kallander (translator)|title=The Diary of 1636: The Second Manchu Invasion of Korea|url=https://books.google.com/books?id=qYW-DwAAQBAJ&pg=PT25|date=2020|publisher=Columbia University Press|location=|isbn=978-0231552233|page=|quote=On his departure from the capital, King Injo composed a letter of sorrow, blaming his flight on the arrival of enemy troops and partly criticizing Ming general Mao Wenlong for demanding excessive military rations from the common ...}}</ref> По това време новината за нахлуването достига до двора на Мин, който незабавно изпраща помощен контингент в Чосон, забавяйки настъплението на джурчените към Хванджу. След това крал Инджо изпраща пратеник за мирни преговори, но преди пратеникът да се върне, Инджо избягва от [[Сеул|Хансеонг]] на остров Гангхва в паника.{{Hrf|Swope|2014|65}} === Монголска кампания (1625 – 1635) === Хорчинските [[Монголци|монголи]] се съюзяват с Нурхачи и [[джурчени]]те през 1626 г., подчинявайки се на неговото управление в замяна на защита срещу монголите халха и чахар. Седмина хорчински благородници загиват от ръцете на халхите и чахарите през 1625 г. Това поставя началото на съюза на хорчин с [[Цин (17 – 20 век)|Цин]].<ref>{{Cite book|last=Elverskog|first=Johan|title=Our Great Qing: The Mongols, Buddhism, And the State in Late Imperial China|url=https://books.google.com/books?id=BAk4LAKZLOEC&pg=PA14|edition=illustrated|date=2006|publisher=University of Hawaii Press|isbn=978-0824830212|page=14}}</ref> През 1628 и 1635 г. Доргон води битки срещу чахарите.{{Hrf|Wakeman|1985|3=[https://books.google.com/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA860 860]}} През 1632 г. е започната експедиция с цел създаване на търговски пост в [[Джандзякоу]]. Цин побеждават армиите на монголския хан Лигдан, който е съюзник на [[Мин]], слагайки край на неговото управление над [[Северна Юан]]. Поражението на Лигдан хан през 1634 г., в допълнение към спечелването на предаността на южните монголски орди, донася огромно количество коне на Цин, като същевременно лишава Мин от същото снабдяване. Цин също взимат [[Държавния печат на наследството|Големия печат на монголските ханове]], което им дава възможност да се представят и като наследници на [[Юен|династията Юан]].{{Hrf|Wakeman|1985|201–203}} == Източници == <references /> [[Категория:История на Китай]] [[Категория:Цин (17 – 20 век)]] [[Категория:Мин]] [[Категория:История на Монголия]] n9hi0ty5hl6kwqg4gvm2oa973dbyepj Лоренц Антони 0 840064 12896995 12091132 2026-05-03T10:52:37Z Carbonaro. 221440 12896995 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор}} '''Лоренц Антони''' (23 септември 1909 – 21 октомври 1991) е [[Албания|албански]] композитор, диригент и етномузиколог. == Ранни години == Лоренц Антони е роден на 23 септември 1909 г. в Ускюп (днешно Скопие), в Косовския вилает на Османската империя (днешна Северна Македония). Три години по-късно регионът става първо част от Кралство Сърбия и по-късно Югославия. Той е отгледан като католик в албанската католическа общност в Скопие и е братовчед на Агнеса Гондже Бояджиу (Майка Тереза).<ref name="Elsie2004">{{cite book|author=Robert Elsie|title=Historical Dictionary of Kosova|url=https://books.google.com/books?id=Fnbw1wsacSAC|year=2004|publisher=Scarecrow Press|isbn=978-0-8108-5309-6}}</ref><ref name="McNeilHerbert1982">{{cite book|author1=Barbara McNeil|author2=Miranda C. Herbert|author3=Dennis La Beau|title=Performing arts biography master index: a consolidated index to over 270,000 biographical sketches of persons living and dead, as they appear in over 100 of the principal biographical dictionaries devoted to the performing arts|url=https://books.google.com/books?id=kSxYAAAAMAAJ|date=1 February 1982|publisher=Gale Research Company|isbn=978-0-8103-1097-1}}</ref><ref>Noted in :International who's who in music and musicians' directory. LORENC. Antoni. b. 23 Sept. 1909, Skopje, Yugoslavia. Radio & TV Music Editor. Educ: Philos. Fac., Skopje, m.</ref><ref>[https://books.google.com/books?id=oI-fAAAAMAAJ International who's who in music and musicians' directory] - Page 515 by Adrian Gaster - Music - 1977 - 1178 pages</ref> От дете участва активно в различни музикални състави на албанците. Учи частно музика в Скопие и Белград. След като завършва образованието си във Философския факултет в Скопие, той се премества във [[Феризай]]. == Кариера == През 1941 г. Антони започва да преподава музика във Феризай, Призрен и Прищина. През 1948 г. Антони създава в Призрен едно от музикалните училища „Йосип Славенски“ в бивша Югославия за начинаещи и средно напреднали музикални изпълнители. Ръководи и дирижира хора на училището. Дирижира и артистите от културното дружество „Агими“ и Симфоничния оркестър на град Призрен. За изучаването на фолклора Антони пише седемтомна творба върху албанската народна музика от Косово, Македония, Черна гора и Южна Морава. Той също така композира около 200 музикални композиции, предимно вокални пиеси.<ref>[https://books.google.com/books?id=Fnbw1wsacSAC Historical dictionary of Kosova] By Robert Elsie</ref><ref>[https://books.google.com/books?id=kSxYAAAAMAAJ Performing arts biography master index: a consolidated index to over 270,000] ... by Barbara McNeil, Miranda C. Herbert, Dennis La Beau - Reference - 1982 - 701 pages</ref><ref>Noted in: [https://books.google.com/books?id=oI-fAAAAMAAJ International who's who in music and musicians' directory]. LORENC. Antoni. b. 23 Sept. 1909, Skopje, Yugoslavia. Radio & TV Music Editor. Educ: Philos. Fac., Skopje, m.</ref><ref>International who's who in music and musicians' directory - Page 515 by Adrian Gaster - Music - 1977 - 1178 pages</ref><ref>[http://www.radiovaticana.org/alb/Articolo.asp?c=105230 Радио Ватикана]{{Dead link|date=March 2022}}</ref> == Признание == В Призрен има музикално училище на името на Антоний.<ref>{{cite web |url=http://www.unmikonline.org/photo/coverage/coverage_feb03.htm |title=UNMIK Photo - Events Coverage |accessdate=2009-08-12 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080526034744/http://www.unmikonline.org/photo/coverage/coverage_feb03.htm |archivedate=2008-05-26 |архив_дата=2008-05-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080526034744/http://www.unmikonline.org/photo/coverage/coverage_feb03.htm }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.alb-net.com/freekosova/education/index.htm |title=Albanian Language Education in Kosova |website=www.alb-net.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20000816175952/http://www.alb-net.com/freekosova/education/index.htm |archive-date=2000-08-16 |достъп_дата=2023-06-21 |архив_дата=2009-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091029173605/http://www.alb-net.com/freekosova/education/index.htm }}</ref> Музикалното училище „Лоренц Антони“ има шест класа, 52 ученици и 21 учители.<ref>{{cite web |url=http://kosovo.birn.eu.com/en/1/70/4101/ |title=BIRN - New Cathedral Symbolises Catholic Rebirth in Kosovo |accessdate=2014-03-02 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111211070113/http://kosovo.birn.eu.com/en/1/70/4101 |archivedate=2011-12-11 |архив_дата=2011-12-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111211070113/http://kosovo.birn.eu.com/en/1/70/4101 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.shoqeriajone.com/muzika-f7/ne-perkujtim-te-100-vjetorit-te-lindjes-se-kompozitorit-lore-t2298.htm |title=Informacion |website=www.shoqeriajone.com |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20110716062619/http://www.shoqeriajone.com/muzika-f7/ne-perkujtim-te-100-vjetorit-te-lindjes-se-kompozitorit-lore-t2298.htm |archive-date=2011-07-16 |достъп_дата=2023-06-21 |архив_дата=2011-07-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110716062619/http://www.shoqeriajone.com/muzika-f7/ne-perkujtim-te-100-vjetorit-te-lindjes-se-kompozitorit-lore-t2298.htm }}</ref> == Смърт == Антони умира на 21 октомври 1991 г. в Прищина, Югославия. == Източници == <references /> {{превод от|en|Lorenc Antoni|1156157876}} {{Портал|Македония|Музика}} {{СОРТКАТ:Антони,Лоренц}} [[Категория:Родени в Скопие]] [[Категория:Албански композитори]] [[Категория:Починали в Прищина]] [[Категория:Македонски албанци]] 2g14bwqzc8eztqsf7ihhwojgt9ahbcq Карел Крил 0 840163 12896990 12861947 2026-05-03T10:49:24Z Carbonaro. 221440 опит за подобрение, доколкото е възможно 12896990 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Карел Крил | име-оригинал = Karel Kril | категория = музикант | описание = чешки музикант и композитор | портрет = Karel_Kryl_v_roce_1990.jpg | дата на раждане = {{дата на раждане|1944|4|12}} | роден-място = [[Кромержиж]], [[Чехословакия]] | починал-място = [[Мюнхен]], [[Германия]] | националност = {{Чехия}} | област = Фолк | образование = средно, керамика | жанр = Фолк музика | работил-в = Свободна Европа – Мюнхен | титла = [[Патриарх на чешкия фолк]] | известен-с = музицирана поезия }} [[файл:KrylK.jpg|мини|300px|Паметната плоча, поставена върху фасадата на родната къща на Карел Крил]] [[файл:Kryluv hrob1.jpg|мини|300px|Гробът на Карел Крил на Бржевновското гробище при църквата „Св. Маркета“ в Прага]] '''Карел Крил''' ({{lang|cs|Karel Kryl}}) е [[Чехи|чешки]] фолк [[музикант]], [[поет]] и [[композитор]]. Един от най-изявените представители на чешката антикомунистическа протестна музика в периода 1963 – 1989 г. Много от неговите песни стават изключително популярни в [[Чехословакия]] и [[Полша]], превръщайки се в символ на борбата против [[Тоталитаризъм|тоталитарната власт]]. Дори след промените през 1989 г. Карел Крил остава критично настроен към събитията и трансформацията на пост-тоталитарното чешкото общество, което изразява в редица интервюта и музикални произведения. Пише собствена музика и текстове. Репертоарът му включва както сатирични песни, така и такива на сериозна тематика, отразяващи обществените нагласи в тоталитарното и пост-тоталитарно общество. Творчеството му включва и редица поетични и меланхолични балади. Наричан е още „поетът с китара“ и „патриархът на чешката фолк музика“. След промените през 1989 г. е един от най-отявлените противници и критици на разделянето на [[Чехословакия]]. == Биография == Карел Крил е роден на 4 декември 1944 г. в гр. [[Кромержиж]], ул. Бжежинова 6. По това време Чехия и [[Моравия]] са протекторат на [[Германия]]. Карел Крил произхожда от семейство на печатари. Още през 1909 г. неговият дядо, заедно с Фердинанд Скоти, основава печатница в град Нови Жичин под името „Крил и Скоти“. През 1936 г. бащата на Карел Крил изкупува дела на сина на Фердинанд Скоти и поема самостоятелно управлението на предприятието. В този период печатницата е преименувана на „Печатница Карел Крил“. Майката на Карел Крил е Мари, родена Шебестова (1919 – 1989). Тя е от гр. [[Фридек-Мистек|Фридек]]. Карел Крил има сестра Мария Селнерова (*1943) и брат Ян Крил (*1947). След като Германия окупира [[Судетска област|Судетите]] през 1938 г., семейството на Карел Крил намира убежище в гр. Кромержиж, където неговият дядо успява да възстанови печатницата. След [[Преврат в Чехословакия (1948)|преврата в Чехословакия]] през 1950 г. семейната печатница е закрита от комунистическата управа. Печатарските преси са унищожени и изхвърлени.<ref>Kroměřížský zpravodaj. Červenec–srpen 2006. S. 31. Dostupné [https://www.mesto-kromeriz.cz/fileadmin/user_upload/zpravodaj_pdf/KZ-07-08-06.pdf online] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226001411/https://www.mesto-kromeriz.cz/fileadmin/user_upload/zpravodaj_pdf/KZ-07-08-06.pdf |date=2017-02-26 }} (pdf).</ref> Семейството е преместено да живее в мазето на една от разнебитените къщи на улица Павловски (сега Капитан Ярош 11), където през 1996 г. е поставена паметна плоча.<ref>[http://www.pametnimista.usd.cas.cz/kromeriz-pametni-deska-karlu-krylovi/ Pamětní místa na komunistický režim]</ref> Първоначално Карел Крил мечтае да стане грънчар като своя прадядо. Затова в периода 1958 – 1962 г. учи в Средното училище по керамика в град Бехине. По-късно обаче решава да се посвети изцяло на музиката и поезията. Първата му авторска песен – ''Blind Girl'' – е записана от групата ''The Bluesmen'' през 1968 г., а изпълнението е на Хана Улрихова..<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 86. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> Първият му албум е издаден половин година след [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|окупацията на Чехословакия]]. Твърди се, че популярната песен ''Bratříčku, závírej vratka'' („Затвори вратата, братко“) е създадена спонтанно, в нощта на 21 август 1968 г., като реакция на нахлуването на войските на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] в Чехословакия. Негови песни се излъчват по радиото още от 1966 г. Някои от тях са излъчвани и по програма ''Čtrnáct na huáčka'' – предаване на модератора и музикален критик Иржи Черни и съпругата му Мирослава.<ref>K napsání textu k písni ''Anděl'' Kryla inspirovala zdemolovaná stavba kostela sv. Martina ve Velké Chvojno.</ref><ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 88. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> Тогава песента ''Bratříčku, závírej vratka'' се класира на второ, а после и на първо място в музикалната класация на Чехословакия. По-късно, по време на т.нар. [[Нормализация (политика)|нормализация]], тази песен е забранена, а самото музикално предаване е свалено от ефир.<ref>цитат от монографията: Prokop, Vladimír. 2003. Přehled české literatury 20. století. Издателство O.K. – Soft, Sokolov 2023</ref> Карел Крил напуска Чехословакия на 9 септември 1969 г. Формалният повод е участието му в музикален фестивал, организиран в западногерманския замък Валдек. Две седмици след пристигането си в Германия той подава молба за политическо убежище и остава там през следващите двадесет години. Както за много други чехословашки интелектуалци, животът в изгнание се оказва труден и за Крил – той се чувства самотен и изгубен в непозната културна и езикова среда. За негово щастие обаче среща хора, които му помагат да се адаптира. В едно от писмата до родителите си той пише: „…''Не се притеснявайте, няма да се изгубя в света. И преди всичко, бъдете спокойни, нищо не се случва. Хлябът тук е същият като у дома, хората са добри и лоши като у дома. Надявам се, че Чехословакия няма да ми липсва твърде много…''“<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 117. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> До 1989 г. неговите песни се издават само в чужбина и се излъчват по радио Свободна Европа. В Чехословакия те се разпространяват нелегално, копирани на [[Магнитна лента|магнетофонна лента]].<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 185, 197. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> Много от тях са изключително популярни в Чехословакия и [[Полша]].<ref>цитат от електронната периодика http://www.kryl.kat.cz/clanky/clanky.htm и https://web.archive.org/web/20070128004148/http://www.kryl.kat.cz/clanky/clanky.htm</ref> През 1973 г. Карел Крил се жени за първата си съпруга – Ева Седларжова. Тя е дъщеря на Душан и Власта Седларжови. Душан Седларж е бил директор на зоологическата градина в град Усти над Лабем в периода 1959 – 1968 г., а съпругата му Власта е работила в същата зоологическа градина като инспектор и специалист по репродуктивните въпроси. Семейство Седларжови също напускат Чехословакия през 1968 г. и са емигранти.<ref>[http://www.wzd.cz/zoo/EU/CZ/zoo_usti/cz_usti_nad_labem-zoo_text01_ces.htm Цитат от електронната монография ZOO od 1946 po současnost, 2008, издава Worldwide ZOO database]</ref> След близо две години съвместен живот бракът на Карел Крил и Ева Седларжова завършва с развод. В книгата си ''Половин метър'' (''Půlkacíř'') Крил споделя откровено за преживяното: „''Това не беше обикновена любовна връзка, а състояние на душата. Ангажимент и решение да остарееш с някого. Ето защо това беше толкова болезнено за мен. Не се получи. На душата ми е останал белег, който няма да заздравее. Жена ми Ева намери друга връзка, разведохме се''.“ От 1976 г. до смъртта си Карел Крил живее с Марлене Бронсерт-Крил, за която се жени през февруари 1991 г.<ref>цитат от електронното издание Marlene Kryl за радио Wave: Každý má nárok na svého Kryla https://wave.rozhlas.cz/marlene-kryl-pro-radio-wave-kazdy-ma-narok-na-sveho-kryla-5209491</ref> Двамата прекарват живота си последователно в Прага и в Мюнхен. След смъртта му Марлене Бронсерт-Крил остава носител на авторските права върху творчеството му. Крил е дългогодишен сътрудник на [[Радио Свободна Европа|радио „Свободна Европа“]], най-напред като външен, а от 1983 г. – като постоянен сътрудник. Участва в редица спортни и музикални програми на радиото. Пише стихове, песни и книги. Карел Крил никога не предприема стъпки за получаване на немско гражданство, тъй като не иска да загуби чехословашкото си гражданство.<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 219, 258. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> Той се завръща в Чехословакия на 30 ноември 1989 г. по повод погребението на майка си, починала на 24 ноември същата година.<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 221. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> Тъй като, за разлика от много други чехословашки изгнаници и емигранти, Крил никога не се е отказвал от гражданството си,<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 219. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref> реакцията на чехословашките митнически власти при завръщането му е била непредсказуема. Затова той търси съдействие от своя приятел, абатът Ян Анастаз Опаск, който, с помощта на баварското правителство, му осигурява т.нар. „хуманитарна виза“. Макар и поводът да е тъжен, Крил по-късно описва едноседмичния си престой в родината като „най-добрата седмица в живота му“. По време на тази визита той участва и в публични изяви на масовите протести, организирани от [[Граждански форум|Гражданския форум]] на [[Вацлавски площад|Вацлавския площад]] в [[Прага]]. След краткия ентусиазъм от т.нар. „[[нежна революция]]“, в началото на 1990 г. Карел Крил записва критичната песен ''Velvet Spring'', включена в албума ''Liquid Sands''. През 1991 г. създава песента ''Od Čadce k Dunaju'' („От Чадча до Дунав“) – една от малкото, в които открито се критикува процесът на разделяне на Чехословакия. По-късно Крил продължава с критиката си относно посоката в която поема развитието на страната, което той описва като „постапокалиптично“. Това отношение е особено видимо в поемата ''Тимур'' (юни 1990 г.), както и в песните ''Kádrují mě'' („Поставят ме в рамка“) от 1988 и 1990 г., ''Democracy'' („Демокрация“) от май 1993 г. и други. През 1993 г. Карел Крил дава обширно интервю на Милош Чермак, което е публикувано в книгата ''Půlkacíř'' („Наполовина еретик“). Самият израз ''Půlkacíř'' е използван от Крил в поемата ''Jde jaro do léta'' („От пролетта до лятото“), като своеобразно определение за личната му позиция – лутаща се между вярата и съмнението, между принадлежността и отчуждението. От интервюто става ясно, че Крил е дълбоко разочарован от социалната ситуация, политическото представителство и общата посока на развитие на следкомунистическа Чехословакия. Именно това разочарование го подтиква към решението повече да не участва в политическия живот на страната.<ref>KLIMT, Vojtěch: ''Akorát že mi zabili tátu. Příběh Karla Kryla.'' Třetí, přepracované a doplněné vydání. Galén [[2010]]: s. 275. {{ISBN|978-80-7262-649-6}}</ref><ref>цитат от електронна периодика “Symbol boje proti totalitě se rychle znelíbil i některým novým „demokratům“. Jak se zrodil Bratříček a proč poslední velký hit „půlkacíře“ Karla Kryla už zase nesměl vyjít? Tajnosti slavných” www.krajskelisty.cz https://www.krajskelisty.cz/zlinsky-kraj/okres-kromeriz/10590-symbol-boje-proti-totalite-se-rychle-znelibil-i-nekterym-novym-demokratum-jak-se-zrodil-bratricek-a-proc-posledni-velky-hit-karla-kryla-uz-zase-nesmel-vyjit-tajnosti-slavnych.htm</ref> Карел Крил умира от инфаркт<ref>HENDRICH, Vladimír – KLIMT, Vojtěch: ''Nepohodlný Karel Kryl.'' Český rozhlas [[2014]]: Dle svědectví Krylova přítele Stanislava Gilana byla operace srdce úspěšná, ale následkem dlouhodobého nedostatku kyslíku došlo u Karla Kryla k tzv. mozkové smrti.</ref><ref>цитат от филм на полския режисьор Иван Херман (Hartman, Ivan). iHNED.cz http://archiv.ihned.cz/c1-65519040-bratricek-kryl-karel-film-dokument-krauze-recenze</ref> на 3 март 1994 г. в Мюнхен на 49-годишна възраст.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10123383458-pribehy-slavnych/499223100031002-obcan-karel-kryl/ ''Příběhy slavných: Občan Karel Kryl''], Česká televize, informace v čase 46:20 min (V. Klimt: Martin Štumpf se ve filmu spletl a od té doby je to přejímáno jako fakt. Tzn. informace z filmu je chybná, stejně jako byla první informace ČTK, která vznikla nedorozuměním.)</ref><ref>цитат от електронна периодика https://web.archive.org/web/20160305065939/http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm</ref> Това се случва два дни след завръщането му от Прага. В документалния филм ''Příbéhy slavných'' („Историите на знаменитостите“), излъчен по Чешката телевизия, по погрешка е посочен гр. [[Пасау]] като място на смъртта му. След смъртта на Карел Крил в манастирската църква „Св. Маркета“ в Прага<ref>životopis [http://home.tiscali.cz:8080/cz010955/zivot09.htm Karla Kryla] 2004</ref> е отслужена тържествена заупокойна литургия. Церемонията е водена от неговия дългогодишен приятел – архиабата на [[Бржевновски манастир|бенедиктинския манастир в Бржевнов]], Ян Анастаз Опасек. На службата присъства множество хора, като само малка част от тях успяват да влязат в църквата; пред манастира се събират около четири хиляди души. Въпреки широката обществена подкрепа и емоционалното значение на събитието, представители на политическия елит отсъстват, включително и тогавашният президент Вацлав Хавел.<ref>цитат от електронна поредица http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm И архив https://web.archive.org/web/20160305065939/http://kryl.kat.cz/noviny/1994/940412a.htm</ref> Иван Мартин Жирус, мениджър на групата [[The Plastic People of the Universe]], коментира това с възмущение: „''Ядосах се, че Вацлав Хавел дори не беше на погребението му''.“ Карел Крил е погребан в Бржевновското гробище, до църквата „Св. Маркета“ в Прага. В чест на приноса му към чешката култура и демократичното движение, през 2014 г. на фасадата на родната му къща е поставена паметна плоча.<ref>[http://www.pametnimista.usd.cas.cz/kromeriz-pametni-deska-karlu-krylovi-2/ Pamětní místa na komunistický režim]</ref> През 2019 г. в архивите на Норвежката телевизия е открит запис на дълго забравен рецитал на Карел Крил от 1969 г., който предизвиква незабавен интерес от страна на Чешката телевизия за неговото излъчване .<ref>информация от електронна поредица V Norsku objevili neznámé, 50 let staré vystoupení Karla Kryla https://echo24.cz/a/S5NcE/v-norsku-objevili-nezname-50-let-stare-vystoupeni-karla-kryla-podivejte-se</ref> == Литература == През 1995 г. Маркета Матушкова публикува книгата „1063 дни с Карел Крил; Легенда през очите на близък приятел“.<ref>информация от електронната монография „1063 dnů s Karlem Krylem“ https://search.mlp.cz/cz/titul/1063-dnu-s-karlem-krylem/53809/ Издадено от Městská knihovna v Praze</ref> == Признание == [[файл:Karel Kryl - memorial marker in Prague Letna.JPG|мини|259px|Паметната плоча на Карел Крил в гр. Прага]] [[файл:Karel Kryl - pamětní deska v Novém Jičíně.JPG|мини|250px|Паметната плоча на Карел Крил гр. Нови Ячин]] [[файл:Ostrava Kryl 20180829.jpg|мини|250px|Паметникът на Карел Крил в гр. Острава (скулптурата е дело на Дейвид Можещик)]] * На 17 януари 1989 г. в [[Лос Анджелис]] Карел Крил получава наградата „Яна Захрадничка“ (Jana Zahradníčka) за чешка поезия от Клуба на чехословашката култура. * На 18 април 1991 г. в гр. Прага получава наградата на Record Board за албума ''Bratříčku, závírej vratka.'' * На 29 май 1991 г. получава наградата на в. „Млада фронта“. * На 6 юли 1991 г. получава наградата „Златното пристанище“ в гр. [[Пилзен]]. * На 19 февруари 1992 г. получава наградата на библиотекарите за книгата на Карел Крил. * През 1990 и 1991 г. получава наградата за златни плочи за албумите: ''Rakovina'' и ''Bratříčka, záříj vrataka'', като от двата албума са продадени над четвърт милион копия. * Карел Крил е отличен [[посмъртно]] с няколко награди: ** сребърен мемориален медал на [[Карлов университет|Карловия университет]] за приноса му към духовното развитие и моралната подкрепа на нацията (1994); ** наградата „Франтишек Кригел“ (1995) и чешката награда „Грами“ (Зала на Слава – 1995); ** почетният медал на T. Г. Масарик, награда, присъдена му от демократичното движение на Масарик; ** на 28 октомври 1995 г. президентът [[Вацлав Хавел]] го удостоява с Медал за заслуги II степен in memoriam; ** на 28 октомври 2014 г. чешкият президент [[Милош Земан]] го награждава с орден „Томаш Гаригуа Масарик“ 1-ва степен; * На 3 юни 1995 г. е открита паметна плоча в гр. [[Нови Жичин]]. * На 12 април 1996 г. е открит негов бюст в гр. [[Кромержиж]]. * На 24 април 1999 г. на сградата на училището по керамика в [[Бехине]], чийто възпитаник е Крил, е открит бюст с паметна плоча. * На 17 ноември 2004 г. в гр. [[Жихлава]] в Дома на културата е открита бронзова възпоменателна плоча. * За него има поставени възпоменателни плочи и в градовете: [[Теплице]], [[Оломоуц]] и [[Жилина]] (Словакия). * Улици в редица градове носят неговото име – в Прага, Бърно<ref>информация от електронно издание: V Brně vznikne ulice Karla Kryla, vybírá se i na pomník v Novém Lískovci https://zpravy.aktualne.cz/regiony/jihomoravsky/v-brne-bude-ulice-karla-kryla-vybira-se-i-na-pomnik-v-novem/r~66ee6a98939b11e5a405002590604f2e/</ref>, [[Варнсдорф]], [[Пршибрам]], Нови Жичин и Зеленч. * На 12 април 2014 г. на фасадата на родната му къща в Кромержиж е поставена възпоменателна плоча. * На 25 септември 2014 г. е открита постоянната изложба за Крил в Общинската пивоварна в гр. Кромержиж.<ref>[http://www.expozicekryl.cz/ www.expozicekryl.cz]</ref> * На 27 юни 2018 г. пред сградата на Чешкото радио в гр. [[Острава]] е поставена статуята на Карел Крил направена от Дейвид Можещик.<ref>информация от електронно издание: Štalmach, Darek. V Ostravě u rozhlasu odhalili sochu Karla Kryla. Sleduje chybějící hodinky. https://ostrava.idnes.cz/kryl-socha-ostrava-rozhlas-dd8-/ostrava-zpravy.aspx?c=A180628_085245_ostrava-zpravy_jaga</ref> == Библиография == * ''Hraje a zpívá Karel Kryl'', 1969 (Panton: Praha) * ''Kníška Karla Kryla'', 1972 (Index: Kolín nad Rýnem) текстове на песни и избрана поезия от периода 1960 – 1971 * ''Sedm básniček na zrcadlo'', 1974 (Vlastní náklad: Mnichov) любовна поезия * ''Pochyby'', 1977 (Vlastní náklad: Mnichov) текстове на песни * ''(Z pod stolu)Sebrané spisy'', 1978 (68 Publishers: Toronto) текстове на песни и избрана поезия * ''17 kryptogramů na dívčí jména'', 1978 (Poezie mimo domov: Mnichov) любовна поезия * ''Slovíčka'', 1980 (68 Publishers: Toronto) сценарий * ''Amoresky'', 1982 (Vlastní náklad: Mnichov) любовна поезия * ''Z mého plíživota'', 1986 (68 Publishers: Toronto) текстове на песни и избрана поезия * ''Zbraně pro Erató'', 1987 (Vlastní náklad: Mnichov) стихотворение * ''Lot'', 1990 (Spolek českých bibliofilů: Praha) стихотворение * ''Sněhurka v hadřících'', 1993 (Vlastní náklad: Praha) стихотворение * ''Půlkacíř'', 1993 (Academia: Praha) разговор * ''Nebýt stádem Hamletů'', 1994 (kolektiv) есе * ''Krylogie'', 1994 (Academia: Praha) сценарий * ''Znamení doby'', 1996 (Mladá fronta: Praha) избрани текстове от песни * ''Básně'', 1997 (Torst: Praha) избрана поезия * ''Texty písní'', 1997 (Torst: Praha) избрани текстове от песни * ''Karel Kryl s námi'', 1999 (Opus Bonum & Klub Karla Kryla: Praha) спомени * ''Krylogie/Půlkacíř'', 2000 (Torst: Praha) * ''Je jaro desáté'', 2004 (Opus Bonum & Klub Karla Kryla: Praha) спомени * ''Ostrov pokladů'', 2005 (Levné knihy: Praha) избрано творчество * ''Karel Kryl – Rozhovory'', 2006 (Torst: Praha) избрани разговори * ''Pochyby'', 2006 (Dokořán: Praha) избрано творчество * ''Země lhostejnost'', 2012 (Torst: Praha) политически коментарии * ''Rýmované komentáře'', 2013 (Torst: Praha) политически коментари в рима * ''Prózy'', 2017 (Torst: Praha) разкази, приказки, фейлетони и недовършеният роман „Човек“ == Дискография == * ''Bratříčku, zavírej vrátka'' (1969, LP, Panton, Československá socialistická republika|ČSSR) ** (1971, LP, Caston, SRN, live) (1980, LP, 1984, MC, Šafrán 78, Швеция, на живо) (1990, LP, 1991, MC a CD, Panton, ČSFR) (1995, CD, MC Bonton, ČR) (2002, CD, Bonton, ČR) (2006, originál + live, Supraphon, ČR) * ''Rakovina (album)'' (1969, LP, Primaphon, SRN) ** (1970, LP, Caston, SRN) (1980, LP, 1984, MC, Šafrán 78, Швеция) (1990, LP, CD, 1991 MC, Bonton, ČR) (2003, CD, Bonton, ČR) * ''Maškary (album)'' (1970, LP, Caston, SRN) ** (1980, LP, Šafrán 78, Швеция) (1991, LP, MC, CD, Bonton, ČSFR) (2004, CD, Bonton, ČR) * ''Carmina Resurrectionis'' (1974, EP, Caston, SRN) ** (1990, EP, Bonton, ČSFR) * ''Dívka havířka / Azbuk'' (1978, SP, '68 Publishers]], Канада) ** (1996, CD, MC Jedůfky, Bonton, ČR) * ''Karavana mraků'' (1979, LP, 1984, MC, Šafrán 78, Швеция) ** (1994, CD, MC, Bonton, ČR) (2007, CD, Supraphon, bonusy, ČR) * ''Plaváček (album)'' (1983, LP, 1984, MC, Šafrán 78, Швеция) ** (1995, CD, MC, Bonton, ČR) (2008, CD, Supraphon, bonusy, ČR) * ''Ocelárna (album)'' (1984, EP, Iron Curtain Records, Австралия) ** (1994, CD, MC, Monitor, ČR) (2004, CD, Levné knihy, ČR) (2006, CD, And The End Record, ČR) * ''Omezená suverenita / Jedůfka'' (1986, SP, '68 Publishers, Канада) ** (1996, CD, MC Jedůfky, Bonton, ČR) * ''Nachtasyl 31.10.1987'' (1988, VHS, Video Skalak, Австрия) * ''Karel Kryl in Boston ’88'' I., II. (1988, MC, Czechoslovak Documentation Center, USA) live * ''Dopisy (Karel Kryl)'' (1988, MC, Rhea Publishing co., Австралия) ** (1992, LP, MC, CD, Best I.A., ČR) (1997, CD, MC, Happy Music, ČR) (2001, CD, AS Happy, ČR) (2006, CD, And The End Record, ČR) * ''Tekuté písky'' (1990, LP, MC, CD, Bonton, ČSFR) * ''Filmový portrét'' (1991, VHS, Bonton, ČSFR) ** (2011, DVD, Supraphon, ČR) част от DVD Концерти 1989/1990 * ''Dvě půle lunety aneb rebelant o lásce'' (1992, H&H, ČSFR) поезия * ''Monology (album)'' (1992 LP, CD, MC Janez, ČSFR) ** (1996, CD, MC, Bonton, ČR) * ''PF 93 (Karel Kryl)'' (1992, MC, Klub Karla Kryla, ČR) компилация * ''To nejlepší'' (199, CD, MC, Bonton, ČR) компилация * ''Kdo jsem?'' (1993, VHS, Intersonic, SR) ** (2004, DVD, Dikrama, SR) * ''Krylogie 19. 4. a 24. 5. 1993'' (1994, VHS, Klub Karla Kryla, ČR) на живо в зала Редута в гр. Прага * ''Australské momentky'' (1995, CD, MC, Monitor, ČR) ** (2004, CD, Levné knihy, ČR) (2006, CD, And The End Record, ČR) компилация * ''Děkuji (album)'' (1995, CD, MC, Bonton, ČR) компилация * ''Jedůfky'' (1996, CD, MC, Bonton, ČR) компилация * ''Krylogie – Reduta (9. 6. 1993 a 24. 5. 1993)'' (1996, VHS, Klub Karla Kryla, ČR) на живо в зала Редута в гр. Прага * ''To nejlepší 2'' (1998, CD, MC, Bonton, ČR) компилация * ''Karel Kryl śpiewa we Wrocławiu...'' (2004, CD, Stowarzyszenie Festiwal Wyszehradzki, Polsko) на живо * ''Šuplíky (Karel Kryl)'' (2005, CD, Supraphon, ČR) компилация * ''LIVE! (Karel Kryl)'' (2006, 2CD, Supraphon, ČR) на живо * ''Koncert z Melbourne'' (2006, 2CD, And The End Record, ČR) на живо * ''Koncert ze Sydney'' (2006, 2CD, And The End Record, ČR) на живо * ''Miláčku'' (2007, CD, Supraphon, ČR) компилация * ''Akordy'' (2008, CD, Supraphon, ČR) компилация * ''Živě v Československu'' (2009, CD, Supraphon, ČR) на живо * ''Ostrava 1967 – 1969'' (2009, CD, Supraphon, ČR) компилация от записи на радио Острава * ''Zas padá listí...'' (2010, CD, Supraphon, ČR) поезия * ''Koncerty 1989/1990'' (2011, DVD, Supraphon, ČR) избрано от архива на Чехословашката телевизия * ''Karel Kryl v Poděbradech'' (2011, CD, Levné knihy, ČR) Poděbradské dny poezie 2.6.1990 * ''Koncert 1989'' (2012, CD, EMI Music, ČR) * ''Solidarita (album)'' (2014, 2CD, Supraphon, ČR) на живо 1982 * През 2014 излиза и двуделен албум CD + DVD ''Karel Kryl 70''. == Филми с участието на Карел Крил == * SKOPAN. III. setkání u Charlieho. Paříž: Club Culturel Prod., 1985. Запис от концерт на певци в изгнание: K. Kryl, S. Karásek, Ch. Soukup ad.. * SKALICKÝ, Miroslav. Karel Kryl – Nachtasyl 31. 10. 1987. Виена: Skalák, 1988. Запис от концерта на Карел Крил във Виена. * SPEVÁK, František. Karel Kryl – Filmový portrét. Praha: Bonton, 1991. Документален запис от радио Свободна Европа, Бечин, Нови Ячин, Усти над Лабе и др. * RAPOŠ, Dušan. Karel Kryl – Kdo jsem?. Bratislava: Intersonic, 1993. Филмът е заснет в замъка Чахтиц (Словакия). * KLIMT, Vojtěch. Krylogie 19. 4. a 24. 5. 1993. Praha: Klub Karla Kryla, 1994. Концерт на Карел Крил в зала Редута гр. Прага. Kамера: Vojtěch Klimt, Kateřina Herzlová. KLIMT, Vojtěch. Krylogie – Reduta (9. 6. 1993 a 24. 5. 1993). Praha: Klub Karla Kryla, 1996. Концерт на Карел Крил в зала Редута гр. Прага. Kамера: Vojtěch Klimt, Kateřina Herzlová. * ZÁBRANSKÝ, Miloš. Občan Karel Kryl. Praha: Česká televize, 1999. Документален филм за Карел Крил. * KRAUZE, Krystyna. Bratříček Karel. Praha: ArtCam, 2016. Полско-чески документален филм за Карел Крил. Премиерата в Чехия е на 17. 11. 2016 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Крил,Карел}} [[Категория:Чешки музиканти]] [[Категория:Починали в Мюнхен]] [[Категория:Чехословашки композитори]] [[Категория:Чешки поети]] [[Категория:Чешки фолк музиканти]] [[Категория:Чешки емигранти]] h4hcs5i7yixotq6yk4p1rrvfrq9x103 Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942) 0 841718 12896988 12806056 2026-05-03T10:47:43Z Carbonaro. 221440 12896988 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Амадей Савойски-Аоста|Амадей Савойски-Аоста (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име = | име-оригинал =Amedeo di Savoia-Aosta | категория = аристократ | описание = I. [[Херцог на Аоста]]<br>II. Вицекрал на Етиопия | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Амадей Хумберт Лаврентий Марк Павел Изабела Лудвиг Филип Мария Йосиф Йоан Савойски-Аоста | роден-място = [[Торино]], [[Кралство Италия]] | починал-място = [[Найроби]], [[Кения]] | погребан = Италианско военно светилище на [[Ниери]], Кения | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = аристократ | период = I. 4 юли [[1931]] – 3 март [[1942]]<br>II. 21 декември [[1937]] – 19 май [[1941]] | коронация = | предшественик = I. [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста]]<br>II. [[Родолфо Грациани]] | наследник = I,. [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Савойски-Аоста]]<br>II. [[Пиетро Гацера]] | титла = | други титли = херцог на Пулия | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | герб = CoA of a Prince of Italy (Aosta).svg | герб-описание = Герб на [[Савоя-Аоста]] }} | род = [[Савойска династия]]: [[Савоя-Аоста]] | баща = | майка = [[Елена Орлеанска]] | брак = [[Анна Орлеанска]] | деца = Маргарита Изабела Савойска-Аоста<br>Мария Кристина Савойска-Аоста | подпис = | сайт = |братя-сестри=[[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Савойски-Аоста]] |религия=[[Католицизъм]]|псевдоним=„Железният херцог“ и „Героят от Амба Алаге“|образование=Кралски колеж „Нунциатела“ (Неапол)<br>Университет в Палермо}} '''Амадей Савойски-Аоста''', с пълно име '''Амадей Хумберт Лаврентий Марк Павел Изабела Лудвиг Филип Мария Йосиф Йоан Савойски-Аоста''' ({{Lang|it|Amedeo Umberto Lorenzo Marco Paolo Isabella Luigi Filippo Maria Giuseppe Giovanni}}; * [[21 октомври]] [[1898]], [[Торино]], [[Кралство Италия]]; † [[3 март]] [[1942]], [[Найроби]]), наречен „Железният херцог“ и „Героят от Амба Алаге“ (''Duca di Ferro e Eroe dell'Amba Alagi''), е италиански генерал и [[авиатор]], член на [[Савоя-Аоста]] – кадетски клон на [[Савойска династия|Савойската династия]], [[Списък на вицекралете на Етиопия|вицекрал на Етиопия]] (1937 – 1941). == Произход == Той е син на [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста]] (* 1869, † 1931), 2-ри [[херцог на Аоста]], [[генерал]], маршал на Италия, и на съпругата му [[Елена Орлеанска]] (* 1871, † 1951). Негови баба и дядо по бащина линия са [[Амадей I|Амадей I Савойски-Аоста]], [[херцог на Аоста]] и единствен крал на [[Испания]] ([[1870]] – [[1873]]) от [[Савойската династия]], и [[Мария Витория дал Поцо дела Чистерна]], а по майчина – принц [[Луи-Филип Орлеански]], граф на Париж, и [[Мария-Изабела Орлеанска]]. Има един брат: * [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Роберт]] (* 1900; † 1948), четвърти [[херцог на Аоста]] (1942 – 1948), крал на Хърватия като Томислав II (1941 – 1943), адмирал, съпруг на [[Ирина Гръцка]]. == Биография == === Начални години и образование === Като наследник на Херцогство Аоста получава титлата „Херцог на Пулия“. На 9-годишна възраст е изпратен в колежа „Сейнт Андрю“ в [[Лондон]], където научава перфектно [[английски език]]. Обратно в Италия започва военна кариера на 15-годишна възраст и е записан в Кралския колеж „Нунциатела“ в [[Неапол]]. Скоро той се сблъска със строгите заповеди, наложени на другите ученици: никой не трябва да се обръща първи към принца и ако бъде помолен, трябва да стои мирно и да отговаря само: „Да, Кралско височество“ или „Не, Кралско височество“. Раздразнен от толкова много формалности, Амадей позволява на съучениците си да му говорят на „ти“ и да пропускат титлата „Кралско височество“.<ref name="asso4">''Amedeo II di Savoia Duca delle Puglie e III Duca D'Aosta'', на ''asso4stormo.it''. <small>Посетено на 25 май 2008.</small></ref> === Военна кариера === Когато Италия влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]], 16-годишният Амадей се записва доброволец като обикновен войник в конния артилерийски полк „Волоар“. Баща му [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста|Емануил Филиберт]] го представя на генерал [[Карло Петити ди Рорето]] с думите: „Никаква привилегия, нека бъде третиран като останалите“.<ref name="asso4" /> Той незабавно е изпратен на фронтовата линия с чин „ефрейтор“ и като артилерист на [[Карст (плато)|Карст]], като първо получава званието „[[лейтенант]] “ за военни заслуги, а през 1917 г. и това на капитан. В края на войната получава разрешението на родителите си да последва чичо си [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста|Лудвиг Амадей]], [[херцог на Абруци]], в [[Сомалия]], ангажиран в проучването на река [[Шебеле]] с цел създаването на ферма за отглеждане на [[Памук (род)|памук]], захарна тръстика и маслодайни семена. Заедно те построяват железопътна линия и село, наречено Виладжо Дука дели Абруци. През [[1920]] г. в [[Палермо]] получава диплома за средно образование. През [[1921]] г. заминава за [[Белгийско Конго]]. Временното отдалечаване, според жълтите вестници от онова време, произтича от шега, която той прави на краля и кралицата: говори се, че по време на прием в двореца, когато суверените се появяват, той казва: „Ето ги [[Битка при Куртатоне и Монтанара|Куртатоне и Монтанара]]“: Позоваването на битката от 29 май 1848 г. от [[Рисорджименто]] е насочено към ниския ръст на [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] и към страната на произход на кралица [[Елена Черногорска|Елена]] – [[Кралство Черна гора|Черна гора]]. Шегата е чута и на другия ден баща му е привикан при краля; това води до отстраняването му от двора. Амадей заминава за Африка и се наема под псевдоним като обикновен работник във фабрика за [[сапун]] в Стенливил (днес [[Кисангани]]). През [[1923]] г., след като се завръща в Италия, той възобновява военната си кариера в [[Палермо]] с чин „[[майор]]“. Впоследствие завършва право в Университета в Палермо с дипломна работа върху колониалното право, като разглежда колониалния проблем от морална гледна точка и твърди, че налагането на суверенитета на чужда държава върху местното население е морално оправдано само с подобряването на условията на живот на колонизираното население. === Авиатор === На 24 юли [[1926]] г. получава свидетелство за военен [[пилот]]. Обратно в Африка, извършва множество разузнавателни полети, спечелвайки сребърен медал за военна доблест за дръзките си действия при полета над [[Киренайка]].<ref name="asso4" /> След смъртта на баща си през [[1931]] г. Амадей приема титлата „[[херцог на Аоста]]“. През същата година става командир на 23-ти полеви артилерийски полк, разположен в [[Триест]] и пребиваващ в замъка [[Мирамаре]]. През [[1932]] г. е преместен в Кралската авиация и на 11 юни поема командването на 21-ва дивизия „Наземно разузнаване“ с чин „полковник“, разположена на летището в [[Гориция]]. На 1 май [[1933]] г. херцогът напуска командването на военната част за това на 4-та дивизия „Изтребители“ до март [[1934]] г. На 1 март 1934 г. е повишен в генерал на въздушна бригада и поема командването на Трета въздушна бригада на Гориция. В този период е и почетен президент на Футболен спортен клуб „Триестина“. През [[1935]] г., при избухването на [[Втора италианско-етиопска война|войната в Етиопия]], той поисква да отиде на фронта, но кралят отказва, мотивирайки отказа си с позицията си в реда за наследяване на трона. През [[1936]] г., като генерал от въздушната дивизия, Амадей е командир на 1-ва въздушна дивизия „Орел“ до 12 декември [[1937]] г. <ref>http://www.associazione4stormo.it/4%C2%B0Stormo/Grosseto/Archivio%20Fotografico/Duma/Gorizia-congedo.jpg{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 16 ноември [[1937]] г. е назначен за генерал на военновъздушните сили. === Възможни номинации === Междувременно текат дискусии за предложения и споразумения Амадей да бъде номиниран за крал на някоя европейска нация: в края на [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] през [[1939]] г. смятат да му дадат трона на Испания, освободен от [[Бурбони]]те, но предложението отпада поради опозицията на [[Франсиско Франко]].<ref name="santi">[http://www.santiebeati.it/dettaglio/95321 Amedeo di Savoia Duca d'Aosta, Viceré d'Etiopia], santiebeati.it.</ref> По-късно има срещи между високопоставени унгарски и италиански политици, за да помолят Амадей да приеме [[Крал на Унгария|короната на Унгария]], останала вакантна след поражението на [[Хабсбурги]]те в края на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>Понеже искат да запазят монархията, предвид че короната представлява единството и независимостта на държавата, в края на Първата световна война унгарците намират компромисно решение, като назначават регент в лицето на адмирал [[Миклош Хорти]], в очакване на бъдещото възкачване на трона на крал, който не е от [[Хабсбурги]]те – династия срещу която силите - победителки във войната са наложили вето</ref><ref name="santi"/> Смъртта му през [[1942]] г. проваля плана.<ref>{{Cite book|title=Il Sovrano Sconosciuto. Tomislavo II Re di Croazia|publisher=Mursia Editore|location=Milano|isbn=88-425-3583-4}}</ref> === Брак и вицекрал на Етиопия === [[Файл:Anna_di_Francia_e_Amedeo_di_Savoia,_duchessa_e_duca_delle_Puglie,_nel_giorno_del_loro_matrimonio.jpg|мини| Амадей Савойски-Аоста и съпругата си Анна Орлеанска, 5 ноември [[1927]] г.]] На 5 ноември [[1927]] г. в [[Неапол]] се жени за френската принцеса [[Анна Орлеанска]], от която има две дъщери. След [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]], на 21 декември [[1937]] г. встъпва в длъжност като генерален губернатор на [[Италианска Източна Африка]] и [[Списък на вицекралете на Етиопия|вицекрал на Етиопия]], подновявайки разрешението до март 1939 г. за използване на [[газ]] в репресивните действия срещу етиопската съпротива и цивилното население.<ref>Angelo Del Boca, ''La guerra d'Etiopia. L'ultima impresa del colonialismo.'' (Storia del ventennio fascista, 10). Longanesi & C., Milano, 2020, с. 221-223.</ref> През тези години той допринася за изграждането на важни благоустройствени сгради и съоръжения.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-amedeo-di-duca-d-aosta/ Savòia, Amedeo di, duca d'Aosta]</ref> През [[1938]] г., по заповед на [[Бенито Мусолини]] и в съответствие с фашистките расови закони, Амадей Савойски-Аоста възлага на полковника от Алпийските войски Джузепе Адами (ръководител на топографската служба на империята) да идентифицира територия, подходяща за приемане на първоначален брой от 1400 еврейски семейства. Тази предварителна оценка е част от планираното създаване на еврейска колония в Етиопия, което след това не се осъществява. През [[1940]] г. е назначен за генерал на въздушната армия и с влизането на Италия във [[Втората световна война]] на 10 юни [[1940]] г. става старши командир на въоръжените сили на Италианска Източна Африка. През [[1941]] г., изправен пред огромния напредък на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британците]] в Италианска Източна Африка, малкото останали италиански войски под негово командване се оттеглят, за да организират последна битка в [[Етиопия|етиопските]] планини. ==== Поражение при Амба Алаге ==== Амадей се барикадира от 17 април до 17 май [[1941]] г. в планината Амба Алаге със 7000 мъже – карабинери, летци и моряци от базата Асаб, 500 войници от здравната служба и около 3000 войници от местните войски. Италианските сили скоро са обсадени от силите на генерал [[Алън Кънингам]] (39 000 души). Италианските войници, по-слаби както по брой, така и по амуниции, дават доказателство за голяма доблест, но, изтощени от студа и липсата на амуниции, вода и дърва, те трябва да се предадат на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британците]]. На 14 май 1941 г. Амадей получава разрешение от [[Бенито Мусолини|Мусолини]] да се предаде и назначава генерал [[Джован Батиста Волпини]] за преговарящ, който обаче е убит с ескорта си от етиопските бунтовници, които обграждат италианските линии. Малко преди капитулацията Амадей упълномощава местните жители на неговите войски да се върнат в селата си и упълномощава офицерите си да направят същото, но, както се вижда от бюлетините на Службата за военна информация от [[1941]] г., не повече от петнадесет човека напускат, което свидетелства за дълбоката връзка между него и по-младите му офицери и техните [[Аскари (войник)|аскари]].<ref name="asso4" /> По обяд на 17 май условията за предаване са договорени от генералите Трецани и Кордеро ди Монтедземоло от италианска страна и от полковник [[Дъдли Ръсел]] от британска. Войниците на Негово британско величество, не само в знак на почит към вражеския командир, но и в знак на възхищение от проявената от тях твърдост<ref>Не може да се забрави как, за да се подкопае морала на италианските местни войски, те изрично са превърнати в обект на словесни заплахи (добре присъстващи в бюлетините на Военната информационна служба от [[1941]] г., съхраняван в Централния държавен архив в [[Рим]]), в който се посочва, че семействата им ще бъдат избити, ако не дезертират, след като жените им бъдат [[изнасилване|изнасилени]].</ref>, отдават почести на оцелелите, като оставят служебния пистолет на офицерите. В понеделник, 19 май [[1941]] г., на входа на командната пещера се появява Амадей Савойски-Аоста и от Форт Тозели херцогът тръгва надолу с британския генерал Мейн отляво, ескортиран от южноафрикански подофицер. Войниците от гарнизона ги следват в две колони, натоварени със стрелково оръжие, раници, картонени куфари, вързани с канап, китари и вързопи; и Амадей отдава чест на почетния караул и на италианското знаме, което е спуснато.<ref name="asso4" /> === Затвор и смърт === Амадей Савойски-Аоста, военнопленник номер 11590, е прехвърлен в [[Кения]] със самолет. По време на полета управлението му е дадено за малко, за да му се позволи да пилотира за последен път.<ref name="asso4" /> Пристигнал в Кения, той е държан като военопленник от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британците]] заедно със своя офицер пилот-лейтенант [[Флавио Даниели]] в Донио Сабук – гъмжаща от [[малария]] местност, разположена на 70 километра от [[Найроби]]. Въпреки че Амадей се застъпва пред британските власти за подобряване на условията на италианските военни и за репатрирането на цивилни, британското командване не му позволява да приеме никого, нито да посещава другите затворници. През ноември [[1941]] г. Амадей започва да се чувства зле, а през декември вдига висока температура. Три седмици по-късно британското командване му позволява да посети италианските затворници (това е и последното му излизане), но му попречват да ги поздрави лично: позволено му е да кара колата си съвсем бавно пред портите на затворническия лагер. На 26 януари [[1942]] г. той е диагностициран с [[малария]] и [[туберкулоза]].<ref name="asso4" /> 43-годишният херцог умира на 3 март [[1942]] г. във военната болница в [[Найроби]]. На погребението му ленти носят и британските генерали. По негово изрично нареждане е погребан в Италианския военен мемориал в [[Ниери]], [[Кения]] заедно с 676 негови войници. Тъй като има само дъщери, неговият брат [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон]] го наследява в херцогската титла. Амадей има репутацията на благородник: преди да напусне щаба си в [[Адис Абеба]], той пише бележка до [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британските]] командири, за да им благодари предварително за бъдещата защита на местните жени и деца. == Брак и потомство == ∞ 5 ноември [[1927]] в [[Неапол]] за френската принцеса [[Анна Орлеанска]] (* 5 август 1906, [[Льо Нувион ан Тиераш]], † 19 март 1986, [[Соренто]]), от която има две дъщери: * Маргарита Изабела Мария Виктория Емануела Елена Януария Савойска-Аоста (* 7 април 1930, Неапол; † 10 януари 2022, Базел), ∞ 28 декември 1953 за Роберт Хабсбург-Есте, от когото има трима сина и две дъщери. * Мария Кристина Юста Елена Йоанна Савойска-Аоста (* 10 септември 1933, Триест), ∞ 29 януари 1967 за Казимиро Бурбон-Две Сицилии, от когото има двама сина и две дъщери. == Памет == Четвърта дивизия на Италианските военновъздушни сили е кръстена на него. В [[Рим]] тунелът „Принц Амадей Савойски-Аоста“, който минава под [[Яникул]] извън [[Ватикан]]а, между Порта Каваледжери и Порта Санто Спирито, е кръстен на него. На него е кръстен и едноименният мост, открит през [[1942]] г. Първоначално двата моста са обозначавани като „Тунел на Яникул“ и „Нов мост на флорентинците“.<ref>Вж. [http://www.romasparita.eu/foto-roma-sparita/40095/ponte-principe-amedeo qui] надписа на снимката с работата по изграждането през [[1940]] г..</ref> [[Файл:Castello_di_miramare,_appartamento_del_duca_amedeo,_romano_romanelli,_ritratto_del_duca_d'aosta.jpg|мини| Бюст на Херцога на Аоста в апартамента на херцог Амадей в замъка [[Мирамаре]]|281x281пкс]]На 4 ноември [[1962]] г., по инициатива на местния авиационен клуб и с участието на Асоциацията на военновъздушните сили, [[Президент на Италия|Президентът на републиката]] [[Антонио Сени]] открива паметник в чест на принц Амадей на летището в [[Гориция]]. Паметникът се състои от десет мемориални камъка, отбелязващи най-значимите етапи от военните подвизи на Амадей, над които стои 5-метрова статуя от [[травертин]]ски [[мрамор]], изобразяваща херцога в униформа на [[Пилот|авиатор]] с лице, обърнато към [[Африка]].<ref name="asso4" /> Друг паметник на Амадей е в парка на замъка [[Мирамаре]] в [[Триест]], където той живее със семейството си, преди да замине за Етиопия; този замък е фатален за тези, които живеят там: [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан Хабсбург]] заминава, за да поеме императорската корона на [[Мексико]] и умира там, докато Амадей заминава за [[Италианска Източна Африка|Етиопската империя]], на която е вицекрал, и умира в плен. Много улици и площади в Италия са кръстени на него. Негов бронзов бюст, подарък от съпругата му [[Анна Орлеанска]], се намира в замъка Мирамаре, а две негови зали са посветени на него с интересни документация. Интернет порталът на Италианските военновъздушни сили създава страница, озаглавена ''Великите авиатори'', където се цитират основните исторически личности на италианската авиация, като сред тях е и Амадей Савойски-Аоста.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aeronautica.difesa.it/cpa/gallery/Pagine/Igrandiaviatori.aspx|заглавие=I grandi aviatori|достъп_дата=2013-5-31}}</ref> == Източници == * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/amedeo-di-savoia_(Dizionario-di-Storia)/ Savoia, Amedeo di]'', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Sav%C3%B2ia,+Amed%C3%A8o,+duca+d'A%C3%B2sta.html Savòia, Amedèo, duca d'Aòsta]'', на sapere.it, De Agostini * Nicola Labanca, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/savoia-aosta-amedeo-di-duca-d-aosta_(Dizionario-Biografico) SAVOIA AOSTA, Amedeo di, duca d'Aosta]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018 === Библиография === * Alfio Berretta, ''Amedeo d'Aosta'', Milano, Garzanti, 1948 * Alfio Berretta, ''Con Amedeo d'Aosta in Africa Orientale Italiana. In pace e in guerra'', Milano, Ceschina, 1952 * Alfio Berretta, ''Amedeo Duca d'Aosta'', Roma, 1953 * Alfio Berretta, ''Amedeo d'Aosta. Il prigioniero del Kenia'', Milano, ELI, 1956 * A. Fedin'', I Condottieri'', Roma, 1964, pp. 269-424 * Edoardo Borra, ''Amedeo d'Aosta, terzo duca d'Aosta e viceré d'Etiopia'', Milano, Mursia, 1985 * Carlo Delcroix, ''Quando c'era il Re'', Milano, Rizzoli, 1959 * Giulio Vignoli, ''Ricordo del Duca d'Aosta (Amedeo di Savoia, Viceré d'Etiopia)'', в Scritti politici clandestini. Politicamente scorretti, Genova, ECIG, 2000 * Sandro Sandri, ''Il principe Sahariano (S.A.R. Amedeo di Savoia-Aosta)'', Milano, Bertarelli, 1935 == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Amedeo di Savoia-Aosta (1898)|134286467}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Торино]] [[Категория:Военни летци]] [[Категория:Починали в Найроби]] avrw1guz5ffttwrqeccjdsl42avfooy Сантяго Годой 0 842217 12896503 12895006 2026-05-02T19:33:49Z ~2026-26672-20 394705 Доста грешки свързани с футболният клуб на футболиста , сега са поправени. 12896503 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Голмайстор - А група}} {{флагче|Аржентина}} Сантяго Годой | прякор = | снимка = Santiago Leandro Godoy.jpg | описание = Сантяго Годой с екипа на [[ПФК ЦСКА София]] през [[2025]] г. | цяло име = Сантяго Леандро Годой | град на раждане = [[Авелянеда]] - | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 67 СМ | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}}<nowiki> [[ПФК ЦСКА София</nowiki> | номер на фланелката = 9 | юношески години = <br>2015 – 2018<br>2018 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|Аржентина}} [[ФК Бока Хуниорс|Бока Хуниорс]]<br>{{флагче|Аржентина}} [[Берасатеги ФК|Берасатеги]]<br>{{флагче|Аржентина}} [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]] - Литекс | години = 2020 – 2023<br>2022<br>2023<br>2023 – 2025<br>2024<br>2025 – | отбори = {{флагче|Аржентина}} [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]<br>{{флагче|Аржентина}} [[Чакарита Хуниорс]] *<br>{{флагче|Португалия}} [[СК Униао Торенсе|Торенсе]] *<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Аржентина}} [[КА Дефенса и Хустисия|Дефенса и Хустисия]] *<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | мачове = 4<br>29<br>15<br>42<br>10<br>25 | голове = (0)<br>(11)<br>(4)<br>(21)<br>(0)<br>(13) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | последно обновяване професионални отбори = 3 декември 2025 г | наем = да }} '''Сантяго Леандро Годой''' ({{lang|es|Santiago Leandro Godoy}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)#Централен нападател|централен нападател]]. Състезател от август 2025 г. на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]].<ref>[https://cska.bg/news/cska-leandro-godoy-striker-new-signing-welcome/ ЦСКА привлече голмайстора на Първа лига – Леандро Годой]</ref> На [[22 март]] [[2026]] г. е обявен за „Нападател №1 в [[Първа професионална футболна лига]]“ за [[2025]] година.<ref>[https://novinata.bg/sport/hristo-qnev-leandro-godoy-i-lumbard-delova-s-nagradi-ot-futbolist-na-godinata/ Христо Янев, Леандро Годой и Лумбард Делова с награди от „Футболист на годината“]</ref> == Кариера == Годой е бивш играч на „[[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]“, „[[Чакарита Хуниорс]]“<ref>[https://www.quepasaweb.com.ar/chacarita-santiago-godoy-cerca-de-la-mls-de-estados-unidos/ Chacarita: Santiago Godoy, cerca de la MLS de Estados Unidos]</ref> и „[[СК Униао Торенсе|Торенсе]]“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.torreense.com/pt/noticias/santiago-godoy-chega-para-o-ataque/ |заглавие=SANTIAGO GODOY CHEGA PARA O ATAQUE |достъп_дата=2023-07-20 |архив_дата=2023-02-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230222171225/https://www.torreense.com/pt/noticias/santiago-godoy-chega-para-o-ataque/ }}</ref>. На 20 юли 2023 г. Годой е обявен за ново попълнение на старозагорския „[[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]]“. Дебютира на 22 септември при загубата с 1:0 като гост на [[ПОФК Ботев (Враца)|„Ботев“ (Враца)]]. Става голмайстор на Първа професионална лига с екипа на Берое.<ref>[https://cska.bg/news/cska-leandro-godoy-striker-new-signing-welcome/ ЦСКА привлече голмайстора на Първа лига - Леандро Годой]</ref> На 8 август 2025 г. Годой е обявен за ново попълнение на ЦСКА.<ref>[https://football24.bg/цска-привлече-голмайстора-на-първа-ли/ ЦСКА привлече голмайстора на Първа лига Леандро Годой]</ref> == Успехи == === Индивидуални === * Голмайстор на А група: 2024/25 <small>(18 гола)</small> * Нападател №1 в efbet Лига за 2025 година<ref>[https://sportal.bg/news-2026032213201719683 Кошмара отвя СангаГол и Майстора от Нуакшот]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/santiago-leandro-godoy/669744/ Профил на Годой] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Голмайстори на А футболна група}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Годой, Сантяго}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Родени през 2001 година]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Авелянеда]] rlo7a6pjnb7o11tmw89y93fn1y3chbo Властимил Тржешняк 0 843529 12896713 12861948 2026-05-03T04:24:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896713 wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант}} '''Властимил Тржешняк''' ({{lang|cs|Vlastimil Třešňák}}) e чешки [[дисидент]], фолк—рок певец, автор на песни, [[писател]], [[фотограф]] и [[художник]]. Неговата музика съчетава [[блус]] с фолк елементи, а текстовете му са близки до тези на [[Бийт поколение|бийт поколението]]. Свири на [[китара]] и [[хармоника]].<ref>[https://www.indies.eu/umelci/336/vlasta-tresnak/ Vlasta Třešňák]</ref> == Биография == Властимил Тржешняк е роден на 26 април 1950 година в град [[Прага]], тогава част от [[Чехословакия]]. Рожденото му име е Валтер Киршен (''Walter Kirschen''). Изоставен от младата си майка той е огледан от родителите на баща му. Отраства в един от работническите квартали на [[Прага]], което оказва силно влияние върху музикалното му творчество. Той е скромна и чувствителна личност. След завършване на основното си образование работи за кратко на различни места: в строителството, като гробар, нощен пазач и реквизитор в музеите, метач и други. По това време поддържа връзка с много приятели от средите на ромските музиканти с които свири по улиците на [[Прага]]. Баща му без успех се опитва да го поощри да продължи образованието си. През седемдесетте години на XX век, заедно с [[Ярослав Хутка]] пее и свири в различни клубове в Прага. Те, заедно с [[Владимир Мерта]] са част от кратко съществувалата асоциация “Театърът на певците”. Член е на музикалната асоциацията [[Шафран (чешка неправителствена асоциация)|”Шафран”]]. Като млад обожава музиката на [[Бийтълс]]. Творчеството му е повлияно от това на [[Донован]]. Първите му индивидуални музикални изяви са на Карловия мост в [[Прага]]. Той е сред първите подписали [[Харта 77]], което довежда до издаване на забрана за извършване на каквато и да е обществена дейност включително концертна. Това обаче го свързва с непозната за него интелектуална прослойка сред които е [[Вацлав Хавел]] и жена му Олга, [[Павел Ландовски]] и други. Има спорадични изяви в пражкия театър „Апартаментът“ на [[Власта Храмостова]].<ref>Bytové divadlo Vlasty Chramostové. In: ''Česká divadla: encyklopedie divadelních souborů'', s. 20 – 22. </ref> Тржешняк е следен от тогавашната Държавна сигурност, кулминация на което е прилагане на брутални методи за разпит при които са изгорени ръцете му. Целта е била да бъде принуден да емигрира, което се и случва.<ref>''V zajetí Železné opony 38'', 3.&nbsp;12.&nbsp;2007 na ČT1, [http://www.ceskatelevize.cz/program/10121085020-03.12.2007-22:05-1.html anotace pořadu]</ref> През 1982 година Тржешняк емигрира в Швеция. Отнето е чехословашкото му гражданство, поради което получава шведско. По-късно се премества да живее в Германия. През 1989 година се подготвя да емигрира в Америка. Започва да рисува. Пише първите си книги. Пътува и изнася концерти пред чешките емигранти. След падането на комунистическия режим в [[Чехословакия]], той се завръща в родината и подава наказателна жалба срещу Йозев Кафка, следователят който го е измъчвал при разпита в Държавна сигурност. След дългогодишни дела Кафка получава условна присъда. В едно от интервютата си Властимил Тржешняк казва: „Моята най-лоша черта е, че не мога да прощавам, … а моята най-добра – че искам да се науча да прощавам.“<ref>{{Цитат уеб |заглавие=Vlastimil Třešňák – преглед (профил) |url=https://www.csfd.cz/tvurce/47127-vlastimil-tresnak/prehled/ |уебсайт=ČSFD.cz |език=cs |дата-достъп=2026-02-17 }}</ref> През 2025 год, съдът в Парага реабилитира редица дисиденти сред, които и Властимил Тржишняк, които са били задържани за различна време в следствения арест на Чехословашката Държавна сигурност.<ref>{{Цитат уеб |фамилия=Brychta |име=Kateřina Golasovská; Jiří |заглавие=10.10.2025. Съдът реабилитира някои дисиденти, задържани незаконно в следствения арест на Чехословашката Държавна сигурност |уебсайт=ČT24 |url=https://ct24.ceskatelevize.cz/clanek/domaci/soud-rehabilitoval-nektere-disidenty-drzene-v-celach-predbezneho-zadrzeni-366297 |език=cs }}</ref> От 1995 година отново живее и твори в [[Чехия]]. Живее в пражкия квартал Инонице, недалеч от [[Пражка крепост|Пражкия замък]].<ref>{{Цитат уеб |заглавие=Официален уебсайт на Властимил Тржешняк |url=http://www.tresnak.cz/ |уебсайт=tresnak.cz |език=cs |дата-достъп=2026-02-17 }}</ref> От тогава композира и свири предимно [[блус]] и [[рок]] музика. Основава собствена рок група Тржешняк бенд (''Třešňák band''). След 2021 г преустановява концертните си изяви и прави предимно студийни записи.<ref>Информация от интернет страницата на Властимил Тржешняк [https: http://www.tresnak.cz/]</ref> Властимил Тржешняк е автор на книги с разкази. Автор е и няколко романа<ref>{{Цитат уеб |заглавие=Vlastimil Třešňák |уебсайт=CzechLit |url=https://www.czechlit.cz/en/author/vlastimil-tresnak-en/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20230805102319/https://www.czechlit.cz/en/author/vlastimil-tresnak-en/ |archive-date=2023-08-05 |език=en |дата-достъп=2026-02-17 |достъп_дата=2023-08-05 |архив_дата=2023-08-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230805102319/https://www.czechlit.cz/en/author/vlastimil-tresnak-en/ }}</ref> като: „Както аз го виждам“ (''Jak to vidím já''), „Вавилон“ (''Babylon''), „Бермудският триъгълник“ (''Bermudský trojúhelník''), „...и пришпорете коня с къпина“ (''…a ostružinou pobíd´ koně''), „Най-важното нещо за господин Мориц“ (''To nejdůležitější o panu Moritzovi''), „Ключът е под изтривалката“ (''Klíč je pod rohožkou''), „Когато се яде, не се говори“ (''U jídla se nemluví''), „Евангелието и къпината“ (''Evangelium a ostružina''), „Гости в къщата“ (''Domácí hosté''), „Мелуш“ (''Melouch''), „Пичът – героят на супата“ (''The vole – hraboš hrdina''<ref>{{Цитат уеб |заглавие=The Vole – hraboš hrdina |уебсайт=CzechLit |url=https://www.czechlit.cz/cz/kniha/the-vole-hrabos-hrdina-cz/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20230805100335/https://www.czechlit.cz/cz/kniha/the-vole-hrabos-hrdina-cz/ |archive-date=2023-08-05 |език=cs |дата-достъп=2026-02-17 |достъп_дата=2023-08-05 |архив_дата=2023-08-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230805100335/https://www.czechlit.cz/cz/kniha/the-vole-hrabos-hrdina-cz/ }}</ref>. Публикува текстовете на своите песните в две издания (Plonková semíčka<ref>''Текстове на песни на Властимил Тржешняк'' [https://www.databazeknih.cz/knihy/plonkova-sedmicka-194292]</ref>). През 1995 година печели наградата „Книга на годината“ с романа си „Ключът е под изтривалката“ (''Klíč je pod rohožkou''<ref>[https://www.databazeknih.cz/knihy/klic-je-pod-rohozkou-36442 ''Ключът е под изтривалката''] </ref>). През 2007 година обнародва интервюто си с Ондржей Безро, където прави равносметка на своя живот. Интервюто се нарича „Това е красиво нали?“ (''It's nice, isn't it?''). Изобразителното му творчество е събрано в няколко монографични издания на издателствата „Адам & Сьоне“ и 49+1. Властимил Тржешняк участва и композира музиката за няколко филма като: „Поставете го горе“ (''Místo nahore'' – 2004), „Надбягване с кучета“ (''Hunderennen ''– 1983) и „Синият змей“ (''Modrý drak'' – 2012). Участвал е като артист в няколко театрални постановки. Автор е на театралната пиеса „Малкият инфаркт“ (''Malá srdeční příhoda''). == Дискография == Властимир Тржешняк публикува свои текстове и разкази предимно като [[самиздат]] - изданията Expedice, Popelnice, Petlice и Krameria's expedition * ''Zakázaní zpěváci druhé kultury – в плочата са записани и песни на Ярослав Хутка, Марта Кубишова и др.'', (1979 издадено в чужбина) * ''Zeměměřič (album)'' (1979). Това е и най-известният му, легендарен албум, който дълго време се е разпространявал нелегално. * ''Koh-i-noor'' (1983 издадено в чужбина) * ''Koláž'' (1995 записано с участие на ромски оркестър) * ''Inventura'' (2005) * ''Skopolamin'' (2007) * ''Němý suflér'' (2010) * ''Zeměměřič ATD.'' (2010) Включва стари записи от 1978 * ''Alter ego'' (2013) – записано с Темпорари Квинтет (Temporary Quintet) * ''Eponym'' (2015) записано с групата Ало Трио Банд (Alo Trio Band) * ''Konvolut'', 2017 – записано с Ян Штолба (Jan Štolba) и Темпорари Квинтет (Temporary Quintet) * ''Kiks'' (2022) * ''Happy Hour'' (2024) == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тржешняк, Властимил}} [[Категория:Чешки музиканти]] [[Категория:Чешки композитори]] [[Категория:Родени в Прага]] [[Категория:Чешки фолк музиканти]] [[Категория:Подписали Харта 77]] [[Категория:Чешки емигранти]] cjm7dlxuewzoas6mdbwile89klqtrg0 Кошмари в кухнята 0 843951 12896574 12895367 2026-05-02T21:11:29Z Apeev1 387798 12896574 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{ТВ продукция | Име на български = Кошмари в кухнята | Име в оригинал = Ramsay's Kitchen Nightmares | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = драматично кулинарно шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Иван Манчев]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 7 | Епизоди = 86 | Времетраене = 50 минути(без рекламите) | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Излъчване = [[9 октомври]] [[2014]] г. – [[1 май]] [[2026]] г. | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/info/438/%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F%D1%82a/ |Режисура=}} '''„Кошмари в кухнята”''' е драматично кулинарно шоу по лиценз на американското риалити ({{lang|en|Ramsay's Kitchen Nightmares}}), което стартира на [[9 октомври]] [[2014]] г. по [[Нова телевизия]]. Водещ е шеф [[Иван Манчев]]. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" | Година ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 35px" | Старт ! style="padding: 0px 35px" | Финал |- | rowspan="9" bgcolor="23A2EC" | | 1 | rowspan="9" | [[Нова ТВ|NOVA]] | 2014 | 9 | 9 октомври | 10 декември |- | 2 | 2015 | 13 | 5 март | 28 май |- | 3 | 2016 | 12 | 10 март | 24 май |- | 4 | 2017 | 13 | 28 февруари | 23 май |- | 5 | 2019 | 15 | 1 март | 27 юни |- |rowspan="2"|6 | 2020 |7 | 19 октомври | 7 декември |- | 2021 – 2022 | 6 | 1 ноември | 17 януари |- | 7 | 2026 | 11 | 20 февруари | 1 май |} {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2014 година]] 8xil0801b9emr8ah1l9gpzhtjzv7j97 Lego Dreamzzz 0 845260 12896872 12797977 2026-05-03T09:14:32Z ~2026-26756-64 394752 12896872 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Lego Dreamzzz | Име в оригинал = Lego Dreamzzz | Жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] | Сценарий = Нейтън Шепърд<br>Мелиса Шепърд | Режисура = Крис Нойхан | Актьори = Макро Карденас<br>Мария дел Мар<br>Лариса Диас<br>Браян Дръмънд<br>Сара Джефри<br>Алесандро Джулиани<br>Адам Нурада<br>Лара Садия<br>Клей Томас<br>Майк Тейлър<br>Винсънт Тонг | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 20 | Изпълнителни продуценти = Джил Уилфърт<br>Кийт Малоун<br>Аса Тейт<br>Томи Андерасен<br>Нейтън Шепърд<br>Мелиса Шепърд<br>Джошуа Уекслър<br>Санджи Гупта | Продуцент(и) = Памела Келър | Времетраене = 20 минути | Дистрибуция = Pure Imagination Studios | ТВ Канал = '''[[Великобритания]]:'''<br>Sky<br>ITVX<br>'''[[САЩ]]''':<br>Amazon Prime<br>[[Netflix]]<br>[[YouTube]] | Излъчване = от 15 май 2023 г. | Официален уебсайт = https://www.lego.com/en-my/themes/dreamzzz/about }} '''''Lego Dreamzzz''''' или '''''Lego Dreamzzz: Trials of the Dream Chasers''''' е анимационен сериал, който е базиран на едноименната поредица играчки, произведени от Lego, и е продуциран от Pure Imagination Studios. Премиерата на сериала е по YouTube, Amazon Prime, Netflix, Sky and ITVX на 15 май 2023 г. във [[Великобритания]]. Първият сезон се състои от 20 епизода.<ref>{{cite web|url=https://www.brickfanatics.com/closer-look-lego-dreamzzz-characters |title=Get a closer look at LEGO Dreamzzz characters | website=Brick Fanatics | access-date=26 April 2023}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.prisma.de/tv-programm/Dreamzzz-Abenteuer-der-Traumwelten,44107967 |title=Dreamzzz – adventures of dream worlds |website=Prisma |access-date=26 April 2023 |достъп_дата=2023-09-01 |архив_дата=2023-05-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230509124612/https://www.prisma.de/tv-programm/Dreamzzz-Abenteuer-der-Traumwelten,44107967 }}</ref><ref>{{cite web |title=LEGO announces new DREAMZzz series coming to ITV, Amazon, Netflix and more |url=https://uk.news.yahoo.com/lego-announces-dreamzzz-series-coming-113000654.html?guccounter=1&guce_referrer=aHR0cHM6Ly93d3cuZ29vZ2xlLmNvbS8&guce_referrer_sig=AQAAAFP7GN4z1ti9IK4GjPKTLFx_g7qsSdeu_4FaG-51AdgH6uq7CibqxQxoHYE7F9ymlM8FnEex6HbeNjCMOVrQeDZ2vgIcyyEkeym4A5bwekQMcyuFNxSKjc_cFHsDNKRF5sQAT1WvdmbG_G14VpFt6m3pT4oQTKLK5i6LtHiP_Y_g |website=[[Yahoo!]] |access-date=May 8, 2023 |date=May 3, 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.brickfanatics.com/lego-dreamzzz-trailer-dive-into-upcoming-tv-show |title=LEGO DREAMZzz trailer takes a deep dive into the upcoming TV show | website=Brick Fanatics | access-date=3 May 2023}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.brickfanatics.com/second-half-lego-dreamzzz-season-out-now |title=The second half of LEGO DREAMZzz’s first season is out now | website=Brick Fanatics | access-date=15 August 2023}}</ref> Първият сезон се посвещава на сценариста Нейтън Шепърд и анимиационния монтажист Карл Лонди, които починаха по време на производството. == В България == В България сериалът е качен в [[YouTube]] на 11 август 2023 г.<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=MBPS_ygNdVs youtube.com]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти ! Персонаж !! Изпълнител |- | Матео || [[Владимир Зомбори]] |- | Изи || Радослава Стойнева |- | Купър || [[Камен Асенов]] |- | Логан || rowspan="2"| [[Виктор Иванов (актьор)|Виктор Иванов]] |- | Царят на кошмарите |- | Господин Оз || [[Явор Караиванов]] |- | Хосе || rowspan="3"| Димитър Ангелов |- | Нощен ловец |- | Ковачът |- | Госпожа Кастио || Михаела Тюлева |- | Зоуи || [[Августина-Калина Петкова]] |- | Други гласове || [[Анатолий Божинов]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Йоанна Драгнева]]<br>Лъчезар Натлев<br>Майкъл Зарков<br>Натали Андонова<br>Рада Христова |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Преводачи || Силвия Вълкова<br>Гергана Кирилова<br>Магдалена Митева<br>Йоанна Йорданова Виктория Милева |- | Режисьори на дублажа || [[Анатолий Божинов]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |} == Източници == <references /> [[Категория:Анимационни сериали]] scvlkhd3hkemshkrz2tzx71zu9zzbmc Лейдисмит (Уисконсин) 0 846683 12896840 12508394 2026-05-03T08:10:14Z Litev 24603 източник 12896840 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Съединени американски щати}} '''Ледисмит''' е малко населено място (със статут на град) и административен център на окръг Раск в американския щат [[Уисконсин]]. През 2010 г. Лейдисмит има население от 3414 жители.<ref name="nationalregisterofhistoricplaces.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationalregisterofhistoricplaces.com/WI/Rusk/state.html | заглавие = Wisconsin – Rusk County | достъп_дата = 23 септември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nationalregisterofhistoricplaces.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Ледисмит се намира в централната северозападна част на Уисконсин от двете страни на река Flambeau, която е част от басейна на река Мисисипи през река Chippewa. Географските координати на Ladysmith са 45°27′47″ северна ширина и 91°06′14″ западна дължина. Градската зона обхваща площ от 11,89 km², която е разпределена върху 10,90 km² земя и 0,99 km² вода. Градът е заобиколен от град Фламбо на север и град Грант на юг, без да принадлежи на нито един от тях. Съседните градове на Ледисмит са Тони (10 км източно), Конрат (12,6 км югоизточно), Торнапъл (14,1 км югозападно), Брус (14,2 км западно) и Мъри (27 км северозападно). Най-близките големи градове са О Клер (101 км югозападно), [[Рочестър (Минесота)|Рочестър]] в [[Минесота]] (245 км в същата посока), градовете близнаци ([[Минеаполис]] и [[Сейнт Пол]]) в Минесота (202 км запад-югозапад), [[Дълют (Минесота)|Дулут]] на езерото Супериор в Минесота (213 км северозападно), Уосау (176 км изток-югоизток), [[Грийн Бей (Уисконсин)|Грийн Бей]] на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] (329 км в същата посока) и столицата на Уисконсин [[Мадисън]] (360 км юг-югоизток). == Трафик == US Highway 8 минава на запад-изток през Ледисмит и пресича река Flambeau през мост в центъра на града. Държавна магистрала 13 на Уисконсин минава на север-юг през западната част на Ladysmith и напуска града в южния край на града през друг мост над река Flambeau. Всички други пътища са второстепенни селски пътища, някои са неасфалтирани пътища и вътрешноградски свързващи пътища. Две товарни железопътни линии на Канадската национална железопътна линия (CN) се пресичат в Ледисмит.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://wisconsindot.gov/Pages/doing-bus/local-gov/astnce-pgms/default.aspx | заглавие = Local assistance programs | достъп_дата = 23 септември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = wisconsindot.gov | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Летище Rusk County е малко летище на 10,8 km изток-североизток.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.airnav.com/airport/KRCX | заглавие = AirNav - Rusk County Airport | достъп_дата = 23 септември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = airnav.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Най-близкото регионално летище е регионалното летище Chippewa Valley в Eau Claire (60 мили (95,6 km) югоизточно). Най-близкото голямо летище е международното летище Минеаполис-Сейнт Пол (221 км запад-югозапад). == Население == Според преброяването от 2010 г. в Лейдисмит живеят 3414 души в 1527 домакинства. Гъстотата на населението е 313,2 жители на квадратен километър. Статистически във всяко от 1527 домакинства са живели по 2,14 души. Етнически населението се състои от 96,3 процента бели, 0,6 процента афроамериканци, 0,8 процента индианци, 0,6 процента азиатци и 0,5 процента от други етнически групи; 1,2% са от две или повече етнически групи. Независимо от етническата принадлежност, 1,6% от населението е с испански или латиноамерикански произход. 22,3% от населението е на възраст под 18 години, 54,7% са между 18 и 64 години, а 23,0% са на 65 или повече години. 54,4 процента от населението са жени. Средният годишен доход на домакинство е $ 31 184 . Доходът на глава от населението е 19 269 долара. 22,9 процента от жителите са живели под прага на бедността.<ref name="nationalregisterofhistoricplaces.com"></ref> == Личности == * [[Рон Ковик]] (р. 1946) – американски [[Пацифизъм|активист за мир]], бивш американски войник от [[Виетнамска война|Виетнамската война]] и писател; * Станчо и Милан Станеви - жители на Лейдисмит през 1915 г.<ref>[https://www.loc.gov/resource/sn85040245/1915-02-19/ed-1/?sp=1&q=stancho&r=0.674,0.45,0.389,0.241,0 ''Ladysmith news-budget'' - Ladysmith, Rusk County, Wis., February 19, 1915, (City Edition)]</ref><ref>[https://www.loc.gov/resource/sn85040245/1915-02-26/ed-1/?sp=1&q=stancho&r=-0.02,0.772,0.324,0.201,0 ''Ladysmith news-budget'' - Ladysmith, Rusk County, Wis., February 26, 1915, (City Edition)]</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|de|Ladysmith (Wisconsin)|221208282}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Градове в Уисконсин]] 5gz49u5mgycxcssm69zxv6klrlr7nkj Уудбридж Стронг Ван Дайк 0 848736 12896991 12542896 2026-05-03T10:49:38Z Carbonaro. 221440 невалиден изт. 12896991 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = У. С. Ван Дайк | име-оригинал = W. S. Van Dyke | име-рождено = Уудбридж Стронг Ван Дайк II | портрет = W. S. Van Dyke, 1933.jpg | портрет-описание = У.С. Ван Дайк (1933) | категория = режисьор | описание = американски режисьор и писател | роден-място = [[Сан Диего]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1915 – 1942 | оскари = | златен глобус = }} | брак = Зина Ашфорд<br>(1909 – 1935; развод)<br>Рут Маникс<br>(1935 – 1943; смъртта му) | деца = 3 }} '''Уудбридж Стронг Ван Дайк II''' ({{lang|en|Woodbridge Strong Van Dyke II}}) е [[САЩ|американски]] режисьор и писател.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0886754/ W. S. Van Dyke)], IMDb.com.</ref> == Биография == Уудбридж Стронг Ван Дайк II е роден на 21 март 1889 година в [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Баща му е съдия от висш съд, който почива в деня, в който се ражда синът му. <ref>[https://archive.org/details/motionpicturemag13moti/page/n123/mode/2up "Marie Doro as Oliver Twist"(Motion Picture Magazine February 1917)</ref> Майка му е Лора Уинстън е актриса. Като дете-актьор Ван Дайк се появява с майка си на водевилната писта с пътуващи акционерни компании. Те пътуват по западното крайбрежие и в Близкия запад. Когато той е на пет години, те се появяват в старата Гранд Опера в [[Сан Франциско]] <ref> {{cite web |url=http://verplanckconsulting.com/War-Memorial-Opera-House.pdf |archive-url=https://web.archive.org/web/20160413072409/http://verplanckconsulting.com/War-Memorial-Opera-House.pdf |url-status=dead |archive-date=2016-04-13 |title=War Memorial Opera House |publisher=verplanck consulting |quote=...the Wade (later Grand) Opera House. Located on the north side of Mission Street, just west of Third Street, the Grand Opera House perished in 1906, along with most of the city's other opera houses, including the Tivoli Opera House and the Orpheum Theater. }} </ref> в ''„Сляпото момиче“''. По-късно той ще си спомни необичайното си образование: ''„Мисля, че съм бил на училище във всеки щат на Съюза. Всеки път, когато компанията спираше достатъчно дълго в който и да е град, аз се връщах зад училище. През останалото време майка ми ме учеше.“'' На четиринадесет години Ван Дайк се премества в [[Сиатъл]], за да живее с баба си. Там посещава бизнес училище, работи на няколко работни места на непълно работно време, включително портиер, сервитьор, продавач и железопътен служител. На 16 юни 1909 г. той се жени в Пиърс, Вашингтон, за Зина Берта Ашфорд (3 ноември 1887 г. - 2 октомври 1951 г.), актрисата „Зелда Ашфорд“. Двамата се присъединяват към различни обикалящи театрални компании, като най-накрая пристигат в [[Холивуд]] през 1915 г. <ref>Washington State Archives.</ref><ref>California Death Index.</ref> === Кариера === Ван Дайк започва да работи през 1915 г., като асистент-режисьор в редица филми на режисьорите Д.У.Грифит и Джеймс Йънг. <ref>[https://archive.org/details/motionpicturemag13moti/page/n123/mode/2up "Marie Doro as Oliver Twist"(Motion Picture Magazine February 1917)</ref> През 1917 г. Ван Дайк режисира първия си филм ''„Страната на дългите сенки“'' за Есани студиос. По време на нямата ерата накиното той научава занаята си и е един от най-надеждните режисьори на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Той стана известен като „One-Take Woody“ или „One-Take Van Dyke“ заради бързината, с която изпълняваше задачите си. Метро-Голдуин-Майер го смята за един от най-универсалните режисьори, еднакво умело режисиращ костюмирани драми, уестърни, комедии, криминални мелодрами и мюзикъли. Много от неговите филми са хитове и от най-добрите в боксофиса през всяка година. Той получава номинации за [[„Оскар“ за най-добър режисьор]] за ''„Кльощавия“'' (1934) и ''„Сан Франциско“'' (1936). Също така режисира наградената с Оскар класика ''„Ескимо“'' (известен още като ''„Мала Великолепната“''), в който също има и актьорска роля. Ван Дайк кани своя ранен ментор Д.У.Грифит, който е изпаднал в трудни времена. Известно е също, че Ван Дайк наема стари, безработни актьори като статисти. Поради своята лоялност той е много обичан и уважаван в индустрията. Той направи звезди от Нелсън Еди, [[Джеймс Стюарт]], [[Мирна Лой]], [[Джони Вайсмюлер]], Морийн О'Съливан, Елинор Пауъл, Илона Маси и Маргарет О'Брайън. Често е бил викан да работи няколко дни (или повече), некредитиран, върху филм, който е в затруднение или е надхвърлил производствения график. Ван Дайк е назначен за капитан в резерва на Корпуса на морската пехота на Съединените щати през 1934 г. На 13 септември 1935 г. той е повишен в чин майор от резерва. <ref>USMC Muster Rolls, 1893–1958.</ref> Преди [[Втората световна война]] патриотично настроен Ван Дайк създава служба за набиране на резерви на морската пехота в собствения си офис в МГМ. Рангът му на майор често се появява в по-късните му филмови заслуги, под негово влияние и насърчаване, и други звезди на МГМ се присъединяват към военните през първите дни на войната, включително [[Кларк Гейбъл]], [[Джеймс Стюарт]] и Робърт Тейлър.<ref name="Hollywood 1948">Van Dyke and the Mythical City of Hollywood (1948) Robert C. Cannom.</ref> === Смърт === Ван Дайк има болно сърце и заболява от рак, като ревностен християнски учен отказва повечето медицински лечения и грижи през последните си години. След пускане на ''„Пътуване за Маргарет“'' по кината през януари 1943 г., той се сбогува със съпругата си Рут Елизабет Маникс, трите си деца и шефа на студиото Луис Б. Майер и след това се самоуби на 5 февруари в Брентуд, Лос Анджелис. Джанет Макдоналд и Нелсън Еди, в съответствие с желанията на Ван Дайк, пеят на погребението му. Кремираните му останки са погребани в гробището Мемориален парк Форест Лоун в [[Глендейл]], заедно с тези на майка му Лора Уинстън Ван Дайк, в Големия мавзолей, Колумбариума на светилищата, ниша 10212. <ref>Forest Lawn Memorial Park, Glendale, CA as Vandyke.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" |- ! Година ! Филм ! Оригинално заглавие |- | 1932 | ''[[Тарзан, човекът маймуна]]'' | ''Tarzan the Ape Man'' |- | 1934 | ''[[Кльощавият]]'' | ''The Thin Man'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0886754|У. С. Ван Дайк}} * {{AllMovie name|ws-van-dyke-vn15501315|У. С. Ван Дайк}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ван Дайк, У. С.}} [[Категория:Американски режисьори]] [[Категория:Родени в Сан Диего]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 7xvja4fnuyutwbwztw7mc4lg7lz0v8t Андрей Ляпчев (булевард в София) 0 848788 12896224 12882406 2026-05-02T15:48:28Z ~2026-26792-05 394653 12896224 wikitext text/x-wiki {{Улица в София}} '''„Андрей Ляпчев“''' е [[булевард]] в [[София]], [[България]]. Наречен е на българския политик от Македония [[Андрей Ляпчев]], министър-председател на България от 1926 до 1931 година. Булевардът е разположен на територията на районите [[Студентски (район)|Студентски]] и [[Младост (район в София)|Младост]], от булевард „[[Свети Климент Охридски]]“ на запад до улиците „Генерал Радко Димитриев“ и „Ресен“ на изток, пресичайки булевардите „[[Андрей Сахаров (булевард)|Андрей Сахаров]]“ и „[[Александър Малинов (булевард)|Александър Малинов]]“.<ref>[https://www.openstreetmap.org/way/96069818#map=15/42.6484/23.3801 OpenStreetMap]</ref> Той е една от двете пътни връзки между кварталите „[[Дървеница]]“ и „[[Младост (квартал в София)|Младост]]“, като по по-голямата част от дължината си има две обособени пътни платна. == Бележки == <references/> {{мъниче|път|софия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Булеварди в София]] [[Категория:Район Студентски]] [[Категория:Район Младост]] 2mr12plx9hx7v5gewfdftmkazdls31l Внимание: Отдел „Издирване“ 0 849106 12896724 12720836 2026-05-03T04:56:18Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 7 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896724 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Внимание: Отдел „Издирване“ | Име в оригинал = Alert: Missing Persons Unit | Жанр = полицейска криминална драма | Създател(и) = Джон Айзендрат<br>[[Джейми Фокс]] | Актьори = [[Скот Каан]]<br>[[Даня Рамирес]]<br>Райън Брусард<br>Адеола Роул<br>Греъм Верчер | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 30 | Изпълнителни продуценти = Джон Айзендрат<br>[[Джейми Фокс]]<br>Датари Търнър<br>Джей Ар Орки<br>Адам Кейн<br>Майкъл Офър | Продуцент(и) = Whale Productions<br>Foxxhole Productions<br>Fox Entertainment | Времетраене = 44-45 минути | Дистрибуция = Sony Pictures Television Studios | ТВ Канал = [[Fox]] | Излъчване = от 8 януари 2023 г. | Официален уебсайт = https://www.fox.com/alert-missing-persons-unit/ }} '''Внимание: Отдел „Издирване“''' ({{lang|en|Alert: Missing Persons Unit}}) е [[САЩ|американски]] полицейски криминално-драматичен сериал по идея на Джон Айзендрат и [[Джейми Фокс]]. Премиерата на сериала е излъчена по „[[Фокс]]“ на 8 януари 2023 г. През март 2023 г. сериалът е подновен за втори сезон. == Сюжет == Поредицата разказва за отдела за изчезнали лица на полицейското управление на Филаделфия. Във всеки епизод полицаите Джейсън Грант и бившата му съпруга Ники Батиста издирват изчезнали хора, докато търсят и истината за техния отдавна изгубен син.<ref name="star">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starchannel-bg.com/shows/star/alert-missing-persons-unit|заглавие=„Внимание: Отдел „Издирване“ в сайта на Стар Ченъл|издател=starchannel-bg.com|достъп_дата=3 ноември 2023}}</ref> == Актьорски състав и герои == === Главен състав === * [[Скот Каан]] – Джейсън Грант, бивш съпруг на Ники, която работи за отдела „Издирване“ * [[Даня Рамирес]] – Ники Батиса, капитан на отдел „Издирване“ и бивша съпруга на Джейсън. * Райън Брусард – Майк Шърман * Адеола Роул – Детектив Ками Адебайо * Греъм Верчер – Лукас Хадли/Кийт === Второстепенни роли === * Пийти Гибсън – Си Хемингуей * Файвън Стюарт – Сидни Грант * Илейна Динкълман – Рейчъл === Гостуващи роли === * Бре Блеър – Джейн Бътлър, гадже на Джейсън и бизнес партьорка * Кони Миу – Куин Уокър, приятел на Сидни == Епизоди == {| class="wikitable" ! Номер !! Заглавие<ref name="TFC"/> !! Режисура !! Сценарий<ref name="WGA">{{cite web|url=https://directories.wga.org/project/1235300/alert/|title=Alert|website=[[Writers Guild of America West]]|access-date=January 8, 2023}}</ref> !! Излъчване<ref name="TFC">{{cite web|url=http://www.thefutoncritic.com/showatch/alert/listings/|title=Shows A-Z - alert on fox|website=[[The Futon Critic]]|access-date=February 26, 2023}}</ref>!! Рейтинг |- | 1 || „Клоуи“ || Майкъл Офър || Джон Айзендрат<br>[[Джейми Фокс]] || 8 януари 2023 г. || 4.03<ref name="1.01">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-sunday-1-8-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Sunday 1.8.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|work=Showbuzz Daily|first=Mitch|last=Metcalf|date=January 10, 2023|access-date=January 10, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-01-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230110155341/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-sunday-1-8-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 2 || „Хюго“ || Майкъл Офър || Джон Айзендрат<br>Джей Ар Очи || 9 януари 2023 г. || 1.54<ref name="1.02">{{cite web|url=https://programminginsider.com/monday-ratings-ncis-crossover-event-leads-cbs-to-victory/|title=Monday Ratings: 'NCIS' Crossover Event Leads CBS to Broadcast Network Victory|work=Programing Insider|first=Marc|last=Berman|date=January 10, 2023|access-date=January 11, 2023}}</ref> |- | 3 || „Зоуи“ || Даяна Валънтайн || Джон Айзендрат || 16 януари 2023 г. || 1.52<ref name="1.03">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-1-16-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 1.16.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Metcalf|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=January 18, 2023|access-date=January 24, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-01-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230118213512/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-1-16-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 4 || „Анди“ || Даяна Валънтайн || Джъстин Пийкок || 23 януари 2023 г. || 2.00<ref name="1.04">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-1-23-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 1.23.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Salem|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=January 24, 2023|access-date=January 24, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-01-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230124233703/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-1-23-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 5 || „Мигел“ || Хърнън Отаньо || Джон Айзендрат || 30 януари 2023 г. || 2.29<ref name="1.05">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-1-30-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 1.30.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Metcalf|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=January 31, 2023|access-date=January 31, 2023}}</ref> |- | 6 || „Тим и Ейми“ || Хърнън Отаньо || Кейти Варни || 6 февруари 2023 г. || 1.77<ref name="1.06">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-6-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 2.6.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Metcalf|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=February 7, 2023|access-date=February 7, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-02-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230208001832/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-6-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 7 || „Шанън“ || Кристин Мур || Ксения Мелник || 13 февруари 2023 г. || 1.90<ref name="1.07">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-13-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 2.13.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Salem|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=February 14, 2023|access-date=February 14, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-02-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230214212848/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-13-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 8 || „Крейг“ || Кристин Мур || Александър Веша || 20 февруари 2023 г. || 2.01<ref name="1.08">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-20-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 2.20.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Metcalf|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=February 22, 2023|access-date=February 22, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-02-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230222235504/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-20-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 9 || „Бриана“ || Адам Кейн || Ксения Мелник || 27 февруари 2023 г. || 2.35<ref name="1.09–1.10">{{cite web|url=https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-27-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html|title=ShowBuzzDaily's Monday 2.27.2023 Top 150 Cable Originals & Network Finals Updated|last=Salem|first=Mitch|work=Showbuzz Daily|date=February 28, 2023|access-date=March 1, 2023|достъп_дата=2023-11-03|архив_дата=2023-03-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301074842/https://showbuzzdaily.com/articles/showbuzzdailys-monday-2-27-2023-top-150-cable-originals-network-finals.html}}</ref> |- | 10 || „Макс“ || Адам Кейн || Кейти Варни || 27 февруари 2023 г. || 2.35<ref name="1.09–1.10"/> |} == В България == В България сериалът започва излъчване по „[[Стар Ченъл]]“<ref name="star"/> на 9 октомври 2023 г. с разписание всеки понеделник от 22:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cineboom.bg/убийства-в-сградата-се-завръща-с-вт/|заглавие=„Убийства в сградата“ се завръща с втори сезон по STAR Channel|издател=cineboom.bg|дата=23 октомври 2023|достъп_дата=3 ноември 2023}}</ref> === Дублаж === {| class="wikitable" ! Обработка !! [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] |- | Преводач || Даниела Христова |- | Тонрежисьор || Николай Марков |- | Режисьор на дублажа || [[Десислава Знаменова]] |- | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Татяна Захова]]<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>Росен Русев<br>[[Симеон Владов]] |} == Източници == <references /> [[Категория:Американски сериали]] jazva5pjfuxplp2tu5923eqavzm3get Потребител беседа:Danitrifonov04 3 849351 12896333 12771410 2026-05-02T17:38:33Z Carbonaro. 221440 /* Шави Симонс */ пак премахваш кавичките 12896333 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Danitrifonov04!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:29, 7 ноември 2023 (UTC) [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли в Уикипедия. Може би не е било умишлено, но ваша скорошна редакция е изтрила съдържание от Уикипедия. Когато премахвате даден текст, моля, указвайте основанието за това в [[У:РЕЗ|резюмето]] и обсъдете евентуални спорни промени на [[У:ДС|беседата]] на съответната статия. Ако това изтриване е било по погрешка, не се притеснявайте – текстът беше възстановен, както може да видите от историята на редакциите на статията. Хвърлете един поглед на [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече за допринасянето в енциклопедията и ако решите да експериментирате, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря!<!-- Шаблон:П-изтриване1 --> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:52, 25 октомври 2024 (UTC) ==Аморим== Здравейте, каква е причината да премахвате [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC&diff=prev&oldid=12425138 тази редакция] ? Поздрави !--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 13:05, 28 ноември 2024 (UTC) == Абдукодир Хусанов == Здравей, каква е причината да премахваш кавичките в статията за Абдукодир Хусанов? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:20, 21 януари 2025 (UTC) :Защото винаги съм мразил в статиите да виждам кавички или скоби на отборите. Така че ще те помоля повече да не ми редактираш страницата. Благодаря предварително. [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 18:21, 21 януари 2025 (UTC) ::Я да видим какво пише [[У:ПСС|тук]]. Моля прочети и си вземи бележка. Ако не ти харесват правилата, си свободен да направиш свой собствен проект с твои правила [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:48, 21 януари 2025 (UTC) == Изтриване == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, не изтривайте съдържание от Уикипедия, както направихте в статията „[[:Потребител:Ket]]“. Вашите редакции не изглеждат конструктивни и изтритата информация беше [[Уикипедия:Възвръщане|върната]]. Ако желаете да експериментирате, моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]] за тестови редакции. Благодаря.<!-- Шаблон:П-изтриване2 --> [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:06, 21 януари 2025 (UTC) [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], като например тези в страницата „[[:Потребител:Алиса Селезньова]]“, в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:12, 21 януари 2025 (UTC) :Аз ще ви помоля да не пипате радела с "Ланс" [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 19:13, 21 януари 2025 (UTC) ::Не мога да удовлетворя молбата - Уикипедия се редактора според правилата от всички.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:15, 21 януари 2025 (UTC) {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] | | Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочети [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искаш да научиш повече за допринасянето. Имай предвид, че неконструктивните редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължиш по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдеш допускан да редактираш]] Уикипедия'''. Моля, престани с това и помисли как да подобряваш, вместо да разваляш работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:15, 22 януари 2025 (UTC) == Компютърен превод == [[Файл:Meta-Wiki_Translation_Administrator_Icon.svg|ляво|80п]] Здравей. Обръщам ти внимание на инструментите за компютърен превод, с които си служиш, за да допринасяш със статии в „Уикипедия“. Качеството например на статията „[[Специални:PermaLink/12554896|Логан Пол]]“ е такова, каквото всеки сам би могъл да постигне, като си копира статията от английския проект и я пусне през Google Translate. Нашата цел, като уикипедианци, е да предоставяме качествено съдържание, адаптирано към културните и езиковите особености на нашата аудитория. Ръчният превод, извършен от редактори, които владеят добре езика, е много по-надежден. Молбата ми е да подхождаш с внимание и където е възможно, да извършваш детайлна проверка на текстовете, преведени изцяло с компютър, преди да ги публикуваш. Благодарение на твоите усилия ще можем да гарантираме, че поддържаме високите стандарти на нашата общност и читателите ще останат доволни, когато разглеждат нещичко тук. Не забравяй, че винаги можеш да потърсиш помощ от другите. Благодаря за разбирането и ти желая успех! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:23, 22 април 2025 (UTC) :Имаш ли си някаква представа колко часове ми отне да направя тази страница за него?! Поне върни раздела с неговата кеч кариера [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 23:59, 22 април 2025 (UTC) ::Не, нямам представа, но мога да предположа. Копирал си текста от „Уикипедия“ на английски език, поставил си го в Google Translate и си го публикувал тук. Може би цялото приключение е отнело около 10 минути. ::Знам, че целта не само на нас двамата, но и на всички, които участваме в проекта, е да пишем качествени статии, такива, които оставят у читателя усещане за информираност. Ако ние като съдържание предоставяме същото, което би предоставила и някоя безплатна услуга за компютърен превод, то усилията ни се обезсмислят. За какво да губим часове да пишем нещо, което средностатистическият потребител може да си преведе с два клика? Нашата цел е да създаваме енциклопедия. Да проверяваме твърденията, да цитираме източници и да пишем на разбираем език. Убеден съм, че можеш да съблюдаваш това и ще продължаваш да ни помагаш да обогатяваме проекта. Неотдавна бяхме стигнали 300 000 статии. Защо да не станат 400 000? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:15, 23 април 2025 (UTC) :::Всичко това ми отне около 3 часа [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 10:04, 23 април 2025 (UTC) :::И не, не съм ползвал никакъв Google Translate, защото знам как да превеждам думите без каквато и да е помощ. Изтрил си раздела с неговата кеч кариера, която в момента е важна. Изтрил си раздела с боксовата му кариера, която също е много важна. Също така си изтрил и снимките с които помагат на аудиторията да разберат до кой раздел са стигнали. Ти вместо да помогнеш да подобрим тази страница по най-добрия възможен начин, ти я съсипваш. Ти определено ще кажеш че това не е вярно и че това са лъжи, но аз никога не съм лъгал когото и да е. Защо поне веднъж не помогнеш и да направим тази страница много по-добра от преди, като сложим неговата кеч кариера, боксова кариера и Ютюб кариера там и да добавим още много нови неща?! [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 10:15, 23 април 2025 (UTC) == Логан Пол == [[Картинка:Information.svg|25п]] Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една твоя скорошна редакция, например тази в страницата „[[Логан Пол]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля те, използвай [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаеш да направиш тестови редакции, и погледни [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научиш повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 4 май 2025 (UTC) == Трент Александър-Арнолд == [[Картинка:Information.svg|25п]] Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една твоя скорошна редакция, например тази в страницата „[[Трент Александър-Арнолд]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля те, използвай [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаеш да направиш тестови редакции, и погледни [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научиш повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:11, 31 май 2025 (UTC) :Нищо не разбирам [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 20:25, 31 май 2025 (UTC) ::Футболните отбори се пишат с кавички. ::Повече можеш да прочетеш тук: ::* https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 ::* https://beron.mon.bg/rechnik/2719 ::* [[Уикипедия:Разговори/Архив/2023/април#Кавички при имената на спортни клубове]] ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:32, 31 май 2025 (UTC) :::Ако видиш другите страници на футболисти, техните отбори нямат никакви кавички [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 20:37, 31 май 2025 (UTC) ::::Виждал съм ги, положението е критично. Хей, защо не ми помогнеш и не започнеш да ги добавяш в статиите, които видиш. Не поемай ангажимент, просто като си редактираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:42, 31 май 2025 (UTC) :::::Никога! Харесвам си ги по този начин, по правилния начин [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 20:44, 31 май 2025 (UTC) ::::::Това не е правилният начин. [[Картинка:Neznam.png|Нерешеност]] Поне ще те помоля да не разваляш вече направените. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:43, 1 юни 2025 (UTC) :::::::Винаги е бил правилният начин и винаги ще бъде [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:30, 1 юни 2025 (UTC) ::::::::Може ли източник за това, за да обмисля своята позиция – възможно е аз да бъркам. Човек се учи цял живот, нали? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:57, 1 юни 2025 (UTC) :::::::::От английската му Уикипедия е. А там във всяка една футболна страница, няма никакви кавички на отборите [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 17:04, 1 юни 2025 (UTC) ::::::::::Ех, разбирам те напълно. Знам, че и двамата имаме една цел – качествено и обективно съдържание в „Уикипедия“. Възхищавам се на отдадеността ти – почти няма ден, в който да не актуализираш нещо в статиите за футболисти. Истината е, че те (като [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографии на живи хора]]) имат нужда от непрекъсната поддръжка, и това, че ти се занимаваш с тях, е достойно за уважение! ::::::::::Колкото до различията между „Уикипедия“ на английски и „Уикипедия“ на български език, всеки проект следва правописните правила на своя език. Английският език няма регулиращ орган, но за сметка на това английската уикипедия има над '''234 000''' байта [[:en:Wikipedia:Manual of Style|ръководство]], което участниците са се споразумели да приемат. Регулиращият орган на българския език е Институтът за български език към Българската академия на науките. Ние сме приели да следваме него, както и официалните му издания, БЕРОН и „Езикови справки“. В българския език правилото е футболните отбори да се пишат в кавички. Условието, че в стотици статии това не се спазва, не трябва да е основание да неглижираме останалите, камо ли пък да ги премахваме там, където вече са сложени. ::::::::::Разчитам на твоята компетентност и отговорност, които ще продължаваш да демонстрираш в приносите си. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:57, 1 юни 2025 (UTC) :::::::::::Отново премахваш кавичките. Защо? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 02:58, 4 юни 2025 (UTC) ::::::::::::Да се опитваш да завържеш смислен диалог с този човек както и с лицето Давид Кенаров е кауза пердута.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:25, 4 юни 2025 (UTC) == Системно въвеждане на граматически грешки == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, както направихте в страницата „[[:Трент Александър-Арнолд]]“, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря.<!-- Шаблон:П-тест2 --> [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 04:58, 5 юни 2025 (UTC) :🤣🤣🤣🤣 [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 16:49, 5 юни 2025 (UTC) [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''преустанови незабавно''' своите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъде поискано блокирането ти]]'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:22, 7 юни 2025 (UTC) :Това не са разрушителни редакции! Аз просто редактирам бъркотията която правиш! Във футболните отбори няма никакви кавички както вече ти казах няколко пъти, но ти явно нищо не помниш. Когато си сложил кавички на ФК Севиля, то се превърна в несъществуваща страница, защото няма никакви кавички! Когато някой види тази страница, ще помисли защо ФК Севиля няма българска Уикипедия, след като те са много голям испански отбор. Това само доказва че ти не само не разбираш от футбол, но също така не знаеш как да редактираш страниците! Има страници на футболисти и футболни отбори, направени от около 10-15 години, които никой не ги е пипал и приличат на нищо. На тези страници им трябва редактиране. Вместо да работим в екип и да оправим точно тези страници, ти съсипваш страниците на тези които просто трябва да им се сложи новия отбор в който ще играят това лято. Когато аз слагам новите екипи на отборите които ще ползват през новия сезон, никога не чувам от вас <nowiki>''</nowiki>Хей, благодаря че помагаш на потребителите да бъдат по-образовани.<nowiki>''</nowiki> Затова чуждестранните Уикипедии ще бъдат хиляда пъти по-добри от нас. Поне там те ме уважават когато редактирам нещо. Така че ще те помоля най-мило и най-уважително редактирането на футболисти и футболни отбори да ги оставиш на професионалистите, като мен. Защото вярвай ми, ако ме блокираш, това ще бъде огромна грешка за теб и огромна грешка за българската Уикипедия като цяло. Без мен тази Уикипедия ще копае дъното още и още. Така че помисли върху решението което ще вземеш - Дали ще направиш правилната постъпка и да оставиш всички страници на футболисти и футболни отбори на мен, за да ги направя съвременни, или ще направиш грешната постъпка и ще ме блокираш и ще направиш страниците още по-зле за четене за потребителите, или просто ще зарежеш всички тези страници и цялата тази работа която съм направил за тези 3-4 години ще отидат по дяволите. [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 14:56, 7 юни 2025 (UTC) ::Да започнем оттам, че разбирам твоята загриженост. Знам, че си върл почитател на футбола и те поздравявам за отдадеността и качествените приноси, които правиш. Моята цел не е да разрушавам статиите ти, а да подобря качеството им. Предлагам да обсъдим конструктивно как най-добре да работим в екип, за да поддържаме статиите за футболни отбори и футболисти на ниво. Пак ще повторя, че според правилата на българския език футболните отбори се пишат в кавички. ::*https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 ::*https://beron.mon.bg/rechnik/2719 ::*[[Уикипедия:Разговори/Архив/2023/април#Кавички при имената на спортни клубове]] ::Не на всички ни харесва това, но целим все пак да поддържаме някакъв стандарт. ::Никой не оспорва твоя задълбочен експертен опит и бих искал да продължиш да допринасяш. Вярвам, че при наличието на взаимно уважение и разбирателство можем да направим българската уикипедия значително по-качествена и авторитетна от чуждестранните. Оставам на разположение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:11, 7 юни 2025 (UTC) :::Прочетох всичките статии които изпрати, видях че се пишат с кавички, но когато става дума за Уикипедия страници, не изглежда добре, ами напротив - изглежда много по-зле. [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 18:41, 7 юни 2025 (UTC) ::::Радвам се, че си ги прочел, и съм съгласен, че не всичко в обкръжаващия ни свят изглежда естетично. Някои ползват телефон и виждат сайта по съвсем различен начин. Никога няма как да гарантираме, че това, което ние виждаме, и другите виждат. ::::Убеден съм, че и на двамата целта ни е пълна, достоверна, проверена информация в „Уикипедия“. Какво бих могъл да направя, за да изписваме нещата, както са си по правилата на книжовния български език, без това да те дразни или да попречва на четливостта и да затормозява посетителите? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:56, 7 юни 2025 (UTC) :::::Просто да няма кавички, това е. Знам че няма да се съгласиш с мен, но са само кавичките, нищо повече. Например в страницата на Матвей Сафонов, ти сложи кавички на Динамо Загреб и стана страницата за отбора несъществуваща, защото в заглавието няма кавички на отбора. И също има едно нещо което ще те помоля да направиш, защото аз не знам как. Вратарят на ЦСКА София, Фьодор Лапоухов, име две страници - едната е "Фьодор Лапоухов" и другата е "Фьодор Лапухов". Пише че мога да ги съединя заедно но не знам как се прави това. Затова ще те помоля да направиш само една страница за Лапоухов. [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 20:49, 7 юни 2025 (UTC) ::::::Благодаря за сигнала. Ще се постарая повече да не създавам препратки към несъществуващи страници! Защо изобщо са необходими кавички? Кавички се пишат при приложения в рамките на съставни собствени имена и при собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания. ::::::Лесно би било да неглижираме правилата и да пишем както ни падне. Нека обаче да изследваме тези примери: :::::::{{Color|grey|През 1989 г. „Уайтснейк“ издава другия си албум.}} :::::::{{Color|grey|Към 2025 г. Фики има издадени два студийни албума.}} :::::::<hr> :::::::{{Color|grey|Цяла България говори за това. Белослав смаза Левски.}} :::::::{{Color|grey|Футболен фурор. „Белослав“ победи „Левски“ в мач за Купата.}} :::::::<hr> :::::::{{Color|grey|През 2020 г. статистиките отчитат, че в Ливърпул има много футболисти.}} (В града [[Ливърпул]] живеят много хора, които изкарват прехраната си като футболисти.) :::::::{{Color|grey|Не можеш да отречеш, че в „Ливърпул“ има легендарни футболисти.}} (В отбора „[[ФК „Ливърпул“|Ливърпул]]“ има легендарни футболисти.) ::::::Кавичките в българския език изпълняват прагматична функция. Благодарения на тях се разграничават страничните спрямо контекста названия на обекти. Без правилната им употреба се губи яснотата на изречението. Нека винаги подхождаме с уважение към писменото слово, защото само така формираме доверие у другите към нашите думи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:46, 8 юни 2025 (UTC) :::::::Ти само говориш за кавичките, че така и не си обърнал внимание, че съм те попитал за случая с двете страници на Фьодор Лапоухов [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 12:30, 8 юни 2025 (UTC) :::::::Обърнах внмание и [[Специални:Diff/12594809|попитах на беседата]] кой вариант да остане. Завъртяха се предложения като Лапоухов, Лапухов и Лапавухау. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 8 юни 2025 (UTC) == Аякс == Защо е без [[Йохан Кройф]] [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:08, 1 юли 2025 (UTC) :[[File:Ambox important.svg|18px]] Още едно премахване на кавички като в [[Специални:Diff/12630964]] и ще те предложа за блокиране. Не може просто така да разваляш труда на другите. Разбирам въпросът да е спорен или да не е бил постигнат консенсус, но това, че [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 отборите се пишат в кавички], си е утвърдено правило. Благодаря иначе за останалите ти приноси и отдадеността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:38, 14 юли 2025 (UTC) ::Колегата продължава с тези си действия и това рано или късно ще доведе до блокиране. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 17:03, 18 юли 2025 (UTC) == Шави Симонс == Защо за пореден път премахвате параметри от шаблона и кавички от имената на футболните отбори без да се обосновете – [[Специални:Diff/12489921|първи]], [[Специални:Diff/12542812|втори]], [[Специални:Diff/12674035|трети път]]?? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:46, 31 август 2025 (UTC) :[[Special:Diff/12677667|4 – „Редакция без резюме“]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 09:33, 1 септември 2025 (UTC) [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с Вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], като например тези в страницата „[[:Шави Симонс]]“, в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<!-- Шаблон:П-вандал3 --><br> --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 07:58, 21 декември 2025 (UTC) :Пак премахваш кавичките на футболните отбори, нали бяхме говорили. Ето, и [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ти е обърнал внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:38, 2 май 2026 (UTC) == Защитник == Препоръчва се да не променяш [[защитник (футбол)]] на [[защитник]]. [[File:Twemoji12 1f609.svg|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:58, 8 ноември 2025 (UTC) :Още едно предупреждение да не променяш <code><nowiki>[[Защитник (футбол)|защитник]]</nowiki></code> на <code><nowiki>[[защитник]]</nowiki></code>. Това е [[Уикипедия:Пояснителна страница|пояснителна страница]]. :Също така моля те, използвай сегашно време и избягвай да пишеш „бивш футболист и настоящ треньор“. За препоръчване е конструкцията „футболист в периода 2008 – 2018 г. и треньор от 2019 г.“. Това е така, защото „Уикипедия“ не е периодично издание. Информация, която е актуална днес, може да не е актуална утре и да няма кой да я обнови в статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:45, 22 ноември 2025 (UTC) sgznt8b9dd0q4qsz1ikeq23fevbh5ur Givenchy 0 853604 12896197 12685899 2026-05-02T15:00:54Z Sailko 27013 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Givency, vestito corto e cappello, indossato da audrey hepburn in colazone da tiffany, 1961.jpg]] → [[File:Givency, vestito corto e cappello, indossato da audrey hepburn in colazione da tiffany, 1961.jpg]] 12896197 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Givenchy | име-оригинал = | лого = [[File:Givenchy - wordmark (France, 2003).svg|250px|Givenchy logo]] | лого-описание = | px = | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = [[Дъщерна компания]] | търгувана_като = | индустрия = Мода | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{start date and age|1952}} | основател = [[Юбер дьо Живанши]] | закриване = | град = | страна = | локации = | положение = | ключови фигури = Рено дьо Лескен (президент и [[CEO]]) <br> [[Матю Уилямс]] (творчески директор) | директор = | заети = 3800 (2018) | продукти = Облекла, аксесоари, парфюми, козметика | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = | оперативна печалба = | чиста печалба = | баланс = | активи = | пазарна капитализация = | собственик = | притежава = | холдинг = [[LVMH]] | преди = | подразделения = | дъщерни компании = | магазини = | девиз = | сайт = [http://www.givenchy.com givenchy.com] | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''Givenchy''' ''(произн. Живаншѝ)'' е [[Франция|френска]] [[Мода|модна]] къща, създадена от дизайнера [[Юбер дьо Живанши]] през 1952 г. Специализирана е в производството на [[облекло|облекла]], [[обувки]], аксесоари и [[парфюм]]и. Собственост е на транснационалната компания [[LVMH]]. От 2 май 2017 г. до 10 април 2020 г. неин творчески директор е Клеър Уейт Келър – първата жена, която заема тази позиция.<ref>[http://hero-magazine.com/article/103452/givenchy-clare-waight-keller-first-campaign/ See the first campaign under Givenchy’s new artistic director] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190420004329/http://hero-magazine.com/article/103452/givenchy-clare-waight-keller-first-campaign/ |date=2019-04-20 }} 11 JULY 2017</ref> На 15 юни 2020 г. Матю М. Уилямс наследява Келър като творчески директор на къщата. [[File:Givency, vestito corto e cappello, indossato da audrey hepburn in colazione da tiffany, 1961.jpg|thumb|Малката черна рокля и шапка от Givenchy за [[Одри Хепбърн]] във филма „[[Закуска в Тифани]]“ (1961)]] == История == През 1952 г. Юбер дьо Живанши и Явани Робер Дюрфи основават своя модна къща и пускат колекция от дрехи, наречена ''Les Séparables'', включваща памучни поли и блузи.<ref>[http://www.elle.fr/Mode/Les-defiles-de-mode/Marques/Defile/Givenchy/%28marque%29/Givenchy Givenchy] Elle.fr ({{lang|fr}})</ref> Живанши получава одобрението на критиците, а списание ''[[Vogue]]'' приветства колекцията му. ''[[New York Times]]'' публикува цяла статия, посветена на Живанши, озаглавена ''A Star is Born'' („Ражда се звезда“). Модели като Сюзи Паркър и Дориан Лий стават музи на къщата. През 1953 г. Юбер дьо Живанши започва да си сътрудничи с филмовата актриса [[Одри Хепбърн]], която тогава едва започва кариерата си в Холивуд. Заедно те създават стил, който съчетава изискана елегантност с естествена красота. Тя носи произведения на Живанши във филми като [[Сабрина (филм, 1954)|Сабрина]], [[Как да откраднеш милион]] и [[Шарада (филм, 1963)|Шарада]].<ref>[https://blogs.wsj.com/speakeasy/2012/09/04/hubert-de-givenchy-remembers-audrey-hepburn/ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190524193309/https://blogs.wsj.com/speakeasy/2012/09/04/hubert-de-givenchy-remembers-audrey-hepburn/ |date=2019-05-24 }} The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012</ref><ref>[http://www.tendances-de-mode.com/2008/01/28/651-audrey-hepburn Audrey Hepburn] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131021155901/http://www.tendances-de-mode.com/2008/01/28/651-audrey-hepburn |date=2013-10-21 }} Tendances Modes, 28 janvier 2008</ref> Одри Хепбърн е муза на къщата в продължение на четиридесет години. През 1961 г. тя затвърждава репутацията на Живанши, като носи известната [[Малката черна рокля на Одри Хепбърн|малка черна рокля]] във филма „[[Закуска в Тифани]]“. През 1957 г. Живанши създава флоралния алдехиден аромат ''L'Interdit'', предназначен изключително за мис Хепбърн. През 1954 г. Юбер дьо Живанши представя първата рокля-риза (която по-късно еволюира в рокля-чувал през 1957 г.). Той е първият дизайнер на [[висша мода]], който създава луксозна линия конфекция (''[[prêt-à-porter]]''), наречена ''Givenchy Université'', която се произвежда в Париж с помощта на оборудване, внесено от Съединените щати.<ref name="styl">[http://www.stylesequel.com/designers/givenchy/key-fashion-moments Key fashion moments] Stylesequel.com</ref> == 1950-те: Баленсиага и Живанши == През 1956 г. [[Кристобал Баленсиага]] и Юбер де Живанши представят колекцията си в Ню Йорк по време на благотворителен гала концерт в помощ на американската болница в Париж.<ref name="Givenchy">[http://www.vogue.com/voguepedia/Givenchy Givenchy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131014225122/http://www.vogue.com/voguepedia/Givenchy |date=14 October 2013 }} Voguepedia</ref> === Разширение === През 1969 г. Юбер дьо Живанши стартира своята модна линия за мъже ''Gentleman Givenchy''. През ноември е открит [[бутик]] на авеню Джордж V в Париж.<ref name="Givenchy"/> По съвет на Баленсиага Живанши разработва лицензи през 70-те години на 20. век, за да защити своите [[Haute couture]] колекции.<ref>[http://www.bloc.com/article/mode-et-beaute/marques-et-magasins/givenchy-le-couturier-des-stars.html Givenchy, le couturier des stars] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171012201306/http://www.bloc.com/article/mode-et-beaute/marques-et-magasins/givenchy-le-couturier-des-stars.html |date=12 October 2017 }} Bloc.com, Dominique A.C., 18 December 2007 ({{lang|fr}})</ref> През този период модна къща ''Givenchy'' разнообразява дейността си, създавайки обувки, бижута, вратовръзки, сервизи, тапицерии и кимона. Юбер дьо Живанши е избран да проектира интериора на хотели от веригата [[Hilton Hotels & Resorts|Hilton]] по света и дори интериора на автомобил (Lincoln Continental Mark V).<ref>[http://www.vogue.fr/thevoguelist/givenchy/211 The Vogue list: Givenchy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140923040709/http://www.vogue.fr/thevoguelist/givenchy/211 |date=2014-09-23 }} Vogue.fr</ref> [[File:Givency, vestito da sera, inverno 1990.jpg|thumb|left|120px|Зимна вечерна рокля от 90-те на ''Givenchy'']] Юбер дьо Живанши е избран за личност на 1979 г. и за най-елегантен мъж на годината от списание The Best.<ref name="books.google.fr">[https://books.google.com/books?id=RDffbodlGzsC&dq=%22givenchy+directeur+artistique+de+schiaparelli%22&pg=PT41 Hubert de Givenchy, entre vies et légendes] Jean-Noël Liaut, Grasset ({{lang|fr}})</ref> През 1982 г. [[Fashion Institute of Technology]] организира в Ню Йорк ретроспекция, председателствана от Одри Хепбърн.<ref>[https://news.google.com/newspapers?nid=1961&dat=19820509&id=XMxVAAAAIBAJ&sjid=nEANAAAAIBAJ&pg=1422,7383188 Thirty years of Givenchy will be displayed] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160520091259/https://news.google.com/newspapers?nid=1961&dat=19820509&id=XMxVAAAAIBAJ&sjid=nEANAAAAIBAJ&pg=1422,7383188 |date=20 May 2016 }} Palm Beach Daily News, 8 mai 1982</ref> На следващата година Юбер дьо Живанши е обявен за „кавалер на [[Орден на Почетния легион|Почетния легион]]“, а през 1985 г. Жак Ланг, френският министър на културата, му връчва Оскар, посветен на изкуството на елегантността, по време на тържество в Операта в Париж.<ref name="books.google.fr"/> === Напускане на Юбер дьо Живанши === [[File:Givency, vestito da sera e stola, inverno 1988.jpg|thumb|120px|Вечерна рокля на Givenchy, 1988 г.]] През 1988 г. ''Givenchy'' се присъединява към ''[[LVMH]] Moët Hennessy Louis Vuitton'', която притежава други парижки модни къщи, като [[Christian Dior]], [[Louis Vuitton]], [[Christian Lacroix]] и [[Céline]].<ref>[http://www.puretrend.com/marque/givenchy_b4294959758#histoire Givenchy : histoire] Pure Trends ({{lang|fr}})</ref> През 1995 г. Юбер дьо Живанши е принуден да напусне компанията. Наследен е от различни млади британски дизайнери, включително [[Джон Галиано]], [[Александър Маккуин]] и Жулиен Макдоналд. [[Джон Галиано]] веднага привлича вниманието със сложната си и в същото време провокативна колекция, демонстрирана с неочакван за това време театрален ефект. Вследствие на този успех Арно поверява на Галиано художественото ръководство на друга, още по-важна модна къща за него – ''Christian Dior'', където остава почти 15 години, до началото на 2011 г. === 2005 – 2017, Рикардо Тиши === През 2005 г. италианецът [[Рикардо Тиши]] е обявен за художествен ръководител на линията за женско облекло. Тиши въвежда свой собствен стил и влияния, променя кодовете на къщата и добави нотка на тъмен и чувствен романтизъм.<ref>[http://madame.lefigaro.fr/style/riccardo-tisci-lesprit-fort-de-givenchy-191211-203802 Riccardo Tsci, l'esprit fort de Givenchy] Madame Figaro</ref> През май 2008 г. той също става отговорен за пускането и на мъжките колекции. През 2009 г. Тиши започва да развива първата евтина линия на модната къща – ''Givenchy Redux''. През 2011 г. под негово ръководство е представен нов аромат от ''Givenchy'' – ''Dahlia Noir''. Филип Фортунато, бившият главен ръководител на клона на ''LVMH Moet Hennessy Vuitton SA'' в Китай, е настоящият главен ръководител на ''Givenchy''.<ref>{{cite web|url=http://www.worth.com/oral-history-philippe-fortunato/|title=Oral History: Philippe Fortunato of Givenchy - Worth|date=5 August 2016|website=worth.com}}</ref> Модели на ''Givenchy'' са носени от редица известни личности на червения килим, включително [[Руни Мара]] на наградите на Академията за 2012 г. Също така ''Givenchy'' отговаря за работата с Мадона, като проектира костюмите ѝ за нейния ''Sticky & Sweet tour'', както и за шоуто в полувремето на ''Super Bowl'' 2012.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-17174658 |title=BBC News – Oscars 2012: Stars arrive |publisher=BBC |date=27 February 2012 |access-date=26 April 2012}}</ref> През 2016 г. Тиши стартира сътрудничество за спортно облекло с [[Nike]], наречено ''Nikelab X RT'' и насочено към олимпийските спортисти за [[Летни олимпийски игри 2016|Летните олимпийски игри през 2016 г.]], както и за ежедневни посетители на фитнес залите.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/givenchys-riccardo-tisci-designs-for-nike-1460990894|title=Givenchy's Riccardo Tisci Designs for Nike|last=Cristobal|first=Sarah|date=2016-04-18|newspaper=The Wall Street Journal|issn=0099-9660|access-date=2016-04-27}}</ref> През февруари 2017 г. Рикардо Тиши обявява, че напуска ''Givenchy'' след дванадесет години работа като творчески директор на марката.<ref>{{Cite news|url=https://www.businessoffashion.com/community/people/riccardo-tisci|title=Riccardo Tisci {{!}} #BoF500 {{!}} The Business of Fashion|newspaper=The Business of Fashion|access-date=2017-02-17|language=en-GB}}</ref> === 2017 – 2020, Клеър Уейт Келър === Къщата на ''Givenchy'' обявява назначаването на [[Клеър Уейт Келър]] за артистичен директор от 2 май 2017 г. Уейт Келър поема всички творчески отговорности, включително дамски и мъжки колекции, конфекция и аксесоари, както и ''Haute Couture''.<ref>[https://www.businessoffashion.com/articles/news-analysis/givenchy-announces-clare-waight-keller-as-creative-director Givenchy announces Clare Waight Keller as creative director] businessoffashion.com</ref> [[Меган Маркъл]] носи рокля от Клеър Уейт Келър на нейната сватба с [[Хенри Съсекски|принц Хари]] на 19 май 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.harpersbazaar.com/celebrity/latest/a20114549/meghan-markle-royal-wedding-dress/|title=Meghan Markle Is Wearing a Givenchy Dress at the Royal Wedding and It's Absolutely Stunning|date=2018-05-19|work=Harper's BAZAAR|access-date=2018-05-19|language=en-US}}</ref> След успешното провеждане на три последователни комбинирани ревюта с помощта на Келър, марката обявява, че възобновява календара за колекция мъжко облекло за сезон есен/зима 2019.<ref>{{cite web|url=https://www.vogue.co.uk/article/givenchy-standalone-menswear-shows|title=Givenchy Returns To Standalone Menswear Shows|date=25 October 2018 |publisher=Vogue|access-date=25 October 2018}}</ref> === 2020 – 2023, Матю Уилямс === През юни 2020 г. ''Givenchy'' наема Матю Уилямс, стилист и дизайнер, известен най-вече със съосноваването на влиятелната марка за улично облекло ''1017 ALYX 9SM''.<ref>{{cite web | url=https://wwd.com/fashion-news/designer-luxury/givenchy-new-designer-matthew-williams-alyx-1203651011/ | title=Matthew Williams is Givenchy's New Designer | date=15 June 2020 }}</ref> Уилямс внася по-остра естетика в ''Givenchy'' и работата му често се вижда на знаменитости като [[Кендъл Дженър]] и [[Бела Хадид]].<ref>{{cite web | url=https://hero-magazine.com/article/184637/givenchy-ss21-campaign | title=Matthew M. Williams recruits his celebrity mates for the SS21 Givenchy campaign }}</ref> През ноември 2023 г. ''Givenchy'' обявява, че Уилямс ще напусне поста творчески директор в края на 2023 г.<ref>{{Cite web |last=Williams |first=Robert |date=2023-12-01 |title=Matthew Williams to Exit Givenchy |url=https://www.businessoffashion.com/articles/luxury/matthew-williams-to-exit-givenchy/ |access-date=2023-12-01 |website=The Business of Fashion |language=en}}</ref> == Икони и кино == === Одри Хепбърн === През 1953 г. Одри Хепбърн и Юбер дьо Живанши се запознават чрез посредничеството на Гладис де Сегонзак с цел да се създадат костюмите за филма „Сабрина“ на [[Били Уайлдър]]. Докато Гладис де Сегонзак организира срещата с мис Хепбърн, модният дизайнер смята, че ще срещне [[Катрин Хепбърн]]. В резултат на сътрудничеството, Одри Хепбърн решава да носи дрехи на ''Givenchy'' на екрана и извън него, например във филмите „[[Сабрина (филм, 1954)|Сабрина]]“ (1954), „[[Любов следобед (филм, 1957)|Любов следобед]]“ (1957), „[[Весело лице]]“ (1957), „[[Закуска в Тифани]]“ (1961), „[[Шарада (филм, 1963)|Шарада]]“ (1963), „''[[Paris When It Sizzles]]''“ (1963), „[[Как да откраднеш милион]]“ (1965) и „''[[Bloodline]]''“ (1979).<ref>[https://blogs.wsj.com/speakeasy/2012/09/04/hubert-de-givenchy-remembers-audrey-hepburn/ Hubert de Givenchy Remembers Audrey Hepburn] The Wall Street Journal, le 4 septembre 2012</ref><ref>[http://www.tendances-de-mode.com/2008/01/28/651-audrey-hepburn Audrey Hepburn] Tendances Modes, 28 janvier 2008</ref> === Знаменитости === Givenchy привлича много други знаменитости, включително хора като [[Лорън Бекол]], [[Бейб Пейли]], [[Майкъл Норман]], [[Грета Гарбо]], [[Елизабет Тейлър]], [[Марлен Дитрих]], [[Жаклин Кенеди Онасис]], [[Бионсе Ноулс]],<ref>[http://www.stylesequel.com/designers/givenchy/biography Givenchy: biography] Style Sequel ({{lang|fr}})</ref> принцесата на Монако [[Грейс Кели]],<ref>[http://www.elle.fr/Mode/Les-defiles-de-mode/Marques/Defile/Givenchy/(marque)/Givenchy Givenchy] Elle ({{lang|fr}})</ref> [[Мишел Бенет]],<ref>{{cite book | url=https://books.google.com/books?id=ex-McfiTKWgC&dq=michele+duvalier+givenchy&pg=PA110 | title=Plunging into Haiti: Clinton, Aristide, and the Defeat of Diplomacy | isbn=9781604735345 | last1=Pezzullo | first1=Ralph | year=2006 }}</ref> и други. Днес Givenchy облича много холивудски звезди, включително [[Кейт Бланшет]], [[Ема Стоун]], [[Лейди Гага]], [[Джулиан Мур]], [[Джулия Робъртс]], [[Руни Мара]] и други.<ref>{{Cite web |url=https://www.givenchy.com/fr/maison/tapis-rouge?p=0 |title=Les tapis rouges et la Maison de couture Givenchy |access-date=14 April 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160624200317/https://www.givenchy.com/fr/maison/tapis-rouge?p=0 |archive-date=24 June 2016 |url-status=dead }}</ref> В май 2019 г. Givenchy потвърждават, че певицата [[Ариана Гранде]] ще стане новото лице на тяхната есенно-зимна кампания, която е представена през юли същата година.<ref>{{cite web|title=Ariana Grande is the new face of Givenchy|date=10 May 2019 |url=https://edition.cnn.com/2019/05/10/celebrities/ariana-grande-givenchy-trnd/index.html}}</ref><ref>{{cite web|title=Ariana Grande's Ponytail Is the New Face of Givenchy|date=10 May 2019 |url=https://www.elle.com/fashion/celebrity-style/a27432137/givenchy-face-ariana-grande-ponytail/}}</ref> == Операции == Към 2013 г. операциите на компанията са разделени така: Европа заема 42 % от бизнеса, Китай 18 %, Азиатско-тихоокеанския регион 14 %, Америка 12 %, Близкия изток 7 %, Япония 4 % и останалата част от света 3 %."<ref name="Givenchy Looks to Capitalize on Momentum">{{cite web |url=http://www.wwd.com/retail-news/designer-luxury/givenchy-looks-to-capitalize-on-momentum-7266346?src=nl/mornReport/20131107 |title=Givenchy Looks to Capitalize on Momentum |publisher=WWD |date=7 November 2013 |access-date=7 November 2013 |author=Socha, Miles}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.givenchy.com Givenchy.com] – официална уеб страница * [https://www.fashionmodeldirectory.com/brands/givenchy/ Givenchy] – профил на бранда и компанията във Fashion Model Directory {{Authority control}} [[Категория:Предприятия в Париж]] [[Категория:Мода]] [[Категория:Основани във Франция през 1952 година]] r76txx7olu4v4flh4j7078znh8y4izg Geely 0 855825 12896949 12892063 2026-05-03T10:24:03Z Zhoxy 557 м 12896949 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Zhejiang Geely Holding Group Co., Ltd. | име-оригинал = {{lang|zh|浙江吉利控股集团有限公司}} | лого = Geely Logo 2022.svg | лого-описание = | px = | картинка = 201607 Geely Corp.jpg | картинка-ширина = | картинка-описание = Седалището в [[Ханджоу]], [[Джъдзян]] | тип = [[Частна компания|Частна]] | търгувана_като = | индустрия = [[Автомобилна индустрия|Автомобилна]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{Start date and age|1986|11|06|df=yes}}<ref>{{cite web|url=http://global.geely.com/why_geely.php#viewIndex=4|archive-url=https://web.archive.org/web/20170318173521/http://global.geely.com/why_geely.php|url-status=dead|title=History 1986–now|archive-date=18 March 2017|access-date=26 June 2021}}</ref><br />в [[Тайджоу, Джъдзян|Тайджоу]], Джъдзян, Китай | основател = [[Ли Шуфу]] | закриване = | град = {{Флагификация|Китай}}: [[Ханджоу]] | страна = | локации = | положение = Цял свят | ключови фигури = {{unbulleted list |Ли Шуфу (основател & председател) |An Cong Hui (президент) }} | директор = | заети = 80 000<ref>{{cite web |url=http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance/ |title=The Group at a Glance |website=www.zgh.com |access-date=17 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171123051520/http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance/ |archive-date=23 November 2017 |url-status=dead |достъп_дата=2024-02-11 |архив_дата=2017-11-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171123051520/http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance/ }}</ref> | продукти = [[автомобил]]и, [[мотоциклет]]и, [[двигател с вътрешно горене|двигатели]], [[трансмисия (механика)|трансмисии]], [[луксозни автомобили]] | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = {{increase}} 92,1&nbsp;млрд. [[юан|CNY]]<ref name="geelyauto.com.hk">{{cite web |url=http://www.geelyauto.com.hk/core/files/financial/en/2020-02.pdf |title=Annual Report 2020 |publisher=Geely Automobile Holdings Limited}}</ref> (2020) | оперативна печалба = {{increase}} 9,636&nbsp;млрд. CNY<ref name="geelyauto.com.hk" /> (2020) | чиста печалба = {{increase}} 6,44&nbsp;млрд. CNY<ref name="geelyauto.com.hk" /> (2020) | баланс = | активи = {{increase}} 206,74&nbsp;млрд. CNY<ref name="geelyauto.com.hk" /> (2020) | пазарна капитализация = | собственик = Ли Шуфу | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = * [[Geely Automobile|Geely Auto]] * [[London Electric Vehicle Company]] * [[Lotus Cars]] (51 %) * [[Livan Automotive|Livan]] * [[Lynk & Co]] * [[Proton Edar Sdr Holding|Proton Holdings]] (49,9 %) * [[Renault Korea Motors]] (34,2 %) * [[Smart (марка автомобиля)|Smart]] (50 %) * [[Volvo Cars]] ** [[Polestar]] (49,5 %) * [[Zeekr]] | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|zgh.com}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''Zhejiang Geely Holding Group Co., Ltd.''' ({{lang|zh|浙江吉利控股集团有限公司}}), широко известна като '''Geely Holding''' или само '''Geely''', е китайска [[многонационална компания|транснационална]] автомобилна компания със седалище в [[Ханджоу]], [[Джъдзян]]. Компанията е собственост на китайския предприемач [[Ли Шуфу]]. Основана е през 1986 г. и навлиза в автомобилната индустрия през 1997 г. с дъщерното си дружество Geely Auto.<ref>{{cite web|url=https://finance.yahoo.com/news/geelys-li-shufu-betting-billions-global-push-121728960--finance.html|title=Geely's Li Shufu is betting billions on global push|date=26 February 2018 |publisher=Yahoo! Finance|language=en-US|access-date=2019-01-04}}</ref> Geely Auto е седмият по големина производител на автомобили в Китай с продажби от 1,328 милиона в страната през 2021 г. В световен мащаб групата е продала повече от 2,2 милиона превозни средства през 2021 г.<ref>{{cite web |url=https://paultan.org/2022/01/21/geely-group-sales-exceed-2-2m-units-in-2021-up-5/ |title=Geely group sales exceed 2.2m units in 2021, up 5% |first=Danny |last=Tan |date=21 January 2022 |website=paultan.org}}</ref> и повече от 17 926 електрически превозни средства (със зареждане от мрежа) през януари 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://autonews.gasgoo.com/china_news/70019702.html|title = Geely Auto Holdings Jan. BEV sales skyrocket 641% YoY}}</ref> Компанията произвежда и продава автомобили под собствени марки като Geely Auto, Geometry, Livan и Zeekr, както и на чуждестранни филиали като [[Volvo Cars]], Polestar, Lynk & Co, Proton и Lotus, както и търговски превозни средства от марките London EV Company, Ouling Auto и Farizon Auto. Тя също така произвежда електрически превозни средства от някои от вече изброени марки и мотоциклети чрез дъщерните си дружества Zhejiang Geely Ming Industrial (марки Jiming и Geely), Qianjiang Motorcycle (марки QJMotor и Keeway) и Benelli. През септември 2022 г. групата придоби 7,6% дял в Aston Martin Lagonda Global Holdings plc, британската луксозна марка спортни автомобили на [[Aston Martin]].<ref>{{cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-09-30/china-s-geely-buys-7-6-stake-in-luxury-carmaker-aston-martin|title = Aston Martin Attracts Chinese Carmaker Geely as Shareholder| newspaper=Bloomberg.com | date=30 September 2022 }}</ref> Фонетичната транслитерация на собственото название на компанията 吉利 ([[пинин]]: Jílì) е ''джили'' или ''дзили'', което на китайски език означава „благоприятен“ или „удачен“.<ref name=sr>{{cite web|url=https://www.reuters.com/article/idUSSGE66M02920100723 |title=SPECIAL REPORT-Saving Volvo:Geely buys brand and management test|date=2010-07-22|work=Reuters}}</ref> Zhejiang Geely Holding Group вече произвежда свои собствени автомобили, преди да придобие шведския производител на леки автомобили Volvo Cars от Ford Motor Company през 2010 г.<ref name="volvo_cars_acquisition">{{cite web |url=https://www.wsj.com/articles/SB10001424052702303429804575149532920190158/ |title=For Volvo, a New Life Under Chinese |date=March 29, 2010 |website=The Wall Street Journal |publisher=Dow Jones & Company Inc. |access-date=December 19, 2021}}</ref> През 2013 г. завършва придобиването на британския производител на таксита London Electric Vehicle Company [24] и придобива мажоритарен дял в британския производител на спортни автомобили Lotus Cars през 2017 г.<ref name="theedge">{{cite news|last1=Eusoff|first1=Neily Syafiqah|date=September 29, 2017|title=China's Geely to hold Proton and Lotus shares, says DRB-Hicom|work=The Edge Markets|url=http://www.theedgemarkets.com/article/chinas-geely-hold-proton-and-lotus-shares-says-drbhicom|access-date=13 July 2018}}</ref> Бизнесът на компанията е разделен на пет подгрупи: Geely Auto Group, която включва марките Geely Auto, Lynk & Co, Proton Holdings и Lotus; Volvo Car Group, която включва марките Volvo Cars и Polestar; Geely New Energy Commercial Vehicle Group, която включва марките London Electric Vehicle Company и Yuan Cheng (Farizon); Geely Group (нов бизнес), която включва марките Caocao, Terrafugia, Qianjiang Motorcycle, Joma и други нови бизнеси; и Mitime Group (铭泰集团), която включва образователни институции на Geely, моторни спортове и туристически бизнес; Компанията има глобални операции, обхващащи веригата на създаване на стойност в автомобилната промишленост – от изследване, развитие и проектиране до производство, продажби и обслужване.<ref name="The Group at a Glance">{{cite web|title=The Group at a Glance|url=http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance|access-date=2019-01-04|website=zgh.com|language=en-US|archive-date=26 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190526231448/http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance|url-status=dead|достъп_дата=2024-02-11|архив_дата=2019-05-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190526231448/http://www.zgh.com/the-group-at-a-glance}}</ref> [[Geely Automobile]] Holdings Ltd (吉利汽车; Jílì Qìchē) (SEHK: 175), дъщерно дружество на Zhejiang Geely Holding Group, е регистрирано на Хонконгската фондова борса.<ref name="about">{{cite web|title=About Geely|url=http://www.geely.com/global/about_geely/about_geely.html|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20101204202534/http://www.geely.com/global/about_geely/about_geely.html|archive-date=2010-12-04|publisher=Geely}}</ref> На 13 февруари 2017 г. то става компонент на индекса [[Hang Seng]].<ref>{{Cite news|date=2017-02-10|title=Geely Automobile to join Hang Seng Index, Li & Fung to be removed|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/article/hangseng-review-idUSH9N1E400P|access-date=2017-02-13}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://zgh.com/our-business/?lang=en Марки и фирми на Geely] * {{Official website|http://www.geely.com}} *[http://global.geely.com/ Geely Global] *[http://www.zgh.com Уебсайт на Zhejiang Geely Holding Group] *[http://www.geelybike.com/ Официален уебсайт за мотоциклетите на Geely] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180919010455/http://www.geelybike.com/ |date=2018-09-19 }} {{Authority control}} [[Категория:Предприятия в Китай]] [[Категория:Производители на леки автомобили]] [[Категория:Производители на електромобили]] tj1b38p3mx334myfhz8kob42fhfn523 Володя Попов 0 860445 12896946 12722752 2026-05-03T10:21:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896946 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Володя Андреев Попов | категория = археолог | област = археология | постове = Директор РИМ – Плевен | известен-с = Проучването на Русенската селищна могила и раннонеолитното селище Копривец }} '''Володя Андреев Попов''' е български [[учен]] – [[археолог]], специалист по [[праистория]]. През периода 7 декември 2001 – 27 април 2002 е временно изпълняващ длъжността [[кмет на Русе]]. Володя Попов завършва история във [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“]] с квалификация по [[археология]]. Доктор по история към [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт]] при [[БАН]]. Тема на докторската му работа е ''Периодизация и хронология на неолитните и халколитни култури по поречието на р. Русенски Лом''.<ref>[https://www.academia.edu/9902219/Periodization_and_chronology_of_the_Neolithic_and_Chalcolithic_cultures_along_the_river_Rusenski_Lom_Bulgaria_ Периодизация и хронология на неолитните и халколитни култури по поречието на р. Русенски Лом.]</ref> От 2016 г. е директор на [[Регионален исторически музей (Плевен)|Регионалния исторически музей – гр. Плевен]].<ref>[https://rim-pleven.com/member/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B Информация за назначаването му за Директор на РИМ-Плевен]{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има редица научни разработки и публикации в областите: опазване и изучаване на движимото и недвижимо културно-историческо наследство. Ръководител на археологическите проучвания на: * 1986 – 1990 г. – ръководител археологическите проучвания на Русенската селищна могила; * 1990 – 1995 г. – ръководител археологическите и геофизическите проучвания на неолитното селище [[Копривец]]<ref> [https://www.academia.edu/39383949/NEOLITHIC_SETTLEMENT_OF_KOPRIVETS_Archaeological_Excavations_in_2018_ Vajsov, I., Popov, V. 2019. No. 4. Archaeological Excavations at the Neolithic Settlement of Koprivers. – Archaeological Discoveries and Exavations 2018, 9-12.]</ref> * 2013 г. – съръководител на проучване на праисторически археологически обект Мурсалево-Турската воденица; * 2015 г. – съръководител на недеструктивните проучвания на нео-енеолитното селище Борово-Могарицата;<ref> [https://www.academia.edu/23590908/BOROVO_MAGARITSATA_A_Magnetic_Survey_at_Vadastra_settlement_in_2015_ Ivan Vajsov, Petar Zidarov, Volodya Popov, and Ingo Petri. Borovo-Magaritsata (A Magnetic Survey at Vadastra settlement in 2015) – Archaeological Discoveries and Exavations 2015, 2016, 148-152]</ref> * 2015 г. – ръководител археологическите проучвания на нео-енеолитното селище Извор, сектор В; * 2019 – 2020 г. – ръководител археологическите проучвания на нео-енеолитеното селище Градище (Голо бърдо);<ref>[https://www.academia.edu/73928059/NEO_ЕNEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BǍRDO_Geology_Geomorphology_and_14C_Dating_ Йордан Евлогиев, Иван Вайсов, Володя Попов. Неоенеолитно селище “Голо бърдо” (геология, геоморфологията и 14С датиране). — Мизия 3 (Фабер), 2022, 9—57.]</ref><ref> [https://www.academia.edu/102385421/Neo_eneolithic_settlement_Golo_bardo_Presentation_Pleven_2023_ Neo-eneolithic settlement Golo bardo (Presentation Pleven-2023)]</ref><ref>[https://www.academia.edu/42640558/NEO_ЕNEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BǍRDO Popov, V., Vajsov, I., Evlogiev, J., Markova, H., Markov, D., Dzhurkovska, G. 2020. Neo-Eneolithic Settlement Golo Bǎrdo. – Archaeological Discoveries and Exavations 2019, Sofia 2020, 250–255]</ref><ref> [https://www.academia.edu/44735870/SITE_NO_50_4007_GRADISHTE_AND_ASENOVTSI_LEVSKI_MUNICIPALITY_Catalog_to_the_Exhibition_Stream_Through_Time_ Ivan Vajsov, Volodya Popov, Hristina Markova, Dragomir Markov, and Gabriela Dzhurkovska. Site No. 50/4007 Gradishte and Asenovtsi, Levski Municipality.– In: H. Popov (ed.) Stream through time: rescue archaeological investigations along the expansion of the gas transmission infrastructure of Bulgartransgaz EAD. (Catalogs, Suppl. 2), 2020, 207–222]</ref> * 2021 г. – ръководител археологическите проучвания на праисторически археологически обект [[Телиш]];<ref> [https://www.academia.edu/79499752/To_the_Periodization_of_Eneolithic_period_in_Central_Northern_Bulgaria_Telish_Gastelnicite Володя Попов, Петя Ангелова, Павел Попов. Към периодизацията на халколита в Централна Северна България – Телиш – Гръстелниците]</ref> * 2022 г. – ръководител на археологически екип, проучващ праисторически археологически обект селищната могила Горски сеновец. * 2023 г. – ръководител на недеструктивните проучвания на селищната могила Горски сеновец и прилежащите и територии. * 2023 г. – ръководител на недеструктивните проучвания на праисторическото енеолитното селище Бреница. * 2023 – 2025 – ръководител археологическите проучвания на праисторическото енеолитното селище Бреница. == Политическа и организационна дейност == Володя Попов е политически ангажиран и е заемал редица ръководни длъжности в местната администрация и културни институции: * Заместник-кмет на Община Русе, отговарящ за ресорите „Образование, култура, здравеопазване и социални дейности“; * Временно изпълняващ длъжността кмет на Община Русе, назначен на 7 декември 2001 г. след предсрочното прекратяване на втория мандат на кмета [[Димитър Калчев]], избран за [[министър на държавната администрация]] в правителството на [[Симеон Сакскобургготски]]. Попов изпълнява длъжността до провеждането на частичните местни избори през 2002 г., спечелени от [[Елеонора Николова]]; * В периода 2007 – 2012 г. е директор на Общинско предприятие „Доходно здание“ – Русе; * От 2016 г. заема поста директор на Регионалния исторически музей – гр. Плевен. == Библиография == * [https://independent.academia.edu/VolodjaPopov Библиографична справка на публикациите на Володя Попов] * [https://rim-pleven.com/member/володя-попов/ Информация] == Източници == {{reflist}}{{пост начало}} {{пост|[[Файл:Rousse-coat-of-arms.svg|30px]] [[кметове на Русе|Кмет на Русе]]|[[7 декември]] [[2001]] |[[27 април]] [[2002]]|[[Димитър Калчев]]|[[Елеонора Николова]]}} {{пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Попов, Володя}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Кметове на Русе]] [[Категория:Български археолози]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] oqpcp742fa1ga0z72yd0gye6brmbh86 Волинска губерния 0 861923 12896919 12277219 2026-05-03T10:02:10Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896919 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо|герб=Coat of arms of Volyn Governorate.svg|население=2 997 902|карта-файл=Volhynia in Russian Empire (1914).svg|карта-описание=Разположение в [[Руската империя]]|картинка=1856. Card from set of geographical cards of the Russian Empire 026.jpg|картинка-описание=Картон със сбити факти, 1856 г. – герб, описание на герба, географски координати, реки, почви, брой население, народни носии|страна={{флагификация|Руска империя|1858}}<br/>{{знаме|Украинска ССР|1927}}|описание=[[губерния]]|население-година=1897|площ=63 036,8|столица-име=[[Житомир]]|столица-вид=Губернски град}}'''Волинска губерния''' ({{Lang|ru|Волынская губерния}}) е югозападна [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]], а след това област на [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската ССР]], която се намира на територията на [[Историческа област|историческата област]] [[Волиния]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Селиванов|first=Александр Фёдорович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|volume=VII: Волапюк — Выговские; доп. т. I: Аа — Вяхирь|year=1892|publisher=Типография Акц. Общ. Брокгауз–Ефрон|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=119–125|chapter=Волынская губерния|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Волынская_губерния}}</ref> Образувана е на [[5 юли]] [[1795|1795 г.]] като Волинско наместничество на част от територията на премахнатото [[Изяслав (град)|Изяславско]] наместничество. На 12 декември 1796 г. наместничеството е преобразувано в губерния. Губернски град до 1804 г. е град [[Звягель|Новоград-Волински]] (днес град [[Звягель|Звягел]] в [[Украйна]]), а от 1804 г. – град [[Житомир]] (в Украйна). == Административно деление == {| class="wikitable" !№ ![[Уезд]] !Уезден град и населението му !Герб<br />на<br />уездния град !'''Площ,''' [[km²]]<ref name=":022">{{Цитат книга|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|volume=|year=|publisher=Типография Акц. Общ. Брокгауз–Ефрон|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=|chapter=Россия. Население. Статистика населения|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Россия/Население/Статистика_населения/Пространство_и_население_губерний,_областей,_уездов_и_округов_России}}</ref> !Население (1897 г.), хил. души<ref name=":022" /> |- |1 |Владимир-Волински |[[Володимир|Владимир-Волински]] (8 185 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Vladimir-Volynsky_COA_(Volyn_Governorate)_(1911).gif|alt=|44x44пкс]] | style="text-align:right" |5650,3 | style="text-align:right" |274&nbsp;823 |- |2 |Дубенски |[[Дубно]] (7 704 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Dubno_COA_(Volyn_Governorate)_(1911).png|alt=|34x34пкс]] | style="text-align:right" |3478,5 | style="text-align:right" |195&nbsp;231 |- |3 |Житомирски |[[Житомир]] (69&nbsp;785 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Zhytomyr_COA_RU_Empire.png|alt=|41x41пкс]] | style="text-align:right" |6766,5 | style="text-align:right" |434 725 |- |4 |Заславски |[[Изяслав (град)|Заславл]] (10&nbsp;026 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Zaslavl_COA_(Volyn_Governorate)_(1796).gif|alt=|42x42пкс]] | style="text-align:right" |3055,2 | style="text-align:right" |210&nbsp;770 |- |5 |Ковелски |[[Ковел]] (15&nbsp;116 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Coat_of_Arms_Kovel_1852.png|alt=|53x53пкс]] | style="text-align:right" |6487,0 | style="text-align:right" |213&nbsp;137 |- |6 |Кременецки |[[Кременец (Украйна)|Кременец]] (13&nbsp;276 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Kremenets_COA_(Volyn_Governorate)_(1874).png|alt=|43x43пкс]] | style="text-align:right" |2925,1 | style="text-align:right" |221&nbsp;399 |- |7 |Луцки |[[Луцк]] (15&nbsp;125 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Герб_Луцка_1911_crop.png|alt=|40x40пкс]] | style="text-align:right" |6562,2 | style="text-align:right" |252&nbsp;004 |- |8 |Новоград-Волински |[[Звягель|Новоград-Волинск]] (15&nbsp;308 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Novograd-Volynsky_COA_(Volyn_Governorate)_(1796).gif|alt=|42x42пкс]] | style="text-align:right" |6331,3 | style="text-align:right" |350&nbsp;183 |- |9 |Овручски |Овруч (9 845 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Ovruch_COA_(Volyn_Governorate)_(1796).gif|alt=|40x40пкс]] | style="text-align:right" |9274,5 | style="text-align:right" |205&nbsp;637 |- |10 |Острожски |[[Острог (град)|Острог]] (11&nbsp;758 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Ostrog_COA_(Volyn_Governorate)_(1796).gif|alt=|40x40пкс]] | style="text-align:right" |2694,1 | style="text-align:right" |169&nbsp;947 |- |11 |Ровенски |[[Ровно]] (24&nbsp;905 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Rovno_COA_(Volyn_Governorate)_(1796).gif|alt=|39x39пкс]] | style="text-align:right" |7565,9 | style="text-align:right" |274&nbsp;807 |- |12 |Староконстантиновски |Староконстантинов (16&nbsp;527 души) | style="text-align:center" |[[Файл:Strkon_r.png|alt=|38x38пкс]] | style="text-align:right" |2246,2 | style="text-align:right" |195&nbsp;241 |} [[Файл:Volyn_Governorate_(1913).png|дясно|мини|300x300пкс|Административно деление на Волинска губерния]] == Земски учреждения == С въвеждането на земските учреждения (институции на местната самоуправа) през 1864 г., губернията била оставена неземска – т.&nbsp;е. без органи на местна самоуправа. През [[1903|1903 г.]] е приет ''„Правилник за управлението на земското стопанство във [[Витебска губерния|Витебска]], Волинска, [[Киевска губерния|Киевска]], [[Минска губерния|Минска]], [[Могильовска губерния|Могильовска]], [[Подолска губерния|Подолска]]“,''<ref>{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Третье.|url=https://runivers.ru/bookreader/book10023/#page/334/mode/1up|accessdate=2023-10-31|volume=Том XXIII. Отделение 1.|year=1905|publisher=Государственная типография|location=Санктпетербург|lang=ru|id=№ 22757|pages=334-353}}</ref> с който в губернията е въведен модифициран порядък на местно управление, според който всички членове на местните управителни съвети се назначават пряко от правителството в столицата [[Санкт Петербург]]. Тази процедура била възприета от населението като неудачна, след което през 1910 г. се разработва законопроект за въвеждането на избирателни земски учреждения в тези губернии, но все пак се предвиждат определени изключения от общата процедура, която била утвърдена в други губернии, понеже в тия губернии имало много полски крупни земевладелци и така трябвало да се попречи те да бъдат избрани в местната самоуправа. Приемането на този закон през [[1911|1911 г.]] е придружен от остра политическа криза. В крайна сметка, в тези шест губернии се въвеждат избирателни земства (местна самоуправа) от [[1912|1912 г.]] нататък.<ref>{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Третье.|url=https://runivers.ru/bookreader/book10036/#page/173/mode/1up|accessdate=2023-10-31|volume=Том XXXI. Отделение 1.|year=1914|publisher=Государственная типография|location=Санктпетербург|lang=ru|id=№ 34903|pages=170-175}}</ref> == Общи данни == [[Файл:Указ_№_17352_ПСЗРИ.jpg|дясно|мини|440x440пкс|Императорски [[указ]] от [[5 юли]] [[1795|1795 г.]] за учредяването на Волинска и [[Подолска губерния|Подолска]] губернии.]] === Географско положение === Граничи с [[Полско кралство|Полското кралство]] и [[Галиция]] (част от [[Австро-Унгария]]) на запад, с [[Гродненска област|Гродненска]] и [[Минска губерния]] на север, с [[Киевска губерния]] на изток и с [[Подолска губерния]] на юг.<ref name=":0" /> Южната част на губернията е прорязана от полите на [[Карпати]]те, от които Авратинското възвишение край град [[Кременец (Украйна)|Кременец]] достига 1328 [[фута]] (405 м) (най-високата точка в [[Европейска Русия]], с изключение на [[Урал (планина)|Урал]], [[Крим]] и източната част от [[Архангелска област|Архангелските]] планини). Северната част на губернията е плоска, блатиста низина, покрита с [[Торфено блато|торфени блата]] и гори, и принадлежи към [[Пинск]]ата гора. На север [[почва]]та е блатиста и пясъчлива, в средната част на губернията е глинеста и пясъчлива, на места скалиста, на юг има плодородна [[Черноземни почви|черна почва]]. Горите заемат 23 337 [[km²]] (32&nbsp;% от площта), разположени са на север, докато южната част е без гори. Има много реки, всички те, с изключение на [[Западен Буг]] и [[Тетерев (приток Днепра)|Тетерев]] (приток на река [[Днепър]]), се вливат в река [[Припят]]; има много реки за [[рафтинг]].<ref name=":0" /> Плавателни реки са Западен Буг, [[Стир]] и [[Горин]]. === Минерални богатства === [[Гранит]], [[планински кристал]], [[глини]] – огнеупорни, формовани и [[порцелан]]ови, [[торф]], кафява [[желязна руда]] ([[лимонит]]) и блатна руда. Открити са, но не са добивани: [[графит]], [[въглища]], [[кехлибар]]. === Национално стопанство === [[Файл:Волынские_губернские.JPG|дясно|мини|259x259пкс|Вестник „Волински губернски ведомости“ от 23 юли [[1838|1838 г.]]]] Основните земеделски продукти са: зимна [[ръж]] (средна реколта за 1900 – 1904 г. е 535&nbsp;648,47 [[тон]]а), зимна [[пшеница]] (средна реколта 275&nbsp;195,54 тона), [[Ечемик (род)|ечемик]] (средна реколта 117&nbsp;940,94 тона), [[Овес (род)|овес]] (средна реколта 317&nbsp;785,33 тона), [[елда]] (средна реколта 58&nbsp;970,47 тона), [[Просо (род)|просо]] (средна реколта 37&nbsp;675,58 тона), [[грах]] (средна реколта 32&nbsp;761,37 тона), [[картоф]]и (средна реколта 868&nbsp;176,42 тона), [[захарно цвекло]] за захарни заводи (около 327&nbsp;613,74 тона). Отглеждат се [[Тютюн (растение)|тютюн]] и [[хмел]]. На юг е развито градинарството: отглеждат се [[Праскова|праскови]], [[Кайсия|кайсии]] и [[Европейска винена лоза|грозде]]. В гористите райони селяните се занимават с [[пчеларство]] (182 хиляди [[Пчелен кошер|кошера]], 573,32 тона [[Пчелен мед|мед]], 65,52 тона [[восък]]). Благодарение на изобилието от сенодобивни ливади и пасища е развито скотовъдството (1903 г.): 693 хиляди [[коне]] (45 конеферми), 4&nbsp;096 хиляди [[говеда]], 829 хиляди [[овце]], 680 хиляди [[свине]]. [[Козина]]та отива отчасти във вътрешността на империята, отчасти се изнася за [[Австрия]]. Тук има [[фабрики]] и [[завод]]и и дребна промишленост с производство от 33,5 милиона [[Рубла|рубли]] годишно и 20 хиляди работници. Най-значими са захарните заводи (16 с производство за 12,3 милиона [[Рубла|рубли]]), дестилерии (113 с производство за 3,6 милиона рубли), парни [[мелници]] (86 с производство за 977 хиляди рубли), [[воденици]] (383 с производство за 3,5 милиона рубли), [[Дъскорезница|дъскорезници]] (48 с производство за 1,435 милиона рубли). Има 84 хиляди [[Занаятчийство|занаятчии]] (от тях 62 хиляди в селата). Те произвеждат: дървени изделия (паркет, мебели и др.), кожухарски продукти (кожени ръкавици) и др.; търговия за големите руски градове. [[Горско стопанство]] (дърводобив и дървени [[сал]]ове) има в северната част на губернията. [[Файл:Карта_волостей_Волынской_губернии.jpg|мини|300x300пкс|[[Волос]]ти на Волинска губерния]] === Климат === [[Климат]]ът е умерен, средната годишна температура за град [[Житомир]] е +7,6 [[°C]].[[Файл:Волынская_губерния_из_Бенке.jpg|мини|428x428пкс|Гербът на губернията с официален [[блазон]], утвърден от [[Александър II (Русия)|Александър II]] ([[1856|1856 г.]])]] == Образование == Учебни заведения (1903 г.): 3003 със 129&nbsp;454 учащи се. * 727 основни училища * 956 [[Енория|енорийски]] (църковни) училища * 523 училища за ограмотяване (с общо 106&nbsp;634 учащи се) * 10 средни училища (с 3649 учащи се) * 7 духовни училища * 1 учителска семинария * 5 селски училища * 1 [[фелдшер]]ско училище * 770 [[Евреи|еврейски]] училища (с 17&nbsp;265 учащи се) == Население == През 1904 г. има само 3316 хиляди души, от които градското население е 292 хиляди души. Численият и езиков състав според преброяването от 1897 г., определящ не националността, а езиковата принадлежност ([[руснаци]], [[украинци]], [[беларуси]] се считат за единен руски народ, разделен на диалекти).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_lan_97_uezd.php?reg=229|заглавие=Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. Распределение населения по родному языку и уездам 50 губерний Европейской России|труд=Демоскоп Weekly|език=ru|достъп_дата=2024-05-05}}</ref> {| class="wikitable" !Уезд ![[руснаци]] ![[евреи]] ![[поляци]] ![[германци]] ![[украинци]] ![[чехи]] |- |Губерниято като цяло |3,5 % |13,2 % |6,2 % |5,7 % |70,0 % |… |- |Владимир-Волински |2,1 % |10,4 % |8,4 % |5,7 % |72,8 % |… |- |Дубенски |8,2 % |11,5 % |6,5 % |3,6 % |64,2 % |5,3 % |- |Житомирски |2,4 % |14,3 % |5,7 % |10,8 % |65,9 % |… |- |Изяславски |6,9 % |13,3 % |7,0 % |… |61,8 % |… |- |Ковелски |8,5 % |11,9 % |4,6 % |… |73,5 % |… |- |Кременецки |0,7 % |12,2 % |3,0 % |… |83,4 % |… |- |Луцки |7,0 % |14,1 % |9,7 % |12,0 % |55,1 % |1,5 % |- |Новоград-Волински |5,5 % |15,6 % |5,2 % |10,9 % |62,4 % |… |- |Овручски |3,4 % |10,6 % |1,3 % |1,2 % |82,6 % |… |- |Острожски |6,7 % |10,8 % |6,6 % |1,5 % |72,5 % |1,6 % |- |Ровенски |0,5 % |16,0 % |9,2 % |8,9 % |63,2 % |1,7 % |- |Староконстантиновски |6,9 % |14,3 % |5,5 % |… |62,8 % |… |- |град [[Житомир]] (без уезд) |25,7 % |46,4 % |11,3 % |1,0 % |13,9 % |0,3 % |}[[Файл:Панорама Почаївська лавра 02.jpg|мини|295x295пкс|Почаевски манастир „Свето успение“ (мъжки)]] === Религиозен състав === * [[Православие|Православни]] 73&nbsp;% * [[Юдаизъм|Евреи]] 13,2&nbsp;% * [[Католицизъм|Католици]] 7,5&nbsp;% * [[Протестантство|Протестанти]] 6&nbsp;% * [[Старообрядство|Старообрядци]] 0,4&nbsp;%. == Ръководство на губернията == === [[Генерал-губернатор]] === {| class="wikitable" !Име ! Титла, чин, звание ! Мандат |- | Тимофей Иванович Тутолмин | генерал-аншеф | style="text-align:center" | 05.07.1796 – 12.12.1796 г. |- | Михаил Иванович Комбурлей | таен съветник, [[сенатор]] | style="text-align:center" | 29.01.1813 – 1815 г. |} === Управител на наместничеството === {| class="wikitable" !Име ! Титла, чин, звание ! Мандат |- | Василий Сергеевич Шереметев | [[генерал-майор]] | style="text-align:center" | 06.08.1796 – 15.11.1796 г. |} === Губернатори === {| class="wikitable" !Име !Титла, чин, звание !Мандат |- |[[Михаил Павлович Миклашевски]]<ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Родословная_книга_Черниговского_дворянства_Т._2_Ч._3-6.pdf&page=580|accessdate=2024-03-24|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=126}}</ref><ref name=":1">{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое|url=https://ru.wikisource.org/w/index.php?title=Файл:Полное_собрание_законов_Российской_Империи._Собрание_Первое._Том_24.djvu&page=710|accessdate=2024-03-23|volume=XXIV (с 6 ноября 1796 по 1798)|year=1830|publisher=Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=указ № 18.117|pages=709 [PDF=710]}}</ref><ref name=":02">{{Цитат книга|editor-last=Смолій|editor-first=Валерій Андрійович|title=Енциклопедія історії України|url=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up|accessdate=2024-03-23|volume=6 (Ла–Мі)|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=639}}</ref> |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 08.01.1797 – 19.11.1797 г. |- |Пьотр Егорович Гревс |държавен съветник, изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 19.11.1797 – 04.07.1799 г. |- |Карл Иванович Глазенап |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 04.07.1799 – 27.06.1800 г. |- |Иван Онуфриевич Курис |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 27.06.1800 – 1802 г. |- |Гавриил Степанович Решетов |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 07.02.1802 – 1805 г. |- |Михаил Николаевич Волконский |[[княз]], действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 09.1805 – 1806 г. |- |Михаил Иванович Комбурлей |таен съветник | style="text-align:center" | 03.07.1806 – 1815 г. |- |Карл Францевич Сент-При |[[граф]], действителен държавен съветник, изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 23.12.1815 – 1816 г. |- |Домбровски |изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 14.02.1816 – 22.03.1816 г. |- |Фьодор Фьодорович Сиверс |таен съветник, изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 22.03.1816 – 13.04.1816 г. |- |Варфоломей Каетанович Гижицкий |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 13.04.1816 – 1824 г. |- |Михаил Фадеевич Бутовт-Андржейкович |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 30.10.1824 – 1828 г. |- |Павел Иванович Аверин |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 18.04.1828 – 06.04.1831 г. |- |Андрей Петрович Римски-Корсаков |държавен съветник (действителен държавен съветник) | style="text-align:center" | 17.04.1831 – 1835 г. |- |Николай Василевич Жуковский |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 19.04.1835 – 21.03.1837 г. |- |Александър Илич Звегинцов |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 27.03.1837 – 03.09.1837 г. |- |Маслов |[[генерал-майор]] | style="text-align:center" | 03.09.1837 – 1839 г. |- |Григорий Сергеевич Лашкарьов |генерал-майор | style="text-align:center" | 06.02.1839 – 1844 г. |- |Иван Василевич Каменский |генерал-майор | style="text-align:center" | 06.11.1844 – 1848 г. |- |Иларион Иларионович Василчиков |княз, генерал-майор | style="text-align:center" | 09.04.1848 – 1851 г. |- |Иван Фьодорович Кривцов |инженер, генерал-майор, изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 04.05.1851 – 1852 г. |- |Николай Петрович Синелников |генерал-майор | style="text-align:center" | 08.12.1852 – 08.09.1855 г. |- |Павел Николаевич Клушин |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 30.12.1855 – 1856 г. |- |Михаил Василевич Друцкой-Соколинский |княз, действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 09.10.1856 – 1863 г. |- |Михаил Иванович Чертков |генерал-майор от Свитата на Негово Величество | style="text-align:center" | 14.01.1864 – 07.05.1866 г. |- |Николай Павлович Ейлер |генерал-майор от Свитата на Негово Величество | style="text-align:center" | 17.05.1866 – 02.12.1866 г. |- |Иван Владимирович Галер |генерал-майор | style="text-align:center" | 02.12.1866 – 08.07.1871 г. |- |[[Пьотър Гресер|Пьотър Аполлонович Гресер]] |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 08.07.1871 – 28.04.1878 г. |- |Юрий Николаевич Подгоричани-Петрович |граф, в звание камерхер, действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 05.05.1878 – 22.09.1881 г. |- |Лев Павлович Томара |камерхер, действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 22.11.1881 – 30.05.1885 г. |- |Виктор Вилгелмович Вал |генерал-майор от Свитата на Негово Величество | style="text-align:center" | 05.06.1885 – 25.02.1889 г. |- |[[Евгений Янковски|Евгений Осипович Янковский]] |генерал-майор | style="text-align:center" | 25.02.1889 – 28.07.1892 г. |- |Сергей Петрович Суходолский |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 15.10.1892 – 11.07.1896 г. |- |Фьодор Фьодорович Трепов |генерал-майор | style="text-align:center" | 11.07.1896 – 17.04.1898 г. |- |Иосиф Яковлевич Дунин-Барковский |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 25.04.1898 – 10.05.1904 г. |- |Пьотър Иванович Каталей |действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 10.05.1904 – 26.07.1905 г. |- |Флор Александрович Щакелберг |[[барон]], действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 26.07.1905 – 21.09.1909 г. |- |Александър Павлович Кутайсов |граф, действителен държавен съветник | style="text-align:center" | 21.09.1909 – 27.02.1912 г. |- |Михаил Алексеевич Мелников |държавен съветник | style="text-align:center" | 27.02.1912 – 1915 г. |- |Яков Георгиевич Гололобов |[[колежки съветник]] | style="text-align:center" | 1915 г. |- |Пьотър Василевич Скаржинский |държавен съветник (действителен държавен съветник) | style="text-align:center" | 1915 – 1917 г. |} === Губернски [[Предводител на дворянството|предводители на дворянството]] === {| class="wikitable" !Име !Титла, чин, звание !Мандат |- |Каетан Адамович Миончинский |[[граф]], [[генерал-лейтенант]] | style="text-align:center" | 05.1799 – 10.1802 г. |- |Станислав-Григорий Станиславович Ворцел |граф, таен съветник | style="text-align:center" | 10.1802 – 05.08.1808 г. |- |Алонзий Францевич Гостинский | | style="text-align:center" | 05.08.1808 – 1811 г. |- |Вацлав Янович Ганский |граф | style="text-align:center" | 31.07.1811 – 1814 г. |- |Варфоломей Каетанович Гижицкий |генерал-майор | style="text-align:center" | 31.08.1814 – 1815 г. |- |Иван Игнатевич Холоневский |граф | style="text-align:center" | 01.07.1815 – 1816 г. |- |Варфоломей Каетанович Гижицкий |генерал-майор | style="text-align:center" | 18.01.1816 – 11.04.1816 г. |- |Генрих Августович Илинский |граф, камер-юнкер | style="text-align:center" | 11.04.1816 – 1818 г. |- |Евстафий Иеронимович Сангушко |княз, генерал-майор | style="text-align:center" | 17.07.1818 – 1820 г. |- |Викентий Осипович Ледуковский |граф | style="text-align:center" | 09.08.1820 – 1823 г. |- |Пьотър Игнатевич Мошинский |граф | style="text-align:center" | 07.1823 – 1826 г. |- |Михаил Доминикович Чацкий |граф, [[подпоручик]] | style="text-align:center" | 29.07.1826 – 1829 г. |- |Грациан Станиславович Ленкевич |камерхер | style="text-align:center" | 31.07.1829 – 1838 г. |- |Януш Августович Илинский |граф, камерхер, държавен съветник | style="text-align:center" | 12.06.1838 – 1841 г. |- |Константин Ксавериевич Любомирский |княз, генерал-майор | style="text-align:center" | 04.08.1841 – 15.09.1841 г. |- |Яков Антонович Омецинский |държавен съветник | style="text-align:center" | 1841 – 1844 г. |- |Фьодор Каетанович Бобр-Бистревский |държавен съветник | style="text-align:center" | 28.08.1844 – 03.12.1850 г. |- |Ромуалд Лукич Ледуковский |граф | style="text-align:center" | 03.12.1850 – 09.03.1852 г. |- |Владимир Адамович Свейковский |в звание ''камер-юнкер'', [[колежки асесор]] | style="text-align:center" | 26.04.1852 – 22.06.1856 г. |- |Карл Фадеевич Микулич |колежки асесор | style="text-align:center" | 22.06.1856 – 1863 г. |- |Владислав Осипович Зеленский |колежки асесор, изпълняващ длъжността | style="text-align:center" | 1863 – 1866 г. |- |Николай Константинович Имеретинский |княз, генерал-майор | style="text-align:center" | 09.11.1866 – 12.1869 г. |- |<u>вакантна позиция</u> | | style="text-align:center" | 1870 – 1872 г. |- |Модест Модестович Карамишев |подпоручик от гвардията | style="text-align:center" | 01.03.1872 – 1877 г. |- |<u>вакантна позиция</u> | | style="text-align:center" | 1877 – 1880 г. |- |Николай Сергеевич Кудашев |княз, на должност щалмайстер (завеждащ императорската [[конюшня]]) | style="text-align:center" | 04.01.1880 – 1881 г. |- |<u>вакантна позиция</u> | | style="text-align:center" | 1881 – 1882 г. |- |Сергей Аполлонович Уваров |действителен държавен съветник, на должност хофмайстер | style="text-align:center" | 08.05.1882 – 22.01.1900 г. |- |Фьодор Максимилианович Нирод |граф, колежки асесор | style="text-align:center" | 27.03.1901 – 31.12.1901 г. |- |Владимир Викторович Волконский |княз, подпоручик от гвардията в оставка | style="text-align:center" | 23.03.1902 – 17.08.1907 г. |- |Павел Александрович Демидов |[[колежки съветник]] | style="text-align:center" | 17.08.1907 – 1914 г. |- |Борис Николаевич Лелявский |[[надворен съветник]] | style="text-align:center" | 1914 – 1915 г. |- |Иля Афанасевич Папа-Афанасопуло |държавен съветник | style="text-align:center" | 1915 – 1917 г. |} == Вижте също == * [[Волинска област]] на днешна [[Украйна]] == Литература == * [https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003179704/ Адрес-календар на Волинска губерния за 1892 г.], [[Житомир]], 1891 г. * [http://chigirin.narod.ru/book15.html Волински народен календар за 1892 г.], Житомир, 1891 г. * [http://chigirin.narod.ru/book16.html Волински народен календар за 1907 г.], Житомир, 1906 г. * [http://chigirin.narod.ru/book.html#spiski_dv Списък на благородниците на Волинска губерния] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180913195553/http://chigirin.narod.ru/book.html#spiski_dv |date=2018-09-13 }}, Житомир, 1906 г. == Източници == <references /> {{Превод от|ru|Волынская губерния|136277621}} [[Категория:Волиния]] [[Категория:Губернии]] [[Категория:История на Украйна]] [[Категория:Миклашевски (благороднически род)]] 7z0nedf26p76dobjy25hp7kelfj7ns4 2015 SO2 0 862512 12896900 12236844 2026-05-03T09:51:15Z Kwamikagami 26617 12896900 wikitext text/x-wiki {{DISPLAYTITLE:{{мп|2015 SO|2}}}} {{Планета|име=2015 SO<sub>2</sub>|перихелий={{Convert|0,890962|AU|Gm|abbr=on}}|ексцентрицитет=0,108076}} '''2015 SO<sub>2</sub>''' е [[астероид]] от групата Атон, който е временен [[Подкова|подковообразен]] спътник на [[Земя]]та, деветият известен земен подковообразен либратор.<ref name="dynamics">{{Cite journal|last=de la Fuente Marcos|first=Carlos|last2=de la Fuente Marcos|first2=Raúl|year=2016|title=From horseshoe to quasi-satellite and back again: the curious dynamics of Earth co-orbital asteroid 2015 SO2|journal=[[Astrophysics and Space Science]]|volume=361|issue=1|pages=16|arxiv=1511.08360|bibcode=2016Ap&SS.361...16D|doi=10.1007/s10509-015-2597-8}}</ref> Преди последната си близка среща със Земята (30 септември 2015 г.) той е бил от групата Аполон. == Откриване == 2015 SO<sub>2</sub> е открит на 21 септември 2015 от Б. Микуз със своя телескоп „Чихоцки“ в Оберваторията „Черни връх“ в [[Словения]]. == Орбита и орбитална еволюция == 2015 SO<sub>2</sub> към 2024 година спада към групата Атон. Прекосява Земята, но с период, по-кратък от една година. Разстоянието му от центъра до най-крайната точка е 0,999115&nbsp;[[Астрономическа единица|АЕ]], подобно с това на Земята (0,99957&nbsp;АЕ), но има малка ексцентричност (0,108105) и среден орбитален наклон (9,181°). Гравитационни реакции със Земята карат астероида да променя динамичния си статус веднъж на 113 години, преминавайки от групата Атон към групата Аполон. Към 30 ноември 2015 г. този обект е 14-ият земен коорбитал и 9-ият известен обект, следващ подковообразен път със сравнение със Земята. Орбиталната му еволюция е характеризирана с променящи се подковообразни и [[Квазиспътник|квазиспътнически]] епизоди.<ref name="dynamics" /> == Физични свойства == С [[Абсолютна звездна величина|абсолютен магнитуд]] от 23,9 той има диаметър в диапазона 50 – 111&nbsp;метра (за предполагаем диапазон на [[албедо]] от 0,04 до 0,20 съответно). == Вижте също == * [[3753 Круитни]] == Бележки == <references /> === Литература === * [http://adsabs.harvard.edu/abs/2000Sci...288.2190B Understanding the Distribution of Near-Earth Asteroids] Bottke, W. F., Jedicke, R., Morbidelli, A., Petit, J.-M., Gladman, B. 2000, ''Science'', Vol. 288, Issue 5474, pp.&nbsp;2190–2194. * [http://adsabs.harvard.edu/abs/2000Icar..144....1C A Numerical Survey of Transient Co-orbitals of the Terrestrial Planets] Christou, A. A. 2000, ''Icarus'', Vol. 144, Issue 1, pp.&nbsp;1–20. * [http://adsabs.harvard.edu/abs/2002Icar..156..399B Debiased Orbital and Absolute Magnitude Distribution of the Near-Earth Objects] Bottke, W. F., Morbidelli, A., Jedicke, R., Petit, J.-M., Levison, H. F., Michel, P., Metcalfe, T. S. 2002, ''Icarus'', Vol. 156, Issue 2, pp.&nbsp;399–433. * [http://adsabs.harvard.edu/abs/2004Icar..171..102B Transient co-orbital asteroids] Brasser, R., Innanen, K. A., Connors, M., Veillet, C., Wiegert, P., Mikkola, S., Chodas, P. W. 2004, ''Icarus'', Vol. 171, Issue 1, pp.&nbsp;102–109. * [http://adsabs.harvard.edu/abs/2015arXiv151108360D From horseshoe to quasi-satellite and back again: the curious dynamics of Earth co-orbital asteroid 2015 SO<sub>2</sub>] de la Fuente Marcos, C., de la Fuente Marcos, R. 2016, ''Astrophysics and Space Science'', Vol. 361, Issue 1, article 16 (10 pp). == Външни препратки == * [https://www.minorplanetcenter.net/mpec/K15/K15S69.html MPEC 2015-S69 : 2015 SO2] * [http://www.observatorij.org/News/News.html Новини от обсерваторията Crni Vrh] * [http://www.observatorij.org/News/Pictures/slika1.jpg Изображение] {{Превод от|en|2015 SO2|1152852562}} [[Категория:Астероиди]] gftkjgchxsrllt4ebkyyju9w5lson5d Полет 182 на „Еър Индия“ 0 864028 12896935 12751018 2026-05-03T10:11:22Z Станислав Николаев 13436 12896935 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 182 на „Еър Индия“|снимка=Air India Boeing 747-237B VT-EFO "Emperor Kanishka" at London Heathrow Airport on 21 July 1984.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1984 г.|дата=[[23 юни]] [[1985]] г.|място=Атлантически океан, 190 км западно от Уотървил, [[Ирландия]]|причина=Разпадане по време на полет поради терористичен атентат от „[[Бабар Халса]]“|тип1=„[[Боинг 747|Боинг 747-237B]]“|авиокомпания1=„[[Еър Индия]]“|регистрация1=VT-EFO|маршрут1=[[Монреал]] – [[Лондон]] – [[Делхи]] – [[Мумбай]]|пътници1=307|екипаж1=22|загинали1=329|оцелели1=0|кодово име1=AIRINDIA 182}} '''Полет 182 на „Еър Индия“''' е пътнически полет по маршрута [[Монреал]] – [[Лондон]] – [[Делхи]] – [[Мумбай]], самолетът при който на 23 юни 1985 г. се разпада над [[Атлантическия океан]] в резултат на експлозия от [[бомба]], поставена от канадски сикхски терорист.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Stewart|first=Bell|editor-first=Bruce Hoffman, Fernando Reinares|title=The Evolution of the Global Terrorist Threat: From 9/11 to Osama bin Laden's Death|url=https://books.google.bg/books?id=4cLQBAAAQBAJ&pg=PA144&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-05-29|year=2014|publisher=Columbia University Press|location=New York, USA|lang=en|isbn=978-0-231-16898-4|page=144}}</ref><ref> Допълнителни справки: * {{cite book|last=Weston|first=Keith|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Counter-Terrorism: International Law and Practice|url=https://books.google.bg/books?id=mhC7TNrTGmcC&pg=PA335&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-05-29|edition=|year=2012|publisher=Oxford University Press|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-0199608928|doi=|pages=335|quote=}} * {{cite book|last=Major|first=John Charles|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Air India Flight 182: A Canadian Tragedy. Commission of Inquiry into the Investigation of the Bombing of Air India Flight 182|url=|accessdate=2024-05-29|edition=|year=2010|publisher=|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-0660199269|doi=|pages=21|quote=}} * {{cite book|last=Walter|first=Laqueur|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=The New Terrorism: Fanaticism and the Arms of Mass Destruction|url=https://books.google.bg/books?id=D9cBrS2JiP0C&pg=PA3&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-05-29|edition=|year=1999|publisher=Oxford University Press|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-0-19-514064-4|doi=|pages=3|quote=}} * {{cite book|last=Owens, John E.; Pelizzo, Riccardo|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=The War on Terror" and the Growth of Executive Power?": A Comparative Analysis|url=https://books.google.bg/books?id=9kxZBwAAQBAJ&pg=PA158&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-05-29|edition=|year=2010|publisher=Routledge|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=978-1-136-95694-2|doi=|pages=158|quote=}} * O'Kane, Rosemary H. T. (2014-06-06). Terrorism. Routledge. p. 91. <nowiki>ISBN 978-1-317-86057-0</nowiki>. * {{цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/story?id=82216&page=1https://abcnews.go.com/International/story?id=82216&page=1|заглавие=Suspects in the Air India Bombing|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2000-11-01|труд=|издател=abcnews.go.com|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-05-29|цитат=}} * {{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.satp.org/satporgtp/countries/india/states/punjab/backgrounder/kanishka.htm|заглавие=Investigation into the Kanishka Bombing 1985|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2000-11-01|труд=|издател=satp.org|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-05-29|цитат=}} * {{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.publicsafety.gc.ca/cnt/rsrcs/pblctns/lssns-lrnd/index-en.aspx|заглавие=Lessons to be learned|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=publicsafety.gc.ca|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2024-05-29|цитат=}} </ref> Инцидентът със самолет „[[Боинг 747|Боинг 747-237B]]“ става на път от Монреал за Лондон на надморска височина от 9400 м. Останките от самолета падат в морето на около 190 километра от бреговете на [[Ирландия]], като умират всички 329 души на борда, включително 268 канадски граждани, 27 британски граждани и 24 индийски граждани.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbc.ca/news/background/airindia/victims.html|заглавие=IN DEPTH: AIR INDIA The Victims|автор=CBC News Online|дата=2005-03-16|издател=cbc.ca|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100704152838/http://www.cbc.ca/news/background/airindia/victims.html|архив_дата=2010-07-04|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini247.com/novini/smartonosniyat-atentat-na-polet-na-air-india-prez-1985-g_6861294.html|заглавие=Полет 182 на Air India: Спорът между Индия и Канада връща бомбения атентат от 1985 г. в новините ...|дата=2023-09-27|труд=Световни новини|издател=novini247.com|език=bg|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Това е най-смъртоносната терористична атака в историята на [[Канада]], най-смъртоносният авиационен инцидент в историята на „[[Еър Индия]]“ и е най-смъртоносният акт на авиационен тероризъм в света до [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември през 2001 г.]]<ref name=":0" /><ref>Goldman, Zachary K.; Rascoff, Samuel J. (2016). Global Intelligence Oversight: Governing Security in the Twenty-First Century. Oxford University Press. p. 177. <nowiki>ISBN 978-0190458089</nowiki>.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://time.com/4672937/inderjit-singh-reyat-air-india-bombing-canada-freed/|заглавие=The Only Convicted Perpetrator of the 1985 Air India Bombings Has Been Freed|фамилно_име=Lui|първо_име=Kevin|дата=2017-02-16|труд=World|издател=ime.com|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Смята се, че организаторът на бомбения атентат е Индерджит Сингх Рейат, двоен британско-канадски гражданин, който се признава за виновен през 2003 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalnews.ca/news/3250033/inderjit-singh-reyat-only-person-convicted-in-air-india-bombing-released-from-halfway-house/|заглавие=Inderjit Singh Reyat, only person convicted in Air India bombing, released from halfway house|фамилно_име=Azpiri|първо_име=Jon|издател=globalnews.ca|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.indiatoday.in/world/story/inderjit-singh-reyat-1985-air-india-flight-kanishka-canada-canada-parole-board-960925-2017-02-15|заглавие=Canada sets free 1985 Air India flight Kanishka bomber Inderjit Singh Reyat|автор=Agencies|дата=2017-02-16|труд=World|издател=indiatoday.in|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/novini/dadoha-5-godini-zatvor-na-avioterorist-391367|заглавие=Дадоха 5 години затвор на авиотерорист|дата=2003-02-11|труд=Новини|издател=vesti.bg|език=bg|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> и Талуиндер Сингх Пармар, канадски сикхски сепаратистки лидер, който е едно от ключовите лица, свързани с въоръжената група „[[Бабар Халса]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nbcnews.com/id/wbna7210490|заглавие=Men acquitted in Air India bombings|автор=The Associated Press|дата=2005-03-16|труд=World|издател=nbcnews.com|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Изпълнението на плана има международни последици и включва граждани и правителства от пет национални държави. „Бабар Халса“, [[Сикх|сикхстка]] терористична организация и халистанска сепаратистка група, е замесена в бомбения атентат.<ref>Roach, Kent (2011). "The Air India Report and the Regulation of Charities and Terrorism Financing". The University of Toronto Law Journal. 61 (1): 46. doi:10.3138/utlj.61.1.045. ISSN 0042-0220. JSTOR 23018688</ref> Въпреки че малко хора са арестувани и съдени за бомбения атентат, единственият осъден е Индерджит Сингх Рейат, който се признава за виновен през 2003 г. в непредумишлено убийство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thisislondon.co.uk/standard-mayor/article-23479477-details/Ken%27s%2Badviser%2Bis%2Blinked%2Bto%2Bterror%2Bgroup/article.do|заглавие=Ken's adviser is linked to terror group|фамилно_име=Gilligan|първо_име=Andrew|дата=2008-04-21|труд=NEWS|издател=thisislondon.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090612112108/http://www.thisislondon.co.uk/standard-mayor/article-23479477-details/Ken's+adviser+is+linked+to+terror+group/article.do|архив_дата=2009-06-12|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.canada.com/ottawacitizen/news/story.html?id=9bfcf081-3b29-45ea-8bb3-ad82c051bcbb|заглавие=Air India bombmaker sent to holding centre|дата=2008-02-09|издател=canada.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121109171020/http://www.canada.com/ottawacitizen/news/story.html?id=9bfcf081-3b29-45ea-8bb3-ad82c051bcbb|архив_дата=2012-11-09|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Той е осъден на 15 години затвор за създаването на бомбите, които избухват на борда на самолета и в Нарита.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/idUSTRE68H1W220100918/|заглавие=Canadian convicted of lying in Air India bomb case|автор=Reuters|фамилно_име=Dowd|първо_име=Allan|дата=2010-09-19|труд=World|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbc.ca/news/canada/british-columbia/convicted-air-india-bomb-builder-inderjit-singh-reyat-gets-bail-1.732447|заглавие=Convicted Air India bomb-builder Inderjit Singh Reyat gets bail|автор=CBC News|дата=2008-07-08|издател=cbc.ca|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Последвалото разследване и наказателно преследване продължават почти 20 години. Това е най-скъпият процес в историята на Канада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theglobeandmail.com/news/national/air-india-trial-cost-almost-60-million/article18254128/|заглавие=Air-India trial cost almost $60-million|фамилно_име=Mickleburgh|първо_име=Rod|дата=2005-11-24|издател=theglobeandmail.com|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Двамата обвиняеми Рипудаман Сингх Малик и Аджаиб Сингх Багри са оправдани и признати за невинни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-62175291|заглавие=Man acquitted of bombing 1985 Air India flight shot dead in Canada|дата=2022-07-15|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-05-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbc.ca/canada/story/2005/11/25/airindia_costs051125.html|заглавие=Malik, Bagri asked to pay Air India legal fees|автор=CBC News|дата=2005-11-25|издател=cbc.ca|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070529140142/http://www.cbc.ca/canada/story/2005/11/25/airindia_costs051125.html|архив_дата=2007-05-29|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> Генералният губернатор на Съвета през 2006 г. назначaва бившия съдия от Върховния съд Джон С. Мейджър да проведе комисия за разследване. Неговият доклад, който е завършен и публикуван на 17 юни 2010 г., заключава, че „каскадна поредица от грешки“ на правителството на Канада, [[Кралска канадска конна полиция|Кралската канадска конна полиция]] и Канадската служба за разузнаване по сигурността позволява на терориста да осъществи нападението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbc.ca/canada/story/2010/06/17/air-india017.html|заглавие=Air India case marred by 'inexcusable' errors|автор=CBC News|дата=2010-06-17|издател=cbc.ca|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100619234239/http://www.cbc.ca/canada/story/2010/06/17/air-india017.html|архив_дата=2010-06-19|достъп_дата=2024-05-29}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]] * [[Полет 203 на „Авианка“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Атентат над Локърби]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://epe.lac-bac.gc.ca/100/206/301/pco-bcp/commissions/air_india/2010-07-23/www.majorcomm.ca/en/reports/finalreport/default.htm Окончателен доклад от 2010 г. Комисия за „Еър Индия“ – Правителство на Канада] * [https://www.bccourts.ca/Jdb-txt/SC/05/03/2005BCSC0350.htm Присъдата – мотиви за решението, Р. срещу Малик и Багри] * [https://web.archive.org/web/20071110023034/http://www.canada.com/topics/news/features/air_india/index.html Последици от „Еър Индия“] {{Превод от|en|Air India Flight 182|1226205157}} {{СОРТКАТ:Еър Индия}} [[Категория:1985 година]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Ирландия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]] [[Категория:Бомбени атентати на самолети]] [[Категория:Морски спасителни операции]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Еър Индия“]] 7cmn92le4p3gzomad1ead8q8740z1ej Любомир Тодоров (дипломат, р. 1951) 0 864358 12896264 12860908 2026-05-02T16:28:03Z PowerBUL 202075 12896264 wikitext text/x-wiki {{Личност|дипломат}} '''Любомир Милчев Тодоров''' е [[България|български]] [[дипломат]]. == Биография == Посланик Тодоров е роден в село [[Карапелит]] на 25 март 1951 година. Завършил е Английската гимназия в Русе в 1970 година, а след това специалност „Международни икономически отношения“ в [[Прага]] в 1976 година и [[Дипломатическа академия (Москва)|Дипломатическата академия]] в Москва в 1983 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://www.vesti.bg/novini/liubomir-todorov-naznachen-za-govoritel-na-vynshno-ministerstvo-378933 |заглавие= Любомир Тодоров назначен за говорител на Външно министерство |дата= 2002-08-21 |достъп_дата= 2024-06-01 }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= https://19min.media/news/novini_8/plevneliev-prati-agent-na-6-o-podpisal-akta-za-poslanik-v-2-evrodarz-40451.html |заглавие= Плевнелиев прати агент на 6-о, подписал АКТА, за посланик в 2 евродържави |архив_дата= 2012-10-17 |достъп_дата= 2024-06-01 }}</ref>. Има докторска степен по икономика. От 2004 до 2008 година Тодоров е посланик в [[Австралия]]. Бил е ръководител на дирекции „Америка“ и „Консулски отношения“ в МВнР и говорител на МВнР. Назначен е за извънреден и пълномощен посланик на България в Япония с Указ № 315 на президента [[Георги Първанов]] на 14 септември 2009 година и изпълнява длъжността до 28 август 2012 година. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Любомир}} [[Категория:Възпитаници на Дипломатическата академия (Москва) от България]] [[Категория:Посланици на България в Япония]] [[Категория:Посланици на България в Австралия]] [[Категория:Родени в област Добрич]] k5b8h12aj344ylw3xmeb3diizwnqmpq Петър Велчев 0 864890 12896806 12858401 2026-05-03T07:23:24Z Motekov 141057 12896806 wikitext text/x-wiki {{личност|поет}} '''Петър Велчев Велчев''' е български поет, доктор по филология и член на редица български и международни литературни клубове. == Биография == Петър Велчев е роден през 1944 г. в село [[Искрец]], [[Софийско]]. Завършил е испанска филология, българска филология и философия в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] през 1968 г. със специалност по испанска и българска филология. От 1979 г. е доктор по тези специалности.<ref name="literaturensviat.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=89827 | заглавие = Петър Велчев | достъп_дата = 6 юни 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = literaturensviat.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Професионалната му кариера минава като научен сътрудник и старши научен сътрудник в [[Институт за литература|Института за литература]] при [[Българска академия на науките|БАН]] от 1979 г. до пенсионирането му. Научен секретар на Института по международна дейност, книгоиздаването и сътрудничеството със [[Съюз на българските писатели|СПБ]]. Един от учредителите и отговорен секретар е на академичната поредица „Сравнително литературознание“ и е Ръководител на секцията. Член на редакционния съвет на списание „Литературна мисъл“ и първи зам.-главен редактор на в. „Словото днес“. Колумнист на в. АБВ. За периода от 1972 г. до 2013 г. е участвал с доклади в повече от 25 международни и национални научни сесии, конгреси, конференции и пр. Член-учредител на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]], на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по сравнително литературознание; член на СБП, на българската секция на международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаритивистика. Има над 1000 печатни публикации в областта на поезията, критиката, литературознанието. Един от изявените поети на следвоенното поколение, издал 14 стихосбирки. Негови стихотворения са включени в повече от петдесет издадени у нас антологии.<ref name="literaturensviat.com"></ref> == Награди == * Златната значка на СБП (1988); * Награда за книга на годината на Съвета на книгоиздателите (1992); * Награда на СБП и на посолствата на Латинска Америка в София (1997); * Награда за изкуство „Золотая муза“ (2003, 2010); * [[Димчо Дебелянов (награда)|Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“]] (2006);<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=436&WorkID=15100&Level=3 | заглавие = Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“ | достъп_дата = 6 юни 2024 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Награда на СБП за цялостно творчество (2008). == Библиография == * {{cite book | title = Диалектиката пред нови проблеми | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1972 | edition = | publisher = Партиздат | location = София | isbn = | doi = | pages = 155 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/650826-dialektikata-pred-novi-problemi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Диалектика и научно познание | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1978 | edition = | publisher = Партиздат | location = София | isbn = | doi = | pages = 173 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3520241-dialektika-i-nauchno-poznanie | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = 100 шедьоври на сонета | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1978 | edition = | publisher = Народна култура | location = София | isbn = | doi = | pages = 273 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2129465-100-shedyovri-na-soneta | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Ангелът на здрача | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1982 | edition = | publisher = Лице | location = София | isbn = | doi = | pages = 48 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2159952-angelat-na-zdracha | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Гео Милев. Нови изследвания и материали | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Български писател | location = София | isbn = | doi = | pages = 462 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/1712733-geo-milev-novi-izsledvaniya-i-materiali | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = 99 стихотворения | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Земята и хората | location = София | isbn = 9549177327 | doi = | pages = 119 | url = https://knigabg.com/index.php?page=book&id=42615 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Руски поети | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = 9789540903217 | doi = | pages = 326 | url = https://www.book.store.bg/p33803/ruski-poeti-petyr-velchev.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Глухарчета срещу вятъра | last = Велчев | first = Петър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Виджи | location = София | isbn = 9786199143889 | doi = | pages = 94 | url = https://knigabg.com/index.php?page=book&id=57094 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|petyr-velchev|Петър Велчев}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Велчев, Петър}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български биографи]] [[Категория:Носители на награда „Димчо Дебелянов“]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет]] ldpa6kfj09525xxh10abhhh8cmbnpuw Величие (партия) 0 865079 12896535 12886867 2026-05-02T20:10:03Z ~2026-26830-42 394715 12896535 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|величие|с картинка=да}} {{Партия | ръководител = Албена Пекова<ref name="sgs" /> | основател = [[Ивелин Михайлов]] | щаб = [[Ветрино]], ул. Витоша, сграда „Старата баня“<ref name="sgs" /> | цветове = [[Червен цвят|Червен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | основаване = {{Стартова дата и възраст|2023|7|25}}<ref name="sgs"/> | места1 = {{Партия/места|0|240}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17}} | места3_заглавие = [[Ветрино (община)|общ. Ветрино]] | места3 = {{Партия/места|6|13}} }} '''„Величие“''' е [[Национализъм|националистическа]] [[политическа партия]] в [[България]], учредена през юли [[2023]] г. Седалището ѝ е разположено в село [[Ветрино]], [[Варна (област)|област Варна]].<ref name="flagman.bg, 10 юни 2024">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flagman.bg/article/323286|заглавие=Непознатото "Величие" - кои са лицата на партията извън Марков и Михайлов|дата=10 юни 2024|издател=flagman.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> Партията заема [[Популизъм|популистки]], [[Евроскептицизъм|евроскептични]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plovdiv-info.com/velichie-vliza-v-parlamenta-reshenie-na-ks-prenarezhda-deputatskite-mandati/ | заглавие = „Величие“ влиза в парламента: Решение на КС пренарежда депутатските мандати | достъп_дата = 15 февруари 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2025 г | труд = | издател = Пловдив Инфо | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/velichie-partiya-izbori/32985524.html|заглавие=Нови националисти. Коя е партия "Величие", която може да е седмата сила в парламента|дата=10 юни 2024|издател=https://www.svobodnaevropa.bg/|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini.bg/amp/bylgariya/izbori/849853 | заглавие = Защо “Величие” не е никаква изненада? | достъп_дата = 15 феврури 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10.06.2024 | труд = | издател = Novini.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20240613080150/https://novini.bg/amp/bylgariya/izbori/849853 | архив_дата = 2024-06-13 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Лидери == {| class="wikitable" !№ !Картинка !Име !Встъпил в длъжност !Напуснал длъжността |- ! style="background:#722F37; color:|1 |[[File:No image (female).svg|70px]] |[[Албена Пекова]] | [[25 юли]] [[2023]] г. | Действащ |- ! style="background:#722F37; color:|2 |[[File:Nikolay Markov (50NS).png|70px]] |[[Николай Марков]] | [[18 юли]] [[2024]] г. | [[18 юли]] [[2024]] г. |- ! style="background:#722F37; color:|3 |[[File:Ivelin Mihaylov (51NS).png|70px]] |[[Ивелин Михайлов]] |[[18 юли]] [[2024]] г. | Действащ |- |} == Изборни резултати == === Парламентарни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- |[[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] | Народно събрание | 99 862 | 4,65 | {{Партия/места|13|240|darkred}} |- |[[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] |Народно събрание |97 497<ref name=":1">[https://dnes.dir.bg/politika/s-vatreshna-informatsiya-ot-tsik-ivelin-mihaylov-presmetna-che-velichie-vliza-s-10-deputati-v-ns С вътрешна информация от ЦИК Ивелин Михайлов пресметна, че "Величие" влиза с 10 депутати в НС]</ref> | 4,004 |{{Партия/места|10|240|darkred}} |} На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|юни 2024]] ПП „Величие“ влиза в парламента, но няколко седмици по-късно парламентарната група се разпада, тъй като шестима депутати от партията я напускат.<ref>{{Cite news|url=https://bntnews.bg/news/parlamentarnata-grupa-na-velichie-se-razpadna-sled-kato-shestima-napusnaha-1284467news.html|title=Парламентарната група на "Величие" се разпадна, след като шестима напуснаха}}</ref> На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (октомври 2024)|октомври 2024]] ПП „Величие“ не влиза в парламента, като не и достигат 21 гласа за да прескочи 4-процентовата бариера. ЦИК отчита че партията е получила 97 438 гласа или 3,999 процента от общия брой на действителните бюлетини.<ref name=":1"/> След последвалото обжалване и продължителни спорове на 13.03.2025 г. Конституционният съд излиза с единодушно решение, че ПП „Величие“ е ощетена с 59 гласа. Реалният резултат e 97 497,<ref name=":0">[https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/ks-obyavi-16-deputati-za-nezakonni-i-vkara-velichie-parlamenta ЦИК потвърди – "Величие" и Михайлов влизат в парламента]</ref> със 107 гласа над преизчислената бариера<ref name=":0"/> и партията влиза в 51-то Народно събрание с 10 депутати.<ref name=":0"/> === Европейски === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | юни 2024 | Европарламент | 81 955 | 4,07 | {{Партия/места|0|17|darkred}} |} === Местни === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Община ! Избори ! Гласове ! % ! Места |- | 2023 | Ветрино | Общински съвет | 1 001 | 40,51 | {{Партия/места|6|13|darkred}} |} == История == {{Раздел-мъниче}} Партия „Величие“ е учредена през юли 2023 г.<ref name="sgs">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sgs.justice.bg/bg/14755 |заглавие=Регистър на политическите партии |достъп_дата=2024-06-10}}</ref> от основателя на „[[Исторически парк (Варна)|Исторически парк]]“ край Варна – предприемачът [[Ивелин Михайлов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/07/19/4508965_politicheska_partiia_istoricheski_park/|заглавие=Партия "Величие": политическото лице на "Исторически парк"|дата=22 юли 2023|издател=capital.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> Тя се председателства от Албена Пекова.<ref name="flagman.bg, 10 юни 2024"/> Партията отстоява родолюбиви и националноотговорни позиции, както и ценности за справедливост, законност и ред в обществото. На [[Местни избори в България (2023)|местните избори през 2023 г.]] партия „Величие“ печели 6 мандата в Общинския съвет на [[Ветрино (община)|община Ветрино]].<ref name="flagman.bg, 10 юни 2024"/> През май 2024 г., по време на предизборната кампания за парламентарните избори и изборите за Европейски парламент Ивелин Михайлов заявява, че за председател на партията ще бъде предложен о.з. подполковник [[Николай Марков]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101987276/ivelin-mihailov-predsedatel-na-velichie-shte-bade-polk-nikolai-markov-a-ne-az|заглавие=Ивелин Михайлов: Председател на "Величие" ще бъде полк. Николай Марков, а не аз|дата=7 май 2024|издател=bnr.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> След настъпилите разногласия между тях, процедурата е спряна и Марков не е избран за председател. На [[Парламентарни избори в България (юни 2024)|парламентарните избори през юни 2024 г.]] партия „Величие“ изненадващо прескача избирателната бариера от 4% и влиза в 50-то Народно събрание.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/partiya-velichie-iznenadata-na-vota-news359974.html|заглавие=Партия "Величие" – изненадата на вота|дата=9 юни 2024|издател=mediapool.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> == Противоречия == На 2 юли 2024 г. Ивелин Михайлов обявява, че е заплашван от председателя на парламентарната група на „Величие“ Николай Марков.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ivelin-mihajlov-bil-zaplashvan-ot-lidera-na-velichie-nikolaj-markov-s-fizichesko-unishtozhenie-2387579|заглавие=Ивелин Михайлов бил заплашван от лидера на „Величие” Николай Марков с „физическо унищожение”|дата=2024-07-02|издател=DarikNews.bg|достъп_дата=2025-03-29}}</ref> По-късно същия ден Марков обявява, че прекратява участието си във всички срещи с обществеността, организирани от партията. На 5 юли 2024 г. след поредица от неразбирателства и по инициатива на шест депутати от „Величие“ те напускат групата и тя се разпада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/politics/ivelin-mihaylov-vyarvah-na-nikolay-markov-no-pri-nego-neshto-se-schupi.html|заглавие=Ивелин Михайлов: Вярвах на Николай Марков, но при него нещо се счупи|дата=5 юли 2024|труд=News.bg|достъп_дата=3 май 2025}}</ref> == Позиции == {{Раздел-мъниче}} Според Ивелин Михайлов партия „Величие“ няма желание България да излиза от [[НАТО]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]], тъй като основните проблеми пред които е изправена страната ни не са свързани с членството в тези съюзи, а са вътрешни и най-вече голямата корупция у нас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/102003874/partia-velichie-nama-jelanie-balgaria-da-izliza-ot-nato-i-es|заглавие=Партия "Величие" няма желание България да излиза от НАТО и ЕС|дата=10 юни 2024|издател=bnr.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> Относно [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]] от партията заявяват, че искат България да спазва неутралитет в този конфликт и са против изпращането на военна помощ за Украйна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/izbori-2024/2024/06/09/4635552_izbornata_nosht_po-slaba_aktivnost_i_ochakvane_za/#4635992|заглавие="Величие" не иска да помага на Русия в Украйна и ще подкрепя не кабинет, а законодателство|дата=9 юни 2024|издател=dnevnik.bg|достъп_дата=10 юни 2024}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|velichie.bg}} * {{Facebook|partiqvelichie|Официална страница на партия „Величие“}} * [https://www.youtube.com/@partiyavelichie Официален канал на партия „Величие“] в „[[Ютюб]]“ {{Нормативен контрол}} {{Мъниче|Партия|България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Националистически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2023 година]] [[Категория:Евроскептицизъм]] [[Категория:Популизъм]] ltqlaipuw0e6dj4wybehfm87t6q29mg Боян Начов 0 867742 12896985 12625653 2026-05-03T10:46:48Z Carbonaro. 221440 невалиден изт. 12896985 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Боян Начов''' е [[България|български]] [[политик]]. На 14 март 1932 година, в началото на управлението на [[Народен блок|Народния блок]], е назначен от вътрешния министър [[Александър Гиргинов]] за [[кмет на София|кмет]] на [[София]] (председател на седемчленната комисия, управляваща общината) и остава на този пост до 20 февруари 1933 година.<ref name="ангелов">{{cite book | last = Ангелов | first = Борис | year = 2015 | title = Кметовете на София | publisher = Екопрограма | location = София | pages = 94 }}</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|политик|българин}} {{пост списък|Кмет на София|40}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Начов, Боян}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Кметове на София]] 208urcgqcot5ttpcxyjyhcbdrmgv5gf Владимир Ангелов 0 875065 12896625 12823161 2026-05-02T23:24:40Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896625 wikitext text/x-wiki {{Личност}} '''Владимир Ангелов''' (роден на 3 май 1966 г.) е българо-американски хореограф, автор и главен директор на Dance ICONS, Inc.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.routledge.com/You-the-Choreographer-Creating-and-Crafting-Dance/Angelov/p/book/9780367444464?gad_source=1&gclid=Cj0KCQjw2ou2BhCCARIsANAwM2Ez_ggk9F9lAht2rAx-1qWkdZXsLyrv1S_M2GE4yzpOO1YuxhoyITsaAqXSEALw_wcB|заглавие=You, the Choreographer: Creating and Crafting Dance|труд=Routledge & CRC Press|език=en|достъп_дата=2024-08-20}}</ref> Живее във [[Вашингтон]], [[САЩ]]. == Ранен живот и кариера == Владимир Ангелов завършва Националното хореографско училище в София през 1986 г.<ref name=":0" /> Първо танцува за националната трупа за съвременен балет балет „Арабеск“ в София, докато учи философия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. В началото на 90-те години Ангелов емигрира първо в Австрия, а след това в САЩ. През 1996 г. Ангелов завършва магистърска степен по танци и хореография в [[Американски университет|Американския университет]] във Вашингтон при професор д-р Наима Превотс, където е пряко повлиян от много новаторски американски хореографи като [[Twyla Tharp|Туила Тарп]], [[Mark Morris (choreographer)|Марк Морис]], [[Ronald K Brown (choreographer)|Рон Браун]], [[Dianne McIntyre|Даян Макинтайър]], [[Doug Varone|Дъг Varone]], [[Debbie Allen]] и много други.<ref name=":1" /> Ангелов е щатен хореограф във [[Washington National Opera|Вашингтонската национална опера]] в Кенеди център във Вашингтон, столицата на САЩ, под артистичното ръководство на [[Пласидо Доминго]].<ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":11" /> Той също така създава хореографски платна за различни музикали, театрални, филмови и телевизионни продукции.<ref name=":2" /> Той също така често е създавал хореографски миниатюри за City Dance Ensemble във Вашингтон, столицата на САЩ.<ref name=":4" /> Ангелов създава оригинални балети за трупи като Arizona Ballet, [[Atlanta Ballet]], [[CityDance Ensemble]],<ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref name=":11" /><ref name=":2" /> Indianapolis Ballet,<ref name=":4" /> [[Richmond Ballet]], [[San Francisco Ballet]] и [[The Washington Ballet]]<ref name=":5" /> в САЩ. В международен план той създава хореографии за [[Alberta Ballet Company|Балет Алберта]], [[National Ballet of Finland|Национален балет на Финландия]], Национален балет на Мексико, [[Ballet Manila|Балет Манила]], Токио Сити Балет, [[Mariinsky Ballet|Мариински балет]] в Санкт Петербург и др. Един от честите му творчески сътрудници е [[Rasta Thomas|Раста Томас]], за когото Ангелов създава многократно солови и камерни творби.<ref name=":6" /> Ангелов е редовен гост-лектор в [[Университет „Джордж Вашингтон“|Университета Джордж Вашингтон]] и [[Американски университет|Американския университет]]<ref name=":0" /> във Вашингтон и е преподавал в множество университети и семинари в танцови компании в Австрия, Бразилия, България,<ref name=":1" /> Китай, Финландия, Франция, Германия, Япония, Мексико и Русия.<ref name=":11" /><ref name=":2" /> == Танцови ИКОНИ == През 2015 г. Ангелов основава International Consortium for Advancement in Choreography, Inc, известен като Dance ICONS (International Choreographers' Organisation and Networking Services).<ref name=":0" /> Организацията е глобална асоциация на хореографи със седалище във Вашингтон, столицата на САЩ.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> От самото създаване на организацията той изпълнява функциите на генерален директор. Работата му включва ръководенето на Хореографски институт, който осигурява професионално развитие на нови хореографи и млади хореографи в началото на кариерата. Институтът е в партньорство с Atlas Performing Arts Center.<ref name=":11" /> В работата си за Dance ICONS, Inc., Ангелов е интервюирал и водил разговори с изтъкнати хореографи и артисти, като [[Wendy Whelan|Уенди Уилън]], Браян Брукс, Роналд К. Браун, [[Rennie Harris|Рени Харис]] и [[Annabelle Lopez Ochoa|Анабел Лопес Очоа]] и др.<ref name=":2" /><ref name=":4" /> [[Файл:You, The Choreographer by Vladimir Angelov cover.jpg|мини|You, the Choreographer]] == Публикации == Между 1994 г. и 2008 г. Ангелов пише и публикува повече от 30 статии, статии, репортажи, рецензии на представления и философски есета за танца в няколко европейски танцови списания, включително ''Ballet Journal''<ref name=":0" /><ref name=":1" /> (Мюнхен, Германия), ''Ballet/Tanz''<ref name=":11" /> (Берлин, Германия) и ''TanzAffiche''<ref name=":2" /><ref name=":4" /><ref name=":5" /><ref name=":6" /> (Виена, Австрия). През 2023 г. Ангелов издава нова книга, която служи като академичен учебник и наръчник по хореографията и за това как се създава танц, наречена, ''YOU, THE CHOREOGRAPHER, Creating and Crafting Dance,'' издадена от Routledge/Taylor & Francis Group, Лондон и Ню Йорк.<ref name=":0" /> Книгата синтезира истории, теории, философии и творчески практики в различни жанрове на концертна и сценична, танцова и балетна хореография. Книгата е предназначена за хореографи на всеки етап от творческото развитие, както и за читатели, които се стремят да усъвършенстват своята артистична чувствителност и разбиране за танца.<ref name=":1" /><blockquote>''„You, the Choreographer: Creating and Crafting Dance'' е книга, която да придружава теб, хореографа, в твоя творческия живот! Систематично организирана, това е книга за добрите дни, както и за трудните дни. Имай я под ръка, за да се потопиш в нея, когато твоето творческо вдъхновение не се синхронизира с репетиционния график на трупата. Книгата на Ангелов е енциклопедична като познания и незаменим наръчник за хореографи които са обсебени в страстта си за създаване на танц."<ref name=":0" /> (Маги Фойер, SeeingDance)</blockquote> == Лекции и преподаване == Академичните заслуги на Ангелов като преподавател включват редовно гостуване като преподавател на курсове за напреднали по класическа балетна техника в университета „Джордж Вашингтон“, както и семинари за магистри по хореографска композиция в Американския университет<ref name=":1" /> във Вашингтон. Като ръководител на Dance ICONS, Inc., той е провеждал представяния на книги, лекции, майсторски класове и дискусии в Центъра „Кенеди“, Делегацията на Европейския съюз, Националната художествена галерия, Центъра за сценични изкуства „Атлас“, училището „Жаклин Кенеди Онасис“ към Американския балетен театър, училището на Американския танцов театър „Алвин Айли“, училището на танцовата компания „Марта Греъм“, фестивала на танцовите възглавници „Джейкъбс“, Филаделфийския балет, Националната организация за танцово образование и Американската асоциация за колежански танци.<ref name=":1" /> В международен план той е разработвал, ръководил и провеждал интензивни курсове, майсторски класове и семинари за професионално развитие за млади хореографи за организации като HELIOS.EU в Центъра за съвременно изкуство, Международния балетен конкурс и фестивал във Варна, Лятната академия „Сара-Нора-Прима“, Пекинската танцова академия, Хонконгската академия за сценични изкуства, фестивала за съвременни визии Teatri Riflessi в Сицилия и Националната танцова академия в Рим, танцовия театър Jazzart в операта Artscape в Кейптаун, Кралския шведски балет и Кралското балетно училище в Ковънт Гардън.<ref name=":1" /> == Хореографски произведения == * ''Носталгия'' (април 1997); Раста Томас<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1997/04/29/arts/in-performance-dance-854131.html|заглавие=IN PERFORMANCE: DANCE|автор=Dunning|първо_име=Jennifer|труд=[[New York Times]]|достъп_дата=2024-03-24}}</ref> * ''Разгръщане'' (април 1999); Адриен Кантерна и Раста Томас<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1999/04/21/arts/dance-in-review-321621.html|заглавие=Dance In Review|автор=Anderson|първо_име=Jack|труд=[[New York Times]]|достъп_дата=2024-03-24}}</ref> * ''Bumblebee'' (1999); Раста Томас, Лошите момчета на балета<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2007/07/31/arts/dance/31rast.html|заглавие=A Troupe Keeps the Jinks Just as High as Possible|автор=Dunning|първо_име=Jennifer|труд=[[New York Times]]|достъп_дата=2024-03-24}}</ref> * ''мъченик'' (2000); Раста Томас, Лошите момчета на балета<ref name=":11" /> * ''Бурен'' (2000); Балет на Сан Франциско<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.sfgate.com/entertainment/article/Spirit-of-Discovery-S-F-Ballet-stages-six-2767173.php|title=Spirit of Discovery / S.F. Ballet stages six world premieres by young choreographers in a single week|last=Critic|first=Octavio Roca, Chronicle Dance|work=SFGATE|access-date=2024-03-24|language=en}}</ref> * ''Последен хоризонт'' (2001); Мариински балет<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://balletandopera.com/classical_ballet/A_Yulia_Makhalina_Gala/info/sid%3DGLE_1%26play_date_from%3D01-Dec-2016%26play_date_to%3D28-Feb-2017%26playbills%3D55631|заглавие=A Yulia Makhalina recital. Ballet Gala Evening (Classical Ballet) - BalletAndOpera.com|труд=balletandopera.com|достъп_дата=2024-03-24|архив_дата=2024-03-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240324205504/https://balletandopera.com/classical_ballet/A_Yulia_Makhalina_Gala/info/sid%3DGLE_1%26play_date_from%3D01-Dec-2016%26play_date_to%3D28-Feb-2017%26playbills%3D55631}}</ref> * ''Призма'' (януари 2001); CityDance<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/2001/01/16/new-works-and-new-music-score-for-citydance/b1ef018f-bf78-4e43-915f-b5cc8a6044c4/|title=New Works and New Music Score for CityDance|date=2024-01-16|work=Washington Post|access-date=2024-03-24|language=en-US|issn=0190-8286}}</ref> * ''Джинари'' (септември 2001); CityDance<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/2001/09/27/citydance-ensemble-reaching-to-the-past/762683ab-0cc6-43ec-822c-8cc85a2f76b5/|title=CityDance Ensemble, Reaching to the Past|date=2024-01-17|work=Washington Post|access-date=2024-03-24|language=en-US|issn=0190-8286}}</ref> * ''Suite Dreams'' (2001); Балет Алберта * Дълбока повърхност (2001); CityDance<ref name=":12"/> * ''Подскачаща светлина'' (2002); Балет Ричмънд * ''SuitCase'' (Септември 2022); CityDance<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/style/2002/09/15/here-38/3cd9c4c4-c6f4-496c-82a2-f7108cee8261/|title=HERE & NOW|date=2024-01-24|work=Washington Post|access-date=2024-03-24|language=en-US|issn=0190-8286}}</ref> * ''Interzone'' (септември 2003); Балет на Индианаполис<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatricalrentals.net/interzone/|заглавие=Interzone|труд=Theatrical Rentals|език=en|достъп_дата=2024-02-09}}</ref> * ''AXIOM'' (октомври 2003); CityDance<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theeagleonline.com/article/2003/10/dance-dominates-district|заглавие=Dance dominates District|автор=Bonner|първо_име=Loren|труд=The Eagle|език=en|достъп_дата=2024-01-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtontimes.com/news/2003/oct/16/20031016-073450-4032r/|заглавие=Leaps and bounds|труд=The Washington Times|достъп_дата=2024-02-08}}</ref> * ''тинк танк'' (април 2004); Вашингтон балет<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://danceviewtimes.com/dvdc/reviews/spring04/washballet2.htm|заглавие=Aspects of Love|автор=Traiger|първо_име=Lisa|труд=danceviewtimes.com|достъп_дата=2024-02-09}}{{Dead link|date=май 2026 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * ''Торс'' (май 2005); Tokyo City Ballet<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tokyocityballet.org/about/tcbhistory2015.pdf|заглавие=Tokyo City Ballet History|труд=Tokyo City Ballet|достъп_дата=April 14, 2024}}</ref> * ''Проблеми в рая'' (2011) Национален балет на Мексико * ''Рамка'' (ноември 2012 г.); Танцов етос<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/local/going-out-guide-for-the-district-of-columbia-nov-8-14/2012/11/05/283132d2-2386-11e2-92f8-7f9c4daf276a_story.html|title=Going Out Guide for the District of Columbia, Nov. 8-14|date=2023-05-19|work=Washington Post|access-date=2024-03-24|language=en-US|issn=0190-8286}}</ref> * ''CacoPhony'' (2017); Държавна опера Стара Загора<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.operasz.bg/ballet-beyond-boundaries-triptych-of-original-contemporary-ballets/|заглавие=Ballet Beyond Boundaries Triptych of Original Contemporary Ballets|труд=State Opera|език=en-GB|достъп_дата=2024-01-03}}</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ангелов, Владимир}} [[Категория:Американски хореографи]] [[Категория:Български хореографи]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Българи в САЩ]] mx8wcg5b6ou8c8axwjo3uryi7edkv5d Хулио Веласкес 0 877303 12896226 12892175 2026-05-02T15:51:44Z Danitrifonov04 292718 12896226 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Испания}} Хулио Веласкес | снимка = Julio Velázquez.jpg | описание = Хулио Веласкес като треньор на [[ПФК Левски (София)|Левски София]] през [[2025]] г. | прякор =Шампиона | цяло име = Хулио Веласкес Сантяго | град на раждане = [[Саламанка]] | държава на раждане = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = Х.В. | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 1997 – 2000<br>2000 – 2002<br>2002 – 2003<br>2003 – 2004<br>2004 – 2005<br>2006 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2009<br>2009 – 2010<br>2010<br>2010 – 2011<br>2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2013<br>2013 – 2014<br>2014<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2018<br>2019 – 2020<br>2021<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2025 – | треньор отбор = {{флагче|Испания}} [[ФК Сан Николас|Сан Николас]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Сур]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Бетис Валадолид]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Лагуна]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Пена Респуела]]<br>{{флагче|Испания}} [[Арандина КФ|Арандина]]<br>{{флагче|Испания}} [[Атлетико Вилакарлос]]<br>{{флагче|Испания}} [[Ел Ехидо]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Валядолид]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Валядолид Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Ел Ехидо]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал Ц]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Мурсия|Мурсия]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Бетис]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Белененсеш САД|Белененсеш]]<br>{{флагче|Испания}} [[АД Алкоркон|Алкоркон]]<br>{{флагче|Италия}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Витория Сетубал]]<br>{{флагче|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо]]<br>{{флагче|Испания}} [[Депортиво Алавес]]<br> {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Фортуна (Ситард)|Фортуна Ситард]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Реал Сарагоса|Реал Сарагоса]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не* }} ''' Хулио Веласкес''' е [[Испания|испански]] футболен треньор, който от януари 2025 г. е старши треньор на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]. == Ранни години == Веласкес започва треньорската си кариера на едва 15-годишна възраст, ръководейки младежки отбори в родния си град Саламанка. Първата му работа като старши треньор е през 2004 г. с Пена Респуела в регионалните лиги. През сезон 2010/11 дебютира в националните първенства, когато е назначен начело на Полидепортиво Ехидо в Сегунда Дивисион Б. През март същата година той подава оставка, няколко дни след като спортният директор на клуба също напуска. В крайна сметка отборът завършва на 14-то място. == Виляреал == След напускането си Веласкес се присъединява към структурата на Виляреал, където първоначално ръководи третия отбор. На 24 декември 2011 г., след като Хосе Франсиско Молина напуска поста си като треньор на резервния отбор, Веласкес заема неговото място, ставайки най-младият треньор в историята на Сегунда Дивисион на 30-годишна възраст. На 13 юни 2012 г., след изпадането на първия отбор от Ла Лига, Веласкес е назначен за старши треньор с мисията да върне клуба в елита. На 13 януари 2013 г., след равенство 1:1 срещу Алмерия, е освободен от поста си. == Сегунда Дивисион == През следващите години Веласкес продължава да работи във втора дивизия. През сезон 2013/14 води Реал Мурсия, който завършва на четвърто място и се класира за плейофите, но в крайна сметка клубът е понижен по административни причини. След това поема Реал Бетис, но е уволнен след само пет месеца начело на тима. От декември 2015 г. за около десет месеца Веласкес е старши треньор на Ос Белененсеш в португалската Примейра лига. През октомври 2016 г. се завръща в Испания, като поема ръководството на АД Алкоркон. Той успява да спаси отбора от изпадане и елиминира Еспаньол в четвъртия кръг на Купата на Краля, след което подписва нов двугодишен договор. След труден сезон напуска Алкоркон през юни 2018 г. == Италия и Португалия == През юни 2018 г. Веласкес е назначен за старши треньор на италианския Удинезе в Серия А, но е уволнен през ноември след само две победи в лигата. През ноември 2019 г. поема Витория Сетубал в португалския елит, но напуска по взаимно съгласие през юли 2020 г. През март 2021 г. Веласкес става старши треньор на Маритимо, който се намира на последното място в класирането. В първия си мач начело на тима постига победа с 2:1 срещу Национал в Мадейра дерби. През ноември 2021 г. е освободен след слаби резултати. == Депортиво Алавес == През април 2022 г. Веласкес поема [[Депортиво Алавес]], ставайки третият треньор на отбора за сезона. След изпадането на тима от Ла Лига през май 2022 г. напуска поста си. == Фортуна Ситард == На 9 септември 2022 г. подписва едногодишен договор с [[ФК Фортуна (Ситард)|Фортуна Ситард]], последен в холандската Ередивизи. Осем дни по-късно записва първата си победа с тима срещу Екселсиор Ротердам с 1:0, въпреки че отборът играе с човек по-малко в последните 15 минути. Напуска клуба след края на сезона, след като го извежда до 13-о място в крайното класиране. == Реал Сарагоса == На [[20 ноември]] 2023 г. Веласкес заменя уволнения Фран Ескриба като старши треньор на [[ФК Реал Сарагоса|Реал Сарагоса]] във втора дивизия на Испания. На 11 март 2024 г. е освободен от клуба. == Левски София == На [[5 януари]] [[2025]] г. Веласкес става старши треньор на ПФК Левски (София) в Първа професионална футболна лига на България, с договор до юни 2026 г. Дебютира като ст. треньор на клуба в официален мач, при победата с 2-1 срещу [[ПФК „Лудогорец 1945“|Лудогорец]], на [[9 февруари]] [[2025]] година<ref>[https://football24.bg/хулио-изключително-доволен-съм-от-вла/ Хулио: Изключително доволен съм от влагането и отношението на всички футболисти]</ref>. == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/julio-velazquez/profil/trainer/17326 Профил на Веласкес в сайта transfermarkt.bg] * [https://levskisofia.info/coach/julio-velazquez-santiago/ Профил на LevskiSofia.info] == Източници == <references /> {{ПФК Левски (София) състав}} {{ПФК Левски (София) треньори}} {{СОРТКАТ:Веласкес, Хулио}} [[Категория:Испански треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Хора от Саламанка]] 18iusbpd60a90ggkfverbq71acbseo2 12896533 12896226 2026-05-02T20:08:48Z ~2026-26680-74 394714 Шампион на България сезон 2025/26 с ПФК Лвески 12896533 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Испания}} Хулио Веласкес | снимка = Julio Velázquez.jpg | описание = Хулио Веласкес като треньор на [[ПФК Левски (София)|Левски София]] през [[2025]] г. | прякор =Шампиона | цяло име = Хулио Веласкес Сантяго | град на раждане = [[Саламанка]] | държава на раждане = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = Х.В. | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 1997 – 2000<br>2000 – 2002<br>2002 – 2003<br>2003 – 2004<br>2004 – 2005<br>2006 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2009<br>2009 – 2010<br>2010<br>2010 – 2011<br>2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2013<br>2013 – 2014<br>2014<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2018<br>2019 – 2020<br>2021<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2025 – | треньор отбор = {{флагче|Испания}} [[ФК Сан Николас|Сан Николас]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Сур]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Бетис Валадолид]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Лагуна]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Пена Респуела]]<br>{{флагче|Испания}} [[Арандина КФ|Арандина]]<br>{{флагче|Испания}} [[Атлетико Вилакарлос]]<br>{{флагче|Испания}} [[Ел Ехидо]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Валядолид]] ''(деца)''<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Валядолид Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Ел Ехидо]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал Ц]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Мурсия|Мурсия]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Бетис]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Белененсеш САД|Белененсеш]]<br>{{флагче|Испания}} [[АД Алкоркон|Алкоркон]]<br>{{флагче|Италия}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Витория Сетубал]]<br>{{флагче|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо]]<br>{{флагче|Испания}} [[Депортиво Алавес]]<br> {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Фортуна (Ситард)|Фортуна Ситард]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Реал Сарагоса|Реал Сарагоса]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не* }} ''' Хулио Веласкес''' е [[Испания|испански]] футболен треньор, който от януари 2025 г. е старши треньор на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]. == Ранни години == Веласкес започва треньорската си кариера на едва 15-годишна възраст, ръководейки младежки отбори в родния си град Саламанка. Първата му работа като старши треньор е през 2004 г. с Пена Респуела в регионалните лиги. През сезон 2010/11 дебютира в националните първенства, когато е назначен начело на Полидепортиво Ехидо в Сегунда Дивисион Б. През март същата година той подава оставка, няколко дни след като спортният директор на клуба също напуска. В крайна сметка отборът завършва на 14-то място. == Виляреал == След напускането си Веласкес се присъединява към структурата на Виляреал, където първоначално ръководи третия отбор. На 24 декември 2011 г., след като Хосе Франсиско Молина напуска поста си като треньор на резервния отбор, Веласкес заема неговото място, ставайки най-младият треньор в историята на Сегунда Дивисион на 30-годишна възраст. На 13 юни 2012 г., след изпадането на първия отбор от Ла Лига, Веласкес е назначен за старши треньор с мисията да върне клуба в елита. На 13 януари 2013 г., след равенство 1:1 срещу Алмерия, е освободен от поста си. == Сегунда Дивисион == През следващите години Веласкес продължава да работи във втора дивизия. През сезон 2013/14 води Реал Мурсия, който завършва на четвърто място и се класира за плейофите, но в крайна сметка клубът е понижен по административни причини. След това поема Реал Бетис, но е уволнен след само пет месеца начело на тима. От декември 2015 г. за около десет месеца Веласкес е старши треньор на Ос Белененсеш в португалската Примейра лига. През октомври 2016 г. се завръща в Испания, като поема ръководството на АД Алкоркон. Той успява да спаси отбора от изпадане и елиминира Еспаньол в четвъртия кръг на Купата на Краля, след което подписва нов двугодишен договор. След труден сезон напуска Алкоркон през юни 2018 г. == Италия и Португалия == През юни 2018 г. Веласкес е назначен за старши треньор на италианския Удинезе в Серия А, но е уволнен през ноември след само две победи в лигата. През ноември 2019 г. поема Витория Сетубал в португалския елит, но напуска по взаимно съгласие през юли 2020 г. През март 2021 г. Веласкес става старши треньор на Маритимо, който се намира на последното място в класирането. В първия си мач начело на тима постига победа с 2:1 срещу Национал в Мадейра дерби. През ноември 2021 г. е освободен след слаби резултати. == Депортиво Алавес == През април 2022 г. Веласкес поема [[Депортиво Алавес]], ставайки третият треньор на отбора за сезона. След изпадането на тима от Ла Лига през май 2022 г. напуска поста си. == Фортуна Ситард == На 9 септември 2022 г. подписва едногодишен договор с [[ФК Фортуна (Ситард)|Фортуна Ситард]], последен в холандската Ередивизи. Осем дни по-късно записва първата си победа с тима срещу Екселсиор Ротердам с 1:0, въпреки че отборът играе с човек по-малко в последните 15 минути. Напуска клуба след края на сезона, след като го извежда до 13-о място в крайното класиране. == Реал Сарагоса == На [[20 ноември]] 2023 г. Веласкес заменя уволнения Фран Ескриба като старши треньор на [[ФК Реал Сарагоса|Реал Сарагоса]] във втора дивизия на Испания. На 11 март 2024 г. е освободен от клуба. == Левски София == На [[5 януари]] [[2025]] г. Веласкес става старши треньор на ПФК Левски (София) в Първа професионална футболна лига на България, с договор до юни 2026 г. Дебютира като ст. треньор на клуба в официален мач, при победата с 2-1 срещу [[ПФК „Лудогорец 1945“|Лудогорец]], на [[9 февруари]] [[2025]] година<ref>[https://football24.bg/хулио-изключително-доволен-съм-от-вла/ Хулио: Изключително доволен съм от влагането и отношението на всички футболисти]</ref>. Шампион на България сезон 2025/26 == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/julio-velazquez/profil/trainer/17326 Профил на Веласкес в сайта transfermarkt.bg] * [https://levskisofia.info/coach/julio-velazquez-santiago/ Профил на LevskiSofia.info] == Източници == <references /> {{ПФК Левски (София) състав}} {{ПФК Левски (София) треньори}} {{СОРТКАТ:Веласкес, Хулио}} [[Категория:Испански треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Хора от Саламанка]] 1aj3gcoiygxst7hgygi2lrpil313igx Полет 870 на „Итавия“ 0 878362 12896966 12638439 2026-05-03T10:36:08Z Станислав Николаев 13436 12896966 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 870 на „Итавия“|снимка=Museo ustica.JPG|описание=Останки от самолета в музея за памет в Устика|дата=[[27 юни]] [[1980]] г.|място=[[Тиренско море]], близо до [[Устика]], [[Италия]]|причина=Разпадане във въздуха; причината се оспорва|тип1=„[[Макдонал Дъглас DC-9|Макдонал Дъглас DC-9-15]]“|авиокомпания1=„[[Итавия]]“|кодово име1=ITAVIA 870|маршрут1=[[Болоня]] – [[Палермо]]|пътници1=77|екипаж1=4|загинали1=81|оцелели1=0|регистрация1=I-TIGI}} '''Полет 870 на „Итавия“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[летище „Болоня Гулиелмо Маркони“]], [[Болоня]], до [[Фалконе-Борселино|летище „Палермо Пунта Раизи“]], [[Палермо]], [[Италия]], управляван от „[[Итавия]]“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/328310|заглавие=Friday 27 June 1980|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> На 27 юни 1980 г. [[самолет]]ът „[[Макдонал Дъглас DC-9|Макдонал Дъглас DC-9-15]]“, който изпълнява полета, се разпада във въздуха и разбива в [[Тиренско море]] между островите [[Понца]] и [[Устика]] на път за Палермо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/1987/06/16/dagli-usa-arrivato-il-nastro-del.html|заглавие=DAGLI USA E' ARRIVATO IL NASTRO DEL DC9|дата=1987-06-16|издател=ricerca.repubblica.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> В катастрофата загиват всички 77 пътници и 4 члена на екипажа на борда на машината.<ref name=":0" />{{sfn|Cooper|2018|p=26}} Въздушното бедствие е известно в Италия като „'''клането в Устика“'''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.apollo-magazine.com/ustica-museum-christian-boltanski-plane-crash-bologna/|заглавие=The plane crash that made it into a museum|фамилно_име=Turner|първо_име=Christopher|дата=2024-11-06|издател=apollo-magazine.com|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/italy-seizes-140-million-airline-owners-compensated-1980-crash-2024-05-08/|заглавие=Italy seizes $140 million from airline owners compensated for 1980 crash|автор=Reuters|дата=2024-05-08|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/en/ustica_the_rubber_wall_and_the_unresolved_mystery-8200913.html|заглавие=Ustica: The Rubber Wall and the Unresolved Mystery|дата=2024-06-24|издател=ilmessaggero.it|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.firstonline.info/en/accadde-oggi-27-giugno-1980-la-strage-di-ustica-44-anni-senza-verita/|заглавие=It happened today – 27 June 1980, the Ustica massacre: 44 years without truth|фамилно_име=Lirosi|първо_име=Matthe|дата=2024-06-27|издател=firstonline.info|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.stragi80.it/documenti/comstragi/gualtieri.PDF|заглавие=Commissione Parlamentare d'inchiesta sul terrorismo in Italia e sulle cause della mancata individuazione dei responsabili delle stragi.|дата=1992-04|издател=stragi80.it|език=it|формат=PDF|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> Инцидентът довежда до многобройни разследвания, както и съдебни действия и обвинения; то продължава да бъде източник на противоречия, включително твърдения за заговор от правителството на Италия и други.<ref name=":2" /><ref>Ordinanza-sentenza by judge R. Priore, 1999, с. 4965</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilfattoquotidiano.it/2015/04/08/ustica-corte-dappello-conferma-dc-9-venne-abbattuto-missile/1573006/|заглавие=Ustica, Corte d’Appello conferma: “Il Dc-9 venne abbattuto da un missile”|издател=ilfattoquotidiano.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aviation-safety.net/pubs/other/Taylor_paper_Ustica_illustrated.pdf|заглавие=Lessons from the Ustica investigations|фамилно_име=Taylor|първо_име=A. Frank|издател=aviation-safety.net|страници=1|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141021024942/http://aviation-safety.net/pubs/other/Taylor_paper_Ustica_illustrated.pdf|архив_дата=2014-10-21|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/cronache/21_giugno_27/ustica-41-anni-dopo-mig-morti-sospette-depistaggi-ecco-cosa-sappiamo-227aec22-d67c-11eb-94c4-73c6504e8d78.shtml|заглавие=Ustica, 41 anni dopo. Mig, morti sospette, depistaggi: ecco cosa sappiamo|фамилно_име=Purgatori|първо_име=Andrea|издател=corriere.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/1994/06/28/le-misteriose-assenze-dei-periti-di-ustica.html|заглавие=LE MISTERIOSE ASSENZE DEI PERITI DI USTICA|издател=ricerca.repubblica.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> Италиански медии и [[Франческо Косига]], [[министър-председател на Италия]] по това време, приписват катастрофата на случайното сваляне от френска ракета по време на бой между либийски и френски изтребители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fly.historicwings.com/2012/06/italys-darkest-night/|заглавие=Italy’s Darkest Night — Part 1 of 3|дата=2012-06-27|издател=fly.historicwings.com|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2006/jul/21/worlddispatch.italy|заглавие=The mystery of flight 870|фамилно_име=McMahon|първо_име=Barbara|дата=2006-07-21|издател=theguardian.com|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.reuters.com/article/latestCrisis/idUKL2264892420080622|заглавие=Italy reopens probe into 1980 plane crash-media|дата=2008-06-22|издател=uk.reuters.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090211174216/http://uk.reuters.com/article/latestCrisis/idUKL2264892420080622|архив_дата=2009-02-11|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> През септември 2023 г. бившият италиански премиер [[Джулиано Амато]] заявява, че инцидентът е „част от план за сваляне на самолета на [[Муамар Кадафи|Кадафи]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ansa.it/sito/notizie/topnews/2023/09/02/-ustica-amato-a-la-repubblica-missile-francese-colpi-dc9-_9fd0d3fe-42bf-44a4-b127-69988a8a647d.html|заглавие=Ustica, Amato a La Repubblica "missile francese colpì Dc9"|автор=Redazione ANSA|дата=2023-09-02|издател=ansa.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/politica/2023/09/05/news/ustica_strage_amato_conferenza_stampa-413424903/|заглавие=Amato: “Su Ustica confermo tutto. Macron parli della base in Corsica|фамилно_име=Vecchio|първо_име=Concetto|дата=2023-09-05|издател=repubblica.it|език=it|достъп_дата=2025-02-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/italy-france-libya-gadhafi-plane-5dc7758c2e76d6a56a95f4e296f3172a|заглавие=Italian ex-premier says French missile downed an airliner in 1980 by accident in bid to kill Gadhafi|фамилно_име=D’EMILIO|първо_име=FRANCES|дата=2023-09-02|издател=apnews.com|език=en|достъп_дата=2025-02-27}}</ref> През септември 2011 г. граждански трибунал в Палермо нарежда на италианското правителство да плати 100 милиона евро обезщетения на роднините на жертвите за това, че властите не осигуряват защита на полета, укриват истината и унищожават доказателства.<ref name=":1" /> == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=MiG-23 Flogger in the Middle East, Mikoyan i Gurevich MiG-23 in Service in Algeria, Egypt, Iraq, Libya and Syria, 1973-2018|last=Cooper|first=Tom|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2018|edition=|publisher=Warwick: Helion & Company Publishing|location=|isbn=978-1-912-390328.|doi=|pages=|url=|accessdate=|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20070205130800/http://www.comune.bologna.it/iperbole/ustica/index.html Официален уеб сайт на Асоциацията на близките на пострадалите при катастрофа], архив от 2007-02-05 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://www.theguardian.com/world/2006/jul/21/worlddispatch.italy Мистерията на полет 870] {{Превод от|en|Itavia Flight 870|1277413765}} {{СОРТКАТ:Итавия}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Италия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Средиземно море]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1980 г.]] [[Категория:Инциденти със сваляне на самолет]] [[Категория:Морски спасителни операции]] [[Категория:Неразкрити бомбени атентати на самолети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Итавия“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват експлозии по време на полет]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-9“]] [[Категория:Теории на конспирацията, свързани с авиационни инциденти]] 93xo87hi7zx2gsrw6pcm4e84wph50kp Шампионска лига 2026/27 0 881343 12896359 12894162 2026-05-02T17:53:57Z Fivooo 205731 /* Първи квалификационен кръг */ 12896359 wikitext text/x-wiki [[Файл:Atleti vs Villarreal - September 2025.jpg|мини|Финалът ще се играе на Естадио Метрополитано в Мадрид]] '''Шампионска лига 2026/27''' ще е '''72<sup>-рото</sup>''' издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и '''35<sup>-ото</sup>''' издание, откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 5 юни 2027 г. на [[Естадио Метрополитано]] в [[Мадрид]] ([[Испания]]). Това е третият сезон, който се провежда в новия разширен формат на Шампионската лига с 36 отбора в шампионатната фаза, играещи в осем кръга.<!-- Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref>--> == Квалификационна фаза == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 32 шампиона на своите страни. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2026/27#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2026/27]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 16 юни 2026 г. Първите срещи ще се проведат на 7 и 8 юли 2026 г., а реваншите – на 14 и 15 юли 2026 г. ;Класирали се отбори: {{колони|2| * {{Флаг|Словения}} [[НК Целе|Целе]] КК: 23.000 * {{Флаг|Ирландия}} [[ФК Шамрок Роувърс|Шамроук Роувърс]] КК: 19.380 * {{Флаг|Финландия}} [[Куопио ПС|КуПС]] КК: 14.000 * {{Флаг|Гибралтар}} [[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]] КК: 13.500 * {{Флаг|Исландия}} [[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]] КК: 11.750 * {{Флаг|Казахстан}} [[ФК Кайрат|Кайрат]] КК: 11.000 * {{Флаг|Латвия}} [[Рига ФК]] КК: 10.500 * {{Флаг|Фарьорски острови}} [[КИ Клаксвик]] КК: 10.500 * {{Флаг|Естония}} [[ФК Флора|Флора]] KK: 10.000 * {{флагче|Уелс}} [[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] КК: 9.000 * {{Флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Ларн|Ларн]] КК: 9.000 * {{Флаг|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] КК: 7.000 * {{Флаг|Азербайджан}} [[ФК „Сабах“|Сабах]] КК: 6.000 * {{Флаг|Литва}} [[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]] КК: 6.000 * {{Флаг|Грузия}} [[ФК „Иберия“ 1999|Иберия 1999]] КК: 5.000 * {{Флаг|Малта}} [[ФК Флориана|Флориана]] КК: 4.000 * {{Флаг|Сан Марино}} [[СП Тре Фиори|Тре Фиори]] КК: 2.500 * {{Флаг|Беларус}} [[ФК Витебск|Витебск]] КК: 0.900 * {{Флаг|Унгария}} Шампион * {{Флаг|Румъния}} Шампион * {{Флаг|Словакия}} Шампион * {{Флаг|Молдова}} Шампион * {{Флаг|Босна и Херцеговина}} Шампион * {{Флаг|Армения}} Шампион * {{Флаг|Косово}} Шампион * {{Флаг|Албания}} Шампион * {{Флаг|Черна гора}} Шампион * {{Флаг|Люксембург}} Шампион * {{Флаг|Северна Македония}} Шампион * {{Флаг|Андора}} Шампион }} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и шампионатен. В шампионския поток се състезават 16 победителя от първия квалификационен кръг заедно с осем шампиона, които се присъединяват в този кръг. В шампионатния поток се състезават шест вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият за втория квалификационен кръг ще се тегли на 17 юни 2026 г. Първите срещи ще се проведат на 21 и 22 юли 2026 г., а реваншите – на 28 и 29 юли 2026 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2026/27#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2026/27]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Хърватия}} [[ФК „Динамо“ (Загреб)|Динамо Загреб]] КК: 46.500 * {{Флаг|Сърбия}} [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]] КК: 46.500 * {{Флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] КК: 11.875 * {{Флаг|Швеция}} [[Мелбю АИФ|Мелбю]] КК: 4.925 * {{Флаг|Полша}} Шампион * {{Флаг|Дания}} Шампион * {{Флаг|Швейцария}} Шампион * {{Флаг|Израел}} Шампион * {{Флаг|Украйна}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 16 победителя от първия квалификационен кръг }} ;;Шампионатен поток {{колони|2| * {{Флаг|Норвегия}} [[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]] КК: 64.000 * {{Флаг|Турция}} Вицешампион * {{Флаг|Гърция}} Вицешампион * {{Флаг|Австрия}} Вицешампион * {{Флаг|Шотландия}} Вицешампион * {{Флаг|Полша}} Вицешампион }} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток 12 победителя от втория квалификационен кръг. В шампионатния поток редом с трите победителя от втория квалификационен кръг се включват и пет отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 20 юли 2026 г. Първите срещи ще се проведат на 4 и 5 август 2026 г., а реваншите – на 11 август 2026 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2026/27#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2026/27]], докато отпадналите от шампионатния поток се класират за [[Лига Европа 2026/27#Шампионатна фаза|шампионатната фаза]] на [[Лига Европа 2026/27]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 12 победителя от втория квалификационен кръг кръг (шампионски поток) }} ;;Шампионатен поток {{колони|2| * {{Флаг|Франция}} Четвърти * {{Флаг|Нидерландия}} Трети * {{Флаг|Португалия}} Вицешампион * {{Флаг|Белгия}} Вицешампион * {{Флаг|Чехия}} Вицешампион * {{Флагче|ЕС}} 3 победителя от втория квалификационен кръг (шампионатен поток) }} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 3 август 2026 г. Първите срещи ще се проведат на 18 и 19 август 2026 г., а реваншите – на 25 и 26 август 2026 г. В шампионския поток се включват четири шампиона наред с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2026/27#Шампионатна фаза|шампионатната фаза]] на [[Лига Европа 2026/27]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Норвегия}} [[ФК Викинг|Викинг]] КК: 6.638 * {{Флаг|Гърция}} Шампион * {{Флаг|Австрия}} Шампион * {{Флаг|Шотландия}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Шампионатен поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (шампионатен поток) }} == Шампионатна фаза == <!--{{Основна|Шампионатна фаза на Шампионската лига 2026/27}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 27 август 2026 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. В настоящия формат 36-те отбора ще се състезават в една обща група. Всеки отбор ще изиграе общо осем срещи (четири като домакин и четири като гост), като отбори от една държава не могат да играят помежду си. Жребият определя срещу кои отбори всеки клуб ще играе, като целта е всеки отбор да играе по равно количество срещи срещу отбори от всяка урна. Мачовете се играят на 8–10 септември, 13–14 и 20–21 октомври, 3–4 и 24–25 ноември, 8–9 декември 2026 г., 19–20 и 27 януари 2027 г. Първите осем отбора се класират за осминафиналите, докато следващите 16 отбора ще играят в плейофа на фазата на директните елиминации. Последните 12 отбора отпадат от надпреварата.<!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 127.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: ''В изясняване'' * {{Флаг|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] КК: ''71.250'' * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: ''В изясняване'' * {{Флагче|ЕС}} Носител на [[Шампионска лига 2025/26]] * {{Флагче|ЕС}} Носител на [[Лига Европа 2025/26]] * {{Флаг|Англия}} Трети * {{Флаг|Англия}} Четвърти * {{Флаг|Англия}} Пети * {{Флаг|Италия}} Вицешампион * {{Флаг|Италия}} Трети * {{Флаг|Италия}} Четвърти * {{Флаг|Испания}} Четвърти * {{Флаг|Германия}} Трети * {{Флаг|Германия}} Четвърти * {{Флаг|Франция}} Вицешампион * {{Флаг|Франция}} Трети * {{Флаг|Нидерландия}} Вицешампион * {{Флаг|Португалия}} Шампион * {{Флаг|Белгия}} Шампион * {{Флаг|Чехия}} Шампион * {{Флаг|Турция}} Шампион * {{Флагче|ЕС}} 5 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от шампионатния поток * {{Флагче|ЕС}} отбор, от втората най-добре преставила се страна в европейските клубни турнири от предния сезон == Вижте също == * [[Лига Европа 2026/27]] * [[Лига на конференциите 2026/27]] <!-- == Източници == <references /> --> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2026/27 във футбола]] [[Категория:2026 година в Европа]] [[Категория:2027 година в Европа]] j310xdoidkl2bpj7bfqvbud8325lrxk Осем знамена 0 881359 12896177 12729382 2026-05-02T14:35:19Z Валери Василев 296837 Поправки по оформлението. 12896177 wikitext text/x-wiki {{Без конкретни източници}} '''Осемте знамена''' (на китайски: 八旗, Bāqí) представляват уникална военно-административна система, създадена от [[Манджури|манджурите]] в началото на XVII век и използвана от [[Цин (17 – 20 век)|династията Цин]] (1644 – 1912 г.) за контрол и управление на своята армия, население и територии. Системата играе ключова роля в създаването на Цинската империя и поддържането на властта на манджурите над [[Китай]] в продължение на почти три века. == История == Системата на знамената е създадена от [[Нурхаци]], основателя на [[Късната династия Дзин]], предшественик на династия [[Цин (17 – 20 век)|Цин]]. Първоначално тя включва четири знамена, но по-късно била разширена до осем знамена, за да побере нарастващата манджурска армия и население. След завладяването на Китай от Цин структурата на знамената е разширена, за да включва [[Хан (народ)|ханските китайци]] и [[Монголци|монголите]], създавайки така наречените хански знамена и монголски знамена. === Структура и функции === Осемте знамена изпълняват едновременно военни, административни и социални функции: * Всяко знаме е съставено от военни единици, като най-малката – нуру – включвала 300 мъже. * Знамената са едновременно бойни единици и общности, в които живеят членовете със семействата си. * Всеки член на знаме получава заплата, оръжие и униформа от държавата. * По време на война мъжете от знамената служат като елитни войски. === Видове знамена по етнически признак === След установяването на властта над Китай манджурите създават три разновидности на знамената: * '''Манджурски знамена (满洲八旗)''' * '''Хански знамена (汉军八旗)''' – включващи китайци, преминали на страната на Цин * '''Монголски знамена (蒙古八旗)''' – включващи монголски войски, верни на династията == Литература == * <small>Crossley, Pamela Kyle (1990), ''[https://books.google.bg/books?id=NUTE8V-WhwoC&redir_esc=y Orphan Warriors: Three Manchu Generations and the End of the Qing World]'', Princeton University Press, ISBN 978-0-691-00877-6</small> * <small>Rawski, Evelyn S. (1991), [https://books.google.bg/books?id=gAIcwz3V_JsC&pg=PA179&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false "Ch'ing imperial marriage and problems of rulership"], in Watson, Rubie Sharon; Ebrey, Patricia Buckley (eds.), ''Marriage and Inequality in Chinese Society'', University of California Press.</small> [[Категория:Цин (17 – 20 век)]] ig24gbpk2je4ntz9icp8km90v398y76 Късна Дзин 0 881368 12896179 12672365 2026-05-02T14:38:31Z Валери Василев 296837 /* Столица */ Малки поправки по оформлението. 12896179 wikitext text/x-wiki {{без източници|10:31, 11 май 2025 (UTC)}} {{Историческа държава}} '''Късната династия Дзин''' (на манджурски: ᠮᡝᡵᡤᡝᠨ ᡤᡳᠶᠠᠨ, на китайски: 后金, ''Hòu Jīn'') е манджурска държава, основана от [[Нурхаци]] през 1616 г. в [[Манджурия]]. Тя е пряк предшественик на '''[[Цин (17 – 20 век)|династия Цин]]''', която по-късно ще завладее [[Китай]] и ще управлява до 1912 г. Името „Късна Дзин“ е избрано в чест на старата джърдженска '''[[Дзин (1115 – 1234)|династия Дзин]]''' (1115 – 1234), съществувала през Средновековието. == История == === Основаване === Късната династия Дзин е основана от манджурския вожд [[Нурхаци]] през 1616 г. след успешното обединение на повечето джърдженски племена в Манджурия. Обявявайки се за [[Хан (титла)|хан]] на новата държава, Нурхаци се стреми да утвърди независимостта на народа си от китайската династия [[Мин]] и да изгради легитимна политическа алтернатива. Освен политическо обединение, новата династия бележи началото на прехода на манджурите от номадски народ към създатели на империя. === Наименование === Името „Дзин“ (金 – „злато“) не е избрано случайно. То съзнателно напомня за [[Дзин (1115 – 1234)|старата династия Дзин]] (1115 – 1234), основана от [[джурчени]]те, предците на [[манджури]]те, която управлява северната половина на Китай и се противопоставя на [[Сун|Сунската династия]]. Като използва това име, Нурхаци заявява историческа приемственост и легитимност, представяйки себе си като възстановител на изгубеното величие. С добавката „Късна“ (后) той подчертава новия етап в развитието на народа и своята роля като съвременен продължител на джърдженската държавност. ==== Столица ==== Първоначално столицата на Късната Дзин се намира в [[Хетуала]] (манджурски: ᡥᡝᡨᡠᠯᠠ), малко укрепено селище в днешна провинция [[Ляонин]]. С нарастването на територията и административните нужди, столицата е преместена в [[Мукден]] (днешен Шънян). Мукден е стратегически разположен и бързо се превръща в център на управление, култура и военна подготовка. Именно в Мукден са изградени първите цински императорски дворци, които служат като модел за по-късния [[Забранен град]] в [[Пекин]]. === Политическа система === Късната династия Дзин налага специфична форма на управление, в която водеща роля играе системата на [[Осем знамена|Осемте знамена]]. Създадена от Нурхаци, тя служи както за военна мобилизация, така и за административен контрол над населението. Всяко знаме представлява племенна и военна единица, включваща семейства, войници и командири. Тази структура позволява на ханската власт да упражнява строг контрол и да осигури лоялност от подчинените. Централната власт е силно концентрирана в ръцете на хана, който едновременно изпълнява ролята на политически, военен и духовен водач. С времето административната система се допълва от китайски чиновници и модели, които [[Хуанг Тайджи|Хонг Тайджи]] въвежда като част от модернизацията на държавата. === Преобразуване в династия Цин === След смъртта на [[Нурхаци]] през 1626 г., властта преминава в ръцете на неговия осиновен син и наследник [[Хуанг Тайджи|Хонг Тайджи]]. Той продължава военните кампании, но също така провежда важни вътрешни реформи. През 1635 – 1636 г. Хонг Тайджи променя името на народа от „джърджени“ на „манджури“ и официално преименува държавата от „Късна Дзин“ на [[Цин (17 – 20 век)|Цин]]. Новото име – 清 (чистота) – е избрано с идеологически и символични мотиви, свързани както с противопоставянето на корупцията на [[Мин]], така и с философски концепции за [[Ин-ян|баланса между вода и огън]]. Това преименуване бележи окончателния преход от ханство към империя, готова да поеме властта над Китай. == Литература == * <small>Kai-lung Ho (2012). [https://saturn.ihp.sinica.edu.tw/~huangkc/nhist/19-1KHH.html "The Myth of the Seal Transmitting the State in the Yuan and Qing Dynasties"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200112210233/http://saturn.ihp.sinica.edu.tw/~huangkc/nhist/19-1KHH.html |date=2020-01-12 }}. New History Journal (新史學雜誌) - Academia Sinica. Retrieved 12 April 2023.</small> * <small>''Manju i Yargiyan Kooli'' (滿洲實錄). Zhonghua Book Company, p. 283.</small> * <small>The Cambridge History of China: Volume 9, The Ch'ing Empire to 1800, Part 1, by Denis C. Twitchett, John K. Fairbank, p. 29</small> * <small>Bernard Hung-Kay Luk, Amir Harrak-Contacts between cultures, Volume 4, p. 25</small> r1ck4946zv1hhqug4ifoq4p0nimvfns Първа професионална футболна лига 2025/26 0 882576 12896218 12895543 2026-05-02T15:36:37Z Danielbonevm 278090 12896218 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 252 | общо голове = 586 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 18:36 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] e4220y8omrqortas62ndkx3u129acs2 12896379 12896218 2026-05-02T18:02:19Z Kelleniro 370319 /* */ 12896379 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 252 | общо голове = 586 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 18:36 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] 575iww85848mlcs7ls1hoo4ku8uxw2n 12896392 12896379 2026-05-02T18:06:57Z Danielbonevm 278090 12896392 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 253 | общо голове = 587 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{flagicon|България}} [[Светослав Вуцов]], [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 21:06 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] jjoogwp1aukjkuqu1bven3gitgqdbd8 12896403 12896392 2026-05-02T18:09:35Z Danielbonevm 278090 Премахната редакция 12896379 на [[Special:Contributions/Kelleniro|Kelleniro]] ([[User talk:Kelleniro|б.]]) 12896403 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 253 | общо голове = 587 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{flagicon|България}} [[Светослав Вуцов]], [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 21:06 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] s4l7hz19ctehiia3o2alrtep5dvk9dm 12896410 12896403 2026-05-02T18:12:34Z Danielbonevm 278090 12896410 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] (27 титла) | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 253 | общо голове = 587 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{flagicon|България}} [[Светослав Вуцов]], [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 21:12 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] e7lvmuap2ecs4rs3hzvw7yj708h66yd 12896451 12896410 2026-05-02T18:41:23Z Danielbonevm 278090 12896451 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] (27 титла) | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 253 | общо голове = 587 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|Мавритания}} [[Мамаду Диало]], [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{flagicon|България}} [[Светослав Вуцов]], [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{nowrap|(13 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 02 май 2026 г. в 21:40 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга.За първи път двойките мачове във всеки кръг на всяка от трите групи бяха определени,чрез специален жребий,който беше изтеглен на 17 април 2026г. === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] 8gorkgit311w354z3yme2argk6ivfso Митко Джоров 0 883111 12896345 12818941 2026-05-02T17:43:55Z Hukubu 131644 Добавяне на актуално работно място 12896345 wikitext text/x-wiki {{Футболист|име на играча=Митко Джоров|дата на раждане=11 февруари 1968|пост=главен методист в ДЮШ на [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|държава на раждане={{флагче|България|1967}} [[България]]|юношески отбори={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|отбори={{флагче|България|1984}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>→ {{флагче|България|1988}} „Армеец“ (Пловдив)<br>→ {{флагче|България|1989}} АШВСМ „Чавдар“ (София)<br>{{Флагче|България|1994}} [[ФК_„НСА“_(София)|НСА София]]|настоящ отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] (главен [[методист]] на ДЮШ)''|години=1984 – 1987<br>1988<br>1989<br>1989 – 1994|треньор отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_Ботев_2002|„Ботев 2002“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_Видима-Раковски_(Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Берое“_(Стара_Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Локомотив“_(Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_ЦСКА_(София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|Германия}} JFV Edewecht<br> {{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|треньор години=1994 – 2003<br>2003 – 2007<br>2007 – 2012<br>2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2019 – 2021<br>2022 –2026<br>2026-|снимка=[[File:Mitko-djorov.jpg|thumb|Mitko Djorov football coach]]|юношески години=1982 – 1984|име-оригинал=Димитър Джоров Иванов|цяло име=Димитър Джоров Иванов|националност={{България}}}} '''Митко Джоров''' е [[Българи|български]] футболист и треньор по [[футбол]] с дългогодишен опит в работата с детско-юношески школи в България, Германия и САЩ, както и с професионални отбори в България. Притежава [[УЕФА ПРО лиценз]], диплома от [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]<ref>[https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в ДЮШ на Спартак Пловдив]</ref> и лиценз за кондиционен треньор по футбол. == Състезателна кариера == Като футболист започва кариерата си в родния [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. По време на казармените си години играе последователно в „Армеец“ (Пловдив) и АШВСМ „Чавдар“ (София) – Школата на ЦСКА (София)<ref>[https://spartakpd.info/player.php?pid=270 Футболисти на Спартак Пловдив - Митко Джоров]</ref> – преди да завърши [[Национална спортна академия|НСА]] със специалност „Треньор по футбол“<ref>[https://www.nbp.bg/nbp/директорът-на-детско-юношеската-школ/#:~:text=Митко%20Джоров%20е%20роден%20на,преминава%20в%20„Ботев%202002“. Директорът на детско-юношеската школа на „Берое“ Митко ДЖОРОВ: Не съм работил на по-добро място!]</ref> през 1994 година. == Треньорска кариера == === Ранна треньорска кариера === Започва треньорската си кариера в детско-юношеската школа на [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] след спечелен конкурс. На 21 октомври 2003 г. е назначен за старши треньор на мъжкия отбор<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=jUiU4v9n1dQ Новия треньор на Ботев]</ref> на „Ботев“, където дава шанс на редица юноши, включително [[Тодор Тимонов]], [[Дормушали Саидходжа]], Георги Куртев и [[Павел Станев]], всички набор 1986. Престоят му в първия отбор е кратък (само 6 дни) и след разрив с ръководството<ref>[https://www.facebook.com/watch/?v=2146265582394301 Кратка история на престоя на Джоров като старши треньор на Ботев Пловдив]</ref> напуска клуба заедно с юношеската селекция (набор 1994). === Период в „Ботев 2002“ и „Спартак“ (Пловдив) === След напускането на „Ботев“ (Пловдив) преминава в школата на [[ФК Ботев 2002|футболната школа „Ботев 2002“]], а през 2007 г., след обединението на школите, започва работа в [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]], където остава до 2012 г. Под негово ръководство школата постига значими успехи: * '''[[Купа на БФС]]''' '''(деца)''' – сезон 2007/08. * '''Вицешампион в [[Елитна юношеска група до 17 години|Елитна група U17]]''' (набор 1994) – [[Елитна юношеска лига до 17 г. сезон 2010/11|сезон 2010/11]]. * '''Финалист в Купата на БФС (юноши младша възраст)''' – сезон 2010/11 (набор 1995). * '''Купа на БФС (юноши старша възраст)''' – сезон 2011/12. В този период са реализирани и множество трансфери на млади таланти в професионалния футбол – сред тях са [[Радослав Терзиев]], [[Лъчезар Ангелов]], Иван Филипов, Неджатин Мустафа, [[Лазар Марин]], Даниел Колев, Ангел Дафков, Биян Абед, [[Владимир Айтов]], Венцислав Гюзелев, Петър Чобанов и др. === Професионални отбори и работа в чужбина === През 2012 г. е старши треньор на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]] в Б ПФГ. През 2013 г. по покана на [[Велко Йотов]] заминава за САЩ, където работи в United Futbol Academy (UFA.GA) в [[Атланта]], [[Джорджия]]. През 2014 г. се завръща в България и заема поста директор на детско-юношеската школа на [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]], а впоследствие – на [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]. От 2016 г. работи като главен методист в школата на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. От 2018 г. работи в Германия във JFV Edewecht, като същевременно е и онлайн методист в школата на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Завръщане в България === През 2022 г. се завръща в България и започва работа като главен треньор и методист на детско-юношеската школа на [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. От началото на 2026 г. специалистът се завръща в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]] на позиция "Главен методист в ДЮШ", 23 години след първия си престой в клуба.<ref>{{Cite news|url=https://botevplovdiv.bg/mitko-djorov-e-noviqt-metodish-na-dush-na-botev|title=Митко Джоров е новият методист на ДЮШ на Ботев Пловдив|work=Официален сайт на ПФК Ботев Пловдив}}</ref> == Образование и квалификации == Освен диплома от НСА и УЕФА ПРО лиценз притежава и лиценз за кондиционен треньор по футбол. Участва в множество международни семинари и обучения в елитни европейски академии, включително Барселона, Улвърхямптън, Бенфика, Болоня и Милан. Автор и лектор на обучения, свързани с организацията на играта спрямо топката, прилагани в подготовката на подрастващи футболисти. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в „Спартак“ (Пловдив)] {{СОРТКАТ:Джоров,Митко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Пловдивски футболисти]] 9jgea0rb2cxgxm382iphr8cje8q62z0 12896347 12896345 2026-05-02T17:44:39Z Hukubu 131644 Синтактични промени 12896347 wikitext text/x-wiki {{Футболист|име на играча=Митко Джоров|дата на раждане=11 февруари 1968|пост=главен методист на ДЮШ в [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|държава на раждане={{флагче|България|1967}} [[България]]|юношески отбори={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|отбори={{флагче|България|1984}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>→ {{флагче|България|1988}} „Армеец“ (Пловдив)<br>→ {{флагче|България|1989}} АШВСМ „Чавдар“ (София)<br>{{Флагче|България|1994}} [[ФК_„НСА“_(София)|НСА София]]|настоящ отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] (главен [[методист]] на ДЮШ)''|години=1984 – 1987<br>1988<br>1989<br>1989 – 1994|треньор отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_Ботев_2002|„Ботев 2002“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_Видима-Раковски_(Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Берое“_(Стара_Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Локомотив“_(Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_ЦСКА_(София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|Германия}} JFV Edewecht<br> {{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|треньор години=1994 – 2003<br>2003 – 2007<br>2007 – 2012<br>2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2019 – 2021<br>2022 –2026<br>2026-|снимка=[[File:Mitko-djorov.jpg|thumb|Mitko Djorov football coach]]|юношески години=1982 – 1984|име-оригинал=Димитър Джоров Иванов|цяло име=Димитър Джоров Иванов|националност={{България}}}} '''Митко Джоров''' е [[Българи|български]] футболист и треньор по [[футбол]] с дългогодишен опит в работата с детско-юношески школи в България, Германия и САЩ, както и с професионални отбори в България. Притежава [[УЕФА ПРО лиценз]], диплома от [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]<ref>[https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в ДЮШ на Спартак Пловдив]</ref> и лиценз за кондиционен треньор по футбол. == Състезателна кариера == Като футболист започва кариерата си в родния [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. По време на казармените си години играе последователно в „Армеец“ (Пловдив) и АШВСМ „Чавдар“ (София) – Школата на ЦСКА (София)<ref>[https://spartakpd.info/player.php?pid=270 Футболисти на Спартак Пловдив - Митко Джоров]</ref> – преди да завърши [[Национална спортна академия|НСА]] със специалност „Треньор по футбол“<ref>[https://www.nbp.bg/nbp/директорът-на-детско-юношеската-школ/#:~:text=Митко%20Джоров%20е%20роден%20на,преминава%20в%20„Ботев%202002“. Директорът на детско-юношеската школа на „Берое“ Митко ДЖОРОВ: Не съм работил на по-добро място!]</ref> през 1994 година. == Треньорска кариера == === Ранна треньорска кариера === Започва треньорската си кариера в детско-юношеската школа на [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] след спечелен конкурс. На 21 октомври 2003 г. е назначен за старши треньор на мъжкия отбор<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=jUiU4v9n1dQ Новия треньор на Ботев]</ref> на „Ботев“, където дава шанс на редица юноши, включително [[Тодор Тимонов]], [[Дормушали Саидходжа]], Георги Куртев и [[Павел Станев]], всички набор 1986. Престоят му в първия отбор е кратък (само 6 дни) и след разрив с ръководството<ref>[https://www.facebook.com/watch/?v=2146265582394301 Кратка история на престоя на Джоров като старши треньор на Ботев Пловдив]</ref> напуска клуба заедно с юношеската селекция (набор 1994). === Период в „Ботев 2002“ и „Спартак“ (Пловдив) === След напускането на „Ботев“ (Пловдив) преминава в школата на [[ФК Ботев 2002|футболната школа „Ботев 2002“]], а през 2007 г., след обединението на школите, започва работа в [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]], където остава до 2012 г. Под негово ръководство школата постига значими успехи: * '''[[Купа на БФС]]''' '''(деца)''' – сезон 2007/08. * '''Вицешампион в [[Елитна юношеска група до 17 години|Елитна група U17]]''' (набор 1994) – [[Елитна юношеска лига до 17 г. сезон 2010/11|сезон 2010/11]]. * '''Финалист в Купата на БФС (юноши младша възраст)''' – сезон 2010/11 (набор 1995). * '''Купа на БФС (юноши старша възраст)''' – сезон 2011/12. В този период са реализирани и множество трансфери на млади таланти в професионалния футбол – сред тях са [[Радослав Терзиев]], [[Лъчезар Ангелов]], Иван Филипов, Неджатин Мустафа, [[Лазар Марин]], Даниел Колев, Ангел Дафков, Биян Абед, [[Владимир Айтов]], Венцислав Гюзелев, Петър Чобанов и др. === Професионални отбори и работа в чужбина === През 2012 г. е старши треньор на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]] в Б ПФГ. През 2013 г. по покана на [[Велко Йотов]] заминава за САЩ, където работи в United Futbol Academy (UFA.GA) в [[Атланта]], [[Джорджия]]. През 2014 г. се завръща в България и заема поста директор на детско-юношеската школа на [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]], а впоследствие – на [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]. От 2016 г. работи като главен методист в школата на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. От 2018 г. работи в Германия във JFV Edewecht, като същевременно е и онлайн методист в школата на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Завръщане в България === През 2022 г. се завръща в България и започва работа като главен треньор и методист на детско-юношеската школа на [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. От началото на 2026 г. специалистът се завръща в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]] на позиция "Главен методист на ДЮШ", 23 години след първия си престой в клуба.<ref>{{Cite news|url=https://botevplovdiv.bg/mitko-djorov-e-noviqt-metodish-na-dush-na-botev|title=Митко Джоров е новият методист на ДЮШ на Ботев Пловдив|work=Официален сайт на ПФК Ботев Пловдив}}</ref> == Образование и квалификации == Освен диплома от НСА и УЕФА ПРО лиценз притежава и лиценз за кондиционен треньор по футбол. Участва в множество международни семинари и обучения в елитни европейски академии, включително Барселона, Улвърхямптън, Бенфика, Болоня и Милан. Автор и лектор на обучения, свързани с организацията на играта спрямо топката, прилагани в подготовката на подрастващи футболисти. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в „Спартак“ (Пловдив)] {{СОРТКАТ:Джоров,Митко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Пловдивски футболисти]] mrrruzfue3tvdo3zrfy6f3t98ey515z 12897018 12896347 2026-05-03T11:26:58Z Hukubu 131644 Прилагане на актуална снимка 12897018 wikitext text/x-wiki {{Футболист|име на играча=Митко Джоров|дата на раждане=11 февруари 1968|пост=главен методист на ДЮШ в [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|държава на раждане={{флагче|България|1967}} [[България]]|юношески отбори={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|отбори={{флагче|България|1984}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>→ {{флагче|България|1988}} „Армеец“ (Пловдив)<br>→ {{флагче|България|1989}} АШВСМ „Чавдар“ (София)<br>{{Флагче|България|1994}} [[ФК_„НСА“_(София)|НСА София]]|настоящ отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] (главен [[методист]] на ДЮШ)''|години=1984 – 1987<br>1988<br>1989<br>1989 – 1994|треньор отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_Ботев_2002|„Ботев 2002“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_Видима-Раковски_(Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Берое“_(Стара_Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Локомотив“_(Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_ЦСКА_(София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|Германия}} JFV Edewecht<br> {{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|треньор години=1994 – 2003<br>2003 – 2007<br>2007 – 2012<br>2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2019 – 2021<br>2022 –2026<br>2026-|снимка=[[File:Митко Джоров в Ботев Пловдив).jpg|thumb|Портертна снимка на Митко Джоров в тренировъчен екип на ПФК Ботев Пловдив]]|юношески години=1982 – 1984|име-оригинал=Димитър Джоров Иванов|цяло име=Димитър Джоров Иванов|националност={{България}}}} '''Митко Джоров''' е [[Българи|български]] футболист и треньор по [[футбол]] с дългогодишен опит в работата с детско-юношески школи в България, Германия и САЩ, както и с професионални отбори в България. Притежава [[УЕФА ПРО лиценз]], диплома от [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]<ref>[https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в ДЮШ на Спартак Пловдив]</ref> и лиценз за кондиционен треньор по футбол. == Състезателна кариера == Като футболист започва кариерата си в родния [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. По време на казармените си години играе последователно в „Армеец“ (Пловдив) и АШВСМ „Чавдар“ (София) – Школата на ЦСКА (София)<ref>[https://spartakpd.info/player.php?pid=270 Футболисти на Спартак Пловдив - Митко Джоров]</ref> – преди да завърши [[Национална спортна академия|НСА]] със специалност „Треньор по футбол“<ref>[https://www.nbp.bg/nbp/директорът-на-детско-юношеската-школ/#:~:text=Митко%20Джоров%20е%20роден%20на,преминава%20в%20„Ботев%202002“. Директорът на детско-юношеската школа на „Берое“ Митко ДЖОРОВ: Не съм работил на по-добро място!]</ref> през 1994 година. == Треньорска кариера == === Ранна треньорска кариера === Започва треньорската си кариера в детско-юношеската школа на [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] след спечелен конкурс. На 21 октомври 2003 г. е назначен за старши треньор на мъжкия отбор<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=jUiU4v9n1dQ Новия треньор на Ботев]</ref> на „Ботев“, където дава шанс на редица юноши, включително [[Тодор Тимонов]], [[Дормушали Саидходжа]], Георги Куртев и [[Павел Станев]], всички набор 1986. Престоят му в първия отбор е кратък (само 6 дни) и след разрив с ръководството<ref>[https://www.facebook.com/watch/?v=2146265582394301 Кратка история на престоя на Джоров като старши треньор на Ботев Пловдив]</ref> напуска клуба заедно с юношеската селекция (набор 1994). === Период в „Ботев 2002“ и „Спартак“ (Пловдив) === След напускането на „Ботев“ (Пловдив) преминава в школата на [[ФК Ботев 2002|футболната школа „Ботев 2002“]], а през 2007 г., след обединението на школите, започва работа в [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]], където остава до 2012 г. Под негово ръководство школата постига значими успехи: * '''[[Купа на БФС]]''' '''(деца)''' – сезон 2007/08. * '''Вицешампион в [[Елитна юношеска група до 17 години|Елитна група U17]]''' (набор 1994) – [[Елитна юношеска лига до 17 г. сезон 2010/11|сезон 2010/11]]. * '''Финалист в Купата на БФС (юноши младша възраст)''' – сезон 2010/11 (набор 1995). * '''Купа на БФС (юноши старша възраст)''' – сезон 2011/12. В този период са реализирани и множество трансфери на млади таланти в професионалния футбол – сред тях са [[Радослав Терзиев]], [[Лъчезар Ангелов]], Иван Филипов, Неджатин Мустафа, [[Лазар Марин]], Даниел Колев, Ангел Дафков, Биян Абед, [[Владимир Айтов]], Венцислав Гюзелев, Петър Чобанов и др. === Професионални отбори и работа в чужбина === През 2012 г. е старши треньор на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]] в Б ПФГ. През 2013 г. по покана на [[Велко Йотов]] заминава за САЩ, където работи в United Futbol Academy (UFA.GA) в [[Атланта]], [[Джорджия]]. През 2014 г. се завръща в България и заема поста директор на детско-юношеската школа на [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]], а впоследствие – на [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]. От 2016 г. работи като главен методист в школата на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. От 2018 г. работи в Германия във JFV Edewecht, като същевременно е и онлайн методист в школата на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Завръщане в България === През 2022 г. се завръща в България и започва работа като главен треньор и методист на детско-юношеската школа на [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. От началото на 2026 г. специалистът се завръща в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]] на позиция "Главен методист на ДЮШ", 23 години след първия си престой в клуба.<ref>{{Cite news|url=https://botevplovdiv.bg/mitko-djorov-e-noviqt-metodish-na-dush-na-botev|title=Митко Джоров е новият методист на ДЮШ на Ботев Пловдив|work=Официален сайт на ПФК Ботев Пловдив}}</ref> == Образование и квалификации == Освен диплома от НСА и УЕФА ПРО лиценз притежава и лиценз за кондиционен треньор по футбол. Участва в множество международни семинари и обучения в елитни европейски академии, включително Барселона, Улвърхямптън, Бенфика, Болоня и Милан. Автор и лектор на обучения, свързани с организацията на играта спрямо топката, прилагани в подготовката на подрастващи футболисти. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в „Спартак“ (Пловдив)] {{СОРТКАТ:Джоров,Митко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Пловдивски футболисти]] grssuj5cwbn9dia9qzrgib6ee3ay1lv 12897019 12897018 2026-05-03T11:28:02Z Hukubu 131644 Промяна на заглавие на снимката 12897019 wikitext text/x-wiki {{Футболист|име на играча=Митко Джоров|дата на раждане=11 февруари 1968|пост=главен методист на ДЮШ в [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|държава на раждане={{флагче|България|1967}} [[България]]|юношески отбори={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|отбори={{флагче|България|1984}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>→ {{флагче|България|1988}} „Армеец“ (Пловдив)<br>→ {{флагче|България|1989}} АШВСМ „Чавдар“ (София)<br>{{Флагче|България|1994}} [[ФК_„НСА“_(София)|НСА София]]|настоящ отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] (главен [[методист]] на ДЮШ)''|години=1984 – 1987<br>1988<br>1989<br>1989 – 1994|треньор отбор={{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_Ботев_2002|„Ботев 2002“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_Видима-Раковски_(Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Берое“_(Стара_Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Локомотив“_(Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_ЦСКА_(София)|ЦСКА (София)]]<br>{{Флагче|Германия}} JFV Edewecht<br> {{Флагче|България}} [[ФК_„Спартак“_(Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК_„Ботев“_(Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]|треньор години=1994 – 2003<br>2003 – 2007<br>2007 – 2012<br>2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2019 – 2021<br>2022 –2026<br>2026-|снимка=[[File:Митко Джоров в Ботев Пловдив).jpg|thumb|Митко Джоров в ПФК Ботев Пловдив]]|юношески години=1982 – 1984|име-оригинал=Димитър Джоров Иванов|цяло име=Димитър Джоров Иванов|националност={{България}}}} '''Митко Джоров''' е [[Българи|български]] футболист и треньор по [[футбол]] с дългогодишен опит в работата с детско-юношески школи в България, Германия и САЩ, както и с професионални отбори в България. Притежава [[УЕФА ПРО лиценз]], диплома от [[Национална спортна академия|Националната спортна академия]]<ref>[https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в ДЮШ на Спартак Пловдив]</ref> и лиценз за кондиционен треньор по футбол. == Състезателна кариера == Като футболист започва кариерата си в родния [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. По време на казармените си години играе последователно в „Армеец“ (Пловдив) и АШВСМ „Чавдар“ (София) – Школата на ЦСКА (София)<ref>[https://spartakpd.info/player.php?pid=270 Футболисти на Спартак Пловдив - Митко Джоров]</ref> – преди да завърши [[Национална спортна академия|НСА]] със специалност „Треньор по футбол“<ref>[https://www.nbp.bg/nbp/директорът-на-детско-юношеската-школ/#:~:text=Митко%20Джоров%20е%20роден%20на,преминава%20в%20„Ботев%202002“. Директорът на детско-юношеската школа на „Берое“ Митко ДЖОРОВ: Не съм работил на по-добро място!]</ref> през 1994 година. == Треньорска кариера == === Ранна треньорска кариера === Започва треньорската си кариера в детско-юношеската школа на [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] след спечелен конкурс. На 21 октомври 2003 г. е назначен за старши треньор на мъжкия отбор<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=jUiU4v9n1dQ Новия треньор на Ботев]</ref> на „Ботев“, където дава шанс на редица юноши, включително [[Тодор Тимонов]], [[Дормушали Саидходжа]], Георги Куртев и [[Павел Станев]], всички набор 1986. Престоят му в първия отбор е кратък (само 6 дни) и след разрив с ръководството<ref>[https://www.facebook.com/watch/?v=2146265582394301 Кратка история на престоя на Джоров като старши треньор на Ботев Пловдив]</ref> напуска клуба заедно с юношеската селекция (набор 1994). === Период в „Ботев 2002“ и „Спартак“ (Пловдив) === След напускането на „Ботев“ (Пловдив) преминава в школата на [[ФК Ботев 2002|футболната школа „Ботев 2002“]], а през 2007 г., след обединението на школите, започва работа в [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]], където остава до 2012 г. Под негово ръководство школата постига значими успехи: * '''[[Купа на БФС]]''' '''(деца)''' – сезон 2007/08. * '''Вицешампион в [[Елитна юношеска група до 17 години|Елитна група U17]]''' (набор 1994) – [[Елитна юношеска лига до 17 г. сезон 2010/11|сезон 2010/11]]. * '''Финалист в Купата на БФС (юноши младша възраст)''' – сезон 2010/11 (набор 1995). * '''Купа на БФС (юноши старша възраст)''' – сезон 2011/12. В този период са реализирани и множество трансфери на млади таланти в професионалния футбол – сред тях са [[Радослав Терзиев]], [[Лъчезар Ангелов]], Иван Филипов, Неджатин Мустафа, [[Лазар Марин]], Даниел Колев, Ангел Дафков, Биян Абед, [[Владимир Айтов]], Венцислав Гюзелев, Петър Чобанов и др. === Професионални отбори и работа в чужбина === През 2012 г. е старши треньор на [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|„Видима-Раковски“ (Севлиево)]] в Б ПФГ. През 2013 г. по покана на [[Велко Йотов]] заминава за САЩ, където работи в United Futbol Academy (UFA.GA) в [[Атланта]], [[Джорджия]]. През 2014 г. се завръща в България и заема поста директор на детско-юношеската школа на [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]], а впоследствие – на [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]. От 2016 г. работи като главен методист в школата на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. От 2018 г. работи в Германия във JFV Edewecht, като същевременно е и онлайн методист в школата на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Завръщане в България === През 2022 г. се завръща в България и започва работа като главен треньор и методист на детско-юношеската школа на [[ФК „Спартак“ (Пловдив)|„Спартак“ (Пловдив)]]. От началото на 2026 г. специалистът се завръща в [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)]] на позиция "Главен методист на ДЮШ", 23 години след първия си престой в клуба.<ref>{{Cite news|url=https://botevplovdiv.bg/mitko-djorov-e-noviqt-metodish-na-dush-na-botev|title=Митко Джоров е новият методист на ДЮШ на Ботев Пловдив|work=Официален сайт на ПФК Ботев Пловдив}}</ref> == Образование и квалификации == Освен диплома от НСА и УЕФА ПРО лиценз притежава и лиценз за кондиционен треньор по футбол. Участва в множество международни семинари и обучения в елитни европейски академии, включително Барселона, Улвърхямптън, Бенфика, Болоня и Милан. Автор и лектор на обучения, свързани с организацията на играта спрямо топката, прилагани в подготовката на подрастващи футболисти. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://spartakpd.info/youth/staff.php Треньори в „Спартак“ (Пловдив)] {{СОРТКАТ:Джоров,Митко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Пловдивски футболисти]] q37t1jip6gy6pph0jm0pfopnj3xm0e3 Голям мюнстерлендер 0 886884 12896875 12865659 2026-05-03T09:20:18Z Валери Василев 296837 Замяна на „см“ и „кг“ с cm и kg. 12896875 wikitext text/x-wiki {{Кучешка порода|цвят=черно-бял<br>черен|fcistd=http://www.fci.be/Nomenclature/Standards/118g07-en.pdf|име=Голям мюнстерлендер|снимка=Grote Münsterländer - world dog show 2010 2.jpg|страна=Германия|ръст=Женски: 58 – 63 cm<br>Мъжки: 60 – 65 cm|живот=12 – 14 години|козина=дълга<br>гъста|тегло=Женски: около 25 kg<br>Мъжки: около 25 – 29 kg|нрав=лоялна<br>любяща<br>надеждна|fcinum=118}} '''Големият мюнстерлендер''' ({{lang|de|Großer Münsterländer}}, [{{IPA|ˈɡʁoːsɐ ˈmʏnstɐˌlɛndɐ}}]) е немска ловна [[Списък на породи кучета|порода]] [[домашно куче|кучета]], обособила се като такава през ХХ век. Породата спада към така наречените „кучета, работещи със стойка“ и по-точно континенталните такива, подкатегория шпаньол.<ref name="FCI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fci.be/en/nomenclature/LARGE-MUNSTERLANDER-118.html|заглавие=GROSSER MÜNSTERLÄNDER VORSTEHHUND (118)|труд=FCI breeds nomenclature|издател=Fédération Cynologique Internationale|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150510062949/https://www.fci.be/en/nomenclature/LARGE-MUNSTERLANDER-118.html|архив_дата=2015-05-10|достъп_дата=2025-08-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bglov.com/page/Sistematika-na-lovnite-kucheta/|заглавие=Систематика на ловните кучета|автор=admin|дата=2008-08-03|издател=БГ Лов|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130917090556/https://www.bglov.com/page/Sistematika-na-lovnite-kucheta/|архив_дата=2013-09-17|достъп_дата=2025-08-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bglov.com/page/KLASIFIKATsIYa-NA-PORODITE-LOVNI-KUChETA-PO-SVETA/|заглавие=Систематика на ловните кучета|автор=Проф. експерт инж. Д. Дандаринов|дата=2010-12-28|издател=БГ Лов|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130815175703/http://bglov.com/page/KLASIFIKATsIYa-NA-PORODITE-LOVNI-KUChETA-PO-SVETA/|архив_дата=2013-08-15|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> Произхожда от [[Вестфалия]] и [[Долна Саксония]]. Породата е кръстена на град [[Мюнстер]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lmcanada.net/#profile|заглавие=Profile of a Large Munsterlander|автор=Sheila Schmutz|дата=2025-05-30|издател=The Large Munsterlander Association of Canada (LMAC)|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121123120710/http://www.lmcanada.net/#profile|архив_дата=2012-11-23|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> == История == Смята се, че породата се е появила след кръстоска на [[немски дългокосмест пойнтер]], [[епаньол бретон]] и други френски породи ловни кучета.<ref name="Small_munsterlander">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dogsandcats.bg/kucheta/porodi-kucheta/small-munsterlander|заглавие=Малък мюнстерлендер|издател=DogsandCats.com|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230130052325/https://dogsandcats.bg/kucheta/porodi-kucheta/small-munsterlander|архив_дата=2023-01-30|достъп_дата=2025-08-01}}</ref><ref name="vetstreet">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vetstreet.com/dogs/large-munsterlander|заглавие=Large Munsterlander|автор=The Vetstreet Team|дата=2011-07-04|издател=Vetstreet|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111117010638/https://www.vetstreet.com/dogs/large-munsterlander|архив_дата=2011-11-17|достъп_дата=2025-08-26}}</ref> В началото е част от породата „Немски дългокосмест пойнтер“. На по-късен етап обаче мюнстерлендерите се обособяват като отделна порода, тъй като козината им е в различни цветове от стандартизираните за немския дългокосмест пойнтер – кафяв и кафяво-бял. Прародител на по-голямата разновидност става черно-белият вариант.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.largemunsterlanderclub.co.uk/the-breed.html|заглавие=meet the MUNSTERLANDER BREED STANDARD & CHARACTERISTICS|издател=The Large Munsterlander Club|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140731072819/https://www.largemunsterlanderclub.co.uk/the-breed.html|архив_дата=2014-07-31|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> Качества като добро справяне при пресечена местност, в труднопроходими места, във вода, в блато, в полето и в гората, както и умението им винаги да показват точното място, където се намира дивечът, и да го намират и донасят след отстрелването му, са сред основните причини големите мюнстерлендери да станат популярни сред ловците.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://miau.bg/n-67560-Мюнстерлендер#h1|заглавие=Мюнстерлендер|автор=Нина 2|дата=2016-10-04|издател=Miau.bg|език=bg|достъп_дата=2025-08-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://projectupland.com/hunting-dogs/a-large-munsterlander-profile/|заглавие=A Large Munsterlander Profile|автор=Nancy Anisfield|дата=2019-10-23|издател=Project Upland Media Group|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20250830142737/https://projectupland.com/dogs/a-large-munsterlander-profile/|архив_дата=2025-08-30|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> През 1919 г. се основава чисто ново развъдно дружество, отговарящо за породата „Голям мюнстерлендер“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.royalcanin.com/uk/dogs/breeds/large-munsterlander|заглавие=Large Munsterlander|издател=Royal canin|език=en|достъп_дата=2025-08-01}}</ref> Три години по-късно (през 1922 г.) новата порода е призната. Постепенно е приета за самостоятелня порода от [[Международна федерация по кинология|Международната киноложка федерация]] (1954 г.),<ref name="FCI" />Киноложкия клуб на Великобритания (1971 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thekennelclub.org.uk/search/breeds-a-to-z/breeds/gundog/large-munsterlander/|заглавие=Large Munsterlander|труд=Breeds A to Z|издател=The Kennel Club|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201025140208/https://www.thekennelclub.org.uk/search/breeds-a-to-z/breeds/gundog/large-munsterlander/|архив_дата=2020-10-25|достъп_дата=2025-08-01}}</ref> и [[Американски киноложки клуб|Американския киноложки клуб]] (2023 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.akc.org/dog-breeds/large-munsterlander/|заглавие=Large Munsterlander|издател=American Kennel Club|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231207212335/https://www.akc.org/dog-breeds/large-munsterlander/|архив_дата=2023-12-07|достъп_дата=2025-08-01}}</ref> == Описание на породата == Породата е стандартизирана от Международната киноложка федерация.<ref name="GROßER_MÜNSTERLÄNDER_VORSTEHHUND" /> === Козина === Тя е дълга и гъста. Силно окосмяване се среща в областта на краката и опашката. По-малките им роднини повече наподобяват сетери, но във всички останали аспекти, с изключение на окраската, двете разновидности си приличат на външен вид. Големите са черни или черно-бели, докато малките мюнстерлендери са кафяви (червеникаво-кафяви) и бели или червеникавокафяво-пъстри.<ref name="Purina">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.purina.bg/namirane-na-domashen-lyubimets/kucheta-porodi/edur-munsterlander|заглавие=Голям Мюнстерлендер|издател=Purina|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230929204749/https://www.purina.bg/namirane-na-domashen-lyubimets/kucheta-porodi/edur-munsterlander|архив_дата=2023-09-29|достъп_дата=2025-08-26}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fci.be/Nomenclature/Standards/102g07-en.pdf|заглавие=KLEINER MÜNSTERLÄNDER|дата=2019-11-14|труд=FCI breeds nomenclature/Standards|издател=Fédération Cynologique Internationale (AISBL)|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141102143227/http://www.fci.be/Nomenclature/Standards/102g07-en.pdf|архив_дата=2014-11-02|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> Обикновено главата е или изцяло черна, или с преобладаващо черно. Върхът на опашката е бял, а самото тялото е на бели и черни петна.<ref name="GROßER_MÜNSTERLÄNDER_VORSTEHHUND">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/118g07-en.pdf|заглавие=GROßER MÜNSTERLÄNDER VORSTEHHUND (Large Munsterlander)|дата=2014-03-05|труд=FCI breeds nomenclature/Standards|издател=Fédération Cynologique Internationale (AISBL)|страници=3 – 5|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140904030418/https://www.fci.be/Nomenclature/Standards/118g07-en.pdf|архив_дата=2014-09-04|достъп_дата=2025-08-01}}</ref> [[Файл:Großer Münsterländer PM16 1.jpg|мини|Два големи мюнстерлендера]] === Физически особености === Мъжките са високи около 60 – 65 cm при холката, а женските около 2 cm по-ниски. Имат тегло от около 25 kg при женските и около 25 – 29 kg при мъжките. Главата е издължена. Брадичката им е ясно изразена и добре оформена. Клепачите са плътно прилепнали. Ушите са широки, разположени доста високо, със заоблени краища и плътно прилепнали.<ref name="GROßER_MÜNSTERLÄNDER_VORSTEHHUND" /> === Характер === Породата е с добър нрав,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thekennelclub.org.uk/breed-standards/gundog/large-munsterlander/|заглавие=Large Munsterlander|дата=2025-04-01|труд=Breed standards|издател=The Kennel Club|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201022043307/https://www.thekennelclub.org.uk/breed-standards/gundog/large-munsterlander/|архив_дата=2020-10-22|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> също така е дружелюбна към непознатите, което прави мюнстерлендерите неподходящи за кучета пазачи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.omlet.co.uk/breeds/dogs/large_munsterlander/|заглавие=Large Munsterlander Dogs|издател=Omlet|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160810115148/https://www.omlet.co.uk/breeds/dogs/large_munsterlander/|архив_дата=2016-08-10|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> Кучетата от тази порода се изморяват много трудно, което ги прави подходящи за хора с активен начин на живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.champdogs.co.uk/breeds/large-munsterlander?classic_site=1|заглавие=Large Munsterlander|издател=champdogs.co.uk|език=en|достъп_дата=2025-08-02}}</ref> Поради склонността си силно да се привързва, породата не се справя добре със самотата и понася тежко раздялата със собственика си. Типичната реакция на кучетата от тази порода при такива ситуации е продължителен лай. Мюнстерлендерите се поддават на дресировка, но са своенравни и е важно да бъдат обучени добре от ранна възраст.<ref name="Small_munsterlander" /> == Здраве == Представителите на породата в повечето случаи нямат обременена наследственост{{Efn|''Биол.'' Генетично обусловена предразположеност към болести, дефекти и под.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD/|заглавие=обременен|труд=Речник на българския език (онлайн)|издател=Институт по български език|достъп_дата=2026-03-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20260328200613/https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD/|архив_дата=2026-03-28}}</ref>}}. Все пак има шанс да се проявят определени заболяванията като например [[катаракта]], [[Дисплазия на тазобедрената става при кучето|дисплазия на тазобедрената става]] и остеохондроза{{Efn|Патологичен процес, свързан с разрушаването и последващото неправилно изграждане на костната тъкан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puls.bg/reference/dictionary/dictionary_899.html|заглавие=Остеохондроза|достъп_дата=2026-03-28|труд=Медицински речник|издател=Puls.bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191020024925/https://www.puls.bg/reference/dictionary/dictionary_899.html|архив_дата=2019-10-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vetpathology.org/cgi/content/full/44/4/429|заглавие=Etiology and Pathogenesis of Osteochondrosis|достъп_дата=2026-03-28|автор=B. Ytrehus, C. S. Carlson and S. Ekman|дата=2007|издател=American College of Veterinary Pathologists|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090131094012/http://www.vetpathology.org/cgi/content/full/44/4/429|архив_дата=2009-01-31}}</ref>}}.<ref name="vetstreet" /><ref name="Purina" /> == Вижте също == * [[Списък на породи кучета]] * [[Ловно куче]] * [[Малък мюнстерлендер]] == Обяснителни бележки == <references group=lower-alpha/> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Редки породи кучета]] [[Категория:Германски породи кучета]] q04rbdfn0je7eaz7cp2jyphw1ptgoic Руски геноцид в Украйна 0 888213 12897034 12885161 2026-05-03T11:53:29Z ~2026-25311-39 393935 /* Частично признаване за геноцид */ поправена е една буква 12897034 wikitext text/x-wiki {{обработка}} Руско-украинската война (на [[Украински език|украински]]: ''російсько-українська війна'', на [[Руски език|руски]]: ''российско-украинская война''), наричана също руската въоръжена агресия срещу Украйна или войната за независимост на Украйна (на [[Украински език|украински]]: ''війна за незалежність України'') води до мащабни форми на геноцид от руска страна – използване на оръжия за масоов поразяване, екзекуции на цивилно население, изнасилвания, отвличания на деца, използване на глада като оръжие и пр. В хода на събитията правителствата и държавните глави на няколко демократични държави (прибалтийските страни, Канада, САЩ, Чехия и Молдова), както и парламентарните асамблеи на различни международни институции са признали че Русия извършва геноцид срещу Украйна. == Предистория на конфликта == {{основна|Руско-украинска война}} На 21 август 1991 Украйна се обявява за независима държава.<ref name=":7">https://e-vestnik.bg/38531/zashto-ukrayna-ne-e-chast-ot-rusia-istoricheska-spravka „Защо Украйна не е част от Русия – историческа справка. ''И защо двата народа не се обичат''". Е-вестник, дата 5 август 2025//Посетен на 21 октомври 2025</ref><ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32000895.html|заглавие="Украйна беше световна ядрена сила. Важно ли е това днес?"|фамилно_име=Попов|първо_име=Стефан|дата=23 август 2022|издател=Свободна Европа|архив_дата=2025-10-03|достъп_дата=2025-10-21}}</ref> Русия признава границите ѝ,<ref name=":7" /><ref name=":8" /> а впоследствие гарантира националният ѝ суверенитет за втори път – през 1994 (заедно със САЩ и Великобритания).<ref name=":7" /><ref name=":8" /> В замяна Украйна предава своя ядрен потенциал на Русия, срещу гаранции за неприкосновеност.<ref name=":8" /> Също така през 1991 държавата влиза в [[Общност на независимите държави|ОНД]]. През януари 2008 г. Украйна се присъединява към Плана за действие за членство в [[НАТО]]. (решителна стъпка преди приемането за фактически член на НАТО) Украйна пожелава да стане член на [[НАТО]] – съюз, който в [[Русия]] е разглеждан като вражески и с антируска насоченост. През 2014 Русия [[Анексиране на Крим от Русия|окупира Крим и го анексира]],<ref>https://www.dw.com/bg/vojnata-v-ukrajna-ta-zapocna-ne-predi-dve-a-predi-deset-godini/a-68359175 "Войната в Украйна: тя всъщност започна преди цели 10 години" Роман Гонарченко// "Дойче Веле"// 24 февруари 2024//посетен на 21 октомври 2025</ref> а освен това подпомага сепаратистките действия в [[Донецка народна република|Донецката народна република]] и [[Луганска народна република|Луганската народна република]]. [[Мински споразумения|Споразуменията в Минск]] уреждат временно примирие, но през 2022 година Русия напада Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html "Войната започна. Русия нападна Украйна"//"Свободна ЕВропа"//24 февруари 2022 година//посетен на 21 октомври 2025</ref> == Международно признаване от световни организации за извършен геноцид от Русия == === Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за геноцид === На 28 април 2023 ПАСЕ приема резолюция, по смисъла на която признава че отвличането на десетки хиляди деца в Украйна от Русия е форма на ''[[геноцид]]''<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32383320.html Депортирането на украински деца е геноцид, реши Парламентарната асамблея на Съвета на Европа//Свободна Европа//28 април 2023//посетен на 09.10л2025</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/303905-zelenski-shte-izpravim-putin-pred-mezhdunarodniya-sad-za-genotsid Зеленски: Ще изправим Путин пред Международния съд за геноцид (ПАСЕ прие резолюция, признаваща депортацията на украински деца като доказателство за това престъпление)//България он еър//28.04.2023//посетет на 09.05.2025</ref> === Решение на Парламентарната асамблея на НАТО за геноцид<ref name=":12">Егор Черневː НАТО призна престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна за геноцид //фокус// 22.05.2023 https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Egor-Chernev-NATO-prizna-prestupleniyata-izvursheni-ot-Rusiya-sreshtu-Ukrain-1686950?showmonth=06.2022</ref> === На 22 май 2023 година, на сесия проведена в Люксембург, Парламентарната асмаблея на НАТО приема декларация, с която признава, че Русия е извършила ''[[геноцид]]'' .<ref name=":12" /><ref>https://bg.root-nation.com/en/news-en/en-nato-pa-fighter-aircraft-to-ukraine/ Парламентарната асамблея на НАТО призна престъпленията на Русия срещу Украйна за геноцид//root.nation.//дата 22.05.2023// посетен на 09.10.2025</ref> === Резолюция от Парламентарната асамблея на ОССЕ за извършен геноцид<ref name=":13" /><ref name=":14" /> === На 30 юни 2024 година Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), приема резолюция с която признава, че Русия е извършила ''[[геноцид]]'' в Украйна<ref name=":13">https://ukrpressbg.com/2024/06/30/парламентарната-асамблея-на-оссе-при/ Парламентарната асамблея на ОССЕ призна действията на Русия за геноцид над Украинците//Украннски вести//30.06.2024// посетен на 09.10.2025</ref><ref name=":14">https://besarabia.bg/parlamentarnata-asambleya-na-osse-prizna-dejstviyata-na-ruskata-federacziya-za-genoczid-na-ukrainskiya-narod-rezolyucziya/ ̩Парламентарната асамблея на ОССЕ призна действията на Руската федерация за геноцид на украинския народ, – резолюция̯" //Александър Барон//Бесарабски фронт//30.06.2024</ref> === Резолюция на Междупарламентарният съюз (IPU) === На 15 октомври 2022, 145‑ата асамблея на Междупарламентарният съюз приема резолюция, включваща формулировки за „[[Геноцид|''геноцидни претъпления'']] на Русия.<ref>https://www.rada.gov.ua/en/news/News/229230.html?utm_source=chatgpt.com</ref> === Позиция на Европарламента === На 09 юли 2024 Европейският парламент одобрява позиция, че Русия има [[Геноцид|''геноцидна стратегия'']] за Украйна. Решението е взето от 507 евродепутати при 77 „против“ и 45 „въздържали се“.<ref>https://www.dnevnik.bg/evropa/2025/07/09/4805569_evroparlamentut_podozira_che_rusiia_prilaga_genocidna/</ref> === Действия на Международният наказателен съд (МНС) към ООН === В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]](МНС), Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и ''[[геноцид]],''<ref name=":0">https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/</ref> като разследването ще обхване действията на Русия от 2013 нататък.<ref name=":0" /> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, а подобна заповед за арест е издадена и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> == Международно признаване на регионално ниво за извършен геноцид от Русия == === Признаване от чуждестранни парламенти и държавни глави за извършен геноцид от страна на Русия === На 21 април 2022 година [[Естония]] става първата страна, която определя действията на Русия в Украйна като ''[[геноцид]]''<ref name=":10">https://clubz.bg/127070-estoniya_i_latviya_priznaha_deystviyata_na_ruskite_voyski_v_ukrayna_za_genotsid "Естония и Латвия признаха действията на руските войски в Украйна за геноцид"// "Клуб Z"//21 април 2022 г.//посетен на 21 октомври 2025</ref>. Парламентът на Естония гласува за признаването на войната на Русия за „''[[геноцид]]'' срещу украинския народ“.<ref name=":10" /> Впоследствие тя е последвана от [[Латвия]]<ref>Askew, Joshua. https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine // Euronews. 2022-04-21//посетен на 21 октомври 2025</ref><ref name=":10" /> и [[Литва]],<ref>https://news.bg/int-politics/i-parlamentat-na-litva-obvini-rusiya-v-genotsid-i-terorizam.html "И парламентът на Литва обвини Русия в геноцид и тероризъм" //news.bg//10. май 2022 </ref> а след като се разкрива истината за [[Клане в Буча|Клането в Буча]] – и от парламентите на [[Канада|Канада,]]<ref>Agence France-Presse.https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news // Barron’s. 2022-04-13//посетен на 21 октомври 2025</ref><ref>https://clubz.bg/127341-kanadskiyat_parlament_prizna_deystviyata_na_rusiya_v_ukrayna_za_genotsid "Канадският парламент призна действията на Русия за геноцид" (Камарата на общините взе решението с единодушие)//Клуб Z//28.02.2022</ref>[[Чехия]],<ref>https://www.politico.eu/article/czech-senate-recognize-russia-actions-ukraine-genocide/?utm_source=chatgpt.com</ref>[[Молдова]],<ref>https://news.bg/int-politics/moldova-prizna-ruskata-invaziya-v-ukrayna-za-genotsid.html </ref><ref>https://clubz.bg/150244 ̩"Парламентът на Молдова: Руската инвазия в Украйна е геноцид (причина за приемането на декларацията са високия брой убити, изчезнали или отвлечени от Русия украински деца̠̩)̯" //Клуб Z//31 май 2024</ref> и [[Ирландия]]<ref>https://www.ukrinform.net/rubric-other_news/3498241-ireland-passes-resolution-on-genocide-by-russia-in-ukraine.html</ref> ==== Частично признаване за геноцид ==== Някои държави ползват по-обща формулировка, за да избегнат ескалация на напрежението с Русия. [[Сейм|Сеймът на Полша]] на 24 март 2022 гласува резолюция, с по-общ тон. Тя осъжда всякакви „военни престъпления, престъпления срещу човечеството, ''[[геноцид|актове на геноцид]]'' '''.'''.. извършени на територията на суверенна Украйна от въоръжените сили на Руската федерация“ в Украйна<ref>https://www.polskieradio.pl/395/7784/artykul/2925997%2Cpolish-lawmakers-condemn-russian-war-crimes-in-ukraine?utm_source=chatgpt.com </ref>. Някои държави са признали частично за извършването на геноцид – държавният глава на [[Съединени американски щати|САЩ]], президентът [[Джо Байдън]] (2020 – 2024) признава за съществуването на геноцид,<ref>Chalfant, Morgan.//https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide/ / The Hill. 2022-04-12</ref><ref>https://kyivindependent.com/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/ // The Kyiv Independent. 2022-05-01. </ref><ref>https://www.dw.com/bg/байдън-обвини-путин-в-извършването-на-геноцид/a-61458117 "Байдън обвини Путин в извършването на геноцид"//̩ Дойче Веле//13.04.2022</ref> а слез това ''Комисията по външна политика към Сената'' одобява резолоция за извършен геноцид.<ref>https://clubz.bg/130629 "Комисия на Сената на САЩ: Русия извършва геноцид над украинския народ"//клуб Z//8 декември 2022//посетен на 21 октомври 2025</ref> към 08.01.2025 тази резолюция е внесена в Конгреса на САЩ.<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Kongresut-na-SASht-shte-razgleda-rezolyuciya-priznavashta-quotdeistviyata-na-Rusiya-quot-za-genocid-nad-Ukraina-2403673</ref> === Признаване от украинският парламент за геноцид от страна на Русия === На 03 април 2022 година държавнията глава на Украйна, президентът Вл. Зеленски обвинява руските сили в извършването на ''[[геноцид]]''.<ref>Oliveira, Nelson. https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/<nowiki/>// CBS News. 2022-04-03.</ref> Впоследствие украинският парламент приема резолюция в този смисъл.<ref>https://clubz.bg/126814-ukrainskiyat_parlament_prie_rezolyutsiya_s_koyato_obvini_rusiya_v_izvarshvane_na_genotsid "Украинският парламент прие резолюция, с която обвини Русия в извършване на геноцид" // клуб Z//14.04.2022</ref> == Нарушения на Женевските конвенции == {{основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} === Обстрелване на цивилното население === През цялото време на окупацията [[Русия]] не пести различни форми на геноцид. Тя нееднократно си позволява да обстрелва със свръхзвукови ракети военнополеви болници,<ref> https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/ </ref><ref>https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html</ref><ref>Reuters. 2022-03-02. https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/ </ref><ref>https://btvnovinite.bg/svetut/ubiti-i-raneni-deca-sled-ruski-udar-po-detska-bolnica-v-kiev-obzor.html "Убити и ранени деца след руски удар по детска болница в Киев (ОБЗОР)"// БТВ новините// 8 юли 2024</ref> училища<ref>https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians // Meduza.io. 2022-05-08.</ref> търговски комплекси<ref>NPR Staff. https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine // NPR. 2022-06-27. </ref> и дори – площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca //"Русия удари детска площадка и рани три деца", вестник "Сега" 8 май 2024</ref><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-ubi-raketa-iskander-18-dushi-detska-ploshtadka-krivoy-rog //"Русия удари с ракета "Искандер" 18 души до детска площадка в Кривой Рог", вестник "Сега" 4 април 2025</ref> Ракетните удари не щадят и жилищните сгради,<ref>https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/ // Reuters. 2022-03-18. </ref><ref>https://kyivindependent.com/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/ // The Kyiv Independent. 2022-03-18. П</ref><ref>Kizilova, Svitlana https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/ // Ukrayinska Pravda. 2022-04-05</ref> нито пък административните, а освен това [[Русия]] съзнателно прекъсва електричеството и създава водна криза. В някои градове, почти всички жилищни сгради са унищожени. (напр. в [[Бахмут]]) === Използване на ОМП от руските въоръжени сили. === Руската армия многократно използва различни [[оръжия за масово поразяване]] – например фосфорни снаряди<ref>https://besarabia.bg/rusiya-podgotvya-shahedi-s-fosforni-boepripasi-preduprezhdavat-nablyudateli/ "Русия подготвя „шахеди“ с фосфорни боеприпаси, предупреждават наблюдатели" // besarabia.bg// 11 август 2025 г.</ref><ref>https://novini.bg/article/2025031013354794023</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2023/03/15/404724/фосфорни-боеприпаси-са-били-изстреляни-по-град-в-украйна/</ref><ref name=":4">https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/ // Reuters. 2022-03-30.</ref> и [[касетъчни боеприпаси]]<ref name=":4" />- върху мирното население. Руските въоръжени сили използват също така и запалителни снаряди 9М22С<ref>https://t.me/andriyshTime/891 Андрющенко Time | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref><ref>https://clubz.bg/127936-rusiya_strelya_sas_zapalitelni_snaryadi_po_azovstal_video "Русия стреля със запалителни снаряди по "Азовстал" (ВИДЕО) Използването им в населено място е военно престъпление// "Клуб Z"// 15 май 2022</ref>, както и РЗСВ „Торнадо“, които са забранени в куп международни конвенции<ref>https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/ Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї// "Украинска правда"//28 март 2022</ref> === Масови екзекуции на цивилни и изнасилвания на украинки === Въоръжените руски сили разстрелват цивилни<ref>https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share // BBC News. 2022-04-03.</ref> (понякога – с вързани ръце на гърба). Открити са масови гробове.<ref>Jeremy Bowen https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818 // BBC News. 2022-04-03.</ref> (например в Ирпен и Буча). Руските окупатори масово изнасилват украинки.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove"Украйна обвини руските войници, че изнасилват жени в окупираните градове" // дир.бг// 4 март 2022</ref><ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344 // "Украйна:руските войници изнасилват жени, деца, баби и мъже" Дойче Веле //26.март.2023</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html""Да унизят друга нация чрез тялото на жена." Сексуалните престъпления на руските войници"". Свободна Европа// 6 март 2023</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/ "Доклад на ООН: руснаци изнасилват хора в окупираните територии" // "Украински вести"// 21 октомври 2023 </ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie- "„Редуваха се да ме изнасилват“: Оцелели украинки разкриват как руските войници използват сексуалните нападения „като оръжие във войната“" // darik.bg//23 февруари 2023</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html "Жени от 16 до 83 години. Доклад на ООН описва сексуално насилие от руски военни в Украйна". "Свободна Европа" 22 декември 2023 година</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват дори и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref><ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> Руснаците отричат че целта им са цивилни жертви,<ref>Hodge, Nathan. https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html // CNN. 2022-03-25. </ref> но статистиките сочат обратното. === Оттегляне на Русия от Европейската конвенция по правата на човека и Европейската конвенция срещу изтезания и нечовешко отношение === През 15 март 2022 Русия напуска [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи]].<ref name=":5" /><ref name=":6">https://eurocom.bg/2023/02/16/rusiya-se-otteglya-ot-khartata-na-sveta-na-evropa Русия се оттегля от Хартата на Съвета на Европа// евроком.бг// 16 февруари 2023</ref> По тоизи начин тя излиза от юрисдикцията на [[Европейски съд|Европейския съд за правата на човека]] (ЕСПЧ).<ref name=":5" /> Русия прекратява прилагането и на Хартата за действието на Европа и още над 20 други международни договора защитаващи правата на европейските граждани: Европейската конвенция за борба с тероризма, Европейската Харта за местно самоуправление, Европейската социална харта и пр.<ref name=":6" /> На 08 септември 2025 година Путин внася в руската Дума законопроект за оттегляне от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание<ref name=":5">https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2025/09/08/4826630_burzi_novini_8_septemvri/#4826746 "Путин оттегля Русия и от конвенцията срещу изтезанията и нечовешкото отношение", вестник "Дневник", 8 септември 2025</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/world/962693-rusiya-obyavi-che-shte-se-ottegli-ot-evropeyskata-konventsiya-za-predotvratyava "Русия обяви, че ще се оттегли от европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията"//БТА/ 8 септември 2025</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2025/09/29/512258/русия-се-оттегли-от-европейската-конвенция-за-предотвратяване-на-изтезанията/ "Русия се оттегли от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията"// ̩Нова Тв// 29 септември 2025/</ref> === Отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека към ООН === Впоследствие Русия е отстранена от Съвета по правата на човека към ООН,<ref name=":9">https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html "ООН отстрани Русия от Съвета по правата на човека"//Свободна Европа//7 април 2022</ref> заради многобройни нарушения на международното право. Руските военни сили са обвинени в множество военни [[престъпления срещу човечеството]].<ref>Baker, Liz. https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022 // NPR. 2022-04-04</ref><ref name=":11">https://www.svobodnaevropa.bg/a/31791586.html статия "ООН отстрани Русия от Съвета на правата на човека" // "Свободна Европа"// 7 април 2022</ref> Резолюцията е приета с 98 гласа „за“, 24 „против“ (Русия, Китай, Беларус, Иран, Никарагуа, Куба, Венецуела и др. авторитарни държви) и 58 „въздържали се“ (при гласуването те не се броят).<ref name=":11" /> Русия на практика остава без право на глас в Съвета по правата на човека,<ref name=":9" /> при което заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в Съвета. === Насилствена депортация на хора. Нарушение на Четвъртата Женевска конвенция (1949) === Огромен брой хора са депортирани насилствено във вътрешностите на Русия, под предлог „евакуация“. Русия отвлича около 20 000 украински деца<ref>https://news.bg/int-politics/zelenski-ukrayna-zagubi-46-000-voenni-vav-voynata-s-rusiya.html</ref><ref>https://btvnovinite.bg/svetut/urainski-deca-se-predlagat-kato-stoki-v-ruski-sajt.html</ref><ref>https://news.bg/int-politics/doklad-obvinyava-rusiya-vav-voenno-prestaplenie-zaradi-otvlecheni-ukrainski-detsa.html</ref><ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/02/15/4450294_rusiia_prevuzpitava_nad_6000_deca_ot_ukraina_spored/</ref><ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622 "Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид"//БНР//27.09.2024</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html "Русия е отвлякла близо 20 хиляди украински деца от началото на войната, каза Украйна"// "Свободна Европа"//9 февруари 2024</ref><ref>https://offnews.bg/sviat/majka-mi-beshe-ubita-az-biah-otvlechen-ukrainski-detca-svidetels-809121.html <nowiki>''</nowiki>Майка ми беше убита, аз бях отвлечен<nowiki>''</nowiki>. Украински деца свидетелстват срещу Русия в Хага// "Офнюз"// 23 септември 2023</ref> при положение, че много от тях имат жив родител или настойник. Поне 6000 са пратени в „домове за превъзпитание“ (интернати). Във „филтрационни лагери“ попадат също така и възрастни украинци, които са отвлечени.<ref>https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денісова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус.<ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref> В действителност цифрите са силно занижени. Според украинските власти реално са отвлечени 35 000 деца.<ref name=":1">https://besarabia.bg/rusiya-izprastha-otvlecheni-ukrainski-decza-na-fronta-razsledvane-na-the-times/ ̯"Русия изпраща отвлечени украински деца на фронта – разследване на „The Times“̩// Валерия Скорич//"Бесарабски фронт"//28 юли 2025</ref><ref name=":3">https://www.dnes.bg/a/581-voynata-v-ukrayna/687233-rusiya-izprashta-otvlechenite-ukrainski-detsa-na-fronta-da-se-biyat-sreshtu-bashtite-si "Русия изпраща отвлечените украински деца на фронта да се бият срещу бащите си"//Днес.бг//24.07.2025</ref><ref>https://novini.bg/article/2025072415301271242</ref> Тази цифра се поддържа и от Лабораторията за хуманитарни изследвания към Йейлския университет,<ref name=":3" /><ref>https://hristianstvo.bg/русия-създаде-каталог-с-отвлечени-укр/</ref> както и от вестник „Таймс“.<ref name=":1" /> Незаконното депортиране е военно престъпление по т.нар. ''Римски статут'' – устава на Международния наказателен съд. Документът препраща към [[Женевски конвенции]], които се отнасят за международното право по време на война. Депортирането на хора от окупирани територии към територията на страната окупатор е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949)<ref name=":2">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> Според нея насилственото предаване на деца от една (национална или етническа) група на друга (национална или етническа) група е една от петте възможни прояви на престъплението ''[[геноцид]]'', ако извършено „с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“. По този повод Мария Лвова-Белова, която пряко отговорна за насилствената депортация на деца в Русия, попада под международни санкции,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":2" /> а впоследствие [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] издава заповед за нейният арест.<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref><ref name=":2" /> === Клане в Буча === {{основна|Клане в Буча}}През месец март руските войски извършват множество военни престъпления в гр. Буча – изнасилвания, екзекуции на цивилни и пр. Когато украинските сили си възвръщат града се разкриват множеството зверства, включително масови гробове. Множество европейски политици остро заклеймяват Русия за нейното поведение === Използване на глада като оръжие === {{основна|Черноморска зърнена инициатива}}Русия налага блокада на зърното доставяно през Черно море. Тъй като Украйна е основен износител на ечемичени култури този акт води до глад и хуманитарна криза. Русия извършва и други действия, с които показва че действа целенасочено. Руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно. До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/ukrayna-rusiya-e-iznesla-nay-malko-400-000-tona-zarno-ot-okupirani-teritorii.html</ref> Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/</ref> Тъй като според Европейската комисия Украйна представлява 10% от световния пазар на пшеница, 15% от пазара на царевица и 13% от пазара на ечемик<ref>https://www.economic.bg/bg/a/view/rusija-prikluchi-chernomorskata-zyrnena-sdelka</ref> този ход на Русия е удар и по световното потребление на зърнени култури. Жозеп Борел обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2023/07/17/black-sea-grain-initiative-statement-by-the-high-representative-on-behalf-of-the-european-union-on-russia-s-termination-of-the-black-sea-grain-initiative/</ref> Възникналата хуманитарна криза е частично решена от т.нар ''Черноморска зърнена сделка.'' Русия има опит с използването на глада като като форма на оръжие – множество държави признават Гладомора за ''[[геноцид]]''<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32178214.html //"Европарламентът най-накрая призна Гладомора за Геноцид"//Свободна Европа/15 декември 2022</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kogato-stalin-ubi-milioni-ukrainci-germania-se-distancira-ot-lzite-i-varvarstvoto-na-rusia/a-63951499 Ойген Тайзе. "Една престъпна лъжа, която Кремъл продължава да отстоява" (Германия най-после призна Гладомора за геноцид. Осъждайки престъпленията на Сталин спрямо украинския народ, германците се дистанцират от лъжите и варварството, присъщо и на днешната руска власт. )//1. декември 2022</ref><ref>https://news.bg/about/gladomor Британският парламент призна Гладомора за геноцид</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32339825.html "Насилствен и планиран глад". Франция призна Гладомора в Украйна за геноцид //Свободна ЕВропа//23 март 2023 г.</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Руско-украинска война]] qiyj2i1gqolh63fp2z3ink7pi8z7cvq Симеон Николов (волейболист) 0 888953 12896993 12889487 2026-05-03T10:51:23Z ~2026-25311-39 393935 12896993 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Симеон Николов|Симеон Николов}} {{Волейболист| |снимка = |име = Симеон Николов |височина = |тегло = 90 кг |пост = разпределител |атака = 340 см |блок = 320 см |години = 2021 – 2024<br>2024 – 2025<br>2025 – |отбори = {{флагче|България}} [[ВК Левски Волей]]<br>{{флагче|САЩ}} Лонг Бийч Стейт<br>{{флагче|Русия}} [[ВК Локомотив (Новосибирск)]] |мачове = |национален отбор години = 2023 – |национален отбор = {{vb|България}} |национален отбор мачове = |последно обновяване национален отбор = }} '''Симеон Владимиров Николов''' е [[България|български]] [[волейбол]]ист, играещ на поста разпределител за руския клуб [[ВК Локомотив (Новосибирск)|ВК „Локомотив“]] ([[Новосибирск]]) и [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|националния отбор на България]]. Той е син на бившия волейболист [[Владимир Николов (волейболист)|Владимир Николов]] и брат на [[Александър Николов (волейболист)|Александър Николов]], също професионален волейболист.<ref>[https://www.cev.eu/articles/volleyball/vlado-nikolov-hopes-for-his-sons-to-achieve-international-success-for-bulgaria/ Vlado Nikolov hopes for his sons to achieve international success for Bulgaria]</ref> Има скорост на сервиса 135 км. в час<ref name=":0">[https://sportal.bg/news-2025051313114524597 Рекордите на Симеон Николов в САЩ]</ref> Започва кариерата си в столичния клуб [[ВК Левски Волей]], с който става шампион на България и носител на Суперкупата. През сезон 2024 – 2025 играе за университета „Лонг Бийч“ в САЩ, където постига индивидуални успехи и е отличен като „новобранец на седмицата“ в конференцията „Big West“.<ref>[https://www.avca.org/award/2025-avca-national-collegiate-mens-player-of-the-year/ 2025 AVCA National Collegiate Men’s Player of the Year]</ref> През май 2025 година подписва договор с руския „Локомотив“ (Новосибирск) където негов треньор е [[Пламен Константинов]].<ref>[https://topsport.bg/volleyball/simeon-nikolov-realizira-golyam-transfer.html Симеон Николов реализира голям трансфер]</ref> С него става финалист на Суперкупата на Русия <ref>[https://gong.bg/volleyball/legioneri/simeon-nikolov-i-lokomotiv-zagubiha-finala-za-superkupata-na-rusiia-873808 Симеон Николов и Локомотив загубиха финала за Суперкупата на Русия]</ref> а през 2026 достига до плейоф за шампионата.<ref>[https://sportal.bg/news-2026032414173824359 Мони Николов и Локомотив (Новосибирск) с отлично начало в плейофите]</ref> Там отборът достига до полуфинал, но на 16 април отпада с 2-3 мача от Зенит Казан. На 02 май 2026 Симеон Николов печели бронзов медал с отбора си.<ref>https://sportal.bg/news-2026050217473836415</ref> == Спортни успехи и постижения == === Клубни === *'''2023''' {{gold01}} Суперкупа на България – с ВК Левски *'''2024''' {{gold01}} Шампион на България – с ВК Левски *'''2024''' {{gold01}} Шампион на колежанското волейболно първенство (NCAA) - с Лонг Бийч *'''2025''' {{silver02}} финалист за Суперкупата на Русия - с Локомотив Новосибирск *2026 {{bronze03}} бронзов медалист на Руската волейболна лига - с Локомотив Новосибрск === Национален отбор === *'''2022''' {{bronze03}} Европейско първенство до 18 г. *'''2022''' {{bronze03}} Европейско първенство до 20 г. *'''2024''' {{silver02}} Европейско първенство до 20 г. *'''2023''' Дебют в мъжкия национален отбор на България – олимпийска квалификация *'''2025''' {{silver02}} [[Световно първенство по волейбол за мъже 2025|Световно първенство]] === Индивидуални === *'''2022''' Най-добър разпределител на Европейското първенство до 18 г. *'''2024''' Най-добър разпределител и подавач на Европейското първенство до 20 г. *'''2025''' Рекорд за асове в рамките на един сезон в NCAA – 106 аса<ref name=":0" /> *'''2025''' Четвърто място за изпълнител на сервиз на Световното първенство във Филипините (наравно заедно с брат си Александър Николов) – 12 „аса“<ref>[[https://bntnews.bg/news/izklyuchitelen-aleks-nikolov-e-realizator-nomer-1-na-svetovnoto-parvenstvo-po-voleibol-1357873news.html Изключителен: Алекс Николов е реализатор номер 1 на световното първенство по волейбол] Изключителен: Алекс Николов е реализатор номер 1 на световното първенство по волейбол]</ref> *'''2025''' Новобранец на седмицата в NCAA – конференция Big West *'''2025''' шесто място в класация на FIVB за най-добри волейболисти в света за 2025 година<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/simeon-nikolov-e-voleybolist-no6-sveta Симеон Николов е волейболист номер 6 в света], в-к „Сега“, 26 декември 2025.</ref> *'''2025''' MVP (най-полезен играч) в предсезонния турнир 2025 North American Challenge (САЩ)<ref>[https://levskivc.bg/bg/news/novini/moni-nikolov-be-izbran-za-mvp-na-turnir-v-sasht Новини | Мони Николов бе избран за MVP на турнир в САЩ]</ref> *'''2025''' MVP (най-полезен играч) в осмият кръг<ref>[https://sportal.bg/news-2025112408292025855 Рожденикът Мони Николов е MVP на 8-ия кръг и №1 в дербито на Русия]. Спортал, 24 ноември 2025.</ref> и двадесет и третият кръг на Суперлигата на Русия  *'''2025''' Избран е в идеалният отбор на NCAA (САЩ) за 2025 година<ref name=":0" /> *'''2026''' Избран е в идеалният отбор на Суперлигата на Русия за 2025 (първи полусезон) <ref>[https://www.bta.bg/bg/news/sport/world/991600-simeon-nikolov-popadna-v-idealniya-otbor-na-parvenstvoto-na-rusiya-za-parviya-kr Симеон Николов попадна в идеалния отбор на първенството на Русия за първия кръг]. БТА, 30 януари 2025.</ref> *'''2026''' Избран е на второ място сред разпределителите на Суперлигата на Русия за редовният сезон (фенско гласуване)<ref>[https://www.focus-news.net/sport/2934904.html Мони Николов обра 1/3 от гласовете за Идеалния отбор в Русия]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://volleybox.net/bg/simeon-nikolov-p79734/clubs Профил във Volleybox] * [https://www.youtube.com/watch?v=K2z3a-FhyaU Да отгледаш шампион – Мая Николова] [[Категория:Български волейболисти]] 0iwydoe96a5ekh4vr09k68obiuuv7cr 12897009 12896993 2026-05-03T11:03:43Z ~2026-25311-39 393935 12897009 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Симеон Николов|Симеон Николов}} {{Волейболист| |снимка = |име = Симеон Николов |височина = |тегло = 90 кг |пост = разпределител |атака = 340 см |блок = 320 см |години = 2021 – 2024<br>2024 – 2025<br>2025 – |отбори = {{флагче|България}} [[ВК Левски Волей]]<br>{{флагче|САЩ}} Лонг Бийч Стейт<br>{{флагче|Русия}} [[ВК Локомотив (Новосибирск)]] |мачове = |национален отбор години = 2023 – |национален отбор = {{vb|България}} |национален отбор мачове = |последно обновяване национален отбор = }} '''Симеон Владимиров Николов''' е [[България|български]] [[волейбол]]ист, играещ на поста разпределител за руския клуб [[ВК Локомотив (Новосибирск)|ВК „Локомотив“]] ([[Новосибирск]]) и [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|националния отбор на България]]. Той е син на бившия волейболист [[Владимир Николов (волейболист)|Владимир Николов]] и брат на [[Александър Николов (волейболист)|Александър Николов]], също професионален волейболист.<ref>[https://www.cev.eu/articles/volleyball/vlado-nikolov-hopes-for-his-sons-to-achieve-international-success-for-bulgaria/ Vlado Nikolov hopes for his sons to achieve international success for Bulgaria]</ref> Има скорост на сервиса 135 км. в час<ref name=":0">[https://sportal.bg/news-2025051313114524597 Рекордите на Симеон Николов в САЩ]</ref> Започва кариерата си в столичния клуб [[ВК Левски Волей]], с който става шампион на България и носител на Суперкупата. През сезон 2024 – 2025 играе за университета „Лонг Бийч“ в САЩ, където постига индивидуални успехи и е отличен като „новобранец на седмицата“ в конференцията „Big West“.<ref>[https://www.avca.org/award/2025-avca-national-collegiate-mens-player-of-the-year/ 2025 AVCA National Collegiate Men’s Player of the Year]</ref> През май 2025 година подписва договор с руския „Локомотив“ (Новосибирск) където негов треньор е [[Пламен Константинов]].<ref>[https://topsport.bg/volleyball/simeon-nikolov-realizira-golyam-transfer.html Симеон Николов реализира голям трансфер]</ref> С него става финалист на Суперкупата на Русия <ref>[https://gong.bg/volleyball/legioneri/simeon-nikolov-i-lokomotiv-zagubiha-finala-za-superkupata-na-rusiia-873808 Симеон Николов и Локомотив загубиха финала за Суперкупата на Русия]</ref> а през 2026 достига до плейоф за шампионата.<ref>[https://sportal.bg/news-2026032414173824359 Мони Николов и Локомотив (Новосибирск) с отлично начало в плейофите]</ref> Там отборът достига до полуфинал, но на 16 април отпада с 2-3 мача от Зенит Казан. На 02 май 2026 Симеон Николов печели бронзов медал с отбора си.<ref>https://sportal.bg/news-2026050217473836415</ref> == Спортни успехи и постижения == === Клубни === *'''2023''' {{gold01}} Суперкупа на България – с ВК Левски *'''2024''' {{gold01}} Шампион на България – с ВК Левски *'''2024''' {{gold01}} Шампион на колежанското волейболно първенство (NCAA) - с Лонг Бийч *'''2025''' {{silver02}} финалист за Суперкупата на Русия - с Локомотив Новосибирск *2026 {{bronze03}} бронзов медалист на Руската волейболна Суперлига - с Локомотив Новосибрск === Национален отбор === *'''2022''' {{bronze03}} Европейско първенство до 18 г. *'''2022''' {{bronze03}} Европейско първенство до 20 г. *'''2024''' {{silver02}} Европейско първенство до 20 г. *'''2023''' Дебют в мъжкия национален отбор на България – олимпийска квалификация *'''2025''' {{silver02}} [[Световно първенство по волейбол за мъже 2025|Световно първенство]] === Индивидуални === *'''2022''' Най-добър разпределител на Европейското първенство до 18 г. *'''2024''' Най-добър разпределител и подавач на Европейското първенство до 20 г. *'''2025''' Рекорд за асове в рамките на един сезон в NCAA – 106 аса<ref name=":0" /> *'''2025''' Четвърто място за изпълнител на сервиз на Световното първенство във Филипините (наравно заедно с брат си Александър Николов) – 12 „аса“<ref>[[https://bntnews.bg/news/izklyuchitelen-aleks-nikolov-e-realizator-nomer-1-na-svetovnoto-parvenstvo-po-voleibol-1357873news.html Изключителен: Алекс Николов е реализатор номер 1 на световното първенство по волейбол] Изключителен: Алекс Николов е реализатор номер 1 на световното първенство по волейбол]</ref> *'''2025''' Новобранец на седмицата в NCAA – конференция Big West *'''2025''' шесто място в класация на FIVB за най-добри волейболисти в света за 2025 година<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/simeon-nikolov-e-voleybolist-no6-sveta Симеон Николов е волейболист номер 6 в света], в-к „Сега“, 26 декември 2025.</ref> *'''2025''' MVP (най-полезен играч) в предсезонния турнир 2025 North American Challenge (САЩ)<ref>[https://levskivc.bg/bg/news/novini/moni-nikolov-be-izbran-za-mvp-na-turnir-v-sasht Новини | Мони Николов бе избран за MVP на турнир в САЩ]</ref> *'''2025''' MVP (най-полезен играч) в осмият кръг<ref>[https://sportal.bg/news-2025112408292025855 Рожденикът Мони Николов е MVP на 8-ия кръг и №1 в дербито на Русия]. Спортал, 24 ноември 2025.</ref> и двадесет и третият кръг на Суперлигата на Русия  *'''2025''' Избран е в идеалният отбор на NCAA (САЩ) за 2025 година<ref name=":0" /> *'''2026''' Избран е в идеалният отбор на Суперлигата на Русия за 2025 (първи полусезон) <ref>[https://www.bta.bg/bg/news/sport/world/991600-simeon-nikolov-popadna-v-idealniya-otbor-na-parvenstvoto-na-rusiya-za-parviya-kr Симеон Николов попадна в идеалния отбор на първенството на Русия за първия кръг]. БТА, 30 януари 2025.</ref> *'''2026''' Избран е на второ място сред разпределителите на Суперлигата на Русия за редовният сезон (фенско гласуване)<ref>[https://www.focus-news.net/sport/2934904.html Мони Николов обра 1/3 от гласовете за Идеалния отбор в Русия]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://volleybox.net/bg/simeon-nikolov-p79734/clubs Профил във Volleybox] * [https://www.youtube.com/watch?v=K2z3a-FhyaU Да отгледаш шампион – Мая Николова] [[Категория:Български волейболисти]] cbjyusqds0sb8ya3z8n0jkz8r8aw9jh Алопеция ареата 0 889241 12896639 12697208 2026-05-02T23:53:51Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896639 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Алопеция ареата]] 8ynm0tlu6tm1s2tieojhlr8n6ysv672 Стрии 0 889242 12896658 12697210 2026-05-02T23:57:21Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896658 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Стрии]] 4a83xzyjo122br8i3tz4hsyvko2p635 Моята кухня е номер едно 0 889243 12896483 12890030 2026-05-02T19:11:24Z Laniakeax 338168 12896483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Моята кухня е номер едно“ | Име в оригинал = My Kitchen Rules | Лого = My Kitchen Rules (Bulgaria).jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Формат = | Създател(и) = Seven Network | базиран на = ''My Kitchen Rules'' | Сценарий = | Режисура = Станислав Христов | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = | Жури = Владимир Тодоров<br>Любомир Тодоров<br>Павел Павлов<br>Любен Койчев | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 28 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = FX Camera | Изпълнителни продуценти = Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = ~100 минути | Дистрибуция = Banijay Rights | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 28 февруари 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ }} '''„Моята кухня е номер едно“''' е състезателно кулинарно шоу, излъчвано по [[Би Ти Ви|bTV]]. То е адаптация на австралийския телевизионен формат ''My Kitchen Rules''.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/edno-ot-naj-prestizhnite-mezhdunarodni-sastezanija-my-kitchen-rules-idva-v-balgarija-v-efira-na-btv.html Едно от най-престижните международни състезания „My Kitchen Rules“ идва в България в ефира на bTV]</ref> == Формат == В предаването участват двойки състезатели, които готвят и представят своите ястия пред жури и конкуренти. Постепенно следват елиминации до финала, в който се определят победителите. Голямата награда за победителите е 75 000 евро. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Старт !! Финал !! Отбори !! Излъчване !! Победители !! Награда |- ! 1 | [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || || 28 февруари || || 20 || събота и неделя,<br>20:00 – 22:00/30 || || 75 000 € |} == Първи сезон == На 23 септември 2025 г. [[Би Ти Ви|bTV]] обявява кастинг за предаването. На 21 ноември в „[[Преди обед]]“ се съобщава, че журито в предаването е в състав шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chef-vladimir-todorov-i-chef-ljubomir-todorov-ocenjavat-predstavjaneto-na-otborite-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno.html Шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров са членове на журито в „Моята кухня е номер едно“]</ref> Към вече обявените съдии на 16 февруари се присъединяват шеф Павел Павлов и шеф Любен Койчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chetirima-sadii-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno-po-btv.html Четирима съдии в „Моята кухня е номер едно“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Група !! Отбори !! Връзка !! Статус |- ! 1 || Ралина и Иван | Женени || |- ! 1 || Нона и Адриана | Приятелки || |- ! 1 || Александра и Пейчо | Женени || |- ! 1 || Антон и Цветан | Приятели || |- ! 2 || Веселина и Валентин | Приятели || |- ! 2 || Андония и Мартин | Гаджета || |- ! 3 || Цветина и Томас | Женени || |- ! 3 || Пламен и Цветан | Съдружници || |- ! 4 || Мариана и Деси | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Стефан и Иван | Колеги || |- ! 4 || Лариса и Наира | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Кристина и Стефани | Приятелки || |- ! 2 || Асен и Стефан | Приятели || ''Елиминирани 18 април'' <small>''(Отборно готвене)''</small> |- ! 3 || Михаела и Любомир | Гаджета || ''Елиминирани 13 април'' <small>''(Отборно готвене)''</small> |- ! 2 || Полина и Петър | Сгодени || ''Елиминирани 12 април'' <small>''(Отборно готвене)''</small> |- ! 3 || Анелия и Александър | Братовчеди || ''Елиминирани 11 април'' <small>''(Отборно готвене)''</small> |- ! 4 || Галина и Мария | Колежки || ''Елиминирани 5 април'' <small>''(Pop-up ресторант: Кръг 1)''</small> |- ! 3 || Дина и Ева | Майка и дъщеря || ''Елиминирани 28 март'' <small>''(Pop-up ресторант: Кръг 1)''</small> |- ! 2 || Маргарита и Красимир | Женени || ''Елиминирани 15 март'' <small>''(Pop-up ресторант: Кръг 1)''</small> |- ! 1 || Красимира и Станислав | Майка и син || ''Елиминирани 7 март'' <small>''(Pop-up ресторант: Кръг 1)''</small> |} === Pop-up ресторант === '''Кръг 1''' * '''Епизоди''' – 1 до 12 * '''Дата''' – 28 февруари до 5 април * '''Описание''' – По време на кръга за Pop-up ресторанти всеки отбор е домакин на тристепенна вечеря за съдиите и останалите отбори в своята група. След оценяване отборите получават точки и се подреждат в класиране. Двата отбора с най-нисък общ резултат в края на кръга се изправят един срещу друг в елиминационен дуел. {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 1 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Ралина и Иван"><small>Р&И</small></abbr> || <abbr title="Нона и Адриана"><small>Н&А</small></abbr> || <abbr title="Красимира и Станислав"><small>К&С</small></abbr> || <abbr title="Александра и Пейчо"><small>А&П</small></abbr> || <abbr title="Антон и Цветан"><small>А&Ц</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 1 || Ралина и Иван | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 4 || 7 || 4 || 4 || 9 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Печен патладжан с мус от сирене, домати конкасе, брускета с песто и гъбки в масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Печена свинска плешка със сос грейви и билкови картофи'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Тирамису'' |- ! Еп. 1 || Нона и Адриана | 4 || — || 8 || 4 || 5 || 3 || 4 || 7 || 3 || 3 || 3 || '''44''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата с червен картоф, кисели краставички, чери домати и подправки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Пилешка пържола от бут „Пиката“ с лимон и каперси, пащърнак и дайкон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Маскарпоне с лимончело'' |- ! Еп. 2 || Красимира и Станислав | 7 || 3 || — || 5 || 5 || 7 || 4 || 4 || 4 || 4 || 3 || '''46''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Крем супа тиква'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско роле със сини сливи и кашкавал'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Домашен чийзкейк'' |- ! Еп. 2 || Александра и Пейчо | 8 || 6 || 10 || — || 7 || 4 || 7 || 5 || 5 || 8 || 6 || '''66''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Шафранов ориз с портокал и миди „Сен-Жак“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Патешко магре с картофено пюре, бейби моркови, шалот, малинов сос и солени фъстъци'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Бял шоколадов чийзкейк без печене'' |- ! Еп. 3 || Антон и Цветан | 6 || 6 || 7 || 5 || — || 8 || 5 || 4 || 8 || 5 || 3 || '''57''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Синдермьо със скариди'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с картофи, катък и орехово песто'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Мляко с коджи ориз'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 2 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Веселина и Валентин"><small>В&В</small></abbr> || <abbr title="Асен и Стефан"><small>А&С</small></abbr> || <abbr title="Маргарита и Красимир"><small>M&K</small></abbr> || <abbr title="Полина и Петър"><small>П&П</small></abbr> || <abbr title="Андония и Мартин"><small>А&М</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 4 || Веселина и Валентин | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 6 || 7 || 5 || 8 || 7 || '''58''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата „Попай“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешко по гергьовски с дроб сарма'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов пай'' |- ! Еп. 4 || Асен и Стефан | 5 || — || 6 || 6 || 7 || 3 || 6 || 6 || 3 || 4 || 7 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Френска лучена супа'' |- | Основно || colspan="13" | ''Френско петле във вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Пуширана круша във вино със свеж крем и сос от портокал'' |- ! Еп. 5 || Маргарита и Красимир | 4 || 4 || — || 5 || 4 || 3 || 4 || 4 || 3 || 5 || 3 || '''39''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата от тиквички и краставици с дресинг'' |- | Основно || colspan="13" | ''Хрупкави филета от лаврак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов мус с маскарпоне'' |- ! Еп. 5 || Полина и Петър | 6 || 6 || 6 || — || 7 || 4 || 5 || 9 || 4 || 5 || 9 || '''61''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Маслен боб със салца и бекон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе с гарнитура бейби моркови, аспержи и пюре от целина'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Еклери с карамелен сос'' |- ! Еп. 6 || Андония и Мартин | 4 || 5 || 3 || 5 || — || colspan="3" | Обща оценка: 2 || colspan="3" | Обща оценка: 0 || '''19''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Уж сирене по шопски“<br>Крокети от краве сирене с пюре от печена чушка, конфи домати, гел от жълтък и понзу сос'' |- | Основно || colspan="13" | ''„Ябълката ухапа прасето“<br>Свински крачета с пилешки муселин, пюре от целина и хрян и мариновани ябълки'' |- | Десерт || colspan="13" | ''„Любимата меденка“<br>Меденка с мус от черен шоколад, еспума от кисело мляко и мед, карамелизирани орехи и филета от портокал'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 3 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Цветина и Томас"><small>Ц&Т</small></abbr> || <abbr title="Пламен и Цветан"><small>П&Ц</small></abbr> || <abbr title="Дина и Ева"><small>Д&Е</small></abbr> || <abbr title="Анелия и Александър"><small>А&А</small></abbr> || <abbr title="Михаела и Любомир"><small>М&Л</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 7 || Цветина и Томас | — || 5 || 7 || 6 || 7 || 4 || 6 || 8 || 3 || 5 || 4 || '''55''' || '''2'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Глазирана цикория с ризото от перлен ечемик и кедрови ядки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с леща белуга и билково пюре'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баклава с карамелизирано фило тесто, крем от маскарпоне и мед'' |- ! Еп. 7 || Пламен и Цветан | 4 || — || 6 || 5 || 7 || 5 || 5 || 3 || 4 || 6 || 3 || '''48''' || '''4'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Карпачо от телешко бон филе със сотирани печурки и спанак, авокадо, майонеза, кедрови ядки и грана падано'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с мармалад от лук, карамелизирана панчета, дупени картофи на фурна,<br>сос от печурки с трюфел, бяло вино, шалот и сметана, билково олио'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Чийзкейк със сладко от тиква и джинджифил'' |- ! Еп. 8 || Дина и Ева | 3 || 1 || — || 3 || 2 || 2 || 2 || 3 || 0 || 4 || 2 || '''22''' || '''5'''|| rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Хрупкава тоста пита с патешко конфи, круша и синьо сирене'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе със сладък картоф, гъби и сос от червено вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Шоколадово „облаче“ с портокалова сърцевина и хрупкав лешников слой'' |- ! Еп. 8 || Анелия и Александър | 6 || 2 || 7 || — || 7 || 3 || 7 || 3 || 3 || 8 || 3 || '''49''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Pan con tomate“ с пушена норвежка сьомга и хамон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Еленско по финландски с портвайн сос, картофено пюре и конфитюр от червена боровинка'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Каталунски крем'' |- ! Еп. 9 || Михаела и Любомир | 7 || 6 || 9 || 7 || — || 8 || 4 || 7 || 6 || 2 || 7 || '''63''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Яйца по панагюрски върху мекичка с дантела'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешки котлети с ориз със зелени подправки и конфитюр от бекон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Орехов кейк с поширана круша, мус от бял шоколад и канела и винена редукция'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 4 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Павел Павлов</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любен Койчев</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Мариана и Деси"><small>М&Д</small></abbr> || <abbr title="Стефан и Иван"><small>С&И</small></abbr> || <abbr title="Лариса и Наира"><small>Л&Н</small></abbr> || <abbr title="Галина и Мария"><small>Г&М</small></abbr> || <abbr title="Кристина и Стефани"><small>К&С</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 10 || Мариана и Деси | — || 4 || 5 || 5 || 4 || 4 || 5 || 8 || 4 || 4 || 8 || '''51''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Изпечени телешки костни лодки с ароматна билкова коричка от магданоз, мащерка и копър,<br>поднесени с хрупкав хляб с квас и масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Мини кюфтенца, овкусени с пресни билки, сушени кайсии и сливи, със сотиран спанак<br>и кадифено пюре от картофи, целина и трюфел'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Цитрусова панакота с бурбонска ванилия'' |- ! Еп. 10 || Стефан и Иван | 3 || — || 7 || 8 || 7 || 5 || 6 || 1 || 4 || 7 || 2 || '''50''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Миди Сен Жак с цитрусова еспума, кръмбъл и черен хайвер'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко „Росини“<br>Телешко бон филе с гъши дроб, царска кладница, черен трюфел, спанак и картофена еспума'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Frosted Snickers cake<br>Дулсе де лече, ванилов сладолед, кръмбъл от червена боровинка и шоколадов сос'' |- ! Еп. 11 || Лариса и Наира | 3 || 3 || — || 6 || 7 || 6 || 3 || 8 || 5 || 4 || 8 || '''53'''|| '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Арменска салата от пилешко филе с чипс от лаваш и нар'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с чедър, увито в бекон, с картофено пюре и сотиран спанак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Арменски кадаиф с ванилов крем и шамфъстък'' |- ! Еп. 11 || Галина и Мария | 4 || 3 || 4 || — || 4 || 4 || 3 || 8 || 4 || 2 || 7 || '''43''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Пилешки лолипопи с ароматно манго, чътни и хрупкави крекери'' |- | Основно || colspan="13" | ''Smash бургер с домашен бриош, колсло и цветен чипс'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баварски хлебен пудинг с уиски и портокал'' |- ! Еп. 12 || Кристина и Стефани | 4 || 4 || 5 || 3 || — || 8 || 7 || 3 || 7 || 7 || 3 || '''51''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''LA PIÑA<br>Маринован ананас в паста от ахиоте, крем от печен ориз и кокос, карамелизирани тиквени семки и кориандър'' |- | Основно || colspan="13" | ''EL APIONABO<br>Печен корен от целина с мексикански риган, моле бланко, хабанеро и грозде в саламура, тортия чипс и кориандров зехтин'' |- | Десерт || colspan="13" | ''EL AGUACATE<br>Мус от авокадо, царевичен „пясък“ с пекан, гранита от краставица и тахан и сусамова хрупка'' |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ Официален уебсайт] * {{Facebook|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * {{Instagram|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * [https://www.tiktok.com/@kitchen.btv „Моята кухня е номер едно“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/72136/moyata-kuhnya-e-nomer-edno/sezon-1 „Моята кухня е номер едно“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/novo?box=last_shows&type=voyo-category&id=493 „Моята кухня е номер едно“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] evd06n15mun1t0oxppsjgbpbazfsyk4 Телца на Леви 0 889578 12896655 12703461 2026-05-02T23:57:09Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896655 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Телца на Леви]] hn3xsseld81ash3f84knhnmwgkshu86 Светослав Димчев Кьосев 0 889587 12896663 12703674 2026-05-02T23:57:41Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896663 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Светослав Димчев Кьосев]] dctwso7u7poihxxegekewwc5yko0zv2 Свободко Василев 0 889700 12896662 12705852 2026-05-02T23:57:38Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896662 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Свободко Василев]] oqw4vd6kgfj97lg2o5dre0r5dp1rm37 Стефани Иванова Манчева 0 890092 12896660 12712815 2026-05-02T23:57:30Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896660 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Стефани Иванова Манчева]] 1g62fr9nrehad7x6polvomjkjx6deno Любомир Васев 0 890316 12896650 12716156 2026-05-02T23:56:05Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896650 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Любомир Васев]] hvpyt2s0hpsnggigna63yskgxzwstme Силвия Радулова 0 890530 12896661 12721355 2026-05-02T23:57:34Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896661 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Силвия Радулова]] nucuiji8jy06jl51wk6gh04mq1puj2a Константин Караджов 0 890794 12896652 12725537 2026-05-02T23:56:12Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896652 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Константин Караджов]] hi1ue4jhcwo1u9rd9t8g6jewojb9a2s Андрей Андонов 0 890993 12896640 12728646 2026-05-02T23:54:01Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896640 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Андрей Андонов]] gd4wiidhtzxedjml9s0gliregwqwc7v The Simple Life 0 891173 12896638 12731773 2026-05-02T23:53:40Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896638 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:The Simple Life]] pgje1gff67a7ytpq2cgfsys4enmu2sm Никол Ричи 0 891205 12896648 12732181 2026-05-02T23:55:58Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896648 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Никол Ричи]] 0mowshz6hphozbsmykw9bvdsxlrbp3z Лора Арнаудова 0 891317 12896651 12735154 2026-05-02T23:56:09Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896651 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Лора Арнаудова]] pm9xxf0juxyxzsgr1uq2omrr6ivhl56 Зли извънземни (филм) 0 891390 12896645 12736543 2026-05-02T23:55:01Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896645 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Зли извънземни (филм)]] dl5desu70sa3axnwzhik499ifvvuhtz Дяволът носи Прада 2 0 891755 12896931 12890898 2026-05-03T10:09:47Z ~2026-26900-21 394758 Допълних текста с това че филмът бе оценен с по-висока оценка от странна на първата част и това че в момента е огромна сензация сред медиите. 12896931 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дяволът носи Прада 2 | име_оригинал = The Devil Wears Prada 2 | режисьори = Дейвид Франкъл | продуценти = Уенди Файнърман | сценаристи = Алайн Брош Макена | базиран_на = „Отмъщението носи Прада“<br>от [[Лорън Уайзбъргър]] | актьори = [[Мерил Стрийп]]<br>[[Ан Хатауей]]<br>[[Емили Блънт]]<br>[[Джъстин Теру]]<br>[[Кенет Брана]]<br>[[Стенли Тучи]] | музика = Тиодор Шапиро | оператор = Флориън Балхаус | монтаж = Андрю Маркъс | сценография = Джес Гончор | костюми = Моли Роджърс | филмово_студио = „Уенди Файнърман Продъкшънс“ | разпространител = „[[Туентиът Сенчъри Студиос]]“ | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 1 май 2026 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Дяволът носи Прада]]“ (2006) | код-IMDB = 33612209 }} '''„Дяволът носи Прада 2“''' ({{lang|en|The Devil Wears Prada 2}}) е американска трагикомедия от 2026 г. на режисьора Дейвид Франкъл по сценарий на Уенди Файнърман, базиран на книгата „Отмъщението носи Прада“, написана от [[Лорън Уайзбъргър]] през 2013 г., и е продължение на „[[Дяволът носи Прада]]“ (2006). Във филма участват [[Мерил Стрийп]], [[Ан Хатауей]], [[Емили Блънт]], [[Джъстин Теру]], [[Кенет Брана]] и [[Стенли Тучи]]. Филмът поражда голям интерес сред медиите и дори бе оценен от зрителите с по-висока оценка дори и от [[Дяволът носи Прада|"Дяволът носи Прада]] " Премиерата на филма се състои в Ню Йорк на 20 април 2026 г. и ще излезе по кината в [[Съединените щати]] на 1 май 2026 г. в разпространение от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=22 май 2025 |title=Disney Pushes Next Two 'Avengers' Movies; Dates 'The Dog Stars' & 'The Devil Wears Prada 2' |url=https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250522230719/https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |archive-date=22 май 2025 |access-date=22 май 2025 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == Актьорски състав == * [[Мерил Стрийп]]<ref name="EW">{{cite web|last=Nolfi |first=Joey |date=9 юли 2024 |title=All Devil Wears Prada stars plus original director and producer in talks to return for sequel |url=https://ew.com/devil-wears-prada-sequel-in-the-works-with-original-cast-8674983 |access-date=9 юли 2024 |magazine=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> – Миранда Прийстли * [[Ан Хатауей]]<ref name="EW"/> – Андреа „Анди“ Сакс * [[Емили Блънт]]<ref name="EW"/> – Емили Чарлтън * [[Стенли Тучи]]<ref name="EW"/> – Найджъл Киплинг * [[Джъстин Теру]] – Бенджи Барнс * [[Кенет Брана]] – Стюарт, съпругът на Миранда<ref name="Branagh">{{cite web|url=https://deadline.com/2025/06/the-devil-wears-prada-2-cast-kenneth-branagh-1236445810/|title='The Devil Wears Prada 2': Kenneth Branagh Joins With Meryl Streep, Anne Hathaway, Emily Blunt & Stanley Tucci Officially Back|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=30 юни 2025|access-date=30 юни 2025}}</ref> * Трейси Томс – Лили<ref name="July25">{{cite web |last1=Rubin |first1=Rebecca |title='Devil Wears Prada 2' Adds Lucy Liu, Justin Theroux, B.J. Novak, Pauline Chalamet and More to Cast (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2025/film/news/devil-wears-prada-2-cast-lucy-liu-justin-theroux-bj-novak-1236449894/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=9 юли 2025 |date=8 юли 2025}}</ref> * Тайбър Фелдман – Ърв Равиц<ref name="July25"/> * Симон Ашли – Амари Мари * [[Луси Лиу]] – Саша Барнс * Патрик Брамал – Питър * Кейлъб Хиърън – Чарли * Хелън Дж. Шен – Джин * Би Джей Новак – Джей Равиц * Рейчъл Блум – Теса == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.20thcenturystudios.com/movies/the-devil-wears-prada-2}} * {{imdb title|33612209}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2026 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Студиос]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми за журналистика]] 8k32uq8jzwue14y5uryfyya55rvk382 12896980 12896931 2026-05-03T10:43:26Z ~2026-26900-21 394758 Поправих препратките така както трябва да бъдат- за филма а не за книгата. 12896980 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дяволът носи Прада 2 | име_оригинал = The Devil Wears Prada 2 | режисьори = Дейвид Франкъл | продуценти = Уенди Файнърман | сценаристи = Алайн Брош Макена | базиран_на = „Отмъщението носи Прада“<br>от [[Лорън Уайзбъргър]] | актьори = [[Мерил Стрийп]]<br>[[Ан Хатауей]]<br>[[Емили Блънт]]<br>[[Джъстин Теру]]<br>[[Кенет Брана]]<br>[[Стенли Тучи]] | музика = Тиодор Шапиро | оператор = Флориън Балхаус | монтаж = Андрю Маркъс | сценография = Джес Гончор | костюми = Моли Роджърс | филмово_студио = „Уенди Файнърман Продъкшънс“ | разпространител = „[[Туентиът Сенчъри Студиос]]“ | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 1 май 2026 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Дяволът носи Прада]]“ (2006) | код-IMDB = 33612209 }} '''„Дяволът носи Прада 2“''' ({{lang|en|The Devil Wears Prada 2}}) е американска трагикомедия от 2026 г. на режисьора Дейвид Франкъл по сценарий на Уенди Файнърман, базиран на книгата „Отмъщението носи Прада“, написана от [[Лорън Уайзбъргър]] през 2013 г., и е продължение на „[[Дяволът носи Прада (филм)|Дяволът носи Прада]]“ (2006). Във филма участват [[Мерил Стрийп]], [[Ан Хатауей]], [[Емили Блънт]], [[Джъстин Теру]], [[Кенет Брана]] и [[Стенли Тучи]]. Филмът поражда голям интерес сред медиите и дори бе оценен от зрителите с по-висока оценка дори и от [[Дяволът носи Прада (филм)|"Дяволът носи Прада]] " Премиерата на филма се състои в Ню Йорк на 20 април 2026 г. и ще излезе по кината в [[Съединените щати]] на 1 май 2026 г. в разпространение от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=22 май 2025 |title=Disney Pushes Next Two 'Avengers' Movies; Dates 'The Dog Stars' & 'The Devil Wears Prada 2' |url=https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250522230719/https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |archive-date=22 май 2025 |access-date=22 май 2025 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == Актьорски състав == * [[Мерил Стрийп]]<ref name="EW">{{cite web|last=Nolfi |first=Joey |date=9 юли 2024 |title=All Devil Wears Prada stars plus original director and producer in talks to return for sequel |url=https://ew.com/devil-wears-prada-sequel-in-the-works-with-original-cast-8674983 |access-date=9 юли 2024 |magazine=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> – Миранда Прийстли * [[Ан Хатауей]]<ref name="EW"/> – Андреа „Анди“ Сакс * [[Емили Блънт]]<ref name="EW"/> – Емили Чарлтън * [[Стенли Тучи]]<ref name="EW"/> – Найджъл Киплинг * [[Джъстин Теру]] – Бенджи Барнс * [[Кенет Брана]] – Стюарт, съпругът на Миранда<ref name="Branagh">{{cite web|url=https://deadline.com/2025/06/the-devil-wears-prada-2-cast-kenneth-branagh-1236445810/|title='The Devil Wears Prada 2': Kenneth Branagh Joins With Meryl Streep, Anne Hathaway, Emily Blunt & Stanley Tucci Officially Back|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=30 юни 2025|access-date=30 юни 2025}}</ref> * Трейси Томс – Лили<ref name="July25">{{cite web |last1=Rubin |first1=Rebecca |title='Devil Wears Prada 2' Adds Lucy Liu, Justin Theroux, B.J. Novak, Pauline Chalamet and More to Cast (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2025/film/news/devil-wears-prada-2-cast-lucy-liu-justin-theroux-bj-novak-1236449894/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=9 юли 2025 |date=8 юли 2025}}</ref> * Тайбър Фелдман – Ърв Равиц<ref name="July25"/> * Симон Ашли – Амари Мари * [[Луси Лиу]] – Саша Барнс * Патрик Брамал – Питър * Кейлъб Хиърън – Чарли * Хелън Дж. Шен – Джин * Би Джей Новак – Джей Равиц * Рейчъл Блум – Теса == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.20thcenturystudios.com/movies/the-devil-wears-prada-2}} * {{imdb title|33612209}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2026 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Студиос]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми за журналистика]] 38tawv8u96ww7nl8maw7qi0xzhrjk2d 12897005 12896980 2026-05-03T10:57:02Z ~2026-26900-21 394758 Добавих още информация за предпремиерата из света, подредих актьорите и добавих още препратки. 12897005 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дяволът носи Прада 2 | име_оригинал = The Devil Wears Prada 2 | режисьори = Дейвид Франкъл | продуценти = Уенди Файнърман | сценаристи = Алайн Брош Макена | базиран_на = „Отмъщението носи Прада“<br>от [[Лорън Уайзбъргър]] | актьори = [[Мерил Стрийп]]<br>[[Ан Хатауей]]<br>[[Емили Блънт]]<br>[[Джъстин Теру]]<br>[[Кенет Брана]]<br>[[Стенли Тучи]] | музика = Тиодор Шапиро | оператор = Флориън Балхаус | монтаж = Андрю Маркъс | сценография = Джес Гончор | костюми = Моли Роджърс | филмово_студио = „Уенди Файнърман Продъкшънс“ | разпространител = „[[Туентиът Сенчъри Студиос]]“ | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 1 май 2026 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Дяволът носи Прада]]“ (2006) | код-IMDB = 33612209 }} '''„Дяволът носи Прада 2“''' ({{lang|en|The Devil Wears Prada 2}}) е американска [[трагикомедия]] от 2026 г. на режисьора Дейвид Франкъл по сценарий на Уенди Файнърман, базиран на книгата [[„Отмъщението носи Прада“]], написана от [[Лорън Уайзбъргър]] през 2013 г., и е продължение на „[[Дяволът носи Прада (филм)|Дяволът носи Прада]]“ (2006). Във филма участват [[Мерил Стрийп]], [[Стенли Тучи]] [[Ан Хатауей]], [[Емили Блънт]], [[Джъстин Теру]] и [[Кенет Брана]]. Филмът поражда голям интерес сред медиите и дори бе оценен от зрителите с по-висока оценка от [[Дяволът носи Прада (филм)|първата част .]] Премиерата на филма се състои в [[Ню Йорк]] на 20 април 2026 г. След това бе представен из [[Европа]] на предпремиерния ден - 29 април 2026 г. и ще излезе по [[Кино на САЩ|кината]] в [[Съединените щати]] на 1 май 2026 г. в разпространение от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=22 май 2025 |title=Disney Pushes Next Two 'Avengers' Movies; Dates 'The Dog Stars' & 'The Devil Wears Prada 2' |url=https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250522230719/https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |archive-date=22 май 2025 |access-date=22 май 2025 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == Актьорски състав == * [[Мерил Стрийп]]<ref name="EW">{{cite web|last=Nolfi |first=Joey |date=9 юли 2024 |title=All Devil Wears Prada stars plus original director and producer in talks to return for sequel |url=https://ew.com/devil-wears-prada-sequel-in-the-works-with-original-cast-8674983 |access-date=9 юли 2024 |magazine=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> – Миранда Прийстли * [[Ан Хатауей]]<ref name="EW"/> – Андреа „Анди“ Сакс * [[Емили Блънт]]<ref name="EW"/> – Емили Чарлтън * [[Стенли Тучи]]<ref name="EW"/> – Найджъл Киплинг * [[Джъстин Теру]] – Бенджи Барнс * [[Кенет Брана]] – Стюарт, съпругът на Миранда<ref name="Branagh">{{cite web|url=https://deadline.com/2025/06/the-devil-wears-prada-2-cast-kenneth-branagh-1236445810/|title='The Devil Wears Prada 2': Kenneth Branagh Joins With Meryl Streep, Anne Hathaway, Emily Blunt & Stanley Tucci Officially Back|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=30 юни 2025|access-date=30 юни 2025}}</ref> * Трейси Томс – Лили<ref name="July25">{{cite web |last1=Rubin |first1=Rebecca |title='Devil Wears Prada 2' Adds Lucy Liu, Justin Theroux, B.J. Novak, Pauline Chalamet and More to Cast (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2025/film/news/devil-wears-prada-2-cast-lucy-liu-justin-theroux-bj-novak-1236449894/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=9 юли 2025 |date=8 юли 2025}}</ref> * [[Тайбър Фелдман]] – Ърв Равиц<ref name="July25"/> * Симон Ашли – Амари Мари * [[Луси Лиу]] – Саша Барнс * [[Патрик Брамал]] – Питър * [[Кейлъб Хиърън]] – Чарли * [[Хелън Джейкъбс|Хелън Дж. Шен]] – Джин * [[Би Джей Новак]] – Джей Равиц * [[Рейчъл Блум]] – Теса == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.20thcenturystudios.com/movies/the-devil-wears-prada-2}} * {{imdb title|33612209}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2026 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Студиос]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми за журналистика]] byhmo6icqzv3bmaeyl57a0hk6xk9wye 12897007 12897005 2026-05-03T10:59:45Z ~2026-26900-21 394758 Добавих още един важен актьор. 12897007 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дяволът носи Прада 2 | име_оригинал = The Devil Wears Prada 2 | режисьори = Дейвид Франкъл | продуценти = Уенди Файнърман | сценаристи = Алайн Брош Макена | базиран_на = „Отмъщението носи Прада“<br>от [[Лорън Уайзбъргър]] | актьори = [[Мерил Стрийп]]<br>[[Ан Хатауей]]<br>[[Емили Блънт]]<br>[[Джъстин Теру]]<br>[[Кенет Брана]]<br>[[Стенли Тучи]] | музика = Тиодор Шапиро | оператор = Флориън Балхаус | монтаж = Андрю Маркъс | сценография = Джес Гончор | костюми = Моли Роджърс | филмово_студио = „Уенди Файнърман Продъкшънс“ | разпространител = „[[Туентиът Сенчъри Студиос]]“ | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 1 май 2026 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Дяволът носи Прада]]“ (2006) | код-IMDB = 33612209 }} '''„Дяволът носи Прада 2“''' ({{lang|en|The Devil Wears Prada 2}}) е американска [[трагикомедия]] от 2026 г. на режисьора Дейвид Франкъл по сценарий на Уенди Файнърман, базиран на книгата [[„Отмъщението носи Прада“]], написана от [[Лорън Уайзбъргър]] през 2013 г., и е продължение на „[[Дяволът носи Прада (филм)|Дяволът носи Прада]]“ (2006). Във филма участват [[Мерил Стрийп]], [[Стенли Тучи]] [[Ан Хатауей]], [[Емили Блънт]], [[Джъстин Теру]] и [[Кенет Брана]]. Филмът поражда голям интерес сред медиите и дори бе оценен от зрителите с по-висока оценка от [[Дяволът носи Прада (филм)|първата част .]] Премиерата на филма се състои в [[Ню Йорк]] на 20 април 2026 г. След това бе представен из [[Европа]] на предпремиерния ден - 29 април 2026 г. и ще излезе по [[Кино на САЩ|кината]] в [[Съединените щати]] на 1 май 2026 г. в разпространение от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“.<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=22 май 2025 |title=Disney Pushes Next Two 'Avengers' Movies; Dates 'The Dog Stars' & 'The Devil Wears Prada 2' |url=https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250522230719/https://deadline.com/2025/05/next-avengers-movies-push-release-dates-dog-stars-devil-wears-prada-1236409088/ |archive-date=22 май 2025 |access-date=22 май 2025 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> == Актьорски състав == * [[Мерил Стрийп]]<ref name="EW">{{cite web|last=Nolfi |first=Joey |date=9 юли 2024 |title=All Devil Wears Prada stars plus original director and producer in talks to return for sequel |url=https://ew.com/devil-wears-prada-sequel-in-the-works-with-original-cast-8674983 |access-date=9 юли 2024 |magazine=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> – Миранда Прийстли * [[Ан Хатауей]]<ref name="EW"/> – Андреа „Анди“ Сакс * [[Емили Блънт]]<ref name="EW"/> – Емили Чарлтън * [[Стенли Тучи]]<ref name="EW"/> – Найджъл Киплинг * [[Джъстин Теру]] – Бенджи Барнс * [[Кенет Брана]] – Стюарт, съпругът на Миранда<ref name="Branagh">{{cite web|url=https://deadline.com/2025/06/the-devil-wears-prada-2-cast-kenneth-branagh-1236445810/|title='The Devil Wears Prada 2': Kenneth Branagh Joins With Meryl Streep, Anne Hathaway, Emily Blunt & Stanley Tucci Officially Back|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=[[Deadline Hollywood]]|date=30 юни 2025|access-date=30 юни 2025}}</ref> * Трейси Томс – Лили<ref name="July25">{{cite web |last1=Rubin |first1=Rebecca |title='Devil Wears Prada 2' Adds Lucy Liu, Justin Theroux, B.J. Novak, Pauline Chalamet and More to Cast (EXCLUSIVE) |url=https://variety.com/2025/film/news/devil-wears-prada-2-cast-lucy-liu-justin-theroux-bj-novak-1236449894/ |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |access-date=9 юли 2025 |date=8 юли 2025}}</ref> * [[Тайбър Фелдман]] – Ърв Равиц<ref name="July25"/> * Симон Ашли – Амари Мари * [[Луси Лиу]] – Саша Барнс * [[Патрик Брамал]] – Питър * [[Кейлъб Хиърън]] – Чарли * [[Хелън Джейкъбс|Хелън Дж. Шен]] – Джин * [[Би Джей Новак]] – Джей Равиц * [[Рейчъл Блум]] – Теса * [[Денис Божинов|Денис Бож]] -- Симон == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.20thcenturystudios.com/movies/the-devil-wears-prada-2}} * {{imdb title|33612209}} {{мъниче|филм|американско кино}} [[Категория:Филми от 2026 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Студиос]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми за журналистика]] jlgd1mfgmb73fsqwmy6fxzoy5ceboaz Руски филтрационни лагери в Украйна 0 891764 12896664 12743251 2026-05-02T23:57:46Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896664 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна]] rrlzu3leb48y44o9wgiljomcplwpfd4 Изтезания по време на руско-украинската война 0 891765 12896646 12743255 2026-05-02T23:55:19Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896646 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война]] lbkyr1wsl00nd0697gkjhpmrvp7yknw Майкон (футболист, р. 2000) 0 891792 12896256 12846671 2026-05-02T16:20:46Z Danitrifonov04 292718 12896256 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Майкон | снимка = Maikon.jpg | описание = Майкон с екипа на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] през 2025 г. | прякор = | цяло име = Майкон Араужо дос Сантос | град на раждане = [[Итабуна]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | височина = 170 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 3 | договор до = | юношески години = 2008 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[ФК „Сера“|Сера]] | години = 2019 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023<br>2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[ФК „Сера“|Сера]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Нова Венеция“|Нова Венеция]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Витория-ЕС“|Витория-ЕС]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Нова Игуасу“|Нова Игуасу]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 34<br>28<br>13<br>13<br>58 | голове = (3)<br>(1)<br>(1)<br>(1)<br>(5) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Майкон Араужо дос Сантос''' (на [[португалски език]]: ''Maicon Araújo dos Santos'', по-известен само като '''Майкон''') е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], защитник, играещ на позицията ляв бек. Към ноември [[2025]] г. е състезател на [[България|българския]] клуб [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>[https://levski.bg/club/майкон/ Майкон в сайта на ПФК „Левски“ (София)]</ref> == Кратка спортна биография == Майкон е роден в [[Итабуна]], щата [[Баия]], Бразилия, но израства в Секейро Гранде, Итажупе. Когато е на осемгодишна възраст, семейството му се премества в [[Кариасика]], [[Еспирито Санто]], където и започва да тренира футбол.<ref>[https://ge.globo.com/futebol/times/nova-iguacu/noticia/2024/02/26/as-batalhas-na-vida-de-maicon-heroi-da-classificacao-do-nova-iguacu-para-a-semifinal-do-carioca.ghtml As batalhas na vida de Maicon, herói da classificação do Nova Iguaçu para a semifinal do Carioca]</ref> Професионалната си кариера започва с местния клуб „Сера“<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/times/serra/noticia/maicon-valoriza-experiencia-no-time-de-cima-antes-do-jogo-com-palmeiras-na-copa-do-brasil-sub-20.ghtml Maicon valoriza experiência no "time de cima" antes do jogo com Palmeiras na Copa do Brasil sub-20]</ref> през 2019 г. Утвърждава се като титуляр в отбора, а през 2022 г. е обявен за най-добър ляв краен защитник на Кампеонато Капишаба (първенството на щат Еспирито Санто).<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/campeonato-capixaba/noticia/2022/05/05/conheca-a-selecao-dos-melhores-do-campeonato-capixaba-2022.ghtml Conheça a seleção dos melhores do Campeonato Capixaba 2022]</ref> На [[6 май]] [[2022]] г. Майкон подписва с тима Нова Венеция, с който участва в Серия D на бразилското първенство.<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/times/nova-venecia/noticia/2022/05/06/nova-venecia-fecha-com-lateral-maicon-esquerdinha-prodigio-do-serra-para-a-serie-d-do-brasileiro.ghtml Nova Venécia fecha com lateral Maicon Esquerdinha, prodígio do Serra, para a Série D do Brasileiro]</ref> На [[11 май]] [[2023]] г. се присъединява към „Витория-ЕС“ (Vitória-ES), също в четвърта дивизия. На [[24 ноември]] [[2023]] г. Майкон подписва договор с „Нова Игуасу“ за сезон 2024/2025.<ref>[https://nifc.com.br/nova-iguacu-acerta-a-contratacao-do-lateral-esquerdo-maicon-para-a-temporada-2024 Nova Iguaçu acerta a contratação do lateral-esquerdo Maicon para a temporada 2024 – Site Oficial do Nova Iguaçu Futebol Clube]</ref> С новия си клуб достига до финал на Кампеонато Кариока (първенство на щата Рио де Жанейро) през 2024 г. Силните му изяви в щатското първенство привличат внимание и през май 2024 г. Майкон Ескердиня преминава в българския клуб от Първа лига ПФК „Левски“ (София), подписвайки тригодишен договор с отбора. Бързо се налага като основен избор за поста ляв бек и към октомври 2025 г. има над 40 официални мача с екипа на „сините“.<ref>[https://bntnews.bg/news/levski-podpisa-trigodishen-dogovor-sas-zashtitnika-maikon-1278535news.html „Левски“ подписа тригодишен договор със защитника Майкон]</ref> == Източници == <references /> {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Майкон}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] 4tht6xwl31zk5tg5g8o23ni64ucdhj2 12896482 12896256 2026-05-02T19:10:20Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896482 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Майкон | снимка = Maikon.jpg | описание = Майкон с екипа на [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“]] през 2025 г. | прякор = | цяло име = Майкон Араужо дос Сантос | град на раждане = [[Итабуна]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | височина = 170 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 3 | договор до = | юношески години = 2008 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[ФК „Сера“|Сера]] | години = 2019 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023<br>2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[ФК „Сера“|Сера]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Нова Венеция“|Нова Венеция]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Витория-ЕС“|Витория-ЕС]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[„Нова Игуасу“|Нова Игуасу]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ София]] | мачове = 34<br>28<br>13<br>13<br>58 | голове = (3)<br>(1)<br>(1)<br>(1)<br>(5) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =25 април 2026 г | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Майкон Араужо дос Сантос''' (на [[португалски език]]: ''Maicon Araújo dos Santos'', по-известен само като '''Майкон''') е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], защитник, играещ на позицията ляв бек. Към ноември [[2025]] г. е състезател на [[България|българския]] клуб [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]].<ref>[https://levski.bg/club/майкон/ Майкон в сайта на ПФК „Левски“ (София)]</ref> == Кратка спортна биография == Майкон е роден в [[Итабуна]], щата [[Баия]], Бразилия, но израства в Секейро Гранде, Итажупе. Когато е на осемгодишна възраст, семейството му се премества в [[Кариасика]], [[Еспирито Санто]], където и започва да тренира футбол.<ref>[https://ge.globo.com/futebol/times/nova-iguacu/noticia/2024/02/26/as-batalhas-na-vida-de-maicon-heroi-da-classificacao-do-nova-iguacu-para-a-semifinal-do-carioca.ghtml As batalhas na vida de Maicon, herói da classificação do Nova Iguaçu para a semifinal do Carioca]</ref> Професионалната си кариера започва с местния клуб „Сера“<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/times/serra/noticia/maicon-valoriza-experiencia-no-time-de-cima-antes-do-jogo-com-palmeiras-na-copa-do-brasil-sub-20.ghtml Maicon valoriza experiência no "time de cima" antes do jogo com Palmeiras na Copa do Brasil sub-20]</ref> през 2019 г. Утвърждава се като титуляр в отбора, а през 2022 г. е обявен за най-добър ляв краен защитник на Кампеонато Капишаба (първенството на щат Еспирито Санто).<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/campeonato-capixaba/noticia/2022/05/05/conheca-a-selecao-dos-melhores-do-campeonato-capixaba-2022.ghtml Conheça a seleção dos melhores do Campeonato Capixaba 2022]</ref> На [[6 май]] [[2022]] г. Майкон подписва с тима Нова Венеция, с който участва в Серия D на бразилското първенство.<ref>[https://ge.globo.com/es/futebol/times/nova-venecia/noticia/2022/05/06/nova-venecia-fecha-com-lateral-maicon-esquerdinha-prodigio-do-serra-para-a-serie-d-do-brasileiro.ghtml Nova Venécia fecha com lateral Maicon Esquerdinha, prodígio do Serra, para a Série D do Brasileiro]</ref> На [[11 май]] [[2023]] г. се присъединява към „Витория-ЕС“ (Vitória-ES), също в четвърта дивизия. На [[24 ноември]] [[2023]] г. Майкон подписва договор с „Нова Игуасу“ за сезон 2024/2025.<ref>[https://nifc.com.br/nova-iguacu-acerta-a-contratacao-do-lateral-esquerdo-maicon-para-a-temporada-2024 Nova Iguaçu acerta a contratação do lateral-esquerdo Maicon para a temporada 2024 – Site Oficial do Nova Iguaçu Futebol Clube]</ref> С новия си клуб достига до финал на Кампеонато Кариока (първенство на щата Рио де Жанейро) през 2024 г. Силните му изяви в щатското първенство привличат внимание и през май 2024 г. Майкон Ескердиня преминава в българския клуб от Първа лига ПФК „Левски“ (София), подписвайки тригодишен договор с отбора. Бързо се налага като основен избор за поста ляв бек и към октомври 2025 г. има над 40 официални мача с екипа на „сините“.<ref>[https://bntnews.bg/news/levski-podpisa-trigodishen-dogovor-sas-zashtitnika-maikon-1278535news.html „Левски“ подписа тригодишен договор със защитника Майкон]</ref> == Източници == <references /> {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Майкон}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] q1c2970b4fgswu2hz8sm1nksxif0276 Стоян Георгиев (писател) 0 891955 12896659 12746618 2026-05-02T23:57:26Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896659 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Стоян Георгиев (писател)]] q9kvjjbxqyc8f17mfbuzdg12nyimars Китка Цонева 0 892070 12896647 12748911 2026-05-02T23:55:30Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896647 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Китка Цонева]] k8mc2w07g3haw5djz6tkntbmljyhzrc Rahid Ulusel 0 892092 12896665 12749672 2026-05-02T23:57:50Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896665 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Рахид Улусел]] 4952uv3d8mtk86c8ktn6fnj9b1t221w Покушението на Чарли Кърк 0 892129 12896666 12750542 2026-05-02T23:57:54Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896666 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Покушението на Чарли Кърк]] km5s2zg6jdtk7u5wf07sebxoe5sild0 Доплеров радар 0 892154 12896642 12751025 2026-05-02T23:54:22Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896642 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Доплеров радар]] fnyphwk7dtgmgndbmrigsc5i54xkhf6 Съживени камъни и дървета 0 892194 12896657 12751590 2026-05-02T23:57:17Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896657 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Съживени камъни и дървета]] 0c3zkjpid2epyvb3ohpe45y8ivjq78a Цветето на живота 0 892195 12896653 12751595 2026-05-02T23:57:01Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896653 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Цветето на живота]] n79fxzao8sbugy0mkumt3b32129n3kb Говорещи птици и животни 0 892196 12896641 12751598 2026-05-02T23:54:11Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896641 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Говорещи птици и животни]] iosq8u24vtt98ymf91lielhbw7per2m ДъгДъг 0 892219 12896643 12751933 2026-05-02T23:54:39Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896643 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:ДъгДъг]] 316k0looi2ysfeyik2hf8so33w642lo Зерхун (сериал, Турция) 0 892273 12896644 12752801 2026-05-02T23:54:50Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896644 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Зерхун (сериал, Турция)]] pclok95xc9dgci3we60o0w5z29tcj01 МЕТИН НИФТИЕВ 0 892287 12896649 12753137 2026-05-02T23:56:02Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896649 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ]] aj0rufr6g1hlt10sq1i369xrng2x1ia Тар Валон 0 892439 12896656 12755260 2026-05-02T23:57:13Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896656 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Тар Валон]] eumpnjfuf9a886pphxrc4zb4gxoclyv Чернова:Стартови комплекти с евромонети 118 892751 12896232 12790739 2026-05-02T16:02:16Z Eliza Beth 246180 Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]] 12896232 wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}}   '''Стартовите комплекти с евромонети''' представляват пластмасови пликове с екземпляри на всички осем купюра [[евромонети]], които се продават малко преди присъединяването на една държава към [[Еврозона|еврозоната]]. Броят [[Монета|монети]] в един пакет е различен при всяка държава. Основните цели на комплектите са да запознаят гражданите на присъединяващата се страна с новата валута, както и да осигурят предварителна наличност от монети за ресто в [[евро]]. и [[Касов апарат|касови апарати]] и търговците на дребно преди съответната дата на въвеждане на [[Евро|еврото]]. Стартовите комплекти обикновено се предлагат в местните банки или пощи няколко седмици преди преминаване към еврото. Обикновено държавите имат два вида стартови комплекти: за физически лица и за търговци/юридически лица. Основната разлика в тях е броя на монети и съответно стойността на пакета. Стартовите комплекти за юридически лица са предназначени основно за търговци на дребно и съдържат фишеци с [[Монета|монети]] с обща номинална стойност около 150-200 €. Стартовите комплекти за граждани/физически лица имат номинална стойност между 3 - 20 € на монети. <ref name="autogenerated22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://euromuenzen.com/starterkits/|заглавие=Euro Starterkits|издател=Euromuenzen.com|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eurocollection.ning.com/|заглавие=The €uro Coins Collection Network|издател=Eurocollection.ning.com|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> == Андора == Правителството на Андора въвежда система за разпределение на стартовите комплекти, така че жителите на страната да получат приоритет пред купувачите, които не са резиденти. == Австрия == В Литва всеки стартов комплект съдържа 23 монети на обща стойност 11,59 евро, което се равнява на 40,02 [[Литовски литас|литовски литаса]] (закръглено на 40 LTL). Те са пуснати в обращение на 1 декември 2014 г. Литва издава 900 000 стартови комплекта. {| class="wikitable" |+ !Стартов комплект !2,00 € !1,00 € !0,50 € !0,20 € !0,10 € !0,05 € !0,02 € !0,01 € !Номинална стойност !Дата на издаване !Количество |- |За физически лица |4 монети |4 монети |2 монети |3 монети |6 монети |4 монети |4 монети |6 монети |14,54 евро |15.12.2001 г. |6 000 000 |- |За търговци |1 фишек (25 бр) |2 фишека (50 бр) |1 фишек (40 бр) |1 фишек (40 бр) |3 фишека (120 бр) |1 фишек (50 бр) |2 фишека (100 бр) |2 фишека (100 бр) |145,50 евро |01.09.2001 г. |750 000 |} [[Файл:A_Euro_starter_kits_business_2002_OeNB_Startpaket_Handel.JPG|мини|Австрийският стартов комплект за бизнес]] == Белгия == Белгийските стартови комплекти за физически лица струват 12,40 евро, което се равнява на около 500,214 [[Белгийски франк|белгийски франка]], закръглени на 500 BEF. Стартовите бизнес комплекти за юридически лица са на стойност 240 евро. {| class="wikitable" |+ ! Стартови комплекти ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | За физически лица | 2 монети | 3 монети | 4 монети | 4 монети | 3 монети | 2 монети | 1 монета | 1 монета | 10,23 евро | 17.12.2001 г. | 53 542 150 |} [[Файл:BEBKIT.jpg|дясно|мини|200x200пкс|Белгийският стартов комплект за бизнес]] == България == Стартовите комплекти за българските евромонети са планирани да бъдат пуснати в продажба от 1 декември 2025 г. Комплектът за физически лица съдържа 42 монети на стойност 10,23 евро, еквивалентни на 20,01 [[Български лев|лева]], но продажната цена е закръглена надолу до 20 лева. Комплектът за юридически лица съдържа 420 монети на стойност 102,30 евро, еквивалентни на 200,08 лева, продавани за 200 лева.<ref>[https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/regulations_46_bg.pdf Наредба №46 на БНБ за за първоначално зареждане и подзареждане с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети]</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/regulations_46_en.pdf|title=Ordinance No 46 of the BNB|publisher=[[Bulgarian National Bank]]|date=31 July 2025|access-date=13 October 2025}}</ref> {| class="wikitable" |+Съдържание на българския стартов комплект ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване |- | За физически лица | 2 монети | 2 монети | 4 монети | 5 монети | 7 монети | 6 монети | 7 монети | 9 монети | 10,23 евро | 01.12.2025 г. |- | За бизнеса | 20 монети | 20 монети | 40 монети | 50 монети | 70 монети | 60 монети | 70 монети | 90 монети | 102,30 евро | 01.12.2025 г. |} {{Clear}} == Хърватия == Стартовите комплекти за Хърватия са били налични за закупуване от 1 до 31 декември 2022 г. Комплектът за физически лица съдържа 33 монети на стойност 13,28 евро, еквивалентни на 100,06 [[Хърватска куна|хърватски куни]], с продажна цена закръглена надолу до 100 хърватски куни (13,27 евро). Стартовите комплекти се продават в клоновете на Хърватската поща и FINA (Финансова агенция), както и в местните търговски банки. Клиентите са можели да закупят максимум два комплекта при една транзакция. Стартовите комплекти за бизнеса съдържат 525 монети на стойност 145,50 евро и са били налични за закупуване за 1 096,27 хърватски куни. Броят произведени стартови комплекти за физически лица и за търговци е съответно 1 200 000 и 200 000. [[Файл:Croeurokit.jpg|дясно|мини|200x200пкс|Хърватският публичен стартов комплект]] {| class="wikitable" |+Съдържание на хърватските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 5 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 13,28 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2022 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 1 200 000 |- | align="left" |За търговци | align="center" | 25 монети | align="center" | 50 монети | align="center" | 40 монети | align="center" | 40 монети | align="center" | 120 монети | align="center" | 50 монети | align="center" | 100 монети | align="center" | 100 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 145,50 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2022 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 200 000 |} {{Clear}} == Кипър == Кипър, заедно с Малта, се присъединяват към [[Еврозона|еврозоната]] на 1 януари 2008 г. На 3 декември 2007 г. Централната банка на Кипър емитира мини-стартови комплекти и бизнес комплекти с които кипърците да имат достатъчно евро в брой преди датата на преминаване към еврото. 40 000 стартови комплекта, на стойност 172 евро всеки, са налични за търговците, но са продадени само 22 000. Тъй като тези стартови комплекти съдържат монети във фишеци, използването на останалите комплекти от банките след навлзането на еврото е улеснено. За гражданите са налични 250 000 комплекта за физически лица, на стойност 17,09 евро (10 [[Кипърска лира|кипърски лири]]) всеки. От тях са продадени около 189 000. Според проучване на Евробарометър, повече от 70% от гражданите, закупили стартов комплект, са го отворили и са използвали монетите след преминаването към еврото, а около 20% са го запазили неотворен. След преминаването към еврото непродадените комплекти са изнесени, за да задоволят търсенето на колекционери на монети в чужбина. Кипърски евромонети на стойност 3,5 милиона евро са изнесени през първите три седмици на януари 2008 г. {| class="wikitable" |+Съдържание на кипърските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За търговци | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 2 фишека (50 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 172,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 03.12.2007 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 40 000 |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 3 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 8 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 7 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 17,09 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 03.12.2007 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 250 000 |} {{Clear}} == Естония == [[Файл:Euro_coins_starter_kit_(Estonia)1.JPG|мини|Стартов комплект с евромонети в Естония]] Естония се присъединява към еврозоната на 1 януари 2011 г. Тя е 17-ата държава членка. Стартовите комплекти за физически лица са налични от 1 декември 2010 г. заедно с 2 вида комплекти за юридически лица. Единият бизнес комплект съдържа монети на стойност 111 евро, опаковани във фишеци, а другият съдържа 15 фишека на стойност 198 евро. Стартовият комплект за физически лица съдържа монети на стойност 12,79 евро, на стойност около 200,12 [[Естонска крона|естонски крони]], като цената му е закръглена надолу до 200 EEK. {| class="wikitable" |+Съдържание на естонските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 2 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 7 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 12,79 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2010 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 700 000 |- | align="left" |За търговци, малък | align="center" | 1 фишек<br /> (25 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (25 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (40 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (40 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (40 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (50 монети) | align="center" | 1 фишек<br />(50 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (50 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 111,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2010 г. | style="text-align:center; width:50px;" | ? |} == Финландия == [[Файл:Sfstart.jpg|мини|200x200пкс|Стартов комплект за финландски бизнес]] Финландия издава стартов комплект за граждани, съдържащ по 1 монета от всяка купюра, което се равнява на 3,88 евро или около 23,07 [[Финландска марка|фински марки]], закръглена на 23 FIM фински марокански лири с Шведско закръгляване. {| class="wikitable" |+Съдържание на финландските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За търговци | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 1 фишек<br /> (25 монети) | align="center" | 3 фишека<br /> (120 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 3 фишека<br /> (120 монети) | align="center" | 2 фишека<br /> (100 монети) | align="center" | – | align="center" | - | style="text-align:center; width:50px;" | 168,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.01.2002 г. | style="text-align:center; width:50px;" | ? |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | align="center" | 1 монета | style="text-align:center; width:50px;" | 3,88 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.01.2002 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 500 000 |} {{Clear}} == Франция == Франция е не само е една от основателиките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], но и сред от първите страни приели еврото. Стартовите пакети с френски евромонети са налични за гражданите от 14 декември 2001 г. Комплектът съдържа 15,25 евро, на стойност около 100,03 [[Френски франк|френски франка]] (закръглено до 100 FRF). Комплектите съдържат монети от 1999, 2000 и 2001 г. [[Файл:France_Euro_starter_kit_(january_2002).jpg|мини|Стартов комплект за френски евромонети]] {| class="wikitable" |+Съдържание на латвийските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 2 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 8 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 14,23 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 10.12.2013 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 800 000 |} == Германия == [[Файл:Euro-Starterkit-Germany.jpg|мини|267x267пкс|Немският стартов комплект]] В Германия всеки стартов комплект съдържа 20 монети на обща стойност 10,23 евро, което се равнява на 20,01 [[Германска марка|германски марки]], закръглено на 20 DEM. Те са налични от 17 декември 2001 г. Има пет различни вида комплекти, по един за всеки монетен двор (A, D, F, G и J). Всеки монетен двор издава следните тиражи комплекти: * '''A:''' 12 100 000 комплекта * '''D:''' 11 600 000 комплекта * '''F:''' 12 100 000 комплекта * '''G:''' 8 100 000 комплекта * '''J:''' 9 600 000 комплекта {| class="wikitable" |+ ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | За физически лица | 4 монети | 3 монети | 4 монети | 7 монети | 4 монети | 5 монети | 7 монети | 6 монети | 15,25 евро | Краят на 2001 г. | 51 200 |} {{Clear}} == Гърция == [[File:GRmalta.jpg|мини|200x200пкс|Гръцкият стартов комплект]] Гръцкият стартов комплект съдържа монети на обща стойност 14,67 евро или 4 998,8025 [[Гръцка драхма|гръцки драхми]], като цената е закръглена нагоре до 5 000 GRD. Броят на монетите е както следва: * 2,00 € * 2 * 1,00 € * 5 * 0,50 € * 6 * 0,20 € * 7 * 0,10 € * 8 * 0,05 € * 6 * 0,02 € * 6 * 0,01 € * 5 == Ирландия == На 14 декември 2001 г. Ирландия издава 750 000 стартови комплекта. Всеки съдържа 19 монети на обща стойност 6,35 евро, или малко над 5 [[Ирландска лира|ирландски лири]]. Броятн на монетите е както следва: В Литва всеки стартов комплект съдържа 23 монети на обща стойност 11,59 евро, което се равнява на 40,02 [[Литовски литас|литовски литаса]] (закръглено на 40 LTL). Те са пуснати в обращение на 1 декември 2014 г. Литва издава 900 000 стартови комплекта. * 2,00 € * 1 * 1,00 € * 2 * 0,50 € * 2 * 0,20 € * 4 * 0,10 € * 4 * 0,05 € * 2 * 0,02 € * 1 * 0,01 € * 3 == Италия == Италия изготвя 30 000 000 стартови комплекта. Всеки е с номинална стойност 12,91 евро, което се равнява на 24 997,2457 [[Италианска лира|италиански лири]], закръглено на 25 000 ITL. Има два варианта на стартовите комплекти: единият има отпечатан текст върху пакета, а другият не. {| class="wikitable" |+Съдържание на италианските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" | Публичен мини-стартов комплект | align="center" | 2 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 10 монети | align="center" | 10 монети | align="center" | 11 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 12,91 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 15.12.2001 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 30 000 000 |} == Латвия == През декември 2013 г., Латвия публикува 800 000 стартови комплекта. Всеки комплект номинална стойност от 14,23 евро, еквивалент на 10,0009 [[Латвийски лат|латвийски лата]], а цената е закръглена на 10 LVL. {| class="wikitable" |+Съдържание на френските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За гражданите | align="center" | 4 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 6 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 15,25 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 14.12.2001 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 53 000 000 |} {{Clear}} == Литва == [[Файл:Lithuanian_euro_starter_kit.jpg|мини|Литовският стартов комплект]] {| class="wikitable" |+Съдържание на литовските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 2 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 3 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 11,59 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2014 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 900 000 |- | align="left" |За търговци (първи вариант) | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 1 фишек (40 монети) | align="center" | 1 фишек (40 монети) | align="center" | 1 фишек (40 монети) | align="center" | 1 фишек (50 монети) | align="center" | 1 фишек (50 монети) | align="center" | 1 фишек (50 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 111,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2014 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 60 000 |- | align="left" |За търговци (втори вариант) | align="center" | 2 фишека (50 монети) | align="center" | 2 фишека (50 монети) | align="center" | 1 фишек (40 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 1 фишек (50 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 3 фишека (150 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 200,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2014 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 50 000 |} == Люксембург == С изключение на различния текст на пактеа и различните национални страни на монетите, стартовите комплекти на Люксембург са същите какт белгийските комплекти, тъй като Белгия и Люксембург са имали в съществуващ валутен съюз. Всеки комплект съдържа еквивалента на 500.214 [[Люксембургски франк|люксембургски франка]] в евромонети, в същите бройки както белгийския комплект. (вижте таблицата с белгийските комплекти за повече информация) == Малта == [[Файл:MTeur2.jpg|мини|200x200пкс|Малтийски стартов комплект за търговци]] [[Файл:MTESK.jpg|мини|200x200пкс|Малтийски стартов комплект за физически лица]] Първите малтийски евромонети са достъпни в обращение от 1 декември 2007 г., когато са въведени стартови комплекти за търогвци на стойност 131 евро всеки, за да могат малките бизнеси да запълнят касовите си апарати с достатъчно количество евромонети преди въвеждането на еврото. Комплекти за физически лица, всеки на стойност 11,65 евро (5,001 [[Малтийска лира|малтийски лири]], закръглени надолу до 5 MTL) са пуснати в обращение на 10 декември 2007 г. Малта публикува 33 000 стартови комплекта за търговци и 330 000 за физически лица. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jore.neuf.fr/starter%20kit.html|заглавие=La page n'existe plus|издател=Jore.neuf.fr|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eurocollection.ning.com/|заглавие=The €uro Coins Collection Network|издател=Eurocollection.ning.com|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> Всички 33 000 стартови комплекта за търговци са продадени. {| class="wikitable" |+Съдържание на малтийски стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За търговци | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 1 фишек (40 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 3 фишека (120 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 131,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2007 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 33 000 |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 2 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 3 монети | align="center" | 4 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 11,65 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 10.12.2007 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 330 000 |} == Монако == Въпреки че не е член на Европейския съюз, през 1999 г. [[Монако]] приема еврото. Това се дължи главно на факта, че Монако няма собствена валута и е използвал [[Френски франк|френския франк]]. Европейският съюз има специално споразумение с Монако, което разрешава сеченето на ограничен брой евромонети. В края на 2001 г. Монако емитира 51 200 стартови комплекта с номинална цена от 15,25 евро (100 франка) всеки. Днес цената им в търговските сайтове достига над 600 евро. {| class="wikitable" |+ ! Стартови комплекти ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- |За гражданите | 2 монети | 3 монети | 4 монети | 4 монети | 3 монети | 2 монети | 1 монета | 1 монета | 10,23 евро | 17.12.2001 г. | 53 542 150 |} == Нидерландия == [[Файл:Dutchstarter.jpg|мини|200x200пкс|Холандският стартов комплект]] Нидерландия издаде два различни стартови комплекта, предназначени да образоват гражданите си за еврото. Единият съдържаше по една монета от всяка монета и беше раздаден безплатно на гражданите на Нидерландия в карта. Опаковани картички в отлично състояние оттогава са се превърнали в колекционерски предмети. Можеха да бъдат закупени допълнителни торбички с различни евромонети, за да се запознаят с тях. Тези торбички съдържаха монети на стойност 11,35 евро и се продаваха за 25 [[Нидерландски гулден|нидерландски лири]] (всъщност на стойност 25,01 гулдена), което беше почти същата стойност като монетите. {| class="wikitable" |+ ! Стартови комплекти ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | rowspan="2" | Публичен стартов комплект | 2 монети | 3 монети | 5 монети | 5 монети | 5 монети | 5 монети | 3 монети | 4 монети | 11,35 евро | ? | 8 800 000 |- | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 1 монета | 3,88 евро | ? | 16 000 000 |} == Португалия == На 17 декември 2001 г. бяха пуснати в продажба един милион стартови комплекта, съдържащи португалски евромонети. Всеки комплект се продаваше за 2005 [[Португалско ескудо|PTE]] (еквивалентно на около 10 евро). На 1 септември 2001 г. бяха пуснати в продажба бизнес комплекти с евромонети на стойност 250 евро. Бизнес комплектът включваше: - 50 монети от 2,00 евро - 50 монети от 1,00 евро - 120 монети от 0,50 евро - 120 монети от 0,20 евро - 80 монети от 0,10 евро - 100 монети от 0,05 евро - 100 монети от 0,02 евро - 100 монети от 0,01 евро. {| class="wikitable" |+ ! Стартови комплекти ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | Публичен мини-стартов комплект | 2 монети | 2 монети | 4 монети | 5 монети | 6 монети | 5 монети | 5 монети | 5 монети | 10,00 евро | 17.12.2001 г. | 1 000 000 |- | Стартов комплект за бизнес | 2 фишека (50 монети) | 2 фишека (50 монети) | 3 фишека (120 монети) | 3 фишека (120 монети) | 2 фишека (80 монети) | 2 фишека (100 монети) | 2 фишека (100 монети) | 2 фишека (100 монети) | 250,00 евро | 01.09.2001 г. | ? |} == Сан Марино == През 2002 г. Сан Марино беше сред страните извън ЕС, които се присъединиха към еврото. От всички страни, които преминаха към еврото, Сан Марино беше единствената страна, която не издаде стартов комплект за еврото. <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (May 2025)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> == Словакия == [[Файл:SlovakiaEuroStarterKit.jpg|мини|200x200пкс|Словашкият стартов комплект]] Словакия се присъедини към [[Еврозона|еврозоната]] на 1 януари 2009 г. Като част от подготовката за преминаване към еврото, Словакия емитира 1 200 000 стартови пакета за широката общественост на 1 декември 2008 г. Всеки стартов комплект съдържа 16,60 евро в монети; това се равнява на 500,09 [[Словашка крона|словашки крони]], но цената беше закръглена надолу до 500 словашки крони. Стартовите комплекти бяха налични за закупуване в клоновете на Словашката поща, местните търговски банки и Националната банка на Словакия. Почти 90% от словашките стартови комплекти бяха продадени през първите пет дни. {| class="wikitable" |+Съдържание на италианските стартови комплекти ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" |За физически лица | align="center" | 2 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 5 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 10 монети | align="center" | 10 монети | align="center" | 11 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 12,91 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 15.12.2001 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 30 000 000 |} == Словения == [[Файл:SloveniaBkit.jpg|мини|206x206пкс|Словения – Стартов комплект за професионални работници с пари в брой]] Словения беше първата страна, която се присъедини към [[Еврозона|еврозоната]] от 10-те нови държави-членки, присъединили се към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] през 2004 г. На 1 декември 2006 г. специални стартови пакети словенски евромонети бяха предоставени на професионалните работници с пари в брой. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jore.neuf.fr/starter%20kit.html|заглавие=La page n'existe plus|издател=Jore.neuf.fr|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> На 15 декември 2006 г. широката общественост можеше да закупи стартови комплекти евро; бяха произведени 450 000 от тези комплекти. Всеки комплект съдържаше 44 монети на стойност 12,52 евро (3 000,2928 [[Словенски толар|SIT]], закръглени на 3 000 SIT). {| class="wikitable" |+Съдържание на словенските стартови комплекти <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jore.neuf.fr/starter%20kit.html|заглавие=La page n'existe plus|издател=Jore.neuf.fr|достъп_дата=2011-04-26}}</ref> ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" | Стартов комплект за професионални работници с пари в брой | align="center" | 1 фишек (25 монети) | align="center" | 3 фишека (75 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 2 фишека (80 монети) | align="center" | 3 фишека (120 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | align="center" | 2 фишека (100 монети) | style="text-align:center; width:50px;" | 201,00 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.12.2006 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 45 000 |- | align="left" | Публичен мини-стартов комплект | align="center" | 2 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 4 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 8 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 12,52 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 15.12.2006 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 450 000 |} {{Clear}} == Испания == [[Файл:Monedero-euro-oficial-f-n-m-t_vip.jpg|мини|200x200пкс|Испания – „Монедеро Евро“]] Испания беше една от първите страни, които се присъединиха към [[Еврозона|еврозоната]] . Испанските стартови комплекти или „Monedero Euro“ имаха номинална стойност от 12,02 евро, еквивалентно на 1 999 959 [[Песета|испански песети]] ; те обаче се продаваха за 2000 испански песети. Тези комплекти бяха пуснати в обращение на 15 декември 2001 г. На 1 септември 2001 г. бяха издадени специални стартови комплекти за търговци. Последните имаха номинална стойност от 30,41 евро (5060 песети). {| class="wikitable" |+Съдържание на стартовите комплекти за испански език ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" | Стартов комплект за бизнес | align="center" | 15 монети | align="center" | | align="center" | | align="center" | 2 монети | align="center" | | align="center" | | align="center" | | align="center" | 1 монета | style="text-align:center; width:50px;" | 30,41 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.09.2001 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 3 500 000 |- | align="left" | Публичен мини-стартов комплект | align="center" | 2 монети | align="center" | 2 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 7 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 6 монети | align="center" | 9 монети | align="center" | 4 монети | style="text-align:center; width:50px;" | 12,02 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 15.12.2001 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 23 000 000 |} {{Clear}} == Ватикана == [[Файл:Vat2008euro.jpg|мини|200x200пкс|Ватикана 2008, 2-ри стартов комплект]] На 1 март 2002 г. [[Ватикан|Ватикана]] издаде 1000 стартови комплекта. <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (April 2020)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> Това беше единствената нация, която издаде стартови комплекти доста след преминаването към еврото, поради което тези стартови комплекти станаха колекционерски предмети. Всеки комплект се състоеше от осем монети, по една монета от всяка номинална стойност (€0,01 – €2,00), като по този начин имаше номинална стойност от €3,88. Всяка монета има изображение на вече покойния папа [[Йоан Павел II]] . Въпреки че тези пакети бяха достъпни безплатно, днес цената им в търговските уебсайтове е значителна. С едва 1000 издания, това е най-редкият стартов комплект. През 2008 г. Ватикана пусна 6400 „стартови комплекта“; този път обаче монетите бяха с изображение на вече покойния [[Бенедикт XVI]] . Всеки комплект съдържа осем монети, отново по една монета от всяка номинална стойност, и беше предоставен безплатно на жителите и служителите на Ватикана. {| class="wikitable" |+Съдържание на стартовия комплект на Ватикана ! Стартов комплект ! 2,00 евро ! 1,00 евро ! 0,50 евро ! 0,20 евро ! 0,10 евро ! 0,05 евро ! 0,02 евро ! 0,01 евро ! Номинална стойност ! Дата на издаване ! Количество |- | align="left" | Стартов комплект за Ватикана 2002 | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | style="text-align:center; width:50px;" | 3,88 евро | style="text-align:center; width:50px;" | 01.03.2002 г. | style="text-align:center; width:50px;" | 1000 |- | align="left" | Стартов комплект за Ватикана 2008 | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | align="center" | 1 монета<br /><br /><br /><br /> | style="text-align:center; width:50px;" | 3,88 евро | style="text-align:center; width:50px;" | неизвестен.2008 | style="text-align:center; width:50px;" | 6 400 |} {{Clear}} == Обобщение == === Стартови комплекти за физически лица === {| class="wikitable" |- style="background:#ddd; text-align:center;" |Country |Coins |€2 |€1 |50 |20 |10 |5 |2 |1 | colspan="2" |Face Value |Quantity |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Andorra |'''8''' |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |'''€3.88''' | - | - |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Austria |'''33''' |4 |4 |2 |3 |6 |4 |4 |6 |'''€14.54''' |200.074 ATS |6,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Belgium |'''29''' |2 |5 |4 |3 |5 |4 |4 |2 |'''€12.40''' |500.214 BEF |5,300,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Bulgaria |'''42''' |2 |2 |4 |5 |7 |6 |7 |9 |'''€10.23''' |20.01 BGN |? |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Croatia |'''33''' |3 |3 |5 |5 |5 |3 |4 |5 |'''€13.28''' |100.058 HRK |1,200,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Cyprus |'''47''' |3 |5 |7 |8 |5 |6 |6 |7 |'''€17.09''' |10.002 CYP |250,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Estonia |'''42''' |2 |4 |5 |6 |6 |6 |6 |7 |'''€12.79''' |200.120 EEK |700,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Finland |'''8''' |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |'''€3.88''' |23.069 FIM |500,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |France |'''40''' |4 |3 |4 |7 |4 |5 |7 |6 |'''€15.25''' |100.033 FRF |53,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Germany |'''20''' |2 |3 |4 |4 |3 |2 |1 |1 |'''€10.23''' |20.008 DEM |53,542,150 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Greece |'''45''' |2 |5 |6 |7 |8 |6 |6 |5 |'''€14.67''' |4,998.802 GRD |3,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Ireland |'''19''' |1 |2 |2 |4 |4 |2 |1 |3 |'''€6.35''' |5.001 IEP |750,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Italy |'''53''' |2 |4 |5 |5 |6 |10 |10 |11 |'''€12.91''' |24,997.245 ITL |30,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Latvia |'''45''' |2 |4 |7 |8 |7 |5 |6 |6 |'''€14.23''' |10.001 LVL |800,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Lithuania |'''23''' |3 |3 |3 |3 |3 |2 |3 |3 |'''€11.59''' |40.017 LTL |900,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Luxembourg |'''29''' |2 |5 |4 |3 |5 |4 |4 |2 |'''€12.40''' |500.214 LUF |700,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Malta |'''34''' |2 |3 |5 |6 |6 |5 |3 |4 |'''€11.65''' |5.001 MTL |330,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Monaco |'''40''' |4 |3 |4 |7 |4 |5 |7 |6 |'''€15.25''' |100.033 FRF |51,200 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Netherlands |'''8''' |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |'''€3.88''' |8.550 NLG |16,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Netherlands |'''32''' |2 |3 |5 |5 |5 |5 |3 |4 |'''€11.35''' |25.012 NLG |8,800,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Portugal |'''34''' |2 |2 |4 |5 |6 |5 |5 |5 |'''€10.00''' |2,004.820 PTE |1,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Slovakia |'''45''' |2 |6 |8 |8 |6 |5 |5 |5 |'''€16.60''' |500.092 SKK |1,200,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Slovenia |'''44''' |2 |4 |4 |7 |6 |6 |7 |8 |'''€12.52''' |3,000.293 SIT |450,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Spain |'''43''' |2 |2 |7 |7 |6 |6 |9 |4 |'''€12.02''' |1,999.959 ESP |23,000,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Vatican 2002 |'''8''' |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |'''€3.88''' |7,512.727 VAL |1,000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" |Vatican 2008 |'''8''' |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |'''€3.88''' |7,512.727 VAL |6,400 |} === Стартови комплекти за юридически лица === {| class="wikitable" |- style="background:#ddd; text-align:center;" |Държава | фишеци | 2 евро | 1 евро | 50 | 20 | 10 | 5 | 2 | 1 | colspan="2" | Номинална стойност | Количество |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Хърватия | '''-''' | - | - | - | - | - | - | - | - | '''145,50 евро''' | 1 096 269 хърватски куни | 200 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Кипър | '''15''' | 1 | 2 | 2 | 2 | 2 | 2 | 2 | 2 | '''172 евро''' | 100.667 CYP | 40 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Финландия | '''12''' | 1 | 1 | 3 | 2 | 3 | 2 | - | - | '''168 евро''' | 998.883 ФИМ | ? |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Малта | '''14''' | 1 | 1 | 1 | 2 | 3 | 2 | 2 | 2 | '''131 евро''' | 56.238 MTL | 33 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Португалия | '''18''' | 2 | 2 | 3 | 3 | 2 | 2 | 2 | 2 | '''250 евро''' | 50 120,5 PTE | ? |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Словения | '''17''' | 1 | 3 | 2 | 2 | 3 | 2 | 2 | 2 | '''201 евро''' | 48 167,64 SIT | 45 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Испания | '''18''' | 15 | - | - | 2 | - | - | - | 1 | '''30,41 евро''' | 5 059 798 испански тираж | 3 500 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Литва | '''8''' | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | '''111,00 евро''' | 383.261 лири | 60 000 |- style="text-align:center;" | style="text-align:left;" | Литва | '''15''' | 2 | 2 | 1 | 2 | 2 | 1 | 2 | 3 | '''200,00 евро''' | 690,56 лири | 50 000 |} == Референции == {{Clear}}{{Clear}}{{Clear}} * [http://coteuro.voila.net/ Евро Кот] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100718094255/http://coteuro.voila.net/|date=18 July 2010}} * [http://eurocollection.ning.com Блог за колекцията от евромонети] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101109134053/http://eurocollection.ning.com/|date=9 November 2010}} {{Clear}}{{Clear}}{{Clear}} <nowiki>[[Категория:Евромонети]] [[Категория:Евро]] [[Категория:Монети]]</nowiki> 7aeq549h8suwnidvxecfzuk2jsvoerz Потребител беседа:PaleoWolf 3 894564 12896093 12896069 2026-05-02T12:29:19Z PaleoWolf 381188 /* Числителни редни имена */ Отговор 12896093 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравейте, PaleoWolf!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошли в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можете да започнете своята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежавате някакви специални умения, за да допринасяте в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебайте]] и дайте своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получите от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да Ви улеснят. Надяваме се и Вие да помагате на новите потребители след време. Моля да се запознаете с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвайте Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемате. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можете да се справите с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебайте [[Уикипедия:Разговори|да попитате общността]]. * '''Не се притеснявайте, ако направите грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадете нова статия, уверете се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишете за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишете, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можете да използвате своя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвайте за наблюдение страниците, които редактирате или Ви интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можете да следите промените по тях чрез своя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можете да включите опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Някои статии в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаете други езици, можете да допринасяте и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвайте се]]''', когато пишете на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искате да привлечете вниманието на друг редактор, използвайте в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяйте за подписа''' от горната точка! * Ако желаете, може да споделите нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|своята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с Вашите знания и опит, придава тежест на редакциите Ви. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говорите. Желателно е да я добавите към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качвате]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Вие притежавате авторските права на картинките, създадени от Вас, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриете статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадете статия по погрешка, добавете шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |} --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:05, 10 януари 2026 (UTC) == Източник == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Вашите скорошни промени по енциклопедията не указват [[У:БИ|благонадежден източник на информацията]]. Те бяха отменени и засега са архивирани в историята на статията, но можете да ги направите отново, ако [[У:ПИ|посочите източника]]. Ако имате нужда от помощ при редактирането, моля, погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-източник1 --> [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:48, 10 януари 2026 (UTC) : Уважаеми колега [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] предлагам Ви на първо място да укротите малко топката с това връщане съдейки по Вашите последни редакции и с обявяването на почти всички редакции, които Вие сте върнал като „вандализъм“. Ще си позовля да Ви попитам само за [[Военна диктатура]] къде е проблема? Може би, че източниците са малко, но това е превод от рускиезичната Уикипедия (мисля, че беше), където също са посочени само тези източници. Другите Ви връщания няма да ги коментирам, въпреки че пак не виждам къде са „вандализмите“. Сигурно затова, че статиите са разширени и допълнени. Може би трябваше да върнете като вандализъм и редакцията ми [[Санго|тук]] вместо да си играте да изтривате текста ръчно. Давайте смело по този начин. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 18:55, 10 януари 2026 (UTC) :: Благодаря за отговора и за вниманието, което отдавате на редактирането, PaleoWolf. Разбирам, че може да има разлики меджу моята и Вашата интерпретация на източниците и подходите за използването им. Важно е всеки принос в „Уикипедия“ да бъде придружен с надеждни източници – уебсайтове, книги, научни публикации, академични издания или официални доклади. Прехвърлянето на текст от една езикова версия в друга не легитимира липсата на такива. В статията „Военна диктатура“ бяхте добавили '''13 649 байта текст''' и само три нови източника, в които не се съдържаше 90% от информацията в седемте абзаца. :: Моля, прегледайте [[Уикипедия:Цитиране на източници|тази политика]]. Ако имате нужда от помощ при намиране на подходящи източници или при редактирането на статията, не се колебайте да се свържете с мен, с който и да е друг колега или да пишете на [[Уикипедия:Разговори|страницата за общи разговори]]. :: Благодаря Ви за сътрудничеството. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:48, 10 януари 2026 (UTC) == Относно избори 2026 в България == Здравейте имам по актуална Карта на България от предсрочните парламентарни избори който се проведоха на 19 април 2026 г. Моля сложете я под статията аз бих я сложил но статията е заключена и изисква специално одоберние ако я сложите ще съм ви блягодарен Хубава вечер <nowiki>[[File:2026 Bulgarian parliamentary election.svg]]</nowiki> [[Специални:Приноси/&#126;2026-24654-87|&#126;2026-24654-87]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-24654-87|беседа]]) 20:42, 21 април 2026 (UTC) :Честно казано тази, която предлагате, изглежда по-добра. Вече е добавена. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 02:14, 22 април 2026 (UTC) == Числителни редни имена == Здравей, виждам, че си избрал нов подход за добавянето на числителните редни имена в статиите за държави. Досега използваният с окончание не е ли по-отчетлив в шаблоните, отколкото с точка? Например в статията „Финландия“: {| class=wikitable | '''Гъстота''' 16,7 души/km² ([[Списък на страните по гъстота на населението|210-о]]) |- | '''Гъстота''' 16,7 души/km² ([[Списък на страните по гъстота на населението|210.]]) |} Първият пример не изглежда ли по-разбираем с оглед на това, че във втория не става ясно за неподозиращия читател какво е това 210? Иска ми се просто да чуя твоето мнение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:57, 2 май 2026 (UTC) :Привет. Може би първият вариант е по-разбираем, въпреки че дали ще пише 210-о или 210. пак ми е еднакво горе-долу. Идеята беше, че така (при вторият вариант) текста стои на един ред, а при използването на първия понеже няма достатъчно място текста се пренася на втори ред. По-голямата част от текста е на първия ред, а на втория остава примерно само „-о“. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 08:04, 2 май 2026 (UTC) ::Ясно, вече разбирам логиката. Е, както прецениш. От гледна точка на правописа и двете са правилни, така че едва ли би имало проблем. Честно казано, не съм виждал досега да се пренася на нов ред, но мога само да подскажа, че има и т.нар. non-breaking hyphen (U+2011). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 2 май 2026 (UTC) :::Извинявай, имах предвид да се използва директно знакът, не HTML нотацията му. Когато някой понечи да редактира статията, трябва текстът да е разбираем, затова ползваме <code>ѝ</code>, а не <code>и&amp;#768;</code>. Има го като бутон над полето за редактиране, отбелязан е с <code>nb-</code>. Добавен е сравнително скоро, преди 4 години: [[Уикипедия:Разговори/Архив/2022/януари]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:48, 2 май 2026 (UTC) ::::Благодаря, ще го използвам него. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 12:29, 2 май 2026 (UTC) pjo3axkw1lzfu5fysbaiia80j33unm5 Вяра, Надежда, Любов 0 894911 12896690 12892675 2026-05-03T03:39:22Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Актьорски състав */ 12896690 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Вяра, Надежда, Любов“ | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Медицинска драма]]<br>[[Криминална литература|Криминален]]<br>[[Романтичен]] | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Милена Фучеджиева]],<br>Елена Иванова и др. | Режисура = [[Виктор Чучков (актьор)|Виктор Чучков]],<br>Станислав Тодоров – Роги,<br>Мартин Илиев | Камера = Александър Станишев | Актьори = Ванеса Пеянкова,<br>Катерина Борисова,<br>[[Албена Павлова]],<br>Пламен Димов,<br>[[Даниел Върбанов]],<br>Калоян Трифонов,<br>[[Невена Бозукова]],<br>[[Роберт Янакиев]],<br>[[Нети|Антоанета Добрева]],<br>Борис Кръстев,<br>[[Жаклин Даскалова]],<br>Антъни Пенев и др. | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 39 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Анастасия Артьомова | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Александър Христов,<br>bTV Media Group и Албион Филмс | Времетраене = 39 – 48 минути<br>(без рекламите) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 6 март 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ | Страница в IMDb = 39691174 }} '''„Вяра, Надежда, Любов“''' е български драматичен телевизионен сериал, излъчван по [[Би Ти Ви|bTV]], чиято телевизионна премиера е на 6 март 2026 г.<ref>[https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/novini/novijat-balgarski-serial-na-btv-vjara-nadezhda-ljubov-startira-tazi-vecher-ot-22-00-ch.html Новият български сериал на bTV „Вяра, Надежда, Любов“ стартира на 6 март от 22:00 ч.]</ref> == Описание == Сериалът проследява преплетени човешки съдби в болнична среда в България през 90-те години. Личните драми на медицинските специалисти се сблъскват с напрегнатото им ежедневие и с трудни морални избори. На фона на обществените сътресения на прехода се разкриват тайни, престъпни зависимости и последиците от решения, които оставят траен отпечатък върху живота на героите. Наред с медицинските сюжетни линии сериалът представя и подземния свят в България през същия период, включващ гангстерски клубове, контрабанда и корупция, както и скрити връзки между организираната престъпност и властта. Болницата и нощният клуб „Марсилия“ се разкриват като неочаквано свързани елементи в сложна мрежа от тайни, измами и незаконни сделки.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/vjara-nadezhda-ljubov-novijat-balgarski-serial-na-btv-startira-tazi-prolet.html „Вяра, Надежда, Любов“ – новият български сериал на bTV стартира тази пролет]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! Подзаглавие !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Премиера !! Финал !! Излъчване |- ! 1 | „Родени в тайна. Израснали в лъжа“ || [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || 39 || 5 март (Voyo)<br>6 март (bTV) || 28 май (Voyo)<br>31 май (bTV)|| петък – неделя,<br>22:00 – 23:00 |} == Актьорски състав == * Ванеса Пеянкова – ''Маргарита Луканова'' * Катерина Борисова – ''Екатерина Стоянова'' * [[Албена Павлова|Албена Павлова-Маркова]] – ''Светла Стоянова'' * Пламен Димов – ''Филип Константинов'' * [[Даниел Върбанов]] – ''Васил Стоев – Васо'' * Калоян Трифонов – ''Ангел Миланов - Геле'' * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] – ''Лидия Дерменджиева'' * [[Роберт Янакиев]] – ''проф. Никола Дерменджиев'' * [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] – ''доц. Красимира Жекова'' * Борис Кръстев – ''Атанас Дерменджиев'' * [[Жаклин Даскалова]] – ''Диана Димова'' * Антъни Пенев – ''Богдан Кацаров'' * [[Мария Сотирова]] – ''Зоя Кръстева'' * Стефан Иванов – ''Владо Стоев'' * Петър Дочев – ''Лъчезар Гърков'' * Георги Богданов – ''Георги Луканов'' * Мария Манолова – ''Ивета Найденов'' * [[Даниел Бачорски]] – ''Близнака'' * Таня Деру – ''Рада Генчева'' * Мартина Пенева – ''Биляна'' * Божидара Тепалкова – ''Силвия'' * Хенри Ескелинен – ''Съпругът'' * Кристина Топалова – ''Съпругата'' * Галина Янис – ''Бубето'' * [[Любомир Фърков]] – ''Директор Бърза Помощ'' * [[Мина Маркова]] – ''Младата Светла'' * Теодора Мирянова – ''Петя'' * Цветан Апостолов – ''Емил'' * Лора Тенчева – ''Евгения'' * Деян Еничеров – ''Павел'' * Аделина Петрова – ''Йорданка'' * Мирела Карабанчева – ''Криси'' * Марина Фърцова – ''Станка'' * Нуфрат Ваджипова – ''Рафие'' * Сердар Чалъшкин – ''Ахмед'' * Александра Стойнова – ''Александра Станишева'' * Соня Денева – ''Станислава'' * Димитър Терзиев – ''Ивайло Иванов'' * Калоян Говедарски – ''инсп. Йордан Кантарджиев'' * Антон Димитрачков – ''инсп. Казаков'' * Илияна Лазарова – ''Нели Луканова'' * Милена Ерменкова * [[Момчил Карамитев]] – ''Живко, бащата на Филип'' * [[Искра Ангелова]] – ''майката на Филип'' * Емона Соколова – ''Анелия'' * Цвета Балийска – ''Майката на Анелия'' * Явор Ралинов – ''Бащата на Анелия'' * Марин Рангелов – ''Явор'' * Самуела-Ивана Церовска – ''Сиси'' * Дебора Георгиева – ''Мими'' * Добринка Гецова – ''Теодора Петкова'' * Александра Майдавска – ''Таня'' * Явор Костов – ''Съпругът на Таня'' * Елиа Агапиу – ''Отровено момиче'' * Асен Йорданов – ''Дани'' * Ясен Попов – ''Петър Легион'' * Сирма Кунчева – ''Лили'' * Николай Николов – ''Представител на ампули'' * Соня Деянова – ''Баба Станислава'' * Гергана Либова – ''Невена'' * Йоана Рачева – ''Ани'' * Васил Грънчаров – ''Денчо'' * Людмила Сланева – ''Марина'' * [[Мариан Маринов]] – ''Христо'' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ Официален уебсайт] * [https://btvplus.bg/produkt/seriali/71937/vyara-nadezhda-lyubov/sezon-1 „Вяра, Надежда, Любов“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ на VOYO] * {{Facebook|vyara.nadezhda.lyubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * {{Instagram|vyara.nadezhda.lubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * [https://www.tiktok.com/@vyara.nadezhda.lubov.btv „Вяра, Надежда, Любов“ в TikTok] * {{imdb title|39691174}} * [https://www.themoviedb.org/tv/313377-vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ в TMDB] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:2026 година в България]] li9kuoc2hb2qj75dsk335wai8lk9fvk 12896739 12896690 2026-05-03T05:20:31Z Radiohist 106368 /* Актьорски състав */ Добавям хиперлинк на Марин Рангелов 12896739 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Вяра, Надежда, Любов“ | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Медицинска драма]]<br>[[Криминална литература|Криминален]]<br>[[Романтичен]] | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Милена Фучеджиева]],<br>Елена Иванова и др. | Режисура = [[Виктор Чучков (актьор)|Виктор Чучков]],<br>Станислав Тодоров – Роги,<br>Мартин Илиев | Камера = Александър Станишев | Актьори = Ванеса Пеянкова,<br>Катерина Борисова,<br>[[Албена Павлова]],<br>Пламен Димов,<br>[[Даниел Върбанов]],<br>Калоян Трифонов,<br>[[Невена Бозукова]],<br>[[Роберт Янакиев]],<br>[[Нети|Антоанета Добрева]],<br>Борис Кръстев,<br>[[Жаклин Даскалова]],<br>Антъни Пенев и др. | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 39 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Анастасия Артьомова | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Александър Христов,<br>bTV Media Group и Албион Филмс | Времетраене = 39 – 48 минути<br>(без рекламите) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 6 март 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ | Страница в IMDb = 39691174 }} '''„Вяра, Надежда, Любов“''' е български драматичен телевизионен сериал, излъчван по [[Би Ти Ви|bTV]], чиято телевизионна премиера е на 6 март 2026 г.<ref>[https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/novini/novijat-balgarski-serial-na-btv-vjara-nadezhda-ljubov-startira-tazi-vecher-ot-22-00-ch.html Новият български сериал на bTV „Вяра, Надежда, Любов“ стартира на 6 март от 22:00 ч.]</ref> == Описание == Сериалът проследява преплетени човешки съдби в болнична среда в България през 90-те години. Личните драми на медицинските специалисти се сблъскват с напрегнатото им ежедневие и с трудни морални избори. На фона на обществените сътресения на прехода се разкриват тайни, престъпни зависимости и последиците от решения, които оставят траен отпечатък върху живота на героите. Наред с медицинските сюжетни линии сериалът представя и подземния свят в България през същия период, включващ гангстерски клубове, контрабанда и корупция, както и скрити връзки между организираната престъпност и властта. Болницата и нощният клуб „Марсилия“ се разкриват като неочаквано свързани елементи в сложна мрежа от тайни, измами и незаконни сделки.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/vjara-nadezhda-ljubov-novijat-balgarski-serial-na-btv-startira-tazi-prolet.html „Вяра, Надежда, Любов“ – новият български сериал на bTV стартира тази пролет]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! Подзаглавие !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Премиера !! Финал !! Излъчване |- ! 1 | „Родени в тайна. Израснали в лъжа“ || [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || 39 || 5 март (Voyo)<br>6 март (bTV) || 28 май (Voyo)<br>31 май (bTV)|| петък – неделя,<br>22:00 – 23:00 |} == Актьорски състав == * Ванеса Пеянкова – ''Маргарита Луканова'' * Катерина Борисова – ''Екатерина Стоянова'' * [[Албена Павлова|Албена Павлова-Маркова]] – ''Светла Стоянова'' * Пламен Димов – ''Филип Константинов'' * [[Даниел Върбанов]] – ''Васил Стоев – Васо'' * Калоян Трифонов – ''Ангел Миланов - Геле'' * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] – ''Лидия Дерменджиева'' * [[Роберт Янакиев]] – ''проф. Никола Дерменджиев'' * [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] – ''доц. Красимира Жекова'' * Борис Кръстев – ''Атанас Дерменджиев'' * [[Жаклин Даскалова]] – ''Диана Димова'' * Антъни Пенев – ''Богдан Кацаров'' * [[Мария Сотирова]] – ''Зоя Кръстева'' * Стефан Иванов – ''Владо Стоев'' * Петър Дочев – ''Лъчезар Гърков'' * Георги Богданов – ''Георги Луканов'' * Мария Манолова – ''Ивета Найденов'' * [[Даниел Бачорски]] – ''Близнака'' * Таня Деру – ''Рада Генчева'' * Мартина Пенева – ''Биляна'' * Божидара Тепалкова – ''Силвия'' * Хенри Ескелинен – ''Съпругът'' * Кристина Топалова – ''Съпругата'' * Галина Янис – ''Бубето'' * [[Любомир Фърков]] – ''Директор Бърза Помощ'' * [[Мина Маркова]] – ''Младата Светла'' * Теодора Мирянова – ''Петя'' * Цветан Апостолов – ''Емил'' * Лора Тенчева – ''Евгения'' * Деян Еничеров – ''Павел'' * Аделина Петрова – ''Йорданка'' * Мирела Карабанчева – ''Криси'' * Марина Фърцова – ''Станка'' * Нуфрат Ваджипова – ''Рафие'' * Сердар Чалъшкин – ''Ахмед'' * Александра Стойнова – ''Александра Станишева'' * Соня Денева – ''Станислава'' * Димитър Терзиев – ''Ивайло Иванов'' * Калоян Говедарски – ''инсп. Йордан Кантарджиев'' * Антон Димитрачков – ''инсп. Казаков'' * Илияна Лазарова – ''Нели Луканова'' * Милена Ерменкова * [[Момчил Карамитев]] – ''Живко, бащата на Филип'' * [[Искра Ангелова]] – ''майката на Филип'' * Емона Соколова – ''Анелия'' * Цвета Балийска – ''Майката на Анелия'' * Явор Ралинов – ''Бащата на Анелия'' * [[Марин Рангелов]] – ''Явор'' * Самуела-Ивана Церовска – ''Сиси'' * Дебора Георгиева – ''Мими'' * Добринка Гецова – ''Теодора Петкова'' * Александра Майдавска – ''Таня'' * Явор Костов – ''Съпругът на Таня'' * Елиа Агапиу – ''Отровено момиче'' * Асен Йорданов – ''Дани'' * Ясен Попов – ''Петър Легион'' * Сирма Кунчева – ''Лили'' * Николай Николов – ''Представител на ампули'' * Соня Деянова – ''Баба Станислава'' * Гергана Либова – ''Невена'' * Йоана Рачева – ''Ани'' * Васил Грънчаров – ''Денчо'' * Людмила Сланева – ''Марина'' * [[Мариан Маринов]] – ''Христо'' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ Официален уебсайт] * [https://btvplus.bg/produkt/seriali/71937/vyara-nadezhda-lyubov/sezon-1 „Вяра, Надежда, Любов“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ на VOYO] * {{Facebook|vyara.nadezhda.lyubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * {{Instagram|vyara.nadezhda.lubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * [https://www.tiktok.com/@vyara.nadezhda.lubov.btv „Вяра, Надежда, Любов“ в TikTok] * {{imdb title|39691174}} * [https://www.themoviedb.org/tv/313377-vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ в TMDB] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:2026 година в България]] jmi305t88tkjhl9cnvyh7unl2gkdvdz Волф (награда) 0 895762 12896989 12810064 2026-05-03T10:47:58Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896989 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = „Волф“ | категория = | текущи_награди = | картинка = Wolf prize icon.svg | големина = 150 пкс | пояснение = | алтернативно = | описание = Изключителни постижения в селското стопанство, химията, математиката, медицината, физиката и изкуствата | представящ = [[Фондация „Волф“]] | домакин = | дата = | място = | държава = Израел | водещ = | възнаграждение = 100 000 [[щатски долар]]а | година = | година2 = | носител = | уебсайт = {{URL|wolffund.org.il}} | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = | общомедия = }} '''Наградата „Волф“''' ({{lang|he|פרס וולף}}) се присъжда в [[Израел]] от [[1978]] г. от Фондация „Волф“ ([[английски език|англ.]] The Wolf Foundation). Наградата се връчва ежегодно в шест номинации: селско стопанство, химия, математика, медицина, физика и изкуство. Тя се ползва с висок авторитет и често се счита за втората по престиж след [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] (в медицината – след [[Ласкер (награда)|наградата „Ласкер“]]).<ref>{{Cite web |url=http://physicsworld.com/cws/article/news/18884 |title=Physicsworld.com: Wolf prize goes to particle theorists |access-date=2011-08-31 |archive-date=2012-02-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120217193544/http://physicsworld.com/cws/article/news/18884 |url-status=dead |достъп_дата=2026-01-31 |архив_дата=2012-02-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120217193544/http://physicsworld.com/cws/article/news/18884 }}</ref><ref>Basolo, F: «From Coello to Inorganic Chemistry: A Lifetime of Reactions», page 65, Springer, 2002</ref> Много от лауреатите на наградата „Волф“ впоследствие са удостоени с Нобелова награда. == За наградата == Фондацията е създадена през [[1976]] г. от [[Рикардо Волф]] (1887 – 1981), изобретател, дипломат и филантроп, и съпругата му Франсиска Субирана-Волф ([[1900]] – [[1981]]), с цел насърчаване на науката и изкуството в полза на човечеството. Рикардо Волф е роден в [[Хановер]] ([[Германия]]). Малко преди началото на [[Първата световна война]] емигрира в [[Куба]]. Посланик е на Куба в [[Израел]] от [[1971]] г., а след прекъсването на дипломатическите отношения през [[1973]] г. остава в Израел до края на живота си. Наградата „Волф“ се връчва ежегодно (с възможни прекъсвания) в шест номинации: [[земеделие]], [[химия]], [[математика]], [[медицина]], [[физика]] и изкуство. Наградата в областта на изкуствата се присъжда по принципа на ротация на отделните изкуства. Редуването се извършва в следния ред: [[живопис]], [[музика]], [[архитектура]], [[скулптура]]. Наградата включва диплома и парична сума в размер на 100 000 [[щатски долар]]а. Изборът на победителите във всяка област се извършва от международни комисии, съставени от трима експерти. Всяка година се формират нови състави на комитетите. Фондацията има статут на частна нестопанска организация. Настойниците, членовете на Съвета и Комитетите изпълняват своите задължения на доброволни начала. През [[1975]] г. [[Кнесет]]ът одобрява специален Закон за фондацията „Волф“. Наградата „Волф“ е една от малкото недържавни награди, които имат комплексен характер, т.е. обхващат едновременно няколко сфери на човешката дейност. == Лауреати == {{Вижте също|:Категория:Лауреати на наградата „Волф“}} Към 2023 г. има 439 лауреати, като повече от половината от тях са от САЩ.<ref>{{Cite web |url=http://mfa.gov.il/MFA/PressRoom/2018/Pages/Laureates-of-2018-Wolf-Prize-announced-12-February-2018.aspx |title=Архивированная копия |access-date=2018-03-22 |archive-date=2018-03-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180322204842/http://mfa.gov.il/MFA/PressRoom/2018/Pages/Laureates-of-2018-Wolf-Prize-announced-12-February-2018.aspx |url-status=live }}</ref> * [[Лауреати на наградата „Волф“ (математика)]] * [[Лауреати на наградата „Волф“ (изкуство)]] * [[Лауреати на наградата „Волф“ (химия)]] * [[Лауреати на наградата „Волф“ (физика)]] * [[Лауреати на наградата „Волф“ (медицина)]] * [[Лауреати на наградата „Волф“ (земеделие)]] == Източници == <references /> {{Commons|}} == Външни препратки == * [http://www.wolffund.org.il/ Официален сайт на Фондация „Волф“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110927064631/http://www.wolffund.org.il/ |date=2011-09-27 }} * [https://eleven.co.il/state-of-israel/education/13307/ Награда „Волф“ – статия от Електронната еврейска енциклопедия] [[Категория:Награда „Волф“| ]] [[Категория:Награди за наука]] [[Категория:Награди за математика]] [[Категория:Награди за физика]] [[Категория:Награди за химия]] [[Категория:Награди за медицина]] [[Категория:Награди за изкуство]] siqccg49bnz53d1p8v4zadqv9lb5wcp Потребител:EmilMilkov/Пясъчник 2 896267 12896631 12818796 2026-05-02T23:51:35Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896631 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[НСК Олимп]] 1w9qyx7uuzpyfvr5wqyrzs7lcdlzqkb Тони Христов 0 897164 12896654 12832459 2026-05-02T23:57:05Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896654 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Чернова:Тони Христов]] jwqr0vnmd8as8gf6br3vx53qkkhm9gq Константин Хруцки 0 897689 12896842 12844179 2026-05-03T08:11:08Z Mitrius 26264 12896842 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = военен }} '''Константин Викентиевич Хруцки''' (рус. ''Константин Викентьевич Хруцкий''; 10 (22) март 1879 – 14 февруари 1969) е съветски авантюрист, който успява дълги години да се представя за столетник и за „последния участник“ в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], уж защитник на [[Шипченски проход|Шипка]] и носител на [[Георгиевски кръст]]. В действителност документални сведения от църковни и епархийски източници го фиксират като роден през 1879 г. (една година след края на войната) и показват, че преди революцията е служил като [[псалт]]<ref name="RybalkaKhrutsky">{{cite web |last=Рыбалка |first=Андрей |title=Дядо Хруцки в легенде и документах |url=https://www.istorex.org/post/andrey-rybalka-uncle-khrutsky |website=Историческая экспертиза |language=ru |access-date=2026-05-03 }}</ref>. Подобна легенда е популяризирана и за по-младия му брат Самсон. == Измислена биография == Хруцки се появява в съветската преса през 1955 г., когато е представен като човек, който навършва сто години. Кратка бележка във вестник „Советская Кубань“ (февруари 1955), възпроизвеждайки неговия разказ, твърди и „изключително дълголетие“ на предците му (напр. 139 години за прадядо, 123 за дядо, 112 за баща и 105 за по-голям брат). Различни варианти на тези числа се повтарят и в по-късни публикации. Впоследствие журналисти разгръщат цялостна „житейска история“ на предполагаемия дълголетник. В нея той уж е роден през 1855 г. в беларуски селски район, в многодетно семейство; бяга от дома си да учи и след случайна среща във влак е настанен във [[Вилно]] при възрастна католичка, която се грижела за бездомни деца. Твърди се, че завършва трикласно училище и пее в местен хор. Според същия разказ той постъпва в учителска семинария в [[Молодечно]] (1873), а през 1875 г. е взет войник и служи в [[Преображенски полк|Преображенския полк]]. През 1877 г. уж воюва в Руско-турската война, отличава се при Шипка и Плевен и получава два [[Георгиевски кръст]]а. По-нататък „биографията“ разказва, че след службата се връща в Молодечно, завършва семинарията през юни 1885 г. и работи като учител повече от тридесет години. През 1915 г., по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], уж напуска [[Гродненска губерния]] за Москва, работи в различни учреждения и се сближава с революционното движение. След [[Февруарска революция|Февруарската революция]] бил в „отряди за самоотбрана“, които арестували бивши полицаи и жандармеристи. През 1923 г. Хруцки и семейството му се местят в Новоросийск, където местният климат уж подобрил здравето му. Работи първо като приемчик на камък, после като оператор на електромотор в циментовия завод „Пролетарий“, и остава там до началото на [[Великата отечествена война]]. Заради предполагаемата му възраст семейството не било евакуирано. По време на германската окупация Хруцки живее в Крим, край Джанкой (където били преселвани част от бежанците от Новоросийск), а през 1944 г. се връща в разрушения град. Разказва се, че сам построил полувкопано жилище върху мястото на разрушената им къща и живял там почти десетилетие. == Обществено внимание == След „столетния“ юбилей през средата на 50-те години животът на Хруцки се променя: съветските вестници започват да публикуват материали за „героя“ от Руско-турската война. През 1955 г. по инициатива на Всеславянския комитет му е присъден медал „За бойни заслуги“, а по-късно и българският [[Георги Димитров (орден)|Орден „Георги Димитров“]]. През септември 1955 г. той посещава България по покана на комитетите за българо-съветска дружба и е посрещнат на високо равнище.<ref name=butovski/> В България се превръща в почти национален символ под прозвището „Дядо Хруцки“. Подаряват му специално ушита униформа на български опълченец (която после често носи на снимки) и се твърди, че се връща в СССР „с цял вагон подаръци“. В интервюта и по време на пътувания той охотно разказва детайлни истории за войната, говори за руския героизъм и османските жестокости и изпява „военни“ песни от епохата, включително и такива, които приписва на себе си.<ref name=butovski/> През следващите близо петнадесет години в Новоросийск продължават да пристигат писма и колети от България. През 1965 г. получава съветския [[Орден „Знак на почета“]]. След смъртта му (1969) български вестници публикуват съболезнования от [[Тодор Живков]] към вдовицата му. През 1988 г., по повод 110-годишнината от Освобождението на България, излиза българска грамофонна плоча със „спомени“ на Хруцки за войната. Героичната версия на историята му продължава да циркулира в България.<ref name=butovski>''Иван Бутовски.'' [https://www.spomen.bg/article/17368280 Невероятната история на последния «опълченец»]</ref> След смъртта му легендата получава и „продължения“: през юли 1976 г. в „Известия“ излиза материал за по-младия му брат Самсон в Брест – също представян като столетник, чиято „биография“ е описана по също толкова героичен начин (служба в Руско-японската война, битката при [[Цушима]], двете световни войни, партизанска дейност и семейни загуби при нацистката окупация). По-късно споменавания на Самсон Хруцки се появяват и в печата на БССР. == Критика на легендата == Не е открито документално потвърждение на „героичната“ биография от периода преди 1955 г. Почти всички съветски разкази се основават на собствените истории на Хруцки, а материални доказателства за участието му в Руско-турската война не са запазени. Подробните „автобиографии“ на Хруцки, впечатляващи с „отличната му памет“, при внимателно четене се оказват изпълнени с исторически грешки. Например в една версия той твърди, че „първото му бойно кръщение“ било при превземането на [[Варна]], макар че руски войски влизат във Варна след края на войната. Той също така се поставя на далечни един от друг участъци на фронта независимо от реалната хронология и действителния маршрут на Преображенския полк. Автобиография, датирана 28 март 1957 г., съдържа редица несъответствия.<ref name="Novikov"/> Преображенският полк, който напуска столицата за кампанията едва на 28 август 1877 г., не би могъл да премине Дунав при [[Зимница]] на 15 юни. Полкът не участва и в освобождаването на Плевен или защитата на Шипка – две действия, за които Хруцки твърди, че е получил (по един) Георгиевски кръст. Предоставените от Хруцки „артефакти“ по същество се обърнаха срещу него. Сериен номер на „войнишки Георгиевски кръст (IV степен)“, който уж бил връчен на Хруцки от [[Михаил Скобелев|М. Д. Скобелев]] – 803075 – всъщност се отнася към [[Първата световна война]]: кръст с този номер е връчен през 1915 г. на редник на име Фьодор Евович Тодос. В съветско време това несъответствие остава незабелязано.<ref name="Novikov">''С. Г. Новиков.'' [https://proza.ru/2019/06/24/1698 Константин Хруцкий — забытая легенда Новороссийска]</ref> Бившият директор на Новоросийския градски музей А. В. Дмитриев си спомня, че му бил предаден часовник, уж подарен на Хруцки за преминаване на Дунав под огън на 15 юни 1877 г.; часовникът се оказал съветско производство. С нарастването на съмненията служители на Новоросийския музей премахват информацията за Хруцки от експозицията. По-късни проучвания установяват и че нито Хруцки, нито друго лице с тази фамилия фигурира в публикуваните списъци на наградени редници от Преображенския полк във войната 1877 – 1878. Според С. Г. Новиков първата записана версия на „шипченската“ история на Хруцки (късна 1954 г.) може да е била подтикната от филма „Героите на Шипка“, излязъл същата година.<ref name="Novikov"/> == Документални сведения == Окончателно доказателство за измамата на Хруцки беше открито по-късно, когато изплува истинската му биография<ref name="RybalkaKhrutsky"/>. Църковни „клирови ведомости“ за храма в [[Клешчеле]] (дн. в Полша) посочват Константин В. Хруцки като псалт там през 1903 г. и дават година на раждане 1879 – една година след края на Руско-турската война. Тези данни са публикувани от изследователи на православното духовенство на територията на Полша.<ref>''Grzegorz Sosna & Antonina Troc-Sosna.'' Hierarchia i kler kościoła prawosławnego w granicach II Rzeczypospolitej i Polski powojennej w XIX—XXI wieku. Ryboly, 2012</ref> Според данните от енорийските (метричните) книги, църковният служител (псалт) Константин Викентиевич Хруцки и т.нар. „герой на Шипка“ съвпадат не само по пълното си име, но и по месторождението, както и по имената на съпругата, децата, и братята си, така че не може да има съмнение, че става дума за едно и също лице. Братята на Хруцки – Йосиф и Самсон – също не са били столетници<ref name="RybalkaKhrutsky"/>. От 1900 до 1914 г. Хруцки служи като псалт в няколко църкви в райони, които днес са в Полша и Беларус; съобщения за назначенията му се публикуват в епархийски вестници. По време на [[Първата световна война]] той прекратява църковната си служба и се премества със семейството си в [[Москва]], където работи като общински чиновник поне до 1917 г. Досега не са открити документални свидетелства за живота му между този период и появата му в пресата през 1954 г. Баща му, Викентий Осипович Хруцки, също е псалт, а родът Хруцки принадлежи към разклонена беларуска духовническа фамилия. В традицията на Полско-литовската държава свещеници Хруцки (известни от XVI в.) са били униати и са отнасяни към шляхтата (герб [[Лелива]]).<ref>''Лісейчыкаў Дзяніс''. Хруцкія: уніяцкі святарскі род полацкай епархіі // Асоба і час. Беларускі біяграфічны альманах. Выпуск 5. — Мн.: Лімарыус, 2013. — С. 313—327</ref> == Награди == Посочени са само отличия, за които съществуват документални потвърждения: * [[Знак на почета]] (25 януари 1965) * Юбилеен медал „40 години Въоръжени сили на СССР“ * [[Георги Димитров (орден)|Орден „Георги Димитров“]] (България) == Източници == * Д. Шумилов, „Последняя встреча с легендарным героем“, ''Техника—молодёжи'', 1978, № 3, с. 21. * С. Новиков, „На Шипке ему целовали руки“, ''Новороссийские вести'', 11 октомври 2008, № 85 (486), с. 4 – 5. * А. Денисов и Г. Чолак, ''Болгария, сестра родная'' (Кишинёв: Картя Молдовеняске, 1967), с. 60. * Ю. Кривоносов, „Дядо Хруцки“, ''Огонёк'', 1968, № 10, с. 10 – 11. * „Разкази и песни на Хруцки“ (плоча на ''Балкантон'', 1988; издадена по повод 110 години от Освобождението). == Бележки == {{reflist}} {{DEFAULTSORT:Хруцки, Константин Викентиевич}} [[Категория:Беларуси]] [[Категория:Псалти]] [[Категория:Мистификации]] 90ivn9o8rabozzopdo467x7uweeutgh Войчех Корфанти 0 897909 12896868 12845230 2026-05-03T09:08:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 4 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12896868 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Войчех Корфанти''' ({{lang|pl|Wojciech Korfanty}}), роден на 20 април 1873 в Садзавки като Адалберт Корфанти, починал на 17 август 1939 във [[Варшава]]) е полски национален лидер на [[Горна Силезия]], християндемократ, католически държавник. Една от най-важните личности на [[Силезия]] и на борбата ѝ за присъединяване към [[Полша]].<ref>[http://chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://sbc.org.pl/Content/582407/PDF/polonia-1939-5333-0001.pdf Polonia” (5333)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727170305/http://chrome-extension/ |date=2013-07-27 }}, 22 sierpnia 1939, s. 2, 4–5 [посещение 2025-08-20].</ref> Отличен посмъртно с [[Орден на Белия орел]]. == Биография == === Младежки години === Син е на Юзеф, миньор в мина „Фанни“, и Каролина, по баща Клеха, които в семейния живот съхраняват и развиват ценностите на полския език, католическата вяра и силезийските традиции. Има четирима братя и сестри.<ref>Grzegorz Bębnik, Sebastian Rosenbaum, Mirosław Węcki, Wojciech Korfanty, Warszawa: IPN, 2018, s. 4–6.</ref><ref>[https://dzieje.pl/postacie/wojciech-korfanty-1873-1939 Wojciech Korfanty (1873-1939) – Postacie | dzieje.pl] – Historia Polski [online], dzieje.pl [посещение 2020-02-05] </ref> През 1879 г. започва да учи в немско народно училище в Шемяновице, а от 1885 г. – в градската гимназия в [[Катовице]]. Там създава тайно дружество за разпространяване на полската култура и литература и участва в прополски събрания. Заради критики към [[Ото фон Бисмарк]] е изключен от училището през 1895 г. Същата година завършва средното си образование и започва обучение в Политехниката в Шарлотенбург.<ref>Lewandowski J.F., Wojciech Korfanty, Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 2013, ISBN 978-83-06-03351-9.</ref> През 1896 г. вече следва [[философия]] във [[Вроцлавски университет|Вроцлавския университет]], където се включва в Организацията на горносилезийските студенти. По-късно прекъсва обучението си за две години, работи като частен учител и пътува из [[Европа]], за да събере средства за по-нататъшно образование. През 1901 завършва университета в [[Берлин]] и започва дейност като национален деец и [[журналист]]. От 1902 г. е председател на гимнастическото дружество „Сокол“ в Катовице.<ref>[https://wsokole.pl/i-zlot-sokolstwa-polskiego-w-odrodzonej-polsce/ I Zlot Sokolstwa Polskiego w odrodzonej Polsce!, portal wSokole.pl], 2021 [посещение 2025-08-09].</ref> === Политическа дейност === В периода 1901 – 1908 г. е член на Националната лига, където работи в сътрудничество с [[Роман Дмовски]]. Публикува статии в „Праца“ (Praca), издавана по това време в [[Познан]], а през 1901 г. се заема да представлява списанието в Катовице като негов редактор. През 1901 е арестуван заради статиите си и е осъден на четири месеца затвор; изтърпява присъдата в затвора във Вронки. Освободен е през май 1902 г. Същата година става главен редактор на вестник „Горношльонзак“ (Górnoślązak), който първоначално се отпечатва в Познан, а по-късно в Катовице.<ref>[http://chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://bazhum.muzhp.pl/media/texts/rocznik-historii-czasopismiennictwa-polskiego/1967-tom-6-numer-2/rocznik_historii_czasopismiennictwa_polskiego-r1967-t6-n2-s160-188.pdf Przybylski H., Działalność prasowo-wydawnicza Wojciecha Korfantego w latach 1900–1939] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727170305/http://chrome-extension/ |date=2013-07-27 }}, „Rocznik Historii Czasopiśmiennictwa Polskiego”, 6 (2), 1967, s. 160–188.</ref> През май 1909 г. участва в създаването на филиал на Полското демократично дружество в Познан. Целта на дружеството е да защити полския народ и да осигури развитие и просперитет на полската общност в [[Германска империя|Германската империя]]. Войчех Корфанти става част от ръководството на дружеството.<ref>Por. https://zduny.wordpress.com/2015/04/18/wladyslaw-nawrocki/.</ref> През 1903 – 1912 и 1918 г. е депутат в Райхстага и пруския Ландтаг, присъединява се към Полския кръг и защитава силезийските работници както от материална експлоатация, така и от национални преследвания. През 1905 инициира издаването на седмичника „Поляк“ (Polak). Корфанти е собственик и главен редактор на изданието. През 1908 г. напуска националдемократите, сближава се с католическото духовенство и изгражда собствена политическа позиция. През януари 1911 става един от съоснователите на Полската партия в Горна Силезия. През 1912 г. се отказва от кандидатура за Райхстага и заминава за Берлин, където поема ръководството на Източноевропейската телеграфна агенция.<ref>Jarosław Kłaczków, [https://polona2.pl/item/premierzy-i-ministrowie-rzeczypospolitej-polskiej-1918-1939,MTU4MTk4NzE0/329/#info:metadata Wojciech Korfanty (1873-1939)], [w:] Zbigniew Girzyński, Jarosław Kłaczkow, Wojciech Piasek (red.), Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918–1939, wyd. pierwsze, Warszawa: Instytut De Republica, 2023, s. 326–328, ISBN 978-83-67253-59-8. </ref> На 6 юни 1918 Корфанти печели допълнителните избори за Райхстага в окръг Гливице–Тошек–Люблинец, като получава 63% от гласовете, побеждавайки кандидата на центристите Бенон Нелерт. По време на изборната кампания той акцентира върху полската етническа идентичност на населението на Горна Силезия и обръща внимание на многопоколенческата германизация от страна на немците. Резултатът от изборите изненадва както германците, така и поляците, тъй като Корфанти печели дори в Гливице, където мнозинството от населението говори немски. Настоява за присъединяването на всички полски земи от пруското владичество към Полската държава. В периода 1918 – 1919 г. е член на Върховния народен съвет като комисар, отговарящ за военните и политическите въпроси. През 1920 г. Войчех Корфанти е Полски комисар по плебисцита в Силезия, ръководител на Полския изборен комисариат в [[Битом]], публично агитира за Полша, а обещанието му да предостави крави на селяните става известно като „кравите на Корфанти“. След неблагоприятния резултат от плебисцита той провъзгласява Третото силезийско въстание и става негов водач. Въстанието избухва през нощта на 2 срещу 3 май 1921 г. и е най-голямото в Силезия през XX век. Корфанти полага всички усилия, за да осигури успех на въстанието на въстанието. През юли 1921, след края на въстанието, заминава за Париж, където води преговори с Франция от името на полското правителство. Действията му са ключови за въпроса за Горна Силезия.<ref>Hawranek F. (red.), [https://pl.wikipedia.org/wiki/Encyklopedia_powstań_śląskich Encyklopedia Powstań Śląskich], Opole: Wydawnictwo Instytutu Śląskiego w Opolu, 1982.</ref> Във Възродена Полша Войчех Корфанти става депутат в Сейма в периода 1922–1930 г. През 1922 г. е назначен за премиер, но поради противопоставянето на Йозеф Пилсудски и заплахата от обща стачка не заема поста. След майския преврат на Пилсудски преминава в твърда опозиция срещу управлението на санцията.<ref>Jarosław Kłaczków, [https://polona2.pl/item/premierzy-i-ministrowie-rzeczypospolitej-polskiej-1918-1939,MTU4MTk4NzE0/329/#info:metadata Wojciech Korfanty (1873-1939)], [w:] Zbigniew Girzyński, Jarosław Kłaczkow, Wojciech Piasek (red.), Premierzy i ministrowie Rzeczypospolitej Polskiej 1918–1939, wyd. pierwsze, Warszawa: Instytut De Republica, 2023, s. 326–328,</ref> === Последни години === В края на 1930 и началото на 1931 г. Войчех Корфанти е обект на политически репресии от режима на санцията – арестуван е и затворен в Брестка крепост, където е малтретиран физически и психически. Поведението му в затвора е смело и достойно за уважение. Въпреки, че част от католическото висше духовенство в Силезия е в опозиция, Корфанти получава подкрепа чрез съпругата си Елжбета, която е благословена от папа [[Пий XI]]. Част от свещениците също го подкрепя и призовава да се гласува за Католическия народен блок, воден Корфанти. След освобождаването си се връща в Силезия, но поради заплахи от режима на санция и опасността от арест, емигрира в [[Прага]], където продължава политическата си дейност. Не може да се върне безопасно в страната дори за погребението на сина си през 1938 г. След анексията на Судетската област в Чехословакия преминава през Германия във Франция, а през април 1939 г. се връща в Полша, но е арестуван и изпратен в затвора за близо три месеца. Там здравословното му състояние се влошава сериозно – има увреждане на черния дроб, възпаление на жлъчния мехур, анемия, високо кръвно и други проблеми. Според неофициални хипотези влошаването на здравословното му състояние е резултат от умишлено добавяне на арсеник в боята на стените на килията. На 20 юли 1939 г. е освободен и транспортиран в болница „Свети Йосиф“. На 11 август е опериран, но не се стига до подобрение в състоянието му. Войчех Корфанти умира в болницата шест дни след операцията.<ref>Bębnik G., Rosenbaum S., Węcki M., Wojciech Korfanty 1873–1939, wyd. 2, Warszawa: Instytut Pamięci Narodowej, 2023, ISBN 978-83-8229-704-1.</ref> Това се случва непосредствено преди нахлуването на Германия в Полша. == Ордени и отличия == * Орден на Белия орел – посмъртно, 3 май 1997 г. „като признание на големите исторически заслуги за Полската република"<ref>Ks. Henryk Pyka. [https://instytutkorfantego.pl/wp-content/uploads/2020/04/Korfantówka.pdf Pamiątki rodziny Wojciecha Korfantego.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230604222004/https://instytutkorfantego.pl/wp-content/uploads/2020/04/Korfant%C3%B3wka.pdf |date=2023-06-04 }} „„Korfantówka”, Jednodniówka śląska”, 2009-04-20. [посещение 2022-12-08].</ref> * Кръст за храброст – четирикратно, на 19 август 1922 г. (първи, втори, трети и четвърти път) „в признание на изключителните заслуги за обединението на Горна Силезия с Полша“<ref>Eugenia Korfanty, [http://chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://sbc.org.pl/Content/17212/PDF/iii351674-1999-07-0001.pdf Z listów do redakcji, „Śląsk”] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727170305/http://chrome-extension/ |date=2013-07-27 }}, lipiec 1999, s. 2</ref> * Отличие на Поморския фронт – 1931 == Източници == <references /> {{Превод от|pl|Wojciech Korfanty|79172683}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Корфанти, Войчех}} [[Категория:Полски политици]] eti71j8kq1p4ikdn8pyqqieb5azg2cx Потребител:Croxyzie/sandbox 2 899104 12896627 12861970 2026-05-02T23:49:47Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896627 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Александър Стоянов (дигитален анализатор)]] 4kjijosjni2dube2ua91odkbgcdeq36 Ком – Емине (сериал) 0 899737 12896231 12893046 2026-05-02T16:01:20Z Gidget.09star 366703 12896231 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски, драма | Формат = телевизионен сериал | Създател(и) = | базиран на = по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]] | Сценарий = Емил Стефанов, Матей Кностантинов, Бойко Боянов, Иван Владимиров | Режисура = Иван Владимиров, Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Ком-Емине“''' е български приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] myqhz9ctsqgvni88lbnwfgqimbrmbjl 12896235 12896231 2026-05-02T16:02:41Z Gidget.09star 366703 12896235 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски, драма | Формат = телевизионен сериал | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = Емил Стефанов, Матей Кностантинов, Бойко Боянов, Иван Владимиров | Режисура = Иван Владимиров, Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е български приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] 2o497858dra7njrxp91tlop6r6klywa 12896236 12896235 2026-05-02T16:03:26Z Gidget.09star 366703 12896236 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = Емил Стефанов, Матей Кностантинов, Бойко Боянов, Иван Владимиров | Режисура = Иван Владимиров, Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е български приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] 2fgqzn2wjcsic6h5c3j9oyyixhabdhz 12896237 12896236 2026-05-02T16:03:55Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896237 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = Емил Стефанов, Матей Кностантинов, Бойко Боянов, Иван Владимиров | Режисура = Иван Владимиров, Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] qsaorvho2yf2eoqnz04vbu72nhfobrg 12896241 12896237 2026-05-02T16:05:56Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896241 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>[[Иван Владимиров]]<br> | Режисура = [[Иван Владимиров]]<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] nom3fskyitxxtt6fqg1mtsxdrub1otk 12896244 12896241 2026-05-02T16:07:03Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896244 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = Атанас Атанасов<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] l2r5z1p4geqn1irpl5r8ww8mln78073 12896245 12896244 2026-05-02T16:07:43Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896245 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов]]<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] kohskeoowt4bha3zw0z9ur1pr0pa09r 12896252 12896245 2026-05-02T16:12:29Z Gidget.09star 366703 12896252 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)]]<br>Александър Трифонов<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] 4bsbd2z4hieizs9io3srs1ai1q5lhrh 12896260 12896252 2026-05-02T16:26:03Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896260 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)]]<br>[[Александър Трифонов]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] 1fuuslbckqufb8vd7fnw10n1hs890lc 12896262 12896260 2026-05-02T16:26:56Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896262 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)]]<br>[[Александър Трифонов (актьор)]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>[[Владимир Ангелов]]<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] gcvica6xs2s5rwtcidvaiz6k75q7wyf 12896265 12896262 2026-05-02T16:28:14Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896265 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)]]<br>[[Александър Трифонов (актьор)]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>[[Константин Еленков]]<br>[[Лора Христова]]<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] o1e40bu1dib0mg2cp9bolqyiofwlm6u 12896271 12896265 2026-05-02T16:34:58Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896271 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)]]<br>[[Александър Трифонов (актьор)]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] f9jo48yoxguqrslq0ourdlqs6ndh290 12896434 12896271 2026-05-02T18:33:54Z Givern 4124 12896434 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Емил Стефанов]]<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]]<br>[[Александър Трифонов]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] cc2m91y6joqiry7m28t861m2hhg00eo 12896438 12896434 2026-05-02T18:34:59Z Givern 4124 12896438 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = Емил Стефанов<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]]<br>[[Александър Трифонов (алтьор)|Александър Трифонов ]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] lk4apoecqmwdjyq97ry6ru7zxi2ouwr 12896508 12896438 2026-05-02T19:37:53Z Gidget.09star 366703 /* */ 12896508 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ком-Емине | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенски<br>[[драма]] | Формат = [[телевизионен сериал]] | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = Емил Стефанов<br>Матей Константинов<br>Бойко Боянов<br>Иван Владимиров<br> | Режисура = Иван Владимиров<br>Бойко Боянов | Камера = | Актьори = [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]]<br>[[Александър Трифонов (актьор)|Александър Трифонов ]]<br>Александър Кънев<br>Лидия Стефанова<br>Владимир Ангелов<br>Десислава Моралес<br>Константин Еленков<br>Лора Христова<br>Кая Радичева<br>Нелли Таукчи<br>Георгий Иваниадзе<br>Петко Каменов<br> | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Мирамар Филм | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[БНТ 1]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 април – 11 юни 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = |базиран_на=по мотиви от романа „Пътят“ на [[Юлияна Дончева]]}} '''„Ком-Емине“''' е [[български]] приключенски [[телевизионен сериал]], вдъхновен от най-дългия туристически маршрут в [[България]] – [[Ком – Емине|прехода от връх Ком до нос Емине]]. Сериалът проследява група непознати, които поемат предизвикателството да извървят маршрута, като по пътя разкриват лични истории, конфликти и тайни.<ref>[https://bnt.bg/news/kom-emine-347318news.html Ком-Емине БНТ]</ref> Сериалът започва да се излъчва от 2 април 2026 година по [[БНТ]] и ще се състои от 12 епизода.<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/tv-serialut-kom-emine-izliza-ednovremenno-knigata-vduhnovenie Тв сериалът "Ком-Емине" излиза едновременно с книгата вдъхновение]</ref> В продукцията участват както професионални актьори, така и любители планинари. == Сюжет == Историята започва с група от осем души, които се събират с обща цел – да преминат легендарния маршрут „[[Ком – Емине]]“. Всеки от тях има различна причина да тръгне – бягство от миналото, търсене на себе си или доказване на лична сила. По време на прехода през [[Стара планина]] героите се сблъскват с тежки климатични условия, физически изпитания и напрежение помежду си. Постепенно се разкриват скрити конфликти, любовни връзки и неочаквани обрати, които променят динамиката в групата. == Излъчване == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |ТВ Канал ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1|1]]''' |12 |2026 (пролет) |2 април 2026 г. |11 юни 2026 г. |[[БНТ 1]] | четвъртък/петък (21:00) |} * Епизод 4 на сериала е излъчен на 17 април 2026 г. (петък) от 21:00. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|38754935|Ком – Емине}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] 4vxsl810nar2ym8if10r5zq8v206wcf Зузана Култанова 0 900230 12896254 12875458 2026-05-02T16:15:31Z Rumensz 125859 12896254 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Зузана Култанова | име-оригинал = Zuzana Kultánová | снимка = Zuzana Kultánová, 2017 B.jpg | описание = Зузана Култанова, 2017 г. | място на раждане = [[Ухерски Брод]], [[Чехословакия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Чехословакия}},<br/>{{Чехия}} | период = 2016 – | жанрове = [[драма]], [[биография]] | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Иржи Ортен (награда)|„Иржи Ортен“]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = }} '''Зузана Култанова''' ({{lang|cs|Zuzana Kultánová}}) е чешка [[журналистка]] и [[писателка]]. == Биография и творчество == Зузана Култанова е родена през 1986 г. в Ухерски Брод, Чехословакия. Следва чешки език и литература в [[Силезки университет в Опава|Силезкия университет в Опава]], след което следва чехистика в университета на Острава. По време на следването си започва да се занимава с литературна критика. След дипломирането си работи като ръководител на проекти в областта на онлайн маркетинга като главен редактор на списание ''Opičí revue''. През 2017 г. започва работа с издателство ''Kniha Zlín'' като редактор. Освен това е литературен публицист и критик в сътрудничество с няколко литературни платформи.<ref name="databazeknih">{{икона|cs}} [https://www.databazeknih.cz/zivotopis/zuzana-kultanova-93202 Биография и библиография в ''Databazeknih'']</ref><ref name="albatrosmedia">{{икона|cs}} [https://www.albatrosmedia.cz/autori/38465055/zuzana-kultanova/ Биография и библиография в ''Albatross media'']</ref> Първият ѝ роман „Августин Цимерман“ (''Augustin Zimmermann'') е издаден през 2016 г. Романът е вдъхновен от истинската история на Августин Цимерман и неговите деца. Историята се развива в Прага и представя историята на семейство, което страда от миналото на героя, лукавият му характер, алкохолизма му и безплодният му опит да успее в новия свят, семейство, което потъва все по-дълбоко в социалното дъно до депортирането в еврейското гето. Романът е номиниран за наградата „[[Магнезия Литера]]“ за дебют и печели [[Иржи Ортен (награда)|наградата „Иржи Ортен“]].<ref>{{икона|cs}} [https://ct24.ceskatelevize.cz/kultura/2116395-cenu-jiriho-ortena-ziskal-vrah-augustin-zimmermann Cenu Jiřího Ortena získal vrah Augustin Zimmermann]</ref> Романът е драматизиран от Чешкото радио през 2019 г.<ref name="databazeknih"></ref><ref name="albatrosmedia"></ref> Зузана Култанова живее в Прага. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Augustin Zimmermann (2016) – [[Иржи Ортен (награда)|награда „Иржи Ортен“]]<ref name="goodreads">{{икона|cs}} [https://www.goodreads.com/author/show/15235307.Zuzana_Kult_nov_ Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="databazeknih"></ref> * Zpíváš, jako bys plakala (2022)<br/>'''''Твоята песен е като плач''''', изд.: [[Изида (издателство)|ИК „Изида“]], София (2025), прев. Красимир Проданов == Източници == <references /> {{Превод от|cs|Zuzana Kultánová|22334965}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Чехия}} {{СОРТКАТ:Култанова, Зузана}} [[Категория:Чешки писателки]] [[Категория:Носители на награда „Иржи Ортен“]] g8ukl76k51blcun5mp90k28nywx7s62 Богослужебни книги 0 900411 12896628 12877700 2026-05-02T23:50:18Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896628 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Богослужебна книга]] 062qtqnmjrjpd5ji6hwrbamwbeushza Шаблон:Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза 10 900561 12896216 12895541 2026-05-02T15:32:56Z Danielbonevm 278090 12896216 wikitext text/x-wiki {| |<!-- Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза --> |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> ==== Първа група==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 1 {{!!}} +2 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} +1 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 2 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Втора група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} +2 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} +1 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Трета група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 5 {{!!}} 1 {{!!}} +5 }}||'''6''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} +3 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 2 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Монтана|Монтана]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 0 }}||'''2''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} -3 }}||'''1''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 4 {{!!}} -2 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} -4 }}||'''0''' |} * Данните са актуални към 02 май 2026 г. в 18:32 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> lhm8i4fkvtfj6ppauifmvnxlgt04ezs 12896371 12896216 2026-05-02T18:00:41Z Danielbonevm 278090 12896371 wikitext text/x-wiki {| |<!-- Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза --> |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> ==== Първа група==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} +3 }}||'''6''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} +1 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 2 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Втора група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} +2 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} +1 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Трета група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 5 {{!!}} 1 {{!!}} +5 }}||'''6''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} +3 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 2 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Монтана|Монтана]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 0 }}||'''2''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} -3 }}||'''1''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 4 {{!!}} -2 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} -4 }}||'''0''' |} * Данните са актуални към 02 май 2026 г. в 21:00 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> nkzlwmgs3udsltj3n5bjtayugpuh9y3 12896448 12896371 2026-05-02T18:41:02Z Danielbonevm 278090 12896448 wikitext text/x-wiki {| |<!-- Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза --> |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> ==== Първа група==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} +3 }}||'''6''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 0 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 2 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Втора група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} +2 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} +1 }}||'''3''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} -1 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 1 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} -2 }}||'''0''' |} ==== Трета група ==== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 5 {{!!}} 1 {{!!}} +5 }}||'''6''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} +3 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 2 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Монтана|Монтана]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} +1 }}||'''4''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 0 }}||'''2''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} -3 }}||'''1''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 4 {{!!}} -2 }}||'''0''' |- |s0tyle="text-align:left;"| [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | 2 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} -4 }}||'''0''' |} * Данните са актуални към 02 май 2026 г. в 21:40 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> cngajfiqta17uas7vpas81hxbcbhhdb Шаблон:Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати 10 900589 12896217 12895542 2026-05-02T15:34:22Z Danielbonevm 278090 12896217 wikitext text/x-wiki ==== Първа група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 април {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| 1 – 2 |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| 1 – 3 |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 02 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 03 май {{OneLegResult|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 08 май {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 13 май {{OneLegResult|[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 16 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 май {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} ==== Втора група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 26 април {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| 0 – 1 |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| 0 – 2 |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 03 май {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 08 май {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 12 май {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 16 май {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 май {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |} ==== Трета група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 24 април {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| 1 – 2|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 26 април {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| 1 – 1 |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 27 април {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| 1 – 0 |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| 1 – 1 |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 01 май {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| 1 – 1|[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| 0 – 3|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 02 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| 3 – 0 |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| 2 – 1 |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 05 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 06 май {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 10 май {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 13 май {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 14 май {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 18 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Седми кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 22 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} |} * Жребий за [[Шаблон:Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати|Втора фаза 2025/26 Програма]] на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] : ** [https://bfunion.bg/news/51763/0 Жребий плейофи Efbet Лига] ** [https://dsport.bg/ochakvaite-na-zivo-zrebiat-za-pleiofite-v-parvenstvoto~227432.html Плейофите започват с дерби ЦСКА - Левски] * С [https://bfunion.bg/news/51769/0 решение СТК 18.04.2026 г.] - се взима следното решение: ** Приема се програмата за: *** за Втора фаза от [[Първа професионална футболна лига 2025/26|сезона]] в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 30-ти кръг до 34-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. * Данните са актуални към 01 май 2025 г. 22:11 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> olktx4w8jjo73jonoaw2sabggnfzthx 12896378 12896217 2026-05-02T18:02:04Z Danielbonevm 278090 12896378 wikitext text/x-wiki ==== Първа група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 април {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| 1 – 2 |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| 1 – 3 |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 02 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| 1 – 0|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 03 май {{OneLegResult|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 08 май {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 13 май {{OneLegResult|[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|| |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 16 май {{OneLegResult|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|| |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 май {{OneLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|| |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]|| |[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]|}} |} ==== Втора група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 26 април {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| 0 – 1 |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| 0 – 2 |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 03 май {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 08 май {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 12 май {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 16 май {{OneLegResult|[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|| |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 25 май {{OneLegResult|[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]|| |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]|| |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]|}} |} ==== Трета група ==== {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Първи кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 24 април {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| 1 – 2|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 26 април {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| 1 – 1 |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 27 април {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| 1 – 0 |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| 1 – 1 |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Втори кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 01 май {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| 1 – 1|[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| 0 – 3|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 02 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| 3 – 0 |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| 2 – 1 |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Трети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 05 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 06 май {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Четвърти кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 09 май {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 10 май {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Пети кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 13 май {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} |- ! colspan="3" align="center" | 14 май {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} {{OneLegResult|[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Шести кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 18 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Монтана|Монтана]]|| |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|| |[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|}} |} {|class="wikitable collapsible collapsed" style="font-size:95%; text-align: center; width: 40%;" ! colspan="3" style="with: 100%;" align="left" | Седми кръг |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | Домакин ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" | Резултат ! style="width: 18em;" | Гост |- ! colspan="3" align="center" | 22 май {{OneLegResult|[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]|| |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]|}} {{OneLegResult|[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]|| |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Септември (София)|Септември София]]|| |[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]|}} {{OneLegResult|[[ПФК Славия (София)|Славия София]]|| |[[ФК Монтана|Монтана]]|}} |} * Жребий за [[Шаблон:Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати|Втора фаза 2025/26 Програма]] на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] : ** [https://bfunion.bg/news/51763/0 Жребий плейофи Efbet Лига] ** [https://dsport.bg/ochakvaite-na-zivo-zrebiat-za-pleiofite-v-parvenstvoto~227432.html Плейофите започват с дерби ЦСКА - Левски] * С [https://bfunion.bg/news/51769/0 решение СТК 18.04.2026 г.] - се взима следното решение: ** Приема се програмата за: *** за Втора фаза от [[Първа професионална футболна лига 2025/26|сезона]] в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 30-ти кръг до 34-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. * Данните са актуални към 02 май 2025 г. 21:03 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> aq30dhzsnu72gwwkpdrdmhgn6jb39j9 Уикипедия:Разговори/Архив/2026/април 4 900631 12896678 12891169 2026-05-03T01:21:31Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads from [[Уикипедия:Разговори]] 12896678 wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия разговори2}} == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. Няма да бързате. Оставете го на мен. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) :::::: Ако не се прегласува, следва да бъде изтрита. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:45, 11 април 2026 (UTC) ::::::: И кое точно ще се „прегласува“ - старото или новото? Всяко си е за себе си. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:57, 11 април 2026 (UTC) {{od|:::::::}} Добре е да спазваме наложилите се практики, които са описани в [[У:ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ]]. Ако позволим изтрити по решение на общността статии статии да бъдат възстановявани без да се търси нов консенсус, ще обезсмислим обсъжданията по [[У:СИ]]. Каква тежест ще имат те, ако никой няма да е длъжен да се съобразява с тях? И точно затова в т. 14 [[У:БИСФ]] предвижда бързо изтриване на „повторно създадена страница или повторно качен файл, чието изтриване вече е било обсъдено и прието от общността по процедурата с обсъждане“. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], според мен правилното в случая е да използваш „искам да създам ново предложение за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на страница“ от [[У:СИ]]. Важно е в шаблона да се попълни предишното обсъждане, [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. За всеки случай възстанових и последната версия на страницата на [[Потребител:Batman tas/Петя Абаджиева]], но тъй като явно са настъпили много промени, старото съдържание може наистина да не е толкова релевантно за обсъждането. И две по-общи бележки: # Ако се реши статията да бъде възстановена, важно ще бъде администраторите да възстановят оригиналната история, за да не се загубят приносите на съответните автори (в „Потребител:Batman tas/Петя Абаджиева“ просто съм копирал текста от последната версия). # По принцип може да е полезно да обсъдим в някакъв момент дали не искаме да предвидим изрична „давност“ за обсъжданията по [[У:СИ]]. За мен има разумни аргументи както „за“, така и „против“. Това е добре да стане в отделна дискусия и не точно сега. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:33, 11 април 2026 (UTC) == Шаблон == От два-три дена снимките не се разпъват, за да изпълват вече шаблон Личност, а стоят в оригиналната си големина. За мене е леко дразнещо. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 12 април 2026 (UTC) : Това винаги си е било така - в Шаблон:Личност има зададени 250px ширина -> реалната ширина е минимума между 250px и ширината на оригиналното изображение. Може би просто напоследък качваш малки снимки. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:54, 13 април 2026 (UTC) :: Изглежда наистина има промяна. Изображенията сега имат атрибут [https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Web/CSS/Reference/Properties/object-fit object-fit] със стойност <code>scale-down</code>, заради който само се намаляват до указания размер – но не се увеличават, ако са по-малки от него. А преди не беше така, иначе промени като [[Special:Diff/9635989]] нямаше да имат ефект. Не знам обаче кога е било променено това и, най-важното, промяната е на ниво общи стилове на МедияУики, не е нещо при нас (мисля). Би трябвало да може да го променим локално, но в момента няма да имам време да гледам по-подробно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:03, 13 април 2026 (UTC) :::Явно е било сравнително скоро, може би седмица до месец максимум. Преди това нямаше свиване, каквото се наблюдава сега. Интересното е, че при миниатюрите и изображенията с рамка визуализирането не е толкова кофти. Но при инфокутиите, където изображенията са без рамки и не са миниатюри, остава празно пространство до достигане на зададените пиксели, което само разтяга излишно и може да е сравнително грозно, както се вижда в разликовата препратка за Джеф Стайн. Ако ще връщаме старото визуализиране, може би трябва да се има предвид, че оувъррайдването е добре да се направи в джаджата с легаси Common css стиловете, както и в МедияУики:Mobile.css, за да бъде еднакво при всякакъв тип облици и устройства. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 17 април 2026 (UTC) :: Не - всички са променени. Отбелезаха ми го тука и неколко други редактори. Не е неква голема драма - но стои странно. Може би требва окото да свикне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:57, 13 април 2026 (UTC) == Страница: IShowSpeed == Може ли помощ с страницата за IShowSpeed да има повече информация и снимки? [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] ([[Потребител беседа:Danitrifonov04|беседа]]) 15:42, 17 април 2026 (UTC) 8cttdz95vfe8dlvx91r7kvwzbs28uh4 Вангелис Меймаракис 0 900814 12896693 12894906 2026-05-03T03:55:20Z Carbonaro. 221440 вр. към предишна версия; [[Беседа:Вангелис Меймаракис|обсъдено на беседата]] 12896693 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}), наричан '''Вангелис''', е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] csgemusmf9josfxxoueajik45uy5gfc 12896796 12896693 2026-05-03T07:13:02Z Rumensz 125859 12896796 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей „Вангелис“ Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}) е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] m17sk96jfetiy0p60o742qp675c00zm 12896800 12896796 2026-05-03T07:17:38Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/Rumensz|редакции на Rumensz]] ([[User talk:Rumensz|б]].), към версия на Carbonaro. 12896693 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}), наричан '''Вангелис''', е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] csgemusmf9josfxxoueajik45uy5gfc 12896810 12896800 2026-05-03T07:29:04Z Rumensz 125859 12896810 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей „Вангелис“ Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}) е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] m17sk96jfetiy0p60o742qp675c00zm 12896812 12896810 2026-05-03T07:31:37Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/Rumensz|редакции на Rumensz]] ([[User talk:Rumensz|б]].), към версия на Carbonaro. 12896693 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}), наричан '''Вангелис''', е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] csgemusmf9josfxxoueajik45uy5gfc 12896814 12896812 2026-05-03T07:32:58Z Rumensz 125859 12896814 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Евангелос-Василей „Вангелис“ Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}) е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] m17sk96jfetiy0p60o742qp675c00zm 12896816 12896814 2026-05-03T07:37:49Z Carbonaro. 221440 перифраза 12896816 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Вангелис Меймаракис''' ({{lang|el|Βαγγέλης Μεϊμαράκης}}), роден '''Евангелос-Василей Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}), е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] k26tqp4x82p5n02t1y16qcjxd0uubce 12896874 12896816 2026-05-03T09:19:07Z Rumensz 125859 12896874 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = Вангелис Меймаракис | портрет = 1718289200553 20240611 MEIMARAKIS Evangelos EL 03.jpg | портрет-описание = Вангелис Меймаракис, 2024 г. | длъжност = временен лидер на [[Нова Демокрация]] | мандат_нач = 5 юли 2015 | мандат_край = 24 ноември 2015 | предшестван от = [[Андонис Самарас]] | наследен от = [[Янис Плакиотакис]] | гражданство = {{Гърция}} | партия = [[Нова Демокрация]] }} '''Вангелис Меймаракис''' ({{lang|el|Βαγγέλης Μεϊμαράκης}}), роден '''Евангелос-Василиос Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος Μεϊμαράκης}}), е гръцки политик, който е временен лидер на „[[Нова демокрация]]“ от 5 юли до 24 ноември 2015 г., състезавайки се на предсрочните парламентарни избори в [[Гърция]] през септември 2015 г. като претендент на премиера [[Алексис Ципрас]]. Той губи балотажа на изборите за ръководство на „Нова демокрация“ през 2015 – 2016 г. От 2019 г. е член на [[Европейския парламент]]. == Биография == Вангелис Меймаракис е роден на 14 декември 1953 г. в Атина, Гърция<ref>{{Cite web |title=Vangelis Meimarakis |url=https://www.eppgroup.eu/who-we-are/our-members/vangelis-meimarakis |access-date=2026-02-13 |website=www.eppgroup.eu}}</ref>, и е от критски произход. Баща му е член на гръцкия парламент с ERE, представляващ Ираклион.<ref name=bbc>{{cite news|title=Vangelis Meimarakis: New Democracy leader takes Greece back|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-34197677|access-date=19 септември 2015 г.|work=BBC News|date=14 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис се присъединява към „Нова демокрация“ през 1974 г. като студент в университета „Пантейон“. През същата година помага за основаването на Младежка организация за „Нова демокрация“ (ONNED).<ref name=bbc /> === Политическа кариера === Меймаракис е назначен за председател на Изпълнителния комитет на ONNED през 1984 г. и води организацията до нейната 1-ва конференция през март 1987 г. Той е член на Централния комитет на „Нова демокрация“ от 2-рата партийна конференция през 1986 г.<ref name=cv /> За първи път е избран за член на „Нова демокрация“ в гръцкия парламент, представляващ Атина Б на общите избори през 1989 г. (юни и ноември). Оттогава той е преизбиран през 1990, 1993, 1996 и 2000 г. Меймаракис е един от парламентарните представители на „Нова демокрация“ от 1991 до 1992 г. Той е заместник-министър на спорта от 1992 до 1993 г. През март 2001 г., на 5-ата конференция на „Нова демокрация“, е избран за секретар на Централния комитет, първият човек, заемал тази роля. Той е преизбран за секретар през юли 2004 г. и остава на тази длъжност до 15 февруари 2006 г., когато е назначен за министър на националната отбрана в първия кабинет на [[Константинос Александру Караманлис|Костас Караманлис]].<ref name=cv /> На 29 юни 2012 г. той става председател на гръцкия парламент, позиция, която заема до избирането на следващия парламент през януари 2015 г. През юли 2015 г. [[Андонис Самарас]] подава оставка като лидер на „Нова демокрация“ след гласуването „не“ на референдума за спасителната програма.<ref name=henley>{{cite news|last1=Henley|first1=Jon|title=Vangelis Meimarakis charms Greek voters: 'He's not new, but he's genuine'|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/19/vangelis-meimarakis-charms-greek-voters|access-date=19 септември 2015 г.|work=The Guardian|date=19 септември 2015 г.}}</ref> Меймаракис поема поста от Самарас като временен лидер. В това си качество той води партията на предсрочните избори на 20 септември 2015 г., на които „Нова демокрация“ е победена за втори път за девет месеца от [[СИРИЗА]].<ref>Suzanne Daley (20 септември 2015 г.), [https://www.nytimes.com/2015/09/21/world/europe/greece-election-tsipras.html Alexis Tsipras Given a Second Chance by Greek Voters] „''[[Ню Йорк Таймс]]''“.</ref> Меймаракис обаче успява леко да увеличи дела на гласовете на партията от 27,8% на 28,1%. Въпреки това броят им на места спадна от 76 на 75.<ref>{{cite news|title=Major win for SYRIZA with 7.5-point lead over New Democracy|url=http://www.tovima.gr/en/article/?aid=739257|website=Vima|date=21 септември 2015 г.|access-date=16 октомври 2015 г.}}</ref> Меймаракис продължава да бъде временен лидер след изборите през септември, като обявява, че изборите за ръководство на „Нова демокрация“ ще се състоят преди края на годината и че той ще бъде кандидат. На 24 ноември Меймаракис назначава секретаря на парламентарната група на Нова демокрация Янис Плакиотакис за вицепрезидент на партията, преди да подаде оставка и следователно да направи Плакиотакис новия временен лидер.<ref name=resigns>{{cite news|last1=Petrou|first1=Zacharias|title=V. Meimarakis resigns as interim New Democracy leader |url=http://www.balkaneu.com/v-meimarakis-resigns-interim-democracy-leader/|access-date=28 ноември 2015 г.|work=Independent Balkan News Agency|date=24 ноември 2015 г.}}</ref> Меймаракис е член на Европейския парламент след европейските избори през 2019 г. Оттогава той работи в комисията по външни работи и нейната подкомисия по сигурност и отбрана. От 2021 г. той е част от делегацията на Парламента на Конференцията за бъдещето на Европа.<ref>[https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html Members of the delegation to the Conference on the Future of Europe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210610155650/https://conference-delegation.europarl.europa.eu/en/members.html |date=2021-06-10}} [[Европейски парламент]].</ref> В групата на дясноцентристката [[Европейска народна партия]] Меймаракис е един от заместниците на председателя [[Манфред Вебер]].<ref>[https://www.eppgroup.eu/newsroom/news/epp-group-re-elects-manfred-weber-as-group-chair EPP Group re-elects Manfred Weber as Group Chair] [[Европейска народна партия (група в ЕП)]] (EPP), прессъобщение от 5 юни 2019 г.</ref> == Личен живот == Меймаракис е женен за Йоанна Колокота, дъщерята на гръцката актриса Ница Маруда, и те имат две дъщери. Владее английски език.<ref name=cv>{{cite web|title=Evangelos Meimarakis CV|url=http://www.meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|website=Meimarakis|access-date=19 септември 2015 г.|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf|archive-date=18 февруари 2015 г.|достъп_дата=2026-04-22|архив_дата=2015-02-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150218143702/http://meimarakis.gr/Meimarakis_CV_EN.pdf}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Vangelis Meimarakis|1273498414}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Меймаракис, Вангелис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Родени в Атина]] 057p3cyv01huyd4zwz2ym0waxfxq0fn Беседа:Вангелис Меймаракис 1 900815 12896801 12894909 2026-05-03T07:18:23Z Carbonaro. 221440 /* Прозвища */ 12896801 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Гърция}} == Прозвища == Прозвища в българския език не се пишат с кавички. {{не}} Кирил „Костакис“ Василев {{да}} Кирил (Костакис) Василев, Кирил Василев – Костакис [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 1 май 2026 (UTC) :Защо е [[Специални:Diff/12896796|отменена]] редакцията ми? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:18, 3 май 2026 (UTC) 5lctabjufkin9odxjekd87hhybthooy 12896817 12896801 2026-05-03T07:38:07Z Carbonaro. 221440 /* Прозвища */ 12896817 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Гърция}} == Прозвища == Прозвища в българския език не се пишат с кавички. {{не}} Кирил „Костакис“ Василев {{да}} Кирил (Костакис) Василев, Кирил Василев – Костакис [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 1 май 2026 (UTC) :Защо е [[Специални:Diff/12896796|отменена]] редакцията ми? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:18, 3 май 2026 (UTC) ::[[Специални:Diff/12896816|Перифразирах]] текста, за да отговаря на българския правопис. Така добре ли е? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:38, 3 май 2026 (UTC) t6iwn1cvx0asi32lx2s4imu4xt7trak 12896822 12896817 2026-05-03T07:52:06Z Iliev 47135 12896822 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Гърция}} == Прозвища == Прозвища в българския език не се пишат с кавички. {{не}} Кирил „Костакис“ Василев {{да}} Кирил (Костакис) Василев, Кирил Василев – Костакис [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 1 май 2026 (UTC) :Защо е [[Специални:Diff/12896796|отменена]] редакцията ми? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:18, 3 май 2026 (UTC) ::[[Специални:Diff/12896816|Перифразирах]] текста, за да отговаря на българския правопис. Така добре ли е? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:38, 3 май 2026 (UTC) ::: Според мен е полезно да се помни, че Вангелис дори не е прякор – освен както де факто в случая с [[Вангелис]] – а умалена форма на името Евангелос, която е доста обичайна в ежедневното общуване, особено пък за някого с двойно име като Евангелос-Василиос. Затова според мен най-подходящо в случая би било: ::: <blockquote>'''Евангелос-Василиос (Вангелис) Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος (Βαγγέλης) Μεϊμαράκης}}) е (...)</blockquote> ::: Апропо, също не съм сигурен, че разбирам защо Βασίλειος е записано „Василей“ в момента. Струва ми се, че Βασίλειος обичайно го представяме като Василиос на български: [[Василиос Теофанус]], [[Василиос Карамузис]], [[Василиос Ставропулос]], [[Василиос Капсамбелис]] и т.н.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:51, 3 май 2026 (UTC) 77t1ij252cz1alayrdpd743dydhbyb1 12896839 12896822 2026-05-03T08:08:03Z Carbonaro. 221440 /* Прозвища */ 12896839 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Гърция}} == Прозвища == Прозвища в българския език не се пишат с кавички. {{не}} Кирил „Костакис“ Василев {{да}} Кирил (Костакис) Василев, Кирил Василев – Костакис [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 1 май 2026 (UTC) :Защо е [[Специални:Diff/12896796|отменена]] редакцията ми? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:18, 3 май 2026 (UTC) ::[[Специални:Diff/12896816|Перифразирах]] текста, за да отговаря на българския правопис. Така добре ли е? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:38, 3 май 2026 (UTC) ::: Според мен е полезно да се помни, че Вангелис дори не е прякор – освен както де факто в случая с [[Вангелис]] – а умалена форма на името Евангелос, която е доста обичайна в ежедневното общуване, особено пък за някого с двойно име като Евангелос-Василиос. Затова според мен най-подходящо в случая би било: ::: <blockquote>'''Евангелос-Василиос (Вангелис) Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος (Βαγγέλης) Μεϊμαράκης}}) е (...)</blockquote> ::: Апропо, също не съм сигурен, че разбирам защо Βασίλειος е записано „Василей“ в момента. Струва ми се, че Βασίλειος обичайно го представяме като Василиос на български: [[Василиос Теофанус]], [[Василиос Карамузис]], [[Василиос Ставропулос]], [[Василиос Капсамбелис]] и т.н.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:51, 3 май 2026 (UTC) ::::1. За прозвището си прав. Перифразата е извършена, тъй като варианта със скобите не се хареса на другите участници в беседата. ::::2. За Василиос не знам, най-вероятно да. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:07, 3 май 2026 (UTC) e75sung6xn3tg3wcu832gfiandqqmbz 12896851 12896839 2026-05-03T08:36:52Z Iliev 47135 /* Прозвища */ re 12896851 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Гърция}} == Прозвища == Прозвища в българския език не се пишат с кавички. {{не}} Кирил „Костакис“ Василев {{да}} Кирил (Костакис) Василев, Кирил Василев – Костакис [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 1 май 2026 (UTC) :Защо е [[Специални:Diff/12896796|отменена]] редакцията ми? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:18, 3 май 2026 (UTC) ::[[Специални:Diff/12896816|Перифразирах]] текста, за да отговаря на българския правопис. Така добре ли е? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:38, 3 май 2026 (UTC) ::: Според мен е полезно да се помни, че Вангелис дори не е прякор – освен както де факто в случая с [[Вангелис]] – а умалена форма на името Евангелос, която е доста обичайна в ежедневното общуване, особено пък за някого с двойно име като Евангелос-Василиос. Затова според мен най-подходящо в случая би било: ::: <blockquote>'''Евангелос-Василиос (Вангелис) Меймаракис''' ({{lang|el|Ευάγγελος-Βασίλειος (Βαγγέλης) Μεϊμαράκης}}) е (...)</blockquote> ::: Апропо, също не съм сигурен, че разбирам защо Βασίλειος е записано „Василей“ в момента. Струва ми се, че Βασίλειος обичайно го представяме като Василиос на български: [[Василиос Теофанус]], [[Василиос Карамузис]], [[Василиос Ставропулос]], [[Василиос Капсамбелис]] и т.н.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:51, 3 май 2026 (UTC) ::::1. За прозвището си прав. Перифразата е извършена, тъй като варианта със скобите не се хареса на другите участници в беседата. ::::2. За Василиос не знам, най-вероятно да. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:07, 3 май 2026 (UTC) ::::: Наясно съм с контекста, да. Ако {{@|Rumensz}} е окей с последния вариант, в крайна сметка и аз съм съгласен, просто „мир да има“. Относно Василиос, може да пропускам нещо, но наистина ми се струва правилно да е така.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:36, 3 май 2026 (UTC) hy18c3hah4rd4lsdtqljhzk76l3qbeq Атанас Бостанджиев 0 900930 12896500 12891195 2026-05-02T19:32:05Z Kelleniro 370319 /* Собственост на ПФК Левски (София) */ 12896500 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = предприемач | описание = български финансист | портрет = | портрет-описание = | пол = м | име-рождено = Атанас Стефанов Бостанджиев<ref>[https://papagal.bg/p/47973518affe8cce44547af1eda70fdc6a5d23410d7874fd983fdc78e2cba6a3-1/1056 АТАНАС СТЕФАНОВ БОСТАНДЖИЕВ – свързани фирми]</ref> | роден-дата = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | националност = {{България}} | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Атанас Стефанов Бостанджиев ''' е [[България|български]] [[финанси|финансист]], инвестиционен [[банкер]] и [[предприемач]].<ref>[https://dbr.bg/koi-e-miliarderat-atanas-bostandziev-noviat-sobstvenik-na-pfk-levski~22125.html Кой е инвеститорът Атанас Бостанджиев, новият собственик на ПФК Левски?]</ref>, основател и собственик на компанията Gemcorp Capital Management.<ref>[https://www.bloomberg.com/professional/insights/markets/gemcorp-ceo-delivers-masterclass-in-em-private-credit-em-lens/ Блумбърг]</ref> Бостанджиев има дългогодишната кариера на международните финансови пазари, като през годините заема ръководни позиции в мащабни финансови институции като Merrill Lynch, [[Goldman Sachs]] и VTB Capital.<ref>[https://www.investor.bg/a/556-sport/429765-levski-ima-nov-sobstvenik-i-proekt-za-nov-stadion-za-120-mln-evro "Левски" има нов собственик и проект за нов стадион за 120 млн. евро]</ref> == Собственост на ПФК Левски (София) == На [[24 април]] [[2026]] година, на нарочна [[пресконференция]], Бостанджиев е обявен за нов мажоритарен собственик на българския футболен гранд [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>[https://www.bta.bg/en/news/sport/1113287-atanas-bostandjiev-becomes-new-pfc-levski-sofia-owner Atanas Bostandjiev Becomes New PFC Levski Sofia Owner]</ref> ==Обществена дейност и благотворителност== Бостанджиев е основател на благотворителната организация „Шанс за децата на България“.<ref>[https://forbgkids.org/za-fondatsiyata/ За Фондацията – ForBgKids]</ref> == Вижте също == * [[Goldman Sachs]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Бостанджиев, Атанас}} [[Категория:Български бизнесмени]] 767r85tr8f1l4sk8966kgx5lxz3huec Потребител:ZenonBox 2 901008 12896629 12890087 2026-05-02T23:50:39Z Wooze 313836 Requesting deletion ([[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]] v3.1b) 12896629 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{delete|Broken redirect <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small>}}</noinclude> #пренасочване [[Димитър Митев (офицер)]] b95c79aeixluraebt71t1sz0hb09u4j Съд и екзекуция на Луи XVI 0 901035 12896299 12895602 2026-05-02T17:06:29Z Paiak 234444 Добавяне на препратки 12896299 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие}} '''Съдът над Луи XVI''' – наричан официално „Гражданинът Луи Капе“ – от френския [[Конвент]] през декември 1792 г. е основно събитие от [[Френската революция]]. Той е признат за виновен в държавна измяна и други престъпления и осъден на смърт чрез гилотиниране. == Предистория == През юни 1791 г. кралското семейство прави опит за [[Бягство до Варен|бягство от Париж]], но той е неуспешен. То предизвиква силна народна омраза както към френската [[монархия]] като институция, така и към краля и кралицата персонално и предизвиква обвинения в държавна измяна. Кралят е освободен от всичките си функции, а кралското семейство е затворено в двореца Тюйлери. През септември 1791 г. кралят е принуден да подпише [[Конституция на Франция (1791)|конституцията]], с която страната става [[конституционна монархия]]. След [[Въстание от 10 август 1792|въстанието на 10 август 1792 г.]] [[Луи XVI]] и кралското семейство са преместени под силна стража в кулата Тампл. През следващите дни затворниците са подложени на тормоз и обиди от тълпата, която по време на [[Септемврийски кланета|септемврийските кланета]] [[Принцеса_Дьо_Ламбал#Убийство|убива принцеса дьо Ламбал]] и донася отрязаната ѝ глава, набучена на копие, пред прозорците на [[Мария-Антоанета]].{{hrf|Падовър|2007|277}} На 20 септември Законодателното събрание е разпуснато и заменено с [[Национален конвент]]. Първият акт на Конвента от 22 септември е да отмени монархията и да провъзгласи Франция за [[Първа френска република|република]]. Това става без дискусии, на фона на силни протести и антимонархични настроения в Париж и цялата страна. [[Якобинци]]те предприемат безмилостна кампания срещу „Луи Последни“ и призовават за съд. Мерките срещу затвореното кралското семейство стават по-строги: в края на септември то е разделено – дофинът с краля в голямата кула,{{hrf|Падовър|2007|280}} а принцеса [[Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска|Мари-Терез]] и сестрата на Луи [[Елизабет Бурбон-Френска|Елизабет Френска]] с кралицата – в малката. [[Файл:Tour du Temple circa 1795 Ecole Francaise 18th century.jpg|мини|ляво|''Затворът Тампл'', френска школа, между 1790 и 1800. Музей Карнавале.]] Законодателната комисия в Конвента обсъжда възможните действия спрямо краля. Повечето от [[монтаняри]]те са за съд и екзекуция, но [[жирондинци]]те са разделени относно съдбата на краля, изтъквайки неговата конституционна неприкосновеност, други призовават за милост и по-леко наказание или изгнание. На 13 ноември [[Максимилиан Робеспиер]] изнася реч, в която заявява, че Луи е нарушил конституцията и затова тя не може да се приложи в негова защита.{{hrf|Падовър|2007|285}} След откриване на тайна каса с документи в двореца Тюйлери на 20 ноември 1792 г. провеждането на съд над краля става неизбежно. Конвентът назначава специална комисия, за да разгледа документите. Макар че откритите документи не доказват несъмнено опитите му да си възвърне властта, защото съдържат предимно писма до краля, а не от него, те дават нужния повод той да бъде обвинен в [[държавна измяна]].{{sfn|Rude|1991|с=82}} == Съдебен процес == Съдебният процес започва на 11 декември, като кралят е доведен в Конвента. Прочетен е обвинителен акт, с който Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Все пак молбата му да му разрешат адвокати е удовлетворена. Защитниците са ветераните юристи Тронше и Малезерб (по-късно се присъединява и по-младият дьо Сез). Дадена им е възможност да прегледат 108 документа, върху които е построено обвинението.{{hrf|Падовър|2007|293-4}} На 26 декември адвокат дьо Сез прочита защитна реч, в която поддържа тезата за кралска неприкосновеност, провъзгласена с конституцията. Жирондинците предлагат допитване до народа, но Робеспиер отговаря, че това би означавало „напразно да се разстрои републиката“.{{hrf|Собул|1978|202}} Гласуването в Конвента започва на 14 януари 1793 г. Депутатите трябва да отговорят на следните три въпроса:{{hrf|Собул|1978|203}} #Виновен ли е Луи Капе в заговор срещу обществената свобода и в посегателство срещу националната сигурност? #Ще се извърши ли допитване до народа във връзка с произнесената присъда? #Какво наказание да му се наложи? Гласуването за вината на краля е почти единодушно „за“, с изключение на няколко въздържали се. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата така: „В името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капе за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата“.{{sfn|Jordan|1979|p=172}}{{hrf|Падовър|2007|302}} Допитването до народа е отхвърлено с 426 гласа срещу 278{{hrf|Собул|1978|202}} (според друг автор 424 срещу 287{{hrf|Падовър|2007|302}}). Гласуването за присъдата е извършено поименно, започва на 16 януари и продължава 60 часа чак до сутринта на 18 януари. От присъстващите 721 депутати 387 гласуват за [[смъртно наказание]].{{hrf|Собул|1978|202}} === Навечерие на екзекуцията === [[File:Joseph Garat (1749-1833) Proclaims the Arrest of King Louis XVI (1754-93), by H. de la Charlerie 2.jpg|мини|Доминик Гара съобщава на краля за смъртната присъда на 20 януари 1793, худ. Hippolyte de la Charlerie]] [[Файл:Louis XVI et sa famille au Temple.jpg|ляво|мини|180п|Последната среща на Луи XVI със семейството му]] На 20 януари, неделя, делегация от членове на Конвента и правителството съобщава на краля за смъртната присъда, която следва да бъде изпълнена в рамките на 24 часа. Той се обръща с писмо към Конвента, в което моли за отсрочка от три дни в изпълнението, правото да види свещеник, както и за разрешение да види семейството си. Конвентът отказва отсрочката, но разрешава свещеник и срещата.{{hrf|Падовър|2007|308}} [[Файл:Lettre autographe signée de Louis XVI 1 - Archives Nationales - AE-II-1338.jpg|150п|мини|Писмо от краля до Конвента с молба за отсрочка на екзекуцията. 20 януари 1793 година. Национален архив на Франция.]] Около 8 часа вечерта Луи XVI се среща със своя изповедник, ирландецът Хенри Еджуърт ({{lang|en|Henry Essex Edgeworth}}), известен и като абат де Фирмон и след това довеждат семейството му. Около 11 ч отново се среща с изповедника, вечеря с него и си ляга да спи след полунощ. Междувременно стражите събират из съседните църкви религиозните пособия, необходими на абата за последната церемония.{{hrf|Падовър|2007|309}} == Екзекуция == Сутринта на 21 януари Луи става рано. Утрото е влажно и ледено. Около 6 ч. абатът извършва последна [[литургия]] с помощта на камериера Клери. След [[причастие]]то Луи дава последни разпореждания относно личните си вещи, но отказва да види семейството си за последен път, тъй като би било твърде болезнено. В 8:30 идват да го отведат и под барабанен тътен Луи сяда в каретата, облечен като скромен буржоа с кафяво палто и триъгълна шапка. До него е абат Еджуърт, а отпред – двама жандарми.{{hrf|Падовър|2007|312}} По заповед на Конвента цялата Национална гвардия на Париж е построена от двете страни на пътя към ешафода. Улиците са изпълнени с въоръжени мъже, но цари мълчание, огласявано от неспирно биене на барабани. По стените на къщите по заповед на кмета са разлепени плакати за „справедливото наказание на тирана“. Един мимолетен смут е причинен от барон дьо Бац и двама млади роялисти, които призовават хората да освободят затворника. Двамата младежи са убити веднага, баронът се измъква, а Луи дори не разбира за инцидента. [[File:Exécution de Louis XVI Carnavalet.jpg|мини|220п|Екзекуцията на Луи XVI, френска гравюра от музея Карнавале]] На площада на Революцията Луи сам изкачва стъпалата на ешафода, след като е заповядал на барабанчиците да спрат. Известно време се съпротивлява на палачите, които искат да му вържат ръцете, но накрая отстъпва, след като заменят въжето с носна кърпичка. Сам слага главата си в жлеба, но преди това извиква: „Французи, аз умирам невинен!“.{{hrf|Падовър|2007|315}} Палачите го нагласяват на пейката и в 10:22 острието на гилотината се спуска и го обезглавява. Един от палачите вдига главата му и я показва на ликуващата тълпа. Някои се провикват „Да живееа нацията!“, „Да живее републиката!“ и „Да живее свободата!“, други танцуват [[фарандола]]. Оръдейни и пушечни салюти известяват смъртта на краля. [[File:Hinrichtung Ludwig des XVI.png|мини|ляво|220п|Екзекуцията на Луи XVI, германска гравюра от периода]] Тялото е погребано в гробището Мадлен и малко по-късно там е погребана и Мария-Антоанета. Днес мястото е в 8-и [[арондисман]] на Париж и там се издига Chapelle expiatoire (Капела на покаянието), издигната от [[Луи XVIII]] и всяка година с литургия се отбелязва денят на екзекуцията. == Източници == <references /> == Литература == * {{Цитат книга | title = Животът и смъртта на Луи XVI | last = Падовър | first = Сол К. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-081-8 | doi = | pages = 326 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = }} * {{cite book | title = Очерк по история на Френската революция | last = Собул | first = Алберт | authorlink = Албер Собул | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1978 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book |title= The Oxford History of the French Revolution |last= Doyle|first=William |authorlink= |coauthors= |year= 2002|publisher=Oxford University Press |location= Oxford|isbn= 978-0199252985|pages= |url=https://archive.org/details/oxfordhistoryoff00doyl|accessdate=| lang = en }} * {{cite book |title= A Social History of the French Revolution |last= Hampson|first= Norman|authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher= University of Toronto Press|location= Routledge|isbn= 0-710-06525-6|pages= |url= |accessdate=| lang = en}} * {{cite book |title= The King's Trial:Luis XVI vs. the French Revolution |last= Jordan|first= David|authorlink= |coauthors= |year= 1979|publisher= University of California Press|location=Berkely |isbn= 0-520-04399-5|pages= |url=https://archive.org/details/kingstrial00davi|accessdate=| lang = en}} * {{cite book |title= The French Revolution: from 1793 to 1799 |last=Lefebvre |first= George|authorlink= |coauthors= |year=1963 |publisher= Columbia University Press|location=New York |isbn= 0-231-08599-0|volume= 2|pages= |url= |accessdate=| lang = en}} * {{cite book |title= The French Revolution |last=Rude |first=George |authorlink= |coauthors= |year= 1991|publisher= Grove Weidenfeld|location=New York |isbn= 0-8021-3272-3|pages= |url= |accessdate=| lang = en}} {{Френска революция}} [[Категория:1792 година в Европа]] [[Категория:1793 година в Европа]] 4e1wuizcassyad24i8ub51wnq9znlx1 Кристиан Макун 0 901091 12896255 12891662 2026-05-02T16:18:09Z Danitrifonov04 292718 12896255 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Венецуела}} Кристиан Макун | снимка = Christian Makoun.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес | град на раждане = [[Валенсия (Венецуела)|Валенсия]] | държава на раждане = {{флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] | второ гражданство = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години = 2010 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]] | години = 2016 – 2019<br>2018 – 2019<br>2020 – 2021<br>2020<br>2022<br>2022 – 2023<br>2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус до 23 г.]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями|Форд Лодърдейл]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Шарлът ФК|Шарлът]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Ню Ингланд Революшън]]<br>{{флагче|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 32<br>0<br>30<br>3<br>13<br>17<br>13<br>47 | голове = (1)<br>(0)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(4) | национален отбор години = 2017<br>2017 – 2018<br>2022 – | национален отбор = {{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ17|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ20|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ|Венецуела}} | национален отбор мачове = 9<br>14<br>14 | национален отбор голове = (1)<br>(3)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =2 май 2025 г | посл_нац_отбор =5 септември 2025 г | наем =да |ръст=185 см}} '''Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес''' (на испански: ''Christian Frederick Bayoi Makoun Reyes'') е [[Венецуела|венецуелски]] професионален [[футболист]], който играе като [[централен защитник|защитник]] или дефанзивен [[полузащитник]], за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]<ref>[https://levskisofia.info/player/christian-makoun/ Кристиан Макун | LevskiSofia.info]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Венецуела|националният отбор на Венецуела]].<ref>[https://www.goal.com/it/liste/christian-makoun-il-talento-del-venezuela-che-non-ha-mai-debuttato-con-la-juventus/blt2fdc40c258775e55 Christian Makoun, il talento del Venezuela che non ha mai debuttato con la Juventus | Goal.com Italia]</ref> ==Кратка спортна биография== Роден е на 5 март 2000 г. във Валенсия, [[Венецуела]]. Макун започва професионалния си път във венецуелския клуб [[ФК Замора|Замора]], където дебютира през 2016 г. През 2018 г. преминава под наем в италианския гранд [[ФК „Ювентус“|Ювентус]], където се състезава за отбора до 23 години (Next Gen). През 2020 г. подписва с отбора от Мейджър лигата [[Интер Маями]]<ref>[https://x.com/InterMiamiCF/status/1158744486857625601?ref_src=twsrc%5Etfw x.com]</ref>, поставяйки началото на кариерата си в САЩ. Впоследствие играе и за [[Шарлът ФК|Шарлът]] и [[Ню Ингланд Революшън]]. В началото на 2024 г. преминава в кипърския [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]].<ref>[https://www.instagram.com/p/C1k3xM8rZNm/ Instagram]</ref> През юли 2024 г. подписва тригодишен договор с Левски София, до лятото на 2027 г.<ref>[https://sportal.bg/news-2024073116414276488 Левски подписа с национал на Венецуела]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Макун, Кристиан}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Венецуелски футболисти]] 9a9f8wwlf5ghkzqedw4vnvtuircogi3 12896340 12896255 2026-05-02T17:40:53Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/Danitrifonov04|редакции на Danitrifonov04]] ([[User talk:Danitrifonov04|б]].), към версия на Carbonaro. 12891662 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Кристиан Макун | снимка = Christian Makoun.jpg | описание = Венецуелски футболист | прякор = | цяло име = Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес | дата на раждане = [[5 март]] [[2000]] г. | град на раждане = [[Валенсия (Венецуела)]] | държава на раждане = {{Венецуела}} | второ гражданство = {{Белгия}} | пост = Защитник | настоящ отбор = [[ПФК Левски (София)]] | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години = 2010–2018 | юношески отбори = ФК Замора | години = 2016–2019<br>2018–2019<br>2020<br>2020–2021<br>2022<br>2022–2023<br>2024<br>2024- | отбори = ФК Замора<br>Ювентус Некст Ген (под наем)<br>[[Интер Маями]]<br>ФК Форд Лодърдейл (под наем)<br>[[Шарлът ФК]]<br>[[Ню Ингланд Революшън]]<br>[[ФК Анортосис Фамагуста]]<br>[[ПФК Левски (София)]] | мачове = 32<br>0<br>30<br>3<br>13<br>17<br>13<br>46 | голове = 1<br>0<br>2<br>0<br>0<br>0<br>2<br>4 | национален отбор години = 2017<br>2017-2018<br>2022 | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Венецуела]] U17<br>[[Национален отбор по футбол на Венецуела]] U20<br>[[Национален отбор по футбол на Венецуела]] | национален отбор мачове = 9<br>14<br>14 | национален отбор голове = 1<br>3<br>0 | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес''' (на испански: ''Christian Frederick Bayoi Makoun Reyes'') е [[Венецуела|венецуелски]] професионален [[футболист]], който играе като [[централен защитник]] или дефанзивен [[полузащитник]], за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)]]<ref>[https://levskisofia.info/player/christian-makoun/ Кристиан Макун | LevskiSofia.info]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Венецуела|Националният отбор на Венецуела]].<ref>[https://www.goal.com/it/liste/christian-makoun-il-talento-del-venezuela-che-non-ha-mai-debuttato-con-la-juventus/blt2fdc40c258775e55 Christian Makoun, il talento del Venezuela che non ha mai debuttato con la Juventus | Goal.com Italia]</ref> ==Кратка спортна биография== Роден е на 5 [[март]] [[2000]] г. във Валенсия, [[Венецуела]]. Макун започва професионалния си път във венецуелския клуб „Замора“, където дебютира през [[2016]] г. През [[2018]] г. преминава под наем в [[Италия|италианския]] гранд „Ювентус“, където се състезава за отбора до 23 години (Next Gen). През 2020 г. подписва с отбора от [[Мейджър Лийг Сокър|Мейджър лигата]] „[[Интер Маями]]“<ref>[https://x.com/InterMiamiCF/status/1158744486857625601?ref_src=twsrc%5Etfw x.com]</ref>, поставяйки началото на кариерата си в САЩ. Впоследствие играе и за ФК „Шарлът“ и „[[Ню Ингланд Революшън]]“. В началото на [[2024]] г. преминава в [[Кипър|кипърския]] [[ФК Анортосис Фамагуста]].<ref>[https://www.instagram.com/p/C1k3xM8rZNm/ Instagram]</ref> През юли [[2024]] г. подписва тригодишен договор с Левски (София), до лятото на [[2027]] г.<ref>[https://sportal.bg/news-2024073116414276488 Левски подписа с национал на Венецуела]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Макун, Кристиан}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Венецуелски футболисти]] k0xv4pbwcdm9eh9nc1a3t1fy36l3q0u 12896909 12896340 2026-05-03T09:57:25Z Danitrifonov04 292718 Премахната редакция 12896340 на [[Special:Contributions/Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[User talk:Carbonaro.|б.]]) 12896909 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Венецуела}} Кристиан Макун | снимка = Christian Makoun.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес | град на раждане = [[Валенсия (Венецуела)|Валенсия]] | държава на раждане = {{флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] | второ гражданство = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години = 2010 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]] | години = 2016 – 2019<br>2018 – 2019<br>2020 – 2021<br>2020<br>2022<br>2022 – 2023<br>2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус до 23 г.]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями|Форд Лодърдейл]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Шарлът ФК|Шарлът]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Ню Ингланд Революшън]]<br>{{флагче|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 32<br>0<br>30<br>3<br>13<br>17<br>13<br>47 | голове = (1)<br>(0)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(4) | национален отбор години = 2017<br>2017 – 2018<br>2022 – | национален отбор = {{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ17|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ20|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ|Венецуела}} | национален отбор мачове = 9<br>14<br>14 | национален отбор голове = (1)<br>(3)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =2 май 2025 г | посл_нац_отбор =5 септември 2025 г | наем =да |ръст=185 см}} '''Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес''' (на испански: ''Christian Frederick Bayoi Makoun Reyes'') е [[Венецуела|венецуелски]] професионален [[футболист]], който играе като [[централен защитник|защитник]] или дефанзивен [[полузащитник]], за отбора на „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]“<ref>[https://levskisofia.info/player/christian-makoun/ Кристиан Макун | LevskiSofia.info]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Венецуела|националният отбор на Венецуела]].<ref>[https://www.goal.com/it/liste/christian-makoun-il-talento-del-venezuela-che-non-ha-mai-debuttato-con-la-juventus/blt2fdc40c258775e55 Christian Makoun, il talento del Venezuela che non ha mai debuttato con la Juventus | Goal.com Italia]</ref> ==Кратка спортна биография== Роден е на 5 март 2000 г. във Валенсия, [[Венецуела]]. Макун започва професионалния си път във венецуелския клуб „[[ФК Замора|Замора]]“, където дебютира през 2016 г. През 2018 г. преминава под наем в италианския гранд „[[ФК „Ювентус“|Ювентус]], където се състезава за отбора до 23 г. (Next Gen). През 2020 г. подписва с отбора от Мейджър лигата „[[Интер Маями]]“<ref>[https://x.com/InterMiamiCF/status/1158744486857625601?ref_src=twsrc%5Etfw x.com]</ref>, поставяйки началото на кариерата си в САЩ. Впоследствие играе и за „[[Шарлът ФК|Шарлът]]“ и „[[Ню Ингланд Революшън]]“. В началото на 2024 г. преминава в кипърския „[[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]]“.<ref>[https://www.instagram.com/p/C1k3xM8rZNm/ Instagram]</ref> През юли 2024 г. подписва тригодишен договор с „Левски София“, до лятото на 2027 г.<ref>[https://sportal.bg/news-2024073116414276488 Левски подписа с национал на Венецуела]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Макун, Кристиан}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Венецуелски футболисти]] 2319qmcpfsknim8ubg6of5u1mjgx273 12896911 12896909 2026-05-03T09:57:41Z Danitrifonov04 292718 12896911 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Венецуела}} Кристиан Макун | снимка = Christian Makoun.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес | град на раждане = [[Валенсия (Венецуела)|Валенсия]] | държава на раждане = {{флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] | второ гражданство = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години = 2010 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]] | години = 2016 – 2019<br>2018 – 2019<br>2020 – 2021<br>2020<br>2022<br>2022 – 2023<br>2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Венецуела}} [[ФК Замора|Замора]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус до 23 г.]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями|Форд Лодърдейл]] *<br>{{флагче|САЩ}} [[Шарлът ФК|Шарлът]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Ню Ингланд Революшън]]<br>{{флагче|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 32<br>0<br>30<br>3<br>13<br>17<br>13<br>47 | голове = (1)<br>(0)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(4) | национален отбор години = 2017<br>2017 – 2018<br>2022 – | национален отбор = {{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ17|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ20|Венецуела}}<br>{{флагче|Венецуела}} {{имеНОФ|Венецуела}} | национален отбор мачове = 9<br>14<br>14 | национален отбор голове = (1)<br>(3)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =2 май 2025 г | посл_нац_отбор =5 септември 2025 г | наем =да |ръст=185 см}} '''Кристиан Фредерик Байой Макун Рейес''' (на испански: ''Christian Frederick Bayoi Makoun Reyes'') е [[Венецуела|венецуелски]] професионален [[футболист]], който играе като [[централен защитник|защитник]] или дефанзивен [[полузащитник]], за отбора на „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]“<ref>[https://levskisofia.info/player/christian-makoun/ Кристиан Макун | LevskiSofia.info]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Венецуела|националният отбор на Венецуела]].<ref>[https://www.goal.com/it/liste/christian-makoun-il-talento-del-venezuela-che-non-ha-mai-debuttato-con-la-juventus/blt2fdc40c258775e55 Christian Makoun, il talento del Venezuela che non ha mai debuttato con la Juventus | Goal.com Italia]</ref> ==Кратка спортна биография== Роден е на 5 март 2000 г. във Валенсия, [[Венецуела]]. Макун започва професионалния си път във венецуелския клуб „[[ФК Замора|Замора]]“, където дебютира през 2016 г. През 2018 г. преминава под наем в италианския гранд „[[ФК „Ювентус“|Ювентус]]“, където се състезава за отбора до 23 г. (Next Gen). През 2020 г. подписва с отбора от Мейджър лигата „[[Интер Маями]]“<ref>[https://x.com/InterMiamiCF/status/1158744486857625601?ref_src=twsrc%5Etfw x.com]</ref>, поставяйки началото на кариерата си в САЩ. Впоследствие играе и за „[[Шарлът ФК|Шарлът]]“ и „[[Ню Ингланд Революшън]]“. В началото на 2024 г. преминава в кипърския „[[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис]]“.<ref>[https://www.instagram.com/p/C1k3xM8rZNm/ Instagram]</ref> През юли 2024 г. подписва тригодишен договор с „Левски София“, до лятото на 2027 г.<ref>[https://sportal.bg/news-2024073116414276488 Левски подписа с национал на Венецуела]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Макун, Кристиан}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Венецуелски футболисти]] ap8rtbvkwlikt99az4y8b1gsc80o3mz Рилдо 0 901093 12896269 12891661 2026-05-02T16:33:00Z Danitrifonov04 292718 12896269 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Рилдо | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо | град на раждане = [[Рондонополис]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 37 | договор до = | юношески години = 2013 – 2016<br>2017 – 2021 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[ФК Сао Пауло|Сао Пауло]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | години = 2020 – 2022<br>2021<br>2022<br>2022 – <br>2023<br>2024<br>2024<br>2025<br>2025 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Бразил де Пелотас]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[КД Санта Клара|Санта Клара]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[СК Портимоненсе|Портимонензе]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Португеза]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] * | мачове = 14<br>18<br>15<br>23<br>11<br>17<br>16<br>14<br>18 | голове = (1)<br>(1)<br>(2)<br>(3)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 27 април 2026 г | посл_нац_отбор = | наем =да |ръст=178 см}} '''Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо''' (на [[португалски]]: ''Rildo Gonçalves de Amorim Filho''), по-известен просто само като '''Рилдо''', е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], който играе като атакуващ [[полузащитник]] за [[България|българския]] [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <ref>[https://levski.bg/club/%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b4%d0%be/ Рилдо]</ref>, където играе като преотстъпен от [[Португалия|португалския]] [[КД Санта Клара|Санта Клара]]. ==Кратка спортна биография== Рилдо преминава през юношеските формации на няколко [[Бразилия|бразилски]] клуба, включително академията на [[ФК „Сао Пауло“|Сао Пауло]] и [[Гремио Порто Алегре|Гремио]].<ref>[https://gauchazh.clicrbs.com.br/esportes/gremio/noticia/2022/01/da-base-do-sao-paulo-a-admiracao-de-renato-rildo-reencontra-brasil-pel-para-conquistar-vaga-no-gremio-ckyxc3wek008i015pmjapf8m2.html Da base do São Paulo à admiração de Renato: Rildo reencontra Brasil-Pel para conquistar vaga no Grêmio]</ref> Професионалният му път започва в „Гремио“, за който дебютира в бразилската Серия А.<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/times/gremio/noticia/gremio-renova-contrato-com-meia-atacante-rildo-e-estipula-multa-de-mais-de-r-300-milhoes.ghtml Grêmio renova contrato com meia-atacante Rildo e estipula multa de mais de R$ 300 milhões]</ref> През следващите сезони играе под наем в отбори като [[Бразил де Пелотас]]<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/noticia/gremio-acerta-emprestimo-de-rildo-para-o-brasil-de-pelotas-ate-o-fim-da-serie-b.ghtml Grêmio acerta empréstimo de Rildo para o Brasil de Pelotas até o fim da Série B]</ref>, [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]]<ref>[https://ge.globo.com/ba/futebol/noticia/2022/07/19/bahia-oficializa-saida-do-atacante-rildo-negociado-pelo-gremio-para-clube-portugues.ghtml Bahia oficializa saída do atacante Rildo, negociado pelo Grêmio para clube português]</ref>, [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]] и [[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]], натрупвайки опит в първите две нива на бразилския футбол. ===Престой в Португалия=== През 2022 г. Рилдо подписва с португалския [[КД Санта Клара|Санта Клара]]. Престоят му в [[Португалия]] включва и период под наем в [[СК Портимоненсе|Портимоненсе]].<ref>[https://www.abola.pt/noticias/mercado-santa-clara-volta-a-emprestar-rildo-2025011619415639743 Mercado: Santa Clara volta a emprestar Rildo]</ref> ===ПФК Левски=== През лятото на 2025 г. Рилдо преминава в [[България|българския]] гранд Левски София с договор за наем до 30 юни 2026 г. <ref>[https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%BE/ ПФК „Левски“ подписа с Рилдо (ВИДЕО)]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/rildo/EDSfDPWi/ Профил в soccerway] {{СОРТКАТ:Рилдо}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Родени през 2000 година]] [[Категория:Родени в Бразилия]] [[Категория:Футболисти на Гремио]] 17ch666yh6w9v3abw2yu531domwwbne 12896331 12896269 2026-05-02T17:36:47Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/Danitrifonov04|редакции на Danitrifonov04]] ([[User talk:Danitrifonov04|б]].), към версия на Carbonaro. 12891661 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Рилдо | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо | дата на раждане = [[21 януари]] [[2000]] г. | град на раждане = [[Рондонополис]], щат [[Мато Гросо]] | държава на раждане = {{Бразилия}} | второ гражданство = | пост = Полузащитник | настоящ отбор = [[ПФК „Левски“ (София)]] (под наем) | номер на фланелката = 37 | договор до = | юношески години = 2013–2016<br>2017–2021 | юношески отбори = [[ФК „Сао Пауло“]]<br>[[Гремио]] | години = 2020–2022<br>2021<br>2022<br>2022<br>2023<br>2024<br>2024<br>2025<br>2025- | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Гремио]]<br>{{Флагче|Бразилия}} Бразил де Пелоташ (наем)<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия]] (наем)<br>{{Флагче|Португалия}} [[КД Санта Клара]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[СК Портимоненсе]] (наем)<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Жувентуде]] (наем)<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия]] (наем)<br>{{Флагче|Португалия}} [[СК Портимоненсе]] (наем)<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)]] (наем) | мачове = 14<br>18<br>15<br>23<br>11<br>17<br>16<br>14<br>18 | голове = 1<br>1<br>2<br>3<br>0<br>1<br>2<br>4<br>1 | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = [[27 април]] [[2026]] г. | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо''' (на [[португалски]]: ''Rildo Gonçalves de Amorim Filho''), по-известен просто само като '''Рилдо''', е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], който играе като атакуващ [[полузащитник]] за [[България|българския]] тим на [[ПФК „Левски“ (София)]] <ref>[https://levski.bg/club/%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b4%d0%be/ Рилдо]</ref>, където играе като преотстъпен от [[Португалия|португалския]] клуб [[КД Санта Клара]]. ==Кратка спортна биография== Рилдо преминава през юношеските формации на няколко [[Бразилия|бразилски]] клуба, включително академията на [[ФК „Сао Пауло“]] (под наем) и „[[Гремио]]“.<ref>[https://gauchazh.clicrbs.com.br/esportes/gremio/noticia/2022/01/da-base-do-sao-paulo-a-admiracao-de-renato-rildo-reencontra-brasil-pel-para-conquistar-vaga-no-gremio-ckyxc3wek008i015pmjapf8m2.html Da base do São Paulo à admiração de Renato: Rildo reencontra Brasil-Pel para conquistar vaga no Grêmio]</ref> Професионалният му път започва в „Гремио“, за който дебютира в бразилската Серия А.<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/times/gremio/noticia/gremio-renova-contrato-com-meia-atacante-rildo-e-estipula-multa-de-mais-de-r-300-milhoes.ghtml Grêmio renova contrato com meia-atacante Rildo e estipula multa de mais de R$ 300 milhões]</ref> През следващите сезони играе под наем в отбори като „Бразил де Пелотас“<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/noticia/gremio-acerta-emprestimo-de-rildo-para-o-brasil-de-pelotas-ate-o-fim-da-serie-b.ghtml Grêmio acerta empréstimo de Rildo para o Brasil de Pelotas até o fim da Série B]</ref>, „[[Ешпорте Клубе Баия]]“<ref>[https://ge.globo.com/ba/futebol/noticia/2022/07/19/bahia-oficializa-saida-do-atacante-rildo-negociado-pelo-gremio-para-clube-portugues.ghtml Bahia oficializa saída do atacante Rildo, negociado pelo Grêmio para clube português]</ref>, „[[Ешпорте Клубе Жувентуде]]“ и „[[Гояш Ешпорте Клубе]]“, натрупвайки опит в първите две нива на бразилския футбол. ===Престой в Португалия=== През [[2022]] г. Рилдо подписва с португалския [[КД Санта Клара]]. Престоят му в [[Португалия]] включва и период под наем в [[СК Портимоненсе]].<ref>[https://www.abola.pt/noticias/mercado-santa-clara-volta-a-emprestar-rildo-2025011619415639743 Mercado: Santa Clara volta a emprestar Rildo]</ref> ===ПФК Левски=== През лятото на [[2025]] г. Рилдо преминава в [[България|българския]] гранд ПФК „Левски“ (София) с договор за наем до [[30 юни]] [[2026]] г. <ref>[https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%BE/ ПФК „Левски“ подписа с Рилдо (ВИДЕО)]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/rildo/EDSfDPWi/ Профил в soccerway] {{СОРТКАТ:Рилдо}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Родени през 2000 година]] [[Категория:Родени в Бразилия]] ek074coenikpdwvqenhm5on9v5rlq7z 12896342 12896331 2026-05-02T17:41:07Z Danitrifonov04 292718 Премахната редакция 12896331 на [[Special:Contributions/Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[User talk:Carbonaro.|б.]]) 12896342 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Рилдо | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо | град на раждане = [[Рондонополис]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 37 | договор до = | юношески години = 2013 – 2016<br>2017 – 2021 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[ФК Сао Пауло|Сао Пауло]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | години = 2020 – 2022<br>2021<br>2022<br>2022 – <br>2023<br>2024<br>2024<br>2025<br>2025 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Бразил де Пелотас]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[КД Санта Клара|Санта Клара]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[СК Портимоненсе|Портимонензе]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]] *<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Португеза]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] * | мачове = 14<br>18<br>15<br>23<br>11<br>17<br>16<br>14<br>18 | голове = (1)<br>(1)<br>(2)<br>(3)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 27 април 2026 г | посл_нац_отбор = | наем =да |ръст=178 см}} '''Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо''' (на [[португалски]]: ''Rildo Gonçalves de Amorim Filho''), по-известен просто само като '''Рилдо''', е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], който играе като атакуващ [[полузащитник]] за [[България|българския]] [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <ref>[https://levski.bg/club/%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b4%d0%be/ Рилдо]</ref>, където играе като преотстъпен от [[Португалия|португалския]] [[КД Санта Клара|Санта Клара]]. ==Кратка спортна биография== Рилдо преминава през юношеските формации на няколко [[Бразилия|бразилски]] клуба, включително академията на [[ФК „Сао Пауло“|Сао Пауло]] и [[Гремио Порто Алегре|Гремио]].<ref>[https://gauchazh.clicrbs.com.br/esportes/gremio/noticia/2022/01/da-base-do-sao-paulo-a-admiracao-de-renato-rildo-reencontra-brasil-pel-para-conquistar-vaga-no-gremio-ckyxc3wek008i015pmjapf8m2.html Da base do São Paulo à admiração de Renato: Rildo reencontra Brasil-Pel para conquistar vaga no Grêmio]</ref> Професионалният му път започва в „Гремио“, за който дебютира в бразилската Серия А.<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/times/gremio/noticia/gremio-renova-contrato-com-meia-atacante-rildo-e-estipula-multa-de-mais-de-r-300-milhoes.ghtml Grêmio renova contrato com meia-atacante Rildo e estipula multa de mais de R$ 300 milhões]</ref> През следващите сезони играе под наем в отбори като [[Бразил де Пелотас]]<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/noticia/gremio-acerta-emprestimo-de-rildo-para-o-brasil-de-pelotas-ate-o-fim-da-serie-b.ghtml Grêmio acerta empréstimo de Rildo para o Brasil de Pelotas até o fim da Série B]</ref>, [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]]<ref>[https://ge.globo.com/ba/futebol/noticia/2022/07/19/bahia-oficializa-saida-do-atacante-rildo-negociado-pelo-gremio-para-clube-portugues.ghtml Bahia oficializa saída do atacante Rildo, negociado pelo Grêmio para clube português]</ref>, [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]] и [[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]], натрупвайки опит в първите две нива на бразилския футбол. ===Престой в Португалия=== През 2022 г. Рилдо подписва с португалския [[КД Санта Клара|Санта Клара]]. Престоят му в [[Португалия]] включва и период под наем в [[СК Портимоненсе|Портимоненсе]].<ref>[https://www.abola.pt/noticias/mercado-santa-clara-volta-a-emprestar-rildo-2025011619415639743 Mercado: Santa Clara volta a emprestar Rildo]</ref> ===ПФК Левски=== През лятото на 2025 г. Рилдо преминава в [[България|българския]] гранд Левски София с договор за наем до 30 юни 2026 г. <ref>[https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%BE/ ПФК „Левски“ подписа с Рилдо (ВИДЕО)]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/rildo/EDSfDPWi/ Профил в soccerway] {{СОРТКАТ:Рилдо}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Родени през 2000 година]] [[Категория:Родени в Бразилия]] [[Категория:Футболисти на Гремио]] 17ch666yh6w9v3abw2yu531domwwbne 12896479 12896342 2026-05-02T19:08:45Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896479 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Рилдо | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо | град на раждане = [[Рондонополис]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 37 | договор до = | юношески години = 2013 – 2016<br>2017 – 2021 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} „[[ФК „Сао Пауло“|Сао Пауло]]“ *<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Гремио Порто Алегре|Гремио]]“ | години = 2020 – 2022<br>2021<br>2022<br>2022 – <br>2023<br>2024<br>2024<br>2025<br>2025 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} „[[Гремио Порто Алегре|Гремио]]“<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Бразил де Пелотас]]“ *<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Ешпорте Клубе Баия|Баия]]“ *<br>{{Флагче|Португалия}} „[[КД Санта Клара|Санта Клара]]“<br>{{Флагче|Португалия}} „[[СК Портимоненсе|Портимонензе]]“ *<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]]“ *<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]]“ *<br>{{Флагче|Бразилия}} „[[Португеза]]“ *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] * | мачове = 14<br>18<br>15<br>23<br>11<br>17<br>16<br>14<br>18 | голове = (1)<br>(1)<br>(2)<br>(3)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 27 април 2026 г | посл_нац_отбор = | наем =да |ръст=178 см}} '''Рилдо Гонсалвеш де Аморим Фильо''' (на [[португалски]]: ''Rildo Gonçalves de Amorim Filho''), по-известен просто само като '''Рилдо''', е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], който играе като атакуващ [[полузащитник]] за [[България|българския]] [[ПФК „Левски“ (София)]],<ref>[https://levski.bg/club/рилдо/ Рилдо]</ref> където играе като преотстъпен от [[Португалия|португалския]] „[[КД Санта Клара|Санта Клара]]“. ==Кратка спортна биография== Рилдо преминава през юношеските формации на няколко [[Бразилия|бразилски]] клуба, включително академията на „[[ФК „Сао Пауло“|Сао Пауло]]“ и „[[Гремио Порто Алегре|Гремио]]“.<ref>[https://gauchazh.clicrbs.com.br/esportes/gremio/noticia/2022/01/da-base-do-sao-paulo-a-admiracao-de-renato-rildo-reencontra-brasil-pel-para-conquistar-vaga-no-gremio-ckyxc3wek008i015pmjapf8m2.html Da base do São Paulo à admiração de Renato: Rildo reencontra Brasil-Pel para conquistar vaga no Grêmio]</ref> Професионалният му път започва в „Гремио“, за който дебютира в бразилската Серия А.<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/times/gremio/noticia/gremio-renova-contrato-com-meia-atacante-rildo-e-estipula-multa-de-mais-de-r-300-milhoes.ghtml Grêmio renova contrato com meia-atacante Rildo e estipula multa de mais de R$ 300 milhões]</ref> През следващите сезони играе под наем в отбори като „[[Бразил де Пелотас]]“<ref>[https://ge.globo.com/rs/futebol/noticia/gremio-acerta-emprestimo-de-rildo-para-o-brasil-de-pelotas-ate-o-fim-da-serie-b.ghtml Grêmio acerta empréstimo de Rildo para o Brasil de Pelotas até o fim da Série B]</ref>, „[[Ешпорте Клубе Баия|Баия]]“<ref>[https://ge.globo.com/ba/futebol/noticia/2022/07/19/bahia-oficializa-saida-do-atacante-rildo-negociado-pelo-gremio-para-clube-portugues.ghtml Bahia oficializa saída do atacante Rildo, negociado pelo Grêmio para clube português]</ref>, „[[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]]“ и „[[Гояш Ешпорте Клубе|Гояш]]“, натрупвайки опит в първите две нива на бразилския футбол. ===Престой в Португалия=== През 2022 г. Рилдо подписва с португалския „[[КД Санта Клара|Санта Клара]]“. Престоят му в [[Португалия]] включва и период под наем в „[[СК Портимоненсе|Портимоненсе]]“.<ref>[https://www.abola.pt/noticias/mercado-santa-clara-volta-a-emprestar-rildo-2025011619415639743 Mercado: Santa Clara volta a emprestar Rildo]</ref> ===ПФК „Левски“=== През лятото на 2025 г. Рилдо преминава в [[България|българския]] гранд „Левски“ (София) с договор за наем до 30 юни 2026 г.<ref>[https://levski.bg/пфк-левски-подписа-с-рилдо/ ПФК „Левски“ подписа с Рилдо (ВИДЕО)]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/rildo/EDSfDPWi/ Профил в soccerway] {{СОРТКАТ:Рилдо}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Родени през 2000 година]] [[Категория:Родени в Бразилия]] [[Категория:Футболисти на Гремио]] aqmzp5ybf81nn46gt3m76bs36e7fkzb Хуан Переа 0 901095 12896272 12892561 2026-05-02T16:35:40Z Danitrifonov04 292718 12896272 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Колумбия}} Хуан Переа | снимка = | описание = | цяло име = Хуан Естебан Переа Санчес | град на раждане = [[Меделин]] | държава на раждане = {{флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 9 | юношески години = 2014 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|Колумбия}} [[Индепендиенте Меделин]] | години = 2021<br>2021<br>2022<br>2022 – 2024<br>2024 – 2026<br>2026 – | отбори = {{флагче|Колумбия}} [[Индепендиенте Меделин]]<br>{{флагче|Португалия}} [[СК Лузитания|Лузитания]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Спортинг Ковиля]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Академика (Коимбра)|Академика]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 0<br>9<br>10<br>48<br>41<br>11 | голове = (0)<br>(4)<br>(0)<br>(20)<br>(9)<br>(3) | наем = }} '''Хуан Естебан Переа Санчес''' ({{lang|es|Juan Esteban Perea Sánchez}}), по-известен само като '''Хуан Переа''', е [[Колумбия|колумбийски]] професионален [[футболист]], който играе като централен [[нападател]] за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/levski-dava-emblematichen-nomer-na-perea-877901 Левски дава емблематичен номер на Переа]</ref> == Кариера == Роден е на [[21 август]] [[1999]] г. в [[Меделин]], [[Колумбия]], като стартира футболната си кариера в местния гранд „[[Индепендиенте Меделин]]“, преди да се премести в [[Португалия]], където играе за „[[СК Лузитания|Лузитания]]“, „Ковиля“ и „[[Академика (Коимбра)]]“. На [[2 септември]] [[2024]] г. Переа се присъединява към отбора от Първа лига на България ПФК „Локомотив“ (Пловдив) с тригодишен договор. На [[29 януари]] [[2026]] г. преминава в друг клуб от Първа професионална лига на България, ПФК „Левски“ (София), с договор до края на [[2028]] г.<ref>[https://sportal.bg/news-2026012308233989764 Локомотив (Пд) излезе с информация за Хуан Переа]</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/lokomotiv-plovdiv-transferira-huan-perea-v-levski-1376619news.html „Локомотив“ (Пловдив) трансферира Хуан Перера в „Левски“]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/perea/nekoBoqG/ Профил в soccerway] {{мъниче|футболист}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Переа, Хуан}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Родени през 1999 година]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Меделин]] pzx8476ncx4hztflp6bn1c8h6eft7ua 12896274 12896272 2026-05-02T16:38:30Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/Danitrifonov04|редакции на Danitrifonov04]] ([[User talk:Danitrifonov04|б]].), към версия на Xunonotyk 12892561 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Хуан Переа | снимка = | описание = | цяло име = Хуан Естебан Переа Санчес | град на раждане = [[Меделин]] | държава на раждане = {{флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 9 | юношески години = 2014 – 2020 | юношески отбори = [[Индепендиенте Меделин]] | години = 2021<br>2021<br>2022<br>2022 – 2024<br>2024 – 2026<br>2026 – | отбори = {{флагче|Колумбия}} [[Индепендиенте Меделин]]<br>{{флагче|Португалия}} [[СК Лузитания]]<br>{{флагче|Португалия}} Спортинг (Ковиля)<br>{{флагче|Португалия}} [[Академика (Коимбра)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)]] | мачове = 0<br>9<br>10<br>48<br>41<br>11 | голове = 0<br>4<br>0<br>20<br>9<br>3 | наем = }} '''Хуан Естебан Переа Санчес''' ({{lang|es|Juan Esteban Perea Sánchez}}), по-известен само като '''Хуан Переа''', е [[Колумбия|колумбийски]] професионален [[футболист]], който играе като централен [[нападател]] за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/levski-dava-emblematichen-nomer-na-perea-877901 Левски дава емблематичен номер на Переа]</ref> == Кариера == Роден е на [[21 август]] [[1999]] г. в [[Меделин]], [[Колумбия]], като стартира футболната си кариера в местния гранд „[[Индепендиенте Меделин]]“, преди да се премести в [[Португалия]], където играе за „[[СК Лузитания|Лузитания]]“, „Ковиля“ и „[[Академика (Коимбра)]]“. На [[2 септември]] [[2024]] г. Переа се присъединява към отбора от Първа лига на България ПФК „Локомотив“ (Пловдив) с тригодишен договор. На [[29 януари]] [[2026]] г. преминава в друг клуб от Първа професионална лига на България, ПФК „Левски“ (София), с договор до края на [[2028]] г.<ref>[https://sportal.bg/news-2026012308233989764 Локомотив (Пд) излезе с информация за Хуан Переа]</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/lokomotiv-plovdiv-transferira-huan-perea-v-levski-1376619news.html „Локомотив“ (Пловдив) трансферира Хуан Перера в „Левски“]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/perea/nekoBoqG/ Профил в soccerway] {{мъниче|футболист}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Переа, Хуан}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Родени през 1999 година]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Меделин]] ktvy3vu5z7esgtvebdcxgqvxic096ps 12896405 12896274 2026-05-02T18:09:59Z Danitrifonov04 292718 Премахната редакция 12896274 на [[Special:Contributions/Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[User talk:Carbonaro.|б.]]) 12896405 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Колумбия}} Хуан Переа | снимка = | описание = | цяло име = Хуан Естебан Переа Санчес | град на раждане = [[Меделин]] | държава на раждане = {{флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 9 | юношески години = 2014 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|Колумбия}} [[Индепендиенте Меделин]] | години = 2021<br>2021<br>2022<br>2022 – 2024<br>2024 – 2026<br>2026 – | отбори = {{флагче|Колумбия}} [[Индепендиенте Меделин]]<br>{{флагче|Португалия}} [[СК Лузитания|Лузитания]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Спортинг Ковиля]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Академика (Коимбра)|Академика]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | мачове = 0<br>9<br>10<br>48<br>41<br>11 | голове = (0)<br>(4)<br>(0)<br>(20)<br>(9)<br>(3) | наем = }} '''Хуан Естебан Переа Санчес''' ({{lang|es|Juan Esteban Perea Sánchez}}), по-известен само като '''Хуан Переа''', е [[Колумбия|колумбийски]] професионален [[футболист]], който играе като централен [[нападател]] за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]].<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/levski-dava-emblematichen-nomer-na-perea-877901 Левски дава емблематичен номер на Переа]</ref> == Кариера == Роден е на [[21 август]] [[1999]] г. в [[Меделин]], [[Колумбия]], като стартира футболната си кариера в местния гранд „[[Индепендиенте Меделин]]“, преди да се премести в [[Португалия]], където играе за „[[СК Лузитания|Лузитания]]“, „Ковиля“ и „[[Академика (Коимбра)]]“. На [[2 септември]] [[2024]] г. Переа се присъединява към отбора от Първа лига на България ПФК „Локомотив“ (Пловдив) с тригодишен договор. На [[29 януари]] [[2026]] г. преминава в друг клуб от Първа професионална лига на България, ПФК „Левски“ (София), с договор до края на [[2028]] г.<ref>[https://sportal.bg/news-2026012308233989764 Локомотив (Пд) излезе с информация за Хуан Переа]</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/lokomotiv-plovdiv-transferira-huan-perea-v-levski-1376619news.html „Локомотив“ (Пловдив) трансферира Хуан Перера в „Левски“]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/perea/nekoBoqG/ Профил в soccerway] {{мъниче|футболист}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Переа, Хуан}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Родени през 1999 година]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Меделин]] pzx8476ncx4hztflp6bn1c8h6eft7ua 12896472 12896405 2026-05-02T19:04:05Z Carbonaro. 221440 кавички за имена на футболни отбори: справка БАН, https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-2/2067 12896472 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Колумбия}} Хуан Переа | снимка = | описание = | цяло име = Хуан Естебан Переа Санчес | град на раждане = [[Меделин]] | държава на раждане = {{флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 9 | юношески години = 2014 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|Колумбия}} „[[Индепендиенте Меделин]]“ | години = 2021<br>2021<br>2022<br>2022 – 2024<br>2024 – 2026<br>2026 – | отбори = {{флагче|Колумбия}} „[[Индепендиенте Меделин]]“<br>{{флагче|Португалия}} „[[СК Лузитания|Лузитания]]“<br>{{флагче|Португалия}} „[[Спортинг Ковиля]]“<br>{{флагче|Португалия}} „[[Академика (Коимбра)|Академика]]“<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | мачове = 0<br>9<br>10<br>48<br>41<br>11 | голове = (0)<br>(4)<br>(0)<br>(20)<br>(9)<br>(3) | наем = }} '''Хуан Естебан Переа Санчес''' ({{lang|es|Juan Esteban Perea Sánchez}}), по-известен само като '''Хуан Переа''', е [[Колумбия|колумбийски]] професионален [[футболист]], който играе като централен [[нападател]] за [[ПФК „Левски“ (София)]].<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/levski-dava-emblematichen-nomer-na-perea-877901 Левски дава емблематичен номер на Переа]</ref> == Кариера == Роден е на [[21 август]] [[1999]] г. в [[Меделин]], [[Колумбия]], като стартира футболната си кариера в местния гранд „[[Индепендиенте Меделин]]“, преди да се премести в [[Португалия]], където играе за „[[СК Лузитания|Лузитания]]“, „Ковиля“ и „[[Академика (Коимбра)]]“. На [[2 септември]] [[2024]] г. Переа се присъединява към отбора от Първа лига на България ПФК „Локомотив“ (Пловдив) с тригодишен договор. На [[29 януари]] [[2026]] г. преминава в друг клуб от Първа професионална лига на България, ПФК „Левски“ (София), с договор до края на [[2028]] г.<ref>[https://sportal.bg/news-2026012308233989764 Локомотив (Пд) излезе с информация за Хуан Переа]</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/lokomotiv-plovdiv-transferira-huan-perea-v-levski-1376619news.html „Локомотив“ (Пловдив) трансферира Хуан Перера в „Левски“]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.soccerway.com/player/perea/nekoBoqG/ Профил в soccerway] {{мъниче|футболист}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{СОРТКАТ:Переа, Хуан}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Колумбийски футболисти]] [[Категория:Родени през 1999 година]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Меделин]] lvltvex0z7yxj593iefpf7r88cwofx4 Гръцко решение 0 901255 12896598 12894884 2026-05-02T22:01:54Z MangesaTeet 394371 12896598 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = | оригинално име = | bgcolor = | лого = | размер = | обяснение = | картинка = | описание = | знаме = | абревиатура = | ръководител = | предшественик = | наследник_на = | наследена_от = | основател = | основаване = | разформироване = | щаб = | вестник = | тв_канал = | членове = | младежка_организация = | идеология = | позиция = | лозунг = | химн = | член_на = | евро_група = | цветове = | места1_заглавие = | места1 = | места2_заглавие = | места2 = | места3_заглавие = | места3 = | сайт = }} '''“Гръцко решение“''' ({{lang|el|Ελληνική Λύση}}, романизирано: ''Ellinikí Lýsi'') е политическа партия в [[Гърция]], основана от [[Кирякос Велопулос]]. Партията е дясна<ref>{{Cite web|url=https://www.ethnos.gr/english-version/41230_percentages-parties-compared-previous-euro-elections-winners-and-losers|title=The percentages of the parties compared with previous euro-elections: the winners and losers|date=27 май 2019 г.|website=Έθνος|language=el|access-date=4 септември 2019 г.|quote=right-wing newcomer Elliniki Lysis}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.politico.eu/article/center-right-to-seize-power-from-exit-polltsipras/|title=Conservatives seize power from Tsipras in Greek election|last=Petrakis|first=Maria|date=7 юли 2019 г.|website=POLITICO|access-date=4 септември 2019 г.|quote=A new party, the right-wing Hellenic Solution, is also set to squeak past the 3 percent mark, with 3.7 percent, to win 10 seats.}}}}</ref><ref>{{cite news |last= Psaropoulos |first= John |date= 1 ноември 2019 г. |title= Human rights community decries new Greek asylum law |url= https://www.aljazeera.com/news/2019 г./11/human-rights-community-decries-greek-asylum-law-191101114606304.html |work= Al Jazeera |access-date= 4 април 2020}}</ref><ref name=":2">{{Cite web|url=https://www.euractiv.com/section/eu-elections-2019/news/tsipras-calls-snap-elections-after-major-electoral-defeat/|title=Tsipras calls snap elections after major electoral defeat|last=Michalopoulos|first=Sarantis|date=26 май 2019|website=euractiv.com|language=en-GB|access-date=27 май 2019 г.|quote=Newly established right-wing Greek Solution}}</ref><ref name=":1">{{Cite web |date=27 май 2019 г. |title=After defeat, Greek PM calls for snap elections |url=http://www.ekathimerini.com/240921/article/ekathimerini/news/after-defeat-greek-pm-calls-for-snap-elections |access-date= |website=[[Kathimerini]] |language=en |quote=pro-Russian right-wing party Greek Solution with 4.04 percent.}}</ref> до крайно дясна<ref>{{Cite web|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2019-07-07/greek-opposition-new-democracy-party-leads-in-first-exit-poll|title=The Communist Party of Greece took 5.3%, '''far-right party Greek Solution''' 3.7% and former finance minister Yanis Varoufakis's MeRA25, the Greek wing of his pan-European movement DiEM25, 3.4%. Golden Dawn, another far-right party, won 2.9%, just missing the 3% threshold to enter parliament.|work=Bloomberg|date=8 юли 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.aljazeera.com/news/2019/07/neo-fascist-golden-dawn-party-crashes-greek-parliament-190708060921804.html|title=But its weakening became apparent in May's European Parliament polls, when it received 4.87 percent of the vote during an election that saw Greek Solution, a newly formed party on the far right, gain 4.18 percent.|work=Aljazeera|date=8 юли 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ekathimerini.com/240887/article/ekathimerini/news/small-euroskeptic-far-right-greek-solution-party-may-squeeze-into-euro-parliament|title=Small Euroskeptic, far-right Greek Solution party май squeeze into Euro Parliament|work=ekathimerini.com|date=6 май 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.europeaninterest.eu/article/dutch-greek-far-right-parties-join-ecr-group/|title=Dutch and Greek far-right parties join ECR Group|work=European Interest|date=6 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{cite news |date= 7 юли 2019 г. |title= Greek conservatives return to power with decisive election win |url= https://www.france24.com/en/20190707-greece-elections-conservatives-new-democracy-decisive-win-syriza-polls |work= France 24 |access-date= 4 април 2020}}</ref> и е описвана като идеологически ултранационалистическа и национално консервативна<ref name="New Greek TV">{{cite news |date=14 юни 2019 г. |title=Opinion poll: Median ND lead over SYRIZA at 8.5% points |url=http://www.newgreektv.com/news-in-english-for-greeks/greece/item/29189-opinion-poll-median-nd-lead-over-syriza-at-8-5-points |work=New Greek TV}}</ref><ref name="Naftemporiki2">{{cite news |date=16 май 2019 г. |title=High single-digit difference between ND, SYRIZA in new poll on Thurs |url=https://www.naftemporiki.gr/story/1476530/high-single-digit-difference-between-nd-syriza-in-new-poll-on-thurs |work=Naftemporiki}}</ref> или дясна популистка.<ref>{{Cite journal|last=Zulianello|first=Mattia|date=2019|title=Varieties of Populist Parties and Party Systems in Europe: From State-of-the-Art to the Application of a Novel Classification Scheme to 66 Parties in 33 Countries|url=https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/7CB95AE2CA7274D5F4716EC11708ACD8/S0017257X19000216a.pdf/varieties_of_populist_parties_and_party_systems_in_europe_from_stateoftheart_to_the_application_of_a_novel_classification_scheme_to_66_parties_in_33_countries.pdf|journal=Government and Opposition|pages=4}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/2019/jul/07/greeks-choose-between-beach-and-ballot-in-first-post-debt-bailout-poll|title=Greek elections: landslide victory for centre-right New Democracy party|quote=Smaller parties, such as the ultra-nationalist Greek Solution and leftist MeRA25, headed by Yanis Varoufakis, the former finance minister, were targeting younger Greeks.|work=The Guardian|date=7 юли 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/dutch-minister-bloks-bulgarias-schengen-accession/|title=Dutch minister 'Bloks' Bulgaria's Schengen accession|quote=The ultranationalist pro-Russian Greek Solution (Elliniki Lysi), a newcomer to Greek politics, has joined the conservative ECR group.|work=EURACTIV|date=6 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.macropolis.gr/?i=portal.en.the-agora.8533|title=The Greek election's winners and losers|quote=A new addition to Parliament this time around is ultra-nationalist Greek Solution (Ellinki Lysi), which ran for the first time at the national level and gained almost 210,000 votes.|work=Macro Polis|date=7 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ekathimerini.com/241566/article/ekathimerini/news/poll-nd-lead-over-ruling-syriza-still-at-85-points|title=Poll: ND lead over ruling SYRIZA still at 8.5 points|quote=Meanwhile, ultranationalist party Greek Solution was on the cusp of securing parliamentary representation.|work=ekathimerini|date=13 юни 2019 г.}}</ref><ref name=PoliticoUnorthodox/><ref>Harris Mylonas, [https://www.washingtonpost.com/politics/2019/07/14/greece-just-threw-out-its-leftist-government-voted-conservatives-heres-what-you-need-know/ After a decade of crisis, Greek politics are turning normal and more technocratic], ''Washington Post'' (14 юли 2019 г.).</ref> Партията за първи път влиза в [[Европейския парламент]], когато получи 4,18% от гласовете на изборите за Европейски парламент през 2019 г. в Гърция, спечелвайки едно място и в Гръцкия парламент, когато събра 3,7% от гласовете на гръцките законодателни избори през 2019 г.<ref>{{Cite web|url=https://europawahlergebnis.eu/nationale-ergebnisse/griechenland/2019-2024/|title=Nationale Ergebnisse Griechenland{{!}} Wahlergebnisse 2019 {{!}} 2019 Ergebnisse der Europawahl 2019 {{!}} Europäisches Parlament|website=europawahlergebnis.eu/|language=de|access-date=6 юли 2019 г.|quote=ΕΛ/EL - Ελληνική Λύση / Greek Solution 4.18|archive-date=20 юни 2019 г.|archive-url=https://web.archive.org/web/20190620225115/https://europawahlergebnis.eu/nationale-ergebnisse/griechenland/2019-2024/|url-status=dead}}</ref> == История == Партията е официално основана през юни 2016 г. от журналиста [[Кирякос Велопулос]], бивш член на [[Народен православен сбор]] (LAOS), като по-рано е обявено, че той ще създаде нова партия.<ref>{{Cite web|url=https://thecaller.gr/parapolitika/velopoulos-komma/|title=Ο Βελόπουλος ανακοίνωσε τη δημιουργία δεξιού φιλορωσικού κόμματος στην Ελλάδα|date=17 March 2016|website=TheCaller.Gr|language=el|access-date=21 януари 2019 г.}}</ref> Официално представяне на новата партия се състои през октомври 2016 г. на събитие на Стадиона на мира и дружбата.<ref>{{Cite web|url=http://newpost.gr/politiki/562781/thn-ellhnikh-lysh-tha-paroysiasei-o-belopoylos-sto-sef/|title=Την "Ελληνική Λύση" θα παρουσιάσει ο Βελόπουλος στο ΣΕΦ|website=Newpost.gr|date=30 септември 2016 |access-date=21 януари 2019 г.}}</ref> На изборите за Европейски парламент през 2019 г. партията печели 4,2% от гласовете, избирайки един-единствен евродепутат, който седи с групата на Европейските консерватори и реформисти. На следващите гръцки законодателни избори през 2019 г. партията спечели 3,7% от гласовете, избирайки 10 депутати в гръцкия парламент. На законодателните избори през юни 2023 г. партията леко увеличи процента си, избирайки 12 депутати. На изборите за Европейски парламент през 2024 г. партията удвои своя дял от гласовете до 9,3%, като избра 2 евродепутати и стана четвъртата по големина партия, изпреварвайки KKE. === Идеология на партията === „Гръцко решение“ е религиозна<ref name="Naftemporiki">{{cite news|work=Naftemporiki|date=16 май 2019 г.|url=https://www.naftemporiki.gr/story/1476530/high-single-digit-difference-between-nd-syriza-in-new-poll-on-thurs|title=High single-digit difference between ND, SYRIZA in new poll on Thurs}}</ref> националистическа партия<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/2019/jul/07/greeks-choose-between-beach-and-ballot-in-first-post-debt-bailout-poll|title=Greek elections: landslide victory for centre-right New Democracy party|quote=Smaller parties, such as the ultra-nationalist Greek Solution and leftist MeRA25, headed by Yanis Varoufakis, the former finance minister, were targeting younger Greeks.|work=The Guardian|date=7 юли 2019 г.}}</ref><ref name=PoliticoUnorthodox>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/greek-solution-far-right-kyriakos-velopoulos-unorthodox-migration-votes/|title=The unorthodox Greek|work=POLITICO.eu|date=27 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.euractiv.com/section/politics/news/dutch-minister-bloks-bulgarias-schengen-accession/|title=Dutch minister 'Bloks' Bulgaria's Schengen accession|quote=The ultranationalist pro-Russian Greek Solution (Elliniki Lysi), a newcomer to Greek politics, has joined the conservative ECR group.|work=EURACTIV|date=6 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://greekcitytimes.com/2019/09/04/citizens-protection-minister-states-7-suspected-jihadists-arrested-greece-2017/|title=Citizens' Protection Minister states that 7 suspected jihadists have been arrested in Greece since 2017|quote=In response to a question tabled by the ultra-nationalist Greek Solution (Elliniki Lysi) party, Chrysochoidis presented documents showing that from 2017 until August 14 this year, seven foreign nationals had been apprehended.|work=Greek City Times|date=3 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.macropolis.gr/?i=portal.en.the-agora.8533|title=The Greek election's winners and losers|quote=A new addition to Parliament this time around is ultra-nationalist Greek Solution (Ellinki Lysi), which ran for the first time at the national level and gained almost 210,000 votes.|work=Macro Polis|date=7 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ekathimerini.com/241566/article/ekathimerini/news/poll-nd-lead-over-ruling-syriza-still-at-85-points|title=Poll: ND lead over ruling SYRIZA still at 8.5 points|quote=Meanwhile, ultranationalist party Greek Solution was on the cusp of securing parliamentary representation.|work=ekathimerini|date=13 юни 2019 г.}}</ref>, която набляга на действия срещу нелегалната имиграция<ref>[https://www.newsbeast.gr/politiki/arthro/5595264/velopoylos-prospatheia-stochopoiisis-oson-antidroyn-stin-egkatastasi-metanaston?amp Βελόπουλος: Προσπάθεια στοχοποίησης όσων αντιδρούν στην εγκατάσταση μεταναστών]</ref><ref>{{cite news |date= 13 ноември 2019 г. |title= Europe and right-wing nationalism: A country-by-country guide |url= https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-36130006 |work= BBC News |access-date= 4 април 2020}}</ref>, включително инсталиране на електрическа ограда на гръцко-турската граница и задържане на нелегални имигранти на необитаеми острови, докато чакат депортиране. Той подкрепя строга позиция по отношение на нелегалната имиграция. Партията също така се застъпва за закриване на неправителствени организации, работещи в Гърция, определяйки ги като „компании за трафик“.<ref>{{Cite web |last=tanea.gr |date=2019-07-22 |title=Βελόπουλος: Πήρε πίσω το παραλήρημα για την επιβολή θανατικής ποινής |url=https://www.tanea.gr/2019/07/22/politics/velopoulos-pire-piso-tin-epivoli-thanatikis-poinis/ |access-date=2025-03-20 |website=ΤΑ ΝΕΑ |language=el}}</ref> Велопулос изразява възхищение от унгарския премиер [[Виктор Орбан]] и управлението на неговата партия „[[Фидес]]“ в [[Унгария]] особено от икономическата и миграционната политика на страната. Въпреки това той също спомена, че Орбан не е съюзник на [[Гърция]] поради приятелската си позиция с [[Турция]].<ref>{{Cite news |url=https://www.youtube.com/watch?si=JgRSqyAGbddHrpTJ&v=kAM8Q9lo1Cw&feature=youtu.be |title=Ολη η αλήθεια για τον φιλότουρκο Όρμπαν που δάνεισε στα Σκόπια 1 δις ευρώ |date=2024-07-28 |last=AlertTV.gr |access-date=2024-11-23 |via=YouTube}}</ref> Той също така твърди, че партията подкрепя „Гърция на първо място“, във връзка с политическата програма на американския президент [[Доналд Тръмп]] „Америка на първо място“.<ref>{{cite news|title=The unorthodox Greek|date=26 септември 2019 г.|url=https://www.politico.eu/article/greek-solution-far-right-kyriakos-velopoulos-unorthodox-migration-votes/|work=[[Politico]]}}</ref> Според уебсайта на партията „Гръцко решение“ планира да инвестира предимно в първичния сектор на икономиката<ref>{{Cite web|url=https://www.eleftheria.gr/θεσσαλία/item/138788-ελληνική-λύση-μέσω-γεωργίας.html/|title=Ελληνική λύση μέσω γεωργίας|website=eleftheria.gr|language=el-gr|access-date=21 януари 2019 г.}}</ref> и геостратегията.<ref name=":0" /> Партията се противопоставя на споразумението от Преспа и на използването на думата „Македония“ в името на съседната Република Северна Македония. „Гръцко решение“ подкрепя обявяването на ИИЗ и експлоатацията на минералните богатства на Гърция за тежката промишленост. Подпомага и преструктурирането на образователната и здравната система.<ref>{{Cite web|url=https://elliniki-lisi.gr/|title=Ελληνική Λύση|website=Ελληνική Λύση|language=el|access-date=21 януари 2019 г.|archive-date=8 юли 2019 г.|archive-url=https://web.archive.org/web/20190708131152/https://elliniki-lisi.gr/|url-status=dead}}</ref> Гръцкото решение подкрепя позиции, които са благоприятни за Църквата на Гърция.<ref>{{Cite web|url=https://www.protagon.gr/epikairotita/tha-mas-swsei-o-velopoulos-44341246693|title=Θα μας σώσει ο Βελόπουλος; {{!}} Κώστας Γιαννακίδης|website=Protagon.gr|language=el|access-date=21 януари 2019 г.}}</ref> Наред с тях, партията се стреми да коригира демографската криза чрез икономическо развитие, стимули за големи семейства и насърчаване на традиционни семейни ценности.<ref>{{Cite web |title=ΠΡΟΓΡΑΜΜΑ-ΕΛΛΗΝΙΚΗ-ΛΥΣΗ-2021 |url=https://online.fliphtml5.com/olmyl/vkse/#p=1 |access-date=2024-11-23 |website=online.fliphtml5.com}}</ref> Партията изразява своята подкрепа за икономическия национализъм. Тя се стреми да развие гръцката индустрия и селскостопанския сектор и да започне различни икономически реформи според програмата си, като същевременно твърди, че се стреми да управлява в полза на по-ниската работническа класа и бедните. „Гръцко решение“ търси приятелски отношения с [[Китай]], [[Индия]], както и с [[Русия]], като заема проруски позиции, като същевременно е скептично настроено към засиленото сътрудничество в областта на отбраната със Съединените щати.<ref name=":1">{{Cite web |date=27 май 2019 г. |title=After defeat, Greek PM calls for snap elections |url=http://www.ekathimerini.com/240921/article/ekathimerini/news/after-defeat-greek-pm-calls-for-snap-elections |access-date= |website=[[Kathimerini]] |language=en |quote=pro-Russian right-wing party Greek Solution with 4.04 percent.}}</ref><ref name=":0">{{Cite web|url=http://www.real.gr/archive_politiki/arthro/o_belopoulos_gia_tin_elliniki_lysi_h_dysi_mas_adeiazei_se_polla_epipeda-62401/|title=Ο Βελόπουλος για την "Ελληνική Λύση": Η Δύση μας αδειάζει σε πολλά επίπεδα|last=Real.gr|website=Real.gr|access-date=21 януари 2019 г.}}</ref><ref>{{cite news|work=Outlook India|title=Greek leaders oppose upgrading defence cooperation with US|date=11 януари 2020|url=https://www.outlookindia.com/newsscroll/greek-leaders-oppose-upgrading-defence-cooperation-with-us/1705683}}</ref> Партията твърди, че не е проруска, а се грижи само за гръцките национални интереси, като се позовава на силните палестинско-турски отношения. Освен това партията изразява евроскептицизъм.<ref>{{cite web|url=https://hellasjournal.com/2016/11/erchete-to-neo-rosiko-komma-me-to-onoma-elliniki-lisi-anaferi-to-germaniko-stern/|title=Έρχεται το νέο "ρωσικό κόμμα" με το όνομα "Ελληνική Λύση", αναφέρει το γερμανικό Stern|date=4 ноември 2016}}</ref> Партията подкрепя военното споразумение с [[Франция]] от 2019 г. и в крайна сметка гласува в подкрепа на гръцко-френското военно споразумение през 2021 г.<ref>{{Cite web |date=2021-10-07 |title=Ελλάδα: Υπερψηφίστηκε η αμυντική συμφωνία με την Γαλλία |url=https://gr.euronews.com/2021/10/07/politiki-antiparathesi-sti-vouli-kyrosi-symfonias-elladas-gallias-omilies-psifoforia |access-date=2024-11-23 |website=euronews |language=el}}</ref><ref>{{Cite web |date=2020-10-26 |title=Βελόπουλος στα Παραπολιτικά 90,1: Εγώ ζήτησα από τον Κυριάκο Μητσοτάκη να προμηθευτούμε τα γαλλικά Rafale |url=https://www.parapolitika.gr/politiki/article/1071793/velopoulos-sta-parapolitika-901-ego-zitisa-apo-ton-kuriako-mitsotaki-na-promitheutoume-ta-gallika-rafale/ |access-date=2025-07-04 |website=www.parapolitika.gr |language=el}}</ref> Партията също така заявява, че ако дойде на власт, ще забрани [[гей парад]]ите и ще отмени закона за брака на хора от един и същи пол, както и осиновяването от еднополови двойки.<ref>{{Cite web |title=Βελόπουλος: Η Ελληνική Λύση θα καταργήσει τον νόμο για τον γάμο των ομοφυλοφίλων όταν ο λαός της δώσει τη δύναμη |url=https://www.bankingnews.gr/index.php?id=722039 |access-date=2024-11-30 |website=bankingnews.gr |language=el-gr}}</ref> Той също обещава да въведе закон, който ще кастрира всеки [[Педофилия|педофил]] и ще му даде доживотен затвор, както и на търговците на наркотици.<ref>{{Cite web |date=2023-04-25 |title=Ισόβια και χημικό ευνουχισμό για τους παιδοβιαστές ζητά η Ελληνική Λύση |url=https://www.newsbeast.gr/politiki/arthro/9607366/isovia-kai-chimiko-evnouchismo-gia-tous-paidoviastes-zita-i-elliniki-lysi |access-date=2024-11-30 |website=Newsbeast |language=el}}</ref><ref>{{Cite web |last=tanea.gr |date=2019-07-22 |title=Βελόπουλος: Πήρε πίσω το παραλήρημα για την επιβολή θανατικής ποινής |url=https://www.tanea.gr/2019/07/22/politics/velopoulos-pire-piso-tin-epivoli-thanatikis-poinis/ |access-date=2024-11-30 |website=ΤΑ ΝΕΑ |language=el}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Greek Solution|1349427172}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Политика|Гърция}} [[Категория:Политически партии в Гърция]] [[Категория:Основани през 2016 година]] d432d32n401bjcjk05p597drdo5odq2 Кейт Никълс 0 901306 12896512 12895919 2026-05-02T19:42:21Z Gidget.09star 366703 /* Биография */ 12896512 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кейт Никълс | категория = актьор | описание = [[българска]] [[актриса]] | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] {{Личност/Актьор | категория =[[ актьор]] | период-на-активност = | значими роли = Галя Митева в сериала ,,[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | име-оригинал=Пламена Божилова | роден-място=[[Варна]], [[България]] | пол=Жена | псевдоним=Кейт Никълс |сайт=|роден-дата=[[3]] [[август]]}} Пламена Божилова по-известна като (,,Кейт Никълс") е [[българска]] [[актриса]] родена на [[3]] [[август]] във [[Варна]], [[България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс|издател=bulpedia.com}}</ref> Известна е с ролята си на Галя Митева в българския [[комедиен]] [[сериал]] ,,[[Татковци]]". <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> Сред последните ѝ филмови участия са „Чистачът“ с [[Дейзи Ридли]], „Подчинение“ с [[Меган Фокс]], „[[Червената Соня]]“, „Варварина“ и „Гудачът“, където участва заедно с Шарлот Хоуп и Джулиан Сандс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm4447460/bio/?ref_=nm_ov_bio_sm|заглавие=Кейт Никълс|издател=imdb.com}}</ref> == Биография == Кейт Никълс е родена във [[Варна]], [[България]] на 3 август. На 13 годиишна възраст заминава за [[Англия]], където учи в девически колеж в [[Брайтън]]. След това се връща в [[България]] , работи няколко години в частна фирма и отново заминава за [[Англия]], където учи драматично изкуство в Драма център Лондон. Там е около 2 години и половина, където учи мастърски курс. Тя придобива квалификацията "Master of European Classical Acting" (,,Магистър по Европейско Класическо Актьорство").<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс биография|издател=bulpedia.com}}</ref> == Кариера == Част от ролите й по време на обучението включват (Нина) от "Чайка" в театър "Вахтангов" в [[Москва]], (Имогена) в "Цимбелин", Шекспировия "Глобус" в [[Лондон]] и (Нора) в "Къщата на куклите". На лондонска сцена играе и (Ясмин) в пиесата "Петдесятница" на Дейвид Едгар. В [[Лос Анджелис]], в същото време участва в няколко независими филма, сред които са "Останки" и "Смърт след палачинки". Участвала е в епизодични роли в [[американски]] и [[британски]] сериали. Някои от последните й роли включват "Дани. Легенда.Бог" на Явор Петков, където играе английската журналистка (Сюзън). В театъра изпълнява ролята на (Пенелопа) в постановката "[[Одисей]]" на [[Диана Добрева]] за Пловдивския Драматичен Театър. През [[септември]] 2021г. приключва снимките на "Флейтистът" на исландския режисьор Ерлингур Торедсен, където е в ролята на цигуларката (Нанси), и на филма "[[Памет]]" с [[Моника Белучи]] и [[Лиъм Нийсън]]. Съпродуцирала е мюзикъла "[[Сън в лятна нощ]]" за Детско-Юношеската Опера във [[Варна]]. Изпълнява ролята на (Галя) в новия сериал на [[БТВ]] "[[Татковци]]".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс кариера|издател=bulpedia.com}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|4447460}} * {{Instagram|katenichols123|„Кейт Никълс“}} * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|За актрисата „Кейт Никълс“ в сайта на bTV}} {{Портал|България}} [[Категория:Български актриси]] ii71mjvhx7nphq5ry2gtma5irm4yqaz 12896514 12896512 2026-05-02T19:42:54Z Gidget.09star 366703 /* Кариера */ 12896514 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кейт Никълс | категория = актьор | описание = [[българска]] [[актриса]] | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] {{Личност/Актьор | категория =[[ актьор]] | период-на-активност = | значими роли = Галя Митева в сериала ,,[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | име-оригинал=Пламена Божилова | роден-място=[[Варна]], [[България]] | пол=Жена | псевдоним=Кейт Никълс |сайт=|роден-дата=[[3]] [[август]]}} Пламена Божилова по-известна като (,,Кейт Никълс") е [[българска]] [[актриса]] родена на [[3]] [[август]] във [[Варна]], [[България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс|издател=bulpedia.com}}</ref> Известна е с ролята си на Галя Митева в българския [[комедиен]] [[сериал]] ,,[[Татковци]]". <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> Сред последните ѝ филмови участия са „Чистачът“ с [[Дейзи Ридли]], „Подчинение“ с [[Меган Фокс]], „[[Червената Соня]]“, „Варварина“ и „Гудачът“, където участва заедно с Шарлот Хоуп и Джулиан Сандс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm4447460/bio/?ref_=nm_ov_bio_sm|заглавие=Кейт Никълс|издател=imdb.com}}</ref> == Биография == Кейт Никълс е родена във [[Варна]], [[България]] на 3 август. На 13 годиишна възраст заминава за [[Англия]], където учи в девически колеж в [[Брайтън]]. След това се връща в [[България]] , работи няколко години в частна фирма и отново заминава за [[Англия]], където учи драматично изкуство в Драма център Лондон. Там е около 2 години и половина, където учи мастърски курс. Тя придобива квалификацията "Master of European Classical Acting" (,,Магистър по Европейско Класическо Актьорство").<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс биография|издател=bulpedia.com}}</ref> == Кариера == Част от ролите й по време на обучението включват (Нина) от "Чайка" в театър "Вахтангов" в [[Москва]], (Имогена) в "Цимбелин", Шекспировия "Глобус" в [[Лондон]] и (Нора) в "Къщата на куклите". На лондонска сцена играе и (Ясмин) в пиесата "Петдесятница" на Дейвид Едгар. В [[Лос Анджелис]], в същото време участва в няколко независими филма, сред които са "Останки" и "Смърт след палачинки". Участвала е в епизодични роли в [[американски]] и [[британски]] сериали. Някои от последните й роли включват "Дани. Легенда.Бог" на Явор Петков, където играе английската журналистка (Сюзън). В театъра изпълнява ролята на (Пенелопа) в постановката "[[Одисей]]" на [[Диана Добрева]] за Пловдивския Драматичен Театър. През септември 2021г. приключва снимките на "Флейтистът" на исландския режисьор Ерлингур Торедсен, където е в ролята на цигуларката (Нанси), и на филма "Памет" с [[Моника Белучи]] и [[Лиъм Нийсън]]. Съпродуцирала е мюзикъла "[[Сън в лятна нощ]]" за Детско-Юношеската Опера във [[Варна]]. Изпълнява ролята на (Галя) в новия сериал на [[БТВ]] "[[Татковци]]".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2462-keyt-nikals.html|заглавие=Кейт Никълс кариера|издател=bulpedia.com}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|4447460}} * {{Instagram|katenichols123|„Кейт Никълс“}} * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/kejt-nikals.html|За актрисата „Кейт Никълс“ в сайта на bTV}} {{Портал|България}} [[Категория:Български актриси]] jhv5a0bnnjmr15lcoy68x0hao2sh9ua Дебинден 0 901313 12896111 12896076 2026-05-02T12:57:11Z ~2026-26792-05 394653 /* Нов празник в българския календар */ 12896111 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{обработка|систематизиране, неутрализация и др.}} {{редактирам}} == Нов празник в българския календар == България е известна със своите богати традиции и {{източник|безкрайни именни дни}}, но в сърцето на съвременната градска култура се роди един нов, неофициален, но изключително забавен празник – '''Дебин ден'''. Макар и да не фигурира в църковното календарче, {{източник|този ден набира все по-голяма популярност в социалните мрежи и сред младите хора}}, обединени от любовта към имената, започващи с корена „Деб-“. === Кога се празнува? === Дебин ден няма фиксирана дата, свързана със светец, което го прави „подвижен“ празник. Най-често се отбелязва в {{източник|'''първата събота на месец май'''}}, когато природата се пробужда – точно както името носи усещане за свежест и ново начало. === Кой има имен ден? === Празникът е посветен на всички, чиито имена носят характерното звучене и индивидуалност. Главните герои на деня са: * '''Деби''' и '''Дебора''' * '''Деборин''' и '''Деборинко''' * '''Деборинка''' <blockquote>'''Любопитен факт:''' {{проверка|Името Дебора има древни корени и означава „пчела“. Ето защо символът на Дебин ден често е стилизирана пчеличка, която олицетворява трудолюбието и сладостта на живота.}}</blockquote> ---- === Традиции и обичаи === Тъй като това е {{проверка|„измислен“ и модерен празник, традициите са гъвкави и изпълнени с хумор}}: # '''„Деб-о-графско“ селфи''' # '''Почерпка със сладко:''' Тъй като Дебора означава пчела, на масата винаги трябва да има мед или десерти, приготвени с мед. # '''Ритуалът на „Деборините“:{{източник|Смята се, че ако на този ден поздравиш Деборин или Деборинко, ще имаш късмет в работата през цялата година}}. === Как да отбележим празника? === {{неясно|Дебин ден е за спонтанност}}. * '''Картичка''' * '''„Деб-парти“''' === Значение === В свят, изпълнен със сериозни ангажименти, Дебин ден напомня, че винаги има място за още един повод за усмивка. {{източник|Той е празник на '''идентичността, приятелството и българското въображение'''}}. aftsnhg0hwbqz3ubqav17mczs1vdkm6 Приказка за Червената шапчица 0 901316 12896089 2026-05-02T12:19:45Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Приказка за Червената шапчица | картинка = | режисьори = [[Веселин Младенов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Росен Босев]],<br>[[Чавдар Шинов]],<br>[[Васил Цонев]],<br>[[Йордан Попов]] | оператор = Герго К...“ 12896089 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приказка за Червената шапчица | картинка = | режисьори = [[Веселин Младенов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Росен Босев]],<br>[[Чавдар Шинов]],<br>[[Васил Цонев]],<br>[[Йордан Попов]] | оператор = [[Герго Каменарски]] | актьори = [[Ванча Дойчева]],<br /> [[Красимира Петрова]],<br /> [[Емил Джамджиев]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - Студио „Комедия“ | разпространител = | жанр = [[гротеска]] | премиера = | времетраене = 38 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приказка за Червената шапчица“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм]] ([[гротеска]]) от 1978 година по сценарий на [[Росен Босев]], [[Чавдар Шинов]], [[Васил Цонев]] и [[Йордан Попов]]. Режисьор на филма е [[Веселин Младенов]]. Оператор е [[Герго Каменарски]]. Музикалното оформление е на [[Яна Пипкова]], а художник на филма е [[Ани Денева]].<ref>„Приказка за Червената шапчица“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 271 - 272</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Ванча Дойчева]] | ''бабата на '''Червената шапчица''''' |- | [[Красимира Петрова]] | '''''Червената шапчица''''' |- | [[Емил Джамджиев]] | ''вълкът'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''режисьора'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1978 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Гротеска]] [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1978 година]] a5bx29mk0ngmnyjwurqfnato3gb1hf6 12896155 12896089 2026-05-02T13:34:56Z Carbonaro. 221440 12896155 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приказка за Червената шапчица | картинка = | режисьори = [[Веселин Младенов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Росен Босев]],<br>[[Чавдар Шинов]],<br>[[Васил Цонев]],<br>[[Йордан Попов]] | оператор = [[Герго Каменарски]] | актьори = [[Ванча Дойчева]],<br />[[Красимира Петрова]],<br />[[Емил Джамджиев]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] – Студио „Комедия“ | разпространител = | жанр = [[гротеска]] | премиера = | времетраене = 38 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приказка за Червената шапчица“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм]] ([[гротеска]]) от 1978 година по сценарий на [[Росен Босев]], [[Чавдар Шинов]], [[Васил Цонев]] и [[Йордан Попов]]. Режисьор на филма е [[Веселин Младенов]]. Оператор е [[Герго Каменарски]]. Музикалното оформление е на [[Яна Пипкова]], а художник на филма е [[Ани Денева]].<ref>„Приказка за Червената шапчица“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 271 – 272.</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Ванча Дойчева]] | ''бабата на '''Червената шапчица''''' |- | [[Красимира Петрова]] | '''''Червената шапчица''''' |- | [[Емил Джамджиев]] | ''вълкът'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''режисьора'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Гротеска]] [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1978 година]] rt1im4f51d2qe3xkfpt2tcud25y1cmw 12896156 12896155 2026-05-02T13:35:11Z Carbonaro. 221440 12896156 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приказка за Червената шапчица | картинка = | режисьори = [[Веселин Младенов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Росен Босев]],<br>[[Чавдар Шинов]],<br>[[Васил Цонев]],<br>[[Йордан Попов]] | оператор = [[Герго Каменарски]] | актьори = [[Ванча Дойчева]],<br />[[Красимира Петрова]],<br />[[Емил Джамджиев]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] – Студио „Комедия“ | разпространител = | жанр = [[гротеска]] | премиера = | времетраене = 38 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приказка за Червената шапчица“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм]] ([[гротеска]]) от 1978 година по сценарий на [[Росен Босев]], [[Чавдар Шинов]], [[Васил Цонев]] и [[Йордан Попов]]. Режисьор на филма е [[Веселин Младенов]]. Оператор е [[Герго Каменарски]]. Музикалното оформление е на [[Яна Пипкова]], а художник на филма е [[Ани Денева]].<ref>„Приказка за Червената шапчица“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 271 – 272.</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Ванча Дойчева]] | ''бабата на '''Червената шапчица''''' |- | [[Красимира Петрова]] | '''''Червената шапчица''''' |- | [[Емил Джамджиев]] | ''вълкът'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''режисьора'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български комедии]] [[Категория:Български филми от 1978 година]] 9qmpdwm0nrhw83ypnkslvw411uuxyjx Примък-отмък 0 901317 12896094 2026-05-02T12:32:48Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори...“ 12896094 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br /> [[Елена Мирчовска]],<br /> [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е [[Недю Недев]].<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 - 273</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Приказка]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] 2j0duyx8xa10weqyxx326mspl3kg9hv 12896095 12896094 2026-05-02T12:33:27Z Monaco 6214 12896095 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br /> [[Елена Мирчовска]],<br /> [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е [[Недю Недев]].<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 - 273</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Приказка]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] p7vgyhgqqpzxsyer4s8fhdge0kjq8t1 12896099 12896095 2026-05-02T12:34:42Z Monaco 6214 /* Източници */ 12896099 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br /> [[Елена Мирчовска]],<br /> [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е [[Недю Недев]].<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 - 273</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български приказки]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] imykgszmxudgi6u0c5km85w9k10b9bh 12896102 12896099 2026-05-02T12:36:28Z Monaco 6214 12896102 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br /> [[Елена Мирчовска]],<br /> [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е [[Недю Недев]].<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 - 273</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български приказки]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] 64pq95xa6ydo1mkaldrg0t4i24udg6d 12896103 12896102 2026-05-02T12:37:03Z Monaco 6214 12896103 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br /> [[Елена Мирчовска]],<br /> [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 - 273</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български приказки]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] prwiokovwjy8uwutwn0t5wmeip6qn3m 12896151 12896103 2026-05-02T13:27:10Z Carbonaro. 221440 12896151 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Примък-отмък | картинка = | режисьори = [[Благой Стратев]] | продуценти = | базиран_на = едноименната народна приказка | сценаристи = [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]],<br>Благой Стратев | оператор = [[Младен Колев]] | актьори = [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<br />[[Елена Мирчовска]],<br />[[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | музика = [[Атанас Косев]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]] | разпространител = | жанр = [[приказка]] | премиера = | времетраене = 57 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Примък-отмък“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[приказка]]) от 1977 година по сценарий на [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] и [[Благой Стратев]]. Режисьор на филма е [[Благой Стратев]]. Оператор е [[Младен Колев]]. Музиката е на композитора [[Атанас Косев]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Примък-отмък“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 272 – 273.</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] | ''бащата'' |- | [[Елена Мирчовска]] | ''майката'' |- | [[Васил Иванов (актьор)|Васил Иванов]] | ''младежът'' |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български приказки]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] 2wkprhoo4d3fca0nqy2i5nzffeqipmr Славянское население в Албании 0 901318 12896098 2026-05-02T12:34:27Z Пакко 4661 Нова страница: „{{Книга | име = Славянското население в Албания | име в оригинал = {{lang|ru|„Славянское население в Албании“}} | корица = Селищев А.М. Славянское население в Албании. (1931). — Обложка.jpg | корица-текст = Корица на изданието от 1931 г. | други-имена = |...“ 12896098 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Славянското население в Албания | име в оригинал = {{lang|ru|„Славянское население в Албании“}} | корица = Селищев А.М. Славянское население в Албании. (1931). — Обложка.jpg | корица-текст = Корица на изданието от 1931 г. | други-имена = | език = [[Руски език|руски]] | автор = [[Афанасий Селишчев]] | илюстратор = | издадена-време = | издадена-година = 1931 | издадена-държава = [[Царство България|България]] | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = [[Македонски научен институт]] | жанр = Научно изследване | жанрове = [[Езикознание]]<br/>[[История]]<br/>[[Етнография]] | вид = монография | публикувано в = | произведения = | страници = 352 | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = | бележки = Издадена в [[София]] }} '''„Славянското население в Албания“''' (на [[руски език|руски]]: ''Славянское население в Албании'') е фундаментален научен труд на руския езиковед [[Афанасий Селишчев]], издаден в [[София]] през [[1931]] година от [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. Книгата е сред най-важните изследвания върху славянската топонимия и историческото присъствие на славяните в днешна Албания. == Съдържание == Трудът е резултат от мащабни проучвания на Селишчев върху балканската лингвистика. Основните направления в книгата са: * '''Топонимия:''' Детайлен анализ на местните имена (села, реки, планини) със славянски произход в Централна и Южна Албания. * '''Етнография:''' Описание на бита и материалната култура. * '''Лингвистика:''' Изследване на взаимните влияния между албанския език и славянските диалекти. Селишчев доказва славянската етимология на множество важни селища като [[Поградец]], [[Корча]] (от ''Горица''), [[Чоровода]] (от ''Черна вода''), [[Берат]] (от ''Белград''), [[Либражд]], [[Балши]] и [[Кониспол]] (от ''Конопище''). == Значение == В изследването си авторът класифицира славянските говори в тези райони като част от [[Български език|българската езикова група]], което съвпада с научните позиции на Македонския научен институт по това време.<ref>{{цитат книга | автор=Селищев, Афанасий | заглавие=Славянское население в Албании | издател=Македонский научен институт | град=София | година=1931 | страници=15 – 31}}</ref> Трудът остава незаменим източник за албанологията и балканистиката и до днес, като е широко цитиран в международната научна общност при изследването на средновековната история и езиковите контакти на Балканите.<ref>{{cite web |url=http://macedonia.kroraina.com/as_sna/index.htm |title=А. М. Селищев и неговият принос към славянската топонимия в Албания |publisher=Книги за Македония |accessdate=2 май 2026}}</ref><ref>{{cite journal |author=Младенов, Стефан |title=А. Селищев. Славянское население в Албании |journal=Македонски преглед |year=1931 |volume=7 |issue=1 |pages=123–128}}</ref> == Вижте също == * [[Българи в Албания]] * [[Македонци в Албания]] == Източници == <references /> [[Категория:Книги от 1931 година]] [[Категория:История на Албания]] [[Категория:Македонски научен институт]] [[Категория:Научни книги]] [[Категория:Руски книги]] pwqb6xwo90wdskzov31u17rp4geg3k0 12896132 12896098 2026-05-02T13:16:01Z Пакко 4661 == Външни препратки == * [https://macedonia.kroraina.com/seli_sna/selish_2.html Пълен текст на книгата] в онлайн библиотека „Книги за Македония“. 12896132 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Славянското население в Албания | име в оригинал = {{lang|ru|„Славянское население в Албании“}} | корица = Селищев А.М. Славянское население в Албании. (1931). — Обложка.jpg | корица-текст = Корица на изданието от 1931 г. | други-имена = | език = [[Руски език|руски]] | автор = [[Афанасий Селишчев]] | илюстратор = | издадена-време = | издадена-година = 1931 | издадена-държава = [[Царство България|България]] | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = [[Македонски научен институт]] | жанр = Научно изследване | жанрове = [[Езикознание]]<br/>[[История]]<br/>[[Етнография]] | вид = монография | публикувано в = | произведения = | страници = 352 | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = | бележки = Издадена в [[София]] }} '''„Славянското население в Албания“''' (на [[руски език|руски]]: ''Славянское население в Албании'') е фундаментален научен труд на руския езиковед [[Афанасий Селишчев]], издаден в [[София]] през [[1931]] година от [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. Книгата е сред най-важните изследвания върху славянската топонимия и историческото присъствие на славяните в днешна Албания. == Съдържание == Трудът е резултат от мащабни проучвания на Селишчев върху балканската лингвистика. Основните направления в книгата са: * '''Топонимия:''' Детайлен анализ на местните имена (села, реки, планини) със славянски произход в Централна и Южна Албания. * '''Етнография:''' Описание на бита и материалната култура. * '''Лингвистика:''' Изследване на взаимните влияния между албанския език и славянските диалекти. Селишчев доказва славянската етимология на множество важни селища като [[Поградец]], [[Корча]] (от ''Горица''), [[Чоровода]] (от ''Черна вода''), [[Берат]] (от ''Белград''), [[Либражд]], [[Балши]] и [[Кониспол]] (от ''Конопище''). == Значение == В изследването си авторът класифицира славянските говори в тези райони като част от [[Български език|българската езикова група]], което съвпада с научните позиции на Македонския научен институт по това време.<ref>{{цитат книга | автор=Селищев, Афанасий | заглавие=Славянское население в Албании | издател=Македонский научен институт | град=София | година=1931 | страници=15 – 31}}</ref> Трудът остава незаменим източник за албанологията и балканистиката и до днес, като е широко цитиран в международната научна общност при изследването на средновековната история и езиковите контакти на Балканите.<ref>{{cite web |url=http://macedonia.kroraina.com/as_sna/index.htm |title=А. М. Селищев и неговият принос към славянската топонимия в Албания |publisher=Книги за Македония |accessdate=2 май 2026}}</ref><ref>{{cite journal |author=Младенов, Стефан |title=А. Селищев. Славянское население в Албании |journal=Македонски преглед |year=1931 |volume=7 |issue=1 |pages=123–128}}</ref> == Вижте също == * [[Българи в Албания]] * [[Македонци в Албания]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://macedonia.kroraina.com/seli_sna/selish_2.html Пълен текст на книгата] в онлайн библиотека „Книги за Македония“. [[Категория:Книги от 1931 година]] [[Категория:История на Албания]] [[Категория:Македонски научен институт]] [[Категория:Научни книги]] [[Категория:Руски книги]] 9za81k2jant5wvt19mpqj53ed7o3koe Пуническа вярност 0 901319 12896109 2026-05-02T12:49:39Z ~2026-26539-10 394657 Нова страница: „МИТЕТО Е КРАСИВ ФИЛИП Е СЛАДЪК MITIC AND NIKIC ROBLOX STUDIO“ 12896109 wikitext text/x-wiki МИТЕТО Е КРАСИВ ФИЛИП Е СЛАДЪК MITIC AND NIKIC ROBLOX STUDIO 0shx21mcgwuefuon6akz5oon8or39lh 12896113 12896109 2026-05-02T12:59:42Z ~2026-26792-05 394653 12896113 wikitext text/x-wiki {{бързо|т6}} 4xcw6rb3vxu0wv7f9w93p3ikwpijhkz Милена Иванова 0 901320 12896115 2026-05-02T13:00:53Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Милена Иванова | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = българска дипломатка | портрет = Milena Ivanova.jpg | портрет-описание = Милена Иванова, 2021 г. | пол = жена | име-рождено = Милена Георгиева Иванова | роден-дат...“ 12896115 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Милена Иванова | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = българска дипломатка | портрет = Milena Ivanova.jpg | портрет-описание = Милена Иванова, 2021 г. | пол = жена | име-рождено = Милена Георгиева Иванова | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1969|7|10|1}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = Посланик на България в Мексико | години1 = от 14 септември 2021 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Милена Георгиева Иванова''' е българска [[дипломат]]ка. От 14 септември 2021 г. е [[Посланик|посланичка]] на България в [[Мексико]].<ref name="mfa.bg"/> == Биография == Родена е на [[10 юли]] [[1969]] г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През декември 2020 г. е назначена за посланичка на България в Мексико, по предложение на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] при [[Правителство на Бойко Борисов 3|третото правителство на Бойко Борисов]] и с указ от 3 декември 2020 г. на тогавашния президент [[Румен Радев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=154312 | заглавие = Указ № 264 за назначаване на Милена Георгиева Иванова за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Мексиканските съединени щати със седалище в гр. Мексико | дата = 11 декември 2020 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = dv.parliament.bg }}</ref> Тя встъпва в длъжност на 14 септември 2021 г.<ref name="mfa.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31105 | заглавие = Посланик Милена Иванова, връчи акредитивните си писма на президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор | дата = 17 септември 2021 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = mfa.bg }}</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Дипломат|София|България}} {{Портал|Биографии|Политика|София|България}} {{СОРТКАТ:Иванова, Милена}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Посланици на България в Мексико]] [[Категория:Родени в София]] l32qwn1eqq88kahovdmofvljta8za5b Присъдата (филм, 1973) 0 901321 12896157 2026-05-02T13:36:03Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Присъдата | картинка = | режисьори = [[Калина Захариева]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Младен Денев]] | оператор = [[Стефан Кебапчиев]] | актьори = [[Георги Черкелов]],<br /> [[Георги Парцалев]],<br...“ 12896157 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Присъдата | картинка = | режисьори = [[Калина Захариева]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Младен Денев]] | оператор = [[Стефан Кебапчиев]] | актьори = [[Георги Черкелов]],<br /> [[Георги Парцалев]],<br /> [[Адриана Андреева]] | музика = [[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - редакция „ЛИК“,<br>Студия „Време“ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 36 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Присъдата“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1973 година по сценарий на [[Младен Денев]] и режисура на [[Калина Захариева]]. Оператор е [[Стефан Кебапчиев]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]].<ref>„Присъдата“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Георги Черкелов]] | ''генерал-майор от запаса'',<br>''бивш жандармерист'' |- | [[Георги Парцалев]] | '''''Нешо''''',<br>''бивш лесничей'' |- | [[Адриана Андреева]] | ''жената на генерала'' |- | [[Николай Узунов]] | |- | [[Лидия Вълкова]] | |- | [[Пейчо Драгоев]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1973 година]] [[Категория:Филми от 1973 година]] fahw0cwy4u2vuqrliqb7dd47oosee01 12896160 12896157 2026-05-02T13:37:46Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896160 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Присъдата | картинка = | режисьори = [[Калина Захариева]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Младен Денев]] | оператор = [[Стефан Кебапчиев]] | актьори = [[Георги Черкелов]],<br /> [[Георги Парцалев]],<br /> [[Адриана Андреева]] | музика = [[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - редакция „ЛИК“,<br>Студия „Време“ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 36 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Присъдата“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1973 година по сценарий на [[Младен Денев]] и режисура на [[Калина Захариева]]. Оператор е [[Стефан Кебапчиев]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]].<ref>„Присъдата“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Георги Черкелов]] | ''генерал-майор от запаса'',<br>''бивш жандармерист'' |- | [[Георги Парцалев]] | '''''Нешо''''',<br>''бивш лесничей'' |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Николай Узунов]] | |- | [[Лидия Вълкова]] | |- | [[Пейчо Драгоев]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1973 година]] [[Категория:Филми от 1973 година]] me2n52bl957zzucwc108x68cfjw9u4e 12896171 12896160 2026-05-02T14:09:17Z Carbonaro. 221440 12896171 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Присъдата | картинка = | режисьори = [[Калина Захариева]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Младен Денев]] | оператор = [[Стефан Кебапчиев]] | актьори = [[Георги Черкелов]],<br />[[Георги Парцалев]],<br />[[Адриана Андреева]] | музика = [[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] – редакция ЛИК,<br>Студия „Време“ | разпространител = | жанр = [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 36 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Присъдата“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1973 година по сценарий на [[Младен Денев]] и режисура на [[Калина Захариева]]. Оператор е [[Стефан Кебапчиев]], музиката е на композитора [[Петър Ступел]].<ref>„Присъдата“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275.</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Георги Черкелов]] | ''генерал-майор от запаса'',<br>''бивш жандармерист'' |- | [[Георги Парцалев]] | '''''Нешо''''',<br>''бивш лесничей'' |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Николай Узунов]] | |- | [[Лидия Вълкова]] | |- | [[Пейчо Драгоев]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1973 година]] [[Категория:Филми от 1973 година]] qeq8hgird2tcwn1f2cs1lu16col8rgh Тодор Кънчевски 0 901322 12896186 2026-05-02T14:49:30Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Тодор Кънчевски | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = български дипломат | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Тодор Минков Кънчевски | роден-дата = | роден-място = | починал-м...“ 12896186 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тодор Кънчевски | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = български дипломат | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Тодор Минков Кънчевски | роден-дата = | роден-място = | починал-място = | националност = | образование = [[Грацки университет|Грацки университет „Карл-Франц“]], Австрия;<br> [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]], София | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = Посланик на България в Куба | години1 = от 8 септември 2021 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Тодор Минков Кънчевски''' е български [[дипломат]]. От 8 септември 2021 г. е [[посланик]] на България в [[Куба]].<ref name="mfa.bg, 13 септември 2021"/> == Биография == През 2000 г. завършва средно си образование в [[Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“|Езиковата гимназия „Екзарх Йосиф“]] в град [[Ловеч]], България. През 2005 г. завършва висше образование в [[Грацки университет|Грацкия университет „Карл-Франц“]] в Австрия със специалност „Международно право“. През 2006 г. придобива магистърска степен по право в [[Университет за национално и световно стопанство|Университета за национално и световно стопанство]] в София, България. През 2007 г. получава между-университетски Диплом по „Правна и съдебна система на ЕС“ от Университета „Нанси II“ във Франция, от Университета „Шуман“ в Брюксел, Белгия, и от [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] в София, България. През 2008 г. придобива магистърска степен по „Международни отношения – Право на Европейския съюз“ в СУ „Св. Климент Охридски“.<ref name="mfa.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mfa.bg/embassies/kuba/1357 | заглавие = Тодор Кънчевски – ръководител на мисията на България в Куба | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = mfa.bg }}</ref> През 2020 г. придобива образователна и научна степен Доктор по „Политология“ – Защитен дисертационен труд на тема: „България във външната политика на Европейския съюз след 2007 г.“ от [[Варненски свободен университет|Варненския свободен Университет „Черноризец Храбър“]].<ref name="mfa.bg"/> Работил е като Законодателен сътрудник в [[Народно събрание|Народното събрание]], юрисконсулт в дирекция „Правна“ и Експерт в дирекция „Консулски отношения“ на [[Министерство на външните работи на България|Министерството на външните работи на България]]. От август 2008 до септември 2011 г. е временно управляващ [[Ad interim|ад интерим]], заместник-ръководител и консул в посолството на България в Каракас, Венецуела. От април 2012 до април 2017 г. е временно управляващ ад интерим, заместник-ръководител и консул в посолството на България в Хавана, Куба. От 2017 до 2019 г. работи като мениджър продажби за Латинска Америка в „Агрия“ АД с ресор Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай, Чили и Колумбия.<ref name="mfa.bg"/> От януари 2020 до юли 2021 г. е началник отдел „Анализ, превенция и международно сътрудничество“ в [[Комисия за защита от дискриминация|Комисията за защита от дискриминация]] на България.<ref name="mfa.bg"/> През юни 2021 г. е назначен за посланик на България в Куба по предложение на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] при [[Правителство на Стефан Янев 1|първото служебно правителство на Стефан Янев]] и с указ от 7 юни 2021 г. на президента [[Румен Радев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=158836 | заглавие = Указ № 153 за назначаване на Тодор Минков Кънчевски за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Куба със седалище в гр. Хавана | дата = 11 юни 2021 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = dv.parliament.bg }}</ref> Встъпва в длъжност на 8 септември 2021 г.<ref name="mfa.bg, 13 септември 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/31054 | заглавие = Посланик Тодор Кънчевски връчи акредитивните си писма на президента на Република Куба | дата = 13 септември 2021 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = mfa.bg }}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Кънчевски, Тодор}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Посланици на България в Куба]] [[Категория:Възпитаници на Грацкия университет]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] nejcus4o4vbgf0t0gww7df2dfskhrz2 Шато д'Е 0 901323 12896200 2026-05-02T15:04:18Z ~2026-26630-50 394672 Нова страница: „Шато д’Е е населено място.“ 12896200 wikitext text/x-wiki Шато д’Е е населено място. su6ef21nlp15428fjl53r4ygw4paeva 12896208 12896200 2026-05-02T15:19:35Z 5530а 331033 12896208 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20260502151935|поставил=5530а|причина=1)}} Шато д’Е е населено място. ee5raijhtvddcmqpwri8lpeu6nklz82 Енчо Димитров (дипломат) 0 901324 12896259 2026-05-02T16:24:47Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Енчо Димитров | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = български дипломат | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Енчо Димитров Димитров | роден-дата = | роден-място = | починал-мяс...“ 12896259 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Енчо Димитров | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = български дипломат | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Енчо Димитров Димитров | роден-дата = | роден-място = | починал-място = | националност = | образование = | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = Посланик на България в Австралия | години1 = от 27 март 2024 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Енчо Димитров Димитров''' е български [[дипломат]]. От 27 март 2024 г. е [[посланик]] на България в [[Австралия]].<ref name="mfa.bg, 4 април 2024"/> == Биография == През декември 2023 г. е назначен за посланик на България в Австралия по предложение на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] при [[Правителство на Николай Денков|правителството на Николай Денков]] и с указ от 13 декември 2023 г. на президента [[Румен Радев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=202061idMat=158836 | заглавие = Указ № 222 за назначаване на Енчо Димитров Димитров за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Австралийския съюз със седалище в гр. Канбера | дата = 22 декември 2023 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = dv.parliament.bg }}</ref> Встъпва в длъжност на 27 март 2024 г.<ref name="mfa.bg, 4 април 2024">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mfa.bg/bg/news/40661 | заглавие = Посланик Енчо Димитров връчи акредитивните си писма на генерал-губернатора на Австралия Дейвид Хърли | дата = 4 април 2024 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = mfa.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/bg-world/648061-poslanik-encho-dimitrov-vrachi-akreditivnite-si-pisma-na-general-gubernatora-na- | заглавие = Посланик Енчо Димитров връчи акредитивните си писма на генерал-губернатора на Австралия | дата = 5 април 2024 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = bta.bg }}</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Дипломат|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Димитров, Енчо}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Посланици на България в Австралия]] 9s88l3zwm5nj8pf56ibvyzrndntkxvo Категория:Посланици на България в Австралия 14 901325 12896266 2026-05-02T16:29:19Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Посланици на България|Австралия]] [[Категория:Посланици в Австралия|България]] [[Категория:Българи в Австралия]]“ 12896266 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Посланици на България|Австралия]] [[Категория:Посланици в Австралия|България]] [[Категория:Българи в Австралия]] egnv0gy5h0gjmr7zosang1f9g4lqbib Пришелецът от Ледената планета 0 901326 12896282 2026-05-02T16:47:50Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Пришелецът от ледената планета | картинка = | описание = | режисьори = [[Димитър Шарков]] | продуценти = | сценаристи = Димитър Шарков | базиран_на = | актьори = [[Адриана Андреева]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>Ди...“ 12896282 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пришелецът от ледената планета | картинка = | описание = | режисьори = [[Димитър Шарков]] | продуценти = | сценаристи = Димитър Шарков | базиран_на = | актьори = [[Адриана Андреева]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | музика = | оператор = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] | жанр = [[детски филм|детски]], [[приключенски филм|приключенски]] | премиера = | времетраене = 44 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | код-IMDB = }} '''„Пришелецът от ледената планета“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[детски филм]], [[приключенски филм|приключенски]] ) от [[1989]] година по сценарий и режисура на [[ВДимитър Шарков]]. <ref>„Пришелецът от ледената планета“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275 - 276</ref> Приказката е по произведение на съветския писател [[Евгений Шварц]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Владимир Пенев]] | ''пришелецът'' |- | [[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | |- | [[Мария Русалиева]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български филми от 1989 година]] [[Категория:Филми от 1989 година]] fz12d0w9cyzj17w3t0c8svalo7ps8wc 12896284 12896282 2026-05-02T16:48:22Z Monaco 6214 12896284 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пришелецът от ледената планета | картинка = | описание = | режисьори = [[Димитър Шарков]] | продуценти = | сценаристи = Димитър Шарков | базиран_на = | актьори = [[Адриана Андреева]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | музика = | оператор = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] | жанр = [[детски филм|детски]], [[приключенски филм|приключенски]] | премиера = | времетраене = 44 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | код-IMDB = }} '''„Пришелецът от ледената планета“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[детски филм]], [[приключенски филм|приключенски]] ) от [[1989]] година по сценарий и режисура на [[Димитър Шарков]]. <ref>„Пришелецът от ледената планета“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275 - 276</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Владимир Пенев]] | ''пришелецът'' |- | [[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | |- | [[Мария Русалиева]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български филми от 1989 година]] [[Категория:Филми от 1989 година]] a3f9lha44d4tp7mc59ni9lcojxb290l 12896288 12896284 2026-05-02T16:50:40Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896288 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пришелецът от ледената планета | картинка = | описание = | режисьори = [[Димитър Шарков]] | продуценти = | сценаристи = Димитър Шарков | базиран_на = | актьори = [[Адриана Андреева]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | музика = | оператор = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] | жанр = [[детски филм|детски]], [[приключенски филм|приключенски]] | премиера = | времетраене = 44 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | код-IMDB = }} '''„Пришелецът от ледената планета“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[детски филм]], [[приключенски филм|приключенски]] ) от [[1989]] година по сценарий и режисура на [[Димитър Шарков]]. <ref>„Пришелецът от ледената планета“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275 - 276</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Владимир Пенев]] | ''пришелецът'' |- | [[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български филми от 1989 година]] [[Категория:Филми от 1989 година]] 8ezeaf3nampah7v9wwzmjb22i2zzlfr 12896694 12896288 2026-05-03T03:58:13Z Carbonaro. 221440 12896694 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пришелецът от ледената планета | картинка = | описание = | режисьори = [[Димитър Шарков]] | продуценти = | сценаристи = Димитър Шарков | базиран_на = | актьори = [[Адриана Андреева]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | музика = | оператор = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] | жанр = [[детски филм|детски]], [[приключенски филм|приключенски]] | премиера = | времетраене = 44 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | код-IMDB = }} '''„Пришелецът от ледената планета“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм]] ([[детски филм]], [[приключенски филм|приключенски]]) от [[1989]] година по сценарий и режисура на [[Димитър Шарков]].<ref>„Пришелецът от ледената планета“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 275 – 276.</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Адриана Андреева]] | |- | [[Владимир Пенев]] | ''пришелецът'' |- | [[Димитър Иванов (актьор)|Димитър Иванов]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български детски филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български филми от 1989 година]] [[Категория:Филми от 1989 година]] i8xy7ob5ijjyfd7mv2tz3ees5uzdh3t Беседа:Канал 3 1 901327 12896290 2026-05-02T16:52:36Z PaleoWolf 381188 Нова тема /* Отделяне на информация? */ 12896290 wikitext text/x-wiki == Отделяне на информация? == Информацията за новия Канал 3 не би ли трябвало да е в отделна статия? Тъй като тази статия тук е за този Канал 3, който беше собственост на Нова Броудкастинг груп и впоследствие закрит и преименуван на Нова Нюз. [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] ([[Потребител беседа:PaleoWolf|беседа]]) 16:52, 2 май 2026 (UTC) ox3suffubbq9fwcohj3x1ziibamnbqw Барбара Прави 0 901328 12896293 2026-05-02T17:00:34Z Justine.toms 24904 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1348024136|Barbara Pravi]]“ 12896293 wikitext text/x-wiki   == Ранен живот == Барбара Пиевич <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eurofansradio.com/eurovision-news/eurovision-news-2019/france-barbara-pravi-to-fly-the-flag-in-rotterdam-singing|заглавие=France: Barbara Pravi to fly the flag in Rotterdam singing "Voila"|труд=Eurofans Radio|достъп_дата=1 February 2021}}</ref> е родена в [[Париж]] на 10 април 1993 г. <ref name="bio">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurovision-fr.net/news/lire.php?id=6560|заглавие=Eurovision-fr.net – Informations -Eurovision FRANCE 2021 : Entrevue exclusive avec Barbara Pravi|труд=Eurovision-fr.net|достъп_дата=16 January 2021}}</ref> Семейството ѝ се състои предимно от художници и музиканти. Бащата на Прави е от сръбски и марокански еврейски произход, докато майка ѝ е от [[История на евреите в Полша|полски еврейски]] и ирански произход. <ref>[https://www.leparisien.fr/culture-loisirs/musique/il-y-a-trois-ans-jetais-a-bout-comment-barbara-pravi-est-devenue-la-favorite-de-leurovision-16-05-2021-XGRHPPJMBNFDBK7C4R3VLM63WQ.php «Il y a trois ans, j’étais à bout» : comment Barbara Pravi est devenue la favorite de l’Eurovision] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210524171944/https://www.leparisien.fr/culture-loisirs/musique/il-y-a-trois-ans-jetais-a-bout-comment-barbara-pravi-est-devenue-la-favorite-de-leurovision-16-05-2021-XGRHPPJMBNFDBK7C4R3VLM63WQ.php|date=24 May 2021}}, ''Le Parisien''</ref> Тя е родена и израснала в Париж, Франция . Родителите ѝ са Еманюел и Марк Пиевик. Има и по-малка сестра, Клеманс Пиевик, която е психолог. Клеманс и Барбара редовно даряват и разпространяват информация на благотворителни организации. == Кариера == === 2014–2018: Ранна кариера === Барбара Прави започва музикалната си кариера през 2014 г., след като се запознава с френския музикант Жул Джаконели. С него започва да композира песни. На следващата година издава оригинална песен, озаглавена {{Lang|fr|Amour Impoli|i=unset}} . Тя приема сценичното име Барбара Прави от [[Сръбски език|сръбската]] дума {{Lang|sr-Latn|pravi}}, като почит към сръбския си дядо. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.enroute-eurovision.fr/actualites/eurovision-france-2021-cest-vous-qui-decidez-barbara-pravi-voila/|заглавие=Eurovision France 2021, c'est vous qui décidez : Barbara Pravi – Voilà|труд=En Route: Eurovision|език=French|достъп_дата=30 January 2021}}</ref> Прави посочва своите музикални вдъхновения като [[Барбара]], [[Жак Брел]], [[Жорж Брасенс]], Франсоаз Арди и [[Луи Арагон|Арагон]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mamusicale.fr/interview-artistes/interview-barbara-pravi-je-reve-de-faire-une-voix-disney/|заглавие=Interview Barbara PRAVI : " je rêve de faire une voix Disney "|труд=Mamusicale|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В началото на професионалната си кариера като звукозаписна изпълнителка, Прави участва в саундтрака на френската версия на швейцарския филм ''„Хайди“.'' През 2017 г. Прави издава първия си официален сингъл {{Lang|fr|Pas grandir|i=unset}} - Не порасвай. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chartsinfrance.net/Barbara-Pravi/news-104722.html|заглавие="Pas grandir" : Barbara Pravi fait le grand saut avec un titre pétillant et féministe|труд=chartsinfrance.net|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Сингълът по-късно е включен в нейния едноименен дебютен [[Миниалбум|албум]], който е издаден на следващата година. Също през 2017 г. участва в телевизионния филм {{Lang|fr|La Sainte famille}}, в ролята на Марион, <ref>{{Citation|last=AlloCine|title=Tout le casting du film La Sainte Famille (2017)|url=https://www.allocine.fr/film/fichefilm-253305/casting/|language=fr|access-date=13 May 2022|archive-date=13 May 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220513095745/https://www.allocine.fr/film/fichefilm-253305/casting/}}</ref> От 2017 до 2018 г. Прави участва в турнето „55“, като подгряваща певица [[Флоран Пани]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lefigaro.fr/sortir-paris/2018/02/26/30004-20180226ARTFIG00190-un-dernier-verre-avec-barbara-pravi.php|заглавие=Un dernier verre avec Barbara Pravi|труд=Le Figaro|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В края на 2018 г. Прави решава да промени музикалния си стил, като възприема по-традиционен френски шансон стил, а не поп стилът, който доминира в ранните ѝ години. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/interview/barbara-pravi-3/186435|заглавие=Barbara Pravi en interview: "J'ai compris que j'avais besoin d'amour, de personnes bienveillantes"|автор=Février|труд=aficia|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> Освен че пише и композира свои собствени песни, Прави е писала и за няколко други изпълнители, включително [[Яник Ноа]], <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chartsinfrance.net/Barbara-Pravi/news-116010.html|заглавие=Eurovision : Barbara Pravi impressionne avec "Voilà", une chanson bouleversante|труд=chartsinfrance.net|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> [[Жули Зенати|Джули Зенати]], <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/actualite-musique/julie-zenatti-5/213594|заглавие=Julie Zenatti bientôt de retour dans les bacs|труд=aficia.info|език=fr-FR|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Шимен Бади, <ref>{{Citation|език=fr|архив-url=https://web.archive.org/web/20201209134033/https://www.france.tv/france-2/eurovision-france/2156285-barbara-pravi-27-ans-voila.html}}</ref> Джейдън Смит, <ref name="BARBARA PRAVI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.animae-talents.com/barbara-pravi|заглавие=BARBARA PRAVI|труд=Animae|език=fr|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Луан и [[Флоран Пани]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lavoixdunord.fr/928207/article/2021-01-31/eurovision-barbara-pravi-une-neo-piaf-pour-representer-la-france|заглавие=Eurovision: Barbara Pravi, une néo-Piaf pour représenter la France|труд=LA VDN|език=fr|достъп_дата=11 February 2021}}</ref> === 2019-2021: Евровизия, Детска Евровизия === През 2019 г. тя пише песента „ Bim Bam toi “ <ref name="Carla - Bim Bam toi">{{Citation|title=Carla - Bim Bam toi|date=11 October 2019|url=https://www.youtube.com/watch?v=pjJ2w1FX_Wg|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330100814/https://www.youtube.com/watch?v=pjJ2w1FX_Wg}}</ref> <ref>{{Citation|title=Carla (France 🇫🇷) - Bim Bam toi (JESC 2019)|date=24 November 2019|url=https://www.youtube.com/watch?v=BYQFqHGAdto|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=3 January 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240103165255/https://www.youtube.com/watch?v=BYQFqHGAdto}}</ref> с Igit, с която Карла Лацари представи [[Франция]] на [[Детска Евровизия 2019|Детската песенна песен на Евровизия 2019]] в [[Гливице]] и заема 5-то място; шесто в гласуването на журито и трето в гласуването на публиката. „ Bim Bam Toi “ е публикувана милиони пъти в [[ТикТок|TikTok]], което спечели на Франция първия златен диск [[ТикТок|на TikTok]] в историята. Песента по-късно е използвана във видеоиграта [[Фортнайт|Fortnite]] . През февруари 2020 г. тя издава втория си албум, който се състои от 5 песни. На 8 март същата година тя издава песента „Chair“. През 2020 г. тя пише песента „ J'imagine “ <ref name="Valentina - J’imagine">{{Citation|title=Valentina - J'imagine|date=16 October 2020|url=https://www.youtube.com/watch?v=3UDirQG7VRI|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=1 January 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210101233245/https://www.youtube.com/watch?v=3UDirQG7VRI}}</ref> <ref>{{Citation|title=Valentina (France 🇫🇷) - J'imagine (JESC 2020)|date=29 November 2020|url=https://www.youtube.com/watch?v=3iIMGA0aUZE|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=13 February 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240213074807/https://www.youtube.com/watch?v=3iIMGA0aUZE}}</ref> с Igit, с която Валентина Тронел представя [[Франция]] на [[Детска Евровизия 2020|Детския песенен конкурс Евровизия 2020]] във [[Варшава]] и спечелва състезанието. Песента носи [[Франция|на Франция]] първата ѝ победа [[Песенен конкурс „Детска Евровизия“|в Детския песенен конкурс Евровизия]] . През декември 2020 г. е обявено, че Прави ще се състезава на френския национален финал за [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021.]] На 31 януари 2021 г. тя печели състезанието, получавайки правото да представлява [[Франция]] на [[Евровизия 2021|конкурса]] в [[Ротердам]] и заема 2-ро място и достига трето място в телевизионното гласуване. В крайна сметка [[Монескин]] печели [[Евровизия 2021|конкурса]] с разлика от 25 точки, представлявайки [[Италия]] . „Voilà“ постига най-доброто класиране на Франция на конкурса от [[Евровизия 1991|1991 г.]] насам, както и най-високите точки за френски участник в конкурса (499). === 2021–2023: Франкофонски игри, издателска дейност и актьорски дебют === През юли 2021 г. Прави обявява първото си международно турне за дебютния си студиен албум който излиза на 27 август 2021 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.songkick.com/artists/10148416-barbara-pravi/calendar|заглавие=Barbara Pravi Full Tour Schedule 2022 & 2023, Tour Dates & Concerts – Songkick|труд=Songkick|език=en|достъп_дата=14 May 2022}}</ref> <ref name="Yorkshire Times">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://yorkshiretimes.co.uk/article/Album-Review-Barbara-Pravi---On-nenferme-pas-les-oiseaux|заглавие=Album Review: Barbara Pravi - ''On n'enferme pas les oiseaux''|автор=Williams-Chalmers|първо_име=Jeremy|труд=[[The Yorkshire Times]]|достъп_дата=24 May 2022}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.evous.fr/Victoires-de-la-Musique-nominations-artistes-nomines,1172692.html|заглавие=Victoires de la Musique 2022: Les nominés sont...|труд=.evous|език=fr|достъп_дата=14 May 2022}}</ref> [[Файл:LGM2022BarbaraPravi_3.jpg|дясно|мини|Прави на концерт през юли 2022 г.]] През 2022 г. Прави продължава да издава песни, включително за[[Международен ден на жената|Международния ден на жената]] “ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fubiz.net/en/tv/barbara-pravi-priere-pour-soi-2/|заглавие=Barbara Pravi – Prière pour soi|труд=Fubiz TV|достъп_дата=24 May 2022}}</ref> и „365“, която е посветена на нейните фенове. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://escxtra.com/2022/07/18/barbara-pravi-releases-new-single-365/|заглавие=Barbara Pravi releases new single "365"|автор=Kyliann|труд=ESXCTRA|достъп_дата=18 July 2022}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://junioreurovision.tv/story/Lissandro-wins-junior-eurovision-2022-France|заглавие=Lissandro wins Junior Eurovision 2022 for France!|труд=junioreurovision.tv|език=en|достъп_дата=11 December 2022}}</ref> На 21 декември Прави е анонсирана за за ролята на Флорънс в телевизионния филм {{Lang|fr|Adieu vinyle}}, който е излъчен по френската телевизия France 2 на 18 септември 2023 г., след премиерата му на фестивала в Ангулем на 26 август 2023 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.programme-tv.net/news/series-tv/316457-barbara-pravi-obtient-son-premier-role-en-tant-quactrice-aux-cotes-disabelle-adjani/|заглавие=Barbara Pravi obtient son premier rôle en tant qu'actrice aux côtés d'Isabelle Adjani !|автор=Dhombres|първо_име=Isabelle|труд=www.programme-tv.net|език=fr|достъп_дата=21 December 2022}}</ref> На 6 януари 2023 г. Прави обява, че е подписала договор с [[Върджин Рекърдс|Virgin Records France]] след осем години в Capitol Music France . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CnEdKPAqPgM/|заглавие=Barbara Pravi on Instagram: "Les prières {{!}}{{!}}{{!}} sont sorties ! Merci pour vos mots, merci d'être toujours au rendez vous. Cet été, je n'allais pas très bien depuis quelques temps et j'ai fait un rêve étrange. J'étais perdue sur une bouée jaune, en plein milieu de l'Ocean, rien autour, juste de l'eau, et le ciel à perte de vue. Je me suis mise à paniquer, a battre des pieds des mains pour avancer, aller quelque part mais il ne se passait rien alors j'ai arrêté et je me suis laissée porter par le bleu en me disant : " a quoi ça sert de te débattre ? ". Un jour, un rivage se dessinera au loin, tu poseras le pied dessus, et peu importe la langue de ce pays, tu seras de retour sur terre. 🌊🌦️🌤️☀️ Ce rêve est un peu la ligne directrice de ce disque. Comment guérir ? Prendre du recul, s'ouvrir aux autres, faire entrer la lumière, regarder l'espoir dans les petites choses et dans l'effondrement, ne pas avoir peur de l'horizon, se laisser dériver pour reprendre vie et enfin, doucement, guérir. J'ai appris qu'un rivage nous attends toujours au bout du voyage Merci mes merveilleux ami.es pour ces rencontres humaines et intérieures très fortes @yael_naim_, @victor_solf, @imfredrikastahl, @vianneymusique Vous avez été des anges sur ce chemin Merci @baptiste_leroy et @studio48l pour le mix. Merci Pieter de Wagter pour le master, et @remimedi_ pour le graphisme 🎨🌕 Merci @elodie_papillon_filleul, always. J'en profite pour vous dire qu'après 8ans de chemin chez Capitol, je change de route et je m'en vais fièrement dessiner la suite chez @virginrecordsfr. Alors merci à toutes les équipes de Virgin pour le soin que vous avez mis à écouter et sortir les prières 3, j'ai hâte de tout ce qui arrive bientôt bientôt, et surtout, merci de chérir déjà mon deuxième album ♥️"|език=en|достъп_дата=6 January 2023}}</ref> Два дни по-късно тя разкрива, че е в процес на писане и запис на втория си студиен албум. На 13 януари 2023 г. Прави е обявена за временна водеща на подкаст шоуто ''Music Life'' на BBC Sounds . В края на февруари 2023 г. Прави обявява първата си книга, {{Lang|fr|Lève-toi}}, заедно със сингъл със същото име. Сътрудничество с Editions Julliard, авторката Хурия Асмахан (която е написала предговора) и Ареф Ал-Хайдари, ''{{Lang|fr|Lève-toi}}'' е написана на френски и арабски. Песента е издадена на 8 март, а книгата е издадена на следващия ден. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CpFTxkeI1YF/|заглавие=Barbara Pravi on Instagram: "Lève toi foule Montre que dans ton sang Ce qui coule Sont des fleuves de temps De batailles 🩸🌪️ حرية 8.03.23"|език=en|достъп_дата=27 February 2023}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/2023/film/global/claude-lelouch-finalement-kad-merad-elsa-zylberstein-metropolitan-filmexport-1235619954/|заглавие=Claude Lelouch to Shoot New Movie 'Finalement…' With Cast Including Kad Merad, Elsa Zylberstein, Metropolitan FilmExport On Board (EXCLUSIVE)|автор=Keslassy|първо_име=Elsa|труд=Variety|език=en-US|достъп_дата=19 June 2023}}</ref> На 28 юли Прави е обявена за откриваща група на 9-то издание на Франкофонските игри, които се провеждат в [[Киншаса]], столицата на Демократична република Конго, същата вечер. Тя пее песента „Lève toi“ на церемонията. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.strong2kinmoov.com/2023/07/28/des-artistes-de-renom-pour-louverture-des-ixes-jeux-de-la-francophonie-a-kinshasa/|заглавие=Des artistes de renom pour l'ouverture des IXes Jeux de la Francophonie à Kinshasa|автор=Rédaction|първо_име=La|труд=Strong2kin Moov|език=fr-FR|достъп_дата=28 July 2023}}</ref> На 27 август Прави обявява сътрудничество със [[Салвадор Собрал|Salvador Sobral]] за новата му песен „Les eaux qui me gardent“, която излиза на 29 август. === 2024-настояще: Ла Пиева и продължаване на актьорската кариера === На 19 януари 2024 г. тя издава новия си сингъл „Bravo“ <ref>{{Citation|език=en|архив-url=https://web.archive.org/web/20240124154857/https://www.youtube.com/watch?v=UdoChbEz-V8}}</ref>, в който говори за самочувствието. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lyricstranslate.com/en/barbara-pravi-bravo-lyrics|заглавие=Barbara Pravi - Bravo lyrics|труд=lyricstranslate.com|език=en|достъп_дата=2024-01-20}}</ref> На 8 март Прави издава албума „Marianne“ с персийската певица Голфшифтех Фарахани. По-късно тя е обявена за част от актьорския състав на телевизионния сериал „Rebelle“ на France Televisions. „: les aventures de la jeune George Sand“ (на френски), който е регистриран и като търговска марка като „GEORGE: Untamed Spirit“ (на английски). На 6 юни Прави обявява втория си албум „La Pieva“ (кръстен на фамилното ѝ име, Пиевик) и едноименната песен от албума, която е пусната на 7 юни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/reel/C9Ufd7xNVs0/?igsh=MWY2cTJnemxoc2UyaQ==|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-07-25}}</ref> По-късно тя обяви списъка с дванадесет песни, който включва и вече издадени сингли. На 23 юли, Прави (заедно с [[Клод Льолуш]] и Кад Мерад ) обявява, че предстоящият им филм ''„Finalement“'', чиято премиера е насрочена за 13 ноември, е номиниран за 81-вия конкурс за художествено кино „Mostra de Venice“, като е един от трите френски филма, които ще бъдат избрани. В него Прави играе ролята на Барбара, както и изпълнява целия саундтрак към филма. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/C9xWlwft0wZ/?igsh=dXh2aG80dzZncml3|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-07-25}}</ref> На 23 август саундтракът към ''„Finalement“'' е пуснат из всички стрийминг платформи, като саундтракът е режисиран от Ибрахим Маалуф и Дидие Барбеливиен. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/C_AJZvRNNZM/?igsh=cXJ6MHp5NG41ZTd6|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-08-23}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://open.spotify.com/album/244mA8Zl4Oo7i4L2ifbdQW?si=KfPvYtSZTtWr6j8WNqLiWw|заглавие=Spotify|труд=open.spotify.com|достъп_дата=2024-08-23}}</ref> През октомври 2024 г. тя започва първия етап от турнето La Pieva, кръстено на втория ѝ албум със същото име. На 23 октомври е обявено, че ще участва във френското шоу за таланти Star Academy . От октомври 2024 г. тя е редовен гост във Vivement dimanche, за да промотира „Finalement“ на Клод Льолуш, който вече е дублиран на английски и италиански. == Личен живот == === Здраве === Прави е открита за преживяванията си с аборти в младостта си. След третия си аборт е била диагностицирана с хиперфертилитет. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gala.fr/l_actu/news_de_stars/barbara-pravi-trop-fertile-elle-se-confie-sans-tabou-jai-avorte-plusieurs-fois_521654&ved=2ahUKEwisvdKdmrWJAxWMXkEAHYyzOr8QFnoECBkQAQ&usg=AOvVaw3pqEA4WQLERxAHj1e7mq7X|заглавие=Barbara's hyperfertility announcement}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.elle.fr/Societe/News/Barbara-Pravi-victime-de-violences-gynecologiques-Moi-je-n-avorte-pas-les-petites-p-tes-comme-vous-4130952|заглавие=Barbara Pravi, victime de violences gynécologiques : "Moi, je n'avorte pas les petites p*tes comme vous" - Elle|труд=elle.fr|език=fr|достъп_дата=2024-10-30}}</ref> Прави е била жертва и на насилие от бивши партньори. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voici.fr/news-people/barbara-pravi-battue-elle-se-confie-sur-ses-experiences-avec-des-ex-violents-753491|заглавие=Barbara Pravi battue : elle se confie sur ses expériences avec des ex violents - Voici|автор=Média|първо_име=Prisma|труд=Voici.fr|език=fr|достъп_дата=2024-10-30}}</ref> През 2022 г. тя е диагностицирана и с депресия. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/telematinf2/videos/barbara-pravi-jai-fait-une-d%25C3%25A9pression/1262260731057970/&ved=2ahUKEwjC-fmTseOKAxUgWUEAHROvDeAQtwJ6BAgrEAE&usg=AOvVaw3xPfs7NRj688zbab7_h1Tr|заглавие=Télématin}}</ref> === Литература и право === Прави има дълбока връзка с персийската литература, тъй като дядо ѝ по майчина линия е от ирански произход. Като оцеляла от [[домашно насилие]]Прави е активна в борбата за прекратяване [[Насилие срещу жени|на насилието срещу жени]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mytaratata.com/taratata/523/interview-calum-scott-barbara-pravi-hommage-a-france-gall-2018|заглавие=Taratata N°523|труд=mytaratata.com|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> Тя често участва в музикални инициативи, насочени към насърчаване на каузи, свързани с [[Права на жените|правата на жените]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nouvelobs.com/societe/20181123.OBS5944/l-hymne-feministe-du-mlf-debout-les-femmes-repris-par-39-musiciennes.html|заглавие=L'hymne féministe du MLF, "Debout les femmes", repris par 39 musiciennes|труд=L'Obs|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtl.fr/actu/debats-societe/barbara-pravi-la-chanteuse-qui-ne-voulait-pas-etre-une-lolita-7793680033|заглавие=Barbara Pravi, la chanteuse qui ne voulait pas être une lolita|труд=RTL.fr|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bfmtv.com/people/musique/barbara-pravi-devoile-une-chanson-puissante-et-feministe-pour-la-journee-pour-les-droits-des-femmes_AN-201903080045.html|заглавие=Barbara Pravi dévoile une chanson puissante et féministe pour la Journée pour les droits des femmes|издател=BFMTV|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://phenixwebtv.com/2020/03/23/itw-barbara-pravi-chair-est-ma-verite/|заглавие=[Itw]: Barbara Pravi " Chair est ma vérité "|труд=PhenixWebZine|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Citation|title=Pervers narcissique (Avec la participation de Barbara Pravi)|url=https://soundcloud.com/black-m-official/pervers-narcissique|language=en|access-date=19 January 2021|archive-date=30 January 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210130235649/https://soundcloud.com/black-m-official/pervers-narcissique}}</ref> Прави е поканена и да изпълни „Notes pour trop tard“ и да говори в Emlyon Business School чрез [[TED|TEDx,]] за да говори за кариерата си и как работи за своето [[Увереност|самочувствие]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/interview/barbara-pravi-5/186759|заглавие=Barbara Pravi en interview : "C'est à nous de faire en sorte que le 8 mars soit tous les jours"|труд=aficia.|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В юношеството си Прави претърпява три аборта при „ужасни условия“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voici.fr/news-people/actu-people/barbara-pravi-contrainte-davorter-trois-fois-la-revelation-dun-medecin-sur-sa-maladie-701854|заглавие=Barbara Pravi contrainte d'avorter trois fois : la révélation d'un médecin sur sa " maladie " - Voici|автор=Média|първо_име=Prisma|труд=Voici.fr|език=fr|достъп_дата=4 April 2023}}</ref> Съпругът на Прави по това време, който остава анонимен, се е отнасял с нея агресивно. Сега те са разведени. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.elle.fr/People/La-vie-des-people/News/Barbara-Pravi-se-livre-sur-les-violences-conjugales-dont-elle-a-ete-victime-3944711|заглавие=Barbara Pravi se livre sur les violences conjugales dont elle a été victime - Elle|труд=elle.fr|език=fr|достъп_дата=2024-05-28}}</ref> == Филантропия == През 2018 г. Прави участва (като част от 39 Femmes; проектна група, сформирана от 39 френски музикантки) в песента „Debout les femmes“, която набира средства за благотворителни каузи. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://open.spotify.com/track/3HjvhL3o0RQoI6oyFhda3j?si=-OpQPRuUSjOvM2q9taR0Mw|заглавие=Spotify|труд=open.spotify.com|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Песента по-късно е използвана във филма Flashback на Amazon Prime. <ref>{{Citation|title=Flashback|url=https://www.imdb.com/title/tt14371426/?ref_=ext_shr|издател=Légende Films}}</ref> Тя е и кръстница (кръстница) на благотворителната организация La Collective Arles. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/lacollectivearles/%3Fhl%3Den&ved=2ahUKEwjDgM6HsuOKAxWvWEEAHbTPHpsQFnoECGEQAQ&usg=AOvVaw0A72jVKXks9myZvnqXE2IX|заглавие=La Collective Arles Instagram}}</ref> През октомври 2024 г. тя участва в белгийското благотворително шоу CAP48Heures, където изпя най-новата си песен „Qui j'étais“, както ише съводеща на 48-часовото им предаване на живо. В крайна сметкаше обявено, че са събрани над 6 милиона евро. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtbf.be/article/cap48heures-le-futur-du-journalisme-est-il-chez-les-createurs-de-contenu-11444431|заглавие=CAP48Heures : le futur du journalisme est-il chez les créateurs de contenu ?|труд=RTBF|език=fr|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> == Референции == {{Reflist}} == Външни връзки == {{Портал|Music|France}} * {{Commonscat-inline}} * {{Instagram|babpravi}} * {{Twitter|babpravi}} [[Категория:Френски актриси]] [[Категория:Участници в „Евровизия“]] [[Категория:Сърби във Франция]] [[Категория:Родени през 1993 година]] [[Категория:Френски певици]] [[Категория:Френски песни]] [[Категория:Френска музика]] b1dhy7wvmjhjx7350fwflj7h6nf9gm7 12896297 12896293 2026-05-02T17:04:00Z ~2026-26792-05 394653 12896297 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, по-лесна навигация}}  == Ранен живот == Барбара Пиевич <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eurofansradio.com/eurovision-news/eurovision-news-2019/france-barbara-pravi-to-fly-the-flag-in-rotterdam-singing|заглавие=France: Barbara Pravi to fly the flag in Rotterdam singing "Voila"|труд=Eurofans Radio|достъп_дата=1 February 2021}}</ref> е родена в [[Париж]] на 10 април 1993 г. <ref name="bio">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eurovision-fr.net/news/lire.php?id=6560|заглавие=Eurovision-fr.net – Informations -Eurovision FRANCE 2021 : Entrevue exclusive avec Barbara Pravi|труд=Eurovision-fr.net|достъп_дата=16 January 2021}}</ref> Семейството ѝ се състои предимно от художници и музиканти. Бащата на Прави е от сръбски и марокански еврейски произход, докато майка ѝ е от [[История на евреите в Полша|полски еврейски]] и ирански произход. <ref>[https://www.leparisien.fr/culture-loisirs/musique/il-y-a-trois-ans-jetais-a-bout-comment-barbara-pravi-est-devenue-la-favorite-de-leurovision-16-05-2021-XGRHPPJMBNFDBK7C4R3VLM63WQ.php «Il y a trois ans, j’étais à bout» : comment Barbara Pravi est devenue la favorite de l’Eurovision] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210524171944/https://www.leparisien.fr/culture-loisirs/musique/il-y-a-trois-ans-jetais-a-bout-comment-barbara-pravi-est-devenue-la-favorite-de-leurovision-16-05-2021-XGRHPPJMBNFDBK7C4R3VLM63WQ.php|date=24 May 2021}}, ''Le Parisien''</ref> Тя е родена и израснала в Париж, Франция . Родителите ѝ са Еманюел и Марк Пиевик. Има и по-малка сестра, Клеманс Пиевик, която е психолог. Клеманс и Барбара редовно даряват и разпространяват информация на благотворителни организации. == Кариера == === 2014–2018: Ранна кариера === Барбара Прави започва музикалната си кариера през 2014 г., след като се запознава с френския музикант Жул Джаконели. С него започва да композира песни. На следващата година издава оригинална песен, озаглавена {{Lang|fr|Amour Impoli|i=unset}} . Тя приема сценичното име Барбара Прави от [[Сръбски език|сръбската]] дума {{Lang|sr-Latn|pravi}}, като почит към сръбския си дядо. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.enroute-eurovision.fr/actualites/eurovision-france-2021-cest-vous-qui-decidez-barbara-pravi-voila/|заглавие=Eurovision France 2021, c'est vous qui décidez : Barbara Pravi – Voilà|труд=En Route: Eurovision|език=French|достъп_дата=30 January 2021}}</ref> Прави посочва своите музикални вдъхновения като [[Барбара]], [[Жак Брел]], [[Жорж Брасенс]], Франсоаз Арди и [[Луи Арагон|Арагон]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mamusicale.fr/interview-artistes/interview-barbara-pravi-je-reve-de-faire-une-voix-disney/|заглавие=Interview Barbara PRAVI : " je rêve de faire une voix Disney "|труд=Mamusicale|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В началото на професионалната си кариера като звукозаписна изпълнителка, Прави участва в саундтрака на френската версия на швейцарския филм ''„Хайди“.'' През 2017 г. Прави издава първия си официален сингъл {{Lang|fr|Pas grandir|i=unset}} - Не порасвай. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chartsinfrance.net/Barbara-Pravi/news-104722.html|заглавие="Pas grandir" : Barbara Pravi fait le grand saut avec un titre pétillant et féministe|труд=chartsinfrance.net|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Сингълът по-късно е включен в нейния едноименен дебютен [[Миниалбум|албум]], който е издаден на следващата година. Също през 2017 г. участва в телевизионния филм {{Lang|fr|La Sainte famille}}, в ролята на Марион, <ref>{{Citation|last=AlloCine|title=Tout le casting du film La Sainte Famille (2017)|url=https://www.allocine.fr/film/fichefilm-253305/casting/|language=fr|access-date=13 May 2022|archive-date=13 May 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220513095745/https://www.allocine.fr/film/fichefilm-253305/casting/}}</ref> От 2017 до 2018 г. Прави участва в турнето „55“, като подгряваща певица [[Флоран Пани]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lefigaro.fr/sortir-paris/2018/02/26/30004-20180226ARTFIG00190-un-dernier-verre-avec-barbara-pravi.php|заглавие=Un dernier verre avec Barbara Pravi|труд=Le Figaro|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В края на 2018 г. Прави решава да промени музикалния си стил, като възприема по-традиционен френски шансон стил, а не поп стилът, който доминира в ранните ѝ години. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/interview/barbara-pravi-3/186435|заглавие=Barbara Pravi en interview: "J'ai compris que j'avais besoin d'amour, de personnes bienveillantes"|автор=Février|труд=aficia|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> Освен че пише и композира свои собствени песни, Прави е писала и за няколко други изпълнители, включително [[Яник Ноа]], <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chartsinfrance.net/Barbara-Pravi/news-116010.html|заглавие=Eurovision : Barbara Pravi impressionne avec "Voilà", une chanson bouleversante|труд=chartsinfrance.net|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> [[Жули Зенати|Джули Зенати]], <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/actualite-musique/julie-zenatti-5/213594|заглавие=Julie Zenatti bientôt de retour dans les bacs|труд=aficia.info|език=fr-FR|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Шимен Бади, <ref>{{Citation|език=fr|архив-url=https://web.archive.org/web/20201209134033/https://www.france.tv/france-2/eurovision-france/2156285-barbara-pravi-27-ans-voila.html}}</ref> Джейдън Смит, <ref name="BARBARA PRAVI">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.animae-talents.com/barbara-pravi|заглавие=BARBARA PRAVI|труд=Animae|език=fr|достъп_дата=19 January 2021}}</ref> Луан и [[Флоран Пани]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lavoixdunord.fr/928207/article/2021-01-31/eurovision-barbara-pravi-une-neo-piaf-pour-representer-la-france|заглавие=Eurovision: Barbara Pravi, une néo-Piaf pour représenter la France|труд=LA VDN|език=fr|достъп_дата=11 February 2021}}</ref> === 2019-2021: Евровизия, Детска Евровизия === През 2019 г. тя пише песента „ Bim Bam toi “ <ref name="Carla - Bim Bam toi">{{Citation|title=Carla - Bim Bam toi|date=11 October 2019|url=https://www.youtube.com/watch?v=pjJ2w1FX_Wg|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=30 March 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240330100814/https://www.youtube.com/watch?v=pjJ2w1FX_Wg}}</ref> <ref>{{Citation|title=Carla (France 🇫🇷) - Bim Bam toi (JESC 2019)|date=24 November 2019|url=https://www.youtube.com/watch?v=BYQFqHGAdto|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=3 January 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240103165255/https://www.youtube.com/watch?v=BYQFqHGAdto}}</ref> с Igit, с която Карла Лацари представи [[Франция]] на [[Детска Евровизия 2019|Детската песенна песен на Евровизия 2019]] в [[Гливице]] и заема 5-то място; шесто в гласуването на журито и трето в гласуването на публиката. „ Bim Bam Toi “ е публикувана милиони пъти в [[ТикТок|TikTok]], което спечели на Франция първия златен диск [[ТикТок|на TikTok]] в историята. Песента по-късно е използвана във видеоиграта [[Фортнайт|Fortnite]] . През февруари 2020 г. тя издава втория си албум, който се състои от 5 песни. На 8 март същата година тя издава песента „Chair“. През 2020 г. тя пише песента „ J'imagine “ <ref name="Valentina - J’imagine">{{Citation|title=Valentina - J'imagine|date=16 October 2020|url=https://www.youtube.com/watch?v=3UDirQG7VRI|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=1 January 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210101233245/https://www.youtube.com/watch?v=3UDirQG7VRI}}</ref> <ref>{{Citation|title=Valentina (France 🇫🇷) - J'imagine (JESC 2020)|date=29 November 2020|url=https://www.youtube.com/watch?v=3iIMGA0aUZE|access-date=2024-01-03|language=en|archive-date=13 February 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240213074807/https://www.youtube.com/watch?v=3iIMGA0aUZE}}</ref> с Igit, с която Валентина Тронел представя [[Франция]] на [[Детска Евровизия 2020|Детския песенен конкурс Евровизия 2020]] във [[Варшава]] и спечелва състезанието. Песента носи [[Франция|на Франция]] първата ѝ победа [[Песенен конкурс „Детска Евровизия“|в Детския песенен конкурс Евровизия]] . През декември 2020 г. е обявено, че Прави ще се състезава на френския национален финал за [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021.]] На 31 януари 2021 г. тя печели състезанието, получавайки правото да представлява [[Франция]] на [[Евровизия 2021|конкурса]] в [[Ротердам]] и заема 2-ро място и достига трето място в телевизионното гласуване. В крайна сметка [[Монескин]] печели [[Евровизия 2021|конкурса]] с разлика от 25 точки, представлявайки [[Италия]] . „Voilà“ постига най-доброто класиране на Франция на конкурса от [[Евровизия 1991|1991 г.]] насам, както и най-високите точки за френски участник в конкурса (499). === 2021–2023: Франкофонски игри, издателска дейност и актьорски дебют === През юли 2021 г. Прави обявява първото си международно турне за дебютния си студиен албум който излиза на 27 август 2021 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.songkick.com/artists/10148416-barbara-pravi/calendar|заглавие=Barbara Pravi Full Tour Schedule 2022 & 2023, Tour Dates & Concerts – Songkick|труд=Songkick|език=en|достъп_дата=14 May 2022}}</ref> <ref name="Yorkshire Times">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://yorkshiretimes.co.uk/article/Album-Review-Barbara-Pravi---On-nenferme-pas-les-oiseaux|заглавие=Album Review: Barbara Pravi - ''On n'enferme pas les oiseaux''|автор=Williams-Chalmers|първо_име=Jeremy|труд=[[The Yorkshire Times]]|достъп_дата=24 May 2022}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.evous.fr/Victoires-de-la-Musique-nominations-artistes-nomines,1172692.html|заглавие=Victoires de la Musique 2022: Les nominés sont...|труд=.evous|език=fr|достъп_дата=14 May 2022}}</ref> [[Файл:LGM2022BarbaraPravi_3.jpg|дясно|мини|Прави на концерт през юли 2022 г.]] През 2022 г. Прави продължава да издава песни, включително за[[Международен ден на жената|Международния ден на жената]] “ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fubiz.net/en/tv/barbara-pravi-priere-pour-soi-2/|заглавие=Barbara Pravi – Prière pour soi|труд=Fubiz TV|достъп_дата=24 May 2022}}</ref> и „365“, която е посветена на нейните фенове. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://escxtra.com/2022/07/18/barbara-pravi-releases-new-single-365/|заглавие=Barbara Pravi releases new single "365"|автор=Kyliann|труд=ESXCTRA|достъп_дата=18 July 2022}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://junioreurovision.tv/story/Lissandro-wins-junior-eurovision-2022-France|заглавие=Lissandro wins Junior Eurovision 2022 for France!|труд=junioreurovision.tv|език=en|достъп_дата=11 December 2022}}</ref> На 21 декември Прави е анонсирана за за ролята на Флорънс в телевизионния филм {{Lang|fr|Adieu vinyle}}, който е излъчен по френската телевизия France 2 на 18 септември 2023 г., след премиерата му на фестивала в Ангулем на 26 август 2023 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.programme-tv.net/news/series-tv/316457-barbara-pravi-obtient-son-premier-role-en-tant-quactrice-aux-cotes-disabelle-adjani/|заглавие=Barbara Pravi obtient son premier rôle en tant qu'actrice aux côtés d'Isabelle Adjani !|автор=Dhombres|първо_име=Isabelle|труд=www.programme-tv.net|език=fr|достъп_дата=21 December 2022}}</ref> На 6 януари 2023 г. Прави обява, че е подписала договор с [[Върджин Рекърдс|Virgin Records France]] след осем години в Capitol Music France . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CnEdKPAqPgM/|заглавие=Barbara Pravi on Instagram: "Les prières {{!}}{{!}}{{!}} sont sorties ! Merci pour vos mots, merci d'être toujours au rendez vous. Cet été, je n'allais pas très bien depuis quelques temps et j'ai fait un rêve étrange. J'étais perdue sur une bouée jaune, en plein milieu de l'Ocean, rien autour, juste de l'eau, et le ciel à perte de vue. Je me suis mise à paniquer, a battre des pieds des mains pour avancer, aller quelque part mais il ne se passait rien alors j'ai arrêté et je me suis laissée porter par le bleu en me disant : " a quoi ça sert de te débattre ? ". Un jour, un rivage se dessinera au loin, tu poseras le pied dessus, et peu importe la langue de ce pays, tu seras de retour sur terre. 🌊🌦️🌤️☀️ Ce rêve est un peu la ligne directrice de ce disque. Comment guérir ? Prendre du recul, s'ouvrir aux autres, faire entrer la lumière, regarder l'espoir dans les petites choses et dans l'effondrement, ne pas avoir peur de l'horizon, se laisser dériver pour reprendre vie et enfin, doucement, guérir. J'ai appris qu'un rivage nous attends toujours au bout du voyage Merci mes merveilleux ami.es pour ces rencontres humaines et intérieures très fortes @yael_naim_, @victor_solf, @imfredrikastahl, @vianneymusique Vous avez été des anges sur ce chemin Merci @baptiste_leroy et @studio48l pour le mix. Merci Pieter de Wagter pour le master, et @remimedi_ pour le graphisme 🎨🌕 Merci @elodie_papillon_filleul, always. J'en profite pour vous dire qu'après 8ans de chemin chez Capitol, je change de route et je m'en vais fièrement dessiner la suite chez @virginrecordsfr. Alors merci à toutes les équipes de Virgin pour le soin que vous avez mis à écouter et sortir les prières 3, j'ai hâte de tout ce qui arrive bientôt bientôt, et surtout, merci de chérir déjà mon deuxième album ♥️"|език=en|достъп_дата=6 January 2023}}</ref> Два дни по-късно тя разкрива, че е в процес на писане и запис на втория си студиен албум. На 13 януари 2023 г. Прави е обявена за временна водеща на подкаст шоуто ''Music Life'' на BBC Sounds . В края на февруари 2023 г. Прави обявява първата си книга, {{Lang|fr|Lève-toi}}, заедно със сингъл със същото име. Сътрудничество с Editions Julliard, авторката Хурия Асмахан (която е написала предговора) и Ареф Ал-Хайдари, ''{{Lang|fr|Lève-toi}}'' е написана на френски и арабски. Песента е издадена на 8 март, а книгата е издадена на следващия ден. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/CpFTxkeI1YF/|заглавие=Barbara Pravi on Instagram: "Lève toi foule Montre que dans ton sang Ce qui coule Sont des fleuves de temps De batailles 🩸🌪️ حرية 8.03.23"|език=en|достъп_дата=27 February 2023}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/2023/film/global/claude-lelouch-finalement-kad-merad-elsa-zylberstein-metropolitan-filmexport-1235619954/|заглавие=Claude Lelouch to Shoot New Movie 'Finalement…' With Cast Including Kad Merad, Elsa Zylberstein, Metropolitan FilmExport On Board (EXCLUSIVE)|автор=Keslassy|първо_име=Elsa|труд=Variety|език=en-US|достъп_дата=19 June 2023}}</ref> На 28 юли Прави е обявена за откриваща група на 9-то издание на Франкофонските игри, които се провеждат в [[Киншаса]], столицата на Демократична република Конго, същата вечер. Тя пее песента „Lève toi“ на церемонията. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.strong2kinmoov.com/2023/07/28/des-artistes-de-renom-pour-louverture-des-ixes-jeux-de-la-francophonie-a-kinshasa/|заглавие=Des artistes de renom pour l'ouverture des IXes Jeux de la Francophonie à Kinshasa|автор=Rédaction|първо_име=La|труд=Strong2kin Moov|език=fr-FR|достъп_дата=28 July 2023}}</ref> На 27 август Прави обявява сътрудничество със [[Салвадор Собрал|Salvador Sobral]] за новата му песен „Les eaux qui me gardent“, която излиза на 29 август. === 2024-настояще: Ла Пиева и продължаване на актьорската кариера === На 19 януари 2024 г. тя издава новия си сингъл „Bravo“ <ref>{{Citation|език=en|архив-url=https://web.archive.org/web/20240124154857/https://www.youtube.com/watch?v=UdoChbEz-V8}}</ref>, в който говори за самочувствието. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lyricstranslate.com/en/barbara-pravi-bravo-lyrics|заглавие=Barbara Pravi - Bravo lyrics|труд=lyricstranslate.com|език=en|достъп_дата=2024-01-20}}</ref> На 8 март Прави издава албума „Marianne“ с персийската певица Голфшифтех Фарахани. По-късно тя е обявена за част от актьорския състав на телевизионния сериал „Rebelle“ на France Televisions. „: les aventures de la jeune George Sand“ (на френски), който е регистриран и като търговска марка като „GEORGE: Untamed Spirit“ (на английски). На 6 юни Прави обявява втория си албум „La Pieva“ (кръстен на фамилното ѝ име, Пиевик) и едноименната песен от албума, която е пусната на 7 юни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/reel/C9Ufd7xNVs0/?igsh=MWY2cTJnemxoc2UyaQ==|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-07-25}}</ref> По-късно тя обяви списъка с дванадесет песни, който включва и вече издадени сингли. На 23 юли, Прави (заедно с [[Клод Льолуш]] и Кад Мерад ) обявява, че предстоящият им филм ''„Finalement“'', чиято премиера е насрочена за 13 ноември, е номиниран за 81-вия конкурс за художествено кино „Mostra de Venice“, като е един от трите френски филма, които ще бъдат избрани. В него Прави играе ролята на Барбара, както и изпълнява целия саундтрак към филма. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/C9xWlwft0wZ/?igsh=dXh2aG80dzZncml3|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-07-25}}</ref> На 23 август саундтракът към ''„Finalement“'' е пуснат из всички стрийминг платформи, като саундтракът е режисиран от Ибрахим Маалуф и Дидие Барбеливиен. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/p/C_AJZvRNNZM/?igsh=cXJ6MHp5NG41ZTd6|заглавие=Instagram|труд=www.instagram.com|достъп_дата=2024-08-23}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://open.spotify.com/album/244mA8Zl4Oo7i4L2ifbdQW?si=KfPvYtSZTtWr6j8WNqLiWw|заглавие=Spotify|труд=open.spotify.com|достъп_дата=2024-08-23}}</ref> През октомври 2024 г. тя започва първия етап от турнето La Pieva, кръстено на втория ѝ албум със същото име. На 23 октомври е обявено, че ще участва във френското шоу за таланти Star Academy . От октомври 2024 г. тя е редовен гост във Vivement dimanche, за да промотира „Finalement“ на Клод Льолуш, който вече е дублиран на английски и италиански. == Личен живот == === Здраве === Прави е открита за преживяванията си с аборти в младостта си. След третия си аборт е била диагностицирана с хиперфертилитет. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gala.fr/l_actu/news_de_stars/barbara-pravi-trop-fertile-elle-se-confie-sans-tabou-jai-avorte-plusieurs-fois_521654&ved=2ahUKEwisvdKdmrWJAxWMXkEAHYyzOr8QFnoECBkQAQ&usg=AOvVaw3pqEA4WQLERxAHj1e7mq7X|заглавие=Barbara's hyperfertility announcement}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.elle.fr/Societe/News/Barbara-Pravi-victime-de-violences-gynecologiques-Moi-je-n-avorte-pas-les-petites-p-tes-comme-vous-4130952|заглавие=Barbara Pravi, victime de violences gynécologiques : "Moi, je n'avorte pas les petites p*tes comme vous" - Elle|труд=elle.fr|език=fr|достъп_дата=2024-10-30}}</ref> Прави е била жертва и на насилие от бивши партньори. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voici.fr/news-people/barbara-pravi-battue-elle-se-confie-sur-ses-experiences-avec-des-ex-violents-753491|заглавие=Barbara Pravi battue : elle se confie sur ses expériences avec des ex violents - Voici|автор=Média|първо_име=Prisma|труд=Voici.fr|език=fr|достъп_дата=2024-10-30}}</ref> През 2022 г. тя е диагностицирана и с депресия. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/telematinf2/videos/barbara-pravi-jai-fait-une-d%25C3%25A9pression/1262260731057970/&ved=2ahUKEwjC-fmTseOKAxUgWUEAHROvDeAQtwJ6BAgrEAE&usg=AOvVaw3xPfs7NRj688zbab7_h1Tr|заглавие=Télématin}}</ref> === Литература и право === Прави има дълбока връзка с персийската литература, тъй като дядо ѝ по майчина линия е от ирански произход. Като оцеляла от [[домашно насилие]]Прави е активна в борбата за прекратяване [[Насилие срещу жени|на насилието срещу жени]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mytaratata.com/taratata/523/interview-calum-scott-barbara-pravi-hommage-a-france-gall-2018|заглавие=Taratata N°523|труд=mytaratata.com|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> Тя често участва в музикални инициативи, насочени към насърчаване на каузи, свързани с [[Права на жените|правата на жените]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nouvelobs.com/societe/20181123.OBS5944/l-hymne-feministe-du-mlf-debout-les-femmes-repris-par-39-musiciennes.html|заглавие=L'hymne féministe du MLF, "Debout les femmes", repris par 39 musiciennes|труд=L'Obs|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtl.fr/actu/debats-societe/barbara-pravi-la-chanteuse-qui-ne-voulait-pas-etre-une-lolita-7793680033|заглавие=Barbara Pravi, la chanteuse qui ne voulait pas être une lolita|труд=RTL.fr|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bfmtv.com/people/musique/barbara-pravi-devoile-une-chanson-puissante-et-feministe-pour-la-journee-pour-les-droits-des-femmes_AN-201903080045.html|заглавие=Barbara Pravi dévoile une chanson puissante et féministe pour la Journée pour les droits des femmes|издател=BFMTV|език=fr|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://phenixwebtv.com/2020/03/23/itw-barbara-pravi-chair-est-ma-verite/|заглавие=[Itw]: Barbara Pravi " Chair est ma vérité "|труд=PhenixWebZine|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> <ref>{{Citation|title=Pervers narcissique (Avec la participation de Barbara Pravi)|url=https://soundcloud.com/black-m-official/pervers-narcissique|language=en|access-date=19 January 2021|archive-date=30 January 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210130235649/https://soundcloud.com/black-m-official/pervers-narcissique}}</ref> Прави е поканена и да изпълни „Notes pour trop tard“ и да говори в Emlyon Business School чрез [[TED|TEDx,]] за да говори за кариерата си и как работи за своето [[Увереност|самочувствие]] . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aficia.info/interview/barbara-pravi-5/186759|заглавие=Barbara Pravi en interview : "C'est à nous de faire en sorte que le 8 mars soit tous les jours"|труд=aficia.|език=fr-FR|достъп_дата=13 January 2021}}</ref> В юношеството си Прави претърпява три аборта при „ужасни условия“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voici.fr/news-people/actu-people/barbara-pravi-contrainte-davorter-trois-fois-la-revelation-dun-medecin-sur-sa-maladie-701854|заглавие=Barbara Pravi contrainte d'avorter trois fois : la révélation d'un médecin sur sa " maladie " - Voici|автор=Média|първо_име=Prisma|труд=Voici.fr|език=fr|достъп_дата=4 April 2023}}</ref> Съпругът на Прави по това време, който остава анонимен, се е отнасял с нея агресивно. Сега те са разведени. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.elle.fr/People/La-vie-des-people/News/Barbara-Pravi-se-livre-sur-les-violences-conjugales-dont-elle-a-ete-victime-3944711|заглавие=Barbara Pravi se livre sur les violences conjugales dont elle a été victime - Elle|труд=elle.fr|език=fr|достъп_дата=2024-05-28}}</ref> == Филантропия == През 2018 г. Прави участва (като част от 39 Femmes; проектна група, сформирана от 39 френски музикантки) в песента „Debout les femmes“, която набира средства за благотворителни каузи. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://open.spotify.com/track/3HjvhL3o0RQoI6oyFhda3j?si=-OpQPRuUSjOvM2q9taR0Mw|заглавие=Spotify|труд=open.spotify.com|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> Песента по-късно е използвана във филма Flashback на Amazon Prime. <ref>{{Citation|title=Flashback|url=https://www.imdb.com/title/tt14371426/?ref_=ext_shr|издател=Légende Films}}</ref> Тя е и кръстница (кръстница) на благотворителната организация La Collective Arles. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instagram.com/lacollectivearles/%3Fhl%3Den&ved=2ahUKEwjDgM6HsuOKAxWvWEEAHbTPHpsQFnoECGEQAQ&usg=AOvVaw0A72jVKXks9myZvnqXE2IX|заглавие=La Collective Arles Instagram}}</ref> През октомври 2024 г. тя участва в белгийското благотворително шоу CAP48Heures, където изпя най-новата си песен „Qui j'étais“, както ише съводеща на 48-часовото им предаване на живо. В крайна сметкаше обявено, че са събрани над 6 милиона евро. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtbf.be/article/cap48heures-le-futur-du-journalisme-est-il-chez-les-createurs-de-contenu-11444431|заглавие=CAP48Heures : le futur du journalisme est-il chez les créateurs de contenu ?|труд=RTBF|език=fr|достъп_дата=2024-10-29}}</ref> == Референции == {{Reflist}} == Външни връзки == {{Портал|Music|France}} * {{Commonscat-inline}} * {{Instagram|babpravi}} * {{Twitter|babpravi}} [[Категория:Френски актриси]] [[Категория:Участници в „Евровизия“]] [[Категория:Сърби във Франция]] [[Категория:Родени през 1993 година]] [[Категория:Френски певици]] [[Категория:Френски песни]] [[Категория:Френска музика]] 3kyia4l1vh2cpiluof3l9n8xfrmv4t6 Категория:Основани през 1863 година 14 901329 12896302 2026-05-02T17:07:38Z Paiak 234444 Създаване на категорията 12896302 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Основани през 1860-те]] 9ua9725eyxveikvxwrzlogv2y7fwzyz 12896306 12896302 2026-05-02T17:13:30Z PowerBUL 202075 12896306 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:1863 година]] [[Категория:Основани през 1860-те|1863]] [[Категория:Основани по година|1863]] 5g8mk1517taxmnlj5c883gvi1izcylq Приятно пътуване 0 901330 12896325 2026-05-02T17:31:17Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Емил Капудалиев]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = Любомир Бъч...“ 12896325 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Емил Капудалиев]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = [[Любомир Бъчваров]],<br /> Георги Ангелов,<br /> [[Лили Маринкова]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - ДМП | разпространител = | жанр = [[детски филм|детски]], [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 26 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приятно пътуване“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[детски филм|детска]] психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1987 година по сценарий на [[Атанас Ценев]] и режисура на [[Емил Капудалиев]]. Оператор е [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]], музикалното оформление е на [[Димитър Герджиков]].<ref>„Приятно пътуване“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 277 - 278</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Любомир Бъчваров]] | ''бащата на '''Сашко''''' |- | Георги Ангелов (дете) | '''''Сашко''''' |- | [[Лили Маринкова]] | ''репортерката'' |- | [[Кръстю Николов]] | |- | [[Велика Караянева]] | |- | [[Димитър Янбастиев]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1987 година]] [[Категория:Филми от 1987 година]] 2zlgpwq44ng0uqbyvin3826e0e0k76g Приятно пътуване (филм, 1987, II вариант) 0 901331 12896332 2026-05-02T17:38:28Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Нина Шопова]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = Николай Сотиров...“ 12896332 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Нина Шопова]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = [[Николай Сотиров]],<br /> Мартин Павлов,<br /> [[Емануела Шкодрева]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - ДМП | разпространител = | жанр = [[детски филм|детски]], [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 25 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приятно пътуване“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[детски филм|детска]] психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1987 година по сценарий на [[Атанас Ценев]] и режисура на [[Нина Шопова]]. Оператор е [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]], музикалното оформление е на [[Тамара Бузина]], а художник е [[Дария Трайкова]].<ref>„Приятно пътуване“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Николай Сотиров]] | ''бащата на '''Сашко''''' |- | Мартин Павлов (дете) | '''''Сашко''''' |- | [[Емануела Шкодрева]] | ''майката на Сашко'' |- | [[Кирил Цонев]] | |- | [[Димитър Георгиев]] | |- | [[Мая Бабурска]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1987 година]] [[Категория:Филми от 1987 година]] lvk5qc2uigxrnrgr96o0fs3z0hfzdjb 12896334 12896332 2026-05-02T17:39:08Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896334 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Нина Шопова]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = [[Николай Сотиров]],<br /> Мартин Павлов,<br /> [[Емануела Шкодрева]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - ДМП | разпространител = | жанр = [[детски филм|детски]], [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 25 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приятно пътуване“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[детски филм|детска]] психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1987 година по сценарий на [[Атанас Ценев]] и режисура на [[Нина Шопова]]. Оператор е [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]], музикалното оформление е на [[Тамара Бузина]], а художник е [[Дария Трайкова]].<ref>„Приятно пътуване“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Николай Сотиров]] | ''бащата на '''Сашко''''' |- | Мартин Павлов (дете) | '''''Сашко''''' |- | [[Емануела Шкодрева]] | ''майката на Сашко'' |- | [[Кирил Цонев (актьор)|Кирил Цонев]] | |- | [[Димитър Георгиев]] | |- | [[Мая Бабурска]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1987 година]] [[Категория:Филми от 1987 година]] 0jjnt3txwjamcpddv3ezko638jzx6t7 12896339 12896334 2026-05-02T17:40:18Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896339 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приятно пътуване | картинка = | режисьори = [[Нина Шопова]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Атанас Ценев]] | оператор = [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]] | актьори = [[Николай Сотиров]],<br /> Мартин Павлов,<br /> [[Емануела Шкодрева]] | музика = | филмово_студио = [[БНТ|БТ]] - ДМП | разпространител = | жанр = [[детски филм|детски]], [[драматичен филм|драма]] | премиера = | времетраене = 25 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Приятно пътуване“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] ([[детски филм|детска]] психологическа [[драматичен филм|драма]]) от 1987 година по сценарий на [[Атанас Ценев]] и режисура на [[Нина Шопова]]. Оператор е [[Петър Георгиев (оператор)|Петър Георгиев]], музикалното оформление е на [[Тамара Бузина]], а художник е [[Дария Трайкова]].<ref>„Приятно пътуване“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Николай Сотиров]] | ''бащата на '''Сашко''''' |- | Мартин Павлов (дете) | '''''Сашко''''' |- | [[Емануела Шкодрева]] | ''майката на Сашко'' |- | [[Кирил Цонев (актьор)|Кирил Цонев]] | |- | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] | |- | [[Мая Бабурска]] | |} == Източници == <references /> {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1987 година]] [[Категория:Филми от 1987 година]] oknjgihyybkas5s3fmde0dx1ad7rb9n Пробен срок 0 901332 12896365 2026-05-02T17:58:39Z Monaco 6214 Нова страница: „{{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]]...“ 12896365 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин Христов]], музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от отдел „Поезия“ от вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | '''майката на загиналото момче'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] jujrx3n8k7vjjlbgg3iwdzvkxfwqzkx 12896370 12896365 2026-05-02T18:00:36Z Monaco 6214 12896370 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от отдел „Поезия“ от вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | '''майката на загиналото момче'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] jg3enx1mnxgaf4zxb0isj6wbuqz0sol 12896373 12896370 2026-05-02T18:00:56Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896373 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ от вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | '''майката на загиналото момче'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] 6l0yswwk5sfv006djaoc1ebnoqv1i1l 12896374 12896373 2026-05-02T18:01:31Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896374 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | '''майката на загиналото момче'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] krv32rxo2tfbp6bhfrzpmlj3afxr50k 12896380 12896374 2026-05-02T18:02:40Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896380 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] 2ioqvp60vo4fp3ssiaq1qwy7zswpaw4 12896398 12896380 2026-05-02T18:08:38Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896398 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] agt6ybdydppswygb6zu6yxsnedbyvt1 12896404 12896398 2026-05-02T18:09:50Z Monaco 6214 /* Външни препратки */ 12896404 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'' |- | [[Асен Кисимов]] | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Александър Благоев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] ocnc8ci8ve95xfw2kp7envebnayhczp 12896424 12896404 2026-05-02T18:26:57Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896424 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''журналистката от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'' |- | [[Асен Кисимов|Асен Ангелов]]<br>''като '''Асен Кисимов''''' | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничар'' |- | [[Александър Благоев]] | |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''' |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | ''фотограф'' |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | ''възрастен поет'' |- | [[Златина Дончева]] | |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничарят'' |- | [[Климент Михайлов]] | |- | [[Георги Мамалев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] 6uizdypwyfn1xdx6724mp6dywrt6x8p 12896466 12896424 2026-05-02T18:53:00Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896466 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''младата журналистка'',<br> ''от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'',<br>''бивша шивачка'' |- | [[Асен Кисимов|Асен Ангелов]]<br>''като '''Асен Кисимов''''' | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''',<br>''секретарката на '''Паскалев''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничарят спасил детето'' |- | [[Александър Благоев]] | |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''',<br>''актьор'' |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | ''фотограф'' |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | ''възрастния поет'',<br>''бивш шлосер'' |- | [[Златина Дончева]] | ''рецепционистката'' |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | |- | [[Нина Арнаудова]] | |- | [[Иван Джамбазов]] | ''железничар'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничар'' |- | [[Климент Михайлов]] | ''туристът пиащ за кв. „Здравец“'' |- | [[Георги Мамалев]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] fi018ip8fv70w2kl63q4h8n9alfnboq 12896563 12896466 2026-05-02T21:07:01Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896563 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''младата журналистка'',<br> ''от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'',<br>''бивша шивачка'' |- | [[Асен Кисимов|Асен Ангелов]]<br>''като '''Асен Кисимов''''' | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''',<br>''секретарката на '''Паскалев''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничарят спасил детето'' |- | [[Александър Благоев]] | |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''',<br>''актьор'' |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | ''фотограф'' |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | ''възрастния поет'',<br>''бивш шлосер'' |- | [[Златина Дончева]] | ''рецепционистката'' |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | ''служителката в багажното на гарата'' |- | [[Нина Арнаудова]] | ''втората рецепцениостка'' |- | [[Иван Джамбазов]] | ''железничар'',<br>''началник-гарата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничар'',<br>''колега на Георги'' |- | [[Климент Михайлов]] | ''туристът пиащ за кв. „Здравец“'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''железничарят, който си подсвирква'',<br>''колега на Георги'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] 5qoj4eqjel41r4io5gzou0r0mjyc25q 12896581 12896563 2026-05-02T21:14:23Z Monaco 6214 /* Актьорски състав */ 12896581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''младата журналистка'',<br> ''от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'',<br>''бивша шивачка'' |- | [[Асен Кисимов|Асен Ангелов]]<br>''като '''Асен Кисимов''''' | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''',<br>''секретарката на '''Паскалев''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничарят спасил детето'' |- | [[Александър Благоев]] | |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''',<br>''актьор'' |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | ''фотограф'' |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | ''възрастния поет'',<br>''бивш шлосер'' |- | [[Златина Дончева]] | ''рецепционистката'' |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | ''леля '''Олга''''',<br>''служителката в багажното на гарата'' |- | [[Нина Арнаудова]] | ''втората рецепцениостка'' |- | [[Иван Джамбазов]] | ''железничар'',<br>''началник-гарата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничар'',<br>''колега на Георги'' |- | [[Климент Михайлов]] | ''туристът пиащ за кв. „Здравец“'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''железничарят, който си подсвирква'',<br>''колега на Георги'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] 9qqlx9h2wr6tqknve2r8i0h16hu64zn 12896609 12896581 2026-05-02T22:08:26Z Monaco 6214 12896609 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пробен срок | картинка = | режисьори = [[Милен Николов]] | продуценти = | базиран_на = | сценаристи = [[Лиляна Михайлова]] | оператор [[Валентин Христов (оператор)|Валентин Христов]] | актьори = [[Сашка Братанова]],<br /> [[Елена Стефанова]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Иван Янчев]] | музика = [[Александър Бръзицов]] | филмово_студио = [[Студия за телевизионни филми „Екран“|СТФ „Екран“]],<br>Редакция „ЛИК“ | разпространител = [[Българска телевизия]] | жанр = [[драматичен филм|драма]], [[новела]] | премиера = | времетраене = 40 минути | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Пробен срок“''' е [[българско кино|българска]] [[телевизионен филм|телевизионна новела]] (социално-битова [[драматичен филм|драма]]) от 1977 година по сценарий на [[Лиляна Михайлова]] и режисура на [[Милен Николов]]. Оператор е [[Валентин ХХристов (оператор)|Валентин Христов]] , музиката е на композитора [[Александър Бръзицов]], а художник на филма е Недю Недев.<ref>„Пробен срок“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 278 - 279</ref> Филмът е заснет в [[Русе]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Сашка Братанова]] | ''младата журналистка'',<br> ''от сектор „Поезия“ на вестника'' |- | [[Народен артист|н.а.]] [[Елена Стефанова]] | ''майката на загиналия поет'',<br>''бивша шивачка'' |- | [[Асен Кисимов|Асен Ангелов]]<br>''като '''Асен Кисимов''''' | '''''Паскалев''''',<br>''завеждащ отдел „Поезия“ на вестника'' |- | [[Мая Владигерова]] | '''''Ана Тошкова''''',<br>''секретарката на '''Паскалев''''' |- | [[Мария Карел]] | ''поетесата'' |- | [[Заслужил артист|з.а.]] [[Иван Янчев]] | '''''Георги Кръстев''''',<br>''железничарят спасил детето'' |- | [[Александър Благоев]] | |- | [[Александър Притуп]] | '''''Никодимов''''',<br>''актьор'' |- | [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] | ''фотограф'' |- | [[Николай Атанасов (актьор)|Николай Атанасов]] | ''възрастния поет'',<br>''бивш шлосер'' |- | [[Златина Дончева]] | ''рецепционистката'' |- | [[Богдана Вулпе (актриса)|Богдана Вульпе]] | ''леля '''Олга''''',<br>''служителката в багажното на гарата'' |- | [[Нина Арнаудова]] | ''втората рецепцениостка'' |- | [[Иван Джамбазов]] | ''железничар'',<br>''началник-гарата'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''железничар'',<br>''колега на Георги'' |- | [[Климент Михайлов]] | ''туристът пиащ за кв. „Здравец“'' |- | [[Георги Мамалев]] | ''железничарят, който си подсвирква'',<br>''колега на Георги'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/news/proben-srok-319573news.html „Пробен срок“ в БНТ] {{Филми на Милен Николов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български телевизионни филми]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български новели]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1977 година]] [[Категория:Филми от 1977 година]] j0iyistk9vk5jmwnx0c8cg9y1a6h5sk Таня Димитрова (дипломат) 0 901333 12896375 2026-05-02T18:01:43Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Личност | име = Таня Димитрова | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = българска дипломатка | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = Таня Димитрова Димитрова | роден-дата = {{Дата на раждане и години...“ 12896375 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Таня Димитрова | име-оригинал = | категория = дипломат | описание = българска дипломатка | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = Таня Димитрова Димитрова | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1969|5|20|1}} | роден-място = [[Ямбол]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = | вложки = {{Личност/Политик | категория = дипломат | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = Посланик на България в Индонезия | години1 = от 8 август 2024 г. | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Таня Димитрова Димитрова''' е българска [[дипломат]]ка. От 8 август 2024 г. е [[Посланик|посланичка]] на България в [[Индонезия]].<ref name="mfa.bg, 9 август 2024"/> == Биография == Родена е на [[20 май]] [[1969]] г. в град [[Ямбол]], [[Народна република България]]. Завършва висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Богословие“. Специализира журналистика, право и финанси. Била е издател на вестник „Време“ и е била мениджър на регионална телевизионна мрежа. Става председател на сдружение „България 681“, което се занимава с подготовката на проекти и кандидатстване по програми за финансиране. През 2009 г. става областна управителка на Ямбол, на която длъжност има отговорности по координиране на работата на териториалните структури на държавната администрация, по управление на държавната собственост, по правните въпроси на местното самоуправление и по международните контакти на областно равнище.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://elhovo.news/?p=17334 | заглавие = Таня Димитрова е предложена за извънреден и пълномощен посланик в Хърватия | дата = 14 март 2012 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = elhovo.news }}</ref> През април 2024 г. е назначена за посланичка на България в Индонезия, по предложение на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] при [[Правителство на Димитър Главчев 1|първото правителство на Димитър Главчев]] и с указ от 24 април 2024 г. на тогавашния президент [[Румен Радев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=214121 | заглавие = Указ № 122 за назначаване на Таня Димитрова Димитрова за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Индонезия със седалище в гр. Джакарта | дата = 30 април 2024 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = dv.parliament.bg }}</ref> Тя встъпва в длъжност на 8 август 2024 г.<ref name="mfa.bg, 9 август 2024">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mfa.bg/bg/news/42093 | заглавие = Посланик Таня Димитрова връчи акредитивните си писма на президента на Република Индонезия Н. Пр. Джоко Уидодо | дата = 9 август 2024 | достъп_дата = 2 май 2026 | издател = mfa.bg }}</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Дипломат|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Димитрова, Таня}} [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Посланици на България в Индонезия]] [[Категория:Областни управители на Ямбол]] [[Категория:Родени в Ямбол]] mos6o8exo40y2stpw895ycx92kalqn8 Категория:Посланици на България в Индонезия 14 901334 12896385 2026-05-02T18:04:49Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Посланици на България|Индонезия]] [[Категория:Посланици в Индонезия|България]] [[Категория:Българи в Индонезия]]“ 12896385 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Посланици на България|Индонезия]] [[Категория:Посланици в Индонезия|България]] [[Категория:Българи в Индонезия]] e8l9d5i3bvza6olpqsqp4j5qxwr1pe5 Мемориален комплекс „Шерпенски плацдарм“ 0 901335 12896484 2026-05-02T19:12:16Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската...“ 12896484 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта С. М. Шойхет [ 1 ] и скулптора-изпълнител на монументални произведения С. А. Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]]. [ 2 ] . == Източници == <references /> gd5njv8y9muj4zluztjiccojt8kypsf 12896489 12896484 2026-05-02T19:20:33Z Luxferuer 25980 12896489 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]]. [ 2 ] . == Източници == <references /> 658ggq5s7v7qnjzfepek7oh916xd5yj 12896491 12896489 2026-05-02T19:25:43Z Luxferuer 25980 12896491 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reibert.info/threads/sherpenskij-placdarm.98935/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reibert.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130301113510/http://reibert.info/forum/showthread.php?t=98935 | архив_дата = 1 март 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> d53xobj291sccklsh4disaukifmpmsi 12896495 12896491 2026-05-02T19:28:50Z Luxferuer 25980 12896495 wikitext text/x-wiki {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reibert.info/threads/sherpenskij-placdarm.98935/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reibert.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130301113510/http://reibert.info/forum/showthread.php?t=98935 | архив_дата = 1 март 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> ex53rltt741nttizp94od5re68mm2au 12896498 12896495 2026-05-02T19:29:38Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Култура на Приднестровието]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896498 wikitext text/x-wiki {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reibert.info/threads/sherpenskij-placdarm.98935/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reibert.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130301113510/http://reibert.info/forum/showthread.php?t=98935 | архив_дата = 1 март 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Култура на Приднестровието]] ho4zzdk9wsb70669spv0058p7yrix9h 12896499 12896498 2026-05-02T19:30:42Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Военни гробища]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896499 wikitext text/x-wiki {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reibert.info/threads/sherpenskij-placdarm.98935/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reibert.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130301113510/http://reibert.info/forum/showthread.php?t=98935 | архив_дата = 1 март 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Култура на Приднестровието]] [[Категория:Военни гробища]] 7mpds1aibuptr1t29mpjce5st2qu555 12896501 12896499 2026-05-02T19:32:16Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Основани в СССР през 1985 година]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896501 wikitext text/x-wiki {{Паметник}} '''Мемориалният комплекс „Шерпенски плацдарм“''' е в памет на 12 000 [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] войници, загинали на Шерпенския плацдарм по време на [[Втора Яшко-Кишиневска операция|Яско-Кишиневската настъпателна операция]] през 1944 г. == История == Построен е на мястото на стратегически предмостие на високия десен бряг на река [[Днестър]] в [[Приднестровие]]то, близо до село Шерпени, освободено от войските на 2-ри и 3-ти украински фронтове. Битката при предмостието на Шерпени е една от най-кървавите в историята на [[Втора световна война|Втората световна война]], въпреки че в сравнение с други битки представлява само малък епизод във войната. През 1985 г., според показания на свидетели, близо до Шерпен е открит и открит масов гроб на съветски войници, загинали на Шерпенския плацдарм. През октомври 1985 г. е взето решение за изграждане на [[Мемориал]] на военната слава, където останките на войниците от открития гроб да бъдат препогребани с почести. Архитект Леонид Павлович Григоращенко печели конкурса за най-добър проект за паметник. Строителството на комплекса е извършено от 1995 до 2003 г. На 22 август 2004 г., на 70 километра източно от столицата на [[Молдова|Република Молдова]], [[Кишинев]], е открит мемориалният комплекс „Шерпенски мост“ по проект на архитекта Семьон Шойхет<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = worldofmoldova.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180512182009/http://worldofmoldova.com/ru/attractions-of-moldova/serpeni-foothold/ | архив_дата = 12 май 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и скулптора-изпълнител на монументални произведения Сергей Ганенко. Паметникът се състои от три основни компонента. От едната страна е стилизиран олтар, украсен с мраморен свод. В централната част, под два високи пилона, свързани на върха с кръст, гори вечен пламък. [[Камбанария]] се извисява над живописните брегове на Днестър, напомняне за историческата приемственост на Молдова и възстановеното уважение към предците, живели някога по тези земи. Наблюдателната площадка на мостовото мостче предлага красива гледка към долината на Днестър и околните гори, ливади и полета. Издирването и препогребването на загиналите тук продължава и днес. На 21 март 2010 г. издирвателната група „Руски историко-патриотичен клуб“ е открила 14 войници от [[Червена армия|Червената армия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://reibert.info/threads/sherpenskij-placdarm.98935/ | заглавие = Шерпенский Плацдарм | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reibert.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130301113510/http://reibert.info/forum/showthread.php?t=98935 | архив_дата = 1 март 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Култура на Приднестровието]] [[Категория:Военни гробища]] [[Категория:Основани в СССР през 1985 година]] r85zacdaa1alsab4csyt1ubohgxqebx Акмолски лагер за съпруги на предатели на Родината 0 901337 12896550 2026-05-02T20:34:02Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репр...“ 12896550 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства. [ 1 ] . На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486, [ 2 ] , която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма. [ 1 ] . Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]] [ 3 ] , както и майката на [[Булат Окуджава]]. [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> deiulu7lpaixx1kk2jd8g412jqc24um 12896552 12896550 2026-05-02T20:39:28Z Luxferuer 25980 12896552 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства. [ 1 ] . На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486, [ 2 ] , която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма. [ 1 ] . Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]] [ 3 ] , както и майката на [[Булат Окуджава]]. [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> lkcwa3scha338mvylng8f475pd7d0un 12896554 12896552 2026-05-02T20:49:06Z Luxferuer 25980 12896554 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486, [ 2 ] , която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]] [ 3 ] , както и майката на [[Булат Окуджава]]. [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> q8kqojomhvjmfg4z6nhfsm5ctvf8ri1 12896555 12896554 2026-05-02T20:51:04Z Luxferuer 25980 12896555 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]] [ 3 ] , както и майката на [[Булат Окуджава]]. [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> gc40qmc14el1vig0n1cl7rpd59nc3bg 12896558 12896555 2026-05-02T20:53:44Z Luxferuer 25980 12896558 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]]. [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> 9aqvktkvjgw22j72aajbh3lqsczwnix 12896570 12896558 2026-05-02T21:09:55Z Luxferuer 25980 12896570 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> fn6ewktuz3m4pjqyf9g8s2wh5eh5hfb 12896577 12896570 2026-05-02T21:12:19Z Luxferuer 25980 12896577 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> 24vk5wizpygkmxiaj2jvq5v26jb6o1k 12896578 12896577 2026-05-02T21:12:26Z Luxferuer 25980 12896578 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [ 4 ] . Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище [ 5 ] . == Източници == <references /> fn6ewktuz3m4pjqyf9g8s2wh5eh5hfb 12896582 12896578 2026-05-02T21:16:01Z Luxferuer 25980 12896582 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> 3oerizsldgxb2ep32agm3nfb33a84yi 12896583 12896582 2026-05-02T21:20:24Z Luxferuer 25980 12896583 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Akhmetkali | първо_име = Aibarshyn | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | архив_дата = 13 септември 2025 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> dh8omwi52snmz34ifcplsoan2z171u2 12896584 12896583 2026-05-02T21:20:50Z Luxferuer 25980 12896584 wikitext text/x-wiki {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Akhmetkali | първо_име = Aibarshyn | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | архив_дата = 13 септември 2025 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> sk3reh3cvoywhlatm3o80ax7apal2hv 12896586 12896584 2026-05-02T21:24:18Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в Казахстан]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896586 wikitext text/x-wiki {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Akhmetkali | първо_име = Aibarshyn | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | архив_дата = 13 септември 2025 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Казахстан]] inz6c89rhsbdd6kvu39c2bozawf2q8q 12896587 12896586 2026-05-02T21:25:02Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:ГУЛАГ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896587 wikitext text/x-wiki {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Akhmetkali | първо_име = Aibarshyn | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | архив_дата = 13 септември 2025 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Казахстан]] [[Категория:ГУЛАГ]] rvyj4s45lf04dhpirr73mpadllqojqd 12896589 12896587 2026-05-02T21:26:42Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Основани в СССР през 1937 година]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896589 wikitext text/x-wiki {{Сграда}} '''Акмолският лагер за съпруги на предатели на Родината (АЛЖИР)''' е един от 17-те подлагера на Карлаг. Лагерът е създаден по решение на Матвей Берман през юли 1937 г. като „поправително-трудов лагер П-17“. Той е предназначен за жени и деца от репресирани семейства.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://czasopisma.bg.ug.edu.pl/index.php/maes/article/view/2753 | заглавие = Między pamięcią i polityką. Żeński obóz koncentracyjny „AŁŻIR” koło Astany w Kazachstanie | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = Nowicka | първо_име = Ewa | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = czasopisma.bg.ug.edu.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 15 август 1937 г. [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] издава Заповед № 00486,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9D%D0%9A%D0%92%D0%94_%D0%BE%D1%82_15.08.1937_%E2%84%96_00486 | заглавие = Приказ НКВД от 15.08.1937 № 00486 | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ru.wikisource.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> която дава правомощия за арестуване и изпращане в лагери на членове на семейства на репресирани лица (наричани „предатели на родината“), без да е необходимо да се доказва вината им. Тези репресии засягат предимно съпругите, сестрите и майките на политически затворници. Само за няколко месеца тези жени получават присъди от 5 до 8 години в лагери, наричани „поправително-трудови лагери“ (исправително-трудовой [[ГУЛАГ]]). Лагерът е открит през 1938 г., затворен е през 1953 г. и е напълно ликвидиран през 1959 г. По инициатива на [[Нурсултан Назарбаев]], на 31 май 2007 г.на мястото на АЛЖИР е открит Мемориалният музей на жертвите на политическите репресии и тоталитаризма.<ref name="czasopisma.bg.ug.edu.pl"></ref> Сред задържаните в АЛЖИР са: [[Лидия Русланова]], Татяна Окуневска и [[Галина Серебрякова]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bolashaq.edu.kz/en/novosti-en/tears-and-pain-of-karlag/ | заглавие = Tears and pain of Karlag | достъп_дата = 2 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 май 2020 | труд = | издател = bolashaq.edu.kz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> както и майката на [[Булат Окуджава]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.onet.pl/?utm_source=pl.wikipedia.org_viasg_wiadomosci&utm_medium=referal&utm_campaign=leo_automatic&pid=1e28afb8-e77f-4d17-bdf0-976b0e075fe9&sid=b177a2c9-166f-4113-9b28-185bbe554807&utm_v=2&mp=promo | заглавие = Gehenna Polaków w sowieckim łagrze. „Ludzie wychodzili z wagonów jak pijani” | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Bejrowski | първо_име = Piotr | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = onet.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Жените и техните деца, починали в лагера, са погребани в Гробището на майките – Мамочкино Ладбище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | заглавие = To Forget Is to Repeat: Karlag Museum Chronicles Dark Legacy of Political Repression | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = Akhmetkali | първо_име = Aibarshyn | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = astanatimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20250913080805/https://astanatimes.com/2023/08/to-forget-is-to-repeat-karlag-museum-chronicles-dark-legacy-of-political-repression/ | архив_дата = 13 септември 2025 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Сгради и съоръжения в Казахстан]] [[Категория:ГУЛАГ]] [[Категория:Основани в СССР през 1937 година]] 5p1g4lfhcgrtoxwih3l0ixluxpyl6dj Никола Джуричко 0 901338 12896626 2026-05-02T23:43:24Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор. [ 1 ] Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джур...“ 12896626 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор. [ 1 ] Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“ . [ 2 ] Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“ . На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]] [ 3 ] със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис. [ 4 == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} pwy3wfchq78lherouo10pslhdrs0qtz 12896634 12896626 2026-05-02T23:52:13Z Luxferuer 25980 12896634 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“ . [ 2 ] Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“ . На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]] [ 3 ] със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис. [ 4 == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} dvp5bp6tu093eildc0215w932nug7iu 12896668 12896634 2026-05-02T23:58:55Z Luxferuer 25980 12896668 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“. Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“. На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.duart.hr/news/nikola-djuricko-netflix | заглавие = Serbian star actor Nikola Djuricko joins the casts of "Stranger Things" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duart.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nikoladjuricko.com/bio/ | заглавие = Bio | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nikoladjuricko.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} i0al4brjv6nvzkhwbrdbh521le5oe3c 12896669 12896668 2026-05-03T00:00:41Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Сръбски актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896669 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“. Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“. На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.duart.hr/news/nikola-djuricko-netflix | заглавие = Serbian star actor Nikola Djuricko joins the casts of "Stranger Things" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duart.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nikoladjuricko.com/bio/ | заглавие = Bio | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nikoladjuricko.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} [[Категория:Сръбски актьори и актриси]] cai7xpz70fi4ovy5ud0wvhq4ajgjiuj 12896670 12896669 2026-05-03T00:01:13Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Сърби в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896670 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“. Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“. На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.duart.hr/news/nikola-djuricko-netflix | заглавие = Serbian star actor Nikola Djuricko joins the casts of "Stranger Things" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duart.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nikoladjuricko.com/bio/ | заглавие = Bio | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nikoladjuricko.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} [[Категория:Сръбски актьори и актриси]] [[Категория:Сърби в САЩ]] 5h08izv4qh243gcaguc343gfvwszk0r 12896671 12896670 2026-05-03T00:02:07Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Родени в Белград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896671 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“. Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“. На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.duart.hr/news/nikola-djuricko-netflix | заглавие = Serbian star actor Nikola Djuricko joins the casts of "Stranger Things" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duart.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nikoladjuricko.com/bio/ | заглавие = Bio | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nikoladjuricko.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} [[Категория:Сръбски актьори и актриси]] [[Категория:Сърби в САЩ]] [[Категория:Родени в Белград]] bjzakpl0zou9sru9ldl9t93ddt8y7in 12896672 12896671 2026-05-03T00:28:39Z Luxferuer 25980 12896672 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Никола Юричко''' (Никола Ђuričko; роден на 9 юли 1974 г.) е [[Сърбия|сръбски]] актьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blic.rs/zabava/sloboda-micalovic-i-nikola-djuricko-veceras-pravimo-spektakl-u-sava-centru/r0l2qf2 | заглавие = Sloboda Mićalović i Nikola Đuričko: Večeras pravimo spektakl u Sava centru | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = blic.rs | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Активен във филмите, телевизията и театъра, първата му видна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг на Монци“ . През 1991 г. тя играе Джура в пиесата на Гордан Михич „Зора на Изток“. Носител е на наградата „Зоран Радмилович“ (2011), наградата „Милош Жутич“ (2015) и наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал FEST (2021). == Личен живот == Джуричко е родена в [[Белград]], Социалистическа република Сърбия , Социалистическа федеративна република Югославия, и завършва Училището по драматични изкуства към Университета по изкуствата в Белград. Първата му важна роля е през 1989 г. във филма „Последният кръг у Монци“. На 7 юни 2004 г. Джуричко се жени за жена, която е срещнал по-рано същата година на снимачната площадка на „Кордонът“, където тя работи като асистент-продуцент, а той има главна роля. Те имат дъщеря и син. В края на 2019 г. тя се мести от Сърбия в [[Лос Анджелис]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.duart.hr/news/nikola-djuricko-netflix | заглавие = Serbian star actor Nikola Djuricko joins the casts of "Stranger Things" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duart.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> със семейството си. През 2022 г. той има дом в Лос Анджелис.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nikoladjuricko.com/bio/ | заглавие = Bio | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nikoladjuricko.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Степан Петрович Алексеев, [[космонавт]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] командир на мисията [[Аполо – Союз]] в [[За цялото човечество]]. == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джуричко, Никола}} [[Категория:Сръбски актьори и актриси]] [[Категория:Сърби в САЩ]] [[Категория:Родени в Белград]] pitrd0h7aemprt4744catwuxb6s0u1j Оливер Камдем 0 901339 12896748 2026-05-03T05:40:47Z Biso 714 Нова страница: „{{Футболист | име = Оливер Кардем | снимка = | описание = Френски футболист | прякор = | цяло име = Wabo Oliver Kamdem | дата на раждане = [[15 октомври]] [[2002]] г. | град на раждане = [[Марсилия]] | държава на раждане = {{Ф...“ 12896748 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Оливер Кардем | снимка = | описание = Френски футболист | прякор = | цяло име = Wabo Oliver Kamdem | дата на раждане = [[15 октомври]] [[2002]] г. | град на раждане = [[Марсилия]] | държава на раждане = {{Франция}} | второ гражданство = {{Камерун}} | пост = [[Защитник]] | настоящ отбор = [[ПФК Левски (София)]] | номер на фланелката = 71 | договор до = | юношески години = 2019<br>2019–2021 | юношески отбори = SC Air Bel<br>[[Клермон Фут]] | години = 2020–2021<br>2021–2023<br>2023–2025<br>2025- | отбори = [[Клермон Фут]] „Б“<br>[[Клермон Фут]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)]]<br>[[ПФК Левски (София)]] | мачове = 28<br>0<br>41<br>31 | голове = 0<br>0<br>1<br>1 | национален отбор години = 2026- | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Камерун]] | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = 0 | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = [[2 май]] [[2026]] г. | посл_нац_отбор = [[2 май]] [[2026]] г. | наем = }} '''Вабо Оливер Камдем''' (на [[френски]]: ''Wabo Oliver Kamdem'') е [[Франция|френски]] професионален [[футболист]] от [[камерун]]ски произход, който играе като десен [[ защитник]], за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)]]<ref>[https://levski.bg/club/%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%B5%D0%BC/ Профил на Камдем в levski.bg]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Камерун|Националният отбор на Камерун]].<ref>https://www.worldfootball.net/person/pe824353/</ref> ==Кратка спортна биография== Оливер Камдем е роден на [[15 октомври]] 2002 г. в [[Марсилия]], [[Франция]]. Започва своята футболна кариера в школата на местният клуб СК Бел Еър, преди да се присъедини към академията на професионалния клуб [[Клермон Фут]]. Камдем преминава през дублиращия отбор на [[Клермон Фут]], където демонстрира впечатляваща скорост и дефанзивна стабилност. Въпреки че тренира с първия състав и попада в групите за мачове в Лига 1, той играе основно за втория състав в по-долните дивизии на Франция.<ref>https://actucameroun.com/2022/05/28/olivier-kamdem-nouveau-joueur-professionnel-de-leffectif-du-clermont-foot-63/</ref> През лятото на [[2023]] г. Камдем подписва договор с [[България|българския]] клуб от [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална лига]] [[ПФК Локомотив (Пловдив)]]. Прави дебюта си в Първа лига бързо след пристигането си и се утвърждава като титуляр. На [[14 февруари]] 2025 г. Оливер Камдем преминава в гранда на българският футбол [[ПФК Левски (София)]]. Трансферът е финализиран по време на зимния трансферен прозорец на сезон 2024/2025. На 2 май 2026 г. става [[шампион]] с Левски (Сф). ==Национален отбор на Камерун== Притежава френско гражданство, но е от [[камерун]]ски произход, като през 2026 г. приема да играе за [[Национален отбор по футбол на Камерун|Националният отбор на Камерун]]. == Вижте също == * [[Национален отбор по футбол на Камерун]] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кардем, Оливер}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Френски футболисти]] 4aed2g6wsro1x66phchothyphel4o12 12896751 12896748 2026-05-03T05:54:42Z Biso 714 12896751 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Оливер Кардем | снимка = Oliver Kamdem.jpg | описание = Камдем през 2025 г. | прякор = | цяло име = Wabo Oliver Kamdem | дата на раждане = [[15 октомври]] [[2002]] г. | град на раждане = [[Марсилия]] | държава на раждане = {{Франция}} | второ гражданство = {{Камерун}} | пост = [[Защитник]] | настоящ отбор = [[ПФК Левски (София)]] | номер на фланелката = 71 | договор до = | юношески години = 2019<br>2019–2021 | юношески отбори = SC Air Bel<br>[[Клермон Фут]] | години = 2020–2021<br>2021–2023<br>2023–2025<br>2025- | отбори = [[Клермон Фут]] „Б“<br>[[Клермон Фут]]<br>[[ПФК Локомотив (Пловдив)]]<br>[[ПФК Левски (София)]] | мачове = 28<br>0<br>41<br>31 | голове = 0<br>0<br>1<br>1 | национален отбор години = 2026- | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Камерун]] | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = 0 | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = [[2 май]] [[2026]] г. | посл_нац_отбор = [[2 май]] [[2026]] г. | наем = }} '''Вабо Оливер Камдем''' (на [[френски]]: ''Wabo Oliver Kamdem'') е [[Франция|френски]] професионален [[футболист]] от [[камерун]]ски произход, който играе като десен [[ защитник]], за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)]]<ref>[https://levski.bg/club/%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%B5%D0%BC/ Профил на Камдем в levski.bg]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Камерун|Националният отбор на Камерун]].<ref>https://www.worldfootball.net/person/pe824353/</ref> ==Кратка спортна биография== Оливер Камдем е роден на [[15 октомври]] 2002 г. в [[Марсилия]], [[Франция]]. Започва своята футболна кариера в школата на местният клуб СК Бел Еър, преди да се присъедини към академията на професионалния клуб [[Клермон Фут]]. Камдем преминава през дублиращия отбор на [[Клермон Фут]], където демонстрира впечатляваща скорост и дефанзивна стабилност. Въпреки че тренира с първия състав и попада в групите за мачове в Лига 1, той играе основно за втория състав в по-долните дивизии на Франция.<ref>https://actucameroun.com/2022/05/28/olivier-kamdem-nouveau-joueur-professionnel-de-leffectif-du-clermont-foot-63/</ref> През лятото на [[2023]] г. Камдем подписва договор с [[България|българския]] клуб от [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална лига]] [[ПФК Локомотив (Пловдив)]].<ref>https://lokomotivpd.com/player/oliver-kandem/</ref> На [[14 февруари]] 2025 г. Оливер Камдем преминава в гранда на българският футбол [[ПФК Левски (София)]]. Трансферът е финализиран по време на зимния трансферен прозорец на сезон 2024/2025. На [[2 май]] [[2026]] г. става [[шампион]] с Левски (Сф).<ref>https://sportal.bg/news-2026050213542280558</ref> ==Национален отбор на Камерун== Притежава френско гражданство, но е от [[камерун]]ски произход,<ref>https://www.bgonair.bg/a/7-sport/413357-oliver-kamdem-ot-levski-stana-natsional-na-kamerun</ref> като през 2026 г. приема да играе за [[Национален отбор по футбол на Камерун|Националният отбор на Камерун]].<ref>https://www.bta.bg/bg/news/sport/1087627-zashtitnikat-na-levski-oliver-kamdem-poluchi-parva-povikvatelna-za-natsionalniya</ref> == Вижте също == * [[Национален отбор по футбол на Камерун]] == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/oliver-kamdem/profil/spieler/969154 Профил в transfermarkt] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кардем, Оливер}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Френски футболисти]] 044d37kfyuym5693gbd98dvl85ex13c 12896929 12896751 2026-05-03T10:08:38Z Danitrifonov04 292718 12896929 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Камерун}} Оливер Камдем | снимка = Oliver Kamdem.jpg | описание = Камдем през 2025 г. | прякор = | цяло име = Вабо Оливер Камдем | град на раждане = [[Марсилия]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | второ гражданство = {{флагче|Камерун}} [[Камерун]] | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | номер на фланелката = 71 | договор до = | юношески години = <br> – 2019<br>2019 – 2021 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]]<br>{{флагче|Франция}} [[СК Еър Бел|Еър Бел]]<br>{{флагче|Франция}} [[Клермон Фут|Клермон]] | години = 2020 – 2023<br>2021 – 2023<br>2023 – 2025<br>2025 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[Клермон Фут|Клермон Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[Клермон Фут|Клермон]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] | мачове = 28<br>0<br>41<br>32 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2026 – | национален отбор = {{флагче|Камерун}} {{имеНОФ|Камерун}} | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 2 май 2026 г | посл_нац_отбор = 31 март 2026 г | наем = |ръст=178 см}} '''Вабо Оливер Камдем''' (на [[френски]]: ''Wabo Oliver Kamdem'') е [[Франция|френски]] професионален [[футболист]] от [[камерун]]ски произход, който играе като десен [[Защитник (футбол)|защитник]], за отбора на „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]“<ref>[https://levski.bg/club/%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%B5%D0%BC/ Профил на Камдем в levski.bg]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Камерун|националният отбор на Камерун]].<ref>https://www.worldfootball.net/person/pe824353/</ref> ==Кратка спортна биография== Оливер Камдем е роден на 15 октомври 2002 г. в [[Марсилия]], [[Франция]]. Започва своята футболна кариера в школата на местният клуб „Бел Еър“, преди да се присъедини към академията на професионалния клуб „[[Клермон Фут|Клермон]]“. Камдем преминава през дублиращия отбор на „[[Клермон Фут|Клермон]]“, където демонстрира впечатляваща скорост и дефанзивна стабилност. Въпреки че тренира с първия състав и попада в групите за мачове в Лига 1, той играе основно за втория състав в по-долните дивизии на Франция.<ref>https://actucameroun.com/2022/05/28/olivier-kamdem-nouveau-joueur-professionnel-de-leffectif-du-clermont-foot-63/</ref> През лятото на 2023 г. Камдем подписва договор с [[България|българския]] „[[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]“.<ref>https://lokomotivpd.com/player/oliver-kandem/</ref> На 14 февруари 2025 г. Оливер Камдем преминава в гранда на българският футбол „[[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]]“. Трансферът е финализиран по време на зимния трансферен прозорец на сезон 2024/2025. На 2 май 2026 г. става шампион с „Левски“.<ref>https://sportal.bg/news-2026050213542280558</ref> ==Национален отбор на Камерун== Притежава френско гражданство, но е от [[камерун]]ски произход,<ref>https://www.bgonair.bg/a/7-sport/413357-oliver-kamdem-ot-levski-stana-natsional-na-kamerun</ref> като през 2026 г. приема да играе за [[Национален отбор по футбол на Камерун|националният отбор на Камерун]].<ref>https://www.bta.bg/bg/news/sport/1087627-zashtitnikat-na-levski-oliver-kamdem-poluchi-parva-povikvatelna-za-natsionalniya</ref> == Вижте също == * [[Национален отбор по футбол на Камерун]] == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/oliver-kamdem/profil/spieler/969154 Профил в transfermarkt] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кардем, Оливер}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Камерунски футболисти]] g3rifuvkzn4wneq91ucd88odiwljd46 12896982 12896929 2026-05-03T10:46:22Z Carbonaro. 221440 12896982 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Камерун}} Оливер Камдем | снимка = Oliver Kamdem.jpg | описание = Камдем през 2025 г. | прякор = | цяло име = Вабо Оливер Камдем | град на раждане = [[Марсилия]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | второ гражданство = {{флагче|Камерун}} [[Камерун]] | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | номер на фланелката = 71 | договор до = | юношески години = <br> – 2019<br>2019 – 2021 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|„Олимпик“ (Марсилия)]]<br>{{флагче|Франция}} „[[СК Еър Бел|Еър Бел]]“<br>{{флагче|Франция}} „[[Клермон Фут|Клермон]]“ | години = 2020 – 2023<br>2021 – 2023<br>2023 – 2025<br>2025 – | отбори = {{флагче|Франция}} „[[Клермон Фут|Клермон Б]]“<br>{{флагче|Франция}} „[[Клермон Фут|Клермон]]“<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“ (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]] | мачове = 28<br>0<br>41<br>32 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2026 – | национален отбор = {{флагче|Камерун}} {{имеНОФ|Камерун}} | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 2 май 2026 г | посл_нац_отбор = 31 март 2026 г | наем = |ръст=178 см}} '''Вабо Оливер Камдем''' (на [[френски]]: ''Wabo Oliver Kamdem'') е [[Франция|френски]] професионален [[футболист]] от [[камерун]]ски произход, който играе като десен [[Защитник (футбол)|защитник]], за отбора на [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]]<ref>[https://levski.bg/club/%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%B5%D0%BC/ Профил на Камдем в levski.bg]</ref> и [[Национален отбор по футбол на Камерун|националния отбор на Камерун]].<ref>[https://www.worldfootball.net/person/pe824353/ Oliver Kamdem » Profile]</ref> ==Кратка спортна биография== Оливер Камдем е роден на 15 октомври 2002 г. в [[Марсилия]], [[Франция]]. Започва своята футболна кариера в школата на местният клуб „Бел Еър“, преди да се присъедини към академията на професионалния клуб „[[Клермон Фут|Клермон]]“. Камдем преминава през дублиращия отбор на „[[Клермон Фут|Клермон]]“, където демонстрира впечатляваща скорост и дефанзивна стабилност. Въпреки че тренира с първия състав и попада в групите за мачове в Лига 1, той играе основно за втория състав в по-долните дивизии на Франция.<ref>[https://actucameroun.com/2022/05/28/olivier-kamdem-nouveau-joueur-professionnel-de-leffectif-du-clermont-foot-63/ Olivier Kamdem, nouveau joueur professionnel de l'effectif du Clermont Foot 63]</ref> През лятото на 2023 г. Камдем подписва договор с [[България|българския]] [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|„Локомотив“]].<ref>[https://lokomotivpd.com/player/oliver-kandem/ Оливер Камдем]</ref> На 14 февруари 2025 г. Оливер Камдем преминава в [[ПФК „Левски“ (София)|„Левски“ (София)]]. Трансферът е финализиран по време на зимния трансферен прозорец на сезон 2024/2025. На 2 май 2026 г. става шампион с „Левски“.<ref>[https://sportal.bg/news-2026050213542280558 17 години стигат! Левски сложи край на доминацията на Лудогорец и върна титлата на "Герена"]</ref> ==Национален отбор на Камерун== Притежава френско гражданство, но е от [[камерун]]ски произход,<ref>[https://www.bgonair.bg/a/7-sport/413357-oliver-kamdem-ot-levski-stana-natsional-na-kamerun Оливер Камдем от "Левски" стана национал на Камерун]</ref> като през 2026 г. приема да играе за [[Национален отбор по футбол на Камерун|националния отбор на Камерун]].<ref>[https://www.bta.bg/bg/news/sport/1087627-zashtitnikat-na-levski-oliver-kamdem-poluchi-parva-povikvatelna-za-natsionalniya Защитникът на Левски Оливер Камдем получи първа повиквателна за националния отбор на Камерун по футбол]</ref> == Вижте също == * [[Национален отбор по футбол на Камерун]] == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/oliver-kamdem/profil/spieler/969154 Профил в transfermarkt] == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кардем, Оливер}} {{ПФК Левски (София) състав}} [[Категория:Футболисти на ПФК „Левски“ (София)]] [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Камерунски футболисти]] pisph6hwaethzslkhmehvt1g51jjlre Колю Стоев 0 901340 12896753 2026-05-03T05:58:44Z Sim18Sav 394551 Нова страница: „* = Колю Цанков Стоев е български опълченец и участник във II рота на IX опълченска дружина при боевете на Шипка и Шейново по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Награден със светложорнзовия руски медал за участието си в сраженията. =“ 12896753 wikitext text/x-wiki * = Колю Цанков Стоев е български опълченец и участник във II рота на IX опълченска дружина при боевете на Шипка и Шейново по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Награден със светложорнзовия руски медал за участието си в сраженията. = gprfprmyr8hk8vrlk1mpi0zp0ita2f1 12896768 12896753 2026-05-03T06:40:46Z Sim18Sav 394551 /* Колю Цанков Стоев е български опълченец и участник във II рота на IX опълченска дружина при боевете на Шипка и Шейново по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в с */ 12896768 wikitext text/x-wiki [[Колю Цанков Стоев]] е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Умира на 15 декември 1937 г. 7tho30l6nd30cu0rwblzea0n529frue 12896773 12896768 2026-05-03T06:51:02Z Luxferuer 25980 12896773 wikitext text/x-wiki [[Колю Цанков Стоев]] е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} g6ovv13xv4e3k8gtf7cpk3fbbpkq5nx 12896774 12896773 2026-05-03T06:51:24Z Luxferuer 25980 Luxferuer премести страница „[[Колю Цанков Стоев]]“ като „[[Колю Стоев]]“ 12896773 wikitext text/x-wiki [[Колю Цанков Стоев]] е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} g6ovv13xv4e3k8gtf7cpk3fbbpkq5nx 12896777 12896774 2026-05-03T06:53:58Z Luxferuer 25980 12896777 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} owjig6ihgbnwmkn4hsb0yk6mls1q27d 12896778 12896777 2026-05-03T06:55:06Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Български опълченци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896778 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] 5ee9s62a46ooj4aukeczazjqnizhpe4 12896779 12896778 2026-05-03T06:55:31Z Sim18Sav 394551 12896779 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] e4skmn9qir06hjj0fq1oyni20wbebmn 12896780 12896779 2026-05-03T06:56:30Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896780 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] s7koi06ad4sqzdfn4xh81yf3ovnsa8l 12896781 12896780 2026-05-03T06:57:57Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Почетни граждани на Габрово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896781 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] 2eas55dqzpjxzcepgorhn1d3y9i6th9 12896782 12896781 2026-05-03T06:59:00Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Родени в област Габрово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896782 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.]] Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] mbljwpkl1ot006hujdk3g0kj2eyhtyb 12896785 12896782 2026-05-03T07:06:00Z Luxferuer 25980 12896785 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] 9wc032lbeubrfze9dbkuidbwbmlsclo 12896788 12896785 2026-05-03T07:08:25Z Sim18Sav 394551 12896788 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|име=Колю Цанков Стоев|роден-дата=7 март 1855|роден-място=Тробалъжите|починал-дата=15 декември 1937|починал-място=Торбалъжите|пол=мъж|етнос=българин|награди=Светлобронзов руски медал за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.|професия=земеделец, кмет|деца=Цана, Дена, Мария, Иван, Цанко|брак=Минка Стоева|баща=Цанко Стоев|майка=Цана Стоева}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество. На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] oruxjwojhwc7bfdp2mt02szbl8kmhuw 12896789 12896788 2026-05-03T07:08:32Z Luxferuer 25980 12896789 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|име=Колю Цанков Стоев|роден-дата=7 март 1855|роден-място=Тробалъжите|починал-дата=15 декември 1937|починал-място=Торбалъжите|пол=мъж|етнос=българин|награди=Светлобронзов руски медал за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.|професия=земеделец, кмет|деца=Цана, Дена, Мария, Иван, Цанко|брак=Минка Стоева|баща=Цанко Стоев|майка=Цана Стоева}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref><ref name="sofia.bg"></ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] m0wesodwsh6mnjknjunf09wzk3edb68 12896790 12896789 2026-05-03T07:09:08Z Luxferuer 25980 12896790 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|име=Колю Цанков Стоев|роден-дата=7 март 1855|роден-място=Тробалъжите|починал-дата=15 декември 1937|починал-място=Торбалъжите|пол=мъж|етнос=българин|награди=Светлобронзов руски медал за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.|професия=земеделец, кмет|деца=Цана, Дена, Мария, Иван, Цанко|брак=Минка Стоева|баща=Цанко Стоев|майка=Цана Стоева}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] i7romv30v63sxn0qfmy64p47131ph6h 12896792 12896790 2026-05-03T07:10:44Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Починали във Варна]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896792 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|име=Колю Цанков Стоев|роден-дата=7 март 1855|роден-място=Тробалъжите|починал-дата=15 декември 1937|починал-място=Торбалъжите|пол=мъж|етнос=българин|награди=Светлобронзов руски медал за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.|професия=земеделец, кмет|деца=Цана, Дена, Мария, Иван, Цанко|брак=Минка Стоева|баща=Цанко Стоев|майка=Цана Стоева}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] o0k9nmihanl4aggwixirx966twrtv5m 12896794 12896792 2026-05-03T07:11:53Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Кметове в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12896794 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|име=Колю Цанков Стоев|роден-дата=7 март 1855|роден-място=Тробалъжите|починал-дата=15 декември 1937|починал-място=Торбалъжите|пол=мъж|етнос=българин|награди=Светлобронзов руски медал за участие в Руско-турската война 1877-1878 г. и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война от 1885 г.|професия=земеделец, кмет|деца=Цана, Дена, Мария, Иван, Цанко|брак=Минка Стоева|баща=Цанко Стоев|майка=Цана Стоева}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] 2zppb18i545jr4z6dle3mrrcr41nfh7 12896802 12896794 2026-05-03T07:20:16Z Luxferuer 25980 12896802 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юнушество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] 1haak28onrhlr9fbldr5y47go5pol8n 12896804 12896802 2026-05-03T07:22:05Z Luxferuer 25980 12896804 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]] Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] dj84sqtzzzn7wko2ulwe5ra0jjhilj5 12896805 12896804 2026-05-03T07:22:49Z Luxferuer 25980 12896805 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]]. Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]].<ref name="sofia.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] of03c2bq93t6vz5eg9vc6h2tu41ezl3 12896807 12896805 2026-05-03T07:25:24Z Sim18Sav 394551 12896807 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|портрет=https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%8E_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_1935_%D0%B3._-_%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F.png}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]]. Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]].<ref name="sofia.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] q1467hh63ea49iwaaral3oog68mjv2c 12896808 12896807 2026-05-03T07:25:34Z Luxferuer 25980 12896808 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|портрет=https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%8E_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_1935_%D0%B3._-_%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F.png}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]].<ref name="sofia.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] 840za7s55gs9glf9h4f3pq2vozlnhz7 12896809 12896808 2026-05-03T07:28:19Z Luxferuer 25980 12896809 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]].<ref name="sofia.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] ii0nou8fgn4m326wavrskwar5a2z0r2 12896813 12896809 2026-05-03T07:32:39Z Sim18Sav 394551 12896813 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. във [[Варна]].<ref name="sofia.bg"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] hh29l7ldwx1wew9xdd1aqtttf8t8hdm 12896815 12896813 2026-05-03T07:36:54Z Sim18Sav 394551 12896815 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. в с.[[Торбалъжите]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] jhxi1926b3xjxqln6voc8kmdobvh0vk 12896821 12896815 2026-05-03T07:45:50Z Sim18Sav 394551 12896821 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|починал-дата=15 декември 1937 г.|починал-място=Торбалъжите}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. в с.[[Торбалъжите]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] dk4ptq4o5kc2xsge0m5a84x5tcvfi6a 12896849 12896821 2026-05-03T08:30:39Z Sim18Sav 394551 12896849 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|починал-дата=15 декември 1937 г.|починал-място=[[Торбалъжите]], [[Царство България]]}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. в с.[[Торбалъжите]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] cpcjdfdmr9f768p2nno706rwao9g9ou 12896852 12896849 2026-05-03T08:37:22Z Sim18Sav 394551 12896852 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|починал-дата=[[15 декември]] [[1937]] г. (82 г.)|починал-място=[[Торбалъжите]], [[Царство България]]}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX [[опълченска дружина]] при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. в с.[[Торбалъжите]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] mgve7dj20isb4vhtbqt4ukc775zgxm7 12896940 12896852 2026-05-03T10:13:21Z Sim18Sav 394551 12896940 wikitext text/x-wiki {{Личност|опълченец|починал-дата=[[15 декември]] [[1937]] г. (82 г.)|починал-място=[[Торбалъжите]], [[Царство България]]}} '''Колю Цанков Стоев''' е български опълченец и участник във II рота на IX опълченска дружина при боевете на Шипка и [[Шейново]] по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.<ref name="sofia.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofia.bg/w/predstavat-fotografskata-izlozba-epopea-za-nezabravimite-b-lgarski-op-lcenci- | заглавие = Регионален исторически музей – София представя фотографската изложба "Епопея за незабравимите български опълченци" | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 януари 2018 | труд = | издател = sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Награден със светлобронзовия руски медал за участието си в сраженията. == Биография == Колю Цанков Стоев е роден през 1855 г. в село [[Торбалъжите]], Габровско, където преминава цялото му детство и юношество.<ref name="sofia.bg"></ref> На 22 годишна възраст се включва като доброволец в редовете на Българското опълчение, където служи в периода 10 август 1877 г. до 2 юли 1878 г. и участвува в августовските боеве на [[връх Шипка]]. В края на делември 1877 г. и началото на януари 1878 г., взима участие в похода на колоната и левия отряд под командването на генерал-лейтенат [[Николай Святополк-Мирски]] в [[Шейновската битка]] - заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в [[Руско-турската война (1877 – 1878)]]. През 1885 г. участва в [[Сръбско-българска война]], след която е награден с медал за участието си. След уволнението си от армията, се завръща в родното си село. Там се задомява, като му се раждат 3 дъщери и двама синове. Известно време се занимава с търговия, но основно занятие му остава земеделието. Семейството му било много задружно. Скромен, трудолюбив и честен, но и достатъчно строг и авторитетен той многократно е избиран за съветник в Боженската община (с. [[Боженците]]), а за определено време е и неин кмет. Почетен гражданин на гр. [[Габрово]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gabrovo.bg/bg/article/15841 | заглавие = Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка | достъп_дата = 3 май 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gabrovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Умира на 15 декември 1937 г. в с.[[Торбалъжите]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Стоев, Колю}} [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Почетни граждани на Габрово]] [[Категория:Родени в област Габрово]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Кметове в България]] opdtev8h45uppezk9co9wcofbkg92n9 Колю Цанков Стоев 0 901341 12896775 2026-05-03T06:51:24Z Luxferuer 25980 Luxferuer премести страница „[[Колю Цанков Стоев]]“ като „[[Колю Стоев]]“ 12896775 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Колю Стоев]] 5uom8xj9lopme3x01aw944az8ap79ia Сделка „тръби срещу газ“ 0 901342 12896838 2026-05-03T08:06:16Z Braun100 51795 Създадена чрез превод на страницата „[[:de:Special:Redirect/revision/261939630|Deutsch-sowjetische Röhren-Erdgas-Geschäfte]]“ 12896838 wikitext text/x-wiki '''Германо-съветските сделки за тръби срещу природен газ''' започват на 1 февруари 1970 г. с подписването на тристранни договори за доставка на [[Тръба|тръби с голям диаметър]] от [[Германия|западногермански]] компании, доставки на природен газ от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и отпускане на [[Кредит|заеми]] от западногермански банки. От октомври 1973 г. нататък, след разширяването на съветската тръбопроводна мрежа с 1,2 милиона тона тръби с голям диаметър, произведени в Западна Германия, е трябвало да се доставят три милиарда кубически метра [[природен газ]] годишно. [[Файл:Major Russian Gas Pipelines to Europe.svg|мини|Съветски/Руски тръбопроводи към Европа]] == Предистория == През 30-те години на 20. век са открити големи нефтени залежи между Волга и Урал. През 1965 г. са намерени още по-големи находища на нефт и газ в западен Сибир. Те се намират на непроходими и сурови терени, за разработването им били необходими тръби с голям диаметър, машини и инсталации, които СССР можел да внесе единствено от запада. САЩ разполагали с най-модерните технологии, но не желаели да ги доставят на СССР. Другите западни страни първоначално спазвали ограниченията на [[Координационен комитет за контрол на износа|Коком]]. Но постепенно отделни западни концерни започнали да нарушават забраната за експорт. Природният газ като енергиен източник в Западна Германия започва своя триумфален поход през 1959 г. от [[Олденбург]] – това е първият голям град, който напълно преминава от [[Коксов газ|градски газ]] към природен газ. По същото време стоманодобивните компании Hoesch, Mannesmann и Thyssen от Рурската област доставят стоманени тръби за Съветския съюз, продавайки 600 000 тона там за три години. През 1961 г. е сключена сделка, според която немски предприятия обработват съветска стомана и я изнасят под формата на тръби за СССР. Тези доставки спомогнали за построяването на тръбопровода „Дружба“, чрез който се захранвал с нефт целият източен блок. План за доставки на природен газ от Съветския съюз започва да се оформя през януари 1969 г., когато министърът на икономиката Карл Шилер изпраща държавния секретар Клаус фон Донани в Москва с тази цел. Същата пролет Ruhrgas AG дискретно договаря сделката, която е формализирана като търговско споразумение на 1 февруари 1970 г. в хотел Kaiserhof в [[Есен (Германия)|Есен]] . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> == Реализация == Между Външнотърговската банка на СССР и [[Дойче Банк|Дойче банк]] е сключено споразумение за заем, поръчано от [[консорциум]] от 17 финансови институции. „Тръбопроводният заем I“ е със срок от 12 години, е най-голямата германо-съветска финансова сделка до момента и е обезпечен на 50% от Hermes Credit Insurance AG . Преговори за подобна сделка вече са водени в края на 50-те години на миналия век, но тя се проваля поради ембаргото върху тръбопровода, наложено от [[Съединени американски щати|САЩ]] през 1962 г. Президентът на САЩ [[Джон Кенеди|Кенеди]] смята ембаргото за уместно по време на [[Карибска криза|Кубинската ракетна криза]], но канцлерът [[Лудвиг Ерхард]] го отменя през 1966 г. Движещата сила зад рестартирането на търговията е предприемачът Ото Волф фон Амеронген . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> В крайна сметка Mannesmann Export GmbH, заедно с [[Тюсенкруп|Thyssen Hütte,]] доставя тръби с голям диаметър на държавната търговска компания W/O Promsyrjoimport, тръби с размер, който никога преди не е бил използван за очакваните климатични условия. Природният газ се подава към мрежата на Ruhrgas AG и транспортната система MEGAL във Вайдхаус в [[Горен Пфалц]] . През 70-те години на миналия век последват допълнителни договори, базирани на този триъгълен модел, чиято кулминация беше „Заемът за газопровод V“ от януари 1978 г. Така например Deutsche Bank заедно с други немски банки финансира тръбите зъс заем с няколко процента по нисък от обичайното. В замяна на това Съветската страна се задължава да достави от 1. Октомври 1972 г. до 1992 г. 52 милиарда кубични метра газ на Западна Германия. В светлината на сделката за газопровода, администрацията, сформирана от новия президент на САЩ [[Роналд Рейгън|Роналд Рейгън,]] започна по-конфронтационна политика спрямо Съветския съюз през 1982 г. Въпреки това е реализиран и друг проект - строежът на тръбопровода „Ямбург“ („Прогрес“) като доставките по него започнали през 1989 г. Доставките на нефт и газ за Запада гарантирал на СССР значителни валутни приходи.Това забавило икономическия крах на комунистическия режим. Така например през 1987 г. представител на госплан заявил на конференция, че „Без „Самотлор“ (огромни газови находища, открити през 1965 г.) щяхме да сме принудени да извършим икономическите реформи още преди 10-15 години “ (вероятно се има предвид т. нар. [[перестройка]]). == Външни препратки == * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45202633.html ''Салто на трапеца'' . Der Spiegel бр. 7/1970, стр. 34.] * [https://www.zeit.de/1970/37/die-ehrbaren-kaufleute-von-moskau ''Достопочтените търговци на Москва'' . Die Zeit, 11 септември 1970 г., № 37.] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-43176546.html ''В джоба'' . Der Spiegel No 24/1971.] * [https://www.zeit.de/1973/41/die-russen-sind-da ''Руснаците са тук'' . Die Zeit, 5 октомври 1973 г., № 41.] == Референции == <references /> [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Кредит]] 4yqg12hh02xtykqobe9u7bbl275aib4 12896876 12896838 2026-05-03T09:21:00Z Braun100 51795 12896876 wikitext text/x-wiki '''Германо-съветските сделки за тръби срещу природен газ''' започват на 1 февруари 1970 г. с подписването на тристранни договори за доставка на [[Тръба|тръби с голям диаметър]] от [[Германия|западногермански]] компании, доставки на природен газ от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и отпускане на [[Кредит|заеми]] от западногермански банки. От октомври 1973 г. нататък, след разширяването на съветската тръбопроводна мрежа с 1,2 милиона тона тръби с голям диаметър, произведени в Западна Германия, е трябвало да се доставят три милиарда кубически метра [[природен газ]] годишно. [[Файл:Major Russian Gas Pipelines to Europe.svg|мини|Съветски/Руски тръбопроводи към Европа]] == Предистория == През 30-те години на 20. век са открити големи нефтени залежи между [[Волга]] и [[Урал]]. През 1965 г. са намерени още по-големи находища на нефт и газ в западен [[Сибир]]. Те се намират на непроходими и сурови терени, за разработването им били необходими тръби с голям диаметър, машини и инсталации, които СССР можел да внесе единствено от Запада. [[САЩ]] разполагали с най-модерните технологии, но не желаели да ги доставят на СССР. Другите западни страни първоначално спазвали ограниченията на [[Координационен комитет за контрол на износа|Коком]]. Но постепенно отделни западни концерни започнали да нарушават забраната за експорт. Природният газ като енергиен източник в Западна Германия започва своя триумфален поход през 1959 г. от [[Олденбург]] – това е първият голям град, който напълно преминава от [[Коксов газ|градски газ]] към природен газ. По същото време стоманодобивните компании Hoesch, Mannesmann и Thyssen от Рурската област доставят стоманени тръби за Съветския съюз, продавайки 600 000 тона там за три години. През 1961 г. е сключена сделка, според която немски предприятия обработват съветска стомана и я изнасят под формата на тръби за СССР. Тези доставки спомогнали за построяването на [[Дружба_(нефтопровод)|тръбопровода „Дружба“]], чрез който се захранвал с нефт целият [[източен блок]]. План за доставки на природен газ от Съветския съюз започва да се оформя през януари 1969 г., когато министърът на икономиката Карл Шилер изпраща държавния секретар Клаус фон Донани в Москва с тази цел. Същата пролет Ruhrgas AG дискретно договаря сделката, която е формализирана като търговско споразумение на 1 февруари 1970 г. в хотел Kaiserhof в [[Есен (Германия)|Есен]] . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> == Реализация == Между Външнотърговската банка на СССР и [[Дойче Банк|Дойче банк]] е сключено споразумение за заем, поръчано от [[консорциум]] от 17 финансови институции. „Тръбопроводният заем I“ е със срок от 12 години, е най-голямата германо-съветска финансова сделка до момента и е обезпечен на 50% от Hermes Credit Insurance AG . Преговори за подобна сделка вече са водени в края на 50-те години на миналия век, но тя се проваля поради ембаргото върху тръбопровода, наложено от [[Съединени американски щати|САЩ]] през 1962 г. Президентът на САЩ [[Джон Кенеди|Кенеди]] смята ембаргото за уместно по време на [[Карибска криза|Кубинската ракетна криза]], но канцлерът [[Лудвиг Ерхард]] го отменя през 1966 г. Движещата сила зад рестартирането на търговията е предприемачът Ото Волф фон Амеронген . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> В крайна сметка Mannesmann Export GmbH, заедно с [[Тюсенкруп|Thyssen Hütte,]] доставя тръби с голям диаметър на държавната търговска компания W/O Promsyrjoimport, тръби с размер, който никога преди не е бил използван за очакваните климатични условия. Природният газ се подава към мрежата на Ruhrgas AG и транспортната система MEGAL във Вайдхаус в [[Горен Пфалц]] ([[Бавария]]). През 70-те години на миналия век последват допълнителни договори, базирани на този триъгълен модел, чиято кулминация беше „Заемът за газопровод V“ от януари 1978 г. Така например Deutsche Bank заедно с други немски банки финансира тръбите зъс заем с няколко процента по нисък от обичайното. В замяна на това Съветската страна се задължава да достави от Октомври 1973 г. до 1992 г. 52 милиарда кубични метра газ на Западна Германия. В светлината на сделката за газопровода, администрацията, сформирана от новия президент на САЩ [[Роналд Рейгън|Роналд Рейгън,]] започна по-конфронтационна политика спрямо Съветския съюз през 1982 г. Въпреки това е реализиран и друг проект - строежът на тръбопровода „Ямбург“ („Прогрес“) като доставките по него започнали през 1989 г. Доставките на нефт и газ за Запада гарантирал на СССР значителни [[валута|валутни]] приходи. Това забавило икономическия крах на комунистическия режим. Така например през 1987 г. представител на Госплан (Госуда́рственный пла́новый комите́т) заявил на конференция, че „Без „Самотлор“ (огромни газови находища, открити през 1965 г.) щяхме да сме принудени да извършим икономическите реформи още преди 10-15 години “ (вероятно се има предвид т. нар. [[перестройка]])<ref>Bogdan Musial Die westdeutsche Ostpolitik und der Zerfall der Sowjetunion | https://www.bpb.de/geschichte/zeitgeschichte/deutschlandarchiv/54107/ostpolitik-und-zerfall-der-su?p=all </ref>. Сделката предизвиква нееднозначни реакции по света и в СССР. В някои партийни среди в СССР възникнало недоволство: „разпродаваме богатствата на страната“.<ref>А.С. Черняев. Совместный исход: Дневник двух эпох (1972—1991 годы). — М.: РОССПЭН, 2008. С. 59-60. Запись от 24 июня 1973 г.</ref> Според изказване на [[Юрий Андропов]] на Пленум на [[ЦК на КПСС]] на 27. Април 1973 г. пък: „В пълно съответствие с ленинските учения Политбюро на ЦК на нашата Партия отчита обостряне на междуимпериалистическите противоречия. Ако ни се удаде да предизвикаме сериозни търкания между САЩ, Западна германия, [[Франция]] и [[Япония]], то немалка роля игра този фактор ...“<ref>Политбюро и органы государственной безопасности / сост., вступ. ст., коммент. О. Б. Мозохина. — М. : Кучково поле, 2017. ISBN 978-5-9950-0862-0. С. 750</ref> По мнение на [[Владимир Путин]] тази сделка е „родоначалник на цялата съветска газификация“, която по естествени причини е вървяла на запад и затова предимно западната част на Русия е газифицирана<ref>http://kremlin.ru/events/president/news/18851#sel=290:3:yYT,290:69:iak</ref>. == Вижте също == * [[https://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_der_deutschen_Gasversorgung История на газоснабдяването в Германия(на немски)]] == Външни препратки == * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45202633.html ''Салто на трапеца'' . Der Spiegel бр. 7/1970, стр. 34.] * [https://www.zeit.de/1970/37/die-ehrbaren-kaufleute-von-moskau ''Достопочтените търговци на Москва'' . Die Zeit, 11 септември 1970 г., № 37.] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-43176546.html ''В джоба'' . Der Spiegel No 24/1971.] * [https://www.zeit.de/1973/41/die-russen-sind-da ''Руснаците са тук'' . Die Zeit, 5 октомври 1973 г., № 41.] == Референции == <references /> [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Кредит]] m1jnb0sexbqqfjo9h9hs00t1mq9b2ej 12896892 12896876 2026-05-03T09:45:27Z Braun100 51795 12896892 wikitext text/x-wiki '''Германо-съветските сделки за тръби срещу природен газ''' започват на 1 февруари 1970 г. с подписването на тристранни договори за доставка на [[Тръба|тръби с голям диаметър]] от [[Германия|западногермански]] компании, доставки на природен газ от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и отпускане на [[Кредит|заеми]] от западногермански банки. От октомври 1973 г. нататък, след разширяването на съветската тръбопроводна мрежа с 1,2 милиона тона тръби с голям диаметър, произведени в Западна Германия, е трябвало да се доставят три милиарда кубически метра [[природен газ]] годишно. [[Файл:Major Russian Gas Pipelines to Europe.svg|мини|Съветски/Руски тръбопроводи към Европа]] == Предистория == През 30-те години на 20. век са открити големи нефтени залежи между [[Волга]] и [[Урал]]. През 1965 г. са намерени още по-големи находища на нефт и газ в западен [[Сибир]]. Те се намират на непроходими и сурови терени, за разработването им били необходими тръби с голям диаметър, машини и инсталации, които СССР можел да внесе единствено от Запада. [[САЩ]] разполагали с най-модерните [[технология|технологии]], но не желаели да ги доставят на СССР. Другите западни страни първоначално спазвали износните ограниченията на [[Координационен комитет за контрол на износа|Коком]]. Но постепенно отделни западни концерни започнали да нарушават забраната за [[експорт]]. Природният газ като енергиен източник в Западна Германия започва своя триумфален поход през 1959 г. от [[Олденбург]] – това е първият голям град, който напълно преминава от [[Коксов газ|градски газ]] към природен газ. По същото време стоманодобивните компании Hoesch, Mannesmann и Thyssen от Рурската област доставят стоманени тръби за Съветския съюз, продавайки 600 000 тона там за три години. През 1961 г. е сключена сделка, според която немски предприятия обработват съветска стомана и я изнасят под формата на тръби за СССР. Тези доставки спомогнали за построяването на [[Дружба_(нефтопровод)|тръбопровода „Дружба“]], чрез който се захранвал с нефт целият [[източен блок]]. План за доставки на природен газ от Съветския съюз започва да се оформя през януари 1969 г., когато министърът на икономиката Карл Шилер изпраща държавния секретар Клаус фон Донани в Москва с тази цел. Същата пролет Ruhrgas AG дискретно договаря сделката, която е формализирана като търговско споразумение на 1 февруари 1970 г. в хотел Kaiserhof в [[Есен (Германия)|Есен]] . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> == Реализация == Между Външнотърговската банка на СССР и [[Дойче Банк|Дойче банк]] е сключено споразумение за заем, поръчано от [[консорциум]] от 17 финансови институции. „Тръбопроводният заем I“ е със срок от 12 години, е най-голямата германо-съветска финансова сделка до момента и е обезпечен на 50% от Hermes Credit Insurance AG . Преговори за подобна сделка вече са водени в края на 50-те години на миналия век, но тя се проваля поради [[ембарго]]то върху тръбопровода, наложено от [[Съединени американски щати|САЩ]] през 1962 г. Президентът на САЩ [[Джон Кенеди|Кенеди]] смята ембаргото за уместно по време на [[Карибска криза|Кубинската ракетна криза]], но канцлерът [[Лудвиг Ерхард]] го отменя през 1966 г. Движещата сила зад рестартирането на търговията е предприемачът Ото Волф фон Амеронген . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> В крайна сметка Mannesmann Export GmbH, заедно с [[Тюсенкруп|Thyssen Hütte,]] доставя тръби с голям диаметър на държавната търговска компания W/O Promsyrjoimport, тръби с размер, който никога преди не е бил използван за очакваните климатични условия. Природният газ се подава към мрежата на Ruhrgas AG и транспортната система MEGAL във Вайдхаус в [[Горен Пфалц]] ([[Бавария]]). През 70-те години на миналия век последват допълнителни договори, базирани на този триъгълен модел, чиято кулминация беше „Заемът за газопровод V“ от януари 1978 г. Така например Deutsche Bank заедно с други немски банки финансира тръбите зъс заем с няколко процента по нисък от обичайното. В замяна на това Съветската страна се задължава да достави от Октомври 1973 г. до 1992 г. 52 милиарда кубични метра газ на Западна Германия. В светлината на сделката за [[газопровод]]а, администрацията, сформирана от новия президент на САЩ [[Роналд Рейгън|Роналд Рейгън,]] започна по-конфронтационна политика спрямо Съветския съюз през 1982 г. Въпреки това е реализиран и друг проект - строежът на тръбопровода „[[Обски_залив|Ямбург]]“ („Прогрес“) като доставките по него започнали през 1989 г. Доставките на нефт и газ за Запада гарантирал на СССР значителни [[валута|валутни]] приходи. Това забавило икономическия крах на комунистическия режим. Така например през 1987 г. представител на Госплан (Госуда́рственный пла́новый комите́т) заявил на конференция, че „Без „Самотлор“ (огромни газови находища, открити през 1965 г.) щяхме да сме принудени да извършим икономическите реформи още преди 10-15 години “ (вероятно се има предвид т. нар. [[перестройка]])<ref>Bogdan Musial Die westdeutsche Ostpolitik und der Zerfall der Sowjetunion | https://www.bpb.de/geschichte/zeitgeschichte/deutschlandarchiv/54107/ostpolitik-und-zerfall-der-su?p=all </ref>. Сделката предизвиква нееднозначни реакции по света и в СССР: * В някои партийни среди в СССР възникнало недоволство: „разпродаваме богатствата на страната“.<ref>А.С. Черняев. Совместный исход: Дневник двух эпох (1972—1991 годы). — М.: РОССПЭН, 2008. С. 59-60. Запись от 24 июня 1973 г.</ref> * Според изказване на [[Юрий Андропов]] на Пленум на [[ЦК на КПСС]] на 27. Април 1973 г. пък: „В пълно съответствие с ленинските учения Политбюро на ЦК на нашата Партия отчита обостряне на междуимпериалистическите противоречия. Ако ни се удаде да предизвикаме сериозни търкания между САЩ, Западна германия, [[Франция]] и [[Япония]], то немалка роля игра този фактор ...“<ref>Политбюро и органы государственной безопасности / сост., вступ. ст., коммент. О. Б. Мозохина. — М. : Кучково поле, 2017. ISBN 978-5-9950-0862-0. С. 750</ref> * По мнение на [[Владимир Путин]] тази сделка е „родоначалник на цялата съветска газификация“, която по естествени причини е вървяла на запад и затова предимно западната част на Русия е газифицирана<ref>http://kremlin.ru/events/president/news/18851#sel=290:3:yYT,290:69:iak</ref>. == Вижте също == * [[https://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_der_deutschen_Gasversorgung История на газоснабдяването в Германия(на немски)]] == Външни препратки == * [https://investograf.bg/krayat-na-edna-era-naj-stariyat-marshrut-na-ruski-gaz-kam-evropa-e-spryan/ „Краят на една ера: Най-старият маршрут на руски газ към Европа е спрян“] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45202633.html ''Салто на трапеца'' . Der Spiegel бр. 7/1970, стр. 34.] * [https://www.zeit.de/1970/37/die-ehrbaren-kaufleute-von-moskau ''Достопочтените търговци на Москва'' . Die Zeit, 11 септември 1970 г., № 37.] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-43176546.html ''В джоба'' . Der Spiegel No 24/1971.] * [https://www.zeit.de/1973/41/die-russen-sind-da ''Руснаците са тук'' . Die Zeit, 5 октомври 1973 г., № 41.] == Референции == <references /> [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Кредит]] 79fw593zz30oot1i1sjr8wy5v88fjm6 12896981 12896892 2026-05-03T10:45:59Z Carbonaro. 221440 опит за подобрение, доколкото е възможно 12896981 wikitext text/x-wiki '''Германо-съветските сделки за тръби срещу природен газ''' започват на 1 февруари 1970 г. с подписването на тристранни договори за доставка на [[Тръба|тръби с голям диаметър]] от [[Германия|западногермански]] компании, доставки на природен газ от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и отпускане на [[Кредит|заеми]] от западногермански банки. От октомври 1973 г. нататък, след разширяването на съветската тръбопроводна мрежа с 1,2 милиона тона тръби с голям диаметър, произведени в Западна Германия, е трябвало да се доставят три милиарда кубически метра [[природен газ]] годишно. [[Файл:Major Russian Gas Pipelines to Europe.svg|мини|Съветски/Руски тръбопроводи към Европа]] == Предистория == През 30-те години на 20. век са открити големи нефтени залежи между [[Волга]] и [[Урал]]. През 1965 г. са намерени още по-големи находища на нефт и газ в западен [[Сибир]]. Те се намират на непроходими и сурови терени, за разработването им били необходими тръби с голям диаметър, машини и инсталации, които СССР можел да внесе единствено от Запада. [[САЩ]] разполагали с най-модерните [[технология|технологии]], но не желаели да ги доставят на СССР. Другите западни страни първоначално спазвали износните ограниченията на [[Координационен комитет за контрол на износа|Коком]]. Но постепенно отделни западни концерни започнали да нарушават забраната за [[експорт]]. Природният газ като енергиен източник в Западна Германия започва своя триумфален поход през 1959 г. от [[Олденбург]] – това е първият голям град, който напълно преминава от [[Коксов газ|градски газ]] към природен газ. По същото време стоманодобивните компании Hoesch, Mannesmann и Thyssen от Рурската област доставят стоманени тръби за Съветския съюз, продавайки 600 000 тона там за три години. През 1961 г. е сключена сделка, според която немски предприятия обработват съветска стомана и я изнасят под формата на тръби за СССР. Тези доставки спомогнали за построяването на [[Дружба_(нефтопровод)|тръбопровода „Дружба“]], чрез който се захранвал с нефт целият [[източен блок]]. План за доставки на природен газ от Съветския съюз започва да се оформя през януари 1969 г., когато министърът на икономиката Карл Шилер изпраща държавния секретар Клаус фон Донани в Москва с тази цел. Същата пролет Ruhrgas AG дискретно договаря сделката, която е формализирана като търговско споразумение на 1 февруари 1970 г. в хотел Kaiserhof в [[Есен (Германия)|Есен]] . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> == Реализация == Между Външнотърговската банка на СССР и [[Дойче Банк|Дойче банк]] е сключено споразумение за заем, поръчано от [[консорциум]] от 17 финансови институции. „Тръбопроводният заем I“ е със срок от 12 години, е най-голямата германо-съветска финансова сделка до момента и е обезпечен на 50% от Hermes Credit Insurance AG . Преговори за подобна сделка вече са водени в края на 50-те години на миналия век, но тя се проваля поради [[ембарго]]то върху тръбопровода, наложено от [[Съединени американски щати|САЩ]] през 1962 г. Президентът на САЩ [[Джон Кенеди|Кенеди]] смята ембаргото за уместно по време на [[Карибска криза|Кубинската ракетна криза]], но канцлерът [[Лудвиг Ерхард]] го отменя през 1966 г. Движещата сила зад рестартирането на търговията е предприемачът Ото Волф фон Амеронген . <ref name="theurer_fas2022">Marcus Theurer: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/abhaengig-von-russland-der-weg-in-die-erdgas-falle-17943604.html|заглавие=''Der Weg in die Erdgas-Falle''|издател=Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 10. April 2022, Nr.&nbsp;14, S.&nbsp;20|език=de|достъп_дата=10. April 2022}}</ref> В крайна сметка Mannesmann Export GmbH, заедно с [[Тюсенкруп|Thyssen Hütte,]] доставя тръби с голям диаметър на държавната търговска компания W/O Promsyrjoimport, тръби с размер, който никога преди не е бил използван за очакваните климатични условия. Природният газ се подава към мрежата на Ruhrgas AG и транспортната система MEGAL във Вайдхаус в [[Горен Пфалц]] ([[Бавария]]). През 70-те години на XX век последват допълнителни договори, базирани на този триъгълен модел, чиято кулминация беше „Заемът за газопровод V“ от януари 1978 г. Така например Deutsche Bank заедно с други немски банки финансира тръбите зъс заем с няколко процента по нисък от обичайното. В замяна на това Съветската страна се задължава да достави от Октомври 1973 г. до 1992 г. 52 милиарда кубични метра газ на Западна Германия. В светлината на сделката за [[газопровод]]а администрацията, сформирана от новия президент на САЩ [[Роналд Рейгън]], започва по-конфронтационна политика спрямо Съветския съюз през 1982 г. Въпреки това е реализиран и друг проект – строежът на тръбопровода „[[Обски_залив|Ямбург]]“ („Прогрес“), като доставките по него започнали през 1989 г. Доставките на нефт и газ за Запада гарантирал на СССР значителни [[валута|валутни]] приходи. Това забавило икономическия крах на комунистическия режим. Така например през 1987 г. представител на Госплан (Госуда́рственный пла́новый комите́т) заявил на конференция, че „Без „Самотлор“ (огромни газови находища, открити през 1965 г.) щяхме да сме принудени да извършим икономическите реформи още преди 10-15 години “ (вероятно се има предвид т. нар. [[перестройка]])<ref>Bogdan Musial Die westdeutsche Ostpolitik und der Zerfall der Sowjetunion | https://www.bpb.de/geschichte/zeitgeschichte/deutschlandarchiv/54107/ostpolitik-und-zerfall-der-su?p=all </ref>. Сделката предизвиква нееднозначни реакции по света и в СССР: * В някои партийни среди в СССР възникнало недоволство: „разпродаваме богатствата на страната“.<ref>А.С. Черняев. Совместный исход: Дневник двух эпох (1972—1991 годы). — М.: РОССПЭН, 2008. С. 59-60. Запись от 24 июня 1973 г.</ref> * Според изказване на [[Юрий Андропов]] на Пленум на [[ЦК на КПСС]] на 27. Април 1973 г. пък: „В пълно съответствие с ленинските учения Политбюро на ЦК на нашата Партия отчита обостряне на междуимпериалистическите противоречия. Ако ни се удаде да предизвикаме сериозни търкания между САЩ, Западна германия, [[Франция]] и [[Япония]], то немалка роля игра този фактор ...“<ref>Политбюро и органы государственной безопасности / сост., вступ. ст., коммент. О. Б. Мозохина. — М. : Кучково поле, 2017. ISBN 978-5-9950-0862-0. С. 750</ref> * По мнение на [[Владимир Путин]] тази сделка е „родоначалник на цялата съветска газификация“, която по естествени причини е вървяла на запад и затова предимно западната част на Русия е газифицирана.<ref>[http://kremlin.ru/events/president/news/18851#sel=290:3:yYT,290:69:iak Совещание о социально-экономической ситуации в Забайкальском крае]</ref> == Външни препратки == * [https://investograf.bg/krayat-na-edna-era-naj-stariyat-marshrut-na-ruski-gaz-kam-evropa-e-spryan/ „Краят на една ера: Най-старият маршрут на руски газ към Европа е спрян“] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45202633.html ''Салто на трапеца'' . Der Spiegel бр. 7/1970, стр. 34.] * [https://www.zeit.de/1970/37/die-ehrbaren-kaufleute-von-moskau ''Достопочтените търговци на Москва'' . Die Zeit, 11 септември 1970 г., № 37.] * [https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-43176546.html ''В джоба'' . Der Spiegel No 24/1971.] * [https://www.zeit.de/1973/41/die-russen-sind-da ''Руснаците са тук'' . Die Zeit, 5 октомври 1973 г., № 41.] == Референции == <references /> [[Категория:Отношения между Германия и СССР]] [[Категория:Кредит]] qkf5xwxshkndktuxybj7jmaeubz91uw Вселена на Доналд Дък 0 901343 12896847 2026-05-03T08:18:07Z Funnytu 88100 Нова страница: „[[Файл:Donald_Duck.png|дясно|219x219px|]] '''Вселената на Доналд Дък''' е измислена споделена вселена, която служи за място на действието в историите с участието на анимационния герой на [[Уолт Дисни Къмпани]] [[Доналд Дък]], както и Дейзи Дък, [[Хюи, Дюи и Луи]], Скрудж Макдъ...“ 12896847 wikitext text/x-wiki [[Файл:Donald_Duck.png|дясно|219x219px|]] '''Вселената на Доналд Дък''' е измислена споделена вселена, която служи за място на действието в историите с участието на анимационния герой на [[Уолт Дисни Къмпани]] [[Доналд Дък]], както и Дейзи Дък, [[Хюи, Дюи и Луи]], Скрудж Макдък и много други персонажи. Животът във вселената на Доналд Дък се съсредоточава около град Дъкбърг и е част от по-голямата вселена на Мики Маус. Освен оригиналните комикс истории на [[Карл Баркс]], героите от Дъкбърг се появяват и в поредицата ''Little Golden Books'', телевизионни сериали като ''[[Патешки истории]]'' (1987–1990), ''[[Чернокрилия паток]]'' (1991–1992) и новата версия на ''[[Патешки истории (сериал, 2017)|Патешки истории]]'' (2017–2021), както и във видеоигри като ''DuckTales'' (1989), ''QuackShot'' (1991), ''Goin' Quackers'' (2000) и ''DuckTales: Remastered'' (2013). Вселената на Доналд Дък, понякога наричана '''Дъквърс''' или '''Вселената на Скрудж Макдък''', са неофициални термини, използвани от Дисни, но понякога употребявани и от феновете. Художникът и сценарист на комикси на Дисни Дон Роса също използва термините '''Вселената на Баркс''' и '''Италианската патешка вселена''', за да опише различни версии на историята. Според Карл Баркс, създателя на комиксовите образи на Скрудж Макдък, Дъкбърг и оригиналния състав от герои и теми (който също така развива Доналд Дък и създава Дейзи Дък и Хюи, Дюи и Луи за ранните анимации с Доналд Дък) — „Сега започваме да четем за вселената на [[Батман]], вселената на [[Спайдър-Мен]]. Всички тези герои имаха своя собствена вселена, така че и патиците имат своя собствена вселена“. Баркс добавя: „Всеки път, когато пишех сценария и той беше нарисуван от друг художник... резултатът изглеждаше толкова различно, че не изглеждаше като част от патешката вселена... Не изглеждаше толкова истинско, или както аз бих казал — искрено. Не можеше да се разбере дали човекът, който го е рисувал, наистина е бил заинтересован да създаде качествен продукт или не“.<ref>''Carl Barks: Conversations'' 2003, p.207; ed. Donald Ault</ref> Основните персонажи от вселената водят началото си от „златната епоха“ на американската анимация. Те са представени в късометражни филми на Дисни, седмични вестникарски комикси и комикс издания от периода, първоначално като поддържащи герои на Доналд Дък, който дебютира през 1934 г. във филма ''The Wise Little Hen'' (макар че е споменат като приятел на [[Мики Маус]] още през 1931 г.). Племенниците на Доналд — Хюи, Дюи и Луи — дебютират през 1937 г. в комикс адаптация на филм, който тогава е в разработка, ''Donald's Nephews''. Дейзи Дък, приятелката на Доналд, с която той има периодична романтична връзка, се появява за първи път през 1940 г. във филма ''Mr. Duck Steps Out''. Баба Дък също се появява през 1940 г. като персонаж във вестникарски комикс. Скрудж Макдък — възрастният чичо на семейството и „най-богатата патица в света“ — е създаден през 1947 г. от Карл Баркс за комиксовата история ''Christmas on Bear Mountain''. == Комикси == Доналд Дък е анимационен персонаж на Уолт Дисни Къмпани, който се превръща в главен герой на множество комикси и комикс ленти, публикувани по целия свят. В много европейски страни той дори е по-популярен от Мики Маус и се счита за централен персонаж във вселената на комиксите на Дисни. === Развитие === Първата комикс лента с Доналд Дък се появява през 1938 г., след тестови публикации в края на 30-те години. Лентата се разпространява повече от 50 години и приключва през 1995 г. Първият самостоятелен комикс за Доналд се появява през 1942 г. като част от поредицата ''Four Color Comics''. По-късно серията става самостоятелно заглавие през 1952 г. Също така Доналд участва в антологичната поредица ''Walt Disney’s Comics and Stories'', започнала през 1940 г. Най-значимите истории са създадени от Карл Баркс, който започва да работи по тях през 1943 г. === Карл Баркс и създаването на Дъквърс === Карл Баркс е ключова фигура в развитието на комиксите за Доналд Дък. Той създава град Дъкбърг и голяма част от основните герои като Скрудж Макдък, Братята Бийгъл, Глъдстон Джендър, Гиро Гиролус, Магика Де Спел, Флинтхарт Гломголд. Баркс превръща историите от обикновени комедийни ситуации в приключенски сюжети, в които Доналд често участва заедно със Скрудж Макдък в международни експедиции. === Разпространение и значение === Комиксите с Доналд Дък стават изключително популярни в Европа (особено в Италия, Скандинавия и Германия), където се публикуват активно и до днес. Героят се адаптира в различни страни, като историите му понякога се различават по стил, тон и интерпретация, но запазват основните персонажи и вселената, създадена от Баркс. В България комиксите с участието на Доналд Дък и компания се издават от 1993 г. до 2013 г., като през 2025 г. са възобновени отново от [[Егмонт България]].<ref>[https://egmontbulgaria.com/makrokomiks-1459/ Макрокомикс]</ref> == В други медии == Скрудж Макдък се появява през 1960 г. в албума на Дисниленд Рекърдс ''Donald Duck and His Friends'', в сюжет, включващ Доналд и Братята Бийгъл. С изключение на кратката поява на Скрудж в началната тема на ''Клубът на Мики Маус'', това е първата поява на персонажа, създаден от Карл Баркс, извън комиксите и книжките с истории. По-късно, през 1963 г., Братята Бийгъл участват в албума ''Chipmunk Fun'', в който също се споменава Скрудж. Дъкбърг е основната локация в анимационния сериал ''[[Патешки истории]]'' от 1987 г. Версията на града в сериала е свободно базирана на тази от комиксите. Дъкбърг се появява и в анимационния сериал ''Quack Pack'' от 90-те години, където населението му е съставено почти изцяло от хора, а Доналд, Дейзи и племенниците му са единствените антропоморфни животни, които обикновено се появяват. Дъкбърг служи като локация за едно от първите три нива на видеоиграта ''Quackshot'', както и за второто ниво на играта ''Donald Duck: Goin’ Quackers''. Дъкбърг е използван и като декор за тематичната зона ''Mickey’s Birthdayland'' (по-късно ''Mickey’s Starland'') в ''Walt Disney World's Magic Kingdom'' между 1988 и 1996 г. Там са включени дори фермата на Баба Дък и статуя на Корнелиус Кут, макар че мястото е по-скоро селско градче, отколкото развиващ се мегаполис. Връзката с Дъкбърг е премахната при обновяването на зоната през 1996 г., когато тя става ''Mickey’s Toontown Fair''. Статуята на Корнелиус Кут обаче е запазена. Във версията на ''[[Патешки истории (сериал, 2017)|Патешки истории]]'' от 2017 г. са използвани множество елементи от вселената на Дон Роса и Карл Баркс, както и от други продукции на Дисни (включително оригиналния сериал ''Патешки истории'' от 1987 г., ''[[Чернокрилия паток]]'' и други). Всички те са обединени в една обща глобална сюжетна вселена, по подобие на [[Киновселена на Марвел|Киновселената на Марвел]]. == Герои == Доналд Дък и неговият чичо по майчина линия Скрудж Макдък получават почти еднакво присъствие в комиксите. По-слабото участие на Доналд във версията на ''Патешки истории'' от 80-те години се дължи основно на политика на Дисни, която забранява на тогавашното телевизионно подразделение да използва основни персонажи от „Златната епоха на анимацията“, включително Доналд и Дейзи. В рестарта от 2017 г. обаче Доналд е главен персонаж. Други основни герои са тримата племенници на Доналд — Хюи, Дюи и Луи — както и приятелката му Дейзи Дък. Няколко второстепенни персонажа също придобиват значимост в определени издания, като Баба Дък — баба на Доналд; Гладстоун Джендър — негов братовчед, който е невероятен късметлия; Гайро Гиролус — изобретател, който често работи за Скрудж; и Лудвиг фон Дрейк — учен и професор с енциклопедични знания. Скрудж има и множество врагове, като Братята Бийгъл — банда крадци и избягали затворници; Магика Де Спел — италианска магьосница; както и Флинтхарт Гломголд от Южна Африка и Джон Д. Рокърдък — англо-американски бизнес съперник на Скрудж. Някои персонажи се появяват заедно с Доналд основно в анимацията, като катериците Чип и Дейл и мечока Хъмфри, както и Мики Маус, [[Гуфи]] и Плуто, които по-често са свързвани с вселената на Мики Маус. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://egmontbulgaria.com/makrokomiks-1459/ Макрокомикс в сайта на Егмонт България] [[Категория:Уолт Дисни Къмпани]] [[Категория:Измислени вселени]] pbpp0afvx3a6thtkh53tsqfyp5e9ehi Александър Чеферин 0 901344 12896878 2026-05-03T09:22:42Z ~2026-26758-44 394753 Нова страница: „Александър Чеферин.“ 12896878 wikitext text/x-wiki Александър Чеферин. ir8yy8pi4rdoezj58ytkv666572tcxp 12896882 12896878 2026-05-03T09:26:19Z ~2026-26792-05 394653 12896882 wikitext text/x-wiki {{значимост}} {{бързо|вероятна грешка или [[У:ВАНД|вандализъм]]}} odm57mq1gp5p0z4lx0sj3pgm0zqcm51 (75) Евридика 0 901345 12896896 2026-05-03T09:48:47Z Kwamikagami 26617 Kwamikagami премести страница „[[(75) Евридика]]“ като „[[75 Евридика]]“ 12896896 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[75 Евридика]] 71nls4m5rt3a2u1bfogm5osjvt31sb6 (461) Саския 0 901346 12896899 2026-05-03T09:50:44Z Kwamikagami 26617 Kwamikagami премести страница „[[(461) Саския]]“ като „[[461 Саския]]“ 12896899 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[461 Саския]] 6k5cv6dad912u1y5xaiqvwudqycpeab ЕЛТ 0 901347 12896912 2026-05-03T09:57:54Z ~2026-26792-05 394653 Пренасочване към [[Електроннолъчева тръба]] 12896912 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Електроннолъчева тръба]] hw2lldhxvfxn1qir4w67k2ac7fiizbb Людмила Петрушевска 0 901348 12896973 2026-05-03T10:38:35Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Писател | име = Людмила Петрушевска | име-оригинал = | снимка = Ludmilla Petrushevskaya seven 2009 Shankbone NYC.jpg | описание = Людмила Петрушевска, 2009 г. | място на раждане = [[Москва]], [[СССР]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], сц...“ 12896973 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Людмила Петрушевска | име-оригинал = | снимка = Ludmilla Petrushevskaya seven 2009 Shankbone NYC.jpg | описание = Людмила Петрушевска, 2009 г. | място на раждане = [[Москва]], [[СССР]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[сценарист]], [[журналист]], [[преводач]] | националност = {{USSR}},<br/>{{RUS}} | период = 1972 – | жанрове = [[драма]], [[криминален роман]], [[фентъзи]], [[детска литература]], [[мемоари]], [[лирика]], [[хумор]] | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Евгений Харатян (? – 1971) <br/> | деца = 3 | сайт = }} {{Уикицитат|Людмила Петрушевска}} '''Людмила Петрушевска''' ({{lang|ru|Людми́ла Стефа́новна Петруше́вская}}) е съветска и руска [[сценаристка]], [[преводачка]], музикант, [[драматург]], [[поетеса]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална [[драма]], [[лирика]], криминален роман, [[фентъзи]], детска литература, [[мемоари]] и хумор. Определяна е за класик на модерната руска литература.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/5793234.Ludmilla_Petrushevskaya Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Ludmila-Petrouchevskaia/90704 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="theparisreview">{{икона|en}} [https://www.theparisreview.org/interviews/8390/the-art-of-fiction-no-267-ludmilla-petrushevskaya Биография и интервю в сайта ''The Paris Review'']</ref><ref name="livelib">{{икона|ru}} [https://www.livelib.ru/author/14878/top-lyudmila-petrushevskaya Библиография в сайта ''LiveLib'']</ref> == Биография и творчество == Людмила Стефановна Петрушевска, с рождено име Долорес Петруше́вская, е родена на 26 май 1938 г. в Москва, СССР.<ref name="goodreads"></ref> До тригодишна възраст живее в хотел „Метропол“ в сърцето на Москва, който по това време е настанявал болшевики от старата гвардия и техните семейства – прадядо ѝ Иля Вегер се включва в [[Руска социалдемократическа работническа партия|Руската социалдемократическа работническа партия]] при основаването ѝ през 1898 г., а баба ѝ се присъединява през 1912 г.<ref name="theparisreview"></ref> Много от роднините ѝ са екзекутирани или заточени по време на [[Голямата чистка]]; останалите стават известни като врагове на народа. През 1941 г. семейството е принудено да се евакуира от Москва преди настъплението на нацистите, като тя живее при роднини, а също и в сиропиталище близо до Уфа.<ref name="babelio"></ref><ref name="theparisreview"></ref> След войната се завръща в Москва и завършва Факултета по журналистика на Московския държавен университет.<ref name="babelio"></ref> След дипломирането си работи като кореспондент на московски вестници, като служителка в издателства, а от 1972 г. – като редактор в Централното телевизионно студио в Москва.<ref name="babelio"></ref> Преди [[перестройка]]та балансира работата си с временни задачи, включително писане на сценарии за анимационни филми и превод от полски, както и с грижите за майка си и децата си.<ref name="theparisreview"></ref> Първият ѝ разказ, „През полетата“, е публикуван през 1974 г. в месечното списание „Аврора“ (Санкт Петербург).<ref name="babelio"></ref> Произведенията ѝ обаче редовно са отхвърляни от съветските издатели поради интереса ѝ към „сенчестите страни на живота“ и се разпространяват чрез ъндърграунд мрежите в самиздат.<ref name="theparisreview"></ref> До 1988 г. са публикувани едва седем разказа, няколко приказки и детска пиеса.<ref name="babelio"></ref> Първият ѝ сборник с разкази, „Безсмъртна любов“, е издаден през 1988 г., а историите изобразяват свят, в който мъжете рядко са верни, а жените никога не са свободни.<ref name="goodreads"></ref><ref name="livelib"></ref> Успехът ѝ идва с разпадането на СССР. През 1992 г. е издаден първият ѝ роман „Нощно време“, който е история за бедна поетеса, живееща в двустаен апартамент, трябва да избира между това да настани бившия си затворнически син, дъщеря, която я мрази, любимия си внук и болната си майка.<ref name="theparisreview"></ref> Романът е преведен на повече от 30 езика по света и е включен в учебната програма на множество университети.<ref name="babelio"></ref> Последният ѝ роман – „Откраднаха ни. История на едно престъпление“, е издаден през 2017 г.<ref name="goodreads"></ref><ref name="livelib"></ref> Носителка е на повече от десет литературни отличия в Русия, включително Руската държавна награда за изкуство (2004), наградата „Станиславски“ (2005) и наградата „Триумф“ (2006), и е единственият руски писател, удостоен през 2009 г. със Световната награда за фентъзи.<ref name="goodreads"></ref> През 2006 г. 66-годишната Петрушевска се насочва към кабаре изпълнението. Издава два албума и има концерти в Дубай, Лондон, Рига, Стокхолм и Южна Франция. На сцената носи копринена черна рокля, ръкавици без пръсти с мрежести елементи и шапка с пера.<ref name="theparisreview"></ref> Тя също така е известна и като художничка, като нейни портрети, голи тела и натюрморти са показвани в големите музеи на Русия, включително [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]], [[Пушкински музей (Москва)|Музея за изящни изкуства „Пушкин“]] и Държавния литературен музей, както и в частни галерии.<ref name="babelio"></ref> Докато е студентка по журналистика има кратък брак с театрален актьор. По-късно се омъжва за физика Евгений Харатян, който умира през 1971 г.. Имат син, който става основател на независимия вестник „Комерсант“. През 1976 г. се омъжва за филмовия историк Борис Павлов. Имат дъщеря (R&B певица) и син (пърформанс актьор).<ref name="theparisreview"></ref> Людмила Петрушевска живее във [[Вилнюс]], Литва, след [[Руско нападение над Украйна|руската инвазия в Украйна]].<ref name="theparisreview"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Время ночь (1992)<ref name="goodreads"></ref><ref name="livelib"></ref> * Номер Один, или В садах других возможностей (2004) * Нас украли. История преступлений (2017)<br/>'''''Откраднаха ни : история на едно престъпление''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2022), прев. Ася Григорова === Сборници === * Бессмертная любовь (1988)<ref name="goodreads"></ref><ref name="theparisreview"></ref><ref name="livelib"></ref> * Три девушки в голубом (1989) * Свой круг (1990) * Бал последнего человека (1996) * Дом девушек (1999) * Мост Ватерлоо (2001) * Чёрное пальто. Страшные случаи (2002, 2023) * Маленькая девочка из „Метрополя“ (2006) – мемоари, награда „Николай Гогол“ * Дикие животные сказки. Морские помойные рассказы. Пуськи бятые (2006) * Богиня Парка (2006) * Пограничные сказки про котят (2008) * Чёрная бабочка (2008) * Жизнь это театр (2008) * Два царства (2009) * Истории из моей собственной жизни (2009) * Жила-была женщина, которая хотела убить соседского ребенка (2011) – [[Световна награда за фентъзи]] * Конфеты с ликером (2012) * Не садись в машину, где двое (2013) * Санаториум. Повести, рассказы, сказки, пьесы (2016) * Рассказы о любви (2016) * Странствия по поводу смерти (2017) * Никому не нужна. Свободна (2017) * Подарок принцессе. Рождественские истории (2018) * Нагайна, или Изменённое время (2019) === Пиеси === * Уроки музыки (1973)<ref name="livelib"></ref> * Любовь () * Квартира Коломбины (2007) – сборник, съдържа „Три девушки в голубом“, „Квартира Коломбины“, „Тёмная комната“ и „Опять двадцать пять“ * Московский хор (2007) – сборник, съдържа „Московский хор“, „Еду в сад“, „Сырая нога, или Встреча друзей“, „Певец певица“, „Бифем“, „Два окошка“, „Чемодан чепухи, или Быстро хорошо не бывает“ и „Золотая богиня“ * Песни XX века () – сборник, съдържа „Песни XX века“, „Что делать!“, „Мужская зона“, „Сцены из отравления Моцарта“ и „Аве Мария, мамочка“ === Разкази === {{раздел-мъниче}} === Детска литература === * Приключения поросёнка Петра (2008)<ref name="livelib"></ref> === Дискография === * Не привыкай к дождю (2010) * Сны о любви (2012) === Сценарии === * 1974 Лечение Василия * 1976 Все непонятливые * 1976 Лямзи-тыри-бонди, злой волшебник * 1976 От тебя одни слёзы * 1978 Краденое солнце * 1979 Сказка сказок * 1981 Шинель * 1984 Заячий хвостик * 1988 Кот, который умел петь * 1997 Пуськи бятые * 1997 Любовь * 2000 Свидание * 2008 Поросёнок Пётр * 2012 Куда идут животные * 2016 Кому это нужно == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0678417|Людмила Петрушевска}} * {{isfdb name|id=253802|name=Людмила Петрушевска}} * [https://stranica.bg/4425/otkradnaha-ni-istoriata-na-edno-prestaplenie-na-lyudmila-petrushevska-kriminale-ot-novo-pokolenie/ „Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“ на Людмила Петрушевска: Криминале от ново поколение], „Страница.бг“ 2022 г. {{Превод от|ru|Петрушевская, Людмила Стефановна|151837559}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Русия}} {{СОРТКАТ:Петрушевска, Людмила}} [[Категория:Съветски писателки]] [[Категория:Съветски драматурзи]] [[Категория:Съветски сценаристи]] [[Категория:Руски писателки]] [[Категория:Руски драматурзи]] [[Категория:Руски сценаристи]] [[Категория:Руски преводачи]] [[Категория:Руски автори на разкази]] [[Категория:Руски детски писатели]] [[Категория:Руски поетеси]] [[Категория:Възпитаници на Московския университет]] [[Категория:Родени в Москва]] ll13pzz1dufvfosg4xsltmif5y06bre Беседа:Людмила Петрушевска 1 901349 12896975 2026-05-03T10:39:23Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Русия}}“ 12896975 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Русия}} bvhih4qr936u165da5l6c6fp3em0ibt Потребител беседа:Sim18Sav 3 901350 12896979 2026-05-03T10:42:17Z Carbonaro. 221440 Нова тема /* Добре дошли */ 12896979 wikitext text/x-wiki == Добре дошли == <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравейте, Sim18Sav!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошли в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можете да започнете своята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежавате някакви специални умения, за да допринасяте в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебайте]] и дайте своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получите от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да Ви улеснят. Надяваме се и Вие да помагате на новите потребители след време. Моля да се запознаете с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвайте Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемате. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можете да се справите с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебайте [[Уикипедия:Разговори|да попитате общността]]. * '''Не се притеснявайте, ако направите грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадете нова статия, уверете се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишете за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишете, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можете да използвате своя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвайте за наблюдение страниците, които редактирате или Ви интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можете да следите промените по тях чрез своя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можете да включите опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Някои статии в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаете други езици, можете да допринасяте и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвайте се]]''', когато пишете на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искате да привлечете вниманието на друг редактор, използвайте в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяйте за подписа''' от горната точка! * Ако желаете, може да споделите нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|своята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с Вашите знания и опит, придава тежест на редакциите Ви. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говорите. Желателно е да я добавите към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качвате]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Вие притежавате авторските права на картинките, създадени от Вас, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриете статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадете статия по погрешка, добавете шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 3 май 2026 (UTC) 7wittu5ylq73f747hs8yj9x4fx7yuph Портал:Бразилия/Аудио/13 100 901351 12897012 2026-05-03T11:09:13Z Nauka 9030 Нова страница: „{{Слушайте |filename = Atraente chiquinha pixinguinha.ogg |title = Шору ''Атраенчи'' на Шикинкиня Гонзага |description = [[Шору]] ''Атраенчи'' на компизиторката [[Шикинкиня Гонзага]], 1877 г. Изпълние на [[Пишингиня]] – саксофон, и [[Бенито Ласерда]] – флейта, от 1940 г. |format = [[Ogg]] |help = no...“ 12897012 wikitext text/x-wiki {{Слушайте |filename = Atraente chiquinha pixinguinha.ogg |title = Шору ''Атраенчи'' на Шикинкиня Гонзага |description = [[Шору]] ''Атраенчи'' на компизиторката [[Шикинкиня Гонзага]], 1877 г. Изпълние на [[Пишингиня]] – саксофон, и [[Бенито Ласерда]] – флейта, от 1940 г. |format = [[Ogg]] |help = no |pos = left}} <noinclude> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] </noinclude> m4rphs9uxsw1yl510pv0l91pvx0zmp6 12897014 12897012 2026-05-03T11:12:32Z Nauka 9030 12897014 wikitext text/x-wiki {{Слушайте |filename = Atraente chiquinha pixinguinha.ogg |title = Шору ''Атраенчи'' на Шикиня Гонзага |description = [[Шору]] ''Атраенчи'' на компизиторката [[Шикиня Гонзага]], 1877 г. Изпълние на [[Пишингиня]] – саксофон, и [[Бенито Ласерда]] – флейта, от 1940 г. |format = [[Ogg]] |help = no |pos = left}} <noinclude> [[Категория:Портал:Бразилия/Поддържащи шаблони]] </noinclude> g7v2ufzhmerchop6xpm3hdilog8slbi Изкуствен интелект в игрите 0 901353 12897028 2026-05-03T11:40:57Z Борислав Александров Александров 394765 Нова страница: „'''Изкуственият интелект в игрите''' представлява използването на алгоритми и изчислителни модели за създаване на поведение на неигрови персонажи (NPC), което имитира човешка интелигентност. Той се прилага както във видео игри, така и в компютърни симулац...“ 12897028 wikitext text/x-wiki '''Изкуственият интелект в игрите''' представлява използването на алгоритми и изчислителни модели за създаване на поведение на неигрови персонажи (NPC), което имитира човешка интелигентност. Той се прилага както във видео игри, така и в компютърни симулации, с цел подобряване на реализма и интерактивността. === История === Развитието на изкуствения интелект в игрите започва още през 50-те години на XX век с програми за игра на шах. Един от най-известните примери е Deep Blue, разработен от IBM, който побеждава световния шампион Гари Каспаров през 1997 г. === Основни приложения === Изкуственият интелект в игрите се използва за: * управление на противници и съюзници * вземане на решения в реално време * навигация и намиране на път * адаптиране към поведението на играча === Методи и техники === Най-често използваните техники включват: * '''Крайни автомати (Finite State Machines)''' – описват поведението чрез състояния * '''Дървета за поведение (Behavior Trees)''' – използвани за сложни решения * '''Алгоритми за търсене''' – като A* за намиране на оптимален път * '''Минимакс алгоритъм''' – използван в стратегически игри * '''Машинно обучение''' – позволява адаптивно поведение === Примери === Изкуственият интелект е ключов елемент в редица популярни игри: * The Sims – симулация на човешко поведение * FIFA – тактическо поведение на отбори * StarCraft – стратегическо планиране и адаптация === Значение === Изкуственият интелект допринася за: * по-реалистично игрово изживяване * динамично взаимодействие с играча * повишена трудност и предизвикателство === Ограничения и критика === Въпреки развитието си, изкуственият интелект в игрите има ограничения: * често използва предварително зададени модели * може да бъде предсказуем * изисква компромис между сложност и производителност === Бъдещо развитие === С развитието на технологии като дълбоко обучение и невронни мрежи, се очаква изкуственият интелект в игрите да стане по-адаптивен и автономен, като създава по-реалистични и уникални игрови преживявания. === Източници === # Russell, S., Norvig, P. ''Artificial Intelligence: A Modern Approach''. # IEEE – публикации за изкуствен интелект # ACM – изследвания в областта на игрите и AI # Laird, J. E., van Lent, M. (2001). ''Human-Level AI's Killer Application: Interactive Computer Games''. taqkfn2v9l2r4ldjjpjovfkid3yduj6 12897029 12897028 2026-05-03T11:43:51Z ~2026-26792-05 394653 12897029 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{обработка|форматиране}} '''Изкуственият интелект в игрите''' представлява използването на алгоритми и изчислителни модели за създаване на поведение на неигрови персонажи (NPC), което имитира човешка интелигентност. Той се прилага както във видео игри, така и в компютърни симулации, с цел подобряване на реализма и интерактивността. === История === Развитието на изкуствения интелект в игрите започва още през 50-те години на XX век с програми за игра на шах. Един от най-известните примери е Deep Blue, разработен от IBM, който побеждава световния шампион Гари Каспаров през 1997 г. === Основни приложения === Изкуственият интелект в игрите се използва за: * управление на противници и съюзници * вземане на решения в реално време * навигация и намиране на път * адаптиране към поведението на играча === Методи и техники === Най-често използваните техники включват: * '''Крайни автомати (Finite State Machines)''' – описват поведението чрез състояния * '''Дървета за поведение (Behavior Trees)''' – използвани за сложни решения * '''Алгоритми за търсене''' – като A* за намиране на оптимален път * '''Минимакс алгоритъм''' – използван в стратегически игри * '''Машинно обучение''' – позволява адаптивно поведение === Примери === Изкуственият интелект е ключов елемент в редица популярни игри: * The Sims – симулация на човешко поведение * FIFA – тактическо поведение на отбори * StarCraft – стратегическо планиране и адаптация === Значение === Изкуственият интелект допринася за: * по-реалистично игрово изживяване * динамично взаимодействие с играча * повишена трудност и предизвикателство === Ограничения и критика === Въпреки развитието си, изкуственият интелект в игрите има ограничения: * често използва предварително зададени модели * може да бъде предсказуем * изисква компромис между сложност и производителност === Бъдещо развитие === С развитието на технологии като дълбоко обучение и невронни мрежи, се очаква изкуственият интелект в игрите да стане по-адаптивен и автономен, като създава по-реалистични и уникални игрови преживявания. === Източници === # Russell, S., Norvig, P. ''Artificial Intelligence: A Modern Approach''. # IEEE – публикации за изкуствен интелект # ACM – изследвания в областта на игрите и AI # Laird, J. E., van Lent, M. (2001). ''Human-Level AI's Killer Application: Interactive Computer Games''. erjy0ozx2bd7nf1avmejloih6ex2bau